Търсене в текстове за 'Март'

Рудолф Щайнер
www.rudolfsteinerbg.com

НАЧАЛО

КАТЕГОРИИ С ТЕКСТОВЕ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени са 361 резултата от 204 текста с части от думите : 'Март'.

1. 02.РАЖДАНЕТО НА УЧЕНИЕТО ЗА МЕТАМОРФОЗИТЕ GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки

На 25 март той моли да кажат на Хердер, че вече е готов с прарастението.
Мисълта за прарастението (първичното растение) се оформя все по-определено, все по-ясно в духа на Гьоте. В Ботаническата градина в Падова* (* Пътуване в Италия 27.09.1786 г.), където той се движи между една чужда нему растителност, в него “Все повече оживява мисълта, че вероятно човек може да развие всички форми на растенията от една форма”. На 17 ноември 1786 година той пише на Кнебел: “Моите скромни познания по ботаника ме радват твърде много в тази страна, където съществува една по-радостна, по-непрекъсната вегетация. Аз вече направих усърдни, простиращи се в областта на общото наблюдения, които после ще ти бъдат и на тебе приятни”. На 18 февруари 1787 година *(*Пътуване в Италия, 27.09.1786 г./ той пише в Рим, че е на път “Да открие нови, прекрасни отношения, как природата, това чудо на чудесата, което изглежда като нещо друго, развива такова разнообразие от нещо просто”. На 25 март той моли да кажат на Хердер, че вече е готов с прарастението. На 17 април * (*Пътуване в Италия, 27.09.1786 г./ той пише в Палермо и записва за прарастението думите: “Такова трябва все пак да съществува: по какво иначе бих познал аз, че тази или онази форма е едно растение, ако всички не биха били образувани по същия образец”. Той има предвид комплекса от законите на формирането, който организира растението, прави от него това, което то е, и чрез което при определен обект на природата ние стигаме до мисълта: това е едно растение това е прарастението.
към текста >>

На 25 март */* Пътуване в Италия/ той моли да съобщят на Хердер, че неговото учение за котиледоните /семеделите/ е така сублимирано, че трудно би могло да се отиде по-далеч.
Но също така и единството на строежа на всички листа се показа скоро достатъчно нагледно. Наред с други примери Гьоте откри в това отношение особено при пресния копър разликата между долните и горните листа,които обаче въпреки това бяха един и същ орган. На 25 март */* Пътуване в Италия/ той моли да съобщят на Хердер, че неговото учение за котиледоните /семеделите/ е така сублимирано, че трудно би могло да се отиде по-далеч. Трябваше да се направи още една малка крачка, за да се открие, че и цветните листенца, тичинките и близалцето са също метаморфозирани листа. До това можаха да доведат изследванията на английския ботаник Хил, който по онова време бяха общоизвестни и имаха за обект превръщането на отделните цветни органи в други. Когато силите, които организират съществото на растението, се явяват в действителното съществуване, те приемат редица пространствени форми. Сега става вече въпрос за живото понятие, което свързва назад и напред тези форми.
към текста >>

2. 03.РАЖДАНЕТО НА ГЬОТЕВИТЕ МИСЛИ ВЪРХУ ОБРАЗУВАНЕТО НА ЖИВОТНИТЕ . GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки

Гьоте съобщи това на 27 март както на госпожа фон Щаин*/* “На мене ми достави едно прекрасно удоволствие, аз направих едно анатомическо откритие, което е важно и хубаво” така и на Хердер*/* “Аз намерих – нито злато, нито сребро, а нещо, което ми доставя неизмерима радост, ос интермаксиларис у човека”./
Типичната основна форма, според която трябва да се изградени всички организми, би била унищожена с това. У Гьоте не можеше да има никакво съмнение, че тази част, която може да се намери повече или по-малко развита у всички животни, трябва да участва също и в устройството на човешката форма, само че тук отстъпва на заден план,защото органите за приемането на храна отстъпват пред тези, които служат на духовните функции. Съобразно цялото свое духовно направление Гьоте не можеше да мисли другояче, освен че и у човека съществува една междучелюстна кост. Касаеше се само за емпиричното доказателство на същата, само за това, каква форма приема тя у човека, доколко се приобщава към целостта на организма. Той успя да достави това доказателство през пролетта на 1784 година в съдружие с Лодер, с когото сравни човешки и животински черепи в Йена. Гьоте съобщи това на 27 март както на госпожа фон Щаин*/* “На мене ми достави едно прекрасно удоволствие, аз направих едно анатомическо откритие, което е важно и хубаво” така и на Хердер*/* “Аз намерих – нито злато, нито сребро, а нещо, което ми доставя неизмерима радост, ос интермаксиларис у човека”./
към текста >>

Тя не можеше още да бъде публикувана, защото на 6 март 1785 година Гьоте пише върху това на Зьомеринг: “Тъй като моята малка студия не претендира за никакво публикуване и може да се счита просто като една скица, на мене би ми било много приятно всичко, което вие бихте искали да ми съобщите върху този въпрос”.
Като едно предварително упражнение, в 1784 година трябваше да бъде разработена студията върху между челюстната кост. Тя не можеше още да бъде публикувана, защото на 6 март 1785 година Гьоте пише върху това на Зьомеринг: “Тъй като моята малка студия не претендира за никакво публикуване и може да се счита просто като една скица, на мене би ми било много приятно всичко, което вие бихте искали да ми съобщите върху този въпрос”. Въпреки това тя бе написана много грижливо и вземайки на помощ всички необходими отделни изследвания. В помощ бяха повикани млади хора, които трябваше да направят остеологични рисунки по метода на Кампер и под ръководството на Гьоте. Ето защо на 23 април 1784 година той моли Мерк да му даде сведения върху този метод и поисква от Зьомеринг да му изпрати Камперовите рисунки. Зьомеринг и други познати са помолени да му изпратят скелети и кости от всякакъв вид. На 25 април той пише на Мерк, че следните скелети биха му доставили голямо удоволствие: Мирмекофага, брадипус, лъвове, тигри или други подобни.
към текста >>

Обаче между писмата на Мерк до Кампер, който не са още напечатани, и които се намират в "Библиотеката на нидерландското дружество за прогреса на медицината" се намира едно писмо от 17 януари 1785 година със следното място (цитираме буквално): "mon sieur de goethe, poete celebre, conseiller intime du duc de weimar, vient dem, envoyer un specimen osteologicum, gue doit vfus etre envoye apres gue mr.somering l,aura vu...c, est un petit traite sur l,os intermaxi naire, gui nfus apprend entre autres la verite, gue le triche /chus/ a dents incicives etdue le chameau en a deux." Едно писмо от 10 март 1785 година показва, че съобразно с това Мерк ще изпрати студията на Кампер, при което от ново се споменава изрично името на Гьоте: "j,aurais l,honneur de vous envoyer le specimen osteoflfg.
Тя е стигнала до него по околен път: Гьоте я изпратил първо на Зьомеринг, този последният на Мерк и Мерк я доставил на Кампер. Обаче между писмата на Мерк до Кампер, който не са още напечатани, и които се намират в "Библиотеката на нидерландското дружество за прогреса на медицината" се намира едно писмо от 17 януари 1785 година със следното място (цитираме буквално): "mon sieur de goethe, poete celebre, conseiller intime du duc de weimar, vient dem, envoyer un specimen osteologicum, gue doit vfus etre envoye apres gue mr.somering l,aura vu...c, est un petit traite sur l,os intermaxi naire, gui nfus apprend entre autres la verite, gue le triche /chus/ a dents incicives etdue le chameau en a deux." Едно писмо от 10 март 1785 година показва, че съобразно с това Мерк ще изпрати студията на Кампер, при което от ново се споменава изрично името на Гьоте: "j,aurais l,honneur de vous envoyer le specimen osteoflfg. de goethe, mon ami, par une voie, gui ne sera pas couteuse un de ces jours.
към текста >>

На 21 март 1786 година той пише още веднъж, че от голям брой наблюдения е стигнал до заключението: Междучелюстната кост не съществува у човека.
Следователно няма никакво съмнение,че Кампер е познавал автора.) На 16 септември 1785 година той съобщава на Мерк, че приложените картини не са рисувани според неговия метод. Той ги намира даже достойни за упрек. Хвали се външността на хубавия ръкопис, латинския превод се укорява, даже на автора се дава съвет, да се образова в това отношение. Три дни по-късно той пише, че е направил известен брой наблюдения върху междучелюстната кост, но че трябва да продължава да твърди, че човекът не притежава никаква такава кост. Той допуска всички наблюдения на Гьоте, само не това по отношение на човека. На 21 март 1786 година той пише още веднъж, че от голям брой наблюдения е стигнал до заключението: Междучелюстната кост не съществува у човека. Писмата на Кампер показват, че той е имал най-добрата воля да вникне в нещата, но че не е бил в състояние да разбере ни най-малко Гьоте.
към текста >>

3. 20. КЪМ НАСТОЯЩЕТО ДЖОБНО ИЗДАНИЕ GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки

В прегледаните от него печатни коректурни листове той беше отбелязал по-нататък 36 места, на които искаше да напише още за бележки, но не можа да осъществи това намерение поради настъпилата му смърт на 30 март 1925 г.
Едно специално издание на всички уводи, изготвено от самия Рудолф Щайнер, излезе първо в 1926 година в Дорнах. Рудолф Щайнер беше дал отчасти нови заглавия на главите. В прегледаните от него печатни коректурни листове той беше отбелязал по-нататък 36 места, на които искаше да напише още за бележки, но не можа да осъществи това намерение поради настъпилата му смърт на 30 март 1925 г. Събраните уводи излязоха в 1926 година под заглавието "Рудолф Щайнер, Гьотевите съчинения върху естествените науки." В 1949 година в издателството Новалис, Фрайбург, бе организирано едно патентно издание.
към текста >>

4. Бележки GA_5 Фридрих Ницше-борец срещу своето време

43. „Немска теология“, написана от един франкфуртчанин, първоначално преведена от Мартин Лутер през 1518 г.
43. „Немска теология“, написана от един франкфуртчанин, първоначално преведена от Мартин Лутер през 1518 г. Ново издание, преведено от Франц Пфайфер на съвременен немски, излиза през 1923 г. Вж. също Рудолф Щайнер, Мистиката в зората на съвременния духовен живот и нейното отношение към модерния светоглед (1901), Събр. съч. 7, стр. 66 - 72.
към текста >>

5. Рудолф Щайнер – живот и творчество GA_5 Фридрих Ницше-борец срещу своето време

На 30 март Рудолф Щайнер почива в Дорнах.
1925 г. На 30 март Рудолф Щайнер почива в Дорнах.
към текста >>

6. ЧУДОТО С ЛАЗАР GA_8 Християнството като мистичен факт

Марта и Мария побързали да посрещнат Исус още преди той да е стъпил във Витания и го завели на гроба.
А това е било едно истинско събитие, което е станало публично и можело да затвори устата на фарисеите. Всички врагове на Исус били разтревожени от големия шум, който се вдигал около това събитие. Разказва се, че те търсели да убият Лазар." Необяснимо е, защо това трябваше да е така, ако възгледът на Ренан беше прав, а именно, че във Витания е било само инсценирано едно илюзорно действие, което трябвало да послужи за да засили вярата в Исус: „Може би Лазар, още блед след своето боледуване, е накарал да го увият като мъртъв и да го положат в гроба на семейството му. Тези гробове били големи, изкопани в скалите дупки, в които се влизало през четвъртит отвор. Този отвор се затварял с огромен камък. Марта и Мария побързали да посрещнат Исус още преди той да е стъпил във Витания и го завели на гроба. Вълнението, което Исус изпитал при гроба на своя приятел, считан за умрял, било взето от присъствуващите за онова смущение и потрепване, което е съпровождало чудесата. (Йоан,11,33 и 38). Според убеждението, божествената сила в човека се проявява в едно епилептично и конвулсивно състояние. Вземайки за вярно нашето горно предположение, Исус поискал още веднъж да види този, когото обичал и когато отместили надгробния камък, Лазар излязъл вън в своята плащеница и с глава, увита в саван. Естествено това е трябвало да бъде общо прието като едно възкресение.
към текста >>

7. Рудолф Щайнер – живот и творчество GA_14 Четири мистерийни драми

На 30 март Рудолф Щайнер почива в Дорнах.
1925 г. На 30 март Рудолф Щайнер почива в Дорнах.
към текста >>

8. РЕАКЦИОННИ СВЕТОГЛЕДИ GA_18_1 Загадки на философията

Трандорф /1782-1863 г./, Мартин Дойтингер /1815-1864 г./ и Херман Улричи /1806-1884 г./.
Хегел извежда това, което е богато на съдържание и което изживяваме в нас, от идейното, което трябва да измислим. Можем да разберем факта, че хора с една особена чувствена заложба се чувстват отблъснати от този възглед за света и за живота. Само мислители надарени с такова безкористие и преданост като Карл Розенкранц /1805-1879 г./ бяха в състояние да се вживеят напълно в хода на мислите на Хегел и да създадат в пълно съгласуваност с него една идейна постройка, която се явява като едно възпроизвеждане на Хегеловата, но произлязла от една по-малко значителна природа, други не можаха да разберат, как чрез чистата идея човек трябва да си изясни безкрайността и разнообразието на впечатленията, които го връхлитат, когато насочва поглед върху богата по форми и цветове природа и как чрез това той трябва да добие нещо, което да му позволи изживяванията на света на усещанията, чувствата и представите той се издига до духовните висини на чистата мисъл. Наистина Хегел ще бъде криво разбран, когато някой го тълкува по този начин; но това криво разбиране е понятно. Това незадоволено от Хегеловия начин на мислене настроение намери един израз в мисловното течение, което имаше своите представители в лицето на Карл Бенидикт Ваадер /1765-1841 г./, Карл Кристиян Фридрих Краузе /1765-1841 г./, Имануел Херман Фихте /1797-1879 г./, Кристиян Херман Вайсе / 1801-1866 г./, Антон Гюнтер /1785-1862 г./, К. Ф. Трандорф /1782-1863 г./, Мартин Дойтингер /1815-1864 г./ и Херман Улричи /1806-1884 г./. Те се стремяха да поставят на мястото на сивата, стридоподобна, чиста мисъл на Хегел едно изпълнено с живот, лично първично същество, един индивидуален Бог. Ваадер нарече една "отричаща Бога представа" това, да се вярва, че Бог постига своето съвършено съществуване едва в човека. Бог трябва да бъде една личност; и светът не трябва, както Хегел си представя, да произлиза от него като един логически процес, като постоянно едно понятие с необходимост прави да възникне едно друго. Не, светът трябва да бъде свободен акт на Бога, едно творение на неговата всемогъща воля. Тези мислители се приближават до християнското учение за откровението.
към текста >>

Антон Гютнер, "виенският философ" и намиращият се под негово влияние Мартин Дойтингер се движат с техните светогледни мисли изцяло в рамките на католическо-богословския начин на мислене.
Антон Гютнер, "виенският философ" и намиращият се под негово влияние Мартин Дойтингер се движат с техните светогледни мисли изцяло в рамките на католическо-богословския начин на мислене. Първият се опитва да откъсне човека от природния ред на света чрез това, че го разделя на две части, в едно природно същество, което принадлежи на необходимата закономерност както по-нисшите неща, и в едно духовно същество, което е една самостоятелна част на един по-висш духовен свят и има едно съществува не както едно "битейно" същество при Хербарт. Той вярваше, че с това е победил хегелианизма, който вижда в духа само една по-висша степен на природното съществуване, и че може да основе един християнски светоглед. Самата църква не беше на това мнение, защото в Рим книгите на Гютнер бяха поставени на индекса на забранените книги. Дойтингер страстно се бореше против Хегеловото чисто мислене, което, според неговото мнение, не може да погълне пълножизненото битие. За него живата воля е нещо по-висше от чистата мисъл.
към текста >>

9. РАДИКАЛНИТЕ СВЕТОГЛЕДИ GA_18_1 Загадки на философията

Колко честно мислеше той за "концентрирането върху тукашния свят", това ни показва едно изказване, което той направи върху мартенската революция.
Моята най-близка задача е, да приготвя за печат моите лекции или книжата на бащата, както моите слушатели желаят". Фойербах вярваше, че от своето уединение най-добре ще може да обсъди това, което във формата, която е приел действителният живот, не е естествено, а е било внесено в него от човешката илюзия. Очистването на живота от илюзиите, това той считаше за своя задача. За целта трябваше да бъде колкото е възможно по-далече от живота, в който царуват тези илюзии. Той търсеше истинския живот; но във формата, която животът беше приел чрез културата на епохата, той не можеше да намери този истински живот. Колко честно мислеше той за "концентрирането върху тукашния свят", това ни показва едно изказване, което той направи върху мартенската революция. Тя му изглеждаше безплодна, защото в представите които стояха на нейната основа, продължаваше още да живее старата вяра в отвъдния свят. "Мартенската революция беше още едно, макар и незаконно дете на християнската вяра. Привържениците на конституцията вярваха, че е достатъчно само Господ да каже: Да бъде свобода! Да бъде право! , и веднага ще има свобода, ще има право; а републиканците вярваха, че е достатъчно само да искат една република, за да я извикат вече в живота; те вярваха следователно в създаването на една република от нищо.
към текста >>

"Мартенската революция беше още едно, макар и незаконно дете на християнската вяра.
Очистването на живота от илюзиите, това той считаше за своя задача. За целта трябваше да бъде колкото е възможно по-далече от живота, в който царуват тези илюзии. Той търсеше истинския живот; но във формата, която животът беше приел чрез културата на епохата, той не можеше да намери този истински живот. Колко честно мислеше той за "концентрирането върху тукашния свят", това ни показва едно изказване, което той направи върху мартенската революция. Тя му изглеждаше безплодна, защото в представите които стояха на нейната основа, продължаваше още да живее старата вяра в отвъдния свят. "Мартенската революция беше още едно, макар и незаконно дете на християнската вяра. Привържениците на конституцията вярваха, че е достатъчно само Господ да каже: Да бъде свобода! Да бъде право! , и веднага ще има свобода, ще има право; а републиканците вярваха, че е достатъчно само да искат една република, за да я извикат вече в живота; те вярваха следователно в създаването на една република от нищо. Първите пренасяха християнските мирови чудеса, последните християнските делови чудеса в областта на политиката". Само една личност, която смята, че носи и самата себе си хармонията на живота, от които се нуждае човекът, можеше при дълбокия раздор, в който Фойербах живееше с действителността, да говори химните на действителността, които той беше говорил.
към текста >>

10. 05. ПРИКАЗКАТА ЗА ЗЕЛЕНАТА ЗМИЯ И КРАСИВАТА ЛИЛИЯ В СВЕТЛИНАТА НА РУДОЛФ ЩАЙНЕРОВОТО ДУХОВНО ИЗСЛЕДВАНЕ GA_22 Тайното откровение на Гьоте

Първата от тях е изнесена на 29 Март 1904 в Берлин, следват лекции в Мюнхен и Ваймар.
Първата от тях е изнесена на 29 Март 1904 в Берлин, следват лекции в Мюнхен и Ваймар.
към текста >>

30 Март 1925: Рудолф Щайнер умира в Дорнах.
30 Март 1925: Рудолф Щайнер умира в Дорнах.
към текста >>

11. 07. Б Е Л Е Ж К И GA_22 Тайното откровение на Гьоте

*13.Лекциите са изнесени на 11 и 12 Март 1909 под надслов
*13.Лекциите са изнесени на 11 и 12 Март 1909 под надслов
към текста >>

През Март 1924 в продължение на три дни Р.Щайнер подготвя пластилинов модел на Втория Гьотеанум в мащаб 1:100.
През Март 1924 в продължение на три дни Р.Щайнер подготвя пластилинов модел на Втория Гьотеанум в мащаб 1:100. Тържественото откриване става през 1928. Сградата е построена изцяло от бетон, който за времето си е почти непознат строителен материал. Органично-пластичните форми както на Първия, така и на Втория Гьотеанум не са израз на архитектурно въображение, а са непосредствено извлечени от свръхсетивния свят, също както и самото антропософско познание. Оттогава Гьотеанумът е седалище на Единното Антропософско Общество и Свободната Школа за Духовна наука.
към текста >>

12. 63. 3. Привидно угасване на духовното познание в ново време GA_26 Мистерията на Михаил

Гьотеанум, март 1925 година.
Гьотеанум, март 1925 година.
към текста >>

13. 65. 4. Исторически сътресения при възникването на съзнателната душа GA_26 Мистерията на Михаил

Гьотеанум, март 1925 година.
Гьотеанум, март 1925 година.
към текста >>

14. 67. 5. От природата към под-природата GA_26 Мистерията на Михаил

Гьотеанум, март 1925 година.
Гьотеанум, март 1925 година.
към текста >>

15. VII. Във виенските кръгове на учени и хора на изкуството GA_28 Моят жизнен път

Той се стремеше към лирика, за каквато се беше вдъхновил от Мартин Грайф.
Един от най-младите в този кръг беше Йозеф Китир. Той се стремеше към лирика, за каквато се беше вдъхновил от Мартин Грайф. Не желаеше да изразява субективни чувства, а да представи „обективно“ даден процес или ситуация, но така, сякаш те не се наблюдават от сетивата, а от чувствата. Не искаше да каже, че е очарован, а трябваше да бъде изобразен процесът на очароване и очароването да се установи у слушателя или читателя, без поетът да го е изказал. Китир беше сътворил много красиви неща в това направление. Той беше простодушна натура. За известно време поддържаше близки приятелски отношения с мен.
към текста >>

16. XXIX. Сред литературни дейци („Идващите“) и монисти („Съюз Джордано Бруно“) GA_28 Моят жизнен път

Тук бих искал да приведа някои изречения от статии, които написах през март 1898 г.
Тук бих искал да приведа някои изречения от статии, които написах през март 1898 г. в „Драматургични свитъци“ (който от началото на 1898 г. се издаваше като притурка на „Списанието“). За „ораторското изкуство“ казвам следното:
към текста >>

В този период възникнаха и приятелски отношения с Марта Асмус, мислеща философски дама, но със силен уклон към материализъм.
В този период възникнаха и приятелски отношения с Марта Асмус, мислеща философски дама, но със силен уклон към материализъм. Тази склонност обаче беше смекчена от обстоятелството, че Марта Асмус беше изцяло посветила живота си на спомени за своя преждевременно починал брат Паул Асмус, който е убеден идеалист. Паул Асмус, като философ отшелник, още веднъж през последната третина на деветнадесети век изживява философския идеализъм от епохата на Хегел. Той пише труд за „аз-а“ и друг за индогерманските религии. И двата в хегелиански стил, но напълно самостоятелни по съдържание.
към текста >>

Тази склонност обаче беше смекчена от обстоятелството, че Марта Асмус беше изцяло посветила живота си на спомени за своя преждевременно починал брат Паул Асмус, който е убеден идеалист.
В този период възникнаха и приятелски отношения с Марта Асмус, мислеща философски дама, но със силен уклон към материализъм. Тази склонност обаче беше смекчена от обстоятелството, че Марта Асмус беше изцяло посветила живота си на спомени за своя преждевременно починал брат Паул Асмус, който е убеден идеалист. Паул Асмус, като философ отшелник, още веднъж през последната третина на деветнадесети век изживява философския идеализъм от епохата на Хегел. Той пише труд за „аз-а“ и друг за индогерманските религии. И двата в хегелиански стил, но напълно самостоятелни по съдържание.
към текста >>

Този интересен човек, който по това време вече отдавна не беше жив, ми стана много близък благодарение на сестра му Марта Асмус.
Този интересен човек, който по това време вече отдавна не беше жив, ми стана много близък благодарение на сестра му Марта Асмус. Той ми се стори като нов метеорен проблясък на клонящата към духовност философия от началото на века срещу края на предишния век.
към текста >>

Единствено Волфганг Кирхбах и Марта Асмус застанаха на моя страна пред неговите ръководители.
Тази лекция предизвика силни вълнения. Помислиха си, че искам да отворя път на католицизма вътре в съюза. Единствено Волфганг Кирхбах и Марта Асмус застанаха на моя страна пред неговите ръководители. Останалите не можеха да си създадат никаква представа за това, което всъщност имах предвид под „криво разбрана схоластика“. Във всеки случай бяха убедени, че съм способен да внеса най-голям смут в „Съюз Джордано Бруно“.
към текста >>

17. Бележки GA_28 Моят жизнен път

От 17 март до 29 септември 1900 г.
Рудолф Щайнер и Ото Ерих Хартлебен поемат издаването. През 1898 и 1899 г. към тях се присъединява Мориц Цитер. Отговорен редактор: д-р Рудолф Щайнер, Берлин. Издателство на Емил Фелбер във Ваймар, по-късно на Зиг-фрид Кронбах в Берлин. От 17 март до 29 септември 1900 г. Рудолф Щайнер е единственият издател.
към текста >>

до 27 март 1902 г.
311 „От Буда до Христос“: 24 лекции от 3 октомври 1901 г. до 27 март 1902 г. От тези лекции няма запазени записки.
към текста >>

18. Рудолф Щайнер – живот и творчество GA_28 Моят жизнен път

На 30 март Рудолф Щайнер почива в Дорнах.
1925 г. На 30 март Рудолф Щайнер почива в Дорнах.
към текста >>

19. Тайната на четирите темперамента GA_34 Тайната на четирите темперамента

През март 1928 Курт Енглерт-Фей след консултация с госпожа Мари Щайнер направи опит да преработи тези отделни лекции в един текст така, че всички разискани мотиви и леки отклонения са уловени в техния съответен дословен текст.
През март 1928 Курт Енглерт-Фей след консултация с госпожа Мари Щайнер направи опит да преработи тези отделни лекции в един текст така, че всички разискани мотиви и леки отклонения са уловени в техния съответен дословен текст. Така той преработи в едно лекциите, които д-р Щайнер държа в Карлсруе, Мюнхен и Берлин. Настоящият текст е отпечатан за пръв път през 1928 в списание "Ди меншеншуле".
към текста >>

20. Съдържание GA_39 Писма до членовете

8. До всички членове * VII 2 март 1924 Относно работата в Обществото
8. До всички членове * VII 2 март 1924 Относно работата в Обществото
към текста >>

9. До всички членове * VIII 9 март 1924 Относно дейността в Обществото
9. До всички членове * VIII 9 март 1924 Относно дейността в Обществото
към текста >>

10. До всички членове * IX 16 март 1924 Индивидуално формиране на антропософските истини
10. До всички членове * IX 16 март 1924 Индивидуално формиране на антропософските истини
към текста >>

11. До всички членове * Х 23 март 1924 Относно представянето на антропософските истини
11. До всички членове * Х 23 март 1924 Относно представянето на антропософските истини
към текста >>

12. До всички членове * XI 30 март 1924 Относно преподаването на антропософия
12. До всички членове * XI 30 март 1924 Относно преподаването на антропософия
към текста >>

21. 8. До всички членове * VII 2 март 1924 Относно работата в Обществото GA_39 Писма до членовете

2 март 1924
2 март 1924
към текста >>

22. 9. До всички членове * VIII 9 март 1924 Относно дейността в Обществото GA_39 Писма до членовете

9 март 1924
9 март 1924
към текста >>

23. 10. До всички членове * IX 16 март 1924 Индивидуално формиране на антропософските истини GA_39 Писма до членовете

16 март 1924
16 март 1924
към текста >>

24. 11. До всички членове * Х 23 март 1924 Относно представянето на антропософските истини GA_39 Писма до членовете

23 март 1924
23 март 1924
към текста >>

25. 12. До всички членове * XI 30 март 1924 Относно преподаването на антропософия GA_39 Писма до членовете

30 март 1924
30 март 1924
към текста >>

26. Антропософски календар на душата GA_40 Стихове и медитации

Четиридесет и седма седмица (23 февруари – 1 март)
Четиридесет и седма седмица (23 февруари – 1 март)
към текста >>

Четиридесет и осма седмица (2 – 8 март)
Четиридесет и осма седмица (2 – 8 март)
към текста >>

Четиридесет и девета седмица (9 – 15 март)
Четиридесет и девета седмица (9 – 15 март)
към текста >>

Петдесета седмица (16 – 22 март)
Петдесета седмица (16 – 22 март)
към текста >>

Пролетно очакване (23 – 29 март)
Пролетно очакване (23 – 29 март)
към текста >>

Петдесет и втора седмица (30 март – 6 април)
Петдесет и втора седмица (30 март – 6 април)
към текста >>

27. 3. Буда; Берлин, 02. 03. 1911 г. GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието

Берлин, 2 март 1911 г.
Берлин, 2 март 1911 г.
към текста >>

28. 4. Мойсей; Берлин, 09. 03. 1911 г. GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието

Берлин, 9 март 1911 г.
Берлин, 9 март 1911 г.
към текста >>

29. 5. Какво има да каже астрономията върху възникването на света; Берлин, 16. 03. 1911 г. GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието

Берлин, 16 март 1911 г.
Берлин, 16 март 1911 г.
към текста >>

30. Сагата Зигфрид. 21 октомври 1904 г. GA_90f Гръцката и германската митология в светлината на езотеризма

Das Nibelungenlied and Wilhelm Jordan”, изнесена в Дорнах на 28 март 1915 год, и все още непреведена на английски.
15) “Viele Wunderdinge melden die Mahren alter Zeiten”. Това е първият стих на сагата за Нибелунгите. Рудолф Щайнер е говорил за Нибелунгите по различни поводи, например в лекция VIII от лекционен курс, озаглавен “Духовните Същества в небесните тела и в природните царства”, изнесена в Хелзингфорс през април 1912 год., и в “Das innere Verhältnis der Sprache zu den Cedanken. Das Nibelungenlied and Wilhelm Jordan”, изнесена в Дорнах на 28 март 1915 год, и все още непреведена на английски.
към текста >>

31. ІІІ. Бог, Човек, Природа GA_92 Езотерична космология

В този смисъл човекът е Бог, който е дегенерирал, и са буквално верни думите на Ламартин: "Човекът е паднал Бог, помнещ Небесата."
Законът на регресията, както и законът на възхода, е верен за всички същества. Минералите са дегенерирали растения; растенията са останки на животинския живот; животните и човека имат общ предшественик. Човекът се е издигнал, животното е паднало. Духовната част на човека произлиза от Боговете. В този смисъл човекът е Бог, който е дегенерирал, и са буквално верни думите на Ламартин: "Човекът е паднал Бог, помнещ Небесата."
към текста >>

32. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 15. май 1905 г. /първа лекция/ GA_93 Легендата за храма

Историята сега разказва за седем римски царе: Ромул, Нума, Помпилий, Тулий Хостилий, Анкус Мартиус, Тарквиний Прискус, Сервий Тулий и Тарквиний Супербус.
Историята сега разказва за седем римски царе: Ромул, Нума, Помпилий, Тулий Хостилий, Анкус Мартиус, Тарквиний Прискус, Сервий Тулий и Тарквиний Супербус. Следвайки разказа на Ливий/*3/ обикновено се вярваше, че първите седем царе на Рим са били истински личности. Днес историците смятат, че тези първи седем царе никога не са съществували. Следователно имаме работа с една сага, ала историците нямат никакво понятие какво се крие зад нея. Основата на тази сага е следното: Свещеническата държава на Троя основа колония, свещеническата колония Алба Лонга/Алба, Албъ – свещеническа дреха/./*4/ Това бе колония на една свещеническа държава и Амулий принадлежи на последната свещеническа династия. Една по-млада свещеническа култура произлезе от това, която култура бе сменена от цивилизацията основаваща се на ума.
към текста >>

При четвъртия цар Анкус Мартиус, се развиват изкуствата, онези неща, които произтичат от Кама-Манас /човешкия аз, егото/.
Когато развиваме една социална структура, трябва да имаме онова, което прави основите здрави. Така сагата оставя Ромул, първият римски цар, който представлява първият принцип да бъде издигнат в небето като бог Квиринус. Вторият цар Нума Помпилий, вторият принцип, олицетворява социалния ред; той донася закони за обикновения живот. Третият цар Тулий Хостилий, олицетворява страстите. Под неговото управление започват нападенията срещу божествената природа, причинявайки разногласия, борба и война, чрез които Рим става велик. При четвъртия цар Анкус Мартиус, се развиват изкуствата, онези неща, които произтичат от Кама-Манас /човешкия аз, егото/.
към текста >>

33. Бележки. GA_93 Легендата за храма

2 "Божественият хермафродит", ала също и по-късния цикъл на Рудолф Щайнер: "Въздействието на окултното развитие върху обвивките на човека", 10 лекции, държани в Хага от 20 – 29 март 1913 г.
/*2/ – Виж във връзка с това: "Тайната доктрина" на Блаватска кн. 2 "Божественият хермафродит", ала също и по-късния цикъл на Рудолф Щайнер: "Въздействието на окултното развитие върху обвивките на човека", 10 лекции, държани в Хага от 20 – 29 март 1913 г.
към текста >>

/*21/ – Мартин Лютер, 1483-1546.
/*21/ – Мартин Лютер, 1483-1546. Великият основател на немската Реформация е бил августински монах, преди да напусне монашеския живот. Виж двете лекции на Р. Щайнер: "Лютер" и "Лютер Яносовата глава", в "Кармата на материализма".
към текста >>

Тя е била публикува през март 1905 г.
/*5/ – Майбъл Колинс /псевдоним на госпожа Кенингдел-Кук/, 1851-1927 е била една от най-добрите авторки на Теософското общество. Р. Щайнер написал много добра оценка за нейната новела "Флита, истинската история на една черна магьосница", когато се явила за първи път в немски превод. Тя е била публикува през март 1905 г. в сп. "Луцифер-Гнозис" и се намира в Събрани съчинения на Р. Щайнер, т. 34.
към текста >>

март 1784 г.
/*8/ – Смята се той да е умрял в Екернфьорде на 27. февруари 1784 г. Доказателство за това е регистърът на покойниците на църквата Св. Николай в Екернфьорде според който той е бил "скромно погребан" на 2. март 1784 г.
към текста >>

март 1910 г., публикувана в "Метаморфози на душата".
/*2/ – Във връзка с това виж лекцията, държана в Мюнхен, 14. март 1910 г., публикувана в "Метаморфози на душата".
към текста >>

34. ІІІ. Бог, Човек, Природа GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан

В този смисъл човекът е Бог, който е дегенерирал, и са буквално верни думите на Ламартин: “Човекът е паднал Бог, помнещ Небесата.”
Човекът се е издигнал, животното е паднало. Духовната част на човека произлиза от Боговете. В този смисъл човекът е Бог, който е дегенерирал, и са буквално верни думите на Ламартин: “Човекът е паднал Бог, помнещ Небесата.”
към текста >>

35. Съдържание GA_96 Първоначални импулси на духовната наука

Берлин, 4 март 1907 г.
Берлин, 4 март 1907 г.
към текста >>

Берлин, 25 март 1907 г.
Берлин, 25 март 1907 г.
към текста >>

36. Духовното познание като най-висша освобождаваща. Втора лекция, Берлин, 8 октомври 1906 г. същност. GA_96 Първоначални импулси на духовната наука

Мартензен, «Якоб Бьоме», Лондон, 1949 г.
31) Якоб Бьоме, 1575-1624, теософски мистик. Първата биография на Бьоме написва Абрахам фон Франкенберг († 1652). По-нови биографии: Х. А. Фехнер «Якоб Бьоме, живот и произведения», Гьорлиц, 1857; Йоханес Циасен, «Животът на Якоб Бьоме и теософските му творби» три тома, Щутгарт, 1885; Х. Мартензен, «Якоб Бьоме», Лондон, 1949 г.
към текста >>

37. Хранене и лечебни методи GA_96 Първоначални импулси на духовната наука

68) «Целесъобразността на даден медикамент... не се основава единствено на неговия подходящ хомеопатичен избор, но също и на необходимата големина на дозата, или по-скоро на малките количества... Тук се появява въпросът: коя е подходящата потенция... Това може да покажат единствено чистите проучвания и внимателното наблюдение.» Самуел Ханеман, «Органон на рационалното лечение», Дрезден 1810, параграфи 300 и сл., цитирано според Мартин Гумперт, «Ханеман», 4-то издание, Берлин 1934, стр.
68) «Целесъобразността на даден медикамент... не се основава единствено на неговия подходящ хомеопатичен избор, но също и на необходимата големина на дозата, или по-скоро на малките количества... Тук се появява въпросът: коя е подходящата потенция... Това може да покажат единствено чистите проучвания и внимателното наблюдение.» Самуел Ханеман, «Органон на рационалното лечение», Дрезден 1810, параграфи 300 и сл., цитирано според Мартин Гумперт, «Ханеман», 4-то издание, Берлин 1934, стр. 151 и сл.
към текста >>

38. Биографията на човека във връзка с планетната еволюция GA_96 Първоначални импулси на духовната наука

Берлин, 4 март 1907 г.
Берлин, 4 март 1907 г.
към текста >>

39. Световноисторическото значение на изтеклата на кръста кръв GA_96 Първоначални импулси на духовната наука

Берлин, 25 март 1907 г.
Берлин, 25 март 1907 г.
към текста >>

40. Достъп до християнството чрез духовната наука GA_96 Първоначални импулси на духовната наука

...в дните от седмицата: Виж лекцията на 7 март 1907 г.
...в дните от седмицата: Виж лекцията на 7 март 1907 г.
към текста >>

41. Рудолф Щайнер – живот и творчество GA_96 Първоначални импулси на духовната наука

На 30 март Рудолф Щайнер почива в Дорнах.
1925 г. На 30 март Рудолф Щайнер почива в Дорнах.
към текста >>

42. Съдържание GA_98 Природни и духовни същества

Мюнхен, 17 март 1908 г.
Мюнхен, 17 март 1908 г.
към текста >>

43. Развитие на Земята и човека GA_98 Природни и духовни същества

Мюнхен, 17 март 1908 г.
Мюнхен, 17 март 1908 г.
към текста >>

44. Бележки. GA_98 Природни и духовни същества

През февруари – от Матилде Шол; Мюнхен, 17 март 1908 г.
През февруари – от Матилде Шол; Мюнхен, 17 март 1908 г. – от Хилде Щокмайер; Мюнхен, 29 април 1908 г. – от г-жа Шпаун и Клара Михелс; Мюнхен, 14 юни 1908 г. – от Клара Михелс и Карл Щокмайер.
към текста >>

36. Виж бележките от лекцията в Берлин, 18 март 1904 г.
36. Виж бележките от лекцията в Берлин, 18 март 1904 г. в № 29 на «Приложения към Събраните съчинения на Рудолф Щайнер» Великден 1970.
към текста >>

56. През март и април 1908 г.
56. През март и април 1908 г. лекции в Лунд, Малмьо, Стокхолм, Упсала, Кристияния (Осло), Гьотеборг и Копенхаген. От тези лекции са не са запазени записки.
към текста >>

45. Рудолф Щайнер – живот и творчество GA_98 Природни и духовни същества

На 30 март Рудолф Щайнер почива в Дорнах.
1925 г. На 30 март Рудолф Щайнер почива в Дорнах.
към текста >>

46. 14. БЕЛЕЖКИ GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека

* работи в три северни страни: март и април 1908, лекции в Лунд, Малмьо, Стокхолм, Упсал, Осло, Гьотеборг и Копенхаген.
* работи в три северни страни: март и април 1908, лекции в Лунд, Малмьо, Стокхолм, Упсал, Осло, Гьотеборг и Копенхаген.
към текста >>

47. 11. Бележки GA_110 Духовните йерархии

Виж Ернст Марти "Четирите вида етер" Нередактираният превод на книгата извършен от Димо Р.
Виж Ернст Марти "Четирите вида етер" Нередактираният превод на книгата извършен от Димо Р. Даскалов, се съхранява в библиотеките на Антропософските Дружества.
към текста >>

48. 9. СКАЗКА СЕДМА. Кръщението с вода и Кръщение с огън и дух. GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия

Спомнете си, че когато се говори за "живота", който напуснал Лазара и Марта и Мария съжаляват, че този живот не е бил запазен за техния брат, Исус отговаря: "Аз Съм възкресението и животът!
Често пъти е необходимо да се покрие с було това, което стои зад окултните факти. И това трябва да бъде така. Защото този, който иска да разбере добре този вид тайни, трябва първо да работи чрез себе си и да превъзмогне привидните трудности. Чрез това неговият дух расте и укрепва. Чрез усилието, което прави, за да намери своя път през това, което му се казва, той достига да открие духа там, където същият се крие. Спомнете си, че когато се говори за "живота", който напуснал Лазара и Марта и Мария съжаляват, че този живот не е бил запазен за техния брат, Исус отговаря: "Аз Съм възкресението и животът! " Животът трябва да се върне в Лазара, В Евангелията всичко трябва да се взема буквално. Не внасяйте в тях лъжливи по тънкости, но вземайте думите буквално. "Аз Съм животът и възкресението! "Следователно, какво донася Христос, когато възкресява Лазара? Какво преминава от него в Лазара?
към текста >>

49. 10. СКАЗКА ОСМА. Тайните на Посвещението. Пробуждането чрез Христа Исуса. GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия

У Лазара всичко става естествено; Вие знаете вече от Евангелията, че Христос познаваше Лазара и, неговите сестри Марта и Мария от по-рано; защото казва се: "Господ го обичаше", което означава, че Христос отдавна упражняваше своето мощно влияние върху Лазара... И го беше подготвил по този начин.
Но не трябва да мислите, че такава дълбока промяна е могла да стане внезапно. Тя трябваше бавно да проникне в развитието и да добие постепенно своята сила. Необходимо беше следователно да стане един преход чрез възкресението на Лазара, който също трябваше да бъде потопен три дни и половина в едно състояние подобно на смъртта. Въпреки това, трябва да си дадем сметка, че това състояние е било различно от онова на древните посветени. То не е било предизвикано изкуствено, както това ставаше при древните процедури, които излъчваха етерното тяло по начин, който не мога да опиша тук. У Лазара всичко става естествено; Вие знаете вече от Евангелията, че Христос познаваше Лазара и, неговите сестри Марта и Мария от по-рано; защото казва се: "Господ го обичаше", което означава, че Христос отдавна упражняваше своето мощно влияние върху Лазара... И го беше подготвил по този начин. Следователно не беше необходимо да предизвика по изкуствен начин онова трансово състояние, което да отдели етерното тяло; това състояние настъпи от само себе си под могъщото действие на Христа. Лазар умря така да се каже за външния свят в течение на три дни и половина; през това време той доби съществени опитности и само последният акт, събуждането, имаше нужда от намесата на Христа. Този, който знае, какво е станало в този момент, намира отново отзвука на древните посвещения в думите, който Христос произнесе тогава:
към текста >>

50. 11. Бележки GA_114 Евангелието на Лука

*12 Ернст Марта „Четирите вида етер", книгата е преведена от Димо Р.Даскалов и е на разположение в библиотеките на Антропософските Дружества в София и Стара Загора
*12 Ернст Марта „Четирите вида етер", книгата е преведена от Димо Р.Даскалов и е на разположение в библиотеките на Антропософските Дружества в София и Стара Загора
към текста >>

51. Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията

През март 1925 г.
Всички лекции на Рудолф Щайнер – с изключение на някои специални курсове в рамките на Свободната Висша школа за духовна наука при Гьотеанума – от 1924 г. станаха общодостъпни. През март 1925 г. Той пише по този повод в автобиографията си:
към текста >>

52. 5. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ. Щутгарт, 5. 3. 1910 г. Мистериите на Вселената: Комети и Луната. GA_118 Новото появяване на Христос в етерния свят

Щутгард, 5 март 1910 г.
Щутгард, 5 март 1910 г.
към текста >>

53. 10. Десета лекция. Преобразуване на духовните сили и етапи в еволюцията на физическите органи. Четене в хрониката Акаша. GA_119 Макрокосмос и микрокосмос

Предположете, че имате пред себе си документ, носещ датата 26 март.
От този пример можем да разпознаем колко чудесно се хармонизират нещата, когато са погледнати от правилната гледна точка. Какво би станало с човека в ежедневния живот, ако той беше неспособен да хармонизира своето мислене с паметта си, ако откриваше, че логическото му мислене противоречеше на неговата памет? Предположете, че имате пред себе си документ, носещ датата 26 март. Това е възприятие, което имате в своето настоящо съзнание. Но вие сте били там, когато се случило записаното събитие, и връщайки се назад през дните, вашата памет ви казва: "То трябва да се случило ден по-рано." Тук вие имате явен пример, където съзнанието за непосредственото настояще противоречи на паметта. Във физическия свят такива случаи по правило ще бъдат лесно оправени, но в духовния свят е много по-трудно. Самите външни условия във физическия свят поправят такива грешки. Когато някой на улицата забрави, че трябва да завие наляво за да стигне до вкъщи и завие надясно, грешката скоро ще бъде осъзната.
към текста >>

54. Съдържание GA_120 Откровенията на Кармата

Сливане на индивидуалната Карма с общочовешката Карма: Осъществяване на определени еволюционни импулси чрез определени личности и събития в индивидуалната Карма (Мартин Лутер, природни катаклизми, преждевременно прекъсване на инкарнациите).
Взаимодействията между луциферическите и ариманически сили. Ариманически увреждания на свръхсетивните човешки обвивки чрез луциферически „ дефекти" в душевната сфера през последния живот: Налудни идеи за величие, идеи за преследване и как да се отнасяме с тях. Физиогномични промени чрез приемането на основните антропософски истини. В търсене на ариманически процеси (удар от мълния) като последица от луциферически грешки. Кармата не е фатална съдба: Възможността за нови изживявания. Сливане на индивидуалната Карма с общочовешката Карма: Осъществяване на определени еволюционни импулси чрез определени личности и събития в индивидуалната Карма (Мартин Лутер, природни катаклизми, преждевременно прекъсване на инкарнациите). Отражението на Древноегипетската култура, напр. египетският култ към чистотата в съвременните хигиенни норми. Необходимост от допълване на външната помощ (имунизация против шарка) чрез вътрешна помощ (духовно възпитание).
към текста >>

55. 13. Бележки GA_123 Евангелието на Матей

*15 Виж Ернст Марти „Четирите вида етер",книгата е преведена на български от Димо Р.
*15 Виж Ернст Марти „Четирите вида етер",книгата е преведена на български от Димо Р. Даскалов и се съхранява в библиотеките на Антропософските Дружества.
към текста >>

56. Лекция първа GA_126 Окултна история

Яростта на тези, които обкръжавали архиепископа на Александрия, се стоварила върху Хипатия в мартенските дни на 415 година.
И наистина, символично е действала мировата карма. Това, което е представлявало тайната на нейното посвещение, е било действително проектирано като сянка на физически план. С това ние засягаме събитие, което е действало символично и е било важно за много от това, което се извършва в историческите времена. Ние засягаме едно от тези събития, които само външно се проявяват като мъченическа смърт; те представляват символ, в който се изразяват духовни сили и значения. Яростта на тези, които обкръжавали архиепископа на Александрия, се стоварила върху Хипатия в мартенските дни на 415 година. Решили да се избавят от нейната власт, от нейната духовна власт. Най-невежите, диви орди от околностите на Александрия, били надъхани и чрез лъжа заловили тази мъдра девойка. Тя седнала в каруца и по даден знак настървените хора се нахвърлили върху нея, смъкнали от нея дрехите, повлекли я в църквата и буквално одрали месото от костите й. Те я разкъсали и съвършено лишената от човешки облик кръвожадна тълпа помъкнала през града части от тялото й. Такава е съдбата на великия философ Хипатия.
към текста >>

57. Съдържание GA_128 Окултна физиология

1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ Прага, 20 март 1911 г.
1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ Прага, 20 март 1911 г.
към текста >>

2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ Прага, 21 март 1911 г.
2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ Прага, 21 март 1911 г.
към текста >>

3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ Прага, 22 март 1911 г.
3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ Прага, 22 март 1911 г.
към текста >>

4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ Прага 23 март 1911 г.
4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ Прага 23 март 1911 г.
към текста >>

5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ Прага, 24 март 1911 г.
5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ Прага, 24 март 1911 г.
към текста >>

6. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ Прага, 26 март 1911 г.
6. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ Прага, 26 март 1911 г.
към текста >>

7. СЕДМА ЛЕКЦИЯ Прага, 27 март 1911 г.
7. СЕДМА ЛЕКЦИЯ Прага, 27 март 1911 г.
към текста >>

8. ОСМА ЛЕКЦИЯ Прага, 28 март 1911 г.
8. ОСМА ЛЕКЦИЯ Прага, 28 март 1911 г.
към текста >>

58. 1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ Прага, 20 март 1911 г. GA_128 Окултна физиология

Прага, 20 март 1911 г.
Прага, 20 март 1911 г.
към текста >>

59. 2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ Прага, 21 март 1911 г. GA_128 Окултна физиология

Прага, 21 март 1911 г.
Прага, 21 март 1911 г.
към текста >>

60. 3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ Прага, 22 март 1911 г. GA_128 Окултна физиология

Прага, 22 март 1911 г.
Прага, 22 март 1911 г.
към текста >>

61. 4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ Прага 23 март 1911 г. GA_128 Окултна физиология

Прага, 23 март 1911 г.
Прага, 23 март 1911 г.
към текста >>

62. 5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ Прага, 24 март 1911 г. GA_128 Окултна физиология

Прага, 24 март 1911 г.
Прага, 24 март 1911 г.
към текста >>

63. 6. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ Прага, 26 март 1911 г. GA_128 Окултна физиология

Прага, 26 март 1911 г.
Прага, 26 март 1911 г.
към текста >>

64. 7. СЕДМА ЛЕКЦИЯ Прага, 27 март 1911 г. GA_128 Окултна физиология

Прага, 27 март 1911 г.
Прага, 27 март 1911 г.
към текста >>

65. 8. ОСМА ЛЕКЦИЯ Прага, 28 март 1911 г. GA_128 Окултна физиология

Прага, 28 март 1911 г.
Прага, 28 март 1911 г.
към текста >>

66. 11. БЕЛЕЖКИ GA_131 От Исус към Христос

Март 1921, в „Отговорността на човека за мировото развитие“ (Събр.
в Ефес. Неопитагорейски философ и чудотворец в Мала Азия. През 3. век Флавий Филострат написва неговата биография „Животът на Аполоний от Тиана“. Р. Щайнер отново говори за него в лекцията си от 28. Март 1921, в „Отговорността на човека за мировото развитие“ (Събр. Съч. №203).
към текста >>

67. 6. БЕЛЕЖКИ GA_132 Еволюцията от гл.т.на истината

Март 1912, Събр.
28.Тази лекция от 23. Ноември 1911 г. е включена по-късно в „Човешката история в светлината на духовното изследване" (15 лекции, Берлин, 19 Октомври 1911 28. Март 1912, Събр. Съч. №61)
към текста >>

Март 1913 в „Какво значение има окултното развитие на човека за неговите обвивки физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло и Себе" (10 лекции, Хага 1913, Събр. Съч.
33. Виж Рудолф Щайнер, Лекция от 10 Юни 1904 в „Легендата за храма и Златната легенда като символичен израз на миналите и бъдещите еволюционни тайни"' (20 лекции, Берлин 1904-1906, Събр. Съч. №93), превод от английски: Вера Гюлгелиева и Лекция от 27. Март 1913 в „Какво значение има окултното развитие на човека за неговите обвивки физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло и Себе" (10 лекции, Хага 1913, Събр. Съч. №145), превод от немски: Димо Даскалов. И двата нередактирани превода са на разположение в библиотеките на Антропософските Дружества.
към текста >>

68. Съдържание GA_135 Прераждане и Карма

ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 5 март 1912 г.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 5 март 1912 г. . . . . . . . . . 102
към текста >>

69. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 5 март 1912 г. GA_135 Прераждане и Карма

Берлин, 5 март 1912 г.
Берлин, 5 март 1912 г.
към текста >>

70. Бележки към това издание GA_135 Прераждане и Карма

до 28-ми март 1912 г, Събр.
Стр. 108. на публични лекции: "Коперник и неговото време в светлината на духовната наука", Берлин, 15-ти февруари 1912 г., в "История на човека в светлината на духовното изследване", 16 лекции, от 19-ти октомври 1911 г. до 28-ми март 1912 г, Събр. съч. №61.
към текста >>

71. Библиографична справка GA_135 Прераждане и Карма

Седем лекции, Берлин, 15 февруари – 31 март 1917 г.
Дух и материя, живот и смърт. Седем лекции, Берлин, 15 февруари – 31 март 1917 г. Събр. съч. 66.
към текста >>

72. Бележки GA_138 За инициацията

134 покана за следващия конгрес на европейските секции на Теософското общество: на този конгрес не е взето участие, тъй като с писмо от 7 март 1913 г.
134 покана за следващия конгрес на европейските секции на Теософското общество: на този конгрес не е взето участие, тъй като с писмо от 7 март 1913 г. от Адиар Ани Безант, като президент на Теософското общество, изключва немската секция от Теософското общество.
към текста >>

73. 13. ТРИНАДЕСЕТА СКАЗКА. Франкфурт, 2. 3. 1913 г. GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане

Франкфурт, 2 март 1913 г.
Франкфурт, 2 март 1913 г.
към текста >>

74. 14. ЧЕТИРАНАДЕСЕТА СКАЗКА. Мюнхен, 10. 3. 1913 г. GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане

Мюнхен, 10 март 1913 г.
Мюнхен, 10 март 1913 г.
към текста >>

75. 15. ПЕТНАДЕСЕТА СКАЗКА. Мюнхен, 12. 3. 1913 г. GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане

Мюнхен, 12 март 1913 г.
Мюнхен, 12 март 1913 г.
към текста >>

76. Тайните на царствата на небето в сравнения и в истински образ GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят

За приключването на някои сметки положително е по-удобно Великден да не се празнува веднъж през Април, а на следващата година през Март, но точно това определяне на времето на Великденския празник според звездните констелации на небето изразява как си взаимодействат земното и небесното.
Засилването на външната физическа слънчева светлина, насочването на физическите небесни сили към Земята през пролетта и отдръпването на духа в божествените сфери както през нощта духът на човека се оттегля в духовния свят това е чудесно изразено във Великден, който е поставен в такова време, че за определянето на този празник са съобразени констелациите на Слънцето, Луната и звездите. Тези звездни съотношения показват как през пролетта духовните сили видимо заспиват. Характерно за нашата материалистическа епоха е, че тя иска да бъде фиксиран Великденският празник; всяка година да се празнува на една и съща дата, понеже материализмът изисква смисълът му да се определя от индустриалните и търговските интереси. Един истински израз на материалистическата същност на нашето време! За приключването на някои сметки положително е по-удобно Великден да не се празнува веднъж през Април, а на следващата година през Март, но точно това определяне на времето на Великденския празник според звездните констелации на небето изразява как си взаимодействат земното и небесното. В това датиране на празниците лежи дълбоката мъдрост на прачовечеството. Впрочем търговските интереси ще надделеят и Великден ще бъде фиксиран във времето, но ако хората забравят смисъла на този празник, това ще се отрази лошо върху всичко онова, което човечеството би трябвало да съхрани в своето развитие. И когато Великден бъде фиксиран във времето с оглед на външни интереси, теософията ще бъде призвана въпреки това да го смята за един подвижен празник, който се определя единствено чрез констелациите на Слънцето, Луната и планетите.
към текста >>

77. Бележки GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят

Сравни също „Живот и творчество на Волфрам фон Ешенбах“, издаден от Сен Мартен, 1 том, Магдебург 1836, „Въведение“, „Образование“.
8. Волфрам фон Ешенбах (1170-1220). Волфрам казва за себе си, че не е можел да чете: „Непознато ми е четеното / както е познато на другите“ („Парсифал“, 2 част, стих 1711); „Което в книги е написано / там съм без познания“, / и др. Сравни също „Живот и творчество на Волфрам фон Ешенбах“, издаден от Сен Мартен, 1 том, Магдебург 1836, „Въведение“, „Образование“. Там се казва: „От научно образование малко можеше да се открие; който беше учил да чете и пише, се смяташе вече за високо образован, а първите поети Волфрам фон Ешенбах, Вирнт фон Графенберг и двамата нищо не разбираха от това. (...) Да се занимават с перото или да изучават научни произведения, беше недостойно занимание за рицарите“.
към текста >>

Март 1916; в „Настоящо и минало в човешката история“, Събр. съч.
Рудолф Щайнер често говори за Е. П. Блаватска между другото в лекциите „Окултното течение в деветнадесетото столетие и неговото отношение към световната култура“, Събр. съч. № 254; в лекциите от 7. май 1906 в „Първоначални импулси на духовната наука“, Събр съч. № 96, от 28. Март 1916; в „Настоящо и минало в човешката история“, Събр. съч. № 167, 1746 и от 9. и 16. Декември 1916; в „Карма на неистината първа част“, Събр. съч. № 173.
към текста >>

78. Какво значение има окултното развитие на човека за неговите тела – физическо, етерно и астрално – и за неговото себе GA_145 Какво значение има окултното развитие за човека и неговите тела

От 20 до 29 март 1913 г.
От 20 до 29 март 1913 г.
към текста >>

79. Съдържание GA_145 Какво значение има окултното развитие за човека и неговите тела

20 март 1913 г.
2. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ. 20 март 1913 г.
към текста >>

21 март 1913 г.
3. ВТОРА ЛЕКЦИЯ. 21 март 1913 г.
към текста >>

22 март 1913 г.
4. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ. 22 март 1913 г.
към текста >>

23 март 1913 г.
5. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ. 23 март 1913 г.
към текста >>

24 март 1913 г.
6. ПЕТА ЛЕКЦИЯ. 24 март 1913 г.
към текста >>

25 март 1913 г.
7. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ. 25 март 1913 г.
към текста >>

26 март 1913 г.
8. СЕДМА ЛЕКЦИЯ. 26 март 1913 г.
към текста >>

27 март 1913 г.
9. ОСМА ЛЕКЦИЯ. 27 март 1913 г.
към текста >>

28 март 1913 г.
10. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ. 28 март 1913 г.
към текста >>

29 март 1913 г.
11. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. 29 март 1913 г.
към текста >>

80. Бележки GA_147 Тайните на прага

13) в една борба, която ни беше натрапена: пререканията с Теософското общество, които чрез писмото на председателката Ани Безант от 7 март 1913 г.
13) в една борба, която ни беше натрапена: пререканията с Теософското общество, които чрез писмото на председателката Ани Безант от 7 март 1913 г. водят до изключване на Немската секция. Като ръководител на тази секция от 1902 г. насетне Рудолф Щайнер разгръща и разпространява в нейните рамки духовната наука в смисъла на антропософията. Срв. „Моят жизнен път“, (1923-1925), Събр. съч. 28, Глава XXX и нататък; Лекция в Дорнах, 15 юни 1923 г., в „История и предпоставки на Антропософското движение във връзка с Антропософското общество“, Събр. съч.
към текста >>

13) със своето отворено писмо: Едуард Шуре съобщава в едно по-дълго писмо от 1 март 1913 г.
13) със своето отворено писмо: Едуард Шуре съобщава в едно по-дълго писмо от 1 март 1913 г. на г-н Шарл Блех, председател на Теософското общество във Франция, за своето напускане на обществото, чието почетно членство му е било предложено през 1907 г.
към текста >>

126; Хага, 22 март 1913 г., в „Окултното развитие на човека и значението му за неговите обвивки – физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло и Аз“, Събр.
94) в различните лекции обърнах внимание на това (ясновидски резултати за езика): вж. напр. Берлин, 20 януари 1910 г. „Духовната наука и езика“ в „Способността за изразяване на човека“, Дорнах 1979 г.; Щутгарт, 30 декември 1910 г. в „Окултна история“, Събр. съч. 126; Хага, 22 март 1913 г., в „Окултното развитие на човека и значението му за неговите обвивки – физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло и Аз“, Събр. съч. 145.
към текста >>

81. Рудолф Щайнер – живот и творчество. GA_147 Тайните на прага

На 30 март Рудолф Щайнер почива в Дорнах.
1925 г. На 30 март Рудолф Щайнер почива в Дорнах.
към текста >>

82. Бележки . GA_168 Връзката между живите и мъртвите

Щайнер от 28 март 1912 г.
47 и 48 събрание на немските естествоизпитатели; във „Виенска медицинска преса“, Виена, 1875, стр. 26.); „Анатомични студии за криминални мозъци“, 1878. – Срв. с лекциите на Р. Щайнер от 28 март 1912 г. („Дарвин и свръхсетивното изследване“) в „Човешката история в светлината на духовната наука“, Събр. съч. 61, от 24 ноември 1915 в „Духовните причини за Първата световна война“, Събр. съч. 174 b.
към текста >>

31. При нашата последна среща: Лайпциг, 7 март 1915; лекция: „Интимният елемент на средноевропейската култура и средноевропейския стремеж“ в „Тайната на смъртта.
31. При нашата последна среща: Лайпциг, 7 март 1915; лекция: „Интимният елемент на средноевропейската култура и средноевропейския стремеж“ в „Тайната на смъртта. Същност и значение на Средна Европа и европейските народни духове“, Събр. съч. 159/160.
към текста >>

178, и от 22 януари и 12 март 1918 г.
82. психоанализа: Вж. също лекциите от Р. Щайнер от 10 и 11 ноември 1917 г. в „Индивидуални духовни същества и тяхното въздействие в душата на човека“, Събр. съч. 178, и от 22 януари и 12 март 1918 г. в „Умирането на земята и животът на света. Антропософски житейски задачи. Съзнателни необходимости за настоящето и бъдещето“, Събр. съч. 181.
към текста >>

83. Рудолф Щайнер – живот и творчество GA_168 Връзката между живите и мъртвите

На 30 март Рудолф Щайнер почива в Дорнах.
1925 г. На 30 март Рудолф Щайнер почива в Дорнах.
към текста >>

84. 1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 4 Декември 1916 GA_173 Карма на неистината

На 24 Март 1913 г.
На 24 Март 1913 г. министър-председателят отново бива запитан дали при известни обстоятелства британски войски биха могли да бъдат свикани с цел прехвърлянето им на континента. Той отговаря: "Както вече нееднократно бе изтъквано, тази страна няма задължения, които да са останали неизвестни на обществеността и парламента, и които биха могли да я тласнат към участие в някаква война."
към текста >>

Когато през следващата година отново плъзват слухове, сър Едуард Грей отговаря на 28 Април 1914 г.: "В момента положението на нещата е същото, както министър-председателят го окачестви в отговора си на 24 Март 1913 г." При повторно запитване на 11 юни 1914 г.
Дали този отговор съответства на истината? Когато през следващата година отново плъзват слухове, сър Едуард Грей отговаря на 28 Април 1914 г.: "В момента положението на нещата е същото, както министър-председателят го окачестви в отговора си на 24 Март 1913 г." При повторно запитване на 11 юни 1914 г. Сър Едуард Грей отвръща: "Не съществуват никакви неоповестени споразумения, които биха възпрепятствали или ограничили парламента или правителството в свободата им да вземат решения дали Великобритания да участва в една война."
към текста >>

85. 7. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 18 Декември 1916 GA_173 Карма на неистината

Във Франция например, един ум като Якоб Бьоме*156 би бил немислим; но след като Якоб Бьоме се появява изцяло като рожба на духовното мислене в Централна Европа, той се сдобива с многобройни съмишленици чрез Сен Мартен*157, така наречения philosophe inconnu непознатия философ, който бил последовател на Якоб Бьоме.
Нека да приемаме нещата такива, каквито са; днес всеки народ естествено е способен да разбира всичко; истина все пак е, че целият действително плодоносен английски спиритуализъм в най-добрия смисъл на думата е импортиран, че той произхожда от Централна Европа. Първоизточникът му е Централна Европа, тоест той е нещо заимствано от другаде. И тъй като в Англия е налице особено развита интелектуалност, там заимстваното може да бъде систематизирано, може да бъде и организирано. Във Франция например, един ум като Якоб Бьоме*156 би бил немислим; но след като Якоб Бьоме се появява изцяло като рожба на духовното мислене в Централна Европа, той се сдобива с многобройни съмишленици чрез Сен Мартен*157, така наречения philosophe inconnu непознатия философ, който бил последовател на Якоб Бьоме.
към текста >>

86. 11. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 26 Декември 1916 GA_173 Карма на неистината

Онова, което обикновено се разказва на първо място за Тридесетгодишната война, а именно, че бунтовниците се отправили към Пражката община и изхвърлили през прозорците съветниците Мартиниц и Славата, както и секретаря Фабриций, не е от съществено значение.
Който вниква в нещата, той ще може да преценява някои явления по съвсем друг начин в сравнение с онзи, който изчита събитията, наричани световна история тази нагласена работа, в последователността, както се разказват от днешната историческа наука. Съпоставете някои добре известни нам неща с други, върху които аз ще насоча вниманието Ви. Най-напред един прост факт: Както е известно, Тридесетгодишната война започва през 1618 г. с това, че от чешкото славянство били оформени своеобразни реформаторски идеи. Подир туй благородници, принадлежащи към тези славянски кръгове, оглавили движението и се опълчили срещу това, което може да се нарече контрареформация надигнали се срещу католицизма, покровителстван от двора на Хабсбургите с испанско потекло. Онова, което обикновено се разказва на първо място за Тридесетгодишната война, а именно, че бунтовниците се отправили към Пражката община и изхвърлили през прозорците съветниците Мартиниц и Славата, както и секретаря Фабриций, не е от съществено значение. Любопитство в тази история може да предизвика най-много фактът, че нито един от тримата господа не пострадал, понеже те паднали право върху едно бунище. Ала не това са нещата, които могат да дадат реална представа за Тридесетгодишната война и които разкриват нейните дълбоки причини.
към текста >>

87. 13. ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 31 Декември 1916 GA_173 Карма на неистината

Затова и съществени указания относно истините в стари митове, срещащи се все още например у така наречения "Неизвестен философ", у Сен-Мартен, са остана ли напълно неразбрани от дошлите подир него.
Старите истини в значителна степен са угаснали. Затова и съществени указания относно истините в стари митове, срещащи се все още например у така наречения "Неизвестен философ", у Сен-Мартен, са остана ли напълно неразбрани от дошлите подир него. Сен-Мартен, който смятал себе си за ученик на Якоб Бьоме*235, все още изтъквал важността, истинната сърцевина на митовете. Ала това било през XVIII в., докато XIX в. действително извършил най-най-невероятното по отношение безразсъдното тълкуване на митовете. На всичко това обаче в крайна сметка се дължи фактът, че нашата съвременност съвсем не изпитва силна, неутолима жажда за истина; защото, ако тази жажда за истина беше достатъчно силна, тя щеше да бъде достатъчна, за да отведе човечеството до духовния живот в далеч по-осезателни мащаби, отколкото сега. Незначителната жажда за истина е причина толкова малко хора да усещат копнеж за духовно задълбочаване.
към текста >>

Сен-Мартен, който смятал себе си за ученик на Якоб Бьоме*235, все още изтъквал важността, истинната сърцевина на митовете.
Старите истини в значителна степен са угаснали. Затова и съществени указания относно истините в стари митове, срещащи се все още например у така наречения "Неизвестен философ", у Сен-Мартен, са остана ли напълно неразбрани от дошлите подир него. Сен-Мартен, който смятал себе си за ученик на Якоб Бьоме*235, все още изтъквал важността, истинната сърцевина на митовете. Ала това било през XVIII в., докато XIX в. действително извършил най-най-невероятното по отношение безразсъдното тълкуване на митовете. На всичко това обаче в крайна сметка се дължи фактът, че нашата съвременност съвсем не изпитва силна, неутолима жажда за истина; защото, ако тази жажда за истина беше достатъчно силна, тя щеше да бъде достатъчна, за да отведе човечеството до духовния живот в далеч по-осезателни мащаби, отколкото сега. Незначителната жажда за истина е причина толкова малко хора да усещат копнеж за духовно задълбочаване.
към текста >>

88. Бележки GA_173 Карма на неистината

*6. Например в Мюнхен на 18 Март 1916 г.
*6. Например в Мюнхен на 18 Март 1916 г. в "Mitteleuropa zvyischen Ost und West" (Централна Европа между Изтока и Запада), Събр. Съч. № 174а (Събрани съчинения, Дорнах, 1971) и в Берлин на 28 Март 1916 т. в "Gegenwartiges und Vergangenes" (Настояще и минало), Събр. Съч. № 167 (Събрани съчинения, Дорнах, 1962).
към текста >>

№ 174а (Събрани съчинения, Дорнах, 1971) и в Берлин на 28 Март 1916 т.
*6. Например в Мюнхен на 18 Март 1916 г. в "Mitteleuropa zvyischen Ost und West" (Централна Европа между Изтока и Запада), Събр. Съч. № 174а (Събрани съчинения, Дорнах, 1971) и в Берлин на 28 Март 1916 т. в "Gegenwartiges und Vergangenes" (Настояще и минало), Събр. Съч. № 167 (Събрани съчинения, Дорнах, 1962).
към текста >>

Руско-турската война трае от Април 1877 до Март 1878 г.
*13. Александър Михайлович Горчаков (1798-1883), княз, от 1856 външен министър, 1862-1882 министър-председател. Руско-турската война трае от Април 1877 до Март 1878 г. (Санстефански мирен договор). Писмото на Александър II до крал Карол е цитирано по S. Rado, пос. съч. стр. 22.
към текста >>

Тройно съглашение: пакт между Франция и Русия от март 1894, между Франция и Англия от 1904, между Англия и Русия от август 1907.
*116. Франция анексира Тунис през май 1881. По този въпрос срв. Kjellen, "Dreibund und Dreiverband" (Троен съюз и Тройно съглашение), Мюнхен, 1921, стр. 60 сл. Тройно съглашение: пакт между Франция и Русия от март 1894, между Франция и Англия от 1904, между Англия и Русия от август 1907.
към текста >>

89. 7. Лекция, 12.03.1916 GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война

Щутгарт, 12 март 1916 година
Щутгарт, 12 март 1916 година
към текста >>

90. 8. Лекция, 15.03.1916 GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война

Щутгарт, 15 март 1916 година
Щутгарт, 15 март 1916 година
към текста >>

91. 11. Лекция, 15.05.1917 GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война

През ранна пролет, на 21 март то изгрява в определена точка.
Ако от живота на нервите се обърнем към това, което се отнася към живота на представите, към живота на дишането, към областта на чувствата – какво ще видим? Някаква представа за това, което едновременно ще оживи нашето възприятие, давайки ни това, което по съответния начин може да се изправи пред нашата душа. Всичко вие знаете, че Слънцето през пролетта изгрява в една определена точка. През ранна пролет, на 21 март то изгрява в определена точка. Но тя не е неизменна, знаете това. В отдавна минали времена Слънцето е изгрявало в ранната пролет в съзвездието Бик, след това в съзвездието Овен; точката на пролетното равноденствие се премества по кръга на Зодиака и навлиза сега в съзвездието Риби. Виждаме придвижването на пролетната точка по кръга на Зодиака. Но ако точката се придвижва по кръга, то, разбира се, след определен период от време тя отново ще се завърне на предишното място. Традиционната астрономия знае за това.
към текста >>

92. 16. Лекция, 21.03.1921 GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война

Щутгарт, 21 март 1921 година
Щутгарт, 21 март 1921 година
към текста >>

93. Бележки GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война

В лекцията от 18 март 1916 година Р.
В лекцията от 18 март 1916 година Р. Щайнер отново казва: "Аз трябва да бъда освободен от всичко, което е свързано с медицински съвети". виж "Средна Европа между Изтока и Запада", СС № 174 а, Дорнах, 1971 г.
към текста >>

Виж за това в лекцията от 24 март 1916 година "Из духовния живот на Средна Европа".
"Алманахът на мадам дьо Тебе. Съвети как да бъдем щастливи". Виж за това в лекцията от 24 март 1916 година "Из духовния живот на Средна Европа". СС № 65.
към текста >>

Откритата лекция от 13 март 1916 година не се е запазила.
Откритата лекция от 13 март 1916 година не се е запазила.
към текста >>

От 12 до 23 март 1921 година в Щутгарт в рамките на Свободната Антропософска висша школа се е провел семинар на тема "Световната история в светлината на Антропософията " под ръководството на д-р Щайн, д-р Хайер и д-р Колиско.
От 12 до 23 март 1921 година в Щутгарт в рамките на Свободната Антропософска висша школа се е провел семинар на тема "Световната история в светлината на Антропософията " под ръководството на д-р Щайн, д-р Хайер и д-р Колиско.
към текста >>

94. Съдържание GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята

Мартин Лутер.
Материализмът не познава "духовната тежест" и поради това няма усет за истинската действителност. Херман Грим и неговата книга за Гьоте. Мартин Лутер. Инстинктивното разширяване на сетивните усещания. Изпитанието с огън през Четвъртата следатлантска епоха. Мъртвите и живите истини. Душевната конфигурация на бъдещите педагози. Разумът не може да бъде култивиран с помощта на разума.
към текста >>

95. 6. Шеста лекция, Дорнах, 8 Октомври 1917 GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята

Към учениците на Якоб Бьоме спадаха и много хора от по-късните времена; един от последните съзнателни ученици на Якоб Бьоме беше Сен Мартин.
Вече казах: Дори и в по-късните столетия би могла да се търси известна аналогия с отделни примери от римската история например, с Нума Помпилиус и нимфата Егерия. Виждате ли, днес нещата не се откриват така непосредствено на хората и затова те смятат цялата история за една общоприета басня, за една измислица. Припомнете си, че в края на 16 и началото на 17 век се появи мистичния Якоб Бьоме*29, чиито дълбоки интуиции загатваха за една много по-древна епоха. Към учениците на Якоб Бьоме спадаха и много хора от по-късните времена; един от последните съзнателни ученици на Якоб Бьоме беше Сен Мартин. Особено в своята книга "За грешките и за истината" той се опира изцяло на Якоб Бьоме, макар и същността на учителя да е вече твърде разводнена, макар и ако ми позволите този израз там Якоб Бьоме да е вече твърде "изветрял" И все пак спомените от миналото бяха толкова силни, че Сен Мартин знаеше: ако човек иска да има правилни идеи за социалната структура, ако иска да има точни и ръководни политически идеи, той не може просто да ги измисли; тези идеи трябва да му бъдат предадени от духовния свят. Ето защо в своята книга "За грешките и за истината" Сен Мартин даде не просто идея за външната природа и нейното разнообразие, не просто идея за историята и нейния ход, а политически идеи, съвсем конкретни политически идеи. Днес, когато единствените политически структури на света са държавите, бихме могли да наречем идеите на Сен Мартин "държавнически" Обаче в неговото изложение откриваме една съвсем конкретна и същевременно удивителна представа. С една дума, той говори за "първичното човешко прелюбодеяние" Разбира се, това прелюбодеяние е станало на времето, преди още да е можело да се говори за сексуални отношения между мъжа и жената. И така, той няма предвид едно обикновено прелюбодеяние; той има предвид нещо съвсем друго; той има предвид нещо, което твърди и Библията, когато ти казва.
към текста >>

Особено в своята книга "За грешките и за истината" той се опира изцяло на Якоб Бьоме, макар и същността на учителя да е вече твърде разводнена, макар и ако ми позволите този израз там Якоб Бьоме да е вече твърде "изветрял" И все пак спомените от миналото бяха толкова силни, че Сен Мартин знаеше: ако човек иска да има правилни идеи за социалната структура, ако иска да има точни и ръководни политически идеи, той не може просто да ги измисли; тези идеи трябва да му бъдат предадени от духовния свят.
Вече казах: Дори и в по-късните столетия би могла да се търси известна аналогия с отделни примери от римската история например, с Нума Помпилиус и нимфата Егерия. Виждате ли, днес нещата не се откриват така непосредствено на хората и затова те смятат цялата история за една общоприета басня, за една измислица. Припомнете си, че в края на 16 и началото на 17 век се появи мистичния Якоб Бьоме*29, чиито дълбоки интуиции загатваха за една много по-древна епоха. Към учениците на Якоб Бьоме спадаха и много хора от по-късните времена; един от последните съзнателни ученици на Якоб Бьоме беше Сен Мартин. Особено в своята книга "За грешките и за истината" той се опира изцяло на Якоб Бьоме, макар и същността на учителя да е вече твърде разводнена, макар и ако ми позволите този израз там Якоб Бьоме да е вече твърде "изветрял" И все пак спомените от миналото бяха толкова силни, че Сен Мартин знаеше: ако човек иска да има правилни идеи за социалната структура, ако иска да има точни и ръководни политически идеи, той не може просто да ги измисли; тези идеи трябва да му бъдат предадени от духовния свят. Ето защо в своята книга "За грешките и за истината" Сен Мартин даде не просто идея за външната природа и нейното разнообразие, не просто идея за историята и нейния ход, а политически идеи, съвсем конкретни политически идеи. Днес, когато единствените политически структури на света са държавите, бихме могли да наречем идеите на Сен Мартин "държавнически" Обаче в неговото изложение откриваме една съвсем конкретна и същевременно удивителна представа. С една дума, той говори за "първичното човешко прелюбодеяние" Разбира се, това прелюбодеяние е станало на времето, преди още да е можело да се говори за сексуални отношения между мъжа и жената. И така, той няма предвид едно обикновено прелюбодеяние; той има предвид нещо съвсем друго; той има предвид нещо, което твърди и Библията, когато ти казва. "И Божите синове, като гледаха, че човешките дъщери бяха красиви, ги вземаха за жени".
към текста >>

Ето защо в своята книга "За грешките и за истината" Сен Мартин даде не просто идея за външната природа и нейното разнообразие, не просто идея за историята и нейния ход, а политически идеи, съвсем конкретни политически идеи.
Вече казах: Дори и в по-късните столетия би могла да се търси известна аналогия с отделни примери от римската история например, с Нума Помпилиус и нимфата Егерия. Виждате ли, днес нещата не се откриват така непосредствено на хората и затова те смятат цялата история за една общоприета басня, за една измислица. Припомнете си, че в края на 16 и началото на 17 век се появи мистичния Якоб Бьоме*29, чиито дълбоки интуиции загатваха за една много по-древна епоха. Към учениците на Якоб Бьоме спадаха и много хора от по-късните времена; един от последните съзнателни ученици на Якоб Бьоме беше Сен Мартин. Особено в своята книга "За грешките и за истината" той се опира изцяло на Якоб Бьоме, макар и същността на учителя да е вече твърде разводнена, макар и ако ми позволите този израз там Якоб Бьоме да е вече твърде "изветрял" И все пак спомените от миналото бяха толкова силни, че Сен Мартин знаеше: ако човек иска да има правилни идеи за социалната структура, ако иска да има точни и ръководни политически идеи, той не може просто да ги измисли; тези идеи трябва да му бъдат предадени от духовния свят. Ето защо в своята книга "За грешките и за истината" Сен Мартин даде не просто идея за външната природа и нейното разнообразие, не просто идея за историята и нейния ход, а политически идеи, съвсем конкретни политически идеи. Днес, когато единствените политически структури на света са държавите, бихме могли да наречем идеите на Сен Мартин "държавнически" Обаче в неговото изложение откриваме една съвсем конкретна и същевременно удивителна представа. С една дума, той говори за "първичното човешко прелюбодеяние" Разбира се, това прелюбодеяние е станало на времето, преди още да е можело да се говори за сексуални отношения между мъжа и жената. И така, той няма предвид едно обикновено прелюбодеяние; той има предвид нещо съвсем друго; той има предвид нещо, което твърди и Библията, когато ти казва. "И Божите синове, като гледаха, че човешките дъщери бяха красиви, ги вземаха за жени". Точно това събитие е причина за настъпилия хаос в атлантския свят; то се намира в една загадъчна връзка и с обстоятелството, че човекът превърна своята духовно-елементарна природа в един грубо-сетивен свят.
към текста >>

Днес, когато единствените политически структури на света са държавите, бихме могли да наречем идеите на Сен Мартин "държавнически" Обаче в неговото изложение откриваме една съвсем конкретна и същевременно удивителна представа.
Виждате ли, днес нещата не се откриват така непосредствено на хората и затова те смятат цялата история за една общоприета басня, за една измислица. Припомнете си, че в края на 16 и началото на 17 век се появи мистичния Якоб Бьоме*29, чиито дълбоки интуиции загатваха за една много по-древна епоха. Към учениците на Якоб Бьоме спадаха и много хора от по-късните времена; един от последните съзнателни ученици на Якоб Бьоме беше Сен Мартин. Особено в своята книга "За грешките и за истината" той се опира изцяло на Якоб Бьоме, макар и същността на учителя да е вече твърде разводнена, макар и ако ми позволите този израз там Якоб Бьоме да е вече твърде "изветрял" И все пак спомените от миналото бяха толкова силни, че Сен Мартин знаеше: ако човек иска да има правилни идеи за социалната структура, ако иска да има точни и ръководни политически идеи, той не може просто да ги измисли; тези идеи трябва да му бъдат предадени от духовния свят. Ето защо в своята книга "За грешките и за истината" Сен Мартин даде не просто идея за външната природа и нейното разнообразие, не просто идея за историята и нейния ход, а политически идеи, съвсем конкретни политически идеи. Днес, когато единствените политически структури на света са държавите, бихме могли да наречем идеите на Сен Мартин "държавнически" Обаче в неговото изложение откриваме една съвсем конкретна и същевременно удивителна представа. С една дума, той говори за "първичното човешко прелюбодеяние" Разбира се, това прелюбодеяние е станало на времето, преди още да е можело да се говори за сексуални отношения между мъжа и жената. И така, той няма предвид едно обикновено прелюбодеяние; той има предвид нещо съвсем друго; той има предвид нещо, което твърди и Библията, когато ти казва. "И Божите синове, като гледаха, че човешките дъщери бяха красиви, ги вземаха за жени". Точно това събитие е причина за настъпилия хаос в атлантския свят; то се намира в една загадъчна връзка и с обстоятелството, че човекът превърна своята духовно-елементарна природа в един грубо-сетивен свят. Събитие то, което Сен Мартин загатва, не може да се опише по-точно, то наистина е само загатнато.
към текста >>

Събитие то, което Сен Мартин загатва, не може да се опише по-точно, то наистина е само загатнато.
Днес, когато единствените политически структури на света са държавите, бихме могли да наречем идеите на Сен Мартин "държавнически" Обаче в неговото изложение откриваме една съвсем конкретна и същевременно удивителна представа. С една дума, той говори за "първичното човешко прелюбодеяние" Разбира се, това прелюбодеяние е станало на времето, преди още да е можело да се говори за сексуални отношения между мъжа и жената. И така, той няма предвид едно обикновено прелюбодеяние; той има предвид нещо съвсем друго; той има предвид нещо, което твърди и Библията, когато ти казва. "И Божите синове, като гледаха, че човешките дъщери бяха красиви, ги вземаха за жени". Точно това събитие е причина за настъпилия хаос в атлантския свят; то се намира в една загадъчна връзка и с обстоятелството, че човекът превърна своята духовно-елементарна природа в един грубо-сетивен свят. Събитие то, което Сен Мартин загатва, не може да се опише по-точно, то наистина е само загатнато.
към текста >>

Обаче важното е друго: Че Сен Мартин разбра необходимостта ако човек иска да размишлява върху политиката, той не трябва да се спира върху външните човешки отношения, както е на мода днес, а да проумее онези древни времена, когато, за да извоюва някакво познание за човека, окултният кандидат трябваше да се пренесе от сетивния свят в духовния свят.
Обаче важното е друго: Че Сен Мартин разбра необходимостта ако човек иска да размишлява върху политиката, той не трябва да се спира върху външните човешки отношения, както е на мода днес, а да проумее онези древни времена, когато, за да извоюва някакво познание за човека, окултният кандидат трябваше да се пренесе от сетивния свят в духовния свят. Принципите на политическото мислене са заложени в духовния свят. Сен Мартин знаеше това още в началото на 18 век, защото той умря в 1804. А всичко, което той казва в своята книга "За грешките и за истината" е преведено на немски, книгата излезе и в Германия. Впрочем това не е безинтересно да се спомене, защото срещу нашите усилия за духовно обновление на човека, се противопостави и един известен пастор, който се изрази така: Ние решително трябва да се освободим от антропософските приумици; достатъчно е например да си спомним за простодушния и мъдър Матиас Клаудиус; и той веднага цитира една строфа от Матиас Клаудиус, за да опровергае цялата антропософия. Само че тъкмо Матиас Клаудиус беше този, който преведе книгата на Сен Мартин "За грешките и за истината", понеже искаше да направи достъпно на своя народ онова, което в тогавашната епоха съответствуваше на Духовната наука, на антропософията.
към текста >>

Сен Мартин знаеше това още в началото на 18 век, защото той умря в 1804.
Обаче важното е друго: Че Сен Мартин разбра необходимостта ако човек иска да размишлява върху политиката, той не трябва да се спира върху външните човешки отношения, както е на мода днес, а да проумее онези древни времена, когато, за да извоюва някакво познание за човека, окултният кандидат трябваше да се пренесе от сетивния свят в духовния свят. Принципите на политическото мислене са заложени в духовния свят. Сен Мартин знаеше това още в началото на 18 век, защото той умря в 1804. А всичко, което той казва в своята книга "За грешките и за истината" е преведено на немски, книгата излезе и в Германия. Впрочем това не е безинтересно да се спомене, защото срещу нашите усилия за духовно обновление на човека, се противопостави и един известен пастор, който се изрази така: Ние решително трябва да се освободим от антропософските приумици; достатъчно е например да си спомним за простодушния и мъдър Матиас Клаудиус; и той веднага цитира една строфа от Матиас Клаудиус, за да опровергае цялата антропософия. Само че тъкмо Матиас Клаудиус беше този, който преведе книгата на Сен Мартин "За грешките и за истината", понеже искаше да направи достъпно на своя народ онова, което в тогавашната епоха съответствуваше на Духовната наука, на антропософията. Така този пастор показа своето чудовищно неразбиране спрямо Матиас Клаудиус, като изключим и това, че той се задоволи да цитира само една строфа, защото ако беше цитирал следващата строфа, щеше да влезе в противоречие със самия себе си обаче нему беше достатъчна и само една строфа.
към текста >>

Само че тъкмо Матиас Клаудиус беше този, който преведе книгата на Сен Мартин "За грешките и за истината", понеже искаше да направи достъпно на своя народ онова, което в тогавашната епоха съответствуваше на Духовната наука, на антропософията.
Обаче важното е друго: Че Сен Мартин разбра необходимостта ако човек иска да размишлява върху политиката, той не трябва да се спира върху външните човешки отношения, както е на мода днес, а да проумее онези древни времена, когато, за да извоюва някакво познание за човека, окултният кандидат трябваше да се пренесе от сетивния свят в духовния свят. Принципите на политическото мислене са заложени в духовния свят. Сен Мартин знаеше това още в началото на 18 век, защото той умря в 1804. А всичко, което той казва в своята книга "За грешките и за истината" е преведено на немски, книгата излезе и в Германия. Впрочем това не е безинтересно да се спомене, защото срещу нашите усилия за духовно обновление на човека, се противопостави и един известен пастор, който се изрази така: Ние решително трябва да се освободим от антропософските приумици; достатъчно е например да си спомним за простодушния и мъдър Матиас Клаудиус; и той веднага цитира една строфа от Матиас Клаудиус, за да опровергае цялата антропософия. Само че тъкмо Матиас Клаудиус беше този, който преведе книгата на Сен Мартин "За грешките и за истината", понеже искаше да направи достъпно на своя народ онова, което в тогавашната епоха съответствуваше на Духовната наука, на антропософията. Така този пастор показа своето чудовищно неразбиране спрямо Матиас Клаудиус, като изключим и това, че той се задоволи да цитира само една строфа, защото ако беше цитирал следващата строфа, щеше да влезе в противоречие със самия себе си обаче нему беше достатъчна и само една строфа.
към текста >>

И така още през 18 век Сен Мартин знаеше, че за да стигне до конструктивни политически идеи, човек трябваше да намери моста между обикновеното мислене и духовното познание.
И така още през 18 век Сен Мартин знаеше, че за да стигне до конструктивни политически идеи, човек трябваше да намери моста между обикновеното мислене и духовното познание. А никое предишно столетие не беше толкова много изоставено от Бога, както 19 век и началото на 20 век. Тази подробност е изключително важна, скъпи мои приятели. Но и друго е вярно нито едно предишно столетие не гледаше с такова безразличие на своята изоставеност от Бога. Впрочем ако тези "умни" хора, които претендират за високите постове и бързат да се намесват в съдбата на света, ако всички те бяха прочели това, което Сен Мартин пишеше за държавното управление, стомасите им щяха да се обърнат наопаки. Защото днешната тенденция е повече от ясна: минимум внимание спрямо това, което е действително около нас!
към текста >>

Впрочем ако тези "умни" хора, които претендират за високите постове и бързат да се намесват в съдбата на света, ако всички те бяха прочели това, което Сен Мартин пишеше за държавното управление, стомасите им щяха да се обърнат наопаки.
И така още през 18 век Сен Мартин знаеше, че за да стигне до конструктивни политически идеи, човек трябваше да намери моста между обикновеното мислене и духовното познание. А никое предишно столетие не беше толкова много изоставено от Бога, както 19 век и началото на 20 век. Тази подробност е изключително важна, скъпи мои приятели. Но и друго е вярно нито едно предишно столетие не гледаше с такова безразличие на своята изоставеност от Бога. Впрочем ако тези "умни" хора, които претендират за високите постове и бързат да се намесват в съдбата на света, ако всички те бяха прочели това, което Сен Мартин пишеше за държавното управление, стомасите им щяха да се обърнат наопаки. Защото днешната тенденция е повече от ясна: минимум внимание спрямо това, което е действително около нас! Днес нищо не е по-лесно от това: Човек да задраска духовните и живи мисли от своето съзнание и да се научи да борави единствено с мисловните трупове. Обаче човешките действия не се ръководят от мисловните трупове; когато хората действуват, те следват импулсите на живите мисли. И когато със своите мисловни трупове хората не искат да следват живите мисли, тогава идва хаосът. Днешният хаос трябва да бъде преодолян.
към текста >>

96. 8.Осма лекция, Дорнах, 13 Октомври 1917 GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята

И дали събитията от Март 1917 отвориха някому очите за колосалната противоположност между Запада и Изтока?
Обаче дали днес някой обръща внимание на тази колосална разлика, скъпи мои приятели? И дали събитията от Март 1917 отвориха някому очите за колосалната противоположност между Запада и Изтока? Години наред върху черната дъска стояха написани всички противоречия между Запада и Изтока! От Март тази година световната история ще трябва да се учи по нов начин. И хората са длъжни да я разберат правил но, иначе ще дойдат съвсем други и още по-тежки изпитания. Нещата не се свеждат до абстрактното приемане на едно или друго знание, а до решителен обрат и до скъсване с удобния и рутинен път; нещата се свеждат до едно правилно навлизане в духовния свят. В антропософския си стремеж, хората ще открият нови и могъщи енергии, а не елементарното задоволство, да се произнасят върху даден факт с думите: Колко красиво е това!
към текста >>

От Март тази година световната история ще трябва да се учи по нов начин.
Обаче дали днес някой обръща внимание на тази колосална разлика, скъпи мои приятели? И дали събитията от Март 1917 отвориха някому очите за колосалната противоположност между Запада и Изтока? Години наред върху черната дъска стояха написани всички противоречия между Запада и Изтока! От Март тази година световната история ще трябва да се учи по нов начин. И хората са длъжни да я разберат правил но, иначе ще дойдат съвсем други и още по-тежки изпитания. Нещата не се свеждат до абстрактното приемане на едно или друго знание, а до решителен обрат и до скъсване с удобния и рутинен път; нещата се свеждат до едно правилно навлизане в духовния свят. В антропософския си стремеж, хората ще открият нови и могъщи енергии, а не елементарното задоволство, да се произнасят върху даден факт с думите: Колко красиво е това! Хората не трябва да витаят в своите въздушни замъци и да потъват в сън от умилението си пред хармонията на света, от умилението си пред всеобщата човешка любов! Скъпи мои приятели, Движението, което се оглавява от мисиз Безант, държи особено много на тези неща.
към текста >>

97. Бележки GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята

През Март 1924 в продължение на три дни Р.
През Март 1924 в продължение на три дни Р. Щайнер подготвя пластилинов модел на Втория Гьотеанум в мащаб 1:100. Тържественото откриване става през 1928. Сградата е построена изцяло от бетон, който за времето си е почти непознат строителен материал. Органично-пластичните форми както на Първия, така и на Втория Гьотеанум не са израз на архитектурно въображение, а са непосредствено извлечени от свръхсетивния свят, също както самото антропософско познание. Оттогава Гьотеанумът е седалище на Единното Антропософско Общество и Свободния Университет за Духовна наука.
към текста >>

На 31 Октомври 1517 Мартин Лутер заковава своите 95 тези върху вратата на църквата във Витенберг.
*30. Четиристотин години от началото на Реформацията. На 31 Октомври 1517 Мартин Лутер заковава своите 95 тези върху вратата на църквата във Витенберг.
към текста >>

*43. Луи Клод де Сен-Мартин, 1743-1803
*43. Луи Клод де Сен-Мартин, 1743-1803
към текста >>

98. Втора лекция, Цюрих, 13 ноември 1917 г. GA_178 Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света

Елифас Леви62, Баадер63, Сен-Мартен64 са знаели и са казали, че това събитие ще настъпи, то не е тайна.
Такива окултни братства по правило са и онези, които заблуждават хората относно най-важните неща в духовния свят. Ако ви разкажа, че през ноември 1879 г. е станало важно събитие - битката на силите на мрака със силите на светлината завършва в смисъла на символичния образ, където Михаил побеждава дракона, - важното не е в казаното, че се е случило такова нещо, защото в много книги можете да прочетете, че това събитие е предвидено в световното развитие и трябва да стане. Не това е езотеричната истина, а важното е, и аз се стремя да обясня епохалното му значение, какво всъщност е станало и как хората трябва да се отнасят по правилния начин към това събитие. Това е, за което се касае. Елифас Леви62, Баадер63, Сен-Мартен64 са знаели и са казали, че това събитие ще настъпи, то не е тайна. Но в наше време има стремеж да се предизвика объркване в главите на хората относно такива събития, по възможност такова объркване, че човешките глави да приемат такива неща за суеверие, а не за реалност, макар че са разпространявани и от древни мъдреци. Затова е така важно човек да получи правилни обяснения за тези неща.
към текста >>

99. Бележки към текста GA_178 Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света

64. Луис Клод маркиз де Сен Мартен, 1743 - 1803, френски философ, теософ и окултист.
64. Луис Клод маркиз де Сен Мартен, 1743 - 1803, френски философ, теософ и окултист.
към текста >>

74. Жан-Мартин Шарко, 1825 - 1893.
74. Жан-Мартин Шарко, 1825 - 1893. Френски медик, познат особено чрез своите трудове относно хистерията и хипнозата.
към текста >>

д-р Мартин Дибелиус, в есето си: «В четвъртата година на войната»; във «Франкфуртер цайтунг» № 322 от 21.11.1917 г., Сутрешен вестник, стр.
134. Проф. д-р Мартин Дибелиус, в есето си: «В четвъртата година на войната»; във «Франкфуртер цайтунг» № 322 от 21.11.1917 г., Сутрешен вестник, стр. 1 - 2. Виж също лекцията от 15 ноември в този том.
към текста >>

100. Рудолф Щайнер – живот и творчество GA_178 Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света

На 30 март Рудолф Щайнер почива в Дорнах.
1925 г. На 30 март Рудолф Щайнер почива в Дорнах.
към текста >>

101. Човек и свят GA_182 Смъртта като преобразуване на живота

Слънцето не изгрява всяка година на 21 март в една и съща точка и поради това то прави голям кръг.
Това може дори да се докаже с цифри, само че малко хора познават нещо от тези тайни на битието. Не се страхувайте да разгледате с мен как целият световен ритъм живее в нашия собствен организъм, в протичащото в нас. Знаете, че всяка година изгревът на Слънцето се измества малко встрани. Така наречената точка на пролетното равноденствие някога се е намирала в Телец. По-късно се премества в Овен и с всяка година се измества по-нататък, като сега се намира в Риби. Слънцето не изгрява всяка година на 21 март в една и съща точка и поради това то прави голям кръг. След около 25 920 години Слънцето прави пълна обиколка, преминава през цялата елипса. Днес то изгрява в определена точка пред съзвездието Риби и отново ще достигне същата точка след 25 920 години. Куриозното е, че ако разглеждате тези 25 920 години като една световна година, както са ги разглеждали древните гърци, и потърсите един ден от тази световна година, трябва да разделите всичко на 365. Какво представлява тогава един ден от тази голяма световна година? Това са приблизително 70-72 години.
към текста >>

102. Бележки към текста GA_182 Смъртта като преобразуване на живота

Той ужасно ругае тази малка книжка: Фриц Маутнер в „Берлински ежедневник“, брой 47, 1918 г., № 161 от 28 март, вечерно издание.
97. една книга ... в сбирката „От природния и духовния свят“: том 638, „Вяра и тълкуване на звездите. История и същност на астрологията“ от проф. Франц Бол, със съдействието на проф. Карл Бецолд, Лайпциг и Берлин 1918 г. Той ужасно ругае тази малка книжка: Фриц Маутнер в „Берлински ежедневник“, брой 47, 1918 г., № 161 от 28 март, вечерно издание.
към текста >>

„...всичко е чувство“: „Фауст“ I, Градината на Марта, стих 3456-3457.
„...всичко е чувство“: „Фауст“ I, Градината на Марта, стих 3456-3457.
към текста >>

103. Рудолф Щайнер – живот и творчество GA_182 Смъртта като преобразуване на живота

На 30 март Рудолф Щайнер почива в Дорнах.
1925 г. На 30 март Рудолф Щайнер почива в Дорнах.
към текста >>

104. Съдържание GA_193 Вътрешният аспект на социалния въпрос

Цюрих, 9 март 1919 г.
Лекция 3. Цюрих, 9 март 1919 г.
към текста >>

105. Лекция 1. Цюрих, 4 февруари 1919 г. GA_193 Вътрешният аспект на социалния въпрос

Моргенщерн умира от туберкулоза на 42-годишна възраст, броени месеци преди началото на Първата световна война, и по-точно на 31 март 1914 г.
[3] Рудолф Щайнер и немският поет, драматург и преводач Кристиан Ото Йозеф Волфганг Моргенщерн се запознават през 1909 г., като антропософският мироглед на Щайнер оказва силно влияние върху по-късното творчество на поета. Моргенщерн умира от туберкулоза на 42-годишна възраст, броени месеци преди началото на Първата световна война, и по-точно на 31 март 1914 г. В случая Щайнер го цитира посмъртно, тъй като лекцията е изнесена на 4 февруари 1919 г.
към текста >>

106. Лекция 3. Цюрих, 9 март 1919 г. GA_193 Вътрешният аспект на социалния въпрос

Цюрих, 9 март 1919 г.
Лекция 3. Цюрих, 9 март 1919 г.
към текста >>

107. Съдържание GA_194 Мисията на Архангел Михаил

35 и 36, март 1925 г/ както следва:
Върху характера на тези частни печатни издания Рудолф Щайнер се изказва в своята Автобиография "Пътят на моя живот"/гл. 35 и 36, март 1925 г/ както следва:
към текста >>

108. Съдържание GA_214 Тайната на троицата

Мартианус Капела.
Дейността на един италиански колеж за изкореняването на принципа на посвещението. Приливът на северните народи към юга и тяхното отношение с духовното, най-вече с мъртвите. Мъртви, избрани да бъдат пазители на Светия Граал, действащ чрез рицарите от Ордена на Лебеда. Легендата за Лоенгрин. Теология на Средновековието. Мартианус Капела. Седемте свободни изкуства. Модерната теология. Грегор Мандел.
към текста >>

109. ЧАСТ ПЪРВА. МИСТЕРИЯТА НА ТРОИЦАТА. 1. ПЪРВА КОНФЕРЕНЦИЯ, Дорнах, 23 юли 1922 г. GA_214 Тайната на троицата

И за всеки чувствителен човек, може да се каже: да, разбира се, при Мартианус Капела древните водачи и пазители, които въвеждаха в духовния свят, са станали вече доста слаби, хилави царици; но това, което в крайна сметка се знае днес, под името на Хенри І, на Ото І, Ото ІІ, на Хенри ІІ* /* Щайнер изброява тук някои от немските императори от Х и ХІ век./, и т.н., така, както е записано в историята, това са, основно, марионетки на историята, формирани по същия модел като този, по който са развити, под формата на хилави царици Граматика, Реторика, Диалектика, и т.н.
Не е достатъчно да бъдат записани в историята, както се прави днес, всички легенди за Атила, за Карл Велики и за Люисльо Пиьо там, историята започва вече съвсем да става измислица. Пренебрегва се най-важното. Това, което, в действителност, позволява да се разбере днешното време, това, от което имаме нужда, е историята на душите. Антропософската наука за духа трябва да проектира своята светлина в развиващите се човешки души. От факта, че сме се отучили да гледаме в посока, на духовното, ние вече нямаме история. И за всеки чувствителен човек, може да се каже: да, разбира се, при Мартианус Капела древните водачи и пазители, които въвеждаха в духовния свят, са станали вече доста слаби, хилави царици; но това, което в крайна сметка се знае днес, под името на Хенри І, на Ото І, Ото ІІ, на Хенри ІІ* /* Щайнер изброява тук някои от немските императори от Х и ХІ век./, и т.н., така, както е записано в историята, това са, основно, марионетки на историята, формирани по същия модел като този, по който са развити, под формата на хилави царици Граматика, Реторика, Диалектика, и т.н. Защото, в основата си, те не са вече силни, тези персонажи, представени една след друга и които съставят историята.
към текста >>

110. Рудолф Щайнер – живот и творчество. GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ

На 30 март Рудолф Щайнер почива в Дорнах.
1925 г. На 30 март Рудолф Щайнер почива в Дорнах.
към текста >>

111. 8.ОСМА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 23 Декември 1922 GA_219 Отношението на звезд.свят към човека

Да Новата година може да започва само през Март, както е било прието и в календара на римляните.
И, разбира се, след време материалистическото мислене изобщо няма да си задава въпроса колко неестествено е Новата година да започва на 1 Януари, след като Декември „децем" е десетия месец и явно Януари и февруари принадлежат към изтичащата година. Да Новата година може да започва само през Март, както е било прието и в календара на римляните. Достатъчно беше обаче на един слабоумен френски монарх признат и от историята за слабоумен да хрумне мисълта, че годината може да започва в средата на зимата, на 1 Януари, и цялото човечество тръгна по този път.
към текста >>

112. Импулсиране на световно-историческите събития от духовните сили. GA_222 Импулсиране на световно-историческите събития от духовните сили

от 11 до 23 март, 1923 г.
от 11 до 23 март, 1923 г.
към текста >>

113. Съдържание GA_222 Импулсиране на световно-историческите събития от духовните сили

ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 11 март, 1923 г.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 11 март, 1923 г.
към текста >>

ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 12 март, 1923 г.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 12 март, 1923 г.
към текста >>

ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 16 март, 1923 г.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 16 март, 1923 г.
към текста >>

ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 17 март, 1923 г.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 17 март, 1923 г.
към текста >>

ПЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 18 март, 1923 г.
ПЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 18 март, 1923 г.
към текста >>

ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 22 март, 1923 г.
ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 22 март, 1923 г.
към текста >>

СЕДМА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 23 март, 1923 г.
СЕДМА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 23 март, 1923 г.
към текста >>

114. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 11 март, 1923 г. GA_222 Импулсиране на световно-историческите събития от духовните сили

Дорнах, 11 март 1923 година
Дорнах, 11 март 1923 година
към текста >>

115. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 12 март, 1923 г. GA_222 Импулсиране на световно-историческите събития от духовните сили

Дорнах, 12 март 1923 година
Дорнах, 12 март 1923 година
към текста >>

116. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 16 март, 1923 г. GA_222 Импулсиране на световно-историческите събития от духовните сили

Дорнах, 16 март 1923 година
Дорнах, 16 март 1923 година
към текста >>

117. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 17 март, 1923 г. GA_222 Импулсиране на световно-историческите събития от духовните сили

Дорнах, 17 март 1923 година
Дорнах, 17 март 1923 година
към текста >>

Доколкото последните стоят особено близко до човека, те могат силно да го импулсират и преди всичко да дават на хората емоционално отношение към своя език, което има за тях особено голямо значение, както неотдавна казах тук в една от моите лекции, (лекция 1-ва, 11-ти март, 1923-година).
Всичко, което става в западните части на Европа, може да се каже, че това става и до днес, всичко това може да бъде разбрано, като отражение на взаимодействието на нормалните Начала с ненормалните Архангели, т.е. с ненормалните Начала. Доколкото последните стоят особено близко до човека, те могат силно да го импулсират и преди всичко да дават на хората емоционално отношение към своя език, което има за тях особено голямо значение, както неотдавна казах тук в една от моите лекции, (лекция 1-ва, 11-ти март, 1923-година). Влиянието на тези Архангелски Същества, имащи такова важно значение за връзката на човека с неговия език, е необичайно голямо – върху цялото същество на човека. Това, което обединява хората чрез общия им език, което фанатично ги свързва в този общ език, това може да бъде разбрано, когато се знаят стоящите зад това свръхсетивни факти, като тяхно земно отражение.
към текста >>

От съвременните описания на тридесетгодишната война (по отношение събитията от нейното начало само Шилер е изказал няколко верни съждения), от тези описания ние знаем, как религиозната борба в Прага се изляла в следното събитие: разярената тълпа проникнала в Пражкото кметство и изхвърлила през прозореца двама държавни деятели- Мартинц и Слават, а също и деловодителя Фабрициус, с които, впрочем, както знаете нищо лошо не се случило, защото те паднали върху купчина боклук, по-точно, върху купчина книжни обрезки, защото в онези времена било обичайно да се изхвърлят ненужните хартии направо през прозореца.
И това ще ви доведе до там, че и от тази страна да оцените значението на антропософията. От съвременните описания на тридесетгодишната война (по отношение събитията от нейното начало само Шилер е изказал няколко верни съждения), от тези описания ние знаем, как религиозната борба в Прага се изляла в следното събитие: разярената тълпа проникнала в Пражкото кметство и изхвърлила през прозореца двама държавни деятели- Мартинц и Слават, а също и деловодителя Фабрициус, с които, впрочем, както знаете нищо лошо не се случило, защото те паднали върху купчина боклук, по-точно, върху купчина книжни обрезки, защото в онези времена било обичайно да се изхвърлят ненужните хартии направо през прозореца. А след това подир тях разярената тълпа изхвърлила още един политически деец. Ако сега проследим по-нататък развитието на събитията, се наблюдава хаотично движение на картата на Европа... Ту побеждава един, ту друг; ту на някакъв курфюрст му идва нещо в главата, ту този или онзи пълководец застава на тази или онази страна и т.н.: получава се някакво хаотично движение по картата на Европа (независимо от това, рисуват ли това движение или само разказват за него). В училище, при описване на тези толкова значителни събития от тридесетгодишната война, изпадат в обърканост, защото при обичайно практикуваното описание тези събития се разказват така, че ученикът скоро забравя всичко това, защото се получава някаква неразбория. Но ето, ако се разбере истинския ход на нещата, то може да се види, как зад външните събития действат духовни течения, насочени от север на юг и от юг на север, които освен това се пресичат с източно-западните.
към текста >>

118. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 18 март, 1923 г. GA_222 Импулсиране на световно-историческите събития от духовните сили

Дорнах, 18 март 1923 година
Дорнах, 18 март 1923 година
към текста >>

Погледнете, например, тази религиозна борба, която е ставала в протестантизма във връзка с така наречената школа на Ричъл (Албрехт Ричъл (25 март 1822 — 20 март 1889) — немски историк на християнството, протестантски богослов, един от представителите на либералната теология –бел.Е.М.).
Може да се каже, че в течение на 19-то столетие отново и отново е възниквал стремеж към разрешаване на този раздор с помощта на различни философски мъдрувания. Погледнете, например, тази религиозна борба, която е ставала в протестантизма във връзка с така наречената школа на Ричъл (Албрехт Ричъл (25 март 1822 — 20 март 1889) — немски историк на християнството, протестантски богослов, един от представителите на либералната теология –бел.Е.М.). Болшинството от хората не са запознати с тези религиозно-философски теологически битки, тъй като всичко това е ставало в тесния кръг на теологичните и философски школи. Но всичко това, което е ставало в тесните теологически и философски кръгове, все пак не е оставало затворено само вътре в тези школи и други подобни. Без значение на това, че, вероятно, нито вие, нито болшинството хора не знаят, какво именно е мислил Ричъл за морално-божествения миров ред или за личността на Исус, въпреки всичко, това, което са мислели тези хора в 19-то столетие за личността на Исус, всичко това е проникнало и продължава да живее в тези учения, които се поднасят на децата от 6 до 12-годишна възраст. И това после става общоприет възглед, всеобща духовна настройка. И макар хората да не го осъзнават ясно, всичко това остава в тях като неопределено чувство, като неудовлетвореност от живота; и това ги води след това до такива хаотични действия, които накрая ни доведоха до тази хаотична епоха, в която сега живеем.
към текста >>

119. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 22 март, 1923 г. GA_222 Импулсиране на световно-историческите събития от духовните сили

Дорнах, 22 март 1923 година
Дорнах, 22 март 1923 година
към текста >>

120. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 23 март, 1923 г. GA_222 Импулсиране на световно-историческите събития от духовните сили

Дорнах, 23 март 1923 година
Дорнах, 23 март 1923 година
към текста >>

Дорнах, 15 март 1923
Дорнах, 15 март 1923
към текста >>

Медитация, дадена на 15 март 1923 година.
Медитация, дадена на 15 март 1923 година.
към текста >>

121. Годишният кръговрат като дихателен процес на Земята и четирите големи празници. Антропософията и човешкото сърце GA_223 Годишният кръговрат

31.Март – 8.Април 1923
31.Март – 8.Април 1923
към текста >>

122. Съдържание GA_223 Годишният кръговрат

Март 1923
Първа лекция, Дорнах, Страстна Събота, 31. Март 1923
към текста >>

123. Годишният кръговрат като дихателен процес на Земята. Първа лекция, Дорнах, Страстна Събота, 31. Март 1923 GA_223 Годишният кръговрат

Дорнах, Страстната събота, 31.Март 1923
Дорнах, Страстната събота, 31.Март 1923
към текста >>

Замислете се само, че по отношение на климата, растителния и животинския свят, сега в края на Март 1923, всичко се намира в приблизително същото състояние, в което се е намирало и в края на Март 1922.
Вие добре знаете, че Земята и Съществата, които ú принадлежат – вземете дори само нейната растителна обвивка – коренно променят своя външен облик в хода на една календарна година, Земята променя всичко онова, което, така да се каже, като нейна физиономия наднича в мировото пространство. След изтичането на една година Земята винаги се оказва на приблизително същото място и в приблизително същия външен вид, какъвто е имала преди една година. Замислете се само, че по отношение на климата, растителния и животинския свят, сега в края на Март 1923, всичко се намира в приблизително същото състояние, в което се е намирало и в края на Март 1922.
към текста >>

Да последваме Земята приблизително до пролетното равноденствие в края на Март.
Нека сега да последваме Земята по-нататък в нейния годишен ход. Нека да я последваме до времето, в което се намираме именно сега. Да последваме Земята приблизително до пролетното равноденствие в края на Март. Тогава ние трябва да представим нещата по следния начин. Земята (Рис. 2, червено) издишва; душевните ú сили са отчасти вътре в нея, обаче тя започва да ги издишва; душевните сили на Земята се разливат навън в Космоса. И докато през Декември силата на Христовия Импулс е тясно свързана със Земята, сега ние откриваме как този Христов Импулс започва да облъчва Земята с разливащите се навън душевни сили (стрелките)
към текста >>

124. Трета лекция, Велики Понеделник, 2. Април 1923 GA_223 Годишният кръговрат

Според древната индийска традиция има: горещо годишно време, което приблизително би обхващало нашите месеци Април, Май, Юни, Юли; влажно годишно време, което приблизително би обхващало нашите месеци Август, Септември, Октомври, Ноември; и студено годишно време, което би обхващало нашите месеци Декември, Януари, Февруари, Март, като границите между тези периоди са били определяни относително, а не според самите месеци.
Ако искаме да разберем вътрешната активност и формиращото действие като такива, трябва да вникнем в смисъла на троичността. Според древната индийска традиция има: горещо годишно време, което приблизително би обхващало нашите месеци Април, Май, Юни, Юли; влажно годишно време, което приблизително би обхващало нашите месеци Август, Септември, Октомври, Ноември; и студено годишно време, което би обхващало нашите месеци Декември, Януари, Февруари, Март, като границите между тези периоди са били определяни относително, а не според самите месеци. Но не само годишният кръговрат се е опирал върху троичността. Цялата душевна организация на човека е била протъкана от убеждението, че в основата на всички човешки действия, в основата на всяко човешко творчество лежи една пра-начална троичност. Нека да обобщим: До правилните идеи в областите на свободния духовен живот, правовия живот и стопанския живот е възможно да стигнем само тогава, когато съумеем да вникнем в дълбините на този троичен импулс, който отмерва хода на мировата еволюция.
към текста >>

125. Трета лекция, 30. Септември 1923 GA_223 Годишният кръговрат

Той можеше да проследява тези сенковидни форми и изхождайки единствено от тях да твърди с голяма точност: сега сме в периода на Март, сега сме в периода на Октомври.
Древният жрец на друидите беше обучен да вижда това, което застава пред душата му, по съвсем различен начин според времето от денонощието, както и според различните годишни времена в зависимост от сенките, които възникваха по пътя на Слънчевите лъчи. Той можеше да проследява тези сенковидни форми и изхождайки единствено от тях да твърди с голяма точност: сега сме в периода на Март, сега сме в периода на Октомври. С помощта на тези възприятия той попадаше всред това, което се разиграваше в Космоса, но също и всред това, което – от гледна точка на Космоса – имаше значение за Земния живот. Помислете само какво е това, което се прави днес и което потвърждава влиянието на космическия живот върху Земния живот? Какво правят селяните? Те си имат своя календар, който им казва какво трябва да вършат през този или онзи ден, но те го вършат приблизително, понеже някогашното познание за тези неща заглъхнаха. Обаче през древната епоха на друидите нямаше календари, тогава не съществуваше писменост.
към текста >>

126. Рудолф Щайнер биографични данни и творчество GA_223 Годишният кръговрат

На 30 март Рудолф Щайнер почива в Дорнах.
1925 г. На 30 март Рудолф Щайнер почива в Дорнах.
към текста >>

127. Съдържание GA_230 Човекът като съзвучие на творящото образуващото и формиращото мирово слово

глава, март 1925 г.
Рудолф Щайнер се изказва върху характера на частните издания на неговите сказки в своята Автобиография "Пътят на моя живот" /35. до 36. глава, март 1925 г. / както следва:
към текста >>

128. Рудолф Щайнер – живот и творчество GA_232 Мистерийни центрове

На 30 март Рудолф Щайнер почива в Дорнах.
1925 г. На 30 март Рудолф Щайнер почива в Дорнах.
към текста >>

129. 3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 21.04.1924 GA_233a Великденският празник

И ето, че се задава началото на пролетта, 21 март: Силите на Земята избликват и се устремяват към Космоса.
И ето, че се задава началото на пролетта, 21 март: Силите на Земята избликват и се устремяват към Космоса. Сега трябва да се, изчака истинския наблюдател, Пълнолунието.
към текста >>

21 март: Пълнолуние: Неделя
21 март: Пълнолуние: Неделя
към текста >>

130. Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки. Първи том GA_235 Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки Първи том

между 25 януари и 23 март 1924
между 25 януари и 23 март 1924
към текста >>

Март, Събр.
Том I. лекции, изнесени в Дорнах между 16. Февруари и 23. Март, Събр. Съч. 235
към текста >>

Март и 15.
Том V. 16 лекции, изнесени в Прага, Париж и Вроцлав между 29. Март и 15. Юни, Събр. Съч.239
към текста >>

131. ПЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 01.03. 1924 GA_235 Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки Първи том

Дорнах, 1 март 1924 година
Дорнах, 1 март 1924 година
към текста >>

132. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 02.03.1924 GA_235 Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки Първи том

Дорнах, 2 март 1924 година
Дорнах, 2 март 1924 година
към текста >>

133. СЕДМА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 08.03.1924 GA_235 Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки Първи том

Дорнах, 8 март 1924 година
Дорнах, 8 март 1924 година
към текста >>

134. ОСМА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 09.03.1924 GA_235 Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки Първи том

Дорнах, 9 март 1924 година
Дорнах, 9 март 1924 година
към текста >>

135. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 15.03.1924 GA_235 Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки Първи том

Дорнах, 15 март 1924 година
Дорнах, 15 март 1924 година
към текста >>

136. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 18.03.1924 GA_235 Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки Първи том

Дорнах, 16 март 1924 година
Дорнах, 16 март 1924 година
към текста >>

Тогава ние виждаме, че се водят войни по продължение на линията, която през Северна Африка преминава към Иберийския полуостров /Испания/, че през Испания идват последователите на арабизма, че те са отблъснати от представителите на европейското християнство, от Карл Мартел[6], от Карл Велики.
Когато разгледаме тези неща чисто външно-исторически, какво се изправя тогава пред нас? Тогава ние виждаме, че се водят войни по продължение на линията, която през Северна Африка преминава към Иберийския полуостров /Испания/, че през Испания идват последователите на арабизма, че те са отблъснати от представителите на европейското християнство, от Карл Мартел[6], от Карл Велики. По-късно виждаме, че над величието на мохамеданизма така да се каже, угасяващо го се разлива, турцизмът, който приема религиозната форма, обаче угасява именно всичко това, което съществува като такава висока култура, импулсирана от Харун Ал Рашид.
към текста >>

[6] Карл Мартел, около 688-741.
[6] Карл Мартел, около 688-741. Спира окончателно нашествието на арабите в битката при Тур и Полтир, 732 и при Нарбон, 737.
към текста >>

137. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 22.03.1924 GA_235 Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки Първи том

Дорнах, 22 март 1924 година
Дорнах, 22 март 1924 година
към текста >>

138. ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 23.03.1924 GA_235 Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки Първи том

Дорнах, 23 март 1924 година
Дорнах, 23 март 1924 година
към текста >>

139. Рудолф Щайнер – Живот и произведения GA_235 Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки Първи том

На 30 март Рудолф Щайнер почива в Дорнах.
1925 г. На 30 март Рудолф Щайнер почива в Дорнах.
към текста >>

140. Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки . Втори том GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том

Март, Събр.
Том I. лекции, изнесени в Дорнах между 16. Февруари и 23. Март, Събр. Съч. 235
към текста >>

Март и 15.
Том V. 16 лекции, изнесени в Прага, Париж и Вроцлав между 29. Март и 15. Юни, Събр. Съч.239
към текста >>

141. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 6 април 1924 година GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том

[2] Аз посочих Харун ал Рашид: Виж лекцията от 16 март 1924 Дорнах в «Езотерични разглеждания на кармическите взаимовръзки» том 1, стр.
[2] Аз посочих Харун ал Рашид: Виж лекцията от 16 март 1924 Дорнах в «Езотерични разглеждания на кармическите взаимовръзки» том 1, стр. 170, Събр. съч. 235.
към текста >>

[3] Така опознахме при Гарибалди: Виж лекцията от 22 март 1924, Дорнах в том 1, стр. 184.
[3] Така опознахме при Гарибалди: Виж лекцията от 22 март 1924, Дорнах в том 1, стр. 184.
към текста >>

142. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 12 април 1924 година GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том

[3] че душата на Муавия се е появила отново в Уодроу Уилсън: Сравни лекцията от 16 март 1924, Дорнах, в «Езотеричните разглеждания на кармичните взаимовръзки» том I, стр.
[3] че душата на Муавия се е появила отново в Уодроу Уилсън: Сравни лекцията от 16 март 1924, Дорнах, в «Езотеричните разглеждания на кармичните взаимовръзки» том I, стр. 168, Събр. съч. 235.
към текста >>

143. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 4 май 1924 година GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том

Сравни също и лекциите за кармата от 31 март 1924 в Прага, съдържащи се в Събр. съч.
[3] от практически упражнения относно кармата: При основаването на тогавашната немска секция на Теософското общество за лекцията си от 20 октомври 1902 д-р Рудолф Щайнер избира заглавието «Практически карма -упражнения». Сравни също и лекциите за кармата от 31 март 1924 в Прага, съдържащи се в Събр. съч. 239 и от 16 април 1924, държана в Берн, в Събр. съч. 240.
към текста >>

144. Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки. Трети том GA_237 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Трети том

Март, Събр.
Том I. лекции, изнесени в Дорнах между 16. Февруари и 23. Март, Събр. Съч. 235
към текста >>

Март и 15.
Том V. 16 лекции, изнесени в Прага, Париж и Вроцлав между 29. Март и 15. Юни, Събр. Съч.239
към текста >>

145. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 6 юли 1924 г. GA_237 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Трети том

А сега, нека приемем, че някой се е родил на първи март в дадена година и е живял до изтичането на 72 години.
А сега, нека приемем, че някой се е родил на първи март в дадена година и е живял до изтичането на 72 години. Той празнува своя рожден ден винаги на 1 март, защото Слънцето казва, че този рожден ден е на 1 март. Той може да го празнува така, защото Слънцето свети през неговите изминали 72 години, макар и по отношение на звездите то да е останало далеч назад, но все пак то винаги е светило в близост до онази звезда, която е светила, когато човекът е дошъл на Земята.
към текста >>

Той празнува своя рожден ден винаги на 1 март, защото Слънцето казва, че този рожден ден е на 1 март.
А сега, нека приемем, че някой се е родил на първи март в дадена година и е живял до изтичането на 72 години. Той празнува своя рожден ден винаги на 1 март, защото Слънцето казва, че този рожден ден е на 1 март. Той може да го празнува така, защото Слънцето свети през неговите изминали 72 години, макар и по отношение на звездите то да е останало далеч назад, но все пак то винаги е светило в близост до онази звезда, която е светила, когато човекът е дошъл на Земята.
към текста >>

Звездите казват, че е 2 март; Слънцето казва, че е 1 март.
Но когато човек е живял вече 72 години, тогава е изтекъл един пълен ден и в своята възраст стига до едно място, където Слънцето е напуснало звездата, при която се е намирало, когато е започнал неговият живот на Земята. Звездата не казва вече същото, което Слънцето казва. Звездите казват, че е 2 март; Слънцето казва, че е 1 март. Човекът е изгубил един космически ден, защото точно за изминалите 72 години Слънцето е останало назад с един ден.
към текста >>

146. ОСМА ЛЕКЦИЯ, 1 август 1924 г. GA_237 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Трети том

Една известна, добра версия на това учение се намира например при Сен-Мартен[1] в «Непознатият философ», който преподава на своите ученици, че преди да започне развитието на земните хора, човекът се е намирал на определена висота и че е слязъл от тази висота чрез първичния грях, който Сен-Мартен нарича «космическо прелюбодеяние».
Една известна, добра версия на това учение се намира например при Сен-Мартен[1] в «Непознатият философ», който преподава на своите ученици, че преди да започне развитието на земните хора, човекът се е намирал на определена висота и че е слязъл от тази висота чрез първичния грях, който Сен-Мартен нарича «космическо прелюбодеяние». Чрез първичния грях човекът е слязъл до онова състояние, в което се намира днес. По този начин Сен-Мартен е насочил вниманието към онова, което е съществувало в учението за греха по време на цялото човешко развитие - възгледът, че човекът не стои на онази висота, на която действително можеше да бъде. Всяко учение за наследствения грях с право беше свързвано с възгледа, че човекът е паднал от висотата, на която се е намирал.
към текста >>

По този начин Сен-Мартен е насочил вниманието към онова, което е съществувало в учението за греха по време на цялото човешко развитие - възгледът, че човекът не стои на онази висота, на която действително можеше да бъде.
Една известна, добра версия на това учение се намира например при Сен-Мартен[1] в «Непознатият философ», който преподава на своите ученици, че преди да започне развитието на земните хора, човекът се е намирал на определена висота и че е слязъл от тази висота чрез първичния грях, който Сен-Мартен нарича «космическо прелюбодеяние». Чрез първичния грях човекът е слязъл до онова състояние, в което се намира днес. По този начин Сен-Мартен е насочил вниманието към онова, което е съществувало в учението за греха по време на цялото човешко развитие - възгледът, че човекът не стои на онази висота, на която действително можеше да бъде. Всяко учение за наследствения грях с право беше свързвано с възгледа, че човекът е паднал от висотата, на която се е намирал.
към текста >>

[1] Луис Клод Сен Мартен, 1743-1803.
[1] Луис Клод Сен Мартен, 1743-1803. Първи пише под псевдонима «Philosophe inconnu» («Непознатият философ»). Виж «Des erreurs et de la verite», 1775; на немски от Матиас Кавдий под заглавието: «Заблуди и систини, или Насока за хората относно общите принципи на всяко познание», Вроцлав 1782; едно ново издание се появява 1925 в «Новият ден - издателство »,Щутгарт.
към текста >>

147. Забележки към текста GA_237 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Трети том

123 Луис Клод Сен Мартен, 1743-1803.
123 Луис Клод Сен Мартен, 1743-1803. Първи пише под псевдонима «Philosophe inconnu» («Непознатият философ»). Виж «Des erreurs et de la verite», 1775; на немски от Матиас Кавдий под заглавието: «Заблуди и систини, или Насока за хората относно общите принципи на всяко познание», Вроцлав 1782; едно ново издание се появява 1925 в «Новият ден - издателство »,Щутгарт.
към текста >>

148. Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки. Четвърти том GA_238 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Четвърти том

Март, Събр.
Том I. лекции, изнесени в Дорнах между 16. Февруари и 23. Март, Събр. Съч. 235
към текста >>

Март и 15.
Том V. 16 лекции, изнесени в Прага, Париж и Вроцлав между 29. Март и 15. Юни, Събр. Съч.239
към текста >>

149. 2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 7 септември 1924 г. GA_238 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Четвърти том

След неговата смърт през март 1911 при 10.
[3] Тази друга личност я познавах много точно от по-дълго време: Става въпрос за сприятеленият с Карл Людвиг Шлайх лекар Макс Аш, член на немската секция на Теософското общество. След неговата смърт през март 1911 при 10. Генерално събрание Рудолф Щайнер го почете с думите: «Искам да почетем една трета личност, която може би за много от вас неочаквано напусна физическия план; това е нашия мил секционен член д-р Макс Аш. В неговия активен живот той трябваше да преодолее някои неща, които затрудняват човека да се приближи до едно чисто духовно движение. Той обаче накрая намери пътя към нас така, че лекарят намери най доброто лекарство за своите страдания в заниманията си с теософската литература и теософските мисли. Той винаги твърдеше, че лекарят не може да повярва в душата си в някое друго лекарство, освен в това, което може да се получи от теософските книги, че той е чувствал, как теософските лекции като балсам се вливат в неговото измъчено от болки тяло. И наистина до смъртта си той следваше теософията в този смисъл.
към текста >>

150. Забележки към текста GA_238 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Четвърти том

След неговата смърт през март 1911 при 10.
31. Тази друга личност я познавах много точно от по-дълго време: Става въпрос за сприятеленият с Карл Людвиг Шлайх лекар Макс Аш, член на немската секция на Теософското общество. След неговата смърт през март 1911 при 10. Генерално събрание Рудолф Щайнер го почете с думите: «Искам да почетем една трета личност, която може би за много от вас неочаквано напусна физическия план; това е нашия мил секционен член д-р Макс Аш. В неговия активен живот той трябваше да преодолее някои неща, които затрудняват човека да се приближи до едно чисто духовно движение. Той обаче накрая намери пътя към нас така, че лекарят намери най доброто лекарство за своите страдания в заниманията си с теософската литература и теософските мисли. Той винаги твърдеше, че лекарят не може да повярва в душата си в някое друго лекарство, освен в това, което може да се получи от теософските книги, че той е чувствал, как теософските лекции като балсам се вливат в неговото измъчено от болки тяло. И наистина до смъртта си той следваше теософията в този смисъл.
към текста >>

151. Рудолф Щайнер – живот и творчество GA_238 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Четвърти том

На 30 март Рудолф Щайнер почива в Дорнах.
1925 г. На 30 март Рудолф Щайнер почива в Дорнах.
към текста >>

152. Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки. Пети том GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том

Март и 15. Юни1924
между 29. Март и 15. Юни1924
към текста >>

Март, Събр.
Том I. лекции, изнесени в Дорнах между 16. Февруари и 23. Март, Събр. Съч. 235
към текста >>

Март и 15.
Том V. 16 лекции, изнесени в Прага, Париж и Вроцлав между 29. Март и 15. Юни, Събр. Съч.239
към текста >>

153. Съдържание GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том

Март 1924 г.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Прага, 29. Март 1924 г.
към текста >>

Март 1924 г.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Прага, 30. Март 1924 г.
към текста >>

Март 1924 г.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Прага, 31. Март 1924 г.
към текста >>

154. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Прага, 29. Март 1924 г. GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том

Март 1924 г.
Прага, 29. Март 1924 г.
към текста >>

155. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Прага, 30. Март 1924 г. GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том

Март 1924 г.
Прага, 30. Март 1924 г.
към текста >>

156. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Прага, 31. Март 1924 г. GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том

Март 1924 г.
Прага, 31. Март 1924 г.
към текста >>

157. Забележки: Към това издание GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том

Март, 23.
Лекциите от 29. Март, 23. май и 7. Юнибяха предхождани от изказвания относно проблеми, засягащи обществото, които са поместени в Събр. съч. 260-a «Конституцията на Всеобщото антропософско общество и Висшата школа за духовна наука». Там се намира също и заключителното слово след лекцията от 5. Април в Прага.
към текста >>

158. Съдържание GA_240 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Шести том

Върху характера на тези частни печатни издания Рудолф Щайнер се изказва в своята Автобиография "Пътят на моя живот"/глава 35 до 36, март 1925 година/ както следва:
Върху характера на тези частни печатни издания Рудолф Щайнер се изказва в своята Автобиография "Пътят на моя живот"/глава 35 до 36, март 1925 година/ както следва:
към текста >>

159. 3. Трета лекция, 16 Октомври 1915 год. GA_254 Окултното движение през 19 век и неговата връзка със съвременната култура

Мартин, което съм цитирал при предишни поводи.
А сега да помислим за казаното от св. Мартин, което съм цитирал при предишни поводи. Какво казва ученият: Анализирайте природните явления и ще намерите атомен свят! Ние обаче знаем, че атомният свят просто не е там; истината е, че единствено нашите нервни окончания са там. Какво тогава има там, където се предполага, че е атомният свят? Там няма нищо! Трябва да останем при огледалото, при нервните окончания.
към текста >>

Мартин каза като един вид пророчество, без самият той да го разбере напълно: "Dissipez vos tenebres materiels et vous trouverez 1'homme." Това е точно същото нещо, но то може да бъде разбрано само с помощта на разгледаното от нас.
Възниква материалистичният възглед за света, докато в действителност човекът е този, който трябва да бъде открит. Но това не може да се случи докато се казва: Анализирайте природните явления понеже това води до атомизма. Би трябвало по-скоро да се каже: Опитайте се да отидете отвъд онова, което е само подобие, опитайте се да видите през образа! И тогава няма да се каже: ...и ще намерите атомен свят, а по-скоро: ... и ще намерите човека! А сега си припомнете онова, което св. Мартин каза като един вид пророчество, без самият той да го разбере напълно: "Dissipez vos tenebres materiels et vous trouverez 1'homme." Това е точно същото нещо, но то може да бъде разбрано само с помощта на разгледаното от нас.
към текста >>

160. 9. Бележки GA_276 Изкуството и неговата мисия

През Март 1924 в продължение на три дни Р.Щайнер подготвя пластилинов модел на Втория Гьотеанум в мащаб 1:100.
През Март 1924 в продължение на три дни Р.Щайнер подготвя пластилинов модел на Втория Гьотеанум в мащаб 1:100. Тържественото откриване става през 1928. Сградата е построена изцяло от бетон, който за времето си е почти непознат строителен материал. Органично-пластичните форми както на Първия, така и на Втория Гьотеанум не са израз на архитектурно въображение, а са непосредствено извлечени от свръхсетивния свят, също както и самото антропософско познание. Оттогава Гьотеанумът е седалище на Единното Антропософско Общество и Свободния Университет за Духовна наука.
към текста >>

161. Съдържание GA_283 Същност на музикалното и тоновото изживяване в човека

ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Щутгарт, 7 март 1923 г.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Щутгарт, 7 март 1923 г.
към текста >>

ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Щутгарт, 8 март 1923 г.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Щутгарт, 8 март 1923 г.
към текста >>

ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 16 март 1923 г.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 16 март 1923 г.
към текста >>

162. ТОНОВОТО ИЗЖИВЯВАНЕ В ЧОВЕКА. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Щутгарт, 7 март 1923 г. GA_283 Същност на музикалното и тоновото изживяване в човека

Щутгарт, 7 март 1923 г.
Щутгарт, 7 март 1923 г.
към текста >>

[1] Двете лекции от 7 и 8 март 1923 г.
[1] Двете лекции от 7 и 8 март 1923 г. са изнесени след кратък престой на Рудолф Щайнер в Щутгарт. На тях са били поканени и учещите се в основаното и ръководено от Рудолф Щайнер Свободно Валдорфско училище и тези от ръководеното от Мари Щайнер Евритмично училище.
към текста >>

163. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Щутгарт, 8 март 1923 г. GA_283 Същност на музикалното и тоновото изживяване в човека

Щутгарт, 8 март 1923 г.
Щутгарт, 8 март 1923 г.
към текста >>

164. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 16 март 1923 г. GA_283 Същност на музикалното и тоновото изживяване в човека

Дорнах, 16 март 1923 г.
Дорнах, 16 март 1923 г.
към текста >>

165. Бележки. Към настоящето издание. GA_283 Същност на музикалното и тоновото изживяване в човека

Лекцията от 16 март 1923 г.
Лекцията от 16 март 1923 г. е вече публикувана в том 222 от Събраните съчинения ("Импулсиране на случки от световната история чрез духовните сили"). Напечатана е още веднъж, тъй като във втората й част се разглеждат музикални въпроси във взаимовръзка с духовната история на човечеството.
към текста >>

Щутгарт, 7 и 8 март 1923 г.: "Тоновото изживяване в човека.
Дорнах 1928 г. Щутгарт, 7 и 8 март 1923 г.: "Тоновото изживяване в човека. Основа за култивирането на занятията по музика",
към текста >>

Дорнах, 16 март 1923 г.: "Светът на йерархиите и светът на тоновете",
Дорнах, 16 март 1923 г.: "Светът на йерархиите и светът на тоновете",
към текста >>

166. Бележки. Към текста. GA_283 Същност на музикалното и тоновото изживяване в човека

121. Това, за което ще говорим през тези два дни: Двете лекции от 7 и 8 март 1923 г.
121. Това, за което ще говорим през тези два дни: Двете лекции от 7 и 8 март 1923 г. са изнесени след кратък престой на Рудолф Щайнер в Щутгарт. На тях са били поканени и учещите се в основаното и ръководено от Рудолф Щайнер Свободно Валдорфско училище и тези от ръководеното от Мари Щайнер Евритмично училище.
към текста >>

167. Списък на цитатите за музиката. GA_283 Същност на музикалното и тоновото изживяване в човека

и 1 кратка статия от 2 март 1924 г.
278 Евритмията като видима песен 8 лекции от 19-27 февруари 1924 г., 1 лекция от 26 август 1923 г. и 1 кратка статия от 2 март 1924 г.
към текста >>

264 Кристоф Мартин Виланд, стр. 370
33 Биографии и биографични скици 1894-1905 Артур Шопенхауер, стр. 264 Кристоф Мартин Виланд, стр. 370
към текста >>

28 март (Рихард Вагнер I) "Новинарски вестник", 1936 г., год.
28 март (Рихард Вагнер I) "Новинарски вестник", 1936 г., год. 13, № 44-45 х 5 май (Рихард Вагнер II) "Новинарски вестник", 1936 г., год. 13, № 45
към текста >>

1 март 54 Световната загадка и антропософията 14-та лекция: Децата на Луцифер
1 март 54 Световната загадка и антропософията 14-та лекция: Децата на Луцифер
към текста >>

14 март 97 Християнската мистерия Законът за кармата като влияние на житейските дела
14 март 97 Християнската мистерия Законът за кармата като влияние на житейските дела
към текста >>

28 март 55 Познание за свръхсетивното Рихард Вагнер и мистиката
28 март 55 Познание за свръхсетивното Рихард Вагнер и мистиката
към текста >>

16 март 102 Въздействието на духовни същества в човека 5-та лекция
16 март 102 Въздействието на духовни същества в човека 5-та лекция
към текста >>

17 март 98 Същност на природата и на духа - тяхното въздействие в нашия видим свят.
17 март 98 Същност на природата и на духа - тяхното въздействие в нашия видим свят. Развитие на земята и на човека
към текста >>

20 март 57 Къде се намира духът.
20 март 57 Къде се намира духът. 15-та лекция127
към текста >>

З март 127 Мисията на новото духовно откровение.
З март 127 Мисията на новото духовно откровение. Осиан и пещерата на Фингал
към текста >>

7 март 124 Добавки в областта на Евангелието на Матей.
7 март 124 Добавки в областта на Евангелието на Матей. 8-ма лекция
към текста >>

22 март 145 Какво значение има окултното развитие на човека за неговите обвивки и неговото себе.
22 март 145 Какво значение има окултното развитие на човека за неговите обвивки и неговото себе. 3-та лекция
към текста >>

23 март 65 Из средноевропейския духовен живот.
23 март 65 Из средноевропейския духовен живот. 12-та лекция
към текста >>

7 март 67 Вечното в човешката душа.
7 март 67 Вечното в човешката душа. Безсмъртие и свобода. 5-та лекция
към текста >>

28 март х (Животът в изкуството и изкуството в живота)
28 март х (Животът в изкуството и изкуството в живота)
към текста >>

7 и 14 март 321 Духовно-научни импулси за развитието на физиката.
7 и 14 март 321 Духовно-научни импулси за развитието на физиката. Втори естественонаучен курс 7-ма и 14-та лекция
към текста >>

1 март 235 Езотерично разглеждане на кармичните зависимости - Първи том, 5-та лекция
1 март 235 Езотерично разглеждане на кармичните зависимости - Първи том, 5-та лекция
към текста >>

168. Рудолфщайнер-живот и творчество. GA_283 Същност на музикалното и тоновото изживяване в човека

На 30 март Рудолф Щайнер почива в Дорнах.
1925 г. На 30 март Рудолф Щайнер почива в Дорнах.
към текста >>

169. 7. СЕДМИ СЕМИНАР. Щутгарт, 28.8.1919 GA_295 Лекции по валдорфска педагогика

Биха могли да се изберат и много други драстични примери, много от 1-ас знаят описанията на Мартин Лутер от традиционните исторически книги.
Биха могли да се изберат и много други драстични примери, много от 1-ас знаят описанията на Мартин Лутер от традиционните исторически книги. Направете си един експеримент и прочелото същото в католическите исторически книги, тогава ще се запознаете с един Лутер, когото до сега никога не сте познавал?
към текста >>

Много от Вас знаят описанията на Мартин Лутер от традиционните исторически книги.
Биха могли да се изберат и много други драстични примери. Много от Вас знаят описанията на Мартин Лутер от традиционните исторически книги. Направете си един експеримент и прочетете същото в католическите исторически книги, тогава ще се запознаете с един Мартин Лутер, когото до сега никога не сте познавали.
към текста >>

Направете си един експеримент и прочетете същото в католическите исторически книги, тогава ще се запознаете с един Мартин Лутер, когото до сега никога не сте познавали.
Биха могли да се изберат и много други драстични примери. Много от Вас знаят описанията на Мартин Лутер от традиционните исторически книги. Направете си един експеримент и прочетете същото в католическите исторически книги, тогава ще се запознаете с един Мартин Лутер, когото до сега никога не сте познавали.
към текста >>

170. 10. ДЕСЕТИ СЕМИНАР. Щутгарт, 1.9.1919 GA_295 Лекции по валдорфска педагогика

Само в началото през март, когато е още зелена или по времето, когато под шумата можете да сравнявате теменужката със сън, а не когато цъфти.
Р.Щ.: Но растителният свят на лятото не е сънят на земята спи през лятото. Сън можете да наречете само това, което представлява растителния свят през пролетта и есента. Само в началото през март, когато е още зелена или по времето, когато под шумата можете да сравнявате теменужката със сън, а не когато цъфти. Опитайте от тук да направите прехода към истинското възприемане, на растенията.
към текста >>

171. Рудолф Щайнер - живот и творчество GA_313 Терапията от гледната точка на духовната наука тъй като я въведох цялата

На 30 март Рудолф Щайнер почива в Дорнах.
1925 г. На 30 март Рудолф Щайнер почива в Дорнах.
към текста >>

172. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 5. Юли 1924 GA_317 Лечебно-педагогически курс

Ето защо в началото на Март детето беше отбито.
Сега нещата се свеждат до това, да се сложат в ред онези процеси, които – тръгвайки от храносмилателната система – действуват в мозъка. Имайте предвид, че майчиното мляко далеч не при всички обстоятелства действува на такова дете по онзи начин, по който действува на другите деца. Майчиното мляко е подготвено по един естествен начин да пренесе своето действие от храносмилателната система в областта на нервно-сетивната система. Ето защо в началото на Март детето беше отбито. То започна да се храни по друг начин. Сега то започна да приема нектар от цветове на определи растения. По този начин беше подсилен Азът в областта на волята. Предлагайки му нещо подобно, което динамично-паразитно израства в областта на цъфтежа, ние апелираме към вътрешната индивидуалност на детето, приканваме я към действие. Като цяло това е достатъчно, но ако сме изправени пред такъв случай, нещата трябва да се вършат много точно.
към текста >>

173. 10. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 17 септември 1924 г. GA_318 Съвместната работа между лекарите и пастирите на човешката душа

До тази платоническа година ние достигаме, когато наблюдаваме точката на слънчевия изгрев в утрото на деня, когато започва пролетта, на 21 март на съответната година.
До тази платоническа година ние достигаме, когато наблюдаваме точката на слънчевия изгрев в утрото на деня, когато започва пролетта, на 21 март на съответната година. Тогава Слънцето изгрява в една определена точка на небосклона. Тази точка може да бъде видяна в зодиака и през всички времена хората са отбелязвали тази точка, защото всяка година тя се измества с малко. Ако да кажем през предходната година сме наблюдавали точката на пролетното равноденствие в нейното точно място на небето спрямо другите звезди, или сме я наблюдавали през 1923 г., и през 1924 г. отново, то тазгодишната точка на слънчевото изгрява не е разположена на същото място, но е изместена в посока, която можем да определим именно ако чрез една линия свържем съзвездието на Овена със съзвездието на Рибите. Точката на пролетното равноденствие се измества в тази посока на Зодиака.
към текста >>

174. Съдържание GA_326 Раждането на естествените науки

Това Общество има като задача изучаваното на учението на Духовната Наука, както то е било дадено от Рудолф Щайнер /роден в Кралйевич, Унгария, на 27 февруари 1861 година, починал в Дорнах Швейцария, на 30 март 1925 година/.
Настоящият труд e част от серията цикли от сказки, държани от Рудолф Щайнер пред вътрешния кръг на членовете на Антропософското Общество. Това Общество има като задача изучаваното на учението на Духовната Наука, както то е било дадено от Рудолф Щайнер /роден в Кралйевич, Унгария, на 27 февруари 1861 година, починал в Дорнах Швейцария, на 30 март 1925 година/. Това изучаване продължава и Свободният Университет на Духовната Наука, който има своя център при Гьотеанума в Дорнах.
към текста >>

175. 16. Указание на немските издатели GA_327 Биодинамично земеделие

Тъй като поради смъртта си на 30 Март 1925 Рудолф Щайнер не можеше да съдейства на развитието на биодинамичната дейност, управлението на стопанствата съобразно индивидуалните местни дадености не беше лека задача.
Тъй като поради смъртта си на 30 Март 1925 Рудолф Щайнер не можеше да съдейства на развитието на биодинамичната дейност, управлението на стопанствата съобразно индивидуалните местни дадености не беше лека задача. Важна помощ тук беше наблюдението на въздействията от предприетите в стопанството мероприятия относно здравето и плодородието на домашните животни и на земеделските култури. Щом като не се прилагат предпазни отрови при растенията и средства за спонтанно отстраняване недъзите на животните, то реакцията от здраве, устойчивост и плодородие е безпогрешно указание за преценка на мероприятията. Този метод често осигурява на земеделеца и градинаря по-дълбоко разбиране на връзките между нещата, отколкото може да се достигне чрез аналитичните изследвания на съвременната наука.
към текста >>

176. Въведение GA_327 Биодинамично земеделие

6 март 1920, „2.
Без съмнение Р. Щайнер е бил заинтересуван да изпита природонаучно духовнонаучните познания. В този смисъл той прикани към много експерименти. Цялата работа на Лили Колиско (18891927) започна оттам. „Ние наистина се нуждаем не само от преобразуването на нашия мироглед в понятия, днес се нуждаем от изследователски институти във връзка с нашите гледни точки„. 6 март 1920, „2. Естественонаучен курс„, Сс 321.
към текста >>

177. 4. Лекция: Торене: Оживяване и астрализиране на Земята GA_327 Биодинамично земеделие

При елена „ротхирш“ това трае от март до края на юли.
Ежегодното изграждане на еленовите рога е значителна обмяна на вещества на целия организъм. При елена „ротхирш“ това трае от март до края на юли. Какво прави този елен с тези сили, когато рогата му са вече готови? С това, че нещо остава незаето по отношение на живота, то става пропускливо за духа.[4] Това важи изобщо за сетивата и нервите, при елена също за рогата, тоест за тази мъртва част на скелета.[5] Рудолф Щайнер казва, че чрез рогата еленът изпуска силите като през вентил. С това лишаване от собствените си вътрешни сили еленът е в състояние да поема със сетивата си отвън нещо, което в околността на земята е космично (слънчева астралност). Това между другото променя също и пикочния му мехур, прави го отражение на Космоса.[6] То е нещо, което действа органически в нервите (през нервите действа върху органите, В.Ш.).[7]
към текста >>

178. Съдържание GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството

ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 3 март 1923 г.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 3 март 1923 г.
към текста >>

ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 14 март 1923 г.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 14 март 1923 г.
към текста >>

ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 17 март 1923 г.
ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 17 март 1923 г.
към текста >>

ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 21 март 1923 г.
ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 21 март 1923 г.
към текста >>

179. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 17 февруари 1923 г. GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството

Сега, на 21 март, Слънцето изгрява сутрин по такъв начин, че зад него се намира съзвездието Риби.1 Обаче ако се вземе по-отдалечен период от историята, например времето на раждането на Христос, тогава Слънцето е изгрявало не в съзвездието Риби, а в съзвездието Овен.
Ако искаме да имаме предвид влиянието на мировото пространство, трябва по правилен начин да водим наблюдение на това мирово пространство. Към наблюденията на мировото пространство се отнася наблюдението на изгрева на Слънцето през пролетта. Сега, на 21 март, Слънцето изгрява сутрин по такъв начин, че зад него се намира съзвездието Риби.1 Обаче ако се вземе по-отдалечен период от историята, например времето на раждането на Христос, тогава Слънцето е изгрявало не в съзвездието Риби, а в съзвездието Овен.
към текста >>

Изобразявайки това, ще получим следното: ако в наше време Слънцето през пролетта на 21 март изгрява в съзвездието Риби, преди 2160 години то е изгрявало в съзвездието Овен, още по-рано - в съзвездието Телец, още по-рано - в Близнаци.
Следователно точката на пролетното равноденствие[3] се е преместила. Изобразявайки това, ще получим следното: ако в наше време Слънцето през пролетта на 21 март изгрява в съзвездието Риби, преди 2160 години то е изгрявало в съзвездието Овен, още по-рано - в съзвездието Телец, още по-рано - в Близнаци. Има дванадесет такива съзвездия. Слънцето при своя (ежегоден пролетен) изгрев постоянно се мести, то върви в кръг: И така, точката на пролетното равноденствие обикаля по кръга целия свят. Тя винаги се мести от Запад на Изток.
към текста >>

180. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 3 март 1923 г. GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството

Дорнах, 3 март 1923 г.
Дорнах, 3 март 1923 г.
към текста >>

181. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 14 март 1923 г. GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството

Дорнах, 14 март 1923 г.
Дорнах, 14 март 1923 г.
към текста >>

182. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 17 март 1923 г. GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството

Дорнах, 17 март 1923 г.
Дорнах, 17 март 1923 г.
към текста >>

183. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 21 март 1923 г. GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството

Дорнах, 21 март 1923 г.
Дорнах, 21 март 1923 г.
към текста >>

184. Рудолф Щайнер – живот и творчество. GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството

На 30 март Рудолф Щайнер почива в Дорнах.
1925 г. На 30 март Рудолф Щайнер почива в Дорнах.
към текста >>

185. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 28 ноември 1923 г. За възприятието на пчелите GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите

Прочита се на глас статията от вестник «Швейцарско пчеларство», брой 2 и 3 за февруари, март 1923 г.: «Виждат ли пчелите цветове, невидими за нас?
Прочита се на глас статията от вестник «Швейцарско пчеларство», брой 2 и 3 за февруари, март 1923 г.: «Виждат ли пчелите цветове, невидими за нас? » на проф. д-р Бутел-Рипен.
към текста >>

186. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 1 декември 1923 г. Мед и кварц GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите

Господин Мюлер ми даде още един брой на вестник «Швейцарско пчеларство» и там има статия, в която се описват опити по медотерапия: «Нашите по-нататъшни експерименти при провеждането на курса по медотерапия в детски дом Фрауенфелдер, Амден», д-р Паули Емерих, Веезен, вестник «Швейцарско пчеларство», брой 3, март 1923 г.
Господа! Господин Мюлер ми даде още един брой на вестник «Швейцарско пчеларство» и там има статия, в която се описват опити по медотерапия: «Нашите по-нататъшни експерименти при провеждането на курса по медотерапия в детски дом Фрауенфелдер, Амден», д-р Паули Емерих, Веезен, вестник «Швейцарско пчеларство», брой 3, март 1923 г.
към текста >>

187. Рудолф Щайнер - живот и творчество. GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите

На 30 март Рудолф Щайнер почива в Дорнах.
1925 г. На 30 март Рудолф Щайнер почива в Дорнах.
към текста >>

188. История на човечеството и културните народи GA_353 История на човечеството и културните народи

от 1 март до 25 юни 1924 г.
от 1 март до 25 юни 1924 г.
към текста >>

189. Съдържание GA_353 История на човечеството и културните народи

ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 1 март 1924 г.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 1 март 1924 г.
към текста >>

ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 5 март 1924 г.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 5 март 1924 г.
към текста >>

ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 8 март 1924 г.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 8 март 1924 г.
към текста >>

ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 12 март 1924 г.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 12 март 1924 г.
към текста >>

ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 15 март 1924 г.
ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 15 март 1924 г.
към текста >>

ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 19 март 1924 г.
ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 19 март 1924 г.
към текста >>

СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 26 март 1924 г.
СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 26 март 1924 г.
към текста >>

190. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 1 март 1924 г. Въздействие на гробищната атмосфера върху човека. GA_353 История на човечеството и културните народи

Дорнах, 1 март 1924 г.
Дорнах, 1 март 1924 г.
към текста >>

[5] това вече го рисувах, когато говорих за човешките раси: В лекцията от 3 март 1923 г.
[5] това вече го рисувах, когато говорих за човешките раси: В лекцията от 3 март 1923 г. в т. 3 от тези лекции (Събр. съч. 349).
към текста >>

191. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 5 март 1924 г. Свръхфизическите връзки в човешкия живот. Елинизъм и християнство GA_353 История на човечеството и културните народи

Дорнах, 5 март 1924 г.
Дорнах, 5 март 1924 г.
към текста >>

192. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 8 март 1924 г. Навлизане на християнството в античния свят и мистериите. GA_353 История на човечеството и културните народи

Дорнах, 8 март 1924 г.
Дорнах, 8 март 1924 г.
към текста >>

193. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 12 март 1924 г. Звездната мъдрост, религии на Луната и Слънцето GA_353 История на човечеството и културните народи

Дорнах, 12 март 1924 г.
Дорнах, 12 март 1924 г.
към текста >>

194. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 15 март 1924 г. Как е изглеждала Европа по времето на разпространението на християнството? GA_353 История на човечеството и културните народи

Дорнах, 15 март 1924 г.
Дорнах, 15 март 1924 г.
към текста >>

195. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 19 март 1924 г. Троицата, трите форми на християнство и ислям. Кръстоносните походи. GA_353 История на човечеството и културните народи

Дорнах, 19 март 1924 г.
Дорнах, 19 март 1924 г.
към текста >>

[7] Мартин Лутер (1483-1546).
[7] Мартин Лутер (1483-1546).
към текста >>

[9] бих искал да поговоря с вас в събота: предполагаемата лекция в събота, на 22 март, не се е състояла, а се е състояла в сряда, на 26 март.
[9] бих искал да поговоря с вас в събота: предполагаемата лекция в събота, на 22 март, не се е състояла, а се е състояла в сряда, на 26 март.
към текста >>

196. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 26 март 1924 г. Представата за Христос в древното и новото време GA_353 История на човечеството и културните народи

Дорнах, 26 март 1924 г.
Дорнах, 26 март 1924 г.
към текста >>

Но в дадения случай това е било от полза, доколкото, когато католиците спорели с протестантите и императорските наместници, изхвърлили Мартин, Слават и тайния секретар Фабрициус през прозореца, - а в онези времена това се е правело често, такива случаи не са били рядкост, - те всички оцелели.
пражки фенстерщурц, изхвърлянето през прозореца. Императорските наместници в Прага изхвърлили опозиционната партия през прозореца. Това станало от втория етаж, но те се приземили доста благополучно, тъй като паднали върху купчина с боклук! Обаче тази купчина не била от кравешки или конски фъшкии, а от хартиени отпадъци и всякакви други боклуци, тъй като в Прага тогава непотребните хартии, пликове и т. н. просто се изхвърляли през прозореца. Но в дадения случай това е било от полза, доколкото, когато католиците спорели с протестантите и императорските наместници, изхвърлили Мартин, Слават и тайния секретар Фабрициус през прозореца, - а в онези времена това се е правело често, такива случаи не са били рядкост, - те всички оцелели. Но именно тогава и започнала Тридесетгодишната война.
към текста >>

[2] Както съм ви казвал: в лекцията от 12 март 1924 г
[2] Както съм ви казвал: в лекцията от 12 март 1924 г
към текста >>

197. ОСМА ЛЕКЦИЯ, 12 април 1924 г. Великденът като подвижен празник GA_353 История на човечеството и културните народи

Началото на пролетта, разбира се, винаги настъпва на 21 март.
Всяка година той се празнува по различно време. Той се колебае. Защо той се колебае и се мести? Той се колебае, доколкото е ориентиран не към земните отношения, а е установен в съответствие с небесните констелации. Датировката на празника е свързана с въпроса: кога настъпва началото на пролетта? Началото на пролетта, разбира се, винаги настъпва на 21 март. Следователно до настъпването на пролетта празникът Пасха не може да настъпи. Но след това се очаква - началото на пролетта се пада на 21 март - настъпването на пълнолунието. След настъпването на пълнолунието отново се очаква първата неделя и в качеството на празника Пасха се определя тази неделя, която се явява първата след първото пълнолуние след началото на пролетта. Първото пълнолуние може да се падне на 22 март. Тогава първата неделя
към текста >>

Но след това се очаква - началото на пролетта се пада на 21 март - настъпването на пълнолунието.
Защо той се колебае и се мести? Той се колебае, доколкото е ориентиран не към земните отношения, а е установен в съответствие с небесните констелации. Датировката на празника е свързана с въпроса: кога настъпва началото на пролетта? Началото на пролетта, разбира се, винаги настъпва на 21 март. Следователно до настъпването на пролетта празникът Пасха не може да настъпи. Но след това се очаква - началото на пролетта се пада на 21 март - настъпването на пълнолунието. След настъпването на пълнолунието отново се очаква първата неделя и в качеството на празника Пасха се определя тази неделя, която се явява първата след първото пълнолуние след началото на пролетта. Първото пълнолуние може да се падне на 22 март. Тогава първата неделя
към текста >>

Първото пълнолуние може да се падне на 22 март.
Датировката на празника е свързана с въпроса: кога настъпва началото на пролетта? Началото на пролетта, разбира се, винаги настъпва на 21 март. Следователно до настъпването на пролетта празникът Пасха не може да настъпи. Но след това се очаква - началото на пролетта се пада на 21 март - настъпването на пълнолунието. След настъпването на пълнолунието отново се очаква първата неделя и в качеството на празника Пасха се определя тази неделя, която се явява първата след първото пълнолуние след началото на пролетта. Първото пълнолуние може да се падне на 22 март. Тогава първата неделя
към текста >>

Но може да се случи, че пълнолунието да настъпи чак двадесет и девет дни след 21 март.
ще бъде за нас Пасхалната Неделя, тъй като тя се явява първата неделя след пролетното пълнолуние. В този случай Пасха е възможно най-ранната. Но може да се случи, че пълнолунието да настъпи чак двадесет и девет дни след 21 март. Ако например пълнолунието настъпи на 19 март, първо трябва да настъпи началото на пролетта, пролетното равноденствие, а след това, след 29 дни -пълнолунието. В този случай Пасхалната Неделя ще се окаже неделята след четири седмици (след Пасхалната Неделя при най-ранната Пасха). Тогава празникът Пасха се отдалечава през април. По такъв начин празникът Пасха се разполага между 21 март и края на април. Така той се придвижва ту в едната, ту в другата посока.
към текста >>

Ако например пълнолунието настъпи на 19 март, първо трябва да настъпи началото на пролетта, пролетното равноденствие, а след това, след 29 дни -пълнолунието.
ще бъде за нас Пасхалната Неделя, тъй като тя се явява първата неделя след пролетното пълнолуние. В този случай Пасха е възможно най-ранната. Но може да се случи, че пълнолунието да настъпи чак двадесет и девет дни след 21 март. Ако например пълнолунието настъпи на 19 март, първо трябва да настъпи началото на пролетта, пролетното равноденствие, а след това, след 29 дни -пълнолунието. В този случай Пасхалната Неделя ще се окаже неделята след четири седмици (след Пасхалната Неделя при най-ранната Пасха). Тогава празникът Пасха се отдалечава през април. По такъв начин празникът Пасха се разполага между 21 март и края на април. Така той се придвижва ту в едната, ту в другата посока.
към текста >>

По такъв начин празникът Пасха се разполага между 21 март и края на април.
В този случай Пасха е възможно най-ранната. Но може да се случи, че пълнолунието да настъпи чак двадесет и девет дни след 21 март. Ако например пълнолунието настъпи на 19 март, първо трябва да настъпи началото на пролетта, пролетното равноденствие, а след това, след 29 дни -пълнолунието. В този случай Пасхалната Неделя ще се окаже неделята след четири седмици (след Пасхалната Неделя при най-ранната Пасха). Тогава празникът Пасха се отдалечава през април. По такъв начин празникът Пасха се разполага между 21 март и края на април. Така той се придвижва ту в едната, ту в другата посока.
към текста >>

198. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 26 април 1924 г. За образуването на белезите. За мумиите GA_353 История на човечеството и културните народи

[1] Тяхното намерение е било да възпрепятстват необходимостта за човека да се спуска долу, на Земята: това изказване видимо противоречи на казаното по темата в лекциите от 1 март 1924 г.
[1] Тяхното намерение е било да възпрепятстват необходимостта за човека да се спуска долу, на Земята: това изказване видимо противоречи на казаното по темата в лекциите от 1 март 1924 г. и от 5 март 1924 г от този том.
към текста >>

и от 5 март 1924 г от този том.
[1] Тяхното намерение е било да възпрепятстват необходимостта за човека да се спуска долу, на Земята: това изказване видимо противоречи на казаното по темата в лекциите от 1 март 1924 г. и от 5 март 1924 г от този том.
към текста >>

199. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 5 май 1924 г. Влиянията на космоса върху растенията, животните и човека GA_353 История на човечеството и културните народи

Знае се, че на 21 март Слънцето стои в съзвездието Риби, но нищо повече не се знае.
Какво се прави днес? Днес просто изчисляват: Слънцето стои в Зодиака в Овен, в Телец, в Близнаци, в Рак, в Лъв, в Дева, във Везни, в Риби и т. н. Изчисляват колко дълго стои в съзвездието, когато то влиза тук и др. под. Знае се, че на 21 март Слънцето стои в съзвездието Риби, но нищо повече не се знае. Древните вавилонци и асирийци са знаели например, че ако Сатурн стои в определено съзвездие, което наричали Плеяди, тогава на човешката глава се предоставя най-голяма свобода. Знаели са всичко това. Те са можели с лекота да изнасят съждения на тази тема, доколкото са живеели в по-гореща местност от нашата и защото са създали определена наука, в съответствие с която обяснявали целия човек, ориентирайки се по небето.
към текста >>

200. Бележки. GA_353 История на човечеството и културните народи

4. това вече го рисувах, когато говорих за човешките раси: В лекцията от 3 март 1923 г.
4. това вече го рисувах, когато говорих за човешките раси: В лекцията от 3 март 1923 г. в т. 3 от тези лекции (Събр. съч. 349).
към текста >>

24. Мартин Лутер (1483-1546).
24. Мартин Лутер (1483-1546).
към текста >>

26. бих искал да поговоря с вас в събота: предполагаемата лекция в събота, на 22 март, не се е състояла, а се е състояла в сряда, на 26 март.
26. бих искал да поговоря с вас в събота: предполагаемата лекция в събота, на 22 март, не се е състояла, а се е състояла в сряда, на 26 март.
към текста >>

28. Както съм ви казвал: в лекцията от 12 март 1924 г
28. Както съм ви казвал: в лекцията от 12 март 1924 г
към текста >>

33. Тяхното намерение е било да възпрепятстват необходимостта за човека да се спуска долу, на Земята: това изказване видимо противоречи на казаното по темата в лекциите от 1 март 1924 г.
33. Тяхното намерение е било да възпрепятстват необходимостта за човека да се спуска долу, на Земята: това изказване видимо противоречи на казаното по темата в лекциите от 1 март 1924 г. и от 5 март 1924 г от този том. Вж. бел. 6а.
към текста >>

и от 5 март 1924 г от този том.
33. Тяхното намерение е било да възпрепятстват необходимостта за човека да се спуска долу, на Земята: това изказване видимо противоречи на казаното по темата в лекциите от 1 март 1924 г. и от 5 март 1924 г от този том. Вж. бел. 6а.
към текста >>

201. Рудолф Щайнер - живот и творчество. GA_353 История на човечеството и културните народи

На 30 март Рудолф Щайнер почива в Дорнах.
1925 г. На 30 март Рудолф Щайнер почива в Дорнах.
към текста >>

202. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 9 септември 1924 г. Планетарните влияния върху животните, растенията и минералите GA_354 Сътворението на света и човека

Да допуснем, че анализираме изгрева на Слънцето на 21 март, през пролетта.
Представете си просто, че Земята видимо се намира тук (изобразява го на дъската). Изгревът на Слънцето става при определено местонахождение на Слънцето на небосвода. Да допуснем, че анализираме изгрева на Слънцето на 21 март, през пролетта. Тогава установяваме определената точка на небосвода, в която се намира Слънцето в момента на изгрева. Виждате ли, ако днес погледнем в направлението, където изгрява Слънцето на 21 март, зад изгряващото Слънце ще открием съзвездието Риби, напълно конкретно съзвездие. Намирайки се в съзвездието Риби, Слънцето изгрява вече много столетия, макар и не на едно и също място. Точката, наричана точка на пролетта или точка на пролетното равноденствие, в която Слънцето изгрява на 21 март, се придвижва в съзвездието Риби все по-далеч. Виждате ли, преди една година Слънцето е изгряло, намирайки се малко по-назад, а преди още една година - още по-назад.
към текста >>

Виждате ли, ако днес погледнем в направлението, където изгрява Слънцето на 21 март, зад изгряващото Слънце ще открием съзвездието Риби, напълно конкретно съзвездие.
Представете си просто, че Земята видимо се намира тук (изобразява го на дъската). Изгревът на Слънцето става при определено местонахождение на Слънцето на небосвода. Да допуснем, че анализираме изгрева на Слънцето на 21 март, през пролетта. Тогава установяваме определената точка на небосвода, в която се намира Слънцето в момента на изгрева. Виждате ли, ако днес погледнем в направлението, където изгрява Слънцето на 21 март, зад изгряващото Слънце ще открием съзвездието Риби, напълно конкретно съзвездие. Намирайки се в съзвездието Риби, Слънцето изгрява вече много столетия, макар и не на едно и също място. Точката, наричана точка на пролетта или точка на пролетното равноденствие, в която Слънцето изгрява на 21 март, се придвижва в съзвездието Риби все по-далеч. Виждате ли, преди една година Слънцето е изгряло, намирайки се малко по-назад, а преди още една година - още по-назад. Така че Слънцето не изгрява през цялото време в една и съща точка. Това е съзвездието Риби (изобразява го на дъската); в продължение на столетия, много дълго ние намираме точката на пролетното равноденствие в съзвездието Риби, но не винаги е било така.
към текста >>

Точката, наричана точка на пролетта или точка на пролетното равноденствие, в която Слънцето изгрява на 21 март, се придвижва в съзвездието Риби все по-далеч.
Изгревът на Слънцето става при определено местонахождение на Слънцето на небосвода. Да допуснем, че анализираме изгрева на Слънцето на 21 март, през пролетта. Тогава установяваме определената точка на небосвода, в която се намира Слънцето в момента на изгрева. Виждате ли, ако днес погледнем в направлението, където изгрява Слънцето на 21 март, зад изгряващото Слънце ще открием съзвездието Риби, напълно конкретно съзвездие. Намирайки се в съзвездието Риби, Слънцето изгрява вече много столетия, макар и не на едно и също място. Точката, наричана точка на пролетта или точка на пролетното равноденствие, в която Слънцето изгрява на 21 март, се придвижва в съзвездието Риби все по-далеч. Виждате ли, преди една година Слънцето е изгряло, намирайки се малко по-назад, а преди още една година - още по-назад. Така че Слънцето не изгрява през цялото време в една и съща точка. Това е съзвездието Риби (изобразява го на дъската); в продължение на столетия, много дълго ние намираме точката на пролетното равноденствие в съзвездието Риби, но не винаги е било така. Ако се върнем назад към 1200-ната година - сега сме 1924 година, - ако се върнем назад, ще открием, че Слънцето тогава е изгрявало не в съзвездието Риби, а в съзвездието Овен. И пак точката на пролетното равноденствие дълго време се е намирала в съзвездието Овен.
към текста >>

203. ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 24 септември 1924 г. Откъде идва човекът. Животът на Земята и звездната мъдрост GA_354 Сътворението на света и човека

На 21 март, в деня на началото на пролетта, слънцето изгрява в определен момента в съзвездието Риби.
Но това число има още едно значение. На 21 март, в деня на началото на пролетта, слънцето изгрява в определен момента в съзвездието Риби. Но то изгрява само веднъж точно в този момент. Точката, в която то изгрява, се мени през цялото време. Преди около петстотин години тя не е била в Риби, а в Овен, и още по-рано - в Телец (Бик). Слънцето прави един оборот около целия зодиак и най-накрая се връща в Риби. В определен момент то ще изгрее отново в същата точка, след като направи пълен кръг.
към текста >>

204. Рудолф Щайнер - живот и творчество. GA_354 Сътворението на света и човека

На 30 март Рудолф Щайнер почива в Дорнах.
1925 г. На 30 март Рудолф Щайнер почива в Дорнах.
към текста >>

НАГОРЕ

5.8089270591736