Рудолф Щайнер
www.rudolfsteinerbg.com
НАЧАЛО
Контакти
|
English
 
с която и да е дума 
 
изречения в които се съдържат търсените думи 
 
текстове, в които се съдържат търсените думи 
 
с точна фраза 
 
с корен от думите 
 
с части от думите 
 
в заглавията на текстовете 
КАТЕГОРИИ С ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени са
61
резултата от
36
текста с части от думите : '
Маймуна
'.
1.
03.РАЖДАНЕТО НА ГЬОТЕВИТЕ МИСЛИ ВЪРХУ ОБРАЗУВАНЕТО НА ЖИВОТНИТЕ .
GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки
Когато в 1782 година Мерк започна силно да се интересува за остеологията и се обърна за помощ към някои от най-известните учени на онова време, той получи от един от тях, знаменития анатом Зьомеринг, на 8 октомври 1782 година следното обяснение относно разликата между животното и човека: “Бих желал да се справите също и с Блуменбах относно междучелюстната кост, която е единствената кост притежавана от всички животни започвайки от
маймуна
та, включително и орангутана, а напротив не се намира у човека; ако приспаднете тази кост, тогава не ще ви липсва нищо, което да не можете да пренесе от човека върху животните.
Такива бяха възгледите на Гьоте, когато той се запозна с едно мнение, което абсолютно противоречеше на тези велики мисли. Учените от онова време се занимаваха главно с това, да намерят признаци, които отличават един животински вид от друг такъв. Те считаха, разликата на животните от човека трябва да се състои в това, че животните имат между двете симетрични половини на горната челюст една междинна кост, върху която са наредени горните резци, а у човека тази междинна кост трябва да липсва.
Когато в 1782 година Мерк започна силно да се интересува за остеологията и се обърна за помощ към някои от най-известните учени на онова време, той получи от един от тях, знаменития анатом Зьомеринг, на 8 октомври 1782 година следното обяснение относно разликата между животното и човека: “Бих желал да се справите също и с Блуменбах относно междучелюстната кост, която е единствената кост притежавана от всички животни започвайки от маймуната, включително и орангутана, а напротив не се намира у човека; ако приспаднете тази кост, тогава не ще ви липсва нищо, което да не можете да пренесе от човека върху животните.
Ето защо изпращам ви една глава от сърна, за да се убедите, че тази ос интермаксиларис /както я нарича Блуменбах/ или ос инцисивум /както я нарича Кампер/ съществува даже у животните, които нямат никакви резци върху горната челюст”. Въпреки че Блуменбах беше намерил у неродените или у малките деца следи, почти зачатъци на ос интермаксиларис, даже веднъж беше намерил в един такъв череп една отделна малка костна ядка като истинска междинна кост, той не допускаше съществуването на такава кост у човека. По този въпрос той казва: “Разликата с една истинска ос интермаксиларис е далечна колкото небето”. Кампер най-знаменития анатом на времето, беше на същото мнение. Той казва например за междинната кост: “Тя никога не е била открита у човека, даже и у негрите”.
към текста >>
2.
14. НРАВСТВЕНОТО ВЪОБРАЖЕНИЕ* (ДАРВИНИЗЪМ И НРАВСТВЕНОСТ)
GA_4 Философия на свободата
Той не може да приключи естествения път на развитие до
маймуна
та и да припише на човека „свръхестествен" произход; редом с издирването на естествените предци на човека той е длъжен да търси и началото на духа в самата природа; при органичните дейности на човека той също не може да спре и да приеме само тях за естествени, а трябва да разглежда и нравствено-свободния живот като духовно продължение на органичния.
Който по тесногръд начин априорно отнася понятието естествен към една своеволно ограничена област, той лесно може да стигне дотам, че в него да не намери място за свободното индивидуално действие. Последователно процедиращият еволюционист не може да изпадне в такова тесногърдие.
Той не може да приключи естествения път на развитие до маймуната и да припише на човека „свръхестествен" произход; редом с издирването на естествените предци на човека той е длъжен да търси и началото на духа в самата природа; при органичните дейности на човека той също не може да спре и да приеме само тях за естествени, а трябва да разглежда и нравствено-свободния живот като духовно продължение на органичния.
към текста >>
3.
III. НИЦШЕВИЯТ ПЪТ НА РАЗВИТИЕ
GA_5 Фридрих Ницше-борец срещу своето време
Като основна нравствена повеля Щраус полага изречението: „Всяко нравствено действие е себеопределяне на отделния човек според идеята на рода.“ („Старата и новата вяра“, § 7) Ницше отвръща: „Преведено ясно и разбираемо, това означава: живей като човек, не като
маймуна
или тюлен!
И накрая намираме в произведенията на нашите велики поети и при изпълненията на творбите на нашите велики музиканти едно внушение за дух и душевност, за фантазия и хумор, които не оставят нищо повече да се желае. Така живеем, така вървим щастливи.“ (Щраус, „Старата и новата вяра“, § 88) От тези думи говори евангелието на тривиална-та житейска наслада. Всичко, което надхвърля тривиалното, филистерът нарича нездраво. Щраус казва за Девета симфония на Бетовен, че тя е харесвана само от тези, които считат „барока за гениален, безформеното за възвишено.“ („Старата и новата вяра“, § 109) За Шопенхауер месията на филистерството казва, че за една толкова „нездрава и неплодотворна“ философия като Шопенхауеровата човек може да търси не основания, а може да си прави с нея най-много весели шеги. („Давид Щраус“, § 6) Филистерът нарича здраво само отговарящото на средностатистическото образование.
Като основна нравствена повеля Щраус полага изречението: „Всяко нравствено действие е себеопределяне на отделния човек според идеята на рода.“ („Старата и новата вяра“, § 7) Ницше отвръща: „Преведено ясно и разбираемо, това означава: живей като човек, не като маймуна или тюлен!
Този императив за жалост е безполезен и безсилен, защото с понятието човек са свързани и най-различни концепции, например патагонец и магистър Щраус, и защото никой не ще се осмели да каже със същото право: живей като патагонец и живей като магистър Щраус! “ („Давид Щраус“, § 7) Това е идеал от най-жалък вид, предлаган на хората от Щраус. И Ницше протестира. Протестира, защото в него зове жизненият инстинкт: не живей като магистър Щраус, а живей съгласно себе си!
към текста >>
4.
ЕПИЛОГ
GA_7 Мистиката в зората на модерния духовен живот и нейното отношение към съвременния светоглед
Те биха разбрали, че при раждането на духа в организма не е царувала една "мисъл на сътворението", както такава една мисъл не е направила
маймуна
та да произлезе от двуутробните животни.
Само Библията им разказваше по свой начин за такива процеси. Ето защо, доколкото им е било възможно, те са търсили Духа там, където той единствено може да бъде намерен: Във вътрешността на човека. Днес те биха разполагали със съвършено други средства отколкото през тяхната епоха, за да покажат, че един съществуващ в достъпна за сетивната форма дух може да бъде намерен само в човека. Днес те без колебание се съгласили с онези, които търсят духа като факт не в корена на природата, а в нейния плод. Те биха допуснали, че духът в сетивно тяло е резултат на развитието, и че подобен дух не може и не трябва да се търси на по-ниските степени на развитието.
Те биха разбрали, че при раждането на духа в организма не е царувала една "мисъл на сътворението", както такава една мисъл не е направила маймуната да произлезе от двуутробните животни.
към текста >>
5.
ГРЪЦКИТЕ МЪДРЕЦИ ПРЕДИ ПЛАТОН В СВЕТЛИНАТА НА МИСТЕРИЙНАТА МЪДРОСТ
GA_8 Християнството като мистичен факт
Строежът на
маймуна
та не е вече никакво чудо, когато приемаме за неин предшественик първичните риби, които постепенно са се преобразили.
Нашата естествена наука много се гордее с това, че е изгонила чудесата от областта на нашите възгледи относно органическия живот. Давид Фридрих Щраус (виж „Стара и нова вяра") счита за голямо постижение на новото време, че вече не мислим както по-рано, когато хората са вярвали, че едно съвършено органическо същество е било създадено от нищото като едно чудо. Ние разбираме съвършеното, когато можем да го обясним като развитие от несъвършеното.
Строежът на маймуната не е вече никакво чудо, когато приемаме за неин предшественик първичните риби, които постепенно са се преобразили.
Нека да приемем, че това, което изглежда вярно за природата, то е вярно и за Духа. Трябва ли съвършеният Дух да има същите предпоставки както и несъвършеният? Трябва ли Гьоте да има същите условия, каквито има кой да е хотентот? Колкото малко предпоставките на една риба са еднакви с тези на една маймуна, толкова малко и предварителните духовни условия на Гьотевия дух са еднакви с тези на дивака. Духовната генеалогия на Гьотевия дух е различна от тази на дивака.
към текста >>
Колкото малко предпоставките на една риба са еднакви с тези на една
маймуна
, толкова малко и предварителните духовни условия на Гьотевия дух са еднакви с тези на дивака.
Ние разбираме съвършеното, когато можем да го обясним като развитие от несъвършеното. Строежът на маймуната не е вече никакво чудо, когато приемаме за неин предшественик първичните риби, които постепенно са се преобразили. Нека да приемем, че това, което изглежда вярно за природата, то е вярно и за Духа. Трябва ли съвършеният Дух да има същите предпоставки както и несъвършеният? Трябва ли Гьоте да има същите условия, каквито има кой да е хотентот?
Колкото малко предпоставките на една риба са еднакви с тези на една маймуна, толкова малко и предварителните духовни условия на Гьотевия дух са еднакви с тези на дивака.
Духовната генеалогия на Гьотевия дух е различна от тази на дивака. И Духът е минал през развитие, както тялото. Духът в Гьоте има повече предшественици отколкото този в дивака.
към текста >>
6.
БОРБАТА ЗА ДУХА
GA_18_2 Загадки на философията
Вярваше се, така се изразява той, че достатъчно е само
маймуна
та да се изправи и да започне да върви на задните си крайници и тя може да стане човек.
Той каза на Йоханес фон Мюлер, че Жьофроай дьо Сент Илер върви по един път, по който той е вървял още преди 50 години. От това става ясно, какво е искал Гьоте, когато скоро след неговото идване във Ваймар той започна да изучава животинските и растителните същества. Пред неговото съзнание още тогава стоеше едно природосъобразно обяснение на разнообразието на живите организми; но също и той беше предпазлив. Той никога не твърди освен това, за което самите факти му даваха право. И в своя увод към "Метаморфоза на растенията" той казва, че тогавашното време беше доста в неясност по отношение на тези факти.
Вярваше се, така се изразява той, че достатъчно е само маймуната да се изправи и да започне да върви на задните си крайници и тя може да стане човек.
към текста >>
Те можеха да развият тяхната идея за човека от идеята на
маймуна
та, без да се грижат за това, как природата извършва това, да направи защото в действителния свят човекът да се роди наред с
маймуна
та.
Мислещите съобразно резултатите на естествените науки хора живееха в едни начин на мисленето съвършено различен от този на хегелианците. Тези последните можеха да останат в техния идеен свят.
Те можеха да развият тяхната идея за човека от идеята на маймуната, без да се грижат за това, как природата извършва това, да направи защото в действителния свят човекът да се роди наред с маймуната.
Още Мишеле беше казал /виж по-горе/, че не е работа на идеята тя да се изкаже върху въпроса "как" на процесите в действителния свят. Изграждащият един идеалистичен светоглед се намира в това отношение в положението на математиката, който е достатъчно само да каже, чрез каква операция на мисълта един кръг се превръща в една елипса или тази последната в една парабола или хипербола. Обаче който се стреми към едно обяснение изхождайки от фактите, би трябвало да покаже действителните процеси, чрез които би искало да стане едно такова превръщане. В този случай той е създател на един реалистичен светоглед. Той не ще застане на становището, което Хегел загатва с думите: "Това е една несръчна представа на по-старата и на по-новата натурфилософия, да счита превръщането и преминаването на една природна форма и сфера в една по-висша за едно външно действително произведение, която обаче, за да бъде направена по-ясна, бива поставена в тъмата на далечното минало.
към текста >>
7.
ДАРВИНИЗЪМ И СВЕТОГЛЕД
GA_18_2 Загадки на философията
От 12 зоолози трима бяха на мнение, че костните остатъци произхождат от
маймуна
, трима, че те произхождат от един човек; обаче шестима застъпиха мнението, че имат работа с една преходна форма между човека и
маймуна
та.
Едно такова звено във веригата от доказателства съставляват костените остатъци, които Оюжен Дюбоа намери в 1894 година в Ява. Те се състоят от един черепен покрив, едно бедро и няколко зъба. Върху тази находка се разгърна едно интересно разискване на Конгреса на зоолозите в Йена.
От 12 зоолози трима бяха на мнение, че костните остатъци произхождат от маймуна, трима, че те произхождат от един човек; обаче шестима застъпиха мнението, че имат работа с една преходна форма между човека и маймуната.
Дюбоа блестящо показа, в какво отношение се намират намерените от него остатъци, от една страна към съвременните маймуни, от друга страна към съвременния човек. Естественонаучната еволюционна теория трябва да взема такива междинни форми по един особен начин под внимание за себе си. Те запълват праз нотите, които съществуват между множеството форми на организмите. Всяка една такава междинна форма доставя доказателство за сродството на всяко живо. Вихров се противопостави на схващането, че костните останки произхождат от една междинна форма.
към текста >>
Първо той обяви, че черепът произхожда от една
маймуна
, а бедрото от човек.
Дюбоа блестящо показа, в какво отношение се намират намерените от него остатъци, от една страна към съвременните маймуни, от друга страна към съвременния човек. Естественонаучната еволюционна теория трябва да взема такива междинни форми по един особен начин под внимание за себе си. Те запълват праз нотите, които съществуват между множеството форми на организмите. Всяка една такава междинна форма доставя доказателство за сродството на всяко живо. Вихров се противопостави на схващането, че костните останки произхождат от една междинна форма.
Първо той обяви, че черепът произхожда от една маймуна, а бедрото от човек.
Обаче сведущи по въпроса палеонтолози, след съвестното проучване на останките, се изказаха решително за това, че останките принадлежат на едно и също същество. Вихров се опита да под крепи своето мнение, че бедрото принадлежи на човек, с твърдението, какво че един израстък върху същото доказва, че то е страдало от някаква болест, която е искала да бъде изцелена само със грижата на човек. Против това се изказа палеонтологът Марш, че такива костни израстъци се срещат и при дивите маймуни. На едно по-нататъшно твърдение на Вихров, че дълбокото стеснение между горния ръб на очните кухини и долния черепен покрив на предполагаемото междинно същество говори за неговата маймунска природа, се противопостави една забележка на природоизследователя Неринг, че същото образуване се намира на един човешки череп от Сантос в Бразилия. Тези възражения Вихров идваха от същото настроение, от същото убеждение, които го накараха да вижда в знаменитите черепи от Неандертал, от Спай и т.н.
към текста >>
болестни, анормални образования, докато привържениците на Хекел ги считаха за междинни форми между
маймуна
та и човека.
Обаче сведущи по въпроса палеонтолози, след съвестното проучване на останките, се изказаха решително за това, че останките принадлежат на едно и също същество. Вихров се опита да под крепи своето мнение, че бедрото принадлежи на човек, с твърдението, какво че един израстък върху същото доказва, че то е страдало от някаква болест, която е искала да бъде изцелена само със грижата на човек. Против това се изказа палеонтологът Марш, че такива костни израстъци се срещат и при дивите маймуни. На едно по-нататъшно твърдение на Вихров, че дълбокото стеснение между горния ръб на очните кухини и долния черепен покрив на предполагаемото междинно същество говори за неговата маймунска природа, се противопостави една забележка на природоизследователя Неринг, че същото образуване се намира на един човешки череп от Сантос в Бразилия. Тези възражения Вихров идваха от същото настроение, от същото убеждение, които го накараха да вижда в знаменитите черепи от Неандертал, от Спай и т.н.
болестни, анормални образования, докато привържениците на Хекел ги считаха за междинни форми между маймуната и човека.
към текста >>
8.
4. Човешкият дух и духът на животното; Берлин, 17. 11. 1910 г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
Същественото не е в това, как се отнася човешката кръв към кръвта на
маймуна
та и тем подобни, а как съответните органи са поставени в служба на цялостния организъм.
Ако въпросът би се касаел само за материалното, тогава би трябвало да бъде съвършено безразлично, дали едно колело се използува като играчка за деца или се използува за устройството на един часовник. Но същественото зависи винаги от това, как един член или орган се използува в целостта на едно същество или на един предмет.
Същественото не е в това, как се отнася човешката кръв към кръвта на маймуната и тем подобни, а как съответните органи са поставени в служба на цялостния организъм.
Как тук това, което е истина, се докосва с изследването на официалната наука, ни показва най-добре отношението на Гьоте към естествената наука. В епохата на Гьоте по отношение на природните неща беше вече във възход един корав материализъм и точно най-изпъкващите естествоизпитатели, които искаха, да установят разликата между човека и животното, се позоваваха при това на нещо чисто материално. Те мислеха, че разликата се показва в това: в своята горна челюст животните още имат една междинна кост, а при човека тази кост липсва. Те казваха един вид: Тази е пропастта между човека и животното, че животното още притежава една междинна кост за приемането на горните резци, а човекът няма тази кост. За Гьоте това беше нещо непоносимо.
към текста >>
9.
ХVІІ. Изкупление и Освобождение
GA_92 Езотерична космология
Такава е връзката между днешния човек и животните, особено
маймуна
та.
Другата група слезе надолу към животинското царство. Сега това разделение е видимо в самото устройство на човека, понеже низшата част на неговото същество е сродна с животното, докато висшата се издига към Духа. Според това коя от двете характеристики си казваше думата, възникнаха две групи човешки същества: едната обвързана с низшата природа на Земята - другата по-развита и свободна от Земята. Първата група израстна повече като животните. Съществата от другата група получиха Божествената Искра, съзнанието за "Аз".
Такава е връзката между днешния човек и животните, особено маймуната.
към текста >>
10.
ХVІІ. Изкупление и Освобождение.
GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан
Такава е връзката между днешния човек и животните, особено
маймуна
та.
Другата група слезе надолу към животинското царство. Сега това разделение е видимо в самото устройство на човека, понеже низшата част на неговото същество е сродна с животното, докато висшата се издига към Духа. Според това коя от двете характеристики си казваше думата, възникнаха две групи човешки същества: едната обвързана с низшата природа на Земята другата по-развита и свободна от Земята. Първата група израстна повече като животните. Съществата от другата група получиха Божествената Искра, съзнанието за “Аз”.
Такава е връзката между днешния човек и животните, особено маймуната.
към текста >>
11.
Петдесятница – празникът на общия душевен стремеж и работата върху одухотворяването на света. Първа лекция, Кьолн, 7 юни 1908 г.
GA_98 Природни и духовни същества
Когато
маймуна
та умре, по-голямата част се поема обратно, но една част се откъсва от груповата душа.
Не е така при маймуните. Отделните животни, откъсват нещо от груповата душа, което не се завръща обратно.
Когато маймуната умре, по-голямата част се поема обратно, но една част се откъсва от груповата душа.
Маймуната втвърдява протегнатото, изпратеното от груповата душа и когато умре, една отломка от нея в известна степен се отделя и не се връща обратно. Така се пораждат отломки, отрязъци от груповата душа. При всички видове маймуни се пораждат отломки от груповата душа.
към текста >>
Маймуна
та втвърдява протегнатото, изпратеното от груповата душа и когато умре, една отломка от нея в известна степен се отделя и не се връща обратно.
Не е така при маймуните. Отделните животни, откъсват нещо от груповата душа, което не се завръща обратно. Когато маймуната умре, по-голямата част се поема обратно, но една част се откъсва от груповата душа.
Маймуната втвърдява протегнатото, изпратеното от груповата душа и когато умре, една отломка от нея в известна степен се отделя и не се връща обратно.
Така се пораждат отломки, отрязъци от груповата душа. При всички видове маймуни се пораждат отломки от груповата душа.
към текста >>
12.
10. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 16. 5. 1908 г.
GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека
Да вземем например
маймуна
та.
Така вие можете да проследите далече нагоре животинското царство, и ще откриете нещо съществуващо на физически план, съществуващо, като разтварящи се и отново образуващи се облаци. Физическото битие си метаморфоризира и груповият дух обновява само това, което се простира надолу. Но така е само до известна степен. След това става нещо различно. Това става у висшите животни, и още повече, колкото по-висши животни разглеждате, излиза нещо, в което вече не се вижда сходство с описаното по-горе.
Да вземем например маймуната.
Маймуната взема твърде много от груповия дух надолу в своето отделно същество. В същото време, когато при нисшите животни всичко отново се възвръща в груповата душа, маймуната бидейки сложно организирана, задържа нещо в своята физическа организация. То твърде се е отделило от груповия дух и не може вече да се върне назад. Това е прогресиращ групов дух. Той действа така, че в случая на нисшите животни създава член; след това отново всмуква в себе си цялото същество, създава ново, отново го всмуква и т.н.
към текста >>
Маймуна
та взема твърде много от груповия дух надолу в своето отделно същество.
Физическото битие си метаморфоризира и груповият дух обновява само това, което се простира надолу. Но така е само до известна степен. След това става нещо различно. Това става у висшите животни, и още повече, колкото по-висши животни разглеждате, излиза нещо, в което вече не се вижда сходство с описаното по-горе. Да вземем например маймуната.
Маймуната взема твърде много от груповия дух надолу в своето отделно същество.
В същото време, когато при нисшите животни всичко отново се възвръща в груповата душа, маймуната бидейки сложно организирана, задържа нещо в своята физическа организация. То твърде се е отделило от груповия дух и не може вече да се върне назад. Това е прогресиращ групов дух. Той действа така, че в случая на нисшите животни създава член; след това отново всмуква в себе си цялото същество, създава ново, отново го всмуква и т.н. За лъвовете също е така.
към текста >>
В същото време, когато при нисшите животни всичко отново се възвръща в груповата душа,
маймуна
та бидейки сложно организирана, задържа нещо в своята физическа организация.
Но така е само до известна степен. След това става нещо различно. Това става у висшите животни, и още повече, колкото по-висши животни разглеждате, излиза нещо, в което вече не се вижда сходство с описаното по-горе. Да вземем например маймуната. Маймуната взема твърде много от груповия дух надолу в своето отделно същество.
В същото време, когато при нисшите животни всичко отново се възвръща в груповата душа, маймуната бидейки сложно организирана, задържа нещо в своята физическа организация.
То твърде се е отделило от груповия дух и не може вече да се върне назад. Това е прогресиращ групов дух. Той действа така, че в случая на нисшите животни създава член; след това отново всмуква в себе си цялото същество, създава ново, отново го всмуква и т.н. За лъвовете също е така. Но ако вие, например, вземете маймуните, то груповата душа произвежда маймуната, но тя взема нещо от груповата душа, което не може да се върне назад.
към текста >>
Но ако вие, например, вземете маймуните, то груповата душа произвежда
маймуна
та, но тя взема нещо от груповата душа, което не може да се върне назад.
В същото време, когато при нисшите животни всичко отново се възвръща в груповата душа, маймуната бидейки сложно организирана, задържа нещо в своята физическа организация. То твърде се е отделило от груповия дух и не може вече да се върне назад. Това е прогресиращ групов дух. Той действа така, че в случая на нисшите животни създава член; след това отново всмуква в себе си цялото същество, създава ново, отново го всмуква и т.н. За лъвовете също е така.
Но ако вие, например, вземете маймуните, то груповата душа произвежда маймуната, но тя взема нещо от груповата душа, което не може да се върне назад.
Когато умира лъвът, то физическото се разтваря, а душевното се завръща при груповия дух. Но при маймуната това, което е било отделено от груповия дух, не може да се върне назад. При човека неговият Аз минава от инкарнация в инкарнация и е способен на развитие, доколкото може да приеме нова инкарнация. При маймуните не е така. Но маймуната не може и да се върне назад.
към текста >>
Но при
маймуна
та това, което е било отделено от груповия дух, не може да се върне назад.
Това е прогресиращ групов дух. Той действа така, че в случая на нисшите животни създава член; след това отново всмуква в себе си цялото същество, създава ново, отново го всмуква и т.н. За лъвовете също е така. Но ако вие, например, вземете маймуните, то груповата душа произвежда маймуната, но тя взема нещо от груповата душа, което не може да се върне назад. Когато умира лъвът, то физическото се разтваря, а душевното се завръща при груповия дух.
Но при маймуната това, което е било отделено от груповия дух, не може да се върне назад.
При човека неговият Аз минава от инкарнация в инкарнация и е способен на развитие, доколкото може да приеме нова инкарнация. При маймуните не е така. Но маймуната не може и да се върне назад. Това по удивителен начин действа върху наивния нрав на маймуната, доколкото тя действително е отделила се от груповия дух същество; тя не може отново сама да се върне към груповата духовност, но и не може отново сама да се инкарнира. Двуутробните животни – още един пример за животни, които вземат нещо от груповия дух.
към текста >>
Но
маймуна
та не може и да се върне назад.
Но ако вие, например, вземете маймуните, то груповата душа произвежда маймуната, но тя взема нещо от груповата душа, което не може да се върне назад. Когато умира лъвът, то физическото се разтваря, а душевното се завръща при груповия дух. Но при маймуната това, което е било отделено от груповия дух, не може да се върне назад. При човека неговият Аз минава от инкарнация в инкарнация и е способен на развитие, доколкото може да приеме нова инкарнация. При маймуните не е така.
Но маймуната не може и да се върне назад.
Това по удивителен начин действа върху наивния нрав на маймуната, доколкото тя действително е отделила се от груповия дух същество; тя не може отново сама да се върне към груповата духовност, но и не може отново сама да се инкарнира. Двуутробните животни – още един пример за животни, които вземат нещо от груповия дух. Това, което остава, така да се каже, като индивидуална душа на животното, което не може отново да се инкарнира, това е истинския източник за произхода на четвъртата група елементарни духове. Това е отделилата се част на такива животни, която не може да се върне към груповата духовност, доколкото е надскочила нормалната точка в еволюцията. От многочислените животни остават Аз-подобни същности, и точно това са саламандрите.
към текста >>
Това по удивителен начин действа върху наивния нрав на
маймуна
та, доколкото тя действително е отделила се от груповия дух същество; тя не може отново сама да се върне към груповата духовност, но и не може отново сама да се инкарнира.
Когато умира лъвът, то физическото се разтваря, а душевното се завръща при груповия дух. Но при маймуната това, което е било отделено от груповия дух, не може да се върне назад. При човека неговият Аз минава от инкарнация в инкарнация и е способен на развитие, доколкото може да приеме нова инкарнация. При маймуните не е така. Но маймуната не може и да се върне назад.
Това по удивителен начин действа върху наивния нрав на маймуната, доколкото тя действително е отделила се от груповия дух същество; тя не може отново сама да се върне към груповата духовност, но и не може отново сама да се инкарнира.
Двуутробните животни – още един пример за животни, които вземат нещо от груповия дух. Това, което остава, така да се каже, като индивидуална душа на животното, което не може отново да се инкарнира, това е истинския източник за произхода на четвъртата група елементарни духове. Това е отделилата се част на такива животни, която не може да се върне към груповата духовност, доколкото е надскочила нормалната точка в еволюцията. От многочислените животни остават Аз-подобни същности, и точно това са саламандрите. Това е висшата форма на природните духове, та са Аз-подобни.
към текста >>
13.
6. ПЕТА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг 22 Юни 1908 г.
GA_104 Апокалипсисът на Йоан
То стоеше по-високо от днешната
маймуна
, но още не беше стигнало до степента на днешния човек.
То израстваше от почвата; от нея израстваха такива животни-растения. Те имаха форми на растения; но когато биваха нападнати, имаха усещания, един вид квичаха и тем подобни. Всъщност това бяха полуживотни, полурастения. Те бяха растения дотолкова, доколкото растяха върху почвата, в голямата си част се вкореняваха в почвата, и бяха животни доколкото имаха чувствителност. А царството, което беше предтеча на нашето човешко царство, това бяха човеци-животни, същества, които стоят между днешния човек и днешното животно.
То стоеше по-високо от днешната маймуна, но още не беше стигнало до степента на днешния човек.
Тази беше приблизително формата на прадеда на човека на старата Луна.
към текста >>
14.
5. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ. Щутгарт, 5. 3. 1910 г. Мистериите на Вселената: Комети и Луната.
GA_118 Новото появяване на Христос в етерния свят
Ако сравним човешкото същество в това отношение с маймуните, които стоят близо до него, трябва да кажем, че макар че
маймуна
та се е опитала да се изправи в право положение, тя някак си е направила каша от всичко това....и това е главното.
Една позната истина, известна на всеки, става дълбоко значителна за цялата наша доктрина за земната еволюция, ако нейната действителна важност бъде разбрана: истината, че човекът е единственото същество на земята, което може да отправи своята физиономия с истинска свобода към космичното пространство.
Ако сравним човешкото същество в това отношение с маймуните, които стоят близо до него, трябва да кажем, че макар че маймуната се е опитала да се изправи в право положение, тя някак си е направила каша от всичко това....и това е главното.
Човек трябва да има проникновение в относителната тежест на една истина! Трябва да почувствуваме важността на факта, че човекът има това преимущество и би трябвало да го свържем към другия космичен факт, който току-що охарактеризирахме: не е само земята, но слънцето в контраст със земята нещо отвъд земята което преди всичко прави човека гражданин на Небесното пространство и го откъсва от земното съществуване. В известен смисъл можем да кажем, че цялото това космично уравновесяване, което ние днес знаем като контраст между слънце и земя; трябваше да бъде създадено, за да може на човека да се даде мястото на предимство в нашата вселена. Тази конфигурация на слънце и земя трябваше да стане заради човека, за да може той да се издигне от положението на животните. В човешкото същество така имаме същия контраст, който виждаме, като погледнем небесното пространство и видим слънцето с неговия двойник земята.
към текста >>
15.
9. ОСМА ЛЕКЦИЯ. Хановер, 10. 5. 1910 г. Етерното виждане на бъдещето.
GA_118 Новото появяване на Христос в етерния свят
Относно често споменаваното сходство на човешкия скелет с този на
маймуна
та, изправеният вървеж на
маймуна
та е скърпен.
За Духовната Наука обаче по-малко е важно да се подчертае, че нещо е истинно, отколкото, че тази истина е също и важна. Много например се говори и пише за сходството между човешкия и животинския скелет. Това положително е факт, който не може да бъде отречен; и все пак има истини, които са много и много по-важни. Ето например истината, която всеки може да наблюдава, един факт, който стои точно пред очите ни и е свързан с огромно космично събитие. Това е истината, че само човекът е единственото същества, което ходи изправено, което е изправило себе си.
Относно често споменаваното сходство на човешкия скелет с този на маймуната, изправеният вървеж на маймуната е скърпен.
Маймуната се е опитвала да се изправи, ала не е успяла. Нейният изправен вървеж е зле извършена работа. Изправеният вървеж на човека е пряко свързан със слънцето и земята, с духовното въздействие на едното небесно тяло върху другото. За да може човекът да върви изправен, слънцето и земята трябваше да се отделят един от друг. Животното е обвързано за земята, ала човекът се е изправил и неговата физиономия е обърната нагоре.
към текста >>
Маймуна
та се е опитвала да се изправи, ала не е успяла.
Много например се говори и пише за сходството между човешкия и животинския скелет. Това положително е факт, който не може да бъде отречен; и все пак има истини, които са много и много по-важни. Ето например истината, която всеки може да наблюдава, един факт, който стои точно пред очите ни и е свързан с огромно космично събитие. Това е истината, че само човекът е единственото същества, което ходи изправено, което е изправило себе си. Относно често споменаваното сходство на човешкия скелет с този на маймуната, изправеният вървеж на маймуната е скърпен.
Маймуната се е опитвала да се изправи, ала не е успяла.
Нейният изправен вървеж е зле извършена работа. Изправеният вървеж на човека е пряко свързан със слънцето и земята, с духовното въздействие на едното небесно тяло върху другото. За да може човекът да върви изправен, слънцето и земята трябваше да се отделят един от друг. Животното е обвързано за земята, ала човекът се е изправил и неговата физиономия е обърната нагоре. Той ходи във вертикална линия и със своя изправен вървеж той е едно продължение на земния радиус.
към текста >>
16.
Прераждане и карма, необходими представи за гледната точка на съвременната естествена наука (октомври/ноември 1903 г.). Бележки от Рудолф Щайнер
GA_135 Прераждане и Карма
После те са се видоизменяли според тези безусловни закони в червея, рибата, змията, в торбестите животни и накрая в
маймуна
та.
В тези думи се усеща настроението на победителя. И всички, които усещат нещата като Щраус, би трябвало да открият в една такава „нова вяра“ следната перспектива: Някога безжизнените частички чрез живеещите в тях сили така са се сгъстили, че са произвели жива материя. Тя се е развила чрез безусловни закони до най-прости и несъвършени живи същества.
После те са се видоизменяли според тези безусловни закони в червея, рибата, змията, в торбестите животни и накрая в маймуната.
И тогава Хъксли, големият английски естествоизпитател, доказва, че човешкото устройство е много по-близко до това на най-развитите маймуни, отколкото до това на по-нисшите маймуни. Какво още може да накърни вярата в това, че човекът се е развил според същите тези природни закони от по-висшите маймуни? А срещаме ли това, което представлява по-висша човешка духовна дейност, което наричаме морал, в едно по-несъвършено състояние и при животните? Трябва ли да се съмняваме, че животните, когато устройството им стане по-съвършено, когато се развие до човешка фигура, просто въз основа на физическите закони, а също така и на загатванията за разумна способност и морал, които вече се откриват при тях, ще се оформят до човешката висота?
към текста >>
Можем да изпуснем как са проследени останалите видове животни в същата посока и да добавим заключителните изречения на Топинар: „На двадесета степен (на конструкциите) е антропоидът (човекоподобната
маймуна
), приблизително през целия миоценов период, на двадесет и първа степен е маймуночовекът, който все още не притежава говора и съответстващия му мозък.
И сега трябва да пренесем нашата светлина в друг един ъгъл на „новата вяра“. В своята „Антропология“ д-р Пол Топинар е представил по един прекрасен начин резултатите на модерното учение за произхода на човека. В края на книгата си той повтаря накратко как по-висшите животински форми според Хекел са се развили по различно време на земята: В началото на земния период, наречен от геолозите лаурентийски, при условия, които съществуват вероятно само в тази епоха, чрез случайна среща на няколко елемента – въглерод, кислород, водород и азот – се формират първите белтъчни образувания. От тях чрез самозараждане произлизат най-малките, несъвършени живи същества. След това чрез деление и размножаване те се оформят, изграждат органи и накрая дават, според един ред на реконструкции, които Хекел разделя на девет, живот на няколко гръбначни животни от вида Amphioxus lanceolatus (ланцетник).
Можем да изпуснем как са проследени останалите видове животни в същата посока и да добавим заключителните изречения на Топинар: „На двадесета степен (на конструкциите) е антропоидът (човекоподобната маймуна), приблизително през целия миоценов период, на двадесет и първа степен е маймуночовекът, който все още не притежава говора и съответстващия му мозък.
На двадесет и втора степен най-накрая се появява и човекът, какъвто го познаваме днес, най-малкото в неговите не толкова съвършени форми. И сега, след като Топинар е изложил какви трябва да са „естественонаучните основи на новата вяра“, с няколко думи той прави едно важно признание. Той казва: „Тук изброяването прекъсва. Хекел забравя двадесет и третата степен, когато се появяват един Ламарк и един Нютон.“
към текста >>
17.
Шеста лекция, 20 Септември
GA_139 Евангелието на Марко
Защото, когато разглеждаме отделното животно, отделните животински видове, като лъв, хиена,
маймуна
и така нататък, ние откриваме, че това, което трябва да произлезе от едно такова живо същество, е заложено в него още от самото начало.
Ако говорим с оглед на периоди, които човекът може да обхване със своя поглед, следва да кажем: Тук ние имаме работа с едно истинско повторение. И момината сълза, и игликата, и хиацинтите всички те изглеждат по един и същ начин през всяка следваща година. Това, което те са, се повтаря в същите форми и по същия начин през всяка следваща година. В известен смисъл ние откриваме същото и при животните.
Защото, когато разглеждаме отделното животно, отделните животински видове, като лъв, хиена, маймуна и така нататък, ние откриваме, че това, което трябва да произлезе от едно такова живо същество, е заложено в него още от самото начало.
Ето защо при животните не може да се говори за едно истинско възпитание. Впрочем напоследък доста хора, които не разбират за какво става дума, се опитват да прилагат възпитателни и педагогически понятия също и в животинския свят. Обаче това не е нито съществено, нито пък следва да бъде вземано под внимание при едно задълбочено разглеждане на този въпрос. Общо взето, ние констатираме повторението в природата, когато обхващаме относително кратки периоди от време. Ние виждаме как столетия наред пролет, лято, есен и зима се повтарят напълно закономерно.
към текста >>
18.
1.Кристияния (Осло), Първа лекция, 1 Октомври 1913
GA_148 От изследването на Акаша Петото евангелие
А когато е напуснат от добрия дух на дарвинизма, човек може искрено да вярва, че е привърженик на идеята за реинкарнациите, но отивайки на зад във времето, да си помисли, че в едно от своите прераждания, е бил, примерно,
маймуна
.
Накратко, стига се дотам, че човек с подобна душевна нагласа, еднакво се отдалечава както от християнството, така и от дарвинизма. Да, човек може да бъде напуснат както от добрия дух на християнството, така и от добрия дух на дарвинизма. Но ако човек е осенен от добрия дух на дарвинизма, колкото и голям материалист да е, проследявайки досегашната история на Земята, той стига до една точка, където разбира, че човечеството произлиза от духовния свят, а не от низши животински форми. Да, той стига до онази точка, където вижда ако мога така да се изразя как човекът плува като едно духовно същество над земния свят. Ето докъде ще доведе логичният дарвинизъм.
А когато е напуснат от добрия дух на дарвинизма, човек може искрено да вярва, че е привърженик на идеята за реинкарнациите, но отивайки на зад във времето, да си помисли, че в едно от своите прераждания, е бил, примерно, маймуна.
Ако човек е в състояние да повярва подобно нещо, той е напуснат както от добрия дух на дарвинизма, така и от този на християнството. Защото логичният дарвинизъм никога не би повярвал в подобна възможност. С други думи, идеята за реинкарнациите е била пренесена в тази материалистична култура по един съвсем повърхностен начин. Защото модерният дарвинизъм може да бъде опроверган от неговите собствени християнски елементи. Но ако това бъде постигнато, ще се установи, включително и до наши дни, че Дарвиновите идеи всъщност са родени от Христовия Импулс, че християнските импулси действуват дори и там, където са отричани.
към текста >>
19.
Съставните части на човека между смъртта и ново раждане
GA_168 Връзката между живите и мъртвите
Той има едно много забележително изказване за мозъка на престъпника, че при престъпниците – при по-голямата част от тях – задният дял на мозъка, покриващ малкия мозък, е недоразвит, той е толкова малък, колкото при
маймуна
та.
Има един наистина умен човек15, специалист по криминална антропология. Изследвал е много мозъци на престъпници.
Той има едно много забележително изказване за мозъка на престъпника, че при престъпниците – при по-голямата част от тях – задният дял на мозъка, покриващ малкия мозък, е недоразвит, той е толкова малък, колкото при маймуната.
При маймуната е характерно тъкмо това, че нейният тилен лоб също е малък. Разбира се, много удобно е да се каже: „Аха, това е рецидив в маймунската природа, когато човекът е престъпник. Той е роден с твърде малък тилен лоб! “ Но помислете какво огромно значение трябва да има това за моралния живот, ако някой иска да приеме, че човекът има само физическо тяло. Тогава той трябва да каже: „Какво ми говорите за отговорност, какво ми говорите, че искате да издигнете нравствено хората чрез това или онова възпитание?
към текста >>
При
маймуна
та е характерно тъкмо това, че нейният тилен лоб също е малък.
Има един наистина умен човек15, специалист по криминална антропология. Изследвал е много мозъци на престъпници. Той има едно много забележително изказване за мозъка на престъпника, че при престъпниците – при по-голямата част от тях – задният дял на мозъка, покриващ малкия мозък, е недоразвит, той е толкова малък, колкото при маймуната.
При маймуната е характерно тъкмо това, че нейният тилен лоб също е малък.
Разбира се, много удобно е да се каже: „Аха, това е рецидив в маймунската природа, когато човекът е престъпник. Той е роден с твърде малък тилен лоб! “ Но помислете какво огромно значение трябва да има това за моралния живот, ако някой иска да приеме, че човекът има само физическо тяло. Тогава той трябва да каже: „Какво ми говорите за отговорност, какво ми говорите, че искате да издигнете нравствено хората чрез това или онова възпитание? Всичко това е глупост: онези, които са родени с твърде малък тилен лоб, стават престъпници, стават такива по необходимост.“ Ако материализмът беше верен, щеше да е вярно и това: ние бесим хората не поради факта, че са убили някого, а защото имат твърде малък тилен лоб!
към текста >>
20.
16. Лекция, 21.03.1921
GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война
Не може да се даде друго определение, освен съдържащото се в следните думи: австрийската политика се разиграваше на територии, на която от 70-те години на миналото столетие беше просто невъзможно да се "разтягат локумите" на старите постановки, и, че се "разтягат локуми" ,това не е дадено от мен определение, това са думи на граф Тааффе, чието име в Австрия често се е изписвало като Та-аффе /affe -
маймуна
на немски – бел.на прев./, казани от него в парламента.
Да се обърнем сега, бих казал, към по-дълбоките нива, отвъд външните събития от физическия свят. Знаете, че външно войната започна с предявения от Австрия ултиматум на Сърбия. За предпоставките за него, за всичко, което предшестваше този ултиматум, съм говорил вече неведнъж, така че мога да бъда кратък. Австрийският ултиматум към Сърбия предизвика цял кръг, цяла верига от усложнения. На този, който познава австрийската политика, именно историята на развитие на австрийската политика във втората половина на XIX век, му е ясно, че този австро-сръбски ултиматум, макар и да беше игра ва-банк с войната, но в резултат на тази политика, той беше историческа необходимост.
Не може да се даде друго определение, освен съдържащото се в следните думи: австрийската политика се разиграваше на територии, на която от 70-те години на миналото столетие беше просто невъзможно да се "разтягат локумите" на старите постановки, и, че се "разтягат локуми" ,това не е дадено от мен определение, това са думи на граф Тааффе, чието име в Австрия често се е изписвало като Та-аффе /affe - маймуна на немски – бел.на прев./, казани от него в парламента.
Той каза: "Ние не можем да постъпим по друг начин, освен да разтягаме локуми."
към текста >>
21.
9. Девета лекция, 14 Октомври 1921
GA_207 Антропософията като космософия 1
От един днешен философ който все още не е дотам разстроен, че да смята „Дарвин за акушер, а
маймуна
та за произведение на приложното изкуство“ се изисква всъщност да разбере следното: Човешкият Дух, за когото той така много говори но говори само думи може да се обхване единствено във връзка с висшите Йерархии; човешката душа в нейните мисли, чувства и воля, може да се обхване само с помощта на четирите части на човешкото същество физическото, етерното, астралното тяло и Азът.
Ако човек действително влезе в антропософската Духовна Наука, той трябва да стигне дотам, че да си каже: С тази антропософска Духовна Наука към теб се предявява едно съвсем особено изискване. Сега ти можеш да разбираш такива неща, да приемаш в душата си такива идеи, за които хората, живеещи само в сферите на днешното образование, на днешната цивилизация, биха казали, че те са фантастични или налудни, но всъщност това са идеи, до които тези хора с това днешно образование и тази Азова култура просто не могат да достигнат. Земният Аз изобщо не може да проумее това, което се изнася от Антропософията, той не може да си изгради понятия за предишните въплъщения на Земята епохите на Старият Сатурн, Старото Слънце, Старата Луна, нито пък да осмисли фактите, които Антропософията разкрива за духовната, душевна и телесна същност на човека.
От един днешен философ който все още не е дотам разстроен, че да смята „Дарвин за акушер, а маймуната за произведение на приложното изкуство“ се изисква всъщност да разбере следното: Човешкият Дух, за когото той така много говори но говори само думи може да се обхване единствено във връзка с висшите Йерархии; човешката душа в нейните мисли, чувства и воля, може да се обхване само с помощта на четирите части на човешкото същество физическото, етерното, астралното тяло и Азът.
И сега от един такъв философ който гледа на тези тела, на тези обвивки като нещо фантастично се изисква да разбере, че те носят в себе си зародишите на бъдещите светове! Естествено, чрез това с което днешният Аз разполага, тези неща не могат да се разберат. Ако обаче сме в състояние да свържем нещо от душевния живот с тези гротескни идеи за тази цел не е необходимо да сме ясновидци, а да се отнесем към опитностите на ясновидеца като към идеи тогава ние правим това не в Азът, а в астралното тяло. Мислите-сенки, които днес човек получава в своя Аз като отражения от астралното тяло, изобщо не могат да стимулират това астрално тяло. Тези мисли-сенки: Човек може да ги има и само с днешната Азова култура.
към текста >>
Но затова пък трябваше да дойде и нещо друго, за да не би човек наистина да си помисли че „Дарвин беше акушер, а
маймуна
та произведение на приложното изкуство...“, или пък да приеме, че сериозно може да се говори за „нервна слабост, уморяемост и психастения“ под влиянията на университетската медицина, докато накрая се стигне до там, че хората да казват: „Нищо повече няма да пиша.
Това особено важи в случаите, когато човек трябва сериозно да провери и да приеме такива познания, каквито ние изнесохме тук през последните три лекции. Но вероятно може да се получи и така, че хората просто да се уморят в усилията си да отхвърлят Антропософията. И тогава зародишните кълнове в тях биха се развили по съвсем различен начин: Хората биха потънали в едно по-низше битие, отколкото в това, за което са създадени.
Но затова пък трябваше да дойде и нещо друго, за да не би човек наистина да си помисли че „Дарвин беше акушер, а маймуната произведение на приложното изкуство...“, или пък да приеме, че сериозно може да се говори за „нервна слабост, уморяемост и психастения“ под влиянията на университетската медицина, докато накрая се стигне до там, че хората да казват: „Нищо повече няма да пиша.
Би трябвало да се пише с глисти. Няма повече да чета. Кого? Нима старите титаниди на амбалажна хартия? “
към текста >>
22.
3. Трета лекция, Дорнах, 23 Октомври 1921
GA_208 Антр. като Космософия 2 ч.
Ако обаче са наясно с палеонтологията, те биха казали: този човек, който според официалната палеонтология представлява една напреднала в своето развитие
маймуна
, беше непрекъснато облъхван от древната мъдрост и той участвуваше в нея така да се каже само до определена степен.
В предишните исторически епохи, неговата външна физическа форма беше твърде близка до животинските форми, но тогава тя се намираше под въздействията на онези духовни сили, които разглеждаме именно в сегашния лекционен цикъл. Днешните геолози и палеонтолози се ровят в своите разкопки и търсят човешки черепи и крайници, като вярват, че ще открият свързващите звена между животното и човека. Но всички те нямат дори предчувствие за истинското положение на нещата в тази област. Що се отнася само до външната форма, този подход може и да е донякъде оправдан, но трябва да знаем, че колкото по-назад във времето проследяваме тези животински форми, толкова по-облъхнати се оказват те от древната мъдрост. И ако днешните палеонтолози откриват в една или друга област на Европа човекоподобни скелети, крайници или кости, те просто я заявяват: Това са древни скелети на хора с малък череп, полегато чело, изпъкнали надочни дъги и т.н.
Ако обаче са наясно с палеонтологията, те биха казали: този човек, който според официалната палеонтология представлява една напреднала в своето развитие маймуна, беше непрекъснато облъхван от древната мъдрост и той участвуваше в нея така да се каже само до определена степен.
към текста >>
23.
7. СКАЗКА ВТОРА. Мюнхен, 6 май 1918 г.
GA_271 Изкуство и познание на изкуството Основите на една нова естетика
Фактът че имаме това, което при
маймуна
та е само окаритурено, което става особено важно за човешката природа: че линията минаваща през центъра на тялото съвпада с линията на центъра на тежестта, това е едно извънредно силно вътрешно изживяване.
Нека отново разгледаме процеса на излъчването, вълната, която отива надолу и удря в разклонението на кръвната вълна: тук се изразява едно поставяне на нашето собствено равновесие в равновесието на заобикалящия свят. Особено силно е подсъзнателното изживяване, когато човекът преминава от състоянието на пълзящо дете в изправеното равновесие. Това едно извънредно силно подсъзнателно изживяване.
Фактът че имаме това, което при маймуната е само окаритурено, което става особено важно за човешката природа: че линията минаваща през центъра на тялото съвпада с линията на центъра на тежестта, това е едно извънредно силно вътрешно изживяване.
Тук човек изживява несъзнателно архитектурно-пластичното отношение. Когато нервната вълна отивайки надолу се среща с течението на кръвта, не съзнателно бива изживяно архитектурното, скулптурното. И в този случай отново благодарение на неустойчивото или устойчивото отношение това бива издигнато повече или по-малко в съзнанието и бива оформено.
към текста >>
24.
ВТОРИ ОТГОВОР, Дорнах, 30 септември 1920 г.
GA_283 Същност на музикалното и тоновото изживяване в човека
И наистина можем да си представим, че една наивна душа откликва на това: трябва дори да плащам повече данъци, за да може онзи да живее с магията си в своя
маймуна
рник, нали така?
Ако например някой прави разни дихателни упражнения - както бе загатнато вчера - и при дишането силно се опитва да си представи гласната и с помощта на тази представа получава усещането, че И стои в главата, Е - в ларинкса и т. н., тогава това може да бъде напълно вярно. Но ако той не е напътстван по разумен начин, може да стане така, че И-то да остане да седи в главата и да пее непрестанно горе в нея, а Е-то да остане да стои в ларинкса и да шуми там. И ако и А в гърдите и О в долната част на тялото напират във вашето същество, тогава вече се получава нещо подобно на онова, което д-р Хуземан описа по отличен начин за Щауденмайер[3] в Мюнхен. При последния са станали толкова странни неща поради това, че той, като човек, който няма никакъв опит как се прилагат такива неща, е натрупал цял кош глупости в собствения си организъм, толкова много глупости, че те даже го навеждат на мисълта, че това котило на небивалици трябва допълнително да се култивира, че трябва да бъдат основани университети, училища, за да може цялата тази шутовщина още да се развива и разпространява.
И наистина можем да си представим, че една наивна душа откликва на това: трябва дори да плащам повече данъци, за да може онзи да живее с магията си в своя маймунарник, нали така?
към текста >>
25.
4. ЧЕТВЪРТИ СЕМИНАР. Щутгарт, 25.8.1919
GA_295 Лекции по валдорфска педагогика
М. предава за сангвиници и меланхолици описанието на една
маймуна
, която бяга по гредите на покрива.
М. предава за сангвиници и меланхолици описанието на една маймуна, която бяга по гредите на покрива.
към текста >>
26.
ПЕТА ЛЕКЦИЯ. Учителят като артист във възпитателния процес (I). Оксфорд, 21. Август 1922
GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство
Така човекът представлява един синтез на лъва, орела,
маймуна
та, камилата, кравата и на всички други животни.
Това е нещо, което аз мога да изложа пред детето по един прост, примитивен начин. Позовавайки се на качествата на лъва, по това как те трябва да бъдат съчетани, как те трябва да потънат в това, което при човека представлява индивидуалност – ето така чрез една много жива форма аз мога да изложа тези неща пред детето. Дори това, което морално и духовно живее в камилата, дори то може да бъде така поднесено, че да можем да покажем как това, което живее в камилата, но вече подчинено, се вмества в човешката природа.
Така човекът представлява един синтез на лъва, орела, маймуната, камилата, кравата и на всички други животни.
Цялото животинско царство разглеждаме като една, разложена на части човешка природа. Това е другата страна, която детето приема в себе си през своята 11-та, 12-та година. След като е видяло отделен от себе си растителния свят, след като е усетило в себе си чувството за обективност на растителния свят с обективната земя, сега то научава тясната връзка на животинския свят с човека – субективното. Ето така, по пътя на усещането, Вселената отново бива съединена с Човека. Тъкмо по този начин в детето бива правилно заложена разграничителната способност.
към текста >>
27.
1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, 21.03.1920 г.
GA_312 Духовна наука и медицина
Има разлика, дали една
маймуна
, ходеща изправена, въпреки това има сили, които да противодействуват масивно, или човекът вече по такъв начин формира своята костна система, че това формиране да действува по посока на сили, които не са от земен произход.
Тези сили трябва да действуват. Когато започнем да търсим тези сили, отново ще открием това, което е било изоставено, когато старата медицина е била филтрирана от хипократовата система. И отново ще открием, че тези сили в силовата паралелограма имат земна природа, а онези сили, които се обединяват със земните в силовата паралелограма, така че да се получи една резултатна, трябва да ги търсим извън земното. И тази резултатна дължи произхода си не на земни, но на извънземни, на извънтерестични сили. Трябва да търсим силите на изтегляне, довели човека до изправеното му положение, но не само до онова изправено положение, което временно е налице при по-висшите животни, но такова изправено положение, при което силите, съдействуващи за изправянето, са същевременно и сили на формообразуване.
Има разлика, дали една маймуна, ходеща изправена, въпреки това има сили, които да противодействуват масивно, или човекът вече по такъв начин формира своята костна система, че това формиране да действува по посока на сили, които не са от земен произход.
Когато правилно разглеждаме формата на човешкия скелет, не можем да се ограничим до това, да описваме отделната кост и да я сравняваме с животинската кост, но когато проследяваме динамичното в строежа на човешкия скелет, тогава можем да кажем: това не можем да го открием в другите царства на Земята. Тук пред вас се изправят сили, които трябва да обединим с останалите до образуването на силовата паралелограма. Получават се резултатни, които не можем да открием, ако взимаме предвид само силите, съществуващи вън от човека. И така става дума за това, най-после правилно да проследим този скок от животното към човека. Тогава можем да открием произхода на болестта не само при човека, но и при животното.
към текста >>
28.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 12 април 1921 г.
GA_313 Терапията от гледната точка на духовната наука тъй като я въведох цялата
Възможно е и един истински лекар да е могъл да излекува една
маймуна
, но това не се е предположило.
Веднъж, преди не много време, дилетантското тършуване в тези неща можа да предизвика извънредно голяма сензация при някои господа, които в други области бяха извънредно учени специалисти. Когато избухна кавгата между йенските и берлинските учени относно питекантропа, Pithecanthropus erectus, тогава Вихров[3] възрази на Хекел,[4] че питекантропът, намерен чрез Дюбоа,[5] има ясни заздравявания, заздравели костни наранявания, при които съвременният лекар може да тълкува, че е проведено изкуствено лечение. Това беше едно от главните възражения на Вихров и оттам той констатира, че този питекантропус еректус е бил излекуван от някой лекар, следователно тогава вече е трябвало да има лекари като Вихров в Университета, нали, които да приложат външното лечение, и затова питекантропът не може да е междинно звено, понеже човекът го е нямало още тогава, а трябва да е именно човек.
Възможно е и един истински лекар да е могъл да излекува една маймуна, но това не се е предположило.
От друга страна, когато всъщност също така дилетански се рови в нещата, понеже се изразява само едно всеобщо чувство, се казва, че при животните стават и природни спонтанни излекувания, без да се намесва някой човек, които изглеждат също както заздравяването при питекантропа.
към текста >>
29.
10. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 17 септември 1924 г.
GA_318 Съвместната работа между лекарите и пастирите на човешката душа
Нали не можете да говорите за маймуноподобни същества, ако изобщо не съществува
маймуна
.
Но тези мисли изобщо не могат да сторят това! Това човек може да направи, ако навлезе в действителната духовна наука. По тази причина на бял свят излизат странни неща, които днес изобщо не биват забелязани. Например един официално признат от външния свят, в действителност ужасен дилетант като Дриш говори за това, че трябва да приемем съществуванието на: "психоиди". Да, скъпи мои приятели, ако искате да припишете на нещо някакво подобие, това неща трябва да бъде някъде тук.
Нали не можете да говорите за маймуноподобни същества, ако изобщо не съществува маймуна.
Никога не можете да говорите за психоиди, след като изобщо не се признава душата на човека! Подобно бръщолевене днес минава за истинска, дори за устремена към по-доброто, наука. Това трябва да бъде видяно. И тогава тези, които, притежавайки научно образование, са застанали в антропософското движение, те са ценни за развитието на цивилизацията, ако не се оставят да бъдат заслепени от проблясващите блуждаещи огньове, но ако съвсем точно вникнат в това, което наистина е нужно и което е необходимо спрямо материализма.
към текста >>
30.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 3 март 1923 г.
GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството
Ако човек е фанатичен, ако той е влязъл в антропософията не благодарение на вътрешния живот, а на основата на фанатизма, той ще подбере по адрес на американизма къде по-пиперливи ругателства; защото човек ругае
маймуна
та, доколкото тази
маймуна
прилича на него самия, но представлява само негова карикатура.
Ако човек е фанатичен, ако той е влязъл в антропософията не благодарение на вътрешния живот, а на основата на фанатизма, той ще подбере по адрес на американизма къде по-пиперливи ругателства; защото човек ругае маймуната, доколкото тази маймуна прилича на него самия, но представлява само негова карикатура.
към текста >>
31.
ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 17 март 1923 г.
GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството
Тук трябва да си спомните за това, че в сравнение с цялата си организация,
маймуна
та проявява някаква неловкост, използвайки своите предни крайници.
Можете да възразите: но все пак има и такива животни, които използват предните си крайници подобно на човека, например маймуните или други животни.
Тук трябва да си спомните за това, че в сравнение с цялата си организация, маймуната проявява някаква неловкост, използвайки своите предни крайници.
Макар тя не винаги да се опира на земята със своите предни крайници, на нея като правило й е необходимо да се държи за нещо с тях, да се поддържа. Ако маймуната не се поддържа с тях, тогава проявява някаква неловкост. Тя не може да използва своите предни крайници по правилен начин. Но болшинството животни ходят на всичките си четири крайника, даже човек в началото (на живота) също ходи на четири крака. На него му се налага отначало, пазейки равновесие, да се учи да ходи.
към текста >>
Ако
маймуна
та не се поддържа с тях, тогава проявява някаква неловкост.
Можете да възразите: но все пак има и такива животни, които използват предните си крайници подобно на човека, например маймуните или други животни. Тук трябва да си спомните за това, че в сравнение с цялата си организация, маймуната проявява някаква неловкост, използвайки своите предни крайници. Макар тя не винаги да се опира на земята със своите предни крайници, на нея като правило й е необходимо да се държи за нещо с тях, да се поддържа.
Ако маймуната не се поддържа с тях, тогава проявява някаква неловкост.
Тя не може да използва своите предни крайници по правилен начин. Но болшинството животни ходят на всичките си четири крайника, даже човек в началото (на живота) също ходи на четири крака. На него му се налага отначало, пазейки равновесие, да се учи да ходи. Това е, на което на човека му се налага да се учи в живота: първо, той трябва да се учи да ходи.
към текста >>
32.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 8 март 1924 г. Навлизане на християнството в античния свят и мистериите.
GA_353 История на човечеството и културните народи
А днес даже твърдят: човек е произлязъл от
маймуна
та.
В древността хората не правели голяма разлика между човека и божеството. В мистериите човек постепенно ставал бог. Такава е несравнено по-свободната гледна точка на древните. Представителите на Новото време, разбира се, са разглеждали боговете като стоящи по-високо от човечеството. Но възгледите на древните не са били такива.
А днес даже твърдят: човек е произлязъл от маймуната.
Известният естествоизпитател Дюбоа Раймонд[5] се изказа така: някога в естествената история станал гигантски скок от човекоподобната маймуна към човека, при това скокът се изразил в увеличение на главния мозък. Главният мозък изведнъж станал повече, отколкото при човекоподобната маймуна. Виждате ли, това изказване на съвременния учен заслужава внимание. Следва да се предположи, че говорейки за това, колко мозъкът на съвременния човек е повече от мозъка на човекоподобната маймуна, Дюбоа Раймонд знае този факт, защото му се е налагало да отваря човекоподобни маймуни, и му е известно какъв е размерът на техния мозък. Но ако продължите да четете по-нататък, ще намерите, че този учен е бил принуден да признае: в действителност човекоподобни маймуни въобще не са открити!
към текста >>
Известният естествоизпитател Дюбоа Раймонд[5] се изказа така: някога в естествената история станал гигантски скок от човекоподобната
маймуна
към човека, при това скокът се изразил в увеличение на главния мозък.
В мистериите човек постепенно ставал бог. Такава е несравнено по-свободната гледна точка на древните. Представителите на Новото време, разбира се, са разглеждали боговете като стоящи по-високо от човечеството. Но възгледите на древните не са били такива. А днес даже твърдят: човек е произлязъл от маймуната.
Известният естествоизпитател Дюбоа Раймонд[5] се изказа така: някога в естествената история станал гигантски скок от човекоподобната маймуна към човека, при това скокът се изразил в увеличение на главния мозък.
Главният мозък изведнъж станал повече, отколкото при човекоподобната маймуна. Виждате ли, това изказване на съвременния учен заслужава внимание. Следва да се предположи, че говорейки за това, колко мозъкът на съвременния човек е повече от мозъка на човекоподобната маймуна, Дюбоа Раймонд знае този факт, защото му се е налагало да отваря човекоподобни маймуни, и му е известно какъв е размерът на техния мозък. Но ако продължите да четете по-нататък, ще намерите, че този учен е бил принуден да признае: в действителност човекоподобни маймуни въобще не са открити! [6] И така, знаменитият натуралист Дюбоа Раймонд говори за нещо, което въобще още не е открито, за нещо, което още никой не е виждал: за човекоподобни маймуни, при които главният мозък е много по-малък, отколкото при човека.
към текста >>
Главният мозък изведнъж станал повече, отколкото при човекоподобната
маймуна
.
Такава е несравнено по-свободната гледна точка на древните. Представителите на Новото време, разбира се, са разглеждали боговете като стоящи по-високо от човечеството. Но възгледите на древните не са били такива. А днес даже твърдят: човек е произлязъл от маймуната. Известният естествоизпитател Дюбоа Раймонд[5] се изказа така: някога в естествената история станал гигантски скок от човекоподобната маймуна към човека, при това скокът се изразил в увеличение на главния мозък.
Главният мозък изведнъж станал повече, отколкото при човекоподобната маймуна.
Виждате ли, това изказване на съвременния учен заслужава внимание. Следва да се предположи, че говорейки за това, колко мозъкът на съвременния човек е повече от мозъка на човекоподобната маймуна, Дюбоа Раймонд знае този факт, защото му се е налагало да отваря човекоподобни маймуни, и му е известно какъв е размерът на техния мозък. Но ако продължите да четете по-нататък, ще намерите, че този учен е бил принуден да признае: в действителност човекоподобни маймуни въобще не са открити! [6] И така, знаменитият натуралист Дюбоа Раймонд говори за нещо, което въобще още не е открито, за нещо, което още никой не е виждал: за човекоподобни маймуни, при които главният мозък е много по-малък, отколкото при човека. На такъв вид «добросъвестност» се основава съвременната наука.
към текста >>
Следва да се предположи, че говорейки за това, колко мозъкът на съвременния човек е повече от мозъка на човекоподобната
маймуна
, Дюбоа Раймонд знае този факт, защото му се е налагало да отваря човекоподобни маймуни, и му е известно какъв е размерът на техния мозък.
Но възгледите на древните не са били такива. А днес даже твърдят: човек е произлязъл от маймуната. Известният естествоизпитател Дюбоа Раймонд[5] се изказа така: някога в естествената история станал гигантски скок от човекоподобната маймуна към човека, при това скокът се изразил в увеличение на главния мозък. Главният мозък изведнъж станал повече, отколкото при човекоподобната маймуна. Виждате ли, това изказване на съвременния учен заслужава внимание.
Следва да се предположи, че говорейки за това, колко мозъкът на съвременния човек е повече от мозъка на човекоподобната маймуна, Дюбоа Раймонд знае този факт, защото му се е налагало да отваря човекоподобни маймуни, и му е известно какъв е размерът на техния мозък.
Но ако продължите да четете по-нататък, ще намерите, че този учен е бил принуден да признае: в действителност човекоподобни маймуни въобще не са открити! [6] И така, знаменитият натуралист Дюбоа Раймонд говори за нещо, което въобще още не е открито, за нещо, което още никой не е виждал: за човекоподобни маймуни, при които главният мозък е много по-малък, отколкото при човека. На такъв вид «добросъвестност» се основава съвременната наука. Хората даже не се замислят над факта, че известният естественик Дюбоа Раймонд говори за нещо, което не е виждал. Те си мислят: «Ах, това е великият учен, той знае всичко!
към текста >>
[6] Дюбоа Раймонд вероятно е имал предвид някакъв до този момент неоткрит вид, заемащ междинното положение между човека и
маймуна
та, така нареченото «липсващо звено».
[6] Дюбоа Раймонд вероятно е имал предвид някакъв до този момент неоткрит вид, заемащ междинното положение между човека и маймуната, така нареченото «липсващо звено».
– Бел. пр.
към текста >>
33.
СЕДЕМНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 25 юни 1924 г. Човекът и йерархиите. Загубата на древното знание. За «Философия на свободата»
GA_353 История на човечеството и културните народи
В случая с
маймуна
та ние още повече не можем да кажем, че в това отношение тя прилича на човека.
Защото човек развива три неща, които животното на основата на своя организъм не може да развие. Първото - това е, че човек се научава да ходи изправен. Погледнете животните, които се учат да ходят наполовина изправени, и вие ще видите значителната разлика между тях и човека. При животните, които ходят малко изправени, например кенгуруто, вие виждате, че предните крайници, с помощта на които то стъпва, остават атрофирани. Предните крайници при кенгуруто не са предназначени за свободни действия.
В случая с маймуната ние още повече не можем да кажем, че в това отношение тя прилича на човека.
Когато се катери по дърво, тя не върви, а се катери вкопчвайки се. Всъщност тя има четири ръце. Тя няма два крака и две ръце. При нея краката са образувани като ръце, тя се катери. И така, ходенето прав е първото, което отличава човека от животното.
към текста >>
34.
Съдържание
GA_354 Сътворението на света и човека
Маймуна
та произхожда от човека, а не обратното.
Нашата днешна Земя е своего рода миров труп. В някои точки от Земята почвата постоянно се издига и спуска. Потопът е дреболия в сравнение с това, което е ставало някога на Земята в гигантски мащаби. За Pithecanthropus erectus на Дюбоа и произхода на човека. Всички млекопитаещи са възникнали от човека, от тези човешки форми, в които човек е оставал несъвършен.
Маймуната произхожда от човека, а не обратното.
Форма на главата и формиране на атлантския човек и неговия воднист мозък. Пещерните хора и техните разумни, но неумели рисунки. Едновремешният плътен въздух и състоянието на човека тогава. Хранителният процес при предишните хора. Продължаващата трансформация на земята, хората и животните.
към текста >>
35.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 9 юли 1924 г. Еволюция на света и човека - Лемурия и Атлантида
GA_354 Сътворението на света и човека
Дюбоа открил това в Азия - такива неща трябва да бъдат именувани - и тези останки от същество, признато за намиращо се между човека и
маймуна
та, са били наречени Pithecanthropus erectus (изправен питекантроп).
Такъв е възгледът, който в последното столетие представи науката. Днес науката вече не се придържа към тази гледна точка, но хората, които винаги изостават от науката, вярват на това и досега. Работата стои така: може ли въобще да си представим, че човек - като физически човек - се е образувал на Земята такъв, какъвто е днес? Голямо въодушевление настана, когато в края на XIX столетие крупният учен Дюбоа[1] откри в Източна Азия части от скелет в такъв слой на Земята, в който дотогава не се предполагаше да се открие човек. Била е само част от скелет, която би могло да се приеме за скелет на човек, а именно - бедрена кост, няколко зъба и част от череп.
Дюбоа открил това в Азия - такива неща трябва да бъдат именувани - и тези останки от същество, признато за намиращо се между човека и маймуната, са били наречени Pithecanthropus erectus (изправен питекантроп).
към текста >>
Обаче оттук виждате, че човек не е произлязъл от
маймуна
та.
После Земята постепенно е започнала да придобива вида, който тя има днес. Дъното на Атлантическия океан започнало да се понижава; желеобразното, подобно на блатна тиня или яйчен белтък вещество все повече и повече се превръщало в днешната вода и все повече и повече се преобразувало това, което като рибо-човек съществувало по-рано. Възниквали най-разнообразни форми. По-несъвършените от тези рибо-хора се превърнали в кенгуруто, малко по-съвършените се превърнали в елени и рогат добитък, а тези, които били най-съвършени, станали маймуни или хора.
Обаче оттук виждате, че човек не е произлязъл от маймуната.
Човекът вече е съществувал, когато всички млекопитаещи са възниквали, всъщност от човека, от тези човешки форми, в които човек е оставал несъвършен. Така че с много по-голямо право можем да кажем, че маймуната произхожда от човека, отколкото че човек произхожда от маймуната. Работата стои именно така и трябва да имаме пълна яснота по въпроса.
към текста >>
Така че с много по-голямо право можем да кажем, че
маймуна
та произхожда от човека, отколкото че човек произхожда от
маймуна
та.
Дъното на Атлантическия океан започнало да се понижава; желеобразното, подобно на блатна тиня или яйчен белтък вещество все повече и повече се превръщало в днешната вода и все повече и повече се преобразувало това, което като рибо-човек съществувало по-рано. Възниквали най-разнообразни форми. По-несъвършените от тези рибо-хора се превърнали в кенгуруто, малко по-съвършените се превърнали в елени и рогат добитък, а тези, които били най-съвършени, станали маймуни или хора. Обаче оттук виждате, че човек не е произлязъл от маймуната. Човекът вече е съществувал, когато всички млекопитаещи са възниквали, всъщност от човека, от тези човешки форми, в които човек е оставал несъвършен.
Така че с много по-голямо право можем да кажем, че маймуната произхожда от човека, отколкото че човек произхожда от маймуната.
Работата стои именно така и трябва да имаме пълна яснота по въпроса.
към текста >>
Струва си само да си спомним анекдотичната история за това, как малко момче идва в къщи, след като училищният преподавател, увлечен по съвременната наука, му е обяснявал в училище, че човек е произлязъл от
маймуна
та, и казва: «Днес научих нещо велико: човек е произлязъл от
маймуна
та!
Малкият и несъвършен е произлязъл от разумния! Тук става объркване. Същото объркване става и в случая, когато се вярва, че маймуните, тези изостанали хора, са праотците на хората. Те са именно изостанали хора, явяват се, така да се каже, несъвършените предшественици на човека. Вече можем да видим: науката беше на път, който я водеше до грешни представи, а обикновените хора все пак не бяха съгласни с тези представи.
Струва си само да си спомним анекдотичната история за това, как малко момче идва в къщи, след като училищният преподавател, увлечен по съвременната наука, му е обяснявал в училище, че човек е произлязъл от маймуната, и казва: «Днес научих нещо велико: човек е произлязъл от маймуната!
»
към текста >>
36.
ОСМА ЛЕКЦИЯ, 6 август 1924 г. Културното развитие на човечеството
GA_354 Сътворението на света и човека
В този вестник на последната страница имаше доволно странна картинка: това беше дете, малко дете, бебе, а в качеството и на бавачка, и на възпитателка беше една
маймуна
, орангутан, която люлее детето на ръце и е прикрепена към него като детски възпитател; при това се съобщаваше, че това става някъде в Америка.
Виждате ли, понякога днес ни се налага да преживяваме всевъзможни странни неща. Разбира се, това, което пише по вестниците, в по-голямата си част е неистина, но понякога такива съобщения са особено характерни за начина на мислене на съвременните хора. Неотдавна при пътуване в Холандия си купихме илюстриран вестник.
В този вестник на последната страница имаше доволно странна картинка: това беше дете, малко дете, бебе, а в качеството и на бавачка, и на възпитателка беше една маймуна, орангутан, която люлее детето на ръце и е прикрепена към него като детски възпитател; при това се съобщаваше, че това става някъде в Америка.
към текста >>
Стига само веднъж да се открие, че маймуните могат да се използват като бавачки и тогава тези маймуни могат да се дресират и за друго: естествено децата ще си платят за това, но
маймуна
та може да се обучи и за друго.
Е, в действителност това може и да не е станало, но въпреки това то показва накъде е насочен страстният стремеж на някои хора: те биха искали да развъждат съвременни маймуни в качеството им на детски бавачки. Да, господа, човечеството би стигнало далеч, ако маймуни станат възпитатели на децата! Но вие знаете, че страстният стремеж на някои хора отива още по-далеч.
Стига само веднъж да се открие, че маймуните могат да се използват като бавачки и тогава тези маймуни могат да се дресират и за друго: естествено децата ще си платят за това, но маймуната може да се обучи и за друго.
Чисто външно при известни обстоятелства маймуната може да се дресира за ролята на гледач на деца. Тогава у хората би се появил забележителен стремеж. Тогава целият социален въпрос би бил поставен на нова степен; тутакси биха се появили предложения да се развъждат маймуни в голямо количество за работа във фабриките! При което хората биха открили, че маймуните излизат по-евтино от човека, така че това би могло да стане решение на социалния въпрос. Ако действително маймуните стават за детски бавачки, могат да се появят и брошури за решение на социалния въпрос с помощта на масово развъждане на маймуни!
към текста >>
Чисто външно при известни обстоятелства
маймуна
та може да се дресира за ролята на гледач на деца.
Е, в действителност това може и да не е станало, но въпреки това то показва накъде е насочен страстният стремеж на някои хора: те биха искали да развъждат съвременни маймуни в качеството им на детски бавачки. Да, господа, човечеството би стигнало далеч, ако маймуни станат възпитатели на децата! Но вие знаете, че страстният стремеж на някои хора отива още по-далеч. Стига само веднъж да се открие, че маймуните могат да се използват като бавачки и тогава тези маймуни могат да се дресират и за друго: естествено децата ще си платят за това, но маймуната може да се обучи и за друго.
Чисто външно при известни обстоятелства маймуната може да се дресира за ролята на гледач на деца.
Тогава у хората би се появил забележителен стремеж. Тогава целият социален въпрос би бил поставен на нова степен; тутакси биха се появили предложения да се развъждат маймуни в голямо количество за работа във фабриките! При което хората биха открили, че маймуните излизат по-евтино от човека, така че това би могло да стане решение на социалния въпрос. Ако действително маймуните стават за детски бавачки, могат да се появят и брошури за решение на социалния въпрос с помощта на масово развъждане на маймуни!
към текста >>
НАГОРЕ