Рудолф Щайнер
www.rudolfsteinerbg.com
НАЧАЛО
Контакти
|
English
 
с която и да е дума 
 
изречения в които се съдържат търсените думи 
 
текстове, в които се съдържат търсените думи 
 
с точна фраза 
 
с корен от думите 
 
с части от думите 
 
в заглавията на текстовете 
КАТЕГОРИИ С ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
1
СТРАНИЦИ:
1
,
2
,
3
,
4
,
5
,
6
,
Намерени са резултати от
536
текста в
6
страници в целия текст в който се съдържат търсените думи : '
Любов
'.
На страница
1
:
352
резултата в
100
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
03.РАЖДАНЕТО НА ГЬОТЕВИТЕ МИСЛИ ВЪРХУ ОБРАЗУВАНЕТО НА ЖИВОТНИТЕ .
GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки
Голямото съчинение на Лаватер "Физиогномични фрагменти за поощрение познаването на човека и на
любов
та към човека" излезе в 1775 1778 година.
3. РАЖДАНЕТО НА ГЬОТЕВИТЕ МИСЛИ ВЪРХУ ОБРАЗУВАНЕТО НА ЖИВОТНИТЕ.
Голямото съчинение на Лаватер "Физиогномични фрагменти за поощрение познаването на човека и на любовта към човека" излезе в 1775 1778 година.
Гьоте взе живо участие в това, не само като ръководеше издаването, но и като сам даде своя принос. Обаче особено интересно е, че в този принос ние можем вече да намерим зародиша на неговите по-късни работи в областта на зоологията. Физиогномиката се стараеше да познае във външната форма на човека неговата вътрешност, неговия дух. Формата се разглеждаше не само заради самата нея, но също и като израз на душата. Пластичния дух на Гьоте, създаден за познаването навъншните отношения, не остана само тук.
към текста >>
Същият го въвежда по-нататък анатомията, както той пише на 29 октомври 1781 г.на госпожа фон Щайн*/*”Една тежка служба от
любов
, която поех, ме довежда по-близо до моята любима тема.
На 22 януари той пише на Лаватер в 1776 година: “Херцогът ми изпрати шест черепа, аз направих прекрасни забележки, които стоят в услуга на ваше преподобие ако те бяха стигнали до вас без мене”. По-нататъшните подбуди за по-подробно изучаване на анатомията му предложиха отношенията с университета в Йена. Първите указания върху това ние имаме от 1781 година. В издадения от Кайл дневник той от белязва под датата 15 октомври 1781 година, че е отишъл в Йена със стария отшелник и там се занимавал с анатомия. Тук се намираше един учен, който подпомага извънредно много проучванията на Гьоте: Лодер.
Същият го въвежда по-нататък анатомията, както той пише на 29 октомври 1781 г.на госпожа фон Щайн*/*”Една тежка служба от любов, която поех, ме довежда по-близо до моята любима тема.
Лодер ми обяснява всички кости и мускули и за по-малко дни аз ще схвана много неща”. /и на 4 ноември на Карл Август*/*”Той /Лодер/ ми демострира остелогия и миология в осем дни, естествено тези дни бяха използвани доколкото аз можех да издържа буден”./ В последното писмо той пише сега също, че има намерението “Да обясни на младежите на художествената академия скелета и да ги доведе до познаването на човешкото тяло”. Той прибавя: “Аз правя това едновременно заради себе си и заради тях; методът, който съм избрал, ще ги запознае предостатъчно с основните стълбове на тялото”. Рисунките в дневника на Гьоте показват, че той действително е държал тези лекции и ги е завършил на 16 януари. Същевременно той трябва да е разговарял твърде много с Лодер върху строежа на човешкото тяло.
към текста >>
2.
06. ГЬОТЕВИЯТ СПОСОБ НА ПОЗНАНИЕ
GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки
Когато перспективата, изгледът на една преследвана цел отпадне, тази двигателна пружина може да бъде само безкористната отдайност на обекта, на който човек посвещава своята дейност, това може да бъде само
любов
та.
Ние трябва именно да се откажем от един такъв стремеж напълно, и да търсим нашето определение чисто в това, да изпълним безкористно онези идеални задачи, които нашият разум ни предписва. А какво друго значи това, освен че ние трябва да търсим нашето щастие само в творчеството, в неуморната дейност: само действащият, а именно безкористното действащият, който със своята дейност не се стреми към никаква награда, изпълнява своето определение. Глупаво е за човека да иска да бъде възнаграден за неговата дейност; не съществува никаква истинска награда. Тук Хартман би трябвало да гради по-нататък. Той би трябвало да покаже, какво може да бъде при такива предпоставки единствената двигателна пружина на нашите действия.
Когато перспективата, изгледът на една преследвана цел отпадне, тази двигателна пружина може да бъде само безкористната отдайност на обекта, на който човек посвещава своята дейност, това може да бъде само любовта.
Само едно действие от любов може да бъде едно действие. Идеята трябва да бъде нашата ръководна звезда в науката, а Любовта в действието. А с това ние отново стигнахме до Гьоте. "За действащия човек е важно това, той да върши правилното, а дали правилното става, това не трябва да го интересува." "Целият наш фокус се състои в това, да се откажем от нашето съществуване, за да съществуваме*/*Сентенции в проза, цитир. на други места, стр.464 и 441./"
към текста >>
Само едно действие от
любов
може да бъде едно действие.
А какво друго значи това, освен че ние трябва да търсим нашето щастие само в творчеството, в неуморната дейност: само действащият, а именно безкористното действащият, който със своята дейност не се стреми към никаква награда, изпълнява своето определение. Глупаво е за човека да иска да бъде възнаграден за неговата дейност; не съществува никаква истинска награда. Тук Хартман би трябвало да гради по-нататък. Той би трябвало да покаже, какво може да бъде при такива предпоставки единствената двигателна пружина на нашите действия. Когато перспективата, изгледът на една преследвана цел отпадне, тази двигателна пружина може да бъде само безкористната отдайност на обекта, на който човек посвещава своята дейност, това може да бъде само любовта.
Само едно действие от любов може да бъде едно действие.
Идеята трябва да бъде нашата ръководна звезда в науката, а Любовта в действието. А с това ние отново стигнахме до Гьоте. "За действащия човек е важно това, той да върши правилното, а дали правилното става, това не трябва да го интересува." "Целият наш фокус се състои в това, да се откажем от нашето съществуване, за да съществуваме*/*Сентенции в проза, цитир. на други места, стр.464 и 441./" Аз не съм стигнал до моя възглед за света само чрез изучаването на Гьоте или на хегелианизма.
към текста >>
Идеята трябва да бъде нашата ръководна звезда в науката, а
Любов
та в действието.
Глупаво е за човека да иска да бъде възнаграден за неговата дейност; не съществува никаква истинска награда. Тук Хартман би трябвало да гради по-нататък. Той би трябвало да покаже, какво може да бъде при такива предпоставки единствената двигателна пружина на нашите действия. Когато перспективата, изгледът на една преследвана цел отпадне, тази двигателна пружина може да бъде само безкористната отдайност на обекта, на който човек посвещава своята дейност, това може да бъде само любовта. Само едно действие от любов може да бъде едно действие.
Идеята трябва да бъде нашата ръководна звезда в науката, а Любовта в действието.
А с това ние отново стигнахме до Гьоте. "За действащия човек е важно това, той да върши правилното, а дали правилното става, това не трябва да го интересува." "Целият наш фокус се състои в това, да се откажем от нашето съществуване, за да съществуваме*/*Сентенции в проза, цитир. на други места, стр.464 и 441./" Аз не съм стигнал до моя възглед за света само чрез изучаването на Гьоте или на хегелианизма. Аз изходих от механично-натуралистичното схващане на света, но разбрах, че при едно интензивно мислене не можем да останем при него.
към текста >>
3.
10_5. ЕТИЧЕСКИ И ИСТОРИЧЕСКИ НАУКИ
GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки
Тогава ние не действуваме по дълг, не действаме следвайки един инстинкт, а действуваме от
любов
към обекта, върху който трябва да се разпростре нашето действие.
От тази гледна точка човекът извършва едно действие само затова, защото неговата действителност е за него една потребност. Той действа затова, защото го тласка един вътрешен /собствен/ порив, а не еднавъншна сила. Обектът на неговото действие, щом той си състави едно понятие за него, го изпълва така, че той се стреми да го осъществи. Единствената подбуда за нашата дейност трябва да бъде в потребността да осъществим една идея, в стремежа да дадем форма на едно намерение. Всичко, което ни тласка към дейност, трябва да бъде изживяно в идеята.
Тогава ние не действуваме по дълг, не действаме следвайки един инстинкт, а действуваме от любов към обекта, върху който трябва да се разпростре нашето действие.
Представяйки си обекта, той извиква в нас стремежа към едно съобразно с него действие. Само едно такова действие е свободно. Защото ако към интереса, който проявяваме към обекта, би трябвало да се прибави един друг далечен повод, тогава ние не бихме искали този обект заради самия него, а заради нещо друго и бихме изпълнили това, което не искам; бихме изпълнили едно действие против нашата воля. Такъв би бил случаят приблизително при действието от егоизъм. Тук ние не проявяваме никакъв интерес към самото действие; то не е за нас една потребност, а една полза, която то ни донася.
към текста >>
Да извърши човек едно действие заради самото него, това значи той да действа от
Любов
.
Но тогава ние го чувстваме същевременно като принуждение, че трябва да извършим това действие само заради тази цел. Самото действие не е за нас една потребност; защото ние бихме го изоставили, ако то не ни принасяше полза. Обаче едно действие, което ние не извършваме заради самото него, е несвободно действие. Егоизмът действа несвободно. Несвободно действа въобще всеки човек, който не следва от обективното съдържание на самото действие.
Да извърши човек едно действие заради самото него, това значи той да действа от Любов.
Само онзи, който се ръководи от любовта към действието, от преданост към обективността, действа истински свободно. Който не е способен на такава безкористна преданост, той никога не ще може да счита своята дейност като свободна. Ако действието на човека не трябва да бъде нищо друго освен осъществяването на неговото собствено идейно съдържание, тогава естествено е, че такова едно съдържание трябва да се намира в него. Неговият дух трябва да действува производително. Защото какво би могло да го изпълни със стремежа да извърши нещо, ако не една възникваща в неговия дух активна идея?
към текста >>
Само онзи, който се ръководи от
любов
та към действието, от преданост към обективността, действа истински свободно.
Самото действие не е за нас една потребност; защото ние бихме го изоставили, ако то не ни принасяше полза. Обаче едно действие, което ние не извършваме заради самото него, е несвободно действие. Егоизмът действа несвободно. Несвободно действа въобще всеки човек, който не следва от обективното съдържание на самото действие. Да извърши човек едно действие заради самото него, това значи той да действа от Любов.
Само онзи, който се ръководи от любовта към действието, от преданост към обективността, действа истински свободно.
Който не е способен на такава безкористна преданост, той никога не ще може да счита своята дейност като свободна. Ако действието на човека не трябва да бъде нищо друго освен осъществяването на неговото собствено идейно съдържание, тогава естествено е, че такова едно съдържание трябва да се намира в него. Неговият дух трябва да действува производително. Защото какво би могло да го изпълни със стремежа да извърши нещо, ако не една възникваща в неговия дух активна идея? Тази идея ще се окаже толкова по-плодотворна, колкото тя се явява в неговия дух с по-определени очертания, с по-ясно съдържание.
към текста >>
4.
11. ОТНОШЕНИЕ НА ГЬОТЕВИЯ НАЧИН НА МИСЛЕНЕ КЪМ ДРУГИТЕ ВЪЗГЛЕДИ
GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки
Карл Юлиус Шрьоер е показал това по един много одухотворен начин по отношение на поведението на Гьоте в
любов
та.
Предчувствието на нещо по-висше, по-добро постоянно изпълва Гьоте. Бихме искали да наречем това една дълбока религиозна черта на неговия дух. Това, което за много хора е една потребност: Да снижат нещата към себе си, като изхвърлят от тях всичко свещено, това Гьоте не познава. Обаче той има другата потребност, да предчувства нещо по-висше и да се стреми да се издигне до него. Той се стреми да добие от всяко нещо онази страна, чрез която то става свещено.
Карл Юлиус Шрьоер е показал това по един много одухотворен начин по отношение на поведението на Гьоте в любовта.
Всичко лекомислено, повърхностно е изхвърлено и любовта става за Гьоте едно религиозно чувство. Тази основна черта на неговото същество е изразена най-красиво в неговите думи: "В чистотата на нашето сърце се вълнува един стремеж, с благодарност да се отдадем свободно на нещо по-висше, по-чисто, непознато
към текста >>
Всичко лекомислено, повърхностно е изхвърлено и
любов
та става за Гьоте едно религиозно чувство.
Бихме искали да наречем това една дълбока религиозна черта на неговия дух. Това, което за много хора е една потребност: Да снижат нещата към себе си, като изхвърлят от тях всичко свещено, това Гьоте не познава. Обаче той има другата потребност, да предчувства нещо по-висше и да се стреми да се издигне до него. Той се стреми да добие от всяко нещо онази страна, чрез която то става свещено. Карл Юлиус Шрьоер е показал това по един много одухотворен начин по отношение на поведението на Гьоте в любовта.
Всичко лекомислено, повърхностно е изхвърлено и любовта става за Гьоте едно религиозно чувство.
Тази основна черта на неговото същество е изразена най-красиво в неговите думи: "В чистотата на нашето сърце се вълнува един стремеж, с благодарност да се отдадем свободно на нещо по-висше, по-чисто, непознато ние наричаме това: н а б о ж н о с т!
към текста >>
Хартман не би подтиснал думата, която изразява характера на неговото морално учение:
Любов
та*/*С това не искаме да твърдим, че понятието
любов
не е взето под внимание в етиката на Хартман.
Щом в Хартмановия възглед за природата сме познали подобие с Гьотевия възглед за света, ние намираме това подобие още по-значително в етиката на тоя философ Едуард фон Хартман намира, че всеки стремеж към щастие, всяко ловуване на егоизма е етически без стойност, защото по този път ние никога не ще можем да стигнем до задоволяване. Действането от егоизъм и за задоволяването на този егоизъм Хартман счита за нещо илюзорно. Ние трябва да схванем нашата задача, която ни е поставена в света, и да действуваме чисто заради тази задача, отказвайки се от нашето себе. Ние трябва да намерим нашата цел в обекта, без претенция да добием нещо за нашия субект. Именно това последното е основната черта на Гьотевата етика.
Хартман не би подтиснал думата, която изразява характера на неговото морално учение: Любовта*/*С това не искаме да твърдим, че понятието любов не е взето под внимание в етиката на Хартман.
Хартман е третирал това понятие във феноменално и метафизическо отношение /виж "Моралното Съзнание" ІІ издание Берлин 1885 г., стр.225-247, 629-651, 641, 638-641/. Само че той не предава на любовта стойността на последната дума на етиката./ Там, където не повдигаме никаква лична претенция, понеже обективно е това, което ни движи, там, където намираме мотива на дейността в самото действие, в самото деяние, там ние постъпваме морално. Обаче там ние действаме от любов. Тук всяка собствена воля, всичко лично трябва да изчезне. За мощно и здраво действащия дух на Хартман е характерно, че въпреки че е схванал първо идеята в едностранчивата форма на несъзнателното, той все пак е проникнал до конкретния идеализъм и че, въпреки че в етиката е изходил от песимизма, това погрешно становище все пак го е довело до моралното учение на Любовта.
към текста >>
Само че той не предава на
любов
та стойността на последната дума на етиката./ Там, където не повдигаме никаква лична претенция, понеже обективно е това, което ни движи, там, където намираме мотива на дейността в самото действие, в самото деяние, там ние постъпваме морално.
Ние трябва да схванем нашата задача, която ни е поставена в света, и да действуваме чисто заради тази задача, отказвайки се от нашето себе. Ние трябва да намерим нашата цел в обекта, без претенция да добием нещо за нашия субект. Именно това последното е основната черта на Гьотевата етика. Хартман не би подтиснал думата, която изразява характера на неговото морално учение: Любовта*/*С това не искаме да твърдим, че понятието любов не е взето под внимание в етиката на Хартман. Хартман е третирал това понятие във феноменално и метафизическо отношение /виж "Моралното Съзнание" ІІ издание Берлин 1885 г., стр.225-247, 629-651, 641, 638-641/.
Само че той не предава на любовта стойността на последната дума на етиката./ Там, където не повдигаме никаква лична претенция, понеже обективно е това, което ни движи, там, където намираме мотива на дейността в самото действие, в самото деяние, там ние постъпваме морално.
Обаче там ние действаме от любов. Тук всяка собствена воля, всичко лично трябва да изчезне. За мощно и здраво действащия дух на Хартман е характерно, че въпреки че е схванал първо идеята в едностранчивата форма на несъзнателното, той все пак е проникнал до конкретния идеализъм и че, въпреки че в етиката е изходил от песимизма, това погрешно становище все пак го е довело до моралното учение на Любовта. Песимизмът на Хартман няма смисъл, който влагат в него онези хора, които се оплакват за безплодието на нашата деятелност, защото смятат да извлекат от това едно оправдание за своето бездействие, не искайки да правят нищо. Хартман не спира при оплакването; той се издига над всеки подобен пристъп до чистата етика.
към текста >>
Обаче там ние действаме от
любов
.
Ние трябва да намерим нашата цел в обекта, без претенция да добием нещо за нашия субект. Именно това последното е основната черта на Гьотевата етика. Хартман не би подтиснал думата, която изразява характера на неговото морално учение: Любовта*/*С това не искаме да твърдим, че понятието любов не е взето под внимание в етиката на Хартман. Хартман е третирал това понятие във феноменално и метафизическо отношение /виж "Моралното Съзнание" ІІ издание Берлин 1885 г., стр.225-247, 629-651, 641, 638-641/. Само че той не предава на любовта стойността на последната дума на етиката./ Там, където не повдигаме никаква лична претенция, понеже обективно е това, което ни движи, там, където намираме мотива на дейността в самото действие, в самото деяние, там ние постъпваме морално.
Обаче там ние действаме от любов.
Тук всяка собствена воля, всичко лично трябва да изчезне. За мощно и здраво действащия дух на Хартман е характерно, че въпреки че е схванал първо идеята в едностранчивата форма на несъзнателното, той все пак е проникнал до конкретния идеализъм и че, въпреки че в етиката е изходил от песимизма, това погрешно становище все пак го е довело до моралното учение на Любовта. Песимизмът на Хартман няма смисъл, който влагат в него онези хора, които се оплакват за безплодието на нашата деятелност, защото смятат да извлекат от това едно оправдание за своето бездействие, не искайки да правят нищо. Хартман не спира при оплакването; той се издига над всеки подобен пристъп до чистата етика. Той показва безстойността на гонитбата по щастие, като разкрива нейното безплодие.
към текста >>
За мощно и здраво действащия дух на Хартман е характерно, че въпреки че е схванал първо идеята в едностранчивата форма на несъзнателното, той все пак е проникнал до конкретния идеализъм и че, въпреки че в етиката е изходил от песимизма, това погрешно становище все пак го е довело до моралното учение на
Любов
та.
Хартман не би подтиснал думата, която изразява характера на неговото морално учение: Любовта*/*С това не искаме да твърдим, че понятието любов не е взето под внимание в етиката на Хартман. Хартман е третирал това понятие във феноменално и метафизическо отношение /виж "Моралното Съзнание" ІІ издание Берлин 1885 г., стр.225-247, 629-651, 641, 638-641/. Само че той не предава на любовта стойността на последната дума на етиката./ Там, където не повдигаме никаква лична претенция, понеже обективно е това, което ни движи, там, където намираме мотива на дейността в самото действие, в самото деяние, там ние постъпваме морално. Обаче там ние действаме от любов. Тук всяка собствена воля, всичко лично трябва да изчезне.
За мощно и здраво действащия дух на Хартман е характерно, че въпреки че е схванал първо идеята в едностранчивата форма на несъзнателното, той все пак е проникнал до конкретния идеализъм и че, въпреки че в етиката е изходил от песимизма, това погрешно становище все пак го е довело до моралното учение на Любовта.
Песимизмът на Хартман няма смисъл, който влагат в него онези хора, които се оплакват за безплодието на нашата деятелност, защото смятат да извлекат от това едно оправдание за своето бездействие, не искайки да правят нищо. Хартман не спира при оплакването; той се издига над всеки подобен пристъп до чистата етика. Той показва безстойността на гонитбата по щастие, като разкрива нейното безплодие. С това той ни насочва към нашата дейност. Че той е въобще песимист, това е негова грешка.
към текста >>
Самопожертвувателното, изпълнено с
любов
отдаване на мировия процес за него не изглежда да е нещо последно, а само средство за освобождение от безпокойствието на съществуването и за добиване отново на изгубеното щастливо спокойствие.
Хартман изхожда от предпоставки различни от тези на Гьоте; обаче в хода на развитието на неговите мисли на всяка крачка ние срещаме пътя на идеите на Гьоте. Ние изнасяме това тук, защото за нас беше важно да покажем дълбоката, вътрешна солидност на Гьотевия възглед за света. Този възглед е така дълбоко обоснован в същината на света, че ние трябва да срещнем неговите основни черти навсякъде там, където енергичното мислене прониква до изворите на знанието. В този Гьоте всичко беше така много първично, така настрана от всеки моден възглед, че в противникът трябва да мисли в неговия смисъл. Вечната загадка на света се изразява именно в отделни индивиди; ето защо можем да кажем: Днес висотата на възгледа на един човек може да се измери в отношението, в което възгледът се намира спрямо Гьотевия възглед.
Самопожертвувателното, изпълнено с любов отдаване на мировия процес за него не изглежда да е нещо последно, а само средство за освобождение от безпокойствието на съществуването и за добиване отново на изгубеното щастливо спокойствие.
към текста >>
5.
18. ГЬОТЕВИЯТ СВЕТОГЛЕД В НЕГОВИТЕ 'СЕНТЕНЦИИ В ПРОЗА'
GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки
А той им служи от
любов
.
От изучаването на тези последните трябва да се получат нормите, които са меродавни за моралното действие. За Гьоте моралното се ражда от идейния свят на човека. Не обективните норми и също не чисто светът на нагоните направляват моралното действие; а ясните в себе си идеи, чрез които самият човек си дава насока. Той следва тези идеи не от дълг, както би трябвало да следва обективно-моралните норми. А също не и по принуждение, както човек следва своите нагони и инстинкти.
А той им служи от любов.
Той ги обича, както се обича едно дете. Той иска тяхното осъществяване и се застъпва за тях, защото те са една част от неговото собствено същество. Идеята е ръководната нишка, а Любовта е двигателната сила в Гьотевата етика. За него "дълг" има там, където човек обича това, което сам си заповядва* /*Сентенции в проза, цит. на др.
към текста >>
Идеята е ръководната нишка, а
Любов
та е двигателната сила в Гьотевата етика.
Той следва тези идеи не от дълг, както би трябвало да следва обективно-моралните норми. А също не и по принуждение, както човек следва своите нагони и инстинкти. А той им служи от любов. Той ги обича, както се обича едно дете. Той иска тяхното осъществяване и се застъпва за тях, защото те са една част от неговото собствено същество.
Идеята е ръководната нишка, а Любовта е двигателната сила в Гьотевата етика.
За него "дълг" има там, където човек обича това, което сам си заповядва* /*Сентенции в проза, цит. на др. място стр.460./. Едно действане в смисъла на Гьотевата етика е едно свободно действане. Защото човекът не е зависим от нищо освен от своите собствени идеи.
към текста >>
6.
19. ИЗГЛЕД КЪМ ЕДНА АНТРОПОСОФИЯ ПРЕДСТАВЕНА В ОЧЕРК.*
GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки
Дейвид Юм се е обявил на своето време с пълната решителност против метафизиците, които твърдят, че са намерили едно вещество /материя/ като носител на психическите състояния в себе си." Аз от моя страна, казва той, когато вникна достатъчно дълбоко в това, което наричам себе си, се сблъсквам винаги с едното или другото възприятие на горещо или студено, светлина или сянка,
любов
или омраза, страдание или удоволствие.
Ако от определена гледна точка тази последна глава не принадлежи вече на същинската история на философията, от друга гледна точка обаче тя ще се яви като оправдана, а именно от една такава, за която резултатите на тази книга са ясни. Защото тези резултати се състояха в това, че духовнонаучният светоглед се явява като желан, като изискан от по-новото философско течение, като един отговор на възникналите от него въпроси. Трябва да разгледаме това философско течение в отделни характерни точки, за да забележим това. В своята "Психология" Франц Брентано говори за това, как това течение е било отклонено от пътя, да третира по-дълбоките загадки на душевния живот. В неговата книга можем да прочетем: "Все пак, колкото и привидна да е от тази страна необходимостта от ограничението на изследваната област, тя все пак е може би не е повече от привидна.
Дейвид Юм се е обявил на своето време с пълната решителност против метафизиците, които твърдят, че са намерили едно вещество /материя/ като носител на психическите състояния в себе си." Аз от моя страна, казва той, когато вникна достатъчно дълбоко в това, което наричам себе си, се сблъсквам винаги с едното или другото възприятие на горещо или студено, светлина или сянка, любов или омраза, страдание или удоволствие.
Никога, колкото и често да се опитвам, аз не мога да доловя, да хвана моето себе без една представа, и никога да открия нещо извън представата. Ако за известно време моите представи бъдат премахнати, каквито при здравия сън, аз не мога да доловя през цялото време нищо от самия мене и действително би искало да се каже, че аз съвсем не съществувам." /Брентано, Психология, стр. 20/. Юм знае само за едно наблюдение на душата, което се насочва към душата без да е минало през една вътрешна работа. Без съмнение едно такова наблюдение не може да проникне до същината на душата. Брентано свързва своите разсъждения само с изреченията на Юм и казва: "не по-малко същият Юм забелязва, че всички доказателства за безсмъртието при един светоглед като неговия притежават още напълно същата сила както и противоположното установено предположение" Към това обаче трябва да кажем, че към думите на Юм би искала да се придържа само една вяра, а не едно познание, ако неговото мнение би било правилно, че в душата не може да се намери нищо друго освен това, което той посочва.
към текста >>
7.
00. ПРЕДГОВОР
GA_3 Истина и наука: Предговор към една 'Философия на свободата'
Аз изхождам само от дълбоко чувство на благодарност, когато казвам, че пълното с
любов
отношение, което срещнах в семейството Шпехт във Виена, когато имах обязаността да възпитавам децата на това семейство, представяше единствената желана среда за изработването на моите идеи.
Тогава две неща са очевидни: първо, или аз съм дал един ненужен труд, второ или съвременната ученост бълнува на посоки и сама не знае що иска. В заключение на този предговор аз не мога да се въздържа от една лична забележка. До сега аз съм излагал може философски възгледи винаги и с връзка с мирогледа на Гьоте, за пръв път бях въведен в този мироглед от дълбоко почитаемия мой учител Карл Юлиус Шрьос, който за мене стои така високо в областта на изучаването на Гьоте поради това, че неговият възглед винаги се издига зад пределите на частното към идеите. Надявам се с този труд да съм показал, че сградата на моите мисли представлява нещо цяло, обосновано в самото себе си, което не се нуждае да бъде извлечено от мирогледа на Гьоте. Моите мисли, както те са изложени тук и ще бъдат развити във "Философия на свободата" възникваха в продължение на много години.
Аз изхождам само от дълбоко чувство на благодарност, когато казвам, че пълното с любов отношение, което срещнах в семейството Шпехт във Виена, когато имах обязаността да възпитавам децата на това семейство, представяше единствената желана среда за изработването на моите идеи.
И по-нататък, настроението, нужно за последното завършване на някои мои мисли от "Философия на свободата", което само споменавам в последната глава на тази книга, аз дължа на оживените беседи с моята високоценена приятелка Роза Майредер във Виена, чиито литературни работи, произтичащи от нейната тънка, благо- родна, художествена природа, трябва да се надявам да бъдат скоро издадени. Написано във Виена в началото на декември 1891 г. Д-р Рудолф Щайнер.
към текста >>
8.
03. НАУКА ЗА СВОБОДАТА СЪЗНАТЕЛНАТА ЧОВЕШКА ДЕЙНОСТ
GA_4 Философия на свободата
Любов
, състрадание, патриотизъм са подтици за действие, които не допускат да бъдат размивани в студени понятия на разсъдъка.
Защото без познаване на мисловната дейност на душата е невъзможно да се проумее знанието за нещо, включително за дадено действие. „Едва мисленето превръща душата, с която е надарено и животното, в Дух" - казва с право Хегел, поради което мисленето придава и на човешките действия характерния си отпечатък. В никакъв случай не бива да се твърди, че всички наши действия произтичат единствено от трезвия размисъл на нашия разсъдък. Далеч съм от мисълта за човешки, във висшия смисъл, да представям само онези действия, които произхождат от абстрактната преценка. Но щом нашите действия надмогват сферата на задоволяване на чисто животинските желания, нашите мотиви винаги са пропити от мисли.
Любов, състрадание, патриотизъм са подтици за действие, които не допускат да бъдат размивани в студени понятия на разсъдъка.
Казват, че тук сърцето, душата встъпвали в своите права. Несъмнено. Но сърцето и душата не създават мотивите за действие. Те ги предпоставят и ги приемат в своята среда. Състраданието се настанява в моето сърце, когато в съзнанието ми е изплувала представата за лице, будещо състрадание. Пътят към сърцето минава през ума.
към текста >>
От това и
любов
та не прави изключение.
Казват, че тук сърцето, душата встъпвали в своите права. Несъмнено. Но сърцето и душата не създават мотивите за действие. Те ги предпоставят и ги приемат в своята среда. Състраданието се настанява в моето сърце, когато в съзнанието ми е изплувала представата за лице, будещо състрадание. Пътят към сърцето минава през ума.
От това и любовта не прави изключение.
Ако не е само израз на половия нагон, тя се опира на представите, които сме си създали за любимото същество. И колкото по- идеалистически са тези представи, толкова по-ощастливяваща е любовта. Мисълта и тук е родител на чувството. Казват, че любовта правела човека сляп за слабостите на любимото същество. В случая може да се подходи и от обратната страна и да се твърди, че любовта отваря очите тъкмо за неговите плюсове.
към текста >>
И колкото по- идеалистически са тези представи, толкова по-ощастливяваща е
любов
та.
Те ги предпоставят и ги приемат в своята среда. Състраданието се настанява в моето сърце, когато в съзнанието ми е изплувала представата за лице, будещо състрадание. Пътят към сърцето минава през ума. От това и любовта не прави изключение. Ако не е само израз на половия нагон, тя се опира на представите, които сме си създали за любимото същество.
И колкото по- идеалистически са тези представи, толкова по-ощастливяваща е любовта.
Мисълта и тук е родител на чувството. Казват, че любовта правела човека сляп за слабостите на любимото същество. В случая може да се подходи и от обратната страна и да се твърди, че любовта отваря очите тъкмо за неговите плюсове. Мнозина нехайно минават покрай тези положителни качества, без да ги забелязват. Но един ги съзира и именно затова в душата му се пробужда любов.
към текста >>
Казват, че
любов
та правела човека сляп за слабостите на любимото същество.
Пътят към сърцето минава през ума. От това и любовта не прави изключение. Ако не е само израз на половия нагон, тя се опира на представите, които сме си създали за любимото същество. И колкото по- идеалистически са тези представи, толкова по-ощастливяваща е любовта. Мисълта и тук е родител на чувството.
Казват, че любовта правела човека сляп за слабостите на любимото същество.
В случая може да се подходи и от обратната страна и да се твърди, че любовта отваря очите тъкмо за неговите плюсове. Мнозина нехайно минават покрай тези положителни качества, без да ги забелязват. Но един ги съзира и именно затова в душата му се пробужда любов. Той не е сторил нищо друго, освен че си е създал представа за това, което стотици други не подозират. У тях няма любов, защото им липсва тази представа.
към текста >>
В случая може да се подходи и от обратната страна и да се твърди, че
любов
та отваря очите тъкмо за неговите плюсове.
От това и любовта не прави изключение. Ако не е само израз на половия нагон, тя се опира на представите, които сме си създали за любимото същество. И колкото по- идеалистически са тези представи, толкова по-ощастливяваща е любовта. Мисълта и тук е родител на чувството. Казват, че любовта правела човека сляп за слабостите на любимото същество.
В случая може да се подходи и от обратната страна и да се твърди, че любовта отваря очите тъкмо за неговите плюсове.
Мнозина нехайно минават покрай тези положителни качества, без да ги забелязват. Но един ги съзира и именно затова в душата му се пробужда любов. Той не е сторил нищо друго, освен че си е създал представа за това, което стотици други не подозират. У тях няма любов, защото им липсва тази представа. Както и да подхождаме към нещата, все по-ясно ще проличава, че въпросът за същността на човешките действия предпоставя въпроса за произхода на мисленето.
към текста >>
Но един ги съзира и именно затова в душата му се пробужда
любов
.
И колкото по- идеалистически са тези представи, толкова по-ощастливяваща е любовта. Мисълта и тук е родител на чувството. Казват, че любовта правела човека сляп за слабостите на любимото същество. В случая може да се подходи и от обратната страна и да се твърди, че любовта отваря очите тъкмо за неговите плюсове. Мнозина нехайно минават покрай тези положителни качества, без да ги забелязват.
Но един ги съзира и именно затова в душата му се пробужда любов.
Той не е сторил нищо друго, освен че си е създал представа за това, което стотици други не подозират. У тях няма любов, защото им липсва тази представа. Както и да подхождаме към нещата, все по-ясно ще проличава, че въпросът за същността на човешките действия предпоставя въпроса за произхода на мисленето. Ето защо аз ще се спра първо на него.
към текста >>
У тях няма
любов
, защото им липсва тази представа.
Казват, че любовта правела човека сляп за слабостите на любимото същество. В случая може да се подходи и от обратната страна и да се твърди, че любовта отваря очите тъкмо за неговите плюсове. Мнозина нехайно минават покрай тези положителни качества, без да ги забелязват. Но един ги съзира и именно затова в душата му се пробужда любов. Той не е сторил нищо друго, освен че си е създал представа за това, което стотици други не подозират.
У тях няма любов, защото им липсва тази представа.
Както и да подхождаме към нещата, все по-ясно ще проличава, че въпросът за същността на човешките действия предпоставя въпроса за произхода на мисленето. Ето защо аз ще се спра първо на него.
към текста >>
9.
04. ОСНОВНИЯТ ПОДТИК КЪМ НАУКАТА
GA_4 Философия на свободата
с
любов
на, буйна страст се впива,
ОСНОВНИЯТ ПОДТИК КЪМ НАУКАТА „Живеят две души във мойта гръд. желаят те да бъдат разделени! Едната тук, във земните гърди
с любовна, буйна страст се впива,
а другата над бездната мъглива лети и дири мъдрите деди." (Фауст I, 1112-1117)* /* Стиховете са по превода на „Фауст" от Д. Статков, Народна култура, София, 1962, стр. 75.
към текста >>
10.
10. РЕАЛНОСТТА НА СВОБОДАТА - ФАКТОРИТЕ НА ЖИВОТА
GA_4 Философия на свободата
Това потапяне става с една протичаща в самата мисловна дейност сила, която е сила на
любов
та в духовно отношение.
Тъкмо това богатство, тази вътрешна пълнота на изживяването е причина съответствието на живота в мисленето за обикновената душевна нагласа да изглежда мъртво, абстрактно. Едва ли някоя друга душевна дейност на човека подлежи толкова лесно на недооценяване, както мисленето. Желаенето и чувстването сгряват човешката душа дори при изживяване на първичното им състояние като спомен. Изживявано като спомен, мисленето извънредно лесно остава студено и сякаш изсушава душевния живот. Това обаче е само силно проявяващата се сянка на неговата лъчезарна реалност, която топло се потапя във всемирните явления.
Това потапяне става с една протичаща в самата мисловна дейност сила, която е сила на любовта в духовно отношение.
Не бива да се възразява, че щом по този начин някой вижда любов в дейното мислене, той внася в него едно чувство - любовта. Защото това възражение всъщност е потвърждение на изтъкваното тук, а именно: който се обръща към действителното мислене, той открива в него както чувство, така и воля, и то дори в дълбините на тяхната реалност; който се отвръща от мисленето и се насочва само към „чистото" чувствуване и воля, той губи заради тях истинската реалност. Който иска чрез мисленето да изживява интуитивно, той оценява справедливо също емоционалното и волевото изживяване, докато мистиката на чувството и философията на волята не могат да бъдат справедливи спрямо интуитивно-мисловното проникване на битието. Последните прекалено лесно ще стигнат до преценката, че те стоят в реалното, а пък интуитивно мислещият, безчувствено и отчуждено от действителността оформя в „абстрактни мисли" някакъв смътен, хладен образ на света.
към текста >>
Не бива да се възразява, че щом по този начин някой вижда
любов
в дейното мислене, той внася в него едно чувство -
любов
та.
Едва ли някоя друга душевна дейност на човека подлежи толкова лесно на недооценяване, както мисленето. Желаенето и чувстването сгряват човешката душа дори при изживяване на първичното им състояние като спомен. Изживявано като спомен, мисленето извънредно лесно остава студено и сякаш изсушава душевния живот. Това обаче е само силно проявяващата се сянка на неговата лъчезарна реалност, която топло се потапя във всемирните явления. Това потапяне става с една протичаща в самата мисловна дейност сила, която е сила на любовта в духовно отношение.
Не бива да се възразява, че щом по този начин някой вижда любов в дейното мислене, той внася в него едно чувство - любовта.
Защото това възражение всъщност е потвърждение на изтъкваното тук, а именно: който се обръща към действителното мислене, той открива в него както чувство, така и воля, и то дори в дълбините на тяхната реалност; който се отвръща от мисленето и се насочва само към „чистото" чувствуване и воля, той губи заради тях истинската реалност. Който иска чрез мисленето да изживява интуитивно, той оценява справедливо също емоционалното и волевото изживяване, докато мистиката на чувството и философията на волята не могат да бъдат справедливи спрямо интуитивно-мисловното проникване на битието. Последните прекалено лесно ще стигнат до преценката, че те стоят в реалното, а пък интуитивно мислещият, безчувствено и отчуждено от действителността оформя в „абстрактни мисли" някакъв смътен, хладен образ на света.
към текста >>
11.
15. СТОЙНОСТТА НА ЖИВОТА (ПЕСИМИЗЪМ и ОПТИМИЗЪМ)
GA_4 Философия на свободата
Илюзия е, когато смятаме, че източници на щастието и удовлетворението намираме в здравето, младостта, свободата, сносното съществуване,
любов
та (половата наслада), състраданието, приятелството и семейния живот, чувството за чест, почитта, славата, властта, религиозното изграждане, заниманията с наука и изкуство, надеждата в задгробен живот, участието в културния напредък.
Шопенхауеровият песимизъм води до бездействие, неговата нравствена цел е всемирната леност. По доста по-различен начин Хартман се опитва да обоснове песимизма и да го използва за етиката. Следвайки един любим похват на съвременността, той се старае да изгради светогледа си върху опита. Чрез наблюдение на живота Хартман иска да си изясни дали в света преобладава удоволствието или неудоволствието. Пред разума той прави преглед на онова, което на хората изглежда добруване или щастие, за да покаже, че при по-внимателно вглеждане всяко мнимо удовлетворение се оказва илюзия.
Илюзия е, когато смятаме, че източници на щастието и удовлетворението намираме в здравето, младостта, свободата, сносното съществуване, любовта (половата наслада), състраданието, приятелството и семейния живот, чувството за чест, почитта, славата, властта, религиозното изграждане, заниманията с наука и изкуство, надеждата в задгробен живот, участието в културния напредък.
При трезво разглеждане всяка наслада носи на света много повече злина и неволя, отколкото удоволствие. Неприятното чувство при махмурлука винаги е по-голямо от приятното чувство при опиването. Неудоволствието е далеч по-преобладаващо в света. Запитан, никой човек, дори и относително по-щастливият не би проявил желание за повторно преживяване на окаяния живот. Но тъй като Хартман не отрича присъствието на идейното (на мъдростта) в света и дори му признава равно право редом със слепия устрем (волята), той може да припише на своето първично същество сътворяването на света само ако насочи страданието на света към някаква мъдра всемирна цел.
към текста >>
12.
II. СВРЪХЧОВЕКЪТ
GA_5 Фридрих Ницше-борец срещу своето време
Войната и смелостта са извършили много по-велики дела, отколкото
любов
та към ближния.
Не ви съветвам да работите, а да се борите. Не ви съветвам да се стремите към мир, а към победа. Работата ви да бъде битка, мирът ви да е победа! Казвате, добро нещо е това, което почита дори войната. Казвам ви: добра война е тази, която почита всяко нещо.
Войната и смелостта са извършили много по-велики дела, отколкото любовта към ближния.
Не вашето състрадание, а безстрашието ви избавяше досега злощастниците.“61 Безмилостно и без пощада се бори създаващият срещу противопоставящите му се сили. Той не познава добродетелта на страдащите: състраданието. От силата му идват подбудите на съзиданието, не от чувството на чуждото страдание. Че силата побеждава, на това се уповава той, а не че човек трябва да се грижи за слабите.
към текста >>
13.
III. НИЦШЕВИЯТ ПЪТ НА РАЗВИТИЕ
GA_5 Фридрих Ницше-борец срещу своето време
Това е прямо, солидно, добродушно изразяване пред слушател, който слуша с
любов
.“ („Шопенхауер“, § 2) Ницше е привлечен от Шопенхауер поради факта, че той говори като човек, изразяващ се съобразно най-съ-кровените си инстинкти.
В Шопенхауер обаче той открива човек, който има куража да направи от личните си усещания съдържание на философията си, като се изправя срещу света. „Здравото задоволство на говорещия“ завладява Ницше при първия прочит на Шопенхауеровите изречения. „Тук има еднороден укрепващ въздух, така го чувстваме. Тук се усещат сигурна, неподражаема непринуденост и естественост, каквито притежават хора, които са господари на много богат дом. В противоположност на писателите, които в повечето случаи се чудят на себе си, че веднъж са били духовити и по този начин написаното придобива нещо неспокойно и противоестествено.“ „Шопенхауер говори със себе си или ако човек си представи един слушател, трябва да си представи син, който е наставляван от баща си.
Това е прямо, солидно, добродушно изразяване пред слушател, който слуша с любов.“ („Шопенхауер“, § 2) Ницше е привлечен от Шопенхауер поради факта, че той говори като човек, изразяващ се съобразно най-съ-кровените си инстинкти.
Ницше вижда в Шопенхауер силна личност, която не се преобразява чрез философията в човек на разума, а която прави от логичното само израз на над-логичното, на инстинктивното в себе си. „Копнежът към по-крепка природа, към по-здраво и по-просто човечество при него е копнеж към самия себе си, и докато овладява времето в себе си, с удивление съзира гения в себе си.“ („Шопенхауер“, § 3) В Ницшевия дух още тогава работи стремежът към идеята за свръхчовека, търсещ себе си и намиращ в търсенето смисъла на съществуването си. Такъв търсещ Ницше вижда в Шопенхауер. В него той съзира достигната целта, единствената цел на мировото съществуване. Природата му изглежда достигнала до целта, когато е създала такъв човек.
към текста >>
Понеже типът на човека, който Ницше иска да види култивиран, не иска да омаловажава този живот, а го приема с
любов
и го поставя твърде високо, за да може да вярва, че трябва да бъде изживян само веднъж, затова той „изпитва пламенна страст към вечността“ („Заратустра“, Трета част, „Седемте печата“) и иска този живот да може да се изживява безброй пъти.
Християнинът не иска да се грижи за инстинктите за здраве, красота, растеж, благополучие, устойчивост, за натрупване на сили, а за омразата към духа, гордостта, смелостта, благородството, доверието към самия себе си и свободата на духа; за омразата към радостите на сетивния свят, към радостта и ведростта на реалността, в която човекът живее. („Антихрист“, § 21) Тъкмо затова християнството определя природното като „осъдително“. Християнският Бог представлява отвъдно същество, което ще рече нищо; волята за нищо е обявена за святост. („Антихрист“, § 5 ) Затова Ницше се бори в първата книга на „Преоценка на всички ценности“ срещу християнството. Също иска да се бори във втора и в трета книга срещу философията и морала на слабите, които откриват наслада само в ролята си на зависими.
Понеже типът на човека, който Ницше иска да види култивиран, не иска да омаловажава този живот, а го приема с любов и го поставя твърде високо, за да може да вярва, че трябва да бъде изживян само веднъж, затова той „изпитва пламенна страст към вечността“ („Заратустра“, Трета част, „Седемте печата“) и иска този живот да може да се изживява безброй пъти.
Ницше прави своя „Заратустра“ „учителя на вечното възвръщане“. „Вижте, ние знаем, че всички неща се възвръщат вечно, както и ние самите, и че ние вече безброй пъти сме били тук, както и всички неща.“ („Заратустра“, Трета част, „Оздравяващият“) Засега не мога да имам определено мнение за това каква представа свързва Ницше с думите „вечно възвръщане“. Би могло да се каже нещо по-конкретно, когато станат налични Ницшевите бележки към незавършените части на „Воля за власт“ във втория раздел на събраните му съчинения.
към текста >>
14.
1. ФИЛОСОФИЯТА НА НИЦШЕ КАТО ПСИХОПАТОЛОГИЧЕН ПРОБЛЕМ (1900)
GA_5 Фридрих Ницше-борец срещу своето време
Да, три години по-късно, когато завършва гимназията в Шулпфорта, пише: „На Него, на Когото най-много съм благодарен, поднасям първите творби на мисълта си; какво друго мога да Му поднеса като жертва, освен топлото чувство на сърцето си, което възприема по-живо от всякога
любов
та Му, дала ми да преживея най-хубавите часове в живота.
Неприлично е да се показват всичките пет пръста. Малка стойност има това, което може да се докаже“75, казва той през 1888 г. в написаната малко преди болестта му книга „Залезът на кумирите“ (том VIII на Събрани съчинения). Тъй като му липсва това чувство за истина, никога не е водил борбата, която са водили мнозина други, които чрез своето развитие са принудени да се отказват от придобити чрез възпитанието мнения. Когато се конфирмира на седемнадесет години, той е напълно вярващ.
Да, три години по-късно, когато завършва гимназията в Шулпфорта, пише: „На Него, на Когото най-много съм благодарен, поднасям първите творби на мисълта си; какво друго мога да Му поднеса като жертва, освен топлото чувство на сърцето си, което възприема по-живо от всякога любовта Му, дала ми да преживея най-хубавите часове в живота.
Нека ме закриля също и занапред верният Бог! “ (Е. Фьорстер-Ницше: „Животът на Фридрих Ницше, I., стр. 194) За кратко време от вярващ той се превръща в атеист, без вътрешна борба. В спомените си, които издава през 1888 г.
към текста >>
Това е прямо, солидно, добро-душно изразяване пред слушател, който слуша с
любов
.
Шопенхауер отрежда на музиката изключително място сред останалите изкуства. За него другите изкуства са прости отражения на волята, а музиката е непосредствен израз на мировата воля. Шопенхауер никога не е влияел върху Ницше така, че да може да се каже, че последният е станал негов привърженик. В книгата „Шопенхауер като възпитател“ Ницше описва впечатлението, което е получил от учението на песимистичния философ. „Шопенхау-ер говори със себе си или ако човек си представи един слушател, тогава трябва да си представи син, който е наставляван от баща си.
Това е прямо, солидно, добро-душно изразяване пред слушател, който слуша с любов.
Такива писатели ни липсват. Силното задоволство от говоренето ни обгръща при първия звук на неговия глас. Чувстваме се така, сякаш навлизаме в обширна гора, дишаме дълбоко и се чувстваме изключително добре. Въздухът е хомогенен, укрепващ. Една сигурна, неподражаема непринуденост и естественост, каквито имат хора, които са господари на много богат дом.“76 Това естетическо впечатление е решаващо за Ницше-вото отношение към Шопенхауер.
към текста >>
Не, този лош вкус, тази воля за истина, за „истина на всяка цена“, тази младежка лудост в
любов
та към истината ни е опротивяла.“ От това отвръщане от истината възниква Ницшевата омраза към Сократ.
Вижда се, че в Ницше е налице склонността да се усеща една противоположност на житейското благо, здраве, сила и истина. На естественото усещане е присъщо да приеме хармонията, а не една противоположност. При Ницше не се явява въпросът за стойността на истината като потребност на познавателната теория, а като следствие от неговата липса на обективно чувство за истина. Това излиза наяве гротескно в едно изречение, което стои в същото предисловие: „А що се отнася до нашето бъдеще: едва ли човек отново ще се озове по пътеката на онези египетски младежи, които правят нощем храма небезопасен, прегръщат статуи и разбулват всичко, което се държи поради добри основания покрито. Откриват го и искат да го изложат на ярка светлина.
Не, този лош вкус, тази воля за истина, за „истина на всяка цена“, тази младежка лудост в любовта към истината ни е опротивяла.“ От това отвръщане от истината възниква Ницшевата омраза към Сократ.
Стремежът към обективност в този дух има за него нещо отблъскващо. В „Залезът на кумирите“ (1888) това е изразено по най-остър начин. „Сократ произхожда от най-нисши-те слоеве на обществото, от сганта. Известно е колко отвратителен е бил... Сократ е едно недоразумение.“ Да сравним философския скептицизъм на други личности с борбата срещу истината, която води Ницше. Обикновено този скептицизъм е в основата на едно изразено чувство за истина.
към текста >>
15.
2. ЛИЧНОСТТА НА ФРИДРИХ НИЦШЕ И ПСИХОПАТОЛОГИЯТА (1900)
GA_5 Фридрих Ницше-борец срещу своето време
Той казва: „Упреквам милозливите, че лесно губят свян, благоговение и деликатност пред разстоянията.“ Също и за Леопарди е ясно, че е рядкост да се открие поносим човек; той посреща мъката с ирония и горчивина, както Ницше прави това в своята максима: „Слабите и непрокоп-саните трябва да се унищожат: първото изречение на нашата човешка
любов
.
Постоянно се мести, за да търси подходящи места, за да твори. Ницше говори за тези особености на своята природа по следния начин: „След дълга практика, сега, когато усещам климатичните и метеорологичните въздействия върху мен, сякаш съм много фин и надежден инструмент, при едно късо пътуване вече, от Торино до Милано, отчитайки промяната на степента на влажност на въздуха, аз си мисля с ужас за зловещия факт, че последните десет най-опасни години съм пропилявал живота си винаги на неправилни и забранени за мен места. Наумбург, Шулпфорта, Тюринген, Лайпциг, Базел, Венеция - всички те нещастни места за моята физиология...“ С тази извънредна чувствителност е свързано при Леопарди, както и при Ницше, презрението към всички алтруистични чувства. И на двамата им струва доста душевни усилия да понасят хората. От думите на Ницше може да се види, че страхът от силни впечатления преди пътуване, изискващ прекалено много от неговата чувствителност, внушава недоверие към себеотрицателните импулси.
Той казва: „Упреквам милозливите, че лесно губят свян, благоговение и деликатност пред разстоянията.“ Също и за Леопарди е ясно, че е рядкост да се открие поносим човек; той посреща мъката с ирония и горчивина, както Ницше прави това в своята максима: „Слабите и непрокоп-саните трябва да се унищожат: първото изречение на нашата човешка любов.
И трябва да им се помогне за това. (Съчинения, Том VIII, стр. 218) Ницше казва за живота, че е „всъщност заграбване и завладяване на чуждото, коравосърдечие и нараняване на по-слабите, потискане на другите и накрая следва тяхното експлоатиране“ („Отвъд доброто и злото“, § 259) Също и за Леопарди животът представлява непрестанна и ужасяваща борба, в която едните стъпкват другите. Колко много при двамата тези мисли преливат в патологичното, се вижда от напълно ирационалния начин, по който те се проявяват при тях. Те не са подтикнати от логични съображения, като националико-номиста Малтус и философа Хобс, или от акуратни наблюдения, като тези на Дарвин, към мисълта за борбата за съществуване, а от споменатата лесно възбудима чувствителност, която е причината за това, че на всяко външно дразнение се реагира като на враждебна намеса със силна отбранителна реакция.
към текста >>
Самоунищожение, себеобожествяване, себепрезрение - това са нашите осъждане,
любов
и омраза.“ (Съчинения, Том XI, стр. 92)
„Като Вагнер съм дете на това време, само че съм го разбрал и съм се борил срещу себе си. Философът в мен се бореше срещу себе си.“ (Съчинения, Том VIII) В следните думи той описва още по-ясно как усеща раздвоението на своя аз и контраста на мисловните светове: „Който разбира своето време, може да разбере само себе си. Какво друго може да види, ако не самия себе си? Така също човек в другите може да прослави само себе си.
Самоунищожение, себеобожествяване, себепрезрение - това са нашите осъждане, любов и омраза.“ (Съчинения, Том XI, стр. 92)
През есента на 1888 г. Ницше не може да се помири със съдържанието на съчинението „Рихард Вагнер в Байрот“ по друг начин, освен да признае, че не е имал предвид Вагнер, а самия себе си. „Един психолог може да добави, че това, което съм чул в младежките си години в музиката на Вагнер, няма абсолютно нищо общо с Вагнер; че когато съм описвал дионисиевата музика, съм описал това, което аз съм чул; че инстинк-тивно е трябвало да преведа и преобразувам всичко в новия дух, който нося в себе си. Доказателство за това, толкова силно, колкото едно доказателство може да бъде, е моята творба „Вагнер в Байройт“. На всички психологически решаващи места въпросът е само за самия мен.
към текста >>
16.
3. ЛИЧНОСТТА НА ФРИДРИХ НИЦШЕ, ВЪЗПОМЕНАТЕЛНИ ДУМИ (1900)
GA_5 Фридрих Ницше-борец срещу своето време
Гръцката култура, възгледът на Шопенхауер, музикалната драма на Вагнер, знанията на по-новите естествени науки при него освобождават чувства, толкова лични, толкова дълбоки, колкото при други са изживяванията на една силна
любов
на страст.
Природата на същността му го води към висини на духовен живот. Той крачи натам като човек, който се интересува само от същественото в човешкото развитие. Но това съществено го докосва така, както други хора са докосвани от най-интимното в душите им. Както само изцяло лични преживявания обременяват душевността на други, така непосредствено, решаващо през душата му преминават големите културни въпроси, огромните познавателни нужди на времето му. Каквото мнозина от съвременниците му преживяват само с главата, за него се превръща в лично сърдечно преживяване.
Гръцката култура, възгледът на Шопенхауер, музикалната драма на Вагнер, знанията на по-новите естествени науки при него освобождават чувства, толкова лични, толкова дълбоки, колкото при други са изживяванията на една силна любовна страст.
Каквото цялата епоха изживява като надежди и съмнения, като изкушения и радости от познанието, Ницше го изживява на самотна висина по свой особен начин. Той не открива нови идеи, но изстрадва идеите и им се радва по начин, който е различен от този на съвременниците му. Те са натоварени със задачата да изнамират идеи, пред него възниква трудният въпрос как да се живее с тези идеи. Образованието му го прави филолог. Ницше се потапя във великия свят на гръцката духовна култура толкова, че учителят му Ричъл84 го препоръчва със следните думи в университета в Базел, който го ангажира, преди да е приключил своята докторантура: Фридрих Ницше може всичко, което иска.85 Той постига отлични резултати в смисъла на изискванията, поставени пред филолога.
към текста >>
17.
МАЙСТЕР ЕКХАРТ
GA_7 Мистиката в зората на модерния духовен живот и нейното отношение към съвременния светоглед
"човекът, който живее в божията воля и в божията
любов
, за него е истинска радост да върши всички добри неща, които Бог иска, и да изоставя всички лоши неща, които са противни на Бога.
Тя може да доведе своята воля в хармония с моралните идеали само външно. виждащата душа не може да бъде егоистична в този смисъл. Даже ако би искала себе си, тя би искала господството на идеалното; защото тя самата се е превърнала в този идеал. Тя не може вече да иска целите на нисшата природа, защото няма вече нищо общо с тази нисша природа. За виждащата душа да действа в смисъла на моралните идеали не означава никаква принуда, никакво ли отношение.
"човекът, който живее в божията воля и в божията любов, за него е истинска радост да върши всички добри неща, които Бог иска, и да изоставя всички лоши неща, които са противни на Бога.
За не го е невъзможно да изостави нещо, което Бог иска да бъде извършено. Както един човек, чиито нозе са завързани, не може да ходи, така и за човека, който живее в божията воля, е невъзможно да извърши една лоша постъпка." Екхарт сам изрично предупреждава, че казаното от него не може да служи за открит лист на всеки отделен човек, за да върши каквото си ще. Именно по това се познава виждащият, че той не иска вече нищо като отделен човек. "Някои хора казват: Щом имам Бога и божията свобода, аз мога да върша всичко, каквото си искам. Те неправилно разбират тези думи.
към текста >>
Щом искаш да вършиш нещо, което е против Бога и неговата заповед, ти нямаш божията
любов
; ти можеш да измамиш света, че я имаш." Екхарт е убеден, че за душата, която се вглъбява до своята основа, насреща и просиява и съвършената моралност, че тогава всяко логическо разбиране и всяко действане в обикновения смисъл престават и се ражда един съвършено нов ред на човешкия живот.
За не го е невъзможно да изостави нещо, което Бог иска да бъде извършено. Както един човек, чиито нозе са завързани, не може да ходи, така и за човека, който живее в божията воля, е невъзможно да извърши една лоша постъпка." Екхарт сам изрично предупреждава, че казаното от него не може да служи за открит лист на всеки отделен човек, за да върши каквото си ще. Именно по това се познава виждащият, че той не иска вече нищо като отделен човек. "Някои хора казват: Щом имам Бога и божията свобода, аз мога да върша всичко, каквото си искам. Те неправилно разбират тези думи.
Щом искаш да вършиш нещо, което е против Бога и неговата заповед, ти нямаш божията любов; ти можеш да измамиш света, че я имаш." Екхарт е убеден, че за душата, която се вглъбява до своята основа, насреща и просиява и съвършената моралност, че тогава всяко логическо разбиране и всяко действане в обикновения смисъл престават и се ражда един съвършено нов ред на човешкия живот.
"Защото всичко, което умът може да разбере, и всичко, което желанието желае, това не е Бог. Там, където свършва разбирането и желанието, там настъпва тъмнина, там Бог свети. Там в душата се ражда онази сила, която е по-обширна отколкото обширното небе... Блаженството на праведния и блаженството на Бога са едно блаженство; защото там, където праведният е блажен, там Бог е блажен."
към текста >>
18.
АГРИПА ОТ НЕТЕСХАЙМ И ТЕОФРАСТ ПАРАЦЕЛЗИЙ
GA_7 Мистиката в зората на модерния духовен живот и нейното отношение към съвременния светоглед
Такава несправедливост върши към него Мориц Кериер, когато макар и не в зложелателен смисъл казва: "Агрипа изброява много неща, които принадлежат на Слънцето, на Луната, на планетите или неподвижните звезди и се влияят от тях; например сродни със слънцето са огънят, кръвта, лавровото дърво, златото, хризолитът; те предават дарове на слънцето; смелост, веселост, светлина.... Животните имат едно естествено чувство, който се приближава до духа на предсказването до по-висока степен отколкото човешкия ум..... Хората могат да бъдат обвързани за
любов
, за омраза, болест и здраве.
На такива хора духът не показва никакъв дух; затова те го търсят със сетивата. Както виждат да летят облаците във въздуха, така те биха искали да виждат, че летят и духовете. Агрипа от Нетесхайм води борба за една истинска естествена наука, която не иска да обяснява природните явления чрез духовни същества, които бродят в сетивния свят, но която иска да вижда в природата само природни явления, а в духа духовни явления. Естествено Агрипа ще бъде съвсем криво разбран, ако се сравни неговата естествена наука с тази на следващите векове, която разполага със съвършено други опитности. При такова едно сравнение лесно може да изглежда, че това, което почива само на природни отношения или на лъжлива опитност, той го свързва направо с действия на духове.
Такава несправедливост върши към него Мориц Кериер, когато макар и не в зложелателен смисъл казва: "Агрипа изброява много неща, които принадлежат на Слънцето, на Луната, на планетите или неподвижните звезди и се влияят от тях; например сродни със слънцето са огънят, кръвта, лавровото дърво, златото, хризолитът; те предават дарове на слънцето; смелост, веселост, светлина.... Животните имат едно естествено чувство, който се приближава до духа на предсказването до по-висока степен отколкото човешкия ум..... Хората могат да бъдат обвързани за любов, за омраза, болест и здраве.
Така могат да бъдат обвързани крадци, за да не крадат някъде, търговци, за да не търгуват, кораби, мелници, за да не вървят, светкавици, за да не удрят. Това става чрез питиета, мехлеми, образи, пръстени, заклинания; кръвта на хиените е подходяща за подобно използване, всичко това напомня за шекспировия казан на магьосниците. "Не, то напомня за подобно нещо, когато правилно разберем Агрипа. Естествено той е вярвал в неща, в които хората от неговата епоха не можели да се съмняват. Но ние също вършим това днес по отношение на това, което днес важи като "факти".
към текста >>
Не съществува никакъв "дух на природата", който да може да изрази по-възвишени истини, отколкото сами те велики творения на природата, когато нашата душа се свърже с
любов
с тази природа и в интимно общение с нея слуша нейните тайни.
Нещо остава като остатък: Нещо се разтваря или изгаря. За не го остатъкът е сол, разтворимото /течното/ е живак; това, което изгаря, то се нарича сяра. Който не вижда по-далече от подобни природни процеси, с него те могат да оставят студен като материални-бездушни неща; който иска на всяка цена да обхване духа със сетивата, той ще насели тези процеси с всички възможни душевни същества. Обаче който, както Парацелзий, знае да ги разглежда във връзка с Цялото, което разкрива своята тайна във вътрешността на човека, той ги взема такива, каквито те се предлагат на сетивата; той не ги тълкува; защото така, както природните процеси стоят пред нас в тяхната действителност, те разкриват по свой начин загадката на съществуването. Това, което тези природни процеси имат да разкрият чрез своята сетивна действителност от душата на човека, за онзи, който се стреми към висшето познание, то стои по-високо отколкото всички свръхестествени чудеса, които човек може да измисли или да направи да му се изявят относно техния пред полагаем "Дух".
Не съществува никакъв "дух на природата", който да може да изрази по-възвишени истини, отколкото сами те велики творения на природата, когато нашата душа се свърже с любов с тази природа и в интимно общение с нея слуша нейните тайни.
Такава любов, такова приятелство търсеше Парацелзий с природата.
към текста >>
Такава
любов
, такова приятелство търсеше Парацелзий с природата.
За не го остатъкът е сол, разтворимото /течното/ е живак; това, което изгаря, то се нарича сяра. Който не вижда по-далече от подобни природни процеси, с него те могат да оставят студен като материални-бездушни неща; който иска на всяка цена да обхване духа със сетивата, той ще насели тези процеси с всички възможни душевни същества. Обаче който, както Парацелзий, знае да ги разглежда във връзка с Цялото, което разкрива своята тайна във вътрешността на човека, той ги взема такива, каквито те се предлагат на сетивата; той не ги тълкува; защото така, както природните процеси стоят пред нас в тяхната действителност, те разкриват по свой начин загадката на съществуването. Това, което тези природни процеси имат да разкрият чрез своята сетивна действителност от душата на човека, за онзи, който се стреми към висшето познание, то стои по-високо отколкото всички свръхестествени чудеса, които човек може да измисли или да направи да му се изявят относно техния пред полагаем "Дух". Не съществува никакъв "дух на природата", който да може да изрази по-възвишени истини, отколкото сами те велики творения на природата, когато нашата душа се свърже с любов с тази природа и в интимно общение с нея слуша нейните тайни.
Такава любов, такова приятелство търсеше Парацелзий с природата.
към текста >>
19.
ПРЕДГОВОР КЪМ БЪЛГАРСКОТО ИЗДАНИЕ
GA_8 Християнството като мистичен факт
Така например, под това да бъдеш християнин се разбира нещо като морално благополучие, което намира своето най-пълно покритие в понятия като себеотричане, толерантност, страхопочитание и
любов
към ближния.
Според него усещането за святото е истинската основа за съществуването на религиозното, а това е перманентно присъстващият спомен за Началото онова, от което човек се е откъснал, а именно от Вечното, Божественото, от Духовното. Без способността за този спомен, без изживяването на святото човекът би останал индиферентен към различните явления в света. След победния ход на материалистическия светоглед човечеството е склонно да възприема религиозното, святото само като една степен от развитието на съзнанието. Това, че религиозното усещане е исконна субстанция, един основен елемент в структурата на съзнанието ще бъде разбрано едва по- късно. Снижаване на религиозното усещане до определени цели е типичен белег на модерното време.
Така например, под това да бъдеш християнин се разбира нещо като морално благополучие, което намира своето най-пълно покритие в понятия като себеотричане, толерантност, страхопочитание и любов към ближния.
Но дали наистина това е така, дали най-дълбокият смисъл на християнството се изчерпва само с това? Колкото важен и значим да е един етически възглед между другото, той се среща и при отявлените гностици, а също и сред атеистите все пак възниква въпросът: дали един такъв възглед за християнството не представлява минимализиране и омаловажаване на онези големи картини, които ни представят Старият и Новият завет? Тайната вечеря, Разпятието и смъртта на Христос, неговото Възкресение, явлението на Петдесятница не са ли всички те израз на много по-висши и обхватни процеси, които за да бъдат разбрани истински е необходима съвсем друга степен на виждане, мислене, изживяване и преценка? Рудолф Щайнер описва и тълкува подробно в множество свои лекции и реферати (издадени днес на най-различни езици, предимно на немски, английски и френски) какво значение имат някои сцени от Евангелията и от Стария завет. Тези сцени могат да станат едно вътрешно изживяване само когато са налице определени предпоставки за вникване в същността на християнството или още по-точно на Христовия импулс.
към текста >>
20.
МИСТЕРИИ И МИСТЕРИЙНА МЪДРОСТ
GA_8 Християнството като мистичен факт
Мистът схващаше в един висш смисъл думите: „Бог е
любов
".
Къде е Бог? Този беше въпросът, който изникваше пред душата на миста. Бог не е тук, но природата е тук. Той трябва да бъде намерен в природата. В нея е намерил той своя омагьосан гроб.
Мистът схващаше в един висш смисъл думите: „Бог е любов".
Защото Бог е довел тази любов до външна проява. Той е отдал себе си в безгранична Любов; той се е разлял и раздробил в разнообразието на природните неща; те живеят, но не и той в тях. Той почива в тях. Но човек може да го пробуди в себе си, като освободи и разшири познанието си за Бога. И сега човек поглежда в себе си.
към текста >>
Защото Бог е довел тази
любов
до външна проява.
Този беше въпросът, който изникваше пред душата на миста. Бог не е тук, но природата е тук. Той трябва да бъде намерен в природата. В нея е намерил той своя омагьосан гроб. Мистът схващаше в един висш смисъл думите: „Бог е любов".
Защото Бог е довел тази любов до външна проява.
Той е отдал себе си в безгранична Любов; той се е разлял и раздробил в разнообразието на природните неща; те живеят, но не и той в тях. Той почива в тях. Но човек може да го пробуди в себе си, като освободи и разшири познанието си за Бога. И сега човек поглежда в себе си. Божественото действува в неговото душа като скрита творческа сила, като сила, лишена още от съществувание.
към текста >>
Той е отдал себе си в безгранична
Любов
; той се е разлял и раздробил в разнообразието на природните неща; те живеят, но не и той в тях.
Бог не е тук, но природата е тук. Той трябва да бъде намерен в природата. В нея е намерил той своя омагьосан гроб. Мистът схващаше в един висш смисъл думите: „Бог е любов". Защото Бог е довел тази любов до външна проява.
Той е отдал себе си в безгранична Любов; той се е разлял и раздробил в разнообразието на природните неща; те живеят, но не и той в тях.
Той почива в тях. Но човек може да го пробуди в себе си, като освободи и разшири познанието си за Бога. И сега човек поглежда в себе си. Божественото действува в неговото душа като скрита творческа сила, като сила, лишена още от съществувание. В тази душа има едно място, в което омагьосаният Бог може да оживее, да възкръсне.
към текста >>
21.
ПЛАТОН КАТО МИСТИК
GA_8 Християнството като мистичен факт
Следователно, не е ли присъщо благоразумието само на онези, които не ценят тялото, а живеят в
любов
към мъдростта?
Кой е храбър? пита Сократ. Онзи е храбър, който следва не своето тяло, а изискванията на своя Дух, дори и тогава, когато тези изисквания застрашават тялото. А кой е благоразумен? Не означава ли това качество „да не си завладян от желанията, а да си независим спрямо тях?
Следователно, не е ли присъщо благоразумието само на онези, които не ценят тялото, а живеят в любов към мъдростта?
" Според мнението на Сократ, така е и с всички други добродетели. Сократ пристъпва и към охарактеризирането на разумното познание. Какво означава изобщо познанието? Несъмнено, ние стигаме до познанието чрез това, че си образуваме съждения. Но да допуснем, че си образувам едно съждение върху даден предмет; например, казвам си: това, което стои там пред мен е едно дърво.
към текста >>
А тялото е подобно на човешкото, смъртното, неразумното, многообразното и умиращото... Следователно, ако това е така, душата отива към лишеното от форма и подобно на нея, към Божественото, Безсмъртното, Разумното, където тя живее в блаженство, освободена от грешки и незнание, от страх и дива
любов
, и от всички други човешки злини, за да живее наистина, както казват посветените, през останалото време с Бога."
За една друга световна сграда биха могли да важат такива условия, щото съвременните математически истини да бъдат неприложими, въпреки това в себе си те биха останали верни. Само когато душата е сама със себе си, само тогава тя може да породи в себе си такива вечни истини. Следователно, душата е сродна с истината, с вечното, а не с временното, илюзорното. Ето защо Сократ казва: „- Когато душата съзерцава чрез себе си, тогава тя се издига до чистото и безсмъртното, винаги до подобното на себе си Битие; чувствувайки се сродна нему, тя се свързва с него винаги, когато има възможност да остане сама със себе си. Тогава тя си отпочива от своето заблуждение и има също връзка с „винаги подобното", защото го докосва и това нейно състояние се нарича именно разумност... Погледни сега, не следва ли от всичко казано, че душата има най-голямо сходство с Божественото, Безсмъртното, Разумното, Единородното, Неизчезващото?
А тялото е подобно на човешкото, смъртното, неразумното, многообразното и умиращото... Следователно, ако това е така, душата отива към лишеното от форма и подобно на нея, към Божественото, Безсмъртното, Разумното, където тя живее в блаженство, освободена от грешки и незнание, от страх и дива любов, и от всички други човешки злини, за да живее наистина, както казват посветените, през останалото време с Бога."
Не е тук наша задача да покажем всички пътища, по които Сократ води своите приятели към вечността. Всички те дишат същия Дух. Всички трябва да покажат, че човек намира нещо друго, когато върви по пътищата на преходното сетивно възприятие, а не това, когато неговия Дух е сам със себе си. Именно към тази първична природа на духовния свят насочва Сократ онези, които го слушат. Когато го намират, те сами виждат с духовните очи, че той е вечен.
към текста >>
„Когато духът, обзет от
любов
та, поема своя полет в най-свещеното, с радостен замах, божествено окрилен, той забравя всичко друго, както и самия себе си.
Понякога, когато исках да запиша по обикновен начин моите философски мисли и ясно виждах какво би трябвало да изтъкна, аз намирах духа си безплоден и вцепенен, така че без да завърша нещо, трябваше да се откажа от своето намерение и се отдавах на едно празно мечтателство. Но същевременно аз се учудвах на тайнствената сила, която придава реалност на мисълта, способна да отваря и затваря глъбините на душата. Друг път започвах с празно съзнание и внезапно стигах до просветление, като мислите падаха невидимо отгоре подобно на снежинки или на семена и ме обхващаше и одухотворяваше един вид божествена сила, така че не знаех къде съм, кой е при мен, кой съм аз самият, какво говоря и какво пиша: защото сега мисълта течеше леко, притежавах чудна светлина, остър поглед, ясно овладяване на материята, като че сега вътрешното око можеше да познае всичко с най-голяма яснота." Това е описанието на един вид познание, изложено по начин, от който виждаме, че който върви по този път, той съзнава: Когато Логосът оживее в него, той се слива с Божественото. Това е изразено ясно с думите:
„Когато духът, обзет от любовта, поема своя полет в най-свещеното, с радостен замах, божествено окрилен, той забравя всичко друго, както и самия себе си.
Изпълнен само с диханието на Този, на когото е спътник и служител, той диша само неговия живот и му принася в жертва най-свещената и най-девствена добродетел." За Филон съществуват само два пътя. Или човек следва сетивното, това, което възприятието и умът предлагат и тогава той се ограничава в своята личност, откъсва се от Космоса; или пък става съзнателен за великата космическа Сила и тогава в личността си той изживява Вечното. „Които иска да избегне Бога, той пада в собствените си ръце, защото две неща трябва да вземем под внимание: Всемирният Дух, който е Бог и нашият собствен Дух; този последният, ако иска да избяга от себе си, отива при Всемирния Дух; защото който се издига над своя собствен Дух, си казва, че този Дух е нищо и свързва всичко с Бога; но който се отклонява от Бога, премахва тази първооснова и поставя самия себе си в основата на всичко, което става." Платоническият мироглед иска да бъде едно познание, което по самото си естество е религия.
към текста >>
Едно „посвещение" представлява и Платоновият „Диалог за
Любов
та" или „Симпозион".
Личността е само бледо копие на този висш човек. В самия човек се ражда превъзхождащият, при човекът. И с това в Платоновата философия отново е изразена една мистерийна тайна. Църковният отец Иполит загатва за тази тайна: „Тази е великата тайна на самотракеца (пазителя на определен мистериен култ), която не може да се изкаже и коя то само посветените познават. И те могат да разкажат много неща за Адам, когото те считат за свой праотец и всемирен човек."
Едно „посвещение" представлява и Платоновият „Диалог за Любовта" или „Симпозион".
Тук Любовта се явява като предвестница на Мъдростта. Ако Мъдростта, вечното Слово (Логосът) е Синът на Вечния творец на света, то Любовта има майчинско отношение към този Логос. Преди да проблесне една сияйна искра от светлината на мъдростта в човешката душа, съществува един смътен стремеж, едно влечение към Божественото. То трябва несъзнателно да тласне човека към онова, което после, издигнато в съзнанието, съставлява неговото най-висше щастие. Това, което за Хераклит се явява като Демон в човека, с него се свързва и представата за любовта.
към текста >>
Тук
Любов
та се явява като предвестница на Мъдростта.
В самия човек се ражда превъзхождащият, при човекът. И с това в Платоновата философия отново е изразена една мистерийна тайна. Църковният отец Иполит загатва за тази тайна: „Тази е великата тайна на самотракеца (пазителя на определен мистериен култ), която не може да се изкаже и коя то само посветените познават. И те могат да разкажат много неща за Адам, когото те считат за свой праотец и всемирен човек." Едно „посвещение" представлява и Платоновият „Диалог за Любовта" или „Симпозион".
Тук Любовта се явява като предвестница на Мъдростта.
Ако Мъдростта, вечното Слово (Логосът) е Синът на Вечния творец на света, то Любовта има майчинско отношение към този Логос. Преди да проблесне една сияйна искра от светлината на мъдростта в човешката душа, съществува един смътен стремеж, едно влечение към Божественото. То трябва несъзнателно да тласне човека към онова, което после, издигнато в съзнанието, съставлява неговото най-висше щастие. Това, което за Хераклит се явява като Демон в човека, с него се свързва и представата за любовта. В „Симпозион" се изказват върху Любовта хора от най-различни съсловия и с най-различни схващания за живота: Всекидневният човек, политикът, ученият, авторът на комедии Аристофан и сериозният поет Агатон.
към текста >>
Ако Мъдростта, вечното Слово (Логосът) е Синът на Вечния творец на света, то
Любов
та има майчинско отношение към този Логос.
И с това в Платоновата философия отново е изразена една мистерийна тайна. Църковният отец Иполит загатва за тази тайна: „Тази е великата тайна на самотракеца (пазителя на определен мистериен култ), която не може да се изкаже и коя то само посветените познават. И те могат да разкажат много неща за Адам, когото те считат за свой праотец и всемирен човек." Едно „посвещение" представлява и Платоновият „Диалог за Любовта" или „Симпозион". Тук Любовта се явява като предвестница на Мъдростта.
Ако Мъдростта, вечното Слово (Логосът) е Синът на Вечния творец на света, то Любовта има майчинско отношение към този Логос.
Преди да проблесне една сияйна искра от светлината на мъдростта в човешката душа, съществува един смътен стремеж, едно влечение към Божественото. То трябва несъзнателно да тласне човека към онова, което после, издигнато в съзнанието, съставлява неговото най-висше щастие. Това, което за Хераклит се явява като Демон в човека, с него се свързва и представата за любовта. В „Симпозион" се изказват върху Любовта хора от най-различни съсловия и с най-различни схващания за живота: Всекидневният човек, политикът, ученият, авторът на комедии Аристофан и сериозният поет Агатон. Всеки един от тях има своите възгледи за Любовта, съобразно с опитностите, свързани с положение то му в живота.
към текста >>
Това, което за Хераклит се явява като Демон в човека, с него се свързва и представата за
любов
та.
Едно „посвещение" представлява и Платоновият „Диалог за Любовта" или „Симпозион". Тук Любовта се явява като предвестница на Мъдростта. Ако Мъдростта, вечното Слово (Логосът) е Синът на Вечния творец на света, то Любовта има майчинско отношение към този Логос. Преди да проблесне една сияйна искра от светлината на мъдростта в човешката душа, съществува един смътен стремеж, едно влечение към Божественото. То трябва несъзнателно да тласне човека към онова, което после, издигнато в съзнанието, съставлява неговото най-висше щастие.
Това, което за Хераклит се явява като Демон в човека, с него се свързва и представата за любовта.
В „Симпозион" се изказват върху Любовта хора от най-различни съсловия и с най-различни схващания за живота: Всекидневният човек, политикът, ученият, авторът на комедии Аристофан и сериозният поет Агатон. Всеки един от тях има своите възгледи за Любовта, съобразно с опитностите, свързани с положение то му в живота. Така, както те се изказват, става явно на каква степен стои техния „Демон". Чрез Любовта едно същество е привлечено към друго. Разнообразието, множеството на нещата, в което е разлято божественото единство, се стреми към хармония чрез Любовта.
към текста >>
В „Симпозион" се изказват върху
Любов
та хора от най-различни съсловия и с най-различни схващания за живота: Всекидневният човек, политикът, ученият, авторът на комедии Аристофан и сериозният поет Агатон.
Тук Любовта се явява като предвестница на Мъдростта. Ако Мъдростта, вечното Слово (Логосът) е Синът на Вечния творец на света, то Любовта има майчинско отношение към този Логос. Преди да проблесне една сияйна искра от светлината на мъдростта в човешката душа, съществува един смътен стремеж, едно влечение към Божественото. То трябва несъзнателно да тласне човека към онова, което после, издигнато в съзнанието, съставлява неговото най-висше щастие. Това, което за Хераклит се явява като Демон в човека, с него се свързва и представата за любовта.
В „Симпозион" се изказват върху Любовта хора от най-различни съсловия и с най-различни схващания за живота: Всекидневният човек, политикът, ученият, авторът на комедии Аристофан и сериозният поет Агатон.
Всеки един от тях има своите възгледи за Любовта, съобразно с опитностите, свързани с положение то му в живота. Така, както те се изказват, става явно на каква степен стои техния „Демон". Чрез Любовта едно същество е привлечено към друго. Разнообразието, множеството на нещата, в което е разлято божественото единство, се стреми към хармония чрез Любовта. Следователно в Любовта има нещо Божествено.
към текста >>
Всеки един от тях има своите възгледи за
Любов
та, съобразно с опитностите, свързани с положение то му в живота.
Ако Мъдростта, вечното Слово (Логосът) е Синът на Вечния творец на света, то Любовта има майчинско отношение към този Логос. Преди да проблесне една сияйна искра от светлината на мъдростта в човешката душа, съществува един смътен стремеж, едно влечение към Божественото. То трябва несъзнателно да тласне човека към онова, което после, издигнато в съзнанието, съставлява неговото най-висше щастие. Това, което за Хераклит се явява като Демон в човека, с него се свързва и представата за любовта. В „Симпозион" се изказват върху Любовта хора от най-различни съсловия и с най-различни схващания за живота: Всекидневният човек, политикът, ученият, авторът на комедии Аристофан и сериозният поет Агатон.
Всеки един от тях има своите възгледи за Любовта, съобразно с опитностите, свързани с положение то му в живота.
Така, както те се изказват, става явно на каква степен стои техния „Демон". Чрез Любовта едно същество е привлечено към друго. Разнообразието, множеството на нещата, в което е разлято божественото единство, се стреми към хармония чрез Любовта. Следователно в Любовта има нещо Божествено. Ето защо всеки може да я разбере дотолкова, доколкото той участвува в Божественото.
към текста >>
Чрез
Любов
та едно същество е привлечено към друго.
То трябва несъзнателно да тласне човека към онова, което после, издигнато в съзнанието, съставлява неговото най-висше щастие. Това, което за Хераклит се явява като Демон в човека, с него се свързва и представата за любовта. В „Симпозион" се изказват върху Любовта хора от най-различни съсловия и с най-различни схващания за живота: Всекидневният човек, политикът, ученият, авторът на комедии Аристофан и сериозният поет Агатон. Всеки един от тях има своите възгледи за Любовта, съобразно с опитностите, свързани с положение то му в живота. Така, както те се изказват, става явно на каква степен стои техния „Демон".
Чрез Любовта едно същество е привлечено към друго.
Разнообразието, множеството на нещата, в което е разлято божественото единство, се стреми към хармония чрез Любовта. Следователно в Любовта има нещо Божествено. Ето защо всеки може да я разбере дотолкова, доколкото той участвува в Божественото. След като хора с различни степени на зрялост излагат своите мисли върху Любовта, думата взема Сократ. Той разглежда Любовта като човек на познанието.
към текста >>
Разнообразието, множеството на нещата, в което е разлято божественото единство, се стреми към хармония чрез
Любов
та.
Това, което за Хераклит се явява като Демон в човека, с него се свързва и представата за любовта. В „Симпозион" се изказват върху Любовта хора от най-различни съсловия и с най-различни схващания за живота: Всекидневният човек, политикът, ученият, авторът на комедии Аристофан и сериозният поет Агатон. Всеки един от тях има своите възгледи за Любовта, съобразно с опитностите, свързани с положение то му в живота. Така, както те се изказват, става явно на каква степен стои техния „Демон". Чрез Любовта едно същество е привлечено към друго.
Разнообразието, множеството на нещата, в което е разлято божественото единство, се стреми към хармония чрез Любовта.
Следователно в Любовта има нещо Божествено. Ето защо всеки може да я разбере дотолкова, доколкото той участвува в Божественото. След като хора с различни степени на зрялост излагат своите мисли върху Любовта, думата взема Сократ. Той разглежда Любовта като човек на познанието. За него тя не е никакъв Бог.
към текста >>
Следователно в
Любов
та има нещо Божествено.
В „Симпозион" се изказват върху Любовта хора от най-различни съсловия и с най-различни схващания за живота: Всекидневният човек, политикът, ученият, авторът на комедии Аристофан и сериозният поет Агатон. Всеки един от тях има своите възгледи за Любовта, съобразно с опитностите, свързани с положение то му в живота. Така, както те се изказват, става явно на каква степен стои техния „Демон". Чрез Любовта едно същество е привлечено към друго. Разнообразието, множеството на нещата, в което е разлято божественото единство, се стреми към хармония чрез Любовта.
Следователно в Любовта има нещо Божествено.
Ето защо всеки може да я разбере дотолкова, доколкото той участвува в Божественото. След като хора с различни степени на зрялост излагат своите мисли върху Любовта, думата взема Сократ. Той разглежда Любовта като човек на познанието. За него тя не е никакъв Бог. Обаче тя е нещо, което води човека към Бога.
към текста >>
След като хора с различни степени на зрялост излагат своите мисли върху
Любов
та, думата взема Сократ.
Така, както те се изказват, става явно на каква степен стои техния „Демон". Чрез Любовта едно същество е привлечено към друго. Разнообразието, множеството на нещата, в което е разлято божественото единство, се стреми към хармония чрез Любовта. Следователно в Любовта има нещо Божествено. Ето защо всеки може да я разбере дотолкова, доколкото той участвува в Божественото.
След като хора с различни степени на зрялост излагат своите мисли върху Любовта, думата взема Сократ.
Той разглежда Любовта като човек на познанието. За него тя не е никакъв Бог. Обаче тя е нещо, което води човека към Бога. Ерос, Любовта за него не е никакъв Бог. Защото Бог е съвършен, следователно той притежава Красивото и Доброто.
към текста >>
Той разглежда
Любов
та като човек на познанието.
Чрез Любовта едно същество е привлечено към друго. Разнообразието, множеството на нещата, в което е разлято божественото единство, се стреми към хармония чрез Любовта. Следователно в Любовта има нещо Божествено. Ето защо всеки може да я разбере дотолкова, доколкото той участвува в Божественото. След като хора с различни степени на зрялост излагат своите мисли върху Любовта, думата взема Сократ.
Той разглежда Любовта като човек на познанието.
За него тя не е никакъв Бог. Обаче тя е нещо, което води човека към Бога. Ерос, Любовта за него не е никакъв Бог. Защото Бог е съвършен, следователно той притежава Красивото и Доброто. Но Ерос е само желанието за Красивото и Доброто.
към текста >>
Ерос,
Любов
та за него не е никакъв Бог.
Ето защо всеки може да я разбере дотолкова, доколкото той участвува в Божественото. След като хора с различни степени на зрялост излагат своите мисли върху Любовта, думата взема Сократ. Той разглежда Любовта като човек на познанието. За него тя не е никакъв Бог. Обаче тя е нещо, което води човека към Бога.
Ерос, Любовта за него не е никакъв Бог.
Защото Бог е съвършен, следователно той притежава Красивото и Доброто. Но Ерос е само желанието за Красивото и Доброто. Следователно, той стои между човека и Бога. Той е един „Демон", един посредник между Земното и Божественото. Забележително е, че Сократ твърди как той не споделя своите собствени мисли, когато говори за Любовта.
към текста >>
Забележително е, че Сократ твърди как той не споделя своите собствени мисли, когато говори за
Любов
та.
Ерос, Любовта за него не е никакъв Бог. Защото Бог е съвършен, следователно той притежава Красивото и Доброто. Но Ерос е само желанието за Красивото и Доброто. Следователно, той стои между човека и Бога. Той е един „Демон", един посредник между Земното и Божественото.
Забележително е, че Сократ твърди как той не споделя своите собствени мисли, когато говори за Любовта.
Той заявява, че само разказва това, което една жена му е дала като откровение върху Любовта. Той стига до представата за Любовта чрез едно гадателно изкуство. Жрицата Диотима пробужда у Сократ това, което е демоничната сила в него и което трябва да го доведе до Божественото. Тя го „посвещава". Тази особеност в „Симпозион" е многозначителна.
към текста >>
Той заявява, че само разказва това, което една жена му е дала като откровение върху
Любов
та.
Защото Бог е съвършен, следователно той притежава Красивото и Доброто. Но Ерос е само желанието за Красивото и Доброто. Следователно, той стои между човека и Бога. Той е един „Демон", един посредник между Земното и Божественото. Забележително е, че Сократ твърди как той не споделя своите собствени мисли, когато говори за Любовта.
Той заявява, че само разказва това, което една жена му е дала като откровение върху Любовта.
Той стига до представата за Любовта чрез едно гадателно изкуство. Жрицата Диотима пробужда у Сократ това, което е демоничната сила в него и което трябва да го доведе до Божественото. Тя го „посвещава". Тази особеност в „Симпозион" е многозначителна. Трябва да запитаме: - Коя е тази „мъдра жена", която пробужда Демона в Сократ?
към текста >>
Той стига до представата за
Любов
та чрез едно гадателно изкуство.
Но Ерос е само желанието за Красивото и Доброто. Следователно, той стои между човека и Бога. Той е един „Демон", един посредник между Земното и Божественото. Забележително е, че Сократ твърди как той не споделя своите собствени мисли, когато говори за Любовта. Той заявява, че само разказва това, което една жена му е дала като откровение върху Любовта.
Той стига до представата за Любовта чрез едно гадателно изкуство.
Жрицата Диотима пробужда у Сократ това, което е демоничната сила в него и което трябва да го доведе до Божественото. Тя го „посвещава". Тази особеност в „Симпозион" е многозначителна. Трябва да запитаме: - Коя е тази „мъдра жена", която пробужда Демона в Сократ? Не трябва да считаме това само като едно поетично хрумване.
към текста >>
22.
МИСТЕРИЙНАТА МЪДРОСТ И МИТЪТ
GA_8 Християнството като мистичен факт
Той противопоставя две сили, които в този свят на битието причиняват развитието и умирането:
Любов
та и Борбата.
В Египет са гробовете на Озирис. Тук и там, на много места, е трябвало да бъдат погребани разкъсаните части на Бога. Обаче самият Озирис възкръснал от под земния свят и победил Тифон; един лъч от него озарил Изида и тя родила Харпократ или Хорус. Сега нека сравним този мит с възгледа на гръцкия философ Емпедокъл (490 -430 пр. Хр.). Той приема, че някога първичното Същество, Бог, се е раздробило в четирите елемента огън, вода, земя и въздух или в множеството на битието.
Той противопоставя две сили, които в този свят на битието причиняват развитието и умирането: Любовта и Борбата.
За елементите Емпедокъл казва: „Те самите остават същите, но комбинирайки се, Те стават човеци и всички безброй други същества, Които ту под силата на Любовта се съединяват в живи форми, Ту чрез омразата и борбата отново се разделят."
към текста >>
Които ту под силата на
Любов
та се съединяват в живи форми,
Той приема, че някога първичното Същество, Бог, се е раздробило в четирите елемента огън, вода, земя и въздух или в множеството на битието. Той противопоставя две сили, които в този свят на битието причиняват развитието и умирането: Любовта и Борбата. За елементите Емпедокъл казва: „Те самите остават същите, но комбинирайки се, Те стават човеци и всички безброй други същества,
Които ту под силата на Любовта се съединяват в живи форми,
Ту чрез омразата и борбата отново се разделят." Следователно, какво са, според Емпедокъл, нещата на света? Те са различно примесените елементи. Те са могли да бъдат създадени само чрез това, че Първичното-Едно се е раздробило на четири същества. Това Първично-Едно се е раздробило следователно в елементите на света.
към текста >>
Смес от части на Бога, произлязла в своята структура чрез
Любов
та и Омразата.
Това Първично-Едно се е раздробило следователно в елементите на света. Когато пред нас имаме един предмет, той представлява част от разлятото Божество. Но това Божество е скрито в него. То е трябвало първо да умре, за да могат да се родят нещата. А какво представляват тези неща?
Смес от части на Бога, произлязла в своята структура чрез Любовта и Омразата.
Емпедокъл казва ясно: „Доказателство за това е устройството на човешките съставни части, Първо чрез Любовта веществата се свързват в едно. Всички, каквито тялото притежава в своя разцвет, След това разкъсани едно от друго чрез раздора и борбата,
към текста >>
Първо чрез
Любов
та веществата се свързват в едно.
То е трябвало първо да умре, за да могат да се родят нещата. А какво представляват тези неща? Смес от части на Бога, произлязла в своята структура чрез Любовта и Омразата. Емпедокъл казва ясно: „Доказателство за това е устройството на човешките съставни части,
Първо чрез Любовта веществата се свързват в едно.
Всички, каквито тялото притежава в своя разцвет, След това разкъсани едно от друго чрез раздора и борбата, Те отново скитат отделно по крайнините на живота. Същото става и с растенията и обитаващите водите риби, С горския дивеч и носените от крила птици."
към текста >>
Емпедокъл мислел, че мъдрецът отново намира Божественото праединство, което е омагьосано в света, погълнато в
Любов
та и
Всички, каквито тялото притежава в своя разцвет, След това разкъсани едно от друго чрез раздора и борбата, Те отново скитат отделно по крайнините на живота. Същото става и с растенията и обитаващите водите риби, С горския дивеч и носените от крила птици."
Емпедокъл мислел, че мъдрецът отново намира Божественото праединство, което е омагьосано в света, погълнато в Любовта и
Омразата. Но когато човек намира Божественото, той сам трябва да е нещо божествено. Защото Емпедокъл е на мнение, че подобното може да бъде познато само от подобно нему. Неговото убеждение за познанието е изразено в Гьотевите думи: „Ако окото не беше от слънчево естество, Как бихме могли да виждаме светлината?
към текста >>
Той трябва отново да го намери като Хорус (Син Божи, Логос, Мъдрост) в противоположността между Борбата (Тифон) и
Любов
та (Изида).
Тези мисли за света и човека, които надвишават сетивната опитност, мистът можел да намери в мита за Озирис. Божествената творческа сила е разлята в света. Тя се явява под формата на четирите елемента. Бог (Озирис) е умъртвен. Човекът със своето познание, което е от божествено естество, трябва отново да го възкреси.
Той трябва отново да го намери като Хорус (Син Божи, Логос, Мъдрост) в противоположността между Борбата (Тифон) и Любовта (Изида).
Самият Емпедокъл изразява в гръцка форма своето основно убеждение, служейки си с представи, които са сходни с мита. Любовта е Афродита, Нейкос Борбата. Те свързват и разделят елементите. Представянето на един мит в такъв стил, какъвто виждаме тук, не трябва да бъде смесвано с едно чисто символично или даже алегорично тълкуване на митовете. Тук ние не разбираме такова тълкуване.
към текста >>
Любов
та е Афродита, Нейкос Борбата.
Тя се явява под формата на четирите елемента. Бог (Озирис) е умъртвен. Човекът със своето познание, което е от божествено естество, трябва отново да го възкреси. Той трябва отново да го намери като Хорус (Син Божи, Логос, Мъдрост) в противоположността между Борбата (Тифон) и Любовта (Изида). Самият Емпедокъл изразява в гръцка форма своето основно убеждение, служейки си с представи, които са сходни с мита.
Любовта е Афродита, Нейкос Борбата.
Те свързват и разделят елементите. Представянето на един мит в такъв стил, какъвто виждаме тук, не трябва да бъде смесвано с едно чисто символично или даже алегорично тълкуване на митовете. Тук ние не разбираме такова тълкуване. Образите, от които е съставен митът, не са измислени символи на абстрактни истини, а действителни душевни изживявания на посветения. Последният изживява образите с духовните възприемателни органи, както нормалният човек изживява сетивните представи с помощта на очите и ушите.
към текста >>
За Язон Медея става това, което беше Диотима за Сократ, а именно учителката на
Любов
та.
То принадлежи на човека. Но той е откъснат от него. Разделя го именно неговата низша природа. Само когато човек побеждава, приспива тази низша природа, той може да придобие отново Вечното. Той може да постигне това, когато неговото собствено съзнание (Медея) му дойде на помощ със своята магична сила.
За Язон Медея става това, което беше Диотима за Сократ, а именно учителката на Любовта.
Собствената мъдрост на човека притежава магичната сила, за да постигне той Божественото след побеждаването на преходното. От низшата природа може да се роди само низше-човешкото, въоръжените мъже, които са победени чрез духовната сила, съветът на Медея. Но и когато човек е намерил Вечното в себе си, той все още не е в пълна сигурност. Той трябва да пожертвува една част от своето съзнание (Абсиртус). Така изисква сетивният свят, който ние можем да схванем само под многообразна форма (раздробен).
към текста >>
23.
ЕГИПЕТСКАТА МИСТЕРИЙНА МЪДРОСТ
GA_8 Християнството като мистичен факт
Любов
та в неговата душа (Изис, Изида) трябва да се грижи за частите на умъртвения Озирис и тогава се ражда висшата природа, вечната душа (Хорус), която може да достигне състоянието Озирис.
Истинският Озирис е в човешката душа. Отначало тази душа е преходна. Но преходното е предопределено да роди Вечното. Ето защо човек трябва да се разглежда като гробница на Озирис. Низшата природа (Тифон) е убила в него висшата.
Любовта в неговата душа (Изис, Изида) трябва да се грижи за частите на умъртвения Озирис и тогава се ражда висшата природа, вечната душа (Хорус), която може да достигне състоянието Озирис.
Човек, който се стреми към най-висшия живот, трябва микрокосмично да повтори в себе си макрокосмичния миров процес на Озирис. Този е смисълът на египетското „посвещение". Това, което Платон описва като космичен процес: че Творецът е разпънал мировата душа на кръст върху мировото тяло и че мировият процес е едно освобождение на окованата на кръста мирова душа, трябвало да стане в малък мащаб и с човека, ако той иска да се удостои с живота на Озирис. Посвещаващият се трябваше да се развие така, че неговото душевно изживяване, неговото превръщане в Озирис да се слее с космичния процес на Озирис. Ако бихме могли да надникнем в светилищата на посвещението, където хората би ли подлагани на „превръщането в Озирис", бихме могли да видим, че тези процеси представляват в микрокосмичен вид – един миров процес на развитие.
към текста >>
Той показва, че Майя ще роди един божествен човек, който „ще разположи съществата към
любов
и приятелство и ще ги съедини в тясна връзка".
Известен е паралелизмът между биографията на Буда и тази на Исус. В своята книга „Буда и Христос" Рудолф Зайдел ярко подчертава този паралелизъм. (Виж също отличното съчинение „Исус, един будист" от д-р Хюбе Шлайден). Достатъчно е да проследим подробностите, за да видим, че всички възражения против този паралелизъм са нищожни. Раждането на Буда е възвестено от един бял слон който слиза над царицата Майя.
Той показва, че Майя ще роди един божествен човек, който „ще разположи съществата към любов и приятелство и ще ги съедини в тясна връзка".
В Евангелието на Лука се казва: „- Бог изпрати ангел Гавраил при една девица, сгодена за мъж на име Йосиф, от Давидовия дом. Девицата се казваше Мария. Ангелът дойде при нея и каза: „Здравей, преблажена, ...Ето, ти ще заченеш и ще родиш син, когото ще наречеш Исус. Той ще бъде велик и ще се нарече Син на Всевишния." (Лука, 1, 26-31) Брамините, индийските свещеници, които знаят какво значи да се роди един Буда, тълкуват съня на Майя.
към текста >>
24.
АПОКАЛИПСИСЪТ НА ЙОАН
GA_8 Християнството като мистичен факт
Но имам нещо против тебе, за гдето остави първата си
любов
.
Какво се разбира с това? Достатъчно е да вземем само едно от тези послания за да разберем смисъла. В първото послание се казва: „Пиши до ангела на Ефеската църква: Това казва Този, Който държи в десницата Си седемте звезди и Който ходи посред седемте златни светилника. Познавам твоите дела и това, което си претърпял, и твоето постоянство, и че ти не искаш да подкрепяш злите, и че си изпитал онези, които се наричат апостоли, а не са, и си ги намерил за лъжци. И имаш търпение, и си съградил работата си върху Моето Име, и не си се уморил от това.
Но имам нещо против тебе, за гдето остави първата си любов.
Помни, прочее, откъде си паднал и се покай, и върши предишните дела; ако ли не, Аз скоро ще дойда и ще отместя светилника ти от мястото му, ако се не покаеш. Но имаш това добро, че мразиш делата на николаитите, които и Аз мразя. Който има уши, нека чуе що Духът говори на църквата: На този, който победи, ще дам да яде от дървото на живота, което е всред Божия рай." Това е посланието, отправено до ангела на първата църква. Ангелът, който трябва да считаме като Дух на църквата, върви по пътя, предначертан за християнството.
към текста >>
Обаче от него се изисква той да не затваря пътя си към първоначалната
любов
с никакви заблуждения.
Който има уши, нека чуе що Духът говори на църквата: На този, който победи, ще дам да яде от дървото на живота, което е всред Божия рай." Това е посланието, отправено до ангела на първата църква. Ангелът, който трябва да считаме като Дух на църквата, върви по пътя, предначертан за християнството. Той може да различава истинските последователи на християнството от фалшивите. Той иска да бъде християнски и поставя в основите на своята работа именно Христос.
Обаче от него се изисква той да не затваря пътя си към първоначалната любов с никакви заблуждения.
Предупреден е, как чрез такива заблуждения той може да тръгне по грешен, крив път. Христос Исус е предначертал пътя за постигане на божествения свят. Необходимо е голямо постоянство за да се върви по-нататък в смисъла на първия импулс. Възможно е също, някой преждевременно да си помисли, че е разбрал истинския смисъл. Това се случва, когато известно време вървим ръководени от Христос и после изоставяме, напускаме този водач, като се отдаваме на погрешни представи за него.
към текста >>
Ние се отклоняваме от „първата
любов
".
Христос Исус е предначертал пътя за постигане на божествения свят. Необходимо е голямо постоянство за да се върви по-нататък в смисъла на първия импулс. Възможно е също, някой преждевременно да си помисли, че е разбрал истинския смисъл. Това се случва, когато известно време вървим ръководени от Христос и после изоставяме, напускаме този водач, като се отдаваме на погрешни представи за него. Така отново падаме в низше- човешкото.
Ние се отклоняваме от „първата любов".
Знанието, което се придържа към сетивните факти, се издига до по-висока сфера, като се одухотворява и обожествява до това, което наричаме Мъдрост. В противен случай то остава в преходното. Христос Исус е посочил пътя към Вечното. Знанието трябва да преследва с неотслабващо постоянство пътя, който води до неговото обожествяване. То трябва да върви с любов по следите, които ще го превърнат в Мъдрост.
към текста >>
То трябва да върви с
любов
по следите, които ще го превърнат в Мъдрост.
Ние се отклоняваме от „първата любов". Знанието, което се придържа към сетивните факти, се издига до по-висока сфера, като се одухотворява и обожествява до това, което наричаме Мъдрост. В противен случай то остава в преходното. Христос Исус е посочил пътя към Вечното. Знанието трябва да преследва с неотслабващо постоянство пътя, който води до неговото обожествяване.
То трябва да върви с любов по следите, които ще го превърнат в Мъдрост.
Николаитите били една секта, която се отнасяла лекомислено към християнството. Те виждали само едно: Христос е Божественото Слово, вечната Мъдрост, която се ражда в човека. И те вадят заключението, че човешката мъдрост е божественото Слово. Според това разбиране, достатъчно е само човек да търси човешко знание, за да осъществи Божественото в света. Но християнската мъдрост не може да се тълкува така.
към текста >>
Но не трябва да мислиш, че не е необходима първоначалната
любов
, ако трябва да достигнеш целта.
Според това разбиране, достатъчно е само човек да търси човешко знание, за да осъществи Божественото в света. Но християнската мъдрост не може да се тълкува така. Знанието, първоначалната човешка мъдрост, е преходно както и всичко друго, ако то не бъде превърнато в божествена Мъдрост. Ти не си такъв, казва „Духът" към ангела на Ефеската църква, ти не градиш само върху човешката мъдрост. Ти си вървял с постоянство в пътя на християнството.
Но не трябва да мислиш, че не е необходима първоначалната любов, ако трябва да достигнеш целта.
За това е нужна такава любов, която далече надвишава любовта към всичко друго. Само тази е „първоначалната" (превъзходната) любов. Пътят към Божественото е безкраен; и трябва да разберем, че когато сме достигнали първата степен, това може да бъде само подготовка, за да се издигнем до по-високи степени. С този пример от първото послание показахме как трябва да се тълкуват и останалите. По същия начин може да се намери и техния смисъл.
към текста >>
За това е нужна такава
любов
, която далече надвишава
любов
та към всичко друго.
Но християнската мъдрост не може да се тълкува така. Знанието, първоначалната човешка мъдрост, е преходно както и всичко друго, ако то не бъде превърнато в божествена Мъдрост. Ти не си такъв, казва „Духът" към ангела на Ефеската църква, ти не градиш само върху човешката мъдрост. Ти си вървял с постоянство в пътя на християнството. Но не трябва да мислиш, че не е необходима първоначалната любов, ако трябва да достигнеш целта.
За това е нужна такава любов, която далече надвишава любовта към всичко друго.
Само тази е „първоначалната" (превъзходната) любов. Пътят към Божественото е безкраен; и трябва да разберем, че когато сме достигнали първата степен, това може да бъде само подготовка, за да се издигнем до по-високи степени. С този пример от първото послание показахме как трябва да се тълкуват и останалите. По същия начин може да се намери и техния смисъл. Когато се обърнал, Йоан видял „седем златни светилника" и „всред светилниците образа на Сина Човешки, с дълга дреха и препасан със златен колан на кръста; и неговата глава и коса бяха блестящо бели като бяла вълна или сняг, а очите Му като искрящ огън".
към текста >>
Само тази е „първоначалната" (превъзходната)
любов
.
Знанието, първоначалната човешка мъдрост, е преходно както и всичко друго, ако то не бъде превърнато в божествена Мъдрост. Ти не си такъв, казва „Духът" към ангела на Ефеската църква, ти не градиш само върху човешката мъдрост. Ти си вървял с постоянство в пътя на християнството. Но не трябва да мислиш, че не е необходима първоначалната любов, ако трябва да достигнеш целта. За това е нужна такава любов, която далече надвишава любовта към всичко друго.
Само тази е „първоначалната" (превъзходната) любов.
Пътят към Божественото е безкраен; и трябва да разберем, че когато сме достигнали първата степен, това може да бъде само подготовка, за да се издигнем до по-високи степени. С този пример от първото послание показахме как трябва да се тълкуват и останалите. По същия начин може да се намери и техния смисъл. Когато се обърнал, Йоан видял „седем златни светилника" и „всред светилниците образа на Сина Човешки, с дълга дреха и препасан със златен колан на кръста; и неговата глава и коса бяха блестящо бели като бяла вълна или сняг, а очите Му като искрящ огън". Обяснява ни се (гл.
към текста >>
25.
ТРИТЕ СВЯТА 1. СВЕТЪТ НА ДУШИТЕ
GA_9 Теософия
Те отблъскват много неща, а привличат с
любов
само малко от тях.
Но това не е така. В него съществуват и антипатия, и симпатия. Само че антипатията надделява. Тя има надмощие над симпатията. В душевното пространство, тези формации играят една егоистична роля.
Те отблъскват много неща, а привличат с любов само малко от тях.
Ето защо те се подвизават в душевното пространство като неизменими форми. Чрез силата на симпатията, те се проявяват като алчни. Но тази алчност изглежда ненаситна, невъзможно е да бъде задоволена, понеже господствува щата антипатия отблъсква толкова много срещани неща, че прави невъзможно всяко задоволяване. Ако сравним една душевна формация от този вид с елементите от физическия свят, ще установим, че тя съответствува на твърдите тела. Тази област на душевната субстанция ще наречем област на горещото желание.
към текста >>
26.
4. ДУХЪТ И ЦАРСТВОТО НА ДУХОВЕТЕ СЛЕД НАСТЪПВАНЕТО НА СМЪРТТА
GA_9 Теософия
Любов
та към семейството, която сме поддържали в сърцата си, приятелството, на което сме отдавали своите сили, бликват от нашите душевни дълбини; способностите ни в тази област нарастват.
В най-низшата област от света на Духовете, земните обстоятелства, които определят физическата действителност на тялото, му с е явяват тъкмо в тази основна светлина. На Земята човек се ражда в едно семейство, в един народ; той живее в една държава, създава приятелства, упражнява професии. Тези обстоятелства определят неговото земно съществувание. През време на нашето пребиваване в първата област от "царството на духовете" те застават пред нас като живи мисловни Същества. Ние изживяваме тези неща още веднъж, но откъм тяхната активна духовна страна.
Любовта към семейството, която сме поддържали в сърцата си, приятелството, на което сме отдавали своите сили, бликват от нашите душевни дълбини; способностите ни в тази област нарастват.
Духовните сили, които укрепват семейната любов и приятелството, непрекъснато се увеличават. Ето защо, след време ние встъпваме в новото земно въплъщение много по-подготвени и по-съвършени в това отношение. Да, ежедневните обстоятелства от земния живот дават своите плодове тъкмо в тази низша област от "царството на духовете". И тъкмо тук, тази страна от човешката природа, чиито интерес е насочен изцяло към ежедневието, за продължителен период от време ще се почувствува свързана с духовния живот между две прераждания. В духовния свят ние отново намираме хората, с които сме живели заедно във физическия свят.
към текста >>
Духовните сили, които укрепват семейната
любов
и приятелството, непрекъснато се увеличават.
На Земята човек се ражда в едно семейство, в един народ; той живее в една държава, създава приятелства, упражнява професии. Тези обстоятелства определят неговото земно съществувание. През време на нашето пребиваване в първата област от "царството на духовете" те застават пред нас като живи мисловни Същества. Ние изживяваме тези неща още веднъж, но откъм тяхната активна духовна страна. Любовта към семейството, която сме поддържали в сърцата си, приятелството, на което сме отдавали своите сили, бликват от нашите душевни дълбини; способностите ни в тази област нарастват.
Духовните сили, които укрепват семейната любов и приятелството, непрекъснато се увеличават.
Ето защо, след време ние встъпваме в новото земно въплъщение много по-подготвени и по-съвършени в това отношение. Да, ежедневните обстоятелства от земния живот дават своите плодове тъкмо в тази низша област от "царството на духовете". И тъкмо тук, тази страна от човешката природа, чиито интерес е насочен изцяло към ежедневието, за продължителен период от време ще се почувствува свързана с духовния живот между две прераждания. В духовния свят ние отново намираме хората, с които сме живели заедно във физическия свят. Както всичко, което е характерно за физическото тяло се отделя от нея, така и връзката, която във физическия свят свързва душите, се пречиства от всички елементи, които са имали смисъл и значение само във физическия свят.
към текста >>
Азът, който през време на земния живот се е стремил да осъществи намеренията на Духа чрез активен мисловен живот и чрез мъдра, действена
любов
, ще постигне твърде много в петата област.
Азът пренася плодовете от едно въплъщение в следващото. Той съхранява последиците от всички минали въплъщения. Следователно, обитавайки петата област от "царството на духовете", Азът попада в царството на целите и намеренията. Както архитектът вади поуки от несъвършенствата на вече построената сграда, за да вложи в новия си проект само онези елементи, които е усъвършенствувал, така и в петата област човешкият Аз се освобождава от последиците на миналите си съществувания, свързани с несъвършенствата на низшите светове, и с опитностите от миналите си прераждания оплодява целите които се формират в "царството на духовете". Ясно е, че силата, която може да бъде черпена от тази област, зависи от това, до каква степен Азът е извлякъл поуки от своето поредно въплъщение, които са достойни, за да бъдат признати от света на целите.
Азът, който през време на земния живот се е стремил да осъществи намеренията на Духа чрез активен мисловен живот и чрез мъдра, действена любов, ще постигне твърде много в петата област.
Напротив, Азът, който е бил погълнат от всекидневието и от преходните стойности, не посява никакви семена, в името на вечния световен порядък. В тази област, плод може да даде само онази част от Аза, която се издига над всекидневните грижи. Обаче не трябва да се мисли, че тук става дума за нещата, които носят "земната слава". Не, тук се има предвид всичко, което дори при най-скромните житейски условия, поражда у нас съзнанието за решаващото значение на нашите действия с оглед на мировата еволюция. Налага се да свикнем с мисълта, че в тази област човек разсъждава по друг начин, а не както във физическия свят.
към текста >>
27.
6. ЗА МИСЛОВНИТЕ ФОРМИ И ЗА ЧОВЕШКАТА АУРА
GA_9 Теософия
Великолепен розов оттенък приемат мислите, бликащи от една пожертвователна
любов
.
Една мисъл, произхождаща от едно или друго сетивно влечение на човека, е оцветена по различен начин от друга мисъл, устремена към чистото познание, към благородната красота и към вечното добро. Оцветена в червени нюанси са мислите, които произхождат от чувствения живот и пронизват душевния свят*. (*Естествено, тези описания са изложени на възможно най-големи недоразумения. Ето защо, в това ново издание, отново ще се върнем накратко към тях) А в красиви светложълти нюанси са мислите, с чиято помощ човек се издига към висшето познание.
Великолепен розов оттенък приемат мислите, бликащи от една пожертвователна любов.
Според съдържанието си, дадена мисъл определя съответно по-малката или по-голяма яснота на своята свръхсетивна форма. Точната и прецизна мисъл се явява в строго определени очертания; неточната представа в смътни, облаковидни форми. По този начин, душевната и духовната същност на човека застават пред ясновидеца като една свръхсетивна част от цялостното човешко същество. Цветовете, които "духовното око" възприема, сияят около физическия човек и го обвиват като един вид облак (с приблизително яйцевидна форма), образуват човешката аура. Големината на тази аура е различна при различните хора, обаче, по правило, целият човек е 2 пъти по-висок и 4 пъти по-широк от своето физическо тяло.
към текста >>
В естествената майчина
любов
, животинските инстинкти постигат своето истинско съвършенство.
Там, където страстите на всяка цена се стремят към някаква цел, за чието осъществяване обаче не достигат определени качества и способности, в аурата се появяват кафяво-зелени и жълто-зелени оттенъци. Някои модерни "познавачи на живота", несъмнено пораждат тъкмо този вид аура. Личното усещане за собствения Аз, което изцяло се корени в низшите влечения и, следователно, представлява най-низшата степен на егоизъм, се проявява в неясни жълтеникави и зелени оттенъци. Ясно е, че инстинктивният животински живот може да приеме също и един радващ окото характер. Има една чисто естествена жертвоготовност, която наблюдаваме дори и в животинското царство.
В естествената майчина любов, животинските инстинкти постигат своето истинско съвършенство.
Тези лишени от егоизъм животински инстинкти намират израз в първата аура като светлочервени и розови оттенъци. Малодушната страхливост и ужасът пред физическата заплаха, се проявява в аурата като кафява-сини и сиви цветове. Втората аура също показва най-различни оттенъци. Прекомерно развитото самочувствие, гордостта и честолюбието се проявяват под формата на кафяви и оранжеви образования. Любопитството се проявява под формата на жълто-червени петна.
към текста >>
Когато мисленето стане интуитивно и се обогати със съвършената чистота на своите собствени закони, жълтия цвят добива един златист отблясък, зеленото носи в себе си
любов
та към всички живи същества; синьото е признак на безкористна жертвоготовност в името на другите.
Розовият нюанс загатва, че съответният човек е доброжелателен и любвеобилен; синият цвят говори за благочестие и набожност. Колкото повече благочестието се доближава до религиозната екзалтация, толкова повече синьото преминава във виолетово. Идеализмът и сериозното отношение към живота изглеждат оцветени в индигово синьо. Основните цветове на третата аура са жълтото, зеленото и синьото. Ясно-жълтото се появява тук, когато мисленето се определя от висши и всеобхватни идеи които в божествения миров ред откриват причините за всяко отделно нещо.
Когато мисленето стане интуитивно и се обогати със съвършената чистота на своите собствени закони, жълтия цвят добива един златист отблясък, зеленото носи в себе си любовта към всички живи същества; синьото е признак на безкористна жертвоготовност в името на другите.
Когато тази жертвоготовност прерасне в непоколебимата воля да работиш за напредъка на целия свят, синьото се прояснява до светло виолетово. Ако въпреки напредналото развитие на една душа, тя все още носи следи от гордост и честолюбие тези последни останки от личния егоизъм към жълтите нюанси се прибавят и оранжеви. За отбелязване е, че в тази част на аурата, цветовете са твърде различни от нюансите, които сме свикнали да виждаме във физическия свят. Нищо от този свят не може да се сравни с красотата и величието, пред които се изправя "ясновидецът". Човек не може да оцени правилно беглите описания на аурата, ако не постави ударението върху това, че "виждането на аурата" е свързано с едно разширение и обогатяване на всичко онова, което ние възприемаме във физическия свят.
към текста >>
28.
10. ВЪРХУ НЯКОИ ОТ ДЕЙСТВИЯТА НА ПОСВЕЩЕНИЕТО
GA_10 Как се постигат познания за вишите светове
Четвъртото Качество изисква
любов
към осъществяването на вътрешната свобода.
И понеже етерните движения са отражение на определени космически ритми, които закономерно се повтарят, вслушвайки се в стила на Буда, човек навлиза в тайните на света. В Антропософията се говори за четири качества, които трябва да бъдат постигнати по "пътят на изпитанието". Първото Качество се състои в способността да разграничаваме истината от обикновеното мнение. Второто Качество се състои в разграничаването между действителните факти и техните външни проявления. Третото Качество се състои в култивирането на онези шест други качества, за които стана дума в предната глава: Контрол над мислитеконтрол над действията, устойчивост, търпение, доверие, вътрешно равновесие.
Четвъртото Качество изисква любов към осъществяването на вътрешната свобода.
Чрез разсъдъчно обхващане на тези качества съвсем не е достатъчно. Те трябва да се въплътят в душата и то така, че да се превърнат във вътрешни навици. Нека вземем Първото качество: Разграничаването на истината от обикновеното мнение. Това трябва да става по най-естествен начин и човек да е в състояние спонтанно да прави разлика между същественото и несъщественото. Тази степен се постига само ако извършваме своите наблюдения над външния свят в пълно спокойствие и търпение.
към текста >>
29.
11. УСЛОВИЯ ЗА ОКУЛТНО ОБУЧЕНИЕ
GA_10 Как се постигат познания за вишите светове
Тук единствено решаваща е
любов
та към действието.
Ето че стигаме и до Петото Условие: постоянството в преследване на веднъж взетото решение. Нищо не трябва да отклонява окултният ученик от неговото решение освен сигурното убеждение, че е на грешен път. Всяко решение е една сила, и дори когато тя не дава непосредствен резултат в областта, където е насочена, все пак тя продължава да действува. Резултатът е решаващ само когато мотивът за действие се корени в желанието. Обаче всички действия, извършени под влияния на желанията нямат стойност за висшите светове.
Тук единствено решаваща е любовта към действието.
В тази любов трябва да бъде изживяно всичко, което тласка окултния ученик към едно или друго действие. И тогава нищо не може да го спре, когато той реши да превръща своите решения в действия, колкото и чести да са външните неуспехи. Така той стига до там, че независимо от външните резултати, намира удовлетворение в самите действия. Той ще се научи да принася в жертва на света своите действия и цялата своя същност; независимо от това как светът гледа на тези жертви. За тази жертвена служба трябва да е готов всеки, който поема пътя на окултното обучение.
към текста >>
В тази
любов
трябва да бъде изживяно всичко, което тласка окултния ученик към едно или друго действие.
Нищо не трябва да отклонява окултният ученик от неговото решение освен сигурното убеждение, че е на грешен път. Всяко решение е една сила, и дори когато тя не дава непосредствен резултат в областта, където е насочена, все пак тя продължава да действува. Резултатът е решаващ само когато мотивът за действие се корени в желанието. Обаче всички действия, извършени под влияния на желанията нямат стойност за висшите светове. Тук единствено решаваща е любовта към действието.
В тази любов трябва да бъде изживяно всичко, което тласка окултния ученик към едно или друго действие.
И тогава нищо не може да го спре, когато той реши да превръща своите решения в действия, колкото и чести да са външните неуспехи. Така той стига до там, че независимо от външните резултати, намира удовлетворение в самите действия. Той ще се научи да принася в жертва на света своите действия и цялата своя същност; независимо от това как светът гледа на тези жертви. За тази жертвена служба трябва да е готов всеки, който поема пътя на окултното обучение. Шестото Условие изисква от ученика да развие чувството на благодарност спрямо всичко, което му се случва във физическия свят.
към текста >>
Без тях човек не може да развие у себе си онази всемирна
любов
, която е необходима за постигане на висшите познания.
Шестото Условие изисква от ученика да развие чувството на благодарност спрямо всичко, което му се случва във физическия свят. Той трябва да гледа своя личен живот като дар от целия Космос. Колко много неща са необходими, за да може всеки от нас да получи и поддържа своя живот! Колко много дължим на природата и другите хора! Към такива мисли трябва да е склонен всеки окултен ученик.
Без тях човек не може да развие у себе си онази всемирна любов, която е необходима за постигане на висшите познания.
Нищо към което аз не изпитвам любов, не може да се открие на моята душа. И всяко откровение трябва да ме изпълва с благодарност, защото чрез него аз ставам все по-богат. Всички изброени условия се обединяват в едно Седмо Условие: Ученикът да цени живота според смисъла на вече споменатите условия. Само по този начин той ще предаде единство и цялост на своя живот. Сега отделните му проявления са поставени в хармония и не си противоречат.
към текста >>
Нищо към което аз не изпитвам
любов
, не може да се открие на моята душа.
Той трябва да гледа своя личен живот като дар от целия Космос. Колко много неща са необходими, за да може всеки от нас да получи и поддържа своя живот! Колко много дължим на природата и другите хора! Към такива мисли трябва да е склонен всеки окултен ученик. Без тях човек не може да развие у себе си онази всемирна любов, която е необходима за постигане на висшите познания.
Нищо към което аз не изпитвам любов, не може да се открие на моята душа.
И всяко откровение трябва да ме изпълва с благодарност, защото чрез него аз ставам все по-богат. Всички изброени условия се обединяват в едно Седмо Условие: Ученикът да цени живота според смисъла на вече споменатите условия. Само по този начин той ще предаде единство и цялост на своя живот. Сега отделните му проявления са поставени в хармония и не си противоречат. Ученикът се приближава към спокойствието, до което трябва да стигне още в първите стъпки на окултното обучение.
към текста >>
А всяко търсене на истината се гради върху доверието и истинската
любов
към човека.
Обаче всеки вътрешен порив трябва да има своя външен еквивалент. Както една картина не е нещо реално, ако съществува само в главата на художника, така и не може да има окултно обучение без съответните външни признаци. Вярно е, че същността на нещата е в духа, а не във формата, но както формата, лишена от Дух, е безлична и жалка, така и Духът би останал инертен, ако не съумее да създаде за себе си подходящите форми. Посочените условия правят окултния ученик достатъчно силен, за да изпълни и по-нататъшните изисквания на окултното обучение. Ако тези условия останат неизпълнени, той ще застава безпомощен пред всяко ново предизвикателство на живота и няма да постигне необходимото доверие към хората.
А всяко търсене на истината се гради върху доверието и истинската любов към човека.
Това търсене трябва да бъде изградено тъкмо на тази основа; дори и да няма никакви видими последици, важното е че то може да се опре на собствените душевни сили. Любовта към човека постепенно трябва да се разшири до любов към всички същества, към цялото битие. Който пренебрегва посочените условия, не може да изпитва любов към съзиданието, към всякакъв вид творчество, нито пък ще се противопоставя на склонността към разрушение и унищожаване. Окултният ученик никога не трябва да унищожава нищо заради самото унищожаване и то не само в сферата на конкретните действия, но и в сферата на думите, чувствата и мислите. В него трябва да гори радостта от съзиданието, от възраждането и той не бива да прибягва към разрушителни действия, освен ако чрез тях ще бликнат нови форми на живот.
към текста >>
Любов
та към човека постепенно трябва да се разшири до
любов
към всички същества, към цялото битие.
Вярно е, че същността на нещата е в духа, а не във формата, но както формата, лишена от Дух, е безлична и жалка, така и Духът би останал инертен, ако не съумее да създаде за себе си подходящите форми. Посочените условия правят окултния ученик достатъчно силен, за да изпълни и по-нататъшните изисквания на окултното обучение. Ако тези условия останат неизпълнени, той ще застава безпомощен пред всяко ново предизвикателство на живота и няма да постигне необходимото доверие към хората. А всяко търсене на истината се гради върху доверието и истинската любов към човека. Това търсене трябва да бъде изградено тъкмо на тази основа; дори и да няма никакви видими последици, важното е че то може да се опре на собствените душевни сили.
Любовта към човека постепенно трябва да се разшири до любов към всички същества, към цялото битие.
Който пренебрегва посочените условия, не може да изпитва любов към съзиданието, към всякакъв вид творчество, нито пък ще се противопоставя на склонността към разрушение и унищожаване. Окултният ученик никога не трябва да унищожава нищо заради самото унищожаване и то не само в сферата на конкретните действия, но и в сферата на думите, чувствата и мислите. В него трябва да гори радостта от съзиданието, от възраждането и той не бива да прибягва към разрушителни действия, освен ако чрез тях ще бликнат нови форми на живот. С това не искам да кажем, че на окултния ученик се препоръчва да остане пасивен наблюдател при експанзията на злото; в злото той трябва да търси онези елементи, с чиято помощ ще го преобрази в нещо добро. За него ще става все по-ясно, че най-правилното преодоляване на злото и несъвършенството се състои в създаването на нещо, което е добро и съвършено.
към текста >>
Който пренебрегва посочените условия, не може да изпитва
любов
към съзиданието, към всякакъв вид творчество, нито пък ще се противопоставя на склонността към разрушение и унищожаване.
Посочените условия правят окултния ученик достатъчно силен, за да изпълни и по-нататъшните изисквания на окултното обучение. Ако тези условия останат неизпълнени, той ще застава безпомощен пред всяко ново предизвикателство на живота и няма да постигне необходимото доверие към хората. А всяко търсене на истината се гради върху доверието и истинската любов към човека. Това търсене трябва да бъде изградено тъкмо на тази основа; дори и да няма никакви видими последици, важното е че то може да се опре на собствените душевни сили. Любовта към човека постепенно трябва да се разшири до любов към всички същества, към цялото битие.
Който пренебрегва посочените условия, не може да изпитва любов към съзиданието, към всякакъв вид творчество, нито пък ще се противопоставя на склонността към разрушение и унищожаване.
Окултният ученик никога не трябва да унищожава нищо заради самото унищожаване и то не само в сферата на конкретните действия, но и в сферата на думите, чувствата и мислите. В него трябва да гори радостта от съзиданието, от възраждането и той не бива да прибягва към разрушителни действия, освен ако чрез тях ще бликнат нови форми на живот. С това не искам да кажем, че на окултния ученик се препоръчва да остане пасивен наблюдател при експанзията на злото; в злото той трябва да търси онези елементи, с чиято помощ ще го преобрази в нещо добро. За него ще става все по-ясно, че най-правилното преодоляване на злото и несъвършенството се състои в създаването на нещо, което е добро и съвършено. Окултният ученик знае че не може да бъде създадено нещо от нищо, но че несъвършеното може да бъде преобразено в нещо съвършено.
към текста >>
Истинският напредък идва не от успеха, а от
любов
та към работата.
Длъжен е да потъва също и в молитвено смирение защото трябва да научи и това, което още не познава. Работа и молитвено смирение: Ето двете основни чувства, които се изискват от окултния ученик. Мнозина констатират, че не напредват в обучението, въпреки непрекъснатите им според тях, усилия. Причината е, че те не са разбрали истинския смисъл на работата и молитвеното смирение. Една дейност ще остане без успех, ако тя се предприема само заради успеха; също и всеки вид обучение, ако то протича безмолитвено смирение.
Истинският напредък идва не от успеха, а от любовта към работата.
И когато ученикът се стреми към здраво мислене и точни преценки, той не трябва да смущава своето молитвено смирение с проява на недоверие и съмнение. Окултният ученик съвсем не се поставя в никаква робска зависимост, ако преди да обхване едно становище със своя собствен разум, го посрещне с доверие и пълно спокойствие. Онези, които са напреднали в познанието, знаят, че го дължат не на своите егоистични и лични преценки, а на способността си спокойно да изслушват и приемат всичко, до което се докосват. Нека не изпущаме предвид, че когато съдим за дадено нещо, ние изобщо не се стремим да го изучаваме. Следователно, ако искаме само да съдим, ние не можем вече да се учим.
към текста >>
30.
15. ЖИВОТ И СМЪРТ. ГОЛЕМИЯТ ПАЗАЧ НА ПРАГА
GA_10 Как се постигат познания за вишите светове
Това, което човек постига в свръхсетивния свят не му се доставя отвън, а трябва да произлезе от самия него:
Любов
та към целия свят.
И ако заработи в името на общата еволюция и отхвърли своите егоистични цели, тогава той ще може да черпи нови импулси за себе си от местата на своите бъдещи действия. Далеч не трябва да смятаме, че е нещо напълно естествено, човек да избере белия път. Това изцяло зависи от обстоятелството, дали при вземането на решението е до такава степен пречистен, че да не се изкушава от каквито и да е егоистични цели. В тази област изкушенията са невъобразимо силни. Тук изобщо не може да се говори за егоизъм.
Това, което човек постига в свръхсетивния свят не му се доставя отвън, а трябва да произлезе от самия него: Любовта към целия свят.
Напротив който тръгва по черния път, няма да се лиши от нищо. Крайната цел на този път се състои в безогледното задоволяване на всички егоистични желания. И ако някой се бори само за своето щастие, той трябва да избере тъкмо черния, единствения подходящ за него път. Никой не може да очаква от истинския окултист указания и съвети за развитието на собствения, егоистичен Аз. Щастието на отделния индивид съвсем не го интересува.
към текста >>
31.
КУЛТУРАТА НА СЪВРЕМЕННОСТТА В ОГЛЕДАЛОТО НА ДУХОВНАТА НАУКА
GA_11 Из Хрониката Акаша
Аз ще се върна обратно в безграничното царство на природата, което обгръща с
любов
всички свои деца.
Когато следя развитието на една велика драма или с помощта на учените участвувам в едно пътуване до други звезди, или предприемам екскурзия до съществуващи преди човечеството пейзажи, когато се възхищавам от величието на природата, изкачил планинските върхове или почитам изкуството на хората в тонове и багри, не е ли достатъчно всичко това, което ме възвисява? Имам ли тогава нужда от още нещо, което противоречи на моя разум? Страхът от смъртта, който измъчва толкова набожни хора, ми е напълно чужд. Аз зная, че когато моето тяло се разложи, ще живея понататък толкова малко, колкото съм живял и преди да се родя. За мене не съществуват мъките на едно чистилище и на един ад.
Аз ще се върна обратно в безграничното царство на природата, което обгръща с любов всички свои деца.
Животът ми не е бил напразен. Аз добре съм използувал силата, която съм притежавал. Разделям се със Земята с твърдата вяра, че всичко ще се изгради по-добро и по-красиво! ” (От вярата към знанието. Един поучителен път на развитие, описан достоверно от Куно Фрайданк).
към текста >>
32.
РАЗДЕЛЯНЕ НА ПОЛОВЕТЕ
GA_11 Из Хрониката Акаша
Но онази сила, чрез която човекът се обръща навън, за да действува съвместно с един друг е
любов
та.
Те чакаха, докато мъдростта на лъчи се влее в тях, както ние чакаме слънчевата светлина, която не можем да произведем през нощта, а тя сама трябва да дойде сутрин до нас. Желанието за знание се дължи именно на това, че душата си изработва вътрешни органи (мозък и така нататък), чрез които тя овладява знанието. Това е последствие от факта, че една част от душевната сила не работи вече в посока навън във възпроизвеждането, а в посока навътре. Обаче свръхчовешките същества, които не извършиха това разделяне на техните душевни сили, насочват цялата енергия на душата си навън. Ето защо за оплождането чрез духа в посоката навън те имат на разположение също и онази сила, която “човекът” обръща към вътрешността си за изграждане на органите на познанието.
Но онази сила, чрез която човекът се обръща навън, за да действува съвместно с един друг е любовта.
Свръхчовешките същества насочваха цялата си любов навън, за да позволят на Мировата мъдрост да се влее в тялото. “Човекът” може да насочи навън само една част. “Човекът” стана сетивно същество; и с това неговата любов стана сетивна. Той отклонява от външния свят онази част от съществото си, която насочва към своето вътрешно изграждане. Така се появява онова свойство, което наричаме себелюбие.
към текста >>
Свръхчовешките същества насочваха цялата си
любов
навън, за да позволят на Мировата мъдрост да се влее в тялото.
Желанието за знание се дължи именно на това, че душата си изработва вътрешни органи (мозък и така нататък), чрез които тя овладява знанието. Това е последствие от факта, че една част от душевната сила не работи вече в посока навън във възпроизвеждането, а в посока навътре. Обаче свръхчовешките същества, които не извършиха това разделяне на техните душевни сили, насочват цялата енергия на душата си навън. Ето защо за оплождането чрез духа в посоката навън те имат на разположение също и онази сила, която “човекът” обръща към вътрешността си за изграждане на органите на познанието. Но онази сила, чрез която човекът се обръща навън, за да действува съвместно с един друг е любовта.
Свръхчовешките същества насочваха цялата си любов навън, за да позволят на Мировата мъдрост да се влее в тялото.
“Човекът” може да насочи навън само една част. “Човекът” стана сетивно същество; и с това неговата любов стана сетивна. Той отклонява от външния свят онази част от съществото си, която насочва към своето вътрешно изграждане. Така се появява онова свойство, което наричаме себелюбие. Когато стана мъж или жена в своето физическо тяло, “човекът” можеше да се отдаде само с една част от неговото същество; с другата част той се отдели от заобикалящия свят.
към текста >>
“Човекът” стана сетивно същество; и с това неговата
любов
стана сетивна.
Обаче свръхчовешките същества, които не извършиха това разделяне на техните душевни сили, насочват цялата енергия на душата си навън. Ето защо за оплождането чрез духа в посоката навън те имат на разположение също и онази сила, която “човекът” обръща към вътрешността си за изграждане на органите на познанието. Но онази сила, чрез която човекът се обръща навън, за да действува съвместно с един друг е любовта. Свръхчовешките същества насочваха цялата си любов навън, за да позволят на Мировата мъдрост да се влее в тялото. “Човекът” може да насочи навън само една част.
“Човекът” стана сетивно същество; и с това неговата любов стана сетивна.
Той отклонява от външния свят онази част от съществото си, която насочва към своето вътрешно изграждане. Така се появява онова свойство, което наричаме себелюбие. Когато стана мъж или жена в своето физическо тяло, “човекът” можеше да се отдаде само с една част от неговото същество; с другата част той се отдели от заобикалящия свят. Той стана себелюбив (егоистичен). И егоистични станаха неговите външни действия и неговият стремеж към вътрешно развитие.
към текста >>
Чрез това се роди сетивната
любов
.
Така любеше невинната човешка душа преди разделянето на половете, но понеже се намираше още на една ранна степен – в едно сънищно съзнание, тя не можеше тогава да познава. Така люби обаче също и душата на свръхчовешките същества, която обаче въпреки това, поради нейното напреднало развитие може да познава. “Човекът” трябва да мине през егоизма, за да стигне отново до безкористие на една по-висока степен, обаче тогава при напълно ясно съзнание. Задачата на свръхчовешките същества, на Великите ръководители беше да отпечатат в младите човеци техния собствен характер, тяхното собствено естество да обичат. Човеците можеха да сторят това само с онази част от душевната сила, която се насочваше навън.
Чрез това се роди сетивната любов.
Тази любов е съпровождащото явление от действието на душата в едно мъжко или женско тяло. Сетивната любов стана силата за физическото развитие на човека. Тази любов събира заедно мъжа и жената, доколкото те са физически същества. На тази любов почива напредването на физическото човечество. Гореспоменатите свръхчовешки същества имаха власт само над тази любов.
към текста >>
Тази
любов
е съпровождащото явление от действието на душата в едно мъжко или женско тяло.
Така люби обаче също и душата на свръхчовешките същества, която обаче въпреки това, поради нейното напреднало развитие може да познава. “Човекът” трябва да мине през егоизма, за да стигне отново до безкористие на една по-висока степен, обаче тогава при напълно ясно съзнание. Задачата на свръхчовешките същества, на Великите ръководители беше да отпечатат в младите човеци техния собствен характер, тяхното собствено естество да обичат. Човеците можеха да сторят това само с онази част от душевната сила, която се насочваше навън. Чрез това се роди сетивната любов.
Тази любов е съпровождащото явление от действието на душата в едно мъжко или женско тяло.
Сетивната любов стана силата за физическото развитие на човека. Тази любов събира заедно мъжа и жената, доколкото те са физически същества. На тази любов почива напредването на физическото човечество. Гореспоменатите свръхчовешки същества имаха власт само над тази любов. Онази част от човешката душевна сила, която е насочена навътре и трябва да донесе познание по околния път чрез сетивността, човекът я оттегли от властта на гореспоменатите свръхчовешки същества.
към текста >>
Сетивната
любов
стана силата за физическото развитие на човека.
“Човекът” трябва да мине през егоизма, за да стигне отново до безкористие на една по-висока степен, обаче тогава при напълно ясно съзнание. Задачата на свръхчовешките същества, на Великите ръководители беше да отпечатат в младите човеци техния собствен характер, тяхното собствено естество да обичат. Човеците можеха да сторят това само с онази част от душевната сила, която се насочваше навън. Чрез това се роди сетивната любов. Тази любов е съпровождащото явление от действието на душата в едно мъжко или женско тяло.
Сетивната любов стана силата за физическото развитие на човека.
Тази любов събира заедно мъжа и жената, доколкото те са физически същества. На тази любов почива напредването на физическото човечество. Гореспоменатите свръхчовешки същества имаха власт само над тази любов. Онази част от човешката душевна сила, която е насочена навътре и трябва да донесе познание по околния път чрез сетивността, човекът я оттегли от властта на гореспоменатите свръхчовешки същества. Самите тези същества не бяха слезли никога до развитието на съответните вътрешни органи.
към текста >>
Тази
любов
събира заедно мъжа и жената, доколкото те са физически същества.
Задачата на свръхчовешките същества, на Великите ръководители беше да отпечатат в младите човеци техния собствен характер, тяхното собствено естество да обичат. Човеците можеха да сторят това само с онази част от душевната сила, която се насочваше навън. Чрез това се роди сетивната любов. Тази любов е съпровождащото явление от действието на душата в едно мъжко или женско тяло. Сетивната любов стана силата за физическото развитие на човека.
Тази любов събира заедно мъжа и жената, доколкото те са физически същества.
На тази любов почива напредването на физическото човечество. Гореспоменатите свръхчовешки същества имаха власт само над тази любов. Онази част от човешката душевна сила, която е насочена навътре и трябва да донесе познание по околния път чрез сетивността, човекът я оттегли от властта на гореспоменатите свръхчовешки същества. Самите тези същества не бяха слезли никога до развитието на съответните вътрешни органи. Те можеха да облекат с любов стремежа навън, защото действащата навън любов беше тяхното собствено естество.
към текста >>
На тази
любов
почива напредването на физическото човечество.
Човеците можеха да сторят това само с онази част от душевната сила, която се насочваше навън. Чрез това се роди сетивната любов. Тази любов е съпровождащото явление от действието на душата в едно мъжко или женско тяло. Сетивната любов стана силата за физическото развитие на човека. Тази любов събира заедно мъжа и жената, доколкото те са физически същества.
На тази любов почива напредването на физическото човечество.
Гореспоменатите свръхчовешки същества имаха власт само над тази любов. Онази част от човешката душевна сила, която е насочена навътре и трябва да донесе познание по околния път чрез сетивността, човекът я оттегли от властта на гореспоменатите свръхчовешки същества. Самите тези същества не бяха слезли никога до развитието на съответните вътрешни органи. Те можеха да облекат с любов стремежа навън, защото действащата навън любов беше тяхното собствено естество. С това беше създадена пропаст между тях и младото човечество.
към текста >>
Гореспоменатите свръхчовешки същества имаха власт само над тази
любов
.
Чрез това се роди сетивната любов. Тази любов е съпровождащото явление от действието на душата в едно мъжко или женско тяло. Сетивната любов стана силата за физическото развитие на човека. Тази любов събира заедно мъжа и жената, доколкото те са физически същества. На тази любов почива напредването на физическото човечество.
Гореспоменатите свръхчовешки същества имаха власт само над тази любов.
Онази част от човешката душевна сила, която е насочена навътре и трябва да донесе познание по околния път чрез сетивността, човекът я оттегли от властта на гореспоменатите свръхчовешки същества. Самите тези същества не бяха слезли никога до развитието на съответните вътрешни органи. Те можеха да облекат с любов стремежа навън, защото действащата навън любов беше тяхното собствено естество. С това беше създадена пропаст между тях и младото човечество. Те можаха да всадят в човека любовта първо в сетивната форма; но не можеха да дадат познанието, защото тяхното познание никога не беше минало по околния път през вътрешните органи, който човекът разви сега в себе си.
към текста >>
Те можеха да облекат с
любов
стремежа навън, защото действащата навън
любов
беше тяхното собствено естество.
Тази любов събира заедно мъжа и жената, доколкото те са физически същества. На тази любов почива напредването на физическото човечество. Гореспоменатите свръхчовешки същества имаха власт само над тази любов. Онази част от човешката душевна сила, която е насочена навътре и трябва да донесе познание по околния път чрез сетивността, човекът я оттегли от властта на гореспоменатите свръхчовешки същества. Самите тези същества не бяха слезли никога до развитието на съответните вътрешни органи.
Те можеха да облекат с любов стремежа навън, защото действащата навън любов беше тяхното собствено естество.
С това беше създадена пропаст между тях и младото човечество. Те можаха да всадят в човека любовта първо в сетивната форма; но не можеха да дадат познанието, защото тяхното познание никога не беше минало по околния път през вътрешните органи, който човекът разви сега в себе си. Те не можеха да говорят никакъв език, който би могло да разбере едно същество надарено с мозък. Гореспоменатите вътрешни органи на човека узряха за влизане в допир с духа едва на онази степен от Земното съществуване, която се намира в средата на лемурийската епоха; но те бяха развити в една несъвършена заложба още на една много по-ранна степен от развитието. Защото още в по-предни времена душата беше минала през физическо въплъщение.
към текста >>
Те можаха да всадят в човека
любов
та първо в сетивната форма; но не можеха да дадат познанието, защото тяхното познание никога не беше минало по околния път през вътрешните органи, който човекът разви сега в себе си.
Гореспоменатите свръхчовешки същества имаха власт само над тази любов. Онази част от човешката душевна сила, която е насочена навътре и трябва да донесе познание по околния път чрез сетивността, човекът я оттегли от властта на гореспоменатите свръхчовешки същества. Самите тези същества не бяха слезли никога до развитието на съответните вътрешни органи. Те можеха да облекат с любов стремежа навън, защото действащата навън любов беше тяхното собствено естество. С това беше създадена пропаст между тях и младото човечество.
Те можаха да всадят в човека любовта първо в сетивната форма; но не можеха да дадат познанието, защото тяхното познание никога не беше минало по околния път през вътрешните органи, който човекът разви сега в себе си.
Те не можеха да говорят никакъв език, който би могло да разбере едно същество надарено с мозък. Гореспоменатите вътрешни органи на човека узряха за влизане в допир с духа едва на онази степен от Земното съществуване, която се намира в средата на лемурийската епоха; но те бяха развити в една несъвършена заложба още на една много по-ранна степен от развитието. Защото още в по-предни времена душата беше минала през физическо въплъщение. Тя беше обитавала в посгъстена материя, наистина не на Земята, а на други небесни тела. По-точни сведения върху това можем да дадем по-късно.
към текста >>
– Гореспоменатите свръхчовешки същества, ръководителите в полето на
любов
та също се намираха на предишната планета на такава степен на съвършенство, че нямаха нужда да слизат вече до развитието на заложбите на онези вътрешни органи.
Защото още в по-предни времена душата беше минала през физическо въплъщение. Тя беше обитавала в посгъстена материя, наистина не на Земята, а на други небесни тела. По-точни сведения върху това можем да дадем по-късно. Сега можем да кажем само това, че по-рано човешките същества обитаваха една предишна планета (предишна инкарнация на самата Земя б.пр.) и съобразно съществуващите там условия, се бяха развили до степента, на която се намираха, когато дойдоха на Земята. Те бяха “съблекли” материята на тази предишна планета като една дреха и чрез достигнатата благодарение на това степен на развитието станаха чисти душевни зародиши, със способността да усещат, да чувствуват и така нататък, накратко казано, да водят онзи сънищен живот, който им остана свойствен също и през първите степени от тяхното Земно съществуване.
– Гореспоменатите свръхчовешки същества, ръководителите в полето на любовта също се намираха на предишната планета на такава степен на съвършенство, че нямаха нужда да слизат вече до развитието на заложбите на онези вътрешни органи.
Имаше обаче други същества, които не бяха стигнали така далече в тяхното развитие както тези ръководители на любовта, които на предишната планета още се числяха към “човеците”, обаче по онова време те бяха изпреварили човеците. Така при началото на Земното съществуване те бяха по-напреднали в тяхното развитие отколкото човеците, обаче все пак се намираха на такава степен, на която трябваше да добият познанието чрез вътрешни органи. Тези същества се намираха в едно особено положение. Те бяха стигнали твърде далече в тяхното развитие, за да имат нужда да минат през мъжкото или женското физическо тяло, но все пак не достатъчно далече, за да могат да действат чрез пълно ясновиждане, подобно на ръководителите на любовта. Те не можеха още да бъдат същества на любовта, нито пък можеха да бъдат вече “човеци”.
към текста >>
Имаше обаче други същества, които не бяха стигнали така далече в тяхното развитие както тези ръководители на
любов
та, които на предишната планета още се числяха към “човеците”, обаче по онова време те бяха изпреварили човеците.
Тя беше обитавала в посгъстена материя, наистина не на Земята, а на други небесни тела. По-точни сведения върху това можем да дадем по-късно. Сега можем да кажем само това, че по-рано човешките същества обитаваха една предишна планета (предишна инкарнация на самата Земя б.пр.) и съобразно съществуващите там условия, се бяха развили до степента, на която се намираха, когато дойдоха на Земята. Те бяха “съблекли” материята на тази предишна планета като една дреха и чрез достигнатата благодарение на това степен на развитието станаха чисти душевни зародиши, със способността да усещат, да чувствуват и така нататък, накратко казано, да водят онзи сънищен живот, който им остана свойствен също и през първите степени от тяхното Земно съществуване. – Гореспоменатите свръхчовешки същества, ръководителите в полето на любовта също се намираха на предишната планета на такава степен на съвършенство, че нямаха нужда да слизат вече до развитието на заложбите на онези вътрешни органи.
Имаше обаче други същества, които не бяха стигнали така далече в тяхното развитие както тези ръководители на любовта, които на предишната планета още се числяха към “човеците”, обаче по онова време те бяха изпреварили човеците.
Така при началото на Земното съществуване те бяха по-напреднали в тяхното развитие отколкото човеците, обаче все пак се намираха на такава степен, на която трябваше да добият познанието чрез вътрешни органи. Тези същества се намираха в едно особено положение. Те бяха стигнали твърде далече в тяхното развитие, за да имат нужда да минат през мъжкото или женското физическо тяло, но все пак не достатъчно далече, за да могат да действат чрез пълно ясновиждане, подобно на ръководителите на любовта. Те не можеха още да бъдат същества на любовта, нито пък можеха да бъдат вече “човеци”. Така на тях им беше възможно да продължат тяхното развитие само като полу-свръхчовеци, обаче с помощта на човеците.
към текста >>
Те бяха стигнали твърде далече в тяхното развитие, за да имат нужда да минат през мъжкото или женското физическо тяло, но все пак не достатъчно далече, за да могат да действат чрез пълно ясновиждане, подобно на ръководителите на
любов
та.
Те бяха “съблекли” материята на тази предишна планета като една дреха и чрез достигнатата благодарение на това степен на развитието станаха чисти душевни зародиши, със способността да усещат, да чувствуват и така нататък, накратко казано, да водят онзи сънищен живот, който им остана свойствен също и през първите степени от тяхното Земно съществуване. – Гореспоменатите свръхчовешки същества, ръководителите в полето на любовта също се намираха на предишната планета на такава степен на съвършенство, че нямаха нужда да слизат вече до развитието на заложбите на онези вътрешни органи. Имаше обаче други същества, които не бяха стигнали така далече в тяхното развитие както тези ръководители на любовта, които на предишната планета още се числяха към “човеците”, обаче по онова време те бяха изпреварили човеците. Така при началото на Земното съществуване те бяха по-напреднали в тяхното развитие отколкото човеците, обаче все пак се намираха на такава степен, на която трябваше да добият познанието чрез вътрешни органи. Тези същества се намираха в едно особено положение.
Те бяха стигнали твърде далече в тяхното развитие, за да имат нужда да минат през мъжкото или женското физическо тяло, но все пак не достатъчно далече, за да могат да действат чрез пълно ясновиждане, подобно на ръководителите на любовта.
Те не можеха още да бъдат същества на любовта, нито пък можеха да бъдат вече “човеци”. Така на тях им беше възможно да продължат тяхното развитие само като полу-свръхчовеци, обаче с помощта на човеците. Те можеха да говорят на същества надарени с мозък на един разбираем за тези същества език. Чрез това насочената към вътрешността човешка душевна сила можа да бъде подбудена и можеше да се свърже с познанието и с мъдростта. Само благодарение на това на Земята можа да се появи една мъдрост от човешко естество.
към текста >>
Те не можеха още да бъдат същества на
любов
та, нито пък можеха да бъдат вече “човеци”.
– Гореспоменатите свръхчовешки същества, ръководителите в полето на любовта също се намираха на предишната планета на такава степен на съвършенство, че нямаха нужда да слизат вече до развитието на заложбите на онези вътрешни органи. Имаше обаче други същества, които не бяха стигнали така далече в тяхното развитие както тези ръководители на любовта, които на предишната планета още се числяха към “човеците”, обаче по онова време те бяха изпреварили човеците. Така при началото на Земното съществуване те бяха по-напреднали в тяхното развитие отколкото човеците, обаче все пак се намираха на такава степен, на която трябваше да добият познанието чрез вътрешни органи. Тези същества се намираха в едно особено положение. Те бяха стигнали твърде далече в тяхното развитие, за да имат нужда да минат през мъжкото или женското физическо тяло, но все пак не достатъчно далече, за да могат да действат чрез пълно ясновиждане, подобно на ръководителите на любовта.
Те не можеха още да бъдат същества на любовта, нито пък можеха да бъдат вече “човеци”.
Така на тях им беше възможно да продължат тяхното развитие само като полу-свръхчовеци, обаче с помощта на човеците. Те можеха да говорят на същества надарени с мозък на един разбираем за тези същества език. Чрез това насочената към вътрешността човешка душевна сила можа да бъде подбудена и можеше да се свърже с познанието и с мъдростта. Само благодарение на това на Земята можа да се появи една мъдрост от човешко естество. Гореспоменатите “полу-свръхчовеци” можеха да се хранят от тази човешка мъдрост, за да постигнат това, което още им липсваше като съвършенство.
към текста >>
Следователно детското човечество имаше два вида ръководители: Същества на мъдростта и същества на
любов
та.
Чрез това насочената към вътрешността човешка душевна сила можа да бъде подбудена и можеше да се свърже с познанието и с мъдростта. Само благодарение на това на Земята можа да се появи една мъдрост от човешко естество. Гореспоменатите “полу-свръхчовеци” можеха да се хранят от тази човешка мъдрост, за да постигнат това, което още им липсваше като съвършенство. Така те станаха подбудителите на човешката мъдрост. Ето защо те са наречени Носители на светлината (Луцифер).
Следователно детското човечество имаше два вида ръководители: Същества на мъдростта и същества на любовта.
Човешката природа беше впрегната между любовта и мъдростта, когато тя прие на Земята нейната днешна форма. Чрез съществата на любовта тя бе подбудена за физическо развитие, чрез съществата на мъдростта към усъвършенствуване на вътрешната си същност. Вследствие на физическото развитие човечеството върви напред от поколение на поколение, образува нови племена и раси; чрез вътрешното развитие отделните хора израстват до вътрешно съвършенство, стават знаещи, мъдреци, хора на изкуството, техници и т.н.. Във физическо отношение човечеството върви напред от една раса към друга, чрез физическото развитие всяка раса предава на следващите по наследство нейните сетивно възприемаеми качества. Тук царува законът на наследствеността. Децата носят в себе си характерните физически черти на бащите.
към текста >>
Човешката природа беше впрегната между
любов
та и мъдростта, когато тя прие на Земята нейната днешна форма.
Само благодарение на това на Земята можа да се появи една мъдрост от човешко естество. Гореспоменатите “полу-свръхчовеци” можеха да се хранят от тази човешка мъдрост, за да постигнат това, което още им липсваше като съвършенство. Така те станаха подбудителите на човешката мъдрост. Ето защо те са наречени Носители на светлината (Луцифер). Следователно детското човечество имаше два вида ръководители: Същества на мъдростта и същества на любовта.
Човешката природа беше впрегната между любовта и мъдростта, когато тя прие на Земята нейната днешна форма.
Чрез съществата на любовта тя бе подбудена за физическо развитие, чрез съществата на мъдростта към усъвършенствуване на вътрешната си същност. Вследствие на физическото развитие човечеството върви напред от поколение на поколение, образува нови племена и раси; чрез вътрешното развитие отделните хора израстват до вътрешно съвършенство, стават знаещи, мъдреци, хора на изкуството, техници и т.н.. Във физическо отношение човечеството върви напред от една раса към друга, чрез физическото развитие всяка раса предава на следващите по наследство нейните сетивно възприемаеми качества. Тук царува законът на наследствеността. Децата носят в себе си характерните физически черти на бащите. Но освен това съществува едно духовно-душевно усъвършенствуване, което може да прогресира само чрез развитието на самата душа.
към текста >>
Чрез съществата на
любов
та тя бе подбудена за физическо развитие, чрез съществата на мъдростта към усъвършенствуване на вътрешната си същност.
Гореспоменатите “полу-свръхчовеци” можеха да се хранят от тази човешка мъдрост, за да постигнат това, което още им липсваше като съвършенство. Така те станаха подбудителите на човешката мъдрост. Ето защо те са наречени Носители на светлината (Луцифер). Следователно детското човечество имаше два вида ръководители: Същества на мъдростта и същества на любовта. Човешката природа беше впрегната между любовта и мъдростта, когато тя прие на Земята нейната днешна форма.
Чрез съществата на любовта тя бе подбудена за физическо развитие, чрез съществата на мъдростта към усъвършенствуване на вътрешната си същност.
Вследствие на физическото развитие човечеството върви напред от поколение на поколение, образува нови племена и раси; чрез вътрешното развитие отделните хора израстват до вътрешно съвършенство, стават знаещи, мъдреци, хора на изкуството, техници и т.н.. Във физическо отношение човечеството върви напред от една раса към друга, чрез физическото развитие всяка раса предава на следващите по наследство нейните сетивно възприемаеми качества. Тук царува законът на наследствеността. Децата носят в себе си характерните физически черти на бащите. Но освен това съществува едно духовно-душевно усъвършенствуване, което може да прогресира само чрез развитието на самата душа. И с това ние стоим пред закона на душевното развитие сред Земното съществуване.
към текста >>
33.
ПОСЛЕДНИТЕ ВРЕМЕНА ПРЕДИ РАЗДЕЛЯНЕТО НА ПОЛОВЕТЕ
GA_11 Из Хрониката Акаша
Все пак някои образи доставяха радост, други неудоволствие, едни събуждаха
любов
, други омраза, обаче тези чувства носеха много по-блед характер.
Ето защо на тази степен на развитие на човечеството не трябва да говорим за едно сънищно съзнание, а за едно образно съзнание. Това бяха главно цветни образи, които изпълваха това съзнание. Но те не бяха единственият род възприятия. Така човекът се движеше в света и живееше чрез слуха и осезанието в процесите на този свят, но чрез неговия душевен живот този свят се отразяваше в него под формата на образи, които твърде малко приличаха на това, което се намираше във външния свят. С тези душевни образи се свързваха удоволствие и страдание в много по-малка степен, отколкото това става днес при представите на човека, които предават възприятията.
Все пак някои образи доставяха радост, други неудоволствие, едни събуждаха любов, други омраза, обаче тези чувства носеха много по-блед характер.
Силни чувства бяха предизвиквани от нещо друго. В онези времена човекът беше много по-подвижен, по-деен отколкото по-късно. Всичко в заобикалящия го свят, също и образите в неговата душа го подтикваха към дейност, към движение. Когато неговата дейност можеше да се прояви безпрепятствено, той изпитваше приятно чувство; обаче когато тази дейност беше възпрепятствувана, завладяваше го неудоволствие и неприятно чувство. Липсата или съществуването на препятствия за неговата воля определяше съдържанието на неговия чувствен живот, на неговата радост и страдание.
към текста >>
Половата
любов
биваше посадена в тях чрез непосредствено пренасяне на мисли в човека.
Те приемаха тяхната мисия от духовния свят и действаха съобразно с нея. Когато дойде времето, в което половете се разделиха, тези същества трябваше да считат за тяхна задача да действат върху новия живот в смисъл на тяхната мисия. От тях изхождаше регулирането на половия живот. Всички мероприятия, които се отнасяха до размножението на човечеството, произхождаха от тях. Те действаха при това напълно съзнателно, обаче хората можеха да чувствуват това въздействие само като един внедрен в тях инстинкт.
Половата любов биваше посадена в тях чрез непосредствено пренасяне на мисли в човека.
И всички техни прояви бяха отначало от най-благородно естество. Всичко, което в тази област прие грозен характер, произхожда от по-късни времена, в които човекът беше станал по-самостоятелен и в които той поквари един чист първоначален инстинкт. В тези по-стари времена нямаше никакво задоволяване на половия нагон заради самия него. Всичко тук беше жертвоприношение за продължението на човешкото съществуване. Размножението се считаше като нещо свещено, като една служба, която човекът трябваше да принесе на света.
към текста >>
34.
ЖИВОТЪТ НА САТУРН
GA_11 Из Хрониката Акаша
Християнският езотеризъм говори тук за откровението на Серафимите, на “Духовете на всеобхватната
любов
”.
Обаче на Сатурн самият човек не може да си служи със своята светеща сила. Светещата сила на неговите сетивни зародиши не би могла да изрази нищо чрез самата себе си, но други по-възвишени същества имат възможност да се изявят чрез нея в живота на Сатурн. Чрез светлинните източници на човешките прадеди те излъчват и изпращат нещо от тяхната същност долу на планетата. Това са онези възвишени същества от поредицата на четирите вида същества, за които по-горе бе казано, че в тяхното развитие те са израснали над всякаква връзка с човешкото съществуване. Без за самите тях да е необходимо, те сега излъчват чрез “свободната си воля” нещо от тяхната природа.
Християнският езотеризъм говори тук за откровението на Серафимите, на “Духовете на всеобхватната любов”.
Това състояние трае до средата на шестия Сатурнов кръг. След това започва работата на онези същества, които на тази степен имат едно смътно съзнание, каквото има днешният човек по време на дълбокия си сън без сънища. Това са “Синовете на полумрака”, “Духовете на сумрака”. (В теософската литература те са наречени Лунар Питрис или също Бархишад Питрис). Те достигат човешката си степен едва на Луната.
към текста >>
35.
ЖИВОТЪТ НА ЛУНАТА
GA_11 Из Хрониката Акаша
Обаче това, което Духовете на огъня причиняват в астралното тяло, са подвижни афекти,
любов
и омраза, гняв, страх, чувства на ужас, бурни страсти, инстинкти, нагони и т.н.
Следователно в човешкото смътно съзнание Духовете на сумрака изживяват един чувствен свят. Това е същият чувствен свят, който човекът ще изживява за самия себе си в неговото Земно съзнание. – По същото време в астралното тяло действат Духовете на огъня. Те даряват на това тяло способността да развива живо усещане и чувствуване към заобикалящия го свят. Удоволствието и страданието, които по описания начин се предизвикват чрез Духовете на сумрака в етерното тяло, носят неподвижен (пасивен) характер; те се представят повече като недействени огледални образи на външния свят.
Обаче това, което Духовете на огъня причиняват в астралното тяло, са подвижни афекти, любов и омраза, гняв, страх, чувства на ужас, бурни страсти, инстинкти, нагони и т.н.
Понеже преди това Духовете на личността (Азурас) бяха внесли тяхната същност в това тяло, сега тези афекти се явяват с характера на себичност, на обособеност. Трябва само да си представим как е съставен по това време на Луната някогашния предтеча на човека. Той има физическо тяло, в което несъзнателно развива едно Духовно-себе (Манас). Той е надарен с етерно тяло, чрез което Духовете на сумрака чувствуват удоволствие и страдание; най-после той притежава астрално тяло, което се вълнува чрез Духовете на огъня в инстинкти, афекти и страсти. Обаче тези три члена на Лунния човек още напълно са лишени от предметното съзнание.
към текста >>
36.
ЖИВОТЪТ НА ЗЕМЯТА
GA_11 Из Хрониката Акаша
Чрез етерното тяло той е в състояние да изпитва удоволствие и страдание, чрез астралното тяло той е същество с афекти, гняв, омраза,
любов
и т.н..
Тогава то не би могло още да бъде носител на едно етерно тяло. Това етерно тяло бе прибавено едва през време на планетата Слънце. При това в редуващите се Слънчеви кръгове физическото тяло бе преобразувано така, че то можеше да стане носител на това етерно тяло, съответно етерното тяло можеше да работи във физическото тяло. През време на Лунното развитие към човешкото същество беше прибавено астралното тяло; и отново физическото и етерното тяло бяха преобразени така, че можаха да станат носители и подходящи инструменти на проявяващото се астрално тяло. С това на Луната човекът стана същество, съставено от физическо тяло, етерно тяло и астрално тяло.
Чрез етерното тяло той е в състояние да изпитва удоволствие и страдание, чрез астралното тяло той е същество с афекти, гняв, омраза, любов и т.н..
Както бе показано, над различните членове на неговото същество работят по-висши духове. На Луната етерното тяло придоби способността да изпитва удоволствие и страдание чрез Духовете на сумрака; в астралното тяло бяха посадени афектите чрез Духовете на огъня. Същевременно през трите големи епохи на Сатурн, Слънцето и Луната стана и нещо друго. През времето на последния Сатурнов кръг бе образуван Човекът-дух (Атма) с помощта на Духовете на волята (Престоли). През време на предпоследния Слънчев кръг към последния с помощта на Херувимите бе прибавен Духът-живот (Буди).
към текста >>
37.
СЪНЯТ И СМЪРТТА
GA_13 Въведение в Тайната наука
Силна
любов
на връзка свързва майката и детето.
Свръхсетивното наблюдение вижда как човешки души витаят над растенията, как те променят почвата и т.н. След смъртта човек не е ангажиран само със себе си и с подготовката за своето предстоящо земно съществувание. Не, той е призован да работи и да преизгражда в духовен смисъл външния свят, също как то в живота между раждането и смъртта е призован да променя физическия свят. Обаче нещата стоят така, че не само човешкият живот в духовния свят действува върху условията на Земята, но и обратно: Действията във физическия свят имат последици за отношенията в духовния свят. Нека да си послужим с един пример.
Силна любовна връзка свързва майката и детето.
Това силно привличане има своите корени в сетивния свят. В хода на времето обаче любовта се променя. Сетивната връзка все повече се превръща в духовна. Тази връзка е изтъкана не само за физическия свят, но и за духовния свят. Този пример е валиден и в много други отношения.
към текста >>
В хода на времето обаче
любов
та се променя.
Не, той е призован да работи и да преизгражда в духовен смисъл външния свят, също как то в живота между раждането и смъртта е призован да променя физическия свят. Обаче нещата стоят така, че не само човешкият живот в духовния свят действува върху условията на Земята, но и обратно: Действията във физическия свят имат последици за отношенията в духовния свят. Нека да си послужим с един пример. Силна любовна връзка свързва майката и детето. Това силно привличане има своите корени в сетивния свят.
В хода на времето обаче любовта се променя.
Сетивната връзка все повече се превръща в духовна. Тази връзка е изтъкана не само за физическия свят, но и за духовния свят. Този пример е валиден и в много други отношения. Това, което духовните Същества изплитат във физическия свят, остава да съществува и в духовния. Приятели, които са били дълбоко свързани в живота, ще си принадлежат и в духовния свят.
към текста >>
38.
РАЗВИТИЕТО НА СВЕТА И ЧОВЕКА
GA_13 Въведение в Тайната наука
Те носят името „Духове на
Любов
та" (В езотеричното християнство „Серафими".) Без тях Духовете на Огъня не биха имали горепосоченото съзнание.
Органите, чрез които човек възприема днес физическия свят, проблясват в своите първи етерни заложби. Сега вече свръхсетивният поглед започва да възприема на Сатурн човеци-фантоми, които не притежават още нищо друго, освен светлинните първообрази на сетивните органи. Следователно тези сетивни органи са резултат от дейността на „Духовете на Огъня"; обаче в тяхното възникване участвуват не само те. Заедно с тях на Сатурн се появяват и други Същества. Те са толкова напреднали в своето развитие, че могат да си служат със споменатите зародиши на сетивата и да наблюдават процесите, които стават в живота на Сатурн.
Те носят името „Духове на Любовта" (В езотеричното християнство „Серафими".) Без тях Духовете на Огъня не биха имали горепосоченото съзнание.
Те наблюдават процесите на Сатурн с такова съзнание, което им позволява да ги пренасят като образи в Духовете на Огъня. Самите те се отказват от всякакви предимства, които биха могли да имат чрез наблюдаването на Сатурновите процеси, отказват се от всяка наслада, от всяка радост; те отдават всичко в името на Огнените Духове. След тези събития следва един нов период от развитието на Сатурн. Към светлинните явления се прибавя и нещо друго. Когато говорим за това, на което се натъква свръхсетивното изследване, мнозина ще го сметнат за налудничава приумица.
към текста >>
Това в никакъв случай не е едно обикновено наблюдение, а е така, сякаш в образите, които струят от Слънцето, се проявява нещо от онази сила, която земният човек нарича
любов
.
За него ще говорим по-нататък в тази книга. В средата на Слънчевия период „Духовете на Личността" имат подобно „виждане" като нещо естествено и нормално. И точно поради това, сега, по време на Слънчевия период те са в състояние да действуват върху новообразуваното етерно тяло на човешкото същество по приблизително същия начин, както по времето на Сатурн те действуваха върху физическото тяло. Както там тяхната собствена „личност" беше отразявана от топлината, така сега газообразните формации отразяват към тях образите на тяхното ясновиждащо съзнание, а контурите на тези образи се очертават всред блясъка на светлината. Сега те виждат по свръхсетивен начин какво става на Слънцето.
Това в никакъв случай не е едно обикновено наблюдение, а е така, сякаш в образите, които струят от Слънцето, се проявява нещо от онази сила, която земният човек нарича любов.
И ако в душевен смисъл се вгледаме още по-отблизо, ние ще открием и причината за това явление. В излъчваната от Слънцето светлина се намесват с дейността си и друг вид духовни Същества. Това са „Духовете на Любовта" (В езотеричното християнство: „Серафими"). Отсега нататък те действуват в човешкото етерно тяло заедно с Духовете на Личността. Благодарение на тази съвместна дейност етерното тяло се издига до една по-висока степен от своето развитие.
към текста >>
Това са „Духовете на
Любов
та" (В езотеричното християнство: „Серафими").
Както там тяхната собствена „личност" беше отразявана от топлината, така сега газообразните формации отразяват към тях образите на тяхното ясновиждащо съзнание, а контурите на тези образи се очертават всред блясъка на светлината. Сега те виждат по свръхсетивен начин какво става на Слънцето. Това в никакъв случай не е едно обикновено наблюдение, а е така, сякаш в образите, които струят от Слънцето, се проявява нещо от онази сила, която земният човек нарича любов. И ако в душевен смисъл се вгледаме още по-отблизо, ние ще открием и причината за това явление. В излъчваната от Слънцето светлина се намесват с дейността си и друг вид духовни Същества.
Това са „Духовете на Любовта" (В езотеричното християнство: „Серафими").
Отсега нататък те действуват в човешкото етерно тяло заедно с Духовете на Личността. Благодарение на тази съвместна дейност етерното тяло се издига до една по-висока степен от своето развитие. Сега то може не само да преформира съдържащите се в него газообразни формации, но и така да ги преработва, че вече можем да говорим за първите наченки, за първите заложби на размножението при живите човешки същества. От наличните газообразни формации започват да се отделят други (както потта избива на капки), които са подобни на формациите-майки. За да опишем по-нататъшното Слънчево развитие, трябва да обърнем внимание на един изключително важен факт от мировата история.
към текста >>
В него действуват напредналите „Духове на Личността" заедно с „Духовете на
Любов
та".
Сега в своето обкръжение Слънцето има едно второ небесно тяло, което представлява един вид прероден Сатурн, един нов Сатурн. Този нов Сатурн предава на второто Слънчево царство, така да се каже, един личностен характер. Свръхсетивното наблюдение установява как в хода на редовното Слънчево развитие, между човешките същества там, се проявяват топлинни сили, в които може да се види цялата активност, отнасяща се до посочените Духове на новия Сатурн. Към средата на Слънчевата епоха могат да се наблюдават следните промени в човешкото същество. То е разчленено на едно физическо и едно етерно тяло.
В него действуват напредналите „Духове на Личността" заедно с „Духовете на Любовта".
Към физическото тяло обаче се включва част от изостаналата Сатурнова природа. В нея се разгръща дейността на „Огнените Духове". Във всичко, което „Огнените Духове" предизвикват в изостаналата Сатурнова природа, трябва да виждаме предшествениците на днешните сетивни органи у земния човек. Вече посочихме, че още в топлинната субстанция на Сатурн „Духовете на Огъня" бяха ангажирани в изработването на зародишите на сетивата. А в това, което се осъществява чрез съвместната дейност на „Духовете на Личността" и „Духовете на Любовта" (Серафимите), се съдържат първите наченки на жлезите в съвременния човешки организъм.
към текста >>
А в това, което се осъществява чрез съвместната дейност на „Духовете на Личността" и „Духовете на
Любов
та" (Серафимите), се съдържат първите наченки на жлезите в съвременния човешки организъм.
В него действуват напредналите „Духове на Личността" заедно с „Духовете на Любовта". Към физическото тяло обаче се включва част от изостаналата Сатурнова природа. В нея се разгръща дейността на „Огнените Духове". Във всичко, което „Огнените Духове" предизвикват в изостаналата Сатурнова природа, трябва да виждаме предшествениците на днешните сетивни органи у земния човек. Вече посочихме, че още в топлинната субстанция на Сатурн „Духовете на Огъня" бяха ангажирани в изработването на зародишите на сетивата.
А в това, което се осъществява чрез съвместната дейност на „Духовете на Личността" и „Духовете на Любовта" (Серафимите), се съдържат първите наченки на жлезите в съвременния човешки организъм.
С това обаче не се изчерпва работата на обитаващите новия Сатурн „Духове на Личността". Те разпростират своята дейност не само върху споменатото второ Слънчево царство, но изграждат и един вид връзка между това царство и човешките сетива. Топлинните субстанции непрекъснато пронизват зародишите на човешките сетива. Благодарение на това, човешкото същество добива на Слънцето за пръв път един вид възприятие за заобикалящо то го по-низше царство. Разбира се, това възприятие е съвсем смътно; то напълно съответствува на смътното Сатурново съзнание, за което вече стана дума.
към текста >>
39.
НАСТОЯЩЕ И БЪДЕЩЕ В РАЗВИТИЕТО НА СВЕТА И НА ЧОВЕЧЕСТВОТО
GA_13 Въведение в Тайната наука
Това е силата на
Любов
та.
Това се обяснява с обстоятелството, че в хода на Земния период неговият „Аз" е така формиран от „Духовете на Формата", както на Сатурн физическото му тяло беше формирано от „Духовете на Волята", на Слънцето етерното му тяло от „Духовете на Мъдростта" и на Луната астралното му тяло от „Духовете на Движението". Едва чрез взаимодействието между „Духовете на Волята, на Мъдростта и на Движението" възниква това, което днес наричаме „мъдрост". Земните същества и процеси постигат хармония с останалите същества от техния свят благодарение на тези три вида Духове. Чрез „Духовете на Формата" човек получава своя самостоятелен „Аз". В бъдеще този „Аз" ще взаимодействува със Съществата на Земята, Юпитер, Венера и Вулкан чрез онази сила, която в хода на Земната епоха се включва към мъдростта.
Това е силата на Любовта.
В земния човек тя има да направи своите първи стъпки. И тогава „Космосът на Мъдростта" ще прерасне в „Космос на Любовта". От всичко, което Азът прави в себе си, ще блика Любов. Всеобхватния „образец на Любовта" имаме в лицето на висшето Слънчево Същество, за което говорихме при описанието на Христовото събитие. Чрез Христос в самата сърцевина на човешкото същество беше вложен зародишът на Любовта.
към текста >>
И тогава „Космосът на Мъдростта" ще прерасне в „Космос на
Любов
та".
Земните същества и процеси постигат хармония с останалите същества от техния свят благодарение на тези три вида Духове. Чрез „Духовете на Формата" човек получава своя самостоятелен „Аз". В бъдеще този „Аз" ще взаимодействува със Съществата на Земята, Юпитер, Венера и Вулкан чрез онази сила, която в хода на Земната епоха се включва към мъдростта. Това е силата на Любовта. В земния човек тя има да направи своите първи стъпки.
И тогава „Космосът на Мъдростта" ще прерасне в „Космос на Любовта".
От всичко, което Азът прави в себе си, ще блика Любов. Всеобхватния „образец на Любовта" имаме в лицето на висшето Слънчево Същество, за което говорихме при описанието на Христовото събитие. Чрез Христос в самата сърцевина на човешкото същество беше вложен зародишът на Любовта. От тук той трябва да нахлуе в цялата еволюция на световете. Както създадената вече Мъдрост се проявява в сетивния външен свят на Земята, в днешните „природни царства", така и в бъдеще самата Любов ще се проявява във всички процеси като една нова природна сила.
към текста >>
От всичко, което Азът прави в себе си, ще блика
Любов
.
Чрез „Духовете на Формата" човек получава своя самостоятелен „Аз". В бъдеще този „Аз" ще взаимодействува със Съществата на Земята, Юпитер, Венера и Вулкан чрез онази сила, която в хода на Земната епоха се включва към мъдростта. Това е силата на Любовта. В земния човек тя има да направи своите първи стъпки. И тогава „Космосът на Мъдростта" ще прерасне в „Космос на Любовта".
От всичко, което Азът прави в себе си, ще блика Любов.
Всеобхватния „образец на Любовта" имаме в лицето на висшето Слънчево Същество, за което говорихме при описанието на Христовото събитие. Чрез Христос в самата сърцевина на човешкото същество беше вложен зародишът на Любовта. От тук той трябва да нахлуе в цялата еволюция на световете. Както създадената вече Мъдрост се проявява в сетивния външен свят на Земята, в днешните „природни царства", така и в бъдеще самата Любов ще се проявява във всички процеси като една нова природна сила. Тази е тайната на всеки вид развитие в бъдещето: познанието, че всичко, което човек осъществява, изхождайки от истинското разбиране на еволюцията, е зародиш, който трябва да разцъфне и узрее като плод на Любовта.
към текста >>
Всеобхватния „образец на
Любов
та" имаме в лицето на висшето Слънчево Същество, за което говорихме при описанието на Христовото събитие.
В бъдеще този „Аз" ще взаимодействува със Съществата на Земята, Юпитер, Венера и Вулкан чрез онази сила, която в хода на Земната епоха се включва към мъдростта. Това е силата на Любовта. В земния човек тя има да направи своите първи стъпки. И тогава „Космосът на Мъдростта" ще прерасне в „Космос на Любовта". От всичко, което Азът прави в себе си, ще блика Любов.
Всеобхватния „образец на Любовта" имаме в лицето на висшето Слънчево Същество, за което говорихме при описанието на Христовото събитие.
Чрез Христос в самата сърцевина на човешкото същество беше вложен зародишът на Любовта. От тук той трябва да нахлуе в цялата еволюция на световете. Както създадената вече Мъдрост се проявява в сетивния външен свят на Земята, в днешните „природни царства", така и в бъдеще самата Любов ще се проявява във всички процеси като една нова природна сила. Тази е тайната на всеки вид развитие в бъдещето: познанието, че всичко, което човек осъществява, изхождайки от истинското разбиране на еволюцията, е зародиш, който трябва да разцъфне и узрее като плод на Любовта. Колкото повече е силата на Любовта, толкова повече творческа мощ ще се проявява в бъдещето.
към текста >>
Чрез Христос в самата сърцевина на човешкото същество беше вложен зародишът на
Любов
та.
Това е силата на Любовта. В земния човек тя има да направи своите първи стъпки. И тогава „Космосът на Мъдростта" ще прерасне в „Космос на Любовта". От всичко, което Азът прави в себе си, ще блика Любов. Всеобхватния „образец на Любовта" имаме в лицето на висшето Слънчево Същество, за което говорихме при описанието на Христовото събитие.
Чрез Христос в самата сърцевина на човешкото същество беше вложен зародишът на Любовта.
От тук той трябва да нахлуе в цялата еволюция на световете. Както създадената вече Мъдрост се проявява в сетивния външен свят на Земята, в днешните „природни царства", така и в бъдеще самата Любов ще се проявява във всички процеси като една нова природна сила. Тази е тайната на всеки вид развитие в бъдещето: познанието, че всичко, което човек осъществява, изхождайки от истинското разбиране на еволюцията, е зародиш, който трябва да разцъфне и узрее като плод на Любовта. Колкото повече е силата на Любовта, толкова повече творческа мощ ще се проявява в бъдещето. В това, което ще произлезе от Любовта, ще са вложени онези могъщи сили, които ще поведат Земята към нейното пълно одухотворяване.
към текста >>
Както създадената вече Мъдрост се проявява в сетивния външен свят на Земята, в днешните „природни царства", така и в бъдеще самата
Любов
ще се проявява във всички процеси като една нова природна сила.
И тогава „Космосът на Мъдростта" ще прерасне в „Космос на Любовта". От всичко, което Азът прави в себе си, ще блика Любов. Всеобхватния „образец на Любовта" имаме в лицето на висшето Слънчево Същество, за което говорихме при описанието на Христовото събитие. Чрез Христос в самата сърцевина на човешкото същество беше вложен зародишът на Любовта. От тук той трябва да нахлуе в цялата еволюция на световете.
Както създадената вече Мъдрост се проявява в сетивния външен свят на Земята, в днешните „природни царства", така и в бъдеще самата Любов ще се проявява във всички процеси като една нова природна сила.
Тази е тайната на всеки вид развитие в бъдещето: познанието, че всичко, което човек осъществява, изхождайки от истинското разбиране на еволюцията, е зародиш, който трябва да разцъфне и узрее като плод на Любовта. Колкото повече е силата на Любовта, толкова повече творческа мощ ще се проявява в бъдещето. В това, което ще произлезе от Любовта, ще са вложени онези могъщи сили, които ще поведат Земята към нейното пълно одухотворяване. И колкото повече духовно познание се влива в развитието на човечеството и Земята, толкова по-жизнеспособни ще са зародишите на бъдещия свят. Духовното познание, чрез своята собствена същност, се превръща в Любов.
към текста >>
Тази е тайната на всеки вид развитие в бъдещето: познанието, че всичко, което човек осъществява, изхождайки от истинското разбиране на еволюцията, е зародиш, който трябва да разцъфне и узрее като плод на
Любов
та.
От всичко, което Азът прави в себе си, ще блика Любов. Всеобхватния „образец на Любовта" имаме в лицето на висшето Слънчево Същество, за което говорихме при описанието на Христовото събитие. Чрез Христос в самата сърцевина на човешкото същество беше вложен зародишът на Любовта. От тук той трябва да нахлуе в цялата еволюция на световете. Както създадената вече Мъдрост се проявява в сетивния външен свят на Земята, в днешните „природни царства", така и в бъдеще самата Любов ще се проявява във всички процеси като една нова природна сила.
Тази е тайната на всеки вид развитие в бъдещето: познанието, че всичко, което човек осъществява, изхождайки от истинското разбиране на еволюцията, е зародиш, който трябва да разцъфне и узрее като плод на Любовта.
Колкото повече е силата на Любовта, толкова повече творческа мощ ще се проявява в бъдещето. В това, което ще произлезе от Любовта, ще са вложени онези могъщи сили, които ще поведат Земята към нейното пълно одухотворяване. И колкото повече духовно познание се влива в развитието на човечеството и Земята, толкова по-жизнеспособни ще са зародишите на бъдещия свят. Духовното познание, чрез своята собствена същност, се превръща в Любов. Целият процес, който беше описан, започвайки от гръко-римската до днешната Пета следатлантска епоха ясно показва как трябва да се извърши това велико превръщане и къде е поставено началото на бъдещата еволюция.
към текста >>
Колкото повече е силата на
Любов
та, толкова повече творческа мощ ще се проявява в бъдещето.
Всеобхватния „образец на Любовта" имаме в лицето на висшето Слънчево Същество, за което говорихме при описанието на Христовото събитие. Чрез Христос в самата сърцевина на човешкото същество беше вложен зародишът на Любовта. От тук той трябва да нахлуе в цялата еволюция на световете. Както създадената вече Мъдрост се проявява в сетивния външен свят на Земята, в днешните „природни царства", така и в бъдеще самата Любов ще се проявява във всички процеси като една нова природна сила. Тази е тайната на всеки вид развитие в бъдещето: познанието, че всичко, което човек осъществява, изхождайки от истинското разбиране на еволюцията, е зародиш, който трябва да разцъфне и узрее като плод на Любовта.
Колкото повече е силата на Любовта, толкова повече творческа мощ ще се проявява в бъдещето.
В това, което ще произлезе от Любовта, ще са вложени онези могъщи сили, които ще поведат Земята към нейното пълно одухотворяване. И колкото повече духовно познание се влива в развитието на човечеството и Земята, толкова по-жизнеспособни ще са зародишите на бъдещия свят. Духовното познание, чрез своята собствена същност, се превръща в Любов. Целият процес, който беше описан, започвайки от гръко-римската до днешната Пета следатлантска епоха ясно показва как трябва да се извърши това велико превръщане и къде е поставено началото на бъдещата еволюция. Това, което беше подготвено като Мъдрост чрез Сатурн, Слънце и Луна, действува във физическото, етерното и астралното тяло на човека; то се явява като „Мъдростта на света"; в Аза обаче то се превръща във вътрешна същност.
към текста >>
В това, което ще произлезе от
Любов
та, ще са вложени онези могъщи сили, които ще поведат Земята към нейното пълно одухотворяване.
Чрез Христос в самата сърцевина на човешкото същество беше вложен зародишът на Любовта. От тук той трябва да нахлуе в цялата еволюция на световете. Както създадената вече Мъдрост се проявява в сетивния външен свят на Земята, в днешните „природни царства", така и в бъдеще самата Любов ще се проявява във всички процеси като една нова природна сила. Тази е тайната на всеки вид развитие в бъдещето: познанието, че всичко, което човек осъществява, изхождайки от истинското разбиране на еволюцията, е зародиш, който трябва да разцъфне и узрее като плод на Любовта. Колкото повече е силата на Любовта, толкова повече творческа мощ ще се проявява в бъдещето.
В това, което ще произлезе от Любовта, ще са вложени онези могъщи сили, които ще поведат Земята към нейното пълно одухотворяване.
И колкото повече духовно познание се влива в развитието на човечеството и Земята, толкова по-жизнеспособни ще са зародишите на бъдещия свят. Духовното познание, чрез своята собствена същност, се превръща в Любов. Целият процес, който беше описан, започвайки от гръко-римската до днешната Пета следатлантска епоха ясно показва как трябва да се извърши това велико превръщане и къде е поставено началото на бъдещата еволюция. Това, което беше подготвено като Мъдрост чрез Сатурн, Слънце и Луна, действува във физическото, етерното и астралното тяло на човека; то се явява като „Мъдростта на света"; в Аза обаче то се превръща във вътрешна същност. Започвайки от Земната епоха, „Мъдростта на външния свят" става вътрешна мъдрост в човека.
към текста >>
Духовното познание, чрез своята собствена същност, се превръща в
Любов
.
Както създадената вече Мъдрост се проявява в сетивния външен свят на Земята, в днешните „природни царства", така и в бъдеще самата Любов ще се проявява във всички процеси като една нова природна сила. Тази е тайната на всеки вид развитие в бъдещето: познанието, че всичко, което човек осъществява, изхождайки от истинското разбиране на еволюцията, е зародиш, който трябва да разцъфне и узрее като плод на Любовта. Колкото повече е силата на Любовта, толкова повече творческа мощ ще се проявява в бъдещето. В това, което ще произлезе от Любовта, ще са вложени онези могъщи сили, които ще поведат Земята към нейното пълно одухотворяване. И колкото повече духовно познание се влива в развитието на човечеството и Земята, толкова по-жизнеспособни ще са зародишите на бъдещия свят.
Духовното познание, чрез своята собствена същност, се превръща в Любов.
Целият процес, който беше описан, започвайки от гръко-римската до днешната Пета следатлантска епоха ясно показва как трябва да се извърши това велико превръщане и къде е поставено началото на бъдещата еволюция. Това, което беше подготвено като Мъдрост чрез Сатурн, Слънце и Луна, действува във физическото, етерното и астралното тяло на човека; то се явява като „Мъдростта на света"; в Аза обаче то се превръща във вътрешна същност. Започвайки от Земната епоха, „Мъдростта на външния свят" става вътрешна мъдрост в човека. И когато това е вече факт, вътрешната мъдрост се превръща в зародиш на Любовта. Мъдростта е предусловието на Любовта; Любовта идва като резултат от новородената в „Аза" Мъдрост.
към текста >>
И когато това е вече факт, вътрешната мъдрост се превръща в зародиш на
Любов
та.
И колкото повече духовно познание се влива в развитието на човечеството и Земята, толкова по-жизнеспособни ще са зародишите на бъдещия свят. Духовното познание, чрез своята собствена същност, се превръща в Любов. Целият процес, който беше описан, започвайки от гръко-римската до днешната Пета следатлантска епоха ясно показва как трябва да се извърши това велико превръщане и къде е поставено началото на бъдещата еволюция. Това, което беше подготвено като Мъдрост чрез Сатурн, Слънце и Луна, действува във физическото, етерното и астралното тяло на човека; то се явява като „Мъдростта на света"; в Аза обаче то се превръща във вътрешна същност. Започвайки от Земната епоха, „Мъдростта на външния свят" става вътрешна мъдрост в човека.
И когато това е вече факт, вътрешната мъдрост се превръща в зародиш на Любовта.
Мъдростта е предусловието на Любовта; Любовта идва като резултат от новородената в „Аза" Мъдрост. Ако изложеното дотук би пробудило у някого убеждението, че описаното развитие има фаталистичен характер, той не е разбрал напълно тази книга. Ако например някой сметне, че при такова развитие определен брой хора са осъдени да попаднат в царството на „злото човечество", той просто не вижда взаимните отношения между сетивно-физическите и душевно-духовните факти в хода на това развитие. В определен период от време сетивно-физическите и душевно-духовните сили образуват отделни течения в развитието. Чрез сетивно-физическите сили възникват формите на „злото човечество".
към текста >>
Мъдростта е предусловието на
Любов
та;
Любов
та идва като резултат от новородената в „Аза" Мъдрост.
Духовното познание, чрез своята собствена същност, се превръща в Любов. Целият процес, който беше описан, започвайки от гръко-римската до днешната Пета следатлантска епоха ясно показва как трябва да се извърши това велико превръщане и къде е поставено началото на бъдещата еволюция. Това, което беше подготвено като Мъдрост чрез Сатурн, Слънце и Луна, действува във физическото, етерното и астралното тяло на човека; то се явява като „Мъдростта на света"; в Аза обаче то се превръща във вътрешна същност. Започвайки от Земната епоха, „Мъдростта на външния свят" става вътрешна мъдрост в човека. И когато това е вече факт, вътрешната мъдрост се превръща в зародиш на Любовта.
Мъдростта е предусловието на Любовта; Любовта идва като резултат от новородената в „Аза" Мъдрост.
Ако изложеното дотук би пробудило у някого убеждението, че описаното развитие има фаталистичен характер, той не е разбрал напълно тази книга. Ако например някой сметне, че при такова развитие определен брой хора са осъдени да попаднат в царството на „злото човечество", той просто не вижда взаимните отношения между сетивно-физическите и душевно-духовните факти в хода на това развитие. В определен период от време сетивно-физическите и душевно-духовните сили образуват отделни течения в развитието. Чрез сетивно-физическите сили възникват формите на „злото човечество". Необходимостта дадена душа да се въплъти в подобна форма ще съществува само дотолкова, доколкото самата тя е създала съответните предпоставки.
към текста >>
40.
НАБЛЮДЕНИЯ ВЪРХУ ОСОБЕНИ СЪБИТИЯ И СЪЩЕСТВА В ДУХОВНИЯ СВЯТ
GA_13 Въведение в Тайната наука
Ако човек следва тези пътища в един чист, неегоистичен стремеж към познание, той е вече узрял да наблюдава и подробности, чието съзерцание по-рано би представлявало само задоволяване на егоистични нужди, дори и съответният човек да ни убеждава, че се стреми да проникне в духовния свят само от
любов
, например към свой близък, който вече не е между живите.
Дори първата крачка: вникването в начина, по който трябва да се тълкуват впечатленията от особените свръхсетивни явления, е невъзможна без напреднало духовно обучение. Обучението, което в свръхсетивните светове води до наблюдението на това, което е описано в настоящата книга, дава възможност да се проследи и животът на отделен човек след смъртта; а не на последно място възможността да се наблюдават и разбират всички духовно-душевни Същества, които действуват както в скритите, така и във видимите светове. Обаче сигурното наблюдение на отделните процеси и Същества е възможно само въз основа на познанието върху все общите духовни явления, които засягат всеки човек. Който се устремява към едното, а пропуска другото, се заблуждава. Една от опитностите, до която човек ще стигне при наблюдението в духовния свят е тази, че проникването в свръхсетивните области, които са желани най-силно, идва като награда едва тогава, когато той е предпочел сериозните и тежки пътища, насочени единствено към всеобщите въпроси на познанието, търсейки отговор за смисъла и целта на живота.
Ако човек следва тези пътища в един чист, неегоистичен стремеж към познание, той е вече узрял да наблюдава и подробности, чието съзерцание по-рано би представлявало само задоволяване на егоистични нужди, дори и съответният човек да ни убеждава, че се стреми да проникне в духовния свят само от любов, например към свой близък, който вече не е между живите.
Проникването в особените процеси и Същества на свръхсетивния свят може да постигне само този, чийто сериозен интерес към общовалидните духовно-научни познания го издига до възможността да приема и частните случаи като една обективна научна истина.
към текста >>
41.
ПОРТАТА НА ПОСВЕЩЕНИЕТО. Розенкройцерска мистерия
GA_14 Четири мистерийни драми
Теодосий, чийто първообраз се разкрива в хода на действието като дух на
любов
та
Две деца В МИСТЕРИЯТА: Йохан Томасий Мария Бенедикт
Теодосий, чийто първообраз се разкрива в хода на действието като дух на любовта
Романий, чийто първообраз се разкрива в хода на действието като дух на действието Ретардий, деен само като дух Герман, чийто първообраз се разкрива в хода на действието като дух на земния мозък Хелена, чийто първообраз се разкрива в хода на действието като Луцифер Филия, Астрид, Луна (приятелки на Мария, чиито първообрази се разкриват в хода на действието като духове на душевните сили на Мария)
към текста >>
Другата Мария, чийто първообраз се разкрива в хода на действието като душата на
любов
та
Филия, Астрид, Луна (приятелки на Мария, чиито първообрази се разкриват в хода на действието като духове на душевните сили на Мария) Професор Капезий Доктор Щрадер Феликс Балде, чийто първообраз се разкрива в хода на действието като носител на духа на природата Госпожа Балде, негова съпруга
Другата Мария, чийто първообраз се разкрива в хода на действието като душата на любовта
Теодора, ясновидка Луцифер, действащ само като душа Ариман, действащ само като душа Духът на стихиите, действащ само като дух Дете, чийто първообраз се разкрива в хода на действието като млада душа
към текста >>
42.
Първа картина
GA_14 Четири мистерийни драми
дошъл при мен, с
любов
изпълнен.
се проявява като плод на злото, докосне ли се същността ми до същността на други хора. И тази ми съдба показва се във всичко, което пожелах да дам на тебе,
дошъл при мен, с любов изпълнен.
Ти с мен поиска смело да извървиш пътеки, отвеждащи към благородното изкуство. Ала какво се случи? Каквото като чист живот
към текста >>
обилно ще покълва
любов
та
Но друго искаше да каже тя. Ако познавахте живота ѝ, не бихте тъй говорил. Когато неупотребени сили в разцвета си се проявяват,
обилно ще покълва любовта
при добротата на сърцето. Приятелката ни обаче изтощи енергията си чрез прекомерен труд и цялата ѝ смелост бе отнета от бремето на тежката ѝ участ.
към текста >>
съединило в истинска
любов
младежките мечти и творческите ми надежди! Един друг образ се яви от страшното безплодно нищо: човешко същество,
съединило в истинска любов
живота си със моята съдба, желаеше да ме възпре, когато преди време в родината си се завърнах, повикан майка си да погреба.
към текста >>
живота на човека, свързан с нас в
любов
.
до днес безчувствен ме остави. Учителят в онази зала с дълбоки думи изрази как можем да погубим, ако погрешно се стремим,
живота на човека, свързан с нас в любов.
О, как ужасно прозвучаха пак от образа онези думи, а после прокънтя отвред като зловещо ехо: „Уби я ти!
към текста >>
43.
Трета картина
GA_14 Четири мистерийни драми
любов
към мене в детското сърце.
душата му към моята душа. То чувстваше, че аз му давам необходимото за благото на тялото и за душевния растеж. Дойде и времето да се роди
любов към мене в детското сърце.
Промяната дойде от външен повод. В кръга ни ясновидката се включи. Добре се чувстваше детето покрай нея и хубави слова научи, пленено от магичния ѝ чар.
към текста >>
опитвам ли се със
любов
за скъпия приятел се оказаха ужасни. Загадка тъмна съм за себе си самата. Не ще ми забраниш ти плахия въпрос: „Защо погубвам приятеля си и детето,
опитвам ли се със любов
за тях да сторя аз, каквото духовното учение разкрива в сърцето ми като добро? “ Ти често си посочвал истината висша:
към текста >>
Душата ти позна
любов
и гняв,
във висшите духовни сфери. Копнежът за духовни царства не се е появил у теб, додето не си схванала напълно невинните сетивни радости.
Душата ти позна любов и гняв,
додето бе духовният копнеж все още чужд за мисълта ти. Желаеше да вкусиш природни красоти и плодовете на изкуството да сбираш.
към текста >>
Тъй
любов
та към тебе нека
в измама и заблуда. И за да е възможно, в измамен призрак ме превърна ти! Съзирах често как въздействието мое преобразява се в противен образ.
Тъй любовта към тебе нека
да се преобрази в див пламък на омраза. Във всички светове желая да търся огън, който да те изгори. Прокл... ах... ЙОХАН
към текста >>
могло би да възникне чрез
любов
или омраза
за битки, водени от хора, стремящи се към посвещение. Сетивният живот каквото има като загадки, разрешими с ум, каквото той в човешките сърца поражда,
могло би да възникне чрез любов или омраза
и още ужасяващо да се разраства: той трябва за духовния търсач да стане поле, върху което безпристрастно отвън да може поглед да отправя. Търсачът трябва да развие сили,
към текста >>
Благословията на
любов
та
съзирано с очите. От все сърце ги приеми: „Творящата светлинна същност сияе през обширния простор, за да изпълва с битие света.
Благословията на любовта
затопля вековете, за да призовава проявата на всички светове. Духовни пратеници свързват творящата светлинна същност със откровението на душата.
към текста >>
44.
Пета картина
GA_14 Четири мистерийни драми
Говори силата на
любов
та,
Но за да станат образите истина за него, ще трябва нашите дела да се обединят. От себе си говоря само аз, чрез вас звучат всемирни духове. ТЕОДОСИЙ (на юг)
Говори силата на любовта,
която свързва светове и с битие изпълва съществата. В сърцето му да се излее топлина! Той трябва да прозре как мировия дух да приближи,
към текста >>
А
любов
та душата му ще укрепи
от прелестния сън на сетивата: духа му топлината ще пробуди от същността на собствената му душа. Извлече себесъщността му ти извън телесната обвивка.
А любовта душата му ще укрепи
и тя ще стане огледало, в което може да се възприема каквото случва се в духа. Ще го дари със сила любовта да се почувства като дух
към текста >>
Ще го дари със сила
любов
та
извън телесната обвивка. А любовта душата му ще укрепи и тя ще стане огледало, в което може да се възприема каквото случва се в духа.
Ще го дари със сила любовта
да се почувства като дух и ще му изгради ухо, да чува словото духовно. РОМАНИЙ (на запад) И моите слова
към текста >>
духа и
любов
та във битието.
От думите ти, братко Феликс, чувам, че смяташ за изтекли времената, когато служехме на земния живот и оживявахме без посвещение, чрез мъдростта от собствените жизнени основи,
духа и любовта във битието.
Надигаха се в тебе духовете на Земята, та без наука светлина да сътворят. Царуваше във мене любовта, пораждаща се в битието на човека. За в бъдеще желаем с братята,
към текста >>
Царуваше във мене
любов
та,
и оживявахме без посвещение, чрез мъдростта от собствените жизнени основи, духа и любовта във битието. Надигаха се в тебе духовете на Земята, та без наука светлина да сътворят.
Царуваше във мене любовта,
пораждаща се в битието на човека. За в бъдеще желаем с братята, свещенодействащи във този храм, да носим плодове в човешките души. БЕНЕДИКТ
към текста >>
и
любов
та ще влива топлина
И мъдростта, която на сина си дадох, ще разцъфти у него мощно. ТЕОДОСИЙ Ако се съюзите с нас, за жертва радост ще възникне
и любовта ще влива топлина
в душевния живот на търсещия дух. РОМАНИЙ Ако се съюзите с нас, духовни плодове ще зреят, ще избуят дела, които от душите
към текста >>
45.
Шеста картина
GA_14 Четири мистерийни драми
заради стореното от
любов
?
до края делото да доведеш. ГОСПОЖА БАЛДЕ Не е в природата ми да отказвам каквото трябва да извърша. Но първо ми кажи, ще имам ли вреда
заради стореното от любов?
ДУХЪТ НА СТИХИИТЕ За тях каквото ти направи на Земята, лиши сина ти от душевна сила. Сега каквото даваш на духа им, е загуба за твойта себесъщност.
към текста >>
омразата и
любов
та
как хората живеят. Видяло как обичат се и как в омраза се преследват. Не можело да възпрепятства нищо на съществото полета, защото
омразата и любовта
създават същото хилядократно. Но ето, че над дом се спряло, а вътре мъж седял си, уморен. Той размишлявал за човешката любов и за човешката омраза.
към текста >>
Той размишлявал за човешката
любов
на съществото полета, защото омразата и любовта създават същото хилядократно. Но ето, че над дом се спряло, а вътре мъж седял си, уморен.
Той размишлявал за човешката любов
и за човешката омраза. Върху лицето му дълбоки бръчки била вдълбала мисълта му вече. Косата му била напълно побеляла. Загрижено за него,
към текста >>
в омраза и
любов
.
когато слънцето залязло. Когато слънцето изгряло пак, приел го слънчевият дух отново. И гледало то хората как те прекарват своя жизнен път
в омраза и любов.
Когато то за втори път дошло над онзи дом, следящо слънчевия път, тогава погледът му паднал върху един умрял човек.
към текста >>
Но как омраза и
любов
безспирно
как хората живеят. Видял ги как се любят и как в омраза се преследват. Мъжът съзирал всеки миг, че краят е дошъл на мъдростта му.
Но как омраза и любов безспирно
царуват в земния живот, не можел той да изведе в закон. И много случаи описал, ала му липсвал общ обзор. По пътя си със същество на светлината
към текста >>
Едното същество му рекло: „Аз съм
любов
та“,
Животът му бил тежък, защото то неспирно водило борба със тъмна сенковидна форма. „Кои сте вие“, попитал сухият изследовател.
Едното същество му рекло: „Аз съм любовта“,
а другото: „Омразата в мен виж! “ Ала мъжът не чувал вече съществото. И като глух изследовател от Изток продължил на Запад.
към текста >>
46.
Седма картина
GA_14 Четири мистерийни драми
Желая струите на
любов
та,
в слуха духовен щастие и радост, че по душевните пътеки пробуждащият се да може да се издигне до небесни висини. АСТРИД
Желая струите на любовта,
които стоплят световете, на посветения да водя към сърцето, небесните блага да внася той в делата земни и настроение за святост
към текста >>
на най-възвишена
любов
,
чрез тебе, който в земния живот си свързан най-дълбоко с мен. Добих духовна сигурност, която способна станах да даря на теб. Изпращайки на Бенедикт лъчи
на най-възвишена любов,
пред теб вървях. И той ти даде сила в духовни сфери да ме следваш. БЕНЕДИКТ (явявайки се) Открихте се сами
към текста >>
Благословията на
любов
та
На тази област съществата ви даряват чрез мене думи, пълни с мощ: „Творящата светлинна същност сияе от човека към човека, за да изпълни с истина света.
Благословията на любовта
душата стопля в другата душа, за да създава блаженството на всички светове. И пратеници на духа обединяват благословеното човешко дело
към текста >>
47.
Интермецо
GA_14 Четири мистерийни драми
Авторът иска да ни покаже как млад художник загубва цялото си творческо желание, защото започва да се съмнява в
любов
та на една жена.
СОФИЯ Трудно е да си създадем правилна представа за дадена творба на изкуството, когато само слушаме за нейното съдържание. Но все пак ще ми бъде приятно, ако споделиш какво те е развълнувало така. ЕСТЕЛА Драматичната композиция беше чудесна.
Авторът иска да ни покаже как млад художник загубва цялото си творческо желание, защото започва да се съмнява в любовта на една жена.
Тя му дава силата да разгърне изпълнените си с надежда заложби. От най-чистото въодушевление към неговото изкуство в нея се ражда най-красивата самопожертвователна любов. Благодарение на тази любов той може да изживее пълно разгръщане на творческите си сили в своето изкуство. Той разцъфтява, така да се каже, под слънцето на благодетелката си. Чрез продължителното общуване с тази жена у него се развива благодарност към нея, която се превръща в страстна любов.
към текста >>
От най-чистото въодушевление към неговото изкуство в нея се ражда най-красивата самопожертвователна
любов
.
Но все пак ще ми бъде приятно, ако споделиш какво те е развълнувало така. ЕСТЕЛА Драматичната композиция беше чудесна. Авторът иска да ни покаже как млад художник загубва цялото си творческо желание, защото започва да се съмнява в любовта на една жена. Тя му дава силата да разгърне изпълнените си с надежда заложби.
От най-чистото въодушевление към неговото изкуство в нея се ражда най-красивата самопожертвователна любов.
Благодарение на тази любов той може да изживее пълно разгръщане на творческите си сили в своето изкуство. Той разцъфтява, така да се каже, под слънцето на благодетелката си. Чрез продължителното общуване с тази жена у него се развива благодарност към нея, която се превръща в страстна любов. Това го кара все повече да пренебрегва едно бедно създание, което му се е отдало във вярна любов и накрая умира от мъка, защото трябва да осъзнае, че е изгубило сърцето на любимия мъж. Когато чува за смъртта ѝ, новината не го развълнува особено, защото чувствата му принадлежат единствено на неговата благодетелка.
към текста >>
Благодарение на тази
любов
той може да изживее пълно разгръщане на творческите си сили в своето изкуство.
ЕСТЕЛА Драматичната композиция беше чудесна. Авторът иска да ни покаже как млад художник загубва цялото си творческо желание, защото започва да се съмнява в любовта на една жена. Тя му дава силата да разгърне изпълнените си с надежда заложби. От най-чистото въодушевление към неговото изкуство в нея се ражда най-красивата самопожертвователна любов.
Благодарение на тази любов той може да изживее пълно разгръщане на творческите си сили в своето изкуство.
Той разцъфтява, така да се каже, под слънцето на благодетелката си. Чрез продължителното общуване с тази жена у него се развива благодарност към нея, която се превръща в страстна любов. Това го кара все повече да пренебрегва едно бедно създание, което му се е отдало във вярна любов и накрая умира от мъка, защото трябва да осъзнае, че е изгубило сърцето на любимия мъж. Когато чува за смъртта ѝ, новината не го развълнува особено, защото чувствата му принадлежат единствено на неговата благодетелка. Но все пак той постепенно се убеждава, че приятелските им чувства никога не могат да се превърнат в страстна любов.
към текста >>
Чрез продължителното общуване с тази жена у него се развива благодарност към нея, която се превръща в страстна
любов
.
Авторът иска да ни покаже как млад художник загубва цялото си творческо желание, защото започва да се съмнява в любовта на една жена. Тя му дава силата да разгърне изпълнените си с надежда заложби. От най-чистото въодушевление към неговото изкуство в нея се ражда най-красивата самопожертвователна любов. Благодарение на тази любов той може да изживее пълно разгръщане на творческите си сили в своето изкуство. Той разцъфтява, така да се каже, под слънцето на благодетелката си.
Чрез продължителното общуване с тази жена у него се развива благодарност към нея, която се превръща в страстна любов.
Това го кара все повече да пренебрегва едно бедно създание, което му се е отдало във вярна любов и накрая умира от мъка, защото трябва да осъзнае, че е изгубило сърцето на любимия мъж. Когато чува за смъртта ѝ, новината не го развълнува особено, защото чувствата му принадлежат единствено на неговата благодетелка. Но все пак той постепенно се убеждава, че приятелските им чувства никога не могат да се превърнат в страстна любов. Това прогонва цялата творческа радост от душата му. Той се чувства все по-опустял в своя вътрешен живот.
към текста >>
Но все пак той постепенно се убеждава, че приятелските им чувства никога не могат да се превърнат в страстна
любов
.
Благодарение на тази любов той може да изживее пълно разгръщане на творческите си сили в своето изкуство. Той разцъфтява, така да се каже, под слънцето на благодетелката си. Чрез продължителното общуване с тази жена у него се развива благодарност към нея, която се превръща в страстна любов. Това го кара все повече да пренебрегва едно бедно създание, което му се е отдало във вярна любов и накрая умира от мъка, защото трябва да осъзнае, че е изгубило сърцето на любимия мъж. Когато чува за смъртта ѝ, новината не го развълнува особено, защото чувствата му принадлежат единствено на неговата благодетелка.
Но все пак той постепенно се убеждава, че приятелските им чувства никога не могат да се превърнат в страстна любов.
Това прогонва цялата творческа радост от душата му. Той се чувства все по-опустял в своя вътрешен живот. В такова душевно състояние си спомня отново за своята бедна изоставена. И от изпълнен с надежди човек се превръща в самотна развалина. Без изглед да намери някаква светла точка, той е покосен от смъртта.
към текста >>
48.
Десета картина
GA_14 Четири мистерийни драми
като световна мощ на
любов
та.
Йохан, Теодосий, Бенедикт, Луцифер и Ариман. ТЕОДОСИЙ Ти можеш всички светове във себе си да изживееш. Така и мене изживявай
като световна мощ на любовта.
Едно от мене озарено същество усеща засилена житейската си сила и щастие на други същества дарява. Така строя света със радост. Без силата ми няма никакъв живот,
към текста >>
И служейки на
любов
та, блаженство ще изпитваш.
Чрез мъдрост той дари ми сила да насочвам духовния си поглед в твоя свят. ТЕОДОСИЙ Почувствай ме в душевните си дълбини и силата ми понеси във всички светове.
И служейки на любовта, блаженство ще изпитваш.
ЙОХАН Аз чувствам стоплящата светлина на близостта ти и как се ражда творческата мощ у мен. (Теодосий изчезва.) Замина си, но пак ще дойде той при мен
към текста >>
и сила ще ми донесе от извора на
любов
та.
ЙОХАН Аз чувствам стоплящата светлина на близостта ти и как се ражда творческата мощ у мен. (Теодосий изчезва.) Замина си, но пак ще дойде той при мен
и сила ще ми донесе от извора на любовта.
Във времето изчезва само за моменти светлината му, но продължава да живее в битието ми. Аз мога да остана сам със себе си, усещащ същността на любовта на духовете. Чрез него мога себе си издигнат да почувствам,
към текста >>
усещащ същността на
любов
та на духовете.
Замина си, но пак ще дойде той при мен и сила ще ми донесе от извора на любовта. Във времето изчезва само за моменти светлината му, но продължава да живее в битието ми. Аз мога да остана сам със себе си,
усещащ същността на любовта на духовете.
Чрез него мога себе си издигнат да почувствам, чрез мене нека той да се разкрие. (Става несигурен, което проличава от неговите жестове.) Но как се чувствам... Изглежда, че ме приближава същество духовно.
към текста >>
в
любов
та живеят.
чрез чиято пълнота виждащите хора в истината мислят; чрез чиято пълнота хората стремящи се
в любовта живеят.
(Завесата пада.)
към текста >>
49.
Единадесета картина
GA_14 Четири мистерийни драми
Дарявах ѝ аз светлина на
любов
та,
Ала ще могат да съзират как истината тя разкрива. ТЕОДОСИЙ (към другата Мария) Съдбата ти бе в тясна връзка със живота на твоята сестра по-висша.
Дарявах ѝ аз светлина на любовта,
но не и топлина на любовта, додето искаше настойчиво у теб да се поражда всичко благородно единствено от смътно чувство и ясно не желаеше да го съзреш
към текста >>
но не и топлина на
любов
та,
как истината тя разкрива. ТЕОДОСИЙ (към другата Мария) Съдбата ти бе в тясна връзка със живота на твоята сестра по-висша. Дарявах ѝ аз светлина на любовта,
но не и топлина на любовта,
додето искаше настойчиво у теб да се поражда всичко благородно единствено от смътно чувство и ясно не желаеше да го съзреш на мъдростта във светлината.
към текста >>
от сила светлината в
любов
та.
Признавам аз, че нещо благородно може да действа благотворно само в светлината. Към храма се обръщам. Не трябва чувството ми да лишава
от сила светлината в любовта.
ТЕОДОСИЙ Чрез твоето разбиране ми даваш силата в света да вливам светлина в душата на Мария.
към текста >>
не искащи
любов
и светлина да свържат.
да вливам светлина в душата на Мария. Мощта си постоянно тя трябваше да губи заради души, които твоята предишна същност носят,
не искащи любов и светлина да свържат.
ЙОХАН (към другата Мария) Аз виждам в тебе вид душевност, владееща и вътре в мене. Не можех да намеря пътя до твоята сестра по-висша,
към текста >>
додето в мене топлината в
любов
та
ЙОХАН (към другата Мария) Аз виждам в тебе вид душевност, владееща и вътре в мене. Не можех да намеря пътя до твоята сестра по-висша,
додето в мене топлината в любовта
от светлината ѝ стоеше отделена. А жертвата, която ти принасяш в храма, трябва в душата ми да се повтори и в нея топлината в любовта
към текста >>
и в нея топлината в
любов
та
додето в мене топлината в любовта от светлината ѝ стоеше отделена. А жертвата, която ти принасяш в храма, трябва в душата ми да се повтори
и в нея топлината в любовта
за светлината в любовта да се пожертва. МАРИЯ Чрез мене, Йохан, в духовни царства познание доби;
към текста >>
за светлината в
любов
та да се пожертва.
от светлината ѝ стоеше отделена. А жертвата, която ти принасяш в храма, трябва в душата ми да се повтори и в нея топлината в любовта
за светлината в любовта да се пожертва.
МАРИЯ Чрез мене, Йохан, в духовни царства познание доби; душевност ти
към текста >>
50.
Първа картина
GA_14 Четири мистерийни драми
а също и като житейските
любов
ни бури.
Подобно на дела, отвеждащи към висини, но също и захвърлящи ни в бездни, чрез думите ви се изливат пламтящ живот и смъртен студ. Те действат като знаци на съдбата,
а също и като житейските любовни бури.
Аз мислех и изследвах, преди да срещна вас, но творческите сили на духа и техните унищожителни дела познах, едва когато
към текста >>
51.
Втора картина
GA_14 Четири мистерийни драми
Да, твоята
любов
е благородна
Между това, което чувам и което казвате, измама се промъква. Отново го кажете. БЕНЕДИКТ Добре си ме разбрала.
Да, твоята любов е благородна
и силно свързан беше Йохан с теб. Но любовта не трябва да забравя, че е сестра на мъдростта. С теб Йохан беше дълго свързан за негово добро.
към текста >>
Но
любов
та не трябва да забравя,
Отново го кажете. БЕНЕДИКТ Добре си ме разбрала. Да, твоята любов е благородна и силно свързан беше Йохан с теб.
Но любовта не трябва да забравя,
че е сестра на мъдростта. С теб Йохан беше дълго свързан за негово добро. Ала душевният му път изисква свободно целите си той да търси.
към текста >>
каквото
любов
та, дългът от мен изискват.
могла би в свобода да се разгръща, потърси ли той пътища, които от мен не са предначертани. Понеже аз сега разбрах това, ще мога да спечеля силата да сторя
каквото любовта, дългът от мен изискват.
Усещам по-дълбоко в този миг, отколкото съм чувствала преди, че пред сурово изпитание стоя. Когато хората откъсват от сърцето каквото от любимите живее в тях,
към текста >>
Ала непроменена трябва да остане
любов
та ми.
променят връзките си с други хора. Страстта и поривите сила им даряват. Но аз ще трябва да оттегля по свободна воля душевното въздействие от моята душа, което във делата на любимия съзирах.
Ала непроменена трябва да остане любовта ми.
БЕНЕДИКТ По пътя в правилния смисъл ще вървиш, ако желаеш ти да опознаеш какво най-ценно беше в любовта ти. Познаеш ли мощта, която
към текста >>
какво най-ценно беше в
любов
та ти.
което във делата на любимия съзирах. Ала непроменена трябва да остане любовта ми. БЕНЕДИКТ По пътя в правилния смисъл ще вървиш, ако желаеш ти да опознаеш
какво най-ценно беше в любовта ти.
Познаеш ли мощта, която душата твоя несъзнателно насочва, ще придобиеш силата да сториш каквото твоят дълг ти повелява. МАРИЯ
към текста >>
Какво тъй силно в
любов
та ме тласка?
Говорейки така, ми давате подкрепата, на моята душа тъй нужна. В най-вътрешната ми душевна същност поставям трудния въпрос:
Какво тъй силно в любовта ме тласка?
Аз виждам как живеещото в моята душа в душата на приятеля ми действа, а също в творческите му дела. Тъй търся удовлетворение, което
към текста >>
със волята на предана
любов
.
във стари сфери на живота. – – – – АСТРИД Желая аз да преплета усещане за индивидуалност
със волята на предана любов.
Желая да освободя на волята покълващите сили от тежките окови на желанията и да превърна в тебе копнежа, който те парализира,
към текста >>
52.
Трета картина
GA_14 Четири мистерийни драми
Пречисти ме във пламъка на
любов
та,
Такива думи не изричай... Ти знаеш, да творя не мога нищо, ако не е от теб благословено. Не съм създал творба, която на теб да не дължа.
Пречисти ме във пламъка на любовта,
направи ме способен да откривам разкриващото ти се в красотата. Тя стопля, озарява битието и изявява царството духовно. Усещам, блика творческият извор
към текста >>
Да, само
любов
та поражда сили
в душата ми от твоята душа. И чувствам, вдигат ме криле високо към висини духовни над Земята. В душата ти живеещото любя, обичайки, аз в образ го превръщам.
Да, само любовта поражда сили
в душата на художника и те в творбите му живеят плодотворно. Щом трябва от духовни ширини като художник образи да внасям в сетивността, чрез мене трябва
към текста >>
самостоятелно. Да,
любов
та
от моите картини на сърцата. МАРИЯ Но помисли си, Йохан, че душата, от другите души отделна, трябва от праначалото да се развива
самостоятелно. Да, любовта
отделните души обединява, без самобитността им да погубва. Часът за изпитание настъпи: ще трябва по духовната пътека да предприемем следващите стъпки
към текста >>
чрез земната
любов
Във слънчевите сфери не могат хора да проникнат, ако не пожелаят от самолюбието си да се отърсят. Ти приготви се да проникнеш
чрез земната любов
в сърдечни глъбини – там зрее мирова любов. – – – – ДРУГАТА ФИЛИЯ Не слушай ти сестрите.
към текста >>
там зрее мирова
любов
.
ако не пожелаят от самолюбието си да се отърсят. Ти приготви се да проникнеш чрез земната любов в сърдечни глъбини –
там зрее мирова любов.
– – – – ДРУГАТА ФИЛИЯ Не слушай ти сестрите. В простори мирови те водят, но земна близост ти отнемат.
към текста >>
Не виждат те как земната
любов
– – – – ДРУГАТА ФИЛИЯ Не слушай ти сестрите. В простори мирови те водят, но земна близост ти отнемат.
Не виждат те как земната любов
чертите носи на всемирната любов. В студа царува същността ѝ. Отбягват силите им топлината и искат хора да примамят от дълбините им душевни
към текста >>
чертите носи на всемирната
любов
.
ДРУГАТА ФИЛИЯ Не слушай ти сестрите. В простори мирови те водят, но земна близост ти отнемат. Не виждат те как земната любов
чертите носи на всемирната любов.
В студа царува същността ѝ. Отбягват силите им топлината и искат хора да примамят от дълбините им душевни в студени висши светове.
към текста >>
53.
Пета картина
GA_14 Четири мистерийни драми
лъчите на
любов
в живота...“
Преда мисловни нишки в душевни глъбини и в лабиринти на живота. На който ми се доверява аз изтъкавам на тъкачния си чуден стан
лъчите на любов в живота...“
Сънувало на следващата нощ, че див и страшен дракон промъквал се във кръг около него – ала не можел да го стигне. От дракона опазвали го съществата,
към текста >>
“ А
любов
та ми
Не мога... не желая да последвам предупреждението на Мария да заглуша в душата си гласа, говорещ непрестанно: „Обичам я!
“ А любовта ми
за мен е творческият извор, единствено познат за мен. Какво са творческият подтик и изгледът за висшите духовни цели, щом искат те
към текста >>
такова извращение на
любов
та,
Ти, призрако, изплетен от мъгла, как смееш да се подиграваш на искрените ми сърдечни чувства?... Какъв ли грях над мене тегне, че трябва тук да гледам
такова извращение на любовта,
която е за мен свещена?... ДВОЙНИКЪТ Аз слушах думите ти често и сякаш ги приех в душата като известие от висши светове.
към текста >>
с
любов
приемах близостта ти.
ДВОЙНИКЪТ Аз слушах думите ти често и сякаш ги приех в душата като известие от висши светове. Но повече от всяко откровение
с любов приемах близостта ти.
Говореше ли ми за пътища душевни, изпълван бях с блаженство, разгарящо се във кръвта ми... ГЛАСЪТ НА СЪВЕСТТА Тъй казва премълчавана,
към текста >>
54.
Шеста картина
GA_14 Четири мистерийни драми
ще ти го давам винаги с
любов
.
МОНАХЪТ Аз никога от кръвното роднинство не бих поискал да те отчуждя. Ала каквото мога да предложа на твоята душа,
ще ти го давам винаги с любов.
(Завесата пада, докато двамата излизат.)
към текста >>
55.
Седма картина
GA_14 Четири мистерийни драми
които сме отгледали с
любов
?
на думите на нашата свещена мъдрост. Но искаме от теб да чуем как да тълкуваме това, че заедно с имота и живота, врагът желае да ни вземе и душите,
които сме отгледали с любов?
И всеки ден по-ясно става, че хората ни ще се предадат на победителя не само чрез принуда, но също ще започнат и да мразят от нас показания им духовен път.
към текста >>
56.
Осма картина
GA_14 Четири мистерийни драми
На
любов
та към хората се посветих
Съдбата тъй жестоко ме наказва! Жена си и детето изоставих, защото чувствах ги като окови. А пътят, сочен ми от суетата, доведе ме тук, в Ордена духовен.
На любовта към хората се посветих
с възвишено звучащи думи. Аз сторих го, ала с вината, от извор на безлюбие струяща. Разкриха ми се ясно възвишените цели на Съюза.
към текста >>
Ръка с
любов
желае да протегне.
се скитам през поля и през гори, пред мене често се явява образ, на волята ми неподвластен, подобно на видяното с очите. Човешко същество пред мен застава.
Ръка с любов желае да протегне.
В чертите му е изразена болка, каквато досега не съм съзирал. Величието му и красотата душевните ми сили завладяват. Да коленича искам и смирено
към текста >>
И семена на бъдеща
любов
зародиша за бъдещи животи. Ала зародишът в човека може да се окаже отначало враг на силите, които те желаят във себе си по-късно да приемат.
И семена на бъдеща любов
в преследващата ни омраза виждам. ПЪРВИ ЦЕРЕМОНИАЛМАЙСТОР Целта на истината висша може да се разкрие в думи като тези. Ала е трудно в днешни времена
към текста >>
57.
Девета картина
GA_14 Четири мистерийни драми
от извор на
любов
във мъдри думи.
Желае други пътища човекът с ум, заслепен от собствения блян. Заблудите душата побеждава, ако достойна е за милостта, разкриваща духовна светлина
от извор на любов във мъдри думи.
Ще те открия, благородна сила, която можеш да ми осветиш ученията на предците наши, ако от мрака на суетността си избягам със сърце благочестиво.
към текста >>
понесе те човешката
любов
,
и се оформи във човешки образ. Погледна ме със кроткия си поглед и произнесе той за мене думи, които тъй звучаха: „Човешката заблуда те остави,
понесе те човешката любов,
така че чакай, докато копнежът открие пътя, който ще успее до тебе любовта да доведе.“ Тъй образът говореше ми често. Не можех думите да изтълкувам,
към текста >>
до тебе
любов
та да доведе.“
които тъй звучаха: „Човешката заблуда те остави, понесе те човешката любов, така че чакай, докато копнежът открие пътя, който ще успее
до тебе любовта да доведе.“
Тъй образът говореше ми често. Не можех думите да изтълкувам, но смътно предусещах аз, че те ще могат някой ден да се изпълнят. Когато, мили братко, ти дойде
към текста >>
С
любов
и доброта са пълни те,
И все пак много между нас стои. Аз братството ще трябва да отхвърля, но с него свързани са тези хора, отгледали те като дъщеря. СЕСИЛИЯ
С любов и доброта са пълни те,
приятели в лицето им ще имаш. ТОМАС Ще ме разделя вярата от тях. СЕСИЛИЯ Ти път към тях чрез мене ще намериш.
към текста >>
ала вестта за
любов
та, която
щом слушам да говориш тъй за татко. Сърцето ти таи към него обич, ала все пак изтръпваш, щом помислиш, че пак си свързан с него във живота. Учителя ни вярно следваш ти,
ала вестта за любовта, която
се лее от словата му, не чуваш. Аз чувствам, че съм пред загадка тъмна: сърцето ти и вярата ти виждам и тръпнеща стоя пред тази бездна, която ужасяващо дели ги.
към текста >>
надеждата, че нявга
любов
та
Аз чувствам, че съм пред загадка тъмна: сърцето ти и вярата ти виждам и тръпнеща стоя пред тази бездна, която ужасяващо дели ги. И ако за утеха в мене липсва
надеждата, че нявга любовта
ще тържествува, нямаше да имам кураж, страданието си да нося. ТОМАС За теб е още скрито, мила сестро, как принуждаваща е мисълта,
към текста >>
58.
Тринадесета картина
GA_14 Четири мистерийни драми
любов
на мощ.
на спящите духовно хора. ЛУНА Желая аз да стоплям душевна светлина. Желая да укрепвам
любовна мощ.
И нека смело те да се освободят, усилени, нагоре да бъдат устремени, та спящият в духа
към текста >>
Когато връзката на
любов
та
в живота си предишен на Земята как тясно свързана била е с Йохан. Той следваше я в тези дни дори, когато тя отблъсна светлината, сияеща в душата ѝ сега.
Когато връзката на любовта
е толкоз здрава, че да надживее преображението на духа, тогава силата на господаря на всичките желания ще бъде разбита сигурно от твърдостта ѝ.
към текста >>
Чрез
любов
та, обвързваща я с тебе,
Ако си вярна ти на светлината, даряваща ти сили от духа, тогава и душата на Томасий ще се стреми към твоята душа дори и в областите на страстта.
Чрез любовта, обвързваща я с тебе,
към светлината пътя ще открие. Защото живо в светлина и мрак прониква който търси висши сфери от своите душевни глъбини с познанието да ги съзерцава.
към текста >>
59.
Първа картина
GA_14 Четири мистерийни драми
във същността си само
любов
та.
Държат те в тайна извора на мъдрост, откриващ се единствено на тях. Животът и делата им показват, че е възвишен този техен извор. А всичко, вършено от тях, съдържа
във същността си само любовта.
Изглежда, че са те с добри подбуди, щом искат своите дела да свържат и с хора, чужди на мистични тайни, но истина в душите си познали, а също правилни житейски цели.
към текста >>
протягаща ни се с
любов
от храма,
което е лишено от душевност, ако покаже се на светлината, сияеща от земното начало в места за посвещение мистични. Затуй да се поеме днес ръката,
протягаща ни се с любов от храма,
на чийто праг красят светлинни рози тъй многозначно символа на смърт. ЛУИЗЕ ФЮРХТЕГОТ Човек със вътрешно достойнство може преценка да изкаже, ако знае
към текста >>
ако сърцето си с
любов
разкрия.
единствено опитващ да узнае как действат и работят тези сили, които в механизмите вградил съм? Но и обратното премислям често: как някоя душа ще ме приеме,
ако сърцето си с любов разкрия.
Подобни мисли имам аз, защото учения, вестени от мистици, можаха да открият същността си, и тъй узнах, без посветен да бъда, че на окултните места свещени
към текста >>
60.
Втора картина
GA_14 Четири мистерийни драми
към силите на
любов
та, които
ще бъдат хората лишени. (Последните думи преминават непосредствено в това, което ще каже Мария, която е все още закрита от душевните образи и е невидима. Отначало тя говори с призрачен, но задушевен глас.) МАРИЯ Така че обърни душа
към силите на любовта, които
надежда някога във нея вляха със топлината на живота, които волята ѝ просветлиха с духовна светлина. Ти търсещи сърдечни сили
към текста >>
на
любов
та във царството на мрака.
Душевните ми сили разкриха хаоса, живеещ в мен. Разкри ми също мировата съвест каквото аз загубих. Прозвуча за мене благославящо гласът
на любовта във царството на мрака.
МАРИЯ До тебе, Йохан, може да застане душевната ти спътница отново и да те следва в мирови основи, та чувстване божествено да могат
към текста >>
61.
Трета картина
GA_14 Четири мистерийни драми
и
любов
ата ѝ мощно ще успее
която ти придава мощ магична за противопоставяне и власт над всяка личност, ти ще възприемеш лечебното излъчване напълно. Тя в бъдеще ще става все по-силна
и любовата ѝ мощно ще успее
във областта си Йохан да притегли. МАРИЯ И Йохан скоро тук ще се яви, но в образ, който земните души познават като свой.
към текста >>
ще отдаде тогава
любов
та си
стремежът ти, ала не мога аз да те оставя да се разпореждаш, защото върна ли те пак на Йохан във формата, в която преди време ти пред душата му се появи,
ще отдаде тогава любовта си
на знание и на студена мисъл и всяко топло битие във него, изпразнено от смисъл, ще е мъртво. Не мога да го изградя така чрез силата си, но чрез мен е нужно,
към текста >>
Ако успееш
любов
та, която
Сърцето му желае да се свърже с духа и ако му се удаде, тогава туй, което той постигна, ще се даде на силите, с които от земното начало ти се бориш.
Ако успееш любовта, която
по-рано той изпита към Мария, чрез хитрост да преобразиш в страстта, която нужна е за твойте цели, така обърнал би във зло доброто, което Йохан от духовни светове
към текста >>
с
любов
божествените светове
каквото аз жадувам, каквото волята ми следва. ТЕОДОРА (явява се) Кой в тази чужда област ме зове? Харесва ми единствено когато
с любов божествените светове
в душата ми да се открият искат и топлината, действаща в сърцето, духовните слова към мен привлича. ДВОЙНИКЪТ НА ТОМАСИЙ О, как преобразяваш същността ми.
към текста >>
Към тебе ще обърне
любов
та си –
О, как преобразяваш същността ми. Яви се и сега съм същество, което може да работи само ако от теб изпълнено е то. Ще ти принадлежи чрез мене Йохан.
Към тебе ще обърне любовта си –
извирала тъй пламенно и плахо от неговото предано сърце, – която свързваше го със Мария. Преди години те видя, но още не чувстваше какво тогава вече
към текста >>
на
любов
та събуди топлината.
от неговото предано сърце, – която свързваше го със Мария. Преди години те видя, но още не чувстваше какво тогава вече в душевните му глъбини потайно
на любовта събуди топлината.
Ще се издигне и ще влее тя във цялото му същество мощта, която всичките му мисли трябва единствено към тебе да насочи. БЕНЕДИКТ
към текста >>
желае
любов
та да пази само
Могъща сила Луцифер разпали. И ученичеството ти, Мария, ще трябва мощно да противодейства. МАРИЯ Носителю на светлина, която
желае любовта да пази само
във службата на личността, ти даде във праначалото на слаби хора познание, когато бяха те от боговете предопределени да нямат лична воля, за да следват
към текста >>
чрез
любов
та, която според плана
единствено за себе си да пазиш. Защото знанието, чрез което подмамваше ти хората, от теб освободи чрез делото си Йохан. Желаеш ти да го подмамиш днес
чрез любовта, която според плана
съдбовен той не трябва да изпитва към Теодора. С мъдростта желаеш да се пребориш чрез любов, тъй както воюваше против любов чрез мъдрост.
към текста >>
да се пребориш чрез
любов
, тъй както
Желаеш ти да го подмамиш днес чрез любовта, която според плана съдбовен той не трябва да изпитва към Теодора. С мъдростта желаеш
да се пребориш чрез любов, тъй както
воюваше против любов чрез мъдрост. Но знай, че във сърцето на Мария, изправяща се срещу теб сега, духовно ученичество пробуди мощта, която надалеч държи
към текста >>
воюваше против
любов
чрез мъдрост.
чрез любовта, която според плана съдбовен той не трябва да изпитва към Теодора. С мъдростта желаеш да се пребориш чрез любов, тъй както
воюваше против любов чрез мъдрост.
Но знай, че във сърцето на Мария, изправяща се срещу теб сега, духовно ученичество пробуди мощта, която надалеч държи познание от личната любов.
към текста >>
познание от личната
любов
.
воюваше против любов чрез мъдрост. Но знай, че във сърцето на Мария, изправяща се срещу теб сега, духовно ученичество пробуди мощта, която надалеч държи
познание от личната любов.
Във бъдеще не искам да изпитвам блаженството, изпитвано от хора, когато зрели мисли се пораждат. Сега желая моето сърце за жертвената служба да подготвя,
към текста >>
„Човешката му същност със
любов
свещена служба и каквото аз подготвям в моята душа, ще може към Йохан някога да заструи. Когато във сърцето му звучат словата, идващи от теб към него:
„Човешката му същност със любов
ще трябва да открие туй, което дарява личността му с крепки сили“, сърцето ми, изпълнено със сила, достоен отговор ще ти даде: Ти някога във земното начало
към текста >>
На
любов
та плода човекът може
сърцето ми, изпълнено със сила, достоен отговор ще ти даде: Ти някога във земното начало изслушван бил си заради плода на мъдростта, от теб даряван щедро.
На любовта плода човекът може
от сферите божествени да къса. ЛУЦИФЕР Аз ще се боря. (Кратко затъмнение.) БЕНЕДИКТ
към текста >>
62.
Пета картина
GA_14 Четири мистерийни драми
с
любов
към нея ще изпратим ние
в живота ми; каквото аз получих от нея, е безсмъртно, ала тя тук не е вече. ФЕЛИКС БАЛДЕ Мисълта си с вас
с любов към нея ще изпратим ние
в духовни светове и занапред ще бъдем свързани отново с нея. Да кажа трябва: изненадан бях, щом чухме за последния ѝ час. Във хода на годините развих
към текста >>
любов
ще може дълго да дарява
способност непринудено да виждам в човека жизнените скрити сили. Ала при нея аз се заблудих. Не бих могъл аз друго да повярвам, освен че Теодора на Земята
любов ще може дълго да дарява
на хора, както вече отзивчиво даряваше я в щастие и болка. ЩРАДЕР Наистина се случи много странно. Тя беше толкоз жизнена и здрава
към текста >>
любов
на мощ.
и Теодора се откриха в царство, което чуждо е на боговете. Мария трябваше да се откъсне от Йохан, който с Луцифер остана във бъдещето свързан чрез фалшива
любовна мощ.
Така това, което душевно Теодора преживя, превърна се в разяждащ огън, който в душата ѝ донесе страшна мъка. ЩРАДЕР
към текста >>
Разпали жертвата на мощ
любов
на
ДУШАТА НА ТЕОДОРА (явява се) Познание успя да възприеме за битието ми в духа Капезий. Пред вас той истината възвестява. Не бива да пропада Йохан.
Разпали жертвата на мощ любовна
Мария в своето сърце правдиво, а Теодора иска да изпрати от висините на духа лъчи, благословени от любовни сили. (Тя прави благославящ жест.)
към текста >>
благословени от
любов
ни сили.
Не бива да пропада Йохан. Разпали жертвата на мощ любовна Мария в своето сърце правдиво, а Теодора иска да изпрати от висините на духа лъчи,
благословени от любовни сили.
(Тя прави благославящ жест.) ФЕЛИКС БАЛДЕ Спокоен останете, скъпи Щрадер. Сега тя иска да говори с вас. Разбирам знаците, които тя
към текста >>
към мен с
любов
обръщаш се сега!
освободен от земната си страст. От помощта ти той ще се нуждае и аз сега за нея ще те моля. ЩРАДЕР О, моя Теодора, ти, която
към мен с любов обръщаш се сега!
Кажи, какво желаеш да се случи. (Теодора прави знак срещу Капезий.) ФЕЛИКС БАЛДЕ Показва, че не може да говори. Да слушаме Капезий тя желае.
към текста >>
с
любов
за вас да мисля,
ако в духа разкажете ги пак. ГОСПОЖА БАЛДЕ Тогава пожелала бих, ако успея в себе си да се вглъбя и приказката в мене проговори,
с любов за вас да мисля,
за да успеете дори във областта духовна да я възприемете. (Завесата се спуска.)
към текста >>
63.
Шеста картина
GA_14 Четири мистерийни драми
насочило детето със
любов
.
се спуснало към дишащите хора. Открило на Земята много хора, със радост дали му приют душевен. Душевния им поглед към бащата при извора на светлина тогава
насочило детето със любов.
Когато от човешката уста и радостното чувство на човека фантазия като магично слово дочувало, със радост съществото живеело в човешките сърца.
към текста >>
64.
Седма картина
GA_14 Четири мистерийни драми
са устремени към
любов
– за тях
които приближават тази област и могат само да си навредят, ако посмеят прага да пристъпят. Но ти отваряш портата за тези, които във духовните полета
са устремени към любов – за тях
от твойте богове определена, – с която са проникнати изцяло чрез самобитността на същността си, преди да встъпи Луцифер във битка. На любовта сърцето ми се врече,
към текста >>
На
любов
та сърцето ми се врече,
са устремени към любов – за тях от твойте богове определена, – с която са проникнати изцяло чрез самобитността на същността си, преди да встъпи Луцифер във битка.
На любовта сърцето ми се врече,
като пред неговия трон стоеше, да служи в бъдни земни времена, тъй че познанието ѝ, което от Луцифер в душите се излива, да не вреди.
към текста >>
любов
но откровение, тъй както
от Луцифер в душите се излива, да не вреди. Но винаги ще има и хора със изострена сетивност, от боговете можещи да чуват
любовно откровение, тъй както
са слушали на Луцифер словата на знание по-рано често. Днес не може в земното си тяло Йохан да чува моя глас като преди, когато в прежно земно битие
към текста >>
успял да изживее
любов
та.
успях да му открия аз, каквото в мистерийните Хибернийски школи ми доверяваха за онзи Бог, живеещ във човека, удържал победа над смъртта, защото Той
успял да изживее любовта.
Приятелят ще може пак да чува в духа от моята душа това, което неговият земен слух не може повече да възприема, защото Луцифер успя чрез сила
към текста >>
Любов
аз чувствам, щом така обръщам
Мъжът, учителят на този кръг, в душата си владеел мъдростта, която съумял да придобие от майстори на древните епохи. Тъй чувам от мъжете от тълпата.
Любов аз чувствам, щом така обръщам
душевен взор към този старец, който след извоюваните си победи, плода на жаждата за слава, той възможно най-голямата постигнал – победата над себе си самия.
към текста >>
като усещаната в мен
любов
.
мигът не ги формира; трябва днес в живота да съм свързан със душата, която толкова обичам аз. Не съм събудил в мене в този миг това, което е така могъщо
като усещаната в мен любов.
За стари времена е спомен тя. Не я обхващат мисли, паметта извиква чувствата сега у мен. На този мъж бях нявга ученик и пълен с възхищение го гледах.
към текста >>
да се разкрие моята
любов
!
О, как копнея земната душа, зовяла своя някога туй тяло, във този час отново да посрещна, където и да е. На нея трябва
да се разкрие моята любов!
Тя може да възобнови сега във мен добрите сили, съградили достойно само сериозни връзки. МАРИЯ А сигурен ли си ти също, Йохан,
към текста >>
която ти приемаш със
любов
додето си живял душевно сляп, (Явява се Луцифер.) пред теб ще се яви, ще те лиши от мрака, в който имаше закрила. Узнай кой е човешката душа,
която ти приемаш със любов
и бе във тялото, което виждаш. Узнай кому отдаваш любовта си. ЛУЦИФЕР Дълбоко в същността си потопи се: познай мощта на своята душа
към текста >>
Узнай кому отдаваш
любов
та си.
пред теб ще се яви, ще те лиши от мрака, в който имаше закрила. Узнай кой е човешката душа, която ти приемаш със любов и бе във тялото, което виждаш.
Узнай кому отдаваш любовта си.
ЛУЦИФЕР Дълбоко в същността си потопи се: познай мощта на своята душа и научи как може любовта да те крепи в световния развой.
към текста >>
и научи как може
любов
та
и бе във тялото, което виждаш. Узнай кому отдаваш любовта си. ЛУЦИФЕР Дълбоко в същността си потопи се: познай мощта на своята душа
и научи как може любовта
да те крепи в световния развой. ТОМАСИЙ Аз чувствам туй душевно същество, което искаше да се покаже... Пред мене Теодора пожела
към текста >>
душите, ако земната
любов
ги пази
душевната ти топлина ограбва. Да вижда може единствено духовни същества. И не познава той човешки мъки, които могат само да понасят
душите, ако земната любов ги пази
от ледни мирови пространства. Цари суровост в него, страни от него благост. Той сили на желанието от земното начало мрази.
към текста >>
65.
Осма картина
GA_14 Четири мистерийни драми
Разпали тя най-силната
любов
,
Ще мога Теодора аз да видя! ПАЗАЧЪТ Разкри ти се на моя праг душата в обвивката си, във която тя преди години беше на Земята.
Разпали тя най-силната любов,
която се спотайваше у теб, във твоите душевни глъбини. Когато вън от това царство беше и искаше за достъп да ме молиш, яви ти се във образ тя, но само
към текста >>
66.
Девета картина
GA_14 Четири мистерийни драми
на този град чрез дело на
любов
Отсреща се намира туй, което души без милост трябва да откъсне от всяка красота, която тук природата обилно ни дарява. Във пустото море от домове
на този град чрез дело на любов
неспирно се старае Бенедикт скръбта на хората да облекчи. Ала когато мъдро той вести на учениците в човешко слово света духовен, иска да открие,
към текста >>
67.
Десета картина
GA_14 Четири мистерийни драми
поискаха с
любов
да му отворят.
че пътят към светия храм мистичен през прага му не бива да го води, преди през другия да е преминал, за който този праг е само знак. Тъй пак затвори портата, която
поискаха с любов да му отворят.
Ще дойде променен тук и от вас той посвещението ще получи. ХИЛАРИЙ Душите наши за духа тук жертват смирено зреещото вътре в тях.
към текста >>
да се разлее
любов
та чрез мъдрост,
което върши, докато духът му повелява. ТОРКВАЦИЙ (на Капезий) Занапред, Капезий, ще си на мястото, където трябва
да се разлее любовта чрез мъдрост,
тъй както топло слънчевата сила по пладне се понася, за да вършиш за храма свят мистичен свойта служба. Опасности да види трябва, който тук пожелава на духа да служи.
към текста >>
Любов
та не оценява
в добро, ако добрите същества във правилна посока го насочват. ТОРКВАЦИЙ Щом тук стоиш, каквото ти е нужно, ти знаеш.
Любовта не оценява
според преценки силите, които неспирно се разкриват във всемира. Приема ги каквито са и пита как да използва онова, което от мирови основи би могло
към текста >>
със нежност приглушено
любов
та,
как да използва онова, което от мирови основи би могло да стане битие. БЕНЕДИКТ Говори често
със нежност приглушено любовта,
нуждае се в душата от подкрепа. Тя трябва на това свещено място тук да се свърже с всичкото, което се посвещава на духа, съгласно световните закони, в триединство.
към текста >>
от онзи Дух, посочващ
любов
та
на силите да засияят тук. МАРИЯ Капезий каза мъдрите слова, които истината ни разкриват, единствено ако те произхождат
от онзи Дух, посочващ любовта
на хората в развоя на Земята. Ала заблуди само трупат те, ако със лоша мисъл се оформят, и във душите се превръщат в зло. Но Луцифер ще се яви тогава
към текста >>
със стопляща души
любов
духовна.
пред Луцифер да стори, ще засвети към храма от мощта ѝ туй, което към избавление ще сочи пътя. А в посветеното на мъдростта светилище Христос ще засияе
със стопляща души любов духовна.
Каквото може да внесе в света, е свързано с житейския ѝ път с един от тези възли на съдбата, които кармата оформя мъдро на хората от земния живот.
към текста >>
Любов
ните потоци,
духовен слух чрез своите слова, та да не може да угасне пробуденото по душевните пътеки в човешкия живот. АСТРИД
Любовните потоци,
изпълващи света със топлина, желая към духа на посветените да водя. Та настроение за посвещение да се запази
към текста >>
68.
ПРОБУЖДАНЕТО НА ДУШИТЕ. Душевни и духовни процеси в сценични картини
GA_14 Четири мистерийни драми
4. Другата Филия, носителка на елемента на
любов
та в света, на който принадлежи духовната личност.
4. Силфи VІ. СЪЩЕСТВА НА ЧОВЕШКИЯ ДУШЕВЕН ЕЛЕМЕНТ: 1. Филия, 2. Астрид, 3. Луна (духовните същества, опосредстващи връзката на човешките душевни сили с космоса)
4. Другата Филия, носителка на елемента на любовта в света, на който принадлежи духовната личност.
5. Душата на Теодора. (В „ИЗПИТАНИЕТО НА ДУШАТА“ нейната индивидуалност се явява като „Сесилия“, храненица на Кюне и сестра на Томас, който представлява индивидуалността на Йохан Томасий.) 6. Пазачът на прага 7. Двойникът на Йохан Томасий 8. Духът на младостта на Йохан Томасий
към текста >>
69.
Втора картина
GA_14 Четири мистерийни драми
в душата му чрез своята
любов
А тази мощ вести световната магия на сърцата като неземен блясък на изкуство. Но Йохан никога не би успял, ако не бе пробудила Мария
в душата му чрез своята любов
и топлотата си душевна сили. И трябва да прославям аз съдбата, която тъй ме доближи до нея. Как кратко беше времето със нея. Как беше свързана в такава близост
към текста >>
във царството, в което
любов
та
не следват пътищата на Мария, щом с блясъка, от тях пораждан, светят на Йохан в творческата му душа. Той няма да успее да прахоса създаваните плодове от тях
във царството, в което любовта
без красота желае да царува. Тогава личността му няма вече да му изглежда пълноценна, щом поиска най-добрите сили в него на сенките безсмислено да хвърля,
към текста >>
от сфери на
любов
и светлина
правата Луцифер да си запази. ТЕОДОРА Духовно чедо, изживяваш ти на сенките в страната младостта на Йохан, но над теб душа любяща
от сфери на любов и светлина
навежда се, за да опази Йохан. Желае тя да те освободи от омагьосания кръг, когато от чувстването му желаеш ти за себе си да вземеш туй, което
към текста >>
70.
Трета картина
GA_14 Четири мистерийни драми
на цялото човечество с
любов
?
За участващите в него той приема толкова важно съдържание, че те спират да вървят. БЕЛИКОЗИЙ Щом твърдата глава не се прекланя, как може да успее туй, което желае Готгетрой да посвети
на цялото човечество с любов?
РОМАНИЙ Причините, които е изтъкнал съдружникът на нашия приятел относно възражението, имат не само тежест за онези хора,
към текста >>
71.
Четвърта картина
GA_14 Четири мистерийни драми
дължиш на съществото: мощ
любов
на,
Така ще трябва да остане то отново сянка-същество сред сенки, додето с него не се свържа пак. ДВОЙНИКЪТ Така сега ми дай, каквото ти
дължиш на съществото: мощ любовна,
която тласка те безспир към него; сърдечната надежда, породена от него; свежия живот, скрит в него, на минали животи плодовете, които ти с живота му загуби –
към текста >>
72.
Шеста картина
GA_14 Четири мистерийни драми
се приближават; по
любов
от тях
Познава ме тя тъй добре, а аз чрез нея трябва сам да се намеря. (Душата на Капезий изчезва, отляво се явяват Другата Филия с Душата на Теодора, зад нея Душата на Госпожа Балде.) ДУШАТА НА РОМАНИЙ До каещия се там две души
се приближават; по любов от тях
избран, духът върви напред. Едната душа излъчва благост, що протича към другата, която се представя като покаяница. Просиява от образа блестяща светлина,
към текста >>
влей в него от душата си
любов
.
От блясъка Сатурнов се изтръгва сияйност на блаженството духовно, предназначено за душите тук. ДУШАТА НА ТЕОДОРА (ангелоподобен образ, бял, с жълти криле и синьожълта аура) Ти, моя вярна спътнице в духа,
влей в него от душата си любов.
Изгарящата мощ на самотата ще облекчи във него тя. Насочвай към него ти мисловните лъчи от сенковидните души, които в духовни светове събират сили,
към текста >>
твориш
любов
от дух към духове
в душите и така в живота земен криле да сътворяват. ДУШАТА НА ГОСПОЖА БАЛДЕ Ще те следвам, душевна сестро, Филия, която
твориш любов от дух към духове
и от звезда към другите звезди. Към звездни светове ще те последвам, ще нося словото ти през всемира и действайки духовно, ще се готвя за бъдещото странство на Земята.
към текста >>
видяхме словото на
любов
та
и действайки духовно, ще се готвя за бъдещото странство на Земята. (Душата на Феликс Балде, водена от Госпожа Балде, изчезва бавно; Теодора остава за кратко време неподвижна, вижда Душата на Йохан, след това изчезва също и тя, както и Душата на Йохан и самият Луцифер.) ДУШАТА НА РОМАНИЙ Че тука на това духовно място
видяхме словото на любовта
и творческото слово да се свързват, това засилва само в същността ни зародишите, от които ние ще се нуждаем в бъдещи животи. (Душите на Романий, Беликозий и Торкваций изчезват; явяват се Душата на Бенедикт и Душата на Мария до Пазача на прага.)
към текста >>
Пламти
любов
към светлата душа
в звук, който в земното си битие да може да почувства в същността си и с обич да го изживява тя. Какво в душевни глъбини съзирам? Възвишен писмо от пламък свети!
Пламти любов към светлата душа
на нашия водач, любов, тъй дълго съпътствала ме в земния живот, в духа намирала ме в час, когато с молитвата си търсих я в опасност, дори когато тя самата беше
към текста >>
на нашия водач,
любов
, тъй дълго
да може да почувства в същността си и с обич да го изживява тя. Какво в душевни глъбини съзирам? Възвишен писмо от пламък свети! Пламти любов към светлата душа
на нашия водач, любов, тъй дълго
съпътствала ме в земния живот, в духа намирала ме в час, когато с молитвата си търсих я в опасност, дори когато тя самата беше далече във духовни висини.
към текста >>
Сияйна
любов
та ми се явява.
съпътствала ме в земния живот, в духа намирала ме в час, когато с молитвата си търсих я в опасност, дори когато тя самата беше далече във духовни висини.
Сияйна любовта ми се явява.
О, думи на любов, от мене нека към другата душа да прозвучите. – – – – Но що за пламъци пробуждат те? Те светят благо.
към текста >>
О, думи на
любов
, от мене нека
в духа намирала ме в час, когато с молитвата си търсих я в опасност, дори когато тя самата беше далече във духовни висини. Сияйна любовта ми се явява.
О, думи на любов, от мене нека
към другата душа да прозвучите. – – – – Но що за пламъци пробуждат те? Те светят благо. Благостта излъчва
към текста >>
във царството, в което
любов
та
Ако те с блясъка, от тях създаван, за съществуване добиват сила в душевните основи, няма той да иска да прахоса плодовете, които те ще трябва да родят
във царството, в което любовта
без красота желае да царува. (Завесата пада бавно.)
към текста >>
73.
Десета картина
GA_14 Четири мистерийни драми
В теб силата на
любов
та съм аз;
ЙОХАН Как мога да се дам на теб, без първо да видя истинската твоя същност? ДРУГАТА ФИЛИЯ Аз в теб съм, част от твоята душа.
В теб силата на любовта съм аз;
сърдечната пробудена надежда, плодът на миналите ти животи, запазен в битието ти сега. Чрез мене виж го ти и ме почувствай, чрез силата ми в себе си се виж.
към текста >>
ако с
любов
желаеш да се грижиш
към друга сянка, вършеща чрез тебе услуги лоши на ужасни сенки. (Явява се Духът на младостта на Йохан.) ДУХЪТ НА МЛАДОСТТА НА ЙОХАН С теб искам да съм свързан постоянно,
ако с любов желаеш да се грижиш
за силите, запазени за мен във времевото лоно с пълна вярност от младия мистик в прадревно време. Ти някога го търсеше пред храма. Но трябва ти действително да видиш
към текста >>
божественото чувстване в
любов
,
където нежна красота създава сияйни сили на живот. Търси ме в световните основи, там, където души желаят да си извоюват
божественото чувстване в любов,
която вижда аза във всемира. (Докато Мария казва последните думи, се явява Луцифер.) ЛУЦИФЕР Тъй работете, сили на принудата, стихийни духове, почувствайте
към текста >>
74.
Петнадесета картина
GA_14 Четири мистерийни драми
Но той нуждаеше се от
любов
–
Прекрасната душа, която беше познала щастието само рядко, освен през седемте години земни, а иначе напълно бе самотна. Предложиха му мисти мъдростта.
Но той нуждаеше се от любов –
любов бе жаждата му за дела, – която си създава във живота безбройни форми, за да се разкрие. Каквото търсеше мистично той, на благородния му плам бе нужно,
към текста >>
любов
бе жаждата му за дела, –
познала щастието само рядко, освен през седемте години земни, а иначе напълно бе самотна. Предложиха му мисти мъдростта. Но той нуждаеше се от любов –
любов бе жаждата му за дела, –
която си създава във живота безбройни форми, за да се разкрие. Каквото търсеше мистично той, на благородния му плам бе нужно, тъй както тялото изпитва нужда
към текста >>
с
любов
се беше посветил изцяло...
Понеже трябваше да люби той и с душата си едно да стане с всичко, което се съдържа във живота. Последната му мисъл беше още за работата, на която той
с любов се беше посветил изцяло...
И както хора се разделят с хора, които любят, тъй се раздели и Щрадер с работата, на която напълно бе отдаден със любов. СЕКРЕТАР
към текста >>
напълно бе отдаден със
любов
.
за работата, на която той с любов се беше посветил изцяло... И както хора се разделят с хора, които любят, тъй се раздели и Щрадер с работата, на която
напълно бе отдаден със любов.
СЕКРЕТАР Действително живееше в духа, а Теодора винаги пред него заставаше като напълно жива – тъй чувстват истински души на мисти.
към текста >>
75.
ПЕТА МЕДИТАЦИЯ
GA_16 Път към себепознанието на човека - в осем медитации
Любов
та, за която става дума тук, е такава, че може да бъде изживяна само в свръхсетивния свят.
И тогава той се усеща като обеднял откъм всичко, което се е откъснало по този начин от душата му. Сега човек започва да разбира: онова, което той може да обича от свръхсетивното съдържание на душата заради самото него, а не заради себе си, има определени свойства. Ако човек всеотдайно обича нещо, то не се откъсва от душата; то напуска душата, но така да се каже, я отнася със себе си. То я отвежда в своя действителен свят. Става един вид съединение с действителната същност, докато по-рано човек е носел в себе си само нейното копие.
Любовта, за която става дума тук, е такава, че може да бъде изживяна само в свръхсетивния свят.
В сетивния свят човек може само да се подготви за нея. И той се подготвя като в сетивния свят непрекъснато усилва способността си да обича. Колкото повече е способен да обича в сетивния свят, толкова по-голяма част от тази способност пренася той в свръхсетивния свят. Този факт се отнася към отделните подробности на свръхсетивния свят така, че ако например човек не обича растенията в сетивния свят, той няма да стигне до онези свръхсетивни Същества, които са свързани с тези растения. Впрочем тук лесно може да се изпадне в известно заблуждение.
към текста >>
И когато той навлезе в свръхсетивния свят, тази
любов
към растенията може да се пробуди истински.
И той се подготвя като в сетивния свят непрекъснато усилва способността си да обича. Колкото повече е способен да обича в сетивния свят, толкова по-голяма част от тази способност пренася той в свръхсетивния свят. Този факт се отнася към отделните подробности на свръхсетивния свят така, че ако например човек не обича растенията в сетивния свят, той няма да стигне до онези свръхсетивни Същества, които са свързани с тези растения. Впрочем тук лесно може да се изпадне в известно заблуждение. Може да се случи така, че в сетивния свят даден човек подминава целия растителен свят с пълно безразличие; и все пак в душата си пази едно неосъзнато влечение към растенията.
И когато той навлезе в свръхсетивния свят, тази любов към растенията може да се пробуди истински.
Съединението на душата със свръхсетивните Същества може да зависи както от любовта, така и от други душевни качества, като например вниманието или страхопочитанието, които в свръхсетивния свят душата изпитва към определено Същество, след като досега е имала само предварителна представа за него. Тези качества следва да бъдат разглеждани именно като вътрешни качества на душата. А човек ще се научи да опознава онези свръхсетивни Същества, до които душата намира достъп, тъкмо чрез споменатите качества. Сигурният път за ориентация в свръхсетивния свят се свежда до това, че благодарение на своето отношение към копията на Съществата, човек се добира до самите Същества. В сетивния свят човек обиква едно същество, след като го опознава; във втория свръхсетивен свят той може да обикне отражението или копието на Съществото още преди срещата си с действителността, защото това отражение се появява преди въпросната среща.
към текста >>
Съединението на душата със свръхсетивните Същества може да зависи както от
любов
та, така и от други душевни качества, като например вниманието или страхопочитанието, които в свръхсетивния свят душата изпитва към определено Същество, след като досега е имала само предварителна представа за него.
Колкото повече е способен да обича в сетивния свят, толкова по-голяма част от тази способност пренася той в свръхсетивния свят. Този факт се отнася към отделните подробности на свръхсетивния свят така, че ако например човек не обича растенията в сетивния свят, той няма да стигне до онези свръхсетивни Същества, които са свързани с тези растения. Впрочем тук лесно може да се изпадне в известно заблуждение. Може да се случи така, че в сетивния свят даден човек подминава целия растителен свят с пълно безразличие; и все пак в душата си пази едно неосъзнато влечение към растенията. И когато той навлезе в свръхсетивния свят, тази любов към растенията може да се пробуди истински.
Съединението на душата със свръхсетивните Същества може да зависи както от любовта, така и от други душевни качества, като например вниманието или страхопочитанието, които в свръхсетивния свят душата изпитва към определено Същество, след като досега е имала само предварителна представа за него.
Тези качества следва да бъдат разглеждани именно като вътрешни качества на душата. А човек ще се научи да опознава онези свръхсетивни Същества, до които душата намира достъп, тъкмо чрез споменатите качества. Сигурният път за ориентация в свръхсетивния свят се свежда до това, че благодарение на своето отношение към копията на Съществата, човек се добира до самите Същества. В сетивния свят човек обиква едно същество, след като го опознава; във втория свръхсетивен свят той може да обикне отражението или копието на Съществото още преди срещата си с действителността, защото това отражение се появява преди въпросната среща. Това, което душата се научава да разпознава в себе си по този начин, не е етерното или елементарното тяло.
към текста >>
76.
СЕДМА МЕДИТАЦИЯ
GA_16 Път към себепознанието на човека - в осем медитации
Особено плодотворни са усилията, свързани с
любов
та и нейните подвизи, които възпламеняват в човека най-топли и искрени чувства.
Тук същественото е да не си послужим с мислите и чувствата, както правим това в сетивния свят, а да живеем със мислите и чувствата, да съсредоточим във тях всичките си душевни сили. По време на медитациите те трябва да изпълнят цялото съзнание. Човек трябва например да се спре на една мисъл, която обогатява душата му с някаква увереност, да изключи нейната външна страна и да се вживее в тази мисъл така, че да стане едно цяло с нея. Няма нужда тази мисъл да се отнася за висшия миров ред, макар че може да е във висша степен полезна. За целите на медитирането може да се вземе една мисъл, която отразява едно обикновено изживяване.
Особено плодотворни са усилията, свързани с любовта и нейните подвизи, които възпламеняват в човека най-топли и искрени чувства.
Но когато преди всичко става дума за познание, най-действени са символните представи, извоювани в живота или взети от хора, които са, така да се каже, компетентни в тази област, защото от личен опит добре познават, доколко надеждни са прилаганите средства. Чрез медитиране, което трябва да се превърне в един житейски навик, дори в условие за живот, както дишането е едно условие за живота на тялото, душевните сили се концентрират и укрепват. Необходимо е само, по време на медитирането да изключим всякаква намеса на сетивни впечатления в душевния живот, както и всеки спомен за тях. Необходимо е да замлъкнат и спомените за всичко, което носи на душата радост или болка, за да се отдаде единствено на онова, което самата тя иска да присъствува в нея. Силите за свръхсетивното познание израстват правилно само от това, което човек постига чрез медитиране, чиито съдържание и форма са резултат от собствената душевна сила.
към текста >>
В духовните светове
любов
та се проявява така, сякаш излъчва една стимулираща, съзидателна топлина.
Ние знаем, че процесите на природното горене са нещо съвсем различно. За свръхсетивните светове подобна разлика не съществува. Там омраза и завист са същевременно и сили, които се проявяват по такъв начин, че можем да определим техните действия като съответствуващи на тези светове природни процеси. Там омразата и завистта действуват обратно върху тези, които ги пораждат в себе си по един страшен и разрушаващ начин. Възникват разрушителни процеси, които са пагубни за духовните Същества.
В духовните светове любовта се проявява така, сякаш излъчва една стимулираща, съзидателна топлина.
Тези подробности могат да бъдат забелязани и в човешкото етерно тяло. В сетивния свят и неговите природни закони ръката, която върши неморално деяние, се разглежда точно както и ръката, извършваща едно добро дело. Обаче отделни части от човешкото етерно тяло остават неразвити, ако не са налице съответствуващите им морални чувства. Несъвършеното изграждане на етерните органи можем да изведем от моралните качества по същия начин, както в сетивния свят обясняваме природните процеси чрез природни закони. Обаче никога не можем да изведем несъвършенствата на етерното тяло от непълното развитие на един или друг сетивен орган.
към текста >>
77.
СВЕТОГЛЕДИТЕ НА ГРЪЦКИТЕ МИСЛИТЕЛИ
GA_18_1 Загадки на философията
Омраза и
любов
, антипатия и симпатия живеят в човешката душа; те живеят също и вън от стената, която обгръща човешката душа; по този начин животът на душата се продължава вън от нея по същия начин и се явява в сили, които разделят и свързват елементите навъншната природа: Въздух, огън, вода, земя, и така произвеждат това, което сетивата възприемат във външния свят.
Тези първични същества са наречени Хомойомери. В себе си човешката душа изживява връзката с мировия ум /с Нус/ в мисълта сред нейните стени; през прозорците на сетивата тя гледа към онова, което мировия ум прави да се роди чрез взаимодействието на хомойомерите. Емпедокъл /който е роден в 400 г. пр.Хр. в Агригент/ беше една личност, в чиято душа старият и новият начин на образуване на представите се сблъскват в остра борба. Той още чувства нещо от втъкаността на душата с външното съществувание.
Омраза и любов, антипатия и симпатия живеят в човешката душа; те живеят също и вън от стената, която обгръща човешката душа; по този начин животът на душата се продължава вън от нея по същия начин и се явява в сили, които разделят и свързват елементите навъншната природа: Въздух, огън, вода, земя, и така произвеждат това, което сетивата възприемат във външния свят.
Емпедокъл стои, така да се каже, пред природата, която за сетивата се явява като обездушена, и развива едно душевно настроение, което въстава против това обездушаване. Неговата душа не може да повярва, че истинската същност на природата е това, което мисълта иска да направи от нея. Тя най-малко може да допусне, че действително стои към тази природа в такова отношение, каквото се получава за мислителното съзерцаване на света. Трябва да си представим, какво става в тази душа, която изживява с цялата острота една такова вътрешно раздвоение и страда от него; тогава ние ще почувстваме, как в тази душа на Емпедокъл старият начин на образуване представите възкръсна като сила на чувството, обаче че не иска да осъзнае това напълно и така търси напълно и така търси едно съществуване на мислително образен начин; търси го по онзи начин, за който изказванията на Емпедокъл са един отзвук, който разбран в светлината на казаното тук, изгубва своята чудноватост. От него се цитира следното изказване: "Сбогом на вас.
към текста >>
78.
ЕПОХАТА НА КАНТ И НА ГЬОТЕ
GA_18_1 Загадки на философията
Той, който каза: "-
Любов
та към науката и особено към спекулацията, щом тя веднъж е обзела човека, така го завладява, че той не запазва никакво друго желание освен това, да се занимава в спокойствие с нея".
Именно чрез неговите неясноти и противоречия той стана баща на класическите германски светогледи на Фихте, Шелинг, Шопехауер, Хегел, Хербарт и Шлайермахер. Неговите неясноти станаха за тях нови въпроси. Колкото и да се беше старал да постави граница на знанието, за да запази място за вярата, въпреки това, в истинския смисъл на думата, човешкият дух може да се обяви задоволен само от знанието, от познанието. Така се случи следователно, че приемниците на Кант искаха да поставят отново познанието в неговите права; че с него /с познанието/ те искаха да уредят най-висшите духовни потребности на човека. За продължител на Кант в това направление беше като че ли създаден Йохан Готлиб Фихте.
Той, който каза: "- Любовта към науката и особено към спекулацията, щом тя веднъж е обзела човека, така го завладява, че той не запазва никакво друго желание освен това, да се занимава в спокойствие с нея".
Можем да наречем Фихте един ентусиаст на светогледа. Чрез този свой ентусиазъм той трябва да действал вълшебно върху своите съвременници и своите ученици. Нека чуем, какво казва един от тези последните, Форберг: "Неговата публична лекция опиянява поради това като буря, която се разтоварва от своя огън в отделните удари; той повдига душата, иска да направи не само добри, но велики хора; неговото око е наказващо, неговата стъпка упорита, той иска чрез своята философия да ръководи духа на епохата; неговата фантазия не е цъфтяща, но енергична и мощна; неговите образи не са очарователни, но смели и велики. Той прониква в най-вътрешните глъбини на предмета и властва в царството на понятията с едно безпристрастие, което издава, че той не само живее в тази невидима страна, а и властва". Най-изпъкващата черта в личността на Фихте е големият, сериозен стил в неговото схващане на живота.
към текста >>
Висотата на моралната вяра, до която Кант искаше да издигне човека, тази висота ценеше поетът, който в "Разбойници" и в "Интрига и
Любов
" постави пред своето време едно огледало на неговата поквареност, и я ценеше не малко.
Нещо подобно се опита да направи също и Шилер. Само че при него мястото, за което при Кант претендираше вярата, при Фихте действието, бе заето от красотата. Обикновено значението на Шилер за развитието на светогледите се подценява. Както Гьоте трябваше да се оплаква от това, че хората не искаха да го признаят като природоизследовател, понеже бяха свикнали вече да го считат като поет, така и онези, които се задълбочават във философските идеи на Шилер трябва да съжаляват, че той така малко е ценен от онези, които се занимават с истории на светогледите, понеже считат, че неговото поле е в царството на поезията. Шилер застава като една напълно самостоятелна личност-мислител срещу своя подбудител Кант.
Висотата на моралната вяра, до която Кант искаше да издигне човека, тази висота ценеше поетът, който в "Разбойници" и в "Интрига и Любов" постави пред своето време едно огледало на неговата поквареност, и я ценеше не малко.
Но той си казваше: - Нима е абсолютно необходимо, че човек може да се издигне до висотата на категорическия императив само в борба срещу наклонността, срещу своите желания и инстинкти? Кант искаше да припише на сетивната природа на човека само склонността към нисшето, към егоистичното, към сетивно-приятното; и само този, който се издига над тази сетивна природа, който я умъртвява и оставя да говори в него само чисто духовния глас на дълга: - Той може да бъде добродетелен. Така Кант снижи природния човек, за да може да издигне толкова по-високо моралния. На Шилер му се струваше, че в това има нещо недостойно за човека. Нима инстинктите на човека не могат да бъдат облагородени така, че те от себе си да вършат това, което дългът налага, което моралът изисква?
към текста >>
"Сърцето, живият корен на човека, не ще ми бъде изтръгнато от трансцеденталната философия, /Жан Паул разбира светогледа свързан с Кант/ от гърдите и тя не ще постави на негово място един чист подтик на Аза; аз не позволявам да бъда освободен от зависимостта на
любов
та, за да бъде блажен само чрез високомерие".
Как характерната черта на най-високо развития човек, на гения, би могла да създаде един нов възглед за света и живота, ако би съществувал само един истински, общовалиден светоглед, ако светът на представите би имал само една форма? Жан Паул е своего рода един защитник на Гьотевия възглед, че човекът изживява вътре в себе си най-висшата форма на съществуването. Той пише на Якоби: "Всъщност ние не вярваме в божествената свобода, в Бога, в добродетелта, а ги виждаме действително като вече дадени или даващи се, и това виждане е именно едно знание, и то едно по-висше знание, докато знанието на ума се отнася за едно по-нисше виждане. Бихме искали да на речем разума единствено положително, защото всяка положителност на сетивността се разтваря накрая в духовността и умът се занимава вечно само с относителното, което по себе си не е нищо, поради което пред Бога повечето или по-малкото и всички степени на сравнение отпадат". Жан Паул не иска да му се отнеме правото да изживява истината вътре в себе си и за целта да трябва да постави в движение всички душевни сили, не само логическия ум.
"Сърцето, живият корен на човека, не ще ми бъде изтръгнато от трансцеденталната философия, /Жан Паул разбира светогледа свързан с Кант/ от гърдите и тя не ще постави на негово място един чист подтик на Аза; аз не позволявам да бъда освободен от зависимостта на любовта, за да бъде блажен само чрез високомерие".
Така той отхвърля чуждия на света морален ред на Кант. "Аз държа на това, че съществуват както четири последни така и четири първи неща: Красота, Истина, Моралност и Блаженство, и че синтезът на тези не само е необходим, но и вече даден, само че /и затова той е именно един/ в необхватно духовно-органическо единство, без което ние не можем да имаме никакво разбиране и никакъв достъп до тези четири евангелия или части на света". Критиката на ума постъпваща с крайно логическа строгост достигна при Кант и Фихте така далеч, че понижи значението на действителното, пълножизненото само до една илюзия, до един съновиден образ. Този възглед беше непоносим за хора с жива фантазия, които обогатяваха живота с образите на тяхната въобразителна способност. Тези хора чувстваха действителността, тя беше в тяхното възприемане, присъстваше в тяхната душа, и на тях трябваше да им се докаже чистата съновидност на тази действителност.
към текста >>
Обаче Фихтевият дух действа в най-резките разграничения на чистите понятия; този на Новалис от пълнотата на една душевност, която чувства там, където другите мислят, живее в
любов
там, където другите искат да обхванат в идеи съществата и процесите на света.
Съществува само особеният начин на работа на човешкия дух. Нима всеки човек не поетизира и не се стреми всяка една минута? " Занимаващият се само със себе си Аз може да стигне до най-висшата истина: "На човека му се струва, че е заангажиран в един разговор и някое непознато същество го подбужда по един чудесен начин да развие най-явните мисли". Всъщност романтиците не искаха нищо друго, освен това, което и самите Гьоте и Шилер биха направили свое вероизповедание: Един възглед за човека, който го прави да изглежда колкото е възможно съвършен и свободен. Новалис изживява своите съчинения и съзерцания от едно душевно настроение, което се отнася към образа на света както това на Фихте.
Обаче Фихтевият дух действа в най-резките разграничения на чистите понятия; този на Новалис от пълнотата на една душевност, която чувства там, където другите мислят, живее в любов там, където другите искат да обхванат в идеи съществата и процесите на света.
В лицето на своите представители епохата търси зад външния сетивен свят по-висшата духовна природа, онази духовна природа, в която се корени себесъзнателната душа, която не може да се корени във външната действителност на сетивата. Новалис чувства себе си, изживява себе си в по-висшата духовна природа. Това, което изказва, той го чувствува чрез присъщата му първична гениалност като откровение на самата тази духовна природа. Той си отбелязва: "Някой успя да повдигне булото на богинята от Саис, но какво видя той? Той видя чудо на чудесата самия себе си".
към текста >>
79.
КЛАСИЦИТЕ НА ВЪЗГЛЕДА ЗА СВЕТА И ЗА ЖИВОТА
GA_18_1 Загадки на философията
"Следователно душата в човека не е принципът на индивидуалността, а това, чрез което той се издига над всяка себичност, чрез което той е способен да пожертва своето себе, способен е на безкористна
любов
, и, което е най-висшето, способен е да съзерцава и да познава същността на нещата, а също така и да твори в изкуството.
Художествената дейност стои по средата между творящата природа, която произвежда, без да знае по идеите, на основата на които тя твори, и мислещия дух, който знае тези идеи, без обаче да може с тяхна помощ да създаде нещата. Шелинг изразява това в изречението: "Идеалистичният свят на изкуство то и действителният свят на обектите са следователно произведения на една и съща дейност; срещата и на двете /на съзнателната и несъзнателната/ без съзнание дава действителния свят, със съзнание естетическия свят. Обективният свят е първичната, още лишена от съзнание поезия на духа, общият орган на философията и ключовият камък на целия свод – философията на изкуството. Духовните дейности на човека: Мислителното съзерцание на света и художественото творчество, се явяват на Шелинг не само като индивидуални дейности на отделната личност, а когато се схващат в тяхното най-висше значение, те са действия на първичното същество, на Духа на света,... Шелинг описва в истински дитирамбични изречения чувството, което оживява в душата, когато тя съзира, че нейният живот не е само един индивидуален, ограничен в една точка на вселената живот, но, че нейната работа е всеобща духовна работа. Когато тя казва: Аз зная, аз познавам, в по-висш смисъл това значи мировият Дух си спомня за своята работа преди съществуването на нещата; и когато тя произвежда едно произведение на изкуството, това значи: Мировият Дух повтаря в малък размер същото нещо, което той е произвел при създаването на природното цяло в голям мащаб.
"Следователно душата в човека не е принципът на индивидуалността, а това, чрез което той се издига над всяка себичност, чрез което той е способен да пожертва своето себе, способен е на безкористна любов, и, което е най-висшето, способен е да съзерцава и да познава същността на нещата, а също така и да твори в изкуството.
Тя не се занимава вече с материята, нито общува непосредствено с нея, а само с духа, като живот на нещата. Даже когато се явява в тялото, тя е въпреки това свободна от тялото, съзнанието за което в нея само плува в най-красивите образи като един лек сън, от което тя не е смущавана. Тя не е никакво свойство, никаква способност, или нещо особено от този народ; тя не знае, но тя е науката, тя не е добра, а е добротата, тя не е красива, каквото може да бъде и тялото, но тя е самата красота". /За отношението на изобразителното изкуство към природата. / Такъв един начин на мислене е близък с германската мистика, която имаше един представител в лицето на Яков Бьоме /1575-1624/.
към текста >>
В своите "Беседи върху религията към образованите между техните презрители" /1799 г./ той произнася изречението: "Принасяйте заедно с мене благоговейно жертва на светия, починал Спиноза: Него проникваше висшият миров Дух, безкрайността бе неговото начало и неговият край, вселената негова единствена и вечна
любов
; той се оглеждаше в свещена невинност и дълбоко смирение във вечния свят и гледаше, как той самият беше за този свят едно от най-достойните за
любов
огледало".
Отделната човешка личност живее в духовното първично същество и чрез него; въпреки това тя е в притежание на нейната пълна свобода и самостоятелност. Тази представа Шелинг считаше като най-важната в своя светоглед. Поради тази представа той вярваше, че трябва да вижда в своето идеалистично направление на идеите един напредък в сравнение предишните възгледи; защото поради това, че тези възгледи разглеждаха отделното същество като основано в мировия Дух, си го представяха също така определено единствено от този миров Дух, следователно отнемаха му всяка свобода и самостоятелност. "Защото до откриването на идеализма липсва същинското понятие за свободата във всички по-нови системи, както в тази на Лайбниц така и в тази на Спиноза; защото една свобода, както мнозина от нас са си я представяли, които на ред с това се хвалят да я чувстват живо, според която представа тя се състои във властването на интелигентния принцип върху сетивното и върху желанията, такава свобода би могла да се изведе не само по неволя, но и по-определено от Спиноза". Един човек, който мислеше само за една такава свобода и който с помощта на мисли заети от спинозизма, се опита да произведе примирението на религиозното съзнание с мислителното съзерцаване на света, на богословието с философията, беше съвременника на Шелинг Фридрих Даниел Ернст Шлайермахер /1768-1834 г./.
В своите "Беседи върху религията към образованите между техните презрители" /1799 г./ той произнася изречението: "Принасяйте заедно с мене благоговейно жертва на светия, починал Спиноза: Него проникваше висшият миров Дух, безкрайността бе неговото начало и неговият край, вселената негова единствена и вечна любов; той се оглеждаше в свещена невинност и дълбоко смирение във вечния свят и гледаше, как той самият беше за този свят едно от най-достойните за любов огледало".
За Шлайермахер свободата не е способността на едно същество да поставя предварително насока и цел на самия свой живот, в пълна независимост. Тя е за него "едно развитие из самото себе си". Обаче едно същество може много добре да се развива из самото себе си и въпреки това да бъде несвободно в един по-висш смисъл. Ако първичното същество на света е вложило в отделната индивидуалност едно напълно определен зародиш, който довежда тази индивидуалност до развитие, тогава нейният път е съвсем точно предварително определен по този път тя трябва да върви. И въпреки това тя се развива само от себе си.
към текста >>
80.
РЕАКЦИОННИ СВЕТОГЛЕДИ
GA_18_1 Загадки на философията
Най-дълбокото съдържание на света се разкрива на човека не в мислителното разбиране, а в едно възбуждане на чувствата, в
любов
та, чрез която отделният човек се отдава на Цялото, на Волята царуваща във всемира.
Дойтингер страстно се бореше против Хегеловото чисто мислене, което, според неговото мнение, не може да погълне пълножизненото битие. За него живата воля е нещо по-висше от чистата мисъл. Живата воля като творческа сила може действително да произведе нещо; а чистата мисъл е безсилна и абстрактна. Трандорф също прави от тази жива воля своя изходна точка. Светът може да бъде обяснен не от сянкообразните идеи, а пълносилната воля трябва да обхване тези идеи, за да създаде действително съществувание.
Най-дълбокото съдържание на света се разкрива на човека не в мислителното разбиране, а в едно възбуждане на чувствата, в любовта, чрез която отделният човек се отдава на Цялото, на Волята царуваща във всемира.
Ние виждаме съвсем ясно: Всички тези мислители се стараят да победят мисленето и неговия обект, чистата идея. Те не искат да оставят това мислене да бъде считано като най-висшата духовна проява на човека. За да бъде разбрано Първичното същество на света, Трандорф иска то да бъде не познавано, а любено. То трябва да бъде обект не на разума, а на чувствата. Тези философи вярват, че чрез ясното, чисто мислене се разрушава топлото, религиозно отдаване на първичните сили на съществуването.
към текста >>
81.
РАДИКАЛНИТЕ СВЕТОГЛЕДИ
GA_18_1 Загадки на философията
Защото Фойербах казва: "- Щом същността на човека е най-висшата същност на човека, тогава трябва и практически най-висшият и първи закон да бъде
любов
та на човека към човека.
Следователно всеки отделен човек е обзет от "същността на човечеството". Защото действително съществува само отделният човек, а не "видовото понятие на човечеството", което Фойербах поставя на мястото на божественото същество. Следователно щом отделният човек поставя "вида човек" над себе си, той се изгубва по този начин в една илюзия точно така, както ако се чувствува зависим от един личен Бог. Ето защо за Фойербах заповедите, за които християнинът вярва, че те са поставени от Бога и затова ги счита като обвързващи, стават заповеди, които съществуват, защото те отговарят на общата идея за човечеството. Човекът съди за себе си от морална гледна точка така, че си задава въпроса: Отговарят ли моите деяния като отделен човек на това, което е съобразно със същността на общочовешкото?
Защото Фойербах казва: "- Щом същността на човека е най-висшата същност на човека, тогава трябва и практически най-висшият и първи закон да бъде любовта на човека към човека.
Homo nomini deue est. Етиката по себе си и за себе си е една божествена сила. Моралните отношения са чрез себе си истински религиозни отношения. Животът е въобще в неговите главни субстанциални отношения изцяло от божествено естество. Всичко правилно, истинно, добро има навсякъде своята свещена основа в самото себе си, в неговите свойства.
към текста >>
Аз обичам моя ближен не затова, защото следвам една свещена заповед за
любов
към ближния, а защото моят Аз ме привлича към ближния.
Преследва се само едно нормално и материално дресиране и от менажериите на хуманистите излизат само учени, а от тези на реалистите само "използваеми граждани", а и двете тези категории не са нищо друго освен роболепни хора... Знанието трябва да умре, за да възкръсне отново като воля и като свободна личност да създава себе си отново всекидневно". Само в личността на отделния човек може да се намира изворът на това, което той върши. Моралните задължения не могат да бъдат заповеди, които се дават на човека от някъде, а цели, които той самият си поставя. Илюзия е когато човекът вярва, че върши нещо затова, защото следва заповедта на една обща свещена етика. Той го върши затова, защото към това го подтиква животът на неговия Аз.
Аз обичам моя ближен не затова, защото следвам една свещена заповед за любов към ближния, а защото моят Аз ме привлича към ближния.
Аз не трябва да го любя; а искам да го любя. Това, което хората са искали, те са го поставили над себе си като заповеди. В тази точка Щирнер може най-лесно да бъде криво разбран. Той не отрича моралното действие. Той отрича моралната заповед.
към текста >>
Те трябва да имат в дъното на своята душа много зло и безсъвестност, тези "морални хора", мисли Щирнер, защото желаят морални предписания; те би трябвало да се твърде безсърдечни, защото искат да направят да им се заповядва
любов
та чрез заповед, въпреки че
любов
та би трябвало да се роди в тях като един свободен подтик.
Не са ли произведени и тези болести според вечни, железни закони както и всичко здраво? Но нима за това не можем да различим болното от здравото? Както на едни разумен човек никога не ще му хрумне да причисли болното към здравото, поради това, че и то е произведено според природните закони, също така и Щирнер не би могъл да причисли неморалното към моралното, поради това, че и то както моралното се ражда тогава, когато отделният човек е изоставен на самия себе си. Обаче това, което различава Щирнер от абстрактните мислители, е неговото убеждение, че в човешкия живот, когато отделните хора бъдат изоставени сами на себе си, моралното ще бъде също така господствуващо, както в природата е господстващо здравото. Той вярва в моралното благородство на човешката природа, в свободното развитие на моралността от индивидите; на него ми се струва, че абстрактните мислители не вярват в това благородство; ето защо той смята, че те снижават природата на индивида до робиня на общите заповеди, на средствата на дисциплиниране на човешкото действие.
Те трябва да имат в дъното на своята душа много зло и безсъвестност, тези "морални хора", мисли Щирнер, защото желаят морални предписания; те би трябвало да се твърде безсърдечни, защото искат да направят да им се заповядва любовта чрез заповед, въпреки че любовта би трябвало да се роди в тях като един свободен подтик.
Ако преди 20 години все още можеше да се каже укорно в едно сериозно писание: "Макс Щирнер разруши дух и човечество, право и държава, истина и добродетел като идоли на мисловното раболепие и свободно изповядва: "Нищо не ме е грижа за мене". "Хайнрих фон Трайчке, История на Германия. 5. част, стр. 424/ това е само едно доказателство за факта, колко лесно може да бъде криво разбран Щирнер чрез радикалния начин на изразяване, той, пред очите на когото човешкият индивид стоеше като нещо толкова величествено, възвишено, единствено и свободно, че висшият полет на света на мислите не ще бъде в състояние да го достигне. През втората половина на столетието Макс Щирнер беше кажи речи забравен.
към текста >>
82.
ДАРВИНИЗЪМ И СВЕТОГЛЕД
GA_18_2 Загадки на философията
Той гледа с еднаква
любов
духа и природата.
Щраус, Фойербах и други бяха тези, които въведоха това обръщане в германския духовен живот; новото направление намери в материализма един предварителен израз, един краен израз, а в Хекеловия свят на мислите то намери един методически научен израз. Защото това е забележителното при Хекел, че цялата негова изследователска дейност е проникната от един философски дух. Той съвсем не работи според резултатите, които поради някакви мотиви са поставени като цели на светогледа или на философското мислене; обаче неговият подход е философски. При него науката се явява непосредствено с характера на светогледа. Целият начин на неговия възглед за нещата го определи като привърженик на най-решителния монизъм.
Той гледа с еднаква любов духа и природата.
Ето защо той можа да намери духа и в най-простите живи същества. Даже отива по-далеч. Той търси следите на духа в неорганическите части на материята. "Всеки атом" казваше той, "притежава един присъщ нему сбор сила и в този смисъл той е одушевен. Без приемането на една душа на атома обикновените и най-общи явления на химията са необходими.
към текста >>
83.
СВЕТЪТ КАТО ИЛЮЗИЯ
GA_18_2 Загадки на философията
В природата той вижда най-висшето съществуване, което иска да познае не само чрез мисленето, но на което дарява една сърдечна отдайност, своята цяла
любов
.
Дуалистичният възглед на Ланге дели света на един познат и на един непознат свят. Първия свят той третира по същия начин както монизмът според ръководната нишка на наблюдението и на съзерцаващото мислене. Обаче той вярва, че чрез това наблюдение и чрез това мислене не може да се знае и най-малкото нещо върху истинската ядка на света. Монизмът вярва в истинността на действителното и вижда най-добрата опора за човешкия идеен свят в това, че основа на този идеен свят на света на наблюдението. В идеите и идеалите, които черпи от природното съществува не, той вижда същности, които задоволяват неговата душа, неговата морална потребност.
В природата той вижда най-висшето съществуване, което иска да познае не само чрез мисленето, но на което дарява една сърдечна отдайност, своята цяла любов.
Дуализмът на Ланге счита природата за неподходяща да задоволи най-висшите потребности на духа. Той трябва да приеме за този дух съществуването на един особен свят на по-висшето измисляне, на по-висшето съчинение, който го извежда над това, което разкриват наблюдението и мисленето. В истинското познание на монизма е дадена една най-висша духовна стойност, която поради нейната истинност придава на човека също и най-чистия морален и религиозен патос. Познанието не може да гарантира на дуализма едно такова задоволство. Той трябва да мери стойността на живота със същности различни от истината.
към текста >>
84.
МОДЕРНИ ИДЕАЛИСТИЧНИ СВЕТОГЛЕДИ
GA_18_2 Загадки на философията
Той иска "постоянно да се бори против представите, които искат да познаят от света само една и по-малката половина, само развитието на факти в нови факти, на форми в нови форми, но не постоянното преовътрешняване на всички тези външни неща и превръщането им в това, което единствено има стойност и истинност в света, в щастие и отчаяние, в удивление и отвращение, в
любов
и омраза, в радостна сигурност и съмняващ се копнеж, във всички мъки и тревоги, в които животът протича, което единствено заслужава името живот".
В смисъла на тези гледища са написани неговите книги, които разглеждат въпроси на естествената наука: Неговата "Обща патология и терапия като механически науки"/1842 г./ и "Обща физиология на телесния живот" /1851 г./. В своите "Елементи на психофизиката" /1860 г./ и "Въведение в Естетиката" /1876 г./. Фехнер даде съчинения, които носят в себе си духа на строг естественонаучен начин на мислене, и това в области, които преди него бяха разработени почти изключително в духа на идеалистичния начин на мислене. Обаче Лотце и Фехнер чувстваха категоричната нужда да си изградят един идеалистичен мисловен свят издигайки се над естественонаучния начин на разглеждане на нещата. Лотце бе подтикнат към това от устройството на неговата душа, което изискваше от него не само едно мислително проследяване на природната закономерност в света, а го накара да търси във всички неща и процеси живот и вътрешност от рода на тези, които самият човек чувствува в своите гърди.
Той иска "постоянно да се бори против представите, които искат да познаят от света само една и по-малката половина, само развитието на факти в нови факти, на форми в нови форми, но не постоянното преовътрешняване на всички тези външни неща и превръщането им в това, което единствено има стойност и истинност в света, в щастие и отчаяние, в удивление и отвращение, в любов и омраза, в радостна сигурност и съмняващ се копнеж, във всички мъки и тревоги, в които животът протича, което единствено заслужава името живот".
Както и мнозина други Лотце има чувството, че образът, който човек представи, които са взети от човешката душа. /виж по-горе стр. 20/. Това, което при Лотце е една душевна заложба, при Фехнер то се явява като резултат на една богато развита фантазия, която действува така, че от едно логическо схващане на нещата тя непрестанно води до едно пълно с поезия тълкуване на същите. Като естественонаучен мислител той не може само да търси условията за възникването на човек и законите, които правят той да умре след определено време. За него раждането и смъртта се превръщат в събития, които насочват неговата фантазия към един живот преди раждането и към един такъв след смъртта.
към текста >>
Един свят от светлина, звучене, мисли, спомени, фантазии, чувства на
любов
и омраза.
* * * В книжката "За живота след смъртта" Фехнер се изказва върху отношението на човека към света. "Какво вижда анатомът, когато той гледа в мозъка на човека? Една безредица от бели влакна, чиито смисъл той не може да разгадае. А какво вижда той в самия себе си?
Един свят от светлина, звучене, мисли, спомени, фантазии, чувства на любов и омраза.
Така помисли за отношението на това, което ти, застанал външно срещу света, виждаш в него, и това, което той вижда в самия себе си, и не искай защото двете, външното и вътрешното, да виждат, че си приличат повече, отколкото в тебе, който си само една част. И фактът, че ти си една част от този свят, ти дава възможност да виждаш в тебе това, което той вижда в себе си". Фехнер си представя, че мировият дух има към мировата материя същото отношение както човешкият дух към човешкото тяло. Той си казва сега: Човекът говори за себе си, когато говори за своето тяло, и той говори също за себе си, когато говори за своя дух. Анатомът, който изследва безредицата от мозъчни нишки, има пред себе си органа, от който някога са бликали мили и фантазии.
към текста >>
За надеждите на един Платон и Аристотел да добият сигурност относно безсмъртието на нашата най-добра част, законите на асоцията на представите, на развитието на убеждения и мнения и на възникването в развитието на удоволствие и
любов
биха могли да бъдат напротив всичко друго, но не едно истинско обезщетение... И ако действително "новият естественонаучен начин на мислене" би говорил за изключване на въпроса за безсмъртието, тогава това изключване би могло да се нарече нещо извънредно забележително за психологията".
Представите на естествената наука получават тяхната сигурност от наблюдението на външния свят. Вътре в душата хората не чувстват една сила, която да гарантира същата сигурност. Хората биха искали истини върху духовния свят, върху съдбата на душата и нейната връзка със света, които да са добити както представите на естествената наука. Един мислител, който черпеше също така основно от философското мислене на миналото, както и се вживяваше в метода на естественонаучното изследване, Франц Брентано, постави за философията изискването: Тя трябва да стигне до нейните резултати по същия начин, както естествената наука. Той се надяваше, че например науката за душата /психологията/ не е необходимо поради това подражаване на методите на естествената наука да се откаже от правото, да добива обяснения върху пълно ценните въпроси на душевния живот".
За надеждите на един Платон и Аристотел да добият сигурност относно безсмъртието на нашата най-добра част, законите на асоцията на представите, на развитието на убеждения и мнения и на възникването в развитието на удоволствие и любов биха могли да бъдат напротив всичко друго, но не едно истинско обезщетение... И ако действително "новият естественонаучен начин на мислене" би говорил за изключване на въпроса за безсмъртието, тогава това изключване би могло да се нарече нещо извънредно забележително за психологията".
Това казва Брентано в своята "Психология от емпирическа гледна точка" в 1874 година /стр. 20/. Голямо значение за малката плодотворност на психическото изследване, което иска да подражава напълно естествената наука, има това, че един такъв сериозен търсител на истината като Франц Брентано и досега не е направил първият том на неговата Психология, който се занимаваше с въпроси, които "които могат да бъдат всичко друго, но не едно обезщетение" за най-висшите въпроси на душата, да бъде последван от един втори том, който да разгледа действително най-висшите въпроси. На мислителите им липсва еластичността, която действително би могла да отговори на изискванията на новото време. Гръцката мисъл овладяваща образа на природата и образа на душевния живот, като и двата образа се съединяваха в една обща картина. В следващото време животът на мислите се разви самостоятелно в дълбочините на душевния живот, отделяйки се от природата; новата естествена наука достави един образ на природата.
към текста >>
85.
КРАТКО ИЗЛОЖЕНИЕ НА ЕДНА ПЕРСПЕКТИВА КЪМ АНТРОПОСОФИЯТА
GA_18_2 Загадки на философията
Аз от моя страна", казва той, "когато се вглъбя достатъчно дълбоко в това, което наричам моето себе винаги се сблъсквам с едно или друго възприятие на горещо или студено, на светлина или сянка,
любов
или омраза, страдание или удоволствие обаче никога, колкото и често да съм опитвал това, не мога да почувствам моето себе без една представа и никога не мога да открия нещо друго освен една представа.
В своята "Психология" Франц Брентано говори за това, как това течение е било отклонено от разглеждането на по-дълбоките загадки на душата. /виж стр. 65 на този том/. В тази книга можем да прочетем: "Все пак колкото и привидна да е необходимостта за ограничаване на областта на изследването в тази посока, тази необходимост е само нещо привидно. На своето време Дейвид Юм се обяви с цялата решителност против метафизиците, които твърдяха, че намират в себе си една субстанция като носител на психическите състояния.
Аз от моя страна", казва той, "когато се вглъбя достатъчно дълбоко в това, което наричам моето себе винаги се сблъсквам с едно или друго възприятие на горещо или студено, на светлина или сянка, любов или омраза, страдание или удоволствие обаче никога, колкото и често да съм опитвал това, не мога да почувствам моето себе без една представа и никога не мога да открия нещо друго освен една представа.
Ако моите представи изчезнат за известно време, както при здравия сън, аз дълго време не мога да доловя също така нищо от моето себе, и в действителност би могло да се каже, че аз съвсем не съществувам". /Брентано, Психология, стр. 20/ Юм познава само едно наблюдение на душата, което се насочва върху душата без предварителна вътрешна психическа работа. Едно такова наблюдение не може да стигне до същността на душата. Брентано свързва своите разсъждения с изреченията на Юм и казва: "Същият Юм забелязва не по-малко, че всички доказателства за безсмъртието при един възглед като неговия съдържат още напълно същата сила, каквато имат и противоположните и привични доказателства".
към текста >>
86.
02. ПРИКАЗКА ЗА ЗЕЛЕНАТА ЗМИЯ И КРАСИВАТА ЛИЛИЯ
GA_22 Тайното откровение на Гьоте
„О, скъпи мой приятелю", обърна се той към Стареца и поглеждайки трите свещени статуи продължи: „Великолепно и непоклатимо е царството на нашите отци, но ти забрави четвъртата сила, която много по-отдавна, много по-силно и по-сигурно властвува в света силата на
Любов
та!
" „Скъпа Лилия! ", извика той, изкачвайки се към нея по сребърните стъпала на олтара, откъдето тя беше проследила целия му път. „Скъпа Лилия! Какво по-ценно би могъл да пожелае човек, разполагащ с всичко, освен онази невинност и онази тиха обич, с които ме дарява твоето сърце?
„О, скъпи мой приятелю", обърна се той към Стареца и поглеждайки трите свещени статуи продължи: „Великолепно и непоклатимо е царството на нашите отци, но ти забрави четвъртата сила, която много по-отдавна, много по-силно и по-сигурно властвува в света силата на Любовта!
" При тези думи той прегърна красивата девойка; тя отметна воала и нейното лице изведнъж се обагри в най- прекрасна и непреходна руменина. На това Старецът отговори, усмихвайки се: „Любовта не властвува, тя съзидава, а това е много повече! " При тази тържественост, при голямото удивление и последвалото щастие никой не забеляза кога настъпи денят. И сега, поглеждайки през отворената врата, всички видяха съвсем неочаквани неща.
към текста >>
На това Старецът отговори, усмихвайки се: „
Любов
та не властвува, тя съзидава, а това е много повече!
", извика той, изкачвайки се към нея по сребърните стъпала на олтара, откъдето тя беше проследила целия му път. „Скъпа Лилия! Какво по-ценно би могъл да пожелае човек, разполагащ с всичко, освен онази невинност и онази тиха обич, с които ме дарява твоето сърце? „О, скъпи мой приятелю", обърна се той към Стареца и поглеждайки трите свещени статуи продължи: „Великолепно и непоклатимо е царството на нашите отци, но ти забрави четвъртата сила, която много по-отдавна, много по-силно и по-сигурно властвува в света силата на Любовта! " При тези думи той прегърна красивата девойка; тя отметна воала и нейното лице изведнъж се обагри в най- прекрасна и непреходна руменина.
На това Старецът отговори, усмихвайки се: „Любовта не властвува, тя съзидава, а това е много повече!
" При тази тържественост, при голямото удивление и последвалото щастие никой не забеляза кога настъпи денят. И сега, поглеждайки през отворената врата, всички видяха съвсем неочаквани неща. Една голяма и обградена с колони площадка образуваше преддверие, в чийто край се виждаше един дълъг, великолепен мост, който чрез множество дъги свързваше двата бряга на реката; от двете му страни личаха изящни входни арки, създаващи удобство за пътниците, които вече наброяваха хиляди и продължаваха да прииждат и в двете посоки.
към текста >>
И явно всички се удивляваха на това удобство и великолепие, а Новият Цар и неговата съпруга бяха толкова възхитени от неспирното движение и от живота на този огромен народ, колкото и от щастието на взаимната им
любов
.
При тази тържественост, при голямото удивление и последвалото щастие никой не забеляза кога настъпи денят. И сега, поглеждайки през отворената врата, всички видяха съвсем неочаквани неща. Една голяма и обградена с колони площадка образуваше преддверие, в чийто край се виждаше един дълъг, великолепен мост, който чрез множество дъги свързваше двата бряга на реката; от двете му страни личаха изящни входни арки, създаващи удобство за пътниците, които вече наброяваха хиляди и продължаваха да прииждат и в двете посоки. Широкият коридор по средата беше зает от стада, мулета, ездачи и каруци, които без да си пречат се движеха в двете посоки.
И явно всички се удивляваха на това удобство и великолепие, а Новият Цар и неговата съпруга бяха толкова възхитени от неспирното движение и от живота на този огромен народ, колкото и от щастието на взаимната им любов.
„Спомняй си за Змията с признателност! ", каза мъжът с лампата; „на нея ти дължиш живота си, а твоите народи моста, свързващ тези съседни брегове, превръщайки ги за пръв път в населени, плодородни земи. Онези плуващи и блестящи скъпоценни камъни, остатъците от принесеното й в жертва тяло, са основните стълбове на този величествен мост; върху тях се издига той и върху тях ще се крепи занапред." Тъкмо всички се канеха да го попитат за ключа на тази вълшебна тайна, когато пред портите на храма се появиха четири красиви девойки. По арфата, слънчобрана и стола от слонова кост стана ясно, че това са компаньонките на Лилия, но четвъртата, още по-красива от останалите три, беше напълно непозната; шегувайки се сестрински с тях, тя бързо прекоси храма и се за изкачва по сребърните стълби.
към текста >>
87.
04. ВТОРА ЛЕКЦИЯ - ЕЗОТЕРИЧНО РАЗГЛЕЖДАНЕ НА ГЬОТЕВОТО ТАЙНО ОТКРОВЕНИЕ
GA_22 Тайното откровение на Гьоте
Когато Гьоте говори за това, че понятията и чувствата трябва да бъдат пожертвувани, за да се издигнем в по-висшите сфери, когато говори за най-дълбоките трепети на
любов
та, Гьоте често си спомня мистичните думи на Якоб Бьоме/*23/,
Докато не постигнеш това Умри и възкръсни! Ти само един мрачен гост си На тъмната Земя. Умри и възкръсни! Научи се да вникваш в това, което животът ти предлага, премини през него, но преодолей себе си, излез вън от себе си. Позволи му да се превърне в мост и тогава ти ще възкръснеш за един по-висш живот, ще станеш едно цяло с останалия свят и няма да живееш с лудостта, че откъснат от висшия Аз, тогава ти можеш да стигнеш до същността на нещата.
Когато Гьоте говори за това, че понятията и чувствата трябва да бъдат пожертвувани, за да се издигнем в по-висшите сфери, когато говори за най-дълбоките трепети на любовта, Гьоте често си спомня мистичните думи на Якоб Бьоме/*23/,
който е наясно с пожертвуването на Змията в себе си. Може би тъкмо Якоб Бьоме му е подсказал, че дори, намирайки се все още в своето физическо тяло/*24/, човекът може да пристъпи в онзи свят, в който той иначе преминава след смъртта си: в света на вечността. Якоб Бьоме знаеше и друго: от самия човек зависи дали той ще може да навлезе в духовния свят. Той има следната максима: „Който не умре преди смъртта си, той загива след смъртта си! " Колко забележителни са тези думи!
към текста >>
88.
07. III. Капитализъм и социални идеи
GA_23 Същност на социалния въпрос
Днес много хора смятат, че е признак на „вътрешно благородство" да се размишлява абстрактно и мъгляво за всякакви етично-религиозни проблеми; за начина, по които човек би могъл да усвои добродетели, за необходимата
любов
към неговите ближни и как след всичко това той ще бъде награден с един богат „вътрешен живот".
Относно гротескния характер на този възглед, мненията на елитарните среди съвпадат с тези на социалистическите мислители. За да вникнем в значението на този гротесков възглед, който въпреки всичко може да подействува печално върху социалния организъм, нека отправим поглед към определени мисловни конструкции на съвременната епоха; по своята същност те отговарят на съвсем благотворни душевни импулси и все пак навсякъде, където намират достъп те могат да блокират адекватното социално мислене. Тези мисловни схеми малко или много несъзнавано се отдалечават от това, което дава истинската ударна сила на вътрешните човешки изживявания. Те се стремят към постигането на една концепция за живота, към едно душевно, мисловно, научно обосновано познание за вътрешния живот, към един така да се каже остров всред цялостния човешки живот. Но тези мисловни схеми не са в състояние да хвърлят мост между цялостния човешки живот и ежедневната действителност.
Днес много хора смятат, че е признак на „вътрешно благородство" да се размишлява абстрактно и мъгляво за всякакви етично-религиозни проблеми; за начина, по които човек би могъл да усвои добродетели, за необходимата любов към неговите ближни и как след всичко това той ще бъде награден с един богат „вътрешен живот".
От друга страна обаче се вижда и пълната невъзможност да бъде осъществен преход от това, което хората наричат добро, справедливо и нравствено, към онези процеси на външната действителност, които се разиграват под формата на производство, потребление, стокооборот, надници, кредити, банки, борси и т.н. Ясно можем да различим как в мисловните навици на хората са вплетени две мирогледни позиции. Едната от тях, така да се каже, иска да тържествува в божественодуховните висини и не желае да прекара някакъв мост между духовните импулси и ежедневните факти. Другата позиция, другото мисловно течение е потопено в ежедневието и практически не разсъждава. Обаче животът е един неделим и цялостен.
към текста >>
89.
Статия 05: От какво имаме необходимост (за обновление на живота)
GA_24 Статии върху троичното устройство на социалния организъм
Старите икономически поощрения, свързани с възвращаемост на капитала и заработване на надницата, можеха да запазят поощрителната си сила само дотогава, докато останат и достатъчно от старите ценни предмети, способни да подбуждат интереса и
любов
та на хората.
Разбирането за реалност, което живее в идеята за троичния социален организъм, няма да се намери чрез сравняване с онова, на което учи традиционното образование и съответните му мисловни навици. Една от главните причини за съвременното объркване в държавата и обществото е, че тези традиции са довели до навици в мисленето, както и до чувства, които животът е надраснал. Затова всеки, който възразява на идеята за троичния социален ред, не взима предвид импулсите, които досега са оформили основите на всички човешки институции, и живеят със заблудата, че всяко преодоляване на тези стари импулси е прегрешение срещу всеки възможен социален ред. Но това не е така — троичният ред се основава на схващането, че една вяра в устойчивата сила на старите импулси е най-голямата пречка за здравословните и истински прогресивни стъпки, които са съобразени с текущия етап на еволюцията. Невъзможността да се продължава развитието на старите импулси трябва да става ясно от факта, че те са изгубили силата си да поощряват труда в производството.
Старите икономически поощрения, свързани с възвращаемост на капитала и заработване на надницата, можеха да запазят поощрителната си сила само дотогава, докато останат и достатъчно от старите ценни предмети, способни да подбуждат интереса и любовта на хората.
Тези съкровища обаче просто изгубиха силата си през епохата, която наскоро приключи. Нещо повече — много станаха хората, които, като капиталисти, вече не знаят защо натрупват капитала си; а още повече са онези, заработващи надница, които не знаят за какво друго работят. Изтощаването на импулсите, които придържаха устоите на държавата, ни разкри и факта, че в наши дни за много хора стана едва ли не обичайно да разглеждат съществуването на държавата като самоцел. Те забравят, че държавата съществува заради хората. Когато някой смята, че държавата е крайна цел сама за себе си, това е възможно само когато той до огромна степен е изгубил възможността да отстоява вътрешната си човешка индивидуалност.
към текста >>
90.
Статия 06: Уменията за работа, волята за работа и Троичния социален ред
GA_24 Статии върху троичното устройство на социалния организъм
Само в свободния духовен живот може да бликне
любов
към човешкия социален ред, която е съизмерима с
любов
та на твореца към самата работа върху неговите творби.
Ще е груба грешка, ако се вярва, че е достатъчно ръководството в дадена стопанска област да издаде една заповед, за да подтикне хората да развиват заложбите си. Или пък да се вярва, че една такава заповед ще има достатъчно сила да ги поощри да вложат волята си в своята дейност. Троичният социален ред опитва да опази хората от тази грешка. Той цели да изгради в себе си един независим, самоподдържащ се културен живот — една сфера, в която човек се научава чрез реална опитност как да разбира човешкото общество, за което е призован да работи; сфера, в която човек се научава да вижда огромното значение на всяко отделно изделие за цялостната структура на социалния ред, да го вижда в такава светлина, че да се научи да го обича заради ценността му спрямо цялото. Чрез създаването на този свободен духовен живот се създават и дълбоките първопричини, които могат да заменят мотивацията за лична печалба.
Само в свободния духовен живот може да бликне любов към човешкия социален ред, която е съизмерима с любовта на твореца към самата работа върху неговите творби.
Ако някой не е готов да обмисли насърчаването на такава любов в сферата на свободния духовно-културен живот, по-добре да се откаже и от стремежите си за нов социален ред. Всеки, който се съмнява, че мъжете и жените могат да бъдат научени на тази любов, по-добре да забрави надеждата си за елиминиране на личната печалба от икономическия живот. Всеки, който не може да повярва, че свободният духовен живот ражда този тип любов, няма разбирането, че именно зависимостта на духовния и културния живот от държавата и икономиката създава желанието за лична печалба — това желание за печалба не е естествена част от човешката природа. Хората правят грешка, когато постоянно казват: „За да се осъществи троичният ред, хората трябва да са по-различни, отколкото са сега.“ Не! Именно чрез троичния ред хората ще се образоват по такъв начин, че постепенно ще израснат различни спрямо това, което са били преди в икономическата държава.
към текста >>
Ако някой не е готов да обмисли насърчаването на такава
любов
в сферата на свободния духовно-културен живот, по-добре да се откаже и от стремежите си за нов социален ред.
Или пък да се вярва, че една такава заповед ще има достатъчно сила да ги поощри да вложат волята си в своята дейност. Троичният социален ред опитва да опази хората от тази грешка. Той цели да изгради в себе си един независим, самоподдържащ се културен живот — една сфера, в която човек се научава чрез реална опитност как да разбира човешкото общество, за което е призован да работи; сфера, в която човек се научава да вижда огромното значение на всяко отделно изделие за цялостната структура на социалния ред, да го вижда в такава светлина, че да се научи да го обича заради ценността му спрямо цялото. Чрез създаването на този свободен духовен живот се създават и дълбоките първопричини, които могат да заменят мотивацията за лична печалба. Само в свободния духовен живот може да бликне любов към човешкия социален ред, която е съизмерима с любовта на твореца към самата работа върху неговите творби.
Ако някой не е готов да обмисли насърчаването на такава любов в сферата на свободния духовно-културен живот, по-добре да се откаже и от стремежите си за нов социален ред.
Всеки, който се съмнява, че мъжете и жените могат да бъдат научени на тази любов, по-добре да забрави надеждата си за елиминиране на личната печалба от икономическия живот. Всеки, който не може да повярва, че свободният духовен живот ражда този тип любов, няма разбирането, че именно зависимостта на духовния и културния живот от държавата и икономиката създава желанието за лична печалба — това желание за печалба не е естествена част от човешката природа. Хората правят грешка, когато постоянно казват: „За да се осъществи троичният ред, хората трябва да са по-различни, отколкото са сега.“ Не! Именно чрез троичния ред хората ще се образоват по такъв начин, че постепенно ще израснат различни спрямо това, което са били преди в икономическата държава. И точно както свободният духовен живот ще създаде импулсите за разгръщане на личните заложби, демократично устроеният живот на правната сфера ще осигури импулсите за волята да се работи.
към текста >>
Всеки, който се съмнява, че мъжете и жените могат да бъдат научени на тази
любов
, по-добре да забрави надеждата си за елиминиране на личната печалба от икономическия живот.
Троичният социален ред опитва да опази хората от тази грешка. Той цели да изгради в себе си един независим, самоподдържащ се културен живот — една сфера, в която човек се научава чрез реална опитност как да разбира човешкото общество, за което е призован да работи; сфера, в която човек се научава да вижда огромното значение на всяко отделно изделие за цялостната структура на социалния ред, да го вижда в такава светлина, че да се научи да го обича заради ценността му спрямо цялото. Чрез създаването на този свободен духовен живот се създават и дълбоките първопричини, които могат да заменят мотивацията за лична печалба. Само в свободния духовен живот може да бликне любов към човешкия социален ред, която е съизмерима с любовта на твореца към самата работа върху неговите творби. Ако някой не е готов да обмисли насърчаването на такава любов в сферата на свободния духовно-културен живот, по-добре да се откаже и от стремежите си за нов социален ред.
Всеки, който се съмнява, че мъжете и жените могат да бъдат научени на тази любов, по-добре да забрави надеждата си за елиминиране на личната печалба от икономическия живот.
Всеки, който не може да повярва, че свободният духовен живот ражда този тип любов, няма разбирането, че именно зависимостта на духовния и културния живот от държавата и икономиката създава желанието за лична печалба — това желание за печалба не е естествена част от човешката природа. Хората правят грешка, когато постоянно казват: „За да се осъществи троичният ред, хората трябва да са по-различни, отколкото са сега.“ Не! Именно чрез троичния ред хората ще се образоват по такъв начин, че постепенно ще израснат различни спрямо това, което са били преди в икономическата държава. И точно както свободният духовен живот ще създаде импулсите за разгръщане на личните заложби, демократично устроеният живот на правната сфера ще осигури импулсите за волята да се работи. Ще се укрепят истинските отношения между хора, които са обединени в социален организъм, при който всеки зрял човек има глас в управлението и е равен на всеки друг възрастен — този тип отношения са способни да разпалят волята да се работи „за общността“.
към текста >>
Всеки, който не може да повярва, че свободният духовен живот ражда този тип
любов
, няма разбирането, че именно зависимостта на духовния и културния живот от държавата и икономиката създава желанието за лична печалба — това желание за печалба не е естествена част от човешката природа.
Той цели да изгради в себе си един независим, самоподдържащ се културен живот — една сфера, в която човек се научава чрез реална опитност как да разбира човешкото общество, за което е призован да работи; сфера, в която човек се научава да вижда огромното значение на всяко отделно изделие за цялостната структура на социалния ред, да го вижда в такава светлина, че да се научи да го обича заради ценността му спрямо цялото. Чрез създаването на този свободен духовен живот се създават и дълбоките първопричини, които могат да заменят мотивацията за лична печалба. Само в свободния духовен живот може да бликне любов към човешкия социален ред, която е съизмерима с любовта на твореца към самата работа върху неговите творби. Ако някой не е готов да обмисли насърчаването на такава любов в сферата на свободния духовно-културен живот, по-добре да се откаже и от стремежите си за нов социален ред. Всеки, който се съмнява, че мъжете и жените могат да бъдат научени на тази любов, по-добре да забрави надеждата си за елиминиране на личната печалба от икономическия живот.
Всеки, който не може да повярва, че свободният духовен живот ражда този тип любов, няма разбирането, че именно зависимостта на духовния и културния живот от държавата и икономиката създава желанието за лична печалба — това желание за печалба не е естествена част от човешката природа.
Хората правят грешка, когато постоянно казват: „За да се осъществи троичният ред, хората трябва да са по-различни, отколкото са сега.“ Не! Именно чрез троичния ред хората ще се образоват по такъв начин, че постепенно ще израснат различни спрямо това, което са били преди в икономическата държава. И точно както свободният духовен живот ще създаде импулсите за разгръщане на личните заложби, демократично устроеният живот на правната сфера ще осигури импулсите за волята да се работи. Ще се укрепят истинските отношения между хора, които са обединени в социален организъм, при който всеки зрял човек има глас в управлението и е равен на всеки друг възрастен — този тип отношения са способни да разпалят волята да се работи „за общността“. Трябва да се разбере, че истинското чувство за общност може да расте само от такива взаимоотношения, както и че от това чувство може да се зарежда волята за работа.
към текста >>
91.
02. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ: ТРИТЕ НАПРАВЛЕНИЯ НА АНТРОПОСОФИЯТА
GA_25 Философия, космология, религия
Философия значи
любов
към Мъдростта.
Когато мисли, той няма впечатлението, че се намира наистина в една действителност. В лабораторията химикът и физикът, както лекарят в клиниката, имат впечатлението, че работят в конкретността. Обаче този, който носи в себе си идеи се чувства понякога отдалечен със стотици мили от действителността. Към това състояние на нещата се прибавя и нещо друго. Съвсем правилно е, че философията носи едно име, което изразява повече от нейния теоретичен характер.
Философия значи любов към Мъдростта.
А любовта е една сила, която има своите корени не в ума и в разума само, а в цялостната човешка душа, в чувствата философията води своето име от една вътрешна опитност, която включва цялата душа, опитността на любовта. Цялото същество се потопява във философията и се отдава на нея. Но ако е любов към мъдростта, трябва да допуснем, за тези, които я схващат така, че тази София, тази мъдрост е нещо действително, едно същество, което може да бъде обичано и за което не е необходимо тепърва да доказваме неговото съществуване. Защото в крайна сметка представете си каква нелепост би било един мъж да не може да обича една жена, или една жена един мъж, освен като си е доказал, че обичаното същество действително съществува. Въпреки това, що се отнася за философията, ние се намираме в това положение.
към текста >>
А
любов
та е една сила, която има своите корени не в ума и в разума само, а в цялостната човешка душа, в чувствата философията води своето име от една вътрешна опитност, която включва цялата душа, опитността на
любов
та.
В лабораторията химикът и физикът, както лекарят в клиниката, имат впечатлението, че работят в конкретността. Обаче този, който носи в себе си идеи се чувства понякога отдалечен със стотици мили от действителността. Към това състояние на нещата се прибавя и нещо друго. Съвсем правилно е, че философията носи едно име, което изразява повече от нейния теоретичен характер. Философия значи любов към Мъдростта.
А любовта е една сила, която има своите корени не в ума и в разума само, а в цялостната човешка душа, в чувствата философията води своето име от една вътрешна опитност, която включва цялата душа, опитността на любовта.
Цялото същество се потопява във философията и се отдава на нея. Но ако е любов към мъдростта, трябва да допуснем, за тези, които я схващат така, че тази София, тази мъдрост е нещо действително, едно същество, което може да бъде обичано и за което не е необходимо тепърва да доказваме неговото съществуване. Защото в крайна сметка представете си каква нелепост би било един мъж да не може да обича една жена, или една жена един мъж, освен като си е доказал, че обичаното същество действително съществува. Въпреки това, що се отнася за философията, ние се намираме в това положение. В миналото грееща субстанция, за която човекът отваряше спонтанно своето сърце, сега тя е станала нещо студено, сухо, теоретично.
към текста >>
Но ако е
любов
към мъдростта, трябва да допуснем, за тези, които я схващат така, че тази София, тази мъдрост е нещо действително, едно същество, което може да бъде обичано и за което не е необходимо тепърва да доказваме неговото съществуване.
Към това състояние на нещата се прибавя и нещо друго. Съвсем правилно е, че философията носи едно име, което изразява повече от нейния теоретичен характер. Философия значи любов към Мъдростта. А любовта е една сила, която има своите корени не в ума и в разума само, а в цялостната човешка душа, в чувствата философията води своето име от една вътрешна опитност, която включва цялата душа, опитността на любовта. Цялото същество се потопява във философията и се отдава на нея.
Но ако е любов към мъдростта, трябва да допуснем, за тези, които я схващат така, че тази София, тази мъдрост е нещо действително, едно същество, което може да бъде обичано и за което не е необходимо тепърва да доказваме неговото съществуване.
Защото в крайна сметка представете си каква нелепост би било един мъж да не може да обича една жена, или една жена един мъж, освен като си е доказал, че обичаното същество действително съществува. Въпреки това, що се отнася за философията, ние се намираме в това положение. В миналото грееща субстанция, за която човекът отваряше спонтанно своето сърце, сега тя е станала нещо студено, сухо, теоретично. За да се разбере причината за това състояние на нещата, трябва да се върнем в миналото до произхода на философското мислене, не като следваме вярната нишка на събитията, но оживявайки в нашето сърце, в нашата душа, това което историята ни учи. Тогава ще открием, че философията е живеела по съвършено различен начин в човешкото сърце отколкото днес.
към текста >>
92.
01. 1. Антропософски ръководни принципи
GA_26 Мистерията на Михаил
Работата ще може да стане плодотворна за Обществото, когато този процес бъде посрещнат с надлежната отзивчивост и
любов
, когато ръководещите членове ще уведомяват и Президиума на Гьотеанума за съдържанието и формата на техните сказки и подбуди.
Обаче в Обществото трябва да може да се роди едно единно съзнание. Това може да стане тогава, когато на всякъде се познават подбудите, които са давани на отделни места. Ето защо тук ще предаваме в съкратена форма това, което аз давам в Гьотеанума на Обществото под формата на сказки. Представям си, че тогава онези личности, които изнасят сказки или ръководят събеседвания в групите /клоновете/, ще приемат даденото като направляваща линия, за да свържат с него по един свободен начин това, което ще говорят. С това ще се допринесе за една единна форма на действие в Обществото, без да се помисли по някакъв начин, че тук има една принуда.
Работата ще може да стане плодотворна за Обществото, когато този процес бъде посрещнат с надлежната отзивчивост и любов, когато ръководещите членове ще уведомяват и Президиума на Гьотеанума за съдържанието и формата на техните сказки и подбуди.
Само по този начин ние ще се превърнем от един хаос от различни групи в едно Общество с едно духовно съдържание. Ръководните линии, които са дадени тук, трябва един вид да откриват теми, да посочват теми. Тогава в антропософската литература, състояща се книги и цикли, ще могат да се намерят на различни места опорни точки, за да може да се развие посочената тема така, че да може да образува съдържанието на събеседванията в групите. Даже и тогава, когато чрез ръководещите членове в отделните групи се явяват нови идеи, те могат да бъдат свързани с това, което се дава по описания начин от Гьотеанума като една рамка на духовното действие на Обществото. Неоспорима истина е, а срещу тази истина не трябва да се прегрешава, че духовната дейност трябва да произтича само от свободното разгръщане на действуващите личности.
към текста >>
93.
26. VІІІ. Мисията на Михаела в епохата на свободата на човека
GA_26 Мистерията на Михаил
любов
та и мъдростта, бележка на преводача/.
Той постига това, като поставя своята дейност в пълна хармония с Тайната на Голгота. В деятелността на Христа сред земното развитие се намират сили, от които човекът се нуждае при своята дейност по свобода за компенсиране на подтиснатите природни импулси. Само че тогава човек трябва действително да доведе своята душа до там, че да живее с Христа, за което съжителство с Христа вече говорихме в тези съобщения във връзка с мисията на Михаел. Човекът знае, че се намира в една действителност, когато стои срещу физическото Слънце и получава чрез него топлина и светлина. Така трябва да живее той и спрямо духовното слънце, Христос, което съедини своето съществуване със земното съществуване, и да приема живо от него в душата си това, което в духовния свят отговаря на топлината и на светлината /т. е.
любовта и мъдростта, бележка на преводача/.
Той ще се чувствува проникнат от "духовната топлина", когато изживява в "себе си Христа". И чувствувайки себе си в това проникване, ще каже: тази топлина освобождава твоето човешко същество от връзките на космоса, в които то не трябва да остане. Божествено-духовното битие от прадревни времена трябваше, за постигане на свободата, да се доведе в области, в които то не можеше да остане при тебе, но в които то ти даде Христа, за да ти дадат неговите сили като свободен човек това, което в прадревни времена божествено-духовното битие ти даде по пътя на природата, който път на природата беше тогава едновременно духовният път. Тази топлина те води отново при божественото, от което произхождаш. И в това чувствуване в човека ще се сраснат във вътрешна душевна топлина изживяването на същинската и истинска човечност.
към текста >>
94.
28. ІХ. Мировите мисли в действието на Михаела и в действието на Аримана
GA_26 Мистерията на Михаил
Когато човек търси свободата, без пристъп на егоизма, когато за него свободата се превръща в чиста
любов
към действието, което трябва да бъде изпълнено, тогава той има възможност да се приближи до Михаел; когато иска да действува по свобода при развиване на егоизма, когато за него свободата се превръща в гордото чувство, да изяви себе си в действието, тогава той се намира пред опасност да попадне в областта на Ариман.
Неговото чувство е насочено към великите отношения на света за това говори изразът на неговото лице; неговата воля, която пристъпва към човека, трябва да се отразява това, което той вижда в космоса за това говори неговото държание, неговият жест. Михаел е сериозен във всичко, защото сериозността като откровение на едно същество е огледало на Космоса в това същество; смехът е израз на това, което, излизайки от едно същество, разлива своите лъчи в света. Една от Имагинациите на Михаел е и тази; той кръстосва на вълни течението на времето, носейки живо като своя същност светлината на космоса; устройвайки топлината от космоса като изява на своето собствено същество; той кръстосва света като едно същество което е един свят, утвърждавайки са мия себе си, като утвърждава света, насочвайки към земята сили като че от всички места на света. Ето пък, напротив, имагинация на Ариман: в своя ход той би искал да завладее пространство то от времето; той има тъмнина около себе си, в която праща лъчите на своята собствена светлина. Той има толкова по-силен мраз около себе си, колкото повече достига то своите цели; той се движи като един свят, който изцяло се свива в едно същество, неговото собствено, като утвърждава самия себе си чрез отричането на света; той се движи, като че води със себе си злокобните сили на тъмните пещери на земята.
Когато човек търси свободата, без пристъп на егоизма, когато за него свободата се превръща в чиста любов към действието, което трябва да бъде изпълнено, тогава той има възможност да се приближи до Михаел; когато иска да действува по свобода при развиване на егоизма, когато за него свободата се превръща в гордото чувство, да изяви себе си в действието, тогава той се намира пред опасност да попадне в областта на Ариман.
Гореописаните имагинации проблясват от човешката любов към действието /Михаел/ или от неговата собствена любов към самия себе си, когато действува /Ариман/. Когато човек се чувствува като свободно същество в близост до Михаела, той е на път да носи силата на Интелектуалността в "целия свой човек"; той мисли наистина с главата си, обаче сърцето чувствува тъмното и светлото на мисленето; волята излъчва същността на човека, когато в нея се вливат мислите като цели. Човекът става все повече човек, като става израз на света; той намира себе си, като не търси себе си, а се съединява в любов със света проявявайки своята воля. Когато развивайки своята свобода човек изпада в съблазните на Ариман, той бива въвлечен в Интелектуалността като в един духовен автоматизъм, в който той е само едно звено, а не вече самият Той. Цялото негово мислене се превръща в едно изживяване на главата; но главата отделя мисленето от изживява нето на сърцето и от собствения волев живот и угасва собственото битие.
към текста >>
Гореописаните имагинации проблясват от човешката
любов
към действието /Михаел/ или от неговата собствена
любов
към самия себе си, когато действува /Ариман/.
Михаел е сериозен във всичко, защото сериозността като откровение на едно същество е огледало на Космоса в това същество; смехът е израз на това, което, излизайки от едно същество, разлива своите лъчи в света. Една от Имагинациите на Михаел е и тази; той кръстосва на вълни течението на времето, носейки живо като своя същност светлината на космоса; устройвайки топлината от космоса като изява на своето собствено същество; той кръстосва света като едно същество което е един свят, утвърждавайки са мия себе си, като утвърждава света, насочвайки към земята сили като че от всички места на света. Ето пък, напротив, имагинация на Ариман: в своя ход той би искал да завладее пространство то от времето; той има тъмнина около себе си, в която праща лъчите на своята собствена светлина. Той има толкова по-силен мраз около себе си, колкото повече достига то своите цели; той се движи като един свят, който изцяло се свива в едно същество, неговото собствено, като утвърждава самия себе си чрез отричането на света; той се движи, като че води със себе си злокобните сили на тъмните пещери на земята. Когато човек търси свободата, без пристъп на егоизма, когато за него свободата се превръща в чиста любов към действието, което трябва да бъде изпълнено, тогава той има възможност да се приближи до Михаел; когато иска да действува по свобода при развиване на егоизма, когато за него свободата се превръща в гордото чувство, да изяви себе си в действието, тогава той се намира пред опасност да попадне в областта на Ариман.
Гореописаните имагинации проблясват от човешката любов към действието /Михаел/ или от неговата собствена любов към самия себе си, когато действува /Ариман/.
Когато човек се чувствува като свободно същество в близост до Михаела, той е на път да носи силата на Интелектуалността в "целия свой човек"; той мисли наистина с главата си, обаче сърцето чувствува тъмното и светлото на мисленето; волята излъчва същността на човека, когато в нея се вливат мислите като цели. Човекът става все повече човек, като става израз на света; той намира себе си, като не търси себе си, а се съединява в любов със света проявявайки своята воля. Когато развивайки своята свобода човек изпада в съблазните на Ариман, той бива въвлечен в Интелектуалността като в един духовен автоматизъм, в който той е само едно звено, а не вече самият Той. Цялото негово мислене се превръща в едно изживяване на главата; но главата отделя мисленето от изживява нето на сърцето и от собствения волев живот и угасва собственото битие. Човекът все по вече изгубва от своя вътрешен човешки израз като същество, като става израз на собственото битие; той изгубва себе си, като търси себе си; той се откъсва от света, на който отказва своята любов; обаче човек живее себе си истински, когато люби света.
към текста >>
Човекът става все повече човек, като става израз на света; той намира себе си, като не търси себе си, а се съединява в
любов
със света проявявайки своята воля.
Ето пък, напротив, имагинация на Ариман: в своя ход той би искал да завладее пространство то от времето; той има тъмнина около себе си, в която праща лъчите на своята собствена светлина. Той има толкова по-силен мраз около себе си, колкото повече достига то своите цели; той се движи като един свят, който изцяло се свива в едно същество, неговото собствено, като утвърждава самия себе си чрез отричането на света; той се движи, като че води със себе си злокобните сили на тъмните пещери на земята. Когато човек търси свободата, без пристъп на егоизма, когато за него свободата се превръща в чиста любов към действието, което трябва да бъде изпълнено, тогава той има възможност да се приближи до Михаел; когато иска да действува по свобода при развиване на егоизма, когато за него свободата се превръща в гордото чувство, да изяви себе си в действието, тогава той се намира пред опасност да попадне в областта на Ариман. Гореописаните имагинации проблясват от човешката любов към действието /Михаел/ или от неговата собствена любов към самия себе си, когато действува /Ариман/. Когато човек се чувствува като свободно същество в близост до Михаела, той е на път да носи силата на Интелектуалността в "целия свой човек"; той мисли наистина с главата си, обаче сърцето чувствува тъмното и светлото на мисленето; волята излъчва същността на човека, когато в нея се вливат мислите като цели.
Човекът става все повече човек, като става израз на света; той намира себе си, като не търси себе си, а се съединява в любов със света проявявайки своята воля.
Когато развивайки своята свобода човек изпада в съблазните на Ариман, той бива въвлечен в Интелектуалността като в един духовен автоматизъм, в който той е само едно звено, а не вече самият Той. Цялото негово мислене се превръща в едно изживяване на главата; но главата отделя мисленето от изживява нето на сърцето и от собствения волев живот и угасва собственото битие. Човекът все по вече изгубва от своя вътрешен човешки израз като същество, като става израз на собственото битие; той изгубва себе си, като търси себе си; той се откъсва от света, на който отказва своята любов; обаче човек живее себе си истински, когато люби света. От изложеното е видно, как Михаел е ръководител към Христа. Михаел минава през света с цялата сериозност на своето същество, на своето държане, на своето действуване в любов.
към текста >>
Човекът все по вече изгубва от своя вътрешен човешки израз като същество, като става израз на собственото битие; той изгубва себе си, като търси себе си; той се откъсва от света, на който отказва своята
любов
; обаче човек живее себе си истински, когато люби света.
Гореописаните имагинации проблясват от човешката любов към действието /Михаел/ или от неговата собствена любов към самия себе си, когато действува /Ариман/. Когато човек се чувствува като свободно същество в близост до Михаела, той е на път да носи силата на Интелектуалността в "целия свой човек"; той мисли наистина с главата си, обаче сърцето чувствува тъмното и светлото на мисленето; волята излъчва същността на човека, когато в нея се вливат мислите като цели. Човекът става все повече човек, като става израз на света; той намира себе си, като не търси себе си, а се съединява в любов със света проявявайки своята воля. Когато развивайки своята свобода човек изпада в съблазните на Ариман, той бива въвлечен в Интелектуалността като в един духовен автоматизъм, в който той е само едно звено, а не вече самият Той. Цялото негово мислене се превръща в едно изживяване на главата; но главата отделя мисленето от изживява нето на сърцето и от собствения волев живот и угасва собственото битие.
Човекът все по вече изгубва от своя вътрешен човешки израз като същество, като става израз на собственото битие; той изгубва себе си, като търси себе си; той се откъсва от света, на който отказва своята любов; обаче човек живее себе си истински, когато люби света.
От изложеното е видно, как Михаел е ръководител към Христа. Михаел минава през света с цялата сериозност на своето същество, на своето държане, на своето действуване в любов. Който се придържа към него, той проявява в своето отношение към света любов. И първо трябва да бъде развита любов в отношението към външния свят, иначе тя се превръща в себелюбие. Когато тази любов в смисъла на Михаел е налице, тогава любовта към другия ще може също да из праща обратно своите лъчи в собственото Себе.
към текста >>
Михаел минава през света с цялата сериозност на своето същество, на своето държане, на своето действуване в
любов
.
Човекът става все повече човек, като става израз на света; той намира себе си, като не търси себе си, а се съединява в любов със света проявявайки своята воля. Когато развивайки своята свобода човек изпада в съблазните на Ариман, той бива въвлечен в Интелектуалността като в един духовен автоматизъм, в който той е само едно звено, а не вече самият Той. Цялото негово мислене се превръща в едно изживяване на главата; но главата отделя мисленето от изживява нето на сърцето и от собствения волев живот и угасва собственото битие. Човекът все по вече изгубва от своя вътрешен човешки израз като същество, като става израз на собственото битие; той изгубва себе си, като търси себе си; той се откъсва от света, на който отказва своята любов; обаче човек живее себе си истински, когато люби света. От изложеното е видно, как Михаел е ръководител към Христа.
Михаел минава през света с цялата сериозност на своето същество, на своето държане, на своето действуване в любов.
Който се придържа към него, той проявява в своето отношение към света любов. И първо трябва да бъде развита любов в отношението към външния свят, иначе тя се превръща в себелюбие. Когато тази любов в смисъла на Михаел е налице, тогава любовта към другия ще може също да из праща обратно своите лъчи в собственото Себе. Това Себе ще може да люби, без да люби самото себе си. И по пътищата на такава Любов може да бъде намерен Христос в човешката душа.
към текста >>
Който се придържа към него, той проявява в своето отношение към света
любов
.
Когато развивайки своята свобода човек изпада в съблазните на Ариман, той бива въвлечен в Интелектуалността като в един духовен автоматизъм, в който той е само едно звено, а не вече самият Той. Цялото негово мислене се превръща в едно изживяване на главата; но главата отделя мисленето от изживява нето на сърцето и от собствения волев живот и угасва собственото битие. Човекът все по вече изгубва от своя вътрешен човешки израз като същество, като става израз на собственото битие; той изгубва себе си, като търси себе си; той се откъсва от света, на който отказва своята любов; обаче човек живее себе си истински, когато люби света. От изложеното е видно, как Михаел е ръководител към Христа. Михаел минава през света с цялата сериозност на своето същество, на своето държане, на своето действуване в любов.
Който се придържа към него, той проявява в своето отношение към света любов.
И първо трябва да бъде развита любов в отношението към външния свят, иначе тя се превръща в себелюбие. Когато тази любов в смисъла на Михаел е налице, тогава любовта към другия ще може също да из праща обратно своите лъчи в собственото Себе. Това Себе ще може да люби, без да люби самото себе си. И по пътищата на такава Любов може да бъде намерен Христос в човешката душа. Който се придържа към Михаел, той храни любов в своето отношение към вътрешния свят на своята душа, което отношение го свързва с Христа.
към текста >>
И първо трябва да бъде развита
любов
в отношението към външния свят, иначе тя се превръща в себелюбие.
Цялото негово мислене се превръща в едно изживяване на главата; но главата отделя мисленето от изживява нето на сърцето и от собствения волев живот и угасва собственото битие. Човекът все по вече изгубва от своя вътрешен човешки израз като същество, като става израз на собственото битие; той изгубва себе си, като търси себе си; той се откъсва от света, на който отказва своята любов; обаче човек живее себе си истински, когато люби света. От изложеното е видно, как Михаел е ръководител към Христа. Михаел минава през света с цялата сериозност на своето същество, на своето държане, на своето действуване в любов. Който се придържа към него, той проявява в своето отношение към света любов.
И първо трябва да бъде развита любов в отношението към външния свят, иначе тя се превръща в себелюбие.
Когато тази любов в смисъла на Михаел е налице, тогава любовта към другия ще може също да из праща обратно своите лъчи в собственото Себе. Това Себе ще може да люби, без да люби самото себе си. И по пътищата на такава Любов може да бъде намерен Христос в човешката душа. Който се придържа към Михаел, той храни любов в своето отношение към вътрешния свят на своята душа, което отношение го свързва с Христа. Епохата, в която сме навлезли сега, се нуждае човечеството да насочи погледа към един свят, който е духовен свят и непосредствено граничи със света, който чувствуваме като физически; в този духовен свят може да бъде намерено това, което тук бе описано като същество на Михаел и като ми сия на Михаел.
към текста >>
Когато тази
любов
в смисъла на Михаел е налице, тогава
любов
та към другия ще може също да из праща обратно своите лъчи в собственото Себе.
Човекът все по вече изгубва от своя вътрешен човешки израз като същество, като става израз на собственото битие; той изгубва себе си, като търси себе си; той се откъсва от света, на който отказва своята любов; обаче човек живее себе си истински, когато люби света. От изложеното е видно, как Михаел е ръководител към Христа. Михаел минава през света с цялата сериозност на своето същество, на своето държане, на своето действуване в любов. Който се придържа към него, той проявява в своето отношение към света любов. И първо трябва да бъде развита любов в отношението към външния свят, иначе тя се превръща в себелюбие.
Когато тази любов в смисъла на Михаел е налице, тогава любовта към другия ще може също да из праща обратно своите лъчи в собственото Себе.
Това Себе ще може да люби, без да люби самото себе си. И по пътищата на такава Любов може да бъде намерен Христос в човешката душа. Който се придържа към Михаел, той храни любов в своето отношение към вътрешния свят на своята душа, което отношение го свързва с Христа. Епохата, в която сме навлезли сега, се нуждае човечеството да насочи погледа към един свят, който е духовен свят и непосредствено граничи със света, който чувствуваме като физически; в този духовен свят може да бъде намерено това, което тук бе описано като същество на Михаел и като ми сия на Михаел. Защото светът, който човек си рисува като природа гледайки този физически свят, не е също този, в който той живее непосредствено, а той е един такъв свят, който е толкова далече под истинския човешки свят, колкото светът на Михаела е над истинския човешки свят.
към текста >>
И по пътищата на такава
Любов
може да бъде намерен Христос в човешката душа.
Михаел минава през света с цялата сериозност на своето същество, на своето държане, на своето действуване в любов. Който се придържа към него, той проявява в своето отношение към света любов. И първо трябва да бъде развита любов в отношението към външния свят, иначе тя се превръща в себелюбие. Когато тази любов в смисъла на Михаел е налице, тогава любовта към другия ще може също да из праща обратно своите лъчи в собственото Себе. Това Себе ще може да люби, без да люби самото себе си.
И по пътищата на такава Любов може да бъде намерен Христос в човешката душа.
Който се придържа към Михаел, той храни любов в своето отношение към вътрешния свят на своята душа, което отношение го свързва с Христа. Епохата, в която сме навлезли сега, се нуждае човечеството да насочи погледа към един свят, който е духовен свят и непосредствено граничи със света, който чувствуваме като физически; в този духовен свят може да бъде намерено това, което тук бе описано като същество на Михаел и като ми сия на Михаел. Защото светът, който човек си рисува като природа гледайки този физически свят, не е също този, в който той живее непосредствено, а той е един такъв свят, който е толкова далече под истинския човешки свят, колкото светът на Михаела е над истинския човешки свят. Само че човек не забелязва, че несъзнателно, съставяйки си един образ за своя свят, всъщност не ражда образът на един друг свят. Като си рисува тази картина, той е вече на път да заличи себе си и да изпадне в духовен автоматизъм.
към текста >>
Който се придържа към Михаел, той храни
любов
в своето отношение към вътрешния свят на своята душа, което отношение го свързва с Христа.
Който се придържа към него, той проявява в своето отношение към света любов. И първо трябва да бъде развита любов в отношението към външния свят, иначе тя се превръща в себелюбие. Когато тази любов в смисъла на Михаел е налице, тогава любовта към другия ще може също да из праща обратно своите лъчи в собственото Себе. Това Себе ще може да люби, без да люби самото себе си. И по пътищата на такава Любов може да бъде намерен Христос в човешката душа.
Който се придържа към Михаел, той храни любов в своето отношение към вътрешния свят на своята душа, което отношение го свързва с Христа.
Епохата, в която сме навлезли сега, се нуждае човечеството да насочи погледа към един свят, който е духовен свят и непосредствено граничи със света, който чувствуваме като физически; в този духовен свят може да бъде намерено това, което тук бе описано като същество на Михаел и като ми сия на Михаел. Защото светът, който човек си рисува като природа гледайки този физически свят, не е също този, в който той живее непосредствено, а той е един такъв свят, който е толкова далече под истинския човешки свят, колкото светът на Михаела е над истинския човешки свят. Само че човек не забелязва, че несъзнателно, съставяйки си един образ за своя свят, всъщност не ражда образът на един друг свят. Като си рисува тази картина, той е вече на път да заличи себе си и да изпадне в духовен автоматизъм. Човекът може да запази своята човечност само тогава, когато на този образ, в който се загубва като в образ на възгледа за природата, противопоставя другия образ, в който царува Михаел, в който Михаел води в пътя към Христа.
към текста >>
95.
34. 3. Продължение на второто съзерцание: Пречки и съдействие за силите на Михаел при изгрева на епохата на съзнателната душа
GA_26 Мистерията на Михаил
Благодарение на това, че изпълняваха така в обикновения смисъл и с
любов
своите задължения към земното, те можеха да обърнат свободно вътрешността на своето човешко същество към горепосочената духовна област.
"Учението невежество", за което той говори, е едно разбиране поставено над възприемането насочено върху сетивния свят, което води мисълта над Интелектуалността обикновеното знание е една област, където в незнание, в невежество но в замяна на това в едно живяно виждане може да бъде обхванато духовното. Така Николай от Куза е онази личност, която чувствувайки в собствения духовен живот смущението на космическото равновесие чрез Михаела си искала интуитивно да допринесе колкото е възможно повече за това, щото това смущение да бъде насочено за доброто на човечеството. Между това, което по този начин излизаше духовно наяве, скритом живееше нещо друго. Отделни личности, които имаха чувство и разбиране за положението на Михаеловите Сили във вселената, искаха така за подготвят силите на своята душа, че да намерят съзнателен достъп до духовната област, която граничи непосредствено със земната област, в която област Михаел полага своите усилия за човечеството. Те се стремяха да добият правото за това смело духовно начинание благодарение на това, че външно в живота по отношение на тяхната професия, а и иначе се държаха така, че не можеше да се забележи разликата в тяхното съществуване с това на другите хора.
Благодарение на това, че изпълняваха така в обикновения смисъл и с любов своите задължения към земното, те можеха да обърнат свободно вътрешността на своето човешко същество към горепосочената духовна област.
Това, което те направиха в тази насока, беше тяхна работа и работа на онези, с които "тайно" се свързаха. Отначало светът съвсем не беше засегнат от този духовен стремеж по отношение на това, което ставаше във физическата област. Но всичко това беше необходимост, за да доведе душите в необходимата връзка със света на Михаела. Не се касаеше за "тайни общества"в никакъв лош смисъл, нито за нещо, което търси скришното, понеже се страхува от светлина та на деня. Напротив касаеше се да се съберат хора, които в това събиране се убеждават, че, който принадлежи към тях, има едно правилно съзнание за мисията на Михаел.
към текста >>
96.
36. 4. Трето съзерцание: Страданието на Михаел над развитието на човечеството преди да навлезе в епохата на своята земна дейност
GA_26 Мистерията на Михаил
Някога в лъчението на Слънцето, в блясъка на утринните зари, в блещукането на звездите живееше строгата, одухотворена
любов
на Михаел; сега тази
любов
беше приела оттенъка на събуждащото страдание гледане към човечеството.
Това, което е в неговия смисъл, то се влива и в човешкото духовно развитие; това е човекът, който някога беше съзерцавал истинската интелигентност, когато Михаел я управляваше от космоса. Но ако това не би било обхванато от одухотворената сила на Съзнателната душа, накрая то би се изтръгнало от действието на Михаел и би попаднало под властта на Луцифер. Че в колебанието на космическо-духовното равновесие Луцифер би могъл да вземе надмощие, тази е другата голяма загриженост в живота на Михаел. Подготовката на Михаел за неговата мисия на Земята през 19-то столетие протича в космическа трагичност. Долу на Земята често царува най-дълбоко задоволство относно действието на образа на природата; в областта, където действува Михаел, царува трагичност относно пречките, които се противопоставят на изживяването на образа на човека.
Някога в лъчението на Слънцето, в блясъка на утринните зари, в блещукането на звездите живееше строгата, одухотворена любов на Михаел; сега тази любов беше приела оттенъка на събуждащото страдание гледане към човечеството.
Положението на Михаела в Космоса стана трагично тежко, но също и тласкащо към едно разрешение именно в периода, който предхождаше неговата земна мисия. Хората можеха да подържат интелектуалността само в областта на тялото и там само в областта на сетивата. Ето защо в тяхното схващане те не приеха от една страна нищо, което не им казаха сетивата; природата стана едно поле на откровението на сетивата, обаче това откровение се разбираше само материално. Във формите и природата хората не долавяха вече произведението на Божествено-духовното, а нещо, което съществува като лишено от дух и за което въпреки това се твърди, че то произвежда духовното, в което човекът живее. От друга страна хората искаха да приемат за един духовен свят само това, за което говореха историческите съобщения, историческите сведения.
към текста >>
97.
38. 5. Коледно съзерцание: Тайната на Логоса
GA_26 Мистерията на Михаил
Защото укрепването на Съзнателната душа става именно благодарение на това, че тя, която първо приема Интелектуалността, прави да се влее в този най-студен ду шевен елемент топлата
любов
.
Защото още през епохата на Разсъдъчната или Чувствуваща душа за човечеството би съществувала опасността да се откъсне от Божествено-духовното, ако не би станала Тайната на Голгота. В тази епоха на Съзнателната душа би настъпило едно пълно затъмнение на духовния свят за човека в негово то съзнание, ако Съзнателната душа не би могла да укрепне така, че да погледне с разбиране назад в миналото към своя божествено-духовен произход. Но когато може да направи това, тя намира мировия Логос като Същество, което може да я заведе назад в миналото. Тя се прониква с мощния образ, който разкрива, какво е станало на Голгота. И началото на това разбиране е любвеобилното схващане на мировата Свещена Нощ /Мировата Коледа/, за която всяка година ни напомня със своя празник.
Защото укрепването на Съзнателната душа става именно благодарение на това, че тя, която първо приема Интелектуалността, прави да се влее в този най-студен ду шевен елемент топлата любов.
Онази топла любов, която се лее най-възвишеното, когато е отправена към детето Исус, което се явява на Земята в мировата Коледа. С това човекът е направил да действува върху неговата душа най-висшето земно духовно събитие, което същевременно беше едно физическо събитие; той е тръгнал в пътя на приемането на Христа в себе си. Природата трябва да бъде позната така, че в лицето на Персефона или на Съществото, към което хората са насочвали своя поглед още в ранното Средновековие, когато са говорили за "природа", се изявява божествено-духовната и вечна Сила на Първо причината, от която "природата" се е родила и постоянно се ражда като основа на земното човешко съществуване. Човешкият свят трябва да бъде познат така, че в Христа този свят изявява първоначалния и вечен Логос, който действува в областта на свързаното първоначално с човека божествено-духовна Същност за развитието на духовната същност на човека. Да насочи човек с любов своето сърце към тези велики космически отношения, това е истинското съдържа ние на празничното възпоминание което всяка година настъпва с оглед на мировата Коледа.
към текста >>
Онази топла
любов
, която се лее най-възвишеното, когато е отправена към детето Исус, което се явява на Земята в мировата Коледа.
В тази епоха на Съзнателната душа би настъпило едно пълно затъмнение на духовния свят за човека в негово то съзнание, ако Съзнателната душа не би могла да укрепне така, че да погледне с разбиране назад в миналото към своя божествено-духовен произход. Но когато може да направи това, тя намира мировия Логос като Същество, което може да я заведе назад в миналото. Тя се прониква с мощния образ, който разкрива, какво е станало на Голгота. И началото на това разбиране е любвеобилното схващане на мировата Свещена Нощ /Мировата Коледа/, за която всяка година ни напомня със своя празник. Защото укрепването на Съзнателната душа става именно благодарение на това, че тя, която първо приема Интелектуалността, прави да се влее в този най-студен ду шевен елемент топлата любов.
Онази топла любов, която се лее най-възвишеното, когато е отправена към детето Исус, което се явява на Земята в мировата Коледа.
С това човекът е направил да действува върху неговата душа най-висшето земно духовно събитие, което същевременно беше едно физическо събитие; той е тръгнал в пътя на приемането на Христа в себе си. Природата трябва да бъде позната така, че в лицето на Персефона или на Съществото, към което хората са насочвали своя поглед още в ранното Средновековие, когато са говорили за "природа", се изявява божествено-духовната и вечна Сила на Първо причината, от която "природата" се е родила и постоянно се ражда като основа на земното човешко съществуване. Човешкият свят трябва да бъде познат така, че в Христа този свят изявява първоначалния и вечен Логос, който действува в областта на свързаното първоначално с човека божествено-духовна Същност за развитието на духовната същност на човека. Да насочи човек с любов своето сърце към тези велики космически отношения, това е истинското съдържа ние на празничното възпоминание което всяка година настъпва с оглед на мировата Коледа. Ако в човешкото сърце живее такава любов, тогава тя разгаря студения елемент от светлина на Съзнателната душа.
към текста >>
Да насочи човек с
любов
своето сърце към тези велики космически отношения, това е истинското съдържа ние на празничното възпоминание което всяка година настъпва с оглед на мировата Коледа.
Защото укрепването на Съзнателната душа става именно благодарение на това, че тя, която първо приема Интелектуалността, прави да се влее в този най-студен ду шевен елемент топлата любов. Онази топла любов, която се лее най-възвишеното, когато е отправена към детето Исус, което се явява на Земята в мировата Коледа. С това човекът е направил да действува върху неговата душа най-висшето земно духовно събитие, което същевременно беше едно физическо събитие; той е тръгнал в пътя на приемането на Христа в себе си. Природата трябва да бъде позната така, че в лицето на Персефона или на Съществото, към което хората са насочвали своя поглед още в ранното Средновековие, когато са говорили за "природа", се изявява божествено-духовната и вечна Сила на Първо причината, от която "природата" се е родила и постоянно се ражда като основа на земното човешко съществуване. Човешкият свят трябва да бъде познат така, че в Христа този свят изявява първоначалния и вечен Логос, който действува в областта на свързаното първоначално с човека божествено-духовна Същност за развитието на духовната същност на човека.
Да насочи човек с любов своето сърце към тези велики космически отношения, това е истинското съдържа ние на празничното възпоминание което всяка година настъпва с оглед на мировата Коледа.
Ако в човешкото сърце живее такава любов, тогава тя разгаря студения елемент от светлина на Съзнателната душа. Ако тази Съзнателна душа би останала без това разгаряне; тогава човек никога не би стигнал до нейното одухотворяване. Той би умрял в студенината на интелектуалното съзнание, или би останала в един духовен живот, който не напредва към развитието на Съзнателната душа. Тогава той би останал на степента на развитие на Разсъдъчната или Чувствуваща душа. Но по своята същност Съзнателната душа не е студена.
към текста >>
Ако в човешкото сърце живее такава
любов
, тогава тя разгаря студения елемент от светлина на Съзнателната душа.
Онази топла любов, която се лее най-възвишеното, когато е отправена към детето Исус, което се явява на Земята в мировата Коледа. С това човекът е направил да действува върху неговата душа най-висшето земно духовно събитие, което същевременно беше едно физическо събитие; той е тръгнал в пътя на приемането на Христа в себе си. Природата трябва да бъде позната така, че в лицето на Персефона или на Съществото, към което хората са насочвали своя поглед още в ранното Средновековие, когато са говорили за "природа", се изявява божествено-духовната и вечна Сила на Първо причината, от която "природата" се е родила и постоянно се ражда като основа на земното човешко съществуване. Човешкият свят трябва да бъде познат така, че в Христа този свят изявява първоначалния и вечен Логос, който действува в областта на свързаното първоначално с човека божествено-духовна Същност за развитието на духовната същност на човека. Да насочи човек с любов своето сърце към тези велики космически отношения, това е истинското съдържа ние на празничното възпоминание което всяка година настъпва с оглед на мировата Коледа.
Ако в човешкото сърце живее такава любов, тогава тя разгаря студения елемент от светлина на Съзнателната душа.
Ако тази Съзнателна душа би останала без това разгаряне; тогава човек никога не би стигнал до нейното одухотворяване. Той би умрял в студенината на интелектуалното съзнание, или би останала в един духовен живот, който не напредва към развитието на Съзнателната душа. Тогава той би останал на степента на развитие на Разсъдъчната или Чувствуваща душа. Но по своята същност Съзнателната душа не е студена. Тя само изглежда такава в началото на нейното развитие, защото там тя може първо да се изяви своето изпълнено със светлина съдържание, но още не може да изяви мировата топлина, от която произхожда.
към текста >>
98.
40. 6. Небесна история. Митологическа история. Земна история. Тайната на Голгота
GA_26 Мистерията на Михаил
И в Космоса те са свързани с
Любов
с всичко изчислимо, с мировата Мисъл.
Тогава влиза в действие Михаел. Със своето собствено Същество той стои в неизчислимото; обаче той произвежда уравновесяването между неизчислимото и изчислимото, което носи в себе си като мирова мисъл, която е получил от своите богове. По друг начин стоят в света ариманическите същества. Те са пълната противоположност на божествено-духовните Същества, с които човекът е свързан от самото начало. Тези последните са понастоящем чисто духовни Същества, които носят в себе си съвършена свободна Интелигентност /Разум/ и съвършена свободна Воля, но в тази Интелигентност и в тази Воля създават схващането за необходимостта от нечислимото, несвободното като мирова Мисъл, от лоното на което човекът трябва да се развие като свободно същество.
И в Космоса те са свързани с Любов с всичко изчислимо, с мировата Мисъл.
Тази Любов се различава от тях през Вселената. В пълна противоположност към това живее в алчното желание на ариманическите същества студената омраза към всичко, което се развива в свобода. Стремежът на Ариман е насочен към целта, да направи от това, което той прави да се разлива от Земята в мировото пространство, една космическа машина. Неговият идеал е "единствено" "мярка, число и тегло". Той бе призван в Космоса служещ на развитието на човека затова, защото трябваше да бъде развито "мярка, число и тегло", което е в негова област.
към текста >>
Тази
Любов
се различава от тях през Вселената.
Със своето собствено Същество той стои в неизчислимото; обаче той произвежда уравновесяването между неизчислимото и изчислимото, което носи в себе си като мирова мисъл, която е получил от своите богове. По друг начин стоят в света ариманическите същества. Те са пълната противоположност на божествено-духовните Същества, с които човекът е свързан от самото начало. Тези последните са понастоящем чисто духовни Същества, които носят в себе си съвършена свободна Интелигентност /Разум/ и съвършена свободна Воля, но в тази Интелигентност и в тази Воля създават схващането за необходимостта от нечислимото, несвободното като мирова Мисъл, от лоното на което човекът трябва да се развие като свободно същество. И в Космоса те са свързани с Любов с всичко изчислимо, с мировата Мисъл.
Тази Любов се различава от тях през Вселената.
В пълна противоположност към това живее в алчното желание на ариманическите същества студената омраза към всичко, което се развива в свобода. Стремежът на Ариман е насочен към целта, да направи от това, което той прави да се разлива от Земята в мировото пространство, една космическа машина. Неговият идеал е "единствено" "мярка, число и тегло". Той бе призван в Космоса служещ на развитието на човека затова, защото трябваше да бъде развито "мярка, число и тегло", което е в негова област. Само онзи, който разбира света навсякъде духовно-телесно, той го разбира действително.
към текста >>
Това трябва да се съблюдава чак в природата по отношение на такива Същества, каквито са действуващите с
Любов
божествено-духовни Същества, и на действуващите в омраза ариманически същества.
В пълна противоположност към това живее в алчното желание на ариманическите същества студената омраза към всичко, което се развива в свобода. Стремежът на Ариман е насочен към целта, да направи от това, което той прави да се разлива от Земята в мировото пространство, една космическа машина. Неговият идеал е "единствено" "мярка, число и тегло". Той бе призван в Космоса служещ на развитието на човека затова, защото трябваше да бъде развито "мярка, число и тегло", което е в негова област. Само онзи, който разбира света навсякъде духовно-телесно, той го разбира действително.
Това трябва да се съблюдава чак в природата по отношение на такива Същества, каквито са действуващите с Любов божествено-духовни Същества, и на действуващите в омраза ариманически същества.
В природата мировата топлина, която започва с пролетта и действува към лятото, трябва да виждаме природната Любов на божествено-духовните Същества; а в духащия замръзна зимата трябва да виждаме действието на Ариман. На върха на лятото в природната Любов, в топлината, се втъкава силата на Луцифер. По времето на Коледа силата на божествено-духовните Същества, с които човекът е свързан първоначално, се обръща против студа-омраза на Ариман. И към пролетта природната божествена Любов смекчава непрестанно природния мраз на Ариман. Явяването на тази настъпваща ежегодно божествена Любов е времето на възпоменанието, когато свободният божествен Елемент навлезе с Христа в изчислимия земен Елемент.
към текста >>
В природата мировата топлина, която започва с пролетта и действува към лятото, трябва да виждаме природната
Любов
на божествено-духовните Същества; а в духащия замръзна зимата трябва да виждаме действието на Ариман.
Стремежът на Ариман е насочен към целта, да направи от това, което той прави да се разлива от Земята в мировото пространство, една космическа машина. Неговият идеал е "единствено" "мярка, число и тегло". Той бе призван в Космоса служещ на развитието на човека затова, защото трябваше да бъде развито "мярка, число и тегло", което е в негова област. Само онзи, който разбира света навсякъде духовно-телесно, той го разбира действително. Това трябва да се съблюдава чак в природата по отношение на такива Същества, каквито са действуващите с Любов божествено-духовни Същества, и на действуващите в омраза ариманически същества.
В природата мировата топлина, която започва с пролетта и действува към лятото, трябва да виждаме природната Любов на божествено-духовните Същества; а в духащия замръзна зимата трябва да виждаме действието на Ариман.
На върха на лятото в природната Любов, в топлината, се втъкава силата на Луцифер. По времето на Коледа силата на божествено-духовните Същества, с които човекът е свързан първоначално, се обръща против студа-омраза на Ариман. И към пролетта природната божествена Любов смекчава непрестанно природния мраз на Ариман. Явяването на тази настъпваща ежегодно божествена Любов е времето на възпоменанието, когато свободният божествен Елемент навлезе с Христа в изчислимия земен Елемент. Христос действува в пълна свобода в изчислимото; така той обезвредява това, което желае само изчисляемото, ариманическото.
към текста >>
На върха на лятото в природната
Любов
, в топлината, се втъкава силата на Луцифер.
Неговият идеал е "единствено" "мярка, число и тегло". Той бе призван в Космоса служещ на развитието на човека затова, защото трябваше да бъде развито "мярка, число и тегло", което е в негова област. Само онзи, който разбира света навсякъде духовно-телесно, той го разбира действително. Това трябва да се съблюдава чак в природата по отношение на такива Същества, каквито са действуващите с Любов божествено-духовни Същества, и на действуващите в омраза ариманически същества. В природата мировата топлина, която започва с пролетта и действува към лятото, трябва да виждаме природната Любов на божествено-духовните Същества; а в духащия замръзна зимата трябва да виждаме действието на Ариман.
На върха на лятото в природната Любов, в топлината, се втъкава силата на Луцифер.
По времето на Коледа силата на божествено-духовните Същества, с които човекът е свързан първоначално, се обръща против студа-омраза на Ариман. И към пролетта природната божествена Любов смекчава непрестанно природния мраз на Ариман. Явяването на тази настъпваща ежегодно божествена Любов е времето на възпоменанието, когато свободният божествен Елемент навлезе с Христа в изчислимия земен Елемент. Христос действува в пълна свобода в изчислимото; така той обезвредява това, което желае само изчисляемото, ариманическото. Събитието на Голгота е свободното космическо дело на любовта сред земната История; то е разбираемо също само за любовта, която човек донася за това разбиране.
към текста >>
И към пролетта природната божествена
Любов
смекчава непрестанно природния мраз на Ариман.
Само онзи, който разбира света навсякъде духовно-телесно, той го разбира действително. Това трябва да се съблюдава чак в природата по отношение на такива Същества, каквито са действуващите с Любов божествено-духовни Същества, и на действуващите в омраза ариманически същества. В природата мировата топлина, която започва с пролетта и действува към лятото, трябва да виждаме природната Любов на божествено-духовните Същества; а в духащия замръзна зимата трябва да виждаме действието на Ариман. На върха на лятото в природната Любов, в топлината, се втъкава силата на Луцифер. По времето на Коледа силата на божествено-духовните Същества, с които човекът е свързан първоначално, се обръща против студа-омраза на Ариман.
И към пролетта природната божествена Любов смекчава непрестанно природния мраз на Ариман.
Явяването на тази настъпваща ежегодно божествена Любов е времето на възпоменанието, когато свободният божествен Елемент навлезе с Христа в изчислимия земен Елемент. Христос действува в пълна свобода в изчислимото; така той обезвредява това, което желае само изчисляемото, ариманическото. Събитието на Голгота е свободното космическо дело на любовта сред земната История; то е разбираемо също само за любовта, която човек донася за това разбиране. Гьотеанум, Рождество Христово 1924 година.
към текста >>
Явяването на тази настъпваща ежегодно божествена
Любов
е времето на възпоменанието, когато свободният божествен Елемент навлезе с Христа в изчислимия земен Елемент.
Това трябва да се съблюдава чак в природата по отношение на такива Същества, каквито са действуващите с Любов божествено-духовни Същества, и на действуващите в омраза ариманически същества. В природата мировата топлина, която започва с пролетта и действува към лятото, трябва да виждаме природната Любов на божествено-духовните Същества; а в духащия замръзна зимата трябва да виждаме действието на Ариман. На върха на лятото в природната Любов, в топлината, се втъкава силата на Луцифер. По времето на Коледа силата на божествено-духовните Същества, с които човекът е свързан първоначално, се обръща против студа-омраза на Ариман. И към пролетта природната божествена Любов смекчава непрестанно природния мраз на Ариман.
Явяването на тази настъпваща ежегодно божествена Любов е времето на възпоменанието, когато свободният божествен Елемент навлезе с Христа в изчислимия земен Елемент.
Христос действува в пълна свобода в изчислимото; така той обезвредява това, което желае само изчисляемото, ариманическото. Събитието на Голгота е свободното космическо дело на любовта сред земната История; то е разбираемо също само за любовта, която човек донася за това разбиране. Гьотеанум, Рождество Христово 1924 година.
към текста >>
Събитието на Голгота е свободното космическо дело на
любов
та сред земната История; то е разбираемо също само за
любов
та, която човек донася за това разбиране.
На върха на лятото в природната Любов, в топлината, се втъкава силата на Луцифер. По времето на Коледа силата на божествено-духовните Същества, с които човекът е свързан първоначално, се обръща против студа-омраза на Ариман. И към пролетта природната божествена Любов смекчава непрестанно природния мраз на Ариман. Явяването на тази настъпваща ежегодно божествена Любов е времето на възпоменанието, когато свободният божествен Елемент навлезе с Христа в изчислимия земен Елемент. Христос действува в пълна свобода в изчислимото; така той обезвредява това, което желае само изчисляемото, ариманическото.
Събитието на Голгота е свободното космическо дело на любовта сред земната История; то е разбираемо също само за любовта, която човек донася за това разбиране.
Гьотеанум, Рождество Христово 1924 година.
към текста >>
99.
41. Принципи 140-143
GA_26 Мистерията на Михаил
143. Тайната на Голгота е едно свободно космическо дело, което произтича от мировата
Любов
и може да бъде обхванато само чрез човешката
любов
.
ПРОДЪЛЖЕНИЕ НА РЪКОВОДНИТЕ ПРИНЦИПА, КОИТО СЕ ИЗДАВАТ ОТ ГЬОТЕАНУМА ЗА АНТРОПОСОФСКОТО ОБЩЕСТВО /Във връзка с предидущото изложение върху: Небесна история, Митологическа история и Земна история, Тайната на Голгота. / 140. Космическите процеси, в които е вплетено развитието на човечеството и които се отразяват в човешко то съзнание като "история" в най-широкия смисъл се делят на: дълготрайната небесна история, по-кратката митологическа история и относително най-кратката земна история. 141. Тези космически процеси се разпадат понастоящем на "неизчисляемото" действие на божествено-духовните Същества, които творят по свободна Интелигентност и по свободна Воля, и на "изчисляемите" процеси на мировото Тяло. 142. Против изчисляемото на мировото Тяло застават луциферическите същества, а против това, което твори по свободна Интелигентност и свободна Воля ариманическите същества.
143. Тайната на Голгота е едно свободно космическо дело, което произтича от мировата Любов и може да бъде обхванато само чрез човешката любов.
към текста >>
100.
46. 9. Втора част на съзерцанието: Какво се открива, когато погледнем назад в минали съществувания между смъртта и едно ново раждане?
GA_26 Мистерията на Михаил
В техния живот групите се отнасяха едни към други като същества, които на драго сърце и с
любов
дават нещо духовно едни на други и приемат едни от други.
Без това влияние действието на Йерархиите би останало повече в астралното тяло и Аза. Поради това се произвежда не онова повече духовно групиране на човечеството по лицето на Земята, към което се стремяха Архангелите. Поради притискането им вътре във физическото и етерно тяло, духовните сили се превръщат в тяхната противоположност. Вместо онова повече духовно диференциране, произвежда се диференцирането по раси и народи. Без влиянието на Луцифер и на Ариман човеците на Земята биват диференцирани чрез въздействието от небето.
В техния живот групите се отнасяха едни към други като същества, които на драго сърце и с любов дават нещо духовно едни на други и приемат едни от други.
В расите и народите земната притегателна сила се проявява чрез тялото на човека; в духовното групиране би се проявило едно отражение на божествено-духовния свят. С всичко това в човешкото развитие трябваше предварително да бъде заложено пълното по-късно себе съзнание. Това отново стана причина, да бъде запазено, макар и в смекчена, но все пак определена форма, прадревното диференциране на човеците, което съществуваше, когато човекът премина от Йерархията на Властите към тази на Архаите. Човекът изживя този стадий на развитието чувствувайки го и виждайки го, като в една космическа школа. Вярно е, че той не разви едно знание по въпроса, че това е една главна подготовка за неговата по-късна себесъзнателност.
към текста >>
НАГОРЕ