Търсене в текстове за 'Луцифер'

Рудолф Щайнер
www.rudolfsteinerbg.com

НАЧАЛО

КАТЕГОРИИ С ТЕКСТОВЕ

Сваляне на информацията от страница 1

СТРАНИЦИ:
1 , 2 , 3 ,

Намерени са 2810 резултата от 353 текста в 3 страници с части от думите : 'Луцифер'.
На страница 1: 1000 резултата в 131 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. Рудолф Щайнер – живот и творчество GA_5 Фридрих Ницше-борец срещу своето време

Основава и издава списание „Луцифер“, по-късно „Луцифер-Гнозис“ (Статии в Събр.
1903 г. Основава и издава списание „Луцифер“, по-късно „Луцифер-Гнозис“ (Статии в Събр. съч. 34).
към текста >>

2. РАЗДЕЛЯНЕ НА ПОЛОВЕТЕ GA_11 Из Хрониката Акаша

Ето защо те са наречени Носители на светлината (Луцифер).
Те можеха да говорят на същества надарени с мозък на един разбираем за тези същества език. Чрез това насочената към вътрешността човешка душевна сила можа да бъде подбудена и можеше да се свърже с познанието и с мъдростта. Само благодарение на това на Земята можа да се появи една мъдрост от човешко естество. Гореспоменатите “полу-свръхчовеци” можеха да се хранят от тази човешка мъдрост, за да постигнат това, което още им липсваше като съвършенство. Така те станаха подбудителите на човешката мъдрост. Ето защо те са наречени Носители на светлината (Луцифер). Следователно детското човечество имаше два вида ръководители: Същества на мъдростта и същества на любовта. Човешката природа беше впрегната между любовта и мъдростта, когато тя прие на Земята нейната днешна форма. Чрез съществата на любовта тя бе подбудена за физическо развитие, чрез съществата на мъдростта към усъвършенствуване на вътрешната си същност. Вследствие на физическото развитие човечеството върви напред от поколение на поколение, образува нови племена и раси; чрез вътрешното развитие отделните хора израстват до вътрешно съвършенство, стават знаещи, мъдреци, хора на изкуството, техници и т.н.. Във физическо отношение човечеството върви напред от една раса към друга, чрез физическото развитие всяка раса предава на следващите по наследство нейните сетивно възприемаеми качества. Тук царува законът на наследствеността.
към текста >>

3. ОТДЕЛЯНЕТО НА ЛУНАТА GA_11 Из Хрониката Акаша

В неговата долна част той стои под властта на Лунните богове, а в неговата развита личност той стои под ръководството на онези същества, които се обхващат с името “Луцифер”, което е името на техния регент.
Но сега умът беше вече развит. Той съществуваше в човеците. И сега описаните същества завладяха този човешки ум, за да действат чрез него върху нещата на Земята. Лунните богове по-рано действаха върху целия човек, сега те действат само върху неговата долна половина; а върху горната половина започва влиянието на спомените по-низши божествени същества. Така човекът беше поставен под двойно ръководство. В неговата долна част той стои под властта на Лунните богове, а в неговата развита личност той стои под ръководството на онези същества, които се обхващат с името “Луцифер”, което е името на техния регент. Луциферическите богове завършват тяхното собствено развитие, като си служат с пробудените човешки умствени способности. Те не можеха да стигнат по-рано до тази степен. С това обаче те същевременно дават на човека заложбата за свободата и за различаването на “доброто” и “злото”. Вярно е, че човешкият орган на ума бе образуван под чистото ръководство на Лунните богове, обаче тези богове бяха оставили образуваното да дреме; те нямаха никакъв интерес да си служат с него. Те притежаваха собствените си умствени способности.
към текста >>

Луциферическите богове завършват тяхното собствено развитие, като си служат с пробудените човешки умствени способности.
Той съществуваше в човеците. И сега описаните същества завладяха този човешки ум, за да действат чрез него върху нещата на Земята. Лунните богове по-рано действаха върху целия човек, сега те действат само върху неговата долна половина; а върху горната половина започва влиянието на спомените по-низши божествени същества. Така човекът беше поставен под двойно ръководство. В неговата долна част той стои под властта на Лунните богове, а в неговата развита личност той стои под ръководството на онези същества, които се обхващат с името “Луцифер”, което е името на техния регент. Луциферическите богове завършват тяхното собствено развитие, като си служат с пробудените човешки умствени способности. Те не можеха да стигнат по-рано до тази степен. С това обаче те същевременно дават на човека заложбата за свободата и за различаването на “доброто” и “злото”. Вярно е, че човешкият орган на ума бе образуван под чистото ръководство на Лунните богове, обаче тези богове бяха оставили образуваното да дреме; те нямаха никакъв интерес да си служат с него. Те притежаваха собствените си умствени способности. Луциферическите същества имаха интерес да развият човешкия ум, да го насочат към Земните неща заради самите себе си.
към текста >>

Луциферическите същества имаха интерес да развият човешкия ум, да го насочат към Земните неща заради самите себе си.
Луциферическите богове завършват тяхното собствено развитие, като си служат с пробудените човешки умствени способности. Те не можеха да стигнат по-рано до тази степен. С това обаче те същевременно дават на човека заложбата за свободата и за различаването на “доброто” и “злото”. Вярно е, че човешкият орган на ума бе образуван под чистото ръководство на Лунните богове, обаче тези богове бяха оставили образуваното да дреме; те нямаха никакъв интерес да си служат с него. Те притежаваха собствените си умствени способности. Луциферическите същества имаха интерес да развият човешкия ум, да го насочат към Земните неща заради самите себе си. С това те станаха учители на човека за всичко онова, което може да бъде извършено чрез човешкия ум. Но те не можеха да бъдат нищо по-нататък, освен подбудителите. Те не можеха да развият ума в себе си, а именно само в човека. Чрез това се роди една двустранна дейност на Земята. Едната изхождаше непосредствено от Лунните божества и беше от самото начало регулирана, разумна дейност.
към текста >>

Действащите с човека луциферически същества обаче трябваше да се издигнат чрез работа до такова пречистване.
Но те не можеха да бъдат нищо по-нататък, освен подбудителите. Те не можеха да развият ума в себе си, а именно само в човека. Чрез това се роди една двустранна дейност на Земята. Едната изхождаше непосредствено от Лунните божества и беше от самото начало регулирана, разумна дейност. Лунните богове вече бяха преминали своето учебно време по-рано, а сега бяха се издигнали над възможността да грешат. Действащите с човека луциферически същества обаче трябваше да се издигнат чрез работа до такова пречистване. Под тяхното ръководство човекът трябваше да се научи да познава законите на своето същество. Под ръководството на Луцифер той трябваше да стане едно същество “подобно на боговете”.
към текста >>

Под ръководството на Луцифер той трябваше да стане едно същество “подобно на боговете”.
Чрез това се роди една двустранна дейност на Земята. Едната изхождаше непосредствено от Лунните божества и беше от самото начало регулирана, разумна дейност. Лунните богове вече бяха преминали своето учебно време по-рано, а сега бяха се издигнали над възможността да грешат. Действащите с човека луциферически същества обаче трябваше да се издигнат чрез работа до такова пречистване. Под тяхното ръководство човекът трябваше да се научи да познава законите на своето същество. Под ръководството на Луцифер той трябваше да стане едно същество “подобно на боговете”.
към текста >>

Сега е близко въпросът: Ако в тяхното развитие луциферическите същества не бяха достигнали до изпълненото с разум творчество в огнената мъгла, къде бяха изостанали те?
Сега е близко въпросът: Ако в тяхното развитие луциферическите същества не бяха достигнали до изпълненото с разум творчество в огнената мъгла, къде бяха изостанали те? До каква степен на Земното развитие достигаше тяхната способност да вършат обща работа с Лунните богове? Хрониката Акаша дава пояснение на това. Те можаха да участвуват в Земното творчество до момента, когато Слънцето се отдели от Земята. До това време те наистина вършеха по-незначителна работа от Лунните богове; но все пак принадлежаха към групата на божествените творци. След отделянето на Слънцето от Земята, върху последната започна дейност – а именно работа в огнената мъгла, – за която бяха подготвени само Лунните богове, не и луциферическите духове.
към текста >>

След отделянето на Слънцето от Земята, върху последната започна дейност – а именно работа в огнената мъгла, – за която бяха подготвени само Лунните богове, не и луциферическите духове.
Сега е близко въпросът: Ако в тяхното развитие луциферическите същества не бяха достигнали до изпълненото с разум творчество в огнената мъгла, къде бяха изостанали те? До каква степен на Земното развитие достигаше тяхната способност да вършат обща работа с Лунните богове? Хрониката Акаша дава пояснение на това. Те можаха да участвуват в Земното творчество до момента, когато Слънцето се отдели от Земята. До това време те наистина вършеха по-незначителна работа от Лунните богове; но все пак принадлежаха към групата на божествените творци. След отделянето на Слънцето от Земята, върху последната започна дейност – а именно работа в огнената мъгла, – за която бяха подготвени само Лунните богове, не и луциферическите духове. Ето защо за тези духове настъпи период на застой, на бездействие, на очакване. Когато настъпи промяната с огнената мъгла и човешките същества започнаха да работят върху образуването на техните умствени органи, луциферическите същества отново можеха да излязат от техния покой. Защото създаването на ума е свързано с дейността на Слънцето. Възникването на ума в човешката природа е просветването на едно вътрешно слънце. Това е казано не само в образен, а в напълно действителен смисъл.
към текста >>

Когато настъпи промяната с огнената мъгла и човешките същества започнаха да работят върху образуването на техните умствени органи, луциферическите същества отново можеха да излязат от техния покой.
Хрониката Акаша дава пояснение на това. Те можаха да участвуват в Земното творчество до момента, когато Слънцето се отдели от Земята. До това време те наистина вършеха по-незначителна работа от Лунните богове; но все пак принадлежаха към групата на божествените творци. След отделянето на Слънцето от Земята, върху последната започна дейност – а именно работа в огнената мъгла, – за която бяха подготвени само Лунните богове, не и луциферическите духове. Ето защо за тези духове настъпи период на застой, на бездействие, на очакване. Когато настъпи промяната с огнената мъгла и човешките същества започнаха да работят върху образуването на техните умствени органи, луциферическите същества отново можеха да излязат от техния покой. Защото създаването на ума е свързано с дейността на Слънцето. Възникването на ума в човешката природа е просветването на едно вътрешно слънце. Това е казано не само в образен, а в напълно действителен смисъл. Така тези духове намериха във вътрешността на човека възможност отново да възобновят тяхната свързана със Слънцето дейност, когато на Земята беше преминала епохата на огнената мъгла.
към текста >>

От това става ясно, откъде произхожда името “Луцифер” т.е.
От това става ясно, откъде произхожда името “Луцифер” т.е. “носител на светлината” и защо в духовната наука тези същества са наричани “Богове на Слънцето”.
към текста >>

4. ПРЕДГОВОР ОТ МАРИЯ ЩАЙНЕР GA_11 Из Хрониката Акаша

Те бяха написани и поместени в първоначално месечно, а по-късно по-рядко издаваното списание “Луцифер Гносис”.
Поради изразеното много пъти желание, тези публикувани през 1904 година от др Рудолф Щайнер статии най-после след тридесет и пет години се издават под формата на книга. Те бяха написани и поместени в първоначално месечно, а по-късно по-рядко издаваното списание “Луцифер Гносис”. На това се дължи честото връщане назад и посочване на по-рано казаното. Повторенията обаче са особено необходими в изучаването на духовната наука. Някои читатели могат да намерят за объркващо, че редом с установената за западноевропейската култура терминология се употребяват понятия от ориенталската езотерика. Тези понятия бяха станали популярни в Европа в края на столетието чрез литературата на теософското общество. Екзотичните имена бяха се отпечатали в паметта; фините нюанси, които ориенталецът свързва с тях, въпреки това останаха скрити за европееца.
към текста >>

Списанието “Луцифер Гносис” не можеше да продължи да се издава поради прекомерната заетост и изнасяне на лекции, както и други занимания.
Списанието “Луцифер Гносис” не можеше да продължи да се издава поради прекомерната заетост и изнасяне на лекции, както и други занимания. Редом с излагането на резултатите от духовното изследване, списанието публикуваше много статии, в които д-р Щайнер влиза в дискусия със съвременното естественонаучно мислене. Понеже не може да се изключи, че такива произведения, като “Хрониката Акаша” за повечето неподготвени читатели днес може да изглеждат като отвеяна фантастика, налага се от споменатото списание да се вземат и се поместят в началото и в края на книгата, по две статии, които засягат проблемите на съвременното познание. Със своята ясна логика, те трябва да приведат доказателството, че изследователят на свръхсетивните светове може спокойно и по същество да разглежда също и проблеми от настоящето.
към текста >>

5. БЕЛЕЖКИ КЪМ ТОВА ИЗДАНИЕ GA_11 Из Хрониката Акаша

Под заглавието Хрониката Акаша Рудолф Щайнер публикува в списанието Луцифер Гносис от номер 14 до 35 поредица от статии, които той имаше намерение да продължи.
Под заглавието Хрониката Акаша Рудолф Щайнер публикува в списанието Луцифер Гносис от номер 14 до 35 поредица от статии, които той имаше намерение да продължи. Това не можа да стане, защото издаването на списанието се преустанови с номер 35, поради неговата претовареност.
към текста >>

В първото издание на събраните в книга лекции през 1939 година, издателката Мари Щайнер прибави и статиите “Културата на съвременността в огледалото на духовната наука” от “Луцифер-Гносис” брой 16) Септември 1906 и “Предразсъдъци от мнима наука” от “Луцифер-Гносис” брой 35, Май 1908, както и отговори на въпроси от брой 20 и 21, Януари и Февруари 1905.
В първото издание на събраните в книга лекции през 1939 година, издателката Мари Щайнер прибави и статиите “Културата на съвременността в огледалото на духовната наука” от “Луцифер-Гносис” брой 16) Септември 1906 и “Предразсъдъци от мнима наука” от “Луцифер-Гносис” брой 35, Май 1908, както и отговори на въпроси от брой 20 и 21, Януари и Февруари 1905.
към текста >>

6. РАЗВИТИЕТО НА СВЕТА И ЧОВЕКА GA_13 Въведение в Тайната наука

За разлика от другите Същества, които действуваха от земната Луна и, лишени от свободна воля, превръщаха съзнанието в огледало на света, можем да наречем тези Лунни Същества „Луциферически Духове".
Човекът стана господар на своето познание. Но понеже изходната точка на това господство беше именно астралното тяло, стоящият над него „Аз" изпадна в постоянна зависимост от това астрално тяло. Така че занапред човекът щеше да бъде непрекъснато изложен под влиянието на един по-низш елемент от своята природа. В своя живот той можеше да потъне под висотата, на която беше поставен в хода на мировото развитие от Земно-Лунните Същества. Влиянието на споменатите правилно развити Лунни Същества продължи да играе решителна роля в неговото развитие и през следващите епохи. За разлика от другите Същества, които действуваха от земната Луна и, лишени от свободна воля, превръщаха съзнанието в огледало на света, можем да наречем тези Лунни Същества „Луциферически Духове". Те донесоха на човека възможността да разгръща собствена активност в своето съзнание, но наред с това и възможността да греши, възможността да върши зло. В резултат на тези събития човек встъпи в нови отношения спрямо Слънчевите Същества, различни от тези, които му бяха предопределили Земно-Лунните Духове. Последните искаха да изградят огледалото на неговото съзнание така, че Слънчевите Духове да доминират в целия душевен живот на човека. Тези процеси се кръстосаха и в човешкото същество възникна противоположността между влиянието на Слънчевия Дух и влиянието на Духовете с неправилно лунно развитие. Чрез тази противоположност човекът изпадна в невъзможност да разпознава физическите действия на Слънцето като такива; за него те оставаха скрити зад земните впечатления на външния свят.
към текста >>

Друга важна подробност на луциферическото влияние беше тази, че отсега нататък той не можеше да чувствува своя отделен земен живот като продължение на чисто духовното, безплътно съществувание.
Понеже човекът се намираше под влиянието на външния свят според собствени и често пъти погрешни представи, понеже живееше в страсти и необуздани желания, които той не допускаше да бъдат регулирани от по-висши духовни влияния, у него се появи възможността да боледува. Друга важна подробност на луциферическото влияние беше тази, че отсега нататък той не можеше да чувствува своя отделен земен живот като продължение на чисто духовното, безплътно съществувание. Сега той започна да приема от Земята такива впечатления, които можеха да бъдат изживени чрез вложения в него астрален елемент и които се свързваха с разрушителни за физическото тяло сили. Всичко това човек усещаше като угасване на своя земен живот. Така се появи и „смъртта", като процес, предизвикан от самата човешка природа. С това загатваме и една важна тайна на човешката природа, а именно връзката между човешкото астрално тяло от една страна, и болестите и смъртта от друга.
към текста >>

До този момент то беше така поставено между физическото и астралното тяло, че в известен смисъл бе предпазено от последиците, произлизащи от луциферическото влияние.
Сега човешкото етерно тяло влиза в нови отношения. До този момент то беше така поставено между физическото и астралното тяло, че в известен смисъл бе предпазено от последиците, произлизащи от луциферическото влияние. Една част от етерното тяло остана извън физическото тяло, така че над нея властта се упражняваше не от човешкия Аз, а само от висшите Същества. Те бяха онези, които при отделянето на Слънцето напуснаха Земята, за да търсят под ръководството на своя Предводител друго обиталище. Ако посочената част от етерното тяло би останала свързана с астралното тяло, човекът би използувал за свои цели онези свръхсетивни сили, над които по-рано той имаше известна власт. Той би разпрострял луциферическото влияние и върху тези сили. По този на чин постепенно би се откъснал напълно от Слънчевите Същества.
към текста >>

Той би разпрострял луциферическото влияние и върху тези сили.
Сега човешкото етерно тяло влиза в нови отношения. До този момент то беше така поставено между физическото и астралното тяло, че в известен смисъл бе предпазено от последиците, произлизащи от луциферическото влияние. Една част от етерното тяло остана извън физическото тяло, така че над нея властта се упражняваше не от човешкия Аз, а само от висшите Същества. Те бяха онези, които при отделянето на Слънцето напуснаха Земята, за да търсят под ръководството на своя Предводител друго обиталище. Ако посочената част от етерното тяло би останала свързана с астралното тяло, човекът би използувал за свои цели онези свръхсетивни сили, над които по-рано той имаше известна власт. Той би разпрострял луциферическото влияние и върху тези сили. По този на чин постепенно би се откъснал напълно от Слънчевите Същества. Неговият Аз би се превърнал в един чисто земен Аз. Би се получило така, че след смъртта на физическото тяло (респективно още при неговото разпадане), този земен Аз би се нанесъл в друго физическо тяло, в тялото на един потомък, без да осъществи връзка с висшите духовни Същества, понеже не би минал през безплътното състояние. Така човек би достигнал единствено до съзнанието за своя „земен аз". Всичко това беше отклонено поради онзи процес в етерното тяло, който бе предизвикан от Земно-Лунните Същества.
към текста >>

Поради луциферическите влияния се промени и вътрешният душевен живот на човека.
Поради луциферическите влияния се промени и вътрешният душевен живот на човека. В резултат на тези влияния възникнаха много нови чувства и усещания. Ще споменем само някои от тях. До този момент в своите действия човешката душа се ръководеше от намеренията на висшите духовни Същества. Планът за всичко, което трябваше да се направи, беше предварително определен. И доколкото развитието на човешкото съзнание позволяваше, то можеше да предвиди как трябва да протекат събитията според предначертания план.
към текста >>

От друга страна обаче става ясно, че луциферическите влияния правят човека независим от определени сили, спрямо които по-рано той беше напълно пасивен.
И доколкото развитието на човешкото съзнание позволяваше, то можеше да предвиди как трябва да протекат събитията според предначертания план. Това съзнание, способно да се пренася в бъдещето, угасна след като булото на земните възприятия се издигна пред откровенията на висшите духовни Същества; в тези възприятия се изгубиха и истинските сили на Слънчевите Същества. Отсега нататък бъдещето стана несигурно. За пръв път в душата се породи чувството на страх. Страхът е пряка последица от заблуждението. От друга страна обаче става ясно, че луциферическите влияния правят човека независим от определени сили, спрямо които по-рано той беше напълно пасивен. Сега вече той можеше да взема свои собствени решения.
към текста >>

От духовна гледна точка, появата на страха показва, че всред земните сили, под чието влияние човекът попадна чрез луциферическите Същества, действуваха и други Същества, които се отклониха от своето развитие много по-рано от луциферическите.
От духовна гледна точка, появата на страха показва, че всред земните сили, под чието влияние човекът попадна чрез луциферическите Същества, действуваха и други Същества, които се отклониха от своето развитие много по-рано от луциферическите. Наред със земните сили човек приемаше в себе си и влиянието на тези Същества. Те предизвикваха чувства, които без тях, без Съществата, биха въздействували по съвсем друг начин; такова чувство е именно страхът. Тези Същества можем да наречем ариманически или в смисъла на Гьоте мефистофелски.
към текста >>

Въпреки че отначало луциферическото влияние се прояви само у най-напредналите човеци, скоро то обхвана и другите.
Въпреки че отначало луциферическото влияние се прояви само у най-напредналите човеци, скоро то обхвана и другите. Потомците на по-напредналите се смесиха с тези на по-малко напредналите. Чрез това луциферическата сила нахлу и в тези последните. Обаче етерното тяло на завръщащите се от планетите души не можеше да бъде защитено в същата степен, както това, което имаха пребиваващите на Земята потомци. Тези потомци бяха под покровителството на едно висше Същество, което пое водачеството в Космоса, когато Слънцето се отдели от Земята. В областта, която разглеждаме тук, това Същество се издигна като господар в царството на Слънцето.
към текста >>

Чрез това луциферическата сила нахлу и в тези последните.
Въпреки че отначало луциферическото влияние се прояви само у най-напредналите човеци, скоро то обхвана и другите. Потомците на по-напредналите се смесиха с тези на по-малко напредналите. Чрез това луциферическата сила нахлу и в тези последните. Обаче етерното тяло на завръщащите се от планетите души не можеше да бъде защитено в същата степен, както това, което имаха пребиваващите на Земята потомци. Тези потомци бяха под покровителството на едно висше Същество, което пое водачеството в Космоса, когато Слънцето се отдели от Земята. В областта, която разглеждаме тук, това Същество се издигна като господар в царството на Слънцето. Заедно с него поеха към Слънцето и онези възвишени Същества, които чрез своето космическо развитие бяха узрели за това. Обаче имаше и такива Същества, които при отделянето на Слънцето не се намираха на тази висота.
към текста >>

При тази категория човеци, от луциферическото влияние беше предпазена не само част от етерното, но и част от физическото тяло.
Защото всички те са възникнали в резултат на еволюционни процеси, засягащи обитаващите ги Същества. Разбира се, тук не можем да засегнем всички подробности на космогонията.) Онези човеци, които в своето етерно тяло възприемаха присъствието на самото Слънчево Същество, ще наречем „слънчеви човеци". Съществото, което живееше в тях като „висш Аз" естествено само в поколенията, а не в индивида -, беше назовавано по-късно от човеците, когато те стигнаха до съзнателно отношение към него, с най-различни имена; за съвременния човек то може да се сравни с отношението на Христос към Космоса. По-нататък можем да различим и „сатурновите човеци". При тях като „висш Аз" се проявява едно Същество, което заедно със своите спътници трябваше да напусне общата мирова субстанция още преди отделянето на Слънцето. При тази категория човеци, от луциферическото влияние беше предпазена не само част от етерното, но и част от физическото тяло.
към текста >>

При по-ниско стоящите човешки видове етерното тяло беше твърде слабо защитено, за да се противопоставя в достатъчна степен на луциферическите въздействия.
При по-ниско стоящите човешки видове етерното тяло беше твърде слабо защитено, за да се противопоставя в достатъчна степен на луциферическите въздействия. Тази категория човеци допускаше такъв произвол в действията на стаената в тях „Азова" искра, че предизвикваше в околната среда мощни и вредни огнени колизии. По следствието от всичко това беше една неописуема земна катастрофа. Огнените бури унищожиха голяма част от Земята, а заедно с нея и изпадналите в заблуждение човеци. Само малка част от тях, остана незасегната от грешки и заблуждения, можа да се спаси върху една област на Земята, която беше пощадена от покварата на човешките влияния. Особено подходящо обиталище за новото човечество се оказа онази територия от Земята, която днес е покрита от Атлантическия океан.
към текста >>

В библейското предание времето преди проявленията на Луциферическите Същества е означено като „Рай", а слизането върху Земята и вплитането на, човека в сетивния свят като „изгонване от Рая".)
Духовната Наука нарича тази област, която е съществувала между днешна Европа, Африка и Америка, с името „Атлантида". (В съответната литература можем да намерим описание на епохите преди атлантското развитие на човечеството. Епохата непосредствено преди Атлантида е позната под името „Лемурия". А епохата преди още Лунните сили да бяха проявили своите основни качества, наричаме „хиперборейска". Тя се предхожда от друга, която съвпада със самото начало от физическото развитие на Земята. В библейското предание времето преди проявленията на Луциферическите Същества е означено като „Рай", а слизането върху Земята и вплитането на, човека в сетивния свят като „изгонване от Рая".)
към текста >>

Впрочем „Духовете на Личността" не бяха ясно доловими точно поради луциферическото влияние, В това състояние обаче, заедно с Ангелите и Архангелите, за човека станаха видими и онези Същества, които поради своята изостаналост на Слънцето и Луната, не можеха да участвуват в развитието на Земята.
Преди бяха налице само предпоставките за това разделяне. Разграничаването на будното и сънно състояние у човека имаше особени последствия за атлантското човечество. Нощно време астралното тяло и Азът на човека се намираха в сферата на по-високо издигнатите Същества, стигайки нагоре до „Духовете на Личността". Благодарение на онази част от своето етерно тяло, която не беше свързана с физическото тяло, човекът можеше да възприема „Синовете на Живота" (Ангели) и „Духовете на Огъня" (Архангели). Защото по време на съня той можеше да остане свързан тъкмо с тази част на етерното тяло. Впрочем „Духовете на Личността" не бяха ясно доловими точно поради луциферическото влияние, В това състояние обаче, заедно с Ангелите и Архангелите, за човека станаха видими и онези Същества, които поради своята изостаналост на Слънцето и Луната, не можеха да участвуват в развитието на Земята. Ето защо те трябваше да останат в душевно- духовния свят. Но чрез луциферическата същност, човекът ги привлече в областта на своята отделена от физическото тяло душа.
към текста >>

Но чрез луциферическата същност, човекът ги привлече в областта на своята отделена от физическото тяло душа.
Нощно време астралното тяло и Азът на човека се намираха в сферата на по-високо издигнатите Същества, стигайки нагоре до „Духовете на Личността". Благодарение на онази част от своето етерно тяло, която не беше свързана с физическото тяло, човекът можеше да възприема „Синовете на Живота" (Ангели) и „Духовете на Огъня" (Архангели). Защото по време на съня той можеше да остане свързан тъкмо с тази част на етерното тяло. Впрочем „Духовете на Личността" не бяха ясно доловими точно поради луциферическото влияние, В това състояние обаче, заедно с Ангелите и Архангелите, за човека станаха видими и онези Същества, които поради своята изостаналост на Слънцето и Луната, не можеха да участвуват в развитието на Земята. Ето защо те трябваше да останат в душевно- духовния свят. Но чрез луциферическата същност, човекът ги привлече в областта на своята отделена от физическото тяло душа.
към текста >>

Благодарение на тях луциферическото влияние беше превърнато от пречка, в средство за по-нататъшен напредък.
През Атлантската епоха само отделни човеци можаха да се предпазят от прекалено силното навлизане в сетивния свят. Благодарение на тях луциферическото влияние беше превърнато от пречка, в средство за по-нататъшен напредък. С помощта на това влияние те бяха в състояние да развият познанието за земните неща по-рано, отколкото това би било възможно иначе. При това тези човеци се стремяха да премахнат грешките от своите представи и да вникнат в първоначалните цели на духовните Същества. Те бяха свободни от насочените към сетивния свят инстинкти и страсти на астралното тяло. Така те все повече се освобождаваха от своите заблуждения. Всичко това ги доведе до такива състояния, при които можеха да възприемат предимно с онази част от етерното тяло, която според описания начин беше отделена от физическото тяло.
към текста >>

Напред с тези методи на посвещение имаше и такива за хора, които бяха приели твърде много от луциферическите влияния, за да постигнат отделянето на толкова голяма част от етерното тяло, както направиха слънчевите хора спрямо физическото тяло.
Съвсем други оракули бяха създадени от представителите на сатурновото, марсовото и юпитеровото човечество. Техните посветени се издигаха само до онези Същества, които можеха да им се открият като съответни „висши Азове" в техните етерни тела. Така възникнаха последователи на Сатурновата, Юпитеровата, Марсовата мъдрост. Напред с тези методи на посвещение имаше и такива за хора, които бяха приели твърде много от луциферическите влияния, за да постигнат отделянето на толкова голяма част от етерното тяло, както направиха слънчевите хора спрямо физическото тяло. При тях астралното тяло задържаше голяма част от етерното тяло в рамките на физическото тяло, така че съответните пропорции бяха различни от тези на слънчевите хора. Ето защо те не можеха да стигнат чрез споменатите състояния до каквито и да е Христови откровения. Поради луциферически повлияното си астрално тяло, те трябваше да минат през една по-тежка подготовка и чак тогава, намирайки се в едно по-несвободно състояние на тялото, можеха да им се открият не откровенията на Христос, а тези на други висши Същества. Имаше такива Същества, които при отделянето на Слънцето бяха напуснали Земята, но не бяха достатъчно напреднали, за да участвуват в развитието на Слънцето. След отделянето на Слънцето и Земята, те си обособиха от Слънцето едно обиталище, а именно планетата Венера.
към текста >>

Поради луциферически повлияното си астрално тяло, те трябваше да минат през една по-тежка подготовка и чак тогава, намирайки се в едно по-несвободно състояние на тялото, можеха да им се открият не откровенията на Христос, а тези на други висши Същества.
Техните посветени се издигаха само до онези Същества, които можеха да им се открият като съответни „висши Азове" в техните етерни тела. Така възникнаха последователи на Сатурновата, Юпитеровата, Марсовата мъдрост. Напред с тези методи на посвещение имаше и такива за хора, които бяха приели твърде много от луциферическите влияния, за да постигнат отделянето на толкова голяма част от етерното тяло, както направиха слънчевите хора спрямо физическото тяло. При тях астралното тяло задържаше голяма част от етерното тяло в рамките на физическото тяло, така че съответните пропорции бяха различни от тези на слънчевите хора. Ето защо те не можеха да стигнат чрез споменатите състояния до каквито и да е Христови откровения. Поради луциферически повлияното си астрално тяло, те трябваше да минат през една по-тежка подготовка и чак тогава, намирайки се в едно по-несвободно състояние на тялото, можеха да им се открият не откровенията на Христос, а тези на други висши Същества. Имаше такива Същества, които при отделянето на Слънцето бяха напуснали Земята, но не бяха достатъчно напреднали, за да участвуват в развитието на Слънцето. След отделянето на Слънцето и Земята, те си обособиха от Слънцето едно обиталище, а именно планетата Венера. Техен водач стана Съществото, което се превърна във „висш Аз" за описаните Посветени и техните последователи. Нещо сходно стана и с ръководещия Дух на Меркурий, и съответно за една друга категория хора. Така възникнаха оракулите на Венера и Меркурий.
към текста >>

Определена категория хора, които бяха засегнати най-силно от луциферическото влияние, можа де се издигне само до едно Същество, което заедно със своите сподвижници беше най-рано отхвърлено от Слънчевото развитие.
Имаше такива Същества, които при отделянето на Слънцето бяха напуснали Земята, но не бяха достатъчно напреднали, за да участвуват в развитието на Слънцето. След отделянето на Слънцето и Земята, те си обособиха от Слънцето едно обиталище, а именно планетата Венера. Техен водач стана Съществото, което се превърна във „висш Аз" за описаните Посветени и техните последователи. Нещо сходно стана и с ръководещия Дух на Меркурий, и съответно за една друга категория хора. Така възникнаха оракулите на Венера и Меркурий. Определена категория хора, които бяха засегнати най-силно от луциферическото влияние, можа де се издигне само до едно Същество, което заедно със своите сподвижници беше най-рано отхвърлено от Слънчевото развитие. За него няма определена планета в пространството; то живее в обкръжението на Земята, с която отново се съедини след завръщането си от Слънцето. Хората, на които това Същество се изяви като „висш Аз", могат да бъдат наречени последователи на Вулкановия оракул. Техният поглед беше обърнат към земните явления повече от този на останалите Посветени. Те положиха първите основи на това, което по-късно хората развиха като наука и изкуства. Меркуриевите Посветени основаха науката за свръхсетивния свят; а в още по-голяма степен това направиха Посветените на Венера.
към текста >>

Но чрез луциферическия принцип останалото човечество също получи особени качества, главно чрез висшите космически Същества, които превърнаха в добро това, което иначе би донесло само разруха.
Постиженията на атлантското човечество идваха по околни пътища и главно чрез Посветените. Но чрез луциферическия принцип останалото човечество също получи особени качества, главно чрез висшите космически Същества, които превърнаха в добро това, което иначе би донесло само разруха. Една такава способност е говорът. Той стана достояние на човека отчасти поради слизането му в гъстата физическа материя и поради отделянето на част от етерното тяло от физическото тяло.
към текста >>

Сега човекът беше изложен не само на луциферическото влияние, но и на това, идващо от други Същества, за които загатнахме по-горе и чиито
През втората половина на Атлантската епоха в развитието на човечеството се намесиха Същества, които принуждаваха човека да възприема сетивно-физическия свят по един бездуховен начин. Това стигна дотам, че вместо истинското лице на нещата от този свят, той започна да вижда лъжливи образи, призраци и илюзии от всякакъв вид. Сега човекът беше изложен не само на луциферическото влияние, но и на това, идващо от други Същества, за които загатнахме по-горе и чиито
към текста >>

Луциферическият принцип беше застъпен в тези хора по твърде особен начин.
Този древен народ все още притежаваше огромна власт над такива природни сили, над които по-късно човешката воля нямаше вече никакво влияние. Пазителите на светилищата разполагаха с вътрешни сили, които бяха във връзка с огъня и с другите елементи. Можем да ги наречем магове. Това, което те бяха запазили като свръхсетивно познание и свръхсетивни сили от старите епохи, беше твърде незначително в сравнение със свръхсетивните възможности на човека от прадалечното минало. Обаче то приемаше всевъзможни форми, като се започне от благородните изкуства, имащи за цел само доброто на хората и се стигне до най-осъдителни практики. Луциферическият принцип беше застъпен в тези хора по твърде особен начин. Те бяха свързани с всичко, което отклонява човек от намеренията на висшите Същества, които сами биха ръководили човечестното, ако не беше се намесил Луцифер. Също и онези представители на този народ, които все още притежаваха остатъци от старото сумрачно ясновидство, проявяващо се в гореописаното междинно състояние между будността и съня, се чувствуваха силно привлечени към низшите Същества от духовния свят. Този народ имаше нужда от духовен тласък, който да го отклони от споменатите тенденции. И той получи своя предводител от същия източник, от който беше възникнал и духовният живот на индийците, а именно от пазителя на тайните на Слънчевия оракул.
към текста >>

Те бяха свързани с всичко, което отклонява човек от намеренията на висшите Същества, които сами биха ръководили човечестното, ако не беше се намесил Луцифер.
Пазителите на светилищата разполагаха с вътрешни сили, които бяха във връзка с огъня и с другите елементи. Можем да ги наречем магове. Това, което те бяха запазили като свръхсетивно познание и свръхсетивни сили от старите епохи, беше твърде незначително в сравнение със свръхсетивните възможности на човека от прадалечното минало. Обаче то приемаше всевъзможни форми, като се започне от благородните изкуства, имащи за цел само доброто на хората и се стигне до най-осъдителни практики. Луциферическият принцип беше застъпен в тези хора по твърде особен начин. Те бяха свързани с всичко, което отклонява човек от намеренията на висшите Същества, които сами биха ръководили човечестното, ако не беше се намесил Луцифер. Също и онези представители на този народ, които все още притежаваха остатъци от старото сумрачно ясновидство, проявяващо се в гореописаното междинно състояние между будността и съня, се чувствуваха силно привлечени към низшите Същества от духовния свят. Този народ имаше нужда от духовен тласък, който да го отклони от споменатите тенденции. И той получи своя предводител от същия източник, от който беше възникнал и духовният живот на индийците, а именно от пазителя на тайните на Слънчевия оракул.
към текста >>

Подтикът, който Заратустра трябваше да даде на своя народ, се състоеше в следното: той трябваше да посочи, че физическият сетивен свят не е бездуховен, че не е нещо, което се изпречва пред обзетия от луциферически влияния човек.
Подтикът, който Заратустра трябваше да даде на своя народ, се състоеше в следното: той трябваше да посочи, че физическият сетивен свят не е бездуховен, че не е нещо, което се изпречва пред обзетия от луциферически влияния човек. На Луцифер човек дължи своята лична самостоятелност и своето чувство за свобода. Обаче в човека той трябва да действува в съзвучие с противоположните духовни Същества. При древноперсийския народ беше на лежащо да се поддържа живо усещане точно за тези духовни Същества. Поради неговата склонност към физическия сетивен свят, той беше застрашен от пълно сливане с луциферическите Същества, с луциферическата същност. Чрез пазителя на Слънчевия оракул, Заратустра мина през такова посвещение, че можеше да приема откровенията на висшето Слънчево Същество.
към текста >>

На Луцифер човек дължи своята лична самостоятелност и своето чувство за свобода.
Подтикът, който Заратустра трябваше да даде на своя народ, се състоеше в следното: той трябваше да посочи, че физическият сетивен свят не е бездуховен, че не е нещо, което се изпречва пред обзетия от луциферически влияния човек. На Луцифер човек дължи своята лична самостоятелност и своето чувство за свобода. Обаче в човека той трябва да действува в съзвучие с противоположните духовни Същества. При древноперсийския народ беше на лежащо да се поддържа живо усещане точно за тези духовни Същества. Поради неговата склонност към физическия сетивен свят, той беше застрашен от пълно сливане с луциферическите Същества, с луциферическата същност. Чрез пазителя на Слънчевия оракул, Заратустра мина през такова посвещение, че можеше да приема откровенията на висшето Слънчево Същество. Неговото обучение го доведе до особени състояния на съзнанието; в тях той виждаше предводителя на Слънчевите Същества, който беше взел под своя закрила човешкото етерно тяло.
към текста >>

Поради неговата склонност към физическия сетивен свят, той беше застрашен от пълно сливане с луциферическите Същества, с луциферическата същност.
Подтикът, който Заратустра трябваше да даде на своя народ, се състоеше в следното: той трябваше да посочи, че физическият сетивен свят не е бездуховен, че не е нещо, което се изпречва пред обзетия от луциферически влияния човек. На Луцифер човек дължи своята лична самостоятелност и своето чувство за свобода. Обаче в човека той трябва да действува в съзвучие с противоположните духовни Същества. При древноперсийския народ беше на лежащо да се поддържа живо усещане точно за тези духовни Същества. Поради неговата склонност към физическия сетивен свят, той беше застрашен от пълно сливане с луциферическите Същества, с луциферическата същност. Чрез пазителя на Слънчевия оракул, Заратустра мина през такова посвещение, че можеше да приема откровенията на висшето Слънчево Същество. Неговото обучение го доведе до особени състояния на съзнанието; в тях той виждаше предводителя на Слънчевите Същества, който беше взел под своя закрила човешкото етерно тяло. Той знаеше, че това Същество ръководи развитието на човечеството, и че то може да слезе от небесно то пространство и да стъпи на Земята само в определен момент. За тази цел беше необходимото да може да живее и в астралното тяло на един човек, също както действуваше и в етерното тяло след намесата на Луцифер. Накратко: трябваше да се появи такъв човек, който отново да преобрази своето астрално тяло до онази предишна степен (средата на Атлантската епоха), до която то би достигнало без намесата на Луцифер.
към текста >>

За тази цел беше необходимото да може да живее и в астралното тяло на един човек, също както действуваше и в етерното тяло след намесата на Луцифер.
При древноперсийския народ беше на лежащо да се поддържа живо усещане точно за тези духовни Същества. Поради неговата склонност към физическия сетивен свят, той беше застрашен от пълно сливане с луциферическите Същества, с луциферическата същност. Чрез пазителя на Слънчевия оракул, Заратустра мина през такова посвещение, че можеше да приема откровенията на висшето Слънчево Същество. Неговото обучение го доведе до особени състояния на съзнанието; в тях той виждаше предводителя на Слънчевите Същества, който беше взел под своя закрила човешкото етерно тяло. Той знаеше, че това Същество ръководи развитието на човечеството, и че то може да слезе от небесно то пространство и да стъпи на Земята само в определен момент. За тази цел беше необходимото да може да живее и в астралното тяло на един човек, също както действуваше и в етерното тяло след намесата на Луцифер. Накратко: трябваше да се появи такъв човек, който отново да преобрази своето астрално тяло до онази предишна степен (средата на Атлантската епоха), до която то би достигнало без намесата на Луцифер. Ако не беше дошъл Луцифер, човекът щеше да постигне тази степен по-рано, но без да има лична самостоятелност и без възможност да развие свободата. А сега, въпреки тези качества, той отново трябваше да постигне това равнище. В своите ясновидски състояния Заратустра предвиждаше, че занапред всред човечеството е възможно да се появи една личност, която ще притежава подобно астрално тяло. Но той знаеше и това, че преди този момент, духовните сили на Слънцето не можеха да бъдат намерени на Земята; ясновиждащото съзнание можеше да ги открие само в духовната част на Слънцето.
към текста >>

Накратко: трябваше да се появи такъв човек, който отново да преобрази своето астрално тяло до онази предишна степен (средата на Атлантската епоха), до която то би достигнало без намесата на Луцифер.
Поради неговата склонност към физическия сетивен свят, той беше застрашен от пълно сливане с луциферическите Същества, с луциферическата същност. Чрез пазителя на Слънчевия оракул, Заратустра мина през такова посвещение, че можеше да приема откровенията на висшето Слънчево Същество. Неговото обучение го доведе до особени състояния на съзнанието; в тях той виждаше предводителя на Слънчевите Същества, който беше взел под своя закрила човешкото етерно тяло. Той знаеше, че това Същество ръководи развитието на човечеството, и че то може да слезе от небесно то пространство и да стъпи на Земята само в определен момент. За тази цел беше необходимото да може да живее и в астралното тяло на един човек, също както действуваше и в етерното тяло след намесата на Луцифер. Накратко: трябваше да се появи такъв човек, който отново да преобрази своето астрално тяло до онази предишна степен (средата на Атлантската епоха), до която то би достигнало без намесата на Луцифер. Ако не беше дошъл Луцифер, човекът щеше да постигне тази степен по-рано, но без да има лична самостоятелност и без възможност да развие свободата. А сега, въпреки тези качества, той отново трябваше да постигне това равнище. В своите ясновидски състояния Заратустра предвиждаше, че занапред всред човечеството е възможно да се появи една личност, която ще притежава подобно астрално тяло. Но той знаеше и това, че преди този момент, духовните сили на Слънцето не можеха да бъдат намерени на Земята; ясновиждащото съзнание можеше да ги открие само в духовната част на Слънцето. Той можеше да вижда тези сили, ако насочеше своя духовен поглед към Слънцето.
към текста >>

Ако не беше дошъл Луцифер, човекът щеше да постигне тази степен по-рано, но без да има лична самостоятелност и без възможност да развие свободата.
Чрез пазителя на Слънчевия оракул, Заратустра мина през такова посвещение, че можеше да приема откровенията на висшето Слънчево Същество. Неговото обучение го доведе до особени състояния на съзнанието; в тях той виждаше предводителя на Слънчевите Същества, който беше взел под своя закрила човешкото етерно тяло. Той знаеше, че това Същество ръководи развитието на човечеството, и че то може да слезе от небесно то пространство и да стъпи на Земята само в определен момент. За тази цел беше необходимото да може да живее и в астралното тяло на един човек, също както действуваше и в етерното тяло след намесата на Луцифер. Накратко: трябваше да се появи такъв човек, който отново да преобрази своето астрално тяло до онази предишна степен (средата на Атлантската епоха), до която то би достигнало без намесата на Луцифер. Ако не беше дошъл Луцифер, човекът щеше да постигне тази степен по-рано, но без да има лична самостоятелност и без възможност да развие свободата. А сега, въпреки тези качества, той отново трябваше да постигне това равнище. В своите ясновидски състояния Заратустра предвиждаше, че занапред всред човечеството е възможно да се появи една личност, която ще притежава подобно астрално тяло. Но той знаеше и това, че преди този момент, духовните сили на Слънцето не можеха да бъдат намерени на Земята; ясновиждащото съзнание можеше да ги открие само в духовната част на Слънцето. Той можеше да вижда тези сили, ако насочеше своя духовен поглед към Слънцето. И той възвестяваше на своя народ същността на тези сили, които през онова време можеха да бъдат намерени само в духовния свят, и които по-късно трябваше да слязат на Земята.
към текста >>

Пред тях беше открито всичко, което Луцифер и Ариман скриха за обикновените хора.
Връзката между човека и духовния свят се култивираше в Мистериите. Намирайки се в особени душевни съотношения, Посветените можеха да приемат откровения от този свят. Малко или много, те бяха приемници на Атлантските оракули. Пред тях беше открито всичко, което Луцифер и Ариман скриха за обикновените хора. Луцифер скри за човека онази част от духовния свят, която се бе вливала в човешкото астрално тяло до средата на Атлантската епоха без намесата на това астрално тяло. Ако етерното тяло не би било частично отделено от физическото, човекът би могъл да изживява в себе си тази област на духовния свят като едно вътрешно душевно откровение. Поради намесата на Луцифер, той можеше да постига това само в особени състояния на душата. И тогава пред него се откриваше един духовен свят в дрехата на астралното. Съответните духовни Същества говореха чрез образи, които носеха в себе си съставните части на по-висшата човешка природа, а те астрално- видимите символи на своите особени духовни сили.
към текста >>

Луцифер скри за човека онази част от духовния свят, която се бе вливала в човешкото астрално тяло до средата на Атлантската епоха без намесата на това астрално тяло.
Връзката между човека и духовния свят се култивираше в Мистериите. Намирайки се в особени душевни съотношения, Посветените можеха да приемат откровения от този свят. Малко или много, те бяха приемници на Атлантските оракули. Пред тях беше открито всичко, което Луцифер и Ариман скриха за обикновените хора. Луцифер скри за човека онази част от духовния свят, която се бе вливала в човешкото астрално тяло до средата на Атлантската епоха без намесата на това астрално тяло. Ако етерното тяло не би било частично отделено от физическото, човекът би могъл да изживява в себе си тази област на духовния свят като едно вътрешно душевно откровение. Поради намесата на Луцифер, той можеше да постига това само в особени състояния на душата. И тогава пред него се откриваше един духовен свят в дрехата на астралното. Съответните духовни Същества говореха чрез образи, които носеха в себе си съставните части на по-висшата човешка природа, а те астрално- видимите символи на своите особени духовни сили.
към текста >>

Поради намесата на Луцифер, той можеше да постига това само в особени състояния на душата.
Намирайки се в особени душевни съотношения, Посветените можеха да приемат откровения от този свят. Малко или много, те бяха приемници на Атлантските оракули. Пред тях беше открито всичко, което Луцифер и Ариман скриха за обикновените хора. Луцифер скри за човека онази част от духовния свят, която се бе вливала в човешкото астрално тяло до средата на Атлантската епоха без намесата на това астрално тяло. Ако етерното тяло не би било частично отделено от физическото, човекът би могъл да изживява в себе си тази област на духовния свят като едно вътрешно душевно откровение. Поради намесата на Луцифер, той можеше да постига това само в особени състояния на душата. И тогава пред него се откриваше един духовен свят в дрехата на астралното. Съответните духовни Същества говореха чрез образи, които носеха в себе си съставните части на по-висшата човешка природа, а те астрално- видимите символи на своите особени духовни сили.
към текста >>

Обаче това, което Мистериите можеха само да загатват, беше, че в хода на времето ще се появи един човек с такова астрално тяло, в което въпреки Луцифер светлинният свят на Слънчевия Дух ще може да бъде осъзнат чрез етерното тяло, без да се налага изпадането в особени душевни състояния.
Те можеха да говорят за духовните Същества, скрити зад природата. На тях им се откриваха самите творчески и съзидателни сили, които действуваха в разположения под човека природен свят. Това, което продължаваше да действува от Сатурн, Слънцето и Луната и изграждаше физическото, етерното и астралното тяло на човека, както и минералното, растителното и животинското царство, представляваше съдържанието на един вид мистерийни тайни. Но върху тях беше разпростряна властта на Ариман. Това, което беше довело до Сетивната, Разсъдъчната и Съзнаващата Душа, се съдържаше във втори вид мистерийни тайни. Обаче това, което Мистериите можеха само да загатват, беше, че в хода на времето ще се появи един човек с такова астрално тяло, в което въпреки Луцифер светлинният свят на Слънчевия Дух ще може да бъде осъзнат чрез етерното тяло, без да се налага изпадането в особени душевни състояния. А физическото тяло на този човек трябваше да бъде такова, че пред погледа му да се открива онази част от духовния свят, която Ариман скриваше, включително и процесите на смъртта, физическата смърт не би могла да промени нищо в живота на това човешко същество, тя няма никаква власт над живота. В такова човешко същество „Азът" се проявява по такъв начин, че истинският духовен живот се разгръща в рамките на физическия. Подобно същество носи в себе си Духа на Светлината, към който чрез особените си душевни състояния Посветеният се издига по два пътя: този на свръхчовека, или този на природните сили. Доколкото Посветените предсказваха, че в хода на времето ще се появи такова човешко същество, те бяха пророци на Христос.
към текста >>

От онзи момент на своя живот, когато астралното тяло на Христос Исус имате в себе си всичко, което намесата на Луцифер можеше да прикрие, Христос стана Учител на човечеството.
От онзи момент на своя живот, когато астралното тяло на Христос Исус имате в себе си всичко, което намесата на Луцифер можеше да прикрие, Христос стана Учител на човечеството. От този момент в човешкото земно развитие беше вложена възможността човек да се открие за онази мъдрост, чрез която той постепенно ще постигне физическата цел на Земята. В мига, когато стана събитието на Голгота, в човечеството беше вложена и другата възможност, чрез която влиянието на Ариман ще може да бъде преобразявало за постигане на доброто. Сега вече, напускайки живота и минавайки през Портата на смъртта, човек може да взема със себе си това, което го избавя от изолацията в духовния свят. Събитието от Палестина стои не само в центъра на човешкото физическо развитие, но и в центъра на останалите светове, към които принадлежи човекът. И когато се извърши „Мистерията на Голгота" и бе понесена „смъртта на кръста", Христос озари най-напред онзи свят, в който пребивават душите след смъртта, за да сломи именно там силата на Ариман.
към текста >>

Там ние ги виждаме в непрекъсната борба с войнството на Луцифер.
Само че в тях се извършваше такъв вид посвещение, отвеждащо към разтварянето на онзи духовен свят, който Ариман скриваше. Духовните сили, скрити зад природните явления, ставаха достъпни за човека. В митологиите на европейските народи са запазени остатъци от това, което Посветените в тези Мистерии можеха да предадат на другите хора. Тези митологии съдържат също и другата тайна, само че в по-несъвършен вид, отколкото в южните и източни Мистерии. Свръхчовешките Същества бяха познати и в Европа. Там ние ги виждаме в непрекъсната борба с войнството на Луцифер. Вярно е там се говореше и за Бога на Светлината, обаче по такъв начин, че не ставаше ясно дали той ще победи Луцифер. Но и тези Мистерии бяха озарени от бъдещия образ на Христос. За него се предвещаваше, че царството му ще замени царството на другия Бог на Светлината.
към текста >>

Вярно е там се говореше и за Бога на Светлината, обаче по такъв начин, че не ставаше ясно дали той ще победи Луцифер.
Духовните сили, скрити зад природните явления, ставаха достъпни за човека. В митологиите на европейските народи са запазени остатъци от това, което Посветените в тези Мистерии можеха да предадат на другите хора. Тези митологии съдържат също и другата тайна, само че в по-несъвършен вид, отколкото в южните и източни Мистерии. Свръхчовешките Същества бяха познати и в Европа. Там ние ги виждаме в непрекъсната борба с войнството на Луцифер. Вярно е там се говореше и за Бога на Светлината, обаче по такъв начин, че не ставаше ясно дали той ще победи Луцифер. Но и тези Мистерии бяха озарени от бъдещия образ на Христос. За него се предвещаваше, че царството му ще замени царството на другия Бог на Светлината.
към текста >>

7. ПОЗНАНИЕТО НА ВИСШИТЕ СВЕТОВЕ (ПОСВЕЩЕНИЕТО) GA_13 Въведение в Тайната наука

Докато обсъждахме същинската Земна епоха, стана дума за Духовете на Луцифер, на Ариман.
Инспирацията го води още по-навътре: той започва да разбира какво представляват тези Същества едно за друго. Чрез Интуицията той прониква в самите Същества. Тук отново ще стане дума за значението на Интуицията. В предишните глави говорихме не само за еволюцията в планетарните въплъщения на Стария Сатурн, Старото Слънце, Старата Луна и т.н., но споменахме, че в тази еволюция участвуват и Същества от най-различен вид. Посочихме редица от тях – Престолите или Духовете на Волята, Духовете на Мъдростта, Духовете на Движението и т.н. Докато обсъждахме същинската Земна епоха, стана дума за Духовете на Луцифер, на Ариман. Стана ясно, че космогонията е дело на Съществата. А познанието за тези Същества може да ни даде само Интуицията. Тя е необходима дори и за да вникнем в хода на човешкия живот. Това, което след смъртта се отделя от физическото тяло на човека, минава по-нататък през различни състояния. Тези от тях, които настъпват не посредствено след смъртта, могат все пак да бъдат описани чрез имагинативното познание.
към текста >>

Ако сериозно проучи развитието на света и на човечеството и знае как в определен момент от това развитие, силите на Луцифер са проникнали в човешката душа, човек ще понесе сравнително леко откритието, че тези луциферични Същества с техните всевъзможни действия се съдържат в образа на неговото собствено същество.
Благодарение на редовното си обучение, човек се запознава по естествен начин с достатъчно много подробности от Духовната Наука, а освен това намира и достатъчно средства за себепознание и себенаблюдение, за да посрещне уверен и смел, своя двойник. Сега за ученика положението е такова, че практически той вижда под друга форма и само като образ на имагинативния свят това, което вече е опознал във физическия свят. Ако човек още във физическия свят обхване със своя разум закона на Кармата, той няма да изтръпне от ужас, когато съзре очертанията на бъдещата си съдба в образа на своя двойник. Ако сериозно проучи развитието на света и на човечеството и знае как в определен момент от това развитие, силите на Луцифер са проникнали в човешката душа, човек ще понесе сравнително леко откритието, че тези луциферични Същества с техните всевъзможни действия се съдържат в образа на неговото собствено същество.
към текста >>

В този двойник можеха да се доловят всички онези качества, които обикновеното човешко „Себе" има вследствие влиянието на Луцифер.
Формата, която ученикът възприема при тази степен от своето развитие, му показва и нещо различно от първо началната форма, в която се беше появил „Пазачът на прага". В този двойник можеха да се доловят всички онези качества, които обикновеното човешко „Себе" има вследствие влиянието на Луцифер. Обаче в хода на човешкото развитие, чрез влиянието на Луцифер, в човешката душа прониква и една друга сила.
към текста >>

Обаче в хода на човешкото развитие, чрез влиянието на Луцифер, в човешката душа прониква и една друга сила.
Формата, която ученикът възприема при тази степен от своето развитие, му показва и нещо различно от първо началната форма, в която се беше появил „Пазачът на прага". В този двойник можеха да се доловят всички онези качества, които обикновеното човешко „Себе" има вследствие влиянието на Луцифер. Обаче в хода на човешкото развитие, чрез влиянието на Луцифер, в човешката душа прониква и една друга сила.
към текста >>

8. ПОРТАТА НА ПОСВЕЩЕНИЕТО. Розенкройцерска мистерия GA_14 Четири мистерийни драми

Хелена, чийто първообраз се разкрива в хода на действието като Луцифер
Хелена, чийто първообраз се разкрива в хода на действието като Луцифер
към текста >>

Луцифер, действащ само като душа
Луцифер, действащ само като душа
към текста >>

9. Четвърта картина GA_14 Четири мистерийни драми

Първо се явяват Луцифер и Ариман.
Пейзаж, изразяващ със своята специфика характера на душевния свят. Първо се явяват Луцифер и Ариман. Отстрани се вижда Йохан, потънал в дълбока медитация. Всичко, което следва, се преживява от него в медитацията.
към текста >>

ЛУЦИФЕР
ЛУЦИФЕР
към текста >>

ЛУЦИФЕР
ЛУЦИФЕР
към текста >>

(Луцифер и Ариман изчезват.
(Луцифер и Ариман изчезват. Явява се Духът на стихиите с Капезий и Щрадер, които той е извел от земните недра върху земната повърхност. Може да се смята, че те виждат земната повърхност като души.)
към текста >>

10. Десета картина GA_14 Четири мистерийни драми

Йохан, Теодосий, Бенедикт, Луцифер и Ариман.
Стая за медитация. Йохан, Теодосий, Бенедикт, Луцифер и Ариман.
към текста >>

(Явяват се Луцифер и Ариман.)
(Явяват се Луцифер и Ариман.)
към текста >>

ЛУЦИФЕР
ЛУЦИФЕР
към текста >>

От мен говори Луцифер,
От мен говори Луцифер,
към текста >>

11. Единадесета картина GA_14 Четири мистерийни драми

(Бенедикт с Луцифер, Ариман, след тях Йохан и Мария.
(Бенедикт с Луцифер, Ариман, след тях Йохан и Мария. После Теодосий, Романий, Душевните сили, Феликс и Фелиция Балде, другата Мария, накрая Теодора.)
към текста >>

БЕНЕДИКТ (на Луцифер)
БЕНЕДИКТ (на Луцифер)
към текста >>

ЛУЦИФЕР
ЛУЦИФЕР
към текста >>

12. ИЗПИТАНИЕТО НА ДУШАТА. Сценични картини от живота като епилог на „Портата на посвещението“ GA_14 Четири мистерийни драми

Луцифер
Луцифер
към текста >>

13. Пета картина GA_14 Четири мистерийни драми

Госпожа Балде, Капезий, след това Феликс Балде, по-късно Йохан и неговият Двойник, след това Луцифер и Ариман.
Пейзаж с уединения дом на семейство Балде. Вечерно настроение. Госпожа Балде, Капезий, след това Феликс Балде, по-късно Йохан и неговият Двойник, след това Луцифер и Ариман.
към текста >>

(Явяват се Луцифер и Ариман.)
(Явяват се Луцифер и Ариман.)
към текста >>

ЛУЦИФЕР
ЛУЦИФЕР
към текста >>

(Луцифер и Ариман изчезват, също и Двойникът.
(Луцифер и Ариман изчезват, също и Двойникът. Йохан върви в дълбок размисъл в тъмнината на гората. Отново се явява Капезий. Намирайки се зад храсталака, той е бил съпричастен на сцената между Йохан и Двойника като във видение.)
към текста >>

14. Седма картина GA_14 Четири мистерийни драми

Луцифер и Ариман.
Стая в замъка, който беше показан отвън в предходната картина. Всичко е украсено със символите на мистичното братство. Духовните рицари по време на събрание; след това Монахът с един от рицарите. По-късно се явява духът на Бенедикт, който е починал около петдесет години по-рано. Луцифер и Ариман. Великият Майстор с четирима братя около дълга маса, която служи за събрания.
към текста >>

(Явяват се Луцифер и Ариман.)
(Явяват се Луцифер и Ариман.)
към текста >>

ЛУЦИФЕР
ЛУЦИФЕР
към текста >>

(Завесата пада, докато Монахът, Духът на Бенедикт, Луцифер и Ариман са все още в залата.)
(Завесата пада, докато Монахът, Духът на Бенедикт, Луцифер и Ариман са все още в залата.)
към текста >>

15. Дванадесета картина GA_14 Четири мистерийни драми

Йохан и Луцифер.
Същата стая като в Единадесета картина. Йохан и Луцифер.
към текста >>

ЛУЦИФЕР
ЛУЦИФЕР
към текста >>

ЛУЦИФЕР
ЛУЦИФЕР
към текста >>

ЛУЦИФЕР
ЛУЦИФЕР
към текста >>

(Йохан и Луцифер излизат.)
(Йохан и Луцифер излизат.)
към текста >>

16. Тринадесета картина GA_14 Четири мистерийни драми

Луцифер, Ариман, трите душевни образа, Щрадер, Бенедикт, Теодосий, Романий, Мария.
Слънчевият храм, скритото мистерийно място на йерофантите. Луцифер, Ариман, трите душевни образа, Щрадер, Бенедикт, Теодосий, Романий, Мария.
към текста >>

(Първо влизат Луцифер и Ариман.)
(Първо влизат Луцифер и Ариман.)
към текста >>

ЛУЦИФЕР
ЛУЦИФЕР
към текста >>

(Обръща се към Луцифер.)
(Обръща се към Луцифер.)
към текста >>

ЛУЦИФЕР
ЛУЦИФЕР
към текста >>

МАРИЯ (обръщайки се към Луцифер)
МАРИЯ (обръщайки се към Луцифер)
към текста >>

17. ПАЗАЧЪТ НА ПРАГА. Душевни процеси в сценични картини GA_14 Четири мистерийни драми

Луцифер, Ариман
Луцифер, Ариман
към текста >>

18. Втора картина GA_14 Четири мистерийни драми

на Луцифер се посветих и исках
на Луцифер се посветих и исках
към текста >>

че бе тогава Луцифер обгърнал
че бе тогава Луцифер обгърнал
към текста >>

19. Трета картина GA_14 Четири мистерийни драми

В царството на Луцифер.
В царството на Луцифер. Пространство, неограничавано от изкуствени стени, а от растителни, животински и други фантастични форми. Вляво е тронът на Луцифер. Първоначално присъстват Душата на Капезий и Мария. След известно време се явява и Луцифер. По-късно влизат Бенедикт, Томасий със своето етерно подобие (Двойника) и накрая Теодора.
към текста >>

Вляво е тронът на Луцифер.
В царството на Луцифер. Пространство, неограничавано от изкуствени стени, а от растителни, животински и други фантастични форми. Вляво е тронът на Луцифер. Първоначално присъстват Душата на Капезий и Мария. След известно време се явява и Луцифер. По-късно влизат Бенедикт, Томасий със своето етерно подобие (Двойника) и накрая Теодора.
към текста >>

След известно време се явява и Луцифер.
В царството на Луцифер. Пространство, неограничавано от изкуствени стени, а от растителни, животински и други фантастични форми. Вляво е тронът на Луцифер. Първоначално присъстват Душата на Капезий и Мария. След известно време се явява и Луцифер. По-късно влизат Бенедикт, Томасий със своето етерно подобие (Двойника) и накрая Теодора.
към текста >>

във царството на Луцифер защо,
във царството на Луцифер защо,
към текста >>

А също Луцифер, тук управляващ,
А също Луцифер, тук управляващ,
към текста >>

в картината, от Луцифер желана,
в картината, от Луцифер желана,
към текста >>

пред Луцифер, владеещ тази област.
пред Луцифер, владеещ тази област.
към текста >>

на Луцифер във областите учат,
на Луцифер във областите учат,
към текста >>

от Луцифер, светлинния носител,
от Луцифер, светлинния носител,
към текста >>

Чрез Луцифер ли трябва този дълг,
Чрез Луцифер ли трябва този дълг,
към текста >>

щом помощта на Луцифер приемеш.
щом помощта на Луцифер приемеш.
към текста >>

Явява се Луцифер, а по време на речта му и Бенедикт.)
(Капезий излиза. Явява се Луцифер, а по време на речта му и Бенедикт.)
към текста >>

ЛУЦИФЕР
ЛУЦИФЕР
към текста >>

ще може Луцифер да победи.
ще може Луцифер да победи.
към текста >>

ЛУЦИФЕР
ЛУЦИФЕР
към текста >>

пред Луцифер ще трябва и да схвана
пред Луцифер ще трябва и да схвана
към текста >>

ЛУЦИФЕР
ЛУЦИФЕР
към текста >>

ЛУЦИФЕР
ЛУЦИФЕР
към текста >>

към царството на Луцифер
към царството на Луцифер
към текста >>

Могъща сила Луцифер разпали.
Могъща сила Луцифер разпали.
към текста >>

ЛУЦИФЕР
ЛУЦИФЕР
към текста >>

20. Пета картина GA_14 Четири мистерийни драми

Към Луцифер подтикната насила,
Към Луцифер подтикната насила,
към текста >>

от Йохан, който с Луцифер остана
от Йохан, който с Луцифер остана
към текста >>

за да я вземе Луцифер чрез него.
за да я вземе Луцифер чрез него.
към текста >>

във царството си Луцифер ще може
във царството си Луцифер ще може
към текста >>

Тъй Луцифер от земното начало
Тъй Луцифер от земното начало
към текста >>

21. Шеста картина GA_14 Четири мистерийни драми

После идват Бенедикт, Филия, Астрид, Луна, Другата Филия, Луцифер, Ариман и движещи се танцувално същества, които представляват мисли.
Пространство, неограничавано от изкуствени стени, а оградено от дървоподобни преплитащи се растения и образувания, които се разширяват и пускат издънки към вътрешността. Цялата сцена е оживена от природни процеси и понякога става бурна. Когато завесата се вдига, Капезий и Мария са на сцената. После идват Бенедикт, Филия, Астрид, Луна, Другата Филия, Луцифер, Ариман и движещи се танцувално същества, които представляват мисли. Накрая Душата на Госпожа Балде.
към текста >>

(Докато прозвучават тези думи, Луцифер и Ариман идват от различни страни и застават от двете страни на пространството.)
(Докато прозвучават тези думи, Луцифер и Ариман идват от различни страни и застават от двете страни на пространството.)
към текста >>

ЛУЦИФЕР (с провлачен тон, наблягайки на всяка дума)
ЛУЦИФЕР (с провлачен тон, наблягайки на всяка дума)
към текста >>

(От страната на Луцифер се раздвижват същества, които представят мисли.
(От страната на Луцифер се раздвижват същества, които представят мисли. Тези движения се изпълняват по танцувален начин и изобразяват мисловни форми, съответстващи на думите на Луцифер.)
към текста >>

Тези движения се изпълняват по танцувален начин и изобразяват мисловни форми, съответстващи на думите на Луцифер.)
(От страната на Луцифер се раздвижват същества, които представят мисли. Тези движения се изпълняват по танцувален начин и изобразяват мисловни форми, съответстващи на думите на Луцифер.)
към текста >>

ЛУЦИФЕР
ЛУЦИФЕР
към текста >>

(Мисловните същества от страната на Луцифер повтарят движенията си.)
(Мисловните същества от страната на Луцифер повтарят движенията си.)
към текста >>

ЛУЦИФЕР
ЛУЦИФЕР
към текста >>

(Луциферическата група повтаря своите движения.)
(Луциферическата група повтаря своите движения.)
към текста >>

Луцифер и Ариман остават.
(Ариманическата група повтаря движенията, после следва четворно повторение на движенията на всяка отделна група, след което трикратно съвместно повторение. Мисловните същества изчезват вляво и вдясно. Луцифер и Ариман остават. Филия, Луна и Астрид отново се явяват от заден план и казват изговорените по-рано думи със следната промяна.)
към текста >>

Не вижда Луцифер – от него мисли
Не вижда Луцифер – от него мисли
към текста >>

но може... Луцифер да отговори...
но може... Луцифер да отговори...
към текста >>

Стоящ пред Луцифер, го питай ти
Стоящ пред Луцифер, го питай ти
към текста >>

ЛУЦИФЕР
ЛУЦИФЕР
към текста >>

Във областта на Луцифер страхът
Във областта на Луцифер страхът
към текста >>

Тук Луцифер изпраща във душите
Тук Луцифер изпраща във душите
към текста >>

на брат ми Луцифер за областта,
на брат ми Луцифер за областта,
към текста >>

да бъде Луцифер в духа тогава
да бъде Луцифер в духа тогава
към текста >>

на Луцифер да стане равностоен.
на Луцифер да стане равностоен.
към текста >>

(Завесата пада, докато Бенедикт, Капезий и Мария, Госпожа Балде, Луцифер, Ариман и четирите душевни образи са още по местата си.)
(Завесата пада, докато Бенедикт, Капезий и Мария, Госпожа Балде, Луцифер, Ариман и четирите душевни образи са още по местата си.)
към текста >>

22. Седма картина GA_14 Четири мистерийни драми

Пазачът, Томасий, Мария, по-късно Луцифер, след това Другата Филия.
Местност с фантастични форми, величествена със своята структура от завихрящи се водни маси, които образуват от едната страна фигури, а от другата – пламтящи огнени вихрушки. В средата се намира отверстие в Земята, от което искри огън, оформящ се като порта, която се намира пред планинско образувание, приемащо формата си от огън и вода. Пазачът, Томасий, Мария, по-късно Луцифер, след това Другата Филия.
към текста >>

Че Луцифер действителен е още,
Че Луцифер действителен е още,
към текста >>

но Луцифер все същият остава,
но Луцифер все същият остава,
към текста >>

която Луцифер ми даде, искам
която Луцифер ми даде, искам
към текста >>

пък Луцифер погуби за духа.
пък Луцифер погуби за духа.
към текста >>

преди да встъпи Луцифер във битка.
преди да встъпи Луцифер във битка.
към текста >>

от Луцифер в душите се излива,
от Луцифер в душите се излива,
към текста >>

са слушали на Луцифер словата
са слушали на Луцифер словата
към текста >>

защото Луцифер успя чрез сила
защото Луцифер успя чрез сила
към текста >>

(Явява се Луцифер.)
(Явява се Луцифер.)
към текста >>

ЛУЦИФЕР
ЛУЦИФЕР
към текста >>

23. Осма картина GA_14 Четири мистерийни драми

на Луцифер тя скоро ще попадне.
на Луцифер тя скоро ще попадне.
към текста >>

За Луцифер са те предназначени.
За Луцифер са те предназначени.
към текста >>

24. Десета картина GA_14 Четири мистерийни драми

Защото Луцифер тук съумява
Защото Луцифер тук съумява
към текста >>

Ако приемем Луцифер за лош,
Ако приемем Луцифер за лош,
към текста >>

Луцифер чрез друго
Луцифер чрез друго
към текста >>

във царството на Луцифер, спомага
във царството на Луцифер, спомага
към текста >>

Но Луцифер ще се яви тогава
Но Луцифер ще се яви тогава
към текста >>

на Луцифер, ала да не попада
на Луцифер, ала да не попада
към текста >>

Към Луцифер да се обърнем можем,
Към Луцифер да се обърнем можем,
към текста >>

пред Луцифер да стори, ще засвети
пред Луцифер да стори, ще засвети
към текста >>

чрез Луцифер дълга си да изкупи –
чрез Луцифер дълга си да изкупи –
към текста >>

25. ПРОБУЖДАНЕТО НА ДУШИТЕ. Душевни и духовни процеси в сценични картини GA_14 Четири мистерийни драми

1. Луцифер
1. Луцифер
към текста >>

26. Втора картина GA_14 Четири мистерийни драми

(Капезий сяда, потъва в кратък размисъл, по време на който на Мария се явява Луцифер.)
(Капезий сяда, потъва в кратък размисъл, по време на който на Мария се явява Луцифер.)
към текста >>

ЛУЦИФЕР
ЛУЦИФЕР
към текста >>

(Луцифер остава.
(Луцифер остава. Мария се обръща малко повече към Капезий, за да го извади от размисъла му, от който той обаче сякаш излиза от само себе си.)
към текста >>

(Мария обръща поглед към Луцифер и го чува да говори.)
(Мария обръща поглед към Луцифер и го чува да говори.)
към текста >>

ЛУЦИФЕР
ЛУЦИФЕР
към текста >>

(Луцифер изчезва.
(Луцифер изчезва. В този момент Капезий се изправя съзнателно и в следващите думи придобива все по-голяма увереност.)
към текста >>

(Той отново изпада в размисъл; пред него като мисловна форма се явява една група, състояща се от Духа на Йохановата младост, Луцифер отляво на този дух, а Душата на Теодора отдясно.)
(Той отново изпада в размисъл; пред него като мисловна форма се явява една група, състояща се от Духа на Йохановата младост, Луцифер отляво на този дух, а Душата на Теодора отдясно.)
към текста >>

ЛУЦИФЕР
ЛУЦИФЕР
към текста >>

със правото на Луцифер, което
със правото на Луцифер, което
към текста >>

(При думата „Луцифер“ Духът на младостта на Йохан потръпва.)
(При думата „Луцифер“ Духът на младостта на Йохан потръпва.)
към текста >>

правата Луцифер да си запази.
правата Луцифер да си запази.
към текста >>

от Луцифер ще можеш да опазиш
от Луцифер ще можеш да опазиш
към текста >>

ЛУЦИФЕР
ЛУЦИФЕР
към текста >>

ЛУЦИФЕР
ЛУЦИФЕР
към текста >>

от Луцифер свободно да се чувства.
от Луцифер свободно да се чувства.
към текста >>

(Луцифер, Теодора и Духът на младостта на Йохан изчезват.
(Луцифер, Теодора и Духът на младостта на Йохан изчезват. Събуждайки се от своето размишление, Йохан вижда при него да идва „Другата Филия“.)
към текста >>

на мене с Луцифер и Теодора?
на мене с Луцифер и Теодора?
към текста >>

27. Пета картина GA_14 Четири мистерийни драми

Отляво е издигнат Луцифер, на преден план Душата на Феликс Балде; Душите на Щрадер и Капезий, Бенедикт, Мария, Фелиция Балде, Пазачът на прага.
Изглед от изпълнени със смисъл цветни потоци; нагоре червеникави, преливащи в огнено червено, надолу сини, преминаващи в тъмносиньо и виолетово. Долу символично действаща земна сфера. Образите, които се явяват, сякаш образуват едно цяло с цветната картина. Отдясно групата на гномите от Втора картина, пред тях е Хиларий, съвсем отпред – Душевните сили. Зад Хиларий, малко издигнат, се намира Ариман. Отляво е издигнат Луцифер, на преден план Душата на Феликс Балде; Душите на Щрадер и Капезий, Бенедикт, Мария, Фелиция Балде, Пазачът на прага.
към текста >>

ЛУЦИФЕР (Долна дреха, излъчваща синкавозелен цвят, светло лъчезаряща червеникава горна дреха с формата на мантия, която завършва с криловидни образувания; нагоре не аура, а подобно на митра тъмночервеникаво покривало за глава с крила; на дясното крило синьо, подобно на меч образувание; жълто, подобно на планета кръгло образувание, сякаш носено от лявото крило.
ЛУЦИФЕР (Долна дреха, излъчваща синкавозелен цвят, светло лъчезаряща червеникава горна дреха с формата на мантия, която завършва с криловидни образувания; нагоре не аура, а подобно на митра тъмночервеникаво покривало за глава с крила; на дясното крило синьо, подобно на меч образувание; жълто, подобно на планета кръгло образувание, сякаш носено от лявото крило. Той стои малко назад и отляво, по-високо от душата на Феликс Балде.)
към текста >>

ДРУГАТА ФИЛИЯ (като копие на Луцифер, но липсва лъчезарящото свойство на долната и горната дреха.
ДРУГАТА ФИЛИЯ (като копие на Луцифер, но липсва лъчезарящото свойство на долната и горната дреха. Вместо меч нещо като кама и вместо планета – червено кълбо, подобно на плод)
към текста >>

ЛУЦИФЕР
ЛУЦИФЕР
към текста >>

Души, които Луцифер извика,
Души, които Луцифер извика,
към текста >>

на Луцифер до другите души,
на Луцифер до другите души,
към текста >>

28. Шеста картина GA_14 Четири мистерийни драми

Душата на Капезий, Душата на Романий, Душата на Феликс Балде; след това Душите на Торкваций и Беликозий; по-късно Душите на Бенедикт и Мария; Пазачът на прага; Луцифер с Душата на Йохан; накрая Духът на младостта на Йохан.
Духовната област в същия вид както в предишната картина. Осветлението е топло и нюансирано, но не много ярко. Отляво стоят силфите. Отпред – Филия, Астрид, Луна. Душата на Капезий, Душата на Романий, Душата на Феликс Балде; след това Душите на Торкваций и Беликозий; по-късно Душите на Бенедикт и Мария; Пазачът на прага; Луцифер с Душата на Йохан; накрая Духът на младостта на Йохан.
към текста >>

на Луцифер.
на Луцифер. И ще те съпровождам
към текста >>

(По време на последните изречения се явяват Луцифер и Душата на Томасий.)
(По време на последните изречения се явяват Луцифер и Душата на Томасий.)
към текста >>

(Душата на Феликс Балде, водена от Госпожа Балде, изчезва бавно; Теодора остава за кратко време неподвижна, вижда Душата на Йохан, след това изчезва също и тя, както и Душата на Йохан и самият Луцифер.)
(Душата на Феликс Балде, водена от Госпожа Балде, изчезва бавно; Теодора остава за кратко време неподвижна, вижда Душата на Йохан, след това изчезва също и тя, както и Душата на Йохан и самият Луцифер.)
към текста >>

(Явяват се отново Луцифер и Душата на Томасий.)
(Явяват се отново Луцифер и Душата на Томасий.)
към текста >>

на Луцифер... във другата душа
на Луцифер... във другата душа
към текста >>

ЛУЦИФЕР
ЛУЦИФЕР
към текста >>

на Луцифер от сферата на сили
на Луцифер от сферата на сили
към текста >>

доведена от Луцифер, откривам.
доведена от Луцифер, откривам.
към текста >>

ЛУЦИФЕР
ЛУЦИФЕР
към текста >>

29. Осма картина GA_14 Четири мистерийни драми

Съвсем отпред във формата на сфинкс са Луцифер и Ариман; Луцифер така, че в него е подчертан повече херувимът, Ариман така, че е подчертан повече телецът.
(Междинната завеса се вдига. Вижда се всичко приготвено за посвещението на Неофита, когото трябва да си представим като минало въплъщение на Мария; от едната страна на жертвения олтар стои Върховният мъдрец жертвоприносител, когото трябва да си представим като минало въплъщение на Бенедикт; от другата страна на олтара стои Пазителят на словата, минало въплъщение на Хиларий Готгетрой; пред олтара стои Пазителят на печата, минало въплъщение на Теодора, след това от едната страна на олтара е представителят на елемента земя, минало въплъщение на Романий; представителят на елемента въздух, минало въплъщение на Магнус Беликозий; съвсем близо до Върховния мъдрец жертвоприносител е Мъдрецът жертвоприносител, минало въплъщение на Капезий; от другата страна представителят на елемента огън, минало въплъщение на доктор Щрадер; представителят на елемента вода, минало въплъщение на Торкваций. Отпред са Филия, Астрид, Луна и другата Филия. Съвсем отпред във формата на сфинкс са Луцифер и Ариман; Луцифер така, че в него е подчертан повече херувимът, Ариман така, че е подчертан повече телецът. Четиримата други жреци стоят отпред. След като помещението на храма е станало видимо с Миста в него, един момент цари абсолютна тишина; след това Праговият пазач, минало въплъщение на Феликс Балде, и Мистът, минало въплъщение на Госпожа Балде, въвеждат Неофита през вратата отляво. Те го отвеждат във вътрешния кръг близо до олтара. Двамата, които го въвеждат, остават близо до него.)
към текста >>

(Сфинксовете започват да говорят един след друг, като Ариман и Луцифер; досега те са били неподвижни като статуи, техните думи се чуват само от Мъдреца жертвоприносител, от Върховния мъдрец жертвоприносител и от Неофита; другите остават възбудени от случилото се преди това.)
(Сфинксовете започват да говорят един след друг, като Ариман и Луцифер; досега те са били неподвижни като статуи, техните думи се чуват само от Мъдреца жертвоприносител, от Върховния мъдрец жертвоприносител и от Неофита; другите остават възбудени от случилото се преди това.)
към текста >>

ЛУЦИФЕР КАТО СФИНКС
ЛУЦИФЕР КАТО СФИНКС
към текста >>

30. Десета картина GA_14 Четири мистерийни драми

По-късно се явяват „Другата Филия“, Мария, Духът на младостта на Йохан, Луцифер, Бенедикт.
Същата стая както в Девета картина. Първо Йохан сам, медитирайки. По-късно се явяват „Другата Филия“, Мария, Духът на младостта на Йохан, Луцифер, Бенедикт.
към текста >>

(Докато Мария казва последните думи, се явява Луцифер.)
(Докато Мария казва последните думи, се явява Луцифер.)
към текста >>

ЛУЦИФЕР
ЛУЦИФЕР
към текста >>

ЛУЦИФЕР
ЛУЦИФЕР
към текста >>

31. Дванадесета картина GA_14 Четири мистерийни драми

бе Луцифер от всичко, съумяха
бе Луцифер от всичко, съумяха
към текста >>

на Луцифер добре да служи вече;
на Луцифер добре да служи вече;
към текста >>

32. Рудолф Щайнер – живот и творчество GA_14 Четири мистерийни драми

Основава и издава списание „Луцифер“, по-късно „Луцифер-Гнозис“ (Статии в Събр.
1903 г. Основава и издава списание „Луцифер“, по-късно „Луцифер-Гнозис“ (Статии в Събр. съч. 34).
към текста >>

33. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ GA_15 Духовното ръководство на човека и човечеството

Човешкото същество поличава сегашната си форма благо дарение на това, че върху него са действували силите, които ние наричаме луциферични и ариманични.
Отговорът на първата половина от въпроса може да бъде много лесен: Ако тези по-висши сили биха действували и по-нататък по същия начин, човекът щеше да си остане завинаги дете; той не би могъл да стигне до Азовото съзнание. Това, което по-рано е действувало отвън, трябва да се пренесе в неговата собствена душевна същност. Но има и по-съществена причина, която може да хвърли още по-голяма светлина върху тайните на човешкия живот, в сравнение с току-що казаното и тя е следната. От Духовната Наука знаем, че човешкото тяло, такова каквото е то в съвременния стадий на развитие, трябва да се разглежда като резултат от други състояния, като нещо, което непрекъснато е усъвършенствувало своята сегашна форма. Който е запознат с Духовната Наука знае, че еволюцията на човека се извършва поради въздействията на различни сили върху цялото човешко същество: Едни сили действуват върху физическото тяло, други върху етерното тяло, трети върху астралното тяло. Човешкото същество поличава сегашната си форма благо дарение на това, че върху него са действували силите, които ние наричаме луциферични и ариманични. Чрез тези сили човешкото същество е станало в известно отношение по-лошо, отколкото би трябвало да бъде, ако върху него биха действували само силите, идващи от космическите духовни предводители, които се стремят единствено към правилното развитие на човека. Причините за нашите страдания, болести, както и за смъртта трябва да се търсят извън Съществата, които се опитват да ръководят развитието ни в правилната посока, а именно в луциферическите и ариманически Същества, намесващи се често в това праволинейно развитие. През първите детски години луциферическите и ариманически сили имат съвсем слабо влияние върху човешкото същество. Те се проявяват, когато започне съзнателният живот на човека. Ако би съхранил по-дълго детския период, а с него и по-добрата част на своето същество, тогава човек не би издържал пред нейното действие, защото противодействуващите луциферически и ариманически сили ще отслабят цялото му същество.
към текста >>

Причините за нашите страдания, болести, както и за смъртта трябва да се търсят извън Съществата, които се опитват да ръководят развитието ни в правилната посока, а именно в луциферическите и ариманически Същества, намесващи се често в това праволинейно развитие.
Но има и по-съществена причина, която може да хвърли още по-голяма светлина върху тайните на човешкия живот, в сравнение с току-що казаното и тя е следната. От Духовната Наука знаем, че човешкото тяло, такова каквото е то в съвременния стадий на развитие, трябва да се разглежда като резултат от други състояния, като нещо, което непрекъснато е усъвършенствувало своята сегашна форма. Който е запознат с Духовната Наука знае, че еволюцията на човека се извършва поради въздействията на различни сили върху цялото човешко същество: Едни сили действуват върху физическото тяло, други върху етерното тяло, трети върху астралното тяло. Човешкото същество поличава сегашната си форма благо дарение на това, че върху него са действували силите, които ние наричаме луциферични и ариманични. Чрез тези сили човешкото същество е станало в известно отношение по-лошо, отколкото би трябвало да бъде, ако върху него биха действували само силите, идващи от космическите духовни предводители, които се стремят единствено към правилното развитие на човека. Причините за нашите страдания, болести, както и за смъртта трябва да се търсят извън Съществата, които се опитват да ръководят развитието ни в правилната посока, а именно в луциферическите и ариманически Същества, намесващи се често в това праволинейно развитие. През първите детски години луциферическите и ариманически сили имат съвсем слабо влияние върху човешкото същество. Те се проявяват, когато започне съзнателният живот на човека. Ако би съхранил по-дълго детския период, а с него и по-добрата част на своето същество, тогава човек не би издържал пред нейното действие, защото противодействуващите луциферически и ариманически сили ще отслабят цялото му същество. Във физическия свят човек има такава организация, че може да понесе непосредствените сили от духовния свят, които действуват в него през първите детски години само докато е детински мек и пластичен. Той би се разпаднал, ако силите, чрез които възникват ориентацията му в пространството, формирането на ларинкса и на мозъка продължават да действуват в него по същия директен начин и в по-късните години.
към текста >>

През първите детски години луциферическите и ариманически сили имат съвсем слабо влияние върху човешкото същество.
От Духовната Наука знаем, че човешкото тяло, такова каквото е то в съвременния стадий на развитие, трябва да се разглежда като резултат от други състояния, като нещо, което непрекъснато е усъвършенствувало своята сегашна форма. Който е запознат с Духовната Наука знае, че еволюцията на човека се извършва поради въздействията на различни сили върху цялото човешко същество: Едни сили действуват върху физическото тяло, други върху етерното тяло, трети върху астралното тяло. Човешкото същество поличава сегашната си форма благо дарение на това, че върху него са действували силите, които ние наричаме луциферични и ариманични. Чрез тези сили човешкото същество е станало в известно отношение по-лошо, отколкото би трябвало да бъде, ако върху него биха действували само силите, идващи от космическите духовни предводители, които се стремят единствено към правилното развитие на човека. Причините за нашите страдания, болести, както и за смъртта трябва да се търсят извън Съществата, които се опитват да ръководят развитието ни в правилната посока, а именно в луциферическите и ариманически Същества, намесващи се често в това праволинейно развитие. През първите детски години луциферическите и ариманически сили имат съвсем слабо влияние върху човешкото същество. Те се проявяват, когато започне съзнателният живот на човека. Ако би съхранил по-дълго детския период, а с него и по-добрата част на своето същество, тогава човек не би издържал пред нейното действие, защото противодействуващите луциферически и ариманически сили ще отслабят цялото му същество. Във физическия свят човек има такава организация, че може да понесе непосредствените сили от духовния свят, които действуват в него през първите детски години само докато е детински мек и пластичен. Той би се разпаднал, ако силите, чрез които възникват ориентацията му в пространството, формирането на ларинкса и на мозъка продължават да действуват в него по същия директен начин и в по-късните години. Тези сили са толкова мощни, че нашият организъм би се разрушил, ако те биха продължили да действуват и по-късно; толкова свещени са те, че нашият организъм би загинал под техните въздействия.
към текста >>

Ако би съхранил по-дълго детския период, а с него и по-добрата част на своето същество, тогава човек не би издържал пред нейното действие, защото противодействуващите луциферически и ариманически сили ще отслабят цялото му същество.
Човешкото същество поличава сегашната си форма благо дарение на това, че върху него са действували силите, които ние наричаме луциферични и ариманични. Чрез тези сили човешкото същество е станало в известно отношение по-лошо, отколкото би трябвало да бъде, ако върху него биха действували само силите, идващи от космическите духовни предводители, които се стремят единствено към правилното развитие на човека. Причините за нашите страдания, болести, както и за смъртта трябва да се търсят извън Съществата, които се опитват да ръководят развитието ни в правилната посока, а именно в луциферическите и ариманически Същества, намесващи се често в това праволинейно развитие. През първите детски години луциферическите и ариманически сили имат съвсем слабо влияние върху човешкото същество. Те се проявяват, когато започне съзнателният живот на човека. Ако би съхранил по-дълго детския период, а с него и по-добрата част на своето същество, тогава човек не би издържал пред нейното действие, защото противодействуващите луциферически и ариманически сили ще отслабят цялото му същество. Във физическия свят човек има такава организация, че може да понесе непосредствените сили от духовния свят, които действуват в него през първите детски години само докато е детински мек и пластичен. Той би се разпаднал, ако силите, чрез които възникват ориентацията му в пространството, формирането на ларинкса и на мозъка продължават да действуват в него по същия директен начин и в по-късните години. Тези сили са толкова мощни, че нашият организъм би се разрушил, ако те биха продължили да действуват и по-късно; толкова свещени са те, че нашият организъм би загинал под техните въздействия. Ето защо по-нататък трябва да се опираме само на силите, чрез които влизаме в съзнателна връзка със свръхсетивния свят.
към текста >>

34. ВТОРА ЛЕКЦИЯ GA_15 Духовното ръководство на човека и човечеството

Но имаше и други Същества, които на Старата Луна не бяха завършили своето човешко развитие, какъвто е случаят и с висшите категории на луциферическите Същества.
Освен онези праотци на човеците истинските свръхчовеци които приключиха човешкото си развитие на Старата Луна и станаха Ангели, има и други Същества, Които на Луната не успяха да завършат своето развитие. Съществата, които източната мистика нарича „дхианични", а християнският езотеризъм "Ангели", приключват еволюцията си на Старата Луна и когато човекът започва своето развитие на Земята, те стоят вече с една степен над него. Но имаше и други Същества, които на Старата Луна не бяха завършили своето човешко развитие, какъвто е случаят и с висшите категории на луциферическите Същества. Когато започва Земното състояние на нашата планета, в смисъла на казаното по-горе, човекът не е бил единственото същество на Земята; той приемал също и вдъхновението, инспирацията на други божествено- духовни Същества, защото иначе – подобно на детето не би могъл да напредва в своето развитие. Така че освен човекът-дете, косвено са присъствували на Земята и такива Същества, които са приключили своето развитие на Старата Луна. Между тях и човеците имаше и такива Същества, които не бяха завършили развитието си на Луната и стояха по-високо от човека, защото още през периода на Старата Луна те биха могли да станат Ангели, дхианически Същества. Обаче там те не стигнаха до пълна зрялост, изостанаха спрямо Ангелите, но все пак превъзхождаха човека и всичко що се отнася до неговите способности и качества. Това по принцип са онези Същества, които всред луциферическите Духове заемат най-ниската степен.
към текста >>

Това по принцип са онези Същества, които всред луциферическите Духове заемат най-ниската степен.
Но имаше и други Същества, които на Старата Луна не бяха завършили своето човешко развитие, какъвто е случаят и с висшите категории на луциферическите Същества. Когато започва Земното състояние на нашата планета, в смисъла на казаното по-горе, човекът не е бил единственото същество на Земята; той приемал също и вдъхновението, инспирацията на други божествено- духовни Същества, защото иначе – подобно на детето не би могъл да напредва в своето развитие. Така че освен човекът-дете, косвено са присъствували на Земята и такива Същества, които са приключили своето развитие на Старата Луна. Между тях и човеците имаше и такива Същества, които не бяха завършили развитието си на Луната и стояха по-високо от човека, защото още през периода на Старата Луна те биха могли да станат Ангели, дхианически Същества. Обаче там те не стигнаха до пълна зрялост, изостанаха спрямо Ангелите, но все пак превъзхождаха човека и всичко що се отнася до неговите способности и качества. Това по принцип са онези Същества, които всред луциферическите Духове заемат най-ниската степен. Тъкмо с тези Същества, намиращи се между човека и Ангелите, започва царството на луциферическите Същества.
към текста >>

Тъкмо с тези Същества, намиращи се между човека и Ангелите, започва царството на луциферическите Същества.
Когато започва Земното състояние на нашата планета, в смисъла на казаното по-горе, човекът не е бил единственото същество на Земята; той приемал също и вдъхновението, инспирацията на други божествено- духовни Същества, защото иначе – подобно на детето не би могъл да напредва в своето развитие. Така че освен човекът-дете, косвено са присъствували на Земята и такива Същества, които са приключили своето развитие на Старата Луна. Между тях и човеците имаше и такива Същества, които не бяха завършили развитието си на Луната и стояха по-високо от човека, защото още през периода на Старата Луна те биха могли да станат Ангели, дхианически Същества. Обаче там те не стигнаха до пълна зрялост, изостанаха спрямо Ангелите, но все пак превъзхождаха човека и всичко що се отнася до неговите способности и качества. Това по принцип са онези Същества, които всред луциферическите Духове заемат най-ниската степен. Тъкмо с тези Същества, намиращи се между човека и Ангелите, започва царството на луциферическите Същества.
към текста >>

Бихме могли да зададем въпроса: „Защо божествените Духове, регентите на Доброто, са допуснали тези Същества да изостанат и чрез тях в човечеството да проникне луциферическият принцип?
Спрямо тях човек много лесно може да изпадне в заблуждение. Бихме могли да зададем въпроса: „Защо божествените Духове, регентите на Доброто, са допуснали тези Същества да изостанат и чрез тях в човечеството да проникне луциферическият принцип? " Би могло да се възрази още, че добрите Богове нарочват всичко на този свят към доброто. Друго недоразумение, което би могло да възникне, се изразява в мнението, че тези Същества са „зли" Същества. И в двата случая имаме работа с недоразумения. Защото те съвсем не са „зли", въпреки че произхода на злото в развитието на човечеството трябва да се търси в тях. Те стоят, както казахме, между човека и свръхчовеците.
към текста >>

С други думи, през тези древни епохи между човеците се намирали и такива същества, които принадлежали към най-низшата категория луциферически индивидуалности.
В известен смисъл те надвишават по съвършенство човека. По отношение на всички способности, които хората тепърва трябва да развият и придобият, те са стигнали вече до една висока степен и се различават от описаните по-горе предци на човека по това, че поради недовършената си човешка еволюция на Старата Луна те все "още са способни да се инкарнират в човешки тела, докато хората напредваха в своето развитие на Земята. Докато истинските дхианически или Ангелски Същества, великите вдъхновители на човека, на които се позоваваха египтяните, не можеха да се явят в човешки тела, а показваха своите откровения чрез човеците, то Съществата, които са между човека и Ангелите бяха способни още през далечното минало да се въплъщават в човешки тела. Ето защо в Лемурийската и Атлантската епоха по Земята са ходили не само обикновени човешки същества, които по пътя на своите реинкарнации трябваше да стигнат до това, което отговаря на идеала на човечеството, но между хората от тези епохи имало и такива, които само външно наподобявали човека. Те имали човешко тяло, защото външната форма на един човек от плът зависи от земните условия. С други думи, през тези древни епохи между човеците се намирали и такива същества, които принадлежали към най-низшата категория луциферически индивидуалности. Освен Ангелските Същества, които действуват върху човешката култура чрез човеците, на различни места са се инкарнирали такива луциферически Същества, които основават различните човешки култури. И когато в митовете и легендите на древните народи се описва, че тук или там е живял един или друг велик Учител, който е основал дадена култура, за такава индивидуалност не може да се твърди: тук имаме въплъщение на едно луциферическо Същество, което носи в себе си нещо зло; всъщност чрез тези Същества в човешката култура били внасяни изключително благотворни импулси. От Духовната Наука знаем, че в древните епохи, а именно през Атлантската епоха е съществувал един вид човешки праезик, един вид говор, който бил еднакъв по цялата Земя, защото през онези времена говорът бил нещо, което идва от вътрешността на душата в много по-голяма степен, отколкото днес. Това може да се види от следното. През Атлантската епоха хората чувствували всички външни впечатления така, че душата, която би искала да изрази тези впечатления чрез един звук, усещала вътрешния подтик към образуване на съгласни.
към текста >>

Освен Ангелските Същества, които действуват върху човешката култура чрез човеците, на различни места са се инкарнирали такива луциферически Същества, които основават различните човешки култури.
По отношение на всички способности, които хората тепърва трябва да развият и придобият, те са стигнали вече до една висока степен и се различават от описаните по-горе предци на човека по това, че поради недовършената си човешка еволюция на Старата Луна те все "още са способни да се инкарнират в човешки тела, докато хората напредваха в своето развитие на Земята. Докато истинските дхианически или Ангелски Същества, великите вдъхновители на човека, на които се позоваваха египтяните, не можеха да се явят в човешки тела, а показваха своите откровения чрез човеците, то Съществата, които са между човека и Ангелите бяха способни още през далечното минало да се въплъщават в човешки тела. Ето защо в Лемурийската и Атлантската епоха по Земята са ходили не само обикновени човешки същества, които по пътя на своите реинкарнации трябваше да стигнат до това, което отговаря на идеала на човечеството, но между хората от тези епохи имало и такива, които само външно наподобявали човека. Те имали човешко тяло, защото външната форма на един човек от плът зависи от земните условия. С други думи, през тези древни епохи между човеците се намирали и такива същества, които принадлежали към най-низшата категория луциферически индивидуалности. Освен Ангелските Същества, които действуват върху човешката култура чрез човеците, на различни места са се инкарнирали такива луциферически Същества, които основават различните човешки култури. И когато в митовете и легендите на древните народи се описва, че тук или там е живял един или друг велик Учител, който е основал дадена култура, за такава индивидуалност не може да се твърди: тук имаме въплъщение на едно луциферическо Същество, което носи в себе си нещо зло; всъщност чрез тези Същества в човешката култура били внасяни изключително благотворни импулси. От Духовната Наука знаем, че в древните епохи, а именно през Атлантската епоха е съществувал един вид човешки праезик, един вид говор, който бил еднакъв по цялата Земя, защото през онези времена говорът бил нещо, което идва от вътрешността на душата в много по-голяма степен, отколкото днес. Това може да се види от следното. През Атлантската епоха хората чувствували всички външни впечатления така, че душата, която би искала да изрази тези впечатления чрез един звук, усещала вътрешния подтик към образуване на съгласни. Следователно това, което съществувало в пространството е давало подтика да бъде подражавано чрез съгласните звуци.
към текста >>

И когато в митовете и легендите на древните народи се описва, че тук или там е живял един или друг велик Учител, който е основал дадена култура, за такава индивидуалност не може да се твърди: тук имаме въплъщение на едно луциферическо Същество, което носи в себе си нещо зло; всъщност чрез тези Същества в човешката култура били внасяни изключително благотворни импулси.
Докато истинските дхианически или Ангелски Същества, великите вдъхновители на човека, на които се позоваваха египтяните, не можеха да се явят в човешки тела, а показваха своите откровения чрез човеците, то Съществата, които са между човека и Ангелите бяха способни още през далечното минало да се въплъщават в човешки тела. Ето защо в Лемурийската и Атлантската епоха по Земята са ходили не само обикновени човешки същества, които по пътя на своите реинкарнации трябваше да стигнат до това, което отговаря на идеала на човечеството, но между хората от тези епохи имало и такива, които само външно наподобявали човека. Те имали човешко тяло, защото външната форма на един човек от плът зависи от земните условия. С други думи, през тези древни епохи между човеците се намирали и такива същества, които принадлежали към най-низшата категория луциферически индивидуалности. Освен Ангелските Същества, които действуват върху човешката култура чрез човеците, на различни места са се инкарнирали такива луциферически Същества, които основават различните човешки култури. И когато в митовете и легендите на древните народи се описва, че тук или там е живял един или друг велик Учител, който е основал дадена култура, за такава индивидуалност не може да се твърди: тук имаме въплъщение на едно луциферическо Същество, което носи в себе си нещо зло; всъщност чрез тези Същества в човешката култура били внасяни изключително благотворни импулси. От Духовната Наука знаем, че в древните епохи, а именно през Атлантската епоха е съществувал един вид човешки праезик, един вид говор, който бил еднакъв по цялата Земя, защото през онези времена говорът бил нещо, което идва от вътрешността на душата в много по-голяма степен, отколкото днес. Това може да се види от следното. През Атлантската епоха хората чувствували всички външни впечатления така, че душата, която би искала да изрази тези впечатления чрез един звук, усещала вътрешния подтик към образуване на съгласни. Следователно това, което съществувало в пространството е давало подтика да бъде подражавано чрез съгласните звуци. Шумът на вятъра, шумът на вълните, подслоняването в един дом, всичко това човек усещал и изразявал с помощта на съгласните.
към текста >>

Фактът, че в различните области на Земята се формират различни езици, се дължи на действието от страна на такива Учители, в които е било инкарнирано едно луциферическо Същество.
В човешката душа говорът се пробужда чрез вдъхновението или инспирацията на свръхчовешките Същества, на истинските предци на човека, които са завършили своето развитие на Луната. Но ако съществуваше само това развитие, тогава целият човешки род в общи линии би останал като в една огромна общност; по цялата Земя щеше да се говори и мисли по един и същ начин. Индивидуалността и своеобразието, а наред с тях и човешката свобода изобщо не биха могли да възникнат. За да се превърне човек в една индивидуалност, всред човечеството трябваше да настъпят разцепления. Фактът, че в различните области на Земята се формират различни езици, се дължи на действието от страна на такива Учители, в които е било инкарнирано едно луциферическо Същество. Според обстоятелството, дали в този, или онзи народ е било инкарнирано едно или друго изостанало Ангелско Същество, то е можело да научи хората на един или друг език. Следователно, способността на всички народи да говорят на определен език произхожда от съществуването на такива велики просветители, които всъщност са били изостанали Ангелски Същества, стоящи все пак далеч по-високо от непосредствено заобикалящите ги човеци. Например в съществата, описани като първоначалните герои на гръцките или други народи, действуващи под човешка форма, са били инкарнирани изостанали Ангелски Същества. Ето защо те не трябва да бъдат окачествявани като „зли" Същества. Напротив, те донесоха на човеците това, което им дава възможността да станат свободни навсякъде по Земята, както и диференциацията всред тях, без която те щяха да образуват една обща и безлична маса по цялата Земя.
към текста >>

Тези сили принадлежат към най-низката степен на луциферическите Същества.
В нашата съвременна наука живеят силите на египетско-халдейския свят, които тогава са били прогресивни, но днес са вече ретроградни; и ако искаме правилно да оценим характера на съвременната епоха, ние трябва да познаваме тези сили. А те ще имат тежки последици за съвременния човек, ако той не познава тяхната същност. Напротив, ако има съзнание за тяхното действие и изгради правилно отношение към тях, човек може да ги насочи към постигането на добри цели. Тези сили трябва да намерят своето правилно приложение, иначе не бихме имали великите постижения в техниката, индустрията и т. н. на днешната епоха. Тези сили принадлежат към най-низката степен на луциферическите Същества. Ако човек не ги разпознае съвсем точно, той започва да смята материалистичните импулси на нашето време за единствено възможни и не вижда другите сили, които ни издигат към духовния свят. От тази гледна точка днес трябва ясно да разграничаваме две духовни течения.
към текста >>

35. СЪДЪРЖАНИЕ GA_17 Прагът на духовния свят

За астралното тяло и за същността на луциферическите Същества.
За астралното тяло и за същността на луциферическите Същества. За същността на етерното тяло
към текста >>

36. 05. ПРИКАЗКАТА ЗА ЗЕЛЕНАТА ЗМИЯ И КРАСИВАТА ЛИЛИЯ В СВЕТЛИНАТА НА РУДОЛФ ЩАЙНЕРОВОТО ДУХОВНО ИЗСЛЕДВАНЕ GA_22 Тайното откровение на Гьоте

И това става ясно особено през лятото на 1909, непосредствено преди да бъде представена за втори път драмата „Децата на Луцифер" от Едуард Шуре.
И това става ясно особено през лятото на 1909, непосредствено преди да бъде представена за втори път драмата „Децата на Луцифер" от Едуард Шуре. Мария фон Сиверс пише до София Щинде, че Рудолф Щайнер е посочил и заглавието на първата от неговите 4. Мистерийни драми: „Портата на посвещението".
към текста >>

37. 00. Съдържание GA_26 Мистерията на Михаил

Как Михаел подготвя свръхсетивно своята мисия чрез побеждаването на Луцифер
Как Михаел подготвя свръхсетивно своята мисия чрез побеждаването на Луцифер
към текста >>

38. 24. VІІ. Изживяването на Михаел-Христос от човека GA_26 Мистерията на Михаил

Ако подобно нещо се случи, тогава това илюзорно схващане на света би отнесло душата на човека от подходяща за нея действителност в една друга действителност, а именно в тази на Луцифер.
Ако това не би било така: ако Михаел би действувал така, че да пренесе своите дела в света, които днес човек трябва да познава и изживява като физически свят, тогава човекът би изпитвал днес от света това, което в действителност не се намира в него, а е било някога в него. Ако подобно нещо се случи, тогава това илюзорно схващане на света би отнесло душата на човека от подходяща за нея действителност в една друга действителност, а именно в тази на Луцифер.
към текста >>

Начинът, по който Михаел поставя в действие миналото в настоящия човешки живот, е този, който отговаря на истинския духовен напредък на света, който не съдържа нищо луциферическо.
Начинът, по който Михаел поставя в действие миналото в настоящия човешки живот, е този, който отговаря на истинския духовен напредък на света, който не съдържа нищо луциферическо. Важно е схващането на човешката душа да живее една правилна представа за това, как в мисията на Михаел е избягнато всяко влияние на Луцифера.
към текста >>

Важно е схващането на човешката душа да живее една правилна представа за това, как в мисията на Михаел е избягнато всяко влияние на Луцифера.
Начинът, по който Михаел поставя в действие миналото в настоящия човешки живот, е този, който отговаря на истинския духовен напредък на света, който не съдържа нищо луциферическо. Важно е схващането на човешката душа да живее една правилна представа за това, как в мисията на Михаел е избягнато всяко влияние на Луцифера.
към текста >>

Така в бъдеще могат да стоят едно до друго изживяването на Михаела и изживяването на Христа; благодарение на това човекът ще намери своя правилен път на свободата между луциферическото заблуждение в илюзиите на мисленето и на живота и ариманическата съблазън на бъдещи форми на живот, които задоволяват неговото високомерие, но не могат да бъдат негови настоящи форми.
Така в бъдеще могат да стоят едно до друго изживяването на Михаела и изживяването на Христа; благодарение на това човекът ще намери своя правилен път на свободата между луциферическото заблуждение в илюзиите на мисленето и на живота и ариманическата съблазън на бъдещи форми на живот, които задоволяват неговото високомерие, но не могат да бъдат негови настоящи форми.
към текста >>

Да изпадне човек в луциферически илюзии, това значи той да не иска да бъде напълно човек, а да иска да остане на една предишна степен на развитието като божествен човек.
Да изпадне човек в луциферически илюзии, това значи той да не иска да бъде напълно човек, а да иска да остане на една предишна степен на развитието като божествен човек.
към текста >>

В бъдеще Михаил-Христос ще стои като насочваща дума в началото на пътя, по който човекът ще може да постигне по един космически правилен начин своята мирова цел движейки се между луциферическите и ариманическите същества.
В бъдеще Михаил-Христос ще стои като насочваща дума в началото на пътя, по който човекът ще може да постигне по един космически правилен начин своята мирова цел движейки се между луциферическите и ариманическите същества.
към текста >>

39. 25. Принципи 115-117 GA_26 Мистерията на Михаил

115. Човекът върви в своя път през Космоса така, ретроспективният поглед в света на миналото може да бъде опорочен чрез луциферически импулси, а мисълта насочена към бъдещето измамена чрез ариманическите съблазни.
115. Човекът върви в своя път през Космоса така, ретроспективният поглед в света на миналото може да бъде опорочен чрез луциферически импулси, а мисълта насочена към бъдещето измамена чрез ариманическите съблазни.
към текста >>

116. Човек намира правилното становище спрямо опороченията на Луцифер като проникне своя начин на мислене, чувствуване и постъпване в познанието и в живота със същността на Михаел и с мисията на Михаел.
116. Човек намира правилното становище спрямо опороченията на Луцифер като проникне своя начин на мислене, чувствуване и постъпване в познанието и в живота със същността на Михаел и с мисията на Михаел.
към текста >>

40. 26. VІІІ. Мисията на Михаела в епохата на свободата на човека GA_26 Мистерията на Михаил

Да иска човек да постоянствува в първичното битие, да иска да запази първоначалната, наивна царуваща в човека доброта на Боговете и да се страхува да използува напълно свободата, това води в този свят на настоящето време, в което всичко е заложено върху развитието на неговата свобода, това води, казвам, до Луцифер, който иска да знае този настоящ свят отречен.
Да иска човек да постоянствува в първичното битие, да иска да запази първоначалната, наивна царуваща в човека доброта на Боговете и да се страхува да използува напълно свободата, това води в този свят на настоящето време, в което всичко е заложено върху развитието на неговата свобода, това води, казвам, до Луцифер, който иска да знае този настоящ свят отречен.
към текста >>

41. 30. 1. Първо съзерцание: пред вратите на съзнателната душа. Как Михаел подготвя свръхсетивно своята мисия чрез побеждаването на Луцифер GA_26 Мистерията на Михаил

СВОЯТА ЗЕМНА МИСИЯ ЧРЕЗ ПОБЕЖДАВАНЕТО НА ЛУЦИФЕР
СВОЯТА ЗЕМНА МИСИЯ ЧРЕЗ ПОБЕЖДАВАНЕТО НА ЛУЦИФЕР
към текста >>

В това объркване, в това заблуждение духовнонаучното наблюдение вижда действието на луциферическата Сила.
Обаче в начина, по който се разказват нещата в епохата преди настъпването на епохата на Съзнателната душа, може да се забележи объркване. В това объркване, в това заблуждение духовнонаучното наблюдение вижда действието на луциферическата Сила.
към текста >>

В това колебливо равновесие на човешката душа действува луциферическата Сила.
В това колебливо равновесие на човешката душа действува луциферическата Сила. Тя би искала да възпрепятствува човека да се ориентира напълно във физическия свят. Тя би искала да го задържи с неговото съзнание в духовните области, които му подхождат в древни времена.
към текста >>

Луцифер би искал в съновидното имагинативно виждане на света от страна на човека да не допусне да се влее чисто мисловният живот, който е насочен към схващането на физическото съществуване.
Луцифер би искал в съновидното имагинативно виждане на света от страна на човека да не допусне да се влее чисто мисловният живот, който е насочен към схващането на физическото съществуване. Наистина той може да възпрепятствува по един неправилен начин човека да насочи своите зрителни способности към физическия свят. Но той не може да запази по един правилен начин изживяването на древните имагинации. Така той го кара да мисли в имагинации, без да може да го постави душевно напълно в света, в който имагинациите имат пълна стойност.
към текста >>

При настъпването на епохата на Съзнателната душа Луцифер царува така, че чрез него човекът е поставен по неотговарящ за него начин в онази свръхсетивна област, която непосредствено граничи с физическия свят.
При настъпването на епохата на Съзнателната душа Луцифер царува така, че чрез него човекът е поставен по неотговарящ за него начин в онази свръхсетивна област, която непосредствено граничи с физическия свят.
към текста >>

Ако насочим към всичко това духовния поглед, ние виждаме, как настъпването на епохата на Съзнателната душа означава едно израстване на една фаза на развитието, в която луциферическите сили биха победили над човечеството, ако чрез Съзнателната душа с нейната сила на интелектуалност в човешкото същество не би бил внесен един нов импулс на развитието.
Ако насочим към всичко това духовния поглед, ние виждаме, как настъпването на епохата на Съзнателната душа означава едно израстване на една фаза на развитието, в която луциферическите сили биха победили над човечеството, ако чрез Съзнателната душа с нейната сила на интелектуалност в човешкото същество не би бил внесен един нов импулс на развитието. Ориентирането към духовния свят, което иска да вкара хората в заблуждение, е възпрепятствувано чрез Съзнателната душа; погледът на хората е отвлечен във физическия свят. Всичко, което става в тази насока, отвлича човечеството от заблуждаващата ги луциферическа Сила.
към текста >>

Всичко, което става в тази насока, отвлича човечеството от заблуждаващата ги луциферическа Сила.
Ако насочим към всичко това духовния поглед, ние виждаме, как настъпването на епохата на Съзнателната душа означава едно израстване на една фаза на развитието, в която луциферическите сили биха победили над човечеството, ако чрез Съзнателната душа с нейната сила на интелектуалност в човешкото същество не би бил внесен един нов импулс на развитието. Ориентирането към духовния свят, което иска да вкара хората в заблуждение, е възпрепятствувано чрез Съзнателната душа; погледът на хората е отвлечен във физическия свят. Всичко, което става в тази насока, отвлича човечеството от заблуждаващата ги луциферическа Сила.
към текста >>

Той дава на човечеството импулси, които запазват предишното отношение към божествено-духовния свят, без това запазване да приеме един луциферически характер.
Тук вече за човечеството действува Михаел от духовния свят. От свръхсетивния свят той подготвя своето по-късно дело. Той дава на човечеството импулси, които запазват предишното отношение към божествено-духовния свят, без това запазване да приеме един луциферически характер.
към текста >>

Така в своето действие Михаел стои между образа на света на Луцифер и между ариманическия Миров ум /мирова интелигентност/.
Така в своето действие Михаел стои между образа на света на Луцифер и между ариманическия Миров ум /мирова интелигентност/. При Михаела образът на света се превръща в едно пълно с мъдрост откровение на света, което разкрива мировия разум /мировата интелигентност/ като божествено мирово действие. В това мирово действие живее грижата на Христа за човечеството, което по този начин може да се разкрие на човешките сърца от Михаеловото мирово откровение.
към текста >>

42. 31. Принципи 124-126 GA_26 Мистерията на Михаил

124. Изгряването на епохата на Съзнателната душа /15-то столетие/ се предхожда в залеза на епохата на Разсъдъчната или Чувствуващата душа от едно повишено действие на Луцифер, което продължава известно време в новата епоха.
124. Изгряването на епохата на Съзнателната душа /15-то столетие/ се предхожда в залеза на епохата на Разсъдъчната или Чувствуващата душа от едно повишено действие на Луцифер, което продължава известно време в новата епоха.
към текста >>

125. Това луциферическо действие би искало да запази по един незаконен начин, по един неподходящ вече начин стари форми на мисленето в образи по отношение на света и да възпрепятствува човека да разбере физическото съществуване на света чрез интелектуалността и да се вживее в него.
125. Това луциферическо действие би искало да запази по един незаконен начин, по един неподходящ вече начин стари форми на мисленето в образи по отношение на света и да възпрепятствува човека да разбере физическото съществуване на света чрез интелектуалността и да се вживее в него.
към текста >>

126. Михаел се свързва в действието на човечеството, за да може самостоятелната интелектуалност да остане при вроденото и Божествено-духовно естество, но не по луциферически, а по един правилен, подходящ начин.
126. Михаел се свързва в действието на човечеството, за да може самостоятелната интелектуалност да остане при вроденото и Божествено-духовно естество, но не по луциферически, а по един правилен, подходящ начин.
към текста >>

43. 32. 2. Второ съзерцание: Как силите на Михаел действуват в първото развитие на съзнателната душа GA_26 Мистерията на Михаил

Последствието от това би било, че човекът би могъл да стане плячка на луциферическите и ариманическите същества и би бил лишен от неговото собствено развитие.
Тук имаме работа с една такава епоха, в която духовните Същества, които искат да развият човека според заложбите, които бяха вложени в него още от самото начало от по-висшите божествено-духовни Същества, срещат своите противници. Тези противници искат да насочат човека по други пътища, различни от тези, които му бяха предназначени от самото начало. В такъв случай той не би могъл да използува вложените отначало в него сили за своето по-нататъшно развитие. Неговото космическо детство си останало безплодно за него. То би се превърнало в една изсъхваща част на неговото същество. Последствието от това би било, че човекът би могъл да стане плячка на луциферическите и ариманическите същества и би бил лишен от неговото собствено развитие. Ако със своите стремежи тези врагове на човечеството биха постигнали не само да създават пречки, но биха го осъществили напълно, развитието на Съзнателната душа би било възпрепятствувано.
към текста >>

За луциферическия противник, който той срещна в тази епоха, ние говорихме в предидущото съзерцание.
За луциферическия противник, който той срещна в тази епоха, ние говорихме в предидущото съзерцание. Обаче този противник се показва по твърде особен начин и в това, как се развиват събитията, които последваха явяването на Орлеанската девица. В тези събития ние виждаме, че хората не могат да намерят вече ни какво отношение към намесата на духовния свят и историята на човечеството, което можеше да бъде разбрана от хората и приета в тяхната воля, когато още съществуваше имагинативното разбиране. Отношението към такава една намеса беше станало невъзможно, поради това, че Разсъдъчната или Чувствуваща душа беше престанала да действува; отношението, което отговаря на съзнателната душа, тогава не беше още намерено; то не е постигнато и днес.
към текста >>

Против тази среща действуват луциферическите и ариманическите Сили.
Против тази среща действуват луциферическите и ариманическите Сили. Луциферическите Сили искат да направят да се развие в човека само това, което му е било присъщо в неговото космическо детство: ариманическите сили, като техни противници и все пак сътрудничейки с тях, биха искали да развият само постигнатите в по-късни епохи сили и да оставят космическото детство да изсъхне.
към текста >>

Луциферическите Сили искат да направят да се развие в човека само това, което му е било присъщо в неговото космическо детство: ариманическите сили, като техни противници и все пак сътрудничейки с тях, биха искали да развият само постигнатите в по-късни епохи сили и да оставят космическото детство да изсъхне.
Против тази среща действуват луциферическите и ариманическите Сили. Луциферическите Сили искат да направят да се развие в човека само това, което му е било присъщо в неговото космическо детство: ариманическите сили, като техни противници и все пак сътрудничейки с тях, биха искали да развият само постигнатите в по-късни епохи сили и да оставят космическото детство да изсъхне.
към текста >>

44. 33. Принципи 127-130 GA_26 Мистерията на Михаил

128. В тази липса на връзка съществува до висока степен възможност за луциферическите същества да за държат човека при космическите детски сили и да го накарат да върви в неговото по-нататъшно развитие НЕ по пътищата на Божествено-духовните Същества, с които той беше свързан от самото начало, а по пъти щата на Луцифер.
128. В тази липса на връзка съществува до висока степен възможност за луциферическите същества да за държат човека при космическите детски сили и да го накарат да върви в неговото по-нататъшно развитие НЕ по пътищата на Божествено-духовните Същества, с които той беше свързан от самото начало, а по пъти щата на Луцифер.
към текста >>

45. 36. 4. Трето съзерцание: Страданието на Михаел над развитието на човечеството преди да навлезе в епохата на своята земна дейност GA_26 Мистерията на Михаил

Но ако това не би било обхванато от одухотворената сила на Съзнателната душа, накрая то би се изтръгнало от действието на Михаел и би попаднало под властта на Луцифер.
Михаел гледа сериозно и на това търсене на човека. Това, което е в неговия смисъл, то се влива и в човешкото духовно развитие; това е човекът, който някога беше съзерцавал истинската интелигентност, когато Михаел я управляваше от космоса. Но ако това не би било обхванато от одухотворената сила на Съзнателната душа, накрая то би се изтръгнало от действието на Михаел и би попаднало под властта на Луцифер. Че в колебанието на космическо-духовното равновесие Луцифер би могъл да вземе надмощие, тази е другата голяма загриженост в живота на Михаел.
към текста >>

Че в колебанието на космическо-духовното равновесие Луцифер би могъл да вземе надмощие, тази е другата голяма загриженост в живота на Михаел.
Михаел гледа сериозно и на това търсене на човека. Това, което е в неговия смисъл, то се влива и в човешкото духовно развитие; това е човекът, който някога беше съзерцавал истинската интелигентност, когато Михаел я управляваше от космоса. Но ако това не би било обхванато от одухотворената сила на Съзнателната душа, накрая то би се изтръгнало от действието на Михаел и би попаднало под властта на Луцифер. Че в колебанието на космическо-духовното равновесие Луцифер би могъл да вземе надмощие, тази е другата голяма загриженост в живота на Михаел.
към текста >>

Но Михаел не се радваше; отвъд и над човека той трябваше да води в своята собствена област борбата против Луцифер и Ариман.
В душата на човека живееше още само това, което идва от настоящата област, в която Михаел не навлиза. Човекът се радваше и се радва, че стои на "сигурна" почва. Той вярваше, че стои на тази "сигурна" почва, защото не търсеше в "природата" нищо като мисли, от които се страхуваше да не изпадне веднага в произвола на фантазията. Но Михаел не се радваше; отвъд и над човека той трябваше да води в своята собствена област борбата против Луцифер и Ариман. Това създаде голяма трагична трудност, защото Луцифер има толкова по-лесно достъп до човека, колкото повече Михаел, който съхранява и миналото, трябва да се въздържа от човека. И така между Михаела, от една страна, и Луцифера и Аримана, от друга страна, се разгърна една остра борба за човека в онази духовна област, която непосредствено граничи със Земята, докато в земната област самият човек действуваше със своята душа враждебно срещу това, което носеше спасение за неговото развитие.
към текста >>

Това създаде голяма трагична трудност, защото Луцифер има толкова по-лесно достъп до човека, колкото повече Михаел, който съхранява и миналото, трябва да се въздържа от човека.
В душата на човека живееше още само това, което идва от настоящата област, в която Михаел не навлиза. Човекът се радваше и се радва, че стои на "сигурна" почва. Той вярваше, че стои на тази "сигурна" почва, защото не търсеше в "природата" нищо като мисли, от които се страхуваше да не изпадне веднага в произвола на фантазията. Но Михаел не се радваше; отвъд и над човека той трябваше да води в своята собствена област борбата против Луцифер и Ариман. Това създаде голяма трагична трудност, защото Луцифер има толкова по-лесно достъп до човека, колкото повече Михаел, който съхранява и миналото, трябва да се въздържа от човека. И така между Михаела, от една страна, и Луцифера и Аримана, от друга страна, се разгърна една остра борба за човека в онази духовна област, която непосредствено граничи със Земята, докато в земната област самият човек действуваше със своята душа враждебно срещу това, което носеше спасение за неговото развитие.
към текста >>

И така между Михаела, от една страна, и Луцифера и Аримана, от друга страна, се разгърна една остра борба за човека в онази духовна област, която непосредствено граничи със Земята, докато в земната област самият човек действуваше със своята душа враждебно срещу това, което носеше спасение за неговото развитие.
В душата на човека живееше още само това, което идва от настоящата област, в която Михаел не навлиза. Човекът се радваше и се радва, че стои на "сигурна" почва. Той вярваше, че стои на тази "сигурна" почва, защото не търсеше в "природата" нищо като мисли, от които се страхуваше да не изпадне веднага в произвола на фантазията. Но Михаел не се радваше; отвъд и над човека той трябваше да води в своята собствена област борбата против Луцифер и Ариман. Това създаде голяма трагична трудност, защото Луцифер има толкова по-лесно достъп до човека, колкото повече Михаел, който съхранява и миналото, трябва да се въздържа от човека. И така между Михаела, от една страна, и Луцифера и Аримана, от друга страна, се разгърна една остра борба за човека в онази духовна област, която непосредствено граничи със Земята, докато в земната област самият човек действуваше със своята душа враждебно срещу това, което носеше спасение за неговото развитие.
към текста >>

46. 38. 5. Коледно съзерцание: Тайната на Логоса GA_26 Мистерията на Михаил

И понеже пред не го стои само откъснатото от своя произход произведение, в него имат достъп луциферическите и ариманическите същества.
Той трябваше да бъде посветен в положението, че в този земен свят пред него да сто и произведението на свързаните с него божествено-духовни Същества, но само тяхното произведение. И понеже пред не го стои само откъснатото от своя произход произведение, в него имат достъп луциферическите и ариманическите същества. С това човека се получава необходимостта да направи проникнатото от Луцифер и Ариман произведение местопребиваването на една част от неговия живот а именно на земния живот.
към текста >>

С това човека се получава необходимостта да направи проникнатото от Луцифер и Ариман произведение местопребиваването на една част от неговия живот а именно на земния живот.
Той трябваше да бъде посветен в положението, че в този земен свят пред него да сто и произведението на свързаните с него божествено-духовни Същества, но само тяхното произведение. И понеже пред не го стои само откъснатото от своя произход произведение, в него имат достъп луциферическите и ариманическите същества. С това човека се получава необходимостта да направи проникнатото от Луцифер и Ариман произведение местопребиваването на една част от неговия живот а именно на земния живот.
към текста >>

През времената преди развитието на Разсъдъчната или Чувствуваща душа човекът е все пак така сраснат със силите на неговия божествено-духовен произход, че от тяхното космическо място тези сили все още можаха да задържат проникващите към него луциферически и ариманически същества на Земята.
През времената преди развитието на Разсъдъчната или Чувствуваща душа човекът е все пак така сраснат със силите на неговия божествено-духовен произход, че от тяхното космическо място тези сили все още можаха да задържат проникващите към него луциферически и ариманически същества на Земята. Тогава от страна на човечеството се вършеше доста много за съдействието на това равновесие, когато в култовите и мистерийните обреди беше представен образът на божествено-духовното Същество, което се потопя ваше в царството на Луцифер и Ариман и отново изплуваше нагоре. Ето защо във времената, които предхождаха Тайната на Голгота, виждаме в култовете на народите образни представяния на това, което след това стана една действителност в Тайната на Голгота.
към текста >>

Тогава от страна на човечеството се вършеше доста много за съдействието на това равновесие, когато в култовите и мистерийните обреди беше представен образът на божествено-духовното Същество, което се потопя ваше в царството на Луцифер и Ариман и отново изплуваше нагоре.
През времената преди развитието на Разсъдъчната или Чувствуваща душа човекът е все пак така сраснат със силите на неговия божествено-духовен произход, че от тяхното космическо място тези сили все още можаха да задържат проникващите към него луциферически и ариманически същества на Земята. Тогава от страна на човечеството се вършеше доста много за съдействието на това равновесие, когато в култовите и мистерийните обреди беше представен образът на божествено-духовното Същество, което се потопя ваше в царството на Луцифер и Ариман и отново изплуваше нагоре. Ето защо във времената, които предхождаха Тайната на Голгота, виждаме в култовете на народите образни представяния на това, което след това стана една действителност в Тайната на Голгота.
към текста >>

47. 40. 6. Небесна история. Митологическа история. Земна история. Тайната на Голгота GA_26 Мистерията на Михаил

Против реда, който е установен между неизчисляемото и изчислимото чрез божествено-духовните Същества, които са свързани с човека от самото му създаване против произвеждането от тях хармонизиране на Космоса според "мярка, число и тегло" застават луциферическите и ариманически същества.
Против реда, който е установен между неизчисляемото и изчислимото чрез божествено-духовните Същества, които са свързани с човека от самото му създаване против произвеждането от тях хармонизиране на Космоса според "мярка, число и тегло" застават луциферическите и ариманически същества. Луцифер не може да съедини с особеността, която е предал на своето същество, нищо изчислимо. Неговият идеал е космическо безусловно действие на Интелигентността /Разума/ и на Волята.
към текста >>

Луцифер не може да съедини с особеността, която е предал на своето същество, нищо изчислимо.
Против реда, който е установен между неизчисляемото и изчислимото чрез божествено-духовните Същества, които са свързани с човека от самото му създаване против произвеждането от тях хармонизиране на Космоса според "мярка, число и тегло" застават луциферическите и ариманически същества. Луцифер не може да съедини с особеността, която е предал на своето същество, нищо изчислимо. Неговият идеал е космическо безусловно действие на Интелигентността /Разума/ и на Волята.
към текста >>

Този стремеж на Луцифер е подходящ за мировия ред в областите, в които трябва да царува свободното ставане на събитията.
Този стремеж на Луцифер е подходящ за мировия ред в областите, в които трябва да царува свободното ставане на събитията. И там Луцифер е правоспособният духовен помагач на развитието на човечеството. Без негова помощ не би могло да се влее свобода в духовно-душевното естество на човека, което се изгражда на основата на изчислимото телесно естество. Обаче Луцифер би искал да разпростре този стремеж върху целия Космос. И там неговата дейност се превръща в борба против божествено-духовни я ред, към който човекът принадлежи първоначално.
към текста >>

И там Луцифер е правоспособният духовен помагач на развитието на човечеството.
Този стремеж на Луцифер е подходящ за мировия ред в областите, в които трябва да царува свободното ставане на събитията. И там Луцифер е правоспособният духовен помагач на развитието на човечеството. Без негова помощ не би могло да се влее свобода в духовно-душевното естество на човека, което се изгражда на основата на изчислимото телесно естество. Обаче Луцифер би искал да разпростре този стремеж върху целия Космос. И там неговата дейност се превръща в борба против божествено-духовни я ред, към който човекът принадлежи първоначално.
към текста >>

Обаче Луцифер би искал да разпростре този стремеж върху целия Космос.
Този стремеж на Луцифер е подходящ за мировия ред в областите, в които трябва да царува свободното ставане на събитията. И там Луцифер е правоспособният духовен помагач на развитието на човечеството. Без негова помощ не би могло да се влее свобода в духовно-душевното естество на човека, което се изгражда на основата на изчислимото телесно естество. Обаче Луцифер би искал да разпростре този стремеж върху целия Космос. И там неговата дейност се превръща в борба против божествено-духовни я ред, към който човекът принадлежи първоначално.
към текста >>

На върха на лятото в природната Любов, в топлината, се втъкава силата на Луцифер.
Само онзи, който разбира света навсякъде духовно-телесно, той го разбира действително. Това трябва да се съблюдава чак в природата по отношение на такива Същества, каквито са действуващите с Любов божествено-духовни Същества, и на действуващите в омраза ариманически същества. В природата мировата топлина, която започва с пролетта и действува към лятото, трябва да виждаме природната Любов на божествено-духовните Същества; а в духащия замръзна зимата трябва да виждаме действието на Ариман. На върха на лятото в природната Любов, в топлината, се втъкава силата на Луцифер. По времето на Коледа силата на божествено-духовните Същества, с които човекът е свързан първоначално, се обръща против студа-омраза на Ариман. И към пролетта природната божествена Любов смекчава непрестанно природния мраз на Ариман.
към текста >>

48. 41. Принципи 140-143 GA_26 Мистерията на Михаил

142. Против изчисляемото на мировото Тяло застават луциферическите същества, а против това, което твори по свободна Интелигентност и свободна Воля ариманическите същества.
142. Против изчисляемото на мировото Тяло застават луциферическите същества, а против това, което твори по свободна Интелигентност и свободна Воля ариманическите същества.
към текста >>

49. 46. 9. Втора част на съзерцанието: Какво се открива, когато погледнем назад в минали съществувания между смъртта и едно ново раждане? GA_26 Мистерията на Михаил

Но сега именно през време на този втори период в човешкия живот влизат по един особен начин луциферическите и ариманическите Същества.
Но сега именно през време на този втори период в човешкия живот влизат по един особен начин луциферическите и ариманическите Същества. Това тяхно влизане е необходимо, въпреки че първо изглежда така, като че то би тласнало човека надолу под равнището на неговата същност. За да развие в земния живот себесъзнанието, човекът трябва да се откъсне от божествено-духовния свят, от който е произлязъл първоначално, до по-голяма степен, отколкото това би могло да стане чрез самия този божествено-духовен свят. Това става през епохата, когато Архангелите работят над него, защото тогава връзката с духовния свят не е вече така здрава, каквато беше през времето, когато Архаите работеха над него. Луцифер и Ариман могат да се справят по-лесно с повече от духовните сили, които изхождат от Архангелите, отколкото с помощните сили на Архаите /които се простират до оформянето на физическата материя. Бележка на превод. /.
към текста >>

Луцифер и Ариман могат да се справят по-лесно с повече от духовните сили, които изхождат от Архангелите, отколкото с помощните сили на Архаите /които се простират до оформянето на физическата материя.
Но сега именно през време на този втори период в човешкия живот влизат по един особен начин луциферическите и ариманическите Същества. Това тяхно влизане е необходимо, въпреки че първо изглежда така, като че то би тласнало човека надолу под равнището на неговата същност. За да развие в земния живот себесъзнанието, човекът трябва да се откъсне от божествено-духовния свят, от който е произлязъл първоначално, до по-голяма степен, отколкото това би могло да стане чрез самия този божествено-духовен свят. Това става през епохата, когато Архангелите работят над него, защото тогава връзката с духовния свят не е вече така здрава, каквато беше през времето, когато Архаите работеха над него. Луцифер и Ариман могат да се справят по-лесно с повече от духовните сили, които изхождат от Архангелите, отколкото с помощните сили на Архаите /които се простират до оформянето на физическата материя. Бележка на превод. /.
към текста >>

Луциферическите същества пропиват етерната форма с една по-силна склонност към звездния свят, отколкото тази форма би имала, ако биха действували само божествено-духовните Същества, които от самото начало бяха свързани с човека.
Луциферическите същества пропиват етерната форма с една по-силна склонност към звездния свят, отколкото тази форма би имала, ако биха действували само божествено-духовните Същества, които от самото начало бяха свързани с човека. А ариманическите същества от своя страна вплитат физическата форма на човека и земната притегателна сила повече отколкото това би станало, ако тези същества не биха действували.
към текста >>

Обаче първо през този период това, което различните йерархии от Серафими до Архангели бяха произвели в човека, бива притиснато във физическото и етерното тяло повече, отколкото това би могло да стане без влиянието на Луцифер и на Ариман.
Обаче първо през този период това, което различните йерархии от Серафими до Архангели бяха произвели в човека, бива притиснато във физическото и етерното тяло повече, отколкото това би могло да стане без влиянието на Луцифер и на Ариман. Без това влияние действието на Йерархиите би останало повече в астралното тяло и Аза.
към текста >>

Без влиянието на Луцифер и на Ариман човеците на Земята биват диференцирани чрез въздействието от небето.
Без влиянието на Луцифер и на Ариман човеците на Земята биват диференцирани чрез въздействието от небето. В техния живот групите се отнасяха едни към други като същества, които на драго сърце и с любов дават нещо духовно едни на други и приемат едни от други. В расите и народите земната притегателна сила се проявява чрез тялото на човека; в духовното групиране би се проявило едно отражение на божествено-духовния свят.
към текста >>

По отношение на мисленето през онези времена стана това, че поради влиянието на луциферическите същества човекът бе надарен със склонността да се потопява и по-нататък в старите форми на духовното и да не се приспособява към новите форми.
По отношение на мисленето през онези времена стана това, че поради влиянието на луциферическите същества човекът бе надарен със склонността да се потопява и по-нататък в старите форми на духовното и да не се приспособява към новите форми. Защото Луцифер непрестанно се стреми да запази за човека предишните форми на живот.
към текста >>

Защото Луцифер непрестанно се стреми да запази за човека предишните форми на живот.
По отношение на мисленето през онези времена стана това, че поради влиянието на луциферическите същества човекът бе надарен със склонността да се потопява и по-нататък в старите форми на духовното и да не се приспособява към новите форми. Защото Луцифер непрестанно се стреми да запази за човека предишните форми на живот.
към текста >>

Както чрез Луцифер в човека бе разместено мисленето, така чрез Ариман бе разместена волята.
Както чрез Луцифер в човека бе разместено мисленето, така чрез Ариман бе разместена волята. Тази воля бе надарена с един стремеж към свобода, в която човек трябва да навлезе едвам по-късно. Тази свобода не е никаква действителна свобода, а илюзията на свобода. В тази илюзия на свободата живя човечество то дълго време. Това не му даде никаква възможност да развие по духовно-съобразен начин идеята за свобода. Хората се колебаеха насам и натам между мненията, че човекът е свободен, или също, че той е вплетен в една скована необходимост.
към текста >>

50. 47. Принципи 150-152 GA_26 Мистерията на Михаил

151. През време на този втори период чрез влиянието на Луцифер и Ариман човекът е изтласкан по-дълбоко във физическото естество, отколкото би се получило без това влияние.
151. През време на този втори период чрез влиянието на Луцифер и Ариман човекът е изтласкан по-дълбоко във физическото естество, отколкото би се получило без това влияние.
към текста >>

51. 54. 13. Свободата на човека и епохата на Михаел GA_26 Мистерията на Михаил

Защото силите на спомена са остатъци от миналото в човешкото развитие и като такива идват в областта на Луцифер.
Защото силите на спомена са остатъци от миналото в човешкото развитие и като такива идват в областта на Луцифер. Луцифер се стреми така да сгъсти впечатленията на външния свят в човешкото същество, че да светят непрестанно в съзнанието като представа.
към текста >>

Луцифер се стреми така да сгъсти впечатленията на външния свят в човешкото същество, че да светят непрестанно в съзнанието като представа.
Защото силите на спомена са остатъци от миналото в човешкото развитие и като такива идват в областта на Луцифер. Луцифер се стреми така да сгъсти впечатленията на външния свят в човешкото същество, че да светят непрестанно в съзнанието като представа.
към текста >>

Този стремеж на Луцифер би бил увенчан с успех, ако срещу него не би действувала силата на Михаел.
Този стремеж на Луцифер би бил увенчан с успех, ако срещу него не би действувала силата на Михаел. Тази сила на Михаел не оставя нарисуваното във вътрешната светлина да се втвърди до битие, а го запазва в един възникващ и изчезващ образ.
към текста >>

Обаче силата в повече, която чрез Луцифер напира нагоре от човешката вътрешност, ще бъде превърната в епохата на Михаел в имагинираща сила/в сила, създаваща Имагинация, астрални образи, бележка на преводача./.
Обаче силата в повече, която чрез Луцифер напира нагоре от човешката вътрешност, ще бъде превърната в епохата на Михаел в имагинираща сила/в сила, създаваща Имагинация, астрални образи, бележка на преводача./. Защото постепенно в общото интелектуално съзнание на човечеството ще проникне силата на Имагинацията. С това обаче човекът не ще обременява своето настоящо съзнание с нещо трайно реално; това остава да действува във възникващи и изчезващи образи. Но със своите Имагинации човекът се издига в един по-висш духовен свят, както със своите спомени той прониква в собственото човешко същество. Човекът не ще задържи Имагинациите в себе си; те са нарисувани в космическото битие; и от там той винаги може да си ги пренарисува отново в живота на образните представи.
към текста >>

52. 56. 14. Къде е човекът като мислещо и спомнящо си същество? GA_26 Мистерията на Михаил

Един дух като Михаела донася това, което иначе би се намирало в областта на Луцифер, в чисто човешко то развитие което не е повлияно от Луцифер благодарение на това, че избра за свое обиталище ритмичния свят.
Към този духовен свят принадлежи всичко, което в настоящия космически момент става чрез Михаела. Един дух като Михаела донася това, което иначе би се намирало в областта на Луцифер, в чисто човешко то развитие което не е повлияно от Луцифер благодарение на това, че избра за свое обиталище ритмичния свят.
към текста >>

53. 58. Човекът в неговата макрокосмическа същност GA_26 Мистерията на Михаил

Едновременно Слънчевите сили, които действуват понастоящем, предпазват предишното от изпадане в областта на Луцифер.
Самата Земя е била някога Слънце. Тогава тя се е одухотворила. В настоящата космическа епоха Слънчеви те сили действуват отвън. Те непрестанно подмладяват остаряващото, произхождащо от прадревни време на духовно естество. Едновременно Слънчевите сили, които действуват понастоящем, предпазват предишното от изпадане в областта на Луцифер. Защото това, което продължава да действува, без да бъде прието в съвременни те сили, изпада под властта на Луцифер.
към текста >>

Защото това, което продължава да действува, без да бъде прието в съвременни те сили, изпада под властта на Луцифер.
Самата Земя е била някога Слънце. Тогава тя се е одухотворила. В настоящата космическа епоха Слънчеви те сили действуват отвън. Те непрестанно подмладяват остаряващото, произхождащо от прадревни време на духовно естество. Едновременно Слънчевите сили, които действуват понастоящем, предпазват предишното от изпадане в областта на Луцифер. Защото това, което продължава да действува, без да бъде прието в съвременни те сили, изпада под властта на Луцифер.
към текста >>

Луцифер беше държан повече в шах от Слънчевите сили отколкото Ариман, който беше в състояние да събуди у хората на науката опасното чувство, че идеите са приложими само към сетивните впечатления.
В тома заглушаване ариманическите същества можаха да разгърнат тяхната същност. Луцифер беше държан повече в шах от Слънчевите сили отколкото Ариман, който беше в състояние да събуди у хората на науката опасното чувство, че идеите са приложими само към сетивните впечатления. Поради това Антропософията може да намери малко разбиране в тези кръгове. Хората стоят срещу резултатите на духовното познание. Опитват се да ги разберат с идеите. Но тези идеи не обхващат духовното, защото тяхното изживяване е заглушено от ариманическото сетивно познание. И така хората изпадат в страх, да не би да се подадат на една вяра основана само на авторитет, ако приемат резултатите, които изнася виждащият духовно.
към текста >>

54. 61. 2. Памет и Съвест GA_26 Мистерията на Михаил

Луцифер разчита на хора, които са организирани в посоката към сферата на волята, които обаче мощно изграждат сетивното вижданото в образи на фантазията от вътрешна любов и го превръщат в идеален светоглед.
Луцифер разчита на хора, които са организирани в посоката към сферата на волята, които обаче мощно изграждат сетивното вижданото в образи на фантазията от вътрешна любов и го превръщат в идеален светоглед. Чрез такива хора Луцифер би искал да задържи развитието на човечеството напълно в импулсите на миналото. Тогава той би могъл да предпази човечеството от потопяването в сферата, в която трябва да бъде победен Ариман.
към текста >>

Чрез такива хора Луцифер би искал да задържи развитието на човечеството напълно в импулсите на миналото.
Луцифер разчита на хора, които са организирани в посоката към сферата на волята, които обаче мощно изграждат сетивното вижданото в образи на фантазията от вътрешна любов и го превръщат в идеален светоглед. Чрез такива хора Луцифер би искал да задържи развитието на човечеството напълно в импулсите на миналото. Тогава той би могъл да предпази човечеството от потопяването в сферата, в която трябва да бъде победен Ариман.
към текста >>

55. XXXII. Теософия и антропософия GA_28 Моят жизнен път

Така че Мари фон Сиверс и аз основахме месечника „Луцифер“.
С учредяването на Немската секция на Теософското общество сметнах за необходимо да си имаме собствено списание. Така че Мари фон Сиверс и аз основахме месечника „Луцифер“. Разбира се, тогава това име не се свързваше с духовната сила, която по-късно обозначих като Луцифер, противоположния полюс на Ариман. По това време съдържанието на антропософията още не беше определено дотам, че да може да става дума за тези две сили. Името трябваше да означава просто „носител на светлината“.
към текста >>

Разбира се, тогава това име не се свързваше с духовната сила, която по-късно обозначих като Луцифер, противоположния полюс на Ариман.
С учредяването на Немската секция на Теософското общество сметнах за необходимо да си имаме собствено списание. Така че Мари фон Сиверс и аз основахме месечника „Луцифер“. Разбира се, тогава това име не се свързваше с духовната сила, която по-късно обозначих като Луцифер, противоположния полюс на Ариман. По това време съдържанието на антропософията още не беше определено дотам, че да може да става дума за тези две сили. Името трябваше да означава просто „носител на светлината“.
към текста >>

Аз пишех по-голямата част от „Луцифер“.
Всичко това стана възможно не само благодарение на материалните пожертвования, които бяха по силите на Мари фон Сиверс, а също и защото тя посвети на антропософията всичките си сили. Действително в началото ни се наложи да работим в най-примитивни условия. Аз пишех по-голямата част от „Луцифер“. Мари фон Сиверс се занимаваше с кореспонденцията. Когато даден брой станеше готов, сами го опаковахме в бандероли, лепяхме марките и двамата лично носехме целия тираж до пощата в един кош за пране.
към текста >>

„Луцифер“ скоро получи по-широко разпространение, понеже господин Рапапорт от Виена, който издаваше списание „Гнозис“, ми направи предложение да обединим неговото списание с моето.
„Луцифер“ скоро получи по-широко разпространение, понеже господин Рапапорт от Виена, който издаваше списание „Гнозис“, ми направи предложение да обединим неговото списание с моето. Така „Луцифер“ започна да излиза като „Луцифер-Гнозис“. Известно време Рапапорт също участваше в неговото издаване.
към текста >>

Така „Луцифер“ започна да излиза като „Луцифер-Гнозис“.
„Луцифер“ скоро получи по-широко разпространение, понеже господин Рапапорт от Виена, който издаваше списание „Гнозис“, ми направи предложение да обединим неговото списание с моето. Така „Луцифер“ започна да излиза като „Луцифер-Гнозис“. Известно време Рапапорт също участваше в неговото издаване.
към текста >>

С „Луцифер-Гнозис“ нещата вървяха възможно най-добре.
С „Луцифер-Гнозис“ нещата вървяха възможно най-добре. Списанието се разпространяваше напълно удовлетворително. Някои вече продадени броеве дори се налагаше да бъдат отпечатани повторно. То също така не „пропадна“. Но разпространението на антропософията доби за сравнително кратко време такава форма, че аз лично бях викан да изнасям лекции в много градове. Единичните лекции в много случаи прерастваха в лекционни цикли.
към текста >>

Отначало, съвместно с тази лекционна дейност, все още се опитвах да поддържам изправно редактирането на „Луцифер-Гнозис“.
Списанието се разпространяваше напълно удовлетворително. Някои вече продадени броеве дори се налагаше да бъдат отпечатани повторно. То също така не „пропадна“. Но разпространението на антропософията доби за сравнително кратко време такава форма, че аз лично бях викан да изнасям лекции в много градове. Единичните лекции в много случаи прерастваха в лекционни цикли. Отначало, съвместно с тази лекционна дейност, все още се опитвах да поддържам изправно редактирането на „Луцифер-Гнозис“. Но броевете вече не можеха да излизат навреме, а понякога закъсняваха с месеци. И така се случи удивителният факт, че едно списание, което печелеше нови абонати с всеки свой брой, повече не можеше да излиза поради претоварване на редактора.
към текста >>

В месечника „Луцифер-Гнозис“ за първи път можах да публикувам това, което се превърна в основа на антропософската дейност.
В месечника „Луцифер-Гнозис“ за първи път можах да публикувам това, което се превърна в основа на антропософската дейност. Там отначало излязоха нещата, които имах да кажа за усилията, които трябва да направи човешката душа, за да постигне собствено съзерцателно възприятие на духовното познание. „Как се постигат познания за висшите светове? “ излезе с продължения от брой в брой. Също така беше поставена основата на антропософската космология благодарение на последователното публикуване на статиите „Из хрониката на Акаша“.
към текста >>

56. Бележки GA_28 Моят жизнен път

330 месечника„Луцифер“: № 1-7, юни - декември 1908 г., след това „Луцифер-Гнозис“ № 8-35, януари 1904 г.
330 месечника„Луцифер“: № 1-7, юни - декември 1908 г., след това „Луцифер-Гнозис“ № 8-35, януари 1904 г. - май 1908 г. Под формата на книга издаден като: „Луцифер-Гнозис. Основополагащи статии за антропософията и статии от списанията „Луцифер“ и „Луцифер-Гнозис“, Събр. съч. 34.
към текста >>

Под формата на книга издаден като: „Луцифер-Гнозис.
330 месечника„Луцифер“: № 1-7, юни - декември 1908 г., след това „Луцифер-Гнозис“ № 8-35, януари 1904 г. - май 1908 г. Под формата на книга издаден като: „Луцифер-Гнозис. Основополагащи статии за антропософията и статии от списанията „Луцифер“ и „Луцифер-Гнозис“, Събр. съч. 34.
към текста >>

Основополагащи статии за антропософията и статии от списанията „Луцифер“ и „Луцифер-Гнозис“, Събр.
330 месечника„Луцифер“: № 1-7, юни - декември 1908 г., след това „Луцифер-Гнозис“ № 8-35, януари 1904 г. - май 1908 г. Под формата на книга издаден като: „Луцифер-Гнозис. Основополагащи статии за антропософията и статии от списанията „Луцифер“ и „Луцифер-Гнозис“, Събр. съч. 34.
към текста >>

57. Рудолф Щайнер – живот и творчество GA_28 Моят жизнен път

Основава и издава списание „Луцифер“, по-късно „Луцифер-Гнозис“ (Статии в Събр.
1903 г. Основава и издава списание „Луцифер“, по-късно „Луцифер-Гнозис“ (Статии в Събр. съч. 34).
към текста >>

58. Митът за аргонавтите. Одисеята. 14 октомври 1904 г. GA_90f Гръцката и германската митология в светлината на езотеризма

В последния брой на “Луцифер-Гнозис”9 аз подчертах, че последните три културни периода на Атлантида видяха началото на определено влияние върху човешкия род, което още продължава дори и днес.
В последния брой на “Луцифер-Гнозис”9 аз подчертах, че последните три културни периода на Атлантида видяха началото на определено влияние върху човешкия род, което още продължава дори и днес. То е свързано с факта, че тогава хората станаха достатъчно зрели да работят в онова, което ние наричаме свой интелект. Преди това човекът бе по-скоро едно същество на паметта. До четвъртия атлантски културен период човешката памет бе особено развита. Способността за интелектуални връзки, способността за смятане, накратко, всичко което съставлява нашата днешна култура, започна в петата атлантска раса с пра-семитите. И това беше, което направи пра-семитите способни да сложат началото на петата, Арийската коренна раса.
към текста >>

9) Лекцията спомената тук, която излиза първо в списанието “Луцифер-Гнозис”, впоследствие бе издадена и формира първа глава на “Хрониката Акаша”.
9) Лекцията спомената тук, която излиза първо в списанието “Луцифер-Гнозис”, впоследствие бе издадена и формира първа глава на “Хрониката Акаша”.
към текста >>

59. ІІІ. Бог, Човек, Природа GA_92 Езотерична космология

Това е представено от Луцифер и луциферическия елемент.
Царството на небесата се изхранва от излъчването на човешка любов. Древногръцката митология изразява тази истина, когато говори за нектара и амброзията. Боговете са толкова над човека, че тяхната естествена тенденция би била да го подчинят. Но има средно състояние на съществуване между човека и Боговете; точно както имелът е между растението и животното. Това е представено от Луцифер и луциферическия елемент.
към текста >>

Когато Луцифер, под формата на змия, подбужда човека да търси познание, Йехова е разгневен.
Когато Луцифер, под формата на змия, подбужда човека да търси познание, Йехова е разгневен. Луцифер тук е разбиран като падналия Бог, който внушава на човека желанието за лично познание. Това го поставя в опозиция на Божествената Воля, която го е създала по свой образ.
към текста >>

Луцифер тук е разбиран като падналия Бог, който внушава на човека желанието за лично познание.
Когато Луцифер, под формата на змия, подбужда човека да търси познание, Йехова е разгневен. Луцифер тук е разбиран като падналия Бог, който внушава на човека желанието за лично познание. Това го поставя в опозиция на Божествената Воля, която го е създала по свой образ.
към текста >>

Розенкройцерската наука обяснява ролята на Луцифер в света.
Розенкройцерската наука обяснява ролята на Луцифер в света. Ние ще се върнем на това по-късно. Тук само ще припомним следните думи на Розенкройцерския Орден: "Знай, човеко, че през твоето същество тече поток, който се издига нагоре, и поток, който слиза надолу."
към текста >>

60. ХVІІ. Изкупление и Освобождение GA_92 Езотерична космология

Дарът на Йеховистичните Богове бе чистата, студена форма на идеята; а под влиянието на тези Духове - ние можем да говорим за тях като за Луциферически Духове - човекът стана способен за ентусизъм за идеи, за това да бъде пламенен за тях или срещу тях.
Боговете от естеството на Йехова можеха да се спускат в човешкия мозък. Но други Духове които, на Луната, бяха от порядъка на Духовете на Огъня, не бяха завършили своята еволюция, и на Земята вместо да проникнат в мозъка на човека, се смесиха с астралното му тяло. Астралното тяло е съставено от инстинкти, желания, страсти, и там намериха убежище онези Духове на Огъня, които не постигнаха целта на еволюцията на Луната. Те намериха свой дом в животинската природа на човека, където се разгръщат страстите, и в същото време те наситиха тези страсти с висши качества. Те изляха в кръвта и в астралното тяло на човека способността за висш ентусиазъм. Дарът на Йеховистичните Богове бе чистата, студена форма на идеята; а под влиянието на тези Духове - ние можем да говорим за тях като за Луциферически Духове - човекът стана способен за ентусизъм за идеи, за това да бъде пламенен за тях или срещу тях. Йеховистичните Богове дадоха форма и очертание на човешкия мозък; Луциферическите Духове установиха връзката между мозъка и физическите сетива; те живеят в нервните разклонения, които завършват в сетивните органи. Луцифер живее в нас оттогава, откакто и Йехова.
към текста >>

Йеховистичните Богове дадоха форма и очертание на човешкия мозък; Луциферическите Духове установиха връзката между мозъка и физическите сетива; те живеят в нервните разклонения, които завършват в сетивните органи.
Но други Духове които, на Луната, бяха от порядъка на Духовете на Огъня, не бяха завършили своята еволюция, и на Земята вместо да проникнат в мозъка на човека, се смесиха с астралното му тяло. Астралното тяло е съставено от инстинкти, желания, страсти, и там намериха убежище онези Духове на Огъня, които не постигнаха целта на еволюцията на Луната. Те намериха свой дом в животинската природа на човека, където се разгръщат страстите, и в същото време те наситиха тези страсти с висши качества. Те изляха в кръвта и в астралното тяло на човека способността за висш ентусиазъм. Дарът на Йеховистичните Богове бе чистата, студена форма на идеята; а под влиянието на тези Духове - ние можем да говорим за тях като за Луциферически Духове - човекът стана способен за ентусизъм за идеи, за това да бъде пламенен за тях или срещу тях. Йеховистичните Богове дадоха форма и очертание на човешкия мозък; Луциферическите Духове установиха връзката между мозъка и физическите сетива; те живеят в нервните разклонения, които завършват в сетивните органи. Луцифер живее в нас оттогава, откакто и Йехова.
към текста >>

Луцифер живее в нас оттогава, откакто и Йехова.
Астралното тяло е съставено от инстинкти, желания, страсти, и там намериха убежище онези Духове на Огъня, които не постигнаха целта на еволюцията на Луната. Те намериха свой дом в животинската природа на човека, където се разгръщат страстите, и в същото време те наситиха тези страсти с висши качества. Те изляха в кръвта и в астралното тяло на човека способността за висш ентусиазъм. Дарът на Йеховистичните Богове бе чистата, студена форма на идеята; а под влиянието на тези Духове - ние можем да говорим за тях като за Луциферически Духове - човекът стана способен за ентусизъм за идеи, за това да бъде пламенен за тях или срещу тях. Йеховистичните Богове дадоха форма и очертание на човешкия мозък; Луциферическите Духове установиха връзката между мозъка и физическите сетива; те живеят в нервните разклонения, които завършват в сетивните органи. Луцифер живее в нас оттогава, откакто и Йехова.
към текста >>

Фактът, че сетивата дават на човека обективно съзнание за света около него, се дължи на Луциферическите Духове.
Фактът, че сетивата дават на човека обективно съзнание за света около него, се дължи на Луциферическите Духове. Човешката мисъл е дар на Боговете; човешкото съзнание е дар на Луцифер. Луцифер живее в астралното тяло на човека, и дейността на Луцифер намира израз там, където нервите пораждат усещания и възприятия. Ето защо Змията в Книга Битие казва: "Очите ви ще се отворят". Тези думи трябва да бъдат взети буквално, защото на Луциферическите Духове се дължи това, че сетивата на човека се отвориха.
към текста >>

Човешката мисъл е дар на Боговете; човешкото съзнание е дар на Луцифер.
Фактът, че сетивата дават на човека обективно съзнание за света около него, се дължи на Луциферическите Духове. Човешката мисъл е дар на Боговете; човешкото съзнание е дар на Луцифер. Луцифер живее в астралното тяло на човека, и дейността на Луцифер намира израз там, където нервите пораждат усещания и възприятия. Ето защо Змията в Книга Битие казва: "Очите ви ще се отворят". Тези думи трябва да бъдат взети буквално, защото на Луциферическите Духове се дължи това, че сетивата на човека се отвориха.
към текста >>

Луцифер живее в астралното тяло на човека, и дейността на Луцифер намира израз там, където нервите пораждат усещания и възприятия.
Фактът, че сетивата дават на човека обективно съзнание за света около него, се дължи на Луциферическите Духове. Човешката мисъл е дар на Боговете; човешкото съзнание е дар на Луцифер. Луцифер живее в астралното тяло на човека, и дейността на Луцифер намира израз там, където нервите пораждат усещания и възприятия. Ето защо Змията в Книга Битие казва: "Очите ви ще се отворят". Тези думи трябва да бъдат взети буквално, защото на Луциферическите Духове се дължи това, че сетивата на човека се отвориха.
към текста >>

Тези думи трябва да бъдат взети буквално, защото на Луциферическите Духове се дължи това, че сетивата на човека се отвориха.
Фактът, че сетивата дават на човека обективно съзнание за света около него, се дължи на Луциферическите Духове. Човешката мисъл е дар на Боговете; човешкото съзнание е дар на Луцифер. Луцифер живее в астралното тяло на човека, и дейността на Луцифер намира израз там, където нервите пораждат усещания и възприятия. Ето защо Змията в Книга Битие казва: "Очите ви ще се отворят". Тези думи трябва да бъдат взети буквално, защото на Луциферическите Духове се дължи това, че сетивата на човека се отвориха.
към текста >>

Всяка наука, всяко познание на външния свят посредством сетивата дължи съществуването си на Луцифер.
Индивидуализацията на съзнанието се дължи на сетивата. Ако мислите на човека не бяха свързани със сетивния свят, то просто щяха да бъдат отражения на Божественото - не познание, а вяра. Противоречието между вярата и познанието се дължи на този двойствен произход на човешката мисъл. Вярата се обръща към вечните Идеи, към "Майчините Идеи" лежащи в лоното на Боговете. Всяка наука, всяко познание на външния свят посредством сетивата дължи съществуването си на Луцифер. В човека са съчетани луциферическият принцип и Божествената Интелигентност. Именно това сливане на противоположни принципи прави злото възможно за човека, но също и му дава силата за себесъзнание, избор и свобода. Само същество, способно на индивидуализация, може да бъде подпомогнато по този начин от противоположни елементи вътре в своето същество. Ако човекът, когато слезе в материята, бе получил само формата дадена от Йехова, той щеше да остане безлично същество. И така се дължи на Луцифер това, че човекът можа да стане истински човек, едно същество независимо от Боговете.
към текста >>

В човека са съчетани луциферическият принцип и Божествената Интелигентност.
Индивидуализацията на съзнанието се дължи на сетивата. Ако мислите на човека не бяха свързани със сетивния свят, то просто щяха да бъдат отражения на Божественото - не познание, а вяра. Противоречието между вярата и познанието се дължи на този двойствен произход на човешката мисъл. Вярата се обръща към вечните Идеи, към "Майчините Идеи" лежащи в лоното на Боговете. Всяка наука, всяко познание на външния свят посредством сетивата дължи съществуването си на Луцифер. В човека са съчетани луциферическият принцип и Божествената Интелигентност. Именно това сливане на противоположни принципи прави злото възможно за човека, но също и му дава силата за себесъзнание, избор и свобода. Само същество, способно на индивидуализация, може да бъде подпомогнато по този начин от противоположни елементи вътре в своето същество. Ако човекът, когато слезе в материята, бе получил само формата дадена от Йехова, той щеше да остане безлично същество. И така се дължи на Луцифер това, че човекът можа да стане истински човек, едно същество независимо от Боговете. Христос, или Логосът проявен в човека, е Принципът, който позволява на човека да се въздигне отново към Бога.
към текста >>

И така се дължи на Луцифер това, че човекът можа да стане истински човек, едно същество независимо от Боговете.
Всяка наука, всяко познание на външния свят посредством сетивата дължи съществуването си на Луцифер. В човека са съчетани луциферическият принцип и Божествената Интелигентност. Именно това сливане на противоположни принципи прави злото възможно за човека, но също и му дава силата за себесъзнание, избор и свобода. Само същество, способно на индивидуализация, може да бъде подпомогнато по този начин от противоположни елементи вътре в своето същество. Ако човекът, когато слезе в материята, бе получил само формата дадена от Йехова, той щеше да остане безлично същество. И така се дължи на Луцифер това, че човекът можа да стане истински човек, едно същество независимо от Боговете. Христос, или Логосът проявен в човека, е Принципът, който позволява на човека да се въздигне отново към Бога.
към текста >>

Преди идването на Христос човекът включваше в себе си принципа на Йехова (формата) и на Луцифер (индивидуализацията).
Преди идването на Христос човекът включваше в себе си принципа на Йехова (формата) и на Луцифер (индивидуализацията). Той бе разделен между подчинението към Закона и възставането на принципа на индивидуалността. Но принципът на Христос дойде за да установи равновесие между двата. Христос научи човека как да намира Закона, който първоначално бе заложен отвън, в центъра на индивидуалното си същество. Това е, което св. Павел има предвид когато казва, че свободата и любовта са най-висшите принципи на Християнството.
към текста >>

По този начин три принципа са неделими и съществени на еволюцията на човека - Йехова, Луцифер, Христос.
Но принципът на Христос дойде за да установи равновесие между двата. Христос научи човека как да намира Закона, който първоначално бе заложен отвън, в центъра на индивидуалното си същество. Това е, което св. Павел има предвид когато казва, че свободата и любовта са най-висшите принципи на Християнството. Древният свят бе управляван от Закона; Любовта е ръководния принцип за новия ред на нещата. По този начин три принципа са неделими и съществени на еволюцията на човека - Йехова, Луцифер, Христос. Христос Исус е не само едни Всемирен Принцип; Христос е Същество, Което се появи веднъж, и само веднъж, в определен момент от историята. В човешка форма Той разкри със Своето слово и Своя живот една степен на съвършенство, която е възможно всички хора напълно да постигнат със собствената си свободна воля. Христос дойде на Земята в критичен момент, когато слизащата дъга на човешката еволюция щеше да достигне най-ниската си точка на материализация. За да може Христовия Принцип да се пробуди в човека, бе необходим животът на Самия Христос на Земята в човешко тяло.
към текста >>

61. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Берлин, Петдесятница, 23.5.1904 г. Света Троица – празник на освобождениетo на човешкия дух. GA_93 Легендата за храма

Луцифер, съществото от дух и душа става предмет на страх и ужас.
Те изпитваха страх, подозрение и ужас пред онова, което бе от чисто душевно-духовна природа. Това бе причината за големия контраст, който сега наблюдаваме между мирогледа на персийците и на индусите. В персийския мироглед често се почитаха онези неща, които пък за индусите бяха лоши и по-низши и точно онези неща се избягваха от персийците, които пък индийците почитаха. Персийското отношение към света бе пропито с това своеобразно основно чувство спрямо едно същество, което всъщност беше с природата на Девите, но което беше избягвано, от което хората с този мироглед се страхуваха. Накратко, това е образът на Дявола, който възниква в този мироглед. Луцифер, съществото от дух и душа става предмет на страх и ужас. Ето тук трябва да търсим произхода на вярата в Дявола. Това настроение на душата е проникнало и в съвременния възглед за света; в Средните векове Луцифер става фигура, от която са се страхували и която са избягвали.
към текста >>

Това настроение на душата е проникнало и в съвременния възглед за света; в Средните векове Луцифер става фигура, от която са се страхували и която са избягвали.
В персийския мироглед често се почитаха онези неща, които пък за индусите бяха лоши и по-низши и точно онези неща се избягваха от персийците, които пък индийците почитаха. Персийското отношение към света бе пропито с това своеобразно основно чувство спрямо едно същество, което всъщност беше с природата на Девите, но което беше избягвано, от което хората с този мироглед се страхуваха. Накратко, това е образът на Дявола, който възниква в този мироглед. Луцифер, съществото от дух и душа става предмет на страх и ужас. Ето тук трябва да търсим произхода на вярата в Дявола. Това настроение на душата е проникнало и в съвременния възглед за света; в Средните векове Луцифер става фигура, от която са се страхували и която са избягвали.
към текста >>

Бунтът на луциферическия дух, духът на Дева вътре в човечеството, който е поискал да слезе, за да се издигне отново по собствена свободна воля, се символизира с легендата за Прометей/*16/.
Както виждате, цената на човешката свобода бе заплатена с израждането на неговата природа, понеже той е чакал с инкарнирането, докато неговата натура слезе в гъстите физически условия. Дълбоко разбиране за това е било запазено в гръцката митология. Ако човек би слязъл по-рано във въплъщение – така казва гръцкият мит, – тогава би станало онова, което Зевс желаеше, когато човек все още е живял в рая. Зевс е желаел да направи човека щастлив, – ала като едно несъзнателно същество. Ясното съзнание би било притежавано само от боговете, а човекът не би притежавал чувството за свобода. Бунтът на луциферическия дух, духът на Дева вътре в човечеството, който е поискал да слезе, за да се издигне отново по собствена свободна воля, се символизира с легендата за Прометей/*16/. Ала Прометей трябваше да изстрада своите стремежи; един лешояд – символ на чрезмерното желание – непрекъснато кълвял черния му дроб и му причинявал ужасни болки.
към текста >>

В самата човешка природа се крие онази дяволска бунтовност, която обаче под формата на луциферически стремеж, е единствената гаранция за нашата свобода.
Ако човечеството бе задържано в стадия си на развитие от лемурийското време, днес бихме притежавали съноподобно съзнание. Чрез своята природа на Дева човечеството оплодява своята нисша природа. От своето себесъзнание, от своето осъзнаване на свободата, човек трябва да събуди онази искра на осъзнаване, която някога е свалил от небето с оправдана самонадеяност: Той отново трябва да събуди онова духовно знание, което е имал без да е положил усилия, когато все още е бил несвободен. В самата човешка природа се крие онази дяволска бунтовност, която обаче под формата на луциферически стремеж, е единствената гаранция за нашата свобода. И чрез тази свобода ние отново ще спечелим духовен живот. Той ще бъде отново събуден в човека на петата коренна раса, нашата съвременна епоха. Тази форма на съзнание отново ще бъде изявена чрез посветени. Това не ще бъде сънно, а ясно съзнание. Това са херкулесовите духове, посветените, които ще помогнат на човечеството и ще му разкрият неговата природа на Дева, неговото знание за духа.
към текста >>

Другите са онези, които са доволни от обикновеното ежедневие и от сляпата вяра и които подозират опасност в луциферичните стремежи на техните събратя човеци.
Така виждаме, че в живота има два пътя, отворени за хората. Едните се държат за чувството на свобода и – макар че е опасно да се развива духовност – все пак те я търсят в свобода. Другите са онези, които са доволни от обикновеното ежедневие и от сляпата вяра и които подозират опасност в луциферичните стремежи на техните събратя човеци. Основателите на външната доктрина на църквата са преиначили дълбокото значение на луциферическия стремеж. Древните учения по този въпрос се съдържат в тайни ръкописи/*20/ в скрити места, където те не се виждат почти от никого. Те са на разположение на малцина хора, които са в състояние да ги виждат в астралната светлина, само на неколцина посветени. Пътят е изпълнен с опасности, ала той е единственият, който води до висшата цел на духовната свобода.
към текста >>

Основателите на външната доктрина на църквата са преиначили дълбокото значение на луциферическия стремеж.
Така виждаме, че в живота има два пътя, отворени за хората. Едните се държат за чувството на свобода и – макар че е опасно да се развива духовност – все пак те я търсят в свобода. Другите са онези, които са доволни от обикновеното ежедневие и от сляпата вяра и които подозират опасност в луциферичните стремежи на техните събратя човеци. Основателите на външната доктрина на църквата са преиначили дълбокото значение на луциферическия стремеж. Древните учения по този въпрос се съдържат в тайни ръкописи/*20/ в скрити места, където те не се виждат почти от никого. Те са на разположение на малцина хора, които са в състояние да ги виждат в астралната светлина, само на неколцина посветени. Пътят е изпълнен с опасности, ала той е единственият, който води до висшата цел на духовната свобода.
към текста >>

62. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, Берлин 11.11.1904 г. Манихейството. GA_93 Легендата за храма

И поради това в първи брой на "Луцифер" съвременното духовно движение бе свързано с проблема за Фауст.
Онова, което имам да казвам по този въпрос, е свързано с различните неща, чието влияние е разпространено върху духовния съвременен живот и ще влияе и през идващите времена. И да ви покажа, че когато човек действа в тази област, непрекъснато трябва да взима отношение, макар и само по заобиколен начин, бих искал само като въведение да отбележа, че още веднъж посочих проблема за Фауст/*1/ като нещо от особена важност за съвременния духовен живот. И поради това в първи брой на "Луцифер" съвременното духовно движение бе свързано с проблема за Фауст. Не без основание насочих вниманието към Фаустовия проблем в моята статия в списание "Луцифер".
към текста >>

Не без основание насочих вниманието към Фаустовия проблем в моята статия в списание "Луцифер".
Онова, което имам да казвам по този въпрос, е свързано с различните неща, чието влияние е разпространено върху духовния съвременен живот и ще влияе и през идващите времена. И да ви покажа, че когато човек действа в тази област, непрекъснато трябва да взима отношение, макар и само по заобиколен начин, бих искал само като въведение да отбележа, че още веднъж посочих проблема за Фауст/*1/ като нещо от особена важност за съвременния духовен живот. И поради това в първи брой на "Луцифер" съвременното духовно движение бе свързано с проблема за Фауст. Не без основание насочих вниманието към Фаустовия проблем в моята статия в списание "Луцифер".
към текста >>

Вие ще видите в моето описание на Атлантида, – а също и когато се появи следният брой на "Луцифер", вие ще видите от моето описание на Лемурия,/*14/ – че по онова време и до известна степен до съвременността, всяко знание е било повлиявано от онова, което е над човечеството.
Когато се връщаме назад към най-древните времена, лежащи преди нашата съвременна коренна раса, начинът, по който човечеството е придобивало знание, е бил различен. Вие ще видите в моето описание на Атлантида, – а също и когато се появи следният брой на "Луцифер", вие ще видите от моето описание на Лемурия,/*14/ – че по онова време и до известна степен до съвременността, всяко знание е било повлиявано от онова, което е над човечеството. Аз често съм споменавал, че едва онзи Ману/*15/, който ще се появи през следващата коренна раса, за първи път ще бъде истински брат на своите братя човеци, докато всички по-раншни Ману били свръхчовеци, един вид божествени същества. Едва сега човекът узрява достатъчно, за да има един от своите братя-човеци като свой Ману, който заедно с него е преминал през всички стадии от средата на лемурската епоха досега. Какво всъщност става през еволюцията на петата коренна раса? Това, че откровението отгоре, ръководенето на душата отгоре, постепенно се оттегля, така че човекът е оставен да върви по собствен път и да стане свой собствен водач.
към текста >>

63. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 2.12.1904 г/първа лекция./ Същността и задачата на Свободното зидарство GA_93 Легендата за храма

Каин бил осветен от блясъка на Луцифер, Ангела на светлината.
Хирам! Хирам! ". Гласът го накарал да се втурне в морето от огън. Той го последвал и започнал да потъва надълбоко, докато достигнал центъра на Земята, където огънят има своя произход. Там той срещнал две фигури, неговият прадед Тубал-Каин и самият Каин. Каин бил осветен от блясъка на Луцифер, Ангела на светлината. Тубал-Каин дал на Хирам своя чук, който имал магическото качество да възстановява всички неща и му казал: "Ти ще имаш син, който ще събере около себе си един народ от знаещи хора и ти ще бъдеш прародител на онези, които са родени от огъня, който носи мъдрост и кара човека да бъде дълбокомислен." Чрез чука Бронзовото море отново било възстановено.
към текста >>

Ако вие прочетете в "Луцифер",/*8/ как лемурийците са развивали своята строителна способност, вие ще схванете отчасти начина, по който това изкуство тогава е било практикувано.
Ако вие прочетете в "Луцифер",/*8/ как лемурийците са развивали своята строителна способност, вие ще схванете отчасти начина, по който това изкуство тогава е било практикувано. Не е възможно днес да се строи по този начин. С учудване и възхита гледаме сградите на древния Китай, на вавилонците и асирийците, и знаем, че те са били изградени без знанието на нашата съвременна математика. Ние гледаме чудесния инженерен успех на езерото Моерес в Египет; езеро, което е било изградено за събиране на вода, която при нужда е могла да бъде отклонявана в напоителни канали. Това езеро не е било изградено със съвременната инженерна техника. Чудната акустика в древните сгради е била постигана по начин, който съвременните архитекти не са в състояние да имитират.
към текста >>

64. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 16. 12. 1904 г./трета лекция/. Същността и задачата на Свободното масонство от гледна точка на духовната наука. GA_93 Легендата за храма

Ето защо в статията на вестник "Луцифер" при описанието на атлантските времена бе отпечатан един ред точки на мястото, където тези неща би трябвало да се кажат, но не можеха още да бъдат публикувани./*14/ То не може и изцяло да се разкаже.
Ала те ще бъдат направени твърде рано и чрез това ще причинят известни злини. Задачата на Теософското общество се състои главно в подготвяне на хората за тези неща. Например онова, което описах в началото като познание за Философския камък, преди е било много по-известно, отколкото е сега и то още през определен период на атлантската епоха. По онова време възможността да се побеждава смъртта е била наистина нещо, което е било общо знание. Аз само желая да отбележа, че не исках тази истина да бъде още сега популяризирана. Ето защо в статията на вестник "Луцифер" при описанието на атлантските времена бе отпечатан един ред точки на мястото, където тези неща би трябвало да се кажат, но не можеха още да бъдат публикувани./*14/ То не може и изцяло да се разкаже. Има една информация, дадена от един много напреднал медиум, която се появи в "Теософско ревю"/*15/, и която описва същото нещо, ала в по-различна форма. Побеждаването на смъртта в атлантските времена е естествено запазено в паметта на индивидуалностите, без те да го осъзнават. Има много хора, преродени днес, които са преминали през този период в техните предишни животи и които идват до такива откровения чрез собствената им памет. Това първоначално ще доведе до надценяване на някои съвременни медицински открития. Хората ще вярват, че тези неща ги е открила медицинската наука.
към текста >>

65. ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 5. юни 1905 г. /четвърта лекция/ Относно изгубения храм и как да бъде възстановен. GA_93 Легендата за храма

Как човекът е получил тази способност за различаване е описано в Библията в сцената на изкушението с големия символ на Грехопадението, където Дяволът или Луцифер се явява на Ева и я придумва да яде от Дървото на познанието.
Не можем да говорим за добро и зло, и в по-низшите природни царства. Би било смешно да разискваме дали един минерал иска да кристализира или не; той кристализира, ако се появят подходящите условия. Също така ще бъде смешно да питаме дали лилията иска да цъфти или не; или да помолим лъва доброволно да се въздържа от убиване и изяждане на други животни. Едва при човека и то само в нашата фаза на развитието говорим за онова, което наричаме свобода на избора. Само на човешките същества приписваме възможността да различават между добро и зло. Как човекът е получил тази способност за различаване е описано в Библията в сцената на изкушението с големия символ на Грехопадението, където Дяволът или Луцифер се явява на Ева и я придумва да яде от Дървото на познанието. Чрез това човекът получи правото на свободен избор и с него той встъпи във втората част на своя път на развитие. Както сега не можем да питаме за добро и зло при минерали, растения и животни, така не можем да питаме за добро и зло при човека, преди онази средна точка от световното развитие. Нещо друго е свързано с това.
към текста >>

Това е изразено в змията, символът на знанието, луциферичният принцип.
Преди Синът да започне да действа – което беше през хиперборейско време, – част от всемирния принцип на Духа трябваше да бъде разделен, да бъде отблъснат надолу и да тръгне по други пътища. Това е изразено в змията, символът на знанието, луциферичният принцип. Тази искра от Духа е, която направи човека свободно същество и му даде възможност да желае доброто по собствен импулс. Този Дух, който е слязъл долу при човека на великия празник Света Троица е сроден с онзи Дух, който бе отблъснат надолу и който също така е въплътен в Прометей, който е раздухал искрата в пламък, така че нашият аз да може да се реши да следва Духа, така както по-късно щеше да следва Сина и още по-късно Отец. Човекът беше в състояние да стане зъл, ала от друга страна, тази потенциалност към зло беше цената, за да бъде отново преведен обратно до света на боговете, откъдето той е произлязъл. Това е връзката между Петдесятница и Луциферичния принцип. Затова празникът Света Троица е също празник на Прометей и на свободата.
към текста >>

Това е връзката между Петдесятница и Луциферичния принцип.
Преди Синът да започне да действа – което беше през хиперборейско време, – част от всемирния принцип на Духа трябваше да бъде разделен, да бъде отблъснат надолу и да тръгне по други пътища. Това е изразено в змията, символът на знанието, луциферичният принцип. Тази искра от Духа е, която направи човека свободно същество и му даде възможност да желае доброто по собствен импулс. Този Дух, който е слязъл долу при човека на великия празник Света Троица е сроден с онзи Дух, който бе отблъснат надолу и който също така е въплътен в Прометей, който е раздухал искрата в пламък, така че нашият аз да може да се реши да следва Духа, така както по-късно щеше да следва Сина и още по-късно Отец. Човекът беше в състояние да стане зъл, ала от друга страна, тази потенциалност към зло беше цената, за да бъде отново преведен обратно до света на боговете, откъдето той е произлязъл. Това е връзката между Петдесятница и Луциферичния принцип. Затова празникът Света Троица е също празник на Прометей и на свободата.
към текста >>

66. ОСЕМНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 23 октомври 1905 г. Свободното масонство и човешката еволюция ІІ. /само за жени/. GA_93 Легендата за храма

Луцифер бе този, който доведе човечеството по този път, за да го направи независимо.
Защото чрез това силата на Йехова, оплодяващата сила, ще бъде загубена за жената. Когато жената яде от Дървото на познанието, чрез това тя постави основата да стане независима по отношение на мъдростта, чрез което преставаше да бъде само оръдие на Йехова, както той е бил планувал. Така обаче, със силата на Йехова, тя загубва силата да оплодява себе си чрез мъдрост. Като яде от Дървото на познанието и като даде ябълката на мъжа, тя извади тази сила навън от себе си. Така жената стана зависима от мъжа. Луцифер бе този, който доведе човечеството по този път, за да го направи независимо. Йехова беше срещу това и поради тази причина забрани на мъжа да яде от Дървото на познанието. Обаче жената яде и даде и на мъжа. Мъжът също яде, и от това произтече наказанието на Йехова. Нови тела трябваше да се породят, които да могат да носят кармата на предишния живот; смъртта и раждането влязоха в света. Жената вече не може да се оплодява чрез себе си, а е станала безплодна.
към текста >>

67. Бележки. GA_93 Легендата за храма

Тази страна на Луциферовата природа е същата, която е била за християнството през първите векове.
В бележките на досега непубликуваната лекция на Рудолф Щайнер, изнесена в Берлин, 17 октомври 1904, се казва следното: "Ако искаме да разберем гледната точка на духовната еволюция, трябва да ни бъде ясно една важна случка през атлантската епоха. Онези същества, които първоначално са изглеждали духовни, сега се явяват като революционери, стремящи се към независимост. Сурите сега стават Асури. До това време те не са взимали участие в еволюцията. Те са онези сили, които в наши дни представляват интелектуалната и духовната страна на човешката природа. Тази страна на Луциферовата природа е същата, която е била за християнството през първите векове. Има два документа, отнасящи се до това, единият е във Ватикана, а другото копие на този документ е в притежание на най-пълно посветения християнин в Западния свят граф Сен Жермен".
към текста >>

Юда за нещастие е бил криво разбран и се предположило, че се отнася до Луцифер и до първото падане на ангелите; от тук произтичат Милтоновите и Средновековните митове".
Тя бе разрушена завинаги чрез идването на Исус Христос и те сега са, както казва Св. Юда: "Завързани във вечнотраещи вериги до страшния съд на великия ден". /Св. Юда очевидно е извлякъл своето знание по този въпрос от "Книга на Енох"/. Казано с научни термини, те са държани в застой, неспособни да се движат назад или напред, между Земята и 8-та сфера в точката на латентност, където привличането и на двете е еднакво на всички полета до "Великия ден" или аксидалния /axidal/ съвпад, когато те ще бъдат привлечени неминуемо във въртежа на последния. Този текст във Св. Юда за нещастие е бил криво разбран и се предположило, че се отнася до Луцифер и до първото падане на ангелите; от тук произтичат Милтоновите и Средновековните митове".
към текста >>

Като литературен източник Рудолф Щайнер е използвал творбата на Ойген Хайнрих Шмид, една книга, която Рудолф Щайнер имал в своята лична библиотека и която той коментирал в своето периодично списание "Луцифер" /Виж бел. 2/.
Всички източници сочат, че тук имаме работа със съкращения на тази лекция. Особено заключението й е запазено само частично. В ръчно написаното копие от бележките на Матилде Шол в полето е написано, че съдържанието на тази лекция по-късно е било включено в третата степен на секцията, отнасяща се до култа и символизма на Езотеричната школа. Главната стойност, която тези бележки имат за нас днес, е, че те представляват единственият пълен разказ за манихейството в цялата творческа работа на Рудолф Щайнер. Като литературен източник Рудолф Щайнер е използвал творбата на Ойген Хайнрих Шмид, една книга, която Рудолф Щайнер имал в своята лична библиотека и която той коментирал в своето периодично списание "Луцифер" /Виж бел. 2/. В главата отнасяща се до манихейството, извлеченията, които Рудолф Щайнер използва за своята лекция, са били маркирани от него. Тази лекция е била държана през годината, в която били публикувани първите фрагменти от оригиналния манихейски ръкопис от Турфан.
към текста >>

/*2/ – Първият брой на Рудолф Щайнеровия "Луцифер", периодично списание за душевен живот, духовно развитие и теософия, в уводната статия за Луцифер, появила се през юни 1903 г.
/*2/ – Първият брой на Рудолф Щайнеровия "Луцифер", периодично списание за душевен живот, духовно развитие и теософия, в уводната статия за Луцифер, появила се през юни 1903 г.
към текста >>

/*14/ – Неговото описание в периодичното списание Луцифер, съдържащо се в "Космическа памет", Рудолф Щайнер.
/*14/ – Неговото описание в периодичното списание Луцифер, съдържащо се в "Космическа памет", Рудолф Щайнер.
към текста >>

/*8/ – Рудолф Щайнер тук споменава статии, които той по онова време отпечатва в своето периодично списание Луцифер, по-късно известно под името "Луцифер гнозис", които след това са публикувани във форма на книга и са на разположение на английски под заглавието "Космична памет".
/*8/ – Рудолф Щайнер тук споменава статии, които той по онова време отпечатва в своето периодично списание Луцифер, по-късно известно под името "Луцифер гнозис", които след това са публикувани във форма на книга и са на разположение на английски под заглавието "Космична памет".
към текста >>

По времето на настоящата лекция това изказване вече е било разисквано в ноемврийския брой на "Луцифер-Гнозис", под заглавието: "Съвременната култура, отразена в Теософията", в която статия съответните пасажи от Балфур и Блаватска са съпоставени един с друг.
/"Нашият настоящ възглед"/, Лайпциг, 1904 г. По времето на настоящата лекция това изказване вече е било разисквано в ноемврийския брой на "Луцифер-Гнозис", под заглавието: "Съвременната култура, отразена в Теософията", в която статия съответните пасажи от Балфур и Блаватска са съпоставени един с друг. Това разискване е било публикувано на немски в пълното издание в трудовете на Р. Щайнер като том 34, "Луцифер-Гнозис".
към текста >>

Щайнер като том 34, "Луцифер-Гнозис".
/"Нашият настоящ възглед"/, Лайпциг, 1904 г. По времето на настоящата лекция това изказване вече е било разисквано в ноемврийския брой на "Луцифер-Гнозис", под заглавието: "Съвременната култура, отразена в Теософията", в която статия съответните пасажи от Балфур и Блаватска са съпоставени един с друг. Това разискване е било публикувано на немски в пълното издание в трудовете на Р. Щайнер като том 34, "Луцифер-Гнозис".
към текста >>

"Луцифер-Гнозис" и се намира в Събрани съчинения на Р.
/*5/ – Майбъл Колинс /псевдоним на госпожа Кенингдел-Кук/, 1851-1927 е била една от най-добрите авторки на Теософското общество. Р. Щайнер написал много добра оценка за нейната новела "Флита, истинската история на една черна магьосница", когато се явила за първи път в немски превод. Тя е била публикува през март 1905 г. в сп. "Луцифер-Гнозис" и се намира в Събрани съчинения на Р. Щайнер, т. 34.
към текста >>

/*14/ – Това се отнася до статии, които се появиха в периодичното списание "Луцифер-Гнозис" през декември 1904 г., под заглавието "От Акашовите записи".
/*14/ – Това се отнася до статии, които се появиха в периодичното списание "Луцифер-Гнозис" през декември 1904 г., под заглавието "От Акашовите записи". Виж "Космическа памет", гл. 4, "Преминаване от 4-та в 5-та коренна раса".
към текста >>

Уайт със своя труд "Обожанието на дявола във Франция" или "Въпросът на Луцифер" /Лондон, 1896/ също се смята, че е един от първите.
Тази работа се появи едва в 1897 г. обаче А. Е. Уайт със своя труд "Обожанието на дявола във Франция" или "Въпросът на Луцифер" /Лондон, 1896/ също се смята, че е един от първите.
към текста >>

68. ІІІ. Бог, Човек, Природа GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан

Това е представено от Луцифер и луциферическия елемент.
Царството на небесата се изхранва от излъчването на човешка любов. Древногръцката митология изразява тази истина, когато говори за нектара и амброзията. Боговете са толкова над човека, че тяхната естествена тенденция би била да го подчинят. Но има средно състояние на съществуване между човека и Боговете; точно както имелът е между растението и животното. Това е представено от Луцифер и луциферическия елемент.
към текста >>

Когато Луцифер, под формата на змия, подбужда човека да търси познание, Йехова е разгневен.
Когато Луцифер, под формата на змия, подбужда човека да търси познание, Йехова е разгневен. Луцифер тук е разбиран като падналия Бог, който внушава на човека желанието за лично познание. Това го поставя в опозиция на Божествената Воля, която го е създала по свой образ.
към текста >>

Луцифер тук е разбиран като падналия Бог, който внушава на човека желанието за лично познание.
Когато Луцифер, под формата на змия, подбужда човека да търси познание, Йехова е разгневен. Луцифер тук е разбиран като падналия Бог, който внушава на човека желанието за лично познание. Това го поставя в опозиция на Божествената Воля, която го е създала по свой образ.
към текста >>

Розенкройцерската наука обяснява ролята на Луцифер в света.
Розенкройцерската наука обяснява ролята на Луцифер в света. Ние ще се върнем на това по-късно. Тук само ще припомним следните думи на Розенкройцерския Орден: “Знай, човеко, че през твоето същество тече поток, който се издига нагоре, и поток, който слиза надолу.”
към текста >>

69. ХVІІ. Изкупление и Освобождение. GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан

Дарът на Йеховистичните Богове бе чистата, студена форма на идеята; а под влиянието на тези Духове ние можем да говорим за тях като за Луциферически Духове човекът стана способен за ентусизъм за идеи, за това да бъде пламенен за тях или срещу тях.
Боговете от естеството на Йехова можеха да се спускат в човешкия мозък. Но други Духове които, на Луната, бяха от порядъка на Духовете на Огъня, не бяха завършили своята еволюция, и на Земята вместо да проникнат в мозъка на човека, се смесиха с астралното му тяло. Астралното тяло е съставено от инстинкти, желания, страсти, и там намериха убежище онези Духове на Огъня, които не постигнаха целта на еволюцията на Луната. Те намериха свой дом в животинската природа на човека, където се разгръщат страстите, и в същото време те наситиха тези страсти с висши качества. Те изляха в кръвта и в астралното тяло на човека способността за висш ентусиазъм. Дарът на Йеховистичните Богове бе чистата, студена форма на идеята; а под влиянието на тези Духове ние можем да говорим за тях като за Луциферически Духове човекът стана способен за ентусизъм за идеи, за това да бъде пламенен за тях или срещу тях. Йеховистичните Богове дадоха форма и очертание на човешкия мозък; Луциферическите Духове установиха връзката между мозъка и физическите сетива; те живеят в нервните разклонения, които завършват в сетивните органи. Луцифер живее в нас оттогава, откакто и Йехова.
към текста >>

Йеховистичните Богове дадоха форма и очертание на човешкия мозък; Луциферическите Духове установиха връзката между мозъка и физическите сетива; те живеят в нервните разклонения, които завършват в сетивните органи.
Но други Духове които, на Луната, бяха от порядъка на Духовете на Огъня, не бяха завършили своята еволюция, и на Земята вместо да проникнат в мозъка на човека, се смесиха с астралното му тяло. Астралното тяло е съставено от инстинкти, желания, страсти, и там намериха убежище онези Духове на Огъня, които не постигнаха целта на еволюцията на Луната. Те намериха свой дом в животинската природа на човека, където се разгръщат страстите, и в същото време те наситиха тези страсти с висши качества. Те изляха в кръвта и в астралното тяло на човека способността за висш ентусиазъм. Дарът на Йеховистичните Богове бе чистата, студена форма на идеята; а под влиянието на тези Духове ние можем да говорим за тях като за Луциферически Духове човекът стана способен за ентусизъм за идеи, за това да бъде пламенен за тях или срещу тях. Йеховистичните Богове дадоха форма и очертание на човешкия мозък; Луциферическите Духове установиха връзката между мозъка и физическите сетива; те живеят в нервните разклонения, които завършват в сетивните органи. Луцифер живее в нас оттогава, откакто и Йехова.
към текста >>

Луцифер живее в нас оттогава, откакто и Йехова.
Астралното тяло е съставено от инстинкти, желания, страсти, и там намериха убежище онези Духове на Огъня, които не постигнаха целта на еволюцията на Луната. Те намериха свой дом в животинската природа на човека, където се разгръщат страстите, и в същото време те наситиха тези страсти с висши качества. Те изляха в кръвта и в астралното тяло на човека способността за висш ентусиазъм. Дарът на Йеховистичните Богове бе чистата, студена форма на идеята; а под влиянието на тези Духове ние можем да говорим за тях като за Луциферически Духове човекът стана способен за ентусизъм за идеи, за това да бъде пламенен за тях или срещу тях. Йеховистичните Богове дадоха форма и очертание на човешкия мозък; Луциферическите Духове установиха връзката между мозъка и физическите сетива; те живеят в нервните разклонения, които завършват в сетивните органи. Луцифер живее в нас оттогава, откакто и Йехова.
към текста >>

Фактът, че сетивата дават на човека обективно съзнание за света около него, се дължи на Луциферическите Духове.
Фактът, че сетивата дават на човека обективно съзнание за света около него, се дължи на Луциферическите Духове. Човешката мисъл е дар на Боговете; човешкото съзнание е дар на Луцифер. Луцифер живее в астралното тяло на човека, и дейността на Луцифер намира израз там, където нервите пораждат усещания и възприятия. Ето защо Змията в Книга Битие казва: “Очите ви ще се отворят”. Тези думи трябва да бъдат взети буквално, защото на Луциферическите Духове се дължи това, че сетивата на човека се отвориха.
към текста >>

Човешката мисъл е дар на Боговете; човешкото съзнание е дар на Луцифер.
Фактът, че сетивата дават на човека обективно съзнание за света около него, се дължи на Луциферическите Духове. Човешката мисъл е дар на Боговете; човешкото съзнание е дар на Луцифер. Луцифер живее в астралното тяло на човека, и дейността на Луцифер намира израз там, където нервите пораждат усещания и възприятия. Ето защо Змията в Книга Битие казва: “Очите ви ще се отворят”. Тези думи трябва да бъдат взети буквално, защото на Луциферическите Духове се дължи това, че сетивата на човека се отвориха.
към текста >>

Луцифер живее в астралното тяло на човека, и дейността на Луцифер намира израз там, където нервите пораждат усещания и възприятия.
Фактът, че сетивата дават на човека обективно съзнание за света около него, се дължи на Луциферическите Духове. Човешката мисъл е дар на Боговете; човешкото съзнание е дар на Луцифер. Луцифер живее в астралното тяло на човека, и дейността на Луцифер намира израз там, където нервите пораждат усещания и възприятия. Ето защо Змията в Книга Битие казва: “Очите ви ще се отворят”. Тези думи трябва да бъдат взети буквално, защото на Луциферическите Духове се дължи това, че сетивата на човека се отвориха.
към текста >>

Тези думи трябва да бъдат взети буквално, защото на Луциферическите Духове се дължи това, че сетивата на човека се отвориха.
Фактът, че сетивата дават на човека обективно съзнание за света около него, се дължи на Луциферическите Духове. Човешката мисъл е дар на Боговете; човешкото съзнание е дар на Луцифер. Луцифер живее в астралното тяло на човека, и дейността на Луцифер намира израз там, където нервите пораждат усещания и възприятия. Ето защо Змията в Книга Битие казва: “Очите ви ще се отворят”. Тези думи трябва да бъдат взети буквално, защото на Луциферическите Духове се дължи това, че сетивата на човека се отвориха.
към текста >>

Всяка наука, всяко познание на външния свят посредством сетивата дължи съществуването си на Луцифер.
Индивидуализацията на съзнанието се дължи на сетивата. Ако мислите на човека не бяха свързани със сетивния свят, то просто щяха да бъдат отражения на Божественото не познание, а вяра. Противоречието между вярата и познанието се дължи на този двойствен произход на човешката мисъл. Вярата се обръща към вечните Идеи, към “Майчините Идеи” лежащи в лоното на Боговете. Всяка наука, всяко познание на външния свят посредством сетивата дължи съществуването си на Луцифер. В човека са съчетани луциферическият принцип и Божествената Интелигентност. Именно това сливане на противоположни принципи прави злото възможно за човека, но също и му дава силата за себесъзнание, избор и свобода. Само същество, способно на индивидуализация, може да бъде подпомогнато по този начин от противоположни елементи вътре в своето същество. Ако човекът, когато слезе в материята, бе получил само формата дадена от Йехова, той щеше да остане безлично същество. И така се дължи на Луцифер това, че човекът можа да стане истински човек, едно същество независимо от Боговете.
към текста >>

В човека са съчетани луциферическият принцип и Божествената Интелигентност.
Индивидуализацията на съзнанието се дължи на сетивата. Ако мислите на човека не бяха свързани със сетивния свят, то просто щяха да бъдат отражения на Божественото не познание, а вяра. Противоречието между вярата и познанието се дължи на този двойствен произход на човешката мисъл. Вярата се обръща към вечните Идеи, към “Майчините Идеи” лежащи в лоното на Боговете. Всяка наука, всяко познание на външния свят посредством сетивата дължи съществуването си на Луцифер. В човека са съчетани луциферическият принцип и Божествената Интелигентност. Именно това сливане на противоположни принципи прави злото възможно за човека, но също и му дава силата за себесъзнание, избор и свобода. Само същество, способно на индивидуализация, може да бъде подпомогнато по този начин от противоположни елементи вътре в своето същество. Ако човекът, когато слезе в материята, бе получил само формата дадена от Йехова, той щеше да остане безлично същество. И така се дължи на Луцифер това, че човекът можа да стане истински човек, едно същество независимо от Боговете. Христос, или Логосът проявен в човека, е Принципът, който позволява на човека да се въздигне отново към Бога.
към текста >>

И така се дължи на Луцифер това, че човекът можа да стане истински човек, едно същество независимо от Боговете.
Всяка наука, всяко познание на външния свят посредством сетивата дължи съществуването си на Луцифер. В човека са съчетани луциферическият принцип и Божествената Интелигентност. Именно това сливане на противоположни принципи прави злото възможно за човека, но също и му дава силата за себесъзнание, избор и свобода. Само същество, способно на индивидуализация, може да бъде подпомогнато по този начин от противоположни елементи вътре в своето същество. Ако човекът, когато слезе в материята, бе получил само формата дадена от Йехова, той щеше да остане безлично същество. И така се дължи на Луцифер това, че човекът можа да стане истински човек, едно същество независимо от Боговете. Христос, или Логосът проявен в човека, е Принципът, който позволява на човека да се въздигне отново към Бога.
към текста >>

Преди идването на Христос човекът включваше в себе си принципа на Йехова (формата) и на Луцифер (индивидуализацията).
Преди идването на Христос човекът включваше в себе си принципа на Йехова (формата) и на Луцифер (индивидуализацията). Той бе разделен между подчинението към Закона и възставането на принципа на индивидуалността. Но принципът на Христос дойде за да установи равновесие между двата. Христос научи човека как да намира Закона, който първоначално бе заложен отвън, в центъра на индивидуалното си същество. Това е, което св. Павел има предвид когато казва, че свободата и любовта са най-висшите принципи на християнството.
към текста >>

По този начин три принципа са неделими и съществени на еволюцията на човека Йехова, Луцифер, Христос.
Но принципът на Христос дойде за да установи равновесие между двата. Христос научи човека как да намира Закона, който първоначално бе заложен отвън, в центъра на индивидуалното си същество. Това е, което св. Павел има предвид когато казва, че свободата и любовта са най-висшите принципи на християнството. Древният свят бе управляван от Закона; Любовта е ръководния принцип за новия ред на нещата. По този начин три принципа са неделими и съществени на еволюцията на човека Йехова, Луцифер, Христос. Христос Исус е не само едни Всемирен Принцип; Христос е Същество, Което се появи веднъж, и само веднъж, в определен момент от историята. В човешка форма Той разкри със Своето слово и Своя живот една степен на съвършенство, която е възможно всички хора напълно да постигнат със собствената си свободна воля. Христос дойде на Земята в критичен момент, когато слизащата дъга на човешката еволюция щеше да достигне най-ниската си точка на материализация. За да може Христовия Принцип да се пробуди в човека, бе необходим животът на Самия Христос на Земята в човешко тяло.
към текста >>

70. Духовното познание като най-висша освобождаваща същност. Първа лекция, Берлин, 1 октомври 1906 г. GA_96 Първоначални импулси на духовната наука

Сравни «Науката за духа и социалния въпрос» в «Луцифер-Гнозис, 1903–1908», Събр.
27) Роберт Оуен, 1771–1858. Социален реформатор и създател на английските жилищни сдружения. Неговите, основани въз основата на обща собственост селища отвъд океана и в Англия се оказват нежизнеспособни. Сравни «Науката за духа и социалния въпрос» в «Луцифер-Гнозис, 1903–1908», Събр. съч. 34.
към текста >>

71. Пътят и степените на познанието. Първа лекция, Берлин, 20 октомври 1906 г. GA_96 Първоначални импулси на духовната наука

Но и за тези, които вече са слушали съответните лекции за пътя на познанието или са чели «Луцифер»53, именно номер тридесет и втори, ще има нещо ново, когато обсъдим пътя на познанието така, както може да се направи само в интимния кръг от ученици на духовната наука.
Днес ще разгледаме пътя на познанието и какви са плодовете по този път. Вие познавате някои главни гледни точки, които ще бъдат взети под внимание. Но и за тези, които вече са слушали съответните лекции за пътя на познанието или са чели «Луцифер»53, именно номер тридесет и втори, ще има нещо ново, когато обсъдим пътя на познанието така, както може да се направи само в интимния кръг от ученици на духовната наука. При това ще се касае главно да опишем този път на познанието, доколкото е показан чрез розенкройцерското западно духовно течение, което от 14-то столетие насам насочва и предвожда европейската култура.
към текста >>

53) «Луцифер»: пълното заглавие на списанието от 1904 г.
53) «Луцифер»: пълното заглавие на списанието от 1904 г. нататък е «Луцифер гнозис»; виж «Моят жизнен път», брой 32. Изложенията в брой 32-ри, които сочи Рудолф Щайнер, са поместени в глава «Имагинация» на книгата «Степени на висшето познание», Събр. съч. 12.
към текста >>

нататък е «Луцифер гнозис»; виж «Моят жизнен път», брой 32.
53) «Луцифер»: пълното заглавие на списанието от 1904 г. нататък е «Луцифер гнозис»; виж «Моят жизнен път», брой 32. Изложенията в брой 32-ри, които сочи Рудолф Щайнер, са поместени в глава «Имагинация» на книгата «Степени на висшето познание», Събр. съч. 12.
към текста >>

72. Достъп до християнството чрез духовната наука GA_96 Първоначални импулси на духовната наука

сравни статията на Рудолф Щайнер «Конгресът на Федерацията на европейските секции на Теософското общество в Мюнхен» в «Луцифер-гнозис», Събр. съч.
За следната непълно записана лекция от 12 юни 1907 г. сравни статията на Рудолф Щайнер «Конгресът на Федерацията на европейските секции на Теософското общество в Мюнхен» в «Луцифер-гнозис», Събр. съч. 34, стр. 590 и сл.
към текста >>

73. Рудолф Щайнер – живот и творчество GA_96 Първоначални импулси на духовната наука

Основава и издава списание „Луцифер“, по-късно „Луцифер-Гнозис“ (Статии в Събр.
1903 г. Основава и издава списание „Луцифер“, по-късно „Луцифер-Гнозис“ (Статии в Събр. съч. 34).
към текста >>

74. За груповите азове на животните, растенията и минералите. Хайделберг, 2 февруари 1908 г., вечерта. GA_98 Природни и духовни същества

Тези същества ги наричаме луциферични същества.
На Меркурий живеят същества, подобни на човешките същества, но те не познават смъртта. Животът на меркуриевите същества протича така, че един такъв преход е само като преобразуване, както ние променяме тялото си между раждането и смъртта. Така живеят душите на меркуриевите същества, когато се пораждат и отпадат техните духовни тела; те обаче не познават смъртта. На Венера живеят също същества, които стоят между хората и слънчевите същества. Те обитават Венера, но могат да действат и на Земята, като работят в човешкото тяло. Тези същества ги наричаме луциферични същества. В известен смисъл тяхната родина е Венера. Оттам Венера се нарича също «Луцифер».
към текста >>

Оттам Венера се нарича също «Луцифер».
Така живеят душите на меркуриевите същества, когато се пораждат и отпадат техните духовни тела; те обаче не познават смъртта. На Венера живеят също същества, които стоят между хората и слънчевите същества. Те обитават Венера, но могат да действат и на Земята, като работят в човешкото тяло. Тези същества ги наричаме луциферични същества. В известен смисъл тяхната родина е Венера. Оттам Венера се нарича също «Луцифер».
към текста >>

75. Развитие на Земята и човека GA_98 Природни и духовни същества

От друга гледна точка, те се казват луциферични същества.
Тези са съществата, които насочват и управляват развитието на аза, когато азът още не може да го прави сам. Да се развие азът е мисията на земното развитие. Едва когато християнството постигне своите най-зрели плодове, хората ще достигат своята степен. Венерините същества действат в астралния и деваханичния свят, или са се въплътявали в хора и са ставали техни водачи. По несъзнателен за хората начин те полагат в тях зародиша за по-нататъшното развитие. От друга гледна точка, те се казват луциферични същества. Меркуриевите същества също стоят във връзка със земното развитие. Те са били първите велики учители в мистериите. Тайно са насочвали заниманията на най-древните посветени. Докато венерините същества живеят много дълго, меркуриевите същества изобщо не познават раждане и смърт, понеже са развили Будхи. Тяхното съзнание продължава без прекъсване през раждане и смърт.
към текста >>

76. Рудолф Щайнер – живот и творчество GA_98 Природни и духовни същества

Основава и издава списание „Луцифер“, по-късно „Луцифер-Гнозис“ (Статии в Събр.
1903 г. Основава и издава списание „Луцифер“, по-късно „Луцифер-Гнозис“ (Статии в Събр. съч. 34).
към текста >>

77. 15. Осма лекция, Кьолн, 29.12.1907 г. Образните представи като необходимо възпитателно средство в духовното обучение. GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи

И тъй като тук влезе в сила една измама, сказанието приписва факта на външното проглеждане на предметите на луциферическия принцип.
А сега си представете, че някой покрива гърба на стъклото с огледално вещество, така вече няма да виждате в стъклото собственото си същество, а само отразения в огледалото образ. Сега човекът вижда образа си, и за него възниква илюзията, че това, което вижда е Азът му. Тази илюзия е превъзходно отразена в Библията. Човекът изгуби рая, когато беше така погълнат от сетивността, че видя себе си. Преди това Адам и Ева не "виждаха", сега "се отвориха очите и на двамата и те познаха, че са голи". И тъй като тук влезе в сила една измама, сказанието приписва факта на външното проглеждане на предметите на луциферическия принцип.
към текста >>

78. 6. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 24. 3. 1908 г. GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека

Ако Христовото начало е донесло любовта, то тези духове, които ние наричаме луциферични, донесли на хората свободата, свободата на личността.
Но нещата отново не са толкова прости. Ние знаем, че имало изостанали духове, които не са достигнали до пълна зрялост в развитие на мъдростта и поради това не били предразположени да отстъпят своето ръководство над течението на любовта. Те искали да продължават да действат и да изливат мъдрост. Те въздействали върху хората, и това тяхно въздействие не било безплодно за Земята. Те донесли на хората свободата. Ако Христовото начало е донесло любовта, то тези духове, които ние наричаме луциферични, донесли на хората свободата, свободата на личността. Те дали на човека възможност да избира между доброто и злото. Изоставането на определени духове има също така и положителна страна, и всичко, било то предвижване напред или изоставане има Божествена природа. И така, имало Духове на Кръговрата на времето, които ръководели последователните инкарнации – по такъв начин, че индивидуалността преминава през всички инкарнации; и имало и Духове на Любовта, които се намирали пад ръководството на Христовия принцип, и подготвяли тази индивидуалност, така че личността да може постепенно да премине в царството на любовта. Ако искаме да охарактеризираме великия идеал, който ни се поднася като царство на любовта, то ние можем да направим това по следния начин.
към текста >>

Твърдото положение на равновесие дава на човек увереност, че той може да бъде освободен от Земята; и стремежа нагоре и надолу е това, което ние наричаме стремеж към собствената свобода, това което са донесли на човека луциферичните духове.
Твърдото положение на равновесие дава на човек увереност, че той може да бъде освободен от Земята; и стремежа нагоре и надолу е това, което ние наричаме стремеж към собствената свобода, това което са донесли на човека луциферичните духове. Така в хода на мировото развитие, действат съвместно Христовото начало и луциферичните духове и обуславят възможностите на културата. Нищо, че в първите времена на християнството се изключвал луциферичния принцип и се посочвало само Христовото начало. С времето, човечеството отново ще стигне до това, да овладее свободата при пълно отдаване на себе си на Христовото начало, понеже Христовото начало е толкова всеобхващащо, че да Го постигне може само този, който се стреми да Го постигне на степен Висша Мъдрост.
към текста >>

Така в хода на мировото развитие, действат съвместно Христовото начало и луциферичните духове и обуславят възможностите на културата.
Твърдото положение на равновесие дава на човек увереност, че той може да бъде освободен от Земята; и стремежа нагоре и надолу е това, което ние наричаме стремеж към собствената свобода, това което са донесли на човека луциферичните духове. Така в хода на мировото развитие, действат съвместно Христовото начало и луциферичните духове и обуславят възможностите на културата. Нищо, че в първите времена на християнството се изключвал луциферичния принцип и се посочвало само Христовото начало. С времето, човечеството отново ще стигне до това, да овладее свободата при пълно отдаване на себе си на Христовото начало, понеже Христовото начало е толкова всеобхващащо, че да Го постигне може само този, който се стреми да Го постигне на степен Висша Мъдрост.
към текста >>

Нищо, че в първите времена на християнството се изключвал луциферичния принцип и се посочвало само Христовото начало.
Твърдото положение на равновесие дава на човек увереност, че той може да бъде освободен от Земята; и стремежа нагоре и надолу е това, което ние наричаме стремеж към собствената свобода, това което са донесли на човека луциферичните духове. Така в хода на мировото развитие, действат съвместно Христовото начало и луциферичните духове и обуславят възможностите на културата. Нищо, че в първите времена на християнството се изключвал луциферичния принцип и се посочвало само Христовото начало. С времето, човечеството отново ще стигне до това, да овладее свободата при пълно отдаване на себе си на Христовото начало, понеже Христовото начало е толкова всеобхващащо, че да Го постигне може само този, който се стреми да Го постигне на степен Висша Мъдрост.
към текста >>

79. 8. СЕДМА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг 24 Юни 1908 г. GA_104 Апокалипсисът на Йоан

Това са луциферическите същества.
Да се дава едно име на външен човек, това би се считало за безсмислено. Така името Адам обхваща едно духовно същество. Така отделният човек нямаше съзнание за своя Аз. И той бе претопил в такава общност, ако не съществуваха импулси, които постоянно бяха насочени против това заличаване в общността, които работеха, за да откъснат човека от кръвните връзки и искаха да го доведат до самостоятелност. В неговото астрално тяло се бяха вгнездили такива същества, които му даваха подтик да не оставя да се заличи неговото съзнание в това на общността. Това са луциферическите същества. Те бяха онези, които още в предхристиянското време бяха действували против груповото съзнание; на тях дължи човекът своята самостоятелност, развитието на своята личност. Много важно е да се разбере, че това, което се стремеше към обединяване, се дължи на Яхве, а това, което разединява, се дължи на луциферическите същества, на луциферическите духове.
към текста >>

Много важно е да се разбере, че това, което се стремеше към обединяване, се дължи на Яхве, а това, което разединява, се дължи на луциферическите същества, на луциферическите духове.
Така отделният човек нямаше съзнание за своя Аз. И той бе претопил в такава общност, ако не съществуваха импулси, които постоянно бяха насочени против това заличаване в общността, които работеха, за да откъснат човека от кръвните връзки и искаха да го доведат до самостоятелност. В неговото астрално тяло се бяха вгнездили такива същества, които му даваха подтик да не оставя да се заличи неговото съзнание в това на общността. Това са луциферическите същества. Те бяха онези, които още в предхристиянското време бяха действували против груповото съзнание; на тях дължи човекът своята самостоятелност, развитието на своята личност. Много важно е да се разбере, че това, което се стремеше към обединяване, се дължи на Яхве, а това, което разединява, се дължи на луциферическите същества, на луциферическите духове.
към текста >>

В първите времена на Християнството имаше една мъдрост, която гласеше: Christis veris Luciferis = Христос е истинският носител на светлината; защото Луцифер значи носител на светлина.
В първите времена на Християнството имаше една мъдрост, която гласеше: Christis veris Luciferis = Христос е истинският носител на светлината; защото Луцифер значи носител на светлина.
към текста >>

И така чрез истинския Носител на Светлината, чрез Христа Исуса, на човечеството бе донесено това, което Луцифер искаше, така да се каже, да даде преждевременно на човечеството, когато то не беше още узряло.
Защо Христос е наречен истински носител на Светлината? Защото сега чрез него е станало правилно това, което по-рано беше неоправдано. По-рано то беше едно разединение; хората не бяха още узрели, за да станат самостоятелни. Сега чрез импулса на Аза, който бяха приели чрез Христа Исуса, хората бяха стигнали до там, че въпреки развитието на Аза, те можаха да се сближат в Любовта. И така чрез истинския Носител на Светлината, чрез Христа Исуса, на човечеството бе донесено това, което Луцифер искаше, така да се каже, да даде преждевременно на човечеството, когато то не беше още узряло. Той донесе Импулса за добиване на самостоятелност, но също и духовната Любов, която съединява това, което не е сродно по кръв.
към текста >>

Чрез него дойде епохата, в която човечеството узря за това, което Луцифер искаше да предизвика преждевременно.
Чрез него дойде епохата, в която човечеството узря за това, което Луцифер искаше да предизвика преждевременно. Този израз: Christ is veris Luciferis не бе разбран вече по-късно. Само онзи, който го разбира правилно, се научава да познава учения на Християнството.
към текста >>

Защото там са показани онези хора, които искат да останат с това, което са им дали тези 4-ри подготвителни културни епохи, в които се намира старата форма на Луцифер, която ги разединява.
А би имал всичко, което води именно Аза надолу в бездната. Такъв човек би имал разединяващите сили, разкъсващите сили. А това ни показва едното обстоятелство, което може да ни доведе до въпроса: Защо отварянето на 4 печата ни дава една толкова неутешителна картина? Защото там са показани онези хора, които искат да останат с това, което са им дали тези 4-ри подготвителни културни епохи, в които се намира старата форма на Луцифер, която ги разединява. Ето защо чрез отварянето на печатите ни се показва също, как те приемат именно формата, която сами са добили. Те са проспали събитието на Христа Исуса; те се прераждали във формите, които могат да им бъдат дадени без влиянието на Христовия Принцип. Ето защо отново се явява това, което показва само интелигентността, само ума, 4-ри пъти едно след друго се явява конят. Явява се древната форма на човека, която той е добил чрез това, че е приел конската природа. Тази форма се явява при отварянето на печатите.
към текста >>

80. Съдържание GA_110 Духовните йерархии

Човешкият Аз може свободно да реши дали да приеме Христос и по този начин да спаси Луцифер.
Кристалното небе. Уран и Нептун. Областта на Божествената Троица. Боговете на препятствията и как чрез тяхната намеса в човешкото астрално тяло у хората възниква възможността да вършат злото. Битката на архангел Михаил с Дракона. Човешкият Аз може свободно да реши дали да приеме Христос и по този начин да спаси Луцифер. Космическият смисъл на десетата Йерархия.
към текста >>

81. 10. Десета лекция, 18. Април 1909, вечер GA_110 Духовните йерархии

А изоставащите същества, които ние наричаме луциферически Същества, започнаха да се домогват до астралното тяло на човека понеже те нямаха власт върху Аза и в структурата на това астрално тяло те вложиха всички последици.
Всичко това доведе дотам, че в хода на Земното развитие се очертаха две категории Ангелски Същества, едната от които непрекъснато напредваше, а другата непрекъснато изоставаше. Напредващите Ангелски Същества се доближиха до човека през Лемурийската епоха, когато той стана достатъчно зрял, за да приеме в себе с човешкия Аз, и му предоставиха възможността да се издига в духовните светове без да носи последиците от всичко онова, което възникна през Лунната епоха под формата на едни или други препяствия. А изоставащите същества, които ние наричаме луциферически Същества, започнаха да се домогват до астралното тяло на човека понеже те нямаха власт върху Аза и в структурата на това астрално тяло те вложиха всички последици. Следователно, докато силите бяха, така да се каже, изпратени да участвуват в Битката на Небето превръщайки се в Богове на препятствията, последиците от техните действия се промъкнаха в човешкото астрално тяло и там те означаваха вече нещо съвсем друго: там те предоставиха на човека възможността да греши и върши зло! Да, едва сега човекът получи уникалната възможност да греши и да върши зло, като в същото време той получи и друга възможност: Чрез своите собствени сили да се издига над заблужденията и над злото!
към текста >>

Това бяха онези Същества, които поради техните по-късни проявления ние наричаме "луциферически".
Така ние стигаме до две категории свръхсетивни Същества: Първо имаме онези Ангели, които последваха "командированите" Сили, взели участие в Битката на Небето. Това бяха онези Същества, които поради техните по-късни проявления ние наричаме "луциферически". Тъкмо те започнаха да се домогват до човешкото астрално тяло през епохата на Земното развитие и предоставиха на човека възможността да бъде зъл, да върши зло, но в същото време те му предоставиха и друга възможност сам да напредва в своето себепознание, в своето вътрешно развитие. Така че в целия диапазон на Йерархиите възможността за свободна воля съществува само при част от Ангелите и при човека. Да, първоначалната възможност за свободна воля покълва сред Ангелската Йерархия, обаче най-истинско култивиране започва именно при човека.
към текста >>

Вярно е, че когато човекът слезе на Земята най-напред той трябваше да попадне под властта на луциферическите Духове.
Вярно е, че когато човекът слезе на Земята най-напред той трябваше да попадне под властта на луциферическите Духове. Първоначално те успяха да наситят човешкото астрално тяло със своите собствени сили, и Азът беше, така да се каже, "вплетен" в тези сили; ето защо през Лемурийската епоха и Атлантската епоха, а и известно време след тях, Азът стои пред нас като обвит в един луциферически облак.
към текста >>

Първоначално те успяха да наситят човешкото астрално тяло със своите собствени сили, и Азът беше, така да се каже, "вплетен" в тези сили; ето защо през Лемурийската епоха и Атлантската епоха, а и известно време след тях, Азът стои пред нас като обвит в един луциферически облак.
Вярно е, че когато човекът слезе на Земята най-напред той трябваше да попадне под властта на луциферическите Духове. Първоначално те успяха да наситят човешкото астрално тяло със своите собствени сили, и Азът беше, така да се каже, "вплетен" в тези сили; ето защо през Лемурийската епоха и Атлантската епоха, а и известно време след тях, Азът стои пред нас като обвит в един луциферически облак.
към текста >>

В съвсем друго положение се намират падналите, или луциферическите Ангели.
В съвсем друго положение се намират падналите, или луциферическите Ангели. Те трябваше да постигнат своята "човешка степен" още през епохата на Старата Луна. Обаче сега, в Земната епоха, те се оказват изостанали в своето развитие; те могат да се домогват само до човешкото астрално тяло, но не и до човешкия Аз. Да, те се намират в едно твърде особено положение, което ние бихме могли да изразим графически по следния начин, макар и той да изглежда донякъде доста педантичен. Нека да приемем абстрахирайки се от етерното тяло и от физическото тяло че през епохата на Лемурия астралното тяло на човека би могло да бъде изобразено чрез този кръг, така че неговият Аз би бил включен вътре в пределите на астралното тяло. И какво става сега?
към текста >>

През Лемурийската епоха луциферическите сили непрекъснато се промъкваха в човешкото астрално тяло, насищайки го със своите собствени качества, които обаче попадайки в астралното тяло се проявяваха като низши, необуздани страсти.
Те трябваше да постигнат своята "човешка степен" още през епохата на Старата Луна. Обаче сега, в Земната епоха, те се оказват изостанали в своето развитие; те могат да се домогват само до човешкото астрално тяло, но не и до човешкия Аз. Да, те се намират в едно твърде особено положение, което ние бихме могли да изразим графически по следния начин, макар и той да изглежда донякъде доста педантичен. Нека да приемем абстрахирайки се от етерното тяло и от физическото тяло че през епохата на Лемурия астралното тяло на човека би могло да бъде изобразено чрез този кръг, така че неговият Аз би бил включен вътре в пределите на астралното тяло. И какво става сега? През Лемурийската епоха луциферическите сили непрекъснато се промъкваха в човешкото астрално тяло, насищайки го със своите собствени качества, които обаче попадайки в астралното тяло се проявяваха като низши, необуздани страсти. Онова което прави човека податлив на грешки и заблуждения, онова, което го тласка към злото, лежи в човешкото астрално тяло. И ако не бяха сторили това, човекът никога не би стигнал до там, да изпада в заблуждения и да върши зло; да, той би останал там "горе", където да получи своя Аз, независимо от всякакви трудности и препятствия. И все пак, великите предводители на човечеството, следвайки своите далечни цели, го предпазиха от едно прекалено потъване в материалния свят.
към текста >>

Поради акта, че с помощта на Христос и единствено с помощта на Христос ние се освобождаваме от всички онези качества, които идват от Луцифер, ние като хора постигаме и нещо друго: Ние освобождаваме самите и луцефирически Същества!
Но ето че настъпи Събитието на Голгота. Нека да си представим един човек, който приема Христос в себе си, и то напълно свободно ние знаем, че християнството е едва в своето начало, но нека да си представим идеалния случай: Човешкият Аз приема в себе си Христовата сила, приема я в пълна свобода. И когато този Аз е достатъчно напреднал, за да се върже с Христос тогава Христовата светлина нахлува и в астралното тяло. Да, Христовата светлина започва да свети в същото астрално тяло, което по-рано беше завладяно от луцифирическите Същества. И какво ще стане в бъдеще? Поради акта, че с помощта на Христос и единствено с помощта на Христос ние се освобождаваме от всички онези качества, които идват от Луцифер, ние като хора постигаме и нещо друго: Ние освобождаваме самите и луцефирически Същества! И един ден ще бъде възможно следното: луциферическите Същества, които през епохата на Старата Луна потънаха заради човешката свобода в едно низходящо развитие и по-късно, вече на Земята, бяха лишени от възможността да изживяват Христос, сега сами ще могат да изживяват Христовата сила!
към текста >>

И един ден ще бъде възможно следното: луциферическите Същества, които през епохата на Старата Луна потънаха заради човешката свобода в едно низходящо развитие и по-късно, вече на Земята, бяха лишени от възможността да изживяват Христос, сега сами ще могат да изживяват Христовата сила!
Нека да си представим един човек, който приема Христос в себе си, и то напълно свободно ние знаем, че християнството е едва в своето начало, но нека да си представим идеалния случай: Човешкият Аз приема в себе си Христовата сила, приема я в пълна свобода. И когато този Аз е достатъчно напреднал, за да се върже с Христос тогава Христовата светлина нахлува и в астралното тяло. Да, Христовата светлина започва да свети в същото астрално тяло, което по-рано беше завладяно от луцифирическите Същества. И какво ще стане в бъдеще? Поради акта, че с помощта на Христос и единствено с помощта на Христос ние се освобождаваме от всички онези качества, които идват от Луцифер, ние като хора постигаме и нещо друго: Ние освобождаваме самите и луцефирически Същества! И един ден ще бъде възможно следното: луциферическите Същества, които през епохата на Старата Луна потънаха заради човешката свобода в едно низходящо развитие и по-късно, вече на Земята, бяха лишени от възможността да изживяват Христос, сега сами ще могат да изживяват Христовата сила!
към текста >>

Да, един ден луциферическите Същества ще бъдат спасени, чрез човека!
Да, един ден луциферическите Същества ще бъдат спасени, чрез човека! И по този начин човекът ще стане много по-силен отколкото би останал, ако не би положил усилия за спасяването на Луцифер! Защото, представете си за миг, че човекът и останал недокоснат от луциферическите сили: Тогава Христовата сила би се "разлетяла" навън извън Космоса, несмущавана от никакви луциферически препятствия, и за човека би се оказало невъзможно да напредва по пътя на Доброто, Истината и Мъдростта със същия устрем, със същото упорство, каквито той можа да прояви в борбата си за преодоляване на противниковите сили.
към текста >>

И по този начин човекът ще стане много по-силен отколкото би останал, ако не би положил усилия за спасяването на Луцифер!
Да, един ден луциферическите Същества ще бъдат спасени, чрез човека! И по този начин човекът ще стане много по-силен отколкото би останал, ако не би положил усилия за спасяването на Луцифер! Защото, представете си за миг, че човекът и останал недокоснат от луциферическите сили: Тогава Христовата сила би се "разлетяла" навън извън Космоса, несмущавана от никакви луциферически препятствия, и за човека би се оказало невъзможно да напредва по пътя на Доброто, Истината и Мъдростта със същия устрем, със същото упорство, каквито той можа да прояви в борбата си за преодоляване на противниковите сили.
към текста >>

Защото, представете си за миг, че човекът и останал недокоснат от луциферическите сили: Тогава Христовата сила би се "разлетяла" навън извън Космоса, несмущавана от никакви луциферически препятствия, и за човека би се оказало невъзможно да напредва по пътя на Доброто, Истината и Мъдростта със същия устрем, със същото упорство, каквито той можа да прояви в борбата си за преодоляване на противниковите сили.
Да, един ден луциферическите Същества ще бъдат спасени, чрез човека! И по този начин човекът ще стане много по-силен отколкото би останал, ако не би положил усилия за спасяването на Луцифер! Защото, представете си за миг, че човекът и останал недокоснат от луциферическите сили: Тогава Христовата сила би се "разлетяла" навън извън Космоса, несмущавана от никакви луциферически препятствия, и за човека би се оказало невъзможно да напредва по пътя на Доброто, Истината и Мъдростта със същия устрем, със същото упорство, каквито той можа да прояви в борбата си за преодоляване на противниковите сили.
към текста >>

И тогава онези Същества от най-близката до човека Йерархия, които също получиха възможността да вършат зло, а именно луциферическите Същества, отново ще бъдат освободени и то не от друг, а от човека.
Вглеждайки се напред в бъдещето, той вече може да си каже. Да, аз съм призван да търся в най-недостъпните и дълбоки области на моята душа всичко онова което поражда импулсите на моите действия, и аз трябва да извличам от себе си, а не от съзерцаването на Бога, както правят Серафимите. Христос не е такъв Бог чиито импулси следва да бъдат изпълнявани безпрекословно; Неговите импулси могат да бъдат приети единствено в свобода. Ето защо Той е Богът който никога не ограничава, и то в ни най-малка степен, индивидуалното развитие и свободната волеизява на човешкия Аз. Ето защо Христос можа да произнесе забележителните думи: Вие ще познаете истината и ще ви направи свободни. И тогава онези Същества от най-близката до човека Йерархия, които също получиха възможността да вършат зло, а именно луциферическите Същества, отново ще бъдат освободени и то не от друг, а от човека.
към текста >>

И ако любовта трябваше да навлезе в нашия Космос, това можеше да стане единствено чрез свободата, а това означава чрез Луцифер и неговите победители и, естествено, чрез Спасителя на човека чрез Христос.
Едва сега ние започваме да разбираме цялото достойнство, цялото величие на човека всред небесните Йерархии, и обръщайки поглед към смайващото им величие, ние си казваме: Да, те са толкова велики, добри и мъдри, че никога не могат се отклонят от правилния път, обаче голямата мисия на човека е да внесе тук в Земния свят, не друго, а свободата и онази висша сила, каквато е любовта. Защото без свободата, любовта е невъзможна. Едно същество, което безусловно следва тези или онзи импулс, върши именно това; обаче за едно същество което може да постъпи и по друг начин, съществува само една сила, която ще го улесни да следва импулсите от духовния свят и тази сила е любовта. Свободата и любовта са два полюса, които си принадлежат взаимно. И ако любовта трябваше да навлезе в нашия Космос, това можеше да стане единствено чрез свободата, а това означава чрез Луцифер и неговите победители и, естествено, чрез Спасителя на човека чрез Христос. Ето защо Земята е Космосът на любовта и свободата, и тъкмо това е същественото, че ние без да пробуждаме каквато и да е нескромност у човека гледаме на Йерахиите така, както нашият западноевропейски езотеризъм винаги и винаги е препоръчвал: Серафимите, Херувимите и Престолите съзерцавайки Бога автоматично следват импулсите от духовния свят; Господствата, Силите и Властите са все още до такава степен свързани с висшите светове, че те трябва да бъдат командировани" тук или там с оглед на общочовешката еволюция. Дори Архангелите и Духовете на Личността не могат да грешат, следователно, те не могат за извършат нито едно злодеяние, ръководейки се от своята свободна воля. Ето защо ги наричаме Пратеници на Йерархията, стояща непосредствено над човека: за да загатнем, че те не изпълняват своите собствени намерения, а задачите, които им се възлагат от горе. И в лицето на човешките същества се заражда една друга Йерархия, която ще изпълнява своите собствени задачи. През бъдещите епохи на Юпитер, Венера и Вулкан, човекът ще стане изпълнител на своите собствени импулси.
към текста >>

82. Съдържание GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия

Царството на луциферическите и ариманическите духове и царството на Божествените духовни Същества
Развитието на човека в течение на въплъщенията на Земята. Царството на луциферическите и ариманическите духове и царството на Божествените духовни Същества
към текста >>

Смъртта победена чрез обезвредяване влиянията на Луцифер и Ариман.
Космическия смисъл на Голготската Тайна. Смъртта победена чрез обезвредяване влиянията на Луцифер и Ариман. Смъртта носителка на живот. Първият Импулс даден на нашата Земя към нейното превръщане в Слънце. Лъчезарността на Христовата Сила в етерното тяло на човека. Действието на духовната Сфера. Святият Дух.
към текста >>

83. 7. СКАЗКА ПЕТА. Развитието на човека в течение на въплъщенията на Земята. GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия

Царството на луциферическите и ариманическите духове и царството на божествените духовни същества.
Развитието на човека в течение на въплъщенията на земята. Царството на луциферическите и ариманическите духове и царството на божествените духовни същества.
към текста >>

По-ниско стоящи от боговете, но по-високо стоящи от човека, това са съществата, които наричаме луциферически, според името на техния водач Луцифер.
Причината за това е, че през време на лунната криза, когато човекът започва да възобновява своя земен живот, над него добиха влияние определени същества, които трябва да причислим към изостаналите назад, въпреки че те стоят по-високо от човека. Ние вече говорихме за тези същества; знаем, че някои от тях се бяха отправили към Слънцето, други бяха емигрирали на планетите. Но имаше някои от тези същества, които не бяха достигнали целта на своето развитие, което трябваше да достигнат върху старата Луна. По-ниско стоящи от боговете, но по-високо стоящи от човека, това са съществата, които наричаме луциферически, според името на техния водач Луцифер.
към текста >>

Но закъснелите същества, изостанали на степента на старата Луна, луциферическите същества, също упражниха своето действие.
През време на лунната криза човекът притежаваше вече физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло и Аз. Той дължеше този Аз на действието на Духовете на Формата, астралното тяло дължеше на Духовете на Движението, етерното тяло на Духовете на Мъдростта, а физическото тяло на Престолите. Ако човекът би получил само даровете наедно нормално развитие и ако всички същества, които го заобикалят, биха изпълнили поставените им задачи, всичко би преминало редовно, като всяка една от йерархиите би действувала върху отговарящия и човешки елемент. Но закъснелите същества, изостанали на степента на старата Луна, луциферическите същества, също упражниха своето действие. Ако това тяхно действие би могло да бъде упражнено правилно, то би се отразило върху Аза; но тъй като тези същества бяха изостанали на степента на старата Луна, където те можаха да действуват върху астралното тяло на човека, последствието сега беше съвършено друго. Без тези луциферически същества човекът би получил зародиша на Аза и би го развил така, че през последната третина на Атлантската епоха сумрачното ясновидство би било заменено с едно обективно съзнание за света. Но последствията от действието на луциферическите същества проникнаха в астралното тяло на човека като силови лъчи и произведоха там това, което ще разгледаме сега.
към текста >>

Без тези луциферически същества човекът би получил зародиша на Аза и би го развил така, че през последната третина на Атлантската епоха сумрачното ясновидство би било заменено с едно обективно съзнание за света.
През време на лунната криза човекът притежаваше вече физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло и Аз. Той дължеше този Аз на действието на Духовете на Формата, астралното тяло дължеше на Духовете на Движението, етерното тяло на Духовете на Мъдростта, а физическото тяло на Престолите. Ако човекът би получил само даровете наедно нормално развитие и ако всички същества, които го заобикалят, биха изпълнили поставените им задачи, всичко би преминало редовно, като всяка една от йерархиите би действувала върху отговарящия и човешки елемент. Но закъснелите същества, изостанали на степента на старата Луна, луциферическите същества, също упражниха своето действие. Ако това тяхно действие би могло да бъде упражнено правилно, то би се отразило върху Аза; но тъй като тези същества бяха изостанали на степента на старата Луна, където те можаха да действуват върху астралното тяло на човека, последствието сега беше съвършено друго. Без тези луциферически същества човекът би получил зародиша на Аза и би го развил така, че през последната третина на Атлантската епоха сумрачното ясновидство би било заменено с едно обективно съзнание за света. Но последствията от действието на луциферическите същества проникнаха в астралното тяло на човека като силови лъчи и произведоха там това, което ще разгледаме сега.
към текста >>

Но последствията от действието на луциферическите същества проникнаха в астралното тяло на човека като силови лъчи и произведоха там това, което ще разгледаме сега.
Той дължеше този Аз на действието на Духовете на Формата, астралното тяло дължеше на Духовете на Движението, етерното тяло на Духовете на Мъдростта, а физическото тяло на Престолите. Ако човекът би получил само даровете наедно нормално развитие и ако всички същества, които го заобикалят, биха изпълнили поставените им задачи, всичко би преминало редовно, като всяка една от йерархиите би действувала върху отговарящия и човешки елемент. Но закъснелите същества, изостанали на степента на старата Луна, луциферическите същества, също упражниха своето действие. Ако това тяхно действие би могло да бъде упражнено правилно, то би се отразило върху Аза; но тъй като тези същества бяха изостанали на степента на старата Луна, където те можаха да действуват върху астралното тяло на човека, последствието сега беше съвършено друго. Без тези луциферически същества човекът би получил зародиша на Аза и би го развил така, че през последната третина на Атлантската епоха сумрачното ясновидство би било заменено с едно обективно съзнание за света. Но последствията от действието на луциферическите същества проникнаха в астралното тяло на човека като силови лъчи и произведоха там това, което ще разгледаме сега.
към текста >>

Устройството на това астрално тяло би било съвършено различно, ако луциферическите духове не биха проникнали със своето действие в него.
Днес астралното тяло е носител на инстинктите, желанията, страстите. Устройството на това астрално тяло би било съвършено различно, ако луциферическите духове не биха проникнали със своето действие в него.
към текста >>

А ето че луциферическите духове вливат в неговото астрално тяло страсти, инстинкти, желания, които се съединяват от сега нататък с всичко, което човек добива в течение на неговото развитие и тази е причината, поради която той вече не само може да съзерцава звездите, но също и да се запали за тяхната красота, да прелее от ентусиазъм и страст, да не се ограничава само да следва заложения в астралното тяло божествен инстинкт, но да развие лични инстинкти, родени свободно от желанието.
Духовете бяха го научили да вижда вселената и духовните същества, които се изявяват в нея. Но на него биха му липсвали свободата, ентусиазмът, чувството на независимост, вътрешният жар за всичко, което е възвишено. Човекът би изгубил първичното ясновидство, но той би съзерцавал величието на вселената така, както това би сто рил един бог, защото той би станал част от Божеството. И този начин на виждане на вселената би намерил едно съвършено отражение в неговия ум. Но с цялото свое възприемане той би бил само едно огледало на вселената. А ето че луциферическите духове вливат в неговото астрално тяло страсти, инстинкти, желания, които се съединяват от сега нататък с всичко, което човек добива в течение на неговото развитие и тази е причината, поради която той вече не само може да съзерцава звездите, но също и да се запали за тяхната красота, да прелее от ентусиазъм и страст, да не се ограничава само да следва заложения в астралното тяло божествен инстинкт, но да развие лични инстинкти, родени свободно от желанието. Това са влели луциферическите същества в астралното тяло.
към текста >>

Това са влели луциферическите същества в астралното тяло.
Но на него биха му липсвали свободата, ентусиазмът, чувството на независимост, вътрешният жар за всичко, което е възвишено. Човекът би изгубил първичното ясновидство, но той би съзерцавал величието на вселената така, както това би сто рил един бог, защото той би станал част от Божеството. И този начин на виждане на вселената би намерил едно съвършено отражение в неговия ум. Но с цялото свое възприемане той би бил само едно огледало на вселената. А ето че луциферическите духове вливат в неговото астрално тяло страсти, инстинкти, желания, които се съединяват от сега нататък с всичко, което човек добива в течение на неговото развитие и тази е причината, поради която той вече не само може да съзерцава звездите, но също и да се запали за тяхната красота, да прелее от ентусиазъм и страст, да не се ограничава само да следва заложения в астралното тяло божествен инстинкт, но да развие лични инстинкти, родени свободно от желанието. Това са влели луциферическите същества в астралното тяло.
към текста >>

Луциферическите духове са направили човека свободен, влели са в него ентусиазъм, но същевременно са му донесли семето на нисшите желания.
Но с това те му дават същевременно и нещо друго: възможността да върши зло, да греши. Той не би познал тази възможност, ако би следвал стъпка по стъпка пътя на висшите богове. Луциферическите духове са направили човека свободен, влели са в него ентусиазъм, но същевременно са му донесли семето на нисшите желания. При едно нормално развитие човекът би изпитвал само нормални чувства спрямо всичко, което го заобикаля; сега сетивните неща можеха да го привличат повече отколкото трябваше и той може да се запали от страст за тях. Последствието от това бе, че той стигна до физическото втвърдяване но своето тяло по-рано отколкото трябваше. Неговата форма се втвърди по-рано отколкото бяха решили божествените същества. Преминаването от газообразната към твърдата форма трябваше да стане през последната третина на Атлантската епоха. Но това втвърдяване стана преждевременно и именно него описва Библията като първичен грях.
към текста >>

Наблюдавайки физическия живот на човека през тази епоха, ние виждаме в него отражението на тези две категории същества, които се противопоставят: божествените същества, които действуват върху Аза, и луциферическите същества.
Наблюдавайки физическия живот на човека през тази епоха, ние виждаме в него отражението на тези две категории същества, които се противопоставят: божествените същества, които действуват върху Аза, и луциферическите същества. За да можем да следим по-добре някои духовни аспекти на това състояние на нещата, нека припомним, че човешките души са били на планетите принадлежащи на нашата слънчева система през периода, когато Земята опустяваше и че те отново слизат на Земята, когато намират отговарящи за тях тела. Това е периодът, когато Земята е най-малко населена; но постепенно хората се размножават и все повече растящ брой души идват да се въплътят в тези тела. Още дълго време само онези, които са могли да издържат на Земята лунната криза, могат да се възпроизвеждат. Върху тези човеци действуват слънчевите сили; защото те са запазили достатъчно устойчивост, за да предложат на Слънцето едно поле на действие даже и през време на кризата. Тези човеци, както и тяхното потомство, са имали съзнанието, че са "слънчеви човеци".
към текста >>

Тук ние отново намираме действието на луциферическите духове, които действуват върху астралното тяло и противопоставят своето влияние на това на Съществата, които бяха надарили човека с Аз.
Причината за това беше, че слънчевите сили простираха своето действие през всички, които бяха свързани с родство на кръвта и чийто произход достигаше до човеци те, които бяха способни да понесат лунната криза. Тези сили бяха създали у тях едно себесъзнание, което обхващаше цялото поколение. После човешкият род се намножи и душите се върнаха отново на Земята; но онези, които притежаваха достатъчно големи слънчеви сили, въпреки че бяха слезли на Земята и се бяха съединили със сферите различни от тези на Слънцето, чувствуваха още да действува в тях слънчевото влияние. После дойде времето, когато тези души, живеещи в едно отдалечено потомство, изгубиха чувството на тази връзка, а с това и паметта простираща се върху прадедите. Колкото повече се намножаваха човешкия род, толкова повече се изгубваше и живото чувство свързано с наследствеността. Тук ние отново намираме действието на луциферическите духове, които действуват върху астралното тяло и противопоставят своето влияние на това на Съществата, които бяха надарили човека с Аз. Луциферическите същества действуваха против всичко, което можеше да свърже хората помежду им. Те искаха да научат човечеството на свобода, на независимост. Хората, които бяха надживели лунната криза, наричаха "Аз" не само това, което обединяваше техните опитности, но и тези на техните прадеди и чувствуваха да действува в тяхната кръв слънчевата природа. Това чувство беше вече угаснало, когато душите, които слизаха от планетата Марс, например, още чувствуваха закрилящата сила излъчваща се от Духа на Марс; те се обединяваха в духа на Марс. Именно това групово чувство, което същата любов поддържаше, атакуваха луциферическите духове.
към текста >>

Луциферическите същества действуваха против всичко, което можеше да свърже хората помежду им.
Тези сили бяха създали у тях едно себесъзнание, което обхващаше цялото поколение. После човешкият род се намножи и душите се върнаха отново на Земята; но онези, които притежаваха достатъчно големи слънчеви сили, въпреки че бяха слезли на Земята и се бяха съединили със сферите различни от тези на Слънцето, чувствуваха още да действува в тях слънчевото влияние. После дойде времето, когато тези души, живеещи в едно отдалечено потомство, изгубиха чувството на тази връзка, а с това и паметта простираща се върху прадедите. Колкото повече се намножаваха човешкия род, толкова повече се изгубваше и живото чувство свързано с наследствеността. Тук ние отново намираме действието на луциферическите духове, които действуват върху астралното тяло и противопоставят своето влияние на това на Съществата, които бяха надарили човека с Аз. Луциферическите същества действуваха против всичко, което можеше да свърже хората помежду им. Те искаха да научат човечеството на свобода, на независимост. Хората, които бяха надживели лунната криза, наричаха "Аз" не само това, което обединяваше техните опитности, но и тези на техните прадеди и чувствуваха да действува в тяхната кръв слънчевата природа. Това чувство беше вече угаснало, когато душите, които слизаха от планетата Марс, например, още чувствуваха закрилящата сила излъчваща се от Духа на Марс; те се обединяваха в духа на Марс. Именно това групово чувство, което същата любов поддържаше, атакуваха луциферическите духове. Те развиха индивидуалния Аз на човека, за да го противопоставят на колективния Аз, който се изразяваше в тези групи.
към текста >>

Именно това групово чувство, което същата любов поддържаше, атакуваха луциферическите духове.
Тук ние отново намираме действието на луциферическите духове, които действуват върху астралното тяло и противопоставят своето влияние на това на Съществата, които бяха надарили човека с Аз. Луциферическите същества действуваха против всичко, което можеше да свърже хората помежду им. Те искаха да научат човечеството на свобода, на независимост. Хората, които бяха надживели лунната криза, наричаха "Аз" не само това, което обединяваше техните опитности, но и тези на техните прадеди и чувствуваха да действува в тяхната кръв слънчевата природа. Това чувство беше вече угаснало, когато душите, които слизаха от планетата Марс, например, още чувствуваха закрилящата сила излъчваща се от Духа на Марс; те се обединяваха в духа на Марс. Именно това групово чувство, което същата любов поддържаше, атакуваха луциферическите духове. Те развиха индивидуалния Аз на човека, за да го противопоставят на колективния Аз, който се изразяваше в тези групи. Колкото повече се издигаме в миналото чрез ясновиждането, толкова повече намираме колективното съзнание свързано с кръвното родство. А колкото идваме повече към близкото минало, толкова повече това съзнание изчезва, за да отстъпи място на не зависимостта на човека, който развива своето индивидуално себе, своя индивидуален Аз, противопоставяйки го на груповия Аз. Следователно в човека се намират в борба две царства: божествените същества, които свързват хората помежду им, но чрез кръвните връзки; луциферическите същества, които полагат усилия да отделят човека от човека. Тези две сили са действували през цяла та Атлантска епоха, а даже и по-късно, когато континентът Атлантида загина във великата катастрофа, коя то е предшествувала настоящето състояние на Земята, и потъвайки създаде един нов океан между Европа и Африка от една страна, и Америка от друга страна.
към текста >>

Следователно в човека се намират в борба две царства: божествените същества, които свързват хората помежду им, но чрез кръвните връзки; луциферическите същества, които полагат усилия да отделят човека от човека.
Това чувство беше вече угаснало, когато душите, които слизаха от планетата Марс, например, още чувствуваха закрилящата сила излъчваща се от Духа на Марс; те се обединяваха в духа на Марс. Именно това групово чувство, което същата любов поддържаше, атакуваха луциферическите духове. Те развиха индивидуалния Аз на човека, за да го противопоставят на колективния Аз, който се изразяваше в тези групи. Колкото повече се издигаме в миналото чрез ясновиждането, толкова повече намираме колективното съзнание свързано с кръвното родство. А колкото идваме повече към близкото минало, толкова повече това съзнание изчезва, за да отстъпи място на не зависимостта на човека, който развива своето индивидуално себе, своя индивидуален Аз, противопоставяйки го на груповия Аз. Следователно в човека се намират в борба две царства: божествените същества, които свързват хората помежду им, но чрез кръвните връзки; луциферическите същества, които полагат усилия да отделят човека от човека. Тези две сили са действували през цяла та Атлантска епоха, а даже и по-късно, когато континентът Атлантида загина във великата катастрофа, коя то е предшествувала настоящето състояние на Земята, и потъвайки създаде един нов океан между Европа и Африка от една страна, и Америка от друга страна. Те продължават да действуват и в наши дни.
към текста >>

Ние видяхме, как луциферическите духове се намесиха, за да се противопоставят на божествените Същества, и трябва да признаем, че всичко би протекло съвършено различно, ако те не бяха действували така.
Следователно ние описахме пет епохи на развитието: Полярната епоха, когато Земята беше съединена със Слънцето; Хиперборейската епоха, когато Луната още беше съединена със Земята; Лемурийската епоха, Атлантската епоха и най-после Следатлантската епоха, която е нашата. Ние видяхме, как луциферическите духове се намесиха, за да се противопоставят на божествените Същества, и трябва да признаем, че всичко би протекло съвършено различно, ако те не бяха действували така. Старото ясновидство би било заменено чрез едно двойно обективно съзнание, което би възприемало както физическия свят, така и духовните сили и същества, които проникват физическия свят. Влиянието на луциферическите същества застави човека да сгъсти преждевременно своето физическо тяло и да се отвори за физическото възприятие. Човекът навлезе в последната третина на Атлантската епоха при условия съвършено различни от тези, които биха съществували, ако биха го ръководили само божествените Същества. Чрез тези последните човекът би виждал една вселена пропита от духа, докато сега виждаше само един физически свят, от който бе се оттеглило духовното. Луциферическите същества бяха проникнали в неговото астрално тяло.
към текста >>

Влиянието на луциферическите същества застави човека да сгъсти преждевременно своето физическо тяло и да се отвори за физическото възприятие.
Следователно ние описахме пет епохи на развитието: Полярната епоха, когато Земята беше съединена със Слънцето; Хиперборейската епоха, когато Луната още беше съединена със Земята; Лемурийската епоха, Атлантската епоха и най-после Следатлантската епоха, която е нашата. Ние видяхме, как луциферическите духове се намесиха, за да се противопоставят на божествените Същества, и трябва да признаем, че всичко би протекло съвършено различно, ако те не бяха действували така. Старото ясновидство би било заменено чрез едно двойно обективно съзнание, което би възприемало както физическия свят, така и духовните сили и същества, които проникват физическия свят. Влиянието на луциферическите същества застави човека да сгъсти преждевременно своето физическо тяло и да се отвори за физическото възприятие. Човекът навлезе в последната третина на Атлантската епоха при условия съвършено различни от тези, които биха съществували, ако биха го ръководили само божествените Същества. Чрез тези последните човекът би виждал една вселена пропита от духа, докато сега виждаше само един физически свят, от който бе се оттеглило духовното. Луциферическите същества бяха проникнали в неговото астрално тяло. След това във външното възприятие, в отношението на Аза с вселената, в различието между Аза и вселената се вмъкнаха онези същества, които намираме Ариманическите духове, както ги е наричал Заратустра или Мефистофелически духове. Те можеха да завладеят човека, защото той се беше свързал много силно със сетивния свят и неговите физическо, етерно и астрално тела не бяха вече това, което биха били, ако само божествените същества биха действували.
към текста >>

Луциферическите същества бяха проникнали в неговото астрално тяло.
Ние видяхме, как луциферическите духове се намесиха, за да се противопоставят на божествените Същества, и трябва да признаем, че всичко би протекло съвършено различно, ако те не бяха действували така. Старото ясновидство би било заменено чрез едно двойно обективно съзнание, което би възприемало както физическия свят, така и духовните сили и същества, които проникват физическия свят. Влиянието на луциферическите същества застави човека да сгъсти преждевременно своето физическо тяло и да се отвори за физическото възприятие. Човекът навлезе в последната третина на Атлантската епоха при условия съвършено различни от тези, които биха съществували, ако биха го ръководили само божествените Същества. Чрез тези последните човекът би виждал една вселена пропита от духа, докато сега виждаше само един физически свят, от който бе се оттеглило духовното. Луциферическите същества бяха проникнали в неговото астрално тяло. След това във външното възприятие, в отношението на Аза с вселената, в различието между Аза и вселената се вмъкнаха онези същества, които намираме Ариманическите духове, както ги е наричал Заратустра или Мефистофелически духове. Те можеха да завладеят човека, защото той се беше свързал много силно със сетивния свят и неговите физическо, етерно и астрално тела не бяха вече това, което биха били, ако само божествените същества биха действували. Съществата, които наричаме луциферически, бяха проникнали в неговото астрално тяло и го бяха изтласкали от Рая преди да е настъпило времето да излезе от там; а като последствие на луциферическото влияние имаме това, че в човешката душа се вмъкват ариманическите, мефистолическите духове, които показват на човека външния свят само в неговата сетивна форма, е не какъвто той е в действителност. Ето защо евреите наричат тези духове "Мефиз-Тофел", от "Мефиз", което значи "покваряващ", и "Тофел", което значи "лъжец". От тук се е получила думата Мефистофел, който е същият с Ариман.
към текста >>

Съществата, които наричаме луциферически, бяха проникнали в неговото астрално тяло и го бяха изтласкали от Рая преди да е настъпило времето да излезе от там; а като последствие на луциферическото влияние имаме това, че в човешката душа се вмъкват ариманическите, мефистолическите духове, които показват на човека външния свят само в неговата сетивна форма, е не какъвто той е в действителност.
Човекът навлезе в последната третина на Атлантската епоха при условия съвършено различни от тези, които биха съществували, ако биха го ръководили само божествените Същества. Чрез тези последните човекът би виждал една вселена пропита от духа, докато сега виждаше само един физически свят, от който бе се оттеглило духовното. Луциферическите същества бяха проникнали в неговото астрално тяло. След това във външното възприятие, в отношението на Аза с вселената, в различието между Аза и вселената се вмъкнаха онези същества, които намираме Ариманическите духове, както ги е наричал Заратустра или Мефистофелически духове. Те можеха да завладеят човека, защото той се беше свързал много силно със сетивния свят и неговите физическо, етерно и астрално тела не бяха вече това, което биха били, ако само божествените същества биха действували. Съществата, които наричаме луциферически, бяха проникнали в неговото астрално тяло и го бяха изтласкали от Рая преди да е настъпило времето да излезе от там; а като последствие на луциферическото влияние имаме това, че в човешката душа се вмъкват ариманическите, мефистолическите духове, които показват на човека външния свят само в неговата сетивна форма, е не какъвто той е в действителност. Ето защо евреите наричат тези духове "Мефиз-Тофел", от "Мефиз", което значи "покваряващ", и "Тофел", което значи "лъжец". От тук се е получила думата Мефистофел, който е същият с Ариман. Какво ни е дал Ариман, противоположното на Луцифер?
към текста >>

Какво ни е дал Ариман, противоположното на Луцифер?
След това във външното възприятие, в отношението на Аза с вселената, в различието между Аза и вселената се вмъкнаха онези същества, които намираме Ариманическите духове, както ги е наричал Заратустра или Мефистофелически духове. Те можеха да завладеят човека, защото той се беше свързал много силно със сетивния свят и неговите физическо, етерно и астрално тела не бяха вече това, което биха били, ако само божествените същества биха действували. Съществата, които наричаме луциферически, бяха проникнали в неговото астрално тяло и го бяха изтласкали от Рая преди да е настъпило времето да излезе от там; а като последствие на луциферическото влияние имаме това, че в човешката душа се вмъкват ариманическите, мефистолическите духове, които показват на човека външния свят само в неговата сетивна форма, е не какъвто той е в действителност. Ето защо евреите наричат тези духове "Мефиз-Тофел", от "Мефиз", което значи "покваряващ", и "Тофел", което значи "лъжец". От тук се е получила думата Мефистофел, който е същият с Ариман. Какво ни е дал Ариман, противоположното на Луцифер?
към текста >>

Чрез влиянието на Луцифер силите на астралното тяло са станали по-лоши отколкото биха били, и човекът преждевременно е втвърдил своето физическо тяло.
Чрез влиянието на Луцифер силите на астралното тяло са станали по-лоши отколкото биха били, и човекът преждевременно е втвърдил своето физическо тяло. В замяна на това той получи свободата. Влиянието на Ариман има като последствие това, че човекът не може вече да вижда духовното основа на света, а е измамен чрез една илюзия на своето възприятие. Мефистофел е втълпил на човека идеята, че външния свят има само материално съществувание и че в него не се крие нищо духовно. Сцената, която Гьоте чудесно описва в своя "Фауст", се е разиграла за цялото човечество. Фауст търси достъпа до духовния свят; Мефистофел се старае да го убеди, че духовният свят е нещо празно, че той е нищо, защото има интерес да го накара да счита сетивния свят за всичко.
към текста >>

Кое беше необходимото лечебно средство, за да не потъне човекът в бездната разтворена от Луцифер и Ариман?
Мефистофел е втълпил на човека идеята, че външния свят има само материално съществувание и че в него не се крие нищо духовно. Сцената, която Гьоте чудесно описва в своя "Фауст", се е разиграла за цялото човечество. Фауст търси достъпа до духовния свят; Мефистофел се старае да го убеди, че духовният свят е нещо празно, че той е нищо, защото има интерес да го накара да счита сетивния свят за всичко. Фауст му отговаря това, което всеки духовен изследовател би му отговорил в този случай: "в твоето нищо аз се надявам да намеря всичко! "За да си съставим една наистина правилна идея за външния свят, трябва първо да сме познали, че и в най-малката част на този свят се намира духът, трябва да знаем, че представата за материята е вече по себе си една измама и че Мефистофел е духът, който изопачава всички наши идеи и представи. Кое беше необходимото лечебно средство, за да не потъне човекът в бездната разтворена от Луцифер и Ариман?
към текста >>

Още през Атлантската епоха се наложи едно действие противоположно на това на луциферическите същества, за да се възстанови равновесието.
Още през Атлантската епоха се наложи едно действие противоположно на това на луциферическите същества, за да се възстанови равновесието. Още през онези времена е имало хора, които бяха работили над себе си, за да попречат на влиянието на Луцифер да вземе надмощие в тяхното астрално тяло, които бяха почувствували, че страстите, инстинктите, желанията на техните души идват от Луцифер. Когато успяха да ги изкоренят, те отново добиха възможността да съзерцават това, което човек би могъл да вижда, ако не беше претърпял влиянието на Луцифер и Ариман. Чрез един чист живот и едно основно познание на самите себе си, някои от жителите на Атлантида отхвърлиха от себе си влиянието на Луцифер. Тогава те бяха способни, в тази епоха, когато още съществуваха остатъци от първичното ясновидство, да потопят своя поглед в духовния свят, да виждат по-високо отколкото онези, в които влиянието на Луцифер беше причинило нарастване на властта на материята. Тези хора станаха ръководители на Атлантската епоха или посветени на Атлантида.
към текста >>

Още през онези времена е имало хора, които бяха работили над себе си, за да попречат на влиянието на Луцифер да вземе надмощие в тяхното астрално тяло, които бяха почувствували, че страстите, инстинктите, желанията на техните души идват от Луцифер.
Още през Атлантската епоха се наложи едно действие противоположно на това на луциферическите същества, за да се възстанови равновесието. Още през онези времена е имало хора, които бяха работили над себе си, за да попречат на влиянието на Луцифер да вземе надмощие в тяхното астрално тяло, които бяха почувствували, че страстите, инстинктите, желанията на техните души идват от Луцифер. Когато успяха да ги изкоренят, те отново добиха възможността да съзерцават това, което човек би могъл да вижда, ако не беше претърпял влиянието на Луцифер и Ариман. Чрез един чист живот и едно основно познание на самите себе си, някои от жителите на Атлантида отхвърлиха от себе си влиянието на Луцифер. Тогава те бяха способни, в тази епоха, когато още съществуваха остатъци от първичното ясновидство, да потопят своя поглед в духовния свят, да виждат по-високо отколкото онези, в които влиянието на Луцифер беше причинило нарастване на властта на материята. Тези хора станаха ръководители на Атлантската епоха или посветени на Атлантида.
към текста >>

Когато успяха да ги изкоренят, те отново добиха възможността да съзерцават това, което човек би могъл да вижда, ако не беше претърпял влиянието на Луцифер и Ариман.
Още през Атлантската епоха се наложи едно действие противоположно на това на луциферическите същества, за да се възстанови равновесието. Още през онези времена е имало хора, които бяха работили над себе си, за да попречат на влиянието на Луцифер да вземе надмощие в тяхното астрално тяло, които бяха почувствували, че страстите, инстинктите, желанията на техните души идват от Луцифер. Когато успяха да ги изкоренят, те отново добиха възможността да съзерцават това, което човек би могъл да вижда, ако не беше претърпял влиянието на Луцифер и Ариман. Чрез един чист живот и едно основно познание на самите себе си, някои от жителите на Атлантида отхвърлиха от себе си влиянието на Луцифер. Тогава те бяха способни, в тази епоха, когато още съществуваха остатъци от първичното ясновидство, да потопят своя поглед в духовния свят, да виждат по-високо отколкото онези, в които влиянието на Луцифер беше причинило нарастване на властта на материята. Тези хора станаха ръководители на Атлантската епоха или посветени на Атлантида.
към текста >>

Чрез един чист живот и едно основно познание на самите себе си, някои от жителите на Атлантида отхвърлиха от себе си влиянието на Луцифер.
Още през Атлантската епоха се наложи едно действие противоположно на това на луциферическите същества, за да се възстанови равновесието. Още през онези времена е имало хора, които бяха работили над себе си, за да попречат на влиянието на Луцифер да вземе надмощие в тяхното астрално тяло, които бяха почувствували, че страстите, инстинктите, желанията на техните души идват от Луцифер. Когато успяха да ги изкоренят, те отново добиха възможността да съзерцават това, което човек би могъл да вижда, ако не беше претърпял влиянието на Луцифер и Ариман. Чрез един чист живот и едно основно познание на самите себе си, някои от жителите на Атлантида отхвърлиха от себе си влиянието на Луцифер. Тогава те бяха способни, в тази епоха, когато още съществуваха остатъци от първичното ясновидство, да потопят своя поглед в духовния свят, да виждат по-високо отколкото онези, в които влиянието на Луцифер беше причинило нарастване на властта на материята. Тези хора станаха ръководители на Атлантската епоха или посветени на Атлантида.
към текста >>

Тогава те бяха способни, в тази епоха, когато още съществуваха остатъци от първичното ясновидство, да потопят своя поглед в духовния свят, да виждат по-високо отколкото онези, в които влиянието на Луцифер беше причинило нарастване на властта на материята.
Още през Атлантската епоха се наложи едно действие противоположно на това на луциферическите същества, за да се възстанови равновесието. Още през онези времена е имало хора, които бяха работили над себе си, за да попречат на влиянието на Луцифер да вземе надмощие в тяхното астрално тяло, които бяха почувствували, че страстите, инстинктите, желанията на техните души идват от Луцифер. Когато успяха да ги изкоренят, те отново добиха възможността да съзерцават това, което човек би могъл да вижда, ако не беше претърпял влиянието на Луцифер и Ариман. Чрез един чист живот и едно основно познание на самите себе си, някои от жителите на Атлантида отхвърлиха от себе си влиянието на Луцифер. Тогава те бяха способни, в тази епоха, когато още съществуваха остатъци от първичното ясновидство, да потопят своя поглед в духовния свят, да виждат по-високо отколкото онези, в които влиянието на Луцифер беше причинило нарастване на властта на материята. Тези хора станаха ръководители на Атлантската епоха или посветени на Атлантида.
към текста >>

Луцифер беше насочил своите удари предимно срещу това, което при любовта е свързано с кръвните връзки.
Луцифер беше насочил своите удари предимно срещу това, което при любовта е свързано с кръвните връзки. Тези хора се научиха да противостоят на неговите нападения. Те имаха духовното прозрение, че силата, която ще направи хората да прогресират, не стои в разделянето, а в това, която съединява хората. Те се опитаха да възродят първичното състояние, когато Луцифер не беше още затъмнил духовния свят. Те положиха усилия да заличат личния елемент: "Убийте в себе си личния Аз! Повдигнете погледа си към времената, когато кръвните връзки бяха още живи, когато съзнанието за Аза се простираше до първите прадеди и когато отдавна заминалият прадед беше тачен като светия".
към текста >>

Те се опитаха да възродят първичното състояние, когато Луцифер не беше още затъмнил духовния свят.
Луцифер беше насочил своите удари предимно срещу това, което при любовта е свързано с кръвните връзки. Тези хора се научиха да противостоят на неговите нападения. Те имаха духовното прозрение, че силата, която ще направи хората да прогресират, не стои в разделянето, а в това, която съединява хората. Те се опитаха да възродят първичното състояние, когато Луцифер не беше още затъмнил духовния свят. Те положиха усилия да заличат личния елемент: "Убийте в себе си личния Аз! Повдигнете погледа си към времената, когато кръвните връзки бяха още живи, когато съзнанието за Аза се простираше до първите прадеди и когато отдавна заминалият прадед беше тачен като светия". През цялото развитие винаги е имало такива ръководители на човечеството, които отново се появяваха, за да кажат: "стремете се да не паднете под влиянието, което иска да ви подчини на вашия личен Аз; старайте се да познаете това, което е обединило хората в старите време на и вие ще намерите пътя към Божествения Дух".
към текста >>

" Благодарение на своите ръководители еврейският народ запази най-дълго време енергията да противостои на луциферическото влияние.
Най-чистата форма на това схващане ние намираме у древния еврейски народ когато се опитаме да разберем неговите ръководители. Те казваха на своя народ: "Вие сте стигнали до там, че всеки иска не зависимост на своя собствен Аз, на своя личен Аз, всеки търси своята същност вътре в самия себе си. Но вие ще работите в съгласие с развитието, ако убиете вашия личен Аз и съсредоточите всичката си сила в съзнанието, че сте части от един велик организъм, който се простира до Авраама. Когато ви се казва: Аз и Отец Авраам сме едно, и вие приемете това като отстраните всичко, което е лично, вие сте в правия път, който ви води до божественото, защото пътят към божественото минава през прадеда! " Благодарение на своите ръководители еврейският народ запази най-дълго време енергията да противостои на луциферическото влияние. Но мисията на човечеството беше не да убие този Аз, а да го развие. Древните по светени не можеха да сторят нищо против този личен Аз, те успяваха само да покажат на хората, че пътят към първопричината на света минава през прадедите.
към текста >>

И когато човек събуди в себе си това съзнание, което му позволява да каже: "в мене живее нещо, което е съществувало преди Авраама да бъде; не е необходимо да се издигаме до Авраама, аз мога да намеря в мене самия Божествен Дух на Отца", тогава той е в състояние да преобрази това, което Луцифер е предал на човешкия Аз и което е станало една пречка за напредъка на човечеството; той може да го превърне в добро.
Има нещо вечно, което ти можеш да намериш оставяйки в самия себе си". И Христос говори за тази сила, която той е искал да предаде на хората, когато в Евангелието на Йоана казва/гл. 8, ст. 50/: "преди Авраам да бъде, беше Аз Съм! " И това "Аз Съм" не е нищо друго освен името, което Христос сам дава на себе си, с което той сам се назовава. И когато човек събуди в себе си това съзнание, което му позволява да каже: "в мене живее нещо, което е съществувало преди Авраама да бъде; не е необходимо да се издигаме до Авраама, аз мога да намеря в мене самия Божествен Дух на Отца", тогава той е в състояние да преобрази това, което Луцифер е предал на човешкия Аз и което е станало една пречка за напредъка на човечеството; той може да го превърне в добро. Христовото събитие се състои именно в това, че то превърна в добро влиянието на Луцифер.
към текста >>

Христовото събитие се състои именно в това, че то превърна в добро влиянието на Луцифер.
И Христос говори за тази сила, която той е искал да предаде на хората, когато в Евангелието на Йоана казва/гл. 8, ст. 50/: "преди Авраам да бъде, беше Аз Съм! " И това "Аз Съм" не е нищо друго освен името, което Христос сам дава на себе си, с което той сам се назовава. И когато човек събуди в себе си това съзнание, което му позволява да каже: "в мене живее нещо, което е съществувало преди Авраама да бъде; не е необходимо да се издигаме до Авраама, аз мога да намеря в мене самия Божествен Дух на Отца", тогава той е в състояние да преобрази това, което Луцифер е предал на човешкия Аз и което е станало една пречка за напредъка на човечеството; той може да го превърне в добро. Христовото събитие се състои именно в това, че то превърна в добро влиянието на Луцифер.
към текста >>

А стремежът към свобода и независимост бе вложен в нашето астрално тяло от Луцифер още преди идването на Христа.
Да предположим, че само онези висши духовни Същества биха действували, които бяха свързали любовта единствено с кръвните връзки и които насочваха човека да се издигне назад през редицата поколения на своите прадеди, за да намери достъп до Божественото; хората биха били доведени до едно общуване напълно несъзнателно, защото те никога не биха добили онова съзнание, което свободата и независимостта дават. А стремежът към свобода и независимост бе вложен в нашето астрално тяло от Луцифер още преди идването на Христа. Чрез това всеки човек може да се чувствува независим по отношение на другите. Но крайностите, които бяха се породили по необходимост от влиянието на Луцифер, бяха превърнати в добро от Христа. Луцифер донесе на хората свободата, независимостта; Христос превърна тази свобода в Любов. Връзката, която Христос създава, води хората към Духовната Любов.
към текста >>

Но крайностите, които бяха се породили по необходимост от влиянието на Луцифер, бяха превърнати в добро от Христа.
Да предположим, че само онези висши духовни Същества биха действували, които бяха свързали любовта единствено с кръвните връзки и които насочваха човека да се издигне назад през редицата поколения на своите прадеди, за да намери достъп до Божественото; хората биха били доведени до едно общуване напълно несъзнателно, защото те никога не биха добили онова съзнание, което свободата и независимостта дават. А стремежът към свобода и независимост бе вложен в нашето астрално тяло от Луцифер още преди идването на Христа. Чрез това всеки човек може да се чувствува независим по отношение на другите. Но крайностите, които бяха се породили по необходимост от влиянието на Луцифер, бяха превърнати в добро от Христа. Луцифер донесе на хората свободата, независимостта; Христос превърна тази свобода в Любов. Връзката, която Христос създава, води хората към Духовната Любов.
към текста >>

Луцифер донесе на хората свободата, независимостта; Христос превърна тази свобода в Любов.
Да предположим, че само онези висши духовни Същества биха действували, които бяха свързали любовта единствено с кръвните връзки и които насочваха човека да се издигне назад през редицата поколения на своите прадеди, за да намери достъп до Божественото; хората биха били доведени до едно общуване напълно несъзнателно, защото те никога не биха добили онова съзнание, което свободата и независимостта дават. А стремежът към свобода и независимост бе вложен в нашето астрално тяло от Луцифер още преди идването на Христа. Чрез това всеки човек може да се чувствува независим по отношение на другите. Но крайностите, които бяха се породили по необходимост от влиянието на Луцифер, бяха превърнати в добро от Христа. Луцифер донесе на хората свободата, независимостта; Христос превърна тази свобода в Любов. Връзката, която Христос създава, води хората към Духовната Любов.
към текста >>

В тази светлина луциферическите духове получават съвършено нов смисъл.
В тази светлина луциферическите духове получават съвършено нов смисъл. Трябва ли да таксуваме за "небрежност" това, което накара тези духове да останат назад в своето развитие? Не; защото те са изостанали назад, за да изпълнят една специална мисия в лоното на развитието: именно мисията да попречат на хората да бъдат споени едни с други чрез кръвните връзки. С това те са подготвили пътищата на Христа. На старата Луна те бяха се отказали да достигнат целта на развитие то, която им беше предопределена, за да могат да служат на напредъка върху Земята. Това ни показва, как привидното зло, привидната грешка, може да се превърне в добро в сложната същност на вселената.
към текста >>

Това изоставяне на Луцифер може да се счита също и като една жертва.
Не; защото те са изостанали назад, за да изпълнят една специална мисия в лоното на развитието: именно мисията да попречат на хората да бъдат споени едни с други чрез кръвните връзки. С това те са подготвили пътищата на Христа. На старата Луна те бяха се отказали да достигнат целта на развитие то, която им беше предопределена, за да могат да служат на напредъка върху Земята. Това ни показва, как привидното зло, привидната грешка, може да се превърне в добро в сложната същност на вселената. За да може Христос да се намеси на Земята в необходимия момент, трябваше определени духове на старата Луна да пожертвуват своята лунна мисия и да подготвят по този начин идването на Христа. Това изоставяне на Луцифер може да се счита също и като една жертва.
към текста >>

84. 8. СКАЗКА ШЕСТА. Оракулите на Атлантида. Светилищата през следатлантския период. Кръщението в реката Йордан. GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия

В това време той остава изложен на всякакъв вид влияния; не само на влиянията на висшите духовни същества, които обитават на Слънцето или на различните планети на нашата слънчева система но също и на тези на луциферическите духове, които действуват върху неговото астрално тяло.
В миналото хората са били много по-тясно свързани. Причината за това беше, че те са живеели в една атмосфера съвършено различна от нашата. Днес въздухът, който ни за обикаля, съдържа повече вода само когато вали. През Атлантската епоха въздухът беше непрестанно изпълнен с гъсти водни пари; а в началото на тази епоха човекът беше съставен от меко вещество, подобно на това на пихтие-образните животни, които днес живеят в моретата и които едва можем да различаваме от заобикалящата ги водна маса. Постепенно веществото на човешкото тяло се сгъстява. В това време той остава изложен на всякакъв вид влияния; не само на влиянията на висшите духовни същества, които обитават на Слънцето или на различните планети на нашата слънчева система но също и на тези на луциферическите духове, които действуват върху неговото астрално тяло. Тези, които трябваше да бъдат ръководители на атлантското население, трябваше да побеждават луциферическите влияния в своето собствено астрално тяло. Тогавашния човек имаше ясновиждащо и духовно съзнание и затова той възприемаше всички духовни влияния, които се упражняваха над него. Някой, който не знаеше нищо за Духовната наука, би се смял днес, ако му кажем: "твоето астрално тяло е подложено на влиянието на луциферическите духове! " Но той не знае, че това влияние е толкова по-силно, колкото по-малко той има съзнание за него.
към текста >>

Тези, които трябваше да бъдат ръководители на атлантското население, трябваше да побеждават луциферическите влияния в своето собствено астрално тяло.
Причината за това беше, че те са живеели в една атмосфера съвършено различна от нашата. Днес въздухът, който ни за обикаля, съдържа повече вода само когато вали. През Атлантската епоха въздухът беше непрестанно изпълнен с гъсти водни пари; а в началото на тази епоха човекът беше съставен от меко вещество, подобно на това на пихтие-образните животни, които днес живеят в моретата и които едва можем да различаваме от заобикалящата ги водна маса. Постепенно веществото на човешкото тяло се сгъстява. В това време той остава изложен на всякакъв вид влияния; не само на влиянията на висшите духовни същества, които обитават на Слънцето или на различните планети на нашата слънчева система но също и на тези на луциферическите духове, които действуват върху неговото астрално тяло. Тези, които трябваше да бъдат ръководители на атлантското население, трябваше да побеждават луциферическите влияния в своето собствено астрално тяло. Тогавашния човек имаше ясновиждащо и духовно съзнание и затова той възприемаше всички духовни влияния, които се упражняваха над него. Някой, който не знаеше нищо за Духовната наука, би се смял днес, ако му кажем: "твоето астрално тяло е подложено на влиянието на луциферическите духове! " Но той не знае, че това влияние е толкова по-силно, колкото по-малко той има съзнание за него.
към текста >>

Някой, който не знаеше нищо за Духовната наука, би се смял днес, ако му кажем: "твоето астрално тяло е подложено на влиянието на луциферическите духове!
През Атлантската епоха въздухът беше непрестанно изпълнен с гъсти водни пари; а в началото на тази епоха човекът беше съставен от меко вещество, подобно на това на пихтие-образните животни, които днес живеят в моретата и които едва можем да различаваме от заобикалящата ги водна маса. Постепенно веществото на човешкото тяло се сгъстява. В това време той остава изложен на всякакъв вид влияния; не само на влиянията на висшите духовни същества, които обитават на Слънцето или на различните планети на нашата слънчева система но също и на тези на луциферическите духове, които действуват върху неговото астрално тяло. Тези, които трябваше да бъдат ръководители на атлантското население, трябваше да побеждават луциферическите влияния в своето собствено астрално тяло. Тогавашния човек имаше ясновиждащо и духовно съзнание и затова той възприемаше всички духовни влияния, които се упражняваха над него. Някой, който не знаеше нищо за Духовната наука, би се смял днес, ако му кажем: "твоето астрално тяло е подложено на влиянието на луциферическите духове! " Но той не знае, че това влияние е толкова по-силно, колкото по-малко той има съзнание за него.
към текста >>

Тези думи на Гьотевия Фауст съдържа една много дълбока истина; и много от материалистичните влияния не биха са проявявали, ако хората знаеха, че все още се намират под властта на Луцифер.
Тези думи на Гьотевия Фауст съдържа една много дълбока истина; и много от материалистичните влияния не биха са проявявали, ако хората знаеха, че все още се намират под властта на Луцифер. В миналото учителите на човечеството и техните ученици са се наблюдавали много строго по отношение на страстите, желанията и инстинктите, които тласкаха човека към физическия свят повече отколкото изискваше неговото развитие. Който искаше да стане учител, трябваше да развива преди всичко едно себесъзнание, което много строго следеше за всичко, което можеше да дойде от Луцифер. Той трябваше да знае да разпознава в своето астрално тяло действието на луциферическите същества. Така човек държеше на разстояние тези луциферически същества и можеше да вижда другите божествени същества, тези, които бяха преминали от Земята на Слънцето или на други планети. И, според своя духовен произход, хората виждаха различни духовни същества.
към текста >>

Който искаше да стане учител, трябваше да развива преди всичко едно себесъзнание, което много строго следеше за всичко, което можеше да дойде от Луцифер.
Тези думи на Гьотевия Фауст съдържа една много дълбока истина; и много от материалистичните влияния не биха са проявявали, ако хората знаеха, че все още се намират под властта на Луцифер. В миналото учителите на човечеството и техните ученици са се наблюдавали много строго по отношение на страстите, желанията и инстинктите, които тласкаха човека към физическия свят повече отколкото изискваше неговото развитие. Който искаше да стане учител, трябваше да развива преди всичко едно себесъзнание, което много строго следеше за всичко, което можеше да дойде от Луцифер. Той трябваше да знае да разпознава в своето астрално тяло действието на луциферическите същества. Така човек държеше на разстояние тези луциферически същества и можеше да вижда другите божествени същества, тези, които бяха преминали от Земята на Слънцето или на други планети. И, според своя духовен произход, хората виждаха различни духовни същества. Имаше човешки души, които идваха от Марс; побеждавайки в себе си луциферическите влияния, те стигаха до по-висока степен на едно по-чисто ясновиждане и виждаха духовните същества от царството, от където те самите бяха дошли, от царството на Марс. Тези, които бяха дошли от Сатурн, можеха да виждат съществата на Сатурн; тези, които бяха дошли от Юпитер или от Венера, виждаха духовните същества от тези небесни тела.
към текста >>

Той трябваше да знае да разпознава в своето астрално тяло действието на луциферическите същества.
Тези думи на Гьотевия Фауст съдържа една много дълбока истина; и много от материалистичните влияния не биха са проявявали, ако хората знаеха, че все още се намират под властта на Луцифер. В миналото учителите на човечеството и техните ученици са се наблюдавали много строго по отношение на страстите, желанията и инстинктите, които тласкаха човека към физическия свят повече отколкото изискваше неговото развитие. Който искаше да стане учител, трябваше да развива преди всичко едно себесъзнание, което много строго следеше за всичко, което можеше да дойде от Луцифер. Той трябваше да знае да разпознава в своето астрално тяло действието на луциферическите същества. Така човек държеше на разстояние тези луциферически същества и можеше да вижда другите божествени същества, тези, които бяха преминали от Земята на Слънцето или на други планети. И, според своя духовен произход, хората виждаха различни духовни същества. Имаше човешки души, които идваха от Марс; побеждавайки в себе си луциферическите влияния, те стигаха до по-висока степен на едно по-чисто ясновиждане и виждаха духовните същества от царството, от където те самите бяха дошли, от царството на Марс. Тези, които бяха дошли от Сатурн, можеха да виждат съществата на Сатурн; тези, които бяха дошли от Юпитер или от Венера, виждаха духовните същества от тези небесни тела. Всеки виждаше това, което му съответствуваше.
към текста >>

Така човек държеше на разстояние тези луциферически същества и можеше да вижда другите божествени същества, тези, които бяха преминали от Земята на Слънцето или на други планети.
Тези думи на Гьотевия Фауст съдържа една много дълбока истина; и много от материалистичните влияния не биха са проявявали, ако хората знаеха, че все още се намират под властта на Луцифер. В миналото учителите на човечеството и техните ученици са се наблюдавали много строго по отношение на страстите, желанията и инстинктите, които тласкаха човека към физическия свят повече отколкото изискваше неговото развитие. Който искаше да стане учител, трябваше да развива преди всичко едно себесъзнание, което много строго следеше за всичко, което можеше да дойде от Луцифер. Той трябваше да знае да разпознава в своето астрално тяло действието на луциферическите същества. Така човек държеше на разстояние тези луциферически същества и можеше да вижда другите божествени същества, тези, които бяха преминали от Земята на Слънцето или на други планети. И, според своя духовен произход, хората виждаха различни духовни същества. Имаше човешки души, които идваха от Марс; побеждавайки в себе си луциферическите влияния, те стигаха до по-висока степен на едно по-чисто ясновиждане и виждаха духовните същества от царството, от където те самите бяха дошли, от царството на Марс. Тези, които бяха дошли от Сатурн, можеха да виждат съществата на Сатурн; тези, които бяха дошли от Юпитер или от Венера, виждаха духовните същества от тези небесни тела. Всеки виждаше това, което му съответствуваше. Но най-издигнатите човешки души, тези, които бяха устояли на лунната криза, можаха да стигнат постепенно да виждат не само духовните същества на Марс, Юпитер или Венера, но и тези на самото Слънце.
към текста >>

Имаше човешки души, които идваха от Марс; побеждавайки в себе си луциферическите влияния, те стигаха до по-висока степен на едно по-чисто ясновиждане и виждаха духовните същества от царството, от където те самите бяха дошли, от царството на Марс.
В миналото учителите на човечеството и техните ученици са се наблюдавали много строго по отношение на страстите, желанията и инстинктите, които тласкаха човека към физическия свят повече отколкото изискваше неговото развитие. Който искаше да стане учител, трябваше да развива преди всичко едно себесъзнание, което много строго следеше за всичко, което можеше да дойде от Луцифер. Той трябваше да знае да разпознава в своето астрално тяло действието на луциферическите същества. Така човек държеше на разстояние тези луциферически същества и можеше да вижда другите божествени същества, тези, които бяха преминали от Земята на Слънцето или на други планети. И, според своя духовен произход, хората виждаха различни духовни същества. Имаше човешки души, които идваха от Марс; побеждавайки в себе си луциферическите влияния, те стигаха до по-висока степен на едно по-чисто ясновиждане и виждаха духовните същества от царството, от където те самите бяха дошли, от царството на Марс. Тези, които бяха дошли от Сатурн, можеха да виждат съществата на Сатурн; тези, които бяха дошли от Юпитер или от Венера, виждаха духовните същества от тези небесни тела. Всеки виждаше това, което му съответствуваше. Но най-издигнатите човешки души, тези, които бяха устояли на лунната криза, можаха да стигнат постепенно да виждат не само духовните същества на Марс, Юпитер или Венера, но и тези на самото Слънце. От това може да се разбере, че на старата Атлантида е имало специални светилища за тези, които бяха слезли от Марс и които бяха способни да изучават мистериите на Марс, други за тези, слезли от Венера, които изучаваха мистериите на Венера. Ако на зовем тези институции, тези места с едно име, появило се по-късно, а именно с името "оракул", ще кажем, че на Атлантида е имало един "оракул на Марс" където се изучавали мистериите на Марс и т.н.
към текста >>

Това го правеше способен да устоява до определена степен на влиянията на Луцифер.
През онези времена обучението беше много методичност начало се даваха само познанията отговарящи на първата степен, а останалото грижливо се научава в тези мистерии. Но там се държеше сметка за нравите на епохата и всичко беше устроено по един по-строг пазеше скрито. Само след като ученикът усвояваше първите познания, му се разкриваха тези отговарящи на една по-висша степен. Чрез тази подготовка идеите, които добиваше, схващанията, чувствата, които се отнасяха за духовния свят. Бяха вложени чак в неговото астрално тяло. Това го правеше способен да устоява до определена степен на влиянията на Луцифер. Защото всички понятия на Духовната наука, които се съобщават, се отнасят за висшите светове, а не за този, за който Луцифер би искал да събуди интерес у човека, не за сетивния свят. След като е получил това обучение, за ученика идваше времето, когато той трябваше да бъде доведен в състояние сам да вижда във висшия свят. За целта той трябваше да отрази, да отпечати в своето етерно тяло всичко, което беше изработил в своето астрално тяло. Защото човек не може да достигне да вижда духовния свят освен когато всичко, което е било вложено чрез обучение в астралното тяло, започва да живее в него така силно, че то не остава само в астралното тяло, а се отпечатва и в по-гъстото етерно тяло. Когато ученикът трябваше да се издигне от обучението към виждането, това, което той е приел като учение, трябваше да произведе своето действие.
към текста >>

Защото всички понятия на Духовната наука, които се съобщават, се отнасят за висшите светове, а не за този, за който Луцифер би искал да събуди интерес у човека, не за сетивния свят.
Но там се държеше сметка за нравите на епохата и всичко беше устроено по един по-строг пазеше скрито. Само след като ученикът усвояваше първите познания, му се разкриваха тези отговарящи на една по-висша степен. Чрез тази подготовка идеите, които добиваше, схващанията, чувствата, които се отнасяха за духовния свят. Бяха вложени чак в неговото астрално тяло. Това го правеше способен да устоява до определена степен на влиянията на Луцифер. Защото всички понятия на Духовната наука, които се съобщават, се отнасят за висшите светове, а не за този, за който Луцифер би искал да събуди интерес у човека, не за сетивния свят. След като е получил това обучение, за ученика идваше времето, когато той трябваше да бъде доведен в състояние сам да вижда във висшия свят. За целта той трябваше да отрази, да отпечати в своето етерно тяло всичко, което беше изработил в своето астрално тяло. Защото човек не може да достигне да вижда духовния свят освен когато всичко, което е било вложено чрез обучение в астралното тяло, започва да живее в него така силно, че то не остава само в астралното тяло, а се отпечатва и в по-гъстото етерно тяло. Когато ученикът трябваше да се издигне от обучението към виждането, това, което той е приел като учение, трябваше да произведе своето действие. Ето защо в древните епохи на Индия, Персия, Египет и Гърция периодът на учение завършваше с един заключителен акт, който се състоеше в следното: ученикът минаваше през една последна подготовка, състояща се не от учение, а от медитация.
към текста >>

Обаче луциферическите духове бяха въздействували на човека и бяха го накарали да намери своята собствена индивидуалност.
Опитайте се сега да сравните това, което току що казахме, с казаното във вчерашната сказка. В миналото действието на духовните същества целеше подържането на една любов, която почиваше на кръвните връзки. Обаче луциферическите духове бяха въздействували на човека и бяха го накарали да намери своята собствена индивидуалност. Луцифер беше сътрудничил с най-висшите духовни същества и постепенно кръвните връзки бяха разхлабени. Това Вие сами можете да проследите в историята. /Вижте например, каква смесица от народи представлява великата Римска империя/. Кръвните връзки отслабват, а личността се утвърждава все повече. Но в замяна на това хората изгубиха връзката с духовния свят и обикнаха Земята, физическия свят.
към текста >>

Луцифер беше сътрудничил с най-висшите духовни същества и постепенно кръвните връзки бяха разхлабени.
Опитайте се сега да сравните това, което току що казахме, с казаното във вчерашната сказка. В миналото действието на духовните същества целеше подържането на една любов, която почиваше на кръвните връзки. Обаче луциферическите духове бяха въздействували на човека и бяха го накарали да намери своята собствена индивидуалност. Луцифер беше сътрудничил с най-висшите духовни същества и постепенно кръвните връзки бяха разхлабени. Това Вие сами можете да проследите в историята. /Вижте например, каква смесица от народи представлява великата Римска империя/. Кръвните връзки отслабват, а личността се утвърждава все повече. Но в замяна на това хората изгубиха връзката с духовния свят и обикнаха Земята, физическия свят. Постепенно с нарастването на самосъзнанието под действието на Луцифер, човекът все повече се привързва към физическия свят и за него животът протичащ между смъртта и едно ново ражда не все повече се замъглява.
към текста >>

Постепенно с нарастването на самосъзнанието под действието на Луцифер, човекът все повече се привързва към физическия свят и за него животът протичащ между смъртта и едно ново ражда не все повече се замъглява.
Луцифер беше сътрудничил с най-висшите духовни същества и постепенно кръвните връзки бяха разхлабени. Това Вие сами можете да проследите в историята. /Вижте например, каква смесица от народи представлява великата Римска империя/. Кръвните връзки отслабват, а личността се утвърждава все повече. Но в замяна на това хората изгубиха връзката с духовния свят и обикнаха Земята, физическия свят. Постепенно с нарастването на самосъзнанието под действието на Луцифер, човекът все повече се привързва към физическия свят и за него животът протичащ между смъртта и едно ново ражда не все повече се замъглява. Действието на Йоан Кръстител беше внесло вече едно съществено събитие; то беше позволило на човека да запази своята индивидуалност и през време на потопяването във водата да намери отново своето духовно отечество, което в миналото той наричаше "богове", когато още живееше в гъстите пари изпълващи атмосферата. Споменът, че е живял някога в духовните божествени светове, оживяваше тогава отново в него и въпреки, че човекът беше станал един Аз, той се подготвяше по този начин да си създаде нови връзки със своите себеподобни, но този път връзки почиващи на една духовна любов. Ето как можем да охарактеризираме от друга гледна точка Христовото събитие. Христос представлява онази духовна сила на Любовта, която слиза на нашата Земя, сила, която днес е още само в началото на своето действие. В светлината на Евангелието на Йоана и на Лука трябва да следваме тази мисъл, че Христовият импулс е духовната Любов.
към текста >>

Силата на разделянето, която е резултат от действията на Луцифер все още съществува и Христовият Принцип действува не от дълго време.
Ето как можем да охарактеризираме от друга гледна точка Христовото събитие. Христос представлява онази духовна сила на Любовта, която слиза на нашата Земя, сила, която днес е още само в началото на своето действие. В светлината на Евангелието на Йоана и на Лука трябва да следваме тази мисъл, че Христовият импулс е духовната Любов. Любовта чрез която различни до тогава човешки "Азове" ще се сближат отново все повече и повече, но чрез вътрешния подтик на душата. До сега хората само са предчувствували това, което Христос е станал за света; защото този идеал е осъществен още твърде малко. Силата на разделянето, която е резултат от действията на Луцифер все още съществува и Христовият Принцип действува не от дълго време. Въпреки че днес хората се стремят да осъществят хармония и съгласие на душите в някои външни области на живота, те още не подозират какво би могла да бъде тази хармония за най-интимните и най-важни неща на живота, ако те предчувствуват това, то е по-скоро като една отвлечена идея, която в тази област има твърде малка стойност. В действителност Християнството се намира още в началото на своето истинско действие; то все повече и повече ще проникне в душите на хората и ще облагороди техния Аз. Младите още народи долавят това. Те виждат, че за да вървят напред, трябва да се съединят със силата на Христа, да се проникнат от тази сила. Един съвременен мислител, изпълнител на завета на великия руски философ Соловьов, казва: "Християнството трябва да направи от нас един обединен народ; ако не, тогава ние ще изгубим нашия Аз и заедно с него възможността да станем някога един народ!
към текста >>

85. 14. СКАЗКА ДВАНАДЕСЕТА. Как пресъхна древният източник на мъдростта и как той бе възобновен от Христос. GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия

Защото в него са проникнали два вида духовни същества: първо луциферическите същества и, като едно необходимо последствие от това, ариманическите или мефистолическите същества.
Защо е трябвало човекът да изчерпи постепенно своя капитал от мъдрост? Защото в него са проникнали два вида духовни същества: първо луциферическите същества и, като едно необходимо последствие от това, ариманическите или мефистолическите същества. Те са, които са му попречили да замени древната мъдрост с едно ново съкровище. Всяка една от тези категории същества действува по свой начин: Луцифер покварявайки чувствата, страстите, Ариман изопачавайки нашето възприятие на вселената. Ако луциферическите същества не биха се намесили в развитието, човекът не би добил наклонност към физическия свят, той не би слязъл под своето първоначално състояние. И ако вследствие на това в човешкия живот не биха проникнали ариманическите или сатанически същества, човекът не би изгубил съзнанието, че зад всичко сетивно се намира нещо духовно. През света на сетивата той би продължавал да вижда духа.
към текста >>

Всяка една от тези категории същества действува по свой начин: Луцифер покварявайки чувствата, страстите, Ариман изопачавайки нашето възприятие на вселената.
Защо е трябвало човекът да изчерпи постепенно своя капитал от мъдрост? Защото в него са проникнали два вида духовни същества: първо луциферическите същества и, като едно необходимо последствие от това, ариманическите или мефистолическите същества. Те са, които са му попречили да замени древната мъдрост с едно ново съкровище. Всяка една от тези категории същества действува по свой начин: Луцифер покварявайки чувствата, страстите, Ариман изопачавайки нашето възприятие на вселената. Ако луциферическите същества не биха се намесили в развитието, човекът не би добил наклонност към физическия свят, той не би слязъл под своето първоначално състояние. И ако вследствие на това в човешкия живот не биха проникнали ариманическите или сатанически същества, човекът не би изгубил съзнанието, че зад всичко сетивно се намира нещо духовно. През света на сетивата той би продължавал да вижда духа. Но Ариман е примесил като един вид тъмен облак в усещанията на човека, който не му позволява вече да прониква през материята. Чрез Ариман човекът се хваща в мрежите на лъжата, на това, което е майа, илюзия.
към текста >>

Ако луциферическите същества не биха се намесили в развитието, човекът не би добил наклонност към физическия свят, той не би слязъл под своето първоначално състояние.
Защо е трябвало човекът да изчерпи постепенно своя капитал от мъдрост? Защото в него са проникнали два вида духовни същества: първо луциферическите същества и, като едно необходимо последствие от това, ариманическите или мефистолическите същества. Те са, които са му попречили да замени древната мъдрост с едно ново съкровище. Всяка една от тези категории същества действува по свой начин: Луцифер покварявайки чувствата, страстите, Ариман изопачавайки нашето възприятие на вселената. Ако луциферическите същества не биха се намесили в развитието, човекът не би добил наклонност към физическия свят, той не би слязъл под своето първоначално състояние. И ако вследствие на това в човешкия живот не биха проникнали ариманическите или сатанически същества, човекът не би изгубил съзнанието, че зад всичко сетивно се намира нещо духовно. През света на сетивата той би продължавал да вижда духа. Но Ариман е примесил като един вид тъмен облак в усещанията на човека, който не му позволява вече да прониква през материята. Чрез Ариман човекът се хваща в мрежите на лъжата, на това, което е майа, илюзия. И така тези два вида същества са попречили на човека да възобнови своето старо съкровище от мъдрост, което беше получил от миналото, те попречиха да стори това когато древната мъдрост постепенно изгубваше своята стойност.
към текста >>

Нещастието бе, че, "напуснат от Бога" в края на Атлантската епоха, когато етерното тяло потъва във физическото, човекът почувствува в това тяло влиянията на Луцифер и на Ариман; това беше неговата съдба.
През света на сетивата той би продължавал да вижда духа. Но Ариман е примесил като един вид тъмен облак в усещанията на човека, който не му позволява вече да прониква през материята. Чрез Ариман човекът се хваща в мрежите на лъжата, на това, което е майа, илюзия. И така тези два вида същества са попречили на човека да възобнови своето старо съкровище от мъдрост, което беше получил от миналото, те попречиха да стори това когато древната мъдрост постепенно изгубваше своята стойност. Но развитието продължи. Нещастието бе, че, "напуснат от Бога" в края на Атлантската епоха, когато етерното тяло потъва във физическото, човекът почувствува в това тяло влиянията на Луцифер и на Ариман; това беше неговата съдба. Влиянието на това физическо тяло направи, щото древната мъдрост да изгуби цялата си стойност. Наистина, до тогава човекът не беше живял в това физическо тяло в днешния смисъл; неговото съкровище от мъдрост беше така да се каже капиталът на неговия баща. Когато живееше в своето етерно тяло, той беше вън от своето физическо тяло. Този капитал постепенно се изчерпи. Човекът би следвало да си образува, друг капитал в своето собствено тяло.
към текста >>

Обаче луциферическите и ариманически духове пресуши ха това съкровище.
Поне бащата още е могъл да живее от един малък капитал. Но детето няма вече нищо. От известна гледна точка, именно до тук е стигнало развитието на човечеството. Когато етерното тяло проникна във физическото. То донесе със себе си съкровището от божествена мъдрост, и още можеше да го даде на физическото. Обаче луциферическите и ариманически духове пресуши ха това съкровище. Ако сега етерното тяло се освобождава отново от физическото, то не получава нищо от физическото тяло и последствието от тази бедност трябва да бъде, че в бъдеще етерното тяло не ще притежава вече никаква мъдрост, не ще има никакво познание. Физическото тяло би трябвало да пресъхне и да не предаде нищо на етерното. За да не бъде така в бъдеще, на етерното тяло трябва да бъде дадена една си ла на мъдрост и тази сила на мъдрост трябва да му бъде дадена докато то се намира във физическото тяло, за да може да я отнесе със себе си при своето излъчване. Защото тогава, когато ще бъде излъчено, то ще може, благодарение на тази мъдрост, да действува обратно върху своето физическо тяло, да му предаде живот, за да не пресъхне.
към текста >>

Влиянията на Луцифер и на Ариман са дошли да се упражнят на Земята.
Първата: човекът се развива без Христос; етерното тяло, което се излъчва от физическото тяло, не отнася нищо със себе си. Следователно то не може да оживотвори физическото тяло, да го предпази от пресушаване, да го предпази да не се разпадне на прах. Човекът изгубва постепенно всички плодове на физическия живот и на края трябва да напусне своето тяло. Но човечеството е дошло на Земята именно за да прибави към своята предишна природа физическия елемент. Зачатъкът на физическото тяло е положен още през Сатурновия период; но ако от този зачатък не бъде създадено физическото тяло така, както то е било заложено, тогава мисията на Земята не ще се изпълни. Влиянията на Луцифер и на Ариман са дошли да се упражнят на Земята. Ако човекът не извлече ни-що от своето физическо тяло, ако той не може да пренесе нищо от това тяло в етерното ако отгоре на всичко е изразходвал съкровището от древна мъдрост, мисията на Земята е изгубена и тя е загубена за цялата вселена. Бъдещето не ще получи нищо от човека освен един етерен череп, който той беше получил изпълнен с мъдрост при влизането в земното развитие, а сега е съвършено празен!
към текста >>

Какво произведе действието на луциферическите и ариманически същества във физическото тяло?
Но какво е била сетивната външност? Какво произведе действието на луциферическите и ариманически същества във физическото тяло? Те внесоха в него зародиша на покварата, на разложението, зародиша на смъртта. Този зародиш на смъртта би дал своите последни плодове в края на земното развитие, ако не беше дошъл Христос. Етерното тяло би било неспособно да ожитвори човека, всички физически тела биха станали жертва на разложението и самата мисия на Земята би пропаднала в смъртта. Всеки път, когато в този живот виждаме да се явява смъртта, това е един признак на всемирната смърт, която би могла да царува в края на земното развитие. Силата на живот, която е била дадена на човечеството, ще възтържествува само бавно и постепенно.
към текста >>

В този момент Луцифер-Ариман е изхвърлен вън от физическото тяло на Христа.
В този момент Луцифер-Ариман е изхвърлен вън от физическото тяло на Христа. Пред нас се явява великият идеал, който в бъдеще ще се осъществи за цялото човечество; препятствията на Луцифер-Ариман ще бъдат изхвърлени вън от физическото тяло, благодарение на Христовия Импулс! И земното тяло на човека ще бъде оживотворено от Христовия Импулс до такава степен, че плодът на мисията на Земята ще може да бъде пренесен във времената следващи земната епоха.
към текста >>

Пред нас се явява великият идеал, който в бъдеще ще се осъществи за цялото човечество; препятствията на Луцифер-Ариман ще бъдат изхвърлени вън от физическото тяло, благодарение на Христовия Импулс!
В този момент Луцифер-Ариман е изхвърлен вън от физическото тяло на Христа. Пред нас се явява великият идеал, който в бъдеще ще се осъществи за цялото човечество; препятствията на Луцифер-Ариман ще бъдат изхвърлени вън от физическото тяло, благодарение на Христовия Импулс! И земното тяло на човека ще бъде оживотворено от Христовия Импулс до такава степен, че плодът на мисията на Земята ще може да бъде пренесен във времената следващи земната епоха.
към текста >>

86. 15. СКАЗКА ТРИНАДЕСЕТА. Космическия смисъл на Голготската Тайна. GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия

Смъртта победена чрез обезвредяване влиянията на Луцифер и Ариман.
Космическият смисъл на Голготската тайна. Смъртта победена чрез обезвредяване влиянията на Луцифер и Ариман. Смъртта носителка на живот. Първият импулс даден на нашата Земя към нейното превръщане в Слънце. Лъчезарността на Христовата Сила в етерното тяло на човека. Действието на Христовата Светлина и нейното отражение около земята под формата на духовна сфера. Святият Дух.
към текста >>

До този момент човечеството е носило последствията от действието, което луциферическите и ариманически същества са упражнили върху него и които са потопили човека в майа, илюзия по отношение на външния свят.
До този момент човечеството е носило последствията от действието, което луциферическите и ариманически същества са упражнили върху него и които са потопили човека в майа, илюзия по отношение на външния свят. Така дълго време човекът се е намирал и днес още се намира в едно състояния на погрешност, защото той възприема около себе си само сетивни, материални впечатления, които преработва в свои представи, без да вижда духа намиращ се зад тях. Следователно влиянието на Ариман му представя външния свят в една лъжлива светлина и той си съставя едно погрешно разбиране за духовния свят. Видяхме кои бяха физическите последствия от това погрешно възприятие. Едно последствията на действието на Луцифер и Ариман е, че кръвта е позволила все по-малко и по-малко на човека да вижда света в неговата действителност; кръвните връзки от миналото бяха покварили, бяха разложили човешката кръв, бяха я умъртвили някак си, което създаде една растяща възможност за потъване в илюзията. Защото човекът не успяваше вече да пита първичната древна мъдрост, мъдрост, която учеше, че външния свят не е само материя, но че зад физическото се намира духът.
към текста >>

Едно последствията на действието на Луцифер и Ариман е, че кръвта е позволила все по-малко и по-малко на човека да вижда света в неговата действителност; кръвните връзки от миналото бяха покварили, бяха разложили човешката кръв, бяха я умъртвили някак си, което създаде една растяща възможност за потъване в илюзията.
До този момент човечеството е носило последствията от действието, което луциферическите и ариманически същества са упражнили върху него и които са потопили човека в майа, илюзия по отношение на външния свят. Така дълго време човекът се е намирал и днес още се намира в едно състояния на погрешност, защото той възприема около себе си само сетивни, материални впечатления, които преработва в свои представи, без да вижда духа намиращ се зад тях. Следователно влиянието на Ариман му представя външния свят в една лъжлива светлина и той си съставя едно погрешно разбиране за духовния свят. Видяхме кои бяха физическите последствия от това погрешно възприятие. Едно последствията на действието на Луцифер и Ариман е, че кръвта е позволила все по-малко и по-малко на човека да вижда света в неговата действителност; кръвните връзки от миналото бяха покварили, бяха разложили човешката кръв, бяха я умъртвили някак си, което създаде една растяща възможност за потъване в илюзията. Защото човекът не успяваше вече да пита първичната древна мъдрост, мъдрост, която учеше, че външния свят не е само материя, но че зад физическото се намира духът. Това наследство бе изгубено и човекът все повече тласкан към физическия свят както и животът на неговите мисли. Ето кое превърна всички негови физически впечатления в погрешки. Ако не беше се упражнило действието на Христа, човекът би изгубил мъдростта на миналото и би останал да притежава само света на сетивата забравяйки, че съществува духовен свят. Неговите очи биха се затворили за този свят.
към текста >>

Защото Ариман и Луцифер са, примесени в нашия живот.
Поради факта, че човекът е минал през развитието, което познаваме, принципът на божествения Отец се е покрил с множество була, и на края с булото на смъртта. Следователно, какво трябва да търси човек? Отца, космическия Отец; зад всяко нещо той трябва да се научи да вижда в действителност Отца; той трябва също да може да си каже: смъртта, това е Отец! Но защо във всичко, което е физическо, ни се явява изопаченият образ на Отца? Защо този образ и изопачен до такава степен, че ни се явява под лъжливите черти на смъртта? Защото Ариман и Луцифер са, примесени в нашия живот. За да може човекът да бъде отново доведен от погрешната идея, която си съставяше за смъртта, до един правилен възглед, трябваше да се случи нещо. Той трябваше да бъде поучен върху истинските факти!
към текста >>

Смъртта беше резултат на влиянията на Луцифер и Ариман върху човечеството.
Смъртта беше резултат на влиянията на Луцифер и Ариман върху човечеството. Какво трябваше да направи този, който искаше да прогони от света този погрешен образ на смъртта?
към текста >>

Да освободи човека от това, което беше причината, на този погрешен образ, Луцифер-Ариман.
Да освободи човека от това, което беше причината, на този погрешен образ, Луцифер-Ариман. Но това не можеше да извърши никое земно същество. В течение на развитието едно земно същество може наистина да заличи последствията, които ти само е произвело. Но само едно същество, което още не беше живяло на Земята, когато Луцифер и Ариман проникваха в нея, можеше да обезвреди тяхното влияние.
към текста >>

Но само едно същество, което още не беше живяло на Земята, когато Луцифер и Ариман проникваха в нея, можеше да обезвреди тяхното влияние.
Да освободи човека от това, което беше причината, на този погрешен образ, Луцифер-Ариман. Но това не можеше да извърши никое земно същество. В течение на развитието едно земно същество може наистина да заличи последствията, които ти само е произвело. Но само едно същество, което още не беше живяло на Земята, когато Луцифер и Ариман проникваха в нея, можеше да обезвреди тяхното влияние.
към текста >>

И в момента, когато това трябваше да стане, съществото, което единствено можеше да обезвреди действието на Луцифер и на Ариман, слезе на Земята изхвърляйки по този начин причината, която беше внесла смъртта в света.
И в момента, когато това трябваше да стане, съществото, което единствено можеше да обезвреди действието на Луцифер и на Ариман, слезе на Земята изхвърляйки по този начин причината, която беше внесла смъртта в света. Необходимо беше това Същество никога да не е имало контакт с каквато и да е причина на смъртта, с други думи, с всичко, което беше създало греха, злото у човека. Защото ако смъртта беше засегна ла едно същество подчинено на влиянието на Луцифер-Ариман, това би било оправдано; но само една смърт без причина, приета от едно същество без грях, една съвършено невинна смърт можеше да бъде противоотрова на всяка смърт в греха.
към текста >>

Защото ако смъртта беше засегна ла едно същество подчинено на влиянието на Луцифер-Ариман, това би било оправдано; но само една смърт без причина, приета от едно същество без грях, една съвършено невинна смърт можеше да бъде противоотрова на всяка смърт в греха.
И в момента, когато това трябваше да стане, съществото, което единствено можеше да обезвреди действието на Луцифер и на Ариман, слезе на Земята изхвърляйки по този начин причината, която беше внесла смъртта в света. Необходимо беше това Същество никога да не е имало контакт с каквато и да е причина на смъртта, с други думи, с всичко, което беше създало греха, злото у човека. Защото ако смъртта беше засегна ла едно същество подчинено на влиянието на Луцифер-Ариман, това би било оправдано; но само една смърт без причина, приета от едно същество без грях, една съвършено невинна смърт можеше да бъде противоотрова на всяка смърт в греха.
към текста >>

87. 16. СКАЗКА ЧЕТИРИНАДЕСЕТА. Земята, тялото на Христа и нов център на светлината. GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия

Влиянието на Луцифер увлече все повече човека към сгъстяващата се материя, колкото повече Луцифер се настаняваше в астралното тяло на човека.
Защото към човека не слиза само физическа светлина; слънчевата светлина е изпълнена със същества, които тогавашният човек виждаше. И когато се намираше в едно състояние, което може да се сравни с това на днешния сън, той се чувствуваше вън от своето тяло, в сферата, където се движеха тези слънчеви същества. През последната третина на Атлантската епоха, физическата материя все повече се сгъсти и човекът получи първите зачатъци на едно лично съзнание. Тогава той започна да не вижда вече духовни същества около себе си. Тези същества се оттеглиха от Земята, изчезнаха от погледа на човека. Влиянието на Луцифер увлече все повече човека към сгъстяващата се материя, колкото повече Луцифер се настаняваше в астралното тяло на човека. А духовните същества, които бяха негови съпътници, се издигаха все повече, все по-нагоре, не искайки да имат работа с изостанали същества, които те отблъскваха в дълбочините повелявайки им да останат долу и да видят какво ще се случи. Едно от тези висши същества, които изтласкват луциферическите същества в бледната, за да се развиват в земната област, е Михаел. Тогава луциферическите същества се опитаха да упражнят своето влияние върху астралното естество на човека. Те вече нямаха своето седалище на "небето". Онези, които бяха заели небето, ги бяха изтласкали на Земята.
към текста >>

Едно от тези висши същества, които изтласкват луциферическите същества в бледната, за да се развиват в земната област, е Михаел.
През последната третина на Атлантската епоха, физическата материя все повече се сгъсти и човекът получи първите зачатъци на едно лично съзнание. Тогава той започна да не вижда вече духовни същества около себе си. Тези същества се оттеглиха от Земята, изчезнаха от погледа на човека. Влиянието на Луцифер увлече все повече човека към сгъстяващата се материя, колкото повече Луцифер се настаняваше в астралното тяло на човека. А духовните същества, които бяха негови съпътници, се издигаха все повече, все по-нагоре, не искайки да имат работа с изостанали същества, които те отблъскваха в дълбочините повелявайки им да останат долу и да видят какво ще се случи. Едно от тези висши същества, които изтласкват луциферическите същества в бледната, за да се развиват в земната област, е Михаел. Тогава луциферическите същества се опитаха да упражнят своето влияние върху астралното естество на човека. Те вече нямаха своето седалище на "небето". Онези, които бяха заели небето, ги бяха изтласкали на Земята. Обаче не съществува грешност, зло, което да няма своята добра страна и да не намери смисъла на своето съществуване в всемирната мъдрост. Необходимо беше тези същества да изостанат назад в развитието, за да привлекат човека във физическата материя, в която му е единствено възможно до добие Аза, да развие лично съзнание.
към текста >>

Тогава луциферическите същества се опитаха да упражнят своето влияние върху астралното естество на човека.
Тогава той започна да не вижда вече духовни същества около себе си. Тези същества се оттеглиха от Земята, изчезнаха от погледа на човека. Влиянието на Луцифер увлече все повече човека към сгъстяващата се материя, колкото повече Луцифер се настаняваше в астралното тяло на човека. А духовните същества, които бяха негови съпътници, се издигаха все повече, все по-нагоре, не искайки да имат работа с изостанали същества, които те отблъскваха в дълбочините повелявайки им да останат долу и да видят какво ще се случи. Едно от тези висши същества, които изтласкват луциферическите същества в бледната, за да се развиват в земната област, е Михаел. Тогава луциферическите същества се опитаха да упражнят своето влияние върху астралното естество на човека. Те вече нямаха своето седалище на "небето". Онези, които бяха заели небето, ги бяха изтласкали на Земята. Обаче не съществува грешност, зло, което да няма своята добра страна и да не намери смисъла на своето съществуване в всемирната мъдрост. Необходимо беше тези същества да изостанат назад в развитието, за да привлекат човека във физическата материя, в която му е единствено възможно до добие Аза, да развие лично съзнание. Ако не беше обхванат в мрежите на света на илюзията на Майа, човекът никога не би научил да казва на себе си: Аз.
към текста >>

Какво е намерението на луциферическите и ариманически същества по отношение на физическия свят?
Какво е намерението на луциферическите и ариманически същества по отношение на физическия свят? Какво искаха те да постигнат посредством човеците, върху които се упражни тяхното действие начиная от Атлантската епоха?
към текста >>

Когато, например, едно растение покарва, развива лист след лист до цъфтежа, стремежът на Луцифер-Ариман би бил да продължат до безкрайност този растеж, т.е.
Те не искат нищо друго освен да подържат всичко, което живее на Земя-та, най-гъстата форма не физическата материя. Когато, например, едно растение покарва, развива лист след лист до цъфтежа, стремежът на Луцифер-Ариман би бил да продължат до безкрайност този растеж, т.е. да запазят това растение във физическата форма, която то е достигнало, а чрез това да го откъсват от духовния свят. Резултатът би бил тогава фиксирането на небето върху Земята. Същият стремеж съществува и по отношение на животните които Луцифер и Ариман искат да отъждествят с телата, в които те живеят, за да ги накарат да забравят в лоното на материята своя духовен произход. Същото е и по отношение на човека.
към текста >>

Същият стремеж съществува и по отношение на животните които Луцифер и Ариман искат да отъждествят с телата, в които те живеят, за да ги накарат да забравят в лоното на материята своя духовен произход.
Те не искат нищо друго освен да подържат всичко, което живее на Земя-та, най-гъстата форма не физическата материя. Когато, например, едно растение покарва, развива лист след лист до цъфтежа, стремежът на Луцифер-Ариман би бил да продължат до безкрайност този растеж, т.е. да запазят това растение във физическата форма, която то е достигнало, а чрез това да го откъсват от духовния свят. Резултатът би бил тогава фиксирането на небето върху Земята. Същият стремеж съществува и по отношение на животните които Луцифер и Ариман искат да отъждествят с телата, в които те живеят, за да ги накарат да забравят в лоното на материята своя духовен произход. Същото е и по отношение на човека.
към текста >>

88. 1. ПРЕДВАРИТЕЛНА ЗАБЕЛЕЖКА GA_113 Изтокът в светлината на Запада

Те са свързани с представянето на драмата "Децата на Луцифер" от Едуард Шуре.
Тези сказки аз държах през август 1909 година в Мюнхен. Те са свързани с представянето на драмата "Децата на Луцифер" от Едуард Шуре. Особено първата сказка е на годена в нейното устройство към това представяне. Който обгръща с поглед застъпената от мене антропософска Духовна наука, може да знае, че начинът, по който аз се изразявам, когато търся формата на това изразяване единствено въз основа на импулси те на тази Духовна наука, се различава от този употребяван в сказките. Но действителното духовно познание не трябва да бъде едностранчиво догматично. То може да прокара нишките към най-различните сродни възгледи, свързвайки ги помежду си. Това, което има да каже, то може да го каже от най-различни гледища и именно благодарение на това духовното познание смята, че може да действува плодотворно.
към текста >>

89. 2. СКАЗКА ПЪРВА GA_113 Изтокът в светлината на Запада

Сказката, за която споменавам, носеше заглавието "Децата на Луцифер".
Тази сказка беше изнесена като прибавка към един друг цикъл от сказки. От тогава изминаха вече седем, малко по-малко от седем години. Касаеше се тогава да се намери един преход на чувствата и духовните интереси, които произхождаха от един друг вид, макар и духовно-научно действие. Касаеше се следователно да се намери прехода към течението на Духовната наука. И тогава беше налице възможността да се намери един добър преход. Сказката, за която споменавам, носеше заглавието "Децата на Луцифер". На тази сказка присъствуваше една публика, която възприемаше гледищата общо в литературно отношение. Изходната точка беше взета от творението, което вчера представихме, от драмата на Едуард Шуре "Децата на Луцифер". Следователно тогава ние започнахме да говорим върху драмата "Децата на Луцифер" и "тайно"* /*Употребата на думата "тайно" предизвика някои упреци срещу Антропософията. Тук имаме един от случаите, където тази дума се употребява по напълно понятен начин. Но това става и в друг случай.
към текста >>

Изходната точка беше взета от творението, което вчера представихме, от драмата на Едуард Шуре "Децата на Луцифер".
Касаеше се тогава да се намери един преход на чувствата и духовните интереси, които произхождаха от един друг вид, макар и духовно-научно действие. Касаеше се следователно да се намери прехода към течението на Духовната наука. И тогава беше налице възможността да се намери един добър преход. Сказката, за която споменавам, носеше заглавието "Децата на Луцифер". На тази сказка присъствуваше една публика, която възприемаше гледищата общо в литературно отношение. Изходната точка беше взета от творението, което вчера представихме, от драмата на Едуард Шуре "Децата на Луцифер". Следователно тогава ние започнахме да говорим върху драмата "Децата на Луцифер" и "тайно"* /*Употребата на думата "тайно" предизвика някои упреци срещу Антропософията. Тук имаме един от случаите, където тази дума се употребява по напълно понятен начин. Но това става и в друг случай. Никога това не се върши в смисъла на някаква глупава "потайност", както някои противници на Антропософията искат да накарат хората да вярват. Случи се даже, когато озаглавих една от моите книги "Тайна Наука" да се казва: не може да съществува никаква Тайна Наука.
към текста >>

Следователно тогава ние започнахме да говорим върху драмата "Децата на Луцифер" и "тайно"* /*Употребата на думата "тайно" предизвика някои упреци срещу Антропософията.
Касаеше се следователно да се намери прехода към течението на Духовната наука. И тогава беше налице възможността да се намери един добър преход. Сказката, за която споменавам, носеше заглавието "Децата на Луцифер". На тази сказка присъствуваше една публика, която възприемаше гледищата общо в литературно отношение. Изходната точка беше взета от творението, което вчера представихме, от драмата на Едуард Шуре "Децата на Луцифер". Следователно тогава ние започнахме да говорим върху драмата "Децата на Луцифер" и "тайно"* /*Употребата на думата "тайно" предизвика някои упреци срещу Антропософията. Тук имаме един от случаите, където тази дума се употребява по напълно понятен начин. Но това става и в друг случай. Никога това не се върши в смисъла на някаква глупава "потайност", както някои противници на Антропософията искат да накарат хората да вярват. Случи се даже, когато озаглавих една от моите книги "Тайна Наука" да се казва: не може да съществува никаква Тайна Наука. Това се разбира от само себе си по същия начин, както не може да има една природна, а една естествена наука.
към текста >>

Както Ви казах, от онази сказка, за която споменах, са изминали близо седем години и за наше най-голямо задоволство можахме да видим, че вчера имахме възможност да представим драмата "Децата на Луцифер" пред един препълнен салон.
Това наистина не трябва да бъде нещо друго освен един поглед назад върху фактите и същевременно един поглед назад, който трябва да бъде свързан с някои идеи, закони и факти свързани вътрешно с целия наш цикъл от сказки. Както Ви казах, от онази сказка, за която споменах, са изминали близо седем години и за наше най-голямо задоволство можахме да видим, че вчера имахме възможност да представим драмата "Децата на Луцифер" пред един препълнен салон. Бяха се събрали над шестстотин приятели, за да чуят вчера "Децата на Луцифер". Колцина между тези слушатели бяха слушали онази сказка, първото семе за нашата работа? Само една единствена дама се намираше между тях, между вчерашните слушатели, която беше слушала тогава онази сказка и която преди това не беше между нашите редове. За тогавашните условия сказката не беше лошо посетена. Всички останали, които бяха слушали сказката, не се присъединят към нашето движение.
към текста >>

Бяха се събрали над шестстотин приятели, за да чуят вчера "Децата на Луцифер".
Това наистина не трябва да бъде нещо друго освен един поглед назад върху фактите и същевременно един поглед назад, който трябва да бъде свързан с някои идеи, закони и факти свързани вътрешно с целия наш цикъл от сказки. Както Ви казах, от онази сказка, за която споменах, са изминали близо седем години и за наше най-голямо задоволство можахме да видим, че вчера имахме възможност да представим драмата "Децата на Луцифер" пред един препълнен салон. Бяха се събрали над шестстотин приятели, за да чуят вчера "Децата на Луцифер". Колцина между тези слушатели бяха слушали онази сказка, първото семе за нашата работа? Само една единствена дама се намираше между тях, между вчерашните слушатели, която беше слушала тогава онази сказка и която преди това не беше между нашите редове. За тогавашните условия сказката не беше лошо посетена. Всички останали, които бяха слушали сказката, не се присъединят към нашето движение. Но този е великият закон на действието в духовния свят, че загиналите кълнове се превръщат и изпитват възкресение.
към текста >>

Естествено би било една изцяло фатална идея да изнесем, да представим "Децата на Луцифер" както едно обикновено театрално представление.
С това дадохме един малък пример, че са необходими определени неща, когато в културния живот трябва да узрее нещо. Естествено би било една изцяло фатална идея да изнесем, да представим "Децата на Луцифер" както едно обикновено театрално представление. Защото, какво се иска, за да се направи от цялото едно единство? Не трябва да забравяме, че главното не са онези, които представят драмата, не са онези, които вършат нещата; главното също не е работата, която се върши, не са и приготовленията и изработеното. Когато творението е възникнало от душата на поета, тогава е извършено първото дело. Това, което става после като посреднически път, то принадлежи към онова, за което току що казах: представянето и работа за представянето и всичко останало, не са главното; това в известно отношение са изцяло второстепенни неща. Главното са слушателите и зрителите.
към текста >>

Само кръстът е този, който дава на правилното разбиране смелост и вяра в живота; обаче звездата, когато някога беше притежание на Луцифер, носителя на светлината, но която бе изгубена от него и премина при Христовия Принцип, тя е, която всеки момент може да ни озари, когато и се отдадем, да ни озари върху правотата, върху несъмнимото на нашето духовно съдържание.
Смелост, постоянство, вяра, само те не са достатъчни; към тях трябва да се прибави още едно нещо, което е необходимо все повече и повече, колкото повече напредваме в бъдещето. А това е: когато сме познали, че една идея е права, трябва да намерим възможността да не се оставяме да ни заблуди нищо, което да ни отклони от правотата на тази идея. Можем да си казваме хиляди пъти, че сега тази идея е неосъществима, но трябва да чакаме с търпение и постоянство, докато нейното осъществяване стане възможно. Когато вярваме, че в напредващия път на човешкия живот се намира Христовата Сила, която прави всичко да узрее от лоното на времето в подходящия момент, тогава независимо от временния неуспех ние трябва да имаме увереност в правотата, в несъмнената правота на нашето духовно съдържание. Можем ли да чакаме резултата, тогава ще бъдем по-малко принудени само да чакаме, когато се касае да разбираме правилното, истинското, мъдрото като истинно, мъдро и правилно. Само кръстът е този, който дава на правилното разбиране смелост и вяра в живота; обаче звездата, когато някога беше притежание на Луцифер, носителя на светлината, но която бе изгубена от него и премина при Христовия Принцип, тя е, която всеки момент може да ни озари, когато и се отдадем, да ни озари върху правотата, върху несъмнимото на нашето духовно съдържание. Тази е другата силова точка, на която трябва твърдо да стоим. Ние трябва да добием едно познание, което прониква в глъбините на живота, което прониква зад материалните явления, което озарява там, където има светлина, и тогава, когато за човешкото око, за човешкия ум, за външното възприятие тя е тъмнина. За човешкото развитие беше необходимо да настъпи Христовото Събитие в течение на прогреса на човечеството и в следващите дни ние ще покажем, колко необходимо беше това събитие. Необходимо беше, както с такова дълбоко прозрение ни показва Евангелието на Йоана, необходимо беше за известно време тъмнината да дойде над човечеството. И в тази тъмнина просия това, което наричаме Христов Принцип, Христос.
към текста >>

Една чудесна, величествена легенда ни разказва, че когато Луцифер паднал от Небето на Земята, от неговата корона паднал един скъпоценен камък.
За човешкото развитие беше необходимо да настъпи Христовото Събитие в течение на прогреса на човечеството и в следващите дни ние ще покажем, колко необходимо беше това събитие. Необходимо беше, както с такова дълбоко прозрение ни показва Евангелието на Йоана, необходимо беше за известно време тъмнината да дойде над човечеството. И в тази тъмнина просия това, което наричаме Христов Принцип, Христос. Действителността е именно такава, каквато я описва Евангелието на Йоана. Но всеки живот напредва, всеки живот продължава да върви напред. Една чудесна, величествена легенда ни разказва, че когато Луцифер паднал от Небето на Земята, от неговата корона паднал един скъпоценен камък. От този скъпоценен камък казва легендата била изработена онази чаша, от която Христос пил със своите ученици на Тайната вечеря; онази чаша, в която е била събрана христовата кръв, която изтече от кръста; онази чаша, която била донесена от ангели в западния свят и е била приета в западния свят от онези, които искали да стигнат до истинско разбиране на Христовия Принцип. От скъпоценния камък, паднал от короната на Луцифер, стана Гралът, свещеният Граал. Що е свещеният Грал? Всички Вие знаете, че човекът, какъвто той е днес, се състои от четири члена: физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло и Аз, че в течение на човешкото развитие този Аз трябва да достигне едно все по-голямо съвършенство, трябва да се издигне все по-високо и по-високо. От Луцифера, царуващия на Изток, от неговата корона падна скъпоценен камък; този скъпоценен камък в известно отношение не е нищо друго освен силата на човешкия Аз.
към текста >>

От скъпоценния камък, паднал от короната на Луцифер, стана Гралът, свещеният Граал.
И в тази тъмнина просия това, което наричаме Христов Принцип, Христос. Действителността е именно такава, каквато я описва Евангелието на Йоана. Но всеки живот напредва, всеки живот продължава да върви напред. Една чудесна, величествена легенда ни разказва, че когато Луцифер паднал от Небето на Земята, от неговата корона паднал един скъпоценен камък. От този скъпоценен камък казва легендата била изработена онази чаша, от която Христос пил със своите ученици на Тайната вечеря; онази чаша, в която е била събрана христовата кръв, която изтече от кръста; онази чаша, която била донесена от ангели в западния свят и е била приета в западния свят от онези, които искали да стигнат до истинско разбиране на Христовия Принцип. От скъпоценния камък, паднал от короната на Луцифер, стана Гралът, свещеният Граал. Що е свещеният Грал? Всички Вие знаете, че човекът, какъвто той е днес, се състои от четири члена: физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло и Аз, че в течение на човешкото развитие този Аз трябва да достигне едно все по-голямо съвършенство, трябва да се издигне все по-високо и по-високо. От Луцифера, царуващия на Изток, от неговата корона падна скъпоценен камък; този скъпоценен камък в известно отношение не е нищо друго освен силата на човешкия Аз. Този човешки Аз трябва първо да бъде подготвен в тъмнина, за да види да блести отново по един достоен начин звездата на Луцифер сред Христовата Светлина. Този човешки Аз трябваше да се възпита и повдигне при Христовия Принцип, да дозрее, да дорасне до скъпоценния камък, който сега не принадлежи вече на Луцифер, който е отпаднал от неговата корона; а това значи, той трябваше да дозрее чрез мъдростта, за да добие отново способността да понася светлината, която ни се влива в нас отвън, когато свети за нас тогава, когато можем да направим необходимото за това.
към текста >>

От Луцифера, царуващия на Изток, от неговата корона падна скъпоценен камък; този скъпоценен камък в известно отношение не е нищо друго освен силата на човешкия Аз.
Една чудесна, величествена легенда ни разказва, че когато Луцифер паднал от Небето на Земята, от неговата корона паднал един скъпоценен камък. От този скъпоценен камък казва легендата била изработена онази чаша, от която Христос пил със своите ученици на Тайната вечеря; онази чаша, в която е била събрана христовата кръв, която изтече от кръста; онази чаша, която била донесена от ангели в западния свят и е била приета в западния свят от онези, които искали да стигнат до истинско разбиране на Христовия Принцип. От скъпоценния камък, паднал от короната на Луцифер, стана Гралът, свещеният Граал. Що е свещеният Грал? Всички Вие знаете, че човекът, какъвто той е днес, се състои от четири члена: физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло и Аз, че в течение на човешкото развитие този Аз трябва да достигне едно все по-голямо съвършенство, трябва да се издигне все по-високо и по-високо. От Луцифера, царуващия на Изток, от неговата корона падна скъпоценен камък; този скъпоценен камък в известно отношение не е нищо друго освен силата на човешкия Аз. Този човешки Аз трябва първо да бъде подготвен в тъмнина, за да види да блести отново по един достоен начин звездата на Луцифер сред Христовата Светлина. Този човешки Аз трябваше да се възпита и повдигне при Христовия Принцип, да дозрее, да дорасне до скъпоценния камък, който сега не принадлежи вече на Луцифер, който е отпаднал от неговата корона; а това значи, той трябваше да дозрее чрез мъдростта, за да добие отново способността да понася светлината, която ни се влива в нас отвън, когато свети за нас тогава, когато можем да направим необходимото за това. Така духовно-научната работа е работа над Аза, за да се направи от него съсъд отново способен да приема Светлината, която е тук, където днес за външните очи, за външния човешки ум е тъмнина. Една стара легенда казва, че нощта е била първоначалната владетелка, господарка. Но тази нощ е отново тук; тя е във всичко, което днес е изпълнено с тъмнина.
към текста >>

Този човешки Аз трябва първо да бъде подготвен в тъмнина, за да види да блести отново по един достоен начин звездата на Луцифер сред Христовата Светлина.
От този скъпоценен камък казва легендата била изработена онази чаша, от която Христос пил със своите ученици на Тайната вечеря; онази чаша, в която е била събрана христовата кръв, която изтече от кръста; онази чаша, която била донесена от ангели в западния свят и е била приета в западния свят от онези, които искали да стигнат до истинско разбиране на Христовия Принцип. От скъпоценния камък, паднал от короната на Луцифер, стана Гралът, свещеният Граал. Що е свещеният Грал? Всички Вие знаете, че човекът, какъвто той е днес, се състои от четири члена: физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло и Аз, че в течение на човешкото развитие този Аз трябва да достигне едно все по-голямо съвършенство, трябва да се издигне все по-високо и по-високо. От Луцифера, царуващия на Изток, от неговата корона падна скъпоценен камък; този скъпоценен камък в известно отношение не е нищо друго освен силата на човешкия Аз. Този човешки Аз трябва първо да бъде подготвен в тъмнина, за да види да блести отново по един достоен начин звездата на Луцифер сред Христовата Светлина. Този човешки Аз трябваше да се възпита и повдигне при Христовия Принцип, да дозрее, да дорасне до скъпоценния камък, който сега не принадлежи вече на Луцифер, който е отпаднал от неговата корона; а това значи, той трябваше да дозрее чрез мъдростта, за да добие отново способността да понася светлината, която ни се влива в нас отвън, когато свети за нас тогава, когато можем да направим необходимото за това. Така духовно-научната работа е работа над Аза, за да се направи от него съсъд отново способен да приема Светлината, която е тук, където днес за външните очи, за външния човешки ум е тъмнина. Една стара легенда казва, че нощта е била първоначалната владетелка, господарка. Но тази нощ е отново тук; тя е във всичко, което днес е изпълнено с тъмнина. Но когато ние самите се изпълним с онази Светлина, която може да изгрее за нас, когато разберем звездата, която Носителя на светлината, другият Дух, Луцифер е изгубил, тогава нощта се превръща за нас в ден.
към текста >>

Този човешки Аз трябваше да се възпита и повдигне при Христовия Принцип, да дозрее, да дорасне до скъпоценния камък, който сега не принадлежи вече на Луцифер, който е отпаднал от неговата корона; а това значи, той трябваше да дозрее чрез мъдростта, за да добие отново способността да понася светлината, която ни се влива в нас отвън, когато свети за нас тогава, когато можем да направим необходимото за това.
От скъпоценния камък, паднал от короната на Луцифер, стана Гралът, свещеният Граал. Що е свещеният Грал? Всички Вие знаете, че човекът, какъвто той е днес, се състои от четири члена: физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло и Аз, че в течение на човешкото развитие този Аз трябва да достигне едно все по-голямо съвършенство, трябва да се издигне все по-високо и по-високо. От Луцифера, царуващия на Изток, от неговата корона падна скъпоценен камък; този скъпоценен камък в известно отношение не е нищо друго освен силата на човешкия Аз. Този човешки Аз трябва първо да бъде подготвен в тъмнина, за да види да блести отново по един достоен начин звездата на Луцифер сред Христовата Светлина. Този човешки Аз трябваше да се възпита и повдигне при Христовия Принцип, да дозрее, да дорасне до скъпоценния камък, който сега не принадлежи вече на Луцифер, който е отпаднал от неговата корона; а това значи, той трябваше да дозрее чрез мъдростта, за да добие отново способността да понася светлината, която ни се влива в нас отвън, когато свети за нас тогава, когато можем да направим необходимото за това. Така духовно-научната работа е работа над Аза, за да се направи от него съсъд отново способен да приема Светлината, която е тук, където днес за външните очи, за външния човешки ум е тъмнина. Една стара легенда казва, че нощта е била първоначалната владетелка, господарка. Но тази нощ е отново тук; тя е във всичко, което днес е изпълнено с тъмнина. Но когато ние самите се изпълним с онази Светлина, която може да изгрее за нас, когато разберем звездата, която Носителя на светлината, другият Дух, Луцифер е изгубил, тогава нощта се превръща за нас в ден. Очите престават да виждат, когато външната светлина не осветява предметите; умът отказва да работи, когато се касае да проникнем зад външната природа на нещата; звездата, която изгрява за нас, когато ясното и добре разположено изследване говори, тя ни осветлява това, което е само привидна нощ и го превръща в ден.
към текста >>

Но когато ние самите се изпълним с онази Светлина, която може да изгрее за нас, когато разберем звездата, която Носителя на светлината, другият Дух, Луцифер е изгубил, тогава нощта се превръща за нас в ден.
Този човешки Аз трябва първо да бъде подготвен в тъмнина, за да види да блести отново по един достоен начин звездата на Луцифер сред Христовата Светлина. Този човешки Аз трябваше да се възпита и повдигне при Христовия Принцип, да дозрее, да дорасне до скъпоценния камък, който сега не принадлежи вече на Луцифер, който е отпаднал от неговата корона; а това значи, той трябваше да дозрее чрез мъдростта, за да добие отново способността да понася светлината, която ни се влива в нас отвън, когато свети за нас тогава, когато можем да направим необходимото за това. Така духовно-научната работа е работа над Аза, за да се направи от него съсъд отново способен да приема Светлината, която е тук, където днес за външните очи, за външния човешки ум е тъмнина. Една стара легенда казва, че нощта е била първоначалната владетелка, господарка. Но тази нощ е отново тук; тя е във всичко, което днес е изпълнено с тъмнина. Но когато ние самите се изпълним с онази Светлина, която може да изгрее за нас, когато разберем звездата, която Носителя на светлината, другият Дух, Луцифер е изгубил, тогава нощта се превръща за нас в ден. Очите престават да виждат, когато външната светлина не осветява предметите; умът отказва да работи, когато се касае да проникнем зад външната природа на нещата; звездата, която изгрява за нас, когато ясното и добре разположено изследване говори, тя ни осветлява това, което е само привидна нощ и го превръща в ден. Но това е именно същото, което отнема от нас убиващото и парализиращо съмнение. Тогава за нас идва моментът, когато имаме смелост в живота и сила на вярата, за да чакаме с търпение; когато обаче също имаме онази сигурност, която става наше достояние, когато светът на нашия дух е проникнат от светлината, която ни казва: няма никакво оправдание да се съмняваме в абсолютното. Ако от една страна можем да чакаме, ако имаме силата да оставим нашите намерения да узреят, и ако от друга страна имаме абсолютната вътрешна сигурност за трайността на вечното, на непреходното, за трайността на Светлината, която осветява тъмнината на ума, тогава ние притежаваме двете сили, които водят напред, тогава сме разбрали, че нашата мисия е в бъдеще да съединим два свята, тогава разбираме, що значи: пред нашата душа и пред нашия дух стоят "знаците на двата свята, съединявайки се в любов." Тогава ние разбираме кръста Христов и лъчезарещата в Христовата Светлина звезда на Луцифер.
към текста >>

Ако от една страна можем да чакаме, ако имаме силата да оставим нашите намерения да узреят, и ако от друга страна имаме абсолютната вътрешна сигурност за трайността на вечното, на непреходното, за трайността на Светлината, която осветява тъмнината на ума, тогава ние притежаваме двете сили, които водят напред, тогава сме разбрали, че нашата мисия е в бъдеще да съединим два свята, тогава разбираме, що значи: пред нашата душа и пред нашия дух стоят "знаците на двата свята, съединявайки се в любов." Тогава ние разбираме кръста Христов и лъчезарещата в Христовата Светлина звезда на Луцифер.
Но тази нощ е отново тук; тя е във всичко, което днес е изпълнено с тъмнина. Но когато ние самите се изпълним с онази Светлина, която може да изгрее за нас, когато разберем звездата, която Носителя на светлината, другият Дух, Луцифер е изгубил, тогава нощта се превръща за нас в ден. Очите престават да виждат, когато външната светлина не осветява предметите; умът отказва да работи, когато се касае да проникнем зад външната природа на нещата; звездата, която изгрява за нас, когато ясното и добре разположено изследване говори, тя ни осветлява това, което е само привидна нощ и го превръща в ден. Но това е именно същото, което отнема от нас убиващото и парализиращо съмнение. Тогава за нас идва моментът, когато имаме смелост в живота и сила на вярата, за да чакаме с търпение; когато обаче също имаме онази сигурност, която става наше достояние, когато светът на нашия дух е проникнат от светлината, която ни казва: няма никакво оправдание да се съмняваме в абсолютното. Ако от една страна можем да чакаме, ако имаме силата да оставим нашите намерения да узреят, и ако от друга страна имаме абсолютната вътрешна сигурност за трайността на вечното, на непреходното, за трайността на Светлината, която осветява тъмнината на ума, тогава ние притежаваме двете сили, които водят напред, тогава сме разбрали, че нашата мисия е в бъдеще да съединим два свята, тогава разбираме, що значи: пред нашата душа и пред нашия дух стоят "знаците на двата свята, съединявайки се в любов." Тогава ние разбираме кръста Христов и лъчезарещата в Христовата Светлина звезда на Луцифер.
към текста >>

Ето защо трябва да бъдем на ясно върху факта, че имаме не само задачата да разберем звездата, как тя е светила през развитието на човечеството, докато от короната на Луцифер падна скъпоценният камък; но ние трябва да разберем, че трябва да приемем това, което е станало от този скъпоценен камък, Свещения Граал, че трябва да разберем кръста в звездата; че трябва да разберем това, което е светило като мъдрост пълна със светлина в най-древните времена на света, което в най-дълбоките глъбини на нашата душа обожаваме като мъдрост на предихристиянските времена, към които поглеждаме с пълна преданост, и че към това трябва да прибавим другото, което светът е могъл да стане чрез мисията на кръста.
Ето защо трябва да бъдем на ясно върху факта, че имаме не само задачата да разберем звездата, как тя е светила през развитието на човечеството, докато от короната на Луцифер падна скъпоценният камък; но ние трябва да разберем, че трябва да приемем това, което е станало от този скъпоценен камък, Свещения Граал, че трябва да разберем кръста в звездата; че трябва да разберем това, което е светило като мъдрост пълна със светлина в най-древните времена на света, което в най-дълбоките глъбини на нашата душа обожаваме като мъдрост на предихристиянските времена, към които поглеждаме с пълна преданост, и че към това трябва да прибавим другото, което светът е могъл да стане чрез мисията на кръста. Нито частица не трябва да изгубим от предихристиянската мъдрост, нито частица не трябва да изгубим от светлината на Изтока. Ние поглеждаме към Фосфорос, към Носителя на Светлината; ние познаваме този някогашен носител на светлината като онова същество, което първо може да ни направи разбираемо цялото дълбоко вътрешно значение на Христа; но до Фосфорос ние виждаме Христофорос, носителя на Христа, и се стараем да разберем духовно-научната мисия, която може да бъде изпълнена само, когато знаците на тези два свята действително "се съединят в любовта". Когато разберем тази мисия така, тогава звездата ще ни бъде ръководител към сигурността на един изпълнен със Светлина духовен живот, тогава Христос ще бъде наш ръководител във вяра и доверие към вътрешната топлина на нашата душа, че ще стане това, което можем да наречем: раждане на вечното от временното. Нека постоянно си спомняме за принципа: че когато това, което искаме, е правилно, нищо не може да ни заблуди и ние можем да чакаме, докато плодовете узреят. Ако от една страна здраво държим погледа си насочен към звездата, която Луцифер изгуби, а от друга страна към кръста Христов, тогава ще проникнем вътрешно и живо мисията на духовното познание, тогава постоянно и все повече и повече ще затвърдим в нас сигурността, че Светлината, която свети от това духовно познание, е истинска звездна светлина.
към текста >>

Ако от една страна здраво държим погледа си насочен към звездата, която Луцифер изгуби, а от друга страна към кръста Христов, тогава ще проникнем вътрешно и живо мисията на духовното познание, тогава постоянно и все повече и повече ще затвърдим в нас сигурността, че Светлината, която свети от това духовно познание, е истинска звездна светлина.
Ето защо трябва да бъдем на ясно върху факта, че имаме не само задачата да разберем звездата, как тя е светила през развитието на човечеството, докато от короната на Луцифер падна скъпоценният камък; но ние трябва да разберем, че трябва да приемем това, което е станало от този скъпоценен камък, Свещения Граал, че трябва да разберем кръста в звездата; че трябва да разберем това, което е светило като мъдрост пълна със светлина в най-древните времена на света, което в най-дълбоките глъбини на нашата душа обожаваме като мъдрост на предихристиянските времена, към които поглеждаме с пълна преданост, и че към това трябва да прибавим другото, което светът е могъл да стане чрез мисията на кръста. Нито частица не трябва да изгубим от предихристиянската мъдрост, нито частица не трябва да изгубим от светлината на Изтока. Ние поглеждаме към Фосфорос, към Носителя на Светлината; ние познаваме този някогашен носител на светлината като онова същество, което първо може да ни направи разбираемо цялото дълбоко вътрешно значение на Христа; но до Фосфорос ние виждаме Христофорос, носителя на Христа, и се стараем да разберем духовно-научната мисия, която може да бъде изпълнена само, когато знаците на тези два свята действително "се съединят в любовта". Когато разберем тази мисия така, тогава звездата ще ни бъде ръководител към сигурността на един изпълнен със Светлина духовен живот, тогава Христос ще бъде наш ръководител във вяра и доверие към вътрешната топлина на нашата душа, че ще стане това, което можем да наречем: раждане на вечното от временното. Нека постоянно си спомняме за принципа: че когато това, което искаме, е правилно, нищо не може да ни заблуди и ние можем да чакаме, докато плодовете узреят. Ако от една страна здраво държим погледа си насочен към звездата, която Луцифер изгуби, а от друга страна към кръста Христов, тогава ще проникнем вътрешно и живо мисията на духовното познание, тогава постоянно и все повече и повече ще затвърдим в нас сигурността, че Светлината, която свети от това духовно познание, е истинска звездна светлина. Но тогава също ние все повече и повече ще имаме вярата и доверието, че ще узреят плодовете на това познание; тогава нищо не ще ни разколебае; тогава ще можем да приемем с търпение и постоянство всички несполуки и, поглеждайки към малкото, което сме постигнали, ще си кажем: ние постепенно ще създадем чрез нашето движение един малък кълн в човечеството, така щото светлината на изтока от ново ще намери своя блясък, ще намери своята пълна с разбиране лъчезарност в Христовия Принцип на запад. Тогава също ние ще познаем, че има една Светлина на Запад, която свети, за да направи още по-светло това, което произхожда от Изтока, отколкото то може да бъде чрез своята собствена сила. Едно нещо се изпълва със светлина чрез източника на светлината, от който то се осветява. Ето защо никой не трябва да казва, че се получава едно изопачаване на източната Мъдрост, когато Светлината на Запад свети върху тези източна Мъдрост. Ще свети това, което е прекрасно, велико и възвишено.
към текста >>

Ние можахме да чакаме, докато ни се даде възможност да изпълним толкова скъпата на сърцата ни задача да представим "Децата на Луцифер" пред човешките очи.
Ние можахме да чакаме, докато ни се даде възможност да изпълним толкова скъпата на сърцата ни задача да представим "Децата на Луцифер" пред човешките очи. Духовната наука има своите велики задачи във всички направления, във всички области. Ако днес сме сигурни чрез онази светлина, която включва в себе си тези задачи, когато имаме здраво под нас едната опорна точка, от другата страна ние сме сигурни в нашата вяра и доверие, че най-малките и най-големите задачи трябва да се изпълняват, когато преданно им служим.
към текста >>

90. 6. СКАЗКА ПЕТА GA_113 Изтокът в светлината на Запада

Трябваше да споменем това поради факта, че тези два пътя за проникване в духовния свят играят в действителност голяма роля в развитието на човечеството и че срещу поставянето на изтока и на запада може да бъде добре разбрано само благодарение на това, само така може да се схване отношението на "Децата на Луцифер" и на "Братята Христови", когато имаме пред своя поглед тези два пътя.
Трябваше да споменем това поради факта, че тези два пътя за проникване в духовния свят играят в действителност голяма роля в развитието на човечеството и че срещу поставянето на изтока и на запада може да бъде добре разбрано само благодарение на това, само така може да се схване отношението на "Децата на Луцифер" и на "Братята Христови", когато имаме пред своя поглед тези два пътя. Във външния свят, който за външния поглед на човека много често може да се яви като един пъстър хаос от най-различни факти, не съществува нищо, което да не е управлявано по един мъдър начин, нищо, при което да не са в действие духовните същества, духовните сили и духовните факти; и ние разбираме всичко, което става там, само, когато се научим да разбираме, как духовните събития са се групирали под ръководството на онези същества, които бяха охарактеризирани от най-различни страни. Когато искаме да разберем, защо определена форма на мъдростта се е разцъфтяла именно на изток и защо бъдещето на Християнството зависи от развитието на западните сили, ние трябва да насочим погледа си върху историческия произход на двата свята.
към текста >>

Когато обгърнем с поглед този духовен свят, който виждаме, че е намиран по този път първо у южното течение на народите, когато искаме да охарактеризираме този свят според неговия цялостен характер, така да се каже според неговите владетели, тогава ние го наричаме светът на Луцифер, светът на носителя на светлината, защото той е онзи божествено-духовен свят, който озарява вътрешно човека с онази светлина, която той трябва да си извоюва чрез собственото си усъвършенствуване.
Когато обгърнем с поглед този духовен свят, който виждаме, че е намиран по този път първо у южното течение на народите, когато искаме да охарактеризираме този свят според неговия цялостен характер, така да се каже според неговите владетели, тогава ние го наричаме светът на Луцифер, светът на носителя на светлината, защото той е онзи божествено-духовен свят, който озарява вътрешно човека с онази светлина, която той трябва да си извоюва чрез собственото си усъвършенствуване. Това южно течение на народите намираше по този път света на Луцифер.
към текста >>

Това южно течение на народите намираше по този път света на Луцифер.
Когато обгърнем с поглед този духовен свят, който виждаме, че е намиран по този път първо у южното течение на народите, когато искаме да охарактеризираме този свят според неговия цялостен характер, така да се каже според неговите владетели, тогава ние го наричаме светът на Луцифер, светът на носителя на светлината, защото той е онзи божествено-духовен свят, който озарява вътрешно човека с онази светлина, която той трябва да си извоюва чрез собственото си усъвършенствуване. Това южно течение на народите намираше по този път света на Луцифер.
към текста >>

Така Луцифер бе въвлечен, така да се каже, в южното течение на народите, така Христос бе въвлечен в северното течение на народите, и двете съобразно с характера на тези течения на народите.
Той ни най-малко не е сторил това, както не е казал, че Христос и Буда са едно и също нещо/. Човешкото тяло, за което бяха полага ни грижи именно в северното течение на народите чрез насочване на погледа навън в духовния свят, бе подготвено да стане носител на онази Духовност, която се намира зад външния сетивен свят. Така бе под готвено великото, мощно събитие, при което духовният свят, който е скрит зад булото на сетивния свят, който никъде не може да бъде виждан с обикновените очи, който може да бъде виждан само с духовните очи, тази Духовност да може да живее в течение на три години на Земята в едно тяло, в тялото на Исуса от Назарет. Така в течение на три години се образува онази Духовност като Христов Принцип в подготвеното тяло на Исуса от Назарет. Така в северното течение на народите не само бе виждано това, което стоеше зад булото на външния сетивен свят, но бе подготвена и възможността за вливането на това духовно в земния свят, така щото това, което по-рано бе виждано само зад Слънцето, да може да ходи по Земята в тече ние на три години сред нашето земно човечество. Така Луцифер бе въвлечен, така да се каже, в южното течение на народите, така Христос бе въвлечен в северното течение на народите, и двете съобразно с характера на тези течения на народите. И ние живеем в епохата, в която тези две течения на народите трябва да се съединят заедно, както мъжките и женските оплодителни вещества трябва взаимно да се проникнат ние живеем в епохата, когато Христос, който влезе от вън като едно обективно същество в облагородените тела на Исуса от Назарет, трябва да бъде разбран чрез това, като душата, която все повече и повече се вглъбява в себе си и се съединява със света на духовното, което може да бъде намерено във вътрешността, което произхожда от царството на Луцифер. Така ще стане постепенно оплодяването на тези две течения на народите. То вече е започнало; то е започнало в онзи момент, който не е посочен, като ни се казва, че жертвената кръв на Христа, която изтече от кръста, бе събрана в светата чаша на Граала; че тази света чаша на Граала бе пренесена от изток на запад, тя бе пренесена от изток, където човечеството се беше подготвило да разбере делото на Христа, като е култивирало по напълно определен начин светлината на Луцифер. И така съединяването на тези две течения, които са дадени в самото човечество, ще напредва все повече и повече. Каквото и да искат да направят хората на нашето съвремие, в бъдеще, за благото на човечеството, ще се изпълни това, че великото Христово Същество, ръководещо развитието на света и на човечеството, ще бъде разбра но чрез светлината, която душата приема от вътре от царството на Луцифер */*От опита, който съм имал до сега, може да се очаква горното твърдение да даде повод за по раждането на погрешно разбиране, какво аз съм казал, че виждам едно съединение на Христа с Луцифер в човешката душа.
към текста >>

И ние живеем в епохата, в която тези две течения на народите трябва да се съединят заедно, както мъжките и женските оплодителни вещества трябва взаимно да се проникнат ние живеем в епохата, когато Христос, който влезе от вън като едно обективно същество в облагородените тела на Исуса от Назарет, трябва да бъде разбран чрез това, като душата, която все повече и повече се вглъбява в себе си и се съединява със света на духовното, което може да бъде намерено във вътрешността, което произхожда от царството на Луцифер.
Човешкото тяло, за което бяха полага ни грижи именно в северното течение на народите чрез насочване на погледа навън в духовния свят, бе подготвено да стане носител на онази Духовност, която се намира зад външния сетивен свят. Така бе под готвено великото, мощно събитие, при което духовният свят, който е скрит зад булото на сетивния свят, който никъде не може да бъде виждан с обикновените очи, който може да бъде виждан само с духовните очи, тази Духовност да може да живее в течение на три години на Земята в едно тяло, в тялото на Исуса от Назарет. Така в течение на три години се образува онази Духовност като Христов Принцип в подготвеното тяло на Исуса от Назарет. Така в северното течение на народите не само бе виждано това, което стоеше зад булото на външния сетивен свят, но бе подготвена и възможността за вливането на това духовно в земния свят, така щото това, което по-рано бе виждано само зад Слънцето, да може да ходи по Земята в тече ние на три години сред нашето земно човечество. Така Луцифер бе въвлечен, така да се каже, в южното течение на народите, така Христос бе въвлечен в северното течение на народите, и двете съобразно с характера на тези течения на народите. И ние живеем в епохата, в която тези две течения на народите трябва да се съединят заедно, както мъжките и женските оплодителни вещества трябва взаимно да се проникнат ние живеем в епохата, когато Христос, който влезе от вън като едно обективно същество в облагородените тела на Исуса от Назарет, трябва да бъде разбран чрез това, като душата, която все повече и повече се вглъбява в себе си и се съединява със света на духовното, което може да бъде намерено във вътрешността, което произхожда от царството на Луцифер. Така ще стане постепенно оплодяването на тези две течения на народите. То вече е започнало; то е започнало в онзи момент, който не е посочен, като ни се казва, че жертвената кръв на Христа, която изтече от кръста, бе събрана в светата чаша на Граала; че тази света чаша на Граала бе пренесена от изток на запад, тя бе пренесена от изток, където човечеството се беше подготвило да разбере делото на Христа, като е култивирало по напълно определен начин светлината на Луцифер. И така съединяването на тези две течения, които са дадени в самото човечество, ще напредва все повече и повече. Каквото и да искат да направят хората на нашето съвремие, в бъдеще, за благото на човечеството, ще се изпълни това, че великото Христово Същество, ръководещо развитието на света и на човечеството, ще бъде разбра но чрез светлината, която душата приема от вътре от царството на Луцифер */*От опита, който съм имал до сега, може да се очаква горното твърдение да даде повод за по раждането на погрешно разбиране, какво аз съм казал, че виждам едно съединение на Христа с Луцифер в човешката душа. Ако при това се вмъкне представата, която някои хора имат за Луцифер, това погрешно съждение ще представлява една лъжа.
към текста >>

То вече е започнало; то е започнало в онзи момент, който не е посочен, като ни се казва, че жертвената кръв на Христа, която изтече от кръста, бе събрана в светата чаша на Граала; че тази света чаша на Граала бе пренесена от изток на запад, тя бе пренесена от изток, където човечеството се беше подготвило да разбере делото на Христа, като е култивирало по напълно определен начин светлината на Луцифер.
Така в течение на три години се образува онази Духовност като Христов Принцип в подготвеното тяло на Исуса от Назарет. Така в северното течение на народите не само бе виждано това, което стоеше зад булото на външния сетивен свят, но бе подготвена и възможността за вливането на това духовно в земния свят, така щото това, което по-рано бе виждано само зад Слънцето, да може да ходи по Земята в тече ние на три години сред нашето земно човечество. Така Луцифер бе въвлечен, така да се каже, в южното течение на народите, така Христос бе въвлечен в северното течение на народите, и двете съобразно с характера на тези течения на народите. И ние живеем в епохата, в която тези две течения на народите трябва да се съединят заедно, както мъжките и женските оплодителни вещества трябва взаимно да се проникнат ние живеем в епохата, когато Христос, който влезе от вън като едно обективно същество в облагородените тела на Исуса от Назарет, трябва да бъде разбран чрез това, като душата, която все повече и повече се вглъбява в себе си и се съединява със света на духовното, което може да бъде намерено във вътрешността, което произхожда от царството на Луцифер. Така ще стане постепенно оплодяването на тези две течения на народите. То вече е започнало; то е започнало в онзи момент, който не е посочен, като ни се казва, че жертвената кръв на Христа, която изтече от кръста, бе събрана в светата чаша на Граала; че тази света чаша на Граала бе пренесена от изток на запад, тя бе пренесена от изток, където човечеството се беше подготвило да разбере делото на Христа, като е култивирало по напълно определен начин светлината на Луцифер. И така съединяването на тези две течения, които са дадени в самото човечество, ще напредва все повече и повече. Каквото и да искат да направят хората на нашето съвремие, в бъдеще, за благото на човечеството, ще се изпълни това, че великото Христово Същество, ръководещо развитието на света и на човечеството, ще бъде разбра но чрез светлината, която душата приема от вътре от царството на Луцифер */*От опита, който съм имал до сега, може да се очаква горното твърдение да даде повод за по раждането на погрешно разбиране, какво аз съм казал, че виждам едно съединение на Христа с Луцифер в човешката душа. Ако при това се вмъкне представата, която някои хора имат за Луцифер, това погрешно съждение ще представлява една лъжа. Когато хората се отнасят към силата на Луцифер, както тя се разбира в смисъла на тези сказки, само тогава те ще налучкат истината а с това не ще имат повод за никакво подозрение/. Христос ще даде субстанцията, Луцифер ще даде формата; и от това, което ще се получи от двамата, ще дойдат подтиците, които ще се влеят в развитието на човечеството и ще произведат всичко онова, което бъдещето ще донесе за спасението и благото на човечеството.
към текста >>

Каквото и да искат да направят хората на нашето съвремие, в бъдеще, за благото на човечеството, ще се изпълни това, че великото Христово Същество, ръководещо развитието на света и на човечеството, ще бъде разбра но чрез светлината, която душата приема от вътре от царството на Луцифер */*От опита, който съм имал до сега, може да се очаква горното твърдение да даде повод за по раждането на погрешно разбиране, какво аз съм казал, че виждам едно съединение на Христа с Луцифер в човешката душа.
Така Луцифер бе въвлечен, така да се каже, в южното течение на народите, така Христос бе въвлечен в северното течение на народите, и двете съобразно с характера на тези течения на народите. И ние живеем в епохата, в която тези две течения на народите трябва да се съединят заедно, както мъжките и женските оплодителни вещества трябва взаимно да се проникнат ние живеем в епохата, когато Христос, който влезе от вън като едно обективно същество в облагородените тела на Исуса от Назарет, трябва да бъде разбран чрез това, като душата, която все повече и повече се вглъбява в себе си и се съединява със света на духовното, което може да бъде намерено във вътрешността, което произхожда от царството на Луцифер. Така ще стане постепенно оплодяването на тези две течения на народите. То вече е започнало; то е започнало в онзи момент, който не е посочен, като ни се казва, че жертвената кръв на Христа, която изтече от кръста, бе събрана в светата чаша на Граала; че тази света чаша на Граала бе пренесена от изток на запад, тя бе пренесена от изток, където човечеството се беше подготвило да разбере делото на Христа, като е култивирало по напълно определен начин светлината на Луцифер. И така съединяването на тези две течения, които са дадени в самото човечество, ще напредва все повече и повече. Каквото и да искат да направят хората на нашето съвремие, в бъдеще, за благото на човечеството, ще се изпълни това, че великото Христово Същество, ръководещо развитието на света и на човечеството, ще бъде разбра но чрез светлината, която душата приема от вътре от царството на Луцифер */*От опита, който съм имал до сега, може да се очаква горното твърдение да даде повод за по раждането на погрешно разбиране, какво аз съм казал, че виждам едно съединение на Христа с Луцифер в човешката душа. Ако при това се вмъкне представата, която някои хора имат за Луцифер, това погрешно съждение ще представлява една лъжа. Когато хората се отнасят към силата на Луцифер, както тя се разбира в смисъла на тези сказки, само тогава те ще налучкат истината а с това не ще имат повод за никакво подозрение/. Христос ще даде субстанцията, Луцифер ще даде формата; и от това, което ще се получи от двамата, ще дойдат подтиците, които ще се влеят в развитието на човечеството и ще произведат всичко онова, което бъдещето ще донесе за спасението и благото на човечеството.
към текста >>

Ако при това се вмъкне представата, която някои хора имат за Луцифер, това погрешно съждение ще представлява една лъжа.
И ние живеем в епохата, в която тези две течения на народите трябва да се съединят заедно, както мъжките и женските оплодителни вещества трябва взаимно да се проникнат ние живеем в епохата, когато Христос, който влезе от вън като едно обективно същество в облагородените тела на Исуса от Назарет, трябва да бъде разбран чрез това, като душата, която все повече и повече се вглъбява в себе си и се съединява със света на духовното, което може да бъде намерено във вътрешността, което произхожда от царството на Луцифер. Така ще стане постепенно оплодяването на тези две течения на народите. То вече е започнало; то е започнало в онзи момент, който не е посочен, като ни се казва, че жертвената кръв на Христа, която изтече от кръста, бе събрана в светата чаша на Граала; че тази света чаша на Граала бе пренесена от изток на запад, тя бе пренесена от изток, където човечеството се беше подготвило да разбере делото на Христа, като е култивирало по напълно определен начин светлината на Луцифер. И така съединяването на тези две течения, които са дадени в самото човечество, ще напредва все повече и повече. Каквото и да искат да направят хората на нашето съвремие, в бъдеще, за благото на човечеството, ще се изпълни това, че великото Христово Същество, ръководещо развитието на света и на човечеството, ще бъде разбра но чрез светлината, която душата приема от вътре от царството на Луцифер */*От опита, който съм имал до сега, може да се очаква горното твърдение да даде повод за по раждането на погрешно разбиране, какво аз съм казал, че виждам едно съединение на Христа с Луцифер в човешката душа. Ако при това се вмъкне представата, която някои хора имат за Луцифер, това погрешно съждение ще представлява една лъжа. Когато хората се отнасят към силата на Луцифер, както тя се разбира в смисъла на тези сказки, само тогава те ще налучкат истината а с това не ще имат повод за никакво подозрение/. Христос ще даде субстанцията, Луцифер ще даде формата; и от това, което ще се получи от двамата, ще дойдат подтиците, които ще се влеят в развитието на човечеството и ще произведат всичко онова, което бъдещето ще донесе за спасението и благото на човечеството.
към текста >>

Когато хората се отнасят към силата на Луцифер, както тя се разбира в смисъла на тези сказки, само тогава те ще налучкат истината а с това не ще имат повод за никакво подозрение/.
Така ще стане постепенно оплодяването на тези две течения на народите. То вече е започнало; то е започнало в онзи момент, който не е посочен, като ни се казва, че жертвената кръв на Христа, която изтече от кръста, бе събрана в светата чаша на Граала; че тази света чаша на Граала бе пренесена от изток на запад, тя бе пренесена от изток, където човечеството се беше подготвило да разбере делото на Христа, като е култивирало по напълно определен начин светлината на Луцифер. И така съединяването на тези две течения, които са дадени в самото човечество, ще напредва все повече и повече. Каквото и да искат да направят хората на нашето съвремие, в бъдеще, за благото на човечеството, ще се изпълни това, че великото Христово Същество, ръководещо развитието на света и на човечеството, ще бъде разбра но чрез светлината, която душата приема от вътре от царството на Луцифер */*От опита, който съм имал до сега, може да се очаква горното твърдение да даде повод за по раждането на погрешно разбиране, какво аз съм казал, че виждам едно съединение на Христа с Луцифер в човешката душа. Ако при това се вмъкне представата, която някои хора имат за Луцифер, това погрешно съждение ще представлява една лъжа. Когато хората се отнасят към силата на Луцифер, както тя се разбира в смисъла на тези сказки, само тогава те ще налучкат истината а с това не ще имат повод за никакво подозрение/. Христос ще даде субстанцията, Луцифер ще даде формата; и от това, което ще се получи от двамата, ще дойдат подтиците, които ще се влеят в развитието на човечеството и ще произведат всичко онова, което бъдещето ще донесе за спасението и благото на човечеството.
към текста >>

Христос ще даде субстанцията, Луцифер ще даде формата; и от това, което ще се получи от двамата, ще дойдат подтиците, които ще се влеят в развитието на човечеството и ще произведат всичко онова, което бъдещето ще донесе за спасението и благото на човечеството.
То вече е започнало; то е започнало в онзи момент, който не е посочен, като ни се казва, че жертвената кръв на Христа, която изтече от кръста, бе събрана в светата чаша на Граала; че тази света чаша на Граала бе пренесена от изток на запад, тя бе пренесена от изток, където човечеството се беше подготвило да разбере делото на Христа, като е култивирало по напълно определен начин светлината на Луцифер. И така съединяването на тези две течения, които са дадени в самото човечество, ще напредва все повече и повече. Каквото и да искат да направят хората на нашето съвремие, в бъдеще, за благото на човечеството, ще се изпълни това, че великото Христово Същество, ръководещо развитието на света и на човечеството, ще бъде разбра но чрез светлината, която душата приема от вътре от царството на Луцифер */*От опита, който съм имал до сега, може да се очаква горното твърдение да даде повод за по раждането на погрешно разбиране, какво аз съм казал, че виждам едно съединение на Христа с Луцифер в човешката душа. Ако при това се вмъкне представата, която някои хора имат за Луцифер, това погрешно съждение ще представлява една лъжа. Когато хората се отнасят към силата на Луцифер, както тя се разбира в смисъла на тези сказки, само тогава те ще налучкат истината а с това не ще имат повод за никакво подозрение/. Христос ще даде субстанцията, Луцифер ще даде формата; и от това, което ще се получи от двамата, ще дойдат подтиците, които ще се влеят в развитието на човечеството и ще произведат всичко онова, което бъдещето ще донесе за спасението и благото на човечеството.
към текста >>

91. 7. СКАЗКА ШЕСТА GA_113 Изтокът в светлината на Запада

Говорихме за това, как при южното течение на народите бяха развити именно онези качества, които водеха до духовните Същества, принадлежащи на луциферическите принципи; как от другата страна, бихме могли да кажем, царственото господствуващо духовно същество, което стоеше зад света на слънцето, се приближи все повече и повече към земята, за да се яви най-после въплътено в едно физическо тяло, като една индивидуалност, която в своите прераждания беше одухотворило своето физическо тяло до такава степен, че божественото не само имаше в него един образ и подобие, но можа да се въплъти в него.
Вчера говорихме за две духовни течения, носители на които са били различните народи, които са се придвижили от древна Атлантида на изток. Как тези две течения са се развили по различен начин и чрез това са се подготвили да произведат това, кое то трябваше да стане после в по-късни времена; как особено при южното течение на народите стана онова задълбочаване към духовния свят, който стои зад душевния живот на човека. Как при другото духовно течение погледът бе насочен навън в света окръжаващ човека на Земята, за да бъде познат духовният свят, скрит зад килима на сетивния свят. Говорихме за това, как при южното течение на народите бяха развити именно онези качества, които водеха до духовните Същества, принадлежащи на луциферическите принципи; как от другата страна, бихме могли да кажем, царственото господствуващо духовно същество, което стоеше зад света на слънцето, се приближи все повече и повече към земята, за да се яви най-после въплътено в едно физическо тяло, като една индивидуалност, която в своите прераждания беше одухотворило своето физическо тяло до такава степен, че божественото не само имаше в него един образ и подобие, но можа да се въплъти в него. Това беше велико събитие, което може да се нарече въплъщението на Христа, на слънчевия Дух, в тялото на Исуса от Назарет, който се беше развил в описаното северно течение на народите. По-нататък обърнахме вниманието върху това, че, докато тези две течения на народите се движеха формено едно срещу друго, за да се оплодят след това взаимно, след великата атлантска катастрофа в южна Азия се роди индийският народ, който в известно отношение представлява човешката душа, която еднакво може да гледа както във външния сетивен свят така и вътре в себе си, за да намери духовното, която предварително чувствуваше единството на Духа вън в света и на Духа вътре в човека. Ако искаме да охарактеризираме по-точно, как тези различни възгледи и чувства се отнасяха едно към друго, както на народите така и на посветените, можем да сторим това както следва: можем да си представим, как е чувствувала душата на древните индийци, когато е поглеждала навън в сетивния свят на земята, в това, което земята представлява като планини, гори, килимът от растения, животински и човешки свят и т.н. т.н. Когато душата на древния индиец е поглеждала навън, тази душа, която е била до такава висока степен надарена с духовно виждане, тя прозирала през всичко това в един духовен свят, съществата на който и се явявали като етерни форми, които не слизали до сгъстяването на физическото тяло. Вън, където се виждали планините, дърветата, звездите, там са били виждани не само сгъстените елементи, но също и финото етерно, и всичко това е било виждано оформено като външен свят на боговете.
към текста >>

Но как стои въпросът с другите същества, които вчера в известно отношение нарекохме Луциферически същества?
Но сега възниква един друг въпрос: видяхме, че духовните същества, които съществуват във външния свят като божествено-духовни същества, които са представени за човека, така да се каже, чрез най-мощното между тях, чрез Христа, който като външно същество е същевременно едно вътрешно същество. Но как стои въпросът с другите същества, които вчера в известно отношение нарекохме Луциферически същества? Бихме могли да кажем, че съществата, които стояха под ръководството на Дионисий, се развиват също така вътре в човешкия душевен живот и че от друга страна някой Дионисий, едно луциферическо същество, се е въплътило като човек? Можем ли да кажем същото? Не, това ние не можем да кажем. Тази е именно опитността на духовното развитие, че за този свят ние не можем да кажем същото нещо. И тук стигаме до нещо, което е свързано с ядката и същността на развитието на човечеството и на света.
към текста >>

Бихме могли да кажем, че съществата, които стояха под ръководството на Дионисий, се развиват също така вътре в човешкия душевен живот и че от друга страна някой Дионисий, едно луциферическо същество, се е въплътило като човек?
Но сега възниква един друг въпрос: видяхме, че духовните същества, които съществуват във външния свят като божествено-духовни същества, които са представени за човека, така да се каже, чрез най-мощното между тях, чрез Христа, който като външно същество е същевременно едно вътрешно същество. Но как стои въпросът с другите същества, които вчера в известно отношение нарекохме Луциферически същества? Бихме могли да кажем, че съществата, които стояха под ръководството на Дионисий, се развиват също така вътре в човешкия душевен живот и че от друга страна някой Дионисий, едно луциферическо същество, се е въплътило като човек? Можем ли да кажем същото? Не, това ние не можем да кажем. Тази е именно опитността на духовното развитие, че за този свят ние не можем да кажем същото нещо. И тук стигаме до нещо, което е свързано с ядката и същността на развитието на човечеството и на света. Ако бихме отишли назад в миналото в много, много далеч ни времена на развитието на човечеството и на света, тогава бихме намерили, че душата поглежда навън и вижда вън божествено-духовния свят; че тя поглежда вътре в себе си и намира там божествено-духовния свят; че душата намира Аполоновския свят вън, света на Дионисий вътре, както са се изразявали гърците.
към текста >>

Беше по времето на слизането на Христа на Земята, когато луциферическите духове се бяха оттеглили до известна степен в тъмнина.
Именно посветени от този свят, когато те не бяха достигнали особено висока степен, можеха да имат опитността, че виждат в света, в който Яхве не беше за тях само едно понятие, една представа, а една етерна действителност, едно Същество, което за ясновиждащия поглед говореше към тях като един човек. Докато за народа Яхве беше нещо възвестено, нещо, за което само се казваше, че той съществува, за тогавашните посветени той беше една действителност. Напротив, ако един такъв посветен в еврейския свят би се потопил в своя собствен душевен живот, за него би било трудно да намери нещо, когато би потърсил областта на долните богове. Тогава той би трябвало да си каже: "да, аз не мога да проникна в глъбините; там аз навсякъде намирам моя душевен живот, аз не мога да проникна през дебелата кора на моя душевен живот до долните богове". Така долните богове се бяха оттеглили в някаква неопределена тъмнина. Беше по времето на слизането на Христа на Земята, когато луциферическите духове се бяха оттеглили до известна степен в тъмнина. И сред външното човечество през това време можеше да се чуе вече само; има мистерии; онези, които са посветени в мистериите, добиват способността да проникват през силите на душевния живот в света на Дионисий. Хората смътно чувствуваха нещо, което може да бъде изследвано в дълбоките тайни на мистериите. Но то беше именно нещо, за което се говореше със загатвания, за което през времето на очакването на Христа много малко хора имаха една ясна представа. Те имаха много по-ясни представи за външните богове. Имаше много хора, които още имаха едно живо изживяване на тези външни богове.
към текста >>

Когато чрез обучението на древните мистерии човек се потопяваше в душата и слизаше при долните богове, той намираше Дионисий, което е само едно друго име за обширния свят на луциферическите богове.
Но понеже всичко, което стана във външния физически свят, е едно действие на духовното, това проникване на човешката душа от Христа оказва също едно действие и върху останалия живот. Първо това действие ще се покаже в мистериите и то вече отчасти се е показало чрез основаването на западните мистерийни школи на Розенкройцерството. Когато чрез обучението на древните мистерии човек се потопяваше в душата и слизаше при долните богове, той намираше Дионисий, което е само едно друго име за обширния свят на луциферическите богове. На другите хора трябваше да се каже: "когато непречистени и неузряли слизате в глъбините на вашата душа, тогава тези луциферически същества ще ви се явят само като диви демони в техните карикатури, които във вашите трансформирани качества ще ви доведат до всичко лошо". От тук и всички онези ужасни описания, които се даваха за тези подземни царства, от тук и страхът пред името на Луцифер в дадена епоха. И понеже за хората всичко се наследява, за онези хора, които не вървят в крак с развитието, този страх и днес живее у онези, които са наследили тези чувства, страхът пред името на Луцифер. Обаче нещата стоят така, че първо за ясновиждащите хора луциферическият свят отново ще се яви, след като известно време Христовият Принцип е проникнал душата. Ако Христос е действувал известно време в душата, чрез това, че тази душа е била проникната от Христовата субстанция, чрез нейното християнизиране, тя отново ще узрее, за да проникне в царството на луциферическите Същества.
към текста >>

На другите хора трябваше да се каже: "когато непречистени и неузряли слизате в глъбините на вашата душа, тогава тези луциферически същества ще ви се явят само като диви демони в техните карикатури, които във вашите трансформирани качества ще ви доведат до всичко лошо".
Но понеже всичко, което стана във външния физически свят, е едно действие на духовното, това проникване на човешката душа от Христа оказва също едно действие и върху останалия живот. Първо това действие ще се покаже в мистериите и то вече отчасти се е показало чрез основаването на западните мистерийни школи на Розенкройцерството. Когато чрез обучението на древните мистерии човек се потопяваше в душата и слизаше при долните богове, той намираше Дионисий, което е само едно друго име за обширния свят на луциферическите богове. На другите хора трябваше да се каже: "когато непречистени и неузряли слизате в глъбините на вашата душа, тогава тези луциферически същества ще ви се явят само като диви демони в техните карикатури, които във вашите трансформирани качества ще ви доведат до всичко лошо". От тук и всички онези ужасни описания, които се даваха за тези подземни царства, от тук и страхът пред името на Луцифер в дадена епоха. И понеже за хората всичко се наследява, за онези хора, които не вървят в крак с развитието, този страх и днес живее у онези, които са наследили тези чувства, страхът пред името на Луцифер. Обаче нещата стоят така, че първо за ясновиждащите хора луциферическият свят отново ще се яви, след като известно време Христовият Принцип е проникнал душата. Ако Христос е действувал известно време в душата, чрез това, че тази душа е била проникната от Христовата субстанция, чрез нейното християнизиране, тя отново ще узрее, за да проникне в царството на луциферическите Същества. Първо това можаха да сторят розенкройцерите.
към текста >>

От тук и всички онези ужасни описания, които се даваха за тези подземни царства, от тук и страхът пред името на Луцифер в дадена епоха.
Но понеже всичко, което стана във външния физически свят, е едно действие на духовното, това проникване на човешката душа от Христа оказва също едно действие и върху останалия живот. Първо това действие ще се покаже в мистериите и то вече отчасти се е показало чрез основаването на западните мистерийни школи на Розенкройцерството. Когато чрез обучението на древните мистерии човек се потопяваше в душата и слизаше при долните богове, той намираше Дионисий, което е само едно друго име за обширния свят на луциферическите богове. На другите хора трябваше да се каже: "когато непречистени и неузряли слизате в глъбините на вашата душа, тогава тези луциферически същества ще ви се явят само като диви демони в техните карикатури, които във вашите трансформирани качества ще ви доведат до всичко лошо". От тук и всички онези ужасни описания, които се даваха за тези подземни царства, от тук и страхът пред името на Луцифер в дадена епоха. И понеже за хората всичко се наследява, за онези хора, които не вървят в крак с развитието, този страх и днес живее у онези, които са наследили тези чувства, страхът пред името на Луцифер. Обаче нещата стоят така, че първо за ясновиждащите хора луциферическият свят отново ще се яви, след като известно време Христовият Принцип е проникнал душата. Ако Христос е действувал известно време в душата, чрез това, че тази душа е била проникната от Христовата субстанция, чрез нейното християнизиране, тя отново ще узрее, за да проникне в царството на луциферическите Същества. Първо това можаха да сторят розенкройцерите. Те положиха усилия да разберат и видят Христа в такава форма, че той проникна като мистичен Христос и в тяхната душа, живееше в тях, и чрез тази Христова субстанция те укрепнаха в техния вътрешен душевен живот и тази Христова субстанция беше в тях защита и оръжие против всички съблазни.
към текста >>

И понеже за хората всичко се наследява, за онези хора, които не вървят в крак с развитието, този страх и днес живее у онези, които са наследили тези чувства, страхът пред името на Луцифер.
Но понеже всичко, което стана във външния физически свят, е едно действие на духовното, това проникване на човешката душа от Христа оказва също едно действие и върху останалия живот. Първо това действие ще се покаже в мистериите и то вече отчасти се е показало чрез основаването на западните мистерийни школи на Розенкройцерството. Когато чрез обучението на древните мистерии човек се потопяваше в душата и слизаше при долните богове, той намираше Дионисий, което е само едно друго име за обширния свят на луциферическите богове. На другите хора трябваше да се каже: "когато непречистени и неузряли слизате в глъбините на вашата душа, тогава тези луциферически същества ще ви се явят само като диви демони в техните карикатури, които във вашите трансформирани качества ще ви доведат до всичко лошо". От тук и всички онези ужасни описания, които се даваха за тези подземни царства, от тук и страхът пред името на Луцифер в дадена епоха. И понеже за хората всичко се наследява, за онези хора, които не вървят в крак с развитието, този страх и днес живее у онези, които са наследили тези чувства, страхът пред името на Луцифер. Обаче нещата стоят така, че първо за ясновиждащите хора луциферическият свят отново ще се яви, след като известно време Христовият Принцип е проникнал душата. Ако Христос е действувал известно време в душата, чрез това, че тази душа е била проникната от Христовата субстанция, чрез нейното християнизиране, тя отново ще узрее, за да проникне в царството на луциферическите Същества. Първо това можаха да сторят розенкройцерите. Те положиха усилия да разберат и видят Христа в такава форма, че той проникна като мистичен Христос и в тяхната душа, живееше в тях, и чрез тази Христова субстанция те укрепнаха в техния вътрешен душевен живот и тази Христова субстанция беше в тях защита и оръжие против всички съблазни. Така в тях тази Христова субстанция се превърна в една нова светлина, която сега озарява вътрешно.
към текста >>

Обаче нещата стоят така, че първо за ясновиждащите хора луциферическият свят отново ще се яви, след като известно време Христовият Принцип е проникнал душата.
Първо това действие ще се покаже в мистериите и то вече отчасти се е показало чрез основаването на западните мистерийни школи на Розенкройцерството. Когато чрез обучението на древните мистерии човек се потопяваше в душата и слизаше при долните богове, той намираше Дионисий, което е само едно друго име за обширния свят на луциферическите богове. На другите хора трябваше да се каже: "когато непречистени и неузряли слизате в глъбините на вашата душа, тогава тези луциферически същества ще ви се явят само като диви демони в техните карикатури, които във вашите трансформирани качества ще ви доведат до всичко лошо". От тук и всички онези ужасни описания, които се даваха за тези подземни царства, от тук и страхът пред името на Луцифер в дадена епоха. И понеже за хората всичко се наследява, за онези хора, които не вървят в крак с развитието, този страх и днес живее у онези, които са наследили тези чувства, страхът пред името на Луцифер. Обаче нещата стоят така, че първо за ясновиждащите хора луциферическият свят отново ще се яви, след като известно време Христовият Принцип е проникнал душата. Ако Христос е действувал известно време в душата, чрез това, че тази душа е била проникната от Христовата субстанция, чрез нейното християнизиране, тя отново ще узрее, за да проникне в царството на луциферическите Същества. Първо това можаха да сторят розенкройцерите. Те положиха усилия да разберат и видят Христа в такава форма, че той проникна като мистичен Христос и в тяхната душа, живееше в тях, и чрез тази Христова субстанция те укрепнаха в техния вътрешен душевен живот и тази Христова субстанция беше в тях защита и оръжие против всички съблазни. Така в тях тази Христова субстанция се превърна в една нова светлина, която сега озарява вътрешно. Историческото изживяване на Христа в неговата истинност озарява нашите душевни изживявания така, че ние ставаме способни отново да проникнем в царството на Луцифер; първо това можаха посветените на розенкройцерството, а постепенно тези посветени на розенкройцерството ще изнесат това, което могат да изживеят относно луциферическия принцип и ще разлеят над света онази велика духовна сватба, която се състои в това; Христос, който се е родил като субстанция в човешката душа, от сега нататък ще бъде разбран с онези способности, които узряват чрез вливането на луциферическия принцип по едни нов начин в духа на отделните хора.
към текста >>

Ако Христос е действувал известно време в душата, чрез това, че тази душа е била проникната от Христовата субстанция, чрез нейното християнизиране, тя отново ще узрее, за да проникне в царството на луциферическите Същества.
Когато чрез обучението на древните мистерии човек се потопяваше в душата и слизаше при долните богове, той намираше Дионисий, което е само едно друго име за обширния свят на луциферическите богове. На другите хора трябваше да се каже: "когато непречистени и неузряли слизате в глъбините на вашата душа, тогава тези луциферически същества ще ви се явят само като диви демони в техните карикатури, които във вашите трансформирани качества ще ви доведат до всичко лошо". От тук и всички онези ужасни описания, които се даваха за тези подземни царства, от тук и страхът пред името на Луцифер в дадена епоха. И понеже за хората всичко се наследява, за онези хора, които не вървят в крак с развитието, този страх и днес живее у онези, които са наследили тези чувства, страхът пред името на Луцифер. Обаче нещата стоят така, че първо за ясновиждащите хора луциферическият свят отново ще се яви, след като известно време Христовият Принцип е проникнал душата. Ако Христос е действувал известно време в душата, чрез това, че тази душа е била проникната от Христовата субстанция, чрез нейното християнизиране, тя отново ще узрее, за да проникне в царството на луциферическите Същества. Първо това можаха да сторят розенкройцерите. Те положиха усилия да разберат и видят Христа в такава форма, че той проникна като мистичен Христос и в тяхната душа, живееше в тях, и чрез тази Христова субстанция те укрепнаха в техния вътрешен душевен живот и тази Христова субстанция беше в тях защита и оръжие против всички съблазни. Така в тях тази Христова субстанция се превърна в една нова светлина, която сега озарява вътрешно. Историческото изживяване на Христа в неговата истинност озарява нашите душевни изживявания така, че ние ставаме способни отново да проникнем в царството на Луцифер; първо това можаха посветените на розенкройцерството, а постепенно тези посветени на розенкройцерството ще изнесат това, което могат да изживеят относно луциферическия принцип и ще разлеят над света онази велика духовна сватба, която се състои в това; Христос, който се е родил като субстанция в човешката душа, от сега нататък ще бъде разбран с онези способности, които узряват чрез вливането на луциферическия принцип по едни нов начин в духа на отделните хора. Нека разгледаме първо един посветен на Розенкройцерството.
към текста >>

Историческото изживяване на Христа в неговата истинност озарява нашите душевни изживявания така, че ние ставаме способни отново да проникнем в царството на Луцифер; първо това можаха посветените на розенкройцерството, а постепенно тези посветени на розенкройцерството ще изнесат това, което могат да изживеят относно луциферическия принцип и ще разлеят над света онази велика духовна сватба, която се състои в това; Христос, който се е родил като субстанция в човешката душа, от сега нататък ще бъде разбран с онези способности, които узряват чрез вливането на луциферическия принцип по едни нов начин в духа на отделните хора.
Обаче нещата стоят така, че първо за ясновиждащите хора луциферическият свят отново ще се яви, след като известно време Христовият Принцип е проникнал душата. Ако Христос е действувал известно време в душата, чрез това, че тази душа е била проникната от Христовата субстанция, чрез нейното християнизиране, тя отново ще узрее, за да проникне в царството на луциферическите Същества. Първо това можаха да сторят розенкройцерите. Те положиха усилия да разберат и видят Христа в такава форма, че той проникна като мистичен Христос и в тяхната душа, живееше в тях, и чрез тази Христова субстанция те укрепнаха в техния вътрешен душевен живот и тази Христова субстанция беше в тях защита и оръжие против всички съблазни. Така в тях тази Христова субстанция се превърна в една нова светлина, която сега озарява вътрешно. Историческото изживяване на Христа в неговата истинност озарява нашите душевни изживявания така, че ние ставаме способни отново да проникнем в царството на Луцифер; първо това можаха посветените на розенкройцерството, а постепенно тези посветени на розенкройцерството ще изнесат това, което могат да изживеят относно луциферическия принцип и ще разлеят над света онази велика духовна сватба, която се състои в това; Христос, който се е родил като субстанция в човешката душа, от сега нататък ще бъде разбран с онези способности, които узряват чрез вливането на луциферическия принцип по едни нов начин в духа на отделните хора. Нека разгледаме първо един посветен на Розенкройцерството. Такъв един посветен се подготвя първо с това, че насочва в своята душа чувства, усещания и мисли към великата централна фигура на Христа, че оставя, например, първо да действува върху него Евангелието на Йоан; той оставя да действува върху неговата душа онзи монументалиен, неизмеримо важен образ, който ни се описва за Христа в Евангелието на Йоана и чрез това се облагородява и пречиства. Когато приемаме в себе си това, което се разлива от образа, който ни описва това Евангелие на Йоана, нашата душа се прониква, изпълва се от Христа, тогава в нас оживява мистичния Христос. И когато оживяваме по-нататък това чрез други документи на християнското възпитание, нашата душа се прониква все повече и повече от струите на духовната субстанция на Христа, пречиства се в християнизирането и се издига във висшите светове. Чрез това се пречиства предимно нашата душа, нашето сърце.
към текста >>

Тогава ние узряваме чрез това, за да бъдем въведени като посветени на Розенкройцерството в онези светове, които в древни времена се наричаха светове на Дионисий, а днес се наричат светове на Луцифер.
Такъв един посветен се подготвя първо с това, че насочва в своята душа чувства, усещания и мисли към великата централна фигура на Христа, че оставя, например, първо да действува върху него Евангелието на Йоан; той оставя да действува върху неговата душа онзи монументалиен, неизмеримо важен образ, който ни се описва за Христа в Евангелието на Йоана и чрез това се облагородява и пречиства. Когато приемаме в себе си това, което се разлива от образа, който ни описва това Евангелие на Йоана, нашата душа се прониква, изпълва се от Христа, тогава в нас оживява мистичния Христос. И когато оживяваме по-нататък това чрез други документи на християнското възпитание, нашата душа се прониква все повече и повече от струите на духовната субстанция на Христа, пречиства се в християнизирането и се издига във висшите светове. Чрез това се пречиства предимно нашата душа, нашето сърце. Тогава се научава ме да чувствуваме Христа или по един такъв универсален начин, както сториха това Майстер Екхарт и Таулер, или се научаваме да го изживяваме така нежно, както Сузо или други; ние се чувствуваме едно с това, което чрез Христовото Събитие се вля от великите небесни светове в нашата Земя. Тогава ние узряваме чрез това, за да бъдем въведени като посветени на Розенкройцерството в онези светове, които в древни времена се наричаха светове на Дионисий, а днес се наричат светове на Луцифер. Какво въздействие оказва това въвеждане в луциферическите светове за днешния посветен на Розенкройцерството? Ако от една страна сърцето, душата се изпълва с топлина и ентусиазъм за Божественото, когато тя е проникната от Христа, от друга страна нашите останали духовни способности, тези, чрез които схващаме и разбираме света, биват озарени и проникнати от потоците и силите идващи от луциферическия принцип. Така посветеният на кръста с розите се издига нагоре до луциферическия принцип. И вършейки това, неговите духовни способности се изострят и обработват чрез посвещението така, щото той може не само да чувствува Христа мистично в своята душа, но може и да го опише, може да разкаже, какъв е Той, може да го обхване в мисловни образи, в духовни образи; в себе си той не само чувствува и изживява смътно Христа, но Христос стои пред него като един образ на външния свят, стои пред него в конкретни очертания на външния сетивен свят. Да изживее човек Христа като душевна субстанция това е възможно благодарение на факта, че той насочва своя поглед към образа на Христа, както този образ му се явява в Евангелието.
към текста >>

Какво въздействие оказва това въвеждане в луциферическите светове за днешния посветен на Розенкройцерството?
Когато приемаме в себе си това, което се разлива от образа, който ни описва това Евангелие на Йоана, нашата душа се прониква, изпълва се от Христа, тогава в нас оживява мистичния Христос. И когато оживяваме по-нататък това чрез други документи на християнското възпитание, нашата душа се прониква все повече и повече от струите на духовната субстанция на Христа, пречиства се в християнизирането и се издига във висшите светове. Чрез това се пречиства предимно нашата душа, нашето сърце. Тогава се научава ме да чувствуваме Христа или по един такъв универсален начин, както сториха това Майстер Екхарт и Таулер, или се научаваме да го изживяваме така нежно, както Сузо или други; ние се чувствуваме едно с това, което чрез Христовото Събитие се вля от великите небесни светове в нашата Земя. Тогава ние узряваме чрез това, за да бъдем въведени като посветени на Розенкройцерството в онези светове, които в древни времена се наричаха светове на Дионисий, а днес се наричат светове на Луцифер. Какво въздействие оказва това въвеждане в луциферическите светове за днешния посветен на Розенкройцерството? Ако от една страна сърцето, душата се изпълва с топлина и ентусиазъм за Божественото, когато тя е проникната от Христа, от друга страна нашите останали духовни способности, тези, чрез които схващаме и разбираме света, биват озарени и проникнати от потоците и силите идващи от луциферическия принцип. Така посветеният на кръста с розите се издига нагоре до луциферическия принцип. И вършейки това, неговите духовни способности се изострят и обработват чрез посвещението така, щото той може не само да чувствува Христа мистично в своята душа, но може и да го опише, може да разкаже, какъв е Той, може да го обхване в мисловни образи, в духовни образи; в себе си той не само чувствува и изживява смътно Христа, но Христос стои пред него като един образ на външния свят, стои пред него в конкретни очертания на външния сетивен свят. Да изживее човек Христа като душевна субстанция това е възможно благодарение на факта, че той насочва своя поглед към образа на Христа, както този образ му се явява в Евангелието. Да опише човек, да разбере Христа, както разбира другите явления и изживявания на света и чрез това да прозре неговото величие, неговото значение за света, неговата причинност за събитията на света, това е възможно само, когато християно-мистично посветеният се издига по-нататък до познанието на царствата на Луцифер.
към текста >>

Ако от една страна сърцето, душата се изпълва с топлина и ентусиазъм за Божественото, когато тя е проникната от Христа, от друга страна нашите останали духовни способности, тези, чрез които схващаме и разбираме света, биват озарени и проникнати от потоците и силите идващи от луциферическия принцип.
И когато оживяваме по-нататък това чрез други документи на християнското възпитание, нашата душа се прониква все повече и повече от струите на духовната субстанция на Христа, пречиства се в християнизирането и се издига във висшите светове. Чрез това се пречиства предимно нашата душа, нашето сърце. Тогава се научава ме да чувствуваме Христа или по един такъв универсален начин, както сториха това Майстер Екхарт и Таулер, или се научаваме да го изживяваме така нежно, както Сузо или други; ние се чувствуваме едно с това, което чрез Христовото Събитие се вля от великите небесни светове в нашата Земя. Тогава ние узряваме чрез това, за да бъдем въведени като посветени на Розенкройцерството в онези светове, които в древни времена се наричаха светове на Дионисий, а днес се наричат светове на Луцифер. Какво въздействие оказва това въвеждане в луциферическите светове за днешния посветен на Розенкройцерството? Ако от една страна сърцето, душата се изпълва с топлина и ентусиазъм за Божественото, когато тя е проникната от Христа, от друга страна нашите останали духовни способности, тези, чрез които схващаме и разбираме света, биват озарени и проникнати от потоците и силите идващи от луциферическия принцип. Така посветеният на кръста с розите се издига нагоре до луциферическия принцип. И вършейки това, неговите духовни способности се изострят и обработват чрез посвещението така, щото той може не само да чувствува Христа мистично в своята душа, но може и да го опише, може да разкаже, какъв е Той, може да го обхване в мисловни образи, в духовни образи; в себе си той не само чувствува и изживява смътно Христа, но Христос стои пред него като един образ на външния свят, стои пред него в конкретни очертания на външния сетивен свят. Да изживее човек Христа като душевна субстанция това е възможно благодарение на факта, че той насочва своя поглед към образа на Христа, както този образ му се явява в Евангелието. Да опише човек, да разбере Христа, както разбира другите явления и изживявания на света и чрез това да прозре неговото величие, неговото значение за света, неговата причинност за събитията на света, това е възможно само, когато християно-мистично посветеният се издига по-нататък до познанието на царствата на Луцифер. Следователно в Розенкройцерството Луцифер ни дава способността да опишем Христа, да го разберем */*Лесно можем да си представим, как хората със зла воля и неразбиране клеветят казаното тук, изхождайки от обикновената употреба на думата Луцифер /носител на светлината/; но това не може да ни накара да спрем да говорим за тези неща.
към текста >>

Така посветеният на кръста с розите се издига нагоре до луциферическия принцип.
Чрез това се пречиства предимно нашата душа, нашето сърце. Тогава се научава ме да чувствуваме Христа или по един такъв универсален начин, както сториха това Майстер Екхарт и Таулер, или се научаваме да го изживяваме така нежно, както Сузо или други; ние се чувствуваме едно с това, което чрез Христовото Събитие се вля от великите небесни светове в нашата Земя. Тогава ние узряваме чрез това, за да бъдем въведени като посветени на Розенкройцерството в онези светове, които в древни времена се наричаха светове на Дионисий, а днес се наричат светове на Луцифер. Какво въздействие оказва това въвеждане в луциферическите светове за днешния посветен на Розенкройцерството? Ако от една страна сърцето, душата се изпълва с топлина и ентусиазъм за Божественото, когато тя е проникната от Христа, от друга страна нашите останали духовни способности, тези, чрез които схващаме и разбираме света, биват озарени и проникнати от потоците и силите идващи от луциферическия принцип. Така посветеният на кръста с розите се издига нагоре до луциферическия принцип. И вършейки това, неговите духовни способности се изострят и обработват чрез посвещението така, щото той може не само да чувствува Христа мистично в своята душа, но може и да го опише, може да разкаже, какъв е Той, може да го обхване в мисловни образи, в духовни образи; в себе си той не само чувствува и изживява смътно Христа, но Христос стои пред него като един образ на външния свят, стои пред него в конкретни очертания на външния сетивен свят. Да изживее човек Христа като душевна субстанция това е възможно благодарение на факта, че той насочва своя поглед към образа на Христа, както този образ му се явява в Евангелието. Да опише човек, да разбере Христа, както разбира другите явления и изживявания на света и чрез това да прозре неговото величие, неговото значение за света, неговата причинност за събитията на света, това е възможно само, когато християно-мистично посветеният се издига по-нататък до познанието на царствата на Луцифер. Следователно в Розенкройцерството Луцифер ни дава способността да опишем Христа, да го разберем */*Лесно можем да си представим, как хората със зла воля и неразбиране клеветят казаното тук, изхождайки от обикновената употреба на думата Луцифер /носител на светлината/; но това не може да ни накара да спрем да говорим за тези неща. Който под думата Луцифер разбира това, което тук се разбира, трябва да вижда другояче/.
към текста >>

Да опише човек, да разбере Христа, както разбира другите явления и изживявания на света и чрез това да прозре неговото величие, неговото значение за света, неговата причинност за събитията на света, това е възможно само, когато християно-мистично посветеният се издига по-нататък до познанието на царствата на Луцифер.
Какво въздействие оказва това въвеждане в луциферическите светове за днешния посветен на Розенкройцерството? Ако от една страна сърцето, душата се изпълва с топлина и ентусиазъм за Божественото, когато тя е проникната от Христа, от друга страна нашите останали духовни способности, тези, чрез които схващаме и разбираме света, биват озарени и проникнати от потоците и силите идващи от луциферическия принцип. Така посветеният на кръста с розите се издига нагоре до луциферическия принцип. И вършейки това, неговите духовни способности се изострят и обработват чрез посвещението така, щото той може не само да чувствува Христа мистично в своята душа, но може и да го опише, може да разкаже, какъв е Той, може да го обхване в мисловни образи, в духовни образи; в себе си той не само чувствува и изживява смътно Христа, но Христос стои пред него като един образ на външния свят, стои пред него в конкретни очертания на външния сетивен свят. Да изживее човек Христа като душевна субстанция това е възможно благодарение на факта, че той насочва своя поглед към образа на Христа, както този образ му се явява в Евангелието. Да опише човек, да разбере Христа, както разбира другите явления и изживявания на света и чрез това да прозре неговото величие, неговото значение за света, неговата причинност за събитията на света, това е възможно само, когато християно-мистично посветеният се издига по-нататък до познанието на царствата на Луцифер. Следователно в Розенкройцерството Луцифер ни дава способността да опишем Христа, да го разберем */*Лесно можем да си представим, как хората със зла воля и неразбиране клеветят казаното тук, изхождайки от обикновената употреба на думата Луцифер /носител на светлината/; но това не може да ни накара да спрем да говорим за тези неща. Който под думата Луцифер разбира това, което тук се разбира, трябва да вижда другояче/. Това, което столетия са могли да направят, беше, че те са предали Евангелията, че са предали словото, което се разлива от Евангелията, че са запалили душите с топлина и ентусиазъм, които се разливат от Евангелията. Днес ние се намираме пред едно развитие на човечеството, за което никога не ще бъде достатъчно да му бъдат просто предаде ни Евангелията; днес хората желаят нещо друго. Онзи, които не искат това другото, те ще имат да понасят кармата, че са се опълчили против внасянето на луциферическия принцип в тълкуването на Евангелията.
към текста >>

Следователно в Розенкройцерството Луцифер ни дава способността да опишем Христа, да го разберем */*Лесно можем да си представим, как хората със зла воля и неразбиране клеветят казаното тук, изхождайки от обикновената употреба на думата Луцифер /носител на светлината/; но това не може да ни накара да спрем да говорим за тези неща.
Ако от една страна сърцето, душата се изпълва с топлина и ентусиазъм за Божественото, когато тя е проникната от Христа, от друга страна нашите останали духовни способности, тези, чрез които схващаме и разбираме света, биват озарени и проникнати от потоците и силите идващи от луциферическия принцип. Така посветеният на кръста с розите се издига нагоре до луциферическия принцип. И вършейки това, неговите духовни способности се изострят и обработват чрез посвещението така, щото той може не само да чувствува Христа мистично в своята душа, но може и да го опише, може да разкаже, какъв е Той, може да го обхване в мисловни образи, в духовни образи; в себе си той не само чувствува и изживява смътно Христа, но Христос стои пред него като един образ на външния свят, стои пред него в конкретни очертания на външния сетивен свят. Да изживее човек Христа като душевна субстанция това е възможно благодарение на факта, че той насочва своя поглед към образа на Христа, както този образ му се явява в Евангелието. Да опише човек, да разбере Христа, както разбира другите явления и изживявания на света и чрез това да прозре неговото величие, неговото значение за света, неговата причинност за събитията на света, това е възможно само, когато християно-мистично посветеният се издига по-нататък до познанието на царствата на Луцифер. Следователно в Розенкройцерството Луцифер ни дава способността да опишем Христа, да го разберем */*Лесно можем да си представим, как хората със зла воля и неразбиране клеветят казаното тук, изхождайки от обикновената употреба на думата Луцифер /носител на светлината/; но това не може да ни накара да спрем да говорим за тези неща. Който под думата Луцифер разбира това, което тук се разбира, трябва да вижда другояче/. Това, което столетия са могли да направят, беше, че те са предали Евангелията, че са предали словото, което се разлива от Евангелията, че са запалили душите с топлина и ентусиазъм, които се разливат от Евангелията. Днес ние се намираме пред едно развитие на човечеството, за което никога не ще бъде достатъчно да му бъдат просто предаде ни Евангелията; днес хората желаят нещо друго. Онзи, които не искат това другото, те ще имат да понасят кармата, че са се опълчили против внасянето на луциферическия принцип в тълкуването на Евангелията. Възможно е между нас да има много хора, които казват: "Ех щом, ние искаме да приемем евангелията като християни, ние се чувствуваме задоволени от тях; от евангелията говори Христос, от евангелията той говори и тогава, когато ги приемем предадени така, както е станало в течение на столетия чрез традиционната религия".
към текста >>

Който под думата Луцифер разбира това, което тук се разбира, трябва да вижда другояче/.
Така посветеният на кръста с розите се издига нагоре до луциферическия принцип. И вършейки това, неговите духовни способности се изострят и обработват чрез посвещението така, щото той може не само да чувствува Христа мистично в своята душа, но може и да го опише, може да разкаже, какъв е Той, може да го обхване в мисловни образи, в духовни образи; в себе си той не само чувствува и изживява смътно Христа, но Христос стои пред него като един образ на външния свят, стои пред него в конкретни очертания на външния сетивен свят. Да изживее човек Христа като душевна субстанция това е възможно благодарение на факта, че той насочва своя поглед към образа на Христа, както този образ му се явява в Евангелието. Да опише човек, да разбере Христа, както разбира другите явления и изживявания на света и чрез това да прозре неговото величие, неговото значение за света, неговата причинност за събитията на света, това е възможно само, когато християно-мистично посветеният се издига по-нататък до познанието на царствата на Луцифер. Следователно в Розенкройцерството Луцифер ни дава способността да опишем Христа, да го разберем */*Лесно можем да си представим, как хората със зла воля и неразбиране клеветят казаното тук, изхождайки от обикновената употреба на думата Луцифер /носител на светлината/; но това не може да ни накара да спрем да говорим за тези неща. Който под думата Луцифер разбира това, което тук се разбира, трябва да вижда другояче/. Това, което столетия са могли да направят, беше, че те са предали Евангелията, че са предали словото, което се разлива от Евангелията, че са запалили душите с топлина и ентусиазъм, които се разливат от Евангелията. Днес ние се намираме пред едно развитие на човечеството, за което никога не ще бъде достатъчно да му бъдат просто предаде ни Евангелията; днес хората желаят нещо друго. Онзи, които не искат това другото, те ще имат да понасят кармата, че са се опълчили против внасянето на луциферическия принцип в тълкуването на Евангелията. Възможно е между нас да има много хора, които казват: "Ех щом, ние искаме да приемем евангелията като християни, ние се чувствуваме задоволени от тях; от евангелията говори Христос, от евангелията той говори и тогава, когато ги приемем предадени така, както е станало в течение на столетия чрез традиционната религия". Такива хора могат да вярват, че са християни, те могат по своему постоянно и постоянно да повтарят: "останете далече от нас с вашето духовно познание, ние имаме Христа в евангелията, ние не искаме да знаем нищо за вашата работа, която прилагате към евангелията".
към текста >>

Онзи, които не искат това другото, те ще имат да понасят кармата, че са се опълчили против внасянето на луциферическия принцип в тълкуването на Евангелията.
Да опише човек, да разбере Христа, както разбира другите явления и изживявания на света и чрез това да прозре неговото величие, неговото значение за света, неговата причинност за събитията на света, това е възможно само, когато християно-мистично посветеният се издига по-нататък до познанието на царствата на Луцифер. Следователно в Розенкройцерството Луцифер ни дава способността да опишем Христа, да го разберем */*Лесно можем да си представим, как хората със зла воля и неразбиране клеветят казаното тук, изхождайки от обикновената употреба на думата Луцифер /носител на светлината/; но това не може да ни накара да спрем да говорим за тези неща. Който под думата Луцифер разбира това, което тук се разбира, трябва да вижда другояче/. Това, което столетия са могли да направят, беше, че те са предали Евангелията, че са предали словото, което се разлива от Евангелията, че са запалили душите с топлина и ентусиазъм, които се разливат от Евангелията. Днес ние се намираме пред едно развитие на човечеството, за което никога не ще бъде достатъчно да му бъдат просто предаде ни Евангелията; днес хората желаят нещо друго. Онзи, които не искат това другото, те ще имат да понасят кармата, че са се опълчили против внасянето на луциферическия принцип в тълкуването на Евангелията. Възможно е между нас да има много хора, които казват: "Ех щом, ние искаме да приемем евангелията като християни, ние се чувствуваме задоволени от тях; от евангелията говори Христос, от евангелията той говори и тогава, когато ги приемем предадени така, както е станало в течение на столетия чрез традиционната религия". Такива хора могат да вярват, че са християни, те могат по своему постоянно и постоянно да повтарят: "останете далече от нас с вашето духовно познание, ние имаме Христа в евангелията, ние не искаме да знаем нищо за вашата работа, която прилагате към евангелията". Тези хора могат да повтарят това, могат да си въобразяват, че са добри християни; в действителност те са врагове на Христа, те са онези, които изхождайки от техния собствен егоизъм, понеже се обявяват задоволени от всичко, което се предлага в традиционното тълкуване на евангелията, изхождайки от своя собствен егоизъм те заличават това, което в бъдеще ще доведе до пълна слава, до прославянето на пълното християнство. Онези, които днес често вярват, че са най-добрите християни, са най-силните изкоренители на Християнството. Онези разбират днес развитието на Християнството, които мислят по съвършено друг начин, които казват; "Ние не искаме да бъдем егоисти и да казваме: на нас ни са достатъчни евангелията и не искаме да знаем за вашите отвлечености!
към текста >>

Онези са истински християни, които днес знаят, че човечеството се нуждае не от Християнството на егоистите, а от нещо друго, които казват: ние знаем, че светът не може вече да съществува със старите предания на евангелията, ние знаем, че в света е необходимо, щото светлината на Луцифер, светлината от областта на Луцифер да падне върху евангелията.
Такива хора могат да вярват, че са християни, те могат по своему постоянно и постоянно да повтарят: "останете далече от нас с вашето духовно познание, ние имаме Христа в евангелията, ние не искаме да знаем нищо за вашата работа, която прилагате към евангелията". Тези хора могат да повтарят това, могат да си въобразяват, че са добри християни; в действителност те са врагове на Христа, те са онези, които изхождайки от техния собствен егоизъм, понеже се обявяват задоволени от всичко, което се предлага в традиционното тълкуване на евангелията, изхождайки от своя собствен егоизъм те заличават това, което в бъдеще ще доведе до пълна слава, до прославянето на пълното християнство. Онези, които днес често вярват, че са най-добрите християни, са най-силните изкоренители на Християнството. Онези разбират днес развитието на Християнството, които мислят по съвършено друг начин, които казват; "Ние не искаме да бъдем егоисти и да казваме: на нас ни са достатъчни евангелията и не искаме да знаем за вашите отвлечености! Няма нищо по-отвлечено от това, което Духовната Наука изнася". Онези са истински християни, които днес знаят, че човечеството се нуждае не от Християнството на егоистите, а от нещо друго, които казват: ние знаем, че светът не може вече да съществува със старите предания на евангелията, ние знаем, че в света е необходимо, щото светлината на Луцифер, светлината от областта на Луцифер да падне върху евангелията. Тези хора слушат ученията, които излизат от центровете на посвещение на Розенкройцерството, където духовните способности са сили заострени чрез луциферическия принцип, за да проникнат все по-дълбоко в Евангелията; и за тези посветени е установено: евангелията съдържат такава безгранична дълбочина, щото човек никак не бива да мисли, че може да ги изчерпи с това или онова. Но днес е дошло вече времето, когато розенкройцерите трябва да разлеят тяхното учение в света, когато мистериите на Розенкройцерството са призвани да направят да паднат върху Евангелията техните духовни сили, засилени чрез това, което са добили от луциферическия свят. Това е западното духовно познание, че светлината, която се излъчва, която прониква навън, може да бъде добита от областта на Луцифер и може да бъде насочена върху Евангелията. Духовната наука трябва да стане един инструмент за тълкуване на Евангелията; и величието, мощното и субстанциалното на евангелията ще стане явно, когато върху тези евангелия падне светлината от царството на Луцифер по околния път, както тя е добита чрез мистериите на розенкройцерството. Така за дачата на Духовната наука е да ни въведе в изпълващите с радост благовестия за субстанцията на Христовото Същество, която минава през света; да ни помогне да добием светлината, която може да се получи от областта на Луцифер и да направим тази светлина да падне върху евангелията.
към текста >>

Тези хора слушат ученията, които излизат от центровете на посвещение на Розенкройцерството, където духовните способности са сили заострени чрез луциферическия принцип, за да проникнат все по-дълбоко в Евангелията; и за тези посветени е установено: евангелията съдържат такава безгранична дълбочина, щото човек никак не бива да мисли, че може да ги изчерпи с това или онова.
Тези хора могат да повтарят това, могат да си въобразяват, че са добри християни; в действителност те са врагове на Христа, те са онези, които изхождайки от техния собствен егоизъм, понеже се обявяват задоволени от всичко, което се предлага в традиционното тълкуване на евангелията, изхождайки от своя собствен егоизъм те заличават това, което в бъдеще ще доведе до пълна слава, до прославянето на пълното християнство. Онези, които днес често вярват, че са най-добрите християни, са най-силните изкоренители на Християнството. Онези разбират днес развитието на Християнството, които мислят по съвършено друг начин, които казват; "Ние не искаме да бъдем егоисти и да казваме: на нас ни са достатъчни евангелията и не искаме да знаем за вашите отвлечености! Няма нищо по-отвлечено от това, което Духовната Наука изнася". Онези са истински християни, които днес знаят, че човечеството се нуждае не от Християнството на егоистите, а от нещо друго, които казват: ние знаем, че светът не може вече да съществува със старите предания на евангелията, ние знаем, че в света е необходимо, щото светлината на Луцифер, светлината от областта на Луцифер да падне върху евангелията. Тези хора слушат ученията, които излизат от центровете на посвещение на Розенкройцерството, където духовните способности са сили заострени чрез луциферическия принцип, за да проникнат все по-дълбоко в Евангелията; и за тези посветени е установено: евангелията съдържат такава безгранична дълбочина, щото човек никак не бива да мисли, че може да ги изчерпи с това или онова. Но днес е дошло вече времето, когато розенкройцерите трябва да разлеят тяхното учение в света, когато мистериите на Розенкройцерството са призвани да направят да паднат върху Евангелията техните духовни сили, засилени чрез това, което са добили от луциферическия свят. Това е западното духовно познание, че светлината, която се излъчва, която прониква навън, може да бъде добита от областта на Луцифер и може да бъде насочена върху Евангелията. Духовната наука трябва да стане един инструмент за тълкуване на Евангелията; и величието, мощното и субстанциалното на евангелията ще стане явно, когато върху тези евангелия падне светлината от царството на Луцифер по околния път, както тя е добита чрез мистериите на розенкройцерството. Така за дачата на Духовната наука е да ни въведе в изпълващите с радост благовестия за субстанцията на Христовото Същество, която минава през света; да ни помогне да добием светлината, която може да се получи от областта на Луцифер и да направим тази светлина да падне върху евангелията. Така ние виждаме, че Христос, който от един бог живеещ във външния свят стана мистичният Христос, чрез облагородяването на човешката душа отново доведе тази душа в онези области, които за известно време трябваше да остане затворена, която в древни времена се е наричала област на Дионисий и която отново ще бъде завладяна в бъдеще от човечеството.
към текста >>

Но днес е дошло вече времето, когато розенкройцерите трябва да разлеят тяхното учение в света, когато мистериите на Розенкройцерството са призвани да направят да паднат върху Евангелията техните духовни сили, засилени чрез това, което са добили от луциферическия свят.
Онези, които днес често вярват, че са най-добрите християни, са най-силните изкоренители на Християнството. Онези разбират днес развитието на Християнството, които мислят по съвършено друг начин, които казват; "Ние не искаме да бъдем егоисти и да казваме: на нас ни са достатъчни евангелията и не искаме да знаем за вашите отвлечености! Няма нищо по-отвлечено от това, което Духовната Наука изнася". Онези са истински християни, които днес знаят, че човечеството се нуждае не от Християнството на егоистите, а от нещо друго, които казват: ние знаем, че светът не може вече да съществува със старите предания на евангелията, ние знаем, че в света е необходимо, щото светлината на Луцифер, светлината от областта на Луцифер да падне върху евангелията. Тези хора слушат ученията, които излизат от центровете на посвещение на Розенкройцерството, където духовните способности са сили заострени чрез луциферическия принцип, за да проникнат все по-дълбоко в Евангелията; и за тези посветени е установено: евангелията съдържат такава безгранична дълбочина, щото човек никак не бива да мисли, че може да ги изчерпи с това или онова. Но днес е дошло вече времето, когато розенкройцерите трябва да разлеят тяхното учение в света, когато мистериите на Розенкройцерството са призвани да направят да паднат върху Евангелията техните духовни сили, засилени чрез това, което са добили от луциферическия свят. Това е западното духовно познание, че светлината, която се излъчва, която прониква навън, може да бъде добита от областта на Луцифер и може да бъде насочена върху Евангелията. Духовната наука трябва да стане един инструмент за тълкуване на Евангелията; и величието, мощното и субстанциалното на евангелията ще стане явно, когато върху тези евангелия падне светлината от царството на Луцифер по околния път, както тя е добита чрез мистериите на розенкройцерството. Така за дачата на Духовната наука е да ни въведе в изпълващите с радост благовестия за субстанцията на Христовото Същество, която минава през света; да ни помогне да добием светлината, която може да се получи от областта на Луцифер и да направим тази светлина да падне върху евангелията. Така ние виждаме, че Христос, който от един бог живеещ във външния свят стана мистичният Христос, чрез облагородяването на човешката душа отново доведе тази душа в онези области, които за известно време трябваше да остане затворена, която в древни времена се е наричала област на Дионисий и която отново ще бъде завладяна в бъдеще от човечеството. Осветлението на Христа чрез духовните способности, повишени и озарени при Луцифер, това е вътрешността, ядката на духовното течение, което трябва да тече на запад.
към текста >>

Това е западното духовно познание, че светлината, която се излъчва, която прониква навън, може да бъде добита от областта на Луцифер и може да бъде насочена върху Евангелията.
Онези разбират днес развитието на Християнството, които мислят по съвършено друг начин, които казват; "Ние не искаме да бъдем егоисти и да казваме: на нас ни са достатъчни евангелията и не искаме да знаем за вашите отвлечености! Няма нищо по-отвлечено от това, което Духовната Наука изнася". Онези са истински християни, които днес знаят, че човечеството се нуждае не от Християнството на егоистите, а от нещо друго, които казват: ние знаем, че светът не може вече да съществува със старите предания на евангелията, ние знаем, че в света е необходимо, щото светлината на Луцифер, светлината от областта на Луцифер да падне върху евангелията. Тези хора слушат ученията, които излизат от центровете на посвещение на Розенкройцерството, където духовните способности са сили заострени чрез луциферическия принцип, за да проникнат все по-дълбоко в Евангелията; и за тези посветени е установено: евангелията съдържат такава безгранична дълбочина, щото човек никак не бива да мисли, че може да ги изчерпи с това или онова. Но днес е дошло вече времето, когато розенкройцерите трябва да разлеят тяхното учение в света, когато мистериите на Розенкройцерството са призвани да направят да паднат върху Евангелията техните духовни сили, засилени чрез това, което са добили от луциферическия свят. Това е западното духовно познание, че светлината, която се излъчва, която прониква навън, може да бъде добита от областта на Луцифер и може да бъде насочена върху Евангелията. Духовната наука трябва да стане един инструмент за тълкуване на Евангелията; и величието, мощното и субстанциалното на евангелията ще стане явно, когато върху тези евангелия падне светлината от царството на Луцифер по околния път, както тя е добита чрез мистериите на розенкройцерството. Така за дачата на Духовната наука е да ни въведе в изпълващите с радост благовестия за субстанцията на Христовото Същество, която минава през света; да ни помогне да добием светлината, която може да се получи от областта на Луцифер и да направим тази светлина да падне върху евангелията. Така ние виждаме, че Христос, който от един бог живеещ във външния свят стана мистичният Христос, чрез облагородяването на човешката душа отново доведе тази душа в онези области, които за известно време трябваше да остане затворена, която в древни времена се е наричала област на Дионисий и която отново ще бъде завладяна в бъдеще от човечеството. Осветлението на Христа чрез духовните способности, повишени и озарени при Луцифер, това е вътрешността, ядката на духовното течение, което трябва да тече на запад. И това, което казах, е мисията на Розенкройцерството за бъдещето*/*Нека гореказаното се сравни с изнесеното в моята книга "Тайната Наука"/.
към текста >>

Духовната наука трябва да стане един инструмент за тълкуване на Евангелията; и величието, мощното и субстанциалното на евангелията ще стане явно, когато върху тези евангелия падне светлината от царството на Луцифер по околния път, както тя е добита чрез мистериите на розенкройцерството.
Няма нищо по-отвлечено от това, което Духовната Наука изнася". Онези са истински християни, които днес знаят, че човечеството се нуждае не от Християнството на егоистите, а от нещо друго, които казват: ние знаем, че светът не може вече да съществува със старите предания на евангелията, ние знаем, че в света е необходимо, щото светлината на Луцифер, светлината от областта на Луцифер да падне върху евангелията. Тези хора слушат ученията, които излизат от центровете на посвещение на Розенкройцерството, където духовните способности са сили заострени чрез луциферическия принцип, за да проникнат все по-дълбоко в Евангелията; и за тези посветени е установено: евангелията съдържат такава безгранична дълбочина, щото човек никак не бива да мисли, че може да ги изчерпи с това или онова. Но днес е дошло вече времето, когато розенкройцерите трябва да разлеят тяхното учение в света, когато мистериите на Розенкройцерството са призвани да направят да паднат върху Евангелията техните духовни сили, засилени чрез това, което са добили от луциферическия свят. Това е западното духовно познание, че светлината, която се излъчва, която прониква навън, може да бъде добита от областта на Луцифер и може да бъде насочена върху Евангелията. Духовната наука трябва да стане един инструмент за тълкуване на Евангелията; и величието, мощното и субстанциалното на евангелията ще стане явно, когато върху тези евангелия падне светлината от царството на Луцифер по околния път, както тя е добита чрез мистериите на розенкройцерството. Така за дачата на Духовната наука е да ни въведе в изпълващите с радост благовестия за субстанцията на Христовото Същество, която минава през света; да ни помогне да добием светлината, която може да се получи от областта на Луцифер и да направим тази светлина да падне върху евангелията. Така ние виждаме, че Христос, който от един бог живеещ във външния свят стана мистичният Христос, чрез облагородяването на човешката душа отново доведе тази душа в онези области, които за известно време трябваше да остане затворена, която в древни времена се е наричала област на Дионисий и която отново ще бъде завладяна в бъдеще от човечеството. Осветлението на Христа чрез духовните способности, повишени и озарени при Луцифер, това е вътрешността, ядката на духовното течение, което трябва да тече на запад. И това, което казах, е мисията на Розенкройцерството за бъдещето*/*Нека гореказаното се сравни с изнесеното в моята книга "Тайната Наука"/.
към текста >>

Така за дачата на Духовната наука е да ни въведе в изпълващите с радост благовестия за субстанцията на Христовото Същество, която минава през света; да ни помогне да добием светлината, която може да се получи от областта на Луцифер и да направим тази светлина да падне върху евангелията.
Онези са истински християни, които днес знаят, че човечеството се нуждае не от Християнството на егоистите, а от нещо друго, които казват: ние знаем, че светът не може вече да съществува със старите предания на евангелията, ние знаем, че в света е необходимо, щото светлината на Луцифер, светлината от областта на Луцифер да падне върху евангелията. Тези хора слушат ученията, които излизат от центровете на посвещение на Розенкройцерството, където духовните способности са сили заострени чрез луциферическия принцип, за да проникнат все по-дълбоко в Евангелията; и за тези посветени е установено: евангелията съдържат такава безгранична дълбочина, щото човек никак не бива да мисли, че може да ги изчерпи с това или онова. Но днес е дошло вече времето, когато розенкройцерите трябва да разлеят тяхното учение в света, когато мистериите на Розенкройцерството са призвани да направят да паднат върху Евангелията техните духовни сили, засилени чрез това, което са добили от луциферическия свят. Това е западното духовно познание, че светлината, която се излъчва, която прониква навън, може да бъде добита от областта на Луцифер и може да бъде насочена върху Евангелията. Духовната наука трябва да стане един инструмент за тълкуване на Евангелията; и величието, мощното и субстанциалното на евангелията ще стане явно, когато върху тези евангелия падне светлината от царството на Луцифер по околния път, както тя е добита чрез мистериите на розенкройцерството. Така за дачата на Духовната наука е да ни въведе в изпълващите с радост благовестия за субстанцията на Христовото Същество, която минава през света; да ни помогне да добием светлината, която може да се получи от областта на Луцифер и да направим тази светлина да падне върху евангелията. Така ние виждаме, че Христос, който от един бог живеещ във външния свят стана мистичният Христос, чрез облагородяването на човешката душа отново доведе тази душа в онези области, които за известно време трябваше да остане затворена, която в древни времена се е наричала област на Дионисий и която отново ще бъде завладяна в бъдеще от човечеството. Осветлението на Христа чрез духовните способности, повишени и озарени при Луцифер, това е вътрешността, ядката на духовното течение, което трябва да тече на запад. И това, което казах, е мисията на Розенкройцерството за бъдещето*/*Нека гореказаното се сравни с изнесеното в моята книга "Тайната Наука"/.
към текста >>

Осветлението на Христа чрез духовните способности, повишени и озарени при Луцифер, това е вътрешността, ядката на духовното течение, което трябва да тече на запад.
Но днес е дошло вече времето, когато розенкройцерите трябва да разлеят тяхното учение в света, когато мистериите на Розенкройцерството са призвани да направят да паднат върху Евангелията техните духовни сили, засилени чрез това, което са добили от луциферическия свят. Това е западното духовно познание, че светлината, която се излъчва, която прониква навън, може да бъде добита от областта на Луцифер и може да бъде насочена върху Евангелията. Духовната наука трябва да стане един инструмент за тълкуване на Евангелията; и величието, мощното и субстанциалното на евангелията ще стане явно, когато върху тези евангелия падне светлината от царството на Луцифер по околния път, както тя е добита чрез мистериите на розенкройцерството. Така за дачата на Духовната наука е да ни въведе в изпълващите с радост благовестия за субстанцията на Христовото Същество, която минава през света; да ни помогне да добием светлината, която може да се получи от областта на Луцифер и да направим тази светлина да падне върху евангелията. Така ние виждаме, че Христос, който от един бог живеещ във външния свят стана мистичният Христос, чрез облагородяването на човешката душа отново доведе тази душа в онези области, които за известно време трябваше да остане затворена, която в древни времена се е наричала област на Дионисий и която отново ще бъде завладяна в бъдеще от човечеството. Осветлението на Христа чрез духовните способности, повишени и озарени при Луцифер, това е вътрешността, ядката на духовното течение, което трябва да тече на запад. И това, което казах, е мисията на Розенкройцерството за бъдещето*/*Нека гореказаното се сравни с изнесеното в моята книга "Тайната Наука"/.
към текста >>

Станало е и стана това, че Христос и Луцифер, единият като космически Бог, другият като Бог вътре в човека, в древни времена са вървели един до друг, единият можеше да бъде намерен в горните области, другият в долните области; но светът отиде напред в своето развитие и за известно време Дионисий, Луцифер остана далече от земята; в замяна на това човечеството имаше опитността, че космическият Христос все повече прониква в земята, все повече прониква душата, но че сега Луцифер отново става видим, отново става познаваем.
Следователно, какво става в нашето развитие на човечеството? Станало е и стана това, че Христос и Луцифер, единият като космически Бог, другият като Бог вътре в човека, в древни времена са вървели един до друг, единият можеше да бъде намерен в горните области, другият в долните области; но светът отиде напред в своето развитие и за известно време Дионисий, Луцифер остана далече от земята; в замяна на това човечеството имаше опитността, че космическият Христос все повече прониква в земята, все повече прониква душата, но че сега Луцифер отново става видим, отново става познаваем. Пътищата, които са извървели тези две божествено-духовни Същества са тези: те се приближават до земята от две различни страни; пресичайки своя път с този на Христа, Луцифер става невидим; неговата светлина е закрита от христовата светлина. По-рано Христос биваше намиран като космическо Същество, а Луцифер като Същество вътре в човека. Те кръстосаха своите пътища. Христос прониква в човешката душа. Той стана планетарен Дух на Земята и все повече и повече се превръща в мистичния Христос вътре в човешката душа, човек може да го познае чрез вътрешното вглъбяване в себе си.
към текста >>

Пътищата, които са извървели тези две божествено-духовни Същества са тези: те се приближават до земята от две различни страни; пресичайки своя път с този на Христа, Луцифер става невидим; неговата светлина е закрита от христовата светлина.
Следователно, какво става в нашето развитие на човечеството? Станало е и стана това, че Христос и Луцифер, единият като космически Бог, другият като Бог вътре в човека, в древни времена са вървели един до друг, единият можеше да бъде намерен в горните области, другият в долните области; но светът отиде напред в своето развитие и за известно време Дионисий, Луцифер остана далече от земята; в замяна на това човечеството имаше опитността, че космическият Христос все повече прониква в земята, все повече прониква душата, но че сега Луцифер отново става видим, отново става познаваем. Пътищата, които са извървели тези две божествено-духовни Същества са тези: те се приближават до земята от две различни страни; пресичайки своя път с този на Христа, Луцифер става невидим; неговата светлина е закрита от христовата светлина. По-рано Христос биваше намиран като космическо Същество, а Луцифер като Същество вътре в човека. Те кръстосаха своите пътища. Христос прониква в човешката душа. Той стана планетарен Дух на Земята и все повече и повече се превръща в мистичния Христос вътре в човешката душа, човек може да го познае чрез вътрешното вглъбяване в себе си. Чрез това душата става все повече способна отново да вижда другото Същество, което измина обратния път, от вътрешността във външността.
към текста >>

По-рано Христос биваше намиран като космическо Същество, а Луцифер като Същество вътре в човека.
Следователно, какво става в нашето развитие на човечеството? Станало е и стана това, че Христос и Луцифер, единият като космически Бог, другият като Бог вътре в човека, в древни времена са вървели един до друг, единият можеше да бъде намерен в горните области, другият в долните области; но светът отиде напред в своето развитие и за известно време Дионисий, Луцифер остана далече от земята; в замяна на това човечеството имаше опитността, че космическият Христос все повече прониква в земята, все повече прониква душата, но че сега Луцифер отново става видим, отново става познаваем. Пътищата, които са извървели тези две божествено-духовни Същества са тези: те се приближават до земята от две различни страни; пресичайки своя път с този на Христа, Луцифер става невидим; неговата светлина е закрита от христовата светлина. По-рано Христос биваше намиран като космическо Същество, а Луцифер като Същество вътре в човека. Те кръстосаха своите пътища. Христос прониква в човешката душа. Той стана планетарен Дух на Земята и все повече и повече се превръща в мистичния Христос вътре в човешката душа, човек може да го познае чрез вътрешното вглъбяване в себе си. Чрез това душата става все повече способна отново да вижда другото Същество, което измина обратния път, от вътрешността във външността. От едно Същество вътре в човека, от едно чисто земно Същество, където е било търсено в мистериите, които водеха в долното царство, Луцифер стана един космически Бог.
към текста >>

От едно Същество вътре в човека, от едно чисто земно Същество, където е било търсено в мистериите, които водеха в долното царство, Луцифер стана един космически Бог.
По-рано Христос биваше намиран като космическо Същество, а Луцифер като Същество вътре в човека. Те кръстосаха своите пътища. Христос прониква в човешката душа. Той стана планетарен Дух на Земята и все повече и повече се превръща в мистичния Христос вътре в човешката душа, човек може да го познае чрез вътрешното вглъбяване в себе си. Чрез това душата става все повече способна отново да вижда другото Същество, което измина обратния път, от вътрешността във външността. От едно Същество вътре в човека, от едно чисто земно Същество, където е било търсено в мистериите, които водеха в долното царство, Луцифер стана един космически Бог. Той все повече ще просветне вън в света, който виждаме, когато проникваме с нашия ясновиждащ поглед през килима на сетивния свят. Виждането но хората се обръща. Докато по-рано Луцифер беше виждан зад булото на вътрешния душевен свят, докато по-рано Христос беше виждан, какъвто беше случаят със Заратустра, зад външния сетивен свят, в бъдеще Христос все повече и повече ще бъде познат в собственото същество на човека чрез вътрешно вглъбяване и задълбочаване. А Луцифер ще бъде намиран, когато погледът ще бъде насочен навън в космическото пространство. Така в течение на човешкото развити е трябва да отбележим едно пълно обръщане на познавателните отношения на човека: от един космически Бог Христос стана един Земен Бог, който е душата на Земята в бъдещето.
към текста >>

Докато по-рано Луцифер беше виждан зад булото на вътрешния душевен свят, докато по-рано Христос беше виждан, какъвто беше случаят със Заратустра, зад външния сетивен свят, в бъдеще Христос все повече и повече ще бъде познат в собственото същество на човека чрез вътрешно вглъбяване и задълбочаване.
Той стана планетарен Дух на Земята и все повече и повече се превръща в мистичния Христос вътре в човешката душа, човек може да го познае чрез вътрешното вглъбяване в себе си. Чрез това душата става все повече способна отново да вижда другото Същество, което измина обратния път, от вътрешността във външността. От едно Същество вътре в човека, от едно чисто земно Същество, където е било търсено в мистериите, които водеха в долното царство, Луцифер стана един космически Бог. Той все повече ще просветне вън в света, който виждаме, когато проникваме с нашия ясновиждащ поглед през килима на сетивния свят. Виждането но хората се обръща. Докато по-рано Луцифер беше виждан зад булото на вътрешния душевен свят, докато по-рано Христос беше виждан, какъвто беше случаят със Заратустра, зад външния сетивен свят, в бъдеще Христос все повече и повече ще бъде познат в собственото същество на човека чрез вътрешно вглъбяване и задълбочаване. А Луцифер ще бъде намиран, когато погледът ще бъде насочен навън в космическото пространство. Така в течение на човешкото развити е трябва да отбележим едно пълно обръщане на познавателните отношения на човека: от един космически Бог Христос стана един Земен Бог, който е душата на Земята в бъдещето. От един земен Бог Луцифер стана един космически Бог. И когато в бъдеще човекът ще иска да се издигне до външния духовен свят, който е скрит зад булото на сетивния свят, когато той не ще иска да остане при това, което е само външна, груба материя, тогава той трябва да проникне през нещата на сетивния свят в духовния свят; той трябва да се остави носен в светлината чрез "носителя на светлината". И човекът не ще има никакви способности, не ще добие никак ви способности да проникне в този външен духовен свят, ако не създаде тези способности от силите, които се разливат към нас от царството на Луцифер.
към текста >>

А Луцифер ще бъде намиран, когато погледът ще бъде насочен навън в космическото пространство.
Чрез това душата става все повече способна отново да вижда другото Същество, което измина обратния път, от вътрешността във външността. От едно Същество вътре в човека, от едно чисто земно Същество, където е било търсено в мистериите, които водеха в долното царство, Луцифер стана един космически Бог. Той все повече ще просветне вън в света, който виждаме, когато проникваме с нашия ясновиждащ поглед през килима на сетивния свят. Виждането но хората се обръща. Докато по-рано Луцифер беше виждан зад булото на вътрешния душевен свят, докато по-рано Христос беше виждан, какъвто беше случаят със Заратустра, зад външния сетивен свят, в бъдеще Христос все повече и повече ще бъде познат в собственото същество на човека чрез вътрешно вглъбяване и задълбочаване. А Луцифер ще бъде намиран, когато погледът ще бъде насочен навън в космическото пространство. Така в течение на човешкото развити е трябва да отбележим едно пълно обръщане на познавателните отношения на човека: от един космически Бог Христос стана един Земен Бог, който е душата на Земята в бъдещето. От един земен Бог Луцифер стана един космически Бог. И когато в бъдеще човекът ще иска да се издигне до външния духовен свят, който е скрит зад булото на сетивния свят, когато той не ще иска да остане при това, което е само външна, груба материя, тогава той трябва да проникне през нещата на сетивния свят в духовния свят; той трябва да се остави носен в светлината чрез "носителя на светлината". И човекът не ще има никакви способности, не ще добие никак ви способности да проникне в този външен духовен свят, ако не създаде тези способности от силите, които се разливат към нас от царството на Луцифер. Човечеството би потънало в материализъм, би продължило постоянно да вярва, че всичко е само външният материален свят, ако не би се издигнало до Инспирация чрез луциферическия принцип.
към текста >>

От един земен Бог Луцифер стана един космически Бог.
Той все повече ще просветне вън в света, който виждаме, когато проникваме с нашия ясновиждащ поглед през килима на сетивния свят. Виждането но хората се обръща. Докато по-рано Луцифер беше виждан зад булото на вътрешния душевен свят, докато по-рано Христос беше виждан, какъвто беше случаят със Заратустра, зад външния сетивен свят, в бъдеще Христос все повече и повече ще бъде познат в собственото същество на човека чрез вътрешно вглъбяване и задълбочаване. А Луцифер ще бъде намиран, когато погледът ще бъде насочен навън в космическото пространство. Така в течение на човешкото развити е трябва да отбележим едно пълно обръщане на познавателните отношения на човека: от един космически Бог Христос стана един Земен Бог, който е душата на Земята в бъдещето. От един земен Бог Луцифер стана един космически Бог. И когато в бъдеще човекът ще иска да се издигне до външния духовен свят, който е скрит зад булото на сетивния свят, когато той не ще иска да остане при това, което е само външна, груба материя, тогава той трябва да проникне през нещата на сетивния свят в духовния свят; той трябва да се остави носен в светлината чрез "носителя на светлината". И човекът не ще има никакви способности, не ще добие никак ви способности да проникне в този външен духовен свят, ако не създаде тези способности от силите, които се разливат към нас от царството на Луцифер. Човечеството би потънало в материализъм, би продължило постоянно да вярва, че всичко е само външният материален свят, ако не би се издигнало до Инспирация чрез луциферическия принцип. Ако Христовият принцип е призван да укрепне, да направи по-силна нашата вътрешност. Луциферическият Принцип е призван да укрепне, да развие нашите способности, които ни позволяват да проникнем напълно в света.
към текста >>

И човекът не ще има никакви способности, не ще добие никак ви способности да проникне в този външен духовен свят, ако не създаде тези способности от силите, които се разливат към нас от царството на Луцифер.
Докато по-рано Луцифер беше виждан зад булото на вътрешния душевен свят, докато по-рано Христос беше виждан, какъвто беше случаят със Заратустра, зад външния сетивен свят, в бъдеще Христос все повече и повече ще бъде познат в собственото същество на човека чрез вътрешно вглъбяване и задълбочаване. А Луцифер ще бъде намиран, когато погледът ще бъде насочен навън в космическото пространство. Така в течение на човешкото развити е трябва да отбележим едно пълно обръщане на познавателните отношения на човека: от един космически Бог Христос стана един Земен Бог, който е душата на Земята в бъдещето. От един земен Бог Луцифер стана един космически Бог. И когато в бъдеще човекът ще иска да се издигне до външния духовен свят, който е скрит зад булото на сетивния свят, когато той не ще иска да остане при това, което е само външна, груба материя, тогава той трябва да проникне през нещата на сетивния свят в духовния свят; той трябва да се остави носен в светлината чрез "носителя на светлината". И човекът не ще има никакви способности, не ще добие никак ви способности да проникне в този външен духовен свят, ако не създаде тези способности от силите, които се разливат към нас от царството на Луцифер. Човечеството би потънало в материализъм, би продължило постоянно да вярва, че всичко е само външният материален свят, ако не би се издигнало до Инспирация чрез луциферическия принцип. Ако Христовият принцип е призван да укрепне, да направи по-силна нашата вътрешност. Луциферическият Принцип е призван да укрепне, да развие нашите способности, които ни позволяват да проникнем напълно в света. Луцифер ще ни направи все по-силни и по-силни за разбирането и познаването на света, а Христос ще направи все по-силна и по-силна нашата вътрешност.
към текста >>

Човечеството би потънало в материализъм, би продължило постоянно да вярва, че всичко е само външният материален свят, ако не би се издигнало до Инспирация чрез луциферическия принцип.
А Луцифер ще бъде намиран, когато погледът ще бъде насочен навън в космическото пространство. Така в течение на човешкото развити е трябва да отбележим едно пълно обръщане на познавателните отношения на човека: от един космически Бог Христос стана един Земен Бог, който е душата на Земята в бъдещето. От един земен Бог Луцифер стана един космически Бог. И когато в бъдеще човекът ще иска да се издигне до външния духовен свят, който е скрит зад булото на сетивния свят, когато той не ще иска да остане при това, което е само външна, груба материя, тогава той трябва да проникне през нещата на сетивния свят в духовния свят; той трябва да се остави носен в светлината чрез "носителя на светлината". И човекът не ще има никакви способности, не ще добие никак ви способности да проникне в този външен духовен свят, ако не създаде тези способности от силите, които се разливат към нас от царството на Луцифер. Човечеството би потънало в материализъм, би продължило постоянно да вярва, че всичко е само външният материален свят, ако не би се издигнало до Инспирация чрез луциферическия принцип. Ако Христовият принцип е призван да укрепне, да направи по-силна нашата вътрешност. Луциферическият Принцип е призван да укрепне, да развие нашите способности, които ни позволяват да проникнем напълно в света. Луцифер ще ни направи все по-силни и по-силни за разбирането и познаването на света, а Христос ще направи все по-силна и по-силна нашата вътрешност.
към текста >>

Луциферическият Принцип е призван да укрепне, да развие нашите способности, които ни позволяват да проникнем напълно в света.
От един земен Бог Луцифер стана един космически Бог. И когато в бъдеще човекът ще иска да се издигне до външния духовен свят, който е скрит зад булото на сетивния свят, когато той не ще иска да остане при това, което е само външна, груба материя, тогава той трябва да проникне през нещата на сетивния свят в духовния свят; той трябва да се остави носен в светлината чрез "носителя на светлината". И човекът не ще има никакви способности, не ще добие никак ви способности да проникне в този външен духовен свят, ако не създаде тези способности от силите, които се разливат към нас от царството на Луцифер. Човечеството би потънало в материализъм, би продължило постоянно да вярва, че всичко е само външният материален свят, ако не би се издигнало до Инспирация чрез луциферическия принцип. Ако Христовият принцип е призван да укрепне, да направи по-силна нашата вътрешност. Луциферическият Принцип е призван да укрепне, да развие нашите способности, които ни позволяват да проникнем напълно в света. Луцифер ще ни направи все по-силни и по-силни за разбирането и познаването на света, а Христос ще направи все по-силна и по-силна нашата вътрешност.
към текста >>

Луцифер ще ни направи все по-силни и по-силни за разбирането и познаването на света, а Христос ще направи все по-силна и по-силна нашата вътрешност.
И когато в бъдеще човекът ще иска да се издигне до външния духовен свят, който е скрит зад булото на сетивния свят, когато той не ще иска да остане при това, което е само външна, груба материя, тогава той трябва да проникне през нещата на сетивния свят в духовния свят; той трябва да се остави носен в светлината чрез "носителя на светлината". И човекът не ще има никакви способности, не ще добие никак ви способности да проникне в този външен духовен свят, ако не създаде тези способности от силите, които се разливат към нас от царството на Луцифер. Човечеството би потънало в материализъм, би продължило постоянно да вярва, че всичко е само външният материален свят, ако не би се издигнало до Инспирация чрез луциферическия принцип. Ако Христовият принцип е призван да укрепне, да направи по-силна нашата вътрешност. Луциферическият Принцип е призван да укрепне, да развие нашите способности, които ни позволяват да проникнем напълно в света. Луцифер ще ни направи все по-силни и по-силни за разбирането и познаването на света, а Христос ще направи все по-силна и по-силна нашата вътрешност.
към текста >>

92. 8. СКАЗКА СЕДМА GA_113 Изтокът в светлината на Запада

Също и това, което бе казано върху названията луциферически същества и Христовото Същество е разбираемо само, когато се подложи, че в течение на хилядолетия преди Христа и на столетията след Христа е станала една коренна промяна на целия човешки организъм, промяна наистина недоловима за външните сетива и за външния ум, но за това пък не по-малко действителна.
От това, което бе казано тук в последните две сказки, можете да разберете, че в развитието на човечеството съществуват определени факти на които едва ли се обръща внимание във външния живот, но поради тяхно то пренебрегване много от това, което става в духовните основи на това развитие, остава криво разбрано. От заключението на вчерашната сказка можете да видите, че това, което може да се нарече мистично изживяване на Христа, изживяването, което човек може да има когато чрез потопяване, чрез вглъбяване в своята вътрешност прониква своите душевни изживявания с това, което нарекохме Христова субстанция, че това не е съществувало винаги, но че то се е развило в течение на времето. Може да се види, че историческото събитие на слизането на Христа беше необходимо като една предпоставка за присъствието на мистичния Христос в душата, така щото не може да се каже, че мистичното изживяване на Христа е било винаги възможно за човешката душа и във Времената преди идването на Христа. Един Майстер Екхарт и други подобни личности с техните мистични изживявания са възможни само в християнското летоброене, но не и преди това. Това никак не ще разбере предварително едно абстрактно мислене, а ще го разбере само едно конкретно, духовно-реалистично мислене, което изследва фактите. Също и това, което бе казано върху названията луциферически същества и Христовото Същество е разбираемо само, когато се подложи, че в течение на хилядолетия преди Христа и на столетията след Христа е станала една коренна промяна на целия човешки организъм, промяна наистина недоловима за външните сетива и за външния ум, но за това пък не по-малко действителна. От атлантската катастрофа насам хората съществено са се изменили. И ако в съвременни я цикъл на човечеството за външната опитност в живота всичко се отнася до това, когато влиза в едно въплъщение човекът да възприема света чрез инструментите, които стоят на негово разположение в трите обвивки, във физическото, етерното и астралното тяло, то от промените, през които минава организмът на тези обвивки, ще зависи, как той ще възприема света в последователните епохи. Не съществува един абсолютен верен възглед за всички времена. Хората могат да виждат света само така, както отговаря на техния организъм.
към текста >>

А организацията на етерното тяло е свързана с това, че луциферическите Същества, притежаващи такава природа, която се изявява вътре в Земята и вътре в душата, се издигат към космическите степени на съществуване и че Христовото Същество което по-рано беше едно космическо Същество, слезе и се въплъти в едно човешко тяло и благодарение на това стана едно такова Същество което се изявява вътре в Земята и вътре в душата.
Хората са виждали един етерен елемент, който се простирал над всички неща като финна роса или скреж. Този особен род виждане е бил нещо естествено за онези времена. Днес човешката душа може да го добие само чрез упражненията дадени от Духовната наука. Този е смисълът на развитието на човечеството през различните културни епохи, че етерното тяло слиза все по-дълбоко и по-дълбоко във физическото тяло. С това виждането на човека се изменя, тъй като това виждане зависи от начина, по който е организирано етерното тяло. А организацията на етерното тяло е свързана с това, че луциферическите Същества, притежаващи такава природа, която се изявява вътре в Земята и вътре в душата, се издигат към космическите степени на съществуване и че Христовото Същество което по-рано беше едно космическо Същество, слезе и се въплъти в едно човешко тяло и благодарение на това стана едно такова Същество което се изявява вътре в Земята и вътре в душата. Това проникване на аполонския с дионисийския принцип, това преминаване така да се каже едно над друго на луциферическото и на Христовото Същество стана възможно само благодарение на това, че организацията на човешкото същество се изменя по посочения начин. Но то се изменя не само за оценяване на миналото, но и за подготовката на бъдещето. Действително ние живеем днес в една епоха, когато най-тясното проникване между етерното тяло и физическото тяло е вече минало; днес ние вече отново живеем в обратната посока на развитието. Ние живеем в една епоха, когато етерното тяло бавно излиза от физическото тяло. Нормалното развитие на човечеството ще бъде това, че етерното тяло постепенно ще излезе от физическото тяло; и ще дойдат времена, когато човешкият организъм отново ще изглежда така, както е изглеждал в прадревни времена.
към текста >>

Това проникване на аполонския с дионисийския принцип, това преминаване така да се каже едно над друго на луциферическото и на Христовото Същество стана възможно само благодарение на това, че организацията на човешкото същество се изменя по посочения начин.
Този особен род виждане е бил нещо естествено за онези времена. Днес човешката душа може да го добие само чрез упражненията дадени от Духовната наука. Този е смисълът на развитието на човечеството през различните културни епохи, че етерното тяло слиза все по-дълбоко и по-дълбоко във физическото тяло. С това виждането на човека се изменя, тъй като това виждане зависи от начина, по който е организирано етерното тяло. А организацията на етерното тяло е свързана с това, че луциферическите Същества, притежаващи такава природа, която се изявява вътре в Земята и вътре в душата, се издигат към космическите степени на съществуване и че Христовото Същество което по-рано беше едно космическо Същество, слезе и се въплъти в едно човешко тяло и благодарение на това стана едно такова Същество което се изявява вътре в Земята и вътре в душата. Това проникване на аполонския с дионисийския принцип, това преминаване така да се каже едно над друго на луциферическото и на Христовото Същество стана възможно само благодарение на това, че организацията на човешкото същество се изменя по посочения начин. Но то се изменя не само за оценяване на миналото, но и за подготовката на бъдещето. Действително ние живеем днес в една епоха, когато най-тясното проникване между етерното тяло и физическото тяло е вече минало; днес ние вече отново живеем в обратната посока на развитието. Ние живеем в една епоха, когато етерното тяло бавно излиза от физическото тяло. Нормалното развитие на човечеството ще бъде това, че етерното тяло постепенно ще излезе от физическото тяло; и ще дойдат времена, когато човешкият организъм отново ще изглежда така, както е изглеждал в прадревни времена. Така щото ние отново ще чувствуваме, как етерното тяло се простира извън физическото тяло.
към текста >>

Ако охарактеризирахме сега от външната страна това, което бе казано тук през после дните дни, можем да кажем: това, което се беше вливало в етерното тяло на човека и което човекът беше изживял като най-вътрешен елемент, това бяха влиянията на луциферическия свят.
Ако охарактеризирахме сега от външната страна това, което бе казано тук през после дните дни, можем да кажем: това, което се беше вливало в етерното тяло на човека и което човекът беше изживял като най-вътрешен елемент, това бяха влиянията на луциферическия свят. От древните времена на предиатлантското развитие човекът беше донесъл със себе си едно наследство; луциферическите влияния, които се вливаха в неговото етерно тяло. Че тези луциферически влияния се затъмниха, че по времето, когато се яви Христос, човекът не долавяше вече нищо от тях, ако не беше посветен до висока степен, това се обяснява с обстоятелството, че етерното тяло се бе прибрало все повече и повече във физическото тяло, беше станало едно с него и все повече се научи да си служи с физическите органи. Ето защо божественото Същество, което трябваше да се яви на Земята, беше необходимо да се яви в една физическа възприемаема форма, да се въплъти физически, както други физически същества на Земята. Тогавашното човечество можеше да има разбиране само за един бог явяващ се в тяло, защото беше свикнало да нарича истина онова, което можеше да се вижда с помощта на физическите сетивни органи. Това трябваше да бъде така в човечеството, за да могат онези, които бяха около Христа, да говорят за потвърждаването на това, което беше станало: "ние сложихме ръцете си в неговите рани и нашите пръсти в неговите белези, оставени от гвоздеите".
към текста >>

От древните времена на предиатлантското развитие човекът беше донесъл със себе си едно наследство; луциферическите влияния, които се вливаха в неговото етерно тяло.
Ако охарактеризирахме сега от външната страна това, което бе казано тук през после дните дни, можем да кажем: това, което се беше вливало в етерното тяло на човека и което човекът беше изживял като най-вътрешен елемент, това бяха влиянията на луциферическия свят. От древните времена на предиатлантското развитие човекът беше донесъл със себе си едно наследство; луциферическите влияния, които се вливаха в неговото етерно тяло. Че тези луциферически влияния се затъмниха, че по времето, когато се яви Христос, човекът не долавяше вече нищо от тях, ако не беше посветен до висока степен, това се обяснява с обстоятелството, че етерното тяло се бе прибрало все повече и повече във физическото тяло, беше станало едно с него и все повече се научи да си служи с физическите органи. Ето защо божественото Същество, което трябваше да се яви на Земята, беше необходимо да се яви в една физическа възприемаема форма, да се въплъти физически, както други физически същества на Земята. Тогавашното човечество можеше да има разбиране само за един бог явяващ се в тяло, защото беше свикнало да нарича истина онова, което можеше да се вижда с помощта на физическите сетивни органи. Това трябваше да бъде така в човечеството, за да могат онези, които бяха около Христа, да говорят за потвърждаването на това, което беше станало: "ние сложихме ръцете си в неговите рани и нашите пръсти в неговите белези, оставени от гвоздеите". Тази сетивна сигурност трябваше да живее в хората като едно чувство, като едно чувство, което, когато то е налице, допринасяше за доказване на истината.
към текста >>

Че тези луциферически влияния се затъмниха, че по времето, когато се яви Христос, човекът не долавяше вече нищо от тях, ако не беше посветен до висока степен, това се обяснява с обстоятелството, че етерното тяло се бе прибрало все повече и повече във физическото тяло, беше станало едно с него и все повече се научи да си служи с физическите органи.
Ако охарактеризирахме сега от външната страна това, което бе казано тук през после дните дни, можем да кажем: това, което се беше вливало в етерното тяло на човека и което човекът беше изживял като най-вътрешен елемент, това бяха влиянията на луциферическия свят. От древните времена на предиатлантското развитие човекът беше донесъл със себе си едно наследство; луциферическите влияния, които се вливаха в неговото етерно тяло. Че тези луциферически влияния се затъмниха, че по времето, когато се яви Христос, човекът не долавяше вече нищо от тях, ако не беше посветен до висока степен, това се обяснява с обстоятелството, че етерното тяло се бе прибрало все повече и повече във физическото тяло, беше станало едно с него и все повече се научи да си служи с физическите органи. Ето защо божественото Същество, което трябваше да се яви на Земята, беше необходимо да се яви в една физическа възприемаема форма, да се въплъти физически, както други физически същества на Земята. Тогавашното човечество можеше да има разбиране само за един бог явяващ се в тяло, защото беше свикнало да нарича истина онова, което можеше да се вижда с помощта на физическите сетивни органи. Това трябваше да бъде така в човечеството, за да могат онези, които бяха около Христа, да говорят за потвърждаването на това, което беше станало: "ние сложихме ръцете си в неговите рани и нашите пръсти в неговите белези, оставени от гвоздеите". Тази сетивна сигурност трябваше да живее в хората като едно чувство, като едно чувство, което, когато то е налице, допринасяше за доказване на истината. Един човек от древната индийска епоха не би отдал никакво значение на това, той би казал: "духовното, възприето по сетивен път, не ми казва много нещо; ако искаш да възприемеш духовното, ти трябва да се издигнеш до определена степен на посвещението".
към текста >>

Но това, което човекът имаше в своето етерно тяло като действие на Луцифер, което той донеса със себе си от прадревни времена, когато неговото етерно тяло не живееше още напълно във физическото тяло, когато това етерно тяло се простираше още навън и с външните си части приемаше влиянията на Луцифер, то изчезна, постепенно бе изразходвано.
Но това, което човекът имаше в своето етерно тяло като действие на Луцифер, което той донеса със себе си от прадревни времена, когато неговото етерно тяло не живееше още напълно във физическото тяло, когато това етерно тяло се простираше още навън и с външните си части приемаше влиянията на Луцифер, то изчезна, постепенно бе изразходвано. Поради това, че етерното тяло се прибра във физическото тяло, то изгуби способността да възприема висшите светове със своите етерни органи. Така, поглеждайки в определена епоха в миналото, ние можем да кажем за прадедите на човека: тези прадеди са виждали още във висшите светове; това, което са виждали, е било запазено в писмените документи. По този начин можем да говорим за една прадревна мъдрост. Обаче по-късно тази мъдрост не можеше вече да бъде възприемана направо, защото колкото повече етерното тяло се прибираше във физическото тяло, толкова повече човекът имаше възможност да си служи само с физическите органи, със своите физически сетива и със своя физически ум, а ясновиждащата сила бе парализирана. Тогава възможността за виждане в духовния свят съществуваше само у посветения, който се издигаше до свръхсетивните светове чрез системно обучение.
към текста >>

То е това, че етерното тяло отново трябва да стане способно да приема светлината от царството на Луцифер.
Но когато това етерно тяло излезе навън и попадне там в един лъжлив елемент, когато не намери навън силите, които също могат да действуват подържащо и оживително в него, тогава етерното тяло, когато ще бъде частично освободено, то наистина ще съдържа Христовата Сила, но ще проникне в един елемент, в който не ще може да живее. То ще бъде разрушено от външните сили. Понеже е проникнато от Христа, то ще навлезе в един неподходящ за него елемент и ще бъде подложено на разрушение. Така то ще действува разрушително и върху физическото тяло. Кое е второто нещо, което е необходимо? То е това, че етерното тяло отново трябва да стане способно да приема светлината от царството на Луцифер. Така, докато по-рано човекът виждаше Луцифер да изпъква през булото на душевния живот като едно вътрешно изживяване, сега той трябва да се подготви, за да може да изживее Луцифера като космическо Същество в окръжаващия го свят. От едно подземно Същество Луцифер се превръща в едно космическо Същество; и човекът трябва да се подготви, за да снабди своето етерно тяло с такива сили, че Луцифер да може да бъде за него един оплодяващ, един благоприятно действуващ елемент, а не един разрушителен елемент. Човекът трябва да мине през изживяването на Христа, но така, че да стане възприемчив в този свят да виж да духовните основи, основите на духовните събития, от които е произлязъл светът следователно човекът минава през изживяването на Христа, но цялото естество на развитието изисква, щото духовното обучение да подготви човека отново да разбира светлината от царството на Луцифер, защото само благодарение на това човешкото етерно тяло ще получи необходимите му жизнени сили.
към текста >>

Така, докато по-рано човекът виждаше Луцифер да изпъква през булото на душевния живот като едно вътрешно изживяване, сега той трябва да се подготви, за да може да изживее Луцифера като космическо Същество в окръжаващия го свят.
То ще бъде разрушено от външните сили. Понеже е проникнато от Христа, то ще навлезе в един неподходящ за него елемент и ще бъде подложено на разрушение. Така то ще действува разрушително и върху физическото тяло. Кое е второто нещо, което е необходимо? То е това, че етерното тяло отново трябва да стане способно да приема светлината от царството на Луцифер. Така, докато по-рано човекът виждаше Луцифер да изпъква през булото на душевния живот като едно вътрешно изживяване, сега той трябва да се подготви, за да може да изживее Луцифера като космическо Същество в окръжаващия го свят. От едно подземно Същество Луцифер се превръща в едно космическо Същество; и човекът трябва да се подготви, за да снабди своето етерно тяло с такива сили, че Луцифер да може да бъде за него един оплодяващ, един благоприятно действуващ елемент, а не един разрушителен елемент. Човекът трябва да мине през изживяването на Христа, но така, че да стане възприемчив в този свят да виж да духовните основи, основите на духовните събития, от които е произлязъл светът следователно човекът минава през изживяването на Христа, но цялото естество на развитието изисква, щото духовното обучение да подготви човека отново да разбира светлината от царството на Луцифер, защото само благодарение на това човешкото етерно тяло ще получи необходимите му жизнени сили.
към текста >>

От едно подземно Същество Луцифер се превръща в едно космическо Същество; и човекът трябва да се подготви, за да снабди своето етерно тяло с такива сили, че Луцифер да може да бъде за него един оплодяващ, един благоприятно действуващ елемент, а не един разрушителен елемент.
Понеже е проникнато от Христа, то ще навлезе в един неподходящ за него елемент и ще бъде подложено на разрушение. Така то ще действува разрушително и върху физическото тяло. Кое е второто нещо, което е необходимо? То е това, че етерното тяло отново трябва да стане способно да приема светлината от царството на Луцифер. Така, докато по-рано човекът виждаше Луцифер да изпъква през булото на душевния живот като едно вътрешно изживяване, сега той трябва да се подготви, за да може да изживее Луцифера като космическо Същество в окръжаващия го свят. От едно подземно Същество Луцифер се превръща в едно космическо Същество; и човекът трябва да се подготви, за да снабди своето етерно тяло с такива сили, че Луцифер да може да бъде за него един оплодяващ, един благоприятно действуващ елемент, а не един разрушителен елемент. Човекът трябва да мине през изживяването на Христа, но така, че да стане възприемчив в този свят да виж да духовните основи, основите на духовните събития, от които е произлязъл светът следователно човекът минава през изживяването на Христа, но цялото естество на развитието изисква, щото духовното обучение да подготви човека отново да разбира светлината от царството на Луцифер, защото само благодарение на това човешкото етерно тяло ще получи необходимите му жизнени сили.
към текста >>

Човекът трябва да мине през изживяването на Христа, но така, че да стане възприемчив в този свят да виж да духовните основи, основите на духовните събития, от които е произлязъл светът следователно човекът минава през изживяването на Христа, но цялото естество на развитието изисква, щото духовното обучение да подготви човека отново да разбира светлината от царството на Луцифер, защото само благодарение на това човешкото етерно тяло ще получи необходимите му жизнени сили.
Така то ще действува разрушително и върху физическото тяло. Кое е второто нещо, което е необходимо? То е това, че етерното тяло отново трябва да стане способно да приема светлината от царството на Луцифер. Така, докато по-рано човекът виждаше Луцифер да изпъква през булото на душевния живот като едно вътрешно изживяване, сега той трябва да се подготви, за да може да изживее Луцифера като космическо Същество в окръжаващия го свят. От едно подземно Същество Луцифер се превръща в едно космическо Същество; и човекът трябва да се подготви, за да снабди своето етерно тяло с такива сили, че Луцифер да може да бъде за него един оплодяващ, един благоприятно действуващ елемент, а не един разрушителен елемент. Човекът трябва да мине през изживяването на Христа, но така, че да стане възприемчив в този свят да виж да духовните основи, основите на духовните събития, от които е произлязъл светът следователно човекът минава през изживяването на Христа, но цялото естество на развитието изисква, щото духовното обучение да подготви човека отново да разбира светлината от царството на Луцифер, защото само благодарение на това човешкото етерно тяло ще получи необходимите му жизнени сили.
към текста >>

А от другата страна лъчезареше вътре в душата силата на Луцифер.
Човекът е бил повлиян вече от Христа, още преди Христос да се яви на Земята. Още когато Заратустра сочеше към Слънцето и показваше там Аура-Маздао, Силата Христова лъчезареше надолу към Земята. А от другата страна лъчезареше вътре в душата силата на Луцифер. Сега нещата се обърнаха В бъдеще отвън ще лъчезари силата на Луцифер, а във вътрешността ще живее Христос Човешкият организъм ще трябва отново да бъде подложен на влия ние от две страни. Древния индиец чувствуваше от едната страна "Това си Ти", а от друга страна "Аз съм Цялото"; той чувствуваше, че това, което вижда във външния свят, а същият свят, както този, който виждаше вътре в себе си. В древна Индия това се чувствуваше като една отвлечена истина; но човек ще има на земята това като едно конкретно изживяване в душата, когато времената ще се изпълнят за това, когато чрез съответните подготовления ще се яви отново в нова форма това, което се беше проявило в древна индия, като един вид предвестник, то ще оживее отново. Такъв е ходът на развитието на човечеството в следатлантската епоха.
към текста >>

Сега нещата се обърнаха В бъдеще отвън ще лъчезари силата на Луцифер, а във вътрешността ще живее Христос Човешкият организъм ще трябва отново да бъде подложен на влия ние от две страни.
Човекът е бил повлиян вече от Христа, още преди Христос да се яви на Земята. Още когато Заратустра сочеше към Слънцето и показваше там Аура-Маздао, Силата Христова лъчезареше надолу към Земята. А от другата страна лъчезареше вътре в душата силата на Луцифер. Сега нещата се обърнаха В бъдеще отвън ще лъчезари силата на Луцифер, а във вътрешността ще живее Христос Човешкият организъм ще трябва отново да бъде подложен на влия ние от две страни. Древния индиец чувствуваше от едната страна "Това си Ти", а от друга страна "Аз съм Цялото"; той чувствуваше, че това, което вижда във външния свят, а същият свят, както този, който виждаше вътре в себе си. В древна Индия това се чувствуваше като една отвлечена истина; но човек ще има на земята това като едно конкретно изживяване в душата, когато времената ще се изпълнят за това, когато чрез съответните подготовления ще се яви отново в нова форма това, което се беше проявило в древна индия, като един вид предвестник, то ще оживее отново. Такъв е ходът на развитието на човечеството в следатлантската епоха.
към текста >>

Така трябваше да преминат един над друг луциферическият и Христовият Принцип, който търси само развитието в права линия, той никога не ще може да разбере действителното развитие на света.
От това виждаме, че развитието на човечеството никак не е праволинейно, че то протича подобно на всичко друго в природата. Аз Ви дадох примера с растението, което израства, но не би могло да даде плод, ако развитието не би получило еди нов тласък. Тук Вие имате един образ, който Ви показах, че от страни трябва да дойдат други влияния. Не съществува едно праволинейно развитие. Така трябваше да преминат един над друг луциферическият и Христовият Принцип, който търси само развитието в права линия, той никога не ще може да разбере действителното развитие на света. Само който обгръща отделните течения и след това вижда, как теченията се оплодяват взаимно, само той може да разбере действително развитието. През епохата, когато при древната индийска култура хората бяха в известно отношение различно устроени в сравнени е с по-късно, това човешко виждане беше различно. Какво е било човешкото виждане в далечното минало, за това днес може да има известна опитност онзи, който добива тази опитност чрез методите на духовно-научното изследване, което отговаря на днешното време. Днес това може да се добие само изкуствено, а някога то е било естествена способност. Даже за един добре подготвен познавателна Духовната наука е трудно разбираемо, как душевните изживявания през древната индийска епоха са били различни в сравнение с по-късно и можем само да се опитаме да изразим приблизително с думи, как тези изживявания са били различни.
към текста >>

Това, което казахме за Христа и за Луцифер, че те са преминали един над друг, че от едно космическо Същество Христос е станал едно такова живеещо вътре в човека, че от едно живеещо вътре в човека Същество, Луцифер е станал едно космическо Същество, това е станало за всички области на живота; така щото това, което още през първата следатлантска епоха беше нещо, което ние наричаме огън днес ние го възприемаме като въздух, а това, което ние днес възприемаме като огън, тогава е било възприемано като въздух.
Древният индиец е виждал също така както днешният човек външните неща, които се проявя ват чрез твърдото състояние, което се нарича Земя, виждал е течното състояние, което духовно изразено се нарича Вода. Но това, което днес наричаме въздух, за него то е било вече огън, защото във въздуха той е виждал огъня и е назовавал това, което е виждал, огън. Ние не виждаме вече този огън, ние го чувствуваме като топлина. И едва когато се издигаха по-нагоре в поредицата на елементите, индийците навлизаха в един елемент, където, понеже от четвъртата епоха на след атлантското време всичко за човечеството се е изменило, се установяваше това, което днес наричаме проникнати я от светлина, но не показващ светлината въздух. Целият възглед на хората се е преобръщал в огън и въздух. Това, което казахме за Христа и за Луцифер, че те са преминали един над друг, че от едно космическо Същество Христос е станал едно такова живеещо вътре в човека, че от едно живеещо вътре в човека Същество, Луцифер е станал едно космическо Същество, това е станало за всички области на живота; така щото това, което още през първата следатлантска епоха беше нещо, което ние наричаме огън днес ние го възприемаме като въздух, а това, което ние днес възприемаме като огън, тогава е било възприемано като въздух. Това, което стои на основата на развитието на човечество то, се изразява не само в големите неща, но и в малките. Тези неща не трябва да се приписва на случайности. Вие виждате, колко дълбоко можем да проникнем с погледа в това, което става в течение на развитието на човечеството, когато разглеждаме нещата единствено от действителната гледна точка, от гледната точка на Духовната наука. Такова съзнание, каквото е имал древният индиец, е следователно едно съзнание, което е чувствувало като едно единство това, което се намира вътре в душата, и това, което се намира вън от душата. Ето защо индиецът живееше повече в цялата окръжаваща го среда.
към текста >>

Христовото събитие беше в развитието на човечеството миродавно за това, че двете сили, принципът на Луцифер и Христовият Принцип ще преминат един над друг.
Гръцкото съзнание искало да каже: наистина нещо подобно прониква до нас от древни времена, но човешкият организъм е отишъл толкова напред в своето развитие, че той не подхожда вече на този род ясновиждане, че това ясновиждане не го ползва вече нищо. Поради промененото вече съзнание Оедип изтълкувал ора кула така, че вместо да избегне нещастието, със своите действия той допринася именно за неговото изпълнение. Т.е. човекът не може да си служи вече правилно с това, което е ясновиждащо съзнание; духовният свят се е оттеглил от него; старото ясновидство не му служи вече за нищо. Но имало е също съзнание и за това, че тези неща отново ще се обърнат, че това, което идва от такива светове, ще стане нещо за човечеството, че върху това, което идва от такива светове, само за известно време ще се разпростре едно було върху изживяването. И за това хората са имали съзнание, и това е било изразено от създаващите митове сили на развитието на човечеството. Христовото събитие беше в развитието на човечеството миродавно за това, че двете сили, принципът на Луцифер и Христовият Принцип ще преминат един над друг. Там беше следователно решаващата повратна точка, където от едно друго място, от Космоса, това, което идва от духовните извори, трябваше да се влее като един фермент в развитието на човечеството. Това, което беше станало вредно за човечеството, което се беше превърнало в зло за него, трябва да бъде влято и превърнато във фермент на доброто. Злото трябваше да се влее в плодоносната духовна сила на развитието на човечеството и да съдействува за доброто. Това също е било изразено в митологията. Съществува една друга легенда, която гласи приблизително както следва: на една родителска двойка било предсказано от един оракул, че ще добие един син, че синът ще донесе голямо нещастие върху целия свой народ.
към текста >>

93. 9. СКАЗКА ОСМА GA_113 Изтокът в светлината на Запада

До сега при разглеждането на онези Същества, които числим към царството на Христа или към царството на Луцифер, ние взехме под внимание предимно това, как човекът в течение на своето развитие прониква чрез своята собствена душа до тези Същества, как той ги изживява.
До сега при разглеждането на онези Същества, които числим към царството на Христа или към царството на Луцифер, ние взехме под внимание предимно това, как човекът в течение на своето развитие прониква чрез своята собствена душа до тези Същества, как той ги изживява. Нап-ример ние изтъкнахме, как пътят на човека към онези космически Същества, сред които Христос се намираше преди своето слизане на Земята, беше насочен в познанието на човека навън, как от друга страна пътят за царството на Луцифер беше насочен във вътрешността на душата, за да проникне през булото, което закрива собствената душа. Изтъкнахме, как чрез явяването на Христа на Земята това положение бе изменено така, че двете царства преминаха едно над друго и човечеството отива към една епоха, когато Христос трябва да бъде търсен вътре в душата, а Луцифер навън в света. За да съгласуваме казаното с някои неща, които по-голяма част от Вас са слушали вече върху луциферическите Същества, днес отново трябва да се върнем с няколко думи към същността на луциферическия принцип. Нещата в света са сложни и всичко може да бъде разглеждано от най-различни страни, от най-различни гледища. И понеже някои неща се разглеждат един път от една страна, друг път от друга страна, чрез това понякога може да изглежда, че нещата не се съгласуват.
към текста >>

Нап-ример ние изтъкнахме, как пътят на човека към онези космически Същества, сред които Христос се намираше преди своето слизане на Земята, беше насочен в познанието на човека навън, как от друга страна пътят за царството на Луцифер беше насочен във вътрешността на душата, за да проникне през булото, което закрива собствената душа.
До сега при разглеждането на онези Същества, които числим към царството на Христа или към царството на Луцифер, ние взехме под внимание предимно това, как човекът в течение на своето развитие прониква чрез своята собствена душа до тези Същества, как той ги изживява. Нап-ример ние изтъкнахме, как пътят на човека към онези космически Същества, сред които Христос се намираше преди своето слизане на Земята, беше насочен в познанието на човека навън, как от друга страна пътят за царството на Луцифер беше насочен във вътрешността на душата, за да проникне през булото, което закрива собствената душа. Изтъкнахме, как чрез явяването на Христа на Земята това положение бе изменено така, че двете царства преминаха едно над друго и човечеството отива към една епоха, когато Христос трябва да бъде търсен вътре в душата, а Луцифер навън в света. За да съгласуваме казаното с някои неща, които по-голяма част от Вас са слушали вече върху луциферическите Същества, днес отново трябва да се върнем с няколко думи към същността на луциферическия принцип. Нещата в света са сложни и всичко може да бъде разглеждано от най-различни страни, от най-различни гледища. И понеже някои неща се разглеждат един път от една страна, друг път от друга страна, чрез това понякога може да изглежда, че нещата не се съгласуват. И въпреки това те са в съгласие едни с други.
към текста >>

Изтъкнахме, как чрез явяването на Христа на Земята това положение бе изменено така, че двете царства преминаха едно над друго и човечеството отива към една епоха, когато Христос трябва да бъде търсен вътре в душата, а Луцифер навън в света.
До сега при разглеждането на онези Същества, които числим към царството на Христа или към царството на Луцифер, ние взехме под внимание предимно това, как човекът в течение на своето развитие прониква чрез своята собствена душа до тези Същества, как той ги изживява. Нап-ример ние изтъкнахме, как пътят на човека към онези космически Същества, сред които Христос се намираше преди своето слизане на Земята, беше насочен в познанието на човека навън, как от друга страна пътят за царството на Луцифер беше насочен във вътрешността на душата, за да проникне през булото, което закрива собствената душа. Изтъкнахме, как чрез явяването на Христа на Земята това положение бе изменено така, че двете царства преминаха едно над друго и човечеството отива към една епоха, когато Христос трябва да бъде търсен вътре в душата, а Луцифер навън в света. За да съгласуваме казаното с някои неща, които по-голяма част от Вас са слушали вече върху луциферическите Същества, днес отново трябва да се върнем с няколко думи към същността на луциферическия принцип. Нещата в света са сложни и всичко може да бъде разглеждано от най-различни страни, от най-различни гледища. И понеже някои неща се разглеждат един път от една страна, друг път от друга страна, чрез това понякога може да изглежда, че нещата не се съгласуват. И въпреки това те са в съгласие едни с други. Както някой правилно описва един лист от растение, като веднъж го описва от предната страна, друг път от задната страна, и въпреки това той е същият лист, така и луциферическият принцип е правилно описан от онзи, както сторихме това в изминалите часове, който проследява пътя, който трябва да поеме душата към този луциферически принцип.
към текста >>

За да съгласуваме казаното с някои неща, които по-голяма част от Вас са слушали вече върху луциферическите Същества, днес отново трябва да се върнем с няколко думи към същността на луциферическия принцип.
До сега при разглеждането на онези Същества, които числим към царството на Христа или към царството на Луцифер, ние взехме под внимание предимно това, как човекът в течение на своето развитие прониква чрез своята собствена душа до тези Същества, как той ги изживява. Нап-ример ние изтъкнахме, как пътят на човека към онези космически Същества, сред които Христос се намираше преди своето слизане на Земята, беше насочен в познанието на човека навън, как от друга страна пътят за царството на Луцифер беше насочен във вътрешността на душата, за да проникне през булото, което закрива собствената душа. Изтъкнахме, как чрез явяването на Христа на Земята това положение бе изменено така, че двете царства преминаха едно над друго и човечеството отива към една епоха, когато Христос трябва да бъде търсен вътре в душата, а Луцифер навън в света. За да съгласуваме казаното с някои неща, които по-голяма част от Вас са слушали вече върху луциферическите Същества, днес отново трябва да се върнем с няколко думи към същността на луциферическия принцип. Нещата в света са сложни и всичко може да бъде разглеждано от най-различни страни, от най-различни гледища. И понеже някои неща се разглеждат един път от една страна, друг път от друга страна, чрез това понякога може да изглежда, че нещата не се съгласуват. И въпреки това те са в съгласие едни с други. Както някой правилно описва един лист от растение, като веднъж го описва от предната страна, друг път от задната страна, и въпреки това той е същият лист, така и луциферическият принцип е правилно описан от онзи, както сторихме това в изминалите часове, който проследява пътя, който трябва да поеме душата към този луциферически принцип. Но естествено ние можем да разглеждаме, така да се каже, повече от една извънземна гледна точка, от едно извънземно място развитието на нашата Земя и на света и тогава да охарактеризираме положението на луциферическите Същества от една друга гледна точка.
към текста >>

Както някой правилно описва един лист от растение, като веднъж го описва от предната страна, друг път от задната страна, и въпреки това той е същият лист, така и луциферическият принцип е правилно описан от онзи, както сторихме това в изминалите часове, който проследява пътя, който трябва да поеме душата към този луциферически принцип.
Изтъкнахме, как чрез явяването на Христа на Земята това положение бе изменено така, че двете царства преминаха едно над друго и човечеството отива към една епоха, когато Христос трябва да бъде търсен вътре в душата, а Луцифер навън в света. За да съгласуваме казаното с някои неща, които по-голяма част от Вас са слушали вече върху луциферическите Същества, днес отново трябва да се върнем с няколко думи към същността на луциферическия принцип. Нещата в света са сложни и всичко може да бъде разглеждано от най-различни страни, от най-различни гледища. И понеже някои неща се разглеждат един път от една страна, друг път от друга страна, чрез това понякога може да изглежда, че нещата не се съгласуват. И въпреки това те са в съгласие едни с други. Както някой правилно описва един лист от растение, като веднъж го описва от предната страна, друг път от задната страна, и въпреки това той е същият лист, така и луциферическият принцип е правилно описан от онзи, както сторихме това в изминалите часове, който проследява пътя, който трябва да поеме душата към този луциферически принцип. Но естествено ние можем да разглеждаме, така да се каже, повече от една извънземна гледна точка, от едно извънземно място развитието на нашата Земя и на света и тогава да охарактеризираме положението на луциферическите Същества от една друга гледна точка. Сега нека сторим това с няколко думи.
към текста >>

Но естествено ние можем да разглеждаме, така да се каже, повече от една извънземна гледна точка, от едно извънземно място развитието на нашата Земя и на света и тогава да охарактеризираме положението на луциферическите Същества от една друга гледна точка.
За да съгласуваме казаното с някои неща, които по-голяма част от Вас са слушали вече върху луциферическите Същества, днес отново трябва да се върнем с няколко думи към същността на луциферическия принцип. Нещата в света са сложни и всичко може да бъде разглеждано от най-различни страни, от най-различни гледища. И понеже някои неща се разглеждат един път от една страна, друг път от друга страна, чрез това понякога може да изглежда, че нещата не се съгласуват. И въпреки това те са в съгласие едни с други. Както някой правилно описва един лист от растение, като веднъж го описва от предната страна, друг път от задната страна, и въпреки това той е същият лист, така и луциферическият принцип е правилно описан от онзи, както сторихме това в изминалите часове, който проследява пътя, който трябва да поеме душата към този луциферически принцип. Но естествено ние можем да разглеждаме, така да се каже, повече от една извънземна гледна точка, от едно извънземно място развитието на нашата Земя и на света и тогава да охарактеризираме положението на луциферическите Същества от една друга гледна точка. Сега нека сторим това с няколко думи.
към текста >>

Ако насочим поглед първо върху тези две царства, върху царствата на слънчевите богове и на лунните богове, ние имаме една разлика, която можем да означим: Богове намиращи се на небето и Богове намиращи се под душата; и ние наричаме пътя водещ навън като слънчев път и пътя вътре в душата за да имаме отначало едно име като луциферически път.
Ако припомним още веднъж, че някога нашата Земя е образувала заедно със Слънцето и Луната едно същество, че Слънцето се е отделило от Земята, за да бъде обиталище на по-високо развити Същества, които след това трябва да действуват върху Земята от вън, и че след отделянето на Слънцето още по-висши Същества бяха останали съединени със Земята, за да отделят по-късно Луната; ако помислите, че съществата, които отделиха Луната, бяха същите онези, които възбудиха в човека един нов живот, един душевен живот, за да го предпазят от мумифициране, тогава скоро ще намерите една съгласуваност между това, което сте слушали тук или там в моите сказки, и това, което слушахте през миналите дни. Тогава ще си кажете: естествено е за онези същества, които се бяха отделили заедно със Слънцето от Земята, че и в своето по-нататъшно развитие човек трябваше да ги намира отначало, като насочваше своя поглед в посоката, в която тези същества биха отишли със слънцето. Следователно човекът трябваше да търси слънчевите Същества в тяхната дейност и в тяхното царство по пътя, който изхождайки от него и отиваше навън в света зад килима на сетивния свят. Но онези Същества, които в известно отношение бяха по-големи благодетели на човечеството, които чрез отделянето на Луната възбудиха него вия вътрешен душевен живот, той трябваше да търси като слизаше в своята собствена вътрешност, като се потопяваше в една подземна душевна област, за да намери онова, което се беше скрило пред външния поглед, подземните богове, онези, които бяха отделили Луната от Земята и бяха възбудили душевния живот. Вътре в душевния живот трябваше да бъдат търсени пътищата, които водят към онези богове, които бяха свързани с този благотворен процес на отделянето на Луната. Ако насочим поглед първо върху тези две царства, върху царствата на слънчевите богове и на лунните богове, ние имаме една разлика, която можем да означим: Богове намиращи се на небето и Богове намиращи се под душата; и ние наричаме пътя водещ навън като слънчев път и пътя вътре в душата за да имаме отначало едно име като луциферически път. И тогава за нас съществата на Луцифер са онези, които в миналото не са взели участие в отделянето на Слънцето от Земята. И определени други Същества, които са най-висши благодетели на човечеството, но първо трябваше да останат скрити и не взеха участие в отделянето на Слънцето, не принадлежаха към нито едно от тези царства. Това бяха онези Същества, които през време на старото Лунно развитие бяха изостанали назад и не бяха достигнали онази степен, която трябваше да достигнат като духовни Същества. На старата Луна тези Същества стояха много по-високо от човека. Какво бяха пропуснали тези Същества тогава?
към текста >>

И тогава за нас съществата на Луцифер са онези, които в миналото не са взели участие в отделянето на Слънцето от Земята.
Тогава ще си кажете: естествено е за онези същества, които се бяха отделили заедно със Слънцето от Земята, че и в своето по-нататъшно развитие човек трябваше да ги намира отначало, като насочваше своя поглед в посоката, в която тези същества биха отишли със слънцето. Следователно човекът трябваше да търси слънчевите Същества в тяхната дейност и в тяхното царство по пътя, който изхождайки от него и отиваше навън в света зад килима на сетивния свят. Но онези Същества, които в известно отношение бяха по-големи благодетели на човечеството, които чрез отделянето на Луната възбудиха него вия вътрешен душевен живот, той трябваше да търси като слизаше в своята собствена вътрешност, като се потопяваше в една подземна душевна област, за да намери онова, което се беше скрило пред външния поглед, подземните богове, онези, които бяха отделили Луната от Земята и бяха възбудили душевния живот. Вътре в душевния живот трябваше да бъдат търсени пътищата, които водят към онези богове, които бяха свързани с този благотворен процес на отделянето на Луната. Ако насочим поглед първо върху тези две царства, върху царствата на слънчевите богове и на лунните богове, ние имаме една разлика, която можем да означим: Богове намиращи се на небето и Богове намиращи се под душата; и ние наричаме пътя водещ навън като слънчев път и пътя вътре в душата за да имаме отначало едно име като луциферически път. И тогава за нас съществата на Луцифер са онези, които в миналото не са взели участие в отделянето на Слънцето от Земята. И определени други Същества, които са най-висши благодетели на човечеството, но първо трябваше да останат скрити и не взеха участие в отделянето на Слънцето, не принадлежаха към нито едно от тези царства. Това бяха онези Същества, които през време на старото Лунно развитие бяха изостанали назад и не бяха достигнали онази степен, която трябваше да достигнат като духовни Същества. На старата Луна тези Същества стояха много по-високо от човека. Какво бяха пропуснали тези Същества тогава? Бяха пропуснали възможността да вземат участие в отделянето на Слънцето при следващото Земно развитие.
към текста >>

тези същества се присъединиха в луциферическото царство.
Ако, така да се каже, човекът би дочакал напълно благотворното действие на онези духовни Същества, които действуваха от Луната, т.е. действуваха във вътрешността на неговата душа, тогава би настъпило по-късно това, което настъпи по-рано. Тези лунни Богове направили душата на човека да узрее бавно, докато би станало възможно едно съответно развитие на Аза. Обаче другите богове прибързано пристъпиха към човека и вляха в него свои те действия, вместо в Аза, в астралното тяло отвътре, също както вършат това лунните Богове. Така тези неправилно развити Същества потърсиха същия път чрез вътрешността на душата, по който и истинските Богове на Луната действуваха по-късно; т.е. тези същества се присъединиха в луциферическото царство. И тези са, които в библейския документ са символизирани чрез змията. Това са онези Същества, които преждевременно пристъпиха към астралното тяло на човека и които действуваха по същия начин, както всички други Същества, които действуват отвътре. И тъй като наричаме действуващите отвътре същества като луциферически същества, със същото име трябва да наречем и тези изостанали същества. Но те не са онези, които пристъпиха към човека, когато той не беше още узрял за такива явления. Те станаха от една страна негови изкусители, обаче създадоха у него също свобода, възможността да стане в своето астрално тяло независим от онези божествени Същества, които бяха взели под своя закрила неговия Аз, които предварително биха влели в него това, което може да бъде влято от божествените сфери.
към текста >>

И тъй като наричаме действуващите отвътре същества като луциферически същества, със същото име трябва да наречем и тези изостанали същества.
Обаче другите богове прибързано пристъпиха към човека и вляха в него свои те действия, вместо в Аза, в астралното тяло отвътре, също както вършат това лунните Богове. Така тези неправилно развити Същества потърсиха същия път чрез вътрешността на душата, по който и истинските Богове на Луната действуваха по-късно; т.е. тези същества се присъединиха в луциферическото царство. И тези са, които в библейския документ са символизирани чрез змията. Това са онези Същества, които преждевременно пристъпиха към астралното тяло на човека и които действуваха по същия начин, както всички други Същества, които действуват отвътре. И тъй като наричаме действуващите отвътре същества като луциферически същества, със същото име трябва да наречем и тези изостанали същества. Но те не са онези, които пристъпиха към човека, когато той не беше още узрял за такива явления. Те станаха от една страна негови изкусители, обаче създадоха у него също свобода, възможността да стане в своето астрално тяло независим от онези божествени Същества, които бяха взели под своя закрила неговия Аз, които предварително биха влели в него това, което може да бъде влято от божествените сфери. Но така тези луциферически Същества пристъпиха към астралното тяло на човека, проникнаха това тяло с всичко онова, което може да събуди в него ентусиазъм за всичко възвишено, духовно. Следователно те действуваха върху неговата душа и като по-високо стоящи същества станаха в известно отношение съблазнители на човека. И ние трябва да считаме този вид луциферически Същества като съблазнители на човека, трябва следователно да кажем: онова, което в течение на развитието на Земята пристъпи към човека и му донесе от една страна свободата, от друга страна възможността на злото, това дойде отвътре, то дойде от царството на Луцифер.
към текста >>

Но така тези луциферически Същества пристъпиха към астралното тяло на човека, проникнаха това тяло с всичко онова, което може да събуди в него ентусиазъм за всичко възвишено, духовно.
И тези са, които в библейския документ са символизирани чрез змията. Това са онези Същества, които преждевременно пристъпиха към астралното тяло на човека и които действуваха по същия начин, както всички други Същества, които действуват отвътре. И тъй като наричаме действуващите отвътре същества като луциферически същества, със същото име трябва да наречем и тези изостанали същества. Но те не са онези, които пристъпиха към човека, когато той не беше още узрял за такива явления. Те станаха от една страна негови изкусители, обаче създадоха у него също свобода, възможността да стане в своето астрално тяло независим от онези божествени Същества, които бяха взели под своя закрила неговия Аз, които предварително биха влели в него това, което може да бъде влято от божествените сфери. Но така тези луциферически Същества пристъпиха към астралното тяло на човека, проникнаха това тяло с всичко онова, което може да събуди в него ентусиазъм за всичко възвишено, духовно. Следователно те действуваха върху неговата душа и като по-високо стоящи същества станаха в известно отношение съблазнители на човека. И ние трябва да считаме този вид луциферически Същества като съблазнители на човека, трябва следователно да кажем: онова, което в течение на развитието на Земята пристъпи към човека и му донесе от една страна свободата, от друга страна възможността на злото, това дойде отвътре, то дойде от царството на Луцифер. Защото тези Същества не могат да се приближат отвън, те трябваше да се промъкнат вътре в душата; отвън към човека може да пристъпи това, което пристъпва към неговия Аз, а не само към неговото астрално тяло. Така вие виждате, че в обширното царство на носителите на светлината, на луциферическите същества, има подвидове, за които много добре можем да разберем, че те можаха да станат изкусители на човека. Но ние можем също така много добре да разберем, че именно заради тези Същества трябваше да бъдат вземани строги мерки, когато се касаеше хората да бъдат въведени в царствата отвъд булото на душевния свят; защото онези хора, които бяха водени по този път във вътрешността на душата, намираха там не само добрите луциферически същества, които бяха озарили човека от вътре, но те намираха първо тези луциферически същества, които действуваха тогава като негови съблазнители, които възбуждаха в душата гордостта, честолюбието, тщестлавието.
към текста >>

И ние трябва да считаме този вид луциферически Същества като съблазнители на човека, трябва следователно да кажем: онова, което в течение на развитието на Земята пристъпи към човека и му донесе от една страна свободата, от друга страна възможността на злото, това дойде отвътре, то дойде от царството на Луцифер.
И тъй като наричаме действуващите отвътре същества като луциферически същества, със същото име трябва да наречем и тези изостанали същества. Но те не са онези, които пристъпиха към човека, когато той не беше още узрял за такива явления. Те станаха от една страна негови изкусители, обаче създадоха у него също свобода, възможността да стане в своето астрално тяло независим от онези божествени Същества, които бяха взели под своя закрила неговия Аз, които предварително биха влели в него това, което може да бъде влято от божествените сфери. Но така тези луциферически Същества пристъпиха към астралното тяло на човека, проникнаха това тяло с всичко онова, което може да събуди в него ентусиазъм за всичко възвишено, духовно. Следователно те действуваха върху неговата душа и като по-високо стоящи същества станаха в известно отношение съблазнители на човека. И ние трябва да считаме този вид луциферически Същества като съблазнители на човека, трябва следователно да кажем: онова, което в течение на развитието на Земята пристъпи към човека и му донесе от една страна свободата, от друга страна възможността на злото, това дойде отвътре, то дойде от царството на Луцифер. Защото тези Същества не могат да се приближат отвън, те трябваше да се промъкнат вътре в душата; отвън към човека може да пристъпи това, което пристъпва към неговия Аз, а не само към неговото астрално тяло. Така вие виждате, че в обширното царство на носителите на светлината, на луциферическите същества, има подвидове, за които много добре можем да разберем, че те можаха да станат изкусители на човека. Но ние можем също така много добре да разберем, че именно заради тези Същества трябваше да бъдат вземани строги мерки, когато се касаеше хората да бъдат въведени в царствата отвъд булото на душевния свят; защото онези хора, които бяха водени по този път във вътрешността на душата, намираха там не само добрите луциферически същества, които бяха озарили човека от вътре, но те намираха първо тези луциферически същества, които действуваха тогава като негови съблазнители, които възбуждаха в душата гордостта, честолюбието, тщестлавието. Да, ние трябва напълно да се запознаем с обстоятелството, че никога не трябва да се опитваме да можем да обгърнем световете, които се намират зад сетивния свят и зад душевния свят, с понятията на ума създадени от съвременната култура.
към текста >>

Така вие виждате, че в обширното царство на носителите на светлината, на луциферическите същества, има подвидове, за които много добре можем да разберем, че те можаха да станат изкусители на човека.
Те станаха от една страна негови изкусители, обаче създадоха у него също свобода, възможността да стане в своето астрално тяло независим от онези божествени Същества, които бяха взели под своя закрила неговия Аз, които предварително биха влели в него това, което може да бъде влято от божествените сфери. Но така тези луциферически Същества пристъпиха към астралното тяло на човека, проникнаха това тяло с всичко онова, което може да събуди в него ентусиазъм за всичко възвишено, духовно. Следователно те действуваха върху неговата душа и като по-високо стоящи същества станаха в известно отношение съблазнители на човека. И ние трябва да считаме този вид луциферически Същества като съблазнители на човека, трябва следователно да кажем: онова, което в течение на развитието на Земята пристъпи към човека и му донесе от една страна свободата, от друга страна възможността на злото, това дойде отвътре, то дойде от царството на Луцифер. Защото тези Същества не могат да се приближат отвън, те трябваше да се промъкнат вътре в душата; отвън към човека може да пристъпи това, което пристъпва към неговия Аз, а не само към неговото астрално тяло. Така вие виждате, че в обширното царство на носителите на светлината, на луциферическите същества, има подвидове, за които много добре можем да разберем, че те можаха да станат изкусители на човека. Но ние можем също така много добре да разберем, че именно заради тези Същества трябваше да бъдат вземани строги мерки, когато се касаеше хората да бъдат въведени в царствата отвъд булото на душевния свят; защото онези хора, които бяха водени по този път във вътрешността на душата, намираха там не само добрите луциферически същества, които бяха озарили човека от вътре, но те намираха първо тези луциферически същества, които действуваха тогава като негови съблазнители, които възбуждаха в душата гордостта, честолюбието, тщестлавието. Да, ние трябва напълно да се запознаем с обстоятелството, че никога не трябва да се опитваме да можем да обгърнем световете, които се намират зад сетивния свят и зад душевния свят, с понятията на ума създадени от съвременната култура.
към текста >>

Но ние можем също така много добре да разберем, че именно заради тези Същества трябваше да бъдат вземани строги мерки, когато се касаеше хората да бъдат въведени в царствата отвъд булото на душевния свят; защото онези хора, които бяха водени по този път във вътрешността на душата, намираха там не само добрите луциферически същества, които бяха озарили човека от вътре, но те намираха първо тези луциферически същества, които действуваха тогава като негови съблазнители, които възбуждаха в душата гордостта, честолюбието, тщестлавието.
Но така тези луциферически Същества пристъпиха към астралното тяло на човека, проникнаха това тяло с всичко онова, което може да събуди в него ентусиазъм за всичко възвишено, духовно. Следователно те действуваха върху неговата душа и като по-високо стоящи същества станаха в известно отношение съблазнители на човека. И ние трябва да считаме този вид луциферически Същества като съблазнители на човека, трябва следователно да кажем: онова, което в течение на развитието на Земята пристъпи към човека и му донесе от една страна свободата, от друга страна възможността на злото, това дойде отвътре, то дойде от царството на Луцифер. Защото тези Същества не могат да се приближат отвън, те трябваше да се промъкнат вътре в душата; отвън към човека може да пристъпи това, което пристъпва към неговия Аз, а не само към неговото астрално тяло. Така вие виждате, че в обширното царство на носителите на светлината, на луциферическите същества, има подвидове, за които много добре можем да разберем, че те можаха да станат изкусители на човека. Но ние можем също така много добре да разберем, че именно заради тези Същества трябваше да бъдат вземани строги мерки, когато се касаеше хората да бъдат въведени в царствата отвъд булото на душевния свят; защото онези хора, които бяха водени по този път във вътрешността на душата, намираха там не само добрите луциферически същества, които бяха озарили човека от вътре, но те намираха първо тези луциферически същества, които действуваха тогава като негови съблазнители, които възбуждаха в душата гордостта, честолюбието, тщестлавието. Да, ние трябва напълно да се запознаем с обстоятелството, че никога не трябва да се опитваме да можем да обгърнем световете, които се намират зад сетивния свят и зад душевния свят, с понятията на ума създадени от съвременната култура.
към текста >>

Когато говорим за луциферическите същества, ние трябва да се запознаем с цялата обширност на царството на тези същества, с техните родове и видове.
Когато говорим за луциферическите същества, ние трябва да се запознаем с цялата обширност на царството на тези същества, с техните родове и видове. Тогава ще видим, където се говори за опасност от страна на определен вид луциферически Същества, има едно съзнание за обширността на съответното царство; че можем да имаме правото да говорим за определени родове на царството на Луцифер така, както говори този или онзи документ; същевременно трябва да имаме обаче предвид, че действителността е по-обширна, безкрайно по-обширна отколкото хората могат обикновено да знаят. В определена епоха, когато за принадлежащите на една културна епоха погледът навън и погледът навътре беше още много остър, човекът чувствуваше, когато поемаше пътя навън към "Това си Ти" и пътя навътре към "Аз Съм цялото", той чувствуваше, че пътят навън и пътят навътре водеше до същия, до единния Аз. В тази първа културна епоха на след атлантското време хората са могли да мислят и чувствуват в много отношения различно върху това, което стоеше на основата на духовните царства отколкото по-късно. Ето защо извънредно трудно е за обикновеното съзнание да се пренесе в онази чудесна първа следатлантска културна епоха и да се отъждестви с една душа живееща тогава. Вчера ние видяхме, как чувството в миналото е било съвършено различно устроено, как хората са чувствували душата на светлината да се влива през тяхната кожа от всички страни и с това са могли да съберат опитности от окръжаващия ги свят, които днес са затворени за човека.
към текста >>

Тогава ще видим, където се говори за опасност от страна на определен вид луциферически Същества, има едно съзнание за обширността на съответното царство; че можем да имаме правото да говорим за определени родове на царството на Луцифер така, както говори този или онзи документ; същевременно трябва да имаме обаче предвид, че действителността е по-обширна, безкрайно по-обширна отколкото хората могат обикновено да знаят.
Когато говорим за луциферическите същества, ние трябва да се запознаем с цялата обширност на царството на тези същества, с техните родове и видове. Тогава ще видим, където се говори за опасност от страна на определен вид луциферически Същества, има едно съзнание за обширността на съответното царство; че можем да имаме правото да говорим за определени родове на царството на Луцифер така, както говори този или онзи документ; същевременно трябва да имаме обаче предвид, че действителността е по-обширна, безкрайно по-обширна отколкото хората могат обикновено да знаят. В определена епоха, когато за принадлежащите на една културна епоха погледът навън и погледът навътре беше още много остър, човекът чувствуваше, когато поемаше пътя навън към "Това си Ти" и пътя навътре към "Аз Съм цялото", той чувствуваше, че пътят навън и пътят навътре водеше до същия, до единния Аз. В тази първа културна епоха на след атлантското време хората са могли да мислят и чувствуват в много отношения различно върху това, което стоеше на основата на духовните царства отколкото по-късно. Ето защо извънредно трудно е за обикновеното съзнание да се пренесе в онази чудесна първа следатлантска културна епоха и да се отъждестви с една душа живееща тогава. Вчера ние видяхме, как чувството в миналото е било съвършено различно устроено, как хората са чувствували душата на светлината да се влива през тяхната кожа от всички страни и с това са могли да съберат опитности от окръжаващия ги свят, които днес са затворени за човека. Обаче с всичко това е било свързано и нещо друго.
към текста >>

Но тази душа се намира в известна опасност и когато изяви свои те усещания, тя ще ги изпрати именно такива в сетивното тяло; тя наистина не ще изяви това, което съществува като стари луциферически съблазни, в тяхната истинска форма, защото няма още никаква способност за това, но ще изпрати действията на тези съблазни в сетивното тяло.
Ето защо човекът от древно-персийския народ се намираше в едно твърде особено положение. Той си служеше със своето сетивно тяло. В това винаги участвува и сетивната душа. Но той трябваше да я приеме такава, каквато тя беше тогава. Ето защо персиецът трябваше да чувствува: когато сетивното тяло, което сега е вече развито, се издига до Аура-Маздао, участвува и сетивната душа. Но тази душа се намира в известна опасност и когато изяви свои те усещания, тя ще ги изпрати именно такива в сетивното тяло; тя наистина не ще изяви това, което съществува като стари луциферически съблазни, в тяхната истинска форма, защото няма още никаква способност за това, но ще изпрати действията на тези съблазни в сетивното тяло. Така в древна Персия хората възприемаха действията на сетивната душа върху сетивното тяло, които представляваха едно идващо от външния свят отражение на това, което действуваше от стари времена в сетивната душа. Това е, погледната от вътре, онова, което се нарича действия на Ариман, действия на Мефистофел. Ето защо тогавашният човек чувствуваше, че стои срещу две сили. Поглеждайки към онова, което можеше да постигне, когато погледът се насочваше навън, той виждаше тайните на Аура-Маздао; хвърляйки поглед във вътрешността, тогава с помощта на сетивното тяло, чрез това, което беше произвел Луцифер, той стоеше пред противника на Аура-Маздао, пред Ариман. Имаше само едно нещо, което го предпазваше от съблазните на Ариман, а то се проявяваше: когато чрез посвещение човек изпреварваше нормалното развитие на човечеството, като развиваше сетивната душа.
към текста >>

Поглеждайки към онова, което можеше да постигне, когато погледът се насочваше навън, той виждаше тайните на Аура-Маздао; хвърляйки поглед във вътрешността, тогава с помощта на сетивното тяло, чрез това, което беше произвел Луцифер, той стоеше пред противника на Аура-Маздао, пред Ариман.
Ето защо персиецът трябваше да чувствува: когато сетивното тяло, което сега е вече развито, се издига до Аура-Маздао, участвува и сетивната душа. Но тази душа се намира в известна опасност и когато изяви свои те усещания, тя ще ги изпрати именно такива в сетивното тяло; тя наистина не ще изяви това, което съществува като стари луциферически съблазни, в тяхната истинска форма, защото няма още никаква способност за това, но ще изпрати действията на тези съблазни в сетивното тяло. Така в древна Персия хората възприемаха действията на сетивната душа върху сетивното тяло, които представляваха едно идващо от външния свят отражение на това, което действуваше от стари времена в сетивната душа. Това е, погледната от вътре, онова, което се нарича действия на Ариман, действия на Мефистофел. Ето защо тогавашният човек чувствуваше, че стои срещу две сили. Поглеждайки към онова, което можеше да постигне, когато погледът се насочваше навън, той виждаше тайните на Аура-Маздао; хвърляйки поглед във вътрешността, тогава с помощта на сетивното тяло, чрез това, което беше произвел Луцифер, той стоеше пред противника на Аура-Маздао, пред Ариман. Имаше само едно нещо, което го предпазваше от съблазните на Ариман, а то се проявяваше: когато чрез посвещение човек изпреварваше нормалното развитие на човечеството, като развиваше сетивната душа. Когато човек развиваше и пречистваше тази сетивна душа, изпреварвайки по този начин човечеството, тогава той поемаше вътрешния път, един път, който водеше не до Аура-Маздао, а до нещо друго; тогава той стигаше до изпълнените със светлина царства на Луцифер. А това, което проникваше човешката душа, когато тя вървеше по вътрешния път, това по-късно хората нарекоха бог Митра. Ето защо персийските мистерии, които култивираха вътрешния живот, са мистериите на Митра. Така от една страна ние имаме бога Митра, когато човек вървеше по вътрешния път; а това, което той намираше по пътя навън, бяха царствата на Аура-Маздао.
към текста >>

Когато човек развиваше и пречистваше тази сетивна душа, изпреварвайки по този начин човечеството, тогава той поемаше вътрешния път, един път, който водеше не до Аура-Маздао, а до нещо друго; тогава той стигаше до изпълнените със светлина царства на Луцифер.
Така в древна Персия хората възприемаха действията на сетивната душа върху сетивното тяло, които представляваха едно идващо от външния свят отражение на това, което действуваше от стари времена в сетивната душа. Това е, погледната от вътре, онова, което се нарича действия на Ариман, действия на Мефистофел. Ето защо тогавашният човек чувствуваше, че стои срещу две сили. Поглеждайки към онова, което можеше да постигне, когато погледът се насочваше навън, той виждаше тайните на Аура-Маздао; хвърляйки поглед във вътрешността, тогава с помощта на сетивното тяло, чрез това, което беше произвел Луцифер, той стоеше пред противника на Аура-Маздао, пред Ариман. Имаше само едно нещо, което го предпазваше от съблазните на Ариман, а то се проявяваше: когато чрез посвещение човек изпреварваше нормалното развитие на човечеството, като развиваше сетивната душа. Когато човек развиваше и пречистваше тази сетивна душа, изпреварвайки по този начин човечеството, тогава той поемаше вътрешния път, един път, който водеше не до Аура-Маздао, а до нещо друго; тогава той стигаше до изпълнените със светлина царства на Луцифер. А това, което проникваше човешката душа, когато тя вървеше по вътрешния път, това по-късно хората нарекоха бог Митра. Ето защо персийските мистерии, които култивираха вътрешния живот, са мистериите на Митра. Така от една страна ние имаме бога Митра, когато човек вървеше по вътрешния път; а това, което той намираше по пътя навън, бяха царствата на Аура-Маздао.
към текста >>

Духът, който по-рано беше навън, трябваше сега да влезе в човешката душа, за да може да бъде намерен във вътрешността, както по-рано луциферическите божества можаха да бъдат намерени, както Озирис можеше да бъде намерен вътрешно.
Духът, който по-рано беше навън, трябваше сега да влезе в човешката душа, за да може да бъде намерен във вътрешността, както по-рано луциферическите божества можаха да бъдат намерени, както Озирис можеше да бъде намерен вътрешно. Двата пътя, която в тяхната противоположност се показаха у Хелдейците и Египтяните, трябваше взаимно да се оплодят. Това трябваше да стане. Но как можеше да стане то? То можеше да стане, като се създадеше един свързващ ги член. Този свързващ член изхожда от Ур в Халдея, както правилно Библията разказва това.
към текста >>

Ето защо това, което води от пространството към времето до боговете на луциферическото царство, то води в числото седем.
Основното число на пространството е дванадесет. А когато времето се излива в пространството, то се явява чрез числото дванадесет. Ето защо числото дванадесет царува там, където времето се излива навън в пространството. Ние имаме дванадесет колена /родове/ в Израел, дванадесет апостоли в момента, когато Христос, който преди се беше изявявал във времето, се разлива навън в пространството. Това, което е във времето, е едно след друго. Ето защо това, което води от пространството към времето до боговете на луциферическото царство, то води в числото седем. Ако искаме да охарактеризираме нещо в това царство според неговата същност, ние намираме тази същност, когато свързваме това, което трябва да изследваме, с неговото отечество. Ние познаваме онова, което се развива във времето, когато от по-късното се издигаме до по-прежното, както се издигаме от детето до бащата. Когато навлизаме в света на времето, над което царува числото седем, ние говорим за децата и за тяхната първопричина, за техния произход, за децата на духовните Същества, за децата на Луцифер. Когато извеждаме времето навън в пространството, ние говорим за онези Същества, които стоят едно до друго, при които се взема под внимание стоенето едно до друго и с това вливането на душевните импулси от едното към другото в пространството. Там, където чрез това, че времето се разлива навън в пространството, числото седем се превръща в числото дванадесет, понятието за детето престава да има същия свръхсетивен смисъл; там се явява понятието братство.
към текста >>

Когато навлизаме в света на времето, над което царува числото седем, ние говорим за децата и за тяхната първопричина, за техния произход, за децата на духовните Същества, за децата на Луцифер.
Ние имаме дванадесет колена /родове/ в Израел, дванадесет апостоли в момента, когато Христос, който преди се беше изявявал във времето, се разлива навън в пространството. Това, което е във времето, е едно след друго. Ето защо това, което води от пространството към времето до боговете на луциферическото царство, то води в числото седем. Ако искаме да охарактеризираме нещо в това царство според неговата същност, ние намираме тази същност, когато свързваме това, което трябва да изследваме, с неговото отечество. Ние познаваме онова, което се развива във времето, когато от по-късното се издигаме до по-прежното, както се издигаме от детето до бащата. Когато навлизаме в света на времето, над което царува числото седем, ние говорим за децата и за тяхната първопричина, за техния произход, за децата на духовните Същества, за децата на Луцифер. Когато извеждаме времето навън в пространството, ние говорим за онези Същества, които стоят едно до друго, при които се взема под внимание стоенето едно до друго и с това вливането на душевните импулси от едното към другото в пространството. Там, където чрез това, че времето се разлива навън в пространството, числото седем се превръща в числото дванадесет, понятието за детето престава да има същия свръхсетивен смисъл; там се явява понятието братство. Тези, които живеят един до друг, са братя. Така ние се издигаме в развитието на човечеството, като превръщаме важното понятие за синовете Божии в понятието за братя, които живеят един до друг. Братя, братя и сестри живеят един до друг.
към текста >>

Тук в един важен момент ние виждаме преминаването от синовете или децата на луциферическото царство и неговата същност към братята Христови, един преход, за който утре ще говорим по-нататък.
Там, където чрез това, че времето се разлива навън в пространството, числото седем се превръща в числото дванадесет, понятието за детето престава да има същия свръхсетивен смисъл; там се явява понятието братство. Тези, които живеят един до друг, са братя. Така ние се издигаме в развитието на човечеството, като превръщаме важното понятие за синовете Божии в понятието за братя, които живеят един до друг. Братя, братя и сестри живеят един до друг. Това, което произхожда едно от друго, то живее едно след друго. Тук в един важен момент ние виждаме преминаването от синовете или децата на луциферическото царство и неговата същност към братята Христови, един преход, за който утре ще говорим по-нататък.
към текста >>

94. 10. СКАЗКА ДЕВЕТА GA_113 Изтокът в светлината на Запада

"Казахме, че до онази точка, до онзи момент в развитието на човечеството, който е отбелязан чрез навлизането на Христовия Принцип, се касае за това: когато човекът поглеждаше в своята вътрешност и търсеше пътя за божествения свят през булото на своята вътрешност, той идваше в луциферическия свят.
А сега да се запитаме: "Как може да се приложи това върху този човешки живот в неговото развитие? "Казахме, че до онази точка, до онзи момент в развитието на човечеството, който е отбелязан чрез навлизането на Христовия Принцип, се касае за това: когато човекът поглеждаше в своята вътрешност и търсеше пътя за божествения свят през булото на своята вътрешност, той идваше в луциферическия свят. И това, което човек намира там, ние можахме да го назовем с едно общо име луциферическия свят. Този беше също в онези по-древни времена пътят, по който човек търсеше мъдростта, по който той търсеше едно по-висше познание върху света, отколкото може да се намери зад килима на външните сетива; човекът беше търсил тази по-висша мъдрост, това по-висше познание, като се потопяваше в своя вътрешен свят. От този свят трябваше да възникнат по-нататъшните интуиции и инспирации на моралния и етически живот също така, както от него бяха възникнали интуициите на съвестта. Самопонятно е, че и всички други интуиции и инспирации, които се отнасят въобще за моралното, за душевното, са възникнали от тази вътрешност на душата. Ето защо онези висши индивидуалности, които бяха ръководители на човечеството в тези древни времена, когато искаха да пояснят на хората най-висшето, трябваше първо да се обърнат към вътрешното в човека.
към текста >>

И това, което човек намира там, ние можахме да го назовем с едно общо име луциферическия свят.
А сега да се запитаме: "Как може да се приложи това върху този човешки живот в неговото развитие? "Казахме, че до онази точка, до онзи момент в развитието на човечеството, който е отбелязан чрез навлизането на Христовия Принцип, се касае за това: когато човекът поглеждаше в своята вътрешност и търсеше пътя за божествения свят през булото на своята вътрешност, той идваше в луциферическия свят. И това, което човек намира там, ние можахме да го назовем с едно общо име луциферическия свят. Този беше също в онези по-древни времена пътят, по който човек търсеше мъдростта, по който той търсеше едно по-висше познание върху света, отколкото може да се намери зад килима на външните сетива; човекът беше търсил тази по-висша мъдрост, това по-висше познание, като се потопяваше в своя вътрешен свят. От този свят трябваше да възникнат по-нататъшните интуиции и инспирации на моралния и етически живот също така, както от него бяха възникнали интуициите на съвестта. Самопонятно е, че и всички други интуиции и инспирации, които се отнасят въобще за моралното, за душевното, са възникнали от тази вътрешност на душата. Ето защо онези висши индивидуалности, които бяха ръководители на човечеството в тези древни времена, когато искаха да пояснят на хората най-висшето, трябваше първо да се обърнат към вътрешното в човека. Към човешкия душевен живот, към човешката вътрешност трябваше да се обърнат великите свещени Риши, трябваше да се обърнат при всички по-стари култури великите учители на човечеството.
към текста >>

Следователно, когато се говори за луциферическия свят, трябва да се сложи за основа числото седем и да се интересуваме, чие дете е този, който говори на човешката душа.
Хората питаха тогава за временното, за отношението на произхода. Когато имаха пред себе си един мъдрец, те се интересуваха преди всичко за въпроса: От къде иде той? Кое е било съществото, което е било по-рано? От къде произхожда той? Чий син е? Следователно, когато се говори за луциферическия свят, трябва да се сложи за основа числото седем и да се интересуваме, чие дете е този, който говори на човешката душа. В този смисъл ние говорим за синовете на Луцифер, когато говорим за по-древните възвестители на духовния свят, който стои зад булото на душевния живот, който е скрит зад временното. Различно стои въпросът при Христа.
към текста >>

В този смисъл ние говорим за синовете на Луцифер, когато говорим за по-древните възвестители на духовния свят, който стои зад булото на душевния живот, който е скрит зад временното.
Когато имаха пред себе си един мъдрец, те се интересуваха преди всичко за въпроса: От къде иде той? Кое е било съществото, което е било по-рано? От къде произхожда той? Чий син е? Следователно, когато се говори за луциферическия свят, трябва да се сложи за основа числото седем и да се интересуваме, чие дете е този, който говори на човешката душа. В този смисъл ние говорим за синовете на Луцифер, когато говорим за по-древните възвестители на духовния свят, който стои зад булото на душевния живот, който е скрит зад временното. Различно стои въпросът при Христа.
към текста >>

Ето защо, ако в древни времена говорим за децата на Луцифер, то Христовият Принцип е причината да казваме: "Христос е първородният между много братя", и отношението на братство към Христа, когато човек се чувствува привлечен не както към един баща, а както към един брат, когото обичаме като първия от братята, но го обичаме все пак като един брат, това е основното отношение към Христа.”
Ето защо в по-древни времена, когато се касае за великите работи на човечеството, се говори за онова, което е свързано според правилото на числото седем: седемте Риши, седемте мъдреци! Ето защо Христос е заобиколен от дванадесет апостоли като образци на живеещите един до друг в пространството хора. И тази любов, която иска да обгърне всичко, което е едно до друго в пространството, независимо от редува нето във времето, трябва да дойде в социалния живот на Земята чрез Христовия Принцип. Последовател на Христа е онзи, който обича братски това, което е около него. Ето защо, ако в древни времена говорим за децата на Луцифер, то Христовият Принцип е причината да казваме: "Христос е първородният между много братя", и отношението на братство към Христа, когато човек се чувствува привлечен не както към един баща, а както към един брат, когото обичаме като първия от братята, но го обичаме все пак като един брат, това е основното отношение към Христа.”
към текста >>

95. 3. Трета лекция, 17 септември 1909 г. GA_114 Евангелието на Лука

В хода на преражданията, през Лемурийската и Атлантска епохи, в човешката природа проникнаха онези Същества, които наричаме луциферически.
И тогава той си каза: Ако хвърлим поглед в миналото, ние откриваме, че по време на предишните инкарнации, в човешката природа, т.е. в човешкото астрално тяло са действували две различни категории свръхсетивни Същества. В хода на преражданията, през Лемурийската и Атлантска епохи, в човешката природа проникнаха онези Същества, които наричаме луциферически. Да, постепенно човекът прие в своето астрално тяло влиянията на луциферическите Същества. Обаче с настъпването на Атлантската епоха се намесиха и онези свръхсетивни Същества, които са под водачеството на Ариман. Ето как в своите предишни инкарнации човекът прие в себе си влиянията на луциферическите и ариманическите Същества. И ако върху човека не биха действували тези Същества, той не би могъл да постигне свободата, способността да различава доброто и злото, както и свободната волеизява. Погледнато от една по-висша гледна точка, трябва да признаем, че тези влияния се оказаха добри за човека; обаче от друга страна те го принудиха да слезе от божествено-духовните висини и да потъне в материята, и то много по-дълбоко, отколкото би сторил това без тях.
към текста >>

Да, постепенно човекът прие в своето астрално тяло влиянията на луциферическите Същества.
И тогава той си каза: Ако хвърлим поглед в миналото, ние откриваме, че по време на предишните инкарнации, в човешката природа, т.е. в човешкото астрално тяло са действували две различни категории свръхсетивни Същества. В хода на преражданията, през Лемурийската и Атлантска епохи, в човешката природа проникнаха онези Същества, които наричаме луциферически. Да, постепенно човекът прие в своето астрално тяло влиянията на луциферическите Същества. Обаче с настъпването на Атлантската епоха се намесиха и онези свръхсетивни Същества, които са под водачеството на Ариман. Ето как в своите предишни инкарнации човекът прие в себе си влиянията на луциферическите и ариманическите Същества. И ако върху човека не биха действували тези Същества, той не би могъл да постигне свободата, способността да различава доброто и злото, както и свободната волеизява. Погледнато от една по-висша гледна точка, трябва да признаем, че тези влияния се оказаха добри за човека; обаче от друга страна те го принудиха да слезе от божествено-духовните висини и да потъне в материята, и то много по-дълбоко, отколкото би сторил това без тях. Ето как човекът можа да си каже Буда носи в себе си определени влияния, които и днес се намират в него и които са наследство от действията на Луцифер от една страна, и на Ариман от друга.
към текста >>

Ето как в своите предишни инкарнации човекът прие в себе си влиянията на луциферическите и ариманическите Същества.
И тогава той си каза: Ако хвърлим поглед в миналото, ние откриваме, че по време на предишните инкарнации, в човешката природа, т.е. в човешкото астрално тяло са действували две различни категории свръхсетивни Същества. В хода на преражданията, през Лемурийската и Атлантска епохи, в човешката природа проникнаха онези Същества, които наричаме луциферически. Да, постепенно човекът прие в своето астрално тяло влиянията на луциферическите Същества. Обаче с настъпването на Атлантската епоха се намесиха и онези свръхсетивни Същества, които са под водачеството на Ариман. Ето как в своите предишни инкарнации човекът прие в себе си влиянията на луциферическите и ариманическите Същества. И ако върху човека не биха действували тези Същества, той не би могъл да постигне свободата, способността да различава доброто и злото, както и свободната волеизява. Погледнато от една по-висша гледна точка, трябва да признаем, че тези влияния се оказаха добри за човека; обаче от друга страна те го принудиха да слезе от божествено-духовните висини и да потъне в материята, и то много по-дълбоко, отколкото би сторил това без тях. Ето как човекът можа да си каже Буда носи в себе си определени влияния, които и днес се намират в него и които са наследство от действията на Луцифер от една страна, и на Ариман от друга. Те са останали в него от миналите му прераждания; той ги носи в себе си.
към текста >>

Ето как човекът можа да си каже Буда носи в себе си определени влияния, които и днес се намират в него и които са наследство от действията на Луцифер от една страна, и на Ариман от друга.
Да, постепенно човекът прие в своето астрално тяло влиянията на луциферическите Същества. Обаче с настъпването на Атлантската епоха се намесиха и онези свръхсетивни Същества, които са под водачеството на Ариман. Ето как в своите предишни инкарнации човекът прие в себе си влиянията на луциферическите и ариманическите Същества. И ако върху човека не биха действували тези Същества, той не би могъл да постигне свободата, способността да различава доброто и злото, както и свободната волеизява. Погледнато от една по-висша гледна точка, трябва да признаем, че тези влияния се оказаха добри за човека; обаче от друга страна те го принудиха да слезе от божествено-духовните висини и да потъне в материята, и то много по-дълбоко, отколкото би сторил това без тях. Ето как човекът можа да си каже Буда носи в себе си определени влияния, които и днес се намират в него и които са наследство от действията на Луцифер от една страна, и на Ариман от друга. Те са останали в него от миналите му прераждания; той ги носи в себе си.
към текста >>

Когато в миналото благодарение на своето сумрачно ясновидство човекът можеше да вижда в духовния свят, той виждаше влиянията на Луцифер и Ариман и можеше да ги различава съвсем точно: Ето, сега съм под влиянието на Луцифер, а сега под влиянието на Ариман.
Когато в миналото благодарение на своето сумрачно ясновидство човекът можеше да вижда в духовния свят, той виждаше влиянията на Луцифер и Ариман и можеше да ги различава съвсем точно: Ето, сега съм под влиянието на Луцифер, а сега под влиянието на Ариман. Поглеждайки по този начин в астралния свят, той възприемаше вредните влияния на Луцифер и Ариман, даваше си сметка за тях и можеше да ги избягва. Той знаеше също, как е свързан с тези Същества. Имаше време така да си казваше Буда когато хората са знаели, откъде идват тези влияния, които те носят в себе си от едно прераждане в друго. Обаче с изчезването на старото ясновидство изчезна и знанието за тези сили; и понеже хората изгубиха ясновидството, настъпи и незнанието за това, което свързва и ръководи отделните прераждания. Да, на мястото на предишното ясновиждащо познание настъпи незнанието.
към текста >>

Поглеждайки по този начин в астралния свят, той възприемаше вредните влияния на Луцифер и Ариман, даваше си сметка за тях и можеше да ги избягва.
Когато в миналото благодарение на своето сумрачно ясновидство човекът можеше да вижда в духовния свят, той виждаше влиянията на Луцифер и Ариман и можеше да ги различава съвсем точно: Ето, сега съм под влиянието на Луцифер, а сега под влиянието на Ариман. Поглеждайки по този начин в астралния свят, той възприемаше вредните влияния на Луцифер и Ариман, даваше си сметка за тях и можеше да ги избягва. Той знаеше също, как е свързан с тези Същества. Имаше време така да си казваше Буда когато хората са знаели, откъде идват тези влияния, които те носят в себе си от едно прераждане в друго. Обаче с изчезването на старото ясновидство изчезна и знанието за тези сили; и понеже хората изгубиха ясновидството, настъпи и незнанието за това, което свързва и ръководи отделните прераждания. Да, на мястото на предишното ясновиждащо познание настъпи незнанието. Над хората се разпростря пълен мрак; те вече не можеха да разберат, от къде идват влиянията на Луцифер и Ариман.
към текста >>

Над хората се разпростря пълен мрак; те вече не можеха да разберат, от къде идват влиянията на Луцифер и Ариман.
Поглеждайки по този начин в астралния свят, той възприемаше вредните влияния на Луцифер и Ариман, даваше си сметка за тях и можеше да ги избягва. Той знаеше също, как е свързан с тези Същества. Имаше време така да си казваше Буда когато хората са знаели, откъде идват тези влияния, които те носят в себе си от едно прераждане в друго. Обаче с изчезването на старото ясновидство изчезна и знанието за тези сили; и понеже хората изгубиха ясновидството, настъпи и незнанието за това, което свързва и ръководи отделните прераждания. Да, на мястото на предишното ясновиждащо познание настъпи незнанието. Над хората се разпростря пълен мрак; те вече не можеха да разберат, от къде идват влиянията на Луцифер и Ариман. Но човекът ги носи в себе си! Той носи в себе си нещо, за което няма никаква представа! Естествено, лесно би било да се отрече действието на нещо, за което човек няма никаква представа. Но така или иначе, у човека има влияния, които са проникнали в неговата природа и те са там още от миналите му инкарнации. Те са там и действуват през целия му живот, само че той няма никаква представа за тях.
към текста >>

Ето Как действуват древните луциферически и ариманически Същества: Като жажда за живот, като напористо желание да си потопен в условията на видимия физически свят.
Но в какво се изразяват тези влияния? Дори и човек да не ги разпознава, все пак той ги усеща. У него има една сила, израз на всичко онова, което продължава да живее от една инкарнация в друга и стига до днешното съществувание. Накратко: Същността на тези сили, в чиято природа засега човекът не може да вникне, се свежда до жаждата за живот. Ето Как действуват древните луциферически и ариманически Същества: Като жажда за живот, като напористо желание да си потопен в условията на видимия физически свят. И тази жажда за съществувание пронизва всяко от отделните прераждания на човека.
към текста >>

Това незнание превръща всичко, което иначе би се явило на човека като нещо идващо от луциферическите и ариманическите Същества срещу които той би взел известни предпазни мерки превръща го в жажда за съществувание; тук са скрити всички дремещи сили, натрупани в хода на миналите инкарнации." Под влиянието на великия Буда нарекоха тези сили Самскара.
Той донася със себе си това, което е натрупал в миналите инкарнации. Там е записаното; в тази Линга шарира лежи всичко, за което през сегашната епоха човек не знае нищо и над него се простира тъмнината на незнанието; но когато човек влиза в един нов живот на Земята, то се проявява като жажда за съществувание, като желание за живот." В това, което се нарича „желание за живот", Буда виждаше всичко, което произхожда от минали прераждания и пробужда у човека жажда та да се наслади на света; точно то го кара да минава не само като пътник през света на цветовете и звуците, през света на другите впечатления, но и да желае този свят. Това е, което човек носи от миналите си прераждания като един стремеж, като една сила в самия себе си. Учениците на Буда наричат тази сила „Самскара". И така ,Буда каза на своите най-близки ученици: „Характерното за съвременния човек, е незнанието на нещо важно, което съществува в самия него. Това незнание превръща всичко, което иначе би се явило на човека като нещо идващо от луциферическите и ариманическите Същества срещу които той би взел известни предпазни мерки превръща го в жажда за съществувание; тук са скрити всички дремещи сили, натрупани в хода на миналите инкарнации." Под влиянието на великия Буда нарекоха тези сили Самскара. И от тази Самскара у човека възникна неговото съвременно мислене, което в сегашната еволюционна степен е лишено от обективност.
към текста >>

96. 4. Четвърта лекция, 18 септември 1909 г. GA_114 Евангелието на Лука

до времето преди луциферическите въздействия върху астралното тяло на човека.
Ако искаме да се приближим до индивидуалността, която в началото на нашето летоброене се въплъти в детето Исус, трябва да се върнем много далеч в миналото, т.е. до времето преди луциферическите въздействия върху астралното тяло на човека. Обект на тези луциферически въздействия беше първоначалната или главна човешка двойка. От една страна тя беше достатъчно силна, за да преодолее, така да се каже, втвърдената човешка субстанция и да се въплъщава, обаче от друга страна тя не можеше да се бори срещу въздействията на Луцифер. В резултат на луциферическите въздействия върху астралното тяло на тази главна двойка, стана невъзможно в кръвта на потомците да се вливат онези сили, които пулсират в Адам и Ева. физическото тяло трябваше да се наследява през поколенията, обаче част от етерното тяло беше задържана и остана под ръководството на Съществата от свръхсетивния свят. Точно това означават думите, че човеците вкусиха от дървото на познанието и вече може ха да различават доброто и злото, с други думи, човеците попаднаха в примката на Луцифер; обаче казано е и още нещо: Сега ние трябва да им отнемем и другата възможност тази да вкусят и от дървото на живота!
към текста >>

Обект на тези луциферически въздействия беше първоначалната или главна човешка двойка.
Ако искаме да се приближим до индивидуалността, която в началото на нашето летоброене се въплъти в детето Исус, трябва да се върнем много далеч в миналото, т.е. до времето преди луциферическите въздействия върху астралното тяло на човека. Обект на тези луциферически въздействия беше първоначалната или главна човешка двойка. От една страна тя беше достатъчно силна, за да преодолее, така да се каже, втвърдената човешка субстанция и да се въплъщава, обаче от друга страна тя не можеше да се бори срещу въздействията на Луцифер. В резултат на луциферическите въздействия върху астралното тяло на тази главна двойка, стана невъзможно в кръвта на потомците да се вливат онези сили, които пулсират в Адам и Ева. физическото тяло трябваше да се наследява през поколенията, обаче част от етерното тяло беше задържана и остана под ръководството на Съществата от свръхсетивния свят. Точно това означават думите, че човеците вкусиха от дървото на познанието и вече може ха да различават доброто и злото, с други думи, човеците попаднаха в примката на Луцифер; обаче казано е и още нещо: Сега ние трябва да им отнемем и другата възможност тази да вкусят и от дървото на живота! А това означава, че известна част от силите на етерното тяло трябва да бъде задържана.
към текста >>

От една страна тя беше достатъчно силна, за да преодолее, така да се каже, втвърдената човешка субстанция и да се въплъщава, обаче от друга страна тя не можеше да се бори срещу въздействията на Луцифер.
Ако искаме да се приближим до индивидуалността, която в началото на нашето летоброене се въплъти в детето Исус, трябва да се върнем много далеч в миналото, т.е. до времето преди луциферическите въздействия върху астралното тяло на човека. Обект на тези луциферически въздействия беше първоначалната или главна човешка двойка. От една страна тя беше достатъчно силна, за да преодолее, така да се каже, втвърдената човешка субстанция и да се въплъщава, обаче от друга страна тя не можеше да се бори срещу въздействията на Луцифер. В резултат на луциферическите въздействия върху астралното тяло на тази главна двойка, стана невъзможно в кръвта на потомците да се вливат онези сили, които пулсират в Адам и Ева. физическото тяло трябваше да се наследява през поколенията, обаче част от етерното тяло беше задържана и остана под ръководството на Съществата от свръхсетивния свят. Точно това означават думите, че човеците вкусиха от дървото на познанието и вече може ха да различават доброто и злото, с други думи, човеците попаднаха в примката на Луцифер; обаче казано е и още нещо: Сега ние трябва да им отнемем и другата възможност тази да вкусят и от дървото на живота! А това означава, че известна част от силите на етерното тяло трябва да бъде задържана. Сега тези сили няма да се предават на потомците.
към текста >>

В резултат на луциферическите въздействия върху астралното тяло на тази главна двойка, стана невъзможно в кръвта на потомците да се вливат онези сили, които пулсират в Адам и Ева.
Ако искаме да се приближим до индивидуалността, която в началото на нашето летоброене се въплъти в детето Исус, трябва да се върнем много далеч в миналото, т.е. до времето преди луциферическите въздействия върху астралното тяло на човека. Обект на тези луциферически въздействия беше първоначалната или главна човешка двойка. От една страна тя беше достатъчно силна, за да преодолее, така да се каже, втвърдената човешка субстанция и да се въплъщава, обаче от друга страна тя не можеше да се бори срещу въздействията на Луцифер. В резултат на луциферическите въздействия върху астралното тяло на тази главна двойка, стана невъзможно в кръвта на потомците да се вливат онези сили, които пулсират в Адам и Ева. физическото тяло трябваше да се наследява през поколенията, обаче част от етерното тяло беше задържана и остана под ръководството на Съществата от свръхсетивния свят. Точно това означават думите, че човеците вкусиха от дървото на познанието и вече може ха да различават доброто и злото, с други думи, човеците попаднаха в примката на Луцифер; обаче казано е и още нещо: Сега ние трябва да им отнемем и другата възможност тази да вкусят и от дървото на живота! А това означава, че известна част от силите на етерното тяло трябва да бъде задържана. Сега тези сили няма да се предават на потомците. Следователно, в „Адам" имаше определени сили, които след грехопадението му бяха отнети.
към текста >>

Точно това означават думите, че човеците вкусиха от дървото на познанието и вече може ха да различават доброто и злото, с други думи, човеците попаднаха в примката на Луцифер; обаче казано е и още нещо: Сега ние трябва да им отнемем и другата възможност тази да вкусят и от дървото на живота!
до времето преди луциферическите въздействия върху астралното тяло на човека. Обект на тези луциферически въздействия беше първоначалната или главна човешка двойка. От една страна тя беше достатъчно силна, за да преодолее, така да се каже, втвърдената човешка субстанция и да се въплъщава, обаче от друга страна тя не можеше да се бори срещу въздействията на Луцифер. В резултат на луциферическите въздействия върху астралното тяло на тази главна двойка, стана невъзможно в кръвта на потомците да се вливат онези сили, които пулсират в Адам и Ева. физическото тяло трябваше да се наследява през поколенията, обаче част от етерното тяло беше задържана и остана под ръководството на Съществата от свръхсетивния свят. Точно това означават думите, че човеците вкусиха от дървото на познанието и вече може ха да различават доброто и злото, с други думи, човеците попаднаха в примката на Луцифер; обаче казано е и още нещо: Сега ние трябва да им отнемем и другата възможност тази да вкусят и от дървото на живота! А това означава, че известна част от силите на етерното тяло трябва да бъде задържана. Сега тези сили няма да се предават на потомците. Следователно, в „Адам" имаше определени сили, които след грехопадението му бяха отнети. Тъкмо тази невинна част от Адам беше запазена във великата ложа-майка на човечеството. Това беше, така да се каже, чистата Адамова душа, все още недокосната от човешки грях и незаплетена в каквито и да е заблуждения.
към текста >>

97. 7. Седма лекция, 21 септември 1909 г. GA_114 Евангелието на Лука

Така човешкото астрално тяло беше завладяно от така наречените луциферически Същества.
Ние ще си отговорим на този въпрос, само ако подробно проучим онова събитие, което Старият Завет описва като ,,грехопадение". Това събитие се състои в следното: през Лемурийската епоха определена категория духов ни Същества, изостанали на степента на старото Лунно развитие, се промъкнаха в човешкото астрално тяло. Така човешкото астрално тяло беше завладяно от така наречените луциферически Същества. Този процес е образно представен в „грехопадението" и изгонването на Адам и Ева от „Рая". Чрез намесата на луциферическите Същества в човешкото астрално тяло, човекът се оказа много по-дълбоко вплетен в земните отношения, отколкото би се случило иначе. Без луциферическите влияния той би се задържал в по-висшите сфери и не би потънал в Земната материя, за да довърши там своите предначертани задачи. Обаче сега човекът слезе на Земята по-рано, отколкото беше предвидено. Ако не би се случило нищо друго, освен това, за което сега става дума, цялата мощ на луциферическите сили, заложена в човешкото астрално тяло, щеше да обхване също и човешкото етерно тяло.
към текста >>

Чрез намесата на луциферическите Същества в човешкото астрално тяло, човекът се оказа много по-дълбоко вплетен в земните отношения, отколкото би се случило иначе.
Ние ще си отговорим на този въпрос, само ако подробно проучим онова събитие, което Старият Завет описва като ,,грехопадение". Това събитие се състои в следното: през Лемурийската епоха определена категория духов ни Същества, изостанали на степента на старото Лунно развитие, се промъкнаха в човешкото астрално тяло. Така човешкото астрално тяло беше завладяно от така наречените луциферически Същества. Този процес е образно представен в „грехопадението" и изгонването на Адам и Ева от „Рая". Чрез намесата на луциферическите Същества в човешкото астрално тяло, човекът се оказа много по-дълбоко вплетен в земните отношения, отколкото би се случило иначе. Без луциферическите влияния той би се задържал в по-висшите сфери и не би потънал в Земната материя, за да довърши там своите предначертани задачи. Обаче сега човекът слезе на Земята по-рано, отколкото беше предвидено. Ако не би се случило нищо друго, освен това, за което сега става дума, цялата мощ на луциферическите сили, заложена в човешкото астрално тяло, щеше да обхване също и човешкото етерно тяло. Но висшата мъдрост на света не можеше да допусне подобно нещо. За тази цел трябваше да се случи едно твърде особено събитие.
към текста >>

Без луциферическите влияния той би се задържал в по-висшите сфери и не би потънал в Земната материя, за да довърши там своите предначертани задачи.
Ние ще си отговорим на този въпрос, само ако подробно проучим онова събитие, което Старият Завет описва като ,,грехопадение". Това събитие се състои в следното: през Лемурийската епоха определена категория духов ни Същества, изостанали на степента на старото Лунно развитие, се промъкнаха в човешкото астрално тяло. Така човешкото астрално тяло беше завладяно от така наречените луциферически Същества. Този процес е образно представен в „грехопадението" и изгонването на Адам и Ева от „Рая". Чрез намесата на луциферическите Същества в човешкото астрално тяло, човекът се оказа много по-дълбоко вплетен в земните отношения, отколкото би се случило иначе. Без луциферическите влияния той би се задържал в по-висшите сфери и не би потънал в Земната материя, за да довърши там своите предначертани задачи. Обаче сега човекът слезе на Земята по-рано, отколкото беше предвидено. Ако не би се случило нищо друго, освен това, за което сега става дума, цялата мощ на луциферическите сили, заложена в човешкото астрално тяло, щеше да обхване също и човешкото етерно тяло. Но висшата мъдрост на света не можеше да допусне подобно нещо. За тази цел трябваше да се случи едно твърде особено събитие.
към текста >>

Ако не би се случило нищо друго, освен това, за което сега става дума, цялата мощ на луциферическите сили, заложена в човешкото астрално тяло, щеше да обхване също и човешкото етерно тяло.
Така човешкото астрално тяло беше завладяно от така наречените луциферически Същества. Този процес е образно представен в „грехопадението" и изгонването на Адам и Ева от „Рая". Чрез намесата на луциферическите Същества в човешкото астрално тяло, човекът се оказа много по-дълбоко вплетен в земните отношения, отколкото би се случило иначе. Без луциферическите влияния той би се задържал в по-висшите сфери и не би потънал в Земната материя, за да довърши там своите предначертани задачи. Обаче сега човекът слезе на Земята по-рано, отколкото беше предвидено. Ако не би се случило нищо друго, освен това, за което сега става дума, цялата мощ на луциферическите сили, заложена в човешкото астрално тяло, щеше да обхване също и човешкото етерно тяло. Но висшата мъдрост на света не можеше да допусне подобно нещо. За тази цел трябваше да се случи едно твърде особено събитие.
към текста >>

След като прие луциферическите сили в своето астрално тяло, човекът не биваше да остане в предишното си състояние.
След като прие луциферическите сили в своето астрално тяло, човекът не биваше да остане в предишното си състояние. Той трябваше да бъде предпазен от опасността, луциферическите сили да завладеят неговото етерно тяло. И това беше постигнато благодарение на обстоятелството, че човекът се оказа неспособен да използува цялото си етерно тяло. Една част от етерното тяло беше изтръгната от властта на човешката воля. Без това благодеяние от страна на Боговете, т.е. ако човекът би запазил пълен контрол над цялото си етерно тяло, той никога вече не би открил верния път в своята по-нататъшна еволюция.
към текста >>

Той трябваше да бъде предпазен от опасността, луциферическите сили да завладеят неговото етерно тяло.
След като прие луциферическите сили в своето астрално тяло, човекът не биваше да остане в предишното си състояние. Той трябваше да бъде предпазен от опасността, луциферическите сили да завладеят неговото етерно тяло. И това беше постигнато благодарение на обстоятелството, че човекът се оказа неспособен да използува цялото си етерно тяло. Една част от етерното тяло беше изтръгната от властта на човешката воля. Без това благодеяние от страна на Боговете, т.е. ако човекът би запазил пълен контрол над цялото си етерно тяло, той никога вече не би открил верния път в своята по-нататъшна еволюция. Определени части от човешкото етерно тяло бяха извлечени и запазени за по-късни времена.
към текста >>

През Лемурийската епоха, от тези четири вида етер след намесата на луциферическите Същества на човека бяха предоставени само двете долни форми: Огненият етер и светлинният етер; горните два вида етер му бяха отнети!
През Лемурийската епоха, от тези четири вида етер след намесата на луциферическите Същества на човека бяха предоставени само двете долни форми: Огненият етер и светлинният етер; горните два вида етер му бяха отнети! Ето дълбокият вътрешен смисъл на това, което ни се казва: след като чрез влиянието на Луцифер хората за почнаха да различават доброто и злото образно това е представено в разказа, когато те вкусиха от „дървото на познанието" на тях им беше отнета възможността да, вкусят от „дървото на живота"!
към текста >>

Ето дълбокият вътрешен смисъл на това, което ни се казва: след като чрез влиянието на Луцифер хората за почнаха да различават доброто и злото образно това е представено в разказа, когато те вкусиха от „дървото на познанието" на тях им беше отнета възможността да, вкусят от „дървото на живота"!
През Лемурийската епоха, от тези четири вида етер след намесата на луциферическите Същества на човека бяха предоставени само двете долни форми: Огненият етер и светлинният етер; горните два вида етер му бяха отнети! Ето дълбокият вътрешен смисъл на това, което ни се казва: след като чрез влиянието на Луцифер хората за почнаха да различават доброто и злото образно това е представено в разказа, когато те вкусиха от „дървото на познанието" на тях им беше отнета възможността да, вкусят от „дървото на живота"!
към текста >>

Всичко онова, което поради луциферическия принцип трябваше да бъде отнето и опазено от човечеството в продължение на толкова дълго време, сега стана плът в една отделна личност, сега то слезе и заживя на Земята.
И с този пример ние още веднъж виждаме колко дословно следва да се приемат Евангелията. Всичко онова, което поради луциферическия принцип трябваше да бъде отнето и опазено от човечеството в продължение на толкова дълго време, сега стана плът в една отделна личност, сега то слезе и заживя на Земята. Ето защо това Същество е най-великият образец за тези, които постепенно ще разберат неговата природа. Ето защо нашата земна мъдрост трябва да вземе за пример Бодисатвите. Те винаги имат задачата да възвестяват това, което представлява тринадесетият между тях. Обаче ние разполагаме с нашата Антропософия, с нашите мъдрост и познание, с резултатите от духовното изследване, именно за да вникнем в същността и природата на Вишва Карман, на Аура Маздао, на Христос.
към текста >>

98. 10. Десета лекция, 26 септември 1909 г. GA_114 Евангелието на Лука

Христос Исус също добавя: Днешният човек, така както стои той пред нac е един продукт, възникнал от взаимодействието между онези древни сили, когато луциферическите Същества все още не бяха засегнали човека; но после се появиха луциферическите сили и се превърнаха в пречка за неговото развитие.
А сега питам: колко души са разбрали тези думи? Но работата е там, че все повече и повече хора ще ги разбират и ще знаят, че сега Азът, Синът Човечески ще бъде предоставен в ръцете на човека. Христос Исус също добавя: Днешният човек, така както стои той пред нac е един продукт, възникнал от взаимодействието между онези древни сили, когато луциферическите Същества все още не бяха засегнали човека; но после се появиха луциферическите сили и се превърнаха в пречка за неговото развитие. Всичко това е отпечатано по един или друг начин в днешните човешки способности. Всичко, което, идва от наследствеността, в съзнанието на човека е примесено с това, което е пречка за неговото развитие.
към текста >>

И всичко, което той е постигнал като съзнание, е изцяло проникнато от миналото, от луциферическите сили.
Човекът е двойнствено същество. И всичко, което той е постигнал като съзнание, е изцяло проникнато от миналото, от луциферическите сили. Само това, което бушува в сферата на подсъзнанието, носи в себе си, така да се каже, последните остатъци от епохите на Стария Сатурн, Старото Слънце и Старата Луна, когато луциферическите сили още не съществуваха; днес тъкмо то представлява непорочната, неопетнената част на човека; обаче тя не може да се слее с целия човек, ако той не приеме в себе си Христовия Принцип, Така както стои днес пред нас, човекът е преди всичко резултат на наследствеността, съчетание на това, което идва от зародишите. Израствайки, той се превръща в едно двойнствено същество. Само че тази двойственост е вече проникна та от луциферическите сили. И доколкото човекът е лишен от ясно себесъзнание, доколкото той сам не може да различава доброто и злото, зад сегашния му облик непрекъснато прозира неговата по-ранна, неговата първична при рода. Единствено детинските черти на днешния човек носят в себе си последните останки от онази негова същност, която все още беше незасегната от луциферическите Същества.
към текста >>

Само това, което бушува в сферата на подсъзнанието, носи в себе си, така да се каже, последните остатъци от епохите на Стария Сатурн, Старото Слънце и Старата Луна, когато луциферическите сили още не съществуваха; днес тъкмо то представлява непорочната, неопетнената част на човека; обаче тя не може да се слее с целия човек, ако той не приеме в себе си Христовия Принцип, Така както стои днес пред нас, човекът е преди всичко резултат на наследствеността, съчетание на това, което идва от зародишите.
Човекът е двойнствено същество. И всичко, което той е постигнал като съзнание, е изцяло проникнато от миналото, от луциферическите сили. Само това, което бушува в сферата на подсъзнанието, носи в себе си, така да се каже, последните остатъци от епохите на Стария Сатурн, Старото Слънце и Старата Луна, когато луциферическите сили още не съществуваха; днес тъкмо то представлява непорочната, неопетнената част на човека; обаче тя не може да се слее с целия човек, ако той не приеме в себе си Христовия Принцип, Така както стои днес пред нас, човекът е преди всичко резултат на наследствеността, съчетание на това, което идва от зародишите. Израствайки, той се превръща в едно двойнствено същество. Само че тази двойственост е вече проникна та от луциферическите сили. И доколкото човекът е лишен от ясно себесъзнание, доколкото той сам не може да различава доброто и злото, зад сегашния му облик непрекъснато прозира неговата по-ранна, неговата първична при рода. Единствено детинските черти на днешния човек носят в себе си последните останки от онази негова същност, която все още беше незасегната от луциферическите Същества.
към текста >>

Само че тази двойственост е вече проникна та от луциферическите сили.
Човекът е двойнствено същество. И всичко, което той е постигнал като съзнание, е изцяло проникнато от миналото, от луциферическите сили. Само това, което бушува в сферата на подсъзнанието, носи в себе си, така да се каже, последните остатъци от епохите на Стария Сатурн, Старото Слънце и Старата Луна, когато луциферическите сили още не съществуваха; днес тъкмо то представлява непорочната, неопетнената част на човека; обаче тя не може да се слее с целия човек, ако той не приеме в себе си Христовия Принцип, Така както стои днес пред нас, човекът е преди всичко резултат на наследствеността, съчетание на това, което идва от зародишите. Израствайки, той се превръща в едно двойнствено същество. Само че тази двойственост е вече проникна та от луциферическите сили. И доколкото човекът е лишен от ясно себесъзнание, доколкото той сам не може да различава доброто и злото, зад сегашния му облик непрекъснато прозира неговата по-ранна, неговата първична при рода. Единствено детинските черти на днешния човек носят в себе си последните останки от онази негова същност, която все още беше незасегната от луциферическите Същества.
към текста >>

Единствено детинските черти на днешния човек носят в себе си последните останки от онази негова същност, която все още беше незасегната от луциферическите Същества.
И всичко, което той е постигнал като съзнание, е изцяло проникнато от миналото, от луциферическите сили. Само това, което бушува в сферата на подсъзнанието, носи в себе си, така да се каже, последните остатъци от епохите на Стария Сатурн, Старото Слънце и Старата Луна, когато луциферическите сили още не съществуваха; днес тъкмо то представлява непорочната, неопетнената част на човека; обаче тя не може да се слее с целия човек, ако той не приеме в себе си Христовия Принцип, Така както стои днес пред нас, човекът е преди всичко резултат на наследствеността, съчетание на това, което идва от зародишите. Израствайки, той се превръща в едно двойнствено същество. Само че тази двойственост е вече проникна та от луциферическите сили. И доколкото човекът е лишен от ясно себесъзнание, доколкото той сам не може да различава доброто и злото, зад сегашния му облик непрекъснато прозира неговата по-ранна, неговата първична при рода. Единствено детинските черти на днешния човек носят в себе си последните останки от онази негова същност, която все още беше незасегната от луциферическите Същества.
към текста >>

Зрялата част е проникната от луциферическите сили, но тя проявява своето действие още в мига на оплождането.
Ето защо днешният човек застава пред нас в своите две части: В своята „детинска" и в своята „зряла" част. Зрялата част е проникната от луциферическите сили, но тя проявява своето действие още в мига на оплождането. Луциферическите сили пронизват също и детето, така че в обикновения живот, вложените у човека сили преди на месата на Луцифер, остават непроявени. Тъкмо тях трябва да пробуди Христовата Сила. Христовата Сила трябва да се свърже с най-добрите качества от детинската природа на човека. Тя не се интересува от съмнителните човешки способности и от постиженията на чистия интелект; тя разчита на детинската човешка природа от древните времена. Ето кое е най-доброто; но първо тя трябва да го възстанови и едва тогава да оплоди другото.
към текста >>

Луциферическите сили пронизват също и детето, така че в обикновения живот, вложените у човека сили преди на месата на Луцифер, остават непроявени.
Ето защо днешният човек застава пред нас в своите две части: В своята „детинска" и в своята „зряла" част. Зрялата част е проникната от луциферическите сили, но тя проявява своето действие още в мига на оплождането. Луциферическите сили пронизват също и детето, така че в обикновения живот, вложените у човека сили преди на месата на Луцифер, остават непроявени. Тъкмо тях трябва да пробуди Христовата Сила. Христовата Сила трябва да се свърже с най-добрите качества от детинската природа на човека. Тя не се интересува от съмнителните човешки способности и от постиженията на чистия интелект; тя разчита на детинската човешка природа от древните времена. Ето кое е най-доброто; но първо тя трябва да го възстанови и едва тогава да оплоди другото.
към текста >>

И рече им: "Който приеме това дете в Мое име, или с други думи, който в името на Христос се свърже с това, което е останало от преди луциферическите времена - Мене приема, а който Мене приеме, приема Тогова, Който Ме е пратил" (Лука 9,46-48)
А Исус, като видя мисълта в сърцето им, взе едно дете и го изправи до Себе Си. И рече им: "Който приеме това дете в Мое име, или с други думи, който в името на Христос се свърже с това, което е останало от преди луциферическите времена - Мене приема, а който Мене приеме, приема Тогова, Който Ме е пратил" (Лука 9,46-48)
към текста >>

Обаче ако днес силите, които са под влиянието на Луцифер колкото и да са високо издигнати се проявяват единствено в човека, те водят до отхвърлянето, до поругаването на онова, което може да живее на Земята като Христова Сила, също както и Христос предсказа това.
Той може да положи всички усилия, за да ги развие и напредне в живота. Но така, както се постъпва днес, хората просто не обръщат внимание на първичната човешка природа. Необходимо е да насочим поглед към детинските черти, които са останали в човека, защото едва с тяхна помощ, Христовата Сила ще пробуди новите човешки способности. Да, ние трябва да подсилим детинските черти, понеже от тях ще се родят новите човешки способности. В този смисъл, всеки носи детската природа в себе си, и ако е достатъчно будна, тя сама показва една силна възприемчивост към Христовия Принцип. Обаче ако днес силите, които са под влиянието на Луцифер колкото и да са високо издигнати се проявяват единствено в човека, те водят до отхвърлянето, до поругаването на онова, което може да живее на Земята като Христова Сила, също както и Христос предсказа това.
към текста >>

Това, което беше тук преди намесата на луциферическите Същества, принципът на Отца, Духът, който ние приехме, всичко това ние отново ще върнем на Отца; обаче постепенно ние ще проникнем целия си Дух с Христовия Принцип, и ръцете ни ще дадат израз на това, което живее в душите ни, под формата на един чист и ясен образ.
И сега, в душевната област на човека, се сбъдва още нещо, което евангелистът Лука държи да ни опише на всяка цена. След като е изпълнен с онази безгранична любов, която се разлива от Кръста на Голгота, човек може да се вгледа в бъдещето и да потвърди: цялата еволюция трябваше да протече по такъв начин, че онова, което живее в мен като Дух, постепенно да обхване и преобрази цялото планетарно битие на Земята. Това, което беше тук преди намесата на луциферическите Същества, принципът на Отца, Духът, който ние приехме, всичко това ние отново ще върнем на Отца; обаче постепенно ние ще проникнем целия си Дух с Христовия Принцип, и ръцете ни ще дадат израз на това, което живее в душите ни, под формата на един чист и ясен образ. Както нашите ръце са създадени не от нас, а от Принципа на Отца, така и занапред те ще се изпълнят от Принципа на Христос. Преминавайки от едно прераждане в друго, хората постепенно ще внесат в своите външни тела духовния поток от Мистерията на Голгота, стигащ чак до Принципа на Отца, така че и външният свят ще бъде проникнат от Христовия Принцип. Хората ще изпитат онова вътрешно спокойствие, което се разля от Кръста на Голгота, превръщайки се в най-голямата надежда на бъдещия свят, в идеала: „Ето, аз оставям да покълне в мен вярата, да покълне в мен любовта; и тогава вярата и любовта ще заживеят в мен, а аз ще зная, че ако са достатъчно силни, те ще изпълнят целия външен свят. Защото ще зная още, че те ще изпълнят дори Принципа на Отца."
към текста >>

99. Мисията на древноеврейския народ. Берлин, втора лекция, 9 ноември 1909 година. GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията

На него му противодейства луциферическият принцип, който се стреми да направи всеки човек самодостатъчен, стреми се да направи отделния човек силен и велик колкото е възможно.
При всички народи можем да наблюдаваме, че се разглежда като особено събитие, когато мъж и жена от един род встъпват в брак с друг, когато става преход към смесен брак. Във всички митове и сказания, например, в „Сказание за Гудрун“, това се характеризира като особено събитие. Това винаги е правило особено впечатление. В продължение на това развитие на човечеството действат две течения. В съединението по силата на кръвното родство винаги е действал божествено-духовният принцип, който трябва да обедини човечеството, който трябва да създаде единство от цялото човечество. На него му противодейства луциферическият принцип, който се стреми да направи всеки човек самодостатъчен, стреми се да направи отделния човек силен и велик колкото е възможно. В човешката природа трябва да съществуват и двата принципа, в човешкото развитие трябва да действат двете сили.
към текста >>

Така че в хода на прогресиращото развитие на човечеството са се трудили тези две сили: божествено-духовните власти и луциферическите власти, изостанали на Луната, които искали да попречат на човека да се изгуби, искали да го направят колкото се може по-самостоятелен.
Така че в хода на прогресиращото развитие на човечеството са се трудили тези две сили: божествено-духовните власти и луциферическите власти, изостанали на Луната, които искали да попречат на човека да се изгуби, искали да го направят колкото се може по-самостоятелен. В развитието на човечеството винаги са работели тези две сили. Вследствие на това азът на човека, които се явява продукт на Земята, ставал все по-раздвоен. От една страна той клонял към любовта към хората, а от друга страна – към вътрешна самостоятелност. Така че в определено време настъпила своеобразна криза във взаимодействието на тези две сили. Тази криза, този решаващ момент в човечеството настъпил, когато поради действията на Римската империя, народи от обширна територия на Земята били безразборно размесени, подобно на случайно паднал се жребий.
към текста >>

100. Подготовка за разбиране на Христовото събитие. Берлин, трета лекция, 23 ноември 1909 година. GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията

Тези, които преживявали това, ги наричали деца на змията, тъй като те виждали, как луциферическите същества се потапяли в хората.
Ако човек би преживял това кръщение преди 3000 години, той би осъзнал, че най-доброто духовно състояние, което може да бъде дадено на човека, трябва да дойде като древно наследство, защото то било, собствено, наследството, изпратено долу в древните времена от духовните светове. То било образ в етерното тяло и скулптор на физическото тяло. Именно при тези, които били развити повече от нормалното човечество, при това кръщение би се оказало, че цялото им знание се основавало на древното вдъхновение. Това се обозначавало като виждане на етерната природа на душата под формата на змия. Тези, които преживявали това, ги наричали деца на змията, тъй като те виждали, как луциферическите същества се потапяли в хората. Това, което формирало физическото тяло, било създание на змията.
към текста >>

Етерното тяло вече не било проникнато отвътре с това, което идвало от луциферическите сили, а било напълно отдадено на духовния свят, светещ в душата на човека през явленията от външния свят.
Но сега, при Йоановото кръщение, се изявило нещо съвсем друго: че именно сред хората, преминали кръщението, имало вече такива, които в своята природа показвали, че развитието на човечеството е претърпяло прогрес, че азът, оплоден от външния свят, притежава огромни сили. Тук се проявил съвсем различен образ, от този, който се появявал по-рано, при Йоановото кръщение: човек виждал творческите сили на етерното тяло вече не в образа на змия, а в образа на Агнец. Етерното тяло вече не било проникнато отвътре с това, което идвало от луциферическите сили, а било напълно отдадено на духовния свят, светещ в душата на човека през явленията от външния свят. Това видение на Агнеца при Йоановото кръщение било преживяване на тези, които действително са можели да разберат, какво е означавало тогава Йоановото кръщение. Те са били тези, които са можели да си кажат, че човек трябва да стане съвсем друго, ново същество. Малцината, преживели това при Йоановото кръщение, са могли да кажат: настъпи велико, огромно събитие и човекът стана друг; сега азът доби господство на Земята! Хората, който Йоан кръстил, били подготвени да разбират знаменията на времето, да разбират, че е настъпило толкова велико събитие.
към текста >>

101. Евангелията. Щутгарт, 14 ноември 1909 година. GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията

В древното лемурийско време в човечеството е съществувало това, което наричаме луциферическо влияние.
Ще разберем това, ако се замислим над следното. В древното лемурийско време в човечеството е съществувало това, което наричаме луциферическо влияние. Тогава луциферическите сили са пропълзявали в астралното тяло на човека. Вследствие на това човечеството е станало това, което е станало. Така че по това време водещите сили е трябвало да предпазят част от етерното тяло на човека да не се инфектира от всичко това, което е можело да му даде астралното тяло, намиращо се под луциферическо влияние. Част от етерното тяло се лишавала от влиянието на астралното тяло посредством това, че човек запазвал влияние върху своето етерно тяло, но само като същество, което проявява воля и чувства, но не и по отношение на мисленето. Всичко, което засяга мисленето, се поддържало и насочвало свише, от духовно-божествения свят.
към текста >>

Тогава луциферическите сили са пропълзявали в астралното тяло на човека.
Ще разберем това, ако се замислим над следното. В древното лемурийско време в човечеството е съществувало това, което наричаме луциферическо влияние. Тогава луциферическите сили са пропълзявали в астралното тяло на човека. Вследствие на това човечеството е станало това, което е станало. Така че по това време водещите сили е трябвало да предпазят част от етерното тяло на човека да не се инфектира от всичко това, което е можело да му даде астралното тяло, намиращо се под луциферическо влияние. Част от етерното тяло се лишавала от влиянието на астралното тяло посредством това, че човек запазвал влияние върху своето етерно тяло, но само като същество, което проявява воля и чувства, но не и по отношение на мисленето. Всичко, което засяга мисленето, се поддържало и насочвало свише, от духовно-божествения свят. Затова хората от началото на своето земно развитие имат свои индивидуални желания и лични чувства, но те не са можели да имат свои лични мисли, а също лично изразяване на мислите, или речта.
към текста >>

Така че по това време водещите сили е трябвало да предпазят част от етерното тяло на човека да не се инфектира от всичко това, което е можело да му даде астралното тяло, намиращо се под луциферическо влияние.
Ще разберем това, ако се замислим над следното. В древното лемурийско време в човечеството е съществувало това, което наричаме луциферическо влияние. Тогава луциферическите сили са пропълзявали в астралното тяло на човека. Вследствие на това човечеството е станало това, което е станало. Така че по това време водещите сили е трябвало да предпазят част от етерното тяло на човека да не се инфектира от всичко това, което е можело да му даде астралното тяло, намиращо се под луциферическо влияние. Част от етерното тяло се лишавала от влиянието на астралното тяло посредством това, че човек запазвал влияние върху своето етерно тяло, но само като същество, което проявява воля и чувства, но не и по отношение на мисленето. Всичко, което засяга мисленето, се поддържало и насочвало свише, от духовно-божествения свят. Затова хората от началото на своето земно развитие имат свои индивидуални желания и лични чувства, но те не са можели да имат свои лични мисли, а също лично изразяване на мислите, или речта. Мисленето било нещо такова, което при всички постоянно се направлявало от тоталната духовност. Вследствие от това мисленето при всички било едно и също.
към текста >>

Така че в момчето Исус от Назарет се появява нещо, което е било дълбоко потопено в Адам и е останало извън луциферическото влияние.
Това, което се изразява в духа на езика, предпазвало от произвол отделната личност по отношение на етерното тяло, оказвало сдържащо влияние. За това, което в лемурийското време било удържано, митът за Рая разказва следното: човек вкусил от Дървото на познанието, но не и от Дървото на живота; той бил лишен от собствен произвол в областта на волята; но това, което не било дадено тогава на хората, сега с тайнствени процеси се пренесло към това дете Исус, към детето Исус от Назарет, на което принадлежало това етерно тяло. Тук било това, от което човечеството изначално е било лишено, и това препятствало момчето Исус от Назарет да има интерес към изработеното от човечеството в областта на културата. В него имало нещо доста по-изначално, напомнящо за времето, когато човечеството още не било изпаднало в греха на частния произвол. Авторът на Евангелието от Лука изразява това, извеждайки генеалогичното дърво чак до Адам. Така че в момчето Исус от Назарет се появява нещо, което е било дълбоко потопено в Адам и е останало извън луциферическото влияние. В момчето Исус от Назарет е било това, каквото е представлявало човечеството преди луциферическото въздействие.
към текста >>

В момчето Исус от Назарет е било това, каквото е представлявало човечеството преди луциферическото въздействие.
За това, което в лемурийското време било удържано, митът за Рая разказва следното: човек вкусил от Дървото на познанието, но не и от Дървото на живота; той бил лишен от собствен произвол в областта на волята; но това, което не било дадено тогава на хората, сега с тайнствени процеси се пренесло към това дете Исус, към детето Исус от Назарет, на което принадлежало това етерно тяло. Тук било това, от което човечеството изначално е било лишено, и това препятствало момчето Исус от Назарет да има интерес към изработеното от човечеството в областта на културата. В него имало нещо доста по-изначално, напомнящо за времето, когато човечеството още не било изпаднало в греха на частния произвол. Авторът на Евангелието от Лука изразява това, извеждайки генеалогичното дърво чак до Адам. Така че в момчето Исус от Назарет се появява нещо, което е било дълбоко потопено в Адам и е останало извън луциферическото влияние. В момчето Исус от Назарет е било това, каквото е представлявало човечеството преди луциферическото въздействие.
към текста >>

102. Универсалният човек. Групова душа и индивидуалност. Мюнхен, първа лекция, 4 декември 1909 година. GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията

Децата на Луцифер и братята Христови“
[2] в източната мъдрост от гледна точка на западното учение – виж GA 113 „Изтокът в светлината на Запада. Децата на Луцифер и братята Христови“
към текста >>

103. 10. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ. Базел, 1. 11. 1911 г. Етеризация на кръвта. GA_118 Новото появяване на Христос в етерния свят

Злият астрален свят е владение на Луцифер, злият Висш Девакан е владение на Асурите.
Имаме физически свят, астрален свят, Нисшия Девакан: и Висшия Девакан. Ако тялото се вкара надолу по-ниско даже от физическия свят, то влиза в субфизичния свят, в нисшия астрален свят, нисшия или злия Нисш Девакан. Злият астрален свят е владение на Луцифер, злият Висш Девакан е владение на Асурите.
към текста >>

владението на Луцифер
Астрален свят . . . владението на Луцифер
към текста >>

104. Съдържание GA_120 Откровенията на Кармата

Намесата на Луцифер.
Специфичната вътрешна организация при човека като условие за приемането на Аза. Изоставането на определени свръхсетивни Същества като необходима предпоставка за напредъка на други свръхсетивни Същества. Обособяването на природните царства в хода на еволюцията. Отделянето на Луната и възникването на животинското царство. Животинските „групови души". Намесата на Луцифер. Пренасянето на по-грубите астрални качества в представителите на животинското царство. Страданието при животните, което поначало е лишено от възможност за кармическо изкупление. Състраданието към животните у народите на Изтока. Карма на човечеството и животински свят.
към текста >>

Преобразяване на луциферическите влияния (прегрешения срещу морала) в болестотворни причини, намиращи се в астралното тяло и на ариманическите влияния (прегрешения срещу здравото мислене) в болестотворни причини, намиращи се в етерното тяло.
Общи размишления върху лечимостта и нелечимостта на болестите. Обрат във възгледите за лечебните средства през последните столетия. Виенската „нихилистична школа" и понятието „самолечение". Кармически болестни причини: предразположбата към холера като резултат от недостатъчно самочувствие през последната инкарнация; предразположбата към дифтерия като резултат от прекалено високо самочувствие. Преобразяване на луциферическите влияния (прегрешения срещу морала) в болестотворни причини, намиращи се в астралното тяло и на ариманическите влияния (прегрешения срещу здравото мислене) в болестотворни причини, намиращи се в етерното тяло. Белодробно възпаление и белодробна туберкулоза. Различните терапевтични практики като резултат от разграничаването на луциферическите и ариманически болести. Кармически условия за лечимост и нелечимост на болестите. Зачитане на човешката свобода при всяка възможна терапевтична намеса.
към текста >>

Различните терапевтични практики като резултат от разграничаването на луциферическите и ариманически болести.
Обрат във възгледите за лечебните средства през последните столетия. Виенската „нихилистична школа" и понятието „самолечение". Кармически болестни причини: предразположбата към холера като резултат от недостатъчно самочувствие през последната инкарнация; предразположбата към дифтерия като резултат от прекалено високо самочувствие. Преобразяване на луциферическите влияния (прегрешения срещу морала) в болестотворни причини, намиращи се в астралното тяло и на ариманическите влияния (прегрешения срещу здравото мислене) в болестотворни причини, намиращи се в етерното тяло. Белодробно възпаление и белодробна туберкулоза. Различните терапевтични практики като резултат от разграничаването на луциферическите и ариманически болести. Кармически условия за лечимост и нелечимост на болестите. Зачитане на човешката свобода при всяка възможна терапевтична намеса.
към текста >>

Луциферически и ариманически болестотворни причини.
Нихилизмът на Виенската медицинска школа и понятието „себеизлекуване". Съзнателните представи като защитно средство за човешките действия; силата на „забравените" изживявания. Луциферически и ариманически болестотворни причини. Холерата и маларията; техните въздействия върху кръвта. За отношението към хроничните болести: Положителното забравяне. Възможността за обратно развитие на дадена болест под формата на духовен процес чрез себевъзпитание (напр. брусница; морбили). Кармическите причини за брусницата (морбили): Прекалената интровертност в предходния живот.
към текста >>

Майя в душевния живот (погрешни мотиви) като проява на Луцифер, Майя във външните впечатления (приемане на „случайностите") като проява на Ариман.
Лечебните въздействия на теософията. „Естествени" и „случайни" заболявания. Случайните събития и тяхното място в откриването на телескопа, Законът на махалото (Галилей) и Лутеровия превод на Библията. Провалът на съвременната психология, напр. в теорията за „мотивите и претекста". Майя в душевния живот (погрешни мотиви) като проява на Луцифер, Майя във външните впечатления (приемане на „случайностите") като проява на Ариман.
към текста >>

Преодоляване на луциферическите и ариманически въздействия чрез болестта.
Преодоляване на луциферическите и ариманически въздействия чрез болестта. Болката като възпитател. Ариманическото въздействие като последица от луциферическото; колебанията на човека между двата вида въздействия. За необходимостта от изграждане на човешкия характер в хода на окултното развитие. Моралът и здравата разсъдъчна способност като средства против луциферическите и ариманическите изкушения. Разрушителни процеси в органите като защитно средство против прекомерно силните ариманически процеси.
към текста >>

Ариманическото въздействие като последица от луциферическото; колебанията на човека между двата вида въздействия.
Преодоляване на луциферическите и ариманически въздействия чрез болестта. Болката като възпитател. Ариманическото въздействие като последица от луциферическото; колебанията на човека между двата вида въздействия. За необходимостта от изграждане на човешкия характер в хода на окултното развитие. Моралът и здравата разсъдъчна способност като средства против луциферическите и ариманическите изкушения. Разрушителни процеси в органите като защитно средство против прекомерно силните ариманически процеси. Истинността на окултните източници: Митът за Прометей и легендата за Рая. Изоставането на луциферическите Същества по време на Старата Луна и на ариманическите Същества по време на Старото Слънце.
към текста >>

Моралът и здравата разсъдъчна способност като средства против луциферическите и ариманическите изкушения.
Преодоляване на луциферическите и ариманически въздействия чрез болестта. Болката като възпитател. Ариманическото въздействие като последица от луциферическото; колебанията на човека между двата вида въздействия. За необходимостта от изграждане на човешкия характер в хода на окултното развитие. Моралът и здравата разсъдъчна способност като средства против луциферическите и ариманическите изкушения. Разрушителни процеси в органите като защитно средство против прекомерно силните ариманически процеси. Истинността на окултните източници: Митът за Прометей и легендата за Рая. Изоставането на луциферическите Същества по време на Старата Луна и на ариманическите Същества по време на Старото Слънце. Изкушението на Ангелои през епохата на Старата Луна чрез ариманическите Същества; изкушението на човека през епохата на Земята чрез луциферическите Същества; последиците от двата вида изкушения. Природните катаклизми като градушка, вулканични изригвания, земетресения като необходими „коректури" в Земните ритмични процеси чрез старите Лунни сили.
към текста >>

Изоставането на луциферическите Същества по време на Старата Луна и на ариманическите Същества по време на Старото Слънце.
Ариманическото въздействие като последица от луциферическото; колебанията на човека между двата вида въздействия. За необходимостта от изграждане на човешкия характер в хода на окултното развитие. Моралът и здравата разсъдъчна способност като средства против луциферическите и ариманическите изкушения. Разрушителни процеси в органите като защитно средство против прекомерно силните ариманически процеси. Истинността на окултните източници: Митът за Прометей и легендата за Рая. Изоставането на луциферическите Същества по време на Старата Луна и на ариманическите Същества по време на Старото Слънце. Изкушението на Ангелои през епохата на Старата Луна чрез ариманическите Същества; изкушението на човека през епохата на Земята чрез луциферическите Същества; последиците от двата вида изкушения. Природните катаклизми като градушка, вулканични изригвания, земетресения като необходими „коректури" в Земните ритмични процеси чрез старите Лунни сили. Същност и проблеми на пропедевтичните средства.
към текста >>

Изкушението на Ангелои през епохата на Старата Луна чрез ариманическите Същества; изкушението на човека през епохата на Земята чрез луциферическите Същества; последиците от двата вида изкушения.
За необходимостта от изграждане на човешкия характер в хода на окултното развитие. Моралът и здравата разсъдъчна способност като средства против луциферическите и ариманическите изкушения. Разрушителни процеси в органите като защитно средство против прекомерно силните ариманически процеси. Истинността на окултните източници: Митът за Прометей и легендата за Рая. Изоставането на луциферическите Същества по време на Старата Луна и на ариманическите Същества по време на Старото Слънце. Изкушението на Ангелои през епохата на Старата Луна чрез ариманическите Същества; изкушението на човека през епохата на Земята чрез луциферическите Същества; последиците от двата вида изкушения. Природните катаклизми като градушка, вулканични изригвания, земетресения като необходими „коректури" в Земните ритмични процеси чрез старите Лунни сили. Същност и проблеми на пропедевтичните средства.
към текста >>

Взаимодействията между луциферическите и ариманически сили.
Взаимодействията между луциферическите и ариманически сили. Ариманически увреждания на свръхсетивните човешки обвивки чрез луциферически „ дефекти" в душевната сфера през последния живот: Налудни идеи за величие, идеи за преследване и как да се отнасяме с тях. Физиогномични промени чрез приемането на основните антропософски истини. В търсене на ариманически процеси (удар от мълния) като последица от луциферически грешки. Кармата не е фатална съдба: Възможността за нови изживявания. Сливане на индивидуалната Карма с общочовешката Карма: Осъществяване на определени еволюционни импулси чрез определени личности и събития в индивидуалната Карма (Мартин Лутер, природни катаклизми, преждевременно прекъсване на инкарнациите).
към текста >>

Ариманически увреждания на свръхсетивните човешки обвивки чрез луциферически „ дефекти" в душевната сфера през последния живот: Налудни идеи за величие, идеи за преследване и как да се отнасяме с тях.
Взаимодействията между луциферическите и ариманически сили. Ариманически увреждания на свръхсетивните човешки обвивки чрез луциферически „ дефекти" в душевната сфера през последния живот: Налудни идеи за величие, идеи за преследване и как да се отнасяме с тях. Физиогномични промени чрез приемането на основните антропософски истини. В търсене на ариманически процеси (удар от мълния) като последица от луциферически грешки. Кармата не е фатална съдба: Възможността за нови изживявания. Сливане на индивидуалната Карма с общочовешката Карма: Осъществяване на определени еволюционни импулси чрез определени личности и събития в индивидуалната Карма (Мартин Лутер, природни катаклизми, преждевременно прекъсване на инкарнациите). Отражението на Древноегипетската култура, напр.
към текста >>

В търсене на ариманически процеси (удар от мълния) като последица от луциферически грешки.
Взаимодействията между луциферическите и ариманически сили. Ариманически увреждания на свръхсетивните човешки обвивки чрез луциферически „ дефекти" в душевната сфера през последния живот: Налудни идеи за величие, идеи за преследване и как да се отнасяме с тях. Физиогномични промени чрез приемането на основните антропософски истини. В търсене на ариманически процеси (удар от мълния) като последица от луциферически грешки. Кармата не е фатална съдба: Възможността за нови изживявания. Сливане на индивидуалната Карма с общочовешката Карма: Осъществяване на определени еволюционни импулси чрез определени личности и събития в индивидуалната Карма (Мартин Лутер, природни катаклизми, преждевременно прекъсване на инкарнациите). Отражението на Древноегипетската култура, напр. египетският култ към чистотата в съвременните хигиенни норми. Необходимост от допълване на външната помощ (имунизация против шарка) чрез вътрешна помощ (духовно възпитание).
към текста >>

Последиците от луциферическото влияние върху човека през Лемурийската епоха; засилената връзка с материалния свят и загубата на спомен за духовния свят.
Душевното опустошение в резултат на физическите удобства. Търсене на нови ценности; спиритуалните възгледи като „мода". Кармически последици от различните душевни изживявания при жената и мъжа; мъжкият организъм като следствие от прекомерно емоционални изживявания през миналата инкарнация в женско тяло; женският организъм като следствие от прекомерно интелектуални и материалистично оцветени изживявания през миналата инкарнация в мъжко тяло. Различната степен на свързване с физическия организъм, която показват мъжа и жената, както и последиците от този факт за проникването в духовните светове. Повърхностният характер на съвременната наука и невъзможността да свързваме отделните факти. Последиците от луциферическото влияние върху човека през Лемурийската епоха; засилената връзка с материалния свят и загубата на спомен за духовния свят. Смъртта като кармическа последица от раждането. Принципната разлика между човешката и животинската смърт.
към текста >>

За луциферическите Същества и за това, как те внасят светлина в любовта.
Кармата и нейното подпомагане от страна на човека. Същност на материалното и на душевното битие. Научни теории за същността на материята. Материята като кондензирана светлина; душевният свят като един вид „разредена" субстанция на любовта. Мисията на Земята. За луциферическите Същества и за това, как те внасят светлина в любовта. Любовта, пронизана от мъдрост, импрегнира материята и в определени случаи се явява като причина за боледуване. Лечебното изкуство на човека: Чрез себе си, лечителят „внася" преобразената сила на любовта, а чрез лечебните средства от трите природни царства чистата светлина. Съблюдаване на връзката между телесните обвивки и отделните природни царства. Понятието „отрова". Непрекъснатото нарушаване и възстановяване на равновесието между противоположните елементи на светлината (материална субстанция) и любовта (душевна субстанция) в Земното съществувание, илюстрирано в прехода от Средновековието към новото време и в т.нар.
към текста >>

Луцифер и Ариман в хода на културното развитие: Ентусиазъм и идеали, копнеж към надмощие на отделните култури; частичното разрушение, което постига Ариман спрямо успехите на Луцифер.
Войните на персите и съотношението между индивидуалната Карма и общочовешката Карма. Преходни и трайни елементи в хода на културното развитие. Луцифер и Ариман в хода на културното развитие: Ентусиазъм и идеали, копнеж към надмощие на отделните култури; частичното разрушение, което постига Ариман спрямо успехите на Луцифер. Ариман като Карма на Луцифер. Елохимите и Луцифер. Непрекъснатите разочарования на луциферическите Духове. Приносът на Луцифер за покълването на свободната воля у човека. Себепознанието и познанието на външния свят като единствените оръжия срещу Луцифер и Ариман.
към текста >>

Ариман като Карма на Луцифер.
Войните на персите и съотношението между индивидуалната Карма и общочовешката Карма. Преходни и трайни елементи в хода на културното развитие. Луцифер и Ариман в хода на културното развитие: Ентусиазъм и идеали, копнеж към надмощие на отделните култури; частичното разрушение, което постига Ариман спрямо успехите на Луцифер. Ариман като Карма на Луцифер. Елохимите и Луцифер. Непрекъснатите разочарования на луциферическите Духове. Приносът на Луцифер за покълването на свободната воля у човека. Себепознанието и познанието на външния свят като единствените оръжия срещу Луцифер и Ариман. Бъдещите човешки способности: Етерното ясновидство и предвиждането на кармическите отговори в състояние на будно съзнание.
към текста >>

Елохимите и Луцифер.
Войните на персите и съотношението между индивидуалната Карма и общочовешката Карма. Преходни и трайни елементи в хода на културното развитие. Луцифер и Ариман в хода на културното развитие: Ентусиазъм и идеали, копнеж към надмощие на отделните култури; частичното разрушение, което постига Ариман спрямо успехите на Луцифер. Ариман като Карма на Луцифер. Елохимите и Луцифер. Непрекъснатите разочарования на луциферическите Духове. Приносът на Луцифер за покълването на свободната воля у човека. Себепознанието и познанието на външния свят като единствените оръжия срещу Луцифер и Ариман. Бъдещите човешки способности: Етерното ясновидство и предвиждането на кармическите отговори в състояние на будно съзнание. Мъдростта като душевно отражение на светлината.
към текста >>

Непрекъснатите разочарования на луциферическите Духове.
Войните на персите и съотношението между индивидуалната Карма и общочовешката Карма. Преходни и трайни елементи в хода на културното развитие. Луцифер и Ариман в хода на културното развитие: Ентусиазъм и идеали, копнеж към надмощие на отделните култури; частичното разрушение, което постига Ариман спрямо успехите на Луцифер. Ариман като Карма на Луцифер. Елохимите и Луцифер. Непрекъснатите разочарования на луциферическите Духове. Приносът на Луцифер за покълването на свободната воля у човека. Себепознанието и познанието на външния свят като единствените оръжия срещу Луцифер и Ариман. Бъдещите човешки способности: Етерното ясновидство и предвиждането на кармическите отговори в състояние на будно съзнание. Мъдростта като душевно отражение на светлината. Преодоляването на Луцифер и Ариман чрез мъдростта и любовта.
към текста >>

Приносът на Луцифер за покълването на свободната воля у човека.
Преходни и трайни елементи в хода на културното развитие. Луцифер и Ариман в хода на културното развитие: Ентусиазъм и идеали, копнеж към надмощие на отделните култури; частичното разрушение, което постига Ариман спрямо успехите на Луцифер. Ариман като Карма на Луцифер. Елохимите и Луцифер. Непрекъснатите разочарования на луциферическите Духове. Приносът на Луцифер за покълването на свободната воля у човека. Себепознанието и познанието на външния свят като единствените оръжия срещу Луцифер и Ариман. Бъдещите човешки способности: Етерното ясновидство и предвиждането на кармическите отговори в състояние на будно съзнание. Мъдростта като душевно отражение на светлината. Преодоляването на Луцифер и Ариман чрез мъдростта и любовта. Разочарованията на Луцифер и тяхното „обезщетение" чрез „неизразходваната" любов.
към текста >>

Себепознанието и познанието на външния свят като единствените оръжия срещу Луцифер и Ариман.
Луцифер и Ариман в хода на културното развитие: Ентусиазъм и идеали, копнеж към надмощие на отделните култури; частичното разрушение, което постига Ариман спрямо успехите на Луцифер. Ариман като Карма на Луцифер. Елохимите и Луцифер. Непрекъснатите разочарования на луциферическите Духове. Приносът на Луцифер за покълването на свободната воля у човека. Себепознанието и познанието на външния свят като единствените оръжия срещу Луцифер и Ариман. Бъдещите човешки способности: Етерното ясновидство и предвиждането на кармическите отговори в състояние на будно съзнание. Мъдростта като душевно отражение на светлината. Преодоляването на Луцифер и Ариман чрез мъдростта и любовта. Разочарованията на Луцифер и тяхното „обезщетение" чрез „неизразходваната" любов. Любовните изблици като душевни жертви; намесата на магични сили.
към текста >>

Преодоляването на Луцифер и Ариман чрез мъдростта и любовта.
Непрекъснатите разочарования на луциферическите Духове. Приносът на Луцифер за покълването на свободната воля у човека. Себепознанието и познанието на външния свят като единствените оръжия срещу Луцифер и Ариман. Бъдещите човешки способности: Етерното ясновидство и предвиждането на кармическите отговори в състояние на будно съзнание. Мъдростта като душевно отражение на светлината. Преодоляването на Луцифер и Ариман чрез мъдростта и любовта. Разочарованията на Луцифер и тяхното „обезщетение" чрез „неизразходваната" любов. Любовните изблици като душевни жертви; намесата на магични сили. Живата Антропософия като духовен източник на сили.
към текста >>

Разочарованията на Луцифер и тяхното „обезщетение" чрез „неизразходваната" любов.
Приносът на Луцифер за покълването на свободната воля у човека. Себепознанието и познанието на външния свят като единствените оръжия срещу Луцифер и Ариман. Бъдещите човешки способности: Етерното ясновидство и предвиждането на кармическите отговори в състояние на будно съзнание. Мъдростта като душевно отражение на светлината. Преодоляването на Луцифер и Ариман чрез мъдростта и любовта. Разочарованията на Луцифер и тяхното „обезщетение" чрез „неизразходваната" любов. Любовните изблици като душевни жертви; намесата на магични сили. Живата Антропософия като духовен източник на сили.
към текста >>

105. 1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Хамбург, 16 май 1910 г. Същност и значение на Кармата в живота на индивида, човечеството, Земята и света. GA_120 Откровенията на Кармата

Добре помним, че на старата Лунна степен са изостанали онези Същества, които днес наричаме „луциферически"; техните въздействия са навсякъде в земния свят.
Знаем, че в своето развитие определени Същества изостават на онази степен, която е характерна за Старата Луна, за да улеснят земния човек в усвояването на едни или други качества. Обаче на старата Лунна степен изостават не само Същества, изостават и субстанциални сили. Добре помним, че на старата Лунна степен са изостанали онези Същества, които днес наричаме „луциферически"; техните въздействия са навсякъде в земния свят. Следователно, „изоставането" на тези луциферически Същества и техните „въздействия" върху Земната планета, предизвикват последици, чиито същински причини са заложени още в предишната планетарна степен на Земята, която наричаме с името „Старата Луна". Обаче това се отнася не само за Съществата, а се отнася и за веществата, за субстанциите.
към текста >>

Следователно, „изоставането" на тези луциферически Същества и техните „въздействия" върху Земната планета, предизвикват последици, чиито същински причини са заложени още в предишната планетарна степен на Земята, която наричаме с името „Старата Луна".
Знаем, че в своето развитие определени Същества изостават на онази степен, която е характерна за Старата Луна, за да улеснят земния човек в усвояването на едни или други качества. Обаче на старата Лунна степен изостават не само Същества, изостават и субстанциални сили. Добре помним, че на старата Лунна степен са изостанали онези Същества, които днес наричаме „луциферически"; техните въздействия са навсякъде в земния свят. Следователно, „изоставането" на тези луциферически Същества и техните „въздействия" върху Земната планета, предизвикват последици, чиито същински причини са заложени още в предишната планетарна степен на Земята, която наричаме с името „Старата Луна". Обаче това се отнася не само за Съществата, а се отнася и за веществата, за субстанциите.
към текста >>

луциферически Същества, а и за закъснели въздействия, свързани с определени закономерности, характерни за самите субстанции от епохата на Старата Луна; закономерности, които днес по един непредвидим начин се намесват в нашата Слънчева система.
А и в други лекции също съм напомнял: кометите просто внасят закономерностите от епохата на Старата Луна в нашата днешна Слънчева система, така че имаме право да говорим не само за изоставане на т.н. луциферически Същества, а и за закъснели въздействия, свързани с определени закономерности, характерни за самите субстанции от епохата на Старата Луна; закономерности, които днес по един непредвидим начин се намесват в нашата Слънчева система. Аз винаги съм предупреждавал, че атмосферата на кометите би трябвало да съдържа нещо като цианови съединения. Едва днес, през 1910 година, спектралният анализ откри в състава на кометите наличие на циановодород, нещо, до което антропософската Наука за Духа беше стигнала много по-рано.
към текста >>

Луциферическите Същества бяха отстранени и поеха друга посока на развитие, за да получат земните обитатели нещо изключително важно: Свободната воля и възможността да вършат злото.
За да настъпят определени събития в хода на Земното развитие, причините трябваше да бъдат заложени много по-рано, още в предишното планетарно въплъщение на нашата Земя. И тук ние се сблъскваме с „Кармата на световете". Защо през епохата на Старата Луна бяха отстранени отделни духовни Същества и отделни субстанции? За да могат определени въздействия да се стоварят обратно върху онези Същества, които бяха предизвикали отделянето! Луциферическите Същества бяха отстранени и поеха друга посока на развитие, за да получат земните обитатели нещо изключително важно: Свободната воля и възможността да вършат злото. Тук заставаме пред нещо, което далеч надхвърля кармичните отношения на нашата Земя; пред нас се очертава „Кармата на световете".
към текста >>

106. 2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 17 май 1910 г. Карма и животинско царство. GA_120 Откровенията на Кармата

„луциферически Същества", виновни за не малко злини всред хората; но от друга страна всички ние им дължим и това, че те ни изпълват с истинското човешко достойнство, а именно със свободата, свободното разгръщане на нашата лична индивидуалност.
В нашите антропософски среди е добре известно, че през епохата на Старата Луна изостанаха т.н. „луциферически Същества", виновни за не малко злини всред хората; но от друга страна всички ние им дължим и това, че те ни изпълват с истинското човешко достойнство, а именно със свободата, свободното разгръщане на нашата лична индивидуалност. Да, ние дори можем направо да заявим: В известен смисъл, изоставането на луциферическите Същества беше една жертва; те изостанаха, за да могат по време на Земното развитие да осъществяват определени действия и да стимулират определени душевни качества, свързани с човешкото достойнство, с човешкото себесъзнание!
към текста >>

Да, ние дори можем направо да заявим: В известен смисъл, изоставането на луциферическите Същества беше една жертва; те изостанаха, за да могат по време на Земното развитие да осъществяват определени действия и да стимулират определени душевни качества, свързани с човешкото достойнство, с човешкото себесъзнание!
В нашите антропософски среди е добре известно, че през епохата на Старата Луна изостанаха т.н. „луциферически Същества", виновни за не малко злини всред хората; но от друга страна всички ние им дължим и това, че те ни изпълват с истинското човешко достойнство, а именно със свободата, свободното разгръщане на нашата лична индивидуалност. Да, ние дори можем направо да заявим: В известен смисъл, изоставането на луциферическите Същества беше една жертва; те изостанаха, за да могат по време на Земното развитие да осъществяват определени действия и да стимулират определени душевни качества, свързани с човешкото достойнство, с човешкото себесъзнание!
към текста >>

Впрочем ние трябва да свикнем с употребата на съвсем други понятия, които нямат нищо общо с обикновените; защото с обикновените понятия бихме могли да приемем, че луциферическите Духове са допуснали един вид небрежност.
Впрочем ние трябва да свикнем с употребата на съвсем други понятия, които нямат нищо общо с обикновените; защото с обикновените понятия бихме могли да приемем, че луциферическите Духове са допуснали един вид небрежност. Обаче в случая съвсем не става дума за небрежност на луциферическите Същества; тяхното изоставане през епохата на Старата Луна се превърна в една голяма жертва, така че вследствие на настъпилите в тях промени, те можеха да действуват върху нашето земно човечество.
към текста >>

Обаче в случая съвсем не става дума за небрежност на луциферическите Същества; тяхното изоставане през епохата на Старата Луна се превърна в една голяма жертва, така че вследствие на настъпилите в тях промени, те можеха да действуват върху нашето земно човечество.
Впрочем ние трябва да свикнем с употребата на съвсем други понятия, които нямат нищо общо с обикновените; защото с обикновените понятия бихме могли да приемем, че луциферическите Духове са допуснали един вид небрежност. Обаче в случая съвсем не става дума за небрежност на луциферическите Същества; тяхното изоставане през епохата на Старата Луна се превърна в една голяма жертва, така че вследствие на настъпилите в тях промени, те можеха да действуват върху нашето земно човечество.
към текста >>

Едва в хода на Земното развитие, предшествувано от епохите на Старият Сатурн, Старото Слънце и Старата Луна, се появи за пръв път това, което дължим на луциферическите Духове.
Едва в хода на Земното развитие, предшествувано от епохите на Старият Сатурн, Старото Слънце и Старата Луна, се появи за пръв път това, което дължим на луциферическите Духове. Луциферическите Същества бяха нашите предводители, които по време на критичния период от Земното развитие ни откъснаха от. Земята. Сякаш те се обърнаха към нас с думите: „Сега там долу започва едно опасно време; ето защо вие трябва да напуснете Земята! Да луциферическите Същества бяха тези, под чиито предводителство ние напуснахме Земята; същите луциферически Същества, които вложиха в тогавашното ни астрално тяло могъщия луциферически принцип: възможността да избираме и да вършим злото, с което обаче е пряко свързана и възможността за свободата. Ако тогава те не ни бяха откъснали от Земята, ние завинаги щяхме да останем приковани към създадените от нас форми, и в най-добрия случай щяхме да се носим над тях, без да можем да ги одухотворим с нашето истинско присъствие. Така луциферическите Същества ни увлякоха със себе си и свързаха тяхната собствена същност с нашата същност.
към текста >>

Луциферическите Същества бяха нашите предводители, които по време на критичния период от Земното развитие ни откъснаха от. Земята.
Едва в хода на Земното развитие, предшествувано от епохите на Старият Сатурн, Старото Слънце и Старата Луна, се появи за пръв път това, което дължим на луциферическите Духове. Луциферическите Същества бяха нашите предводители, които по време на критичния период от Земното развитие ни откъснаха от. Земята. Сякаш те се обърнаха към нас с думите: „Сега там долу започва едно опасно време; ето защо вие трябва да напуснете Земята! Да луциферическите Същества бяха тези, под чиито предводителство ние напуснахме Земята; същите луциферически Същества, които вложиха в тогавашното ни астрално тяло могъщия луциферически принцип: възможността да избираме и да вършим злото, с което обаче е пряко свързана и възможността за свободата. Ако тогава те не ни бяха откъснали от Земята, ние завинаги щяхме да останем приковани към създадените от нас форми, и в най-добрия случай щяхме да се носим над тях, без да можем да ги одухотворим с нашето истинско присъствие. Така луциферическите Същества ни увлякоха със себе си и свързаха тяхната собствена същност с нашата същност.
към текста >>

Да луциферическите Същества бяха тези, под чиито предводителство ние напуснахме Земята; същите луциферически Същества, които вложиха в тогавашното ни астрално тяло могъщия луциферически принцип: възможността да избираме и да вършим злото, с което обаче е пряко свързана и възможността за свободата.
Едва в хода на Земното развитие, предшествувано от епохите на Старият Сатурн, Старото Слънце и Старата Луна, се появи за пръв път това, което дължим на луциферическите Духове. Луциферическите Същества бяха нашите предводители, които по време на критичния период от Земното развитие ни откъснаха от. Земята. Сякаш те се обърнаха към нас с думите: „Сега там долу започва едно опасно време; ето защо вие трябва да напуснете Земята! Да луциферическите Същества бяха тези, под чиито предводителство ние напуснахме Земята; същите луциферически Същества, които вложиха в тогавашното ни астрално тяло могъщия луциферически принцип: възможността да избираме и да вършим злото, с което обаче е пряко свързана и възможността за свободата. Ако тогава те не ни бяха откъснали от Земята, ние завинаги щяхме да останем приковани към създадените от нас форми, и в най-добрия случай щяхме да се носим над тях, без да можем да ги одухотворим с нашето истинско присъствие. Така луциферическите Същества ни увлякоха със себе си и свързаха тяхната собствена същност с нашата същност.
към текста >>

Така луциферическите Същества ни увлякоха със себе си и свързаха тяхната собствена същност с нашата същност.
Едва в хода на Земното развитие, предшествувано от епохите на Старият Сатурн, Старото Слънце и Старата Луна, се появи за пръв път това, което дължим на луциферическите Духове. Луциферическите Същества бяха нашите предводители, които по време на критичния период от Земното развитие ни откъснаха от. Земята. Сякаш те се обърнаха към нас с думите: „Сега там долу започва едно опасно време; ето защо вие трябва да напуснете Земята! Да луциферическите Същества бяха тези, под чиито предводителство ние напуснахме Земята; същите луциферически Същества, които вложиха в тогавашното ни астрално тяло могъщия луциферически принцип: възможността да избираме и да вършим злото, с което обаче е пряко свързана и възможността за свободата. Ако тогава те не ни бяха откъснали от Земята, ние завинаги щяхме да останем приковани към създадените от нас форми, и в най-добрия случай щяхме да се носим над тях, без да можем да ги одухотворим с нашето истинско присъствие. Така луциферическите Същества ни увлякоха със себе си и свързаха тяхната собствена същност с нашата същност.
към текста >>

Ако се замислим над този факт, лесно ще разберем, как откъсвайки се от Земята ние сме поели в себе си и луциферическите влияния.
Ако се замислим над този факт, лесно ще разберем, как откъсвайки се от Земята ние сме поели в себе си и луциферическите влияния. Обаче физическите организми, които не споделиха тази съдба и останаха свързани със Земята, не приеха в себе си луциферическите влияния. Те трябваше да споделят с нас своята земна съдба, обаче не можаха да споделят с нас своята небесна съдба. И когато после отново се завърнахме на Земята, луциферическите влияния бяха вътре в нас, но не и в тях, а това от друга страна направи възможно да живеем в едно физическо тяло, и то по все по-независим от него начин. Обаче другите същества, които не бяха приели в себе си луциферическите влияния, представляваха всъщност това, което ние бяхме направили от тях, и по-точно самите наши астрални тела в периода между отделянето на Слънцето и отделянето на Луната, следователно всичко това, от което ние успяхме да се освободим.
към текста >>

Обаче физическите организми, които не споделиха тази съдба и останаха свързани със Земята, не приеха в себе си луциферическите влияния.
Ако се замислим над този факт, лесно ще разберем, как откъсвайки се от Земята ние сме поели в себе си и луциферическите влияния. Обаче физическите организми, които не споделиха тази съдба и останаха свързани със Земята, не приеха в себе си луциферическите влияния. Те трябваше да споделят с нас своята земна съдба, обаче не можаха да споделят с нас своята небесна съдба. И когато после отново се завърнахме на Земята, луциферическите влияния бяха вътре в нас, но не и в тях, а това от друга страна направи възможно да живеем в едно физическо тяло, и то по все по-независим от него начин. Обаче другите същества, които не бяха приели в себе си луциферическите влияния, представляваха всъщност това, което ние бяхме направили от тях, и по-точно самите наши астрални тела в периода между отделянето на Слънцето и отделянето на Луната, следователно всичко това, от което ние успяхме да се освободим.
към текста >>

И когато после отново се завърнахме на Земята, луциферическите влияния бяха вътре в нас, но не и в тях, а това от друга страна направи възможно да живеем в едно физическо тяло, и то по все по-независим от него начин.
Ако се замислим над този факт, лесно ще разберем, как откъсвайки се от Земята ние сме поели в себе си и луциферическите влияния. Обаче физическите организми, които не споделиха тази съдба и останаха свързани със Земята, не приеха в себе си луциферическите влияния. Те трябваше да споделят с нас своята земна съдба, обаче не можаха да споделят с нас своята небесна съдба. И когато после отново се завърнахме на Земята, луциферическите влияния бяха вътре в нас, но не и в тях, а това от друга страна направи възможно да живеем в едно физическо тяло, и то по все по-независим от него начин. Обаче другите същества, които не бяха приели в себе си луциферическите влияния, представляваха всъщност това, което ние бяхме направили от тях, и по-точно самите наши астрални тела в периода между отделянето на Слънцето и отделянето на Луната, следователно всичко това, от което ние успяхме да се освободим.
към текста >>

Обаче другите същества, които не бяха приели в себе си луциферическите влияния, представляваха всъщност това, което ние бяхме направили от тях, и по-точно самите наши астрални тела в периода между отделянето на Слънцето и отделянето на Луната, следователно всичко това, от което ние успяхме да се освободим.
Ако се замислим над този факт, лесно ще разберем, как откъсвайки се от Земята ние сме поели в себе си и луциферическите влияния. Обаче физическите организми, които не споделиха тази съдба и останаха свързани със Земята, не приеха в себе си луциферическите влияния. Те трябваше да споделят с нас своята земна съдба, обаче не можаха да споделят с нас своята небесна съдба. И когато после отново се завърнахме на Земята, луциферическите влияния бяха вътре в нас, но не и в тях, а това от друга страна направи възможно да живеем в едно физическо тяло, и то по все по-независим от него начин. Обаче другите същества, които не бяха приели в себе си луциферическите влияния, представляваха всъщност това, което ние бяхме направили от тях, и по-точно самите наши астрални тела в периода между отделянето на Слънцето и отделянето на Луната, следователно всичко това, от което ние успяхме да се освободим.
към текста >>

107. 4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 19 май 1910 г. Лечение и невъзможност за лечение от гледна точка на Кармата. GA_120 Откровенията на Кармата

Ние знаем, че в определен момент от Земното развитие, определени сили, които наричаме луциферически, проникнаха в човешката еволюция; те принадлежаха на такива свръхсетивни Същества, които по времето на Старата Луна, така да се каже, изостанаха и не успяха да намерят нормалния начин, за да се свържат със Земната планета.
Ние знаем, че в определен момент от Земното развитие, определени сили, които наричаме луциферически, проникнаха в човешката еволюция; те принадлежаха на такива свръхсетивни Същества, които по времето на Старата Луна, така да се каже, изостанаха и не успяха да намерят нормалния начин, за да се свържат със Земната планета. Ето как, още преди човешкият Аз да е започнал своята мисия, в астралното тяло на човека беше вложено нещо, което е близко до природата на луциферическите Същества. Влиянието на тези луциферически Същества се разпростира предимно върху нашето астрално тяло, така че през следващите периоди човекът носеше определени луциферически черти в своето астрално тяло. Тези луциферически влияния са твърде разнородни. Обаче за целта на днешната лекция е важно да изтъкнем само следното: Чрез луциферическите влияния човекът получи, ако мога така да се изразя, един „изкусител", и то вътре в себе си, примамващ го да бъде по-малко добър, отколкото би бил в отсъствието на луциферическите влияния; в резултат на луциферическите влияния, човекът подчини своите действия и мисли на всевъзможни афекти, страсти и изгарящи желания. Поради това влияние, истинската човешка индивидуалност претърпя едно неочаквано развитие, насочвайки се прекалено силно към това, което наричаме „светът на изгарящите желания".
към текста >>

Ето как, още преди човешкият Аз да е започнал своята мисия, в астралното тяло на човека беше вложено нещо, което е близко до природата на луциферическите Същества.
Ние знаем, че в определен момент от Земното развитие, определени сили, които наричаме луциферически, проникнаха в човешката еволюция; те принадлежаха на такива свръхсетивни Същества, които по времето на Старата Луна, така да се каже, изостанаха и не успяха да намерят нормалния начин, за да се свържат със Земната планета. Ето как, още преди човешкият Аз да е започнал своята мисия, в астралното тяло на човека беше вложено нещо, което е близко до природата на луциферическите Същества. Влиянието на тези луциферически Същества се разпростира предимно върху нашето астрално тяло, така че през следващите периоди човекът носеше определени луциферически черти в своето астрално тяло. Тези луциферически влияния са твърде разнородни. Обаче за целта на днешната лекция е важно да изтъкнем само следното: Чрез луциферическите влияния човекът получи, ако мога така да се изразя, един „изкусител", и то вътре в себе си, примамващ го да бъде по-малко добър, отколкото би бил в отсъствието на луциферическите влияния; в резултат на луциферическите влияния, човекът подчини своите действия и мисли на всевъзможни афекти, страсти и изгарящи желания. Поради това влияние, истинската човешка индивидуалност претърпя едно неочаквано развитие, насочвайки се прекалено силно към това, което наричаме „светът на изгарящите желания". Стигна се до там, че човекът се вплете и потъна много по-дълбоко във физическия земен свят, отколкото ако би бил оставен да се развива без луциферическите сили.
към текста >>

Влиянието на тези луциферически Същества се разпростира предимно върху нашето астрално тяло, така че през следващите периоди човекът носеше определени луциферически черти в своето астрално тяло.
Ние знаем, че в определен момент от Земното развитие, определени сили, които наричаме луциферически, проникнаха в човешката еволюция; те принадлежаха на такива свръхсетивни Същества, които по времето на Старата Луна, така да се каже, изостанаха и не успяха да намерят нормалния начин, за да се свържат със Земната планета. Ето как, още преди човешкият Аз да е започнал своята мисия, в астралното тяло на човека беше вложено нещо, което е близко до природата на луциферическите Същества. Влиянието на тези луциферически Същества се разпростира предимно върху нашето астрално тяло, така че през следващите периоди човекът носеше определени луциферически черти в своето астрално тяло. Тези луциферически влияния са твърде разнородни. Обаче за целта на днешната лекция е важно да изтъкнем само следното: Чрез луциферическите влияния човекът получи, ако мога така да се изразя, един „изкусител", и то вътре в себе си, примамващ го да бъде по-малко добър, отколкото би бил в отсъствието на луциферическите влияния; в резултат на луциферическите влияния, човекът подчини своите действия и мисли на всевъзможни афекти, страсти и изгарящи желания. Поради това влияние, истинската човешка индивидуалност претърпя едно неочаквано развитие, насочвайки се прекалено силно към това, което наричаме „светът на изгарящите желания". Стигна се до там, че човекът се вплете и потъна много по-дълбоко във физическия земен свят, отколкото ако би бил оставен да се развива без луциферическите сили. С тяхна помощ той започна все повече и повече да се отъждествява със своето тяло.
към текста >>

Тези луциферически влияния са твърде разнородни.
Ние знаем, че в определен момент от Земното развитие, определени сили, които наричаме луциферически, проникнаха в човешката еволюция; те принадлежаха на такива свръхсетивни Същества, които по времето на Старата Луна, така да се каже, изостанаха и не успяха да намерят нормалния начин, за да се свържат със Земната планета. Ето как, още преди човешкият Аз да е започнал своята мисия, в астралното тяло на човека беше вложено нещо, което е близко до природата на луциферическите Същества. Влиянието на тези луциферически Същества се разпростира предимно върху нашето астрално тяло, така че през следващите периоди човекът носеше определени луциферически черти в своето астрално тяло. Тези луциферически влияния са твърде разнородни. Обаче за целта на днешната лекция е важно да изтъкнем само следното: Чрез луциферическите влияния човекът получи, ако мога така да се изразя, един „изкусител", и то вътре в себе си, примамващ го да бъде по-малко добър, отколкото би бил в отсъствието на луциферическите влияния; в резултат на луциферическите влияния, човекът подчини своите действия и мисли на всевъзможни афекти, страсти и изгарящи желания. Поради това влияние, истинската човешка индивидуалност претърпя едно неочаквано развитие, насочвайки се прекалено силно към това, което наричаме „светът на изгарящите желания". Стигна се до там, че човекът се вплете и потъна много по-дълбоко във физическия земен свят, отколкото ако би бил оставен да се развива без луциферическите сили. С тяхна помощ той започна все повече и повече да се отъждествява със своето тяло.
към текста >>

Обаче за целта на днешната лекция е важно да изтъкнем само следното: Чрез луциферическите влияния човекът получи, ако мога така да се изразя, един „изкусител", и то вътре в себе си, примамващ го да бъде по-малко добър, отколкото би бил в отсъствието на луциферическите влияния; в резултат на луциферическите влияния, човекът подчини своите действия и мисли на всевъзможни афекти, страсти и изгарящи желания.
Ние знаем, че в определен момент от Земното развитие, определени сили, които наричаме луциферически, проникнаха в човешката еволюция; те принадлежаха на такива свръхсетивни Същества, които по времето на Старата Луна, така да се каже, изостанаха и не успяха да намерят нормалния начин, за да се свържат със Земната планета. Ето как, още преди човешкият Аз да е започнал своята мисия, в астралното тяло на човека беше вложено нещо, което е близко до природата на луциферическите Същества. Влиянието на тези луциферически Същества се разпростира предимно върху нашето астрално тяло, така че през следващите периоди човекът носеше определени луциферически черти в своето астрално тяло. Тези луциферически влияния са твърде разнородни. Обаче за целта на днешната лекция е важно да изтъкнем само следното: Чрез луциферическите влияния човекът получи, ако мога така да се изразя, един „изкусител", и то вътре в себе си, примамващ го да бъде по-малко добър, отколкото би бил в отсъствието на луциферическите влияния; в резултат на луциферическите влияния, човекът подчини своите действия и мисли на всевъзможни афекти, страсти и изгарящи желания. Поради това влияние, истинската човешка индивидуалност претърпя едно неочаквано развитие, насочвайки се прекалено силно към това, което наричаме „светът на изгарящите желания". Стигна се до там, че човекът се вплете и потъна много по-дълбоко във физическия земен свят, отколкото ако би бил оставен да се развива без луциферическите сили. С тяхна помощ той започна все повече и повече да се отъждествява със своето тяло.
към текста >>

Стигна се до там, че човекът се вплете и потъна много по-дълбоко във физическия земен свят, отколкото ако би бил оставен да се развива без луциферическите сили.
Ето как, още преди човешкият Аз да е започнал своята мисия, в астралното тяло на човека беше вложено нещо, което е близко до природата на луциферическите Същества. Влиянието на тези луциферически Същества се разпростира предимно върху нашето астрално тяло, така че през следващите периоди човекът носеше определени луциферически черти в своето астрално тяло. Тези луциферически влияния са твърде разнородни. Обаче за целта на днешната лекция е важно да изтъкнем само следното: Чрез луциферическите влияния човекът получи, ако мога така да се изразя, един „изкусител", и то вътре в себе си, примамващ го да бъде по-малко добър, отколкото би бил в отсъствието на луциферическите влияния; в резултат на луциферическите влияния, човекът подчини своите действия и мисли на всевъзможни афекти, страсти и изгарящи желания. Поради това влияние, истинската човешка индивидуалност претърпя едно неочаквано развитие, насочвайки се прекалено силно към това, което наричаме „светът на изгарящите желания". Стигна се до там, че човекът се вплете и потъна много по-дълбоко във физическия земен свят, отколкото ако би бил оставен да се развива без луциферическите сили. С тяхна помощ той започна все повече и повече да се отъждествява със своето тяло.
към текста >>

Защото ако не бяха се появили влиянията на луциферическите Същества, нямаше да възникнат и голяма част от „изкушенията", от онези неща, които пленяват човека и го привързват към Земята.
Защото ако не бяха се появили влиянията на луциферическите Същества, нямаше да възникнат и голяма част от „изкушенията", от онези неща, които пленяват човека и го привързват към Земята. Да, без Луцифер, човекът би преминавал съвсем равнодушно покрай примамките на физическия свят. Чрез Луцифер възникнаха хилядите уловки, хилядите изкушения на външния сетивен свят и човекът започна да ги поема в себе си. Човешка та индивидуалност, родена от Азът, беше пропита от силите на луциферическия принцип. И стана така, че още при своите първи земни инкарнации, човекът се поддаде и на първите изкушения, идващи от луциферическия принцип; тези изкушения той пренесе и в следващите си инкарнации. А това означава, че начинът по който човек се поддаде на луциферическите изкушения, се превърна и във важна съставна част на неговата Карма.
към текста >>

Да, без Луцифер, човекът би преминавал съвсем равнодушно покрай примамките на физическия свят.
Защото ако не бяха се появили влиянията на луциферическите Същества, нямаше да възникнат и голяма част от „изкушенията", от онези неща, които пленяват човека и го привързват към Земята. Да, без Луцифер, човекът би преминавал съвсем равнодушно покрай примамките на физическия свят. Чрез Луцифер възникнаха хилядите уловки, хилядите изкушения на външния сетивен свят и човекът започна да ги поема в себе си. Човешка та индивидуалност, родена от Азът, беше пропита от силите на луциферическия принцип. И стана така, че още при своите първи земни инкарнации, човекът се поддаде и на първите изкушения, идващи от луциферическия принцип; тези изкушения той пренесе и в следващите си инкарнации. А това означава, че начинът по който човек се поддаде на луциферическите изкушения, се превърна и във важна съставна част на неговата Карма.
към текста >>

Чрез Луцифер възникнаха хилядите уловки, хилядите изкушения на външния сетивен свят и човекът започна да ги поема в себе си.
Защото ако не бяха се появили влиянията на луциферическите Същества, нямаше да възникнат и голяма част от „изкушенията", от онези неща, които пленяват човека и го привързват към Земята. Да, без Луцифер, човекът би преминавал съвсем равнодушно покрай примамките на физическия свят. Чрез Луцифер възникнаха хилядите уловки, хилядите изкушения на външния сетивен свят и човекът започна да ги поема в себе си. Човешка та индивидуалност, родена от Азът, беше пропита от силите на луциферическия принцип. И стана така, че още при своите първи земни инкарнации, човекът се поддаде и на първите изкушения, идващи от луциферическия принцип; тези изкушения той пренесе и в следващите си инкарнации. А това означава, че начинът по който човек се поддаде на луциферическите изкушения, се превърна и във важна съставна част на неговата Карма.
към текста >>

Човешка та индивидуалност, родена от Азът, беше пропита от силите на луциферическия принцип.
Защото ако не бяха се появили влиянията на луциферическите Същества, нямаше да възникнат и голяма част от „изкушенията", от онези неща, които пленяват човека и го привързват към Земята. Да, без Луцифер, човекът би преминавал съвсем равнодушно покрай примамките на физическия свят. Чрез Луцифер възникнаха хилядите уловки, хилядите изкушения на външния сетивен свят и човекът започна да ги поема в себе си. Човешка та индивидуалност, родена от Азът, беше пропита от силите на луциферическия принцип. И стана така, че още при своите първи земни инкарнации, човекът се поддаде и на първите изкушения, идващи от луциферическия принцип; тези изкушения той пренесе и в следващите си инкарнации. А това означава, че начинът по който човек се поддаде на луциферическите изкушения, се превърна и във важна съставна част на неговата Карма.
към текста >>

И стана така, че още при своите първи земни инкарнации, човекът се поддаде и на първите изкушения, идващи от луциферическия принцип; тези изкушения той пренесе и в следващите си инкарнации.
Защото ако не бяха се появили влиянията на луциферическите Същества, нямаше да възникнат и голяма част от „изкушенията", от онези неща, които пленяват човека и го привързват към Земята. Да, без Луцифер, човекът би преминавал съвсем равнодушно покрай примамките на физическия свят. Чрез Луцифер възникнаха хилядите уловки, хилядите изкушения на външния сетивен свят и човекът започна да ги поема в себе си. Човешка та индивидуалност, родена от Азът, беше пропита от силите на луциферическия принцип. И стана така, че още при своите първи земни инкарнации, човекът се поддаде и на първите изкушения, идващи от луциферическия принцип; тези изкушения той пренесе и в следващите си инкарнации. А това означава, че начинът по който човек се поддаде на луциферическите изкушения, се превърна и във важна съставна част на неговата Карма.
към текста >>

А това означава, че начинът по който човек се поддаде на луциферическите изкушения, се превърна и във важна съставна част на неговата Карма.
Защото ако не бяха се появили влиянията на луциферическите Същества, нямаше да възникнат и голяма част от „изкушенията", от онези неща, които пленяват човека и го привързват към Земята. Да, без Луцифер, човекът би преминавал съвсем равнодушно покрай примамките на физическия свят. Чрез Луцифер възникнаха хилядите уловки, хилядите изкушения на външния сетивен свят и човекът започна да ги поема в себе си. Човешка та индивидуалност, родена от Азът, беше пропита от силите на луциферическия принцип. И стана така, че още при своите първи земни инкарнации, човекът се поддаде и на първите изкушения, идващи от луциферическия принцип; тези изкушения той пренесе и в следващите си инкарнации. А това означава, че начинът по който човек се поддаде на луциферическите изкушения, се превърна и във важна съставна част на неговата Карма.
към текста >>

Ние знаем, че по-късно срещу луциферическия принцип застана един друг принцип принципът на Христос, силата на Христос, така че човекът отново постигна равновесие и в хода на своето развитие успя да отстрани от себе си влиянието на Луцифер.
Но ако човек би приел само този принцип в себе си, той щеше все повече да потъва в изкушенията на физическия земен свят; той би изгубил, така да се каже, самата перспектива, един ден да се освободи от физическия земен свят. Ние знаем, че по-късно срещу луциферическия принцип застана един друг принцип принципът на Христос, силата на Христос, така че човекът отново постигна равновесие и в хода на своето развитие успя да отстрани от себе си влиянието на Луцифер. Обаче, с влиянието на Луцифер беше свързано и нещо друго. Поради обстоятелството, че човекът беше приел луциферическото влияние в своето астрално тяло, целият външен свят който се превърна в арена на неговите действия започна да се проявява в съвсем друга светлина; външният свят придоби облик, съвсем различен от този, който би имал, ако човек не се беше поддал на Луцифер. Човекът гледаше околния свят, носейки Луцифер в себе си. По този начин, неговият поглед, отправен към Земята, беше помрачен и в сетивните му впечатления се намеси това, което наричаме ариманически влияния.
към текста >>

Обаче, с влиянието на Луцифер беше свързано и нещо друго.
Но ако човек би приел само този принцип в себе си, той щеше все повече да потъва в изкушенията на физическия земен свят; той би изгубил, така да се каже, самата перспектива, един ден да се освободи от физическия земен свят. Ние знаем, че по-късно срещу луциферическия принцип застана един друг принцип принципът на Христос, силата на Христос, така че човекът отново постигна равновесие и в хода на своето развитие успя да отстрани от себе си влиянието на Луцифер. Обаче, с влиянието на Луцифер беше свързано и нещо друго. Поради обстоятелството, че човекът беше приел луциферическото влияние в своето астрално тяло, целият външен свят който се превърна в арена на неговите действия започна да се проявява в съвсем друга светлина; външният свят придоби облик, съвсем различен от този, който би имал, ако човек не се беше поддал на Луцифер. Човекът гледаше околния свят, носейки Луцифер в себе си. По този начин, неговият поглед, отправен към Земята, беше помрачен и в сетивните му впечатления се намеси това, което наричаме ариманически влияния.
към текста >>

Поради обстоятелството, че човекът беше приел луциферическото влияние в своето астрално тяло, целият външен свят който се превърна в арена на неговите действия започна да се проявява в съвсем друга светлина; външният свят придоби облик, съвсем различен от този, който би имал, ако човек не се беше поддал на Луцифер.
Но ако човек би приел само този принцип в себе си, той щеше все повече да потъва в изкушенията на физическия земен свят; той би изгубил, така да се каже, самата перспектива, един ден да се освободи от физическия земен свят. Ние знаем, че по-късно срещу луциферическия принцип застана един друг принцип принципът на Христос, силата на Христос, така че човекът отново постигна равновесие и в хода на своето развитие успя да отстрани от себе си влиянието на Луцифер. Обаче, с влиянието на Луцифер беше свързано и нещо друго. Поради обстоятелството, че човекът беше приел луциферическото влияние в своето астрално тяло, целият външен свят който се превърна в арена на неговите действия започна да се проявява в съвсем друга светлина; външният свят придоби облик, съвсем различен от този, който би имал, ако човек не се беше поддал на Луцифер. Човекът гледаше околния свят, носейки Луцифер в себе си. По този начин, неговият поглед, отправен към Земята, беше помрачен и в сетивните му впечатления се намеси това, което наричаме ариманически влияния.
към текста >>

Човекът гледаше околния свят, носейки Луцифер в себе си.
Но ако човек би приел само този принцип в себе си, той щеше все повече да потъва в изкушенията на физическия земен свят; той би изгубил, така да се каже, самата перспектива, един ден да се освободи от физическия земен свят. Ние знаем, че по-късно срещу луциферическия принцип застана един друг принцип принципът на Христос, силата на Христос, така че човекът отново постигна равновесие и в хода на своето развитие успя да отстрани от себе си влиянието на Луцифер. Обаче, с влиянието на Луцифер беше свързано и нещо друго. Поради обстоятелството, че човекът беше приел луциферическото влияние в своето астрално тяло, целият външен свят който се превърна в арена на неговите действия започна да се проявява в съвсем друга светлина; външният свят придоби облик, съвсем различен от този, който би имал, ако човек не се беше поддал на Луцифер. Човекът гледаше околния свят, носейки Луцифер в себе си. По този начин, неговият поглед, отправен към Земята, беше помрачен и в сетивните му впечатления се намеси това, което наричаме ариманически влияния.
към текста >>

Ето защо ариманическото влияние, което се разпростря в околния свят, беше всъщност една от последиците на луциферическото влияние.
Ариман можа да се намеси и да превърне външния свят в илюзия, само защото ние още от по-рано носехме в себе си предразположбата към илюзии, към Майя. Ето защо ариманическото влияние, което се разпростря в околния свят, беше всъщност една от последиците на луциферическото влияние. С други думи: поради луциферическите сили, които вече бяха в него, човекът се вплете и потъна в сетивния свят много повече, отколкото би сторил това без влиянието на Луцифер; но поради тази причина, той изгради в себе си и една друга способност: Наред с външните сетивни впечатления, той поемаше и ариманическите влияния. Ето как в човешката индивидуалност, докато тя напредва от една инкарнация в друга, е заложен принципът на Луцифер, а като последица от него, и принципът на Ариман. Тези две могъщи сили водят непрекъсната борба в човешката индивидуалност. И човешката индивидуалност се превърна в истинската арена, където воюват Луцифер и Ариман.
към текста >>

С други думи: поради луциферическите сили, които вече бяха в него, човекът се вплете и потъна в сетивния свят много повече, отколкото би сторил това без влиянието на Луцифер; но поради тази причина, той изгради в себе си и една друга способност: Наред с външните сетивни впечатления, той поемаше и ариманическите влияния.
Ариман можа да се намеси и да превърне външния свят в илюзия, само защото ние още от по-рано носехме в себе си предразположбата към илюзии, към Майя. Ето защо ариманическото влияние, което се разпростря в околния свят, беше всъщност една от последиците на луциферическото влияние. С други думи: поради луциферическите сили, които вече бяха в него, човекът се вплете и потъна в сетивния свят много повече, отколкото би сторил това без влиянието на Луцифер; но поради тази причина, той изгради в себе си и една друга способност: Наред с външните сетивни впечатления, той поемаше и ариманическите влияния. Ето как в човешката индивидуалност, докато тя напредва от една инкарнация в друга, е заложен принципът на Луцифер, а като последица от него, и принципът на Ариман. Тези две могъщи сили водят непрекъсната борба в човешката индивидуалност. И човешката индивидуалност се превърна в истинската арена, където воюват Луцифер и Ариман.
към текста >>

Ето как в човешката индивидуалност, докато тя напредва от една инкарнация в друга, е заложен принципът на Луцифер, а като последица от него, и принципът на Ариман.
Ариман можа да се намеси и да превърне външния свят в илюзия, само защото ние още от по-рано носехме в себе си предразположбата към илюзии, към Майя. Ето защо ариманическото влияние, което се разпростря в околния свят, беше всъщност една от последиците на луциферическото влияние. С други думи: поради луциферическите сили, които вече бяха в него, човекът се вплете и потъна в сетивния свят много повече, отколкото би сторил това без влиянието на Луцифер; но поради тази причина, той изгради в себе си и една друга способност: Наред с външните сетивни впечатления, той поемаше и ариманическите влияния. Ето как в човешката индивидуалност, докато тя напредва от една инкарнация в друга, е заложен принципът на Луцифер, а като последица от него, и принципът на Ариман. Тези две могъщи сили водят непрекъсната борба в човешката индивидуалност. И човешката индивидуалност се превърна в истинската арена, където воюват Луцифер и Ариман.
към текста >>

И човешката индивидуалност се превърна в истинската арена, където воюват Луцифер и Ариман.
Ариман можа да се намеси и да превърне външния свят в илюзия, само защото ние още от по-рано носехме в себе си предразположбата към илюзии, към Майя. Ето защо ариманическото влияние, което се разпростря в околния свят, беше всъщност една от последиците на луциферическото влияние. С други думи: поради луциферическите сили, които вече бяха в него, човекът се вплете и потъна в сетивния свят много повече, отколкото би сторил това без влиянието на Луцифер; но поради тази причина, той изгради в себе си и една друга способност: Наред с външните сетивни впечатления, той поемаше и ариманическите влияния. Ето как в човешката индивидуалност, докато тя напредва от една инкарнация в друга, е заложен принципът на Луцифер, а като последица от него, и принципът на Ариман. Тези две могъщи сили водят непрекъсната борба в човешката индивидуалност. И човешката индивидуалност се превърна в истинската арена, където воюват Луцифер и Ариман.
към текста >>

Дори и днес, в своето обикновено съзнание, човек е все още изложен както на луциферическите изкушения, бликащи от страстите и афектите на неговото астрално тяло, така и на ариманическите изкушения, под формата на погрешни съждения за външния свят.
Дори и днес, в своето обикновено съзнание, човек е все още изложен както на луциферическите изкушения, бликащи от страстите и афектите на неговото астрално тяло, така и на ариманическите изкушения, под формата на погрешни съждения за външния свят. Доколкото се намира в една от своите поредни инкарнации, човешкият живот има следната особеност: Човешките представи се издигат като една бариера, която пречи на Луцифер и Ариман да проникнат по-дълбоко в човешката същност; обаче това, което човек върши, се превръща в обект на морална или интелектуална оценка. Доколкото между раждането и смъртта човек нарушава морала, следвайки Луцифер, или допуска грешки спрямо логиката и здравото мислене, следвайки Ариман, тези неща остават в рамките на обикновения душевен живот. Обаче след като мине през Портата на смъртта, човек остава без своите представи; те просто изчезват, защото до този миг са били свързани с физическия инструмент на мозъка. Сега животът на съзнанието преминава в една друга форма: сега всички онези неща, които в живота между раждането и смъртта са били обект на морална или интелектуална оценка, се устремяват към дълбините на човешкото същество и проникват в онези свръхсетивни формиращи сили, които след периода на Камалока ще подготвят троичната човешка обвивка и изобщо ще организират следващата инкарнация. Сега всички грешки и заблуждения, породени от изкушенията на Ариман, се превръщат в болестотворни сили и те започват да атакуват човека чрез неговото етерно тяло; докато отклоненията в моралния живот се превръщат в болестотворни причини, които имат своята отправна точка предимно в астралното тяло.
към текста >>

Доколкото се намира в една от своите поредни инкарнации, човешкият живот има следната особеност: Човешките представи се издигат като една бариера, която пречи на Луцифер и Ариман да проникнат по-дълбоко в човешката същност; обаче това, което човек върши, се превръща в обект на морална или интелектуална оценка.
Дори и днес, в своето обикновено съзнание, човек е все още изложен както на луциферическите изкушения, бликащи от страстите и афектите на неговото астрално тяло, така и на ариманическите изкушения, под формата на погрешни съждения за външния свят. Доколкото се намира в една от своите поредни инкарнации, човешкият живот има следната особеност: Човешките представи се издигат като една бариера, която пречи на Луцифер и Ариман да проникнат по-дълбоко в човешката същност; обаче това, което човек върши, се превръща в обект на морална или интелектуална оценка. Доколкото между раждането и смъртта човек нарушава морала, следвайки Луцифер, или допуска грешки спрямо логиката и здравото мислене, следвайки Ариман, тези неща остават в рамките на обикновения душевен живот. Обаче след като мине през Портата на смъртта, човек остава без своите представи; те просто изчезват, защото до този миг са били свързани с физическия инструмент на мозъка. Сега животът на съзнанието преминава в една друга форма: сега всички онези неща, които в живота между раждането и смъртта са били обект на морална или интелектуална оценка, се устремяват към дълбините на човешкото същество и проникват в онези свръхсетивни формиращи сили, които след периода на Камалока ще подготвят троичната човешка обвивка и изобщо ще организират следващата инкарнация. Сега всички грешки и заблуждения, породени от изкушенията на Ариман, се превръщат в болестотворни сили и те започват да атакуват човека чрез неговото етерно тяло; докато отклоненията в моралния живот се превръщат в болестотворни причини, които имат своята отправна точка предимно в астралното тяло.
към текста >>

Доколкото между раждането и смъртта човек нарушава морала, следвайки Луцифер, или допуска грешки спрямо логиката и здравото мислене, следвайки Ариман, тези неща остават в рамките на обикновения душевен живот.
Дори и днес, в своето обикновено съзнание, човек е все още изложен както на луциферическите изкушения, бликащи от страстите и афектите на неговото астрално тяло, така и на ариманическите изкушения, под формата на погрешни съждения за външния свят. Доколкото се намира в една от своите поредни инкарнации, човешкият живот има следната особеност: Човешките представи се издигат като една бариера, която пречи на Луцифер и Ариман да проникнат по-дълбоко в човешката същност; обаче това, което човек върши, се превръща в обект на морална или интелектуална оценка. Доколкото между раждането и смъртта човек нарушава морала, следвайки Луцифер, или допуска грешки спрямо логиката и здравото мислене, следвайки Ариман, тези неща остават в рамките на обикновения душевен живот. Обаче след като мине през Портата на смъртта, човек остава без своите представи; те просто изчезват, защото до този миг са били свързани с физическия инструмент на мозъка. Сега животът на съзнанието преминава в една друга форма: сега всички онези неща, които в живота между раждането и смъртта са били обект на морална или интелектуална оценка, се устремяват към дълбините на човешкото същество и проникват в онези свръхсетивни формиращи сили, които след периода на Камалока ще подготвят троичната човешка обвивка и изобщо ще организират следващата инкарнация. Сега всички грешки и заблуждения, породени от изкушенията на Ариман, се превръщат в болестотворни сили и те започват да атакуват човека чрез неговото етерно тяло; докато отклоненията в моралния живот се превръщат в болестотворни причини, които имат своята отправна точка предимно в астралното тяло.
към текста >>

Накратко, ние виждаме как нашите грешки, произлизащи от ариманическия принцип в нас (а тук спадат и умишлените грешки като лъжата и склонността към неистината), се превръщат в болестотворни причини именно когато не ограничаваме човешкия живот в една единствена инкарнация, а проследяваме последиците от една инкарнация в следващата; виждаме още, как по същия начин се превръщат в болестотворни причини и луциферическите влияния.
Накратко, ние виждаме как нашите грешки, произлизащи от ариманическия принцип в нас (а тук спадат и умишлените грешки като лъжата и склонността към неистината), се превръщат в болестотворни причини именно когато не ограничаваме човешкия живот в една единствена инкарнация, а проследяваме последиците от една инкарнация в следващата; виждаме още, как по същия начин се превръщат в болестотворни причини и луциферическите влияния. И сега можем да обобщим: всъщност нашите грешки никога не остават безнаказани! Ние сме белязани с печата на нашите грешки и го пренасяме в следващата инкарнация. Обаче ние правим това, ръководени от висшите сили, които през времето между смъртта и новото раждане имат задачата да подготвят за нас такова физическо тяло, което в следващия живот ще е достатъчно здраво и силно, за да не се поддаде на същите изкушения. Ето как болестите се явяват като едни от най-могъщите възпитатели в нашия живот.
към текста >>

Ако разглеждаме болестите по този начин, ние ясно ще видим, как в симптоматологията на една болест преобладават луциферическите влияния, а в симптоматологията на друга болест ариманическите.
Ако разглеждаме болестите по този начин, ние ясно ще видим, как в симптоматологията на една болест преобладават луциферическите влияния, а в симптоматологията на друга болест ариманическите. И когато за напред тези неща бъдат проумяни от хора, чието лекарско изкуство ще се определя от техния антропософски мироглед, лечебните въздействия, насочени към съответния човешки организъм, ще бъдат много по-неуловими и нежни, отколкото са те днес.
към текста >>

Защото тъкмо чрез преодоляването на пневмонията, чрез спонтанните лечебни сили, които бликват от самия човек, и особено чрез преодоляването на треската, човешката индивидуалност започва своята борба срещу луциферическите сили.
Тя е кармична последица, възникваща през периода на Камалока, когато човек се вижда изправен пред панорамата от образи на своя минал живот, протекъл в подчертана склонност към сетивни наслади, към една, бих казал, потребност от сетивен, от чувствен живот. Нека обаче да не смесваме това, което се разиграва в човешкото съзнание през периода на Камалока, с човешкото съзнание през следващата инкарнация. Тези две неща нямат нищо общо. В сегашната си инкарнация, човек няма спомен за своите опитности в света на Камалока. Обаче в резултат на тези опитности, у него се натрупват също и такива сили, с чиято помощ той ще надвие пневмонията. Защото тъкмо чрез преодоляването на пневмонията, чрез спонтанните лечебни сили, които бликват от самия човек, и особено чрез преодоляването на треската, човешката индивидуалност започва своята борба срещу луциферическите сили. Ето защо победата над пневмонията ни предоставя една възможност да се освободим от определени характерови недостатъци, как вито сме имали в предишната инкарнация. В клиничната картина на пневмонията може съвсем ясно да се види борбата на човека срещу луциферическите сили.
към текста >>

В клиничната картина на пневмонията може съвсем ясно да се види борбата на човека срещу луциферическите сили.
Тези две неща нямат нищо общо. В сегашната си инкарнация, човек няма спомен за своите опитности в света на Камалока. Обаче в резултат на тези опитности, у него се натрупват също и такива сили, с чиято помощ той ще надвие пневмонията. Защото тъкмо чрез преодоляването на пневмонията, чрез спонтанните лечебни сили, които бликват от самия човек, и особено чрез преодоляването на треската, човешката индивидуалност започва своята борба срещу луциферическите сили. Ето защо победата над пневмонията ни предоставя една възможност да се освободим от определени характерови недостатъци, как вито сме имали в предишната инкарнация. В клиничната картина на пневмонията може съвсем ясно да се види борбата на човека срещу луциферическите сили.
към текста >>

И така, ние показахме, как фактически двата принципа ариманическият и луциферическият в последна сметка се манифестират в протичането на болестта.
И така, ние показахме, как фактически двата принципа ариманическият и луциферическият в последна сметка се манифестират в протичането на болестта. Нещо повече, в много случаи по отношение на една или друга болестна картина бихме могли да разграничим всъщност два типа болести: Ариманически и луциферически. И ако бихме се съобразявали с този факт, неизбежно щяхме да стигнем и до точните правила за адекватна лечебна помощ, каквато болните изискват от нас. Защото луциферическите болестни процеси предполагат съвършено различни лечебни методи от ариманическите.
към текста >>

Нещо повече, в много случаи по отношение на една или друга болестна картина бихме могли да разграничим всъщност два типа болести: Ариманически и луциферически.
И така, ние показахме, как фактически двата принципа ариманическият и луциферическият в последна сметка се манифестират в протичането на болестта. Нещо повече, в много случаи по отношение на една или друга болестна картина бихме могли да разграничим всъщност два типа болести: Ариманически и луциферически. И ако бихме се съобразявали с този факт, неизбежно щяхме да стигнем и до точните правила за адекватна лечебна помощ, каквато болните изискват от нас. Защото луциферическите болестни процеси предполагат съвършено различни лечебни методи от ариманическите.
към текста >>

Защото луциферическите болестни процеси предполагат съвършено различни лечебни методи от ариманическите.
И така, ние показахме, как фактически двата принципа ариманическият и луциферическият в последна сметка се манифестират в протичането на болестта. Нещо повече, в много случаи по отношение на една или друга болестна картина бихме могли да разграничим всъщност два типа болести: Ариманически и луциферически. И ако бихме се съобразявали с този факт, неизбежно щяхме да стигнем и до точните правила за адекватна лечебна помощ, каквато болните изискват от нас. Защото луциферическите болестни процеси предполагат съвършено различни лечебни методи от ариманическите.
към текста >>

Тук само ще отбележа, че антропософската Духовна Наука е в състояние предварително да хвърли светлина относно прилагането на един или друг лечебен метод, най-вече ако се научим да разбираме дали си имаме работа с една луциферическа, или с една ариманическа болест.
Днес, по един твърде безкритичен начин се прилагат различни лечебни методи и въздействия, например студените душове или електротерапията. Тук само ще отбележа, че антропософската Духовна Наука е в състояние предварително да хвърли светлина относно прилагането на един или друг лечебен метод, най-вече ако се научим да разбираме дали си имаме работа с една луциферическа, или с една ариманическа болест. Например: Никога не трябва да се прилага електротерапия при болести от луциферически характер; тя трябва да се прилага само при ариманическите болести. Защото луциферическите болести никога не могат да бъдат облекчени със средства, които нямат нищо общо с Луцифер; в случая става дума за принципите на електричеството: понеже електричеството спада към областта на ариманическите Същества, което естествено съвсем не означава, че те си служат само със силите на електричеството. Съществува, например, една твърде специална област на луциферическите сили, която се отнася най-общо казано до топлината и до всичко, свързано с нея. Всичко, което стопля или охлажда човешкия организъм, принадлежи към областта на Луцифер. Навсякъде, където присъствуват топлината и студът, ние сме пред болести от луциферически тип.
към текста >>

Например: Никога не трябва да се прилага електротерапия при болести от луциферически характер; тя трябва да се прилага само при ариманическите болести.
Днес, по един твърде безкритичен начин се прилагат различни лечебни методи и въздействия, например студените душове или електротерапията. Тук само ще отбележа, че антропософската Духовна Наука е в състояние предварително да хвърли светлина относно прилагането на един или друг лечебен метод, най-вече ако се научим да разбираме дали си имаме работа с една луциферическа, или с една ариманическа болест. Например: Никога не трябва да се прилага електротерапия при болести от луциферически характер; тя трябва да се прилага само при ариманическите болести. Защото луциферическите болести никога не могат да бъдат облекчени със средства, които нямат нищо общо с Луцифер; в случая става дума за принципите на електричеството: понеже електричеството спада към областта на ариманическите Същества, което естествено съвсем не означава, че те си служат само със силите на електричеството. Съществува, например, една твърде специална област на луциферическите сили, която се отнася най-общо казано до топлината и до всичко, свързано с нея. Всичко, което стопля или охлажда човешкия организъм, принадлежи към областта на Луцифер. Навсякъде, където присъствуват топлината и студът, ние сме пред болести от луциферически тип.
към текста >>

Защото луциферическите болести никога не могат да бъдат облекчени със средства, които нямат нищо общо с Луцифер; в случая става дума за принципите на електричеството: понеже електричеството спада към областта на ариманическите Същества, което естествено съвсем не означава, че те си служат само със силите на електричеството.
Днес, по един твърде безкритичен начин се прилагат различни лечебни методи и въздействия, например студените душове или електротерапията. Тук само ще отбележа, че антропософската Духовна Наука е в състояние предварително да хвърли светлина относно прилагането на един или друг лечебен метод, най-вече ако се научим да разбираме дали си имаме работа с една луциферическа, или с една ариманическа болест. Например: Никога не трябва да се прилага електротерапия при болести от луциферически характер; тя трябва да се прилага само при ариманическите болести. Защото луциферическите болести никога не могат да бъдат облекчени със средства, които нямат нищо общо с Луцифер; в случая става дума за принципите на електричеството: понеже електричеството спада към областта на ариманическите Същества, което естествено съвсем не означава, че те си служат само със силите на електричеството. Съществува, например, една твърде специална област на луциферическите сили, която се отнася най-общо казано до топлината и до всичко, свързано с нея. Всичко, което стопля или охлажда човешкия организъм, принадлежи към областта на Луцифер. Навсякъде, където присъствуват топлината и студът, ние сме пред болести от луциферически тип.
към текста >>

Съществува, например, една твърде специална област на луциферическите сили, която се отнася най-общо казано до топлината и до всичко, свързано с нея.
Днес, по един твърде безкритичен начин се прилагат различни лечебни методи и въздействия, например студените душове или електротерапията. Тук само ще отбележа, че антропософската Духовна Наука е в състояние предварително да хвърли светлина относно прилагането на един или друг лечебен метод, най-вече ако се научим да разбираме дали си имаме работа с една луциферическа, или с една ариманическа болест. Например: Никога не трябва да се прилага електротерапия при болести от луциферически характер; тя трябва да се прилага само при ариманическите болести. Защото луциферическите болести никога не могат да бъдат облекчени със средства, които нямат нищо общо с Луцифер; в случая става дума за принципите на електричеството: понеже електричеството спада към областта на ариманическите Същества, което естествено съвсем не означава, че те си служат само със силите на електричеството. Съществува, например, една твърде специална област на луциферическите сили, която се отнася най-общо казано до топлината и до всичко, свързано с нея. Всичко, което стопля или охлажда човешкия организъм, принадлежи към областта на Луцифер. Навсякъде, където присъствуват топлината и студът, ние сме пред болести от луциферически тип.
към текста >>

Всичко, което стопля или охлажда човешкия организъм, принадлежи към областта на Луцифер.
Днес, по един твърде безкритичен начин се прилагат различни лечебни методи и въздействия, например студените душове или електротерапията. Тук само ще отбележа, че антропософската Духовна Наука е в състояние предварително да хвърли светлина относно прилагането на един или друг лечебен метод, най-вече ако се научим да разбираме дали си имаме работа с една луциферическа, или с една ариманическа болест. Например: Никога не трябва да се прилага електротерапия при болести от луциферически характер; тя трябва да се прилага само при ариманическите болести. Защото луциферическите болести никога не могат да бъдат облекчени със средства, които нямат нищо общо с Луцифер; в случая става дума за принципите на електричеството: понеже електричеството спада към областта на ариманическите Същества, което естествено съвсем не означава, че те си служат само със силите на електричеството. Съществува, например, една твърде специална област на луциферическите сили, която се отнася най-общо казано до топлината и до всичко, свързано с нея. Всичко, което стопля или охлажда човешкия организъм, принадлежи към областта на Луцифер. Навсякъде, където присъствуват топлината и студът, ние сме пред болести от луциферически тип.
към текста >>

Навсякъде, където присъствуват топлината и студът, ние сме пред болести от луциферически тип.
Тук само ще отбележа, че антропософската Духовна Наука е в състояние предварително да хвърли светлина относно прилагането на един или друг лечебен метод, най-вече ако се научим да разбираме дали си имаме работа с една луциферическа, или с една ариманическа болест. Например: Никога не трябва да се прилага електротерапия при болести от луциферически характер; тя трябва да се прилага само при ариманическите болести. Защото луциферическите болести никога не могат да бъдат облекчени със средства, които нямат нищо общо с Луцифер; в случая става дума за принципите на електричеството: понеже електричеството спада към областта на ариманическите Същества, което естествено съвсем не означава, че те си служат само със силите на електричеството. Съществува, например, една твърде специална област на луциферическите сили, която се отнася най-общо казано до топлината и до всичко, свързано с нея. Всичко, което стопля или охлажда човешкия организъм, принадлежи към областта на Луцифер. Навсякъде, където присъствуват топлината и студът, ние сме пред болести от луциферически тип.
към текста >>

108. 5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 20 май 1910 г. Естествени и случайни заболявания в хода на Кармата. GA_120 Откровенията на Кармата

В своя съзнателен живот дълбоко проникнат от Аза човек непрекъснато се люшка между двете основни тенденции в света: Между луциферическата и ариманическата тенденция.
В своя съзнателен живот дълбоко проникнат от Аза човек непрекъснато се люшка между двете основни тенденции в света: Между луциферическата и ариманическата тенденция. Ако човек допуска грешки, чиито причини са в качествата на неговото астрално тяло, в неговите афекти, страсти и т.н., луциферическите сили са тези, които подхранват човешките действия. И когато после тези действия поемат по току-що очертания от нас път и метаморфозират в градивни сили, те лягат в основата на бъдещата физическо-етерна организация на човешкото същество като причини за съответните луциферически болести.
към текста >>

Ако човек допуска грешки, чиито причини са в качествата на неговото астрално тяло, в неговите афекти, страсти и т.н., луциферическите сили са тези, които подхранват човешките действия.
В своя съзнателен живот дълбоко проникнат от Аза човек непрекъснато се люшка между двете основни тенденции в света: Между луциферическата и ариманическата тенденция. Ако човек допуска грешки, чиито причини са в качествата на неговото астрално тяло, в неговите афекти, страсти и т.н., луциферическите сили са тези, които подхранват човешките действия. И когато после тези действия поемат по току-що очертания от нас път и метаморфозират в градивни сили, те лягат в основата на бъдещата физическо-етерна организация на човешкото същество като причини за съответните луциферически болести.
към текста >>

И когато после тези действия поемат по току-що очертания от нас път и метаморфозират в градивни сили, те лягат в основата на бъдещата физическо-етерна организация на човешкото същество като причини за съответните луциферически болести.
В своя съзнателен живот дълбоко проникнат от Аза човек непрекъснато се люшка между двете основни тенденции в света: Между луциферическата и ариманическата тенденция. Ако човек допуска грешки, чиито причини са в качествата на неговото астрално тяло, в неговите афекти, страсти и т.н., луциферическите сили са тези, които подхранват човешките действия. И когато после тези действия поемат по току-що очертания от нас път и метаморфозират в градивни сили, те лягат в основата на бъдещата физическо-етерна организация на човешкото същество като причини за съответните луциферически болести.
към текста >>

Прибавете към току-що казаното онзи факт, който вече многократно ни е помагал за вникването в много и различни страни от живота: а именно, че в своето земно съществувание човекът е подложен на двата вида сили, идващи от луциферическия и от ариманическия принцип.
От казаното досега, Вие ще стигнете до извода, че „случайността" може би има по-друго значение, а не това, което обикновено и приписваме. Обикновено се мисли, че случайността е нещо, което далеч не може да бъде обяснено с помощта на природните закони и със законите на живота изобщо; сякаш тя един вид „надвишава" това, което може да бъде разбрано с нормалния човешки разум. Прибавете към току-що казаното онзи факт, който вече многократно ни е помагал за вникването в много и различни страни от живота: а именно, че в своето земно съществувание човекът е подложен на двата вида сили, идващи от луциферическия и от ариманическия принцип. Тези две сили, тези два принципа непрекъснато се намесват в човешкия живот; луциферическите сили засягат предимно вътрешността на човешкото астрално тяло, докато ариманическите сили имат отношение предимно към това, което човек възприема като външни сетивни впечатления, Ариманическите сили дебнат всред това, което възприемаме като външни сетивни впечатления; луциферическите сили дебнат в това, което се надига от душата като удоволствие и неудоволствие, афекти, страсти и т.н. Както ариманическият, така и луциферическият принцип ни правят податливи на илюзии, на заблуждения; луциферическият принцип ни кара да се поддаваме на илюзии, свързани с нашата собствена същност, така че започваме да грешим и съдим неправилно за самите себе си, ставайки жертва на всевъзможни илюзии, на Майя. Ако внимателно разгледате живота, лесно ще различите тази Майя не другаде, а в собствения Ви душевен свят. Опитайте се да си припомните, колко често човек убеждава себе си, че е извършил това или онова поради тази или онази причина. Но обикновено той предприема действията си поради съвсем други мотиви: от гняв, омраза, страсти; обаче в собственото си съзнание той има корено различно обяснение.
към текста >>

Тези две сили, тези два принципа непрекъснато се намесват в човешкия живот; луциферическите сили засягат предимно вътрешността на човешкото астрално тяло, докато ариманическите сили имат отношение предимно към това, което човек възприема като външни сетивни впечатления, Ариманическите сили дебнат всред това, което възприемаме като външни сетивни впечатления; луциферическите сили дебнат в това, което се надига от душата като удоволствие и неудоволствие, афекти, страсти и т.н.
От казаното досега, Вие ще стигнете до извода, че „случайността" може би има по-друго значение, а не това, което обикновено и приписваме. Обикновено се мисли, че случайността е нещо, което далеч не може да бъде обяснено с помощта на природните закони и със законите на живота изобщо; сякаш тя един вид „надвишава" това, което може да бъде разбрано с нормалния човешки разум. Прибавете към току-що казаното онзи факт, който вече многократно ни е помагал за вникването в много и различни страни от живота: а именно, че в своето земно съществувание човекът е подложен на двата вида сили, идващи от луциферическия и от ариманическия принцип. Тези две сили, тези два принципа непрекъснато се намесват в човешкия живот; луциферическите сили засягат предимно вътрешността на човешкото астрално тяло, докато ариманическите сили имат отношение предимно към това, което човек възприема като външни сетивни впечатления, Ариманическите сили дебнат всред това, което възприемаме като външни сетивни впечатления; луциферическите сили дебнат в това, което се надига от душата като удоволствие и неудоволствие, афекти, страсти и т.н. Както ариманическият, така и луциферическият принцип ни правят податливи на илюзии, на заблуждения; луциферическият принцип ни кара да се поддаваме на илюзии, свързани с нашата собствена същност, така че започваме да грешим и съдим неправилно за самите себе си, ставайки жертва на всевъзможни илюзии, на Майя. Ако внимателно разгледате живота, лесно ще различите тази Майя не другаде, а в собствения Ви душевен свят. Опитайте се да си припомните, колко често човек убеждава себе си, че е извършил това или онова поради тази или онази причина. Но обикновено той предприема действията си поради съвсем други мотиви: от гняв, омраза, страсти; обаче в собственото си съзнание той има корено различно обяснение. С други думи, той се опитва да отхвърли онова, което външният свят осъжда и което все още се намира в неговата душа.
към текста >>

Както ариманическият, така и луциферическият принцип ни правят податливи на илюзии, на заблуждения; луциферическият принцип ни кара да се поддаваме на илюзии, свързани с нашата собствена същност, така че започваме да грешим и съдим неправилно за самите себе си, ставайки жертва на всевъзможни илюзии, на Майя.
От казаното досега, Вие ще стигнете до извода, че „случайността" може би има по-друго значение, а не това, което обикновено и приписваме. Обикновено се мисли, че случайността е нещо, което далеч не може да бъде обяснено с помощта на природните закони и със законите на живота изобщо; сякаш тя един вид „надвишава" това, което може да бъде разбрано с нормалния човешки разум. Прибавете към току-що казаното онзи факт, който вече многократно ни е помагал за вникването в много и различни страни от живота: а именно, че в своето земно съществувание човекът е подложен на двата вида сили, идващи от луциферическия и от ариманическия принцип. Тези две сили, тези два принципа непрекъснато се намесват в човешкия живот; луциферическите сили засягат предимно вътрешността на човешкото астрално тяло, докато ариманическите сили имат отношение предимно към това, което човек възприема като външни сетивни впечатления, Ариманическите сили дебнат всред това, което възприемаме като външни сетивни впечатления; луциферическите сили дебнат в това, което се надига от душата като удоволствие и неудоволствие, афекти, страсти и т.н. Както ариманическият, така и луциферическият принцип ни правят податливи на илюзии, на заблуждения; луциферическият принцип ни кара да се поддаваме на илюзии, свързани с нашата собствена същност, така че започваме да грешим и съдим неправилно за самите себе си, ставайки жертва на всевъзможни илюзии, на Майя. Ако внимателно разгледате живота, лесно ще различите тази Майя не другаде, а в собствения Ви душевен свят. Опитайте се да си припомните, колко често човек убеждава себе си, че е извършил това или онова поради тази или онази причина. Но обикновено той предприема действията си поради съвсем други мотиви: от гняв, омраза, страсти; обаче в собственото си съзнание той има корено различно обяснение. С други думи, той се опитва да отхвърли онова, което външният свят осъжда и което все още се намира в неговата душа. Вие често ставате свидетели, как даден човек върши нещо, под влиянието на явно егоистични страсти, докато в същото време обгръща своя егоизъм с мантията на най-благородни намерения и обяснява защо е извършил тази или онази постъпка.
към текста >>

Тук ясно виждаме луциферическите влияния върху човека и как те се стремят да превърнат целия му душевен живот в Майя, и как той се изкушава да сочи други мотиви за своите действия, нямащи нищо общо с истинските.
Това се отнася и за цялата съвременна литература, където за истинска психология не може да става и дума. Ето защо и хората обикновено изобщо не забелязват това, което сами вършат. Антропософията изисква от всички нас нещо съвсем друго; а такива логически недомислици и конфузии трябва да избягваме на всяка цена. Впрочем в най-голяма степен ги допускат тъкмо съвременните философи и психолози. В това отношение на шият пример е типичен. Тук ясно виждаме луциферическите влияния върху човека и как те се стремят да превърнат целия му душевен живот в Майя, и как той се изкушава да сочи други мотиви за своите действия, нямащи нищо общо с истинските.
към текста >>

Ето как от една страна действува Луцифер.
Да, в тази област човек трябва да упражнява непрекъснато и строго себевъзпитание. Днес хората обикновено си служат твърде лекомислено със словото. Обаче то може да бъде и страшен изкусител. Достатъчно е само думите да звучат красиво и да създават далечното усещане, че са един вид словесен еквивалент на една добра постъпка, за да се превърне красивото им звучене в изкусител, и да повярваме, че благородният мотив ръководи душата, докато всъщност зад него е спотаен един чисто егоистичен принцип, за който въпросният човек няма дори представа, понеже му липсва волята да се бори за истинско себепознание! Ето как от една страна действува Луцифер. А как действува Ариман от другата страна?
към текста >>

Днес трябваше подробно да посоча, как Луцифер поражда всевъзможни илюзии в нашия вътрешен душевен свят, и как Ариман се намесва във външните възприятия, за да ни обгърне с булото на Майя; как Луцифер е в стихията си, когато човек посочва фалшив мотив за своите действия, и как Ариман ни тласка към фалшиви представи за външния сетивен свят и към допускането на „случайности" от всякакъв род.
Днес трябваше подробно да посоча, как Луцифер поражда всевъзможни илюзии в нашия вътрешен душевен свят, и как Ариман се намесва във външните възприятия, за да ни обгърне с булото на Майя; как Луцифер е в стихията си, когато човек посочва фалшив мотив за своите действия, и как Ариман ни тласка към фалшиви представи за външния сетивен свят и към допускането на „случайности" от всякакъв род. Аз трябваше да изтъкна тези важни подробности, преди да пристъпя към следващия въпрос, а именно: как кармическите последици от миналите инкарнации се проявяват също и там, където са в сила привидно случайните и чисто „външни" болестотворни причини.
към текста >>

109. 6. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 21 май 1910 г. Житейските катастрофи в хода на Кармата. GA_120 Откровенията на Кармата

Следователно, тъкмо нашите грешки, извършени под влиянието на Ариман и Луцифер, метаморфозират в пластични, градивни сили, които в следващия живот ще подтикнат астралното тяло към други отношения с етерното и физическото тяло, различни от отношенията, ако тези сили не бяха вече в астралното тяло.
То настъпва, когато в едно от миналите си прераждания, човек вмъква в своето астрално тяло, умишлено или неволно, нещо, което за съответната инкарнация представлява една морална или интелектуална грешка. Да, такава грешка се вмъква в астралното тяло, отпечатва се в него и остава там. А после, когато той влиза в новата инкарнация, астралното тяло ще търси други взаимодействия с етерното и физическото тяло, различни от тези, които би търсило, ако споменатите грешки не бяха допуснати. Следователно, тъкмо нашите грешки, извършени под влиянието на Ариман и Луцифер, метаморфозират в пластични, градивни сили, които в следващия живот ще подтикнат астралното тяло към други отношения с етерното и физическото тяло, различни от отношенията, ако тези сили не бяха вече в астралното тяло.
към текста >>

110. 7. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 22 май 1910 г. Природните катаклизми, вулканите, земетресенията и епидемиите с оглед на Кармата. GA_120 Откровенията на Кармата

Вече споменахме, че в рамките на онзи процес, който се осъществява в прехода между две инкарнации, когато опитностите от миналото прераждане метаморфозират в болестотворни причини, се намесва луциферическият принцип от една страна, и ариманическият принцип от друга.
Сега трябва да разгледаме още по-точно вътрешната природа на болката. Необходимо е да припомним още, че болката може да се появи и като едно допълнително усещане. Защото от предишните лекции стана ясно, че болестта и болката далеч не винаги са взаимно свързани. Да не забравяме, че когато една болест се съпровожда от болка, в действие влизат и други фактори, които нямат много общо със самото боледуване. Вече споменахме, че в рамките на онзи процес, който се осъществява в прехода между две инкарнации, когато опитностите от миналото прераждане метаморфозират в болестотворни причини, се намесва луциферическият принцип от една страна, и ариманическият принцип от друга.
към текста >>

Към всичко това го тласка възможността, че може да попадне както под изкушението на луциферическите сили, така и под изкушението на ариманическите сили.
Към всичко това го тласка възможността, че може да попадне както под изкушението на луциферическите сили, така и под изкушението на ариманическите сили. Вече добре знаем, какво означава „да попаднеш под властта на Луцифер". С Луцифер е свързано всичко, което ни разяжда като страсти, себелюбие, егоизъм, суета и високомерие, всичко, което един вид възгордява нашия Аз. Или с други думи: Ако се поддадем на силите, които действуват в нашето астрално тяло, изразяващи се най-общо в егоистични желания и страсти, това означава, че в съответната инкарнация ние сме попаднали под властта на Луцифер. И като резултат от нашите действия, извършени под влиянието на Луцифер, през периода между смъртта и новото раждане, ние се изпълваме с един основен стремеж: Да се инкарнираме по такъв начин, че активно да привлечем към себе си определен болестен процес, за да можем преодолявайки го отново да се освободим от пипалата на Луцифер. Ако луциферическите изкушения изобщо не бяха тук, ние нямаше да попаднем в тях, но нямаше и да се обогатим с тези нови и могъщи сили.
към текста >>

Вече добре знаем, какво означава „да попаднеш под властта на Луцифер".
Към всичко това го тласка възможността, че може да попадне както под изкушението на луциферическите сили, така и под изкушението на ариманическите сили. Вече добре знаем, какво означава „да попаднеш под властта на Луцифер". С Луцифер е свързано всичко, което ни разяжда като страсти, себелюбие, егоизъм, суета и високомерие, всичко, което един вид възгордява нашия Аз. Или с други думи: Ако се поддадем на силите, които действуват в нашето астрално тяло, изразяващи се най-общо в егоистични желания и страсти, това означава, че в съответната инкарнация ние сме попаднали под властта на Луцифер. И като резултат от нашите действия, извършени под влиянието на Луцифер, през периода между смъртта и новото раждане, ние се изпълваме с един основен стремеж: Да се инкарнираме по такъв начин, че активно да привлечем към себе си определен болестен процес, за да можем преодолявайки го отново да се освободим от пипалата на Луцифер. Ако луциферическите изкушения изобщо не бяха тук, ние нямаше да попаднем в тях, но нямаше и да се обогатим с тези нови и могъщи сили.
към текста >>

С Луцифер е свързано всичко, което ни разяжда като страсти, себелюбие, егоизъм, суета и високомерие, всичко, което един вид възгордява нашия Аз.
Към всичко това го тласка възможността, че може да попадне както под изкушението на луциферическите сили, така и под изкушението на ариманическите сили. Вече добре знаем, какво означава „да попаднеш под властта на Луцифер". С Луцифер е свързано всичко, което ни разяжда като страсти, себелюбие, егоизъм, суета и високомерие, всичко, което един вид възгордява нашия Аз. Или с други думи: Ако се поддадем на силите, които действуват в нашето астрално тяло, изразяващи се най-общо в егоистични желания и страсти, това означава, че в съответната инкарнация ние сме попаднали под властта на Луцифер. И като резултат от нашите действия, извършени под влиянието на Луцифер, през периода между смъртта и новото раждане, ние се изпълваме с един основен стремеж: Да се инкарнираме по такъв начин, че активно да привлечем към себе си определен болестен процес, за да можем преодолявайки го отново да се освободим от пипалата на Луцифер. Ако луциферическите изкушения изобщо не бяха тук, ние нямаше да попаднем в тях, но нямаше и да се обогатим с тези нови и могъщи сили.
към текста >>

Или с други думи: Ако се поддадем на силите, които действуват в нашето астрално тяло, изразяващи се най-общо в егоистични желания и страсти, това означава, че в съответната инкарнация ние сме попаднали под властта на Луцифер.
Към всичко това го тласка възможността, че може да попадне както под изкушението на луциферическите сили, така и под изкушението на ариманическите сили. Вече добре знаем, какво означава „да попаднеш под властта на Луцифер". С Луцифер е свързано всичко, което ни разяжда като страсти, себелюбие, егоизъм, суета и високомерие, всичко, което един вид възгордява нашия Аз. Или с други думи: Ако се поддадем на силите, които действуват в нашето астрално тяло, изразяващи се най-общо в егоистични желания и страсти, това означава, че в съответната инкарнация ние сме попаднали под властта на Луцифер. И като резултат от нашите действия, извършени под влиянието на Луцифер, през периода между смъртта и новото раждане, ние се изпълваме с един основен стремеж: Да се инкарнираме по такъв начин, че активно да привлечем към себе си определен болестен процес, за да можем преодолявайки го отново да се освободим от пипалата на Луцифер. Ако луциферическите изкушения изобщо не бяха тук, ние нямаше да попаднем в тях, но нямаше и да се обогатим с тези нови и могъщи сили.
към текста >>

И като резултат от нашите действия, извършени под влиянието на Луцифер, през периода между смъртта и новото раждане, ние се изпълваме с един основен стремеж: Да се инкарнираме по такъв начин, че активно да привлечем към себе си определен болестен процес, за да можем преодолявайки го отново да се освободим от пипалата на Луцифер.
Към всичко това го тласка възможността, че може да попадне както под изкушението на луциферическите сили, така и под изкушението на ариманическите сили. Вече добре знаем, какво означава „да попаднеш под властта на Луцифер". С Луцифер е свързано всичко, което ни разяжда като страсти, себелюбие, егоизъм, суета и високомерие, всичко, което един вид възгордява нашия Аз. Или с други думи: Ако се поддадем на силите, които действуват в нашето астрално тяло, изразяващи се най-общо в егоистични желания и страсти, това означава, че в съответната инкарнация ние сме попаднали под властта на Луцифер. И като резултат от нашите действия, извършени под влиянието на Луцифер, през периода между смъртта и новото раждане, ние се изпълваме с един основен стремеж: Да се инкарнираме по такъв начин, че активно да привлечем към себе си определен болестен процес, за да можем преодолявайки го отново да се освободим от пипалата на Луцифер. Ако луциферическите изкушения изобщо не бяха тук, ние нямаше да попаднем в тях, но нямаше и да се обогатим с тези нови и могъщи сили.
към текста >>

Ако луциферическите изкушения изобщо не бяха тук, ние нямаше да попаднем в тях, но нямаше и да се обогатим с тези нови и могъщи сили.
Към всичко това го тласка възможността, че може да попадне както под изкушението на луциферическите сили, така и под изкушението на ариманическите сили. Вече добре знаем, какво означава „да попаднеш под властта на Луцифер". С Луцифер е свързано всичко, което ни разяжда като страсти, себелюбие, егоизъм, суета и високомерие, всичко, което един вид възгордява нашия Аз. Или с други думи: Ако се поддадем на силите, които действуват в нашето астрално тяло, изразяващи се най-общо в егоистични желания и страсти, това означава, че в съответната инкарнация ние сме попаднали под властта на Луцифер. И като резултат от нашите действия, извършени под влиянието на Луцифер, през периода между смъртта и новото раждане, ние се изпълваме с един основен стремеж: Да се инкарнираме по такъв начин, че активно да привлечем към себе си определен болестен процес, за да можем преодолявайки го отново да се освободим от пипалата на Луцифер. Ако луциферическите изкушения изобщо не бяха тук, ние нямаше да попаднем в тях, но нямаше и да се обогатим с тези нови и могъщи сили.
към текста >>

В случай, че животът не предлагаше нищо друго, освен това, което Луцифер предизвиква в нас, т.е.
В случай, че животът не предлагаше нищо друго, освен това, което Луцифер предизвиква в нас, т.е. всевъзможните егоистични страсти и инстинкти, тогава ние практически никога не бихме могли да се освободим от луциферическите изкушения. Ние не бихме могли да се освободим от тях, дори и в хода на поредните реинкарнации, защото винаги и отново щяхме да попадаме в тяхната примка. Ако например, в хода на Земното развитие бихме били предоставени на самите себе си, както и на луциферическите сили, тогава в една от инкарнациите ние неизбежно щяхме да попаднем в примката на Луцифер, а после, след смъртта, щяхме да се досетим за последиците и да подготвим кармическото уравновесяване на съответния болестен процес в следващата инкарнация; обаче ако не биха влезли в сила и други фактори, този болестен процес би протекъл по такъв начин, че да ни лиши от каквито и да е положителни резултати, от какъвто и да е напредък. Болестният процес ни позволява да направим крачка напред само благодарение на онези сили, чиито враг е Луцифер; само така можем да извлечем нещо позитивно от болестта.
към текста >>

всевъзможните егоистични страсти и инстинкти, тогава ние практически никога не бихме могли да се освободим от луциферическите изкушения.
В случай, че животът не предлагаше нищо друго, освен това, което Луцифер предизвиква в нас, т.е. всевъзможните егоистични страсти и инстинкти, тогава ние практически никога не бихме могли да се освободим от луциферическите изкушения. Ние не бихме могли да се освободим от тях, дори и в хода на поредните реинкарнации, защото винаги и отново щяхме да попадаме в тяхната примка. Ако например, в хода на Земното развитие бихме били предоставени на самите себе си, както и на луциферическите сили, тогава в една от инкарнациите ние неизбежно щяхме да попаднем в примката на Луцифер, а после, след смъртта, щяхме да се досетим за последиците и да подготвим кармическото уравновесяване на съответния болестен процес в следващата инкарнация; обаче ако не биха влезли в сила и други фактори, този болестен процес би протекъл по такъв начин, че да ни лиши от каквито и да е положителни резултати, от какъвто и да е напредък. Болестният процес ни позволява да направим крачка напред само благодарение на онези сили, чиито враг е Луцифер; само така можем да извлечем нещо позитивно от болестта.
към текста >>

Ако например, в хода на Земното развитие бихме били предоставени на самите себе си, както и на луциферическите сили, тогава в една от инкарнациите ние неизбежно щяхме да попаднем в примката на Луцифер, а после, след смъртта, щяхме да се досетим за последиците и да подготвим кармическото уравновесяване на съответния болестен процес в следващата инкарнация; обаче ако не биха влезли в сила и други фактори, този болестен процес би протекъл по такъв начин, че да ни лиши от каквито и да е положителни резултати, от какъвто и да е напредък.
В случай, че животът не предлагаше нищо друго, освен това, което Луцифер предизвиква в нас, т.е. всевъзможните егоистични страсти и инстинкти, тогава ние практически никога не бихме могли да се освободим от луциферическите изкушения. Ние не бихме могли да се освободим от тях, дори и в хода на поредните реинкарнации, защото винаги и отново щяхме да попадаме в тяхната примка. Ако например, в хода на Земното развитие бихме били предоставени на самите себе си, както и на луциферическите сили, тогава в една от инкарнациите ние неизбежно щяхме да попаднем в примката на Луцифер, а после, след смъртта, щяхме да се досетим за последиците и да подготвим кармическото уравновесяване на съответния болестен процес в следващата инкарнация; обаче ако не биха влезли в сила и други фактори, този болестен процес би протекъл по такъв начин, че да ни лиши от каквито и да е положителни резултати, от какъвто и да е напредък. Болестният процес ни позволява да направим крачка напред само благодарение на онези сили, чиито враг е Луцифер; само така можем да извлечем нещо позитивно от болестта.
към текста >>

Болестният процес ни позволява да направим крачка напред само благодарение на онези сили, чиито враг е Луцифер; само така можем да извлечем нещо позитивно от болестта.
В случай, че животът не предлагаше нищо друго, освен това, което Луцифер предизвиква в нас, т.е. всевъзможните егоистични страсти и инстинкти, тогава ние практически никога не бихме могли да се освободим от луциферическите изкушения. Ние не бихме могли да се освободим от тях, дори и в хода на поредните реинкарнации, защото винаги и отново щяхме да попадаме в тяхната примка. Ако например, в хода на Земното развитие бихме били предоставени на самите себе си, както и на луциферическите сили, тогава в една от инкарнациите ние неизбежно щяхме да попаднем в примката на Луцифер, а после, след смъртта, щяхме да се досетим за последиците и да подготвим кармическото уравновесяване на съответния болестен процес в следващата инкарнация; обаче ако не биха влезли в сила и други фактори, този болестен процес би протекъл по такъв начин, че да ни лиши от каквито и да е положителни резултати, от какъвто и да е напредък. Болестният процес ни позволява да направим крачка напред само благодарение на онези сили, чиито враг е Луцифер; само така можем да извлечем нещо позитивно от болестта.
към текста >>

Следователно, ако от една страна сме застрашени от Луцифер, от друга страна веднага се намесва противодействието на онези свръхсетивни сили, които идват от противника на Луцифер, и сега те се опитват да упражнят едно противоположно действие, за да отстранят от нас луциферическите влияния.
Следователно, ако от една страна сме застрашени от Луцифер, от друга страна веднага се намесва противодействието на онези свръхсетивни сили, които идват от противника на Луцифер, и сега те се опитват да упражнят едно противоположно действие, за да отстранят от нас луциферическите влияния. Тъкмо тези сили, чиито противник е Луцифер, прибавят към болестния процес, предизвикан от Луцифер това, което наричаме болка.
към текста >>

Тъкмо тези сили, чиито противник е Луцифер, прибавят към болестния процес, предизвикан от Луцифер това, което наричаме болка.
Следователно, ако от една страна сме застрашени от Луцифер, от друга страна веднага се намесва противодействието на онези свръхсетивни сили, които идват от противника на Луцифер, и сега те се опитват да упражнят едно противоположно действие, за да отстранят от нас луциферическите влияния. Тъкмо тези сили, чиито противник е Луцифер, прибавят към болестния процес, предизвикан от Луцифер това, което наричаме болка.
към текста >>

Ето защо, на болката трябва да гледаме като на нещо, което в случай, че определяме луциферическите влияния като зли сили ни предлага добрите сили, с чиято помощ ще си послужим с болката, за да се освободим от пипалата на злите сили; те няма да представляват вече предишната опасност за нас.
Ето защо, на болката трябва да гледаме като на нещо, което в случай, че определяме луциферическите влияния като зли сили ни предлага добрите сили, с чиято помощ ще си послужим с болката, за да се освободим от пипалата на злите сили; те няма да представляват вече предишната опасност за нас. Ако към болестния процес, настъпващ като последица от изкушенията на Луцифер, в които сме попаднали, не се прибави и болката, ние бихме си казали: „В края на краищата, съвсем не е толкова лошо, че сме попаднали в примките на Луцифер! " И тогава ние изобщо не стигаме дотам, че да напрегнем собствените си сили, за да се освободим от Луцифер. Болката, като съзнание на абнормно будното астрално тяло, е същевременно и нещо, което може да ни отклони от опасността, отново да попаднем под властта на Луцифер, където вече сме се оказали негови пленници. Ето как болката се превръща в наш възпитател, що се отнася до изкушенията на Луцифер.
към текста >>

Ако към болестния процес, настъпващ като последица от изкушенията на Луцифер, в които сме попаднали, не се прибави и болката, ние бихме си казали: „В края на краищата, съвсем не е толкова лошо, че сме попаднали в примките на Луцифер!
Ето защо, на болката трябва да гледаме като на нещо, което в случай, че определяме луциферическите влияния като зли сили ни предлага добрите сили, с чиято помощ ще си послужим с болката, за да се освободим от пипалата на злите сили; те няма да представляват вече предишната опасност за нас. Ако към болестния процес, настъпващ като последица от изкушенията на Луцифер, в които сме попаднали, не се прибави и болката, ние бихме си казали: „В края на краищата, съвсем не е толкова лошо, че сме попаднали в примките на Луцифер! " И тогава ние изобщо не стигаме дотам, че да напрегнем собствените си сили, за да се освободим от Луцифер. Болката, като съзнание на абнормно будното астрално тяло, е същевременно и нещо, което може да ни отклони от опасността, отново да попаднем под властта на Луцифер, където вече сме се оказали негови пленници. Ето как болката се превръща в наш възпитател, що се отнася до изкушенията на Луцифер.
към текста >>

" И тогава ние изобщо не стигаме дотам, че да напрегнем собствените си сили, за да се освободим от Луцифер.
Ето защо, на болката трябва да гледаме като на нещо, което в случай, че определяме луциферическите влияния като зли сили ни предлага добрите сили, с чиято помощ ще си послужим с болката, за да се освободим от пипалата на злите сили; те няма да представляват вече предишната опасност за нас. Ако към болестния процес, настъпващ като последица от изкушенията на Луцифер, в които сме попаднали, не се прибави и болката, ние бихме си казали: „В края на краищата, съвсем не е толкова лошо, че сме попаднали в примките на Луцифер! " И тогава ние изобщо не стигаме дотам, че да напрегнем собствените си сили, за да се освободим от Луцифер. Болката, като съзнание на абнормно будното астрално тяло, е същевременно и нещо, което може да ни отклони от опасността, отново да попаднем под властта на Луцифер, където вече сме се оказали негови пленници. Ето как болката се превръща в наш възпитател, що се отнася до изкушенията на Луцифер.
към текста >>

Болката, като съзнание на абнормно будното астрално тяло, е същевременно и нещо, което може да ни отклони от опасността, отново да попаднем под властта на Луцифер, където вече сме се оказали негови пленници.
Ето защо, на болката трябва да гледаме като на нещо, което в случай, че определяме луциферическите влияния като зли сили ни предлага добрите сили, с чиято помощ ще си послужим с болката, за да се освободим от пипалата на злите сили; те няма да представляват вече предишната опасност за нас. Ако към болестния процес, настъпващ като последица от изкушенията на Луцифер, в които сме попаднали, не се прибави и болката, ние бихме си казали: „В края на краищата, съвсем не е толкова лошо, че сме попаднали в примките на Луцифер! " И тогава ние изобщо не стигаме дотам, че да напрегнем собствените си сили, за да се освободим от Луцифер. Болката, като съзнание на абнормно будното астрално тяло, е същевременно и нещо, което може да ни отклони от опасността, отново да попаднем под властта на Луцифер, където вече сме се оказали негови пленници. Ето как болката се превръща в наш възпитател, що се отнася до изкушенията на Луцифер.
към текста >>

Ето как болката се превръща в наш възпитател, що се отнася до изкушенията на Луцифер.
Ето защо, на болката трябва да гледаме като на нещо, което в случай, че определяме луциферическите влияния като зли сили ни предлага добрите сили, с чиято помощ ще си послужим с болката, за да се освободим от пипалата на злите сили; те няма да представляват вече предишната опасност за нас. Ако към болестния процес, настъпващ като последица от изкушенията на Луцифер, в които сме попаднали, не се прибави и болката, ние бихме си казали: „В края на краищата, съвсем не е толкова лошо, че сме попаднали в примките на Луцифер! " И тогава ние изобщо не стигаме дотам, че да напрегнем собствените си сили, за да се освободим от Луцифер. Болката, като съзнание на абнормно будното астрално тяло, е същевременно и нещо, което може да ни отклони от опасността, отново да попаднем под властта на Луцифер, където вече сме се оказали негови пленници. Ето как болката се превръща в наш възпитател, що се отнася до изкушенията на Луцифер.
към текста >>

Ето как Кармата разгръща своята дейност, ето как ние попадаме под властта на Луцифер, ето как луциферическите сили ни тласкат към болестите, които ще срещнем през една от следващите ни инкарнации; едва сега разбираме, че добрите сили прибавят болката към органичното увреждане, за да разполагаме в нейно лице с едно могъщо възпитателно средство, лежащо под прага на нашето обикновено съзнание.
Ето как Кармата разгръща своята дейност, ето как ние попадаме под властта на Луцифер, ето как луциферическите сили ни тласкат към болестите, които ще срещнем през една от следващите ни инкарнации; едва сега разбираме, че добрите сили прибавят болката към органичното увреждане, за да разполагаме в нейно лице с едно могъщо възпитателно средство, лежащо под прага на нашето обикновено съзнание. Сега вече знаем: Навсякъде, където към болестта се прибавя и болка, ние сме изправени пред луциферическите сили, които са предизвикали тази болест. Болката е признак, че в основата си, тези болести са предизвикани от Луцифер.
към текста >>

Сега вече знаем: Навсякъде, където към болестта се прибавя и болка, ние сме изправени пред луциферическите сили, които са предизвикали тази болест.
Ето как Кармата разгръща своята дейност, ето как ние попадаме под властта на Луцифер, ето как луциферическите сили ни тласкат към болестите, които ще срещнем през една от следващите ни инкарнации; едва сега разбираме, че добрите сили прибавят болката към органичното увреждане, за да разполагаме в нейно лице с едно могъщо възпитателно средство, лежащо под прага на нашето обикновено съзнание. Сега вече знаем: Навсякъде, където към болестта се прибавя и болка, ние сме изправени пред луциферическите сили, които са предизвикали тази болест. Болката е признак, че в основата си, тези болести са предизвикани от Луцифер.
към текста >>

Болката е признак, че в основата си, тези болести са предизвикани от Луцифер.
Ето как Кармата разгръща своята дейност, ето как ние попадаме под властта на Луцифер, ето как луциферическите сили ни тласкат към болестите, които ще срещнем през една от следващите ни инкарнации; едва сега разбираме, че добрите сили прибавят болката към органичното увреждане, за да разполагаме в нейно лице с едно могъщо възпитателно средство, лежащо под прага на нашето обикновено съзнание. Сега вече знаем: Навсякъде, където към болестта се прибавя и болка, ние сме изправени пред луциферическите сили, които са предизвикали тази болест. Болката е признак, че в основата си, тези болести са предизвикани от Луцифер.
към текста >>

Лесно е да се допусне, че хора, които обичат да подреждат и класифицират нещата, ще поискат да разграничат болестите, породени от чисто луциферически влияния, от тези, в чиято основа са чисто ариманически влияния; защото при всички теоретични постановки най-удобното нещо е тъкмо подреждането, схематизирането; и то кара хората да мислят, че са разбрали всичко.
Лесно е да се допусне, че хора, които обичат да подреждат и класифицират нещата, ще поискат да разграничат болестите, породени от чисто луциферически влияния, от тези, в чиято основа са чисто ариманически влияния; защото при всички теоретични постановки най-удобното нещо е тъкмо подреждането, схематизирането; и то кара хората да мислят, че са разбрали всичко. Обаче в действителност нещата никога не могат да бъдат обхванати с помощта на тези удобни средства; те непрекъснато се преливат едно в друго, непрекъснато се променят. Ние лесно ще отгатнем, коя част от болестния процес следва да обясним с луциферическите влияния, т.е. с качествата на нашето астрално тяло, и коя част ще свържем с влиянията на Ариман. Неправилно би било, ако някой смята, че ако изпитва някаква болка, причината е единствено в луциферическите влияния. Обстоятелството, че някой изпитва болка, само насочва към онази част от болестния процес, която е свързана с луциферическите сили.
към текста >>

Ние лесно ще отгатнем, коя част от болестния процес следва да обясним с луциферическите влияния, т.е.
Лесно е да се допусне, че хора, които обичат да подреждат и класифицират нещата, ще поискат да разграничат болестите, породени от чисто луциферически влияния, от тези, в чиято основа са чисто ариманически влияния; защото при всички теоретични постановки най-удобното нещо е тъкмо подреждането, схематизирането; и то кара хората да мислят, че са разбрали всичко. Обаче в действителност нещата никога не могат да бъдат обхванати с помощта на тези удобни средства; те непрекъснато се преливат едно в друго, непрекъснато се променят. Ние лесно ще отгатнем, коя част от болестния процес следва да обясним с луциферическите влияния, т.е. с качествата на нашето астрално тяло, и коя част ще свържем с влиянията на Ариман. Неправилно би било, ако някой смята, че ако изпитва някаква болка, причината е единствено в луциферическите влияния. Обстоятелството, че някой изпитва болка, само насочва към онази част от болестния процес, която е свързана с луциферическите сили. Обаче ние ще разберем това много по-добре, ако се запитаме: „Откъде всъщност идват ариманическите влияния? " Хората изобщо не биха попаднали в пипалата на ариманическите сили, ако преди това не бяха се оказали под властта на луциферическите изкушения.
към текста >>

Неправилно би било, ако някой смята, че ако изпитва някаква болка, причината е единствено в луциферическите влияния.
Лесно е да се допусне, че хора, които обичат да подреждат и класифицират нещата, ще поискат да разграничат болестите, породени от чисто луциферически влияния, от тези, в чиято основа са чисто ариманически влияния; защото при всички теоретични постановки най-удобното нещо е тъкмо подреждането, схематизирането; и то кара хората да мислят, че са разбрали всичко. Обаче в действителност нещата никога не могат да бъдат обхванати с помощта на тези удобни средства; те непрекъснато се преливат едно в друго, непрекъснато се променят. Ние лесно ще отгатнем, коя част от болестния процес следва да обясним с луциферическите влияния, т.е. с качествата на нашето астрално тяло, и коя част ще свържем с влиянията на Ариман. Неправилно би било, ако някой смята, че ако изпитва някаква болка, причината е единствено в луциферическите влияния. Обстоятелството, че някой изпитва болка, само насочва към онази част от болестния процес, която е свързана с луциферическите сили. Обаче ние ще разберем това много по-добре, ако се запитаме: „Откъде всъщност идват ариманическите влияния? " Хората изобщо не биха попаднали в пипалата на ариманическите сили, ако преди това не бяха се оказали под властта на луциферическите изкушения. След като хората приеха в себе си луциферическите влияния, между четирите съставни части на човешкото същество физическото тяло, етерното тяло, астралното тяло и Азът възникнаха връзки, които не биха се появили без намесата на Луцифер, както и ако в сила бяха само изкушенията на Ариман. В този случай човекът би се развил по друг начин.
към текста >>

Обстоятелството, че някой изпитва болка, само насочва към онази част от болестния процес, която е свързана с луциферическите сили.
Лесно е да се допусне, че хора, които обичат да подреждат и класифицират нещата, ще поискат да разграничат болестите, породени от чисто луциферически влияния, от тези, в чиято основа са чисто ариманически влияния; защото при всички теоретични постановки най-удобното нещо е тъкмо подреждането, схематизирането; и то кара хората да мислят, че са разбрали всичко. Обаче в действителност нещата никога не могат да бъдат обхванати с помощта на тези удобни средства; те непрекъснато се преливат едно в друго, непрекъснато се променят. Ние лесно ще отгатнем, коя част от болестния процес следва да обясним с луциферическите влияния, т.е. с качествата на нашето астрално тяло, и коя част ще свържем с влиянията на Ариман. Неправилно би било, ако някой смята, че ако изпитва някаква болка, причината е единствено в луциферическите влияния. Обстоятелството, че някой изпитва болка, само насочва към онази част от болестния процес, която е свързана с луциферическите сили. Обаче ние ще разберем това много по-добре, ако се запитаме: „Откъде всъщност идват ариманическите влияния? " Хората изобщо не биха попаднали в пипалата на ариманическите сили, ако преди това не бяха се оказали под властта на луциферическите изкушения. След като хората приеха в себе си луциферическите влияния, между четирите съставни части на човешкото същество физическото тяло, етерното тяло, астралното тяло и Азът възникнаха връзки, които не биха се появили без намесата на Луцифер, както и ако в сила бяха само изкушенията на Ариман. В този случай човекът би се развил по друг начин. С други думи, по отношение на вътрешната човешка същност, луциферическият принцип предизвика едно сериозно разстройство.
към текста >>

" Хората изобщо не биха попаднали в пипалата на ариманическите сили, ако преди това не бяха се оказали под властта на луциферическите изкушения.
Ние лесно ще отгатнем, коя част от болестния процес следва да обясним с луциферическите влияния, т.е. с качествата на нашето астрално тяло, и коя част ще свържем с влиянията на Ариман. Неправилно би било, ако някой смята, че ако изпитва някаква болка, причината е единствено в луциферическите влияния. Обстоятелството, че някой изпитва болка, само насочва към онази част от болестния процес, която е свързана с луциферическите сили. Обаче ние ще разберем това много по-добре, ако се запитаме: „Откъде всъщност идват ариманическите влияния? " Хората изобщо не биха попаднали в пипалата на ариманическите сили, ако преди това не бяха се оказали под властта на луциферическите изкушения. След като хората приеха в себе си луциферическите влияния, между четирите съставни части на човешкото същество физическото тяло, етерното тяло, астралното тяло и Азът възникнаха връзки, които не биха се появили без намесата на Луцифер, както и ако в сила бяха само изкушенията на Ариман. В този случай човекът би се развил по друг начин. С други думи, по отношение на вътрешната човешка същност, луциферическият принцип предизвика едно сериозно разстройство. Обаче как ще отнесе себе си към външния свят, това изцяло зависи от самия човек. И също както Вие не сте в състояние да отправите адекватен поглед към външния сетивен свят, ако зрението Ви страда от някакъв вътрешен дефект, така и след намесата на Луцифер, човекът напълно изгуби възможността да виж да външния свят такъв, какъвто е.
към текста >>

След като хората приеха в себе си луциферическите влияния, между четирите съставни части на човешкото същество физическото тяло, етерното тяло, астралното тяло и Азът възникнаха връзки, които не биха се появили без намесата на Луцифер, както и ако в сила бяха само изкушенията на Ариман.
с качествата на нашето астрално тяло, и коя част ще свържем с влиянията на Ариман. Неправилно би било, ако някой смята, че ако изпитва някаква болка, причината е единствено в луциферическите влияния. Обстоятелството, че някой изпитва болка, само насочва към онази част от болестния процес, която е свързана с луциферическите сили. Обаче ние ще разберем това много по-добре, ако се запитаме: „Откъде всъщност идват ариманическите влияния? " Хората изобщо не биха попаднали в пипалата на ариманическите сили, ако преди това не бяха се оказали под властта на луциферическите изкушения. След като хората приеха в себе си луциферическите влияния, между четирите съставни части на човешкото същество физическото тяло, етерното тяло, астралното тяло и Азът възникнаха връзки, които не биха се появили без намесата на Луцифер, както и ако в сила бяха само изкушенията на Ариман. В този случай човекът би се развил по друг начин. С други думи, по отношение на вътрешната човешка същност, луциферическият принцип предизвика едно сериозно разстройство. Обаче как ще отнесе себе си към външния свят, това изцяло зависи от самия човек. И също както Вие не сте в състояние да отправите адекватен поглед към външния сетивен свят, ако зрението Ви страда от някакъв вътрешен дефект, така и след намесата на Луцифер, човекът напълно изгуби възможността да виж да външния свят такъв, какъвто е. И тъкмо, защото у човека се породи възможността да вижда външния свят не такъв, какъвто е, Ариман можа да проникне в нас, използувайки неправилния образ на външния свят, кой то човек изгради в своята душа; така че появата на Ариман е последица от действията на Луцифер.
към текста >>

С други думи, по отношение на вътрешната човешка същност, луциферическият принцип предизвика едно сериозно разстройство.
Обстоятелството, че някой изпитва болка, само насочва към онази част от болестния процес, която е свързана с луциферическите сили. Обаче ние ще разберем това много по-добре, ако се запитаме: „Откъде всъщност идват ариманическите влияния? " Хората изобщо не биха попаднали в пипалата на ариманическите сили, ако преди това не бяха се оказали под властта на луциферическите изкушения. След като хората приеха в себе си луциферическите влияния, между четирите съставни части на човешкото същество физическото тяло, етерното тяло, астралното тяло и Азът възникнаха връзки, които не биха се появили без намесата на Луцифер, както и ако в сила бяха само изкушенията на Ариман. В този случай човекът би се развил по друг начин. С други думи, по отношение на вътрешната човешка същност, луциферическият принцип предизвика едно сериозно разстройство. Обаче как ще отнесе себе си към външния свят, това изцяло зависи от самия човек. И също както Вие не сте в състояние да отправите адекватен поглед към външния сетивен свят, ако зрението Ви страда от някакъв вътрешен дефект, така и след намесата на Луцифер, човекът напълно изгуби възможността да виж да външния свят такъв, какъвто е. И тъкмо, защото у човека се породи възможността да вижда външния свят не такъв, какъвто е, Ариман можа да проникне в нас, използувайки неправилния образ на външния свят, кой то човек изгради в своята душа; така че появата на Ариман е последица от действията на Луцифер.
към текста >>

И също както Вие не сте в състояние да отправите адекватен поглед към външния сетивен свят, ако зрението Ви страда от някакъв вътрешен дефект, така и след намесата на Луцифер, човекът напълно изгуби възможността да виж да външния свят такъв, какъвто е.
" Хората изобщо не биха попаднали в пипалата на ариманическите сили, ако преди това не бяха се оказали под властта на луциферическите изкушения. След като хората приеха в себе си луциферическите влияния, между четирите съставни части на човешкото същество физическото тяло, етерното тяло, астралното тяло и Азът възникнаха връзки, които не биха се появили без намесата на Луцифер, както и ако в сила бяха само изкушенията на Ариман. В този случай човекът би се развил по друг начин. С други думи, по отношение на вътрешната човешка същност, луциферическият принцип предизвика едно сериозно разстройство. Обаче как ще отнесе себе си към външния свят, това изцяло зависи от самия човек. И също както Вие не сте в състояние да отправите адекватен поглед към външния сетивен свят, ако зрението Ви страда от някакъв вътрешен дефект, така и след намесата на Луцифер, човекът напълно изгуби възможността да виж да външния свят такъв, какъвто е. И тъкмо, защото у човека се породи възможността да вижда външния свят не такъв, какъвто е, Ариман можа да проникне в нас, използувайки неправилния образ на външния свят, кой то човек изгради в своята душа; така че появата на Ариман е последица от действията на Луцифер.
към текста >>

И тъкмо, защото у човека се породи възможността да вижда външния свят не такъв, какъвто е, Ариман можа да проникне в нас, използувайки неправилния образ на външния свят, кой то човек изгради в своята душа; така че появата на Ариман е последица от действията на Луцифер.
След като хората приеха в себе си луциферическите влияния, между четирите съставни части на човешкото същество физическото тяло, етерното тяло, астралното тяло и Азът възникнаха връзки, които не биха се появили без намесата на Луцифер, както и ако в сила бяха само изкушенията на Ариман. В този случай човекът би се развил по друг начин. С други думи, по отношение на вътрешната човешка същност, луциферическият принцип предизвика едно сериозно разстройство. Обаче как ще отнесе себе си към външния свят, това изцяло зависи от самия човек. И също както Вие не сте в състояние да отправите адекватен поглед към външния сетивен свят, ако зрението Ви страда от някакъв вътрешен дефект, така и след намесата на Луцифер, човекът напълно изгуби възможността да виж да външния свят такъв, какъвто е. И тъкмо, защото у човека се породи възможността да вижда външния свят не такъв, какъвто е, Ариман можа да проникне в нас, използувайки неправилния образ на външния свят, кой то човек изгради в своята душа; така че появата на Ариман е последица от действията на Луцифер.
към текста >>

Ариманическите и луциферическите сили никога не действуват изолирано и сами за себе си.
Ариманическите и луциферическите сили никога не действуват изолирано и сами за себе си. Те винаги работят съвместно и поддържат един вид равновесие. Луцифер напира отвътре, Ариман напира отвън, а между тях израства образът на света. Ако в една инкарнация надмощие има вътрешната същност на човека, ако е изложен предимно на своите вътрешни импулси, тогава той е застрашен по-скоро от Луцифер, от високомерие, гордост и т.н. В друга инкарнация, неговата цялостна Карма го предпазва от вътрешните му импулси и той е много по-податлив към заблудите и изкушенията на Ариман. В нашето ежедневие ние попадаме ту в примките на Луцифер, ту в тези на Ариман.
към текста >>

Луцифер напира отвътре, Ариман напира отвън, а между тях израства образът на света.
Ариманическите и луциферическите сили никога не действуват изолирано и сами за себе си. Те винаги работят съвместно и поддържат един вид равновесие. Луцифер напира отвътре, Ариман напира отвън, а между тях израства образът на света. Ако в една инкарнация надмощие има вътрешната същност на човека, ако е изложен предимно на своите вътрешни импулси, тогава той е застрашен по-скоро от Луцифер, от високомерие, гордост и т.н. В друга инкарнация, неговата цялостна Карма го предпазва от вътрешните му импулси и той е много по-податлив към заблудите и изкушенията на Ариман. В нашето ежедневие ние попадаме ту в примките на Луцифер, ту в тези на Ариман. Ние непрекъснато се люшкаме между Луцифер и Ариман, като в единия случай сме склонни към самолюбие и гордост, а в другия към заблуди и илюзии относно видимия свят.
към текста >>

Ако в една инкарнация надмощие има вътрешната същност на човека, ако е изложен предимно на своите вътрешни импулси, тогава той е застрашен по-скоро от Луцифер, от високомерие, гордост и т.н.
Ариманическите и луциферическите сили никога не действуват изолирано и сами за себе си. Те винаги работят съвместно и поддържат един вид равновесие. Луцифер напира отвътре, Ариман напира отвън, а между тях израства образът на света. Ако в една инкарнация надмощие има вътрешната същност на човека, ако е изложен предимно на своите вътрешни импулси, тогава той е застрашен по-скоро от Луцифер, от високомерие, гордост и т.н. В друга инкарнация, неговата цялостна Карма го предпазва от вътрешните му импулси и той е много по-податлив към заблудите и изкушенията на Ариман. В нашето ежедневие ние попадаме ту в примките на Луцифер, ту в тези на Ариман. Ние непрекъснато се люшкаме между Луцифер и Ариман, като в единия случай сме склонни към самолюбие и гордост, а в другия към заблуди и илюзии относно видимия свят.
към текста >>

В нашето ежедневие ние попадаме ту в примките на Луцифер, ту в тези на Ариман.
Ариманическите и луциферическите сили никога не действуват изолирано и сами за себе си. Те винаги работят съвместно и поддържат един вид равновесие. Луцифер напира отвътре, Ариман напира отвън, а между тях израства образът на света. Ако в една инкарнация надмощие има вътрешната същност на човека, ако е изложен предимно на своите вътрешни импулси, тогава той е застрашен по-скоро от Луцифер, от високомерие, гордост и т.н. В друга инкарнация, неговата цялостна Карма го предпазва от вътрешните му импулси и той е много по-податлив към заблудите и изкушенията на Ариман. В нашето ежедневие ние попадаме ту в примките на Луцифер, ту в тези на Ариман. Ние непрекъснато се люшкаме между Луцифер и Ариман, като в единия случай сме склонни към самолюбие и гордост, а в другия към заблуди и илюзии относно видимия свят.
към текста >>

Ние непрекъснато се люшкаме между Луцифер и Ариман, като в единия случай сме склонни към самолюбие и гордост, а в другия към заблуди и илюзии относно видимия свят.
Те винаги работят съвместно и поддържат един вид равновесие. Луцифер напира отвътре, Ариман напира отвън, а между тях израства образът на света. Ако в една инкарнация надмощие има вътрешната същност на човека, ако е изложен предимно на своите вътрешни импулси, тогава той е застрашен по-скоро от Луцифер, от високомерие, гордост и т.н. В друга инкарнация, неговата цялостна Карма го предпазва от вътрешните му импулси и той е много по-податлив към заблудите и изкушенията на Ариман. В нашето ежедневие ние попадаме ту в примките на Луцифер, ту в тези на Ариман. Ние непрекъснато се люшкаме между Луцифер и Ариман, като в единия случай сме склонни към самолюбие и гордост, а в другия към заблуди и илюзии относно видимия свят.
към текста >>

Ако човек избере първия път и се насочи към окултното значение на външния свят, пред него неизбежно застават измамните образи на Ариман; ако избере втория, мистичен път към собствената си душа, очакват го изкушенията на Луцифер.
Ако човек избере първия път и се насочи към окултното значение на външния свят, пред него неизбежно застават измамните образи на Ариман; ако избере втория, мистичен път към собствената си душа, очакват го изкушенията на Луцифер. Навлезе ли по мистичен път в себе си, без предварително да е изковал в своя характер оръжия срещу всяко високомерие, гордост и т.н., без истинска нравствена култура, той ще бъде особено податлив към Луцифер и неговите изкушения, които го дебнат вътре в собствената му душа. Пренебрегне ли мистикът своята нравствена култура, той може да се изложи на голяма опасност, в случай, че успее да проникне макар и съвсем слабо в своя вътрешен душевен свят, а именно да предизвика една много по-мощна реакция на луциферическите сили, така че да стане по-високомерен отколкото по-рано. Ето защо е толкова необходимо предварителното формиране на такива характерови черти, които във всички случаи да ни предпазват от суетата, гордостта, високомерието и манията за величие. Основната ни задача е да изградим в себе си качества, водещи към смирение и скромност. Те са във висша степен необходими за онова вътрешно развитие, което ние определяме като „мистично".
към текста >>

Навлезе ли по мистичен път в себе си, без предварително да е изковал в своя характер оръжия срещу всяко високомерие, гордост и т.н., без истинска нравствена култура, той ще бъде особено податлив към Луцифер и неговите изкушения, които го дебнат вътре в собствената му душа.
Ако човек избере първия път и се насочи към окултното значение на външния свят, пред него неизбежно застават измамните образи на Ариман; ако избере втория, мистичен път към собствената си душа, очакват го изкушенията на Луцифер. Навлезе ли по мистичен път в себе си, без предварително да е изковал в своя характер оръжия срещу всяко високомерие, гордост и т.н., без истинска нравствена култура, той ще бъде особено податлив към Луцифер и неговите изкушения, които го дебнат вътре в собствената му душа. Пренебрегне ли мистикът своята нравствена култура, той може да се изложи на голяма опасност, в случай, че успее да проникне макар и съвсем слабо в своя вътрешен душевен свят, а именно да предизвика една много по-мощна реакция на луциферическите сили, така че да стане по-високомерен отколкото по-рано. Ето защо е толкова необходимо предварителното формиране на такива характерови черти, които във всички случаи да ни предпазват от суетата, гордостта, високомерието и манията за величие. Основната ни задача е да изградим в себе си качества, водещи към смирение и скромност. Те са във висша степен необходими за онова вътрешно развитие, което ние определяме като „мистично".
към текста >>

Пренебрегне ли мистикът своята нравствена култура, той може да се изложи на голяма опасност, в случай, че успее да проникне макар и съвсем слабо в своя вътрешен душевен свят, а именно да предизвика една много по-мощна реакция на луциферическите сили, така че да стане по-високомерен отколкото по-рано.
Ако човек избере първия път и се насочи към окултното значение на външния свят, пред него неизбежно застават измамните образи на Ариман; ако избере втория, мистичен път към собствената си душа, очакват го изкушенията на Луцифер. Навлезе ли по мистичен път в себе си, без предварително да е изковал в своя характер оръжия срещу всяко високомерие, гордост и т.н., без истинска нравствена култура, той ще бъде особено податлив към Луцифер и неговите изкушения, които го дебнат вътре в собствената му душа. Пренебрегне ли мистикът своята нравствена култура, той може да се изложи на голяма опасност, в случай, че успее да проникне макар и съвсем слабо в своя вътрешен душевен свят, а именно да предизвика една много по-мощна реакция на луциферическите сили, така че да стане по-високомерен отколкото по-рано. Ето защо е толкова необходимо предварителното формиране на такива характерови черти, които във всички случаи да ни предпазват от суетата, гордостта, високомерието и манията за величие. Основната ни задача е да изградим в себе си качества, водещи към смирение и скромност. Те са във висша степен необходими за онова вътрешно развитие, което ние определяме като „мистично".
към текста >>

Ясно виждаме, че Луцифер и Ариман съвсем не се отказват от своите изкушения, само защото един или друг човек е поел пътя на окултното обучение. Напротив!
Ето защо сме в правото си да заявим: Ако някои хора споделят своите висши опитности, без предварително и добросъвестно укрепване на разсъдъчната си способност а това е възможно най-вече с изучаването на Антропософията тогава техните послания са винаги и във висша степен съмнителни и би трябвало да бъдат по неконтролирани с помощта на методите, валидни за истинското окултно обучение. Ясно виждаме, че Луцифер и Ариман съвсем не се отказват от своите изкушения, само защото един или друг човек е поел пътя на окултното обучение. Напротив!
към текста >>

Има само една сила, от която Луцифер панически бяга: Нравственото съзнание!
Има само една сила, от която Луцифер панически бяга: Нравственото съзнание! То просто изгаря Луцифер като свиреп, разяждащ огън!
към текста >>

То просто изгаря Луцифер като свиреп, разяждащ огън!
Има само една сила, от която Луцифер панически бяга: Нравственото съзнание! То просто изгаря Луцифер като свиреп, разяждащ огън!
към текста >>

Следователно, ясно виждаме от какво се боят луциферическите и ариманическите Същества.
Следователно, ясно виждаме от какво се боят луциферическите и ариманическите Същества. Всяко смирение и скромност, както и вътрешното усещане да не се мислиш за нещо повече от това, което изисква здравият разум, са все качества, които Луцифер просто не понася. Напротив, там където се ширят честолюбие и гордост, луциферическите Същества множат своите сили, също както мухите в нечистата стая. Всичко това, и особено погрешните представи, които човек гради за самия себе си, го подготвя за да влезе в примката на Ариман. Нищо друго не ни предпазва от Ариман така, както усилията да постигнем логично и здраво мислене в условията, които царят между раждането и смъртта.
към текста >>

Всяко смирение и скромност, както и вътрешното усещане да не се мислиш за нещо повече от това, което изисква здравият разум, са все качества, които Луцифер просто не понася.
Следователно, ясно виждаме от какво се боят луциферическите и ариманическите Същества. Всяко смирение и скромност, както и вътрешното усещане да не се мислиш за нещо повече от това, което изисква здравият разум, са все качества, които Луцифер просто не понася. Напротив, там където се ширят честолюбие и гордост, луциферическите Същества множат своите сили, също както мухите в нечистата стая. Всичко това, и особено погрешните представи, които човек гради за самия себе си, го подготвя за да влезе в примката на Ариман. Нищо друго не ни предпазва от Ариман така, както усилията да постигнем логично и здраво мислене в условията, които царят между раждането и смъртта.
към текста >>

Напротив, там където се ширят честолюбие и гордост, луциферическите Същества множат своите сили, също както мухите в нечистата стая.
Следователно, ясно виждаме от какво се боят луциферическите и ариманическите Същества. Всяко смирение и скромност, както и вътрешното усещане да не се мислиш за нещо повече от това, което изисква здравият разум, са все качества, които Луцифер просто не понася. Напротив, там където се ширят честолюбие и гордост, луциферическите Същества множат своите сили, също както мухите в нечистата стая. Всичко това, и особено погрешните представи, които човек гради за самия себе си, го подготвя за да влезе в примката на Ариман. Нищо друго не ни предпазва от Ариман така, както усилията да постигнем логично и здраво мислене в условията, които царят между раждането и смъртта.
към текста >>

Ако обобщим всичко, което разгледахме вчера и днес, неизбежно възникват въпросите: Защо след като луциферическото влияние от миналите инкарнации се трансформира в една или друга болест, то не предизвиква още в същия момент появата и на ариманическото влияние?
Ако обобщим всичко, което разгледахме вчера и днес, неизбежно възникват въпросите: Защо след като луциферическото влияние от миналите инкарнации се трансформира в една или друга болест, то не предизвиква още в същия момент появата и на ариманическото влияние? Защо ако Луцифер подготвя страданието и болката, не се намесва веднага и Ариман? И в какво ще се изрази неговата намеса? По какъв начин ариманическите изкушения метаморфозират в болестотворни причини? Как се проявяват те в следващата инкарнация?
към текста >>

Защо ако Луцифер подготвя страданието и болката, не се намесва веднага и Ариман?
Ако обобщим всичко, което разгледахме вчера и днес, неизбежно възникват въпросите: Защо след като луциферическото влияние от миналите инкарнации се трансформира в една или друга болест, то не предизвиква още в същия момент появата и на ариманическото влияние? Защо ако Луцифер подготвя страданието и болката, не се намесва веднага и Ариман? И в какво ще се изрази неговата намеса? По какъв начин ариманическите изкушения метаморфозират в болестотворни причини? Как се проявяват те в следващата инкарнация?
към текста >>

Всичко, което приписваме на Ариман, е заложено, макар и косвено, още в Луцифер; но ако луциферическите влияния са достатъчно силни и директно пораждат ариманическите сили, за самият Ариман трябва да кажем, че той е много по-коварен.
Всичко, което приписваме на Ариман, е заложено, макар и косвено, още в Луцифер; но ако луциферическите влияния са достатъчно силни и директно пораждат ариманическите сили, за самият Ариман трябва да кажем, че той е много по-коварен. Ариман е спотаен много по-дълбоко: Не само в грешките на астралното тяло, а направо в грешките и деформациите на етерното тяло! Ариманическите влияния се проявяват под равнището на онова съзнание, което регистрира болката; те поразяват даден орган без да си служат с болката; ариманическите поражения на етерното тяло направо превръщат съответния орган в нещо неизползваемо.
към текста >>

Сега обаче настъпва противоположното действие, каквото имаме и в лицето на болката при луциферическите болести.
Сега обаче настъпва противоположното действие, каквото имаме и в лицето на болката при луциферическите болести. Работата е там, че в мига, когато опасността да се заплетем прекалено дълбоко в мрежите на сетивно-физическия свят е вече налице, в мига когато са ни окончателно „отнети подемните сили, които биха ни издигнали в духовния свят, в същия този миг съответният орган започва да се разрушава: Настъпва или парализа, или функционална слабост. Или с други думи, настъпва един разпаден процес.
към текста >>

Днес аз нагледно описах, как „добрите Същества" са тези, които осъждат човека на болка, защото те се борят срещу Луцифер.
Днес аз нагледно описах, как „добрите Същества" са тези, които осъждат човека на болка, защото те се борят срещу Луцифер. Сега се опитайте да свържете този факт с преданията на Стария Завет. Там, още в началото, влиянията на Луцифер са символично представени в образа на „змията", която „съблазнява" Ева, така че сега трябваше да се появят противниците на Луцифер, и да осъдят човечеството на това, което наричаме „болка". Да, сега идва Съществото, чийто противник е Луцифер и заявява, че отсега нататък болката ще бъде неразделна част от човечеството. Точно това прави Яхве или Йехова, когато казва: „В болка ще раждаш чедата си! "
към текста >>

Там, още в началото, влиянията на Луцифер са символично представени в образа на „змията", която „съблазнява" Ева, така че сега трябваше да се появят противниците на Луцифер, и да осъдят човечеството на това, което наричаме „болка".
Днес аз нагледно описах, как „добрите Същества" са тези, които осъждат човека на болка, защото те се борят срещу Луцифер. Сега се опитайте да свържете този факт с преданията на Стария Завет. Там, още в началото, влиянията на Луцифер са символично представени в образа на „змията", която „съблазнява" Ева, така че сега трябваше да се появят противниците на Луцифер, и да осъдят човечеството на това, което наричаме „болка". Да, сега идва Съществото, чийто противник е Луцифер и заявява, че отсега нататък болката ще бъде неразделна част от човечеството. Точно това прави Яхве или Йехова, когато казва: „В болка ще раждаш чедата си! "
към текста >>

Да, сега идва Съществото, чийто противник е Луцифер и заявява, че отсега нататък болката ще бъде неразделна част от човечеството.
Днес аз нагледно описах, как „добрите Същества" са тези, които осъждат човека на болка, защото те се борят срещу Луцифер. Сега се опитайте да свържете този факт с преданията на Стария Завет. Там, още в началото, влиянията на Луцифер са символично представени в образа на „змията", която „съблазнява" Ева, така че сега трябваше да се появят противниците на Луцифер, и да осъдят човечеството на това, което наричаме „болка". Да, сега идва Съществото, чийто противник е Луцифер и заявява, че отсега нататък болката ще бъде неразделна част от човечеството. Точно това прави Яхве или Йехова, когато казва: „В болка ще раждаш чедата си! "
към текста >>

И така, виждаме как в нашия живот от една страна действуват луциферическите Същества, а от друга страна онези свръхсетивни Същества, чиито противник е Луцифер.
И така, виждаме как в нашия живот от една страна действуват луциферическите Същества, а от друга страна онези свръхсетивни Същества, чиито противник е Луцифер. Трябва да сме наясно, че Съществата, които правят нашите органи, така да се каже, неупотребими, когато ние попадаме под влиянията на Ариман, принадлежат към „добрите сили" чиито противник е именно Ариман.
към текста >>

Ако погледнем нещата от този ъгъл на зрение, Вие ще се убедите колко сложен е механизма, който движи човешката природа и може би ще стигнете до следния извод: Луциферическите Същества са тези, които изостанаха през периода на Старата Луна; днес те участвуват в нашия земен живот с онези свои сили, които всъщност са Лунни сили и чисто и просто не принадлежат към сегашната степен от еволюцията на Земята, понеже на тази степен съответствуват само онези сили, чиито противник е Луцифер.
Ако погледнем нещата от този ъгъл на зрение, Вие ще се убедите колко сложен е механизма, който движи човешката природа и може би ще стигнете до следния извод: Луциферическите Същества са тези, които изостанаха през периода на Старата Луна; днес те участвуват в нашия земен живот с онези свои сили, които всъщност са Лунни сили и чисто и просто не принадлежат към сегашната степен от еволюцията на Земята, понеже на тази степен съответствуват само онези сили, чиито противник е Луцифер.
към текста >>

Ето как Луцифер се намесва в сферата на действие, която е предвидена за съвсем друг вид свръхсетивни Същества.
Ето как Луцифер се намесва в сферата на действие, която е предвидена за съвсем друг вид свръхсетивни Същества.
към текста >>

И така, ако на Старата Луна определени свръхсетивни Същества изостанаха в своето развитие, за да се намесят по-късно в човешкия живот, както протича той в условията на днешната Земя, нещо подобно се случи и на Старото Слънце, когато определени духовни Същества също изостанаха в своето развитие, за да играят по-късно на Старата Луна роля, подобна на тази, която луциферическите Същества играят днес на Земята.
И така, ако на Старата Луна определени свръхсетивни Същества изостанаха в своето развитие, за да се намесят по-късно в човешкия живот, както протича той в условията на днешната Земя, нещо подобно се случи и на Старото Слънце, когато определени духовни Същества също изостанаха в своето развитие, за да играят по-късно на Старата Луна роля, подобна на тази, която луциферическите Същества играят днес на Земята. Днес в човешкото същество се разиграва една величествена борба: Борбата между луциферическите Същества, които са настанени в нашето астрално тяло, и онези духовни сили, които могат да се проявят единствено чрез нашия Аз. За щото силите, чиито противник е Луцифер, могат да действуват върху нас единствено чрез нашия Аз. Ако се стремим към ясна и точна оценка за самите себе си, нека помним, че сме в състояние да я постигнем само с помощта на онези сили, които действуват върху нашия Аз. Едва след тяхното предварително действие, може да се активира и нашия собствен Аз. И тук ще допълним: Когато нашият Аз повежда битката срещу луциферическите сили, в нас срещу Луцифер се бори не друг, а Яхве или Йехова; от едната страна са силите, които бдят над великия космически план, от другата страна са силите, които на всяка цена искат да го променят, силите, които наричаме луциферически.
към текста >>

Днес в човешкото същество се разиграва една величествена борба: Борбата между луциферическите Същества, които са настанени в нашето астрално тяло, и онези духовни сили, които могат да се проявят единствено чрез нашия Аз.
И така, ако на Старата Луна определени свръхсетивни Същества изостанаха в своето развитие, за да се намесят по-късно в човешкия живот, както протича той в условията на днешната Земя, нещо подобно се случи и на Старото Слънце, когато определени духовни Същества също изостанаха в своето развитие, за да играят по-късно на Старата Луна роля, подобна на тази, която луциферическите Същества играят днес на Земята. Днес в човешкото същество се разиграва една величествена борба: Борбата между луциферическите Същества, които са настанени в нашето астрално тяло, и онези духовни сили, които могат да се проявят единствено чрез нашия Аз. За щото силите, чиито противник е Луцифер, могат да действуват върху нас единствено чрез нашия Аз. Ако се стремим към ясна и точна оценка за самите себе си, нека помним, че сме в състояние да я постигнем само с помощта на онези сили, които действуват върху нашия Аз. Едва след тяхното предварително действие, може да се активира и нашия собствен Аз. И тук ще допълним: Когато нашият Аз повежда битката срещу луциферическите сили, в нас срещу Луцифер се бори не друг, а Яхве или Йехова; от едната страна са силите, които бдят над великия космически план, от другата страна са силите, които на всяка цена искат да го променят, силите, които наричаме луциферически.
към текста >>

За щото силите, чиито противник е Луцифер, могат да действуват върху нас единствено чрез нашия Аз.
И така, ако на Старата Луна определени свръхсетивни Същества изостанаха в своето развитие, за да се намесят по-късно в човешкия живот, както протича той в условията на днешната Земя, нещо подобно се случи и на Старото Слънце, когато определени духовни Същества също изостанаха в своето развитие, за да играят по-късно на Старата Луна роля, подобна на тази, която луциферическите Същества играят днес на Земята. Днес в човешкото същество се разиграва една величествена борба: Борбата между луциферическите Същества, които са настанени в нашето астрално тяло, и онези духовни сили, които могат да се проявят единствено чрез нашия Аз. За щото силите, чиито противник е Луцифер, могат да действуват върху нас единствено чрез нашия Аз. Ако се стремим към ясна и точна оценка за самите себе си, нека помним, че сме в състояние да я постигнем само с помощта на онези сили, които действуват върху нашия Аз. Едва след тяхното предварително действие, може да се активира и нашия собствен Аз. И тук ще допълним: Когато нашият Аз повежда битката срещу луциферическите сили, в нас срещу Луцифер се бори не друг, а Яхве или Йехова; от едната страна са силите, които бдят над великия космически план, от другата страна са силите, които на всяка цена искат да го променят, силите, които наричаме луциферически.
към текста >>

И тук ще допълним: Когато нашият Аз повежда битката срещу луциферическите сили, в нас срещу Луцифер се бори не друг, а Яхве или Йехова; от едната страна са силите, които бдят над великия космически план, от другата страна са силите, които на всяка цена искат да го променят, силите, които наричаме луциферически.
И така, ако на Старата Луна определени свръхсетивни Същества изостанаха в своето развитие, за да се намесят по-късно в човешкия живот, както протича той в условията на днешната Земя, нещо подобно се случи и на Старото Слънце, когато определени духовни Същества също изостанаха в своето развитие, за да играят по-късно на Старата Луна роля, подобна на тази, която луциферическите Същества играят днес на Земята. Днес в човешкото същество се разиграва една величествена борба: Борбата между луциферическите Същества, които са настанени в нашето астрално тяло, и онези духовни сили, които могат да се проявят единствено чрез нашия Аз. За щото силите, чиито противник е Луцифер, могат да действуват върху нас единствено чрез нашия Аз. Ако се стремим към ясна и точна оценка за самите себе си, нека помним, че сме в състояние да я постигнем само с помощта на онези сили, които действуват върху нашия Аз. Едва след тяхното предварително действие, може да се активира и нашия собствен Аз. И тук ще допълним: Когато нашият Аз повежда битката срещу луциферическите сили, в нас срещу Луцифер се бори не друг, а Яхве или Йехова; от едната страна са силите, които бдят над великия космически план, от другата страна са силите, които на всяка цена искат да го променят, силите, които наричаме луциферически.
към текста >>

И с нашата най-дълбока същност, всички ние сме в самия център на тази битка между Луцифер и другите свръхсетивни Същества.
И с нашата най-дълбока същност, всички ние сме в самия център на тази битка между Луцифер и другите свръхсетивни Същества. Нещо повече: Самите ние сме арената на тази битка! А обстоятелството, че сме арена на тази битка, вече ни въвлича в Кармата обаче само косвено, и то благодарение на факта, че борбата се води срещу Луцифер. Напротив, когато отправим поглед към външния свят, ние се пренасяме в областта на ариманическите сили. До голяма степен процесите се разиграват вън от нас, и едва чрез тях Ариман прониква в нас.
към текста >>

А обстоятелството, че сме арена на тази битка, вече ни въвлича в Кармата обаче само косвено, и то благодарение на факта, че борбата се води срещу Луцифер.
И с нашата най-дълбока същност, всички ние сме в самия център на тази битка между Луцифер и другите свръхсетивни Същества. Нещо повече: Самите ние сме арената на тази битка! А обстоятелството, че сме арена на тази битка, вече ни въвлича в Кармата обаче само косвено, и то благодарение на факта, че борбата се води срещу Луцифер. Напротив, когато отправим поглед към външния свят, ние се пренасяме в областта на ариманическите сили. До голяма степен процесите се разиграват вън от нас, и едва чрез тях Ариман прониква в нас.
към текста >>

Важното е, че през онези далечни епохи, във вътрешните душевни пространства на тези Същества също се водеше една битка, подобна на тази, която днес ние водим с Луцифер.
Вие ще откриете тези Същества под името Ангели, Ангелои, Дианис. Но работата не е в името. Важното е, че през онези далечни епохи, във вътрешните душевни пространства на тези Същества също се водеше една битка, подобна на тази, която днес ние водим с Луцифер. На Старата Луна те бяха арената на една борба, в която участвуваха онези Същества, които на свой ред бяха изостанали в развитието си още през епохата на Старото Слънце. Тази битка от епохата на Старата Луна няма нищо общо с нашия вътрешен Аз, защото на Старата Луна ние все още не разполагахме с нашия Аз. Тя се води в „лоното на Ангелите" и с нищо не засяга нашия Аз. По този начин споменатите духовни Същества можаха да напреднат в своето развитие само благодарение на другите Същества, които изостанаха от „нормалната" еволюция на Старото Слънце и спрямо Ангелои се оказаха в същата роля, която днес луциферическите Същества имат за нас самите. Тъкмо ариманическите Същества бяха тези, които изостанаха през епохата на Старото Слънце, както това направиха луциферическите Същества през епохата на Старата Луна.
към текста >>

По този начин споменатите духовни Същества можаха да напреднат в своето развитие само благодарение на другите Същества, които изостанаха от „нормалната" еволюция на Старото Слънце и спрямо Ангелои се оказаха в същата роля, която днес луциферическите Същества имат за нас самите.
Но работата не е в името. Важното е, че през онези далечни епохи, във вътрешните душевни пространства на тези Същества също се водеше една битка, подобна на тази, която днес ние водим с Луцифер. На Старата Луна те бяха арената на една борба, в която участвуваха онези Същества, които на свой ред бяха изостанали в развитието си още през епохата на Старото Слънце. Тази битка от епохата на Старата Луна няма нищо общо с нашия вътрешен Аз, защото на Старата Луна ние все още не разполагахме с нашия Аз. Тя се води в „лоното на Ангелите" и с нищо не засяга нашия Аз. По този начин споменатите духовни Същества можаха да напреднат в своето развитие само благодарение на другите Същества, които изостанаха от „нормалната" еволюция на Старото Слънце и спрямо Ангелои се оказаха в същата роля, която днес луциферическите Същества имат за нас самите. Тъкмо ариманическите Същества бяха тези, които изостанаха през епохата на Старото Слънце, както това направиха луциферическите Същества през епохата на Старата Луна. Ето защо ние можем да се доближим към тях само косвено. Ариман обаче беше този, който действуваше в лоното на Ангелои като техен, ако мога така да се изразя, „изкусител". Чрез него Ангелои станаха това, което са; да, чрез Ариман те съхраниха и всичко, което бяха постигнали в областта на доброто.
към текста >>

Тъкмо ариманическите Същества бяха тези, които изостанаха през епохата на Старото Слънце, както това направиха луциферическите Същества през епохата на Старата Луна.
Важното е, че през онези далечни епохи, във вътрешните душевни пространства на тези Същества също се водеше една битка, подобна на тази, която днес ние водим с Луцифер. На Старата Луна те бяха арената на една борба, в която участвуваха онези Същества, които на свой ред бяха изостанали в развитието си още през епохата на Старото Слънце. Тази битка от епохата на Старата Луна няма нищо общо с нашия вътрешен Аз, защото на Старата Луна ние все още не разполагахме с нашия Аз. Тя се води в „лоното на Ангелите" и с нищо не засяга нашия Аз. По този начин споменатите духовни Същества можаха да напреднат в своето развитие само благодарение на другите Същества, които изостанаха от „нормалната" еволюция на Старото Слънце и спрямо Ангелои се оказаха в същата роля, която днес луциферическите Същества имат за нас самите. Тъкмо ариманическите Същества бяха тези, които изостанаха през епохата на Старото Слънце, както това направиха луциферическите Същества през епохата на Старата Луна. Ето защо ние можем да се доближим към тях само косвено. Ариман обаче беше този, който действуваше в лоното на Ангелои като техен, ако мога така да се изразя, „изкусител". Чрез него Ангелои станаха това, което са; да, чрез Ариман те съхраниха и всичко, което бяха постигнали в областта на доброто.
към текста >>

На Луцифер ние дължим способността да различаваме доброто от злото, свободата и свободната волеизява.
На Луцифер ние дължим способността да различаваме доброто от злото, свободата и свободната волеизява. Всичко това ние дължим единствено на Луцифер. Но тези Същества са постигнали и нещо друго, което са пренесли в Земното развитие; трудно е да го опишем точно и само ще загатнем следното: Както днес ние сме обкръжени от духовното присъствие на Ангелои, така и те на свой ред бяха подготвени за сегашното си съществувание чрез ариманическата борба в техните души по времето на Старата Луна. Душевните опитности и големите изпитания на тези свръхсетивни Същества не засягат нашия вътрешен Аз. По-късно отново ще видим, че ние се доближаваме до Ариман само косвено. Благодарение на Ариман, тези Същества се издигат до известни постижения, чиито причини са заложени още в периода на тяхното „лунно съществувание".
към текста >>

Всичко това ние дължим единствено на Луцифер.
На Луцифер ние дължим способността да различаваме доброто от злото, свободата и свободната волеизява. Всичко това ние дължим единствено на Луцифер. Но тези Същества са постигнали и нещо друго, което са пренесли в Земното развитие; трудно е да го опишем точно и само ще загатнем следното: Както днес ние сме обкръжени от духовното присъствие на Ангелои, така и те на свой ред бяха подготвени за сегашното си съществувание чрез ариманическата борба в техните души по времето на Старата Луна. Душевните опитности и големите изпитания на тези свръхсетивни Същества не засягат нашия вътрешен Аз. По-късно отново ще видим, че ние се доближаваме до Ариман само косвено. Благодарение на Ариман, тези Същества се издигат до известни постижения, чиито причини са заложени още в периода на тяхното „лунно съществувание". През епохата на Старата Луна и под влиянието на Ариман, тези Същества постигнаха нещо, което по-късно пренесоха на нашата Земя.
към текста >>

Благодарение на ариманическите влияния, Ангелите се потопиха твърде дълбоко в Лунното развитие, както и ние сме твърде дълбоко вплетени в Земното развитие благодарение на луциферическите влияния.
Ако тази ариманическа борба не беше осъществена на Старата Луна, Ангелите не биха пренесли в нашата Земя това, което по правило принадлежи на нейното предишно планетарно въплъщение, а именно на Старата Луна. Защото, след гибелта на Старата Луна, или по-точно казано, след като тя премина в едно чисто духовно състояние, всички „лунни качества" биха изчезнали безвъзвратно. Благодарение на ариманическите влияния, Ангелите се потопиха твърде дълбоко в Лунното развитие, както и ние сме твърде дълбоко вплетени в Земното развитие благодарение на луциферическите влияния. Те съхраниха в себе си силите на Старата Луна и ги пренесоха в нейното следващо планетарно въплъщение: Нашата Земя. По този начин те бяха в състояние да предизвикат такива процеси, които да предпазят Земята от пълната власт на Луцифер. И нашата Земя би попаднала под тоталната власт на Луцифер, ако в нея не бяха пренесени онези космически процеси, които са израз на борбата между Ангелите и Ариман, водена през епохата на Старата Луна.
към текста >>

По този начин те бяха в състояние да предизвикат такива процеси, които да предпазят Земята от пълната власт на Луцифер.
Ако тази ариманическа борба не беше осъществена на Старата Луна, Ангелите не биха пренесли в нашата Земя това, което по правило принадлежи на нейното предишно планетарно въплъщение, а именно на Старата Луна. Защото, след гибелта на Старата Луна, или по-точно казано, след като тя премина в едно чисто духовно състояние, всички „лунни качества" биха изчезнали безвъзвратно. Благодарение на ариманическите влияния, Ангелите се потопиха твърде дълбоко в Лунното развитие, както и ние сме твърде дълбоко вплетени в Земното развитие благодарение на луциферическите влияния. Те съхраниха в себе си силите на Старата Луна и ги пренесоха в нейното следващо планетарно въплъщение: Нашата Земя. По този начин те бяха в състояние да предизвикат такива процеси, които да предпазят Земята от пълната власт на Луцифер. И нашата Земя би попаднала под тоталната власт на Луцифер, ако в нея не бяха пренесени онези космически процеси, които са израз на борбата между Ангелите и Ариман, водена през епохата на Старата Луна.
към текста >>

И нашата Земя би попаднала под тоталната власт на Луцифер, ако в нея не бяха пренесени онези космически процеси, които са израз на борбата между Ангелите и Ариман, водена през епохата на Старата Луна.
Ако тази ариманическа борба не беше осъществена на Старата Луна, Ангелите не биха пренесли в нашата Земя това, което по правило принадлежи на нейното предишно планетарно въплъщение, а именно на Старата Луна. Защото, след гибелта на Старата Луна, или по-точно казано, след като тя премина в едно чисто духовно състояние, всички „лунни качества" биха изчезнали безвъзвратно. Благодарение на ариманическите влияния, Ангелите се потопиха твърде дълбоко в Лунното развитие, както и ние сме твърде дълбоко вплетени в Земното развитие благодарение на луциферическите влияния. Те съхраниха в себе си силите на Старата Луна и ги пренесоха в нейното следващо планетарно въплъщение: Нашата Земя. По този начин те бяха в състояние да предизвикат такива процеси, които да предпазят Земята от пълната власт на Луцифер. И нашата Земя би попаднала под тоталната власт на Луцифер, ако в нея не бяха пренесени онези космически процеси, които са израз на борбата между Ангелите и Ариман, водена през епохата на Старата Луна.
към текста >>

Обаче Луцифер е буден и работи в самия ход на Земното развитие.
А впрочем кои процеси от земния свят бихме окачествили като „нормални"? Когато нашата сегашна Слънчева система постига своята конфигурация съобразно Земната цел, настъпват закономерните движения на Слънцето, Земята и другите планети, респективно: Смяната между „ден" и „нощ", редуването на четирите годишни времена, различните атмосферни условия, узряването на плодовете и т.н. Всички тези природни явления се повтарят според космическите ритми, всред които сегашната Земя попадна едва след като Старата Луна напусна мировото пространство. Обаче Луцифер е буден и работи в самия ход на Земното развитие. И ние скоро ще се убедим: Луцифер действува много по-мощно и не само в сферата, където можахме да го последваме, т.е. в самия човек, който практически остава неговата главна арена. Но дори ако Луцифер би съществувал само в земните условия, нека да не забравяме, че човекът щеше да попадне в „луциферическите изкушения" и поради самите космически ритми, обуславящи закономерните движения на планетите, смяната на годишните времена и т.н. Ако целият закономерен и структуриран Космос беше просто механично прибавен към човека, ако в сила бяха единствено ритмичните процеси и движения на нашата Слънчева система, ако в сила бяха единствено законите, валидни за нашата сегашна Вселена, човекът безнадеждно щеше да попадне под властта на Луцифер и да се привърже към удоволствията, към комфорта и напълно да пренебрегне усилията, които е длъжен да направи заради своето космическо спасение! Ритмичните космически процеси биха изместили неговите волеви действия.
към текста >>

И ние скоро ще се убедим: Луцифер действува много по-мощно и не само в сферата, където можахме да го последваме, т.е.
А впрочем кои процеси от земния свят бихме окачествили като „нормални"? Когато нашата сегашна Слънчева система постига своята конфигурация съобразно Земната цел, настъпват закономерните движения на Слънцето, Земята и другите планети, респективно: Смяната между „ден" и „нощ", редуването на четирите годишни времена, различните атмосферни условия, узряването на плодовете и т.н. Всички тези природни явления се повтарят според космическите ритми, всред които сегашната Земя попадна едва след като Старата Луна напусна мировото пространство. Обаче Луцифер е буден и работи в самия ход на Земното развитие. И ние скоро ще се убедим: Луцифер действува много по-мощно и не само в сферата, където можахме да го последваме, т.е. в самия човек, който практически остава неговата главна арена. Но дори ако Луцифер би съществувал само в земните условия, нека да не забравяме, че човекът щеше да попадне в „луциферическите изкушения" и поради самите космически ритми, обуславящи закономерните движения на планетите, смяната на годишните времена и т.н. Ако целият закономерен и структуриран Космос беше просто механично прибавен към човека, ако в сила бяха единствено ритмичните процеси и движения на нашата Слънчева система, ако в сила бяха единствено законите, валидни за нашата сегашна Вселена, човекът безнадеждно щеше да попадне под властта на Луцифер и да се привърже към удоволствията, към комфорта и напълно да пренебрегне усилията, които е длъжен да направи заради своето космическо спасение! Ритмичните космически процеси биха изместили неговите волеви действия.
към текста >>

Но дори ако Луцифер би съществувал само в земните условия, нека да не забравяме, че човекът щеше да попадне в „луциферическите изкушения" и поради самите космически ритми, обуславящи закономерните движения на планетите, смяната на годишните времена и т.н.
Когато нашата сегашна Слънчева система постига своята конфигурация съобразно Земната цел, настъпват закономерните движения на Слънцето, Земята и другите планети, респективно: Смяната между „ден" и „нощ", редуването на четирите годишни времена, различните атмосферни условия, узряването на плодовете и т.н. Всички тези природни явления се повтарят според космическите ритми, всред които сегашната Земя попадна едва след като Старата Луна напусна мировото пространство. Обаче Луцифер е буден и работи в самия ход на Земното развитие. И ние скоро ще се убедим: Луцифер действува много по-мощно и не само в сферата, където можахме да го последваме, т.е. в самия човек, който практически остава неговата главна арена. Но дори ако Луцифер би съществувал само в земните условия, нека да не забравяме, че човекът щеше да попадне в „луциферическите изкушения" и поради самите космически ритми, обуславящи закономерните движения на планетите, смяната на годишните времена и т.н. Ако целият закономерен и структуриран Космос беше просто механично прибавен към човека, ако в сила бяха единствено ритмичните процеси и движения на нашата Слънчева система, ако в сила бяха единствено законите, валидни за нашата сегашна Вселена, човекът безнадеждно щеше да попадне под властта на Луцифер и да се привърже към удоволствията, към комфорта и напълно да пренебрегне усилията, които е длъжен да направи заради своето космическо спасение! Ритмичните космически процеси биха изместили неговите волеви действия.
към текста >>

Ако целият закономерен и структуриран Космос беше просто механично прибавен към човека, ако в сила бяха единствено ритмичните процеси и движения на нашата Слънчева система, ако в сила бяха единствено законите, валидни за нашата сегашна Вселена, човекът безнадеждно щеше да попадне под властта на Луцифер и да се привърже към удоволствията, към комфорта и напълно да пренебрегне усилията, които е длъжен да направи заради своето космическо спасение!
Всички тези природни явления се повтарят според космическите ритми, всред които сегашната Земя попадна едва след като Старата Луна напусна мировото пространство. Обаче Луцифер е буден и работи в самия ход на Земното развитие. И ние скоро ще се убедим: Луцифер действува много по-мощно и не само в сферата, където можахме да го последваме, т.е. в самия човек, който практически остава неговата главна арена. Но дори ако Луцифер би съществувал само в земните условия, нека да не забравяме, че човекът щеше да попадне в „луциферическите изкушения" и поради самите космически ритми, обуславящи закономерните движения на планетите, смяната на годишните времена и т.н. Ако целият закономерен и структуриран Космос беше просто механично прибавен към човека, ако в сила бяха единствено ритмичните процеси и движения на нашата Слънчева система, ако в сила бяха единствено законите, валидни за нашата сегашна Вселена, човекът безнадеждно щеше да попадне под властта на Луцифер и да се привърже към удоволствията, към комфорта и напълно да пренебрегне усилията, които е длъжен да направи заради своето космическо спасение! Ритмичните космически процеси биха изместили неговите волеви действия.
към текста >>

Да, когато градушката се изсипва в полето, ние можем да допълним: През епохата на Старата Луна, тези сили, които бушуват в стихийната градушка, бяха благословени сили, както днес са благословени силите, скрити зад дъжда и слънчевата светлина; днес те отново нахлуват в нашия земен живот, за да внесат необходимата коректура и да ни предпазят от пипалата на Луцифер, които иначе биха ни уловили още по-здраво и безмилостно.
Ето защо трябваше да бъдат създадени и противоположните сили. Те трябваше да се намесят в онези закономерни космически процеси от нашия земен живот, които на Старата Луна са били „нормални" и необходими, но днес, в условията на Земното развитие, те са вече абнормни и застрашават самата еволюция на Земята. Тези сили, ако мога така да се изразя, внасят един вид корекция в това, до което биха довели чисто ритмичните процеси: склонността към удобство, комфорт и пищност. От окултна гледна точка, въпросните сили могат да бъдат разпознати например зад една унищожителна градушка. И всеки път, когато ритмичните и закономерни природни процеси бъдат нарушени, настъпва един вид коректура, която в крайна сметка е благотворна, макар и човек не винаги да го разбира, понеже той не иска да приеме наличието на по-висши разумни сили от тези, с които разполага. Да, когато градушката се изсипва в полето, ние можем да допълним: През епохата на Старата Луна, тези сили, които бушуват в стихийната градушка, бяха благословени сили, както днес са благословени силите, скрити зад дъжда и слънчевата светлина; днес те отново нахлуват в нашия земен живот, за да внесат необходимата коректура и да ни предпазят от пипалата на Луцифер, които иначе биха ни уловили още по-здраво и безмилостно. И колкото повече напредва закономерният ход на нещата, толкова по-яростно вилнеят те, внасяйки все нови и нови коректури.
към текста >>

111. 8. ОСМА ЛЕКЦИЯ, 25 май 1910 г. Кармата на висшите Същества. GA_120 Откровенията на Кармата

Вече посочихме: нашата Карма влиза в действие едва след като луциферическите Същества упражнят известно влияние върху нашето астрално тяло, тласкайки ни към такива изблици на чувства, инстинкти и страсти, които в известен смисъл ни правят много по-несъвършени, отколкото бихме били без тях.
Вече посочихме: нашата Карма влиза в действие едва след като луциферическите Същества упражнят известно влияние върху нашето астрално тяло, тласкайки ни към такива изблици на чувства, инстинкти и страсти, които в известен смисъл ни правят много по-несъвършени, отколкото бихме били без тях. След като вече сме станали обект на луциферическите влияния, те правят възможна и появата на ариманическите Същества, т.е. на онези сили, които се надигат не от вътре, а действуват отвън и до голяма степен определят отношението ни към света. Общо взето, Луцифер е този, който предизвиква Ариман, а ние, хората, сме поставени в самия център на техния спор. След като веднъж сме попаднали в пипалата на Луцифер или Ариман, пред нас има само един избор: Да търсим средства и пътища, с чиято помощ не само да преодолеем „изкушенията", но и да се издигнем още по-високо в нашето развитие.
към текста >>

След като вече сме станали обект на луциферическите влияния, те правят възможна и появата на ариманическите Същества, т.е.
Вече посочихме: нашата Карма влиза в действие едва след като луциферическите Същества упражнят известно влияние върху нашето астрално тяло, тласкайки ни към такива изблици на чувства, инстинкти и страсти, които в известен смисъл ни правят много по-несъвършени, отколкото бихме били без тях. След като вече сме станали обект на луциферическите влияния, те правят възможна и появата на ариманическите Същества, т.е. на онези сили, които се надигат не от вътре, а действуват отвън и до голяма степен определят отношението ни към света. Общо взето, Луцифер е този, който предизвиква Ариман, а ние, хората, сме поставени в самия център на техния спор. След като веднъж сме попаднали в пипалата на Луцифер или Ариман, пред нас има само един избор: Да търсим средства и пътища, с чиято помощ не само да преодолеем „изкушенията", но и да се издигнем още по-високо в нашето развитие.
към текста >>

Общо взето, Луцифер е този, който предизвиква Ариман, а ние, хората, сме поставени в самия център на техния спор.
Вече посочихме: нашата Карма влиза в действие едва след като луциферическите Същества упражнят известно влияние върху нашето астрално тяло, тласкайки ни към такива изблици на чувства, инстинкти и страсти, които в известен смисъл ни правят много по-несъвършени, отколкото бихме били без тях. След като вече сме станали обект на луциферическите влияния, те правят възможна и появата на ариманическите Същества, т.е. на онези сили, които се надигат не от вътре, а действуват отвън и до голяма степен определят отношението ни към света. Общо взето, Луцифер е този, който предизвиква Ариман, а ние, хората, сме поставени в самия център на техния спор. След като веднъж сме попаднали в пипалата на Луцифер или Ариман, пред нас има само един избор: Да търсим средства и пътища, с чиято помощ не само да преодолеем „изкушенията", но и да се издигнем още по-високо в нашето развитие.
към текста >>

След като веднъж сме попаднали в пипалата на Луцифер или Ариман, пред нас има само един избор: Да търсим средства и пътища, с чиято помощ не само да преодолеем „изкушенията", но и да се издигнем още по-високо в нашето развитие.
Вече посочихме: нашата Карма влиза в действие едва след като луциферическите Същества упражнят известно влияние върху нашето астрално тяло, тласкайки ни към такива изблици на чувства, инстинкти и страсти, които в известен смисъл ни правят много по-несъвършени, отколкото бихме били без тях. След като вече сме станали обект на луциферическите влияния, те правят възможна и появата на ариманическите Същества, т.е. на онези сили, които се надигат не от вътре, а действуват отвън и до голяма степен определят отношението ни към света. Общо взето, Луцифер е този, който предизвиква Ариман, а ние, хората, сме поставени в самия център на техния спор. След като веднъж сме попаднали в пипалата на Луцифер или Ариман, пред нас има само един избор: Да търсим средства и пътища, с чиято помощ не само да преодолеем „изкушенията", но и да се издигнем още по-високо в нашето развитие.
към текста >>

За нас става все по-ясно, че всъщност Луцифер и Ариман воюват заради човека; нека да вникнем в тяхната борба, като се спрем, макар и от друга гледна точка, на онзи случай, който разгледахме последния път: Случаят с един човек, който попада под властта на Ариман и става жертва на всевъзможни илюзии, вярвайки че получава специални послания от духовния свят, докато в същото време друг човек, който е запазил своя здрав разум, веднага разбира, че тук има нещо крайно съмнително.
За нас става все по-ясно, че всъщност Луцифер и Ариман воюват заради човека; нека да вникнем в тяхната борба, като се спрем, макар и от друга гледна точка, на онзи случай, който разгледахме последния път: Случаят с един човек, който попада под властта на Ариман и става жертва на всевъзможни илюзии, вярвайки че получава специални послания от духовния свят, докато в същото време друг човек, който е запазил своя здрав разум, веднага разбира, че тук има нещо крайно съмнително. Последният път стана дума за случаите, когато някой се поддава на „ясновидческите" си фантазии (употребявам тази дума в нейния лош смисъл) и погрешно смята, че напредва в духовния свят. Ние ясно подчертахме, че тези измами и заблуждения са предизвикани от ариманическите сили; ясно посочихме: срещу измамите, породени от едно лъжливо ясновидство няма друго средство, или поне друго по-подходящо средство, освен здравата разсъдъчна способност, която постигаме през живота, простиращ се между раждането и смъртта..
към текста >>

Да предположим сега, че в една от инкарнациите си, поради влиянието на Луцифер т.е.
Да предположим сега, че в една от инкарнациите си, поради влиянието на Луцифер т.е. поради егоистични желания, страсти и инстинкти ние обременяваме нашата душа с поредица от грешки. Тези грешки могат да се отразят съответно върху Сетивната Душа, върху Разсъдъчната Душа или върху Съзнаващата Душа. Ето една потенциална причина, заложена в едно от трите душевни формирования през някоя от предишните инкарнации. Да предположим още, че определена грешка е свързана предимно със силите на Разсъдъчната Душа. След смъртта, т.е.
към текста >>

Там ние виждаме отклоненията, които сме допуснали поради луциферическите влияния в една от предишните инкарнации.
Там ние виждаме отклоненията, които сме допуснали поради луциферическите влияния в една от предишните инкарнации. А в периода между смъртта и новото раждане настъпва една цялостна метаморфоза, при която вътрешните душевни изживявания се превръщат в обективни външни фактори, и тогава Ариман ни пресреща от нашето собствено етерно тяло. Всичко това ни показва как Луцифер е този, който привлича Ариман към нашето собствено етерно тяло. Грешката от миналата инкарнация е от луциферическо естество; но резултатите от описаната метаморфоза са такива, че равносметката за тях ще ни бъде дадена от Ариман през следващата инкарнация. Сега нещата се свеждат до това, човекът да отстрани от себе си дефектите на своето етерно тяло. А това може да се осъществи, само ако в неговия организъм проникнат много по-дълбоки въздействия отколкото са обикновените коригиращи средства на разума, с които разполагаме в една инкарнация.
към текста >>

Всичко това ни показва как Луцифер е този, който привлича Ариман към нашето собствено етерно тяло.
Там ние виждаме отклоненията, които сме допуснали поради луциферическите влияния в една от предишните инкарнации. А в периода между смъртта и новото раждане настъпва една цялостна метаморфоза, при която вътрешните душевни изживявания се превръщат в обективни външни фактори, и тогава Ариман ни пресреща от нашето собствено етерно тяло. Всичко това ни показва как Луцифер е този, който привлича Ариман към нашето собствено етерно тяло. Грешката от миналата инкарнация е от луциферическо естество; но резултатите от описаната метаморфоза са такива, че равносметката за тях ще ни бъде дадена от Ариман през следващата инкарнация. Сега нещата се свеждат до това, човекът да отстрани от себе си дефектите на своето етерно тяло. А това може да се осъществи, само ако в неговия организъм проникнат много по-дълбоки въздействия отколкото са обикновените коригиращи средства на разума, с които разполагаме в една инкарнация.
към текста >>

Грешката от миналата инкарнация е от луциферическо естество; но резултатите от описаната метаморфоза са такива, че равносметката за тях ще ни бъде дадена от Ариман през следващата инкарнация.
Там ние виждаме отклоненията, които сме допуснали поради луциферическите влияния в една от предишните инкарнации. А в периода между смъртта и новото раждане настъпва една цялостна метаморфоза, при която вътрешните душевни изживявания се превръщат в обективни външни фактори, и тогава Ариман ни пресреща от нашето собствено етерно тяло. Всичко това ни показва как Луцифер е този, който привлича Ариман към нашето собствено етерно тяло. Грешката от миналата инкарнация е от луциферическо естество; но резултатите от описаната метаморфоза са такива, че равносметката за тях ще ни бъде дадена от Ариман през следващата инкарнация. Сега нещата се свеждат до това, човекът да отстрани от себе си дефектите на своето етерно тяло. А това може да се осъществи, само ако в неговия организъм проникнат много по-дълбоки въздействия отколкото са обикновените коригиращи средства на разума, с които разполагаме в една инкарнация.
към текста >>

Нека за миг да се върнем отново при Луцифер и Ариман, при техните взаимно проникващи се действия, и да попитаме: Как всъщност да си представим техните взаимодействия, след като отделните последици са толкова отдалечени една от друга, след като например на луциферическото влияние му предстои не само да преодолее пропастта между Разсъдъчната Душа и етерното тяло, но и да премине през много следващи препятствия?
Нека за миг да се върнем отново при Луцифер и Ариман, при техните взаимно проникващи се действия, и да попитаме: Как всъщност да си представим техните взаимодействия, след като отделните последици са толкова отдалечени една от друга, след като например на луциферическото влияние му предстои не само да преодолее пропастта между Разсъдъчната Душа и етерното тяло, но и да премине през много следващи препятствия?
към текста >>

Да предположим, че в една от нашите инкарнации, влиянието на Луцифер върху нас е било особено силно и част от нашата вътрешна същност е станала много по-несъвършена, отколкото е била преди това.
Да предположим, че в една от нашите инкарнации, влиянието на Луцифер върху нас е било особено силно и част от нашата вътрешна същност е станала много по-несъвършена, отколкото е била преди това. А после, в света на Кама лока, ние виждаме всичко и ясно долавяме един могъщ призив: „Ти трябва да направиш всичко възможно, за да за личиш това несъвършенство! " Този призив е в същото време и наше собствено решение, така че в следващата инкарнация ние следваме една точно определена тенденция, според която изграждаме новия си организъм по такъв начин, че да заличим несъвършенството.
към текста >>

Но има и друго: Нека допуснем, че луциферическото „изкушение" е причинено от нещо външно, от някакво външно предизвикателство.
Но има и друго: Нека допуснем, че луциферическото „изкушение" е причинено от нещо външно, от някакво външно предизвикателство. Обаче нещата стоят така, че външният свят никога не би могъл да се намеси в нашия душевен живот, ако Луцифер още преди това не е постигнал своите цели там, вътре в нас. Така или иначе, след като минем през Портата на смъртта, ние вземаме решението да заличим последиците от влиянието на Луцифер.
към текста >>

Обаче нещата стоят така, че външният свят никога не би могъл да се намеси в нашия душевен живот, ако Луцифер още преди това не е постигнал своите цели там, вътре в нас.
Но има и друго: Нека допуснем, че луциферическото „изкушение" е причинено от нещо външно, от някакво външно предизвикателство. Обаче нещата стоят така, че външният свят никога не би могъл да се намеси в нашия душевен живот, ако Луцифер още преди това не е постигнал своите цели там, вътре в нас. Така или иначе, след като минем през Портата на смъртта, ние вземаме решението да заличим последиците от влиянието на Луцифер.
към текста >>

Така или иначе, след като минем през Портата на смъртта, ние вземаме решението да заличим последиците от влиянието на Луцифер.
Но има и друго: Нека допуснем, че луциферическото „изкушение" е причинено от нещо външно, от някакво външно предизвикателство. Обаче нещата стоят така, че външният свят никога не би могъл да се намеси в нашия душевен живот, ако Луцифер още преди това не е постигнал своите цели там, вътре в нас. Така или иначе, след като минем през Портата на смъртта, ние вземаме решението да заличим последиците от влиянието на Луцифер.
към текста >>

Обаче ние видяхме, че луциферическото влияние, проявено в една инкарнация, предизвиква намесата на Ариман в следващата инкарнация; едната сила привлича другата, така че двете се намират в непрекъснато взаимодействие.
Обаче ние видяхме, че луциферическото влияние, проявено в една инкарнация, предизвиква намесата на Ариман в следващата инкарнация; едната сила привлича другата, така че двете се намират в непрекъснато взаимодействие. Обаче луциферическото влияние е от такова естество, че ние вече казахме: за нас то се проявява едва в областта на съзнанието; ние осъзнаваме Луцифер, макар и бегло, едва в нашето астрално тяло. Стигайки до болката, ние разпознаваме и влиянието на Луцифер. Обаче ние съвсем не можем да се спуснем надолу в онези области, които бихме означили като „съзнание на етерното тяло" и „съзнание на физическото тяло". Вярно е, че докато сме потънали в дълбок сън, лишен от всякакви съновидения, ние разполагаме с едно „спящо" съзнание, но то е толкова слабо, че в обикновения живот ние дори и не подозираме за него. Обаче това съвсем не означава, че в рамките на „спящото" съзнание ние не вършим нищо!
към текста >>

Обаче луциферическото влияние е от такова естество, че ние вече казахме: за нас то се проявява едва в областта на съзнанието; ние осъзнаваме Луцифер, макар и бегло, едва в нашето астрално тяло.
Обаче ние видяхме, че луциферическото влияние, проявено в една инкарнация, предизвиква намесата на Ариман в следващата инкарнация; едната сила привлича другата, така че двете се намират в непрекъснато взаимодействие. Обаче луциферическото влияние е от такова естество, че ние вече казахме: за нас то се проявява едва в областта на съзнанието; ние осъзнаваме Луцифер, макар и бегло, едва в нашето астрално тяло. Стигайки до болката, ние разпознаваме и влиянието на Луцифер. Обаче ние съвсем не можем да се спуснем надолу в онези области, които бихме означили като „съзнание на етерното тяло" и „съзнание на физическото тяло". Вярно е, че докато сме потънали в дълбок сън, лишен от всякакви съновидения, ние разполагаме с едно „спящо" съзнание, но то е толкова слабо, че в обикновения живот ние дори и не подозираме за него. Обаче това съвсем не означава, че в рамките на „спящото" съзнание ние не вършим нищо!
към текста >>

Стигайки до болката, ние разпознаваме и влиянието на Луцифер.
Обаче ние видяхме, че луциферическото влияние, проявено в една инкарнация, предизвиква намесата на Ариман в следващата инкарнация; едната сила привлича другата, така че двете се намират в непрекъснато взаимодействие. Обаче луциферическото влияние е от такова естество, че ние вече казахме: за нас то се проявява едва в областта на съзнанието; ние осъзнаваме Луцифер, макар и бегло, едва в нашето астрално тяло. Стигайки до болката, ние разпознаваме и влиянието на Луцифер. Обаче ние съвсем не можем да се спуснем надолу в онези области, които бихме означили като „съзнание на етерното тяло" и „съзнание на физическото тяло". Вярно е, че докато сме потънали в дълбок сън, лишен от всякакви съновидения, ние разполагаме с едно „спящо" съзнание, но то е толкова слабо, че в обикновения живот ние дори и не подозираме за него. Обаче това съвсем не означава, че в рамките на „спящото" съзнание ние не вършим нищо!
към текста >>

Нека да предположим, че луциферическото влияние през една от миналите инкарнации е привлякло силната реакция на ариманическите сили; те обаче не могат да проявят своите действия в сферата на нашето обикновено съзнание.
Обаче съвсем не трябва да смятаме, че денем, докато боравим с Азовото и с астралното съзнание, не носим в себе си и другите видове съзнание. Те са в нас, само че ние не знаем нищо за тях. Нека да предположим, че луциферическото влияние през една от миналите инкарнации е привлякло силната реакция на ариманическите сили; те обаче не могат да проявят своите действия в сферата на нашето обикновено съзнание. Ариманическите сили ще засегнат съзнанието, с което разполага нашето етерно тяло, само че те ще предизвикат не някакви структурни промени в етерното тяло, а направо определени действия, за които „съзнанието на етерното тяло" ще ни предупреди достатъчно ясно: „Сега вече ти можеш да отстраниш от себе и негативните последици от влиянието на Луцифер, под чиято власт попадна в предишната инкарнация; единственият начин е да предприемеш действия, които са насочени срещу Луцифер! "
към текста >>

Ариманическите сили ще засегнат съзнанието, с което разполага нашето етерно тяло, само че те ще предизвикат не някакви структурни промени в етерното тяло, а направо определени действия, за които „съзнанието на етерното тяло" ще ни предупреди достатъчно ясно: „Сега вече ти можеш да отстраниш от себе и негативните последици от влиянието на Луцифер, под чиято власт попадна в предишната инкарнация; единственият начин е да предприемеш действия, които са насочени срещу Луцифер!
Обаче съвсем не трябва да смятаме, че денем, докато боравим с Азовото и с астралното съзнание, не носим в себе си и другите видове съзнание. Те са в нас, само че ние не знаем нищо за тях. Нека да предположим, че луциферическото влияние през една от миналите инкарнации е привлякло силната реакция на ариманическите сили; те обаче не могат да проявят своите действия в сферата на нашето обикновено съзнание. Ариманическите сили ще засегнат съзнанието, с което разполага нашето етерно тяло, само че те ще предизвикат не някакви структурни промени в етерното тяло, а направо определени действия, за които „съзнанието на етерното тяло" ще ни предупреди достатъчно ясно: „Сега вече ти можеш да отстраниш от себе и негативните последици от влиянието на Луцифер, под чиято власт попадна в предишната инкарнация; единственият начин е да предприемеш действия, които са насочени срещу Луцифер! "
към текста >>

Представете си, как чрез Луцифер човек се отклонява от своите религиозни или духовни убеждения и казва: „Аз искам да се насладя на сегашния живот!
Представете си, как чрез Луцифер човек се отклонява от своите религиозни или духовни убеждения и казва: „Аз искам да се насладя на сегашния живот! "; с други думи, той впряга всичките си сили и извършва един скок в сетивния свят, само че сега се пробужда Ариман, за да го тласне в противоположната посока. И става така, че в определен момент от своя живот, този човек отново извършва скок, но в противоположната посока: от сетивния свят той се хвърля в духовния свят. Окултното познание ясно вижда: Първо скокът в сетивния свят, после обратният скок в духовния свят.
към текста >>

Това, което е извършено под влиянието на Луцифер в миналия живот, има за последица определени действия от страна на Ариман в сегашния живот.
Повърхностното съзнание не забелязва нищо, обаче „другото" съзнание, което е свързано с нашето физическо и етерно тяло подтиква човека и той упорито започва да търси онова място, онази местност с пейка под големия дъб, където ще се разрази отдавна очакваната гръмотевична буря, за да бъде улучен най-после от мълнията! Ето как неговото подсъзнание го насочва към онази кармическа цел, която е загатната още в миналата инкарнация. Това, което е извършено под влиянието на Луцифер в миналия живот, има за последица определени действия от страна на Ариман в сегашния живот. Сега Ариман работи по такъв начин, че ние изключваме нашето „горно" съзнание и то до такава степен, че следваме единствено съзнанието на етерното или физическото тяло.
към текста >>

В определени епохи хората не бяха в състояние да вземат известни мерки срещу епидемиите, защото според мъдрото ръководство на света, епидемиите трябваше да помогнат на човешките души, които тъкмо в условията на епидемии, можеха да отстранят от себе си последиците от известни ариманически и луциферически влияния.
Да, всички световни процеси и събития, в известен смисъл, протичат циклично. И сега Вие се досещате, че нещата, които формулирахме последния път, макар и да крият известно противоречие в себе си, не са толкова прости, както изглежда на пръв поглед. В определени епохи хората не бяха в състояние да вземат известни мерки срещу епидемиите, защото според мъдрото ръководство на света, епидемиите трябваше да помогнат на човешките души, които тъкмо в условията на епидемии, можеха да отстранят от себе си последиците от известни ариманически и луциферически влияния. Днешните коренно различни условия също са подчинени на великите закони на Кармата. С други думи, тези въпроси изискват внимателно и задълбочено проучване.
към текста >>

Трябва да сме на ясно: Там където действуват луциферическият и ариманическият принцип независимо дали за кратки или продължителни интервали от време винаги настъпват известни усложнения в човешкия живот.
Въпросът е много дълбок и за да го разрешим, необходимо е първо да съберем достатъчно факти. Трябва да сме на ясно: Там където действуват луциферическият и ариманическият принцип независимо дали за кратки или продължителни интервали от време винаги настъпват известни усложнения в човешкия живот. И тези усложнения са от такова естество, че е изключено да попаднем на два еднакви случая. Когато изследваме човешкия живот, и по специално взаимодействията между Луцифер и Ариман в конкретен случай, ние винаги откриваме свързващата нишка между тях. Обаче тук ние сме длъжни да правим ясното разграничаване между т.нар. „вътрешен" и „външен" човек. Дори и днес ние трябваше да разграничим това, което се разиграва в Разсъдъчната Душа (или Разбиращата Душа), от нейните действия в етерното тяло.
към текста >>

Когато изследваме човешкия живот, и по специално взаимодействията между Луцифер и Ариман в конкретен случай, ние винаги откриваме свързващата нишка между тях.
Въпросът е много дълбок и за да го разрешим, необходимо е първо да съберем достатъчно факти. Трябва да сме на ясно: Там където действуват луциферическият и ариманическият принцип независимо дали за кратки или продължителни интервали от време винаги настъпват известни усложнения в човешкия живот. И тези усложнения са от такова естество, че е изключено да попаднем на два еднакви случая. Когато изследваме човешкия живот, и по специално взаимодействията между Луцифер и Ариман в конкретен случай, ние винаги откриваме свързващата нишка между тях. Обаче тук ние сме длъжни да правим ясното разграничаване между т.нар. „вътрешен" и „външен" човек. Дори и днес ние трябваше да разграничим това, което се разиграва в Разсъдъчната Душа (или Разбиращата Душа), от нейните действия в етерното тяло. Пред погледа на окултният изследовател стои целия ход на Кармата и той трябва да знае: С помощта на определени кармически сили, ние винаги можем да се намесим в нашата „вътрешна организация", така че чрез нея да подготвим съвършено друг кармически резултат в следващата инкарнация.
към текста >>

112. 9. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 26 май 1910 г. Смърт и раждане от гледна точка на Кармата. GA_120 Откровенията на Кармата

Тогава за пръв път човешкото същество беше подложено на мощното луциферическо влияние, което на свой ред предизвика и намесата на ариманическите сили.
Тогава за пръв път човешкото същество беше подложено на мощното луциферическо влияние, което на свой ред предизвика и намесата на ариманическите сили. Нека нагледно да си представим външните проявления на луциферическите сили в човешкия живот.
към текста >>

Нека нагледно да си представим външните проявления на луциферическите сили в човешкия живот.
Тогава за пръв път човешкото същество беше подложено на мощното луциферическо влияние, което на свой ред предизвика и намесата на ариманическите сили. Нека нагледно да си представим външните проявления на луциферическите сили в човешкия живот.
към текста >>

Благодарение на обстоятелството, че по начало през онази древна епоха човекът можа да приеме в себе си луциферическото влияние и да насити с него своето астрално тяло, човешкото астрално тяло се оказа в състояние да проникне още по-дълбоко в материалната част на физическото тяло, и то по съвсем различен начин, отколкото би сторило това без намесата на Луцифер.
Благодарение на обстоятелството, че по начало през онази древна епоха човекът можа да приеме в себе си луциферическото влияние и да насити с него своето астрално тяло, човешкото астрално тяло се оказа в състояние да проникне още по-дълбоко в материалната част на физическото тяло, и то по съвсем различен начин, отколкото би сторило това без намесата на Луцифер. Благодарение на Луцифер, човекът стана по-материален. Без луциферическите сили, човекът нямаше да пожелае слизането си в материалния свят и би се задържал в по-висшите сфери на съществуванието. Следователно, настъпи едно много по-мощно взаимно проникване между „външният" и „вътрешният" човек, отколкото би се получило без намесата на Луцифер. Първата последица от това взаимно проникване беше, че човекът изгуби ретроспективния си поглед за всички събития, които са предшествували неговото въплъщение. Раждането се превърна в един акт, чрез който „духовният" човек се свърза толкова силно с „материалния" човек, че споменът за предишните изживявания в духовния свят угасна напълно.
към текста >>

Благодарение на Луцифер, човекът стана по-материален.
Благодарение на обстоятелството, че по начало през онази древна епоха човекът можа да приеме в себе си луциферическото влияние и да насити с него своето астрално тяло, човешкото астрално тяло се оказа в състояние да проникне още по-дълбоко в материалната част на физическото тяло, и то по съвсем различен начин, отколкото би сторило това без намесата на Луцифер. Благодарение на Луцифер, човекът стана по-материален. Без луциферическите сили, човекът нямаше да пожелае слизането си в материалния свят и би се задържал в по-висшите сфери на съществуванието. Следователно, настъпи едно много по-мощно взаимно проникване между „външният" и „вътрешният" човек, отколкото би се получило без намесата на Луцифер. Първата последица от това взаимно проникване беше, че човекът изгуби ретроспективния си поглед за всички събития, които са предшествували неговото въплъщение. Раждането се превърна в един акт, чрез който „духовният" човек се свърза толкова силно с „материалния" човек, че споменът за предишните изживявания в духовния свят угасна напълно. До този момент човекът можеше да съхранява спомените си за всички събития от живота преди своето раждане; сега луциферическите сили му отнеха спомените за неговите минали духовни изживявания.
към текста >>

Без луциферическите сили, човекът нямаше да пожелае слизането си в материалния свят и би се задържал в по-висшите сфери на съществуванието.
Благодарение на обстоятелството, че по начало през онази древна епоха човекът можа да приеме в себе си луциферическото влияние и да насити с него своето астрално тяло, човешкото астрално тяло се оказа в състояние да проникне още по-дълбоко в материалната част на физическото тяло, и то по съвсем различен начин, отколкото би сторило това без намесата на Луцифер. Благодарение на Луцифер, човекът стана по-материален. Без луциферическите сили, човекът нямаше да пожелае слизането си в материалния свят и би се задържал в по-висшите сфери на съществуванието. Следователно, настъпи едно много по-мощно взаимно проникване между „външният" и „вътрешният" човек, отколкото би се получило без намесата на Луцифер. Първата последица от това взаимно проникване беше, че човекът изгуби ретроспективния си поглед за всички събития, които са предшествували неговото въплъщение. Раждането се превърна в един акт, чрез който „духовният" човек се свърза толкова силно с „материалния" човек, че споменът за предишните изживявания в духовния свят угасна напълно. До този момент човекът можеше да съхранява спомените си за всички събития от живота преди своето раждане; сега луциферическите сили му отнеха спомените за неговите минали духовни изживявания. От тук нататък човекът не може да си спомня какво става между смъртта и новото раждане, а по време на целия си земен живот е принуден да извлича своите изживявания и опитности от външния сетивен свят.
към текста >>

Следователно, настъпи едно много по-мощно взаимно проникване между „външният" и „вътрешният" човек, отколкото би се получило без намесата на Луцифер.
Благодарение на обстоятелството, че по начало през онази древна епоха човекът можа да приеме в себе си луциферическото влияние и да насити с него своето астрално тяло, човешкото астрално тяло се оказа в състояние да проникне още по-дълбоко в материалната част на физическото тяло, и то по съвсем различен начин, отколкото би сторило това без намесата на Луцифер. Благодарение на Луцифер, човекът стана по-материален. Без луциферическите сили, човекът нямаше да пожелае слизането си в материалния свят и би се задържал в по-висшите сфери на съществуванието. Следователно, настъпи едно много по-мощно взаимно проникване между „външният" и „вътрешният" човек, отколкото би се получило без намесата на Луцифер. Първата последица от това взаимно проникване беше, че човекът изгуби ретроспективния си поглед за всички събития, които са предшествували неговото въплъщение. Раждането се превърна в един акт, чрез който „духовният" човек се свърза толкова силно с „материалния" човек, че споменът за предишните изживявания в духовния свят угасна напълно. До този момент човекът можеше да съхранява спомените си за всички събития от живота преди своето раждане; сега луциферическите сили му отнеха спомените за неговите минали духовни изживявания. От тук нататък човекът не може да си спомня какво става между смъртта и новото раждане, а по време на целия си земен живот е принуден да извлича своите изживявания и опитности от външния сетивен свят.
към текста >>

До този момент човекът можеше да съхранява спомените си за всички събития от живота преди своето раждане; сега луциферическите сили му отнеха спомените за неговите минали духовни изживявания.
Благодарение на Луцифер, човекът стана по-материален. Без луциферическите сили, човекът нямаше да пожелае слизането си в материалния свят и би се задържал в по-висшите сфери на съществуванието. Следователно, настъпи едно много по-мощно взаимно проникване между „външният" и „вътрешният" човек, отколкото би се получило без намесата на Луцифер. Първата последица от това взаимно проникване беше, че човекът изгуби ретроспективния си поглед за всички събития, които са предшествували неговото въплъщение. Раждането се превърна в един акт, чрез който „духовният" човек се свърза толкова силно с „материалния" човек, че споменът за предишните изживявания в духовния свят угасна напълно. До този момент човекът можеше да съхранява спомените си за всички събития от живота преди своето раждане; сега луциферическите сили му отнеха спомените за неговите минали духовни изживявания. От тук нататък човекът не може да си спомня какво става между смъртта и новото раждане, а по време на целия си земен живот е принуден да извлича своите изживявания и опитности от външния сетивен свят.
към текста >>

Представете си за миг, че луциферическото влияние не съществува: Тогава всичко, от хранителните вещества до сетивните впечатления, би действувало върху човека по много по-фин начин.
Представете си за миг, че луциферическото влияние не съществува: Тогава всичко, от хранителните вещества до сетивните впечатления, би действувало върху човека по много по-фин начин. Той би насищал всяко свое сетивно изживяване с опитностите си от живота между смъртта и новото раждане. Поради обстоятелството, че направи себе си по-материален, човекът се принуди да понася и по-груби въздействия от всякакъв род.
към текста >>

Следователно, поради влиянието на Луцифер, човекът започна да привлича към себе си една много по-плът на част от външния свят.
Следователно, поради влиянието на Луцифер, човекът започна да привлича към себе си една много по-плът на част от външния свят. Тази по-плътна и сгъстена част обаче, е съвсем различна от останалата. „Несгъстената" част би поддържала спомените от предишния живот; тя би гарантирала още и пълната сигурност, че всичко, което човекът изживява между раждането и смъртта, има своето продължение в безкрайния духовен свят Човекът би знаел: Наистина, външно погледнато, смъртта идва; обаче всичко, което вече е станало, продължава своето съществувание. Поради това, че прие „по-сгъстената" част от материалния свят, човекът постигна, още с раждането си, една силна зависимост между своето собствено тяло и външния свят.
към текста >>

Още от мига на нашето раждане, ние поемаме в себе си една много по-плътна и по-гъста материя, отколкото бихме поели без влиянието на Луцифер; ние сами унищожаваме, макар и бавно, нашето тяло, докато с настъпването на смъртта, го превърнем в нещо напълно ненужно и неизползваемо.
Още от раждането, духовният свят беше, така да се каже, изличен от съзнанието на човека! И сега, за да живее в духовния свят, за да се пробуди в духовния свят, той трябва най-напред да навлезе в онова състояние, при което нахлулата от външния свят „по-гъста" материя, отново да се отнеме от него. Понеже привлякохме към себе си по-гъстата материя, сега, за да се върнем отново в духовния свят, ние трябва да изчакаме онзи момент, когато външното материално тяло ще ни бъде отнето! Тази по-плътна и гъста материя, която проникна в нас, постепенно разрушава, започвайки от мига на раждането, нашата телесна природа. Да, всичко което се вмъква в нас, все повече и повече разрушава нашата телесна природа, докато накрая тя бъде окончателно разрушена. Още от мига на нашето раждане, ние поемаме в себе си една много по-плътна и по-гъста материя, отколкото бихме поели без влиянието на Луцифер; ние сами унищожаваме, макар и бавно, нашето тяло, докато с настъпването на смъртта, го превърнем в нещо напълно ненужно и неизползваемо.
към текста >>

С други думи, ние виждаме как луциферическото влияние всъщност е истинската кармическа причина за смъртта на човека.
С други думи, ние виждаме как луциферическото влияние всъщност е истинската кармическа причина за смъртта на човека. Ако не би съществувала точно тази форма на физическото раждане, за нас не би съществувала и тази форма на смъртта. Без Луцифер, човекът би заставал пред смъртта по такъв начин, сякаш ясно вижда идващите събития. Смъртта е кармическата последица от раждането; раждане и смърт си принадлежат кармически. Без раждането, каквото е то за днешния човек, не би съществувала и онази смърт, която човек среща в края на своя земен живот.
към текста >>

Без Луцифер, човекът би заставал пред смъртта по такъв начин, сякаш ясно вижда идващите събития.
С други думи, ние виждаме как луциферическото влияние всъщност е истинската кармическа причина за смъртта на човека. Ако не би съществувала точно тази форма на физическото раждане, за нас не би съществувала и тази форма на смъртта. Без Луцифер, човекът би заставал пред смъртта по такъв начин, сякаш ясно вижда идващите събития. Смъртта е кармическата последица от раждането; раждане и смърт си принадлежат кармически. Без раждането, каквото е то за днешния човек, не би съществувала и онази смърт, която човек среща в края на своя земен живот.
към текста >>

113. 10. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 27 май 1910 г. Двете сили в бъдещата еволюция на човечеството: свободната воля и Кармата. GA_120 Откровенията на Кармата

Когато човешкото същество е пропито от душевни сили, които са поели в себе си влиянията на Луцифер или Ариман, това внася смут в материалната структура на човешкото тяло.
Днес трябва да се доберем до още по-дълбоко познание за естеството на душевните и материални сили. В предишните лекции споменахме, че душевните сили могат, малко или много, да проникват дълбоко в материята. Да, вчера ние посочихме най-характерната особеност на мъжкия организъм, а именно, че душевните сили потъват и се отпечатват прекалено дълбоко в материалното човешко тяло; докато при жената, душевните сили по-скоро се въздържат, не потъват толкова дълбоко в тялото и в известен смисъл са независими от него. Видяхме също, че голяма част от кармическите процеси зависят именно от проникването на душевните сили в човешкото тяло. Видяхме още, как един болестен процес, който настъпва в една инкарнация, идва като кармическа последица от определени грешки и недостатъци, които душата е имала в предишното си въплъщение; още тогава тя носи в себе си следите от своите изживявания, импулси и действия, за да поеме през периода между смъртта и новото раждане тенденцията, според която всичко онова, което по-рано е било само едно или друго душевно качество, сега се устремява към физическа реализация под формата на един или друг телесен признак. Когато човешкото същество е пропито от душевни сили, които са поели в себе си влиянията на Луцифер или Ариман, това внася смут в материалната структура на човешкото тяло. Тук са скрити истинските причини за боледуването. Ето защо бихме могли да обобщим: В болното човешко тяло се проявява онази смутена и разстроена част от душата, която в миналото се е поддала на вредните луциферически и ариманически влияния; и в мига, когато бихме премахнали тези влияния от душата, би настъпило това, което наричаме здраве: нормалното и естествено взаимопроникване на душата и тялото.
към текста >>

Ето защо бихме могли да обобщим: В болното човешко тяло се проявява онази смутена и разстроена част от душата, която в миналото се е поддала на вредните луциферически и ариманически влияния; и в мига, когато бихме премахнали тези влияния от душата, би настъпило това, което наричаме здраве: нормалното и естествено взаимопроникване на душата и тялото.
Да, вчера ние посочихме най-характерната особеност на мъжкия организъм, а именно, че душевните сили потъват и се отпечатват прекалено дълбоко в материалното човешко тяло; докато при жената, душевните сили по-скоро се въздържат, не потъват толкова дълбоко в тялото и в известен смисъл са независими от него. Видяхме също, че голяма част от кармическите процеси зависят именно от проникването на душевните сили в човешкото тяло. Видяхме още, как един болестен процес, който настъпва в една инкарнация, идва като кармическа последица от определени грешки и недостатъци, които душата е имала в предишното си въплъщение; още тогава тя носи в себе си следите от своите изживявания, импулси и действия, за да поеме през периода между смъртта и новото раждане тенденцията, според която всичко онова, което по-рано е било само едно или друго душевно качество, сега се устремява към физическа реализация под формата на един или друг телесен признак. Когато човешкото същество е пропито от душевни сили, които са поели в себе си влиянията на Луцифер или Ариман, това внася смут в материалната структура на човешкото тяло. Тук са скрити истинските причини за боледуването. Ето защо бихме могли да обобщим: В болното човешко тяло се проявява онази смутена и разстроена част от душата, която в миналото се е поддала на вредните луциферически и ариманически влияния; и в мига, когато бихме премахнали тези влияния от душата, би настъпило това, което наричаме здраве: нормалното и естествено взаимопроникване на душата и тялото.
към текста >>

Обаче този „интерес" е характерен именно за луциферическите Същества, които изостанаха в своето развитие там, на Старата Луна, която за нас е Космосът на Мъдростта.
Обаче този „интерес" е характерен именно за луциферическите Същества, които изостанаха в своето развитие там, на Старата Луна, която за нас е Космосът на Мъдростта. Техният интерес е друг: да пренасят светлината в потоците на любовта. Ето защо луциферическите Същества са в стихията си навсякъде, където нашата вътрешна, изтъкана от любов, същност, потърси светлината, независимо от нейната форма; а сгъстената светлина ни обгръща като материален свят винаги и навсякъде в периода между раждането и смъртта. Потърсим ли светлината, опитаме ли се да влезем по какъвто и да е начин във връзка с нея, идват луциферическите Същества и вплитат Луцифер в потоците на любовта. Поначало човешкото същество влезе за пръв път в реинкарнационната верига, благодарение на Луцифер: Луцифер се намеси в елемента на любовта; така че във всичко, което е изтъкано от любов, присъствуват и силите на Луцифер, а само те могат да ни предложат това, което превръща любовта не само в едно безгранично себеотдаване, а същевременно я насища и с мъдрост, така че тя става една любов, осияна от мъдрост. Защото в противен случай, без тази мъдрост, любовта би била една само понятна и стихийна сила, за която човекът не би могъл да носи отговорност.
към текста >>

Ето защо луциферическите Същества са в стихията си навсякъде, където нашата вътрешна, изтъкана от любов, същност, потърси светлината, независимо от нейната форма; а сгъстената светлина ни обгръща като материален свят винаги и навсякъде в периода между раждането и смъртта.
Обаче този „интерес" е характерен именно за луциферическите Същества, които изостанаха в своето развитие там, на Старата Луна, която за нас е Космосът на Мъдростта. Техният интерес е друг: да пренасят светлината в потоците на любовта. Ето защо луциферическите Същества са в стихията си навсякъде, където нашата вътрешна, изтъкана от любов, същност, потърси светлината, независимо от нейната форма; а сгъстената светлина ни обгръща като материален свят винаги и навсякъде в периода между раждането и смъртта. Потърсим ли светлината, опитаме ли се да влезем по какъвто и да е начин във връзка с нея, идват луциферическите Същества и вплитат Луцифер в потоците на любовта. Поначало човешкото същество влезе за пръв път в реинкарнационната верига, благодарение на Луцифер: Луцифер се намеси в елемента на любовта; така че във всичко, което е изтъкано от любов, присъствуват и силите на Луцифер, а само те могат да ни предложат това, което превръща любовта не само в едно безгранично себеотдаване, а същевременно я насища и с мъдрост, така че тя става една любов, осияна от мъдрост. Защото в противен случай, без тази мъдрост, любовта би била една само понятна и стихийна сила, за която човекът не би могъл да носи отговорност. Но сега любовта израства като същинска Азова сила, в която е вплетен и елемента на Луцифер, който иначе би останал вън в материалния свят.
към текста >>

Потърсим ли светлината, опитаме ли се да влезем по какъвто и да е начин във връзка с нея, идват луциферическите Същества и вплитат Луцифер в потоците на любовта.
Обаче този „интерес" е характерен именно за луциферическите Същества, които изостанаха в своето развитие там, на Старата Луна, която за нас е Космосът на Мъдростта. Техният интерес е друг: да пренасят светлината в потоците на любовта. Ето защо луциферическите Същества са в стихията си навсякъде, където нашата вътрешна, изтъкана от любов, същност, потърси светлината, независимо от нейната форма; а сгъстената светлина ни обгръща като материален свят винаги и навсякъде в периода между раждането и смъртта. Потърсим ли светлината, опитаме ли се да влезем по какъвто и да е начин във връзка с нея, идват луциферическите Същества и вплитат Луцифер в потоците на любовта. Поначало човешкото същество влезе за пръв път в реинкарнационната верига, благодарение на Луцифер: Луцифер се намеси в елемента на любовта; така че във всичко, което е изтъкано от любов, присъствуват и силите на Луцифер, а само те могат да ни предложат това, което превръща любовта не само в едно безгранично себеотдаване, а същевременно я насища и с мъдрост, така че тя става една любов, осияна от мъдрост. Защото в противен случай, без тази мъдрост, любовта би била една само понятна и стихийна сила, за която човекът не би могъл да носи отговорност. Но сега любовта израства като същинска Азова сила, в която е вплетен и елемента на Луцифер, който иначе би останал вън в материалния свят.
към текста >>

Поначало човешкото същество влезе за пръв път в реинкарнационната верига, благодарение на Луцифер: Луцифер се намеси в елемента на любовта; така че във всичко, което е изтъкано от любов, присъствуват и силите на Луцифер, а само те могат да ни предложат това, което превръща любовта не само в едно безгранично себеотдаване, а същевременно я насища и с мъдрост, така че тя става една любов, осияна от мъдрост.
Обаче този „интерес" е характерен именно за луциферическите Същества, които изостанаха в своето развитие там, на Старата Луна, която за нас е Космосът на Мъдростта. Техният интерес е друг: да пренасят светлината в потоците на любовта. Ето защо луциферическите Същества са в стихията си навсякъде, където нашата вътрешна, изтъкана от любов, същност, потърси светлината, независимо от нейната форма; а сгъстената светлина ни обгръща като материален свят винаги и навсякъде в периода между раждането и смъртта. Потърсим ли светлината, опитаме ли се да влезем по какъвто и да е начин във връзка с нея, идват луциферическите Същества и вплитат Луцифер в потоците на любовта. Поначало човешкото същество влезе за пръв път в реинкарнационната верига, благодарение на Луцифер: Луцифер се намеси в елемента на любовта; така че във всичко, което е изтъкано от любов, присъствуват и силите на Луцифер, а само те могат да ни предложат това, което превръща любовта не само в едно безгранично себеотдаване, а същевременно я насища и с мъдрост, така че тя става една любов, осияна от мъдрост. Защото в противен случай, без тази мъдрост, любовта би била една само понятна и стихийна сила, за която човекът не би могъл да носи отговорност. Но сега любовта израства като същинска Азова сила, в която е вплетен и елемента на Луцифер, който иначе би останал вън в материалния свят.
към текста >>

Но сега любовта израства като същинска Азова сила, в която е вплетен и елемента на Луцифер, който иначе би останал вън в материалния свят.
Техният интерес е друг: да пренасят светлината в потоците на любовта. Ето защо луциферическите Същества са в стихията си навсякъде, където нашата вътрешна, изтъкана от любов, същност, потърси светлината, независимо от нейната форма; а сгъстената светлина ни обгръща като материален свят винаги и навсякъде в периода между раждането и смъртта. Потърсим ли светлината, опитаме ли се да влезем по какъвто и да е начин във връзка с нея, идват луциферическите Същества и вплитат Луцифер в потоците на любовта. Поначало човешкото същество влезе за пръв път в реинкарнационната верига, благодарение на Луцифер: Луцифер се намеси в елемента на любовта; така че във всичко, което е изтъкано от любов, присъствуват и силите на Луцифер, а само те могат да ни предложат това, което превръща любовта не само в едно безгранично себеотдаване, а същевременно я насища и с мъдрост, така че тя става една любов, осияна от мъдрост. Защото в противен случай, без тази мъдрост, любовта би била една само понятна и стихийна сила, за която човекът не би могъл да носи отговорност. Но сега любовта израства като същинска Азова сила, в която е вплетен и елемента на Луцифер, който иначе би останал вън в материалния свят.
към текста >>

Едва сега нашата вътрешна същност, толкова податлива към силите на любовта, може да бъде завладяна и от всичко онова, което е скрито зад действията на Луцифер, така че сега възниква такава любов, която е протъкана от Луцифер.
Едва сега нашата вътрешна същност, толкова податлива към силите на любовта, може да бъде завладяна и от всичко онова, което е скрито зад действията на Луцифер, така че сега възниква такава любов, която е протъкана от Луцифер. Приемайки в себе си луциферическия елемент, човекът насища материалния живот на своето тяло с такива душевни сили, които са изтъкани от любов, само че в нея вече диша Луцифер. А любовта, протъкана от луциферическия елемент, и импрегнирана в материалния свят, се превръща в опасна болестотворна причина, действуваща в посока отвътре навън. Към всичко, което вече казахме за онези болести, произтичащи по необходимост от луциферическото влияние, тук ще добавим следното: След като болката е една от последиците на луциферическия елемент, ние трябва да разпознаем в нея и проявлението на голямата кармическа закономерност, понеже след едно луциферическо „изкушение", болката идва като кармическо разплащане и самата тя ни предлага това," с което можем да победим Луцифер.
към текста >>

Приемайки в себе си луциферическия елемент, човекът насища материалния живот на своето тяло с такива душевни сили, които са изтъкани от любов, само че в нея вече диша Луцифер.
Едва сега нашата вътрешна същност, толкова податлива към силите на любовта, може да бъде завладяна и от всичко онова, което е скрито зад действията на Луцифер, така че сега възниква такава любов, която е протъкана от Луцифер. Приемайки в себе си луциферическия елемент, човекът насища материалния живот на своето тяло с такива душевни сили, които са изтъкани от любов, само че в нея вече диша Луцифер. А любовта, протъкана от луциферическия елемент, и импрегнирана в материалния свят, се превръща в опасна болестотворна причина, действуваща в посока отвътре навън. Към всичко, което вече казахме за онези болести, произтичащи по необходимост от луциферическото влияние, тук ще добавим следното: След като болката е една от последиците на луциферическия елемент, ние трябва да разпознаем в нея и проявлението на голямата кармическа закономерност, понеже след едно луциферическо „изкушение", болката идва като кармическо разплащане и самата тя ни предлага това," с което можем да победим Луцифер.
към текста >>

А любовта, протъкана от луциферическия елемент, и импрегнирана в материалния свят, се превръща в опасна болестотворна причина, действуваща в посока отвътре навън.
Едва сега нашата вътрешна същност, толкова податлива към силите на любовта, може да бъде завладяна и от всичко онова, което е скрито зад действията на Луцифер, така че сега възниква такава любов, която е протъкана от Луцифер. Приемайки в себе си луциферическия елемент, човекът насища материалния живот на своето тяло с такива душевни сили, които са изтъкани от любов, само че в нея вече диша Луцифер. А любовта, протъкана от луциферическия елемент, и импрегнирана в материалния свят, се превръща в опасна болестотворна причина, действуваща в посока отвътре навън. Към всичко, което вече казахме за онези болести, произтичащи по необходимост от луциферическото влияние, тук ще добавим следното: След като болката е една от последиците на луциферическия елемент, ние трябва да разпознаем в нея и проявлението на голямата кармическа закономерност, понеже след едно луциферическо „изкушение", болката идва като кармическо разплащане и самата тя ни предлага това," с което можем да победим Луцифер.
към текста >>

Към всичко, което вече казахме за онези болести, произтичащи по необходимост от луциферическото влияние, тук ще добавим следното: След като болката е една от последиците на луциферическия елемент, ние трябва да разпознаем в нея и проявлението на голямата кармическа закономерност, понеже след едно луциферическо „изкушение", болката идва като кармическо разплащане и самата тя ни предлага това," с което можем да победим Луцифер.
Едва сега нашата вътрешна същност, толкова податлива към силите на любовта, може да бъде завладяна и от всичко онова, което е скрито зад действията на Луцифер, така че сега възниква такава любов, която е протъкана от Луцифер. Приемайки в себе си луциферическия елемент, човекът насища материалния живот на своето тяло с такива душевни сили, които са изтъкани от любов, само че в нея вече диша Луцифер. А любовта, протъкана от луциферическия елемент, и импрегнирана в материалния свят, се превръща в опасна болестотворна причина, действуваща в посока отвътре навън. Към всичко, което вече казахме за онези болести, произтичащи по необходимост от луциферическото влияние, тук ще добавим следното: След като болката е една от последиците на луциферическия елемент, ние трябва да разпознаем в нея и проявлението на голямата кармическа закономерност, понеже след едно луциферическо „изкушение", болката идва като кармическо разплащане и самата тя ни предлага това," с което можем да победим Луцифер.
към текста >>

Трябва ли да отстраняваме по някакъв начин последиците от луциферическия елемент, в това число и болката?
Сега обаче идва въпросът: Трябва ли да се намесваме в тези случаи? Трябва ли да отстраняваме по някакъв начин последиците от луциферическия елемент, в това число и болката?
към текста >>

След нашия отговор на въпроса за същността на душата, по необходимост следва, че ние можем да прибягваме до това, само ако за съответния човек, носещ в себе си луциферическия елемент като болестотворна причина, сме открили средството да отстраним луциферическите влияния по подходящ начин.
След нашия отговор на въпроса за същността на душата, по необходимост следва, че ние можем да прибягваме до това, само ако за съответния човек, носещ в себе си луциферическия елемент като болестотворна причина, сме открили средството да отстраним луциферическите влияния по подходящ начин. И кое е единственото средство, с което бихме постигнали отдалечаване на луциферическия елемент от нашата Земя?
към текста >>

И кое е единственото средство, с което бихме постигнали отдалечаване на луциферическия елемент от нашата Земя?
След нашия отговор на въпроса за същността на душата, по необходимост следва, че ние можем да прибягваме до това, само ако за съответния човек, носещ в себе си луциферическия елемент като болестотворна причина, сме открили средството да отстраним луциферическите влияния по подходящ начин. И кое е единственото средство, с което бихме постигнали отдалечаване на луциферическия елемент от нашата Земя?
към текста >>

Така в последна сметка, при всичко което в горния смисъл се превръща в болестотворна причина, в елемента на любовта впрочем доста засегнат от Луцифер пред нас застава една цяла област от душевния живот, в която ние трябва да внасяме нещо; ние трябва да внасяме, просто да вливаме там именно любовта, защото всеки импулс, породен от любовта, може да се превърне в помощ, в истинска помощ.
Любовта! ето точният отговор. Защото ние действително ще улесним правилното разгръщане на кармическите процеси, само ако пораждаме, само ако вливаме любов в нашата земна планета. Така в последна сметка, при всичко което в горния смисъл се превръща в болестотворна причина, в елемента на любовта впрочем доста засегнат от Луцифер пред нас застава една цяла област от душевния живот, в която ние трябва да внасяме нещо; ние трябва да внасяме, просто да вливаме там именно любовта, защото всеки импулс, породен от любовта, може да се превърне в помощ, в истинска помощ.
към текста >>

Ето как, от една страна, се очертава помощта, която можем да предложим за всеки, който е попаднал в пипалата на Луцифер.
И така, поради това, че в основата на нашия душевен свят лежи именно любовта, ние с право можем да прилагаме т.нар. „психическо лечение", което на пръв поглед е доста изместено към периферията на човешката личност, но всъщност има дълбоко родство с любовта и обогатява душата със силите на любовта. Ето как, от една страна, се очертава помощта, която можем да предложим за всеки, който е попаднал в пипалата на Луцифер. Именно защото любовта е в самата основа на душевния живот, ние можем да повлияем по този начин върху посоката на човешката Карма.
към текста >>

Ако поради кармическите процеси, в него не би била „импрегнирана" такава „субстанция на любовта", която е вече проникната от Луцифер и Ариман, човешко то тяло щеше да поема само една чиста субстанция на любовта и ние нямаше да я усещаме като опорочаваща по отношение на изтъканата от светлина физическа материя.
Нека да разгледаме материалната страна на човешкото тяло. Ако поради кармическите процеси, в него не би била „импрегнирана" такава „субстанция на любовта", която е вече проникната от Луцифер и Ариман, човешко то тяло щеше да поема само една чиста субстанция на любовта и ние нямаше да я усещаме като опорочаваща по отношение на изтъканата от светлина физическа материя. Ако в материята би се вливала само любов, човешкото тяло нямаше да бъде засегнато; изтъканата от светлина материя можа да бъде засегната, и не успя да остане в първоначално замисления вид, само защото в нея се вля една любов, която беше протькана от луциферически и ариманически сили. Следователно, фактът че човешкия организъм застава пред нас не в първоначално замисления вид, се дължи само на луциферическите и ариманически влияния, които нахлуваха в човека през неговите поредни инкарнации. Ако нещата бяха поели в първоначално определената посока, около нас щеше да има, ако мога така да се изразя, само здрава човешка материя; но понеже се намесиха Ариман и Луцифер, човешкото тяло позна болестта и страданието.
към текста >>

Ако в материята би се вливала само любов, човешкото тяло нямаше да бъде засегнато; изтъканата от светлина материя можа да бъде засегната, и не успя да остане в първоначално замисления вид, само защото в нея се вля една любов, която беше протькана от луциферически и ариманически сили.
Нека да разгледаме материалната страна на човешкото тяло. Ако поради кармическите процеси, в него не би била „импрегнирана" такава „субстанция на любовта", която е вече проникната от Луцифер и Ариман, човешко то тяло щеше да поема само една чиста субстанция на любовта и ние нямаше да я усещаме като опорочаваща по отношение на изтъканата от светлина физическа материя. Ако в материята би се вливала само любов, човешкото тяло нямаше да бъде засегнато; изтъканата от светлина материя можа да бъде засегната, и не успя да остане в първоначално замисления вид, само защото в нея се вля една любов, която беше протькана от луциферически и ариманически сили. Следователно, фактът че човешкия организъм застава пред нас не в първоначално замисления вид, се дължи само на луциферическите и ариманически влияния, които нахлуваха в човека през неговите поредни инкарнации. Ако нещата бяха поели в първоначално определената посока, около нас щеше да има, ако мога така да се изразя, само здрава човешка материя; но понеже се намесиха Ариман и Луцифер, човешкото тяло позна болестта и страданието.
към текста >>

Следователно, фактът че човешкия организъм застава пред нас не в първоначално замисления вид, се дължи само на луциферическите и ариманически влияния, които нахлуваха в човека през неговите поредни инкарнации.
Нека да разгледаме материалната страна на човешкото тяло. Ако поради кармическите процеси, в него не би била „импрегнирана" такава „субстанция на любовта", която е вече проникната от Луцифер и Ариман, човешко то тяло щеше да поема само една чиста субстанция на любовта и ние нямаше да я усещаме като опорочаваща по отношение на изтъканата от светлина физическа материя. Ако в материята би се вливала само любов, човешкото тяло нямаше да бъде засегнато; изтъканата от светлина материя можа да бъде засегната, и не успя да остане в първоначално замисления вид, само защото в нея се вля една любов, която беше протькана от луциферически и ариманически сили. Следователно, фактът че човешкия организъм застава пред нас не в първоначално замисления вид, се дължи само на луциферическите и ариманически влияния, които нахлуваха в човека през неговите поредни инкарнации. Ако нещата бяха поели в първоначално определената посока, около нас щеше да има, ако мога така да се изразя, само здрава човешка материя; но понеже се намесиха Ариман и Луцифер, човешкото тяло позна болестта и страданието.
към текста >>

Ако нещата бяха поели в първоначално определената посока, около нас щеше да има, ако мога така да се изразя, само здрава човешка материя; но понеже се намесиха Ариман и Луцифер, човешкото тяло позна болестта и страданието.
Нека да разгледаме материалната страна на човешкото тяло. Ако поради кармическите процеси, в него не би била „импрегнирана" такава „субстанция на любовта", която е вече проникната от Луцифер и Ариман, човешко то тяло щеше да поема само една чиста субстанция на любовта и ние нямаше да я усещаме като опорочаваща по отношение на изтъканата от светлина физическа материя. Ако в материята би се вливала само любов, човешкото тяло нямаше да бъде засегнато; изтъканата от светлина материя можа да бъде засегната, и не успя да остане в първоначално замисления вид, само защото в нея се вля една любов, която беше протькана от луциферически и ариманически сили. Следователно, фактът че човешкия организъм застава пред нас не в първоначално замисления вид, се дължи само на луциферическите и ариманически влияния, които нахлуваха в човека през неговите поредни инкарнации. Ако нещата бяха поели в първоначално определената посока, около нас щеше да има, ако мога така да се изразя, само здрава човешка материя; но понеже се намесиха Ариман и Луцифер, човешкото тяло позна болестта и страданието.
към текста >>

Колкото и странно да звучи, всичко което води до опетняване на изтъканата от светлина материя, идва от ариманическия или луциферически мрак.
А как можем, намирайки се отвън, да отстраним съответните влияния, които напират отвътре поради някакъв душевен недостатък, поради някаква абнормност в субстанцията на любовта? Изобщо, какво става с тялото, ако то приеме подобна субстанция? В този случай, за антропософската Духовна Наука, настъпва нещо, което предизвиква пълната противоположност на светлината. А противоположността на светлината имаме, под една или друга форма, в лицето на мрака. Колкото и странно да звучи, всичко което води до опетняване на изтъканата от светлина материя, идва от ариманическия или луциферически мрак. Мракът е внесен в човешката материя. Обаче този мрак можа да проникне там, едва след като човешките тела бяха постепенно оживотворени от „Азът" в хода на инкарнациите. Това опетняване, това замърсяване е характерно само за човешкото тяло. По-рано нещата не изглеждаха така; изтъканото от светлината беше абсолютно чисто.
към текста >>

Следователно, в трите царства около нас, ние имаме нещо, което човекът доколкото той е импулсиран от своята „субстанция на любовта" никога не би могъл да опетни и поквари чрез своите луциферически и ариманически недостатъци.
Изключително важно е да разберем, че днес човекът извлича основите на своя материален живот от всичко онова, което той постепенно е отхвърлил от себе си в хода на развитието. Това са трите царства: Животинското, растителното и минералното царство. Те съдържат също и различните субстанции, т.е. изтъканите от светлина земни вещества. Обаче тези субстанции не съдържат в себе си това, което в хода на човешката Карма беше пренесено от самата човешка природа навън в цялостното материално съществувание на човека. Следователно, в трите царства около нас, ние имаме нещо, което човекът доколкото той е импулсиран от своята „субстанция на любовта" никога не би могъл да опетни и поквари чрез своите луциферически и ариманически недостатъци. Там, вътре в тях, няма е следа от човека; опетнената у човека материя, там свети в своята първична чистота.
към текста >>

Погледнете в минералния свят, погледнете например един планински кристал: там имате един вид материя, която човек носи или може да носи в себе си; обаче при него тя е пронизана от това, което бихме нарекли опетнената от Луцифер и Ариман субстанция на любовта.
Погледнете в минералния свят, погледнете например един планински кристал: там имате един вид материя, която човек носи или може да носи в себе си; обаче при него тя е пронизана от това, което бихме нарекли опетнената от Луцифер и Ариман субстанция на любовта. Навън тя е чиста. Така че всяка външна субстанция се различава коренно от субстанциите, които човекът носи в себе си. Навън субстанциите са винаги по-други, отколкото у човека, защото при него те са подложени на луциферическите и ариманическите влияния. Тази е причината, поради която за всяко от веществата, които човек може малко или много да поквари в себе си, навън в природния свят той открива и неговото съответствие под формата на една чиста, неопетнена от човека материална субстанция. Това, което съществува навън като неопетнени от човека субстанции, представлява, под една или друга форма, външното лечебно средство срещу съответния болестен процес.
към текста >>

Навън субстанциите са винаги по-други, отколкото у човека, защото при него те са подложени на луциферическите и ариманическите влияния.
Погледнете в минералния свят, погледнете например един планински кристал: там имате един вид материя, която човек носи или може да носи в себе си; обаче при него тя е пронизана от това, което бихме нарекли опетнената от Луцифер и Ариман субстанция на любовта. Навън тя е чиста. Така че всяка външна субстанция се различава коренно от субстанциите, които човекът носи в себе си. Навън субстанциите са винаги по-други, отколкото у човека, защото при него те са подложени на луциферическите и ариманическите влияния. Тази е причината, поради която за всяко от веществата, които човек може малко или много да поквари в себе си, навън в природния свят той открива и неговото съответствие под формата на една чиста, неопетнена от човека материална субстанция. Това, което съществува навън като неопетнени от човека субстанции, представлява, под една или друга форма, външното лечебно средство срещу съответния болестен процес. Ако Вие го внесете по правилния начин в човешкия организъм, ще имате и специфичното лекарство за тази или онази болест.
към текста >>

114. 11. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 28 май 1910 г. Индивидуална и универсална Карма. GA_120 Откровенията на Кармата

Ние можем да обхванем развитието на човечеството, едва след като сме разбрали, че откакто съществува индивидуалната човешка Карма, всред човечеството непрекъснато действуват силите на Луцифер и Ариман.
Ето как пред нашия поглед се разиграват едновременно два процеса: първият включва събития, които са преходни; вторият процес, така да се каже, извлича от тези преходни събития еволюционния екстракт и го дава на човечеството. Ние можем да обхванем развитието на човечеството, едва след като сме разбрали, че откакто съществува индивидуалната човешка Карма, всред човечеството непрекъснато действуват силите на Луцифер и Ариман. Размишлявайки върху универсалния „план" на човешкото развитие, ние сме длъжни да се съобразяваме и с още нещо: че накрая, когато Земята ще е изпълнила своята мисия, резултатите от последователните културни епохи ще се окажат плодотворни за всички човешки индивиди, независимо от техните лични съдби. Но тази далечна мисия на Земята се очертава пред нас, само ако разглеждаме мировото развитие в светлината на Антропософията.
към текста >>

Следователно, когато обръщаме поглед към миналите културни епохи, ние трябва да сме наясно: Луцифер и Ариман се намесиха в развитието на човечеството едва след като човешките индивидуалности започнаха да се инкарнират.
Следователно, когато обръщаме поглед към миналите културни епохи, ние трябва да сме наясно: Луцифер и Ариман се намесиха в развитието на човечеството едва след като човешките индивидуалности започнаха да се инкарнират. Луцифер се намесва по такъв начин, че той винаги се опитва да вмъкне своите луциферически импулси в човешкото астрално тяло и да го импрегнира с тях. Тази е основната задача на Луцифер относно развитието на земното човечество: Да се намесва в човешките астрални тела. Хората никога не биха могли да получат от онези духовни сили, които насърчават отделните култури това, което им дава Луцифер.
към текста >>

Луцифер се намесва по такъв начин, че той винаги се опитва да вмъкне своите луциферически импулси в човешкото астрално тяло и да го импрегнира с тях.
Следователно, когато обръщаме поглед към миналите културни епохи, ние трябва да сме наясно: Луцифер и Ариман се намесиха в развитието на човечеството едва след като човешките индивидуалности започнаха да се инкарнират. Луцифер се намесва по такъв начин, че той винаги се опитва да вмъкне своите луциферически импулси в човешкото астрално тяло и да го импрегнира с тях. Тази е основната задача на Луцифер относно развитието на земното човечество: Да се намесва в човешките астрални тела. Хората никога не биха могли да получат от онези духовни сили, които насърчават отделните култури това, което им дава Луцифер.
към текста >>

Тази е основната задача на Луцифер относно развитието на земното човечество: Да се намесва в човешките астрални тела.
Следователно, когато обръщаме поглед към миналите културни епохи, ние трябва да сме наясно: Луцифер и Ариман се намесиха в развитието на човечеството едва след като човешките индивидуалности започнаха да се инкарнират. Луцифер се намесва по такъв начин, че той винаги се опитва да вмъкне своите луциферически импулси в човешкото астрално тяло и да го импрегнира с тях. Тази е основната задача на Луцифер относно развитието на земното човечество: Да се намесва в човешките астрални тела. Хората никога не биха могли да получат от онези духовни сили, които насърчават отделните култури това, което им дава Луцифер.
към текста >>

Хората никога не биха могли да получат от онези духовни сили, които насърчават отделните култури това, което им дава Луцифер.
Следователно, когато обръщаме поглед към миналите културни епохи, ние трябва да сме наясно: Луцифер и Ариман се намесиха в развитието на човечеството едва след като човешките индивидуалности започнаха да се инкарнират. Луцифер се намесва по такъв начин, че той винаги се опитва да вмъкне своите луциферически импулси в човешкото астрално тяло и да го импрегнира с тях. Тази е основната задача на Луцифер относно развитието на земното човечество: Да се намесва в човешките астрални тела. Хората никога не биха могли да получат от онези духовни сили, които насърчават отделните култури това, което им дава Луцифер.
към текста >>

Тази възможност е дело на луциферическите Духове.
Благодарение на нормално развиващите се духовни Същества, човекът можа все повече и повече да изпълни своя Аз с квинтесенцията на човешкото развитие. Но ако в него периодически се вливаха даровете на духовния свят, тогава накрая, след като Земята би постигнала своята космическа цел, напълно естествено би било, човекът да носи в себе си всички положителни въздействия от страна на духовните светове. Обаче в този случай едно нещо би било невъзможно: човекът да развие у себе си едно първично, страстно и ревностно усърдие, една огнена всеотдайност към всичко, което човечеството създава във всяка отделна културна епоха. От същите извори, от които блика всяко желание и всяка страст, израстват и преклонението пред великите идеали, и поривът към всеобщо човешко щастие, и възторга пред чудните произведения на изкуството; от същите извори, от които се надигат покварата и злото, покълват и копнежите към най-висшите духовни ценности, които са възможни на Земята. А последното не би било осъществимо, ако от друга страна, душата беше лишена от възможността да изпитва същите страсти, само че в обратна посока, в посока на злото. Тази възможност е дело на луциферическите Духове. Ние не бива да пренебрегваме обстоятелството, че наред със злото, луциферическите Духове дадоха на човека и свободата, възможността той свободно да приема в себе си всичко онова, което иначе би се вливало в душата му по механичен или насилствен начин.
към текста >>

Ние не бива да пренебрегваме обстоятелството, че наред със злото, луциферическите Духове дадоха на човека и свободата, възможността той свободно да приема в себе си всичко онова, което иначе би се вливало в душата му по механичен или насилствен начин.
Но ако в него периодически се вливаха даровете на духовния свят, тогава накрая, след като Земята би постигнала своята космическа цел, напълно естествено би било, човекът да носи в себе си всички положителни въздействия от страна на духовните светове. Обаче в този случай едно нещо би било невъзможно: човекът да развие у себе си едно първично, страстно и ревностно усърдие, една огнена всеотдайност към всичко, което човечеството създава във всяка отделна културна епоха. От същите извори, от които блика всяко желание и всяка страст, израстват и преклонението пред великите идеали, и поривът към всеобщо човешко щастие, и възторга пред чудните произведения на изкуството; от същите извори, от които се надигат покварата и злото, покълват и копнежите към най-висшите духовни ценности, които са възможни на Земята. А последното не би било осъществимо, ако от друга страна, душата беше лишена от възможността да изпитва същите страсти, само че в обратна посока, в посока на злото. Тази възможност е дело на луциферическите Духове. Ние не бива да пренебрегваме обстоятелството, че наред със злото, луциферическите Духове дадоха на човека и свободата, възможността той свободно да приема в себе си всичко онова, което иначе би се вливало в душата му по механичен или насилствен начин.
към текста >>

Обаче ние виждаме също, че всяко начинание на Луцифер, влече след себе си отговора на Ариман.
Обаче ние виждаме също, че всяко начинание на Луцифер, влече след себе си отговора на Ариман. Виждаме как цялото войнство на Луцифер конкретно действува в рамките на гръцката култура и това, което тя дава като принос към възхода на цялото човечество: например в лицето на гръцките герои, на гръцките поети и художници; да, Луцифер прониква в човешките астрални тела и просто ги възпламенява и свързва с най-високите идеали. Ето как всичко онова, което гръцката култура беше длъжна да влее в развитието на земното човечество се превръща в един вид ентусиазъм на народностната Душа*5 (Volksseele). Тъкмо този момент използва Луцифер! И понеже Луцифер дължи своите сили на Лунното, а не на Земното развитие, той просто предизвиква появата на Ариман; но докато Луцифер разгръща своята активност от една епоха в друга, Ариман се намесва по такъв начин, че той подлага ако ми позволите този израз на частична поквара това, което е постигнал Луцифер на Земята.
към текста >>

Виждаме как цялото войнство на Луцифер конкретно действува в рамките на гръцката култура и това, което тя дава като принос към възхода на цялото човечество: например в лицето на гръцките герои, на гръцките поети и художници; да, Луцифер прониква в човешките астрални тела и просто ги възпламенява и свързва с най-високите идеали.
Обаче ние виждаме също, че всяко начинание на Луцифер, влече след себе си отговора на Ариман. Виждаме как цялото войнство на Луцифер конкретно действува в рамките на гръцката култура и това, което тя дава като принос към възхода на цялото човечество: например в лицето на гръцките герои, на гръцките поети и художници; да, Луцифер прониква в човешките астрални тела и просто ги възпламенява и свързва с най-високите идеали. Ето как всичко онова, което гръцката култура беше длъжна да влее в развитието на земното човечество се превръща в един вид ентусиазъм на народностната Душа*5 (Volksseele). Тъкмо този момент използва Луцифер! И понеже Луцифер дължи своите сили на Лунното, а не на Земното развитие, той просто предизвиква появата на Ариман; но докато Луцифер разгръща своята активност от една епоха в друга, Ариман се намесва по такъв начин, че той подлага ако ми позволите този израз на частична поквара това, което е постигнал Луцифер на Земята.
към текста >>

Тъкмо този момент използва Луцифер!
Обаче ние виждаме също, че всяко начинание на Луцифер, влече след себе си отговора на Ариман. Виждаме как цялото войнство на Луцифер конкретно действува в рамките на гръцката култура и това, което тя дава като принос към възхода на цялото човечество: например в лицето на гръцките герои, на гръцките поети и художници; да, Луцифер прониква в човешките астрални тела и просто ги възпламенява и свързва с най-високите идеали. Ето как всичко онова, което гръцката култура беше длъжна да влее в развитието на земното човечество се превръща в един вид ентусиазъм на народностната Душа*5 (Volksseele). Тъкмо този момент използва Луцифер! И понеже Луцифер дължи своите сили на Лунното, а не на Земното развитие, той просто предизвиква появата на Ариман; но докато Луцифер разгръща своята активност от една епоха в друга, Ариман се намесва по такъв начин, че той подлага ако ми позволите този израз на частична поквара това, което е постигнал Луцифер на Земята.
към текста >>

И понеже Луцифер дължи своите сили на Лунното, а не на Земното развитие, той просто предизвиква появата на Ариман; но докато Луцифер разгръща своята активност от една епоха в друга, Ариман се намесва по такъв начин, че той подлага ако ми позволите този израз на частична поквара това, което е постигнал Луцифер на Земята.
Обаче ние виждаме също, че всяко начинание на Луцифер, влече след себе си отговора на Ариман. Виждаме как цялото войнство на Луцифер конкретно действува в рамките на гръцката култура и това, което тя дава като принос към възхода на цялото човечество: например в лицето на гръцките герои, на гръцките поети и художници; да, Луцифер прониква в човешките астрални тела и просто ги възпламенява и свързва с най-високите идеали. Ето как всичко онова, което гръцката култура беше длъжна да влее в развитието на земното човечество се превръща в един вид ентусиазъм на народностната Душа*5 (Volksseele). Тъкмо този момент използва Луцифер! И понеже Луцифер дължи своите сили на Лунното, а не на Земното развитие, той просто предизвиква появата на Ариман; но докато Луцифер разгръща своята активност от една епоха в друга, Ариман се намесва по такъв начин, че той подлага ако ми позволите този израз на частична поквара това, което е постигнал Луцифер на Земята.
към текста >>

В космическото развитие на човека е налице едно непрекъснато взаимодействие между Ариман и Луцифер.
В космическото развитие на човека е налице едно непрекъснато взаимодействие между Ариман и Луцифер. Ако Луцифер не беше проникнал в човечеството, на хората щяха да липсват всякакво усърдие и всякакъв ентусиазъм за съучастие в универсалното развитие на човечеството; ако Ариман не беше тук, за да смущава величествената приемственост между един народ и друг народ, както и последиците от действията на Луцифер, тогава Луцифер би поискал на всяка цена да постигне увековечаване на отделните култури. С други думи, тук Вие виждате, как Луцифер сам призовава своята Карма, която е една необходима последица от развитието на Старата Луна. Луцифер неизбежно влече след себе си Ариман. Ариман е Кармата на Луцифер.
към текста >>

Ако Луцифер не беше проникнал в човечеството, на хората щяха да липсват всякакво усърдие и всякакъв ентусиазъм за съучастие в универсалното развитие на човечеството; ако Ариман не беше тук, за да смущава величествената приемственост между един народ и друг народ, както и последиците от действията на Луцифер, тогава Луцифер би поискал на всяка цена да постигне увековечаване на отделните култури.
В космическото развитие на човека е налице едно непрекъснато взаимодействие между Ариман и Луцифер. Ако Луцифер не беше проникнал в човечеството, на хората щяха да липсват всякакво усърдие и всякакъв ентусиазъм за съучастие в универсалното развитие на човечеството; ако Ариман не беше тук, за да смущава величествената приемственост между един народ и друг народ, както и последиците от действията на Луцифер, тогава Луцифер би поискал на всяка цена да постигне увековечаване на отделните култури. С други думи, тук Вие виждате, как Луцифер сам призовава своята Карма, която е една необходима последица от развитието на Старата Луна. Луцифер неизбежно влече след себе си Ариман. Ариман е Кармата на Луцифер.
към текста >>

С други думи, тук Вие виждате, как Луцифер сам призовава своята Карма, която е една необходима последица от развитието на Старата Луна.
В космическото развитие на човека е налице едно непрекъснато взаимодействие между Ариман и Луцифер. Ако Луцифер не беше проникнал в човечеството, на хората щяха да липсват всякакво усърдие и всякакъв ентусиазъм за съучастие в универсалното развитие на човечеството; ако Ариман не беше тук, за да смущава величествената приемственост между един народ и друг народ, както и последиците от действията на Луцифер, тогава Луцифер би поискал на всяка цена да постигне увековечаване на отделните култури. С други думи, тук Вие виждате, как Луцифер сам призовава своята Карма, която е една необходима последица от развитието на Старата Луна. Луцифер неизбежно влече след себе си Ариман. Ариман е Кармата на Луцифер.
към текста >>

Луцифер неизбежно влече след себе си Ариман.
В космическото развитие на човека е налице едно непрекъснато взаимодействие между Ариман и Луцифер. Ако Луцифер не беше проникнал в човечеството, на хората щяха да липсват всякакво усърдие и всякакъв ентусиазъм за съучастие в универсалното развитие на човечеството; ако Ариман не беше тук, за да смущава величествената приемственост между един народ и друг народ, както и последиците от действията на Луцифер, тогава Луцифер би поискал на всяка цена да постигне увековечаване на отделните култури. С други думи, тук Вие виждате, как Луцифер сам призовава своята Карма, която е една необходима последица от развитието на Старата Луна. Луцифер неизбежно влече след себе си Ариман. Ариман е Кармата на Луцифер.
към текста >>

Ариман е Кармата на Луцифер.
В космическото развитие на човека е налице едно непрекъснато взаимодействие между Ариман и Луцифер. Ако Луцифер не беше проникнал в човечеството, на хората щяха да липсват всякакво усърдие и всякакъв ентусиазъм за съучастие в универсалното развитие на човечеството; ако Ариман не беше тук, за да смущава величествената приемственост между един народ и друг народ, както и последиците от действията на Луцифер, тогава Луцифер би поискал на всяка цена да постигне увековечаване на отделните култури. С други думи, тук Вие виждате, как Луцифер сам призовава своята Карма, която е една необходима последица от развитието на Старата Луна. Луцифер неизбежно влече след себе си Ариман. Ариман е Кармата на Луцифер.
към текста >>

Ето как чрез ариманическите и луциферическите Същества стигаме и до Кармата на висшите светове.
Ето как чрез ариманическите и луциферическите Същества стигаме и до Кармата на висшите светове. Там горе също властва Кармата. Кармата е навсякъде, където са Азовете. Естествено, Луцифер и Ариман крият „Азове" в себе си; ето защо и последиците от техните действия могат да се върнат отново върху самите тях. Голяма част от тези тайни ще бъдат разгледани през лятото в цикъла върху „Сътворението"6, но още сега бих искал да спра вниманието Ви на една важна подробност от Петокнижието, която загатва за неизмеримата дълбочина на всяка дума от истинските окултни документи.
към текста >>

Естествено, Луцифер и Ариман крият „Азове" в себе си; ето защо и последиците от техните действия могат да се върнат отново върху самите тях.
Ето как чрез ариманическите и луциферическите Същества стигаме и до Кармата на висшите светове. Там горе също властва Кармата. Кармата е навсякъде, където са Азовете. Естествено, Луцифер и Ариман крият „Азове" в себе си; ето защо и последиците от техните действия могат да се върнат отново върху самите тях. Голяма част от тези тайни ще бъдат разгледани през лятото в цикъла върху „Сътворението"6, но още сега бих искал да спра вниманието Ви на една важна подробност от Петокнижието, която загатва за неизмеримата дълбочина на всяка дума от истинските окултни документи.
към текста >>

Цялото изречение е един вид характеристика на Елохимите, за които знаем, че са минали през своята нормална степен на развитие още през епохата на Старата Луна, и че техен противник е Луцифер.
Не сте ли се замисляли, защо в края на всеки „ден" от историята на сътворението, както е описана в Библия та, е поставено изречението: „И Елохимите погледнаха своето дело, и видяха, че то беше много добро! , че то „беше съвършено! " Тези думи са забележителни. Защо са поставени те тук? Цялото изречение е един вид характеристика на Елохимите, за които знаем, че са минали през своята нормална степен на развитие още през епохата на Старата Луна, и че техен противник е Луцифер. Да, след всеки „ден" от сътворението, те виждат, че са постигнали нещо „съвършено"! Всеки път те постигат нова степен на съвършенство. На Старата Луна те можеха да съзерцават своите действия само докато бяха потопени в тях; там те не разполагаха с едно „трайно" съзнание за своите действия. Обстоятелството, че те вече могат ретроспективно да обхващат своите действия, е една особена степен в съзнанието на Елохимите. А това стана възможно едва на Земята; и сега тяхната вътрешна същност се проявява по начина, по който тяхната воля се излъчва навън, така че съзерцавайки своите волеви действия Елохимите виждат: Тези действия бяха „добри"!
към текста >>

Но как стоят нещата с луциферическите Същества, т.е.
Но как стоят нещата с луциферическите Същества, т.е. с онези Същества, които не бяха привършили своето развитие през епохата на Старата Луна? На Земята те ще се опитат да обхванат своите минали действия, а външно това ще се прояви, примерно, в огнения ентусиазъм, който те вложиха в гръцката култура. И тогава те ще видят, как Ариман отчасти разрушава всичко, което те са постигнали до този момент! След като не могат да завършат своето дело, те ще заявят: „Те погледнаха своето дело и видяха, че то не беше добро, и че то трябваше да изчезне! "
към текста >>

Ето до какво се свежда огромното разочарование на луциферическите Духове: Те винаги трябва да започват своето дело отново, а махалото винаги отскача в противоположната страна, за да установят, че Ариман е разрушил всичко.
Ето до какво се свежда огромното разочарование на луциферическите Духове: Те винаги трябва да започват своето дело отново, а махалото винаги отскача в противоположната страна, за да установят, че Ариман е разрушил всичко. Представете си развитието на земното човечество като един процес, който протича на приливи и отливи, и как висшите духовни Същества изпитват непрекъснати разочарования, макар че непрекъснато свалят нови сили от духовния свят. Така изглежда животът на луциферическите Духове в хода на Земното развитие.
към текста >>

Така изглежда животът на луциферическите Духове в хода на Земното развитие.
Ето до какво се свежда огромното разочарование на луциферическите Духове: Те винаги трябва да започват своето дело отново, а махалото винаги отскача в противоположната страна, за да установят, че Ариман е разрушил всичко. Представете си развитието на земното човечество като един процес, който протича на приливи и отливи, и как висшите духовни Същества изпитват непрекъснати разочарования, макар че непрекъснато свалят нови сили от духовния свят. Така изглежда животът на луциферическите Духове в хода на Земното развитие.
към текста >>

Низшият Аз трябваше да бъде даден на човека чрез Луцифер, за да може човешкият напор към висшия Аз да се превърне в негово лично дело, в дело на самия човек.
Низшият Аз трябваше да бъде даден на човека чрез Луцифер, за да може човешкият напор към висшия Аз да се превърне в негово лично дело, в дело на самия човек. Само по този начин „свободната воля" може да стане достояние на човечеството. Свободната воля е нещо, до което човекът може да се издигне само след тежка и продължителна борба.
към текста >>

Тя никога не е свободна, защото всеки миг може да попадне под влиянието на Луцифер и Ариман; тя не е свободна, защото всеки човек, минавайки през Портата на смъртта в хода на пречистването, което може да продължи десетки години има едно характерно изживяване.
Но в кой момент от своето развитие, човешката воля е напълно свободна? Тя никога не е свободна, защото всеки миг може да попадне под влиянието на Луцифер и Ариман; тя не е свободна, защото всеки човек, минавайки през Портата на смъртта в хода на пречистването, което може да продължи десетки години има едно характерно изживяване. Найсъщественото от живота в Камалока е, че ние ясно виждаме, до каква голяма степен злините и несъвършенствата, които сме внесли в света, са в основата на нашето лично несъвършенство; ние ясно виждаме, как сами издигаме, частица по частица, сградата на нашето несъвършенство. Но от всичко това бликва категоричното намерение: „Аз отново трябва да премахна всичко, което носи белезите на моето несъвършенство! " Животът в Камалока протича така, че накрая човекът взема окончателното решение: „Сега ти отново трябва да поправиш всеки недостатък, който си допуснал в своите мисли и действия! " Усещането от този забележителен момент,човек пренася в целия си по-нататъшен живот и заедно с него той слиза в своята нова инкарнация: натоварен със своята собствена Карма, той отново се ражда във физическия свят.
към текста >>

Единствено и точно можем да твърдим само това, че се доближаваме до свободната воля единствено според степента, до която сме успели да станем господари над Луцифер и Ариман.
Ето защо ние не можем да говорим за „свободна воля", когато чрез физическото си раждане влизаме в материалния свят. Единствено и точно можем да твърдим само това, че се доближаваме до свободната воля единствено според степента, до която сме успели да станем господари над Луцифер и Ариман. А чрез нищо друго не можем да станем господари над луциферическите и ариманически влияния, освен чрез познанието.
към текста >>

А чрез нищо друго не можем да станем господари над луциферическите и ариманически влияния, освен чрез познанието.
Ето защо ние не можем да говорим за „свободна воля", когато чрез физическото си раждане влизаме в материалния свят. Единствено и точно можем да твърдим само това, че се доближаваме до свободната воля единствено според степента, до която сме успели да станем господари над Луцифер и Ариман. А чрез нищо друго не можем да станем господари над луциферическите и ариманически влияния, освен чрез познанието.
към текста >>

Силата, способна да прогони Луцифер, грейва в нашия Аз, само в акта на себепознанието, когато все повече и повече се стремим същото се отнася и за живота между раждането и смъртта да отстраним основните слабости в нашите мисли, чувства и воля; защото едва тогава проумяваме, че към познанието за външния свят, което е съхранило за нас великите завоевания на човечеството, задължително трябва да прибавим и себепознанието; двете трябва да вървят ръка за ръка.
Силата, способна да прогони Луцифер, грейва в нашия Аз, само в акта на себепознанието, когато все повече и повече се стремим същото се отнася и за живота между раждането и смъртта да отстраним основните слабости в нашите мисли, чувства и воля; защото едва тогава проумяваме, че към познанието за външния свят, което е съхранило за нас великите завоевания на човечеството, задължително трябва да прибавим и себепознанието; двете трябва да вървят ръка за ръка. В нашата вътрешна същност, ние сме длъжни най-после да обединим себепознанието и познанието за външния свят; едва тогава ще сме в състояние да внесем яснота в отношението си към Луцифер.
към текста >>

В нашата вътрешна същност, ние сме длъжни най-после да обединим себепознанието и познанието за външния свят; едва тогава ще сме в състояние да внесем яснота в отношението си към Луцифер.
Силата, способна да прогони Луцифер, грейва в нашия Аз, само в акта на себепознанието, когато все повече и повече се стремим същото се отнася и за живота между раждането и смъртта да отстраним основните слабости в нашите мисли, чувства и воля; защото едва тогава проумяваме, че към познанието за външния свят, което е съхранило за нас великите завоевания на човечеството, задължително трябва да прибавим и себепознанието; двете трябва да вървят ръка за ръка. В нашата вътрешна същност, ние сме длъжни най-после да обединим себепознанието и познанието за външния свят; едва тогава ще сме в състояние да внесем яснота в отношението си към Луцифер.
към текста >>

Тъкмо в това се състои цялото своеобразие на антропософското познание, към което се стремим: То просто хвърля достатъчно светлина върху участието на Луцифер и Ариман във всеки душевен трепет на човека.
Тъкмо в това се състои цялото своеобразие на антропософското познание, към което се стремим: То просто хвърля достатъчно светлина върху участието на Луцифер и Ариман във всеки душевен трепет на човека. Какво друго направихме в хода на тези лекции, освен че посочихме по колко сложен начин се намесват луциферическите и ариманическите сили в нашия живот! Но именно в нашата съвременна епоха може да започне вярното тълкуване на луциферическите и ариманически сили. А човек трябва да е наясно за техните особености, ако той наистина иска да допринесе нещо за постигането на крайната обща цел, която стои пред Земята и човечеството.
към текста >>

Какво друго направихме в хода на тези лекции, освен че посочихме по колко сложен начин се намесват луциферическите и ариманическите сили в нашия живот!
Тъкмо в това се състои цялото своеобразие на антропософското познание, към което се стремим: То просто хвърля достатъчно светлина върху участието на Луцифер и Ариман във всеки душевен трепет на човека. Какво друго направихме в хода на тези лекции, освен че посочихме по колко сложен начин се намесват луциферическите и ариманическите сили в нашия живот! Но именно в нашата съвременна епоха може да започне вярното тълкуване на луциферическите и ариманически сили. А човек трябва да е наясно за техните особености, ако той наистина иска да допринесе нещо за постигането на крайната обща цел, която стои пред Земята и човечеството.
към текста >>

Но именно в нашата съвременна епоха може да започне вярното тълкуване на луциферическите и ариманически сили.
Тъкмо в това се състои цялото своеобразие на антропософското познание, към което се стремим: То просто хвърля достатъчно светлина върху участието на Луцифер и Ариман във всеки душевен трепет на човека. Какво друго направихме в хода на тези лекции, освен че посочихме по колко сложен начин се намесват луциферическите и ариманическите сили в нашия живот! Но именно в нашата съвременна епоха може да започне вярното тълкуване на луциферическите и ариманически сили. А човек трябва да е наясно за техните особености, ако той наистина иска да допринесе нещо за постигането на крайната обща цел, която стои пред Земята и човечеството.
към текста >>

Накъдето и да отправите поглед, навсякъде където има следи от човешки мисли и чувства, Вие ще установите колко далеч са хората от едно вярно разбиране за същността на Луцифер и Ариман.
Накъдето и да отправите поглед, навсякъде където има следи от човешки мисли и чувства, Вие ще установите колко далеч са хората от едно вярно разбиране за същността на Луцифер и Ариман. В по-голямата си част, хората или изобщо не подозират за тях, или пък не искат да положат и най-малките усилия за да ги разберат. Ето защо Вие лесно ще забележите, че днес повечето хора изпадат в един вид религиозен егоизъм: те се стремят единствено към онзи комфорт на душата, който те извличат от своите представи. Макар и в много случаи хората да не съзнават този егоизъм, той винаги се намесва в техните желания, в техните страсти.
към текста >>

А Луцифер никъде не се намесва така брутално в нашите чувства, както в случаите, когато с помощта на своите чувства, желания и страсти, хората се устремяват към духовния свят, но без да могат да го осветят със светлината на познанието.
А Луцифер никъде не се намесва така брутално в нашите чувства, както в случаите, когато с помощта на своите чувства, желания и страсти, хората се устремяват към духовния свят, но без да могат да го осветят със светлината на познанието. Изобщо не се съмнявайте: Луцифер е в стихията си тогава, когато хората повярват, че са устремени към своите най-висши цели! Обаче тъкмо формите, до които те прибягват, са голямото и вечно разочарование на Луцифер. И онези, които си въобразяват, че с помощта на своите желания и страсти могат да гарантират едни или други форми за истинската духовна култура на човека, онези, които непрекъснато проповядват, че Антропософията е лоша, понеже предлага толкова нови и странни неща, трябва сериозно да се замислят: Когато Ариман върви по петите на Луцифер, това изобщо не зависи от човешката воля. Не зависи от човешката воля, че възникналите в хода на развитието форми, ще бъдат унищожени чрез Луцифер, но едва след намесата на Ариман. Ще бъде спасен само непрекъснатият поток на развитието, а не отделните му форми, с които човечеството си служи в една или друга епоха.
към текста >>

Изобщо не се съмнявайте: Луцифер е в стихията си тогава, когато хората повярват, че са устремени към своите най-висши цели!
А Луцифер никъде не се намесва така брутално в нашите чувства, както в случаите, когато с помощта на своите чувства, желания и страсти, хората се устремяват към духовния свят, но без да могат да го осветят със светлината на познанието. Изобщо не се съмнявайте: Луцифер е в стихията си тогава, когато хората повярват, че са устремени към своите най-висши цели! Обаче тъкмо формите, до които те прибягват, са голямото и вечно разочарование на Луцифер. И онези, които си въобразяват, че с помощта на своите желания и страсти могат да гарантират едни или други форми за истинската духовна култура на човека, онези, които непрекъснато проповядват, че Антропософията е лоша, понеже предлага толкова нови и странни неща, трябва сериозно да се замислят: Когато Ариман върви по петите на Луцифер, това изобщо не зависи от човешката воля. Не зависи от човешката воля, че възникналите в хода на развитието форми, ще бъдат унищожени чрез Луцифер, но едва след намесата на Ариман. Ще бъде спасен само непрекъснатият поток на развитието, а не отделните му форми, с които човечеството си служи в една или друга епоха.
към текста >>

Обаче тъкмо формите, до които те прибягват, са голямото и вечно разочарование на Луцифер.
А Луцифер никъде не се намесва така брутално в нашите чувства, както в случаите, когато с помощта на своите чувства, желания и страсти, хората се устремяват към духовния свят, но без да могат да го осветят със светлината на познанието. Изобщо не се съмнявайте: Луцифер е в стихията си тогава, когато хората повярват, че са устремени към своите най-висши цели! Обаче тъкмо формите, до които те прибягват, са голямото и вечно разочарование на Луцифер. И онези, които си въобразяват, че с помощта на своите желания и страсти могат да гарантират едни или други форми за истинската духовна култура на човека, онези, които непрекъснато проповядват, че Антропософията е лоша, понеже предлага толкова нови и странни неща, трябва сериозно да се замислят: Когато Ариман върви по петите на Луцифер, това изобщо не зависи от човешката воля. Не зависи от човешката воля, че възникналите в хода на развитието форми, ще бъдат унищожени чрез Луцифер, но едва след намесата на Ариман. Ще бъде спасен само непрекъснатият поток на развитието, а не отделните му форми, с които човечеството си служи в една или друга епоха.
към текста >>

И онези, които си въобразяват, че с помощта на своите желания и страсти могат да гарантират едни или други форми за истинската духовна култура на човека, онези, които непрекъснато проповядват, че Антропософията е лоша, понеже предлага толкова нови и странни неща, трябва сериозно да се замислят: Когато Ариман върви по петите на Луцифер, това изобщо не зависи от човешката воля.
А Луцифер никъде не се намесва така брутално в нашите чувства, както в случаите, когато с помощта на своите чувства, желания и страсти, хората се устремяват към духовния свят, но без да могат да го осветят със светлината на познанието. Изобщо не се съмнявайте: Луцифер е в стихията си тогава, когато хората повярват, че са устремени към своите най-висши цели! Обаче тъкмо формите, до които те прибягват, са голямото и вечно разочарование на Луцифер. И онези, които си въобразяват, че с помощта на своите желания и страсти могат да гарантират едни или други форми за истинската духовна култура на човека, онези, които непрекъснато проповядват, че Антропософията е лоша, понеже предлага толкова нови и странни неща, трябва сериозно да се замислят: Когато Ариман върви по петите на Луцифер, това изобщо не зависи от човешката воля. Не зависи от човешката воля, че възникналите в хода на развитието форми, ще бъдат унищожени чрез Луцифер, но едва след намесата на Ариман. Ще бъде спасен само непрекъснатият поток на развитието, а не отделните му форми, с които човечеството си служи в една или друга епоха.
към текста >>

Не зависи от човешката воля, че възникналите в хода на развитието форми, ще бъдат унищожени чрез Луцифер, но едва след намесата на Ариман.
А Луцифер никъде не се намесва така брутално в нашите чувства, както в случаите, когато с помощта на своите чувства, желания и страсти, хората се устремяват към духовния свят, но без да могат да го осветят със светлината на познанието. Изобщо не се съмнявайте: Луцифер е в стихията си тогава, когато хората повярват, че са устремени към своите най-висши цели! Обаче тъкмо формите, до които те прибягват, са голямото и вечно разочарование на Луцифер. И онези, които си въобразяват, че с помощта на своите желания и страсти могат да гарантират едни или други форми за истинската духовна култура на човека, онези, които непрекъснато проповядват, че Антропософията е лоша, понеже предлага толкова нови и странни неща, трябва сериозно да се замислят: Когато Ариман върви по петите на Луцифер, това изобщо не зависи от човешката воля. Не зависи от човешката воля, че възникналите в хода на развитието форми, ще бъдат унищожени чрез Луцифер, но едва след намесата на Ариман. Ще бъде спасен само непрекъснатият поток на развитието, а не отделните му форми, с които човечеството си служи в една или друга епоха.
към текста >>

Да, наистина Яхве първоначално вля у човека способността му да приеме Азът чрез това, че „вдъхна в ноздрите му жизнено дихание"; ако обаче човекът би приел само божественото „дихание", което от тогава пулсира в неговата кръв, без да получи свободата да греши спрямо Яхве; ако в живота му не бяха се намесили луциферическите и ариманически Същества, тогава той би разполагал само формално с даровете на Яхве, без те да са извоювани от неговия себе съзнателен, свободен Аз.
Ето как ние стигаме до един твърде отдалечен период от нашето развитие, когато определени духовни Същества се пожертваха заради нас, изоставайки в собственото си развитие. Днес ние знаем, че тези Същества трябва да поемат своята Карма, за да осъществим по правилен начин всички онези импулси, които те вляха у нас. Да, наистина Яхве първоначално вля у човека способността му да приеме Азът чрез това, че „вдъхна в ноздрите му жизнено дихание"; ако обаче човекът би приел само божественото „дихание", което от тогава пулсира в неговата кръв, без да получи свободата да греши спрямо Яхве; ако в живота му не бяха се намесили луциферическите и ариманически Същества, тогава той би разполагал само формално с даровете на Яхве, без те да са извоювани от неговия себе съзнателен, свободен Аз. Ето дълбокият смисъл за изоставането на тези духовни Същества през епохата на Старата Луна.
към текста >>

Но днес ние сме длъжни да се вгледаме както назад към безбройните разочарования на Луцифер, които се ширят и в нашата епоха, така и напред към близкото бъдеще, когато все повече и повече ще вникваме в непрекъснатия ход на развитието, в което неразделно са вплетени общите цели на Земята и човека.
Но днес ние сме длъжни да се вгледаме както назад към безбройните разочарования на Луцифер, които се ширят и в нашата епоха, така и напред към близкото бъдеще, когато все повече и повече ще вникваме в непрекъснатия ход на развитието, в което неразделно са вплетени общите цели на Земята и човека. И Антропософията ще се превърне в онзи точен и надежден инструмент, който ще ни гарантира истинското разбиране на мировото развитие, така че влиянията на Луцифер да стават все по-прозрачни и ясни за всички нас; ние ще сме в състояние да раз познаваме луциферическите импулси вътре в себе си, и по смислен и ползотворен начин да ги влагаме в цялостното развитие на човечеството, докато по-рано те бушуваха всред човечеството като една тъмна сила, напълно независеща от човешкото съзнание. Така стоят нещата и с ариманическите импулси.
към текста >>

И Антропософията ще се превърне в онзи точен и надежден инструмент, който ще ни гарантира истинското разбиране на мировото развитие, така че влиянията на Луцифер да стават все по-прозрачни и ясни за всички нас; ние ще сме в състояние да раз познаваме луциферическите импулси вътре в себе си, и по смислен и ползотворен начин да ги влагаме в цялостното развитие на човечеството, докато по-рано те бушуваха всред човечеството като една тъмна сила, напълно независеща от човешкото съзнание.
Но днес ние сме длъжни да се вгледаме както назад към безбройните разочарования на Луцифер, които се ширят и в нашата епоха, така и напред към близкото бъдеще, когато все повече и повече ще вникваме в непрекъснатия ход на развитието, в което неразделно са вплетени общите цели на Земята и човека. И Антропософията ще се превърне в онзи точен и надежден инструмент, който ще ни гарантира истинското разбиране на мировото развитие, така че влиянията на Луцифер да стават все по-прозрачни и ясни за всички нас; ние ще сме в състояние да раз познаваме луциферическите импулси вътре в себе си, и по смислен и ползотворен начин да ги влагаме в цялостното развитие на човечеството, докато по-рано те бушуваха всред човечеството като една тъмна сила, напълно независеща от човешкото съзнание. Така стоят нещата и с ариманическите импулси.
към текста >>

Докато досега Кармата беше за хората наистина една тъмна сила, един глух и сляп порив, и можеше да дава резултати едва през следващата инкарнация, след като в живота между смъртта и новото раждане тя биваше трансформирана в едно или друго решение, отсега нататък хората постепенно ще развият способността да възприемат и то в ясно съзнание както делата на Луцифер, така и техните последици.
Така човечеството е застанало пред една епоха, когато то ще започне да разбира Кармата не само според описанията на Духовната Наука, а ще започне, бавно и постепенно, да вижда Кармата. Докато досега Кармата беше за хората наистина една тъмна сила, един глух и сляп порив, и можеше да дава резултати едва през следващата инкарнация, след като в живота между смъртта и новото раждане тя биваше трансформирана в едно или друго решение, отсега нататък хората постепенно ще развият способността да възприемат и то в ясно съзнание както делата на Луцифер, така и техните последици. Впрочем етерното ясновидство ще бъде достояние само на онези, които показват твърд стремеж към познанието и себепознанието. Да, все повече и повече хора ще имат пред себе си и то в на пълно нормални, а не в екстатични състояния кармическите образи на своите действия. А това ще тласне хората неимоверно много в тяхното развитие, понеже сега те безпогрешно ще знаят своите кармически задължения към света. Книгата с кармическите равносметки може да бъде отворена за всеки.
към текста >>

Ето как, вглеждайки се в разочарованията и в действията на Луцифер, ние разбираме: Мястото, на което сме застанали, е подготвено от хилядолетия; защото ако не бихме могли да стоим там, където се намираме сега, нямаше да стигнем и до истинската идея за свободата.
Ето как, вглеждайки се в разочарованията и в действията на Луцифер, ние разбираме: Мястото, на което сме застанали, е подготвено от хилядолетия; защото ако не бихме могли да стоим там, където се намираме сега, нямаше да стигнем и до истинската идея за свободата.
към текста >>

Но след като веднъж сме стигнали до разбирането за Луцифер и Ариман, ние идваме и до ново отношение към тези сили, ние вече можем да съберем плодовете на това, което е направено досега и сме в състояние, така да се каже, да освободим Луцифер и Ариман от техните задачи.
Но след като веднъж сме стигнали до разбирането за Луцифер и Ариман, ние идваме и до ново отношение към тези сили, ние вече можем да съберем плодовете на това, което е направено досега и сме в състояние, така да се каже, да освободим Луцифер и Ариман от техните задачи. Но след като бъдат поети от нас, действията на Луцифер, с техните безкрайни разочарования, ще се превърнат в своята противоположност. Досега те трябваше да възбуждат страсти и да водят човека към света на злото. Ние посочихме силата, която може да се противопостави на Луцифер: ако искаме да се изправим срещу Луцифер, ако искаме да спасим Луцифер, можем да постигнем това единствено чрез любовта; само тя може да заеме мястото на Луцифер.
към текста >>

Но след като бъдат поети от нас, действията на Луцифер, с техните безкрайни разочарования, ще се превърнат в своята противоположност.
Но след като веднъж сме стигнали до разбирането за Луцифер и Ариман, ние идваме и до ново отношение към тези сили, ние вече можем да съберем плодовете на това, което е направено досега и сме в състояние, така да се каже, да освободим Луцифер и Ариман от техните задачи. Но след като бъдат поети от нас, действията на Луцифер, с техните безкрайни разочарования, ще се превърнат в своята противоположност. Досега те трябваше да възбуждат страсти и да водят човека към света на злото. Ние посочихме силата, която може да се противопостави на Луцифер: ако искаме да се изправим срещу Луцифер, ако искаме да спасим Луцифер, можем да постигнем това единствено чрез любовта; само тя може да заеме мястото на Луцифер.
към текста >>

Ние посочихме силата, която може да се противопостави на Луцифер: ако искаме да се изправим срещу Луцифер, ако искаме да спасим Луцифер, можем да постигнем това единствено чрез любовта; само тя може да заеме мястото на Луцифер.
Но след като веднъж сме стигнали до разбирането за Луцифер и Ариман, ние идваме и до ново отношение към тези сили, ние вече можем да съберем плодовете на това, което е направено досега и сме в състояние, така да се каже, да освободим Луцифер и Ариман от техните задачи. Но след като бъдат поети от нас, действията на Луцифер, с техните безкрайни разочарования, ще се превърнат в своята противоположност. Досега те трябваше да възбуждат страсти и да водят човека към света на злото. Ние посочихме силата, която може да се противопостави на Луцифер: ако искаме да се изправим срещу Луцифер, ако искаме да спасим Луцифер, можем да постигнем това единствено чрез любовта; само тя може да заеме мястото на Луцифер.
към текста >>

А когато пристъпим и към втората половина от развитието, за да преодолеем Луцифер и Ариман, ние трябва да се изпълним със силите на мъдростта и любовта.
Ето как любовта и светлината ще навлязат в човешката душа; те ще се превърнат в полезна и практическа сила, в единствено верния жизнен импулс, който може да бъде и ще бъде извличан от антропософския мироглед. Мъдростта, която е душевния еквивалент на светлината, мъдростта, която може да се свърже с любовта, ще намери верния път, за да се намеси отново в това, което принадлежи към мъдростта на видимия физически свят. А когато пристъпим и към втората половина от развитието, за да преодолеем Луцифер и Ариман, ние трябва да се изпълним със силите на мъдростта и любовта. Укрепвайки в мъдростта и любовта, ние развиваме онези елементи, които отново ще бликнат от нашите собствени души като благодарствен дар за луциферическите и ариманически Същества, защото през първата половина от Земното развитие тъкмо те се пожертваха заради нас, предоставяйки ни всичко необходимо за извоюването на нашата свобода. Но същественото тук е, че ние винаги трябва да сме наясно: Ние сме длъжни да приемаме отделните култури, понеже те са израз на Земното развитие; сега обаче искаме да се посветим, с преданост и обич, на една по-друга, антропософска култура, която също няма да бъде вечна; но сега с изгарящ ентусиазъм и обич ние сме решени да създадем всичко онова, което по-рано сме вършили под влиянието на Луцифер. И след като проумеем, че можем да създаваме но вече съвършено будни и носещи в себе си силата на любовта всичко онова, което по-рано сме вършили под влиянието на луциферическите желания и страсти, сега ще се издигнем до нова степен на любовта. Ако бихме се ограничили само в строго необходимата любов, нямаше да напредваме от една култура към друга. Антропософията е длъжна да ни даде онзи жив импулс, изтъкан от всеотдайна и нарастваща любов, който ще ни отведе до отговорите на всички въпроси, поставяни от съвременната епоха; и вгледаме ли се в нея, в Антропософията, ще установим, че там е в сила същия горещ ентусиазъм, с който по-рано хората действуваха под влиянието на Луцифер.
към текста >>

Укрепвайки в мъдростта и любовта, ние развиваме онези елементи, които отново ще бликнат от нашите собствени души като благодарствен дар за луциферическите и ариманически Същества, защото през първата половина от Земното развитие тъкмо те се пожертваха заради нас, предоставяйки ни всичко необходимо за извоюването на нашата свобода.
Ето как любовта и светлината ще навлязат в човешката душа; те ще се превърнат в полезна и практическа сила, в единствено верния жизнен импулс, който може да бъде и ще бъде извличан от антропософския мироглед. Мъдростта, която е душевния еквивалент на светлината, мъдростта, която може да се свърже с любовта, ще намери верния път, за да се намеси отново в това, което принадлежи към мъдростта на видимия физически свят. А когато пристъпим и към втората половина от развитието, за да преодолеем Луцифер и Ариман, ние трябва да се изпълним със силите на мъдростта и любовта. Укрепвайки в мъдростта и любовта, ние развиваме онези елементи, които отново ще бликнат от нашите собствени души като благодарствен дар за луциферическите и ариманически Същества, защото през първата половина от Земното развитие тъкмо те се пожертваха заради нас, предоставяйки ни всичко необходимо за извоюването на нашата свобода. Но същественото тук е, че ние винаги трябва да сме наясно: Ние сме длъжни да приемаме отделните култури, понеже те са израз на Земното развитие; сега обаче искаме да се посветим, с преданост и обич, на една по-друга, антропософска култура, която също няма да бъде вечна; но сега с изгарящ ентусиазъм и обич ние сме решени да създадем всичко онова, което по-рано сме вършили под влиянието на Луцифер. И след като проумеем, че можем да създаваме но вече съвършено будни и носещи в себе си силата на любовта всичко онова, което по-рано сме вършили под влиянието на луциферическите желания и страсти, сега ще се издигнем до нова степен на любовта. Ако бихме се ограничили само в строго необходимата любов, нямаше да напредваме от една култура към друга. Антропософията е длъжна да ни даде онзи жив импулс, изтъкан от всеотдайна и нарастваща любов, който ще ни отведе до отговорите на всички въпроси, поставяни от съвременната епоха; и вгледаме ли се в нея, в Антропософията, ще установим, че там е в сила същия горещ ентусиазъм, с който по-рано хората действуваха под влиянието на Луцифер. Ние няма да се поддаваме повече на илюзията, че това, което вършим, ще продължава вечно.
към текста >>

Но същественото тук е, че ние винаги трябва да сме наясно: Ние сме длъжни да приемаме отделните култури, понеже те са израз на Земното развитие; сега обаче искаме да се посветим, с преданост и обич, на една по-друга, антропософска култура, която също няма да бъде вечна; но сега с изгарящ ентусиазъм и обич ние сме решени да създадем всичко онова, което по-рано сме вършили под влиянието на Луцифер.
Ето как любовта и светлината ще навлязат в човешката душа; те ще се превърнат в полезна и практическа сила, в единствено верния жизнен импулс, който може да бъде и ще бъде извличан от антропософския мироглед. Мъдростта, която е душевния еквивалент на светлината, мъдростта, която може да се свърже с любовта, ще намери верния път, за да се намеси отново в това, което принадлежи към мъдростта на видимия физически свят. А когато пристъпим и към втората половина от развитието, за да преодолеем Луцифер и Ариман, ние трябва да се изпълним със силите на мъдростта и любовта. Укрепвайки в мъдростта и любовта, ние развиваме онези елементи, които отново ще бликнат от нашите собствени души като благодарствен дар за луциферическите и ариманически Същества, защото през първата половина от Земното развитие тъкмо те се пожертваха заради нас, предоставяйки ни всичко необходимо за извоюването на нашата свобода. Но същественото тук е, че ние винаги трябва да сме наясно: Ние сме длъжни да приемаме отделните култури, понеже те са израз на Земното развитие; сега обаче искаме да се посветим, с преданост и обич, на една по-друга, антропософска култура, която също няма да бъде вечна; но сега с изгарящ ентусиазъм и обич ние сме решени да създадем всичко онова, което по-рано сме вършили под влиянието на Луцифер. И след като проумеем, че можем да създаваме но вече съвършено будни и носещи в себе си силата на любовта всичко онова, което по-рано сме вършили под влиянието на луциферическите желания и страсти, сега ще се издигнем до нова степен на любовта. Ако бихме се ограничили само в строго необходимата любов, нямаше да напредваме от една култура към друга. Антропософията е длъжна да ни даде онзи жив импулс, изтъкан от всеотдайна и нарастваща любов, който ще ни отведе до отговорите на всички въпроси, поставяни от съвременната епоха; и вгледаме ли се в нея, в Антропософията, ще установим, че там е в сила същия горещ ентусиазъм, с който по-рано хората действуваха под влиянието на Луцифер. Ние няма да се поддаваме повече на илюзията, че това, което вършим, ще продължава вечно. Когато с нарастващата в нашите сърца любов ние градим култура след култура, ние преумножаваме любовта, ние създаваме любов в повече, любов в преизобилие.
към текста >>

И след като проумеем, че можем да създаваме но вече съвършено будни и носещи в себе си силата на любовта всичко онова, което по-рано сме вършили под влиянието на луциферическите желания и страсти, сега ще се издигнем до нова степен на любовта.
Ето как любовта и светлината ще навлязат в човешката душа; те ще се превърнат в полезна и практическа сила, в единствено верния жизнен импулс, който може да бъде и ще бъде извличан от антропософския мироглед. Мъдростта, която е душевния еквивалент на светлината, мъдростта, която може да се свърже с любовта, ще намери верния път, за да се намеси отново в това, което принадлежи към мъдростта на видимия физически свят. А когато пристъпим и към втората половина от развитието, за да преодолеем Луцифер и Ариман, ние трябва да се изпълним със силите на мъдростта и любовта. Укрепвайки в мъдростта и любовта, ние развиваме онези елементи, които отново ще бликнат от нашите собствени души като благодарствен дар за луциферическите и ариманически Същества, защото през първата половина от Земното развитие тъкмо те се пожертваха заради нас, предоставяйки ни всичко необходимо за извоюването на нашата свобода. Но същественото тук е, че ние винаги трябва да сме наясно: Ние сме длъжни да приемаме отделните култури, понеже те са израз на Земното развитие; сега обаче искаме да се посветим, с преданост и обич, на една по-друга, антропософска култура, която също няма да бъде вечна; но сега с изгарящ ентусиазъм и обич ние сме решени да създадем всичко онова, което по-рано сме вършили под влиянието на Луцифер. И след като проумеем, че можем да създаваме но вече съвършено будни и носещи в себе си силата на любовта всичко онова, което по-рано сме вършили под влиянието на луциферическите желания и страсти, сега ще се издигнем до нова степен на любовта. Ако бихме се ограничили само в строго необходимата любов, нямаше да напредваме от една култура към друга. Антропософията е длъжна да ни даде онзи жив импулс, изтъкан от всеотдайна и нарастваща любов, който ще ни отведе до отговорите на всички въпроси, поставяни от съвременната епоха; и вгледаме ли се в нея, в Антропософията, ще установим, че там е в сила същия горещ ентусиазъм, с който по-рано хората действуваха под влиянието на Луцифер. Ние няма да се поддаваме повече на илюзията, че това, което вършим, ще продължава вечно. Когато с нарастващата в нашите сърца любов ние градим култура след култура, ние преумножаваме любовта, ние създаваме любов в повече, любов в преизобилие. А точно тя е от полза на Луцифер; тя е лекарството срещу неговите разочарования.
към текста >>

Антропософията е длъжна да ни даде онзи жив импулс, изтъкан от всеотдайна и нарастваща любов, който ще ни отведе до отговорите на всички въпроси, поставяни от съвременната епоха; и вгледаме ли се в нея, в Антропософията, ще установим, че там е в сила същия горещ ентусиазъм, с който по-рано хората действуваха под влиянието на Луцифер.
А когато пристъпим и към втората половина от развитието, за да преодолеем Луцифер и Ариман, ние трябва да се изпълним със силите на мъдростта и любовта. Укрепвайки в мъдростта и любовта, ние развиваме онези елементи, които отново ще бликнат от нашите собствени души като благодарствен дар за луциферическите и ариманически Същества, защото през първата половина от Земното развитие тъкмо те се пожертваха заради нас, предоставяйки ни всичко необходимо за извоюването на нашата свобода. Но същественото тук е, че ние винаги трябва да сме наясно: Ние сме длъжни да приемаме отделните култури, понеже те са израз на Земното развитие; сега обаче искаме да се посветим, с преданост и обич, на една по-друга, антропософска култура, която също няма да бъде вечна; но сега с изгарящ ентусиазъм и обич ние сме решени да създадем всичко онова, което по-рано сме вършили под влиянието на Луцифер. И след като проумеем, че можем да създаваме но вече съвършено будни и носещи в себе си силата на любовта всичко онова, което по-рано сме вършили под влиянието на луциферическите желания и страсти, сега ще се издигнем до нова степен на любовта. Ако бихме се ограничили само в строго необходимата любов, нямаше да напредваме от една култура към друга. Антропософията е длъжна да ни даде онзи жив импулс, изтъкан от всеотдайна и нарастваща любов, който ще ни отведе до отговорите на всички въпроси, поставяни от съвременната епоха; и вгледаме ли се в нея, в Антропософията, ще установим, че там е в сила същия горещ ентусиазъм, с който по-рано хората действуваха под влиянието на Луцифер. Ние няма да се поддаваме повече на илюзията, че това, което вършим, ще продължава вечно. Когато с нарастващата в нашите сърца любов ние градим култура след култура, ние преумножаваме любовта, ние създаваме любов в повече, любов в преизобилие. А точно тя е от полза на Луцифер; тя е лекарството срещу неговите разочарования. От нас зависи да сторим тази добрина на Луцифер, след като той е понесъл заради нас всичко, което вече описахме.
към текста >>

А точно тя е от полза на Луцифер; тя е лекарството срещу неговите разочарования.
И след като проумеем, че можем да създаваме но вече съвършено будни и носещи в себе си силата на любовта всичко онова, което по-рано сме вършили под влиянието на луциферическите желания и страсти, сега ще се издигнем до нова степен на любовта. Ако бихме се ограничили само в строго необходимата любов, нямаше да напредваме от една култура към друга. Антропософията е длъжна да ни даде онзи жив импулс, изтъкан от всеотдайна и нарастваща любов, който ще ни отведе до отговорите на всички въпроси, поставяни от съвременната епоха; и вгледаме ли се в нея, в Антропософията, ще установим, че там е в сила същия горещ ентусиазъм, с който по-рано хората действуваха под влиянието на Луцифер. Ние няма да се поддаваме повече на илюзията, че това, което вършим, ще продължава вечно. Когато с нарастващата в нашите сърца любов ние градим култура след култура, ние преумножаваме любовта, ние създаваме любов в повече, любов в преизобилие. А точно тя е от полза на Луцифер; тя е лекарството срещу неговите разочарования. От нас зависи да сторим тази добрина на Луцифер, след като той е понесъл заради нас всичко, което вече описахме.
към текста >>

От нас зависи да сторим тази добрина на Луцифер, след като той е понесъл заради нас всичко, което вече описахме.
Ако бихме се ограничили само в строго необходимата любов, нямаше да напредваме от една култура към друга. Антропософията е длъжна да ни даде онзи жив импулс, изтъкан от всеотдайна и нарастваща любов, който ще ни отведе до отговорите на всички въпроси, поставяни от съвременната епоха; и вгледаме ли се в нея, в Антропософията, ще установим, че там е в сила същия горещ ентусиазъм, с който по-рано хората действуваха под влиянието на Луцифер. Ние няма да се поддаваме повече на илюзията, че това, което вършим, ще продължава вечно. Когато с нарастващата в нашите сърца любов ние градим култура след култура, ние преумножаваме любовта, ние създаваме любов в повече, любов в преизобилие. А точно тя е от полза на Луцифер; тя е лекарството срещу неговите разочарования. От нас зависи да сторим тази добрина на Луцифер, след като той е понесъл заради нас всичко, което вече описахме.
към текста >>

115. 9. Девета лекция, 15. Юни 1910. Локи Хьодур и Балдур Залезът на Боговете. GA_121 Отделните души на народите

Още през Лемурийската епоха в човешкото астрално тяло се вляха онези сили, които ние наричаме луциферически.
Впрочем всички Вие добре знаете, че в еволюцията на Земния човек, който беше призван рано или късно да стигне до своя Аз, се намесиха две противоположни сили. Още през Лемурийската епоха в човешкото астрално тяло се вляха онези сили, които ние наричаме луциферически. За тях Вие знаете, че техните атаки по отношение на човека започват преди всичко с това, че те просто се вмъкват в човешките желания, инстинкти и страсти. Но по този начин човекът постигна две неща: От една страна той успя да се превърне в едно самостоятелно, свободно същество, изгарящо от ентусиазъм за това, към което се стреми в своите мисли, чувства и действия, докато по-рано беше непрекъснато насочван в една или друга посока от божествено-духовните Същества. Обаче от друга страна благодарение на луциферическите сили и по-точно чрез разпалваните от тях желания, инстинкти и страсти, човекът можа да познае злото. Следователно, Луцифер е поставен в нашето земно битие по такъв начин, че неговите атаки се разгръщат в областта на човешкото астрално тяло. И така, когато говорим за Луцифер, ние говорим за една сила, която е проникнала много по-дълбоко в сетивното, материалното битие на човека, отколкото ако еволюцията би напредвала без намесата на Луцифер.
към текста >>

Обаче от друга страна благодарение на луциферическите сили и по-точно чрез разпалваните от тях желания, инстинкти и страсти, човекът можа да познае злото.
Впрочем всички Вие добре знаете, че в еволюцията на Земния човек, който беше призван рано или късно да стигне до своя Аз, се намесиха две противоположни сили. Още през Лемурийската епоха в човешкото астрално тяло се вляха онези сили, които ние наричаме луциферически. За тях Вие знаете, че техните атаки по отношение на човека започват преди всичко с това, че те просто се вмъкват в човешките желания, инстинкти и страсти. Но по този начин човекът постигна две неща: От една страна той успя да се превърне в едно самостоятелно, свободно същество, изгарящо от ентусиазъм за това, към което се стреми в своите мисли, чувства и действия, докато по-рано беше непрекъснато насочван в една или друга посока от божествено-духовните Същества. Обаче от друга страна благодарение на луциферическите сили и по-точно чрез разпалваните от тях желания, инстинкти и страсти, човекът можа да познае злото. Следователно, Луцифер е поставен в нашето земно битие по такъв начин, че неговите атаки се разгръщат в областта на човешкото астрално тяло. И така, когато говорим за Луцифер, ние говорим за една сила, която е проникнала много по-дълбоко в сетивното, материалното битие на човека, отколкото ако еволюцията би напредвала без намесата на Луцифер. Накратко: Човекът дължи на Луцифер две противоположни възможности. Добрата от тях е свободата, а лошата е тази, да върши злото.
към текста >>

Следователно, Луцифер е поставен в нашето земно битие по такъв начин, че неговите атаки се разгръщат в областта на човешкото астрално тяло.
Впрочем всички Вие добре знаете, че в еволюцията на Земния човек, който беше призван рано или късно да стигне до своя Аз, се намесиха две противоположни сили. Още през Лемурийската епоха в човешкото астрално тяло се вляха онези сили, които ние наричаме луциферически. За тях Вие знаете, че техните атаки по отношение на човека започват преди всичко с това, че те просто се вмъкват в човешките желания, инстинкти и страсти. Но по този начин човекът постигна две неща: От една страна той успя да се превърне в едно самостоятелно, свободно същество, изгарящо от ентусиазъм за това, към което се стреми в своите мисли, чувства и действия, докато по-рано беше непрекъснато насочван в една или друга посока от божествено-духовните Същества. Обаче от друга страна благодарение на луциферическите сили и по-точно чрез разпалваните от тях желания, инстинкти и страсти, човекът можа да познае злото. Следователно, Луцифер е поставен в нашето земно битие по такъв начин, че неговите атаки се разгръщат в областта на човешкото астрално тяло. И така, когато говорим за Луцифер, ние говорим за една сила, която е проникнала много по-дълбоко в сетивното, материалното битие на човека, отколкото ако еволюцията би напредвала без намесата на Луцифер. Накратко: Човекът дължи на Луцифер две противоположни възможности. Добрата от тях е свободата, а лошата е тази, да върши злото.
към текста >>

И така, когато говорим за Луцифер, ние говорим за една сила, която е проникнала много по-дълбоко в сетивното, материалното битие на човека, отколкото ако еволюцията би напредвала без намесата на Луцифер.
Още през Лемурийската епоха в човешкото астрално тяло се вляха онези сили, които ние наричаме луциферически. За тях Вие знаете, че техните атаки по отношение на човека започват преди всичко с това, че те просто се вмъкват в човешките желания, инстинкти и страсти. Но по този начин човекът постигна две неща: От една страна той успя да се превърне в едно самостоятелно, свободно същество, изгарящо от ентусиазъм за това, към което се стреми в своите мисли, чувства и действия, докато по-рано беше непрекъснато насочван в една или друга посока от божествено-духовните Същества. Обаче от друга страна благодарение на луциферическите сили и по-точно чрез разпалваните от тях желания, инстинкти и страсти, човекът можа да познае злото. Следователно, Луцифер е поставен в нашето земно битие по такъв начин, че неговите атаки се разгръщат в областта на човешкото астрално тяло. И така, когато говорим за Луцифер, ние говорим за една сила, която е проникнала много по-дълбоко в сетивното, материалното битие на човека, отколкото ако еволюцията би напредвала без намесата на Луцифер. Накратко: Човекът дължи на Луцифер две противоположни възможности. Добрата от тях е свободата, а лошата е тази, да върши злото.
към текста >>

Накратко: Човекът дължи на Луцифер две противоположни възможности.
За тях Вие знаете, че техните атаки по отношение на човека започват преди всичко с това, че те просто се вмъкват в човешките желания, инстинкти и страсти. Но по този начин човекът постигна две неща: От една страна той успя да се превърне в едно самостоятелно, свободно същество, изгарящо от ентусиазъм за това, към което се стреми в своите мисли, чувства и действия, докато по-рано беше непрекъснато насочван в една или друга посока от божествено-духовните Същества. Обаче от друга страна благодарение на луциферическите сили и по-точно чрез разпалваните от тях желания, инстинкти и страсти, човекът можа да познае злото. Следователно, Луцифер е поставен в нашето земно битие по такъв начин, че неговите атаки се разгръщат в областта на човешкото астрално тяло. И така, когато говорим за Луцифер, ние говорим за една сила, която е проникнала много по-дълбоко в сетивното, материалното битие на човека, отколкото ако еволюцията би напредвала без намесата на Луцифер. Накратко: Човекът дължи на Луцифер две противоположни възможности. Добрата от тях е свободата, а лошата е тази, да върши злото.
към текста >>

Обаче ние знаем и още нещо: благодарение на това, че луциферическите сили проникнаха в човешката природа, по-късно там можаха да се проявят и съвсем други сили, което би било невъзможно без първоначалната намеса на Луцифер.
Обаче ние знаем и още нещо: благодарение на това, че луциферическите сили проникнаха в човешката природа, по-късно там можаха да се проявят и съвсем други сили, което би било невъзможно без първоначалната намеса на Луцифер. Да, човекът би възприемал света по съвсем различен начин, ако беше лишен от влиянията на Луцифер и на другите свръхсетивни Същества, ако той не беше допуснал до себе си и една друга сила, след като вече беше сторил това по отношение на Луцифер. Ариман идва от вън и се промъква в сетивния свят, заобикалящ човека, така че ариманическите влияния са последица от луциферическите влияния. Човекът беше обхванат от Луцифер, така да се каже, вътрешно, и впоследствие, чрез това, което напира към него от външния свят, той беше обхванат и от Ариман.
към текста >>

Да, човекът би възприемал света по съвсем различен начин, ако беше лишен от влиянията на Луцифер и на другите свръхсетивни Същества, ако той не беше допуснал до себе си и една друга сила, след като вече беше сторил това по отношение на Луцифер.
Обаче ние знаем и още нещо: благодарение на това, че луциферическите сили проникнаха в човешката природа, по-късно там можаха да се проявят и съвсем други сили, което би било невъзможно без първоначалната намеса на Луцифер. Да, човекът би възприемал света по съвсем различен начин, ако беше лишен от влиянията на Луцифер и на другите свръхсетивни Същества, ако той не беше допуснал до себе си и една друга сила, след като вече беше сторил това по отношение на Луцифер. Ариман идва от вън и се промъква в сетивния свят, заобикалящ човека, така че ариманическите влияния са последица от луциферическите влияния. Човекът беше обхванат от Луцифер, така да се каже, вътрешно, и впоследствие, чрез това, което напира към него от външния свят, той беше обхванат и от Ариман.
към текста >>

Ариман идва от вън и се промъква в сетивния свят, заобикалящ човека, така че ариманическите влияния са последица от луциферическите влияния.
Обаче ние знаем и още нещо: благодарение на това, че луциферическите сили проникнаха в човешката природа, по-късно там можаха да се проявят и съвсем други сили, което би било невъзможно без първоначалната намеса на Луцифер. Да, човекът би възприемал света по съвсем различен начин, ако беше лишен от влиянията на Луцифер и на другите свръхсетивни Същества, ако той не беше допуснал до себе си и една друга сила, след като вече беше сторил това по отношение на Луцифер. Ариман идва от вън и се промъква в сетивния свят, заобикалящ човека, така че ариманическите влияния са последица от луциферическите влияния. Човекът беше обхванат от Луцифер, така да се каже, вътрешно, и впоследствие, чрез това, което напира към него от външния свят, той беше обхванат и от Ариман.
към текста >>

Човекът беше обхванат от Луцифер, така да се каже, вътрешно, и впоследствие, чрез това, което напира към него от външния свят, той беше обхванат и от Ариман.
Обаче ние знаем и още нещо: благодарение на това, че луциферическите сили проникнаха в човешката природа, по-късно там можаха да се проявят и съвсем други сили, което би било невъзможно без първоначалната намеса на Луцифер. Да, човекът би възприемал света по съвсем различен начин, ако беше лишен от влиянията на Луцифер и на другите свръхсетивни Същества, ако той не беше допуснал до себе си и една друга сила, след като вече беше сторил това по отношение на Луцифер. Ариман идва от вън и се промъква в сетивния свят, заобикалящ човека, така че ариманическите влияния са последица от луциферическите влияния. Човекът беше обхванат от Луцифер, така да се каже, вътрешно, и впоследствие, чрез това, което напира към него от външния свят, той беше обхванат и от Ариман.
към текста >>

Духовната наука, съществуваща под една или друга форма във всички времена, действително познава фактите и тя винаги е говорила за луциферически и ариманически сили.
Духовната наука, съществуваща под една или друга форма във всички времена, действително познава фактите и тя винаги е говорила за луциферически и ариманически сили. И сега Вие ще намерите за извънредно показателно, че във възгледите на различните народи там, където тези възгледи се проявяват в съответните митологически образи не винаги е налице еднакво ясно съзнание за Луцифер от една страна и за Ариман от друга страна. Например никъде в Стария Завет, който олицетворява религиозните възгледи на цялата семитска традиция, не съществува ясно разграничение между Луцифер и Ариман. Там долавяме само една смътна представа за луциферическото влияние. Вземете например старозаветния разказ за змията, който не е нищо друго, освен един образ на Луцифер. Все пак от този разказ ние вадим заключението, че според евреите Луцифер е взел участие в еволюцията.
към текста >>

И сега Вие ще намерите за извънредно показателно, че във възгледите на различните народи там, където тези възгледи се проявяват в съответните митологически образи не винаги е налице еднакво ясно съзнание за Луцифер от една страна и за Ариман от друга страна.
Духовната наука, съществуваща под една или друга форма във всички времена, действително познава фактите и тя винаги е говорила за луциферически и ариманически сили. И сега Вие ще намерите за извънредно показателно, че във възгледите на различните народи там, където тези възгледи се проявяват в съответните митологически образи не винаги е налице еднакво ясно съзнание за Луцифер от една страна и за Ариман от друга страна. Например никъде в Стария Завет, който олицетворява религиозните възгледи на цялата семитска традиция, не съществува ясно разграничение между Луцифер и Ариман. Там долавяме само една смътна представа за луциферическото влияние. Вземете например старозаветния разказ за змията, който не е нищо друго, освен един образ на Луцифер. Все пак от този разказ ние вадим заключението, че според евреите Луцифер е взел участие в еволюцията. Да, съзнанието за участието на Луцифер в еволюцията е налице във всички религиозни традиции, които малко или много са сродни с Библията.
към текста >>

Например никъде в Стария Завет, който олицетворява религиозните възгледи на цялата семитска традиция, не съществува ясно разграничение между Луцифер и Ариман.
Духовната наука, съществуваща под една или друга форма във всички времена, действително познава фактите и тя винаги е говорила за луциферически и ариманически сили. И сега Вие ще намерите за извънредно показателно, че във възгледите на различните народи там, където тези възгледи се проявяват в съответните митологически образи не винаги е налице еднакво ясно съзнание за Луцифер от една страна и за Ариман от друга страна. Например никъде в Стария Завет, който олицетворява религиозните възгледи на цялата семитска традиция, не съществува ясно разграничение между Луцифер и Ариман. Там долавяме само една смътна представа за луциферическото влияние. Вземете например старозаветния разказ за змията, който не е нищо друго, освен един образ на Луцифер. Все пак от този разказ ние вадим заключението, че според евреите Луцифер е взел участие в еволюцията. Да, съзнанието за участието на Луцифер в еволюцията е налице във всички религиозни традиции, които малко или много са сродни с Библията. Обаче съзнанието за участието на Ариман почти напълно липсва.
към текста >>

Там долавяме само една смътна представа за луциферическото влияние.
Духовната наука, съществуваща под една или друга форма във всички времена, действително познава фактите и тя винаги е говорила за луциферически и ариманически сили. И сега Вие ще намерите за извънредно показателно, че във възгледите на различните народи там, където тези възгледи се проявяват в съответните митологически образи не винаги е налице еднакво ясно съзнание за Луцифер от една страна и за Ариман от друга страна. Например никъде в Стария Завет, който олицетворява религиозните възгледи на цялата семитска традиция, не съществува ясно разграничение между Луцифер и Ариман. Там долавяме само една смътна представа за луциферическото влияние. Вземете например старозаветния разказ за змията, който не е нищо друго, освен един образ на Луцифер. Все пак от този разказ ние вадим заключението, че според евреите Луцифер е взел участие в еволюцията. Да, съзнанието за участието на Луцифер в еволюцията е налице във всички религиозни традиции, които малко или много са сродни с Библията. Обаче съзнанието за участието на Ариман почти напълно липсва. То е налице само в онези случаи, когато хората имат достъп до Духовната наука.
към текста >>

Вземете например старозаветния разказ за змията, който не е нищо друго, освен един образ на Луцифер.
Духовната наука, съществуваща под една или друга форма във всички времена, действително познава фактите и тя винаги е говорила за луциферически и ариманически сили. И сега Вие ще намерите за извънредно показателно, че във възгледите на различните народи там, където тези възгледи се проявяват в съответните митологически образи не винаги е налице еднакво ясно съзнание за Луцифер от една страна и за Ариман от друга страна. Например никъде в Стария Завет, който олицетворява религиозните възгледи на цялата семитска традиция, не съществува ясно разграничение между Луцифер и Ариман. Там долавяме само една смътна представа за луциферическото влияние. Вземете например старозаветния разказ за змията, който не е нищо друго, освен един образ на Луцифер. Все пак от този разказ ние вадим заключението, че според евреите Луцифер е взел участие в еволюцията. Да, съзнанието за участието на Луцифер в еволюцията е налице във всички религиозни традиции, които малко или много са сродни с Библията. Обаче съзнанието за участието на Ариман почти напълно липсва. То е налице само в онези случаи, когато хората имат достъп до Духовната наука. Ето защо авторите на Евангелията явно са се съобразили с този факт.
към текста >>

Все пак от този разказ ние вадим заключението, че според евреите Луцифер е взел участие в еволюцията.
Духовната наука, съществуваща под една или друга форма във всички времена, действително познава фактите и тя винаги е говорила за луциферически и ариманически сили. И сега Вие ще намерите за извънредно показателно, че във възгледите на различните народи там, където тези възгледи се проявяват в съответните митологически образи не винаги е налице еднакво ясно съзнание за Луцифер от една страна и за Ариман от друга страна. Например никъде в Стария Завет, който олицетворява религиозните възгледи на цялата семитска традиция, не съществува ясно разграничение между Луцифер и Ариман. Там долавяме само една смътна представа за луциферическото влияние. Вземете например старозаветния разказ за змията, който не е нищо друго, освен един образ на Луцифер. Все пак от този разказ ние вадим заключението, че според евреите Луцифер е взел участие в еволюцията. Да, съзнанието за участието на Луцифер в еволюцията е налице във всички религиозни традиции, които малко или много са сродни с Библията. Обаче съзнанието за участието на Ариман почти напълно липсва. То е налице само в онези случаи, когато хората имат достъп до Духовната наука. Ето защо авторите на Евангелията явно са се съобразили с този факт. Понеже по времето на евангелистите думата „Демон“ е била взаимствувана от гръцкия език, Вие ще си спомните, че в Евангелието на Марко, там където не става дума за изкушението на Исус, се говори за един „демон“.
към текста >>

Да, съзнанието за участието на Луцифер в еволюцията е налице във всички религиозни традиции, които малко или много са сродни с Библията.
И сега Вие ще намерите за извънредно показателно, че във възгледите на различните народи там, където тези възгледи се проявяват в съответните митологически образи не винаги е налице еднакво ясно съзнание за Луцифер от една страна и за Ариман от друга страна. Например никъде в Стария Завет, който олицетворява религиозните възгледи на цялата семитска традиция, не съществува ясно разграничение между Луцифер и Ариман. Там долавяме само една смътна представа за луциферическото влияние. Вземете например старозаветния разказ за змията, който не е нищо друго, освен един образ на Луцифер. Все пак от този разказ ние вадим заключението, че според евреите Луцифер е взел участие в еволюцията. Да, съзнанието за участието на Луцифер в еволюцията е налице във всички религиозни традиции, които малко или много са сродни с Библията. Обаче съзнанието за участието на Ариман почти напълно липсва. То е налице само в онези случаи, когато хората имат достъп до Духовната наука. Ето защо авторите на Евангелията явно са се съобразили с този факт. Понеже по времето на евангелистите думата „Демон“ е била взаимствувана от гръцкия език, Вие ще си спомните, че в Евангелието на Марко, там където не става дума за изкушението на Исус, се говори за един „демон“. Обаче там, където става дума за Ариман, срещаме думата „Сатана“.
към текста >>

Например персийският народ не познава така добре луциферическото влияние; той усеща главно влиянието на Ариман.
Обаче тези разлики изпъкват по един забележителен начин в противоположността между персийския и индийския народ. В определен момент те стават съвсем очевидни. Например персийският народ не познава така добре луциферическото влияние; той усеща главно влиянието на Ариман. Всред персийците се води борбата срещу онези сили, които ни дават една външна, погрешна представа за света, въвеждайки ни в мрак и тъмнина, следователно, срещу всичко онова, което определя отношението на човека към външния свят. Там Ариман е наречен враг на доброто и на светлината. Как да си обясним това? Можем да си го обясним с обстоятелството, че Втората следатлантска културна епоха даде тласък главно на онези човешки способности, които бяха свързани с възприемането на външния свят. Замислете се, че главната задача на Зароастър беше да подпомогне онези хора, които се стремяха да опознаят Слънчевия Дух или Духа на Светлината.
към текста >>

Напротив, за представителите на персийската религия е нещо твърде опасно, ако би трябвало да се потопят във вътрешната човешка природа, където са скрити луциферическите Същества.
Той е така устроен, че може да се бори с външния свят и да го завладява. Ето защо той има своите Ахурас или Азурас. Напротив, за представителите на персийската религия е нещо твърде опасно, ако би трябвало да се потопят във вътрешната човешка природа, където са скрити луциферическите Същества. В този случай те са изправени пред една голяма опасност и не разчитат на никакви добри сили. Те предпочитат да насочат своя поглед навън и си представят как Духовете на Светлината тържествуват пред Духовете на Мрака. В същото време индийците вършат тъкмо обратното. Те се намират в такъв период от своето развитие, когато вглъбявайки се в своя вътрешен свят имат за цел да се издигнат до по-висшите духовни области. За тях спасението означава да се свържат с онези сили, които действуват именно там, в сферата на вътрешното съзерцание.
към текста >>

Но персийците избягваха тази област, защото там преди всичко трябваше да се води борбата срещу Луцифер.
Те се намират в такъв период от своето развитие, когато вглъбявайки се в своя вътрешен свят имат за цел да се издигнат до по-висшите духовни области. За тях спасението означава да се свържат с онези сили, които действуват именно там, в сферата на вътрешното съзерцание. Ето защо за тях е твърде рисковано да се занимават с външния свят, където биха могли да се окажат изправени срещу Ариман. Те действително се опасяват от външния свят и го приемат като някаква заплаха. За тях Девас бяха онези Същества, които персийците с право отбягваха, обаче индийците се стремяха да разгръщат своята дейност именно в областта на Девас*17. Но персийците избягваха тази област, защото там преди всичко трябваше да се води борбата срещу Луцифер.
към текста >>

Да, луциферическият елемент беше усещан тъкмо по този начин в онези сили, кои то дори в северно-германските области все още бяха ангажирани във формирането на расите, доколкото въпросните сили определяха телостроежа, цвета на кожата и т.н.
Ако се вгледате в различните митологии и светогледи, Вие никъде няма да откриете толкова ясни и нагледни примери за двата вида влияния върху човека, както в северно-германската митология. Понеже северно-германският човек все още разполагаше със старото ясновидство, той действително виждаше тези две сили, заставаше между тях и си казваше: Да, в сегашния етап от своето развитие, човекът вижда как определени сили навлизат в неговия вътрешен свят, в неговото астрално тяло. Те идват отвън, обаче упражняват своите действия в астралното тяло и той усеща понеже е призван да изгради Аза, пълната самостоятелност на човека не просто възможността да се върши злото, а в тези сили, които прииждат към астралното тяло, за да му гарантират свобода и самостоятелност, той усеща самата сила на свободата; в тези сили той усеща, така да се каже, елемента на подстрекателството, на бунта. Да, луциферическият елемент беше усещан тъкмо по този начин в онези сили, кои то дори в северно-германските области все още бяха ангажирани във формирането на расите, доколкото въпросните сили определяха телостроежа, цвета на кожата и т.н. Първоначално в своето ясновидство северно-германският човек чувствуваше Луцифер като нещо, което го превръща в свободно човешко същество, което не се подчинява на някакви външни сили, а само разполага със своята здрава, непоколебима воля, която определя и импулсите за неговите действия. Това луциферическо влияние северно-германският човек усещаше като нещо изключително благотворно. Но скоро той забеляза, че от това влияние произтича и нещо друго. Луцифер ос тава скрит зад образа на Локи, който излъчва особен блясък. И понеже тогавашните хора виждаха в духовния свят, те разбираха, че могат да свържат импулсите за свобода и самостоятелност именно с Локи.
към текста >>

Първоначално в своето ясновидство северно-германският човек чувствуваше Луцифер като нещо, което го превръща в свободно човешко същество, което не се подчинява на някакви външни сили, а само разполага със своята здрава, непоколебима воля, която определя и импулсите за неговите действия.
Ако се вгледате в различните митологии и светогледи, Вие никъде няма да откриете толкова ясни и нагледни примери за двата вида влияния върху човека, както в северно-германската митология. Понеже северно-германският човек все още разполагаше със старото ясновидство, той действително виждаше тези две сили, заставаше между тях и си казваше: Да, в сегашния етап от своето развитие, човекът вижда как определени сили навлизат в неговия вътрешен свят, в неговото астрално тяло. Те идват отвън, обаче упражняват своите действия в астралното тяло и той усеща понеже е призван да изгради Аза, пълната самостоятелност на човека не просто възможността да се върши злото, а в тези сили, които прииждат към астралното тяло, за да му гарантират свобода и самостоятелност, той усеща самата сила на свободата; в тези сили той усеща, така да се каже, елемента на подстрекателството, на бунта. Да, луциферическият елемент беше усещан тъкмо по този начин в онези сили, кои то дори в северно-германските области все още бяха ангажирани във формирането на расите, доколкото въпросните сили определяха телостроежа, цвета на кожата и т.н. Първоначално в своето ясновидство северно-германският човек чувствуваше Луцифер като нещо, което го превръща в свободно човешко същество, което не се подчинява на някакви външни сили, а само разполага със своята здрава, непоколебима воля, която определя и импулсите за неговите действия. Това луциферическо влияние северно-германският човек усещаше като нещо изключително благотворно. Но скоро той забеляза, че от това влияние произтича и нещо друго. Луцифер ос тава скрит зад образа на Локи, който излъчва особен блясък. И понеже тогавашните хора виждаха в духовния свят, те разбираха, че могат да свържат импулсите за свобода и самостоятелност именно с Локи. Благодарение на старото ясновидство те знаеха също, че онова, което непрекъснато подклажда низшите им желания и страсти, поставяйки ги много по-долу, отколкото ако биха се обръщали единствено към Один или към Азите*18, всъщност идва от Локи.
към текста >>

Това луциферическо влияние северно-германският човек усещаше като нещо изключително благотворно.
Ако се вгледате в различните митологии и светогледи, Вие никъде няма да откриете толкова ясни и нагледни примери за двата вида влияния върху човека, както в северно-германската митология. Понеже северно-германският човек все още разполагаше със старото ясновидство, той действително виждаше тези две сили, заставаше между тях и си казваше: Да, в сегашния етап от своето развитие, човекът вижда как определени сили навлизат в неговия вътрешен свят, в неговото астрално тяло. Те идват отвън, обаче упражняват своите действия в астралното тяло и той усеща понеже е призван да изгради Аза, пълната самостоятелност на човека не просто възможността да се върши злото, а в тези сили, които прииждат към астралното тяло, за да му гарантират свобода и самостоятелност, той усеща самата сила на свободата; в тези сили той усеща, така да се каже, елемента на подстрекателството, на бунта. Да, луциферическият елемент беше усещан тъкмо по този начин в онези сили, кои то дори в северно-германските области все още бяха ангажирани във формирането на расите, доколкото въпросните сили определяха телостроежа, цвета на кожата и т.н. Първоначално в своето ясновидство северно-германският човек чувствуваше Луцифер като нещо, което го превръща в свободно човешко същество, което не се подчинява на някакви външни сили, а само разполага със своята здрава, непоколебима воля, която определя и импулсите за неговите действия. Това луциферическо влияние северно-германският човек усещаше като нещо изключително благотворно. Но скоро той забеляза, че от това влияние произтича и нещо друго. Луцифер ос тава скрит зад образа на Локи, който излъчва особен блясък. И понеже тогавашните хора виждаха в духовния свят, те разбираха, че могат да свържат импулсите за свобода и самостоятелност именно с Локи. Благодарение на старото ясновидство те знаеха също, че онова, което непрекъснато подклажда низшите им желания и страсти, поставяйки ги много по-долу, отколкото ако биха се обръщали единствено към Один или към Азите*18, всъщност идва от Локи. Усещаха ли тези хора зловещото величие на северно-германската митология?
към текста >>

Луцифер ос тава скрит зад образа на Локи, който излъчва особен блясък.
Те идват отвън, обаче упражняват своите действия в астралното тяло и той усеща понеже е призван да изгради Аза, пълната самостоятелност на човека не просто възможността да се върши злото, а в тези сили, които прииждат към астралното тяло, за да му гарантират свобода и самостоятелност, той усеща самата сила на свободата; в тези сили той усеща, така да се каже, елемента на подстрекателството, на бунта. Да, луциферическият елемент беше усещан тъкмо по този начин в онези сили, кои то дори в северно-германските области все още бяха ангажирани във формирането на расите, доколкото въпросните сили определяха телостроежа, цвета на кожата и т.н. Първоначално в своето ясновидство северно-германският човек чувствуваше Луцифер като нещо, което го превръща в свободно човешко същество, което не се подчинява на някакви външни сили, а само разполага със своята здрава, непоколебима воля, която определя и импулсите за неговите действия. Това луциферическо влияние северно-германският човек усещаше като нещо изключително благотворно. Но скоро той забеляза, че от това влияние произтича и нещо друго. Луцифер ос тава скрит зад образа на Локи, който излъчва особен блясък. И понеже тогавашните хора виждаха в духовния свят, те разбираха, че могат да свържат импулсите за свобода и самостоятелност именно с Локи. Благодарение на старото ясновидство те знаеха също, че онова, което непрекъснато подклажда низшите им желания и страсти, поставяйки ги много по-долу, отколкото ако биха се обръщали единствено към Один или към Азите*18, всъщност идва от Локи. Усещаха ли тези хора зловещото величие на северно-германската митология? Да, те действително усещаха, дълбоко убедени в правотата си, това което с помощта на Духовната наука рано или късно отново ще стигне до съзнанието на хората.
към текста >>

До какво впрочем се свежда луциферическото влияние?
До какво впрочем се свежда луциферическото влияние? Луцифер се вмъква в астралното тяло, обаче освен него, той засяга както етерното, така и физическото тяло. Днес извън нашето Антропософско Общество, за Луцифер трябва да се говори с голяма предпазливост. А това, в което Вие занапред все по-дълбоко ще се убеждавате, е, че Луцифер действува в трите области на човешкото астрално, етерно и физическо тяло.
към текста >>

Луцифер се вмъква в астралното тяло, обаче освен него, той засяга както етерното, така и физическото тяло.
До какво впрочем се свежда луциферическото влияние? Луцифер се вмъква в астралното тяло, обаче освен него, той засяга както етерното, така и физическото тяло. Днес извън нашето Антропософско Общество, за Луцифер трябва да се говори с голяма предпазливост. А това, в което Вие занапред все по-дълбоко ще се убеждавате, е, че Луцифер действува в трите области на човешкото астрално, етерно и физическо тяло.
към текста >>

Днес извън нашето Антропософско Общество, за Луцифер трябва да се говори с голяма предпазливост.
До какво впрочем се свежда луциферическото влияние? Луцифер се вмъква в астралното тяло, обаче освен него, той засяга както етерното, така и физическото тяло. Днес извън нашето Антропософско Общество, за Луцифер трябва да се говори с голяма предпазливост. А това, в което Вие занапред все по-дълбоко ще се убеждавате, е, че Луцифер действува в трите области на човешкото астрално, етерно и физическо тяло.
към текста >>

А това, в което Вие занапред все по-дълбоко ще се убеждавате, е, че Луцифер действува в трите области на човешкото астрално, етерно и физическо тяло.
До какво впрочем се свежда луциферическото влияние? Луцифер се вмъква в астралното тяло, обаче освен него, той засяга както етерното, така и физическото тяло. Днес извън нашето Антропософско Общество, за Луцифер трябва да се говори с голяма предпазливост. А това, в което Вие занапред все по-дълбоко ще се убеждавате, е, че Луцифер действува в трите области на човешкото астрално, етерно и физическо тяло.
към текста >>

Луцифер пронизва човешкото астрално тяло и една от последиците на това е егоизмът.
В областта на етерното тяло той поражда стремеж към неистинност, към лъжа. Лъжата и неистинността са нещо, което надхвърля личните възгледи на човека. Луцифер пронизва човешкото астрално тяло и една от последиците на това е егоизмът. Етерното тяло бива проникнато отвътре със стремежа да бъде неистинно и така възниква склонността към лъжата. В областта на физическото тяло силите на Луцифер пораждат болестта и смъртта. За тези от Вас, които присъствуваха на моя последен лекционен цикъл, нещата вероятно не са трудни за разбиране. Но тук бих искал още веднъж да повторя, че всичко, което се проявява като болест и смърт в човешкото физическо тяло, е кармически свързано с влиянието на Луцифер. Нека да обобщим: В астралното тяло Луцифер поражда егоизма, в етерното тяло лъжата и неистинността, във физическото тяло болестта и смъртта.
към текста >>

В областта на физическото тяло силите на Луцифер пораждат болестта и смъртта.
В областта на етерното тяло той поражда стремеж към неистинност, към лъжа. Лъжата и неистинността са нещо, което надхвърля личните възгледи на човека. Луцифер пронизва човешкото астрално тяло и една от последиците на това е егоизмът. Етерното тяло бива проникнато отвътре със стремежа да бъде неистинно и така възниква склонността към лъжата. В областта на физическото тяло силите на Луцифер пораждат болестта и смъртта. За тези от Вас, които присъствуваха на моя последен лекционен цикъл, нещата вероятно не са трудни за разбиране. Но тук бих искал още веднъж да повторя, че всичко, което се проявява като болест и смърт в човешкото физическо тяло, е кармически свързано с влиянието на Луцифер. Нека да обобщим: В астралното тяло Луцифер поражда егоизма, в етерното тяло лъжата и неистинността, във физическото тяло болестта и смъртта. Естествено, всички наши материалистично мислещи съвременници се учудват извънредно много, когато Духовната наука свързва болестта и смъртта с влиянието на Луцифер. Но това също има отношение към Кармата.
към текста >>

Но тук бих искал още веднъж да повторя, че всичко, което се проявява като болест и смърт в човешкото физическо тяло, е кармически свързано с влиянието на Луцифер.
Лъжата и неистинността са нещо, което надхвърля личните възгледи на човека. Луцифер пронизва човешкото астрално тяло и една от последиците на това е егоизмът. Етерното тяло бива проникнато отвътре със стремежа да бъде неистинно и така възниква склонността към лъжата. В областта на физическото тяло силите на Луцифер пораждат болестта и смъртта. За тези от Вас, които присъствуваха на моя последен лекционен цикъл, нещата вероятно не са трудни за разбиране. Но тук бих искал още веднъж да повторя, че всичко, което се проявява като болест и смърт в човешкото физическо тяло, е кармически свързано с влиянието на Луцифер. Нека да обобщим: В астралното тяло Луцифер поражда егоизма, в етерното тяло лъжата и неистинността, във физическото тяло болестта и смъртта. Естествено, всички наши материалистично мислещи съвременници се учудват извънредно много, когато Духовната наука свързва болестта и смъртта с влиянието на Луцифер. Но това също има отношение към Кармата. Болестта и смъртта никога не биха засегнали човека, ако не съществуваше луциферическото влияние. Кармическата последица от луциферическото влияние се изразява именно в това, че човекът потъна прекалено навътре в материята нещо, което от друга страна трябваше да бъде уравновесено чрез болестта и смъртта.
към текста >>

Нека да обобщим: В астралното тяло Луцифер поражда егоизма, в етерното тяло лъжата и неистинността, във физическото тяло болестта и смъртта.
Луцифер пронизва човешкото астрално тяло и една от последиците на това е егоизмът. Етерното тяло бива проникнато отвътре със стремежа да бъде неистинно и така възниква склонността към лъжата. В областта на физическото тяло силите на Луцифер пораждат болестта и смъртта. За тези от Вас, които присъствуваха на моя последен лекционен цикъл, нещата вероятно не са трудни за разбиране. Но тук бих искал още веднъж да повторя, че всичко, което се проявява като болест и смърт в човешкото физическо тяло, е кармически свързано с влиянието на Луцифер. Нека да обобщим: В астралното тяло Луцифер поражда егоизма, в етерното тяло лъжата и неистинността, във физическото тяло болестта и смъртта. Естествено, всички наши материалистично мислещи съвременници се учудват извънредно много, когато Духовната наука свързва болестта и смъртта с влиянието на Луцифер. Но това също има отношение към Кармата. Болестта и смъртта никога не биха засегнали човека, ако не съществуваше луциферическото влияние. Кармическата последица от луциферическото влияние се изразява именно в това, че човекът потъна прекалено навътре в материята нещо, което от друга страна трябваше да бъде уравновесено чрез болестта и смъртта.
към текста >>

Естествено, всички наши материалистично мислещи съвременници се учудват извънредно много, когато Духовната наука свързва болестта и смъртта с влиянието на Луцифер.
Етерното тяло бива проникнато отвътре със стремежа да бъде неистинно и така възниква склонността към лъжата. В областта на физическото тяло силите на Луцифер пораждат болестта и смъртта. За тези от Вас, които присъствуваха на моя последен лекционен цикъл, нещата вероятно не са трудни за разбиране. Но тук бих искал още веднъж да повторя, че всичко, което се проявява като болест и смърт в човешкото физическо тяло, е кармически свързано с влиянието на Луцифер. Нека да обобщим: В астралното тяло Луцифер поражда егоизма, в етерното тяло лъжата и неистинността, във физическото тяло болестта и смъртта. Естествено, всички наши материалистично мислещи съвременници се учудват извънредно много, когато Духовната наука свързва болестта и смъртта с влиянието на Луцифер. Но това също има отношение към Кармата. Болестта и смъртта никога не биха засегнали човека, ако не съществуваше луциферическото влияние. Кармическата последица от луциферическото влияние се изразява именно в това, че човекът потъна прекалено навътре в материята нещо, което от друга страна трябваше да бъде уравновесено чрез болестта и смъртта.
към текста >>

Болестта и смъртта никога не биха засегнали човека, ако не съществуваше луциферическото влияние.
За тези от Вас, които присъствуваха на моя последен лекционен цикъл, нещата вероятно не са трудни за разбиране. Но тук бих искал още веднъж да повторя, че всичко, което се проявява като болест и смърт в човешкото физическо тяло, е кармически свързано с влиянието на Луцифер. Нека да обобщим: В астралното тяло Луцифер поражда егоизма, в етерното тяло лъжата и неистинността, във физическото тяло болестта и смъртта. Естествено, всички наши материалистично мислещи съвременници се учудват извънредно много, когато Духовната наука свързва болестта и смъртта с влиянието на Луцифер. Но това също има отношение към Кармата. Болестта и смъртта никога не биха засегнали човека, ако не съществуваше луциферическото влияние. Кармическата последица от луциферическото влияние се изразява именно в това, че човекът потъна прекалено навътре в материята нещо, което от друга страна трябваше да бъде уравновесено чрез болестта и смъртта.
към текста >>

Кармическата последица от луциферическото влияние се изразява именно в това, че човекът потъна прекалено навътре в материята нещо, което от друга страна трябваше да бъде уравновесено чрез болестта и смъртта.
Но тук бих искал още веднъж да повторя, че всичко, което се проявява като болест и смърт в човешкото физическо тяло, е кармически свързано с влиянието на Луцифер. Нека да обобщим: В астралното тяло Луцифер поражда егоизма, в етерното тяло лъжата и неистинността, във физическото тяло болестта и смъртта. Естествено, всички наши материалистично мислещи съвременници се учудват извънредно много, когато Духовната наука свързва болестта и смъртта с влиянието на Луцифер. Но това също има отношение към Кармата. Болестта и смъртта никога не биха засегнали човека, ако не съществуваше луциферическото влияние. Кармическата последица от луциферическото влияние се изразява именно в това, че човекът потъна прекалено навътре в материята нещо, което от друга страна трябваше да бъде уравновесено чрез болестта и смъртта.
към текста >>

Нека да повторим: Поради нахлуването на луциферическото влияние в човека, неговото физическо, етерно и астрално тяло бяха засегнати съответно от болестта и смъртта, от лъжата и неистинността, и, от егоизма.
Нека да повторим: Поради нахлуването на луциферическото влияние в човека, неговото физическо, етерно и астрално тяло бяха засегнати съответно от болестта и смъртта, от лъжата и неистинността, и, от егоизма.
към текста >>

Ето какво, следователно, можем да изтъкнем като резултат от духовно-научното изследване: В астралното тяло Луцифер поражда егоизма, в етерното тяло лъжата и неистинността, във физическото тяло болестта и смъртта.
Какво по-близко до ума, хората да си кажат: Да, този човек падна от покрива, получи тежки наранявания, в резултат на които умря. Обаче в действителност случаят може да е съвсем друг. На покрива човекът би могъл да получи мозъчен удар и да е умрял още преди падането; нараняванията са налице, обаче причината за смъртта е съвсем друга. Описаният случай е прекалено драстичен, обаче грешки от този род науката прави много често. Външните факти могат да изглеждат напълно еднакви и все пак вътрешните причини да са съвършено различни. Ето какво, следователно, можем да изтъкнем като резултат от духовно-научното изследване: В астралното тяло Луцифер поражда егоизма, в етерното тяло лъжата и неистинността, във физическото тяло болестта и смъртта. И какво би трябвало да ни каже сега северно-германската митология, когато тя приписва на Луцифер, на Локи, това троично действие? Тя разказва, че Локи има трима потомци. Първият е този, който поражда егоизма. Това е змията Мидгард, която олицетворява луциферическото влияние върху астралното тяло. Вторият образ се свежда до това, което се промъква в човешкото познание като неправилни, неверни представи.
към текста >>

И какво би трябвало да ни каже сега северно-германската митология, когато тя приписва на Луцифер, на Локи, това троично действие?
Обаче в действителност случаят може да е съвсем друг. На покрива човекът би могъл да получи мозъчен удар и да е умрял още преди падането; нараняванията са налице, обаче причината за смъртта е съвсем друга. Описаният случай е прекалено драстичен, обаче грешки от този род науката прави много често. Външните факти могат да изглеждат напълно еднакви и все пак вътрешните причини да са съвършено различни. Ето какво, следователно, можем да изтъкнем като резултат от духовно-научното изследване: В астралното тяло Луцифер поражда егоизма, в етерното тяло лъжата и неистинността, във физическото тяло болестта и смъртта. И какво би трябвало да ни каже сега северно-германската митология, когато тя приписва на Луцифер, на Локи, това троично действие? Тя разказва, че Локи има трима потомци. Първият е този, който поражда егоизма. Това е змията Мидгард, която олицетворява луциферическото влияние върху астралното тяло. Вторият образ се свежда до това, което се промъква в човешкото познание като неправилни, неверни представи. При човека на физическия план това са онези неща, които живеят в неговия Дух, обаче не съвпадат с външния свят.
към текста >>

Това е змията Мидгард, която олицетворява луциферическото влияние върху астралното тяло.
Външните факти могат да изглеждат напълно еднакви и все пак вътрешните причини да са съвършено различни. Ето какво, следователно, можем да изтъкнем като резултат от духовно-научното изследване: В астралното тяло Луцифер поражда егоизма, в етерното тяло лъжата и неистинността, във физическото тяло болестта и смъртта. И какво би трябвало да ни каже сега северно-германската митология, когато тя приписва на Луцифер, на Локи, това троично действие? Тя разказва, че Локи има трима потомци. Първият е този, който поражда егоизма. Това е змията Мидгард, която олицетворява луциферическото влияние върху астралното тяло. Вторият образ се свежда до това, което се промъква в човешкото познание като неправилни, неверни представи. При човека на физическия план това са онези неща, които живеят в неговия Дух, обаче не съвпадат с външния свят. Накратко, това са неправилните, неверните представи. Но при северните хора, които все още имаха непосредствени опитности в астралния свят, това, което за нас не е нищо друго, освен една абстрактна лъжа, оживяваше като едно астрално същество в астралния свят. Израза на всичко онова, което представлява помрачението, неправилното виждане, имаме в лицето на едно животинско същество, което на Север е познато като вълкът Фернис.
към текста >>

Обаче тук, където човекът се сблъсква с външния свят, срещата между Луцифер и Ариман е вече факт, така че всяко заблуждение, което се промъква в познанието също и в ясновидстското познание всяка илюзия и всяка Майя са просто израз на този стремеж към неистинност.
Обаче тук, където човекът се сблъсква с външния свят, срещата между Луцифер и Ариман е вече факт, така че всяко заблуждение, което се промъква в познанието също и в ясновидстското познание всяка илюзия и всяка Майя са просто израз на този стремеж към неистинност. Следователно, във вълка Фернис ние трябва да виждаме онзи образ, който човекът сам създава около себе си благодарение на това, че не вижда нещата в техния истински облик. Когато древният северен човек усеща някакво помрачаване както на външната светлина, така и на истината, той започва да говори за вълка Фернис. Той пронизва цялото северно съзнание и Вие ще откриете, че хората много често прибягват до този образ именно в посочения от мен смисъл.
към текста >>

Мидгард, пред Вас застава влиянието на Локи или Луцифер, именно според формата, в която то е било възприемано от старото, сумрачно ясновидство.
Мидгард, пред Вас застава влиянието на Локи или Луцифер, именно според формата, в която то е било възприемано от старото, сумрачно ясновидство. И ако проучим цялото предание за Локи, ние ще установим, че там фактите са осветени до най-малките подробности.
към текста >>

Обаче северно-германският човек познаваше не само своя Локи, не само Луцифер, но също и Ариман, чието влияние идваше по други пътища и той дори знаеше, че атаките от страна на Ариман са последица от тези на Локи.
При това винаги следва да сме наясно, че нещата, които ясновидецът вижда, не са някакви алегории или символи, а истински Същества. Да, той вижда именно Същества. Обаче северно-германският човек познаваше не само своя Локи, не само Луцифер, но също и Ариман, чието влияние идваше по други пътища и той дори знаеше, че атаките от страна на Ариман са последица от тези на Локи. Пренесете се за миг в онези времена, когато човекът обхващаше света не със сегашното, предметно съзнание, а с тогавашното си ясновидство и Вие ще установите, че въпросният мит е извлечен именно от него. Какво казва митът? Влиянието на Локи се разпростира върху хората чрез посредничеството на змията Мидгард, вълка Фернис и Хел. И поради нарастващото луциферическо влияние човешкият ясен и преизпълнен със светлина поглед в духовния свят постепенно се помрачи. Развивайки предметното съзнание, тогавашният човек редуваше виждането в духовния свят с живота във физическия свят, също както става редуването между будността и съня.
към текста >>

И поради нарастващото луциферическо влияние човешкият ясен и преизпълнен със светлина поглед в духовния свят постепенно се помрачи.
Да, той вижда именно Същества. Обаче северно-германският човек познаваше не само своя Локи, не само Луцифер, но също и Ариман, чието влияние идваше по други пътища и той дори знаеше, че атаките от страна на Ариман са последица от тези на Локи. Пренесете се за миг в онези времена, когато човекът обхващаше света не със сегашното, предметно съзнание, а с тогавашното си ясновидство и Вие ще установите, че въпросният мит е извлечен именно от него. Какво казва митът? Влиянието на Локи се разпростира върху хората чрез посредничеството на змията Мидгард, вълка Фернис и Хел. И поради нарастващото луциферическо влияние човешкият ясен и преизпълнен със светлина поглед в духовния свят постепенно се помрачи. Развивайки предметното съзнание, тогавашният човек редуваше виждането в духовния свят с живота във физическия свят, също както става редуването между будността и съня. Когато отправяше поглед в духовния свят, той виждаше своята космическа родина.
към текста >>

Следователно Локи е умъртвяващата сила, също както и Луцифер, който тласна човека към Ариман.
Следователно Локи е умъртвяващата сила, също както и Луцифер, който тласна човека към Ариман. Привързвайки се към слепия Хьодур, човекът изгуби старото ясновидство. Ето какво означава умъртвяването на Балдур. Ето какво усеща северният човек, когато постепенно се оказа лишен от Балдуровата сила, от виждането в духовния свят. Северният човек изживя угасването на ясновидството така, сякаш именно за негова сметка Локи умъртви ясновиждащата сила в Балдур и това, което му остана, беше пълната безпомощност, пълната неспособност за виждане в духовния свят. Ето как в мита за Балдур, Хьодур и Локи е отразено едно от най-забележителните световно-исторически събития: постепенното угасване на старото ясновиждащо познание.
към текста >>

Или с други думи, северната митология напълно потвърждава онова, което днес ние извличаме от Духовната наука, и особено нашето разбиране за двете влияния на Луцифер и Ариман.
Или с други думи, северната митология напълно потвърждава онова, което днес ние извличаме от Духовната наука, и особено нашето разбиране за двете влияния на Луцифер и Ариман. Тя потвърждава както духовно-научния факт за ясновиждащия характер на древното познание, така и нашето твърдение, че митовете са един вид продължение на ясновидството.
към текста >>

Тъкмо тази визия от бъдещето, така както я виждаха, посветените описваха пред северния човек, а именно как фактически това, което идва от Луцифер, в известен смисъл започва борба срещу онова, което идва от Боговете и как тази борба ще бъде изживяна също и от човешките души Точно това имаха предвид посветените, когато говореха за Залезът на Боговете.
И тогава посветените описваха онова, което човекът ще вижда, като една визия от бъдещето, която някога ще се появи пред неговия ясновиждащ поглед, за да му покаже каква съдба са имали древните Богове и как сега те са влезли във връзка с други сили. Тъкмо тази визия от бъдещето, така както я виждаха, посветените описваха пред северния човек, а именно как фактически това, което идва от Луцифер, в известен смисъл започва борба срещу онова, което идва от Боговете и как тази борба ще бъде изживяна също и от човешките души Точно това имаха предвид посветените, когато говореха за Залезът на Боговете. Следователно, Залезът на Боговете, Рагнарьок, е образът, който посветените извайваха пред душата на северно-германския човек. И ние непрекъснато се убеждавахме, че всички процеси, описани тук като процеси на бъдещето, включително и до най-малките им подробности, не биха могли да бъдат описани по-сполучливо и терминологически по-правилно, отколкото това е постигнато в чудните образи от Залезът на Боговете. Точно този е окултният смисъл, вложен в образите от Залезът на Боговете.
към текста >>

116. 11. Единадесета лекция, 17. Юни 1910. Нертус, Видар и новото Христово откровение. GA_121 Отделните души на народите

Азът възпита себе си в условията на физическия свят, израсна от това, което Локи, луциферическата сила, остави в астралното тяло, от змията Митгард.
Да, Один и Тор отново ще застанат пред погледа на човечеството, но по един нов начин, защото междувременно човешката душа ще е постигна ла нова степен от своето развитие. Но пред човешката душа ще застанат също и враждебните сили, които се борят срещу Один и Тор. Всички враждебни сили отново ще станат видими в една величествена панорама от образи. Обаче човешката душа не би могла да върви напред, ако не се защитава от тази враждебност и разчита единствено на силите, до които стигаше чрез старото ясновидство. Някога Тор даде на хората Аза. Азът възпита себе си в условията на физическия свят, израсна от това, което Локи, луциферическата сила, остави в астралното тяло, от змията Митгард. Това, което някога Тор може да даде и от което израства човешката душа, се намира в непрекъсната борба с влиянията, които идват от змията Митгард. И северната митология, ни показва това в лицето на Тор, който се бори със змията Мидгард. Те поддържат равновесието, което означава, че взаимно се умъртвяват. Один се бори и срещу вълка Фернис, при което те се унищожават взаимно. А съществото, което известно време поддържаше силите на човешката душа, Фрайр, трябва да бъде надвито от онова, което междувременно беше предоставено на израстващия Аз от самите Земни сили.
към текста >>

117. 12. Бележки GA_121 Отделните души на народите

Рудолф Щайнер ги нарича Луциферически Същества“ или накратко Луцифер.
*15. Според антропософската Духовна наука, от средата на Лемурийската епоха, в еволюцията на човека и Земята се намесват онези свръхсетивни сили, или Същества, които Библията представя под образа на Змията. Рудолф Щайнер ги нарича Луциферически Същества“ или накратко Луцифер. През Атлантската епоха в еволюцията се намесват коренно различни свръхсетивни Същества, които Библията описва като Сатана. Рудолф Щайнер ги назовава „ариманически Същества“ или Ариман терминът идва от древноперсийското божество на мрака Ангра.
към текста >>

Децата на Луцифер и братята Христови“ 9 лекции, в Мюнхен от 23 до 31 Август 1908, изнесени веднага след премиерата на драмата, Децата на Луцифер“ от Едуард Шуре.
*16. Рудолф Щайнер „Изтокът в светлината на Запада. Децата на Луцифер и братята Христови“ 9 лекции, в Мюнхен от 23 до 31 Август 1908, изнесени веднага след премиерата на драмата, Децата на Луцифер“ от Едуард Шуре.
към текста >>

118. 1. СКАЗКА ПЪРВА GA_122 Тайните на библейското сътворение на света

Децата на Луцифер и братята Христови"/ аз трябваше да обърна вниманието върху това, колко важни в символично отношение са именно тези наши мюнхенски празненства за нашия антропософски живот.
Преди да започна този цикъл от сказки, бих искал днес, след изминалите два дни, да засегне нещо интимно антропософско, именно защото можем да прекараме пред погледа си подготовката по този цикъл. Още в началото на миналогодишния цикъл /"Изтокът в светлината на Запада. Децата на Луцифер и братята Христови"/ аз трябваше да обърна вниманието върху това, колко важни в символично отношение са именно тези наши мюнхенски празненства за нашия антропософски живот. И трябваше да обърна вниманието на това, как години наред ни е крепяло това, което в истински антропософски смисъл бихме могли да наречем "търпение на чакането", докато силите узреят за определена работа. Позволете ми още веднъж да припомня, че драмата "Децата на Луцифер", която мижахме да представим миналата година и която имахме щастието да повторим тези дни, трябваше да я чакаме с търпение 7 години. Необходима беше работа от 7 година на антропософското поле, докато се подготвим, за да можем да представим тази драма. Миналата година аз трябваше да напомня, че в началната точка на основаването на нашата германска секция /на Теософското общество/ в Берлин във връзка с тази драма "Децата на Луцифер" държах една сказка и че тогава пред душата ми плуваше като един идеал да можем да покажем тази драма на сцената. Това успяхме да постигнем след седемгодишна антропософска работа и трябва да кажем: това представление през миналата година означаваше в известно отношение един граничен камък в нашия антропософски живот.
към текста >>

Позволете ми още веднъж да припомня, че драмата "Децата на Луцифер", която мижахме да представим миналата година и която имахме щастието да повторим тези дни, трябваше да я чакаме с търпение 7 години.
Преди да започна този цикъл от сказки, бих искал днес, след изминалите два дни, да засегне нещо интимно антропософско, именно защото можем да прекараме пред погледа си подготовката по този цикъл. Още в началото на миналогодишния цикъл /"Изтокът в светлината на Запада. Децата на Луцифер и братята Христови"/ аз трябваше да обърна вниманието върху това, колко важни в символично отношение са именно тези наши мюнхенски празненства за нашия антропософски живот. И трябваше да обърна вниманието на това, как години наред ни е крепяло това, което в истински антропософски смисъл бихме могли да наречем "търпение на чакането", докато силите узреят за определена работа. Позволете ми още веднъж да припомня, че драмата "Децата на Луцифер", която мижахме да представим миналата година и която имахме щастието да повторим тези дни, трябваше да я чакаме с търпение 7 години. Необходима беше работа от 7 година на антропософското поле, докато се подготвим, за да можем да представим тази драма. Миналата година аз трябваше да напомня, че в началната точка на основаването на нашата германска секция /на Теософското общество/ в Берлин във връзка с тази драма "Децата на Луцифер" държах една сказка и че тогава пред душата ми плуваше като един идеал да можем да покажем тази драма на сцената. Това успяхме да постигнем след седемгодишна антропософска работа и трябва да кажем: това представление през миналата година означаваше в известно отношение един граничен камък в нашия антропософски живот. Ние трябваше да поставим пред духовните очи на нашите обични приятели една художествена проява на антропософско чувствуване и мислене. И в такива моменти ние се чувствуваме истински в нашата антропософска среда, когато чувствуваме, как ни обхваща и ни прониква антропософският живот, автор на "Децата на Луцифер" /Едуард Шуре: "Децата на Луцифер", автор също на ""Великите посветени"/, които още миналата година имахме щастието да видим при онова представление и при миналогодишния цикъл и на чието присъствие се радваме и тази година, че създал за съвремения духовен живот в своята епохална творба "Великите посветени" една постройка от идеи, чието действие върху душите и сърцата на съвременните хора ще може да бъде оценено едва в бъдещето.
към текста >>

Миналата година аз трябваше да напомня, че в началната точка на основаването на нашата германска секция /на Теософското общество/ в Берлин във връзка с тази драма "Децата на Луцифер" държах една сказка и че тогава пред душата ми плуваше като един идеал да можем да покажем тази драма на сцената.
Още в началото на миналогодишния цикъл /"Изтокът в светлината на Запада. Децата на Луцифер и братята Христови"/ аз трябваше да обърна вниманието върху това, колко важни в символично отношение са именно тези наши мюнхенски празненства за нашия антропософски живот. И трябваше да обърна вниманието на това, как години наред ни е крепяло това, което в истински антропософски смисъл бихме могли да наречем "търпение на чакането", докато силите узреят за определена работа. Позволете ми още веднъж да припомня, че драмата "Децата на Луцифер", която мижахме да представим миналата година и която имахме щастието да повторим тези дни, трябваше да я чакаме с търпение 7 години. Необходима беше работа от 7 година на антропософското поле, докато се подготвим, за да можем да представим тази драма. Миналата година аз трябваше да напомня, че в началната точка на основаването на нашата германска секция /на Теософското общество/ в Берлин във връзка с тази драма "Децата на Луцифер" държах една сказка и че тогава пред душата ми плуваше като един идеал да можем да покажем тази драма на сцената. Това успяхме да постигнем след седемгодишна антропософска работа и трябва да кажем: това представление през миналата година означаваше в известно отношение един граничен камък в нашия антропософски живот. Ние трябваше да поставим пред духовните очи на нашите обични приятели една художествена проява на антропософско чувствуване и мислене. И в такива моменти ние се чувствуваме истински в нашата антропософска среда, когато чувствуваме, как ни обхваща и ни прониква антропософският живот, автор на "Децата на Луцифер" /Едуард Шуре: "Децата на Луцифер", автор също на ""Великите посветени"/, които още миналата година имахме щастието да видим при онова представление и при миналогодишния цикъл и на чието присъствие се радваме и тази година, че създал за съвремения духовен живот в своята епохална творба "Великите посветени" една постройка от идеи, чието действие върху душите и сърцата на съвременните хора ще може да бъде оценено едва в бъдещето.
към текста >>

И в такива моменти ние се чувствуваме истински в нашата антропософска среда, когато чувствуваме, как ни обхваща и ни прониква антропософският живот, автор на "Децата на Луцифер" /Едуард Шуре: "Децата на Луцифер", автор също на ""Великите посветени"/, които още миналата година имахме щастието да видим при онова представление и при миналогодишния цикъл и на чието присъствие се радваме и тази година, че създал за съвремения духовен живот в своята епохална творба "Великите посветени" една постройка от идеи, чието действие върху душите и сърцата на съвременните хора ще може да бъде оценено едва в бъдещето.
Позволете ми още веднъж да припомня, че драмата "Децата на Луцифер", която мижахме да представим миналата година и която имахме щастието да повторим тези дни, трябваше да я чакаме с търпение 7 години. Необходима беше работа от 7 година на антропософското поле, докато се подготвим, за да можем да представим тази драма. Миналата година аз трябваше да напомня, че в началната точка на основаването на нашата германска секция /на Теософското общество/ в Берлин във връзка с тази драма "Децата на Луцифер" държах една сказка и че тогава пред душата ми плуваше като един идеал да можем да покажем тази драма на сцената. Това успяхме да постигнем след седемгодишна антропософска работа и трябва да кажем: това представление през миналата година означаваше в известно отношение един граничен камък в нашия антропософски живот. Ние трябваше да поставим пред духовните очи на нашите обични приятели една художествена проява на антропософско чувствуване и мислене. И в такива моменти ние се чувствуваме истински в нашата антропософска среда, когато чувствуваме, как ни обхваща и ни прониква антропософският живот, автор на "Децата на Луцифер" /Едуард Шуре: "Децата на Луцифер", автор също на ""Великите посветени"/, които още миналата година имахме щастието да видим при онова представление и при миналогодишния цикъл и на чието присъствие се радваме и тази година, че създал за съвремения духовен живот в своята епохална творба "Великите посветени" една постройка от идеи, чието действие върху душите и сърцата на съвременните хора ще може да бъде оценено едва в бъдещето.
към текста >>

И от онези глъбини на душата, от които се просияли идеите на "Великите посветени", от тези глъбини са били изградени и оформени образите на драмата "Децата на Луцифер", които доставят пред очите на душата ни една голяма епоха на човечеството, една епоха, в която се сблъскват остарялото и новоразцъфтяващото се в развитието на света.
И особено като антропософи трябва да осъзнаем, че в неговото съвремие човекът най-малко може да оцени, колко важна, колко укрепващи са за душите духовните дела на съвременниците. Когато помислим, как бъдещето ще съди съвършено различно за нещата, отколкото може да стори това съвремието, тогава наистина можем да кажем, че появата на книгата "Великите посветени" ще бъде считана някога като имаща неимоверно голямо значение за духовното съдържание и за духовното задълбочаване на нашата епоха. Защото днес вече от много души лъчезари в далечните кръгове на културата на нашето съвремие душевното ехо, което е станало възможно благодарение на това, че тези идеи са проникнали в сърцата на нашите съвременници. И това ехо, този отклик е действително важен за нашите съвременници; защото за безброй хора той означава сигурност в живота, утеха и надежда в най-тежките моменти на този живот. И само когато разбираме да се радваме истински на такива велики дела на духа на нашето съвремие, само тогава можем да кажем, че носим в гърдите си антропософско чувствуване и антропософско настроение в по-голям стил. И от онези глъбини на душата, от които се просияли идеите на "Великите посветени", от тези глъбини са били изградени и оформени образите на драмата "Децата на Луцифер", които доставят пред очите на душата ни една голяма епоха на човечеството, една епоха, в която се сблъскват остарялото и новоразцъфтяващото се в развитието на света. И антропософите трябва да разберат, как в тази драма лъчезарят заедно две неща: човешкият живот, човешката работа и човешката дейност на физическото поле, както е представено чрез образите, които застават пред нас в "Децата на Луцифер"; и в тази работа, в това действие свети онова, което наричаме озарение от висшите светове. И като поставихме на сцената една драма, в която не само се показа, как стремежите на хората и силите на хората се коренят в сърцето и в главата, но и как в тях проникват вдъхновенията от свещените места, от центровете на посвещението в светилищата, как невидимите Същества разпалват и одухотворяват човешките сърца, като показахме това взаимно преплитане на свръхсетивните светове и на нашия сетивен свят, ние поставихме с това един граничен камък в нашето антропософско движение.
към текста >>

И антропософите трябва да разберат, как в тази драма лъчезарят заедно две неща: човешкият живот, човешката работа и човешката дейност на физическото поле, както е представено чрез образите, които застават пред нас в "Децата на Луцифер"; и в тази работа, в това действие свети онова, което наричаме озарение от висшите светове.
Когато помислим, как бъдещето ще съди съвършено различно за нещата, отколкото може да стори това съвремието, тогава наистина можем да кажем, че появата на книгата "Великите посветени" ще бъде считана някога като имаща неимоверно голямо значение за духовното съдържание и за духовното задълбочаване на нашата епоха. Защото днес вече от много души лъчезари в далечните кръгове на културата на нашето съвремие душевното ехо, което е станало възможно благодарение на това, че тези идеи са проникнали в сърцата на нашите съвременници. И това ехо, този отклик е действително важен за нашите съвременници; защото за безброй хора той означава сигурност в живота, утеха и надежда в най-тежките моменти на този живот. И само когато разбираме да се радваме истински на такива велики дела на духа на нашето съвремие, само тогава можем да кажем, че носим в гърдите си антропософско чувствуване и антропософско настроение в по-голям стил. И от онези глъбини на душата, от които се просияли идеите на "Великите посветени", от тези глъбини са били изградени и оформени образите на драмата "Децата на Луцифер", които доставят пред очите на душата ни една голяма епоха на човечеството, една епоха, в която се сблъскват остарялото и новоразцъфтяващото се в развитието на света. И антропософите трябва да разберат, как в тази драма лъчезарят заедно две неща: човешкият живот, човешката работа и човешката дейност на физическото поле, както е представено чрез образите, които застават пред нас в "Децата на Луцифер"; и в тази работа, в това действие свети онова, което наричаме озарение от висшите светове. И като поставихме на сцената една драма, в която не само се показа, как стремежите на хората и силите на хората се коренят в сърцето и в главата, но и как в тях проникват вдъхновенията от свещените места, от центровете на посвещението в светилищата, как невидимите Същества разпалват и одухотворяват човешките сърца, като показахме това взаимно преплитане на свръхсетивните светове и на нашия сетивен свят, ние поставихме с това един граничен камък в нашето антропософско движение.
към текста >>

И когато по този начин обхващаме с нашето сърце, с цялото настроение на нашата душа това, което изживяваме, когато го обхващаме, чувствувайки го като принадлежащо на нашето антропософско семейство, тогава ние изпитваме в истинския смисъл щастие и най-дълбоко се радваме, че авторът на "Децата на Луцифер" присъствуваше и на двете представления и с нас и през следващите дни.
Само така ние сме в известен смисъл едно духовно семейство, като се наклоняваме към общия отчески първичен Принцип, който живее в нашите сърца и който току що се опитах да охарактеризирам. И когато по този начин обхващаме с нашето сърце, с цялото настроение на нашата душа това, което изживяваме, когато го обхващаме, чувствувайки го като принадлежащо на нашето антропософско семейство, тогава ние изпитваме в истинския смисъл щастие и най-дълбоко се радваме, че авторът на "Децата на Луцифер" присъствуваше и на двете представления и с нас и през следващите дни.
към текста >>

Позволете ми да спомена нашия любим приятел Аренсон, който както миналата година така и сега ни помогна със своите прекрасни музикални способности и който направи възможно да можем да пренесем "Децата на Луцифер", а също и това, което изнесохме вчера, по един достоен начин, на определени места, в нещо, което може да се почувствува само от света на звука.
Ето защо чувствуваме, че дължим благодарност на онези, които заради нас се посветиха на такава една задача с толкова голяма всеотдайност. Това е една задача, която друга една личност не би могла може би да разреши по този начин аз моля постоянно да имате предвид, че външностоящият не би могъл да съди за трудните условия. От тези думи можете да разберете и да измерите цялото величие, всеотдайността, които играещите ролите развиха през последните дни и седмици, и колко правилно е именно в този момент да говорим за дълбока благодарност. Би трябвало да говоря дълго, дълго, ако бих искал да спомена всички по отделно, които през вчерашния ден се присъединиха към нас. Позволете ми преди всичко да спомена човека, който с цялото си сърце и с всичките си сили е винаги там, където се касае да се направи нещо в смисъла на антропософията. Позволете ми да спомена нашия любим приятел Аренсон, който както миналата година така и сега ни помогна със своите прекрасни музикални способности и който направи възможно да можем да пренесем "Децата на Луцифер", а също и това, което изнесохме вчера, по един достоен начин, на определени места, в нещо, което може да се почувствува само от света на звука. Позволете ми също да спомена и нашите любими приятели на изкуството тук в Мюнхен. Вие преизобилно имахте случай и през двата дни да видите, как бе направен опит всичко да бъде доведено в хармония и за външния поглед с говореното слово и със слушаната музика. Вие видяхте, как до последното петно боя, до последната форма бе направен опит всичко да бъде единно изградено. Ако имахме възможност да постигнем това, ние дължим това на пълното разбиране, с което нашите приятели на изкуството, госпожа Фолкерт, господин Линде, нашият любим господин Хас сътрудничеха от цялото си сърце във всичко, което се изискваше, за да се осъществи по един достоен начин това, което трябваше да се направи.
към текста >>

119. 8. СКАЗКА ОСМА GA_122 Тайните на библейското сътворение на света

Всъщност аз подчертавам това вече от много години и още преди много години вие сте могли да се запознаете с това от статиите, които съм публикувал в списанието "Луцифер-Гнозис" върху развитието според Акашовите летописи.
Моята задача в този цикъл от сказки не може да бъде да изтъкна по-подробно, както често пъти съм правил това, че човешкото съзнание, такава, каквато то е днес, е минало през едно развитие в голям стил, а именно, че формите на съзнанието, формата на душевния живот, която днес имаме, е била предшествувана от една друга форма. Ние често сме наричали един вид низше ясновидско съзнание, която е предхождала нашето съвременно външно съзнание. Това днешно съзнание ни доставя представи за външните неща по пътя на външното възприятие. Обаче онова друго което е било предтеча на нашето съвременно съзнание, ние можем по-добре да го изследваме, когато насочим поглед назад в миналото, когато Земята е минала през своето Лунно развитие. Тази е най-характерната разлика между старото Лунно развитие и нашето съвременно Земно развитие, че съзнанието се е издигнало от едни вид старо ясновидство, от един вид образно съзнание, до днешното предметно съзнание. Всъщност аз подчертавам това вече от много години и още преди много години вие сте могли да се запознаете с това от статиите, които съм публикувал в списанието "Луцифер-Гнозис" върху развитието според Акашовите летописи. Още там бе подчертавано, как старото съновидно образно съзнание, което ние сме притежавали в миналото, се е развило напред и се е превърнало в земното съзнание, в това, което ни дава съзнание за външните неща, т.е. за това, което наричаме външни неща в пространството, противоположно на това, което ние самите сме в нашата вътрешност. Това различаване на външните предмети от нашия собствен вътрешен живот, това е и характерното за нашето съвременно съзнание. Когато имаме пред себе си един предмет, например една роза, ние казваме: розата е там в пространството; тя е отделена от нас. Ние се намираме на друго място в сравнение с нейното.
към текста >>

120. 9. СКАЗКА ДЕВЕТА GA_122 Тайните на библейското сътворение на света

Тук ние стигаме сега до онова, което ще намерите точно описано в моята книга "Тайната наука"; тук ние стигаме до онова, което наричаме влияние на Луцифер искаме да охарактеризираме по-точно това, което се разбира под това луциферическо влияние, трябва да си представим, че същества, а именно онези същества, които наричаме луциферически, са се влели така да се каже в човешкото астрално тяло.
Как човекът е стигнал от окръжността върху почвата на Земята, как е станало по-нататъшното сгъстяване от онова състояние, а което го беше поставил Явех-Елохим? Тук ние стигаме сега до онова, което ще намерите точно описано в моята книга "Тайната наука"; тук ние стигаме до онова, което наричаме влияние на Луцифер искаме да охарактеризираме по-точно това, което се разбира под това луциферическо влияние, трябва да си представим, че същества, а именно онези същества, които наричаме луциферически, са се влели така да се каже в човешкото астрално тяло. Така щото човекът, такъв, какъвто той е бил образуван чрез всички онези сили, които описахме до сега в Земното развитие, е приел след това в себе си луциферическото влияние. Ние ще разберем това влияние, когато кажем: Животът от желания на човека, въобще всичко, което се корени в астралното тяло, бе пропито от луциферическия елемент е чрез това стана ако мога така да изразя по-буйно, по-страстно, по-наситено с горещи желания, по-затворено в себе си; накратко това, което днес наричаме с израза егоизъм, този стремеж за затваряне вътре в себе си, това насочване на погледа към самия себе си, така щото човек да изпитва колкото е възможно повече приятност вътре в себе си, това прониква в човека с луциферическия елемент. Всичко добро и лошо, което може да се разбира под това проникване от вътрешно удоволствие, прониква в човека чрез луциферическото влияние. Следователно това беше отначало един чужд елемент внесен в човешкото същество. Астралното тяло, каквото то беше по-рано през времето, когато бе образувано от теченията, който се вливаха в него; формата, която това астрално тяло беше приело, се превърна сега в едно друго астрално тяло, в едно такова астрално тяло, което беше проникнато от луциферическото влияние.
към текста >>

Така щото човекът, такъв, какъвто той е бил образуван чрез всички онези сили, които описахме до сега в Земното развитие, е приел след това в себе си луциферическото влияние.
Как човекът е стигнал от окръжността върху почвата на Земята, как е станало по-нататъшното сгъстяване от онова състояние, а което го беше поставил Явех-Елохим? Тук ние стигаме сега до онова, което ще намерите точно описано в моята книга "Тайната наука"; тук ние стигаме до онова, което наричаме влияние на Луцифер искаме да охарактеризираме по-точно това, което се разбира под това луциферическо влияние, трябва да си представим, че същества, а именно онези същества, които наричаме луциферически, са се влели така да се каже в човешкото астрално тяло. Така щото човекът, такъв, какъвто той е бил образуван чрез всички онези сили, които описахме до сега в Земното развитие, е приел след това в себе си луциферическото влияние. Ние ще разберем това влияние, когато кажем: Животът от желания на човека, въобще всичко, което се корени в астралното тяло, бе пропито от луциферическия елемент е чрез това стана ако мога така да изразя по-буйно, по-страстно, по-наситено с горещи желания, по-затворено в себе си; накратко това, което днес наричаме с израза егоизъм, този стремеж за затваряне вътре в себе си, това насочване на погледа към самия себе си, така щото човек да изпитва колкото е възможно повече приятност вътре в себе си, това прониква в човека с луциферическия елемент. Всичко добро и лошо, което може да се разбира под това проникване от вътрешно удоволствие, прониква в човека чрез луциферическото влияние. Следователно това беше отначало един чужд елемент внесен в човешкото същество. Астралното тяло, каквото то беше по-рано през времето, когато бе образувано от теченията, който се вливаха в него; формата, която това астрално тяло беше приело, се превърна сега в едно друго астрално тяло, в едно такова астрално тяло, което беше проникнато от луциферическото влияние. Тогава възникна първо това, което наричаме човек от плът, тогава се получи по-нататъшното сгъстяване на човека.
към текста >>

Ние ще разберем това влияние, когато кажем: Животът от желания на човека, въобще всичко, което се корени в астралното тяло, бе пропито от луциферическия елемент е чрез това стана ако мога така да изразя по-буйно, по-страстно, по-наситено с горещи желания, по-затворено в себе си; накратко това, което днес наричаме с израза егоизъм, този стремеж за затваряне вътре в себе си, това насочване на погледа към самия себе си, така щото човек да изпитва колкото е възможно повече приятност вътре в себе си, това прониква в човека с луциферическия елемент.
Как човекът е стигнал от окръжността върху почвата на Земята, как е станало по-нататъшното сгъстяване от онова състояние, а което го беше поставил Явех-Елохим? Тук ние стигаме сега до онова, което ще намерите точно описано в моята книга "Тайната наука"; тук ние стигаме до онова, което наричаме влияние на Луцифер искаме да охарактеризираме по-точно това, което се разбира под това луциферическо влияние, трябва да си представим, че същества, а именно онези същества, които наричаме луциферически, са се влели така да се каже в човешкото астрално тяло. Така щото човекът, такъв, какъвто той е бил образуван чрез всички онези сили, които описахме до сега в Земното развитие, е приел след това в себе си луциферическото влияние. Ние ще разберем това влияние, когато кажем: Животът от желания на човека, въобще всичко, което се корени в астралното тяло, бе пропито от луциферическия елемент е чрез това стана ако мога така да изразя по-буйно, по-страстно, по-наситено с горещи желания, по-затворено в себе си; накратко това, което днес наричаме с израза егоизъм, този стремеж за затваряне вътре в себе си, това насочване на погледа към самия себе си, така щото човек да изпитва колкото е възможно повече приятност вътре в себе си, това прониква в човека с луциферическия елемент. Всичко добро и лошо, което може да се разбира под това проникване от вътрешно удоволствие, прониква в човека чрез луциферическото влияние. Следователно това беше отначало един чужд елемент внесен в човешкото същество. Астралното тяло, каквото то беше по-рано през времето, когато бе образувано от теченията, който се вливаха в него; формата, която това астрално тяло беше приело, се превърна сега в едно друго астрално тяло, в едно такова астрално тяло, което беше проникнато от луциферическото влияние. Тогава възникна първо това, което наричаме човек от плът, тогава се получи по-нататъшното сгъстяване на човека. Така щото можем да кажем: Преди луциферическия човек се съдържаше в елементарното съществуване на топлината и въздуха, а във водното /течното/ и твърдото съществуване на човека се вмъкна луциферическото влияние; там проникна то; там живее то вътре.
към текста >>

Всичко добро и лошо, което може да се разбира под това проникване от вътрешно удоволствие, прониква в човека чрез луциферическото влияние.
Как човекът е стигнал от окръжността върху почвата на Земята, как е станало по-нататъшното сгъстяване от онова състояние, а което го беше поставил Явех-Елохим? Тук ние стигаме сега до онова, което ще намерите точно описано в моята книга "Тайната наука"; тук ние стигаме до онова, което наричаме влияние на Луцифер искаме да охарактеризираме по-точно това, което се разбира под това луциферическо влияние, трябва да си представим, че същества, а именно онези същества, които наричаме луциферически, са се влели така да се каже в човешкото астрално тяло. Така щото човекът, такъв, какъвто той е бил образуван чрез всички онези сили, които описахме до сега в Земното развитие, е приел след това в себе си луциферическото влияние. Ние ще разберем това влияние, когато кажем: Животът от желания на човека, въобще всичко, което се корени в астралното тяло, бе пропито от луциферическия елемент е чрез това стана ако мога така да изразя по-буйно, по-страстно, по-наситено с горещи желания, по-затворено в себе си; накратко това, което днес наричаме с израза егоизъм, този стремеж за затваряне вътре в себе си, това насочване на погледа към самия себе си, така щото човек да изпитва колкото е възможно повече приятност вътре в себе си, това прониква в човека с луциферическия елемент. Всичко добро и лошо, което може да се разбира под това проникване от вътрешно удоволствие, прониква в човека чрез луциферическото влияние. Следователно това беше отначало един чужд елемент внесен в човешкото същество. Астралното тяло, каквото то беше по-рано през времето, когато бе образувано от теченията, който се вливаха в него; формата, която това астрално тяло беше приело, се превърна сега в едно друго астрално тяло, в едно такова астрално тяло, което беше проникнато от луциферическото влияние. Тогава възникна първо това, което наричаме човек от плът, тогава се получи по-нататъшното сгъстяване на човека. Така щото можем да кажем: Преди луциферическия човек се съдържаше в елементарното съществуване на топлината и въздуха, а във водното /течното/ и твърдото съществуване на човека се вмъкна луциферическото влияние; там проникна то; там живее то вътре. Във всичко, което е твърдо, което е течно, живее луциферическото влияние.
към текста >>

Астралното тяло, каквото то беше по-рано през времето, когато бе образувано от теченията, който се вливаха в него; формата, която това астрално тяло беше приело, се превърна сега в едно друго астрално тяло, в едно такова астрално тяло, което беше проникнато от луциферическото влияние.
Тук ние стигаме сега до онова, което ще намерите точно описано в моята книга "Тайната наука"; тук ние стигаме до онова, което наричаме влияние на Луцифер искаме да охарактеризираме по-точно това, което се разбира под това луциферическо влияние, трябва да си представим, че същества, а именно онези същества, които наричаме луциферически, са се влели така да се каже в човешкото астрално тяло. Така щото човекът, такъв, какъвто той е бил образуван чрез всички онези сили, които описахме до сега в Земното развитие, е приел след това в себе си луциферическото влияние. Ние ще разберем това влияние, когато кажем: Животът от желания на човека, въобще всичко, което се корени в астралното тяло, бе пропито от луциферическия елемент е чрез това стана ако мога така да изразя по-буйно, по-страстно, по-наситено с горещи желания, по-затворено в себе си; накратко това, което днес наричаме с израза егоизъм, този стремеж за затваряне вътре в себе си, това насочване на погледа към самия себе си, така щото човек да изпитва колкото е възможно повече приятност вътре в себе си, това прониква в човека с луциферическия елемент. Всичко добро и лошо, което може да се разбира под това проникване от вътрешно удоволствие, прониква в човека чрез луциферическото влияние. Следователно това беше отначало един чужд елемент внесен в човешкото същество. Астралното тяло, каквото то беше по-рано през времето, когато бе образувано от теченията, който се вливаха в него; формата, която това астрално тяло беше приело, се превърна сега в едно друго астрално тяло, в едно такова астрално тяло, което беше проникнато от луциферическото влияние. Тогава възникна първо това, което наричаме човек от плът, тогава се получи по-нататъшното сгъстяване на човека. Така щото можем да кажем: Преди луциферическия човек се съдържаше в елементарното съществуване на топлината и въздуха, а във водното /течното/ и твърдото съществуване на човека се вмъкна луциферическото влияние; там проникна то; там живее то вътре. Във всичко, което е твърдо, което е течно, живее луциферическото влияние. И съвсем не се говори образно, а състоянието на нещата се назовава почти ясно и правилно, когато казвам: Чрез това свиване на човешкото тяло, причинено от влиянието на Луцифер човекът стана по-тежък и потъна надолу от окръжността върху земната почва. Това беше излизането от рая, което е описано образно.
към текста >>

Така щото можем да кажем: Преди луциферическия човек се съдържаше в елементарното съществуване на топлината и въздуха, а във водното /течното/ и твърдото съществуване на човека се вмъкна луциферическото влияние; там проникна то; там живее то вътре.
Ние ще разберем това влияние, когато кажем: Животът от желания на човека, въобще всичко, което се корени в астралното тяло, бе пропито от луциферическия елемент е чрез това стана ако мога така да изразя по-буйно, по-страстно, по-наситено с горещи желания, по-затворено в себе си; накратко това, което днес наричаме с израза егоизъм, този стремеж за затваряне вътре в себе си, това насочване на погледа към самия себе си, така щото човек да изпитва колкото е възможно повече приятност вътре в себе си, това прониква в човека с луциферическия елемент. Всичко добро и лошо, което може да се разбира под това проникване от вътрешно удоволствие, прониква в човека чрез луциферическото влияние. Следователно това беше отначало един чужд елемент внесен в човешкото същество. Астралното тяло, каквото то беше по-рано през времето, когато бе образувано от теченията, който се вливаха в него; формата, която това астрално тяло беше приело, се превърна сега в едно друго астрално тяло, в едно такова астрално тяло, което беше проникнато от луциферическото влияние. Тогава възникна първо това, което наричаме човек от плът, тогава се получи по-нататъшното сгъстяване на човека. Така щото можем да кажем: Преди луциферическия човек се съдържаше в елементарното съществуване на топлината и въздуха, а във водното /течното/ и твърдото съществуване на човека се вмъкна луциферическото влияние; там проникна то; там живее то вътре. Във всичко, което е твърдо, което е течно, живее луциферическото влияние. И съвсем не се говори образно, а състоянието на нещата се назовава почти ясно и правилно, когато казвам: Чрез това свиване на човешкото тяло, причинено от влиянието на Луцифер човекът стана по-тежък и потъна надолу от окръжността върху земната почва. Това беше излизането от рая, което е описано образно. Човекът доби така да се каже тежест, гравитационна сила, за да потъне от окръжността на Земята върху земната почва. Това е слизането на човека върху физическата земна почва; това е, което смъкна човека до земята, докато по-рано той обитаваше в нейната окръжност.
към текста >>

Във всичко, което е твърдо, което е течно, живее луциферическото влияние.
Всичко добро и лошо, което може да се разбира под това проникване от вътрешно удоволствие, прониква в човека чрез луциферическото влияние. Следователно това беше отначало един чужд елемент внесен в човешкото същество. Астралното тяло, каквото то беше по-рано през времето, когато бе образувано от теченията, който се вливаха в него; формата, която това астрално тяло беше приело, се превърна сега в едно друго астрално тяло, в едно такова астрално тяло, което беше проникнато от луциферическото влияние. Тогава възникна първо това, което наричаме човек от плът, тогава се получи по-нататъшното сгъстяване на човека. Така щото можем да кажем: Преди луциферическия човек се съдържаше в елементарното съществуване на топлината и въздуха, а във водното /течното/ и твърдото съществуване на човека се вмъкна луциферическото влияние; там проникна то; там живее то вътре. Във всичко, което е твърдо, което е течно, живее луциферическото влияние. И съвсем не се говори образно, а състоянието на нещата се назовава почти ясно и правилно, когато казвам: Чрез това свиване на човешкото тяло, причинено от влиянието на Луцифер човекът стана по-тежък и потъна надолу от окръжността върху земната почва. Това беше излизането от рая, което е описано образно. Човекът доби така да се каже тежест, гравитационна сила, за да потъне от окръжността на Земята върху земната почва. Това е слизането на човека върху физическата земна почва; това е, което смъкна човека до земята, докато по-рано той обитаваше в нейната окръжност. Следователно ние трябва да числим това луциферическо влияние към истинските формиращи сили на човека.
към текста >>

И съвсем не се говори образно, а състоянието на нещата се назовава почти ясно и правилно, когато казвам: Чрез това свиване на човешкото тяло, причинено от влиянието на Луцифер човекът стана по-тежък и потъна надолу от окръжността върху земната почва.
Следователно това беше отначало един чужд елемент внесен в човешкото същество. Астралното тяло, каквото то беше по-рано през времето, когато бе образувано от теченията, който се вливаха в него; формата, която това астрално тяло беше приело, се превърна сега в едно друго астрално тяло, в едно такова астрално тяло, което беше проникнато от луциферическото влияние. Тогава възникна първо това, което наричаме човек от плът, тогава се получи по-нататъшното сгъстяване на човека. Така щото можем да кажем: Преди луциферическия човек се съдържаше в елементарното съществуване на топлината и въздуха, а във водното /течното/ и твърдото съществуване на човека се вмъкна луциферическото влияние; там проникна то; там живее то вътре. Във всичко, което е твърдо, което е течно, живее луциферическото влияние. И съвсем не се говори образно, а състоянието на нещата се назовава почти ясно и правилно, когато казвам: Чрез това свиване на човешкото тяло, причинено от влиянието на Луцифер човекът стана по-тежък и потъна надолу от окръжността върху земната почва. Това беше излизането от рая, което е описано образно. Човекът доби така да се каже тежест, гравитационна сила, за да потъне от окръжността на Земята върху земната почва. Това е слизането на човека върху физическата земна почва; това е, което смъкна човека до земята, докато по-рано той обитаваше в нейната окръжност. Следователно ние трябва да числим това луциферическо влияние към истинските формиращи сили на човека. Ето защо ние срещаме едва чудесен паралелизъм между описанията, които ни дава чисто духовно-научният изследовател и тези на Библията.
към текста >>

Следователно ние трябва да числим това луциферическо влияние към истинските формиращи сили на човека.
Във всичко, което е твърдо, което е течно, живее луциферическото влияние. И съвсем не се говори образно, а състоянието на нещата се назовава почти ясно и правилно, когато казвам: Чрез това свиване на човешкото тяло, причинено от влиянието на Луцифер човекът стана по-тежък и потъна надолу от окръжността върху земната почва. Това беше излизането от рая, което е описано образно. Човекът доби така да се каже тежест, гравитационна сила, за да потъне от окръжността на Земята върху земната почва. Това е слизането на човека върху физическата земна почва; това е, което смъкна човека до земята, докато по-рано той обитаваше в нейната окръжност. Следователно ние трябва да числим това луциферическо влияние към истинските формиращи сили на човека. Ето защо ние срещаме едва чудесен паралелизъм между описанията, които ни дава чисто духовно-научният изследовател и тези на Библията. Вижте само в моята книга "Тайната наука", как там всичко се държи настрана, което лесно би могло да се породи, ако би се взело за основа нещо от описанията на Генезиса. Бих могъл да кажа: В описанието дадено в моята книга аз се предпазих от всичко това, то не бе вмъкнато в "Тайната наука". Аз поставих там като основа само изследванията от гледището на Духовната наука. Там луциферическото влияние се явява на определено място, идвайки от съвършено друга страна.
към текста >>

Там луциферическото влияние се явява на определено място, идвайки от съвършено друга страна.
Следователно ние трябва да числим това луциферическо влияние към истинските формиращи сили на човека. Ето защо ние срещаме едва чудесен паралелизъм между описанията, които ни дава чисто духовно-научният изследовател и тези на Библията. Вижте само в моята книга "Тайната наука", как там всичко се държи настрана, което лесно би могло да се породи, ако би се взело за основа нещо от описанията на Генезиса. Бих могъл да кажа: В описанието дадено в моята книга аз се предпазих от всичко това, то не бе вмъкнато в "Тайната наука". Аз поставих там като основа само изследванията от гледището на Духовната наука. Там луциферическото влияние се явява на определено място, идвайки от съвършено друга страна. Но когато това влияние е открито, тогава в описанието на Духовната наука се засяга точно онази епоха, която в Библията ни е описана като така нареченото изкушение на човека чрез змията, чрез Луцифер. Ние откриваме после този паралелизъм допълнително. Както е вярно, че гравитацията, електричеството и магнетизмът са сили, които днес в груб стил участвуват във формирането на Земята, така е вярно и това, което наричаме луциферическо влияние, една сила, без която развитието на Земята не би могло да върви напред. И към образуващите Земята сили ние трябва да причислим това луциферическо влияние. Източните писания за сътворението на света и човека поставят поради това рая макар и не така тънко, както това става в Библията в окръжността на Земята, а не върху самата земна почва и те схващат изгонването от рая като едно слизане от окръжността на Земята върху земната повърхност.
към текста >>

Но когато това влияние е открито, тогава в описанието на Духовната наука се засяга точно онази епоха, която в Библията ни е описана като така нареченото изкушение на човека чрез змията, чрез Луцифер.
Ето защо ние срещаме едва чудесен паралелизъм между описанията, които ни дава чисто духовно-научният изследовател и тези на Библията. Вижте само в моята книга "Тайната наука", как там всичко се държи настрана, което лесно би могло да се породи, ако би се взело за основа нещо от описанията на Генезиса. Бих могъл да кажа: В описанието дадено в моята книга аз се предпазих от всичко това, то не бе вмъкнато в "Тайната наука". Аз поставих там като основа само изследванията от гледището на Духовната наука. Там луциферическото влияние се явява на определено място, идвайки от съвършено друга страна. Но когато това влияние е открито, тогава в описанието на Духовната наука се засяга точно онази епоха, която в Библията ни е описана като така нареченото изкушение на човека чрез змията, чрез Луцифер. Ние откриваме после този паралелизъм допълнително. Както е вярно, че гравитацията, електричеството и магнетизмът са сили, които днес в груб стил участвуват във формирането на Земята, така е вярно и това, което наричаме луциферическо влияние, една сила, без която развитието на Земята не би могло да върви напред. И към образуващите Земята сили ние трябва да причислим това луциферическо влияние. Източните писания за сътворението на света и човека поставят поради това рая макар и не така тънко, както това става в Библията в окръжността на Земята, а не върху самата земна почва и те схващат изгонването от рая като едно слизане от окръжността на Земята върху земната повърхност. Така и в тази област, когато знаем правилно да разберем думите, имаме пълна съгласуваност между духовно-научното изследване и Библията.
към текста >>

Както е вярно, че гравитацията, електричеството и магнетизмът са сили, които днес в груб стил участвуват във формирането на Земята, така е вярно и това, което наричаме луциферическо влияние, една сила, без която развитието на Земята не би могло да върви напред.
Бих могъл да кажа: В описанието дадено в моята книга аз се предпазих от всичко това, то не бе вмъкнато в "Тайната наука". Аз поставих там като основа само изследванията от гледището на Духовната наука. Там луциферическото влияние се явява на определено място, идвайки от съвършено друга страна. Но когато това влияние е открито, тогава в описанието на Духовната наука се засяга точно онази епоха, която в Библията ни е описана като така нареченото изкушение на човека чрез змията, чрез Луцифер. Ние откриваме после този паралелизъм допълнително. Както е вярно, че гравитацията, електричеството и магнетизмът са сили, които днес в груб стил участвуват във формирането на Земята, така е вярно и това, което наричаме луциферическо влияние, една сила, без която развитието на Земята не би могло да върви напред. И към образуващите Земята сили ние трябва да причислим това луциферическо влияние. Източните писания за сътворението на света и човека поставят поради това рая макар и не така тънко, както това става в Библията в окръжността на Земята, а не върху самата земна почва и те схващат изгонването от рая като едно слизане от окръжността на Земята върху земната повърхност. Така и в тази област, когато знаем правилно да разберем думите, имаме пълна съгласуваност между духовно-научното изследване и Библията.
към текста >>

И към образуващите Земята сили ние трябва да причислим това луциферическо влияние.
Аз поставих там като основа само изследванията от гледището на Духовната наука. Там луциферическото влияние се явява на определено място, идвайки от съвършено друга страна. Но когато това влияние е открито, тогава в описанието на Духовната наука се засяга точно онази епоха, която в Библията ни е описана като така нареченото изкушение на човека чрез змията, чрез Луцифер. Ние откриваме после този паралелизъм допълнително. Както е вярно, че гравитацията, електричеството и магнетизмът са сили, които днес в груб стил участвуват във формирането на Земята, така е вярно и това, което наричаме луциферическо влияние, една сила, без която развитието на Земята не би могло да върви напред. И към образуващите Земята сили ние трябва да причислим това луциферическо влияние. Източните писания за сътворението на света и човека поставят поради това рая макар и не така тънко, както това става в Библията в окръжността на Земята, а не върху самата земна почва и те схващат изгонването от рая като едно слизане от окръжността на Земята върху земната повърхност. Така и в тази област, когато знаем правилно да разберем думите, имаме пълна съгласуваност между духовно-научното изследване и Библията.
към текста >>

121. 11. СКАЗКА ЕДИНАДЕСЕТА GA_122 Тайните на библейското сътворение на света

Ние говорихме за влиянието на Луцифер.
Само когато ставаме по-добри хора в интелектуалната, сърдечната и моралната област, ние доставяме пробния камък за плодотворността на това, което можем да получим в полето на Антропософията. И така ние можем да кажем, че именно такива учения, които ни показват паралелизма на нашето духовнонаучно изследване с Библията, могат да бъдат особено плодотворни. Защото именно чрез такива учения ние можем да узнаем, как ние самите сме "възникнали", от къде "водим своя произход", както би се изразил Яков Бьоме, как сме възникнали от онова свръхсетивно духовно лоно, в което се коренят самите Елохими, които се развиха до степента Яхве-Елохим, до тази по-висша форма на развитието, за да произведат като цел на тяхното творчество това, което наричаме човек. Нека схващаме този наш произход с необходимото благоговение, нека го схващаме обаче и с необходимото чувство на отговорност! Елохимите, Яхве-Елохим започнаха да действуват върху нашето развитие със своите най-добри сили; нека схващаме този наш произход с чувството на дълг спрямо нашата човешка природа, да внесем все повече и повече в нас и духовните сили, които са навлезли в Земното развити по-късно в течение на еволюцията. Ние говорихме за влиянието на Луцифер. Чрез Луцифер, чрез луциферическото влияние е останало нещо в лоното на онази духовност, от която произхожда и самият човек, вследствие на това луциферическо влияние в това лоно е останало нещо, което бе донесено на Земята в една по-късна епоха чрез въплъщението на Христа в тялото на Исуса от Назарет. От тази епоха насам в Земното развитие действува Христос като един друг божествен Принцип. И погледът насочен към великите истини на Генезиса трябва да събуди в нас чувството на задължение, да внесем все повече и повече в нашето собствено същество Христовото Същество; защото ние ще изпълним нашата цяла задача като човеци само благодарение на това, че се проникнем с този Христов Принцип; само благодарение на това ние ще станем на Земята все повече и повече съществото, заложбата за което е била положена в нас още от онези времена, за които се говори в библейския разказ за сътворението. Нека един такъв цикъл от сказки действува така, че слушателите да приемат не само учения, а в душите им да се събудят сили. Нека тези учения, тези истини, които се вляха в нас от едно по-точно разглеждане на Генезиса, да действуват в душата ни като сили, макар и да забравим нещо от подробностите.
към текста >>

Чрез Луцифер, чрез луциферическото влияние е останало нещо в лоното на онази духовност, от която произхожда и самият човек, вследствие на това луциферическо влияние в това лоно е останало нещо, което бе донесено на Земята в една по-късна епоха чрез въплъщението на Христа в тялото на Исуса от Назарет.
И така ние можем да кажем, че именно такива учения, които ни показват паралелизма на нашето духовнонаучно изследване с Библията, могат да бъдат особено плодотворни. Защото именно чрез такива учения ние можем да узнаем, как ние самите сме "възникнали", от къде "водим своя произход", както би се изразил Яков Бьоме, как сме възникнали от онова свръхсетивно духовно лоно, в което се коренят самите Елохими, които се развиха до степента Яхве-Елохим, до тази по-висша форма на развитието, за да произведат като цел на тяхното творчество това, което наричаме човек. Нека схващаме този наш произход с необходимото благоговение, нека го схващаме обаче и с необходимото чувство на отговорност! Елохимите, Яхве-Елохим започнаха да действуват върху нашето развитие със своите най-добри сили; нека схващаме този наш произход с чувството на дълг спрямо нашата човешка природа, да внесем все повече и повече в нас и духовните сили, които са навлезли в Земното развити по-късно в течение на еволюцията. Ние говорихме за влиянието на Луцифер. Чрез Луцифер, чрез луциферическото влияние е останало нещо в лоното на онази духовност, от която произхожда и самият човек, вследствие на това луциферическо влияние в това лоно е останало нещо, което бе донесено на Земята в една по-късна епоха чрез въплъщението на Христа в тялото на Исуса от Назарет. От тази епоха насам в Земното развитие действува Христос като един друг божествен Принцип. И погледът насочен към великите истини на Генезиса трябва да събуди в нас чувството на задължение, да внесем все повече и повече в нашето собствено същество Христовото Същество; защото ние ще изпълним нашата цяла задача като човеци само благодарение на това, че се проникнем с този Христов Принцип; само благодарение на това ние ще станем на Земята все повече и повече съществото, заложбата за което е била положена в нас още от онези времена, за които се говори в библейския разказ за сътворението. Нека един такъв цикъл от сказки действува така, че слушателите да приемат не само учения, а в душите им да се събудят сили. Нека тези учения, тези истини, които се вляха в нас от едно по-точно разглеждане на Генезиса, да действуват в душата ни като сили, макар и да забравим нещо от подробностите. Това трябва може би да кажем като завършек на тези дни, през които отново можахме да плуваме за кратко време в потока на антропософския живот: Нека се постараем да вземем от истините онези сили с нас, които могат да се получат от такива истини.
към текста >>

122. 1. Първа лекция, Берн, 1. Септември 1910 GA_123 Евангелието на Матей

Той едва ли можеше да вижда вече добрата страна на духовния свят; напротив, тъкмо луциферическите и ариманическите сили започваха да оказват все по-голямо влияние върху него; да, сега той можеше да вижда най-вече подвеждащите и измамни сили.
С този упадък на старото ясновидство беше свързано постепенното развитие на онова сетивно възприятие, което днес ние приемаме за нормално в условията на съвременния свят. Нещата, които хората виждаха през първите следатлантски периоди от време, и които днешният човек вижда с обикновените си очи, тогава не бяха подвеждащи, защото все още липсваха подвеждащите сили в самата човешка душа. Нещо външно, което би пробудило горещо желание за наслада у съвременния човек, съвсем нямаше същото въздействие за следатлантския човек. Но когато си служеше с наследените остатъчни от старото ясновидство, нещо сякаш го измъчваше и дразнеше. Той едва ли можеше да вижда вече добрата страна на духовния свят; напротив, тъкмо луциферическите и ариманическите сили започваха да оказват все по-голямо влияние върху него; да, сега той можеше да вижда най-вече подвеждащите и измамни сили. И така, с наследените качества на старото ясновидство, човекът възприемаше луциферическите и ариманическите сили. Сега беше необходимо следното: предводителите на човечеството, които черпеха своята мъдрост от Мистериите*8, трябваше да вземат съответни мерки, благодарение на които, въпреки това състояние, хората да се издигнат все повече към добро то и към ясно виждане на нещата.
към текста >>

И така, с наследените качества на старото ясновидство, човекът възприемаше луциферическите и ариманическите сили.
С този упадък на старото ясновидство беше свързано постепенното развитие на онова сетивно възприятие, което днес ние приемаме за нормално в условията на съвременния свят. Нещата, които хората виждаха през първите следатлантски периоди от време, и които днешният човек вижда с обикновените си очи, тогава не бяха подвеждащи, защото все още липсваха подвеждащите сили в самата човешка душа. Нещо външно, което би пробудило горещо желание за наслада у съвременния човек, съвсем нямаше същото въздействие за следатлантския човек. Но когато си служеше с наследените остатъчни от старото ясновидство, нещо сякаш го измъчваше и дразнеше. Той едва ли можеше да вижда вече добрата страна на духовния свят; напротив, тъкмо луциферическите и ариманическите сили започваха да оказват все по-голямо влияние върху него; да, сега той можеше да вижда най-вече подвеждащите и измамни сили. И така, с наследените качества на старото ясновидство, човекът възприемаше луциферическите и ариманическите сили. Сега беше необходимо следното: предводителите на човечеството, които черпеха своята мъдрост от Мистериите*8, трябваше да вземат съответни мерки, благодарение на които, въпреки това състояние, хората да се издигнат все повече към добро то и към ясно виждане на нещата.
към текста >>

123. 6. Шеста лекция, 6. Септември 1910 GA_123 Евангелието на Матей

луциферически Същества.
Обаче това не означава нищо друго, освен че ако искаме до главния принцип в астралното тяло и в Аза на Натановия Исус ние трябва да се издигнем до онази еволюционна степен, когато човекът все още не беше слязъл в сетивно-физическата си земна инкарнация, когато все още не беше откъснат от духовно-божественото си съществувание, а се намираше в лоното на онези духовни сфери, всред които ние можем да го разгледаме като едно същество принадлежащо на Бога, като едно божествено същество. Опирайки се на целия антропософски светоглед, ние трябва да посочим онзи характерен момент от Лемурийската епоха, когато човекът все още не беше инкарниран в земните елементи, а пребиваваше в божествено-духовната сфера. Всъщност Евангелието на Лука проследява произхода на своя Исус до онези епохи, през които човекът все още не беше изгубил чисто божествената си природа и не беше попаднал под влиянието на т.нар. луциферически Същества.
към текста >>

Те поучаваха как човекът може да гледа на света, когато го възприема не чрез органите, формирани у него след луциферическите влияния.
Фактически онези Мистерии, които водеха своите ученици по пътя на посвещението, разгледано вчера от нас като познание за великите тайни на космическото пространство, искаха да издигнат човека над всичко земно, или по-добре казано, над това, в което той се превърна след своите земни инкарнации. Те поучаваха как човекът може да гледа на света, когато го възприема не чрез органите, формирани у него след луциферическите влияния. Как изглежда Вселената за ясновиждащия поглед, след като човек се освободи от възприятията, постигнати чрез физическото и етерното тяло, след като се освободи от всичко, което напира към него от земния свят? Ето какъв беше на първо време големият въпрос пред учениците на Мистериите. А да не забравяме, че човекът се намираше в подобно състояние, и то по напълно естествен начин, още преди земните си инкарнации, още преди да се превърне в „земния Адам", за когото ни говори Библията, и особено Евангелието на Лука. Следователно, съществуват само две възможности, чрез които човекът може да бъде едно божествено-духовно същество. Едната възможност е във висшето посвещение на Мистериите; другата възможност е неосъществима в сегашната степен на Земната еволюция тя беше налице в една от елементарните степени от съществуванието на човека: а именно преди слизането на божествения човек през Лемурийската епоха до онова, което Библията нарича „земен човек", защото „Адам" означава онзи „земен човек", който е изгубил чистата си божествено-духовна природа и е привлякъл земни елементи за изграждането на своето тяло.
към текста >>

124. 7. Седма лекция, 7. Септември 1910 GA_123 Евангелието на Матей

Така например, слушателите на миналогодишния мюнхенски цикъл „Децата на Луцифер и братята Христови"*25 имаха възможност да се докоснат до дълбоките мирови тайни, описани от гледна точка на източната философия.
Онези, които от доста години внимателно наблюдават нашето Антропософско Движение*24, добре са забелязали, че основният ни стремеж е да описваме фактите не едностранчиво, а като се опираме на най-различни гледни точки. Ето защо такива хора, които преценяват нещата само според законите на физическия свят, често се натъкват на противоречия; защото, естествено е, че даден факт изглежда различно, ако бъде проучван от различни гледни точки. В този случай лесно биха се намерили противоречия. Впрочем един от основните принципи на дадено духовно-научно движение следва да вземе под внимание, когато някъде се казва нещо, което след време влиза в привидно противоречие с теза, която се развива на друго място, въпреки че в двата случая имаме една отправна гледна точка. И за да не се шири всред самите нас дух на противоречие, следва да описваме нещата именно от различни гледни точки. Така например, слушателите на миналогодишния мюнхенски цикъл „Децата на Луцифер и братята Христови"*25 имаха възможност да се докоснат до дълбоките мирови тайни, описани от гледна точка на източната философия. Обаче за този, който иска да навлезе в свръхсетивния свят, е необходима една подвижност, една лабилност на съзерцанието. И ако се стреми към друго състояние, той неизбежно попада в един лабиринт. Нека да се замислим: човекът е устремен към света, обаче светът не е устремен към човека. Ако човекът е обзет от предразсъдъци и застива на определена точка, може да се получи така, че светът междувременно да напредне в своето развитие, а човекът да изостане в своята еволюция. Ако например, за да си послужи с космическата звездна писменост, човекът, така да се каже, се ограничи в сферата на Овена и повярва, че стои в съзвездието Овен, а светът в резултат на своето развитие му „поднася" това, което се намира в съзвездието Риби, тогава той съзерцава свръхсетивните процеси, разиграващи се в Риби и символично представени чрез космическия звезден говор като нещо, което идва от Овена.
към текста >>

125. 8. Осма лекция, 8. Септември 1910 GA_123 Евангелието на Матей

И ако не съумеем да се освободим от егоизма, тогава Изкусителят на физическия свят, Луцифер или Дяволът, е винаги този, който ни подтиква да се заблуждаваме относно самите себе си.
И сега идва третата степен: слизането в областта на физическото тяло. Когато се явява като изкушение, това слизане може да бъде описано по малко по-особен начин. То представлява едно изживяване, до което стига всеки човек в хода на посвещението; то съпровожда всеки, който при слизането си във физическото и етерното тяло се издига до онази степен, която му позволява да вижда себе си, ако мога така да кажа, отвътре. Сега той вижда всичко, което е свързано с трите най-висши качества. За него то представлява един цял свят; но първоначално то съществува само в неговите собствени илюзии; един свят, който не може да бъде видян като вътрешна истина, ако човек не премине през обвивката на физическото тяло и не се издигне до самите духовни Същества, които макар и да не влизат в състава на физическото тяло непрекъснато поддържат неговото съществуване. И ако не съумеем да се освободим от егоизма, тогава Изкусителят на физическия свят, Луцифер или Дяволът, е винаги този, който ни подтиква да се заблуждаваме относно самите себе си. Тогава той ни обещава всичко, което възприемаме в сетивния свят, което обаче не е нищо друго, освен плод на нашата собствена илюзия, на нашата собствена Майя. Не се ли изтръгнем от този Дух на егоизма, тогава ние попадаме в един цял свят, изграден от заблуждения и измами; и Луцифер ни обещава тъкмо този свят. Ние не бива да вярваме, че този свят е свят на истината. Първоначално ние влизаме в този свят, обаче ако не се освободим от него, ние оставаме в Майя.
към текста >>

Не се ли изтръгнем от този Дух на егоизма, тогава ние попадаме в един цял свят, изграден от заблуждения и измами; и Луцифер ни обещава тъкмо този свят.
То представлява едно изживяване, до което стига всеки човек в хода на посвещението; то съпровожда всеки, който при слизането си във физическото и етерното тяло се издига до онази степен, която му позволява да вижда себе си, ако мога така да кажа, отвътре. Сега той вижда всичко, което е свързано с трите най-висши качества. За него то представлява един цял свят; но първоначално то съществува само в неговите собствени илюзии; един свят, който не може да бъде видян като вътрешна истина, ако човек не премине през обвивката на физическото тяло и не се издигне до самите духовни Същества, които макар и да не влизат в състава на физическото тяло непрекъснато поддържат неговото съществуване. И ако не съумеем да се освободим от егоизма, тогава Изкусителят на физическия свят, Луцифер или Дяволът, е винаги този, който ни подтиква да се заблуждаваме относно самите себе си. Тогава той ни обещава всичко, което възприемаме в сетивния свят, което обаче не е нищо друго, освен плод на нашата собствена илюзия, на нашата собствена Майя. Не се ли изтръгнем от този Дух на егоизма, тогава ние попадаме в един цял свят, изграден от заблуждения и измами; и Луцифер ни обещава тъкмо този свят. Ние не бива да вярваме, че този свят е свят на истината. Първоначално ние влизаме в този свят, обаче ако не се освободим от него, ние оставаме в Майя.
към текста >>

126. 9. Девета лекция, 9. Септември 1910 GA_123 Евангелието на Матей

Свръхсетивните Същества, които постигнаха голямо влияние върху човека, а именно луциферическите Същества, действуваха предимно в областта на астралното тяло.
Това трето изречение от „Блаженствата"*28 има изключително дълбок смисъл. Опитайте се да вникнете в него от гледна точка на антропософската Духовна Наука. Астралното тяло се изгражда у човека по времето на Старата Луна. Свръхсетивните Същества, които постигнаха голямо влияние върху човека, а именно луциферическите Същества, действуваха предимно в областта на астралното тяло. Поради тази причина човекът беше затруднен в постигането на висшата си земна цел. Както знаем, луциферическите Същества са изостанали в своето развитие и се намират на една степен, отговаряща на Старата Луна; точно те са тези, които пречат на човека да продължи своя еволюционен път. Сега обаче, когато Христос слезе на Земята, когато Азът беше проникнат от Христовата сила, човекът най-после можа да се включи в планетарния смисъл на Земята, откривайки в самия себе си силата, за да обуздава астралното тяло и да отхвърля луциферическите влияния. Ето защо сега можеха да прозвучат думите: Който обуздава своето астрално тяло и е достатъчно силен, за да не изпада в гняв, който запазва присъствието на Аза и е вътрешно овладян, той действително ще постигне целта на Земната еволюция. Да, в третото изречение от „Блаженствата" Вие срещате една формулировка, която може да бъде разбрана само в антропософски смисъл.
към текста >>

Както знаем, луциферическите Същества са изостанали в своето развитие и се намират на една степен, отговаряща на Старата Луна; точно те са тези, които пречат на човека да продължи своя еволюционен път.
Това трето изречение от „Блаженствата"*28 има изключително дълбок смисъл. Опитайте се да вникнете в него от гледна точка на антропософската Духовна Наука. Астралното тяло се изгражда у човека по времето на Старата Луна. Свръхсетивните Същества, които постигнаха голямо влияние върху човека, а именно луциферическите Същества, действуваха предимно в областта на астралното тяло. Поради тази причина човекът беше затруднен в постигането на висшата си земна цел. Както знаем, луциферическите Същества са изостанали в своето развитие и се намират на една степен, отговаряща на Старата Луна; точно те са тези, които пречат на човека да продължи своя еволюционен път. Сега обаче, когато Христос слезе на Земята, когато Азът беше проникнат от Христовата сила, човекът най-после можа да се включи в планетарния смисъл на Земята, откривайки в самия себе си силата, за да обуздава астралното тяло и да отхвърля луциферическите влияния. Ето защо сега можеха да прозвучат думите: Който обуздава своето астрално тяло и е достатъчно силен, за да не изпада в гняв, който запазва присъствието на Аза и е вътрешно овладян, той действително ще постигне целта на Земната еволюция. Да, в третото изречение от „Блаженствата" Вие срещате една формулировка, която може да бъде разбрана само в антропософски смисъл.
към текста >>

Сега обаче, когато Христос слезе на Земята, когато Азът беше проникнат от Христовата сила, човекът най-после можа да се включи в планетарния смисъл на Земята, откривайки в самия себе си силата, за да обуздава астралното тяло и да отхвърля луциферическите влияния.
Опитайте се да вникнете в него от гледна точка на антропософската Духовна Наука. Астралното тяло се изгражда у човека по времето на Старата Луна. Свръхсетивните Същества, които постигнаха голямо влияние върху човека, а именно луциферическите Същества, действуваха предимно в областта на астралното тяло. Поради тази причина човекът беше затруднен в постигането на висшата си земна цел. Както знаем, луциферическите Същества са изостанали в своето развитие и се намират на една степен, отговаряща на Старата Луна; точно те са тези, които пречат на човека да продължи своя еволюционен път. Сега обаче, когато Христос слезе на Земята, когато Азът беше проникнат от Христовата сила, човекът най-после можа да се включи в планетарния смисъл на Земята, откривайки в самия себе си силата, за да обуздава астралното тяло и да отхвърля луциферическите влияния. Ето защо сега можеха да прозвучат думите: Който обуздава своето астрално тяло и е достатъчно силен, за да не изпада в гняв, който запазва присъствието на Аза и е вътрешно овладян, той действително ще постигне целта на Земната еволюция. Да, в третото изречение от „Блаженствата" Вие срещате една формулировка, която може да бъде разбрана само в антропософски смисъл.
към текста >>

127. 11. Единадесета лекция, 11. Септември 1910 GA_123 Евангелието на Матей

Христос веднага го нарича „Сатана"; той употребява думата „Сатана" именно за Ариман, докато в други случаи, когато се говори за Луцифер, Библията си служи с име то „Дявол".
Но сега в Петър проговарят не подсъзнателните сили, а силите на неговото нормално човешко съзнание. Ето защо сега той не разбира думите на Христос и не може да повярва, че страданията и смъртта са съвсем близо. Когато проговаря съзнателният Петър, който вече разчита на личните си, съзнателни сили, Христос трябва да се намеси и да го поправи: Сега в теб не говори някакъв Бог, а само това, което си развил у себе си като обикновен човек; обаче то няма никаква стойност; то произлиза от едно лъжливо учение, то произлиза от Ариман, от Сатаната. Ето какво е скрито в думите: „Махни се от мен, Сатана! Не ме съблазнявай; защото ти мислиш не за Божиите неща, а за човешките" (Матей 16, 23). Христос веднага го нарича „Сатана"; той употребява думата „Сатана" именно за Ариман, докато в други случаи, когато се говори за Луцифер, Библията си служи с име то „Дявол". Всъщност, за да посочи измамата, на която се поддава Петър, Христос прибягва до най-точната дума.
към текста >>

128. 12. Дванадесета лекция, 12. Септември 1910 GA_123 Евангелието на Матей

А в етерното тяло ние имаме пред себе си един жив организъм, изграден от най-фините субстанции на човешкото същество; само че то остава невидимо за човека, понеже неговият поглед е вече помрачен от намесата на Луцифер и Ариман.
А в етерното тяло ние имаме пред себе си един жив организъм, изграден от най-фините субстанции на човешкото същество; само че то остава невидимо за човека, понеже неговият поглед е вече помрачен от намесата на Луцифер и Ариман. Обаче в етерното тяло живее нещо, което по начало принадлежи на Слънцето. Там, в етерното тяло, продължава да звучи всичко онова, което пулсираше като хармония на сферите, всичко онова, което ясновидецът възприема от Боговете, независимо от преградата на физическия свят. Ето защо, относно етерното тяло, ние бихме допълнили: Там, в етерното тяло, живеят висшите Богове и по-точно онези, които са сродни със Слънчевите Богове.
към текста >>

129. 13. Бележки GA_123 Евангелието на Матей

Децата на Луцифер и братята Христови" 9 лекции в Мюнхен, 1909, (Събр.Съч.
*25 Рудолф Щайнер „Изтокът в светлината на Запада. Децата на Луцифер и братята Христови" 9 лекции в Мюнхен, 1909, (Събр.Съч. № 113). Нередактираният им превод, дело на Димо Р.Даскалов, е на разположение в библиотеките на Антропософските Дружества.
към текста >>

130. Етеризацията на кръвта. Наместа на етерния Христос в развитието на Земята. Базел, 1. Октомври 1911 GA_130 Езотеричното християнство

Лошият астрален свят е областта на Луцифер, лошият нисш Девакан е областта на Ариман и лошият висш Девакан е областта на азурическите Същества.
Числовите отношения на химията са действително израз на числовите отношения на хармонията на сферите. Тази хармония на сферите вече е замлъкнала поради сгъстяването на материята. Ако бихме довели веществата физически до едно етерно разреждане и бихме могли да възприемаме атомните числа като вътрешен формиращ принцип, ние бихме чували хармонията на сферите. Ние имаме физическия свят, астралния свят, нисшия Девакан и висшия Девакан. Ако бихме слезли с едно тяло още по-надолу, отколкото до физиче ския свят, тогава бихме стигнали до подфизическия свят, в подастралния свят, в по-долния или в лошия долен Девакан. Лошият астрален свят е областта на Луцифер, лошият нисш Девакан е областта на Ариман и лошият висш Девакан е областта на азурическите Същества. Когато изтласкаме химизма подолу от физическия свят, от физическото поле, в лошия нисш деваканически свят, тогава се ражда магнетизмът, а когато изтласкаме светлината в подматериалното, т.е. с една степен по-долу от материалния свят, ражда се електричеството. Когато изтласкаме това, което живее в хармонията на сферите още по-надолу до областта на азурическите Същества, тогава се появява една още по-страшна сила, която не ще може да бъде държана още дълго време в тайна. Трябва само да си пожелаем, че когато дойде тази сила, която трябва да си представим като много, много помощна от най-силното електрическо разтоварване и която във всеки случай ще се прояви, тогава трябва да си пожелаем хората да нямат вече нищо неморално в себе си преди тази сила да бъде дадена на човечеството чрез един откривател.
към текста >>

Астрален свят Област на Луцифер
Астрален свят Област на Луцифер
към текста >>

131. Миров Аз и човешки Аз. Микрокосмически свръхсетивни Същества. Природата на Христос. Мюнхен, 9. Януари 1912 GA_130 Езотеричното християнство

Когато говорим за Луциферическите Същества, ние говорим за такива Същества, които през време на старото Лунно развитие са останали някак си в положение, в което би се намирал един човек, който през време на Земното развитие не би стигнал до пълното развитие на своята пета, шеста и седма основна част, а би отхвърлил това развитие, би спрял може би при четвъртата или петата и така нататък.
Ако сега насочим поглед към старото Лунно развитие, ние може да говорим за такива Същества, които тогава също като нас хората през време на Земното развитие трябваше да стигнат до тяхната седма основна част – ние хората също ще стигнем на Земята до нашата седма основна част – без да го включат напълно в себе си, а гледаха нагоре към него като към нещо, намиращо се над тяхното Същество. Когато говорим за Луциферическите Същества, ние говорим за такива Същества, които през време на старото Лунно развитие са останали някак си в положение, в което би се намирал един човек, който през време на Земното развитие не би стигнал до пълното развитие на своята пета, шеста и седма основна част, а би отхвърлил това развитие, би спрял може би при четвъртата или петата и така нататък. Следователно, тези Същества, които стоят на най-различни степени на луциферическите Същества, не са стигнали до тяхното пълно развитие. Така че можем да кажем: Човеците са преминали от старото Лунно развитие в Земното развитие. Човеците са дошли така, че от старото Лунно развитие са преминали в сегашното си нормално развитие. Онези човеци, които на Старата Луна са завършили своето развитие, са донесли със себе си едно нормално развитие: тяхното физическо тяло, етерно, или жизнено тяло и астрално тяло, а на Земята трябва да развият техния Аз, в който после те трябва да приемат нещо друго. Други Същества, които стоят по-високо от човека, трябваше да развият още на Луната това, което при тях отговаря на човешкия Аз.
към текста >>

Следователно, тези Същества, които стоят на най-различни степени на луциферическите Същества, не са стигнали до тяхното пълно развитие.
Ако сега насочим поглед към старото Лунно развитие, ние може да говорим за такива Същества, които тогава също като нас хората през време на Земното развитие трябваше да стигнат до тяхната седма основна част – ние хората също ще стигнем на Земята до нашата седма основна част – без да го включат напълно в себе си, а гледаха нагоре към него като към нещо, намиращо се над тяхното Същество. Когато говорим за Луциферическите Същества, ние говорим за такива Същества, които през време на старото Лунно развитие са останали някак си в положение, в което би се намирал един човек, който през време на Земното развитие не би стигнал до пълното развитие на своята пета, шеста и седма основна част, а би отхвърлил това развитие, би спрял може би при четвъртата или петата и така нататък. Следователно, тези Същества, които стоят на най-различни степени на луциферическите Същества, не са стигнали до тяхното пълно развитие. Така че можем да кажем: Човеците са преминали от старото Лунно развитие в Земното развитие. Човеците са дошли така, че от старото Лунно развитие са преминали в сегашното си нормално развитие. Онези човеци, които на Старата Луна са завършили своето развитие, са донесли със себе си едно нормално развитие: тяхното физическо тяло, етерно, или жизнено тяло и астрално тяло, а на Земята трябва да развият техния Аз, в който после те трябва да приемат нещо друго. Други Същества, които стоят по-високо от човека, трябваше да развият още на Луната това, което при тях отговаря на човешкия Аз. На Луната те биха довели до пълно развитие техния Аз само ако биха развили авансово всичко, което би било за тях пета, шеста и седма основна част на тяхното Същество.
към текста >>

Нека вземем под внимание тази една класа, която луциферическите Същества е развила като нейна пета основна част и нека вземем под внимание една друга класа Лунни Същества от луциферическо естество, която е образувала нейната шеста основна част, но не и седмата.
Нека вземем под внимание две класи от тези Лунни Същества. Първо онези, които са развили именно тяхната пета основна част, както ние ще развием в Шестата следатлантска културна епоха Духът-Себе и след това бихме приключили нашето развитие само с това, без да развием шестата и седмата основна част. Нека вземем под внимание тази една класа, която луциферическите Същества е развила като нейна пета основна част и нека вземем под внимание една друга класа Лунни Същества от луциферическо естество, която е образувала нейната шеста основна част, но не и седмата. Такива Същества е имало в началото на Земното развитие, когато човекът се готвеше да развие своя Аз. Така че можем да зададем въпроса: Какво беше положението с тези Същества в началото на Земното развитие? Това бяха Същества, които жадно очакваха да развият през време на Земното развитие своята шеста основна част, следователно Същества от луциферическо естество, които на Луната бяха стигнали само до развитието на своята пета основна част и искаха да развият на Земята своята шеста основна част. И това бяха Същества от втора класа, които на Луната вече бяха развили тяхната шеста основна част и на Земята искаха да развият седмата си основна част. Това очакваха те от Земното развитие.
към текста >>

Това бяха Същества, които жадно очакваха да развият през време на Земното развитие своята шеста основна част, следователно Същества от луциферическо естество, които на Луната бяха стигнали само до развитието на своята пета основна част и искаха да развият на Земята своята шеста основна част.
Нека вземем под внимание две класи от тези Лунни Същества. Първо онези, които са развили именно тяхната пета основна част, както ние ще развием в Шестата следатлантска културна епоха Духът-Себе и след това бихме приключили нашето развитие само с това, без да развием шестата и седмата основна част. Нека вземем под внимание тази една класа, която луциферическите Същества е развила като нейна пета основна част и нека вземем под внимание една друга класа Лунни Същества от луциферическо естество, която е образувала нейната шеста основна част, но не и седмата. Такива Същества е имало в началото на Земното развитие, когато човекът се готвеше да развие своя Аз. Така че можем да зададем въпроса: Какво беше положението с тези Същества в началото на Земното развитие? Това бяха Същества, които жадно очакваха да развият през време на Земното развитие своята шеста основна част, следователно Същества от луциферическо естество, които на Луната бяха стигнали само до развитието на своята пета основна част и искаха да развият на Земята своята шеста основна част. И това бяха Същества от втора класа, които на Луната вече бяха развили тяхната шеста основна част и на Земята искаха да развият седмата си основна част. Това очакваха те от Земното развитие. След това освен тях от Луната дойде и човекът с три основни части, за да развие своята четвърта част.
към текста >>

Следователно, можем да различим човека, очакващ да развие своята четвърта основна част, своя Аз, след това луциферическите Същества, които очакваха да развият тяхната шеста основна част и такива, които очакваха да развият тяхната седма основна част.
Следователно, можем да различим човека, очакващ да развие своята четвърта основна част, своя Аз, след това луциферическите Същества, които очакваха да развият тяхната шеста основна част и такива, които очакваха да развият тяхната седма основна част. Искаме да се абстрахираме от онези, които имаха да развиват тяхната пета основна част, защото имаше също и такива.
към текста >>

Като последица имаме следното: между обикновените хора на древните времена се появиха такива, които можеха да бъдат обсебвани от луциферическите Същества – които естествено стояха по-високо от човека, понеже трябваше да развиват тяхната шеста или седма основна част, докато човекът трябваше да развива своята четвърта основна част.
Като последица имаме следното: между обикновените хора на древните времена се появиха такива, които можеха да бъдат обсебвани от луциферическите Същества – които естествено стояха по-високо от човека, понеже трябваше да развиват тяхната шеста или седма основна част, докато човекът трябваше да развива своята четвърта основна част. Такива повисши Същества от луциферическо естество ходеха, следователно, като земни човешки тела по Земята. Те бяха предводители на Земните хора, знаеха, разбираха и можеха много повече, отколкото другите човеци. Ние узнаваме за тези Същества от древните разкази и легенди, от тях ние чуваме как те са били тук или там, как са основавали големи градове, били са велики предводители на народите и т.н. Това далеч не бяха просто нормалните хора на Земята, а такива, които бяха обсебени от подобни по-висши луциферически Същества, бяха обсебени в най-добрия смисъл на думата. Ние разбираме човешкото развитие на Земята едва тогава, когато можем да обхванем с поглед един такъв процес.
към текста >>

Такива повисши Същества от луциферическо естество ходеха, следователно, като земни човешки тела по Земята.
Като последица имаме следното: между обикновените хора на древните времена се появиха такива, които можеха да бъдат обсебвани от луциферическите Същества – които естествено стояха по-високо от човека, понеже трябваше да развиват тяхната шеста или седма основна част, докато човекът трябваше да развива своята четвърта основна част. Такива повисши Същества от луциферическо естество ходеха, следователно, като земни човешки тела по Земята. Те бяха предводители на Земните хора, знаеха, разбираха и можеха много повече, отколкото другите човеци. Ние узнаваме за тези Същества от древните разкази и легенди, от тях ние чуваме как те са били тук или там, как са основавали големи градове, били са велики предводители на народите и т.н. Това далеч не бяха просто нормалните хора на Земята, а такива, които бяха обсебени от подобни по-висши луциферически Същества, бяха обсебени в най-добрия смисъл на думата. Ние разбираме човешкото развитие на Земята едва тогава, когато можем да обхванем с поглед един такъв процес.
към текста >>

Това далеч не бяха просто нормалните хора на Земята, а такива, които бяха обсебени от подобни по-висши луциферически Същества, бяха обсебени в най-добрия смисъл на думата.
Като последица имаме следното: между обикновените хора на древните времена се появиха такива, които можеха да бъдат обсебвани от луциферическите Същества – които естествено стояха по-високо от човека, понеже трябваше да развиват тяхната шеста или седма основна част, докато човекът трябваше да развива своята четвърта основна част. Такива повисши Същества от луциферическо естество ходеха, следователно, като земни човешки тела по Земята. Те бяха предводители на Земните хора, знаеха, разбираха и можеха много повече, отколкото другите човеци. Ние узнаваме за тези Същества от древните разкази и легенди, от тях ние чуваме как те са били тук или там, как са основавали големи градове, били са велики предводители на народите и т.н. Това далеч не бяха просто нормалните хора на Земята, а такива, които бяха обсебени от подобни по-висши луциферически Същества, бяха обсебени в най-добрия смисъл на думата. Ние разбираме човешкото развитие на Земята едва тогава, когато можем да обхванем с поглед един такъв процес.
към текста >>

Луциферическите Същества постоянно имат копнежа да продължат своето развитие по описания начин вътре в други човеци, като ги обсебват – това те вършат още и днес.
Обаче по-ниско стоящите от тези Същества постоянно се стремят да продължат своето развитие в други човешки тела, понеже те самите не могат да се доберат до никакво физическо тяло. Този е именно фактът, до който можахме да стигнем. Луциферическите Същества постоянно имат копнежа да продължат своето развитие по описания начин вътре в други човеци, като ги обсебват – това те вършат още и днес.
към текста >>

В човешката душа работи Луцифер с неговите войнства.
В човешката душа работи Луцифер с неговите войнства. Ние сме арена на луциферическот развитие.
към текста >>

Ние сме арена на луциферическот развитие.
В човешката душа работи Луцифер с неговите войнства. Ние сме арена на луциферическот развитие.
към текста >>

Докато ние хората просто използваме физическото тяло, за да се развием на Земята, луциферическите Същества използват самите нас и се развиват вътре в нас.
Докато ние хората просто използваме физическото тяло, за да се развием на Земята, луциферическите Същества използват самите нас и се развиват вътре в нас. И в това се състои именно изкушението на човеците, че в тях работят луциферически Духове.
към текста >>

И в това се състои именно изкушението на човеците, че в тях работят луциферически Духове.
Докато ние хората просто използваме физическото тяло, за да се развием на Земята, луциферическите Същества използват самите нас и се развиват вътре в нас. И в това се състои именно изкушението на човеците, че в тях работят луциферически Духове.
към текста >>

Обаче междувременно тези луциферически Същества напреднаха в своето развитие, също както и човекът е напреднал.
Обаче междувременно тези луциферически Същества напреднаха в своето развитие, също както и човекът е напреднал. Така че даже някой от тези Духове, който да речем по времето, когато човекът навлезе в Атлантската епоха, стоеше там на прага да развие своята шеста основна част, сега вече е на път – разбира се неговото развитие на Земята е абнормно – да развие вече своята седма основна част. Това той върши по такъв начин, че отново обсебва един човек, за да използва макар и само за няколко години неговите изживявания, за да напредне в собственото си развитие. Поради факта, че в нашата епоха даваме израз на Съзнателната душа и че можем да бъдем обсебени от един луциферически Дух, той има възможност да развие своята седма основна част. И какво се получава, когато човекът бъде обсебен от един висш луциферически Дух? Получава се един гений!
към текста >>

Поради факта, че в нашата епоха даваме израз на Съзнателната душа и че можем да бъдем обсебени от един луциферически Дух, той има възможност да развие своята седма основна част.
Обаче междувременно тези луциферически Същества напреднаха в своето развитие, също както и човекът е напреднал. Така че даже някой от тези Духове, който да речем по времето, когато човекът навлезе в Атлантската епоха, стоеше там на прага да развие своята шеста основна част, сега вече е на път – разбира се неговото развитие на Земята е абнормно – да развие вече своята седма основна част. Това той върши по такъв начин, че отново обсебва един човек, за да използва макар и само за няколко години неговите изживявания, за да напредне в собственото си развитие. Поради факта, че в нашата епоха даваме израз на Съзнателната душа и че можем да бъдем обсебени от един луциферически Дух, той има възможност да развие своята седма основна част. И какво се получава, когато човекът бъде обсебен от един висш луциферически Дух? Получава се един гений! Защото сега човешката природа е озарена от това по-висше Същество и макар човекът да се оказва непрактичен за ежедневието, в други области той разчупва схемите и се проявява като истински новатор.
към текста >>

И какво се получава, когато човекът бъде обсебен от един висш луциферически Дух?
Обаче междувременно тези луциферически Същества напреднаха в своето развитие, също както и човекът е напреднал. Така че даже някой от тези Духове, който да речем по времето, когато човекът навлезе в Атлантската епоха, стоеше там на прага да развие своята шеста основна част, сега вече е на път – разбира се неговото развитие на Земята е абнормно – да развие вече своята седма основна част. Това той върши по такъв начин, че отново обсебва един човек, за да използва макар и само за няколко години неговите изживявания, за да напредне в собственото си развитие. Поради факта, че в нашата епоха даваме израз на Съзнателната душа и че можем да бъдем обсебени от един луциферически Дух, той има възможност да развие своята седма основна част. И какво се получава, когато човекът бъде обсебен от един висш луциферически Дух? Получава се един гений! Защото сега човешката природа е озарена от това по-висше Същество и макар човекът да се оказва непрактичен за ежедневието, в други области той разчупва схемите и се проявява като истински новатор.
към текста >>

Ние не бива да говорим за луциферическия Дух така, като че ли той е нещо, заслужаващо омраза; той е нещо – развивайки се в човека като един вид паразит – той е нещо, което обсебва човека и той започва да работи като гениален, като един инспириран човек.
Ние не бива да говорим за луциферическия Дух така, като че ли той е нещо, заслужаващо омраза; той е нещо – развивайки се в човека като един вид паразит – той е нещо, което обсебва човека и той започва да работи като гениален, като един инспириран човек. Така че луциферическите Духове на Земята са абсолютно необходими. И гениалните хора на Земята са онези, в които често пъти, макар и само за няколко години, работи едно много коварно луциферическо Същество. Ако това не би било така, Едуард Шуре не би могъл да обрисува Луцифер като едно симпатично Същество, защото Луцифер участвува главно в големите културни постижения на Земята и едно традиционно тесногръдие на традиционното християнство е да вижда в луциферическото Същество само лошия Дявол. И това не означава нищо друго, освен едно непоправимо еснафство. „Природата е грях, Духът е Дявол; взаимно те подхранват съмнението: уродливата хибридна тяхна рожба” – четем ние във „Фауст”.
към текста >>

Така че луциферическите Духове на Земята са абсолютно необходими.
Ние не бива да говорим за луциферическия Дух така, като че ли той е нещо, заслужаващо омраза; той е нещо – развивайки се в човека като един вид паразит – той е нещо, което обсебва човека и той започва да работи като гениален, като един инспириран човек. Така че луциферическите Духове на Земята са абсолютно необходими. И гениалните хора на Земята са онези, в които често пъти, макар и само за няколко години, работи едно много коварно луциферическо Същество. Ако това не би било така, Едуард Шуре не би могъл да обрисува Луцифер като едно симпатично Същество, защото Луцифер участвува главно в големите културни постижения на Земята и едно традиционно тесногръдие на традиционното християнство е да вижда в луциферическото Същество само лошия Дявол. И това не означава нищо друго, освен едно непоправимо еснафство. „Природата е грях, Духът е Дявол; взаимно те подхранват съмнението: уродливата хибридна тяхна рожба” – четем ние във „Фауст”.
към текста >>

И гениалните хора на Земята са онези, в които често пъти, макар и само за няколко години, работи едно много коварно луциферическо Същество.
Ние не бива да говорим за луциферическия Дух така, като че ли той е нещо, заслужаващо омраза; той е нещо – развивайки се в човека като един вид паразит – той е нещо, което обсебва човека и той започва да работи като гениален, като един инспириран човек. Така че луциферическите Духове на Земята са абсолютно необходими. И гениалните хора на Земята са онези, в които често пъти, макар и само за няколко години, работи едно много коварно луциферическо Същество. Ако това не би било така, Едуард Шуре не би могъл да обрисува Луцифер като едно симпатично Същество, защото Луцифер участвува главно в големите културни постижения на Земята и едно традиционно тесногръдие на традиционното християнство е да вижда в луциферическото Същество само лошия Дявол. И това не означава нищо друго, освен едно непоправимо еснафство. „Природата е грях, Духът е Дявол; взаимно те подхранват съмнението: уродливата хибридна тяхна рожба” – четем ние във „Фауст”.
към текста >>

Ако това не би било така, Едуард Шуре не би могъл да обрисува Луцифер като едно симпатично Същество, защото Луцифер участвува главно в големите културни постижения на Земята и едно традиционно тесногръдие на традиционното християнство е да вижда в луциферическото Същество само лошия Дявол.
Ние не бива да говорим за луциферическия Дух така, като че ли той е нещо, заслужаващо омраза; той е нещо – развивайки се в човека като един вид паразит – той е нещо, което обсебва човека и той започва да работи като гениален, като един инспириран човек. Така че луциферическите Духове на Земята са абсолютно необходими. И гениалните хора на Земята са онези, в които често пъти, макар и само за няколко години, работи едно много коварно луциферическо Същество. Ако това не би било така, Едуард Шуре не би могъл да обрисува Луцифер като едно симпатично Същество, защото Луцифер участвува главно в големите културни постижения на Земята и едно традиционно тесногръдие на традиционното християнство е да вижда в луциферическото Същество само лошия Дявол. И това не означава нищо друго, освен едно непоправимо еснафство. „Природата е грях, Духът е Дявол; взаимно те подхранват съмнението: уродливата хибридна тяхна рожба” – четем ние във „Фауст”.
към текста >>

Без съмнение, на традиционно изграденото християнство му подобава да счита Луцифер за Дявол и да го мрази, обаче този, който познава развитието на човечеството, знае, че луциферическият принцип действува именно в гениите.
Без съмнение, на традиционно изграденото християнство му подобава да счита Луцифер за Дявол и да го мрази, обаче този, който познава развитието на човечеството, знае, че луциферическият принцип действува именно в гениите. На последователя на Духовната наука подобава да гледа направо в очите тези неща. И ние не бихме имали едно ръководство за самостоятелно издигане до петия, шестия и седмия принцип на нашето същество, ако тези Духове не биха ни тласкали напред. В действителност луциферическите Духове са тези, на които ние дължим нашето собствено развитие, понеже в същото време те търсят свое собствено развитие, тласкайки ни напред. Така ние самите можем да израстнем над нашия Аз; защото не случайно хората казват, че гениите и художниците израстват над ограничения човешки Аз.
към текста >>

В действителност луциферическите Духове са тези, на които ние дължим нашето собствено развитие, понеже в същото време те търсят свое собствено развитие, тласкайки ни напред.
Без съмнение, на традиционно изграденото християнство му подобава да счита Луцифер за Дявол и да го мрази, обаче този, който познава развитието на човечеството, знае, че луциферическият принцип действува именно в гениите. На последователя на Духовната наука подобава да гледа направо в очите тези неща. И ние не бихме имали едно ръководство за самостоятелно издигане до петия, шестия и седмия принцип на нашето същество, ако тези Духове не биха ни тласкали напред. В действителност луциферическите Духове са тези, на които ние дължим нашето собствено развитие, понеже в същото време те търсят свое собствено развитие, тласкайки ни напред. Така ние самите можем да израстнем над нашия Аз; защото не случайно хората казват, че гениите и художниците израстват над ограничения човешки Аз.
към текста >>

Така ние гледаме на луциферическите Духове все пак в известно отношение като към един вид предводители на хората.
Така ние гледаме на луциферическите Духове все пак в известно отношение като към един вид предводители на хората. Ние трябва да се освободим от тесногръдието, да се освободим от всяко ортодоксално християнство, според което Луцифер е само един Дявол, който заслужава да бъде мразен от всички. Ние трябва да признаем освобождаващото действие на луциферическия принцип, който е бил заложен от добрите Богове, от добрите духовни Същества, защото през време на Земното развитие той ни издига над самите нас, така ние пророчески, предварително се стремим към това, което през време на Бъдещия Юпитер ще бъде наше собствено притежание, за да се развива още по-нататък. Следователно на Земята има едно взаимно повлияване на микрокосмически Същества, които вече съществуваха в началото на Земното развитие; едно такова взаимно повлияване, че можем да кажем: Хората се придвижват напред, докато развиват своя собствен Аз, придвижват се напред благодарение на такива Същества, които стоят по-високо от човека, защото те са развили вече тяхната пета основна част и развиват шестата, или развиват вече седмата основна част, докато човекът работи едва върху своята четвърта съставна част.
към текста >>

Ние трябва да се освободим от тесногръдието, да се освободим от всяко ортодоксално християнство, според което Луцифер е само един Дявол, който заслужава да бъде мразен от всички.
Така ние гледаме на луциферическите Духове все пак в известно отношение като към един вид предводители на хората. Ние трябва да се освободим от тесногръдието, да се освободим от всяко ортодоксално християнство, според което Луцифер е само един Дявол, който заслужава да бъде мразен от всички. Ние трябва да признаем освобождаващото действие на луциферическия принцип, който е бил заложен от добрите Богове, от добрите духовни Същества, защото през време на Земното развитие той ни издига над самите нас, така ние пророчески, предварително се стремим към това, което през време на Бъдещия Юпитер ще бъде наше собствено притежание, за да се развива още по-нататък. Следователно на Земята има едно взаимно повлияване на микрокосмически Същества, които вече съществуваха в началото на Земното развитие; едно такова взаимно повлияване, че можем да кажем: Хората се придвижват напред, докато развиват своя собствен Аз, придвижват се напред благодарение на такива Същества, които стоят по-високо от човека, защото те са развили вече тяхната пета основна част и развиват шестата, или развиват вече седмата основна част, докато човекът работи едва върху своята четвърта съставна част.
към текста >>

Ние трябва да признаем освобождаващото действие на луциферическия принцип, който е бил заложен от добрите Богове, от добрите духовни Същества, защото през време на Земното развитие той ни издига над самите нас, така ние пророчески, предварително се стремим към това, което през време на Бъдещия Юпитер ще бъде наше собствено притежание, за да се развива още по-нататък.
Така ние гледаме на луциферическите Духове все пак в известно отношение като към един вид предводители на хората. Ние трябва да се освободим от тесногръдието, да се освободим от всяко ортодоксално християнство, според което Луцифер е само един Дявол, който заслужава да бъде мразен от всички. Ние трябва да признаем освобождаващото действие на луциферическия принцип, който е бил заложен от добрите Богове, от добрите духовни Същества, защото през време на Земното развитие той ни издига над самите нас, така ние пророчески, предварително се стремим към това, което през време на Бъдещия Юпитер ще бъде наше собствено притежание, за да се развива още по-нататък. Следователно на Земята има едно взаимно повлияване на микрокосмически Същества, които вече съществуваха в началото на Земното развитие; едно такова взаимно повлияване, че можем да кажем: Хората се придвижват напред, докато развиват своя собствен Аз, придвижват се напред благодарение на такива Същества, които стоят по-високо от човека, защото те са развили вече тяхната пета основна част и развиват шестата, или развиват вече седмата основна част, докато човекът работи едва върху своята четвърта съставна част.
към текста >>

Следователно в тези луциферически Същества ние виждаме свръхчовешки Същества, микрокосмично-свръхчовешки Същества.
Следователно в тези луциферически Същества ние виждаме свръхчовешки Същества, микрокосмично-свръхчовешки Същества. А сега нека оставим настрана тези духовни Същества, които считаме за луциферически Същества и да преминем към разглеждане природата на Христос.
към текста >>

НАГОРЕ

6.421777009964