Рудолф Щайнер
www.rudolfsteinerbg.com
НАЧАЛО
Контакти
|
English
 
с която и да е дума 
 
изречения в които се съдържат търсените думи 
 
текстове, в които се съдържат търсените думи 
 
с точна фраза 
 
с корен от думите 
 
с части от думите 
 
в заглавията на текстовете 
КАТЕГОРИИ С ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени са
350
резултата от
191
текста с корен от думите : '
Метаморфоза
'.
1.
00. УВОД
GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки
Важното в
метаморфоза
та на растението не се състои например в откриването на отделните факти, че лист, чашка, корона и т.н.
Важното в метаморфозата на растението не се състои например в откриването на отделните факти, че лист, чашка, корона и т.н.
са тъждествени органи, а във величественото мисловно построение на едно живо цяло на действащи едни през други формиращи закони, което произтича от това и което построение определя от себе отделните степени на развитието. Величието на мисълта, която след това Гьоте се опитва да разпростре и върху животинския свят, минава някому през ума само тогава, когато той се опитва да я оживи в своя дух, когато се залови да я размисли. Тогава той забелязва, че преведената в идеята природа на растението е самата тази, която живее в нашия дух също така, както в обекта; той забелязва също, че оживява един организъм и до най-малките части, когато си го представи в себе си не като мъртъв, завършен предмет, а като нещо развиващо се, ставащо, намиращо се в постоянно безпокойство.
към текста >>
2.
02.РАЖДАНЕТО НА УЧЕНИЕТО ЗА МЕТАМОРФОЗИТЕ
GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки
Ние можем да проследим приблизително всички подробности на мисълта за
метаморфоза
та до последното превръщане в излязлата в 1790 година статия; но това не може да сторим така лесно с понятието за разширението и свиването.
Когато разглеждаме учението за метаморфозите на Гьоте, както го имаме от 1790 година, ние намираме в него, че това понятие у Гьоте е понятието за сменяващото се разширение и свиване. В семето формата на растението е най-много свита /концентрирана/. По-нататък с листата следва първото разгръщане, разширение на формиращите сили. Това, което в семето е концентрирано в една точка, в листата то се явява разгърнато в пространството. В чашката силите отново се свиват в една осова точка; короната се произвежда от следващото разширение /тук под корона трябва да се разбират венчелисчетата на цвета); тичинките и близалцето се раждат от следващото свиване; плодът чрез последното /трето/ разширение, след което цялата сила на живота на растението /ентелехичният принцип/ се скрива отново в най-високо свитото състояние на семето.
Ние можем да проследим приблизително всички подробности на мисълта за метаморфозата до последното превръщане в излязлата в 1790 година статия; но това не може да сторим така лесно с понятието за разширението и свиването.
Обаче не ще сгрешим, ако допуснем, че тази кореняща се дълбоко в духа на Гьоте мисъл е била свързана още в Италия с понятието за образуването на растението. Тъй като съдържанието на тази мисъл е обусловеното от формиращите сили по-голямо или по-малко разгръщане в пространството.
към текста >>
В Рим Гьоте намери един корен карамфил подобен на букет, който му показа особено ясно
метаморфоза
та.
Следователно то се състои в това, което у растението непосредствено се показва на очите, това съдържа ние ще се роди най-лесно, когато се заловим да нарисуваме растението съобразно естественото образуване.
В Рим Гьоте намери един корен карамфил подобен на букет, който му показа особено ясно метаморфозата.
Върху това той пише сега: “Не виждайки през мене никакво средство да запазя тази чудесна форма, аз се залових да я нарисувам точно, при което се домогнах до все по-голямо разбиране на основното понятие на метаморфозата”. Може би подобни рисунки са били още често пъти правени и това е искало да доведе до въпросното понятие.
към текста >>
Върху това той пише сега: “Не виждайки през мене никакво средство да запазя тази чудесна форма, аз се залових да я нарисувам точно, при което се домогнах до все по-голямо разбиране на основното понятие на
метаморфоза
та”.
Следователно то се състои в това, което у растението непосредствено се показва на очите, това съдържа ние ще се роди най-лесно, когато се заловим да нарисуваме растението съобразно естественото образуване. В Рим Гьоте намери един корен карамфил подобен на букет, който му показа особено ясно метаморфозата.
Върху това той пише сега: “Не виждайки през мене никакво средство да запазя тази чудесна форма, аз се залових да я нарисувам точно, при което се домогнах до все по-голямо разбиране на основното понятие на метаморфозата”.
Може би подобни рисунки са били още често пъти правени и това е искало да доведе до въпросното понятие.
към текста >>
От това място и от някои други изказвания на Гьоте се явява като вероятно, че и написването на учението за
метаморфоза
та поне в неговата афористична форма е станало в Италия.
През септември 1787 година при своето второ пребиваване в Рим Гьоте изнася на своя приятел Мориц въпроса; той открива тогава, колко жив, колко нагледен става предметът при едно такова изнасяне (говорене, предаване). Постоянно се записва, колко далече са стигналите.
От това място и от някои други изказвания на Гьоте се явява като вероятно, че и написването на учението за метаморфозата поне в неговата афористична форма е станало в Италия.
Той казва по-нататък: “По този начин – в разговор с Мориц – аз можех да запиша на лист нещо от моите мисли”.
към текста >>
Голямо значение на учението за
метаморфоза
та както и неговата същност ние ще разгледаме подробно по-долу в статията "Същност и значение на Гьотевите съчинения върху органическото образуване".
Една оповестена за следващия Великден книга, която би искала да съдържа приблизително същите мисли, го накара през есента на 1789 година да подхване отново своите идеи, за да ускори издаването на книгата. На 18 декември той изпраща ръкописа на ботаника Вач, за да се съветва с него; на 20 декември той самият отива при Вач, за да разговаря с него; На 22 декември той съобщава на Кнебел, че Вач е приел добре написаното. Връща се отново у дома си, преработва отново написаното, отново го изпраща на Вач, който ме го връща на 19 януари 1790 година. Каква съдба са претърпели сега както ръкописът така и напечатаната книга, самият Гьоте разказва подробно това */*Естествените Науки I, стр. 91 и следв./.
Голямо значение на учението за метаморфозата както и неговата същност ние ще разгледаме подробно по-долу в статията "Същност и значение на Гьотевите съчинения върху органическото образуване".
към текста >>
3.
03.РАЖДАНЕТО НА ГЬОТЕВИТЕ МИСЛИ ВЪРХУ ОБРАЗУВАНЕТО НА ЖИВОТНИТЕ .
GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки
Идеята за животинския тип се съдържа в един широк смисъл в стихотворението "
Метаморфоза
на животните", което излезе в 1820 година във втората от Морфологическите Тетрадки* (*виж Естествените Науки I, стр.344 и следв., където отделни неща са казани и в забележките).
Идеята за животинския тип се съдържа в един широк смисъл в стихотворението "Метаморфоза на животните", което излезе в 1820 година във втората от Морфологическите Тетрадки* (*виж Естествените Науки I, стр.344 и следв., където отделни неща са казани и в забележките).
В началото на 1795 година Гьоте се намираше в Йена, където са се намирали също и братята фон Хумболдт, Якоби и Шилер. В това общество изнесе Гьоте своите идеи върху сравнителната анатомия. Приятелите намериха неговите изложения толкова важни, че го накараха да напише своите мисли. Както се вижда от едно писмо на Гьоте до Якоби старшия, Гьоте се е отзовал на това искане още в Йена, като е издиктувал схемата на една сравнителна остеология* (*Естествени Науки I, 239 и следв.) на Макс Якоби.
към текста >>
В тези студии се съдържат основните възгледи на Гьоте върху образуването на животните, също както в неговото съчинение "Опит за обяснение
метаморфоза
та на растението" се съдържат тези за образуването на растенията.
Уводните глави са били развити по-нататък в 1796 година* (*Естествени Науки I, 325 и следв.).
В тези студии се съдържат основните възгледи на Гьоте върху образуването на животните, също както в неговото съчинение "Опит за обяснение метаморфозата на растението" се съдържат тези за образуването на растенията.
В общението с Шилер от 1794 година настъпи една повратна точка в неговите възгледи, като от сега нататък той насочи своя поглед върху своя собствен начин на подхождане и изследване, при което неговият начин да разглежда нещата му се яви обективно. Сега след тези исторически разглеждания, искаме да се обърнем към същността и значението на Гьотевите възгледи върху образуването на организмите.
към текста >>
4.
04. ЗА СЪЩНОСТТА И ЗНАЧЕНИЕТО НА ГЬОТЕВИТЕ СЪЧИНЕНИЯ ВЪРХУ ОБРАЗУВАНЕТО НА ОРГАНИЗМИТЕ
GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки
Не може да се предположи нищо, което да произвежда разширението или свиването; напротив: Всичко друго е последствие на тези два фактора, те произвеждат една напредваща
метаморфоза
от степен на степен.
Учените са се опълчили особено против Гьотевото понятие за разширението сменящо се със свиването. Обаче всички нападения в това отношение изхождат от едно криво разбиране. Счита се, че тези понятия имат валидност само тогава, когато за тях би се намерила една физическа причина, когато би искало да се докаже един начин на действие на работещите в растението закони, от които следва едно такова разширение и свиване. Това показва само, че нещата се поставят на върха вместо на основата.
Не може да се предположи нищо, което да произвежда разширението или свиването; напротив: Всичко друго е последствие на тези два фактора, те произвеждат една напредваща метаморфоза от степен на степен.
към текста >>
Неес фон Евенбек пише на 24 юни 1820 година*(*Също II,19.): "във вашия труд, който нарекохте "опит за обяснение на
метаморфоза
та на растенията", растението говори първо между нас за самото себе си, заплете и мене хубаво очовечаване, когато бях още млад.
Великото дело, което бе извършено с това в науката, беше също многократно признато от по-дълбоко мислещи учени. Младшият д, Алтон пише на 6 юли 1827 година на Гьоте: "бих считал за най-голяма награда, ако ваше превъзходителство, на когото естествената наука дължи не само едно пълно преобразоване с величествени обзори и нови възгледи на ботаниката, но и множество обогатявания на остеологията, бихте познали в предстоящите листове едно достойно за одобрение усърдие"* (*Естественонаучна кореспонденция I,28.).
Неес фон Евенбек пише на 24 юни 1820 година*(*Също II,19.): "във вашия труд, който нарекохте "опит за обяснение на метаморфозата на растенията", растението говори първо между нас за самото себе си, заплете и мене хубаво очовечаване, когато бях още млад.
Най-после Фойгт* (*също II, 360) пише на 6 юни 1831 година: "С живо участие и покорна благодарност аз започнах да чета малката книга за метаморфозата, която ме завладя като съучастник на това учение и ме свърза здраво исторически с него. Странно е, че учените са се отнесли по-тривиално спрямо метаморфозата на животните /разбирам не старата метаморфоза на насекомите, а тази изходяща от гръбначния стълб/ отколкото към тази на растенията. Независимо от плагиатите и злоупотребите, тихото признание би имало своето основание в това, че при нея те вярваха, че ще има да рискуват по-малко. Защото при скелета изолираните кости остават вечно същите, обаче в ботаниката метаморфозата застрашава да преобърне цялата терминология и следователно определението на видовете, и слабите се страхуват следователно, защото не знаят, до къде може да доведе нещо подобно." Тук е налице съзнанието, че един нов вид виждаме на индивидуалното трябва да настъпи; и от този нов възглед трябва да произлезе новата систематика, разглеждането на особеното.
към текста >>
Най-после Фойгт* (*също II, 360) пише на 6 юни 1831 година: "С живо участие и покорна благодарност аз започнах да чета малката книга за
метаморфоза
та, която ме завладя като съучастник на това учение и ме свърза здраво исторически с него.
Великото дело, което бе извършено с това в науката, беше също многократно признато от по-дълбоко мислещи учени. Младшият д, Алтон пише на 6 юли 1827 година на Гьоте: "бих считал за най-голяма награда, ако ваше превъзходителство, на когото естествената наука дължи не само едно пълно преобразоване с величествени обзори и нови възгледи на ботаниката, но и множество обогатявания на остеологията, бихте познали в предстоящите листове едно достойно за одобрение усърдие"* (*Естественонаучна кореспонденция I,28.). Неес фон Евенбек пише на 24 юни 1820 година*(*Също II,19.): "във вашия труд, който нарекохте "опит за обяснение на метаморфозата на растенията", растението говори първо между нас за самото себе си, заплете и мене хубаво очовечаване, когато бях още млад.
Най-после Фойгт* (*също II, 360) пише на 6 юни 1831 година: "С живо участие и покорна благодарност аз започнах да чета малката книга за метаморфозата, която ме завладя като съучастник на това учение и ме свърза здраво исторически с него.
Странно е, че учените са се отнесли по-тривиално спрямо метаморфозата на животните /разбирам не старата метаморфоза на насекомите, а тази изходяща от гръбначния стълб/ отколкото към тази на растенията. Независимо от плагиатите и злоупотребите, тихото признание би имало своето основание в това, че при нея те вярваха, че ще има да рискуват по-малко. Защото при скелета изолираните кости остават вечно същите, обаче в ботаниката метаморфозата застрашава да преобърне цялата терминология и следователно определението на видовете, и слабите се страхуват следователно, защото не знаят, до къде може да доведе нещо подобно." Тук е налице съзнанието, че един нов вид виждаме на индивидуалното трябва да настъпи; и от този нов възглед трябва да произлезе новата систематика, разглеждането на особеното.
към текста >>
Странно е, че учените са се отнесли по-тривиално спрямо
метаморфоза
та на животните /разбирам не старата
метаморфоза
на насекомите, а тази изходяща от гръбначния стълб/ отколкото към тази на растенията.
Великото дело, което бе извършено с това в науката, беше също многократно признато от по-дълбоко мислещи учени. Младшият д, Алтон пише на 6 юли 1827 година на Гьоте: "бих считал за най-голяма награда, ако ваше превъзходителство, на когото естествената наука дължи не само едно пълно преобразоване с величествени обзори и нови възгледи на ботаниката, но и множество обогатявания на остеологията, бихте познали в предстоящите листове едно достойно за одобрение усърдие"* (*Естественонаучна кореспонденция I,28.). Неес фон Евенбек пише на 24 юни 1820 година*(*Също II,19.): "във вашия труд, който нарекохте "опит за обяснение на метаморфозата на растенията", растението говори първо между нас за самото себе си, заплете и мене хубаво очовечаване, когато бях още млад. Най-после Фойгт* (*също II, 360) пише на 6 юни 1831 година: "С живо участие и покорна благодарност аз започнах да чета малката книга за метаморфозата, която ме завладя като съучастник на това учение и ме свърза здраво исторически с него.
Странно е, че учените са се отнесли по-тривиално спрямо метаморфозата на животните /разбирам не старата метаморфоза на насекомите, а тази изходяща от гръбначния стълб/ отколкото към тази на растенията.
Независимо от плагиатите и злоупотребите, тихото признание би имало своето основание в това, че при нея те вярваха, че ще има да рискуват по-малко. Защото при скелета изолираните кости остават вечно същите, обаче в ботаниката метаморфозата застрашава да преобърне цялата терминология и следователно определението на видовете, и слабите се страхуват следователно, защото не знаят, до къде може да доведе нещо подобно." Тук е налице съзнанието, че един нов вид виждаме на индивидуалното трябва да настъпи; и от този нов възглед трябва да произлезе новата систематика, разглеждането на особеното.
към текста >>
Защото при скелета изолираните кости остават вечно същите, обаче в ботаниката
метаморфоза
та застрашава да преобърне цялата терминология и следователно определението на видовете, и слабите се страхуват следователно, защото не знаят, до къде може да доведе нещо подобно." Тук е налице съзнанието, че един нов вид виждаме на индивидуалното трябва да настъпи; и от този нов възглед трябва да произлезе новата систематика, разглеждането на особеното.
Младшият д, Алтон пише на 6 юли 1827 година на Гьоте: "бих считал за най-голяма награда, ако ваше превъзходителство, на когото естествената наука дължи не само едно пълно преобразоване с величествени обзори и нови възгледи на ботаниката, но и множество обогатявания на остеологията, бихте познали в предстоящите листове едно достойно за одобрение усърдие"* (*Естественонаучна кореспонденция I,28.). Неес фон Евенбек пише на 24 юни 1820 година*(*Също II,19.): "във вашия труд, който нарекохте "опит за обяснение на метаморфозата на растенията", растението говори първо между нас за самото себе си, заплете и мене хубаво очовечаване, когато бях още млад. Най-после Фойгт* (*също II, 360) пише на 6 юни 1831 година: "С живо участие и покорна благодарност аз започнах да чета малката книга за метаморфозата, която ме завладя като съучастник на това учение и ме свърза здраво исторически с него. Странно е, че учените са се отнесли по-тривиално спрямо метаморфозата на животните /разбирам не старата метаморфоза на насекомите, а тази изходяща от гръбначния стълб/ отколкото към тази на растенията. Независимо от плагиатите и злоупотребите, тихото признание би имало своето основание в това, че при нея те вярваха, че ще има да рискуват по-малко.
Защото при скелета изолираните кости остават вечно същите, обаче в ботаниката метаморфозата застрашава да преобърне цялата терминология и следователно определението на видовете, и слабите се страхуват следователно, защото не знаят, до къде може да доведе нещо подобно." Тук е налице съзнанието, че един нов вид виждаме на индивидуалното трябва да настъпи; и от този нов възглед трябва да произлезе новата систематика, разглеждането на особеното.
към текста >>
Това той самият считаше като един недостатък на неговите фрагменти; относно това той пише на 28 юни 1828 година на Соре за Декендол: "На мене също ми става все по-ясно, как той разглежда намеренията, в които аз продължавам да се движа и които са изразени достатъчно ясно в моята студия върху
метаморфоза
та, чието отношение обаче към опитната ботаника, както отдавна зная това, не изпъква достатъчно ясно." Тази е също и причината, поради която Гьотевите възгледи бяха толкова малко разбрани и криво разбирани; това се случи затова, защото те въобще не бяха разбрани.
Това, което може да се каже тук е, че Гьоте никога не е изпълнил своите основни мисли, че той твърде малко е навлязъл в царството на особеното. Ето защо неговите работи остават откъслечни. Неговото намерение, да създаде светлина и тук, ние показано в неговите думи от "Пътуване в Италия" /27 септември 1786 г./ с които той се изразява, че с помощта на неговите идеи ще му бъде възможно "да спре ли действително родове и видове, което, както ми се струва, досега става произволно". Той не можа да изпълни това свое намерение; не изложи особено връзката на своите общи мисли със света на особеното, с действителността на отделните форми.
Това той самият считаше като един недостатък на неговите фрагменти; относно това той пише на 28 юни 1828 година на Соре за Декендол: "На мене също ми става все по-ясно, как той разглежда намеренията, в които аз продължавам да се движа и които са изразени достатъчно ясно в моята студия върху метаморфозата, чието отношение обаче към опитната ботаника, както отдавна зная това, не изпъква достатъчно ясно." Тази е също и причината, поради която Гьотевите възгледи бяха толкова малко разбрани и криво разбирани; това се случи затова, защото те въобще не бяха разбрани.
към текста >>
Твърди се, че понятието за
метаморфоза
та в смисъла на Гьоте е само един образ, който всъщност се е изградил в нашия ум чрез абстракция.
Както физикът не се задоволява с това, само да изказва и да описва фактите, а проучва техните закони, т.е. понятията на явленията, така и за онзи, който иска да проникне в естеството на органичните същества, не може да бъде достатъчно, да изтъква само фактите за сродство, наследственост, борба за съществуване и т.н., а той иска да познае идеите които стоят на основата на тези неща. Това, което за физиката са трите кеплерови закони, това са за представителя на науката на организмите гьотевите мисли за типа. Без тях светът е за нас само един лабиринт от факти. Това често е било криво разбрано.
Твърди се, че понятието за метаморфозата в смисъла на Гьоте е само един образ, който всъщност се е изградил в нашия ум чрез абстракция.
Счита се, че на Гьоте е било неясно, че понятието за превръщането на листата в органи на цвета има смисъл само тогава, когато последните, например тичинките, са били някога действителни листа. Обаче това поставя възгледите на Гьоте с главата надолу. Който така разбира нещата, той поставя първо един сетивен орган като нещо начално и извежда останалото от него по сетивен начин. Гьоте никога не е разбирал нещата така. При него онова, което по време е първото, то съвсем не е първото по идеята, по принципа.
към текста >>
раждането на студията върху
метаморфоза
та на растенията.
раждането на студията върху метаморфозата на растенията.
към текста >>
По-късно бе изучавана и
метаморфоза
та на насекомите.
Гьоте проследи до отделните, фактически неща онези клонове на науката, към които имаха отношение неговите идеи. През 1795 година той слушаше при Лодер лекции по демология (учение за връзките)*(* Вьотигер, Литературни състояния и съвременници, т.I, Лайпциг, 1838, 49.); През цялото това време той не изгуби от своя поглед анатомията и физиологията, което се явява толкова по-важно, защото именно тогава той написа своите лекции върху остеологията. През 1796 година бяха направени опити за отглеждане на растения на тъмно и под цветни стъкла.
По-късно бе изучавана и метаморфозата на насекомите.
към текста >>
Една друга подбуда дойде от страна на философа Волф*(*Фридрих Аугуст Волф 1759-1825 г./, който обърна вниманието на Гьоте върху своя едноименник Волф*/*Каспар Фридрих Волф 1733-1794 г.), който в своята "Теория генерационис" още в 1759 година беше изказал идеи, които бяха подобни на тези на Гьоте върху
метаморфоза
та на растенията.
Една друга подбуда дойде от страна на философа Волф*(*Фридрих Аугуст Волф 1759-1825 г./, който обърна вниманието на Гьоте върху своя едноименник Волф*/*Каспар Фридрих Волф 1733-1794 г.), който в своята "Теория генерационис" още в 1759 година беше изказал идеи, които бяха подобни на тези на Гьоте върху метаморфозата на растенията.
Това даде повод на Гьоте да се занимае по-подробно с Волф, което стана през 1807 година*(*виж Гьотевите Анали от 1807 г.Естеств. Науки I, стр.5); впрочем той откри по-късно, че въпреки цялото свое остроумие Волф не беше още наясно с най-главните неща. Той не познаваше още типа като нещо не сетивно, развиващо своето съдържание от вътрешна необходимост. Той разглеждаше растението още като еднавъншна, механична връзка на отделните неща.
към текста >>
Гьоте видя в тези мисли само едно вземане под внимание на развитието в пространствено отношение /вертикално, спирално/ на неговите идеи, които той беше написал в един труд върху
метаморфоза
та още в 1790 година.
Марциус разглеждаше формата на растението определена в нейното развитие като съставена от една спирална и една вертикална тенденция. Вертикалната тенденция произвеждаше растежа в посоката на корена и на стеблото; спиралната тенденция произвеждаше разширението на листатата, цветовете и т.н.
Гьоте видя в тези мисли само едно вземане под внимание на развитието в пространствено отношение /вертикално, спирално/ на неговите идеи, които той беше написал в един труд върху метаморфозата още в 1790 година.
Относно доказателството на това твърдение обръщаме внимание на читателите върху забележките към Гьотевата статия* /*Естеств.Н.I,стр.217 и следв./ върху спиралната тенденция в природата, и които се вижда, Гьоте не изнася нищо съществено ново в сравнение с неговите предишни идеи. Отправяме тази забележка особено към онези, които твърдят, че тук може да се забележи даже една отстъпка на Гьоте от предишни ясни възгледи и навлизане в "най-дълбоките области на мистиката". Вече в напреднала възраст /1830-1832/ Гьоте съчини две статии върху спора на двамата френски естествоизпитатели Кювие и Жьофроай дьо Сент-Илер. В тези статии ние още веднъж намираме в много съкратена форма принципите на Гьотевия възглед за природата.
към текста >>
Дьо Кандол подари на Гьотевото учение за
метаморфоза
та най-голямото внимание, той третираше ботаниката по начин, който не беше далече от Гьотевите възгледи.
Интересът, който Гьоте проявяваше към този въпрос, беше извънредно голям. Той много се зарадва, че намери в Жьофроай дьо Сент-Илер един съмишленик: "Сега Жьофроай дьо Сент-Илер е решително на нашата страна и с него всички знаменити учени и последователи на Франция. Това събитие има неимоверно голяма стойност за мене и аз с право ликувам върху крайната победа на една кауза, на която посветих своя живот и която е предимно също и моя", казва той на 2 август 1830 година на Екерман. Въобще странно явление е, че в Германия изследванията на Гьоте намериха отзвук само при философите, а само малко при естествоизпитателите, докато напротив във Франция те намериха най-голям отзвук при естествоизпитателите.
Дьо Кандол подари на Гьотевото учение за метаморфозата най-голямото внимание, той третираше ботаниката по начин, който не беше далече от Гьотевите възгледи.
Също така Гьотевата "Метаморфоза" бе преведена на френски от Жинжинс-Лазараз. При тези обстоятелства Гьоте можеше да се надява, че един превод на френски език на неговите ботанически съчинения, направен с негово сътрудничество, не би попаднал на една неплодородна почва. Един такъв превод направи в 1831 година Фридрих Якоб Соре, при постоянното съдействие на Гьоте. Той съдържаше онзи първи "опит" от 1790 година; историята на гьотевото изучаване на ботаниката и въздействието на неговото учение върху съвременниците* /*Естеств.Науки І, стр.17 и следв., 61 и следв., 194 и следв./; също и някои неща върху дьо Кандол, на френски език съпоставен с немския текст.
към текста >>
Също така Гьотевата "
Метаморфоза
" бе преведена на френски от Жинжинс-Лазараз.
Интересът, който Гьоте проявяваше към този въпрос, беше извънредно голям. Той много се зарадва, че намери в Жьофроай дьо Сент-Илер един съмишленик: "Сега Жьофроай дьо Сент-Илер е решително на нашата страна и с него всички знаменити учени и последователи на Франция. Това събитие има неимоверно голяма стойност за мене и аз с право ликувам върху крайната победа на една кауза, на която посветих своя живот и която е предимно също и моя", казва той на 2 август 1830 година на Екерман. Въобще странно явление е, че в Германия изследванията на Гьоте намериха отзвук само при философите, а само малко при естествоизпитателите, докато напротив във Франция те намериха най-голям отзвук при естествоизпитателите. Дьо Кандол подари на Гьотевото учение за метаморфозата най-голямото внимание, той третираше ботаниката по начин, който не беше далече от Гьотевите възгледи.
Също така Гьотевата "Метаморфоза" бе преведена на френски от Жинжинс-Лазараз.
При тези обстоятелства Гьоте можеше да се надява, че един превод на френски език на неговите ботанически съчинения, направен с негово сътрудничество, не би попаднал на една неплодородна почва. Един такъв превод направи в 1831 година Фридрих Якоб Соре, при постоянното съдействие на Гьоте. Той съдържаше онзи първи "опит" от 1790 година; историята на гьотевото изучаване на ботаниката и въздействието на неговото учение върху съвременниците* /*Естеств.Науки І, стр.17 и следв., 61 и следв., 194 и следв./; също и някои неща върху дьо Кандол, на френски език съпоставен с немския текст.
към текста >>
5.
05. ПРИКЛЮЧВАНЕ НА РАЗГЛЕЖДАНЕТО ВЪРХУ ГЬОТЕВИТЕ МОРФОЛОГИЧНИ ВЪЗГЛЕДИ
GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки
Когато на края на разглеждането върху Гьотевите мисли за
метаморфоза
та хвърля поглед назад върху възгледите, които се чувствах подбуден да изкажа, аз не мога да премълча, какъв голям брой изпъкващи представители на различни направления на науката са на различно мнение.
Когато на края на разглеждането върху Гьотевите мисли за метаморфозата хвърля поглед назад върху възгледите, които се чувствах подбуден да изкажа, аз не мога да премълча, какъв голям брой изпъкващи представители на различни направления на науката са на различно мнение.
Тяхното становище към Гьоте стои ясно пред погледа ми; и съждението, което те ще произнесат върху моят опит да защищавам становището на нашия велик мислител и поет, трябваше предварително да бъде обмислено.
към текста >>
6.
11. ОТНОШЕНИЕ НА ГЬОТЕВИЯ НАЧИН НА МИСЛЕНЕ КЪМ ДРУГИТЕ ВЪЗГЛЕДИ
GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки
Обаче в увода, който прибави по-късно към студията върху
метаморфоза
та на растението, той казва: "Така от сега нататък аз се стремях да намеря първичното животно, а това значи в последна сметка, понятието, идеята за животното".
Това прарастение, /а също така и едно съответно първично животно/ се беше оформило в неговия дух, и му беше послужило при обяснението на съответните явления. Обаче той никога не беше размислил върху това, що е това прарастение в неговата същност. Шилер му отвори очите, като му каза: То е една идея. Едва от сега нататък Гьоте има съзнание за своя идеализъм. Ето защо дотогава той се наричаше прарастението една опитност, защото вярваше, че го вижда с очите си.
Обаче в увода, който прибави по-късно към студията върху метаморфозата на растението, той казва: "Така от сега нататък аз се стремях да намеря първичното животно, а това значи в последна сметка, понятието, идеята за животното".
При това обаче трябва да се запомни, че Шилер не предаде на Гьоте нищо чуждо, а напротив сам тепърва чрез наблюдението на Гьотевия дух стигна до познанието на обективния идеализъм. Той само намери израза за начина на мислене, който позна у Гьоте и му се възхищаваше.
към текста >>
7.
13. ОСНОВНИЯТ ГЕОЛОГИЧЕСКИ ПРИНЦИП НА ГЬОТЕ
GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки
И в тази област Гьотевият възглед не е една пуста теория на
метаморфоза
та, а един конкретен идеализъм.
Грешка е, когато някой мисли, че е опровергал този метод на Гьоте като показва, че днешната геология не познава едно такова преминаване на една скала в друга. Това, което е веднъж гранит, е готов, завършен продукт и не притежава вече вътрешна двигателна сила да стане от себе си нещо друго. Обаче това, което Гьоте търсеше, то липсва именно на днешната геология, а именно идеята, принципа, който образува гранита, преди той да е станал гранит, и тази идея е същата, която стои също и на основата на всички други образувания. Следователно, когато Гьоте говори за едно преминаване на една скала в една друга, с това той не разбира едно фактическо превръща не, а едно развитие на обективната идея, която се оформява в различните отделни образования, като приема сега тази форма и става гранит, след това произвежда от себе си една друга възможност и става шист и т.н.
И в тази област Гьотевият възглед не е една пуста теория на метаморфозата, а един конкретен идеализъм.
Обаче този образуващ скали принцип може да стигне до пълна валидност с всичко, което лежи в него, само в цялото земно тяло. Ето защо за Гьоте главното става цялата история на образуването на земното тяло и всяка отделно явление трябва да се включи в него. За него е важно, какво място приема в земното цяло една скала; отделното нещо го интересува вече само като част на цялото. В заключение на него му изглежда правилна онази геологическа система, която пресъздава процесите в земята, която показва, защо на това място трябваше да се роди това, на онова място другото. Това, което става, то е за него решаващо.
към текста >>
8.
16_1. ГЬОТЕ КАТО МИСЛИТЕЛ И ИЗСЛЕДОВАТЕЛ 1. ГЬОТЕ И МОДЕРНАТА ЕСТЕСТВЕНА НАУКА
GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки
И те не представляват нищо друго освен една
метаморфоза
на процесите, които, доколкото въобще са достъпни за сетивното наблюдение, се разтварят без остатък във възприятия.
То ни насочва към неговия възбудител. В този последния ние наблюдаваме и други усещания освен тези, които са свързани с усещането на червено. Това са процеси на движение. Тези процеси на движение се явяват след това като по-нататъшни процеси на движение между възбудителя и сетивния орган и т.н. Обаче всичко това са също така възприемани усещания.
И те не представляват нищо друго освен една метаморфоза на процесите, които, доколкото въобще са достъпни за сетивното наблюдение, се разтварят без остатък във възприятия.
към текста >>
9.
16_3. СИСТЕМАТА НА ТЕОРИЯТА НА ЦВЕТОВЕТЕ
GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки
Наред с опита върху
метаморфоза
та на растенията то единствено е стигнало до едно завършено цяло.
Повече от където и да е другаде ние можем да констатираме това при неговото учение за цветовете.
Наред с опита върху метаморфозата на растенията то единствено е стигнало до едно завършено цяло.
А каква строго завършена, изискана от самата природа на нещата система представлява то!
към текста >>
10.
16_5. ГЬОТЕ, НЮТОН И ФИЗИЦИТЕ
GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки
Тогава той вече беше замислил своята велика мисъл за
метаморфоза
та на органическите същества.
Трябва да си припомним състоянието на Гьотевия светоглед през това време.
Тогава той вече беше замислил своята велика мисъл за метаморфозата на органическите същества.
Още чрез откритието на междинната челюстна кост в него възникнал възгледът за единството на всяко природно съществуване. Отделните същества му се явиха като особено изменение на идейния принцип, който царува в цялостта на природата. Още в своите писма от Италия той беше изказал, че едно растение е растение само чрез това, че то носи в себе си "идеята на растението". Тази идея той считаше за нещо конкретно, за едно изпълнено с духовно съдържание единство във всички отделни растения. Тя не можеше да бъде обхваната с очите на тялото, но можеше да бъде обхваната с очите на духа.
към текста >>
11.
ЗА СЪЩНОСТТА НА ХРИСТИЯНСТВОТО
GA_8 Християнството като мистичен факт
Всички истински посветени твърдят, че духовната сила на душата не изчезва; тя е вечна в смисъла, в който се изразява еврейското тайно учение (Книга Зохар): „Нищо в света не се губи, нищо не потъва в празнотата, даже и думите и гласът на човека; всичко си има своето място и своето предназначение." Според това разбиране, личността е само една
метаморфоза
на душата, която преминава от една личност в друга.
По-рано в действителния живот те виждали този Логос само в различните степени на човешкото съвършенство. Можеха да бъдат наблюдавани фините, интимни различия в духовния живот на личността и да се види по какви начини и до каква степен се пробужда Логосът в отделните личности, които търсеха посвещението. Една по-висока степен на зрялост означаваше и една по-висша степен в развитието на духовния живот. Предхождащите степени на това развитие трябваше да се търсят в миналото. А настоящият живот се считаше като степен, предхождаща бъдещите степени на духовното развитие.
Всички истински посветени твърдят, че духовната сила на душата не изчезва; тя е вечна в смисъла, в който се изразява еврейското тайно учение (Книга Зохар): „Нищо в света не се губи, нищо не потъва в празнотата, даже и думите и гласът на човека; всичко си има своето място и своето предназначение." Според това разбиране, личността е само една метаморфоза на душата, която преминава от една личност в друга.
Отделният живот на личността е разглеждан само като едно звено от развитието на една верига, простираща се назад и напред във времето.
към текста >>
12.
07. КОНТРОЛ НАД МИСЛИТЕ И ЧУВСТВАТА
GA_10 Как се постигат познания за вишите светове
За Духа раждането и смъртта са само една
метаморфоза
, едно преобразяване, каквото е и разпукването на цвета от пъпката, извършващо се пред физическите очи.
Всеки, който е стигнал до подобни духовни възприятия, вече е постигнал твърде много, защото нещата му се откриват не само в тяхното непосредствено съществувание, а в тяхното възникване и умиране. Навсякъде той започва да вижда Духа, за който физическите сетива не знаят нищо. А по този начин той прави първите си стъпки, за да вникне самостоятелно зад тайната на раждането и смъртта. За външните сетива, едно същество се появява едва в мига на раждането; в мига на смъртта то умира. Но това е така само защото тези сетива не проникват до неговия скрит Дух.
За Духа раждането и смъртта са само една метаморфоза, едно преобразяване, каквото е и разпукването на цвета от пъпката, извършващо се пред физическите очи.
И ако искаме да се доверим на нашите собствени наблюдения, необходимо е преди това да пробудим в себе си духовните сетива според описаните по-горе начини.
към текста >>
13.
ОТГОВОРИ НА ВЪПРОСИ
GA_11 Из Хрониката Акаша
Ако например един техник би могъл да върне назад
метаморфоза
та на своята комбинираща способност, би се получило нещо, което можеше да върши атлантецът.
И под тази форма тя можа да стане основата за дейността на ума на нашата раса. Великите откриватели на нашата раса са превъплъщения на “ясновидците” от атлантската раса. В техните гениални хрумвания се проявява нещо, което има за основа нещо друго, което през време на тяхното атлантско въплъщение съществуваше в тях като сила творяща живот. Нашата логика, природознание, техника и т.н. израстват от една почва, която е била създадена през времето на Атлантида.
Ако например един техник би могъл да върне назад метаморфозата на своята комбинираща способност, би се получило нещо, което можеше да върши атлантецът.
Цялата римска юриспруденция беше една преобразувана способност на волята от едно далечно минало. При това самата воля остана на заден план и вместо самата да приеме форми, тя се преобрази във формите на мислите, които се проявяват в правните понятия. Чувството за красота при гърците е изградено върху основата на непосредствените сили, които при атлантците се проявяваха във величествената селекция на растенията и животните. Във фантазията на Фидий живееше нещо, което атлантецът непосредствено използуваше за преобразуването на живите същества.
към текста >>
14.
ПРЕДРАЗСЪДЪЦИ, ПРОИЗХОЖДАЩИ ОТ ЕДНА МНИМА НАУКА
GA_11 Из Хрониката Акаша
Ако например един техник би могъл да върне назад
метаморфоза
та на своята комбинираща способност, би се получило нещо, което можеше да върши атлантецът.
И под тази форма тя можа да стане основата за дейността на ума на нашата раса. Великите откриватели на нашата раса са превъплъщения на “ясновидците” от атлантската раса. В техните гениални хрумвания се проявява нещо, което има за основа нещо друго, което през време на тяхното атлантско въплъщение съществуваше в тях като сила творяща живот. Нашата логика, природознание, техника и т.н. израстват от една почва, която е била създадена през времето на Атлантида.
Ако например един техник би могъл да върне назад метаморфозата на своята комбинираща способност, би се получило нещо, което можеше да върши атлантецът.
Цялата римска юриспруденция беше една преобразувана способност на волята от едно далечно минало. При това самата воля остана на заден план и вместо самата да приеме форми, тя се преобрази във формите на мислите, които се проявяват в правните понятия. Чувството за красота при гърците е изградено върху основата на непосредствените сили, които при атлантците се проявяваха във величествената селекция на растенията и животните. Във фантазията на Фидий живееше нещо, което атлантецът непосредствено използуваше за преобразуването на живите същества.
към текста >>
15.
ПОЗНАНИЕТО НА ВИСШИТЕ СВЕТОВЕ (ПОСВЕЩЕНИЕТО)
GA_13 Въведение в Тайната наука
Ако обаче развитието на ученика протича правилно, описаната
метаморфоза
на душевните сили означава истински напредък; Азът остава господар над трите отделни същества, които изграждат неговата душа.
Ето защо човек трябва особено да укрепи своя собствен Аз, защото сега той внася не просто ред в три сили, а направлява и ръководи три отделни същества. Но това разделяне е добре да съществува само по време на свръхсетивното наблюдение. И тук отново става ясно, колко важно е наред с упражненията за висшето обучение, да се практикуват и тези, които придават сила и твърдост на разсъдъчната способност, чувствата и волята. Защото, ако внесем тези качества във висшия свят, скоро ще видим, че Азът се оказва слаб и не може да координира мисленето, чувствата и волята. Ако тази слабост остане непреодоляна, душата би се оказала като разкъсана в различни посоки от три определени личности и нейната вътрешна цялост би престанала да съществува.
Ако обаче развитието на ученика протича правилно, описаната метаморфоза на душевните сили означава истински напредък; Азът остава господар над трите отделни същества, които изграждат неговата душа.
към текста >>
16.
СЪСТАВНИТЕ ЧАСТИ НА ЧОВЕКА
GA_13 Въведение в Тайната наука
Обаче тази
метаморфоза
се предхожда от една друга, на по-ниска степен, чрез която възникват Сетивната, Разсъдъчната и Съзнаващата Душа.
Вече показахме как „Азът" работи върху физическото, етерното и астралното тяло, и как в обратен ред ги преобразява в Духовно Себе, Дух-Живот и Човек-Дух. Това впрочем се отнася до работата на Аза чрез онези най-висши способности, чието развитие започва едва в хода на Земната епоха.
Обаче тази метаморфоза се предхожда от една друга, на по-ниска степен, чрез която възникват Сетивната, Разсъдъчната и Съзнаващата Душа.
Формирането на Сетивната Душа е свързано с промени в астралното тяло, формирането на Разсъдъчната Душа с промени в етерното тяло, формирането на Разсъдъчната Душа с промени в етерното тяло и формирането на Съзнаващата Душа с промени във физическото тяло. Подробности по този въпрос вече бяха казани при описанието на Земното развитие. В известен смисъл ще допълним: Сетивната Душа вече се опира на едно преобразувано астрално тяло; Разсъдъчната Душа на преобразувано етерно тяло; Съзнаващата Душа на преобразувано физическо тяло. И още: Тези три душевни съставки са и части на астралното тяло, защото например Съзнаващата Душа е възможна само като една астрална същност в съответното пригодено за нея физическо тяло. Тя води астрален живот върху арената на подготвеното за целта физическо тяло.
към текста >>
17.
РАДИКАЛНИТЕ СВЕТОГЛЕДИ
GA_18_1 Загадки на философията
Той пише в 1817 година, че този опит, който стоеше на основата на неговото записано в 1790 година съчинение върху
метаморфоза
та на растенията, "бил посрещнат студено, почти враждебно.
Възгледът на Халер отрича развитието, защото той допуска само едно продължаващо излизане наяве на нещо съществуващо. Ето защо този природоизследовател противопостави на идеята на Волф безапелационното решение: "Не съществува никакво развитие"/Nulla ert erigenecic/. С това той стана причина възгледът на Волф да остане не взет под внимание десетилетия наред. Гьоте приписва съпротивата, която се проявява по отношение на неговите усилия да обясни живите същества, на теорията на Халер, според която органите съществуват предварително образувани в зародиш вмъкнати едни в други. Той се стремеше да разбере формите сред органическата природа от тяхното развитие, напълно в смисъла на един истински еволюционен възглед, според който това, което се явява като форми при едно живо същество, не е съществувало преди това в скрита форма, а се ражда действително тогава, когато се появява.
Той пише в 1817 година, че този опит, който стоеше на основата на неговото записано в 1790 година съчинение върху метаморфозата на растенията, "бил посрещнат студено, почти враждебно.
Но такова противно настроение беше съвсем естествено: Учението за вмъкнатите един в друг органи, понятието на преформацията, за последователно развитие на това, което е съществувало още от Адама, бяха завладели общо взето и най-добрите умове". И в светогледа на Хегел можеше още да се види един остатък от старото учение за вмъкнатостта. Чистата мисъл, която се явява в човешкия дух: Тази мисъл трябва да се намери вмъкната във всички явления, преди да стигне до възприемаемо съществуване в човека. Хегел поставя преди природата и преди индивидуалния дух тази чиста мисъл, която трябва да бъде един вид "представянето на Бога, какъвто той е бил е бил в неговата вечна същност преди сътворението на света". Следователно развитието на света се представя като едно разгръщане на чистата мисъл.
към текста >>
18.
БОРБАТА ЗА ДУХА
GA_18_2 Загадки на философията
И в своя увод към "
Метаморфоза
на растенията" той казва, че тогавашното време беше доста в неясност по отношение на тези факти.
36 на Гьотевите издания на германската национална литература./. Той каза на Йоханес фон Мюлер, че Жьофроай дьо Сент Илер върви по един път, по който той е вървял още преди 50 години. От това става ясно, какво е искал Гьоте, когато скоро след неговото идване във Ваймар той започна да изучава животинските и растителните същества. Пред неговото съзнание още тогава стоеше едно природосъобразно обяснение на разнообразието на живите организми; но също и той беше предпазлив. Той никога не твърди освен това, за което самите факти му даваха право.
И в своя увод към "Метаморфоза на растенията" той казва, че тогавашното време беше доста в неясност по отношение на тези факти.
Вярваше се, така се изразява той, че достатъчно е само маймуната да се изправи и да започне да върви на задните си крайници и тя може да стане човек.
към текста >>
19.
ДАРВИНИЗЪМ И СВЕТОГЛЕД
GA_18_2 Загадки на философията
Не е трудно обаче да се докаже, че той действително съществува: Това показва най-добре
метаморфоза
та на насекомите, която не е нищо друго, освен едно развитие на младите насекоми, което протича вън от яйцето пред нашите очи, а именно толкова бавно, че можем да наблюдаваме спокойно и да изследваме всяко ембрионално състояние".
Той писа в своята "Обща естествена история за всички съсловия", в том ІV, стр. 468: "Чрез моите физиологически изследвания аз още от преди няколко години стигнах до възгледа, че развойните състояния на пиленцето в яйцето имат прилика с различните класи животни, така че отначалото има само така да се каже органите на инфузориите, после тези на полепите, на медузите, на мидите, на охлювите и т.н. Обратно тогава аз трябваше да разглеждам също класите животни като степени на развитие, които протичаха успоредно с тези на пиленцето. Този възглед за природата изискваше най-точно сравнение на онези органи, които във всяка по-висша класа животни се прибавяха като нови към другите и също така на онези, които се развиват при пиленцето един след друг през време на люпенето. Естествено не е лесно да бъде установен един съвършен паралелизъм при един талкова труден и още недостатъчен наблюдаван обект.
Не е трудно обаче да се докаже, че той действително съществува: Това показва най-добре метаморфозата на насекомите, която не е нищо друго, освен едно развитие на младите насекоми, което протича вън от яйцето пред нашите очи, а именно толкова бавно, че можем да наблюдаваме спокойно и да изследваме всяко ембрионално състояние".
Окен сравнява метаморфозните състояния на насекомите с други животни и намира, че гъсеници те имат най-голямо подобие с червеите, а какавидите с раците. От такива подобия гениалният мислител заключава: "Ето защо няма никакво съмнение, че тук съществува една очебийна прилика, която оправдава идеята, че историята на развитието в яйцето не е нищо друго, освен едно повторение на историята на сътворението на класите животни". В природата на този остроумен човек беше, да предчувства една велика идея на основата на един щастлив обзор. Той не се нуждаеше за едно такова предчувствие от пълни съответни факти. Но самото естество на такива предчувствани идеи и такова, че те не правят никакво голямо впечатление върху работниците в полето на науката.
към текста >>
20.
05. ПРИКАЗКАТА ЗА ЗЕЛЕНАТА ЗМИЯ И КРАСИВАТА ЛИЛИЯ В СВЕТЛИНАТА НА РУДОЛФ ЩАЙНЕРОВОТО ДУХОВНО ИЗСЛЕДВАНЕ
GA_22 Тайното откровение на Гьоте
Начинът, по който са построени образите, начинът, по който е замислена
метаморфоза
та на човешката душа в Приказка за Зелената Змия и Красивата Лилия, последователността на мислите, силата на мислите е по същество християнска, и всъщност тази сила е новият път към Христос."
Начинът, по който са построени образите, начинът, по който е замислена метаморфозата на човешката душа в Приказка за Зелената Змия и Красивата Лилия, последователността на мислите, силата на мислите е по същество християнска, и всъщност тази сила е новият път към Христос."
към текста >>
21.
07. III. Капитализъм и социални идеи
GA_23 Същност на социалния въпрос
Тази книга описва една форма на социалния организъм, в който понятието „трудово възнаграждение" претърпява също толкова голяма
метаморфоза
, както и старото понятие „собственост".
В рамките на тези нови тенденции ще бъде изкоренено това, което днес измъчва хората под формата на т.н. класова борба. Защото тази борба израства от включването на трудовото възнаграждение в икономическия кръговрат на стопанския организъм.
Тази книга описва една форма на социалния организъм, в който понятието „трудово възнаграждение" претърпява също толкова голяма метаморфоза, както и старото понятие „собственост".
Но чрез тази метаморфоза се изграждат много по-здрави и по-жизнеспособни връзки между хората. Само един лекомислен ум ще твърди, че с осъществяването на изложените тук идеи не се постига нищо друго, освен това, че заплащането на работното време се превръща в заплащане по разценка. Твърде възможно е до това заключение да стигаме поради едно необективно мнение. Обаче тук то се описва не като абсолютно правилното мнение, то е просто смяната на разплащателните отношения и засяга общата инициатива на ръководителя и на работника във връзка с цялостното изграждане на социалния организъм.
към текста >>
Но чрез тази
метаморфоза
се изграждат много по-здрави и по-жизнеспособни връзки между хората.
В рамките на тези нови тенденции ще бъде изкоренено това, което днес измъчва хората под формата на т.н. класова борба. Защото тази борба израства от включването на трудовото възнаграждение в икономическия кръговрат на стопанския организъм. Тази книга описва една форма на социалния организъм, в който понятието „трудово възнаграждение" претърпява също толкова голяма метаморфоза, както и старото понятие „собственост".
Но чрез тази метаморфоза се изграждат много по-здрави и по-жизнеспособни връзки между хората.
Само един лекомислен ум ще твърди, че с осъществяването на изложените тук идеи не се постига нищо друго, освен това, че заплащането на работното време се превръща в заплащане по разценка. Твърде възможно е до това заключение да стигаме поради едно необективно мнение. Обаче тук то се описва не като абсолютно правилното мнение, то е просто смяната на разплащателните отношения и засяга общата инициатива на ръководителя и на работника във връзка с цялостното изграждане на социалния организъм.
към текста >>
22.
Статия 14: Педагогическата основа за Валдорфското училище
GA_24 Статии върху троичното устройство на социалния организъм
Човек не може да преподава и да е образовател, ако не приеме чрез пълно вникване в нещата позиция към детето, която отчита в най-пълен смисъл тази
метаморфоза
от порива да се имитира до способността да се усвоява на основата на естествена връзка на базата на авторитет.
Децата са поверени на основното училище в период от живота им, когато душата преминава през много важни трансформации. От раждането до приблизително 6-тата или 7-мата година, човешкото същество по естествен начин се оставя на всичко непосредствено обграждащо го в средата му, и така, чрез имитативния инстинкт, дава форма на своите собствени зараждащи се сили. От този период нататък детската душа свободно приема в съзнанието си това, което образователят и учителят дават, което влияе на детето в резултат на естествения авторитет на учителя. Този авторитет не се подлага на съмнение заради смътното чувство на детето, че в учителя съществува нещо, което съществува също така и в него.
Човек не може да преподава и да е образовател, ако не приеме чрез пълно вникване в нещата позиция към детето, която отчита в най-пълен смисъл тази метаморфоза от порива да се имитира до способността да се усвоява на основата на естествена връзка на базата на авторитет.
към текста >>
23.
04. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ: МЕТОДИ НА ПОЗНАНИЕ: ИМАГИНАТИВНО, ИНСПИРАТИВНО И ИНТУИТИВНО
GA_25 Философия, космология, религия
Нашето сетивно възприятие е само една
метаморфоза
на този първобитен начин на възприемане навъншния свят.
Истината обаче е, че това сливане на човека с външния свят беше тогава едно елементарно състояние на неговото съзнание, установено също така спонтанно, както за нас е значението, което отдаваме на звуците и цветовете. Нищо не ни дава право да мислим, че първобитният човек, понеже беше надарен с въображение, е имал за външния свят само едно виждане като при сънуване. Той възприемаше външния свят също така явно, както ние правим това днес.
Нашето сетивно възприятие е само една метаморфоза на този първобитен начин на възприемане навъншния свят.
към текста >>
24.
10. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ: СЪБИТИЕТО НА СМЪРТТА И НЕГОВАТА ВРЪЗКА С ХРИСТА
GA_25 Философия, космология, религия
Следователно дейността на астралното тяло не се извършва в посоката на една
метаморфоза
към физическото, а в тази на една
метаморфоза
към духовното.
Обаче тогава съзнанието не би съществувало. То се ражда във физическия организъм там, където астралното завладява този организъм. И това астрално тяло развива своята дейност в зависимост от предземното съществуване. Неговата задача се състои в това, не да изгради, да изработи това физическо тяло, създадено от материя, а да проникне своята духовна форма със своята дейност, както вървеше това преди раждането. Защото астралното тяло е отзвукът, възпроизводството на всичко онова, което е било извършено от душата в лоното на планетните тайни, на звездните тайни, за да изгради това, което аз нарекох "космически зародиш" на физическия организъм.
Следователно дейността на астралното тяло не се извършва в посоката на една метаморфоза към физическото, а в тази на една метаморфоза към духовното.
Тя постоянно се стреми да одухотвори организма, поне в това, което е глава и мозък. В нашата глава астралният организъм постоянно действа, за да я одухотвори: Това преобразуване не се проявява видимо, но то е постоянно в процес на осъществяване. Това преобразуване е винаги налице като стремеж.
към текста >>
25.
11. МИСИЯТА НА АРХАНГЕЛ МИХАЕЛ. І. Настъпване на епохата на Михаел
GA_26 Мистерията на Михаил
Той се стреми към една нова
метаморфоза
на неговата космическа задача.
Номинализмът спечели разпространение е влияние. Това можа да върви така до последната третина на 19-то столетие. През тази епоха онези хора, които имаха възприятия за духовните събития във вселената, по чувствуваха, че Михаел беше последвал потока на интелектуалния живот.
Той се стреми към една нова метаморфоза на неговата космическа задача.
По-рано той правеше мислите да се вливат от външния духовен свят в душите на хората; от последната третина на 19-то столетие насам той иска да живее в човешките души, в които се образуват мислите. По-рано сродните с Михаел хора виждаха Михаела да разгръща своята дейност в духовните области; сега те познават, че трябва да оставят Михаела да живее в техните сърца; сега те му посвещават своя духовен живот основаващ се на мислите; сега в техния свободен, индивидуален мисловен живот те се оставят да бъдат поучени от Михаела върху това, кои са правилните пътища на душата.
към текста >>
26.
7. Същността на лечебните действия
GA_27 Основи на едно разширено лечебно изкуство
Ако употребим минералното вещество, тогава трябва да се погрижим, щото чрез допълнително внасяне на сяра или по-добре чрез свързване на калия или натрия в препарата със сяра тези метали да бъдат внесени правилно в кръвния поток така, че
метаморфоза
та на белтъка е възпрепятствувана да се разпадне.
Тогава имаме работа с характерния случай за организма на червата. По-нататък е важен въпросът: как може да бъде изправено засиленото действие на астралното тяло? Това може да стане, когато внесем в кръвта такива вещества, които могат да бъдат обхванати именно от онази част на азовия организъм, която действува в организма на червата. Това са калият и натрият. Ако внесем тези вещества и някой препарат или чрез части на някое растение, например anagallis arvensis в организма, тогава отнемаме на астралното тяло неговото прекалено голямо действие върху нервите и произвеждаме преминаването на това, което астралното тяло върши над нормалното, върху обхванатото от азовия организъм действие на горепосочените вещества от кръвта.
Ако употребим минералното вещество, тогава трябва да се погрижим, щото чрез допълнително внасяне на сяра или по-добре чрез свързване на калия или натрия в препарата със сяра тези метали да бъдат внесени правилно в кръвния поток така, че метаморфозата на белтъка е възпрепятствувана да се разпадне.
Сярата има именно свойството, че служи за спиране разлагането на белтъка; тя задържа така да се каже свързано организиращите сили на белтъчното вещество. Ако е внесена в кръвния поток така, че се свързва с калият или натрият, нейното действие настъпва там, където калият или натрият са особено привлечени към определени органи. Такъв е случаят при чревните органи.
към текста >>
27.
17. Познание на веществата като основа на познанието на лечебните средства
GA_27 Основи на едно разширено лечебно изкуство
Тази последната представлява в нейните действия една
метаморфоза
на оксалната киселина.
Можем да се запознаем с такива начини на действие, когато в човешкия организъм сравним едно вещество с друго в неговото продължаващо в организма действие. Да вземем оксалната киселина. При определени условия тя може да премине в мравчена киселина.
Тази последната представлява в нейните действия една метаморфоза на оксалната киселина.
Оксалната киселина се отделя от растенията както мравчената кисели на се отделя от животинските организми. Създаването на оксалната киселина в растителния организъм представлява една дейност, която е аналогична на тази за създаването на мравчената киселина в животинския организъм. Това значи, създаването на оксалната киселина отговаря на областта на етерното, а произвежда нето на мравчената киселина на тази на астралното. Заболяванията, които се проявяват в подагрените и ревматични състояния се дължат на една недостатъчна дейност на астралното тяло. Има други състояния, които се представят така, че причините, които при подаграта и ревматизма произхождат от астралния организъм, са пренесени в етерния организъм.
към текста >>
28.
19. Характерни случаи на заболяване
GA_27 Основи на едно разширено лечебно изкуство
Мистичните понятия на наследствеността ще останат винаги тъмни, ако се страхуваме да признаем
метаморфоза
та на физическото в духовното и обратно.
Действително от устройството на астралното тяло може да се познае това на алантоидната обвивка. От това ще се види, че нашето сочене към възходящата родствена линия произхожда не от едно рисковано заключение на фантазията, а от едно действително духовно-научно наблюдение. Ако тази истина дразни някого, на него можем да му кажем, че нашите изложения съвсем не произхождат от склонност към парадоксалното, а от желанието да не скриваме пред никого съществуващото сега познание.
Мистичните понятия на наследствеността ще останат винаги тъмни, ако се страхуваме да признаем метаморфозата на физическото в духовното и обратно.
към текста >>
29.
Моят жизнен път или пътят, истината и животът на Рудолф Щайнер – предговор към българското издание от д-р Трайчо Франгов
GA_28 Моят жизнен път
Щайнер повтаря опитите на Гьоте, търсейки духовно-научно обяснение на феномена на светлината и цветовете, на природните процеси, растенията, намирайки свой път към учението за
метаморфоза
та.
Приятелството му с Шрьоер води до по-дълбоко навлизане в съчиненията на Гьоте, а и духът на последния невидимо присъства.
Щайнер повтаря опитите на Гьоте, търсейки духовно-научно обяснение на феномена на светлината и цветовете, на природните процеси, растенията, намирайки свой път към учението за метаморфозата.
Изучава анатомия, физиология на растения, животни и човека и идва до една идея, която почти 30 години изследва в тишина, преди да я публикува и защити – троичния човек, троичната организация на човека.
към текста >>
30.
V. Научни изследвания (Учение за цветовете, оптика)
GA_28 Моят жизнен път
Така по свой начин стигнах до Гьотевото учение за
метаморфоза
та.
Сега отново почувствах потребност да се приближа вътрешно към естественонаучните знания от най-различни страни. Това ме доведе отново до изучаване на анатомията и физиологията. Изследвах структурата на човешкия, животинския и растителния организъм.
Така по свой начин стигнах до Гьотевото учение за метаморфозата.
Започнах все повече да осъзнавам, че представата за природата, достъпна за разбирането с помощта на сетивните органи, се приближава към това, което ми се разкриваше духовно.
към текста >>
31.
VI. Домашен учител в семейство Шпехт; изследвания върху Гьоте
GA_28 Моят жизнен път
За първия том на естественонаучните съчинения на Гьоте първо трябваше да обработя неговите идеи за
метаморфоза
та.
За първия том на естественонаучните съчинения на Гьоте първо трябваше да обработя неговите идеи за метаморфозата.
Беше ми трудно да изразя връзката между живите идеи-форми, чрез които може да бъде разбрано органичното, и безформените идеи, подходящи за разбиране на неорганичното. Да дам по правилен начин нагледно обяснение на това ми се струваше най-важното в моята задача.
към текста >>
В увода към ботаническите съчинения на Гьоте исках да покажа, че със своето учение за
метаморфоза
та той тръгва в
В увода към ботаническите съчинения на Гьоте исках да покажа, че със своето учение за метаморфозата той тръгва в
към текста >>
В органичната структура на човека участие вземат духовни творчески сили, които осъществяват най-висша
метаморфоза
на животинските форми.
Преминавайки от разглеждане на растението към разглеждане на различните животински форми, може да се види как органичните съзидателни сили стават все по-духовни.
В органичната структура на човека участие вземат духовни творчески сили, които осъществяват най-висша метаморфоза на животинските форми.
Тези сили присъстват в процеса на развитие на човешкия организъм, а накрая се проявяват в него като човешки дух, след като предварително са си създали в природните основи тяхната свободна от природното форма на съществуване.
към текста >>
32.
XV. Срещи с Хекел, Трайчке и Лайстнер
GA_28 Моят жизнен път
Питащият сфинкс е друга
метаморфоза
на обикновената полудница, която се явява на спящия по пладне на полето и задава въпроси, на които той трябва да отговаря.
В тълкуването на митовете той вървеше по свой собствен път. Нашите разговори много често касаеха областта, разглеждана в тази толкова значима книга. Лайстнер отхвърляше всички обяснения на приказното, на митичното, които повече или по-малко съзнателно се свеждат до фантазията, основаваща се на символи. Той виждаше произхода на създаващия митове народен възглед за природата в съновиденията и в частност в кошмарите. Потискащият кошмар, който се явява на сънуващия като измъчващ питащ дух, превръща се в зъл дух, в елф, в демон-мъчител – целият орляк от духове, според Лудвиг Лайстнер, възниква от сънуващия човек.
Питащият сфинкс е друга метаморфоза на обикновената полудница, която се явява на спящия по пладне на полето и задава въпроси, на които той трябва да отговаря.
Лудвиг Лайстнер проследява всички парадоксални, изпълнени със смисъл, мъчителни и прелестни образи, предизвикани от съня, за да ги покаже отново в образите от приказките и митовете. При всеки разговор с него имах чувството, че той толкова лесно би могъл да намери пътя от творческото несъзнавано в човека, което действа по време на съня, до свръхсъзнателното, което докосва реалния духовен свят. Той слушаше моите изказвания, касаещи темата, с най-голямо благоразположение. Не възразяваше нищо, но вътрешна връзка с него така и не можах да постигна. За това му пречеше и страхът, характерен за тази епоха, че ако се приближи към духовното като такова, веднага ще загуби
към текста >>
33.
XXIII. „Етически индивидуализъм“
GA_28 Моят жизнен път
Той не знае, че духът метаморфозира в материя, за да може да развива дейности, възможни само в тази
метаморфоза
.
Смятах, че с тези представи мога да прозра ясно същността на материализма. Пагубното в този начин на мислене виждах не в това, че материалистът насочва своето внимание към материалното проявление на дадено същество, а в начина, по който той мисли за материалното. Той гледа към материята и не осъзнава, че в действителност има пред себе си дух, който просто се проявява в материална форма.
Той не знае, че духът метаморфозира в материя, за да може да развива дейности, възможни само в тази метаморфоза.
Духът първо трябва да приеме формата на материален мозък, за да може в тази си форма да води живот в света на представите, който може да даде свободно действащо самосъзнание на човека в земния му живот. И действително в мозъка духът се издига от материята, но едва след като материалният мозък се появи от духа.
към текста >>
34.
XXXIII. Вътрешни аспекти на книгата „Теософия“
GA_28 Моят жизнен път
Разбира се, който чете първите глави на „Теософия“ без впечатлението за вътрешни преживявания, така че не забелязва
метаморфоза
та на досегашното си преживяване на идеите, който, въпреки че е прочел предшестващото, подхожда към следващите разяснения така, сякаш е започнал да чете книгата от главата „Светът на душите“, може да стигне единствено до отричане на всичко това.
И тогава в него може да се осъществи следният душевен процес. Той ще осъзнае живота на освободените идеи. Те живеят и действат в неговата душа. Той ги преживява така, както чрез сетивата си преживява цветовете, звуците, топлината. И както природният свят е даден в цветове, звуци и т.н., така в преживените идеи му се дава духовният свят.
Разбира се, който чете първите глави на „Теософия“ без впечатлението за вътрешни преживявания, така че не забелязва метаморфозата на досегашното си преживяване на идеите, който, въпреки че е прочел предшестващото, подхожда към следващите разяснения така, сякаш е започнал да чете книгата от главата „Светът на душите“, може да стигне единствено до отричане на всичко това.
На него истините ще му се сторят недоказани твърдения. Но една антропософска книга е предназначена да се възприема като вътрешно преживяване. Тогава постепенно се появява някакво разбиране. То може да е и много слабо. Но това може и трябва – да се случи.
към текста >>
35.
Лекция върху педагогиката по време на 'Френския курс' в Гьотеанума, 16. 09. 1922
GA_34 Тайната на четирите темперамента
Те са претърпели една голяма
метаморфоза
.
Тук сме изправени пред един процес, който започва с ембрионалното развитие и завършва с поникването на вторите зъби. До този момент в детския организъм все още има сили, които до известна степен насочват израстването на вторите зъби. През следващите възрастови периоди тези сили не се проявяват по такъв начин. Трето поникване на зъби не съществува. Но тези сили не се губят; те продължават да действуват, обаче в преобразен вид.
Те са претърпели една голяма метаморфоза.
Разбира се, в детския организъм съществуват и други сили, които претърпяват подобна метаморфоза.
към текста >>
Разбира се, в детския организъм съществуват и други сили, които претърпяват подобна
метаморфоза
.
До този момент в детския организъм все още има сили, които до известна степен насочват израстването на вторите зъби. През следващите възрастови периоди тези сили не се проявяват по такъв начин. Трето поникване на зъби не съществува. Но тези сили не се губят; те продължават да действуват, обаче в преобразен вид. Те са претърпели една голяма метаморфоза.
Разбира се, в детския организъм съществуват и други сили, които претърпяват подобна метаморфоза.
към текста >>
36.
5. Галилей, Джордано Бруно и Гьоте; Берлин, 26. 01. 1911 г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
Ето защо за Гьоте беше така важно да вижда в целия растителен свят една
метаморфоза
на първичното растение /на пра-растението/.
Така ние виждаме у Гьоте настроението, което за първи път намираме у Джордано Бруно, приложено вече от Гьоте към отделните органи на природните същества, виждаме, как Гьоте се старае практически да внесе във всяко мислене върху природата духа на Джордано Бруно до който той стои така близо и по отношение на думите.
Ето защо за Гьоте беше така важно да вижда в целия растителен свят една метаморфоза на първичното растение /на пра-растението/.
И наред с това, което е произвел Гьоте, художникът, стои велико и мощно това, което той е произвел като природоизпитател, защото в известно отношение същият дух, който беше слязъл от ясновиждащите степени до едно сетивно виждане, се е въплътил в Гьоте в една личност, която всеотдайно внасяше при наблюдението духа във всяка подробност. Какво виждаше Гьоте в отделното растение? Израза на пра-растението. И какво беше за него това прарастение? Духовното, духовното в отделните растителни форми.
към текста >>
37.
Сагата Зигфрид. 21 октомври 1904 г.
GA_90f Гръцката и германската митология в светлината на езотеризма
Кримхилд е наистина една
метаморфоза
на Гудрун с тази разлика, че в по-ранните времена трагичният изход не завладяваше мъжките сърца.
Тук ние имаме намек за зората на Християнството. Онези, които постлаха пътя за него, отиват да срещнат своя крах. Те биват убити в двора на хуните. Кримхилд взема своя реванш, но самата тя трябва да загине. Как става това?
Кримхилд е наистина една метаморфоза на Гудрун с тази разлика, че в по-ранните времена трагичният изход не завладяваше мъжките сърца.
Самата Гудрун, народната душа е тази, която убива Атила. Душата на поредишната култура си отмъщава на културата, причинила нейния срив. Самата Кримхилд загива.
към текста >>
38.
VІІІ. Християнската Мистерия
GA_92 Езотерична космология
Той гледал фрагмент от овчи череп, и в него дошла друга идея – идея още по-забележителна по отношение на човешката еволюция – че човешкият мозък, седалището на интелигентността, центърът на волевото движение, е развитие и
метаморфоза
на гръбначния костен мозък, също както растението е кулминацията и синтеза на корен и стъбло.
В живота на Гьоте ние имаме пример за повишена чувствителност, пренесена в света на интелигентността. След дълги остеологични проучвания на скелета на човека и на животните, както и след сравнително ембрионално проучване, Гьоте стигна до заключението, че в човека трябва да съществува средно-челюстна кост. До неговото време науката отричаше съществуването на тази кост в горната челюст на човека. Самият Гьоте казва, че е бил завладян от радост и един вид екстаз, когато той действително откри средно-челюстната кост в човешките челюсти, добавяйки, че това е било едно от най-чудесните изживявания в живота му. По време на пътуването в Италия той отново имаше същото изживяване.
Той гледал фрагмент от овчи череп, и в него дошла друга идея – идея още по-забележителна по отношение на човешката еволюция – че човешкият мозък, седалището на интелигентността, центърът на волевото движение, е развитие и метаморфоза на гръбначния костен мозък, също както растението е кулминацията и синтеза на корен и стъбло.
Коя е тази способност, която позволи на Гьоте да направи тези удивителни открития, които сами по себе си заслужаваха да направят името му безсмъртно? От една страна това бе възвишената му интелигентност, но също и неговата силна симпатия към всички живи същества и към цялата Природа. Такава чувствителност е усъвършенстване и разширяване на силите на живота и на любовта. Това съответства на втората степен на Християнското посвещение и е възнаграждение за изпитанията на Бичуването. Човек придобива чувство на любов към всички същества и това му дава чувство за живот в сърцето на самата Природа.
към текста >>
39.
Х.Астралният свят (продължение)
GA_92 Езотерична космология
Четириног в една предишна епоха на развитие, днес човекът ходи на два крака; в бъдеще той ще "лети" и наистина ще използва три спомагателни органа, а именно двете крила развити от двулистния лотосов цвят, който ще бъде двигателен орган на волята, и органът, възникващ от
метаморфоза
на лявата половина на гръдния кош и лявата ръка.
Преди човекът да заеме изправен стоеж имаше време, когато той се движеше на четири крака. Такъв е произходът на загадката на Сфинкса: "Кое е съществото, което в детството ходи на четири крака, в средна възраст на два, а в старостта на три? " Едип отговаря, че това е човекът, който когато е бебе пълзи на четири крака, и на старини се подпира на бастун. Всъщност въпросът и отговорът се отнасят за цялата еволюция на човечеството, минала, настояща и бъдеща, както тя беше познавана в древните Мистерии.
Четириног в една предишна епоха на развитие, днес човекът ходи на два крака; в бъдеще той ще "лети" и наистина ще използва три спомагателни органа, а именно двете крила развити от двулистния лотосов цвят, който ще бъде двигателен орган на волята, и органът, възникващ от метаморфоза на лявата половина на гръдния кош и лявата ръка.
Такива ще бъдат органите за движение в бъдещето.
към текста >>
40.
ХV. Еволюцията на планетите и Земята
GA_92 Езотерична космология
Но преди да се случи тази
метаморфоза
, ще падне космическа нощ, точно както предишната космическа нощ отбеляза прехода на еволюцията на Старата Луна към тази на настоящата ни Земя.
В идващите времена физическото тяло ще изчезне; човекът и Земята ще живеят в астрални форми. Физическата субстанция се саморазрушава със свои собствени сили.
Но преди да се случи тази метаморфоза, ще падне космическа нощ, точно както предишната космическа нощ отбеляза прехода на еволюцията на Старата Луна към тази на настоящата ни Земя.
към текста >>
41.
ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 29. май 1905 г. /трета лекция/
GA_93 Легендата за храма
Адам, първият човек, вече беше надарен от Дървото на живота с тези живи сили на
метаморфоза
та и преобразуването, животворно действащите сили, които преоформят природата.
Адам, първият човек, вече беше надарен от Дървото на живота с тези живи сили на метаморфозата и преобразуването, животворно действащите сили, които преоформят природата.
Ала тези сили бяха поверени на онези, които не бяха заети в работа с външното изграждане, на синовете Божии, синовете на Авел Сет. Чрез християнството тези сили трябва вече да станат общо притежание: Двата потока би трябвало да се обединят. И днес християнско е всъщност всичко, което се опира на възгледите, че нищо външно, никакъв храм, никаква къща, никакъв социален институт не би трябвало да бъдат създавани, без да са изпълнени с вътрешен живот, с животодаваща сила, а не само с обединяваща нещата минерална сила.
към текста >>
42.
VІІІ Християнската Мистерия.
GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан
Той гледал фрагмент от овчи череп, и в него дошла друга идея – идея още по-забележителна по отношение на човешката еволюция – че човешкият мозък, седалището на интелигентността, центърът на волевото движение, е развитие и
метаморфоза
на гръбначния костен мозък, също както растението е кулминацията и синтеза на корен и стъбло.
В живота на Гьоте ние имаме пример за повишена чувствителност, пренесена в света на интелигентността. След дълги остеологични проучвания на скелета на човека и на животните, както и след сравнително ембрионално проучване, Гьоте стигна до заключението, че в човека трябва да съществува средно-челюстна кост. До неговото време науката отричаше съществуването на тази кост в горната челюст на човека. Самият Гьоте казва, че е бил завладян от радост и един вид екстаз, когато той действително откри средно-челюстната кост в човешките челюсти, добавяйки, че това е било едно от най-чудесните изживявания в живота му. По време на пътуването в Италия той отново имаше същото изживяване.
Той гледал фрагмент от овчи череп, и в него дошла друга идея – идея още по-забележителна по отношение на човешката еволюция – че човешкият мозък, седалището на интелигентността, центърът на волевото движение, е развитие и метаморфоза на гръбначния костен мозък, също както растението е кулминацията и синтеза на корен и стъбло.
Коя е тази способност, която позволи на Гьоте да направи тези удивителни открития, които сами по себе си заслужаваха да направят името му безсмъртно? От една страна това бе възвишената му интелигентност, но също и неговата силна симпатия към всички живи същества и към цялата Природа. Такава чувствителност е усъвършенстване и разширяване на силите на живота и на любовта. Това съответства на втората степен на Християнското посвещение и е възнаграждение за изпитанията на Бичуването. Човек придобива чувство на любов към всички същества и това му дава чувство за живот в сърцето на самата Природа.
към текста >>
43.
Х. Астралният свят (продължение).
GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан
Четириног в една предишна епоха на развитие, днес човекът ходи на два крака; в бъдеще той ще “лети” и наистина ще използва три спомагателни органа, а именно двете крила развити от двулистния лотосов цвят, който ще бъде двигателен орган на волята, и органът, възникващ от
метаморфоза
на лявата половина на гръдния кош и лявата ръка.
Преди човекът да заеме изправен стоеж имаше време, когато той се движеше на четири крака. Такъв е произходът на загадката на Сфинкса: “Кое е съществото, което в детството ходи на четири крака, в средна възраст на два, а в старостта на три? ” Едип отговаря, че това е човекът, който когато е бебе пълзи на четири крака, и на старини се подпира на бастун. Всъщност въпросът и отговорът се отнасят за цялата еволюция на човечеството, минала, настояща и бъдеща, както тя беше познавана в древните Мистерии.
Четириног в една предишна епоха на развитие, днес човекът ходи на два крака; в бъдеще той ще “лети” и наистина ще използва три спомагателни органа, а именно двете крила развити от двулистния лотосов цвят, който ще бъде двигателен орган на волята, и органът, възникващ от метаморфоза на лявата половина на гръдния кош и лявата ръка.
Такива ще бъдат органите за движение в бъдещето.
към текста >>
44.
ХV. Еволюцията на планетите и Земята.
GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан
Но преди да се случи тази
метаморфоза
, ще падне космическа нощ, точно както предишната космическа нощ отбеляза прехода на еволюцията на Старата Луна към тази на настоящата ни Земя.
В идващите времена физическото тяло ще изчезне; човекът и Земята ще живеят в астрални форми. Физическата субстанция се саморазрушава със свои собствени сили.
Но преди да се случи тази метаморфоза, ще падне космическа нощ, точно както предишната космическа нощ отбеляза прехода на еволюцията на Старата Луна към тази на настоящата ни Земя.
към текста >>
45.
Пътят и степените на познанието. Първа лекция, Берлин, 20 октомври 1906 г.
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Следващото е възможността да види как формите се преобразяват – трансмутацията,
метаморфоза
та на формите.
Чрез това, което представлява четвъртата, петата и шестата част на розенкройцерското обучение – жизненият ритъм, отношението на микрокосмоса към макрокосмоса, контемплацията с макрокосмоса, – човекът постига още три степени. На първата степен той достига до познанието за отношението на живота между смъртта и ново раждане. Това става в девахана.
Следващото е възможността да види как формите се преобразяват – трансмутацията, метаморфозата на формите.
Човекът не винаги е имал например днешния си бял дроб, той го притежава от лемурийската епоха. В предхождащата хиперборейска епоха той е имал друга форма, а преди – още по-различна, понеже се е намирал в астрално състояние, и преди това – друга, понеже е бил в девахана. Казва се също: На тази степен човекът се учи да познава съотношенията между различните глобуси61, това означава, че той узнава как един глобус или състояние на формата преминава в следващото. Като последно, преди да премине в още по-висши светове, той схваща метаморфозата на състоянията на живота. Опознава как различните същества преминават през различните царства или кръгове, как едно царство преминава в друго.
към текста >>
Като последно, преди да премине в още по-висши светове, той схваща
метаморфоза
та на състоянията на живота.
Това става в девахана. Следващото е възможността да види как формите се преобразяват – трансмутацията, метаморфозата на формите. Човекът не винаги е имал например днешния си бял дроб, той го притежава от лемурийската епоха. В предхождащата хиперборейска епоха той е имал друга форма, а преди – още по-различна, понеже се е намирал в астрално състояние, и преди това – друга, понеже е бил в девахана. Казва се също: На тази степен човекът се учи да познава съотношенията между различните глобуси61, това означава, че той узнава как един глобус или състояние на формата преминава в следващото.
Като последно, преди да премине в още по-висши светове, той схваща метаморфозата на състоянията на живота.
Опознава как различните същества преминават през различните царства или кръгове, как едно царство преминава в друго. Тогава трябва да се изкачи до още по-високи степени, които днес няма да разглеждаме.
към текста >>
46.
Хранене и лечебни методи
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
71) «
Метаморфоза
та на растенията» от 17-18 юни 1798 г.
71) «Метаморфозата на растенията» от 17-18 юни 1798 г.
към текста >>
47.
Трите аспекта на личността
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Трябва да се стремим към
метаморфоза
на това чувство.
Трябва да се стремим към метаморфоза на това чувство.
Същите чувства, които някой изпитва спрямо симфониите на яденето, друг ги насочва към истинските симфонии. Проповядвате ли преодоляване на страстта и активността, тогава проповядвате безличното. Покажете ли обаче пътя, който води дотам да се пренасочи страстта към духовното, тогава насочвате към свръхличното. А това надличностно трябва да бъде целта на теософското (антропософското) движение.
към текста >>
48.
Съдържание
GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи
Човешките групови души (племена), продължителността на живота им и
метаморфоза
та.
Различните степени на съвършенство на частите на човека. Необходимо условие за правилно бъдеще владеене на закона на живота: тайната на сакраментализма. Изразът на частите на човека във физическото тяло (сетивни органи, жлези, нерви, кръв) и в етерното тяло (човек, лъв, бик, орел); различността на тези изрази при отделните човешки раси.
Човешките групови души (племена), продължителността на живота им и метаморфозата.
Птицата Феникс. Символика на думите в окултизма и значението й за духовното обучение.
към текста >>
49.
13. Шеста лекция, Кьолн, 27.12.1907 г. Групов Аз и индивидуален Аз.
GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи
В основата е преобразуването,
метаморфоза
та.
Едно физическо същество се ражда тук на физическия план, расте, достига връхната точка в живота си и умира. Раждането и смъртта са характерни за съществата на физическия план. Не е така обаче със съществата, които живеят на по-висшите планове. Ако проследим животинските групови души на астралния план през хилядолетията, то възникването и отмирането им съвсем не могат да се изразят с думите "раждане" и "смърт". В основата лежи нещо различно.
В основата е преобразуването, метаморфозата.
Ако с ясновидските си способности днес срещнете една животинска групова душа в астрала и си спомните едно от вашите предишни въплъщения и как е изглеждала тя преди 1500 години, то няма да ви се стори, че гледате по-млад човек. Всъщност вие ще видите, че и животинските групови души преминават през младост, средна възраст и старост, но в старостта тя не изгубва съзнанието си, тя не умира. Тя се преобразява непрестанно, без да преминава през смъртта. Можете да проследите груповите души на животните до прастари времена ще видите единствено метаморфоза, а не раждане и смърт.
към текста >>
Можете да проследите груповите души на животните до прастари времена ще видите единствено
метаморфоза
, а не раждане и смърт.
В основата лежи нещо различно. В основата е преобразуването, метаморфозата. Ако с ясновидските си способности днес срещнете една животинска групова душа в астрала и си спомните едно от вашите предишни въплъщения и как е изглеждала тя преди 1500 години, то няма да ви се стори, че гледате по-млад човек. Всъщност вие ще видите, че и животинските групови души преминават през младост, средна възраст и старост, но в старостта тя не изгубва съзнанието си, тя не умира. Тя се преобразява непрестанно, без да преминава през смъртта.
Можете да проследите груповите души на животните до прастари времена ще видите единствено метаморфоза, а не раждане и смърт.
към текста >>
50.
11. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 1. 6. 1908 г.
GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека
Груповата душа на животните различава превръщането,
метаморфоза
та, различава, така да се каже, обособените членове, които се простират тогава във физическия свят, загубата на тези членове и тяхното обновяване.
Понеже когато отделното животно умира, то груповата душа или груповият Аз остават живи. Това е съвсем същото, ако – в случая, ако би било това възможно човек да изгуби ръката си и би могъл отново да я създаде. Неговият Аз не би казал: аз ще умра от загубата на ръката; но той би почувствал, че е обновил един от своите членове. Така груповият Аз на лъвовете обновява един от своите членове, когато отделен лъв умре и се заменя с друг. И ние можем да разберем, че за груповата душа на животните, раждането и смъртта имат съвсем не това значение, както за човека в съвременния цикъл на развитие.
Груповата душа на животните различава превръщането, метаморфозата, различава, така да се каже, обособените членове, които се простират тогава във физическия свят, загубата на тези членове и тяхното обновяване.
към текста >>
51.
Съдържание
GA_104 Апокалипсисът на Йоан
Бъдещето като
метаморфоза
на миналото: предишното сумрачно ясновидство ще прерасне в ясно себесъзнание.
Бъдещето като метаморфоза на миналото: предишното сумрачно ясновидство ще прерасне в ясно себесъзнание.
Благодарение на Христос, човекът е предпазен от потъване в бездната. Днес човекът е изправен пред едно важно решение и в известен смисъл той вече е в бездната; ако не предприеме нещо, личността ще загине и няма да се издигне в духовните светове. Човечеството ще се устреми нагоре дотолкова, доколкото човекът постигне разбиране за Христовия Импулс и го превърне в свой собствен импулс. Постепенно в пропастта ще попаднат онези, чийто Аз е по беден от егоизма. Те ще поставят началото на животинско-подобната, на злата раса: След отварянето на печатите лицето на човека ще изразява това, което той носи в сърцето си.
към текста >>
Метаморфоза
на 4-те досегашни степени в следващите три: съзнателно-образно или имагинативно съзнание Юпитер.
Големите периоди в мировото развитие протичат според определени числови отношения: ролята на числото 7. Седемте планитарни въплъщения на Земята съвпадат с определени степени на човешкото съзнание.
Метаморфоза на 4-те досегашни степени в следващите три: съзнателно-образно или имагинативно съзнание Юпитер.
Инспиративно съзнание: Душата остава индивидуална, но въпреки това прониква във всички предмети и същества. Всяка от тези степени има 7 "степени на живот", които съвпадат със 7-те царства. Строго погледнато, човекът може да разбере само минералното царство. На Бъдещия Юпитер той все още ще носи нещо от характера на Земните царства, докато на Венера и Вулкан понятието "царство" ще престане да бъде валидно. Какво означават низшият и висшият Девакан.
към текста >>
52.
3. Трета лекция, 13. Април 1909, преди обед
GA_110 Духовните йерархии
Точно както човекът преминава от едно въплъщение в друго въплъщение, от една
метаморфоза
в друга
метаморфоза
, така и всички Същества от Вселената, от най-малкото до най-голямото, дори едно такова същество, каквото е нашата Земя, следователно, едно планетарно Същество преминава през поредица от последователни въплъщения.
Точно както човекът преминава от едно въплъщение в друго въплъщение, от една метаморфоза в друга метаморфоза, така и всички Същества от Вселената, от най-малкото до най-голямото, дори едно такова същество, каквото е нашата Земя, следователно, едно планетарно Същество преминава през поредица от последователни въплъщения.
Нашата Земя далеч не винаги е съществувала в сегашния си вид; ние знаем, че тя е била предшествувана от едно друго планетарно въплъщение. В нашите антропософски кръгове често сме обсъждали, че както в сегашната си инкарнация човекът е превъплъщение на един минал живот, така и Земята е превъплъщение на една древна планета, която е съществувала преди нея. Ние наричаме тази предшествуваща планета с името Старата Луна, без да имаме предвид днешната Луна, която е само един малък остатък от Старата Луна; Старата Луна е предишната планетарна инкарнация на нашата Земя; някога тя наистина е съществувала, после е навлязла в един период на чисто духовен живот, който обикновено наричаме Пралайя. На свой ред Старата Луна също е била предшествувана от една още по-древна планетарна инкарнация Cтapoтo Слънце. А това Старо Слънце, следователно, не днешното Слънце, е превъплъщение на последната планета, която можем да видим в миналото: Стария Сатурн.
към текста >>
И така, първата
метаморфоза
на нашата Земя започна под формата на една планета, съставена от топлина.
Там, където се намираше Старият Сатурн, Вие не бихте видели нищо; там Вие бихте усетили само едно: Топлина! Да, ако бихте могли да прелетите през Стария Сатурн, Вие щяхте да получите усещането, че прелитате през една разпалена пещ. Там не бихте могли да доловите никакъв полъх от вятъра, нито бихте могли, примерно, да плувате, защото на Стария Сатурн въздухът и водата все още не съществуваха. Там Вашите ръце не биха могли да докоснат нищо; цялата Сатурнова сфера беше проникната само от топлина. Следователно, Старият Сатурн се състоеше само от елемента на топлината, или огъня.
И така, първата метаморфоза на нашата Земя започна под формата на една планета, съставена от топлина.
Ето защо Вие се досещате колко прав е Хераклит*15 когато казваше: Всичко е възникнало от огъня! Да, естествено! Защото Земята е само едно превъплъщение на Стария Сатурн и всичко на Земята е родено от огъня на Стария Сатурн. Хераклит беше запознат с тази истина в Мистериите. Като потвърждение на този факт може да послужи и обстоятелството, че Хераклит посвещава книгата, в която описва тази истина, на богинята от Ефес, и я полага върху нейния олтар.*16 Това означава само едно: Хераклит напълно е съзнавал, че дължи тази истина на Ефеските Мистерии, където учението за Сатурн, или първичния огън, все още е било проповядвано в неговия чист вид.
към текста >>
53.
5. Пета лекция, 14. Април 1909, вечер
GA_110 Духовните йерархии
Вчера ние казахме: Когато Старият Сатурн минаваше през своята
метаморфоза
, превръщайки се в по-късното Слънце, това стана с помощта на Херувимите.
Вчера ние казахме: Когато Старият Сатурн минаваше през своята метаморфоза, превръщайки се в по-късното Слънце, това стана с помощта на Херувимите.
Нека да си представим, че Херувимите, които действуваха в обкръжението на Старото Слънце, съществуваха от по-рано, а именно в обкръжението на Стария Сатурн. Но там те все още не бяха, така да се каже, призовани да започнат своето дело; или, грубо казано, те все още не бяха достатъчно издигнати, за да се заемат с такава висша мисия, но така или иначе, те присъствуваха в обкръжението на Стария Сатурн. Но в обкръжението на Стария Сатурн присъствуваха и други духовни Същества, които биха с една степен над Херувимите това са Серафимите. В същата област се намират и Престолите. Нека да си представим как субстанцията на Престолите, които стоят една степен по-ниско от Херувимите, се утаява под тях, изграждайки топлинната субстанции на Сатурн.
към текста >>
54.
8. Осма лекция, 17. Април 1909, вечер
GA_110 Духовните йерархии
И тогава ние ще сме принудени да потърсим съвсем други гледни точки, а не абстрактните представи за чисто материалната
метаморфоза
на веществата.
Разбира се, това е един научен факт, обаче същността на въпроса не е тук. Да, това, което науката нарича "въздух" може да бъде сгъстено; но за духовно-научното изследване то е равносилно на факта, че водата, превръщайки се в лед, може да стане твърда като камък. Разбира се, ледът е вода, но тук важното се свежда до съвсем друго: Дали разглеждаме нещата по един жив начин, или по един мъртъв начин, както това прави днешната наука. Безспорно, ледът е вода, обаче какво би казал онзи, който е свикнал целогодишно да задвижва своята мелница с вода, ако го посъветваме да опита същото не с вода, а с лед? Следователно, нещата опират не до абстрактната представа, че ледът е вода, а до необходимостта от разбирането на Вселената.
И тогава ние ще сме принудени да потърсим съвсем други гледни точки, а не абстрактните представи за чисто материалната метаморфоза на веществата.
Както ледът не може да върти мелничните камъни, така и белите дробове не могат да вдишват един въздух, който е плътен като меда или катрана. Ето за какво става дума при духовно-научното изследване. Защото ние не разглеждаме Вселената според възгледите на днешната астрономическа митология, за която не съществува нищо друго, освен материалните кълбовидни тела на планетите и техните орбити, а се стремим да проникнем в нейното живо душевно-духовно съществувание, или с други думи, в нейната цялост. И днес ние ще се опитаме да проследим възникването на отделните небесни тела именно в тяхната космическа цялост.
към текста >>
55.
Съдържание
GA_120 Откровенията на Кармата
Наследствени заложби:
Метаморфоза
на „външните факти" от предишния живот във „вътрешни качества" през сегашния живот (напр.
Външни болестотворни причини и Карма.
Наследствени заложби: Метаморфоза на „външните факти" от предишния живот във „вътрешни качества" през сегашния живот (напр.
музикалното ухо). Болест и здраве и отношението им към спането и будността. Заспиването и пробуждането като вътрешни човешки изживявания: Разширяване на астралното тяло и Азът, и свързаната с това загуба на съзнание (при заспиване); прибиране на астралното тяло и Азът, и поява на егоистичното съзнание (при пробуждане). Човешкото съзнание и неговата зависимост от съотношенията между четирите съставни части на човека. Болестта като абнормна будност на астралното тяло; болката като израз на повишено астрално съзнание.
към текста >>
56.
3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 18 май 1910 г. Болестта и здравето в светлината на Кармата.
GA_120 Откровенията на Кармата
в следващата
метаморфоза
на своя живот, на мястото на откъснатия крайник ще се появи зачатък на нов крайник; следващия път крайникът става по-голям и ако този процес се повтори достатъчно пъти, накрая животното ще добие своя първоначален вид.
Ако например откъснем крайника на един рак, той не е в състояние веднага да го замени с нов. Обаче когато смени бронята си, т.е.
в следващата метаморфоза на своя живот, на мястото на откъснатия крайник ще се появи зачатък на нов крайник; следващия път крайникът става по-голям и ако този процес се повтори достатъчно пъти, накрая животното ще добие своя първоначален вид.
към текста >>
57.
5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 20 май 1910 г. Естествени и случайни заболявания в хода на Кармата.
GA_120 Откровенията на Кармата
Въпросът може да бъде поставен и по друг начин: Нима не е възможно, след като болестите са един вид кармически последици от минали изживявания и постъпки, след като, следователно, са духовни метаморфози на последните, да предположим също а духовните факти говорят достатъчно ясно в полза на такова предположение че продуктът на
метаморфоза
та, болестта, може да бъде избегнат, и то избегнат до такава степен, че вместо лечебния процес, вместо това, което се надига от организма и се проявява като болест, с други думи, като една строга педагогическа мярка, да породим в себе си духовната противоположност, духовния еквивалент на всичко това; така че ако сме достатъчно умни, да превърнем болестта в един духовен процес и да осъществим педагогическата мярка не чрез болестта, а така да се каже, чрез силите на нашата собствена душа?
Въпросът може да бъде поставен и по друг начин: Нима не е възможно, след като болестите са един вид кармически последици от минали изживявания и постъпки, след като, следователно, са духовни метаморфози на последните, да предположим също а духовните факти говорят достатъчно ясно в полза на такова предположение че продуктът на метаморфозата, болестта, може да бъде избегнат, и то избегнат до такава степен, че вместо лечебния процес, вместо това, което се надига от организма и се проявява като болест, с други думи, като една строга педагогическа мярка, да породим в себе си духовната противоположност, духовния еквивалент на всичко това; така че ако сме достатъчно умни, да превърнем болестта в един духовен процес и да осъществим педагогическата мярка не чрез болестта, а така да се каже, чрез силите на нашата собствена душа?
към текста >>
58.
8. ОСМА ЛЕКЦИЯ, 25 май 1910 г. Кармата на висшите Същества.
GA_120 Откровенията на Кармата
А в периода между смъртта и новото раждане настъпва една цялостна
метаморфоза
, при която вътрешните душевни изживявания се превръщат в обективни външни фактори, и тогава Ариман ни пресреща от нашето собствено етерно тяло.
Там ние виждаме отклоненията, които сме допуснали поради луциферическите влияния в една от предишните инкарнации.
А в периода между смъртта и новото раждане настъпва една цялостна метаморфоза, при която вътрешните душевни изживявания се превръщат в обективни външни фактори, и тогава Ариман ни пресреща от нашето собствено етерно тяло.
Всичко това ни показва как Луцифер е този, който привлича Ариман към нашето собствено етерно тяло. Грешката от миналата инкарнация е от луциферическо естество; но резултатите от описаната метаморфоза са такива, че равносметката за тях ще ни бъде дадена от Ариман през следващата инкарнация. Сега нещата се свеждат до това, човекът да отстрани от себе си дефектите на своето етерно тяло. А това може да се осъществи, само ако в неговия организъм проникнат много по-дълбоки въздействия отколкото са обикновените коригиращи средства на разума, с които разполагаме в една инкарнация.
към текста >>
Грешката от миналата инкарнация е от луциферическо естество; но резултатите от описаната
метаморфоза
са такива, че равносметката за тях ще ни бъде дадена от Ариман през следващата инкарнация.
Там ние виждаме отклоненията, които сме допуснали поради луциферическите влияния в една от предишните инкарнации. А в периода между смъртта и новото раждане настъпва една цялостна метаморфоза, при която вътрешните душевни изживявания се превръщат в обективни външни фактори, и тогава Ариман ни пресреща от нашето собствено етерно тяло. Всичко това ни показва как Луцифер е този, който привлича Ариман към нашето собствено етерно тяло.
Грешката от миналата инкарнация е от луциферическо естество; но резултатите от описаната метаморфоза са такива, че равносметката за тях ще ни бъде дадена от Ариман през следващата инкарнация.
Сега нещата се свеждат до това, човекът да отстрани от себе си дефектите на своето етерно тяло. А това може да се осъществи, само ако в неговия организъм проникнат много по-дълбоки въздействия отколкото са обикновените коригиращи средства на разума, с които разполагаме в една инкарнация.
към текста >>
Когато например опитностите на Сетивната Душа бъдат пренесени в световете, през които ние минаваме след смъртта, тези опитности претърпяват сложна
метаморфоза
и в следващата инкарнация се проявяват като пластични, градивни сили.
Тук промяната се извършва в една нормална посока, също както и заложбите се реализират в рамките на нормалния човешки живот. Несъмнено, за десет години човек така или иначе променя своя лицев израз; обаче ако тази промяна не е свързана с преодоляването на тежки вътрешни изпитания, с преодоляването на вътрешната пропаст, тя е само последица от чисто външни причини. В този случай това не е онази вътрешна сила, която гради и преобразява човешкото същество. Следва да е напълно ясно: Върху градивните сили, които разгръщаме през периода между раждането и смъртта, могат да действуват само онези духовни импулси, чиято дълбока свързаност с човешката душа, е реален и неоспорим факт. Истинското преодоляване на пропастта се извършва чрез кармичните последици, които настъпват след смъртта, и обхващат периода между смъртта и новото раждане, за да се прехвърлят в следващата инкарнация.
Когато например опитностите на Сетивната Душа бъдат пренесени в световете, през които ние минаваме след смъртта, тези опитности претърпяват сложна метаморфоза и в следващата инкарнация се проявяват като пластични, градивни сили.
към текста >>
59.
1. Първа лекция, Кристияния (Осло), 7. Юни 1910. Ангели, Духове на Народите и Духове на Времето: Тяхното участие в еволюцията на човечеството.
GA_121 Отделните души на народите
И накрая идва най-висшата степен от Азовата дейност, която засега можем да си представим: духовното преобразяване и изобщо пълната
метаморфоза
на най-трудната за повлияване съставна част физическото тяло.
Следователно, ние знаем, че днешният човек застава пред нас като едно цяло, съставено от физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло и Аз. Обаче Вие знаете и нещо друго, а именно че ние отправяме поглед към бъдещата еволюция на човечеството, когато Азът все повече и повече ще работи върху трите по-низши съставни части на човешкото същество, превръщайки ги от низши във все по-висши форми. Първоначално Азът ще преобразува астралното тяло, превръщайки го в нещо съвсем различно от това, което то представлява днес. И тогава астралното тяло ще представлява това, което Вие вече познавате като Дух-Себе, или Манас. После Азът ще засили своето пречистващо, преобразяващо въздействие върху етерното, или жизнено тяло, превръщайки го в Дух-Живот, или Буди.
И накрая идва най-висшата степен от Азовата дейност, която засега можем да си представим: духовното преобразяване и изобщо пълната метаморфоза на най-трудната за повлияване съставна част физическото тяло.
Да, когато Азът ще преобрази днешното физическото тяло, тази най-груба и най-материална съставна част на човека, оказваща най-голяма съпротива, тогава ние ще имаме в себе си Човека-Дух, или Атма. И така, ние обхващаме с поглед: Първо, трите съставни части на човешката природа, които идват от миналото, второ, другата съставна част, която наричаме Аз, и накрая другите три съставни части, които занапред Азът ще преобрази в съвсем нови формации.
към текста >>
60.
11. Единадесета лекция, 11. Септември 1910
GA_123 Евангелието на Матей
Ние носим в себе си физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло и Аз; после се издигаме нагоре до Духа-Себе, Духа-Живот и Човека-Дух благодарение на
метаморфоза
та, засягаща съответно астралното, етерното и физическото тяло.
Ние носим в себе си физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло и Аз; после се издигаме нагоре до Духа-Себе, Духа-Живот и Човека-Дух благодарение на метаморфозата, засягаща съответно астралното, етерното и физическото тяло.
Тези неща често се споменават в антропософската Духовна Наука. Обаче силите, които някога ще развием в нашето астрално тяло като Дух-Себе, тези сили вече са налице там в нашето астрално тяло; само че там те са под властта на определени божествено-духовни Същества и не зависят от самите нас. По същия начин и в нашето етерно тяло вече са налице божествено-духовните очертания на Ду ха-Живот. Ето защо, поглеждайки Петър, Христос казва: Това, което сега се намира в твоето съзнание, далеч не е причината, за да изговориш тези думи; те бяха изговорени от една сила, която ти ще развиеш едва в бъдеще; тя е в теб, но ти все още не знаеш нищо за нея. „Ти си Христос, Синът на живия Бог" невъзможно е тези думи да възникнат от твоята плът и кръв; те са произнесени от божествено-духовни сили, скрити дълбоко под прага на съзнанието, и те са най-дълбоките сили, вложени в човешкото същество.
към текста >>
61.
Езотеризмът в Евангелието на Маркo
GA_124-4 Езотеризмът в Евангелието на Маркo
И в случая, Павел описва нашироко тази пълна
метаморфоза
, която откровението в Дамаск извърши в него.
Това, което автора на Евангелието на Марко искаше да представи по-специално, беше всъщност продължението на обучението на един от първите хора, разбрали природата и самата същност чрез непосредствено свръхсетивно познание: Павел. В такъв случай ние трябва да разберем всичко, което откри Павел, всичко което той получи чрез откровението пред Дамаск. Това събитие ни е описано в Библията като едно внезапно озарение и когато познаваме истинската природа на озарението ние знаем, че то може да се появи във всеки момент за този, който иска да се извиси в областите на духовния свят, и че тази опитност го променя изцяло.
И в случая, Павел описва нашироко тази пълна метаморфоза, която откровението в Дамаск извърши в него.
към текста >>
62.
Вяра, любов, надежда три степени в човешкия живот. Нюрнберг, 3. Декември 1911, Втора лекция
GA_130 Езотеричното християнство
Но достатъчно е човек да разгледа формата на един олтар и живо да почувствува онзи преход на целия човешки възглед в течение на времето, както той бе охарактеризиран, и тогава той ще има едно предчувствие, едно разбиране за тази
метаморфоза
във възгледа на човешката душа.
Тук ние стигаме до един въпрос, за който трябва да кажем, че умът извънредно трудно ще постигне едно разбиране за него, но едно такова разбиране е по силите на проумяващото човешко сърце. Ето кое правеше така безкрайно важна, така безкрайно свещена и дълбока именно формата на богослужението при първите християни и първите християни бяха онези, които най-живо чувствуваха, как им беше отнета непосредствената връзка с мъртвите. Обаче те замениха това, което бяха изгубили по този начин с онези свещени чувства, които възникнаха в техните души при извършване на богослужението, когато принасяха върху гробовете на мъртвите техните жертви, когато изпълняваха тяхното богослужение. И всъщност тъкмо в този преход се стигна дотам, че сега, когато хората усещаха как тяхното съзнание за мъртвите постепенно умира, олтарите приеха формата на ковчег и богослужението започна да се извършва с дълбок и състрадателен трепет пред тленните останки, а не по маниера на древните египтяни. Както казахме, това е един въпрос, който умът не ще може лесно да разбере.
Но достатъчно е човек да разгледа формата на един олтар и живо да почувствува онзи преход на целия човешки възглед в течение на времето, както той бе охарактеризиран, и тогава той ще има едно предчувствие, едно разбиране за тази метаморфоза във възгледа на човешката душа.
И от вчерашните указания можем да разберем, че това състояние, което беше постигнато, отново ще бъде постепенно заменено с едно друго и че сега сме изправени пред факта, че в човека се пробуждат първите характерни черти на това друго състояние.
към текста >>
63.
5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 5 Декември 1911
GA_132 Еволюцията от гл.т.на истината
От друга страна, както споменах в последните ми лекции от тази зима, при висшите Същества също не може да се говори за „смърт", а само за преобразяване,
метаморфоза
и т.н.
Победата над смъртта чрез силите на живота! И къде би могла да бъде извоювана тази победа над смъртта? Би ли могла да бъде извоювана във висшите светове? Не! От една страна, както вече стана дума, за „смърт" всред представителите на по-низшите царства: Минералното, растителното и животинското, изобщо не може да се говори, понеже нейната истинска същност се корени в по-висшите, свръхсетивни светове.
От друга страна, както споменах в последните ми лекции от тази зима, при висшите Същества също не може да се говори за „смърт", а само за преобразяване, метаморфоза и т.н.
За онзи отрязък от живота, който ние наричаме „смърт", може да се говори само при човека. И човекът може да срещне, да изживее тази смърт единствено на физическия план. Ако не би слязъл до равнището на физическия план, човекът никога не би узнал нищо за смъртта. В другите светове съществува не това, което ние наричаме „смърт", а само промяна на формите, видоизменение, метаморфоза. Ако Христос трябваше да мине през смъртта, Той по необходимост беше длъжен да стори това не другаде, а на физическия план!
към текста >>
В другите светове съществува не това, което ние наричаме „смърт", а само промяна на формите, видоизменение,
метаморфоза
.
От една страна, както вече стана дума, за „смърт" всред представителите на по-низшите царства: Минералното, растителното и животинското, изобщо не може да се говори, понеже нейната истинска същност се корени в по-висшите, свръхсетивни светове. От друга страна, както споменах в последните ми лекции от тази зима, при висшите Същества също не може да се говори за „смърт", а само за преобразяване, метаморфоза и т.н. За онзи отрязък от живота, който ние наричаме „смърт", може да се говори само при човека. И човекът може да срещне, да изживее тази смърт единствено на физическия план. Ако не би слязъл до равнището на физическия план, човекът никога не би узнал нищо за смъртта.
В другите светове съществува не това, което ние наричаме „смърт", а само промяна на формите, видоизменение, метаморфоза.
Ако Христос трябваше да мине през смъртта, Той по необходимост беше длъжен да стори това не другаде, а на физическия план! Защото единствено тук Той можеше да изживее смъртта.
към текста >>
64.
2. ПЪРВА СКАЗКА
GA_136 Духовните същества в небесните тела и природните царства
Една втора класа същества, които намираме там, можем да ги опишем само тогава, когато се абстрахираме от това, което се показва в определени форми, което има неподвижни форми, когато изговорим думата
метаморфоза
, изменение на формите.
Тъй като това, което възприемаме по този начин е нещо съвършено ново, как бихме могли да се поставим в състояние да опишем нещо за това, което постепенно застава срещу нас зад външната природа? Ние можем да сторим това, като чрез сравнение го свържем с това, което ни е познато. В цялото разнообразие, което се намира зад външната природа ние намираме първо същества, които за окултния поглед представляват завършени форми. Аз трябва да свържа вече нещата с нещо познато, за да охарактеризирам това, което намираме първо: завършени форми, същества с определено разграничение възприемаме ние, за които можем да кажем, които могат да бъдат описани по тяхната форма. Тези същества представляват едната класа от това, което намираме първо зад физическия сетивен свят.
Една втора класа същества, които намираме там, можем да ги опишем само тогава, когато се абстрахираме от това, което се показва в определени форми, което има неподвижни форми, когато изговорим думата метаморфоза, изменение на формите.
Това е второто нещо, което се предлага на окултния поглед. Същества, които имат определени форми, принадлежат на едната класа; същества, които всеки миг променят техните форми, които, когато застават срещу нас и ние вярваме, че ги обхващаме, отново приемат вече други форми, така че можем да ги проследим само тогава, когато направим нашата душа подвижна и възприемчива, тези същества принадлежат на тази втора класа. Окултният поглед намира първата класа същества, които имат напълно определена форма, намират ги всъщност само тогава, когато изхождайки от такива предпоставки, каквито Ви бяха описани, прониква в глъбините на Земята.
към текста >>
Особено подходящо е, когато се отдадем на особената игра да речем на една водна маса разпръскваща се, скачала в един водопад; когато се отдадем на образувалите се, разтопяващите се мъгли и на водните пари, които изпълват въздуха и се издигат подобно на дим нагоре, или когато гледаме, как един ситен дъжд пада на земята или чувствуваме също, как през въздуха преминава едно леко ромолене -, когато по отношение на всичко това чувствуваме морално, това прави да ни се яви втората класа същества, по отношение на които можем да употребим думата
метаморфоза
, преобразуване.
Както с окултния поглед можем да възприемаме по този начин в нашата имагинация /в нашето имагинативно познание/ строго очертани природни същества, както можем да имаме по този начин пред нас рязко очертани същества, по същия начин се получава една друга възможност за окултния поглед, да имаме едно впечатление от същества, които се намират непосредствено зад булото на природата. Когато да речем – някой ден, в който отношенията на времето се менят във всеки момент, в който например се образуват облаци, от облаците пада дъжд, в който може би също от Земята отново се издига нагоре мъгла, когато в някой такъв ден се отдадем на тези деления по същия начин, както това бе описано преди малко, така щото да на правим на мястото на физическото впечатление да се яви едно морално впечатление тогава отново можем да имаме едно определено изживяване.
Особено подходящо е, когато се отдадем на особената игра да речем на една водна маса разпръскваща се, скачала в един водопад; когато се отдадем на образувалите се, разтопяващите се мъгли и на водните пари, които изпълват въздуха и се издигат подобно на дим нагоре, или когато гледаме, как един ситен дъжд пада на земята или чувствуваме също, как през въздуха преминава едно леко ромолене -, когато по отношение на всичко това чувствуваме морално, това прави да ни се яви втората класа същества, по отношение на които можем да употребим думата метаморфоза, преобразуване.
Ние, не бихме могли да нарисуваме тази втора група същества, също както не можем да нарисуваме светкавицата; можем да запазим една форма, една определена форма, която съществува само един миг, а следващия миг вече изчезва. Следователно такива постоянно преобразуващи се същества, за които можем да намерим един символ за нашата имагинация най-много в променящите се форми на облаците, тези същества ни се явяват като втора класа същества.
към текста >>
65.
3. ВТОРА СКАЗКА
GA_136 Духовните същества в небесните тела и природните царства
Както вчера можахме да опишем, че през пролетта растенията са така да се каже изтеглени от земята чрез определени същества, които са подложени на една постоянна
метаморфоза
, така също можем да кажем: когато растенията например са се развили постепенно и отново настъпва необходимостта те да увехнат, тогава влизат в действие други същества; същества за които не можем да кажем, че постоянно променят техните форми; защото всъщност за тях можем само да кажем, че те нямат никаква истинска форма.
Вчера вечерта аз се опитах първо да покажа пътя, който води човешката душа до наблюдението на онзи духовен свят, който е скрит непосредствено зад сетивния физически свят, и аз се опитах да обърна внимание то Ви върху две класи, върху две категории духовни същества, които окултният поглед намира, когато повдигне по описания вчера начин булото от сетивния свят. Днес ще говорим първо за още две класи, за още две категории природни духове. Единият вид от тези същества, следователно една особена категория, се получава за окултно обучения поглед тогава, когато се наблюдава постепенното увяхване и умиране да речем на растителния свят в късно лято или през есента, главно умирането на природните същества. Още когато растенията започват да развиват плодове в техните цветове, можем да оставим това образуване, това развитие на плодовете да действува върху нашата душа така, както описахме това вчера; и по същия начин, както бе описано вчера, се получава тогава за имагинативното познание впечатлението от духовни същества, които имат нещо общо с умирането, с увяхването на природните същества.
Както вчера можахме да опишем, че през пролетта растенията са така да се каже изтеглени от земята чрез определени същества, които са подложени на една постоянна метаморфоза, така също можем да кажем: когато растенията например са се развили постепенно и отново настъпва необходимостта те да увехнат, тогава влизат в действие други същества; същества за които не можем да кажем, че постоянно променят техните форми; защото всъщност за тях можем само да кажем, че те нямат никаква истинска форма.
Проблясвайки светкавично, проблясвайки като малки метеори и отново изчезвайки, така ни се явяват тези същества; отново проблясващи и отново изчезващи, така че всъщност нямаме пред нас никаква определена форма, а нещо, което префучава като метеор светещо като блуждаещи светлини и угасващо. Тези същества са свързани първо с узряването на всичко, което съществува в природните царства. Тези сили или същества съществуват, за да могат да узряват съществата в природните царства. За окултния поглед тези същества са всъщност възприемаеми само тогава, когато този поглед се насочва единствено върху въздуха, а именно върху един колкото е възможно по-чист въздух. Вчера ние трябваше да опишем втория вид природни същества така, като оставяме да действува върху нас искрящо разпръскващата се вода, която ни се предлага в образуването на облаците или по някой друг начин.
към текста >>
66.
5. ЧЕТВЪРТА СКАЗКА
GA_136 Духовните същества в небесните тела и природните царства
Когато се оставим да бъдем подбудени от това наблюдение на развитието на живото същество: как формите се променят, как те се намират в една жива
метаморфоза
..., тогава за ясновидския поглед на втората степен пред нас застава това, което наричаме категория на Духовете на Движението, Динамис.
Но при съществата на заобикалящата ни природа можем да обгърнем с поглед също и нещо друго освен формата. Ние знаем, че всичко, което живее, изменя своята форма в определено отношение, като расте. Това изменение, тази смяна на формата изпъква за нас най-много при растителния свят, той подлежи най-много на метаморфози. Като насочваме не обикновения поглед на ясновиждащия поглед на втората степен върху развиващия се растителен свят, ние наблюдаваме, как растението постепенно добива своята форма, как от формата на корена то преминава към формата на листата, към формата на цветовете, към формата на плода. Ние наблюдаваме растящото животно, растящия човек, накратко казано, наблюдаваме не само формата, каквато тя е в даден момент, а наблюдаваме развитието на живото същество.
Когато се оставим да бъдем подбудени от това наблюдение на развитието на живото същество: как формите се променят, как те се намират в една жива метаморфоза..., тогава за ясновидския поглед на втората степен пред нас застава това, което наричаме категория на Духовете на Движението, Динамис.
По-трудно е обаче да наблюдаваме една трета категория такива същества на втората йерархия. Тук ние трябва да наблюдаваме не формата като такава, нито изменението на формата, а онова, което се изразява във Формата. Можем да охарактеризираме, как човек може да се възпита за едно такова наблюдение. Естествено не е достатъчно да възпитаме обикновеното нормално съзнание по такъв начин, както това ще бъде описано сега, а трябва да са налице също и другите упражнения, които помагат на човека да развие своя окултен поглед. Ние трябва да правим другите упражнения и не да се възпитаваме един вид с обикновеното съзнание при това, което сега ще опишем, а да се възпитаваме вече с ясновидското съзнание.
към текста >>
67.
Първа лекция, Базел, 15 Септември 1912
GA_139 Евангелието на Марко
Именно в хода на този процес, белязан от духовното превъзходство на гърците, когато техните постижения се вливаха по стотици и стотици пътища в Римската империя, за да навлязат после във всички останали култури на света, възникна и християнството, което неудържимо проникна в цялата гръко-римска култура, показвайки на свой ред една съществена
метаморфоза
от онзи момент нататък, когато северно-германските народи се намесиха в развитието на същата тази гръко-римска култура.
Елинството създаваше, тъй да се каже, основните предпоставки за изчисляването на времето и всички онези, които искаха да проникнат по-дълбоко в смисъла на живота, се опираха именно на елинството. Защото там те виждаха мисията на гръцкия народ, осъществена от Омир4, от великите древногръцки трагици и писатели. После те виждаха как елинството постепенно навлезе в дълбок упадък и как, външно погледнато, накрая то беше покорено от римляните. Обаче само външно, защото всъщност римляните покориха гърците само политически, докато в действителност римляните възприеха гръцкото образование, гръцката култура, цялата гръцка същност. Или с други думи: в политически смисъл римляните покориха гърците, но в духовен смисъл гърците покориха римляните.
Именно в хода на този процес, белязан от духовното превъзходство на гърците, когато техните постижения се вливаха по стотици и стотици пътища в Римската империя, за да навлязат после във всички останали култури на света, възникна и християнството, което неудържимо проникна в цялата гръко-римска култура, показвайки на свой ред една съществена метаморфоза от онзи момент нататък, когато северно-германските народи се намесиха в развитието на същата тази гръко-римска култура.
С това сливане между елинство, римлянство и християнство човекът на 18 век отбеляза второто хилядолетие от достъпната за него общочовешка история, което всъщност представляваше и първото християнско хилядолетие.
към текста >>
И ние вникваме все по-добре в тях, когато си даваме сметка, че фактически през 19 век настъпи едно пълно преобразяване, един вид
метаморфоза
на цялото човешко мислене, на човешките чувства, и то не на определено място от нашата планета, а в духовния живот на цялата Земя.
Да, всичко това проникна в Европа по съвсем тайнствени пътища.
И ние вникваме все по-добре в тях, когато си даваме сметка, че фактически през 19 век настъпи едно пълно преобразяване, един вид метаморфоза на цялото човешко мислене, на човешките чувства, и то не на определено място от нашата планета, а в духовния живот на цялата Земя.
За да проумеем това, което се случи в Западна Европа, достатъчно е да сравним какъвто и да е текст от 19 век, отнасящ се до религията, философията или до която и да е област на духовния живот, с някакъв текст от предишния 18 век.
към текста >>
В този случай ние веднага ще установим, че е настъпило едно огромно преобразуване, една
метаморфоза
, ще установим как всички въпроси, свързани с най-големите мирови загадки са станали много по-свободни и как човечеството задава съвсем нови въпроси, изводими от едно напълно ново светоусещане, как това, което по-рано религията даваше на хората, сега не можеше да прониква в човешки души по същия начин.
В този случай ние веднага ще установим, че е настъпило едно огромно преобразуване, една метаморфоза, ще установим как всички въпроси, свързани с най-големите мирови загадки са станали много по-свободни и как човечеството задава съвсем нови въпроси, изводими от едно напълно ново светоусещане, как това, което по-рано религията даваше на хората, сега не можеше да прониква в човешки души по същия начин.
Оказа се, че те имат нужда от още по-дълбоки, от още по-скрити източници, подхранващи техния религиозен живот. И това беше валидно не само за Европа. И най-характерен е именно фактът, че в прехода от 18 към 19 век навсякъде по цивилизованата Земя, следвайки един вътрешен порив, хората започнаха да мислят по друг начин, а не както преди това. Ако поискаме да си създадем една по-точна представа за нещата, нека да се замислим за всеобщото сближаване на отделните народи, на техните култури и вероизповедания, тъй че през 19 век представителите на различните вероизповедания започнаха все по-добре да се разбират помежду си. Нека да посоча само един пример.
към текста >>
Тази
метаморфоза
на душите през 19 век ще бъде потвърдена в хода на времето.
Тези примери показват, че не само в Европа хората копнееха, бих казал, да надникнат зад завесата на религиозното вероизповедание; същото се отнася както за далечна Индия, така и за много други места по Земята. Хората поискаха да си обяснят нещата от съвсем нова гледна точка.
Тази метаморфоза на душите през 19 век ще бъде потвърдена в хода на времето.
Едва бъдещата историография ще покаже как чрез такива процеси, които наглед засягат само отделни индивиди, в сърцата и душите ни се отварят хиляди и хиляди канали, така че днес всички хора, които по някакъв начин участвуват в духовния живот, усещат едно цялостно обновление, една нова постановка на всички въпроси и възгледи. Фактически днес навсякъде по света сме изправени пред едно огромно задълбочаване на всички въпроси.
към текста >>
68.
ТРИТЕ ПЪТЯ НА ДУШАТА КЪМ ХРИСТОС. Първа лекция: Пътят през Евангелията и пътят на вътрешния опит
GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят
/* Тези сили претърпяват тристепенна
метаморфоза
1-7 изграждат физическите органи, 7-14 постепенно се освобождават за душевните изживявания, 14-21 метаморфозират като стават основа за самостоятелен духовен живот, основа за раждането на Аза около 21-та година В случай че това не се осъществи, както е при повечето хора живеещи в нашето съвремие, говорим за егоистичния Аз, за низшия Аз Бел пр/.
Разгледаме ли в широк радиус около човека, какво той е конструирал, какво е създал, намираме двете описани сили. Тук са органичните сили* на нашата човешка природа, които се разгръщат в хода на развитието през всеки седемгодишен период, а от друга страна тук са и луциферичните сили.
/* Тези сили претърпяват тристепенна метаморфоза 1-7 изграждат физическите органи, 7-14 постепенно се освобождават за душевните изживявания, 14-21 метаморфозират като стават основа за самостоятелен духовен живот, основа за раждането на Аза около 21-та година В случай че това не се осъществи, както е при повечето хора живеещи в нашето съвремие, говорим за егоистичния Аз, за низшия Аз Бел пр/.
Ако в течение на човешкото развитие в природата и в духовния живот няма нищо друго, ще настъпи това, че чрез своя еманципиран Аз човекът никога не би достигнал пълната хармония със своята природа. Не се ли получи нищо друго от обкръжаващата земното съществуване среда, развитието тогава не би могло да бъде друго, освен човекът постоянно да се отчуждава от своята организация, неговата организация винаги да закърнява, да изсъхва и раздвоението да става все по-голямо. Ако човекът веднъж достигне до там да почувства това като духовно-научно познание, тогава в неговия живот настъпва един величествен момент, в който той си казва: Аз стоя сега тук с моята човешка организация, която ми е дадена от прогресивните сили, които действат в седемгодишните периоди не е нужно той да го изговори така с ясни думи, достатъчно е само неопределено да го почувства, но понеже тази организация има една противоположна сила, която се развива самостоятелно, поради това тя отслабва, заболява и накрая умира. Човек чувства това в дълбочината на своя душевен живот. Необходимо е той само да усеща противоречието на вътрешния Аз спрямо външната организация.
към текста >>
69.
Втора лекция: Пътят на инициацията
GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят
В свръхсетивните светове е в сила
метаморфоза
та, а не раждане и смърт.
Но в духовните, в свръхсетивните светове има нещо своеобразно. Там липсва това, което се намира на Земята, там смъртта във всичките й разновидности не съществува.
В свръхсетивните светове е в сила метаморфозата, а не раждане и смърт.
Например груповите души, които са в свръхсетивните светове, не умират, а се преобразяват, метаморфозират. Там, където физическият свят никога не се е проявявал, там раждане и смърт не съществуват.
към текста >>
При същинските свръхсетивни светове няма раждане и смърт, а само преобразяване,
метаморфоза
.
Само там, където свойствата на физическия свят до известна степен вече са преминали в съществата на свръхсетивния свят, там има нещо, което може да се вземе като аналог на смъртта, както е при природните духове; но това днес не можем да засегнем.
При същинските свръхсетивни светове няма раждане и смърт, а само преобразяване, метаморфоза.
към текста >>
70.
За синтеза на мирогледите. Едно четирикратно предизвестие
GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят
Има само
метаморфоза
, но не и това, което наричаме смърт.
В своята настояща форма смъртта и всичко свързано с нея наистина е дошло чрез Луциферичното влияние. Смъртта обаче е нещо, което може да се срещне само във физическия свят. В един свръхсетивен свят няма смърт, доколкото свръхсетивните светове са достъпни за човека с неговото ясновидско съзнание. Даже и груповите души на животните не умират; те само метаморфозират.
Има само метаморфоза, но не и това, което наричаме смърт.
Разлагането, разпадането на една част от дадено същество, смърт има само във физическия свят. За компенсация е трябвало това може само да се загатне едно надземно същество да изстрада смъртта, за да се прокара моста между Боговете и хората, един вид компенсация за луциферическия бунт. За да се победи Луцифер, е трябвало божественото да мине през смъртта; затова е трябвало то да слезе на Земята.
към текста >>
71.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 26 август 1913 г.
GA_147 Тайните на прага
Елементарният свят е светът на подвижността, на
метаморфоза
та, на превръщането.
Та значи да предположим, че някой човек се върне обратно от духовния в сетивния свят и остави етерното си тяло също толкова способно за превръщане, каквото е било длъжно да бъде в елементарния свят. Какво би станало тогава? Всеки свят има своите особени закономерности. Сетивният свят е светът на завършените форми. Духовете на формата управляват в сетивния свят.
Елементарният свят е светът на подвижността, на метаморфозата, на превръщането.
Както когато иска да се почувства в елементарния свят, човек непрекъснато трябва сам да метаморфозира, така непрестанно метаморфозират всички същества в елементарния свят. В него няма завършена, ограничена форма. Всичко е в непрекъсната метаморфоза. И като душа извън физическото тяло човек трябва да вземе участие в това метаморфозиращо се битие, ако желае да се изживее в елементарния свят. Във физическо-сетивния свят е необходимо той да остави етерното си тяло, каквото имат съществата от елементарния свят и което притежава способността за превръщане, да се потопи във физическото тяло.
към текста >>
Всичко е в непрекъсната
метаморфоза
.
Сетивният свят е светът на завършените форми. Духовете на формата управляват в сетивния свят. Елементарният свят е светът на подвижността, на метаморфозата, на превръщането. Както когато иска да се почувства в елементарния свят, човек непрекъснато трябва сам да метаморфозира, така непрестанно метаморфозират всички същества в елементарния свят. В него няма завършена, ограничена форма.
Всичко е в непрекъсната метаморфоза.
И като душа извън физическото тяло човек трябва да вземе участие в това метаморфозиращо се битие, ако желае да се изживее в елементарния свят. Във физическо-сетивния свят е необходимо той да остави етерното си тяло, каквото имат съществата от елементарния свят и което притежава способността за превръщане, да се потопи във физическото тяло. Чрез това физическо явление човек бива определена личност във физическо-сетивния свят; той се явява тази или онази определена личност. Физическото тяло запечатва личността, физическото тяло и условията във физическо-сетивния свят, в които човек е поставен, го правят личност. В елементарния свят той не е такава личност, защото личността изисква затвореност на формите.
към текста >>
72.
5.Кристияния (Осло), Пета лекция, 6 Октомври 1913
GA_148 От изследването на Акаша Петото евангелие
Пред погледа на духовния изследовател се открива следното: В същия миг, когато се извърши Кръщението на Исус в реката Йордан, майката също усети в себе си, че идва краят на нейната душевна
метаморфоза
.
Пред погледа на духовния изследовател се открива следното: В същия миг, когато се извърши Кръщението на Исус в реката Йордан, майката също усети в себе си, че идва краят на нейната душевна метаморфоза.
Тя усети по това време тя беше на 45, 46 години как в нея внезапно прониква душата на онази, която беше майка на детето Исус, което през своята дванадесета година прие Заратустровия Аз, и която беше починала отдавна. Както Христовият Дух проникна в Исус от Назарет, така и духът на другата майка, която междувременно пребиваваше в духовния свят, се спусна над жената, с която Исус водеше споменатия разговор. И от тогава тя чувствуваше себе си като онази млада майка, която някога беше родила детето Исус, за което ни разказва евангелистът Лука.
към текста >>
73.
Кармични влияния
GA_168 Връзката между живите и мъртвите
И така, като
метаморфоза
, натрупаният житейски опит отново се спуска от духовния свят към земята.
Така, от една страна, може да се действа от физическия в духовния свят, да се помага на мъртвите, като им се чете, като им се изпращат мисли, свързани с духовната наука. От друга страна, върху земното развитие може да се въздейства, като от духовния към физическия свят се изпраща това, което е придобито по време на живота на земята и е пренесено през портата на смъртта42. Характерен факт е, че физическият свят може да възприеме онова, което е получило променена форма поради това, че придобитото във физическия живот е пренесено през портата на смъртта и е метаморфозирало в духовния свят.
И така, като метаморфоза, натрупаният житейски опит отново се спуска от духовния свят към земята.
към текста >>
74.
Съдържание
GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята
Учението на Дарвин за произхода на видовете идва от миналото; учението на Гьоте за
метаморфоза
та идва от бъдещето.
Духовете на Мрака и тяхното насилствено сваляне на премята като причина за съвременните събития. Духовете на Светлината и тяхната задача в миналото: Укрепване на кръвните връзки; Духовете на Мрака: Освобождаване от кръвните връзки. Коренната промяна в тези съотношения през 19 век.
Учението на Дарвин за произхода на видовете идва от миналото; учението на Гьоте за метаморфозата идва от бъдещето.
Освобождаване от наследствените връзки. Индианизиране на заселените в Америка европейци.
към текста >>
75.
10. Десета лекция, Дорнах, 20 Октомври 1917
GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята
Обърнах внимание на това,че през 40-те години на 19 век в духовния свят, който непосредствено граничи с нашия физически свят, започна една война, една
метаморфоза
на онези войни, които обозначаваме с помощта на един древен символ, като войната на св.
В лекцията си от миналата неделя аз се опитах да очертая пред Вас част от картината на духовното развитие през последните десетилетия. Помолих Ви да вземете под внимание, че онова, което става на физическото поле, всъщност се подготвя продължително време в духовния свят. Във връзка с това напомних за съвсем конкретни неща.
Обърнах внимание на това,че през 40-те години на 19 век в духовния свят, който непосредствено граничи с нашия физически свят, започна една война, една метаморфоза на онези войни, които обозначаваме с помощта на един древен символ, като войната на св.
Михаил със Змея. Аз посочих, как тази война в духовния свят продължи до месец ноември 1879, как тук ние сме изправени пред една война в духовния свят, пред една война на Михаил със Змея ние добре знаем какво следва да разбираме под този образ и пак в края на ноември 1879 Михаил победи Змея, т.е. ариманическите сили, сваляйки ги на Земята, в царството на човеците. Къде се намират сега тези ариманически Същества? *38
към текста >>
Статичният, моментен образ на растението никога не съдържа цялата истина за него; защото по един тайнствен начин то винаги крие в себе си нещо, което все още не може да се види, нещо, до което очите ще стигнат едва през следващата година: развитието,
метаморфоза
та.
Има известна аналогия между световните събития и това, което наблюдаваме при растенията.
Статичният, моментен образ на растението никога не съдържа цялата истина за него; защото по един тайнствен начин то винаги крие в себе си нещо, което все още не може да се види, нещо, до което очите ще стигнат едва през следващата година: развитието, метаморфозата.
Обаче тази скрита еволюционна способност, е вече там, вътре в растението, само че под невидима форма. По сходен начин изглежда и светът около нас. Вътре в него е спотаено невидимото бъдеще, цялото бъдеще. Там е спотаено и миналото, но то е вече повехнало, изсушено, мъртво; то е като един вид труп. Всеки естественик, всеки природоизследовател стига само до миналото, до образа на трупа.
към текста >>
76.
12. Дванадесета лекция, Дорнах, 26 Октомври 1917
GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята
Ако в своето учение за
метаморфоза
та Гьоте постави само началото на органическото развитие, то в Петата следатлантска културна епоха ние стигаме до еволюцията на Духа, защото, както казах в предишните лекции, човекът все повече и повече се вглъбява в себе си.
Колко често съм посочвал онзи разговор между Гьоте и Шилер, в който Гьоте скицирал своето прарастение и когато го показал на Шилер, последният възкликнал: Но това е само една идея! На което Гьоте отговорил: В такъв случай, аз виждам моята идея с очите си! Защото той навсякъде виждаше духовното. У Гьоте имаме едно ново еволюционно учение, което носи в себе си устрема към най-висшите сфери и което може да бъде приложено в областта на душата и Духа.
Ако в своето учение за метаморфозата Гьоте постави само началото на органическото развитие, то в Петата следатлантска културна епоха ние стигаме до еволюцията на Духа, защото, както казах в предишните лекции, човекът все повече и повече се вглъбява в себе си.
Гьотеанизмът може да си извоюва велико бъдеще, защото цялата антропософия следва неговата линия на развитие. Дарвинизмът разглежда физическото развитие само от физическа гледна точка: външни импулси, борба за съществувание, естествен подбор и т.н., като по този начин той представя низходящото развитие, изобщо всичко онова, което великите импулси от миналите времена слагат като свой отпечатък върху органическия живот. Ако искаме да разберем Дарвин, ние трябва да обобщим всички закони, които са били изнамерени в миналото. Ако искаме да разберем Гьоте, ние трябва да се извисим до новите закономерности, които ще определят бъдещото развитие на човека и света. Необходими са и двете направления.
към текста >>
И ако хората искат да избегнат онази катастрофа, която може да бъде сравнена с планетарната смърт на Земята катастрофата на бъдещето те трябва да извлекат необходимите младенчески сили от учението за
метаморфоза
та, от спиритуалното еволюционно учение, което се съдържа в гьотеанизма.
Приеме ли в себе си импулсите от духовния свят, независимо от белите си коси и бръчки, той ще става все по-млад и по-млад, понеже вече разполага с онези импулси, които ще пренесе през Портата на смъртта. Обаче когато върви натам само с тялото си, той не може да се подмлади. Тогава той съизживява с душата си всичко онова, което изпитва тялото. Разбира се, човекът не може да избегне побеляването на своята коса, обаче той може да дари побелялата си глава с една млада душа, само ако черпи от изворите на духовния живот. Така развитието на човечеството през Петата, Шестата и Седмата епоха ще напредва в смисъла на извинете ме за странния израз в смисъла на белокосата Дарвинова теория.
И ако хората искат да избегнат онази катастрофа, която може да бъде сравнена с планетарната смърт на Земята катастрофата на бъдещето те трябва да извлекат необходимите младенчески сили от учението за метаморфозата, от спиритуалното еволюционно учение, което се съдържа в гьотеанизма.
Това спиритуално еволюционно учение трябва да бъде пренесено през бъдещата катастрофа, също както и индивидуалният човек пренася подмладената си душа през Портата на смъртта.
към текста >>
77.
Познание за свръхсетивното и загадките на човешката душа
GA_178 Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света
Защото повече от тридесет години работя за все по-доброто и по-обширното оформяне на представите, които Гьоте е извлякъл от действителността26 и е дал в своето великолепно учение за
метаморфоза
та, където се опитва да направи понятието живо, като противоположност на мъртвото понятие.
Самият аз днес мога да дам само отделни импулси в тази лекция, която вече стана доста дълга. Искам да посоча, че това, което систематически се проявява като духовна наука днес, е било желано от най-добрите в миналото. Ако ставаше въпрос само за мен, бих нарекъл тази духовна наука с особено име.
Защото повече от тридесет години работя за все по-доброто и по-обширното оформяне на представите, които Гьоте е извлякъл от действителността26 и е дал в своето великолепно учение за метаморфозата, където се опитва да направи понятието живо, като противоположност на мъртвото понятие.
Тогава това е било възможно само най-елементарно. Но когато Гьоте се разглежда не само исторически, когато се приема като съвременник, именно Гьотевото учение за метаморфозата се формира днес в това, което наричам живи понятия, намиращи пътя в духовната наука. Това, което имам предвид с духовното изследване, бих искал най-горещо да нарека Гьотеанизъм, понеже почива върху здравословните основи на едно схващане на действителността, както Гьоте го е желал. И сградата в Дорнах27, която трябва да бъде посветена на това духовно изследване и чрез която това духовно изследване става още по-известно, отколкото би станало без нея, бих желал да я нарека Гьотеанум, за да се види, че появяващото се днес духов-но изследване стои вътре в цялостния здравословен процес на развитието на човечеството. Естествено днес още много хора вярват, че се присъединяват към Гьотевия мироглед и казват: «Гьоте беше този, който признаваше природата преди всичко като най-висшето и оставяше духът да произлезе от природата.» Още като младеж Гьоте казва: «Тя е мислила и постоянно мисли»28.
към текста >>
Но когато Гьоте се разглежда не само исторически, когато се приема като съвременник, именно Гьотевото учение за
метаморфоза
та се формира днес в това, което наричам живи понятия, намиращи пътя в духовната наука.
Самият аз днес мога да дам само отделни импулси в тази лекция, която вече стана доста дълга. Искам да посоча, че това, което систематически се проявява като духовна наука днес, е било желано от най-добрите в миналото. Ако ставаше въпрос само за мен, бих нарекъл тази духовна наука с особено име. Защото повече от тридесет години работя за все по-доброто и по-обширното оформяне на представите, които Гьоте е извлякъл от действителността26 и е дал в своето великолепно учение за метаморфозата, където се опитва да направи понятието живо, като противоположност на мъртвото понятие. Тогава това е било възможно само най-елементарно.
Но когато Гьоте се разглежда не само исторически, когато се приема като съвременник, именно Гьотевото учение за метаморфозата се формира днес в това, което наричам живи понятия, намиращи пътя в духовната наука.
Това, което имам предвид с духовното изследване, бих искал най-горещо да нарека Гьотеанизъм, понеже почива върху здравословните основи на едно схващане на действителността, както Гьоте го е желал. И сградата в Дорнах27, която трябва да бъде посветена на това духовно изследване и чрез която това духовно изследване става още по-известно, отколкото би станало без нея, бих желал да я нарека Гьотеанум, за да се види, че появяващото се днес духов-но изследване стои вътре в цялостния здравословен процес на развитието на човечеството. Естествено днес още много хора вярват, че се присъединяват към Гьотевия мироглед и казват: «Гьоте беше този, който признаваше природата преди всичко като най-висшето и оставяше духът да произлезе от природата.» Още като младеж Гьоте казва: «Тя е мислила и постоянно мисли»28. Мисли постоянно, макар и не като човек, а като природа. Човек може да бъде съгласен с онзи натурализъм, който си представя природата проникната от духа, както прави Гьоте, когато е и духовен изследовател.
към текста >>
78.
Първа лекция, Дорнах, 18 ноември 1917 г.
GA_178 Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света
Важна
метаморфоза
вече е тази, когато човек осъзнае как човешките души, според това дали между раждането и смъртта възприемат материалистически или духовни понятия и представи, съответно биват заточени в земната сфера или се издигат в духовните сфери.
Това е особено важно. Утре ще видим как се въздейства върху този двойник от различните точки на Земята и какви са последствията. Необходимо е да свържете това, което казах днес, с утрешното, понеже едното почти не може да се разбере без другото. Сега трябва да се опитаме да възприемем такива понятия, които още по-сериозно ще се свържат с отнасящото се до цялата действителност, до онази действителност, в която човешката душа живее според цялото си същество. И тази действителност метаморфозира по различни начини, но много зависи от човека как тя се променя.
Важна метаморфоза вече е тази, когато човек осъзнае как човешките души, според това дали между раждането и смъртта възприемат материалистически или духовни понятия и представи, съответно биват заточени в земната сфера или се издигат в духовните сфери.
За тези неща трябва да имаме все по-ясни понятия и представи. Тогава ще установим правилните съотношения към целостта и все повече ще трябва да ги изграждаме. Това наистина не лежи в смисъла на едно абстрактно духовно движение, а при нас трябва да залегне в смисъла на напълно конкретно схващаното духовно движение, което свързва някои индивидуалности с духовния живот.
към текста >>
79.
Съдържание
GA_184 Космическа предистория на човечеството
Възкресението като
метаморфоза
на смъртта, раждането като свръхсетивен факт (conceptio immaculata).
Тертулиан. Смъртта и наследствеността хвърлят светлина върху Мистерията на Голгота. Разсъдъчна интерпретация вместо духовно виждане.
Възкресението като метаморфоза на смъртта, раждането като свръхсетивен факт (conceptio immaculata).
към текста >>
80.
Четвърта лекция, 13 септември 1918 г
GA_184 Космическа предистория на човечеството
Тогава ще стигнем до истинското учение за
метаморфоза
та, до истинския гьотеанизъм.
Но така, както днешните научни направления се опитват да обяснят природния ред, те не отчитат това, което е разделено във времето, те поставят тези неща едно до друго и така стигат до абстракции. Особено голяма е съблазънта просто да се съпоставя едното с другото: причина – следствие, причина – следствие, причина – следствие – абстрактно илюзорно причинно-следствено подреждане! Знаем от обясненията, които ви дадох миналата година, а също и през тази година, че не може така да се разглежда природата, че природата може само тогава да се обясни, ако на първо място, в нея се вижда отражение на духа.
Тогава ще стигнем до истинското учение за метаморфозата, до истинския гьотеанизъм.
Тогава главата на човека ще се представи на наблюдателя като образувание, в което се отразява далечното минало; тогава на наблюдателя ще се представи системата на крайниците като нещо, сочещо в далечното бъдеще. Но това, което тук е представено във вид на отделни явления, не само е свързано помежду си като причина и следствие, но представлява имагинация, израз на това, което стои зад него. Ние никога няма да разберем човешката глава, ако я виждаме само като израстваща от целия останал организъм, докато, всъщност, тя се е образувала от целия Космос и се е образувала от Космоса по различен начин, отколкото, например, крайниците. Физикът би се изсмял, ако някой започне да твърди, че магнитната стрелка затова показва север, защото вътре в себе си тя има силата да показва на север; обяснението е, че Космосът, тоест земният магнетизъм, дава направлението на магнитната стрелка. Обаче в човека или изобщо в организма всичко трябва да израства направо от него самия!
към текста >>
Както магнитната стрелка поради космически причини показва с едната страна север, а с другата страна юг, по същия начин, – но сега поради космическо-времеви причини, – човек със своята глава сочи към далечното минало, когато самата Земя е претърпяла
метаморфоза
, а със своята система на крайниците сочи към далечното бъдеще.
Както магнитната стрелка поради космически причини показва с едната страна север, а с другата страна юг, по същия начин, – но сега поради космическо-времеви причини, – човек със своята глава сочи към далечното минало, когато самата Земя е претърпяла метаморфоза, а със своята система на крайниците сочи към далечното бъдеще.
Той е космически ориентиран във времето. И това би било създаване на учението за метаморфозата, това е истинският гьотеанизъм: издигането от голия илюзорен каузален ред към разбирането на природата посредством имагинацията. Когато това, което се намира пред нас, го разбираме като образ на нещо друго, тогава се издигаме над голата илюзия.
към текста >>
И това би било създаване на учението за
метаморфоза
та, това е истинският гьотеанизъм: издигането от голия илюзорен каузален ред към разбирането на природата посредством имагинацията.
Както магнитната стрелка поради космически причини показва с едната страна север, а с другата страна юг, по същия начин, – но сега поради космическо-времеви причини, – човек със своята глава сочи към далечното минало, когато самата Земя е претърпяла метаморфоза, а със своята система на крайниците сочи към далечното бъдеще. Той е космически ориентиран във времето.
И това би било създаване на учението за метаморфозата, това е истинският гьотеанизъм: издигането от голия илюзорен каузален ред към разбирането на природата посредством имагинацията.
Когато това, което се намира пред нас, го разбираме като образ на нещо друго, тогава се издигаме над голата илюзия.
към текста >>
81.
Девета лекция, 22 септември 1918 г
GA_184 Космическа предистория на човечеството
Този носител на съзнателен живот отначало не оказва дълбоко влияние върху човешкия живот, както му приписва това повърхностният поглед; действието става в несъзнателното, така че схематично това можете да си го представите така: в съзнателната главова природа на човека живее материализъм, и подсъзнателното – това е тази природа, която претърпява
метаморфоза
, когато преминем през портата на смъртта и преминаваме в следващата земна инкарнация, която, обаче, носим сега в себе си, като незавършено образувание, – тази, да кажем, долна природа на човека, е носител на безсъзнателен душевен живот, и този безсъзнателен душевен живот по забележителен начин под влиянието на материализма става все по и по-духовен.
Че това не се съгласува с действителността, се разбира едва тогава, когато се види, че човекът, както го показахме, има двойствена природа, и че в него по наистина характерен начин постоянно се преплитат ариманическото и луциферическото. И само защото това е така, е възможно следното конкретно явление. Представете си, че достатъчно дълго време някоя епоха се отдава на материалистичните представи, както това го наблюдаваме в наше време. Под въздействието на тези представи в съзнателната воля също се развива материалистичен начин на живот. Но като следствие от това не се проявява тази част от човешката природа, която е носител на съзнателния живот.
Този носител на съзнателен живот отначало не оказва дълбоко влияние върху човешкия живот, както му приписва това повърхностният поглед; действието става в несъзнателното, така че схематично това можете да си го представите така: в съзнателната главова природа на човека живее материализъм, и подсъзнателното – това е тази природа, която претърпява метаморфоза, когато преминем през портата на смъртта и преминаваме в следващата земна инкарнация, която, обаче, носим сега в себе си, като незавършено образувание, – тази, да кажем, долна природа на човека, е носител на безсъзнателен душевен живот, и този безсъзнателен душевен живот по забележителен начин под влиянието на материализма става все по и по-духовен.
Така че можете да си представите следното. Ако твърде се задълбочавате в силовите и веществените представи, и мислите само за тях, и ако градите своя живот така, че можете да кажете: ние ядем и пием и след това със смъртта се превръщаме в нищо – и всички отделни действия изпълнявате в този стил, материализмът действително преминава във ваш начин на живот, и вашата долна природа тогава става все по и по-духовна.
към текста >>
82.
Десета лекция, 4 октомври 1918 г
GA_184 Космическа предистория на човечеството
Ние знаем, че нашата Земя е
метаморфоза
– употребявайки този израз на Гьоте – на предшестващи мирови тела, четвърта
метаморфоза
.
Сега трябва да попитаме: откъде дойде всичко това? Това е въпрос, който трябва да ни интересува преди всичко: откъде дойде всичко това? Каква е природата на тези ариманически и луциферически сили?
Ние знаем, че нашата Земя е метаморфоза – употребявайки този израз на Гьоте – на предшестващи мирови тела, четвърта метаморфоза.
Ползвайки определена терминология, ние казахме: в началото Земята е била въплътена като Сатурн, след това като Слънце, след това като Луна и сега е въплътена като Земя. И така, ние знаем, че тази Земя е четвърто въплъщение на своето космическо същество, четвърта метаморфоза. Тя ще претърпи и по-нататъшни метаморфози. Всичко това трябва да го отчетем, ако искаме да питаме и по-нататък: какво значение имат ариманическите и луциферическите силови същества във всички космически взаимовръзки, в които е вплетен също и човекът? Знаем, че с формирането на най-близката ни част на Космоса – нашата Земя, са свързани Духовете на Формата.
към текста >>
И така, ние знаем, че тази Земя е четвърто въплъщение на своето космическо същество, четвърта
метаморфоза
.
Сега трябва да попитаме: откъде дойде всичко това? Това е въпрос, който трябва да ни интересува преди всичко: откъде дойде всичко това? Каква е природата на тези ариманически и луциферически сили? Ние знаем, че нашата Земя е метаморфоза – употребявайки този израз на Гьоте – на предшестващи мирови тела, четвърта метаморфоза. Ползвайки определена терминология, ние казахме: в началото Земята е била въплътена като Сатурн, след това като Слънце, след това като Луна и сега е въплътена като Земя.
И така, ние знаем, че тази Земя е четвърто въплъщение на своето космическо същество, четвърта метаморфоза.
Тя ще претърпи и по-нататъшни метаморфози. Всичко това трябва да го отчетем, ако искаме да питаме и по-нататък: какво значение имат ариманическите и луциферическите силови същества във всички космически взаимовръзки, в които е вплетен също и човекът? Знаем, че с формирането на най-близката ни част на Космоса – нашата Земя, са свързани Духовете на Формата. И ако обърнем внимание на една много характерна особеност на земната формация, тя е – както вече казах – идентична, макар и в ограничена степен, с това, как посредством нашата собствена сила на изправения стоеж преодоляваме силата на тежестта. Тези Духове на Формата са до известна степен управляващи сили на земното битие, съвременна метаморфоза на нашата планета.
към текста >>
Тези Духове на Формата са до известна степен управляващи сили на земното битие, съвременна
метаморфоза
на нашата планета.
И така, ние знаем, че тази Земя е четвърто въплъщение на своето космическо същество, четвърта метаморфоза. Тя ще претърпи и по-нататъшни метаморфози. Всичко това трябва да го отчетем, ако искаме да питаме и по-нататък: какво значение имат ариманическите и луциферическите силови същества във всички космически взаимовръзки, в които е вплетен също и човекът? Знаем, че с формирането на най-близката ни част на Космоса – нашата Земя, са свързани Духовете на Формата. И ако обърнем внимание на една много характерна особеност на земната формация, тя е – както вече казах – идентична, макар и в ограничена степен, с това, как посредством нашата собствена сила на изправения стоеж преодоляваме силата на тежестта.
Тези Духове на Формата са до известна степен управляващи сили на земното битие, съвременна метаморфоза на нашата планета.
Но Духовете на Формата действат, както знаем, чрез други духове, които употребявайки старата терминология в съвременното ѝ значение, наричаме Архаи, Архангели и Ангели.
към текста >>
83.
Дванадесета лекция, 6 октомври 1918 г
GA_184 Космическа предистория на човечеството
Обаче с Мистерията на Голгота е тясно свързано това, че в нея се съдържа
метаморфоза
на смъртта, т.е.
Обаче с Мистерията на Голгота е тясно свързано това, че в нея се съдържа метаморфоза на смъртта, т.е.
нейното метаморфозиране от сетивен факт в свръхсетивен факт, и метаморфоза на наследствеността, т.е. това, което сетивният свят илюзорно отразява като наследственост, свързана с тайната на раждането, се променя в свръхсетивното в Conceptio immaculata.
към текста >>
нейното метаморфозиране от сетивен факт в свръхсетивен факт, и
метаморфоза
на наследствеността, т.е.
Обаче с Мистерията на Голгота е тясно свързано това, че в нея се съдържа метаморфоза на смъртта, т.е.
нейното метаморфозиране от сетивен факт в свръхсетивен факт, и метаморфоза на наследствеността, т.е.
това, което сетивният свят илюзорно отразява като наследственост, свързана с тайната на раждането, се променя в свръхсетивното в Conceptio immaculata.
към текста >>
84.
Лекция, изнесена в Дорнах на 1. януари 1919 год., GA-187
GA_187 една лекция.
И въпреки всичко: това, което живее в такива представи, които сами по себе си са само призрачни образи и далеч не са свързани с действителността, какъвто е случаят с Гьотевите мисли за
метаморфоза
та, днес в известен смисъл се радва на изключителна симпатия, на изключителна обич.
Напоследък дори се оказва, че това, което човек си представя за света с помощта на естественонаучния мироглед, няма нищо общо с действителността, а представлява някакъв призрак или сборище от призраци, включително нашите атоми, както и всичко онова, което смятаме, че се разиграва в света на атомите. Дори личности като Поанкаре, Авенариус или Мах, които са по-скоро позитивисти, не са привърженици на атомната теория и си представят природата по такъв начин, че в нея те не виждат някаква реалност, а виждат един вид призрак, един вид фантом на природата. И това е свързано с нещо, което аз казах тук преди няколко дни, а именно: Фактически понятията, целият свят от понятия, където днес ние живеем в епохата на Съзнателната Душа, е съставен от образи, от отражения. Ето защо едно изключително постижение е да не се поддаваме на суеверието, че когато четем една естественонаучна книга или слушаме една естественонаучна дискусия, ние сме изправени пред действителността. Ако ясно си даваме сметка какво четем или какво слушаме в този момент, ние ще стигнем до убеждението, че всъщност сме изправени само пред един образ, пред един вид призрак на действителността.
И въпреки всичко: това, което живее в такива представи, които сами по себе си са само призрачни образи и далеч не са свързани с действителността, какъвто е случаят с Гьотевите мисли за метаморфозата, днес в известен смисъл се радва на изключителна симпатия, на изключителна обич.
Действителният свят е попаднал в призрачната мрежа на човешките понятия. Всички онези, които днес изповядват монистичните си убеждения или по един и друг начин защитават някакъв позитивистичен мироглед, всъщност са жертва на едно забележително суеверие, по силата на което вярват, че тази призрачна мрежа е нещо действително. Те вярват, че от това, което им предлага днешният естественонаучен мироглед, биха могли да извлекат един образ на действителността, но тъкмо това те не са в състояние да направят. Следователно, те са привързани към тази призрачна природа на образа, който изграждат за света според днешната й еволюционна степен. Да, от една страна, те обичат света на собствените си представи, а от друга страна, този свят им предлага само образи: ето на какво са подчинени днес човешките души.
към текста >>
85.
5. СКАЗКА ПЕТА. Дорнах, 29 ноември 1919 г.
GA_194 Мисията на Архангел Михаил
Именно тогава, когато човек е добил едно разбиране за
метаморфоза
та на човечеството, както аз описах по-рано това, той забелязва това, колко много са остана ли назад такива души, защото те са участвували всъщност в тази
метаморфоза
.
Именно тогава, когато човек е добил едно разбиране за метаморфозата на човечеството, както аз описах по-рано това, той забелязва това, колко много са остана ли назад такива души, защото те са участвували всъщност в тази метаморфоза.
Мемоарите на Трипиц и мемоарите на Лудендорф третират само случайно за днешните събития. Те биха могли също така добре да третират за военните събития на Юлий Цезар. Това може да бъде точно доказано от онзи, който притежава метода да докаже нещо подобно. Но с други думи това означава: християнството само е минало покрай тези хора, те нямат нищо християнско в себе си. Думи те имат без съмнение може би са се молили през младостта си в християнски църкви, може би, не зная, за Тирпиц не вярвам това, за Лудендорф също така, но това не би означавало нищо по-нататък но в сърцата си те нямат действителния Христов Импулс, нямат го в душите си.
към текста >>
86.
6. СКАЗКА ШЕСТА. Дорнах, 30 ноември 1919 г.
GA_194 Мисията на Архангел Михаил
Обаче когато добием първо изходната точка, да можем да разберем правилно
метаморфоза
та на въздуха и светлината душевно, тогава ще можем постепенно да се издигнем до там, да разбираме отново също самия човек духовно-душевно във всички негови отделни членове, тогава не ще имаме абстрактната материя и абстрактен дух, а дух, душа и тяло действуващи едни в други.
Обаче онова, което е необходимо, е това: в бъдеще не трябва да различаваме по абстрактен начин нещо материално и нещо духовно, а да търсим духовното в самото материално. Да можем да описваме материалното като нещо духовно, да можем същевременно да го опишем като нещо духовно и да познаем в духовното прехода в материалното, начина на действие в материалното. Когато ще имаме това, тогава едвам ще можем отново да добием също действително едно познание на самия човек. "Кръвта е един твърде особен сок", обаче това, за което днес се говори във физиологията, то съвсем не е един напълно особен сок, то е направо един сок, химическия състав на който хората се опитват да дадат също така, как то някой друг материален състав. това не е нищо особено.
Обаче когато добием първо изходната точка, да можем да разберем правилно метаморфозата на въздуха и светлината душевно, тогава ще можем постепенно да се издигнем до там, да разбираме отново също самия човек духовно-душевно във всички негови отделни членове, тогава не ще имаме абстрактната материя и абстрактен дух, а дух, душа и тяло действуващи едни в други.
Това да ще бъде култура на Михаел.
към текста >>
87.
8. СКАЗКА ОСМА. Дорнах, 7 декември 1919 г.
GA_194 Мисията на Архангел Михаил
Ако запитате днес за "Държавната философия" на болшевизма, не е никаква случайност, а една вътрешна необходимост, че философията на Авенариус и на Мах е държавната философия, защото тези неща са свързани едно с друго: крайното последствие на естественонаучния метод превърнат в
метаморфоза
за социалното мислене.
Другият е Ернст Мах, който преподаваше в Прага и във Виена. Аз го слушах самия него да предава лекции във Виенската Академия на Науките. За мене той е винаги нещо като въплъщение на буржоазната ограниченост и честност, този Ернст Мах.
Ако запитате днес за "Държавната философия" на болшевизма, не е никаква случайност, а една вътрешна необходимост, че философията на Авенариус и на Мах е държавната философия, защото тези неща са свързани едно с друго: крайното последствие на естественонаучния метод превърнат в метаморфоза за социалното мислене.
Ето защо трябва да вземете сериозно тези неща. Първо естественонаучното мислене цъфна като социално цвете на изток. То ще се разцъфти вече и по-нататък, ако работата не бъде хваната в нейния корен в самия естественонаучен-материалистичен живот.
към текста >>
88.
9. СКАЗКА ДЕВЕТА. Дорнах, 12 декември 1919 г.
GA_194 Мисията на Архангел Михаил
Така че получавате един изглед на втория капител, ако се пренесете живо в първи и в неговите форми, като направите да оживее във Вас мисълта на
метаморфоза
та като нещо органично и сега действително имате една мисъл, една жива мисъл, че тази мисъл не е абстрактна, че тя следва растежа.
Разгледайте подредените седем колони, които стоят от всяка страна на нашата главна сграда. Върху тях имате капители, а под тях цокли. Те не са еднакви, а всеки следващ се развива от предшествуващия.
Така че получавате един изглед на втория капител, ако се пренесете живо в първи и в неговите форми, като направите да оживее във Вас мисълта на метаморфозата като нещо органично и сега действително имате една мисъл, една жива мисъл, че тази мисъл не е абстрактна, че тя следва растежа.
Тогава можете да видите втория капител развит от първия, третия от втория, четвъртия от третия и т.н. до седмия. Така ние се постарахме да развием в жива метаморфоза еди капител, един архитрав и т.н. от другия, да копираме онова творчество, което живее като духовно творчество в самата природа, когато природата прави една форма да произлезе от другата. Аз имам чувството, че нито един капител не би могъл да бъде различен от това, което той е сега.
към текста >>
Така ние се постарахме да развием в жива
метаморфоза
еди капител, един архитрав и т.н.
Върху тях имате капители, а под тях цокли. Те не са еднакви, а всеки следващ се развива от предшествуващия. Така че получавате един изглед на втория капител, ако се пренесете живо в първи и в неговите форми, като направите да оживее във Вас мисълта на метаморфозата като нещо органично и сега действително имате една мисъл, една жива мисъл, че тази мисъл не е абстрактна, че тя следва растежа. Тогава можете да видите втория капител развит от първия, третия от втория, четвъртия от третия и т.н. до седмия.
Така ние се постарахме да развием в жива метаморфоза еди капител, един архитрав и т.н.
от другия, да копираме онова творчество, което живее като духовно творчество в самата природа, когато природата прави една форма да произлезе от другата. Аз имам чувството, че нито един капител не би могъл да бъде различен от това, което той е сега. При това обаче се установи нещо твърде забележително. Когато днес хората говорят за еволюция, те често пъти казват: развитие, развитие, еволюция, първо несъвършеното, след това по-нататък нещо по-съвършено, по-диференцирано и т.н., и винаги по-съвършените неща стават по-сложни. Това не можа да се получи, когато аз направих седемте капители да произлязат един от други според метаморфозата /Виж рис.
към текста >>
Това не можа да се получи, когато аз направих седемте капители да произлязат един от други според
метаморфоза
та /Виж рис.
Така ние се постарахме да развием в жива метаморфоза еди капител, един архитрав и т.н. от другия, да копираме онова творчество, което живее като духовно творчество в самата природа, когато природата прави една форма да произлезе от другата. Аз имам чувството, че нито един капител не би могъл да бъде различен от това, което той е сега. При това обаче се установи нещо твърде забележително. Когато днес хората говорят за еволюция, те често пъти казват: развитие, развитие, еволюция, първо несъвършеното, след това по-нататък нещо по-съвършено, по-диференцирано и т.н., и винаги по-съвършените неща стават по-сложни.
Това не можа да се получи, когато аз направих седемте капители да произлязат един от други според метаморфозата /Виж рис.
№ 8/, а когато стигнах до четвъртия капител, този четвърти капител, когато исках да премина към петия, който трябваше да бъде по-съвършен от четвъртия, се получи за мене като най-сложният.
към текста >>
89.
10. СКАЗКА ДЕСЕТА. Дорнах, 13 декември 1919 г.
GA_194 Мисията на Архангел Михаил
За тази велика
метаморфоза
която обаче трябва да бъде разбрана днес, защото хората трябва да израснат напълно от груповото съзнание в индивидуалното съзнание за тази велика
метаморфоза
, за тази историческа
метаморфоза
бих искал да Ви говоря още.
За тази велика метаморфоза която обаче трябва да бъде разбрана днес, защото хората трябва да израснат напълно от груповото съзнание в индивидуалното съзнание за тази велика метаморфоза, за тази историческа метаморфоза бих искал да Ви говоря още.
към текста >>
90.
2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 24 декември 1920 г.
GA_202 Търсенето на новата Изис-Божествената София
Разбира се не трябва да се изкушим да тълкуваме това по повърхностния начин, по който това е правено от мнозина от 18 век през 19 век направо до наши дни да се разглежда историята на Христос Исус и всичко, което принадлежи на нея само като
метаморфоза
, като трансформация на древните езически Мистерии.
За да извикаме в умовете си духовната връзка между Мистерията на Изис, онази, която живее в Християнството, необходимо е само да погледнем прочутата картина на Рафаел, Сикстинската Мадона. Девата държи дете то Исус и зад нея са облаците, които всъщност са детски личица. Можем да си представим, че детето Исус е слязло при Девата от облаците, чрез сгъстяване, така да се каже, на тънката облачна субстанция. Ала тази картина, която е възникнала напълно от Християнския дух, в края на краищата е повторение на онова, което е било почитано в Египетските Мистерии на Изис, които са изобразявали Изис да държи детето Хорус. Темата на тази по-ранна картина е напълно еднаква с Рафаеловата картина.
Разбира се не трябва да се изкушим да тълкуваме това по повърхностния начин, по който това е правено от мнозина от 18 век през 19 век направо до наши дни да се разглежда историята на Христос Исус и всичко, което принадлежи на нея само като метаморфоза, като трансформация на древните езически Мистерии.
От моята книга „Християнството като мистичен факт“ вече знаете как трябва да се разглеждат тези неща, но в смисъла, в който този факт може да се обясни, там можем да посочим духовното отношение между онова, което възниква в Християнството и древните езически Мистерии.
към текста >>
91.
7. Седма лекция, 8 Октомври 1921
GA_207 Антропософията като космософия 1
Оттук и неговото увлечение към
метаморфоза
та на растението, великата му идея за първообразите на растителния свят.
И ако проследим по-нататък неговия живот, в странното му обикаляне около Ваймар, в неговата недостъпност, в особеностите на боледуването му и т.н., ние навсякъде имаме основание да кажем: да, този човек не е навлязъл напълно в света. И това произлиза от факта, че той е взел със себе си твърде много от това, което в среднощния час на Битието се развива като растително съзнание.
Оттук и неговото увлечение към метаморфозата на растението, великата му идея за първообразите на растителния свят.
към текста >>
92.
6. Шеста лекция, Дорнах, 30 Октомври 1921
GA_208 Антр. като Космософия 2 ч.
Замислете се само върху индивидуалните качества на човека, и Вие ще си припомните нещо, което многократно съм повтарял а именно, че човешката глава е една
метаморфоза
на останалия човек, която обхваща досегашния жизнен път, т.е.
Но онова, което ние носим в себе си, по същество е резултат от досегашното развитие.
Замислете се само върху индивидуалните качества на човека, и Вие ще си припомните нещо, което многократно съм повтарял а именно, че човешката глава е една метаморфоза на останалия човек, която обхваща досегашния жизнен път, т.е.
главата е обърната към миналото, докато „човекът-крайници“ е устремен към бъдещето.
към текста >>
93.
11. Единадесета лекция, Дорнах, 13 Ноември 1921
GA_208 Антр. като Космософия 2 ч.
Тази светлинна
метаморфоза
на спящия човек идва като един забележителен факт.
Тази светлинна метаморфоза на спящия човек идва като един забележителен факт.
Практически, за разлика от физическите лъчи на Слънцето, след като Земята се потопи в нощния мрак, тази светлина, това сияние представлява душевните озаряващи сили на самото човечество. Впрочем в това душевно сияние са вложени онези упадъчни, разлагащи и разрушаващи сили, които човек извлича от своята омраза, от своята ненавист и злоба, за да ги пренесе в хода на живота чрез астралното тяло и Азът в своето етерно тяло.
към текста >>
И човекът ще овладее това съзнание едва през следващата
метаморфоза
на нашата планета, а именно Бъдещата Венера.
Сега можем да допълним: С етерното си тяло спящият човек действува формиращо и върху Земната планета именно благодарение на онези сили, които той е натрупал в себе си между смъртта и новото раждане. Тези не ща обаче са достъпни само на едно много повиеше съзнание. В спящата деятелност на етерното тяло действува съзнанието на „Духът-Живот“.
И човекът ще овладее това съзнание едва през следващата метаморфоза на нашата планета, а именно Бъдещата Венера.
към текста >>
Но когато човекът се издигне до следващата планетарна
метаморфоза
на нашата Земя, до Бъдещия Юпитер в смисъла на моята „Тайна Наука“ той ще бъде така устроен, че няма да стига до кубичната форма по външните способи на днешната геометрия, за да открие после, че тази форма идеално пасва на кристализиралата сол; на Бъдещия Юпитер човекът ще схваща всичко това като едно пълно единство.
Днешното обикновено съзнание функционира не когато човек спи, нито пък в миговете на пробуждане и заспиване, а когато неговите Аз и астрално тяло са напълно потопени в етерното и физическото тяло; само че в този случай човекът само бегло и несъзнателно се докосва до това, което се проявява навън като „Човекът-Дух“, „Духът-Живот“ и „Духът-Себе“.
Но когато човекът се издигне до следващата планетарна метаморфоза на нашата Земя, до Бъдещия Юпитер в смисъла на моята „Тайна Наука“ той ще бъде така устроен, че няма да стига до кубичната форма по външните способи на днешната геометрия, за да открие после, че тази форма идеално пасва на кристализиралата сол; на Бъдещия Юпитер човекът ще схваща всичко това като едно пълно единство.
Той ще бъде така безкористно отдаден на външния свят, че ще съумява да се вмести вътре в самия кристал, в самата сол, в самата кристална решетка. Естествено, на Бъдещия Юпитер няма да съществува подобна „сол“; но все пак с помощта на такива представи ние можем значително да се приближим до човешкия живот през далечното бъдеще.
към текста >>
94.
2. ВТОРА КОНФЕРЕНЦИЯ, Дорнах, 28 юли 1922 г.
GA_214 Тайната на троицата
Той се противопостави на науката за растенията, под формата, която беше изработил Линей* /* Виж Гьоте, "История на моите ботанически проучвания" в Гьоте, "
Метаморфоза
та на растенията", Париж, триади, ІІ издание 1992/.
Можем да изучим минералното царство в широк смисъл, включвайки в него, естествено, също водата и въздуха, топлинните явления, явленията на топлинния етер; ние можем да изучим в недрата на това минерално царство силите, същността на физическия свят. Този физически свят проявява, например своите действия в притегателна сила, в явленията, да речем, на своето химическо, магнетично поведение и т.н. Но в действителност, ние можем да изучим, въпреки всичко, физическия свят само в недрата на минералния свят; още щом се издигнем към растителното царство, не можем повече да работим с идеите на понятията, които извличаме от физическия свят. В модерната епоха, никой, в действителност, не е усетил това така интензивно, както Гьоте. Гьоте, който беше относително млад, когато стана близък, от научна гледна точка, със света на растенията, усети непосредствено също и това, че трябва света на растенията да се възприема чрез един начин на виждане различен от начина, по който гледаме физическия свят.
Той се противопостави на науката за растенията, под формата, която беше изработил Линей* /* Виж Гьоте, "История на моите ботанически проучвания" в Гьоте, "Метаморфозата на растенията", Париж, триади, ІІ издание 1992/.
Този велик шведски учен изработи, знаем това, една ботаника, която държеше най-вече на външните форми, а също и на тези, които приемат в детайл, различните, видове и родове на растенията. Във връзка с тези форми, той установи една ботаническа система, в която подобните растения са отново групирани в родове, макар че родовете и видовете растения са поставени едно до друго, така да се каже, по същия начин, по който поставяме едно до друго обектите от минералната природа. Ето защо Гьоте изпитваше именно отблъскване по отношение на този начин на третиране на растенията, който имаше Линей, защото различните растителни форми бяха поставени една до друга. "По такъв начин се гледат минералите, това, което се намира в минералната природа", си казваше Гьоте; "за растенията, трябва да се използва един друг начин на виждане ". "За растенията", казваше Гьоте, "трябва, например, да се постъпва по следния начин: ето, да речем, едно растение, което развива корени, после стебло /виж рис.№1/ и върху това стебло цветове и т.н.
към текста >>
95.
6. ШЕСТА КОНФЕРЕНЦИЯ, Дорнах, 6 август 1922 г.
GA_214 Тайната на троицата
Защото в момента, в който издигаме погледа си към растителния свят, трябва да си дадем ясна сметка, че трябва най-малко да действаме както Гьоте искаше да го прави със своето първоначално растение и с принципа, чрез който той проследи
метаморфоза
та на първото растение, преминавайки през всички растителни форми; най-малко в този смисъл, в смисъла на Гьоте, този, който прави своите дистанции по отношение на едно познание за истинските сили свойствени за мисълта, които господстват в неорганичното, ще има в растителния свят чувството, че този свят остава мрачен и мистичен в най-лошия смисъл на нашата епоха, ако човек не върви напред до един имагинативен начин на наблюдаване най-малко именно в смисъла в който Гьоте основа своите ботанически понятия.
Само този, който най-напред е разбрал това, върви напред в опознаването на факта, че в момента, в който ние гледаме цветята в тяхната цялостност, влизаме в тази мисъл, която е схваната най-напред в своята абстракция, в най-големия безпорядък. Този, който иска да има тази мисъл с нейната кристална прозрачност за минералния свят единствено в нейната абстракция, а не само като преминаваща точка за еволюцията на човешката свобода, този, който, напротив, отправя своя поглед само в мисълта, с тази мисъл върху растителния свят има пред себе си, в света на растенията нещо мъгливо, мрачно, мистично, което не може да проникне с поглед.
Защото в момента, в който издигаме погледа си към растителния свят, трябва да си дадем ясна сметка, че трябва най-малко да действаме както Гьоте искаше да го прави със своето първоначално растение и с принципа, чрез който той проследи метаморфозата на първото растение, преминавайки през всички растителни форми; най-малко в този смисъл, в смисъла на Гьоте, този, който прави своите дистанции по отношение на едно познание за истинските сили свойствени за мисълта, които господстват в неорганичното, ще има в растителния свят чувството, че този свят остава мрачен и мистичен в най-лошия смисъл на нашата епоха, ако човек не върви напред до един имагинативен начин на наблюдаване най-малко именно в смисъла в който Гьоте основа своите ботанически понятия.
към текста >>
96.
9. ДЕВЕТА КОНФЕРЕНЦИЯ, Оксфорд, 22 август 1922 г.
GA_214 Тайната на троицата
Човешкото око получено от Слънцето и от Луната е
метаморфоза
та във формата на това, което ние носим в нас и което е нашето око; нашите две очи са просто образи на единното око получено от Слънцето и от Луната.
Съединявайки в един единствен орган двата образа на Слънцето и Луната, ние създаваме нашата форма за бъдещите инкарнации. Ние си казваме: ти не можеш да се раздробиш в части от целия свят; ти не можеш, все пак, да станеш един слънчев човек и заедно с това до теб, един лунен човек. Трябва да станеш едно единно същество. Но после, за да може да се усети този единен характер, тогава се ражда това единно човешко око, получено от Слънцето и от Луната.
Човешкото око получено от Слънцето и от Луната е метаморфозата във формата на това, което ние носим в нас и което е нашето око; нашите две очи са просто образи на единното око получено от Слънцето и от Луната.
към текста >>
97.
Съдържание
GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ
Разглеждане на образуването на ухото:
метаморфоза
на целия човек.
Разглеждане на образуването на ухото: метаморфоза на целия човек.
Крайниците в ембриона като заложби на ушите, които са подчинени на тежестта. Движенията на краката след смъртта като звуков свят: слушане на моралното качество на делата. Пораждане на паметта и способността да се обича. Образуване на езика. Образуване на сетивните органи от духа.
към текста >>
98.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 23 октомври 1922 г. Духовни взаимовръзки в изграждането на човешкия организъм
GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ
Гьоте е поставил началото с неговото учение за
метаморфоза
та.
Гьоте е поставил началото с неговото учение за метаморфозата.
Той обаче е обхванал цялото също още интелектуално, абстрактно, в понятия. То трябва все повече да се превърне в картини. И ние трябва да сме наясно, че трябва да стигнем дотам да виждаме растителността в светещи картини. Докато човекът е блестял през предишната светла епоха, в бъдеще трябва природата около нас, доколкото е растителен свят, да заблести в най-разнообразни имагинации. Тогава чрез това заблестяване на растителните форми в растението отново ще намерим лечебните средства.
към текста >>
99.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Лондон, 19 ноември 1922 г. Изживявания на човешката душа в духовния свят в съня и след смъртта
GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ
Докато я възприема само като отражение, той поема в своята карма, в себе си стремежа да се завърне на Земята, за да работи по-нататък във физическото тяло, докато през поредица земни животи стигне дотам, да премине в една друга
метаморфоза
на съществуването.
Такъв е кръговратът, който човекът прави от смъртта до раждането, като той изживява изкачването до самостоятелното съзнание в духовната сфера и това съзнание отново потъмнява, когато той изживява духовната сфера само като образи, като отражение.
Докато я възприема само като отражение, той поема в своята карма, в себе си стремежа да се завърне на Земята, за да работи по-нататък във физическото тяло, докато през поредица земни животи стигне дотам, да премине в една друга метаморфоза на съществуването.
към текста >>
100.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Лондон, 18 ноември 1922 г. (полупублична). Христос от гледната точка на антропософията
GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ
Чрез една вътрешна душевна
метаморфоза
напълно се преобразява в чувстване това, което първо е било надсетивно съзерцание.
И така от това, което представлява антропософският път, не произлиза само познание. Познанието е първоначално. То се проявява в съзерцанието на надсетивните светове, но се излива в чувстването, става плахо благоговение. Става нещо, което много по-дълбоко обхваща човешката душа, отколкото някога нещо е обхващало ученика като благоговение пред неговия гуру. И това чувстване най-напред се поражда като най-дълбок копнеж да се схване Христос Исус на Голгота.
Чрез една вътрешна душевна метаморфоза напълно се преобразява в чувстване това, което първо е било надсетивно съзерцание.
Това чувстване търси богочовека на Голгота. То може да го намери, понеже се е научило да съзерцава духовното. То не говори за човека Исус от Назарет, а се учи да познава този човек Исус от Назарет, но така, че да може наистина да съзерцава в него земния живот на Христос като духовно-божествена същност. Така от антропософската наука за духа извира познание за духовния Христос, така обаче онова истинско благоговение протича и срещу божествеността чрез това, което може да живее в познанието за надсетивното.
към текста >>
101.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Лондон, 19 ноември 1922 г. (полупублична). Възпитание и учебни въпроси
GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ
В себе си преминава през тази духовна
метаморфоза
.
Разбирането на една такава духовна магия може да се постигне от човека чрез познанията, за които вчера и завчера говорих тук. Аз можах да покажа, че първата степен от това познание показва, че човекът има отношение към света не само в настоящия момент, а че той може да се постави във възрастта, преживяна от неговото земно раждане досега. Казах, че човек може да се върне във времето, когато е бил осемнадесет или петнадесет години, и да изживее това, което е изживял тогава не само в сенчести спомени, а да го изживее така интензивно, както някога, когато събитието се е разигравало. Човек отново става петнадесет или дванадесет годишен и т.н.
В себе си преминава през тази духовна метаморфоза.
Чрез това обаче той е в състояние да възприема един втори организъм в човека, един фин организъм, който може да се нарече етерен затова, защото няма тежест като пространственото тяло. Този по-фин организъм е времеви организъм. Пред себе си човек има наведнъж като общо възприятие всичко, което този етерен организъм представлява като процес във времето. Но той знае, че това е негов организъм и се учи да познава, че човекът се намира в този по-фин времеви организъм, както иначе се намира в пространствения организъм.
към текста >>
102.
ОСМА ЧАСТ. ЛЕКЦИЯ, Берлин, 7 декември 1922 г. Изживявания на човека в етерния свят
GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ
И третото е, че това, което от ясновидското изследване се превръща в понятия, което може да се осмисли, трябва да стане вътрешно жизнено съдържание, за да може човекът да разбере: «Аз съм същество, което не само е свързано със земното съществуване между раждането и смъртта, но за което земното битие е само една фаза, само временна
метаморфоза
.» И в душата трябва да навлезе всичко, което може да стигне до човешката душевност така, че в този смисъл антропософията да и стане жизнено съдържание.
И третото е, че това, което от ясновидското изследване се превръща в понятия, което може да се осмисли, трябва да стане вътрешно жизнено съдържание, за да може човекът да разбере: «Аз съм същество, което не само е свързано със земното съществуване между раждането и смъртта, но за което земното битие е само една фаза, само временна метаморфоза.» И в душата трябва да навлезе всичко, което може да стигне до човешката душевност така, че в този смисъл антропософията да и стане жизнено съдържание.
към текста >>
103.
ДЕВЕТА ЧАСТ. ЛЕКЦИЯ, Щутгарт, 9 декември 1922 г. Човекът и свръхсетивните светове. Слушане, говорене, пеене, вървене, мислене
GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ
И сега остават телесните ни способности вървене, говорене, пеене и мислене - предразсъдък е, ако се вярва, че мисленето на Земята е духовна способност; земното мислене е изцяло свързано с физическото тяло, също както вървенето, така че най-превъзходните телесни способности ги имаме като преобразуване, като
метаморфоза
на духовното.
Последния път ви показах, че спомнянето тук, на Земята, е отзвук на оставането при себе си в духовния свят. Любовта във всичките си форми е отзвукът на нашето разливане в света на висшите йерархии.
И сега остават телесните ни способности вървене, говорене, пеене и мислене - предразсъдък е, ако се вярва, че мисленето на Земята е духовна способност; земното мислене е изцяло свързано с физическото тяло, също както вървенето, така че най-превъзходните телесни способности ги имаме като преобразуване, като метаморфоза на духовното.
Най-превъзходните ни душевни способности, спомнянето и любовта, са преобразуване на духовното. А какво духовно имаме на Земята? Това е именно сетивното възприятие. Че ние виждаме, чуваме, миришем, вкусваме и т.н., дължим на сетивното възприемане и органите на това сетивно възприемане, които лежат на периферията на нашия организъм, се формират от най-висшите духовни региони. От хармонията на сферите произхожда ухото.
към текста >>
104.
1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 26 Ноември 1922
GA_219 Отношението на звезд.свят към човека
Ти трябваше да минеш през цялата
метаморфоза
на небесните заложби в земни заложби и това стана докато ти слизаше през сферите на Меркурий, Венера и Луна.
Впрочем към всяко прохождащо дете, ние бихме могли да се обърнем приблизително със следните думи: Ти, малки човеко, преди да се потопиш в силите на Меркурий, Венера и Луна, обитаваше още по-горе в небесните сфери на Йерархиите. Там горе ти трябваше да се проникнеш с процесите на духовната ориентация, с космическия съзидателен грохот на Логоса, с небесното сияние на мировите сили.
Ти трябваше да минеш през цялата метаморфоза на небесните заложби в земни заложби и това стана докато ти слизаше през сферите на Меркурий, Венера и Луна.
към текста >>
105.
5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 16 Декември 1922
GA_219 Отношението на звезд.свят към човека
Всички те бяха там, на Старата Луна и причиниха планетарната
метаморфоза
, при която от Старата Луна възникна нашата Земя.
Но там, на Старата Луна, ние бихме ги окачествили като нормалния за тамошните условия животински свят. Припомнете си за миг Старата Луна, както е описана от мен в „Тайната Наука". Там тя е описана като нещо пластично и „меко"; там нещата постоянно метаморфозират, постоянно се преобразяват. Всред тези Същества неусетно се промъкват онези противни и отблъскващи Същества, които вече описах, онези първообрази на Духовете-Паяци, които пронизваха Старата Луна и бяха видими, напълно видими. Там можеха да се открият и онези Същества, които днес под формата на Духове-Глупци кръжат около умните хора.
Всички те бяха там, на Старата Луна и причиниха планетарната метаморфоза, при която от Старата Луна възникна нашата Земя.
И тук на Земята тези Същества не изпитват вече никаква радост от образуването на кристалите, скалите и т.н. Тук те изпитват подчертана радост от разрушението, разцепването на минералите.
към текста >>
106.
ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 22 март, 1923 г.
GA_222 Импулсиране на световно-историческите събития от духовните сили
Ако действително се разбира учението на Гьоте за
метаморфоза
та, то трябва да се каже: в корена вече действа цвета на растението.
Ако действително се разбира учението на Гьоте за метаморфозата, то трябва да се каже: в корена вече действа цвета на растението.
Той наистина действа там. И така, това е вярно за всичко, което се намира в етерния свят: там бъдещето вече действа в предшестващото. По такъв начин, ако човек е отворен по отношение на етерния свят, то етерното въздейства върху него предварително, още преди да се роди, особено върху неговия свят на мислите. Благодарение на това човека преди е имал действително съвсем различен свят на мислите, отколкото в наше време, когато тези врати в периода от 28 до 35 години вече не са отворени, когато тези врати са затворени. Тогава човек е имал живи мисли.
към текста >>
107.
Годишният кръговрат като дихателен процес на Земята. Първа лекция, Дорнах, Страстна Събота, 31. Март 1923
GA_223 Годишният кръговрат
Но с приближаването на Голготската Мистерия настъпи една, бих казал, величествена
метаморфоза
на цялата мистерийна същност.
Но с приближаването на Голготската Мистерия настъпи една, бих казал, величествена метаморфоза на цялата мистерийна същност.
И тогава най-напредналите посветени казаха на своите ученици: Сега идва едно време, когато звездните констелации няма да влизат в отношение с прииждащата Лунна светлина. Занапред Вселената ще говори на земните хора по друг начин. Светлината ще трябва да бъде наблюдавана директно. Ние трябва да пренасочим нашия духовно-познавателен поглед от откровенията на Луната към откровенията на Слънцето.
към текста >>
108.
Пета лекция, 8. Април 1923
GA_223 Годишният кръговрат
И сега, вече преминал през цялата тази вътрешна
метаморфоза
, а именно от просветление към познание, от познание за Духа към познание за природата, сега той трябваше да извърши прехода от познанието за природата към съзирането на Злото.
И сега, вече преминал през цялата тази вътрешна метаморфоза, а именно от просветление към познание, от познание за Духа към познание за природата, сега той трябваше да извърши прехода от познанието за природата към съзирането на Злото.
И на учениците от Мистериите, които през лятото получаваха мантрата “Приеми светлината”, а през есента мантрата “Виж около себе си”, сега през зимата им се казваше:
към текста >>
Както всичко друго, съдържащо се в Христовия Импулс трябва да живее и да се развива, да придобива нови форми, а не да остава мъртва догма, която непрекъснато ни кара да се обръщаме назад, така и тази празнична мисъл, пораждаща все нови усещания и нови мисли, трябва да действува и по-нататък, и нека да разберем, че празниците трябва да останат, въпреки че човекът се променя, което на свой ред налага и
метаморфоза
на самите празници.
Както всичко друго, съдържащо се в Христовия Импулс трябва да живее и да се развива, да придобива нови форми, а не да остава мъртва догма, която непрекъснато ни кара да се обръщаме назад, така и тази празнична мисъл, пораждаща все нови усещания и нови мисли, трябва да действува и по-нататък, и нека да разберем, че празниците трябва да останат, въпреки че човекът се променя, което на свой ред налага и метаморфоза на самите празници.
към текста >>
109.
Съдържание
GA_230 Човекът като съзвучие на творящото образуващото и формиращото мирово слово
Необходимост от
метаморфоза
та на абстрактните мисли в художествено чувство.
Метаморфозите на земното развитие и техните последействия в днешното състояние на Земята. Действуващите в света на насекомите космически сили. Природа на пеперудите и същност на растенията.
Необходимост от метаморфозата на абстрактните мисли в художествено чувство.
В абстрактните мисли трябва да дойде художествено движение.
към текста >>
110.
1. ПЪРВА СКАЗКА: Дорнах, 19 октомври 1923 г.
GA_230 Човекът като съзвучие на творящото образуващото и формиращото мирово слово
Така щото действително това, което виждам високо горе във въздуха при орела, което виждам там, където животното изпитва радост непосредствено при въздуха както при лъва, което виждам след това, когато животното е свързано с подземните земни сили, които действуват по-нататък в неговите храносмилателни органи, когато следователно вместо във височините гледам долу в дълбочините и от там прониквам с пълно разбиране същността на кравата, тогава имам трите форми, които в човека са съединени в една хармония и чрез това се уравновесяват:
метаморфоза
та на птицата в човешката глава,
метаморфоза
та на лъва в човешките гърди и
метаморфоза
та на кравата в храносмилателния апарат и в апарата на крайниците на човека, естествено в апарата на крайниците отново огромно метаморфозирано, огромно преобразено.
Лъвът не стига до тази духовност; не стига до там също и птицата. При птицата работата на храносмилането е нещо почти напълно физическо. Ние намираме естествено етерното тяло в храносмилателния апарат на птицата, но намираме много малко, даже почти нищо от астралността в храносмилателните процеси на птицата. Напротив в храносмилателните процеси при кравата има нещо, което гледано астрално е извънредно величествено, то е цял един свят. И когато искаме да разгледаме подобното при човека, ние отново имаме съответствието между това, което кравата развива едностранно, довеждането до физическа плът на нещо определено астрално, тук при човека в неговите храносмилателни органи имаме нещо хармонично съчетано с нещо друго, имаме го също и в продължението на неговите храносмилателни органи, в крайниците.
Така щото действително това, което виждам високо горе във въздуха при орела, което виждам там, където животното изпитва радост непосредствено при въздуха както при лъва, което виждам след това, когато животното е свързано с подземните земни сили, които действуват по-нататък в неговите храносмилателни органи, когато следователно вместо във височините гледам долу в дълбочините и от там прониквам с пълно разбиране същността на кравата, тогава имам трите форми, които в човека са съединени в една хармония и чрез това се уравновесяват: метаморфозата на птицата в човешката глава, метаморфозата на лъва в човешките гърди и метаморфозата на кравата в храносмилателния апарат и в апарата на крайниците на човека, естествено в апарата на крайниците отново огромно метаморфозирано, огромно преобразено.
към текста >>
Обърнете веднъж внимание на онази
метаморфоза
, през която минава онова животно, което след това става пеперуда.
Но видите ли, ние имаме също и някои други сили в човека и имаме също някои други неща навън в природата. Тук аз Ви моля да вземете под внимание следното.
Обърнете веднъж внимание на онази метаморфоза, през която минава онова животно, което след това става пеперуда.
към текста >>
Обаче тогава, когато можете да извършите
метаморфоза
та от интелектуалистичното в художественото и можете да развиете художественото като принцип на познанието, Вие ще намерите това, тогава ще намерите това, което живее в човека по човешки начин, а не по природосъобразен начин, ще го намерите навън в Макрокосмоса, във великия свят.
Ние трябва да можем да разглеждаме човека не само логично, а в един смисъл, който не може да бъде постигнат никога без пренасянето на интелектуализма в художествеността на света.
Обаче тогава, когато можете да извършите метаморфозата от интелектуалистичното в художественото и можете да развиете художественото като принцип на познанието, Вие ще намерите това, тогава ще намерите това, което живее в човека по човешки начин, а не по природосъобразен начин, ще го намерите навън в Макрокосмоса, във великия свят.
Тогава ще намерите родството на човека с великия свят в един истински смисъл.
към текста >>
111.
4. ЧЕТВЪРТА СКАЗКА: Дорнах 26 октомври 1923 г.
GA_230 Човекът като съзвучие на творящото образуващото и формиращото мирово слово
И тук бих искал първо да насоча вниманието върху това, как в моята "Тайна Наука" развитието на Земята в Космоса бе описано така, че трябваше да вземем изходната точка, когато се касае за това земно развитие, от прадревната Сатурнова
метаморфоза
на Земята.
Ние разгледахме по определен начин връзката на земните отношения, мировите отношения и на животинския свят с човека. През следващите дни ще продължим именно тези разглеждания; днес обаче бих искал да намерим прехода към по-нататъшни области, които ще трябва да ни занимават в бъдеще.
И тук бих искал първо да насоча вниманието върху това, как в моята "Тайна Наука" развитието на Земята в Космоса бе описано така, че трябваше да вземем изходната точка, когато се касае за това земно развитие, от прадревната Сатурнова метаморфоза на Земята.
Ние трябва да си представим тази Сатурнова метаморфоза така, че в нея се съдържа още всичко, което въобще принадлежи към нашата планетна система. Отделните планети на нашата планетна система от Сатурн до Луната се намираха още в стария Сатурн който, както знаете, се състоеше само от топлинен етер, те бяха разтворени в него небесни тела. Следователно Сатурн, който не беше стигнал още до гъстотата на въздуха, а се състоеше именно от топлинен етер, съдържаше също така в етерна форма разтворено всичко, което по-късно се оформи самостоятелно, индивидуализира се в отделните планети.
към текста >>
Ние трябва да си представим тази Сатурнова
метаморфоза
така, че в нея се съдържа още всичко, което въобще принадлежи към нашата планетна система.
Ние разгледахме по определен начин връзката на земните отношения, мировите отношения и на животинския свят с човека. През следващите дни ще продължим именно тези разглеждания; днес обаче бих искал да намерим прехода към по-нататъшни области, които ще трябва да ни занимават в бъдеще. И тук бих искал първо да насоча вниманието върху това, как в моята "Тайна Наука" развитието на Земята в Космоса бе описано така, че трябваше да вземем изходната точка, когато се касае за това земно развитие, от прадревната Сатурнова метаморфоза на Земята.
Ние трябва да си представим тази Сатурнова метаморфоза така, че в нея се съдържа още всичко, което въобще принадлежи към нашата планетна система.
Отделните планети на нашата планетна система от Сатурн до Луната се намираха още в стария Сатурн който, както знаете, се състоеше само от топлинен етер, те бяха разтворени в него небесни тела. Следователно Сатурн, който не беше стигнал още до гъстотата на въздуха, а се състоеше именно от топлинен етер, съдържаше също така в етерна форма разтворено всичко, което по-късно се оформи самостоятелно, индивидуализира се в отделните планети.
към текста >>
След това различаваме като втора
метаморфоза
на развитието на Земята това, което аз нарекох накратко старата Слънчева
метаморфоза
на Земята.
След това различаваме като втора метаморфоза на развитието на Земята това, което аз нарекох накратко старата Слънчева метаморфоза на Земята.
Тук имаме работа с това, че постепенно от огненото кълбо на Сатурн се образува въздухообразното кълбо, проникнатото от светлината, просветлено от светлината въздухообразно кълбо на Слънцето.
към текста >>
След това имаме една трета
метаморфоза
, след като старите състояния бяха повторени, от една страна слънчевото естество, което тогава обхващаше още Земята и Луната, и онова, което е външно Вие имате това описано в "Тайната Наука", към което принадлежи тогава именно Сатурн в неговото отделяне.
След това имаме една трета метаморфоза, след като старите състояния бяха повторени, от една страна слънчевото естество, което тогава обхващаше още Земята и Луната, и онова, което е външно Вие имате това описано в "Тайната Наука", към което принадлежи тогава именно Сатурн в неговото отделяне.
към текста >>
Но тогава в тази Лунна
метаморфоза
имаме същевременно работа с това, че Слънцето и онова, което съставлява едно съединение на Земята с Луната, се разделят.
Но тогава в тази Лунна метаморфоза имаме същевременно работа с това, че Слънцето и онова, което съставлява едно съединение на Земята с Луната, се разделят.
И аз често пъти описах, как царствата на природа та, които днес познаваме, не съществуваха тогава, как именно Земята не включваше в себе си една минерал на маса, а ако мога да се изразя така беше роговообразна, така че твърдите съставни части се отделиха роговообразно, рогообразни скали се издигаха някак си от превърналата се вече в течно състояние лунна маса. И след това се родиха отношенията в четвъртата метаморфоза, които са нашите днешни земни отношения.
към текста >>
И след това се родиха отношенията в четвъртата
метаморфоза
, които са нашите днешни земни отношения.
Но тогава в тази Лунна метаморфоза имаме същевременно работа с това, че Слънцето и онова, което съставлява едно съединение на Земята с Луната, се разделят. И аз често пъти описах, как царствата на природа та, които днес познаваме, не съществуваха тогава, как именно Земята не включваше в себе си една минерал на маса, а ако мога да се изразя така беше роговообразна, така че твърдите съставни части се отделиха роговообразно, рогообразни скали се издигаха някак си от превърналата се вече в течно състояние лунна маса.
И след това се родиха отношенията в четвъртата метаморфоза, които са нашите днешни земни отношения.
към текста >>
Сега, когато обрисуваме тези четири метаморфози една след друга, ние имаме първо Сатурновата
метаморфоза
, тялото от топлина, което съдържа в себе си в разтворено състояние всичко, което по-късно се съдържа в нашата планетна система, Слънчевата
метаморфоза
, Лунната
метаморфоза
и Земната
метаморфоза
.
Сега, когато обрисуваме тези четири метаморфози една след друга, ние имаме първо Сатурновата метаморфоза, тялото от топлина, което съдържа в себе си в разтворено състояние всичко, което по-късно се съдържа в нашата планетна система, Слънчевата метаморфоза, Лунната метаморфоза и Земната метаморфоза.
В тази четворност можем да различим едно от друго две неща.
към текста >>
И през време на Земната
метаморфоза
Луната се отделя от Земята, става сателит и оставя на Земята вътрешните земни сили.
След това имаме тази част на развитието, при която Луната играе своята роля. Защото Луната играе именно ролята, която и позволява да образува онези рогообразни форми, подобни на скали рогообразни форми.
И през време на Земната метаморфоза Луната се отделя от Земята, става сателит и оставя на Земята вътрешните земни сили.
Например силите на гравитацията са напълно нещо, което във физическо отношение е останало от Луната. Земята не би развила силите на притеглянето, на гравитацията, ако не биха останали остатъци от старите лунни включвания.
към текста >>
И така ние можем да кажем: Тук имаме /Сатурново и Слънчево състояние/ главно топлинната, проникнатата от светлината
метаморфоза
, ако вземем и двете заедно; тук имаме /Лунно и Земно състояние/ носената от Луната, течната
метаморфоза
, която се образува през време на Лунната
метаморфоза
и остава след това през време на Земната
метаморфоза
; твърдата материя е предизвикана именно чрез силите на притеглянето, чрез силите на тежестта.
Самата тя се е отделила от Земята. Луната е онази колония в мировото пространство, за която аз Ви говорих от духовния аспект през неотдавнашните дни. Тя има една вещественост съвършено различна от тази на Земята, но е оставила в Земята това, което в по-далечен смисъл можем да наречем земен магнетизъм; силите на Земята, а именно силите на притеглянето, действията, които наричаме тегловни действия, са останали от Луната.
И така ние можем да кажем: Тук имаме /Сатурново и Слънчево състояние/ главно топлинната, проникнатата от светлината метаморфоза, ако вземем и двете заедно; тук имаме /Лунно и Земно състояние/ носената от Луната, течната метаморфоза, която се образува през време на Лунната метаморфоза и остава след това през време на Земната метаморфоза; твърдата материя е предизвикана именно чрез силите на притеглянето, чрез силите на тежестта.
към текста >>
Само благодарение на това, че Земята е била някога свързана със Слънцето, че светлината на Слънцето е светела в самата Земя, която е била още въздухообразна, така че Земята е била едно въздухообразно кълбо, което е излъчвало вътрешна светлина в мировото пространство, само благодарение на това може да се яви по-късната
метаморфоза
, сегашната Земна
метаморфоза
, при която Земята е заобиколена от една въздушна атмосфера, в която падат отвън слънчевите лъчи.
Тези две метаморфози се различават всъщност извънредно много една от друга, и трябва да бъдем наясно върху това, че всичко, което е съществувало някога, отново се крие в по-късното. Онова, което е било старо то огнено кълбо Сатурн, остана като топлинно вещество във всички следващи метаморфози, и когато днес обикаляме земните области и срещаме още навсякъде топлина, топлината, която навсякъде намираме, е остатък от старото Сатурново развитие. Навсякъде, където намираме въздух или въздухообразни тела, имаме остатъци на старото Слънчево развитие. Когато гледаме осветления от Слънцето въздух, тогава, прониквайки се с чувства за тази еволюция, ние би трябвало да си кажем: В този просветлен от Слънцето въздух имаме остатъците на старото Слънчево развитие, защото ако не беше съществувало това старо Слънчево развитие, не би съществувало родството на нашия въздух със слънчевите лъчи, които се намират сега вън.
Само благодарение на това, че Земята е била някога свързана със Слънцето, че светлината на Слънцето е светела в самата Земя, която е била още въздухообразна, така че Земята е била едно въздухообразно кълбо, което е излъчвало вътрешна светлина в мировото пространство, само благодарение на това може да се яви по-късната метаморфоза, сегашната Земна метаморфоза, при която Земята е заобиколена от една въздушна атмосфера, в която падат отвън слънчевите лъчи.
Обаче тези слънчеви лъчи имат едно дълбоко вътрешно родство със земната атмосфера. Тези слънчеви лъчи не проникват някак си така, както днешните физици казват грубо, като лъчи, като малки изстреляни клъбца през газообразната атмосфера, а те имат едно дълбоко вътрешно родство с атмосферата. И това родство е последействието на някогашното съвместно съществуване през време на Слънчевата метаморфоза. Така всичко е свързано и родствено едно с друго чрез това, че предишните състояния отново се проявяват и действуват в по-късните състояния по един разнообразен начин. Но през времето, когато развитието на Земята е ставало в неговата цялост така, както намирате това описано в книгата "Тайната Наука" и както аз Ви го скицирах тук накратко, се е развило всичко онова, което се намира на Земята и около Земята, което се намира също вътре в Земята.
към текста >>
И това родство е последействието на някогашното съвместно съществуване през време на Слънчевата
метаморфоза
.
Навсякъде, където намираме въздух или въздухообразни тела, имаме остатъци на старото Слънчево развитие. Когато гледаме осветления от Слънцето въздух, тогава, прониквайки се с чувства за тази еволюция, ние би трябвало да си кажем: В този просветлен от Слънцето въздух имаме остатъците на старото Слънчево развитие, защото ако не беше съществувало това старо Слънчево развитие, не би съществувало родството на нашия въздух със слънчевите лъчи, които се намират сега вън. Само благодарение на това, че Земята е била някога свързана със Слънцето, че светлината на Слънцето е светела в самата Земя, която е била още въздухообразна, така че Земята е била едно въздухообразно кълбо, което е излъчвало вътрешна светлина в мировото пространство, само благодарение на това може да се яви по-късната метаморфоза, сегашната Земна метаморфоза, при която Земята е заобиколена от една въздушна атмосфера, в която падат отвън слънчевите лъчи. Обаче тези слънчеви лъчи имат едно дълбоко вътрешно родство със земната атмосфера. Тези слънчеви лъчи не проникват някак си така, както днешните физици казват грубо, като лъчи, като малки изстреляни клъбца през газообразната атмосфера, а те имат едно дълбоко вътрешно родство с атмосферата.
И това родство е последействието на някогашното съвместно съществуване през време на Слънчевата метаморфоза.
Така всичко е свързано и родствено едно с друго чрез това, че предишните състояния отново се проявяват и действуват в по-късните състояния по един разнообразен начин. Но през времето, когато развитието на Земята е ставало в неговата цялост така, както намирате това описано в книгата "Тайната Наука" и както аз Ви го скицирах тук накратко, се е развило всичко онова, което се намира на Земята и около Земята, което се намира също вътре в Земята.
към текста >>
И ние поглеждаме нагоре и виждаме всъщност нашия въздух проникнат от това, което е действие на Сатурн, което е действие на Слънцето и което после в течение на времето се е развило като атмосфера, която обаче е също само едно последействие на Слънчевата
метаморфоза
.
И сега можем да кажем: Когато гледаме днешната Земя, ние имаме в Земята това, което произвежда твърдото състояние, вътрешната Луна, закотвено главно в земния магнетизъм, вътрешната Луна, която прави, що то въобще да има твърда материя, да съществува нещо, което има тегло и тегловните сили са тези, които правят от течното да се получи твърдото. След това имаме същинската земна област, водната, течната материя, която се явява в най-различните форми, като подпочвена вода например, но също и като онази вода, която съществува като изпарения, които се издигат във въздуха и след това падат на Земята под формата на дъжд или сняг, и т.н. И по-нататък в окръжността имаме това, което е въздухообразно, и всичко това е проникнато от огнения елемент, представляващ остатъка от стария Сатурн. Така щото днес трябва да допуснем в днешната Земя съществуването на нещо, което там горе е Слънце-Сатурн или Сатурн-Слънце. Ние можем винаги да си кажем: Всичко, което се намира там в топлия въздух, който е просветлен от светлината, е Сатурн-Слънце.
И ние поглеждаме нагоре и виждаме всъщност нашия въздух проникнат от това, което е действие на Сатурн, което е действие на Слънцето и което после в течение на времето се е развило като атмосфера, която обаче е също само едно последействие на Слънчевата метаморфоза.
Това имаме ние така да се каже, когато насочваме поглед нагоре.
към текста >>
Ако прочетете още веднъж "Тайната Наука" във връзка с тези неща, ще видите, че там просто чрез цялото стилизиране е направен един дълбок разрез на мястото, където Слънчевата
метаморфоза
преминава в Лунната
метаморфоза
.
Когато насочим поглед надолу, тогава имаме повече последействието на това, което е настъпило през време на двете последни метаморфози. Имаме тежката, твърдата материя, по-добре казано произвеждащото тежестта, преминаващото в твърдо състояние; имаме течното състояние, имаме Луна-Земя или лунната Земя Ние можем да различим строго една от друга тези две части на земното съществувание.
Ако прочетете още веднъж "Тайната Наука" във връзка с тези неща, ще видите, че там просто чрез цялото стилизиране е направен един дълбок разрез на мястото, където Слънчевата метаморфоза преминава в Лунната метаморфоза.
И днес още съществува един рязък контраст между това, което се намира горе, а именно сатурновото естество, и това, което се намира долу, т.е. земно-лунното-водното.
към текста >>
Нейният елемент е онова, което се намира горе И когато проучим след това, какво е в същност развитието, ние стигаме именно при малкото насекомо по един странен начин в много ранни времена на Земната
метаморфоза
.
Би трябвало да вярваме, че дори простото чувство би трябвало да доведе този пърхащ и блещукащ свят на насекомите в определена връзка с горната област, със сатурново-слънчево-въздухообразното. И това е действително така. Когато гледаме пеперудата: тя пърха във въздуха, в прострения от светлината, в просветления от светлината въздух със своите блестящи в преливащи цветове крила. Тя е носена от вълните на въздуха. Тя едва ли докосва лунно-земно-водното.
Нейният елемент е онова, което се намира горе И когато проучим след това, какво е в същност развитието, ние стигаме именно при малкото насекомо по един странен начин в много ранни времена на Земната метаморфоза.
Това, което днес блести като крила на пеперудата в просветления от светлината въздух, то е образувало първо своите заложби през времето на стария Сатурн, развило се е по-нататък през време на Слънчевата епоха. Там се е родило това, което днес още дава възможност на пеперудата да бъде всъщност едно създание на въздух светлината. Слънцето дължи дарбата да разпръсква светлина на самото себе си. Слънцето дължи дарбата, по силата на която нейната светлина произвежда във веществата нещо огнено, блестящо, на действието на Сатурн-Юпитер-Марс. И всъщност не разбира природата на пеперудата онзи, който я търси върху Земята.
към текста >>
А сега нека разгледаме, как са действували заедно двете последни метаморфози, Лунната
метаморфоза
и Земната
метаморфоза
.
А сега нека разгледаме, как са действували заедно двете последни метаморфози, Лунната метаморфоза и Земната метаморфоза.
Щом яйцето на пеперудата не е поверено на Земята, трябва да обърнем вниманието върху това, че през времето, когато Лунната метаморфоза, третата метаморфоза се намираше в нейното на дало, пеперудите не са били още такива, каквито те са днес. Земята не беше също така зависима от Слънцето. В началото на третата метаморфоза Слънцето още беше съединено със Земята и се е отделило едвам след това. Ето защо пеперудите също не бяха още така чупливи, нееластични и никак не биха поверили техните яйца на Земята. Те ги поверяваха същевременно на Слънцето, като ги поверяваха на Земята.
към текста >>
Щом яйцето на пеперудата не е поверено на Земята, трябва да обърнем вниманието върху това, че през времето, когато Лунната
метаморфоза
, третата
метаморфоза
се намираше в нейното на дало, пеперудите не са били още такива, каквито те са днес.
А сега нека разгледаме, как са действували заедно двете последни метаморфози, Лунната метаморфоза и Земната метаморфоза.
Щом яйцето на пеперудата не е поверено на Земята, трябва да обърнем вниманието върху това, че през времето, когато Лунната метаморфоза, третата метаморфоза се намираше в нейното на дало, пеперудите не са били още такива, каквито те са днес.
Земята не беше също така зависима от Слънцето. В началото на третата метаморфоза Слънцето още беше съединено със Земята и се е отделило едвам след това. Ето защо пеперудите също не бяха още така чупливи, нееластични и никак не биха поверили техните яйца на Земята. Те ги поверяваха същевременно на Слънцето, като ги поверяваха на Земята. Така тогава се яви едно диференциране.
към текста >>
В началото на третата
метаморфоза
Слънцето още беше съединено със Земята и се е отделило едвам след това.
А сега нека разгледаме, как са действували заедно двете последни метаморфози, Лунната метаморфоза и Земната метаморфоза. Щом яйцето на пеперудата не е поверено на Земята, трябва да обърнем вниманието върху това, че през времето, когато Лунната метаморфоза, третата метаморфоза се намираше в нейното на дало, пеперудите не са били още такива, каквито те са днес. Земята не беше също така зависима от Слънцето.
В началото на третата метаморфоза Слънцето още беше съединено със Земята и се е отделило едвам след това.
Ето защо пеперудите също не бяха още така чупливи, нееластични и никак не биха поверили техните яйца на Земята. Те ги поверяваха същевременно на Слънцето, като ги поверяваха на Земята. Така тогава се яви едно диференциране. Тук, при първите две метаморфози, можем да говорим само за прадедите на света на насекомите. Но да се повери тогава на Космоса нещо, на външните планети, това означаваше то да бъде поверено и на Земята.
към текста >>
Да вземем сега онези части, които са били поверени на Земята през времето, когато се роди третата
метаморфоза
, Лунната
метаморфоза
.
Да вземем сега онези части, които са били поверени на Земята през времето, когато се роди третата метаморфоза, Лунната метаморфоза.
Видите ли: тези зародиши дойдоха също така под влиянието на земното действие, под влиянието на течното земно-лунно действие, както зародишите на насекомите дойдоха само под влиянието на слънчевото действие и на това, което се намира над Слънцето. И чрез това, че зародишите дойдоха в областта на Земята-вода, в областта на действията на тази Земя-вода, те се превърнаха в зародиши на растения. И онези зародиши, които останаха в горната област, останаха зародиши на насекомите. И когато започна третата метаморфоза, чрез това, което тогава бе превърнато от слънчево в лунно-земно, се родиха зародишите на растенията в третата метаморфоза на Земното развитие. И това, което сега имате под влиянието на извънземния Космос, цялото това развитие минаващо от зародиша през гъсеница, през какавида до пеперудата, можете да го проследите: Когато семето става нещо земно, развива се не пеперудата, а когато семето става нещо земно, поверено бива на Земята сега не на Слънцето развива се коренът на растението, първото нещо, което се ражда от зародиша.
към текста >>
И когато започна третата
метаморфоза
, чрез това, което тогава бе превърнато от слънчево в лунно-земно, се родиха зародишите на растенията в третата
метаморфоза
на Земното развитие.
Да вземем сега онези части, които са били поверени на Земята през времето, когато се роди третата метаморфоза, Лунната метаморфоза. Видите ли: тези зародиши дойдоха също така под влиянието на земното действие, под влиянието на течното земно-лунно действие, както зародишите на насекомите дойдоха само под влиянието на слънчевото действие и на това, което се намира над Слънцето. И чрез това, че зародишите дойдоха в областта на Земята-вода, в областта на действията на тази Земя-вода, те се превърнаха в зародиши на растения. И онези зародиши, които останаха в горната област, останаха зародиши на насекомите.
И когато започна третата метаморфоза, чрез това, което тогава бе превърнато от слънчево в лунно-земно, се родиха зародишите на растенията в третата метаморфоза на Земното развитие.
И това, което сега имате под влиянието на извънземния Космос, цялото това развитие минаващо от зародиша през гъсеница, през какавида до пеперудата, можете да го проследите: Когато семето става нещо земно, развива се не пеперудата, а когато семето става нещо земно, поверено бива на Земята сега не на Слънцето развива се коренът на растението, първото нещо, което се ражда от зародиша. И вместо гъсеницата да лази в силите, които изхождат от Марс, ражда се листото, което се издига нагоре разполагайки се в спирална форма. И листото е дошлата под земното влияние гъсеница. Погледнете лазещата гъсеница, тогава имате онова, което в горната област отговаря на долното, на листото на растението, което се метаморфозира от това, което е станало корен чрез семето, което семе е било пренесено от областта на Слънцето в областта на Земята.
към текста >>
112.
6. ШЕСТА СКАЗКА: Дорнах, 28 октомври 1923 г.
GA_230 Човекът като съзвучие на творящото образуващото и формиращото мирово слово
Тази човешка глава получила нейната първа заложба във времето, когато Земята се намираше още в нейната Сатурнова
метаморфоза
.
Сега искаме да разгледаме човека в неговата днешна форма и да се запитаме: Коя е при човека най-старата част от гледна точка на историята на развитието? Това е човешката глава?
Тази човешка глава получила нейната първа заложба във времето, когато Земята се намираше още в нейната Сатурнова метаморфоза.
Без съмнение, Сатурновата метаморфоза се състоеше само от топлинно вещество и човешката глава беше вълнуваща се, тъчаща, люлееща се топлина. След това тя прие въздухообразна форма през време на Слънчева та епоха, получи течна форма през време на Лунната епоха, следователно беше една течна течаща същност, и прие нейната твърда форма от кости през време на Земната епоха. Така щото следователно трябва да кажем: Едно същество, за което без съмнение днес трудно може да се добие една представа с помощта на външните познания, съществуваше в старата Сатурнова епоха, едно същество, потомък на което е човешката глава.
към текста >>
Без съмнение, Сатурновата
метаморфоза
се състоеше само от топлинно вещество и човешката глава беше вълнуваща се, тъчаща, люлееща се топлина.
Сега искаме да разгледаме човека в неговата днешна форма и да се запитаме: Коя е при човека най-старата част от гледна точка на историята на развитието? Това е човешката глава? Тази човешка глава получила нейната първа заложба във времето, когато Земята се намираше още в нейната Сатурнова метаморфоза.
Без съмнение, Сатурновата метаморфоза се състоеше само от топлинно вещество и човешката глава беше вълнуваща се, тъчаща, люлееща се топлина.
След това тя прие въздухообразна форма през време на Слънчева та епоха, получи течна форма през време на Лунната епоха, следователно беше една течна течаща същност, и прие нейната твърда форма от кости през време на Земната епоха. Така щото следователно трябва да кажем: Едно същество, за което без съмнение днес трудно може да се добие една представа с помощта на външните познания, съществуваше в старата Сатурнова епоха, едно същество, потомък на което е човешката глава.
към текста >>
И когато еволюцията преминава от Сатурновата епоха в Слънчевата епоха, тогава се ражда едно същество, което е едно по-нататъшно развитие, едно въздухообразно преобразуване, една въздухообразна
метаморфоза
на главата.
И когато еволюцията преминава от Сатурновата епоха в Слънчевата епоха, тогава се ражда едно същество, което е едно по-нататъшно развитие, едно въздухообразно преобразуване, една въздухообразна метаморфоза на главата.
Но към нея се прибавя в една тънко вещество това, което след това по-късно се превръща във формата на гърдите, в образа на органите на дишането и на сърцето на човека. Следователно тук в Сатурн имаме още главно онази метаморфоза, която представлява човешката глава. Но това е естествено по-късната глава, по-късната форма на главата. Стигайки по-нататък до Слънчевата епоха, ние имаме човека състоящ се от глава и гърди; прибавя се това, което сега, е гърди на човека. Същевременно обаче още в последното Сатурново време и в първото Слънчево време се ражда онова, представител на което трябва да считаме орела.
към текста >>
Следователно тук в Сатурн имаме още главно онази
метаморфоза
, която представлява човешката глава.
И когато еволюцията преминава от Сатурновата епоха в Слънчевата епоха, тогава се ражда едно същество, което е едно по-нататъшно развитие, едно въздухообразно преобразуване, една въздухообразна метаморфоза на главата. Но към нея се прибавя в една тънко вещество това, което след това по-късно се превръща във формата на гърдите, в образа на органите на дишането и на сърцето на човека.
Следователно тук в Сатурн имаме още главно онази метаморфоза, която представлява човешката глава.
Но това е естествено по-късната глава, по-късната форма на главата. Стигайки по-нататък до Слънчевата епоха, ние имаме човека състоящ се от глава и гърди; прибавя се това, което сега, е гърди на човека. Същевременно обаче още в последното Сатурново време и в първото Слънчево време се ражда онова, представител на което трябва да считаме орела. В първото време на Слънчевата епоха се ражда родът на птиците, а във второто време на Слънчевата епоха се раждат първите заложби на онези родове животни, които са същински гръд ни животни представител на които е лъвът, но също и други гръдни животни. Следователно първите заложби на тези животни възникват през време на старото Слънце.
към текста >>
И преминавайки по-нататък към Лунната
метаморфоза
на Земята, едвам тогава, понеже Луната /старата Луна/ представлява водната /течната/
метаморфоза
, понеже Луната е течна и едвам в по-късно време добива роговидна консистенция от сега нататък човекът се нуждае от другите органи по-надолу от гърдите.
И преминавайки по-нататък към Лунната метаморфоза на Земята, едвам тогава, понеже Луната /старата Луна/ представлява водната /течната/ метаморфоза, понеже Луната е течна и едвам в по-късно време добива роговидна консистенция от сега нататък човекът се нуждае от другите органи по-надолу от гърдите.
Образува се заложбата на храносмилателната система. През време на старата Слънчева епоха имаме въздухообразно състояние на материята, провълнувано и просветлено от светлината, човекът се нуждае също за своето хранене само от един дихателен апарат, който е затворен надолу; човекът се състои от орган на главата и орган на гърдите. Сега през време на Лунната епоха той си присъединява храносмилателния апарат, храносмилателната система. С това обаче човекът става едно същество състоящо се от глава, гърди и долно тяло. И понеже всичко в старата Луна е още течно вещество, човекът има чрез тази Лунна епоха израстъци, с които се движи плувайки през водата.
към текста >>
Това не е само така, а виждаме, когато се ражда едва такава идаметална
метаморфоза
, тогава старите същества се развива по-нататък, но същевременно се раждат нови.
Естествено сега възниква въпросът: само кравата ли е тази, която се присъединява към еволюцията на човека?
Това не е само така, а виждаме, когато се ражда едва такава идаметална метаморфоза, тогава старите същества се развива по-нататък, но същевременно се раждат нови.
Кравата се ражда още през време на първата Лунна метаморфоза. След това, обаче се прибавят други животни които да изучават тяхната заложба. Те не могат например вече да участвуват в отделянето на Луната, защото тя се намира вече вън. Затова те не могат също да участвуват в това, което това отделяне на Луната произвежда: че тя измита така да се каже от корема органите на сърцето и на главата, а възникналите по-късно същества остават на степен, която при човека се изразява чрез храносмилането. Следователно възниквали същества, които остават, а също от само животни на храносмилането, които остават на степента, която човекът носи със себе си в своето долно тяло, и както орелът и пеперудите се причисляват към главата, както лъвът е причината за гърдите, кравата е причислена към долното тяло, къде бих могъл да кажа: Ето животно, което същевременно оставя да израснат всички горни органи в по-късната еволюция, така също земноводните животни и влечугите, следователно жабите, змиите, гущерите и т.н.
към текста >>
Кравата се ражда още през време на първата Лунна
метаморфоза
.
Естествено сега възниква въпросът: само кравата ли е тази, която се присъединява към еволюцията на човека? Това не е само така, а виждаме, когато се ражда едва такава идаметална метаморфоза, тогава старите същества се развива по-нататък, но същевременно се раждат нови.
Кравата се ражда още през време на първата Лунна метаморфоза.
След това, обаче се прибавят други животни които да изучават тяхната заложба. Те не могат например вече да участвуват в отделянето на Луната, защото тя се намира вече вън. Затова те не могат също да участвуват в това, което това отделяне на Луната произвежда: че тя измита така да се каже от корема органите на сърцето и на главата, а възникналите по-късно същества остават на степен, която при човека се изразява чрез храносмилането. Следователно възниквали същества, които остават, а също от само животни на храносмилането, които остават на степента, която човекът носи със себе си в своето долно тяло, и както орелът и пеперудите се причисляват към главата, както лъвът е причината за гърдите, кравата е причислена към долното тяло, къде бих могъл да кажа: Ето животно, което същевременно оставя да израснат всички горни органи в по-късната еволюция, така също земноводните животни и влечугите, следователно жабите, змиите, гущерите и т.н. На причислени, ако мога да си послужа с този израз, само към човешкото тяло, така, към човешкия храносмилателен апарат.
към текста >>
Напротив онова, което е свързано повече с човешкото размножение, което се образува в неговите най-първи заложби общо взето едвам в последните времена на Лунната епоха и се развива едвам през време на Земната
метаморфоза
, с него са сродни рибите, рибите и още по-нисшите животни.
Когато следователно разглеждаме човека и причисляваме към неговото същество животинските другари, тогава на онова, което се съдържа във влечугите и земноводните животни, трябва да причислим човешката храносмилателна дейност. И фактически можем да кажем: Както човекът носи продуктите на неговото храносмилане в своите черва, така по околния път чрез Земята Космосът носи жабите, змиите, гущерите така да се каже в космическите черва, които си образува във водно-земния елемент на Земята.
Напротив онова, което е свързано повече с човешкото размножение, което се образува в неговите най-първи заложби общо взето едвам в последните времена на Лунната епоха и се развива едвам през време на Земната метаморфоза, с него са сродни рибите, рибите и още по-нисшите животни.
Така щото трябва да считаме рибите като закъснелите на еволюцията, като такива същества, които в еволюцията се прибавят едвам тогава, когато при човека към храносмилателните органи се прибавят органите на размножението. И змията е главно посредникът между органите на размножението и храносмилателните органи. Ако се взрем правилно в човешката природа, какво представлява змията? Змията представлява именно така наречения бъбречен канал; в еволюцията на света тя се е родила в същото време, в което при човека се е развил бъбречният канал.
към текста >>
Ако проследим еволюцията на Земята топлинната
метаморфоза
, въздухообразната
метаморфоза
, водната /течната/
метаморфоза
, минералната, земната
метаморфоза
-; човешката глава е минала през всички тези метаморфози, минала е през минералната
метаморфоза
първо външно в разпадащия се, обаче всъщност все още проникнат от известна жизненост скелет на главата.
Ако проследим еволюцията на Земята топлинната метаморфоза, въздухообразната метаморфоза, водната /течната/ метаморфоза, минералната, земната метаморфоза -; човешката глава е минала през всички тези метаморфози, минала е през минералната метаморфоза първо външно в разпадащия се, обаче всъщност все още проникнат от известна жизненост скелет на главата.
Но тази човешка глава е минала през земната минерална метаморфоза по един много по-явен начин. В средата на човешката глава в мозъка съществува един орган имащ формата на пирамида, епифизната жлеза. Тази епифизна жлеза намираща се близо до четирихълмовото тяло и до зрителния хълм отделя от себе си така наречения мозъчен пясък, лимоненожълти камъчета, които лежат подобно на купчинки на единия край на епифизната жлеза и които действително са минералното в човешката глава. Ако те не се намираха там, ако човекът нямаше в себе си този мозъчен пясък, това минерално естество, тогава той става един идиот или един кретен. Епифизната жлеза е относително голяма при нормалните хора.
към текста >>
Но тази човешка глава е минала през земната минерална
метаморфоза
по един много по-явен начин.
Ако проследим еволюцията на Земята топлинната метаморфоза, въздухообразната метаморфоза, водната /течната/ метаморфоза, минералната, земната метаморфоза -; човешката глава е минала през всички тези метаморфози, минала е през минералната метаморфоза първо външно в разпадащия се, обаче всъщност все още проникнат от известна жизненост скелет на главата.
Но тази човешка глава е минала през земната минерална метаморфоза по един много по-явен начин.
В средата на човешката глава в мозъка съществува един орган имащ формата на пирамида, епифизната жлеза. Тази епифизна жлеза намираща се близо до четирихълмовото тяло и до зрителния хълм отделя от себе си така наречения мозъчен пясък, лимоненожълти камъчета, които лежат подобно на купчинки на единия край на епифизната жлеза и които действително са минералното в човешката глава. Ако те не се намираха там, ако човекът нямаше в себе си този мозъчен пясък, това минерално естество, тогава той става един идиот или един кретен. Епифизната жлеза е относително голяма при нормалните хора. При кретените са намерени вече епифизни жлези имащи големината на конопеното семе.
към текста >>
113.
7. СЕДМА СКАЗКА: Дорнах, 2 ноември 1923 г.
GA_230 Човекът като съзвучие на творящото образуващото и формиращото мирово слово
Те живеят в етерния елемент на водата, проплуват го и го претъкават и са много чувствителни към всичко, което е риба, защото ги застрашава опасността да приемат формата на риба, която също понякога приемат, обаче веднага я напускат отново, за да преминат в една друга
метаморфоза
.
По тяхната природа тези Ундини се различават от Гномите. Те не могат да се обърнат навън към Вселената като един сетивен орган, като един духовен сетивен орган. Те могат да се отдадат всъщност само в тъкането и царуването на целия Космос във въздухообразния влажен елемент и поради това те не са такива светли духове както Гномите. Всъщност те непрестанно сънуват, тези Ундини, но техният сън е същевременно тяхната собствена форма. Те не мразят така силно Земята, както Гномите, но са чувствителни към земното.
Те живеят в етерния елемент на водата, проплуват го и го претъкават и са много чувствителни към всичко, което е риба, защото ги застрашава опасността да приемат формата на риба, която също понякога приемат, обаче веднага я напускат отново, за да преминат в една друга метаморфоза.
Те сънуват своето собствено съществувание. И в сънуването на тяхното собствено съществувание те свързват и разтварят, свързват и разделят веществата на въздуха, които внасят по един пълен с тайнственост начин в листата на растенията и ги занасят при онова, което Гномите са изтласкали нагоре. Гномите изтласкват растението нагоре. Растението би изсъхнало тук, ако ундините не би ха дошли така да се каже от всички страни и сега в това сънищноподобно съзнание, в което заобикалят свистейки растението, не биха се оказали, не можем да ги наречем другояче, като мирови химици. Ундините сънуват съединяването и разтварянето на веществата.
към текста >>
Те искат да останат в
метаморфоза
та, във вечното, постоянното преобразуване.
И този сън, в който живеят растенията, в който растението се враства, когато се издига от почвата нагоре, този сън на Ундините е мировият химик, който произвежда пълното с тайнственост съединение и разтваряне, изхождайки от листата, в света на растенията. Така щото можем да кажем: Ундините са химиците на растителния живот. Те сънуват химия. В тях има една извънредно нежна духовност, една духовност, която има своя елемент там, където водата и въздухът се докосват; Ундините живеят напълно във влажния елемент, но имат своето истинско вътрешно занятие, когато дойдат на повърхнината на нещо водно, било това и само една капка. Защото целият техен стремеж се състои в това, да се предпазят да не приемат една трайна форма на рибите.
Те искат да останат в метаморфоза та, във вечното, постоянното преобразуване.
Обаче в това преобразуване, в което те сънуват за звездите и за Слънцето, за светлината и за топлината, те стават химиците, които започвайки от листата довеждат растението по-нататък в неговата форма, растението, което е било изтикано нагоре от силата на Гномите. И така растението развива растежа на листата и пълното с тайнственост се разкрива като сън на Ундините, в кой то се враства растението. В размера, в който растението се враства в съня на Ундините, то стига обаче нагоре в една друга област, в областта на онези духове, които сега живеят също така във въздухообразния топлинен елемент, както Гномите живеят във влажно-земния и Ундините във влажно-въздухообразния елемент. Така във въздухообразния топлинен елемент живеят онези същества, които едно старо инстинктивно ясновидство е нарекло Силфи. Тези Силфи, които живеят във въздухообразния топлинен елемент, проникват обаче до светлината, понеже въздухът е навсякъде проникнат от светлината, стават сродни със светлината и са възприемчиви именно за онова, което са по-тънките, но по-големи движения в атмосферата.
към текста >>
114.
8. ОСМА СКАЗКА: Дорнах, 3 ноември 1923 г.
GA_230 Човекът като съзвучие на творящото образуващото и формиращото мирово слово
И ако бихме подложили на един по-нататъшен процес това, което бива отделено долу, ако бихме продължили да го преобразуваме, тогава последната
метаморфоза
би била предварително човешкият мозък.
Това, което става в долния човек, е един процес, който спира на половината път по отношение на неговото физическо развитие. Става отделяне затова, защото нещата преминават в духовното. Горе процесът бива завършен. Там се образува физически това, което долу е само духовно. Горе имаме физически мозък, долу имаме един духовен мозък.
И ако бихме подложили на един по-нататъшен процес това, което бива отделено долу, ако бихме продължили да го преобразуваме, тогава последната метаморфоза би била предварително човешкият мозък.
към текста >>
Мозъкът е напълно една по-висша
метаморфоза
на продуктите на отделянето.
Мозъкът е напълно една по-висша метаморфоза на продуктите на отделянето.
От тук връзката между болестите на мозъка и болестите на червата; от тук също връзката на лечението на болестите на мозъка и болестите на червата.
към текста >>
115.
10. ДЕСЕТА СКАЗКА: Дорнах, 9 ноември 1923 г.
GA_230 Човекът като съзвучие на творящото образуващото и формиращото мирово слово
Всички тези неща преминават едни в други в човека и целият човешки организъм е непрестанно една чудесна
метаморфоза
.
Видите ли, целият този въпрос стои така, че фактически процесите на храненето могат да преминат в процеси на лечението, процесите на лечението могат да преминат в духовни процеси и отново обратно духовни те процеси могат да преминат в процеси на лечението; или когато духовните процеси произвеждат направо смущения на обмяната на веществата, тогава духовните процеси преминават също отново в един стадий, в който те могат да бъдат излекувани чрез средния организъм на човека, могат и трябва да бъдат излекувани по този начин.
Всички тези неща преминават едни в други в човека и целият човешки организъм е непрестанно една чудесна метаморфоза.
Вземете например процесите, които се съдържат в това чудесно обръщение на човешката кръв. Що за процеси са това?
към текста >>
116.
11. ЕДИНАДЕСАТА СКАЗКА: Дорнах 10 ноември 1926 г.
GA_230 Човекът като съзвучие на творящото образуващото и формиращото мирово слово
Коренът е бил роб на земното естество; обаче, както можете да видите това от Гьотевото учение за
метаморфоза
та на растенията, той носи същевременно в себе си цялата природа на растението.
Фактически положението е такова, като че бихте си представили растението развито по някакъв начин надолу и бихте могли да вкарате долното през вътрешността, така, че горното става нещо долно, а долното става нещо горно. Растението се обръща напълно. То се оформя в себе си така, че долното е горе, а горното долу. Това, което е останало вече до цвета, то е консумирало така да се каже в материалния стремеж светлината, издигнало е материята до светлината. Чрез това наказание то трябва да претърпи положението, че сега трябва да остане също долу.
Коренът е бил роб на земното естество; обаче, както можете да видите това от Гьотевото учение за метаморфозата на растенията, той носи същевременно в себе си цялата природа на растението.
Той се стреми нагоре.
към текста >>
И така ние имаме странното, чудното зрелище, че, когато човекът консумира растението естествено не е необходимо той да консумира цялото растение, защото всяка отделна част на растението съдържа цялото растение; както казах, разгледайте Гьотевото учение за
метаморфоза
та, когато човекът консумира растението, то се превръща в него във въздух, в един въздух, който пристъпва по-нататък отгоре надолу като расте ние, което цъфти някак си отгоре надолу.
И така ние имаме странното, чудното зрелище, че, когато човекът консумира растението естествено не е необходимо той да консумира цялото растение, защото всяка отделна част на растението съдържа цялото растение; както казах, разгледайте Гьотевото учение за метаморфозата, когато човекът консумира растението, то се превръща в него във въздух, в един въздух, който пристъпва по-нататък отгоре надолу като расте ние, което цъфти някак си отгоре надолу.
към текста >>
117.
12. ДВАНАДЕСЕТА СКАЗКА: Дорнах, 11 ноември 1923 г.
GA_230 Човекът като съзвучие на творящото образуващото и формиращото мирово слово
И тогава ние виждаме, как става чудесната
метаморфоза
, как там, мога да кажа, се стопява формата.
Ние правим вече много, когато тук на Земята гледаме един ходещ човек и не сме напълно тъпи, а проследяваме красотата на стъпката, характерното на стъпката, и когато например оставим да действуват върху нас неговите ръце и тълкуваме тези ръце и намираме, че във всяко движение на пръстите на ръцете имаме най-чудесните свидетелства за вътрешността на човека. Обаче това е само най-малката част на онова, което се движи заедно с ходещия, с хващащия човек, с човека движещ своите пръсти. Тук се движи целият негов морален човек, заедно с него се движи неговата съдба, движат заедно всичко онова, което той е духовно. И когато, след като човекът е минал през вратата на смъртта, можем да проследим, как неговата форма се стопява там първо се стопява това, което напомня за физическата форма, тогава се явява онова, което без съмнение е повече подобно на физическата форма, обаче известява чрез неговата вътрешна природа, чрез неговата вътрешна същност, че то е формата на моралното. И така, когато човекът се приближава до сред нощния час на съществуването, той става такъв влизайки в сферата на Серафимите, Херувимите и Престолите.
И тогава ние виждаме, как става чудесната метаморфоза, как там, мога да кажа, се стопява формата.
към текста >>
Това е, казвам, най-чудесното нещо, което човек може да изживее от света със своето познание, как става тази
метаморфоза
, как така да се каже първо се създава едно копие на цялата Вселена и как това бива диференцирано във формата, с която е свързано всичко морално след като обаче е било отнето всичко това, за което аз говорих, как това, което е съществувало, се превръща в това, което ще бъде.
Тази духовна форма се свързва първо с това, което във физическия живот е дадено на човека като зародиш. Обаче там горе в духовния свят, там краката се превръщат в челюсти на главата. Там мишниците и ръцете се превръщат в скулите на главата. Тогава целият долен човек се превръща в това, което е сега духовна заложба за по-късната глава.
Това е, казвам, най-чудесното нещо, което човек може да изживее от света със своето познание, как става тази метаморфоза, как така да се каже първо се създава едно копие на цялата Вселена и как това бива диференцирано във формата, с която е свързано всичко морално след като обаче е било отнето всичко това, за което аз говорих, как това, което е съществувало, се превръща в това, което ще бъде.
И тогава ние виждаме човека пътуващ по-нататък като духовна форма, как той отново се връща в областта на втората йерархия, в областта на първата йерархия. И сега в тази преобразена духовна форма трябва да бъде вложено това защото тази духовна форма е само заложбата за бъдещата глава, влага се това, което става органи на гърдите, което става органи на крайниците, органи на обмяната на веществата. Това трябва да бъде вложено в духовната форма. От къде идват духовните импулси за това влагане?
към текста >>
118.
ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 9 декември 1923 г.
GA_232 Мистерийни центрове
Когато този образ се изправял пред посвещавания в Хиберния, тогава той се намирал в битието на Вулкан, в най-късната
метаморфоза
на състоянието на земната планета.
Това, което човек преживява, става Слово. Словото се разпространява на планетата Вулкан. Всичко на планетата Вулкан е говорещо живо същество. Словото звучи от Словото, Словото се обяснява със Слово, Словото говори за Слово, Словото се учи да разбира Словото. Човек се усеща като свят, разбиращ Словото, като Слово - свят, разбиращ Словото.
Когато този образ се изправял пред посвещавания в Хиберния, тогава той се намирал в битието на Вулкан, в най-късната метаморфоза на състоянието на земната планета.
към текста >>
119.
ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 22 декември 1923 г.
GA_232 Мистерийни центрове
При този процес, в който тук се преживява
метаморфоза
та на оксаловата киселина в мравчена киселина, може да се преживее и някакъв отговор на природно-духовното, ако бъде поставен определен въпрос.
Всички тези истински изследователи, които по този начин са търсили човека и Вселената, както природата в ретортите, всички тези хора са били усилени фаустовски натури в късното Средновековие, защото са чувствали дълбоко: Когато ние експериментираме, с нас говорят духовете на природата, духовете на Земята, духовете на Водата, духовете на Огъня, духовете на Въздуха. Ние ги чуваме в тяхното бълбукане, шумолене, в тяхното особено течение, бръмчащи в началото звуци, които после преминават в хармония и мелодия, за да се приберат обратно в себе си. Така че мелодии звучат, когато имат място явления от природата. Виждаме реторта и задълбочил се в процеса, случващ се в нея, благочестив човек.
При този процес, в който тук се преживява метаморфозата на оксаловата киселина в мравчена киселина, може да се преживее и някакъв отговор на природно-духовното, ако бъде поставен определен въпрос.
А този отговор от природно-духовното може да се използва за изследване на вътрешното същество на човека. Преди всичко ретортата започва да говори чрез цветни явления. Усеща се как природните духове на земния елемент, природните духове на водния елемент се явяват от оксаловата киселина, усещат се, но после цялото това преминава в някакво мелодично жужене, някаква хармония, които след това отново се прибират в себе си. Така са преживявали процеса, при който се получава мравчена киселина и въглена киселина. И ако така са се вживявали в този преход от цветно в звучащо, тогава са се вживявали също и в това, което е можел да каже лабораторният процес за великата природа и за човека.
към текста >>
120.
ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 23 декември 1923 г.
GA_232 Мистерийни центрове
Защото кръвта в своята
метаморфоза
отразява тези великолепни метаморфози от въглерод в сребро.
Но в тези древни времена това се е преживявало в циркулацията на кръвта; съзнателно са преживявали течението, струенето на кръвта през главата, усещайки в образ цялата Земя, когато действително са усещали течението на кръвта през главата. В областта, където главата не е затворена от кости, а се отваря надолу, по направление към сърцето, към гърдите, преживявали отражение на това, което от Земята се издига в атмосферата. По такъв начин в узнаваното от Космоса преживявали вътрешно преобразяващото се в човека. И при това преминаване през всички органи следвали планетите. Тук се установявало това, което по такъв проникновен начин се казва при Гьоте в редовете за Мефистофел: Кръвта е съвсем особен сок.
Защото кръвта в своята метаморфоза отразява тези великолепни метаморфози от въглерод в сребро.
Всичко това живее също в човешката кръв.
към текста >>
121.
2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 20.04.1924
GA_233a Великденският празник
Обаче с настъпването на 30-та година, с човека ставаше една мощна промяна, една
метаморфоза
.
Практически през последните 2000 години всички ние се развиваме по такъв начин, че просто не можем да забележим огромната пропаст, която ни дели от по-ранните епохи. Да, тази пропаст ние наистина не можем да видим. Например това, което в душевен смисъл се извършва с човека в неговата 30-та година, за преобладаващата част от днешните хора то остава в подсъзнанието. Но за човечеството, което живееше в осмото или деветото столетие преди основаването на християнството, тези неща бяха съвършено различни. Тогава беше така, че до към своята 30-та година, човекът се развиваше по такъв начин, щото неговото развитие протичаше като един непрекъснат процес.
Обаче с настъпването на 30-та година, с човека ставаше една мощна промяна, една метаморфоза.
Тази метаморфоза трябва да бъде описана сега смело и решително.
към текста >>
Тази
метаморфоза
трябва да бъде описана сега смело и решително.
Да, тази пропаст ние наистина не можем да видим. Например това, което в душевен смисъл се извършва с човека в неговата 30-та година, за преобладаващата част от днешните хора то остава в подсъзнанието. Но за човечеството, което живееше в осмото или деветото столетие преди основаването на християнството, тези неща бяха съвършено различни. Тогава беше така, че до към своята 30-та година, човекът се развиваше по такъв начин, щото неговото развитие протичаше като един непрекъснат процес. Обаче с настъпването на 30-та година, с човека ставаше една мощна промяна, една метаморфоза.
Тази метаморфоза трябва да бъде описана сега смело и решително.
към текста >>
После той минаваше през
метаморфоза
та; това ставаше някъде около неговата 30-та година.
В онези древни епохи можеше да се случи например следното: Преди да е навършил 30 години, един човек се запознаваше с друг, по-млад от него, с 3 или 4 години по-млад.
После той минаваше през метаморфозата; това ставаше някъде около неговата 30-та година.
По-нататък можеше да се случи така, че тези хора да не се видят за дълго време...А още по-нататък те отново се срещаха Вие разбирате, че описвам нещата с днешни думи и затова те изглеждат още по-крайни, още по-радикални - и тогава да стане така, че този, който е минал през метаморфозата на своята 30 година, да бъде заговорен на улицата или където и да е от другия, и изобщо да не го познае. Толкова дълбоко бяха преобразени неговите спомени, неговата памет.
към текста >>
По-нататък можеше да се случи така, че тези хора да не се видят за дълго време...А още по-нататък те отново се срещаха Вие разбирате, че описвам нещата с днешни думи и затова те изглеждат още по-крайни, още по-радикални - и тогава да стане така, че този, който е минал през
метаморфоза
та на своята 30 година, да бъде заговорен на улицата или където и да е от другия, и изобщо да не го познае.
В онези древни епохи можеше да се случи например следното: Преди да е навършил 30 години, един човек се запознаваше с друг, по-млад от него, с 3 или 4 години по-млад. После той минаваше през метаморфозата; това ставаше някъде около неговата 30-та година.
По-нататък можеше да се случи така, че тези хора да не се видят за дълго време...А още по-нататък те отново се срещаха Вие разбирате, че описвам нещата с днешни думи и затова те изглеждат още по-крайни, още по-радикални - и тогава да стане така, че този, който е минал през метаморфозата на своята 30 година, да бъде заговорен на улицата или където и да е от другия, и изобщо да не го познае.
Толкова дълбоко бяха преобразени неговите спомени, неговата памет.
към текста >>
И ние трябва да сме сигурни, че в онези древни епохи съществуваха такива направления свързани с Мистериите -, които поддържаха определени малки общности, и тези общности, така да се каже, „регистрираха" живота на младите хора, защото самите те забравяха какви са били по-рано, преди
метаморфоза
та, преди голямата промяна в 30-та година, така че трябваше отново да учат и да си припомнят своите предишни изживявания и срещи.
И ние трябва да сме сигурни, че в онези древни епохи съществуваха такива направления свързани с Мистериите -, които поддържаха определени малки общности, и тези общности, така да се каже, „регистрираха" живота на младите хора, защото самите те забравяха какви са били по-рано, преди метаморфозата, преди голямата промяна в 30-та година, така че трябваше отново да учат и да си припомнят своите предишни изживявания и срещи.
Изобщо, щом тези хора започваха да съзнават: ами да, след моя 30 рожден ден аз станах съвсем друг, аз трябва първо „да се обадя в регистратурата" или пък в отдел „справки" /естествено един модерен израз/, за да узная моите предишни изживявания, тогава те започваха да разбират и смисъла на учението, което им говореше: в първите 30 години от живота ви, върху вас действуват предимно силите на Луната; след 30-та година в развитието на вашия земен живот се включват силите на Слънцето.
към текста >>
И затова по отношение на тези древни хора впрочем считаше се за нещо патологично, за нещо абнормно, ако един човек не минаваше през решителната
метаморфоза
в своята 30 година спрямо тези хора просто се знаеше: те ще се родят не веднъж, а два пъти.
Днес тези въздействия са тясно вплетени едно в друго. Днес в детската възраст, наред с Лунните сили действуват и Слънчевите сили, а дори и в напредналата възраст наред със Слънчевите, действуват и Лунните сили. Така че днес тези неща свобода и необходимост са в известно безредие наслагани едно през друго в съдбата на човека. Но далеч не винаги е било така. В древните предисторически епохи за които говоря сега, в хода на живота, Лунните и Слънчеви действия бяха строго разграничавани едно от друго.
И затова по отношение на тези древни хора впрочем считаше се за нещо патологично, за нещо абнормно, ако един човек не минаваше през решителната метаморфоза в своята 30 година спрямо тези хора просто се знаеше: те ще се родят не веднъж, а два пъти.
И щом нечие развитие напредваше по такъв начин, че това второ, Слънчево раждане първото се знаеше като Лунно раждане се оказваше непълно, или пък изпадаше в трудности и застой, тогава хората се обръщаха към определени упражнения, към определени култови действия, изобщо към определени личности, които бяха посветени в Мистериите. С тяхна помощ те минаваха през такива процедури, които оставаха непознати за останалото човечество. И за тези хора се знаеше, че те са родени за втори път.
към текста >>
В Сатурновите сили те виждаха всичко онова, което човек получава след като мине през Портата на смъртта, с други думи след като мине през третата земна
метаморфоза
.
Като допълнение и така да се каже в скоби, бих желал да отбележа, че на трето място тогавашните хора поглеждаха и към силите на Сатурн.
В Сатурновите сили те виждаха всичко онова, което човек получава след като мине през Портата на смъртта, с други думи след като мине през третата земна метаморфоза.
към текста >>
Защото след неговата трета
метаморфоза
, точно тези сили поемаха човека, под крепяха го и го отвеждаха навън в духовния свят; те правеха от човека едно космическо цяло.
Да, на човека предстоеше да получи и могъщите Сатурнови сили, които тогава пулсираха в самия край на планетарната система.
Защото след неговата трета метаморфоза, точно тези сили поемаха човека, под крепяха го и го отвеждаха навън в духовния свят; те правеха от човека едно космическо цяло.
В този смисъл беше изграден и един още по-древен светоглед.
към текста >>
122.
3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 21.04.1924
GA_233a Великденският празник
Ако наблюдаваме Луната външно, от земна гледна точка, тя ни се явява в една постоянна
метаморфоза
.
Ако наблюдаваме Луната външно, от земна гледна точка, тя ни се явява в една постоянна метаморфоза.
Ние забелязваме Луната най-вече когато тя свети с пълния си диск. Да, ние наблюдаваме Луната, като междувременно приемаме, че тя е частично осветена: Наполовина, четвърт и т.н. Наред с този, ние имаме и друг образ на Луната намаляващия и изчезващ сърп, след който идва Новолунието. После цикъла отново стига до Пълнолунието.
към текста >>
123.
ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 28 декември, 1923 г.
GA_233 Световната история в антропософска светлина и като основа за познанието на човешкия дух
Представете си, че сте станали огромни, като цялата Земя, а след това сте отделили, като че сте отделили вътре в себе си растителното начало на природата, и тази растителна субстанция преминава чрез
метаморфоза
във водния елемент – заражда се, увяхва, разцъфтява, видоизменя се, приемайки различен облик и форма, - тогава вие отново ще извикате в душата си чувства и преживявания за това, как е било някога.
След това човешкото същество отделило от себе си този растителен свят.
Представете си, че сте станали огромни, като цялата Земя, а след това сте отделили, като че сте отделили вътре в себе си растителното начало на природата, и тази растителна субстанция преминава чрез метаморфоза във водния елемент – заражда се, увяхва, разцъфтява, видоизменя се, приемайки различен облик и форма, - тогава вие отново ще извикате в душата си чувства и преживявания за това, как е било някога.
Тези, които са възприели възпитание и обучение на Изток примерно, във времената на Гилгамеш, са можели да си кажат, че така е било някога. И когато те са гледали около себе си по поляните и са виждали растежа на зеленината и цветята, те казвали: ние отделихме растенията от себе си, ние ги отделихме от себе си на ранните степени от нашето развитие и Земята ги прие. Земята ги дари с корени и им придаде дървесната природа; дървесната природа в света на растенията произлиза от Земята. Но растителната природа като такава е била като цяло отхвърлена от човешкото същество и възприета от Земята. По такъв начин човек усещал вътрешно родство с цялата растителна природа.
към текста >>
124.
СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 30 декември, 1923 г.
GA_233 Световната история в антропософска светлина и като основа за познанието на човешкия дух
Във всичко това, което има минерална природа, азът предизвиква пълна
метаморфоза
, - не само в твърдото минерално, но също и в течното и газообразното минерално и в минералното на топлината.
Само когато умрем, минералното в нас се връща обратно в минералното на външната природа. Докато живеем на Земята и в нас има минерално, затворено в границите на нашата кожа, до тогава азът непрекъснато продължава да го преобразува. Аналогично, всичко прието в нас от растителната природа непрекъснато се преобразува от дейността на астралното тяло.
Във всичко това, което има минерална природа, азът предизвиква пълна метаморфоза, - не само в твърдото минерално, но също и в течното и газообразното минерално и в минералното на топлината.
Разбира се, по навик ние можем да кажем: ето вода, аз я пия. Сега тази вода е вътре в мен. Но истината е, че от момента, в който моят организъм приеме водата, поради действието на аза ми, тази вода вътре в мен повече не е същата тази вода, която е навън. Тя отново става същата, когато я отделя под формата на пот или по някакъв друг начин. В границите на кожата ми водата не е вода, а жива течност.
към текста >>
125.
Съдържание
GA_235 Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки Първи том
Метаморфоза
на любовта в радост.
Образуване на импулса за кармата между смъртта и ново раждане. Отражения в другите човешки души.
Метаморфоза на любовта в радост.
Радостта е кармическият резултат на проявена любов. Страданието е кармически резултат на омразата; и двете водят в третия земен живот до затъпяване на разбирането по отношение на света. В правилното възпитание лежи възможността да се създаде уравновесяване на такава карма. Значение на съвременността за повтарящите се земни съществувания
към текста >>
Кармическа
метаморфоза
на душевно-духовните интереси в здраве и в израза на лицето.
Вътрешни и външни фактори в общата съдба на човека. Заложби за болест и здраве. Детски болести.
Кармическа метаморфоза на душевно-духовните интереси в здраве и в израза на лицето.
Изпълняваща се и развиваща се карма. Съдбовни връзки на приятелства
към текста >>
126.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 16.02.1924
GA_235 Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки Първи том
Ако се абстрахираме от същински земното и погледнем това, което също е неживо, например водата и въздуха, ние намираме, че в това неживо съществува непрекъснато преобразуване и
метаморфоза
.
Това, което тук се е получило като нещо неживо, е различно от онова, което се намира навън в нашата околност като нежива природа. Тази нежива природа си създава форми, образува кристални форми. Тя изобщо забележително се изменя.
Ако се абстрахираме от същински земното и погледнем това, което също е неживо, например водата и въздуха, ние намираме, че в това неживо съществува непрекъснато преобразуване и метаморфоза.
към текста >>
127.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 24.02.1924
GA_235 Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки Първи том
Следователно, когато в един земен живот по отношение на своите себеподобни човек извършва нещо, което е носено от любов, при което любовта се разлива от него, върви заедно с делата, които подпомагат другите хора, тогава при преминаването през живота между смъртта и едно ново раждане става такава
метаморфоза
, такова превръщане, че това, което в един земен живот е разливаща се любов, в следващия живот се метаморфозира, превръща се в радост, която се разлива към съответния човек.
Следователно, когато в един земен живот по отношение на своите себеподобни човек извършва нещо, което е носено от любов, при което любовта се разлива от него, върви заедно с делата, които подпомагат другите хора, тогава при преминаването през живота между смъртта и едно ново раждане става такава метаморфоза, такова превръщане, че това, което в един земен живот е разливаща се любов, в следващия живот се метаморфозира, превръща се в радост, която се разлива към съответния човек.
към текста >>
При едно дете ще трябва да се потърси, откъде в живота между смъртта и едно ново раждане се отразява или се е отразявало онова, което в настоящия земен живот се проявява в
метаморфоза
та на неразбирането.
И когато говорим днес за Валдорфска педагогика в училище, ние естествено трябва да държим сметка за съвременната цивилизация. Ние не можем току така с пълна откритост да възпитаваме така, че да предизвикаме съзнание за повтарящите се земни съществувания, защото днес хората нямат даже и едно смътно чувство за повтарящите се земни съществувания. Но импулсите, които са заложени именно в педагогиката на Валдорфското училище, когато те бъдат приети, ще се развият по-нататък в следващите столетия така, че това ще бъде включено в етическото, в моралното възпитание: Имате ли едно недостатъчно надарено дете; причината за това се крие в минали земни съществувания, в които то много е мразело и след това с помощта на духовната наука ще се потърси, кого е мразело. Защото хората, които са били мразени и по отношение на които са били извършени дела от омраза, трябва отново да се намират някъде в заобикалящия свят. И постепенно в следващите столетия възпитанието ще бъде поставено все повече в самия живот.
При едно дете ще трябва да се потърси, откъде в живота между смъртта и едно ново раждане се отразява или се е отразявало онова, което в настоящия земен живот се проявява в метаморфозата на неразбирането.
Тогава ще можем да направим нещо, за да се развие в детската възраст особена любов към онези хора, към които в минали земни съществувания е имало особена омраза. И ще се види, че чрез една така конкретно приложена любов, умът, въобще цялото душевно устройство ще се просветли. Това, което може да помогне на възпитанието, не ще се крие в общи теории върху кармата, а в конкретното вглеждане в живота, за да се забележи, какви са кармическите взаимовръзки. Хората ще забележат, че в крайна сметка децата в един клас са събрани от съдбата, а това съвсем не е безразлично. И когато хората надраснат и се издигнат над онова отвратително безгрижие, което царува днес по отношение на такива неща, когато фактът, че «човешкият материал» - както често го наричат, - е струпан в един клас, действително се схваща така, като че той е бил струпан от случайността, а не събран от самата съдба.
към текста >>
128.
ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 15.03.1924
GA_235 Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки Първи том
Така, преминавайки от един земен живот в друг, от едно въплъщение в друго, съществува една
метаморфоза
, едно взаимодействие на трите различни организации на човешкото същество.
Така, преминавайки от един земен живот в друг, от едно въплъщение в друго, съществува една метаморфоза, едно взаимодействие на трите различни организации на човешкото същество.
към текста >>
129.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 6 април 1924 година
GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том
И това, което той изживява в едно мощно вътрешно преобразуване, в една мощна вътрешна
метаморфоза
, се яви след това в тези всеобхватни гледища.
И тогава в него се развива нещо, което от една страна бихме могли да наречем склонност към германската същност, от друга страна обаче се развива също и противната сила към това - чувството, че тогава той би отишъл твърде далече.
И това, което той изживява в едно мощно вътрешно преобразуване, в една мощна вътрешна метаморфоза, се яви след това в тези всеобхватни гледища.
Той можеше да говори за германската народност и за германския райх както някой, който някога интимно е бил запознат с тези неща, но които всъщност е приел, без да е трябвало да го стори. Той би трябвало да разпространява тогава християнството. Така да се каже, той беше навлязъл в тези области, без да е трябвало - това можеше да се долови от обръщенията в неговите речи - и искаше отново да се върне обратно, за да поправи тези неща. Оттам и неговата страст към Швейцария, оттам и неговата страст за построяването на Арлбергския път. Можем даже да кажем, че и по външност, - ако го разгледате, това се изразяваше в неговата фигура - той всъщност не изглеждаше като поляк.
към текста >>
130.
СЕДЕМНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 29 юни 1924 година
GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том
Той повече е представлявал една трансформация, една
метаморфоза
, отколкото един скок.
Онова, което се намесва тук в земното развитие, някога е било благоприятно, необходимо за него, било е полезно във времето, когато човечеството не е подлежало на днешната форма на раждане и умиране. И ако искаме да си представим нещо определено при току-що казаното, трябва да насочим поглед към старата лунна епоха. В старата лунна епоха, която е предхождала земната епоха, човекът не е подлежал на раждането и смъртта така, че рязко да бъде въвеждан във физическото съществуване чрез раждането, съответно чрез зачатието, нито да бъде извеждан от физическото съществуване чрез смъртта. Преходът е бил много по-мек, поблаг.
Той повече е представлявал една трансформация, една метаморфоза, отколкото един скок.
Земният човек, всъщност лунният човек, не е бил така материален както днешния. В духовния свят човекът не е бил така одухотворен както днешния.
към текста >>
131.
ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 13 юли 1924 г.
GA_237 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Трети том
Тя беше
метаморфоза
на старата Прозерпина.
Тя беше метаморфоза на старата Прозерпина.
Беше онази творяща богиня, с която по определен начин се свързваше търсещият познание. Тя му се явяваше от всеки минерал, от всяко растение, от всяко животно, явяваше се от облаците, от планините, от изворите. Хората чувстваха, че тази богиня, която твори през зимата под Земята, а през лятото над Земята, е помощникът на онова божество, за което говорят евангелията. Тя изпълняваше божествена сила, беше изпълняващото божествено същество.
към текста >>
Той чувстваше това като дар на поучението, получено от богинята Природа, приемница и
метаморфоза
на Прозерпина.
И когато един такъв човек, който се стремеше към познание, беше достатъчно обучаван от тази богиня относно минералното, растителното и животинското естество, когато беше въведен в живите сили, чрез нея той се научаваше да познава природата на четирите елемента: земя, вода, въздух, огън. Той се научаваше да познава, как сред минералното, растителното и животинското естество витаят и тъкат тези конкретно разливащи се над света четири елемента: земя, вода, въздух, огън. И самият той със своето етерно тяло се чувстваше вплетен в тъкането на земното с неговата тежест, на водата с нейната живителна сила, на въздуха с неговата събуждаща усещане сила, на огъня с неговата запалваща аза сила. В това се чувстваше вплетен човекът.
Той чувстваше това като дар на поучението, получено от богинята Природа, приемница и метаморфоза на Прозерпина.
И усилията на учителите бяха насочени към задачата да доведат учениците до предчувствието за това живо общуване с изпълнената от Бога и от божествената субстанция природа; да проникнат до тъкането и живота на елементите.
към текста >>
132.
8. ОСМА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 19 септември 1924 г.
GA_238 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Четвърти том
Но понеже мистериите - искам да кажа култовете от мистерийните центрове, които тази личност видя - бяха се превърнали вече в нещо външно в онези места, където е живял, той прие в себе си култове и устройства, които в течение на първите столетия на християнското развитие в християнизирана
метаморфоза
бяха пренесени върху римското християнство.
Но понеже мистериите - искам да кажа култовете от мистерийните центрове, които тази личност видя - бяха се превърнали вече в нещо външно в онези места, където е живял, той прие в себе си култове и устройства, които в течение на първите столетия на християнското развитие в християнизирана метаморфоза бяха пренесени върху римското християнство.
към текста >>
133.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, Прага, 5. Април 1924 г.
GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том
Това, което като такава
метаморфоза
в древни времена особено радикално настъпва в течение на земния живот, което се наричаше «да бъдеш роден за втори път», това се приписваше на Слънцето и то с право, защото слънчевите сили са във връзка с всичко, което човек в пълна свобода може да направи от себе си.
Това, което като такава метаморфоза в древни времена особено радикално настъпва в течение на земния живот, което се наричаше «да бъдеш роден за втори път», това се приписваше на Слънцето и то с право, защото слънчевите сили са във връзка с всичко, което човек в пълна свобода може да направи от себе си.
Но постепенно в развитието на човечеството се стигна дотам, че вече не беше присъщо за човека да поглежда нагоре в мировите висини и да внася съзнанието за това във физическия свят. Юлиан Апостата (Юлиан Отстъпникът)[13] искаше да насочи вниманието, че това още съществува, но то трябваше да се изкупи със смъртта. Христос обаче - чрез това, че внесе сила в думите си чрез морала, чрез религиозно-моралното задълбочаване, - искаше да донесе на човека онова, което природата не му даваше. Исус Христос учеше хората: - Ако чувствате така, както аз чувствам, ако вие вместо да гледате към Слънцето гледате към това, което е събудено в мен, аз, който съм последният, който в тридесетата си година прие слънчевото слово, тогава вие отново ще намерите пътя към слънчевата същност. - И мистерийните учители от началното християнското време знаеха съвсем точно, че ще се развие само разумът, само интелектуалността, която ще донесе свободата на хората, но ще му вземе старото ясновидство, което го водеше в духовността на Космоса.
към текста >>
134.
6. Шеста лекция, 19 Октомври 1915 год.
GA_254 Окултното движение през 19 век и неговата връзка със съвременната култура
Ако в размисъла за целия ход на човешкия живот от раждането до смъртта имаме силно предвид детството, може би има възможност да обърнем недостатъчно внимание на тази
метаморфоза
на вътрешния живот на душата.
Ако в размисъла за целия ход на човешкия живот от раждането до смъртта имаме силно предвид детството, може би има възможност да обърнем недостатъчно внимание на тази метаморфоза на вътрешния живот на душата.
Но това е важно да се разбере, защото периодът, през който нашата сила за преценка не е още напълно събудена, е същият този период, в който могат да бъдат получени водещи импулси за по-късния живот. Заради нашата сила на свободна преценка ние трябва, така да се каже, да бъдем обвити в сън през ранните години на нашия живот, за да може определени ръководни сили да намерят своя път в нашия интелект и в нашите морални импулси, за да не кристализираме преждевременно силите, които са ни дарени за целите на нашия живот, и които са "вдъхнати" не казвам "включени" в нашето същество. Така имаме нещо за целия си живот; ние се ръководим през живота от интелектуалните и моралните импулси, вдъхнати в нашата душа.
към текста >>
Често се е казвало и трябва отново и отново да бъде повтаряно, че приближаването към духовния свят е също и един вид пробуждане от обичайните условия и обстоятелства в живота; отново, следователно, това е изменение в метаморфозите на живота, подобно на
метаморфоза
та, водеща от детството към способността за свободно отсъждане в по-късния живот.
Когато се приближаваме към идеи за духовния свят, ние ставаме в определено отношение по-свободни.
Често се е казвало и трябва отново и отново да бъде повтаряно, че приближаването към духовния свят е също и един вид пробуждане от обичайните условия и обстоятелства в живота; отново, следователно, това е изменение в метаморфозите на живота, подобно на метаморфозата, водеща от детството към способността за свободно отсъждане в по-късния живот.
към текста >>
135.
7. Седма лекция, 22 Октомври 1915 год.
GA_254 Окултното движение през 19 век и неговата връзка със съвременната култура
Тези души на човешки същества, които са починали на младини отново имат специални сили, също в резултат на
метаморфоза
.
Казах още, че човешките същества, починали на възраст от 8 или 9 до 16 или 17 години, се намират сред душите, опитващи се да се инкарнират веднага щом има възможност.
Тези души на човешки същества, които са починали на младини отново имат специални сили, също в резултат на метаморфоза.
На възраст от 14, 15 или 16 години човешкото същество достига пубертета: ако пубертетът не е бил достигнат или едва е бил достигнат, силите водещи до него се преобразяват в духовния свят в сили, чрез които такава душа може да работи сред онези души, които очакват своята следваща инкарнация на Земята, помагайки им да се подготвят за тази инкарнация.
към текста >>
136.
4. СКАЗКА ПЪРВА. Мюнхен, 15 февруари 1918 г.
GA_271 Изкуство и познание на изкуството Основите на една нова естетика
Който има сега едно чувство за превръщането на формите, който може да види, как формите преминават така едни в други, както мисли Гьоте, че обикновеният зелен лист преминава в обагрения лист на цвета, ще може да забележи, ако разшири по-нататък този начин на разглеждане нещата, че човешката глава е едно цяло и останалият организъм е също едно цяло, и че едното е
метаморфоза
на другото.
Ако се придържаме отново към човешката форма, като един пример можем да кажем следното: онзи, който разглежда един човешки скелет, вижда още при едно съвсем повърхностно наблюдение, че този човешки скелет се състои всъщност от явно две части, от два члена бихме могли да отидем по-далече, но днес това би ни довело твърде далече: от главата, която е така да се каже само сложена върху останалия скелет на тялото, и от останалия скелет на тялото.
Който има сега едно чувство за превръщането на формите, който може да види, как формите преминават така едни в други, както мисли Гьоте, че обикновеният зелен лист преминава в обагрения лист на цвета, ще може да забележи, ако разшири по-нататък този начин на разглеждане нещата, че човешката глава е едно цяло и останалият организъм е също едно цяло, и че едното е метаморфоза на другото.
Целият останал човек е по един пълен с тайнственост начин такъв, че може да кажем: когато го гледаме по съответен начин, той може да бъде превърнат в една човешка глава. И човешката глава е нещо, което, бих могъл да кажа, съдържа целия човешки организъм, само че заоблен, развит по-нататък. Обаче забележителното е: когато човек има способността да вижда правилно нещата, когато има способността да вижда добре именно това нещо и е действително в състояние да превърне в своята вътрешност човешкия организъм така, че той да стане в неговата цялост една глава, и може да превърне човешката глава така, че тя да се яви като самия човек, тогава обаче в двата случая излиза нещо съвършено друго. В единия случай, когато превърнем главата в цялостния организъм, получаваме нещо, като пристегнат, като че навсякъде склерозиран. Когато оставим останалия организъм да ни действува така, че той се превръща за нас в глава, получаваме нещо, което изглежда много малко подобно на обикновения човек, което напомня за човека само във формите на неговата глава.
към текста >>
Това вътрешно престъпление ние трябваше да покажем побеждаването, което се ражда тогава, когато човешката глава преминава чрез
метаморфоза
та в една тъмна, подтискаща форма, която сега обаче бива отново победена чрез Представителя на човечеството: тази тъмна форма е до неговите нозе, тя е така, че може да бъде почувствувана като един член, като една част на това, което представлява човека.
Тогава тук бе преследвано пластично /скулптурно/ това, което в обикновената човешка форма е държано подтиснато не самият жест, който се прави от душата, а онзи, който бива убит само в душата, който е държан подтиснат от живота на душата да бъде събуден този жест и след това да бъде отново доведен в покой. Следователно в този типичен човек на споменатата група бе преследвано да бъде поставена първо като жест в движение спокойната повърхност на човешкия организъм и след това да бъде отново доведена до покой. Чрез това ние стигнахме съвсем естествено до чувството да направим да изпъкне по-силно онова, което е заложено във всеки човек, но самопонятно е задържано чрез по-висшия живот, а именно асиметрията, която съществува у всеки човек при никой човек дясната страна не е както лявата. Но тук ние направихме да изпъкне по-силно тази асиметрия, освободихме така да се каже онова, което е задържано в един по-висш живот, но след това трябваше с хумор да го свържем отново на една по-висока степен и се наложи да примирим отново това, което изглежда натуралистично отвън. Налага се да примирим художествено това престъпление против натурализма, състоящо се в преувеличението на асиметрията, също да вложим иначе и някои други черти в жеста и след това да доведем отново този жест до покой.
Това вътрешно престъпление ние трябваше да покажем побеждаването, което се ражда тогава, когато човешката глава преминава чрез метаморфозата в една тъмна, подтискаща форма, която сега обаче бива отново победена чрез Представителя на човечеството: тази тъмна форма е до неговите нозе, тя е така, че може да бъде почувствувана като един член, като една част на това, което представлява човека.
Другата фигура, която да създадем в допълнение, представлява онова, което чувството изисква, когато освен главата останалата човешка форма става така мощна, каквато тя е иначе в живота, но е задържана от по-висшия живот, когато израства прекалено онова, което иначе е останало атрофирано: като например се наставя в раменните лопатки, което в човека се крие вече несъзнателно в неговата форма и е определен луциферически елемент в него, един елемент, който иска да излезе от човешкото същество. Когато всичко това, което е заложено в човешката форма като израстващо от инстинктите, от желанията, се превръща във форма, докато иначе то е задържано чрез един по-висш живот чрез умствения живот, чрез разумния живот който разумен живот се развива иначе в човешката глава, осъществява се в човешката глава, ние имаме възможността да обезмагьосаме природата, да изтръгнем от природата нейната явна тайна, като отново поставяме в отделните части това, което природата убива в тези отделни части, за да направи от тях едно цяло, така че наблюдателят чувствува необходимостта да извърши в своята душа онова, което иначе природата е извършила преди него. /Групата изваяна от дърво, за която става дума по-горе, е висока девет метра и представлява Христос наречен още Представител на човечеството между Луцифер и Ариман. Бележка на преводача./ Природата е направила всичко това. Тя действително е съгласувала човека така, че от различните отделни членове той е съставен хармонично.
към текста >>
137.
5. СКАЗКА ВТОРА. Мюнхен, 17 февруари 1918 г.
GA_271 Изкуство и познание на изкуството Основите на една нова естетика
За този, който има чувство за формата, се установява сега не чрез някакво анатомическо разглеждане, а чрез едно чувствено разглеждане на скелета на главата и на скелета на тялото -, че единият е една
метаморфоза
на другия, че това, което са костите на главата можем да си го представим по форма така, щото винаги там, където се намира един хълм, този хълм също може да израсне, от друга страна там, където се намира един израстък, този израстък може да намалее, да изчезне, чрез просто преобразуване, чрез едно просто изменение ние можем фактически чрез изменение на формата да направим скелетът на главата да произлезе от останалия скелет на тялото и, до определена висока степен, останалият скелет да произлезе от този на главата.
Естествено това може да отиде по-далече и тогава стигаме до това, което днес изглежда на някои хора направо безсмислено, ужасно. Ние можем да разберем това; обаче ужасно е изглеждало на хората винаги това, което след това става за тях нещо самопонятно, след като известно време са свикнали с него. Когато разглеждате един човек достатъчно е само да го разглеждате по форма на неговия скелет -, Вие ще можете да добиете още чрез един съвсем повърхностен начин на разглеждане възгледа, че скелетът се състои от две силно диференцирани части днес не искаме да вземем под внимание друго: от скелета на главата, който е така да се каже само сложен отгоре, и от останалия скелет.
За този, който има чувство за формата, се установява сега не чрез някакво анатомическо разглеждане, а чрез едно чувствено разглеждане на скелета на главата и на скелета на тялото -, че единият е една метаморфоза на другия, че това, което са костите на главата можем да си го представим по форма така, щото винаги там, където се намира един хълм, този хълм също може да израсне, от друга страна там, където се намира един израстък, този израстък може да намалее, да изчезне, чрез просто преобразуване, чрез едно просто изменение ние можем фактически чрез изменение на формата да направим скелетът на главата да произлезе от останалия скелет на тялото и, до определена висока степен, останалият скелет да произлезе от този на главата.
Така щото можем да кажем: в главата е омагьосан целият човек. Даже когато пред нас имаме един скелет без глава, ние ще бъдем съблазнени, ако не искаме да спрем при сетивното гледане, да допълним при този скелет сетивно-свръхсетивно скелета на главата; ние ще бъдем съблазнени да направим щото видението на главата да произлезе от скелета. Има хора, които не могат да си представят това. Обаче невъзможно е в природата да се роди по някакъв начин скелетът на туловището без скелета на главата. За този, който не застава срещу природата със своето мислене само като абстрактен човек, а застава така, че носи в собственото си усещание същността на природата и не може да чувствува обекта на природата по друг начин, освен както това трябва да бъде, е самопонятно, че от скелета на тялото му се явява като едно видение също скелетът на главата.
към текста >>
138.
Съдържание
GA_276 Изкуството и неговата мисия
Формите на главата и тяхната космическа
метаморфоза
.
Произход на архитектурата. Изкуството да се обличаме. Азгард, замъкът на Боговете. Мидгард, земната родина на човека. Йотунхайм, родината на Великаните.
Формите на главата и тяхната космическа метаморфоза.
към текста >>
139.
2.Втора лекция, 1 Юни 1923
GA_276 Изкуството и неговата мисия
За тази цел обаче ни се притичват на помощ всички висши Йерархии*12 Да, в
метаморфоза
та, чийто краен резултат ще бъде нашата глава през следващата инкарнация, вземат участие всички небесни Духове.
Силовите съотношения, които днес намират израз в нашия физически организъм, в крайниците и т.н., вертикалната или хоризонтална посока на тези сили, тяхното привличане или отблъскване, всичко това ще формира нашата глава през следващата инкарнация.
За тази цел обаче ни се притичват на помощ всички висши Йерархии*12 Да, в метаморфозата, чийто краен резултат ще бъде нашата глава през следващата инкарнация, вземат участие всички небесни Духове.
И нищо чудно, че главата получава онази сферична форма, която всеки момент ни напомня за небесната сфера над нас; следващата част на главата се явява като отражение на атмосферата, която е разположена над Земята, респективно на атмосферните сили. Бихме могли да кажем, че в горната си част главата е едно точно отражение на Небето, в средната си част тя загатва за връзките си с гърдите, т.е. всичко онова, което кръжи около Земята. В нашите гърди ние се нуждаем от въздуха, който обгръща Земята, нуждаем се от светлината, която струи около Земята и така нататък. Обаче както целият наш организъм няма никакво отношение към горното сферично засводяване на главата отношението включва само съответните градивни субстанции то нашите гърди вече показват определено отношение към формирането на носа, към всичко онова, което представлява средната част на главата.
към текста >>
140.
3.Трета лекция, 2 Юни 1923
GA_276 Изкуството и неговата мисия
В края на вчерашната си лекция аз посочих как в организацията на своята глава, човекът всъщност представлява истинска
метаморфоза
на телесната си организация доколкото тя изключва главата от предишното прераждане, и ако човекът може да усети какво са предприели там горе, в небесното отечество, Съществата от висшите Йерархии с последиците от предишния му земен живот, тогава той ще има вече задоволителна представа за устройството на човешката глава и за нейната най-горна част.
В края на вчерашната си лекция аз посочих как в организацията на своята глава, човекът всъщност представлява истинска метаморфоза на телесната си организация доколкото тя изключва главата от предишното прераждане, и ако човекът може да усети какво са предприели там горе, в небесното отечество, Съществата от висшите Йерархии с последиците от предишния му земен живот, тогава той ще има вече задоволителна представа за устройството на човешката глава и за нейната най-горна част.
Напротив, ако правилно разбираме всичко онова, което спада към средната част на главата, носът, очите и т.н., тогава ще съзрем как силите от духовния свят, изграждащи тази част на главата, имат нещо общо с човешките гърди. Формата на носа има отношение към дишането, следователно към това, което наричаме „човекът-гърди“. Ако разглеждаме долната част на главата, където са устата и брадичката, ние също откриваме един вид приспособяване към физическите условия на Земята. Този маниер на разглеждане може да бъде разширен върху целия човек. Във всяко засводяване на горната част на главата, в изпъкването или вдлъбването на черепа ние ясно долавяме как свръхсетивната човешка природа има отношение към формирането на човешкото око.
към текста >>
141.
9. Бележки
GA_276 Изкуството и неговата мисия
*20. Евритмия практически нов вид изкуство, чиито принципи Рудолф Щайнер извлича по свръхестествен път от Гьотевото учение за
метаморфоза
та.
*20. Евритмия практически нов вид изкуство, чиито принципи Рудолф Щайнер извлича по свръхестествен път от Гьотевото учение за метаморфозата.
Лекциите на Р. Щайнер върху евритмията обхващат Събр. Съч. №277-№279.
към текста >>
142.
ИЗРАЗЯВАНЕ НА ЧОВЕКА ЧРЕЗ ТОН И СЛОВО. ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 2 декември 1922 г.
GA_283 Същност на музикалното и тоновото изживяване в човека
Ето защо е особено интересно да бъде разбрана взаимовръзката на това, което човек извоюва като своя реч тук, на земята, с
метаморфоза
та, която има тази реч в предшестващото земното битие.
Когато най-напред разглеждаме средната съставна част, говора на човека, можем да кажем: В говора лежи същественото на земната култура, на земната цивилизация. Тук, на земята, хората се събират и намират мост един към друг посредством говора. Една душа се свързва с друга душа. Усещаме, че именно в говора имаме нещо от съществена важност тук, на земята, и той всъщност е земното отражение на живота в логоса, в мировото слово.
Ето защо е особено интересно да бъде разбрана взаимовръзката на това, което човек извоюва като своя реч тук, на земята, с метаморфозата, която има тази реч в предшестващото земното битие.
И когато човек разглежда тази връзка, той ще се насочи към вътрешното устройство на човека от звука, от тона.
към текста >>
143.
Съдържание
GA_293 Общото човекознание
Гьоте и неговата идея за
метаморфоза
та.
Троичното устройство на човека и неговата връзка с Макрокосмоса. Главата има своя център в себе си, а крайниците имат своя център всред целия видим свят.
Гьоте и неговата идея за метаморфозата.
Античното изкуство като пример за връзката между човека и Макрокосмоса. За произхода на танца от планетарните движения. Същност на музикалното изкуство. По отношение на своята глава човекът произлиза от животинското царство. За необходимостта от покой в системата на главата.
към текста >>
Непрекъснатата
метаморфоза
на животинската същност има своя свръхсетивен израз в човешкия мисловен процес.
Формиращото влияние на човешката глава. Главата и животинското царство. За тенденцията на главата да продуцира свръхсетивни животински форми.
Непрекъснатата метаморфоза на животинската същност има своя свръхсетивен израз в човешкия мисловен процес.
Произход на мигрената. Растителният свят като метаморфоза на въглерода. Безконтролното разрастване на растителния свят като причина за боледуване. Връзка между хранене и дишане. Човешкото „силово" тяло и неговите задачи.
към текста >>
Растителният свят като
метаморфоза
на въглерода.
Формиращото влияние на човешката глава. Главата и животинското царство. За тенденцията на главата да продуцира свръхсетивни животински форми. Непрекъснатата метаморфоза на животинската същност има своя свръхсетивен израз в човешкия мисловен процес. Произход на мигрената.
Растителният свят като метаморфоза на въглерода.
Безконтролното разрастване на растителния свят като причина за боледуване. Връзка между хранене и дишане. Човешкото „силово" тяло и неговите задачи. Захарната болест като експанзия на кристализационните процеси. Специфичните задачи на човешкото тяло: Непрекъснато да разтваря минералите и да преобразява растителното царство.
към текста >>
144.
2. Втора лекция, 22.08.1919
GA_293 Общото човекознание
Следователно, когато си представяте нашата духовно-душевна
метаморфоза
след смъртта, и то в нейния зародишен вид, Вие стигате до идеята за човешката воля.
Ако проверите какво съдържание влагат психолозите във волята, Вие лесно ще се убедите: Според тях съдържанието на волята е в областта на мисленето. Сякаш волята сама за себе си, остава без съдържание. Практически, за волята не съществуват ни какви дефиниции; при нея те са наистина трудни, понеже тя се явява като лишена от свое собствено съдържание. И така, какво представлява волята? Тя не е нищо друго, освен онзи зародиш в нас, които след смъртта ще се превърне в наша духовно-душевна реалност.
Следователно, когато си представяте нашата духовно-душевна метаморфоза след смъртта, и то в нейния зародишен вид, Вие стигате до идеята за човешката воля.
Житейският път стига до Портата на смъртта, но волята продължава нататък. (рис.1)
към текста >>
За това се досети, Шопенхауер; но естествено, той не можа да стигне до убеждението, че волята е зародиш на духовно-душевната ни
метаморфоза
, и по-точно казано, на нашата духовно-душевна реалност след смъртта.
Нека да обобщим: От една страна имаме представата,която разглеждаме като образ на пренаталния живот, т.е. на живота преди раждането; от друга страна е волята, като зародиш на нещо, което предстои. Моля Ви да вникнете както трябва в разликата между „зародиш" и „образ". Защото зародишът е нещо трансцедентално (Uber-Reales), а образът нещо нереално, нещо което стои под реалността (Unter-Reales); един зародиш след време се превръща в нещо реално, с други думи, носи в себе си една бъдеща реалност; така че всъщност волята е от много по-духовно естество, отколкото обикновено мислим.
За това се досети, Шопенхауер; но естествено, той не можа да стигне до убеждението, че волята е зародиш на духовно-душевната ни метаморфоза, и по-точно казано, на нашата духовно-душевна реалност след смъртта.
към текста >>
145.
3. Трета лекция, 23.08.1919
GA_293 Общото човекознание
Защото основното тук е
метаморфоза
та на силите, а не формулирането на някакъв абстрактен принцип за съхранение на енергията.
Вие добре знаете, че Юлиус Роберт Майер*22 е откривател на т.н. „закон за съхранение на енергията". Според този закон, сборът от всички налични енергии и сили в Космоса е постоянна величина, само че те непрекъснато се трансформират, така че напр. една сила се проявява веднъж като топлина, друг път като механична сила и т.н. Обаче да се влага такъв смисъл в закона на Юлиус Роберт Майер, означава само, че е разбран крайно погрешно!
Защото основното тук е метаморфозата на силите, а не формулирането на някакъв абстрактен принцип за съхранение на енергията.
към текста >>
146.
7. Седма лекция, 28.08.1919
GA_293 Общото човекознание
Към стареца, намиращ се в залеза на своя живот, ние можем да говорим по друг начин, защото неговите усещания са претърпели известна
метаморфоза
.
Волевата и чувствена сфера на детето също са свързани с неговите сетива. Ето защо ние винаги подчертаваме, че интелектуалното възпитание на детето има нещо общо и с неговата воля; защото чрез всичко, което детето вижда и възприема, ние трябва да подсилваме неговите чувства и воля; в противен случай ние сме в разрез със самата сетивна природа на детето.
Към стареца, намиращ се в залеза на своя живот, ние можем да говорим по друг начин, защото неговите усещания са претърпели известна метаморфоза.
При стареца усещанията са преминали от чувствената воля към чувственото мислене, с една дума, те са станали други. Тук те имат по-скоро мисловен характер и носят в себе си много по-голямо спокойствие, защото са защитени от атаките на волята. За стареца можем да кажем, че усещанията вече стоят близо до понятията, до идеите.
към текста >>
147.
8. Осма лекция, 29.08.1919
GA_293 Общото човекознание
Ето защо аз наистина мога да определя възприемането на Азът у другия човек като един познавателен процес, но с уговорката, че този познавателен процес е само една
метаморфоза
на спящата воля.
А това е възможно благодарение на сетивния орган за Азът на другия човек. Следователно, „Азовото сетиво" е организирано по такъв начин, че възприема другия Аз не в своята будна, а в своята спяща воля, като същевременно впечатленията, уловени от спящото съзнание веднага биват препращани към нервната система под формата на това, което наричаме „познание". Накратко, основният акцент при цялостното възприемане на другия човек пада върху волята, обаче не върху будната, а върху спящата воля. Да, ние непрекъснато подсилваме „Азовото сетиво" с откъслечни мигове от спящата воля. А това, което лежи между тях, е вече „познание"; то веднага бива препращано в областта, където господствува нервната система.
Ето защо аз наистина мога да определя възприемането на Азът у другия човек като един познавателен процес, но с уговорката, че този познавателен процес е само една метаморфоза на спящата воля.
И така, сетивният процес, имащ за цел да обхване „Азът" на другия човек, е по същество волев процес, само че ние не го осъзнаваме като такъв. Все още ние сме лишени от съзнателен достъп до изживяванията, които имаме по време на сън.
към текста >>
След като изключихме възможността от педантични забележки относно познавателния характер на някои сетива понеже установихме, че познавателният процес в случая е само една
метаморфоза
на спящата воля, нека сега да групираме сетивата по следния начин.
След като изключихме възможността от педантични забележки относно познавателния характер на някои сетива понеже установихме, че познавателният процес в случая е само една метаморфоза на спящата воля, нека сега да групираме сетивата по следния начин.
към текста >>
148.
10. Десета лекция, 01.09.1919
GA_293 Общото човекознание
Той просто приложи идеята за
метаморфоза
та по отношение на човешкото тяло.
Вие знаете, че Гьоте насочи своето внимание най-напред към т.н. „прешленна" теория за произхода на черепа. Какво имаше предвид той?
Той просто приложи идеята за метаморфозата по отношение на човешкото тяло.
Както знаем, гръбначният стълб е разположен от костни прешлени, лежащи един върху друг. Намирайки се във Венеция, Гьоте разглежда черепа на един овен и открива, че черепните кости не са нищо друго, освен метаморфоза на гръбначните прешлени. С други думи, ако човек си представи някакъв орган обърнат навътре и изостанал в своето развитие, би могъл да разбере и строежа на гръбначните прешлени. Този факт направил поразително впечатление върху Гьоте, защото той веднага стигна до заключение то а то се оказа решаващо за по-нататъшния му живот, че черепът е преформиран и напреднал в развитието си гръбначен стълб.
към текста >>
Намирайки се във Венеция, Гьоте разглежда черепа на един овен и открива, че черепните кости не са нищо друго, освен
метаморфоза
на гръбначните прешлени.
Вие знаете, че Гьоте насочи своето внимание най-напред към т.н. „прешленна" теория за произхода на черепа. Какво имаше предвид той? Той просто приложи идеята за метаморфозата по отношение на човешкото тяло. Както знаем, гръбначният стълб е разположен от костни прешлени, лежащи един върху друг.
Намирайки се във Венеция, Гьоте разглежда черепа на един овен и открива, че черепните кости не са нищо друго, освен метаморфоза на гръбначните прешлени.
С други думи, ако човек си представи някакъв орган обърнат навътре и изостанал в своето развитие, би могъл да разбере и строежа на гръбначните прешлени. Този факт направил поразително впечатление върху Гьоте, защото той веднага стигна до заключение то а то се оказа решаващо за по-нататъшния му живот, че черепът е преформиран и напреднал в развитието си гръбначен стълб.
към текста >>
горната и долна челюст като
метаморфоза
на гръбначните прешлени; нещо, което Гьоте се опита да направи, но по един повърхностен и външен начин.
Впрочем, сравнително лесно е да се установи, че костите на черепа произлизат от метаморфозиралите прешлени на гръбначния стълб. Много по-трудно е да възприемем кухите тръбни кости на крайниците, респективно „крайниците на главата", т.е.
горната и долна челюст като метаморфоза на гръбначните прешлени; нещо, което Гьоте се опита да направи, но по един повърхностен и външен начин.
Защо това е така?
към текста >>
Виждате ли, това се дължи на обстоятелството, че всяка куха, тръбна кост където и да се намира тя е
метаморфоза
, макар и по твърде особен начин, на черепните кости, на черепа.
Виждате ли, това се дължи на обстоятелството, че всяка куха, тръбна кост където и да се намира тя е метаморфоза, макар и по твърде особен начин, на черепните кости, на черепа.
Вие можете сравнително лесно да си представите гръбначния стълб превърнат в черепни кости, ако уголемите и съответно намалите някои от неговите части. Обратно, много е трудно да си представите как от кухите тръбни кости на ръцете или краката могат да се получат плоските черепни кости. Ако искате да имате ясна представа за тези неща, необходимо е да предприемете, така да се каже, една процедура. На гледно казано, с кухите кости на ръцете и краката Вие трябва да предприемете същата процедура, която вършите при обучаването на чорапи или ръкавици, обръщайки първоначално вътрешната им част навън. Сравнително лесно е да си представим, как изглежда един чорап или ръкавица, когато са обърнати навътре.
към текста >>
149.
12. Дванадесета лекция, 03.09.1919
GA_293 Общото човекознание
Тази непрекъсната
метаморфоза
на животинската същност, спускаща се от главата надолу, намира своя свръхсетивен израз в човешкото същество, под формата на неговия мисловен процес.
Да, от свръхсетивна гледна точка, животинските форми непрекъснато напират от човека, за да бъдат веднага премахвани от него самия. И какво би се получило, ако „заснемем" на фотографска лента целият този процес? Какво би ни показала една „свръхсетивна фотография"? Там ние бихме видели не друго, а човешките мисли. Мислите на човека са свръхсетивния корелат на това, което остава невидимо за сетивата.
Тази непрекъсната метаморфоза на животинската същност, спускаща се от главата надолу, намира своя свръхсетивен израз в човешкото същество, под формата на неговия мисловен процес.
Този реален свръхсетивен процес е един неоспорим факт. Вашата глава е не само един безделник, излегнат над раменете, а нещо, което на всяка цена се стреми да Ви задържи в животинския свят. Тя Ви налага формите на цялото животинско царство и с удоволствие би насърчавала самообновяването на животинския свят в рамките на човешкото тяло. Но тъкмо чрез Вашите гърди и крайници, Вие не допускате това! Вие активно превръщате животинското царство в човешки мисли.
към текста >>
Растителният свят е
метаморфоза
на въглерода, който се отделя в хода на асимилацията, съответствуваща на човешкото дишане.
През деня растението е жадно за въглероден двуокис, а отблъсква кислорода. И би било зле, ако то постъпваше по друг начин; защото в този случай както ние, така и животните, щяхме да бъдем лишени от кислород. Обаче растението задържа въглеродния двуокис в себе си. По този начин то си осигурява захар, енергия и всичко, каквото му е необходимо; с една дума, то изгражда своя организъм. Растителният свят възниква от въглерода, който растенията чрез процесите на асимилация отделят от въглеродния двуокис.
Растителният свят е метаморфоза на въглерода, който се отделя в хода на асимилацията, съответствуваща на човешкото дишане.
Растението също диша, само че по свой собствен начин. Да, повърхностното наблюдение показва, че растението също диша, най-вече през нощта. Но това е все едно да твърдим: Ето, тук има един бръснач и с него ще нарежа месото.
към текста >>
150.
Бележки
GA_293 Общото човекознание
Щайнер извежда по свръхсетивен път от Гьотевото учение за
метаморфоза
та.
*25 евритмия практически нов вид изкуство, чиито принципи Р.
Щайнер извежда по свръхсетивен път от Гьотевото учение за метаморфозата.
към текста >>
151.
9. ДЕВЕТИ СЕМИНАР. Щутгарт, 30.8.1919
GA_295 Лекции по валдорфска педагогика
Децата няма да възприемат директно идеите на
метаморфоза
та, а връзката между вода и корен, въздух и листа, топлина и листа.
Децата няма да възприемат директно идеите на метаморфозата, а връзката между вода и корен, въздух и листа, топлина и листа.
към текста >>
Прочетете хубавите съчинения на Гьоте от 20-те години на 19 век, където той е писал "опрашването", където защитава
метаморфоза
та от същинския процес на оплождане и където се обявява срещу това, че хората го считат за толкова важно и определят полето като едно постоянно брачно легло.
Процесът на оплождане при растенията не е нещо толкова особено забележително, колкото се възприема в днешното абстрактно природонаучно време.
Прочетете хубавите съчинения на Гьоте от 20-те години на 19 век, където той е писал "опрашването", където защитава метаморфозата от същинския процес на оплождане и където се обявява срещу това, че хората го считат за толкова важно и определят полето като едно постоянно брачно легло.
Гьоте се противопоставя на поставянето на преден план на процеса на оплождане на растенията. Метаморфозата е много по-важна от процеса на оплождане. Ако и днес не може да се сподели вярата на Гьоте, че оплождането е нещо допълнително и растението расте чрез метаморфоза, чрез самото себе си, ако и днес според напредналата наука, процеса на оплождане, се разглежда като важен, то е възможно, че ние нямаме право да обръщаме нещата така, както правим днес. Ние трябва да оставим този процес на по-заден план и на това място трябва да поставим отношението на растението към околния свят. Много по-важно а да определим как въздействат на растението въздух и топлина, светлина и вода, отколкото този абстрактен процес на оплождане, който днес излезе на преден план.
към текста >>
Метаморфоза
та е много по-важна от процеса на оплождане.
Процесът на оплождане при растенията не е нещо толкова особено забележително, колкото се възприема в днешното абстрактно природонаучно време. Прочетете хубавите съчинения на Гьоте от 20-те години на 19 век, където той е писал "опрашването", където защитава метаморфозата от същинския процес на оплождане и където се обявява срещу това, че хората го считат за толкова важно и определят полето като едно постоянно брачно легло. Гьоте се противопоставя на поставянето на преден план на процеса на оплождане на растенията.
Метаморфозата е много по-важна от процеса на оплождане.
Ако и днес не може да се сподели вярата на Гьоте, че оплождането е нещо допълнително и растението расте чрез метаморфоза, чрез самото себе си, ако и днес според напредналата наука, процеса на оплождане, се разглежда като важен, то е възможно, че ние нямаме право да обръщаме нещата така, както правим днес. Ние трябва да оставим този процес на по-заден план и на това място трябва да поставим отношението на растението към околния свят. Много по-важно а да определим как въздействат на растението въздух и топлина, светлина и вода, отколкото този абстрактен процес на оплождане, който днес излезе на преден план. Искам да следвате насоката. Търсете правилната методика, правилния подход към растенията.
към текста >>
Ако и днес не може да се сподели вярата на Гьоте, че оплождането е нещо допълнително и растението расте чрез
метаморфоза
, чрез самото себе си, ако и днес според напредналата наука, процеса на оплождане, се разглежда като важен, то е възможно, че ние нямаме право да обръщаме нещата така, както правим днес.
Процесът на оплождане при растенията не е нещо толкова особено забележително, колкото се възприема в днешното абстрактно природонаучно време. Прочетете хубавите съчинения на Гьоте от 20-те години на 19 век, където той е писал "опрашването", където защитава метаморфозата от същинския процес на оплождане и където се обявява срещу това, че хората го считат за толкова важно и определят полето като едно постоянно брачно легло. Гьоте се противопоставя на поставянето на преден план на процеса на оплождане на растенията. Метаморфозата е много по-важна от процеса на оплождане.
Ако и днес не може да се сподели вярата на Гьоте, че оплождането е нещо допълнително и растението расте чрез метаморфоза, чрез самото себе си, ако и днес според напредналата наука, процеса на оплождане, се разглежда като важен, то е възможно, че ние нямаме право да обръщаме нещата така, както правим днес.
Ние трябва да оставим този процес на по-заден план и на това място трябва да поставим отношението на растението към околния свят. Много по-важно а да определим как въздействат на растението въздух и топлина, светлина и вода, отколкото този абстрактен процес на оплождане, който днес излезе на преден план. Искам да следвате насоката. Търсете правилната методика, правилния подход към растенията.
към текста >>
152.
12. ДВАНАДЕСЕТИ СЕМИНАР. Щутгарт, 3. 9.1919
GA_295 Лекции по валдорфска педагогика
Метаморфоза
та и попълването все още е неразбираемо за деца под 14 години, особено за деца от 9 до 11 години.
Р.Щ.: Да се дават колкото може повече примери!
Метаморфозата и попълването все още е неразбираемо за деца под 14 години, особено за деца от 9 до 11 години.
към текста >>
153.
6. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 17 август 1919
GA_296 Възпитанието
Защото преминавайки от цялата външна наука за мъртвото върху живото, върху
метаморфоза
та, върху възникването на растенията, в той беше човекът на петата следатлантска епоха в своето най-елементарно начало.
А сега, направете това прозрение на една дълбока връзка, помислете, кой е най-характерния човек, търсил прозрението на растението. Това е Гьоте.
Защото преминавайки от цялата външна наука за мъртвото върху живото, върху метаморфозата, върху възникването на растенията, в той беше човекът на петата следатлантска епоха в своето най-елементарно начало.
Затова ако прочетете една малка студия от Гьоте от 1790 година: "Опит за обяснение на възникването на растението", то именно в нея вие ще откриете опита на Гьоте да обхване процеса на възникване на растението, не като нещо мъртво, затворено в себе си, а като нещо възникващо лист по лист. Тук вие ще видите изгрева на онова прозрение, което трябва да се търси именно входа на петата следатлантска епоха.
към текста >>
За да получим усещане за това, което е нужно в тази област, ние трябва да оставяме именно подобни неща, така както ви ги описах днес, да изникват пред душите ни:
метаморфоза
та на човечеството от времето на древните египтяни, когато дори и тялото беше по-скоро растително по природата си, така че, когато изпадне обратно в миналото се разболява, развива язвени образувания и т.н., и че ние носим един труп, който всъщност познава нещата.
За да получим усещане за това, което е нужно в тази област, ние трябва да оставяме именно подобни неща, така както ви ги описах днес, да изникват пред душите ни: метаморфозата на човечеството от времето на древните египтяни, когато дори и тялото беше по-скоро растително по природата си, така че, когато изпадне обратно в миналото се разболява, развива язвени образувания и т.н., и че ние носим един труп, който всъщност познава нещата.
Посредством тези неща ние ще си създадем усещане, чувство за това, което е необходимо на човечеството: наистина да напредне в посоката, как социалният въпрос може да бъде решен в съвремието. Ние вече не можем да си позволим да разглеждаме във възможно на елементарен вид нещо като социалния въпрос.
към текста >>
154.
ШЕСТА ЛЕКЦИЯ. Учителят като артист във възпитателния процес (II) Оксфорд, 22. Август 1922
GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство
Хората обикновено наблюдават – бих желал да кажа – само по-грубото преобразяване, по-грубата
метаморфоза
на човешката природа и нямат поглед върху по-фините преобразования.
Необходимостта за целта на възпитанието и на възпитателното преподаване да познаваме целия човек става особено ясна, когато наблюдаваме развитието на момчето и на момичето между 11-та и 12-та година от живота.
Хората обикновено наблюдават – бих желал да кажа – само по-грубото преобразяване, по-грубата метаморфоза на човешката природа и нямат поглед върху по-фините преобразования.
По тази причина хората вярват, че вършат нещо добро за детето, когато питат: Какви телесни движения трябва да извършва детето, за да стане телесно здраво? Тъкмо за да стане детето телесно здраво, силно телесно и без никакви ограничения, в детската възраст до тялото на детето трябва да се достигне по обходния път през душата и Духа.
към текста >>
155.
Съдържание
GA_312 Духовна наука и медицина
Познание за извънземните формообразуващи сили.
Метаморфоза
.
Появата и значението на патологичната анатомия от времето на Моргани. Хормонална патология. Клетъчна патология. Болестни процеси и природни процеси. Значение на сравнителната анатомия.
Познание за извънземните формообразуващи сили. Метаморфоза.
Понятието на Трокслер за болестта.
към текста >>
Метаморфоза
на светлината в организма и туберкулоза.
Кислороден процес. Процес на мислите и на представите. Успоредност в развитието на чревните и на мозъчните форми. Теория за бацилите и предразположение за болест. Секреция и мисловни процеси.
Метаморфоза на светлината в организма и туберкулоза.
Макроскопското разглеждане на света и илюзията на микроскопията. Солеви процес и серен процес. Процес на нереализиране. Хомеопатичния принцип в изработването на лекарствени средства.
към текста >>
Метаморфоза
на човешкия организъм: обоняние, вкус, зрение, мислене, асоциации, храносмилане, отделителни процеси през дебелото черво и през бъбреците, процеси на кръвотворение и на лимфообразуване.
Процеса на ароматизиране в растението и обонятелния процес. Процеса на солеобразуване в растението и вкусовия процес.
Метаморфоза на човешкия организъм: обоняние, вкус, зрение, мислене, асоциации, храносмилане, отделителни процеси през дебелото черво и през бъбреците, процеси на кръвотворение и на лимфообразуване.
Сърцето като обединител.
към текста >>
156.
3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 23.03.1920 г.
GA_312 Духовна наука и медицина
Ако на тази акация отрежете листата от листните им дръжки, то се появява нещо интересно, а именно, че листните дръжки търпят промени чрез
метаморфоза
и след това тези възлести листни дръжки поемат функциите на листата.
Но появяващата се тук разлика има основно значение. Разгледайте например нещо, което ни е много близко, обикновената, тъй наречената бяла акация (popinia pseu doacacia).
Ако на тази акация отрежете листата от листните им дръжки, то се появява нещо интересно, а именно, че листните дръжки търпят промени чрез метаморфоза и след това тези възлести листни дръжки поемат функциите на листата.
Тук в силна степен се проявява нещо, което засега хипотетично ще наречем "сила", разположена в цялото растение, която сила се проявява когато попречим на растението да използува своя нормално оформен орган за определените му функции. Виждате ли тук бих желал да кажа все още съществува остатък от това, което в силна степен откриваме в обикновеното, развиващо се растение, проявяващо се в това, че ако, да кажем, даден човек е препятствуван да използува едната си ръка или едната си длан за някакви функции на другата ръка или длан стават по-силни, по-яки, а също и физически по-големи и т.н. Подобни неща трябва да бъдат свързвани, защото това е пътя, водещ до познание на възможностите на даден лечебен метод. И така, в природата извън човека нещата отиват много далече. Така например можем да наблюдаваме следното: да приемем, че дадено растение расте на планински склон, при което подобни растения разширяват такъв тип листни дръжки, че листата остават недоразвити.
към текста >>
157.
4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 24.03.1920 г.
GA_312 Духовна наука и медицина
Ето защо ако търсим светлината в човека, то това трябва да бъде нещо друго, трябва да бъде
метаморфоза
на светлината.
Ние сме окръжени от тази светлина. Но на границата между самите нас и външния свят с тази светлина, т.е. с нещо чисто етерно, става нещо твърде значително: тази светлина бива преобразена. И тя трябва да бъде преобразена. Виждате ли, тъй както растителният процес бива задържан в човека, тъй както бих казал този растителен процес бива прекършен, тъй както на него му се противопоставя процесът на възникване на въглената киселина, така и това, което се съдържа в живота на светлината, бива прекършено в човека.
Ето защо ако търсим светлината в човека, то това трябва да бъде нещо друго, трябва да бъде метаморфоза на светлината.
В мига, в който прекрачим границата на човека по посока навътре, ние откриваме метаморфозата на светлината. Това означава, че в себе си човекът преобразява не само обикновените външни веществени природни процеси, но човекът преобразява и невещественото, светлината. Той я превръща в нещо друго. И ако туберкулозният бацил се чувствува добре в човека, а в слънчевата светлина веднага умира, то такъв един факт, ако е правилно оценен, просто доказва, че в продукта на преобразената светлина, появяващ се във вътрешността на човека, вече е налице жизненият елемент за този бацил; т.е. че ако той твърде добре вирее там вътре, това означава, че нещо там с тази преобразена светлина не е в ред.
към текста >>
В мига, в който прекрачим границата на човека по посока навътре, ние откриваме
метаморфоза
та на светлината.
Но на границата между самите нас и външния свят с тази светлина, т.е. с нещо чисто етерно, става нещо твърде значително: тази светлина бива преобразена. И тя трябва да бъде преобразена. Виждате ли, тъй както растителният процес бива задържан в човека, тъй както бих казал този растителен процес бива прекършен, тъй както на него му се противопоставя процесът на възникване на въглената киселина, така и това, което се съдържа в живота на светлината, бива прекършено в човека. Ето защо ако търсим светлината в човека, то това трябва да бъде нещо друго, трябва да бъде метаморфоза на светлината.
В мига, в който прекрачим границата на човека по посока навътре, ние откриваме метаморфозата на светлината.
Това означава, че в себе си човекът преобразява не само обикновените външни веществени природни процеси, но човекът преобразява и невещественото, светлината. Той я превръща в нещо друго. И ако туберкулозният бацил се чувствува добре в човека, а в слънчевата светлина веднага умира, то такъв един факт, ако е правилно оценен, просто доказва, че в продукта на преобразената светлина, появяващ се във вътрешността на човека, вече е налице жизненият елемент за този бацил; т.е. че ако той твърде добре вирее там вътре, това означава, че нещо там с тази преобразена светлина не е в ред. И изхождайки оттук, Вие добивате представа, че причината на туберкулозата се дължи на факта, че нещо става с тази преобразена светлина, с тази метаморфоза на светлината в човека, нещо, което всъщност не би трябвало да става.
към текста >>
И изхождайки оттук, Вие добивате представа, че причината на туберкулозата се дължи на факта, че нещо става с тази преобразена светлина, с тази
метаморфоза
на светлината в човека, нещо, което всъщност не би трябвало да става.
В мига, в който прекрачим границата на човека по посока навътре, ние откриваме метаморфозата на светлината. Това означава, че в себе си човекът преобразява не само обикновените външни веществени природни процеси, но човекът преобразява и невещественото, светлината. Той я превръща в нещо друго. И ако туберкулозният бацил се чувствува добре в човека, а в слънчевата светлина веднага умира, то такъв един факт, ако е правилно оценен, просто доказва, че в продукта на преобразената светлина, появяващ се във вътрешността на човека, вече е налице жизненият елемент за този бацил; т.е. че ако той твърде добре вирее там вътре, това означава, че нещо там с тази преобразена светлина не е в ред.
И изхождайки оттук, Вие добивате представа, че причината на туберкулозата се дължи на факта, че нещо става с тази преобразена светлина, с тази метаморфоза на светлината в човека, нещо, което всъщност не би трябвало да става.
В обратен случай човек не би носил в себе си прекомерно количество от тези, винаги налични туберкулозни бацили та те винаги са налице, само че обикновено те са в недостатъчно количество; но те са в изобилие, когато човекът е засегнат от туберкулоза. Иначе не бихме срещали навсякъде туберкулозния бацил, ако не съществуваше нещо ненормално по отношение развитието на тази метаморфозирала слънчева светлина.
към текста >>
Така не се осъществява правилно уравновесяване между обливащата го светлина и преработването на слънчевата светлина до съответната
метаморфоза
, и човекът е принуден непрекъснато да посяга към резервите на складираната в него метаморфозирала светлина.
Сега вече няма да е трудно, чрез достатъчен брой дисертации и защити на частни доцентури в тази област емпирическият материал за тези неща, които аз тука излагам само като гледища, просто ще Ви кацне на ръката няма да е трудно да разберем следното: това, което настъпва в човека поради факта, че същият е станал благоприятна почва за туберкулозните бацили, се дължи на следното: или човекът не е достатъчно способен да приема слънчевата светлина, или поради начина си на живот не получава достатъчно слънчева светлина.
Така не се осъществява правилно уравновесяване между обливащата го светлина и преработването на слънчевата светлина до съответната метаморфоза, и човекът е принуден непрекъснато да посяга към резервите на складираната в него метаморфозирала светлина.
към текста >>
Но по отношение на една наша бих казал по-висша дейност, по отношение дейността, например за преобразяване то на светлината до нейната
метаморфоза
, за което говорих сега, по отношение на тази дейност ние сме на едно ниво, заедно с птицата.
За птицата действително не е необходимо да разгърне онази мощна борба срещу чревната флора, която изобщо не съществува в нея, тъй както тази борба е необходима на висшите животни и на човека.
Но по отношение на една наша бих казал по-висша дейност, по отношение дейността, например за преобразяване то на светлината до нейната метаморфоза, за което говорих сега, по отношение на тази дейност ние сме на едно ниво, заедно с птицата.
Ние имаме физическо дебело черво и физически пикочен мехур, но по отношение на нашето етерно тяло, що се отнася до този орган, ние сме птици. Динамично те действително не съществуват в Космосът.
към текста >>
158.
8. ОСМА ЛЕКЦИЯ, 28.03.1920 г.
GA_312 Духовна наука и медицина
И тъй като чрез вкусването Вие участвувате в това вътрешно формообразуване, то Вие достигате до същия процес, който е разположен под уплът-няването на растението, който обаче, на това различно стъпало, представлява
метаморфоза
към процеса на образуване на сол но разбира се към процеса на образуване на сол от растението, защото става дума за флората (вж. рис.16).
А сега да погледнем но онова в растението, което дава стимули за вкусване, т.е. което е разположено по-дълбоко в растението, което в растението създава основа, сега вече не да изтласква от себе си своята растителна формообразуваща сила под формата на схема в околността, но да я задържа в себе си и да я употребява за вътрешни образования.
И тъй като чрез вкусването Вие участвувате в това вътрешно формообразуване, то Вие достигате до същия процес, който е разположен под уплът-няването на растението, който обаче, на това различно стъпало, представлява метаморфоза към процеса на образуване на сол но разбира се към процеса на образуване на сол от растението, защото става дума за флората (вж. рис.16).
към текста >>
Сега си представете, че в лицето на растението Ви е дадена една странна
метаморфоза
.
Сега си представете, че в лицето на растението Ви е дадена една странна метаморфоза.
В растението по посока нагоре Ви е дадено ароматизирането, което в известен смисъл представлява един задържащ процес на изгаряне и който би могъл да Ви отведе до началото на процеса на изгаряне; защото процесите на цъфтеж са именно просто процеси на изгаряне, т.е. те се включват там. По посока надолу имате уплътняването, образуването на сол. А което вкусвате в растението, е това, което все още е задържан процес на образуване на сол. Но когато тук се включи солта и когато откриете солта в самото растение, т.е.
към текста >>
Зрителният процес представлява вид
метаморфоза
на вкусовия процес.
Или в известен смисъл процесът трябва да метаморфозира по посока нагоре.
Зрителният процес представлява вид метаморфоза на вкусовия процес.
Но метаморфоза на вкусовия процес трябва да съществува в тялото по посока надолу. Докато чрез зрителния процес се изкачваме повече по посока на външния свят, окото е поставено само в костната ямка и оттук ние попадаме навън, окото представлява един крайно външен орган зрителният процес е устроен повече по посока навън, сега в противоположна посока трябва да си представим метаморфозата на вкусовия процес надолу в тялото. Така в известен мисъл достигаме до другия полюс на зрението, до това, което в организма съдействува на зрението, до нещо, което ще хвърли изключително много светлина върху следващите разглеждания. Защото, какво намираме, когато проследим метаморфозата на вкусовия процес по посока надолу? Тук лежи храносмилането и можете да достигнете до едно действително вътрешно разбиране на храносмилането само, ако от една страна успеете да си го представите като метаморфозирало продължение на вкуса, а от друга страна си го представите като пълна полярна противоположност на насоченото навън зрение, защото външното зрение ще Ви доведе до това, да разберете, кое от външния свят съответствува на това храносмилане, на кое храносмилането представлява органически вложен във вътрешността процес.
към текста >>
Но
метаморфоза
на вкусовия процес трябва да съществува в тялото по посока надолу.
Или в известен смисъл процесът трябва да метаморфозира по посока нагоре. Зрителният процес представлява вид метаморфоза на вкусовия процес.
Но метаморфоза на вкусовия процес трябва да съществува в тялото по посока надолу.
Докато чрез зрителния процес се изкачваме повече по посока на външния свят, окото е поставено само в костната ямка и оттук ние попадаме навън, окото представлява един крайно външен орган зрителният процес е устроен повече по посока навън, сега в противоположна посока трябва да си представим метаморфозата на вкусовия процес надолу в тялото. Така в известен мисъл достигаме до другия полюс на зрението, до това, което в организма съдействува на зрението, до нещо, което ще хвърли изключително много светлина върху следващите разглеждания. Защото, какво намираме, когато проследим метаморфозата на вкусовия процес по посока надолу? Тук лежи храносмилането и можете да достигнете до едно действително вътрешно разбиране на храносмилането само, ако от една страна успеете да си го представите като метаморфозирало продължение на вкуса, а от друга страна си го представите като пълна полярна противоположност на насоченото навън зрение, защото външното зрение ще Ви доведе до това, да разберете, кое от външния свят съответствува на това храносмилане, на кое храносмилането представлява органически вложен във вътрешността процес. От друга страна ще осъзнаете, как можем да си представим родството на храносмилателния процес с процеса на вкусване.
към текста >>
Докато чрез зрителния процес се изкачваме повече по посока на външния свят, окото е поставено само в костната ямка и оттук ние попадаме навън, окото представлява един крайно външен орган зрителният процес е устроен повече по посока навън, сега в противоположна посока трябва да си представим
метаморфоза
та на вкусовия процес надолу в тялото.
Или в известен смисъл процесът трябва да метаморфозира по посока нагоре. Зрителният процес представлява вид метаморфоза на вкусовия процес. Но метаморфоза на вкусовия процес трябва да съществува в тялото по посока надолу.
Докато чрез зрителния процес се изкачваме повече по посока на външния свят, окото е поставено само в костната ямка и оттук ние попадаме навън, окото представлява един крайно външен орган зрителният процес е устроен повече по посока навън, сега в противоположна посока трябва да си представим метаморфозата на вкусовия процес надолу в тялото.
Така в известен мисъл достигаме до другия полюс на зрението, до това, което в организма съдействува на зрението, до нещо, което ще хвърли изключително много светлина върху следващите разглеждания. Защото, какво намираме, когато проследим метаморфозата на вкусовия процес по посока надолу? Тук лежи храносмилането и можете да достигнете до едно действително вътрешно разбиране на храносмилането само, ако от една страна успеете да си го представите като метаморфозирало продължение на вкуса, а от друга страна си го представите като пълна полярна противоположност на насоченото навън зрение, защото външното зрение ще Ви доведе до това, да разберете, кое от външния свят съответствува на това храносмилане, на кое храносмилането представлява органически вложен във вътрешността процес. От друга страна ще осъзнаете, как можем да си представим родството на храносмилателния процес с процеса на вкусване. Вие изобщо не бихте могли да разберете интимните дейности в човешкия организъм, разположени в храносмилателния процес, ако не си представите цялостния храносмилателен процес по начина, според който доброто храносмилане почива на способността, в известен смисъл да умее да вкусваме с целия храносмилателен тракт, и че лошото храносмилане в известен смисъл се дължи на неспособността да усещаме вкуса с целия храносмилателен апарат.
към текста >>
Защото, какво намираме, когато проследим
метаморфоза
та на вкусовия процес по посока надолу?
Или в известен смисъл процесът трябва да метаморфозира по посока нагоре. Зрителният процес представлява вид метаморфоза на вкусовия процес. Но метаморфоза на вкусовия процес трябва да съществува в тялото по посока надолу. Докато чрез зрителния процес се изкачваме повече по посока на външния свят, окото е поставено само в костната ямка и оттук ние попадаме навън, окото представлява един крайно външен орган зрителният процес е устроен повече по посока навън, сега в противоположна посока трябва да си представим метаморфозата на вкусовия процес надолу в тялото. Така в известен мисъл достигаме до другия полюс на зрението, до това, което в организма съдействува на зрението, до нещо, което ще хвърли изключително много светлина върху следващите разглеждания.
Защото, какво намираме, когато проследим метаморфозата на вкусовия процес по посока надолу?
Тук лежи храносмилането и можете да достигнете до едно действително вътрешно разбиране на храносмилането само, ако от една страна успеете да си го представите като метаморфозирало продължение на вкуса, а от друга страна си го представите като пълна полярна противоположност на насоченото навън зрение, защото външното зрение ще Ви доведе до това, да разберете, кое от външния свят съответствува на това храносмилане, на кое храносмилането представлява органически вложен във вътрешността процес. От друга страна ще осъзнаете, как можем да си представим родството на храносмилателния процес с процеса на вкусване. Вие изобщо не бихте могли да разберете интимните дейности в човешкия организъм, разположени в храносмилателния процес, ако не си представите цялостния храносмилателен процес по начина, според който доброто храносмилане почива на способността, в известен смисъл да умее да вкусваме с целия храносмилателен тракт, и че лошото храносмилане в известен смисъл се дължи на неспособността да усещаме вкуса с целия храносмилателен апарат. И така виждате ли, процесът, който разгледахме, се разделя на вкусване и помирисване; ето тук в известен смисъл един процес се разцепва по такъв начин, че от една страна имаме работа с процес, с вкусовия процес, изразяващ се повече чрез взаимодействието на етерното с физическото, а от друга страна имаме процес, който откриваме в лицето на обонянието. Това, което имаме в организма като продължение на вкуса, това е подложено на същия вид разцепване.
към текста >>
159.
19. ДЕВЕТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 8.04.1920 г.
GA_312 Духовна наука и медицина
Та нали силите на унаследяването не се спират нито пред тъй нареченото духовно, нито пред тъй нареченото физическо, и това се проявява в явление като следното: във фамилии, в които се срещат душевни заболявания, в техните поколения лесно може да възникне захарната болест, така че
метаморфоза
та преминава от едната страна към другата.
По този начин жената със своето устройство непрекъснато убягва на силите, присъщи на размножителните процеси; непрекъснато убягва на всичко, разположено около размножаването. Така можем да кажем: съществува тенденцията това, което е заложено в размножителните процеси сили, тоест което може да бъде унаследено, да бъде унаследено чрез мъжа. При жената съществува тенденцията, самата тя да се оттегля назад от това унаследяване. Но вместо това тя има по-силната наследствена тенденция в своите яйцеобразуващи сили. По тази причина можем да поставим въпроса: как в човешкото общество можем да противодействуваме на опустошителните сили на унаследяването?
Та нали силите на унаследяването не се спират нито пред тъй нареченото духовно, нито пред тъй нареченото физическо, и това се проявява в явление като следното: във фамилии, в които се срещат душевни заболявания, в техните поколения лесно може да възникне захарната болест, така че метаморфозата преминава от едната страна към другата.
към текста >>
160.
Съдържание
GA_313 Терапията от гледната точка на духовната наука тъй като я въведох цялата
Метаморфоза
на сетивния процес във веществообмяната и следващите от това терапевтични възгледи.
Широкообхватно антропософско познание за света като основа на терапевтичната преценка. Връзка на растението с човешкия организъм; силите на корена в терапевтично отношение, жълта тинтява, омайниче, Geum urbanum, ирис. Листа, треви - майоран. Цвят - бъз. Семена - ким Carum carvi.
Метаморфоза на сетивния процес във веществообмяната и следващите от това терапевтични възгледи.
Принципите на металотерапията. Полярността на среброто и оловото.
към текста >>
161.
ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 15 април 1921 г.
GA_313 Терапията от гледната точка на духовната наука тъй като я въведох цялата
Този процес, който всъщност е процес в детството, може да се появи и в друга възраст, макар в определена модификация,
метаморфоза
.
При дифтерията действително съществува голяма опасност от заразяване. Защо тя е толкова голяма? Тя е така голяма, защото дифтеричните явления се появяват в непосредствена връзка с появата на детския говор; затова те се проявяват в най-силна степен при двегодишни до четиригодишни деца. Опасността да се появи по-късно намалява. Но всеки процес в човешкия организъм, който в известен момент протича, така да се каже, нормално, може да се появи и ненормално.
Този процес, който всъщност е процес в детството, може да се появи и в друга възраст, макар в определена модификация, метаморфоза.
Когато дифтерията се появи в по-късна възраст, имаме случай, че нещо инфантилно действа в човека. Основният характер на инфантилността е, както знаете - при външното споделяне на духовно-научните факти е необходимо да се говори повече за физическото, - че външният процес на детското, инфантилното е подражанието, наистина подражанието. Търси се подражанието. Самият организъм е подтикван да стане подражател, когато го засегне дифтерията. Заразяването произлиза всъщност от това, че човек става подражател.
към текста >>
162.
ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 16 април 1921 г.
GA_313 Терапията от гледната точка на духовната наука тъй като я въведох цялата
И ако се изследва как азът, астралното тяло и етерното тяло работят върху цялото пластично изграждане и разграждане, се стига до парадоксалното заключение: Изграждането на белите дробове е по-малко интензивно изграждане на главата, то е
метаморфоза
на главовото изграждане, изграждането на белите дробове остава на една предварителна степен, докато главата продължава да се развива по отношение на същите изграждащи, образуващи сили, които са и в белите дробове, но са изостанали.
Това е диаметрална противоположност, която лежи в човешката природа и трябва особено да се вземе под внимание. Защото изобщо не може да се разбере така важното за избирането на терапията постепенно изграждане на човека, без да се има предвид това, което описах. Изобщо не би могло да се разбере как например се отнасят белите дробове спрямо целия човешки организъм, ако не се изходи от изследване, което поставя въпроса по следния начин: Имаме ли работа с главовия организъм, там преобладават определени сили. Ако имаме работа с гръдния организъм, там са белите дробове. Белите дробове са орган, който - понеже целият човешки организъм носи в себе си същите сили, но в различна интензивност - също носи и силите на главовото образуване, но в по-слаба степен, по-малко интензивно.
И ако се изследва как азът, астралното тяло и етерното тяло работят върху цялото пластично изграждане и разграждане, се стига до парадоксалното заключение: Изграждането на белите дробове е по-малко интензивно изграждане на главата, то е метаморфоза на главовото изграждане, изграждането на белите дробове остава на една предварителна степен, докато главата продължава да се развива по отношение на същите изграждащи, образуващи сили, които са и в белите дробове, но са изостанали.
към текста >>
Белите дробове са
метаморфоза
на изграждането на главата и понеже са изостанала
метаморфоза
на главовото изграждане, са именно подходящи за своята функция - дишането, докато, ако същите сили, които при белите дробове са изостанали и които ги правят подходящи за дишането, продължат развитието си, ще направят белите дробове все по-подобни на главата.
Белите дробове са метаморфоза на изграждането на главата и понеже са изостанала метаморфоза на главовото изграждане, са именно подходящи за своята функция - дишането, докато, ако същите сили, които при белите дробове са изостанали и които ги правят подходящи за дишането, продължат развитието си, ще направят белите дробове все по-подобни на главата.
Следствието на това ще е, че докато те стават все по-подобни на главата, ще започнат сами да приемат мисловните сили, органичните сили на мисленето, ще се стремят все повече да се превърнат в орган на мисленето. И ако стремежът да се превърнат в мисловен орган се засили, като приемат силите, които в главата са на правилното място, те ще бъдат предразположени към белодробна туберкулоза.
към текста >>
Само че при него преобладава това, което представлява другата
метаморфоза
, полярната
метаморфоза
на сетивните усещания - приемането и преработването на храната.
продължаващ в етерното дихателен процес. Главата диша, белите дробове дишат. Но още нещо диша в човека, което е още по-предишна степен в това метаморфозиращо развитие. Това е черният дроб. Черният дроб, който е нестигнал до края на развитието си бял дроб, нестигнало до край главово изграждане, също диша.
Само че при него преобладава това, което представлява другата метаморфоза, полярната метаморфоза на сетивните усещания - приемането и преработването на храната.
Затова образуването на белия и черния дроб се намира по средата между образуването на стомаха и това на мозъка, изобщо на главата.
към текста >>
Там лежи това, което може да се нарече полярна
метаморфоза
, в противоположност на преобразяващата
метаморфоза
.
Така можем да кажем, че в сърдечната дейност и в сърцето лежи най-далеч напредналото организиране на това, което е противоположно на дишането и на освобождаването на духовното в човека.
Там лежи това, което може да се нарече полярна метаморфоза, в противоположност на преобразяващата метаморфоза.
Когато разглеждаме главата, белия и черния дроб, имаме различни степени на метаморфозиращото преобразуване. Щом разглеждаме сърцето в отношенията му с белите дробове, трябва да говорим за полярна метаморфоза, трябва да говорим за това, че в своето изграждане сърцето е полярно противоположно на белите дробове. И всички органи, които са повече разположени напред, за което матката например е показателен пример, от своя страна са степени на преобразяването на сърцето. Говоря за женската матка, понеже има и мъжка матка, която при мъжа съществува само като етерен орган. Матката не е нищо друго освен преобразено сърце.
към текста >>
Щом разглеждаме сърцето в отношенията му с белите дробове, трябва да говорим за полярна
метаморфоза
, трябва да говорим за това, че в своето изграждане сърцето е полярно противоположно на белите дробове.
Така можем да кажем, че в сърдечната дейност и в сърцето лежи най-далеч напредналото организиране на това, което е противоположно на дишането и на освобождаването на духовното в човека. Там лежи това, което може да се нарече полярна метаморфоза, в противоположност на преобразяващата метаморфоза. Когато разглеждаме главата, белия и черния дроб, имаме различни степени на метаморфозиращото преобразуване.
Щом разглеждаме сърцето в отношенията му с белите дробове, трябва да говорим за полярна метаморфоза, трябва да говорим за това, че в своето изграждане сърцето е полярно противоположно на белите дробове.
И всички органи, които са повече разположени напред, за което матката например е показателен пример, от своя страна са степени на преобразяването на сърцето. Говоря за женската матка, понеже има и мъжка матка, която при мъжа съществува само като етерен орган. Матката не е нищо друго освен преобразено сърце. От този начин на разглеждане на нещата можем да извлечем необходимото за разбирането на организацията на човека.
към текста >>
То е само засилената
метаморфоза
на белодробната туберкулоза.
Да говори в отделните случаи за излекувания е правилно само от страна на този, който грижливо запомни това, което е срещнал в своята практика, защото всеки отделен случай, естествено, е поучителен и плодоносен за следващия случай. Само ако имате предвид това, което казах сега, ще откриете, че не е загадъчно, че например има болести, при които едновременно са засегнати мозъкът и черният дроб, защото черният дроб е само метаморфозирал мозък. Ако се открие едновременно деформиране на черния дроб и дегенерация на мозъчните ганглии, това лежи в същата насока и налице е нещо, което като болест изцяло е засилена форма на причината за белодробната туберкулоза.
То е само засилената метаморфоза на белодробната туберкулоза.
Поради това вътрешно ще трябва да се приложат по-груби дози живак[2], а външно не само разтривки и бани с натриева сол, т.е. обикновената готварска сол, а да се употребят калциеви соли.
към текста >>
163.
СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 17 април 1921 г.
GA_313 Терапията от гледната точка на духовната наука тъй като я въведох цялата
Въздейства се особено върху слабата сетивно-нервна дейност, която лежи скрита в храносмилателните органи, лежи разпростряна в храносмилателните органи в много слабо изграждаща се
метаморфоза
.
Свържете ли всичко това с разглежданията, които направихме в тези дни, ще видите, че то действа извънредно усилващо върху азовата дейност. Това е директно въздействие върху нервно-сетивната дейност, скрита в храносмилателните органи.
Въздейства се особено върху слабата сетивно-нервна дейност, която лежи скрита в храносмилателните органи, лежи разпростряна в храносмилателните органи в много слабо изграждаща се метаморфоза.
Наистина по отношение на долния човек чрез такава отвара се постига нещо, което изглежда като подсъзнателна метаморфоза на нашето външно сетивно възприятие. Ние биваме импулсирани с храносмилателната система сетивно да възприемем протичащия процес. И оттам именно това средство е много добре да се употреби за клизма. Употреби ли се това средство за клизма, се предизвиква един процес, който трябва да действа върху сетивно-нервната дейност, понеже наистина е външно въвеждане на по-фините сили на семената на кима и поради това ще последва един вид подсъзнателно възприемане в храносмилателните органи. Чрез това съвсем особено се импулсира летаргичната тъканна течност, като се предизвиква един вид сетивно-нервно усилващ процес, възприемането много силно се премества навътре в човека.
към текста >>
Наистина по отношение на долния човек чрез такава отвара се постига нещо, което изглежда като подсъзнателна
метаморфоза
на нашето външно сетивно възприятие.
Свържете ли всичко това с разглежданията, които направихме в тези дни, ще видите, че то действа извънредно усилващо върху азовата дейност. Това е директно въздействие върху нервно-сетивната дейност, скрита в храносмилателните органи. Въздейства се особено върху слабата сетивно-нервна дейност, която лежи скрита в храносмилателните органи, лежи разпростряна в храносмилателните органи в много слабо изграждаща се метаморфоза.
Наистина по отношение на долния човек чрез такава отвара се постига нещо, което изглежда като подсъзнателна метаморфоза на нашето външно сетивно възприятие.
Ние биваме импулсирани с храносмилателната система сетивно да възприемем протичащия процес. И оттам именно това средство е много добре да се употреби за клизма. Употреби ли се това средство за клизма, се предизвиква един процес, който трябва да действа върху сетивно-нервната дейност, понеже наистина е външно въвеждане на по-фините сили на семената на кима и поради това ще последва един вид подсъзнателно възприемане в храносмилателните органи. Чрез това съвсем особено се импулсира летаргичната тъканна течност, като се предизвиква един вид сетивно-нервно усилващ процес, възприемането много силно се премества навътре в човека. Човекът започва да има възприятия в своите храносмилателни органи и това действа срещу всичко, проявяващо се като насрещен полюс при започването на една вътрешна дейност, която също може да бъде възприета, но се състои предимно във вътрешно възприемане, когато нашият организъм започне да се проявява много изригващо.
към текста >>
Следователно ние внасяме в тъканната течност един сетивен процес, една
метаморфоза
на сетивен процес.
124, жълто). При нормални условия един сетивен процес естествено не протича в тъканната течност, но той може да бъде предизвикан чрез това, което поясних. Тогава се поражда един вид тенденция за свиване, за въздействие в посока на организма, която тук искам да посоча както действието при сетивното възприемане. Но това (червено) е един процес, който в определена степен нахлува срещу насочената навън сила в тъканната течност (виолетово). Тя се активира и действа насреща.
Следователно ние внасяме в тъканната течност един сетивен процес, една метаморфоза на сетивен процес.
Извънредно интересно е да се наблюдава как в тъканната течност се внася една метаморфоза на външния сетивен процес. Трябва обаче да се наблюдава къде в нормалния живот се появява нещо подобно, че да се поражда един вид метаморфоза на сетивния процес във вътрешността на човека, един сгъстяващ се в известна степен сетивен процес в тъканната течност. Той се поражда, когато се образува кърмата в жената. Там действително имаме пренесена навътре, сгъстена метаморфоза на външния сетивен процес -лактацията при жената. Нека да предположим, че тя е недостатъчна, тогава имаме повод да извършим този лежащ навътре в тъканната течност сгъстяващ се сетивен процес.
към текста >>
Извънредно интересно е да се наблюдава как в тъканната течност се внася една
метаморфоза
на външния сетивен процес.
При нормални условия един сетивен процес естествено не протича в тъканната течност, но той може да бъде предизвикан чрез това, което поясних. Тогава се поражда един вид тенденция за свиване, за въздействие в посока на организма, която тук искам да посоча както действието при сетивното възприемане. Но това (червено) е един процес, който в определена степен нахлува срещу насочената навън сила в тъканната течност (виолетово). Тя се активира и действа насреща. Следователно ние внасяме в тъканната течност един сетивен процес, една метаморфоза на сетивен процес.
Извънредно интересно е да се наблюдава как в тъканната течност се внася една метаморфоза на външния сетивен процес.
Трябва обаче да се наблюдава къде в нормалния живот се появява нещо подобно, че да се поражда един вид метаморфоза на сетивния процес във вътрешността на човека, един сгъстяващ се в известна степен сетивен процес в тъканната течност. Той се поражда, когато се образува кърмата в жената. Там действително имаме пренесена навътре, сгъстена метаморфоза на външния сетивен процес -лактацията при жената. Нека да предположим, че тя е недостатъчна, тогава имаме повод да извършим този лежащ навътре в тъканната течност сгъстяващ се сетивен процес. И именно в отварата от семената на кима имаме това, което предизвиква процеса, който активизира лактацията.
към текста >>
Трябва обаче да се наблюдава къде в нормалния живот се появява нещо подобно, че да се поражда един вид
метаморфоза
на сетивния процес във вътрешността на човека, един сгъстяващ се в известна степен сетивен процес в тъканната течност.
Тогава се поражда един вид тенденция за свиване, за въздействие в посока на организма, която тук искам да посоча както действието при сетивното възприемане. Но това (червено) е един процес, който в определена степен нахлува срещу насочената навън сила в тъканната течност (виолетово). Тя се активира и действа насреща. Следователно ние внасяме в тъканната течност един сетивен процес, една метаморфоза на сетивен процес. Извънредно интересно е да се наблюдава как в тъканната течност се внася една метаморфоза на външния сетивен процес.
Трябва обаче да се наблюдава къде в нормалния живот се появява нещо подобно, че да се поражда един вид метаморфоза на сетивния процес във вътрешността на човека, един сгъстяващ се в известна степен сетивен процес в тъканната течност.
Той се поражда, когато се образува кърмата в жената. Там действително имаме пренесена навътре, сгъстена метаморфоза на външния сетивен процес -лактацията при жената. Нека да предположим, че тя е недостатъчна, тогава имаме повод да извършим този лежащ навътре в тъканната течност сгъстяващ се сетивен процес. И именно в отварата от семената на кима имаме това, което предизвиква процеса, който активизира лактацията.
към текста >>
Там действително имаме пренесена навътре, сгъстена
метаморфоза
на външния сетивен процес -лактацията при жената.
Тя се активира и действа насреща. Следователно ние внасяме в тъканната течност един сетивен процес, една метаморфоза на сетивен процес. Извънредно интересно е да се наблюдава как в тъканната течност се внася една метаморфоза на външния сетивен процес. Трябва обаче да се наблюдава къде в нормалния живот се появява нещо подобно, че да се поражда един вид метаморфоза на сетивния процес във вътрешността на човека, един сгъстяващ се в известна степен сетивен процес в тъканната течност. Той се поражда, когато се образува кърмата в жената.
Там действително имаме пренесена навътре, сгъстена метаморфоза на външния сетивен процес -лактацията при жената.
Нека да предположим, че тя е недостатъчна, тогава имаме повод да извършим този лежащ навътре в тъканната течност сгъстяващ се сетивен процес. И именно в отварата от семената на кима имаме това, което предизвиква процеса, който активизира лактацията.
към текста >>
Среброто импулсира нервно-сетивната дейност във веществообменно-двигателната система и оттам подкрепя дейността, която прониква цялото тяло и която е импулсиране на дишането при всичко, което вчера нарекох
метаморфоза
на централния сърдечен орган.
Всичко, което клони повече към среброто, в известен смисъл като метал се държи полярно на това, което клони повече към оловото. По отношение на тези неща естествено имаме извънредно недостатъчни минерални системи. Нашите минерални системи са всъщност извънредно недостатъчни, защото при една природосъобразна минерална система ще трябва да се имат предвид тези сродни съотношения между металите и тогава бихме видели, че при такава система на единия полюс ще лежат оловните съединения и оловото, на другия полюс - среброто, а в средата - например златото, Aurum, а другите ще са съответно подредени. Среброто и оловото са полярни поради това, че среброто въздейства непосредствено на веществообменно-двигателната система и то напълно периферно, силно въздейства върху това от веществообменно-двигателната система, което е разположено навън. Също и оловото въздейства върху това от главовия организъм, което е разположено навън.
Среброто импулсира нервно-сетивната дейност във веществообменно-двигателната система и оттам подкрепя дейността, която прониква цялото тяло и която е импулсиране на дишането при всичко, което вчера нарекох метаморфоза на централния сърдечен орган.
към текста >>
Поради това то действа импулсиращо върху всичко, което представлява другата
метаморфоза
, в изграждането на главата, белите дробове, черния дроб, следователно тези органи, които в известна степен обгръщат другата организация на човека така, както белият дроб обгръща сърцето и с това показва праобраза на това, което в известно отношение представлява циркулационния човек.
Като противоположност, идващото от оловото въздейства върху нервно-сетивната дейност на главата и върху дихателната дейност, която се импулсира от тази страна.
Поради това то действа импулсиращо върху всичко, което представлява другата метаморфоза, в изграждането на главата, белите дробове, черния дроб, следователно тези органи, които в известна степен обгръщат другата организация на човека така, както белият дроб обгръща сърцето и с това показва праобраза на това, което в известно отношение представлява циркулационния човек.
към текста >>
164.
ОСМА ЛЕКИЦЯ, 18 април 1921 г.
GA_313 Терапията от гледната точка на духовната наука тъй като я въведох цялата
Оттам желязото в кръвта застава насреща на взаимодействията на веществата като третата
метаморфоза
на излъчванията, на радиацията.
На тези сили почива всъщност действащото в човешката обмяна на веществата. А между металите именно желязото развива тези сили особено силно.
Оттам желязото в кръвта застава насреща на взаимодействията на веществата като третата метаморфоза на излъчванията, на радиацията.
Когато имаме работа с първата метаморфоза, въздействието се простира над всичко, което органично засяга аза; при втората метаморфоза имаме органично действие върху всичко, свързано с астралното тяло, и при третата метаморфоза органичното действие се простира над всичко, свързано с етерното тяло (виж рис.19).
към текста >>
Когато имаме работа с първата
метаморфоза
, въздействието се простира над всичко, което органично засяга аза; при втората
метаморфоза
имаме органично действие върху всичко, свързано с астралното тяло, и при третата
метаморфоза
органичното действие се простира над всичко, свързано с етерното тяло (виж рис.19).
На тези сили почива всъщност действащото в човешката обмяна на веществата. А между металите именно желязото развива тези сили особено силно. Оттам желязото в кръвта застава насреща на взаимодействията на веществата като третата метаморфоза на излъчванията, на радиацията.
Когато имаме работа с първата метаморфоза, въздействието се простира над всичко, което органично засяга аза; при втората метаморфоза имаме органично действие върху всичко, свързано с астралното тяло, и при третата метаморфоза органичното действие се простира над всичко, свързано с етерното тяло (виж рис.19).
към текста >>
Тя идва оттам, че съществува една
метаморфоза
.
Относно това, за което бях запитан във връзка с хомеопатията, искам да вярвам, че вече изложеното ще доведе до отговора на поставения въпрос. Има и други въпроси, на които искам да отговоря. Мускулните и костните сили се проявяват така, че това може да се характеризира, като се каже: Дейността в мускулните сили се разгръща изцяло в движението, а костните сили стигат до спокойствие и умиране, понеже костите са - сега не генетично, а идеално - всъщност преобразени мускули, не генетично, но идеално те са изцяло преобразени мускули. Да се търси генетична връзка между костите и мускулите, дори между хрущялите и костите няма смисъл и с право някои хора посочват трудностите, които се появяват, ако някой иска да намери генетична връзка. Например Бунге[9] показва трудностите, които се появяват, ако се търси връзката между хрущяли и кости, но той естествено не посочва откъде идва тази връзка, тази трудност.
Тя идва оттам, че съществува една метаморфоза.
Помислете обаче, че ако през времето, когато цялото мускуло-образуване още не е преминало в органично видимото (виж рис.22, червено) - и всъщност е така, само че е много слабо и при образуването на хрущяла, където образуването на костите е още недиференцирано (светло), - когато в това състояние на недиференциране, този процес същевременно се обхване при диференцирането от полярността, естествено тогава трудно констатирате метаморфозата.
към текста >>
Помислете обаче, че ако през времето, когато цялото мускуло-образуване още не е преминало в органично видимото (виж рис.22, червено) - и всъщност е така, само че е много слабо и при образуването на хрущяла, където образуването на костите е още недиференцирано (светло), - когато в това състояние на недиференциране, този процес същевременно се обхване при диференцирането от полярността, естествено тогава трудно констатирате
метаморфоза
та.
Има и други въпроси, на които искам да отговоря. Мускулните и костните сили се проявяват така, че това може да се характеризира, като се каже: Дейността в мускулните сили се разгръща изцяло в движението, а костните сили стигат до спокойствие и умиране, понеже костите са - сега не генетично, а идеално - всъщност преобразени мускули, не генетично, но идеално те са изцяло преобразени мускули. Да се търси генетична връзка между костите и мускулите, дори между хрущялите и костите няма смисъл и с право някои хора посочват трудностите, които се появяват, ако някой иска да намери генетична връзка. Например Бунге[9] показва трудностите, които се появяват, ако се търси връзката между хрущяли и кости, но той естествено не посочва откъде идва тази връзка, тази трудност. Тя идва оттам, че съществува една метаморфоза.
Помислете обаче, че ако през времето, когато цялото мускуло-образуване още не е преминало в органично видимото (виж рис.22, червено) - и всъщност е така, само че е много слабо и при образуването на хрущяла, където образуването на костите е още недиференцирано (светло), - когато в това състояние на недиференциране, този процес същевременно се обхване при диференцирането от полярността, естествено тогава трудно констатирате метаморфозата.
към текста >>
Една външна генетична
метаморфоза
можете да я констатирате само когато при прехода от едното в другото, при диференцирането общо взето още не действа полярността, а е запазена посоката.
Една външна генетична метаморфоза можете да я констатирате само когато при прехода от едното в другото, при диференцирането общо взето още не действа полярността, а е запазена посоката.
Когато обаче полярността веднага се намеси при диференцирането, естествено се поражда съвсем друго образуване, което изобщо не е подобно на първото.
към текста >>
165.
2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 8 ноември 1920
GA_314 Физиология и терапия от гледна точка на духовната наука
Така че онази енергия, която се корени във физически-етерния човек през неговите детски години, за да упражнява през тези детски години една наистина творческа и съзидателна дейност, сега след изграждането на физическото тяло постепенно заглъхва и
метаморфоза
та в образния, мисловен и представен свят на буйно израстващия душевен живот: Накратко: Същата тази енергия като една филтрираща в самата си творческа субстанциалност мирова сила нахлува в нашите мисли, в нашите представи.
От гледна точка на съвременното знание, тези две изречения остават съвършено непонятни и абсурдни. Обаче от друга страна, взети заедно, те насочват към най-важните тайни на човешката организация, към състоянията на здраве и болест. Ако отправим поглед към външната природа, към завършените природни процеси, ние бихме казали само това: Да познаваш природата означава най-вече да я следваш и пресъздаваш в своите мисли. Защото това, което наричаме наши мисли и което не е в състояние да израсне като пресъздаващ природата процес, това на което липсват вътрешните образни и строителни сили, точно него ние развиваме като наше човешко мислене, като наш изтъкан от мисли и представи душевен живот, в основата си е не нещо друго, освен това, което около периода на зъбната смяна (т.е. 7-та година) се обособява и еманципира от физически-етерния организъм, след като преди този период е действувало дълбоко вътре в човешкия организъм като сили на растежа.
Така че онази енергия, която се корени във физически-етерния човек през неговите детски години, за да упражнява през тези детски години една наистина творческа и съзидателна дейност, сега след изграждането на физическото тяло постепенно заглъхва и метаморфозата в образния, мисловен и представен свят на буйно израстващия душевен живот: Накратко: Същата тази енергия като една филтрираща в самата си творческа субстанциалност мирова сила нахлува в нашите мисли, в нашите представи.
Това, което преди 7-та година е имало важни организиращи функции в нашия организъм, след 7-та година ние го имаме като познание. Преди това то е имало важни организиращи и съзидателни функции, то е било заето с творчество. Само че това творчество не е нещо, което можем да видим във външната природа, то е нещо до което ние можем да вникнем вътре в нашия организъм. И точно защото детето би могло да бъде и един мъдрец, и да се произнася не само за външната природа, но и за това, което се извършва в неговия собствен организъм стига то да погледне към тялото си и стига да вижда какво става там точно затова и ние като Шелинг, бихме казали: Да познаваш тази природа, означава да твориш тази природа, и тогава детето наистина би било просто проникнато и импрегнирано с творческите съзидателни сили, напълно би се сляло с тези съзидателни сили. Ето защо в своя медицински инстинкт, в своя физиологичен инстинкт, Шелинг направи не друго, а това, което за целия по късен живот представляваше един пълен абсурд от забравената епоха на детството той извади могъщи природни сили и заяви: В по-късната възраст нашето човешко познание не е нищо друго, освен обузданите и отслабени строителни сили; и ако детето би могло да участвува в познавателния процес, тогава ние би трябвало да кажем: Да познаваш, всъщност означава да твориш, означава да развиваш непрекъсната творческа дейност.
към текста >>
166.
3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 9 ноември 1920
GA_314 Физиология и терапия от гледна точка на духовната наука
Ако насочите поглед към растението, към процеса на неговото формиране, Вие ясно долавяте, че в макрокосмически смисъл става едно устремяване нагоре, едно извисяване над Земния център, и Вие можете да изучите тази растителна
метаморфоза
, поне в общи линии, именно в произведението на Гьоте "Метаморфози на растението".
Или обратно да смекчим разградните процеси на главата, ако те започнат да действуват прекалено интоксикиращо в системата на веществообмена. И все пак до едно съвършено вникване в тази област може да се стигне само ако човек разшири наблюдението си над цялата природа, т.е. ако е в състояние да обхване тази природа в духовнонаучен смисъл.
Ако насочите поглед към растението, към процеса на неговото формиране, Вие ясно долавяте, че в макрокосмически смисъл става едно устремяване нагоре, едно извисяване над Земния център, и Вие можете да изучите тази растителна метаморфоза, поне в общи линии, именно в произведението на Гьоте "Метаморфози на растението".
към текста >>
И ако добре изследваме всички тези неща, ние ще получим един пластичен и жив усет за една
метаморфоза
на силите, които се разиграват и действуват във вътрешността на растението.
По този начин човек може да постигне много. По този начин той може например отново да се доближи до една противоположна сила. И Вие сте в състоя ние да наблюдавате тази противоположна сила, ако изследвате процесът това е само един от възможните примери на обикновената бреза. Вегула алба, а по-точно процесът, който напредва от формирането на корените, през формирането на стеблото, кората, за да се стигне най-после чрез взаимодействието между процесите на стеблото и кората до образуването на листата. Всичко това ние можем да изследваме добре в пролетните седмици, когато се появяват кафеникаво оцветените млади листа на бялата бреза.
И ако добре изследваме всички тези неща, ние ще получим един пластичен и жив усет за една метаморфоза на силите, които се разиграват и действуват във вътрешността на растението.
От една страна ние ще получим усещането, че в процесите които формират растението, действува едно силово направление в посока отдолу нагоре. Но от друга страна ние ще установим и едно друго действие, едно забавено действие, което първоначално е локализирано в корените като сила на тежестта, като гравитация, и което едва после след като растението се изтръгне от земната субстанция и развие формите си във въздуха започва да взаимодействува със силите на израстването. И тогава ние стигаме до един интересен и много съществен момент: Ние виждаме как устремените нагоре растежни процеси водят до едно натрупване на определени соли, на калиеви соли в кората на бялата бреза, които всъщност са последица от действуващите надолу сили. Тези последни сили влизат във взаимодействие с устремените нагоре сили, които са особено склонни към образуването на белтък, и които бих могъл да нарека албуминизиращи сили. Да, тук аз само загатвам за един определен начин да се навлезе в сложния растителен процес.
към текста >>
167.
Съдържание
GA_317 Лечебно-педагогически курс
– Учението за
метаморфоза
та; кръгът и центърът – Лауенщайн и духовната история на Йена.
– Учението за метаморфозата; кръгът и центърът – Лауенщайн и духовната история на Йена.
към текста >>
168.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 28. Юни 1924
GA_317 Лечебно-педагогически курс
И тогава ще въвеждате такива методи, които осигуряват непрекъсната
метаморфоза
на обучението, непрекъсната промяна в темпото на преподаване.
Изхождайки от такива педагогически принципи, Вие ще си изработите необходимите умения за работа с абнормните деца.
И тогава ще въвеждате такива методи, които осигуряват непрекъсната метаморфоза на обучението, непрекъсната промяна в темпото на преподаване.
С помощта на тези умения, Вие ще сте в състояние да въздействувате извънредно силно върху секрецията на жлезите, респективно върху консолидирането на детското астрално тяло. Тук ще Ви е необходимо и известно примирение, понеже светът няма да забележи кога е настъпило подобрението, нито кога детето е оздравяло. Светът само ще забележи, че в отделни случаи няма никакво подобрение, понеже в живота на така наречените „нормални” неща се гледа като на нещо, разбиращо се от само себе си. Само че „нормалните” неща съвсем не се разбират от само себе си. Това е едното.
към текста >>
169.
ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 6. Юли 1924
GA_317 Лечебно-педагогически курс
Вземете Гьотевото учение за
метаморфоза
та и се замислете, как то е могло да бъде създадено от Гьоте, който е бил един умен човек.
Вземете Гьотевото учение за метаморфозата и се замислете, как то е могло да бъде създадено от Гьоте, който е бил един умен човек.
Та нали като нещо, което навсякъде има своите потвърждения, то е една пълна абстракция, която обяснява как листото живее в цветчето, как венчелистникът се превръща в тичинка, тоест разглежда съвсем елементарни метаморфози, една от които при животното и човека е метаморфозата на прешлените в черепни кости. Това учение не излиза извън рамките на най-елементарните неща. Самият аз бях поразен и си казвах: Нима Гьоте не е тръгнал от там – самият аз бях болен на тази тема през осемдесетте години – че целият мозък е едно преобразувание на един-единствен мозъчен ганглион? В духовен смисъл аз можах да видя, че той е схванал тази връзка. И тогава бях впечатлен от неговата сдържаност в коментарите относно това, което му се беше открило.
към текста >>
Та нали като нещо, което навсякъде има своите потвърждения, то е една пълна абстракция, която обяснява как листото живее в цветчето, как венчелистникът се превръща в тичинка, тоест разглежда съвсем елементарни метаморфози, една от които при животното и човека е
метаморфоза
та на прешлените в черепни кости.
Вземете Гьотевото учение за метаморфозата и се замислете, как то е могло да бъде създадено от Гьоте, който е бил един умен човек.
Та нали като нещо, което навсякъде има своите потвърждения, то е една пълна абстракция, която обяснява как листото живее в цветчето, как венчелистникът се превръща в тичинка, тоест разглежда съвсем елементарни метаморфози, една от които при животното и човека е метаморфозата на прешлените в черепни кости.
Това учение не излиза извън рамките на най-елементарните неща. Самият аз бях поразен и си казвах: Нима Гьоте не е тръгнал от там – самият аз бях болен на тази тема през осемдесетте години – че целият мозък е едно преобразувание на един-единствен мозъчен ганглион? В духовен смисъл аз можах да видя, че той е схванал тази връзка. И тогава бях впечатлен от неговата сдържаност в коментарите относно това, което му се беше открило. Когато пристигнах във Ваймар, аз намерих в един от бележниците му следната направена с молив бележка: Мозъкът е един трансформиран ганглион.
към текста >>
А сега се замислете какъв път е извървяло Гьотевото учение за
метаморфоза
та до онова учение, също свързано с
метаморфоза
та, което намира израз тук чрез факта, че обсъждаме едно нормално едногодишно дете, метаморфозирало в онзи гигантски ембрион, който видяхме преди няколко дни.
А сега се замислете какъв път е извървяло Гьотевото учение за метаморфозата до онова учение, също свързано с метаморфозата, което намира израз тук чрез факта, че обсъждаме едно нормално едногодишно дете, метаморфозирало в онзи гигантски ембрион, който видяхме преди няколко дни.
Това е една метаморфоза на изоставането, едно задържане в определено ембрионално състояние.
към текста >>
Това е една
метаморфоза
на изоставането, едно задържане в определено ембрионално състояние.
А сега се замислете какъв път е извървяло Гьотевото учение за метаморфозата до онова учение, също свързано с метаморфозата, което намира израз тук чрез факта, че обсъждаме едно нормално едногодишно дете, метаморфозирало в онзи гигантски ембрион, който видяхме преди няколко дни.
Това е една метаморфоза на изоставането, едно задържане в определено ембрионално състояние.
към текста >>
Тогава Вие ще се изправите пред изграденото учение за
метаморфоза
та и ще си кажете: Едва чрез този вид мислене, което произлиза от антропософията, е възможно да стигнем до някакво прозрение относно вътрешната същност на непълноценните деца.
– Почувствувайте как слизате от главата към веществообмяната, докато си казвате: Точката е кръг, кръгът е точка.
Тогава Вие ще се изправите пред изграденото учение за метаморфозата и ще си кажете: Едва чрез този вид мислене, което произлиза от антропософията, е възможно да стигнем до някакво прозрение относно вътрешната същност на непълноценните деца.
Ето какво се опитахме да постигнем в хода на тези лекции.
към текста >>
170.
11. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 18 септември 1924 г.
GA_318 Съвместната работа между лекарите и пастирите на човешката душа
Тя му се представя много повече като една
метаморфоза
, отколкото като край на една жизнена фаза и т.н.
За тази част от силите на човека, които навлизат чрез наследствеността, за тях винаги е било предвиждано, че поради една аномалия в общото развитие, те в известен смисъл ще добият надмощие над онези сили, които човекът донася със себе си чрез своята индивидуалност от минали земни съществувания. Хората не са виждали в това една истинска хармония, но хората са казвали: ако е налице едно пълно съзвучие между духовно-душевното и физически-телесното в земния човек, тогава първо смъртта не би имала този образ, който има, и второ и болестта не би настъпила в този смисъл, в който става това. Болестта и смъртта са били разглеждани като симптоми, че човекът се е свързвал повече с физическия земен свят, отколкото първоначално е било предвидено за него. Макар че днес тя вече не може да бъде напълно разбрана, това все пак е една изключително дълбока идея, в която е скрита много, много истина. Защото действително е така, в момента, в който човекът съвсем малко се приближи към една по-висша степен на съзнание, той веднага забелязва: смъртта например добива съвсем друг образ.
Тя му се представя много повече като една метаморфоза, отколкото като край на една жизнена фаза и т.н.
ала с това за цялото древно съзнание възпитанието на човека се приближава до неговото лекуване, и в много древните времена от човешкото развитие целият възпитателен процес предварително е бил замислен в известен смисъл медицински, като една метаморфоза и с това е било свързано съзнанието, установяващо в древните мистерии връзка с лечителската и с жреческата професия, които и двете е трябвало да бъдат отдадени на лекуването на човека тук на Земята. В древни времена лекарят и жрецът са били най-често обединени в една личност, един процес, чието съществуване е било възможно именно само при старото инстинктивно съзнание, което днес не може да съществува, най-малкото не като едно правомерно явление. С това съзнание за значението за лекуването, което е трябвало да бъде налице и в нормалния живот, с него за всеки човек е свърза но обстоятелството, че след онази метаморфоза, която хората претърпяват чрез смъртта, т.е. предимно в живота между смъртта и едно ново раждане. Човекът бива насочен по пътя на Слънцето, от онези души, които тук на Земята са били лекари и жреци.
към текста >>
ала с това за цялото древно съзнание възпитанието на човека се приближава до неговото лекуване, и в много древните времена от човешкото развитие целият възпитателен процес предварително е бил замислен в известен смисъл медицински, като една
метаморфоза
и с това е било свързано съзнанието, установяващо в древните мистерии връзка с лечителската и с жреческата професия, които и двете е трябвало да бъдат отдадени на лекуването на човека тук на Земята.
Хората не са виждали в това една истинска хармония, но хората са казвали: ако е налице едно пълно съзвучие между духовно-душевното и физически-телесното в земния човек, тогава първо смъртта не би имала този образ, който има, и второ и болестта не би настъпила в този смисъл, в който става това. Болестта и смъртта са били разглеждани като симптоми, че човекът се е свързвал повече с физическия земен свят, отколкото първоначално е било предвидено за него. Макар че днес тя вече не може да бъде напълно разбрана, това все пак е една изключително дълбока идея, в която е скрита много, много истина. Защото действително е така, в момента, в който човекът съвсем малко се приближи към една по-висша степен на съзнание, той веднага забелязва: смъртта например добива съвсем друг образ. Тя му се представя много повече като една метаморфоза, отколкото като край на една жизнена фаза и т.н.
ала с това за цялото древно съзнание възпитанието на човека се приближава до неговото лекуване, и в много древните времена от човешкото развитие целият възпитателен процес предварително е бил замислен в известен смисъл медицински, като една метаморфоза и с това е било свързано съзнанието, установяващо в древните мистерии връзка с лечителската и с жреческата професия, които и двете е трябвало да бъдат отдадени на лекуването на човека тук на Земята.
В древни времена лекарят и жрецът са били най-често обединени в една личност, един процес, чието съществуване е било възможно именно само при старото инстинктивно съзнание, което днес не може да съществува, най-малкото не като едно правомерно явление. С това съзнание за значението за лекуването, което е трябвало да бъде налице и в нормалния живот, с него за всеки човек е свърза но обстоятелството, че след онази метаморфоза, която хората претърпяват чрез смъртта, т.е. предимно в живота между смъртта и едно ново раждане. Човекът бива насочен по пътя на Слънцето, от онези души, които тук на Земята са били лекари и жреци. Първото упътване за да бъде намерен пътя към Слънцето след смъртта, който път всеки човек трябва да открие, защото там /на Слънцето/ трябва да бъде приключена една част, онази част, която трябва да бъде приключена между смъртта и едно ново раждане, първите крачки, така са си представяли това хората в древни времена, в тези първи крачки човекът, преминал през Портата на смъртта, е трябвало да бъде насочен от лекаря или от жреца.
към текста >>
С това съзнание за значението за лекуването, което е трябвало да бъде налице и в нормалния живот, с него за всеки човек е свърза но обстоятелството, че след онази
метаморфоза
, която хората претърпяват чрез смъртта, т.е.
Макар че днес тя вече не може да бъде напълно разбрана, това все пак е една изключително дълбока идея, в която е скрита много, много истина. Защото действително е така, в момента, в който човекът съвсем малко се приближи към една по-висша степен на съзнание, той веднага забелязва: смъртта например добива съвсем друг образ. Тя му се представя много повече като една метаморфоза, отколкото като край на една жизнена фаза и т.н. ала с това за цялото древно съзнание възпитанието на човека се приближава до неговото лекуване, и в много древните времена от човешкото развитие целият възпитателен процес предварително е бил замислен в известен смисъл медицински, като една метаморфоза и с това е било свързано съзнанието, установяващо в древните мистерии връзка с лечителската и с жреческата професия, които и двете е трябвало да бъдат отдадени на лекуването на човека тук на Земята. В древни времена лекарят и жрецът са били най-често обединени в една личност, един процес, чието съществуване е било възможно именно само при старото инстинктивно съзнание, което днес не може да съществува, най-малкото не като едно правомерно явление.
С това съзнание за значението за лекуването, което е трябвало да бъде налице и в нормалния живот, с него за всеки човек е свърза но обстоятелството, че след онази метаморфоза, която хората претърпяват чрез смъртта, т.е.
предимно в живота между смъртта и едно ново раждане. Човекът бива насочен по пътя на Слънцето, от онези души, които тук на Земята са били лекари и жреци. Първото упътване за да бъде намерен пътя към Слънцето след смъртта, който път всеки човек трябва да открие, защото там /на Слънцето/ трябва да бъде приключена една част, онази част, която трябва да бъде приключена между смъртта и едно ново раждане, първите крачки, така са си представяли това хората в древни времена, в тези първи крачки човекът, преминал през Портата на смъртта, е трябвало да бъде насочен от лекаря или от жреца. Ала всичко това е било потопено в най-дълбока мистерийна мъдрост. Мистерийната мъдрост, на която ние днес трябва да погледнем по друг начин, защото древните методи вече не са пригодни за нас, но които методи в днешно време напълно могат да бъдат обновени, обновени така, както се опитваме да сторим това тук.
към текста >>
171.
5. Сказка четвърта. Дорнах, 30 септември 1920 г.
GA_322 Граници на природознанието
Когато човек е стигнал до онези вътрешни изживявания, които се намират в сферата на чистото мислене, до онези вътрешни изживявания, които накрая се разкриват като изживяване на свободата, тогава той стига до една
метаморфоза
на познанието по отношение на вътрешния свят на съзнанието.
Само че в тази философия аз постъпих така, че бих могъл да дам сметка пред всеки аналитичен механик за хода на моите изследвания и че не отдадох съвсем никакво значение на това, дали бръщолевещите спиритисти или плуващите в мъглите мистици бяха се съгласили с казаното от мене по отношение на един път в духовността. От тези страни може лесно да се получи одобрение, съгласие, когато се говори за всевъзможни духовни неща, но се избягва именно онзи път, който аз се опитах да дам тогава. Аз търсех увереност и сигурност за духовното и ми беше съвършено безразлично одобрението на всички онези брътвежници, които се застъпват за духовното изхождайки от някакви мъгливо-мистични основания. Но същевременно бе добито нещо друго. Именно когато човек се впуска в тези две направления, които аз посочих във “Философия на свободата” като истински наблюдения на съзнанието, и когато той отиде още по–нататък, когато направи следващата стъпка, именно тогава се показва – какво?
Когато човек е стигнал до онези вътрешни изживявания, които се намират в сферата на чистото мислене, до онези вътрешни изживявания, които накрая се разкриват като изживяване на свободата, тогава той стига до една метаморфоза на познанието по отношение на вътрешния свят на съзнанието.
Тогава понятията и идеите не остават понятия и идеи, тогава към тази страна хегелианизма не остава хегелианизъм, абстрактността не остава абстрактност, тогава в тази насока човек навлиза първо в действителната област на духовността. Тогава най-близкото, в което човек прониква, не е вече само “понятие”, само “идея”, не е вече нещо, което намираме в цялото съдържание на Хегеловата философия, тогава понятието и идеята се превръщат в образ, в имагинация. Ние намираме веднага по-висшата степен, която първо се беше само проектирала в моралната фантазия, откриваме онази степен на познанието, която наричаме имагинация. Както с философията се намираме в една създадена от самите нас действителност, така тогава, когато сме се оставили да бъдем водени вътрешно по пътя, който показва “Философия на свободата”, когато сме се издигнали над това поле на фантазията, ние се намираме в един свят от идеи, които обаче сега не са съновидни образи, а сочат към действителности, но към духовни действителности също така, както цветовете и звуците са закотвени в сетивните действителности. Сега ние навлизаме в областта на образното, на имагинативното мислене.
към текста >>
172.
7. Сказка шеста. Дорнах, 2 октомври 1920 г.
GA_322 Граници на природознанието
Обаче, така както в природата всичко се променя, както растението развивайки се превръща зелените листа в червените листа на цвета, както всичко в природата почива на
метаморфоза
та, така е и в това, което човешкият живот преминава; когато под влиянието на пълното азово съзнание ние действително внасяме силата на паметта в света на инспирацията, тази памет се променя, метаморфозира се!
Обаче, така както в природата всичко се променя, както растението развивайки се превръща зелените листа в червените листа на цвета, както всичко в природата почива на метаморфозата, така е и в това, което човешкият живот преминава; когато под влиянието на пълното азово съзнание ние действително внасяме силата на паметта в света на инспирацията, тази памет се променя, метаморфозира се!
Ето защо от една страна ние имаме опитността, че в онзи момент на нашия живот, когато като духовен изследовател се намираме в състояние на Инспирация, в този момент на нашия живот ние не разполагаме с нашата обикновена памет. Ние имаме на разположение тази обикновена памет само при здравия живот в тялото; в живота вън от тялото нямаме на разположение тази памет.
към текста >>
И когато научи това, тогава той открива, че силата на паметта се е превърнала в нещо друго, че със силата на паметта е настъпила една
метаморфоза
.
Трябва отново да се връщате към нещата. Така и духовният изследовател трябва отново да се връща в духовното към същото духовно съдържание на съзнанието. И както при физическото възприятие трябва да се научим да се движим в пространството, за да можем на смени да възприемаме едното или другото, така и духовният изследовател, който стига до Инспирацията, трябва да стигне до там, да се движи свободно в елемента на времето. Той трябва да може така да се каже да плува в елемента на времето, ако ми е позволено да си послужа с този парадоксален израз. Той трябва да се научи да върви заедно с времето.
И когато научи това, тогава той открива, че силата на паметта се е превърнала в нещо друго, че със силата на паметта е настъпила една метаморфоза.
Това, което обикновения физически живот е вършила паметта, той трябва да го замени сега чрез духовното възприятие. Обаче онова, в което се е превърнала паметта, то му дава възприятието на един по-обхватен Аз. Сега фактът на повтарящите се земни съществувания става за него един факт на познанието. Сега, когато човек е преобразил паметта, която между раждането и смъртта подържа силата на Аза като едно единство, съдържанието на Аза разкъсва обвивката, която обхваща само един живот, настъпва познанието на повтарящите се земни съществувания, между които душата прекарва едно чисто духовно съществуване между смъртта и едно ново раждане, сега това познание се явява като нещо, което човек действително изпитва.
към текста >>
173.
8. Сказка седма. Дорнах, 2 октомври 1920 г.
GA_322 Граници на природознанието
Нужно е само да се запознаем малко с Гьотевото учение за
метаморфоза
та и ще видим това.
Напълно в смисъла на Гьотеанизма е да срещупоставим по този начин едното, което води до най-висшето, което въобще можем да постигнем като земни човеци, на онова, което води в патологическите низини.
Нужно е само да се запознаем малко с Гьотевото учение за метаморфозата и ще видим това.
Гьоте се стреми да познае, как отделните части например на растението се развиват едни от други и, за да познае, как нещата се метаморфозират, той с особено предпочитание поглежда към онези състояния, които се раждат чрез израждането на един лист, чрез израждането на един цвят, чрез израждането на тичинките. Гьоте е наясно върху въпроса, че насочвайки своя поглед върху патологичното, на този, който правилно гледа нещата, може да му се разкрие именно истинската същност на здравото. И ние можем да вървим по един правилен път в духовния свят само тогава, когато знаем, в какво се състои действително същността на човешката природа, по какъв сложен начин може да се прояви тази сложна същност на човешката природа.
към текста >>
Догматизмът от всички видове не е нищо друго освен превеждането в духовно-душевното на онова, което после пренесено на една по-дълбока степен се превръща в патологичното състояние на страха от празните места и други подобни и което поради това, че е сродно, се проявява също и в нещо, което е една
метаморфоза
на страха, във всякакъв вид суеверия.
Да, човек може не само да мисли материалистично, но той може също и да бъде материалистичен, като духовно-душевното се свързва прекалено силно с физическото. Тогава човек не живее с Аза свободно в понятията на чистото мислене, до които той е стигнал. А когато се потопява в тялото с възприемането, което е станало образно, тогава той се потопява в това тяло с Аза и с понятията. И когато след това той разпространява това, когато прониква с него хората, тогава чрез това се ражда духовното явление, което добре познаваме, догматизмът от всички видове.
Догматизмът от всички видове не е нищо друго освен превеждането в духовно-душевното на онова, което после пренесено на една по-дълбока степен се превръща в патологичното състояние на страха от празните места и други подобни и което поради това, че е сродно, се проявява също и в нещо, което е една метаморфоза на страха, във всякакъв вид суеверия.
От това, което се е развило по този начин като догматизъм, което – бих могъл да кажа – се ражда от един несъзнателен стремеж към Имагинация, което обаче е задържано от могъщи сили, от това, което се развива по този начин, се раждат всички видове догматизъм. Тези видове догматизъм трябва да бъдат постепенно заменени чрез онова, което се ражда, когато светът на идеите е задържан в областта на Аза, когато пристъпваме към Имагинацията и чрез това възприемаме човека в неговата истинска форма и постепенно навлизаме по един друг начин в западния път за духовния свят. Този друг път чрез имагинацията, това е онзи път, който трябва да основе онова, което трябва да се движи от запад на изток като течение на Духовната наука, като духовно развитие, ако искаме човечеството да напредва. Но ето това е, което в настоящия момент е една от най-важните работи на човечеството: да познаем, че истинският път трябва да бъде този на имагинацията. По този път трябва да върви западната Духовна наука, ако иска да надрасне онова, което някога източната мъдрост е добила като Инспирация, като съдържание на Инспирацията по един начин отговарящ на расовите особености на онези народи.
към текста >>
174.
Съдържание
GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията
Гьоте, Окен, Гегенбар и опитът за
метаморфоза
на прешлените в черепни кости.
Примерът с магнитната стрелка и приложението му към човешката организация.
Гьоте, Окен, Гегенбар и опитът за метаморфоза на прешлените в черепни кости.
Преобразуването на тръбната кост в черепната кост като истински принцип на метаморфоза. Важен контраст между радиус и сфера. В душевния живот той се проявява като противоположност между вътрешното чувство и разширението на съзнанието при възприемането на външния свят, на еднообразния свят на волята и обширния свят на представите; в организма – като противоположност на системата на обмяна на веществата и главовата система, която в ритмичната система е обединена в една резултираща. Същата противоположност в ембрионалния живот. Човешката познавателна възможност днес е приспособена само към минералния свят.
към текста >>
Преобразуването на тръбната кост в черепната кост като истински принцип на
метаморфоза
.
Примерът с магнитната стрелка и приложението му към човешката организация. Гьоте, Окен, Гегенбар и опитът за метаморфоза на прешлените в черепни кости.
Преобразуването на тръбната кост в черепната кост като истински принцип на метаморфоза.
Важен контраст между радиус и сфера. В душевния живот той се проявява като противоположност между вътрешното чувство и разширението на съзнанието при възприемането на външния свят, на еднообразния свят на волята и обширния свят на представите; в организма – като противоположност на системата на обмяна на веществата и главовата система, която в ритмичната система е обединена в една резултираща. Същата противоположност в ембрионалния живот. Човешката познавателна възможност днес е приспособена само към минералния свят. Въздействието на тази познавателна способност днес – това е първоначалната организация на самата Земя от космическото.
към текста >>
Метаморфоза
на формата на лемнискатата в строежа на човешките кости.
Три формиращи принципа в човека: сфера, радиус, контур.
Метаморфоза на формата на лемнискатата в строежа на човешките кости.
Противоположност на глава и крайници в тяхното съответствие на над- и подслънчевите планети в положение на опозиция или в положение на съвпад. Радиално-вертикалното в човешката форма и връзката ѝ с орбитата на Слънцето. Линията на гръбнака на човека и животното във връзка с орбитите на Слънцето и Луната. Следване на Земята относно Слънцето и съвпадане на орбитите им. Уговорка относно приказката, че тук се извършва революция в астрономията.
към текста >>
Метаморфоза
та на членовете на човешката организация.
Несъизмеримите числа сочат трудността от разбиране на небесните явления като обозримо единство.
Метаморфозата на членовете на човешката организация.
Пример за преобразуване на тръбните кости в черепни кости. Радиус и сфера. Необходимост при това за излизане от пространството. Кривата на Касини с две отклонения, кръг на делене, изменчивост от втори порядък. Конструкция на антипространството.
към текста >>
175.
Първа лекция, Щутгарт, 1 януари 1921 година.
GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията
Днес хората си представят: ако черепните кости са трансформирани прешлени, би трябвало да можем чрез някаква пространствено представима
метаморфоза
, директно да се придвижим от гръбнака към черепната кост.
Днес хората си представят: ако черепните кости са трансформирани прешлени, би трябвало да можем чрез някаква пространствено представима метаморфоза, директно да се придвижим от гръбнака към черепната кост.
Да се разшири тази представа и към тръбните кости не става, по силата на вече приведените доводи. Математикът може да създаде днес посредством своите математически изследвания представа за това, какво, собствено, означава, когато обръщам ръкавица, ако вътрешната страна я изкарвам навън. Трябва да се представи определена математическа обработка на факта, така че това, което е било обърнато навън, да се обърне навътре, и това, което е било обърнато навътре, да се обърне навън. Схематично ще го изобразя така (рис. 1): някакво образувание, което отначало е обърнато навън с бялото, а отвътре е червеното.
към текста >>
176.
Втора лекция. 2 януари 1921 година
GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията
Разгледайте
метаморфоза
та на насекомите.
Сега бих искал да ви обърна вниманието към нещо друго. Помислете над това, след като разгледахме съществуващото вграждане на човека в мировата връзка: Земя, Слънце, Луна, – Слънцето повече действащо върху нервно-сетивната система; Луната, действаща повече върху ритмичната система; Земята, доколкото тя дава на човек своите хранителни вещества, тоест веществото ѝ действа пряко в него, действа на системата на обмяна на веществата, действа земно. В човека ще видим нещо, когато на по-широка основа отколкото само на основата на настройката на ъгъла на телескопа и тем подобни, намерим отправната точка за обяснение на небесното, на това, което се намира извън човека. По-специално ще намерим такава отправна точка, ако отидем още по-нататък, ако разгледаме сега природата извън човека, но я разгледаме така, че да видим в нея повече от регистрация на следващи един след друг факти.
Разгледайте метаморфозата на насекомите.
В годишния цикъл това непременно представлява нещо, отразяващо външния слънчев живот. Бих казал следното: в човека, за да се проследят в него слънчевото, лунното и земното, в своите изследвания ние трябва да вървим повече навътре. При разглеждане живота на насекомите в тяхната метаморфоза, пряко наблюдаваме проявата на годишния цикъл в следващите една след друга форми, които насекомото приема. Така че можем да кажем: трябва да се придвижваме не само в количествено отношение, но трябва да обръщаме внимание също и на качественото, проявяващо се в такива явления. Защо винаги се пита само как изглежда в обектива някакво външно явление?
към текста >>
При разглеждане живота на насекомите в тяхната
метаморфоза
, пряко наблюдаваме проявата на годишния цикъл в следващите една след друга форми, които насекомото приема.
В човека ще видим нещо, когато на по-широка основа отколкото само на основата на настройката на ъгъла на телескопа и тем подобни, намерим отправната точка за обяснение на небесното, на това, което се намира извън човека. По-специално ще намерим такава отправна точка, ако отидем още по-нататък, ако разгледаме сега природата извън човека, но я разгледаме така, че да видим в нея повече от регистрация на следващи един след друг факти. Разгледайте метаморфозата на насекомите. В годишния цикъл това непременно представлява нещо, отразяващо външния слънчев живот. Бих казал следното: в човека, за да се проследят в него слънчевото, лунното и земното, в своите изследвания ние трябва да вървим повече навътре.
При разглеждане живота на насекомите в тяхната метаморфоза, пряко наблюдаваме проявата на годишния цикъл в следващите една след друга форми, които насекомото приема.
Така че можем да кажем: трябва да се придвижваме не само в количествено отношение, но трябва да обръщаме внимание също и на качественото, проявяващо се в такива явления. Защо винаги се пита само как изглежда в обектива някакво външно явление? Защо не се пита как реагира не само обективът на зрителната тръба, но и насекомото? Как реагира човешката природа? Как чрез това ни се предава нещо за хода на небесните явления?
към текста >>
177.
Пета лекция, 5 януари 1921 година
GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията
Това е свързано с факта, че принципът на
метаморфоза
та, който широко, но отначало елементарно, е представил Гьоте, всъщност все още доста малко е проучен.
Тези неща изискват днес да проведем до известна степен общо разглеждане. Вече обърнах внимание, че естественонаучното разглеждане днес, по същество, се стреми към такъв идеал: разглеждане на външната природа, по възможност, независимо от човека; по някакъв начин да се фиксират в обективността отделните явления, изключвайки при това човека. Ще видим, че такъв начин на разглеждане, изключващ човека, прави невъзможно, както можахме да забележим, да се прекрачи през съществуващите от двете страни бариери.
Това е свързано с факта, че принципът на метаморфозата, който широко, но отначало елементарно, е представил Гьоте, всъщност все още доста малко е проучен.
Разбира се, до определена степен той може да бъде проследен по отношение на морфологията, обаче и тук вече стана ясно, че съвременната морфология не може да постигне никаква цел по причината, че, например, строежът на формата на тръбната кост не може да се разгледа по правилен начин в сравнение с черепната кост. За това, обаче, е необходимо да се придвижим до разглеждане, което ни води до там, първо да разглеждаме вътре, например вътрешната повърхност на тръбната кост, а след това тази вътрешна повърхност да се съпостави именно с външната повърхност на черепната кост: така че тук имаме работа с преобръщане, подобно на обръщането наопаки на ръкавицата, и в същото време с изменение на формата, тоест с изменение на повърхностното напрежение при преобръщането, при обръщането на вътрешното навън. Само ако се проследи метаморфозата по такъв, сложен за мнозина начин, подобно разглеждане може да постегне целта.
към текста >>
Само ако се проследи
метаморфоза
та по такъв, сложен за мнозина начин, подобно разглеждане може да постегне целта.
Вече обърнах внимание, че естественонаучното разглеждане днес, по същество, се стреми към такъв идеал: разглеждане на външната природа, по възможност, независимо от човека; по някакъв начин да се фиксират в обективността отделните явления, изключвайки при това човека. Ще видим, че такъв начин на разглеждане, изключващ човека, прави невъзможно, както можахме да забележим, да се прекрачи през съществуващите от двете страни бариери. Това е свързано с факта, че принципът на метаморфозата, който широко, но отначало елементарно, е представил Гьоте, всъщност все още доста малко е проучен. Разбира се, до определена степен той може да бъде проследен по отношение на морфологията, обаче и тук вече стана ясно, че съвременната морфология не може да постигне никаква цел по причината, че, например, строежът на формата на тръбната кост не може да се разгледа по правилен начин в сравнение с черепната кост. За това, обаче, е необходимо да се придвижим до разглеждане, което ни води до там, първо да разглеждаме вътре, например вътрешната повърхност на тръбната кост, а след това тази вътрешна повърхност да се съпостави именно с външната повърхност на черепната кост: така че тук имаме работа с преобръщане, подобно на обръщането наопаки на ръкавицата, и в същото време с изменение на формата, тоест с изменение на повърхностното напрежение при преобръщането, при обръщането на вътрешното навън.
Само ако се проследи метаморфозата по такъв, сложен за мнозина начин, подобно разглеждане може да постегне целта.
към текста >>
Но цялата работа е в това, че всичко ставащо в организма следва да се разбира така: това, което изглежда, че съществува наред с другото, пак трябва да бъде свързано с това друго чрез
метаморфоза
та.
Но цялата работа е в това, че всичко ставащо в организма следва да се разбира така: това, което изглежда, че съществува наред с другото, пак трябва да бъде свързано с това друго чрез метаморфозата.
Днес не сме склонни да разглеждаме нещата микроскопски, но по някакъв начин трябва отново да се върнем към детайлите, иначе поради недостатъците във всяко синтетично разглеждане на живота, навсякъде ще стигаме до проблеми, които сами по себе си са напълно разрешими, но се превръщат в неразрешими вследствие на нашите методологични предразсъдъци.
към текста >>
Сега вече ще забележите, какво се проявява тук като някакъв вид
метаморфоза
, като нещо единно, стоящо в основата на тричленната природа на човека, което веднъж се образува по един определен начин, друг път – по друг.
Сега вече ще забележите, какво се проявява тук като някакъв вид метаморфоза, като нещо единно, стоящо в основата на тричленната природа на човека, което веднъж се образува по един определен начин, друг път – по друг.
Можете в известна степен физиологично достатъчно добре да проследите в едното направление, а именно нагоре, какво, собствено, имаме тук. Някои от вас вече знаят[4], за какво става дума тук. Ако разгледаме дихателния процес, ще видим: когато вдишваме въздух, организмът ни по определен начин е подложен на влияние. Той е подложен на такова влияние, че посредством дишането мозъчната течност, излизаща от гръбнака и черепната кухина, се изтласква нагоре. Изобщо трябва да имате предвид, че мозъкът ни в действителност плува изцяло в мозъчна течност, че благодарение на това той получава известна плаваемост и така нататък.
към текста >>
Виждате, как работят органите, за да се осъществява
метаморфоза
на функциите.
Виждате, как работят органите, за да се осъществява метаморфоза на функциите.
Тогава можем, в началото до известна степен хипотетично или, може би, само като постулат, да кажем: да, възможно е това да е в известна степен справедливо и по отношение на обмяната на веществата, и по отношение на оплождането. – Но с това не е толкова лесно да се справим, когато се разисква такова съотношение. Характерно е, че относително лесно ни се отдава в мислено проследяваните процеси да се осмислят съществуващите взаимоотношения между ритмичната система и нервно-сетивната система, но не сме в състояние да намерим толкова лесно проследима връзка между ритмичния процес и процесите на обмяна на веществата и оплождане. Можете да извикате на помощ всичко, което се намира на ваше разположение във физиологията, и колкото по-детайлно влезете в тези неща, толкова по-добре ще забележите това. Изобщо, можете напълно банално да си представите, защо става така.
към текста >>
178.
Шеста лекция, 6 януари 1921 година
GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията
Обаче който прониква с погледа си по-дълбоко в преобразуването, в
метаморфоза
та на човешкото духовно развитие, веднага ще научи как метаморфозирането ще прогресира и как някои области на Земята, които днес имат определена конфигурация на духовния живот, отново ще стигнат до своеобразно опустошение, което ни очаква в бъдеще.
Виждаме, как развитието на човечеството по някакъв начин се модифицира според степента на това, как по описания начин се модифицират отношенията на Земята, на повърхността на Земята. Само който, така да се каже, разглежда развитието на човечеството на Земята краткосрочно, може да си мисли, че съвременните ни представи, както си ги формираме в различните науки, представляват нещо абсолютно и са наше окончателно достижение.
Обаче който прониква с погледа си по-дълбоко в преобразуването, в метаморфозата на човешкото духовно развитие, веднага ще научи как метаморфозирането ще прогресира и как някои области на Земята, които днес имат определена конфигурация на духовния живот, отново ще стигнат до своеобразно опустошение, което ни очаква в бъдеще.
Използвайки числото, сочещо назад, можете да пресметнете как това ще се случи в бъдеще, когато върху тази цивилизация ще се стовари нов ледников период. От това виждате, че ще получим, – поне при наличие на възможност да се установи някаква връзка на небесните явления с фактите, които са налице в развитието на Земята през ледниковия период и при това, което се намира по средата, – в този случай ще получим също и това, което ще се прояви на Земята във фината област на цивилизования живот, в познавателния живот. Можем даже да го припишем на земните условия. Можем да кажем: чисто емпиричният метод на разглеждане ни показва, че човек, такъв какъвто е, го дължи не само на земните отношения, но също и на извънземните отношения.
към текста >>
179.
Седма лекция, 7 януари 1921 година
GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията
И ако добре сте разбрали начина, по който вчера, връщайки се назад, представих
метаморфоза
та на познавателния живот, тогава ще си кажете: непосредствено след отдръпването на ледника човешкият познавателен живот е изхождал от съвсем различни преживявания, отколкото днес.
Сега, разглеждайки още веднъж това, което вчера ви разказах за развитието на познанието от един ледников период до друг ледников период, обърнете внимание на това, как се е изменило от времето на последния ледников период цялото това сливане на сетивните възприятия и живота на представите.
И ако добре сте разбрали начина, по който вчера, връщайки се назад, представих метаморфозата на познавателния живот, тогава ще си кажете: непосредствено след отдръпването на ледника човешкият познавателен живот е изхождал от съвсем различни преживявания, отколкото днес.
Ако искаме по този повод да стигнем до определена конкретна представа, трябва да си кажем: в познавателния ни живот все повече е прониквало това, което получаваме от сетивата, и все повече е изчезвало това, което имаме не от сетивата, а което някога сме имали посредством съвсем различния съвместен живот с външния свят. Но характера на съвсем другия съвместен живот с външния свят притежават също и нашите представи. Те, съдейки по техните свойства, произхождат от смътността на живота в сънищата, да, те са абсолютно такива, че в тях също повече преживяваме сливането си с обкръжаващия свят, което изпитваме в сънищата. В живота на представите ние, собствено, не различаваме себе си от обкръжаващия свят. В живота на представите сме отдадени на обкръжаващия свят.
към текста >>
И в зрителния процес, ако го разглеждаме така, както направихме това днес, имаме не нещо друго, а
метаморфоза
на процеса на оплождане.
Да пренесем това, което получихме за окото, към целия човек, просто чисто емпирично да потърсим това в целия човек. Къде намираме това, което по такъв начин се изправя пред нас, но във видоизменена форма? Откриваме това в процеса на оплождане. Във взаимоотношенията с обкръжаващия свят на целия човек, доколкото той представлява женски организъм, е преобразувано същото това, което го имаме в отношението на очите с обкръжаващата среда. На този, който детайлно навлезе в тези неща, трябва да му бъде съвсем ясно, че животът на жената, но приведен, може да се каже, към материалност, представлява живота на Вселената във фантазиите, а животът на мъжа представлява това, което дава очертанията, което прави този неопределен живот да е определен, очертан.
И в зрителния процес, ако го разглеждаме така, както направихме това днес, имаме не нещо друго, а метаморфоза на процеса на оплождане.
И обратното.
към текста >>
180.
Десета лекция, 10 януари 1921 година
GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията
Обърнах вниманието ви на това, че принципът на
метаморфоза
та трябва, собствено, да бъде видоизменен, когато става дума за това, тази
метаморфоза
, както е проявена при Гьоте и Окен, наистина по разбираем начин да се приложи към човека.
Да си спомним още един път за какво ви говорих в самото начало на тези разглеждания.
Обърнах вниманието ви на това, че принципът на метаморфозата трябва, собствено, да бъде видоизменен, когато става дума за това, тази метаморфоза, както е проявена при Гьоте и Окен, наистина по разбираем начин да се приложи към човека.
Беше направен опит – това по гениален начин се опита да направи Гьоте – образуването на черепните кости да се обясни с образуването на гръбначните кости, нали така? След това тези изследвания бяха продължени от други в един от методите на XIX век, и целия по-нататъшен ход – не искам тук да разсъждавам това прогрес ли беше или не, – може да се види в метода на изследванията, ако се сравни, как проблема за преобразуването на кости чрез метаморфоза се е разглеждал, от една страна, от Гьоте и Окен, а от друга страна, например, от анатома Гегенбар. Тези неща могат да се приведат само тогава към правилната база, ако се знае – в хода на тези лекции вече споменах за това, но нека сега да го свържем с дадения момент, – как, собствено, са свързани две кости в човешкия скелет, които стоят най-далеч една от друга по своята морфология, – не в скелета на животното, а именно в човешкия скелет. Най-далеч стоят една от друга тръбните кости, например бедрената или раменната кост, и костите на черепа. Ако се сравнят чисто външно, без да се задълбочаваме навътре и без да привличаме към разглеждането всеобщата сфера на явлението, не можем да стигнем до морфологичната връзка между двете полярно противоположни една на друга кости, полярно противоположни една на друга по отношение на тяхната форма.
към текста >>
След това тези изследвания бяха продължени от други в един от методите на XIX век, и целия по-нататъшен ход – не искам тук да разсъждавам това прогрес ли беше или не, – може да се види в метода на изследванията, ако се сравни, как проблема за преобразуването на кости чрез
метаморфоза
се е разглеждал, от една страна, от Гьоте и Окен, а от друга страна, например, от анатома Гегенбар.
Да си спомним още един път за какво ви говорих в самото начало на тези разглеждания. Обърнах вниманието ви на това, че принципът на метаморфозата трябва, собствено, да бъде видоизменен, когато става дума за това, тази метаморфоза, както е проявена при Гьоте и Окен, наистина по разбираем начин да се приложи към човека. Беше направен опит – това по гениален начин се опита да направи Гьоте – образуването на черепните кости да се обясни с образуването на гръбначните кости, нали така?
След това тези изследвания бяха продължени от други в един от методите на XIX век, и целия по-нататъшен ход – не искам тук да разсъждавам това прогрес ли беше или не, – може да се види в метода на изследванията, ако се сравни, как проблема за преобразуването на кости чрез метаморфоза се е разглеждал, от една страна, от Гьоте и Окен, а от друга страна, например, от анатома Гегенбар.
Тези неща могат да се приведат само тогава към правилната база, ако се знае – в хода на тези лекции вече споменах за това, но нека сега да го свържем с дадения момент, – как, собствено, са свързани две кости в човешкия скелет, които стоят най-далеч една от друга по своята морфология, – не в скелета на животното, а именно в човешкия скелет. Най-далеч стоят една от друга тръбните кости, например бедрената или раменната кост, и костите на черепа. Ако се сравнят чисто външно, без да се задълбочаваме навътре и без да привличаме към разглеждането всеобщата сфера на явлението, не можем да стигнем до морфологичната връзка между двете полярно противоположни една на друга кости, полярно противоположни една на друга по отношение на тяхната форма. До това може да се стигне, само ако се сравнят вътрешната повърхност на тръбната кост с външната повърхност на черепната кост. Защото тогава се получават съответстващите повърхности, за които става дума (рис.
към текста >>
Тук за строежа на костите имате преди всичко истинския принцип на
метаморфоза
та.
Тук за строежа на костите имате преди всичко истинския принцип на метаморфозата.
Защото останалите кости са, всъщност, междинни образувания, морфологични междинни образувания между полярни противоположности, които съответстват на пълното преобръщане с изменение на силите, обуславящи повърхността. Това е нужно да се разпространи върху целия човешки организъм. При костите това се проявява за нас в определен смисъл особено отчетливо. Така и по отношение на всички органи на човека трябва да се има предвид, че говорейки за организация, трябва да се различават две полярни противоположности: между това, което действа от неизвестното ни засега вътрешно, до определена степен навън, и това, което отвън действа навътре. Но на това, което действа отвън навътре, съответства, по същество, всичко, което заобикаля хората извън пределите на Земята.
към текста >>
181.
Единадесета лекция, 11 януари 1921 година
GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията
За целта подчертахме как трябва да разглеждаме формата на човека в съответствие с истинското учение за
метаморфоза
та.
Става дума за това, действително ли е целесъобразно, за широкото разглеждане на природните явления в тази област, да се слага в основата на разработването на образа на света само този род интерпретации, който обикновено се поставя в основата. Видяхте вече, че при това в основата се поставя, по същество, само това, което произтича от главовия човек; до известна степен гледната точка е такава, каквато я създава човешката способност за наблюдение, въоръжена също и с подходящия инструментариум. Посочихме необходимостта да се привлече към по-обширна интерпретация на този образ на света всичко, което изобщо може да знае човек, може да знае, от една страна, и посредством разглеждане на своята форма.
За целта подчертахме как трябва да разглеждаме формата на човека в съответствие с истинското учение за метаморфозата.
От друга страна подчертахме също, че трябва да се обръщаме за съвет към развитието на човека и човечеството, и че, собствено, само тогава могат да се очакват обяснения на определени небесни явления, когато в интерпретацията на небесните явления отидем достатъчно далеч именно с помощта на познанието за човека. Като предположим, че опирайки се на човешката форма и на човешкото развитие до известна степен усвоихме качествената математика, оттук нататък ще изхождаме от това, което засега ни предлага външното наблюдение като така наречения видим образ, и след това ще се опитаме, изхождайки от този видим образ, да поставим въпроса, как да намерим пътя към съответстващата действителност.
към текста >>
Настъпва определен момент, когато сте принудени наистина да си представите като преобразувано това схождане тук на двете дъги (рис.11), което вече, разбира се, е подготвено при образуването на гръдната кост, но получавате
метаморфоза
та, модификацията на това формирование на лемнискатата, когато се издигнете към главата.
Ако вземете предвид, че гръбнакът има съвсем друга вътрешна структура от ребрата, и ако вземете предвид значението на това, че при описанието на линията ребро-гръбнак-ребро вътрешните отношения на развитие се отчитат, разбира се, не само количествено но и качествено, посредством лемнискатата, посредством образуването на примка ще разберете морфологията на цялата тази система. Когато се издигате нагоре към главовата организация, трябва да направите голяма модификация на тази лемниската.
Настъпва определен момент, когато сте принудени наистина да си представите като преобразувано това схождане тук на двете дъги (рис.11), което вече, разбира се, е подготвено при образуването на гръдната кост, но получавате метаморфозата, модификацията на това формирование на лемнискатата, когато се издигнете към главата.
И ако изучавате цялата човешка фигура от гледна точка на противоположността на нервно-сетивната организация и организацията на обмяната на веществата, то долу ще получите лемниската с тенденция към отваряне, а горе – затворена лемниската. И, проследявайки пътя от центростремителните нерви през центъра до края на центробежните нерви, също ще получите лемнискати, само че много видоизменени лемнискати – едната им половина, преминаваща през примката, е изключително малка. Ако проследите това по съответния начин, навсякъде ще намерите тези лемнискати вписани по определен начин именно в природата на човека.
към текста >>
Движенията на неподвижните звезди, естествено, малко се вземат предвид относно индивидуалните човешки движения, но ако вземете развитието на човечеството на Земята и вземете предвид всичко, което тези дни беше казано тук за отношението на сферата към човешкото главово образувание, няма да можете да постъпите иначе, освен да приведете в някаква връзка
метаморфоза
та на небесните аспекти с
метаморфоза
та на развитие на човечеството в духовно-душевно отношение.
Да видим сега движението на неподвижните звезди.
Движенията на неподвижните звезди, естествено, малко се вземат предвид относно индивидуалните човешки движения, но ако вземете развитието на човечеството на Земята и вземете предвид всичко, което тези дни беше казано тук за отношението на сферата към човешкото главово образувание, няма да можете да постъпите иначе, освен да приведете в някаква връзка метаморфозата на небесните аспекти с метаморфозата на развитие на човечеството в духовно-душевно отношение.
Тук над нас е сводът на сферата и на него се простира само тази част от движението, която тук за планетата съответства на примката, и даже съответства само на част от примката (рис. 13, пунктираната линия). Значи от движението на неподвижните звезди е изключено това, което представлява останалата траектория.
към текста >>
182.
Дванадесета лекция, 12 януари 1921 година
GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията
Можем да обобщим, че във всичко, което стои в основата на човешкия принцип на формообразуване, който преобразува така, че
метаморфоза
та се открива между главата и крайниците с присъединяване към тях на обмяната на веществата, имаме това, което във Вселената съответства на противоположността между планетите с техните примки в положение на съединение и тези, които развиват примките си в противостоене.
в параболични действия, отговарящи на това, което става при образуването на човешките крайници, където става израждане на формата на гръбначните прешлени. Това израждане съответства именно на примката в траекторията, която вследствие на това не се задържа напълно, която до известна степен дава само посоката и след това не може да удържи тази посока. Това, което по отношение траекторията на Венера се затваря, в човешкото образувание се разпада.
Можем да обобщим, че във всичко, което стои в основата на човешкия принцип на формообразуване, който преобразува така, че метаморфозата се открива между главата и крайниците с присъединяване към тях на обмяната на веществата, имаме това, което във Вселената съответства на противоположността между планетите с техните примки в положение на съединение и тези, които развиват примките си в противостоене.
Между едните и другите, освен това, се намира и Слънцето.
към текста >>
183.
Петнадесета лекция, 15 януари 1921 година
GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията
И така, в човешката организация можем да посочим три самостоятелни в себе си системи, и ако заедно с това разумно положим в основата принципът на
метаморфоза
та, който безусловно трябва да стои в основата на органичната природа, ще успеем да формираме представа за това, как, съгласно принципа на
метаморфоза
та се съотнасят помежду си тези три члена на човешката организация.
Ако още един път се върнем към различните опити, които вече съм ви посочвал, действително да разберем формообразуването на самия човек, ще стигнем до следното. Можем наистина сериозно, както и трябва да бъде, да се опитаме да вземем делението на човешкото същество, за което също често сме говорили в тези лекции. Можем да кажем, че човешката главова организация с нейното центриране в нервно-сетивна система притежава сама по себе си определена самостоятелност; същото е за ритмичната система с всичко, което принадлежи към нея; и накрая, системата на обмяната на веществата с всичко това, което се отнася до нея в системата на организацията на крайниците, на свой ред притежава някакъв вид самостоятелност.
И така, в човешката организация можем да посочим три самостоятелни в себе си системи, и ако заедно с това разумно положим в основата принципът на метаморфозата, който безусловно трябва да стои в основата на органичната природа, ще успеем да формираме представа за това, как, съгласно принципа на метаморфозата се съотнасят помежду си тези три члена на човешката организация.
към текста >>
Трудно е ясно да се разбере това, което се намира в органите на човешката глава като
метаморфоза
на органите, които стоят в основата на системата на обмяна на веществата.
И така, разберете ме правилно! Искаме да си създадем, макар в началото може би само образно, представа за това, как се отнасят един към друг тези три члена на човешката организация. При повърхностно разглеждане това, естествено, ще бъде трудно.
Трудно е ясно да се разбере това, което се намира в органите на човешката глава като метаморфоза на органите, които стоят в основата на системата на обмяна на веществата.
Но ако навлезеш в морфологията на човека толкова далеч, както ви показах, тогава по някакъв начин ще се справиш, ако наистина детайлно се осмисли представата за това, че във взаимоотношенията между тръбните кости и костите на черепа имаме работа с пълно преобръщане на вътрешната повърхност на костите навън на принципа на обръщането на ръкавицата, и при това преобръщане едновременно имаме работа с изменение на силовите отношения. Ако подобно на ръкавица обърна навън вътрешността на тръбната кост, естествено отново ще получа тръбна кост. Но ако предположа, че тръбната кост има такава конфигурация само защото вътре, както изобразих това, тя е разположена в радиално направление, така че тя е принудена да разполага своята материя в съответствие с радиалното, и тогава я преобърна така, че вътрешното попадне навън и по своето разположение тя следва вече не радиалното, а сфероидалното, по такъв начин вътрешността ѝ, която сега е обърната към сфероидалното, ще получи именно такава форма (рис. 1). Предишното външно сега е вътрешно и обратно. Ако внимателно погледнете този краен случай на превръщането на тръбните кости в черепни кости, ще кажете: външните краища на човешкото деление, системата на крайниците и черепната система, до определена степен представляват двата полюса на организацията, но така, че не трябва просто да си ги представяме като линейно противоположни, а трябва, ако искаме да преминем от единия
към текста >>
Това е не нещо друго, а друг израз за това, че трябва да си представяме
метаморфоза
та като пълно обръщане.
Това е същата тази съществуваща трудност, когато искам просто с ръка да прекарам през пространството два клона на една траектория. Но, от друга страна, без такава представа няма да се справим, когато търсим преобразуването на формата или връзката на формата на някой орган на главата, с някой орган от системата на обмяна на веществата в човека. Тук, ако искате да търсите такава връзка, безусловно трябва да излезете от пространството. С други думи, колкото и странно, колкото и парадоксално да звучи това: ако искате с разбиране да преминете от някаква форма във вашата глава към разбиране на някаква форма в областта на метаболитната система, вие не можете да останете в пространството, а трябва да го напуснете. Трябва да излезете от самите себе си и да търсите нещо, което го няма в пространството, което не принадлежи на обикновеното пространство, както и това, което се намира между горния и долния клон на кривата на Касини.
Това е не нещо друго, а друг израз за това, че трябва да си представяме метаморфозата като пълно обръщане.
към текста >>
184.
Шестнадесета лекция, 16 януари 1921 година
GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията
Както абсолютната обмяна на веществата, за която кожата не е граница, и която става в човека по такъв начин, че човек принадлежи на космоса, се осъществява посредством човешките движения, така че това, което става в обмяната на веществата, по определен начин има реално химическо или физическо значение, същият процес, същата
метаморфоза
на обмяната на веществата става по време на сън така, че има своето значение вътре в човешкия организъм.
И така, в организма ни трябва да стават движения, които изпълняваме непроизволно. За нашия организъм трябва да имат значение движенията, които изпълняваме непроизволно. Струва си само малко да погледате и да наредите фактите, и ще стигнете до следния резултат, като поради недостиг на време съм принуден да пропусна тук някои междинни връзки.
Както абсолютната обмяна на веществата, за която кожата не е граница, и която става в човека по такъв начин, че човек принадлежи на космоса, се осъществява посредством човешките движения, така че това, което става в обмяната на веществата, по определен начин има реално химическо или физическо значение, същият процес, същата метаморфоза на обмяната на веществата става по време на сън така, че има своето значение вътре в човешкия организъм.
Това, което се осъществява при произволното движение, се осъществява и насън. Но резултатът преминава от една част на организма в друга част на организма. По време на сън снабдяваме нашата глава. Ние извършваме или по-скоро даваме възможност на нашия организъм да осъществи вътре метаморфозата на обмяната на веществата, за която сега човешката кожа има изолиращо значение, където метаморфозата става така, че крайният процес има значение вътре в човешката организация.
към текста >>
Ние извършваме или по-скоро даваме възможност на нашия организъм да осъществи вътре
метаморфоза
та на обмяната на веществата, за която сега човешката кожа има изолиращо значение, където
метаморфоза
та става така, че крайният процес има значение вътре в човешката организация.
Струва си само малко да погледате и да наредите фактите, и ще стигнете до следния резултат, като поради недостиг на време съм принуден да пропусна тук някои междинни връзки. Както абсолютната обмяна на веществата, за която кожата не е граница, и която става в човека по такъв начин, че човек принадлежи на космоса, се осъществява посредством човешките движения, така че това, което става в обмяната на веществата, по определен начин има реално химическо или физическо значение, същият процес, същата метаморфоза на обмяната на веществата става по време на сън така, че има своето значение вътре в човешкия организъм. Това, което се осъществява при произволното движение, се осъществява и насън. Но резултатът преминава от една част на организма в друга част на организма. По време на сън снабдяваме нашата глава.
Ние извършваме или по-скоро даваме възможност на нашия организъм да осъществи вътре метаморфозата на обмяната на веществата, за която сега човешката кожа има изолиращо значение, където метаморфозата става така, че крайният процес има значение вътре в човешката организация.
към текста >>
И така, можем да кажем: движим се произволно – осъществява се
метаморфоза
на обмяната на веществата; позволяваме на космоса да ни движи – пак става
метаморфоза
на обмяната на веществата.
И така, можем да кажем: движим се произволно – осъществява се метаморфоза на обмяната на веществата; позволяваме на космоса да ни движи – пак става метаморфоза на обмяната на веществата.
Последното става така, че резултатът, който при първата метаморфоза на обмяната на веществата по определен начин протича във външния свят, сега се обръща и действа в човешката глава като такава. Той просто се обръща, не се разпространява по-нататък, но за да се обърне, за да съществува изобщо, трябва да се приведем в хоризонтално положение. Трябва да изучаваме връзката между процесите в човешкия организъм, които стават при произволните движения, и процесите, които стават насън. Понеже трябваше да направим това на определено място в нашето разглеждане, вече можете да видите, какво значение има когато в общите антропософски лекции винаги трябва да се подчертава[4], че волята ни, която е свързана с обмяната на веществата, собствено, се намира в такова отношение с живота на представите, както съня с будността. Отново и отново повтарям, че по отношение на проявата на нашата воля ние постоянно спим.
към текста >>
Последното става така, че резултатът, който при първата
метаморфоза
на обмяната на веществата по определен начин протича във външния свят, сега се обръща и действа в човешката глава като такава.
И така, можем да кажем: движим се произволно – осъществява се метаморфоза на обмяната на веществата; позволяваме на космоса да ни движи – пак става метаморфоза на обмяната на веществата.
Последното става така, че резултатът, който при първата метаморфоза на обмяната на веществата по определен начин протича във външния свят, сега се обръща и действа в човешката глава като такава.
Той просто се обръща, не се разпространява по-нататък, но за да се обърне, за да съществува изобщо, трябва да се приведем в хоризонтално положение. Трябва да изучаваме връзката между процесите в човешкия организъм, които стават при произволните движения, и процесите, които стават насън. Понеже трябваше да направим това на определено място в нашето разглеждане, вече можете да видите, какво значение има когато в общите антропософски лекции винаги трябва да се подчертава[4], че волята ни, която е свързана с обмяната на веществата, собствено, се намира в такова отношение с живота на представите, както съня с будността. Отново и отново повтарям, че по отношение на проявата на нашата воля ние постоянно спим. Сега имате тук точното определение на предмета.
към текста >>
При животното
метаморфоза
та на обмяната на веществата за главата би трябвало да бъде организирана съвсем различно, а също и произволното движение при животното означава нещо съвсем друго, отколкото при човека.
И така, имаме два процеса, които можем ясно да отделим един от друг: разпиляване на процеса на обмяна на веществата при произволно движение и вътрешно преработване на обмяната на веществата, по време на разиграващото се в нашата глава по време на сън. Ако отнесем сега всичко това като цяло към животинската природа, можем да определим какво значение има, когато казваме: животното изобщо осъществява своя живот в хоризонтално положение.
При животното метаморфозата на обмяната на веществата за главата би трябвало да бъде организирана съвсем различно, а също и произволното движение при животното означава нещо съвсем друго, отколкото при човека.
Това е нещо, на което съвременната наука отделя толкова малко внимание. Сега се говори само за това, което се проявява външно, и се изпуска предвид, че един и същи външен процес при едно същество може да представлява нещо съвсем различно, отколкото при друго същество. Искам да се въздържа тук от всякаква религиозна целенасоченост и само да посоча следното: човек умира и животното умира; но в психологическо отношение при двете същества това съвсем не трябва да бъде едно и също. Защото, който смята това за едно и също и гради върху него своите изследвания, прилича на човек, който намира бръснарско ножче и казва: „Това е нож, неговата функция трябва да бъде същата, както на другия нож, значи ще режа с бръснарското ножче кнедлите си”. Когато нещата се представят така тривиално, тогава се казва: „Човек все пак няма да направи това”.
към текста >>
185.
10. СКАЗКА ОСМА
GA_326 Раждането на естествените науки
Развитието на съвременната наука се дължи на една
метаморфоза
на съзнанието.
Развитието на съвременната наука се дължи на една метаморфоза на съзнанието.
Когато сме разбирали това и изучаваме историята от тази гледна точка, забелязваме първо, както видяхме по-рано, че всяка епоха донася нови схващания, които се отдалечават все повече от древните предания. И идеите на един Парацелзий, на един Ван Хелмонт, на един Яков Бьоме ни изглеждат като странни остатъци от тези предания.
към текста >>
186.
12. Седма лекция, 15 Юни 1924
GA_327 Биодинамично земеделие
[1] Гьотевото изречение: „В природата всичко съществува чрез вземане и даване": буквално „
Метаморфоза
във висш смисъл чрез вземане и даване, печелене и губене сполучливо описва още Данте." Spreche in Proza, № 461, том 5, Goethes Naturwissenschaftliche Schriften", Kbrschners „Deutsche National-Literatur", 1884 до 1897, 5 тома Nachdruck Dornach 1975, издадени и коментирани от Рудолф Щайнер Събр. Съч.
[1] Гьотевото изречение: „В природата всичко съществува чрез вземане и даване": буквално „Метаморфоза във висш смисъл чрез вземане и даване, печелене и губене сполучливо описва още Данте." Spreche in Proza, № 461, том 5, Goethes Naturwissenschaftliche Schriften", Kbrschners „Deutsche National-Literatur", 1884 до 1897, 5 тома Nachdruck Dornach 1975, издадени и коментирани от Рудолф Щайнер Събр. Съч.
1а е.
към текста >>
187.
18. Бележки
GA_327 Биодинамично земеделие
*16. Гьотевото изречение: „В природата всичко съществува чрез вземане и даване“: буквално „
Метаморфоза
във висш смисъл чрез вземане и даване, печелене и губене сполучливо описва още Данте.“
*16. Гьотевото изречение: „В природата всичко съществува чрез вземане и даване“: буквално „Метаморфоза във висш смисъл чрез вземане и даване, печелене и губене сполучливо описва още Данте.“
към текста >>
188.
1. Лекция: Животът на Земята и на Космоса
GA_327 Биодинамично земеделие
Също и Гьотевото откритие за
метаморфоза
та на растението почива на полярността.
[12] Гьотевото учение за цветовете се основава върху полярността на светлината и мрака, но е експериментално, това означава изработено върху задълбочени сетивни наблюдения, не е извлечено от чистото мислене както при Хегел.
Също и Гьотевото откритие за метаморфозата на растението почива на полярността.
Китайското учение за Ийн и Янг може да се причисли към този начин на наблюдение и играе важна роля в почти всички азиатски култури.
към текста >>
189.
2. Лекция: Индивидуалността на земеделското стопанство
GA_327 Биодинамично земеделие
При него астралното тяло действа отвън, ограничаващо, и предизвикващо
метаморфоза
та.[20] Инкарнираното астрално тяло обуславя животното да се нагажда по- малко непосредствено към жизнените отношения, а опосредено, като ги надвива в себе си, когато ги усвоява като храна, въздух и топлина.[21]
Основанието е в това, че в животното, в процесите на неговите вътрешни органи астралното и етерното тяло са здраво свързани. Каквото се разиграва при веществообменните процеси и при формирането на животното, се определя на първо място от астралното тяло. То е причината за еманципацията. В растението не става по същия начин.
При него астралното тяло действа отвън, ограничаващо, и предизвикващо метаморфозата.[20] Инкарнираното астрално тяло обуславя животното да се нагажда по- малко непосредствено към жизнените отношения, а опосредено, като ги надвива в себе си, когато ги усвоява като храна, въздух и топлина.[21]
към текста >>
190.
ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 12 декември 1923 г. За пчелната отрова и за мравките
GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите
Всичко това показва колко много такова животно е подложено на
метаморфоза
.
Всичко това показва колко много такова животно е подложено на метаморфоза.
Но на практическото пчеларство това не влияе силно.
към текста >>
191.
ПЕТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 22 декември 1923 г. Оксалова киселина, мравчена киселина, въглена киселина и тяхното значение
GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите
И ето, тези малки животинки кръжат и пърхат над растенията и създават предпоставки, намиращата се в растенията оксалова киселина да се превръща в мравчена киселина, претърпявайки
метаморфоза
.
Тъй като ние също произвеждаме в нас самите мравчена киселина, нима нямаме достатъчно предпоставки, за да си кажем: там, навън в природата, навсякъде присъства разум; той идва благодарение на мравчената киселина. В нас самите също навсякъде има разум, тъй като ние имаме мравчена киселина. А мравчена киселина не би имало, ако първо нямаше оксалова киселина.
И ето, тези малки животинки кръжат и пърхат над растенията и създават предпоставки, намиращата се в растенията оксалова киселина да се превръща в мравчена киселина, претърпявайки метаморфоза.
към текста >>
НАГОРЕ