Рудолф Щайнер
www.rudolfsteinerbg.com
НАЧАЛО
Контакти
|
English
 
с която и да е дума 
 
изречения в които се съдържат търсените думи 
 
текстове, в които се съдържат търсените думи 
 
с точна фраза 
 
с корен от думите 
 
с части от думите 
 
в заглавията на текстовете 
КАТЕГОРИИ С ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
1
СТРАНИЦИ:
1
,
2
,
Намерени са
1032
резултата от
546
текста в
2
страници с части от думите : '
Лош
'.
На страница
1
:
1000
резултата в
531
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
10_3. СИСТЕМА НА НАУКАТА
GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки
371/ той казва: "
лош
о нещо е, което някой наблюдател може да срещне, да се свързва веднага един извод с един възглед и да се считат двете като имащи еднаква стойност", и "теориите са обикновено прибързани на един нетърпилив ум, който би искал бързо да се освободи от явленията и на тяхно място внася поради това образи, понятия, даже често пъти само думи”.
Първият не може да се издигне от изобилията на явленията до свободното мислене, вторият изгубва тази пълнота като сигурна почва под нозете си и изпада в произвола на въображението и на субективното хрумване. Гьоте укорява с най-остри думи манията да се свързва веднага изводи чрез субективния произвол; така в "Сентенции в проза" /Сентенции в проза, цитирано на др. място, стр. 375 съотв. 376 съотв.
371/ той казва: "лошо нещо е, което някой наблюдател може да срещне, да се свързва веднага един извод с един възглед и да се считат двете като имащи еднаква стойност", и "теориите са обикновено прибързани на един нетърпилив ум, който би искал бързо да се освободи от явленията и на тяхно място внася поради това образи, понятия, даже често пъти само думи”.
Предчувства се, вижда се също добре, че има само едно помощно средство; но нали страстта и духът на партийност винаги обичат помощни средства? И с право, понеже се нуждаят много от тях. "Гьоте укорява особено много злоупотребата, която определението на каузалността предизвиква”. В своята необуздана фантастика рационализмът търси каузалност /причинност/ там, където самите факти не ни заставят да я търсим. В "Сентенции в проза" се казва: "най-вроденото понятие, най-необходимото, понятието за причина и следствие в неговото използуване дава повод за безброй, постоянно повтарящи се грешки." А именно страстта на рационализма при прости връзки го води дотам, да си представя явленията като една верига от причини и следствия подредени чисто по дължината; докато истината е, че никое явление, което по време е обусловено причинно от друго явление, зависи също от въздействията на много други.
към текста >>
2.
18. ГЬОТЕВИЯТ СВЕТОГЛЕД В НЕГОВИТЕ 'СЕНТЕНЦИИ В ПРОЗА'
GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки
Обаче за мене той каза, че "в пътя за Хадес /ада/ не бих намерил по-
лош
Хермес" от Фридрих Ницше.
Който прави това възражение, той изпуска изпредвид, че хората са подобни същества и че поради това те никога не ще произведат морални идеи, които чрез тяхното съществено различие ще произведат едно нехармонично съзвучие*/*Колко малко разбиране има у съвременните философи специалисти за моралните възгледи както и за етиката на свободата и на индивидуализма общо взето, показва следното обстоятелство. В 1893 година в една статия "Бъдеще" /бр.5/ аз се изказах за едно строго индивидуалистично схващане на морала. На тази статия отговори Фердинанд Тьониз в Кил в една брошура "Етична култура и нейната свита. Побъркани Ницшенци в бъдеще и настояще" /Берлин 1893 г./. Той не изнесе нищо друго освен главните принципи приведения във философски формули филистерски морал.
Обаче за мене той каза, че "в пътя за Хадес /ада/ не бих намерил по-лош Хермес" от Фридрих Ницше.
Наистина действа ми комично, че, за да ме осъди, Тьониз цитира някои от Гьотевите "Сентенции в проза". Той и не предчувства, че ако за мене е съществувал някакъв Хермес, това не е бил Ницше, а Гьоте. Аз още в настоящия труд обясних отношението на етиката на свободата като етика на Гьоте. Не бих споменал лишената от стойност брошура, ако тя не беше симптоматична за царуващото неразбиране на Гьотевия светоглед в кръговете на философите специалисти.
към текста >>
3.
03_a. ПРЕДВАРИТЕЛНИ ВЪПРОСИ - А. ИЗХОДНА ТОЧКА
GA_2 Светогледа Гьоте
Казва се именно, че Гьоте е имал твърде малко научно разбиране; той е бил толкова по-
лош
философ, колкото е бил добър поет.
Казва се именно, че Гьоте е имал твърде малко научно разбиране; той е бил толкова по-лош философ, колкото е бил добър поет.
Ето защо би било невъзможно едно научно становище да се опре на него. Това е една пълно непознаване на природата на Гьоте. Без съмнение Гьоте не е бил никакъв философ в обикновения смисъл на думата; но не трябва да се забравя, че чудесната хармония на неговата личност накара Шилер да се изкаже: “Поетът е единствения истински човек". Това, което тук Шилер разбира под "истински човек", това е бил Гьоте. В неговата личност не липсваше нито един елемент, който да не принадлежи на най-висшия израз на всеобщо човешкото.
към текста >>
4.
08_в. ЧОВЕШКАТА СВОБОДА
GA_2 Светогледа Гьоте
Нима тази човешка природа е така
лош
а, че трябва напълно да държи настрана своите собствени подтици, когато иска да бъде морална!
Около тези истини се въртеше известния спорен въпрос на Кант и Шилер. Кант стоеше на становището на повелението на дълга. Той считаше, че унижава моралния закон, ако го направи да зависи от човешката субективност. Според неговия възглед човекът действа морално само тогава, когато при действието се освобождава от всички субективни подтици и се преклонява чисто на величието на дълга. Шилер виждаше в този възглед едно унижение на човешката природа.
Нима тази човешка природа е така лоша, че трябва напълно да държи настрана своите собствени подтици, когато иска да бъде морална!
Светогледа на Гьоте и на Шилер може да се присъедини само към дадения от нас възглед и да го признае. Изходната точка на действането на човека трябва да се търси само в самия човек.
към текста >>
5.
08_г. ОПТИМИЗЪМ И ПЕСИМИЗЪМ
GA_2 Светогледа Гьоте
По себе си външния свят е нито добър, нито
лош
, той става такъв чрез човека.
Но ако това е така, тогава човекът трябва сам да добие от предметите на света нещо, което той желае, т.е. той не може да бъде щастлив чрез света, а чрез самия себе си. Напротив песимизмът вярва, че устройството на света е такова, че то вечно оставя човека незадоволен, че той никога не може да бъде щастлив. Горното възражение е валидно естествено и тук.
По себе си външния свят е нито добър, нито лош, той става такъв чрез човека.
Ако песимизмът би бил основателен, тогава човекът би трябвало сам да се направи нещастен. Той трябва да храни желание за нещастието. Обаче именно задоволяването на неговото желание създава щастието. Песимизмът би трябвало да приеме с последователност, че човекът вижда своето щастие в нещастието. Но с това неговият възглед би се разпаднал също в нищо.
към текста >>
6.
00. ПРЕДГОВОР
GA_3 Истина и наука: Предговор към една 'Философия на свободата'
Нищо чудно, че твърде смелите системи не можеха да издържат на трудностите на епохата, враждебна на философията и много от хубавите неща, съдържащо се в тях, беше безжалостно запаметено заедно с
лош
ото.
Даже Шопенхауер, който твърди, че резултатите от Кантовата критика на разума са истини навеки неоспорими, но може да тръгне към познанието на последните причини на света освен по един път, който се отклонява от пътя на неговия учител. Тези мислители имаха нещастната съдба да търсят познанието на най-важните истини, без да положат основите на такова начинание, като изследват природата на самото познание. Ето защо гордите умопостроения на Фихте, Шелинг и Хегел стоят пред нас лишени от основа. Но отсъствието на такава основа, действуваше вредно и в хода на мислите на философите. Без познаване значението на чистия свят на идеите и тяхното отношение към областта на сетивните възприятия, те създадоха заблуждение над заблуждение, едностранчивост над едностранчивост.
Нищо чудно, че твърде смелите системи не можеха да издържат на трудностите на епохата, враждебна на философията и много от хубавите неща, съдържащо се в тях, беше безжалостно запаметено заедно с лошото.
към текста >>
7.
06. СВОБОДНАТА ОТ ПРЕДПОСТАВКИ ТЕОРИЯ НА ПОЗНАНИЕТО И НАУКОУЧЕНИЕТО НА ФИХТЕ
GA_3 Истина и наука: Предговор към една 'Философия на свободата'
Целлер отбелязва/1/, че логическите формули, чрез които Фихте иска да стигне до понятието на "Аза", само
лош
о прикриват обстоятелството, че Фихте, собствено казано, иска на всяка цена да достигне една вече предначертана цел, да стигне до тази начална точка.
"Ние трябва да намерим абсолютно първото, в прекия смисъл безусловния основен принцип на всяко човешко знание. Ние не бива да го доказваме или да го определяме, ако той трябва да бъде абсолютно основния първи принцип". Видяхме, че доказваното и определяното са неуместни с изключение само по отношение на съдържанието на чистата логика. Обаче "Азът" принадлежи към действителности, а тук е необходимо да установим личността в даденото на тази или онази категория. Фихте не е сторил това и тук трябва да се търси причината, защото той е дал такъв несполучлив образ на своето Наукоучение.
Целлер отбелязва/1/, че логическите формули, чрез които Фихте иска да стигне до понятието на "Аза", само лошо прикриват обстоятелството, че Фихте, собствено казано, иска на всяка цена да достигне една вече предначертана цел, да стигне до тази начална точка.
Тези думи се отнасят до първия образ, който Фихте предал на своето Наукоучение в 1794 година. Ако се държим за това, че Фихте в действителност, според пълния смисъл на неговото философствуване, не е могъл да желае нищо друго, освен да застави науката да започне чрез абсолютния волев акт, тогава съществуват два пътя, които правят обяснимо това начинание. Единият се заключава в това, да се достигне съзнанието при което и да е от неговите емпирически действителности и чрез постепенно отстраняване на всичко, което не следва първоначалното от него, да се изкристализира чистото понятие на "Аза". другият път би се заключавал в това, да се започне веднага с първоначалната деятелност на "Аза" и да се покаже неговата природа чрез обръщане на мисълта към себе си и чрез философствуване; но в течение на този път той постепенно преминава към втория.
към текста >>
8.
03. НАУКА ЗА СВОБОДАТА СЪЗНАТЕЛНАТА ЧОВЕШКА ДЕЙНОСТ
GA_4 Философия на свободата
Защото макар опитът достатъчно да учи, че хората най-малко умеят да сдържат своите желания и че движени от противоположни страсти прозират по-доброто, а вършат по-
лош
ото, те все пак се смятат за свободни, и то защото пожелават някои неща не толкова силно, а някое желание лесно може да се потисне чрез спомена за друго, за което човек често се сеща."
А сега Ви моля да приемете, че докато се движи, камъкът мисли и знае, че според възможностите си се стреми да продължи своето движение. Този камък, който осъзнава единствено своя стремеж и в никакъв случай не се отнася равнодушно, ще повярва, че е съвсем свободен и че продължава да се движи не поради някаква друга причина, а защото сам го иска. Това обаче е онази човешка свобода, за която всички твърдят, че притежават и която се състои само в това, че хората осъзнават своето желание, но не познават причините, от които тя се определя. Така детето вярва, че свободно пожелава да пие мляко, раздразненото момче вярва, че свободно иска да си отмъсти, а боязливият - да избяга. По-нататък пияният вярва, че въз основа на свободно решение говори неща, които в трезво състояние не би говорил охотно; и тъй като този предразсъдък е вроден у всички хора, човек не може лесно да се освободи от него.
Защото макар опитът достатъчно да учи, че хората най-малко умеят да сдържат своите желания и че движени от противоположни страсти прозират по-доброто, а вършат по-лошото, те все пак се смятат за свободни, и то защото пожелават някои неща не толкова силно, а някое желание лесно може да се потисне чрез спомена за друго, за което човек често се сеща."
към текста >>
9.
11. ИДЕЯТА ЗА СВОБОДАТА
GA_4 Философия на свободата
Аз не проверявам разсъдъчно дали действието ми е добро или
лош
о; извършвам го, защото го обичам.
Той е един по-висш автомат. Подхвърлите ли на съзнанието му повод за действие, механизмът на моралните му принципи незабавно се включва и се движи закономерно, докато той извърши някое християнско, хуманно, според него самоотвержено действие, или пък действие за културноисторическия напредък. Само ако следвам обичта си към обекта, аз съм този, който действува лично. При тази степен на нравствеността аз не действувам поради признаването на някакъв господар над мен, нито на външен авторитет, или на някакъв така наречен вътрешен глас. Аз не признавам никакъв външен принцип на моето действие, защото в себе си съм намерил основанието за действието - обичта към действието.
Аз не проверявам разсъдъчно дали действието ми е добро или лошо; извършвам го, защото го обичам.
То ще бъде „добро", ако потопената ми в обич интуиция е разположена правилно във взаимовръзката на света, която трябва да изживея интуитивно; и ще бъде „лошо", ако това не е така. Не се питам също как някой друг би постъпил на мое място, а действам така, както аз, тази специфична индивидуалност, се виждам подтикнат да искам. Мен пряко ме ръководи не общоприетото, не всеобщият морал, не някоя общочовешка максима, не някоя нравствена норма, а обичта ми към деянието. Аз не чувствам никаква принуда - нито принудата на природата, която ме ръководи при моите нагони, нито принудата на нравствените повели, а просто искам да извърша това, което се намира у мен.
към текста >>
То ще бъде „добро", ако потопената ми в обич интуиция е разположена правилно във взаимовръзката на света, която трябва да изживея интуитивно; и ще бъде „
лош
о", ако това не е така.
Подхвърлите ли на съзнанието му повод за действие, механизмът на моралните му принципи незабавно се включва и се движи закономерно, докато той извърши някое християнско, хуманно, според него самоотвержено действие, или пък действие за културноисторическия напредък. Само ако следвам обичта си към обекта, аз съм този, който действува лично. При тази степен на нравствеността аз не действувам поради признаването на някакъв господар над мен, нито на външен авторитет, или на някакъв така наречен вътрешен глас. Аз не признавам никакъв външен принцип на моето действие, защото в себе си съм намерил основанието за действието - обичта към действието. Аз не проверявам разсъдъчно дали действието ми е добро или лошо; извършвам го, защото го обичам.
То ще бъде „добро", ако потопената ми в обич интуиция е разположена правилно във взаимовръзката на света, която трябва да изживея интуитивно; и ще бъде „лошо", ако това не е така.
Не се питам също как някой друг би постъпил на мое място, а действам така, както аз, тази специфична индивидуалност, се виждам подтикнат да искам. Мен пряко ме ръководи не общоприетото, не всеобщият морал, не някоя общочовешка максима, не някоя нравствена норма, а обичта ми към деянието. Аз не чувствам никаква принуда - нито принудата на природата, която ме ръководи при моите нагони, нито принудата на нравствените повели, а просто искам да извърша това, което се намира у мен.
към текста >>
За мен, като нравствен човек, меродавно може да бъде не обстоятелството, че по идея съм насочил вниманието си към някакво действие, а проверката дали то е добро или
лош
о.
По отношение на тези разсъждения защитниците на всеобщите нравствени норми биха могли да кажат: Щом всеки човек се стреми само към лично изживяване и извършване на онова, което му е угодно, тогава между добра постъпка и злодеяние няма разлика; всяка низост, която се таи у мен, има еднаква претенция да се изяви, както и намерението ми да служа на всеобщото благо.
За мен, като нравствен човек, меродавно може да бъде не обстоятелството, че по идея съм насочил вниманието си към някакво действие, а проверката дали то е добро или лошо.
Към извършването му аз ще пристъпя само в първия случай.
към текста >>
10.
15. СТОЙНОСТТА НА ЖИВОТА (ПЕСИМИЗЪМ и ОПТИМИЗЪМ)
GA_4 Философия на свободата
От едно по- възвишено гледище дори в привидното зло или
лош
о може да се различи нещо положително, защото то представлява благотворна противоположност на доброто и последното ние можем да оценим още по-добре, когато то изпъква пред злото.
Обратен на въпроса за целта или предназначението на живота (срв. стр.164 сл.) е този за неговата стойност. В това отношение срещаме два противоположни възгледа, а помежду им - всевъзможни опити за помиряването им. Според единия възглед светът е най-добрият, който може да съществува в мислите ни, а животът и действията в него са благо с неоценима стойност. Всичко се разкрива като хармонично и целесъобразно взаимодействие и заслужава възхищение.
От едно по- възвишено гледище дори в привидното зло или лошо може да се различи нещо положително, защото то представлява благотворна противоположност на доброто и последното ние можем да оценим още по-добре, когато то изпъква пред злото.
А и злото не е истински реално - като такова ние окачествяваме само една по-малка степен на доброто. Злото е отсъствие на доброто и само по себе си не е нещо от значение.
към текста >>
Един добър Бог иска да създаде най-добрия от световете, а един мъдър човек го познава - той може да го разпознае сред всички други възможни по-
лош
и светове.
Лайбниц смята, че светът е най-добрият, какъвто може да има. По-добър не е възможен. Защото Бог е добър и мъдър.
Един добър Бог иска да създаде най-добрия от световете, а един мъдър човек го познава - той може да го разпознае сред всички други възможни по-лоши светове.
Само един зъл и немъдър Бог би могъл да създаде един по-лош от възможно най-добрия свят.
към текста >>
Само един зъл и немъдър Бог би могъл да създаде един по-
лош
от възможно най-добрия свят.
Лайбниц смята, че светът е най-добрият, какъвто може да има. По-добър не е възможен. Защото Бог е добър и мъдър. Един добър Бог иска да създаде най-добрия от световете, а един мъдър човек го познава - той може да го разпознае сред всички други възможни по-лоши светове.
Само един зъл и немъдър Бог би могъл да създаде един по-лош от възможно най-добрия свят.
към текста >>
Когато е гладен и след половин час го очаква апетитна трапеза, той може дори да избегне да си развали удоволствието от по-доброто чрез
лош
окачествена храна, която би могла да го задоволи преди това.
Преди всичко гладният се стреми да се засити. Щом подаването на храна се извърши в такава степен, че гладът да престане, тогава е постигнато всичко, което цели нагонът за хранене. Насладата, свързана със засищането, се състои най-напред в отстраняване на страданието, което причинява гладът. Към чистия нагон се прибавя и една друга нужда. Чрез приемане на храна човекът иска не само да възстанови нарушените функции на своите органи, респективно да премахне страданието от глада, но се старае да постигне това при наличие на приятни вкусови усещания.
Когато е гладен и след половин час го очаква апетитна трапеза, той може дори да избегне да си развали удоволствието от по-доброто чрез лошокачествена храна, която би могла да го задоволи преди това.
към текста >>
Ако при покупката на определено количество ябълки съм принуден ведно с хубавите да взема двойно повече
лош
и, понеже продавачът иска да разчисти сергията си, аз нито за миг няма да се замисля дали да взема
лош
ите ябълки, щом по моя преценка стойността на по-малкото количество хубави е достатъчно висока, че за покупната цена да поема и разноските за отстраняването на
лош
ата стока.
Но докато все още вярва във възможността да се добере до онова, което по негово виждане заслужава да бъде постигнато, той се бори срещу всички мъки и страдания. Едва философията би трябвало да внуши на човека мнението, че волята има смисъл само тогава, когато удоволствието е по-голямо от неудоволствието; по своята природа той иска да постигне обектите на своето желание, ако може да понесе неизбежното в случая неудоволствие, колкото и голямо да е то. Но една такава философия би била погрешна, защото поставя човешката воля в зависимост от едно обстоятелство (превес на удоволствието над неудоволствието), което поначало е чуждо на човека. Изначалната мярка на волята е желанието, което се налага, докато може. Когато става дума за удоволствие и неудоволствие при задоволяването на едно желание, сметката, правена от живота, а не от една разсъдъчна философия, може да се сравни със следната.
Ако при покупката на определено количество ябълки съм принуден ведно с хубавите да взема двойно повече лоши, понеже продавачът иска да разчисти сергията си, аз нито за миг няма да се замисля дали да взема лошите ябълки, щом по моя преценка стойността на по-малкото количество хубави е достатъчно висока, че за покупната цена да поема и разноските за отстраняването на лошата стока.
Този пример онагледява връзката между доставените от един нагон количества удоволствие и неудоволствие. Аз не определям стойността на хубавите ябълки чрез изваждане на техния сбор от този на лошите, а според това дали първите все още притежават някаква стойност въпреки наличието на вторите.
към текста >>
Аз не определям стойността на хубавите ябълки чрез изваждане на техния сбор от този на
лош
ите, а според това дали първите все още притежават някаква стойност въпреки наличието на вторите.
Но една такава философия би била погрешна, защото поставя човешката воля в зависимост от едно обстоятелство (превес на удоволствието над неудоволствието), което поначало е чуждо на човека. Изначалната мярка на волята е желанието, което се налага, докато може. Когато става дума за удоволствие и неудоволствие при задоволяването на едно желание, сметката, правена от живота, а не от една разсъдъчна философия, може да се сравни със следната. Ако при покупката на определено количество ябълки съм принуден ведно с хубавите да взема двойно повече лоши, понеже продавачът иска да разчисти сергията си, аз нито за миг няма да се замисля дали да взема лошите ябълки, щом по моя преценка стойността на по-малкото количество хубави е достатъчно висока, че за покупната цена да поема и разноските за отстраняването на лошата стока. Този пример онагледява връзката между доставените от един нагон количества удоволствие и неудоволствие.
Аз не определям стойността на хубавите ябълки чрез изваждане на техния сбор от този на лошите, а според това дали първите все още притежават някаква стойност въпреки наличието на вторите.
към текста >>
Точно както при насладата от хубавите ябълки аз съм се абстрахирал от
лош
ите, по същия начин се заемам със задоволяването на едно желание, след като съм игнорирал възникващите по необходимост страдания.
Точно както при насладата от хубавите ябълки аз съм се абстрахирал от лошите, по същия начин се заемам със задоволяването на едно желание, след като съм игнорирал възникващите по необходимост страдания.
към текста >>
11.
I. ХАРАКТЕРЪТ НА НИЦШЕ
GA_5 Фридрих Ницше-борец срещу своето време
Тъкмо инстинктите си правят
лош
и шеги със съвременните свободомислещи.
Той се отвръща с инстинктивна антипатия от най-важните културни идеи на онези, в чиято среда се е развивал, но не по начин, по който човек отхвърля едно твърдение, в което е открил логическо противоречие, а както се отвръща от един цвят, който му причинява болка в очите. Антипатията е плод на непосредствено чувство, въобще не става въпрос за съзнателно обмисляне. Усещането на други хора, когато през главата им минават мисли за вина, угризение на съвестта, отвъден живот, блаженство, родина, действа върху Ницше неприятно. Инстинктивният начин на противопоставяне срещу изброените представи отличава Ницше от така наречените съвременни „свободомислещи“. Същите знаят всички възражения на здравия разум срещу „старите заблуждаващи представи“, но колко рядко ще се намери някой да каже, че неговите инстинкти не зависят от тях?
Тъкмо инстинктите си правят лоши шеги със съвременните свободомислещи.
Мисленето приема от традиционните идеи един независим характер, но инстинктите не могат да се напаснат с този променен характер на разбирането. Тези „свободомислещи“ поставят някакво понятие от модерната наука на мястото на една по-стара представа, но те говорят за него така, че човек разбира как разумът върви по друг път от този на инстинктите. Разумът търси в материята, в силата, в природната закономерност причината на явленията; инстинктите обаче подвеждат така, че някой по отношение на тези същности да чувства същото, което други чувстват по отношение на своя личен бог. Хора от този вид се защитават от обвинението за отричане на Бог, но те не го правят поради факта, че техният мироглед ги води към нещо, което се съгласува с някаква представа за Бог, а защото са наследили от своите прадеди качеството да усещат едно инстинктивно изтръпване при думите „отричане на Бог“. Велики изследователи подчертават, че не отричат представи като Бог, безсмъртие, но искат да ги реконструират само в смисъла на модерната наука.
към текста >>
Когато се вгледаме в противниците на възгледа за „свободната воля“, ще открием, че инстинктите на тези „свободомислещи“ се отвръщат с отвращение от извършителя на едно „
лош
о“ дело така, както инстинктите на другите, които са на мнение, че „свободната воля“ може да се направлява според желанието за добро или зло.
Голяма част от тези „свободомислещи“ поддържат възгледа, че човешката воля не е свободна. Те казват, че в определен случай човек трябва да постъпва по начин, обусловен от неговия характер и съобразно условията, които му влияят.
Когато се вгледаме в противниците на възгледа за „свободната воля“, ще открием, че инстинктите на тези „свободомислещи“ се отвръщат с отвращение от извършителя на едно „лошо“ дело така, както инстинктите на другите, които са на мнение, че „свободната воля“ може да се направлява според желанието за добро или зло.
към текста >>
в творбата си за Давид Щраус той вече пише за „
лош
ите и страшни последици“15 на приключилата победно битка.
Чувствата на немците по време на войната през 1870 г. предизвикват в душата му толкова незначителен отзвук, че той, „докато отшумяват над Европа бурите на битката на Вьорт“14, се намирал на едно живописно кътче в Алпите, „потънал в мисли, едновременно угрижен и безгрижен“, и записвал мислите си за древните гърци. И когато след няколко седмици той вече се бил озовал „под стените на Мец“, „все още го измъчвали въпросите“ за живота и „старогръцкото изкуство“ (вж. „Опит за самокритика“ във второто издание на „Раждането на трагедията“). Когато войната свършила, толкова малко бил обхванат от въодушевлението на своите съвременници по повод спечелената битка, че през 1873 г.
в творбата си за Давид Щраус той вече пише за „лошите и страшни последици“15 на приключилата победно битка.
За него е илюзия, че също и немската култура е спечелила в тази война и той нарича тази илюзия пагубна, защото, докато тя властва сред немския народ, е налице опасността победата „да се преобразува в пълно поражение: в поражение, в унищожение на немския дух в полза на немския райх“. Това е убеждението на Ницше във време, когато цяла Европа е изпаднала в национално въодушевление. Това е убеждение на една несвоевременна личност, на един борец срещу своето време. Освен споменатото може да се каже още много, което е различавало живота на чувствата и мислите на Ницше от този на неговите съвременници.
към текста >>
12.
II. СВРЪХЧОВЕКЪТ
GA_5 Фридрих Ницше-борец срещу своето време
На такъв идеалист му се струва неблагороден и „
лош
“ някой човек, който не е достигнал до такова себепревъзмогване.
Той се освобождава от основите на действителността и иска да придаде на битието си по-висш смисъл и по-висша цел. Изнамира неестествена причина за идеалите си. Нарича я „божия воля“, „вечни нравствени повели“. Иска да се устреми към „истината заради истината“, към „добродетелта заради добродетелта“. Той смята себе си за добър човек тогава, когато уж му се е удало да укроти своя егоизъм, което значи своите естествени инстинкти, и да следва безкористно някаква идеална цел.
На такъв идеалист му се струва неблагороден и „лош“ някой човек, който не е достигнал до такова себепревъзмогване.
към текста >>
Човек с угризения на съвестта е подобен, казват добродетелните, на спящ, чийто нощен покой е нарушаван от
лош
и сънища.
Какво искат мъдреците, които поставят добродетелта над човека? - пита Заратустра. Те казват: душевен покой може да има само този, който служи на дълга си, който е последвал святото „ти трябва“. Добродетелен трябва да е човек, за да може да мечтае, според своя дълг, за изпълнени идеали и да не чувства угризения на съвестта.
Човек с угризения на съвестта е подобен, казват добродетелните, на спящ, чийто нощен покой е нарушаван от лоши сънища.
„Малцина знаят това: човек обаче трябва да притежава всички добродетели, за да спи добре. Ще лъжесвидетелствам ли? Ще изневерявам ли? Ще бъда ли изкушен от жената на ближния? Всичко това се съгласува зле с добрия сън... Мир с Бога и съседа: тъй иска добрият сън.
към текста >>
Такъв вярващ е морален нихилист, обхванат от най-
лош
ия вид невежество.
Накъде иска да поведе човека тази воля, отделният човек не може да узнае. Който вярва в тази воля, признава, че не знае нищо за крайните цели на своите действия. Целите, които отделният човек преследва, не са „истински“ цели за вярващия в по-висша воля. Така той поставя на мястото на създадените чрез индивидуалността позитивни цели една крайна цел на цялото човечество, чието мисловно съдържание обаче е нищо.
Такъв вярващ е морален нихилист, обхванат от най-лошия вид невежество.
Ницше е искал да разгледа този вид невежество в своя останал незавършен труд „Воля за власт“.55
към текста >>
За слабите и лишените от смелост силната личност, искаща да си създава закони и цели, става
лош
а и греховна.
Силният не може да признае „доброто и злото“, защото той не признава силата, определяща доброто и злото за слабия. Каквото силният желае, е добро за него. Той го прави срещу всички противопоставящи му се сили. И се стреми да преодолява всичко, възпрепятстващо тази дейност. Той не вярва, че някаква „вечна световна воля“ води всички волеви решения към велика хармония, а е на мнение, че цялото човешко развитие е резултат от волевите импулси на отделните личности и че възниква вечна борба между отделните прояви на волята, в която по-силната воля надделява над по-слабата.
За слабите и лишените от смелост силната личност, искаща да си създава закони и цели, става лоша и греховна.
Тя предизвиква страх, защото руши установения ред. За нея е без стойност това, с което слабите са свикнали, за нея има стойност да открива нещо ново и непознато досега. „Всяка индивидуална дейност, всеки индивидуален начин на мислене предизвикват ужас. Не е пресметнато какво точно по-особените, избраните, по-самобитните духове в целия ход на историята е трябвало да изстрадат поради факта, че винаги са били считани за лоши и опасни, че те самите са се усещали такива. Под господството на нравствеността на обичая оригиналността от всеки вид е получавала нечиста съвест; така до този миг небето на най-добрите е било още по-помрачено, отколкото е трябвало да бъде.“58 Един истински свободомислещ взима своите решения непосредствено.
към текста >>
Не е пресметнато какво точно по-особените, избраните, по-самобитните духове в целия ход на историята е трябвало да изстрадат поради факта, че винаги са били считани за
лош
и и опасни, че те самите са се усещали такива.
Той не вярва, че някаква „вечна световна воля“ води всички волеви решения към велика хармония, а е на мнение, че цялото човешко развитие е резултат от волевите импулси на отделните личности и че възниква вечна борба между отделните прояви на волята, в която по-силната воля надделява над по-слабата. За слабите и лишените от смелост силната личност, искаща да си създава закони и цели, става лоша и греховна. Тя предизвиква страх, защото руши установения ред. За нея е без стойност това, с което слабите са свикнали, за нея има стойност да открива нещо ново и непознато досега. „Всяка индивидуална дейност, всеки индивидуален начин на мислене предизвикват ужас.
Не е пресметнато какво точно по-особените, избраните, по-самобитните духове в целия ход на историята е трябвало да изстрадат поради факта, че винаги са били считани за лоши и опасни, че те самите са се усещали такива.
Под господството на нравствеността на обичая оригиналността от всеки вид е получавала нечиста съвест; така до този миг небето на най-добрите е било още по-помрачено, отколкото е трябвало да бъде.“58 Един истински свободомислещ взима своите решения непосредствено. Несвободният решава според общоприетото. „Нравствеността не е нищо друго (следователно нищо повече) от подчинение на обичаите, но обичаите са общоприетият начин на действие и преценка.“59 Това общоприето се означава от моралистите като „вечна воля“, „категоричен императив“. Но всяко общоприето е резултат от естествени инстинкти и импулси на отделни хора, раси, народи и т.н. То е също така продукт на природни причини, на климатичните условия на отделни области.
към текста >>
Това е естествената взаимовръзка на едно „
лош
о“ действие с правораздаването на обществото и наказанието на този отделен човек.
Той е аморален. Общоприетото зло аморалният разглежда също така като следствие на човешки инстинкти. Наказанието за него не е морално обосновано, а представлява само средство за изкореняване на инстинкти, които са вредни за други. Обществото наказва, според възгледа на аморалиста, не защото има „морално право“ да изкупва вината, а само защото се оказва по-силно от отделния човек, който има противопоставящи се на общността инстинкти. Силата на обществото се изправя срещу силата на отделния човек.
Това е естествената взаимовръзка на едно „лошо“ действие с правораздаването на обществото и наказанието на този отделен човек.
Волята за власт, тоест волята за изживяване на онези инстинкти, които са налице при повечето хора, е тази, която се проявява в грижата за ред в едно общество. Победата на мнозинството над отделния човек е това наказание. Победи ли отделният човек, тогава би трябвало начинът на действие на обществото да се окачестви като лош за другите. Правото в дадено време се изразява само в това, което обществото приема като най-добра основа за своята воля за власт.
към текста >>
Победи ли отделният човек, тогава би трябвало начинът на действие на обществото да се окачестви като
лош
за другите.
Обществото наказва, според възгледа на аморалиста, не защото има „морално право“ да изкупва вината, а само защото се оказва по-силно от отделния човек, който има противопоставящи се на общността инстинкти. Силата на обществото се изправя срещу силата на отделния човек. Това е естествената взаимовръзка на едно „лошо“ действие с правораздаването на обществото и наказанието на този отделен човек. Волята за власт, тоест волята за изживяване на онези инстинкти, които са налице при повечето хора, е тази, която се проявява в грижата за ред в едно общество. Победата на мнозинството над отделния човек е това наказание.
Победи ли отделният човек, тогава би трябвало начинът на действие на обществото да се окачестви като лош за другите.
Правото в дадено време се изразява само в това, което обществото приема като най-добра основа за своята воля за власт.
към текста >>
13.
III. НИЦШЕВИЯТ ПЪТ НА РАЗВИТИЕ
GA_5 Фридрих Ницше-борец срещу своето време
Преди Сократ в доброто общество диалектичните маниери са били отричани, смятали са се за
лош
и маниери.“ („Проблемът на Сократ“, § 5) Там, където за нещо не говорят здрави основни инстинкти, навлиза доказващият разум, който се аргументира чрез адвокатски способи.
Само когато логиката служи за изразяване на по-дълбоките основни инстинкти на личността, само тогава тя има стойност за Ницше. Тя трябва да бъде резултат на надлогичното в личността. Ницше винаги е отхвърлял сократовия дух. В „Залезът на кумирите“ четем: „Със Сократ гръцкият вкус се обръща към диалектиката: какво се случва всъщност? Преди всичко е победен аристократичният вкус; сганта взима надмощие с диалектиката.
Преди Сократ в доброто общество диалектичните маниери са били отричани, смятали са се за лоши маниери.“ („Проблемът на Сократ“, § 5) Там, където за нещо не говорят здрави основни инстинкти, навлиза доказващият разум, който се аргументира чрез адвокатски способи.
към текста >>
14.
1. ФИЛОСОФИЯТА НА НИЦШЕ КАТО ПСИХОПАТОЛОГИЧЕН ПРОБЛЕМ (1900)
GA_5 Фридрих Ницше-борец срещу своето време
Не, този
лош
вкус, тази воля за истина, за „истина на всяка цена“, тази младежка лудост в любовта към истината ни е опротивяла.“ От това отвръщане от истината възниква Ницшевата омраза към Сократ.
Вижда се, че в Ницше е налице склонността да се усеща една противоположност на житейското благо, здраве, сила и истина. На естественото усещане е присъщо да приеме хармонията, а не една противоположност. При Ницше не се явява въпросът за стойността на истината като потребност на познавателната теория, а като следствие от неговата липса на обективно чувство за истина. Това излиза наяве гротескно в едно изречение, което стои в същото предисловие: „А що се отнася до нашето бъдеще: едва ли човек отново ще се озове по пътеката на онези египетски младежи, които правят нощем храма небезопасен, прегръщат статуи и разбулват всичко, което се държи поради добри основания покрито. Откриват го и искат да го изложат на ярка светлина.
Не, този лош вкус, тази воля за истина, за „истина на всяка цена“, тази младежка лудост в любовта към истината ни е опротивяла.“ От това отвръщане от истината възниква Ницшевата омраза към Сократ.
Стремежът към обективност в този дух има за него нещо отблъскващо. В „Залезът на кумирите“ (1888) това е изразено по най-остър начин. „Сократ произхожда от най-нисши-те слоеве на обществото, от сганта. Известно е колко отвратителен е бил... Сократ е едно недоразумение.“ Да сравним философския скептицизъм на други личности с борбата срещу истината, която води Ницше. Обикновено този скептицизъм е в основата на едно изразено чувство за истина.
към текста >>
Лош
о е, когато древността ни говори по-малко ясно, понеже милион думи застават на пътя!
Достатъчно е да се прочете някой християнски агитатор, например свети Августин, за да се схване, да се подуши какви нечисти другари пристигат.“ (Съчинения, Том VIII, стр. 307/308) Изкуството да се чете добре Ницше презира чак до момента, когато трябва да поведе борба срещу християнството. Ето едно от изреченията му за това изкуство: „За мен няма съмнение, че да се напише едно-единствено изречение, което ще накара учените от по-късни времена да го коментират, оправдава работата на най-големия критик. Във филолога се крие изключителна скромност. Да се подобряват текстове е забавна работа за учения, решаване на ребус, но не трябва да се смята за нещо твърде важно.
Лошо е, когато древността ни говори по-малко ясно, понеже милион думи застават на пътя!
“ (Съчинения, Том X, стр. 341) За съюза на фактологическия смисъл с математиката и механиката Ницше пише следното през 1882 г. във „Веселата наука“: „Че дадена интерпретация на света е в правото си да допуска... броене, смятане, теглене, виждане и хващане и нищо друго, това е дебелащина, наивност, в случай, че не е душевно заболяване или идиотщина.“ „Наистина ли искаме по такъв начин битието да бъде принизено до робско упражнение за аритметици и салонна игра за математици? “ (Съчинения, Том V, стр. 330/331)
към текста >>
За тази свръхчувствителност имам психологически сетива, с които усещам и откривам всяка тайна и прозирам при първи допир скритата мръсотия в основата на всяка природа, обусловена може би от
лош
а кръв, но лустросана чрез възпитание.
Колкото повече се занимаваме с мисловното развитие на Ницше, толкова повече стигаме до убеждението, че навсякъде има отклонение от това, което е обяснимо психологически. Инстинктът за изолация, за затваряне пред външния свят, се намира дълбоко в неговата духовна организация. Той се характеризира сам достатъчно в „Ecce homo“: „Присъща ми е извънредна свръхчувствителност на инстинкта за чистота, за да възприемам психологически близостта или - как да кажа! - най-вътрешното, за да подушвам „същинатаа“ на всяка душа.
За тази свръхчувствителност имам психологически сетива, с които усещам и откривам всяка тайна и прозирам при първи допир скритата мръсотия в основата на всяка природа, обусловена може би от лоша кръв, но лустросана чрез възпитание.
Когато наблюдавам правилно, такива хора, непоносими за моята свръхчувствителност, усещат също така вътрешно моето отвращение. От това те не стават по-благоуханни... Търпението не ми е присъщо в отношенията с други хора; моята хуманност не се изразява в съчувствието, както правят другите, а в изтрайването на това съчувствие... Моята хуманност е едно постоянно себепревъзмогване. Имам нужда обаче от самота за оздравяване, завръщане към самия себе си, за да вдъхвам свободен, лек и игрив въздух... Най-голяма опасност за мен е била винаги сганта, към която изпитвам отвращение.“ (М. Г. Конрад: „Еретична кръв“) Такива инстинкти са в основата на учението в „Отвъд доброто и злото“ и в много други негови мисли. Той иска да образова каста от аристократи, които да създават житейските си цели от своето пълно самовластие.
към текста >>
15.
3. ЛИЧНОСТТА НА ФРИДРИХ НИЦШЕ, ВЪЗПОМЕНАТЕЛНИ ДУМИ (1900)
GA_5 Фридрих Ницше-борец срещу своето време
От непосредственото му отвръщане от битието той има
лош
и преживявания.
На всички психологически решаващи места въпросът е само за самия мен. Може да се постави моето име или думата „Заратустра“ там, където в текста се среща думата Вагнер. Целият образ на дитирамбическия артист е образът на бъдещия поет на „Заратустра“, нарисуван с пределна дълбочина, без да докосва дори за миг реалността на Вагнер. Самият Вагнер имаше идея за това, затова той не се разпозна в тази книга.“ В „Заратустра“ Ницше скицира света, който търси напразно при Вагнер, свободен от действителността. Неговият „идеал на Заратустра“ има по-друго отношение към действителността от това на по-ранните му идеали.
От непосредственото му отвръщане от битието той има лоши преживявания.
Представата, че е трябвало да извърши неправда спрямо съществуването и че то поради това така фатално му е отмъстило, все повече и повече го завладява. Разочарованието, което неговият идеализъм му е причинил, го тласка в едно враждебно настроение срещу всеки идеализъм. Творбите му по времето на отстъпничеството му от Вагнер стават обвинения срещу идеалите. „Заблуда след заблуда се поставят върху лед, идеалът не се опровергава, той замръзва.“ Така се изказва през 1888 г. за целта на появилата се през 1878 г.
към текста >>
16.
Бележки
GA_5 Фридрих Ницше-борец срещу своето време
15. „
лош
ите и страшни последици“: Несвоевременни размишления, Първа част, Давид Щраус, Изповедникът и писателят.
15. „лошите и страшни последици“: Несвоевременни размишления, Първа част, Давид Щраус, Изповедникът и писателят.
към текста >>
17.
МАЙСТЕР ЕКХАРТ
GA_7 Мистиката в зората на модерния духовен живот и нейното отношение към съвременния светоглед
"човекът, който живее в божията воля и в божията любов, за него е истинска радост да върши всички добри неща, които Бог иска, и да изоставя всички
лош
и неща, които са противни на Бога.
Тя може да доведе своята воля в хармония с моралните идеали само външно. виждащата душа не може да бъде егоистична в този смисъл. Даже ако би искала себе си, тя би искала господството на идеалното; защото тя самата се е превърнала в този идеал. Тя не може вече да иска целите на нисшата природа, защото няма вече нищо общо с тази нисша природа. За виждащата душа да действа в смисъла на моралните идеали не означава никаква принуда, никакво ли отношение.
"човекът, който живее в божията воля и в божията любов, за него е истинска радост да върши всички добри неща, които Бог иска, и да изоставя всички лоши неща, които са противни на Бога.
За не го е невъзможно да изостави нещо, което Бог иска да бъде извършено. Както един човек, чиито нозе са завързани, не може да ходи, така и за човека, който живее в божията воля, е невъзможно да извърши една лоша постъпка." Екхарт сам изрично предупреждава, че казаното от него не може да служи за открит лист на всеки отделен човек, за да върши каквото си ще. Именно по това се познава виждащият, че той не иска вече нищо като отделен човек. "Някои хора казват: Щом имам Бога и божията свобода, аз мога да върша всичко, каквото си искам. Те неправилно разбират тези думи.
към текста >>
Както един човек, чиито нозе са завързани, не може да ходи, така и за човека, който живее в божията воля, е невъзможно да извърши една
лош
а постъпка." Екхарт сам изрично предупреждава, че казаното от него не може да служи за открит лист на всеки отделен човек, за да върши каквото си ще.
Даже ако би искала себе си, тя би искала господството на идеалното; защото тя самата се е превърнала в този идеал. Тя не може вече да иска целите на нисшата природа, защото няма вече нищо общо с тази нисша природа. За виждащата душа да действа в смисъла на моралните идеали не означава никаква принуда, никакво ли отношение. "човекът, който живее в божията воля и в божията любов, за него е истинска радост да върши всички добри неща, които Бог иска, и да изоставя всички лоши неща, които са противни на Бога. За не го е невъзможно да изостави нещо, което Бог иска да бъде извършено.
Както един човек, чиито нозе са завързани, не може да ходи, така и за човека, който живее в божията воля, е невъзможно да извърши една лоша постъпка." Екхарт сам изрично предупреждава, че казаното от него не може да служи за открит лист на всеки отделен човек, за да върши каквото си ще.
Именно по това се познава виждащият, че той не иска вече нищо като отделен човек. "Някои хора казват: Щом имам Бога и божията свобода, аз мога да върша всичко, каквото си искам. Те неправилно разбират тези думи. Щом искаш да вършиш нещо, което е против Бога и неговата заповед, ти нямаш божията любов; ти можеш да измамиш света, че я имаш." Екхарт е убеден, че за душата, която се вглъбява до своята основа, насреща и просиява и съвършената моралност, че тогава всяко логическо разбиране и всяко действане в обикновения смисъл престават и се ражда един съвършено нов ред на човешкия живот. "Защото всичко, което умът може да разбере, и всичко, което желанието желае, това не е Бог.
към текста >>
18.
ПРИЯТЕЛСТВО НА БОГА
GA_7 Мистиката в зората на модерния духовен живот и нейното отношение към съвременния светоглед
"Неразбиращите хора вземат съединението с Бога по плът и говорят, че ще се превърнат в божествената природа; но това е погрешно, то е
лош
а ерес.
Ето защо мировото същество не може да се изяви в тебе в неговата чистота, а може само да озари основата на твоята душа. Следователно в тази основа се ражда само един отблясък, един образ на мировото Същество. Ти можеш така да преобразиш своята отделна личност, че да възпроизвежда в образ всемирното същество; но самото това всемирно същество не свети в тебе. Изхождайки от подобни представи Таулер стигна до мисълта за едно божество, което никога не преминава напълно, никога не се влива напълно в човешкия свят. Даже той настоява върху факта, да не бъде смесен с онези, които обясняват вътрешността на самия човек като нещо божествено.
"Неразбиращите хора вземат съединението с Бога по плът и говорят, че ще се превърнат в божествената природа; но това е погрешно, то е лоша ерес.
Защото и при най-висшето и най-вътрешното единение с Бога божествената природа и божественото същество са високо, даже по-високо отколкото всяка висота; това отива до една божествена пропаст, до която никое създание никога не достига." В смисъла на своята епоха и в смисъла на своята професия на свещеник Таулер с право иска да бъде считан за вярващ католик. Той не възнамерява да противопостави на християнството еди друг възглед. Той само иска чрез своя възглед да задълбочи, да одухотвори това християнство. Той говори за съдържанието на писанието като един благочестив свещеник. Обаче все пак в света на неговите представи това писание се превръща в едно изразно средство за най-дълбоките изживявания на душата.
към текста >>
19.
ЙОХАН ШЕФЛЕР, НАРЕЧЕН АНГЕЛУС СИЛЕЗИУС
GA_7 Мистиката в зората на модерния духовен живот и нейното отношение към съвременния светоглед
"Законът е за
лош
ите; ако не би съществувала никаква заповед написана: Благочестивите все пак биха любили бога и ближния."
Сега престават да съществуват всички идващи отвън морални норми; човекът става за себе си мярка и цел. Той не стои под никакъв закон; защото самият закон е станал неговото същество.
"Законът е за лошите; ако не би съществувала никаква заповед написана: Благочестивите все пак биха любили бога и ближния."
към текста >>
20.
МИСТЕРИИ И МИСТЕРИЙНА МЪДРОСТ
GA_8 Християнството като мистичен факт
Лош
о би било това сетиво, което от своята гледна точка не би твърдяло безусловната действителност на своите зрителни възприятия.
В човека има нещо, което първоначално му пречи да вижда с духовните очи. Отначало той е изцяло това, което са неговите сетива, а неговият ум е само тълкувател и съдия на неговите сетива. Тези сетива биха изпълнили зле своята служба, ако не почиваха на истинността, за това което казват.
Лошо би било това сетиво, което от своята гледна точка не би твърдяло безусловната действителност на своите зрителни възприятия.
За себе си окото е право. То не изгубва своята правота пред духовното око. Това духовно око приема само, че нещата на сетивното око могат да бъдат виждани в една по-висша светлина. Не се отрича нищо от това, което сетивното око вижда. Обаче от видяното се излъчва една нова светлина, която по-рано не сме виждали.
към текста >>
21.
ГРЪЦКИТЕ МЪДРЕЦИ ПРЕДИ ПЛАТОН В СВЕТЛИНАТА НА МИСТЕРИЙНАТА МЪДРОСТ
GA_8 Християнството като мистичен факт
„Изглежда очевидно, че тези, които са устроили посвещенията не са били
лош
и хора.
Многобройни факти ни заставят да признаем, че философската мъдрост на гърците почива на същото настроение, на което почива и мистичното познание. Ние разбираме великите философи, само когато при стъпваме към тях с усещанията, които сме придобили от наблюдаването на Мистериите. С какъв дълбок трепет говори Платон в своя „Федон" за „тайните учения".
„Изглежда очевидно, че тези, които са устроили посвещенията не са били лоши хора.
Те ни показват, че всеки, който достига непосветен и неозарен в подземния свят, остава в тинята; пречистеният, обаче и посветеният, когато отиде там, живее при Боговете. Защото тези, които имат работа с посвещенията, казват, че мнозина носят „тирса"*/* Тирсът е един жезъл, завършващ на върха с борова шишарка и обвит с лозови пръчки, с листа и бръшлян, който са носели Бакхус и вакханките. Бел. на пр./, но истински одухотворени са само малцина. Според мен те не са други, освен онези, които старателно са се стремили по правилния начин към мъдростта. Аз сам в живота си се стремих да стана един като тях и то с всички мои сили.
към текста >>
22.
ПЛАТОН КАТО МИСТИК
GA_8 Християнството като мистичен факт
Ще бъде
лош
геометрик този, който може да доведе в математически отношения само това, което той може да види с очи и да докосне с ръце.
Тази мисъл ми помага да стигна до едно съждение, както споменът ми помага за постигането на едно съждение, на едно познание. Както при едно дърво аз си спомням за дърветата, така и при две неща, когато ги разглеждам в определено отношение, аз идвам до мисълта за сходство. Следователно, в мен се появяват като спомени такива мисли, които не са били придобити от сетивната действителност. Всички познания, които не са извлечени от тази действителност, се основават на такива мисли. Цялата математика се състои само от такива мисли.
Ще бъде лош геометрик този, който може да доведе в математически отношения само това, което той може да види с очи и да докосне с ръце.
Следователно, ние имаме мисли, които не произхождат от преходната природа, но се раждат от Духа. Именно тези мисли носят в себе си признака на вечната истина. Вечно ще бъде това, което математиката учи, даже ако утре цялата сграда на света би се разрушила и бъде построена нова. За една друга световна сграда биха могли да важат такива условия, щото съвременните математически истини да бъдат неприложими, въпреки това в себе си те биха останали верни.
към текста >>
23.
МИСТЕРИЙНАТА МЪДРОСТ И МИТЪТ
GA_8 Християнството като мистичен факт
Когато екипажът стига там, където трябва да следва Боговете по хребета на небето, тогава
лош
ият кон внася безредие в него.
Там, където говори за живота на душата, където напуска пътищата на преходното и търси вечното в душата, където, следователно, не съществуват вече представите, основани на сетивното възприемане и логичното мислене, там Платон си служи с мита. „Федър" говори за вечното в душата. Тук душата е представена под формата на два впрегнати коня, снабдени от всички страни с крила, и един водач. Единият от конете е търпелив и мъдър, другият непокорен и див. Когато пред екипажа се изпречва едно препятствие, непокорният кон използува случая, за да пречи на това, което добрият кон иска, и за да се възпротиви на водача.
Когато екипажът стига там, където трябва да следва Боговете по хребета на небето, тогава лошият кон внася безредие в него.
От силата, която този кон има, зависи дали добрият кон ще може да надмогне и преминавайки препятствието, ще закара екипажа в царството на свръхсетивното. Така става с душата, че тя никога не може да се издигне несмущавана в царството на Божественото. Едни души се издигат повече до това виждане на Вечното, други по-малко. Душата, която е прогледнала в отвъдното, остава неповредена от следващия кръговрат; тази, която поради дивия кон не е прогледнала, трябва да опита това при един нов кръговрат. Под тези кръгообращения се разбират различните въплъщения на душата.
към текста >>
24.
ПРЕРАЖДАНЕТО НА ДУХА И СЪДБАТА
GA_9 Теософия
Да обясняваме духовните качества на един човек чрез наследяването, означава, че сме в плен на един от най-
лош
ите предразсъдъци.
Да обясняваме духовните качества на един човек чрез наследяването, означава, че сме в плен на един от най-лошите предразсъдъци.
Какви разсъждения биха могли да убедят един човек, който би претендирал например, че всичко, което принадлежи към гения на Гьоте, е наследено от майка му и баща му? Този човек показва, че храни дълбока антипатия към безпристрастното наблюдение. Едно материалистическо внушение би му попречило да разглежда въпросното явление в неговата истинска светлина и във всичките му отношения.
към текста >>
25.
ПЪТЯТ НА ПОЗНАНИЕТО
GA_9 Теософия
При мнозина от кандидати, вътрешната леност може да изиграе една
лош
а роля.
Ето защо категорично трябва да изтъкнем голямата необходимост от сериозна мисловна работа за всеки, който се стреми към висши познавателни способности. Изтъкването на този факт е особено наложително, като се има предвид, че днес много хора искат да станат "ясновидци", без да обръщат достатъчно внимание върху сериозните и безкористни усилия на мисленето. Според тях, "мисленето" не може да помогне; по-важни им изглеждат "усещанията" и "чувствата". На това трябва да отговорим, че никой не може да стане "ясновидец" във висшия (т.е. в истинския) смисъл на тази дума, без предварително проучване на мисловния живот.
При мнозина от кандидати, вътрешната леност може да изиграе една лоша роля.
Те изобщо не осъзнават тази леност, понеже в очите им тя изглежда като презрение към "абстрактното мислене", към "празното спекулиране" и т.н. Би означавало да не зачитаме мисленето, ако го смесваме с абстрактната логическа последователност. Това "абстрактно мислене" лесно може да умъртви свръхсетивното познание; живото мислене може да го окрили и вдъхнови. Несъмнено, би било твърде удобно да се стигне до висшето познание, като се избягва мисловната работа. Мнозина биха желали тъкмо това.
към текста >>
26.
03. ВЪТРЕШНОТО СПОКОЙСТВИЕ
GA_10 Как се постигат познания за вишите светове
Защото знае, че тъкмо този страх би могъл да в
лош
и, а не да подобри качеството на неговата работа.
Нещата, които по-рано са го дразнели, сега не му пречат; всичко, от което по-рано се е опасявал, сега не буди никакъв страх у него. Променя се цялостното му светоусещане. По-рано при всяко ново начинание той е изпитва съмнения: "дали моите сили са достатъчни, за да свърша това". Сега вече не тази мисъл го навестява, а съвсем друга: "искам да събера всичките си сили, за да се справя с моите задачи по най-добрия начин". Сега той прогонва всяко опасение, всеки страх.
Защото знае, че тъкмо този страх би могъл да влоши, а не да подобри качеството на неговата работа.
И така, мисъл след мисъл проникват в светоусещането на окултния ученик и оказват своето благотворно влияние върху живота му, измествайки мислите, който по-рано спъваха неговото развитие. Сега вече той насочва ладията на своя живот със здрава и сигурна ръка, докато по-рано вълните я люшкаха на всички посоки.
към текста >>
27.
05. А. ПОДГОТОВКА
GA_10 Как се постигат познания за вишите светове
Докато човек не се проникне от съзнанието за всичко това, той не ще повярва, че една
лош
а мисъл може да упражни истински разрушително действие върху другите мисли, които изпълват мисловното пространство, както един напосоки изстрелян куршум разрушава физическите предмети по своя път.
Докато човек не се проникне от съзнанието за всичко това, той не ще повярва, че една лоша мисъл може да упражни истински разрушително действие върху другите мисли, които изпълват мисловното пространство, както един напосоки изстрелян куршум разрушава физическите предмети по своя път.
Вероятно той никога няма да си позволи едно физическо видимо действие, което счита за безсмислено, обаче съвсем няма да изпита страх, ако в душата му възникнат лоши мисли и чувства, защото те му се струват безвредни за света. Но в Тайната Наука той може да напредва, само ако внимава за своите мисли и чувства по същия начин, както във физическия свят внимава за своите действия. Когато някой види пред себе си стена, той не се опитва да премине през нея, а я заобикаля, съобразявайки се със законите на физическия свят.
към текста >>
Вероятно той никога няма да си позволи едно физическо видимо действие, което счита за безсмислено, обаче съвсем няма да изпита страх, ако в душата му възникнат
лош
и мисли и чувства, защото те му се струват безвредни за света.
Докато човек не се проникне от съзнанието за всичко това, той не ще повярва, че една лоша мисъл може да упражни истински разрушително действие върху другите мисли, които изпълват мисловното пространство, както един напосоки изстрелян куршум разрушава физическите предмети по своя път.
Вероятно той никога няма да си позволи едно физическо видимо действие, което счита за безсмислено, обаче съвсем няма да изпита страх, ако в душата му възникнат лоши мисли и чувства, защото те му се струват безвредни за света.
Но в Тайната Наука той може да напредва, само ако внимава за своите мисли и чувства по същия начин, както във физическия свят внимава за своите действия. Когато някой види пред себе си стена, той не се опитва да премине през нея, а я заобикаля, съобразявайки се със законите на физическия свят.
към текста >>
Това се постига, когато човек не допуска до себе си
лош
и чувства и мисли.
Подобни закони съществуват и в света на чувствата и мислите, само че те не действат върху човека отвън. Те трябва да се породят от живота на неговата душа.
Това се постига, когато човек не допуска до себе си лоши чувства и мисли.
Всяко произволно мечтателство и фантазиране, всички случайно възникващи и бързо преходни чувства трябва да бъдат отстранени. В същото време човек далеч не обеднява душевно. Напротив, той скоро установява, че когато контролира своя вътрешен свят по описания начин, богатството на неговите чувства и творческата продуктивност на неговото въображение рязко нарастват. Вместо дребнава сантименталност и случайни мисловни асоциации, на преден план идват дълбоко съдържателни чувства и плодотворни мисли. И тези чувства и мисли позволяват на човека да се ориентира в духовния свят.
към текста >>
28.
07. КОНТРОЛ НАД МИСЛИТЕ И ЧУВСТВАТА
GA_10 Как се постигат познания за вишите светове
Би било твърде
лош
о, ако той изпадне в мечтателство Разумът трябва да е ясен и трезв във всеки отделен миг.
От друга страна сме длъжни да подчертаем, че здравия усет за разграничаването между истина и илюзия трябва да се култивира непрекъснато. По време на всички тези упражнения човек не трябва да губи нито за миг съзнателния контрол над себе си. И в тази област той трябва да мисли така ясно, както прави това за нещата и процесите, свързани с ежедневието.
Би било твърде лошо, ако той изпадне в мечтателство Разумът трябва да е ясен и трезв във всеки отделен миг.
И най-голямата грешка би била сторена, ако в хода на тези упражнения някой би смутил своето равновесие и ако би престанал да разсъждава ясно и точно за обикновените неща от живота, както е вършил това по-рано. Окултният ученик непрекъснато трябва да се уверява дали не е нарушил своето вътрешно настроение, дали е останал същия в своето обичайно ежедневие. Непоколебимо вътрешно спокойствие и ясен поглед върху нещата ето какво трябва да извоюва за себе си. Разбира се, строго препоръчително е да не се отдава на празно мечтателство, както и на случайни упражнения. Обсъжданата тук дисциплина на мисленето се практикува в окултните школи от най-дълбока древност и тук става дума единствено за нея.
към текста >>
29.
08. ПОСВЕЩЕНИЕТО
GA_10 Как се постигат познания за вишите светове
Лош
Посветен би бил този, който не прилага узнатите тайни в служба на целия свят, и то по възможно най-добрия начин.
Лош Посветен би бил този, който не прилага узнатите тайни в служба на целия свят, и то по възможно най-добрия начин.
За съобщенията в тази област не съществуват други пречки, освен неразбирането на този, за когото са предназначени. Впрочем висшите тайни не са подходящи за обсъждане в обикновени разговори. Обаче от друга страна никому не може да се "забрани", ако е преминал през описаните степени и е решил, че трябва да сподели един или друг факт от областта на окултното познание. Нито един човек не може да му наложи каквато и да е "клетва". Всичко се поставя на неговата лична отговорност.
към текста >>
30.
10. ВЪРХУ НЯКОИ ОТ ДЕЙСТВИЯТА НА ПОСВЕЩЕНИЕТО
GA_10 Как се постигат познания за вишите светове
Както Слънцето свети и за
лош
ите, за злите, така и той не трябва да ги лишава от своята проникновена обич и разбиране.
На Четвърто Място идва търпението и толерантността към другите хора, същества и неща в живота. Окултният ученик подтиска всяка излишна критика спрямо несъвършенството и злото и се стреми да разбере всичко, което среща по своя път.
Както Слънцето свети и за лошите, за злите, така и той не трябва да ги лишава от своята проникновена обич и разбиране.
Ако окултният ученик се изправи пред някаква неприятност, той не упреква никого, а се съобразява с необходимостта и се стреми, доколкото му позволяват силите, да тласне нещата в добра посока. Той не само че уважава чуждите мнения, но се старае да се постави на мястото на другия.
към текста >>
31.
14. РАЗКЪСВАНЕТО НА ЛИЧНОСТТА В ХОДА НА ОКУЛТНОТО ОБУЧЕНИЕ
GA_10 Как се постигат познания за вишите светове
Чувайки името си се обръщаме към този, който го произнася, долавяйки
лош
а миризма, изпитваме неприятно чувство.
Те са свързани с определени еволюционни процеси в трите основни сили на душата: волята, чувствата и мисленето. Преди окултното обучение, тези три сили се намират в точно определени съотношения, поддържани от висши космически закони. Човекът не може да си позволи произвол в своята воля, чувства и мислене. Когато например в съзнанието му изниква определена представа, по чисто природна закономерност към нея се присъединява дадено чувство или някакво волево решение. Влизайки в непроветрена стая, отваряме прозореца.
Чувайки името си се обръщаме към този, който го произнася, долавяйки лоша миризма, изпитваме неприятно чувство.
Такива са елементарните зависимости и асоциации между мислене, чувства и воля. Ако обгърнем с поглед човешкия живот, ще установим, че всичко в него се основава на подобни зависимости. Дори сме склонни да считаме живота на един човек за "нормален", само ако там констатираме такива зависимости между мислене, чувства и воля, каквито са вложени в законите на самата човешка природа. В разрез с тези закони би се поставил например човек, ако лошата миризма предизвиква у него приятно чувство, или ако не отговори на зададен въпрос.
към текста >>
В разрез с тези закони би се поставил например човек, ако
лош
ата миризма предизвиква у него приятно чувство, или ако не отговори на зададен въпрос.
Влизайки в непроветрена стая, отваряме прозореца. Чувайки името си се обръщаме към този, който го произнася, долавяйки лоша миризма, изпитваме неприятно чувство. Такива са елементарните зависимости и асоциации между мислене, чувства и воля. Ако обгърнем с поглед човешкия живот, ще установим, че всичко в него се основава на подобни зависимости. Дори сме склонни да считаме живота на един човек за "нормален", само ако там констатираме такива зависимости между мислене, чувства и воля, каквито са вложени в законите на самата човешка природа.
В разрез с тези закони би се поставил например човек, ако лошата миризма предизвиква у него приятно чувство, или ако не отговори на зададен въпрос.
към текста >>
32.
16. ПАЗАЧЪТ НА ПРАГА
GA_10 Как се постигат познания за вишите светове
През твоите досегашни прераждания, те правиха така, че след всяка от твоите добри постъпки идваше награда, а след всяка
лош
а наказание.
"Пазачът" оповестява своето присъствие приблизително по следния начин: "досега ти беше направляван от могъщи и невидими сили".
През твоите досегашни прераждания, те правиха така, че след всяка от твоите добри постъпки идваше награда, а след всяка лоша наказание.
Благодарение на тях ти оформи своя характер чрез личните си опитности и мисли. Те подреждаха твоята съдба. Те определяха размерите на радостта и болката в сегашното ти въплъщение според цялостното ти поведение в твоите предишни въплъщения. Те властвуваха над теб под формата на всеобхватния закон на Кармата. Сега тези сили губят част от своята власт над теб.
към текста >>
Сега обаче пред теб ще се открият всички добри и всички
лош
и страни от твоите минали прераждания.
Ти сам си ги създал чрез твоите предишни изживявания и мисли. Само че досега ти нямаше никаква представа за всичко това; ти виждаше видимите действия, но не и кармичните сили. А те, кармичните сили, обхващаха всичките ти минали дела, както и най-скритите ти мисли и чувства. И тъкмо те преопределяха твоя сегашен живот.
Сега обаче пред теб ще се открият всички добри и всички лоши страни от твоите минали прераждания.
Досега те бяха скрити в твоята собствено същност, но ти не можеше да ги видиш, както не можеш да видиш и своя мозък. А ето, че от този момент, те се отделят от теб и напускат твоята личност. Сега те приемат самостоятелен облик и ти можеш да го виждаш, както виждаш камъните и растенията във външния свят. И ето самият аз съм това Същество, което си изгради тяло чрез твоите благородни постъпки и чрез твоите злодеяния. Моят ужасяващ образ е извлечен от равносметката на твоя собствен живот.
към текста >>
33.
ИЗ ХРОНИКАТА АКАША ПРЕДГОВОР
GA_11 Из Хрониката Акаша
Поради това пред един непосветен, който не може още чрез собствена опитност да се убеди в действителността на един особен духовен свят, човек лесно може да си създаде впечатлението, че е фантазьор или нещо по-
лош
о.
На нашия език можем да дадем само една слаба представа за тази летопис. Защото нашият език е нагоден към сетивния свят. И това, което обозначаваме с него, приема веднага характера на този сетивен свят.
Поради това пред един непосветен, който не може още чрез собствена опитност да се убеди в действителността на един особен духовен свят, човек лесно може да си създаде впечатлението, че е фантазьор или нещо по-лошо.
Който си е изработил способността да възприема в духовния свят, той опознава там миналите процеси и събития в техния вечен характер. Те стоят пред него не както мъртвите исторически документи, а изпълнени с живот. Пред него по определен начин се разиграва това, което е станало. Тези, които са посветени в четенето на тази жива писменост, могат да надникнат в едно много по-далечно минало, отколкото в онова, което описва официалната история; и те могат също – изхождайки от непосредственото духовно възприятие – да опишат нещата, за които съобщава историята, по един много по-сигурен начин, отколкото на нея й е възможно. За да предотвратим възможно заблуждение, веднага тук ще кажем, че също и духовното виждане не е защитено от грешки, че то не е напълно непогрешимо.
към текста >>
34.
ПОСЛЕДНИТЕ ВРЕМЕНА ПРЕДИ РАЗДЕЛЯНЕТО НА ПОЛОВЕТЕ
GA_11 Из Хрониката Акаша
Светлина, светли, красиви образи живееха в него, когато съвсем свободно можеше да разгърне своята дейност; тъмни,
лош
о оформени образи възникваха в душата му, когато беше възпрепятствуван в неговите действия.
В онези времена човекът беше много по-подвижен, по-деен отколкото по-късно. Всичко в заобикалящия го свят, също и образите в неговата душа го подтикваха към дейност, към движение. Когато неговата дейност можеше да се прояви безпрепятствено, той изпитваше приятно чувство; обаче когато тази дейност беше възпрепятствувана, завладяваше го неудоволствие и неприятно чувство. Липсата или съществуването на препятствия за неговата воля определяше съдържанието на неговия чувствен живот, на неговата радост и страдание. И тази радост, съответно това страдание отново се отразяваха в душата му в един жив свят от образи.
Светлина, светли, красиви образи живееха в него, когато съвсем свободно можеше да разгърне своята дейност; тъмни, лошо оформени образи възникваха в душата му, когато беше възпрепятствуван в неговите действия.
към текста >>
35.
ПРЕДГОВОР КЪМ ПЪРВОТО ИЗДАНИЕ 1910
GA_13 Въведение в Тайната наука
А това би било много по-
лош
о дори от нескромността.
Обаче авторът на тази книга би желал да се придържа твърдо към посочения горе принцип. Например, той не би написал онези няколко изречения за човешката жлезна система, за човешката нервна система, които се намират в тази книга, ако не би бил в състояние да се опита и да говори върху тях по онзи начин, по който би ги третирал всеки съвременен учен от гледна точка на официалната наука. Въпреки становището, че да се говори по този начин за „топлина", означава пълно непознаване на съвременната физика, авторът смята, че има това право, защото той действително се стреми да вникне в съвременните научни постижения и би се отказал да говори по този начин, ако тези постижения са му чужди. Той знае, че личният мотив, от който израства подобен принцип, лесно може да бъде взет за нескромност. С оглед на тази книга, това е необходимо да се каже, за да не бъде сметнат мотивът на автора и за нещо съвсем друго.
А това би било много по-лошо дори от нескромността.
Впрочем възможна е критика и от философска гледна точка. Тя може да бъде формулирана по следния начин. Ако човек чете тази книга в качеството на философ, той си задава въпроса: „Нима авторът е проспал съвременните постижения, свързани с теорията на познанието? Нима не е чувал, че е живял един Кант, според когото, от философска гледна точка, е просто непозволено да се изнасят подобни неща? " Но критиката може да стигне и по-далеч:
към текста >>
36.
СЪНЯТ И СМЪРТТА
GA_13 Въведение в Тайната наука
Най-
лош
ото настъпва, когато представителите на първото становище обявят своите опоненти за истински врагове на това, което се опира на „сигурните факти".
Едно непоследователно мислене може да внесе в тази област голяма обърканост.
Най-лошото настъпва, когато представителите на първото становище обявят своите опоненти за истински врагове на това, което се опира на „сигурните факти".
Обаче последните даже и не мислят да оспорват истинността или значението на тези факти. Те например също виждат, че в едно семейство могат да се „унаследят" определени духовни заложби или дори тенденции, и че ако определени заложби се сумират и комбинират в един потомък, той може да се прояви като забележителна личност. Те ще се съгласят с твърдението, че обикновено забележителното име се намира не в апогея на кръвното родство, а в края на наследствената верига. Естествено, те не трябва да бъдат укорявани, когато от всичко това те са заставени да стигнат до съвършено други изводи, различни от тези, които се опират само на сетивните факти. На тях може да се възрази така: наистина, даден човек показва признаци те на своите предци, защото духовно-душевните качества, които се проявяват след раждането, намират съответното човешко тяло според законите на наследствеността.
към текста >>
37.
РАЗВИТИЕТО НА СВЕТА И ЧОВЕКА
GA_13 Въведение в Тайната наука
се практикуваше както в добър, така и в
лош
смисъл.
Потомците на атлантското човечество населиха Европа, Азия и Африка. Там се установиха различни народи. Те се намираха на различни степени от развитието, както и на различни степени в покварата. Заедно с тях вървяха и Посветените, пазителите на оракулските тайни. На различни места те основаха светилища, където служенето на Юпитер, Венера и т. н.
се практикуваше както в добър, така и в лош смисъл.
Особено неблагоприятно въздействие имаше издаването на Вулкановите тайни, защото погледът на неговите последователи беше насочен предимно към земните отношения. Поради това предателство човечеството изпадна в зависимост от духовни Същества, които вследствие на своето предходно развитие се опълчваха срещу всичко, което идваше от духовният свят, произлязъл чрез отделянето на Земята от Слънцето. В съответствие с така развитите у тях качества, те действуваха в онзи човешки елемент, изграден в душите на следатлантските хора чрез способността им да имат такива сетивни възприятия, зад които е скрит духовния свят. Тези Същества постигнаха голямо влияние над много от земните жители. То се прояви на първо място във факта, че хората все повече изгубваха чувството за духовния свят.
към текста >>
38.
ПОЗНАНИЕТО НА ВИСШИТЕ СВЕТОВЕ (ПОСВЕЩЕНИЕТО)
GA_13 Въведение в Тайната наука
Погрешното,
лош
ото, грозното не трябва да пречат на душата в стремежа и към истинното, доброто и красивото.
Едно по-нататъшно средство за развитие на мисленето и чувствата се състои в постигането на друго качество, което ще наречем позитивност, положителност. Съществува една хубава легенда, която разказва как Христос Исус минал заедно с други лица покрай едно мъртво куче. Всички обърнали глави, за да не виждат грозната гледка. Обаче Христос Исус заговорил с удивление за красивите зъби на животното. Човек трябва да се стреми към такова състояние на душата, каквото ни загатва тази легенда.
Погрешното, лошото, грозното не трябва да пречат на душата в стремежа и към истинното, доброто и красивото.
Тази положителност не бива да се смесва с липсата на критичност, с произволното затваряне на очите пред злото, фалша и непълноценното. След като човек се удивлява пред „красивите зъби" на едно мъртво животно, той вижда също и разложения труп. Но този труп не му пречи да спре вниманието си върху красивите зъби. Човек не може да смята лошото за добро, погрешното за вярно, но той трябва да стигне до там, че лошото да не му пречи да вижда доброто, а грешките истината.
към текста >>
Човек не може да смята
лош
ото за добро, погрешното за вярно, но той трябва да стигне до там, че
лош
ото да не му пречи да вижда доброто, а грешките истината.
Човек трябва да се стреми към такова състояние на душата, каквото ни загатва тази легенда. Погрешното, лошото, грозното не трябва да пречат на душата в стремежа и към истинното, доброто и красивото. Тази положителност не бива да се смесва с липсата на критичност, с произволното затваряне на очите пред злото, фалша и непълноценното. След като човек се удивлява пред „красивите зъби" на едно мъртво животно, той вижда също и разложения труп. Но този труп не му пречи да спре вниманието си върху красивите зъби.
Човек не може да смята лошото за добро, погрешното за вярно, но той трябва да стигне до там, че лошото да не му пречи да вижда доброто, а грешките истината.
към текста >>
39.
Пролог
GA_14 Четири мистерийни драми
Ти си за мен твърде скъпа приятелка и затова не бих искала да ти посочвам онези от твоите съмишленици, които се кълнат във вашите идеи, а проявяват по най-
лош
начин своето духовно високомерие, въпреки че празнотата и баналността на душите им проличават от всяка тяхна дума и от цялото им поведение.
Всичко това звучи добре. Но не мога да се освободя от едно подозрение. Не мога да си затворя очите пред факта, че светоглед, който си приписва безусловна дълбочина, по околния път на тази мнима дълбочина в крайна сметка води само до повърхностност.
Ти си за мен твърде скъпа приятелка и затова не бих искала да ти посочвам онези от твоите съмишленици, които се кълнат във вашите идеи, а проявяват по най-лош начин своето духовно високомерие, въпреки че празнотата и баналността на душите им проличават от всяка тяхна дума и от цялото им поведение.
Не бих искала да ти показвам колко грубо и безчувствено се отнасят към своите себеподобни именно някои ваши съмишленици. Твоята широка душа не отбягва задълженията на всекидневния живот, които трябва да се изпълняват от всеки човек, наречен добър в истинския смисъл на думата. Но че точно днес ме оставяш сама там, където се проявява истинският художествен живот, ми показва, че вашите идеи – прощавай за израза – създават известно повърхностно отношение към този живот.
към текста >>
40.
Първа картина
GA_14 Четири мистерийни драми
че
лош
и дни
че лоши дни
към текста >>
41.
Втора картина
GA_14 Четири мистерийни драми
И могат
лош
и плодове да се родят,
И могат лоши плодове да се родят,
към текста >>
42.
Десета картина
GA_14 Четири мистерийни драми
усещам винаги, щом
лош
и сили искат да ме сграбчат.
усещам винаги, щом лоши сили искат да ме сграбчат.
към текста >>
43.
Единадесета картина
GA_14 Четири мистерийни драми
изпълнена е
лош
о.
изпълнена е лошо.
към текста >>
44.
Първа картина
GA_14 Четири мистерийни драми
в по-
лош
о състояние.
в по-лошо състояние.
– – – –
към текста >>
45.
Шеста картина
GA_14 Четири мистерийни драми
Там вижте
лош
ия евреин.
Там вижте лошия евреин.
към текста >>
46.
Седма картина
GA_14 Четири мистерийни драми
и
лош
ото остави да намери
и лошото остави да намери
към текста >>
Заблудата е
лош
а почва, на която
Заблудата е лоша почва, на която
към текста >>
47.
Девета картина
GA_14 Четири мистерийни драми
о, сестро моя, тези
лош
и думи,
о, сестро моя, тези лоши думи,
към текста >>
48.
Втора картина
GA_14 Четири мистерийни драми
към
лош
о сътвореното да тласна,
към лошо сътвореното да тласна,
към текста >>
да се явяват
лош
и резултати,
да се явяват лоши резултати,
към текста >>
от
лош
ото да се спаси ще може.
от лошото да се спаси ще може.
към текста >>
Каквото
лош
о следва от труда ми
Каквото лошо следва от труда ми
към текста >>
далеч по-
лош
о ще е за Земята.
далеч по-лошо ще е за Земята.
към текста >>
49.
Пета картина
GA_14 Четири мистерийни драми
от
лош
ия си път ще се отвърне,
от лошия си път ще се отвърне,
към текста >>
50.
Осма картина
GA_14 Четири мистерийни драми
Тя
лош
о ще ми служи, както трябва –
Тя лошо ще ми служи, както трябва –
към текста >>
бе
лош
, ала сега го възхвалява.
бе лош, ала сега го възхвалява.
към текста >>
51.
Десета картина
GA_14 Четири мистерийни драми
Ако приемем Луцифер за
лош
,
Ако приемем Луцифер за лош,
към текста >>
и огънят ще трябва
лош
да бъде,
и огънят ще трябва лош да бъде,
към текста >>
водата
лош
а може да се смята,
водата лоша може да се смята,
към текста >>
за теб изглежда
лош
, а не чрез туй,
за теб изглежда лош, а не чрез туй,
към текста >>
с
лош
умисъл извършва се, а злото –
с лош умисъл извършва се, а злото –
към текста >>
ако със
лош
а мисъл се оформят,
ако със лоша мисъл се оформят,
към текста >>
52.
Четвърта картина
GA_14 Четири мистерийни драми
в
лош
драматичен стил да го оформяш.
в лош драматичен стил да го оформяш.
към текста >>
53.
Десета картина
GA_14 Четири мистерийни драми
услуги
лош
и на ужасни сенки.
услуги лоши на ужасни сенки.
към текста >>
54.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ
GA_15 Духовното ръководство на човека и човечеството
Чрез тези сили човешкото същество е станало в известно отношение по-
лош
о, отколкото би трябвало да бъде, ако върху него биха действували само силите, идващи от космическите духовни предводители, които се стремят единствено към правилното развитие на човека.
Това, което по-рано е действувало отвън, трябва да се пренесе в неговата собствена душевна същност. Но има и по-съществена причина, която може да хвърли още по-голяма светлина върху тайните на човешкия живот, в сравнение с току-що казаното и тя е следната. От Духовната Наука знаем, че човешкото тяло, такова каквото е то в съвременния стадий на развитие, трябва да се разглежда като резултат от други състояния, като нещо, което непрекъснато е усъвършенствувало своята сегашна форма. Който е запознат с Духовната Наука знае, че еволюцията на човека се извършва поради въздействията на различни сили върху цялото човешко същество: Едни сили действуват върху физическото тяло, други върху етерното тяло, трети върху астралното тяло. Човешкото същество поличава сегашната си форма благо дарение на това, че върху него са действували силите, които ние наричаме луциферични и ариманични.
Чрез тези сили човешкото същество е станало в известно отношение по-лошо, отколкото би трябвало да бъде, ако върху него биха действували само силите, идващи от космическите духовни предводители, които се стремят единствено към правилното развитие на човека.
Причините за нашите страдания, болести, както и за смъртта трябва да се търсят извън Съществата, които се опитват да ръководят развитието ни в правилната посока, а именно в луциферическите и ариманически Същества, намесващи се често в това праволинейно развитие. През първите детски години луциферическите и ариманически сили имат съвсем слабо влияние върху човешкото същество. Те се проявяват, когато започне съзнателният живот на човека. Ако би съхранил по-дълго детския период, а с него и по-добрата част на своето същество, тогава човек не би издържал пред нейното действие, защото противодействуващите луциферически и ариманически сили ще отслабят цялото му същество. Във физическия свят човек има такава организация, че може да понесе непосредствените сили от духовния свят, които действуват в него през първите детски години само докато е детински мек и пластичен.
към текста >>
55.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ
GA_15 Духовното ръководство на човека и човечеството
Сега обаче идва и вероятността от следния въпрос: защо все пак на света съществува злото,
лош
ото, несъвършеното, болестното?
Сега обаче идва и вероятността от следния въпрос: защо все пак на света съществува злото, лошото, несъвършеното, болестното?
Нека разгледаме нещата във връзка с описаните вече несъвършени Ангелски Същества. Всичко, което в даден момент представлява нещо несъвършено и изостанало, в хода на развитието ще се превърне в нещо добро. Разбира се, това не означава, че тази истина може да оправдае лошите постъпки на хората.
към текста >>
Разбира се, това не означава, че тази истина може да оправдае
лош
ите постъпки на хората.
Сега обаче идва и вероятността от следния въпрос: защо все пак на света съществува злото, лошото, несъвършеното, болестното? Нека разгледаме нещата във връзка с описаните вече несъвършени Ангелски Същества. Всичко, което в даден момент представлява нещо несъвършено и изостанало, в хода на развитието ще се превърне в нещо добро.
Разбира се, това не означава, че тази истина може да оправдае лошите постъпки на хората.
към текста >>
56.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ
GA_15 Духовното ръководство на човека и човечеството
Несъмнено днес за много хора това изглежда фантастично или дори по-
лош
о.
А какво научава човечеството от онези Същества, които през египетско-халдейската епоха постигнаха целта на своето развитие и още тогава бяха открили Христос? Те ще могат да вливат в човека съвсем други мисли, а не че например всичко се състои от материални атоми; защото те ще разкрият на хората, че и в най-малките частици на физическия свят веществата са проникнати от Христовия Дух. Колкото и чудно да изглежда ще дойде време, когато химици и физици няма да изучават химията и физиката по днешния начин, а именно под влиянието на изоставащите египетско-халдейски Духове; бъдещите химици и физици ще преподават по нов начин: Материята е изградена според организиращото участие на Христос! Христос ще бъде открит дори в законите на химията и физиката. Спиритуалната химия и спиритуалната физика са тези що се отнася до науките на които принадлежат бъдещето.
Несъмнено днес за много хора това изглежда фантастично или дори по-лошо.
Но често пъти всичко, което в бъдещето ще се окаже мъдрост, днес изглежда лудост.
към текста >>
57.
СЕДМА МЕДИТАЦИЯ
GA_16 Път към себепознанието на човека - в осем медитации
Последицата от това е, че подобно Същество, отхвърлящо своя образец, се пренася в светове, където то има по-
лош
и условия за съществувание от тези, с които би разполагало, така да се каже, в предопределения за него свят.
Тези отношения в духовния свят не накърняват свободната воля. Едно Същество може да се защити от това, което наблюдението предизвиква в него. Тогава постепенно се стига до там, че то се отдалечава от близостта на образцовото Същество.
Последицата от това е, че подобно Същество, отхвърлящо своя образец, се пренася в светове, където то има по-лоши условия за съществувание от тези, с които би разполагало, така да се каже, в предопределения за него свят.
към текста >>
58.
ПОСЛЕСЛОВ КЪМ ИЗДАНИЕТО ОТ 1918 г.
GA_16 Път към себепознанието на човека - в осем медитации
Нищо болестно, нищо визионерско и фантастно в
лош
ия смисъл на тези думи, няма да срещнем по пътя, който те описват като път за познание на свръхсетивния свят.
Предложените "медитации" целят постигането на точно такова здравословно ясновидство.
Нищо болестно, нищо визионерско и фантастно в лошия смисъл на тези думи, няма да срещнем по пътя, който те описват като път за познание на свръхсетивния свят.
към текста >>
59.
СВЕТОГЛЕДИТЕ НА ГРЪЦКИТЕ МИСЛИТЕЛИ
GA_18_1 Загадки на философията
Днес с указанието на флегматичния темперамент хората свързват едно
лош
о странично значение.
И така в светогледа на Талес ние ще намерим израза на това, което неговият сроден с флегматичният темперамент душевен живот го е карал да изживява вътрешно. Той е изживявал в себе си това, което му се явявало като мирова тайна на водата.
Днес с указанието на флегматичния темперамент хората свързват едно лошо странично значение.
Колкото и оправдано да е това в отделни случаи, толкова вярно е също, че флегматичният темперамент, когато той се явява с енергия на мисленето, чрез своето спокойствие, безафектност и безстрастност прави от човека един мъдрец. Такава една форма на мисленето е станала причина, щото гърците да чувстват Талес като един от техните мъдреци.
към текста >>
60.
КЛАСИЦИТЕ НА ВЪЗГЛЕДА ЗА СВЕТА И ЗА ЖИВОТА
GA_18_1 Загадки на философията
Но това не трябва отново да се взема според отделящия
лош
ум, в който е обхваната съвременната религиозност и според който тя си представя и двете така, че едната изключва другата или че те въобще са така разделени, че могат да се съединят само отвън.
"В най-ново време религията все повече е стеснила образованото разширение на нейното съдържание и се е оттеглила в интензивността на религиозноста или на чувството, а именно често в едно такова, което проявява едно твърде бедно и голо съдържание". Така писа Хегел в предговора към второто издание на своята "Енциклопедия на философските науки"/1827 г. /; и той казва по-нататък: "- Докато тя има едно верую, едно учение, една догматика, тя има това, с което философията може да се занимава и в което като такава тя може да се съедини с религията.
Но това не трябва отново да се взема според отделящия лош ум, в който е обхваната съвременната религиозност и според който тя си представя и двете така, че едната изключва другата или че те въобще са така разделени, че могат да се съединят само отвън.
Напротив в досегашното състояние положението е такова, че религията може без философия, но философията не може без религия, а напротив включва в себе си тази последната. Истинската религия, религията на духа, трябва да има нещо такова, едно съдържание; духът е по същество съзнание, следователно той е обективно съдържание; като чувство той е най-необективното съдържание в самия себе си и само най-висшата степен на съзнанието, даже в една форма на душата, която е общо на животните. Само мисленето превръща душата, с която и животните са надарени, в дух; и философията е само едно съзнание върху онова съдържание, върху духа и неговата истина, също и вън формата и вида на онази същност, която го различава от животното и го прави способен за религия". Цялата духовна физиономия на Георг Вилхелм Фридрих Хегел /1770-1831 г. / застана пред нашия дух, когато чуваме от него такива думи, чрез които той искаше да изрази ясно и рязко, че в мисленето, което има съзнание за себе си, той вижда най-висшата дейност на човека, онази, чрез която този последният единствено може да добие едно становище към най-висшите въпроси.
към текста >>
Когато сега то също така се подхлъзва и пада в чистото мислене защото също и чистото мислене не трябва да бъде негова почва -, то трябва, цопвайки в това мислене, да стане нещо
лош
о, ограничено, за което всъщност трябва да се срамуваме да говорим, ако това не би станало полуслужебно и понеже не трябва да отричаме, че съществува една логика.
Но както живописецът не разрушава природата, когато предава нейните линии и багри върху платното, така и мислителят не разрушава идеите на природата, когато ги изразява в тяхната духовна чистота. Знаменателно е, че някои хора искат да виждат именно в мисленето един враждебен на действителността елемент, защото то абстрахира от пълнотата на сетивното съдържание. Но не абстрахира ли живописецът, когато той предава само багри, тон и линии, от всички останали признаци на един предмет? Хегел е посрещал всички подобни възражения със своето прекрасно шегуване. Когато действащото в света първично същество "се подхлъзва и от почвата върху която се разхожда, пада във водата, то се превръща в една риба, в нещо органическо, живо.
Когато сега то също така се подхлъзва и пада в чистото мислене защото също и чистото мислене не трябва да бъде негова почва -, то трябва, цопвайки в това мислене, да стане нещо лошо, ограничено, за което всъщност трябва да се срамуваме да говорим, ако това не би станало полуслужебно и понеже не трябва да отричаме, че съществува една логика.
Водата е един такъв студен, лош елемент и въпреки това животът се чувства така добре в нея. Нима мисленето трябва да бъде един много по-лош елемент? Нима Абсолютното ще се чувства зле в него и ще се представи лошо? "
към текста >>
Водата е един такъв студен,
лош
елемент и въпреки това животът се чувства така добре в нея.
Знаменателно е, че някои хора искат да виждат именно в мисленето един враждебен на действителността елемент, защото то абстрахира от пълнотата на сетивното съдържание. Но не абстрахира ли живописецът, когато той предава само багри, тон и линии, от всички останали признаци на един предмет? Хегел е посрещал всички подобни възражения със своето прекрасно шегуване. Когато действащото в света първично същество "се подхлъзва и от почвата върху която се разхожда, пада във водата, то се превръща в една риба, в нещо органическо, живо. Когато сега то също така се подхлъзва и пада в чистото мислене защото също и чистото мислене не трябва да бъде негова почва -, то трябва, цопвайки в това мислене, да стане нещо лошо, ограничено, за което всъщност трябва да се срамуваме да говорим, ако това не би станало полуслужебно и понеже не трябва да отричаме, че съществува една логика.
Водата е един такъв студен, лош елемент и въпреки това животът се чувства така добре в нея.
Нима мисленето трябва да бъде един много по-лош елемент? Нима Абсолютното ще се чувства зле в него и ще се представи лошо? "
към текста >>
Нима мисленето трябва да бъде един много по-
лош
елемент?
Но не абстрахира ли живописецът, когато той предава само багри, тон и линии, от всички останали признаци на един предмет? Хегел е посрещал всички подобни възражения със своето прекрасно шегуване. Когато действащото в света първично същество "се подхлъзва и от почвата върху която се разхожда, пада във водата, то се превръща в една риба, в нещо органическо, живо. Когато сега то също така се подхлъзва и пада в чистото мислене защото също и чистото мислене не трябва да бъде негова почва -, то трябва, цопвайки в това мислене, да стане нещо лошо, ограничено, за което всъщност трябва да се срамуваме да говорим, ако това не би станало полуслужебно и понеже не трябва да отричаме, че съществува една логика. Водата е един такъв студен, лош елемент и въпреки това животът се чувства така добре в нея.
Нима мисленето трябва да бъде един много по-лош елемент?
Нима Абсолютното ще се чувства зле в него и ще се представи лошо? "
към текста >>
Нима Абсолютното ще се чувства зле в него и ще се представи
лош
о?
Хегел е посрещал всички подобни възражения със своето прекрасно шегуване. Когато действащото в света първично същество "се подхлъзва и от почвата върху която се разхожда, пада във водата, то се превръща в една риба, в нещо органическо, живо. Когато сега то също така се подхлъзва и пада в чистото мислене защото също и чистото мислене не трябва да бъде негова почва -, то трябва, цопвайки в това мислене, да стане нещо лошо, ограничено, за което всъщност трябва да се срамуваме да говорим, ако това не би станало полуслужебно и понеже не трябва да отричаме, че съществува една логика. Водата е един такъв студен, лош елемент и въпреки това животът се чувства така добре в нея. Нима мисленето трябва да бъде един много по-лош елемент?
Нима Абсолютното ще се чувства зле в него и ще се представи лошо?
"
към текста >>
61.
РЕАКЦИОННИ СВЕТОГЛЕДИ
GA_18_1 Загадки на философията
Внезапната смърт на бащата, която бе предизвикана чрез падане от един склад,
лош
ите изживявания сред търговското съсловие, виждането на арени на човешката мизерия при пътуванията, които младежът направи, и много други неща бяха предизвикали в него по-малко потребността да познае света, защото считаше че той заслужава да бъде познат, отколкото напротив онази потребност да си създаде в съзерцанието на нещата едно средство, за да ги понася.
"Животът е съмнително нещо; аз се заех да прибавя моя с това, да размишлявам върху него". Тези думи изказва Артур Шопенхауер /1788-1860 г. / към виланд веднъж в началото на неговото университетско време. От това настроение е израснал неговия светоглед. Шопенхауер имаше зад себе си сурови собствени изживявания и наблюдението на тъжни опитности, когато намери във философската мислителна работа една нова цел на живота.
Внезапната смърт на бащата, която бе предизвикана чрез падане от един склад, лошите изживявания сред търговското съсловие, виждането на арени на човешката мизерия при пътуванията, които младежът направи, и много други неща бяха предизвикали в него по-малко потребността да познае света, защото считаше че той заслужава да бъде познат, отколкото напротив онази потребност да си създаде в съзерцанието на нещата едно средство, за да ги понася.
Той се нуждае от един светоглед за успокоение на неговото мрачно душевно настроение. Когато в 1809 година влезе в университета, мислите, които Кант, Фихте и Шелинг бяха въплътили в германското светогледно развитие, се намираха още в пълно последействие. Тогава тъкмо изгряваше звездата на Хегел. Този последният беше публикувал в 1806 годи на своето първо велико произведение "Феноменология на духа". В Гьотинген Шопенхауер слуша ученията на Готлоб Ернст Шулце, авторът на "Енезидемус", който наистина беше в известно отношение противник на Кант, но посочи въпреки това Кант и Платон като двама велики духове, към които той следваше да се придържа.
към текста >>
Шопенхауер е имал
лош
и опитности, той опознал света от неговата най-
лош
а страна, преди да се реши да размишлява върху него.
Защото разумът се ражда едва в човешкия мозък, който е създаден от волята. Докато Хегел прави от себесъзнателния разум, от духа основата на света и виж да в човешкия разум. Но едно индивидуално съществуване на мировия разум, за Шопенхауер разумът е само един продукт на мозъка, един мехур от пяна, който се ражда накрая, когато лишеният от разум стремеж, волята, е създал всичко останало. При Хегел всички неща и процеси са разумни, защото то е произведено от неразумната воля. Ние виждаме най-ясно отколкото където и да е другаде осъществени при Шопенхауер думите на Фихте: Какъв светоглед си избира човек, това зависи от обстоятелството, какъв човек е той.
Шопенхауер е имал лоши опитности, той опознал света от неговата най-лоша страна, преди да се реши да размишлява върху него.
Ето защо той е задоволен от това, да си представи този свят като неразумен в неговата същност, като резултат на една сляна воля. Според неговия начин на мислене разумът няма никаква власт над неразумността. Защото той самият се ражда като резултат на неразума, той е пяна и сън, произведен от волята. Светогледът на Шопенхауер е превърнато в мисли мрачно основно настроение на неговата душа. Неговото око не беше настроено към това, да следи с радост разумните устройства на съществуването; той виждаше само изразяващата се в страдания и болки неразумност на сляпата воля.
към текста >>
Тъй като във волята лежи неразумното и
лош
ото, човекът ще стои морално толкова по-високо, колкото повече убива в себе си необузданата воля.
Неговото око не беше настроено към това, да следи с радост разумните устройства на съществуването; той виждаше само изразяващата се в страдания и болки неразумност на сляпата воля. Ето защо неговото морално учение можеше да се основава само на възприемането на страданието. За него едно деяние е морално само тогава, когато то почива на това възприятие. Състраданието трябва да бъде извор на човешките дела. Какво по-добро би искал да направи този, който вижда, че всички същества страдат, освен да остави всички негови деяния да се ръководят от съчувствието.
Тъй като във волята лежи неразумното и лошото, човекът ще стои морално толкова по-високо, колкото повече убива в себе си необузданата воля.
Изразът на волята в отделното лице е себелюбието, егоизмът. Който се отдава на съчувствието, т.е. проявява своята воля не за себе си, а за другите, той е станал господар на волята. Един път, да се освободи човек от волята, се състои в отдаването на художественото творчество и на впечатления, които изхождат от произведения на изкуството. Художникът твори не за това, защото желае нещо, не защото неговата егоистична воля е насочена към неща и процеси.
към текста >>
62.
РАДИКАЛНИТЕ СВЕТОГЛЕДИ
GA_18_1 Загадки на философията
Естествено чрез това той би станал противоположното на критика, би станал догматик, както и добър като критик, той би станал
лош
и т.н.
Щирнер характеризира този възглед с думите: "За Бог на отделния човек е издигнат сега Богът на всички, а именно "човекът", най-висшето за нас е да бъдем човек". Но тъй като никой не може да бъде напълно това, което изразява идеята "човек", то за отделния индивид човекът остава нещо възвишено отвъдно, една непостигната най-висша същност, един Бог". Но една такава най-висша същност е и мисленето, което критиката като светоглед е направила един бог. Ето защо Щирнер не може да спре и пред него. "Критикът се страхува да стане догматичен или да поставя догми.
Естествено чрез това той би станал противоположното на критика, би станал догматик, както и добър като критик, той би станал лош и т.н.
Само никаква догма! Това е неговата догма. защото критикът и догматикът остават на същата почва, тази на мисълта. Подобно на догматика критикът изхожда постоянно от мисли, но се отклонява в това, че се отказва да запазва принципната мисъл в процеса на мисленето, следователно не я оставя да стане стабилна. Той само налага мислителния процес срещу мислителната вяра, прогреса в мисленето срещу застоя и мисленето.
към текста >>
63.
02. ПРИКАЗКА ЗА ЗЕЛЕНАТА ЗМИЯ И КРАСИВАТА ЛИЛИЯ
GA_22 Тайното откровение на Гьоте
„Но това е още по-
лош
о!
„Но това е още по-лошо!
Сега ръката ми става все по-малка! Тя почти изчезва! "
към текста >>
64.
Статия 01: Необходимост на епохата
GA_24 Статии върху троичното устройство на социалния организъм
И наистина — като правят така, те се показват като същинските идеалисти, само че в най-
лош
ия смисъл на думата.
Вместо глупава рутина и непрактични теоретични програми е нужна упорита добра воля у съвременниците, които искат да мислят с истинска практичност. Рутинираните прагматици, които всъщност са много непрактични, трябва да се опитат да видят, че старият начин за правене на бизнес — без план и без мисли — не само не спасява от катастрофата, ами я задълбочава. Дори сега хората не искат да видят, че липсата на мисли, което те погрешно припознаха с практичност, доведе до бъркотията. Те презираха онези, които настояваха за нови мисли, понеже били непрактични идеалисти. А сега същите те не искат да признаят, че, като постъпиха така, направиха възможно най-непрактичното.
И наистина — като правят така, те се показват като същинските идеалисти, само че в най-лошия смисъл на думата.
към текста >>
65.
Статия 10: Печалбата и духът на епохата
GA_24 Статии върху троичното устройство на социалния организъм
Това единствено ще доведе от идеологическа борба към нещо още по-
лош
о, каквото е борбата за надмощие и власт на определена група хора.
Днешните политически партии продължават да са твърде отдалечени от това, което показахме, че се изисква от духа на епохата. Ето защо е неизбежно, че идеята за троичния социален ред се посреща с много предразсъдъци, израстващи от преобладаващите мнения в тези партии. Но е време да сложим край на вярата, че може да се постигне положителна промяна на днешните нездрави социални условия чрез по-нататъшната работа на едни или други партийни интереси. Първото, за което може да се помисли, е промяна на самите партийни мнения. Начинът да се постигне това обаче не е чрез раздробяване на съществуващите партии, като обявяваме себе си за носители на „истинската“ партийна позиция, а упрекваме други, че изневеряват на „истинския партиен възглед“.
Това единствено ще доведе от идеологическа борба към нещо още по-лошо, каквото е борбата за надмощие и власт на определена група хора.
Сега ни е необходимо не това, а необременен поглед към изискванията от „духа на епохата“.
към текста >>
66.
Статия 13: Социалният дух и социалистическите суеверия
GA_24 Статии върху троичното устройство на социалния организъм
Да се твърди, че правата и културата могат да се извлекат от формите на икономическа дейност — това е най-
лош
ото измежду всички възможни суеверия.
Да се твърди, че правата и културата могат да се извлекат от формите на икономическа дейност — това е най-лошото измежду всички възможни суеверия.
Едно такова суеверие помрачава както човешкия ум, така и целия живот. То отклонява духа ни от извора му, като подменя източника с нещо недуховно. Лесно е да се подведем по онези, които ни казват, че духът се самопоражда от недуховното, понеже ние предпочитаме да възхваляваме тази илюзия, която ни спестява усилията да осъзнаем, че възтържествуването на духа е възможно само след упорита работа на духа.
към текста >>
67.
Статия 20: Търси се прозорливост!
GA_24 Статии върху троичното устройство на социалния организъм
Всъщност едно такова „подобрение“, направено сега, неизбежно ще в
лош
и положението в бъдеще.“
„Цялата настояща същност на световната икономика е такава, че цели съперничество между различните народи, като по този начин води до обезценяването на парите в дадения случай. Промяната може да започне само когато, вместо налагането на конкретни мерки с оглед оздравяването на това или онова, цялата същност на икономическия живот се преобразува в смисъла на троичната система. Разбира се, някои мерки могат да подобрят дадени аспекти за известно време. Но, докато икономическите методи в същината си остават в общи линии едни и същи, отделните „подобрения“ няма да доведат до добро.
Всъщност едно такова „подобрение“, направено сега, неизбежно ще влоши положението в бъдеще.“
към текста >>
68.
06. ПЕТА ЛЕКЦИЯ: ОПИТНОСТИ НА ДУШАТА ПРЕЗ ВРЕМЕ НА СЪНЯ
GA_25 Философия, космология, религия
Пред нея се явяват образите на всички деяния, добри или
лош
и, които е извършила, на доброто и злото причинено на другите.
През време на този втори етап на съня душата е място на една друга дейност: Тя живее отново отчетливо всички връзки, които са я свързали с душите с които се е намирала в контакт през време на своите минали въплъщения. Ние носим в самите нас "знаците", с които са ни отбелязали тези връзки и те се явяват тогава под формата на образи. Несъзнателно, обаче твърде действително, душата живее отново всичко добро или всичко зло извършено по отношение на другите хора. Тя има също опитност по отношение на това, което я свързва с духовните същества, които обитават в Космоса, без да обличат никога едно физическо тяло, и които по отношение на земния живот са винаги свръхсетивни. По този начин през време на съня душата се намира в една разнородна мрежа от връзки, които я свързват с други души.
Пред нея се явяват образите на всички деяния, добри или лоши, които е извършила, на доброто и злото причинено на другите.
Накратко казано, това е самата изпълнена вече съдба, която в този стадий на съня се явява пред душата.
към текста >>
69.
10. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ: СЪБИТИЕТО НА СМЪРТТА И НЕГОВАТА ВРЪЗКА С ХРИСТА
GA_25 Философия, космология, религия
Коя е следователно силата, която прожектира по този начин своята светлина към висините и ни кара да кажем: - Това действие е добро, онова е
лош
о; този начин на действие е мъдър, другият не е такъв?
Този факт има едно твърде определено последствие. Защото в глъбините на подсъзнанието постоянно се развива нещо в резултат на тази връзка на астралния организъм с органическите ритми, нещо от което ясното съзнание долавя само един отзвук. Това ще проучим сега по-отблизо. Действията, които човек извършва в своето физическо тяло, не са за него прости природни явления; един подтик идващ от несъзнателните глъбини го кара да им приписва известна стойност, да ги съди като морални или неморални, като полезни или не, като мъдри или нелепи. Към живота на мислите винаги идва да се примесва една морална оценка, която по себе си е аморална, но не неморална.
Коя е следователно силата, която прожектира по този начин своята светлина към висините и ни кара да кажем: - Това действие е добро, онова е лошо; този начин на действие е мъдър, другият не е такъв?
Това е една дейност на душата, която е останала още от предземното съществуване, която прониква органическите ритми, дишането и кръвообращението, но не може да стигне с пълната си вълна до мисълта. Тя само е оцветява, нюансира я, така щото в нея мисълта има отзвуци от една много ценна вътрешна дейност в перспективата на деянието. Ние съдим за нашите действия не само чрез мисълта. В ритмичната система в нас живее една астрална духовност, под една форма аналогична на онази от предземния живот, ясна в самата себе си, неясна само за обикновеното съзнание. Тя е, която одобрява или не одобрява това, което вършим.
към текста >>
Това, което душата изпитва и чувства след смъртта ние можем да употребим тези изрази, въпреки че те предават
лош
о опитността, която тя има в свръхсетивния свят -, е действителната стойност на моралните подтици във физическия свят.
В едно състояние на съзнанието, на което вече нищо не пречи, човекът е свидетел на моралната субстанция, която се образува по този начин в Космоса с оглед на един бъдещ свят. Под нейния аспект на природния свят нашата вселена е морално неутрална. Но от нея ще се роди една друга вселена, в която всичко, което е морално, ще бъде природно, цялата природа ще бъде морална. Човекът донася в Космоса зародиша на тази вселена със своите дела. Тогава за душата възниква един голям въпрос: Чрез моралните качества, които съм добил, достоен ли съм за да участвам един ден в този бъдещ космос, чийто образ не ще бъде вече една безразлична природа, а една морална природа?
Това, което душата изпитва и чувства след смъртта ние можем да употребим тези изрази, въпреки че те предават лошо опитността, която тя има в свръхсетивния свят -, е действителната стойност на моралните подтици във физическия свят.
Това предава на нейния живот след смъртта една особена отсенка. Можете да намерите тези опитности описани от друга гледна точка в моята книга "Теософия", където те са събрани под заглавието "светът на душите".
към текста >>
70.
11. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ: ВОЛЯТА НЕЙНОТО ДЕЙСТВИЕ ОТВЪД СМЪРТТА
GA_25 Философия, космология, религия
Съждението: "Аз извърших едно
лош
о деяние" става в нас едно същество.
В течение на земното съществуване астралното тяло и Азът, в съответствие с тази воляща душа, изграждат действително със силите на астрала и Аза в Космоса едно същество, което води един заглушен живот. Съдейки за нашите собствени способности, ние раждаме едно астрално същество, което обитава в нас и което все повече расте. Действителността на това същество е съставена от нашите оценки и чувстващата душа след като действията са били действително изпълнени само е предизвикала явяването на това същество идейно под формата на несъзнателен спомен. Когато действието е изпълнено, нещо се ражда в нашето волево същество, което е даже нещо повече.
Съждението: "Аз извърших едно лошо деяние" става в нас едно същество.
Ние носим в себе си това същество, което е конкретната действителност на съжденията, които изказваме върху нашите дела. Ние току-що видяхме, тази воляща част на душата съдържа нещо, което съществуваше още преди човекът да е слязъл от духовния свят към физически-етерен организъм. В тази част на душата постоянно трепти отзвукът на едно желание да построи един човешки организъм, защото тази именно беше нейната дейност преди живота на Земята. Дейност, която от сега нататък се сблъсква препятствията, които организмът представлява (физическият организъм), който и се противопоставя чрез всички свои стени и ъгли. Но тази дейност продължава да съществува под формата на стремеж.
към текста >>
Един прилив и един отлив съставени от разрушителни и възстановителни дейности регулират в органическата съвкупност и в отделните органи състоянието на здраве, добро или
лош
о.
Свръхсетивният поглед възприема тази редуващи се смени между силите на асимилация и на дисимилация, между разрушението и възраждането.
Един прилив и един отлив съставени от разрушителни и възстановителни дейности регулират в органическата съвкупност и в отделните органи състоянието на здраве, добро или лошо.
към текста >>
Или пък виждаме, как дисимилацията идва да се намесва противоположно на асимилацията, пренасяйки по този начин произведения на
лош
о изработена обмяна на веществата.
За да разберем болестта в нейните прояви, трябва да можем да проследен в целия организъм, или в един орган, или в една група от органи, било действието на процес на разрушение, които изсушават и втвърдяват организма, било това на процесите на възраждане, които предизвикват явленията на възобновяване.
Или пък виждаме, как дисимилацията идва да се намесва противоположно на асимилацията, пренасяйки по този начин произведения на лошо изработена обмяна на веществата.
Този поглед, който възприема аномалиите в равновесието между асимилацията и дисимилацията, е също така необходим на онзи, който иска да лекува болните, както и за възпитателя.
към текста >>
В тези редуващи се смени се ражда сбор от стремежи, които ни тласкат да направим нашите
лош
и дела.
По този начин през фазата, в която се намираме, както изложих това вчера, в света на душите, ние приспособяваме нашия живот към един ритъм, който ни позволява да преминем от опитността на нашите морални качества към тези на Космоса.
В тези редуващи се смени се ражда сбор от стремежи, които ни тласкат да направим нашите лоши дела.
Ако сме действали спрямо някого по този начин да го нараним, ние сме тласкани да направим това в нашето бъдеще съществуване. Накратко казано, това е зародишът на съдбата, която тече през много съществувания и се образува по този начин. Но същевременно чистото космическо съзнание се затъмнява, заглушава се силно под влияние на това, което носим в нас. През време на цялото преминаване през света на душите, човешкото същество е подържано в едно състояние на смътно съзнание или най-малко по-заглушено отколкото преди докато му се наложи необходимостта да проникне в света на духовете, да се освободи от съществото, за което говорихме, да живее само в Космоса, който е "аморален", в който не можем да внесем тази равносметка на моралност или неморалност, за която сме имали опитност в света на душите.
към текста >>
Преди Тайната на Голгота, древните посветени описваха по следния начин преминаването в царството на духовете, така както то ставаше тогава за човеците: За да премине човек след смъртта от света на душите в царството на духовете, той трябва да изостави в сферата на Луната всичко онова от своите добри и
лош
и дела, което би въздействало върху неговата съдба.
Преди Тайната на Голгота, древните посветени описваха по следния начин преминаването в царството на духовете, така както то ставаше тогава за човеците: За да премине човек след смъртта от света на душите в царството на духовете, той трябва да изостави в сферата на Луната всичко онова от своите добри и лоши дела, което би въздействало върху неговата съдба.
Но той не може да осъществи това преминаване чрез своите собствени сили. Ето защо слънчевото същество, образ на което е физическото Слънце, идва да му помогне. Материалният живот на човека протича благодарение на влиянието на светлината и топлината на Слънцето; също така, след смъртта, грижата за неговото същество е поето от висшето слънчево същество, което го освобождава от веществото на неговата съдба и го приема в сферата на звездите, където той може да изработи духовния зародиш на своя бъдещ организъм с помощта на слънчевия водач. Тогава, след като е изпълнил тази задача, той може да се върне на Земята. По пътя на връщането сферата на Луната отново го приема.
към текста >>
71.
04. 5. Принципи 38-61
GA_26 Мистерията на Михаил
45. Би трябвало да бъде описан фактът, че във физическия живот между раждането и смъртта добрият може да бъде нещастен във външния живот, а
лош
ият, поне привидно, може да бъде щастлив.
45. Би трябвало да бъде описан фактът, че във физическия живот между раждането и смъртта добрият може да бъде нещастен във външния живот, а лошият, поне привидно, може да бъде щастлив.
Примери дадени в образи са по-важни за изясняването отколкото теоретическите обяснения, защото те по-добре подготвят духовно-научното разглеждане.
към текста >>
72.
09. 10. Как трябва да се използват ръководните принципи
GA_26 Мистерията на Михаил
Истински живот, тази е нейната същност; и когато някой напра ви от нея една пуста теория, тогава тя не е една по-добра теория, но една по-
лош
а теория отколкото другите теории.
В Антропософското Общество се обръща малко внимание на това, че Антропософията не е една пуста теория, а трябва да бъде истински живот.
Истински живот, тази е нейната същност; и когато някой напра ви от нея една пуста теория, тогава тя не е една по-добра теория, но една по-лоша теория отколкото другите теории.
Но тя става именно теория едва тогава, когато някой я направи такава, когато тя бъде убита, умъртвена. Твърде малко се обръща внимание на това, че Антропософията не е само една теория различна от другите, но тя трябва да бъде приета по друг начин. Нейната същност може да бъде позната и изживяна именно в този друг начин на приемане.
към текста >>
73.
34. 3. Продължение на второто съзерцание: Пречки и съдействие за силите на Михаел при изгрева на епохата на съзнателната душа
GA_26 Мистерията на Михаил
Не се касаеше за "тайни общества"в никакъв
лош
смисъл, нито за нещо, което търси скришното, понеже се страхува от светлина та на деня.
Те се стремяха да добият правото за това смело духовно начинание благодарение на това, че външно в живота по отношение на тяхната професия, а и иначе се държаха така, че не можеше да се забележи разликата в тяхното съществуване с това на другите хора. Благодарение на това, че изпълняваха така в обикновения смисъл и с любов своите задължения към земното, те можеха да обърнат свободно вътрешността на своето човешко същество към горепосочената духовна област. Това, което те направиха в тази насока, беше тяхна работа и работа на онези, с които "тайно" се свързаха. Отначало светът съвсем не беше засегнат от този духовен стремеж по отношение на това, което ставаше във физическата област. Но всичко това беше необходимост, за да доведе душите в необходимата връзка със света на Михаела.
Не се касаеше за "тайни общества"в никакъв лош смисъл, нито за нещо, което търси скришното, понеже се страхува от светлина та на деня.
Напротив касаеше се да се съберат хора, които в това събиране се убеждават, че, който принадлежи към тях, има едно правилно съзнание за мисията на Михаел. Работещите по този начин задружно не говорят тогава за своята работа пред тези, които поради неразбиране биха само могли да смущават тяхната задача. Тези задачи се състояха на първо място в едно действуване в духовни течения, които не протичат сред зимния живот, а граничещия духовен свят, но изпращат своите импулси в земния живот.
към текста >>
74.
61. 2. Памет и Съвест
GA_26 Мистерията на Михаил
Морално човекът е толкова добър или
лош
, колкото той може да бъде според това, доколко е могъл да се приближи в спящото си състояние до божествено-духовните същества.
Тези процеси пренася човек в техните последствия от спящото в будното състояние. Това последствие остава в спящо състояние. Защото човекът е буден само в живота, който е наклонен към мислителната област. Това, което става всъщност в неговата волева сфера, то и през време на будността е обвита с такава тъпота, както през време на съня целият душевен живот. Обаче в този спящ живот на волята Божествено-духовното продължава да тъче в будното състояние.
Морално човекът е толкова добър или лош, колкото той може да бъде според това, доколко е могъл да се приближи в спящото си състояние до божествено-духовните същества.
И той се приближава повече или остава по-далече според това, доколко неговите минали земни съществувания са били морални. От глъбините на будното душевно същество прозвучава нагоре това, което през време на съня е могло да бъде всадено в това душевно същество в общение с божествено-ду ховния свят. Това, което прозвучава нагоре, е гласът на съвестта.
към текста >>
75.
10. Ролята на мазнината в човешкия организъм и измамните локални симптомни комплекси
GA_27 Основи на едно разширено лечебно изкуство
Тогава при
лош
о снабдяваните органи настъпва понижена дейност.
Тогава при лошо снабдяваните органи настъпва понижена дейност.
Секрециите на жлезите могат да бъдат недостатъчни. Течните съставни части на организма достигат в едно нездраво отношение на смесване. На пример отделянето на жлъчка може да бъде прекалено голямо в сравнение с това на панкреасната жлеза. Тук отново важното ще бъде да познаем, как един местно появяващ се симптомен комплекс трябва да се счита, че произхожда от една нездрава дейност на мазнината.
към текста >>
76.
19. Характерни случаи на заболяване
GA_27 Основи на едно разширено лечебно изкуство
Още от рано имала
лош
и зъби, страдала като дете от ревматизъм на ставите, твърди, че е била рахитична.
Сега трябваше да свържем състоянието на детето с това на майката. Тя е на възраст 37 години. Каза ни, че на 13 години е била вече толкова голяма, колкото сега.
Още от рано имала лоши зъби, страдала като дете от ревматизъм на ставите, твърди, че е била рахитична.
Менструациите са настъпили относително рано. Пациентката обяснява, че на 16 години имала едно заболяване на бъбреците и говори също за спазматични състояния, които е имала. На 25 години имала запек поради спазми на сфинктера, които трябвало да бъде разширяван. И сега при ходене по нужда имала спазми. Без да правим извод от комплекс симптоми направихме изследване на организма на майката и констатирахме една извънредно голяма прилика със състоянието на детето, само че всичко беше в по-мека форма.
към текста >>
Ако освен това етерното тяло е силно ангажирано, какъвто е случаят при бременност, винаги се явява едно в
лош
аване на зъбите.
Ако етерното тяло е слабо, както в случая на нашата пациентка, явява се едно надмощие на разграждащата дейност, което се показва с това, че зъбите трябвало да бъдат пломбирани още на 12 години.
Ако освен това етерното тяло е силно ангажирано, какъвто е случаят при бременност, винаги се явява едно влошаване на зъбите.
към текста >>
Постоянно има блед вид, голяма умореност и
лош
апетит.
Тя представлява типа на човек, който в неговото общо душевно състояние е силно повлиян от определена тежест и вътрешна крехкост на физическото тяло. Като че всяка дума, която изговаря, и струва напрежение. Извънредно характерна е вдлъбнатостта на цялата форма на лицето; коренът на носа е като нещо, което е задържано в организма. Пациентката съобщава, че още от училищната възраст е била нежна и болничава. От същинските болести тя е страдала само от лека шарка.
Постоянно има блед вид, голяма умореност и лош апетит.
Пращана е била от лекар на лекар, при което една след друга са били поставени следните диагнози: катар на върховете на белите дробове, катар на стомаха, малокръвие. В нейното собствено съзнание пациентката чувствувала, че е болна по-малко телесно отколкото душевно. Сега след тази част на анамнезата искаме да опишем констатацията на духовно-научното изследване, за да проверим след това с него всичко останало. При пациентката се показва една висока атония на астралното тяло. Чрез това азовият организъм е задържан в неговото действие от физическото и етерното тяло.
към текста >>
77.
III. Студентски години
GA_28 Моят жизнен път
В своите действия човек се оставя на благоволението на непосредствените желания, но е облагородил тези желания по такъв начин, че доброто му харесва, а
лош
ото – не.
Ако се подчини на логическата закономерност на разума, ще живее в духовна необходимост. Може също така да развие у себе си и едно междинно душевно състояние. Може да си изгради „естетическо настроение“, което да не се отдава едностранчиво нито на принудата на природата, нито на необходимостта на разума. В това естетическо настроение душата живее чрез сетивата, но в сетивното възприятие и в подбудените от сетивността действия тя носи и нещо духовно. Човек възприема чрез сетивата, но така, сякаш духовното се влива в тях.
В своите действия човек се оставя на благоволението на непосредствените желания, но е облагородил тези желания по такъв начин, че доброто му харесва, а лошото – не.
Разумът тук е встъпил във вътрешна връзка със сетивността. Доброто се превръща в инстинкт, а инстинктът може сам да си даде насока, тъй като е приел в себе си характера на духовността. Шилер вижда в това душевно състояние онова настроение на душата, в което човекът може да изживява и създава произведения на красотата. В усъвършенстването на това състояние той открива съживяването на истинската човешка същност в човека.
към текста >>
78.
VI. Домашен учител в семейство Шпехт; изследвания върху Гьоте
GA_28 Моят жизнен път
Дори четвърт час над определеното време, предвидено за учебното занятие, водеше до в
лош
аване на здравословното му състояние.
Бях изпълнен с вярата, че момчето наистина има скрити, даже много големи умствени способности. Това превърна задачата ми в дълбоко удовлетворяваща. Скоро можах да постигна детето да изпитва към мен нежна привързаност. Благодарение на това простото общуване с него започна да пробужда спящите му умствени способности. За преподаването се налагаше да измислям специални методи.
Дори четвърт час над определеното време, предвидено за учебното занятие, водеше до влошаване на здравословното му състояние.
Някои от учебните предмети се удаваха на момчето едва с много труд.
към текста >>
79.
XVII. Критически забележки върху етиката
GA_28 Моят жизнен път
Става много
лош
о, когато нравствените чувства, които хората би трябвало да имат един към друг, се намесят в сферата на тези противоречащи си мнения.
Лидерите на това движение си казваха: „В настоящето живеем сред множество противоречащи си възгледи за света и живота по отношение на познавателния живот, религиозните и социалните възприятия. В сферата на възгледите не може да бъде постигнато разбирателство между хората.
Става много лошо, когато нравствените чувства, които хората би трябвало да имат един към друг, се намесят в сферата на тези противоречащи си мнения.
До какво ще се стигне, ако чувстващите по различен начин по религиозните или социалните въпроси, или пък тези, които се различават един от друг по отношение на познавателния живот, дадат израз на своето различие така, че да определят моралното си поведение към мислещите другояче съобразно с това. Затова човек трябва да потърси принципите на една чисто човешка етика, която да е независима от всякакъв светоглед, която всеки да може да признае, независимо от това как мисли за различните сфери на битието.“
към текста >>
80.
XX. Ваймарски приятелски кръг
GA_28 Моят жизнен път
Той изобщо не бе
лош
филолог и работеше каквото му възлагаха за Архива със сигурност не по-зле от който и да било друг.
Хайтмюлер се изживяваше като фина, художествено усещаща душа. За всичко той съдеше от гледна точка на художественото чувство. Всякакъв интелектуализъм му беше чужд. Благодарение на него в тона, с който се говореше в Архива, навлезе нещо художествено. Беше автор на новели, написани с тънък усет.
Той изобщо не бе лош филолог и работеше каквото му възлагаха за Архива със сигурност не по-зле от който и да било друг.
Но постоянно беше във вътрешна опозиция на това, което се работеше в Архива. А именно към начина, по който там разбираха тази работа. Благодарение на него за известно време живо усещахме с душите си, че Ваймар някога е бил място на духовно активно и възвишено творчество и че сега се задоволяваме с това да проследяваме създаденото някога, придържайки се към буквите, и да „установяваме различни прочити“ и най-много да го интерпретираме. Хайтмюлер написа анонимно това, което имаше да каже по въпроса, в новелата „Потъналата Винета“ в „Нов немски обзор“ на С. Фишер. О, колко усилия само положиха тогава да отгатнат кой беше превърнал някога процъфтяващия духовно Ваймар в „потънал град“!
към текста >>
81.
XXI. Приятелства (Нойфер, Анзорге); книгата „Гьотевият светоглед“ възниква като завършек на работата във Ваймарското академично изданието
GA_28 Моят жизнен път
Ако ставаше дума за отделни фактологически грешки тук или там, щях да препратя моите критици по този пункт към нещо още по-
лош
о: към съчиненията, писани от мен като ученик в горните класове на реалното училище.
И ми я възложиха с пълно знание за това обстоятелство. Никога няма да започна да отричам, че някои особености на моята преработка на Ваймарското издание могат да бъдат сметнати за грешка от „специалистите“. Те са в правото си да изкажат своите съображения. Но не трябва да представят нещата така, сякаш оформлението на изданието произтича не от моите принципи, а от моето умение или неумение. Това не трябва да бъде правено особено от онези, които признават, че не притежават орган за възприемане на представеното от мен по отношение на Гьоте.
Ако ставаше дума за отделни фактологически грешки тук или там, щях да препратя моите критици по този пункт към нещо още по-лошо: към съчиненията, писани от мен като ученик в горните класове на реалното училище.
Описвайки тук своя живот, показах много ясно, че още като дете живеех в духовния свят като в нещо естествено за мен, но че трябваше да овладявам с усилие всичко, свързано с познанието на външния свят. Поради тази причина бях човек, развил се късно за подобно познание във всички области. И последствията от това се проявяват отчасти в моите издания на Гьоте.)
към текста >>
82.
XXV. В „Свободно литературно общество“; берлински театрален живот
GA_28 Моят жизнен път
Дали дадена драма е „добра“, „
лош
а“ или „средно качество“, става видно от тона и позицията на такова „произведение на изкуството от мисли“.
Дали дадена драма е „добра“, „лоша“ или „средно качество“, става видно от тона и позицията на такова „произведение на изкуството от мисли“.
Защото в него това не може да бъде скрито, дори и ако не бъде казано по грубо критичен начин. Това, което представлява невъзможна художествена композиция, става нагледно чрез мисловно-художествено възпроизвеждане. Защото мислите, изразени в него, се оказват лишени от същност, ако произведението не произлиза от истинска, живееща в действителността фантазия.
към текста >>
83.
Тайната на четирите темперамента
GA_34 Тайната на четирите темперамента
Тази принуда създава един извор на вътрешна горест; това човек усеща като болка и неудоволствие, като
лош
о настроение.
Така изглежда физическата система, която е втвърдена, когато действа прекомерно. Човекът не може да направи отново подвижно онова, което е трябвало да направи подвижно. Вътрешният човек не съумява да направи нищо против физическата си система; той чувства вътрешни пречки. Те се изразяват в това, че човек трябва да насочи силата си към тези вътрешни пречки. Нещата, които той не може да преодолее, причиняват мъка и болка; те са причината за това, човек да не може да отправи непринуден поглед към света около себе си.
Тази принуда създава един извор на вътрешна горест; това човек усеща като болка и неудоволствие, като лошо настроение.
Много лесно животът ни засяга болезнено и мъчително. Определени мисли и представи започват да стават трайни, човек започва да се вглъбява в себе си, става меланхоличен. Непрекъснато има някакви болки. Причината за всичко това е, че физическото тяло оказва съпротива на вътрешния уют на етерното тяло, на подвижността на астралното тяло и на целеустремеността на Аза.
към текста >>
Когато човек твърде често си набива в съзнанието: Поне веднъж се спри на едно нещо - тогава неговият сангвиничен темперамент ще му играе все по-
лош
и и по-
лош
и номера.
Сангвиникът стига до целта не като си каже: Имаш сангвиничен темперамент, трябва да се отучиш от него. Разумът, пряко приложен в тази област, е често само пречка. Непряко обаче той е способен на много. Разумът тук е възможно най-слабата душевна сила. При по-мощни душевни сили, каквито са темпераментите, разумът не може да постигне много; той може да действа само индиректно.
Когато човек твърде често си набива в съзнанието: Поне веднъж се спри на едно нещо - тогава неговият сангвиничен темперамент ще му играе все по-лоши и по-лоши номера.
Той може да разчита само на една сила, която притежава. Зад разума трябва да стоят други сили. Може ли сангвиникът да разчита на нещо друго освен на сангвиничния си темперамент? Също и при самовъзпитанието е важно човек да се опитва да прави това, което разумът непосредствено би могъл да постигне. Човек трябва да разчита на своята сангвиничност; самонапомнянията не дават никакъв плод.
към текста >>
84.
Възпитанието на детето от гледна точка на Антропософията
GA_34 Тайната на четирите темперамента
Така човек се учи в живота; и когато се обърне от позициите на перспективата назад, може да установи, че е научил много, но не може да говори за една значителна промяна на темперамента и характера, за подобряване или в
лош
аване на паметта.
Може да се достигне обаче и до едно по-висше и по-съкровено въздействие върху собствената същност. Това се случва, когато не само астралното тяло бъде обогатено, но и етерното бъде преструктурирано.
Така човек се учи в живота; и когато се обърне от позициите на перспективата назад, може да установи, че е научил много, но не може да говори за една значителна промяна на темперамента и характера, за подобряване или влошаване на паметта.
Ученето засяга астралното тяло; последните промени пък се отнасят до етерното или жизнено тяло. Така че не е неточно, ако промените в астралното тяло се сравнят с хода на минутната стрелка, а промените на етерното тяло - със стрелката показваща часовете.
към текста >>
Не бива да се подценява положителната роля на подходящи негативни примери за премахването на
лош
ите навици.
Към тези живи авторитети, към тези олицетворения на моралната и интелектуална мощ, трябва да се присъединят и духовните авторитети. Големите примери от историята, възпитанието на образцови мъже и жени - точно те трябва да определят съвестта, духовната ориентация, а не абстрактни морални постулати, които едва тогава могат да имат ефект, когато заедно с настъпване на половата зрялост астралното тяло се освобождава от майчината астрална обвивка. Особено часовете по история трябва да бъдат организирани от тази гледна точка. Преди смяната на зъбите, разказите, приказките и т.н., които биват поднасяни на детето, носят радост, разнообразие, ведрост. След този период трябва да се вземе под внимание, че образите на живота водят до усърден стремеж към подражание в душата на младия човек.
Не бива да се подценява положителната роля на подходящи негативни примери за премахването на лошите навици.
Малко помагат заплахи срещу такива лоши навици и привички; ако обаче някой жив образ на съответен лош навик може да въздействува върху младежката фантазия и покаже докъде това влечение реално може да доведе, това средство положително ще допринесе за изкореняване на навика. Всеки път се потвърждава, че не абстрактните представи влияят върху развиващото се етерно тяло, а живите образи, тяхната духовна нагледност. Всичко споменато тук обаче трябва да бъде проведено с голям такт, за да не доведе до обратния ефект. При приказките всичко зависи от начина на разказване. Затова устният разказ не може да се замени направо с четивото.
към текста >>
Малко помагат заплахи срещу такива
лош
и навици и привички; ако обаче някой жив образ на съответен
лош
навик може да въздействува върху младежката фантазия и покаже докъде това влечение реално може да доведе, това средство положително ще допринесе за изкореняване на навика.
Големите примери от историята, възпитанието на образцови мъже и жени - точно те трябва да определят съвестта, духовната ориентация, а не абстрактни морални постулати, които едва тогава могат да имат ефект, когато заедно с настъпване на половата зрялост астралното тяло се освобождава от майчината астрална обвивка. Особено часовете по история трябва да бъдат организирани от тази гледна точка. Преди смяната на зъбите, разказите, приказките и т.н., които биват поднасяни на детето, носят радост, разнообразие, ведрост. След този период трябва да се вземе под внимание, че образите на живота водят до усърден стремеж към подражание в душата на младия човек. Не бива да се подценява положителната роля на подходящи негативни примери за премахването на лошите навици.
Малко помагат заплахи срещу такива лоши навици и привички; ако обаче някой жив образ на съответен лош навик може да въздействува върху младежката фантазия и покаже докъде това влечение реално може да доведе, това средство положително ще допринесе за изкореняване на навика.
Всеки път се потвърждава, че не абстрактните представи влияят върху развиващото се етерно тяло, а живите образи, тяхната духовна нагледност. Всичко споменато тук обаче трябва да бъде проведено с голям такт, за да не доведе до обратния ефект. При приказките всичко зависи от начина на разказване. Затова устният разказ не може да се замени направо с четивото.
към текста >>
Дори е
лош
о за човека, ако не подходи към загадките на битието с образи и чувства.
с излитането на пеперудата от какавидата. Както пеперудата се издига над какавидата, така и душата прави това след смъртта на тялото. Нито един човек не ще проумее правилно този факт в строги понятия, преди да го е възприел в такава форма. Чрез едно такова сравнение се говори не само на разума, но и на чувството, на възприятието, на цялата душа. Един млад човек минал през тези опитности, се обръща към душата със съвсем други чувства, когато по-късно срещне малко или много абстрактни понятия за нея.
Дори е лошо за човека, ако не подходи към загадките на битието с образи и чувства.
Ето защо е наложително, възпитателят да разполага с образи и сравнения за всички природни закони и мирови тайни.
към текста >>
Моралното чувство, което също бива развито в този период чрез примери от живота, чрез образцови авторитети, се развива сигурно, ако чрез чувството за красиво, доброто бъде възприето като красиво, а
лош
ото като грозно.
Много би се отнело от живота на младия човек, който в този период не получи развитие на музикалния си усет Особено ако този усет у него изцяло липсва, ще му убегнат някои важни страни от битието Не бива да се пренебрегват обаче и другите изкуства. Събуждането на сетивата за архитектониката на стилистичните форми, за пластичните фигури, за линията и щриха, за хармонията на цветовете - нищо от това не бива да липсва в учебния план на възпитателя. Колкото и скромни да са усилията в тази насока, не бива да се поддаваме на възражението, че те са излишни. Радост от живота, любов към битието, сила за работа, всичко това израства от грижата за усета към естетичното и художественото. И отношението от човек към човек бива облагородено чрез този усет.
Моралното чувство, което също бива развито в този период чрез примери от живота, чрез образцови авторитети, се развива сигурно, ако чрез чувството за красиво, доброто бъде възприето като красиво, а лошото като грозно.
към текста >>
Нищо по-
лош
о не може да се случи на човек от прекалено рано събудената му аналитична способност.
С половата зрелост настъпва времето, когато човек узрява за способността да анализира научените от по-рано неща.
Нищо по-лошо не може да се случи на човек от прекалено рано събудената му аналитична способност.
Можем да съдим за нещата, едва след като сме натрупали материал за анализ. Ако предварително си изградим самостоятелна оценка, тя ще се окаже лишена от своите здрави основи. Всяка едностранчивост в живота, всички мъртви понятия, основаващи се на откъслечни познания, претендиращи че формират човешките представи за продължителни периоди от време, пречат на възпитанието. За да узрее за мислене, човек трябва да изпита преклонение пред това, което другите вече са мислили преди него. Няма здраво мислене, което да не се предхожда от живия усет за истината, поддържан от неоспоримата вяра в авторитета.
към текста >>
85.
4. До всички членове * III 3 Февруари 1924 Относно антропософските събирания
GA_39 Писма до членовете
Нищо по-
лош
о не би могло да има от това по оправдан начин да възникне мнението: "Колкото и ценна да е антропософията, предпочитам да отида някъде другаде, ако искам да се приближа до хората, вместо да отида там, където антропософите със самодоволство фанатично ще ме затрупват с теоретични мисли и ще казват: "Ако не мислиш като мен, ти си само половин човек".
Нищо по-лошо не би могло да има от това по оправдан начин да възникне мнението: "Колкото и ценна да е антропософията, предпочитам да отида някъде другаде, ако искам да се приближа до хората, вместо да отида там, където антропософите със самодоволство фанатично ще ме затрупват с теоретични мисли и ще казват: "Ако не мислиш като мен, ти си само половин човек".
към текста >>
86.
9. До всички членове * VIII 9 март 1924 Относно дейността в Обществото
GA_39 Писма до членовете
Лош
о би било да заговорим по дадена тема и от самото начало да създадем впечатлението, че само търсим възможност да критикуваме някои определени идеи на нашето съвремие.
Лошо би било да заговорим по дадена тема и от самото начало да създадем впечатлението, че само търсим възможност да критикуваме някои определени идеи на нашето съвремие.
Започвайки трябва много внимателно да преценим дали тези идеи не съдържат здрави и значими отправни точки. В почти във всеки случай ще открием, че това е така. Това не означава, че трябва да сдържаме цялата си критика. Но трябва да критикуваме само, когато сме направили приемлив анализ.
към текста >>
87.
17. До всички членове * XVI 6 юли 1924 Нещо повече за резултатите от Коледното събрание
GA_39 Писма до членовете
Но да се каже това е възможно най-
лош
ото предубеждение.
Твърде добре ми е известна присъдата, която много желаещи да бъдат дейни членове ще дадат, когато четат това. Те ще кажат: "Това ние не го разбираме. Сега наистина не знаем какво действително се иска".
Но да се каже това е възможно най-лошото предубеждение.
Горните думи изискват само да бъдат прочетени точно и тогава ще се открие, че те не са нито неопределени, нито двусмислени. Да се улови духът им действително изисква фино чувство за разбиране. А то със сигурност не трябва да липсва у тези, които желаят да бъдат дейни в Обществото.
към текста >>
88.
19. До всички членове * XVIII 10 август 1924 Относно използването на 'Ръководните мисли'
GA_39 Писма до членовете
И ако тя се превърне в сива теория, често това въобще не е по-добра, а по-
лош
а теория от други.
В Антропософското общество се отделя далеч по-малко внимание от необходимото на факта, че Антропософията не трябва да бъде сива теория, а истински живот. Истинският живот това е нейното естество.
И ако тя се превърне в сива теория, често това въобще не е по-добра, а по-лоша теория от други.
Но тя става теория едва тогава, когато хората я превръщат в такава, когато я убиват. Все още не се разбира достатъчно добре, че Антропософията не е концепция за света, различна от останалите, а тя трябва просто да бъде приета по различен начин. Едва в този различен начин на приемане, човек разпознава и преживява нейната същност.
към текста >>
89.
3. Човешката душа и животинската душа; Берлин, 10. 11. 1910 г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
Последствието от това е, че сега той не може да следва непосредствено това, което е добро или
лош
о за него.
При животното съществува известна сигурност на инстинкта, животното знае, кои хранителни средства са вредни за него, кои са полезни. Животното покварява себе си много по-малко, отколкото е покварено от самия човек. То е най-много покварено, увредено, когато човекът отглежда животните в кафези. Обаче в свободната природа, когато животното следва това, което е вродено в неговата организация, то развива една голяма сигурност на инстинкта, защото остава свързано със своите органи. Напротив човекът се освобождава от своите органи.
Последствието от това е, че сега той не може да следва непосредствено това, което е добро или лошо за него.
към текста >>
90.
5. Същност на съня; Берлин, 24. 11. 1910 г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
Докато нашите мускули служат само на органическата дейност, те не могат да се уморят, защото
лош
о би било, ако сърдечният мускул или други органически мускули би трябвало да си отпочиват.
Тук например при изучаването на мозъка точно мислещите хора не ще могат да сторят друго нещо, освен да се съгласят според резултатите на природоизследването, че душевното е независимо от телесното. И много интересно е, че неотдавна излезе от печат една популярна книга, в която всъщност всичко онова, което се отнася за духовния живот и за източниците на духовния живот, е изложено изопачено, с пълно неразбиране. Обаче в тази книга "Мозъкът и човекът", чийто автор е Уйлям Ханна Томсон, някои неща са казани твърде остроумни. Преди всичко разглежда се съвременното изследване на мозъка и някои други неща, които се предлагат в друга връзка, например явленията на умората върху които аз често пъти обръщах вниманието -, които са твърде поучителни. Обаче аз вече обясних, че мускулите или нервите не се уморяват по друг начин, освен чрез съзнателна дейност.
Докато нашите мускули служат само на органическата дейност, те не могат да се уморят, защото лошо би било, ако сърдечният мускул или други органически мускули би трябвало да си отпочиват.
Ние се уморяваме само тогава, когато извършваме една дейност, която не е вродена за организма, следователно когато извършваме една дейност, която принадлежи към съзнателния душевен живот. Ето защо трябва да кажем: Ако душевният живот би се родил от човека така, както дейността на сърцето, тогава тази голяма разлика между уморяването и неуморяването би била съвсем необяснима. Ето защо авторът на споменатата книга се чувствува принуден да признае, че душевното се отнася към телесното също както ездачът се отнася към коня, т.е. то е съвършено независимо от телесното. От страна на един човек, който мисли в духа на естествената наука, това е едно извънредно силно признание.
към текста >>
91.
4. Заратустра; Берлин, 19. 01. 1911 г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
И който не иска да слуша моите думи, както аз ги говоря, както аз ги мисля и разбирам, той ще изпита нещо
лош
о, преди да дойде свършекът на земните цикли!
Това Заратустра изказа с пълни със значение думи, които намираме още и в по-късните писания, защото писмени документи са били написани едва по-късно, обаче това, което Духовната наука има да каже, тя го има от други източници -, той го изказа с хубавите думи, от които звучи целият вътрешен импулс на неговата мисия. Но от тези думи звучи също цялата страст, с която той се чувствуваше като противник на принципа на Ариман или на принципа на тъмнината, когато казва: "Аз искам да говоря! Елате и слушайте ме, вие, които отдалече вие, които от близо имате желание за това, и отбелязвайте точно всичко. Защото той не трябва вече да побеждава, злият враг и лъжливият учител, той не ще побеждава вече, добрия Дух, толкова продължително време проникна той вече със своето зло дихание гласа и словото на човека. Аз обаче искам да говоря против него в смисъла на това, което най-Възвишеното, Първичното, което Ахура Маздао ми казва.
И който не иска да слуша моите думи, както аз ги говоря, както аз ги мисля и разбирам, той ще изпита нещо лошо, преди да дойде свършекът на земните цикли!
" Така говори Заратустра. И ние искаме да почувствуваме в тези думи, че с тях той можа да каже на човечеството нещо, което действително може да бъде доловено и почувствувано през всички следващи културни епохи. И който има чувството да се вслуша в това, което живее в нашето време, макар и слабо възприемаемо, който се вслушва в нашата култура с духовно чувство, той винаги ще долови отзвука на това, което Заратустра е казал на човечеството преди хилядолетия. И така той ще бъде един от онези, по отношение на които това, което можем да кажем върху даровете на тези велики ръководители за човечеството и тяхното положение сред човечеството също и по отношение на много неща още, които ще чуем още за Хермес, Буда, Мойсей и други велики ръководители,то може да бъде резюмирано в думите:
към текста >>
92.
Митът за аргонавтите. Одисеята. 14 октомври 1904 г.
GA_90f Гръцката и германската митология в светлината на езотеризма
Фрикс и Хела трябвало да изстрадат много неща заради своята
лош
а мащеха.
Нека първо си припомним целия мит.
Фрикс и Хела трябвало да изстрадат много неща заради своята лоша мащеха.
След това тяхната починала майка се явила на Фрикс и го посъветвала да избяга далеч и да вземе със себе си и сестра си. Тя му дала голям овен със златно руно, на чийто гръб те трябвало да прекосят морето. Хела паднала и се удавила в Хелеспонт, но Фрикс стигнал с овена до Колхида. Там той го пожертвал и дал руното му на цар Еет, който го окачил на дъбово дърво пред една пещера. По-късно гръцкият герой Язон, заедно с най-важните гръцки Посветени по онова време, Орфей, Тезей, Херкулес и други, се заели да върнат руното от чуждоземците от Колхида.
към текста >>
93.
Троянската война. 28 октомври 1904 г.
GA_90f Гръцката и германската митология в светлината на езотеризма
Те не биха казали “войната е добра” или “войната е
лош
а” повече, отколкото че лъвът е добър или
лош
; доброто и злото започнаха в момента, когато кама-манас слезе, така че кама работеше заедно с манас, и човекът стана свой собствен господар и се обръщаше съзнателно към или срещу своя ближен.
Предишните водачи на света бяха освободени от кама, защото те трябваше да отклоняват себе си от всичко свързано с кама, докато тяхното предишно посвещение напреднеше до духовно посвещение. Докато имаше свещеници в стария смисъл, беше невъзможно някаква следа от кама да навлезе в управлението на света. Кама причини разделяне, причини това съществата да се обърнат едни срещу други. По-рано също можеха да бъдат открити хора, противопоставящи се едни на други, но това не се дължеше на кама-манас, а се случваше, защото хората не бяха достатъчно напреднали да разпознават добро и зло. По онова време хората не можеха да оценят войната със стандартите за добро и зло.
Те не биха казали “войната е добра” или “войната е лоша” повече, отколкото че лъвът е добър или лош; доброто и злото започнаха в момента, когато кама-манас слезе, така че кама работеше заедно с манас, и човекът стана свой собствен господар и се обръщаше съзнателно към или срещу своя ближен.
Именно тогава възникна съзнателната война. Това е показано в мита, където четем, че всички богове присъствали на сватбата на Пелей с богинята на морето Тетида - освен една, богиня която дотогава нямаше влияние на Земята, защото не беше достигнат етапа, на който се получи съюзът на манас с кама. Тогава на физически план започва да действа богинята Ерида, богинята на раздора. Тя подхвърля ябълка, раздор, в човешката природа. Правейки това, тя бе единствената причина за първата война в петата подраса, която се състоя с пълна човешка отговорност.
към текста >>
94.
VІІІ. Християнската Мистерия
GA_92 Езотерична космология
Това е форма, която понякога е противна и ужасна, тъй като е рожба на неговите добри и
лош
и желания и на неговата карма – това е тяхната персонификация в астралния свят, Злият лодкар от египетската "Книга на Мъртвите".
В хода на етапа на Християнското посвещение, познат като Трънения венец, възниква явлението, известно като Пазачът на Прага – появата на низшия двойник на човека. Духовното същество на човека, съставено от неговите импулси на волята, от неговите желания и от мисли му, се явява на Посветения във видима форма.
Това е форма, която понякога е противна и ужасна, тъй като е рожба на неговите добри и лоши желания и на неговата карма – това е тяхната персонификация в астралния свят, Злият лодкар от египетската "Книга на Мъртвите".
Тази форма трябва да бъде победена от човека преди той да може да намери своето висше Себе. Пазачът на Прага, който е бил явление на астралното виждане от незапомнени времена, е произходът на всички митове, засягащи борбите на героите с чудовища, на Персей и Херкулес с хидрата, на св. Георги и Зигфрид с дракона.
към текста >>
95.
ХVІІ. Изкупление и Освобождение
GA_92 Езотерична космология
Когато Карма се схваща като необходимост, наложена на човека за да може неговите
лош
и постъпки да бъдат поправени и грешките му изкупени чрез една неумолима справедливост, работеща от една инкарнация към друга, понякога се повдига възражението, че Кармата трябва да отхвърли ролята на Христос като Изкупител.
Когато Карма се схваща като необходимост, наложена на човека за да може неговите лоши постъпки да бъдат поправени и грешките му изкупени чрез една неумолима справедливост, работеща от една инкарнация към друга, понякога се повдига възражението, че Кармата трябва да отхвърли ролята на Христос като Изкупител.
В действителност, Карма е изкупление на човека чрез самия него, благодарение на собствените му усилия, когато постепенно се издига до свободата през поредица от прераждания. Именно чрез Кармата човекът е способен да се приближи до Христос.
към текста >>
96.
Забележки на издателя.
GA_93 Легендата за храма
Рудолф Щайнер се почувства задължен да посочи, че едно първоначално добро и необходимо нещо, което е трябвало да служи на "цялото човечество без расови различия или лични интереси", по необходимост се обръща в нещо
лош
о, когато бива използвано "като средство за власт в ръцете на изолирани групи хора"[3]
В по-късните години, в някои от своите лекции, които отдавна са напечатани, той осъжда някои практики в Свободното масонство, защото винаги най-строго е порицавал смесването на окултизъм със стремежа за власт, където и това да се появи.[2] Избухването на Първата световна война му доказа, че с "някои основни принципи на знанието", е било злоупотребено от някои окултни братства на Запад, "за да се повлияе върху световните събития и създаде определена политическа атмосфера, която подготвя световната катастрофа".
Рудолф Щайнер се почувства задължен да посочи, че едно първоначално добро и необходимо нещо, което е трябвало да служи на "цялото човечество без расови различия или лични интереси", по необходимост се обръща в нещо лошо, когато бива използвано "като средство за власт в ръцете на изолирани групи хора"[3]
към текста >>
97.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Берлин, Петдесятница, 23.5.1904 г. Света Троица – празник на освобождениетo на човешкия дух.
GA_93 Легендата за храма
В персийския мироглед често се почитаха онези неща, които пък за индусите бяха
лош
и и по-низши и точно онези неща се избягваха от персийците, които пък индийците почитаха.
Сред привържениците на Асурите се разви едно особено основно чувство. Най-напред то се прояви в духовния живот на Персия. Персийците развиха един вид страх от природата на Девите. Те изпитваха страх, подозрение и ужас пред онова, което бе от чисто душевно-духовна природа. Това бе причината за големия контраст, който сега наблюдаваме между мирогледа на персийците и на индусите.
В персийския мироглед често се почитаха онези неща, които пък за индусите бяха лоши и по-низши и точно онези неща се избягваха от персийците, които пък индийците почитаха.
Персийското отношение към света бе пропито с това своеобразно основно чувство спрямо едно същество, което всъщност беше с природата на Девите, но което беше избягвано, от което хората с този мироглед се страхуваха. Накратко, това е образът на Дявола, който възниква в този мироглед. Луцифер, съществото от дух и душа става предмет на страх и ужас. Ето тук трябва да търсим произхода на вярата в Дявола. Това настроение на душата е проникнало и в съвременния възглед за света; в Средните векове Луцифер става фигура, от която са се страхували и която са избягвали.
към текста >>
98.
ПЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 4.11.1904 г. Мистерията на розенкройцерите.
GA_93 Легендата за храма
Той се опитал да загаси издигащите се огнени езици, като излял вода върху тях, но това направило нещата още по-
лош
и.
Трима чираци, които Хирам смятал за неспособни да ги въздигне в майстори, работели по проекта. Те се заклели да му отмъстят и поискали да попречат на изливането на Бронзовото море. Един приятел на Хирам, който научил за тези планове, ги доверил на Соломон, за да може той да предотврати тяхното осъществяване. Ала Соломон поради ревност не направил нищо да ги спре, защото желаел да унищожи Хирам. Хирам видял как цялата отливка се разпаднала поради прибавянето на неподходящи съставки в сместа от тримата чираци.
Той се опитал да загаси издигащите се огнени езици, като излял вода върху тях, но това направило нещата още по-лоши.
И когато почти бил отчаян, че работата някога ще бъде завършена, явил му се сам Тубал-Каин, негов прадед и му казал, че не бива да се колебае, а да се хвърли в огъня, тъй като той е неуязвим за пламъците. Хирам послушал съвета, хвърлил се в огъня и достигнал до центъра на Земята. Тубал-Каин го отвел при Каин, който живеел там в състояние на първичната божественост. Хирам бил посветен в мистерията на огъня и в тайната на отливането на бронз. Той получил от Тубал-Каин един чук и един златен триъгълник, който трябвало да носи окачен на шията си.
към текста >>
99.
СЕДМА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 2.12.1904 г/първа лекция./ Същността и задачата на Свободното зидарство
GA_93 Легендата за храма
Тогава пред кандидата се поставя един вид рамка, през която той бива хвърлен, като същевременно се произвежда неприятен шум, така че той полетява през рамката с най-
лош
и предчувствия.
Тогава пред кандидата се поставя един вид рамка, през която той бива хвърлен, като същевременно се произвежда неприятен шум, така че той полетява през рамката с най-лоши предчувствия.
В допълнение на това му се изкрещява, че бива хвърлен в Ада. В същия момент една скрита врата се затваря с шум и той получава усещането, като че ли е попаднал в необикновена среда. След това кожата му леко се одрасква, така че потича кръв и същевременно от онези около него се прави един бълбукащ звук, което създава впечатлението, че той губи много от кръвта си. След това се чуват три удара от чука на майстора. Онова, което му се казва след това в ложата, той трябва да пази като най-голяма тайна.
към текста >>
100.
ДЕВЕТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 23. октомври 1905 г. /вечерна лекция/ Отношението между окултното знание и ежедневния живот.
GA_93 Легендата за храма
Този, който знае, какво става в невидимия свят като следствие на мисли и чувства, ще разбере, че е толкова важно за него да не отправя
лош
и мисли към друг човек, колкото е важно да се въздържа да стреля срещу него.
Може би някой може да каже, че това всъщност са схематични преобразувания. Не, те не са! Ние трябва по съвсем различен начин да бъдем убедени във важността на нашите действия и отговорността, които животът поставя на нашите рамене. Съвсем земни неща на живота могат да бъдат повлияни по този начин от окултизма.
Този, който знае, какво става в невидимия свят като следствие на мисли и чувства, ще разбере, че е толкова важно за него да не отправя лоши мисли към друг човек, колкото е важно да се въздържа да стреля срещу него.
Той знае, че за астралния човек е точно толкова вредно да се хвърли мисъл на омраза към него, колкото вредно е за физическия човек да се хвърли тухла по него.
към текста >>
Другите хора преживяват реалността само чрез сетивния свят и не мислят за
лош
о, когато си казват, че "за мисленето не се плаща мито".
Да се разбере това е лесно; онези, които се срещат в групи като теософските групи, ще го почувстват и изпитат. Тогава те ще открият в това нов извор на живот. Вие бихте могли да си кажете, че за другите хора има само една опростена действителност, а за нас една тройна.
Другите хора преживяват реалността само чрез сетивния свят и не мислят за лошо, когато си казват, че "за мисленето не се плаща мито".
Обаче всеки, който е изучавал мирогледа на теософията не може да каже, че мисленето не се заплаща, а е убеден, че е отговорен за онова, което мисли и чувства към другите хора. Това чувство на отговорност вие внасяте в света като най-добрия плод на теософския мироглед.
към текста >>
Един народ, който третира своите идеалисти по този начин, си създава
лош
и сили в камалока, които се обръщат срещу него.
Един народ, който третира своите идеалисти по този начин, си създава лоши сили в камалока, които се обръщат срещу него.
Русия си е създала такива лоши сили. Години наред там зле са третирани много благородни личности. По-нисшите сили на тези личности действат в камалока като неприятели на онова, което живее в Русия, като неприятели на онези, заради които са пожертвали живота си. Такива мъченици, които напоследък са умрели, могат да бъдат видени да се бият на страната на японците срещу собствения си народ. Това е факт, който става разбираем за нас, когато погледнем в по-дълбоко действащите сили на душевния живот.
към текста >>
Русия си е създала такива
лош
и сили.
Един народ, който третира своите идеалисти по този начин, си създава лоши сили в камалока, които се обръщат срещу него.
Русия си е създала такива лоши сили.
Години наред там зле са третирани много благородни личности. По-нисшите сили на тези личности действат в камалока като неприятели на онова, което живее в Русия, като неприятели на онези, заради които са пожертвали живота си. Такива мъченици, които напоследък са умрели, могат да бъдат видени да се бият на страната на японците срещу собствения си народ. Това е факт, който става разбираем за нас, когато погледнем в по-дълбоко действащите сили на душевния живот. Събитията на бъдещето ни стават ясни, когато погледнем към тях от тази страна.
към текста >>
101.
ДВАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 2 януари 1906 г. Царственото изкуство в нова форма. /на смесена аудитория от мъже и жени/.
GA_93 Легендата за храма
Това беше най-
лош
ото компроментиране, което можеше да сполети една институция със световна репутация.
Както виждате, има много възможности хората така много да се изложат.
Това беше най-лошото компроментиране, което можеше да сполети една институция със световна репутация.
От всичко това вие трябва да си извадите заключението, че всъщност почти нищо не се знае за Свободното масонство. Ако нещо беше известно за тях, щеше да бъде лесно човек да се информира и тогава не можеше да се говорят, и вършат такива глупости.
към текста >>
102.
Бележки.
GA_93 Легендата за храма
"Христос ще се появи лично по време на 6-та коренна раса /Великата епоха/ – хилядогодишното управление, първоначално стои еон, на латински (saeculum) saeculorum, следователно в 6-та коренна раса ще съществуват както
лош
ото, така и доброто. /пропуск/.
"Христос ще се появи лично по време на 6-та коренна раса /Великата епоха/ – хилядогодишното управление, първоначално стои еон, на латински (saeculum) saeculorum, следователно в 6-та коренна раса ще съществуват както лошото, така и доброто. /пропуск/.
Моторът на Кили идва без съмнение твърде рано. През 7-та коренна раса един индивид ще притежава толкова много сила, че той би бил в състояние да убие хиляди и хиляди с един удар". Сравни това с бел. 29 към лекция 20, последната лекция в този том.
към текста >>
Това се дължи на невежество, защото ако човекът знаеше как да регулира втичането на нови частици, той никога не би си подбрал най-
лош
ите, а само най-добрите частици и атомите биха останали непрекъснато поляризирани чрез неговата воля.
Аз обаче ще се опитам и ще опиша донякъде и ще ви дам пример. Човекът напълно се възобновява всеки 7 години; след известно време обаче той отпада и бавно се разпада.
Това се дължи на невежество, защото ако човекът знаеше как да регулира втичането на нови частици, той никога не би си подбрал най-лошите, а само най-добрите частици и атомите биха останали непрекъснато поляризирани чрез неговата воля.
Човекът всъщност се държи в една единствена клетка; тази клетка е безсмъртна и не е причина, поради която човек да не съществува винаги, по време на цикъла. Чрез своите деца обаче човекът възпроизвежда себе си и по този начин разрушава своето материално себе. За един адепт да се ожени, означава да стане едно по-нисше същество, подвластно на смърт. Това е истина. Всеки мъж или жена, които създават, могат да направят това, само като предават от своето безсмъртие.
към текста >>
103.
VІІІ Християнската Мистерия.
GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан
Това е форма, която понякога е противна и ужасна, тъй като е рожба на неговите добри и
лош
и желания и на неговата карма – това е тяхната персонификация в астралния свят, Злият лодкар от египетската “Книга на Мъртвите”.
В хода на етапа на християнското посвещение, познат като Трънения венец, възниква явлението, известно като Пазачът на Прага – появата на низшия двойник на човека. Духовното същество на човека, съставено от неговите импулси на волята, от неговите желания и от мисли му, се явява на Посветения във видима форма.
Това е форма, която понякога е противна и ужасна, тъй като е рожба на неговите добри и лоши желания и на неговата карма – това е тяхната персонификация в астралния свят, Злият лодкар от египетската “Книга на Мъртвите”.
Тази форма трябва да бъде победена от човека преди той да може да намери своето висше Себе. Пазачът на Прага, който е бил явление на астралното виждане от незапомнени времена, е произходът на всички митове, засягащи борбите на героите с чудовища, на Персей и Херкулес с хидрата, на св. Георги и Зигфрид с дракона.
към текста >>
104.
ХVІІ. Изкупление и Освобождение.
GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан
Когато Карма се схваща като необходимост, наложена на човека за да може неговите
лош
и постъпки да бъдат поправени и грешките му изкупени чрез една неумолима справедливост, работеща от една инкарнация към друга, понякога се повдига възражението, че Кармата трябва да отхвърли ролята на Христос като Изкупител.
Когато Карма се схваща като необходимост, наложена на човека за да може неговите лоши постъпки да бъдат поправени и грешките му изкупени чрез една неумолима справедливост, работеща от една инкарнация към друга, понякога се повдига възражението, че Кармата трябва да отхвърли ролята на Христос като Изкупител.
В действителност, Карма е изкупление на човека чрез самия него, благодарение на собствените му усилия, когато постепенно се издига до свободата през поредица от прераждания. Именно чрез Кармата човекът е способен да се приближи до Христос.
към текста >>
105.
Първоначални импулси на духовната наука
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Но хората не вярват така лесно, че е действителност, когато изпратя
лош
и мисли към някого.
Ако искаме обаче да поставим пред душата си правилната за съвремието ни теософска основна идея, да изпълним цялото си съзнание с мислите, че духовното е нещо действително, трябва най-после да обявим, че признаваме достойнството на личността на нашия ближен. Личното го оставяме да важи, понеже не бихме си позволили като хора, които носят чувстваща душа в тялото си, преднамерено да нараним външната личност на ближния, не бихме си позволили да се намесваме в личната му свобода. Но още не сме стигнали толкова далеч, все още не, че да прострем тази толерантност върху най-вътрешната същност на човека, понеже още не знаем – най-многото теоретически, но не и практически, – че чувствата и мислите, изобщо духовното е нещо действително. На всички вас това ви е ясно. Днес вече е ясно на всички хора, че когато ударя с ръката си плесница на някого, това е нещо напълно действително, напълно реално.
Но хората не вярват така лесно, че е действителност, когато изпратя лоши мисли към някого.
Трябва да си разясним, че лошата мисъл, която отправям към ближния си, мисълта, изпълнена с антипатия, с омраза, за душата му е също като плесница през лицето. И злонамереното чувство, чувството на омраза и безлюбие, с което заставам срещу ближния си, са действителност, каквато е обикновеното външно нараняване, което човек нанася на друг човек. Едва когато това се осъзнае, се става теософ.
към текста >>
Трябва да си разясним, че
лош
ата мисъл, която отправям към ближния си, мисълта, изпълнена с антипатия, с омраза, за душата му е също като плесница през лицето.
Личното го оставяме да важи, понеже не бихме си позволили като хора, които носят чувстваща душа в тялото си, преднамерено да нараним външната личност на ближния, не бихме си позволили да се намесваме в личната му свобода. Но още не сме стигнали толкова далеч, все още не, че да прострем тази толерантност върху най-вътрешната същност на човека, понеже още не знаем – най-многото теоретически, но не и практически, – че чувствата и мислите, изобщо духовното е нещо действително. На всички вас това ви е ясно. Днес вече е ясно на всички хора, че когато ударя с ръката си плесница на някого, това е нещо напълно действително, напълно реално. Но хората не вярват така лесно, че е действителност, когато изпратя лоши мисли към някого.
Трябва да си разясним, че лошата мисъл, която отправям към ближния си, мисълта, изпълнена с антипатия, с омраза, за душата му е също като плесница през лицето.
И злонамереното чувство, чувството на омраза и безлюбие, с което заставам срещу ближния си, са действителност, каквато е обикновеното външно нараняване, което човек нанася на друг човек. Едва когато това се осъзнае, се става теософ.
към текста >>
И това е най-
лош
ото.
За този, който се е изтръгнал от сетивното, не е така тежко. Който не е направил нищо, за да издигне душата си нагоре, не е направил нищо да извиси душата си, усеща разликата между духовното и сетивното като разлика в тежестта, като оловна тежест, закачена за него. Действително е като разлика в тежестта. Духовното обуславя съвсем друг начин и вид на възприятие, отколкото сетивното, и въпросният човек очаква, че духовното следва да бъде също материално и конкретно, но там, в духовния свят, разбира, че астралното е от съвсем друг вид. Разликата му изглежда като тежест, която го дърпа назад към физическия свят.
И това е най-лошото.
към текста >>
106.
Минало и бъдещо духовно познание
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Практическият живот е станал стремеж и бързане за постигането на материални блага, за задоволяването на чисто физически нужди, и неща, които са далеч по-
лош
и, заплашват да се появят като следствие.
Материалистът представя вярата, която при всички народи се среща като основа на културата, като детски, фантастични представи и единствено в това, което естественонаучното мислене е създало, се вижда все още нещо, което отговаря на възмъжалия дух.
Практическият живот е станал стремеж и бързане за постигането на материални блага, за задоволяването на чисто физически нужди, и неща, които са далеч по-лоши, заплашват да се появят като следствие.
Науката с нейния девиз «Колко много сме постигнали» се чувства същевременно невероятно издигната над всичко, създадено от човечеството преди, за да се постигне взаимовръзката със света – халдейските и вавилонските мъдреци-жреци, ученията на Питагор и други. За великия Платон се казва, че човек не може да се ориентира в обърканите му писания, които е оставил. «Тимей» се смята за неразбираем, но не се търси причината, защо не се разбира. Нека да си припомним думите на Лихтенберг: «Когато глава и книга се сблъскат и звучи на кухо, не е нужно причината да е книгата.» В практическия живот материализмът проявява лицемерие, като не иска да си признае, че само чисто материалният стремеж владее живота. За идеали никога не се е говорило толкова много, а се е разбирало толкова малко, колкото в наше време.
към текста >>
107.
Възпитателна практика въз основа на духовното познание
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Много е
лош
о за него, ако няма личности, към които да може да поглежда.
Много е лошо за него, ако няма личности, към които да може да поглежда.
Етерното тяло закърнява, отслабва и упада, когато той не може да израсне нагоре чрез великите примери. И тогава действа особено зле, когато твърде рано си усвои свое собствено верую и иска да произнася съждения за света. За това узрява, когато астралното му тяло се разгърне свободно. Колкото повече може да бъде опазен преждевременно да съди и критикува, толкова е по-добре за него. Възпитателят действа умно, когато до освобождаването на астралното тяло се опита да доведе до разбирането на реалността чрез притчи, а не да приканва младия човек към твърдо установено верую, както все повече става чрез материалистическото образование.
към текста >>
108.
Духовното познание като най-висша освобождаваща същност. Първа лекция, Берлин, 1 октомври 1906 г.
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Никога няма да се случи нещо друго, отколкото при Роберт Оуен27, който като благороден човек и приятел на човека, като добър познавач на социалните условия в Англия е искал да въведе един вид примерна икономика, като привлече добри и
лош
и работници и се опита да основе социална общност в голям мащаб.
Налице са въпроси, произлизащи от най-сериозните изисквания на времето. Социалният въпрос, който вече струваше толкова много кръв, не може да бъде разрешен с внушенията на днешната епоха. Също и партиите, искащи да разрешат социалния въпрос, стоят под такива внушения. Те са обсебени от ментални същества. Който може да вижда зад физическото, вижда зад някой партиен функционер демонът, стоящ до него.
Никога няма да се случи нещо друго, отколкото при Роберт Оуен27, който като благороден човек и приятел на човека, като добър познавач на социалните условия в Англия е искал да въведе един вид примерна икономика, като привлече добри и лоши работници и се опита да основе социална общност в голям мащаб.
Той тръгва от основателния предразсъдък, че хората са добри по природа и е необходимо само да се поставят в задоволителни условия.
към текста >>
Ако се опитате да осъществите добронамерените си реформаторски планове, но не вземете под внимание духовните същества, след петдесет години ще стане още по-
лош
о, отколкото е било преди.
Който вижда в духовния свят, разбира взаимовръзките, лежащи в основата на физическия план. Той вижда как хората живеят заедно, някои в дълбока мизерия, бедни и потиснати от работа и нужди, други – плуващи в изобилие, наслаждавайки се на различните неща. Лесно можем да си представяме как да се промени това, когато оставаме само на физическия план. Това правят повечето от тези, които днес се чувстват призвани да реформират. Те не се намират в същото състояние като успешно оперирания слепец, около когото светът изведнъж се представя в багри, защото иначе биха видели най-разнообразните същества зад всичко физическо.
Ако се опитате да осъществите добронамерените си реформаторски планове, но не вземете под внимание духовните същества, след петдесет години ще стане още по-лошо, отколкото е било преди.
След петдесет години всички днешни социални идеали биха противоречали гротескно на астралния свят, ако астралният свят, човешките страсти, влечения и желания същевременно не биха се променили. Всеобща мизерия, ужасен световен упадък, страшна борба за съществуването би настъпила на мястото на днешната вече достатъчно ужасна борба. Нужно е само малко да се погледне в духовния свят и се вижда за какво става въпрос там. Хората не са само тела, които трябва да се обслужват с храна. Хората са също духове и са в отношения с други духове.
към текста >>
109.
Духовното познание като най-висша освобождаваща. Втора лекция, Берлин, 8 октомври 1906 г. същност.
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Лош
а инспирация би била тази, която по всяко време търси истината само в миналото, а не я изживява в живото битие, чрез което тази истина постоянно би била преобразявана за бъдещето.
При тези примери можете да видите как в продължение на хилядолетия е било действано в света от страна на окултни братства за доброто на човечеството. Това е било правилно за миналото, но не е вече правилно за бъдещето. Посветените, които разбират смисъла и значението на развитието, ще кажат: Каквото е правилно за миналото, не е правилно за бъдещето.
Лоша инспирация би била тази, която по всяко време търси истината само в миналото, а не я изживява в живото битие, чрез което тази истина постоянно би била преобразявана за бъдещето.
към текста >>
110.
Карма и детайли на кармическата закономерност
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Както добре знаете, този кармически закон може би се схваща малко външно, като че ли се отнася само за вид награда и наказание, които от едно въплътяване преминават в друго, така че когато на човек му се случи нещо
лош
о или добро в този живот, би трябвало непременно да си каже: Това съм си го заслужил в предишен живот, или ако направя това или онова, в следващия живот ще получа съответната награда или съответното наказание.
Днес ще говорим за кармата и за детайлите на кармическата закономерност. Знаете, че под карма се разбира великият закон за причина и следствие в духовния живот и че този кармически закон дотолкова се разглежда в науката за духа, доколкото се отнася до повтарящия се земен живот. Ние говорим за прераждането и кармата като за две, принадлежащи едно към друго неща.
Както добре знаете, този кармически закон може би се схваща малко външно, като че ли се отнася само за вид награда и наказание, които от едно въплътяване преминават в друго, така че когато на човек му се случи нещо лошо или добро в този живот, би трябвало непременно да си каже: Това съм си го заслужил в предишен живот, или ако направя това или онова, в следващия живот ще получа съответната награда или съответното наказание.
Нещата не са толкова прости. Който иска да разбере закона за кармата, трябва да се задълбочи в природата на човека и в цялата му същност.
към текста >>
Изграденото в етерното тяло, навлиза през следващия живот във физическото тяло, така че през следващия живот се проявяват като здраво физическо тяло не само добри склонности, морални черти на характера и прилежност, но непорядъчни черти,
лош
и навици и порочни склонности водят до болен организъм в следващото въплъщение.
Изграденото в етерното тяло, навлиза през следващия живот във физическото тяло, така че през следващия живот се проявяват като здраво физическо тяло не само добри склонности, морални черти на характера и прилежност, но непорядъчни черти, лоши навици и порочни склонности водят до болен организъм в следващото въплъщение.
Не бива да се смята, че определена болест се дължи на определено качество, а че общо взето болестни предразположения, известни болестни заложби се дължат на някои черти на характера и темперамента в предишен живот. Човек, живял с порочни черти на характера, има организъм в този живот, който по-лесно се разболява от някой друг. Който е имал добри свойства на характера, порядъчен темперамент, се ражда с тяло, което може да бъде изложено на въздействието на всевъзможни епидемии, без да се зарази, и обратното.
към текста >>
Напротив, поради положението в живота си и професията си, този човек е бил осъден да извърши някои
лош
и и неправилни дела.
Още по-лесно ще разберете, че не можем да се движим със сляпа вяра или вяра в авторитета по отношение на някои явления на духовната история. Когато, разбирайки закона на кармата, например разгледаме явление като Шопенхауер, който излива песимистично настроение върху целия си мироглед, тогава този, който прозира надълбоко, не бива да вярва, че този песимизъм показва изобщо човешката основна нагласа. По-скоро е основна нагласа на неговата душа, която кармически е подготвена да се прояви в него чрез определена конституция на етерното му тяло. Това песимистично настроение на един мислител може да се разбере, ако се проследи кармически. Личност с такава нагласа е нямала възможност да прави много добрини в предишен живот; това е съвсем конкретното обяснение.
Напротив, поради положението в живота си и професията си, този човек е бил осъден да извърши някои лоши и неправилни дела.
И тези злини и несправедливости, които е бил принуден да извърши не кармически, а заради професията си, се връщат обратно като известна антипатия към света, изправящ се сега насреща му. Това е повторението на собствените, извършени от него дела. Ако искате да разберете кармата, не бива да сте само фаталист и да мислите, че всичко е предопределено. За това, което човекът върши сега, не е нужно да е предопределен чрез предишния си живот. Това често се изравнява едва в следващия живот.
към текста >>
Ако човек живее в
лош
а жизнена ситуация, много неща не му се отдават, намира се в неблагоприятни условия – има се предвид външното положение, не конституцията на физическото тяло, – това се дължи също на лично извършени дела в предишен живот.
Нека първо да разграничим всичко, което човекът извършва като свои собствени индивидуални дела, произлизащи изцяло и напълно от неговата личност, а не тези, които изпълнява поради своята народност, семейна общност и професия. Двама министерски съветници могат да направят едно и също нещо, понеже са съветници, това го оставяме настрана. Но те могат да извършат и нещо съвсем различно, понеже са различни хора. Сега ще разгледаме това, което произлиза от някоя личност като постъпка, то я пресреща като нейна външна съдба в следващия ѝ живот. Ако човек се намира в благоприятни жизнени условия и му е отредена щастлива съдба, това се дължи на извършените от него правилни, умни и добри дела в някой предишен живот.
Ако човек живее в лоша жизнена ситуация, много неща не му се отдават, намира се в неблагоприятни условия – има се предвид външното положение, не конституцията на физическото тяло, – това се дължи също на лично извършени дела в предишен живот.
Каквото човекът е извършил поради професията и семейното си положение, се наслагва върху темперамента и характера. Съдбата на човека е обусловена от личните му действия в предишен живот. Може да се постигне благоприятна или неблагоприятна съдба в следващия живот чрез добри, умни и правилни дела.
към текста >>
111.
Пътят и степените на познанието. Първа лекция, Берлин, 20 октомври 1906 г.
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Когато Херкулес поема пътя си, пред него застават
лош
и и добри качества.
Когато Херкулес поема пътя си, пред него застават лоши и добри качества.
Порокът се представя като изкусителен образ на красотата, а добродетелта в дрехата на непретенциозност.
към текста >>
112.
Хранене и лечебни методи
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Няма нищо мистично в
лош
ия смисъл на думата в това, че един мъж се чувства привлечен от една жена.
За отношението на човека към съществата и предметите в природата, което се има предвид тук, има една аналогия, а именно отношението на половете един към друг, което се определя предимно от симпатията. Едно тайнствено привличане притегля половете един към друг, една сила, която действа при живите същества.
Няма нищо мистично в лошия смисъл на думата в това, че един мъж се чувства привлечен от една жена.
Който се изгради до окултен наблюдател на света, има към всички живи същества около себе си подобно отношение, което може да се нарече универсално. Както има специфично отношение между един определен мъж и една жена, така има специфично отношение между такъв човек и феномените в неговата околна среда. Който е изградил тези сили в себе си, получава знание, което му помага да познае какво отношение има определено нещо към човека. Оттам се получава и знание за действието на лечебните сили.
към текста >>
113.
Молитвата Отче наш, езотерично разглеждане. Първа лекция, Берлин, 28 януари 1907 г.
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Това обаче, което като
лош
и качества се намира в астралното тяло, се нарича «изкушение».
Това обаче, което като лоши качества се намира в астралното тяло, се нарича «изкушение».
Изкушение е това, чрез което отделният човек извършва личен грях, поема лично задължение. Остава злоупотребата на аза, на същинската личност. Тази злоупотреба от страна на аза, чрез което азът може да пропадне, е загатната в легендата за рая. Тя е станала в онези дни, когато от лоното на божеството човешката душа е слязла долу и за първи път е навлязла в земното тяло, била е приета от земното тяло, както капката вода от гъбичката. Човешката висша душа е станала аз, личност.
към текста >>
114.
Световноисторическото значение на изтеклата на кръста кръв
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Ако първоначалният период има ужасно
лош
и, да речем слизащи само в нисшето, сетивното и сочещи сензационното плакати и комикси и ако друго време не е имало такива комикси, за окултистите в това се оглеждат неща, живеещи в склонностите, темпераментите и характеровите свойства на хората.
Така е. Дадена епоха действа и е съвсем различно настроена от друга епоха.
Ако първоначалният период има ужасно лоши, да речем слизащи само в нисшето, сетивното и сочещи сензационното плакати и комикси и ако друго време не е имало такива комикси, за окултистите в това се оглеждат неща, живеещи в склонностите, темпераментите и характеровите свойства на хората.
Дори съвестта е огледало на тайнствени влияния, упражнявани върху хората. Който е искал да изучи съвестта, темперамента, душевната нагласа и склонностите на средноевропейското население, или изобщо на европейското население през 12-ти, 13-ти и 14-ти век, би трябвало, ако е искал да го направи по окултен начин, да проследи тази нагласа назад до строителния стил, вида на художествените картини и това, което е заобикаляло душите като други културни явления. Съвсем другояче е можела да се настрои една душа, която е минавала по улиците, където всичко вляво и вдясно е стояло в отношения с душата, отколкото днес, когато човек минава през пазара и вижда съвсем други неща около себе си. Не бива да се пренебрегва това, което лежи по-дълбоко от съзнанието, именно защото импулсите, свързани с големите епохи на развитието на човечеството, имат дълбоко влияние.
към текста >>
115.
Достъп до християнството чрез духовната наука
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Най-
лош
ият не е материализмът, който обяснява външния свят материалистически, а този, който не иска да знае нищо от каквото и да било дълбоко вникване в теологичното.
Че притчата би могла да се отнесе към това, ни показват ясно трите последни изречения, където се казва, че Бог някога ще поиска сметка от душата. Тогава би трябвало да последва «бъдете поне добри». Но когато четем какво казва господарят на нечестния управител и мислим, че изречението трябва да има смисъла: «бъдете поне толкова умни, колкото такъв мошенически управител», тогава притчата не е разбрана. Но подобни неща днес се разпространяват в такива достъпни за народа книжки. Това се насажда в душите на младите студенти.
Най-лошият не е материализмът, който обяснява външния свят материалистически, а този, който не иска да знае нищо от каквото и да било дълбоко вникване в теологичното.
Това е материализъм, който е причината за другия, естественонаучния материализъм. Тук материализмът се потапя в душите и тогава не е възможно да се направи нищо друго освен фактите на природната наука да се интерпретират материалистически. Ние отново трябва да се научим да разбираме духовното. А това е възможно само чрез течението, което наистина може да обясни Библията и другите религиозни документи.
към текста >>
116.
Съдържание
GA_98 Природни и духовни същества
Пораждане на елементарни същества от
лош
ите качества на хората.
За елементарните същества. Въздействия на висши същества в човека по време на сън.
Пораждане на елементарни същества от лошите качества на хората.
Фантоми, спектри, демони. Развитие то на етерното тяло (етерната глава) от Атлантида до днес. Постепенното разхлабване на етерната глава в бъдеще. Необходимост от духовното учение. За Бьоклиновата «Пиета».
към текста >>
Четири начина на противоположно действие срещу
лош
ите въздействия от страна на планетите Луна, Марс, Венера, Сатурн.
За лунните и венерините същества. Човешки типове. Сатурнови същества, които действат в миризмите. Дъждовната дъга като картинен образ на човека. Действителността като откровение на духовната дейност.
Четири начина на противоположно действие срещу лошите въздействия от страна на планетите Луна, Марс, Венера, Сатурн.
Звездата от Витлеем. Възможно въздействие на словото, Яхве. Преодоляване на злото.
към текста >>
117.
За така наречените опасности на окултното развитие
GA_98 Природни и духовни същества
Жени, които например получават родилна треска, обикновено имат
лош
и зъби.
Сега виждате как зъбите, които човекът получава, са израз за това, дали втвърдяването и изграждането на етерното тяло, което току-що е родено, се намират в правилното съотношение. Двата процеса – израстването на постоянните зъби и изграждането на етерното тяло се намират във взаимна връзка. С това са свързани растежът и възпроизвеждането. Ако едното не е в ред и другото няма да бъде. Тук можем да видим как от духовната наука се обяснява връзката между зъбите и етерното тяло.
Жени, които например получават родилна треска, обикновено имат лоши зъби.
към текста >>
Така например, когато без да сте ясновидец, лъжете, вече е
лош
о, но когато лъжете като ясновидец и виждате как лъжата става видима и какво означава тя на астралния план, тогава разбирате защо се казва, че там лъжата е убийство.
Човекът, който изживее тази тайнственост на имагинацията, се научава да вижда своите чувства. Това е началото. Не вълшебство, а един интимен процес е първоначалното издигане към ясновидството чрез имагинацията. Но тук трябва нещо да се изясни, защото от този момент нататък, когато изобщо започнете да превръщате вашия вътрешен живот в светлина, вие виждате всичко, което се излъчва от вас. Човек трябва да може да понася това, което вижда, и за това е необходима такава сила на характера, за която малко хора имат понятие.
Така например, когато без да сте ясновидец, лъжете, вече е лошо, но когато лъжете като ясновидец и виждате как лъжата става видима и какво означава тя на астралния план, тогава разбирате защо се казва, че там лъжата е убийство.
Наистина е така.
към текста >>
118.
Езотерично развитие и свръхсетивно познание
GA_98 Природни и духовни същества
Там може да се види, че ученикът започва да работи върху астралното си тяло за събуждането на духовните сетивни органи, но чрез това проявява много по-
лош
и привички и прояви на темперамента, отколкото преди да е станал окултен ученик.
Когато някой дава окултни учения – един истински учител не би го направил, – лесно може да се получи да даде на ученика само указания как да има възприятия в астралния свят.
Там може да се види, че ученикът започва да работи върху астралното си тяло за събуждането на духовните сетивни органи, но чрез това проявява много по-лоши привички и прояви на темперамента, отколкото преди да е станал окултен ученик.
Хората се чудеха, че в началото на разпространяването на антропософията много личности направиха неразбираеми погрешни стъпки по отношение на своя характер. Още при минималното развитие на астралното тяло, предизвикано от теософското учение като елементарно учение, се появиха особено забележителни явления. Например един ученик, който беше касиер, изчезна с парите, друг направи съвсем други неща. Също и хора, който преди бяха миролюбиви, станаха войнствени. Това е във връзка с факта, че и с най-малкото окултно развитие, следващо от заниманията с антропософските понятия, се проявяват най-лошите черти на характера, ако не се предприеме нищо друго.
към текста >>
Това е във връзка с факта, че и с най-малкото окултно развитие, следващо от заниманията с антропософските понятия, се проявяват най-
лош
ите черти на характера, ако не се предприеме нищо друго.
Там може да се види, че ученикът започва да работи върху астралното си тяло за събуждането на духовните сетивни органи, но чрез това проявява много по-лоши привички и прояви на темперамента, отколкото преди да е станал окултен ученик. Хората се чудеха, че в началото на разпространяването на антропософията много личности направиха неразбираеми погрешни стъпки по отношение на своя характер. Още при минималното развитие на астралното тяло, предизвикано от теософското учение като елементарно учение, се появиха особено забележителни явления. Например един ученик, който беше касиер, изчезна с парите, друг направи съвсем други неща. Също и хора, който преди бяха миролюбиви, станаха войнствени.
Това е във връзка с факта, че и с най-малкото окултно развитие, следващо от заниманията с антропософските понятия, се проявяват най-лошите черти на характера, ако не се предприеме нищо друго.
Но никой не бива да се страхува от това. Необходимо е само да се обърне вниманието към такива неща, те трябва да се приемат сериозно. Чрез силата на характера ни трябва да се стремим да не се поддаваме на такива изкушения. Друго е, когато ученикът започне едно истински систематично окултно обучение. Тогава работата върху астралното тяло е много повече и е необходимо да се даде заместител на физическото и етерното тяло.
към текста >>
Такива астрални трупове непрекъснато заобикалят хората и упражняват
лош
и влияния върху тях.
Той може да ни пресрещне и по абнормен начин. Познат ми е случай, когато един човек е бил въплътен в края на 18-ти век с извънредно голям устрем да извърши някои дела на физическия свят, така че след смъртта си трябва да измине една забележителна съдба. Той почива и след много дълго време от него се отделя и последната частица от астралното му тяло. Обикновено астралното тяло отпада след изтичането на една трета от изживяното земно време и остава като астрален труп, докато се разпадне.
Такива астрални трупове непрекъснато заобикалят хората и упражняват лоши влияния върху тях.
Този човек не може да остане дълго в духовния свят, а скоро усеща стремеж да навлезе отново във физическия свят. Само че му се случва нещо лошо, което всъщност може да се случи много рядко. Понякога е възможно човек да срещне своя астрален труп, когато се завръща във физическото битие. Това тогава е много лошо за него, защото сегашното му астрално тяло се прониква от предишното астрално тяло, което е ужасна съдба. То остава непрекъснато до него като двойник и това е анормалният вид на Пазача на прага.
към текста >>
Само че му се случва нещо
лош
о, което всъщност може да се случи много рядко.
Познат ми е случай, когато един човек е бил въплътен в края на 18-ти век с извънредно голям устрем да извърши някои дела на физическия свят, така че след смъртта си трябва да измине една забележителна съдба. Той почива и след много дълго време от него се отделя и последната частица от астралното му тяло. Обикновено астралното тяло отпада след изтичането на една трета от изживяното земно време и остава като астрален труп, докато се разпадне. Такива астрални трупове непрекъснато заобикалят хората и упражняват лоши влияния върху тях. Този човек не може да остане дълго в духовния свят, а скоро усеща стремеж да навлезе отново във физическия свят.
Само че му се случва нещо лошо, което всъщност може да се случи много рядко.
Понякога е възможно човек да срещне своя астрален труп, когато се завръща във физическото битие. Това тогава е много лошо за него, защото сегашното му астрално тяло се прониква от предишното астрално тяло, което е ужасна съдба. То остава непрекъснато до него като двойник и това е анормалният вид на Пазача на прага. Това може понякога да се случи.
към текста >>
Това тогава е много
лош
о за него, защото сегашното му астрално тяло се прониква от предишното астрално тяло, което е ужасна съдба.
Обикновено астралното тяло отпада след изтичането на една трета от изживяното земно време и остава като астрален труп, докато се разпадне. Такива астрални трупове непрекъснато заобикалят хората и упражняват лоши влияния върху тях. Този човек не може да остане дълго в духовния свят, а скоро усеща стремеж да навлезе отново във физическия свят. Само че му се случва нещо лошо, което всъщност може да се случи много рядко. Понякога е възможно човек да срещне своя астрален труп, когато се завръща във физическото битие.
Това тогава е много лошо за него, защото сегашното му астрално тяло се прониква от предишното астрално тяло, което е ужасна съдба.
То остава непрекъснато до него като двойник и това е анормалният вид на Пазача на прага. Това може понякога да се случи.
към текста >>
Няма по-
лош
а фраза от следната: «Човек трябва само да погледне в себе си.» Там обаче се намира само нисшето себе.
Няма по-лоша фраза от следната: «Човек трябва само да погледне в себе си.» Там обаче се намира само нисшето себе.
Трябва да търсим навън с обич и тогава ще намерим. Познавах хора, които казваха: «Какво ми е нужно? Не ми е необходимо нищо, защото аз съм Атма.» И дори непрекъснато да казват «Атма, аз съм Атма», те не довеждат нищо до съзнанието, понеже не знаят вече нищо за Атма, освен че думата има четири букви. Да гледа човек в себе си, довежда само да затваряне. Ние сме само част от този свят.
към текста >>
119.
Петдесятница – празникът на общия душевен стремеж и работата върху одухотворяването на света. Първа лекция, Кьолн, 7 юни 1908 г.
GA_98 Природни и духовни същества
Например
лош
и мисли, които хората излъчват, привличат
лош
и същества в аурата на човека, защото там те намират храна.
За този, който разбира духовния свят, не важи въпросът: «Защо съществата се намират там, а другаде ги няма.» Не бива да питаме за произхода им; той лежи във Всемира. Даде ли им се повод за хранене, съществата прииждат.
Например лоши мисли, които хората излъчват, привличат лоши същества в аурата на човека, защото там те намират храна.
Тогава в неговата аура се въплъщават определени същества.
към текста >>
Затова нямат и чувството за несправедливост при някои
лош
и шеги, които изиграват на човека.
Това са особени същества, които в известно отношение съвсем не приличат на човека. Те нямат физическо тяло, но имат разум. Разликата между тях и човека е, че те имат разум без отговорност.
Затова нямат и чувството за несправедливост при някои лоши шеги, които изиграват на човека.
Тези същества се наричат гноми и многобройни видове от тях се намират в почвата. Те живеят на местата, където скалите се намират в допир с металите. По-рано много от тях са служили на човека при древното миньорство – не при добиването на въглища, а при добиването на метални руди. Начинът, по който в древни времена се построяват мините, познанията за това как протичат пластовете, е възприет чрез тези същества. Те познават най-богатите рудни пластове и знаят как те се разполагат в Земята и са можели да дават най-добрите насоки за обработването им.
към текста >>
120.
Петдесятница – празникът на общия душевен стремеж и работата върху одухотворяването на света. Втора лекция, Кьолн, 9 юни 1908 г.
GA_98 Природни и духовни същества
Правят всичко съществуващо в света по-
лош
о, отколкото би станало без тях.
Чрез него става нещо ново, създава се нещо съвсем ново. Чрез физическото тяло биват изолирани части от висшите същества, изолирани същности, които водят самостоятелно съществуване между световете. В науката за духа те се наричат фантоми. Наречени са фантоми затова, защото стоят най-близо до физическото възприемане и подлежат на физическата закономерност. Те профучават в нашето пространство и задържат човешкото развитие.
Правят всичко съществуващо в света по-лошо, отколкото би станало без тях.
Тези фантоми са същества, създадени от хората чрез лъжата, лицемерието и т.н., които задържат развитието.
към текста >>
Всичките несправедливи, наказващи неправилно закони, както и
лош
ите организации в социалните общности въздействат върху етерното тяло, като в него се обособяват такива същества, които в днешното суеверно време само се осмиват.
И етерното тяло може да бъде повлияно така, че да се създадат изолирани отломки, отделени същества. И тук протичат определени процеси в човешкия свят, на които се дължи такова откъсване и обособяване чрез етерното тяло.
Всичките несправедливи, наказващи неправилно закони, както и лошите организации в социалните общности въздействат върху етерното тяло, като в него се обособяват такива същества, които в днешното суеверно време само се осмиват.
Тези същества са спектри и призраци. Истински призраци са тези, които принадлежат към вида на такива същества. Хората трябва да се постараят да устройват своите институции толкова добре, колкото е възможно, за да не бъдат създавани такива същества.
към текста >>
121.
За въздействията на някои свръхсетивни същества върху човека
GA_98 Природни и духовни същества
Узнаете ли как човекът привлича тези същества,
лош
и същества, чрез една или друга храна, ще разберете какво значение има това за възпитанието, медицината и другите науки.
Поради това се обръща толкова голямо внимание на действащата по един или друг начин храна. В храната се намира силата на определени същества и доколкото човек получи влияние върху тях, дотолкова става господар на своя организъм. Действително изгонваме духове, от които преди сме били обсебени, когато съзнателно избираме храната си. В действителност човекът е господар в известна степен само на кръвта си. Той може обаче да получи власт и над другите сокове.
Узнаете ли как човекът привлича тези същества, лоши същества, чрез една или друга храна, ще разберете какво значение има това за възпитанието, медицината и другите науки.
Не е достатъчно за напредъка, ако само се каже: «Човекът трябва да се усъвършенства.» Трябва детайлно да се обясни как той може да се усъвършенства.
към текста >>
122.
Относно някои свръхсетивни факти и същества
GA_98 Природни и духовни същества
Сега видяхме как една постоянна звезда се поражда чрез това, че дадена планета отхвърля
лош
ите вещества и същества и заедно с по-добрите субстанции и същества стига до извисено съществуване.
Сега видяхме как една постоянна звезда се поражда чрез това, че дадена планета отхвърля лошите вещества и същества и заедно с по-добрите субстанции и същества стига до извисено съществуване.
Може би ще запитате: Когато една такава постоянна звезда напредне, какво ще стане от нея? Какво ще стане от Слънцето с всички възвишени същества? Има още известно време, защото това, което следва, е, че нашата Земя ще се съедини още веднъж със сегашното Слънце. След това обаче тя отново ще се раздели, защото нашата Земя постепенно ще се превърне в постоянна звезда. Стигне ли тя веднъж до съществуването като Венера или Вулкан, тогава днешното Слънце постепенно ще се превърне в нещо друго.
към текста >>
Нашата Луна се е породила поради това, че по-
лош
ите субстанции и съществата, свързани тогава още със Земята, са били отхвърлени.
Първоначално със Земята е била свързана днешната Луна.
Нашата Луна се е породила поради това, че по-лошите субстанции и съществата, свързани тогава още със Земята, са били отхвърлени.
Ако Земята беше останала свързана с Луната, нашето развитие нямаше да протече правилно, то би станало много бавно. Земята щеше да се мумифицира като статуя. Животът щеше да замре. Много щеше да бъде умъртвено и накрая Земята би станала гробница. Затова е трябвало Луната да се отстрани и Земята да остане сама и да създаде баланса.
към текста >>
123.
Влияния от други светове върху Земята
GA_98 Природни и духовни същества
Дали ядете едно или друго, от това зависи дали добри или
лош
и същества от Венера оказват влияние върху вас.
Ясновидецът открива и други същества в същата област, в която се намират груповите души на растенията – в девахана, – те са същества, които проявяват своите въздействия също на Земята и от тях зависи съдбата на хората. Тяхната същинска родина е Венера, там те се намират в областта на девахана. Техните въздействия и постъпки се изразяват в по-дълбоко влияние върху чревната лимфа (хлорозната течност).
Дали ядете едно или друго, от това зависи дали добри или лоши същества от Венера оказват влияние върху вас.
Има добри, нежни, меки същества, които в голяма степен са изградили в себе си известна религиозност, както тя се проявява в християнството тук, на Земята. Има обаче и същества с лош характер – хищни същества, – които разрушават всичко, а между тези две крайности има всякакви степени на Венера; те проявяват своята дейност в чревната лимфа (хлорозната течност).
към текста >>
Има обаче и същества с
лош
характер – хищни същества, – които разрушават всичко, а между тези две крайности има всякакви степени на Венера; те проявяват своята дейност в чревната лимфа (хлорозната течност).
Ясновидецът открива и други същества в същата област, в която се намират груповите души на растенията – в девахана, – те са същества, които проявяват своите въздействия също на Земята и от тях зависи съдбата на хората. Тяхната същинска родина е Венера, там те се намират в областта на девахана. Техните въздействия и постъпки се изразяват в по-дълбоко влияние върху чревната лимфа (хлорозната течност). Дали ядете едно или друго, от това зависи дали добри или лоши същества от Венера оказват влияние върху вас. Има добри, нежни, меки същества, които в голяма степен са изградили в себе си известна религиозност, както тя се проявява в християнството тук, на Земята.
Има обаче и същества с лош характер – хищни същества, – които разрушават всичко, а между тези две крайности има всякакви степени на Венера; те проявяват своята дейност в чревната лимфа (хлорозната течност).
към текста >>
Най-
лош
и, или при определени обстоятелства най-добри, понеже са най-силни, са въздействията на сатурновите същества, доколкото се проявяват в обонянието.
Вървите в света и върху това, което изживявате в своите сетивни възприятия и усещания, тези същества изсипват в изобилие своите влияния. Колко сухо и трезво, дори смешно изглежда това, което обикновеният анатом изследва материалистически! Защото със светкавицата, която навлиза в очите, проникват влиянията на такива същества. Не е маловажно за практическия живот да се знае нещо. Човекът, който не познава това, не познава най-важното в живота.
Най-лоши, или при определени обстоятелства най-добри, понеже са най-силни, са въздействията на сатурновите същества, доколкото се проявяват в обонянието.
С миризмите, с ароматите непрекъснато поемаме техните влияния. Има миризми, чрез които в нас навлизат направо адски влияния от тези същества. Когато човекът знае нещата, си изгражда представа какво прави на ближния си, когато го принуждава да вдишва всевъзможни отвратителни парфюми. Например чрез пачули той дава възможност да навлязат в него сатурнови духове от най-лош вид. Да се въздейства на ближните чрез миризми, принадлежи към най-лошия вид черна магия.
към текста >>
Например чрез пачули той дава възможност да навлязат в него сатурнови духове от най-
лош
вид.
Човекът, който не познава това, не познава най-важното в живота. Най-лоши, или при определени обстоятелства най-добри, понеже са най-силни, са въздействията на сатурновите същества, доколкото се проявяват в обонянието. С миризмите, с ароматите непрекъснато поемаме техните влияния. Има миризми, чрез които в нас навлизат направо адски влияния от тези същества. Когато човекът знае нещата, си изгражда представа какво прави на ближния си, когато го принуждава да вдишва всевъзможни отвратителни парфюми.
Например чрез пачули той дава възможност да навлязат в него сатурнови духове от най-лош вид.
Да се въздейства на ближните чрез миризми, принадлежи към най-лошия вид черна магия.
към текста >>
Да се въздейства на ближните чрез миризми, принадлежи към най-
лош
ия вид черна магия.
Най-лоши, или при определени обстоятелства най-добри, понеже са най-силни, са въздействията на сатурновите същества, доколкото се проявяват в обонянието. С миризмите, с ароматите непрекъснато поемаме техните влияния. Има миризми, чрез които в нас навлизат направо адски влияния от тези същества. Когато човекът знае нещата, си изгражда представа какво прави на ближния си, когато го принуждава да вдишва всевъзможни отвратителни парфюми. Например чрез пачули той дава възможност да навлязат в него сатурнови духове от най-лош вид.
Да се въздейства на ближните чрез миризми, принадлежи към най-лошия вид черна магия.
към текста >>
Ще е
лош
о за човечеството, ако още дълго време вярва на такава псевдонаука, в която се изопачава истината.
От тези случаи можете да разберете как окултизмът е свързан с истинското познание за истината. Хората все повече ще трябва да разглеждат непосредствения човешки живот от окултна гледна точка.
Ще е лошо за човечеството, ако още дълго време вярва на такава псевдонаука, в която се изопачава истината.
Фалшифицирана истина е това, което може да се намери чрез анатомията. Точно тези познания няма никога да могат да се използват практически и ще донесат злини на човечеството, ако не се парализират чрез духовни познания. Ние се намираме в кулминацията на материализма. Той се промъква навсякъде в законодателството и действа по ужасен начин. Църквата и религията са станали по определен начин така нетолерантни, както никога не са били преди.
към текста >>
Те искат да си спестят
лош
ата репутация, която е свързана с изгарянето.
Ние се намираме в кулминацията на материализма. Той се промъква навсякъде в законодателството и действа по ужасен начин. Църквата и религията са станали по определен начин така нетолерантни, както никога не са били преди. Колко нетърпимост проявява днешната медицина! Противниците не са повече изгаряни, но се върши нещо друго.
Те искат да си спестят лошата репутация, която е свързана с изгарянето.
Затова се грижат човекът изобщо да не може да прави това, за което преди е бил изгарян. Днес противниците съвсем не стигат дотам да съгрешават. Изгарянето е било наистина нещо лошо, но преди него хората са можели да правят това, за което по-късно са били изгаряни!
към текста >>
Изгарянето е било наистина нещо
лош
о, но преди него хората са можели да правят това, за което по-късно са били изгаряни!
Колко нетърпимост проявява днешната медицина! Противниците не са повече изгаряни, но се върши нещо друго. Те искат да си спестят лошата репутация, която е свързана с изгарянето. Затова се грижат човекът изобщо да не може да прави това, за което преди е бил изгарян. Днес противниците съвсем не стигат дотам да съгрешават.
Изгарянето е било наистина нещо лошо, но преди него хората са можели да правят това, за което по-късно са били изгаряни!
към текста >>
124.
Елементарни и други висши духовни същества. Духовната същност на природните царства
GA_98 Природни и духовни същества
Душевните процеси, които водят до такива същества, са процеси, предизвикани в човешкия общ живот чрез това, което можем да наречем
лош
и закони, фалшиви мерки.
Подобно е и с етерното тяло, което човекът напуска през нощта. То е също така устроено, че може да съществува като човешко етерно тяло само когато е проникнато от по-висши същества. Тези същества навлизат в него, когато собствената астралност е вън. Това трябва да се има предвид! Тогава обаче ни става разбираемо, че чрез определени процеси в нашия душевен живот се извършват промени в етерното тяло, които остават там през нощта и са повод, по образеца на етерното тяло да се изолират същества от това, което се потапя в него.
Душевните процеси, които водят до такива същества, са процеси, предизвикани в човешкия общ живот чрез това, което можем да наречем лоши закони, фалшиви мерки.
Всичко от това, което душата изживява като погрешно чрез въздействията на законите в отношенията на човека към човека, действа върху душата така, че през нощта в етерното тяло остават отзвуците, които отделят, изолират същества, които наричаме призраци. Това е вторият вид същества, които принадлежат към тези, които създава човекът.
към текста >>
Последното може да е
лош
о, но се приема за опасно, понеже човекът може да го възприеме с грубите сетива, докато другото не може да го наблюдава.
Така виждаме как човекът задържа своя собствен прогрес с това, че може да твори в духовния свят. Трябва да осъзнаем, че всичко, което мислим, чувстваме и усещаме, има много по-силни въздействия, и то в широк мащаб, от това, което става, когато изстреляме един куршум.
Последното може да е лошо, но се приема за опасно, понеже човекът може да го възприеме с грубите сетива, докато другото не може да го наблюдава.
към текста >>
Както човекът привлича добри същества в обкръжението си чрез висша, значима музика, така е истина, че отблъскващата музика привлича
лош
и астрални същества в сферата на човека и вие няма да сте очаровани, ако ви опиша за някои модерни музикални постижения какви ужасни астрални същества танцуват наоколо, когато оркестърът свири.
Има астрални същества, които имат за свой най-нисш член астралното тяло, което се състои от още по-фина субстанция. Тези същества също намират възможност да общуват с хората чрез изкуствата, които се проявяват в раздвижената форма – в музиката. Пространство, което е изпълнено със звуците на музиката, е възможност да слязат духовни същества с астралното си тяло като най-долен член. Така изпълването на едно пространство с музикални тонове, изцяло е нещо, чрез което човекът създава взаимните влияния между себе си и други духовни същества.
Както човекът привлича добри същества в обкръжението си чрез висша, значима музика, така е истина, че отблъскващата музика привлича лоши астрални същества в сферата на човека и вие няма да сте очаровани, ако ви опиша за някои модерни музикални постижения какви ужасни астрални същества танцуват наоколо, когато оркестърът свири.
Тези неща трябва да се вземат на сериозно! По този начин видяхме как действат заедно нашият видим свят и един невидим свят от духовни същества, които стоят зад него.
към текста >>
Те са много умни, но използват интелигентността си, за да изиграват
лош
и номера на хората, но понякога действат и благотворно.
Има и друг вид същества, в които се проявяват духовните светове. Можем да открием, че където се допират различните природни царства, има също възможност за проявяването на духовни същества. Там можем да посочим елементарни същества, които ни правят живота истински разбираем. Когато метал се допира, промъква се в обикновеното земно царство, е също възможност да се проявят някои същества. Навсякъде, където обикновената почва е пронизана от метални жилки, се намират елементарни същества, които наричаме гноми.
Те са много умни, но използват интелигентността си, за да изиграват лоши номера на хората, но понякога действат и благотворно.
Гномите ги намираме в Земята на места, където почвата е твърда, стотици от тях са свити едно в друго. Разкрие ли се жилата, те се разпръсват.
към текста >>
Ако обаче царува
лош
о домакинство в къщата, ако стоят всевъзможни остатъци от храна, мухите скоро се появяват.
Следователно виждаме, че има още една област, където в нашето обкръжение се намират духовни същества, които по своеобразен начин навлизат в нашата сфера. Не бива да се пита: Откъде идват тези същества? Светът в своите дълбини има всевъзможни духовни същества. Става въпрос само за повода да ги доведем някак си до съответното място. Макар и следното сравнение да не е хубаво, но е правилно: В една чиста стая няма мухи.
Ако обаче царува лошо домакинство в къщата, ако стоят всевъзможни остатъци от храна, мухите скоро се появяват.
Същото е и в невидимия свят около нас. Докато човекът не дава възможност, духовните същества не са тук, но когато се предложи възможност, те се появяват и навлизат в нашето обкръжение, като започват да общуват с нас.
към текста >>
125.
Приложение: За съществата, които влияят на човека
GA_98 Природни и духовни същества
Честност в мисленето, слушане в убежденията (?) възпрепятства
лош
ите влияния.
Благородните чувства могат да ни помогнат относно венерините същества, които имат влияние върху чревната лимфа, а ясни намерения действат на сетивно-нервните течения, върху които имат влияние обитателите на Сатурн.
Честност в мисленето, слушане в убежденията (?) възпрепятства лошите влияния.
към текста >>
Венерините същества са много духовни,
лош
ите от тях действат несъзнателно.
Лунните същества действат инстинктивно. Марсовите постепенно се осъзнават.
Венерините същества са много духовни, лошите от тях действат несъзнателно.
към текста >>
126.
4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 28 май 1907 г. Слизане към ново раждане.
GA_99 Теософия на розенкройцерите
Ако човек изпитва тук
лош
и чувства нелюбов, жажда за мъст и т.н.
Тук той казва на своето тяло:"Това съм Аз". Там той вижда тялото си и казва: "Това си ти". Философията Венданта изисква от учениците медитивно вглъбяване над думите: "Това ли си ти! ", за да могат тези упражнения да ги научат да казват на своето тяло: "Това си ти! ". Освен това, около себе си в Девакан човекът вижда всичко, което е било изживяно от него на Земята.
Ако човек изпитва тук лоши чувства нелюбов, жажда за мъст и т.н.
спрямо другите хора, то тези лоши чувства ще се появят там като облак, намиращ се извън самия него, и това е урок за човека. Той може да се научи да разбира, какво значение имат те в света и какво въздействие оказват.
към текста >>
спрямо другите хора, то тези
лош
и чувства ще се появят там като облак, намиращ се извън самия него, и това е урок за човека.
Там той вижда тялото си и казва: "Това си ти". Философията Венданта изисква от учениците медитивно вглъбяване над думите: "Това ли си ти! ", за да могат тези упражнения да ги научат да казват на своето тяло: "Това си ти! ". Освен това, около себе си в Девакан човекът вижда всичко, което е било изживяно от него на Земята. Ако човек изпитва тук лоши чувства нелюбов, жажда за мъст и т.н.
спрямо другите хора, то тези лоши чувства ще се появят там като облак, намиращ се извън самия него, и това е урок за човека.
Той може да се научи да разбира, какво значение имат те в света и какво въздействие оказват.
към текста >>
На Земята те създават органите във физическите тела и материята; в Девакан предметите, които ни обкръжават, работят върху нашето душевно същество, така че всички добри и
лош
и чувства, които усвоява човек тук, там обкръжават този човек, работят върху неговата душа и по този начин създават душевните органи.
От какво са се образували неговите органи, например, неговите очи? Имало е време, когато окото още не е съществувало, то е било образувано от светлината. Светлината създала очите от физическата организация. Светлината е причината за очите. Така нещата, както ни обкръжават, създават органите на физическия свят.
На Земята те създават органите във физическите тела и материята; в Девакан предметите, които ни обкръжават, работят върху нашето душевно същество, така че всички добри и лоши чувства, които усвоява човек тук, там обкръжават този човек, работят върху неговата душа и по този начин създават душевните органи.
Ако тук човекът е бил добър, във въздуха на Девакан ще живеят добри качества. Те се трудят духовно, те създават органите. Тези органи стават архитекти на новия стоеж на физическото тяло при ново раждане. Така това, което се намира вътре в човека, подготвя новото раждане, понеже в Девакан този вътрешен свят ще стане външен. Той подготвя силите, които отново ще построят човешкото тяло.
към текста >>
127.
6. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 30 май 1907 г. Закона на съдбата.
GA_99 Теософия на розенкройцерите
това се проявява в следващия живот във физическото тяло, и то така, че, например, човек, развиващ в себе си
лош
и наклонности и страсти, в новия живот ще се роди с недъгаво физическо тяло.
Това, притежател на което в този живот се явява етерното тяло устойчивост на характера, наклонностите и т.н.
това се проявява в следващия живот във физическото тяло, и то така, че, например, човек, развиващ в себе си лоши наклонности и страсти, в новия живот ще се роди с недъгаво физическо тяло.
Обратно, човек с добро здраве, способен да издържа много, е развивал в себе си в предишния си живот добри качества. Този, който постоянно боледува е възприел в себе си лоши влияния. По този начин, ние сами имаме власт да направим себе си здрави или болни, доколкото това е способно да обезпечи физическото тяло. Необходимо е само да се изкоренят всички лоши пристрастия, и тогава в следващия живот тялото ще бъде здраво.
към текста >>
Този, който постоянно боледува е възприел в себе си
лош
и влияния.
Това, притежател на което в този живот се явява етерното тяло устойчивост на характера, наклонностите и т.н. това се проявява в следващия живот във физическото тяло, и то така, че, например, човек, развиващ в себе си лоши наклонности и страсти, в новия живот ще се роди с недъгаво физическо тяло. Обратно, човек с добро здраве, способен да издържа много, е развивал в себе си в предишния си живот добри качества.
Този, който постоянно боледува е възприел в себе си лоши влияния.
По този начин, ние сами имаме власт да направим себе си здрави или болни, доколкото това е способно да обезпечи физическото тяло. Необходимо е само да се изкоренят всички лоши пристрастия, и тогава в следващия живот тялото ще бъде здраво.
към текста >>
Необходимо е само да се изкоренят всички
лош
и пристрастия, и тогава в следващия живот тялото ще бъде здраво.
Това, притежател на което в този живот се явява етерното тяло устойчивост на характера, наклонностите и т.н. това се проявява в следващия живот във физическото тяло, и то така, че, например, човек, развиващ в себе си лоши наклонности и страсти, в новия живот ще се роди с недъгаво физическо тяло. Обратно, човек с добро здраве, способен да издържа много, е развивал в себе си в предишния си живот добри качества. Този, който постоянно боледува е възприел в себе си лоши влияния. По този начин, ние сами имаме власт да направим себе си здрави или болни, доколкото това е способно да обезпечи физическото тяло.
Необходимо е само да се изкоренят всички лоши пристрастия, и тогава в следващия живот тялото ще бъде здраво.
към текста >>
Но когато аз казвам: който развива в себе си
лош
и наклонности, той създава за себе си предразположеност към болест,трябва твърдо да се знае, че става дума именно за вътрешна предразположеност.
Ако погледнем на болестта отгоре, от гледна точка на вечността, трябва да се отнасяме към нея по съвършено различен начин. Понесените болести често се възвръщат в следващия живот под формата на особена телесна красота, така че красотата, която срещаме у хората, е придобита от тях с цената на болест от предишен живот. Такава е връзката между увреждането на тялото в следствие на болест, особено в следствие на външни причини,и красотата. В особена връзка с това можем да посочим думите на френския писател Фобр д`Оливе: ако се погледне на човешкия живот, той често прилича на образоването на бисера в черупката на мидата само поради болест в мидата се получава бисер. В крайна сметка, така е и с живота на човека: кармично красотата е свързана с болестите и се явява като техен резултат.
Но когато аз казвам: който развива в себе си лоши наклонности, той създава за себе си предразположеност към болест,трябва твърдо да се знае, че става дума именно за вътрешна предразположеност.
Става така, че човекът заболява от това, че работи в заразена атмосфера, а това е нещо друго това също може да бъде причини за болестта, но не е свързано с предразположеността на физическото тяло.
към текста >>
Но
лош
ите мисли и на първо място неистинните, лъжливите мисли пораждат, най-зловещите и отвратителни демони, които се оказват, ако мога така да се изразя, натъпкани в астралното тяло.
Съществата, с които е проникнато астралното тяло, които правят това тяло несвободно, се наричат демони. Вие във вашето астрално тяло постоянно бивате проникнати с тези демони, и тези същества, които вие създавате със своите верни или лъжливи мисли постепенно израстват в демони. Има добри демони произхождащи от добрите мисли.
Но лошите мисли и на първо място неистинните, лъжливите мисли пораждат, най-зловещите и отвратителни демони, които се оказват, ако мога така да се изразя, натъпкани в астралното тяло.
По същия начин етерното тяло се пронизва от същества, от които човекът трябва да се освободи, призраци, или спектри. Накрая, има и такива, които проникват физическото тяло фантоми. Покрай тези три вида, има още други същества, които гонят и принуждават човешкия "Аз",това са духове, както и самият "Аз" е дух. В крайна сметка именно човекът извиква към живот такива същества, които после, когато той слезе на Земята, определят неговата вътрешна и външна съдба. Те оживяват в течение на вашия живот, така че вие чувствате всички тези демони, призраци и фантоми, които са създали вашите астрално, етерно и физическо тела.
към текста >>
Това е бил един добър демон не бива да се представяте демоните непременно като
лош
и същества.
Ако в Библията се говори за изгонване на демони това не е някаква абстрактност, не, това трябва да се разбира в буквален смисъл. Какво е правил Христос Исус? Той е изцелявал обсебените от зли духове, унищожавал демоните от астралното тяло. Това са реални процеси, и това трябва да се разбира напълно буквално. И Сократ, този светъл ум, говори за своя демон, който действал в неговото астрално тяло.
Това е бил един добър демон не бива да се представяте демоните непременно като лоши същества.
към текста >>
128.
7. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 31 май 1907 г. Механизъм на действието на кармата.
GA_99 Теософия на розенкройцерите
Съответно Луната, която ние виждаме, получила по-
лош
ите части и затова станала изхвърлени шлаки.
Слънцето, което ние виждаме днес, бивайки по-рано съединено със Земята, приело в себе си многото същества стоящи по-горе, от земните същества.
Съответно Луната, която ние виждаме, получила по-лошите части и затова станала изхвърлени шлаки.
Луната е планетата принизена, Слънцето възвисена.
към текста >>
129.
9. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 2 юни 1907 г. Развитие на планетите / І част/.
GA_99 Теософия на розенкройцерите
от тук изхожда закона: ако най-доброто падне, ако то извърши "великия грях" да не върви заедно с развитието, то ще стане най-
лош
ото.
Но на всяка планета има и такива духове, които изоставали в развитието. Те застинали и не желаели да се придвижват по-нататък.
от тук изхожда закона: ако най-доброто падне, ако то извърши "великия грях" да не върви заедно с развитието, то ще стане най-лошото.
Благородното свободолюбие се превръща изопачавайки се в своя антитеза. Това са духовете на съблазните, с които е трудно да се справиш; те водят до отрицателен егоизъм. И сега все още те са около нас, тези лоши сатурнови духове. Всичко лошо има своята сила от тези духове.
към текста >>
И сега все още те са около нас, тези
лош
и сатурнови духове.
Но на всяка планета има и такива духове, които изоставали в развитието. Те застинали и не желаели да се придвижват по-нататък. от тук изхожда закона: ако най-доброто падне, ако то извърши "великия грях" да не върви заедно с развитието, то ще стане най-лошото. Благородното свободолюбие се превръща изопачавайки се в своя антитеза. Това са духовете на съблазните, с които е трудно да се справиш; те водят до отрицателен егоизъм.
И сега все още те са около нас, тези лоши сатурнови духове.
Всичко лошо има своята сила от тези духове.
към текста >>
Всичко
лош
о има своята сила от тези духове.
Те застинали и не желаели да се придвижват по-нататък. от тук изхожда закона: ако най-доброто падне, ако то извърши "великия грях" да не върви заедно с развитието, то ще стане най-лошото. Благородното свободолюбие се превръща изопачавайки се в своя антитеза. Това са духовете на съблазните, с които е трудно да се справиш; те водят до отрицателен егоизъм. И сега все още те са около нас, тези лоши сатурнови духове.
Всичко лошо има своята сила от тези духове.
към текста >>
130.
10. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 3 юни 1907 г. Развитие на планетите / ІІчаст/.
GA_99 Теософия на розенкройцерите
Ако ние си спомним, че "Азът" в това време е работил заедно с божествените същества, така да се каже, все още не бил се отделил, не е бил паднал от това божествено-духовно естество, то ще видим че "Азът" по пътя си към земното битие в някаква степен се е в
лош
ил, а в друга се е подобрил.
Ако ние си спомним, че "Азът" в това време е работил заедно с божествените същества, така да се каже, все още не бил се отделил, не е бил паднал от това божествено-духовно естество, то ще видим че "Азът" по пътя си към земното битие в някаква степен се е влошил, а в друга се е подобрил.
Той се подобрил в смисъл, че станал самостоятелен, а се влошил защото сега той е подложен на всякакъв вид съмнения, заблуждения, на всичкото зло и глупаво.
към текста >>
Той се подобрил в смисъл, че станал самостоятелен, а се в
лош
ил защото сега той е подложен на всякакъв вид съмнения, заблуждения, на всичкото зло и глупаво.
Ако ние си спомним, че "Азът" в това време е работил заедно с божествените същества, така да се каже, все още не бил се отделил, не е бил паднал от това божествено-духовно естество, то ще видим че "Азът" по пътя си към земното битие в някаква степен се е влошил, а в друга се е подобрил.
Той се подобрил в смисъл, че станал самостоятелен, а се влошил защото сега той е подложен на всякакъв вид съмнения, заблуждения, на всичкото зло и глупаво.
към текста >>
Така с помощта на имела
лош
ият сън се сбъднал.
Те знаели, че той е неуязвим. Но Локи, противник на ръководителите, бог на мрака, мислил как да убие Балдур. Чул той от Фриг, че тя получила клетва от всички същества, че те няма да убият Балдур. Но някъде много надалече имало едно безвредно растение, имел, от което Фриг не взела клетва и казала за това на Локи. Лукавият Локи взел имела и го занесъл на слепия бог Хед, който не виждайки, какво прави убил Балдур с имела.
Така с помощта на имела лошият сън се сбъднал.
В народните обичаи имела винаги е играел специална роля. Нещо зловещо и призрачно се изразявало с него. Това, което говорили за имела в древните мистерии на тротите и друидите, преминало в народа под формата на притчи и обичаи.
към текста >>
Това е най-
лош
ата материя и същества, непригодни елементи те се съдържат в сегашната Луна.
Сега става още едно много важно изменение. Всичко, което е Земята, изхвърля от себе си днешната Луна.
Това е най-лошата материя и същества, непригодни елементи те се съдържат в сегашната Луна.
Всичко, което било надигаща водна субстанция, на Старата Луна замръзнало това може да се докаже физически,а това, което било способно за по-нататъшно развитие, останало на Земята. Развитието става на Земята по пътя на разделяне на Старото Слънце и на три тела Слънце, Луна и Земя. Това разделяне станало милиони години назад, в старата лемурийска епоха. Тогава от предишните лунни същества, които бяха описани по-горе като минералорастения, животнорастения и човекоживотно, възникнали днешните минерали, растения, животно и човек, способен да приеме в себе си своя "Аз", който по-рано плувал над него и било съединено с Бог. Съединяването на "Аза" с човека станало след разделянето на Слънце, Луна и Земя, и от този момент човек придобил способността да създава в себе си истинска червена кръв и да се издигне на сегашната степен.
към текста >>
131.
11. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 4 юни 1907 г. Развитието на човечеството на Земята. / І част/.
GA_99 Теософия на розенкройцерите
Това повторение на лунния кръговрат било за Земята, ако може така да се изразя,
лош
о време, понеже от духовна гледна точка в човешкото тяло, което се състояло само от физическо, етерно и астрално тела бил внесен "Аза" без изчистване на мисленето.
Това повторение на лунния кръговрат било за Земята, ако може така да се изразя, лошо време, понеже от духовна гледна точка в човешкото тяло, което се състояло само от физическо, етерно и астрално тела бил внесен "Аза" без изчистване на мисленето.
В епохата, когато Слънцето вече се отделило, а Земята още не била изхвърлила Луната, човекът се намирал в такова състояние, че неговото астрално тяло било носител на най-дивите желания, понеже всички лоши сили влезли в него, а не съществувала тяхна противоположност. След отделяне на Слънцето се получила, ако изразим това със сегашния език, такава маса, в която хората все още напълно били групова душа, и при това крайно сладострастна и с най-лоши влечения.
към текста >>
В епохата, когато Слънцето вече се отделило, а Земята още не била изхвърлила Луната, човекът се намирал в такова състояние, че неговото астрално тяло било носител на най-дивите желания, понеже всички
лош
и сили влезли в него, а не съществувала тяхна противоположност.
Това повторение на лунния кръговрат било за Земята, ако може така да се изразя, лошо време, понеже от духовна гледна точка в човешкото тяло, което се състояло само от физическо, етерно и астрално тела бил внесен "Аза" без изчистване на мисленето.
В епохата, когато Слънцето вече се отделило, а Земята още не била изхвърлила Луната, човекът се намирал в такова състояние, че неговото астрално тяло било носител на най-дивите желания, понеже всички лоши сили влезли в него, а не съществувала тяхна противоположност.
След отделяне на Слънцето се получила, ако изразим това със сегашния език, такава маса, в която хората все още напълно били групова душа, и при това крайно сладострастна и с най-лоши влечения.
към текста >>
След отделяне на Слънцето се получила, ако изразим това със сегашния език, такава маса, в която хората все още напълно били групова душа, и при това крайно сладострастна и с най-
лош
и влечения.
Това повторение на лунния кръговрат било за Земята, ако може така да се изразя, лошо време, понеже от духовна гледна точка в човешкото тяло, което се състояло само от физическо, етерно и астрално тела бил внесен "Аза" без изчистване на мисленето. В епохата, когато Слънцето вече се отделило, а Земята още не била изхвърлила Луната, човекът се намирал в такова състояние, че неговото астрално тяло било носител на най-дивите желания, понеже всички лоши сили влезли в него, а не съществувала тяхна противоположност.
След отделяне на Слънцето се получила, ако изразим това със сегашния език, такава маса, в която хората все още напълно били групова душа, и при това крайно сладострастна и с най-лоши влечения.
към текста >>
За това на сегашната Луна се намират в това число и в духовен смисъл остатъци от тези
лош
и влияния, които тогава присъствали в човешкия свят, и поради тази причина с лунното битие е свързано със понижено влияние.
И в този преходен период, в този истински ад, под влиянието на отделеното изчистено Слънце не само физическото Слънце, а и слънчевите същества се отделили със Слънцето,тази повтаряща се планета Луна постепенно узряла дотолкова, че успяла да изхвърли от себе си ужасните влечения и сили и да запази на Земята това, което било способно за развитие. С отделяне на днешната Луна са се отделили и всички тези сили на сладострастието.
За това на сегашната Луна се намират в това число и в духовен смисъл остатъци от тези лоши влияния, които тогава присъствали в човешкия свят, и поради тази причина с лунното битие е свързано със понижено влияние.
По този начин, това което останало на Земята, след отделянето на Слънцето и Луната, било способно за развитие.
към текста >>
Въздухът все още бил изпълнен с гъсти водни пари, а най-
лош
ото се утаявало, и с това започнала епохата, когато човекът престанал да диша с хриле и започнал да диша с белите дробове.
Неговият гръбначен стълб, неговия гръбначен нервен ствол се изправил в противоположност на хоризонталното положение, което заемал през лунната епоха. Паралелно с това изправяне вървяло и оформянето на главния мозък от разширилата се маса на гръбначния мозък, е освен това, и още един процес на развитие. За плуващото, витаещото предвижване и в лунната епоха, и при нейното повторение, когато наоколо още присъствали сили на огнената мъгла, на човека му било необходимо нещо от рода на плавателен мехур и такъв мехур действително съществувал в човешката природа, както сега съществува при рибите. Сега огнената мъгла, която нарекохме "руах", започнала да се утаява. Това ставало бавно и постепенно.
Въздухът все още бил изпълнен с гъсти водни пари, а най-лошото се утаявало, и с това започнала епохата, когато човекът престанал да диша с хриле и започнал да диша с белите дробове.
Плавателният мехур се превърнал в бели дробове. Благодарение на това човекът получил способността да приема в себе си високи духовни същества първите зародиши на това, което стои над "Аза", Дух-Себе или Манас.
към текста >>
132.
13. ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 5 юни 1907 г. Бъдещето на хората.
GA_99 Теософия на розенкройцерите
В егоизма има хубави и
лош
и страни.
И така, вие виждате, че с втвърдяването на човека в космоса е свързано неговото слизане в материалния свят. С това е свързано също така и развитието на друга сила, която по никакъв начин не би могла да се развие без това слизане: този егоизъм.
В егоизма има хубави и лоши страни.
Той е основа за човешката самостоятелност и свобода, а със своята обратна страна се явява основа за всичко лошо и зло. Обаче за да се научи човекът да прави по своя свободна воля добро, той беше длъжен да премине през влиянието на силата на егоизма. Силите, които ръководеха човека преди, бяха длъжни постоянно да го тласкат към доброто, но той трябваше да получи възможност сам да върви по своя път. И както човекът се спусна надолу, така той трябва отново да се издигне нагоре, към духовното, и както това слизане е свързано с преобладание на егоизма, по същия начин издигането нагоре зависи от това, как все по-силно изразени са всеотдайността и чувството на симпатия при хората един към друг. Човечеството в своето развитие преминало през различни епохи през древноиндийската, след това през персийската, египто-халдео-вавилонската и гръко-латинската към днешната пета епоха, след която следва шеста.
към текста >>
Той е основа за човешката самостоятелност и свобода, а със своята обратна страна се явява основа за всичко
лош
о и зло.
И така, вие виждате, че с втвърдяването на човека в космоса е свързано неговото слизане в материалния свят. С това е свързано също така и развитието на друга сила, която по никакъв начин не би могла да се развие без това слизане: този егоизъм. В егоизма има хубави и лоши страни.
Той е основа за човешката самостоятелност и свобода, а със своята обратна страна се явява основа за всичко лошо и зло.
Обаче за да се научи човекът да прави по своя свободна воля добро, той беше длъжен да премине през влиянието на силата на егоизма. Силите, които ръководеха човека преди, бяха длъжни постоянно да го тласкат към доброто, но той трябваше да получи възможност сам да върви по своя път. И както човекът се спусна надолу, така той трябва отново да се издигне нагоре, към духовното, и както това слизане е свързано с преобладание на егоизма, по същия начин издигането нагоре зависи от това, как все по-силно изразени са всеотдайността и чувството на симпатия при хората един към друг. Човечеството в своето развитие преминало през различни епохи през древноиндийската, след това през персийската, египто-халдео-вавилонската и гръко-латинската към днешната пета епоха, след която следва шеста. И едновременно с развитието на човечеството върви и работата, насочена към преодоляване на принципа, който беше най-силен от времето, когато етерното тяло се съедини с физическото в тази точка на мозъка, за която говорих вчера.
към текста >>
Така както човечеството е произвело това, което изоставайки в развитието, станаха животни, растения, и минерали,така една част ще се отдели и ще представя сред себе си
лош
ата част на човечеството, и в ставащото през това време меко тяло ще стане явно външно, вътрешната душевна злоба.
Това, което създава материалния начин на мислене, още не е дошло до край. Днес имаме две течения: едното широко, материално, изпълващо Земята, другото малко, ограничено в него тесен кръг от хора. Разграничавайте душевното от расовото. Не мислете, че ако расите преминат в гротеска, то същото ще се случи и с душата. Всички материално мислещи души работят над създаването на зли раси, а духовната работа спомага за създаване на добри раси.
Така както човечеството е произвело това, което изоставайки в развитието, станаха животни, растения, и минерали,така една част ще се отдели и ще представя сред себе си лошата част на човечеството, и в ставащото през това време меко тяло ще стане явно външно, вътрешната душевна злоба.
Както предишното състояние, деградирало до маймунското племе ни се струва гротескно, така материалистичните раси ще останат на гледната точка на злото и ще населяват Земята, като лоши раси. Това ще зависи изцяло от човечеството, ще пожелае ли душата да остане със злата раса, или тя ще пожелае да се издигне чрез духовната култура към добрата раса.
към текста >>
Както предишното състояние, деградирало до маймунското племе ни се струва гротескно, така материалистичните раси ще останат на гледната точка на злото и ще населяват Земята, като
лош
и раси.
Днес имаме две течения: едното широко, материално, изпълващо Земята, другото малко, ограничено в него тесен кръг от хора. Разграничавайте душевното от расовото. Не мислете, че ако расите преминат в гротеска, то същото ще се случи и с душата. Всички материално мислещи души работят над създаването на зли раси, а духовната работа спомага за създаване на добри раси. Така както човечеството е произвело това, което изоставайки в развитието, станаха животни, растения, и минерали,така една част ще се отдели и ще представя сред себе си лошата част на човечеството, и в ставащото през това време меко тяло ще стане явно външно, вътрешната душевна злоба.
Както предишното състояние, деградирало до маймунското племе ни се струва гротескно, така материалистичните раси ще останат на гледната точка на злото и ще населяват Земята, като лоши раси.
Това ще зависи изцяло от човечеството, ще пожелае ли душата да остане със злата раса, или тя ще пожелае да се издигне чрез духовната култура към добрата раса.
към текста >>
133.
3. Трета лекция, Берлин, 21.10.1907 г., сутрин. Отмиращи и раждащи се органи в човешкото тяло. Физиономията на смъртта.
GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи
Жени, които имат такава температура най-често страдат и от
лош
и зъби. Защо?
Лесно бихме могли да извършим наблюдението, че в живота се срещат някои явления, които трудно могат да бъдат свързани едно с друго, ако не се разглеждат от гледна точка на духовната наука. Ако някой наблюдава например проявите на висока температура у детето, той най-често стига до извода, че те са свързани с развалени зъби.
Жени, които имат такава температура най-често страдат и от лоши зъби. Защо?
За щото тези две тенденции тази на втвърдяване, изразяваща се в образуването на зъбите, и тази на развитието, на отключването, на израстването извън собствените граници, изразяваща се в репродуктивната сила, във възпроизводството са свързани една с друга. Ако едната претърпи поражения то и другата неминуемо страда.
към текста >>
134.
5. Пета лекция, Берлин, 28.10.1907 г. Германска и персийска митология.
GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи
Така в рамките на персийските митове и легенди имаме тези две духовни същества: Ормузд и Ариман, едно добро божество и едно
лош
о, противопоставящо се божество.
Те свързваха произхода на всичко съществуващо с една обща световна основа, която наричаха "Заруана Акарана". Тази всеобща праоснова, от която според техните възгледи е произлязло всичко, всичко, което е минерал, растение, животно и човек, но и всичко, което е по-висша духовност, доколкото е възприемаемо за човека. Ако желаем да преведем израза "Заруана Акарана", трябва да го наречем "светеща праоснова" или "светеща подоснова". От тази "светеща праоснова" излезе едно божество носещо качествата на добротата, качествата на интелектуалното духовно съвършенство, едно добро, духовно същество, Ормузд, и едно друго същество, кое то се противопоставяше на добрия дух Ормузд. Това друго духовно същество обикновено се нарича Ариман.
Така в рамките на персийските митове и легенди имаме тези две духовни същества: Ормузд и Ариман, едно добро божество и едно лошо, противопоставящо се божество.
Ариман може да се преведе с израза "оказващият съпротива" или"противно настроеният", такъв би бил смисълът на израза.
към текста >>
135.
ВТОРА ЧАСТ: 7. Берлин, 21.10.1907 г., сутрин. Бяла и черна магия.
GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи
От някои хора беше изказано твърдението, че в ръководството на генералното събрание трябва да има
лош
а магия.
Думите "бяла и черна магия" често влизат в употреба именно в теософските кръгове, и много често определението "черен маг" се среща като обвинение, дори към хора, които участвуват в теософското движение. Някои от вас със сигурност са чували, как едно или друго с лека ръка се слага етикета "черна магия". Дори веднъж се стигна дотам, че след лекцията на нашите "Съобщения" струва ми се, че беше в първия брой на едно място хората казваха: В това, което се е случило на генералното събрание и което се пише в "Съобщенията" се крие черна магия.
От някои хора беше изказано твърдението, че в ръководството на генералното събрание трябва да има лоша магия.
Това е само един пример за нещо, което се среща често и се корени в едно сравнително тривиално схващане не само на понятието "черна магия", а и на понятието "магия" изобщо.
към текста >>
136.
9. Втора лекция, Щутгарт, 14.09.1907 г. За въздействието на сградите и формите върху човека.
GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи
Човекът, който тогава населяваше Старата Луна, беше принципно взето едно много по-
лош
о същество от днешния човек, той беше много по-нисш в развитието си, тъй като астралното му тяло беше изпълнено с ярост ни страсти.
А сега нека разгледаме смисъла на това планетарно развитие. На Сатурн беше налице единствено семето, зачатъкът на физическото тяло. На Слънцето към него се прибави етерното тяло, на Луната астралното. На Старата Луна се случи обаче и нещо друго. Старата Луна се раздели на две тела, на един вид по-финото Старо Слънце и на същинската Стара Луна.
Човекът, който тогава населяваше Старата Луна, беше принципно взето едно много по-лошо същество от днешния човек, той беше много по-нисш в развитието си, тъй като астралното му тяло беше изпълнено с ярост ни страсти.
Едва много по-късно, когато се намеси и Азът, започна изчистването на астралното тяло.
към текста >>
137.
10. Трета лекция, Щутгарт, 15.09.1907 г. Символика на числата.
GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи
Преди това той не може да направи нищо друго освен да остави природата да свърши своето, но може да се намеси в помощ, когато съблюдава закона на петицата, тъй като тогава принципът на това число се намесва във фактическия живот така, че с право можем да го наречем вреден или
лош
.така бихме могли да покажем в много области какво голямо значение за външните събития има числото пет.
Това е така навсякъде, също и вън в света. Човекът само не го наблюдава, а днешният материалистически светоглед няма и идея за това, че света може да се наблюдава и по този начин. В един пример можем да видим как навсякъде, където срещаме петицата, имаме основание да говорим за зло в някакъв смисъл. Колко благотворно би се оказало, ако медицината се възползва от това, да проследи протичането на болестите, това, как протича една болест от избухването си до петия ден, или до петия час след полунощ в един единствен ден, или до петата седмица. Тъй като петицата винаги владее това, където лекарят най-много би помогнал.
Преди това той не може да направи нищо друго освен да остави природата да свърши своето, но може да се намеси в помощ, когато съблюдава закона на петицата, тъй като тогава принципът на това число се намесва във фактическия живот така, че с право можем да го наречем вреден или лош.така бихме могли да покажем в много области какво голямо значение за външните събития има числото пет.
към текста >>
Царящият днес принцип, че човекът трябва да се изпрати в живота още много рано, е много
лош
.
Когато хората ще знаят, какви са тези периоди и какво е най-добре да достигне до човека именно през петия период или какво трябва да остане далеч от него, то те ще знаят много повече и за това, как да си подсигурят добри старини. Тогава може да бъде предизвикано добро или зло за целия останал живот. В тези първи периоди може да се направи много посредством едно възпитание според тези закони. Тогава обаче в петия период на човешкия живот настъпва една повратна точка, която е решаваща за целия следващ живот. Тази повратна точка в петия период от живота на човека, трябва да бъде прекрачена по възможност преди човекът да се впусне с пълна увереност в света.
Царящият днес принцип, че човекът трябва да се изпрати в живота още много рано, е много лош.
От огромно значение е да се спазват такива древни окултни принципи. Затова в миналото, по разпореждане на тези, които знаеха за това, човек завършваше времето за учение и пътешествие, преди да може да се нарече майстор.
към текста >>
138.
12. Пета лекция, Кьолн, 26.12.1907 г. Мястото на човека в обкръжаващия го свят.
GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи
Тези лекции ще ни по кажат, че много от остроумията и от тези спекулации се използват за
лош
и цели, и че те съвсем не са средствата, с които човек може да се доближи до действителното значение на тези знаци и символи.
Всички вие знаете, че в окултизма, в теософията се употребяват най-разнообразни символи и знаци, както и знаете, че понякога за тълкуването им в сила влиза много остър ум и спекулации.
Тези лекции ще ни по кажат, че много от остроумията и от тези спекулации се използват за лоши цели, и че те съвсем не са средствата, с които човек може да се доближи до действителното значение на тези знаци и символи.
За окултиста знаците ни най-малко не са просто тези, които се посочват в обичайните наръчници и писания, а ние ги откриваме най-често там, където обикновено най-малко очакваме: в митовете и сказанията, които се коренят в народите, и крият дълбоки окултни истини. Грешката, която обикновено се прави при тълкуването на такива митове и сказания, е просто тази, че се употребява твърде много остроумие и спекулация. Почти бих желал да кажа, че дълбокия смисъл се търси твърде много с разума, с разсъдъка. Един цикъл лекции на тази тема не би могъл да я изчерпи, а единствено да я засегне афористично. Но за сметка на това, тя ще бъде представена така, че да можем да си съставим представа за отношението на окултните знаци и символи към висшите светове, и по-точно към това, което се нарича астрален или духовен свят.
към текста >>
139.
13. Шеста лекция, Кьолн, 27.12.1907 г. Групов Аз и индивидуален Аз.
GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи
Ако той е добър човек, той ще пренесе доброто, ако е
лош
човек ще пренесе върху него злото.
Тя няма да успее в това, докато човечеството не е достигнало една необходима степен в морално отношение. Ужасно би било ако човечеството можеше да стори това още днес. Както днес според минералните закони се създават часовници, строят се къщи, така в бъдеще човекът ще може да създаде живо същество според законите на живота. Тогава обаче той ще трябва да е в състояние сам да вдъхне живот в живото същество. Този, който ще стои пред лабораторната маса, ще трябва да бъде в състояние да пренесе от себе си тези нека ги наречем така трептения, които са в неговото собствено етерно тяло, върху това, което трябва да получи живот.
Ако той е добър човек, той ще пренесе доброто, ако е лош човек ще пренесе върху него злото.
Но в окултизма съществува едно изречение: знанието на бялата ложа, което се нарича тайна на създаването на живота, няма да премине в човечеството, преди човека да е научил тайната на сакраментализма.
към текста >>
140.
Съдържание
GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека
Добри и
лош
и същества на Луната, Марс и Венера.
Въздействие на духовните същества на нашето битие. Същност на астралния план и Девакан. Груповите души на животните, растенията и минералите.
Добри и лоши същества на Луната, Марс и Венера.
Изобретателните и диви сатурнови същества. Различното въздействие на тези елементарни същества върху Земята и хората. Хилус, лимфа и кръв като тяло на извънземна планетарна същност. Действието на сатурническите духове чрез органите на чувствата /аромати/. Противоположност на бели дробове и черен дроб.
към текста >>
Отделяне на частите на тези същества посредством лъжи /фантоми/, чрез
лош
социален ред /спектри/, натрапчива мисъл /демони/.
Човек в сън. Четирите системи на физическото тяло: органи на чувствата, жлези, нерви, кръв. Разлика между "физическо" и "минерално". Отделяне на Аза и астралното тяло от физическото и етерното тяло по време на сън. Пронизване на физическото и етерно тяло от висши същества.
Отделяне на частите на тези същества посредством лъжи /фантоми/, чрез лош социален ред /спектри/, натрапчива мисъл /демони/.
Размекване на етерното тяло и неговото изпълване с духовни, т.е., религиозни и художествени представи. Рихард Вагнер. Троица.
към текста >>
141.
1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 6. 1. 1908 г.
GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека
Те, може да се каже, се явяват само в
лош
ата, обратната страна на другите същества с добра природа, такива че в сравнение дори с най-меката съвременна човешка натура те се явяват много по-меки-много меки също и в смисъл на говор.
Положението на нещата във висшите светове трябва да си го представим много по-сложно, отколкото се прави обикновено. Доколкото ние говорим за висшите светове, несъмнено съществува връзка между отделните планети, и, следователно, съществува връзка между Земята и Луната. Както например от Берлин може да се телефонира в Хамбург, така с помощта на астралните сили съществата които живеят на Луната могат да оказват въздействие на Земята.
Те, може да се каже, се явяват само в лошата, обратната страна на другите същества с добра природа, такива че в сравнение дори с най-меката съвременна човешка натура те се явяват много по-меки-много меки също и в смисъл на говор.
Това са същества, чийто език няма такава грубост, както човешкия език с който, когато човек иска да се изкаже, първо трябва дълго да обмисля, за да облече в думи своите мисли и представи. Би могло да се каже, че при тези същества мислите се изливат от устата не само едно изразяване на мислите с думи, а самите мисли се изливат от устата в този мек език. Тези същества ги откривате също вътре в астралния свят; за своя истинска арена те имат по същия начин друга планета. Както първите назовани същества имат своя родина на Луната, така тези вторите – на Марс; те обитават Марс и дори се явяват най-главното население, както известни човешки раси се явяват най-главното население на Земята.
към текста >>
Наистина към него се присъединяват, имайки да вършат нещо в астралното тяло, онези астрални същества, за които казах, че намират истинската си родина на Луната или на Марс, според това дали имат добра или
лош
а същност.
В човешкото астрално тяло са се загнездили – простете за това неапетитно сравнение – но тава е така – точно като червейчета в сирене, други същества.
Наистина към него се присъединяват, имайки да вършат нещо в астралното тяло, онези астрални същества, за които казах, че намират истинската си родина на Луната или на Марс, според това дали имат добра или лоша същност.
Те се вкореняват в астралното тяло. И лимфата, тази бяла течност, протичаща по човешкия организъм, принадлежи към телата на тези същества, които живеят в нашия астрален свят. Обаче, тези същества, които ние откриваме като астрални на астрален план и които имат за своя истинска родина Луната или Марс, не се показват така осезаеми, както груповия Аз на животните. Тяхната астрална природа е такава, че можем да кажем донякъде в друго направление: както при животните, например, в групата на лъвовете имаме един вид откровение на тази същност, която срещаме на астрален план като обособена личност, като Аз на лъвовете – точно така, макар и не толкова очевидно,имаме известно откровение, но като прострени членове на тези астрални същества в това, както лимфата пронизва човешкото тяло.
към текста >>
142.
6. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 24. 3. 1908 г.
GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека
Не еднократно ми се налагаше да подчертавам, че в окултизма може да се направят грешки и да се попадне в
лош
а заблуда, ако не се описва изхождайки от фактите, а на основата на логични изводи направени от разума.
Трябва да се каже, че ако някой поиска по чисто интелектуален път да изобрази тези последователни отношения, като просто повторение на предидущото, това, което по всяка вероятност, би дал като описание, би било противоположно на онова, което е ставало в действителност. Тъй като разумът би направил шаблонно заключение, че на Земята би трябвало да се повтори това което е било на Сатурн, след това на Слънцето, след това на Луната, и че само след това се е появила кръвоносната система.
Не еднократно ми се налагаше да подчертавам, че в окултизма може да се направят грешки и да се попадне в лоша заблуда, ако не се описва изхождайки от фактите, а на основата на логични изводи направени от разума.
Понеже когато изследваме по Акашовата хроника развитието на Сатурн, Слънцето и Луната, то нещата стоят така, че би трябвало да кажем: на Сатурн е била заложена един вид система на органите на чувствата; на Слънцето системата жлези, на Луната системата нерви, и на Земята към това се присъединява кръвта. При по-нататъшно изследване на окултния факт се оказва, че на Земята в началото се появява един вид кръвоносна система, след това системата жлези, системата нерви, и едва след това се образува онова, което се явява пригодно за земните условия, системата на органите на чувствата. По този начин, ако искаме да говорим за повторение, то, съответно фактите, следва да се каже за повторение в обратен ред. Това, което бе описано по-рано и това, което беше показано в последната лекция, произтича не от някаква спекулация на разума, а е било дадено в съответствие с действителните факти; и тогава се открива този обратен ред в последователността на събитията, което прави повторението доста по-сложно.
към текста >>
143.
10. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 16. 5. 1908 г.
GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека
Само за съвършено особени хора възниква възможността дотолкова да се окажат склонни към злото, че няма повече да откриват възможност да се въплъщават, доколкото за тях няма да има повече достатъчно
лош
и тела.Но тогава у тях няма да го има и другото, в което се изразява нормалното развитие.
Сега да си представим крайния случай, да допуснем, че човек максимално плътно се сраства със същността на една инкарнация. Това не става изведнъж, това е възможно в хода на 16 инкарнации, ако той би изминал 16 неверни пътя. Земята с нейните души не го чака; тя върви напред. Но тук материалното все повече действа на душевното, и, накрая, такъв човек идва до момент, където той вече фактически не намира възможност да се въплъти в каквото и да е човешко тяло, тъй като прекалено се е сраснал с телесността.тези души губят възможността да се въплътят и не намират никаква друга възможност. Само си представете, какво губят тогава тези души, макар и това да е възможно като краен случай, че това състояние напълно ще излезе в бъдещето земно развитие.
Само за съвършено особени хора възниква възможността дотолкова да се окажат склонни към злото, че няма повече да откриват възможност да се въплъщават, доколкото за тях няма да има повече достатъчно лоши тела.Но тогава у тях няма да го има и другото, в което се изразява нормалното развитие.
Да допуснем, че тези същества останат на Земята. Тогава те, с преобразуването на Земята в Юпитер – доколкото по-късното е резултат от предидущото – няма да намерят за себе си подходящи тела. За телата от нисшия природен ред те ще се окажат, така да се каже, твърде добри, а за човешките тела твърде лоши. По този начин те трябва да изберат за себе си безтелесното съществуване. Те наистина трябва да отрежат себе си от правия път на развитието на човечеството.
към текста >>
За телата от нисшия природен ред те ще се окажат, така да се каже, твърде добри, а за човешките тела твърде
лош
и.
Но тук материалното все повече действа на душевното, и, накрая, такъв човек идва до момент, където той вече фактически не намира възможност да се въплъти в каквото и да е човешко тяло, тъй като прекалено се е сраснал с телесността.тези души губят възможността да се въплътят и не намират никаква друга възможност. Само си представете, какво губят тогава тези души, макар и това да е възможно като краен случай, че това състояние напълно ще излезе в бъдещето земно развитие. Само за съвършено особени хора възниква възможността дотолкова да се окажат склонни към злото, че няма повече да откриват възможност да се въплъщават, доколкото за тях няма да има повече достатъчно лоши тела.Но тогава у тях няма да го има и другото, в което се изразява нормалното развитие. Да допуснем, че тези същества останат на Земята. Тогава те, с преобразуването на Земята в Юпитер – доколкото по-късното е резултат от предидущото – няма да намерят за себе си подходящи тела.
За телата от нисшия природен ред те ще се окажат, така да се каже, твърде добри, а за човешките тела твърде лоши.
По този начин те трябва да изберат за себе си безтелесното съществуване. Те наистина трябва да отрежат себе си от правия път на развитието на човечеството. Те са заслужили това, с факта, че не са използвали живота. Светът ги обкръжава. Те имат свои органи на сетивата, за да възприемат света, обогатявайки се с помощта на сетивните органи на своето същество и го преобразуват до висше съвършенство.
към текста >>
Това са особено
лош
и елементи, такива изоставащи натури на особено низките хора в нашата еволюция, това са съвсем крайни натури, изостанали в ролята на природни духове и пронизващи нашето битие.
С това аз ви въведох в разглеждане на природата на редица същества, които постепенно ще изучим по-подробно. Днес ние се запознахме само с особеностите на тяхното битие и техните връзки. Но те действат в нашия свят, и ние можем да възприемаме техните откровения. Днес искаме да си съставим още едно понятие за тези така наречени елементарни духове. Саламандрите възникват и днес – това може да се твърди – по забележителен начин, когато особено низко построените човешки натури, които могат все още да продължават да се въплъщават, оставят след себе си част от своята низша природа.
Това са особено лоши елементи, такива изоставащи натури на особено низките хора в нашата еволюция, това са съвсем крайни натури, изостанали в ролята на природни духове и пронизващи нашето битие.
Много от това, което пронизва нашето духовно пространство, което по забележителен начин се възприема от хората – макар и да не сънуват, че това е което – в много силна степен дават да се знае за себе си във външните явления. Тези духовни същности са частично родствени с човека, и те се намесват в човешката еволюция, с преимущество по пречещ начин. Всяко отрицателно културно явление, представляващо днес нещо напълно естествено, ще изясни своето значение, само когато хората ще знаят, с какви препятстващи, задържащи сили им се налага да имат работа. Тези въздействия ще се оказват в многото упадъчни явления в нашата култура. Само защото, това по-рано ще се предвиди от тези, които умеят да тълкуват знаците на времето, било извикано към живот нашето Теософско общество, доколкото само познанието действа оздравяващо в света.
към текста >>
144.
12. ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 4. 6. 1908 г.
GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека
Но съвсем не е толкова
лош
о, че човек всяка вечер оставя своето физическо тяло и етерно тяло.
Но съвсем не е толкова лошо, че човек всяка вечер оставя своето физическо тяло и етерно тяло.
Аз вече ви казах, че вечер астралното тяло и Аза се намират в непрекъсната деятелност. Те отстраняват от физическото тяло това, което създава дневното износване и което в широк смисъл наричаме умора. Сутрин човекът става освежен и отпочинал, защото през нощта неговото астрално тяло и неговият Аз са отстранили тази умора, която го обхваща благодарение на дневните впечатления. За ясновидското наблюдение това е факт: тази непрекъсната в течение на нощта възприемаща деятелност на астралното тяло за отстраняването продуктите на умората. От вън навътре е насочена работата на Аза и астралното тяло над физическото и етерно тяло.
към текста >>
Тези включвания, тези втвърдявания
лош
о се съотнасят със съществата, които през нощта трябва да овладеят физическото тяло, които, следователно, както ние видяхме, от други светове изпълняват във физическото тяло тези функции, които през деня се изпълняват от астралното тяло и Аза.
Не мислят за това, че, например, произнасянето на лъжа и несправедливост, несправедливост дори в жизненото поведение, има безспорно последствие за човешкото физическо тяло. Ясновидски ние можем да изживеем следното: ако, например, през деня човекът е изрекъл лъжа, то действието на тази лъжа остава във физическото тяло и става видима за ясновидското възприятие през времето когато човекът спи. Да допуснем, че човекът е изобщо лъжец и събере купища лъжи. Тогава той ще има много такива въздействия в своето физическо тяло. Всичко това през нощта в известен смисъл се втвърдява, и тогава става нещо твърде важно.
Тези включвания, тези втвърдявания лошо се съотнасят със съществата, които през нощта трябва да овладеят физическото тяло, които, следователно, както ние видяхме, от други светове изпълняват във физическото тяло тези функции, които през деня се изпълняват от астралното тяло и Аза.
Това има такова последствие, че в течение на живота, заразените, бих искал така да кажа, с лъжа части на тялото се отделя от съществата, които вечер се спускат в човека. Тук ние отново имаме процеси на отделяне. Те водят до това, че когато човек умре, то неговото физическо тяло върви не по тези пътища, по които би минало при правилно развитие, а, отгоре на това, остават още същества, които са възникнали, така да се каже, под действието на лъжи и клевети във физическото тяло и които се отделят от духовния свят. Тези възникнали по този начин същества също се носят тогава в обкръжаващия ни свят. Те принадлежат към този вид същества, които наричаме “фантоми”.
към текста >>
Фактите, които оказват вредно влияние на етерното тяло, всъщност, например,
лош
и закони или
лош
и социални навици в каквото и да е човешко обединение.
Но не само лъжата и клеветата, имащи място в душата, оказват своето влияние на телесното същество на човека; на него влияят също и други факти от душевния живот. Лъжата и клеветата действат именно на физическото тяло по такъв начин, че от него се отделят фантоми. Други факти, на свой ред, действат по подобен начин на етерното тяло. Вие не бива да се учудвате на тези необикновени явления на душевния живот; в душевния живот трябва да се умее да се приемат нещата с пълно спокойствие.
Фактите, които оказват вредно влияние на етерното тяло, всъщност, например, лоши закони или лоши социални навици в каквото и да е човешко обединение.
Например, всичко, което води до несъгласие, което изобщо предизвиква в хората раздори – всичко това посредством настроението, което се поражда в съвместния живот на хората, действа така, че това действие прониква до етерното тяло. И това, което се прикачва към етерното тяло под влиянието на такъв вид душевни факти, създава отново отделяне, които също се намират в нашето обкръжение. Тях ги наричат “спектри”, на немски биха казали “гешпенстер”, призраци. Ние виждаме, как тези същества, които се намират в етерния свят, по същия начин израстват от живота на хората. Така човек може да ходи сред нас, и неговото физическо тяло да е набито със “спектри” или призраци; и всичко това, като правило, се разлита във всички страни и населява света след смъртта на човека или известно време след това.
към текста >>
Тук ние виждаме, какви фини последствия имат духовните събития в нашия живот, как лъжата, клеветата,
лош
ите социални основи отлагат свои създания сред нас, в нашето земно обкръжение.
Тук ние виждаме, какви фини последствия имат духовните събития в нашия живот, как лъжата, клеветата, лошите социални основи отлагат свои създания сред нас, в нашето земно обкръжение.
И сега вие можете също така да разберете, че когато в нормалния човешки дневен живот физическото тяло, етерното тяло, астралното тяло и Аза са свързани заедно, и физическото и етерно тяло, така да се каже, допуснат в себе си други същества или позволяват нещо да се прави с тях то тогава и астралното тяло и Аза се намират в ненормално състояние. Но, разбира се, в сравнение с физическото и етерно тяло те се намират в малко по-друго положение. Физическото и етерно тяло, когато човекът спи, имат същото съзнание като растението. Но растението има при това свой Аз в Девакан. За това физическото и етерното тяло на спящия човек трябва да се поддържат от съществата, които развиват своето съзнание от висотата на Девакан.
към текста >>
145.
ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ
GA_103 Евангелието на Йоан
Не съществува по-
лош
а нетърпимост от тази, която официалната наука изпитва спрямо Духовната наука, а занапред тя ще нараства все повече.
Както виждате, ние сме за позитивното отношение към нещата. Обаче който признава единствено обекта на своите лични възприятия, той изисква не само задължителното съгласие и на другите, но освен това се стреми към императивни решения, отнасящи се за неща, които не познава.
Не съществува по-лоша нетърпимост от тази, която официалната наука изпитва спрямо Духовната наука, а занапред тя ще нараства все повече.
Тази нетърпимост се проявява под най-различни форми. Хората нямат никакво съзнание, че говорят неща, каквито не би трябвало да говорят. В различни общности, съставени от иначе добри християни, може да се чуе: Антропософите говорят за някакво християнско тайно учение, обаче християнството не се нуждае от никакво тайно учение; защото има значение само това, което може да се усети и разбере и от най-елементарната и наивна човешка душа! - следователно, не друго, а тъкмо това, което говорят, усещат и разбират защитниците на подобен възглед. С други думи, те изискват нито един човек да не възприема и да не разбира нищо повече от това, което възприемат и разбират те самите.
към текста >>
146.
5. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг 21 Юни 1908 г.
GA_104 Апокалипсисът на Йоан
На челото и в цялата физиономия на човека ще бъде записано, дали той е добър или
лош
.
В онази епоха, която ще следва нашата след войната на всички против всички подобно нещо не ще бъде вече възможно.
На челото и в цялата физиономия на човека ще бъде записано, дали той е добър или лош.
Човекът ще носи на своето лице като физиономия всичко, което живее дори в най-дълбоките глъбини на неговата душа.
към текста >>
Как човекът се е развил в себе си, дали е развил добрите или
лош
ите подтици, това ще бъде записано на неговото чело.
Цялото тяло ще бъде образ и подобие на това, което живее в душата.
Как човекът се е развил в себе си, дали е развил добрите или лошите подтици, това ще бъде записано на неговото чело.
И след войната на всички против всички ще има два вида хора. Онези, които са се старали да следват зова, който ги е призовал към духовния живот, които са следвали одухотворението, облагородяване на душевно-духовния живот, ще носят този душевно-духовен живот на своите лица и в своите жестове, ще го изразяват в движенията на своите ръце. А онзи, които са се отвърнали от духовния живот, както това ни се показва чрез църквата от Леодикея, които са били хладки, нито топли, нито студени, ще преминат в следващата епоха като такива, които забавят развитието на човечеството, които запазват назадничавите сили на развитието. Те ще носят лошите, враждебните на духовното страсти и инстинкти отпечатани върху тяхното грозно, глупаво и с лош поглед лице. В техните жестове и във всичко, което ще вършат, те ще създават един образ на грозното, което живее в тяхната душа.
към текста >>
Те ще носят
лош
ите, враждебните на духовното страсти и инстинкти отпечатани върху тяхното грозно, глупаво и с
лош
поглед лице.
Цялото тяло ще бъде образ и подобие на това, което живее в душата. Как човекът се е развил в себе си, дали е развил добрите или лошите подтици, това ще бъде записано на неговото чело. И след войната на всички против всички ще има два вида хора. Онези, които са се старали да следват зова, който ги е призовал към духовния живот, които са следвали одухотворението, облагородяване на душевно-духовния живот, ще носят този душевно-духовен живот на своите лица и в своите жестове, ще го изразяват в движенията на своите ръце. А онзи, които са се отвърнали от духовния живот, както това ни се показва чрез църквата от Леодикея, които са били хладки, нито топли, нито студени, ще преминат в следващата епоха като такива, които забавят развитието на човечеството, които запазват назадничавите сили на развитието.
Те ще носят лошите, враждебните на духовното страсти и инстинкти отпечатани върху тяхното грозно, глупаво и с лош поглед лице.
В техните жестове и във всичко, което ще вършат, те ще създават един образ на грозното, което живее в тяхната душа. Както хората са се разделили на раси, на културни общества, така те ще се разделят на две големи течения, едното на доброто, другото на злото. И по тяхната външност ще се вижда, те не ще могат вече да скриват това, до къде са довели те своята душа.
към текста >>
147.
12. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг, 29 Юни 1908 г.
GA_104 Апокалипсисът на Йоан
И така ние виждаме, че с това число 6, дали то се явява в единична форма, двойно или тройно, е свързано нещо
лош
о за развитието на човечеството.
Наистина още дълго време хората ще имат възможност да се обърнат към доброто, след като те са положили такава заложба в себе си. Те още имат възможност да се обърнат към Христовия Принцип в своето развитие. Обаче първата заложба за великото зло ще бъде вече създадена; и онези, които ще останат с тази заложба, когато ще дойде епохата обозначена не с числото 366, а с числото 666, те не ще могат вече да превърнат тази заложба на злото в заложба на доброто. Те ще изпитват онази страшна съдба, за която още ще говорим.
И така ние виждаме, че с това число 6, дали то се явява в единична форма, двойно или тройно, е свързано нещо лошо за развитието на човечеството.
Ние живеем в 5-та главна епоха и в нейната 5 подепоха или културна епоха. След великата война ще преминем в 6-та главна епоха; но преди да настъпи великата война, непосредствено след нашата 5 културна епоха или подепоха идва 6-та културна епоха, ознаменувана чрез посланието до филаделфийската църква.
към текста >>
148.
13. ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг, 30 Юни 1908 г.
GA_104 Апокалипсисът на Йоан
В крайна сметка нищо друго не ще попречи на човека, не ще го възпрепятствува основно да стигне до Христовия Принцип, както този съблазнен ум, този съблазнителен интелект; и когато онези, които накрая ще паднат под властта на звяра с двата рога, биха могли да хвърлят поглед назад върху това, което им е погодило
лош
ия номер, те биха казали: "Наистина заложбата западане в бездната е дошла по-късно, но това, което ми е затъмнило Христовия Принцип, то е умът." О, онзи, който има този ум, нека размисли върху числото на звяра; защото именно чрез това, че човекът е станал човек, т.е.
Те са действували изхождайки от други подтици. Техните образи са ги подтиквали, без разсъждение, към техните действия. Човекът е изгубил старата ясновидска дарба и в замяна на това е развил ума, а с това той е слязъл в материята. Чрез това за него е било изтъка но булото, което му е закрило духовния свят; но същевременно чрез това той е добил ума. Този ум може да бъде една важна пречка за духовното развитие.
В крайна сметка нищо друго не ще попречи на човека, не ще го възпрепятствува основно да стигне до Христовия Принцип, както този съблазнен ум, този съблазнителен интелект; и когато онези, които накрая ще паднат под властта на звяра с двата рога, биха могли да хвърлят поглед назад върху това, което им е погодило лошия номер, те биха казали: "Наистина заложбата западане в бездната е дошла по-късно, но това, което ми е затъмнило Христовия Принцип, то е умът." О, онзи, който има този ум, нека размисли върху числото на звяра; защото именно чрез това, че човекът е станал човек, т.е.
бил е надарен с този Азов ум, чрез това той може да падне под властта на звяра 666. Защото числото на звяра е същевременно число на човек. И че то е число на човек, това не може да види никой друг, освен онзи, които има ум: то е число на онзи човек, който се е оставил да бъде съблазнен чрез неговия ум. Такива дълбоки мотиви се крият в тези неща.
към текста >>
149.
Втора лекция: Еволюцията на Земята. Първичният атом. Земните епохи и културни периоди.
GA_106 Египетски митове и мистерии
Преди този момент обаче Земята се намираше в най-мрачния, най-ужасния период от своето развитие; тогава това, което имаше благородни заложби за развитие, беше под властта на
лош
и, много
лош
и сили и човекът можа да напредне в развитието си само поради факта, че заедно с Луната тези
лош
и сили бяха отстранени от Земята.
Преди този момент обаче Земята се намираше в най-мрачния, най-ужасния период от своето развитие; тогава това, което имаше благородни заложби за развитие, беше под властта на лоши, много лоши сили и човекът можа да напредне в развитието си само поради факта, че заедно с Луната тези лоши сили бяха отстранени от Земята.
към текста >>
В онези времена един срещу друг застанаха един добър и един
лош
принцип, един светъл и един тъмен принцип.
Нека да почувствуваме, как тук един принцип на светлината, един принцип на величието, принципът на Слънцето, се изправя срещу принципа на мрака, принципа на Луната. Ако бихме могли да обхванем с ясновиждащ поглед Слънцето, което се отдели от общото небесно тяло, тогава, освен Съществата, желаещи да го обитават ние щяхме да видим и нещо друго. Това, което се отдели като Слънце, би изглеждало свързано не само с духовните Същества, то би се показало не само откъм етерната си природа, защото всичко това принадлежеше на по-грубата му страна; то би се показало като нещо астрално, като една могъща светлинна аура. Това което бихме могли да почувствуваме като принцип на светлината, ние бихме го видяли като една светеща аура в мировото пространство. Обаче поради факта, че тази светлина напусна Земята, внезапно тя започна да изглежда като сгъстена, макар и все още не изцяло минерална.
В онези времена един срещу друг застанаха един добър и един лош принцип, един светъл и един тъмен принцип.
към текста >>
150.
Пета лекция: Развитието на троичността Слънце, Луна, Земя. Формиращият тон. Озирис и Тифон.
GA_106 Египетски митове и мистерии
Там можеха да се утаят само най-
лош
ите части на астралния свят.
У този предшественик на човека възникна един дълбок, много дълбок копнеж. Светлината вече не беше там; и желанието за светлина породи копнежа. В планетарното развитие на Земята имаше един момент, когато Слънцето все още не беше напълно отделено от Земята; тогава онази горна част от човешката форма, огрята и стоплена от светлината, оставаше на Слънчевата степен, а долната част запазваше формата на риба. Обаче поради факта, че с половината от своето същество човекът живееше в тъмнина, тази негова долна част беше от по-низша природа, защото в частта, която беше потопена във водната маса, той носеше също и Лунните сили. Макар и субстанциите на Луната да не бяха втвърдени до състояние на лава, каквито са те на днешната Луна, това бяха черни, тъмни сили.
Там можеха да се утаят само най-лошите части на астралния свят.
Обаче над тях се разполагаше споменатата форма от изпарения, от пари, така да се каже главовата част, в която се вливаше външната светлина, придавайки й определени очертания, така че човекът се състоеше от една по-низша и от една по-висша част. Той се придвижваше плувайки, носейки се в тази атмосфера от изпарения. Гъстата атмосфера от изпарения все още не беше въздух, а един вид пара; следователно, Слънцето не би могло да проникне през нея. Топлината можеше да проникне, но не и светлината. Слънчевите лъчи не можеха да целунат цялата Земя, а само горната й повърхност; Земният океан оставаше тъмен.
към текста >>
Но понеже най-
лош
ите сили останаха като съставни части на течната Земя, понеже тези сили са ужасни елементи, парообразната част на човека потъна все по-надолу и от някогашната растителна форма постепенно възникна едно земноводно същество, намиращо се на степента амфибия.
Но понеже най-лошите сили останаха като съставни части на течната Земя, понеже тези сили са ужасни елементи, парообразната част на човека потъна все по-надолу и от някогашната растителна форма постепенно възникна едно земноводно същество, намиращо се на степента амфибия.
В легендите и митовете тази форма, която стои много по-ниско от по-късното човечество, е описвана като дракон, като змей, като чудовище. А другата част на човека, която беше поданик на светлината, е представяна като едно същество, което не може да слезе долу, което води борба с низшата природа, като например Архангел Михаил, умъртвяващ Дракона, или борещия се със змея св. Георги и т.н. Също и в лицето на Зигфрид, побеждаващ змея, ние имаме - впрочем доста видоизменен - образа на това, което тогава съществуваше като двуделно състояние на човешката природа. В горната част на Земята, следователно също и в горната част на физическия човек проникваше топлината и образуваше там нещо като един огнен дракон.
към текста >>
151.
Шеста лекция: Действието на Озирис и на Изис. Хорус - създателят на бъдещия Земен човек.
GA_106 Египетски митове и мистерии
И мнозина от Вас вероятно са си казали: Да, вчера ние чухме, че най-
лош
ите сили от еволюцията са свързани с Луната, и че в момента, когато Луната се отдели от Земята, тя отнесе със себе си тези най-
лош
и сили, чрез което стана възможно човекът да продължи по пътя на своята еволюция.
Вероятно мнозина от Вас, размишлявайки върху изнесените през последните дни факти относно развитието на нашата Земя и на цялата Слънчева система, както и на връзката му с човека, са се натъкнали на едно странно изглеждащо противоречие с много от предпочитаните представи за живота.
И мнозина от Вас вероятно са си казали: Да, вчера ние чухме, че най-лошите сили от еволюцията са свързани с Луната, и че в момента, когато Луната се отдели от Земята, тя отнесе със себе си тези най-лоши сили, чрез което стана възможно човекът да продължи по пътя на своята еволюция.
Ние чухме всичко това, но къде остава тогава цялата романтика на Луната? Къде остава цялата онази поезия, която все пак извира от истински чувства и е пряко свързана с чудните въздействия, които Луната упражнява върху човека?
към текста >>
И едва когато ясновидски бихме разгледали онова, което представлява астралната същност на отделните Лунни Същества - за тях непременно трябва да говорим - ние бихме могли да се убедим, че в сравнение с най-
лош
ото, което съществува на нашата Земя като низши чувства, на Луната съществува нещо неизмеримо по-
лош
о и по-малоценно.
Това противоречие е само привидно и то изчезва, ако разглеждаме фактите не едностранчиво, а в тяхната взаимна вързаност. Във всеки случай, ако днес бихме могли да изследваме физическата маса на Луната, ние щяхме да установим, че върху нея не би могъл да се развива един такъв живот, какъвто имаме сега на Земята. Обаче същевременно трябва да кажем, че всичко онова, което е от етерно естество и е свързано с Луната и с нейните физически субстанции, в по-голямата си част представлява нещо твърде малоценно, упадъчно в сравнение с това, което под формата на етерни сили се намира в нашето собствено тяло.
И едва когато ясновидски бихме разгледали онова, което представлява астралната същност на отделните Лунни Същества - за тях непременно трябва да говорим - ние бихме могли да се убедим, че в сравнение с най-лошото, което съществува на нашата Земя като низши чувства, на Луната съществува нещо неизмеримо по-лошо и по-малоценно.
Следователно, по отношение на астралното, етерното и физическото естество на Луната ние можем да говорим за такива Същества, за такива елементи, които трябваше да бъдат изхвърлени, за да може нашата Земя да продължи по своя еволюционен път освободена от вредни влияния.
към текста >>
Не бива да забравяме, че не можем винаги да оставаме при
лош
ото, при злото.
Сега обаче ние трябва да осъзнаем и един друг факт.
Не бива да забравяме, че не можем винаги да оставаме при лошото, при злото.
Защото всичко онова, което в еволюцията е низше или зло, всъщност е подчинено на един многозначителен факт. Доколкото е възможно, всичко, което е потънало надолу в по-низшите сфери, ще бъде пречистено чрез други, по-съвършени Същества, ще бъде издигнато, така че да бъде отново използвано в големия дом на Вселената. Когато открием някъде във Всемира дадено място, където се намират особено низши Същества, ние можем да сме сигурни, че с тези низши Същества са свързани други по-висши Същества, притежаващи толкова голяма сила на доброто, красивото и възвишеното, че те са способни да насочат към доброто дори и най-низшите сили. Ето защо е вярно, че всичко низше е свързано с Лунното съществувание; обаче от друга страна с него са свързани и най-висшите Същества. Ние вече знаем, че Луната се обитава от висшето, много висшето духовно Същество Яхве; обаче едно толкова висше Същество, с такава сила и величие държи в подчинение големи действуващи войнства, чиято природа е от добро естество.
към текста >>
152.
Осма лекция: Последователното развитие на човешката форма с оглед преминаването на Слънцето през съзвездията на Зодиака.
GA_106 Египетски митове и мистерии
Възможно най-
лош
ият превод гласи: „И Бог създаде един мъж и една жена”.
Човекът остана еднополов много по-дълго време, отколкото животните. Едва по-късно при човека настъпи това, през което животните отдавна бяха минали. Имаше време, когато съществуваше една единна човешка форма, която не показваше никакви следи от по-късното размножение и тогава човешката природа включваше двата пола в едно същество. В Библията е казано: „И Бог създаде човека мъжко-женски”, а не „мъж” и „жена”. Той създаде и двете в едно същество.
Възможно най-лошият превод гласи: „И Бог създаде един мъж и една жена”.
Защото това е пълна безмислица по отношение на действителните факти.
към текста >>
153.
Единадесета лекция: Същност на египетското Посвещение.
GA_106 Египетски митове и мистерии
В хода на развитието, преди споменатите Същества да бяха постигнали такова въздействие върху човека, той беше така устроен, че реагираше на
лош
ите външни влияния много по-силно, отколкото днес.
И понеже физическото тяло и етерното тяло са свързани с наследствените фактори, основният принцип на болестта минава през наследствената линия. Нека още веднъж да подчертаем, че трябва да правим разлика между т.н. вътрешни болести и външните наранявания. Когато един човек бива прегазен, това е съвсем друго нещо. Но също и определени вътрешни болести могат да са свързани с външни причини; когато например някой поглъща храна, която дразни стомаха, това, естествено, е нещо външно.
В хода на развитието, преди споменатите Същества да бяха постигнали такова въздействие върху човека, той беше така устроен, че реагираше на лошите външни влияния много по-силно, отколкото днес.
Обаче в същата степен той изгуби и инстинктите си за това, което не е правилно. По-рано в цялата си организация човекът беше така устроен, че имаше много фини инстинкти за това, което е неподходящо и неправилно за него, така че, ако би искал да погълне нещо - което ако днес бъде внесено в стомаха ще предизвика увреждане - неговите инстинкти щяха да го отхвърлят. Отправяйки поглед към миналото, ние стигаме все по-назад към времето, когато човекът се намираше в една много по-интимна връзка със силите на своето обкръжение, когато човекът реагираше много по-дълбоко спрямо силите на своето обкръжение. Обаче постепенно той ставаше все по-несигурен и по-неспособен да избягва това, което е вредно за него.
към текста >>
154.
9. Девета лекция, 18. Април 1909, преди обед
GA_110 Духовните йерархии
"Преработената" част от астралното тяло човекът взема със себе си във вечността, а "непреработената" част когато смъртта си човекът навлезе в Камалока се отдели от него като един вид астрална черупка се разтваря в астралния свят: нещо, което е съпроводено с големи изпитания и беди, защото, както знаем "непреработеното" астрално тяло е съставено от
лош
и неукротени желания страсти.
Защото как стоят нещата с развитието на човека? Нека да отправим духовен поглед към Атлантската епоха, към Лемурийската епоха и отново да проследим развитието в посока към нашето време. И така, човекът получава физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло и Аз, след което Азът започва да преобразява астралното тяло в Дух-Себе, етерното тяло в Дух-Живот и физическото тяло в Човек-Дух. През всички времена първичната мъдрост е знаела, че човекът преобразява своето астрално тяло по такъв начин, че първоначално то е съставено от старата астралност плюс Манас, или Дух-Себе, и едва по-късно упоритата работа на Аза ще превърне цялото астрално тяло в Манас. На този етап от еволюцията, с малки изключения, се намират всички наши съвременници.
"Преработената" част от астралното тяло човекът взема със себе си във вечността, а "непреработената" част когато смъртта си човекът навлезе в Камалока се отдели от него като един вид астрална черупка се разтваря в астралния свят: нещо, което е съпроводено с големи изпитания и беди, защото, както знаем "непреработеното" астрално тяло е съставено от лоши неукротени желания страсти.
Накратко: еволюцията на човека се свежда до това, все по-малко и по-малко да натоварва астралния свят със своите астрални "остатъци".
към текста >>
155.
11. Бележки
GA_110 Духовните йерархии
С него правилно ще си служат само онези хора, които в предишната си инкарнация са стигнали до духовно-научните идеи... У тези, които не си служат с този орган, ще възникнат конкретни нервни заболявания, и то много по-
лош
и от всички, които вече познаваме".
"Занапред ще възникне един физически орган вътре в структурата на днешния мозък, и той ще бъде орган на реинкарнационната памет.
С него правилно ще си служат само онези хора, които в предишната си инкарнация са стигнали до духовно-научните идеи... У тези, които не си служат с този орган, ще възникнат конкретни нервни заболявания, и то много по-лоши от всички, които вече познаваме".
(Лекция от 1 Май 1913, "Предварителните степени от Мистерията на Голгота", Събр. Съч. № 152).
към текста >>
За това как човекът сам може да "в
лош
и" своите връзки с Архангелои виж Рудолф Щайнер, Лекция от 7 Октомври 1921, "Антропософията като космософия", І част (Събр. Съч.
*25. В антропософската литература терминът Народностна Душа или Народностен Дух е идентичен с Архангелои и означава конкретно духовно Същество, което с действията си в областта на човешкото етерно тяло, придава специфичен облик на мисленето и чувствата у съответните представители на даден народ.
За това как човекът сам може да "влоши" своите връзки с Архангелои виж Рудолф Щайнер, Лекция от 7 Октомври 1921, "Антропософията като космософия", І част (Събр. Съч.
№ 207).
към текста >>
156.
4. СКАЗКА ВТОРА. Живата духовна история. Ръководителите на човечеството. Творящото Слово.
GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия
В неговия следващ живот може да настъпи относително рано едно събитие, например да изгуби своя баща или някое друго близко същество, с което е свързан; или баща му го отхвърля и се отнася
лош
о с него.
Както виждате ние не можем да разберем живота на един човек, който вече е минал през някои степени на развитието, освен като държим сметка за тези факти. Една от степените, която човек достига относително бързо, когато той тръгне в пътя на познанието, е тази, която се нарича степен на "свободния човек", т.е. на човека, който се е освободил от пречките и предразсъдъците на непосредствено заобикалящата го среда За това не е необходимо той да изгуби уважението си към идеите на заобикалящия го свят, даже той може да запази още по-силно своите чувство на почит и уважение. Да предположим, че този човек умира, след като е придобил известна вътрешна независимост.
В неговия следващ живот може да настъпи относително рано едно събитие, например да изгуби своя баща или някое друго близко същество, с което е свързан; или баща му го отхвърля и се отнася лошо с него.
Този род неща ни са предадени вярно чрез легендите на много народи, защото тези легенди съдържат много повече мъдрост може да ни предложи съвременната наука.
към текста >>
157.
5. СКАЗКА ТРЕТА. Преобразованията на Земята. Духовните първообрази и техните копия. Служителите на Словото.
GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия
Лош
ото влияние, която тя упражняваше, е понижено, защото тя се е оттеглила и действува само от разстояние".
Вие бихте забелязали, че всичко намиращо се на Земята изглеждаше втвърдено, мъртво. Слънчевите сили не можеха вече да сторят нищо над всичко това, което се готвеше да стане огромно поле от мъртви. След това Вие бихте видели масата на Луната да се отделя от Земята, земните вещества да стават меки и пластични и силите идващи от Слънцето отново намират възможност да действуват върху тях. Вие бихте видели тогава, че Духовете-телец можаха отново да възобновяват своето действие върху земните същества, които бяха тяхно копие, а също и Духовете-лъв и Духовете-орел. И Вие бихте си казали: "сега Луната се намира извън Земята.
Лошото влияние, която тя упражняваше, е понижено, защото тя се е оттеглила и действува само от разстояние".
Така Земята отново бе направена възприемчива за влиянията на духовните Същества. Ако насочим нашия ясновиждащ поглед назад към старото Сатурново състояние, ние виждаме, че там се намира първият зачатък на човешкото физическо тяло. Днешните физически форми са произлезли първоначално от всемирния хаос. След това идва Слънчевото състояние, където към първоначалната форма на физическото тяло се прибавя етерното тяло. На старата Луна получават астрално тяло както формите, които продължават своето развитие върху Луната, така и Духовете, които се намират на отделеното Слънце.
към текста >>
158.
7. СКАЗКА ПЕТА. Развитието на човека в течение на въплъщенията на Земята.
GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия
Чрез влиянието на Луцифер силите на астралното тяло са станали по-
лош
и отколкото биха били, и човекът преждевременно е втвърдил своето физическо тяло.
Чрез влиянието на Луцифер силите на астралното тяло са станали по-лоши отколкото биха били, и човекът преждевременно е втвърдил своето физическо тяло.
В замяна на това той получи свободата. Влиянието на Ариман има като последствие това, че човекът не може вече да вижда духовното основа на света, а е измамен чрез една илюзия на своето възприятие. Мефистофел е втълпил на човека идеята, че външния свят има само материално съществувание и че в него не се крие нищо духовно. Сцената, която Гьоте чудесно описва в своя "Фауст", се е разиграла за цялото човечество. Фауст търси достъпа до духовния свят; Мефистофел се старае да го убеди, че духовният свят е нещо празно, че той е нищо, защото има интерес да го накара да счита сетивния свят за всичко.
към текста >>
Ние все повече се приближаваме до тази истина, която човек трябва да издълбае в своята душа като една възвишена морална истина: "когато виждаш злото в този свят, не си казвай: ето нещо несъвършено,
лош
о, но се запитай: как мога аз да добия познанието, което ще ми покаже, че от гледището на висшата всемирна мъдрост това зло може да бъде превърнато в добро?
Ние все повече се приближаваме до тази истина, която човек трябва да издълбае в своята душа като една възвишена морална истина: "когато виждаш злото в този свят, не си казвай: ето нещо несъвършено, лошо, но се запитай: как мога аз да добия познанието, което ще ми покаже, че от гледището на висшата всемирна мъдрост това зло може да бъде превърнато в добро?
Как да стигна до там да си кажа: когато ти виждаш тук едно несъвършенство, това показва, че не си още достатъчно напреднал, за да доловиш съвършеното в това несъвършенство". Там, където човек вижда злото, той трябва да погледне в своята собствена душа и да се запита: От къде идва, че тук, където срещам злото, аз не съм достатъчно напреднал, за да видя доброто в това зло?
към текста >>
159.
8. СКАЗКА ШЕСТА. Оракулите на Атлантида. Светилищата през следатлантския период. Кръщението в реката Йордан.
GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия
От това влияние днес имаме само нищожни остатъци, които са
лош
о познати и разбрани.
Силата на внушението беше много голяма и несъзнателното влияние изискваше само малко усилие, за да се предаде от една душа на друга.
От това влияние днес имаме само нищожни остатъци, които са лошо познати и разбрани.
Щом в душата на един човек се раждаше един образ, едно чувство и щом неговата воля се насочваше към едни друг човек, той упражняваше силно влияние върху другия. Всички влияния бяха мощ ни, а също така голяма беше и волята за тяхното възприемане. Днес от всичко това имаме само жалки остатъци. Да предположим, че някой тогавашен човек минаваше покрай друг и правеше определени движения. Другият, който го гледаше какво прави, веднага изпитваше желание да подражава неговите движения.
към текста >>
160.
9. СКАЗКА СЕДМА. Кръщението с вода и Кръщение с огън и дух.
GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия
Той е получил своето физическо тяло от своите родители, с някои добри или
лош
и разположения, записани в кръвта на поколението.
Ние знаем, че човекът, който идва на света, има двоен произход.
Той е получил своето физическо тяло от своите родители, с някои добри или лоши разположения, записани в кръвта на поколението.
Но към тези разположения се прибавя това, което детето донася от своите минали въплъщения. Вие знаете, че днес за да обяснят болестите прибягват към призоваването на наследствените разположения. Днес се злоупотребява с този израз, който все пак от известна гледна точка е оправдан. Щом даден човек прояви някаква черта, която се намира у неговите прадеди, призовава се наследствеността. И понеже не се познава това, което духовните сили донасят от миналите съществувания, вярва се, че тези наследствени разположения упражняват едно непреодолимо влияние.
към текста >>
161.
11. СКАЗКА ДЕВЕТА. Художественият строеж на Евангелието на Йоана.
GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия
" Тези думи трябва да бъдат съпоставени с другите не по-малко важни, които той ще каже по-нататък: "Ето сега ти си изцелен; не греши повече от сега нататък, за да не те постигне нещо по-
лош
о."
Тогава Христос му казва че важното е, че това става един съботен ден, когато царува, празнична атмосфера и събужда повече любов между хората: "Стани, вземи леглото си и ходи!
" Тези думи трябва да бъдат съпоставени с другите не по-малко важни, които той ще каже по-нататък: "Ето сега ти си изцелен; не греши повече от сега нататък, за да не те постигне нещо по-лошо."
към текста >>
162.
14. СКАЗКА ДВАНАДЕСЕТА. Как пресъхна древният източник на мъдростта и как той бе възобновен от Христос.
GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия
Ако синът, който взема от касата на бащата, е изразходвал всичко, без да припечелва нищо, за да запълни празнотите, неговото положение се в
лош
ава все повече.
Ако синът, който взема от касата на бащата, е изразходвал всичко, без да припечелва нищо, за да запълни празнотите, неговото положение се влошава все повече.
Ако този син има на свой ред един син, този последният не ще се намира вече при същите условия. Поне бащата още е могъл да живее от един малък капитал. Но детето няма вече нищо. От известна гледна точка, именно до тук е стигнало развитието на човечеството. Когато етерното тяло проникна във физическото.
към текста >>
163.
15. СКАЗКА ТРИНАДЕСЕТА. Космическия смисъл на Голготската Тайна.
GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия
Ако животът причиняваше множество страдания, то смъртта беше още по-
лош
о страдание.
Те знаеха, че в тях съществува един дух, който смъртта не можеше да засегне. Раждане и смърт не съществуваха тогава в същия смисъл както днес. Тези две важни събития приеха само постепенно своя лъжлив вид, обличайки външната форма на Отца, що се отнася най-малко до смъртта. Наблюдавайки смъртта хората видяха, как, привидно, тя разрешаваше живота. И тя стана тогава за тях символ на противоположното на живота.
Ако животът причиняваше множество страдания, то смъртта беше още по-лошо страдание.
Как трябваше да се яви смъртта преди идването на Христа, на едно духовно същество, което би наблюдавало човечеството от горе? По необходимост тя би се явила така, както Буда е изразил това.
към текста >>
164.
16. СКАЗКА ЧЕТИРИНАДЕСЕТА. Земята, тялото на Христа и нов център на светлината.
GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия
Но точният смисъл на тези думи е
лош
о предаден от преданието; в първичния текст думите са слените: Учениците предадоха на другите хлябовете и рибите и ги оставиха да правят каквото си искаха с хлябовете и рибите; но в този момент никой не искаше да прави нещо друго освен да изпитва силата, която се излъчваше от мощното етерно тяло на Христа.
Но точният смисъл на тези думи е лошо предаден от преданието; в първичния текст думите са слените: Учениците предадоха на другите хлябовете и рибите и ги оставиха да правят каквото си искаха с хлябовете и рибите; но в този момент никой не искаше да прави нещо друго освен да изпитва силата, която се излъчваше от мощното етерно тяло на Христа.
И кое ги насити? 23-тият. стих го казва:
към текста >>
165.
2. СКАЗКА ПЪРВА
GA_113 Изтокът в светлината на Запада
За тогавашните условия сказката не беше
лош
о посетена.
Това наистина не трябва да бъде нещо друго освен един поглед назад върху фактите и същевременно един поглед назад, който трябва да бъде свързан с някои идеи, закони и факти свързани вътрешно с целия наш цикъл от сказки. Както Ви казах, от онази сказка, за която споменах, са изминали близо седем години и за наше най-голямо задоволство можахме да видим, че вчера имахме възможност да представим драмата "Децата на Луцифер" пред един препълнен салон. Бяха се събрали над шестстотин приятели, за да чуят вчера "Децата на Луцифер". Колцина между тези слушатели бяха слушали онази сказка, първото семе за нашата работа? Само една единствена дама се намираше между тях, между вчерашните слушатели, която беше слушала тогава онази сказка и която преди това не беше между нашите редове.
За тогавашните условия сказката не беше лошо посетена.
Всички останали, които бяха слушали сказката, не се присъединят към нашето движение. Но този е великият закон на действието в духовния свят, че загиналите кълнове се превръщат и изпитват възкресение. И ние можем да видим този закон потвърден именно с нашият случай. Виждате, че не е неправилно да свързваме словото и идеята на събитието с думата търпение и умение да чакаме. Да умеем да чакаме до като настъпят онези условия, които дават възможност да извлечем от лоното на времето онова, което сме оставили да узрее.
към текста >>
Ще има и такива области на човешкия живот, които днес презират тази работа като най-хаотично мечтателство, като най-
лош
окачествена фантастичност.
Но тя може да чака, не се натрапва, има много търпение. Тя ще влезе в действие там, където хората я желаят, където искат да я имат. Несъмнено нашето движение трябва да върши своята работа с търпение, за да не стигне до там, че по-късно някога в света да се желае нещо, което още съвсем не съществува. О, в недалечно бъде ще има много области на човешкия живот, където ще има копнеж за тази работа.
Ще има и такива области на човешкия живот, които днес презират тази работа като най-хаотично мечтателство, като най-лошокачествена фантастичност.
Тази работа ще бъде желана, тя ще бъде желана от места, където днес съвсем не се очаква това, където днес и се посочва вратата като на едно съновидение. Но нашето движение предварително ще върши своята работа. То съвсем не е до такава степен непрактично, че да не разбира нашето съвремие. То иска да бъде практично, да упражнява практиката там, където действително се касае да се хванат нещата по отделно със всеки пръст. Кой не би могъл да види, че светът на съвременния духовен и културен живот ни затваря много пъти своите врати, че не иска да ни приеме и когато идваме с нашата практика, казва: останете там, където сте, вие мечтатели, вие сънувате за всевъзможни духовни светове, за един дух, който съвсем не съществува.
към текста >>
166.
3. СКАЗКА ВТОРА
GA_113 Изтокът в светлината на Запада
Ако би изградил правилно своите органи, духовният свят би се влял в него, би го обогатил с мировите тайни, но същият този свят би го атрофирал душевно, ако той би изградил
лош
о своите органи.
Понеже през следващите дни ще имаме голяма нужда от това понятие, моля Ви да обърнете внимание на това, че тук ние се намираме на една точка, където трябва да бъдем на ясно, че нещо, което се намира вън във физическия свят а сега ние говорим за духовния външен свят може да бъде до висока степен благоприятствуващо за човека, но може също така да бъде и до висока степен спъващо за него, според това, как той застава със своето собствено същество срещу този външен свят. Да си представим, че един човек е неправилно организирано астралното тяло се излага на заобикалящия го духовен свят. Този свят действува върху него.
Ако би изградил правилно своите органи, духовният свят би се влял в него, би го обогатил с мировите тайни, но същият този свят би го атрофирал душевно, ако той би изградил лошо своите органи.
Това е същият външен свят, който веднъж издига човека до най-високите върхове, другият път го спъва; това е същият външен свят, за който веднъж човек ще каже, че е един божествен, благотворен свят, когато е образувал правилно своите органи, или ще каже, че това е един свят на препятствия, ако не е организирал правилно своето вътрешно същество. В тези думи се крие много от ключа за разбиране на доброто, плодотворното и на злото, разрушаващото в света. От това можете да видите, че действието, което някои същества от окръжаващия свят имат върху нас, не е меродавно за същността на самия този свят. Как ние заставаме срещу външния свят, от това ще зависи дали също то същество е благотворно, полезно или спъващо, дали то може да бъде за нас бог или дявол за нашия душевен организъм. Моля Ви на това да обърнете особено внимание; защото от това разбиране ние ще се нуждаем за някои неща през следващите дни.
към текста >>
Ние заставаме така да се каже душевно гол пред себе си, когато при излизането сме едновременно ясновиждащи; сиреч ние така стоим пред нашите духовни очи, че сега знаем, колко сме по-
лош
и, отколкото бихме били, ако бяхме достигнали онова съвършенство, което боговете имаха, за да могат да създадат чудесната сграда на нашето физическо тяло.
Но то става видимо в момента, когато с нашите по-висши членове излизаме от физическото тяло. Тогава, ако същевременно ставаме ясновиждащи, пред нашите очи стоят всички наклонности и страсти, които още имаме от това, което сме били в предишните земни съществувания. Да предположим, че в течение на бъдещите земни епохи ще минем през още много земни съществувания; през време на тези съществувания ще извършим това или онова. За някои неща, които ще извършим, още от сега в нас съществуват наклонностите, инстинктите и страстите; ние сме ги създали в течение на нашите минали съществувания. Всичко, което човек е способен да извърши в света, всичко, с което той се провинява спрямо един или друг човек което той ще трябва да изплати спрямо този или онзи човек в бъдеще всичко това е въплътено в неговото астрално тяло и в неговото етерно тяло, когато той излиза от физическото тяло.
Ние заставаме така да се каже душевно гол пред себе си, когато при излизането сме едновременно ясновиждащи; сиреч ние така стоим пред нашите духовни очи, че сега знаем, колко сме по-лоши, отколкото бихме били, ако бяхме достигнали онова съвършенство, което боговете имаха, за да могат да създадат чудесната сграда на нашето физическо тяло.
В този момент ние виждаме, колко ниско стоим под онова съвършенство, което трябва да плува пред нас като наш бъдещ идеал на развитието. В този момент ние знаем, колко ниско сме слезли под света на съвършенството.
към текста >>
167.
4. СКАЗКА ТРЕТА
GA_113 Изтокът в светлината на Запада
Едва в момента, когато човек несъзнателно чувствува тези същества, започва гложденето и разяждането на
лош
ата съвест.
Те не остават нещо, което се е отделило от човека, а намират храна от определени светове. Те бучат някак си, както бучи вятърът в едно празно пространство, което му се предлага, така бучат в тези мисъл-форми, които се отделят чрез угризенията на съвестта, определени същества от напълно определени светове /върху това ще говорим по-нататък/, и собствените мисъл-форми на човека са изпълнени тогава със субстанцията на същества от тези светове. Човекът е дал повод чрез своите мисъл-форми в неговата околност да живеят други същества. Тези същества са в действителност мъчението произведено от угризенията на съвестта. Ако те не бяха там, угризенията на съвестта не биха причинили мъчение.
Едва в момента, когато човек несъзнателно чувствува тези същества, започва гложденето и разяждането на лошата съвест.
към текста >>
Преди това в течението на развитието на човечеството ясновидското наблюдение е било така силно, че след едно извършено
лош
о деяние хората са имали едно съвършено различно чувство отколкото по-късно.
И постарайте се сега да проверите, дали някъде в тази по-стара драма се явява нещо подобно на това, което наричаме с модерната дума съвест; в по-старо време не се намира никаква дума за това, което ние назоваваме с името съвест. Както могат да докажат изследователите, в никой език на древността не съществува съответната дума за назоваване на съвестта. Но сравнете сега същия въпрос у онзи поет, който няколко години по-късно третира същата материя, у Еврипида. В неговата драма няма нищо от Фуриите, Ериниите; в нея вие вече имате човека, който чува вътрешния глас на съвестта. В промеждутъка от време това може да се напипа просто с ръце става развитието на съвестта.
Преди това в течението на развитието на човечеството ясновидското наблюдение е било така силно, че след едно извършено лошо деяние хората са имали едно съвършено различно чувство отколкото по-късно.
Какво е чувствувал човек от по-старо време, когато е извършил едно лошо деяние? Ясновиждащото око е било още будно; той виждал това, което аз описах, в своята околност в Гърция са ги наричали Еринии. И какво чувство се е пораждало в неговата вътрешност, поради това, че постоянно е имал пред себе си това видение на Ериниите? Пораждало се е едно чувство, което напълно отговаряло на особеностите на астралния свят, а именно чувството: да превърне, да преобрази тези форми, които е имал около себе си. В астралния свят царува способността на преобразуването, на превръщането.
към текста >>
Какво е чувствувал човек от по-старо време, когато е извършил едно
лош
о деяние?
Както могат да докажат изследователите, в никой език на древността не съществува съответната дума за назоваване на съвестта. Но сравнете сега същия въпрос у онзи поет, който няколко години по-късно третира същата материя, у Еврипида. В неговата драма няма нищо от Фуриите, Ериниите; в нея вие вече имате човека, който чува вътрешния глас на съвестта. В промеждутъка от време това може да се напипа просто с ръце става развитието на съвестта. Преди това в течението на развитието на човечеството ясновидското наблюдение е било така силно, че след едно извършено лошо деяние хората са имали едно съвършено различно чувство отколкото по-късно.
Какво е чувствувал човек от по-старо време, когато е извършил едно лошо деяние?
Ясновиждащото око е било още будно; той виждал това, което аз описах, в своята околност в Гърция са ги наричали Еринии. И какво чувство се е пораждало в неговата вътрешност, поради това, че постоянно е имал пред себе си това видение на Ериниите? Пораждало се е едно чувство, което напълно отговаряло на особеностите на астралния свят, а именно чувството: да превърне, да преобрази тези форми, които е имал около себе си. В астралния свят царува способността на преобразуването, на превръщането. Когато човек е заличил лошото деяние, превърнал го е в добро, тогава Ериниите се превръщали в благоволящите Евмениди.
към текста >>
Когато човек е заличил
лош
ото деяние, превърнал го е в добро, тогава Ериниите се превръщали в благоволящите Евмениди.
Какво е чувствувал човек от по-старо време, когато е извършил едно лошо деяние? Ясновиждащото око е било още будно; той виждал това, което аз описах, в своята околност в Гърция са ги наричали Еринии. И какво чувство се е пораждало в неговата вътрешност, поради това, че постоянно е имал пред себе си това видение на Ериниите? Пораждало се е едно чувство, което напълно отговаряло на особеностите на астралния свят, а именно чувството: да превърне, да преобрази тези форми, които е имал около себе си. В астралния свят царува способността на преобразуването, на превръщането.
Когато човек е заличил лошото деяние, превърнал го е в добро, тогава Ериниите се превръщали в благоволящите Евмениди.
Тук имате способността на превръщането, на трансформирането. Следователно тогава е имало нещо, което човекът е изживявал така, че си казвал: аз извърших едно злодеяние; ужасно е това, което се вижда в астралния свят; то трябва да бъде преобразено; аз трябва да направя това, което ще произведе трансформирането, метаморфозирането. Имаше едно съответствие между човешкото действие и онова, което беше в околността. Не съществуваше още нищо от това, което е вътрешен глас на съвестта. Всичко в света, включително и вътрешния душевен живот, е подчинено на развитието.
към текста >>
Имаше следователно Същества, които можаха да извършат едно дело, благодарение на което едно относително по-
лош
о вещество бе отделено от Земята, докато слънчевите Духове взеха със себе си по-благоприятното вещество.
Обаче другите Същества можаха да си кажат: "ние ще намерим възможност да продължим нашето развитие и върху Земята". Те оставиха слънчевите Духове да излязат заедно със Слънцето, а самите те останаха свързани със Земята. Обаче благодарение на това, че останаха свързани със Земята, на тях им се предложи възможност да станат чрез това в даден момент спасители на развитието на човечеството, като отделиха Луната от Земята. Следователно в известно отношение това бяха Същества по-висши от слънчевите Духове. Те можаха спокойно да кажат: "нека оставим втвърдяването на Земята да дойде над нас, нека не отиваме със слънчевите духове, а да останем на земята, за да можем да извършим едно дело, което слънчевите духове не могат да извършат, а именно да отделим Луната от Земята".
Имаше следователно Същества, които можаха да извършат едно дело, благодарение на което едно относително по-лошо вещество бе отделено от Земята, докато слънчевите Духове взеха със себе си по-благоприятното вещество.
Но благодарение на това, че тези същества станаха отделители и властелини над по-лошото, те доказаха своята по-голяма сила. Защото по-силен е не този, който властвува над добрите и ги прави може би малко по-добри, но по-силен е онзи, който може да превърне злите в добри.
към текста >>
Но благодарение на това, че тези същества станаха отделители и властелини над по-
лош
ото, те доказаха своята по-голяма сила.
Те оставиха слънчевите Духове да излязат заедно със Слънцето, а самите те останаха свързани със Земята. Обаче благодарение на това, че останаха свързани със Земята, на тях им се предложи възможност да станат чрез това в даден момент спасители на развитието на човечеството, като отделиха Луната от Земята. Следователно в известно отношение това бяха Същества по-висши от слънчевите Духове. Те можаха спокойно да кажат: "нека оставим втвърдяването на Земята да дойде над нас, нека не отиваме със слънчевите духове, а да останем на земята, за да можем да извършим едно дело, което слънчевите духове не могат да извършат, а именно да отделим Луната от Земята". Имаше следователно Същества, които можаха да извършат едно дело, благодарение на което едно относително по-лошо вещество бе отделено от Земята, докато слънчевите Духове взеха със себе си по-благоприятното вещество.
Но благодарение на това, че тези същества станаха отделители и властелини над по-лошото, те доказаха своята по-голяма сила.
Защото по-силен е не този, който властвува над добрите и ги прави може би малко по-добри, но по-силен е онзи, който може да превърне злите в добри.
към текста >>
168.
5. СКАЗКА ЧЕТВЪРТА
GA_113 Изтокът в светлината на Запада
Когато виждате един човек в негова та 40-годишна възраст, който се нарича Фриц Мюлер, можете да си кажете: това е същият човек, когото аз видях преди 30 години като 10-годишен, който и тогава се наричаше така; но в известно отношение той е станал друг; и вие бихте дали едно
лош
о описание на този Фриц Мюлер в неговата 40-та година, ако бихте казали някому, как той е изглеждал, когато е бил на 10 години.
А сега идва другото. Вземете това Същество Индра, вземете го така, както действително го е виждал древният индийски посветен, когато е насочвал своя духовен поглед към душевния свят, вземете това и запитайте сега: "днешният посветен по същия начин ли вижда този Индра? ", тогава трябва да отговорим: "днешният посветен вижда всичко онова, което в древността са виждали у този Индра, всичко това, но той вижда у този Индра и нещо друго".
Когато виждате един човек в негова та 40-годишна възраст, който се нарича Фриц Мюлер, можете да си кажете: това е същият човек, когото аз видях преди 30 години като 10-годишен, който и тогава се наричаше така; но в известно отношение той е станал друг; и вие бихте дали едно лошо описание на този Фриц Мюлер в неговата 40-та година, ако бихте казали някому, как той е изглеждал, когато е бил на 10 години.
Това, което бихте казали в този случай, би било съвършено право относно Фриц Мюлер; но през 30-те години той е минал през едно развитие и трябва да имате предвид това, когато говорите за неговото настояще състояние. Мислите ли, че ако хората постоянно се развиват в техния отделен живот, а също и от едно прераждане в друго, но че с духовните същества става така, че те и днес се намират на същата точка на развитие, на която са били в далечното минало, когато в древна Индия ясновиждащото съзнание се е насочвало към тях? Нима боговете трябва да останат все същите, каквито са били преди хиляди години? Не, те не са останали същите. Можем положително да кажем, че от онова време насам, когато са го виждали ясновидците на древна Индия, Индра се е развил.
към текста >>
169.
6. СКАЗКА ПЕТА
GA_113 Изтокът в светлината на Запада
Човекът не може, така да се каже, да предизвиква един
лош
червен или зелен цвят при утринната зора или при едно растение; но вследствие на това, че покваря своя собствен живот, той може да създаде в себе си противни на разума чувства,
лош
и морални съждения; човекът може да се отдаде повече или по-малко на гласа на своята съвест; по отношение на своите представи той може да се отдаде на красивото или на грозното, на истински или лъжливи мисловни образи.
В друго положение се намира човек по отношение на собствения вътрешен свят. Как човек усеща и чувствува, как проявява своята воля, как мисли, как образува чувствата на своята съвест, това зависи от обстоятелството, дали човек е по-малко или повече съвършен, дали е работил повече или по-малко над своя душевен живот.
Човекът не може, така да се каже, да предизвиква един лош червен или зелен цвят при утринната зора или при едно растение; но вследствие на това, че покваря своя собствен живот, той може да създаде в себе си противни на разума чувства, лоши морални съждения; човекът може да се отдаде повече или по-малко на гласа на своята съвест; по отношение на своите представи той може да се отдаде на красивото или на грозното, на истински или лъжливи мисловни образи.
Следователно чрез своето собствено поведение човекът променя булото, което нашата душа разпростира върху духовния свят. И понеже в край на сметка това, което виждаме зад булото на нашия собствен душевен живот, зависи от това, дали това було е изправно или покварено, лесно може да се разбере, че при един покварен, несъвършен, малко развит вътрешен душевен живот и при възлизането в духовния свят или при слизането при долните духовни същества могат да бъдат създадени карикатури, погрешни, противни на здравия смисъл, противоприродни представи и сили. Ето защо през всички времена се е правело разлика между възлизането при горните богове и слизането при долните богове. Слизането се е считало като нещо съществено по-опасно отколкото възлизането при горните богове. Ето защо в пътя за слизането при долните богове на учениците на мистериите са били поставяни особено високи изисквания.
към текста >>
Ако самият човек е неморален, ако е надарен с
лош
и, неистинни, грозни представи, тогава образът на този свят на боговете се превръща в карикатура, явява му се в страшни, демонически форми, както и най-красивото лице може да изглежда изопачено и карикатурно, когато се оглежда в едно огледало, което има обла форма.
Така боговете на южните народи останаха повече или по-малко невидими богове, с които човек можеше да се свърже вътрешно в себе си, богове, пред които в известно отношение човек можеше да изпитва страх, но пред които в друго отношение той можеше да стои така, че гледаше към тях с известно човешко упование. Ние вече обърнахме вниманието върху това, че човек вижда тези богове на вътрешния свят такива, как вито е той самият. Ако той сам е морално изграден, ако излиза срещу този вътрешен свят на боговете с морални душевни качества, тогава те му се показваха в техния истински образ; тяхното същество се влива и човека, той се чувствува вътрешно озарен от тях.
Ако самият човек е неморален, ако е надарен с лоши, неистинни, грозни представи, тогава образът на този свят на боговете се превръща в карикатура, явява му се в страшни, демонически форми, както и най-красивото лице може да изглежда изопачено и карикатурно, когато се оглежда в едно огледало, което има обла форма.
Когато заставаха пред вижданите във вътрешността богове, хората можаха да имат чувството: "О, това са нашите добри приятели, нашите най-близки вътрешни духовни другари, това са онези, към които поглеждаме нагоре и които вливат в нас силите в най-интимната вътрешност на нашия душевен живот; това е нещо, което принадлежи към нас в нашата най-дълбока вътрешност". И човекът можеше да се почувствува озарен чрез тези божествени Същества. Но когато поради своите неморални качества ги виждаше в техните карикатури, той можеше да гледа към тях в страх и уплаха; те можеха да го измъчват, да го преследват, да го вкарат в най-необузданите изстъпления на живота, защото му се показваха в карикатурата на неговите нисши страсти. От това можете да разберете, защо се полагали особени грижи, щото никой човек да не застава неподготвен пред тези богове, а там, където трябваше да се открие достъпа на един човек в духовния свят, са изисквали в най-строгия смисъл едно душевно-морално усъвършенствуване, една извънредно добра подготовка. Учениците неуморно са били предупреждавани, да не застават пред боговете с една слаба душа.
към текста >>
170.
7. СКАЗКА ШЕСТА
GA_113 Изтокът в светлината на Запада
На другите хора трябваше да се каже: "когато непречистени и неузряли слизате в глъбините на вашата душа, тогава тези луциферически същества ще ви се явят само като диви демони в техните карикатури, които във вашите трансформирани качества ще ви доведат до всичко
лош
о".
Но понеже всичко, което стана във външния физически свят, е едно действие на духовното, това проникване на човешката душа от Христа оказва също едно действие и върху останалия живот. Първо това действие ще се покаже в мистериите и то вече отчасти се е показало чрез основаването на западните мистерийни школи на Розенкройцерството. Когато чрез обучението на древните мистерии човек се потопяваше в душата и слизаше при долните богове, той намираше Дионисий, което е само едно друго име за обширния свят на луциферическите богове.
На другите хора трябваше да се каже: "когато непречистени и неузряли слизате в глъбините на вашата душа, тогава тези луциферически същества ще ви се явят само като диви демони в техните карикатури, които във вашите трансформирани качества ще ви доведат до всичко лошо".
От тук и всички онези ужасни описания, които се даваха за тези подземни царства, от тук и страхът пред името на Луцифер в дадена епоха. И понеже за хората всичко се наследява, за онези хора, които не вървят в крак с развитието, този страх и днес живее у онези, които са наследили тези чувства, страхът пред името на Луцифер. Обаче нещата стоят така, че първо за ясновиждащите хора луциферическият свят отново ще се яви, след като известно време Христовият Принцип е проникнал душата. Ако Христос е действувал известно време в душата, чрез това, че тази душа е била проникната от Христовата субстанция, чрез нейното християнизиране, тя отново ще узрее, за да проникне в царството на луциферическите Същества. Първо това можаха да сторят розенкройцерите.
към текста >>
171.
8. СКАЗКА СЕДМА
GA_113 Изтокът в светлината на Запада
Когато днес заставате пред един човек, който храни, да речем, една
лош
а мисъл към вас, когато сте му антипатичен и той проявява съобразно с това своите усещания, ако сте въоръжени само с външни сетива и с физически мозък, Вие не ще забележите нещо особено в неговите чувства, симпатии и антипатии.
Когато днес заставате пред един човек, който храни, да речем, една лоша мисъл към вас, когато сте му антипатичен и той проявява съобразно с това своите усещания, ако сте въоръжени само с външни сетива и с физически мозък, Вие не ще забележите нещо особено в неговите чувства, симпатии и антипатии.
Но когато той Ви удари, тогава ще го забележите, тогава Вашето сетиво на чувството /осезанието/ ще го забележи.
към текста >>
172.
2. Втора лекция, 16 септември 1909 г.
GA_114 Евангелието на Лука
Сега той можа да си каже: Да, ако хората продължават да се развиват по стария път, без да са озарени от новия импулс, от учението за любовта и състраданието, без да са развили активно морално чувство, тогава понеже не всички са Бодисатви те ще попаднат в мрежите на този демон Мара, внасящ в душата
лош
ите сили на гордостта и честолюбието.
Този, който се издига до определена степен във философията на Санкия или във философията Йога, без да е развил това, което Буда беше постигнал по-рано, който иска да се издигне в чистите висини на божествения Дух чрез логическото мислене, без първо да е постигнал моралното чувство в смисъла на Буда, той се намира пред онова изкушение, през което Буда мина като един вид пробно изкушение, описано в разказа за изкушението чрез демона Мара. В този случай човек стига дотам, където го завладяват всички демони на гордостта, суетата и честолюбието. Ето какво позна Буда. Сега образът на гордостта, суетата и честолюбието, олицетворено в демона Мара, застава пред него. Но поради високата степен, характерна за един Бодисатва, той разпозна демона Мара и успя да се предпази.
Сега той можа да си каже: Да, ако хората продължават да се развиват по стария път, без да са озарени от новия импулс, от учението за любовта и състраданието, без да са развили активно морално чувство, тогава понеже не всички са Бодисатви те ще попаднат в мрежите на този демон Мара, внасящ в душата лошите сили на гордостта и честолюбието.
Ето какво изпитва в себе си Буда, когато се запозна с основните извори на философията Санкия и философията Йога.
към текста >>
173.
5. Пета лекция, 19 септември 1909 г.
GA_114 Евангелието на Лука
Ние вече описахме „осемстепенния път" като нещо, за което човешката душа трябва да се стреми, ако иска да избегне
лош
ите последици на Кармата.
Замислете се още веднъж върху всичко, което Буда даде на света.
Ние вече описахме „осемстепенния път" като нещо, за което човешката душа трябва да се стреми, ако иска да избегне лошите последици на Кармата.
Благодарение на Буда хората можаха да развият в самите себе си силите на любовта и състраданието. Споменавал съм пред Вас, че мигът, когато Бодисатва се издигна до степента Буда, е неповторим и единствен по рода си. Ако това не би се случило, ако Бодисатва не би се въплътил в тялото на великия Гаутама Буда, тогава в човешките души не би могло да проникне това, което наричаме закономерност, Дхарма; нещо, което човек може да постигне, само ако изнесе вън от себе си съдържанието на своето астрално тяло, освобождавайки се от всички лоши последици на Кармата. Всичко това е загатнато по един величествен начин в легендата за Буда, според която той успява да „задвижи колелото на закона". С други думи, след като озареният Бодисатва се издигна до висотата на Буда, една могъща енергия се вля в цялото човечество и последиците бяха тези, че сега хората можеха сами да развият своята Дхарма, като бавно и неуморно напредват по „осемстепенния път".
към текста >>
Ако това не би се случило, ако Бодисатва не би се въплътил в тялото на великия Гаутама Буда, тогава в човешките души не би могло да проникне това, което наричаме закономерност, Дхарма; нещо, което човек може да постигне, само ако изнесе вън от себе си съдържанието на своето астрално тяло, освобождавайки се от всички
лош
и последици на Кармата.
Замислете се още веднъж върху всичко, което Буда даде на света. Ние вече описахме „осемстепенния път" като нещо, за което човешката душа трябва да се стреми, ако иска да избегне лошите последици на Кармата. Благодарение на Буда хората можаха да развият в самите себе си силите на любовта и състраданието. Споменавал съм пред Вас, че мигът, когато Бодисатва се издигна до степента Буда, е неповторим и единствен по рода си.
Ако това не би се случило, ако Бодисатва не би се въплътил в тялото на великия Гаутама Буда, тогава в човешките души не би могло да проникне това, което наричаме закономерност, Дхарма; нещо, което човек може да постигне, само ако изнесе вън от себе си съдържанието на своето астрално тяло, освобождавайки се от всички лоши последици на Кармата.
Всичко това е загатнато по един величествен начин в легендата за Буда, според която той успява да „задвижи колелото на закона". С други думи, след като озареният Бодисатва се издигна до висотата на Буда, една могъща енергия се вля в цялото човечество и последиците бяха тези, че сега хората можеха сами да развият своята Дхарма, като бавно и неуморно напредват по „осемстепенния път". Възвестявайки своето учение, Буда пробуди моралния усет на земните хора.
към текста >>
174.
6. Шеста лекция, 20 септември 1909 г.
GA_114 Евангелието на Лука
Когато например пред някого заставаше един „
лош
" човек, той усещаше как през този човек се разливат силите на злите Същества, той го усещаше като „обсебен" от злите Същества.
Тук е в сила само могъщото учение за Космоса. Под „добро" и „зло" тук се разбират най-вече полезните и вредни действия, разиграващи се в Космоса, които вторично засягат и човека. Отправеното към външния свят Заратустрово учение не съдържаше в себе си това, което наричаме „морални принципи". То изучаваше всички Същества, които властвуваха над сетивния свят, всички добри и светли, всички зловещи и мрачни сили, всред които се носеше крехката фигура на човешкото същество. Моралните принципи, които човек изгражда в своята душа, тук бяха нещо непознато; те се появиха по-късно.
Когато например пред някого заставаше един „лош" човек, той усещаше как през този човек се разливат силите на злите Същества, той го усещаше като „обсебен" от злите Същества.
В този случай не можеше да се говори за „вина". Човекът беше усещан като вплетен в една мирова система, все още непроникната от морални свойства. Ето забележителната особеност на това учение, чийто поглед, макар и духовно ориентиран, беше отправен към външния свят.
към текста >>
Преди появата на еврейския елемент, за един
лош
човек можеше само да се каже, че той е обсебен от злите сили.
Тъкмо поради тази причина еврейското учение дойде като едно чудно допълнение към Заратустровата космология, понеже към външното откровението прибавя моралния елемент, даващ възможност да се изпълват с конкретно съдържание понятия като „вина", „грях" и т.н.
Преди появата на еврейския елемент, за един лош човек можеше само да се каже, че той е обсебен от злите сили.
Възвестяването на Десетте заповеди наложи необходимостта да се прави разграничение между хората, които спазваха Закона и тези, които не го спазваха. Ето как в определен миг от историята на човечеството изгря понятието за вина, за прегрешение. А как точно си проби то своя път в историята, лесно ще разбере този, който се замисли, в каква неяснота относно понятията „вина" и „грях" живееха тогавашните хора и колко трагична е всъщност тази неяснота. Вземете книгата на Йов и веднага ще забележите дълбоката неяснота относно понятието „вина", пълното незнание за драмата, която сполетява човека при едно или друго нещастие, и тогава Вие ще доловите първия изгрев на новото понятие за „вината" и „греха".
към текста >>
175.
8. Осма лекция, 24 септември 1909 г.
GA_114 Евангелието на Лука
Ако човек днес има
лош
и морални качества, те може би се ограничават само до едни или други
лош
и качества на душата му.
Показано беше например, че има болести, които имат своя произход в астралното тяло на човека. А как те се проявяват това зависи от цялостната характеристика на съответния човек.
Ако човек днес има лоши морални качества, те може би се ограничават само до едни или други лоши качества на душата му.
Понеже днес душата все още не притежава онова господство над тялото, което имаше по времето на Христос Исус, малко вероятно е всеки грях веднага да се превърне в едно или друго заболяване. Обаче ние се доближаваме до онова състояние, когато етерното тяло отново ще излезе извън очертанията на физическото тяло. Сега за човечеството започва една епоха, когато то трябва изключително много да се съобразява със следната възможност: Душевните недостатъци в морално или интелектуално отношение вече лесно могат да се трансформират в телени заболявания. Да, тази епоха вече започва. И голяма част от онези области, които се проявяват отчасти като душевни, отчасти като телесни т.е.
към текста >>
176.
10. Десета лекция, 26 септември 1909 г.
GA_114 Евангелието на Лука
и отхвърлят вашите имена като нещо
лош
о поради
и отхвърлят вашите имена като нещо лошо поради
към текста >>
177.
Буда и двете деца Исус. Берлин, 11 октомври 1909 година
GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията
Тогава е трябвало да се употреби
лош
а дума, за да се внуши на човека състрадание и любов.
Също така той съвсем не би разбрал такива закони, ако те биха му били съобщени с днешните думи. Трябвало е да се апелира към съвсем друга способност. Така, днес за хората съществуват определени истини, които преди 3000 години би било много трудно да се намерят, например, учението за състраданието и любовта. Днес за законите на състраданието и любовта ни наставлява вътрешният глас. Тогава човек напразно би търсил такъв глас.
Тогава е трябвало да се употреби лоша дума, за да се внуши на човека състрадание и любов.
към текста >>
178.
Четирите различни аспекта на представянето на Христос в четирите Евангелия. Берлин, първа лекция, 2 ноември 1909 година.
GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията
След това тя извършила втора кражба и майката отново не могла да я накаже; в резултат момичето се превръща в ползваща се с
лош
а слава отровителка.
Засягайки такива важни неща, не е желателно да вземаме примери от съвременността, затова ще приведем по-отдалечен пример. В първата половина на 19. столетие живяла майка, която дълбоко и искрено обичала своето дете. Трябва категорично да отбележим, че нищо не може да омаловажи тази любов, при всички обстоятелства любовта принадлежи към най-висшите човешки качества. И така, тази майка обичала своето дете и сърцето не ѝ позволявало да накаже своята дъщеря за малката кражба, която тя извършила в семейството.
След това тя извършила втора кражба и майката отново не могла да я накаже; в резултат момичето се превръща в ползваща се с лоша слава отровителка.
Тя се превърнала в такава поради ненасочваната от мъдрост майчина любов. Любовта прави велики дела, ако те произтичат от мъдростта. Значението именно на тази любов, която се е изляла в света от Голгота, се е заключавало в това, че тя, всъщност, е съединена със светлината на света, с мъдростта. Затова вземайки предвид Христос Исус, разглеждайки тези две качества и осъзнавайки, че любовта е най-височайшата в света, в същото време научаваме, че любовта и мъдростта в най-дълбок смисъл са едно цяло.
към текста >>
179.
За правилното отношение към антропософията. Щутгарт, 13 ноември 1909 година.
GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията
Но това вече е
лош
о.
Тогава той може да го разбира. Това трябва да се осъзнае от всеки. Всеки трябва да разбере, че работата не е в това, да се получават съобщения от висшите светове, а да се получават по начин, който съответства на нашите земни условия. Всеки трябва да внимава да не получава съобщенията от висшите светове по друг начин. Разбира се, по-удобно е просто да се вярва на това, което се съобщава.
Но това вече е лошо.
Ако някой иска да вярва, това е все едно да се задоволява с приказки какво представлява светлината, когато конкретно му е нужна светлина, за да освети стаята. За това тук трябва да има светлина, простата вяра няма да помогне. Важно е първо да се приеме формата, формата на добросъвестното и задълбочено размишление, за да получаваме благодарение на тази форма посланията от духовния свят. Можем да ги изследваме само ако владеем ясновиждане, но ако вече са изследвани, може да ги разбере всеки, който ги възприема по правилния начин.
към текста >>
180.
Коледната елха като символ. Берлин, 21 декември 1909 година.
GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията
Колко
лош
о е била приета немската мистика от християнството, което прилепва към външните догми, виждаме с примера за Майстер Екхарт[3], великият предшественик на Йоханес Таулер.
Колко лошо е била приета немската мистика от християнството, което прилепва към външните догми, виждаме с примера за Майстер Екхарт[3], великият предшественик на Йоханес Таулер.
Той бил обявен за еретик след смъртта си, тъй като приживе забравили да направят това. Пламенните речи на Йоханес Таулер, излизащи от наистина преизпълненото с Христос сърце, също не са намерили голямо признание. Как това невярващо в истинския дух външно християнство се е отнасяло към задълбочаването на християнството от Майстер Екхарт, Йоханес Таулер и другите, виждаме от това, че първото съобщение за коледната елха е стигнало до нас от един духовен противник. Той решил, че това е детинска игра; по-добре хората да отидат там, където ще чуят истинското учение.
към текста >>
181.
Рождественското настроение. Берлин, 26 декември 1909 година.
GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията
Днес съществува най-
лош
ата вяра в авторитети.
“[7], и където този, който може да вниква в духовното изследване че разбере, че Този, от Когото е излязъл импулсът на християнството, винаги присъства в духовния свят, и от този духовен свят трябва да се добива достоверността на Христовото събитие. Само в кръговете, където се придържат към такова духовно вероизповедание, ще се постига достоверността на това, за което отново се търси този символ. А хората отвън няма да се затормозяват с доказателства, че историческият метод, външният научен метод е построен върху плаващи пясъци. Разбира се, този, който днес е в състояние да разбере цената и същността на науката, поради недоброкачествеността и необосноваността на методите би могъл също да знае и колко недостойно за внимание е, когато днес именно тези, които мислят, че подхождат строго научно, идват и казват: исторически е невъзможно да се докаже съществуването на всички персонажи, от Христос до апостолите. Но това ще продължава още дълго, дотогава, докато хората не се освободят от вярата в авторитета, макар да мислят, че не вярват в никакви авторитети.
Днес съществува най-лошата вяра в авторитети.
И хората съвсем не осъзнават, че истинския спасител от вярата в авторитета е Този, който е учил хората да се осланят на силата на собствения си аз най-дълбоко в себе си. Този, който ни е посочил, какво следва да приемаме в аза си, може също да ни посочи как да търсим силата на истината, как да търсим източниците на истината вътре в самите себе си. С Христос вътре, намираме истината вътре в себе си; с Христос вътре, намираме здрава почва за свободно и независимо съждение, намираме здрава почва, която стои над всякакви авторитети. Именно от Христовото събитие трябва да можем по сериозен повод, да казваме сериозни думи, за да се научим да усещаме призванието си като антропософи.
към текста >>
182.
3. ВТОРА ЛЕКЦИЯ. Хайделберг, 27. 1. 1910 г. Духвната Наука като подготовка за нова етерно зрение.
GA_118 Новото появяване на Христос в етерния свят
И тъй имало е много кръгове в Рим по онова време, които нищо че са знаели за Християнството освен това, че това е една бунтуваща секта, която съществувала някъде в някаква далечна задна улица, водена от някой си Исус, който е подтиквал хората към всевъзможни
лош
и дела.
И тъй имало е много кръгове в Рим по онова време, които нищо че са знаели за Християнството освен това, че това е една бунтуваща секта, която съществувала някъде в някаква далечна задна улица, водена от някой си Исус, който е подтиквал хората към всевъзможни лоши дела.
Това е била едната версия, която е циркулирала в Рим, даде един век след като Християнството вече е съществувало. Това ни показва как най-значителното от всички събития, не само за онова време, а също за цялата човешка еволюция, е преминало без следа, незабелязано от огромно число човешки същества. Трябва да сме в състояние да си представим факта, че докато човешките същества незабелязват нищо, абсолютно нищо, може би става най-важното и значително събитие. Когато хората следователно казват, че живеем във време, през което нищо съществено, нищо важно не става, това никак не доказва, че те са прави. Наистина факт е, че ние днес живеем отново в един преходен век, през който стават най-важните духовни събития, неизвестни на голям брой съвременници обаче те стават.
към текста >>
183.
4. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ. Колон, 27. 2. 1910 г. Будизъм и Павловото Християнство.
GA_118 Новото появяване на Христос в етерния свят
Човек говори в християнски смисъл обаче, когато си задава въпроса дали тази жажда за съществувание е винаги
лош
а.
Нека сравним това понятие с Христовия Импулс и учението на Павел. Павел не наричал сетивния свят илюзия, макар че той е знаел така добре, както и Буда, че човек е слязъл от духовните светове и че неговата жажда за съществувание го е довела в този свят.
Човек говори в християнски смисъл обаче, когато си задава въпроса дали тази жажда за съществувание е винаги лоша.
Е ли физическият сетивен свят само – измама? Според Павловото понятие не е самата жажда за съществувание, сама по себе си, която е зло; тази жажда първоначално е била добра, но е станала зловредна чрез падението на човека под влиянието на Люциферовите същества. Тази жажда не всякога е била лоша, но е станала такава и е донесла болести, лъжи, страдания и пр. Онова, което е било космично събитие в понятието на Буда, става човешко събитие за Павел. Ако Люциферовото влияние не бе се намесило, човек би видял истината във физическия свят вместо илюзията.
към текста >>
Тази жажда не всякога е била
лош
а, но е станала такава и е донесла болести, лъжи, страдания и пр.
Нека сравним това понятие с Христовия Импулс и учението на Павел. Павел не наричал сетивния свят илюзия, макар че той е знаел така добре, както и Буда, че човек е слязъл от духовните светове и че неговата жажда за съществувание го е довела в този свят. Човек говори в християнски смисъл обаче, когато си задава въпроса дали тази жажда за съществувание е винаги лоша. Е ли физическият сетивен свят само – измама? Според Павловото понятие не е самата жажда за съществувание, сама по себе си, която е зло; тази жажда първоначално е била добра, но е станала зловредна чрез падението на човека под влиянието на Люциферовите същества.
Тази жажда не всякога е била лоша, но е станала такава и е донесла болести, лъжи, страдания и пр.
Онова, което е било космично събитие в понятието на Буда, става човешко събитие за Павел. Ако Люциферовото влияние не бе се намесило, човек би видял истината във физическия свят вместо илюзията. Не е крив светът на сетивата, а човешкото знание, което е било затъпено чрез Люциферовото влияние. Различията в тези понятия носят в себе си и различни заключения. Буда търсеше спасение в един свят, в който нищо от този свят на сетивата не оставаше.
към текста >>
184.
10. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ. Базел, 1. 11. 1911 г. Етеризация на кръвта.
GA_118 Новото появяване на Христос в етерния свят
Първите се предизвикват от добри, от доброжелателни постъпки; антипатията се поражда от
лош
и, от зложелателни постъпки.
Подобно на живота на мисълта в човешката душа има също и друг живот в човешката душа. В обикновения живот човек различава между мисловен живот и живот на чувствата. Чувствата попадат в две категории: на удоволствие и симпатия и на неудоволствие и антнпатия.
Първите се предизвикват от добри, от доброжелателни постъпки; антипатията се поражда от лоши, от зложелателни постъпки.
Тук имаме нещо повече и различно отколкото формиране само на мисловни картини. Ние си съставяме понятия за нещата независимо от друг фактор. Обаче нашата душа изпитва симпатия или антипатия само по отношение на това, което е красиво и добро, или на това, което е грозно и лошо. Така, както всичко у човека, дадено под формата на мисли, насочва вниманието към Астралната област, точно така всичко свързано със симпатия и антипатия ни насочва към сферата на нисшия Девакан. Така както преди начертах линии между умствените картини и астралния свят, така сега по отношение на чувствата мога да начертая нагоре към Девакан или небесния свят.
към текста >>
Обаче нашата душа изпитва симпатия или антипатия само по отношение на това, което е красиво и добро, или на това, което е грозно и
лош
о.
В обикновения живот човек различава между мисловен живот и живот на чувствата. Чувствата попадат в две категории: на удоволствие и симпатия и на неудоволствие и антнпатия. Първите се предизвикват от добри, от доброжелателни постъпки; антипатията се поражда от лоши, от зложелателни постъпки. Тук имаме нещо повече и различно отколкото формиране само на мисловни картини. Ние си съставяме понятия за нещата независимо от друг фактор.
Обаче нашата душа изпитва симпатия или антипатия само по отношение на това, което е красиво и добро, или на това, което е грозно и лошо.
Така, както всичко у човека, дадено под формата на мисли, насочва вниманието към Астралната област, точно така всичко свързано със симпатия и антипатия ни насочва към сферата на нисшия Девакан. Така както преди начертах линии между умствените картини и астралния свят, така сега по отношение на чувствата мога да начертая нагоре към Девакан или небесния свят. Процесите в Небесния Свят Девакана се проектират главно в нашия гръден кош като чувства на симпатия или антипатия за това, което е красиво или грозно, за това, което е добро или зло. Така че в нашите опитности за морално-естетичния свят ние носим в нашата душа сенки-отражения на Небесния свят или Нисшия Девакан.
към текста >>
Удоволствието от добрата постъпка или неудоволствието от
лош
ата постъпка ще назова естетичен принцип за разлика от моралния принцип, който подтиква човекът да върши добро.
Има и трета област в живота на човешката душа, която трябва строго да се разграничи от простото предпочитание на добрите постъпки. Има разлика между това да присъствуваме като свидетели и да изпитваме удоволствие от някаква добра постъпка и това да поставим в действие волята и действително ние самите да извършим някаква такава постъпка.
Удоволствието от добрата постъпка или неудоволствието от лошата постъпка ще назова естетичен принцип за разлика от моралния принцип, който подтиква човекът да върши добро.
Моралният принцип е от по-висше ниво, отколкото чисто естетичния; само удоволствие или неудоволствие е от по-нисше ниво, отколкото волята да се направи нещо добро или зло. Доколкото нашата душа се чувствува принудена да дава израз на морални импулси, тези импулси са сенки-образи на Висшия Девакан, на по-висшия Небесен свят.
към текста >>
Лесно е да си представим тези три отделни полета на дейност на човешката душа чисто интелектуалното /мисли, понятия, наблюдения/, естетичното /удоволствие или неудоволствие/ и моралното /изразено в импулси за добри или
лош
и постъпки/ това като микрокосмични образи на трите области, които в Макрокосмоса, великата вселена, лежат една над друга.
Лесно е да си представим тези три отделни полета на дейност на човешката душа чисто интелектуалното /мисли, понятия, наблюдения/, естетичното /удоволствие или неудоволствие/ и моралното /изразено в импулси за добри или лоши постъпки/ това като микрокосмични образи на трите области, които в Макрокосмоса, великата вселена, лежат една над друга.
Астралният свят се отразява в света на мислите; Деваканският свят се отразява в естетичната форма на удоволствие и неудоволствие; и Висшият Девакански свят се отразява като морал.
към текста >>
Спящите индивиди драстично се различават един от друг и тези, които са малко безсъдържателни, ако знаеха как
лош
о се издават при езотерично наблюдение, когато заспиват на публични събрания, биха се постарали да не допускат това!
Този процес етеризацията на кръвта, се забелязва в човешкото същество през цялото време на неговия буден живот. Различно е сега обаче при спящото човешко същество. Окултният наблюдател може да забележи, когато едно човешко същество спи, едно постоянно течение отвън навътре към мозъка, а също и в обратна посока от мозъка към сърцето. Тези течения, които в спящия човек идват отвън от космичното пространство, от Макрокосмоса и се втичат във вътрешния организъм на физическото тяло и на етерното тяло, лежащи в леглото, тези течения при тяхното изследване разкриват нещо твърде забележително. Лъчите в различните индивиди варират твърде много.
Спящите индивиди драстично се различават един от друг и тези, които са малко безсъдържателни, ако знаеха как лошо се издават при езотерично наблюдение, когато заспиват на публични събрания, биха се постарали да не допускат това!
към текста >>
185.
11. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 18. 11. 1917 г. Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света. Част І.
GA_118 Новото появяване на Христос в етерния свят
Обаче тъй като те представят духа като безсъзнателен, то те веднага показват, че самите те са жертва на илюзия, илюзията, че има един несъзнателен дух, дух без съзнание, ако бихме прекрачили прага на съзнанието, независимо дали по правилния начин, както винаги сме описвали това в нашето духовно-научно изследване или по един
лош
, ненормален начин, каквито са обикновено случаите, явяващи се при психоаналитиците.
Те признават, че съществува една душевна природа отвъд съзнанието; те търсят една душа отвъд съзнанието обаче не могат да се издигнат до познание на самия дух. Духът по никакъв начин не може да бъде схванат чрез едно понятие за безсъзнателното, защото един несъзнателен дух е като човешко същество без глава. Аз съм ви обръщал вниманието, че има хора, които в известни хистерични състояния вървят из улиците и виждат в другите човешки същества само техните тела, но не и главите им. Ако човек не е в състояние да види главата на едно лице, това е определена болестна форма. Сред съвременните изследователи има такива, които вярват, че виждат целия дух.
Обаче тъй като те представят духа като безсъзнателен, то те веднага показват, че самите те са жертва на илюзия, илюзията, че има един несъзнателен дух, дух без съзнание, ако бихме прекрачили прага на съзнанието, независимо дали по правилния начин, както винаги сме описвали това в нашето духовно-научно изследване или по един лош, ненормален начин, каквито са обикновено случаите, явяващи се при психоаналитиците.
Когато човек прекрачи прага на съзнанието, винаги навлиза в една духовна област; независимо от това дали влиза в подсъзнателното или в свръхсъзнателното човек винаги влиза в една духовна област. Това е област обаче, в която духът е съзнателен по един даден начин, развива известна форма на съзнание. Където има дух, винаги има съзнание. Човек трябва само да търси условията, при които въпросното съзнание съществува. Възможно е чрез Духовната наука да се разбере какъв вид съзнание дадено духовно същество има.
към текста >>
Тези хора повече или по-малко са в услуга на онези, чийто интерес е в това да казват неистината именно, че материализмът е бил "се провалил", чрез
лош
о управление така да се каже.
Много лесно може да се осъзнае, че точно обявяването на тайната за виждането на Христос, за това ново отношение към човечеството, в което Христос ще влезе, ще събуди зла воля и противодействие в някои човешки същества. Те ще са членове на някои братства, които желаят да експлоатират събитието на 20-ия век, това събитие на появяването на етерния Христос; които ще желаят да го използуват за собствени цели, а не то да стане достояние на цялото човечество. Има братства, а братствата винаги влияят върху общественото мнение, които разпространяват това или онова, чрез такива средства, които ще бъдат най-малко забелязани от хората. Има някои окултни братства, които разпространяват, че века на материализма, е почти свършен, че в известен смисъл той вече е едно минало. Тези бедни, за съжаление "умни хора".в кавички разбира се разпространяват това в множество събрания, книги и общества, че материализмът се бил изчерпал, че почти вече е възможно да се долови духа, ала те не могат да предложат на хората нищо повече извън само думата дух и отделни фрази.
Тези хора повече или по-малко са в услуга на онези, чийто интерес е в това да казват неистината именно, че материализмът е бил "се провалил", чрез лошо управление така да се каже.
Това не е вярно, напротив материалистичното мислене е в процес на растеж. То най-много ще се разпространява, когато хората се самозалъгват, че вече не са материалисти. Материалистичният начин на мислене е в процес на увеличаване и ще продължава да се увеличава през още четири или пет века.
към текста >>
186.
12. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 19. 11. 1917 г. Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света. Част ІІ.
GA_118 Новото появяване на Христос в етерния свят
Ако силите на човека отслабнат, всичко може да тръгне към много
лош
о.
То никога не би трябвало, да бъде забравяно, макар че човек е особено склонен да забравя това, че човекът през Петата Следатлантска епоха трябва да бъде борец за духовното. Той трябва и ще изпита как неговите сили ще намалеят, ако той непрекъснато не ги запазва за победи в духовния свят. На човека е дадена вече свобода до най-висша степен през тази Пета Следатлантска епоха! Той трябва да понесе това. До известна степен идеята за човешката свобода трябва да бъде опитното поле за всичко, което преживява човека в Петата Следатлантска епоха.
Ако силите на човека отслабнат, всичко може да тръгне към много лошо.
През тази епоха човекът не е в положение да бъде воден като малко дете. Има известни братства обаче, чийто идеал е да водят човешките същества като малки деца, както те все още бяха водени през Третата и Четвъртата Следатлантска епоха. Тези братства следователно не правят това, което е правилно те никак не помагат и не вършат онова, което трябва да бъде вършено за човешката еволюция: да направляват човешките същества към духовния свят по такъв начин, че приемането или отхвърлянето на духовния свят трябва да бъде оставено на абсолютно свободната воля на човешкото същество.
към текста >>
187.
5. Пета лекция. Египетските Мистерии на Озирис и Изис.
GA_119 Макрокосмос и микрокосмос
Ако индивидът не подчинеше своя Аз напълно на учителя си, той никога не би могъл да върви по описания път, защото щеше да узнае само най-
лош
ите страни на своето вътрешно същество, онова което е направил от себе си чрез своя собствен себичен Аз.
Това е един път, който исках да ви опиша, пътят който можеше да бъде следван и наистина беше следван от много човешки същества в древните Мистерии на Изис и Озирис. Той можеше да бъде следван само под водачеството на учител, на когото кандидатът за Посвещение се подчиняваше изцяло.
Ако индивидът не подчинеше своя Аз напълно на учителя си, той никога не би могъл да върви по описания път, защото щеше да узнае само най-лошите страни на своето вътрешно същество, онова което е направил от себе си чрез своя собствен себичен Аз.
към текста >>
188.
6. Шеста лекция. Опитности на посвещението в северните Мистерии.
GA_119 Макрокосмос и микрокосмос
Наред със своите собствени способности той би развил черти, 12 пъти по-
лош
и от онези, притежавани в обикновения живот.
Напротив, само тогава беше възможно да се осъзнае чрез духовно възприятие силата на човешкия егоизъм; тъй като дори когато Аз-съзнанието беше намалявано до 1/12, духовно от индивида все още извираше мощна сила на егоизъм. И макар и да звучи странно, за да удържи този изливащ се егоизъм, за да не изпусне духовно човека, чиито Аз бе подчиняван по този начин, на учителя или водача бяха необходими 12 помощници. Това е една от т.нар. тайни на висшето Посвещение в определени древни Мистерии. Тя бе спомената тук само с цел човекът да узнае какво бива намерено, когато той се спусне в собственото си вътрешно същество.
Наред със своите собствени способности той би развил черти, 12 пъти по-лоши от онези, притежавани в обикновения живот.
Тези черти са били удържани в древните Мистерии от 12 помощници на жреца на Хермес. Това се казва само за да допълни обясненията, направени в края на вчерашната лекция.
към текста >>
Ако има някакво
лош
о качество, той го предава на някое същество в Елементарния Свят, което се чувства привлечено към това
лош
о качество.
Когато един човек с нормално съзнание заспива, цялото му същество се излива в Елементарния Свят. Той е във всичко в този свят; но взема в него своето естество, онова което е като човек. Той губи своя Аз сякаш той изтича, но онова което не е Аз неговите астрални качества, неговите желания и страсти, чувството му за истина или неистина всичко това се пренася в Елементарния Свят. Той губи своя Аз, който в ежедневния живот го контролира, който внася ред и хармония в астралното тяло. Когато изгуби Аза си, сред импулсите и желанията в душата му преобладава безредие и те си проправят път в Елементарния свят заедно с него; той пренася в този свят всичко, което е в душата му.
Ако има някакво лошо качество, той го предава на някое същество в Елементарния Свят, което се чувства привлечено към това лошо качество.
Така със загубата на своя Аз, при проникване в Макрокосмоса, той би предал цялата си астрална природа на зли същества, пронизващи Елементарния Свят. Защото когато влиза във връзка с тези същества, които имат силни Азове докато самият той, изгубил своя Аз, е по-слаб отколкото са те, последствието е, че те ще го възнаградят в негативен смисъл за прехраната, която той им осигурява от своята астрална природа. Когато се завръща във физическия свят, те му предават за неговия Аз качествата, които са получили от него и са направили частично свои собствени; с други думи те засилват неговата склонност към зло.
към текста >>
Да кажем нещо невярно не е най-
лош
ото, което може да се случи, понеже светът скоро сам ще го поправи; но е наистина сериозно, ако едностранната истина се разглежда като абсолютна истина и се отстоява това разглеждане.
За да разберем това, ние ще направим добре ако си припомним прекрасната, дълбоко мъдра мисъл на Гьоте: "Окото е оформено от светлината за светлината. Окото дължи съществуването си на светлината. От недиференцираните животински органи светлината произвежда орган, който да си кореспондира с нея; и така окото е оформено от светлината за светлината, така че вътрешната светлина да може да се срещне с външната." Шопенхауер, а също и Кант, искаха да представят целия свят като човешка идея; тази философия се опитва да изтъкне, че без око ние нямаше да възприемаме светлина, че без око около нас би имало тъмнина. Това, разбира се, е вярно, но работата е там, че то е едностранна истина. Ако не бъде прибавена и другата страна, едностранната истина се счита за цялата истина от което няма нищо по-гибелно.
Да кажем нещо невярно не е най-лошото, което може да се случи, понеже светът скоро сам ще го поправи; но е наистина сериозно, ако едностранната истина се разглежда като абсолютна истина и се отстоява това разглеждане.
Това, че без око ние нямаше да можем да виждаме светлина, е едностранна истина. Но ако светът беше останал завинаги изпълнен с мрак, ние не би трябвало да имаме очи. Когато някои животни са живели дълги епохи в тъмни пещери, те губят зрението си и техните очи закърняват. От една страна е вярно, че без очи нямаше да можем да виждаме светлина, но от друга страна е еднакво вярно, че очите са били оформени от светлината, за светлината. Винаги е крайно необходимо да се гледа на истините не само от едната страна, а също и от другата.
към текста >>
189.
9. Девета лекция. Органи на духовно възприятие. Съзерцание на Аза от 12 страни. Мисленето на сърцето.
GA_119 Макрокосмос и микрокосмос
Вторият, един болнав човек, не могъл да понесе свежия въздух и състоянието му се в
лош
ило.
Другият може да каже за същото място: Там не е добре; там аз изгубих цялата си енергия и го намирам за много нездравословно място. Отново ние можем само да му повярваме. Всъщност, всеки от двамата може да бъде прав. Първата личност е била силен, здрав индивид който, нетърпелив да постигне много за кратко време, е бил преуморен и изтощен. Той е могъл да усети освежаващия ефект на въздуха.
Вторият, един болнав човек, не могъл да понесе свежия въздух и състоянието му се влошило.
И двете твърдения са правилни, защото миналите събития преди двете посещения са били различни. Противоположните твърдения могат да се съгласуват, ако се вземат в предвид всички фактори.
към текста >>
Ние трябва да изживеем техните добри и
лош
и качества, също и техните красиви и грозни качества, какво е истинно в тях и какво е лъжливо.
Ясновидецът отправя погледа си в имагинативния свят; там той има впечатлението, да кажем, за нещо синьо или лилаво, или чува звук или има усещане на топлина или студ. Чрез мисленето на сърцето той знае, че впечатлението не е било просто видение, измислица на ума, а че преминаващото синьо или лилаво е било израз на душевно-духовна реалност, също както червеното на розата е израз на материална реалност. Така ние проникваме в реалностите, в самите духовни Същества, и ние трябва да станем едно с тях. Ето защо всяко изследване в духовния свят е свързано в далеч по-висш смисъл и до далеч по-голяма степен, отколкото е случая с другите изживявания, с отказа от собствената личност. Ние ставаме все по-силно въвлечени в опитността; ние сме вътре в самите Същества и неща.
Ние трябва да изживеем техните добри и лоши качества, също и техните красиви и грозни качества, какво е истинно в тях и какво е лъжливо.
Ако сме наистина решени да изживяваме истината, ние не трябва само да възприемаме грешката, а да я изживяваме в имагинативния свят с болка. Не трябва просто да гледаме грозотата по такъв начин, че тя да няма въздействие върху нас, а трябва да я изживяваме като вътрешно болезнена.
към текста >>
190.
10. Десета лекция. Преобразуване на духовните сили и етапи в еволюцията на физическите органи. Четене в хрониката Акаша.
GA_119 Макрокосмос и микрокосмос
В хода на такова развитие може да се случи да чуете хора, които не разбират какво се случва, да се оплакват: "Аз имах превъзходна памет, но сега тя се в
лош
и." Онези, които наистина разбират, няма да се оплакват, а ще осъзнаят, че това е напълно естествено.
В определено отношение всичко, свързано с еволюцията, има своя обратна страна, и това се отнася също и за развитието на току-що споменатата душевна способност способността на памет. Целта пред някой, който получава указания с оглед на развиване на съзнание за висшите светове, е да постигне тази нова, духовна "пространствена памет", притежавана от духовния изследовател.
В хода на такова развитие може да се случи да чуете хора, които не разбират какво се случва, да се оплакват: "Аз имах превъзходна памет, но сега тя се влоши." Онези, които наистина разбират, няма да се оплакват, а ще осъзнаят, че това е напълно естествено.
То е сегашно изживяване, защото е факт, че в процеса на духовно развитие обикновената памет отначало се поврежда. Всеки, който знае това, няма да остави това да го тревожи; защото знае също, че ще получи пълна компенсация на загубата, когато е близо до точката, където може да стане опасно. Той ще има големи трудности, ако трябва да си припомни нещо, което е преживял вчера; но той ще забележи, че пред душата му идват картини, в които се разкриват преживяванията в миналото, и това естествено е много по-надеждна памет, отколкото иначе притежаваната в живота. Следователно може да чуем такива хора да говорят, че са пострадали от един вид затъмнение на паметта, и след това са придобили нов вид памет, превъзхождаща обикновената, защото тя има един голям недостатък: разкрива нещата по неясен начин и подробностите се губят. Но в паметта, която представлява картини в пространството, детайлите се появяват отново.
към текста >>
191.
3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 18 май 1910 г. Болестта и здравето в светлината на Кармата.
GA_120 Откровенията на Кармата
Особено
лош
о впечатление правят едни или други изрази, които отдавна са изгубили своето значение и с които днешният човек не може да пред приеме нищо.
Да си представим един човек, изпълнен с безгранично доверие към „научните открития" и презиращ всички възгледи от миналите столетия, които имат някакво отношение към здравето и болестта. Ако се опитате да направите кратък обзор върху проблемите на здравето и болестта, Вие ще стигнете до усещането, че в себе си този човек е напълно сигурен: През последните двадесет, тридесет години ние стигнахме до един вид абсолютната истина, която все пак подлежи на допълване, но не и на подмяна с друга истина. Подобни хора се отнасят с пълно пренебрежение към всички творчески постижения на своите предшественици. Днес често чуваме: „В никоя друг област, освен в медицината, ние не се натъкваме на толкова груби суеверия! " И като доказателство се изтъкват някои ужасяващи примери за лечение на болестите през последните столетия.
Особено лошо впечатление правят едни или други изрази, които отдавна са изгубили своето значение и с които днешният човек не може да пред приеме нищо.
Има хора, които припомнят: „Да, имало е времена, когато всяка болест е била приписвана на Бога или Дявола! " И все пак подобни „мислители" не отиват твърде далеч, просто защото те не могат да си изградят никакви понятия за „Бог" и „Дяволът". Нека да си послужим с един пример.
към текста >>
192.
4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 19 май 1910 г. Лечение и невъзможност за лечение от гледна точка на Кармата.
GA_120 Откровенията на Кармата
Този факт пробужда у него определена тенденция: в следващата инкарнация той ще срещне нещо, и то в собственото си тяло, чието преодоляване ще му позволи да извърши действия, с които ще поправи
лош
ите последици от постъпките през предишния си живот.
Преди малко споменах, че когато човек се ръководи предимно от своите афекти, по времето на Камалока, той отново се вижда изправен пред собствените си прояви и действия, които са буквално пронизани от афекти и страсти.
Този факт пробужда у него определена тенденция: в следващата инкарнация той ще срещне нещо, и то в собственото си тяло, чието преодоляване ще му позволи да извърши действия, с които ще поправи лошите последици от постъпките през предишния си живот.
Тук става дума за онази форма на заболяване, която в по-ново време наричаме дифтерия; тя се проявява, когато е налице онази кармична готовност да се срещнат с тази болест хора, които в предишната си инкарнация са се ръководели от афекти, страст и т.н.
към текста >>
193.
5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 20 май 1910 г. Естествени и случайни заболявания в хода на Кармата.
GA_120 Откровенията на Кармата
Ние посочихме, как всичко, което човек предприема в обикновения си живот като добри и
лош
и постъпки, като обмислени и безразсъдни действия, всичко, което изживява като едни или други душевни вълнения, как всичко това не прониква в дълбините на човешкото същество.
След като цяла медицинска школа, на чиито връх стояха прочути корифеи, стигна до там, че въведе понятието „самолечение", необходима е малко логика, за да уточним: „Следователно, в хода на болестта се пробужда нещо, което я преодолява! " Следващата крачка напред би ни отвела до проучването на по-дълбоките причини за настъпването на една или друга болест. Ние се опитахме да покажем, че в протичането на болестта се намесват определени кармически закономерност които произтичат от еволюцията на цялото човечество.
Ние посочихме, как всичко, което човек предприема в обикновения си живот като добри и лоши постъпки, като обмислени и безразсъдни действия, всичко, което изживява като едни или други душевни вълнения, как всичко това не прониква в дълбините на човешкото същество.
Стана дума и за причините, поради които всичко, което в обикновения живот подлежи на морални, интелектуални и душевни преценки, остава в най-повърхностните пластове на живота и не навлиза в областта на по-дълбоко разположените сили, определящи човешката организация. Съществува един вид препятствие срещу нахлуването на нашата неморалност в по-дълбоките области на човешкия организъм. И тази защитна преграда срещу нахлуването на нашите мисли и постъпки в по-дълбоките области на организма, се постига благодарение на обстоятелството, че между раждането и смъртта ние съпровождаме нашите действия и душевни вълнения с ясни и точни съзнателни представи. Съпровождайки нашите действия с ясни и точни представи, ние наистина издигаме защитна преграда срещу това, резултатите от тези действия да потънат в нашия собствен организъм.
към текста >>
Външните причини са несъмнени също и при болестни състояния, дължащи се на резки атмосферни промени, както и на
лош
ите жилищни условия в големите градове.
Преди всичко, налага се да отговорим на следния въпрос: Каква всъщност е разликата между една болест, за която съществуват външни причини и друга болест, причината за която лежи изцяло в самия организъм? В последния случай мнозина смятат, че напълно решават въпроса, като казват: Но да, болестта идва от само себе си и тук външна причина не съществува. Обаче нещата не са толкова прости. От една страна, наистина е оправдано да твърдим, че за определени болести, човек носи предразположбата в самия себе си. От друга страна, за много болести е съвсем ясно, че в основата им лежат външни причини; разбира се, не за всичко, което ни сполетява, но има фрапантни случаи, когато например счупваме крак и т.н.
Външните причини са несъмнени също и при болестни състояния, дължащи се на резки атмосферни промени, както и на лошите жилищни условия в големите градове.
Сега пред нас се отваря ново поле за размисъл. За внимателния наблюдател е ясно, че съвременните направления в медицината отдавна са стигнали до извода, че болестотворните причини следва да търсим във външния свят, особено в бацилите; нещо, за което един духовен човек, Трьолс Лунд, с право каза: „Днес болестите идват от бацилите, както до скоро се твърдеше, че идват от Бога, от Дявола и т.н! " Да, през 13 век се казваше: Болестите идват от Бога. През 15 век се казваше: Болестите идват от Дявола! По-късно хората започнаха да вярват: Болестите идват от жизнените сокове на организма, а днес те заявяват: В крайна сметка, болестите идват от бацилите!
към текста >>
Най-
лош
ото е, че в повечето случаи човек не подозира, как от дълбините на своята душа той е принуден да извърши определено действие, а едва по-късно той изнамира подходящия според него мотив за това действие.
Но обикновено той предприема действията си поради съвсем други мотиви: от гняв, омраза, страсти; обаче в собственото си съзнание той има корено различно обяснение. С други думи, той се опитва да отхвърли онова, което външният свят осъжда и което все още се намира в неговата душа. Вие често ставате свидетели, как даден човек върши нещо, под влиянието на явно егоистични страсти, докато в същото време обгръща своя егоизъм с мантията на най-благородни намерения и обяснява защо е извършил тази или онази постъпка. Обикновено той няма никаква представа за всичко това. А ако се досети, първото усещане, което го обзема, е чувството на срам.
Най-лошото е, че в повечето случаи човек не подозира, как от дълбините на своята душа той е принуден да извърши определено действие, а едва по-късно той изнамира подходящия според него мотив за това действие.
към текста >>
194.
7. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 22 май 1910 г. Природните катаклизми, вулканите, земетресенията и епидемиите с оглед на Кармата.
GA_120 Откровенията на Кармата
Ако към болестния процес, настъпващ като последица от изкушенията на Луцифер, в които сме попаднали, не се прибави и болката, ние бихме си казали: „В края на краищата, съвсем не е толкова
лош
о, че сме попаднали в примките на Луцифер!
Ето защо, на болката трябва да гледаме като на нещо, което в случай, че определяме луциферическите влияния като зли сили ни предлага добрите сили, с чиято помощ ще си послужим с болката, за да се освободим от пипалата на злите сили; те няма да представляват вече предишната опасност за нас.
Ако към болестния процес, настъпващ като последица от изкушенията на Луцифер, в които сме попаднали, не се прибави и болката, ние бихме си казали: „В края на краищата, съвсем не е толкова лошо, че сме попаднали в примките на Луцифер!
" И тогава ние изобщо не стигаме дотам, че да напрегнем собствените си сили, за да се освободим от Луцифер. Болката, като съзнание на абнормно будното астрално тяло, е същевременно и нещо, което може да ни отклони от опасността, отново да попаднем под властта на Луцифер, където вече сме се оказали негови пленници. Ето как болката се превръща в наш възпитател, що се отнася до изкушенията на Луцифер.
към текста >>
195.
8. ОСМА ЛЕКЦИЯ, 25 май 1910 г. Кармата на висшите Същества.
GA_120 Откровенията на Кармата
Последният път стана дума за случаите, когато някой се поддава на „ясновидческите" си фантазии (употребявам тази дума в нейния
лош
смисъл) и погрешно смята, че напредва в духовния свят.
За нас става все по-ясно, че всъщност Луцифер и Ариман воюват заради човека; нека да вникнем в тяхната борба, като се спрем, макар и от друга гледна точка, на онзи случай, който разгледахме последния път: Случаят с един човек, който попада под властта на Ариман и става жертва на всевъзможни илюзии, вярвайки че получава специални послания от духовния свят, докато в същото време друг човек, който е запазил своя здрав разум, веднага разбира, че тук има нещо крайно съмнително.
Последният път стана дума за случаите, когато някой се поддава на „ясновидческите" си фантазии (употребявам тази дума в нейния лош смисъл) и погрешно смята, че напредва в духовния свят.
Ние ясно подчертахме, че тези измами и заблуждения са предизвикани от ариманическите сили; ясно посочихме: срещу измамите, породени от едно лъжливо ясновидство няма друго средство, или поне друго по-подходящо средство, освен здравата разсъдъчна способност, която постигаме през живота, простиращ се между раждането и смъртта..
към текста >>
196.
11. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 28 май 1910 г. Индивидуална и универсална Карма.
GA_120 Откровенията на Кармата
И онези, които си въобразяват, че с помощта на своите желания и страсти могат да гарантират едни или други форми за истинската духовна култура на човека, онези, които непрекъснато проповядват, че Антропософията е
лош
а, понеже предлага толкова нови и странни неща, трябва сериозно да се замислят: Когато Ариман върви по петите на Луцифер, това изобщо не зависи от човешката воля.
А Луцифер никъде не се намесва така брутално в нашите чувства, както в случаите, когато с помощта на своите чувства, желания и страсти, хората се устремяват към духовния свят, но без да могат да го осветят със светлината на познанието. Изобщо не се съмнявайте: Луцифер е в стихията си тогава, когато хората повярват, че са устремени към своите най-висши цели! Обаче тъкмо формите, до които те прибягват, са голямото и вечно разочарование на Луцифер.
И онези, които си въобразяват, че с помощта на своите желания и страсти могат да гарантират едни или други форми за истинската духовна култура на човека, онези, които непрекъснато проповядват, че Антропософията е лоша, понеже предлага толкова нови и странни неща, трябва сериозно да се замислят: Когато Ариман върви по петите на Луцифер, това изобщо не зависи от човешката воля.
Не зависи от човешката воля, че възникналите в хода на развитието форми, ще бъдат унищожени чрез Луцифер, но едва след намесата на Ариман. Ще бъде спасен само непрекъснатият поток на развитието, а не отделните му форми, с които човечеството си служи в една или друга епоха.
към текста >>
197.
1. Първа лекция, Кристияния (Осло), 7. Юни 1910. Ангели, Духове на Народите и Духове на Времето: Тяхното участие в еволюцията на човечеството.
GA_121 Отделните души на народите
Става дума за нещо, което назоваваме с твърде
лош
ата, но широко разпространена немска дума „Дух на времето“ или „Дух на епохата“.
И ако сравним различни периоди от време, 5000 години преди Христос, 3000 години преди Христос и 1000 години след Христос, ние ще установим присъствието на такива сили, които стоят още по-високо от Народностните Духове. За да обхванем същността на нещата, достатъчно е да спрем погледа си в нашето време. На какво се дължи фактът, че в тази зала са събрани толкова много хора, които произхождат от различни народи и се разбират по отношение на най-важното, което ги е довело тук? Различните хора идват от областта на различните Народностни Духове и въпреки това има нещо, в името на което те наистина успяват да се разбират помежду си. По сходен начин можеха да се разбират и различните народи от миналото, защото във всяка епоха има нещо, което се простира над Народностната Душа и може да обедини различните Народностни Души, нещо, което хората навсякъде и по всяко време, доколкото могат, се стремят да разберат.
Става дума за нещо, което назоваваме с твърде лошата, но широко разпространена немска дума „Дух на времето“ или „Дух на епохата“.
Духът на епохата, Духът на времето, отнасящ се за гръцката култура, е съвсем различен от Духа на времето, определящ нашата епоха. Онези, които улавят Духа на нашето време, се обръщат към теософията*8. Тя е нещо, което наистина идва от Духа на епохата и се простира над отделните Народностни Духове. През епохата, когато Христос Исус се яви на Земята, неговият предтеча, Йоан Кръстител се обърна към Духа, който бихме могли да назовем Дух на епохата, с думите: „Променете състоянието на душата, защото наближава царството небесно“.
към текста >>
198.
9. Девета лекция, 15. Юни 1910. Локи Хьодур и Балдур Залезът на Боговете.
GA_121 Отделните души на народите
Добрата от тях е свободата, а
лош
ата е тази, да върши злото.
Но по този начин човекът постигна две неща: От една страна той успя да се превърне в едно самостоятелно, свободно същество, изгарящо от ентусиазъм за това, към което се стреми в своите мисли, чувства и действия, докато по-рано беше непрекъснато насочван в една или друга посока от божествено-духовните Същества. Обаче от друга страна благодарение на луциферическите сили и по-точно чрез разпалваните от тях желания, инстинкти и страсти, човекът можа да познае злото. Следователно, Луцифер е поставен в нашето земно битие по такъв начин, че неговите атаки се разгръщат в областта на човешкото астрално тяло. И така, когато говорим за Луцифер, ние говорим за една сила, която е проникнала много по-дълбоко в сетивното, материалното битие на човека, отколкото ако еволюцията би напредвала без намесата на Луцифер. Накратко: Човекът дължи на Луцифер две противоположни възможности.
Добрата от тях е свободата, а лошата е тази, да върши злото.
към текста >>
199.
9. СКАЗКА ДЕВЕТА
GA_122 Тайните на библейското сътворение на света
Всичко добро и
лош
о, което може да се разбира под това проникване от вътрешно удоволствие, прониква в човека чрез луциферическото влияние.
Как човекът е стигнал от окръжността върху почвата на Земята, как е станало по-нататъшното сгъстяване от онова състояние, а което го беше поставил Явех-Елохим? Тук ние стигаме сега до онова, което ще намерите точно описано в моята книга "Тайната наука"; тук ние стигаме до онова, което наричаме влияние на Луцифер искаме да охарактеризираме по-точно това, което се разбира под това луциферическо влияние, трябва да си представим, че същества, а именно онези същества, които наричаме луциферически, са се влели така да се каже в човешкото астрално тяло. Така щото човекът, такъв, какъвто той е бил образуван чрез всички онези сили, които описахме до сега в Земното развитие, е приел след това в себе си луциферическото влияние. Ние ще разберем това влияние, когато кажем: Животът от желания на човека, въобще всичко, което се корени в астралното тяло, бе пропито от луциферическия елемент е чрез това стана ако мога така да изразя по-буйно, по-страстно, по-наситено с горещи желания, по-затворено в себе си; накратко това, което днес наричаме с израза егоизъм, този стремеж за затваряне вътре в себе си, това насочване на погледа към самия себе си, така щото човек да изпитва колкото е възможно повече приятност вътре в себе си, това прониква в човека с луциферическия елемент.
Всичко добро и лошо, което може да се разбира под това проникване от вътрешно удоволствие, прониква в човека чрез луциферическото влияние.
Следователно това беше отначало един чужд елемент внесен в човешкото същество. Астралното тяло, каквото то беше по-рано през времето, когато бе образувано от теченията, който се вливаха в него; формата, която това астрално тяло беше приело, се превърна сега в едно друго астрално тяло, в едно такова астрално тяло, което беше проникнато от луциферическото влияние. Тогава възникна първо това, което наричаме човек от плът, тогава се получи по-нататъшното сгъстяване на човека. Така щото можем да кажем: Преди луциферическия човек се съдържаше в елементарното съществуване на топлината и въздуха, а във водното /течното/ и твърдото съществуване на човека се вмъкна луциферическото влияние; там проникна то; там живее то вътре. Във всичко, което е твърдо, което е течно, живее луциферическото влияние.
към текста >>
200.
1. Първа лекция, Берн, 1. Септември 1910
GA_123 Евангелието на Матей
Ясновиждащият поглед на човека постепенно изгуби способността да различава добрите сили; на човечеството остана възможността да вижда предимно
лош
ата страна на духовния свят, това, което може да се прояви като изкушение и съблазън за човека.
Промените, които настъпиха после на Земята, бяха от такова естество, че още през последната третина на Атлантската епоха, а особено през следатлантския период, добрите страни на старото ясновидство започнаха все повече и повече да намаляват*7. Само онези, които получаваха специална подготовка в мистерийните центрове, запазиха добрите страни на атлантското ясновидство. Напротив, това което беше останало като естествена последица от атлантското ясновидство, прие в хода на времето такава форма, че бихме могли да кажем: Това, което хората виждаха, все по-лесно започна да ги води до виждането на злите, съблазняващи и изкушаващи мирови сили.
Ясновиждащият поглед на човека постепенно изгуби способността да различава добрите сили; на човечеството остана възможността да вижда предимно лошата страна на духовния свят, това, което може да се прояви като изкушение и съблазън за човека.
И всред определена част от следатлантското население се установи една не добра форма на ясновидство; едно ясновидство, което само по себе си беше вече един вид изкушение.
към текста >>
По-рано то не е проявявало своите
лош
и качества.
Животното, което се намира във вълка, и което ти виждаш с физическите си очи, също е смъкнато долу, също е в упадък.
По-рано то не е проявявало своите лоши качества.
Обаче ти, след като пробудиш твоите добри качества и духовни сили, ти можеш да опитомиш животното; ти можеш да вложиш в него своите собствени качества. И тогава ти можеш да направиш от вълка едно питомно куче, което ще ти служи. Така в кучето и вълка ти имаш два вида същества, които символизират две отделни направления в света.
към текста >>
201.
2. Втора лекция, 2. Септември 1910
GA_123 Евангелието на Матей
Всичко онова, което описахме като един вид упадък на старото астрално-етерно ясновидство, и което сред определени народи се превърна в нещо
лош
о навлизайки, като външно ясновидство, в своята последна фаза, всичко то се насочи в посока навътре у онези хора, които образуваха еврейския народ.
Вчера споменахме, че в Азия съществуваха три вида Народностни Души: Индийската на юг, иранската и северноазиатско-туранската. Посочихме още, че те възникнаха след като северното разклонение на атлантското човечество се придвижи към Азия и се установи там. Едно друго разклонение прекоси Африка и внесе там туранския елемент. А там, където се срещнаха северното разклонение, поело от Атлантида към Азия, и другото разклонение, поело от Атлантида към Африка, възникна една своеобразна смесица, от която по-късно произлезе еврейският народ. С този народ се случи нещо особено.
Всичко онова, което описахме като един вид упадък на старото астрално-етерно ясновидство, и което сред определени народи се превърна в нещо лошо навлизайки, като външно ясновидство, в своята последна фаза, всичко то се насочи в посока навътре у онези хора, които образуваха еврейския народ.
Да, то пое в една съвсем друга посока. Вместо да се прояви външно, като остатък от низшето астрално ясновидство на атлантското човечество, у този народ то се прояви като мощни организиращи действия, насочени към вътрешността на тялото. Това, което във външния свят се превърна в нещо упадъчно и поради обстоятелството, че остана консервативно, се пропи с ариманически елемент, сега у този народ то напредна в правилната посока, пулсирайки като активна, организираща сила във вътрешните области на тялото. У представителите на еврейския народ то не се прояви като упадъчно ясновидство, а прояви своите организиращи сили по отношение на тялото. Всичко, което у туранците се превърна в нещо упадъчно, у еврейския народ действуваше творчески и съзидателно.
към текста >>
202.
Коледният Празник в променящия се ход на времето
GA_125-13 Коледният Празник в променящия се ход на времето
Такова изкуство действително беше изпълнявано от селски момчета, намесени в безсмислени лудории и държали се много
лош
о през останалото време от годината.
Такова изкуство действително беше изпълнявано от селски момчета, намесени в безсмислени лудории и държали се много лошо през останалото време от годината.
Същите тези момчета играеха в Коледните пиеси с най-дълбоко коледно настроение в своите души и сърца. Защото тези прости хора, които живееха под сламените си покриви, знаеха безкрайно повече за отношениято между човешката душа, а даже и цялото човешко същество, и изкуството, отколкото се знае днес в нашите съвременни театри и други арт-институции, без значение колко шум се вдига около тези неща. Те знаеха, че истинското изкуство трябва да извира от цялото човешко същество; и ако трябва да бъде свещено изкуство, то трябва да извира от човешкото свято настоение на отдаване. Това тези хора наистина го знаеха! И това може да се види например в “четирите принципни правила", откривани в тези райони, които Шрьоер можеше още да посети.
към текста >>
203.
Лекция втора
GA_126 Окултна история
В нея той говори, че би било прекрасен сюжет следното: гимназиален учител преподава Платон в своето училище, а превъплътеният Платон се намира сред неговите ученици и той толкова
лош
о разбира Платон от обясненията на учителя, че учителят е принуден да го накаже строго.
Това напомня, скъпи приятели, на толкова горчивата, иронична и все пак толкова умна записка, която Хебел4 един път написал в дневника си.
В нея той говори, че би било прекрасен сюжет следното: гимназиален учител преподава Платон в своето училище, а превъплътеният Платон се намира сред неговите ученици и той толкова лошо разбира Платон от обясненията на учителя, че учителят е принуден да го накаже строго.
Наистина в това, което касае историческото възприемане на развитието на човечеството, от предното духовно разбиране толкова много е загубено и духовната наука ще трябва да се защитава от натиска на материалистичното мислене, което прониква от всички страни и което намира направо за глупост това, което може да бъде съобщено на базата на духовни факти. И ние всъщност отидохме в това много далеко. Например всички тези мощни образи, всички тези мощни символни представи, които произтичали от древното ясновидско познание на хората и които намерили отражение в митологиите, във фигурите на героите, в образите на легендите и приказките, намират днес тълкуватели от най-странен вид. Най-куриозното в тази област е може би книжката "Орфей" на Соломон Рейнак5, която сега обърна върху себе си известно внимание в много кръгове във Франция. Всичко, от което са произлезли образите на Деметра, Орфей, образите на другия митологически кръг, се свеждат там към чисто материални събития, и понякога повече от странно, се отрича историческото съществуване на тази или онази фигура, която се крие, да кажем, зад Хермес или Мойсей и тривиално се стараят да обяснят тези фигури чрез чисто човешко съчинителство, чрез фантазия.
към текста >>
204.
Лекция шеста
GA_126 Окултна история
Трябва да разберем, че цялото величие на това, което е живяло в Есхил, още не е показано в ни един от съвременните езици и че най-
лош
път за разбирането на Есхил е този, по който е вървял един от най-новите преводачи.
Тези духовни същества са й дали възможността да се издигне до чисто човешката висота. И ето защо това, което наричаме днес гръцка култура, ако го проследим в обратно направление, се губи в бездните на доисторическите времена, когато като основа на гръцката култура се създавало в храмовите мистерии това, което после, като наследство от древната мъдрост на храмовете, по грандиозен начин било изразено в поетическа форма от Омир и Есхил1. Значи, това, което в тези недостижими образи така величествено застава пред нас, ние трябва да го разглеждаме така, сякаш тези хора наистина преработвали в своята душа нещо такова, което е било напълно тяхно душевно съдържание, непрекъснато действие на "аз" с "аз", но което отначало е било внесено в тези души в свещените храмови центрове от висшите същества. Затова толкова непостижимо дълбоко и толкова непостижимо велико е това, което живее в произведенията на Омир и Есхил. Само не и Есхил в превод на Виламовиц2.
Трябва да разберем, че цялото величие на това, което е живяло в Есхил, още не е показано в ни един от съвременните езици и че най-лош път за разбирането на Есхил е този, по който е вървял един от най-новите преводачи.
към текста >>
205.
3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ Прага, 22 март 1911 г.
GA_128 Окултна физиология
Да приемем, че за известно време можем да се абстрахираме от това, което става, когато човекът навлиза в своята вътрешност, където не може да се освободи от своя Аз, и дори обратното бива притиснат към своя Аз, при което взима със себе си всички свои
лош
и малостойни качества.
Да приемем, че за известно време можем да се абстрахираме от това, което става, когато човекът навлиза в своята вътрешност, където не може да се освободи от своя Аз, и дори обратното бива притиснат към своя Аз, при което взима със себе си всички свои лоши малостойни качества.
Защото освободили се човек от своя Аз, то заедно с Аза човек напуска и всички свои малостойни качества. Когато обаче се вглъби в своя Аз, човек не може да бъде сигурен, че заедно с това не внася в този, станал вече по-енергетичен Аз и всички свои малостойни качества, с други думи, че всичко от огнената страстна кръв няма да бъде пренесено в симпатиковата нервна система. Но да приемем, че до известно време можем да се абстрахираме от това и да си кажем: мистикът се е погрижил за това, и преди да се отдаде на мистичното вглъбяване, малостойните качества постепенно са изчезнали, и на мястото на егоистичните качества са се появили безкористни, алтруистични чувства; така той се е подготвил, опитвайки да пробуди в себе си чувство на състрадание към всички същества, да обезсили качествата, насочени единствено към Аза и да ги замести с безкористни качества, формирани от чувството на състрадание към всички същества. И така, да приемем, че човекът се е подготвил достатъчно, за да се вглъби в своята вътрешност, и тогава чрез инструмента на кръвта си да въведе в своя Аз във вътрешния си свят. И тогава става така, че тази вътрешна нервна система, симпатиковата нервна система, за която човек в обичайното състояние на своето съзнание, разбира се, нищо не знае, нахлува в Азовото съзнание и човек узнава следното: в себе си ти имаш нещо, което може да ти разкаже неща за света, подобно на другата нервна система, която ти разказва за външния свят.
към текста >>
206.
Розенкройцерското християнство. Нойшател, 27. Септември 1911, Първа лекция
GA_130 Езотеричното християнство
Те действуват върху нас в добрия и в
лош
ия смисъл според това, дали самите ние сме добри или
лош
и.
Както знаем, човекът живее не само за себе си, а е свързан с великото развитие на човечеството. Когато обикновеният човек мине през смъртта, неговото етерно тяло се разлага във Вселената. Обаче от разлагащото се етерно тяло винаги остава една част и така сме заобиколени от остатъци на етерните тела на умрелите – за наше благо или за наша вреда.
Те действуват върху нас в добрия и в лошия смисъл според това, дали самите ние сме добри или лоши.
В този смисъл ние се намираме под всевъзможните въздействия, идващи от етерните тела на едни или други велики индивидуалности. От етерното тяло на Кристиян Розенкройц също се излъчва една голяма сила, която може да действува върху нашата душа и нашия Дух. Сега задачата ни се свежда до това, да опознаем тези сили. И ние като розенкройцери апелираме именно към опознаването на тези сили.
към текста >>
Хората са изложени на голяма опасност да бъдат съблазнени и да обожават такъв личен авторитет като светец – което би било най-
лош
ото нещо.
От голямо значение е също да се знае, че във всяко столетие розенкройцерската инспирация беше давана така, че никога носителят на вдъхновението не бе назоваван външно. Например днес може да се говори публично само за такива тайни, за такива събития, които са станали преди сто години, защото това е времето, което трябва да изтече, преди да се говори външно, публично за тях.
Хората са изложени на голяма опасност да бъдат съблазнени и да обожават такъв личен авторитет като светец – което би било най-лошото нещо.
Това е твърде близо до човешката природа. Обаче това премълчаване не е само една необходимост против външните съблазни на честолюбието и на високомерието, срещу които хората все пак биха могли да се защитят, но преди всичко срещу окултните нападения, които постоянно биха били насочвани срещу една такава индивидуалност. Ето защо условието да се говори за един такъв факт едва след сто години, е нещо необходимо.
към текста >>
207.
Етеризацията на кръвта. Наместа на етерния Христос в развитието на Земята. Базел, 1. Октомври 1911
GA_130 Езотеричното християнство
Обаче тези душени изживявания на симпатия и антипатия ние изпитваме само при красивото, доброто или по отношение на
лош
ото, грозното.
В живот правим разлика между живота на мислите и живота на чувствата. Между чувствата различаваме такива на приятност, на симпатия и чувства на неприятност, на антипатия. Първите се пораждат, когато виждаме справедливи действия, действия, изразяващи благоволение, а антипатия изпитваме при действия, изразяващи обикновения живот ние правим разлика между – това не е съвсем точно, но аз го казвам, за да имаме представа за него от ежедневието – в обикновения зложелателство, зла воля, несправедливи действия. Това е вече нещо повече от чистото мислене, то е нещо различно. Ние можем да си представяме нещо, да мислим нещо по отношение на изцяло неутрални обекти.
Обаче тези душени изживявания на симпатия и антипатия ние изпитваме само при красивото, доброто или по отношение на лошото, грозното.
Както всичко онова, което възниква като мисли, сочи към астралното поле, така всичко, което свързано със симпатия и антипатия, сочи към това, което наричаме нисшия Девакан. И също както преди малко начертах линиите, свързващи астралното поле с представите, с мислите, така бих могъл сега да очертая линиите, свързващи чувствата на симпатия и антипатия с Девакана или с небесния свят. Вътре в нас, предимно в нашите гърди, се разиграват процеси на небесния свят или на Девакана като чувства на симпатия и антипатия спрямо красивото и грозното, спрямо доброто и лошото или злото. Така че с това, което можем да наречем наши чувства по отношение на морално-естетическия свят, ние носим в нашата душа сянковите образи на нисшия Девакан, на небесния свят.
към текста >>
Вътре в нас, предимно в нашите гърди, се разиграват процеси на небесния свят или на Девакана като чувства на симпатия и антипатия спрямо красивото и грозното, спрямо доброто и
лош
ото или злото.
Това е вече нещо повече от чистото мислене, то е нещо различно. Ние можем да си представяме нещо, да мислим нещо по отношение на изцяло неутрални обекти. Обаче тези душени изживявания на симпатия и антипатия ние изпитваме само при красивото, доброто или по отношение на лошото, грозното. Както всичко онова, което възниква като мисли, сочи към астралното поле, така всичко, което свързано със симпатия и антипатия, сочи към това, което наричаме нисшия Девакан. И също както преди малко начертах линиите, свързващи астралното поле с представите, с мислите, така бих могъл сега да очертая линиите, свързващи чувствата на симпатия и антипатия с Девакана или с небесния свят.
Вътре в нас, предимно в нашите гърди, се разиграват процеси на небесния свят или на Девакана като чувства на симпатия и антипатия спрямо красивото и грозното, спрямо доброто и лошото или злото.
Така че с това, което можем да наречем наши чувства по отношение на морално-естетическия свят, ние носим в нашата душа сянковите образи на нисшия Девакан, на небесния свят.
към текста >>
Аз бих нарекъл приятното чувство към красивите, добри действия и неприятното чувство към
лош
ите и грозни действия естетически елемент, а това, което тласка човека да върши добро – морален елемент.
После в човешкия живот съществува нещо трето, което трябва добре да различаваме от чистото предпочитание към доброжелателните действия. Има разлика в това дали стоим някъде и наблюдаваме едно смислено, доброжелателно действие и изпитваме чувство на приятност, или дали ние самите поставяме волята си в действие, за да извършим самите ние едно доброжелателно действие.
Аз бих нарекъл приятното чувство към красивите, добри действия и неприятното чувство към лошите и грозни действия естетически елемент, а това, което тласка човека да върши добро – морален елемент.
Моралното стои по-високо от чисто естетическото, чистото задоволство стои по-ниско, отколкото това, човек да се чувствува подтикнат да върши добро или зло. Доколкото нашата душа се чувствува подтикната към действия, доколкото тя чувствува моралните импулси, тези импулси са сянкови образи на висшия Девакан, на горния небесен свят.
към текста >>
Спящите хора са твърде различни едни от други и ако тези, които все още са поне малко суетни биха знаели колко
лош
о се издават за окултния поглед, когато заспиват на публични събрания, щяха да се предпазват от такова заспиване, защото това е нещо, което наистина ги издава.
Този процес, етеризирането на кръвта, може постоянно да се наблюдава при будния човек. Но различно е положението при спящия човек. При спящия човек положението е такова, че ако тук бихме имали областта на мозъка и тук областта на сърцето, окултният наблюдател би възприемал едно постоянно течение, идващо отвън, а също и от задната страна и отиващо към сърцето. Обаче тези течения, които при спящия човек се вливат отвън, от мировото пространство, от Макрокосмоса във вътрешността на това, което лежи в леглото като физическо и етерно тяло, когато ги изследваме, представляват нещо твърде забележително. Тези лъчи са твърде различни при различните хора.
Спящите хора са твърде различни едни от други и ако тези, които все още са поне малко суетни биха знаели колко лошо се издават за окултния поглед, когато заспиват на публични събрания, щяха да се предпазват от такова заспиване, защото това е нещо, което наистина ги издава.
към текста >>
Ако бихме слезли с едно тяло още по-надолу, отколкото до физиче ския свят, тогава бихме стигнали до подфизическия свят, в подастралния свят, в по-долния или в
лош
ия долен Девакан.
Химическото родство на две вещества във физическия свят е едно сянково отражение от света на хармонията на сферите. Числовите отношения на химията са действително израз на числовите отношения на хармонията на сферите. Тази хармония на сферите вече е замлъкнала поради сгъстяването на материята. Ако бихме довели веществата физически до едно етерно разреждане и бихме могли да възприемаме атомните числа като вътрешен формиращ принцип, ние бихме чували хармонията на сферите. Ние имаме физическия свят, астралния свят, нисшия Девакан и висшия Девакан.
Ако бихме слезли с едно тяло още по-надолу, отколкото до физиче ския свят, тогава бихме стигнали до подфизическия свят, в подастралния свят, в по-долния или в лошия долен Девакан.
Лошият астрален свят е областта на Луцифер, лошият нисш Девакан е областта на Ариман и лошият висш Девакан е областта на азурическите Същества. Когато изтласкаме химизма подолу от физическия свят, от физическото поле, в лошия нисш деваканически свят, тогава се ражда магнетизмът, а когато изтласкаме светлината в подматериалното, т.е. с една степен по-долу от материалния свят, ражда се електричеството. Когато изтласкаме това, което живее в хармонията на сферите още по-надолу до областта на азурическите Същества, тогава се появява една още по-страшна сила, която не ще може да бъде държана още дълго време в тайна. Трябва само да си пожелаем, че когато дойде тази сила, която трябва да си представим като много, много помощна от най-силното електрическо разтоварване и която във всеки случай ще се прояви, тогава трябва да си пожелаем хората да нямат вече нищо неморално в себе си преди тази сила да бъде дадена на човечеството чрез един откривател.
към текста >>
Лош
ият астрален свят е областта на Луцифер,
лош
ият нисш Девакан е областта на Ариман и
лош
ият висш Девакан е областта на азурическите Същества.
Числовите отношения на химията са действително израз на числовите отношения на хармонията на сферите. Тази хармония на сферите вече е замлъкнала поради сгъстяването на материята. Ако бихме довели веществата физически до едно етерно разреждане и бихме могли да възприемаме атомните числа като вътрешен формиращ принцип, ние бихме чували хармонията на сферите. Ние имаме физическия свят, астралния свят, нисшия Девакан и висшия Девакан. Ако бихме слезли с едно тяло още по-надолу, отколкото до физиче ския свят, тогава бихме стигнали до подфизическия свят, в подастралния свят, в по-долния или в лошия долен Девакан.
Лошият астрален свят е областта на Луцифер, лошият нисш Девакан е областта на Ариман и лошият висш Девакан е областта на азурическите Същества.
Когато изтласкаме химизма подолу от физическия свят, от физическото поле, в лошия нисш деваканически свят, тогава се ражда магнетизмът, а когато изтласкаме светлината в подматериалното, т.е. с една степен по-долу от материалния свят, ражда се електричеството. Когато изтласкаме това, което живее в хармонията на сферите още по-надолу до областта на азурическите Същества, тогава се появява една още по-страшна сила, която не ще може да бъде държана още дълго време в тайна. Трябва само да си пожелаем, че когато дойде тази сила, която трябва да си представим като много, много помощна от най-силното електрическо разтоварване и която във всеки случай ще се прояви, тогава трябва да си пожелаем хората да нямат вече нищо неморално в себе си преди тази сила да бъде дадена на човечеството чрез един откривател.
към текста >>
Когато изтласкаме химизма подолу от физическия свят, от физическото поле, в
лош
ия нисш деваканически свят, тогава се ражда магнетизмът, а когато изтласкаме светлината в подматериалното, т.е.
Тази хармония на сферите вече е замлъкнала поради сгъстяването на материята. Ако бихме довели веществата физически до едно етерно разреждане и бихме могли да възприемаме атомните числа като вътрешен формиращ принцип, ние бихме чували хармонията на сферите. Ние имаме физическия свят, астралния свят, нисшия Девакан и висшия Девакан. Ако бихме слезли с едно тяло още по-надолу, отколкото до физиче ския свят, тогава бихме стигнали до подфизическия свят, в подастралния свят, в по-долния или в лошия долен Девакан. Лошият астрален свят е областта на Луцифер, лошият нисш Девакан е областта на Ариман и лошият висш Девакан е областта на азурическите Същества.
Когато изтласкаме химизма подолу от физическия свят, от физическото поле, в лошия нисш деваканически свят, тогава се ражда магнетизмът, а когато изтласкаме светлината в подматериалното, т.е.
с една степен по-долу от материалния свят, ражда се електричеството. Когато изтласкаме това, което живее в хармонията на сферите още по-надолу до областта на азурическите Същества, тогава се появява една още по-страшна сила, която не ще може да бъде държана още дълго време в тайна. Трябва само да си пожелаем, че когато дойде тази сила, която трябва да си представим като много, много помощна от най-силното електрическо разтоварване и която във всеки случай ще се прояви, тогава трябва да си пожелаем хората да нямат вече нищо неморално в себе си преди тази сила да бъде дадена на човечеството чрез един откривател.
към текста >>
208.
Йешу бен Пандира подготвителят за разбиране на Христовия Импулс. Кармата като съдържание на живота. Лайпциг, 4. Ноември 1911, Първа лекция
GA_130 Езотеричното християнство
Ние намираме, че едно нещо е красиво, друго грозно, обичаме едното, мразим другото, намираме, че едно е добро, а друго
лош
о.
Ние можем да съзрем една втора част от нашия душевен живот, когато се запитаме: Нямаме ли ние по отношение на нещата и на Съществата още нещо в душата си, освен нашите представи? Да, ние имаме също и нещо друго. То е това, което наричаме чувства на любов и на омраза, което в нашето мислене наричаме симпатия и антипатия.
Ние намираме, че едно нещо е красиво, друго грозно, обичаме едното, мразим другото, намираме, че едно е добро, а друго лошо.
Ако искаме да резюмираме това, което се явява тук в нашата душа, можем да говорим за душевни вълнения. Животът на чувствата е нещо напълно различно от живота на мислите, на представите. В живота на чувствата имаме едно много по-интимно, по-вътрешно указание за това, което е невидимо, отколкото при живота на представите. Животът на душевните вълнения е една втора част от нашия душевен живот. Така ние имаме вече две съставки на душата, две форми на нейните прояви – животът на представите и животът на душевните вълнения.
към текста >>
Ние забелязваме една трета съставна част на душата, когато казваме, че намираме дадено нещо не само красиво или грозно, не само добро или
лош
о, а се чувствуваме подтикнати да извършим това или онова, имаме импулса да действуваме.
Ние забелязваме една трета съставна част на душата, когато казваме, че намираме дадено нещо не само красиво или грозно, не само добро или лошо, а се чувствуваме подтикнати да извършим това или онова, имаме импулса да действуваме.
Когато предприемаме да извършим нещо велико или само да уловим един предмет, тогава в нашата душа също трябва да има един импулс, един подтик, който ни дава повод за това. Тези импулси, тези подтици се превръщат постепенно в навици и не е нужно при всичко, което вършим, да прилагаме подтици. Когато например излезем навън и сме си поставили за цел да отидем на гарата, ние не си поставяме намерението да направим първата, втората и третата крачка; ние отиваме именно на гарата. В основата на всичко това стои третата съставна част на нашия душевен живот – нашите волеви подтици, нещо, което е напълно извън видимото.
към текста >>
Пред погледа се явяват добрите, а също и
лош
ите волеви импулси, които сме имали и забележителното е, че по отношение на добрите волеви импулси човек чувствува: Това е нещо, което е свързано с всички здрави сили на волята, което ни освежава.
Обаче това могат да наблюдават само онези хора, които обгръщат с поглед момента на заспиването по един фин начин. Когато човекът е постигнал чрез обучение определена способност да наблюдава този момент, това наблюдение е извънредно интересно. Първо нашите представи ни се явяват обгърнати като в мъгла, външният свят изчезва и човек има чувството, че неговото душевно същество се чувствува разширено навън от неговото тяло, като че ли той не е вече притиснат в границите на кожата, а се влива в елементите на Космоса. Със заспиването може да бъде свързано едно голямо чувство на приятност. Може би много малко хора стигат до него, обаче ние можем да доловим този момент, ако проявим достатъчно внимание.
Пред погледа се явяват добрите, а също и лошите волеви импулси, които сме имали и забележителното е, че по отношение на добрите волеви импулси човек чувствува: Това е нещо, което е свързано с всички здрави сили на волята, което ни освежава.
И когато преди да заспи, човек получава по този начин добрите волеви импулси, застанали пред душата, той се чувствува по-свеж и изпълнен с жизнени сили и тогава често пъти възниква чувството: О, да може този момент да остане завинаги! Да може този момент да продължи вечно! Тогава човек усеща как тялото е напуснато от душата, тогава идва един тласък и човек преминава в сън.
към текста >>
Когато един човек е така
лош
и пропаднал, и установава с висшия свят една такава връзка, че този свят е напълно оскърбен и увреден, той бива изхвърлен навън.
Напротив, чрез нашите волеви импулси, които са морални или неморални, ние или се намираме в добра връзка с висшия Девакан, или го нараняваме и трябва да изправим това в нашата Карма.
Когато един човек е така лош и пропаднал, и установава с висшия свят една такава връзка, че този свят е напълно оскърбен и увреден, той бива изхвърлен навън.
Обаче все пак импулсът трябва да се породи във висшия свят. Така цялото значение на моралния свят ни се показва в неговото величие, когато разглеждаме нещата по този начин.
към текста >>
209.
Христовият Импулс като действителен живот. Мюнхен, 18. Ноември 1911, Първа лекция
GA_130 Езотеричното християнство
Нищо не би било по-
лош
о от това,
лош
ите навици, свързани с изграждането на секти, да се разпространят в антропософския живот.
Антропософски ориентираната Духовна наука води до един социален живот, който почива на човешката взаимност, основана на доверието, което една личност има в другата. В този социален живот трябва и ще се събират хората, които имат доверие един в друг. Те биха си казали така: Ти си истински човек, не защото следваш тези или онези принципи, а защото можеш да извършиш това или онова и чрез своята собствена дейност не смущаваш другите.
Нищо не би било по-лошо от това, лошите навици, свързани с изграждането на секти, да се разпространят в антропософския живот.
Човек не само трябва да следва другия, когато е напълно съгласен с него, но и когато не е в съгласие с другия, да запазва за себе си и за него пълна свобода и подвижност, и да действува с това схващане за индивидите възпитателно в рамките на Антропософското движение. Нашето време има твърде малко разбиране за тези неща. То се стреми към това, което е общо установено. Един счита нещо за правилно, за което пък той счита другия за неосведомен и назадничав. Това обаче не бива да се допуска в Антропософското движение.
към текста >>
При едно старателно проучване ние установяваме, че дори и в сектантските научни дисциплини има само полуистини, които Духовната наука трябва да прозре, защото тя знае: Половин или четвърт истина е нещо по-
лош
о от пълното заблуждение, понеже тъкмо тя заслепява обикновените, недостатъчно критични хора.
Мнозина са на мнение, че онова, което антропософски ориентираната Духовна наука може да предложи, трябва да бъде излято във философски форми според маниера на официалната наука, за да бъде доведена по този начин Духовната наука по-близо до самите официални представители на науката. Това обаче не може да бъде изпълнено, понеже е невъзможно да бъдат направени компромиси между окултното течение на Духовната наука и едно друго движение, както например монистичното, което произлиза от характерните основни възгледи на нашето време и, следователно, има съвсем различни източници. Да бъдат допуснати компромиси между двете даже и само по форма, е нещо невъзможно. Напротив, в хода на времето трябва да бъде внесен един нов елемент. Другите не могат да разберат своите собствени принципи, не могат да ги обяснят, не могат нито един ден да разсъждават по-нататък върху тях, липсва им смелостта да извлекат логичните изводи от своите собствени принципи.
При едно старателно проучване ние установяваме, че дори и в сектантските научни дисциплини има само полуистини, които Духовната наука трябва да прозре, защото тя знае: Половин или четвърт истина е нещо по-лошо от пълното заблуждение, понеже тъкмо тя заслепява обикновените, недостатъчно критични хора.
Обаче антропософът е длъжен да навлезе в самия нерв на духовното движение, за да вникне във външните, материалистични, меродавни нагласи на хората, понеже понякога дори и те дават повод за осъзнаването на едни или други духовни истини.
към текста >>
210.
Вяра, любов, надежда три степени в човешкия живот. Нюрнберг, 2. Декември 1911, Първа лекция
GA_130 Езотеричното християнство
Всички ние знаем от духовно-научния светоглед, че имаме една кармическа равносметка на живота, че за определени дела, които стоят в едната страна на нашата счетоводна книга, за всички разумни дела, за всички хубави дела, за всички добри дела следва да изпитаме кармическо изравнение, но същото важи и за всички
лош
и, грозни, неистинни дела и мисли.
Нека да си представим по-точно този факт!
Всички ние знаем от духовно-научния светоглед, че имаме една кармическа равносметка на живота, че за определени дела, които стоят в едната страна на нашата счетоводна книга, за всички разумни дела, за всички хубави дела, за всички добри дела следва да изпитаме кармическо изравнение, но същото важи и за всички лоши, грозни, неистинни дела и мисли.
От една страна важно е това, че в по-нататъшното протичане на неговия земен живот човекът изживява за самия себе си тази кармическа равносметка, но важно е също и друго: Че онова, което човек може да изживее благодарение на факта, че има добри, красиви дела в своята кармическа сметка, или което трябва да изживее поради това, че има зад себе си лоши дела, той може да го изживее в най-различните събития. Обаче ние не знаем предварително по какъв начин ще изживеем изправянето и изравнението на това или онова наше дело в бъдещия живот. Да предположим, че някой човек е сторил това или онова зло, той трябва да извърши нещо добро, което да изправи злото. Обаче той може да извърши доброто по два начина, така че за него това ще означава еднакво усилие, независимо дали от него се ползуват само малко хора или така, че със същото старание, то да принесе добро за много хора. Че в бъдеще нашата кармическа равносметка ще се изравнява така, т.е.
към текста >>
От една страна важно е това, че в по-нататъшното протичане на неговия земен живот човекът изживява за самия себе си тази кармическа равносметка, но важно е също и друго: Че онова, което човек може да изживее благодарение на факта, че има добри, красиви дела в своята кармическа сметка, или което трябва да изживее поради това, че има зад себе си
лош
и дела, той може да го изживее в най-различните събития.
Нека да си представим по-точно този факт! Всички ние знаем от духовно-научния светоглед, че имаме една кармическа равносметка на живота, че за определени дела, които стоят в едната страна на нашата счетоводна книга, за всички разумни дела, за всички хубави дела, за всички добри дела следва да изпитаме кармическо изравнение, но същото важи и за всички лоши, грозни, неистинни дела и мисли.
От една страна важно е това, че в по-нататъшното протичане на неговия земен живот човекът изживява за самия себе си тази кармическа равносметка, но важно е също и друго: Че онова, което човек може да изживее благодарение на факта, че има добри, красиви дела в своята кармическа сметка, или което трябва да изживее поради това, че има зад себе си лоши дела, той може да го изживее в най-различните събития.
Обаче ние не знаем предварително по какъв начин ще изживеем изправянето и изравнението на това или онова наше дело в бъдещия живот. Да предположим, че някой човек е сторил това или онова зло, той трябва да извърши нещо добро, което да изправи злото. Обаче той може да извърши доброто по два начина, така че за него това ще означава еднакво усилие, независимо дали от него се ползуват само малко хора или така, че със същото старание, то да принесе добро за много хора. Че в бъдеще нашата кармическа равносметка ще се изравнява така, т.е. занапред ще бъде поставена в един такъв ред на света, когато сме намерили пътя към Христос, че видът на нашето кармическо изправяне трябва да доведе до възможно най-голямото добро за хората в останалата част от Земното развитие, това ще бъде грижа на Този, който започвайки от нашето време, става господар на Кармата, ще бъде грижа на Христос.
към текста >>
211.
Вяра, любов, надежда три степени в човешкия живот. Нюрнберг, 3. Декември 1911, Втора лекция
GA_130 Езотеричното християнство
За няколко часа неговото състояние се в
лош
ава извънредно много и след един ден синът минава през Портата на смъртта.
Една родителска двойка горещо обича своя син. Синът израства за радост на родителите. Но един ден той се разболява.
За няколко часа неговото състояние се влошава извънредно много и след един ден синът минава през Портата на смъртта.
Следователно, според външните изживявания на въпросната родителска двойка техният син им е отнет съвсем неочаквано. Самият син е бил изтръгнат от един богат с надежди живот. Естествено, родителската двойка тъгува дълбоко за своя син. През месеците след смъртта, в сънищата както на мъжа, така и на жената се появяват неща, които напомнят за техния син. Но след продължително време, след като изтекли много, много месеци както майката, така и бащата сънуват една нощ един и същ сън.
към текста >>
212.
Миров Аз и човешки Аз. Микрокосмически свръхсетивни Същества. Природата на Христос. Мюнхен, 9. Януари 1912
GA_130 Езотеричното християнство
Ако това не би било така, Едуард Шуре не би могъл да обрисува Луцифер като едно симпатично Същество, защото Луцифер участвува главно в големите културни постижения на Земята и едно традиционно тесногръдие на традиционното християнство е да вижда в луциферическото Същество само
лош
ия Дявол.
Ние не бива да говорим за луциферическия Дух така, като че ли той е нещо, заслужаващо омраза; той е нещо – развивайки се в човека като един вид паразит – той е нещо, което обсебва човека и той започва да работи като гениален, като един инспириран човек. Така че луциферическите Духове на Земята са абсолютно необходими. И гениалните хора на Земята са онези, в които често пъти, макар и само за няколко години, работи едно много коварно луциферическо Същество.
Ако това не би било така, Едуард Шуре не би могъл да обрисува Луцифер като едно симпатично Същество, защото Луцифер участвува главно в големите културни постижения на Земята и едно традиционно тесногръдие на традиционното християнство е да вижда в луциферическото Същество само лошия Дявол.
И това не означава нищо друго, освен едно непоправимо еснафство. „Природата е грях, Духът е Дявол; взаимно те подхранват съмнението: уродливата хибридна тяхна рожба” – четем ние във „Фауст”.
към текста >>
Евангелията могат да бъдат разбрани в известно отношение буквално – като оставим настрана предадените в
лош
превод места.
Евангелията могат да бъдат разбрани в известно отношение буквално – като оставим настрана предадените в лош превод места.
Всички подробности се обясняват по чудесен начин и който е разбрал тези неща, той си казва, когато забелязва някакво противоречие: Тук аз съм бил още глупав! – Той не се чувствува така умен, както модерните богослови, които казват: Ние не можем да схващаме Възкресението така, както то е описано в Евангелията! – Обаче ние можем да го разберем, ако се потопим в основите на нещата.
към текста >>
213.
Зората на новия окултизъм. Касел, 27. Януари 1912, Първа лекция
GA_130 Езотеричното християнство
За хората е голямо изкушение да отдават фанатична почит на една такава личност, да я превърнат в светец и да ù припишат неоспорим авторитет: това е възможно най-
лош
ото.
Но сега от голямо значение е да знаем: всеки път във всяко едно столетие, розенкройцерската инспирация е давана така, че никога носителят на инспирацията не е назоваван външно. Само най-висшите посветени знаеха това. Днес например за такива процеси може да се говори само, ако са изминали сто години след тях. Защото този е периодът, който трябва да е изтекъл след процесите, преди да може да се говори за тях.
За хората е голямо изкушение да отдават фанатична почит на една такава личност, да я превърнат в светец и да ù припишат неоспорим авторитет: това е възможно най-лошото.
Хората наистина са застрашени от една такава опасност. Обаче в този случай мълчанието е не само необходимата предпазна мярка срещу външните атаки от страна на честолюбието и гордостта, от които хората все пак биха могли да се защитават, а преди всичко срещу окултните астрални нападения, които биха били постоянно насочени против една такава индивидуалност. Следователно, поради това се налага необходимостта, за един такъв факт да се говори едва след сто години. Постепенно чрез такива съзерцания трябва да се изработи представата, че центърът на тежестта в историческото развитие е даден именно в розенкройцерството.
към текста >>
Азът все още живееше в астралното: обаче Съществата, които Азът можеше да възприеме, ставаха все по-
лош
и и по-
лош
и, ставаха все по-нечисти и по-нечисти.
Ние знаем, че в миналото хората притежаваха едно примитивно ясновидство. Впоследствие то започна все повече и повече да отслабва, приближавайки се до пълно изчезване. Работата е там, че до този момент хората живееха със своето съзнание главно в областта на астралното тяло, а не толкова в областта на Аза. Кризата възникна поради това, че старото ясновидство се помрачаваше все повече и повече. Ето защо човекът можеше да има възприятия само в най-долните области на духовния свят.
Азът все още живееше в астралното: обаче Съществата, които Азът можеше да възприеме, ставаха все по-лоши и по-лоши, ставаха все по-нечисти и по-нечисти.
Човекът нямаше вече поглед към добрите Същества, а виждаме в астралната област само тези лоши Същества. Изцелението от това състояние трябваше да дойде чрез културата на Аза. Началото на това беше събитието, което стана при Кръщението в реката Йордан. Какво изживяваше един такъв човек, който се оставяше да бъде кръстен? Първо той изживяваше физическата процедура на потопяването във водата и с това отделянето на астралното и на етерното тяло от физическото тяло.
към текста >>
Човекът нямаше вече поглед към добрите Същества, а виждаме в астралната област само тези
лош
и Същества.
Впоследствие то започна все повече и повече да отслабва, приближавайки се до пълно изчезване. Работата е там, че до този момент хората живееха със своето съзнание главно в областта на астралното тяло, а не толкова в областта на Аза. Кризата възникна поради това, че старото ясновидство се помрачаваше все повече и повече. Ето защо човекът можеше да има възприятия само в най-долните области на духовния свят. Азът все още живееше в астралното: обаче Съществата, които Азът можеше да възприеме, ставаха все по-лоши и по-лоши, ставаха все по-нечисти и по-нечисти.
Човекът нямаше вече поглед към добрите Същества, а виждаме в астралната област само тези лоши Същества.
Изцелението от това състояние трябваше да дойде чрез културата на Аза. Началото на това беше събитието, което стана при Кръщението в реката Йордан. Какво изживяваше един такъв човек, който се оставяше да бъде кръстен? Първо той изживяваше физическата процедура на потопяването във водата и с това отделянето на астралното и на етерното тяло от физическото тяло. Така човекът можеше да види, как в света на Демоните трябваше да избухне една криза.
към текста >>
Представете си сега един такъв човек, обсебен от възможно най-
лош
ите Демони, които знаят, че им предстои една криза.
Трябваше да дойде нещо, което се издига над астралното, и това е Азът. Чрез Азът ще бъде възможно да се образуват чисто човешки общности от свободата на душата, които не са вече свързани с кръвни връзки.
Представете си сега един такъв човек, обсебен от възможно най-лошите Демони, които знаят, че им предстои една криза.
Представете си, че срещу този човек застава едно Същество, което има именно мисията да работи против Демоните. Как трябва да се чувствуват тогава тези Демони? Те трябва да се чувстуват във висша степен неудобно! И те наистина се чувствуваха неудобно пред Христос Исус.
към текста >>
214.
Зората на новия окултизъм. Касел, 29. Януари 1912, Втора лекция
GA_130 Езотеричното християнство
Той изразява мисълта, колко драстично би трябвало да действува, когато прероденият Платон би бил измъчван от своя учител по философия поради
лош
ото разбиране на Платоновите идеи, следователно, животът на представите не преминава от една инкарнация в друга и човекът взема със себе си най-малко от живота на представите, когато той преминава след смъртта в духовния свят.
Това става ясно, когато помислим, че езикът служи за изразяване на представите. А естествено във всяка една инкарнация езикът може да бъде различен. Както не донасяме със себе си езика, когато започваме една нова инкарнация, така ние не донасяме и представите. И двете, както езика, така и представите, ние трябва да ги изграждаме отново във всяка една инкарнация. Веднъж Хебел е записал в своя дневник нещо твърде странно.
Той изразява мисълта, колко драстично би трябвало да действува, когато прероденият Платон би бил измъчван от своя учител по философия поради лошото разбиране на Платоновите идеи, следователно, животът на представите не преминава от една инкарнация в друга и човекът взема със себе си най-малко от живота на представите, когато той преминава след смъртта в духовния свят.
След смъртта ние не изграждаме никакви представи, а възприемаме нещата непосредствено, както нашето око възприема цвета. Това, което познаваме като свят на понятията, ние го виждаме след смъртта като един вид мрежа, разпростряна над света. Обаче това, което ни остава след като сме минали през Портата на смъртта и което сваляме отново със себе си като душевни заложби при едно ново раждане на Земята, това са нашите душевни вълнения, нашите чувства, нашите душевни настроения. И ние ще забележим например как при едно дете, което по отношение на неговия представен живот е още твърде малко напреднало, неговият чувствен живот показва вече съвсем определени линии. И понеже нашите волеви импулси са свързани с нашите чувствени настроения, ние вземаме също и тях със себе си, когато минаваме през Портата на смъртта.
към текста >>
В момента детето също се хваща за едно дърво и спира да върви, така, че не се случва нищо
лош
о.
Този човек вижда внезапно, че в края на пътя, по който върви детето, зее една пропаст. Детето неминуемо ще падне в пропастта, ако направи още няколко стъпки напред. Той изтичва след детето, за да го спаси, тича, тича и напълно забравя за пропастта. Тогава съответният човек внезапно чува от някъде един глас, който му извиква: Спри! – Той спира като закован.
В момента детето също се хваща за едно дърво и спира да върви, така, че не се случва нищо лошо.
Ако в този момент не беше прозвучал гласът, човекът неминуемо би паднал в пропастта. Сега той се запитва: От къде дойде този глас? Но не намира никой, който би могъл да извика. Обаче има съзнанието, че неминуемо би загинал, ако не беше чул този глас. Той не може да открие никакво физическо същество, колкото и старателно да го търси.
към текста >>
215.
Основно настроение спрямо човешката карма Виена, 8. Февруари 1912
GA_130 Езотеричното християнство
Обаче когато не го забравяме и постоянно го упражняваме, отново и отново, тогава ще видим, че сме положили в душата си нещо като един вид семе, като един вид зародиш и че някои тъмни чувства, някое
лош
о настроение в нас се превръщат в радостно настроение, в сила, в чувство за сила.
Това не винаги може да се постигне в обикновения живот, изпълнен с работа, с бързане, с грижи, понеже тогава ние не можем да се освободим от нашия по-неразумен човек, който носим в себе си. Обаче когато си изберем един тържествен момент от живота – макар и такива тържествени моменти да са кратки – ние можем да си кажем: Сега аз искам да се абстрахирам от всичко, което трополи там навън и в чието трополене аз съм участвувал, сега искам да гледам на моите страдания така, че да почувствувам, как по-разумният в мене е бил привлечен с магическа сила към тях и че аз самият съм си наложил определени страдания, без които не бих победил определени несъвършенства. Тогава ще ни завладее едно чувство на блажена мъдрост, което ни говори: Дори и там, където светът е изпълнен със страдания, той прелива от мъдрост! Ето кое се превръща в едно постижение на антропософията за живота. После ние веднага можем да забравим това усещане.
Обаче когато не го забравяме и постоянно го упражняваме, отново и отново, тогава ще видим, че сме положили в душата си нещо като един вид семе, като един вид зародиш и че някои тъмни чувства, някое лошо настроение в нас се превръщат в радостно настроение, в сила, в чувство за сила.
И тогава от такива тържествени моменти на живота ние излизаме като по-хармонични души и като по-силни хора.
към текста >>
216.
Интимности на кармата. Виена, 9. Февруари 1912
GA_130 Езотеричното християнство
Изобщо един
лош
навик е, когато се говори за предишния живот, хората винаги да посочват само важни исторически личности.
Те не се повтарят и за тях не се разказва никому, не за да се избегне евентуално подражаване, а поради една съвършено друга причина. Дванадесетте бяха известени за тринадесетия по един чуден начин, периодът на духовно затъмнение беше минал и можеха да се развият първите лъчи на ясновидството, така че те знаеха: сега трябва да се роди едно дете, което има зад себе си забележителни и чудни инкарнации. Те знаеха преди всичко, че една от неговите инкарнации е станала по времето, когато се беше разиграла Мистерията на Голгота. Те знаеха следователно, че на Земята отново се връщаше един съвременник на събитията на Палестина и тази сегашна инкарнация на роденото през 13. столетие дете – и то при такива особени обстоятелства – беше от такова естество, че не би могло да става дума за раждане на някаква високо развита човешка индивидуалност.
Изобщо един лош навик е, когато се говори за предишния живот, хората винаги да посочват само важни исторически личности.
Този лош навик е твърде много разпространен. Често пъти при мен са идвали хора, които говорят за своите минали инкарнации и винаги твърдят, че в миналото са били историчеси личности, или личности от Евангелията. Неотдавна при мен дойде една дама, която твърдеше, че в нейния минал живот е била Мария Магдалена. Аз ù казах, че тя е двадесет и четвъртата Мария Магдалена, която срещам в живота си. Трябва да се проявява най-голяма предпазливост и да не се стига до нелепи фантазии.
към текста >>
Този
лош
навик е твърде много разпространен.
Дванадесетте бяха известени за тринадесетия по един чуден начин, периодът на духовно затъмнение беше минал и можеха да се развият първите лъчи на ясновидството, така че те знаеха: сега трябва да се роди едно дете, което има зад себе си забележителни и чудни инкарнации. Те знаеха преди всичко, че една от неговите инкарнации е станала по времето, когато се беше разиграла Мистерията на Голгота. Те знаеха следователно, че на Земята отново се връщаше един съвременник на събитията на Палестина и тази сегашна инкарнация на роденото през 13. столетие дете – и то при такива особени обстоятелства – беше от такова естество, че не би могло да става дума за раждане на някаква високо развита човешка индивидуалност. Изобщо един лош навик е, когато се говори за предишния живот, хората винаги да посочват само важни исторически личности.
Този лош навик е твърде много разпространен.
Често пъти при мен са идвали хора, които говорят за своите минали инкарнации и винаги твърдят, че в миналото са били историчеси личности, или личности от Евангелията. Неотдавна при мен дойде една дама, която твърдеше, че в нейния минал живот е била Мария Магдалена. Аз ù казах, че тя е двадесет и четвъртата Мария Магдалена, която срещам в живота си. Трябва да се проявява най-голяма предпазливост и да не се стига до нелепи фантазии.
към текста >>
217.
Мисията на Кристиян Розенкройц, нейният характер и задачи. Гаутама Буда и неговата мисия на Марс. Нюшател, 18. Декември 1912
GA_130 Езотеричното християнство
Онзи, който като окултист повдига въпроса как можем да разберем света с идеите на Коперник, трябва да си каже: С идеите на Коперник може да бъде създадено много нещо, което в естествената наука води до големи триумфи във външния живот, обаче с тях не можем да разберем нищо от духовната основа на света и на нещата, защото Коперниковите идеи са най-
лош
ият инструмент, който някога е изнамиран в хода на общочовешката еволюция с цел да бъдат разбрани духовните основи на света.
Онзи, който като окултист повдига въпроса как можем да разберем света с идеите на Коперник, трябва да си каже: С идеите на Коперник може да бъде създадено много нещо, което в естествената наука води до големи триумфи във външния живот, обаче с тях не можем да разберем нищо от духовната основа на света и на нещата, защото Коперниковите идеи са най-лошият инструмент, който някога е изнамиран в хода на общочовешката еволюция с цел да бъдат разбрани духовните основи на света.
Това идва оттам, че всички понятия и идеи на Коперник са инспирирани от Луцифер. Защото коперниканството е една от последните атаки, едно от последните големи нападения, които Луцифер е предприемал срещу човешкото развитие. В по-старите светогледи, съществуващи преди Коперник, хората имаха външния свят на Майя, на илюзията; обаче с благата на мъдростта, които се предаваха от поколение на поколение, те получаваха и истината за нещата и за света. Обаче след Коперник човекът има около себе си Майя и илюзия не само по отношение на своите сетивни възприятия; сега самите му понятия и идеи се превърнаха в Майя, в илюзия. Днес за човека е нещо самопонятно, че Слънцето стои в средата, а планетите се въртят около него, описвайки елипси.
към текста >>
218.
Допълнение. Значението на годината 1250. Бележки от лекция в Кьолн, 29. Януари 1911
GA_130 Езотеричното християнство
Тези противници,
лош
ите Духове на Личността сега имат предимство.
Срещу прогресивните Духове във Вселената стоят техни противници, в този случай онези Духове на Личността, които са изостанали в своето развитие.
Тези противници, лошите Духове на Личността сега имат предимство.
Това е свързано с изменената посока на Земната ос в 1250 година. Земята описва в течение на хилядолетия едно конусовидно движение, движение на нейната ос, което образува два конуса с върхове в центъра на Земята; тя описва едно танцувално движение. От петото, шестото столетие преди Христа оста на Земята се обръща все повече. В науката това се нарича напредване на пролетната точка, на точката на пролетното равноденствие. По-рано разпределението на пролетта, лятото, есента и зимата е било различно, то е било по-равномерно.
към текста >>
Любовта към личността, всичко, което е свързано с нея, има своите добри и своите
лош
и страни.
Любовта към личността, всичко, което е свързано с нея, има своите добри и своите лоши страни.
Възникна Ренесанса, появиха се хора, които живееха изцяло в личността. До 13. столетие, а и дълго след това събитията протичаха много бурно, включително и през Ренесанса; виждаме го най-вече при хората на изкуството, при Цезар Борджия, папа Александър VI. Същото важи и за водачите на кръстоносните походи. През онези времена всичко ставаше под знака на Духовете на Личността.
към текста >>
Цялата тогавашна история беше протъкана от
лош
ите Духове на Личността.
Възникна Ренесанса, появиха се хора, които живееха изцяло в личността. До 13. столетие, а и дълго след това събитията протичаха много бурно, включително и през Ренесанса; виждаме го най-вече при хората на изкуството, при Цезар Борджия, папа Александър VI. Същото важи и за водачите на кръстоносните походи. През онези времена всичко ставаше под знака на Духовете на Личността.
Цялата тогавашна история беше протъкана от лошите Духове на Личността.
Човекът изцяло беше обсебен от Духовете на Личността.
към текста >>
Проникнатите от
лош
ите Духове на Личността хора не можеха вече да виждат горе в духовните светове.
Инкарнираните през тринадесетото столетие души знаеха, че хората не можеха да се освободят от своята личност и противниковите Същества направиха хората така материалистично настроени, както не е било никога по-рано.
Проникнатите от лошите Духове на Личността хора не можеха вече да виждат горе в духовните светове.
През онова време връзката с духовния свят се установяваше чрез вярата и върху нея се крепяха схоластичните църковни учения. Сега вярата и знанието бяха строго разделени. Това продължи да действува през следващите столетия. Последен представител на онова време беше Кант; неговите последователи бяха всъщност негови поклонници. Обаче Лутер смътно усещаше присъствието на лошите Духове на Личността.
към текста >>
Обаче Лутер смътно усещаше присъствието на
лош
ите Духове на Личността.
Проникнатите от лошите Духове на Личността хора не можеха вече да виждат горе в духовните светове. През онова време връзката с духовния свят се установяваше чрез вярата и върху нея се крепяха схоластичните църковни учения. Сега вярата и знанието бяха строго разделени. Това продължи да действува през следващите столетия. Последен представител на онова време беше Кант; неговите последователи бяха всъщност негови поклонници.
Обаче Лутер смътно усещаше присъствието на лошите Духове на Личността.
Той захвърли мастилницата именно срещу материалистичния дух на времето.
към текста >>
Не съществуват вече никакви личности, които като Леонардо да Винчи да стоят във връзка с добрите Духове на Личността или като папа Александър VI, който стоеше във връзка с
лош
ите Духове на Личността.
Но тази епоха е отминала. Ние живеем в епохата на Архангелите, с мисли, които могат да се издигнат в областта, където се намират Архангелите и противниците на Архангелите. Противниците на Архангелите не проникват вече толкова дълбоко в душите на великите личности, както вършеха това Духовете на Личността.
Не съществуват вече никакви личности, които като Леонардо да Винчи да стоят във връзка с добрите Духове на Личността или като папа Александър VI, който стоеше във връзка с лошите Духове на Личността.
Днес хората са по-скоро стандартни. Днес те преследват абстрактни идеали. Все повече идеите, мненията, чувствата са тези, чрез които хората са като обсебени от противниците на Архангелите. Хората се екзалтират от абстрактни идеали, стават фантазьори, не обичат вече своя вечен собствен Аз, а са движени от всевъзможни удоволствия и страсти. Те се привързват само към земната личност, мечтаят за някакъв нереален фантастичен образ.
към текста >>
Едно вторично въздействие
лош
ите Духове на Личността се ражда чрез виното.
Едно вторично въздействие лошите Духове на Личността се ражда чрез виното.
Виното става противник, враг в собственото тяло на човека. Въздържанието от вино е правило за онзи, който иска да прониква в духовните светове. Обаче мечтателният антиалкохолизъм и вегетарианството си остават твърде абстрактни идеали. Същото е например с фантазирането за гръцка култура на тялото, за олимпийски игри и така нататък. Днешната приумица за студените душове също принадлежи към тези неща.
към текста >>
219.
Звездното небе над мен моралният закон вътре в мен. Бележки от лекция в Сент Гален, 19. Декември 1912
GA_130 Езотеричното християнство
Когато на физическото поле сме попаднали под негово влияние, тогава за нас е
лош
о, обаче когато на Земята сме постигнали правилно разбиране за Христовия Импулс, тогава на Слънцето ние сме достатъчно силни, за да следваме също и Луцифер без да има опасност за самите нас.
До времето на пребиваването ни в сферата на Слънцето ние сме ръководени от Христос. Оттам нататък се нуждаем от един друг ръководител, който трябва да ни води от Слънцето по-нататък в Космоса. Сега до нас застава Луцифер.
Когато на физическото поле сме попаднали под негово влияние, тогава за нас е лошо, обаче когато на Земята сме постигнали правилно разбиране за Христовия Импулс, тогава на Слънцето ние сме достатъчно силни, за да следваме също и Луцифер без да има опасност за самите нас.
Оттам нататък той се грижи за вътрешния напредък на нашата душа, както Христос се беше грижил на отсамната страна на Слънцето за нашето развитие. Ако на Земята сме приели Христовия Импулс, тогава Христос става покровител на душата ни в нашия път към Слънцето. Вън от кръга на Слънцето Луцифер е предводителят в космическата Вселена; вътре в кръга на Слънцето той е изкусителят.
към текста >>
Ти имаш
лош
и подтици в душата си, защото, докато си живял в звездния свят, не си опитал да потърсиш там неговите сили, както и духовните сили на Христос!
Човекът трябва да помни: Преди сегашния живот ти си пребивавал в един духовен свят! Ако хората се отворят за Духовната наука, това ще ги направи щастливи. „Звездното небе над мен, моралният закон – вътре в мен! ” – ето в какво се състои величието на света. Човекът си казва: Да, това, което е моя вътрешен живот, аз съм го взел от звездния свят; а това, което изживявам в мировото пространство, сега то просветва в моята душа.
Ти имаш лоши подтици в душата си, защото, докато си живял в звездния свят, не си опитал да потърсиш там неговите сили, както и духовните сили на Христос!
Ние трябва да осъзнаем нашето родство с Макрокосмоса. Днес човекът може само да предусеща това, което протича между смъртта и новото раждане.
към текста >>
220.
2.ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Карлсруе, 6. Октомври 1911
GA_131 От Исус към Христос
От този
лош
навик а не от някакво оправдано основание произлиза едно словесно объркване, което засяга нашето Антропософско Движение*11 и което след време може да доведе до големи затруднения.
Но сега следва да обърнем внимание върху нещо изключително важно: Еволюционният принцип, на който е подчинена и човешката душа, трябва да бъде спазван също и в областта на посвещението или иницияцията. Ние знаем, че розенкройцерското посвещение възниква приблизително през 13 век и че тогава то беше признато като едно правилно посвещение за по-напредналите човешки души от онези индивидуалности, които бяха отговорни за съдбините на човечеството. След като розенкройцерското посвещение безспорно се съобразява с напредъка на човешката душа, то трябва да оцени и факта, че от 13 век насам човешките души също са напреднали в своето развитие; следователно, душите, които търсят посвещението, не могат да бъдат оставени на равнището от 13 век. Аз бих желал специално да се спра на тази подробност, понеже в наши дни съществува един явен стремеж за уеднаквяване на нещата.
От този лош навик а не от някакво оправдано основание произлиза едно словесно объркване, което засяга нашето Антропософско Движение*11 и което след време може да доведе до големи затруднения.
Както е вярно, че нашето Движение изцяло съдържа в себе си това, което трябва да означим като принцип на розенкройцерството, така че в рамките на Антропософското Движение човекът може да стигне до самите извори на розенкройцерството,така от една страна е също вярно, че онези, които с помощта на днешното антропософско вглъбяване стигат до изворите на розенкройцерството, могат да се нарекат розенкройцери, но от друга страна трябва да подчертаем, че хората, намиращи се извън нашето Движение, нямат никакво право да обозначават формата на нашето Антропософско Движение с името „розенкройцерство“, и то главно поради обстоятелството, че по този начин съзнателно или не на нашето Движение се слага един погрешен етикет.
към текста >>
221.
5.ПЕТА ЛЕКЦИЯ, Карлсруе, 9. Октомври 1911
GA_131 От Исус към Христос
Естествено, в широките кръгове е застъпен
лош
ият навик да се казва, че най-висшите неща в света би трябвало да се разбират по най-простия начин; и когато някой е принуден да говори твърде сложно за тайните на битието, хората изобщо не го изслушват, понеже се придържат към принципа: Истината трябва да бъде проста.
Ако от досегашните лекции сте се убедили, че Христовият Импулс следва да бъде разглеждан като най-дълбоко проникващата сила в хода на общочовешкото развитие, Вие несъмнено ще се съгласите, че за да вникнем в цялото значение на Христовия Импулс, са необходими немалки духовни усилия.
Естествено, в широките кръгове е застъпен лошият навик да се казва, че най-висшите неща в света би трябвало да се разбират по най-простия начин; и когато някой е принуден да говори твърде сложно за тайните на битието, хората изобщо не го изслушват, понеже се придържат към принципа: Истината трябва да бъде проста.
Несъмнено, накрая тя се оказва действително проста. Ако обаче в определен момент искаме да се докоснем до най-висшата истина, не е трудно да се досетим, че първо трябва да изминем определен път. И така, ние отново ще съпоставим някои факти, за да се ориентираме от духовна гледна точка в цялото величие, в цялото значение на Христовия Импулс.
към текста >>
; неговите приятели идват и казват: Ти сигурно си извършил нещо
лош
о; защото Бог никога не наказва праведните!
Ето същественото: изгубването на връзката с Бога, е равнозначно на смърт! Защото докато Азът се усеща свързан с Бога, смъртта не може да го засегне. Сега той трябва сам да прекъсне връзката с Бога, и тогава смъртта ще постигне власт над него. На пръв поглед изглежда така, сякаш всичко е срещу праведния Йов; неговата жена вижда страданията му и го съветва: Отречи се от Бога, и умри!
; неговите приятели идват и казват: Ти сигурно си извършил нещо лошо; защото Бог никога не наказва праведните!
Обаче Йов е напълно сигурен, че в рамките на своето лично съзнание, той не е извършил никаква неправда. Поради ужасяващите удари, които му нанася външният свят, Йов е обзет от един неописуем трагизъм, от трагизма, че не може да проумее цялата същност на човека, че не може да проумее естеството на своята свързаност с Бога, както и защо Бог му изпраща тези изпитания.
към текста >>
222.
6.ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, Карлсруе, 10. Октомври 1911
GA_131 От Исус към Христос
И ако можем да си послужим с един не
лош
израз, това е тялото, с което хората са „облечени“.
Той нарича първия Адам родоначалник на всички човеци, живеещи на Земята. И по какъв начин? Няма нужда да се впускаме в подробни разсъждения, за да получим отговор на този въпрос. Той го нарича родоначалник на всички човеци, като вижда в неговото лице първия човек, от който произлизат всички други а за Павел това означава: онзи, от когото хората унаследиха своето физическо тяло. Или с други думи: Адамовото тяло е първото тяло, което застава пред нас в света на Майя, и то е смъртно; то е наследеното от Адам тленно тяло, подчиненото на смъртта физическо тяло на човека.
И ако можем да си послужим с един не лош израз, това е тялото, с което хората са „облечени“.
към текста >>
223.
9. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, Карлсруе, 13. Октомври 1911
GA_131 От Исус към Христос
Помислете си колко много хора днес са напълно убедени: Когато аз мисля нещо когато например имам една
лош
а мисъл за моя ближен, в крайна сметка това няма никакво значение за външния свят; въпросната мисъл си остава вътре в мен.
Ако се стремим към яснота по този труден въпрос, може би трябва да си припомним нещо много важно, което навремето хората са изучавали в Мистериите.
Помислете си колко много хора днес са напълно убедени: Когато аз мисля нещо когато например имам една лоша мисъл за моя ближен, в крайна сметка това няма никакво значение за външния свят; въпросната мисъл си остава вътре в мен.
Съвсем друго значение има, ако аз му ударя например една плесница; това вече представлява едно физическо събитие; другото е само едно усещане, само една мисъл. Или нека да отидем още по-нататък. Колко много хора днес са напълно убедени, че когато вършат грях, когато допускат някаква грешка или заблуждение, нещата изглеждат приблизително така: „Всичко това става само вътре в моята душа! “ и обратно, когато един камък падне от покрива, те заявяват: „Това вече става не вътре в мен, а във външния свят.“ – Хората с материалистични представи са убедени: Когато един камък пада от покрива, или пък ако случайно падне във водата, там се образуват вълни, които се разпространяват по всички посоки, така че, с други думи, всичко си има своите последици, които макар и не винаги явно продължават да действуват напред във времето; обаче това, което става в човешката душа, е нещо напълно изолирано от останалия свят. Ето защо те наистина вярват: Да съгрешиш, да сбъркаш и после да поправиш грешката, това изобщо не засяга света, а само душата.
към текста >>
Наред с популяризирането на Евангелията възникна и голямото недоразумение: повърхностното разбиране на Евангелията и после всичко онова, което 19 век направи от тях; нещо, което казано в чисто обективен смисъл е твърде
лош
о, че изобщо можа да се случи.
Въпреки това, без причастието с хляба и виното, а и всичко, което е свързано с него, хората не биха могли да намерят екзотеричния път към Христос, защото Евангелията не биха могли да станат толкова популярни, че единствено и само те да гарантират един общодостъпен път към Христос. Защото после, когато Евангелията станаха популярни, се оказа, че това съвсем не е достатъчно за утеха и вътрешна благословия на хората.
Наред с популяризирането на Евангелията възникна и голямото недоразумение: повърхностното разбиране на Евангелията и после всичко онова, което 19 век направи от тях; нещо, което казано в чисто обективен смисъл е твърде лошо, че изобщо можа да се случи.
Смятам че антропософите ще разберат думите „твърде лошо“ те не са израз на някаква критика, нито пък на подценяване, насочено към огромната научна включително и естественонаучна работа, която хората от 19 век подеха с такова голямо усърдие. И точно в това се състои трагизмът, че тази наука и който я познава, ще се съгласи с мен именно поради своята дълбока сериозност и неизмеримото си, жертвоготовно усърдие, на които можем само да се удивляваме, всъщност доведе хората до едно пълно раздробяване и унищожаване на всичко онова, на което тя искаше да ги научи. И бъдещата еволюция на човечеството ще усеща този момент като едно особено трагично културно събитие за нашата епоха: Че хората поискаха да овладеят Библията с помощта на една наука, заслужаваща безгранично удивление, но в крайна сметка те стигнаха до там, че изгубиха Библията.
към текста >>
Смятам че антропософите ще разберат думите „твърде
лош
о“ те не са израз на някаква критика, нито пък на подценяване, насочено към огромната научна включително и естественонаучна работа, която хората от 19 век подеха с такова голямо усърдие.
Въпреки това, без причастието с хляба и виното, а и всичко, което е свързано с него, хората не биха могли да намерят екзотеричния път към Христос, защото Евангелията не биха могли да станат толкова популярни, че единствено и само те да гарантират един общодостъпен път към Христос. Защото после, когато Евангелията станаха популярни, се оказа, че това съвсем не е достатъчно за утеха и вътрешна благословия на хората. Наред с популяризирането на Евангелията възникна и голямото недоразумение: повърхностното разбиране на Евангелията и после всичко онова, което 19 век направи от тях; нещо, което казано в чисто обективен смисъл е твърде лошо, че изобщо можа да се случи.
Смятам че антропософите ще разберат думите „твърде лошо“ те не са израз на някаква критика, нито пък на подценяване, насочено към огромната научна включително и естественонаучна работа, която хората от 19 век подеха с такова голямо усърдие.
И точно в това се състои трагизмът, че тази наука и който я познава, ще се съгласи с мен именно поради своята дълбока сериозност и неизмеримото си, жертвоготовно усърдие, на които можем само да се удивляваме, всъщност доведе хората до едно пълно раздробяване и унищожаване на всичко онова, на което тя искаше да ги научи. И бъдещата еволюция на човечеството ще усеща този момент като едно особено трагично културно събитие за нашата епоха: Че хората поискаха да овладеят Библията с помощта на една наука, заслужаваща безгранично удивление, но в крайна сметка те стигнаха до там, че изгубиха Библията.
към текста >>
224.
10. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Карлсруе, 14. Октомври 1911
GA_131 От Исус към Христос
От едната страна стоят моите добри, разумни и благородни действия, моите добри, разумни и благородни мисли; а от другата страна стоят всичките ми
лош
и, неразумни и грозни постъпки.
Или с други думи: занапред уреждането на кармическите отношения ще става с посредничеството на Христос; и бъдещите поколения все повече и повече ще усещат: Аз преминавам през Портата на смъртта и държа в ръцете си моята кармическа равносметка.
От едната страна стоят моите добри, разумни и благородни действия, моите добри, разумни и благородни мисли; а от другата страна стоят всичките ми лоши, неразумни и грозни постъпки.
Обаче този, който занапред ще поеме функциите на съдия относно бъдещите инкарнации, за да внесе ред в кармическата равносметка на човека, това е Христос! - Нека да си представим нещата по следния начин: След като сме преминали през Портата на смъртта, ние отново ще се инкарнираме в някоя от следващите епохи. И сега за нас ще настъпят такива събития, чрез които нашата Карма ще бъде поставена в ред; защото всеки човек трябва да жъне това, което е посял. Кармата си остава един висш и справедлив закон. Обаче това, чрез което се изпълнява закона на Кармата, не съществува тук в изолирана форма за всеки отделен човек.
към текста >>
225.
3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 21 Ноември 1911
GA_132 Еволюцията от гл.т.на истината
Така че от една страна, и това е
лош
ата страна, човекът дължи на луциферическите Същества важното обстоятелство, че в своето астрално тяло той носи неизброими желания и страсти, които сякаш се спускат от известна височина и ги свалят в по-низшите области на битието.
След всичко казано до тук, лесно би могла да възникне следната мисъл: Всъщност тези свръхсетивни Същества са в известен смисъл дефектни, те са вечните „повтарячи", те са „бавно развиващите се" духовни Същества; но защо те „изостават „ в своето развитие? Но би могла да възникне и съвсем друга мисъл: Ако луциферическите Същества не бяха изостанали на Старата Луна, човекът никога не би стигнал до свободата, до способността за самостоятелно мислене!
Така че от една страна, и това е лошата страна, човекът дължи на луциферическите Същества важното обстоятелство, че в своето астрално тяло той носи неизброими желания и страсти, които сякаш се спускат от известна височина и ги свалят в по-низшите области на битието.
От друга страна обаче, ако не беше присъствието на луциферическите Същества в астралното тяло на човека, той нямаше да може да греши, да се отклонява от доброто, следователно той нямаше да стигне до свободата, до това, което наричаме свобода на волята. И така, ние дължим на луциферическите Същества, наред с всичко останало, също и нашата свобода. Следователно, едностранчивото твърдение, че луциферическите Същества влияят само пагубно върху човека, не е вярно; по-скоро той може да разглежда тяхното изоставане като нещо добро, като нещо, без което той просто не би могъл да постигне своето човешко достойнство.
към текста >>
226.
4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 21 Ноември 1911
GA_132 Еволюцията от гл.т.на истината
За да си представим нагледно този скрит душевен живот, нека да допуснем, че например в своята седма или осма година едно дете бива несправедливо обвинено в извършването на някаква
лош
а постъпка а децата са извънредно чувствителни към несправедливите обвинения -, но за свое лично удобство, околните поддържат обвинението.
За да си представим нагледно този скрит душевен живот, нека да допуснем, че например в своята седма или осма година едно дете бива несправедливо обвинено в извършването на някаква лоша постъпка а децата са извънредно чувствителни към несправедливите обвинения -, но за свое лично удобство, околните поддържат обвинението.
Повтарям: Децата са извънредно чувствителни към несправедливите обвинения. И какво се получава по-късно? Въпросното изживяване бива затрупано от безброй други случки и събития, и след време детето вече не си спомня за него. Би могло да се случи така, че това изживяване да не се появи вече никога. Обаче нека да допуснем и една друга възможност: на 15 или 16 годишна възраст детето трябва да понесе някаква нова несправедливост.
към текста >>
227.
Как действа кармата . Бележки от Рудолф Щайнер
GA_135 Прераждане и Карма
Чрез познаване на закона за съдбата – кармата – става разбираемо защо „добрият трябва често да страда, а
лош
ият – да е щастлив“.
Може да се каже, че човек не може да срещне в живота си нищо, за което не е подготвил необходимите условия.
Чрез познаване на закона за съдбата – кармата – става разбираемо защо „добрият трябва често да страда, а лошият – да е щастлив“.
Тази мнима дисхармония в един живот изчезва, когато погледът се разпростре върху множество животи. Не трябва да разглежда законът на кармата толкова елементарно, както например прави един обикновен съдия или държавното правораздаване. Все едно да си представяме Бог като старец с бяла брада. Мнозина правят тази грешка. Именно противниците на идеята за кармата изхождат от такива погрешни предпоставки.
към текста >>
228.
Въпроси и отговори
GA_135 Прераждане и Карма
Станало ли е педагогическото изкуство на учителя по-
лош
о?
Той преподава на едно много надарено момче. Вероятно той ще постигне такъв резултат, който светът ще приветства с учудване. По-късно ще предоставят на същия този гениален педагог едно ненадарено момче. И той ще постигне резултат, който е далеч под нивото на първия. Също така е възможен спад в резултата и при първото момче, което вследствие на болест да не е в състояние да възприема както по-рано онова, което учителят му преподава.
Станало ли е педагогическото изкуство на учителя по-лошо?
Няма ли неговата работа отново да възвърне първоначалното си високо равнище, ако на този учител се предоставят необходимите условия? Същото е и с човешкия дух с връзката му към тялото. Онова, което остарява, е тялото. И остарялото тяло не е в състояние да изразява повелите на духа! И ако в една следваща инкарнация този дух отново има възможност, дейността му ще се проявява на необходимата висота.
към текста >>
Може да се разпознае причината за едно предразположение към заболявания в изграждането на
лош
и навици в един по-ранен живот.
Но повторенията на тези действия придават на етерното тяло нещо, което в един следващ живот се проявява като предпоставка за меланхолия, която е вече особеност на етерното тяло. Ще приведем още един пример. Когато една личност си изгради навик, противоречащ на здравия разум, това засяга етерното ѝ тяло в съответния живот. В следващия живот обаче този навик оказва въздействие върху устройството на физическото тяло. И точно това въздействие се проявява като предпоставка за болест.
Може да се разпознае причината за едно предразположение към заболявания в изграждането на лоши навици в един по-ранен живот.
Но всички тези зависимости са много сложни и е възможно да се каже нещо определено само въз основа на отделни окултни преживявания. Здравето е, най-общо казано, последствието от добри, смислени навици в един предшестващ живот. Според наличните окултни изследвания за отделни случаи може да се каже например следното. Един лекомислен живот води в следващ живот до една повърхностност, която намира израз в лесно забравяне, липса на памет, а в един по-следващ живот това лесно забравяне се явява като предпоставка за заболяване, която понастоящем се проявява много често като „невроза“. Човек ще разбере правилно закона на кармата тогава, когато не възприема нещата в обикновения общоприет смисъл, а мисли съгласно едни много по-висши критерии.
към текста >>
229.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 23 януари 1912 г.
GA_135 Прераждане и Карма
Това е най-
лош
ият начин за спекулиране с нещата и води единствено до напълно погрешни представи.
Когато изведем това пред душата си, скоро ще осъзнаем доколко погрешни са повечето представи, които човек си създава за прераждането и кармата. Сигурно вече сте чували, че когато някой срещне даден човек, който например е добър математик, той ще си създаде следната представа, ако същевременно е и антропософ: В предишното прераждане този човек е бил добър математик. Много необразовани антропософи представят редицата прераждания така, че хората да смятат, че способностите, които имаме в настоящата инкарнация, ще се открият също в миналата или в повече предходни прераждания.
Това е най-лошият начин за спекулиране с нещата и води единствено до напълно погрешни представи.
Защото истинските наблюдения със средствата на духовната наука показват най-вече точно обратното. Например хора, които в предишния живот са били добри математици, навлизат в настоящата инкарнация напълно лишени от математическа дарба. И ако искаме да разберем какви дарби най-вероятно сме имали в предишната си инкарнация – обръщам внимание на това, че сега се намираме в сферата на вероятностите, – ако искаме да разберем какви способности от порядъка на интелигентност, художествени наклонности и т. н. сме имали в предишната си инкарнация, тогава ще направим добре, ако помислим какви способности в най-малка степен имаме в това си прераждане, какво най-малко ни се удава. Ако човек направи това, ще открие в какво вероятно е бил най-добре изявен, за какво е бил надарен.
към текста >>
230.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 30 януари 1912 г.
GA_135 Прераждане и Карма
Той е имал идеята, че прероденият Платон е в един гимназиален клас, прави възможно най-
лош
ото впечатление на своя учител и получава най-
лош
ите оценки, тъй като изобщо не може да разбере идеите на Платон!
Следователно, когато се казва, че представите са свързани с физическото тяло, никой не трябва да си прави извода, че човекът без представи, или казано по-добре без съдържанието на представите, би се намирал в живота между смъртта и едно ново раждане. Изчезва само това, което представите изработват. Това, което имаме като свой представен живот, както го изживяваме тук във физическия свят, има значение само за настоящата инкарнация. Вече съм споменавал пред вас, че Фридрих Хебел е нахвърлил в своя дневник скици за една драма.
Той е имал идеята, че прероденият Платон е в един гимназиален клас, прави възможно най-лошото впечатление на своя учител и получава най-лошите оценки, тъй като изобщо не може да разбере идеите на Платон!
Това също е пример за факта, че мисловната постройка на Платон, която е живяла в него на базата на мислите, не е преминала в тази си форма в следващото му прераждане.
към текста >>
Днес не е моментът да излагаме в подробности как вътрешното преживяване, което имаме при една добра или
лош
а постъпка, е нещо съвсем различно от чувството на симпатия или антипатия към една добра или
лош
а постъпка, т. е.
Последните не се пораждат заедно с чувствата на симпатия и антипатия. Защото един душевен импулс, който можем да наречем напрежение, възбуда и отпускане, е нещо различно от това, което се изживява с чистата симпатия или антипатия. Но би трябвало доста да поговорим, ако желаем да охарактеризираме различните двойки душевни преживявания. Към тях спадат и онези, които можем да определим като чувство към красивото и грозното, които представляват едно твърде специално изключение от душевното съдържание и които не могат да се сравняват с обикновената симпатия и антипатия, и още по-малко се съвместяват с тях. Като друга специална двойка бихме могли да посочим чувствата, които имаме за доброто и злото.
Днес не е моментът да излагаме в подробности как вътрешното преживяване, което имаме при една добра или лоша постъпка, е нещо съвсем различно от чувството на симпатия или антипатия към една добра или лоша постъпка, т. е.
от това да обичаме добрите действия, а лошите – да мразим. Така чувствата се явяват пред нас в най-разнообразен вид и можем да ги отличаваме от представите.
към текста >>
от това да обичаме добрите действия, а
лош
ите – да мразим.
Защото един душевен импулс, който можем да наречем напрежение, възбуда и отпускане, е нещо различно от това, което се изживява с чистата симпатия или антипатия. Но би трябвало доста да поговорим, ако желаем да охарактеризираме различните двойки душевни преживявания. Към тях спадат и онези, които можем да определим като чувство към красивото и грозното, които представляват едно твърде специално изключение от душевното съдържание и които не могат да се сравняват с обикновената симпатия и антипатия, и още по-малко се съвместяват с тях. Като друга специална двойка бихме могли да посочим чувствата, които имаме за доброто и злото. Днес не е моментът да излагаме в подробности как вътрешното преживяване, което имаме при една добра или лоша постъпка, е нещо съвсем различно от чувството на симпатия или антипатия към една добра или лоша постъпка, т. е.
от това да обичаме добрите действия, а лошите – да мразим.
Така чувствата се явяват пред нас в най-разнообразен вид и можем да ги отличаваме от представите.
към текста >>
Човек трябва да се научи да прави разлика между простото чувство, което изпитва към това, което у него самия или у някой друг му се струва добро или
лош
о, и онова, което се появява като чувство на натиск да извършваме добро и да оставим
лош
ото.
Трети вид душевни преживявания са волевите импулси, волевият живот. Те също не бива да се смесват с това, което можем да наречем преживявания на чувствата и което трябва или може да остане във вътрешността на нашия душевен живот по начина, по който го изживяваме. В един волеви импулс се съдържа това, че в душата се изразява: Ти трябва да направиш това, а онова не трябва да правиш.
Човек трябва да се научи да прави разлика между простото чувство, което изпитва към това, което у него самия или у някой друг му се струва добро или лошо, и онова, което се появява като чувство на натиск да извършваме добро и да оставим лошото.
При чувството преценката може да остане встрани, но волевите импулси са нещо друго. И въпреки че се получават преходи между живота на чувствата и волевите импулси, изхождайки от обикновените си житейски наблюдения, човек не бива да ги смесва. Навсякъде в човешкия живот има преходи. Както има хора, които почти не стигат до чистите представи, а винаги дават израз на това, което обичат или мразят, които винаги залитат насам-натам, тъй като не могат да отделят чувствата си от своите представи, така има и други, които, виждайки дадено нещо, не могат да се възпрат да не преминат към нещо, съответстващо на волеви импулс, да преминат към действие, дори и ако това действие изобщо не е основателно. Това отново не води към нищо добро, а по-късно може да се изяви като клептомания и т. н.
към текста >>
231.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 5 март 1912 г.
GA_135 Прераждане и Карма
Ако например в тази инкарнация смятаме даден човек за
лош
, без съвсем точно да сме проверили това, докато ако го бяхме проверили по-добре, той е щял да се окаже добър или поне наполовина добър, ако в живота си носим тези мисли непроверени, ще се получи така, че тъй като сме си изградили предразсъдъци за хората, в следващата инкарнация ще се превърнем в непоносими, свадливи, отвратителни хора!
Това, което в едната инкарнация ни се струва като най-нереалното, най-недействителното, то ще е меродавното, което ще обуславя същинските импулси за следващата инкарнация. Начинът, по който мислим, дали приемаме една истина лековерно или пък я проверяваме с всички възможни средства, дали имаме усет за истината или пък сме фанатици, това придобива съвсем различен смисъл по отношение на човешкото развитие вследствие на идеите за прераждането и кармата. Защото това, което в настоящата инкарнация е само вътрешно, в следващата става напълно явно. И който например често лъже или пък има склонност към това да повярва на нещо, без особено да се замисли, в следващата или в по-следващата си инкарнация ще се превърне в повърхностен човек. Защото това, какво и как мислим, как се отнасяме към истината, следователно това, което в тази инкарнация е вътрешно, ще бъде мярката в следващата.
Ако например в тази инкарнация смятаме даден човек за лош, без съвсем точно да сме проверили това, докато ако го бяхме проверили по-добре, той е щял да се окаже добър или поне наполовина добър, ако в живота си носим тези мисли непроверени, ще се получи така, че тъй като сме си изградили предразсъдъци за хората, в следващата инкарнация ще се превърнем в непоносими, свадливи, отвратителни хора!
Тук отново откриваме едно разширяване на морално-душевния елемент в душата си.
към текста >>
232.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Щутгарт, 20 февруари 1912 г.
GA_135 Прераждане и Карма
Но също така можем да приемем като напълно разбираеми от гледна точка на нашата същност и някои провали, които сме претърпели, може би точно това, което трябва да отбележим като
лош
късмет или нещастие, защото не сме успели в нещо.
На първо място, ако потърсим най-вече в нас самите, в това, което се намира у нас като способности и като таланти, откриваме, че когато нещо ни се удава, можем да си кажем: След като съм такъв или такъв човек, съвсем естествено и разбираемо е, че това нещо е трябвало да ми се удаде.
Но също така можем да приемем като напълно разбираеми от гледна точка на нашата същност и някои провали, които сме претърпели, може би точно това, което трябва да отбележим като лош късмет или нещастие, защото не сме успели в нещо.
към текста >>
Когато причиним някому нещо
лош
о, а искаме да си върнем стойността, която сме имали преди това, какво трябва да се случи?
В течение на последователните си прераждания ние ставаме не само по-съвършени, но по определен начин също и по-несъвършени. Или нима не ставаме по-несъвършени, отколкото сме били преди това, ако оскърбим някого, ако му причиним несгоди? Не само сме причинили нещо на него, но сме отнели нещо и от себе си. Защото щяхме да бъдем по-стойностни като цялостна личност, ако не бяхме направили това. Виновни сме за много такива неща, които сме направили, и понеже сме ги направили, те са причина за нашето несъвършенство.
Когато причиним някому нещо лошо, а искаме да си върнем стойността, която сме имали преди това, какво трябва да се случи?
Ние трябва да изравним несгодите, трябва да направим една изравняваща постъпка, трябва да намерим нещо, което, така да се каже, да ни принуди да преодолеем нещо. И когато размишляваме за нашите страдания и мъки в тази посока на мисълта, можем да си кажем: Нашето страдание, нашите мъки са предназначени за това да ги преодолеем и да придобием сила чрез преодоляването на нашето несъвършенство. Чрез страданията можем да станем по-съвършени. В нормалния човешки живот не си мислим така – в него действаме отхвърлящо по отношение на страданията. Можем обаче да си кажем: Всяка болка, всяко страдание, всяко препятствие в живота трябва да са знак за това, че у себе си имаме един по-разумен от нас самите човек.
към текста >>
233.
8. СЕДМА СКАЗКА
GA_136 Духовните същества в небесните тела и природните царства
От човека непрестанно се изливат погрешни, грозни,
лош
и мисли, те са действителности, разливат се в астралния свят, живеят там по-нататък.
Когато описваме една планетна система, трябва да поставяме най-нисшия член малко различно, трябва да кажем: една планетна система се състои от своите луни това е нейният труп -, от своите планети това е нейното физическо тяло и от всичко онова, диригент на което се оказва неподвижната система това е нейното етерно тяло. Ние намираме астралното от само себе си вътре в нея защото се запознаваме с него като знаем, че вътре в планетната система живеят същества. Както човекът живее в своите обвивки /тела/, така съществата на по-висшите йерархии обитават в обвивката труп, във физическата обвивка и в етерната обвивка на планетната система. За астралното тяло /обвивка/ бих могъл да кажа ние не трябва първо да се грижим, него ние имаме чрез езотерично-окултния поглед, който е насочен навътре. Обаче още когато разглеждаме човешкия живот върху Земята, ще допуснете, че чрез този човешки живот това Вие знаете от досегашната елементарна Духовна наука се раждат множество астрални същества и сили от астрални форми, които са в същност вредни, пречещи за живота.
От човека непрестанно се изливат погрешни, грозни, лоши мисли, те са действителности, разливат се в астралния свят, живеят там по-нататък.
Така щото астралната сфера на една планета е изпълнена не само с това, което са нормалните субстанции на нейното душевно същество, а също от тези разливащи се астрални форми. И ако помислим само за всичко онова, което различните луциферически същества произвеждат като вредни сили, тогава бихте намерили в една планетна система извънредно много вредни астрални вещества. И, странно, окултният поглед, който има случай да наблюдава определено време живота на една комета, ни показва, че всичко, което представлява, комети и метеори въобще в нашата планетна система, се стреми постоянно да събере около себе си вредните астрални продукти в планетната система и да ги изнесе вън от планетната система. Ние ще видим и по-нататък в течение на сказките, как това се отнася особено за вредните астрални продукти на човека; обаче ние виждаме, че големите вредности, луциферическите вредности са изнесени навън от планетната система чрез кометите. Как става това изнасяне, за това бих искал да Ви дам още една представа в края на тази сказка.
към текста >>
234.
7. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 9 юни 1912
GA_137 Човекът в светлината на окултизма
Ако при определени обстоятелства дневната интензивност на хранителния процес би продължила и по времето на съня, това би могло да означава нещо твърде
лош
о.
Една разлика съществува вече в самия начин, по който всекидневното съзнание се поддържа от средния човек в будност, и по време на сън. Разликата се изразява напр. и в това, че по време на сън броя на дихателните движения спада приблизително от 20 на 15, или пък, че количеството на въглената киселина спада с около една четвърт.
Ако при определени обстоятелства дневната интензивност на хранителния процес би продължила и по времето на съня, това би могло да означава нещо твърде лошо.
Хората знаят, че след едно обилно ядене не може да се спи добре. Така, че съществената разлика между състоянията на будност и сън се състои в начина, по който средният човек продължава да въздействува на горния човек.
към текста >>
235.
8. ОСМА ЛЕКЦИЯ, 10 юни 1912
GA_137 Човекът в светлината на окултизма
Но всичко това не е най-
лош
ото.
Но всичко това не е най-лошото.
Лошото е, че срещу цената на безсмъртието, някой би се решил да стане телец, лъв или орел. Но това е само горния човек. А по-надолу ни очаква един див звяр, един дракон. Точно това обстоятелство е давало повод за всички драконови легенди и саги. Религиозната символика е завещала на човека тези четири образа като в свръхсетивния свят те са твърде откъслечни а именно образът на човека, на лъва, на телеца и на орела.
към текста >>
Лош
ото е, че срещу цената на безсмъртието, някой би се решил да стане телец, лъв или орел.
Но всичко това не е най-лошото.
Лошото е, че срещу цената на безсмъртието, някой би се решил да стане телец, лъв или орел.
Но това е само горния човек. А по-надолу ни очаква един див звяр, един дракон. Точно това обстоятелство е давало повод за всички драконови легенди и саги. Религиозната символика е завещала на човека тези четири образа като в свръхсетивния свят те са твърде откъслечни а именно образът на човека, на лъва, на телеца и на орела. А по един определен начин, какъвто го знаете от историята за грехопадението, тя загатва тъкмо това, че към човека принадлежи също и един див звяр.
към текста >>
236.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Мюнхен, 27 август 1912 г.
GA_138 За инициацията
Когато се яви пред някого, то може да бъде за него много
лош
о, макар и в най-великолепен ангелски облик.
Когато се навлиза в свръхсетивните светове, може да се открие едно същество, което според всички понятия, които се използват в сетивното битие, трябва да се означи като красиво същество, като великолепно същество може би: красиво, сияйно, великолепно. Сега то стои пред нас. Но няма доказателство, че то също е добро същество.
Когато се яви пред някого, то може да бъде за него много лошо, макар и в най-великолепен ангелски облик.
Защото според понятието за красиво, което е изградено в сетивния свят, такова същество се нарича красиво в свръхсетивното възприятие. И как би могло да не е така? Ако го открие изобразено в сетивния свят, човек би го нарекъл с пълно право красиво. Едно такова същество може да бъде най-грозното, въпреки че то може да бъде обозначено като красиво, ако се остане при обозначенията в сетивния свят. То може да бъде напълно лошо същество, може да пази злостта, лошотията и неистината, може да е дявол в ангелски облик.
към текста >>
То може да бъде напълно
лош
о същество, може да пази злостта,
лош
отията и неистината, може да е дявол в ангелски облик.
Когато се яви пред някого, то може да бъде за него много лошо, макар и в най-великолепен ангелски облик. Защото според понятието за красиво, което е изградено в сетивния свят, такова същество се нарича красиво в свръхсетивното възприятие. И как би могло да не е така? Ако го открие изобразено в сетивния свят, човек би го нарекъл с пълно право красиво. Едно такова същество може да бъде най-грозното, въпреки че то може да бъде обозначено като красиво, ако се остане при обозначенията в сетивния свят.
То може да бъде напълно лошо същество, може да пази злостта, лошотията и неистината, може да е дявол в ангелски облик.
Това е напълно възможно в свръхсетивния свят. Може да се установи по много начини, за които ще говорим, че малко по малко се навлиза в нещата, щом се подходи към тях с ясновиждащото съзнание. Така сега пред един ангелски образ човек може да каже, щом е стигнал дотам, да остане – мислейки – при свръхсетивното наблюдение: Виждайки един ангел или някакъв величествен образ, не трябва да попадаш в плен на измама; това може да бъде всичко, може да бъде ангел, но може да бъде също така и дявол. Сега трябва да се започне с това, което тъй често трябва да се прави, когато се навлиза в свръхсетивния свят: с едно себеизпитание. Човек може да се посъветва със себе си и да изследва доколко има в себе си качества на самомнение и егоизъм.
към текста >>
И щом се стигне дотам, че за някого, предприел такова себенаблюдение, да не изчезва това, което наблюдава – защото това по правило ще се случи при първите стъпки, – тогава ангелът започва, при определени условия, да не бъде вече ангел, а приема наистина грозни форми, и постепенно се стига дотам, че да се каже: На съществото си дал възможност да изрази своята
лош
отия, когато те е заблудило с един напълно различен образ; но ти си го принудил да ти покаже истинския си облик, когато си се проникнал с по-пречистени чувства.
Сега трябва да се започне с това, което тъй често трябва да се прави, когато се навлиза в свръхсетивния свят: с едно себеизпитание. Човек може да се посъветва със себе си и да изследва доколко има в себе си качества на самомнение и егоизъм. Тогава душата се изпълва с горчивина. Но тази горчивина, тази болезненост може да доведе точно до това, че човек отново да се пречиства известно време от своето самомнение и от своя егоизъм. И щом човек осъзнае колко малко е свободен от самомнението и че след това трябва да стане свободен, тогава му се прояснява целият процес, който протича в душевните дълбини.
И щом се стигне дотам, че за някого, предприел такова себенаблюдение, да не изчезва това, което наблюдава – защото това по правило ще се случи при първите стъпки, – тогава ангелът започва, при определени условия, да не бъде вече ангел, а приема наистина грозни форми, и постепенно се стига дотам, че да се каже: На съществото си дал възможност да изрази своята лошотия, когато те е заблудило с един напълно различен образ; но ти си го принудил да ти покаже истинския си облик, когато си се проникнал с по-пречистени чувства.
към текста >>
Защото за един дявол е хубаво да се показва като дявол, но е
лош
о да се явява в ангелски облик.
С това, което човек нарича извори на измама, той трябва да подходи напълно различно, сякаш то се случва нормално. Някой може да навлезе в свръхсетивните светове и да опише всичко като великолепно. Когато му кажете, че се е заблудил, това не би било вярно; защото той го е видял. Но той не е видял това, което би видял, ако бе направил това, което току-що описах. Ако го бе направил така, той щеше да види истината.
Защото за един дявол е хубаво да се показва като дявол, но е лошо да се явява в ангелски облик.
Човек не може нищо друго освен да усвоява такива разбирания. Така човек трябва да се отучи, когато навлиза в свръхсетивните светове, да обозначава нещата с представите, които е придобил в сетивния свят. Ако се запази придобитото в сетивното битие, тогава човек би казал за образа, който му се явява: Това е един прекрасен образ. А след това: Това е грозен дявол! Така обаче ясновиждащото съзнание няма да се изрази, ако човек иска да характеризира правилно.
към текста >>
237.
ПЕТА ЛЕКЦИЯ, Мюнхен, 29 август 1912 г.
GA_138 За инициацията
С тази поява на споменния образ за външния физически лик обаче е свързано и още нещо: че едва оттам нататък човекът – и така е добре – чувства не само въобще душевния си живот като спомен, чувства не само въобще добрите си и
лош
и деяния, своите морални и глупави деяния, а чувства целия си Аз.
Казах, че е добре при напредването си в света, който се има предвид тук, човек да чувства повече морални спомени, а не толкова външния си физически образ. С помощта на продължаващите упражнения за първите стъпки на инициацията човек трябва да придобие ясновидски качества, така че да може да се появи споменният образ за външния физически лик.
С тази поява на споменния образ за външния физически лик обаче е свързано и още нещо: че едва оттам нататък човекът – и така е добре – чувства не само въобще душевния си живот като спомен, чувства не само въобще добрите си и лоши деяния, своите морални и глупави деяния, а чувства целия си Аз.
Чувства цялата си личност в момента като спомен, в който може да погледне назад към тялото си като форма. Тогава усеща съществото си като раздвоено. Той гледа към една част, която е отхвърлил от себе си при Пазача на прага, и гледа към това, което нарича свой Аз в сетивния свят. Сега, когато гледа назад към своя Аз, човек е раздвоен също и по отношение на Аз-а си и си казва съвсем спокойно: Това, което си наричал свой Аз преди, сега само си спомняш за него; сега живееш в един по-висш Аз и той се отнася към предишния ти Аз както ти като мислител се отнасяш спрямо спомените за живота в сетивното битие. Едва от това ниво човек гледа надолу към онова, което е всъщност човекът като земен човек, към своя човешки Аз.
към текста >>
238.
ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, Мюнхен, 30 август 1912 г.
GA_138 За инициацията
Не може да се каже за някой от тези пътища, че е по-добър или по-
лош
от пътя на другите; напротив, за всеки от тях трябва да се каже, че той е трябвало да се даде според кармата на въпросната индивидуалност.
Оттук е неприятността на такова нещо. Затова преди всичко аз опитах в книжката „Как се постигат познания за висшите светове“ да покажа нещо, което е индивидуално, но въпреки това да е полезно за всяка една душа. Но въпреки това се яви също и необходимостта да се покаже многообразието и променливото в пътя на инициацията. И без да искам да давам някакви разяснения за това, което е направено, бих желал да ви посоча как се явиха необходимостите към трите образа, които в трите мистерийни опита – „Портата на посвещението“, „Изпитанието на душата“, и „Пазачът на прага“ – се явяват пред вашите души като Йохан Томасий, Капезий и Щрадер. Те ви показват пътя на първото ниво на инициацията едновременно в три различни аспекта.
Не може да се каже за някой от тези пътища, че е по-добър или по-лош от пътя на другите; напротив, за всеки от тях трябва да се каже, че той е трябвало да се даде според кармата на въпросната индивидуалност.
Може само да се каже: една душа като тази на Йохан Томасий, или като тази на Капезий, трябва да върви по такива пътища, както съм опитал да ги покажа не в теории, не дидактично, а в образи. Оттук е нуждата да се показват такива образи. И все по-необходимо ще става да се освобождаваме от вярата, че в тези неща можем да навлезем с помощта на няколко правила, все по-необходимо ще бъде именно в духовната област да се насочваме от дидактичното към образа. Тъй като взаимовръзките на световете са толкова многообразни, трябва също и пътищата на отделната индивидуалност да са толкова многообразни. Когато трябва да се показват определени индивидуалности или същества от по-висшите светове и връзката им с човека, тогава трябва да се почувства необходимостта тези образи да се изобразяват живо, в тяхната многоликост, не да се дават голи дефиниции за тях.
към текста >>
Може ли да се каже, че Луцифер е
лош
или добър?
Човешката душа е разположена между два полюса, които са просто отпечатък и отражение на всички светове, в които човешката душа действително се намира: че тя се укрепва в самата себе си, че се оплита напълно в своя егоизъм и желае само това, което ѝ служи, което я удовлетворява; и че човешката душа изважда от своите дълбини силите, които могат да просияят в целия живот на човечеството. Кога излиза наяве този егоизъм на човека? Точно тогава, когато мислим колко е необходимо всеки човек да отдаде на другите хора собственото, това, което е негова индивидуалност, което е най-дълбока същност на неговия егоизъм. Но във всичко, което човек може да направи за другите хора от своята себичност, живее отново Луцифер, другият полюс на Луцифер. А в това, което човек под въздействието на носителя на светлината иска да постигне така за човечеството, се намира едно отражение на онова, което е Луцифер действително в по-висшите светове, отражение на творческата дейност на Луцифер: да се доведе до откровение скритото.
Може ли да се каже, че Луцифер е лош или добър?
Може само да се каже: който иска да твърди, че Луцифер е лош и би трябвало да се избягва, той би трябвало също да каже, че и огънят трябва да се избягва, тъй като при определени обстоятелства може да погуби живота. По пътя на инициацията се разбира, че изразите добро и зло не са приложими по същия начин, ако искаме да характеризираме същността на свръхсетивния миров ред. Огънят е добър, ако се използва при добри условия; той е лош, ако се ползва лошо; сам по себе си не е нито добър, нито лош. Така е и с Луцифер. Той упражнява добро въздействия върху човешката душа, ако става подбудител за издигането на всичко онова от човешката душа, което човекът като своя индивидуалност може да пренесе в жертва на олтара на човешката еволюция.
към текста >>
Може само да се каже: който иска да твърди, че Луцифер е
лош
и би трябвало да се избягва, той би трябвало също да каже, че и огънят трябва да се избягва, тъй като при определени обстоятелства може да погуби живота.
Кога излиза наяве този егоизъм на човека? Точно тогава, когато мислим колко е необходимо всеки човек да отдаде на другите хора собственото, това, което е негова индивидуалност, което е най-дълбока същност на неговия егоизъм. Но във всичко, което човек може да направи за другите хора от своята себичност, живее отново Луцифер, другият полюс на Луцифер. А в това, което човек под въздействието на носителя на светлината иска да постигне така за човечеството, се намира едно отражение на онова, което е Луцифер действително в по-висшите светове, отражение на творческата дейност на Луцифер: да се доведе до откровение скритото. Може ли да се каже, че Луцифер е лош или добър?
Може само да се каже: който иска да твърди, че Луцифер е лош и би трябвало да се избягва, той би трябвало също да каже, че и огънят трябва да се избягва, тъй като при определени обстоятелства може да погуби живота.
По пътя на инициацията се разбира, че изразите добро и зло не са приложими по същия начин, ако искаме да характеризираме същността на свръхсетивния миров ред. Огънят е добър, ако се използва при добри условия; той е лош, ако се ползва лошо; сам по себе си не е нито добър, нито лош. Така е и с Луцифер. Той упражнява добро въздействия върху човешката душа, ако става подбудител за издигането на всичко онова от човешката душа, което човекът като своя индивидуалност може да пренесе в жертва на олтара на човешката еволюция. Луцифер става лошо същество, което означава, че каквото прави, става лошо, ако дава такива импулси на човешката душа, че тя да желае да прави всичко единствено за свое удовлетворение.
към текста >>
Огънят е добър, ако се използва при добри условия; той е
лош
, ако се ползва
лош
о; сам по себе си не е нито добър, нито
лош
.
Но във всичко, което човек може да направи за другите хора от своята себичност, живее отново Луцифер, другият полюс на Луцифер. А в това, което човек под въздействието на носителя на светлината иска да постигне така за човечеството, се намира едно отражение на онова, което е Луцифер действително в по-висшите светове, отражение на творческата дейност на Луцифер: да се доведе до откровение скритото. Може ли да се каже, че Луцифер е лош или добър? Може само да се каже: който иска да твърди, че Луцифер е лош и би трябвало да се избягва, той би трябвало също да каже, че и огънят трябва да се избягва, тъй като при определени обстоятелства може да погуби живота. По пътя на инициацията се разбира, че изразите добро и зло не са приложими по същия начин, ако искаме да характеризираме същността на свръхсетивния миров ред.
Огънят е добър, ако се използва при добри условия; той е лош, ако се ползва лошо; сам по себе си не е нито добър, нито лош.
Така е и с Луцифер. Той упражнява добро въздействия върху човешката душа, ако става подбудител за издигането на всичко онова от човешката душа, което човекът като своя индивидуалност може да пренесе в жертва на олтара на човешката еволюция. Луцифер става лошо същество, което означава, че каквото прави, става лошо, ако дава такива импулси на човешката душа, че тя да желае да прави всичко единствено за свое удовлетворение. Как действат делата на съществата в света, това може да се разбере, ако сме обърнали внимание на тези същества. Въздействията на свръхсетивните същества могат да се означат като добри или лоши, но самите същества не са нито добри, нито лоши.
към текста >>
Луцифер става
лош
о същество, което означава, че каквото прави, става
лош
о, ако дава такива импулси на човешката душа, че тя да желае да прави всичко единствено за свое удовлетворение.
Може само да се каже: който иска да твърди, че Луцифер е лош и би трябвало да се избягва, той би трябвало също да каже, че и огънят трябва да се избягва, тъй като при определени обстоятелства може да погуби живота. По пътя на инициацията се разбира, че изразите добро и зло не са приложими по същия начин, ако искаме да характеризираме същността на свръхсетивния миров ред. Огънят е добър, ако се използва при добри условия; той е лош, ако се ползва лошо; сам по себе си не е нито добър, нито лош. Така е и с Луцифер. Той упражнява добро въздействия върху човешката душа, ако става подбудител за издигането на всичко онова от човешката душа, което човекът като своя индивидуалност може да пренесе в жертва на олтара на човешката еволюция.
Луцифер става лошо същество, което означава, че каквото прави, става лошо, ако дава такива импулси на човешката душа, че тя да желае да прави всичко единствено за свое удовлетворение.
Как действат делата на съществата в света, това може да се разбере, ако сме обърнали внимание на тези същества. Въздействията на свръхсетивните същества могат да се означат като добри или лоши, но самите същества не са нито добри, нито лоши.
към текста >>
Въздействията на свръхсетивните същества могат да се означат като добри или
лош
и, но самите същества не са нито добри, нито
лош
и.
Огънят е добър, ако се използва при добри условия; той е лош, ако се ползва лошо; сам по себе си не е нито добър, нито лош. Така е и с Луцифер. Той упражнява добро въздействия върху човешката душа, ако става подбудител за издигането на всичко онова от човешката душа, което човекът като своя индивидуалност може да пренесе в жертва на олтара на човешката еволюция. Луцифер става лошо същество, което означава, че каквото прави, става лошо, ако дава такива импулси на човешката душа, че тя да желае да прави всичко единствено за свое удовлетворение. Как действат делата на съществата в света, това може да се разбере, ако сме обърнали внимание на тези същества.
Въздействията на свръхсетивните същества могат да се означат като добри или лоши, но самите същества не са нито добри, нито лоши.
към текста >>
Но това още не е най-
лош
ото, защото човек не навлиза в свръхсетивния свят, ако до известна степен не е освободил себе си от егоизма.
Това не може да се проумее лесно, когато чрез инициацията или смъртта се издигаме в по-висшите светове. Човек го разбира, когато е станал същество от по-висшия свят. И щом човек срещне там Ариман, той става опасен именно в по-висшите светове, защото помага – което прави с удоволствие – да се пренесе в свръхсетивния свят това, което е спечелено и преживяно в сетивното битие. Няма по-скъп другар от Ариман за онези, които желаят да съхранят всеки миг за вечността. Много хора, прекрачвайки портата към свръхсетивния свят, започват да усещат Ариман като много добър другар, защото той е винаги устремен да направи част от по-висшия свят всичко, което се случва на земята, и да го ангажира там за себе си и своите служители.
Но това още не е най-лошото, защото човек не навлиза в свръхсетивния свят, ако до известна степен не е освободил себе си от егоизма.
Ако човек бъде оставен да влезе в свръхсетивните светове с обикновената нормална сила на стремежа, тогава той скоро ще се хване за шлифера на Ариман и ще го усети като много приятен другар. Но човек не може да навлезе в свръхсетивния свят такъв, какъвто е. Докато навлиза в свръхсетивното, той има свойството да му се разкрива малко от божественото, докато Ариман – с една огромна трагедия – пронизва земната еволюция именно в сетивното битие и се стреми да оформи това битие така, че то да стане духовно битие. Това е огромната трагедия на Ариман! Той би желал всичко, което някога се е появило в сетивното, да го оформи непосредствено в духовно.
към текста >>
Но това би било много
лош
о в смисъла на божествено-духовните същества, чийто противник в мировия ред е Ариман, защото той би могъл да реализира всички свои цели.
Докато навлиза в свръхсетивното, той има свойството да му се разкрива малко от божественото, докато Ариман – с една огромна трагедия – пронизва земната еволюция именно в сетивното битие и се стреми да оформи това битие така, че то да стане духовно битие. Това е огромната трагедия на Ариман! Той би желал всичко, което някога се е появило в сетивното, да го оформи непосредствено в духовно. И той се бори в мировия ред за пречистване, за преминаване на всичко сетивно през огъня. В неговия смисъл това е добро.
Но това би било много лошо в смисъла на божествено-духовните същества, чийто противник в мировия ред е Ариман, защото той би могъл да реализира всички свои цели.
Тогава много неща трябва да бъдат разглеждани, както той би искал.
към текста >>
Така виждаме отново как това, което произлиза от Ариман, само за себе си не може да бъде нито добро, нито
лош
о, а става добро или
лош
о според това, в какво отношение спрямо него се намира човек.
Така виждаме отново как това, което произлиза от Ариман, само за себе си не може да бъде нито добро, нито лошо, а става добро или лошо според това, в какво отношение спрямо него се намира човек.
Така виждаме как лесно могат да възникнат повърхностни описания, които искат да служат на удобните въпроси: какъв е Ариман, какъв е Луцифер? Отговори на подобни въпроси не съществуват в онези светове, където такива същества трябва само да бъдат характеризирани: в по-висшите светове. Така човек е вплетен в лабиринта на живота. Както Ариман, така и Луцифер са вплетени в житейския лабиринт, а човекът трябва да се стреми да се постави по правилен начин спрямо тези сили. По този начин ние можем да се развиваме, като търсим отношения със съществата от свръхсетивните светове.
към текста >>
Затова човек трябва да бъде в житейската тъма, защото в нея действат съществата, които могат да бъдат както добри, така и
лош
и, и могат да станат в своите действия добри или
лош
и според това в какво отношение се поставяме спрямо тях.
Отговори на подобни въпроси не съществуват в онези светове, където такива същества трябва само да бъдат характеризирани: в по-висшите светове. Така човек е вплетен в лабиринта на живота. Както Ариман, така и Луцифер са вплетени в житейския лабиринт, а човекът трябва да се стреми да се постави по правилен начин спрямо тези сили. По този начин ние можем да се развиваме, като търсим отношения със съществата от свръхсетивните светове. И връзките със свръхсетивния свят ще се запазят по-малко чрез едно – по образеца на сетивното познание – устремено към по-висшите светове познание, отколкото чрез това, че човек в смисъла на характеризираното създава връзки с тези свръхсетивни същества.
Затова човек трябва да бъде в житейската тъма, защото в нея действат съществата, които могат да бъдат както добри, така и лоши, и могат да станат в своите действия добри или лоши според това в какво отношение се поставяме спрямо тях.
Това разпръсква житейската тъма, става причина житейска светлина, духовна светлина да просияе в житейската тъма само чрез това, че ние създаваме правилните отношения към отделните сили от свръхсетивния свят, които действат в нашия физически свят, че се запознаваме с това, че нашите представи и понятия трябва да се променят, ако искаме да говорим за свръхсетивните светове. Бих искал да ви посоча един друг пример как трябва да мислим другояче, ако искаме да открием връзките между сетивния свят и свръхсетивното.
към текста >>
239.
СЕДМА ЛЕКЦИЯ, Мюнхен, 31 август 1912 г.
GA_138 За инициацията
Тези личности, на които обърнахме особено внимание, бяха вече поздравени на първата лекция, а онези, които трябваше да останат неназовани, трябва да знаят, че са намерили в нашите сърца най-искрено приветствие и че приемаме тяхното присъствие тук като потвърждение на това, че те не са приели още възгледа, че сме толкова
лош
и хора, както сега започва да се представя в света.
И за каквото в началото на лекционния цикъл не намерих възможност да кажа, нека това стане сега в края: да изразя благодарността си към онези личности, които дойдоха като официални гости на нашите неофициални събирания. Не мога да назова всички поименно. Те чуха вчера любезната покана за следващия конгрес на европейските секции на теософското общество от нашия скъп генерален секретар на скандинавската секция, а някои от вас може би също чуха думите на генералния секретар на унгарската секция.
Тези личности, на които обърнахме особено внимание, бяха вече поздравени на първата лекция, а онези, които трябваше да останат неназовани, трябва да знаят, че са намерили в нашите сърца най-искрено приветствие и че приемаме тяхното присъствие тук като потвърждение на това, че те не са приели още възгледа, че сме толкова лоши хора, както сега започва да се представя в света.
Както и да можем да бъдем заедно и през следващите години, както и да се развият нещата, нека смятаме тазгодишното си съвместно пребиваване като зародиш на нещо, което не може да ни бъде отнето от нищо, което би могло да се случи. Каквото могат да усетят душите ви като отзвук от свободно вътрешно изживяване, когато си спомняте за тези мюнхенски дни, е това, за което бих желал да апелирам в този миг, като поздравявам душата на всеки един приятел на раздяла и за повторна среща в смисъла на това, че хора, които са се научили да се обичат чрез познание, се намират винаги отново и винаги трябва да се срещат в правилното време.
към текста >>
240.
Предговор от Рудолф Щайнер
GA_139 Евангелието на Марко
Но като се имат предвид нелепите клевети, които теософският идол Ани Безант, както и някои заслепени нейни идолослужители публично отправяха срещу Антропософското Общество и срещу лектора, като се имат предвид и някои други събития, които оттогава насам възникваха в сферите на това Общество като продукт на „най-благородната човешка любов“, отделянето на Антропософското Общество от Теософското не бива да се разглежда като нещо
лош
о.
Теософското Общество постъпи като истински гонител на еретици в една ситуация, когато от страна лектора беше немислимо да влиза в някакъв догматичен спор. Единственото, което той искаше, беше една открита дискусия. Но стана това, което винаги става, когато обективното излагане на фактите се сблъсква с породения от лични интереси фанатизъм. Впрочем, стигна се дотам, че изключените от Теософското Общество създадоха своето Антропософско Общество, чийто брой на членовете непрекъснато нараства.
Но като се имат предвид нелепите клевети, които теософският идол Ани Безант, както и някои заслепени нейни идолослужители публично отправяха срещу Антропософското Общество и срещу лектора, като се имат предвид и някои други събития, които оттогава насам възникваха в сферите на това Общество като продукт на „най-благородната човешка любов“, отделянето на Антропософското Общество от Теософското не бива да се разглежда като нещо лошо.
Всеки читател на тези лекции, който по онова време се е интересувал от това отделяне, ще приеме последиците от тези спорове, които все още се проявяват тук или там в нашите разисквания, като един документ относно това, което казано в контекста на тогавашната ситуация сега става напълно разбираемо, а и като потвърждение на някои трудности, които човек среща, ако реши да защитава една кауза, опирайки се на чисто обективни факти. А който все пак не иска да оцени дори и това, би могъл да прояви достатъчно толерантност и без всякаква ненавист да се издигне над нещата, които смята че не го засягат лично, понеже за слушателите на този лекционен цикъл те имат своето непреходно значение.
към текста >>
241.
Четвърта лекция, 18 Септември 1912
GA_139 Евангелието на Марко
И тогава в душата му би могъл да възникне, примерно, един такъв образ: Ето, идва един сеяч, който хвърля семената това той действително би могъл да види като един ясновидски образ: Едни семена падат на добра почва и израстват добре; други семена падат на
лош
а почва, трети на камениста почва.
Нека да си представим как древният човек е бил поставен в света преди много, много хидядолетия. Бихме могли да си го представим така, сякаш той се намира пред някакъв „учител“, който обяснява нещо на своите ученици. И ето, че сега той установява: Ако наоколо се намират много ученици, един от тях възприема думите на „учителя“ с дълбоко вълнение; друг също ги чува, но скоро ги забравя; а трети е така потънал в своя егоизъм, че не чува нищо. Разбира се, древният човек не би могъл да анализира и сравни тримата ученици. Обаче попадайки в преходното състояние между будност и сън, цялата тази картина отново застава пред душата му.
И тогава в душата му би могъл да възникне, примерно, един такъв образ: Ето, идва един сеяч, който хвърля семената това той действително би могъл да види като един ясновидски образ: Едни семена падат на добра почва и израстват добре; други семена падат на лоша почва, трети на камениста почва.
От това, което пада на втората почва, израства малко, а от това, което пада на третата почва, не изниква нищо. Древният човек не би казал както днешният: Ето, единият ученик приема думите на учителя, другият не ги приема и така нататък. Обаче в преходните състояния, намиращ се между будност и сън, той виждаше образа и така стигаше до някакво обяснение на нещата. И той не би могъл да говори по друг начин за тях. Ако някой би го попитал как си обяснява отношението на учителя към учениците, той би си послужил със своя ясновидски образ.
към текста >>
242.
Осма лекция, 22 Септември 1922
GA_139 Евангелието на Марко
Обикновено това застъпване за Бога на немски език се превежда като „да покажеш ревност“, но не ревност в
лош
ия смисъл на думата, а в смисъл „силно да се застъпиш за нещо“.
Книга на Мойсей, глава 25 се разказва как Израел е бил съблазнен да се отдаде на идолопоклонство, но един човек се намесил и го спасил от тази опасност. Неговата решителност спасява израилтяните, юдейския народ, от това да попаднат под пълната власт на идолопоклонството. Кой е този човек? Той е този, за когото в 4. Книга на Мойсей се разказва, че има силата да се изправи пред древноюдейския народ, който е застрашен от идолопоклонството на съседните народи, и се застъпи за Бога, който се откри на Мойсей; една силна душа.
Обикновено това застъпване за Бога на немски език се превежда като „да покажеш ревност“, но не ревност в лошия смисъл на думата, а в смисъл „силно да се застъпиш за нещо“.
В 4. Книга на Мойсей 25, 10-12 четем:
към текста >>
243.
Десета лекция, 24 Септември 1912
GA_139 Евангелието на Марко
Този контраст проличава особено ясно именно в египетската култура, в онази египетска култура, която е инспирирана от най-висшите откровения, намерили по-късно израз в египетската архитектура и най-вече в пирамидите и дворците на фараоните, в културата на сфинкса, в цялата тази култура, която все повече и повече затъваше в упадък, в поквара; така че през Третата културна епоха тъкмо най-забележителните произведения на египетската култура се оказаха тежко засегнати от най-
лош
ите и уродливи форми на черната магия, от най-
лош
ите разновидности на поквара, засягаща самия духовен живот на човека.
Този контраст проличава особено ясно именно в египетската култура, в онази египетска култура, която е инспирирана от най-висшите откровения, намерили по-късно израз в египетската архитектура и най-вече в пирамидите и дворците на фараоните, в културата на сфинкса, в цялата тази култура, която все повече и повече затъваше в упадък, в поквара; така че през Третата културна епоха тъкмо най-забележителните произведения на египетската култура се оказаха тежко засегнати от най-лошите и уродливи форми на черната магия, от най-лошите разновидности на поквара, засягаща самия духовен живот на човека.
Ако човек разполагаше с обучен духовен поглед, той все още би могъл да вникне в дълбоките тайни на египетската култура, защото те водеха началото си от първоначалната мъдрост на Хермес, а и присъщо на душата е да търси истинския произход на нещата, а не да се спира върху допълнително развихрилата се поквара. Както знаем, покварата беше налице още по времето на Мойсей, и той трябваше да изнесе от Египет именно добрата страна на египетската култура която едва ли беше напълно ясна за една толкова благородна душа като тази на Мойсей за да бъде съхранена тя за следващите поколения. А покварата в духовния живот продължи да нараства.
към текста >>
244.
3. ТРЕТА СКАЗКА. Хановра, 18 ноември 1912 г.
GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане
Да предположим, че един човек се нахвърля върху друг и му казва: Ти си
лош
човек.
Но в земния живот ние имаме един единствен човешки член, върху развитието на който можем действително да работим: това е нашият Аз. Върху развитието на нашият Аз ние можем да работим по определен начин. Що значи в духовен смисъл, човек да работи върху развитието на своя Аз? Ако искаме да отговорим на този въпрос, ние трябва да бъдем наясно върху факта кое прави необходима работата върху Аза.
Да предположим, че един човек се нахвърля върху друг и му казва: Ти си лош човек.
Ако това не е вярно, тогава съответния човек е казал една неистина, означава, че от момента в който тази неистина е казана, Азът е станал по-малоценен. Това е обективното значение на неморалността. Ние имаме по-голяма стойност преди момента, в който сме изказали неистината. И ако изразите всички пространства и всички времена, стойността на вашият Аз става по-малка за всички пространства и всички времена, за цялата безкрайност и за цялата вечност, ако сме намалили тази стойност чрез едно такова поведение. Но през време на живота на раждането и смъртта ние имаме на разположение, на наше разположение едно нещо.
към текста >>
На онзи на когото сме казали: Ти си
лош
човек, ние можем да му признаем: Аз сгреших, това което казах не е правилно не е важно и т.н.
Това е обективното значение на неморалността. Ние имаме по-голяма стойност преди момента, в който сме изказали неистината. И ако изразите всички пространства и всички времена, стойността на вашият Аз става по-малка за всички пространства и всички времена, за цялата безкрайност и за цялата вечност, ако сме намалили тази стойност чрез едно такова поведение. Но през време на живота на раждането и смъртта ние имаме на разположение, на наше разположение едно нещо. Това, което сме допринесли за намаление на стойността на нашия Аз, ние можем винаги да го изправим, когато можем да преодолеем нашата лъжа.
На онзи на когото сме казали: Ти си лош човек, ние можем да му признаем: Аз сгреших, това което казах не е правилно не е важно и т.н.
Тогава ние сме възвърнали стойността на нашият Аз, изправили сме отново вредата, която сме нанесли на нашият Аз. Така за много неща, които засягат нашия Аз, ние имаме в нашите ръце възможността да изправим грешката си през време на нашият живот, да изправим, да подобрим това, с което сме направили нашият Аз по-несъвършен. Ако например имаме като задача да знаем нещо и сме забравили да изпълним тази задача, ние сме понижили стойността на нашият Аз, обаче ако положим усилия ние можем отново да си спомним тази задача. Азът има преди това по-малка стойност, обаче когато сме си спомнили нашата задача и я изпълняваме, ние изправяме нанесената вреда. Следователно: Ние можем да понижим стойността на нашия Аз, но ние можем отново да му при дадем по-голяма стойност.
към текста >>
Ето защо, тази тройка от тела постоянно се в
лош
ава и когато живеем ние постоянно провеждаме атаки върху тези три члена на нашето човешко същество, върху астралното, етерното и физическото тяло.
Тази способност да ревизираме, така да се каже, един жизнен член, един член на нашето човешко същество, да коригираме неговата грешка, да го направим да напредне, тази способност имаме ние по отношение на Аза. Обаче съзнанието на човека не се простира непосредствено върху астралното битие, върху етерното, а още по-малко върху физическото битие. Въпреки това, целият живот е едно разрушение на тези три члена на човешкото същество, но ние нямаме никакво знание как да ги подобрим отново. Човекът е господар над това, как да подобри своя Аз, как да изправи един морален дефект, един дефект на паметта, но той не е господар над това, което постоянно разрушава в своето астрално, етерно и физическо тяло. Ние работим над Аза.
Ето защо, тази тройка от тела постоянно се влошава и когато живеем ние постоянно провеждаме атаки върху тези три члена на нашето човешко същество, върху астралното, етерното и физическото тяло.
Ако не бихме работили върху нашият Аз през целият живот между раждането и смъртта, той не би напреднал в своето развитие. Но човекът не може да работи така съзнателно върху своето астрално тяло, върху своето етерно и физическо тяло, както върху своя Аз. Все пак онова, което човек постоянно разрушава, трябва да бъде заместено. Във времето между смъртта и едно ново раждане човекът трябва да получи възстановеното астрално тяло, етерно и физическо тяло: това, което той е разрушил. Трябва да бъде възможно, че в това време ние отново да получим това, което преди това сме разрушили в земния живот: астралното, етерното и физическото тяло.
към текста >>
Естествено с това не искам да кажа нищо
лош
о против съюза на монистите, а се стремя само да направя разбираем един действителен факт.
Отново зависи, дали ставаме общителни, или самотни духове, според това дали сме били религиозно настроени, или не през време на земния живот. Затвореността в живота, затвореността спрямо религията в живота, прави от нас самотници, необщителни същества след смъртта. Една нерелигиозна душа е като затворена в една капсула, като в един затвор. Ние знаем наистина, че освен нас има и други същества, обаче се чувствуваме като в една капсула, като в един затвор, така че не можем да стигнем до тях. Така например, членовете на дружеството на монистите, когато в техните пусти материалистични представи са изключили всяко религиозно чувство, след тяхната смърт не са събрани, не са съединени в едно общество, в един съюз: всеки от тях е затворен в неговия собствен затвор.
Естествено с това не искам да кажа нищо лошо против съюза на монистите, а се стремя само да направя разбираем един действителен факт.
към текста >>
245.
5. ПЕТА СКАЗКА. Мюнхен, 26 ноември 1912 г.
GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане
Такъв един упрек е едно извънредно
лош
о разбиране, защото тази Христова Тайна бе открита в нейното истинско значение, именно в по-новите времена чрез окултното изследване.
Могат да се изнесат много неща за универсалността на действително разбраната Христова Тайна. В течение на годините ние изнесохме вече много неща: обаче тази Христова Тайна трябва по-ясно и постоянно да бъде осветлявана от различни страни. Когато се казва, че чрез едно особено издигане на Христовата Тайна над другите религии, могат да бъдат предизвикани предразсъдъци по отношение на тези други религии това често пъти се е казвало, че например в нашето духовно-научно движение тук в средна Европа, Христовата Тайна е много често подчертавана и поради това не се съди еднакво за другите религиозни вероизповедания.
Такъв един упрек е едно извънредно лошо разбиране, защото тази Христова Тайна бе открита в нейното истинско значение, именно в по-новите времена чрез окултното изследване.
И ако последователят на Буда би искал да каже: Ти поставяш Християнството над Будистката религия, защото изтъкваш Христа като нещо твърде особено, това не се намира в моите религиозни книги, следователно ти онеправдаваш Будизма такова едно изказване е също толкова неразбираемо, както ако будистът би желал неговите съмишленици да не приемат Коперниковата мирова система, защото и това не се намира в свещените книги на Будизма. Фактът, че неща които са били открити по-късно се признават за истини, няма нищо общо с еднаквото значение на религията. Тайната на Голгота е такава, че тя не е никаква особена привилегия, а е една истина на Духовната наука, която също както Коперниковата мирова система, може да бъде призната от всяка религиозна система и не става дума за изтъкването на едно религиозно вероизповедание, като заемащо върховно място над другите религии, а за това, че изнасянето на Тайната на Голгота е един установен факт от новата Духовна наука. Ако това е още особено неразбираемо, то още по неразбираемо е да се говори за това, че всички религиозни вероизповедания, трябва да бъдат сравнявани абстрактно и че трябва да се приеме един вид абстрактна равностойност на същността на всички религиозни вероизповедания. Защото тук трябва конкретно да съпоставим тези различни вероизповедания, не е това което Християнството е станало в течение на времето като едно, или друго вероизповедание, а с това, което то съдържа по същество, по своето съдържание.
към текста >>
Дали разбираме едно произведение на изкуството по-добре, или по-
лош
о, това е нещо общочовешко.
Много не що е било тайно скрито в това, което е произвела еволюцията на човечеството и още много неща ще станат разбираеми само тогава, когато хората ще гледат нещата чрез това, което може да изостри окултния поглед. Обаче в крайна сметка най-важното не са всички тези неща!
Дали разбираме едно произведение на изкуството по-добре, или по-лошо, това е нещо общочовешко.
Обаче важното е нещо друго! Когато сме изострили нашият поглед, тогава ние получаваме едно разбиране за другите души, за душите на другите хора не чрез окултният поглед, който може да вижда духовния свят, а чрез погледа, който е изострен от Духовната наука. Чрез произвеждането от здравия човешки ум, разбиране на Духовната наука в нас израства познанието за това, което срещаме в живота, преди всичко на това, което е душата на нашите себеподобни. И ние се стараем да развием разбиране за всяка човешка душа.
към текста >>
Може би, не ще намерим, че всяка една душа е нещо отлично, но това не е
лош
о, защото ние с нищо не вредим повече на една душа, освен когато я възнасяме до небето, чрез една сляпа любов!!!
Обаче това разбиране за всяка човешка душа е нещо различно от това, което в живота често пъти хората наричат разбиране. В живота любовта е, за съжаление често пъти твърде егоистична. Хората обичат някого, към когото се чувствуват привлечени, особено чрез това, или онова отношение и общо взето те се задоволяват с това, което се нарича обща човешка любов: те обичат общото човечество. Но що е това? Ние трябва да можем да разбираме всяка една човешка душа.
Може би, не ще намерим, че всяка една душа е нещо отлично, но това не е лошо, защото ние с нищо не вредим повече на една душа, освен когато я възнасяме до небето, чрез една сляпа любов!!!
За този фактор ще говорим още по-отблизо в други ден.
към текста >>
246.
7. СЕДМА СКАЗКА. Берн, 15 декември 1912 г.
GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане
И тъй като тогава огънят се бил превърнал тогава само в пепел лапландците създали най-
лош
ият език, защото естонците живеели с лапландците в смъртна вражда.
Едвам след това дошли другите народи и те трябвало да слушат звуците, издавайки огъня и слушайки как огънят гори, научили се да разбират звуците. Отделните народи, които обичали особено естонците дошли първи, когато огънят горял достатъчно силно. Когато огънят прегорял, пристигнали германците, защото естонците не обичат особено германците. И от прегарящият огън можало само да се чуват: "дайч, лайч, дайч, пайч". След това дошли лапландците, които естонците никак не обичат и тогава от огъня се чувало само "лапен, лачен".
И тъй като тогава огънят се бил превърнал тогава само в пепел лапландците създали най-лошият език, защото естонците живеели с лапландците в смъртна вражда.
Така ние виждаме как естонците изразяват, всичко, което те имат като групов егоизъм. Нещо подобно са всички народи, когато говорят за това, че искат да проникнат до ядката на всички религиозни общества, на всички различни религиозни общества. И тук трябва фактически да кажем, че в това отношение Християнството е безусловно различно от другите вероизповедания. Ако например на запад, би било точно така, както в индуската религия, тогава стария Вотан, би продължавал и днес да царува като национален Бог. Обаче, западът не е приел един господствуващ национален бог, който можеше да се намери тук на запад, а един Бог който можеше да бъде намерен вън от запада.
към текста >>
247.
9. ДЕВЕТА СКАЗКА. Линц, 26 януари 1913 г.
GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане
Хората не са толкова
лош
и, както се приема.
Удобството, отпуснатостта принадлежат към най-разпространените качество на нашето съвременно човечество. Но нека запитаме: От къде идва, че по-голяма част от хората не извършват това, или онова? Причината е удобството, отпуснатостта! Можем да разгледаме най-важните и най-неважните неща на човешкия живот: удобството е това, което прониква целият живот. Привързаността към старото и нежеланието човек да излезе от старото е привързаност към удобството.
Хората не са толкова лоши, както се приема.
Те не са изгорили Джордано Бруно, Савонарола от Лошавина не са третирани от Лошивина Галилей така, както са го сторили. Също така не от лошавина, не зачитат през време на живота великите духове. А вършат това от удоволствие! Докато такива хора се научат да изменят своите мисли и своите чувства, това ще трае дълго време, а именно само поради удобство! Удобството е един общ, твърде разпространен недостатък.
към текста >>
Те не са изгорили Джордано Бруно, Савонарола от
Лош
авина не са третирани от
Лош
ивина Галилей така, както са го сторили.
Но нека запитаме: От къде идва, че по-голяма част от хората не извършват това, или онова? Причината е удобството, отпуснатостта! Можем да разгледаме най-важните и най-неважните неща на човешкия живот: удобството е това, което прониква целият живот. Привързаността към старото и нежеланието човек да излезе от старото е привързаност към удобството. Хората не са толкова лоши, както се приема.
Те не са изгорили Джордано Бруно, Савонарола от Лошавина не са третирани от Лошивина Галилей така, както са го сторили.
Също така не от лошавина, не зачитат през време на живота великите духове. А вършат това от удоволствие! Докато такива хора се научат да изменят своите мисли и своите чувства, това ще трае дълго време, а именно само поради удобство! Удобството е един общ, твърде разпространен недостатък. Това удобство ни прави след смъртта годни да бъдем включени в армията на Ариман защото наред с неговите други служби, Ариман е духът на пречките на препятствията.
към текста >>
Също така не от
лош
авина, не зачитат през време на живота великите духове.
Причината е удобството, отпуснатостта! Можем да разгледаме най-важните и най-неважните неща на човешкия живот: удобството е това, което прониква целият живот. Привързаността към старото и нежеланието човек да излезе от старото е привързаност към удобството. Хората не са толкова лоши, както се приема. Те не са изгорили Джордано Бруно, Савонарола от Лошавина не са третирани от Лошивина Галилей така, както са го сторили.
Също така не от лошавина, не зачитат през време на живота великите духове.
А вършат това от удоволствие! Докато такива хора се научат да изменят своите мисли и своите чувства, това ще трае дълго време, а именно само поради удобство! Удобството е един общ, твърде разпространен недостатък. Това удобство ни прави след смъртта годни да бъдем включени в армията на Ариман защото наред с неговите други служби, Ариман е духът на пречките на препятствията. навсякъде където се явяват пречки, господар е Ариман той възпира живота и създава пречки на хората.
към текста >>
Ясновидецът намира там някои души, които след това са минали през вратата на смъртта и са станали служители на много
лош
и духове.
Тук на Земята намираме у много хора едно качество, което числим в земния живот към неморалните качества: безсъвестността. В гласа на съвестта ние имаме нещо, което регулира по един чудесен начин на шия душевен живот. Безсъвестността, неспособността да се вслушваме в предупреждаващият глас на съществата, ни предава също на други същества за времето между смъртта и едно ново раждане.
Ясновидецът намира там някои души, които след това са минали през вратата на смъртта и са станали служители на много лоши духове.
Тук в земният живот се явяват болести, те се явяват по един, или друг начин. Ние знаем например, че в минали времена са минали епидемични болести като чумата и холерата.
към текста >>
248.
11. ЕДИНАДЕСЕТА СКАЗКА. Щутгарт, 13. 2. 1913 г.
GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане
И в същността на Християнството лежи в действителност една търпимост по отношение на всяка една религиозна система, макар и тази същност да е
лош
о разбрана от западните християни.
Първичното християнство не е настроено от самото начало на този тон, особено там където е станало религия на запада. Ако на запад би било така, както е в Индия, тогава ние днес бихме имали една религия на Вотан, това би било такова нещо каквото е на индуската религия. Обаче западът е приел една религия на този, който е живял вън от запада, религията на Исуса Христа. Западът е приел неегоистично една религия. Това е една принципна разлика.
И в същността на Християнството лежи в действителност една търпимост по отношение на всяка една религиозна система, макар и тази същност да е лошо разбрана от западните християни.
към текста >>
249.
12. ДВАНАДЕСЕТА СКАЗКА. Щутгарт, 20. 2. 1913 г.
GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане
Разбира се кармата трябва да се изпълни, нещата са необходими, обаче
лош
а е тази съдба, в която са заплетени тези души, които след смъртта са осъдени да носят този хомот на робство.
Ние виждаме, че една човешка душа не само умира в разцвета на нейния земен живот, а я виждаме преследвана по определен начин. При устройването на такива отношения, сътрудничат онези души, които поради тяхната безсъвестност по време на земният живот, стават слуги на духовете на болестите, на смъртта и на нещастието. Така такива безсъвестни души трябва да работят в произвеждането на такива тежки съдби: това е една връзка! Ясновидецът констатира това особено силно при един такъв случай, като например катастрофата на кораба Титаник. Нека проследим тук как в този случай са действували душите, които поради тяхната безсъвестност са станали слуги на духовете на болестите и нещастието.
Разбира се кармата трябва да се изпълни, нещата са необходими, обаче лоша е тази съдба, в която са заплетени тези души, които след смъртта са осъдени да носят този хомот на робство.
Но сега нека се запитаме по-нататък: Какво е положението с душите, които тук на Земята изпитват една такава съдба, които тук на Земята умират в разцвета на техния живот, които преждевременно загиват от епидемии? Когато тези души, ненавременно минават през вратата на смъртта и отиват в духовния свят, какво е тяхното положение?
към текста >>
Онзи човек на когото Духовната наука само му харесва, който я приема само от любопитство, или само поради някои други причини, той ще я използува, може би
лош
о в своя живот.
Тогава ние чувствуваме в истинския смисъл на думата, защо трябва да съществува Духовната наука, защо тя трябва да бъде посадена в духовния живот на човечеството. Това трябва да си усвоим ние като чувство, от това чувство трябва да се проникнем. Това чувство има една много целебна сила: то принадлежи към тези чувства, които довеждат човешката душа в истинска хармония на дейните сили. Това е така. Колкото повече онова, от което правим да бъдат проникнати човешките души, принадлежи на света на свръхсетивните истини, толкова по-вътрешно сръчни стават чувствата, за да се управляваме в живота, толкова по-живи стават тези чувства.
Онзи човек на когото Духовната наука само му харесва, който я приема само от любопитство, или само поради някои други причини, той ще я използува, може би лошо в своя живот.
Обаче онзи, който е проникнат от горепосоченото чувство, от онова свещено чувство, което се ражда в нас, защото знае, че Духовната наука трябва да съществува от вътрешна необходимост, той ще застане също с правилни чувства по отношение на нея в живота. Той ще може да се справи най-малко вътрешно в най-сериозните и най-тежки положения на живота, имайки Духовната наука ще се справя именно тогава, когато, външно се явяват най-големите трудности. Защото Духовната наука е една работа на бъдещето. Тя се явява днес в света, защото трябва да служи на човечеството в най-широкия смисъл, в най-широката форма. Това допринася обаче, че хората които имат в глъбините на тяхната душа страх от духовните светове, за да проявят в тяхното съзнание този страх, като омраза.
към текста >>
250.
14. ЧЕТИРАНАДЕСЕТА СКАЗКА. Мюнхен, 10. 3. 1913 г.
GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане
И както казахме, потресаващо е човек да вижда душите, които са минали през смъртта и за определено време са същества служещи за болест и смърт, за
лош
а Карма в човешкият живот.
Фактът, че страдаме лежи в Кармата, но създаването на външните условия, на външните обстоятелства, за да можем да страдаме в съдбата, това се произвежда от силите, които са изпращани от свръхсетивните светове. Когато говорим за това, трябва да се разбират болестите, които проникват света и които се управляват също от свръхсетивни сили по отношение на външните условия, трябва да се разбират преждевременните смърти, които се явяват в човешкия живот. Ние често сме разглеждали естествената смърт поради старост, която в нормалният живот трябва да настъпи със същата необходимост, с която листата на растенията трябва да увехнат, когато зародишът за следващото растение е узрял. Смъртта сполетява един завършен живот, обаче тя може да настъпи за човека, също когато той е в разцвета на своята възраст. И когато смъртта настъпва по този начин в разцвета на годините на човека, тогава условията на тази смърт са създадени от определени духове на по-висшите йерархии, които служат на обратното движение, на които трябва да се изпращат в този свят силите, които предизвикват като тези преждевременната смърт, така също болестите и кармическите нещастия.
И както казахме, потресаващо е човек да вижда душите, които са минали през смъртта и за определено време са същества служещи за болест и смърт, за лоша Карма в човешкият живот.
И все пак именно тогава, когато правим едно такова наблюдение и от една страна ни завладява едно мрачно чувство, виждайки душите минали през вратата на смъртта да стават слуги на злите духове на болестите и на смъртта, когато от една страна изпитваме болка, ние чувствуваме обаче едно задоволство като след това проследим тези души в миналото и търсим причините, поради които са станали такива във физическият свят, във физическият живот. Тогава откриваме, че такива души са били в техният минал земен живот, по определен начин безсъвестни. Безсъвестни души, които също не са държали сметка за истината, такива души стават слуги на духовете, които изпращат на земните хора болестите и преждевремената смърт. Това е от една страна изправянето, но едно мрачно изправяне.
към текста >>
251.
17. СЕДЕМНАДЕСЕТА СКАЗКА. Дюселдорф, 27. 4. 1913 г.
GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане
И никога смъртта не може да бъде нещо, което е унищожение, но е нещо по-
лош
о от това, което е самотност на Земята.
Фактически положението е такова, че и самият човек живее в този свят минавайки през вратата на смъртта. Той може да мине тук през смъртта, обаче не може никога да угасне, защото е приет тогава от световете в които не съществува никакво унищожение. Това, което можем да считаме нещо подобно на смъртта в надфизическия свят, е нещо съвършено различно от смъртта. То е това, ако искаме да употребим човешки думи, трябва да назовем с думата самотност.
И никога смъртта не може да бъде нещо, което е унищожение, но е нещо по-лошо от това, което е самотност на Земята.
Тя е едно насочване на погледа назад върху собственото същество. И човек забелязва, що значи себе си.
към текста >>
252.
18. ОСЕМНАДЕСЕТА СКАЗКА. Щрасбург, 13. 5. 1913 г.
GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане
Ние чувствуваме това като една сила в нас, която ни води да търсим да заличим отново нашето
лош
о деяние.
Може би се разкайваме за това и след това го забравяме отново. След смъртта ние отново намираме този човек, обаче тогава изживяваме нещо противоположно на удоволствието, което сме изпитали на Земята. Тогава ние чувствуваме: Ако не бихме сторили това ние бих ме били по-съвършени човеци, следователно в това отношение нашата душа е станала по-несъвършена. Това несъвършенство е останало на душата и трябва да остане до тогава, докато нейното земно деяние бъде изправено. Ние виждаме по-малко деянието, отколкото петното в нашата душа: това петно трябва да бъде заличено.
Ние чувствуваме това като една сила в нас, която ни води да търсим да заличим отново нашето лошо деяние.
При една настроена против духовното душа би се прибавило още и това, че тя чувствува: Аз съм отделен от душите с които съм се отнесъл лошо, трябва да чакам, докато отново я срещна, за да изтрия петното. Погледът в миналото върху целият живот се получава като чувство на необходимата Карма. Пред нас стои предупредително образът в Акашовата Летопис на другата душа тогава ние живеем изключително в такива образи на Акашовата Летопис.
към текста >>
При една настроена против духовното душа би се прибавило още и това, че тя чувствува: Аз съм отделен от душите с които съм се отнесъл
лош
о, трябва да чакам, докато отново я срещна, за да изтрия петното.
След смъртта ние отново намираме този човек, обаче тогава изживяваме нещо противоположно на удоволствието, което сме изпитали на Земята. Тогава ние чувствуваме: Ако не бихме сторили това ние бих ме били по-съвършени човеци, следователно в това отношение нашата душа е станала по-несъвършена. Това несъвършенство е останало на душата и трябва да остане до тогава, докато нейното земно деяние бъде изправено. Ние виждаме по-малко деянието, отколкото петното в нашата душа: това петно трябва да бъде заличено. Ние чувствуваме това като една сила в нас, която ни води да търсим да заличим отново нашето лошо деяние.
При една настроена против духовното душа би се прибавило още и това, че тя чувствува: Аз съм отделен от душите с които съм се отнесъл лошо, трябва да чакам, докато отново я срещна, за да изтрия петното.
Погледът в миналото върху целият живот се получава като чувство на необходимата Карма. Пред нас стои предупредително образът в Акашовата Летопис на другата душа тогава ние живеем изключително в такива образи на Акашовата Летопис.
към текста >>
253.
20. ДВАДЕСЕТА СКАЗКА. Берген 11. 10. 1913 г.
GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане
От това виждаме, че и в това отношение Духовната наука съвсем не дава нещо
лош
о на хората, защото тя насочва хората да се стремят да бъдат достойни за онова, което наблюдават в техните души неродените още на Земята души.
Това е един такъв образ, който ни показва, как, когато се запознаем даже само малко с духовните светове, ние стигаме действително до чувството: Ние сме наблюдавани, защото ние многократно сме наблюдавани. Погледите на духовните същество са насочени върху нашите души, особено погледите на онези духовни същества, които трябва да се родят на Земята.
От това виждаме, че и в това отношение Духовната наука съвсем не дава нещо лошо на хората, защото тя насочва хората да се стремят да бъдат достойни за онова, което наблюдават в техните души неродените още на Земята души.
към текста >>
Обаче силите, които, ако човек ги е запазил чисти, хвърлят светлина в миналите прераждания, тези сили са икономисаните по-малко в детската възраст, а именно повече в онази възраст на човека, в която се развива страстността и понякога именно най-
лош
ите страсти в човека.
Обаче силите, които, ако човек ги е запазил чисти, хвърлят светлина в миналите прераждания, тези сили са икономисаните по-малко в детската възраст, а именно повече в онази възраст на човека, в която се развива страстността и понякога именно най-лошите страсти в човека.
Те са свързани с това, което се развива в човека като чувства на сетивната любов и с всичко, което има връзка с тези чувства. Тук съществува една пълна родственост между това, което води до сетивната любов и това, което води да развитието на говора. Тази връзка се изразява също в промяната на гласа на мъжа, в така нареченото мутиране на гласа. И в тази епоха на живота се икономисват особено много от тези сили. Ако те бъдат запазени чисти, позволяват на човека да вижда в миналите земни съществувания.
към текста >>
254.
6. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, Кьолн, 1. Януари 1913
GA_142 Бхагават Гита и посланието на ап. Павел
Всичко, което става там, е нещо добро, обаче онова, което душата изживяваше в хода на еволюцията, ставаше все по-
лош
о и по-
лош
о, понеже от самото начало тя попадна под властта на Луцифер.
Защото материята във външния свят, като Божие творение, е нещо добро.
Всичко, което става там, е нещо добро, обаче онова, което душата изживяваше в хода на еволюцията, ставаше все по-лошо и по-лошо, понеже от самото начало тя попадна под властта на Луцифер.
И тъкмо за това Павел нарече Христос „втория Адам", защото той дойде в света изкушен от Луцифер, и може да се превърне в онзи предводител и приятел на човешките души, за да ги освободи, който успя да ги освободи от Луцифер, или с други думи, успя да ги издигне до едно обективно и правилно отношение към него, към Луцифер. Приживе Павел не можа да сподели с човечеството всичко онова, което той като посветен знаеше. Ако обаче човек се остави под чудното въздействие на неговите Послания, ще се убеди, че в своите дълбините съдържат нещо много повече, отколкото казват външно. И това произтича от обстоятелството, че Павел трябваше да се обръща към една общност и да се съобразява с нея. Ето защо отделни места в неговите Послания изглеждат като пълни с противоречия.
към текста >>
255.
Нервност и Азовост
GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят
Съвсем сигурно е, че това в бъдеще няма да става по-добре, а напротив, все повече и повече ще се в
лош
ава.
Съвсем сигурно е, че това в бъдеще няма да става по-добре, а напротив, все повече и повече ще се влошава.
Ако хората останат такива, каквито са сега, в никакъв случай не може да има добри изгледи за бъдещето. Понеже има различни вреди, които по особен начин повлияват нашия съвременен живот и може да се каже, че те се разпространяват епидемично от един човек на друг, така че се засяга не само този, който в тази насока е малко болен, но се заразяват и други, които може би са само слаби, но иначе са здрави.
към текста >>
Най-
лош
ото при това е точно такова натъпкване.
За нашето време е нещо невероятно вредно, че голям брой от тези хора, които по-късно заемат отговорни постове в обществения живот, следват и учат по начина, обичаен за сегашното следване. Има цели периоди от следването, в които така се работи, да речем в университета, че всъщност през цялата година се правят някои други неща, вместо да се учи истински и да се премисли и осмисли това, което професорите казват на лекциите; лекциите от време на време се посещават, но това, което трябва да се научи за изпитите, всъщност се минава само за няколко дни или седмици, което ще рече, че човек си натъпква в главата само най-необходимото.
Най-лошото при това е точно такова натъпкване.
И понеже в известно отношение такова натъпкване е обичайно даже и за училищата, то злото, което произлиза от това, в никакъв случай не е така безобидно, както се смята. Същественото при такова натъпкване е, че изобщо не се осъществява истинско свързване на душевния интерес, на душевната същност с това, което така се натъпква. Дори между учениците е разпространено мнението: „Дано по-скоро да забравя всичко това, което трябваше да назубря. „ Значи липсва силното желание да се задържи това, което човек е усвоил. Един твърде слаб интерес свързва, така да се каже, човешкото душевно ядро с това, което човекът е възприел.
към текста >>
За цялата същност на човека едва ли има нещо по-
лош
о от това, той душевно, със сърцето си да се намира далеч от това, което трябва да върши с главата.
Последиците от този факт са, че всъщност по този начин хората не могат да се развиват така, че с истински ангажимент и ефективност да могат да обхванат своите задачи в обществения живот, понеже поради това, че само са назубрили нещата, които е трябвало да научат, вътрешно не са се свързали със задачите на тяхната професия; сега те стоят душевно отдалечени от това, което вършат с главата.
За цялата същност на човека едва ли има нещо по-лошо от това, той душевно, със сърцето си да се намира далеч от това, което трябва да върши с главата.
Това не е само нещо, което противоречи на един фин, чувствителен човек, но също е нещо, което във висша степен повлиява силата и енергията на човешкото етерно тяло, точно на етерното тяло. При такава дейност етерното или жизненото тяло става все по-слабо и по-слабо, поради минималната връзка, която съществува между човешката душевна същност и това, което човек върши. Колкото повече човек трябва да върши това, което не го интересува, толкова повече той отслабва своето етерно или жизнено тяло.
към текста >>
Не е нужно дори да се стигне до там, защото това е основата на едно
лош
о състояние, когато хората правят нещо подобно в своята професия; може да бъде така, че когато пишат понякога можете да наблюдавате хората, така да се каже, трябва да си дадат известен подтик за всяка черта и наистина пишат на пресекулки, не равномерно, спазвайки движението нагоре и надолу, а на пресекулки.
Вие знаете, че в човешкото същество непосредствено едно до друго граничат това, което наричаме физическо тяло и етерно тяло. Етерното тяло е непосредствено включено във физическото тяло, това значи, че те вътрешно се проникват. В днешно време можете да наблюдавате една особеност, която съвсем не се среща рядко, но за чието съществуване хората, при които можете да я видите, най-често не са виновни за това. При това наблюдение и ако носим в гърдите си една чиста състрадателна душа, ще изпитаме състрадание към тези хора, при които правим наблюдението. Или никога не сте виждали например на гишето пощенски чиновници или други хора, които много пишат и как преди да започнат да пишат, правят особени движения, хора, които още във въздуха вземат инерция с едно движение на перото.
Не е нужно дори да се стигне до там, защото това е основата на едно лошо състояние, когато хората правят нещо подобно в своята професия; може да бъде така, че когато пишат понякога можете да наблюдавате хората, така да се каже, трябва да си дадат известен подтик за всяка черта и наистина пишат на пресекулки, не равномерно, спазвайки движението нагоре и надолу, а на пресекулки.
Тогава разгледайте написаното по този начин.
към текста >>
Това в педагогически смисъл може да бъде
лош
о.
По принцип точно в тази област е трудно да се действа педагогически, понеже когато човек сам, да речем като възпитател, е в състояние да изпълни желанието на възпитаваното дете или на младия човек и му откаже, трябва също да има предвид, че не само се противопоставя на едно желание, но си спечелва и вид антипатия от страна на възпитаника.
Това в педагогически смисъл може да бъде лошо.
Така, може би, човек ще си помисли, че да не се изпълнят желанията на възпитаниците, изглежда наистина да е нещо спорно, щом с това се спечелва тяхната антипатия. Тогава, така да се каже, се застава пред една подмолна скала на живота. Ако един баща казва: „Не, Карл, това няма да получиш“ то наистина в силна степен по-скоро постига това, което предизвиква в младежа неблагоразположение, отколкото доброто въздействие, което може да се постигне чрез неизпълнението на желанията. Тогава трябва да попитаме: Какво може да се направи тук? Има едно много просто средство.
към текста >>
Не да се избягва справедливата критика, когато тя се прави по същество; да се представя
лош
ото за добро, би било слабост.
Към тези неща, които в изключително важна степен засилват овладяването на астралното тяло от нашия Аз, принадлежи и способността да отстраняваме от душата си всичко онова, което изгражда противоречие между нас и останалия свят, между нас и нашето обкръжение; това би трябвало да принадлежи към самозадълженията, които антропософът си поставя.
Не да се избягва справедливата критика, когато тя се прави по същество; да се представя лошото за добро, би било слабост.
Това изобщо не бива да се прави. Човек трябва да се научи да различава между това, което критикува по същество и това, което критикува заради въздействието му върху неговата собствена личност. Колкото повече свикнем да изграждаме преценките си за хората, с които живеем, независимо от начина, по който те се отнасят към нас, колкото повече това ни се удава, толкова по-положително то ще действа за засилване на нашия Аз по отношение на неговото господство върху астралното тяло. Не за себе си да си оближем пръстите и да кажем: Ти си един добър човек, когато не критикуваш хората около теб, а за да засилим своя Аз, е добре да си възложим сдържането на критиката за неща, които само затова намираме за лоши, защото за самия нас са неприятни и точно когато се касае за характеризиране на хора, по-добре е да произнесем критиката там, където изобщо не става дума за нас. Човек ще види, че като теоретичен принцип това лесно се възприема, но в живота е извънредно трудно да се изпълни.
към текста >>
Не за себе си да си оближем пръстите и да кажем: Ти си един добър човек, когато не критикуваш хората около теб, а за да засилим своя Аз, е добре да си възложим сдържането на критиката за неща, които само затова намираме за
лош
и, защото за самия нас са неприятни и точно когато се касае за характеризиране на хора, по-добре е да произнесем критиката там, където изобщо не става дума за нас.
Към тези неща, които в изключително важна степен засилват овладяването на астралното тяло от нашия Аз, принадлежи и способността да отстраняваме от душата си всичко онова, което изгражда противоречие между нас и останалия свят, между нас и нашето обкръжение; това би трябвало да принадлежи към самозадълженията, които антропософът си поставя. Не да се избягва справедливата критика, когато тя се прави по същество; да се представя лошото за добро, би било слабост. Това изобщо не бива да се прави. Човек трябва да се научи да различава между това, което критикува по същество и това, което критикува заради въздействието му върху неговата собствена личност. Колкото повече свикнем да изграждаме преценките си за хората, с които живеем, независимо от начина, по който те се отнасят към нас, колкото повече това ни се удава, толкова по-положително то ще действа за засилване на нашия Аз по отношение на неговото господство върху астралното тяло.
Не за себе си да си оближем пръстите и да кажем: Ти си един добър човек, когато не критикуваш хората около теб, а за да засилим своя Аз, е добре да си възложим сдържането на критиката за неща, които само затова намираме за лоши, защото за самия нас са неприятни и точно когато се касае за характеризиране на хора, по-добре е да произнесем критиката там, където изобщо не става дума за нас.
Човек ще види, че като теоретичен принцип това лесно се възприема, но в живота е извънредно трудно да се изпълни. Добре е например ако някой човек ни е излъгал, да можем да сдържим антипатията си към него. Не да вземем да разказваме, че той ни е излъгал, а да сдържим чувството на антипатия. Това, което забелязваме през различни дни при даден човек какво представляват неговите действия като цяло това спокойно можем да употребим за изграждане на нашата преценка за него. Когато някой говори веднъж така, веднъж другояче, имаме съвсем друга основа за преценка, отколкото ако приемем само неговото отношение към самия нас.
към текста >>
В никакъв случай няма да повлияе
лош
о на душевния ни живот, че се отказваме да произнасяме останалите девет десети от преценките.
Много е важно да оставим нещата да говорят за самите тях и да не преценяваме хората само според единични действия, а според това, какви са техните действия като цяло. Човек ще види, че дори при този, който той счита за изпечен мерзавец, който е вършил само зло, даже и при него ще може да намери доста неща, които противоречат на това, което той обикновено върши. Не е нужно да вземем под внимание неговото отношение към самите нас; човек може да изключи себе си и да постави пред душата си другия, с цялото негово държание, ако изобщо е необходимо да си създава определено мнение за него. Добре е за засилването на Аза, ако помислим, че във всички случаи можем да изоставим по-голямата част, девет десети от мненията, които си създаваме. Ако задържим в душата си само една десета от преценките, които произнасяме за света, това е достатъчно за живота.
В никакъв случай няма да повлияе лошо на душевния ни живот, че се отказваме да произнасяме останалите девет десети от преценките.
към текста >>
256.
Човешките душевни дейности в течение на времето
GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят
Така чрез добрите духове хората са предпазени да пристъпи пред душата им
лош
ото.
Също и във физическото тяло настъпва промяна: Човек не може повече да движи крайниците си. Те вече не го слушат. Той започва да чувства как, като че ли дадени неща, които могат да се означат като волеви импулси, сами се изправят пред душата му. Като едно единство пристъпват пред него нещата, които той е направил, които така е направил, че не е нужно да се упреква. И той изпитва невероятно блаженство от всичко, което правилно е направил.
Така чрез добрите духове хората са предпазени да пристъпи пред душата им лошото.
Естествено не е възможно да се изпитва блаженство от доброто, ако човек не е направил нищо добро. Но хората общо взето не са толкова лоши, че да не са направили изобщо никакво добро. Който внимава, ще почувства как изплува нещо като мисъл, която смътно, но въпреки това отчетливо застава пред душата: Ах, да бих могъл да задържа този момент, ах, защо това не може да остане завинаги! - Тогава идва един тласък и съзнанието изчезва.
към текста >>
Но хората общо взето не са толкова
лош
и, че да не са направили изобщо никакво добро.
Той започва да чувства как, като че ли дадени неща, които могат да се означат като волеви импулси, сами се изправят пред душата му. Като едно единство пристъпват пред него нещата, които той е направил, които така е направил, че не е нужно да се упреква. И той изпитва невероятно блаженство от всичко, което правилно е направил. Така чрез добрите духове хората са предпазени да пристъпи пред душата им лошото. Естествено не е възможно да се изпитва блаженство от доброто, ако човек не е направил нищо добро.
Но хората общо взето не са толкова лоши, че да не са направили изобщо никакво добро.
Който внимава, ще почувства как изплува нещо като мисъл, която смътно, но въпреки това отчетливо застава пред душата: Ах, да бих могъл да задържа този момент, ах, защо това не може да остане завинаги! - Тогава идва един тласък и съзнанието изчезва.
към текста >>
Докато добрите импулси предизвикват блаженство и подпомагат заспиването,
лош
ите импулси още повече от душевните вълнения го затрудняват.
Докато добрите импулси предизвикват блаженство и подпомагат заспиването, лошите импулси още повече от душевните вълнения го затрудняват.
Човек особено трудно заспива, когато съвестта го гризе. Волевите импулси понякога са още по-голяма пречка от душевните вълнения, за да можем да навлезем в духовния свят, където трябва да навлезем. Представите сравнително малко затрудняват, душевните вълнения повече, а за да преминем в духовния свят най-много ни пречат угризенията на съвестта заради действията, за които се упрекваме.
към текста >>
Но прибавят ли се чувства, то те са по-
лош
закрилник на съня ни; при възбуда ние спим по-
лош
о.
Обикновено представите, това ще рече нашите представи, бдят над съня ни; ако картинно представим пред съзнанието си събитията от изминалия ден, обикновено лесно заспиваме.
Но прибавят ли се чувства, то те са по-лош закрилник на съня ни; при възбуда ние спим по-лошо.
Най-добре пазят съня ни, най-добре ни помагат да пристъпим в Девахана волевите импулси, които са ни довели до морални действия. Когато при ретроспективното разглеждане на деня отзад напред достигнем до момент, който ни изпълва със задоволство, с морално удовлетворение поради едно добро дело, в което се е проявил наш волев импулс, тогава настъпва блаженството, което ни пренася в Девахана.
към текста >>
Например един човек, който е бил много
лош
, изобщо не би могъл да се издигне в Девахана поради угризенията на съвестта си и би трябвало отново да се инкарнира без това издигане.
Всичко това обаче има връзка и с други факти: След смъртта най-действеното в Камалока, са душевните свойства и моралните импулси. Представите за сетивния свят отпадат, човек може да вземе със себе си само тези за свръхсетивното. Душевните настроения обаче усилено ни преследват и след смъртта, и остават при нас. Защото те ни задържат известно време в Камалока.
Например един човек, който е бил много лош, изобщо не би могъл да се издигне в Девахана поради угризенията на съвестта си и би трябвало отново да се инкарнира без това издигане.
Без морални подбуди той не би се издигнал във висшия деваханически свят; след кратко време би трябвало отново да се завърне, за да навакса пропуснатото. Тъй като не е имал добри чувства, също и низшият Девахан е затворен за него.
към текста >>
Даже умствените способности може да са необходими, за да се извършват
лош
и дела.
След епохата на чувствата ще последва епоха на изключителна моралност. Тогава, както показват окултните изследвания, ще се случва нещо съвсем особено. Да допуснем, че хората биха ставали все по-умни и по-умни. При днешния начин на мислене с представи, човекът може да стане именно такъв.
Даже умствените способности може да са необходими, за да се извършват лоши дела.
Но забележително за нашата по-следваща епоха ще бъде, че злонравието на волевите импулси ще действа парализиращо върху интелекта! Това ще бъде специфичното за моралната културна епоха, че аморалността ще има силата да умъртвява интелекта. Един човек от тази епоха трябва така да се развива по-нататък, че със своята моралност да може да последва своя интелект. Ние бихме могли да кажем: Гръцко-римската култура беше време на възприятието, нашата култура е време на интелекта. След това идва културата на чувствата и тогава времето на същинската моралност.
към текста >>
257.
Пътят на познанието и неговата връзка с моралната природа на хората
GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят
Тогава можем да кажем макар че точно днес не можем изчерпателно да обсъдим тази тема, понеже имаме друга задача, когато човек следва такива привидно вътрешни импулси, които са
лош
и, зли, то в действителност не следва самия себе си, а следва импулси, чийто произход не познава и ги взима за такива, които идват отвътре.
Някой естествено би могъл да каже: В душата ни също има и зли гласове; често следваме импулси, които ясно усещаме като вътрешни импулси, а те изобщо не са такива, че да можем да ги означим като морални.
Тогава можем да кажем макар че точно днес не можем изчерпателно да обсъдим тази тема, понеже имаме друга задача, когато човек следва такива привидно вътрешни импулси, които са лоши, зли, то в действителност не следва самия себе си, а следва импулси, чийто произход не познава и ги взима за такива, които идват отвътре.
От нашата духовно-научна работа ние всички познаваме луциферическите сили. Те не идват отвътре, а всъщност отвън поради това, че луциферическите същества са се загнездили в нашето астрално тяло, а не в нашия Аз, така че ние, когато така дефинираме моралното, изпадаме в многобройни противоречия. Когато искаме да се задълбочим, ще видим, че характерното на моралността е, че всички морални импулси трябва да произлизат от най-дълбоката сърцевина на нашето същество. Тогава това, което морално ни харесва, което предизвиква нашето морално одобрение, което може да ни изпълни с възхищение и ентусиазъм, можем да поставим пред нас същевременно като идеал, като при това човекът е изцяло при самия себе си, съвсем в своята вътрешна същност. И щом в обикновения живот е изключително полезно и необходимо човек да е наясно, че само при моралните решения, в преценките си той се намира изцяло при самия себе си, или при решения, които се взимат по подобен начин, то това е едно основно изискване за практическия окултизъм.
към текста >>
Би трябвало да бъде възможно да погледнем зеленото листо с такава зрителна сила, че външният импулс да не действа, че също както пред моралната оценка изгасва
лош
ата склонност, така и зеленината на листото да изчезне чрез една, да речем ясновидска сила.
Какво първоначално можем да посочим като външен импулс, който произлиза от него? Да вземем лист от растение. Тук като външен импулс можем да определим, че листата действат върху нас „зелено“. Така във физическия сетивен свят например листата на розата са зелени. Да предположим, че от този, който иска да достигне до висшето познание като практически окултист, се изисква да се преобрази според образеца на моралното познание; тогава повечето картини би трябвало да се породят по такъв начин, че той да има предвид това зелено листо и в него относно зеленината на растението да се пробуди вътрешният импулс: Ти не бива да бъдеш зелено.
Би трябвало да бъде възможно да погледнем зеленото листо с такава зрителна сила, че външният импулс да не действа, че също както пред моралната оценка изгасва лошата склонност, така и зеленината на листото да изчезне чрез една, да речем ясновидска сила.
И наистина, когато човек по правилен начин, както е описано в „Как се постигат познания за висшите светове“, развие своите ясновидски сили, тогава се научава да гледа зеленото листо и както моралната преценка изтрива лошите склонности, така се изтрива валидната само за физическия план зеленина на листото. И където иначе се проявява зеленината, в този случай възприемаме с ясновидските си способности светлорозова багра или багра подобна на цвета на прасковата. Тя се появява тогава, когато с нашата ясновидска сила успеем да премахнем това, което е майа (илюзия), което се намира във физическия план. Така чрез ясновидската сила премахваме това, което е от физическия план и предизвикваме това, което като свръхсетивно лежи в основата на сетивното. Така можем да кажем: Пристъпването в познавателния път действително става също както моралното изживяване на човека.
към текста >>
И наистина, когато човек по правилен начин, както е описано в „Как се постигат познания за висшите светове“, развие своите ясновидски сили, тогава се научава да гледа зеленото листо и както моралната преценка изтрива
лош
ите склонности, така се изтрива валидната само за физическия план зеленина на листото.
Да вземем лист от растение. Тук като външен импулс можем да определим, че листата действат върху нас „зелено“. Така във физическия сетивен свят например листата на розата са зелени. Да предположим, че от този, който иска да достигне до висшето познание като практически окултист, се изисква да се преобрази според образеца на моралното познание; тогава повечето картини би трябвало да се породят по такъв начин, че той да има предвид това зелено листо и в него относно зеленината на растението да се пробуди вътрешният импулс: Ти не бива да бъдеш зелено. Би трябвало да бъде възможно да погледнем зеленото листо с такава зрителна сила, че външният импулс да не действа, че също както пред моралната оценка изгасва лошата склонност, така и зеленината на листото да изчезне чрез една, да речем ясновидска сила.
И наистина, когато човек по правилен начин, както е описано в „Как се постигат познания за висшите светове“, развие своите ясновидски сили, тогава се научава да гледа зеленото листо и както моралната преценка изтрива лошите склонности, така се изтрива валидната само за физическия план зеленина на листото.
И където иначе се проявява зеленината, в този случай възприемаме с ясновидските си способности светлорозова багра или багра подобна на цвета на прасковата. Тя се появява тогава, когато с нашата ясновидска сила успеем да премахнем това, което е майа (илюзия), което се намира във физическия план. Така чрез ясновидската сила премахваме това, което е от физическия план и предизвикваме това, което като свръхсетивно лежи в основата на сетивното. Така можем да кажем: Пристъпването в познавателния път действително става също както моралното изживяване на човека. Противопоставянето на свръхсетивния на сетивния свят действа както моралните импулси действат върху неморалните склонности.
към текста >>
Ние виждаме, че има хора, които са развили ясновидски способности, но по най-различни начини показват някои
лош
и черти на характера, които по-рано не са притежавали, или са ги проявявали в различна степен; например стават истински лъжци, когато започнат да развиват ясновидски способности.
Когато разглеждаме това, ще трябва да си зададем въпроса: Няма ли и други пътища за постигане на ясновидство? Ние често виждаме как някои хора достигат до висша степен на ясновидски способности, обаче не изглеждат особено морални, така че не можем да предположим, че те първо са се постарали да усъвършенстват морала си, че са били ентусиазирани и са съобразявали своите предпочитания с моралните закони.
Ние виждаме, че има хора, които са развили ясновидски способности, но по най-различни начини показват някои лоши черти на характера, които по-рано не са притежавали, или са ги проявявали в различна степен; например стават истински лъжци, когато започнат да развиват ясновидски способности.
Да, понякога е опасно нещо за характера на един човек, специално когато дойде до ясночуване. Ясновиждането не е така опасно както ясночуването. Как да се разбира това, като се има предвид казаното по-горе? Може би си спомняте, че в моята книга „Как се постигат познания за висшите светове“ навсякъде на важните места съм посочил, че пътят към познаването на висшите светове трябва да се постига по начина, който днес характеризирах. Но без съмнение има и други пътища.
към текста >>
258.
Антропософията като смисъл на живота и като съдържание на чувствата и познанието
GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят
През старите времена не се е случвало да настъпи гризене на съвестта, когато човек направи нещо
лош
о.
понятието, защото чак когато изплува една представа за дадено нещо, изплува също и думата може да се открие в древна Гърция едва от един определен момент. Никъде до времето на Есхил не може да се намери дума в старата гръцка литература, която да се преведе с думата „съвест“. Обаче при по-новите гръцки писатели като Еврипид16, вече намираме такава дума. При това като с пръст можем да посочим, че както удивлението пред обичайното, също и съвестта е нещо, за което човекът в древна Гърция знае едва от един определен момент. Това, което от един определен момент се е появило като глас на съвестта, е съвсем различно нещо от това, което е съществувало при гърците от старите времена.
През старите времена не се е случвало да настъпи гризене на съвестта, когато човек направи нещо лошо.
Някога хората са имали едно първично, елементарно ясновидство и ако се върнем само малко преди християнското летоброене, ще намерим, че всички хора са имали това първично ясновидство. Когато човек правел нещо лошо, не се е обаждала съвестта, но пред старото ясновидство са се появявали демонични образи, които измъчвали човека и тези образи са наричани с имената Еринии и Фурии. Чак тогава, когато хората загубили способността да виждат тези демонични образи при извършването на нещо неправилно, те започнали да чуват гласа на съвестта си като едно вътрешно изживяване.
към текста >>
Когато човек правел нещо
лош
о, не се е обаждала съвестта, но пред старото ясновидство са се появявали демонични образи, които измъчвали човека и тези образи са наричани с имената Еринии и Фурии.
Обаче при по-новите гръцки писатели като Еврипид16, вече намираме такава дума. При това като с пръст можем да посочим, че както удивлението пред обичайното, също и съвестта е нещо, за което човекът в древна Гърция знае едва от един определен момент. Това, което от един определен момент се е появило като глас на съвестта, е съвсем различно нещо от това, което е съществувало при гърците от старите времена. През старите времена не се е случвало да настъпи гризене на съвестта, когато човек направи нещо лошо. Някога хората са имали едно първично, елементарно ясновидство и ако се върнем само малко преди християнското летоброене, ще намерим, че всички хора са имали това първично ясновидство.
Когато човек правел нещо лошо, не се е обаждала съвестта, но пред старото ясновидство са се появявали демонични образи, които измъчвали човека и тези образи са наричани с имената Еринии и Фурии.
Чак тогава, когато хората загубили способността да виждат тези демонични образи при извършването на нещо неправилно, те започнали да чуват гласа на съвестта си като едно вътрешно изживяване.
към текста >>
Някога той е могъл да приеме всичко така, понеже духовните образи са идвали и са му показвали какво добро или
лош
о е направил; поради това човекът някога не се е нуждаел от удивлението.
Учудването, удивлението не може да навлезе в съня, но ние го имаме в будното съзнание, когато сме обърнати към външния свят. По време на сън човекът не е във външния свят. Сънят поставя човека в духовния свят, там той не изживява нещата от физическия свят. Но точно във физическия свят човекът изпитва удивление. В съня той приема всичко така, както го е приемал в старото ясновидство.
Някога той е могъл да приеме всичко така, понеже духовните образи са идвали и са му показвали какво добро или лошо е направил; поради това човекът някога не се е нуждаел от удивлението.
Точно сънят, чрез това каквото представлява, ни показва, че той е наследство от стари времена, когато още не е съществувало удивление пред ежедневните неща, както и че е нямало още съвест. Тук достигаме точката, където се запитваме: Защо е било необходимо, щом човек веднъж е бил ясновиждащ да не може да остане такъв? Защо той е слязъл надолу? Дали Боговете са го изгонили, без той да има някаква полза? Всъщност действително е така, че това, което лежи в удивлението и в съвестта, никога не би могло да се постигне от човека, ако той не беше слязъл надолу.
към текста >>
Това съвпада с мига, когато при заспиване искаме да напуснем физическия план, за да се издигнем в един друг свят, който обаче не иска да приеме това, което ние наричаме „
лош
а съвест“.
Ние искаме да разгледаме по-точно мига, в който се появява явлението, пристъпващо също като една жива съвест. Без човек да има силата да направи нещо разумно, той се върти в леглото си. Това е нездравословно състояние, то му пречи да заспи.
Това съвпада с мига, когато при заспиване искаме да напуснем физическия план, за да се издигнем в един друг свят, който обаче не иска да приеме това, което ние наричаме „лоша съвест“.
Човекът не може да заспи, понеже бива отхвърлян назад от света, в който той иска да пристъпи при заспиването. Затова изразът: да се разглежда едно действие по отношение на съвестта, не означава нищо друго, освен да се има предчувствие за това, какво човекът трябва да представлява, за да може да пристъпи в духовния свят.
към текста >>
И това ще стане така: Да приемем, че един човек е направил нещо и го измъчва
лош
ата съвест.
Днес това е така при малко хора, но сигурно в течение на 20 век ще стане обща черта на хората.
И това ще стане така: Да приемем, че един човек е направил нещо и го измъчва лошата съвест.
Сега е така. По-късно, когато отново се възстанови духовната връзка, човекът ще изпитва стремеж да се отдръпне от своята постъпка също като с превързани очи.
към текста >>
Тогава ще се намират в обкръжение, което не разбират и ще им се струва, че то не им принадлежи, а ги измъчва, както само
лош
ата съвест може да измъчва.
За тези души това ще бъде ужасно събитие. Днес стоим точно пред една епоха, в която хората все още се справят с живота, даже и ако нямат обяснения за живота по отношение на духовните светове. Но тази епоха, която, така да се каже, някога е била позволена от космическите сили, ще приключи и то така, че хората, които нямат връзка с духовния свят, в следващия живот ще се събудят така, че светът, в който ще бъдат родени при следващото си въплъщаване, ще бъде неразбираем за тях. А когато и по нататък след смъртта напуснат неразбираемото за тях физическо съществуване, тогава след смъртта си няма да имат никакво разбиране за духовния свят, в който навлизат. Разбира се, че те ще навлязат в духовния свят, но няма да могат да го проумеят.
Тогава ще се намират в обкръжение, което не разбират и ще им се струва, че то не им принадлежи, а ги измъчва, както само лошата съвест може да измъчва.
Когато отново преминат в ново въплъщение, също ще е лошо, понеже там ще имат всякакви инстинкти и страсти и понеже не ще могат да развият удивление пред тях, ще живеят в тях като в илюзии и в халюцинации. Материалистите на днешното време са тези, които вървят към едно бъдеще, където ще бъдат измъчвани от халюцинации и илюзии по ужасен начин; защото, каквото човек мисли през този живот, това ще изживява тогава, като илюзии и халюцинации.
към текста >>
Когато отново преминат в ново въплъщение, също ще е
лош
о, понеже там ще имат всякакви инстинкти и страсти и понеже не ще могат да развият удивление пред тях, ще живеят в тях като в илюзии и в халюцинации.
Днес стоим точно пред една епоха, в която хората все още се справят с живота, даже и ако нямат обяснения за живота по отношение на духовните светове. Но тази епоха, която, така да се каже, някога е била позволена от космическите сили, ще приключи и то така, че хората, които нямат връзка с духовния свят, в следващия живот ще се събудят така, че светът, в който ще бъдат родени при следващото си въплъщаване, ще бъде неразбираем за тях. А когато и по нататък след смъртта напуснат неразбираемото за тях физическо съществуване, тогава след смъртта си няма да имат никакво разбиране за духовния свят, в който навлизат. Разбира се, че те ще навлязат в духовния свят, но няма да могат да го проумеят. Тогава ще се намират в обкръжение, което не разбират и ще им се струва, че то не им принадлежи, а ги измъчва, както само лошата съвест може да измъчва.
Когато отново преминат в ново въплъщение, също ще е лошо, понеже там ще имат всякакви инстинкти и страсти и понеже не ще могат да развият удивление пред тях, ще живеят в тях като в илюзии и в халюцинации.
Материалистите на днешното време са тези, които вървят към едно бъдеще, където ще бъдат измъчвани от халюцинации и илюзии по ужасен начин; защото, каквото човек мисли през този живот, това ще изживява тогава, като илюзии и халюцинации.
към текста >>
259.
Огледално отражение на съзнанието. Горно и долно съзнание
GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят
Ако бихме могли да проследим живота още от детството, ние по-добре бихме разбрали някои хора в тяхната тридесет-, четиридесетили петдесетгодишна възраст; защо те имат определена нагласа, защо в дадено отношение се чувстват така дълбоко недоволни, без да могат да си обяснят какво предизвиква
лош
ото настроение.
Бел пр/. Ние се разболяваме или сме здрави, имаме весело настроение или сме кисели и то не така, както се случва при обикновеното протичане на живота ни,* а това състояние се проявява като органично, понеже някои изживявания са слезли дълбоко и не могат да се достигнат от съзнанието чрез спомнянето, а работят в душевните дълбини и ни правят такива, каквито ставаме в течение на живота ни. /*Когато е реакция на външно събитие. Бел. пр/. Много съдби биха ни станали понятни, ако знаехме какво е потънало през изминалите години в скритите душевни дълбини.
Ако бихме могли да проследим живота още от детството, ние по-добре бихме разбрали някои хора в тяхната тридесет-, четиридесетили петдесетгодишна възраст; защо те имат определена нагласа, защо в дадено отношение се чувстват така дълбоко недоволни, без да могат да си обяснят какво предизвиква лошото настроение.
Тогава бихме могли да си създадем представа как родителите и обкръжението на детето са му действали, какви страдания, радости, удоволствия и болки е изживяло то, които сигурно вече напълно е забравило, но те продължават да действат върху общото настроение на човека, понеже това, което се изплъзва от нашето съзнание и потъва в скритите дълбини на душевния живот, там долу продължава да работи. Особеното е, че като работи по този начин, то първоначално работи над самите нас, така да се каже, не напуска сферата на нашата личност. И когато ясновидското съзнание слиза долу, там, където в подсъзнанието витаят нещата, които бяха характеризирани и това се случва още при имагинацията, чрез това, което се нарича имагинативно познание тогава човек всъщност винаги намира себе си. Той намира какво действа и живее в самия него. И това е добре, понеже човек всъщност в истинското самопознание трябва така да се познае, че да може да види всичките сили, които го движат, да може да ги възприеме и опознае.
към текста >>
Така става следното: Щом човек навлезе в света на Девахана и животът му там започне да тече, в него той намира всичко онова, което е останало от последното му пребиваване на Земята, като справедливо и несправедливо,
лош
о и добро, естетически-красиво и грозно, истинно и фалшиво.
Така става следното: Щом човек навлезе в света на Девахана и животът му там започне да тече, в него той намира всичко онова, което е останало от последното му пребиваване на Земята, като справедливо и несправедливо, лошо и добро, естетически-красиво и грозно, истинно и фалшиво.
Всичко това обаче там действа така, че завладява природните закони. Там е закон това, което описахме с едно сравнение как ако във физическия свят някой, който е откраднал или излъгал и се изложи на Слънцето, то не би го огряло и поради това, че му липсва слънчевата светлина, той би се разболял. Или да предположим, че въздухът във физическия свят не би достигнал на някой, който лъже. Такова сравнение може да се направи с всичко, което се случва в света на Девахана. На този, който се е провинил с нещо по отношение на своето духовно-душевно същество, му се случва нещо подобно, така че природният закон същевременно абсолютно съответства на духовния закон.
към текста >>
260.
Скрити сили на душевния живот
GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят
Но когато нещо
лош
о в този свят го възприемем чрез имагинативна картина или визия като демонично същество, то не е така, че по отношение на това същество самите ние сме така безсилни, както е безсилно окото спрямо розата.
Да предположим, че изграждаме една имагинация, или че имаме една визия. Да предположим, че тази имагинация или визия съответства на едно добро същество. Това добро същество не се намира в сетивния физически свят, а е в свръхсетивния свят и сега ние искаме да си представим света, в който са тези същества, които възприемаме чрез имагинация или визия, между тези две паралелни линии (виж рис.). В този свят, който си представяме изобразен тук, искаме да потърсим всичко, което може да стане предмет, възприятие, обект на подсъзнанието. Още не искаме нищо да пишем в това пространство.
Но когато нещо лошо в този свят го възприемем чрез имагинативна картина или визия като демонично същество, то не е така, че по отношение на това същество самите ние сме така безсилни, както е безсилно окото спрямо розата.
Когато при имагинация или визия на едно лошо същество развием чувството, че то трябва да се отстрани от нас и ние сме го изпитали при напълно ясно, визионерно, имагинативно представяне, то съществото, което е в този свят, наистина трябва да почувства, като че ли със сила е отблъснато от нас. Същото е, когато имаме съответна имагинация или визия за едно добро същество. Когато ние проявяваме чувство на симпатия, това същество действително чувства в себе си порива да се приближи към нас, да се свърже с нас. Всички същества, които някак си обитават този свят, чувстват нашите притегателни или отблъскващи сили, когато развиваме визии за тях. Така че с нашето подсъзнание ние сме в същото положение, в каквото би било окото, когато не само може да види розата, а чрез простото виждане прояви желанието розата да се доближи до него и успее да привлече тази роза към себе си, или когато окото види нещо отвратително не само може да достигне до съждението: това е отвратително, но и може да отстрани това отвратително нещо с простата антипатия.
към текста >>
Когато при имагинация или визия на едно
лош
о същество развием чувството, че то трябва да се отстрани от нас и ние сме го изпитали при напълно ясно, визионерно, имагинативно представяне, то съществото, което е в този свят, наистина трябва да почувства, като че ли със сила е отблъснато от нас.
Да предположим, че тази имагинация или визия съответства на едно добро същество. Това добро същество не се намира в сетивния физически свят, а е в свръхсетивния свят и сега ние искаме да си представим света, в който са тези същества, които възприемаме чрез имагинация или визия, между тези две паралелни линии (виж рис.). В този свят, който си представяме изобразен тук, искаме да потърсим всичко, което може да стане предмет, възприятие, обект на подсъзнанието. Още не искаме нищо да пишем в това пространство. Но когато нещо лошо в този свят го възприемем чрез имагинативна картина или визия като демонично същество, то не е така, че по отношение на това същество самите ние сме така безсилни, както е безсилно окото спрямо розата.
Когато при имагинация или визия на едно лошо същество развием чувството, че то трябва да се отстрани от нас и ние сме го изпитали при напълно ясно, визионерно, имагинативно представяне, то съществото, което е в този свят, наистина трябва да почувства, като че ли със сила е отблъснато от нас.
Същото е, когато имаме съответна имагинация или визия за едно добро същество. Когато ние проявяваме чувство на симпатия, това същество действително чувства в себе си порива да се приближи към нас, да се свърже с нас. Всички същества, които някак си обитават този свят, чувстват нашите притегателни или отблъскващи сили, когато развиваме визии за тях. Така че с нашето подсъзнание ние сме в същото положение, в каквото би било окото, когато не само може да види розата, а чрез простото виждане прояви желанието розата да се доближи до него и успее да привлече тази роза към себе си, или когато окото види нещо отвратително не само може да достигне до съждението: това е отвратително, но и може да отстрани това отвратително нещо с простата антипатия. Значи подсъзнанието стои в контакт с един свят, на който могат да действат симпатията и антипатията, които се намират в човешката душа.
към текста >>
Чрез
лош
ите чувства то закърнява.
Така ние виждаме как в действителност, когато от горното си съзнание, от своето обикновено съзнание, човекът непрекъснато изпраща сили в своето подсъзнание, той работи от това подсъзнание върху собствения си растеж или загиване. Човекът обаче, такъв какъвто е днес, още не е достатъчно мощен да може чрез душата си да разрушава и други части от своя организъм освен циркулацията на кръвта, дишането и етерното тяло. Той не може чрез това да разрушава по-грубите и твърди части на физическия си организъм. Човекът, така да се каже, е в състояние да се унищожава само в една част от цялата своя организация. Особено ясно виждаме какво се разрушава, когато това, което остане от етерното тяло понеже етерното тяло е в непрекъсната взаимовръзка с топлинната сила на кръвта и със състоянието на дишането е повлияно по този начин.
Чрез лошите чувства то закърнява.
Но то получава в себе си оплождащи, усилващи, укрепващи сили чрез добри, нормални, истински чувства. Значи ние можем да кажем, че чрез това, което се разиграва в неговото подсъзнание, човекът непосредствено работи върху възникването и умирането, това ще рече върху реалните процеси, върху действителността на своя организъм, понеже от региона на безсилието на обикновеното съзнание той потъва в този регион, където нещо се ражда и умира в собствената му душа и поради това в цялата организация на човека.
към текста >>
261.
ТРИТЕ ПЪТЯ НА ДУШАТА КЪМ ХРИСТОС. Първа лекция: Пътят през Евангелията и пътят на вътрешния опит
GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят
Тази несамостоятелност не бива да се разглежда в
лош
смисъл, тя е от такова естество, че всеки от вас би бил напълно съгласен с тази несамостоятелност.
Когато разглеждаме различните неща, също и човека във взаимна връзка с действителността, установяваме, че ако в едно определено време от земното развитие, а именно през лемурийската епоха, в човешкото развитие биха взимали участие само прогресивни сили, младежкото развитие на човека днес би протекло другояче, а именно така, че то би вървяло паралелно с азовото развитие. По всяко време душевното развитие щеше да върви със същата крачка както азовото развитие. По всяко време душевното развитие щеше да съответства на телесното развитие. На човека щеше да му бъде невъзможно да се развива различно от идеала, който днес се изисква, както е изложено например в моята малка книжка „Възпитанието на детето от гледна точка на духовната наука“. Ако тогава биха действали само прогресивни сили, би се получило особеното, че през първите двадесет години от живота на човека той би станал много по-несамостоятелен отколкото е сега.
Тази несамостоятелност не бива да се разглежда в лош смисъл, тя е от такова естество, че всеки от вас би бил напълно съгласен с тази несамостоятелност.
Човешката природа през първите седем години е ориентирана към чисто подражателство. Понеже хората като възрастни, ако биха действали само прогресивните сили, не биха вършили нищо позорно, то децата през първите седем години от живота си нямаше да подражават на нищо лошо. През вторите седем години щеше да цари принципът на авторитета, докато днес не само е местна напаст, но е станало земна напаст между седмата и четиринадесетата си година човек да иска да бъде самостоятелен, дори да бъде възпитаван да си съставя самостоятелни преценки. Възрастните щяха да са безспорен авторитет за децата*./*Авторитет, който определя дадено действие, защото то е положително за развитието на детето, а не от лични, най-често неосъзнати подбуди, в които се изживяват егоистични чувства, най-често стремеж към власт и лично благоденствие Бел пр/. От четиринадесетата до двадесет и първата си година човекът щеше да обръща много по-малко внимание на себе си и на своя вътрешен живот, той би се обръщал повече навън.
към текста >>
Понеже хората като възрастни, ако биха действали само прогресивните сили, не биха вършили нищо позорно, то децата през първите седем години от живота си нямаше да подражават на нищо
лош
о.
По всяко време душевното развитие щеше да съответства на телесното развитие. На човека щеше да му бъде невъзможно да се развива различно от идеала, който днес се изисква, както е изложено например в моята малка книжка „Възпитанието на детето от гледна точка на духовната наука“. Ако тогава биха действали само прогресивни сили, би се получило особеното, че през първите двадесет години от живота на човека той би станал много по-несамостоятелен отколкото е сега. Тази несамостоятелност не бива да се разглежда в лош смисъл, тя е от такова естество, че всеки от вас би бил напълно съгласен с тази несамостоятелност. Човешката природа през първите седем години е ориентирана към чисто подражателство.
Понеже хората като възрастни, ако биха действали само прогресивните сили, не биха вършили нищо позорно, то децата през първите седем години от живота си нямаше да подражават на нищо лошо.
През вторите седем години щеше да цари принципът на авторитета, докато днес не само е местна напаст, но е станало земна напаст между седмата и четиринадесетата си година човек да иска да бъде самостоятелен, дори да бъде възпитаван да си съставя самостоятелни преценки. Възрастните щяха да са безспорен авторитет за децата*./*Авторитет, който определя дадено действие, защото то е положително за развитието на детето, а не от лични, най-често неосъзнати подбуди, в които се изживяват егоистични чувства, най-често стремеж към власт и лично благоденствие Бел пр/. От четиринадесетата до двадесет и първата си година човекът щеше да обръща много по-малко внимание на себе си и на своя вътрешен живот, той би се обръщал повече навън. Силата на идеалите, силата да се вживява в мечтите на живота щеше да бъде невероятно значима за него. От сърцето му щяха да покълват мечти за живота и тогава през двадесетата, двадесет и първата година щеше да настъпи пълното азово съзнание.
към текста >>
262.
Тайните на царствата на небето в сравнения и в истински образ
GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят
Впрочем търговските интереси ще надделеят и Великден ще бъде фиксиран във времето, но ако хората забравят смисъла на този празник, това ще се отрази
лош
о върху всичко онова, което човечеството би трябвало да съхрани в своето развитие.
Тези звездни съотношения показват как през пролетта духовните сили видимо заспиват. Характерно за нашата материалистическа епоха е, че тя иска да бъде фиксиран Великденският празник; всяка година да се празнува на една и съща дата, понеже материализмът изисква смисълът му да се определя от индустриалните и търговските интереси. Един истински израз на материалистическата същност на нашето време! За приключването на някои сметки положително е по-удобно Великден да не се празнува веднъж през Април, а на следващата година през Март, но точно това определяне на времето на Великденския празник според звездните констелации на небето изразява как си взаимодействат земното и небесното. В това датиране на празниците лежи дълбоката мъдрост на прачовечеството.
Впрочем търговските интереси ще надделеят и Великден ще бъде фиксиран във времето, но ако хората забравят смисъла на този празник, това ще се отрази лошо върху всичко онова, което човечеството би трябвало да съхрани в своето развитие.
И когато Великден бъде фиксиран във времето с оглед на външни интереси, теософията ще бъде призвана въпреки това да го смята за един подвижен празник, който се определя единствено чрез констелациите на Слънцето, Луната и планетите.
към текста >>
И макар че сега сме го направили
лош
о, през следващата година ще го подобрим.
С това обаче е свързана необходимостта да вземем за изходна точка момента на това раждане. Значи трябваше да броим от Великден до Великден, а не от Нова година до Нова година. Ако поради това може би има нови неприятности и се предизвикат подигравки и присмех, това не трябва да ни засяга, понеже знаем, че ако искаме винаги да повтаряме по същия начин нещо старо, което вече е отминало, не би се породил никакъв нов живот. Винаги да се повтаря същото е смърт; животът е: Да се въведе несъщото в същото. Нашият календар обаче е една жизнена задача.
И макар че сега сме го направили лошо, през следващата година ще го подобрим.
към текста >>
263.
Предсказание и предизвестяване на Христовия импулс. Духът на Христос и неговите обвивки. Посланието на Петдесятница
GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят
Най-
лош
ото, което се извършва днес, е да се хвърлят в един кош обичта и сексуалността.
Второто, което човешките души трябва да изградят, чрез което да привлекат Христовия импулс, са всички чувства на състрадание. И всеки път, когато в душата се появи чувство на състрадание или на споделена радост, се образува една привличаща сила за Христовия импулс и чрез състраданието и обичта Христос се свързва с душата на човека. Състрадание и обич са сили, от които Христос оформя своето етерно тяло до края на земното развитие. По отношение на състраданието и обичта би могло да се говори почти за една програма грубо казано, която в бъдеще трябва да бъде изпълнена от духовната наука. Материализмът днес доведе в това отношение което преди никога не е ставало на Земята -до една позорна наука.
Най-лошото, което се извършва днес, е да се хвърлят в един кош обичта и сексуалността.
Това е най-лошото постижение на материализма, най-дяволската черта на настоящето. Нещата, които са направени в тази област, ще трябва първо да се изчистят. Сексуалността и обичта в тяхното истинско значение нямат какво общо да търсят. Сексуалността може да се прибави към обичта, но няма нищо общо с чистата истинска обич. Науката стигна до истинско безобразие като доведе до възникването на определена литература, която се занимава с това да свърже тези две неща, които изобщо не стоят във взаимна връзка.
към текста >>
Това е най-
лош
ото постижение на материализма, най-дяволската черта на настоящето.
И всеки път, когато в душата се появи чувство на състрадание или на споделена радост, се образува една привличаща сила за Христовия импулс и чрез състраданието и обичта Христос се свързва с душата на човека. Състрадание и обич са сили, от които Христос оформя своето етерно тяло до края на земното развитие. По отношение на състраданието и обичта би могло да се говори почти за една програма грубо казано, която в бъдеще трябва да бъде изпълнена от духовната наука. Материализмът днес доведе в това отношение което преди никога не е ставало на Земята -до една позорна наука. Най-лошото, което се извършва днес, е да се хвърлят в един кош обичта и сексуалността.
Това е най-лошото постижение на материализма, най-дяволската черта на настоящето.
Нещата, които са направени в тази област, ще трябва първо да се изчистят. Сексуалността и обичта в тяхното истинско значение нямат какво общо да търсят. Сексуалността може да се прибави към обичта, но няма нищо общо с чистата истинска обич. Науката стигна до истинско безобразие като доведе до възникването на определена литература, която се занимава с това да свърже тези две неща, които изобщо не стоят във взаимна връзка.
към текста >>
264.
Бележки
GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят
Дори се твърди, че самата мадона е нарисувана от чирак на Рафаел или още по-
лош
о, тя из общо не е на Рафаел.
Така приех ценността на италианските майстори повече на доверие, а не че можах да си изградя истинска преценка. „ („Поезия и истина“, 2 част, 8 книга) Херман Грим обрисува възгледите на тогавашното време по следния начин: „Дрезденските авторитети казваха, че детето в ръцете на Мадоната е от простовата натура и изразът му е навъсен, отегчен. Двата ангела долу изглежда да са добавени от някой ученик.
Дори се твърди, че самата мадона е нарисувана от чирак на Рафаел или още по-лошо, тя из общо не е на Рафаел.
Възможно е Гьоте да е бил подведен в това настроение от служителя на галерията, който му е бил познат и да не е обърнал внимание на може би противоречащото вътрешно чувство.“ „Сикстинската мадона“ на Рафаел, би могла да го огрее като слънце, но той не й обръща достатъчно внимание. „ („Животът на Рафаел“, глава 9, издание 5, Щутгарт и Берлин 1913, стр. 284) Но по-късно през 1813 Гьоте й е обърнал внимание, както се вижда от спомените на Хайнрих Фрайхерн фон Хес, който обаче може би е бил още непознат на Грим и на Рудолф Щайнер („Разговори с Гьоте“, Цюрих 1962, 2 том, стр. 827).
към текста >>
265.
3. ВТОРА ЛЕКЦИЯ. 21 март 1913 г.
GA_145 Какво значение има окултното развитие за човека и неговите тела
Не бих искал да го препоръчвам като средство за добиване на солидарност в мисленето, а трябва да кажа, че то може да повиши тази здравина на мисълта и че например при онзи, който се развива антропософски, ако има склонност да изгубва своята правилна мисъл, не трябва да считаме като нещо
лош
о, ако той прибягва до помощта на кафето.
Това е напълно разбираемо за този, който разбира да наблюдава тези неща до тяхната окултна и пълна с тайнственост природа. Макар такова консумиране на кафе да е понякога необходимо според личните индивидуални отношения, тъй като сме граждани на Земята, трябва именно да подчертаем, че въпреки вредите, които може да причини, консумирането на кафе може да допринесе за повишение солидарността на мисленето.
Не бих искал да го препоръчвам като средство за добиване на солидарност в мисленето, а трябва да кажа, че то може да повиши тази здравина на мисълта и че например при онзи, който се развива антропософски, ако има склонност да изгубва своята правилна мисъл, не трябва да считаме като нещо лошо, ако той прибягва до помощта на кафето.
към текста >>
266.
4. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ. 22 март 1913 г.
GA_145 Какво значение има окултното развитие за човека и неговите тела
Човек добива първо една по-
лош
а памет.
Ние чувствуваме светлинното тяло като вдълбано в нас, чувствуваме като едно недоловимо на Земята музикално движение вдълбано в нас през ухото; обаче не чувствуваме топлинния етер като вдълбан в нас, а като проникващ ни; и се научаваме да чувствуваме действието на работещия в нас химически етер за заличения вкус и т. н. Тук ние се намираме вече в положението, че по отношение на състоянието, което наричаме за нормално, човек чувствува различно своето етерно тяло, като че в него са вкарани един вид отвън присадки. Обаче сега човекът започва постепенно да възприема също направо своето етерно тяло. Най-очебийната промяна, която става с етерното тяло и която за някой хора е твърде несимпатична, която не се признава ката една промяна в етерното тяло, която обаче все пак е такава, се състои в това, че езотеричното развитие позволява на човека да забележи много ясно на своето тяло, как отначало паметта някак си отслабва. Това, което човек има обикновено като памет, претъпява почти винаги едно отслабване чрез езотеричното развитие.
Човек добива първо една по-лоша памет.
Който не иска да има една по-лоша памет, не може да мине през едно езотерично развитие.
към текста >>
Който не иска да има една по-
лош
а памет, не може да мине през едно езотерично развитие.
Тук ние се намираме вече в положението, че по отношение на състоянието, което наричаме за нормално, човек чувствува различно своето етерно тяло, като че в него са вкарани един вид отвън присадки. Обаче сега човекът започва постепенно да възприема също направо своето етерно тяло. Най-очебийната промяна, която става с етерното тяло и която за някой хора е твърде несимпатична, която не се признава ката една промяна в етерното тяло, която обаче все пак е такава, се състои в това, че езотеричното развитие позволява на човека да забележи много ясно на своето тяло, как отначало паметта някак си отслабва. Това, което човек има обикновено като памет, претъпява почти винаги едно отслабване чрез езотеричното развитие. Човек добива първо една по-лоша памет.
Който не иска да има една по-лоша памет, не може да мине през едно езотерично развитие.
към текста >>
Така щото понякога именно флегматичният темперамент, когато той не е разяден дълбоко от материализма, съвсем не е едно
лош
о предварително условие за едно езотерично развитие.
Да предположим, че един флегматик става езотерик той трудно може да стане такъв, но да предположим, че е станал един добър езотерик. Това не е невъзможно да бъде постигнато, защото понякога, когато флегматикът получава силни впечатления, той е безсилен спрямо тези впечатления.
Така щото понякога именно флегматичният темперамент, когато той не е разяден дълбоко от материализма, съвсем не е едно лошо предварително условие за едно езотерично развитие.
Нужно е само този темперамент да се прояви по-благороден отколкото в неговия гратестен смисъл, в който често пъти хората виждат единствено флегматичния темперамент. Когато един такъв флегматик става езотерик, тогава флегматичният темперамент се променя по един своеобразен начин.
към текста >>
Флегматикът има тогава много силно склонността да наблюдава много добре себе си и за него никак не е болезнено да наблюдава добре себе си, поради което флегматичният темперамент не едно
лош
о предварително условие за едно езотерично развитие, когато такова развитие може да настъпи, защото тогава той става способен да наблюдава себе си с определено спокойствие.
Флегматикът има тогава много силно склонността да наблюдава много добре себе си и за него никак не е болезнено да наблюдава добре себе си, поради което флегматичният темперамент не едно лошо предварително условие за едно езотерично развитие, когато такова развитие може да настъпи, защото тогава той става способен да наблюдава себе си с определено спокойствие.
Това никак не го дразни, както меланхолика, него не го дразни нищо от това, което може да види в самия себе си. И благодарение на това неговите самонаблюдения проникват по правило по-дълбоко отколкото самонаблюденията на меланхолика, който е възпрепятствуван в това чрез яростта против самия себе си, която самонаблюдението събужда в него.
към текста >>
267.
6. ПЕТА ЛЕКЦИЯ. 24 март 1913 г.
GA_145 Какво значение има окултното развитие за човека и неговите тела
Обаче съществуват голям брой всевъзможни добри и
лош
и и противни и ужасни и вредни елементарни същества, които, ако се запознаем с тях ненавреме, ни се натрапват така, като че те действително са един ценен духовен свят, докато всъщност не са нищо друго освен по определен начин последните отпадъчни същества на духовния свят.
Без съмнение, от определен момент на езотеричното упражнение може да настъпи също един регулиран процес на дишането; обаче този процес трябва да бъде воден по един правилен начин. Тогава се ражда това, че ние възприемаме етерния свят, описано, на границата между мисленето и чувствуването. И това, което ние се научаваме да познаваме тогава, бива само подкрепено от това, че се научаваме да познаваме също и грубите етерни процеси, които стават на границата на етерния свят и нашия процес на дишане то. Защото положението е такова, че съществува един свят на действително по-висша духовност до която стигаме чрез онзи процес, който бе описан, между Мъдростта и чувствуването. Тук ние проникваме също до делата, който Съществата на висшите йерархии вършат в етерния свят.
Обаче съществуват голям брой всевъзможни добри и лоши и противни и ужасни и вредни елементарни същества, които, ако се запознаем с тях ненавреме, ни се натрапват така, като че те действително са един ценен духовен свят, докато всъщност не са нищо друго освен по определен начин последните отпадъчни същества на духовния свят.
Онзи, който иска да проникне в духовния свят, трябва да се запознае също и с тези същества; обаче не е добре той да се запознава първо с тях. Защото особеното е това, обични приятели, че, когато човек се запознае първо с тези същества, без да върви по по-трудния път на собственото вътрешно изживяване, той добива едно предпочита ние, една склонност за тези същества, едно извънредно предпочитание за тези същества. И тогава може да се констатира, че някой, който се издига по един неправилен начин в духовния свят, а именно чрез такова физическо трениране, което може да наречем изменение на процеса на дишането, такъв човек влиза в духовния свят така, че описва определени неща от духовните светове, така както те му се явяват. И той ги описва така, че някои хора ги приемат като нещо извънредно красиво, докато за онзи, който възприема във вътрешното изживяване, това могат да бъдат ужасни и отвратителни неща. Тези неща са напълно възможни в изживяването на духовния свят.
към текста >>
Тук не трябва да говорим за други процеси, които човек може да предприеме като трениране върху себе си и чрез които той може да влезе в
лош
и светове, тъй като в двата на проповядвания Окултизъм е нещо прието да не се говори за това, с което човек се запознава в духовния свят като нечиста пяна на този духовен свят.
Тук не трябва да говорим за други процеси, които човек може да предприеме като трениране върху себе си и чрез които той може да влезе в лоши светове, тъй като в двата на проповядвания Окултизъм е нещо прието да не се говори за това, с което човек се запознава в духовния свят като нечиста пяна на този духовен свят.
Не е необходимо човек да навлиза духовно в този свят; ето защо не е прието да се говори за методи, които стоят още по-ниско от процеса на дишането. Още процесът на дишането, когато той не се практикува по правилен начин, води при отпадъчните същества, с които човек несъмнено трябва да се запознае, обаче не от самото начало, защото иначе те предизвикват определена влюбеност в тях, която човек не трябва да има. Ние добиваме едно правилно обективно становище по отношение на тях само тогава, когато сме проникнали в духовните светове от другата страна.
към текста >>
Ето защо е много добре, ако през време на нашето окултно развитие сме разширили нашите човешки интереси, и няма нищо по-
лош
о от това, ако през време на напредващото езотерично развитие не сме усвоили разбиране за всеки вид човешко чувствуване и човешко усещане и човешки живот.
Една душа, която е останала без интерес за общочовешкото и която въпреки това би минала през едно езотерично развитие, такава една душа би чувствувало все повече и повече себе си като един товар, като едно бреме. Една душа например, която може да върви през света без състрадание и без да изпитва радост за това, което една друга душа може да изпитва като радост или като страдание, една такава душа, която не може добре да се потопи в душите на другите хора, която не може да се пренесе добре в душите на други те хора, една такава душа чувствува, когато напредва в езотеричното развитие, самата себе си като бреме. Тя влачи себе си като една голяма тежест когато минава през едно езотерично развитие, но е останала безразлично към страданията и радостите на хората. И можем да бъдем сигурни, че езотеричното развитие остава нещо външно, засягащо само ума, че сме приели духовното като съдържанието на една готварска книга или на една външна наука, ако не изпитваме това чувство, ако не чувствуваме себе си като един товар, като едно бреме в нашето езотерично развитие, когато не сме развили същевременно едно съчувствуващо сърце за всяко човешко страдание и за всяка човешка радост.
Ето защо е много добре, ако през време на нашето окултно развитие сме разширили нашите човешки интереси, и няма нищо по-лошо от това, ако през време на напредващото езотерично развитие не сме усвоили разбиране за всеки вид човешко чувствуване и човешко усещане и човешки живот.
Естествено това съвсем не оправдава принципа трябва отново да го подчертаем -, че трябва да минаваме безкритично покрай всяка неправда по отношение на света. Обаче то обуславя друго: докато преди своето езотерично развитие човек може да изпитва определена радост да укорява някоя човешка грешка, в течение на езотеричното развитие той престава всъщност напълно да изпитва такава радост да укорява един човек. Кой не познава във вътрешния живот подигравателните, които така на драго сърце критикуват грешките на другите хора. Не че трябва да престане подходящото съждение върху човешките грешки, не че трябва да забраним при всички обстоятелства да речем едно такова дело, каквото Еразъм от Ротердам извърши със своята книга "Възхвала на глупостта". Не, може да остане на пълно оправдано да бъдем остри и проницателни по отношение на грешките, които стават в света, обаче който минава през едно езотерично развитие, при него е така, че всеки укор, всяко порицание, което той трябва да произнесе или да постави в действие, му причинява болка, която нараства все повече и повече.
към текста >>
268.
8. СЕДМА ЛЕКЦИЯ. 26 март 1913 г.
GA_145 Какво значение има окултното развитие за човека и неговите тела
И за астралното тяло като такова би било зле и
лош
о, това би представлявало едно несършенство в него, ако то не би могло да проникне със силата на егоизма, ако не би могло да каже на себе си: аз искам всъщност да постигна всичко само чрез мене, искам всичко, което работя, да преработя в мене, искам да положа всичката грижа само върху мене.
И кои са особеностите на астралното тяло? Обични приятели, аз вече обърнах вниманието върху тази особеност, за ужас на някои от седящите тук. Тази особеност на човешкото астрално тяло на Земята е именно егоизмът. И когато астралното тяло проявява своето първично качество, независимо от останалите влияния, които идват от другите членове на човешката природа, това е именно егоизмът, стремежът, да бъде изключено в себе си и при себе си. Това се полага на астралното тяло.
И за астралното тяло като такова би било зле и лошо, това би представлявало едно несършенство в него, ако то не би могло да проникне със силата на егоизма, ако не би могло да каже на себе си: аз искам всъщност да постигна всичко само чрез мене, искам всичко, което работя, да преработя в мене, искам да положа всичката грижа само върху мене.
Това е правилното настроение на астралното тяло.
към текста >>
269.
10. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ. 28 март 1913 г.
GA_145 Какво значение има окултното развитие за човека и неговите тела
Това е именно винаги
лош
ото, че съществува една такава тенденция на ума.
В теософско-окултната област можем да забележим, че някой, който има окултно обучение, който следователно има в известен смисъл ясновидски сили, съобщава това или онова от действителното ясновидско наблюдение и че след това теоретиците идват и измислят всевъзможни схеми и теории: построяват се нещата. Често пъти наблюдението е малко, но схемите и теориите, които се построяват върху него, обхващат цели светове.
Това е именно винаги лошото, че съществува една такава тенденция на ума.
към текста >>
Лош
ото се състои не в това, че Луцифер е до нас; защото ние постепенно се научаваме да го познаваме като дух, който донася свободата.
Ако оставите Вашата представа да бъде на повърхността, Вие ще намерите може би отначало, че е наистина фатално нещо, щом, когато стане ясновиждащ и заспива, човекът забелязва, че през време на нощта той идва в обществото на Луцифер. Но ако размислите по-точно, скоро ще разберете, че е по-умно човек да се научи да познава Люцифера, че е по-добре ако той знае, че се намира в неговото общество, отколкото да вярва, че не се намира там и че го има само действуващ невидимо с неговите сили в себе си. Това той има също през време на деня.
Лошото се състои не в това, че Луцифер е до нас; защото ние постепенно се научаваме да го познаваме като дух, който донася свободата.
А лошото се състои в това, да не го познаваме. Но по определен начин, след като човекът го е видял при неговото изкушение в Лемурийската епоха, той не трябваше да го вижда по-нататък; защото към онова първично изкушение в лемурийската епоха биха настъпили след това чисто частични изкушения.
към текста >>
А
лош
ото се състои в това, да не го познаваме.
Ако оставите Вашата представа да бъде на повърхността, Вие ще намерите може би отначало, че е наистина фатално нещо, щом, когато стане ясновиждащ и заспива, човекът забелязва, че през време на нощта той идва в обществото на Луцифер. Но ако размислите по-точно, скоро ще разберете, че е по-умно човек да се научи да познава Люцифера, че е по-добре ако той знае, че се намира в неговото общество, отколкото да вярва, че не се намира там и че го има само действуващ невидимо с неговите сили в себе си. Това той има също през време на деня. Лошото се състои не в това, че Луцифер е до нас; защото ние постепенно се научаваме да го познаваме като дух, който донася свободата.
А лошото се състои в това, да не го познаваме.
Но по определен начин, след като човекът го е видял при неговото изкушение в Лемурийската епоха, той не трябваше да го вижда по-нататък; защото към онова първично изкушение в лемурийската епоха биха настъпили след това чисто частични изкушения.
към текста >>
270.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Мюнхен, 24 август 1913 г.
GA_147 Тайните на прага
в
лош
драматичен стил да го оформяш.
в лош драматичен стил да го оформяш.
към текста >>
271.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 25 август 1913 г.
GA_147 Тайните на прага
Така по ариманически начин физическо-сетивният свят бива пронизан от духовни сенки и схеми, които в много
лош
смисъл противодействат на всеобщия мирови порядък.
И бих искал да посъветвам всеки, който смята това основно положение за вярно, да плати тези сто талера, които дължи, с мислени талери, тогава ще разбере разликата. И както това е вярно за физическо-сетивния свят, ако човек действително се намира в него и зачита неговите закони, така стоят нещата и за свръхсетивните светове. Ако човек само ламти, той не е неуязвим да не обърка заблудата с действителност, тогава образите се сгъстяват и това, което трябва да е само образ, се взема за реалност. А това, което човек носи по този начин в себе си като лакомство от духовния свят, съвсем ясно се явява плячка, върху която може да се нахвърли Ариман. От това, което взема от обикновеното човешко мислене, той получава само въздушни сенки, но Ариман добива, тривиално казано, доста тлъсти сенки и схеми, когато с изнудване извлича от човешките телесни индивидуалности толкова, колкото му е възможно – лъжливите химери, възникнали вследствие на лакомията в духовния свят.
Така по ариманически начин физическо-сетивният свят бива пронизан от духовни сенки и схеми, които в много лош смисъл противодействат на всеобщия мирови порядък.
към текста >>
Но това са най-
лош
ите афекти.
Тъй като тогава самопознанието е много трудно и тъй като на душата ѝ е изключително сложно да стигне до яснота по отношение на определени качества, и понеже освен това хората имат стремежа да влязат в духовния свят възможно най-бързо, няма нищо чудно в това, че си казват: „Аз вече съм зрял, вече ще овладявам своите страсти“. Това, разбира се, е по-лесно да се каже, отколкото да се направи. В частност съществуват качества, при които нещата стоят доста зле по отношение на овладяването им. Тщеславието, честолюбието и други подобни са заседнали толкова здраво в човешките души, че да си признаеш: „ти си суетен и честолюбив, ламтиш за власт“ не е толкова лесно, и човек най-често се самозаблуждава, когато се старае да си изясни именно тези неща.
Но това са най-лошите афекти.
Ако бъдат внесени в духовния свят, човек най-лесно става плячка на Луцифер. И понеже, ако забележи, че е подмятан насам-натам, на човек няма да му е приятно да си каже: „това произлиза от честолюбие, от тщеславие“, той търси душевно замъгляване и бива отвлечен от Луцифер в неговото царство. Тогава той несъмнено може да има впечатления, но те не са съгласувани с мировия порядък, който вече е бил предначертан, преди да започне въздействието на Луцифер, а са духовни впечатления от чисто луциферически характер. Могат да се получат най-странните впечатления и те да бъдат смятани за абсолютно верни истини. На хората може да се разказва за всевъзможни въплъщения на едно или друго същество и това могат да бъдат чисто луциферически внушения и тем подобни.
към текста >>
И тогава става видно, че при съждението за такива същества като Ариман и Луцифер не може и дума да става да ги обозначаваме като добри или
лош
и, а за това да разберем коя е правомерната деятелност и същинското царство на тези същества и къде започва тяхната неправомерна деятелност, къде те престъпват своите граници.
Ариман е в по-голяма степен духовно същество. Това, което той развива като неправомерна деятелност, като неправомерна творческа дейност, се влива във всеобщия сетивен свят. Луцифер е в по-голяма степен душевно същество. Това, което иска да извлече от душевния елемент на чувствата от сетивния свят, той желае да го зачисли в своето особено луциферическо царство, в което иска да обезпечи на всеки човек – съобразно с егоизма, заложен в неговата същност, – така да се каже, възможно най-голяма възможност за произволна независимост.
И тогава става видно, че при съждението за такива същества като Ариман и Луцифер не може и дума да става да ги обозначаваме като добри или лоши, а за това да разберем коя е правомерната деятелност и същинското царство на тези същества и къде започва тяхната неправомерна деятелност, къде те престъпват своите граници.
Защото поради това, че престъпват своите граници, те примамват човека към неправомерно престъпване на границата в другия свят със способностите и законите на физическо-сетивния свят. За преживяванията при прехода към едната или другата страна на границата между физическо-сетивния и свръхсетивния свят става дума по-специално в картините от „Пробуждането на душите“. Днес исках да поставя началото, описвайки част от това, което трябва да се вземе под внимание в граничната област между сетивния и свръхсетивния свят. Утре ще продължим с това разглеждане.
към текста >>
272.
ОСМА ЛЕКЦИЯ, 31 август 1913 г.
GA_147 Тайните на прага
Когато човекът със здравата си душа търси познанията на духовната наука и не живее с болезнена жажда за духовни изживявания, няма да се стигне дотам да може да му се случи нещо особено
лош
о на тази граница.
И такива моменти, в които душата замъглява съзнанието си, са най-добрите точки за атака на ариманическите същества. Ние действително отиваме до Пазача на прага, когато с особена сила и крепкост се развива например нашето самочувствие. Това усещане за себе си трябва да укрепим, ако искаме да се вживеем в духовния свят. С укрепването на това самочувствие се укрепват и всички наклонности и навици, всички слабости и предразсъдъци, които иначе във външния свят обикновено се удържат в техните граници чрез възпитанието, привикването, външната култура. На прага на духовния свят извътре силно се проявяват луциферическите импулси и – когато човешката душа има тенденцията да се замъглява – Луцифер тутакси се свързва с Ариман, като последствието е, че за човека се забранява входът в духовния свят.
Когато човекът със здравата си душа търси познанията на духовната наука и не живее с болезнена жажда за духовни изживявания, няма да се стигне дотам да може да му се случи нещо особено лошо на тази граница.
Когато се наблюдава всичко това, което може да се наблюдава в истинската вярна духовна наука, не се случва нищо, освен че за стремящата се душа Луцифер и Ариман, по определен начин, се уравновесяват един друг на прага на духовния свят и човекът просто няма да влезе с душата си в духовния свят. Когато обаче е налице особена жажда да се влезе в духовния свят, се стига дотам, че наистина настъпва това, което може да се нарече полакомяване за духовния свят. И това, за което човек се е полакомил, Ариман сгъстява и тогава в съзнанието се стреми да проникне нещо, което все пак не може да влезе. Тогава човекът преживява това, за което се е полакомил в духовния свят в сгъстено състояние, когато то застане пред него така, че изглежда изцяло според мострата на физическите впечатления. Накратко, той получава халюцинации, илюзии, мисли си, че стои пред духовния свят, тъй като е проникнал до Пазача на прага, но не е минал покрай него, а е бил отхвърлен назад от своята жажда да се полакоми в духовния свят.
към текста >>
Нищо не пречи толкова, нищо не е така действително горчиво и
лош
о да се преживее, колкото това, което човек внася нагоре като последствия от безсърдечие и недостиг на чувства, които развива във физическия свят.
Напълно правилно и вярно е, че във физическия свят хората спят по отношение на изживяването на висшите светове и че просто не чувстват съня, защото винаги спят. Следователно ако това, което преживява ясновиждащата душа, когато престъпи прага на духовния свят, в духовните светове се явява пробуждане с укрепнало самочувствие, от друга страна, пробуждането на Аза се заключава в любовта във физическия свят, в тази любов, която бе охарактеризирана в една от първите лекции. Тогава казах: любовта, която съществува заради качествата и признаците на любимия, е тази любов, която е закрилена от луциферическите и ариманическите влияния, това е любовта, която във физическо-сетивния свят действително може да се намира под влиянието на добрите, прогресивни сили на битието. Как стоят нещата с тази любов, се показва особено добре в опитностите на ясновиждащото съзнание. Това, което човек развива като егоизъм във физическия свят и за което на драго сърце има толкова малко самопознание, се показва, когато бъде внесено в духовните светове.
Нищо не пречи толкова, нищо не е така действително горчиво и лошо да се преживее, колкото това, което човек внася нагоре като последствия от безсърдечие и недостиг на чувства, които развива във физическия свят.
Когато се издигне в духовния свят чрез ясновиждащата си душа, човек усеща, че много му пречи всичко, което е развил като отсъствие на любов и себелюбие във физическо-сетивния свят. Защото когато престъпи прага на духовния свят, му се показва всичко, което внася там не само като открит, но и като скрит дълбоко в душата бушуващ егоизъм, какъвто съществува в хората. И докато те се отдават на мечтанието да бъдат безкористни, може би този, който проявява външен егоизъм и спокойно признава, че иска да има едно или друго нещо, може да е много по-малко егоистичен от онези, които, изхождайки от теософски абстракции, проявяват известна егоистична безкористност в горното си съзнание, особено когато обявяват за тази безкористност с различни, често повтаряни думи за любов и търпимост. Това, което човек внася по този начин във висшите светове като отсъствие на любов и недостиг на чувства, се превръща в грозни, често ужасяващи образи, които той преживява, когато встъпи в духовните светове. Тези образи наистина са много, много пречещи, изключително неприятни за душата.
към текста >>
Ако е бил
лош
о момче, се вижда колко малко се съгласува собственото ни етерно тяло, което е взело участие в „
лош
отията на момчето“, със законите на елементарния свят, как това етерно тяло, което вече сме отхвърлили, към което насочваме цялото си внимание, навсякъде бива отпращано.
Точно обратен е случаят, когато човекът е преминал през портата на смъртта и живее в този свят, който в „Теософия“ се нарича свят на душите. Там душата има естествения стремеж да отправя своя взор главно към съдбата на собственото си етерно тяло. Тези превращения, през които преминава етерното тяло в елементарния свят, през целия период на Камалока са, така да се каже, обкръжението, външният свят на душата. По това време се вижда как елементарният свят приема в себе си нашето етерно тяло. Ако човек е бил добро момче тук, на физическия план, се вижда как „добротата на момчето“ се съгласува със законите на елементарния свят.
Ако е бил лошо момче, се вижда колко малко се съгласува собственото ни етерно тяло, което е взело участие в „лошотията на момчето“, със законите на елементарния свят, как това етерно тяло, което вече сме отхвърлили, към което насочваме цялото си внимание, навсякъде бива отпращано.
Изживяванията на Камалока се заключават в това, че човек вижда какъв е бил по преобразяващата се съдба на етерното си тяло.
към текста >>
273.
3.Кристияния (Осло), Трета лекция, 3 Октомври 1913
GA_148 От изследването на Акаша Петото евангелие
Често става така, че хората виждат подема на някакво духовно движение, примерно теософията, и отправят следната критика: Първоначално вие имахте най-добри намерения, но после дойдоха
лош
ите последователи, които започнаха да ви ласкаят и неусетно вие бяхте подведени, докато накрая допуснахте грешката, да говорите само онези неща, които те биха желали да чуят.
Ернест Ренан прилага към Христос в голям мащаб онова, което често пъти прилагаме спрямо себе си, макар и в малък мащаб.
Често става така, че хората виждат подема на някакво духовно движение, примерно теософията, и отправят следната критика: Първоначално вие имахте най-добри намерения, но после дойдоха лошите последователи, които започнаха да ви ласкаят и неусетно вие бяхте подведени, докато накрая допуснахте грешката, да говорите само онези неща, които те биха желали да чуят.
към текста >>
274.
5.Кристияния (Осло), Пета лекция, 6 Октомври 1913
GA_148 От изследването на Акаша Петото евангелие
Защото в днешната духовност, тази степен на истинност чисто и просто не съществува; нещо по-
лош
о: хората не забелязват, че тя не съществува.
Ние взехме присърце и тази важна подробност. Онези от Вас, с които бяхме заедно при основополагането на нашата сграда добре знаят, че ние ясно осъзнаваме колко необходимо е проповядването на едно духовно учение да става с ревностно придържане към истината. Ние се опитахме да посочим колко далеч е нашата епоха от честния стремеж към истината. Повикът за духовност оглася нашата епоха, обаче хората са твърде високомерни или ограничени, за да се устремят към истинския Дух. Хората тепърва трябва да бъдат възпитани в онази степен на истинност, която е необходима, за да бъде възприето проповядването на Духа.
Защото в днешната духовност, тази степен на истинност чисто и просто не съществува; нещо по-лошо: хората не забелязват, че тя не съществува.
Отнесете се с това, което давам тук като Пето Евангелие така, че в антропософските групи то да бъде обгърнато със страхопочитание. Настоявам за това не от егоизъм, а поради съвсем друга причина: У себе си ние трябва да подслоним Духа на истината, и пред нас Духът трябва да стои само в истината!
към текста >>
275.
8.Берлин, Трета лекция, 18 Ноември 1913
GA_148 От изследването на Акаша Петото евангелие
Хилел отговорил: Мили синко, знаеш ли, вавилонците имат
лош
и акушерки и затова се раждат при неблагоприятни условия.
Хилел попитал: Какво има? О, Хилел, излез навън, имам да те питам нещо важно! Хилел наметнал връхната си дреха, излязъл навън и казал: Сине мой, какво имаш да ме питаш? Тогава този, който сключил облога, казал: Хилел, имам един важен въпрос към теб. Защо някои от вавилонците имат заострени глави?
Хилел отговорил: Мили синко, знаеш ли, вавилонците имат лоши акушерки и затова се раждат при неблагоприятни условия.
Ето защо всред тях има доста хора със заострени глави. Сега си върви, аз отговорих на твоя въпрос.
към текста >>
276.
9.Берлин, Четвърта лекция, 6. Януари 1914
GA_148 От изследването на Акаша Петото евангелие
Оттогава моята проказа все повече се в
лош
аваше.
Аз обаче знаех, че никога не съм я обичал. И докато отправяше тези думи към мен: Защо се страхуваш? Нима не си ме обичал винаги тя се превърна в един красив Архангел. После смъртта изчезна, а аз потънах в дълбок сън. Пробудих се едва заранта и видях, че съм спал до дървото.
Оттогава моята проказа все повече се влошаваше.
към текста >>
277.
10.Берлин, Пета лекция, 13 Януари 1914
GA_148 От изследването на Акаша Петото евангелие
Да можеха поне малко да признаят, колко
лош
о четат хората днес!
От огромно значение е аз вече съм се спирал на тази подробност, макар от друга гледна точка, че Йоан Кръстител употребяваше тъкмо тези думи. Какво всъщност означава тези думи, такива, каквито обикновено ги срещаме в Библията?
Да можеха поне малко да признаят, колко лошо четат хората днес!
Защото какво разбират в повечето случаи хората, когато срещнат в Евангелието израза „вие, рожби ехиднини". Те не се сещат за нищо друго, освен че Йоан Кръстител грубо ругае хората около себе си, наричайки ги „рожби ехиднини". Естествено, това съвсем не би било вежливо. От друга страна, ясно е, че човек не би стигнал доникъде, ако иска да се обърне към душите на хората, а в същото време си служи с обидни думи. Ние изобщо не стигаме до образа на Йоан Кръстител, ако заявим, че тук сме изправени пред неговия „божествен гняв"!
към текста >>
278.
11.Берлин, Шеста лекция, 10 февруари 1914
GA_148 От изследването на Акаша Петото евангелие
Ако сме имали добри мисли, чувства и постъпки, това вече е проявено и в етерното тяло; ако сме имали
лош
и, недостойни мисли, чувства и постъпки това също се проявява в етерното тяло.
А когато после човек поглежда към освободеното, разпадащо се етерно тяло, той установява, че етерните процеси са твърде различни от тези на разпадащото се физическо тяло. Преди всичко, след смъртта намирайки се в духовния свят ние не можем да погледнем към етерното тяло и да го окачествим самото него, както и това, в което то се превръща като едно природно явление. Напротив, чрез своите специфични особености, това етерно тяло ни показва, как в него са втъкани онези душевни качества, които ние сме имали до смъртта си.
Ако сме имали добри мисли, чувства и постъпки, това вече е проявено и в етерното тяло; ако сме имали лоши, недостойни мисли, чувства и постъпки това също се проявява в етерното тяло.
Да, бихме могли да кажем, че в облика на етерното тяло ние виждаме цялата гама от добри и лоши душевни качества. Всички те са отпечатани в него. Ние влагаме цялата си душевна нагласа, каквато и да е тя, там, в етерното тяло. След смъртта това ясно може да се види в структурата на етерното тяло, което се разпада по един твърде сложен начин, за да бъде всмукано от етерния свят на Космоса. Ето защо, когато обръщаме поглед назад към съдбата на нашето етерно тяло, всъщност виждаме един отпечатък, едно копие на това, което самите ние сме представлявали на Земята.
към текста >>
Да, бихме могли да кажем, че в облика на етерното тяло ние виждаме цялата гама от добри и
лош
и душевни качества.
А когато после човек поглежда към освободеното, разпадащо се етерно тяло, той установява, че етерните процеси са твърде различни от тези на разпадащото се физическо тяло. Преди всичко, след смъртта намирайки се в духовния свят ние не можем да погледнем към етерното тяло и да го окачествим самото него, както и това, в което то се превръща като едно природно явление. Напротив, чрез своите специфични особености, това етерно тяло ни показва, как в него са втъкани онези душевни качества, които ние сме имали до смъртта си. Ако сме имали добри мисли, чувства и постъпки, това вече е проявено и в етерното тяло; ако сме имали лоши, недостойни мисли, чувства и постъпки това също се проявява в етерното тяло.
Да, бихме могли да кажем, че в облика на етерното тяло ние виждаме цялата гама от добри и лоши душевни качества.
Всички те са отпечатани в него. Ние влагаме цялата си душевна нагласа, каквато и да е тя, там, в етерното тяло. След смъртта това ясно може да се види в структурата на етерното тяло, което се разпада по един твърде сложен начин, за да бъде всмукано от етерния свят на Космоса. Ето защо, когато обръщаме поглед назад към съдбата на нашето етерно тяло, всъщност виждаме един отпечатък, едно копие на това, което самите ние сме представлявали на Земята.
към текста >>
Ако си имал
лош
и мисли и чувства и не си пожелал да се занимаваш с описанията на духовните светове, тогава ти си пренесъл в етерния Космос нещо, което предизвиква беди и разрушения в етерния свят.
Към това, което виждаме там, ние бихме могли да прибавим една важна подробност: Ако ти си имал добри чувства, ако си проявявал преданост към духовния свят, тогава ти си пренесъл във всеобщия етерен Космос нещо, което продължава да действува там като една добра сила.
Ако си имал лоши мисли и чувства и не си пожелал да се занимаваш с описанията на духовните светове, тогава ти си пренесъл в етерния Космос нещо, което предизвиква беди и разрушения в етерния свят.
към текста >>
Тази гледка става все по-голяма и по-голяма, колкото повече напредва раз падането на етерното тяло, превръщайки се накрая в един небосвод, където са представени всички добри и
лош
и страни на душата от нейната последна инкарнация.
Към съдбата на нашата душа, следователно към съдбата на нашето астрално тяло и нашия Аз, принадлежи наред с много други неща и следното: намирайки се в духовните светове, душата трябва да види и да проследи това, което сама е причинила в съдбата на своето етерно тяло, без то да може да бъде вече променено, след като се е отделило от физическото тяло. Това е дори най-важната гледка, която човек има след смъртта. Както по-рано, намирайки се в сетивния свят, сме били изправени пред гледката на облаците, планините и т.н., така и сега след смъртта, ние сме изправени пред гледката на всичко онова, което чрез нашите душевни качества са ми сме вложили в нашето етерно тяло.
Тази гледка става все по-голяма и по-голяма, колкото повече напредва раз падането на етерното тяло, превръщайки се накрая в един небосвод, където са представени всички добри и лоши страни на душата от нейната последна инкарнация.
Съдбата на човека след смъртта включва и тази важна подробност: той може да вижда, да проследява съдбата на своето етерно тяло.
към текста >>
279.
12.Хамбург, 16 Ноември 1913
GA_148 От изследването на Акаша Петото евангелие
Общо взето, налага се да подчертая: никак не е лес но да се говори за подобни неща, понеже на резултати, получени от непосредствени духовни изследвания, днес се гледа с
лош
о око, макар и по принцип да се допуска съществуването на някакъв „всеобщ Дух", за който обаче се говори прекалено наивно и абстрактно.
Днес отново съм длъжен да говоря за някои неща, които се получиха в резултат на нашия антропософски живот, а именно в резултат на духовно-научните изследвания, проведени в свръхсетивната област на Акаша и отнасящи се до живота на Исус. Допълнителни факти изнесох и в други градове, а пред Вас искам да засегна още нещо, и то от строга определена гледна точка.
Общо взето, налага се да подчертая: никак не е лес но да се говори за подобни неща, понеже на резултати, получени от непосредствени духовни изследвания, днес се гледа с лошо око, макар и по принцип да се допуска съществуването на някакъв „всеобщ Дух", за който обаче се говори прекалено наивно и абстрактно.
Но когато прозвучат конкретни послания от духовните светове, засягащи еволюцията на човечеството, те срещат не само добронамерени слушатели, а направо по беснели критици, какъвто беше случаят с истината за двете момчета Исус, която успя да хвърли истинска светлина в разбирането на всички обективно мислещи хора. Ето защо аз моля съобщенията в днешната лекция да бъдат приети с истинско преклонение пред духовния свят, защото изнесени извън нашите кръгове, те лесно биха могли да останат недоразбрани и да породят явна враждебност.
към текста >>
Жреците бяха побягнали, понеже една
лош
а болест беше плъзнала между хората.
Веднъж той стигна до едно място, където се намираха останките от древен езически култов олтар. Той беше на пълно изоставен.
Жреците бяха побягнали, понеже една лоша болест беше плъзнала между хората.
Когато Исус пристигна там, те започнаха да се стичат от всички страни. Той веднага породи у тях усещането за една особена личност. И така, езичниците се събраха около олтара с очакването той да принесе култовата жертва като един истински жрец.
към текста >>
280.
2. ВТОРИ И ТРЕТИ ЛАЙТМОТИВ
GA_149 Христос и духовният свят за търсенето на свещения Граал
Тук имаме първо персийската сибила близо до пророк Иеремия, странно контрастираща с мислителното състояние на Иеремия като че това, което е узнала, тя би искала веднага да го натрапи на човечеството, така вдига тя своята ръка; като че, по образа на
лош
ите оратори, би искала да докаже непосредствено това, което имаше да каже, да го докаже с всичката сила; и като че, поради нейната фанатична страст, не би могла никак да постъпи по друг начин, освен да направи да се влее в доказващата ръка онова, за което би искала да убеди цялото човечество.
След това да обърнем нашия поглед към изобразяването на сибилите.
Тук имаме първо персийската сибила близо до пророк Иеремия, странно контрастираща с мислителното състояние на Иеремия като че това, което е узнала, тя би искала веднага да го натрапи на човечеството, така вдига тя своята ръка; като че, по образа на лошите оратори, би искала да докаже непосредствено това, което имаше да каже, да го докаже с всичката сила; и като че, поради нейната фанатична страст, не би могла никак да постъпи по друг начин, освен да направи да се влее в доказващата ръка онова, за което би искала да убеди цялото човечество.
След това да насочим нашия поглед към еритрейската сибила. Тук ние долавяме, как тя е свързана с това, което човек може да получи така да се каже от тайните на елемента Земя. Тя има над главата си една лампа; едно голо момче запалва лампата с един факел. Как може да се изрази по-ясно това, което човек иска да изрази, мимоходно: Тук човешката страст запалва това, което тя би искала да всади с всичката сила като пророчество на човечеството от несъзнателните душевни сили. Пророците са отдадени в тяхната душа на правечното в духа; сибилите са изтръгнати от всички земно, доколкото земното изявява духовно-душевното.
към текста >>
281.
3. ЧЕТВЪРТИ ЛАЙТМОТИВ
GA_149 Христос и духовният свят за търсенето на свещения Граал
По определен начин от човешките сетива можа да бъде отстранено от горните светове най-
лош
ото действие на Луцифер и Ариман.
С това, обични приятели, ние засягаме действително една важна космическа тайна, която ще ни даде възможност да разберем много неща, които са станали по-късно. Сега в човешките сетива можа да настъпи ред и хармония, едно пълно с мъдрост изграждане и развитието можа да продължи известно време по-нататък.
По определен начин от човешките сетива можа да бъде отстранено от горните светове най-лошото действие на Луцифер и Ариман.
към текста >>
282.
5. ШЕСТИ ЛАЙТМОТИВ
GA_149 Христос и духовният свят за търсенето на свещения Граал
От това обаче можете да разберете, че сили, които въобще царуват някъде в света, например сега специално тези, които царуваха в душите на сибилите, по себе си не могат да бъдат никога наречени добри или
лош
и, а те са добри или
лош
и според това, кога и как се проявяват.
Пътуващата попътна храна. Аз Ви говорих за силите на сибилите, обърнах вниманието Ви върху това, че ние виждаме тези сибили да възникват като сянката на философите в Йония, че след това в течение на столетия те изказваха като по вълшебство отчасти една дълбока мъдрост от техния хаотичен душевен живот, а отчасти изнасяха само духовен хаос, и че в течение на столетия те са владели духовния живот на Южна Европа и граничещите с нея области много повече, отколкото официалната наука иска да допусне това. Аз исках да кажа, че с тази своеобразна душевна проява на сибилите се обръща вниманието върху определена сила на човешката душа, която имаше едно добро значение в по-стари времена, още в Третата следатлантска културна епоха. Но културните епохи се променят в течение на историческото развитие на човечеството. Силите, с които след това сибилите предизвикаха истинско безредие, бяха още напълно оправдани, добри душевни сили в Третата следатлантска културна епоха, когато се култивираше Астрологията, когато в човешките души действуваше мъдростта на звездите и когато чрез действието на мъдростта на звездите бяха хармонизирани силите, които след това се проявиха хаотично в сибилството.
От това обаче можете да разберете, че сили, които въобще царуват някъде в света, например сега специално тези, които царуваха в душите на сибилите, по себе си не могат да бъдат никога наречени добри или лоши, а те са добри или лоши според това, кога и как се проявяват.
Силите, които се появиха в душите на сибилите, са напълно добри, оправдани сили, но те не бяха вече подходящи, не бяха вече годни за душевното развитие на Четвъртата следатлантска културна епоха; тогава в човешките души не трябваше да царуват силите, които се надигаха от подсъзнателните основи на душата, а тези, които говореха на душите от яснотата на Аза. Вчера ние чухме, как древноеврейските пророци работеха за подтискането на сибилинските сили и за развитието на силите, които говорят чрез яснотата на Аза, ние чухме, че главната характеристика на древно-еврейското пророчество е тази, да изтласка на заден план сибилинските сили и да развие онова, което може да говори чрез Аза. Изпълнението на това, към което се стремяха древноеврейските пророци, което следователно можем да наречем като един вид "вкарване в правилните релси" на сибилинските сили, изпълнението на тази задача чрез Христовия Импулс. Когато Христовият Импулс настъпи по познатия от нас начин в земното развитие на човечеството, касаеше се за това, тези явяващи се чрез сибилите сили в хаотична форма да бъдат изтласкани на заден план, подобно както една река е изблъскана назад от външния свят и след това изчезва в една подземна пещера, за да се яви отново на бял свят. Тези сибилински сили трябваше да изплуват отново нагоре в една друга форма, в пречистената чрез Христовия Импулс форма, във формата, която можа да им даде Христовият Импулс, след като той навлезе в аурата на Земята.
към текста >>
283.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 23. Януари 1914 г.
GA_151 Човешката и космическата мисъл
Най-
лош
ите врагове на истината са окончателно завършени мирогледи, според които мирозданието може да се построи с помощта на няколко мисли.
” и „Какво не можем да разберем? ” – Един сериозен търсач на истината се научава да разбира, че за да стигне до някакво разбиране за света, той трябва да обедини в себе си най-различни импулси. И тогава той напълно отвиква да застава пред света така, че да задава въпроси като тези: „Какво мога да разбера? ” и „Какво не мога да разбера? ”, а непрекъснато продължава да търси, да търси, да търси.
Най-лошите врагове на истината са окончателно завършени мирогледи, според които мирозданието може да се построи с помощта на няколко мисли.
към текста >>
284.
Христос по времето на Голгота и Христос в XX век
GA_152-2 Христос по времето на Голгота и Христос в XX век
Без съмнение съществуват добри и
лош
и дефиниции, дефиниции, които са обхватни, и други, които са по-малко задоволителни.
Този ум обича преди всичко да прави разлика, и за да разбере нещо, се нуждае от дефиниция. Онези между вас, които са следили често моите лекции, ще са забелязали липсата на почти всякакви дефиниции. Нещата на действителността не могат да бъдат обхванати чрез дефиниции.
Без съмнение съществуват добри и лоши дефиниции, дефиниции, които са обхватни, и други, които са по-малко задоволителни.
За да разберем земните неща, са нужни дефиниции, обаче когато искаме да разберем неща, които принадлежат на действителността, именно неща, които принадлежат към свръхсетивната действителност, тогава не можем да дефинираме. Тогава трябва да характеризираме, защото тогава е необходимо да разглеждаме фактите и съществата от всички гледни точки.
към текста >>
285.
1. ПРЕДГОВОР
GA_155 Христос и човешката душа
". Още по-
лош
о става, когато един човек разгласява от отговорно място нещо, което след няколко седмици трябва да вземе обратно, защото тогава започва преценката на света, а не личната преценка.
Какво означава едно такова „убеждение", скъпи; мои приятели? Най-голямото лекомислие, най-чистото своеволие! Наистина, не от лични основания, а от сериозността на положението би трябвало да се обърне вниманието на това, че ме съществува извинение, когато на едно важно място пред Теософското Общество от Президентката на това Общество се представя своеволната измислица, баснята, че съм бил йезуит. Отдавна трябваше да се приключи с това, но за характеристика на факта бих могъл да допълня следното. Допълнително хората казаха: „След няколко седмици Президентката си взе обратно думите!
". Още по-лошо става, когато един човек разгласява от отговорно място нещо, което след няколко седмици трябва да вземе обратно, защото тогава започва преценката на света, а не личната преценка.
към текста >>
Човек трябва да изживее контраста на най-доброто и най-благородното с най-
лош
ото, най-чистото и най-автентичното с най-нечистото, на праведното със зловещите фантастични паяжини на лъжата, за да разбере, че това е възможно.
Никога обаче не се получи едно твърдо опровержение на лъжливите неща, в които действува нещо, чиято цел е изкореняването на жизненото дело на Рудолф Щайнер. Те се надяваха да експлоатират за себе си ситуацията и искаха да дискредитират неговото име или направо да го отстранят. Самият Рудолф Щайнер го знаеше и често го посочваше. Ние го изживявахме, но никога преди това не бяхме вярвали на мащабите на това, което сега действителността ни предлага. Защото такива неща човек не може да вярва, а трябва да ги изживява.
Човек трябва да изживее контраста на най-доброто и най-благородното с най-лошото, най-чистото и най-автентичното с най-нечистото, на праведното със зловещите фантастични паяжини на лъжата, за да разбере, че това е възможно.
Тогава човек научава, как определени сили, които правят историята, вземат предимство, когато искат да потъпчат нищо.
към текста >>
286.
4. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ
GA_155 Христос и човешката душа
То не спъва моето развитие напред, защото аз не съм станал по-несъвършен отколкото съм бил, когато съм извършил деянието; аз бих могъл отново да извоювам моето съвършенство в по-нататъшното протичане на моята Карма, като изправя моето
лош
о деяние.
А сега да помислим, какво означава за човешката душа, когато тя може да си каже: "Да, аз съм извършила това или онова деяние в света.
То не спъва моето развитие напред, защото аз не съм станал по-несъвършен отколкото съм бил, когато съм извършил деянието; аз бих могъл отново да извоювам моето съвършенство в по-нататъшното протичане на моята Карма, като изправя моето лошо деяние.
Това мое деяние обаче аз не мога да го направя недействително за Земното развитие". Човек трябва да изпитва неизразимо страдание, ако със Земята не се беше съединило едно Същество, което да прави недействително за Земята онова, което не може повече да бъде променено от нас. Това Същество е Христос. Не субективната Карма ,а духовните, обективните въздействия на дълговете и на греховете, на нашите лоши деяния, това е, което Той отнема от нас. Това е, което, както казахме, ние трябва да преследваме в нашата душа по-нататък.
към текста >>
Не субективната Карма ,а духовните, обективните въздействия на дълговете и на греховете, на нашите
лош
и деяния, това е, което Той отнема от нас.
А сега да помислим, какво означава за човешката душа, когато тя може да си каже: "Да, аз съм извършила това или онова деяние в света. То не спъва моето развитие напред, защото аз не съм станал по-несъвършен отколкото съм бил, когато съм извършил деянието; аз бих могъл отново да извоювам моето съвършенство в по-нататъшното протичане на моята Карма, като изправя моето лошо деяние. Това мое деяние обаче аз не мога да го направя недействително за Земното развитие". Човек трябва да изпитва неизразимо страдание, ако със Земята не се беше съединило едно Същество, което да прави недействително за Земята онова, което не може повече да бъде променено от нас. Това Същество е Христос.
Не субективната Карма ,а духовните, обективните въздействия на дълговете и на греховете, на нашите лоши деяния, това е, което Той отнема от нас.
Това е, което, както казахме, ние трябва да преследваме в нашата душа по-нататък. Тогава ние ще разберем, че всъщност Христос е онова Същество, което стои във връзка с цялото човечество, с цялото земно човечество: защото Земята съществува по волята на човечеството, също и Христос стои във връзка с цялата Земя. И тази е слабостта на човека, която е настъпила вследствие на изкушението на Луцифер: това, че човек наистина е в състояние да се спаси субективно в Кармата, но че той не е в състояние да спаси и Земята заедно със себе си. Това се извършва от космическото Същество, което е Христос.
към текста >>
287.
5. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ
GA_155 Христос и човешката душа
На Юпитер ще се различават две раси: расата на добри те и расата на
лош
ите човеци.
А сега припомнете си, какво казах още преди години, че на Бъдещия Юпитер човешкият род ще се раздели на едно такова човечество, при което ще бъдат душите, постигнали земната си цел, които ще са постигнали целта на Бъдещия Юпитер и на човечеството, при което ще се намират такива души, които ще образуват едно междинно царство между същинското човешко царство на Бъдещия Юпитер и животинското царство на Бъдещия Юпитер. Те ще пребивават там луциферически, а това означава, че те ще са там само духовно, тяхното тяло ще бъде долу и това тяло ще бъде един ясен израз на цялата тяхна душевна вътрешност, но те ще могат да го управляват само отвън.
На Юпитер ще се различават две раси: расата на добри те и расата на лошите човеци.
Това беше казано още преди години; днес искаме да го разгледаме по-задълбочено.
към текста >>
288.
1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ. Берлин, 25 януари 1916 г.
GA_166 Необходимост и свобода в мировите процеси и човешките действия
До това
лош
о положение се стигна всъщност едва в средата на 19 век.
Но дори чувството за това, че в цялата еволюция на света наред с положението на равновесие съществува също отклонението на махалото надясно и наляво, на ариманическото и луциферическото отклонение, до ри и това чувство е изгубено през 19 век; това чувство е умряло напълно. Днес, общо взето, всеки бива считан за душевно не напълно здрав човек, ако той говори за Ариман и Луцифер, нали?
До това лошо положение се стигна всъщност едва в средата на 19 век.
Защото един твърде духовит философ, Трандорф*4, написа още в средата на 19 век едно много хубаво съчинение тук, в Берлин, с което се опита да опровергае един духовник. Този духовник разпространил да, надявам се, че може вече да кажем това в нашите кръгове, че не съществува никакъв дявол и че всъщност да се говори за дявола, това е ужасно суеверие. Ние говорим за Ариман. Тогава философът Трандорф написа против духовника една книжка, която е много интересна: „Дяволът, това съвсем не е някаква измислица“. Още през 50-те години на 19 век той се опита да докаже строго философски съществуването на Ариман.
към текста >>
289.
2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ. Берлин, 27 януари 1916 г.
GA_166 Необходимост и свобода в мировите процеси и човешките действия
Този човек може да е песимист и да каже: Нашата епоха е
лош
а.
Тук виждате предпоставките за едно такова мислене, което лесно може да се обърка. Човекът иска да знае: Как мога да насоча аз моите действия, за да бликне от тях един такъв поток от добри дела? Пълен абсурд е, нали така, ако искаме да превърнем това в един принцип на живота. Някой би могъл да заяви: Един такъв поток от добри дела извира от това, което този човек е постигнал. Тогава може да дойде някой друг и да каже: Не, аз лично проследих донякъде историята с този часовник и не открих нищо за подобни въздействия.
Този човек може да е песимист и да каже: Нашата епоха е лоша.
Днешните хора съвсем не стигат до подобни идеи, когато стават свидетели на подобни неща. В повечето случаи аз видях нещо съвършено друго: Видях как там идваха хора, които са изпълнени с един вид демократично чувство: омраза против всяка форма на богатство, омраза, която все още беше непроявена. Такъв човек заставаше там и виждаше как смъртта прави знак на богатия скъперник, а той отвръща с подрънкването на парите. „Ето какво ще направя“, си казваше този човек и тогава започваше да търси първия скъперник, когото можеше да срещне, и го убиваше. Ето какви изблици на омраза се проявяваха в отделните хора.
към текста >>
Бедният Фауст си служи с един неразбираем език и с възможно най-
лош
ите рими, които са по-несполучливи дори и от тези на някой десетокласник.
Изминалите столетия не могат да ни предложат нищо, което би могло да бъде сравнено с безпримерната окаяност на този Пролог... Обаче аз ще бъда кратък, понеже съм предприел една дълга и за съжаление скучна работа. Аз трябва да докажа на читателите, че прословутият „Фауст“ се радва на една узурпирана и не заслужена слава, която той дължи на общия дух, свързващ един съюз от тъмни личности... Аз нямам никакви лични основания да изливам върху Гьотевия „Фауст“ парещите стрели на една строга критика. Аз не съм поел по неговия път към Парнас и бих се радвал, ако той обогати нашия немски език с един или друг шедьовър. Но аз истински бих се радвал, ако спечеля дори и само един читател и го избавя от преклонението пред това чудовище.
Бедният Фауст си служи с един неразбираем език и с възможно най-лошите рими, които са по-несполучливи дори и от тези на някой десетокласник.
Моят учител с право би ми нашарил задника, ако бях написал примерно следното:
към текста >>
Има хора, от които
лош
ите стихове текат като вода, но тази Incontenentia urinae poeticae, този Diabetes mellitus от безвкусни рими никога не засяга един добър поет... Но дори геният на Гьоте да се избави от всички недостатъци, неговото изкуство пак няма да е на висота.
„Това стомашно разстройство от недосмлени идеи не произлиза от един прекомерен напор на здрави течности, а от една релаксация на мозъчните сфинктери и като цяло е доказателство за една слаба конституция.
Има хора, от които лошите стихове текат като вода, но тази Incontenentia urinae poeticae, този Diabetes mellitus от безвкусни рими никога не засяга един добър поет... Но дори геният на Гьоте да се избави от всички недостатъци, неговото изкуство пак няма да е на висота.
Дори ако подминем обстоятелството, че авторът навсякъде нарушава конвенционалните правила на композицията, самите закони на здравия човешки разум, на граматиката и на ритъма трябва да останат свещени за него; също и при онези драми, в кои то действува вълшебният жезъл, на поета му е позволена някаква хипотеза като един вид машинария и той трябва да остане верен на тази хипотеза. Гордиевият възел трябва да бъде забързан, магьосничествата все някога трябва да доведат до известни резултати. При „Фауст“ обаче резултатът е този, че пациентът е тласнат към съвсем обикновени престъпления и за неговото съблазняване не са нужни кой знае какви магьоснически похвати: всичко, което той върши, би било по силите и на един обикновен сводник, при това без никакво магьосничество. Той е скъперник същински лихвар, независимо че разполага със заробени съкровища...“
към текста >>
Но нима поради тази причина симпатията и антипатията са нещо
лош
о?
И ние често стигаме дотам, скъпи мои приятели, че със симпатиите и антипатиите просто замъгляваме обективността на нашите заключения.
Но нима поради тази причина симпатията и антипатията са нещо лошо?
Нима те са нещо, което трябва да изключим от човешкия живот? Достатъчно е само да размислим малко, и ще открием, че това не бива да се допуска. Защото именно след като се задълбочим в Гьотевия „Фауст“, той ни става в известен смисъл симпатичен и тази симпатия все повече и повече нараства. Ние не бива да се лишаваме от възможността да разгръщаме един или друг вид симпатия. Защото, ако не бих ме могли да разгръщаме един или друг вид антипатия, едва ли ще получил добра представа за човека, чии то съждения току-що чухме.
към текста >>
290.
3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ. Берлин, 30 януари 1916 г.
GA_166 Необходимост и свобода в мировите процеси и човешките действия
Той няма да повтаря онова, което досега е вършил „добре“, няма да избягва това, което е вършил „
лош
о“, а чрез доброто и
лош
ото, въплътявайки ги в себе си и оставяйки ги просто такива, каквито са, той ще засили и ще укрепи своите способности.
Вторият човек, ако е така да се каже предразположен към хипохондрия, насочва своя поглед предимно върху своите грешки. Ако след време той изобщо се освободи от своята хипохондрия, от своите грешки, ако може да се издигне над тях... той ще стигне дотам, да избягва тези грешки. Но едва ли ще постигне това, което би постигнал един трети човек, който си казва: Да, онова, което вече е станало, то е било необходимо; и в същото време то е една здрава основа, от която човек може да се учи. Да се учи не чрез някаква досадна критика, а с помощта на обективното наблюдение. В този случай въпросният човек ще продължи да върши не това, което вече е останало в миналото, няма да пренася механически миналото в бъдещето, а ще засили, ще укрепи това, което е „придружителят“, и ще го пренесе като една жива сила в бъдещето.
Той няма да повтаря онова, което досега е вършил „добре“, няма да избягва това, което е вършил „лошо“, а чрез доброто и лошото, въплътявайки ги в себе си и оставяйки ги просто такива, каквито са, той ще засили и ще укрепи своите способности.
към текста >>
291.
4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ. Берлин, 1 февруари 1916 г.
GA_166 Необходимост и свобода в мировите процеси и човешките действия
В живота хората не правят съществена разлика между неща, които са неуспешни за някого, и неща, които са
лош
и, които са неморални.
Размислите ли върху всичко това, Вие ще направите една голяма разлика що се отнася до човешките действия която за съжаление хората не правят. Защото фактът, че хората не правят тази разлика, има не само теоретическо, но и дълбоко практическо значение.
В живота хората не правят съществена разлика между неща, които са неуспешни за някого, и неща, които са лоши, които са неморални.
А тази разлика има огромно значение, тя е извънредно важна. Нека да си представим най-напред едно неуспешно действие след като то не е станало според предварителните намерения, за него безусловно важи, че ние стигаме до правилна преценка за съответното действие само тогава, когато можем да го разглеждаме напълно обективно, т.е. като нещо абсолютно необходимо. Защото след като вече е минало, то принадлежи към сферата на необходимостта. Когато не успяваме в нещо и после изпитаме неприятно чувство от факта, че съответното действие се е оказало неуспешно, тогава истината е тази, че неприятното чувство се корени в егоизма: Всъщност аз съм искал да бъда един по-добър човек, един човек, който би могъл да свърши нещата по-добре.
към текста >>
Но, скъпи мои приятели, когато сме извършили едно действие, съвсем не е просто да го окачествим като „неуспешно“; то може да бъде в същото време и едно
лош
о действие, нещо, което наричаме „
лош
о“ в морален смисъл.
Но, скъпи мои приятели, когато сме извършили едно действие, съвсем не е просто да го окачествим като „неуспешно“; то може да бъде в същото време и едно лошо действие, нещо, което наричаме „лошо“ в морален смисъл.
Нека сега да насочим поглед Към морално лошите действия, да насочим поглед примерно върху следното действие, за да представим нещата нагледно. Да предположим, че някой няма какво да яде или поради някаква друга причина и открадна. Значи „кражба“, нали така едно лошо деяние. Обаче изключва ли онова, което току-що казахме, че някой, който е откраднал, може да се разкае за извършеното деяние? Съвсем не!
към текста >>
Нека сега да насочим поглед Към морално
лош
ите действия, да насочим поглед примерно върху следното действие, за да представим нещата нагледно.
Но, скъпи мои приятели, когато сме извършили едно действие, съвсем не е просто да го окачествим като „неуспешно“; то може да бъде в същото време и едно лошо действие, нещо, което наричаме „лошо“ в морален смисъл.
Нека сега да насочим поглед Към морално лошите действия, да насочим поглед примерно върху следното действие, за да представим нещата нагледно.
Да предположим, че някой няма какво да яде или поради някаква друга причина и открадна. Значи „кражба“, нали така едно лошо деяние. Обаче изключва ли онова, което току-що казахме, че някой, който е откраднал, може да се разкае за извършеното деяние? Съвсем не! Но защо е така, скъпи мои приятели!
към текста >>
Значи „кражба“, нали така едно
лош
о деяние.
Но, скъпи мои приятели, когато сме извършили едно действие, съвсем не е просто да го окачествим като „неуспешно“; то може да бъде в същото време и едно лошо действие, нещо, което наричаме „лошо“ в морален смисъл. Нека сега да насочим поглед Към морално лошите действия, да насочим поглед примерно върху следното действие, за да представим нещата нагледно. Да предположим, че някой няма какво да яде или поради някаква друга причина и открадна.
Значи „кражба“, нали така едно лошо деяние.
Обаче изключва ли онова, което току-що казахме, че някой, който е откраднал, може да се разкае за извършеното деяние? Съвсем не! Но защо е така, скъпи мои приятели! Поради простата причина, че казвам това на пълно сериозно онзи, който открадна, съвсем не е искал да краде, а само да притежава онова, което е от краднал. Той веднага би се отказал от кражбата, ако Вие бихте му подарили това, което той желае да има, или ако би могъл да го получи по някакъв друг начин, а не чрез кражбата.
към текста >>
Обаче в известен смисъл същото важи и за всичко, което ние всъщност разглеждаме като „
лош
о“ деяние.
Това е един очевиден факт.
Обаче в известен смисъл същото важи и за всичко, което ние всъщност разглеждаме като „лошо“ деяние.
Лошото деяние като такова, каквото е, всъщност никога не е искано от човека и езикът има един фин усет за това: когато лошото деяние е вече минало, „пробужда се съвестта“. Защо се пробужда съвестта? Защото едва сега лошото деяние стига до съзнанието, до познанието. То се издига на горе до познанието. Да, човекът извършва деянието тук, долу, но там, горе, в областта на познанието, на знанието, се намира нещо друго, заради което той извършва лошото деяние.
към текста >>
Лош
ото деяние като такова, каквото е, всъщност никога не е искано от човека и езикът има един фин усет за това: когато
лош
ото деяние е вече минало, „пробужда се съвестта“.
Това е един очевиден факт. Обаче в известен смисъл същото важи и за всичко, което ние всъщност разглеждаме като „лошо“ деяние.
Лошото деяние като такова, каквото е, всъщност никога не е искано от човека и езикът има един фин усет за това: когато лошото деяние е вече минало, „пробужда се съвестта“.
Защо се пробужда съвестта? Защото едва сега лошото деяние стига до съзнанието, до познанието. То се издига на горе до познанието. Да, човекът извършва деянието тук, долу, но там, горе, в областта на познанието, на знанието, се намира нещо друго, заради което той извършва лошото деяние. Лошото деяние не се корени в самата воля; същото важи и за разкаянието: то има този смисъл, че съответният човек пробужда в своето съзнание един изгарящ въпрос: Как можах да допусна подобно помрачение на моето съзнание в момента, когато извърших лошото деяние.
към текста >>
Защото едва сега
лош
ото деяние стига до съзнанието, до познанието.
Това е един очевиден факт. Обаче в известен смисъл същото важи и за всичко, което ние всъщност разглеждаме като „лошо“ деяние. Лошото деяние като такова, каквото е, всъщност никога не е искано от човека и езикът има един фин усет за това: когато лошото деяние е вече минало, „пробужда се съвестта“. Защо се пробужда съвестта?
Защото едва сега лошото деяние стига до съзнанието, до познанието.
То се издига на горе до познанието. Да, човекът извършва деянието тук, долу, но там, горе, в областта на познанието, на знанието, се намира нещо друго, заради което той извършва лошото деяние. Лошото деяние не се корени в самата воля; същото важи и за разкаянието: то има този смисъл, че съответният човек пробужда в своето съзнание един изгарящ въпрос: Как можах да допусна подобно помрачение на моето съзнание в момента, когато извърших лошото деяние. Ето какво се налага да разберем: Когато някой извършва едно лошо деяние, тогава същественото в този случай е, че човекът помрачава своето съзнание за въпросното действие, за въпросното лошо деяние, че неговото съзнание е било „понижено“ и че за него основното сега е да изгради ясно съзнание за подобни ситуации, в които съзнанието бива понижено. Всяко наказание има един-единствен смисъл да пробуди такива сили, че ясното съзнание да се разпростре срещу и върху онези случаи, които иначе пораждат един или друг вид помрачение на съзнанието.
към текста >>
Да, човекът извършва деянието тук, долу, но там, горе, в областта на познанието, на знанието, се намира нещо друго, заради което той извършва
лош
ото деяние.
Обаче в известен смисъл същото важи и за всичко, което ние всъщност разглеждаме като „лошо“ деяние. Лошото деяние като такова, каквото е, всъщност никога не е искано от човека и езикът има един фин усет за това: когато лошото деяние е вече минало, „пробужда се съвестта“. Защо се пробужда съвестта? Защото едва сега лошото деяние стига до съзнанието, до познанието. То се издига на горе до познанието.
Да, човекът извършва деянието тук, долу, но там, горе, в областта на познанието, на знанието, се намира нещо друго, заради което той извършва лошото деяние.
Лошото деяние не се корени в самата воля; същото важи и за разкаянието: то има този смисъл, че съответният човек пробужда в своето съзнание един изгарящ въпрос: Как можах да допусна подобно помрачение на моето съзнание в момента, когато извърших лошото деяние. Ето какво се налага да разберем: Когато някой извършва едно лошо деяние, тогава същественото в този случай е, че човекът помрачава своето съзнание за въпросното действие, за въпросното лошо деяние, че неговото съзнание е било „понижено“ и че за него основното сега е да изгради ясно съзнание за подобни ситуации, в които съзнанието бива понижено. Всяко наказание има един-единствен смисъл да пробуди такива сили, че ясното съзнание да се разпростре срещу и върху онези случаи, които иначе пораждат един или друг вид помрачение на съзнанието. Между онези дисертации, защитавани в университетите от философи, които се занимават същевременно и с юридически проблеми, често срещаме размишления върху „правото да се наказва“. Относно причините защо трябва да се наказва са създадени изключително много теории.
към текста >>
Лош
ото деяние не се корени в самата воля; същото важи и за разкаянието: то има този смисъл, че съответният човек пробужда в своето съзнание един изгарящ въпрос: Как можах да допусна подобно помрачение на моето съзнание в момента, когато извърших
лош
ото деяние.
Лошото деяние като такова, каквото е, всъщност никога не е искано от човека и езикът има един фин усет за това: когато лошото деяние е вече минало, „пробужда се съвестта“. Защо се пробужда съвестта? Защото едва сега лошото деяние стига до съзнанието, до познанието. То се издига на горе до познанието. Да, човекът извършва деянието тук, долу, но там, горе, в областта на познанието, на знанието, се намира нещо друго, заради което той извършва лошото деяние.
Лошото деяние не се корени в самата воля; същото важи и за разкаянието: то има този смисъл, че съответният човек пробужда в своето съзнание един изгарящ въпрос: Как можах да допусна подобно помрачение на моето съзнание в момента, когато извърших лошото деяние.
Ето какво се налага да разберем: Когато някой извършва едно лошо деяние, тогава същественото в този случай е, че човекът помрачава своето съзнание за въпросното действие, за въпросното лошо деяние, че неговото съзнание е било „понижено“ и че за него основното сега е да изгради ясно съзнание за подобни ситуации, в които съзнанието бива понижено. Всяко наказание има един-единствен смисъл да пробуди такива сили, че ясното съзнание да се разпростре срещу и върху онези случаи, които иначе пораждат един или друг вид помрачение на съзнанието. Между онези дисертации, защитавани в университетите от философи, които се занимават същевременно и с юридически проблеми, често срещаме размишления върху „правото да се наказва“. Относно причините защо трябва да се наказва са създадени изключително много теории. Единствено възможното основание за прилагане на наказанието ние намираме само тогава.
към текста >>
Ето какво се налага да разберем: Когато някой извършва едно
лош
о деяние, тогава същественото в този случай е, че човекът помрачава своето съзнание за въпросното действие, за въпросното
лош
о деяние, че неговото съзнание е било „понижено“ и че за него основното сега е да изгради ясно съзнание за подобни ситуации, в които съзнанието бива понижено.
Защо се пробужда съвестта? Защото едва сега лошото деяние стига до съзнанието, до познанието. То се издига на горе до познанието. Да, човекът извършва деянието тук, долу, но там, горе, в областта на познанието, на знанието, се намира нещо друго, заради което той извършва лошото деяние. Лошото деяние не се корени в самата воля; същото важи и за разкаянието: то има този смисъл, че съответният човек пробужда в своето съзнание един изгарящ въпрос: Как можах да допусна подобно помрачение на моето съзнание в момента, когато извърших лошото деяние.
Ето какво се налага да разберем: Когато някой извършва едно лошо деяние, тогава същественото в този случай е, че човекът помрачава своето съзнание за въпросното действие, за въпросното лошо деяние, че неговото съзнание е било „понижено“ и че за него основното сега е да изгради ясно съзнание за подобни ситуации, в които съзнанието бива понижено.
Всяко наказание има един-единствен смисъл да пробуди такива сили, че ясното съзнание да се разпростре срещу и върху онези случаи, които иначе пораждат един или друг вид помрачение на съзнанието. Между онези дисертации, защитавани в университетите от философи, които се занимават същевременно и с юридически проблеми, често срещаме размишления върху „правото да се наказва“. Относно причините защо трябва да се наказва са създадени изключително много теории. Единствено възможното основание за прилагане на наказанието ние намираме само тогава. Когато сме убедени, че с наказанието ще бъдат пробудени онези сили на душата, чрез които тя би могла да разшири съзнанието до сфери, върху които по-рано то не е достигало.
към текста >>
Когато сега, напротив, Вие имате едно деяние, по отношение на което съвсем не става дума дали то е
лош
о или добро, а е само едно неуспешно деяние при което ние просто не сме успели да реализираме нашите намерения, тук нещата опират до това, че сега можем да помрачим нашия поглед върху това деяние, ако съдим за него така, че намесваме в нашата оценка и следното чувство: Добре, а нещата нямаше ли да протекат по друг начин, ако и самите ние не бихме били по-други, по-добри?
Когато сега, напротив, Вие имате едно деяние, по отношение на което съвсем не става дума дали то е лошо или добро, а е само едно неуспешно деяние при което ние просто не сме успели да реализираме нашите намерения, тук нещата опират до това, че сега можем да помрачим нашия поглед върху това деяние, ако съдим за него така, че намесваме в нашата оценка и следното чувство: Добре, а нещата нямаше ли да протекат по друг начин, ако и самите ние не бихме били по-други, по-добри?
към текста >>
Но както споменах, ние следва да сме наясно, че тъкмо тогава трябва да правим съществената разлика между това, което е успяло или не е успяло, и онова, което можем да наречем „добро“, или „
лош
о“ в морален смисъл.
И така, онова, което вече сме извършили, изгрява за нас в своя истински смисъл само тогава, когато сме в състояние да го включим в потока на необходимостта, когато можем да гледаме на него като на нещо необходимо.
Но както споменах, ние следва да сме наясно, че тъкмо тогава трябва да правим съществената разлика между това, което е успяло или не е успяло, и онова, което можем да наречем „добро“, или „лошо“ в морален смисъл.
към текста >>
292.
5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ. Берлин, 8 февруари 1916 г.
GA_166 Необходимост и свобода в мировите процеси и човешките действия
Следователно не бихме могли да припишем на даден човек някакво
лош
о деяние като негова вина, както не можем да обвиним едно цвете, че то е грозно.
„Фактически това понятие влиза в противоречие с данните на физиологичната психология. Тази психология твърди, че нашите действия са строго обусловени (т.е. абсолютно необходими във физически смисъл); те са крайният резултат от нашите усещания и спомени.
Следователно не бихме могли да припишем на даден човек някакво лошо деяние като негова вина, както не можем да обвиним едно цвете, че то е грозно.
Ето защо дори и в психологически смисъл действието остава „лошо“, макар че индивидът не носи никаква вина. Понятията „вина“ и „отговорност“ нека да се замислим върху техния контраст са религиозни, социални понятия. Ето защо тук не можем да се абстрахираме от тях. От естетическа и етична гледна точка психологията не отрича абсолютни естетически и етични закони, доколкото те се манифестират в някаква друга област; в своята емпирична ограниченост тя може да открива само емпирични закони.“
към текста >>
Ето защо дори и в психологически смисъл действието остава „
лош
о“, макар че индивидът не носи никаква вина.
„Фактически това понятие влиза в противоречие с данните на физиологичната психология. Тази психология твърди, че нашите действия са строго обусловени (т.е. абсолютно необходими във физически смисъл); те са крайният резултат от нашите усещания и спомени. Следователно не бихме могли да припишем на даден човек някакво лошо деяние като негова вина, както не можем да обвиним едно цвете, че то е грозно.
Ето защо дори и в психологически смисъл действието остава „лошо“, макар че индивидът не носи никаква вина.
Понятията „вина“ и „отговорност“ нека да се замислим върху техния контраст са религиозни, социални понятия. Ето защо тук не можем да се абстрахираме от тях. От естетическа и етична гледна точка психологията не отрича абсолютни естетически и етични закони, доколкото те се манифестират в някаква друга област; в своята емпирична ограниченост тя може да открива само емпирични закони.“
към текста >>
Да, това е напълно логично: „
Лош
ото деяние на един човек съвсем не трябва да му се вменява като вина, както и грозното цвете съвсем не е виновно за своята грозота.
Напълно естествено е: Ако само сънувате външната природа, без да я обхващаме с нашето будно съзнание, тогава от едната страна срещу нас застава един човек, който върши добри дела, а от другата страна човек, който бие другите без никакъв повод и без никакви последици за него; както едно цвете е красиво по силата на природния закон, а друго цвете е грозно по силата на съшия закон, така и един човек е, както се казва, „добър“; обаче доброто не бива да се тълкува по друг начин, освен както „красивото“ цвете има своята красота по силата на природния закон, също както и „грозното“ цвете.
Да, това е напълно логично: „Лошото деяние на един човек съвсем не трябва да му се вменява като вина, както и грозното цвете съвсем не е виновно за своята грозота.
Ето защо действието остава също и в психологически смисъл „лошо“, въпреки че индивидът не носи никаква вина. Понятията „вина“ и „отговорност“ нека да се замислим върху техния контраст, са религиозни, социални понятия.“ Следователно тези понятия имат непознавателен, а религиозен, социален характер. „Ето защо тук ние можем да се абстрахираме от тях. От естетическа и етична гледна точка психологията не отрича абсолютни естетически и етични закони, доколкото те се манифестират в някаква друга област; в своята емпирична ограниченост тя може да открива само емпирични закони.“
към текста >>
Ето защо действието остава също и в психологически смисъл „
лош
о“, въпреки че индивидът не носи никаква вина.
Напълно естествено е: Ако само сънувате външната природа, без да я обхващаме с нашето будно съзнание, тогава от едната страна срещу нас застава един човек, който върши добри дела, а от другата страна човек, който бие другите без никакъв повод и без никакви последици за него; както едно цвете е красиво по силата на природния закон, а друго цвете е грозно по силата на съшия закон, така и един човек е, както се казва, „добър“; обаче доброто не бива да се тълкува по друг начин, освен както „красивото“ цвете има своята красота по силата на природния закон, също както и „грозното“ цвете. Да, това е напълно логично: „Лошото деяние на един човек съвсем не трябва да му се вменява като вина, както и грозното цвете съвсем не е виновно за своята грозота.
Ето защо действието остава също и в психологически смисъл „лошо“, въпреки че индивидът не носи никаква вина.
Понятията „вина“ и „отговорност“ нека да се замислим върху техния контраст, са религиозни, социални понятия.“ Следователно тези понятия имат непознавателен, а религиозен, социален характер. „Ето защо тук ние можем да се абстрахираме от тях. От естетическа и етична гледна точка психологията не отрича абсолютни естетически и етични закони, доколкото те се манифестират в някаква друга област; в своята емпирична ограниченост тя може да открива само емпирични закони.“
към текста >>
Ние сме тези, които стоим здраво в духа на християнството, и т.н.“ Ето най-
лош
ото, което Вие бихте постигнали, и тъкмо то дразни най-силно тези хора.
Защото да се застъпват за Христос това те смятат за своя привилегия и точно тази е според тях грешката, че другите се застъпват за Христос по други пътища. Следователно Вие ще превърнете някои теолози във врагове на нашата Духовна наука, като им кажете: Да, ние приемаме Христос, ние се застъпваме за Христос. И Вие ще ги разгневите много по-малко, ако им кажете право в очите (естествено, Вие не бихте могли да сторите това!): Ние отричаме Христос! И тъкмо това ги разгневяла, че може да се говори за Христос по съвсем друг начин. Сега нашите приятели, изпълнени с най-добри намерения, ще отвърнат: „Да, но какво искате вие тогава?
Ние сме тези, които стоим здраво в духа на християнството, и т.н.“ Ето най-лошото, което Вие бихте постигнали, и тъкмо то дразни най-силно тези хора.
към текста >>
293.
Съставните части на човека между смъртта и ново раждане
GA_168 Връзката между живите и мъртвите
Като германци бихме изпълнили много
лош
о възложената ни специфична мисия, ако днес просто се включим към всеобщи неясни идеали.
Ние разглеждаме с право това като един висш идеал на човечеството, но не трябва да си затваряме очите пред факта, че животът на съвременна Европа формира един чудовищен контраст в сравнение с този идеал. Можем ли да кажем, че това, което европейското човечество изразява, се намира неимоверно далеч от този идеал? Колко далеч се намира то от него! И можем ли – можем ли, казвам – да разглеждаме този идеал като нещо, което днес да приложим така непосредствено? Като германци не сме ли длъжни, при тези европейски обстоятелства, да мислим за реализирането на един такъв идеал тъкмо сега?
Като германци бихме изпълнили много лошо възложената ни специфична мисия, ако днес просто се включим към всеобщи неясни идеали.
Времето ни задължава да разгърнем специфичното на нашата средноевропейска същност. И вече свързани с него, ние трябва да разглеждаме кармата, която, бих казал, ни е отредена.
към текста >>
294.
За събитието на смъртта и факти от времето след смъртта
GA_168 Връзката между живите и мъртвите
Казвате на някого – при добрите мисли и постъпки е същото, както и при
лош
ите, но да вземем пример с една
лош
а постъпка, – казвате на някого нещо
лош
о, което го наранява.
То ни остава затова, защото е проникнато от всичко, което е само земно-човешко и което то не може да премахне от себе си веднага. Ние преживяваме известно време, в което постепенно отхвърляме това, което земният живот е направил от нашето астрално тяло. Тук, на земята, по отношение на астралното тяло ние изживяваме всъщност най-много половината от това, през което преминаваме. От случващото се по някакъв начин с нас изживяваме действително само половината. Да вземем един пример.
Казвате на някого – при добрите мисли и постъпки е същото, както и при лошите, но да вземем пример с една лоша постъпка, – казвате на някого нещо лошо, което го наранява.
От нещата, които сме казали, ни е останало само това, което ни засяга нас самите, само чувството защо сме казали нещо лошо. Това е впечатлението върху душата ни, когато сме казали нещо лошо. Но другият, на когото сме го казали, има съвсем друго впечатление, той има другата половина от впечатлението, има чувството на нараненост. В него действително живее другата половина на това впечатление. Това, което преживяваме тук, по време на физическия живот, е едната страна.
към текста >>
От нещата, които сме казали, ни е останало само това, което ни засяга нас самите, само чувството защо сме казали нещо
лош
о.
Ние преживяваме известно време, в което постепенно отхвърляме това, което земният живот е направил от нашето астрално тяло. Тук, на земята, по отношение на астралното тяло ние изживяваме всъщност най-много половината от това, през което преминаваме. От случващото се по някакъв начин с нас изживяваме действително само половината. Да вземем един пример. Казвате на някого – при добрите мисли и постъпки е същото, както и при лошите, но да вземем пример с една лоша постъпка, – казвате на някого нещо лошо, което го наранява.
От нещата, които сме казали, ни е останало само това, което ни засяга нас самите, само чувството защо сме казали нещо лошо.
Това е впечатлението върху душата ни, когато сме казали нещо лошо. Но другият, на когото сме го казали, има съвсем друго впечатление, той има другата половина от впечатлението, има чувството на нараненост. В него действително живее другата половина на това впечатление. Това, което преживяваме тук, по време на физическия живот, е едната страна. А онова, което изживява другият човек, е другата страна.
към текста >>
Това е впечатлението върху душата ни, когато сме казали нещо
лош
о.
Тук, на земята, по отношение на астралното тяло ние изживяваме всъщност най-много половината от това, през което преминаваме. От случващото се по някакъв начин с нас изживяваме действително само половината. Да вземем един пример. Казвате на някого – при добрите мисли и постъпки е същото, както и при лошите, но да вземем пример с една лоша постъпка, – казвате на някого нещо лошо, което го наранява. От нещата, които сме казали, ни е останало само това, което ни засяга нас самите, само чувството защо сме казали нещо лошо.
Това е впечатлението върху душата ни, когато сме казали нещо лошо.
Но другият, на когото сме го казали, има съвсем друго впечатление, той има другата половина от впечатлението, има чувството на нараненост. В него действително живее другата половина на това впечатление. Това, което преживяваме тук, по време на физическия живот, е едната страна. А онова, което изживява другият човек, е другата страна. Сега помислете: всичко изживяно чрез нас, но извън нас, след смъртта, когато изживяваме живота си в обратен ред, трябва да го изживеем отново.
към текста >>
295.
Как се преодолява душевната нищета на съвремието?
GA_168 Връзката между живите и мъртвите
Добрата воля е налице и сега ние искаме да видим това, което произхожда от добрата воля, не това, което произхожда от
лош
и намерения.
Това може да се види от отношението на много хора към стремежите на духовната наука или антропософията. Няма нужда да се обръща внимание на клеветите, хвърляни върху духовната наука, теософията или антропософията, няма нужда са обръща внимание на злонамерените и враждебни нападки към духовната наука – ние можем да разглеждаме искрената воля, която е налична в съвременното човечество, искрената воля, която желае да създава в живота такива импулси, които са в съзвучие с правилните импулси на петата следатлантска епоха. Само помислете колко много реформатори се появяват в различните житейски области, колко много социални пастори, социални проповедници, които не принадлежат към теологичните или религиозните кръгове. Как всички те вземат думата, водени от най-добра воля! Всичко това води хората към нещо, което изисква съвременният живот!
Добрата воля е налице и сега ние искаме да видим това, което произхожда от добрата воля, не това, което произхожда от лоши намерения.
Но докато тази добра воля се изразява във всевъзможни речи, докато се ръководи все още от горещи страсти, тя е безполезна, ако познанията, които могат да дойдат само от духовната наука, не оживеят така, че трите големи реални идеали да могат да се реализират: социално разбирателство– свобода на мисълта – духовно познание. Но в момента, с изключение на малки групи хора, обединени от духовно-научния мироглед, разбирането на човечеството за тези неща не е достигнало дори начален етап. В днешно време можем да попаднем на много хубави, възвишени знания в тази посока. И като пример бих искал да Ви разкажа за нещо, което се случва, както се казва, „случайно“, което обаче в действителност ми се предостави чрез кармата. Веднъж погледът ми попадна върху заглавието на малка книга34, изложена на една витрина, която си купих.
към текста >>
296.
Житейските лъжи на съвременното културно човечество
GA_168 Връзката между живите и мъртвите
Да, някое растение малко се подобрява, с друго нещата се в
лош
ават.
Виждате ли, този, който не признава такива духовни факти и си изгражда всевъзможни мисли и идеали за това, как може да се стимулира развитието на човечеството днес, прилича на човек, който има градина с много растения, които започват да линеят и съхнат, а той прави ту едно, ту друго, през цялото време полага грижи, но не постига нищо.
Да, някое растение малко се подобрява, с друго нещата се влошават.
Но като цяло нещата с растенията не се подобряват. Защо става така? Защото е възможно някаква болест да е поразила корените, които той не е проверил. Такова е положението със социалните стремежи на хора като Жорес. Те хвърлят извънредно много сили, полагат извънредно много грижи във връзка с повърхността, но забравят за корените, защото в корените на нашия съвременен човешки живот липсва признаването на един действителен духовен свят.
към текста >>
297.
Връзката на човека с духовния свят
GA_168 Връзката между живите и мъртвите
Ако тези луциферически и ариманически сили не упражняваха върху нас своята притегателна сила, тогава проявяващото се като неправилно или
лош
о действие в човека нямаше да съществува в света.
Но той прониква през този воал с помощта на своето етерно тяло. Този, който е преминал през портата на смъртта, е подчинен на условията, при които се живее в душевния, в духовния свят. Той трябва да ги приеме. Сега трябва да спомена един основен момент, за да Ви се изясни какво всъщност имам предвид. Вие знаете, че през света, в който живеем, по всевъзможни начини действат луциферически и ариманически сили.
Ако тези луциферически и ариманически сили не упражняваха върху нас своята притегателна сила, тогава проявяващото се като неправилно или лошо действие в човека нямаше да съществува в света.
Луциферическото и ариманическото трябва да упражняват действието си върху човека, трябва да му дадат възможност да ги последва. Ако си припомним този факт, ще прозрем, че човекът е нещо по-различно от съществото, което често правим от него с нашата критика. Ако във физическия свят имахме способността да виждаме винаги как луциферическото и ариманическото действат в човека, щяхме да съдим за човека по съвсем различен начин. Не казвам, че по принцип следва да бъдем по-малко критични, защото знаем, че ако не съдим човека, ще трябва да се борим не срещу човека, а срещу Луцифер и Ариман. Но с хората би трябвало да сме много по-толерантни.
към текста >>
Той не казва: това е
лош
човек, отдаден на порочни страсти, а вижда, че в него Луцифер играе определена роля.
Ако във физическия свят имахме способността да виждаме винаги как луциферическото и ариманическото действат в човека, щяхме да съдим за човека по съвсем различен начин. Не казвам, че по принцип следва да бъдем по-малко критични, защото знаем, че ако не съдим човека, ще трябва да се борим не срещу човека, а срещу Луцифер и Ариман. Но с хората би трябвало да сме много по-толерантни. Този, който изживява периода между смъртта и ново раждане, трябва да упражнява тази толерантност както спрямо съществата, които се намират с него в духовния свят, така и спрямо съществата, които тук, във физическия живот, са въплътени все още като хора. Това, че придобива тази толерантност, че винаги вижда, че в човека взема едно или друго участие Луцифер или Ариман, просто се изразява в същността на онзи, който е преминал през портата на смъртта.
Той не казва: това е лош човек, отдаден на порочни страсти, а вижда, че в него Луцифер играе определена роля.
Той не казва: това е завистлив човек, а казва: Ариман играе в него определена роля. Така преценява този, който живее между смърт и раждане, това е в същността му, както е в нашата същност, че сме естествено здрави, че имаме здрави очи. Тъй като това е присъщо на същността му, мъртвият изпитва ужасна болка, когато е запазил връзката с нас, започнала във физическия живот, и сега вижда в нас различни убеждения. Да приемем, че поради личните си антипатии изпитваме особена омраза към даден човек, който също е бил във връзка с мъртвия. Тази омраза означава ужасяваща болка за мъртвия, който може да има връзка с нас, и сега тази омраза се насочва към него като меч, като назъбен меч, като копие.
към текста >>
Ала често половинчатите истини действат много по-
лош
о от пълните заблуди.
Докато представяме пред душата такива факти, трябва да сме наясно, че нашето време има истински копнеж за това, което духовната наука трябва да донесе на хората, но че днес този истински копнеж често се удовлетворява по погрешни начини. Днес съществува известен брой хора, които са преодолели предразсъдъка, който хората са имали в средата, а дори и в последната третина на 19. век, че всичко душевно може да се обясни само чрез физически и физиологически въздействия.
Ала често половинчатите истини действат много по-лошо от пълните заблуди.
Една такава половинчата истина се намира в основата на това, което днес се означава като аналитична психология или психоанализа82.
към текста >>
Казах, че половинчатите истини действат често по-
лош
о от пълните заблуди.
Казах, че половинчатите истини действат често по-лошо от пълните заблуди.
В аналитичната психология се намират такива половинчати истини, а именно търсенето в подсъзнателните основи на душата. Но ако направим сравнение с това, за което говорихме днес, че всичко, което живее в основите на душата като реалности, действа от царството на мъртвите, тогава бихме подходили по съвсем различен начин, тогава няма да търсим „животинската първична тиня“ на душата84 или прикритата еротика за някакво душевно настроение, а често ще търсим причините за дадено душевно настроение при един или друг починал, на когото причиняваме неприятности чрез нашето поведение. И тези неприятности се изразяват в това, че в съзнанието ни се явява една или друга неудовлетвореност. Накратко, ние ще направим добре, ако по един изпълнен с пиетет и святост начин доведем до съзнанието си връзката, която съществува не просто между нашия свят и един абстрактен, пантеистично-изгубен духовен свят, а е налице между нашия и духовния свят, в който онези, които са преминали през портата на смъртта, са реални същества и са свързани с нас така, както са били в живота, само че това, което правят с нас сега, докосва душите ни много по-силно, отколкото когато са били с нас в живота, когато сме били разделени чрез нашите и техните тела, стояли между нас като бариера.
към текста >>
298.
1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 4 Декември 1916
GA_173 Карма на неистината
Но видът, в който принципът на властта се изявява понастоящем, е по-
лош
от когато и да било по-преди, защото застрашава човешката душа в нейните най-красиви и благородни черти.
"В центъра на всички свади и размирици, царящи в човешките отношения, стои борбата на отделни групи и лица за власт. Извън всякакви фрази тази борба за власт между цели групи от народи или държавни формации е истинската причина за всяка война. Войната е неотделима от стремежа за власт; който иска да обори войната като такава, би трябвало преди туй да обезсили принципа на властта, както впрочем много логично го е сторило прахристиянството.
Но видът, в който принципът на властта се изявява понастоящем, е по-лош от когато и да било по-преди, защото застрашава човешката душа в нейните най-красиви и благородни черти.
Той може да се окачестви като механизиране на живота чрез техническо-икономическо овладяване на природата. Трагичната съдба на човека се състои в това, че той винаги се превръща в роб на собствените си творения, понеже не съумява да предвиди техните последици. Затова се получава така, че дори когато с проницателност и изобретателност поставя в своя услуга природните стихии, пред които е стоял безпомощен, той отново става роб на непредвидимите последствия, които те придобиват посредством връзката си с принципа на властта. Модерната техника, многократно облекчаваща човешкия живот, както и модерната икономика, безкрайно множаща материалните си средства, се насочват като инструменти на съвременния империализъм срещу природата на личността, като тласкат струпаните в бездушна маса хора в зъбчатия механизъм на интересите, които движат цивилизования живот. Човекът също се превръща в материал и в машинен детайл; доколкото подхожда за целта, дотолкова ще може да послужи.
към текста >>
Той отблъсква чрез своята кастовост и своето високомерие, но едва ли е по-
лош
от милитаризма на други страни."
"Онова, което прави пруския милитаризъм извиним пред Франция, е фактът, че французите са завладявали Берлин около двайсет пъти, докато германците само на два пъти са бивали в Париж.
Той отблъсква чрез своята кастовост и своето високомерие, но едва ли е по-лош от милитаризма на други страни."
към текста >>
Напротив, той съвсем любезно посочва какво са разбирали гърците и римляните под названието "варвари" и че в него положително не са влагали
лош
смисъл.
В ръцете ми случайно попадна една статия за човешкото достойнство от Александер фон Глайхен-Русвурм*29. Повод за написването и е дало това, че германците били наречени варвари, а в периферията и сега ги наричали така. Глайхен-Русвурм, правнук на Шилер, не се засяга особено от използването на думата варвари.
Напротив, той съвсем любезно посочва какво са разбирали гърците и римляните под названието "варвари" и че в него положително не са влагали лош смисъл.
Но не на това искам да се спра. По-нататък той се изказва за различните народи; това е една от многобройните днешни статии, написани от хора, които в Централна Европа биха съответствали например на Метерлинк. Моля да ме извините! Глайхен-Русвурм прави разлика между народи и правителства, и то понякога с думи, които аз само ги предавам, не ги изказвам лично може би са страшни, ако читателят или слушателят се почувства уязвен като член на съответния народ; но аз не вярвам между нас да има такъв всички ние сме антропософи и имаме разбира не за тези неща.
към текста >>
299.
2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 9 Декември 1916
GA_173 Карма на неистината
В самия ход на моето изложение ще видите доколко едното или другото се поставя като цел или се постига в добрия или в
лош
ия смисъл.
Трудно е обаче да се установи как точно действат тези духовни сили във всеки конкретен случай. Защото на едни места във физическия план са разположени, така да се каже, по-отчетливи пробиви на духовния свят, отколкото на други места. Тук често съм изтъквал, че в известен смисъл съществуват свързващи линии, които с посредничеството на най-разнообразни междинни обстоятелства водят от външния свят до окултни братства, а от окултните братства пък към вътрешността на духовния свят. Ако някой пожелае да разбере това правилно, ще трябва преди всичко да има предвид, че където хората работят било за добро, било за зло с помощта на духовно действащи сили, там винаги се борави с продължителни периоди от време и че нещо извънредно важно е обстоятелствата във физическия план да бъдат обзирани и използвани с определена доза хладнокръвие. Това е наложително най-вече тогава, когато човек иска да се възползва от наличните духовни течения, за да постигне едно или друго нещо.
В самия ход на моето изложение ще видите доколко едното или другото се поставя като цел или се постига в добрия или в лошия смисъл.
Характерна особеност на онези, които си служат с духовни сили, е това, че те много често казвам много често, а не винаги си имат причини да не се появяват лично върху сцената на физическия план, а си служат с посредници, чрез които могат да се осъществяват определени планове. Следователно често пъти се цели тези неща да протичат така, че да остават незабелязани за другите. Нали при различни обсъждания сме установявали, че хората, така да се каже, са невнимателни, не обичат да се вглеждат в онова, което става. От този факт се възползват мнозина от боравещите с някои окултни взаимовръзки, за да постигнат определен ефект. Който отправя поглед към света не по обичайния начин, както се гледа на него, ами го съзерцава с волен, открит поглед, той сигурно знае, че за онези, които желаят да си послужат с такива средства, съществуват поддаващи се на внушение хора.
към текста >>
И ето, външно погледнато, човек си казва: На Балканите хората се опълчват срещу
лош
ото турско отношение.
Пациентът, който се казвал Войдаревич, бил дошлият много късно на бял свят потомък на някогашни воеводи от Херцеговина и доверил всякакви неща. Между другото бил точно осведомен накъде водели нишките, когато преди началото на Руско-турската война през седемдесетте години от Русия се плетяла мрежата в Херцеговина и Босна. При обикновени обстоятелства такъв човек не издава подобни работи, но зае ме ли се,с него психоаналитик, наяве излизат неща, които иначе не биха излезли. Та след като многократно бивал катехизиран, станало ясно, че навремето и той бил замесен, когато преди обявяване на войната, в края на седемдесетте години, крал Милан и Никита*36 се противопоставили на Турция и се извършвала подготовка за въстанията в Босна и Херцеговина. От руска земя на Никита и Милан бил даден повод да обявят война на Турция.
И ето, външно погледнато, човек си казва: На Балканите хората се опълчват срещу лошото турско отношение.
То сигурно е било такова, това не бива да се отрича. Аз само представям взаимовръзките и тук трябва да стане ясно, че причините често пъти се намират много по-назад в миналото и биват създавани. Останалото, каквото научил от онзи Войдаревич, дало повод на лекаря незабавно да се отнесе до едно отговорно място на своята страна; защото, макар и да се касаело само за откъслечни изречения, лекарят, който бил съобразителен човек, можал да си направи доста заключения. От Войдаревич той узнал, че пребиваващият във Виена руски посланик не заминавал за Цариград, както съобщавали вестниците, ами за Петербург. Освен туй се оказвало, че руският външен министър" не отивал както твърде ли вестниците на бани в Чехия, ами си оставал вкъщи.
към текста >>
А някои са проявявали желание ще видим доколко в добрия и доколко в
лош
ия смисъл да използват съответните сили.
И трябва да бъдем наясно, че разказваното от мен тук не е просто плод на моята мъдрост през целия XIX век то е било виждано от хората, които са се интересували от тези неща, по същия начин, както Ви го изложих сега. В онези западни братства, за които специално Ви разказвах, е съществувало съвсем точно познание за описваното, както и за взаимовръзката на тези неща с еволюционното течение на Петия след атлантски период и с прехода към Шестия следатлантски период.
А някои са проявявали желание ще видим доколко в добрия и доколко в лошия смисъл да използват съответните сили.
Защото кали това са реално съществуващи сили: от една страна талантът за такова мислене, а от друга съответен народностен елемент на бъдещето.
към текста >>
300.
4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 11 Декември 1916
GA_173 Карма на неистината
Ще се върна на това в друга връзка." С оглед на всички тези обстоятелства все още е разбираемо, дето някои хора си казвали: Трябва да имаме готовност най-
лош
ото за Германия да дойде от Англия.
Всичко това било отдавна вече подготвено и отчасти излизало наяве. Имало хора с удивителни преживявания,както например един германец, на когото през Април 1914 г. при един разговор в Англия му съобщили странни неща.
Ще се върна на това в друга връзка." С оглед на всички тези обстоятелства все още е разбираемо, дето някои хора си казвали: Трябва да имаме готовност най-лошото за Германия да дойде от Англия.
към текста >>
301.
5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 16 Декември 1916
GA_173 Карма на неистината
Защото, каквото и да е времето през идната година, каквито и пречки или неблагоприятни условия да настъпят, реколтата положително ще бъде
лош
а, ако вторият мъж не посее семето!
Разбира се, за духовното развитие на човечеството думите "посявам добро семе" представляват нещо много по-сложно, отколкото в току-що приведената от мен притча, тъй като целта ще бъде не само да се наложат няколко абстрактни принципа, но и с оглед на условията за развитие на човечеството по правилен начин да се установи от какво се нуждае това развитие на човечеството в настоящия момент.
Защото, каквото и да е времето през идната година, каквито и пречки или неблагоприятни условия да настъпят, реколтата положително ще бъде лоша, ако вторият мъж не посее семето!
Следователно става дума да се прозре, че понастоящем са необходими известни условия за благоприятното развитие на човечеството, срещу които днес се опълчва далеч по-многобройната част от хората, условия, които трябва да се инкорпорират в развитието на човечеството, за да може в бъдеще да настъпи благополучно, ползотворно развитие. Следва да се прозре също така, че в момента човечеството се намира в развойна фаза, през която в известни граници му се предоставя право само да се справя със своите заблуждения.
към текста >>
Ако са посети
лош
и жита, то и реколтата, разбира се, трябва да бъде
лош
а.
Ето защо целта винаги е Майя да се опознава като Майя, да се опознава как стоят нещата, когато към поникването, към разцъфването трябва да се присъедини повяхването. За природата това всеки лесно ще го признае, защото фактите сами застават пред погледа му. Всеки лесно ще стигне до прозрението, че през лятото или есента на 1917 г. трябва да изкласят житата, засети през съответния сеитбен период на предходната година.
Ако са посети лоши жита, то и реколтата, разбира се, трябва да бъде лоша.
Поради това човек ще бъде склонен да внимава при сеитбата и в този случай да не се оставя да бъде залъгван от Майя толкова лесно, както в други области на човешкия живот, където нещата се явяват по-замъглени.
към текста >>
Ако в живота на народите в даден момент се посочи по подобен начин нещо, както
лош
ия посев по отношение изкласяването на житата, тогава човек начаса ще се натъкне на предразсъдъци.
Ако в живота на народите в даден момент се посочи по подобен начин нещо, както лошия посев по отношение изкласяването на житата, тогава човек начаса ще се натъкне на предразсъдъци.
Те могат да се проявят примерно в това, аз да кажа някому "Не бива да се учудваш, че реколтата ти ще бъде лоша, защото посевът ти беше лош! ", пък той да отговори: "Този посев е мой и ако говориш недобронамерено за него, ти уязвяваш мен! " А аз нямам никакво намерение да го уязвявам той може изобщо да не е виновен за своя посев. Тук не става въпрос да бъде уязвено едно лице, а обективно да се установи положението на не щата. Целта ми не е да правя оценка на взаимовръзката между него и неговия посев това си е негова работа и аз изцяло му я предоставим.
към текста >>
Те могат да се проявят примерно в това, аз да кажа някому "Не бива да се учудваш, че реколтата ти ще бъде
лош
а, защото посевът ти беше
лош
!
Ако в живота на народите в даден момент се посочи по подобен начин нещо, както лошия посев по отношение изкласяването на житата, тогава човек начаса ще се натъкне на предразсъдъци.
Те могат да се проявят примерно в това, аз да кажа някому "Не бива да се учудваш, че реколтата ти ще бъде лоша, защото посевът ти беше лош!
", пък той да отговори: "Този посев е мой и ако говориш недобронамерено за него, ти уязвяваш мен! " А аз нямам никакво намерение да го уязвявам той може изобщо да не е виновен за своя посев. Тук не става въпрос да бъде уязвено едно лице, а обективно да се установи положението на не щата. Целта ми не е да правя оценка на взаимовръзката между него и неговия посев това си е негова работа и аз изцяло му я предоставим. За опознаване на обективността е необходимо посевът действително да се провери и да се види за какво всъщност става дума.
към текста >>
По това правосъдието в Англия и някои други страни прилича на
лош
учител, който бие учениците си, вместо да ги обучава.
"В дадения случай смъртта е едно колкото несправедливо, толкова и безполезно възмездие. То е твърде жестоко, за да накаже кражбата, и твърде слабо, за да я предотврати. Обикновената кражба не заслужава бесило, а заради страшното изкупление никой не ще се побои да краде, щом това му е последното средство, за да не умре от глад.
По това правосъдието в Англия и някои други страни прилича на лош учител, който бие учениците си, вместо да ги обучава.
Крадците биват подлагани на страхотни мъчения. Не би ли било по-добре да се подсигури съществуванието на всички членове на обществото, та никой да не се виж да принуден първо да краде, а сетне да се прости с живота си?
към текста >>
Защото въпросните безделници са неизчерпаем разсадник на крадци, а строго погледнато, нехранимайковците не са най-
лош
и те войници, докато пък войниците не са най-плашливите нехранимайковци; тези два поминъка имат доста аналогично помежду си.
С други думи вметнах аз," следователно сега пак заговорва умният човек "за да се подсигури славата и успехът на оръжията, трябва да се умножават крадците.
Защото въпросните безделници са неизчерпаем разсадник на крадци, а строго погледнато, нехранимайковците не са най-лоши те войници, докато пък войниците не са най-плашливите нехранимайковци; тези два поминъка имат доста аналогично помежду си.
За зла беда не само Англия страда от тази обществена рана ти е присъща на почти всички нации.
към текста >>
302.
7. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 18 Декември 1916
GA_173 Карма на неистината
И второ, нали знаем какви недоразумения произтекоха поради това, че в началото на нашето толкова тягостно време, тук-таме се водеха всевъзможни записки на мои лекции и се разпращаха къде ли не, отчасти с похвални, както и с не дотам похвални намерения, за да съобщят на този или онзи: вижте, той не говори толкова
лош
и неща за едно или друго; или пък за да изкарат някого окончателно от кожата и да му дадат повод за злонамерени действия.
Позволете ми в самото начало още веднъж да кажа, че Ви моля настоятелно да не водите записки по време на тези лекции*131. Доста странно е, че именно на едно такова желание, както проличава, не се откликва с абсолютно никакво разбиране. Но при настоящите лекции съм длъжен изрично да помоля за това, тъй като на първо място дните, в които живеем сега, не предоставят в ни най-малка степен подходяща възможност човек, който гледа сериозно на развитието на човечеството, да оформи неща от рода на онези, които възнамерявам да обобщя тук, в пълноценни завършени лекции, а най-много в отделни бележки.
И второ, нали знаем какви недоразумения произтекоха поради това, че в началото на нашето толкова тягостно време, тук-таме се водеха всевъзможни записки на мои лекции и се разпращаха къде ли не, отчасти с похвални, както и с не дотам похвални намерения, за да съобщят на този или онзи: вижте, той не говори толкова лоши неща за едно или друго; или пък за да изкарат някого окончателно от кожата и да му дадат повод за злонамерени действия.
към текста >>
Целта ми съвсем не е някой да сподели относно казаното от мен с едното или другиго, че то действително не било
лош
о, а се стремя единствено към истината.
Всъщност, извадени от контекста, отделните изречения особено при поредица от лекции никога не изразяват нещо, но винаги могат да се тълкуват по един или друг начин. Аз не се стремя към нищо друго освен към издирване на истината, а в случай като настоящиято е валидно толкова повече, след като немалко наши приятели отправиха истинска молба и пожелаха това да става под формата на разсъждения във вида, по който те протичат сега.
Целта ми съвсем не е някой да сподели относно казаното от мен с едното или другиго, че то действително не било лошо, а се стремя единствено към истината.
Към истината всъщност трябва да се стреми всеки, който гледа сериозно на духовното изследване и който по-специално държи сметка за задачите на духовното изследване по-отношение развитието на човечеството в наше време.
към текста >>
От лицата, правещи днес на Запад изявления, едва ли е възможно да се чуе друго нещо, освен че Германия се била превърнала в заплаха за цяла Европа и че всъщност не можело да се случи нищо по-
лош
о от това, този народ, който както тук е казано толкова красиво така блестял по-рано чрез своята наука и чрез своята сериозна скромност, се бил превърнал в опасност за цяла Европа.
От лицата, правещи днес на Запад изявления, едва ли е възможно да се чуе друго нещо, освен че Германия се била превърнала в заплаха за цяла Европа и че всъщност не можело да се случи нищо по-лошо от това, този народ, който както тук е казано толкова красиво така блестял по-рано чрез своята наука и чрез своята сериозна скромност, се бил превърнал в опасност за цяла Европа.
Защото от безброй гърла и особено посредством потоците печатарско мастило непрекъснато се преповтаря, че той се бил превърнал в това.
към текста >>
303.
8. ОСМА ЛЕКЦИЯ, Базел, 21 Декември 1916
GA_173 Карма на неистината
Нека днес, когато все още не сме изправени пред най-
лош
ото, да се надяваме, че в душите може да настъпи поврат, та мястото на обругаването на копнежа за мир да заеме християнското чувство, волята за мир.
Нали и на нас ни се свива сърцето, че живеем във време, когато човешкият копнеж за мир бива обругаван*175. Почти невероятно е да се празнува Коледа в тези дни на обругаване на човешкия копнеж за мир.
Нека днес, когато все още не сме изправени пред най-лошото, да се надяваме, че в душите може да настъпи поврат, та мястото на обругаването на копнежа за мир да заеме християнското чувство, волята за мир.
В противен случай може би не онези, които днес се противят в Европа, а които откъм Азия един ден ще от мъстят за обругаването на копнежа за мир, ще трябва върху руините на европейския духовен живот да възвестяват на човечеството християнството и Мистерията на Голгота. Тогава ще останат неизличими думите: На Коледа през хиляда деветстотин и шестнайсетата година след възвестяването „Да бъде мир на земята сред душите човешки, проявяващи добра воля", през хиляда деветстотин и шестнайсетата година човечеството можа подир коледното възвание да стигне дотам, че да обругае копнежа за мир!
към текста >>
304.
9. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 24 Декември 1916
GA_173 Карма на неистината
Защо то от последните разсъждения сигурно изцяло сте се убедили, че и в социалната област действат импулси добри и
лош
и, направлявани от онези, които разбират нещо от направляването, и често пъти направлява ни по забележителен начин.
Така обаче стоят нещата не само в рамките на този пример, където става дума за отклонения във физическото и душевното състояние на човека, но и по отношение на извършващото се в социалния живот.
Защо то от последните разсъждения сигурно изцяло сте се убедили, че и в социалната област действат импулси добри и лоши, направлявани от онези, които разбират нещо от направляването, и често пъти направлява ни по забележителен начин.
Вие навярно си мислите, че това става просто по необходимост, та човечеството чрез себе си да се научи как се стига до доброто. Добре ми е известно как дори в нашите редове се гледа недостатъчно сериозно на тези неща и как точно спрямо тези неща се отправят какви ли не филистерски упреци; ала в наше време явно не може да бъде другояче.
към текста >>
305.
10. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 25 Декември 1916
GA_173 Карма на неистината
Хубаво е, когато човек точно при такива поводи като Коледния празник си казва: В нашето всемирно развитие участват духовни импулси и за добро, и за
лош
о.
Хубаво е, когато човек точно при такива поводи като Коледния празник си казва: В нашето всемирно развитие участват духовни импулси и за добро, и за лошо.
Ние видяхме как от хората, които донякъде са по светени в тези неща, наличните импулси могат да бъдат използвани и в лошия смисъл било за някои лични, егоистични цели, било в интерес на някакъв групов егоизъм. Трябва да се научим да настройваме нашето усещане към по-широкообхватни дела, към по-широкообхватни обстоятелства. Въпреки че за такива усещания не винаги е редно да вдигаме, както се казва, голям шум, ние все пак трябва да можем да ги имаме.
към текста >>
Ние видяхме как от хората, които донякъде са по светени в тези неща, наличните импулси могат да бъдат използвани и в
лош
ия смисъл било за някои лични, егоистични цели, било в интерес на някакъв групов егоизъм.
Хубаво е, когато човек точно при такива поводи като Коледния празник си казва: В нашето всемирно развитие участват духовни импулси и за добро, и за лошо.
Ние видяхме как от хората, които донякъде са по светени в тези неща, наличните импулси могат да бъдат използвани и в лошия смисъл било за някои лични, егоистични цели, било в интерес на някакъв групов егоизъм.
Трябва да се научим да настройваме нашето усещане към по-широкообхватни дела, към по-широкообхватни обстоятелства. Въпреки че за такива усещания не винаги е редно да вдигаме, както се казва, голям шум, ние все пак трябва да можем да ги имаме.
към текста >>
Това е
лош
о и с него проваляш създаденото от тебе.
Веднъж, когато бил коленичил в църквата и в молитвата си, въздигната до вглъбено размишление, се молел, като умре някой ден, боговете да възнаградят създаденото от него така, както му било възнаградено във физически план с многото добро, възникнало в околностите на Магдебургската архиепископия, изведнъж му се явило призрачно същество и това призрачно същество му рекло: Вярно е, че си създал много добро и че на мнозина си оказал големи благодеяния. Вършил си го обаче само за да имаш подир смъртта си благословията на божествения свят,както сега имаш земната благословия.
Това е лошо и с него проваляш създаденото от тебе.
към текста >>
Досега за християните имах невероятно
лош
а представа, но ти не ми изглеждаш мерзавец,ще ти помогна, като те подслоня в една страноприемница.
И ето че по улицата се зададе човек, към когото изпитах доверие,който ми изглеждаше заслужаващ доверие. Нему казах: Не можеш ли да ми помогнеш да продам стоката си тук? Мъжът очевидно също бе изпитал доверие към мен и запита: Откъде идеш? Отговорих му, че съм християнин и че идвам от Кьолн. Тогава ми рече: Въпреки това ти ми се струваш съвсем добър човек.
Досега за християните имах невероятно лоша представа, но ти не ми изглеждаш мерзавец,ще ти помогна, като те подслоня в една страноприемница.
Тогаз пък ти ще ми покажеш всичката си стока.
към текста >>
306.
11. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 26 Декември 1916
GA_173 Карма на неистината
Вие виждате обаче, че в момента, когато хора биват движени без пълен контрол над нещата, сиреч някак си с потиснато съзнание, че тогава, когато се касае за окултизъм, който се стреми не към всеобщото благо на човечеството и в наше време преди всичко не към реално познание, а се старае да постигне някои специални цели, тогава вече при определени обстоятелства нещата могат да вземат
лош
обрат.
А може би щеше да бъде държана някоя друга реч, която би тласнала нещата само в някоя друга посока.
Вие виждате обаче, че в момента, когато хора биват движени без пълен контрол над нещата, сиреч някак си с потиснато съзнание, че тогава, когато се касае за окултизъм, който се стреми не към всеобщото благо на човечеството и в наше време преди всичко не към реално познание, а се старае да постигне някои специални цели, тогава вече при определени обстоятелства нещата могат да вземат лош обрат.
към текста >>
Защото, след като се бе оформила преценката на света за събитията през април и май 1915 г., когато пред стоеше доброволното отстъпване на една обширна територия, отхвърлено само за да може да се води война, и след като не бе открита възможност да се намери някоя що-годе подходяща преценка за това, то в такъв случай може да се очаква най-
лош
ото.
Да видим дали светът ще смогне да се начуди на тези неща. В това отношение беше натрупан богат опит.
Защото, след като се бе оформила преценката на света за събитията през април и май 1915 г., когато пред стоеше доброволното отстъпване на една обширна територия, отхвърлено само за да може да се води война, и след като не бе открита възможност да се намери някоя що-годе подходяща преценка за това, то в такъв случай може да се очаква най-лошото.
Може да се очаква най-лошото поради туй, че хората не се стремят да казват това, което е, ами казват, каквото им е изгодно. Има странни начини на мислене, абсолютно своенравни начини на мислене. Нещата обаче трябва да се подхващат откъм вярната страна.
към текста >>
Може да се очаква най-
лош
ото поради туй, че хората не се стремят да казват това, което е, ами казват, каквото им е изгодно.
Да видим дали светът ще смогне да се начуди на тези неща. В това отношение беше натрупан богат опит. Защото, след като се бе оформила преценката на света за събитията през април и май 1915 г., когато пред стоеше доброволното отстъпване на една обширна територия, отхвърлено само за да може да се води война, и след като не бе открита възможност да се намери някоя що-годе подходяща преценка за това, то в такъв случай може да се очаква най-лошото.
Може да се очаква най-лошото поради туй, че хората не се стремят да казват това, което е, ами казват, каквото им е изгодно.
Има странни начини на мислене, абсолютно своенравни начини на мислене. Нещата обаче трябва да се подхващат откъм вярната страна.
към текста >>
И ако на този фон човек не изпитва задължение спрямо истината, тогава положението в света може да стане много, много
лош
о.
В сериозни времена проличава необходимостта от вземане на решение човек да погледне истината и в известен смисъл да се обвърже с истината. Не желае ли да признае истината, той се отклонява от онова, което наистина е целебно за човечеството. Поради това трябва да се разбере,че именно в тези дни се изричат сериозни думи. Защото ние действително сме в положение, в което би могло да се каже почти напълно слепият може да прогледне, щом забележи, че вече и призивите за мир биват обругавани". Който е в състояние да вярва, че някой се бори за траен мир, обругавайки мирните призиви, той може би е способен на що-годе правилна преценка в отделни области на живота, но по отношение на извършващото се сега не може да си даде никаква сметка.
И ако на този фон човек не изпитва задължение спрямо истината, тогава положението в света може да стане много, много лошо.
към текста >>
Те щяха да бъдат само изпитание дори ако се получеше онова, което си позволих да кажа в края на моята коледна лекция, дори ако се получеше в бъдеще да се казва: По коледните празници през хиляда деветстотин и шестнайсетата година след мистерията на Голгота възванието "Да бъде мир на земята сред душите човешки, проявяващи добра воля" бе обругано под най-безсмислени претексти, а ако не са най-безсмислени претексти, ще трябва да е нещо по-
лош
о.
Но тези неща са само изпитание за човечеството.
Те щяха да бъдат само изпитание дори ако се получеше онова, което си позволих да кажа в края на моята коледна лекция, дори ако се получеше в бъдеще да се казва: По коледните празници през хиляда деветстотин и шестнайсетата година след мистерията на Голгота възванието "Да бъде мир на земята сред душите човешки, проявяващи добра воля" бе обругано под най-безсмислени претексти, а ако не са най-безсмислени претексти, ще трябва да е нещо по-лошо.
Тогава по това обругаване на всяка идея за мир трябва да бъде разпознато за какво става дума: Че наистина става дума не за онова, което се казва в периферията, а за съвсем други неща. Тогава ще се разбере, че вече може да се говори за това, че днес става дума за щастието или нещастието на Европа.
към текста >>
307.
6. Лекция, 24.11.1915
GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война
Хора, правилно задълбочаващи се в разбирането на епохата, се стремят да разберат света, те са убедени, че той трябва да бъде такъв, какъвто е, и че всички умувания на хората биха довели само до по-
лош
о.
Да се задълбочим в изпълнените с мъдрост взаимовръзки в света и да се запитаме: как се съчетават страхът и ужасът, страданието и болката с това, което е необходимо да намерят в духовния свят тези, които преминават портата на смъртта? – виждаме, как страданието, болката, кръвта и жертвената смърт, проявяващи се тук на Земята с едната си страна, в духовния свят се проявяват от другата си страна. Има хора, мислещи се за по-умни от боговете, и затова поставящи въпроса: не биха ли могли боговете да създадат в духовния свят нещо, съответстващо на идеализма, без да вкарват Земята в трагедията на такива епохи. Такъв въпрос поставят само тези, които се мислят за по-умни от боговете.
Хора, правилно задълбочаващи се в разбирането на епохата, се стремят да разберат света, те са убедени, че той трябва да бъде такъв, какъвто е, и че всички умувания на хората биха довели само до по-лошо.
към текста >>
308.
8. Лекция, 15.03.1916
GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война
Но тези
лош
и влияния могат да действат и живеят само дотогава, докато има хора, които не искат да насочат поглед към духовните светове и да внесат яснота и сила в своите съждения.
Това, което се разигра във връзка с войната в тези масонски ордени, някога ще оглави листата на рибарските истории. За германските масони може да се каже само едно: или те са настрани, или играят ролята, така да се каже, на глупака. Живеейки в братство с другите масони, те успяха нищо да не забележат. И това е най-доброто, да, най-доброто, което може да се каже за тях. Не трябва да се мисли, че това, което действа тук, остава без въздействие върху нашата, така наречена, култура.
Но тези лоши влияния могат да действат и живеят само дотогава, докато има хора, които не искат да насочат поглед към духовните светове и да внесат яснота и сила в своите съждения.
към текста >>
309.
9. Лекция, 11.05.1917
GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война
Душите се стремят да се освободят от
лош
ото наследство на нашата епоха, от господството на личните мнения, на личните теории, стремят се да намерят пътища към духовното, да уловят звученето на Вселената, стремят се да намерят възможност от цялата си душа да се отдадат на тази духовност на света, да намерят методи и начини, водещи душата до постигане, във възможната степен, на собствено прозрение в духовните светове.
Когато обхващаш многообразното въздействие на Антропософията, се сблъскваш с най-различни неща. Отново и отново срещам хора, които чуват една-две лекции, или прочетат една-две книжки, и след това изчезват от полезрението. От самосебе си се разбира, че това е тяхно право, никого не можеш да упрекнеш за това. И ако някой от познатите им ги попита, защо изчезнахте – с цялата дружелюбност, разбира се, без ни най-малък упрек – те отвръщат: боя се да бъда убеден. Тези думи сочат към съществени факти.
Душите се стремят да се освободят от лошото наследство на нашата епоха, от господството на личните мнения, на личните теории, стремят се да намерят пътища към духовното, да уловят звученето на Вселената, стремят се да намерят възможност от цялата си душа да се отдадат на тази духовност на света, да намерят методи и начини, водещи душата до постигане, във възможната степен, на собствено прозрение в духовните светове.
Само бавно и постепенно ще се утвърди в душите светогледа, макар и израсъл от най-дълбоките потребности на епохата, но вървящ в разрез с всички навици на съвременното мислене. Душите на хората са закрепени за привичното, на тях им е драго, когато от амвона чуят нещо, за което могат да кажат: това отдавна си го мисля. Истини, за които "отдавна си мислим", не звучат за навлизащия в света на Антропософията. Голямата грешка на много хора е, че не искат да си кажат: "ако се задълбоча в моята вътрешна същност, ще видя, че тук не се говори за нищо, което би било лично мнение, а само за фактори за развитието на човечеството“. Към тези фактори за развитие на човечеството неведнъж още ще се обръщаме по време на това ми идване в Щутгарт.
към текста >>
Може да се каже: вероятно, никога не са се прилагали по-
лош
и прийоми в борбата срещу нещо, от тези, които започват да се прилагат сега срещу нас, именно против антропософски ориентираната духовна наука!
Това са само отделни примери за това, какво се практикува, скъпи мои приятели. За тези факти трябва да се говори. Това трябва да се знае, тъй като това са средства, с които се борят с нас, и които, от друга страна, използват добитото от нашите изследвания.
Може да се каже: вероятно, никога не са се прилагали по-лоши прийоми в борбата срещу нещо, от тези, които започват да се прилагат сега срещу нас, именно против антропософски ориентираната духовна наука!
Затова ще разберете, че, следвайки неизбежната необходимост, ние ще използваме единственото допустимо средство, което ако и да не прави тези неща невъзможни, поне ще ги затрудни – употребяваме всички усилия, за да поставим всички възможни препятствия на лицата, свързани с тези неща. Обаче трябва да се каже: много се говори за тези неща, но хората остават глухи. Затова, за да продължим честно и правилно да служим на делото, на което всички ние сме предани, не остава нищо друго, освен да се подчиним на тази неизбежна необходимост.
към текста >>
310.
13. Лекция, 24.02.1918
GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война
Би имал... Днес това едва започва, работата ще става все по-
лош
а и по-
лош
а.
– Най-често те не само си спомнят само това, което е събуждало емоциите им, но те са доволни, ако бързичко могат да забравят всичко. Това означава, че останалият организъм само съзерцава обучението на главата. Ако той, като жизнена есенция, получаваше от главата това, което му е необходимо, тогава не само би си спомнял с паметта, но и душевно ще поглежда назад към казаното от учителите като на блаженство, към което в по-късния живот ежечасно и с искрено удоволствие ще се връща в спомените, с вътрешно удовлетворение, с привързаност, в което отново и отново да се потапя, като в извор за подмладяване. Тя би била източник на живот, ако в нея бяха силите, образуващи не само главата, а и сърцето. Тогава от детството си, от времето на училището, човек в течение на целия си живот би имал действителни сили за останалия, бавно развиващ се организъм.
Би имал... Днес това едва започва, работата ще става все по-лоша и по-лоша.
Хората рано ще остаряват, тъй като те предимно умозрително ще се обръщат само с паметта към това, което е пригодно само за главата, и което поради това има значение само до 28 години. После, това към което е принудена да се обръща паметта, остава непригодно; и човек старее. Той рано става душевно-духовно стар, тъй като силите на развитие на главата не са приспособени да се преливат в четири пъти по-бавно вървящото развитие на сърдечния организъм.
към текста >>
311.
14. Лекция, 23.04.1918
GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война
От известна гледна точка това е най-малко
лош
ият възглед от това, което се появи в 19 век, когато се появиха хора, които са убедени, че със силите на науката те ще стигнат до пълно отричане на съществуването на духовния свят, подобно на изказването, вложено от поета в устата на такъв отрицател: "Както Бог е свят, аз съм атеист!
Представете си двама човека. Единият от тях никога не го е грижа за това, което може да бъде казано от духовната наука или подобни на нея за живота в духовните светове. Той мисли само за това, което му предоставят неговите външни сетива, и това, което му предоставя обикновената наука. Но науката също има работа само с това, което предлагат външните сетива. И той си казва: ще почакам с мисленето за духовния свят, докато не се окажа в него.
От известна гледна точка това е най-малко лошият възглед от това, което се появи в 19 век, когато се появиха хора, които са убедени, че със силите на науката те ще стигнат до пълно отричане на съществуването на духовния свят, подобно на изказването, вложено от поета в устата на такъв отрицател: "Както Бог е свят, аз съм атеист!
/бележка 101/. Примерно от такива настройки на ума е възниквал понякога атеизмът в 19 век, от такива "изпълнени с мисли" душевни настройки. Да си представим човек, който просто изобщо не мисли, за да си състави каква да е представа за духовния свят. Това е един тип човек. Друг се отдава на мисли за духовния свят.
към текста >>
Но в събитията това не минава безследно, това има горчиво,
лош
о въздействие.
С времето хората ще видят в каква огромна степен нашите катастрофи са свързани с това основно явление на съвременността, колко то е сериозно. Обърнете внимание и на още нещо. Имаме работа с един от най-четените вестници. Попитайте някой от многобройните читатели, дали някой обърна внимание на този гротескен случай, на този парадокс? Не, това минава покрай хората.
Но в събитията това не минава безследно, това има горчиво, лошо въздействие.
Какво става тук? Човешките духовни сили се употребяват неправилно. Помислете, ако тези духовни сили, които са безплодни, когато са откъснати от действителността, бяха използвани правилно, тогава те биха били свързани с действителността, и биха стояли вътре в правилния, нормален поток на живота. Като живот. Но така, както са, служат на Ариман.
към текста >>
312.
15. Лекция, 26.04.1918
GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война
Той се в
лош
ава в своето същество, става вредоносен, става ариманически.
Този разпръснат Дух трябва да бъде отново събран заедно от човека. Именно с тази настройка на душата, за която говорих. Тъй като вече се приближихме до момента, когато, ако продължава тази разпръснатост на Духа, ще възникне страшно бедствие. Тъй като това е един от най-важните закони на духовния свят, че Духът, когато напуска своя носител, се превръща в нещо съвсем различно от това, което е бил. Ясно осъзнайте това: Духът, напускащ своя носител, когато се разпръсне, става нещо съвсем друго, отколкото ако е бил запазен от своя носител.
Той се влошава в своето същество, става вредоносен, става ариманически.
Днес това са само още наченки, тъй като стоим в началото му, но това може да доведе до застрашителни бедствия, ако не му се противопоставим, до опустошаваща бездуховност. Хората ще търсят храна за душата, тъй като са позволили да се разпръсне Духът, който е давал тази храна на душата. Търсенето на нещо, без да знаеш какво точно търсиш, ще става все по-разпространено явление, ако злото не бъде спряно. Виждаме вече началото на това в многото неща, за които ви разказах.
към текста >>
313.
3. Tpeтa лекция, Дорнах, 1 Октомври 1917
GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята
Защото днешната ситуация е такава, че хората едва ли могат да кажат нещо друго, освен: "Ако някой се противи срещу максималното подобрение на света, той е с несъмнено
лош
и зъл характер" Да, хората едва ли могат да мислят по друг начин.
Разбира се, срещу подобни стремежи хората въстават единодушно и ги таксуват като чиста глупост.
Защото днешната ситуация е такава, че хората едва ли могат да кажат нещо друго, освен: "Ако някой се противи срещу максималното подобрение на света, той е с несъмнено лош и зъл характер" Да, хората едва ли могат да мислят по друг начин.
Обаче, скъпи мои приятели, не зла воля, а просто един истински и правилен светоглед е този, който спъва подобно еуфорично мислене и заявява: Пълна илюзия е да вярваме, че на физическия план могат да се постигнат толкова и толкова градуса съвършенство, иначе това твърдение отдавна би станало прекрасен закон във физическия свят, подобен на закона, че сборът от трите ъгъла на един триъгълник е винаги 180 градуса. Да, сега вече ние трябва да погледнем този светоглед по друг начин, трябва да го погледнем сериозно и смело.
към текста >>
Хората с
лош
и, покварени инстинкти нямат волята да издигнат своето нравствено равнище.
Само че много често в живота изпъкват тъкмо нездравите, покварените, зле балансираните душевни сили. И става така, че начинът, по който хората приемат тези истини, зависи твърде много от техния инстинктивен, от техния нагонен живот.
Хората с лоши, покварени инстинкти нямат волята да издигнат своето нравствено равнище.
Много често те са склонни да опорочат и самото проникване в граничния, свръхсетивен свят. Да, това се случва извънредно често. И когато хората не проявят здрав интерес към обективните космически процеси, когато те свеждат нещата до любопитство и лични облаги, това жестоко накърнява душата. Последицата е тази, че окултните истини остават скрити зад инстинктивния живот.
към текста >>
Ако Вие превърнете "разхлабването" в самоцел, това може да се окаже
лош
о, твърде
лош
о.
Нито за миг не трябва да забравяме, скъпи приятели за истините от духовния свят се изисква съвършено друга душевна нагласа, отколкото за истините на външния физически свят. За да приемем истините от духовния свят, ние трябва да раздвижим нещо в нашето етерно и астрално тяло, да "разхлабим" нещо в нашето етерно и астрално тяло, иначе всичко остава само на думи. Да, за да разберем правилно една или друга подробност от духовния свят; ние наистина трябва да "разхлабим" етерното и астралното тяло; и тази душевна нагласа, защото с оглед на субективния душевен живот, тя не е нещо друго, освен една нагласа се оказва абсолютно необходима. Обаче това "разхлабване" трябва да бъде само средство за разбирането на духовния свят. Скъпи мои приятели, запомнете добре, че то не трябва да се изроди и деформира в нещо самоцелно.
Ако Вие превърнете "разхлабването" в самоцел, това може да се окаже лошо, твърде лошо.
към текста >>
И
лош
ото е, че хората действително започват да вярват в голямата важност на тези проблеми.
В заключение искам да повторя нещо, което напоследък често споменавам в моите лекции: Наред с многобройните, сериозни и мислещи членове на нашата антропософски ориентирана Духовна наука, се намират и такива,които всъщност не принадлежат към нашите редици; които изграждат недопустими отношения в Обществото. Всред такива членове на Обществото се разискват теми, които са безкрайно далече от това, за което трябва да се говори, теми, които изглеждат като чиста лудост в сравнение с нещата, към които трябва да се стремим. В някои от нашите кръгове, за които няма защо да се грижим, тъй като наистина имаме по-важни интереси от техните едностранчиви амбиции, се обсъждат такива проблеми, че неволно човек например се запитва не търсят ли тези хора общото между бръмбара и стенния часовник?
И лошото е, че хората действително започват да вярват в голямата важност на тези проблеми.
Просто необяснимо е как могат да се смесват подобни теми. И въпреки това те напират от бедната фантазия на хората Да, така е, макар че хората знаят съвсем точно в думите им няма дори и следа от истината. От естественонаучна гледна точка тези проблеми са разбираеми и понятни, но те трябва да бъдат свързани от логична и вътрешна последователност. Тя би могла да се постигне с помощта на две правила, на две мерки, към които, скъпи мои приятели, вече се придържам и за. И ако даден човек спази само едната от тях, той неизбежно се отдалечава от истината.
към текста >>
Най-
лош
ото в случая е точно това, че след като истината ще може да се разказва от всички и то без никакъв упрек върху нашето Движение хората ще измъкнат от миналото една несъществена подробност частните разговори.
Който гледа сериозно и отговорно на нашето духовнонаучно развитие, несъмнено ще оправдае двете мерки; за тих стана дума току-що. Може би той няма да ги разбере напълно, но така или иначе ще ги намери за нещо естествено. Занапред всичко ще става пред погледа на целия свят. Гласността и публичната атмосфера не трябва да ни плашат, скъпи мои приятели!
Най-лошото в случая е точно това, че след като истината ще може да се разказва от всички и то без никакъв упрек върху нашето Движение хората ще измъкнат от миналото една несъществена подробност частните разговори.
Ако тези разговори не се разпространяваха безотговорно, нямаше да са необходими и никакви мерки. Обаче сега всичко, което някога съм споделял с един или друг антропософ, може да стане достояние на всички. Защото от истината, скъпи мои приятели, нашето Движение може само да спечели. Разбира се, колкото и да е отрупана с лъжи, истината не губи своето значение, но тя не бива да се помрачава дори външно, защото за човечеството е важно да се изправи пред сериозния и достоен вид на онова, което антропософското познание сваля за него от духовния свят.
към текста >>
314.
5. Пета лекция, Дорнах, 7 Октомври 1917
GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята
И ако това не беше така, скъпи мои приятели, цялата еволюция на човечеството щеше да тръгне по
лош
път.
И ако това не беше така, скъпи мои приятели, цялата еволюция на човечеството щеше да тръгне по лош път.
Ако човекът беше предопределен да остане единствено в рамките и традициите, завещани от гърците, еволюцията на човечеството щеше да пострада. Едно окултно изследване, устремено към цялостното проучване на човешкия род и неговите еволюционни закономерности колкото и странно да звучи ни от крива една поразяваща, една смайваща истина: Общо взето, още в седмото хилядолетие жените постепенно ще станат безплодни. Да, ето колко далеч ще стигнат телата в своето опустошително смъкване надолу: През седмото хилядолетие жените ще станат безплодни! Замислете се добре: Ако човекът би останал на сегашната степен, ако би продължил да изживява света единствено в отношенията между душевните си трепети и физическото тяло, тогава той нямаше да има повече място на Земята. И още преди изтичането на последните Земни епохи, ще стане така, че жените няма да могат да раждат деца.
към текста >>
Аз далеч не бих искал да казвам нещо
лош
о за празните глави около нас; да, в този момент от развитието те са празни, обаче в действителност нищо не остава празно на този свят.
С това е свързано нещо друго, към което хората се отнасят несръчно и грубо, въпреки че антропософията е призована да подобри също и тези отношения. Нека мислено да се пренесем в древна Гърция. Представете си как човешката душа плътно изпълва човешкото тяло, така че те се покриваха и съвпадаха напълно. Днес не е така; в известен смисъл днес телата са празни.
Аз далеч не бих искал да казвам нещо лошо за празните глави около нас; да, в този момент от развитието те са празни, обаче в действителност нищо не остава празно на този свят.
И докато човекът "оттегля" душата си от тялото, това тяло е изложено на опасността да се изпълни с нещо друго. И ако душите откажат да се свържат с импулсите от духовния свят, тогава цялото тяло се изпълва с демонични сили. Днес човечеството е изправено пред опасността, че телата могат да се изпълнят с демонични сили, с демонично-ариманически сили. Представете си, че към това, за което вчера стана дума относно бъдещето развитие, се прибави и следното: Хората стават добри граждани според изискванията на бюргерския живот, обаче телата са толкова празни, че в тих се настаняват могъщи ариманически Същества. Занапред все по-често ще се срещаме с подобни ариманически Същества.
към текста >>
315.
6. Шеста лекция, Дорнах, 8 Октомври 1917
GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята
Веднъж завинаги трябва да се преодолее тази легенда легенда в
лош
ия смисъл на думата която днес се нарича "историческа наука" По отношение на историческата действителност ние трябва да се върнем поне до Мистерията на Голгота.
Хармония и ред в социалния хаос на човечеството ще настъпят едва тогава, когато човек разбере, че отново трябва да се устреми към духовния Космос, за да внесе там едно царство, което не е от този свят, макар да е пронизано от край до край с елементите на този физически свят. За тази цел впрочем се налага и не що друго: Човекът трябва да преодолее неудобствата, които се пораждат на първо време от едно по-дълбоко и интимно проникване в духовния свят. В най-важните сфери на човешкото познание ще трябва да настъпи сериозен напредък и вдълбочаване по отношение на древните връзки между човека и околния свят през Четвъртата следатлантска епоха, за да се разбере ясно, че на времето човекът беше съвсем друг. Всичко това подлежи на проучване и сериозна проверка.
Веднъж завинаги трябва да се преодолее тази легенда легенда в лошия смисъл на думата която днес се нарича "историческа наука" По отношение на историческата действителност ние трябва да се върнем поне до Мистерията на Голгота.
А това може да се осъществи, ако външното историческо изследване се оплоди от духовно-научното, или антропософско изследване. За тази цел обаче, хората трябва да приемат поне част от антропософските истини. Днешните истини и понятия са от такова естество, че когато човек започне да навлиза в духовния свят, нещата там му се явяват в твърде гротескен вид, защото той инстинктивно се придържа към представата, че духовният свят трябва да изглежда също като сетивния свят. Той и не очаква да намери там нещо друго, освен един изтънчен, богато нюансиран сетивен свят. А че духовният свят го посреща по най-изненадващ начин, дори и в най-незначителните си подробности, това днешният човек не иска да разбере.
към текста >>
316.
11. Единадесета лекция, Дорнах, 21 Октомври 1917
GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята
Най-
лош
ото би се получило, ако хората повярват на тези, които казват: Идеалният вариант е този, когато човекът забравя максимално бързо всичко, което е научил!
Но за такъв прелом, независимо за кои области на живота става дума, хората ще имат нужда от антропософията. Единствено тя ще може да породи нещо ново от умиращите форми на съвременния духовен живот, което да насърчи детската душа. Без импулса на антропософията учителят може да пресуши себе си, после да пресуши децата и нищо повече!
Най-лошото би се получило, ако хората повярват на тези, които казват: Идеалният вариант е този, когато човекът забравя максимално бързо всичко, което е научил!
Ако в по-късна възраст човекът не би усещал липсата дори и на най-незначителното от това, което е получил през детските години, той ще изпитва не само радост, но и нови сили за живот. Ето върху какво моля да размислите.
към текста >>
317.
Тайната на двойника. Географска медицина
GA_178 Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света
Защото от всичко, което човекът изживява тук, също и под прага на съзнанието си, той се нуждае и след смъртта, понеже трябва да разгледа ретроспективно изминалия си живот и да го разбере, а най-
лош
ото е, ако не може да го направи.
За нещата, които описвам сега, отдавна са били осведомени известни окултни братства, които много добре ги познават и са ги скрили от човечеството - тук също няма да изследваме правото им за това. Днес вече не е възможно да останат неразкрити пред хората понятията, от които те се нуждаят, когато преминат портата на смъртта.
Защото от всичко, което човекът изживява тук, също и под прага на съзнанието си, той се нуждае и след смъртта, понеже трябва да разгледа ретроспективно изминалия си живот и да го разбере, а най-лошото е, ако не може да го направи.
Ако не можем постоянно да хвърляме светлина върху това, ако не можем да осветим съществото, което взема такова участие в живота ни, както прави това ариманическо същество, което ни завладява преди нашето раждане и е винаги там, витае винаги в несъзнателното, няма да си изградим никакви подходящи понятия, за да разберем този живот в ретроспективното разглеждане. Защото мъдростта става светлина след смъртта.
към текста >>
Ако човекът би възприел в съзнанието си голяма част от това, което има връзка с двойника, то би се отразило много
лош
о върху него.
преди Мистерията на Голгота и трае до 1413 г. Това е времето, когато имаме слаб прелом, когато започва петата следатлантска културна епоха, в която живеем ние и която едва в наше време напълно започва да разгръща характерните си особености, подготвяни още от 15-то столетие. През четвъртата следатлантска културна епоха се развива предимно разсъдъчната душа. Сега в общото развитие на човечеството се развива предимно съзнателната душа. Когато тази епоха започва, ръководещите същества е трябвало да обърнат внимание на особената слабост на човека по отношение на този двойник.
Ако човекът би възприел в съзнанието си голяма част от това, което има връзка с двойника, то би се отразило много лошо върху него.
Няколко столетия преди 14 век хората е трябвало да бъдат подготвително опазвани и са възприемали само малко неща, които някак си напомнят за този двойник. Поради това наистина съществувалото познанието за него в по-старите времена е изгубено. Хората е трябвало да бъдат възпрепятствани да възприемат нещо, дори и само теоретично за този двойник и колкото се може по-малко да влизат в досег с нещата, имащи нещо общо с него. Затова е било необходимо съвсем специално начинание. Трябва да се опитате да разберете нещата, ставали тогава.
към текста >>
318.
ЗАД КУЛИСИТЕ НА ВЪНШНИТЕ СЪБИТИЯ. Първа лекция, Цюрих, 6 ноември 1917 г.
GA_178 Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света
Но точно от такива събития - към това единично събитие могат да се прибавят и много други подобни - може да се види, че нещо, което външно изглежда неразбираемо, което трябва да изглежда неразбираемо, понеже, ако ми позволите да употребя израза, зад кулисите на световните събития играят роля духовни сили и духовни дела в добър и в
лош
смисъл, може да бъде разбрано само ако областите, лежащи зад кулисите на обикновения живот, на протичащия в сетивния свят живот, се осветят с духовната наука.
Но точно от такива събития - към това единично събитие могат да се прибавят и много други подобни - може да се види, че нещо, което външно изглежда неразбираемо, което трябва да изглежда неразбираемо, понеже, ако ми позволите да употребя израза, зад кулисите на световните събития играят роля духовни сили и духовни дела в добър и в лош смисъл, може да бъде разбрано само ако областите, лежащи зад кулисите на обикновения живот, на протичащия в сетивния свят живот, се осветят с духовната наука.
Защото се случват неща, разбираеми само чрез идеи от духовния свят и ако се разглеждат просто в добър или в лош смисъл само в техните взаимовръзки вътре в сетивния свят, по необходимост трябва да изглеждат безсмислени. И когато точно чрез това, което би могло да се нарече случайност, но може би е само символично представяне на кармически дела, човек има такова изживяване в някой театър, се налага мисълта колко различно изглежда протичащото на сцената от това, което се разиграва зад кулисите.
към текста >>
Защото се случват неща, разбираеми само чрез идеи от духовния свят и ако се разглеждат просто в добър или в
лош
смисъл само в техните взаимовръзки вътре в сетивния свят, по необходимост трябва да изглеждат безсмислени.
Но точно от такива събития - към това единично събитие могат да се прибавят и много други подобни - може да се види, че нещо, което външно изглежда неразбираемо, което трябва да изглежда неразбираемо, понеже, ако ми позволите да употребя израза, зад кулисите на световните събития играят роля духовни сили и духовни дела в добър и в лош смисъл, може да бъде разбрано само ако областите, лежащи зад кулисите на обикновения живот, на протичащия в сетивния свят живот, се осветят с духовната наука.
Защото се случват неща, разбираеми само чрез идеи от духовния свят и ако се разглеждат просто в добър или в лош смисъл само в техните взаимовръзки вътре в сетивния свят, по необходимост трябва да изглеждат безсмислени.
И когато точно чрез това, което би могло да се нарече случайност, но може би е само символично представяне на кармически дела, човек има такова изживяване в някой театър, се налага мисълта колко различно изглежда протичащото на сцената от това, което се разиграва зад кулисите.
към текста >>
Но изтласкани на Земята, тези ангелски същества искат да попречат на слизането на знанието, искат да насочат това знание в погрешна посока, искат да заграбят добрата мощ на това знание и да го насочат по
лош
и пътища.
Но изтласкани на Земята, тези ангелски същества искат да попречат на слизането на знанието, искат да насочат това знание в погрешна посока, искат да заграбят добрата мощ на това знание и да го насочат по лоши пътища.
Накратко, те искат да постигнат с помощта на хората това, което не са могли да постигнат с помощта на духовете отвъд, понеже са паднали тук през 1879 година. Искат да разрушат положителния миров план, който изисква да се разпространи между хората знанието за владеенето на човешките маси, знанието за раждането, болестите, смъртта и други неща в правилното време от узряването на човечеството. Те искат да го разпространят предварително чрез духовни преждевременни раждания. Редом с другите неща, които тези духове искат да направят, е, че действат в това, което току-що описах.
към текста >>
Именно в наше време наистина трябва да се внимава дали би могъл да се появи знак от някоя страна, когато човек изживее нещо впечатляващо и погледне - понеже наистина съществува възможност да се долови нещо тук или там - как на хората се разкриват неща от духовния свят в добър и в
лош
смисъл, под чието влияние, под чиито импулси те действат.
Добре е душата да се задълбочава в тези две посоки.
Именно в наше време наистина трябва да се внимава дали би могъл да се появи знак от някоя страна, когато човек изживее нещо впечатляващо и погледне - понеже наистина съществува възможност да се долови нещо тук или там - как на хората се разкриват неща от духовния свят в добър и в лош смисъл, под чието влияние, под чиито импулси те действат.
Днес това става много по-често, отколкото се вярва.
към текста >>
319.
Втора лекция, Цюрих, 13 ноември 1917 г.
GA_178 Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света
От една страна, се налага човечеството да се насочи да възприеме духовните мъдрости по правилния начин, от друга страна, се намират затворени окултни братства от най-
лош
вид, които не искат тези познания да проникнат сред хората, за да останат хората невежи по отношение на духовния свят, да останат неразумни, а намиращите се в затворените окултни братства да могат свободно да извършват манипулациите си.
Срещу това може да се действа само чрез точното опознаване, чрез точното прозиране на тези неща. Някои окултни братства си поставят за задача обратното. Те искат да задържат мъдростите само в техните тесни кръгове, за да ги използват в смисъла на стремежите им за власт. Ние стоим сред тази борба.
От една страна, се налага човечеството да се насочи да възприеме духовните мъдрости по правилния начин, от друга страна, се намират затворени окултни братства от най-лош вид, които не искат тези познания да проникнат сред хората, за да останат хората невежи по отношение на духовния свят, да останат неразумни, а намиращите се в затворените окултни братства да могат свободно да извършват манипулациите си.
Ще стане особено зле за човечеството, ако хората не прозрат, че съществуват такива манипулации. Веднага ще си изясните това, което се крие зад тези неща, когато обърна вниманието ви към някои истини, зрели истини, които в известен смисъл са като узрели плодове на дървото на духовния свят и трябва да паднат в царството на хората, но се пречи за всеобщото им разпространение, понеже хората имат своите предпочитания, предубеждения и предразсъдъци, понеже се страхуват от тях.
към текста >>
Има
лош
и и добри играчи на шах.
Искам да го изясня с едно сравнение, защото ще кажете: «Това не е разбираемо. От една страна, той твърди, че детайлите вредят точно на знанието за бъдещето, а от друга страна, иска да се вслушаме в това знание за бъдещето, понеже казва правилното за него.» Искам да го изясня с едно съвсем просто, тривиално сравнение.
Има лоши и добри играчи на шах.
Който не е добър играч, ще прави погрешни ходове и ще изгуби играта. Добрият играч на шах ще има повече шансове и ще спечели играта. В определен момент лошият играч на шах просто прави погрешното, а добрият прави правилното. Но и добрият, и лошият играч на шах употребяват мислите си, за да си представят в детайли какъв ход ще направи партньорът? Трябва ли някой да знае какви ходове ще направи партньорът му след два часа, ако сам е добър играч на шах?
към текста >>
В определен момент
лош
ият играч на шах просто прави погрешното, а добрият прави правилното.
Искам да го изясня с едно сравнение, защото ще кажете: «Това не е разбираемо. От една страна, той твърди, че детайлите вредят точно на знанието за бъдещето, а от друга страна, иска да се вслушаме в това знание за бъдещето, понеже казва правилното за него.» Искам да го изясня с едно съвсем просто, тривиално сравнение. Има лоши и добри играчи на шах. Който не е добър играч, ще прави погрешни ходове и ще изгуби играта. Добрият играч на шах ще има повече шансове и ще спечели играта.
В определен момент лошият играч на шах просто прави погрешното, а добрият прави правилното.
Но и добрият, и лошият играч на шах употребяват мислите си, за да си представят в детайли какъв ход ще направи партньорът? Трябва ли някой да знае какви ходове ще направи партньорът му след два часа, ако сам е добър играч на шах? Не, не е необходимо да знае, но поради това изкуството му като истински добър играч на шах не е безполезно. В бъдеще той ще прави правилното, защото вниква в правилните ходове и ще играе погрешни ходове, ако не знае кои са правилните ходове. Но той трябва да се конфронтира със свободната воля на противника си.
към текста >>
Но и добрият, и
лош
ият играч на шах употребяват мислите си, за да си представят в детайли какъв ход ще направи партньорът?
От една страна, той твърди, че детайлите вредят точно на знанието за бъдещето, а от друга страна, иска да се вслушаме в това знание за бъдещето, понеже казва правилното за него.» Искам да го изясня с едно съвсем просто, тривиално сравнение. Има лоши и добри играчи на шах. Който не е добър играч, ще прави погрешни ходове и ще изгуби играта. Добрият играч на шах ще има повече шансове и ще спечели играта. В определен момент лошият играч на шах просто прави погрешното, а добрият прави правилното.
Но и добрият, и лошият играч на шах употребяват мислите си, за да си представят в детайли какъв ход ще направи партньорът?
Трябва ли някой да знае какви ходове ще направи партньорът му след два часа, ако сам е добър играч на шах? Не, не е необходимо да знае, но поради това изкуството му като истински добър играч на шах не е безполезно. В бъдеще той ще прави правилното, защото вниква в правилните ходове и ще играе погрешни ходове, ако не знае кои са правилните ходове. Но той трябва да се конфронтира със свободната воля на противника си. Затова не можете да кажете: Какво помага на някого да може правилно да играе шах, когато има противник?
към текста >>
Честният търсач на истината има за задача първо да се убеди, че съществуват такива
лош
и импулси и че човек може да стигне до правилни действия в бъдеще единствено ако открие правилните импулси, търсейки ги по честния духовнонаучен път.
Такова влияние следва да се премахне чрез ариманическите сили, за да може да се упражнява власт от тази страна. Но това може да се постигне само като се използват неправомерни средства, както описах последния път, като се присвоят бъдещи импулси. Поради това нашата епоха страда ужасно, че сред нещата, които се случват, се примесват импулси, открити по споменатия начин.
Честният търсач на истината има за задача първо да се убеди, че съществуват такива лоши импулси и че човек може да стигне до правилни действия в бъдеще единствено ако открие правилните импулси, търсейки ги по честния духовнонаучен път.
към текста >>
320.
ДВЕ ЛЕКЦИИ ЗА ПСИХОАНАЛИЗАТА. Първа лекция, Дорнах, 10 ноември 1917 г.
GA_178 Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света
И най-
лош
ото е, че човекът изживява всичко това, но то не се издига в съзнанието му.
При това психоаналитиците стигат дотам да кажат: Всъщност човекът е изживял не само това, което е преживял сам от своето физическо раждане, а всичко възможно от своето физическо раждане назад. И това сега тътне в него. Следователно човек, който се ражда днес, подсъзнателно изживява също например легендата за Едип. Той не само учи легендата за Едип в училище, а я изживява. Той изживява гръцките богове, изживява цялото минало на човечеството.
И най-лошото е, че човекът изживява всичко това, но то не се издига в съзнанието му.
Психоаналитикът трябва следователно да си каже и дори стига дотам да си каже: Гръцкото дете също е изживявало това, но на гърците то е било разказвано, те са го изживявали в съзнанието. Днешният човек също го изживява, но то тътне в него - при екстровертния човек в несъзнателните мисли, при интровертния като несъзнателни чувства. Това бушува в хората, бушува като демони.
към текста >>
Често се случва - в добър или в
лош
смисъл - пациентите да правят лекаря бог или дявол.
Често терапията, която психоаналитиците прилагат, се състои в това да отклонят нещата към себе си.
Често се случва - в добър или в лош смисъл - пациентите да правят лекаря бог или дявол.
към текста >>
«Тази опасност е също така
лош
а.
Представете си, Юнг стига толкова далеч, че осъзнава: Човекът има в себе си несъзнателно всички злодеяния и подлости редом с най-красивото, което човечеството е било способно да мисли и чувства. Нали, хората не благоволяват да говорят за Луцифер и Ариман, но в такова изречение те се подразбират: «Картините съдържат не само всичко най-красиво и велико, което човечеството някога е мислило и чувствало, но и всяко злодеяние и подлост, на които хората някога са били способни. Когато пациентът не може да отличи личността на лекаря от тези проекции, всяко разбиране се прекъсва и човешките отношения стават невъзможни. Но когато пациентът избягва Харидба, попада на Сцила, интроекцията на тези картини, което означава, че прехвърля техните качества не върху лекаря, а върху себе си.» Следователно тогава сам е дявол. Той смята, че сам е дяволът.
«Тази опасност е също така лоша.
При проекцията той се люшка между прекалено възторжено и болестно възвеличаване и изпълнено с омраза презиране на лекаря си. При интроекцията той изпада в смешно себеобожествяване или морално себеразкъсване. Грешките, които прави и в двата случая, се състоят в това, че лично си приписва смисъла на абсолютно несъзнаваното. Така сам се прави на бог или дявол. Тук лежи психологическото основание защо хората винаги се нуждаят от демони и никога не са могли да живеят без богове, с изключение на няколко особено умни Specimina des homo occidentalis от вчера и за-вчера, свръхчовеци, чийто бог е мъртъв, поради което сами стават богове и то рационалистични богове с дебели черепи и студени сърца.» Виждате, че психоаналитикът стига дотам да каже: Човешката душа е така устроена, че се нуждае от боговете, има нужда от боговете и трябва да се разболее, ако няма богове.
към текста >>
Още в предговора Юнг казва например нещо, което в първата част не е
лош
о: «Психологическите процеси, придружаващи сегашната война, преди всичко невероятното подивяване на всеобщото мнение, взаимните клевети, неподозираният бяс за разрушение, чудовищните лъжи и неспособността на хората да спрат кървавия демон, не са годни настоятелно да представят пред очите на мислещия човек проблема на дремещото под подредения свят на съзнанието хаотично несъзнавано.
Но днешните хора не разглеждат достатъчно внимателно тези неща. Естествено, който прочете книгата на Юнг «Психология на несъзнателните процеси», би трябвало, когато чете такава теза, да падне на пода. Но днешният човек не го прави. Следователно можете да си представите колко много неща действително стоят в това подсъзнание на съвременното човечество. И също поради това, че психоаналитиците виждат колко лежи в несъзнателното, понеже те го виждат, виждат някои неща различно от други хора.
Още в предговора Юнг казва например нещо, което в първата част не е лошо: «Психологическите процеси, придружаващи сегашната война, преди всичко невероятното подивяване на всеобщото мнение, взаимните клевети, неподозираният бяс за разрушение, чудовищните лъжи и неспособността на хората да спрат кървавия демон, не са годни настоятелно да представят пред очите на мислещия човек проблема на дремещото под подредения свят на съзнанието хаотично несъзнавано.
Тази война неумолимо показа на културния човек, че е още варварин и същевременно каква желязна пръчка за наказание е подготвена, ако още веднъж му хрумне да обвинява съседа си за собствените си лоши склонности. Но психологията на отделния човек съответства на психологията на нациите.» Следва допълнение, с което отново не се знае какво да се прави. «Каквото правят нациите, прави го и всеки отделен човек и докато той го прави, прави го и нацията. Само промяната на нагласата на отделния човек е началото на промяната на психологията на нацията.»
към текста >>
Тази война неумолимо показа на културния човек, че е още варварин и същевременно каква желязна пръчка за наказание е подготвена, ако още веднъж му хрумне да обвинява съседа си за собствените си
лош
и склонности.
Естествено, който прочете книгата на Юнг «Психология на несъзнателните процеси», би трябвало, когато чете такава теза, да падне на пода. Но днешният човек не го прави. Следователно можете да си представите колко много неща действително стоят в това подсъзнание на съвременното човечество. И също поради това, че психоаналитиците виждат колко лежи в несъзнателното, понеже те го виждат, виждат някои неща различно от други хора. Още в предговора Юнг казва например нещо, което в първата част не е лошо: «Психологическите процеси, придружаващи сегашната война, преди всичко невероятното подивяване на всеобщото мнение, взаимните клевети, неподозираният бяс за разрушение, чудовищните лъжи и неспособността на хората да спрат кървавия демон, не са годни настоятелно да представят пред очите на мислещия човек проблема на дремещото под подредения свят на съзнанието хаотично несъзнавано.
Тази война неумолимо показа на културния човек, че е още варварин и същевременно каква желязна пръчка за наказание е подготвена, ако още веднъж му хрумне да обвинява съседа си за собствените си лоши склонности.
Но психологията на отделния човек съответства на психологията на нациите.» Следва допълнение, с което отново не се знае какво да се прави. «Каквото правят нациите, прави го и всеки отделен човек и докато той го прави, прави го и нацията. Само промяната на нагласата на отделния човек е началото на промяната на психологията на нацията.»
към текста >>
321.
Втора лекция, Дорнах, 11 ноември 1917 г.
GA_178 Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света
Той е изложен на опасността духовете на мрака да го поведат по особено
лош
и пътища.
Наближава 1879 г. Борбата, приключила в духовния свят, продължава долу, след като духовете на мрака падат. През 1889 г. Вагнер пристъпва в духовния свят. Чрез цялата карма, в която включих конкретното му отношение с духовния свят, Ницше е изложен на определена опасност.
Той е изложен на опасността духовете на мрака да го поведат по особено лоши пътища.
Шопенхауер проявява, бих казал, трансцендентален егоизъм. Като душа, той стои в духовния свят, инспирира Ницше така, че да продължи мислите му. Това е траещо post mortem трансцендентно-егоистично основание. Егоистичното не е нужно винаги да е нещо лошо. Но когато Вагнер влиза в духовния свят, духовете на мрака вече са го напуснали.
към текста >>
Егоистичното не е нужно винаги да е нещо
лош
о.
Чрез цялата карма, в която включих конкретното му отношение с духовния свят, Ницше е изложен на определена опасност. Той е изложен на опасността духовете на мрака да го поведат по особено лоши пътища. Шопенхауер проявява, бих казал, трансцендентален егоизъм. Като душа, той стои в духовния свят, инспирира Ницше така, че да продължи мислите му. Това е траещо post mortem трансцендентно-егоистично основание.
Егоистичното не е нужно винаги да е нещо лошо.
Но когато Вагнер влиза в духовния свят, духовете на мрака вече са го напуснали. В известен смисъл той идва в съвсем друга атмосфера. Вагнер става - трябва да се кажат неща, които са парадоксални, но са истина - водач на Ницше от духовния свят по неегоистичен начин. Не го кара да продължи мислите му, а оставя Ницше да върви по пътя, подходящ за него, прави му добро, като в подходящия момент допринася за замъгляване на съзнанието му. Той го предпазва съзнателно да навлезе в опасни духовни области.
към текста >>
322.
Първа лекция, Дорнах, 18 ноември 1917 г.
GA_178 Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света
Има обаче много хора, които използват тази истина в много
лош
смисъл.
То не е нещо, което знам само аз; и други знаят, че това е така в съвремието.
Има обаче много хора, които използват тази истина в много лош смисъл.
Днес има заблудени материалисти, които вярват, че материалният живот е единствен. Но има също и посветени, които са материалисти и чрез някои братства разпространяват материалистически учения. За тези посветени не бива да вярвате, че стоят на смешната гледна точка, че няма дух или че човекът няма душа, която може да бъде независима от тялото и може да живее без него. Спокойно можете да допуснете, че този, който наистина е посветен в духовния свят, никога няма да бъде така глупав да вярва само на голата материя. Но има мнозина, които по определен начин имат интерес да разпространяват материализма, да оставят материализмът да се разпространява и взимат различни мерки голяма част от хората да вярва само на материализма и да остане изцяло под влиянието му.
към текста >>
323.
Човек и свят
GA_182 Смъртта като преобразуване на живота
И всеки път, когато се съпротивляваме срещу запознаването с духа, ние го задържаме и в известен смисъл той трябва да слезе по-надолу в материята, трябва да направи материята по-
лош
а, отколкото е.
Все повече ще се разбира, че материализмът не се състои просто в това, да не позволява да се изяви навън една друга теория или да остави една фалшива теория да се появи, а материализмът се състои в това, че оставя искащото да навлезе в познанието, в усещанията на човешката душа, да протича надолу и да избуява в грубата материя. Това е, за което в близко бъдеще човечеството ще трябва да се реши: дали иска да остави духът да избуява в материята и чрез това да дегенерира, да навлезе в дяволска, в сатанинска, в ариманическа лудост, или човечеството ще поиска да преобрази духа в мислите, чувствата и волевите си импулси. Тогава духът ще живее сред хората и ще постигне това, което иска, понеже той иска да навлезе в живота на Земята чрез хората. Защото духът иска да навлезе в живота на Земята чрез хората. Не бива да го задържаме.
И всеки път, когато се съпротивляваме срещу запознаването с духа, ние го задържаме и в известен смисъл той трябва да слезе по-надолу в материята, трябва да направи материята по-лоша, отколкото е.
Защото духът има възложената му задача да навлезе в земния живот чрез човешкото душевно развитие. Там той ще действа благодатно. Ако бъде отблъснат назад в материята, той ще действа опустошително в нея, ще действа катастрофално в материята.
към текста >>
324.
Съпротивата на човека срещу духа
GA_182 Смъртта като преобразуване на живота
Той може да се характеризира така, че да се каже: Някои хора имат стремежа да предадат на останалите хора това, което са получили от духовния свят като просветление, което са получили повече или по-малко чрез възрастта или чрез инициация от добри или
лош
и мистерии.
Какво всъщност става в настоящето? В древните времена, в третата следатлантска културна епоха, от Изток на Запад, по цялото земно кълбо се появява един проникващ импулс, такъв импулс, който всъщност не идва както днешните импулси само от материалния живот, а от духовния. Тогава духовни импулси навлизат и в социалния живот. От Изток на Запад се разпространява определен импулс.
Той може да се характеризира така, че да се каже: Някои хора имат стремежа да предадат на останалите хора това, което са получили от духовния свят като просветление, което са получили повече или по-малко чрез възрастта или чрез инициация от добри или лоши мистерии.
Те искат да натрапят това, което имат, на другите хора. Това тогава е импулс от Ориента, който се разпростира на Запад – да се разпространят духовни сили в смисъла на напредъка на човечеството, като Земята се изпълни с някои духовни максими, със сили, идващи от прецъфтяващите, вече упадащи мистерии. Според това се настройва и тогавашният социален живот. Това става в третата следатлантска – египетско-халдейската епоха. Исторически то е отбелязано оскъдно.
към текста >>
325.
Какво върши ангелът в нашето астрално тяло?
GA_182 Смъртта като преобразуване на живота
Както казах, според поведението на хората, този момент рано или късно ще настъпи, а в най-
лош
ия случай изобщо няма да настъпи.
Нека се опитаме да охарактеризираме тези събития още по-точно. Защото да знаем какво върши ангелът – това е само подготовката. Главното е, че в точно определен момент ще настъпи нещо троично.
Както казах, според поведението на хората, този момент рано или късно ще настъпи, а в най-лошия случай изобщо няма да настъпи.
Но това, което трябва да настъпи, е именно следното: Светът на ангелите ще покаже на човечеството три неща.
към текста >>
326.
Първа лекция, Дорнах, 6 септември 1918 г
GA_184 Космическа предистория на човечеството
Той е възприел в своята душа всички тези импулси, които се получават, ако, от една страна, в света се вижда всичко идеално, прекрасно, добро, всичко това, което е изпълнено с мъдрост, и след това всичко
лош
о и зло.
Нека си спомним някои мисли на Августин, доколкото, както показват годините на неговия живот, той е живял в залеза на четвъртата следатлантска епоха, която е завършила в XV век. Отчетливо е видно, как се е приближавал този залез, започвайки от III, IV, V, VI християнски столетия. И Августин е преминал през впечатленията от различни мирогледи. Вече сме обсъждали тези неща. Преди всичко Августин е преминал през манихейството и скептицизма.
Той е възприел в своята душа всички тези импулси, които се получават, ако, от една страна, в света се вижда всичко идеално, прекрасно, добро, всичко това, което е изпълнено с мъдрост, и след това всичко лошо и зло.
И ние знаем, че манихейството е искало да се справи – това е грубо казано, но можем да се изразим и така – с тези двата потока в мировия ред по такъв начин, че то сякаш приема вечната полярност, вечната противоположност на светлина и тъмнина, на добро и зло, на изпълненото с мъдрост и беззаконието.
към текста >>
327.
Четвърта лекция, 13 септември 1918 г
GA_184 Космическа предистория на човечеството
Работата с нашето мислене, с нашия човешки интелект би стояла съвсем
лош
о, ако не бяха другите обстоятелства, които вече споменах, и за които и по-нататък ще говоря.
Работата с нашето мислене, с нашия човешки интелект би стояла съвсем лошо, ако не бяха другите обстоятелства, които вече споменах, и за които и по-нататък ще говоря.
Работата с нашето мислене би стояла съвсем лошо, защото то винаги остава по отношение на нашето човешко същество в детско състояние. Нашето мислене в течение на живота ни между раждането и смъртта придобива някои знания относно настоящето; за миналото и бъдещето на света то не знае нищо или гради някои хипотези, които тутакси се разпадат, ако само ги разгледаш по-сериозно. Но това мислене е също зародиш на бъдещето. И както семето на растението днес не е нещо, което има значение за реалността на растителния свят, а в най-добрия случай ще се развие чак на следващата година, така и днешното мислене няма ценност за действителността. То се намира в такова отношение към имащото действителна ценност, както малкото дете по отношение на възрастния човек.
към текста >>
Работата с нашето мислене би стояла съвсем
лош
о, защото то винаги остава по отношение на нашето човешко същество в детско състояние.
Работата с нашето мислене, с нашия човешки интелект би стояла съвсем лошо, ако не бяха другите обстоятелства, които вече споменах, и за които и по-нататък ще говоря.
Работата с нашето мислене би стояла съвсем лошо, защото то винаги остава по отношение на нашето човешко същество в детско състояние.
Нашето мислене в течение на живота ни между раждането и смъртта придобива някои знания относно настоящето; за миналото и бъдещето на света то не знае нищо или гради някои хипотези, които тутакси се разпадат, ако само ги разгледаш по-сериозно. Но това мислене е също зародиш на бъдещето. И както семето на растението днес не е нещо, което има значение за реалността на растителния свят, а в най-добрия случай ще се развие чак на следващата година, така и днешното мислене няма ценност за действителността. То се намира в такова отношение към имащото действителна ценност, както малкото дете по отношение на възрастния човек. Мисленето, собствено, изцяло е предназначено за бъдещето; и то в бъдеще ще добие реално значение, както от семето впоследствие се развива цялостно растение.
към текста >>
Но би било
лош
о, ако ние, например, си представяме външния живот пневматологически, желаейки да основаваме религиозни секти, желаейки да го изпълним с пневматологичен живот, тоест да провеждаме политиката от позицията на пневматологията.
Свободен от илюзии може да бъде само този човек, който знае, как диференцирано протича животът. Бъдещето се стреми не към аморфното състояние на живота, а към силна диференциация: на духовен живот – като наука, известен вътрешен живот, за който днес още малцина имат представа, и който, съгласно древния обичай, може да се нарече религиозен, – и на политически живот. Ако се смесват помежду си всички тези неща, опитвайки се да се регулира едното по правилата на другото, се правят грешки, които описах тук миналата година, или преди две години[v]. Защото тези неща се развиват в отделни потоци: от една страна, социалният живот в направление на социализма; от друга страна, религиозният живот в направление на свободата на мислене; и научният живот в насока пневматология (учение за Светия Дух и действието му в света и човека, от гръцки, pneuma – дух –бел.на прев.), в насока на духовното познание. Само в живото взаимодействие на трите потока бъдещето може да внесе в човешкото развитие целебни сили, не рай на Земята, а целебни сили.
Но би било лошо, ако ние, например, си представяме външния живот пневматологически, желаейки да основаваме религиозни секти, желаейки да го изпълним с пневматологичен живот, тоест да провеждаме политиката от позицията на пневматологията.
Това нищо не би дало. Също така нищо не би дало, ако в предишния смисъл осъществяваме политиката в религиозни съобщества. Както ръцете не могат да изпълняват това, което трябва да прави главата, не могат да го изпълняват и краката, така и пневматологията не може да осъществява това, което трябва да прави социализмът, или религията не може да осъществи това, което трябва да прави социализмът или пневматологията. Трябва да се стигне до диференциация на определени неща, но не чисто теоретически, а до диференциация на определени неща в самия живот. Това е, с което искам днес да завърша тези разглеждания, които ще продължа утре.
към текста >>
328.
Пета лекция, 14 септември 1918 г
GA_184 Космическа предистория на човечеството
От самосебе си се разбира, че не искам да кажа нищо
лош
о за тази идея, характерна за едно днешно мистично направление.
Знам, че мнозина просто ще се присмеят над такава идея. Но който дълбоко разбира живота, знае, че и такава мистична идея, в края на краищата, е породена от изключителната трудност за разрешаване загадките на живота и тези трудности все повече и повече обременяват душата на човека, която се стреми да се задълбочи в истинската реалност.
От самосебе си се разбира, че не искам да кажа нищо лошо за тази идея, характерна за едно днешно мистично направление.
Искам само да я дам като пример за разбиране, което също може да намери място в душата на човека. Със същия успех могат да се приведат още дузина други, повече или по-малко философски или мистични абстрактни решения на загадките на човека.
към текста >>
329.
Седма лекция, 20 септември 1918 г
GA_184 Космическа предистория на човечеството
Хора, които са били в сградата, – има свидетелства за това, – които са позволили на сградата да им въздейства, също отбелязват позитивното, и, най-малкото никой от тях не си е съставил
лош
о мнение за делото, свързано с тази сграда.
Разбира се, основно недоразуменията са свързани със самото антропософско дело, но в последно време могат да се чуят множество нелепи изказвания и по отношение на сградата. Достатъчно е само да се запознаеш с посетителите на сградата и да послушаш, какво говорят за нея, за да видиш, с какви недоразумения се сблъскваме тук. Трябва да се постараем да премахнем тези недоразумения. Но в много случаи виждаме също позитивно отношение и тази сграда също оказва позитивно влияние. С опитите да се поправят негативните последствия от злонамерените нападки не постигаме много; ще постигнем доста повече, ако се опитваме да представим на света в правилна светлина позитивното.
Хора, които са били в сградата, – има свидетелства за това, – които са позволили на сградата да им въздейства, също отбелязват позитивното, и, най-малкото никой от тях не си е съставил лошо мнение за делото, свързано с тази сграда.
Трябва само да избягваме, хората, които я посещават, да я свързват с някакъв мистицизъм. Това, което представлява сградата, може да действа, когато ние обективно го интерпретираме като художествено въплъщение на основните духовнонаучни положения. И когато хората искат да свързват с нея някакъв мистицизъм, те, разбира се, компрометират и самата сграда, и цялото ни дело.
към текста >>
Ако днес с правилно разбиране се прочете Платон или Аристотел[ii], не както ги четат някои днешни професори, – често съм ви цитирал една бележка, която Хебел[iii] е направил в своя дневник, където един от професорите стои пред факта, че в неговото училище на учебните занятия присъства прероденият Платон, и той разказва, че този професор чете заедно с класа един от диалозите на Платон, и прероденият Платон получава
лош
а оценка от този професор за този диалог, както пише в своя дневник Хебел, – който днес чете Платон и Аристотел с действително, дълбоко разбиране, навсякъде при тях ще намери, че в VI, VII, VIII век преди Христа са изпитвали още чувството за време.
Подобен произход на троичността на божественото има също и единството на божественото. То е свързано с живото преживяване на времето. Времето не се е възприемало от древните толкова абстрактно, колкото го усещат днес; но самото конкретно преживяване на времето е било изгубено още по-рано, отколкото конкретното преживяване на пространството.
Ако днес с правилно разбиране се прочете Платон или Аристотел[ii], не както ги четат някои днешни професори, – често съм ви цитирал една бележка, която Хебел[iii] е направил в своя дневник, където един от професорите стои пред факта, че в неговото училище на учебните занятия присъства прероденият Платон, и той разказва, че този професор чете заедно с класа един от диалозите на Платон, и прероденият Платон получава лоша оценка от този професор за този диалог, както пише в своя дневник Хебел, – който днес чете Платон и Аристотел с действително, дълбоко разбиране, навсякъде при тях ще намери, че в VI, VII, VIII век преди Христа са изпитвали още чувството за време.
Чувството за пространство вече е угасвало при Платон и Аристотел, но все още отчетливо се е забелязвало. Но чувството за живо преживяване на времето било изгубено още по-рано. Изцяло и напълно то е било живо във втория следатлантски период, в праперсийската епоха, и, естествено, би предизвикало студени тръпки в учениците на Заратустра, ако някой им кажеше, че времето протича равномерно, по права линия, от минало към бъдеще.
към текста >>
330.
Девета лекция, 22 септември 1918 г
GA_184 Космическа предистория на човечеството
Наместо Бога той управлява добрите и
лош
ите ангели.
Папата е Божий наместник, и който отрича това е лъжец.
Наместо Бога той управлява добрите и лошите ангели.
Който не се подчинява на папата, не се подчинява на Бога. Никой не може да съди папата, защото е казано: "Духовният пък изследва всичко, а него никой не изследва" (1 Кор. 2:15). Той е подобие на Христа, в неговото тяло живее Светият Дух. Папата е господар на всички, цар и причина на всички причини, жених и глава на Църквата, той не може да се заблуждава, защото е всемогъщ, в него е превъплътена властта в цялата ѝ пълнота. Той е по-висш от ап.
към текста >>
331.
Тринадесета лекция, 11 октомври 1918 г
GA_184 Космическа предистория на човечеството
Съждението, че предците са вярвали в духове, е половинчато и затова е извънредно опасна истина; защото половинчатата истина често е по-
лош
а от пълната заблуда, доколкото пълната заблуда лесно се разпознава, а половинчатата истина броди из света като привидение.
Помислете само, с какво чувство, с какво самодоволство гледа съвременният човек към своите предци, за които казва, че са вярвали в духове. Не е нужно да се опитваме да опровергаваме това твърдение, защото нашите предци са вярвали в духове. Това е било така. Нека днес по-малко да обръщаме внимание на понятийното съдържание на изречението: нашите предци са вярвали в духове, а ние сме станали толкова умни, че вече не вярваме в духове, – а да обърнем повече внимание на чувственото съдържание, на това, което усещаме когато виждаме, как съвремието съди своите глупави предци, които са вярвали в духове, и как ние, накрая, сме достигнали до естественонаучната епоха и вече не вярваме в духове.
Съждението, че предците са вярвали в духове, е половинчато и затова е извънредно опасна истина; защото половинчатата истина често е по-лоша от пълната заблуда, доколкото пълната заблуда лесно се разпознава, а половинчатата истина броди из света като привидение.
към текста >>
И така, този готвач, или келнер, или философ казва, че философията може да се сравни с ресторант, в който от готвачите и келнерите – колегите на този философ – се е готвила посредствена храна и се е сервирала на посетителите, но в наше време тази
лош
а храна вече не се готви от готвачите-философи, а готвачите и келнерите просто се мотат без работа.
Няколко години по-късно е написана книгата „За механизма на духовния живот“. Ричард Уол е бил човек, когото можем да наречем типичен представител на съвременните хора и може да се каже, че така, както мисли Ричард Уол, мислят, собствено, всички хора, които са ориентирани в естественонаучна насоченост. Те мислят така, както и той; но само той довежда тези мисли до логически край и по такъв начин в него намираме странен, поразителен случай, когато професор по философия пише дебела книга за края на философията, книга, в която той се опитва, изхождайки от естественонаучния възглед, да докаже, че не трябва да има никаква философия. В своята книга „За механизма на духовния живот“ този професор по философия и писател-философ се изразява по съвсем необичаен начин за своите колеги-философи. Той казва за своите колеги примерно следното: философите и философията приличат на ресторант; преди в него са сновали готвачи и келнери, готвили са посредствена храна и са я сервирали на гостите; сега те се мотат съвсем без работа.
И така, този готвач, или келнер, или философ казва, че философията може да се сравни с ресторант, в който от готвачите и келнерите – колегите на този философ – се е готвила посредствена храна и се е сервирала на посетителите, но в наше време тази лоша храна вече не се готви от готвачите-философи, а готвачите и келнерите просто се мотат без работа.
Доколкото той самият е такъв готвач, или келнер, или философ, той си представя, че самият той се мота без всякаква полза. В двете си книги той поставя пред себе си, както му се струва, последната си задача; доколкото не трябва да има повече никаква философия, той трябва да бъде последният философ. Примерно такова е дълбокото съдържание на неговите книги. Той трябва да бъде последният, защото той е поставил пред себе си такава задача – и как трябва да бъде характеризирано това? Ричард Уол е келнер или готвач сред другите келнери и готвачи, които са готвили преди посредствена философска храна, а сега изобщо нищо не правят, и той сред тези готвачи и келнери се занимава с приготвянето на отрова, за да приключи с всички останали!
към текста >>
332.
Четиринадесета лекция, 12 октомври 1918 г
GA_184 Космическа предистория на човечеството
Егоистичното човечество може да внедри ритмичната техника само за
лош
о.
Утре подробно ще ви покажа, защо наистина мъдро от страна на християнския миров ред, който в този смисъл е изпълнен с мъдрост божествен миров ред, е дадена възможност на човека да узрее за това знание, за което ви казах, докато академията Гондишапур просто е искала да го наложи на хората. Ако тези знания трябва да стигнат до хората, те трябва да имат също и други стремежи. Човечеството трябва да получи тези знания при условие, че, първо, едновременно с развитието им в широк план, човечеството трябва да установи за трета точка напълно безкористен социален ред. Невъзможно е да се въведе ритмична техника без това да не донесе и голяма вреда, ако едновременно не се развива и безкористния социален ред.
Егоистичното човечество може да внедри ритмичната техника само за лошо.
Силите идентични с целебните сили на човека, които назовах на второ място, когато процесите на разтваряне и обновяване, процесите на асимилация и дисимилация се разглеждат като стоящи под въздействието на тези сили, не могат просто така да бъдат дадени на човечеството. Тези сили не може просто така да се предадат на човечеството, – както показах това, изхождайки от други гледни точки, – ако не се възпита вътре в човечеството абсолютна съвестност, която се разпространява не само върху външно видимото, но също и върху външно невидимото; когато човек си забранява не само външно видимото, но съгласно определени правила, установени от съвестта, си забранява и това, което е външно невидимо: мислене, чувства. Защото познанието за силата, която е скрита от нас защото разглеждаме жизнения си поток между раждането и смъртта като застинало тяло, овладяването на тази сила ще донесе голямо нещастие, ако по-нататъшното развитие не премине в светлината на абсолютната съвест също и по отношение на външно невидимото.
към текста >>
333.
Историческа симптоматoлогия, лекция 9
GA_185 лекция 9
В действителност, от една по-дълбока гледна точка не е удивително, че социализмът изпуска всевъзможни мехури, които могат да се окажат и много
лош
и, като се има предвид, че той черпи импулсите си от подсъзнателните глъбини; като се има предвид как всичко ври и кипи и времето на онази епоха, в която ще влезе в руслото си, е още далеч-далеч напред.
Сега може да си помислите: Всичко, което ви казах, си взаимодейства в тази пета следатлантска епоха. Тук си взаимодействат всички тези неща, които скицирах. Тук действа обаче и това, което по същество се намира в подсъзнателните дълбини:тенденцията да се намери правилният социалистически облик на целия земен свят до края на четвъртото хилядолетие.
В действителност, от една по-дълбока гледна точка не е удивително, че социализмът изпуска всевъзможни мехури, които могат да се окажат и много лоши, като се има предвид, че той черпи импулсите си от подсъзнателните глъбини; като се има предвид как всичко ври и кипи и времето на онази епоха, в която ще влезе в руслото си, е още далеч-далеч напред.
А ври и кипи не само в човешките души, а преди всичко в човешките натури, в човешките темпераменти. И за онова, което ври в човешките темпераменти, се намират теории. Тези теории – ако не са изрази на това, което в духовната наука се среща в глъбините на действителността – те, било букининизъм, марксизъм, ласализъм, всички са маски, премени, с които човек повърхностно прикрива действителността. Действителните неща се виждат едва тогава, когато се погледне дълбоко в човешкото развитие, както се опитваме да направим посредством тези разглеждания.
към текста >>
Онези хора, които днес често са водачите, това го казах и в други взаимовръзки: това е сбирщина от най-
лош
ите, доведени от вълните на обстоятелствата в последно време.
Как се радва светът днес – може да се каже по цялото земно кълбо, – че може да се моли на един учител като на кумир2; колко е зарадван света от това, че чак не му се налага да мисли. Това не е национална добродетел или порок. То е нещо, което е в света и трябва да се пребори чрез това, човек да се опита да създаде предпоставките за съждение. Но човек не идва до съждението, ако просто – простете ми за твърдия израз – си седне на задника и започва да съди наляво и надясно за всичко. Човек се нуждае от волята да прозре действителността.
Онези хора, които днес често са водачите, това го казах и в други взаимовръзки: това е сбирщина от най-лошите, доведени от вълните на обстоятелствата в последно време.
– Това трябва да се прозре. Въобще не става въпрос за гръмки слова: демокрация, социализъм и т.н. Става въпрос за това да се прозре действителността зад думите.
към текста >>
334.
Лекция, изнесена в Дорнах на 1. януари 1919 год., GA-187
GA_187 една лекция.
И какво се получава: Ние общуваме с хората, които наричаме добри, общуваме с хора, които наричаме равнодушни, общуваме с хора, които наричаме
лош
и и които стават причина да изпитаме всевъзможни злини.
Впрочем нека имаме предвид и още нещо: Ако хората не биха се възпротивявали, ако не биха настръхвали срещу възможността да надникнат в тази битка, ако не биха били склонни да си обясняват събитията зад кулисите на сетивния свят според описанията на духовните изследователи, тогава светът щеше да им изглежда по съвсем друг начин. Ето защо аз винаги съм подчертавал: Ние трябва да насърчаваме интересите, които един човек би могъл да изпита към друг човек, обаче в действителност това е просто невъзможно, без да сме приели в себе си светлината на Духовната наука. Всеки човек влиза в някакви отношения с хората около себе си.
И какво се получава: Ние общуваме с хората, които наричаме добри, общуваме с хора, които наричаме равнодушни, общуваме с хора, които наричаме лоши и които стават причина да изпитаме всевъзможни злини.
Разбира се, в ежедневния живот не ни остава друго, освен да разчитаме на другите. Ако някой ти е ударил плесница и изпиташ желание да отвърнеш със същото, ти не можеш да се обърнеш към друг, освен към този, който те е ударил, нали така? Обаче днешното време не търпи такова схващане, такъв подход към нещата. И това вече се потвърждава; днешното време изисква друг подход, при който някой примерно казва: Добре, един човек лъже, друг човек върши такива или онакива дела. Естествено, в условията на физическия живот трябва да разчитаме на хората.
към текста >>
335.
Лекция 3. Цюрих, 9 март 1919 г.
GA_193 Вътрешният аспект на социалния въпрос
Само помислете — в своите опити да разбере днешното време този човек е принуден да използва концепцията за илюзията и да си зададе въпроса: Нима реалността, която днес ни заобикаля, не е по-точно да се нарече
лош
сън, отколкото истинска реалност?
Само помислете — в своите опити да разбере днешното време този човек е принуден да използва концепцията за илюзията и да си зададе въпроса: Нима реалността, която днес ни заобикаля, не е по-точно да се нарече лош сън, отколкото истинска реалност?
Имаме забележителен случай — замислете се и колко е типичен — на изцяло съвременен човек, който се смяташе за вестител на новата епоха и който разглежда външната сетивна реалност като един сън, като една обикновена Майя (илюзия) – твърде подобно на философията на индусите. И този човек е принуден от отделни събития в наше време да повдигне въпроса — няма значение в какъв смисъл, все пак го повдига — дали тази реалност не е всъщност един сън! Да, общият смисъл на речта от Айзнер показва, че той използва нещо повече от голи фрази, когато казва, че съвременната реалност може да не е нищо друго, освен нещо причинено на човечеството от някакъв зъл дух.
към текста >>
Не е ли възможно тази трагична, ужасяваща дреха, с която се разкрива съвременната реалност на човечеството, да е дело на един добър дух — дух, който ни дава образователен урок, като ни подканя да търсим в
лош
ия кошмар всичко онова, което е истинската реалност и включва сетивното и свръхсетивното?
Безспорно една достойна за внимание изповед! Но нима не е възможно да е обратното?
Не е ли възможно тази трагична, ужасяваща дреха, с която се разкрива съвременната реалност на човечеството, да е дело на един добър дух — дух, който ни дава образователен урок, като ни подканя да търсим в лошия кошмар всичко онова, което е истинската реалност и включва сетивното и свръхсетивното?
Не трябва да приемаме изцяло песимистичен възглед за настоящето. От това настояще можем да извлечем и силите, с които да намерим дадено обяснение за смисъла от сегашното положение.
към текста >>
336.
2. СКАЗКА ВТОРА. Дорнах, 22 ноември 1919 г.
GA_194 Мисията на Архангел Михаил
Лош
о разбира Евангелията онзи, който ги разглежда така, като че те трябва да останат такива, каквито са и че към тях не може да се прибави нищо.
Това не е една измислица на някой по-късен допълващ писател, когато в края на Евангелието /на Йоана/ стои, че някои неща са оставени ненаписани. С това посочва същевременно онова, което може да се открие на човечеството само постепенно.
Лошо разбира Евангелията онзи, който ги разглежда така, като че те трябва да останат такива, каквито са и че към тях не може да се прибави нищо.
Те трябва да бъдат тълкува ни според думите на Христа Исуса, които аз постоянно съм Ви цитирал: Ето аз съм с вас всеки ден до края на земните времена. А това значи: аз ви се изявих не само в дните, в които са написани евангелията, аз ще ви говоря постоянно чрез моя дух на деня Михаел, когато по търсите пътя към мене. Вие можете да прибавите чрез непрестанното Откровение Христово към Евангелията това, което наистина не може да се знае в Евангелието на първото хилядолетие, но ще може да се знае в Евангелието на второто хилядолетие /с това Евангелие трябва да разбираме Антропософията/, и към което постоянно може да се прибави нещо ново. Защото както е вярно това, което е писано в Евангелието: В начало бе словото, и словото стана плът и живя между нас също така вярно е, че трябва да прибавим към откровението: и човешката плът трябва да бъде отново одухотворена, за да стане способна да живее в царството на словото, за да вижда божествените тайни че словото стана плът, това е първото откровение на Михаела, а одухотворението на плътта трябва да бъде второто откровение на Михаела.
към текста >>
337.
5. СКАЗКА ПЕТА. Дорнах, 29 ноември 1919 г.
GA_194 Мисията на Архангел Михаил
Независимо от това, че
лош
о разбраната сантименталност би могла да намери тези неща за душевно жестоки.
Днес времето ни поставя тези проблеми. Като хора ние не можем да минем и заминем покрай тези неща. За щото станало е удобно да се мисли другояче върху хората, т.е. въобще да не се мисли никак върху хората, да не се доближаваме до тях. И в настоящето това също не е безопасно, тъй като в много от своите индивиди човечеството не обича чувството за истината, опасно е да се говори днес в пълна истина върху тези неща.
Независимо от това, че лошо разбраната сантименталност би могла да намери тези неща за душевно жестоки.
към текста >>
338.
6. СКАЗКА ШЕСТА. Дорнах, 30 ноември 1919 г.
GA_194 Мисията на Архангел Михаил
Когато мислите нещо добро за Вашите себеподобни: то отзвучава и е като един обективен процес в мировия етер; когато мислите нещо
лош
о, то отзвучава като един обективен процес.
Тук имате възможността да познаете, как нещо, което става вътре във Вас, е по един тънък начин същевременно един процес на света, ако само осъзнаете: когато гледам един пламък, след това затварям очите си, оставам го да отзвучи неговият образ също отзвучава, замира, когато затворите очите си, само че тогава не забелязвате това тогава това е нещо, което не става само вътре в мене, това е нещо, което става в света. Но това е така не само при пламъка. Когато заставам срещу един човек и казвам: този човек е казал това или онова, което може да бъде вярно или невярно тогава това е една преценка, едно морално или интелектуално действие във вътрешността. Това също отзвучава както пламъка. Това е един обективен процес на света.
Когато мислите нещо добро за Вашите себеподобни: то отзвучава и е като един обективен процес в мировия етер; когато мислите нещо лошо, то отзвучава като един обективен процес.
Вие не можете да затворите някак си във Вашата стаичка онова, което възприемате от света или съдите за него. Вие го вършите наистина привидно за Вашето схващане в себе си, но то е същевременно един обективен процес на света. Както Третата следатлантска епоха имаше съзнанието, че процесът на дишането е същевременно нещо, което става в човека и което е един обективен процес, така в бъдеще човечеството трябва да развие съзнанието, че душевното, за което говорих, е същевременно един обективен процес на света.
към текста >>
В този култ стои днешното свещеничество, което си служи с такива средства за борба: когато следователно човек има от една страна най-дълбокото уважение както за култа така и за символизма на онова, което съществува тук, и от друга страна вижда, с какви
лош
и средства се защищава онова, което съществува по този начин, и с какви
лош
и средства се напада онова, което иска да проникне в развитието на човечеството, тогава той вижда първо, каква сериозност е необходима днес, за да вземе становище по отношение на такива неща.
Една борба, която се явява по този начин гротескна, която е в състояние да изпрати в света едно подобно съждение, една такава борба не трябва да се вземе лекомислено. И тя не трябва да се взема лекомислено именно тогава, когато човек съвсем не я приема на драго сърце. Защото видите ли, да вземем примера с католическата църква. С евангелската църква работата не стои различно, католическата е само по-силна, там съществуват стари, заслужаващи уважение наредби. Достатъчно е само човек да разбере онова, което свещеникът облича, когато чете литургията, достатъчно е човек да разбере всяка отделна част на литургическата дреха, всеки отделен акт на литургията, тогава той ще види, че това са прадревни свещени, заслужаващи уважение устройства и наредби, наредби, които са даже по-стари от Християнството, защото жертвоприношението е само един изменен в християнски смисъл прадревен култ на мистериите.
В този култ стои днешното свещеничество, което си служи с такива средства за борба: когато следователно човек има от една страна най-дълбокото уважение както за култа така и за символизма на онова, което съществува тук, и от друга страна вижда, с какви лоши средства се защищава онова, което съществува по този начин, и с какви лоши средства се напада онова, което иска да проникне в развитието на човечеството, тогава той вижда първо, каква сериозност е необходима днес, за да вземе становище по отношение на такива неща.
То е наистина нещо, което трябва да бъде добре проучено, което да бъде добре проникнато. И онова, което се вестява от тази страна, е едвам началото. И не е времето, да спим по отношение на него, а да изострим напълно погледа за това. Нали, ние можахме дълго време, в течение на две десетилетия, през които Антропософското Движение се развиваше в средна Европа, да търпим сектантската заспалост, с която така трудно водихме борба в нашите собствени кръгове и която се крие още така дълбоко в сърцата на хората, които се намират в Антропософското Движение. Обаче мина времето, когато можахме да позволим да се проявява спящото сектантство.
към текста >>
339.
7. СКАЗКА СЕДМА. Дорнах, 6 декември 1919 г.
GA_194 Мисията на Архангел Михаил
Кой ли не е изпитвал още, че при някой човек, когато добре познава, може би внезапно настъпва едно
лош
о настроение, без да се знае, от къде идва то.
Кой ли не е изпитвал още, че при някой човек, когато добре познава, може би внезапно настъпва едно лошо настроение, без да се знае, от къде идва то.
От най-високото добро настроение, човекът преминава внезапно, без видима външна причина, в най-лошо настроение. Ако действително бъдат проследени нещата и можем да имаме едно око, можем да имаме едно душевно око за особеното поведение на един човек, когато имен но можем да чувствуваме, какво казва между думите един такъв човек, или какво казва той в самите думи, тогава можем да стигнем до едно такова минало, чувствено възбуждащо го събитие както аз го охарактеризирах. И през цялото промеждутъчно време в света е станало нещо, което не би станало, ако човекът не би имал посоченото чувствено възбуждане. Обаче цялото е един процес, който освен това, че човекът го изживява, става също още обективно вън от човека. Вие виждате, колко много случаи са налице, които съществуват в света и които показват, че тези неща са произведени от това, което самият човек изживява в своите чувства, и които са просто обективни процеси на света.
към текста >>
От най-високото добро настроение, човекът преминава внезапно, без видима външна причина, в най-
лош
о настроение.
Кой ли не е изпитвал още, че при някой човек, когато добре познава, може би внезапно настъпва едно лошо настроение, без да се знае, от къде идва то.
От най-високото добро настроение, човекът преминава внезапно, без видима външна причина, в най-лошо настроение.
Ако действително бъдат проследени нещата и можем да имаме едно око, можем да имаме едно душевно око за особеното поведение на един човек, когато имен но можем да чувствуваме, какво казва между думите един такъв човек, или какво казва той в самите думи, тогава можем да стигнем до едно такова минало, чувствено възбуждащо го събитие както аз го охарактеризирах. И през цялото промеждутъчно време в света е станало нещо, което не би станало, ако човекът не би имал посоченото чувствено възбуждане. Обаче цялото е един процес, който освен това, че човекът го изживява, става също още обективно вън от човека. Вие виждате, колко много случаи са налице, които съществуват в света и които показват, че тези неща са произведени от това, което самият човек изживява в своите чувства, и които са просто обективни процеси на света.
към текста >>
Нашето душевно състояние би се намирало също в
лош
о положение, ако това би се случило днес и за нас.
Разбирането на такива неща трябва да стане постепенно едно всеобщо състоя ние. То трябва да проникне във всеобщото образование. Това всеобщо образование на човека се променя от епоха на епоха. Днес, нали, ние се чувствуваме вече нещастни, когато нашите деца са стигнали до десетгодишна възраст и не могат още да смятат определени неща. Римляните не са били още така нещастни; но те са били нещастни, когато един такъв юноша не е познавал още таблицата на законите, докато ние отново проявяваме малко грижа, ако нашите деца не познават определенията на законите.
Нашето душевно състояние би се намирало също в лошо положение, ако това би се случило днес и за нас.
Обаче онова, за което хората вярват, че то трябва да бъде всеобщо съзнание, то се променя и ние се намираме днес на изходната точка на едно време, когато от развитието на Земята и на човечеството такива интимности на душевния живот трябва да станат, да се превърнат в едно общо съзнание. Човекът трябва да стигне до там, да се научи да познава себе си по-точно отколкото се е считало досега. Иначе тези неща биха въздействували обратно по най-неблагоприятен начин върху състоянието и устройство то на целия човешки живот.
към текста >>
340.
9. СКАЗКА ДЕВЕТА. Дорнах, 12 декември 1919 г.
GA_194 Мисията на Архангел Михаил
Лош
о се говори за духа, макар и това
лош
о говорене за духа днес често пъти се счита за най-красивото, когато за духа се говори като за нещо намиращо се някъде във въздушните кули, когато се говори по такъв начин, че този дух никак не би трябвало да бъде докоснат от материалното.
Това не можеше да бъде така, защото ние не разбирахме Духовната Наука така, която иска да се ориентира антропософски. Ние от самото начало разбрахме по друг начин тази Духовна Наука. Ние я разбрахме така, че не бе издигнато старото погрешно противоречие между дух и материя, при което след това за духа се говори в абстрактност и този дух няма никаква възможност да се потопи в същността и тъкането на материята. Кога се говори правилно за духа, кога се говори истински за духа? Само тогава се говори истински за духа, само тогава се говори правилно за духа, когато духът се разбира като творец но онова, което е материално.
Лошо се говори за духа, макар и това лошо говорене за духа днес често пъти се счита за най-красивото, когато за духа се говори като за нещо намиращо се някъде във въздушните кули, когато се говори по такъв начин, че този дух никак не би трябвало да бъде докоснат от материалното.
Не, за духа трябва да се говори така, че да се разбира, духът е този, който има силата да се потопи непосредствено в материята. И когато се говори за Духовната наука, тя не трябва да бъде разбирана само така, че се издига просто над природата, а същевременно така, че тя е едновременно пълноценна природна наука, естествена наука. Когато се говори за духа, трябва да се разбира духът, с който човекът може да се свърже така, че този дух може да се втъче посредством човека също в социалния живот. Един дух, за който се говори само в слова като за този, на когото искаме да се харесаме чрез поръчителството и чрез братската любов, и който се пази да се потопи в непосредствения живот, такъв дух не е истинският Дух. Такъв дух е една човешка абстракция и издигането до него не е издигане до истинския Дух, а е именно последното излияние на материализма.
към текста >>
Хората са изпаднали сънуващо в една такава противоположност между Земята и рая, те свързват рая с това, към което трябва да се стремят като към човешко-божественото, и не знаят, че стремежът към този рай е също така
лош
за човека, когато той го иска направо, както би бил стремежът към противоположното.
Истинската противоположност е между Бога и Дявола, между рая и ада. Хората са сигурни в това: раят е доброто, и нещо ужасно е, че хората са излезли от рая; раят е нещо изгубено, той трябва да бъде потърсен отново, а дяволът е ужасният неприятел, противник, който се противопоставя на всички онези същества, които хората свързват с рая. Хора, които нямат никакво предчувствие за това, как противоположностите царуват в най-външните подлистници на нашите социални противоречия и изисквания, не могат даже да си представят, какво значение се крие в този дуализъм между небето и ада или между изгубения рай на Земята. Днес човек трябва да изкаже истински парадоксални неща, когато иска да каже истината, той едва ли може днес да каже истината върху някои неща, без тази истина да изглежда като една побърканост за нашите съвременници. Но както в смисъла на апостол Павла истината на хората може да бъде едно безумие пред Бога, така и мъдростта на днешните хора, или безумието на днешните хора, би могла да бъде побърканост за възгледа на бъдещите хора.
Хората са изпаднали сънуващо в една такава противоположност между Земята и рая, те свързват рая с това, към което трябва да се стремят като към човешко-божественото, и не знаят, че стремежът към този рай е също така лош за човека, когато той го иска направо, както би бил стремежът към противоположното.
Защото когато хората си представят строежа на света така, както той се намира като представа на основата на "Изгубения Рай" на Милтон, тогава те прекръстват едно вредно на човечеството същество, когато се стремят едностранно към доброто Божествено Същество, и му поставят срещу него една противоположност, която не е никаква противоположност: противоположността на дявола, противоположността на онова, което в човешката природа е стремящо то се против доброто.
към текста >>
341.
2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ. 25. 12. 1919 год.
GA_195 Мировата Нова година и новогодишни мисли
В това отношение много от съвременните тълкувания на Евангелията са точно толкова
лош
и, колкото и най-
лош
ите материалистични схващания.
Докато изнасям лекции тук в Щутгарт аз ще изтъквам много, че ние трябва внимателно да наблюдаваме човешката еволюция до времето на Аримановото въплъщение, така че когато то се състои да можем да знаем как правилно да го преценим. Днес само ще ви обърна внимание на още едно нещо.
В това отношение много от съвременните тълкувания на Евангелията са точно толкова лоши, колкото и най-лошите материалистични схващания.
Когато представителите на т.н. религиозни общества днес приемат Евангелията точно както са написани, и когато се отхвърля всяко ново разкритие, такава преданост към Евангелията, такъв начин за придържане към Християнството е наистина най-добрият начин да се подготви Аримановото появяване на Земята. Огромна част от представителите на т.н. днешни вероизповедания усилено работят за Ариман; те оставят незабелязана истината: "Аз съм с вас винаги, дори до края на Земната епоха" ("Аз съм с вас през всичките дни до свършека на света." Мат. 28:20 бел.
към текста >>
342.
3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ. 28. 12. 1919 год.
GA_195 Мировата Нова година и новогодишни мисли
Тъй като всичко това подготвя по
лош
начин, тъй като явяването на Ариман на нашата Земя, както ви казах, работи особено много като сила, затваряща навлизането на Науката за Посвещение.
еснаф бел. пр.), в когото за последните няколко столетия, т.е. периода от средата на XV век, се е превърнал днешния човек. Ние не можем от една страна съзнателно да искаме да участваме в процесите на Космоса, и от друга страна да желаем да клюкарстваме с нашите приятели, както се прави толкова често в ресторантите и клубовете в тази буржоазна епоха след XV век. В същото време в човечеството трябва да се надигне друга етика, друг морален импулс, ако Науката на Посвещението ще навлиза наистина сериозно.
Тъй като всичко това подготвя по лош начин, тъй като явяването на Ариман на нашата Земя, както ви казах, работи особено много като сила, затваряща навлизането на Науката за Посвещение.
Наскоро говорих по тези факти, за да дам някакви насоки за духа, който трябваше да обхване нашия Коледен празник тази година. Сега само ще обобщя накратко.
към текста >>
343.
1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 23 декември 1920 г.
GA_202 Търсенето на новата Изис-Божествената София
И двете по начина, по който се бяха развили до Мистерията на Голгота вече бяха във в
лош
аващо се състояние.
От дълбините на душата възникна способността, чрез която в Святата Нощ бедните, простички овчари, без да са изпитали каквато и да било мъдрост, преживяха, чрез чувствата си онова, което бе разкрито на света; от съвършенството на онази мъдрост, която можа да стигне дори до Мистерията на Голгота, от най-финото наблюдаване на пътя на звездите, същото това разкритие дойде до мъдреците на Изтока, до Магите. В единия случай то протича вътре в човешкото сърце, сърцето на бедния, простичък овчар и прониква до най-дълбоката точка вътре в човешкото сърце; там е където те бяха станали ясновиждащи, сърцето и сърцето чрез своята ясновидска сила им разкрива идването на Спасителя на човечеството. Другите, мъдреците, погледнали нагоре към широтата на небето, те знаели тайната на широтата и на еволюцията на времето; те били достигнали до мъдростта, чрез която можели да изпитат и разрешат мистериите на пространството и времето. Бе им разкрита Коледната Мистерия. Нашето внимание е отправено към факта, че онова, което живее в човешката най-вътрешна душа и онова, което живее в ширините на пространството изтичат от един и същ източник.
И двете по начина, по който се бяха развили до Мистерията на Голгота вече бяха във влошаващо се състояние.
Ясновидството, което изскочи от засиленото човешко сърце, това на овчарите, до които, както ни се казва, бе дошла прокламацията, все още бе достатъчно силно за да възприеме и гласа, който я прокламираше: „Божественото е разкрито във висините, в небето и мир ще бъде на земята между хората с добра воля.“ Можем да кажем, че последните остатъци на това ясновидство чрез вътрешно благочестие все още присъствуваше в овчарите, чиято карма или съдба ги бе събрала заедно в мястото, където Христос се роди. И от онази първична, свята мъдрост, която за първи път процъфтя в Следатлантски времена сред примитивните индуси, след това особено в персийците и отново бе прехвърлена сред халдейците, и от тази мъдрост последните остатъци присъствуваха сред онези, които откриваме под името тримата Мъдреци от Изтока. От тази примитивна, свята мъдрост, която разбираше света на пространството и на времето от тази мъдрост, чрез нейните представители, които бяха издигнали себе си до връхна точка, бе отново разкрита Коледната Мистерия.
към текста >>
344.
4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 26 декември 1920 г.
GA_202 Търсенето на новата Изис-Божествената София
От една страна имаше възможния най-
лош
упадък на знанието, възникващо от вътрешни сили, а от друга страна, настоятелното изискване за признаване достойнството на човека, като му се даде свобода.
Онези възражения, които бяха повдигнати, бяха предимно теоретически. Хората казваха: „Това не може да е така, в края на краищата и нещо друго трябва да работи в човека.“ Но макар че теоретически не можеше да се приеме, че нещата не могат да бъдат такива каквито са изобразени в „Човекът като машина“, никаква дру га сила не се приложи, за да се разбере човешкото същество освен силите, използвани за разбиране на машините. Човеците бяха задължени да преминат през развитието на духа, духа, който е върховно абстрактен тук и е способен да схване само онова, което е математическо. Само така е дошло в човека съзнанието за свобода. Колкото и безреден и бурен да е бил подтика за свобода в Европа през 18-то столетие, има вътрешна връзка между слабото знание за човешкото същество, което идва да изрази себе си в „Човекът като машина“ и подтика към човешка свобода, която се изрази във френската Революция.
От една страна имаше възможния най-лош упадък на знанието, възникващо от вътрешни сили, а от друга страна, настоятелното изискване за признаване достойнството на човека, като му се даде свобода.
към текста >>
Всичко, което можах да кажа бе, че най-
лош
ото нещо, което се случва сега в най-важните науки е, че мисловните сили на хората не се развиват.
Да помислим също за науката. Преди няколко дни при мен беше млад студент по медицина и ми говори за своето учение.
Всичко, което можах да кажа бе, че най-лошото нещо, което се случва сега в най-важните науки е, че мисловните сили на хората не се развиват.
Ако вземете коя и да е съвременна книга по терапия и патология толкова често намираме сърцето, белите дробове, храносмилателните органи и пр. представени само според материалните наблюдения и толкова се отхвърля мисловния елемент, колкото това е възможно. И когато се предложи истинско мислене, откриваме, както и в книгата на Кurt Leese, лисансието по Теология, че се казва: това е невероятно, дразнещо: ето един, който говори за трикратното същество на човека и очаква ние да повярваме, че трите устройства не са едно до друго, а се взаимопроникват. Какво голямо жонглиране с мисъл... Такова е мнението на лисансие по Теология, Кurt Leese.
към текста >>
345.
1. Първа лекция, Дорнах, 23 Септември 1921
GA_207 Антропософията като космософия 1
И помислете колко по-
лош
о е, когато огнището е там, без човек ясно да го осмисля, вместо той да навлиза в устремното развитие на днешната цивилизация с пълното съзнание за това огнище на разрушение.
Това е яростта на разрушението, изместена от вътре на вън. И занапред човек ще може да се ориентира пред това, което нахлува в неговите инстинкти, единствено с помощта на едно действително познание за човека, т.е. когато ние отново осъзнаем това огнище на разрушение, заложено там вътре в човека, за да развие той своето човешко мислене. Защото тази сила на мислене, която човек трябва да има, за да изгради един съответствуващ на днешната епоха светоглед, тази сила на мисленето, която трябва да се изявява пред огледалото на спомените, тя причинява навлизане на мисленето в етерното тяло и това пронизано с мисли етерно тяло действува разрушаващо върху физическото тяло. Модерният човек на Запада носи това огнище на разрушение вътре в себе си.
И помислете колко по-лошо е, когато огнището е там, без човек ясно да го осмисля, вместо той да навлиза в устремното развитие на днешната цивилизация с пълното съзнание за това огнище на разрушение.
към текста >>
346.
2. Втора лекция, 24 Септември 1921
GA_207 Антропософията като космософия 1
Лош
ият, злият човек го из нася навън, добрият човек го задържа в себе си.
Виждате колко комплициран е човешкия живот. Това, което вътре в човека има своите добри основания, това без което не можем да изградим своя Аз, то не трябва да се изнася навън.
Лошият, злият човек го из нася навън, добрият човек го задържа в себе си.
Изнесе ли се навън, то се превръща в престъпление, превръща се в злото. Остане ли вътре в човека, то се превръща в източник на истинска сила за човешкия Аз. На света не съществува нищо, което да няма своя благословен и висш смисъл. Ние бихме били ограничени и безразсъдни същества, ако не притежавахме това огнище в себе си. Защото в него ние изживяваме неща, които никога не можем да изживеем във външния свят.
към текста >>
347.
6. Шеста лекция, 7 Октомври 1921
GA_207 Антропософията като космософия 1
И ние трябва с пределна яснота да разберем, че устремената към краен материализъм нова култура има за духовния свят на човека това значение, че той в
лош
ава отношението си към своя Ангел, и че това отношение става все по-нездраво и все по-болно.
И ако минералното съзнание би съществувало напълно откъснато от моралните влияния, тогава човекът би се изложил на тази опасност, че в така наречения от мен „среднощен час на Битието“, той напълно би изгубил необходимата връзка със своя Ангел. Аз казах: човекът би се изложил на тази опасност. Днес все още малко хора са застрашени от тази опасност; обаче ако в Земното човечество не настъпи една духовна съсредоточеност, която да обхване човешкото мислене, човешките чувства и човешката воля, тогава тази висяща опасност ще се стовари над Земята и неизброими човешки същества, достигайки по пътя си от смъртта към новото раждане до среднощния час на Битието, ще се окажат внезапно и безвъзвратно откъснати от своя Ангел. Наистина, Ангелската Йерархия би поддържала все пак определени отношения, но те биха били едностранни отношения, в потока от нея към човека. Между смъртта и новото раждане, човекът не би могъл да им отговори по един подобаващ начин.
И ние трябва с пределна яснота да разберем, че устремената към краен материализъм нова култура има за духовния свят на човека това значение, че той влошава отношението си към своя Ангел, и че това отношение става все по-нездраво и все по-болно.
А точно с помощта на своя Ангел, заставайки в среднощния час на Битието, човекът трябва да установи връзката си с Архангелската Йерархия. И ако тази връзка доколкото човек пребивава в духовния свят не трябва да остане едно странна активност на Ангела спрямо човечеството, а да включи в себе си и достойния отговор на човека, тогава той е длъжен да възприеме, да възобнови едно духовно съдържание, а това ще рече, че е длъжен религиозно да осмисли своите морални импулси.
към текста >>
348.
8. Осма лекция, 9 Октомври 1921
GA_207 Антропософията като космософия 1
Както днес той открива по един тайнствен начин съкровената си същност в инкарната, в телесния цвят на плътта, така и занапред той ще открива съкровената си същност независимо дали тя е добра или
лош
а в своята външна конфигурация.
Сега Азът се издига още по-нагоре и се съединява с други Азове в човешки групи. Това ново царство стои над сегашното човешко царство. И по времето на Бъдещият Юпитер, човекът ще влезе именно в това ново царство. Виждате ли, скъпи мои приятели, съвсем няма да е точно, ако аз кажа: „едно ангелско-човешко царство“; това не би отговаряло на нещата, защото Ангелои вече преминаха през своята човешка степен на Старата Луна. И за да характеризирам това, което ще се развие в бъдещата Земна планета или Бъдещият Юпитер, аз трябва да заявя: Човекът ще бъде издигнат в една по-висша сфера; това, което днес живее в неговата същност то остава вътре в него, но тогава, на Бъдещият Юпитер, то ще се изявява навън.
Както днес той открива по един тайнствен начин съкровената си същност в инкарната, в телесния цвят на плътта, така и занапред той ще открива съкровената си същност независимо дали тя е добра или лоша в своята външна конфигурация.
към текста >>
349.
4. ЧЕТВЪРТА КОНФЕРЕНЦИЯ, Дорнах, 30 юли 1922 г.
GA_214 Тайната на троицата
Но избирайки да остане да живее в Исус от Назарет, Христос излекува това физическо тяло, така че то не е вредно за земното съществуване,така, че ние можем да снишим с пълно спокойствие погледа си върху земното съществуване, знаейки, че след Мистерията на Голгота никакво
лош
о семе не пада в това земно съществуване, чрез тялото, от което човек има нужда, за да се ползва от своя Аз.
Ето какво е внесено чрез Мистерията на Голгота: човешките души можеха занапред да си казват, след като са преминали вратата на смъртта: да, ние го носехме на Земята, това физическо тяло на път да се разруши; на него ние дължим възможността да развием един по-свободен Аз в човешката същност.
Но избирайки да остане да живее в Исус от Назарет, Христос излекува това физическо тяло, така че то не е вредно за земното съществуване,така, че ние можем да снишим с пълно спокойствие погледа си върху земното съществуване, знаейки, че след Мистерията на Голгота никакво лошо семе не пада в това земно съществуване, чрез тялото, от което човек има нужда, за да се ползва от своя Аз.
И така, Христос минава през Мистерия та на Голгота, за да спаси и освети физическото тяло за земното съществуване.
към текста >>
350.
6. ШЕСТА КОНФЕРЕНЦИЯ, Дорнах, 6 август 1922 г.
GA_214 Тайната на троицата
Защото в момента, в който издигаме погледа си към растителния свят, трябва да си дадем ясна сметка, че трябва най-малко да действаме както Гьоте искаше да го прави със своето първоначално растение и с принципа, чрез който той проследи метаморфозата на първото растение, преминавайки през всички растителни форми; най-малко в този смисъл, в смисъла на Гьоте, този, който прави своите дистанции по отношение на едно познание за истинските сили свойствени за мисълта, които господстват в неорганичното, ще има в растителния свят чувството, че този свят остава мрачен и мистичен в най-
лош
ия смисъл на нашата епоха, ако човек не върви напред до един имагинативен начин на наблюдаване най-малко именно в смисъла в който Гьоте основа своите ботанически понятия.
Само този, който най-напред е разбрал това, върви напред в опознаването на факта, че в момента, в който ние гледаме цветята в тяхната цялостност, влизаме в тази мисъл, която е схваната най-напред в своята абстракция, в най-големия безпорядък. Този, който иска да има тази мисъл с нейната кристална прозрачност за минералния свят единствено в нейната абстракция, а не само като преминаваща точка за еволюцията на човешката свобода, този, който, напротив, отправя своя поглед само в мисълта, с тази мисъл върху растителния свят има пред себе си, в света на растенията нещо мъгливо, мрачно, мистично, което не може да проникне с поглед.
Защото в момента, в който издигаме погледа си към растителния свят, трябва да си дадем ясна сметка, че трябва най-малко да действаме както Гьоте искаше да го прави със своето първоначално растение и с принципа, чрез който той проследи метаморфозата на първото растение, преминавайки през всички растителни форми; най-малко в този смисъл, в смисъла на Гьоте, този, който прави своите дистанции по отношение на едно познание за истинските сили свойствени за мисълта, които господстват в неорганичното, ще има в растителния свят чувството, че този свят остава мрачен и мистичен в най-лошия смисъл на нашата епоха, ако човек не върви напред до един имагинативен начин на наблюдаване най-малко именно в смисъла в който Гьоте основа своите ботанически понятия.
към текста >>
Когато някой като Освалд Шпенглер отказва имагинативното познание и започва, при това с растителния свят, заема се да го описва, не постига нищо, което може да даде яснота и сила, постига един безпорядък от мисли, една мистичност, в най-
лош
ия смисъл на думата, а именно, материалистичната мистика.
Когато някой като Освалд Шпенглер отказва имагинативното познание и започва, при това с растителния свят, заема се да го описва, не постига нищо, което може да даде яснота и сила, постига един безпорядък от мисли, една мистичност, в най-лошия смисъл на думата, а именно, материалистичната мистика.
И ако трябва да кажем това за началото, чрез това начало именно, се характеризира, в същото време, края на тази книга.
към текста >>
И на повърхността на бульона се държат всички видове "очи" повече или по-малко ненужни или имащи добър или
лош
вкус: това е животинската природа.
И на повърхността на бульона се държат всички видове "очи" повече или по-малко ненужни или имащи добър или лош вкус: това е животинската природа.
Но бульонът може да съществува също и без тези очи. Тези очи, обаче, въвеждат нещо в действителността. В съня, не се намира "къде? Нито "как? ", намира се само "кога?
към текста >>
Но за да има, все пак, нещо да каже по повод този сън на човечеството, той се ползва с най-
лош
ата форма на мисълта, от която човек може да се ползва, а именно от антропоморфизма, която се състои в деформирането на всичко повърхностно във въвеждането навсякъде на човешкия елемент, извлечен от имагинацията.
Би могло да се вярва, обаче, че целият този кипеж ще има здравия дух да избегне най-опасните грешки, които допуска мисълта в миналото; тя ще бъде, значи, тук по определен начин предана на самата себе си. Когато даже растителното състояние е считано и се простира в историята на човечеството, този бульонен кипеж ще си остане в растителното състояние. Но не би било изобщо възможно да се отдадем на историческите обсъждания на човека от растителното царство. Освалд Шпенглер, обаче, се отдава на исторически обсъждания, които са даже твърде духовни по повод това, което човечеството прави на растително ниво по време на своя сън, в течение на своята еволюция.
Но за да има, все пак, нещо да каже по повод този сън на човечеството, той се ползва с най-лошата форма на мисълта, от която човек може да се ползва, а именно от антропоморфизма, която се състои в деформирането на всичко повърхностно във въвеждането навсякъде на човешкия елемент, извлечен от имагинацията.
Говори също, още от 9 страница, за растението, което няма състояние на будност, защото той иска да възприеме, изучавайки го как трябва сега да напише историята и да достави, също едно описание на това, което хората правят, начиная от съня.
към текста >>
351.
7. СЕДМА КОНФЕРЕНЦИЯ, Дорнах, 9 август 1922 г.
GA_214 Тайната на троицата
Но когато дойде последната третина на ХІХ век, най-точно, същностите смятани, че използват този човешки мозък, имаха най-
лош
ите си трудности с хората, слезли с тези очаквания.
Но това слизане, изпълнено от очакване, предизвикваше страдание у съществата, смятани, че използват мозъка на тези изпълнени от очакване хора. Те не успяваха тогава да използват мозъка на тези хора, когато те слизаха с такива очаквания. До ХVІІІ век, хората още слизаха с далеч по-малки очаквания. Тогава беше лесно за другите не човешки същества да използват мозъка.
Но когато дойде последната третина на ХІХ век, най-точно, същностите смятани, че използват този човешки мозък, имаха най-лошите си трудности с хората, слезли с тези очаквания.
Тези очаквания водеха към подсъзнателни емоции и тези духовни същества го усещаха тогава, когато искаха да използват човешките мозъци. И ето защо те вече не го правеха. И сега нещата стоят така, че се разпространява все повече и повече в голям размер, в цивилизованото модерно човечество определен манталитет, който иска хората да имат мисли, но те да съдържат тези мисли. Мозъкът беше малко по малко разрушен, особено във висшите слоеве на обществото от факта, че мислите бяха сдържани. Други същества, не-човешки същества, които си присвояваха тези мисли, вече не идват.
към текста >>
352.
ЧАСТ ТРЕТА. МИСИЯТА НА ДУХА. 8. ОСМА КОНФЕРЕНЦИЯ, Оксфорд, 20 август 1922 г.
GA_214 Тайната на троицата
Нашият спомен, нашата памет са ту много добри, ту
лош
и, но ние постигаме паметта.
Еволюцията в смисъла на посвещението, се показва изключително силно при един особен въпрос: активността на паметта, на спомена, по време на опознаването чрез посвещение. В обикновения живот, ние има ме опитност със самите себе си.
Нашият спомен, нашата памет са ту много добри, ту лоши, но ние постигаме паметта.
После, по-късно имаме опитности, ние си спомняме за тях. За това, за което имаме опитност в свръхсетивните светове, нещата не стоят така. Ние можем да имаме опитност с тях, в нейното величие, в нейната красота, в нейното богатство от насоки; веднъж извършената опитност е вече минало. И за да може това да се представи отново пред душата, трябва отново да имаме опитност с него. То не се отпечатва, само ако човек трансформира най-напред с много усилия в понятия това, което вижда в свръхсетивния свят, ако човек накара в същото време своя усет да премине в свръхсетивния свят.
към текста >>
353.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Щутгарт, 14 октомври 1922 г. За духовно-душевната същност на човека между смъртта и новото раждане
GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ
Направили ли сме нещо
лош
о, при което не можем да сме доволни при пълноценното човешко съзнание, вътре в нас се поражда едно същество с грозно лице; извършили ли сме добро дело, с което сме доволни, поражда се същество със симпатично лице.
Но този, който поглежда в истинската волева природа на човека, която не се осъзнава от обикновеното дневно съзнание, вижда как в същата степен, в която човекът напредва в земното битие, се образува нещо, но не изхождащо от мисленето, а от волята, състоящо се от оценката на неговите действия. Във физическото земно битие казваме, че едно действие е добро, друго зло, ние сме доволни или недоволни с някое дело. Можем, може би, да вярваме, че това, което прибавяме към делата, е само абстрактна преценка. Погледнем ли с нашата истински вярна инспирация и интуиция във волевата същност на човека, виждаме как от това, което тук е само мисъл, се поражда действителна същност, преценката «доволен съм с едно действие или не съм доволен» се превръща вътрешно волево в един факт, едно същество се поражда в дълбините на нашата човешка природа, едно същество, ако мога да се изразя така, което има лице, съответно на нашите дела тук, в земния живот.
Направили ли сме нещо лошо, при което не можем да сме доволни при пълноценното човешко съзнание, вътре в нас се поражда едно същество с грозно лице; извършили ли сме добро дело, с което сме доволни, поражда се същество със симпатично лице.
Действително оценката на нашите дела става вътрешна същност в нас и в същата степен, в която мислите ни стават все по-зависими от физическия организъм - при детето те още не са, там те работят върху физическата организация, а после се отделят, стават абстрактни, в същата степен, в която, бих казал, нашите мисли се превръщат в труп в нашия физически организъм, защото те не живеят повече, а стават мъртви мисли, в същата степен долу се раздвижва моралната същност на човека, която обаче той сам изгражда през своя живот. Тази морална същност е налице и се съединява с неговата азова същност, като той я носи със себе си през портата на смъртта в духовния свят. Премине ли човекът през портата на смъртта в духовния свят, той първо - можете да го намерите описано в книгата ми «Теософия» - напуска физическото тяло и остава в своето астрално тяло. Тогава той все още има съзнание за своите земни дела. Това съзнание обаче започва да се прониква с космическо мирово съзнание.
към текста >>
354.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 22 октомври 1922 г. Духовни взаимовръзки в изграждането на човешкия организъм
GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ
Такива са били, така да се каже, писателите на Стария завет[8] там, където например се казва, че ако човек има
лош
и сънища - вече съм обръщал вниманието ви върху това, Господ го е наказал през съответната нощ чрез бъбреците му.
Защо то се появява? То се появява, защото става преход от бъбречната дейност към чернодробната дейност. Можете да го разберете, когато се обърнете към физиологията. Предишните физиолози са били в известно отношение, разбира се, по-добри физиолози от материалистическите физиолози на съвремието.
Такива са били, така да се каже, писателите на Стария завет[8] там, където например се казва, че ако човек има лоши сънища - вече съм обръщал вниманието ви върху това, Господ го е наказал през съответната нощ чрез бъбреците му.
Това знание за определена връзка между ненормалната бъбречна функция и лошите сънища се е предавало нататък и оттам хората от 8, 9, 10-то столетие са били дълбоко проникнати със знанието например, че човек става тежък чрез бъбречната дейност. Бъбречната дейност постепенно е станала нещо тежко за хората. Естествено, външно се е говорило за нещо, което е станало тежко. С това хората не са се справяли, чувствали са се залепнали за земното. И тогава са почувствали проникването с жлъчката от страна на физическото, но то е било свързано с едно одушевяване, Durch-saeld-ung, като спасение, едно вътрешно спасение - вътрешно, но божествено чувство на щастие, един стремеж за освобождаване от смътността на бъбреците.
към текста >>
Това знание за определена връзка между ненормалната бъбречна функция и
лош
ите сънища се е предавало нататък и оттам хората от 8, 9, 10-то столетие са били дълбоко проникнати със знанието например, че човек става тежък чрез бъбречната дейност.
Защо то се появява? То се появява, защото става преход от бъбречната дейност към чернодробната дейност. Можете да го разберете, когато се обърнете към физиологията. Предишните физиолози са били в известно отношение, разбира се, по-добри физиолози от материалистическите физиолози на съвремието. Такива са били, така да се каже, писателите на Стария завет[8] там, където например се казва, че ако човек има лоши сънища - вече съм обръщал вниманието ви върху това, Господ го е наказал през съответната нощ чрез бъбреците му.
Това знание за определена връзка между ненормалната бъбречна функция и лошите сънища се е предавало нататък и оттам хората от 8, 9, 10-то столетие са били дълбоко проникнати със знанието например, че човек става тежък чрез бъбречната дейност.
Бъбречната дейност постепенно е станала нещо тежко за хората. Естествено, външно се е говорило за нещо, което е станало тежко. С това хората не са се справяли, чувствали са се залепнали за земното. И тогава са почувствали проникването с жлъчката от страна на физическото, но то е било свързано с едно одушевяване, Durch-saeld-ung, като спасение, едно вътрешно спасение - вътрешно, но божествено чувство на щастие, един стремеж за освобождаване от смътността на бъбреците. Бъбреците също развиват мисловна дейност, в човека те развиват смътна мисловна дейност по пътя през ганглиевата система, което е свързано чрез индукция със системата на гръбначния мозък и с мозъчната система, те развиват именно мисленето, което точно в Средновековието също е играло голяма роля.
към текста >>
злоба,
лош
о настроение; 3.
[2] На английски Spleen означава: 1. анат. далак, сплина; 2.
злоба, лошо настроение; 3.
меланхолия, сплин, тъга. Бел. пр.
към текста >>
355.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 23 октомври 1922 г. Духовни взаимовръзки в изграждането на човешкия организъм
GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ
Колкото и малко да можем да кажем, виждайки събитията на съвремието от външната им страна, че като човечество, именно като цивилизовано европейско човечество ние преминаваме от по-
лош
и в по-добри условия, толкова, от друга страна, е истина това, което още древната мъдрост е имала предвид с преминаването в светлата епоха и което ние днес отново трябва да потвърдим.
Колкото и малко да можем да кажем, виждайки събитията на съвремието от външната им страна, че като човечество, именно като цивилизовано европейско човечество ние преминаваме от по-лоши в по-добри условия, толкова, от друга страна, е истина това, което още древната мъдрост е имала предвид с преминаването в светлата епоха и което ние днес отново трябва да потвърдим.
Само трябва да разбираме нещата по правилния начин. Първоначално бих искал с един пример да изясня каква е разликата на разбиращата се в този смисъл светла епоха и една мрачна епоха.
към текста >>
Помислете си колко е лесно на човек да му стане
лош
о при храненето.
Наистина е имало известно време, особено при арабските лекари, където всяко храносмилане се е трактувало като частичен болестен процес, където относно храносмилането е съществувал възгледът, който съвсем не е неправилен, че нахранил ли се е човекът, той е внесъл нещо чуждо в себе си и всъщност се е разболял. Сега той трябва да преодолее болестта чрез своя вътрешен организъм, чрез вътрешната органична функция. Така че ние всъщност непрекъснато живеем в състоянията «малко разболяване», «малко преодоляване на болестта», «малко оздравяване». Човек се храни, докато се разболее и храносмила, докато оздравее. Известно време това действително е съществувало като възглед именно при арабските лекари, който - ако мога така да се изразя - съдържа нещо много здравословно, защото действително няма граница между това, което днес се нарича «хранене за здраве» и «хранене до болест».
Помислете си колко е лесно на човек да му стане лошо при храненето.
Тогава това, което нормално може да се преодолее, веднага преминава в това, което не може повече да се преодолее. Тогава човек се разболява. Но границата наистина не може да се прокара. Също толкова трудно е например при контузии да се постави границата между това, което се поправя още по съвсем естествен начин, и това, което трябва да се подпомогне чрез лекуване. Така че някога във вътрешното разболяване с право се е виждало продължаването на храненето, едно не напълно правилно хранене.
към текста >>
Тук също няма граница докъде някой се нуждае от черен или червен пипер като лекарство; също няма граница дали употребява черен или червен пипер, за да може добре да храносмила, или, ако нещата се в
лош
ат, да вземе нещо от минералното царство.
Съвсем добър обичай е, ако някой, който не обича това или онова, не го обича неподсолено, да си го посолява, понякога подлютява или поръсва с пипер. Понеже той не понася лесно нещата, си ги приготвя.
Тук също няма граница докъде някой се нуждае от черен или червен пипер като лекарство; също няма граница дали употребява черен или червен пипер, за да може добре да храносмила, или, ако нещата се влошат, да вземе нещо от минералното царство.
Не става въпрос дали да се вземе прибавка към храната или лекарство, не е в това проблемът. Тук отново има преливане едно в друго, отново няма граница.
към текста >>
[4] «Когато надхвърлиха тридесет, в тяхна чест и за доброто на света щеше да е по-добре да умрат, но от сега нататък те живееха, за да в
лош
ават околността все повече.» Това място е от фрагмента «Епизод за нашето съвремие от един републикански писател» (зимата 1806/07), публикувано от сина на Фихте в издадените Събрани съчинения на Фихте, VII том, стр.
[4] «Когато надхвърлиха тридесет, в тяхна чест и за доброто на света щеше да е по-добре да умрат, но от сега нататък те живееха, за да влошават околността все повече.» Това място е от фрагмента «Епизод за нашето съвремие от един републикански писател» (зимата 1806/07), публикувано от сина на Фихте в издадените Събрани съчинения на Фихте, VII том, стр.
519 и сл.
към текста >>
356.
ЧЕТВЪРТА ЧАСТ. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Лондон, 12 ноември 1922 г. Изживявания на човешката душа в духовния свят в съня и след смъртта
GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ
Този, който развива силна съвест, който е задълбочен човек, чувстващ морално, при него моралните чувства навлизат така дълбоко в душата, че той ги взима в съня и тогава спи
лош
о, ако вярва, че е направил много зло.
И поради това, че моралният миров порядък е извън етера, поради това ариманичната същност има достъп до този етер, в който навлизаме със заспиването. Тази ариманична същност говори на човека по време на съня. И каквото тази ариманична същност говори, всъщност е фатално нещо, защото тази ариманична същност с право се нарича дух на лъжата, заради това, че така представя нещата на спящия човек, като че ли доброто е зло, а злото е добро. Неотдавна във вестника имаше една бележка за нещо, което днес вече е изследвано от природната наука, въпросът защо престъпниците имат така добър сън, докато точно моралните хора с добра съвест често не могат да спят. Това се обяснява с казваното от мен сега.
Този, който развива силна съвест, който е задълбочен човек, чувстващ морално, при него моралните чувства навлизат така дълбоко в душата, че той ги взима в съня и тогава спи лошо, ако вярва, че е направил много зло.
Който обаче е лош човек, който няма силно развита морална съвест, той не взима угризенията на съвестта оттатък в съня. И тогава има чисто духовно ухо за шептенето на Ариман, който му представя злото за добро. Оттам престъпникът е толкова доволен в съня си.
към текста >>
Който обаче е
лош
човек, който няма силно развита морална съвест, той не взима угризенията на съвестта оттатък в съня.
Тази ариманична същност говори на човека по време на съня. И каквото тази ариманична същност говори, всъщност е фатално нещо, защото тази ариманична същност с право се нарича дух на лъжата, заради това, че така представя нещата на спящия човек, като че ли доброто е зло, а злото е добро. Неотдавна във вестника имаше една бележка за нещо, което днес вече е изследвано от природната наука, въпросът защо престъпниците имат така добър сън, докато точно моралните хора с добра съвест често не могат да спят. Това се обяснява с казваното от мен сега. Този, който развива силна съвест, който е задълбочен човек, чувстващ морално, при него моралните чувства навлизат така дълбоко в душата, че той ги взима в съня и тогава спи лошо, ако вярва, че е направил много зло.
Който обаче е лош човек, който няма силно развита морална съвест, той не взима угризенията на съвестта оттатък в съня.
И тогава има чисто духовно ухо за шептенето на Ариман, който му представя злото за добро. Оттам престъпникът е толкова доволен в съня си.
към текста >>
357.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Лондон, 19 ноември 1922 г. Изживявания на човешката душа в духовния свят в съня и след смъртта
GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ
Това същество има в себе си и всичко това, което е останало от нашата
лош
отия.
Нека да разгледаме следното: тези смъртни сили, които са и сили на раждането, са лунни сили. В лунните сили е вложено всичко, което човекът е събрал като морални мирови сили от своето раждане до смъртта си. Ако човек е бил добър в някое отношение, то в сферата на лунните смъртни сили в известен смисъл се намира едно същество, което има в себе си една сила, останала от нашата доброта.
Това същество има в себе си и всичко това, което е останало от нашата лошотия.
И докато живеем на Земята, ние изграждаме това същество. Обикновеното съзнание не знае нищо за това, но ние го носим в себе си. Ние го носим в нас така, че всяка нощ, когато спим, го напускаме. Когато излезем от нашето физическо тяло, това същество остава вътре във физическото ни тяло. Казах ви, че моралните и религиозните усещания биват оставяни във физическото и етерното тяло.
към текста >>
Ако сте обичали някой човек на Земята, сега можете да имате усещането: «Ах, сега след смъртта човекът трябва да преживее всичко, което е извършил като
лош
о, като несъвършено!
Това, което има духовна натура, трябва да го третирате по духовен начин.
Ако сте обичали някой човек на Земята, сега можете да имате усещането: «Ах, сега след смъртта човекът трябва да преживее всичко, което е извършил като лошо, като несъвършено!
» От своята земно-физическа гледна точка вие си представяте с известно съжаление какво трябва да преживее този човек. Но ако бихте запитали преминалия през портата на смъртта дали той преценява нещата така, той би ви казал: «Не.» Той би ви казал: «Не бих искал по друг начин да прекарам този следземен живот, освен като с преценката си, която имам сега, като духовно-душевно същество преживея наново всичко, за да може то да се отпечата в моята истинска душевна същност. Защото, ако съм извършил нещо, което ме прави несъвършен човек и ако аз не го изживея по този начин в мен, не бих могъл да получа стремежа да го поправя. Не бих поискал тогава да се освободя от това несъвършенство. Точно чрез това, че изживявам моите постъпки още веднъж по душевно-духовен начин, аз получавам стремежа да ги поправя чрез по-съвършени действия.» Мъртвият на всяка цена иска да поправи постъпките си, защото това му дава сила да постигне съвършенството на своята човешка същност.
към текста >>
Да речем, че сте много добър антропософ, въодушевен сте от антропософията и имате другар, с когото сте тясно свързани, но той мрази антропософията като свой най-
лош
неприятел.
Да вземем друг случай.
Да речем, че сте много добър антропософ, въодушевен сте от антропософията и имате другар, с когото сте тясно свързани, но той мрази антропософията като свой най-лош неприятел.
Може би много съжалявате, че сам вие сте привърженик на антропософията, а той я мрази. От гледната точка на земния живот, може би преценявате правилно. Но много често от другата страна се установява, че в кармата на въпросния човек лежи, просто да не може да стигне до антропософията поради пречки, които той си е донесъл от предишен живот, и те правят главата му враг на антропософията. Главата му не може да приеме антропософията. Той веднага става неспокоен, раздразнен, когато чуе нещо за антропософията.
към текста >>
358.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Лондон, 18 ноември 1922 г. (полупублична). Христос от гледната точка на антропософията
GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ
Това са казвали древните учители на своите ученици и са ги учили по съвсем фактически начин: «Щом човекът пристъпи през портата на смъртта, знае как това, което е могъл да извърши на Земята, не е достатъчно за цялата му човешка същност, как при преминаването след смъртта през духовния свят трябва да стане уравняването и да бъде поправено това, което на Земята е било направено
лош
о, несъвършено, не мъдро.
Това са казвали древните учители на своите ученици и са ги учили по съвсем фактически начин: «Щом човекът пристъпи през портата на смъртта, знае как това, което е могъл да извърши на Земята, не е достатъчно за цялата му човешка същност, как при преминаването след смъртта през духовния свят трябва да стане уравняването и да бъде поправено това, което на Земята е било направено лошо, несъвършено, не мъдро.
към текста >>
359.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Лондон, 19 ноември 1922 г. (полупублична). Възпитание и учебни въпроси
GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ
Трябва да се обърнем към естетичното, към фантазията, да събудим харесване или нехаресване на доброто или
лош
ото, правилното или неправилното, на възвишеното, на моралната постъпка и да обърнем внимание към съществуващото в света последствие и компенсиране на неправилните дела.
Когато детето е стигнало до този момент между деветата и десетата си година, можем да започнем да му представяме картини, които преди всичко импулсират фантазията му, картини за добри хора, които ще предизвикат в него чувство на симпатия към това, което тези хора правят. Забележете, че не казвам да се проповядват на детето нравствени повели, не казвам да се обърнем към интелекта с морални оценки.
Трябва да се обърнем към естетичното, към фантазията, да събудим харесване или нехаресване на доброто или лошото, правилното или неправилното, на възвишеното, на моралната постъпка и да обърнем внимание към съществуващото в света последствие и компенсиране на неправилните дела.
Ако преди човек е заставал пред детето като нравствен регулатор, сега трябва да му представи картини, които действат върху фантазията, изживяваща се от сетивната същност. Така до половата зрялост детето следва да приеме моралността като чувство. То трябва да стане сигурно в чувствените си преценки: «Доброто е нещо, което ми е симпатично, а злото ми е антипатично.» Основата на моралността трябва да се гради върху симпатии и антипатии, върху оценки чрез чувствата.
към текста >>
360.
ШЕСТА ЧАСТ. ПУБЛИЧНА ЛЕКЦИЯ, Лондон, 20 ноември 1922 г. Възпитателско изкуство чрез познание за човека
GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ
Не защото нещата му изглеждат добри или
лош
и сами по себе си според интелекта, а защото възпитателят ги намира за такива.
Бих могъл да добавя как до смяната на зъбите и моралността трябва да бъде поета от детето чрез подражанието. От седмата до около четиринадесетата година, от смяната на зъбите до половата зрялост всичко трябва да бъде възприето чрез отдаденост, породена от обич към саморазбиращия се авторитет. Не бива интелектуално да си служим с повели: това е добро или това е зло, а детето трябва да израсне с чувството, че приема за добро това, което му се представя като добро от саморазбиращия се авторитет. И то трябва да не харесва това зло, което не се харесва на този авторитет. Никакви други основания за харесване и нехаресване на доброто или злото не следва да има за детето извън тези, които стоящият до него авторитет му разкрива като добро или зло.
Не защото нещата му изглеждат добри или лоши сами по себе си според интелекта, а защото възпитателят ги намира за такива.
Това е, за което става въпрос при истинското правилно възпитание. Става въпрос, че всичко морално и религиозно трябва да се даде на детето в периода от смяната на зъбите до половата зрялост от хората. Човешкото отношение на учителя, на възпитателя е това, за което става въпрос. Каквото вярваме, че ще предадем на детето, като апелираме към способността му за преценка, му го поднасяме така, че всъщност много неща се убиват вътрешно в детето. Детето сега не е повече изцяло сетивен орган, но макар то да е преместило сетивните си усещания на повърхността, цялата му душа е вътре в тях.
към текста >>
361.
ОСМА ЧАСТ. ЛЕКЦИЯ, Берлин, 7 декември 1922 г. Изживявания на човека в етерния свят
GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ
Ако бихме искали неутрално да разглеждаме растенията според природните закони, то в разглеждането на природата лесно биха се вмъкнали мисли като следните: «Ах, що за
лош
човек беше ти като седемнадесет годишен, какви
лош
отии си направил!
Какво би се случило? Точно чрез това, че можем да знаем какво би могло да се случи, започваме изключително да се възхищаваме на мъдрото ръководство на Всемира. Защото, ако беше станало другото, при всяка мисъл, която схващаме, пред нас постоянно би заставала склонността, която имаме към злото. Същевременно у нас би съществувал постоянен жив спомен за това, което бихме извършили на Земята дори като най-малкото зло също в мислите и в чувствата. Ние бихме били задушени от съдържанието на съвестта и особено от нейната зла страна и не бихме могли да произведем нито една неутрална мисъл, например не бихме стигнали до никакво природознание.
Ако бихме искали неутрално да разглеждаме растенията според природните закони, то в разглеждането на природата лесно биха се вмъкнали мисли като следните: «Ах, що за лош човек беше ти като седемнадесет годишен, какви лошотии си направил!
» Това би се вляло в разглеждането на природата и човек не би стигнал до никакви неутрални възгледи. Че можем да държим нашата неутрална разсъдливост отделена от това, което се намира в нас като морални и неморални инстинкти, го дължим на факта, че първо изпращаме надолу нашия физически духовен зародиш и едва тогава, след като сме събрали етерното тяло, се свързваме с физическото тяло. Чрез това разделяме двете така, че паметта може да се спре във физическото тяло, да не е винаги налице, така че да ни остави свободни, целият ни морален живот да не стои постоянно пред нас и ние да можем да изградим в етерното тяло мислите на неутралната разсъдливост. Сега ви описах слизането на човека от духовния свят до момента, когато той се съединява с физическата земна субстанция, за да живее по-нататък на Земята. Какво се случва, когато сме стигнали дотук?
към текста >>
362.
ДЕВЕТА ЧАСТ. ЛЕКЦИЯ, Щутгарт, 9 декември 1922 г. Човекът и свръхсетивните светове. Слушане, говорене, пеене, вървене, мислене
GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ
И вие ходите, извинете, към по-добри и към по-
лош
и дела.
Да стоим изправени, напълно да се поставим в гравитационната сила, да се ориентираме в трите измерения на пространството се учим след като вече сме се родили. Но ухото се изтръгва от тези три измерения на пространството и запазва разчленяването, нагаждането в и към духовния свят. Като хора ние винаги сме така оформени, че отчасти сме жив паметник за това, което заедно с висшите същества сме правили между смъртта и новото раждане, от друга страна, свидетелство сме за това, че се вчленяваме в земното битие, където цари гравитационната сила, тежестта. Такива преобразувания обаче не протичат само в посоката, която посочих сега, а също и в обратна посока. С краката си вие ходите по земята.
И вие ходите, извинете, към по-добри и към по-лоши дела.
Но в края на краищата за движенията на краката на Земята първоначално е все едно дали човек върви към добри или към зли дела. Но както е вярно, че от заложба за ухо долният човек се е преобразувал в това, което стои на Земята с двата си крака, също така е вярно, че всяка моралност, предизвикана чрез вървенето, дали сте отишли към добри или зли дела, се преобразува в звуци и тонове, след като човекът премине през портата на смъртта - не веднага, но след известно време.
към текста >>
363.
2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 1 Декември 1922
GA_219 Отношението на звезд.свят към човека
Ние не можем да окачествим една
лош
а постъпка като добра или пък една добра по-тъпка като
лош
а; ние не можем да определим една логична мисъл като нелогична или една нелогична мисъл като логична.
Обаче в човека живее и нещо трето, това е волята. Волята е свързана с чувствата, а те не могат друго, освен да се обръщат към определени човешки действия и да казват: ето, това е морално добро, а това морално зло. Обаче волята може да импулсира както морално добри дела, така и дела, които не са морално добри. Тук няма ритъм, няма подреждане, няма закономерности. Отношението на волята към Азът в никакъв случай не е фиксирано и закономерно, както съответните отношения на мислите и чувствата.
Ние не можем да окачествим една лоша постъпка като добра или пък една добра по-тъпка като лоша; ние не можем да определим една логична мисъл като нелогична или една нелогична мисъл като логична.
Това обстоятелство произтича от там, че мисленето се намира под дневните въздействия на Слънцето, в чувствата под въздействията на Слънцето в неговия годишен цикъл. Волята обаче е предоставена на човечеството. Някой би могъл да каже: Добре, ако аз мисля нелогично и моите нелогични мисли се изнасят всяка нощ горе в Космоса, където причиняват известно объркване какво ме засяга това? Аз не съм там, за да слагам ред в Космоса!
към текста >>
Както тук ние живеем чрез лятната топлина и зимния студ, така и след смъртта нашите добри чувства ни стоплят, а нашите
лош
и чувства ни смразяват.
Както тук Слънцето осветява Земята от сутрин до вечер, както то залязва и настъпва нощта, по същия начин след смъртта нашата мъдрост ни озарява като „ден", а нашата глупост угасява духовната светлина и предизвиква „нощ". Това което на Земята ни се явява като ден и нощ, след смъртта е отново около нас като последици от нашата мъдрост и нашата глупост. Всичко, което човек изживява тук в годишния цикъл като пролет и лято, есен и зима, като промяна в температурните състояния и в своето самочувствие, след като мине през Портата на смъртта, той го изживява като един вид кръговрат или цикъл, но с много по-голяма продължителност. Топлината и поривът към живот т.е. поривите на своя Дух-Себе*4 той изживява като последица от своите добри чувства, като резултат от своята привързаност към доброто; а своята привързаност към злото, към неморалното, той изживява като нещо смразяващо.
Както тук ние живеем чрез лятната топлина и зимния студ, така и след смъртта нашите добри чувства ни стоплят, а нашите лоши чувства ни смразяват.
След като минем през Портата на смъртта, ние попадаме в измеренията на съвършено нови духовни „дни" и „години". И там ние се превръщаме в последиците от нашите морални действия на Земята. Там нашето духовно обкръжение е изградено от нашата глупост и от нашата мъдрост, от нашите симпатии и антипатии към доброто.
към текста >>
Така че нека обобщим: Както тук на Земята имаме приятния и топъл летен въздух, както имаме смразяващия зимен въздух, така и след смъртта си ние попадаме в едно духовно-душевна атмосфера, която е ласкава и топла само доколкото е подготвен чрез нашите добри чувства, или пък в една смразяваща атмосфера, доколкото тя е подготвена чрез нашите
лош
и чувства.
Така че нека обобщим: Както тук на Земята имаме приятния и топъл летен въздух, както имаме смразяващия зимен въздух, така и след смъртта си ние попадаме в едно духовно-душевна атмосфера, която е ласкава и топла само доколкото е подготвен чрез нашите добри чувства, или пък в една смразяваща атмосфера, доколкото тя е подготвена чрез нашите лоши чувства.
Тук на Земята лятната топлина и зимният студ са нещо общо за всички хора. В живота след смъртта всеки сам поражда своята собствена атмосфера. И това е едно от най-странните изживявания след смъртта, скъпи мои приятели, че докато една душа се носи в смразяващ и свиреп студ, до нея върви една друга душа, която е обгърната от ласкава и нежна топлина.
към текста >>
В моята „Теософия" ще намерите редица важни опитности от душевния свят, но най-вече наблюдението, че тези хора, които на Земята са развили
лош
и чувства, трябва да развиват и мъчителни опитности под погледа на онези, които са развили добри чувства.
Това са опитности, които всеки може да провери след смъртта.
В моята „Теософия" ще намерите редица важни опитности от душевния свят, но най-вече наблюдението, че тези хора, които на Земята са развили лоши чувства, трябва да развиват и мъчителни опитности под погледа на онези, които са развили добри чувства.
към текста >>
364.
3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 3 Декември 1922
GA_219 Отношението на звезд.свят към човека
В него се казва, че престъпниците които лежат в затворите, имат възможно най-здравия сън; да, ако са истински и закоравели престъпници, по време на своя сън те изобщо не се измъчват от
лош
и сънища или нещо подобно.
Естествените науки често се докосват до тези неща, които по необходимост трябваше да бъдат изнесени на света от Духовната Наука. Напоследък Вие може би срещнахте едно интересно съобщение в печата, което е статистически достоверно и се основава на съвсем точни наблюдения.
В него се казва, че престъпниците които лежат в затворите, имат възможно най-здравия сън; да, ако са истински и закоравели престъпници, по време на своя сън те изобщо не се измъчват от лоши сънища или нещо подобно.
Терзанието се появява, едва след като те отново се потопят в своето етерно тяло; моралната преценка се връща на мястото си. Тъкмо на онзи, който се стреми да бъде морален, би могло до хрумне: ето, чрез особено морално устройство на моето етерно тяло, аз ще изнеса и нещо горе в моето астрално тяло, така че вероятно ще бъда измъчван от лоши сънища, дори и поради незначителни морални грешки. Обаче в действителност нещата са така устроени, че по време на сън, човек не изнася горе в духовния свят нито следа от моралното устройство на своето етерно тяло; докато спи, обаче той е изложен на въздействията, които упражняват върху него онези Същества, за които стане дума преди малко.
към текста >>
Тъкмо на онзи, който се стреми да бъде морален, би могло до хрумне: ето, чрез особено морално устройство на моето етерно тяло, аз ще изнеса и нещо горе в моето астрално тяло, така че вероятно ще бъда измъчван от
лош
и сънища, дори и поради незначителни морални грешки.
Естествените науки често се докосват до тези неща, които по необходимост трябваше да бъдат изнесени на света от Духовната Наука. Напоследък Вие може би срещнахте едно интересно съобщение в печата, което е статистически достоверно и се основава на съвсем точни наблюдения. В него се казва, че престъпниците които лежат в затворите, имат възможно най-здравия сън; да, ако са истински и закоравели престъпници, по време на своя сън те изобщо не се измъчват от лоши сънища или нещо подобно. Терзанието се появява, едва след като те отново се потопят в своето етерно тяло; моралната преценка се връща на мястото си.
Тъкмо на онзи, който се стреми да бъде морален, би могло до хрумне: ето, чрез особено морално устройство на моето етерно тяло, аз ще изнеса и нещо горе в моето астрално тяло, така че вероятно ще бъда измъчван от лоши сънища, дори и поради незначителни морални грешки.
Обаче в действителност нещата са така устроени, че по време на сън, човек не изнася горе в духовния свят нито следа от моралното устройство на своето етерно тяло; докато спи, обаче той е изложен на въздействията, които упражняват върху него онези Същества, за които стане дума преди малко.
към текста >>
365.
10.ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 29 Декември 1922
GA_219 Отношението на звезд.свят към човека
Аз далеч не искам да кажа нещо
лош
о за тези тясно специализирани изследвания, напротив, както знаете многократно съм ги оправдавал в една или друга от моите лекции.
Обаче в действителност подобни опити никога не водят до едно цялостно обхващане на реалния свят, нито в областта на физическите, нито в областта на духовните явления.
Аз далеч не искам да кажа нещо лошо за тези тясно специализирани изследвания, напротив, както знаете многократно съм ги оправдавал в една или друга от моите лекции.
Но това още повече ни задължава да кажем: След като по този начин чрез взаимодействието между отделните си фрагменти природата и светът не се откриват на човека, ние стигаме до убеждението: Чрез своите изследвания, наблюдения и експерименти, човекът никога не може да си изгради един правилен и озарен от истината светоглед. Естествено, човек може да изследва черно дробните клетки или чернодробните процеси, както и мозъчните клетки или мозъчните процеси; в тези насоки той несъмнено може да стигне твърде далеч. Само че те го отвеждат в странични пътища, а не към главната цел. Ето защо правилен възглед за цялостния човешки организъм по този начин не може да се получи, понеже в случая липсва една ръководна, една всеобхватна идея за устройството на човешкия организъм. Ако тя съществуваше, тясно специализираните изследвания щяха да имат съвсем друг вид, а не както днес химията или астрохимията, физиката или астрофизиката, биологията и т.н.
към текста >>
366.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 12 март, 1923 г.
GA_222 Импулсиране на световно-историческите събития от духовните сили
Не разбирайте моите думи погрешно: Гьоте изобщо не е бил
лош
син или нещо от този род.
И така той растял, имайки безсъзнателно следното чувство: ти, би трябвало да се родиш в друго семейство, да имаш други родители.
Не разбирайте моите думи погрешно: Гьоте изобщо не е бил лош син или нещо от този род.
В своя съзнателен живот той бил напълно порядъчен. Но в неговото подсъзнание живеело нещо такова, сякаш душата му си казвала: ти трябва да имаш други родители. Ако Гьоте би имал тогава възможността по външен начин да се запознае с духовната наука, то той е възможно тогава да не би имал така живо това чувство. Но тогава все още духовната наука я е нямало. Затова в неговото подсъзнание това се оформило като такова чувство: аз би трябвало да имам такива родители, които са живели по-рано, които са живели много по-рано, а не сега.
към текста >>
367.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 17 март, 1923 г.
GA_222 Импулсиране на световно-историческите събития от духовните сили
От съвременните описания на тридесетгодишната война (по отношение събитията от нейното начало само Шилер е изказал няколко верни съждения), от тези описания ние знаем, как религиозната борба в Прага се изляла в следното събитие: разярената тълпа проникнала в Пражкото кметство и изхвърлила през прозореца двама държавни деятели- Мартинц и Слават, а също и деловодителя Фабрициус, с които, впрочем, както знаете нищо
лош
о не се случило, защото те паднали върху купчина боклук, по-точно, върху купчина книжни обрезки, защото в онези времена било обичайно да се изхвърлят ненужните хартии направо през прозореца.
И това ще ви доведе до там, че и от тази страна да оцените значението на антропософията.
От съвременните описания на тридесетгодишната война (по отношение събитията от нейното начало само Шилер е изказал няколко верни съждения), от тези описания ние знаем, как религиозната борба в Прага се изляла в следното събитие: разярената тълпа проникнала в Пражкото кметство и изхвърлила през прозореца двама държавни деятели- Мартинц и Слават, а също и деловодителя Фабрициус, с които, впрочем, както знаете нищо лошо не се случило, защото те паднали върху купчина боклук, по-точно, върху купчина книжни обрезки, защото в онези времена било обичайно да се изхвърлят ненужните хартии направо през прозореца.
А след това подир тях разярената тълпа изхвърлила още един политически деец. Ако сега проследим по-нататък развитието на събитията, се наблюдава хаотично движение на картата на Европа... Ту побеждава един, ту друг; ту на някакъв курфюрст му идва нещо в главата, ту този или онзи пълководец застава на тази или онази страна и т.н.: получава се някакво хаотично движение по картата на Европа (независимо от това, рисуват ли това движение или само разказват за него). В училище, при описване на тези толкова значителни събития от тридесетгодишната война, изпадат в обърканост, защото при обичайно практикуваното описание тези събития се разказват така, че ученикът скоро забравя всичко това, защото се получава някаква неразбория. Но ето, ако се разбере истинския ход на нещата, то може да се види, как зад външните събития действат духовни течения, насочени от север на юг и от юг на север, които освен това се пресичат с източно-западните.
към текста >>
Тогава виждат, как на Запад неправомерните Архангели се намесват в правомерната дейност на Началата, оказвайки вредно влияние, което в
лош
ава и отслабва доброто, което се намира в случващото се там по време на борбата.
Защото тогава възникват конкретни понятия.
Тогава виждат, как на Запад неправомерните Архангели се намесват в правомерната дейност на Началата, оказвайки вредно влияние, което влошава и отслабва доброто, което се намира в случващото се там по време на борбата.
И ние виждаме как на Изток, носещите добро Архангели направляват, като помощници и защитници това, което формират не съвсем правилно, не съвсем съответстващо на човечността, изостаналите Духове на Формата. И ние виждаме тогава, как в следствие на сблъсъка на тези двете течения в Средна Европа се образува непрекъсната бъркотия, възникват стълкновения между реформацията и нейните противници, приели такива размери по време на Тридесетгодишната война, а също и станалите след това битки.
към текста >>
368.
СЕДМА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 23 март, 1923 г.
GA_222 Импулсиране на световно-историческите събития от духовните сили
И би било по-нататъшен прогрес, ако хората не се ограничаваха с просто абстрактни фрази за това, че времето е хубаво или
лош
о, това би било твърде абстрактно, но ако хората отново биха стигнали до това, че когато разказват за някакво събитие, което им се е наложило да преживеят, не биха забравяли какво е било времето и какво изобщо е ставало в природата тогава.
В наше време, ако искат да кажат за някой, че е много скучен, казват: той води разговор за времето. Помислете само колко е обидно, ако за някой казват: това е много скучен човек, освен за времето, той за нищо друго не може да разговаря. Това в древноперсийското време хората биха го разбрали обратно, те биха сметнали за необичайно скучен този човек, който не би могъл да каже нищо интересно за времето. Защото, наистина, това значи да бъдеш съвсем изключен от заобикалящата ни природна среда, ако повече не усещаш нещо наистина човешко по отношение на различните състояния на времето. Тогава това е било интензивно преживяване на заобикалящата ни космическа среда, което се е изразявало в това, че изобщо всички събития, а раждането на човека е било също важно събитие, са ги поставяли във връзка с това, което е ставало в заобикалящия свят.
И би било по-нататъшен прогрес, ако хората не се ограничаваха с просто абстрактни фрази за това, че времето е хубаво или лошо, това би било твърде абстрактно, но ако хората отново биха стигнали до това, че когато разказват за някакво събитие, което им се е наложило да преживеят, не биха забравяли какво е било времето и какво изобщо е ставало в природата тогава.
Необичайно интересно би било, ако при разказването за някакво бележито събитие би се споменавало за това, например, при разказването за смъртта на Каспар Хаузер, а това е било значително събитие, се спомене, че тогава на едната страна на небето е залязвало слънцето, а на другата е изгрявала луната. Това може да ни позволи да почувстваме особеностите на съществото на човека от втората следатлантска епоха.
към текста >>
(не искам да го кажа в
лош
ия смисъл, но това е ужасно).
Но все пак, при това, което се е изчислявало, е имало нещо неземно и макар и чрез тези изчисления, човек е навлизал в областта на извънземното. Изчисленията при египтяните и халдейците не са били така абстрактни както сега при нас; това, което се е изчислявало, в същото време и дълбоко се е чувствало. Сега всичко изчислено бива само премислено, а бива даже и не премислено, а само подложено на обработка посредством математически методи. Днес често при изчисленията забравят за съдържанието, а се грижат само за прилагането на тези методи. И това, което в математиката понякога се достига с откъсване от съдържанието, само с помощта на прилагането на съответни методи, това, по мое мнение, е ужасно!
(не искам да го кажа в лошия смисъл, но това е ужасно).
По време на египетско-халдейската епоха в изчисленията все пак се е съдържало нещо определено свързано с човешкото битие.
към текста >>
369.
Трета лекция, 30. Септември 1923
GA_223 Годишният кръговрат
И там всичко навежда на мисълта, че и сега е възможно по духовен път да се върнем към онова, към което се стремяха жреците на друидите, и то в разцвета, а не в упадъчния период на техния култ, когато на преден план излязоха твърде несимпатични, дори
лош
и черти.
Духовната атмосфера в онова място от Уелс, за което споменах, има това своеобразие, че там, макар и да възникват по-трудно в астралната област, имагинациите са по-устойчиви и остават по-дълбоки следи. Ето какво е необичайното в тези местности.
И там всичко навежда на мисълта, че и сега е възможно по духовен път да се върнем към онова, към което се стремяха жреците на друидите, и то в разцвета, а не в упадъчния период на техния култ, когато на преден план излязоха твърде несимпатични, дори лоши черти.
към текста >>
Аз не искам да кажа, че те бяха нещо
лош
о, но все пак представляваха един вид утайка.
И къде се оттеглиха тези праучители? Ние ги откриваме в тяхното Лунно укрепление! Те са там и продължават своето по-нататъшно съществуване. А на Земята остана утайката, и по-точно: Сегашната разновидност на размножителните сили. Там тези размножителни сили не съществуват в днешната си форма, а като един вид утайка.
Аз не искам да кажа, че те бяха нещо лошо, но все пак представляваха един вид утайка.
А това, което остана горе като по-светла течност, е днешната абстрактна мъдрост. Ние виждаме как в хода на общочовешката еволюция от една страна се обособява, в абстрактен смисъл, доброто и злото, а от друга страна, като един вид утайка, се обособяват по-грубите анималистични качества. По този начин ние постепенно стигаме до една представа за духовното съдържание на Луната. И една такава наука беше налице още през епохата на инстинктивното ясновидство, като тогава тя имаше по-скоро пророчески характер.
към текста >>
370.
Четвърта лекция, 1 Октомври 1923
GA_223 Годишният кръговрат
Обаче най-
лош
ото в днешните науки, в днешното познание настъпва тогава, когато привидно нямаме никакви противоречия!
Фактически нещата се свеждат до това, да напредваме в познанието не само логически, но и с усет за реалността. Днес хората казват: Явните заблуди на днешното образование не ни засягат много; леките противоречия също не ни засягат!
Обаче най-лошото в днешните науки, в днешното познание настъпва тогава, когато привидно нямаме никакви противоречия!
– Виждате ли, към областта на духовното богатство, на точното познание, принадлежи също и това да преценим всички онези фактори, които например според днешната геология са взели участие във възникването на Земята преди толкова милиона години. Впрочем тези изчисления допускат известни отклонения в подробностите. Някои геолози казват: Земята е възникнала преди 20 милиона години, други казват: 200 милиона години; макар че днес за мнозина разликата между 20 милиона и 200 милиона е нещо съвсем незначително. Въпреки различията, изчислителните методи на учените са такива, че ние можем да се отнасяме към тях с пълен респект. Те са прецизни, те са точни.
към текста >>
371.
1. ПЪРВА СКАЗКА: Дорнах, 19 октомври 1923 г.
GA_230 Човекът като съзвучие на творящото образуващото и формиращото мирово слово
Видите ли, едно очебийно явление е, че онзи Махатма Ганди, когото Ромен Ролан описа сега повече
лош
о отколкото, в една малко радостна книга, че онзи Махатма Ганди, който насочи една дейност изцяло навън, обаче при това, който стои в индийския народ бих могъл да кажа като един пренесен в Индия просветител на осемнадесетото столетие спрямо старата индийска религия, който обаче в своя просветителски индуизъм запази едно нещо: почитането на кравата.
Това, което днес звучи гротескно, парадоксално, което може би изглежда като побърканост за едно време, което няма вече абсолютно никакво разбиране за духовните връзки на света, то съдържа все пак една истина, която сочи към древни употребления.
Видите ли, едно очебийно явление е, че онзи Махатма Ганди, когото Ромен Ролан описа сега повече лошо отколкото, в една малко радостна книга, че онзи Махатма Ганди, който насочи една дейност изцяло навън, обаче при това, който стои в индийския народ бих могъл да кажа като един пренесен в Индия просветител на осемнадесетото столетие спрямо старата индийска религия, който обаче в своя просветителски индуизъм запази едно нещо: почитането на кравата.
От това почитане човек не може да се откаже, казва Махатма Ганди, който, както знаете, получи от англичаните шестгодишен живот в затвора за неговата политическа дейност в Индия. Той запази почитането на кравата.
към текста >>
372.
2. ВТОРА СКАЗКА: Дорнах 20 октомври 1923 г.
GA_230 Човекът като съзвучие на творящото образуващото и формиращото мирово слово
Но докато хората ще прилагат меренето, броенето и тегленето само с техния ум, до тогава работата не ще бъде толкова
лош
а.
Но докато хората ще прилагат меренето, броенето и тегленето само с техния ум, до тогава работата не ще бъде толкова лоша.
Хората са наистина много умни, но те не са още толкова умни както Вселената. Ето за що не ще се получи нещо особено лошо до тогава, докато хората проявяват дилетантство по отношение на Вселената в меренето, тегленето и броенето. Но когато днешната цивилизация би се превърнала именно в посвещение, тогава ще бъде наистина лошо, ако хората останат с тяхното днешно настроение и разбиране. И това може да се получи, когато цивилизацията на запада, която стои изцяло в знака на везната, жалона /мярката/ и числото, би била залята от това, което все таки би могло да се случи на изток: би могло да се случи, щото чрез науката на посвещението да бъде изследвано и проникнато с познанието това, което живее духовно в организма на кравата. Защото ако проникнете в организма на кравата, ако се запознаете с това, как в нея тази осминка от хранителни вещества, обременена със земната тежест, с всичко, което може да бъде претеглено, измерено и преброено, ако се запознаете с това, което организира духовно тази земна тежест в кравата, ако се запознаете с целия този организъм на кравата, как той лежи на пасището и преживя и в своето преживяне изявява нещо чудесно от Вселената, изявява го астрално: тогава ще се научите да познавате, да впрегнете претегленото, измерено, преброеното в една система, с която можете да победите всичко друго в цивилизацията и да дадете на цялото земно кълбо единствено една цивилизация, която само тегли, брои и измерва и прави да изчезне от цивилизацията всичко друго.
към текста >>
Ето за що не ще се получи нещо особено
лош
о до тогава, докато хората проявяват дилетантство по отношение на Вселената в меренето, тегленето и броенето.
Но докато хората ще прилагат меренето, броенето и тегленето само с техния ум, до тогава работата не ще бъде толкова лоша. Хората са наистина много умни, но те не са още толкова умни както Вселената.
Ето за що не ще се получи нещо особено лошо до тогава, докато хората проявяват дилетантство по отношение на Вселената в меренето, тегленето и броенето.
Но когато днешната цивилизация би се превърнала именно в посвещение, тогава ще бъде наистина лошо, ако хората останат с тяхното днешно настроение и разбиране. И това може да се получи, когато цивилизацията на запада, която стои изцяло в знака на везната, жалона /мярката/ и числото, би била залята от това, което все таки би могло да се случи на изток: би могло да се случи, щото чрез науката на посвещението да бъде изследвано и проникнато с познанието това, което живее духовно в организма на кравата. Защото ако проникнете в организма на кравата, ако се запознаете с това, как в нея тази осминка от хранителни вещества, обременена със земната тежест, с всичко, което може да бъде претеглено, измерено и преброено, ако се запознаете с това, което организира духовно тази земна тежест в кравата, ако се запознаете с целия този организъм на кравата, как той лежи на пасището и преживя и в своето преживяне изявява нещо чудесно от Вселената, изявява го астрално: тогава ще се научите да познавате, да впрегнете претегленото, измерено, преброеното в една система, с която можете да победите всичко друго в цивилизацията и да дадете на цялото земно кълбо единствено една цивилизация, която само тегли, брои и измерва и прави да изчезне от цивилизацията всичко друго. Защото какво би дало посвещението в организацията на кравата? Това е един въпрос, който има извънредно дълбоко значение.
към текста >>
Но когато днешната цивилизация би се превърнала именно в посвещение, тогава ще бъде наистина
лош
о, ако хората останат с тяхното днешно настроение и разбиране.
Но докато хората ще прилагат меренето, броенето и тегленето само с техния ум, до тогава работата не ще бъде толкова лоша. Хората са наистина много умни, но те не са още толкова умни както Вселената. Ето за що не ще се получи нещо особено лошо до тогава, докато хората проявяват дилетантство по отношение на Вселената в меренето, тегленето и броенето.
Но когато днешната цивилизация би се превърнала именно в посвещение, тогава ще бъде наистина лошо, ако хората останат с тяхното днешно настроение и разбиране.
И това може да се получи, когато цивилизацията на запада, която стои изцяло в знака на везната, жалона /мярката/ и числото, би била залята от това, което все таки би могло да се случи на изток: би могло да се случи, щото чрез науката на посвещението да бъде изследвано и проникнато с познанието това, което живее духовно в организма на кравата. Защото ако проникнете в организма на кравата, ако се запознаете с това, как в нея тази осминка от хранителни вещества, обременена със земната тежест, с всичко, което може да бъде претеглено, измерено и преброено, ако се запознаете с това, което организира духовно тази земна тежест в кравата, ако се запознаете с целия този организъм на кравата, как той лежи на пасището и преживя и в своето преживяне изявява нещо чудесно от Вселената, изявява го астрално: тогава ще се научите да познавате, да впрегнете претегленото, измерено, преброеното в една система, с която можете да победите всичко друго в цивилизацията и да дадете на цялото земно кълбо единствено една цивилизация, която само тегли, брои и измерва и прави да изчезне от цивилизацията всичко друго. Защото какво би дало посвещението в организацията на кравата? Това е един въпрос, който има извънредно дълбоко значение. Какво би дало това посвещение?
към текста >>
373.
3. ТРЕТА СКАЗКА: Дорнах 21 октомври 1923 г.
GA_230 Човекът като съзвучие на творящото образуващото и формиращото мирово слово
Но орелът, на който можем да припишем някои
лош
и качества, има все пак особеното качество по отношение на неговото космическо съществувание, че така да се каже вън от неговата кожа, във формата на перата остава всичко онова, което тези проработени от Слънцето въздушни сили образуват в него.
Но орелът, на който можем да припишем някои лоши качества, има все пак особеното качество по отношение на неговото космическо съществувание, че така да се каже вън от неговата кожа, във формата на перата остава всичко онова, което тези проработени от Слънцето въздушни сили образуват в него.
И какво става тук, можем да забележим само когато орелът умира.
към текста >>
374.
4. ЧЕТВЪРТА СКАЗКА: Дорнах 26 октомври 1923 г.
GA_230 Човекът като съзвучие на творящото образуващото и формиращото мирово слово
Така че ние се изразяваме
лош
о, когато казваме, че пеперудата снася своето яйце в област та на Земята.
Обаче пеперудата не полага никога яйцето си там, където то не може да остане по някакъв начин във връзка със Слънцето.
Така че ние се изразяваме лошо, когато казваме, че пеперудата снася своето яйце в област та на Земята.
Тя съвсем не прави това, а снася яйцето си в областта на Слънцето. Пеперудата никак не слиза долу до Земята. Навсякъде, където в земната област има слънце, там търси тя своите места, за да снесе яйцата си, така че това яйце на пеперудата стои напълно под влиянието на Слънцето. То никак не попада под влиянието на Земята.
към текста >>
375.
5. ПЕТА СКАЗКА: Дорнах, 27 октомври 1923 г.
GA_230 Човекът като съзвучие на творящото образуващото и формиращото мирово слово
Например
лош
ите миризми, само че бихме могли да считаме това като нещо повече плебейско, докато в древните времена на инстинктивното ясновидство хората бяха чувствителни към това, което съществува като остатък от прилепите във въздуха.
Колкото и странно и парадоксално да звучи това: този сънищен род на прилепите изпраща малки призраци във въздуха, които след това се съединяват в една обща маса. Това, което е под Земята и още съставлява една скална маса, геологията го нарича магма. Това е разтопената каша скална маса. Бихме могли, да говорим за една духовна магма във въздуха, която произхожда от излъчванията на прилепите. В древните времена, в които съществуваше едно инстинктивно ясновиждане, хората бяха много чувствителни спрямо тази духовна магма, също както днес някои хора са чувствителни спрямо по-материалното.
Например лошите миризми, само че бихме могли да считаме това като нещо повече плебейско, докато в древните времена на инстинктивното ясновидство хората бяха чувствителни към това, което съществува като остатък от прилепите във въздуха.
към текста >>
Съществата съществуват за нещо добро или за нещо
лош
о, където и да съществуват те всичко стои във връзката на света така, че може да познаем, как то е свързано с другите същества.
Съществата съществуват за нещо добро или за нещо лошо, където и да съществуват те всичко стои във връзката на света така, че може да познаем, как то е свързано с другите същества.
За материалистично настроения човек пеперудите пърхат, птиците летят, пърхат прилепите. Но тук положението е почти такова, както е понякога при един не много чувствителен към изкуството човек, когато окачва в стаята си всички възможни художествени картини, които нямат никаква връзка, никаква вътрешна връзка. Така за обикновения наблюдател на света това, което лети през света, няма също никаква вътрешна връзка, защото той не вижда никаква такава връзка. Обаче всичко в Космоса стои на своето място, защото именно от това място то има една вътрешна връзка с целостта на Космоса. Дали това са пеперуди, дали са птици или прилепи, всичко стои в света с определен смисъл.
към текста >>
376.
10. ДЕСЕТА СКАЗКА: Дорнах, 9 ноември 1923 г.
GA_230 Човекът като съзвучие на творящото образуващото и формиращото мирово слово
И извънредно хубаво е да си създадем като педагог една интуитивна, една чувствена и инстинктивна яснота върху това, което вършим, за да излезем след това очарован в природата и да видим, как там навън природата действува педагогически в голям мащаб; как навсякъде, където би станало нещо
лош
о чрез един варов процес, е вложен по някакъв начин един меден процес.
Когато например намерим правилните педагогически средства, за да посрещнем педагогически определени явления на инертност при децата, които произхождат от смущения в системата на храносмилането, тогава получаваме твърде забележителни вътрешни тенденции, ако живеем действително в педагогиката, естествено не и тогава, когато изучаваме нещата външно и в същност, когато са свършили учебните занятия, на драго сърце седим вечерта в "общинската кръчма" и забравяме, какво става в училището. От начина на третиране, който прилагаме към едно такова дете, получаваме тенденцията да виждаме цялото действие на процесите на главата, цялата връзка на процесите на главата и на процесите в долната част на тялото. И когато след това отново проучваме в минералогията например процесите, които стават в медта, когато медта образува това или онова в земната област; тогава положението е почти такова, че във всичко, което медта извършва, когато се превръща в тази или онази медна руда, че в това превръщане на медта в медна руда или в други руди нещата ни се представят така, че можем да кажем: Тук силата на медта прави в Земята това, което ти правиш като педагог с момчето или с момичето! Ние виждаме формено едно копие на това, кое то самите правим, в процесите на медта.
И извънредно хубаво е да си създадем като педагог една интуитивна, една чувствена и инстинктивна яснота върху това, което вършим, за да излезем след това очарован в природата и да видим, как там навън природата действува педагогически в голям мащаб; как навсякъде, където би станало нещо лошо чрез един варов процес, е вложен по някакъв начин един меден процес.
Да, в тези процеси на медта, в тези процеси на образуването на руди сред другите земни процеси се крият постоянни лечения. И очарователно е, когато намираме пиритни руди или нещо друго, да си кажем сега: Това е точно така, като че третираме по правилен начин един човек. Тук духовете на природата, започвайки от йерархиите надолу до духовете на елементите, за които аз Ви говорих, третират като лечители това, което би могло да се яви също в живота като смущаващи, предизвикващи болести процеси. Тогава ние не правим вече нищо друго, освен едно прочитане. Защото когато виждаме, какво става там навън, когато след това прилагаме като лечително средство това или онова вещество, или го преработваме като лечително вещество, тогава ние просто заставаме и се питаме: къде се явява желязото?
към текста >>
377.
11. ЕДИНАДЕСАТА СКАЗКА: Дорнах 10 ноември 1926 г.
GA_230 Човекът като съзвучие на творящото образуващото и формиращото мирово слово
Тогава то се отлага в организма преди онова състоя ние, до което трябва да стигне, ако целият организъм трябва да участвува във всичко, което се намира в него, и се явява така
лош
ата болест, наречена захарна болест, Диабетен меллитус.
Видите ли, нещо подобно може да настъпи например, когато човекът не е в състояние да доведе до летливостта на топлинния етер онова, което се явява в него минерализирано то е било първоначално органическо, което се явява в него минерализирано като захар.
Тогава то се отлага в организма преди онова състоя ние, до което трябва да стигне, ако целият организъм трябва да участвува във всичко, което се намира в него, и се явява така лошата болест, наречена захарна болест, Диабетен меллитус.
Следователно при всяко вещество трябва да имаме предвид, доколко човешкият организъм може да бъде в състояние да го доведе до състоянието на топлинния етер, когато например консумираме готварска сол или захар, при което тогава организмът, който е вкоренен на Земята, може да намери своята връзка с духовния Космос.
към текста >>
378.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 24 ноември 1923 г.
GA_232 Мистерийни центрове
По някакъв начин тя се явява точно отражение от такъв вид и начин, по който човек тук, във физическия земен живот, се е проявявал като добър или
лош
.
Но когато човек разглежда в имагинативно съзерцание това, което е преминало през портата на смъртта, то все пак му се представя в определен образ. Всъщност това е образът, който човек носи в себе си, образът, на който физическата материя придава форма. Тази форма по отношение на физическата телесност се явява само сенчест образ; обаче по отношение на душевното усещане и възприятие тя произвежда силно, интензивно впечатление. За душевното възприятие в този образ главата на човек се появява замъглено; по-силно се явява останалото, което постепенно при преминаването през живота между смъртта и новото раждане се превръща в глава през следващата инкарнация. Обаче едно може да се каже за тази форма, която се вижда в имагинативно съзерцание, след като човек е минал през портата на смъртта: тя носи определен физиогномичен израз.
По някакъв начин тя се явява точно отражение от такъв вид и начин, по който човек тук, във физическия земен живот, се е проявявал като добър или лош.
Тук, във физическия земен живот, човек може да скрива какво действа в душата му - зло или добро. След смъртта той повече не може да крие това. Когато се гледа духовният образ, останал след смъртта, се вижда физиогномичен израз на това, какъв е бил човек на Земята.
към текста >>
379.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 25 ноември 1923 г.
GA_232 Мистерийни центрове
Докато тялото, което детето има, когато навлиза в света, зависи от това дали унаследените импулси са му дадени по по-добър или по-
лош
начин, по-късното тяло, което то носи от седмата до четиринадесетата година, извънредно силно зависи от впечатленията, които детето възприема от своето обкръжение.
И действително именно за детето в течение на първите периоди от живота има особено значение да попадне в такова положение, че да може да образува своето ново тяло - вече не унаследено, а образувано отвътре - от хубави впечатления от обкръжението, в съответствие с правилно приспособяване.
Докато тялото, което детето има, когато навлиза в света, зависи от това дали унаследените импулси са му дадени по по-добър или по-лош начин, по-късното тяло, което то носи от седмата до четиринадесетата година, извънредно силно зависи от впечатленията, които детето възприема от своето обкръжение.
През всеки седем години ние отново образуваме нашето тяло.
към текста >>
380.
ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 9 декември 1923 г.
GA_232 Мистерийни центрове
Най-новите историци, малко професорски срамувайки се от факта, че материалът е толкова
лош
, вследствие на това, че те не описват нещо, което знаят, измислят всякакви фантастични конструкции и ги разполагат в тези столетия.
А сега ви моля да обърнете внимание на едно нещо. Този, който изучава само външната история, ще намери много величествено, прекрасно, възвисяващо и просветляващо ума, когато исторически хвърли поглед към древния източен свят, когато исторически се вгледа към древна Гърция, към древния Рим; много може той да преживее, преминавайки през средновековието, да кажем, до времената на Карл Велики. Обаче вижте колко бедни стават външните исторически съобщения за времето, което започва няколко столетия след възникването на Християнството и завършва приблизително през девето, десето столетие. Погледнете историческите трудове: във всички стари честни исторически трудове навсякъде ще намерите само съвсем кратки описания на това време, ще намерите много малко относно тези столетия. Едва по-късно нещата отново започват да стават по-подробни.
Най-новите историци, малко професорски срамувайки се от факта, че материалът е толкова лош, вследствие на това, че те не описват нещо, което знаят, измислят всякакви фантастични конструкции и ги разполагат в тези столетия.
Обаче всичко това е безсмислица. Ако външно исторически честно се представят нещата, историческото описание на времето, когато загива древният Рим, ще се окаже доволно оскъдно; по-късно текат разрушителните походи на преселенията на народите, които са били не така страшно забележителни външно, както си ги представят днешните хора; те са били поразителни само по отношение на предшестващото и последвалото спокойствие. Но ако просто изчислите днес, или бихте изчислили в предвоенния период, колко хора пътуват всяка година от Русия в Швейцария, ще получите по-голяма бройка хора от тези, които са пресекли същата територия в Европа във времената на преселението на народите. Всички тези неща са относителни. Така че, собствено, ако продължим в същия стил, в който се говори при описание на придвижването на народите, би трябвало да кажем: чак до предвоенния период всичко в Европа се намирало в постоянно преселение на народите, даже в Америка през океана.
към текста >>
381.
ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 22 декември 1923 г.
GA_232 Мистерийни центрове
Днес се смята, че в лабораторията всеки може да провежда изследвания, бил той добър или
лош
човек, и това сякаш няма отношение към работата.
Тези два въпроса е поставял пред себе си средновековният естествоизпитател при всяко явление, което той е изучавал в своята лаборатория. И нещо своеобразно, което е съвсем изгубено за съвременния човек, е било характерно за този средновековен естествоизпитател.
Днес се смята, че в лабораторията всеки може да провежда изследвания, бил той добър или лош човек, и това сякаш няма отношение към работата.
Имат формулите, могат да анализират или синтезират; това може всеки да го направи. Тогава, когато към природата се приближавали по начин, разглеждащ я като действие на божественото, т. е. божественото в човека и божественото във великата природа, тогава е съществувало изискване: човек, изследващ по такъв начин, трябва да притежава вътрешно благочестие. Той е трябвало да бъде в състояние да направлява своята душа и своя дух към божествено-духовния свят. Това ставало ясно, защото е било факт: този, който се готвил за експериментирането като за някакво жертвено действие и ставал истински, вътрешно горещ от упражненията за благочестие при подготовката на експериментите, от собствен опит узнавал, че неговият експеримент, от една страна, водил до изучаване на човека, а от друга - до изучаване на великата природа.
към текста >>
382.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 24 декември, 1923 г.
GA_233 Световната история в антропософска светлина и като основа за познанието на човешкия дух
Разбира се, ние и до сега сме зависими от добрите или
лош
и условия за дишане, но вече не осъзнаваме този факт.
По такъв начин, ако древният човек на Изтока е живеел, например, на индийска почва, той е преживявал индийската почва като особено важна за него, а всичко останало на Земята - на изток, запад, юг от него, е изчезвало в неопределеността Той малко се е интересувал по какъв начин Земята е свързана в тези други части с останалото космическо пространство; напротив, с нещо особено важна е била не само почвата, на която е живеел (виж рис. – в ляво, червено), но и разпростирането на Земята в космическото пространство в тази местност. Начинът на дишане, възможен за него на местна почва, се е усещал от него като преживяване от особена важност. В наши дни е необичайно да се питаме, как се диша в едно или друго място.
Разбира се, ние и до сега сме зависими от добрите или лоши условия за дишане, но вече не осъзнаваме този факт.
За древният обитател на Изтока това не е било така. Начинът, по който той е осъществявал дишането, е бил за него много дълбоко преживяване и така е стояла работата с всички други неща, които са зависели от характера на отношенията на границата на Земята с космическото пространство.
към текста >>
383.
СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 30 декември, 1923 г.
GA_233 Световната история в антропософска светлина и като основа за познанието на човешкия дух
На пръв поглед това са просто думи; но не е
лош
о да започнем именно с тях, всеки може да получи от тях макар и слабо понятие за истината.
Знаете, че когато изследвахме устройството на човека, в резултат казахме (за да има някакъв вид класификация или схема): човек се състои от физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло и аз, или аз-организация. Прекрасно и ясно.
На пръв поглед това са просто думи; но не е лошо да започнем именно с тях, всеки може да получи от тях макар и слабо понятие за истината.
Но ако искаме да се възползваме от тази класификация в практическия живот, особено в медицината, призната за извънредно важна сфера на дейност и една от тези, които на всяка крачка зависят от нашето познание за човешкото същество, - тогава ние не можем, разбира се, да оставаме при думите: ние трябва да влезем в това, което се намира зад тях и ги изпълва със съдържание.Отначало ще попитаме: как стои работата с физическото тяло? Как да си съставим правилно понятие за него? (скоро ще видите защо заговорих за това). Да вземем някакъв предмет на Земята извън човешкото същество, - да кажем, например, камък. Камъкът пада на Земята.
към текста >>
384.
ОСМА ЛЕКЦИЯ, 31 декември, 1923 г.
GA_233 Световната история в антропософска светлина и като основа за познанието на човешкия дух
Това е било време, когато човек е бил още несвободен и е трябвало да следва волята на добрите и
лош
и богове.
Скъпи мои приятели, нашата болка е дълбока и неизразима. Но ние решихме да вървим напред, без да се сломим от сполетялата ни трагедия, за да продължим нашата дейност за духовния свят. Защото в дълбините на сърцата си можем да си кажем: когато се вглеждаме в пламъците, които се издигат над Ефес, ние виждаме вписани в пламъците думите: завист на боговете.
Това е било време, когато човек е бил още несвободен и е трябвало да следва волята на добрите и лоши богове.
към текста >>
385.
ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 1 януари, 1924 г.
GA_233 Световната история в антропософска светлина и като основа за познанието на човешкия дух
Развитието на човечеството ще се окаже във властта на
лош
и чувства и емоции, лишени от водещата сила на идеите.
Обърнете внимание върху това, че съвременната цивилизация може да бъде обоснована с помощта на тази форма на духовен живот, която се култивира вече толкова дълго, но животът няма да приеме подобна обосновка. Тази цивилизация може да просъществува още някое време. Душите нищо няма да знаят за Пазача на прага по време на будност, а по време на сън те ще бъдат отхвърлени от този Пазач, за да не се парализират; и в края на краищата в бъдеще ще се появи на света такъв вид хора, който няма да могат да приложат в земния си живот никакви идеи, така че мисленето, животът в идеите, ще изчезнат от лицето на Земята. Земята ще се окаже заселена от болен вид хора, притежаващи само инстинкти.
Развитието на човечеството ще се окаже във властта на лоши чувства и емоции, лишени от водещата сила на идеите.
Да, печалната картина, заставаща пред духовния поглед на наблюдателя не е само образ на души, стоящи пред Пазача на прага, на които е забранен входа в духовния свят - тази картина има и друг аспект.
към текста >>
386.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 24.02.1924
GA_235 Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки Първи том
В крайна сметка му е безразлично, дали тя е повече или по-малко добра, или повече или по-малко
лош
а музика.
Когато стане по-възрастен, той не знае дали да стане шлосер или придворен съветник. Той съвсем не знае, какво да прави със себе си в живота. Такъв човек върви всъщност без посока в живота. По отношение на неговото възприемане на външния свят той не е чак толкова нечувствителен. Той може да разбира например музиката, но не изпитва никаква радост от нея.
В крайна сметка му е безразлично, дали тя е повече или по-малко добра, или повече или по-малко лоша музика.
Той чувства и красотата на някое живописно или друго художествено творение, но в душата постоянно нещо го дразни: - За какво е всъщност всичко това? - и т.н.. Това са неща, които в кармическа връзка отново се проявяват в третия земен живот.
към текста >>
За себе си ми е невъзможно да мисля, че съм бил толкова
лош
човек, че да трябва да изживявам толкова неприятност, понеже съм мразил толкова много.
Ще кажете: - Да, ние наистина изпитваме толкова страдание! Нима всичко това произхожда от по-голяма или по-малка омраза в нашия минал земен живот?
За себе си ми е невъзможно да мисля, че съм бил толкова лош човек, че да трябва да изживявам толкова неприятност, понеже съм мразил толкова много.
- Да, ако в тази област искаме да мислим безпристрастно, ние трябва да си изясним, колко голяма е илюзията, която е приятна някому и поради това той се отдава на тази илюзия, когато се касае за това, човек да си внуши, че не храни антипатични чувства към някого. Хората минават през света с много повече омраза, отколкото си мислят, най-малкото с много повече антипатия. Понеже отначало омразата създава удовлетворение за душата, тя обикновено никак не се осъзнава. Тя бива прикрита от удовлетворението, от задоволството. Когато тя се връща обратно като страдание, което се разлива към нас идвайки отвън, едва тогава страданието се забелязва.
към текста >>
Действително съществува, бих искал да кажа, инстинктивно школувани възпитатели, които често пъти вършат подобно нещо от техния инстинкт, като довеждат деца с
лош
и заложби дотам, да могат да обичат и по този начин постепенно изграждат по-схватливи човешки същества.
Действително съществува, бих искал да кажа, инстинктивно школувани възпитатели, които често пъти вършат подобно нещо от техния инстинкт, като довеждат деца с лоши заложби дотам, да могат да обичат и по този начин постепенно изграждат по-схватливи човешки същества.
Именно тези неща правят всъщност разбирането на кармическите отношения да стане нещо, което служи на живота.
към текста >>
387.
ШЕСТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 02.03.1924
GA_235 Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки Първи том
Тези дела са добри или
лош
и, мъдри или глупави.
Представете си, как в земния живот човек извършва определени дела в своята воля, - а тя принадлежи на първата йерархия.
Тези дела са добри или лоши, мъдри или глупави.
Съществата от първата йерархия, Серафими, Херувими и Престоли, трябва да изработят насрещните образи в тяхната собствена сфера.
към текста >>
388.
ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 15.03.1924
GA_235 Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки Първи том
Едно такова експлозивно действане в духовната област - простете ми, като критикувам, но не вземам нещата в най-
лош
ия им смисъл, - е било прието с голяма флегматичност, с голямо безразличие от хората на 19-то столетие, естествено също и от тези в започващото 20-то столетие, не е могло лесно те да бъдат изкарани от тяхната флегматичност, от тяхното безразличие по отношение на това, което всъщност вътрешно движи света.
Преди десетилетия философът Едуард Фон Хартман беше за мен една извънредно интересна личност, както по отношение на вътрешния си духовен живот, така и по отношение на външния си живот. Към този философ аз проявих много дълбок интерес. Но когато разглеждам неговия живот така, че това разглеждане да насочи към едно кармическо наблюдение, трябва да поставя пред душата си това, което е ценно, по следния начин. Трябва да си кажа, че Едуард фон Хартман, философът на несъзнателното, е действал всъщност първо по един експлозивен начин във философията. Действително е така.
Едно такова експлозивно действане в духовната област - простете ми, като критикувам, но не вземам нещата в най-лошия им смисъл, - е било прието с голяма флегматичност, с голямо безразличие от хората на 19-то столетие, естествено също и от тези в започващото 20-то столетие, не е могло лесно те да бъдат изкарани от тяхната флегматичност, от тяхното безразличие по отношение на това, което всъщност вътрешно движи света.
В това наше духовно флегматично столетие едва ли може да се намери действително дълбок ентусиазъм.
към текста >>
Но именно на тази основа той беше на мнение, че светът, в който живеем, е мислимо най-
лош
ия.
Казвам това само защото с него искам да покажа, колко малко склонност е съществувала, за да бъде почувствано това, което Едуард фон Хартман така експлозивно изрази в своята «Философия на несъзнателното»[2]. Първо той естествено говори за това, че всичко, което е съзнателно в човека, съзнателното мислене, има минимално значение в сравнение с това, което царува и тъче несъзнателно в човека, несъзнавано царува и тъче в природата, то не може да бъде обхванато от съзнанието, никога не прониква в съзнанието. Едуард фон Хартман не е знаел нищо за една ясновидска имагинация, за интуиция, не е знаел, че несъзнателното може да проникне в човешкото познание. Така той обърна внимание на това, как действително същественото остава в несъзнателното.
Но именно на тази основа той беше на мнение, че светът, в който живеем, е мислимо най-лошия.
И с песимизма си той отиде по-далече от Шопенхауер, като намери, че върхът на културното развитие всъщност би трябвало да се състои в това, цялото земно развитие един ден да бъде унищожено, да бъде унищожено колкото е възможно по-скоро. Само че той казваше, че не иска това унищожение да стане още утре, защото няма да има достатъчно време да се приложи всичко онова, което е необходимо, за да се унищожи Земята действително до такава степен, че да изчезне всякаква човешка цивилизация, която и без това няма никаква стойност. И той мечтаеше - това е написано във «Философия на несъзнателното», - как хората ще стигнат дотам, да изнамерят една голяма машина, която да поставят достатъчно дълбоко в Земята, за да предизвикат с нея една мощна експлозия; да експлодира цялата Земя, като се разпръсне в пространството.
към текста >>
Без съмнение, когато човек разказва подобни неща, това изглежда непочтително, но не е така, аз обаче съм убеден, че за всеки човек може да бъде много ценно да открие такива връзки в своя живот, даже и за случая, че някой трябва да си каже: - В моя трети минал земен живот аз съм бил един много
лош
човек.
Без съмнение, когато човек разказва подобни неща, това изглежда непочтително, но не е така, аз обаче съм убеден, че за всеки човек може да бъде много ценно да открие такива връзки в своя живот, даже и за случая, че някой трябва да си каже: - В моя трети минал земен живот аз съм бил един много лош човек.
- Може да бъде много полезно за живота, ако някой може да си каже: - Аз съм бил много лош човек. - Някога в едно въплъщение, да, не само веднъж в някое въплъщение, ние при всички обстоятелства сме били действително много лоши хора! При тези неща винаги се изключват настоящите въплъщения, както е познато; присъстващите се изключват, когато става въпрос за нещо лошо.
към текста >>
- Може да бъде много полезно за живота, ако някой може да си каже: - Аз съм бил много
лош
човек.
Без съмнение, когато човек разказва подобни неща, това изглежда непочтително, но не е така, аз обаче съм убеден, че за всеки човек може да бъде много ценно да открие такива връзки в своя живот, даже и за случая, че някой трябва да си каже: - В моя трети минал земен живот аз съм бил един много лош човек.
- Може да бъде много полезно за живота, ако някой може да си каже: - Аз съм бил много лош човек.
- Някога в едно въплъщение, да, не само веднъж в някое въплъщение, ние при всички обстоятелства сме били действително много лоши хора! При тези неща винаги се изключват настоящите въплъщения, както е познато; присъстващите се изключват, когато става въпрос за нещо лошо.
към текста >>
- Някога в едно въплъщение, да, не само веднъж в някое въплъщение, ние при всички обстоятелства сме били действително много
лош
и хора!
Без съмнение, когато човек разказва подобни неща, това изглежда непочтително, но не е така, аз обаче съм убеден, че за всеки човек може да бъде много ценно да открие такива връзки в своя живот, даже и за случая, че някой трябва да си каже: - В моя трети минал земен живот аз съм бил един много лош човек. - Може да бъде много полезно за живота, ако някой може да си каже: - Аз съм бил много лош човек.
- Някога в едно въплъщение, да, не само веднъж в някое въплъщение, ние при всички обстоятелства сме били действително много лоши хора!
При тези неща винаги се изключват настоящите въплъщения, както е познато; присъстващите се изключват, когато става въпрос за нещо лошо.
към текста >>
При тези неща винаги се изключват настоящите въплъщения, както е познато; присъстващите се изключват, когато става въпрос за нещо
лош
о.
Без съмнение, когато човек разказва подобни неща, това изглежда непочтително, но не е така, аз обаче съм убеден, че за всеки човек може да бъде много ценно да открие такива връзки в своя живот, даже и за случая, че някой трябва да си каже: - В моя трети минал земен живот аз съм бил един много лош човек. - Може да бъде много полезно за живота, ако някой може да си каже: - Аз съм бил много лош човек. - Някога в едно въплъщение, да, не само веднъж в някое въплъщение, ние при всички обстоятелства сме били действително много лоши хора!
При тези неща винаги се изключват настоящите въплъщения, както е познато; присъстващите се изключват, когато става въпрос за нещо лошо.
към текста >>
389.
Съдържание
GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том
Изоставането на
лош
ата карма преди влизането в слънчевото съществуване; намиране отново на злото при завръщането от мировото съществуване в областта на Луната.
Различия в действията на земния и извънземния свят върху образуването на кармата. Преминаване от съизживяването на лунните същества към това на йерархиите. Преминаване през сферите на планетите. В областта на действието на Слънцето духовните закони и природните закони са едно. Истински човешкото произхожда от слънчевото съществуване, земното е само негов образ.
Изоставането на лошата карма преди влизането в слънчевото съществуване; намиране отново на злото при завръщането от мировото съществуване в областта на Луната.
Указание за Гьотевия Хомункулус. Чрез слънчевия живот се раждат заложбите за здраве; болестта се поражда в слънчевата област. Невалидност на природните закони и областта на втората йерархия. Превръщането на духовните закони обратно във физическото и областта на първата йерархия.
към текста >>
390.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 6 април 1924 година
GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том
В тази реч има нещо грандиозно пророческо, тя бе държана в началото на 80-те години, в нея германският райх бе пронизан до основи, за него бе казано всичко най-
лош
о, той бе наречен разрушител на германската същност.
Кармата на един такъв човек наистина може да ни заинтересува. Аз изходих от това, че той имаше тази странична страст постоянно да държи хвалебствени речи за Швейцария, и че веднъж в една реч за германския народ и германската държава, която бе издадена също под формата на брошура[13], съпостави с голяма игривост, но и с гениалност всичко онова, което можеше да се каже за германската народност и против германския райх.
В тази реч има нещо грандиозно пророческо, тя бе държана в началото на 80-те години, в нея германският райх бе пронизан до основи, за него бе казано всичко най-лошо, той бе наречен разрушител на германската същност.
И тези изречения бяха доказани. Това беше второто нещо, тази особена, бих казал, любеща омраза и неговата мразеща любов към германската народност и към германския райх.
към текста >>
391.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 24 април 1924 година
GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том
Обаче това беше нещо, което се считаше за извънредно
лош
о във времето, когато живееше Юлиан Отстъпникът и което доведе дотам, Юлиан Отстъпникът злодейски да бъде убит точно в своя поход за Персия.
Той знаеше, че Юлиан Отстъпникът до известна степен беше посветен в древните мистерии, че той искаше по духовен начин да запази по-нататък за човечеството онова, което се култивираше в древните мистерии и живееше там, искаше да го предаде по-нататък, че той искаше да съедини християнството с древната мъдрост на мистериите, че проповядваше в смисъла на древната мъдрост на мистериите, че наред с физическото Слънце съществува едно духовно Слънце, и който познава духовното Слънце, той познава Христос.
Обаче това беше нещо, което се считаше за извънредно лошо във времето, когато живееше Юлиан Отстъпникът и което доведе дотам, Юлиан Отстъпникът злодейски да бъде убит точно в своя поход за Персия.
Това преживя онзи посветен, този извънредно важен симптом на световната история.
към текста >>
392.
ПЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 27 април 1924 година
GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том
А когато извършеното е изравнено чрез справедливото изкупление, тогава
лош
ото, което някой е извършил в един човешки живот, при известни обстоятелства се превръща също в сила за доброто.
Когато една такава душа се е пречистила, тя по един благотворен начин ще пренесе силата, която е пречистена и в следващите времена, в по-късни земни епохи. И точно тогава, когато чувстваме кармата като справедливо изкупление, ние никога не ще пропуснем да видим, как кармата действа върху човека, изпитвайки го, как тя действа изпитващо даже тогава, когато той се държи в живота по възмутителен начин. Справедливото изкупление става, но човешките сили не се изгубват.
А когато извършеното е изравнено чрез справедливото изкупление, тогава лошото, което някой е извършил в един човешки живот, при известни обстоятелства се превръща също в сила за доброто.
Ето защо една такава съдба, каквато описахме днес, е твърде разтърсваща.
към текста >>
Те не мислят по-нататък върху това и тогава, когато някой външно привидно съвсем добър човек, който по някакъв начин не е извършил нищо
лош
о, загива чрез нещо, което действа отвън като случайност - или може би не загива, а трябва да страда ужасно много чрез едно силно нараняване или нещо подобно.
По отношение чувстването на морала в един човек, миналите земни епохи, миналите исторически епохи бяха по-възприемчиви, отколкото съвременното човечество. Съвременното човечество никак не е възприемчиво към въпросите за съдбата. Без съмнение тук или там се намира някой човек, който долавя намесата на съдбата, обаче истинското разбиране на великите въпроси на съдбата е все пак нещо изключително смътно и неразбираемо за днешната цивилизация, която разглежда отделния земен живот като нещо завършено за себе си. Нещата неминуемо се случват. Някой е сполетян от нещастие и хората говорят за това, че го е сполетяло нещастие, но не мислят по-нататък.
Те не мислят по-нататък върху това и тогава, когато някой външно привидно съвсем добър човек, който по някакъв начин не е извършил нищо лошо, загива чрез нещо, което действа отвън като случайност - или може би не загива, а трябва да страда ужасно много чрез едно силно нараняване или нещо подобно.
Хората не мислят, как в един така наречен невинен човешки живот може да се случи нещо подобно.
към текста >>
393.
ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 16 май 1924 година
GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том
Ние виждаме някой човек, на когото не можем да припишем подобни намерения, а му приписваме
лош
и намерения, или просто сме принудени да му припишем зли намерения.
И, мои мили приятели, изяснете си само последствията от един такъв факт. Ние живеем тук в земния живот. В земния живот изживяваме едно или друго. В земния живот се стараем да вършим добро, стараем се може би да не кривнем от определен път, който считаме морален за нас. Ние вършим определени дела, изхождащи от такива намерения.
Ние виждаме някой човек, на когото не можем да припишем подобни намерения, а му приписваме лоши намерения, или просто сме принудени да му припишем зли намерения.
Изчакваме няколко години, като през това време развиваме нашите добри намерения, и мислейки си по този начин за другия човек, ги развиваме успоредно с неговите лоши намерения. Тогава виждаме, че с нашите добри намерения не сме успели в живота, че те не само не са имали никакъв ефект, но може би сме стигнали и до това, което наричаме земно нещастие, докато другият, за когото имаме представата, че той не е имал никакви добри намерения, живее заедно с нас в едно привидно, външно щастие.
към текста >>
Изчакваме няколко години, като през това време развиваме нашите добри намерения, и мислейки си по този начин за другия човек, ги развиваме успоредно с неговите
лош
и намерения.
Ние живеем тук в земния живот. В земния живот изживяваме едно или друго. В земния живот се стараем да вършим добро, стараем се може би да не кривнем от определен път, който считаме морален за нас. Ние вършим определени дела, изхождащи от такива намерения. Ние виждаме някой човек, на когото не можем да припишем подобни намерения, а му приписваме лоши намерения, или просто сме принудени да му припишем зли намерения.
Изчакваме няколко години, като през това време развиваме нашите добри намерения, и мислейки си по този начин за другия човек, ги развиваме успоредно с неговите лоши намерения.
Тогава виждаме, че с нашите добри намерения не сме успели в живота, че те не само не са имали никакъв ефект, но може би сме стигнали и до това, което наричаме земно нещастие, докато другият, за когото имаме представата, че той не е имал никакви добри намерения, живее заедно с нас в едно привидно, външно щастие.
към текста >>
И когато безпристрастно гледаме света, ние можем да кажем само следното: - Когато някой, който познава моите добри намерения ги тълкува като
лош
и и ако съдбата ми след няколко години, въпреки добрите ми намерения е нещастна, а той ги тълкува така, че ги нарича
лош
и и се позовава върху това като казва: «Стана така, защото твоите намерения, както вече ти казах, бяха
лош
и», - това би представлявало един невъзможен начин на мислене.
Достатъчно е само да се запитаме: - Колко се осъществява в този външен живот от това, което е съдба, което следователно е важно за човешкия живот и непосредствено произлиза от намеренията, които носим в душата си? - Защото земният свят не е онзи свят, в който духовните закони, според които човек се оставя да бъде ръководен или сам владее, са също и природни закони; те не са природни закони, те протичат само вътре в човека.
И когато безпристрастно гледаме света, ние можем да кажем само следното: - Когато някой, който познава моите добри намерения ги тълкува като лоши и ако съдбата ми след няколко години, въпреки добрите ми намерения е нещастна, а той ги тълкува така, че ги нарича лоши и се позовава върху това като казва: «Стана така, защото твоите намерения, както вече ти казах, бяха лоши», - това би представлявало един невъзможен начин на мислене.
Духовното би трябвало да действа от душа на душа. Но във външния земен свят по вина на съдбата първоначално все още не действа духовното.
към текста >>
В курса, който можах да държа още там горе в изгорелия Гьотеанум, така нареченият «френски курс»[2], насочих вниманието ви към това, как човек трябва да остави своята
лош
а карма, преди в определен момент да навлезе в една нова област през времето между смъртта и новото раждане.
В курса, който можах да държа още там горе в изгорелия Гьотеанум, така нареченият «френски курс»[2], насочих вниманието ви към това, как човек трябва да остави своята лоша карма, преди в определен момент да навлезе в една нова област през времето между смъртта и новото раждане.
Злото не може да влезе в слънчевото съществуване. Има една поговорка, която в съзнанието на днешните хора се отнася обаче само за физическите въздействия на Слънцето. Тази поговорка гласи, че Слънцето огрява еднакво доброто и злото[3]. То прави това; но то не приема в себе си злото. Когато духовно виждате това, което в душата на човека е добро, то е ясно като слънчева светлина, но ясно по духовен начин.
към текста >>
А сега си представете, че един
лош
човек достигне пред слънчевото съществуване в живота между смъртта и едно ново раждане.
А сега си представете, че един лош човек достигне пред слънчевото съществуване в живота между смъртта и едно ново раждане.
Той трябва да изостави всичко, което е лошо в него. Но с това остава също и една значителна част от самия него, защото злото е свързано именно с него. То е едно единство с него. Поне дотолкова, доколкото то е едно единство, той трябва да откъсне от себе си онова, което живее като зло в него.
към текста >>
Той трябва да изостави всичко, което е
лош
о в него.
А сега си представете, че един лош човек достигне пред слънчевото съществуване в живота между смъртта и едно ново раждане.
Той трябва да изостави всичко, което е лошо в него.
Но с това остава също и една значителна част от самия него, защото злото е свързано именно с него. То е едно единство с него. Поне дотолкова, доколкото то е едно единство, той трябва да откъсне от себе си онова, което живее като зло в него.
към текста >>
Но вземете един съвсем краен случай, мои мили приятели, вземете случая, в който един човек е бил толкова
лош
, толкова враждебен към хората, че вътре в себе си е желал злото на всички хора.
Но вземете един съвсем краен случай, мои мили приятели, вземете случая, в който един човек е бил толкова лош, толкова враждебен към хората, че вътре в себе си е желал злото на всички хора.
Да предположим, макар и хипотетично, че той е бил толкова лош и такъв злодей, че в действителността не може да съществува по-голяма лошота. Какво става с един пълен злодей, който изцяло се е отъждествил със злото, какво ще стане с него, когато той стигне в тази точка, да речем алфа /виж рис. стр.188/, и трябва да остави извън себе си всичко, което е свързано със злото? Той трябва да остави извън слънчевото съществуване самия себе си. Между смъртта и едно ново раждане ще е изминал онова време, което наскоро ви описах, ще е минал през сферата на Луната, ще е срещнал там лунните същества, ще се е срещнал даже и с онези същества от йерархията на Ангелите, които се намират във връзка с него, както и с други ангелски същества, които са във връзка с тях.
към текста >>
Да предположим, макар и хипотетично, че той е бил толкова
лош
и такъв злодей, че в действителността не може да съществува по-голяма
лош
ота.
Но вземете един съвсем краен случай, мои мили приятели, вземете случая, в който един човек е бил толкова лош, толкова враждебен към хората, че вътре в себе си е желал злото на всички хора.
Да предположим, макар и хипотетично, че той е бил толкова лош и такъв злодей, че в действителността не може да съществува по-голяма лошота.
Какво става с един пълен злодей, който изцяло се е отъждествил със злото, какво ще стане с него, когато той стигне в тази точка, да речем алфа /виж рис. стр.188/, и трябва да остави извън себе си всичко, което е свързано със злото? Той трябва да остави извън слънчевото съществуване самия себе си. Между смъртта и едно ново раждане ще е изминал онова време, което наскоро ви описах, ще е минал през сферата на Луната, ще е срещнал там лунните същества, ще се е срещнал даже и с онези същества от йерархията на Ангелите, които се намират във връзка с него, както и с други ангелски същества, които са във връзка с тях. Но сега той стига на края на този свят.
към текста >>
394.
СЕДЕМНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 29 юни 1924 година
GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том
Защото проследявайки жестокостите на войните, вината и чудовищните действия по време на войните, във връзка с природните и стихийните катастрофи, които убиват хората, ние виждаме да се проявява борбата на добрите богове с
лош
ите богове от двете направления.
Нашият поглед, който без съмнение трябва да бъде пълен с разбиране на човешката карма, бива насочен от човешката съдба към съдбата на боговете.
Защото проследявайки жестокостите на войните, вината и чудовищните действия по време на войните, във връзка с природните и стихийните катастрофи, които убиват хората, ние виждаме да се проявява борбата на добрите богове с лошите богове от двете направления.
През човешкия живот нашият поглед прониква в живота на боговете и ние виждаме живота на боговете на задния фон на човешкия живот. И ние виждаме този живот не със сухите теоретически възгледи, а го виждаме с нашето сърце и живо участие и можем отново да разгледаме този живот на боговете във връзка с това, което става в индивидуалната карма на човека върху Земята, защото виждаме човешката съдба преплетена със съдбата на боговете.
към текста >>
395.
Съдържание
GA_237 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Трети том
Подкопаване или заблуждение на инициативата чрез
лош
и писания и празни приказки на материалистичния интелектуализъм.
Кармическият импулс към духовното е обгръщане на това, което е изпитано по описания начин преди слизането на душата в земното тяло. Необходимост от вътрешна инициатива на душевния живот на антропософа и от съблюдаването на условията и на насрещните образи.
Подкопаване или заблуждение на инициативата чрез лоши писания и празни приказки на материалистичния интелектуализъм.
Общ плод на живота. Истинност на материализма само за физическия живот Потресаващото в кармата на хората, които не се издигат до духовното. Силата на Михаил създава физиономията и човешката форма. Настоящото в полето на материализма ще бъде доказано, че духът е творящ, така че тези хора ще трябва да го виждат. Стремеж на Ариман да действа в душите чрез временно проникване в човешките тела
към текста >>
396.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 4 юли 1924 г.
GA_237 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Трети том
Днес хората на Ариман действат по един особено
лош
начин, без другите да забележат.
а на това, че хората в началото още са заслепени от светлината на светлата епоха. Така това, което призраците на умрелите от миналото столетие вършат между нас, е нещо извънредно плодородно за хората завладени от Ариман.
Днес хората на Ариман действат по един особено лош начин, без другите да забележат.
Те се стараят, бих искал да кажа, ариманически да галванизират колкото е възможно повече от тези призраци на миналото столетие и да ги заставят да влияят върху съвременните хора.
към текста >>
397.
ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 11 юли 1924 г.
GA_237 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Трети том
Но имаше голям брой хора, които живееха в южните и средни области на Европа, които казваха: - Да, моето вътрешно същество, което се проявява самостоятелно между заспиването и събуждането, принадлежи на областта на един добър и на областта на един
лош
свят.
Не всички, които в онези времена се наричаха християни или стояха по някакъв начин близо до християнството, имаха тази душевна нагласа.
Но имаше голям брой хора, които живееха в южните и средни области на Европа, които казваха: - Да, моето вътрешно същество, което се проявява самостоятелно между заспиването и събуждането, принадлежи на областта на един добър и на областта на един лош свят.
И те много, много размишляваха върху дълбочината на силите, които предизвикват доброто и злото в човешката душа. Пребиваването на човешката душа в един свят, в който помежду си се борят добрите и злите същества, добрите и злите сили, се чувстваше като нещо тежко за човека. Тези чувства не съществуваха още в южните и в средните области на Европа през първите столетия, но през 5-то, 6-то столетие те станаха все по-чести; и именно между онези хора, които получаваха вести от Изток - тези вести от Изток достигаха до тях по най-разнообразен начин, - се разви това настроение на душата. И понеже това душевно настроение се разви особено силно в онези области, в които после изкристализира името «България» - това име остана, запази се по един странен начин и по-късно, когато съвсем други народи се заселиха в тези области. В по-късните столетия, в продължение на много дълго време онези хора в Европа, които бяха развили особено силно това душевно настроение, бяха наричани «българи».
към текста >>
398.
СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 28 юли 1924 г.
GA_237 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Трети том
- Наистина, именно първите десетилетия на 19-то столетие донесоха всичко
лош
о на човечеството, всичко
лош
о, което то е изживяло някога по време на своята история.
Без съмнение, можем да кажем: - Тази епоха не започна по твърде светъл начин.
- Наистина, именно първите десетилетия на 19-то столетие донесоха всичко лошо на човечеството, всичко лошо, което то е изживяло някога по време на своята история.
Това от своя страна не пречи да е настъпила възможността в човечеството да проникне светлината на духовния живот. Бих искал да кажа, че хората по инерция продължават да се придържат към навиците на тъмната епоха и тези навици навлизат в 20-то столетие, проявявайки се по много по-лош начин, отколкото по-рано в тъмната епоха Кали-Юга, защото сега вече е възможно насреща да се прояви светлината на истината.
към текста >>
Бих искал да кажа, че хората по инерция продължават да се придържат към навиците на тъмната епоха и тези навици навлизат в 20-то столетие, проявявайки се по много по-
лош
начин, отколкото по-рано в тъмната епоха Кали-Юга, защото сега вече е възможно насреща да се прояви светлината на истината.
Без съмнение, можем да кажем: - Тази епоха не започна по твърде светъл начин. - Наистина, именно първите десетилетия на 19-то столетие донесоха всичко лошо на човечеството, всичко лошо, което то е изживяло някога по време на своята история. Това от своя страна не пречи да е настъпила възможността в човечеството да проникне светлината на духовния живот.
Бих искал да кажа, че хората по инерция продължават да се придържат към навиците на тъмната епоха и тези навици навлизат в 20-то столетие, проявявайки се по много по-лош начин, отколкото по-рано в тъмната епоха Кали-Юга, защото сега вече е възможно насреща да се прояви светлината на истината.
към текста >>
399.
ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 4 август 1924 г.
GA_237 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Трети том
Естествено че е
лош
о, когато човек не е нищо друго освен съвременник, но все пак той трябва да бъде и съвременник; това означава, че трябва да имаме чувство за това, което става във времето.
Ние трябва да насочим поглед върху тези неща и трябва да осъзнаем, че всъщност това, което човекът има като свое обикновено съзнание, е една много малка стаичка. Всичко, което около човека става по начина, който аз описах, има огромно влияние върху подсъзнанието. И в крайна сметка не ни остава нищо друго, - ако мога така да се изразя - освен като хора да бъдем и съвременници. Някои вярват, че в дадена епоха човек би могъл да бъде «само човек», но това води до гибел - ние трябва да бъдем също и съвременници.
Естествено че е лошо, когато човек не е нищо друго освен съвременник, но все пак той трябва да бъде и съвременник; това означава, че трябва да имаме чувство за това, което става във времето.
към текста >>
400.
7. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 18 септември 1924 г.
GA_238 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Четвърти том
И така аз живея всъщност с моите изживявания в онези хора, които са били засегнати от тези изживявания в добър или в
лош
смисъл.
Когато наблюдаваме напълно правилно, когато наблюдаваме проницателно, ние виждаме, как в този протичащ в обратен ред живот след смъртта, който трае приблизително една трета от земния живот, умрелият иска да пристъпи към подготвителното изработване на неговата карма. Той вижда всичко онова, през което е минал във времето на земния живот, вижда го при това обратно изживяване. Ако е обидил някой човек, той отново изживява това. Ако съм умрял на 73 години и в моята 60-та година съм обидил някого, аз отново изживявам това при обратното преминаване на земния живот; но го изживявам така, че не изпитвам чувствата, които съм имал при обиждането, а чувствата на другия, които той е имал от моята обида. С моето изживяване аз напълно се пренасям в другия.
И така аз живея всъщност с моите изживявания в онези хора, които са били засегнати от тези изживявания в добър или в лош смисъл.
И тогава в мен самия се поражда стремежът да създам кармическото изравняване.
към текста >>
401.
9. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 21 септември 1924 г.
GA_238 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Четвърти том
И може да се каже, че двете личности минаха почти едновременно през вратата на смъртта, но с определено
лош
о настроение една към друга.
И точно това настроение породи сега определени разногласия между двете личности. Мъжката личност се придържаше повече към мисловното следване на светогледа, женската личност се отдаваше все повече и повече на образното виждане.
И може да се каже, че двете личности минаха почти едновременно през вратата на смъртта, но с определено лошо настроение една към друга.
към текста >>
Той се застрелва, подавайки се на един вътрешен подтик, защото има представата, че би станал съвсем
лош
човек, ако би живял по-нататък.
През време на това пътуване той написва една чудесна малка книжка «Върху последните неща», в която се намират описания от елементарно естество, които ни изглеждат така, като че някой иска да окарикатури описанията за Атлантида, великолепно, но естествено от психиатрична гледна точка съвсем налудничаво. Но ние трябва да разглеждаме това кармически. Той стремглаво отпътува за Италия и се връща оттам, прекарва известно време в близост до Виена в Брун ам Гебирге. Завърнал се от Италия той написва още някои мисли, които са му дошли през време на пътуването за Италия, величествени идеи върху съзвучието между моралното и природното, след това взема под наем дома, в който е починал Бетховен, живее няколко дни в стаята, където е починал Бетовен и - сега той вече е изживял своето затворничество от миналия живот, - се застрелва. Кармата беше изпълнена.
Той се застрелва, подавайки се на един вътрешен подтик, защото има представата, че би станал съвсем лош човек, ако би живял по-нататък.
На него не му се удаде вече възможността да живее по-нататък, защото кармата беше изпълнена.
към текста >>
402.
10. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 23 септември 1924 г.
GA_238 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Четвърти том
Естествено това е поетическа фантазия, но Хебел искаше да представи, как в един гимназиален клас седи прероденият Платон и диалозите на Платон се разглеждат от гимназиалния учител, и най-
лош
ите бележки за тълкуването на платоновите диалози получава от този учител именно прероденият Платон.
Да, виждате ли, бихме искали да кажем, много близко лежи опасността, съвсем да не познаем Платон, когато той дойде по някакъв начин. Аз често съм споменавал, как Фридрих Хебел си е набелязал една драма[1] - планът на тази драма съществува само като бележка, - в която искаше да третира хумористично, как в един гимназиален клас седи прероденият Платон.
Естествено това е поетическа фантазия, но Хебел искаше да представи, как в един гимназиален клас седи прероденият Платон и диалозите на Платон се разглеждат от гимназиалния учител, и най-лошите бележки за тълкуването на платоновите диалози получава от този учител именно прероденият Платон.
Това Хебел си е набелязал като материал за драмата. След това той не е разработил този материал. Но тук виждаме едно предчувствие, колко лесно можем да не познаем Платон. Той не може лесно да се познае. Това е една черта която особено много ме интересуваше в проследяването на платоновото течение, защото това неразпознаване е всъщност извънредно поучително, когато искаме да намерим истинските пътища за по-нататъшния ход на индивидуалността на Платон.
към текста >>
403.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Прага, 30. Март 1924 г.
GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том
Ако направите една статистика за това, ще видите, че за един човек много повече се говори
лош
о, отколкото нещо похвално, нещо признаващо неговите качества.
Ние можем да изпитаме състрадание към такъв човек, това също е правилно, но ние винаги сме довеждани до един минал земен живот, през който той се е отнасял с омраза към заобикалящия го свят. Моля да не бъда криво разбран. Когато се говори за омраза, човек лесно си казва: - Аз не мразя, аз обичам всички. - Но нека той веднъж се изпита и ще види колко омраза, колко скрита омраза лежи в основата на човешката душа. Тези взаимни връзки стават ясни за човека едва тогава, когато слушаме хората да говорят едни за други.
Ако направите една статистика за това, ще видите, че за един човек много повече се говори лошо, отколкото нещо похвално, нещо признаващо неговите качества.
И ако действително би се направила една такава статистика, би се открило, че между хората съществува сто пъти повече омраза, отколкото любов - това число може действително да бъде дадено. Такова е положението, само че обикновено хората не забелязват това, защото вярват, че винаги са прави да мразят и намират, че е напълно оправдано, когато мразят. През следващия земен живот обаче тази омраза се развива в страдание, а в третия земен живот тя се превръща в липса на разбиране, в закостенялост, която не иска да вникне в нищо, не иска да се задълбочи в нищо.
към текста >>
Чрез това обаче той
лош
о подготвя своя организъм и своите органи.
Искам само да обърна вниманието върху това, че хората развиват определена степен на интерес или дезинтерес към заобикалящия ги свят; обаче за душата това има голямо значение. Когато човек се интересува за заобикалящия го свят, душата съизживява вътрешно този заобикалящ свят. Обаче това, което човек изживява тук с интерес, с участие, той го занася през вратата на смъртта в обширността на Космоса. И както тук човек трябва да има очи, за да вижда цветовете на Земята, така също той трябва да бъде подбуден тук на Земята чрез интереса, за да има възможност между смъртта и едно ново раждане да вижда духовно онова, което се преживява там. И ако човек минава през живота без да проявява интерес, ако неговият поглед не се спира с интерес на нищо, ако не обръща внимание на това, което става в света, тогава след смъртта, между смъртта и едно ново раждане той няма да има никаква връзка с Космоса, той е, така да се каже, душевно сляп, не може да работи със силите на Космоса.
Чрез това обаче той лошо подготвя своя организъм и своите органи.
Той идва в посоката на съзвездието Лъв и не може да извърши първата подготовка за сърцето; идва след това в областта на Слънцето и не може да изгради по-нататък сърцето; идва в огнената област на Земята и не може да даде тук последната шлифовка на своето сърце. Тогава той идва на Земята със заложбата за сърдечно заболяване през време на своя земен живот. Така нещо психическо, нещо душевно - липсата на интерес, действа и пренася своето действие в този земен живот. И същността на заболяването става напълно обяснима, едва когато могат да се прозрат връзките, когато се види, как човекът, който в настоящето страда физически, има това физическо страдание благодарение на факта, че в своя минал живот е развил нещо психическо, нещо душевно, което в настоящия живот се превръща в нещо физическо. Физическите страдания в един земен живот са изживявания от един минал земен живот, устроени по този или по друг начин.
към текста >>
404.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Прага, 31. Март 1924 г.
GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том
Ние гледаме, как сме се отнасяли към даден човек, как към други хора, как сме изпитвали състрадание или сме били безчувствени, какви добри или
лош
и дела сме извършили.
Защото там ние виждаме, как по един забележителен начин съществата на първата йерархия - Серафими, Херувими и Престоли взаимно вършат своите дела. Могъщи картинни образи на духовни събития ни се показват сега, когато наблюдаваме небето, което лежи надолу, понеже това сега е нашето небе. Както във физическия свят ние наблюдаваме шрифта на звездите, поглеждайки нагоре, така, когато погледнем надолу, виждаме делата на Серафими, Херувими и Престоли. И онова, което се извършва между тях, което се разкрива във величествени възвишени картини, в това духовно битие ние чувстваме, как то има нещо общо с това, което сме и което ще бъдем самите ние. Понеже сега ние чувстваме: - Онова, което се случва там между Серафими, Херувими и Престоли, ни показва, какви последствия ще имат в следващия земен живот нашите дела от предишния земен живот.
Ние гледаме, как сме се отнасяли към даден човек, как към други хора, как сме изпитвали състрадание или сме били безчувствени, какви добри или лоши дела сме извършили.
Убежденията ни имат нещо общо с третата йерархия, делата обаче с първата йерархия - Серафими, Херувими, Престоли. Тогава, разтърсвайки душата ни, сега като в една действаща космически в нас памет пристъпва онова, което сме направили през последния ни земен живот между раждането и смъртта. Тогава поглеждаме надолу, съзирайки делата на духовността. Серафими, Херувими, Престоли, какво вършат те? Те ни показват в картини онова, което ще последва като взаимен живот, който ще трябва да изживеем заедно с хората, с които сме били заедно през предишния ни земен живот като изравняване на това, което е резултат от изживяното с тях.
към текста >>
405.
ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, Париж, 24. Май 1924 г.
GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том
Цялата човешка същност е свързана с добрите и
лош
ите човешки дела.
Тези лунни същества произнасят строга присъда, една мирова присъда каква е ценността на едно действие като добро действие за целия Всемир; каква е цената на едно зло, едно несправедливо действие за целия Всемир. И тогава в лунната сфера човекът трябва да изостави всичко онова, с което той е навредил на Всемира. Последствията от неговите зли действия, тях трябва да остави човекът в лунната сфера. И с това той изоставя част от самия себе си. Ние трябва да сме наясно, че повече отколкото се мисли, човекът е едно цяло с всичко това, което прави, което извършва.
Цялата човешка същност е свързана с добрите и лошите човешки дела.
Ако трябва да оставим лошото, което сме извършили, то трябва да изоставим една част от самите нас. Действително ние напускаме тази лунна сфера само с това, което сме извършили като добро за Всемира. Поради това, когато напуснем лунната сфера в известна степен ние сме осакатен човек, толкова осакатен, колкото лоши мисли сме съединили с нашата собствена същност. Толкова трябва да изоставим, колкото вредно и позорно сме извършили за света.
към текста >>
Ако трябва да оставим
лош
ото, което сме извършили, то трябва да изоставим една част от самите нас.
И тогава в лунната сфера човекът трябва да изостави всичко онова, с което той е навредил на Всемира. Последствията от неговите зли действия, тях трябва да остави човекът в лунната сфера. И с това той изоставя част от самия себе си. Ние трябва да сме наясно, че повече отколкото се мисли, човекът е едно цяло с всичко това, което прави, което извършва. Цялата човешка същност е свързана с добрите и лошите човешки дела.
Ако трябва да оставим лошото, което сме извършили, то трябва да изоставим една част от самите нас.
Действително ние напускаме тази лунна сфера само с това, което сме извършили като добро за Всемира. Поради това, когато напуснем лунната сфера в известна степен ние сме осакатен човек, толкова осакатен, колкото лоши мисли сме съединили с нашата собствена същност. Толкова трябва да изоставим, колкото вредно и позорно сме извършили за света.
към текста >>
Поради това, когато напуснем лунната сфера в известна степен ние сме осакатен човек, толкова осакатен, колкото
лош
и мисли сме съединили с нашата собствена същност.
И с това той изоставя част от самия себе си. Ние трябва да сме наясно, че повече отколкото се мисли, човекът е едно цяло с всичко това, което прави, което извършва. Цялата човешка същност е свързана с добрите и лошите човешки дела. Ако трябва да оставим лошото, което сме извършили, то трябва да изоставим една част от самите нас. Действително ние напускаме тази лунна сфера само с това, което сме извършили като добро за Всемира.
Поради това, когато напуснем лунната сфера в известна степен ние сме осакатен човек, толкова осакатен, колкото лоши мисли сме съединили с нашата собствена същност.
Толкова трябва да изоставим, колкото вредно и позорно сме извършили за света.
към текста >>
Това, което днес ви разказвам, мои мили приятели, за изоставянето на своите недостатъци, своите
лош
и постъпки, каквото ви разказах за лунните обитатели, това стои в книгата на живота от първия жизнен период.
В първия жизнен период, от раждането до седмата година в тази ретроспекция се виждат тайните на Луната. Както Слънцето свети през мъглата, така просветват мировите тайни през собственото етерно тяло, което човек наблюдава, когато животът се представя там в първия жизнен период.
Това, което днес ви разказвам, мои мили приятели, за изоставянето на своите недостатъци, своите лоши постъпки, каквото ви разказах за лунните обитатели, това стои в книгата на живота от първия жизнен период.
Погледне ли човек с имагинацията, с инспирацията и с интуицията детството си, си казва: - Тази книга на живота има седем глави. В първата глава се обхваща нашето начално детство и лунните тайни. Втората глава обхваща възрастта между смяната на зъбите и половата зрялост, там са тайните на Меркурий. Когато се разглежда тази възраст, в която децата ходят на училище, се виждат тайните на Меркурий. На медиците е познато, че това е възрастта, когато се прекарват детските болести.
към текста >>
406.
СЕДМА ЛЕКЦИЯ, Париж, 28. Май 1924 г.
GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том
Когато ние погледнем от земна гледна точка, мои мили приятели, е така, че ние всъщност имаме - и за земния човек това е добре, за да не изпадне в умопомрачение - едно прекалено
лош
о мнение за това, което е затворено в човека.
Когато ние погледнем от земна гледна точка, мои мили приятели, е така, че ние всъщност имаме - и за земния човек това е добре, за да не изпадне в умопомрачение - едно прекалено лошо мнение за това, което е затворено в човека.
Всъщност, когато вземем заедно всички хора на Земята, те са носители на всички йерархии, които разгръщат своята същност в човека. Това, което е в човека, което е много по-величествено от целия звезден свят, от всички звездни движения и процеси, това е нашият външен свят в слънчевото съществуване. И със съществата, които нарекох Ексусиаи, Динамис, Кириотетес, с другите същества, които живеят в сферата на Луната - съществата от йерархията на Ангелите; със съществата, които живеят в сферата на Венера - съществата от йерархията на Архаи; с всички останали човешки души, с които сме кармически свързани, ние изработваме нашия следващ земен живот, съзерцавайки човешкото тяло. И тази работа в слънчевата сфера за изграждането на следващия земен човек, на следващия човешки живот на Земята, тази работа е много по-величествена от всичко онова, което човекът може да създаде като култура и цивилизация на Земята. Това, което в края на краищата предлага земната цивилизация е човешко дело.
към текста >>
407.
ОСМА ЛЕКЦИЯ, Вроцлав, 7. Юни1924 г.
GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том
Ние виждаме, как на доброто се отвръща с тежки удари от съдбата, а
лош
ото изобщо не се наказва, а дори често се възнаграждава с относително добра съдба.
Тази човешка съдба най-напред така застава пред душата, като че ли тя случайно ни засяга, като че ли случайно се проявява. Ние извършваме това и онова от определени импулси и по отношение на обикновения живот би трябвало да си кажем: - В безкрайно много случаи виждаме, как на добрия човек са отредени трудни, дори трагични страдания, а на друг, който изобщо няма добри намерения, не се отреждат страдания, а му се случват добри неща. Както знаем, в ежедневния живот с обикновеното съзнание ние не можем да видим взаимната връзка между това, което душевно произлиза от самите нас и това, което ни постига от съдбата.
Ние виждаме, как на доброто се отвръща с тежки удари от съдбата, а лошото изобщо не се наказва, а дори често се възнаграждава с относително добра съдба.
Ние виждаме необходимостта в природните процеси, виждаме, как следствията произлизат от определени причини. В духовно отношение, където е включен нашият морален живот не можем да видим това. И въпреки това, когато разгледаме живота непредубедено, виждаме също, как съдбата се проявява така, че би трябвало да си кажем: - Съдбата протича така, като че ние самите сме си я избрали.-
към текста >>
Нека си представим, че като един
лош
човек, аз съм ударил плесница на някого и сега след смъртта се намирам в моята четиридесета година - тогава аз съм го наранил.
В момента, когато се напусне физическото тяло, се преминава във всичко това, което се намира извън физическото тяло. Ако съм застанал тук и напусна моето тяло, първото в което навлизам е масата и след това всичко друго, което ме заобикаля. Аз се намирам винаги в това, което изпълва света и все повече прониквам в него, като единствено не се намирам вътре в моята кожа. Това, което досега е било мой физически вътрешен свят, става мой външен свят, а всичко, което по-рано е било външен свят, става мой вътрешен свят. Така също и моралното става мой външен свят.
Нека си представим, че като един лош човек, аз съм ударил плесница на някого и сега след смъртта се намирам в моята четиридесета година - тогава аз съм го наранил.
За него това е било едно ужасно морално унижение. В моя земен живот аз може би съм се смял на това. Сега не преживявам това, което тогава съм преживял, а изживявам физическата болка и моралното унижение. Аз изцяло се намирам в него. Така в действителност съм се намирал още и през всяка нощ, но то е останало само в моето подсъзнание, това не се осъзнава, то остава само образ.
към текста >>
Тук в земния свят не е необходимо доброто да бъде наградено с добро, а
лош
ото с
лош
о.
От това преживяване след смъртта, което се осъществява в сферата на великите пра учители на човечеството, се образува първият зародиш на кармата. Там се заражда намерението, сами да поправим това, което сме извършили. Там за първи път се проявява фактът, че намеренията пораждат следствия в живота.
Тук в земния свят не е необходимо доброто да бъде наградено с добро, а лошото с лошо.
В момента, когато пристъпим в извънземния свят, решението, което взимаме в един много по-реален свят от земния и което заживява в нас като импулс, че трябва да поправим това, което сме направили, в този момент, когато изграждаме нещо като намерение, то трябва да стане реална причина за изравняване в по-късен живот.
към текста >>
408.
ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Вроцлав, 11. Юни1924 г.
GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том
Ние се чувстваме принудени да разберем, дали те са добри или
лош
и, благосклонни или недоброжелателни, дали имат някакви способности или нямат.
Но има и друг вид срещи с хора. Там не се появяват такива усещания. Тези хора започват да ни интересуват, без всъщност да чувстваме в душата си някаква симпатия или антипатия към тях. Хората ни интересуват.
Ние се чувстваме принудени да разберем, дали те са добри или лоши, благосклонни или недоброжелателни, дали имат някакви способности или нямат.
И във времето, което следва едно такова запознанство - да кажем, че сме срещнали някой, който също познава този човек, с когото ние сме се запознали и заговорим за същия човек - се вижда, че ние се чувстваме подтикнати да разговаряме за него. Ние се осведомяваме кой е той, какво прави в живота и т.н.; ние се интересуваме за негова външност. При хората от първия вид може да се случи, когато срещнем някой наш познат, който също го познава, да ни стане напълно неприятно, когато той започне да говори за него. Ние съвсем не искаме да говорим за този човек. Когато нещо такова се случи в живота - а духовнонаучните методи се опитват да проникнат зад такива тайни, - когато в известен смисъл ние изпитаме необяснима симпатия или антипатия при запознаването си с даден човек, се установява, че с този човек по някакъв начин сме били кармически свързани в миналото и че това, което сме изживяли заедно с него, вече през целия ни земен живот всъщност ни е водило да го срещнем в един определен момент.
към текста >>
409.
ПЕТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Вроцлав, 14. Юни1924 г.
GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том
Ние имаме
лош
вкус, което може да премине в едно
лош
о усещане на тъпота в главата.
Моментът на събуждането е придружен с радостно усещане само тогава, когато човекът веднага обърне вниманието си към външния свят и когато в неговото съзнание външният свят надделее над това, което се надига в него. Моментът на събуждането има нещо мрачно за много хора, също и моментът на заспиването. Но когато заспива, човекът има чувството, че той мъкне, така да се каже, със себе си събитията от деня, които е преживял и че те все повече избледняват и го напускат; те стават все по-леки. Моментът на събуждането носи чувство на тежест, едно чувство като че ли човек се издига от някакви дълбини, като носи от тях нещо, което внася в деня и което трябва да се преработи през деня. Оттам идва и тежкото чувство при събуждането.
Ние имаме лош вкус, което може да премине в едно лошо усещане на тъпота в главата.
Естествено човекът обикновено не различава тези фини усещания, но точно тези фини усещания, които може да забележи в себе си, по определен начин насочват към много неща в целия човешки живот. Какво всъщност се случва в човека? Нека да опишем съвсем правилно, от една определена гледна точка също и съвсем точно това, което става с човека, като кажем: - Когато заспиваме, в леглото остават да лежат физическото и етерното тяло, азът и астралното тяло излизат навън в духовния свят. Но как точно става това? За да напреднем точно в разглеждането на кармата, нека днес ясно си представим в душата как всъщност се извършва този процес, който с известно право първо описваме абстрактно.
към текста >>
От
лош
ата карма, от всичко, което е останало, от нашите зли дела, в главата като един вид изпарения се внасят всевъзможни нездравословни отлагания в човешкия организъм.
Моментът на събуждането е такъв, за който трябва да се каже, че той означава едно леко загатване на всичко това, което човекът носи в себе си от своите изминали земни животи. Това обаче се улавя чрез всичко, през което преминават астралното тяло и азът, когато те влизат и се разпространяват от върха на пръстите на ръцете и краката навътре в човека. Така е обаче, че една тежка карма, една карма, която трудно се понася, има свойството да излъчва в главата всичко онова, което е отложено като нездравословни вещества, докато една добра карма всъщност складира горе добрите вещества. И там духовното и природното се докосват. Доброто в кармата на човека внася нагоре в главата здравословните състояния на организма сутринта, прави главата свободна; от добрата карма в главата не се появяват толкова много болестнотворни изпарения.
От лошата карма, от всичко, което е останало, от нашите зли дела, в главата като един вид изпарения се внасят всевъзможни нездравословни отлагания в човешкия организъм.
Главата се чувства бръмчаща и затъпяла от това, което е лошата карма. Точно от състоянията, които човек има сутрин, може да се почувства действието на кармата чак до физическото. А кармата се образува във взаимодействията между спящото и будното състояние. Точно както бъдещата карма се образува от това, което до края на живота ни ще вършим всеки ден, както цялата тази изработвана до края на живота ни карма през нощта означава същото, както образуваните в момента мисли означават за деня, така онова гигантското, - което тече насреща ни, което ние срещаме, когато, така да се каже, от вечерта до сутринта спим, - представлява световните спомени на нашата карма от миналото. Както в будно състояние ние имаме нашите лични спомени, така, когато съзнанието се разпростре над тях, ние имаме нашите кармични спомени от заспиването до събуждането.
към текста >>
Главата се чувства бръмчаща и затъпяла от това, което е
лош
ата карма.
Това обаче се улавя чрез всичко, през което преминават астралното тяло и азът, когато те влизат и се разпространяват от върха на пръстите на ръцете и краката навътре в човека. Така е обаче, че една тежка карма, една карма, която трудно се понася, има свойството да излъчва в главата всичко онова, което е отложено като нездравословни вещества, докато една добра карма всъщност складира горе добрите вещества. И там духовното и природното се докосват. Доброто в кармата на човека внася нагоре в главата здравословните състояния на организма сутринта, прави главата свободна; от добрата карма в главата не се появяват толкова много болестнотворни изпарения. От лошата карма, от всичко, което е останало, от нашите зли дела, в главата като един вид изпарения се внасят всевъзможни нездравословни отлагания в човешкия организъм.
Главата се чувства бръмчаща и затъпяла от това, което е лошата карма.
Точно от състоянията, които човек има сутрин, може да се почувства действието на кармата чак до физическото. А кармата се образува във взаимодействията между спящото и будното състояние. Точно както бъдещата карма се образува от това, което до края на живота ни ще вършим всеки ден, както цялата тази изработвана до края на живота ни карма през нощта означава същото, както образуваните в момента мисли означават за деня, така онова гигантското, - което тече насреща ни, което ние срещаме, когато, така да се каже, от вечерта до сутринта спим, - представлява световните спомени на нашата карма от миналото. Както в будно състояние ние имаме нашите лични спомени, така, когато съзнанието се разпростре над тях, ние имаме нашите кармични спомени от заспиването до събуждането. Тогава насреща ни идват спомените за различните земни животи, които сме прекарали.
към текста >>
Силното навлизане, предизвикано например от една
лош
а карма, разрушава органите и това предизвиква болести в тях.
Нека продължим нататък. Разгледайте веднъж едно такова астрално тяло, което е преминало през важни жизнени ситуации в някой предишен земен живот, през зли дела. Те така действат в астралното тяло, че това астрално тяло твърде силно навлиза във физическото и в етерното тяло. Това силно навлизане не е здравословно. Само едно известно нормално отношение на астралното тяло към физическото и етерното тяло е здравословно.
Силното навлизане, предизвикано например от една лоша карма, разрушава органите и това предизвиква болести в тях.
Сега имаме второто. Едно подобно мислене и действие в единадесето столетие може така да раздуе астралното тяло, че да предизвика смъртта на човека в ранна възраст. Но чрез това раздуване човекът освен това се разболява; може да получи тежка болест и да умре в следствие на тази болест. Това е казано физически. Защото ние виждаме какво става във физическото тяло на човека и казваме, че човекът е болен и болестта свършва със смъртта, човекът умира; той се разболява на двадесет и пет години и на тридесет години умира вследствие на болестта.
към текста >>
410.
ШЕСТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Вроцлав, 15. Юни1924 г.
GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том
Когато от една страна погледнем начина, по който нашите морално-душевни действия произлизат от нашите намерения, от цялата нагласа на душата ни, когато непредубедено разгледаме самите нас, ние виждаме, как определяме някои от нашите действия като морално добри, които могат да се причислят към мировия процес, а други като морално
лош
и, несъвършени; такива, които душевно не могат да се причислят към мировия процес.
Нека това, което се представя пред нас чрез непосредственото наблюдение на нашето отношение към живота между раждането и смъртта веднъж го сравним с това, което човекът трябва вътрешно да изпитва към връзката на своето душевно-морално поведение, мислене и дейност с резултата от това морално-душевно поведение. Точно през тези вечери ние изходихме от такива наблюдения и накрая ще оставим нашите разяснения отново да се влеят в такива наблюдения.
Когато от една страна погледнем начина, по който нашите морално-душевни действия произлизат от нашите намерения, от цялата нагласа на душата ни, когато непредубедено разгледаме самите нас, ние виждаме, как определяме някои от нашите действия като морално добри, които могат да се причислят към мировия процес, а други като морално лоши, несъвършени; такива, които душевно не могат да се причислят към мировия процес.
Но всичко това, което става чрез хората, не може да има само моментно значение - така всъщност всеки сам може да си каже, - както всичко в природата не може да има само своето мигновено значение, а има своите въздействия, своите последствия. Всичко става причина за нещо друго или е следствие от нещо друго. Човешкият живот съвсем не би се включвал в хода на световните събития, ако това, което той носи в себе си, не би могло да бъде причина и следствие. Но докато ние напълно можем да бъдем доволни, когато наблюдаваме в природата, как нещо произлиза от своята причина, съвсем не можем да бъдем доволни за връзката на нашето морално-духовно изживяване с хода на света. Ние виждаме, как във физическите събития не се установява непосредствена връзка между това, което трябва да последва от нашата морално-душевна нагласа и това, което в течение на физическия живот наистина се случва.
към текста >>
И също така, когато разгледаме това, което се случва между хората, и когато наблюдаваме душите, ние често виждаме, че този, който при дадени обстоятелства, изглежда морален, душевно добър, бива постиган от нещастия, от
лош
и неща в света, докато този, който е душевно слаб,
лош
, зъл, е възможно да бъде засегнат от външни нещастия, но не е така, че във всичко получава отплата или нещо подобно за това, което живее в неговата душа.
Но всичко това, което става чрез хората, не може да има само моментно значение - така всъщност всеки сам може да си каже, - както всичко в природата не може да има само своето мигновено значение, а има своите въздействия, своите последствия. Всичко става причина за нещо друго или е следствие от нещо друго. Човешкият живот съвсем не би се включвал в хода на световните събития, ако това, което той носи в себе си, не би могло да бъде причина и следствие. Но докато ние напълно можем да бъдем доволни, когато наблюдаваме в природата, как нещо произлиза от своята причина, съвсем не можем да бъдем доволни за връзката на нашето морално-духовно изживяване с хода на света. Ние виждаме, как във физическите събития не се установява непосредствена връзка между това, което трябва да последва от нашата морално-душевна нагласа и това, което в течение на физическия живот наистина се случва.
И също така, когато разгледаме това, което се случва между хората, и когато наблюдаваме душите, ние често виждаме, че този, който при дадени обстоятелства, изглежда морален, душевно добър, бива постиган от нещастия, от лоши неща в света, докато този, който е душевно слаб, лош, зъл, е възможно да бъде засегнат от външни нещастия, но не е така, че във всичко получава отплата или нещо подобно за това, което живее в неговата душа.
Накратко, когато погледнем в природата, ние не намираме връзка между това, което човекът изживява, което го постига от съдбата и това, което е същността, естеството на неговата воля и би било една, би могло да се каже, съвсем безотговорна илюзия, ако за отделния земен живот човекът си въобрази, че ходът на неговия, определен от съдбата живот, някак си се получава като следствие от неговата морална воля. Лошият може да е щастлив, добрият може да бъде нещастен. В тези две изречения се изразява това от земния живот, което първоначално прави този земен живот неразбираем относно висшата човечност. И от това ние ще видим, как човекът, както е поставен в света, не е в състояние да остави да се проявят съответните следствия от неговите действия. В отделния земен живот моралното остава вътрешна душевна нагласа, вътрешно душевно настроение, не може непосредствено да се разкрие във външната физическа действителност.
към текста >>
Лош
ият може да е щастлив, добрият може да бъде нещастен.
Човешкият живот съвсем не би се включвал в хода на световните събития, ако това, което той носи в себе си, не би могло да бъде причина и следствие. Но докато ние напълно можем да бъдем доволни, когато наблюдаваме в природата, как нещо произлиза от своята причина, съвсем не можем да бъдем доволни за връзката на нашето морално-духовно изживяване с хода на света. Ние виждаме, как във физическите събития не се установява непосредствена връзка между това, което трябва да последва от нашата морално-душевна нагласа и това, което в течение на физическия живот наистина се случва. И също така, когато разгледаме това, което се случва между хората, и когато наблюдаваме душите, ние често виждаме, че този, който при дадени обстоятелства, изглежда морален, душевно добър, бива постиган от нещастия, от лоши неща в света, докато този, който е душевно слаб, лош, зъл, е възможно да бъде засегнат от външни нещастия, но не е така, че във всичко получава отплата или нещо подобно за това, което живее в неговата душа. Накратко, когато погледнем в природата, ние не намираме връзка между това, което човекът изживява, което го постига от съдбата и това, което е същността, естеството на неговата воля и би било една, би могло да се каже, съвсем безотговорна илюзия, ако за отделния земен живот човекът си въобрази, че ходът на неговия, определен от съдбата живот, някак си се получава като следствие от неговата морална воля.
Лошият може да е щастлив, добрият може да бъде нещастен.
В тези две изречения се изразява това от земния живот, което първоначално прави този земен живот неразбираем относно висшата човечност. И от това ние ще видим, как човекът, както е поставен в света, не е в състояние да остави да се проявят съответните следствия от неговите действия. В отделния земен живот моралното остава вътрешна душевна нагласа, вътрешно душевно настроение, не може непосредствено да се разкрие във външната физическа действителност. Но възможно е, душевната нагласа да стане реално следствие на душевното настроение. Въпреки, че нашето добро поведение вътрешно душевно може да ни задоволява, възможно е да ни постигне нещастие, което стои в крещящо противоречие с това, което ние всъщност причиняваме; но това, което се е получило по този начин, въпреки това остава вътрешно-душевно.
към текста >>
Положението му всъщност беше много
лош
о.
Двете индивидуалности отново се родиха в средата на Средновековието и то сега като брачна двойка. Някогашният собственик на робите отново беше роден като мъж, надзирателят беше жена. Този мъж в средата на Средновековието, който беше прероденият някогашен собственик на робите, заемаше в едно село не особено приятен пост. В известен смисъл той беше един вид полицейски слуга. Всичко, което се случваше в тази селска община, беше стоварвано на гърба му.
Положението му всъщност беше много лошо.
И когато се потърси, защо беше така, се разбира, че тези селски жители в по-голямата си част бяха робите, които той по-рано беше притежавал и които беше третирал по такъв жесток начин чрез своя надзирател. Кармически сега беше устроено така, че някогашният собственик на роби отново беше висш чиновник, но пък беше станал селски полицай, върху когото всичко се стоварваше и с това то беше стоварвано и върху жена му. Но поради това, че тази жена изстрадваше всичко, което родените сега като селяни някогашни роби стоварваха върху мъжа, се осъществяваше кармата също и между тази съпруга, която беше някогашният надзирател и притежателя на робите. Възелът между двамата се развърза. Между двамата беше развързан възелът, но не и между някогашния надзирател, който сега беше се преродил като жена и селяните, т.
към текста >>
411.
2. СКАЗКА ВТОРА. Арнхайм, 19 юли 1924 г.
GA_240 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Шести том
Да, духовно това е било подготвено дълго време преди това; след това то продължава да действува, трепти по-нататък и още дълго време съществуват неговите последици, които често пъти са по-
лош
и от не посредствената епоха.
Обаче тези царувания, които траят около 300 години и малко повече, се различават съществено едни от други. Те не се различават винаги така силно, както царуването на Михаел от царуването на Габриел, но те се различават съществено едни от други. И тук ние можем да кажем: винаги, когато царува Габриел, се подготвя за следващото време онази епоха, която разделя народите едни от други, диференцира ги, епохата, в която народите стават повече националистични. Вие можете да запитате: как става, че в настоящото време, когато настъпила епохата на Михаел, на Земята се явява един толкова силен националистичен елемент?
Да, духовно това е било подготвено дълго време преди това; след това то продължава да действува, трепти по-нататък и още дълго време съществуват неговите последици, които често пъти са по-лоши от не посредствената епоха.
Защото импулсивността на Михаел се провира само постепенно в това, което в голяма част е било оставено от царуването на Габриел. Обаче винаги, когато започва епохата на Михаел, за човечеството на Земята започва един копнеж да преодолее всички народностни различия и да разпространи над народите, които населяват през това време Земята, онова, което се е родило като най-висша култура, като най-висше духовно съдържание в определена епоха. Господството на Михаел се характеризира винаги с вземането на надмощие на един космополитски принцип, с разпространението на висшето духовно развитие на Земята между онези народи независимо какви езици говорят те които са достъпни за това духовно равнище. Ето защо между 7-те Архангели, които изпращат своите импулси в развитието на човечеството, Михаел е винаги онзи, който дава на човечеството импулса на космополитизма и същевременно импулса да бъде разпространено между човечеството най-ценното, което съществува в една епоха.
към текста >>
412.
9. СКАЗКА ДЕВЕТА. Лондон, 27 август 1924 г.
GA_240 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Шести том
Световната война с всички нейни
лош
и последствия ще бъде само началото на нещо още по-
лош
о.
Ако се намерят такива честни антропософски души, които искат да внесат по този начин духовността в земния живот, тогава ще има едно движение нагоре. Ако не се намерят такива души, тогава упадъкът ще продължава да напредва.
Световната война с всички нейни лоши последствия ще бъде само началото на нещо още по-лошо.
Защото днес човечеството е изправено пред една голяма евентуалност: пред евентуалността, да види как се сгромолясва в пропастта всичко, което е цивилизация, или да повдигне тази цивилизация чрез духовност, да я придвижи напред в смисъла на онова, което е вложено в Импулса н Михаел, който стои пред Импулса н Христос.
към текста >>
413.
Всеобщи изисквания, които трябва да постави пред самия себе си всеки, който иска да постигне духовно развитие
GA_245 Указания за езотеричното обучение
На тази степен още не е напълно възможно да се разграничават многочислените
лош
и влияния, които се смесват с добрите в тази област.
Наистина прекалено силно е казано, но е напълно вярно, че ако някой дойде при един езотеричен ученик и му каже: «Ей, знаеш ли, камбанарията на църквата «Х» през тази нощ цялата се е наклонила», езотерикът трябва да си остави една вратичка за мисълта, че досегашното му знание за природните закони би могло да се разшири чрез едно такова явно невероятно нещо. Който в петия месец насочи вниманието си да бъде настроен по този начин, ще забележи, че в неговата душа се промъква едно усещане, като че ли в онова пространство, за което говорихме при упражнението през четвъртия месец, се заражда нещо живо, сякаш в него нещо се раздвижва. Това чувство е извънредно фино и субтилно. Човек трябва да се опита внимателно да обхване това субтилно вибриране около него и да го остави да се влее във всичките пет сетива, особено в очите и ушите, също и в кожата, доколкото тя съдържа сетивото за топлината. При тази степен на езотерично развитие да се отдава по-малко внимание на впечатленията за онези пориви в по-нисшите сетива - на вкуса, на мириса, на осезанието.
На тази степен още не е напълно възможно да се разграничават многочислените лоши влияния, които се смесват с добрите в тази област.
Затова ученикът нека остави тези неща за една по-късна степен.
към текста >>
Първо, че споменатите шест упражнения парализират
лош
ото влияние, което могат да имат други окултни упражнения, така че остава само благотворното влияние.
Първо, че споменатите шест упражнения парализират лошото влияние, което могат да имат други окултни упражнения, така че остава само благотворното влияние.
И второ, че всъщност те единствени осигуряват положителните резултати от медитацията и концентрацията. Само добросъвестното изпълнение на обичайния морал не е достатъчно за езотерика, тъй като този морал може да бъде много егоистичен, ако човек си каже: Аз искам да бъда добър, за да бъда смятан за добър. Езотерикът не прави доброто, за да бъде смятан за добър, а защото постепенно осъзнава, че само доброто движи еволюцията напред, докато злото, неразумността и грозното поставят препятствия по пътя на еволюцията.
към текста >>
414.
Следващи правила в продължение на «Всеобщи изисквания»
GA_245 Указания за езотеричното обучение
Не трябва също да се отчайва и да си казва, че изпълнява много
лош
о поставените изисквания.
Следващите правила[1] би трябвало да се разбират в смисъл, че всеки езотеричен ученик по възможност трябва да устрои живота си по такъв начин, че непрекъснато да се наблюдава, дали всъщност ръководи най-вече своя вътрешен живот съобразно езотеричните изисквания. Всяко езотерично обучение, особено когато се издига в по-висшите области, може да доведе само до вреда и объркване на ученика, ако той не спазва такива правила. Напротив, никой не трябва да се плаши и да се отказва от такова обучение, ако се стреми да живее в смисъла на тези правила.
Не трябва също да се отчайва и да си казва, че изпълнява много лошо поставените изисквания.
Достатъчно е, ако той вътрешно честно се стреми през целия си живот да не изпуска из погледа си тези правила. И тази честност преди всичко трябва да бъде честност пред самия себе си. В това отношение някой може да се заблуждава, като си казва: «Аз наистина искам чистосърдечно да се стремя.» - Обаче ако се провери по-от-близо, ще забележи, че на фона на всичко това дебне скрит егоизъм и рафинирана себичност. Точно такива чувства често си слагат маската на безкористен стремеж и заблуждават ученика. Никога не е прекалено често, сериозно да се проверява чрез вътрешно самонаблюдение, дали вътре в душата не се крият подобни чувства.
към текста >>
За езотеричния ученик нищо не е по-
лош
о от това, ако той иска да остане с тези понятия, които вече има, и ако иска да разбира всичко само с тяхна помощ.
За езотеричния ученик нищо не е по-лошо от това, ако той иска да остане с тези понятия, които вече има, и ако иска да разбира всичко само с тяхна помощ.
Безкрайно важно е, постоянно да се усвояват все нови и нови представи и понятия. Ако това не стане, в случай че ученикът дойде до свръхсетивни прозрения, ще пристъпи към тях без добре подготвена способност за разбиране и те ще го надвият, което или ще бъде в негов ущърб, или най-малкото той ще изпита неудовлетвореност, защото при такива обстоятелства е възможно да е достигнал до висши изживявания, без сам да забележи това. Не е малък броят на учениците, които може изцяло да са заобиколени от висши опитности, без да забележат това, защото поради бедността на техните представи те имат съвсем различни очаквания, отколкото са истинските опитности. Много хора нямат склонност към леност и нехайство във външния живот, обаче в живота на представите си никак не са разположени да се обогатяват и да си изграждат нови понятия.
към текста >>
415.
Бележки от езотеричния час в Берлин, 13. Април 1906, Разпети петък.
GA_245 Указания за езотеричното обучение
Въздухът в градовете е по-
лош
не само защото се замърсява от всякакви физически вещества, а също и защото неритмичното, непречистеното дишане на човека разваля въздуха.
Докато дишането на обикновения човек умъртвява, дишането на пречистения човек носи живот на околния свят.
Въздухът в градовете е по-лош не само защото се замърсява от всякакви физически вещества, а също и защото неритмичното, непречистеното дишане на човека разваля въздуха.
Въздухът в градовете е пълен с отрова поради неморалността на хората. На село въздухът е по-чист от този в градовете. Там хората все още водят по-прост, по-ритмичен живот с по-голямо спокойствие. Докато човекът в градовете е изпълнен с мисли за хиляди неща, които нахлуват неритмично и в безпорядък в неговия живот, човекът на село има навик да свързва своя живот с ритмичното протичане на природата, с настъпващото и отминаващото, с ритъма на годишните времена. Съответните работи той предприема всяка година във връзка с природата и така се поставя в много по-вътрешна връзка със световните закони, отколкото гражданинът, който съвсем не се съобразява с тези световни закони.
към текста >>
416.
Бележки от езотеричния час в Берлин на 14 Ноември. Събуждане на човека за самосъзнанието
GA_245 Указания за езотеричното обучение
Лош
о би било за човека, ако течението не би навлизало през главата, а през ходилата.
Това е позата на средновековните светци. Също и това упражнение има своето определено значение. През човешкото тяло постоянно циркулират етерни течения от Космоса. Едно такова течение навлиза през главата, продължава през десния крак до дясното стъпало, оттам в лявата ръка (до края на пръстите), после в дясната ръка (също до края на пръстите), след това в левия крак до лявото ходило и оттам обратно в главата. Представим ли си човека застанал в описаното положение с разтворени встрани ръце, така етерното течение има формата на пентаграм.
Лошо би било за човека, ако течението не би навлизало през главата, а през ходилата.
През стъпалата в човешкото тяло навлизат всички лоши въздействия. Това се използва от черната магия, от черните магьосници.
към текста >>
През стъпалата в човешкото тяло навлизат всички
лош
и въздействия.
Също и това упражнение има своето определено значение. През човешкото тяло постоянно циркулират етерни течения от Космоса. Едно такова течение навлиза през главата, продължава през десния крак до дясното стъпало, оттам в лявата ръка (до края на пръстите), после в дясната ръка (също до края на пръстите), след това в левия крак до лявото ходило и оттам обратно в главата. Представим ли си човека застанал в описаното положение с разтворени встрани ръце, така етерното течение има формата на пентаграм. Лошо би било за човека, ако течението не би навлизало през главата, а през ходилата.
През стъпалата в човешкото тяло навлизат всички лоши въздействия.
Това се използва от черната магия, от черните магьосници.
към текста >>
417.
Бележки от езотеричния час в Мюнхен на 6 Юни 1907. Основите за едно езотерично обучение
GA_245 Указания за езотеричното обучение
И при хората, които ще образуват злата раса, тя ще бъде орган за най-
лош
ите и най-страшните импулси и ще е толкова голяма, че ще съставлява най-голямата част на тялото.
В бъдеще епифизата също ще бъде важен орган. И лицата, които са в езотеричните училища, вече работят за нейното изграждане. Упражненията, които получаваме, действат не само върху астралното и етерното тяло, но също и върху епифизата. И когато въздействието стане достатъчно силно, то минава от епифизата в лимфните съдове и оттам в кръвта. Но в бъдеще изградена епифиза ще имат не само лицата, които правят сега окултни упражнения, а всички хора.
И при хората, които ще образуват злата раса, тя ще бъде орган за най-лошите и най-страшните импулси и ще е толкова голяма, че ще съставлява най-голямата част на тялото.
Както много мушици в далечината изглеждат като рояк мухи, така и самата Земя, гледана от Всемира тогава би могла да се види като една голяма жлеза, защото много жлезоподобни тела ще се движат по нея. Обаче при лицата, които изградят своята епифиза по правилен начин, тя ще бъде един много благороден и съвършен орган.
към текста >>
418.
Евангелието на познанието и неговата молитва. Предварителна бележка
GA_245 Указания за езотеричното обучение
В размекнатата глинесто-варовита почва остана да стърчи нечий га
лош
.
Враждебните на напредъка на човечеството сили знаеха, че срещу техните намерения сега щеше да се противопостави мощно укрепление. И като че ли те бяха призовали природните сили на помощ, за да попречат на поставянето на основния камък. Природните елементи беснееха, дъждът се изливаше на талази, ветровете беснееха.
В размекнатата глинесто-варовита почва остана да стърчи нечий галош.
Обаче на никого от нас не би му хрумнало да помисли, поради тези причини да се отложи денят на поставянето на основния камък; та той беше за това определен от съдбата.
към текста >>
419.
Слово при полагане Основния камък на сградата в Дорнах на 20 Септември 1913
GA_245 Указания за езотеричното обучение
Макар и непълен текстът на това слово се е запазил само поради това, че слушател, владеещ стенография, се опитал да го запише, пишейки върху гърба на стоящия до него участник при извънредно неблагоприятните условия -
лош
о време, на светлината на факли, тъй като тържеството се е състояло в края на Септември от около 18.30 до към 20.30 часа.
[1] Това слово, произнесено в края на тържеството по полагане Основния камък и то напълно в стила на един езотеричен урок, беше включено от Мария Щайнер в публикацията на «Из съдържанията на Езотеричното училище».
Макар и непълен текстът на това слово се е запазил само поради това, че слушател, владеещ стенография, се опитал да го запише, пишейки върху гърба на стоящия до него участник при извънредно неблагоприятните условия - лошо време, на светлината на факли, тъй като тържеството се е състояло в края на Септември от около 18.30 до към 20.30 часа.
Неговият ръкописен пренос на тези бележки се намира днес в архива. Някои корекции и допълнения в сравнение с първото отпечатване се дължат на сравняване с този ръкопис, а следващите смислови поправки са от Мария Щайнер.
към текста >>
420.
Древни и съвременни духовни упражнения. Лекция от 20 Август 1922, Оксфорд
GA_245 Указания за езотеричното обучение
Нашият спомен, нашата памет е понякога малко по-добра, понякога малко по-
лош
а, но ние се сдобиваме с памет.
Развитието към инициация се проявява особено силно в едно отношение: в действието на паметта, на спомена за изживяното по време на инициационното познание. - В обикновения живот ние изживяваме себе си.
Нашият спомен, нашата памет е понякога малко по-добра, понякога малко по-лоша, но ние се сдобиваме с памет.
Ние имаме изживявания и по-късно си спомняме за тях. С това, което изживяваме в свръхсетивните светове, нещата не стоят така. Може да го изживеем в неговото величие, в неговата красота, в неговата важност - но след като е било изживяно, то отминава. И ако трябва отново да застане пред душата, то трябва да бъде изживяно отново. То не се запомня в обикновения смисъл.
към текста >>
421.
Бележки
GA_245 Указания за езотеричното обучение
Макар и непълен текстът на това слово се е запазил само поради това, че слушател, владеещ стенография, се опитал да го запише, пишейки върху гърба на стоящия до него участник при извънредно неблагоприятните условия -
лош
о време, на светлината на факли, тъй като тържеството се е състояло в края на Септември от около 18.30 до към 20.30 часа.
38. Това слово, произнесено в края на тържеството по полагане Основния камък и то напълно в стила на един езотеричен урок, беше включено от Мария Щайнер в публикацията на «Из съдържанията на Езотеричното училище».
Макар и непълен текстът на това слово се е запазил само поради това, че слушател, владеещ стенография, се опитал да го запише, пишейки върху гърба на стоящия до него участник при извънредно неблагоприятните условия - лошо време, на светлината на факли, тъй като тържеството се е състояло в края на Септември от около 18.30 до към 20.30 часа.
Неговият ръкописен пренос на тези бележки се намира днес в архива. Някои корекции и допълнения в сравнение с първото отпечатване се дължат на сравняване с този ръкопис, а следващите смислови поправки са от Мария Щайнер.
към текста >>
422.
1. Първа лекция, 10 Октомври 1915 год.
GA_254 Окултното движение през 19 век и неговата връзка със съвременната култура
За онези, които бяха посветени, резултатът беше трагичен до краен предел, най-
лош
ият, който можеше да бъде.
Повечето от медиумите описваха един свят, в който живеят мъртвите. Само прочетете литературата по въпроса!
За онези, които бяха посветени, резултатът беше трагичен до краен предел, най-лошият, който можеше да бъде.
Така че виждате ли, имаше две възможности. Едната бе тази: Медиумите бяха използвани и правеха определени съобщения. Те бяха способни да обяснят предаваното от тях само с обикновената околна среда в материалните елементи, в които духът, разбира се, присъства. Очакваше се обаче, че медиумите ще извадят наяве всички видове скрити закони на природата, скрити закони на елементарната природа. Но това, което всъщност се случи, бе неизбежно, и то поради следната причина: Човекът, както знаем, се състои от физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло и Аз.
към текста >>
423.
2. Втора лекция, 11 Октомври 1915 год.
GA_254 Окултното движение през 19 век и неговата връзка със съвременната култура
Това е материализъм в неговите наистина най-
лош
и форми.
Тази книга "Езотеричен Будизъм" попадна в ръцете ми скоро след нейното издаване всъщност след няколко седмици и можах да разбера от нея, че са положени усилия, особено от определени кръгове, да се придаде изцяло материалистична форма на духовното учение. Ако проучите "Езотеричен Будизъм" с придобита с течение на времето проницателност, ще бъдете удивени от материалистичните начини, по които фактите са представени там.
Това е материализъм в неговите наистина най-лоши форми.
Духовният свят е представен по съвсем материалистичен начин. Никой, който се е повлиял от тази книга, не може да се отърве от материализма. Разглежданата тема е умело скрита, но в никоя книга на Синет не можем да се отървем от материализъм, колкото и високи върхове тя да претендира, че е превзела. И така, онези които бяха духовни "хранители" на Елена Блаватска забравете материалистичната аналогия не само имаха специални цели обвързани с индийски интереси, но също и рязко отстъпваха пред материалистичния дух на епохата. И въздействието, което книгите на Синет имаха върху много голям брой хора, показва колко умело се спекулираше.
към текста >>
424.
6. Шеста лекция, 19 Октомври 1915 год.
GA_254 Окултното движение през 19 век и неговата връзка със съвременната култура
Към него се отправят всякакви искания, и макар че в основата си учението е отхвърлено, се казва: учението е добро, но въпреки това човекът е
лош
!
Важно е да усещаме противоречия като тези, защото ако пропускаме да отбелязваме такива явления сред нас, никога няма да намерим правилния път към познанието за духовния свят. Ненужно е да се казва, че много неща могат да ни убягнат, но трябва да имаме волята да си вземем бележка от такива противоречия. От друга страна обаче, трябва да се запомни, че противоречия от този тип се използват с цел да се разклати истината из основи. Предположете например, че някой би казал: един човек изнася учение, но самият той е пълен с противоречия дори с неморални наклонности, наистина е управляван от силите на злото; но учението е добро това безспорно може да се допусне. Много добре но ако е част и дял от учението, че онзи, който представлява и движението свързано с него, установява отношенията между себе си и другите точно чрез учението, желаейки да не бъде нищо повече от носителя на учението тогава това становище изисква от него да бъде нещо друго!
Към него се отправят всякакви искания, и макар че в основата си учението е отхвърлено, се казва: учението е добро, но въпреки това човекът е лош!
По този начин някой, който се чувства съвсем неспособен да схване учението, може да работи срещу него чрез онези, които вярват в него. Това е най-добрият начин за някой да подкопава учение, което не може да опровергае, защото както посочих вчера, тогава той се предава в ръцете на Луциферическите и Ариманическите сили.
към текста >>
425.
8. Осма лекция, 23 Октомври 1915 год.
GA_254 Окултното движение през 19 век и неговата връзка със съвременната култура
Един ден Пол Глупакът щеше да каже: "Да, Антониус, твоето учение е много добро, но ти си наистина много
лош
човек.
Не препоръчвам да се подражва на това, което отец Антониус правил с Пол Глупакът! Само ви разказвам историята. Предположете, че Антониус не бе избрал този метод, а бе направил нещата по-лесни за Пол Глупакът. Какво щеше да се случи?
Един ден Пол Глупакът щеше да каже: "Да, Антониус, твоето учение е много добро, но ти си наистина много лош човек.
Сега трябва да взема твоето учение с мен навън в света. Трябва да се боря с теб със собственото ти учение понеже разпознах, че ти си лош. Още повече, че ти не си направил нищо за мен от онова, което имам право да изисквам. Ти обеща, че от определен етап нататък ще заявиш, въпреки че когато дойдох при теб за пръв път аз се направих на глупак, че след това ще да бъда на много по-високо ниво. И ти обеща да заявиш, че тогава цялото ти учение ще е наистина инспирирано в мен." Ученикът можеше да стигне до там, но той бе предпазен от методите използвани от Антониус, методи които вече не са приложими макар че това не означава, че в определени случаи не биха били много плодотворни!
към текста >>
Трябва да се боря с теб със собственото ти учение понеже разпознах, че ти си
лош
.
Само ви разказвам историята. Предположете, че Антониус не бе избрал този метод, а бе направил нещата по-лесни за Пол Глупакът. Какво щеше да се случи? Един ден Пол Глупакът щеше да каже: "Да, Антониус, твоето учение е много добро, но ти си наистина много лош човек. Сега трябва да взема твоето учение с мен навън в света.
Трябва да се боря с теб със собственото ти учение понеже разпознах, че ти си лош.
Още повече, че ти не си направил нищо за мен от онова, което имам право да изисквам. Ти обеща, че от определен етап нататък ще заявиш, въпреки че когато дойдох при теб за пръв път аз се направих на глупак, че след това ще да бъда на много по-високо ниво. И ти обеща да заявиш, че тогава цялото ти учение ще е наистина инспирирано в мен." Ученикът можеше да стигне до там, но той бе предпазен от методите използвани от Антониус, методи които вече не са приложими макар че това не означава, че в определени случаи не биха били много плодотворни!
към текста >>
426.
9. Девета лекция, 24 Октомври 1915 год.
GA_254 Окултното движение през 19 век и неговата връзка със съвременната култура
В Средните Векове най-страшното нещо бе да се говори за Духа, за трихотомията; тя бе смятана за най-
лош
ата от всички ереси, тъй като Духът бе отхвърлен, а тялото и душата установени като двойнственност.
Знаете, че от Средновековието нататък трихотомията, както бе наречена разделянето на човека на тяло, душа и дух започна да бъде ерес в историческото Християнство. Както знаете, един сравнително ранен църковен събор премахна Духа и постанови, че човекът би трябвало да се разглежда като същество, състоящо се само от тяло и душа. И от тогава нататък това стана обичайно на Запад.
В Средните Векове най-страшното нещо бе да се говори за Духа, за трихотомията; тя бе смятана за най-лошата от всички ереси, тъй като Духът бе отхвърлен, а тялото и душата установени като двойнственност.
Това е доказателство за старанието да се търси дори и в числата като съотнесени към човека онова, което има значение само за този Земен свят. Тенденцията е човекът да бъде пазен в свят, който всъщност е само майа, защото той не отива отвъд мисленето, чувстването и волята, които самите са от същото естество. Вниманието бива ограничавано до онези следствия на настоящата инкарнация, продължаващи само през първия период между смъртта и новото раждане. Онова, което е изработено в човешкото същество, за да премине впоследствие в следващата инкарнция, е изцяло извън сметките.
към текста >>
"Най-
лош
ото, което можем да направим, е да изолираме хората и да позволим мистичният живот да се развива в тях като последствие на инертност и бездействие." Прочетете монашеските устави, водещи началото си от по-добри времена и по-добри Ордени и навсякъде ще видите, че се вземаше изцяло предвид онова, за което току-що споменах, как мистичният захлас и трескавият екстаз бяха осуетявани с физически труд.
"Най-лошото, което можем да направим, е да изолираме хората и да позволим мистичният живот да се развива в тях като последствие на инертност и бездействие." Прочетете монашеските устави, водещи началото си от по-добри времена и по-добри Ордени и навсякъде ще видите, че се вземаше изцяло предвид онова, за което току-що споменах, как мистичният захлас и трескавият екстаз бяха осуетявани с физически труд.
И сега също ще разберете защо Отец Антониус карал Пол Глупакът да работи, дори ако това не служело за никаква полезна цел. Оставеше ли го да развива леност години наред, Пол Глупакът би станал чувствен, възторжен мистик.
към текста >>
427.
10. Десета лекция, 25 Октомври 1915 год.
GA_254 Окултното движение през 19 век и неговата връзка със съвременната култура
Защото можете да разберете каква
лош
а услуга щеше бъде направена на нашата кауза, ако винаги се казваше: "Той е ръководителят и трябва да бъде следван" или "Той е председателят и ще разбере, че е било направено еди-какво си".
Това е напълно неизбежна мисъл. Изнесеното учение е от такова естество, че ако то сега работи в душите, може да бъде направено много, за което повече аз не съм необходим. Не казвам, че няма да остана, а че изпитанието ще се състои в това да ставам все по-излишен. Крайно необходимо е да се избегне възможността която действително съществува нашите членове да не се оценяват правилно един друг!
Защото можете да разберете каква лоша услуга щеше бъде направена на нашата кауза, ако винаги се казваше: "Той е ръководителят и трябва да бъде следван" или "Той е председателят и ще разбере, че е било направено еди-какво си".
Това просто не трябва да се прави. Какво би се случило, ако някой ден аз вече не съм там? Обществото веднага би се разпаднало! Ние трябва само да постигнем онова, което би трябвало да постигнем, ако след 14 години наистина сме стигнали до момента да имаме свой собствен живот, който може на свой ред да породи нов живот. Това не е невъзможно, ако помним нашите истински цели.
към текста >>
428.
2. Виена, 9 ноември 1988 г. Гьоте като баща на една нова естетика Към второ издание
GA_271 Изкуство и познание на изкуството Основите на една нова естетика
Една естетика в неговия дух несъмнено не може да бъде
лош
а.
Кой като Гьоте е схванал изкуството в такава дълбочина, кой му е придал едно такова достойнство! Когато казва: "висшите произведения на изкуството са същевременно произведени като най-висшите произведения на природата от хората според истинските природни закони. При тях всичко произволно, въобразено отпада: тук имаме необходимостта, тук е Бог". Това говори предостатъчно за цялата дълбочина на неговите възгледи.
Една естетика в неговия дух несъмнено не може да бъде лоша.
И това може да важи също за някой друг отдел на нашите модерни науки.
към текста >>
429.
5. СКАЗКА ВТОРА. Мюнхен, 17 февруари 1918 г.
GA_271 Изкуство и познание на изкуството Основите на една нова естетика
Това бе изтълкувано
лош
о и сега аз забелязвам именно, че работата провървя и без да се свързвам с мислите на Гьоте.
В моята предишна сказка върху същата тема аз се опитах да свържа мислите, които развих тук пред Вас, за да изложа, как сетивно-свръхсетивното може да се осъществи чрез изкуството, с определени мисли на Гьоте.
Това бе изтълкувано лошо и сега аз забелязвам именно, че работата провървя и без да се свързвам с мислите на Гьоте.
Когато някой свързва своите обяснения с мислите на Гьоте, той бива упрекнат, които мислят че се приближават особено много до Гьоте, когато предават нещо от него, когато предават нещо от Гьоте, което те не разбират, тези хора вярват, че трябва да осъждат другите, които са положили усилия да проникнат в нещата. Ние можем да разберем такива прояви; това е един природосъобразен процес в човешкия живот и понякога трябва много да се радваме, когато това, което казваме, бива съдено по този начин. Бихме могли даже да приемем: ако казаното би било съдено по друг начин, тогава ние ще сме казали нещо излишно или глупаво, следователно това, което можах да избягна, искам да изнеса поне накрая. Аз вярвам фактически, че този, който пристъпва с разбиране към Гьоте, той ще намери вече в Гьотевото великодушен и разбиращ възглед върху изкуството това, макар и изразено по друг начин, което днес бе показано като сетивен-свръхсетивен елемент в изкуството. Даже самият израз е взет от Гьоте.
към текста >>
430.
6. СКАЗКА ПЪРВА. Мюнхен, 5 май 1918 г.
GA_271 Изкуство и познание на изкуството Основите на една нова естетика
В тази точка съществува най-
лош
ото криво разбиране.
Не трябва да се вярва, че при описанието на цветната аура ясновидецът говори така, както живописецът говори за цветовете. Той изпитва чувството, което иначе се изпитва при жълтия и червения цвят, но това изживяване е духовно, то не трябва да се смесва с физически виждания.
В тази точка съществува най-лошото криво разбиране.
За ясновидеца изживяването с живописта е като нещо, което можем да наречем среща с нещо подобно, което иде от противоположната посока, където е възможно разбирателството, защото от вън идва вътре същото нещо, което е създадено от вътре. При това аз винаги предполагам, че се касае за художествено творчество, с което е възможно разбирателството, ако предварително нямаме налице натурализъм, а изкуство. Ясновидецът е принуден да имагинира /да предаде в астрални образи/ или грубо казано да илюстрира това, което изживява. Това става, като той привежда в цветове и форми това, което изживява. Тук той се среща с живописеца.
към текста >>
431.
8. Виена, 1 юни 1918 г.
GA_271 Изкуство и познание на изкуството Основите на една нова естетика
Ние познаваме доброто или
лош
о настроение, но причините може да осъзнае само този, който вниква по-близо в нещата.
Това са действителни чувства, които винаги живеят в подсъзнанието. Когато срещна на улицата една дама облечена в синя дреха и тя се нахвърля на мене и се настройва агресивно, вместо въздържано, аз чувствувам това в противоречие със синята дреха, но бих чувствувал това като нещо естествено, ако срещнатата дама би била облечена в червена дреха. Бих чувствувал също това като нещо естествено, ако бих срещнал една дама с къдрава коса, която е дръзка, нахалничка. Съществува нещо, което живее в основата на душата като един основен тон. С тези тривиални примери не искам да кажа нищо друго, освен че съществува едно естетическо чувство, макар и да не го чувствуваме съзнателно, което не можем да изключим: от това зависи нашето настроение; ние сме добре или зле настроени.
Ние познаваме доброто или лошо настроение, но причините може да осъзнае само този, който вниква по-близо в нещата.
В това се крие всъщност нещо, което бихме могли да наречем необходимостта да преминем от естественото естетическо чувствуване към живеенето в изкуството. Изкуството просто идва срещу естествения живот, както и другите форми на разглеждане нещата от човека.
към текста >>
432.
6. Шеста лекция, 9 Юни 1923
GA_276 Изкуството и неговата мисия
Едва ли бихме могли да си представим нещо по-
лош
о от това, някой да твори не в горепосочения смисъл, а заради участието си в изложби.
Едва ли бихме могли да си представим нещо по-лошо от това, някой да твори не в горепосочения смисъл, а заради участието си в изложби.
Няма по-ужасно усещане от това да минаваш през една изложбена зала, в която са поставени примерно скулптури, но по такъв начин, че те нямат никаква връзка помежду си и стоят напълно произволно една от друга. И когато живописта като едно изкуство, предназначено за църквата, започна да украсява и къщите, тогава, бих казал, тя изгуби своя истински смисъл. Когато, все пак, художникът рисува на статива, бихме могли да си представим, че той гледа през прозореца и изобразява не що, което вижда в далечината, но нищо повече. Но да рисуваш заради участието си в изложби...! За това не бих желал да говоря повече.
към текста >>
433.
7.Седма лекция, Кристиания (Осло), 18 Май 1923 - Антропософия и изкуство
GA_276 Изкуството и неговата мисия
Защото често пъти се случва нещо твърде
лош
о.
Напълно естествено беше познанието да прелее в художествено творчество, когато например възникна идеята да се построи една сграда, каквато е Гьотеанума. Сега това, което до този момент антропософията излагаше в идеи, трябваше да се прояви в художествени форми. Гьоте, който действително имаше художествен усет за нещата, казва: Изкуството е една манифестация на скритите природни закони, без което те никога нямаше да се проявят! И Гьоте усети именно това, което антропософията се готвеше да каже на света. Когато си напреднал в познанието за света, рано или късно възниква една изключително жива потребност: сега ти не бива да се занимаваш с идеи, а с живопис, с музика, с поезия.
Защото често пъти се случва нещо твърде лошо.
Често пъти хората се опитват да изразяват с думи това, което аз съм дал в „Мистерийните драми“. Има добронамерени, но не напълно разбиращи хора, които започват да разясняват „Мистерийните драми“ и да пишат отзиви върху тях. Това е нещо ужасно, но то се случва, понеже често пъти проводник на умъртвяващите абстрактни мисли става именно антропософското Движение. Непрекъснато оживотворяване на абстрактните мисли ето какво трябва да се върши в рамките на антропософското Движение! И какво постигаме?
към текста >>
Ако действително се потопим в процесите на човешката глава, ние започваме да усещаме приблизително следното: Досега ти си бил един сравнително умен човек, имал си не
лош
и идеи и така нататък.
И сега всичко това не иска да остане повече в абстрактните мисли на главата, а да оживее в образи.
Ако действително се потопим в процесите на човешката глава, ние започваме да усещаме приблизително следното: Досега ти си бил един сравнително умен човек, имал си нелоши идеи и така нататък.
Но сега главата ти изведнъж става празна. Ти просто не можещ да мислиш за самия себе си. Може и да усещаш челото, очите, носа, устата, обаче фактически ти повече не можеш да мислиш. Твоите мисли те напускат. И тогава останалият човек се раздвижва, ръцете и пръстите стават инструменти на мислите ти.
към текста >>
434.
8.Осма лекция, Кристиания (Осло), 20 Май 1923 - Антропософия и поезия
GA_276 Изкуството и неговата мисия
Лош
и художници, както и
лош
и учени са тези, които с високомерна ирония отхвърлят материализма.
Следователно, тук става дума за това да се върнем към духовните първоизточници на всяка човешка дейност. Ние не бива да се лишаваме от придобивките на натурализма, а да ги осмислим, така че следвайки природата, да се стремим към един идеал за изкуството.
Лоши художници, както и лоши учени са тези, които с високомерна ирония отхвърлят материализма.
Материализмът трябваше да се появи всред човечеството. Ние не бива да се присмиваме нито над обикновените, земни хора, нито над целия материален свят. Ние трябва да разполагаме с волята, която ще ни позволи да упражняваме също и духовни въздействия всред този материален свят. Следователно, нека да не омаловажаваме нито научните придобивки от материализма, нито художественото наследство от натурализма. Нека отново да се върнем към нашите духовни първоизточници, но без да прибягваме към никакъв символизъм, към никакъв алегоризъм.
към текста >>
Но рано или късно, напредвайки в нашето развитие, ние ще противопоставим на днешната проза срещу която не бива да казваме нищо
лош
о, а да съхраним всичко онова, което сме постигнали чрез натурализма, нещо, което ще укрепи не само нашата чисто човешка природа, но и нашата душевна и духовна същност; ще й противопоставим именно художественото формиране на говора, без да забравяме, че самото съдържание на думите никога не дава представа за скритите зад тях сили.
Да, при декламирането и рецитирането всичко се свежда до художественото формиране на говора, до усвояването на ритъма и мелодията, до имагинативното вникване в редуването на приглушените и тъмни звуци, от една страна, и ясните и светли звуци, от друга страна. Думите са само проводниците, по които протича развитието на рецитаторското и декламаторското изкуство. Години наред г-жа д-р Щайнер полага усилия за възобновяване на рецитаторското изкуство. Но тя все още не среща достатъчно разбиране.
Но рано или късно, напредвайки в нашето развитие, ние ще противопоставим на днешната проза срещу която не бива да казваме нищо лошо, а да съхраним всичко онова, което сме постигнали чрез натурализма, нещо, което ще укрепи не само нашата чисто човешка природа, но и нашата душевна и духовна същност; ще й противопоставим именно художественото формиране на говора, без да забравяме, че самото съдържание на думите никога не дава представа за скритите зад тях сили.
Поетът с право казва: „Да говори душата повече не може.“ Или иначе казано, когато душевният свят започне да изковава прозаическия текст, когато душата започне да говори в проза, тя вече престава да бъде душа. Душата е тук и следва вътрешните си движения само дотолкова, доколкото изразява себе си в ритъм и такт, в мелодия и образи.
към текста >>
435.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Кьолн, 3 декември 1906 г.
GA_283 Същност на музикалното и тоновото изживяване в човека
В основата на своята философия той е взел като лайтмотив следното изречение: Животът е нещо
лош
о и аз се опитвам да го направя поносим, като размишлявам за него.
Един велик дух на деветнадесетото столетие, който е дал ясни и точни понятия относно изкуството, е Шопенхауер[1]. Той отрежда на музиката особено място сред изкуствата, а на изкуството като такова - особена стойност в живота на човека.
В основата на своята философия той е взел като лайтмотив следното изречение: Животът е нещо лошо и аз се опитвам да го направя поносим, като размишлявам за него.
Според него в целия свят царува една несъзнателна, сляпа Воля. Тя образува камъка, а след това от камъка - растенията и т. н., защото е винаги неудовлетворена. Така във всичко живее копнежът към по-висшето.
към текста >>
Животът е нещо
лош
о; забележка на младия Шопенхауер към Виланд във Ваймар 1811 г.; предадена от В.
[1] Артур Шопенхауер, 1788-1860. Срв. следните изложения в основния му труд „Светът като воля и представа“, 3-та книга, за музиката, особено в §52 (Том 3 на 12-томното Кота-издание, Щутгарт 1894 г., издадено и с увод към него от Рудолф Щайнер).
Животът е нещо лошо; забележка на младия Шопенхауер към Виланд във Ваймар 1811 г.; предадена от В.
Гвинер в „Артур Шопенхауер, представен от лично общуване“, Лайпциг 1922 г., стр. 45. Дословно: „Животът е нещо лошо. Поставих си за задача да размишлявам върху него, за да мога да го преживея.“
към текста >>
Дословно: „Животът е нещо
лош
о.
[1] Артур Шопенхауер, 1788-1860. Срв. следните изложения в основния му труд „Светът като воля и представа“, 3-та книга, за музиката, особено в §52 (Том 3 на 12-томното Кота-издание, Щутгарт 1894 г., издадено и с увод към него от Рудолф Щайнер). Животът е нещо лошо; забележка на младия Шопенхауер към Виланд във Ваймар 1811 г.; предадена от В. Гвинер в „Артур Шопенхауер, представен от лично общуване“, Лайпциг 1922 г., стр. 45.
Дословно: „Животът е нещо лошо.
Поставих си за задача да размишлявам върху него, за да мога да го преживея.“
към текста >>
436.
ОТГОВОРИ НА ВЪПРОСИ И ЗАКЛЮЧЕНИЯ. ПЪРВИ ОТГОВОР, Дорнах, 29 септември 1920 г.
GA_283 Същност на музикалното и тоновото изживяване в човека
Но моля -като цяло това не е толкова
лош
о и може да се каже, че тъй като мъжкият свят е взел по-голямо участие в образованието, в научното и все по-научно ставащото образование от последното столетие, за мъжете е настъпило това, което би могло да се нарече закоравяване и втвърдяване на мозъка.
Това може да бъде разгледано и във взаимовръзка с някои най-основни въпроси. Виждате ли, духовно-научното движение многократно е било упреквано, че от него се интересуват предимно жени и че не се виждат мъже на антропософските събирания. Не желая да определям доколко това е така или не. Някой вече е написал една такава вестникарска статия, преди дори да е видял как всъщност стоят нещата, и не желае да се отклони от това, което вече е написал, даже и да види противоположното.
Но моля -като цяло това не е толкова лошо и може да се каже, че тъй като мъжкият свят е взел по-голямо участие в образованието, в научното и все по-научно ставащото образование от последното столетие, за мъжете е настъпило това, което би могло да се нарече закоравяване и втвърдяване на мозъка.
При жените мозъкът е останал по-подвижен, по-мек. Разбира се, това са радикални изказвания за явленията, но все пак в тях има голяма доза истина. И за да не бъда несправедлив, трябва да добавя, че при мъжете мозъкът е станал втвърден и посредством това те са станали по-добри в манипулирането с логиката. При жените мозъкът е останал по-подвижен, по-лек, но тъй като не са взели участие в образованието от последното столетие, което е затворило в себе си здравата логика, са станали по-повърхностни и т. н. Следователно нещата не трябва да се представят само от едната страна.
към текста >>
437.
ВТОРИ ОТГОВОР, Дорнах, 30 септември 1920 г.
GA_283 Същност на музикалното и тоновото изживяване в човека
Към печалните придобивки на новото време спада също и това, че колкото по-добър преподавател става някой, толкова по-малко художествено, с усет към изкуството може да пише той, толкова по-
лош
е стилът му, и че колкото по-художествено пише някой, толкова по-
лош
преподавател е.
Препоръчвам ви това. А след това прочетете която и да е обикновена книга по физика и ще откриете колосална разлика. Тази разлика също има значение, тъй като ще дойде времето, когато човек вече ще усеща нещата по начин, обратен на този, по който се представя научната мисъл днес. А именно: „Мисли Какво, но повече мисли Как“[13]. В начина на изложението всъщност се вижда как човек разбира нещата.
Към печалните придобивки на новото време спада също и това, че колкото по-добър преподавател става някой, толкова по-малко художествено, с усет към изкуството може да пише той, толкова по-лош е стилът му, и че колкото по-художествено пише някой, толкова по-лош преподавател е.
Това естествено не се казва, но системата е направена така. И за тази варварщина в научно-то стилизиране на новото време по-късно ще бъдат писани интересни глави в историята на културата, каквито днешното човечество едва ли би могло и да сънува. „Научното варварство на стила през 19-ти и 20-ти век“ - това вероятно някога ще запълва много страници на бъдещите литературни творби, ако още съществуват такива особняци, които да пишат толкова много за тези неща, колкото пишат за някои неща днешните особняци.
към текста >>
438.
Бележки. Към текста.
GA_283 Същност на музикалното и тоновото изживяване в човека
Животът е нещо
лош
о; забележка на младия Шопенхауер към Виланд във Ваймар 1811 г.; предадена от В.
9. Артур Шопенхауер, 1788-1860. Срв. следните изложения в основния му труд „Светът като воля и представа“, 3-та книга, за музиката, особено в §52 (Том 3 на 12-томното Кота-издание, Щутгарт 1894 г., издадено и с увод към него от Рудолф Щайнер).
Животът е нещо лошо; забележка на младия Шопенхауер към Виланд във Ваймар 1811 г.; предадена от В.
Гвинер в „Артур Шопенхауер, представен от лично общуване“, Лайпциг 1922 г., стр. 45. Дословно: „Животът е нещо лошо. Поставих си за задача да размишлявам върху него, за да мога да го преживея.“
към текста >>
Дословно: „Животът е нещо
лош
о.
9. Артур Шопенхауер, 1788-1860. Срв. следните изложения в основния му труд „Светът като воля и представа“, 3-та книга, за музиката, особено в §52 (Том 3 на 12-томното Кота-издание, Щутгарт 1894 г., издадено и с увод към него от Рудолф Щайнер). Животът е нещо лошо; забележка на младия Шопенхауер към Виланд във Ваймар 1811 г.; предадена от В. Гвинер в „Артур Шопенхауер, представен от лично общуване“, Лайпциг 1922 г., стр. 45.
Дословно: „Животът е нещо лошо.
Поставих си за задача да размишлявам върху него, за да мога да го преживея.“
към текста >>
439.
2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ. Септември 14, 1907
GA_284 Окултни знаци и символи
Луната е трябвало отново да се върне в Слънцето,
лош
ите Лунни хора е трябвало да се съединят със Слънчевите Същества.
Нека сега да разгледаме значението на това развитие. На Сатурн, зародишните основи на физическото тяло били формирани, на Слънцето е било прибавено етерното тяло: на Луната астралното тяло. Човешкото същество, което останало на старата Луна, тогава е имало много по-ниско развитие, отколкото е сега, защото астралното тяло през Лунния период е било изпълнено с бушуващи страсти. Само по-късно, когато Себето е било прибавено, астралното тяло е било прочистено. За това е било необходимо едно планетно развитие.
Луната е трябвало отново да се върне в Слънцето, лошите Лунни хора е трябвало да се съединят със Слънчевите Същества.
Така, когато Земята започнала, древното Слънце и Луна, отново са били едно тяло.
към текста >>
Всички
лош
и Същества, които били изпъдени с Луната е трябвало отново да бъдат спасявани и така: Новото съединяване на Луната със Слънцето станало.
Висшите Същества, които са населявали Слънцето са онези, които са изхвърлили Луната и в резултата Луната станала твърда маса с всички свои различни импулси.
Всички лоши Същества, които били изпъдени с Луната е трябвало отново да бъдат спасявани и така: Новото съединяване на Луната със Слънцето станало.
Какво би станало, ако това ново присъединяване, не би станало, ако всяка планета е продължила по собствен път? Тогава не би било възможно, човекът да се яви в настоящата си форма, нито пък Слънчевите Същества биха напреднали до там, където са днес. Ако старата Луна е продължала по своя собствен път сама и не и се бе дало възможност от ново присъединяване към Слънцето, за да почерпи нови сили, то тогава най-висшето същество, което би могло да бъде създадено на Луната, би приличало на змия. Слънчевите същества от друга страна които били толкова духовни, че нямали Физическо тяло, но притежавали етерно тяло, като свой най-нисш носител, биха получили физическо тяло, чиято най-висша форма, би била тази на рибата. Естествено, рибната форма, би била само един външен израз на души, които биха достигнали една по-висша степен на развитие, така както настоящата рибна групова душа е нещо възвишено.
към текста >>
Луната отново паднала вътре в Слънцето и по-късно нашата Земя изхвърлила настоящата Луна, която отнесла със себе си най-
лош
ите субстанции.
Луната отново паднала вътре в Слънцето и по-късно нашата Земя изхвърлила настоящата Луна, която отнесла със себе си най-лошите субстанции.
Тогава станало възможно за съществата на нашата планета, да се развият над змиевидния стадий, до оня на човека. Слънчевите същества са онези, които дали силата на съществата от нашата Земя, да се издигнат над змията, материалната чистота на Слънчевото състояние на онези висши същества се изразява в рибната форма, защото това е най-висшата материална форма, до която Старото Слънчево естество е могло да достигне.
към текста >>
440.
3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ. Септември 15, 1907
GA_284 Окултни знаци и символи
Преди това, той не може много нещо да направя, освен да остави на природата, но след това може да се намесва, като ще помогне, или ще навреди, защото онова, което може да се нарече добро, или
лош
о, тогава протича в света на реалността.
Такъв е случаят навсякъде, включително и външния свят, но хората не го осъзнават и нашият настоящ материалистичен мироглед няма никакво понятие от факта, че Светът може да бъде разглеждан и по този начин. В действителност има оправдание за това да се говори за Злото само където се явява Петорността. Един ден, когато медицината ще започне да се ползва от това, тя ще има възможност да въздействува благоприятно на протичането на болестите. Част от лекуването ще бъде да се проучва болестта в нейното развитие през първия и петия ден от започването и на отделните дни в петия час, след полунощ и отново през петата седмица. Така, числото Пет е, което решава кога най-добре може да се намеси лекарят.
Преди това, той не може много нещо да направя, освен да остави на природата, но след това може да се намесва, като ще помогне, или ще навреди, защото онова, което може да се нарече добро, или лошо, тогава протича в света на реалността.
Възможно е при много случки да се докаже, че числото ПЕТ има значение за външни случки и неща.
към текста >>
Днес той е под влиянието на числото ПЕТ, дотолкова, доколкото той може да бъде добър, или
лош
.
СЕДЕМ е числото на Съвършенството, човек, ако наблюдава добре, сам ще се увери в това.
Днес той е под влиянието на числото ПЕТ, дотолкова, доколкото той може да бъде добър, или лош.
Като Същество на Вселената той живее в числото ЧЕТИРИ. Когато той ще развие всичко онова, което понастоящем съдържа в зародиш у себе си, тогава ще стане едно Седморно Същество, съвършенството по своя вид. Числото СЕДЕМ управлява света на цветовете, в дъгата: в света на тоновете, намира се в музикалната скала. Навсякъде във всички области на живота, числото СЕДЕМ, може да бъде наблюдавано като число на Съвършенството. Няма никакво суеверие, или магия в това.
към текста >>
441.
5. Пета лекция, 25.08.1919
GA_293 Общото човекознание
Когато минавате покрай място, от където се носи
лош
а миризма и изпитвате отвращение, последното е не друго, а максималната степен на онзи процес, който се разиграва при всяка сетивна дейност, макар че той остава незабележим за обикновеното съзнание.
Фактически човекът развива много по-силна антипатия към околния свят, отколкото животното, но в обикновения живот тя не стига до нашето съзнание. Антипатията стига до нашето съзнание едва когато нарасне до степен на отвращение. Максимално повишеното усещане от всяко сетивно възприятие се свежда до това, че Вие започвате да реагирате с отвращение.
Когато минавате покрай място, от където се носи лоша миризма и изпитвате отвращение, последното е не друго, а максималната степен на онзи процес, който се разиграва при всяка сетивна дейност, макар че той остава незабележим за обикновеното съзнание.
Ако обаче не развивахме по-силна антипатия към околния свят, отколко то животните, ние не бихме могли да се отделим и обособим от околния свят с достатъчна категоричност. Животното изпитва много по-голяма симпатия към околния свят и поради това е много по-зависимо от климата, годишните времена и т.н. Човекът е личност, тъкмо защото поражда у себе си много повече антипатия към околния свят, отколкото животното. Обстоятелството, че можем да се обособим от околния свят чрез лежащата под прага на съзнанието антипатия, поражда нашето лично самосъзнание.
към текста >>
442.
1.ПЪРВИ СЕМИНАР. Щутгарт, 21.8.1919
GA_295 Лекции по валдорфска педагогика
Ако искаме да го дресираме така, че да изкореним неговите качества, ще постъпим
лош
о.
Моля Ви да помислите по два въпроса: как се проявява при децата темперамента и как се овладява той. За това овладяване искам да кажа още нещо. Да предположим, че имаме едно сангвинично дете.
Ако искаме да го дресираме така, че да изкореним неговите качества, ще постъпим лошо.
Ние трябва да познаваме темперамента, да излезем насреща му и да допринесем възможно повече за сферата на вниманието на сангвиничното дете; да заангажираме чувствата му и по този начин да се противопоставим на неговите склонности. Така на детето ще се отдаде да се освободи постепенно от състоянието, в което е изпаднало и да влезе в хармония с другите темпераменти.
към текста >>
443.
5. ПЕТИ СЕМИНАР. Щутгарт, 26.8.1919
GA_295 Лекции по валдорфска педагогика
Започва обсъждането на поставените задачи: Целият клас е завладян от
лош
ия пример на един и започва да плюе по тавана.
Започва обсъждането на поставените задачи: Целият клас е завладян от лошия пример на един и започва да плюе по тавана.
Изложени са няколко виждания.
към текста >>
Искам да отбележа следното: И най-добрият учител не би могъл да избегне
лош
ото възпитание.
Искам да отбележа следното: И най-добрият учител не би могъл да избегне лошото възпитание.
Но ако го прави целият клас, тогава повече е виновен учителят. Ако вината не е у него, винаги една част от учениците ще са на негова страна. Само ако той е виновен се прави от целия клас.
към текста >>
От този случай можем да научим следното: ако се случи така, че подстрекаван от един или няколко ученика, целият клас започне да върши нещо
лош
о, добре ще е да изчакаме нещата да се оправят посредством въздействието на някое друго дете.
От този случай можем да научим следното: ако се случи така, че подстрекаван от един или няколко ученика, целият клас започне да върши нещо лошо, добре ще е да изчакаме нещата да се оправят посредством въздействието на някое друго дете.
Ако има някой, които са подбудители, ще има и други 2-3 деца, които ще кажат на класа мнението си. В повечето случаи има лидери. Учителят трябва да си намери 2-3 от тях и да си побеседват. Той трябва да им разясни, как такива неща правят обучението невъзможно и как те трябва да използуват влиянието си върху класа. Те имат толкова голямо влияние колкото и подбудителите и могат да разясняват тези неща на своите съученици.
към текста >>
Много добре е също, когато не се касае за нещо много
лош
о, да го направите от своя страна същото; например когато учениците бърборят, учителят да каже: "Е, и аз мога да мърморя." и нещата да се представят хомеопатично.
Много добре е също, когато не се касае за нещо много лошо, да го направите от своя страна същото; например когато учениците бърборят, учителят да каже: "Е, и аз мога да мърморя." и нещата да се представят хомеопатично.
Извънредно добре за моралното възпитание е да бъдеш хомеопатичен. Добър метод е и да се отклони интересът към нещо друго. Никога обаче не трябва да се засяга честолюбието на учениците.
към текста >>
444.
6. ШЕСТИ СЕМИНАР. Щутгарт, 27.8.1919
GA_295 Лекции по валдорфска педагогика
И при нас е добре, кучето да тича около стадото, защото овчарят често спи и тогава може да се случи нещо
лош
о и да изчезне някое животно от стадото.
То трябва да пази добитъка. В някои области това е по-тежко, отколкото при нас. Навсякъде, например в Русия идват вълци. И кучето трябва да внимава да не дойде вълк или друго животно; затова трябва да тича непрекъснато около стадото. Така се създава навикът, кучето винаги да е около стадото.
И при нас е добре, кучето да тича около стадото, защото овчарят често спи и тогава може да се случи нещо лошо и да изчезне някое животно от стадото.
Затова овчарското куче тича наоколо и го пази. Дори когато няма вълк е добре овчарското куче да е наоколо и да пази стадото, а понякога да пази дори овчаря и да го буди. Случва се да откраднат овчаря докато спи.
към текста >>
445.
7. СЕДМИ СЕМИНАР. Щутгарт, 28.8.1919
GA_295 Лекции по валдорфска педагогика
Щеше да бъде предотвратено излизането напред на най-
лош
ите азиатски народи, монголците и османските турци.
Французите бяха завладели Сирия и бяха установили там френско господство, те бяха се споразумели с Гърция и й бяха оставили земи и господство в предната част на Мала Азия. След това можеше да се спазят старите традиции на Гърция и Северна Африка да беше станала гръцка. Щеше да се създаде противовес на това, което се случи по-късно. Тогава гърците щяха да упражняват господство в Южна Африка, а французите над Сирия. Така не би се стигнало до спора между тях и да се изгуби това влияние.
Щеше да бъде предотвратено излизането напред на най-лошите азиатски народи, монголците и османските турци.
Заради аморалната същност, а оттам и последвалото неизпълнение на задачите на кръстоносците се стигна до това, че монголци и османци се разпростряха точно върху тези земи, които кръстоносците се опитаха да европезират. И ние виждаме как върху просторни територии, обхванати от ентусиазма, довел до кръстоносните походи, идва контраудар от другата страна: мюсулманско-монголското нашествие, установило военен деспотизъм и останало дълго време ужас за Европа и тъмна сянка на кръстоноството.
към текста >>
Нагледно, за да може детето да си го представи, опишете как пшеницата и зърното преди кръстоносните походи са се развивали по-
лош
о, как са били по-ниски, колко оскъдни са били добивите, това всичко предайте в картини.
Нагледно, за да може детето да си го представи, опишете как пшеницата и зърното преди кръстоносните походи са се развивали по-лошо, как са били по-ниски, колко оскъдни са били добивите, това всичко предайте в картини.
След това опишете, как поклонниците наистина са научили това, което Ориента е имал като индустриален опит, а Европа по това време все още е нямала. За много неща Западът е бил изостанал от Ориента. Това, което се е развивало като индустриална дейност в градовете на Италия и в повечето северни градове се е дължало на кръстоносните походи. Също и изкуството трябва да е благодарно на кръстоносните походи. Можете да предложите картини от духовния културен напредък по това време.
към текста >>
Може винаги да се каже: в крайна сметка всяко е най-добро и най-
лош
о.
Днес често се задава въпроса: Какво трябва да се чете, кое историческо представяне е най-доброто?
Може винаги да се каже: в крайна сметка всяко е най-добро и най-лошо.
Все едно е кой исторически автор си взел. Не четете редовете, а между тях. Старайте се да опознаете истинския ход на действията. Опитайте да си създадете усет за това, какво е историческо представяне. По този начин Вие ще познаете кой историк е вникнал в истината и кой не е.
към текста >>
Едно общо увлечение на децата не е
лош
о, то не продължава дълго.
Едно общо увлечение на децата не е лошо, то не продължава дълго.
Отминава много бързо. В класа възникват надежди, които не се реализират. Това води до разочароваше и след това всичко замира от само себе си. Много полезен за класа би бил един хумористичен разказ. Опасно става едва когато започнат да се, увличат групички.
към текста >>
Увлечението не е най-
лош
ото, но нездравото увлечение прави човека слаб.
Тези неща е необходимо да се обмислят, защото те могат да играят определена роля в училищната практика.
Увлечението не е най-лошото, но нездравото увлечение прави човека слаб.
Под негово влияние децата ще станат уязвими и летаргични. При тези обстоятелства се касае за опасна слабост на децата.
към текста >>
446.
8. ОСМИ СЕМИНАР. Щутгарт, 29.8.1919
GA_295 Лекции по валдорфска педагогика
Но момчето беше бледо, имаше
лош
апетит и беше доста слабо.
Но момчето беше бледо, имаше лош апетит и беше доста слабо.
По съвет на един иначе отличен лекар, детето получаваше на всяко хранене по една малка чашка червено вино. Аз не носех отговорност, нито пък имах влияние върху този особен хигиенен възпитателен метод, но се притеснявах. След това видях този човек отново когато той беше на 32-33 години един страшно нервен човек. Да, този неспокоен човек, който на тридесет години вече беше съвсем нервен, доказваше колко трагични се оказаха малките чашки червено вино по време на ядене. Той беше способно дете, за да може да извика: "Идват две магарета".
към текста >>
Р.Щ.: Повечето случаи на
лош
о изговаряне се дължат на
лош
слух.
Р.Щ.: Повечето случаи на лошо изговаряне се дължат на лош слух.
към текста >>
447.
2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 10 август 1919
GA_296 Възпитанието
Защото право да се възхищава на Рафаел има само този, който знае, че днес човек, който рисува като Рафаел би бил
лош
художник: тъй като той няма да рисува по начина, по който изискват това импулсите на времето.
В днешно време много неща трябва да бъдат осмислени по новому. Затова обаче е нужно едно старателно и интимно развито вътрешно чувство за истина. Днес трябва да сме наясно с това, че вътрешното чувство за истина трябва да се прилага и там, където днес още не сме свикнали да го употребяваме. Виждате ли, мисля, че някои днес биха останали изумени, ако му се каже: Ти си прав, ако особено почиташ Рафаел заради картините му. Но ако изискваш от хората да рисуват като Рафаел, не си прав.
Защото право да се възхищава на Рафаел има само този, който знае, че днес човек, който рисува като Рафаел би бил лош художник: тъй като той няма да рисува по начина, по който изискват това импулсите на времето.
Човек не би могъл да чувства времето, ако не усеща тези неща така, че да усеща непрестанно задачите на едно определено време. В нашето време е необходимо да се придобие едно съвсем интимно чувство за истина в тази посока. Но съвременното човечество и в това отношение прави обратното, тъй като човек има усещането, че чувството за истина навсякъде има процепи, не функционира, и че днес хората се плашат от това, да нарекат вярното вярно, а грешното грешно, че хората се плашат от това, да обозначат лъжата като лъжа. В това отношение днес може да се от крият най-покъртителни неща, а хората са безразлични към подобни покъртителни неща! Но за това именно става дума, че например се чувства като истина това, че се знае: Рафаеловата живопис вече не се вмества в съвременността, тя трябва да бъде разглеждана като нещо минало и също да и се възхищаваме като на нещо минало.
към текста >>
448.
6. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 17 август 1919
GA_296 Възпитанието
Научете се смело да застъпвате това, че хората, които разглеждат с интерес тази сграда, репрезентант на духовния ни стремеж, трябва да се приемат с добро; радвайте се на всеки отделен човек, който показва съвсем малко разбиране, посрещнете го, но в никакъв случай не възлагайте на това, да отразявате отсрещното, когато хората идват срещу вас водени от
лош
а воля или от това, което среща много по-често днес от неразбиране на нещата.
Научете се смело да застъпвате това, че хората, които разглеждат с интерес тази сграда, репрезентант на духовния ни стремеж, трябва да се приемат с добро; радвайте се на всеки отделен човек, който показва съвсем малко разбиране, посрещнете го, но в никакъв случай не възлагайте на това, да отразявате отсрещното, когато хората идват срещу вас водени от лоша воля или от това, което среща много по-често днес от неразбиране на нещата.
Става дума за смелостта, когато трябва да осъществим такива неща. Ние трябва да се разглеждаме така, че сме тук като една малка купчинка, която е определена от съдбата, да знае това, и да съобщава на света това, което най-много му е необходимо. Нека хората ни осмиват и нека казват, че е надменно да вярваме в това, но то е истина. И да кажеш на себе си това "то е истина", но сериозно, така че то да изпълни цялата душа, затова именно е нужна една вътрешна смелост, която ние трябва да имаме. Тя ще ни проникне като антропософска субстанция.
към текста >>
449.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ. Духовните основи на възпитанието (III). Оксфорд, 18. Август 1922
GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство
Кои са твоите
лош
и черти?
Това, което древният аскет е постигал чрез умъртвяване, чрез парализиране на физическото тяло, това ние постигаме благодарение на обстоятелството, че в известен смисъл вземаме в собствени ръце нашето лично душевно развитие и че например в един определен момент от нашия живот ние си задаваме следния въпрос: Какви навици имаш? Кои са твоите особености?
Кои са твоите лоши черти?
Какви симпатии и антипатии имаш? И след като човек постави всичко това напълно ясно пред душата си, той опитва, първоначално по един съвсем прост начин да си представи какво би представлявал самият той, ако носеше в себе си един друг вид антипатия, един друг вид симпатия, един друг вид съдържание на душевния живот.
към текста >>
450.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ. Възпитанието на малкото дете и душевната нагласа на възпитателя. Оксфорд, 19. Август 1922
GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство
И ето сега, въпреки това
лош
о възпитание, което сами приписваме на себе си, и което така много критикуваме, ние въпреки това твърдим, че знаем как трябва да се възпитава правилно!
Но това противоречие ще намери разрешение, когато насочим вниманието си върху всичко онова, което ще изложим през следващите дни във връзка с възпитателната тема. Прокарвайки възпитателната тема, това противоречие ще отпадне по-лесно, отколкото с помощта на формални изявления, които биха могли да бъдат дадени на това място. Засега аз бих желал само да отбележа, че всъщност, когато днес говорим по въпросите на възпитанието, ние изпадаме в едно много странно положение. Защото ако считаме, че трябва да реформираме много неща във възпитателното дело, то с това ние всъщност бихме казали, че сме напълно съгласни с нашето собствено възпитание. Фактически в този случай ние твърдим, че намираме самите себе си изключително зле възпитани.
И ето сега, въпреки това лошо възпитание, което сами приписваме на себе си, и което така много критикуваме, ние въпреки това твърдим, че знаем как трябва да се възпитава правилно!
Това е първото нещо, което внася противоречие във всякакви реформаторски дискусии по въпроса на възпитателното изкуство.
към текста >>
Хора, поставени силно под влиянието на някаква грижа, след известно време показват в
лош
аване на бъбречните функции.
Да вземем един отделен факт. Изключително значително е това, което например английският лекар д-р Клифърд Албът13 е извел от своите изследвания за влиянието на грижата върху развитието на вътрешните органи, особено бъбреците.
Хора, поставени силно под влиянието на някаква грижа, след известно време показват влошаване на бъбречните функции.
Такъв един многозначителен природонаучен резултат ни отвежда до пътя за изследване на духовната страна на света. Но този път трябва да бъде продължен. И това може да стане единствено чрез духовнонаучните методи. Чрез тях по един нагледен начин целият човек бива възприет като едно духовно същество и едва по този начин може да бъде хвърлена правилна светлина върху подобен природо-научен факт.
към текста >>
Въпросът не се свежда до това да излезем и да кажем: Нашата естествена наука е
лош
а, трябва да я оборим.
Въпросът не се свежда до това да излезем и да кажем: Нашата естествена наука е лоша, трябва да я оборим.
Това не може да хрумне на един духовно мислещ човек. Но той казва: Ние имаме нужда именно от едни по-висши гледни точки, за да приложим природо-научното познание в живота. А това, което беше показано тук по отношение физическата страна на живота, същото има определящо значение и за душевната страна и за моралната същност на човека.
към текста >>
Или ако му казваме: Това е
лош
о, онова е грозно, това не би трябвало да правиш, ако искаме да му докажем, че нещо е
лош
о.
Човекът би желал да каже: Тъкмо в това, постепенно да доведем детето до способността правилно да разгърне в себе си морални импулси, се състои най-големият, най-значителен възпитателен въпрос. Ала моралните импулси не могат да бъдат внесени в детето, ако ние му повеляваме, ако му казваме: Това трябва да стане така, това е добро – или чрез помощта на един апел да убеждаваме неговия интелект, че нещо трябва да стане и че е добро.
Или ако му казваме: Това е лошо, онова е грозно, това не би трябвало да правиш, ако искаме да му докажем, че нещо е лошо.
Това как човекът ще постави себе си интелектуално спрямо доброто и злото, спрямо цялото морално устройство на света, е нещо, което тепърва трябва да се пробуди. И то се пробужда с настъпването на половата зрялост – ритмичната система в значителна степен е извършила своя принос в цялостното човешко развитие, когато интелектуалното узрява за своето пълно разгръщане. Само тогава изникват правилните морални импулси в човека с тяхната необходима сила, когато в съответното състояние на зрялост той изживява вътрешното удовлетворение, сам да бъде в състояние да си изгради морална преценка за битието. Въпросът не се свежда до това да предлагаме морални преценки, но въпросът се състои в това да се погрижим за кълновете, от които в последствие ще се формират собствените морални сили. Не бива да насаждаме в детето моралната преценка.
към текста >>
Такова усещане можем да имаме и спрямо едно дете, което е с
лош
и заложби.
Възпитателната техника е различна от тази, която се прилага върху неща, непроникнати от Духа. Възпитателната техника навсякъде предполага, че всичко, което възпитателят прави, се поражда от религиозноморални импулси.
Такова усещане можем да имаме и спрямо едно дете, което е с лоши заложби.
Тогава ние ще се изправим пред това дете не с антипатия, но с трагизъм.
към текста >>
Ако сме в състояние с благодарност да приемем едно невъзпитано дете и ако можем да почувствуваме трагизъм спрямо него и ако можем, изхождайки тъкмо от този трагизъм да развием у себе си импулс за действие, едва тогава ще усетим истинската благодарност спрямо божествения световен ред, тогава, когато и
лош
ото ще бъде прието като нещо божествено, макар че това приемане да е нещо много сложно.
Ако сме в състояние с благодарност да приемем едно невъзпитано дете и ако можем да почувствуваме трагизъм спрямо него и ако можем, изхождайки тъкмо от този трагизъм да развием у себе си импулс за действие, едва тогава ще усетим истинската благодарност спрямо божествения световен ред, тогава, когато и лошото ще бъде прието като нещо божествено, макар че това приемане да е нещо много сложно.
към текста >>
451.
ПЕТА ЛЕКЦИЯ. Учителят като артист във възпитателния процес (I). Оксфорд, 21. Август 1922
GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство
Когато детето се преуморяваше, то веднага пребледняваше и човек можеше да види как здравето му се в
лош
ава.
Естествено майката проявяваше разбиране относно тази свобода, която аз изисквах, така че аз трябваше да се боря срещу останалото семейство, с изключение на майката. Накрая аз спечелих правото да преподавам. Сега ми беше нужно да използувам възможно по-малко време непосредствено за урока с момчето. Да кажем, че ако трябваше например да се занимавам с преподаване при момчето около половин час, аз трябваше предварително да се занимавам около три часа, за да мога по възможност икономично да вместя много неща в урока. Ала освен това аз трябваше с точност да изчисля в кой час на деня да вместя например урока по музика.
Когато детето се преуморяваше, то веднага пребледняваше и човек можеше да види как здравето му се влошава.
Но разбирайки цялата патологична своеобразност на детето и знаейки кое може да се отдаде на хидроцефалията14, се оказа възможно не само да се стимулира душевното у детето, но и така да се напредне, че след година и половина – след като преди това то не можеше да стори нищо друго, освен с гумата да издълбае дупка в своята училищна тетрадка – сега момчето беше в състояние да посещава гимназия. Аз имах възможност да му помагам и в гимназиалните класове, можех да го проследя до края на гимназията. Под влияние на това възпитание, т.е. чрез това, че нещата биваха ръководени по един духовен начин, главата намали размерите си. Аз зная, че лекарят може би ще каже: Главата и без друго би намалила размерите си.
към текста >>
452.
ШЕСТА ЛЕКЦИЯ. Учителят като артист във възпитателния процес (II) Оксфорд, 22. Август 1922
GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство
Когато учителят започне да танцува – аз Ви моля да не разбирате това в
лош
ия смисъл – тогава неспокойствието на детето постепенно престава.
Това трябва да се осъществи с помощта на хумора. Защото ако в по-късна възраст имаме срещу себе си един холерик, който е бил такъв и на 8-9-10 години, тогава ние не можем да се справим с него чрез предупреждения: да му направим предупредителна забележка – това него изобщо не го впечатлява. Но ако го накараме да разкаже нещо, което аз самият съм разказал преди това, при което той трябва доста холерично да разиграе разказа – с мимика, тогава той ще трябва да се вживее в своя малък човек и тогава той постепенно успокоява този малък човек в себе си. Той го наглася към своя душевен елемент. И превръщайки сам себе си в холерик, заедно с холеричното дете, разбира, се постоянно владеейки себе си и с чувство за хумор, аз ще постигна това холеричното дете до мен да стане по-спокойно.
Когато учителят започне да танцува – аз Ви моля да не разбирате това в лошия смисъл – тогава неспокойствието на детето постепенно престава.
Само трябва да имаме способността да не се запъхтяваме и задъхваме пред холеричното дете, да не провесваме глава, а да достигаме до един вид съпреживяване на това вътрешно лудуване. И Вие ще видите – детето ще става все по-мирно и по-мирно. Това изцяло парализира вътрешното лудуване.
към текста >>
453.
СЕДМА ЛЕКЦИЯ. Валдорфското училище като организъм. Оксфорд, 23. Август 1922
GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство
Няма полза, ако кажем: Този социален ред е
лош
!
Човекът не е нещо абстрактно, което може да бъде сглобено в завършен вид; човекът е дете на определени родители. Той израства в определени социални условия. След като е бил отгледан и възпитан, той трябва да се върне обратно в тези социални условия. Виждате ли, ако Вие желаете да възпитате едно дете така, че абсолютно да отговаря на идеала, за 14 – 15-годишна възраст, то може да бъде идеално, но детето няма да си намери място в днешния живот, то няма да знае откъде да започне. Така въпросът не се свежда просто до осъществяването на един идеал и това не е така и днес във Валдорфското училище, а става дума за това, детето да бъде възпитавано така, че винаги да бъде в състояние да установи връзка с днешния живот, с днешния социален ред.
Няма полза, ако кажем: Този социален ред е лош!
Лош или добър, ние просто трябва да живеем в него и не можем току-така да откъсваме децата от този социален ред. Следователно аз имах пред себе си изключително трудната задача, от една страна да осъществя една идея за възпитание, а от друга страна да се съобразявам с целия съвременен живот.
към текста >>
Лош
или добър, ние просто трябва да живеем в него и не можем току-така да откъсваме децата от този социален ред.
Той израства в определени социални условия. След като е бил отгледан и възпитан, той трябва да се върне обратно в тези социални условия. Виждате ли, ако Вие желаете да възпитате едно дете така, че абсолютно да отговаря на идеала, за 14 – 15-годишна възраст, то може да бъде идеално, но детето няма да си намери място в днешния живот, то няма да знае откъде да започне. Така въпросът не се свежда просто до осъществяването на един идеал и това не е така и днес във Валдорфското училище, а става дума за това, детето да бъде възпитавано така, че винаги да бъде в състояние да установи връзка с днешния живот, с днешния социален ред. Няма полза, ако кажем: Този социален ред е лош!
Лош или добър, ние просто трябва да живеем в него и не можем току-така да откъсваме децата от този социален ред.
Следователно аз имах пред себе си изключително трудната задача, от една страна да осъществя една идея за възпитание, а от друга страна да се съобразявам с целия съвременен живот.
към текста >>
Тя, разбира се, е много
лош
а за пациента, но за този, който трябва да я лекува, за него болестта е красива.
Тази любов има още един нюанс в сравнение с обикновената любов. Нюансът на дълбоко състрадание към болния, който е преди всичко човек, този нюанс е присъщ и на обикновената любов към хората. Аз моля да не ме разберете погрешно, но за да излекувате един болен, Вие трябва да имате в себе си и любов към болестта. Човек трябва да може да говори и за една красива болест.
Тя, разбира се, е много лоша за пациента, но за този, който трябва да я лекува, за него болестта е красива.
При определени обстоятелства болестта може да бъде разкошна. Тя може да бъде много лоша за пациента, но за този, който трябва да се вглъби в нея, който трябва да може да я лекува с любов, за него тя е разкошна. Така и един истински немирник, един пакостник, както се казва, може при определени обстоятелства, по който върши лудориите и белите, в зависимост от начина, понякога той може да бъде изключително интересен, така че ние можем изключително силно да го обикнем. Във Валдорфското училище например имахме един много интересен случай, едно момче, което силно се отклоняваше от нормата. То постъпи още от началото в 1-и клас на Валдорфското училище.
към текста >>
Тя може да бъде много
лош
а за пациента, но за този, който трябва да се вглъби в нея, който трябва да може да я лекува с любов, за него тя е разкошна.
Нюансът на дълбоко състрадание към болния, който е преди всичко човек, този нюанс е присъщ и на обикновената любов към хората. Аз моля да не ме разберете погрешно, но за да излекувате един болен, Вие трябва да имате в себе си и любов към болестта. Човек трябва да може да говори и за една красива болест. Тя, разбира се, е много лоша за пациента, но за този, който трябва да я лекува, за него болестта е красива. При определени обстоятелства болестта може да бъде разкошна.
Тя може да бъде много лоша за пациента, но за този, който трябва да се вглъби в нея, който трябва да може да я лекува с любов, за него тя е разкошна.
Така и един истински немирник, един пакостник, както се казва, може при определени обстоятелства, по който върши лудориите и белите, в зависимост от начина, понякога той може да бъде изключително интересен, така че ние можем изключително силно да го обикнем. Във Валдорфското училище например имахме един много интересен случай, едно момче, което силно се отклоняваше от нормата. То постъпи още от началото в 1-и клас на Валдорфското училище. Момчето имаше тази особеност, че когато учителят се обърнеше с гръб, то връхлиташе върху учителя и го удряше по гърба. Към този немирник учителят се отнесе с изключителна любов и с изключителен интерес.
към текста >>
454.
ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ. Възпитанието в по-късната училищна възраст. Оксфорд, 25. Август 1922
GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство
Най-
лош
ото в живота и особено във възпитанието и в преподаването е фанатизмът, с който човек се втурва в някаква посока, без да знае нищо друго и се стреми да проникне всичко с едната своя насока, която той е вложил в определени сентенции.
Ето как от Валдорфското преподаване и от Валдорфското възпитание бива изключено и това, което днес така многостранно е завладяло човека: фанатизма.
Най-лошото в живота и особено във възпитанието и в преподаването е фанатизмът, с който човек се втурва в някаква посока, без да знае нищо друго и се стреми да проникне всичко с едната своя насока, която той е вложил в определени сентенции.
към текста >>
455.
ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Социалните импулси в съвременния свят. Оксфорд, 28. Август 1922
GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство
Дали то е добро или
лош
о за нашето съвремие – това в случая няма никакво значение.
Виждате ли, преди няколко месеца един швейцарски вестник публикува тяхното коледно меню. И Вие бихте останали крайно учудени, ако аз Ви посоча количеството свинско месо, което прелатите са изяли през светите дни около Рождество Христово. На второ място виждам тълпите от бедни хора, на които трябваше да се дадат някакви подаяния. Всичко беше в стила на Средновековието; по друг начин и не бихме могли да си го представим. За онази епоха това беше нещо самопонятно.
Дали то е добро или лошо за нашето съвремие – това в случая няма никакво значение.
към текста >>
А казват точно обратното: Това, че ни се дава подаяние, е възможно най-
лош
ото, понеже сега ние виждаме, че все още има хора, които дават подаяния.
Обаче не е ли същото, когато днес от една страна виждаме мизерията в Русия – представете си бедняците около катедралите – и от друга страна, помощите, които събираме? Добре, много добре. Обаче по този начин социалният въпрос не може да бъде разрешен. Не би трябвало да пропускаме факта, че поради безсилието на нашето социално мислене, днес навсякъде се чуват гласове, които съвсем не казват: Да, ние сме благодарни за всичко онова, което ни се дава като подаяние!
А казват точно обратното: Това, че ни се дава подаяние, е възможно най-лошото, понеже сега ние виждаме, че все още има хора, които дават подаяния.
А чисто и просто подаянията не бива повече да съществуват!
към текста >>
456.
2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 22.03.1920 г.
GA_312 Духовна наука и медицина
че тяхното заболяване, подлежащо иначе може би на подобрение, навярно ще се в
лош
и, ако те продължават да бъдат в близост до по-тежко туберкулозно болни.
Ако действително туберкулозно болните трябва да бъдат събрани в санаториум, то тези санаториуми, доколкото е възможно, трябва непрекъснато да бъдат затваряни и премествани. Всъщност след определен период от време всеки един туберкулозен санаториум би трябвало да бъде закриван. Защото това е своеобразното, че туберкулозно болните сами притежават най-голямата предразположеност към това, да бъдат заразявани, т.е.
че тяхното заболяване, подлежащо иначе може би на подобрение, навярно ще се влоши, ако те продължават да бъдат в близост до по-тежко туберкулозно болни.
Но засега аз исках да посоча само същността на туберкулозата. И именно при туберкулозата, като пример виждаме, как в известен смисъл различните процеси в човешкия организъм нахлуват един в друг. Процеси както бихте могли да си помислите, които непрекъснато трябва да се намират под влиянието на факта, че тук имаме работа с горното и с долното устройство. Тези устройства така си съответствуват помежду си, както позитивният образ и негативния образ са противопоставени един на друг. С помощта на тези бих казал най-очебийни явления, които за сега предлага туберкулозата, след като е налице подобна констатация на организма, по начина, както ги изложих, в техния по-нататъшен ход може да бъде изследвано, как изобщо трябва да се разглежда същността на болестта.
към текста >>
457.
8. ОСМА ЛЕКЦИЯ, 28.03.1920 г.
GA_312 Духовна наука и медицина
Вие изобщо не бихте могли да разберете интимните дейности в човешкия организъм, разположени в храносмилателния процес, ако не си представите цялостния храносмилателен процес по начина, според който доброто храносмилане почива на способността, в известен смисъл да умее да вкусваме с целия храносмилателен тракт, и че
лош
ото храносмилане в известен смисъл се дължи на неспособността да усещаме вкуса с целия храносмилателен апарат.
Докато чрез зрителния процес се изкачваме повече по посока на външния свят, окото е поставено само в костната ямка и оттук ние попадаме навън, окото представлява един крайно външен орган зрителният процес е устроен повече по посока навън, сега в противоположна посока трябва да си представим метаморфозата на вкусовия процес надолу в тялото. Така в известен мисъл достигаме до другия полюс на зрението, до това, което в организма съдействува на зрението, до нещо, което ще хвърли изключително много светлина върху следващите разглеждания. Защото, какво намираме, когато проследим метаморфозата на вкусовия процес по посока надолу? Тук лежи храносмилането и можете да достигнете до едно действително вътрешно разбиране на храносмилането само, ако от една страна успеете да си го представите като метаморфозирало продължение на вкуса, а от друга страна си го представите като пълна полярна противоположност на насоченото навън зрение, защото външното зрение ще Ви доведе до това, да разберете, кое от външния свят съответствува на това храносмилане, на кое храносмилането представлява органически вложен във вътрешността процес. От друга страна ще осъзнаете, как можем да си представим родството на храносмилателния процес с процеса на вкусване.
Вие изобщо не бихте могли да разберете интимните дейности в човешкия организъм, разположени в храносмилателния процес, ако не си представите цялостния храносмилателен процес по начина, според който доброто храносмилане почива на способността, в известен смисъл да умее да вкусваме с целия храносмилателен тракт, и че лошото храносмилане в известен смисъл се дължи на неспособността да усещаме вкуса с целия храносмилателен апарат.
И така виждате ли, процесът, който разгледахме, се разделя на вкусване и помирисване; ето тук в известен смисъл един процес се разцепва по такъв начин, че от една страна имаме работа с процес, с вкусовия процес, изразяващ се повече чрез взаимодействието на етерното с физическото, а от друга страна имаме процес, който откриваме в лицето на обонянието. Това, което имаме в организма като продължение на вкуса, това е подложено на същия вид разцепване. Подложили сме го на същия вид разцепване, като от една страна имаме храносмилане, насочено към това, да отделя чрез червото, да отделя фекалните остатъци, а от друга страна имаме отделянето през бъбреците, чрез уринирането. Ето тук имате точно съответствие между долното у човека и горното у човека. Имате точно нещо, което се разполага като две полярни противоположности, и което се разцепва на вкус и обоняние, и което се разцепва на обикновено храносмилане под формата на по-интимната бъбречна дейност, на това, което принадлежи на по-интимната бъбречна дейност.
към текста >>
458.
9. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 29.03.1920 г.
GA_312 Духовна наука и медицина
Разбира се, дишането от своя страна зависи от доброто или
лош
ото, обусловено от вътрешния строеж, функциониране на белия дроб.
Разбира се, дишането от своя страна зависи от доброто или лошото, обусловено от вътрешния строеж, функциониране на белия дроб.
Но по отношение на тази зависимост аз имам предвид вътрешния строеж на белия дроб; дали той е склонен към втвърдяване или към размекване или други подобни, това съществено зависи от характера на околността. Освен това именно белият дроб силно зависи от физическата работа, и той положително ще бъде увреден, ако човекът е принуден да извършва физическа работа до преумора.
към текста >>
459.
15. ПЕТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 4.04.1920 г.
GA_312 Духовна наука и медицина
Те най-
лош
о виреят в атмосферата на интелектуализма.
В момента, в който пра човекът е виждал нещо абнормно в човека, то веднага е бил насочван към лечебния процес. Това са неща, загубени за модерното човечество. По този начин чрез интуиция в много по-слаба степен модерният човек може да постигне например онова, което древния човек е постигал чрез инстинкт. Ала това е развитието: от инстинкта, през интелектуализма към интуицията. Към нещата, които най-много страдат от голото интелектуалистично развитие, трябва да причислим именно физиологията и медицината.
Те най-лошо виреят в атмосферата на интелектуализма.
Защото виждате ли, да вземем един конкретен случай: да вземем например диабетика. Какво всъщност представлява диабетика със своето абнормно развитие? Правилен възглед за диабета можем да постигнем само ако знаем, че тук става дума за едни слаб Аз, за слабо азово устройство, което не е в състояние да овладее целия процес на образуване на захар. Необходимо е само, това, което имаме пред себе си, да го разтълкуваме по правилен начин. Би било напълно погрешно, ако вярвахме, че тъй като бива отделена захар, то налице е един твърде силен Аз.
към текста >>
460.
17. СЕДЕМНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 6.04.1920 г.
GA_312 Духовна наука и медицина
Защото не само зъбите ние забелязваме, че възпитанието е било
лош
о, но това ние установяваме и чрез обстоятелството, че детето нищо не може да върши.
Микроскопски погледнато, всичко, което съществува в нас под формата на взаимодействие на движенията на ръцете и на краката, всичко това са влияния на флуора; телесложението, което възниква по този начин, когато пръстите на ръцете, когато краката са сръчни това е влиянието на флуора не това, което фантазирайки си бихме поставили в нашето тяло, но това, под чиято форма човешкия организъм проявява себе си в своята повърхност, и което намира своето продължение по посока навътре: вътрешното продължение на това, което проявява себе си във външната дейност, това е действието на флуора. Ако обаче не действуват самостоятелно външните флуорни въздействия, за които разказах, тогава въпросът се свежда до това, дали можем да открием следното, човешкия организъм е така сложно устроен, че естествено на мястото на обикновеното възпитание трябва да застане лечението, дали, след това не можем да се справим единствено чрез възпитание, трябва да започнем вече с лечение.
Защото не само зъбите ние забелязваме, че възпитанието е било лошо, но това ние установяваме и чрез обстоятелството, че детето нищо не може да върши.
В случая въпросът се свежда до това, в известен смисъл профилактично да се намесим в организма. Интересно е, че ако направим опит с воден извлек от сока на кората на конския кестен, т.е. с извлек на ескулина, и ако дадем вътрешно силно разреден ескулин, тогава можем да упражним регулиращо въздействие върху зъбната консервация, върху зъбното консервиране, ако разбира се не сме започнали твърде късно с това. Това отново е една интересна взаимовръзка. В сока от кората на конския кестен действително се съдържа нещо от това, което изгражда нашите зъби.
към текста >>
461.
20. ДВАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 9.04.1920 г.
GA_312 Духовна наука и медицина
когато имаме работа с в
лош
аване състоянието на зъбите, тогава трябва да действуваме чисто външно технически, също и чрез механичната стоматологично-техническа терапия, т.е.
Това отива много надалеч; това стига до следното. Ако си спомняте за нещо, което казахме преди няколко дни, то Вие ще видите: всичко онова, което протича в зъбообразуващия процес, представлява една силна периферийна активност на човешкия организъм. Ето защо тази периферийна активност на човешкия организъм много бързо се превръща в една напълно външна, минерализираща активност, тъй както я характеризирах, и аз моля да не разбирате погрешно това. Тъй като ми се струва, това е било разбрано по един малко погрешен начин. Аз казах, че тъй като зъбообразуващата дейност е така силно периферна, за това е оправдано, когато настъпи минерализирането в хода на зъбообразуващия процес, т.е.
когато имаме работа с влошаване състоянието на зъбите, тогава трябва да действуваме чисто външно технически, също и чрез механичната стоматологично-техническа терапия, т.е.
поправянето на зъбите, тъй като отвън повече не можем да направим; или не можем да направим нищо друго, освен механично да обработим всичко, което се извършва механично, поправка на зъбите и т.н. Или тук е оправдано да се погрижим за протезирането на зъбите, след като те са разрушени, защото от една страна определена точка нататък ние не можем да се грижим за зъбите, изхождайки отвътре. Но отвътре можем да се погрижим само за онзи процес, който по необходимост трябва да протече, флуорообразуващия процес, който е необходим и за организма. За това, което зъбите извършват, докато са все още в добро състояние, трябва да бъде създаден заместител за целите на флуорообразуващия процес в организма. Този заместител може да бъде създаден по определен начин.
към текста >>
Ето защо е понятно, че занимания, както обикновените танцови занимания, с които биват ангажирани най-вече момичетата, могат да въздействуват по вреден начин върху зъбообразуващия процес, така че в никакъв случай не бихме могли да кажем: как стана така, че момичета, които много тънцуват, имат много по-
лош
и зъби отколкото момчетата?
Ако обаче физкултурният елемент нахлуе твърде силно в чисто физиологичната сфера, тогава махалото се отклонява в грешна посока, и лесно можем да въздействуваме по посока на обратното.
Ето защо е понятно, че занимания, както обикновените танцови занимания, с които биват ангажирани най-вече момичетата, могат да въздействуват по вреден начин върху зъбообразуващия процес, така че в никакъв случай не бихме могли да кажем: как стана така, че момичета, които много тънцуват, имат много по-лоши зъби отколкото момчетата?
Важното е това танцуване да бъде одухотворено и да не бъде прекалено. От друга страна, що се отнася до движението на ръцете, трябва да кажем, че също така е необходимо да не се прекалява с плетенето на една или две куки, защото вече ще получим противоположното въздействие на това, което бихме получили при едно правилно приложение на тази дейност при човека. Така виждаме, как в действителност дори и в тази област се осъществява обръщане на механично-видимото движение. Първо зъбообразуващият процес е обратен на храносмилателния процес. След това обаче е много важно, че обратно насочено на човешкото движение, на способността да се придвижва, е движението, вложено в храносмилателния процес.
към текста >>
462.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 13 април 1921 г.
GA_313 Терапията от гледната точка на духовната наука тъй като я въведох цялата
Това не е
лош
ото.
Но те престават да бъдат астрални изживявания, когато се отнасят за изживяванията по време на съня, тогава престават да са обикновени астрални изживявания, но те не са по-малко свързани с астралното тяло, което също действа в съня от долу нагоре. И това, което произлиза от тази страна, т.е. действащите в човека глад и жажда, ако са постоянни, те въздействат обратно върху ритмичната система, като я правят нередовна, разболяват я. Това не се отнася, разбира се, до глада и жаждата, които сме имали през някой ден и така сме отишли да спим. Ще е погрешно, ако нещата се тълкуват така, че имаме предвид, когато от време на време си легнем гладни или дори ако за по-дълго време го правим.
Това не е лошото.
Лошото е, когато гладуването и жаждата са постоянни и са предизвикани от това, че веществообмяната не е в ред и затова останалият организъм не се храни по съответния начин. Влиянията от глада и жаждата в това отношение са изцяло причина за смущенията в дихателно-циркулационния организъм. Оставим ли настрана тези въздействия върху човешките гръдни органи, като трето нещо имаме влиянията от външния свят, защото чрез дишането човекът е свързан именно с външния свят и в него навлизат влиянията на външния свят. Тук имате забележителния факт, че за това, което е затворено в човешкия гръден кош, отчасти и в коремната кухина, когато ритъмът продължава нататък, имаме извънредно важния факт, че в това пространство се разиграват въздействия от горния човек, въздействия от долния човек и въздействия от външния свят, така че при прецизното познание на този тракт от човешкото същество действително стигаме до констатацията, че вътре има въздействия, и на това място не можем да премахнем причините, а трябва да ги търсим на друго място, за да можем там да ги премахнем по съответния начин. Затова е ясно, че тази област от човешкото същество е място за изучаването изобщо на същността на болестта, но когато разглеждаме това място, изследванията трябва да продължат към другите области.
към текста >>
Лош
ото е, когато гладуването и жаждата са постоянни и са предизвикани от това, че веществообмяната не е в ред и затова останалият организъм не се храни по съответния начин.
И това, което произлиза от тази страна, т.е. действащите в човека глад и жажда, ако са постоянни, те въздействат обратно върху ритмичната система, като я правят нередовна, разболяват я. Това не се отнася, разбира се, до глада и жаждата, които сме имали през някой ден и така сме отишли да спим. Ще е погрешно, ако нещата се тълкуват така, че имаме предвид, когато от време на време си легнем гладни или дори ако за по-дълго време го правим. Това не е лошото.
Лошото е, когато гладуването и жаждата са постоянни и са предизвикани от това, че веществообмяната не е в ред и затова останалият организъм не се храни по съответния начин.
Влиянията от глада и жаждата в това отношение са изцяло причина за смущенията в дихателно-циркулационния организъм. Оставим ли настрана тези въздействия върху човешките гръдни органи, като трето нещо имаме влиянията от външния свят, защото чрез дишането човекът е свързан именно с външния свят и в него навлизат влиянията на външния свят. Тук имате забележителния факт, че за това, което е затворено в човешкия гръден кош, отчасти и в коремната кухина, когато ритъмът продължава нататък, имаме извънредно важния факт, че в това пространство се разиграват въздействия от горния човек, въздействия от долния човек и въздействия от външния свят, така че при прецизното познание на този тракт от човешкото същество действително стигаме до констатацията, че вътре има въздействия, и на това място не можем да премахнем причините, а трябва да ги търсим на друго място, за да можем там да ги премахнем по съответния начин. Затова е ясно, че тази област от човешкото същество е място за изучаването изобщо на същността на болестта, но когато разглеждаме това място, изследванията трябва да продължат към другите области. Трябва да изходим от това място и оттам да навлезем в другите области.
към текста >>
463.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 14 април 1921 г.
GA_313 Терапията от гледната точка на духовната наука тъй като я въведох цялата
Ако освен това се внимава такива деца да нямат прекалено много училищни задачи и чрез това непрекъснато да се в
лош
ава състоянието им, когато им се осигурява необходимото спокойствие, тогава се подпомага вътрешно необходимата храносмилателна дейност на поднесената само в малки количества храна.
Това усложнява нещата. Много повече трябва да се опита да се проследи какво детето храносмила добре, какво преработва добре и тогава повече пъти на ден да му се дават малки порции храна. При това ще се види, че по този начин се извършва истинско благодеяние спрямо такива деца. Да се вярва, че чрез прехранване и др.п. може да се постигне нещо, е заблуждение.
Ако освен това се внимава такива деца да нямат прекалено много училищни задачи и чрез това непрекъснато да се влошава състоянието им, когато им се осигурява необходимото спокойствие, тогава се подпомага вътрешно необходимата храносмилателна дейност на поднесената само в малки количества храна.
Едва ли има нещо друго, спрямо което така много да се греши, както точно срямо това, което осветихме с тези обяснения. Защото наистина можем да кажем, че ако грешим в това отношение, ако не се погрижим за здравословното човешко развитие, тогава от болестните тенденции в тази възраст остават всевъзможни болестни предразположения за целия човешки живот.
към текста >>
Защото домашните упражнения всъщност често, много често са скритите причини за
лош
ото храносмилане.
Хората често се оплакват, че във Валдорфското училище[3] ние сме извънредно пестеливи с домашните задачи. Затова имаме дълбоки основания. Една съответстваща на реалния живот педагогика не се съобразява само с абстрактните принципи и изобщо с абстракциите, които днес се налагат по различни начини в живота, а има предвид какво е подходящо за действителното развитие на човека и към него принадлежи преди всичко, че децата не бива да се претоварват с домашни упражнения.
Защото домашните упражнения всъщност често, много често са скритите причини за лошото храносмилане.
Тези неща винаги се проявяват едва по-късно, но са наистина много ефективни. Своеобразното е, че при разглеждането на човешкото развитие свръхсетивната преценка на човека е същевременно указание, че това, което още в ранна възраст се подготвя за по-късното развитие, може още тогава да се види в неговите първоначални прояви.
към текста >>
464.
ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 16 април 1921 г.
GA_313 Терапията от гледната точка на духовната наука тъй като я въведох цялата
Това отново ще хвърли определена светлина - и ние виждаме как винаги преминаваме от действителното вътрешно разглеждане на човешкия организъм до терапията - как така нареченото преди Lungenschwindsucht (тенденция на белите дробове да се спаружат), което днес само изхождайки от някаква теория, е получило друго име - белодробна туберкулоза, действително се състои в това, че поради различните влияния, които могат да се задействат там и които всъщност всички се състоят в едно и също, човекът бива отклонен от извънземното и насочен към земното, към живота в
лош
и жилища и т.н.
Това отново ще хвърли определена светлина - и ние виждаме как винаги преминаваме от действителното вътрешно разглеждане на човешкия организъм до терапията - как така нареченото преди Lungenschwindsucht (тенденция на белите дробове да се спаружат), което днес само изхождайки от някаква теория, е получило друго име - белодробна туберкулоза, действително се състои в това, че поради различните влияния, които могат да се задействат там и които всъщност всички се състоят в едно и също, човекът бива отклонен от извънземното и насочен към земното, към живота в лоши жилища и т.н.
Всичките описания, които имате при белодробната туберкулоза, могат да се обобщят, като се каже, че човекът е отклонен от Слънцето и световното пространство и бива насочен към това, което го изолира от Слънцето и световното пространство, което го довежда до потискане, парализиране на радостта от извънземното, почиваща на приемането през сетивата, възприятията чрез сетивата, и че душата му, вътрешният му живот е спиран да се разпростре до сетивата и поради това слиза в белия дроб, така че белият дроб се стреми да стане мисловен орган, глава и действително тогава ясно показва и в неговото външно изграждане как иска да стане глава, как иска да приеме форма, в която може да се види как вкостеняващите в човешката глава сили се проявяват в белия дроб, как там се получават втвърдяванията на белия дроб и т.н. А какво трябва да направим, ако искаме да противодействаме на това.
към текста >>
465.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 26. Юни 1924
GA_317 Лечебно-педагогически курс
Например може да бъде направен така, че да се прекатури след един месец поради
лош
о направено дъно и млякото да изтече още на 27-мия ден.
Но да си представим нещо друго: един твърдоглавец с голям инат, комуто би хрумнало да измисли примерно един такъв съд (Рис. 3) и когато сега той излива млякото, то не може да стигне до долната част. Обаче той започва да пресмята и когато изчислява обема на съда, той включва и тази долна част. Това е краен случай. Един съд за мляко може да бъде направен неудачно по хиляди начини.
Например може да бъде направен така, че да се прекатури след един месец поради лошо направено дъно и млякото да изтече още на 27-мия ден.
Става дума за това, че млякото в съда ще бъде такова, какъвто е съдът. Етерното тяло с цялата си жизнеспособност е поставено в човека според това, как той със своята карма слиза на Земята и как може да включи етерното тяло в своята цялостна организация. Ето какво трябва да осъзнаем ние.
към текста >>
И аз ще Ви покажа, че фактически върху детския Аз действува не само Духът-Себе на идеалния възпитател, но и Духът-Себе на възможно най-
лош
ия възпитател, въпреки че той може и да няма никакво съзнание за тези неща.
Азът на възпитателя трябва да е в състояние да действува върху астралното тяло на детето. И сега за Вас е направо стряскащо, защото идва ред на т.н. Дух-Себе, за когото предполагаме, че у възпитателя той не е развит достатъчно. А той трябва да е в състояние да действува върху детския Аз. Но законът е такъв.
И аз ще Ви покажа, че фактически върху детския Аз действува не само Духът-Себе на идеалния възпитател, но и Духът-Себе на възможно най-лошия възпитател, въпреки че той може и да няма никакво съзнание за тези неща.
Всъщност възпитанието е забулено от ред мистерии.
към текста >>
466.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 27. Юни 1924
GA_317 Лечебно-педагогически курс
При помрачения в съзнанието, които не са съпроводени със силно гадене, не е
лош
о да се правят регулирани дихателни упражнения, за да се постигне свързването с въздушния елемент.
При помрачения в съзнанието, които не са съпроводени със силно гадене, не е лошо да се правят регулирани дихателни упражнения, за да се постигне свързването с въздушния елемент.
А за да постигнат правилната връзка с топлината, епилептичните деца трябва да бъдат обучавани така, че да чувствуват топлината. Това означава, че ако за нормалните деца е нежелателно да се разхождат полуголи, което често е причина за раздразване, а дори и за възпаление на апендикса в по-късна възраст – хората, естествено, не го знаят – то за епилептичните деца това е истинска отрова. Епилептичните деца трябва да са така облечени, че винаги да са склонни към изпотяване, – да имат готовност за изпотяване, да се обличат в по-топли дрехи, отколкото е необходимо. Това е същинска терапия. Всички ужасни разговори на тема закаляване водят до това, че още като деца хората стават ужасно закалени и последицата от това закаляване е, че когато хората остареят, те не могат да пресекат огрения от слънце площад, без да им се подкосят краката.
към текста >>
Обаче не е закален този, който не може да пресече площада в един топъл ден, без да му при
лош
ее.
А за да постигнат правилната връзка с топлината, епилептичните деца трябва да бъдат обучавани така, че да чувствуват топлината. Това означава, че ако за нормалните деца е нежелателно да се разхождат полуголи, което често е причина за раздразване, а дори и за възпаление на апендикса в по-късна възраст – хората, естествено, не го знаят – то за епилептичните деца това е истинска отрова. Епилептичните деца трябва да са така облечени, че винаги да са склонни към изпотяване, – да имат готовност за изпотяване, да се обличат в по-топли дрехи, отколкото е необходимо. Това е същинска терапия. Всички ужасни разговори на тема закаляване водят до това, че още като деца хората стават ужасно закалени и последицата от това закаляване е, че когато хората остареят, те не могат да пресекат огрения от слънце площад, без да им се подкосят краката.
Обаче не е закален този, който не може да пресече площада в един топъл ден, без да му прилошее.
Вижте само господата, които свалят своите цилиндри, когато прекосяват огрения от слънце площад, а краката им непрекъснато се подкосяват. Ето как изглеждат последиците от днешното закаляване.
към текста >>
467.
ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 30. Юни 1924
GA_317 Лечебно-педагогически курс
Това става напълно механично и е едно много
лош
о качество на детето.
Виждате ли, ако едно дете непрекъснато отпуска ръцете и краката си, то е предразположено към изоставане в своето развитие. Дете, което непрекъснато мърда пръстите на ръцете си, стреми се да улавя всеки предмет и рита всичко по пътя си, е предразположено към манийни състояния, евентуално и към буйство. Но това, което забелязваме най-отчетливо в крайниците, можем да го забележим и във всяка една дейност; само при занимания, носещи по-скоро духовен характер, тези неща са по-неуловими, но за сметка на това, много типични. Замислете се, колко силно се проявява при някои деца следното: Детето придобива навика да рисува човешки профили. То просто не спира, и навсякъде, където зърне хора, започва да рисува техните профили.
Това става напълно механично и е едно много лошо качество на детето.
И то по никакъв начин не може да бъде отклонено от този негов навик. Ако то е решило да нарисува нечий профил, аз мога да му говоря каквото си искам, да му предлагам лакомства и какво ли не, обаче в края на краищата профилът ще бъде нарисуван. Това е свързано с едно маниакално прекаляване на интелектуалните качества. Напротив, тенденцията да не се върши нищо, дори и да са налице всички предпоставки, да не се пристъпва към никаква работа, означава предразположба към слабоумие.
към текста >>
468.
ОСМА ЛЕКЦИЯ, 3. Юли 1924
GA_317 Лечебно-педагогически курс
Замислете се само колко голяма зависимост има между сърдечните заболявания и човешките крайници, и как организацията на крайниците веднага отслабва под влиянието на определени сърдечни заболявания, как сърдечното заболяване в
лош
ава работата на крайниците и състоянието на ставните тъкани и ставната течност.
Да, скъпи мои приятели, отношенията в живота са твърде сложни и е много трудно да се обхванат в тяхната цялост, но все пак, при един такъв случай е възможно да стигнем до някакво обобщение. И така, не е изминала и година от раждането и бащата умира от сърдечен пристъп. Тези неща винаги са свързани, те не идват случайно. При бащата отдавна е съществувало сърдечно заболяване.
Замислете се само колко голяма зависимост има между сърдечните заболявания и човешките крайници, и как организацията на крайниците веднага отслабва под влиянието на определени сърдечни заболявания, как сърдечното заболяване влошава работата на крайниците и състоянието на ставните тъкани и ставната течност.
Ние не бива да забравяме и следното: в наследствено отношение двигателно-веществообменната система е най-вече под влияние на бащата, докато главовата система се определя най-вече от майката. Замислете се само, как при определени обстоятелства се оказва невъзможно силите на бащиния организъм да се пренесат в крайниците на детето, така че развитието на главовата система се определя главно от майката. Сега ние си обясняваме защо майката е толкова привързана към детето в своята утроба; това е така, понеже детето е получило твърде малко наследствени сили от бащата; главното идва от страна на майката.
към текста >>
Този
лош
апетит, затрудняващ изхранването, се изживява в дейността на главата.
Преди година и половина, когато е било на три години и половина – моля Ви да запомните тази подробност, понеже този момент е точно половината от седемгодишния период и е от голямо значение, както и съответствуващия момент през втората епоха между 7-та и 14-та година – детето получава пристъп с висока температура и главоболие, последвани от дребна шарка; още тогава е налице предразположеност към боледуване. От тогава детето е много раздразнително; по същото време майката преболедувала от грип и също станала раздразнителна. Налице е един паралелизъм между майката и детето. Апетитът на детето е винаги слаб, но въпреки това то е стегнато, енергично, с добре развита система на крайниците. Както знаете, субстанциално системата на крайниците се изгражда не от хранителните вещества, а от Космоса по обиколния път чрез дишането и сетивната дейност.
Този лош апетит, затрудняващ изхранването, се изживява в дейността на главата.
Детето е много живо, с развихрена фантазия, непрекъснато мърда; същата подвижност откриваме и в мисленето; всичко това ad oculos потвърждава, че фантазията произлиза не от главата, а от крайниците. Фантазията произлиза от системата на крайниците, а не от слабо развитата нервно-сетивна система.
към текста >>
469.
ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 5. Юли 1924
GA_317 Лечебно-педагогически курс
Има добри същества, има и
лош
и същества.
От духовна гледна точка, нещата при един такъв клептоман се свеждат до това, което вчера аз принципно охарактеризирах, а именно, че поради различни препятствия, намиращи се в астралното тяло, то не може да намери достъп до това, което във външния свят съществува като способност за преценяване. Сега си представете, че всичко, което се отнася до моралността, което включва в своите понятийни формации морални импулси, всичко то се проявява единствено в хода на земното съществувание. И за да не бъдем погрешно разбрани от повърхностното мислене на мнозина наши съвременници, бихме могли да кажем: Там, където Земята престава да съществува, където Вие навлизате в свръхсетивния свят, там вече няма морални преценки в общоприетия земен смисъл, понеже там моралното се разбира от само себе си. Моралните преценки започват едва там, където трябва да се избира между доброто и злото. Напротив, за духовния свят доброто и злото са просто една характерова особеност.
Има добри същества, има и лоши същества.
Както при лъва няма смисъл да се разсъждава дали той трябва да има „лъвски качества”, така и – отдалечавайки се от Земята – няма никакъв смисъл да говорим за „добро” и „зло”. Становището за „да” или „не” има смисъл само в моралното обкръжение на живите човешки същества. При едно такова заболяване, каквото е клептоманията, съответният човек не може да напредва в развитието на своето астрално тяло, понеже то има споменатите вече дефекти, така че се затруднява и изграждането на моралните преценки. Ето защо, когато едно такова дете съзре нещо, което предизвиква особен интерес у него, то не вижда никаква причина, за да не си го присвои. То просто не разбира, че даден предмет може да принадлежи някому, че съждението: „Аз притежавам” изобщо има някакъв смисъл.
към текста >>
И ако тя продължава да цъка с език, тогава нещата ще станат още по-
лош
и.
И съответното дете най-вероятно ще стане един физиологически оратор, ще стане най-прославения физиолог на своето време и животът му ще се определя главно от едно странно влечение към клептомания, лежащо в основата на един възторг от военните дела, който ще се проявява и в неговия стил на говорене. В своите речи то ще търси образи от сферата на военното изкуство, битките и така нататък. Обаче в други случаи това влечение ще се изроди в голяма суетност. Възможно е у него да се затвърди едно усещане, че никой друг няма право да използва реторичните му образи. А после, ако не изпит някой невъзпитан студент се осмели да си послужи със същите реторични похвати, въпросната личност ще загуби всякаква опора под краката си.
И ако тя продължава да цъка с език, тогава нещата ще станат още по-лоши.
към текста >>
Детето има
лош
апетит, често сънищата му са неспокойни.
пр.), ражда се напълно износено и е кърмено до седмия месец. Научава се да ходи на една година, проговаря навреме. На година и половина престава да се напикава нощем в леглото, но често го прави през деня. На три години и половина се разболява от грип с главоболие и висока температура, последвани от морбили. По същото време майката става неспокойна, разболява се от грип.
Детето има лош апетит, често сънищата му са неспокойни.
към текста >>
470.
ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 5. Юли 1924
GA_317 Лечебно-педагогически курс
При младите има нещо, което често пъти дава много
лош
отпечатък върху всички техни начинания.
Тези мои думи не бива да се разбират погрешно. И така, никой не бива да застава срещу младежкото движение. От друга страна, не можем да укоряваме по-възрастните, че не проявяват достатъчно разбиране към по-младите; все пак голяма част от несполуките се дължат на това, че първите не приемат достатъчно сериозно вторите. Когато става дума за конкретни задачи в рамките на младежкото движение, следва да се съобразяваме и със самите млади хора. Естествено, онези, които имат опит в тези неща, следва да обърнат внимание на това.
При младите има нещо, което често пъти дава много лош отпечатък върху всички техни начинания.
И това е суетата. Суетата откриваме навсякъде в основата на младежкото движение, и то не като израз на някакво лошо възпитание, а защото волята по необходимост засилва вътрешните способности, при което ариманическите влияния подхранват суетата. Виждате ли, през живота си аз съм имал възможността да наблюдавам доста многообещаващи хора на различна възраст. Имал съм възможност отблизо да наблюдавам много подобни случаи, които ясно показваха, че епохата, която настъпи след Кали Юга беше съпроводена с рязко нарастване на суетата и то главно на нейните особени разновидности, засягащи младите хора и подтискащи онези качества, които са присъщи именно на днешните млади хора. Ето защо толкова често сме свидетели на общи приказки за велики мисии и задачи, като в същото време никой не обръща внимание на малките, конкретни неща, без които не може.
към текста >>
Суетата откриваме навсякъде в основата на младежкото движение, и то не като израз на някакво
лош
о възпитание, а защото волята по необходимост засилва вътрешните способности, при което ариманическите влияния подхранват суетата.
От друга страна, не можем да укоряваме по-възрастните, че не проявяват достатъчно разбиране към по-младите; все пак голяма част от несполуките се дължат на това, че първите не приемат достатъчно сериозно вторите. Когато става дума за конкретни задачи в рамките на младежкото движение, следва да се съобразяваме и със самите млади хора. Естествено, онези, които имат опит в тези неща, следва да обърнат внимание на това. При младите има нещо, което често пъти дава много лош отпечатък върху всички техни начинания. И това е суетата.
Суетата откриваме навсякъде в основата на младежкото движение, и то не като израз на някакво лошо възпитание, а защото волята по необходимост засилва вътрешните способности, при което ариманическите влияния подхранват суетата.
Виждате ли, през живота си аз съм имал възможността да наблюдавам доста многообещаващи хора на различна възраст. Имал съм възможност отблизо да наблюдавам много подобни случаи, които ясно показваха, че епохата, която настъпи след Кали Юга беше съпроводена с рязко нарастване на суетата и то главно на нейните особени разновидности, засягащи младите хора и подтискащи онези качества, които са присъщи именно на днешните млади хора. Ето защо толкова често сме свидетели на общи приказки за велики мисии и задачи, като в същото време никой не обръща внимание на малките, конкретни неща, без които не може.
към текста >>
Много светли коси и
лош
о зрение, съпроводено от очни изменения.
Да, навсякъде при тези деца ние откриваме две основни явления.
Много светли коси и лошо зрение, съпроводено от очни изменения.
Тези две явления са феноменални. Дори един повърхностен поглед показва, че при албиносите имаме работа с една организация, много слаба по отношение на преработването на желязото, за разлика от преработването на сярата. Следователно, работата е там, че организацията оказва съпротива срещу желязото, особено срещу преработката му в периферията; от друга страна, сярата е изтласкана към периферията, така че навсякъде в окосмените части виждаме една сярна аура, която избелва космите, отнема силите им. В сравнително самостоятелното изграждане на очите, което дори в хора на ембрионалното развитие става в посока отвън навътре, ние също виждаме една самостоятелна сярна аура, която буквално изтласква очите от етерната към астралната област. Тъкмо при такива деца очите са като изтръгнати от очните орбити, преобладават силите на астралното тяло, докато етерните сили остават на заден план.
към текста >>
471.
ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 6. Юли 1924
GA_317 Лечебно-педагогически курс
Виждате ли, в случая с това дете най-
лош
ото не е в самото него – защото Вие скоро ще установите известен напредък – а в родителите, в майката, която е напълно убедена, че съвсем скоро трябва да стане някакво чудо.
Естествено, първоначалната задача на работещите в един такъв Институт, е да наблюдават внимателно всичко, с което се заемат. Става дума за това, човек да върши нещата с онази вътрешна сила, която произтича от доверието.
Виждате ли, в случая с това дете най-лошото не е в самото него – защото Вие скоро ще установите известен напредък – а в родителите, в майката, която е напълно убедена, че съвсем скоро трябва да стане някакво чудо.
Аз дори чух, че тя иска да остане заедно с детето.
към текста >>
– Е, това не е толкова
лош
о.
Добре, нека да поставим ударението върху това, което каза Л. Вие смятате, че трябва да се започне с нещо основополагащо и аз предложих първоначално да се изучи това, което изнасям в този лекционен цикъл. Ако сме недоволни от него и останем с абстрактното очакване, че например трябва да се основе едно напълно ново движение, тогава бихме се оказали пред опасността от една голяма заблуда. – И така, Л. дойде при мен и каза, че този основополагащ импулс трябва да се разпространи навсякъде, а самият Лауенщайн би трябвало да стои в центъра на света; този беше първоначалният повод, нали така?
– Е, това не е толкова лошо.
Но сега най-важното е да задаваме конкретни въпроси и да не мислим за нищо друго.
към текста >>
472.
ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 7. Юли 1924
GA_317 Лечебно-педагогически курс
Въздействието на майчиното мляко се обяснява с факта, че в майчиното мляко живее това, което древните наричаха „добрата мумия”, за разлика от „
лош
ата мумия”, която живее в другите продукти, свързани с отделянето.
Фактически, при всяка болест, изникваща отвътре, имаме работа с нещо духовно, обаче това се отнася също и за всяка болест, която се отключва от външни фактори, но се разразява във вътрешността на човешкия организъм. Дори при една фрактура на крака онова, което става, е една реакция на „вътрешното” спрямо „външното” и за хирурзите би било добре, ако те се замислят върху този факт. В резултат на такива размишления, ние стигаме и до въпроса: Как всъщност да лекуваме едно дете с оглед на сложните съотношения между физическото и духовно-душевното? Тъкмо при детето те са дълбоко и интимно свързани и не бива да смятаме – каквото е общоприетото мнение – че ако предпишем на детето някаква лечебна субстанция, тя ще окаже само физическо въздействие. При детето една субстанция има много по-силно духовно въздействие отколкото при възрастния.
Въздействието на майчиното мляко се обяснява с факта, че в майчиното мляко живее това, което древните наричаха „добрата мумия”, за разлика от „лошата мумия”, която живее в другите продукти, свързани с отделянето.
В майчиното мляко живее цялата майка. Тук ние имаме един вид жива сила, която само е променила своята локализация в човешкия организъм. До раждането на детето тази сила се проявява главно в онази област, която принадлежи към системата веществообмен-крайници, а след раждането тя се проявява главно в областта на ритмичната система. Следователно, тази сила се издига един етаж по-високо в човешкия организъм. Издигайки се един етаж повисоко, тя изгубва своето Азово съдържание, което действуваше главно през ембрионалния период, но запазва своето астрално съдържание.
към текста >>
473.
6. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 13 септември 1924 г.
GA_318 Съвместната работа между лекарите и пастирите на човешката душа
Ето защо по време на земния си живот той не достига до съзнанието, че това е нещо
лош
о.
Виждате ли, в това измъчване на животните, което тогава в онова прераждане е една вътрешна необходимост за него, в него той усеща един вид удоволствие, това той обича, той измъчва животните от вътрешно желание.
Ето защо по време на земния си живот той не достига до съзнанието, че това е нещо лошо.
Но след като преминава през Портата на смъртта, тогава той достига до това съзнание. Това, което човек изживява след като е преминал през Портата на смъртта, и продължавайки от смъртта към едно ново раждане, това в един по-широк смисъл намира най-вече израз в устройството на главата. Това е, което донасяме със себе си като дарба. Това той донася със себе си в изобилие. Но тук изживява себе си и нещо, което се проявява в ритмичната система, и по-точно в горната ритмична система, в дихателната система.
към текста >>
474.
10. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 17 септември 1924 г.
GA_318 Съвместната работа между лекарите и пастирите на човешката душа
Тези учени, които по един съвременен начин се опитват да преодолеят материализма, а също и тези теолози, които по този съвременен начин желаят да преодолеят материализма, в очите на този, който прониква в нещата, те всъщност са много по-
лош
и, отколкото скованите материалисти, които постепенно, поради абсурдността на собствената си душа правят нещата невъзможни.
Но виждате ли, какво е залегнало в основата на това? Тези неща трябва да стават все по-зле, ако в това отношение в областта на медицината и в областта на теологията не успее да си извоюва място едно действително познание. Защото мисленето на хората от по-ново време, и по-точно научното мислене се е развило изключително под влияние на материализма. Когато днес вече многостранно бива изказано задоволство за това, че в науката материализмът бил в упадък, че навсякъде съществува стремежът да се излезе извън рамките на материализма, да, скъпи мои приятели, но човек, който прониква в тези неща, всичко това прави едно доста по-неприятно впечатление.
Тези учени, които по един съвременен начин се опитват да преодолеят материализма, а също и тези теолози, които по този съвременен начин желаят да преодолеят материализма, в очите на този, който прониква в нещата, те всъщност са много по-лоши, отколкото скованите материалисти, които постепенно, поради абсурдността на собствената си душа правят нещата невъзможни.
Но тези дърдорковци на тема спиритуализъм, идеализъм и др.п., те хвърлят пясък в очите на другите хора, а и в собствените си очи.
към текста >>
475.
2. Сказка първа. Дорнах, 27 септември 1920 г.
GA_322 Граници на природознанието
И когато разглеждаме шумотевицата на света, когато обгърнем с поглед цялата тази безперспективност, която се получава от различните опити, които се правят изхождайки от тези идеи, от тези понятия, получаваме една доста
лош
а картина.
Но какво беше проникнало в социологията – бих могъл да кажа – в това любимо дете на по-новото мислене? Проникнали бяха онези понятия, а именно форми на понятия, които бяха образувани при изследванията на естествените науки. И днес ние стоим пред главния въпрос: До къде ще стигнем с една социална дейност, която изхожда от такива понятия?
И когато разглеждаме шумотевицата на света, когато обгърнем с поглед цялата тази безперспективност, която се получава от различните опити, които се правят изхождайки от тези идеи, от тези понятия, получаваме една доста лоша картина.
Възниква следователно много важният въпрос: Как стои въобще въпросът с понятията, които сме добили от естествената наука и които сега искаме да приложим в живота, които всъщност животът отблъсква пред нас от себе си – нещо, което се показва ясно в много области? Този жизнен въпрос, този горещ въпрос на епохата е онзи, който ми даде повод да избера именно тази тема върху границите на природопознанието и който ще ми даде повод да третирам тази тема именно така, че да може да се получи един обзор, един общ поглед върху това, какво може или не може естествената наука, за да направи нещо за един съответен социален ред и накъде трябва да се обърнем в научното изследване, в светогледните представи, когато искаме да отговорим сериозно на изискванията на човешкото съществуване в нашата епоха.
към текста >>
476.
7. Сказка шеста. Дорнах, 2 октомври 1920 г.
GA_322 Граници на природознанието
И би било
лош
о, ако вярваме, че можем да бъдем предпазени от това заболяване, когато пренебрегваме стремежа за проникване в действителния духовен свят.
Също така от направените вчера за бележки върху хиперкритицизма и хиперскептицизма на Вас ще Ви е станало ясно, че у човека могат да се родят патологични състояния, когато това излъчване на човека от неговото тяло става така да се каже без той да взема със себе си своя Аз, кога то човек не втъкава своето пълно съзнание, своето азово съзнание в онова състояние, което той изпитва през време на Инспирацията. Когато човек внася този свой Аз в Инспирацията, тогава това е един здрав, един необходим напредък в човешкото познание. Когато обаче в една културна епоха като нашата, в която човешкото същество просто се стреми към това освобождаване от организма, когато в една такава епоха човек остава нещата да дойдат върху него инстинктивно, несъзнателно, болестно, тогава се получават именно онези болестни състояния, за които говорихме вчера. Ние имаме така да се каже в нашата човешка природа двата полюса. Ние можем или да гледаме от едната страна към онова, което ни предлага един свободен духовен поглед в най-висшата действителност, или пък, когато пренебрегваме това, когато не проявяваме при това смелостта да проникнем напълно съзнателно в тази област, а се оставяме тласкани от несъзнателни сили на човешката природа, можем да изпаднем в едно заболяване на човешкия организъм.
И би било лошо, ако вярваме, че можем да бъдем предпазени от това заболяване, когато пренебрегваме стремежа за проникване в действителния духовен свят.
Човек изпада в тази болест така, като че инстинктите на астралното тяло, както ще видим по-нататък, израстват в човешката организация. И онова, което изживяваме благодарение на факта, че приемаме идеите на Духовната наука чрез разбирането с разума, даже ако не проникваме самите ние с изследователска цел в този духовен свят, то ни предпазва напълно, особено в настоящето време, то ни предпазва от нездравото изпадане описаните патологични състояния, даже когато те се явяват само душевно. Тези патологични състояния охарактеризирахме ние вчера от едната страна.
към текста >>
477.
Пета лекция, 5 януари 1921 година
GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията
Ние размишляваме за външния свят, ние комбинираме отношенията на външния свят до известна степен по свое желание – често, за съжаление, ръководейки се от доста
лош
о желание.
Проследявайки редуването на сън и будност, можете да си кажете, че по отношение на сетивните възприятия, вие, собствено, постоянно сте подложени на въздействието на външния свят. Тук сте постоянно открити за външния свят. И ставащото наоколо в състоянието на будност се подрежда и отвътре ориентира, собствено, само тогава, когато навлезете в този процес с мислене и идеи. Следователно, ориентирането идва отвътре. Ние можем, собствено, да кажем, че противостоим на външния свят, закономерно организиран в себе си, и от вътрешното си същество внасяме в него друг ред.
Ние размишляваме за външния свят, ние комбинираме отношенията на външния свят до известна степен по свое желание – често, за съжаление, ръководейки се от доста лошо желание.
И в такъв случай от нашето вътрешно същество във външния свят излиза нещо, което може и да не съответства на този външен свят. Ако това не беше така, никога нямаше да изпадаме в заблуда. Тук от нашето вътрешно същество става известно преобразуване на външния свят.
към текста >>
478.
Осма лекция, 8 януари 1921 година
GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията
Естествено, в XIX век вече не са вярвали, че кометите се изявяват като морални съдии, но в първата половина на XIX век, основавайки се на определена статистика, са ги свързвали с добрите и
лош
и години за гроздето, които също видимо имат донякъде нерегулярен характер, и това също не се вписва съвсем в последователността на природните закони.
Появи се усещането, че в движението на планетите се изразяват законите на природата, тук се изразява нещо, свойствено на нашата планетна система; в явяванията на кометите се изразява нещо противоположно, тук в нашата планетна система влиза нещо, което се намира в обратно отношение към планетните явления. Това е довело, от една страна в планетните явления по известен начин да се вижда реализиране, въплъщение на природните закони; от друга страна, да се вижда в явленията, свързани с кометите, противопоставяне на природните закони. Имаше времена, и тук не става дума за най-древното време, когато с кометите са свързвали, в известна степен летящи морални сили, които е трябвало да станат наказание за грешните хора. Днес с пълно право разглеждаме това като предразсъдък. Но даже Хегел[7] не е успял съвсем да надмогне да не се изкаже, бих казал, половинчато за кометите, като за нещо непронизано от природното.
Естествено, в XIX век вече не са вярвали, че кометите се изявяват като морални съдии, но в първата половина на XIX век, основавайки се на определена статистика, са ги свързвали с добрите и лоши години за гроздето, които също видимо имат донякъде нерегулярен характер, и това също не се вписва съвсем в последователността на природните закони.
И Хегел не е могъл да пропусне това явление[8]. На него му се е струвало напълно допустимо, че появяването или не на кометите, е свързано с лошите или добрите години за добивите от грозде.
към текста >>
На него му се е струвало напълно допустимо, че появяването или не на кометите, е свързано с
лош
ите или добрите години за добивите от грозде.
Имаше времена, и тук не става дума за най-древното време, когато с кометите са свързвали, в известна степен летящи морални сили, които е трябвало да станат наказание за грешните хора. Днес с пълно право разглеждаме това като предразсъдък. Но даже Хегел[7] не е успял съвсем да надмогне да не се изкаже, бих казал, половинчато за кометите, като за нещо непронизано от природното. Естествено, в XIX век вече не са вярвали, че кометите се изявяват като морални съдии, но в първата половина на XIX век, основавайки се на определена статистика, са ги свързвали с добрите и лоши години за гроздето, които също видимо имат донякъде нерегулярен характер, и това също не се вписва съвсем в последователността на природните закони. И Хегел не е могъл да пропусне това явление[8].
На него му се е струвало напълно допустимо, че появяването или не на кометите, е свързано с лошите или добрите години за добивите от грозде.
към текста >>
479.
Четиринадесета лекция, 14 януари 1921 година
GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията
Но работата, бих казал, още повече се в
лош
ава.
Но работата, бих казал, още повече се влошава.
Разбира се, преди всичко ние даже по-широко сме пронизани от земната сфера, защото на Земята принадлежи не само твърдото земно кълбо, на което стоим, но и водните маси; но, освен това, на нея принадлежи и въздухът, вътре в който съществуваме. Това все пак е единна сфера, вътре в която ние съществуваме. Само че по отношение на това, което предизвикват небесните явления, този въздух представлява нещо още доста грубо. Сега си представете, че се намираме вътре в земната сфера, намираме се вътре в слънчевата сфера, лунната сфера и още много други. Нека отделим само три от тях и да кажем: нещо в нас е резултат от субстанционалността на тези три сфери.
към текста >>
480.
6. СКАЗКА ЧЕТВЪРТА
GA_326 Раждането на естествените науки
Аз се опълчих против
лош
ите тълкувания на съвършено правилните научни открития.
За да завърша, позволете ми една малка лична забележка. Аз никога не съм бил противник на модерната наука, защото винаги съм я считал като необходима за нашата епоха.
Аз се опълчих против лошите тълкувания на съвършено правилните научни открития.
Изрично подчертавам и повтарям тук, не бих искал да мина за един противник на експерименталните науки, защото не съм такъв; би значило да се отнесем несправедливо към Антропософията, ако бихме намерили някакво противопоставяне, лошо разбрано, между това, което тя търси на духовното поле съобразно самите духовни нужди на нашето време, и това, което науката трябва по необходимост да търси на едно друго поле.
към текста >>
Изрично подчертавам и повтарям тук, не бих искал да мина за един противник на експерименталните науки, защото не съм такъв; би значило да се отнесем несправедливо към Антропософията, ако бихме намерили някакво противопоставяне,
лош
о разбрано, между това, което тя търси на духовното поле съобразно самите духовни нужди на нашето време, и това, което науката трябва по необходимост да търси на едно друго поле.
За да завърша, позволете ми една малка лична забележка. Аз никога не съм бил противник на модерната наука, защото винаги съм я считал като необходима за нашата епоха. Аз се опълчих против лошите тълкувания на съвършено правилните научни открития.
Изрично подчертавам и повтарям тук, не бих искал да мина за един противник на експерименталните науки, защото не съм такъв; би значило да се отнесем несправедливо към Антропософията, ако бихме намерили някакво противопоставяне, лошо разбрано, между това, което тя търси на духовното поле съобразно самите духовни нужди на нашето време, и това, което науката трябва по необходимост да търси на едно друго поле.
към текста >>
Ето защо аз особено много настоявам върху опасността, която застрашава Антропософията, ако тя тръгне по един
лош
път, особено що се отнася за отношението към научната мисъл.
Моето задължение е да запазя живота на Антропософията и, каквото и да стане, даже ако остана сам, ще на правя всичко, което ми е възможно, за да попреча тя да стигне до една мъртва точка.
Ето защо аз особено много настоявам върху опасността, която застрашава Антропософията, ако тя тръгне по един лош път, особено що се отнася за отношението към научната мисъл.
към текста >>
481.
7. СКАЗКА ПЕТА
GA_326 Раждането на естествените науки
Да искаме днес да приложим към изучаването на психологията, или още по-добре на морала, принципите на математиките под формата, която те са приели днес, това би било по-
лош
о отколкото едно безсмислие.
Това не може да се направи със Спиноза; той е написал своята книга, която е нарекъл с право: "Етика", според принципите на математиката; не че говори за математиката, както би сторил това един модерен учен; но той свързва своите идеи с една друга според начина на разсъждение употребяван в математиките. С това той ни доказва, че в него още имаше един остатък на живото, интуитивно чувство, което в миналото стоеше на основата на изучаване на математиките. Във вътрешния живот на човека имаше едно чувство, което бихме могли да наречем математическо.
Да искаме днес да приложим към изучаването на психологията, или още по-добре на морала, принципите на математиките под формата, която те са приели днес, това би било по-лошо отколкото едно безсмислие.
към текста >>
482.
9. СКАЗКА СЕДМА
GA_326 Раждането на естествените науки
Когато изучаваме с точност толкова
лош
о разбраните днес обяснения, които Аристотел е дал върху падането на телата, забелязваме, че те нямат друга цел освен да покажат това, което човекът може да почувствува, когато вижда да пада едно тяло.
Когато изучаваме с точност толкова лошо разбраните днес обяснения, които Аристотел е дал върху падането на телата, забелязваме, че те нямат друга цел освен да покажат това, което човекът може да почувствува, когато вижда да пада едно тяло.
За него не се касае да измери скоростта на камъка, но да направи едно описание на това падане, което отговаря на едно вътрешно чувство на човека.
към текста >>
483.
10. СКАЗКА ОСМА
GA_326 Раждането на естествените науки
Още по-
лош
о е положението за Аза, чувството за който намалява все повече и повече, свежда се до една точка, бихме могли да кажем.
Още по-лошо е положението за Аза, чувството за който намалява все повече и повече, свежда се до една точка, бихме могли да кажем.
Така за философите става лесно да отричат неговото съществуване. Хората на древността нямаха съзнание за своя Аз; но те имаха едно вътрешно впечатление. Това присъствие на Аза образуваше основата на една наука по-висша от самата психология, която можем да наречем пневматология. Човекът погребва в себе си и тази пневматология, отделяйки я от вселената, и свежда чувството за своя Аз до нещо безкрайно слабо и тънко.
към текста >>
Хората вземат нещата от към
лош
ата страна и правят по този начин от сърцето един механизъм, какъвто то е и днес за по-голяма част от физиолозите и лекарите.
Така от ятрохимическото схващане, което искаше да обясни тялото чрез химически процеси, учените се плъзнаха в ятромеханическата школа и даже в една ятроматематическа школа. Сърцето е вече само една истинска помпа, която смучи кръвта и я изтласква в организма. Забравено бе, че в действителност органическите течности имат свой собствен живот, въз основа на който те се движат и че сърцето не е друго освен един сетивен орган, предназначен да възприема тяхното движение.
Хората вземат нещата от към лошата страна и правят по този начин от сърцето един механизъм, какъвто то е и днес за по-голяма част от физиолозите и лекарите.
към текста >>
484.
2. Вместо увод, Дорнах, 20 Юни 1924
GA_327 Биодинамично земеделие
Всъщност стопанският живот в Средна Европа е в едно направо
лош
о състояние.
Ако бъдат намерени още около 250-300 кръстника, ако членският внос идва навреме и по-добре се събират помощи, положението няма да е така трудно. Естествено, трябва да се каже, че сега в Германия имаме оскъдица на пари. Не че няма материални стойности, но е налице такава парична оскъдица, че тя не позволява никаква циркулация.
Всъщност стопанският живот в Средна Европа е в едно направо лошо състояние.
към текста >>
Никой човек например не знае, че всички видове минерални торове са тъкмо това, което допринася за дегенерацията, за която говорих, за израждането и в
лош
аването на селскостопанските произведения.
Помислете само, мои мили приятели, днес никой не разбира същността на торенето. Разбира се, то се извършва по инстинкт според традицията от стари времена. Но днес никой не разбира същността му. Изобщо никой човек освен тези, които могат да познават духовната страна на нещата не знае, какво всъщност означава торенето за нивата и как трябва да се прави, защо за определена местност то е наложително и необходимо.
Никой човек например не знае, че всички видове минерални торове са тъкмо това, което допринася за дегенерацията, за която говорих, за израждането и влошаването на селскостопанските произведения.
Днес всеки си мисли така: за развитието на растението е нужно определено количество азот и на хората им е безразлично по какъв начин се приготвя този азот, откъде той произлиза. Това обаче не е безразлично, не е все едно откъде произлиза той, защото има голяма разлика между азот и азот, между азота, който е свързан във въздуха с кислорода и е мъртъв азот и другия азот. Няма да отречете, мои мили приятели, че има разлика между един жив човек, който се движи насам-натам, и един труп, един човешки труп. Единият е мъртъв, другият е жив и одушевен.
към текста >>
Картофите, зърнените храни, всичко постоянно ще става по-
лош
о.
С всичко е така. Това, което е необходимо за подпомагане на природата, в днешната материалистична епоха е напълно потънало в невежество. Не се знаят най-важните неща. Те продължават да се правят, като се изхожда от един верен инстинкт, обаче той постепенно изчезва. Изчезват традиции те и хората ще торят нивите според науката.
Картофите, зърнените храни, всичко постоянно ще става по-лошо.
към текста >>
Че положението става по-
лош
о, това хората го знаят, констатират го статистически.
Че положението става по-лошо, това хората го знаят, констатират го статистически.
Въпреки това някои се съпротивляват, те просто настръхват срещу мероприятията, които могат да се придобият от духовното изследване. Да се започне вече правилно да се гледа на нещата е от огромно значение. Често съм казвал, че когато имаме една магнитна стрелка, която винаги заема една определена посока, като с единият си връх сочи магнитния северен полюс, а с другият магнитния южен полюс, би било детинско да се каже, че причината за тази постоянна посока на стрелката лежи в самата стрелка. Защото в действителност причината е в магнитния северен и южен полюс. За да обясни посоката на стрелката, човек прибягва до помощта на цялата Земя.
към текста >>
485.
4. Втора лекция, 10 Юни 1924
GA_327 Биодинамично земеделие
Нашият приятел Щегеман съвсем уместно заяви, че се констатира в
лош
аване на продуктите, в
лош
ава не на качеството на земеделските произведения.
Нашият приятел Щегеман съвсем уместно заяви, че се констатира влошаване на продуктите, влошава не на качеството на земеделските произведения.
Това влошаване, както и преобразуването на човешката душевност зависят приемете тази забележка зле или не с изтичане във Вселената на времето на Кали Юга през последните десетилетия и през десетилетията, които ще последват. Изправени сме също и пред голямо преобразуване на същността на природата. Това, което от миналите времена е достигнало до нас, което ние сме продължавали да наследяваме, било като природни способности или инстинктивни познания и подобни, както и това, което като лечебни средства е достигнало до нас, всичко това загубва своето значение. Ние трябва да придобием нови познания, за да навлезем в природните взаимовръзки на тези неща. Човечеството няма никакъв друг избор, освен в различните области на живота или да извлече познания от природните и световните взаимовръзки и взаимодействия, или да остави природата, както и човешкия живот, да дегенерират и да умрат.
към текста >>
Това в
лош
аване, както и преобразуването на човешката душевност зависят приемете тази забележка зле или не с изтичане във Вселената на времето на Кали Юга през последните десетилетия и през десетилетията, които ще последват.
Нашият приятел Щегеман съвсем уместно заяви, че се констатира влошаване на продуктите, влошава не на качеството на земеделските произведения.
Това влошаване, както и преобразуването на човешката душевност зависят приемете тази забележка зле или не с изтичане във Вселената на времето на Кали Юга през последните десетилетия и през десетилетията, които ще последват.
Изправени сме също и пред голямо преобразуване на същността на природата. Това, което от миналите времена е достигнало до нас, което ние сме продължавали да наследяваме, било като природни способности или инстинктивни познания и подобни, както и това, което като лечебни средства е достигнало до нас, всичко това загубва своето значение. Ние трябва да придобием нови познания, за да навлезем в природните взаимовръзки на тези неща. Човечеството няма никакъв друг избор, освен в различните области на живота или да извлече познания от природните и световните взаимовръзки и взаимодействия, или да остави природата, както и човешкия живот, да дегенерират и да умрат. Както в стари времена е било необходимо да се притежава познания, които наистина са прониквали в структурата на природата, така и днес на нас също са ни необходими познания, които наистина проникват в строежа на природата.
към текста >>
486.
5. Трета лекция, 11 Юни 1924
GA_327 Биодинамично земеделие
Вече една банална хипертрофия на растеж в организма, на място където не трябва да става това, ни прави немощни, загубваме съзнание и още по-
лош
о.
Чрез дишането ние поемаме кислород. Днешният материалист говори само за този кислород, който получава в ретортата чрез електролиза на водата. Навсякъде обаче в кислородът живее нисшият свръхсетивен свят, етерният свят, ако кислородът не е умъртвен, както трябва да бъде умъртвен във въздуха около нас. Във въздуха, който вдишваме, животът на кислорода е умъртвен, за да не изпадаме в безсъзнание от живия кислород. Ние получаваме припадък, ако в нас проникне по-висш жизнен елемент.
Вече една банална хипертрофия на растеж в организма, на място където не трябва да става това, ни прави немощни, загубваме съзнание и още по-лошо.
И ние щяхме да ходим замаяни, съвсем упоени, ако бяхме заобиколени от жив въздух, от въздух, в който има жив кислород. Кислородът около нас трябва да е мъртъв. Но бих желал да кажа, че от момента на раждането той е носителят на живота, носителят на етерното. И тук той ще стане веднага носител на живота, ако напусне сферата, в която има задачата да обгръща нашите сетивни органи. Навлезе ли чрез дишането в нас, където може да е жив, той отново оживява.
към текста >>
Вече разбирате, че никак не е
лош
о, ако този, който се занимава със земеделие, може да медитира.
Всичко става познание, също и това, което живее в азота. Тъй като той е много умен момък, който осведомява човека за това, какво правят Меркурий, Венера и т.н., защото той знае това, направо го усеща. Всички тези неща почиват на напълно реални процеси. И тук е точката, където за това ще кажа още някои неща по-точно всъщност духовното във вътрешната дейност започва да оформя определено отношение към селското стопанство. Там се намира това, което постоянно възбужда особения интерес на скъпия ни приятел Щегеман, а именно взаимодействието на душевно-духовното с нещата около нас.
Вече разбирате, че никак не е лошо, ако този, който се занимава със земеделие, може да медитира.
По този начин той става чувствителен за откровенията на азота и може да упражнява земеделие в съвсем друг стил и в съвсем друг смисъл отколкото онези, които не правят това. Такъв човек добива всякакви знания внезапно. Те сами се появяват. Той започва да разбира тайните, които царят в имотите и в селскостопанския двор.
към текста >>
487.
6. Четвърта лекция, 12 Юни 1924
GA_327 Биодинамично земеделие
Лош
о е теоретизирането върху тях.
А такова разбиране трябва да настъпи, защото днешната наука неизбежно ще навлезе в задънена улица тъкмо в практическия живот. И вървейки по своите пътища тя просто не може да разбере такива неща, които и се набиват в очите. Съвсем не говоря за експериментите. По принцип това, което науката казва за тях, е вярно. Експериментите могат да се използват много добре.
Лошо е теоретизирането върху тях.
За съжаление от него се дават практически указания в различните области на живота. В това се състои трудността за взаимното разбиране. Но от друга страна, това взаимно разбиране трябва да се осъществи в най-практическите области на живота, към които принадлежи и селското стопанство.
към текста >>
488.
7. Въпроси и отговори, 12 Юни 1924
GA_327 Биодинамично земеделие
Торът няма да в
лош
и качеството си.
Най-добре ще бъде до тяхната употреба те да остават винаги в земята. Ако се употребят в началото на есента, да се оставят в земята до времето на употребата.
Торът няма да влоши качеството си.
към текста >>
Познавах селски календар, отпечатан на
лош
а хартия, но в него можеха да се видят цветно изобразени планетните знаци, а на външния заглавен лист един малък бонбон, който човек можеше да близне, когато си служи с календара.
Присъстващите тук по-млади дами и господа нямат никаква представа, как се е променил светът в течение на последните тридесет четиридесет години. Твърде много от действителната красота на народния начин на говорене диалекти и наречия е загубена. Още повече е загубено от същинската селска философия, която беше вид културна философия. Даже в селските календари тогава стояха неща, които вече ги няма там. Те изглеждаха другояче, бяха задушевни.
Познавах селски календар, отпечатан на лоша хартия, но в него можеха да се видят цветно изобразени планетните знаци, а на външния заглавен лист един малък бонбон, който човек можеше да близне, когато си служи с календара.
По този начин книгата беше направена още по-вкусна и по-приятна. Поколения наред си служеха с нея.
към текста >>
489.
8. Пета лекция, 13 Юни 1924
GA_327 Биодинамично земеделие
Ако това не можеше, човек фактически би бил наистина в
лош
о положение спрямо растителния свят, в каквото той често изпада при лекуването на животните.
Не може да се лекува според резултата на хистологичните или микроскопичните изследвания. За да лекува, човек трябва да познава общите, големите взаимовръзки. Така е също и относно растителната природа. И понеже в това отношение растителната природа е по-проста, отколкото животинската и човешката природа, също и лекуването при растението може да протече по-общо. При растението може да се приложи универсално лечебно средство.
Ако това не можеше, човек фактически би бил наистина в лошо положение спрямо растителния свят, в каквото той често изпада при лекуването на животните.
При лекуването на човека не е така, човекът може да каже какво го боли. Животното и растението не могат, но затова пък при тях лекуването протича по-общо. Не всички, но голям брой болести по растенията могат да бъдат отстранени, щом като бъдат забелязани, чрез рационално приготвяне на тора и то по следния начин: Чрез торенето на почвата трябва да се прибави калций. Той обаче няма да помогне, ако в него няма живот. Ако е предназначен за лекуване, калцият трябва да остане в областта на живото.
към текста >>
490.
9. Въпроси и отговори, 13 Юни 1924
GA_327 Биодинамично земеделие
От това сигурно ще се в
лош
и качеството на тора.
В действителност в известен смисъл дъждовната вода е необходима на тора. Може да се помисли, дали ще е добре за предпазване от дъжда върху тора да се разстеле торфен пласт. Неправилно ще бъде, ако над тора се постави покрив за предпазване от дъжда.
От това сигурно ще се влоши качеството на тора.
към текста >>
Защо трябва торът да се в
лош
ава, като се отделя от земята?
Според това, което се знае за цялата структура на земята и нейната връзка с тора, това изолиране във всеки случай е нелепост. Не виждам защо торището трябва да се облицова по този начин. Ако се направи това, тогава за торището трябва да се остави свободно пространство, един пояс празно място около него, за да се позволи взаимодействието между тора и земята.
Защо трябва торът да се влошава, като се отделя от земята?
към текста >>
491.
11. Въпроси и отговори, 14 Юни 1924
GA_327 Биодинамично земеделие
Колкото до онези практики, които не съм засегнал, правилото е следното: не трябва всичко да се обяви за
лош
о и да се реформира.
Съществуващите обичаи първоначално могат да се запазят. Става дума те само да се допълнят с това, което казах.
Колкото до онези практики, които не съм засегнал, правилото е следното: не трябва всичко да се обяви за лошо и да се реформира.
Според мен редно е да продължат да се извършват нещата, които са доказали положителните си страни в практиката, и само да се допълнят с това, което тук беше изложено. Бих желал да отбележа, че въздействието на това, което казах, силно се променя, ако се употребява тор, смесен с овчи и свински тор. Действието няма да е така блестящо, ако се прилага овчи и свински тор в големи количества.
към текста >>
492.
12. Седма лекция, 15 Юни 1924
GA_327 Биодинамично земеделие
Това, което в повече може да се произведе, в много по-висока степен ще е по-
лош
о и не може да компенсира това, което ще се загуби поради увеличаване на площите за сметка на другите неща.
Същността на едно успешно земеделско стопанство лежи преди всичко в правилното разпределение на гора, овощни градини, храсталак и ливади с известни естествени гъбни култури, и чрез него наистина се постига много повече за стопанството, дори и ако трябва да се намали обработваемата площ. Във всеки случай икономично стопанство не се упражнява, когато се разоре и използва цялата площ и по този начин изчезне всичко, за което говорих, като при това се мисли, че така може повече да се произведе.
Това, което в повече може да се произведе, в много по-висока степен ще е по-лошо и не може да компенсира това, което ще се загуби поради увеличаване на площите за сметка на другите неща.
Всъщност човек не може да се занимава с предприятие, което изцяло е природно предприятие, каквото е земеделското стопанство, без да има разбиране за взаимодействията в него.
към текста >>
493.
14. Въпроси и отговори, 16 Юни 1924
GA_327 Биодинамично земеделие
Колкото до намерението, същественото тук е дали то е добро или е
лош
о намерение.
Колкото до намерението, същественото тук е дали то е добро или е лошо намерение.
Какво имате пред вид като казвате: „когато се унищожава, когато се разрушава“? Вземете в неговата цялост начина, по който трябва да се разсъждава за тези неща. Ако си помислите по този начин за днешната лекция например, в която обърнах внимание, че когато човек познава една работа и вижда как тя се осъществява, вижда например през какъв процес преминава в животното лененото семе и морковите, как всичко това става действителност, тогава човек не може да не бъде обзет от известно смирение. С това Вие придобивате възможността да работите за благото на човечеството, за благото на Вселената. Вредна работа е тази, която се върши пряко с лошо намерение, би трябвало да е налице вече лошо намерение.
към текста >>
Вредна работа е тази, която се върши пряко с
лош
о намерение, би трябвало да е налице вече
лош
о намерение.
Колкото до намерението, същественото тук е дали то е добро или е лошо намерение. Какво имате пред вид като казвате: „когато се унищожава, когато се разрушава“? Вземете в неговата цялост начина, по който трябва да се разсъждава за тези неща. Ако си помислите по този начин за днешната лекция например, в която обърнах внимание, че когато човек познава една работа и вижда как тя се осъществява, вижда например през какъв процес преминава в животното лененото семе и морковите, как всичко това става действителност, тогава човек не може да не бъде обзет от известно смирение. С това Вие придобивате възможността да работите за благото на човечеството, за благото на Вселената.
Вредна работа е тази, която се върши пряко с лошо намерение, би трябвало да е налице вече лошо намерение.
Така че аз не мога добре да си представя, че може да се действа зле, ако същевременно това служи на морала. Мислите ли, че е по-малко лошо да преследвате животното и да го убиете?
към текста >>
Мислите ли, че е по-малко
лош
о да преследвате животното и да го убиете?
Вземете в неговата цялост начина, по който трябва да се разсъждава за тези неща. Ако си помислите по този начин за днешната лекция например, в която обърнах внимание, че когато човек познава една работа и вижда как тя се осъществява, вижда например през какъв процес преминава в животното лененото семе и морковите, как всичко това става действителност, тогава човек не може да не бъде обзет от известно смирение. С това Вие придобивате възможността да работите за благото на човечеството, за благото на Вселената. Вредна работа е тази, която се върши пряко с лошо намерение, би трябвало да е налице вече лошо намерение. Така че аз не мога добре да си представя, че може да се действа зле, ако същевременно това служи на морала.
Мислите ли, че е по-малко лошо да преследвате животното и да го убиете?
към текста >>
494.
4. Лекция: Торене: Оживяване и астрализиране на Земята
GA_327 Биодинамично земеделие
Никой човек например не знае, че всички видове минерални торове са тъкмо това, което допринася за дегенерацията, за която говорих, за израждането и в
лош
аването на селскостопанските произведения.
«Помислете само, мои обични приятели, днес всъщност никой не разбира същността на торенето. Разбира се, то се извършва по инстинкт според традицията от стари времена. Но днес никой не разбира същността му. Изобщо никой човек, - освен тези, които могат да познават духовната страна на нещата, - не се знае какво всъщност означава торенето за нивата, защо за определена местност то е наложително и необходимо и как трябва да се прави.
Никой човек например не знае, че всички видове минерални торове са тъкмо това, което допринася за дегенерацията, за която говорих, за израждането и влошаването на селскостопанските произведения.
Днес всеки си мисли така: за развитието на растението е нужно определено количество азот и на хората им е безразлично по какъв начин се приготвя този азот, откъде той произлиза. Това обаче не е безразлично, не е все едно откъде произлиза той, защото има голяма разлика между азота, който е свързан във въздуха с кислорода и е мъртъв азот, и другия азот. Няма да отречете, мои мили приятели, че има разлика между един жив човек, който се движи насам-натам, и един труп, един човешки труп. Единият е мъртъв, другият е жив и одушевен.
към текста >>
495.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 21 февруари 1923 г.
GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството
Би било
лош
о, ако не произлизахме от тези древни скотовъдни народи.
Вътрешният живот на човека е животът на неговото астрално тяло, защото по време на сън той преживява цялото небе.
Би било лошо, ако не произлизахме от тези древни скотовъдни народи.
Именно от древните скотовъдни пастирски народи произхождат всички хора. За да познаваме, ние все още имаме предаденото по наследство вътрешно звездно небе. Ние все още го развиваме, макар и по-зле, отколкото древните; лежейки в кревата, в съня, ние все още имаме ретроспективни спомени за това, как някога сме лежали в полето и сме поемали в себе си кислорода. Макар вече и да не сме пастири, въпреки това сме наследили нещо (от тях), ние още притежаваме нещо, макар и да не можем да го изразим както трябва; това качество вече е помръкнало и угаснало. Въпреки това то е свойствено на цялото човечество.
към текста >>
496.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 3 март 1923 г.
GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството
В настоящо време с науката за човека работата стои
лош
о, нали така?
Това е станало, защото в последната третина на XIX век посветените хора са получавали такова научно образование, в което вече не е имало място за чисто човешкото начало.
В настоящо време с науката за човека работата стои лошо, нали така?
Даже учените-материалисти забелязват това. И не успяват да мръднат напред. Нещо интересно стана на последната естественонаучна конференция[1]. Един от тези естествоизпитатели с особена сила подчерта: Не можем да се придвижим по-нататък, съвременната наука не дава възможност да се научи нещо за човека. Обаче той не каза: Следователно трябва да търсим съприкосновение, сближение с антропософията, не, той се изрази иначе: Дайте ни трупове, за да можем да ги отворим.
към текста >>
497.
ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 17 март 1923 г.
GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството
Съвременните образовани хора ще кажат просто, че аз пиша на
лош
стил, че не пиша на литературен, истински немски език; защото те са привикнали към определени словосъчетания, подобно на ходещи механизми те използват словесни щампи.
Виждате ли, това става особено актуално, когато пиша моите книги: аз постоянно изпитвам състояние на вътрешно безпокойство, формулировките да се окажат по-правилни, за да могат хората също да разберат това, което е написано. При това се налага да се въвеждат лингвистични иновации.
Съвременните образовани хора ще кажат просто, че аз пиша на лош стил, че не пиша на литературен, истински немски език; защото те са привикнали към определени словосъчетания, подобно на ходещи механизми те използват словесни щампи.
Те не говорят от душата. Ето защо на тях им е непривично, ако човек гради своите изречения по друг начин от този, по който го правят те. И така, виждате, че съвременните хора не ги е грижа за речта.
към текста >>
498.
ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 21 март 1923 г.
GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството
Ако не вярвам в безсмъртието, а то е всичко, от това може да ми стане по-
лош
о.
Те повтарят древните приказки. Съвсем безсъзнателно те подражават на това, което се е казвало в древността, даже и ако му противоречат. Тези хора вярват: трябва първо да дочакаме края, а след това ще видим, ще бъда ли нещо или не, ще съществувам ли или не. Хората разсъждават по този начин, нали така? Вярвам ли в безсмъртието?
Ако не вярвам в безсмъртието, а то е всичко, от това може да ми стане по-лошо.
Ако повярвам в безсмъртието, а се окаже, че всъщност го няма, от това вреда няма. Така че по-добре е да се вярва в безсмъртието.
към текста >>
499.
ОСМА ЛЕКЦИЯ, 9 април 1923 г.
GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството
Ако например в стаята, където спите, въздухът е
лош
, у вас започва така нареченият кошмарен сън.
Виждате, че сънят използва някакъв незначителен повод, доста неща присъединява и изкривява ситуацията като цяло.
Ако например в стаята, където спите, въздухът е лош, у вас започва така нареченият кошмарен сън.
Но в съня вие не казвате: този въздух е мръсен, от него не може да ми се присъни нещо хубаво - не, у вас възниква впечатление, че на гърдите ви седи зъл дух и ви души. Вие всички знаете легенди за зли духове. Причината за тях е попадане на лош въздух в дробовете. От това са обусловени кошмарите.
към текста >>
Причината за тях е попадане на
лош
въздух в дробовете.
Виждате, че сънят използва някакъв незначителен повод, доста неща присъединява и изкривява ситуацията като цяло. Ако например в стаята, където спите, въздухът е лош, у вас започва така нареченият кошмарен сън. Но в съня вие не казвате: този въздух е мръсен, от него не може да ми се присъни нещо хубаво - не, у вас възниква впечатление, че на гърдите ви седи зъл дух и ви души. Вие всички знаете легенди за зли духове.
Причината за тях е попадане на лош въздух в дробовете.
От това са обусловени кошмарите.
към текста >>
500.
ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 18 април 1923 г.
GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството
И аз казах - хората в такава ситуация проявяват страшен фанатизъм, те започват да се конфронтират с този, който иска нещо да им обясни и се проявяват по най-
лош
начин, - на някои разумни хора казах, че не в края, а в началото на представлението би трябвало да извършат претърсване: тогава те ще намерят цветя в гърбицата на гърба на импресариото!
Казах, че искам да направя това, защото за такива неща може да се съди само ако ги видиш. Там беше един медиум, който беше много известен, много знаменит: след като хората седнаха малко зашеметени от музиката, която беше там - всички седяха зашеметени, - медиумът, сякаш по желание на хората, демонстрира падащи от въздуха цветя! Всеки истински медиум обезателно има така наречения импресарио. На него хората дават своята лепта, своите парични вноски, получавайки удоволствие от сеанса. Организаторите на сеанса разчитат, че ще им оставят лепта.
И аз казах - хората в такава ситуация проявяват страшен фанатизъм, те започват да се конфронтират с този, който иска нещо да им обясни и се проявяват по най-лош начин, - на някои разумни хора казах, че не в края, а в началото на представлението би трябвало да извършат претърсване: тогава те ще намерят цветя в гърбицата на гърба на импресариото!
Така ще разобличите тези неща навсякъде.
към текста >>
501.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 10 октомври 1923 г. За циановодородната киселина и азота, въглеродния двуокис и кислорода
GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите
Ако някой се трови с цианкалий, най-
лош
ата опасност при това е, че цианкалият може да подкопае, да заграби със себе си душата, и човек, вместо да има възможност да продължи да живее в душата, въобще да се разпадне на частици по целия свят, да се разпространи в слънчевата светлина.
Така е била образувана Земята от Слънцето и Луната. След като са се формирали навън, ние можем да погледнем нагоре и да видим Слънце и Луна. Но когато всичко това още е било заедно, когато Слънцето, Луната и Земята са се намирали едно в друго, човек е можел да живее само като душевно-духовно същество, по друг начин е било невъзможно да се живее. Да, господа, тогава човек е бил способен, без значение на нищо, да живее като душевно-духовно същество, да живее, без значение, че никога не би могъл да придобие физическо тяло, тъй като не е имало ни кислород, ни азот, нито нищо друго. Обаче ако днес, намирайки се на Земята, приемем цианкалий вътрешно, той ще унищожи в тялото ни всички наши движения и сили за живот.
Ако някой се трови с цианкалий, най-лошата опасност при това е, че цианкалият може да подкопае, да заграби със себе си душата, и човек, вместо да има възможност да продължи да живее в душата, въобще да се разпадне на частици по целия свят, да се разпространи в слънчевата светлина.
към текста >>
От това на Слънцето му става по-
лош
о.
Но ако сте се отровили с цианкалий, тогава душата се стреми да придружава всяка частица от тялото, а именно стреми се да се разпространи в азота и да се разтвори в космоса. Това се явява действително реална смърт за душата и духа. Ако хората научеха какво представляват душата и духа на отделния човек, те биха казали: ние смятаме за неприемливо да се предизвиква този страшен взрив, който във фин вид се предизвиква в цялата Вселена, ако човек се трови с цианкалий. Защото всеки човек, който се трови с цианкалий, по неправилен начин се включва в потока, който върви от Земята към Слънцето. И ако имаше подходящи инструменти за това, всеки път, когато човек се трови с цианкалий, би могъл да се види малък взрив на Слънцето.
От това на Слънцето му става по-лошо.
Такъв човек разваля Вселената, той също така разваля силата, която струи от Слънцето към Земята, ако се трови с цианкалий. Такъв човек притежава реално влияние върху Вселената. Ако човек се трови с цианкалий, той всъщност превръща Слънцето в руини! Така стои работата при всеки случай на отравяне с цианкалий.
към текста >>
Ако човек
лош
о кореспондира със Слънцето и Луната, тогава той престава да мисли, разходките и работата не му доставят радост.
Тогава човек затъпява, става глупав. Ако човек съвсем не ходи и постоянно лежи в леглото, тогава Слънцето престава да се грижи за него. Тогава човек по отношение на телесните си членове и крайниците става безволев, муден и инертен. Ако някой е ленив в движенията или ако някой е ленив в мисленето, това зависи от неговото отношение към Слънцето и Луната. Ако човек е в дружба със Слънцето и Луната, той охотно ходи навсякъде, охотно мисли и охотно работи.
Ако човек лошо кореспондира със Слънцето и Луната, тогава той престава да мисли, разходките и работата не му доставят радост.
Но човек по съвсем вътрешен, дълбок начин е свързан със Слънцето и Луната. Ако днес попитате един или друг, какво той е изучавал от всичко това, което днес може да се научи, един ще ви разкаже как е работил с микроскоп, друг ще ви разкаже как с помощта на телескоп гледа Слънцето и Луната, как се изчислява ъгловото разстояние между тях, ще разкаже, че на Слънцето има петна, че наоколо има корона, издигаща се като мъгла- ето какво ще ви разкаже.
към текста >>
502.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 20 октомври 1923 г. За същността на водорода
GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите
Така че е много важно, насочваме ли нагоре достатъчно количество въглероден двуокис или повече блатен газ, метан, и по този начин - водород; малко метан винаги ни е необходим, иначе бихме станали прекалено умни хора, а ставайки прекалено умни, бихме получили
лош
о храносмилане.
Въглената киселина носи в себе си нещо ободряващо, но ако въглеродът се съедини с водорода, тогава, господа, се образува метан, блатен газ, газ, който се намира в пещери, мазета и т. н., където нещо се разлага - там се образува метан. Този газ не ободрява, този газ убива, парализира. И ако в нашето тяло възниква такъв безпорядък, че въглеродът реагира с водорода, се появява метан, който постъпва в главата. Ако нашата глава наподоби мухлясало мазе, ние ставаме глупави.
Така че е много важно, насочваме ли нагоре достатъчно количество въглероден двуокис или повече блатен газ, метан, и по този начин - водород; малко метан винаги ни е необходим, иначе бихме станали прекалено умни хора, а ставайки прекалено умни, бихме получили лошо храносмилане.
към текста >>
503.
ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 24 октомври 1923 г. За същността на кометите
GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите
И така, за хората, при които е видно, че предстоящата година може да им донесе нещо много
лош
о, тъй като те са обезсилени, за такива хора трябва да се погрижат от по-рано, защото през пролетта вече нищо няма да може да се направи по външен начин.
Работата стои така, че хората, страдащи от това, което по-рано са наричали разслабеност, на които не достига сила в мускулите и при които това безсилие нараства особено през пролетта, трябва да се изпращат наесен там, където въздухът става свеж благодарение на космическото влияние. През пролетта нищо не може да се направи: затова такива хора умират най-лесно през пролетта. Трябва от по-рано да се погрижат за това, тъй като само през есента може да се направи нещо за такива хора. Когато през лятото метеорните сили, съдържащи малко количество цианкалий, който те донасят тук от Космоса, депозират своя цианкалий, когато идва краят на август и настъпва есента, тези хора с обезсилени телесни членове трябва да идват на такива места, където през лятото е депозирано най-полезното за тях, а именно цианкалият. Тогава телесните им членове се изпълват със сили.
И така, за хората, при които е видно, че предстоящата година може да им донесе нещо много лошо, тъй като те са обезсилени, за такива хора трябва да се погрижат от по-рано, защото през пролетта вече нищо няма да може да се направи по външен начин.
Трябва да си кажем: когато дойде пролетта, аз ще дам на такъв човек, при когото се е появила загуба на сили, сок от някои растения, например сок от трънки. Ако сокът от трънки се запази - вие знаете, това е едно тръпчиво, кисело растение - и се дава през устата на хора, които са обезсилени през пролетта, тогава е възможно да се поддържат в течение на цялата пролет и лято. Защо? Виждате ли, ако на човек се дава сок от трънки, този трънков сок образува всякакви соли. Те се насочват към главата и забират със себе си въглената киселина. Така ние правим главата на човека склонна към това, да поддържа този човек в течение на пролетта и лятото.
към текста >>
504.
СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 31 октомври 1923 г. За причините на детския полиомиелит.
GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите
В ежедневието това не се забелязва веднага, но при човека тогава може да се в
лош
и ориентировката; ако действието се усили, настъпва парализа.
Виждате ли, господа, такъв е пътят от почвата до парализата при човека. Човек изяжда растението и ако по краищата на листата му се забелязва умиране, ако то е станало такова, каквото ви го описах, малкият мозък на такъв човек е подложен на изсъхване.
В ежедневието това не се забелязва веднага, но при човека тогава може да се влоши ориентировката; ако действието се усили, настъпва парализа.
Това става така, че преди всичко човек губи ориентация; в главата настъпват нарушения и човек не може да се ориентира - причината е изсъхването на малкия мозък, - при това процесът обхваща всички мускули, които горе, в главата, ги управлява малка жлеза, епифизата. А по-точно, неговата част, отговаряща за зрението. Става това, че човек просто заболява от грип. Ако парализата се развива по-нататък, грипът преминава в обща парализа на човека. Във всеки случай проявата на парализа вътрешно е свързана със земната почва.
към текста >>
505.
ОСМА ЛЕКЦИЯ, 26 ноември 1923 г. Пчели и човек
GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите
Трябва също да се отбележи, че за брачния полет е необходимо хубаво време, действително е необходимо Слънце, тъй като в
лош
о време това не става.
Майката излита в посока към Слънцето, на което тя принадлежи. Говорих ви за това. А търтеите, които още могат да преодоляват своите земни сили - защото търтеите са свързани със земните сили, - търтеите, които още могат да излетят колкото се може по-високо, са в състояние да оплождат високо във въздуха. След това майката се връща назад и снася своите яйца. Виждате, че при пчелите няма брачно ложе, те извършват брачен полет, и когато искат оплождане, се стремят, доколкото е възможно, към Слънцето.
Трябва също да се отбележи, че за брачния полет е необходимо хубаво време, действително е необходимо Слънце, тъй като в лошо време това не става.
към текста >>
За пчелите е
лош
о, ако им се наложи да изпускат отрова през жилото, обаче те я изпускат, защото им е трудно да понасят всякакви външни влияния.
Тази отрова, която може да докара неприятности на този, който се сблъска с нея, е много важна за пчелите.
За пчелите е лошо, ако им се наложи да изпускат отрова през жилото, обаче те я изпускат, защото им е трудно да понасят всякакви външни влияния.
Те искат да се затворят в себе си. Те биха искали да останат в тесния свят на своя кошер и всякакво външно влияние го усещат като пречка. Тогава се отбраняват с помощта на своята отрова. Но отровата винаги има и друго предназначение. При пчелите тази отрова в много незначително, нищожно количество преминава в цялото тяло.
към текста >>
Но при всичко това не би било
лош
о да се осъзнава, че ако вкарваме нещо механично, изкуствено, пречим на природата, където всички е устроено по толкова удивителен начин.
Но при всичко това не би било лошо да се осъзнава, че ако вкарваме нещо механично, изкуствено, пречим на природата, където всички е устроено по толкова удивителен начин.
Във всички времена пчеларството се е разглеждало като нещо достойно за почитание. В древността са почитали пчелата като свещено животно. Защо? Почитали са я като свещено животно, тъй като тя посредством цялата своя работа е позволявала да се узнае какво става в самия човек. Защото, имайки частичка пчелен восък, ние имаме продукт, намиращ се сякаш в междинно състояние между кръв, мускули и кости. Всичко това преминава вътре в човека през восъкоподобния стадий.
към текста >>
506.
ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 28 ноември 1923 г. За възприятието на пчелите
GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите
Обаче може да има и неоплодени майки, например ако времето е
лош
о; от техните яйца се излюпват търтеи, от които полза няма.
Господин Мюлер: Искам да кажа още нещо за пчелата-майка. Вече казахме, че тя отлага яйца.
Обаче може да има и неоплодени майки, например ако времето е лошо; от техните яйца се излюпват търтеи, от които полза няма.
Същото става и в случая, когато пчелата-майка умре, а няма младо потомство: тогава една от работничките става пчела-майка; във всеки случай тя отлага яйца, но само неоплодени, от които излизат безполезните търтеи.
към текста >>
507.
ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 1 декември 1923 г. Мед и кварц
GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите
По-голямото дете е минало курс на лечение само с мляко и вследствие от този курс също е станало покачване, но само от 70% до 78%, което за начало не е толкова
лош
о, но не е толкова силно, както в първия случай.
По-голямото дете е минало курс на лечение само с мляко и вследствие от този курс също е станало покачване, но само от 70% до 78%, което за начало не е толкова лошо, но не е толкова силно, както в първия случай.
към текста >>
508.
ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 5 декември 1923 г. За меда
GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите
Има
лош
и години, когато медът не стига до април-май.
Ербсмел не е наясно какво е съвременното пчеларство, как всичко там е свързано с рентабилността и затова е съвсем необходимо всичко там да се пресметне. Ако не се пресметне рентабилността, тогава, както и в други случаи, можеш въобще да се простиш с пчеларството. И ако не се използват при производството на мед методите на изкуственото развъждане, не е възможно да се получи мед в необходимото количество. Добиват се понякога само един-два килограма мед и още малко горски, хвойнов мед, който трябва да се извади, ако искаш да имаш здраво пчелно семейство. Това е главното.
Има лоши години, когато медът не стига до април-май.
Семействата, останали жизнеспособни, трябва да се поддържат с помощта на изкуствено подхранване със захар, чай от лайка, мащерка и малко сол. В съвременния пчелин съвсем точно са определени количеството часове, необходими като труд за единица продукция: пет и половина часа, като часът струва от един до един и половина франка; затова себестойността на меда е на ниво седем франка. Необходимо е също да се отчитат амортизационните отчисления; питите се изразходват и трябва да се подменят. Трябва да се обезпечава издръжката на самия имот. Ако пчелинът постоянно остава на едно място, пчеларят няма да има перспектива.
към текста >>
След това, по повод пчелните ужилвания: при работа с пчелите най-
лош
ото е потта.
След това, по повод пчелните ужилвания: при работа с пчелите най-лошото е потта.
Ако се чуе свистящо или тревожно жужене, по-добре е да се стои на място.
към текста >>
Тук даже може да не се доказва, че става нещо
лош
о.
Но те го получават! Мога да ви гарантирам, че го получават. При някои излиза, че се достига почти удвоено количество в сравнение с това, което кравата въобще може да даде. Разбира се, благодарение на това имението става необичайно рентабилно. Макар че, както не един път сме казвали, много забележимо е, че такова мляко вече няма силите като млякото, получено при по-естествени условия.
Тук даже може да не се доказва, че става нещо лошо.
към текста >>
Не е най-
лош
ото, ако с кравата се отнасят
лош
о, изцеждайки от нея млякото, но все пак я пускат да пасе по ливадите.
Обаче при изкуственото развъждане на пчели работата не изглежда толкова зле, нали така, защото пчелите са такива животни, които са способни да помогнат сами на себе си и защото те се намират много по-близо до природата от кравите, отглеждани по посочения начин.
Не е най-лошото, ако с кравата се отнасят лошо, изцеждайки от нея млякото, но все пак я пускат да пасе по ливадите.
Но в едрите стопанства това вече не се прави. Тези стопанства се придържат към отглеждането в обори. Кравата напълно се откъсва от своите естествени условия.
към текста >>
Тук ще се докоснем до това, което господин Мюлер каза за стършелите, които той понякога намирал в своя пчелин и които не са го жилили, докато иначе приближаването към стършелите би могло да свърши
лош
о.
В пчеларството това е невъзможно, по своята природа пчелите остават в лоното на външната природа. Те все пак си помагат. Тази помощ, тази взаимопомощ представлява в кошера нещо удивително.
Тук ще се докоснем до това, което господин Мюлер каза за стършелите, които той понякога намирал в своя пчелин и които не са го жилили, докато иначе приближаването към стършелите би могло да свърши лошо.
към текста >>
Това, разбира се, е много по-
лош
о от непоносимостта към меда.
Непоносимост към меда е, разбира се, не толкова сериозно, както в случай, че някой не може да понася захар, ако има захарен диабет, захарна болест.
Това, разбира се, е много по-лошо от непоносимостта към меда.
Макар че това също е болест и трябва да се лекува този човек.
към текста >>
509.
ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 10 декември 1923 г. Ядене на пчелната пита.
GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите
Тук не може да се твърди, че първото е добро, а второто
лош
о; направлението на този процес зависи от конкретния човек.
Но може да има също и хора, които съвсем безпроблемно да преработват восъка и остатъците да се изхвърлят с изпражненията. При последните би могло във всеки случай да се говори за това, че благодарение на яденето на восък, медът остава колкото се може по-дълго заедно с восъка; остава заедно с восъка и тогава, когато восъкът се намира вече в тялото на човека: вследствие от това медът участва предимно в чревното храносмилане, в процеса на храносмилане, извършващ се в червата. Докато в противен случай медът участва в процеса на храносмилане вече извън червата, в лимфните съдове и т. н. Тук може да се каже: това непосредствено зависи от състоянието на здравето на човека. Има такива хора, при които храносмилането се осъществява в по-голямата си част в червата, а при други то се осъществява предимно в лимфната система.
Тук не може да се твърди, че първото е добро, а второто лошо; направлението на този процес зависи от конкретния човек.
За това би могло да се говори с увереност само тогава, когато на определена група хора дават да ядат мед с питите, а на друга група - без пити, и после ги изследват, как тези неща се съотнасят едно с друго.
към текста >>
Тогава те сами ще я намерят, ако посочените растения, необходими им през май, са се развили в природата
лош
о или въобще ги няма.
Има години, когато се вижда, че пчелите събират нектар почти изключително от дърветата, нали така? В такива години цветовете на цветята стават много опасни за пчелите. В тези години пчелите по-лесно заболяват, отколкото в други години. В този случай е добре в бъдеще пчеларят да построи неголяма оранжерия - тук не трябва много - и изкуствено да развъжда такива растения, които в определено време от годината пчелите особено ги обичат и които са им нужни; трябва да се направи макар и малка цветна леха, на която пчелите да могат да излитат, например през май.
Тогава те сами ще я намерят, ако посочените растения, необходими им през май, са се развили в природата лошо или въобще ги няма.
към текста >>
510.
ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 12 декември 1923 г. За пчелната отрова и за мравките
GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите
В страните, поразени от инфлацията, за лекарите е
лош
о, тъй като хората сега не могат да се лекуват толкова много.
Днес много хора се лекуват, макар в действителност те да не са болни. А преди войната такива случаи бяха доста повече.
В страните, поразени от инфлацията, за лекарите е лошо, тъй като хората сега не могат да се лекуват толкова много.
към текста >>
Той има достатъчно здраво сърце, работи малко, много яде и всичко това продължава, докато работата не вземе
лош
обрат.
Но да разгледаме такъв случай. Ревматизъм може да се появи в такава ситуация: човек работи малко, но яде много.
Той има достатъчно здраво сърце, работи малко, много яде и всичко това продължава, докато работата не вземе лош обрат.
към текста >>
Ако човек получава такива неща, кръвта може да става все по-
лош
а и по-
лош
а.
Все пак това е доста опасно нещо и даже има лекари, които смятат, че преди да пристъпи към работа, всеки пчелар трябва да получи ваксина. Когато са изпращали хората на война, те са били подлагани на въздействието на всевъзможни отрови. Това не би следвало да се препоръчва. Това не е добре, тъй като може да стане замърсяване на кръвта при образуването й.
Ако човек получава такива неща, кръвта може да става все по-лоша и по-лоша.
Макар че след известно време това се компенсира. Във всеки случай кръвта след някое време става по-здрава и се оказва защитена от нови отрови, подобни на предходните.
към текста >>
511.
ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 15 декември 1923 г. Значението на мравчената киселина
GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите
И ако сте болни и мравчената киселина във вас е недостатъчна, за тялото това е много
лош
о.
Този сок съдържа мравчена киселина и малко алкохол. Този сок се намира вътре в мравката. Но в много фина дозировка този сок присъства също и във вашето тяло. Каквото и да изядете през живота си, винаги се превръща в мравчена киселина - не всичкото изядено, разбира се, тъй като се образуват и други вещества, а само една малка част. Тази мравчена киселина изпълва цялото ни тяло.
И ако сте болни и мравчената киселина във вас е недостатъчна, за тялото това е много лошо.
Защото ако мравчената киселина във вашето тяло е недостатъчна, тялото ви става подагрично или ревматично - това има отношение към въпроса на господин Мюлер и едновременно е отговор. Тялото изработва твърде много пикочна киселина и твърде малко мравчена киселина.
към текста >>
При ужилване от пчела, се появява възпаление; при ужилване от оса е още по-
лош
о.
Няма да успеете да намерите дървесна кора, в която да отсъства мравчена киселина. Както в човешкото тяло, мравчена киселина има и във всяко дърво. Вътре във всяко дърво трябва да присъства мравчената киселина. Но вътре би трябвало да има не само мравчена киселина, но и нещо, което й е родствено, нещо, което притежават осите, нещо, което го има в пчелите, нещо, което после се превръща в пчелна отрова. Всички тези насекоми носят в себе си определено отровно вещество.
При ужилване от пчела, се появява възпаление; при ужилване от оса е още по-лошо.
Ухапванията от оси са нещо доста страшно. Брем[6] описва вълнуваща сцена, как такива насекоми са изиграли лоша шега на един човек и неговото стадо.
към текста >>
Брем[6] описва вълнуваща сцена, как такива насекоми са изиграли
лош
а шега на един човек и неговото стадо.
Вътре във всяко дърво трябва да присъства мравчената киселина. Но вътре би трябвало да има не само мравчена киселина, но и нещо, което й е родствено, нещо, което притежават осите, нещо, което го има в пчелите, нещо, което после се превръща в пчелна отрова. Всички тези насекоми носят в себе си определено отровно вещество. При ужилване от пчела, се появява възпаление; при ужилване от оса е още по-лошо. Ухапванията от оси са нещо доста страшно.
Брем[6] описва вълнуваща сцена, как такива насекоми са изиграли лоша шега на един човек и неговото стадо.
към текста >>
512.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 19 януари 1924 г.
GA_352 Природата и човекът от гл.т. на Духовната наука
Лош
ото е това, че хората вече не могат да отвикнат.
Но представете си, че човек, на когото му се е случило един път да се «наяде» с арсен, прекратява приема му. Астралното тяло също прекратява своята активност, арсенът вече не го пришпорва и човек много бързо стига до упадък. Следователно човек, който е започнал да приема арсен и е довел приема до определена доза, ще бъде принуден да го употребява и по-нататък до самата си смърт.
Лошото е това, че хората вече не могат да отвикнат.
Лошо е това, че човек ще бъде принуден да приема арсен в течение на цял живот. В противен случай той би трябвало - но това се постига много трудно - да започне бавно да сваля дозата, да я прави все по-малка и по-малка. Но обикновено в този случай става същото, което станало със селянина, който според тази теория решил да отучи магарето от храна. Той започнал да му дава все по-малко и по-малко. Магарето се изтощило, но все още било живо.
към текста >>
Лош
о е това, че човек ще бъде принуден да приема арсен в течение на цял живот.
Но представете си, че човек, на когото му се е случило един път да се «наяде» с арсен, прекратява приема му. Астралното тяло също прекратява своята активност, арсенът вече не го пришпорва и човек много бързо стига до упадък. Следователно човек, който е започнал да приема арсен и е довел приема до определена доза, ще бъде принуден да го употребява и по-нататък до самата си смърт. Лошото е това, че хората вече не могат да отвикнат.
Лошо е това, че човек ще бъде принуден да приема арсен в течение на цял живот.
В противен случай той би трябвало - но това се постига много трудно - да започне бавно да сваля дозата, да я прави все по-малка и по-малка. Но обикновено в този случай става същото, което станало със селянина, който според тази теория решил да отучи магарето от храна. Той започнал да му дава все по-малко и по-малко. Магарето се изтощило, но все още било живо. Накрая той почнал да му дава само по едно класче; тогава магарето умряло.
към текста >>
Сега виждате защо за нас съвсем не е
лош
о - при известни обстоятелства - по време на храна да изпием чаша черно кафе.
Отличителен белег на дърветата е обкръжаващата ги кора; най-ефективна е кората на дъба или кората на върбата, защото астралното начало е внедрено в тяхната кора най-силно. Но и във всички други дървета, в които се съдържа танинова киселина, във всички такива дървета е силно внедрено астралното начало. Вследствие на това сокът, който може да се изстиска или извари от върбова или дъбова кора, служи за противоотрова, защото с негова помощ от астралното тяло може да се изхвърли това, което е влязло тук под въздействието на отровата от растителен произход. Но освен това киселината, съдържаща се в кафето или чая, също може в някакъв смисъл да изхвърли от астралното тяло вредоносното начало. Силното кафе и хубав чай също противодействат на растителните отрови.
Сега виждате защо за нас съвсем не е лошо - при известни обстоятелства - по време на храна да изпием чаша черно кафе.
Когато пием черно кафе, се получава така, че - доколкото в растенията винаги има малки количества отрова - с помощта на черното кафе изхвърляме от астралното си тяло това, което води до разрушаване на тялото вследствие внедряването на етерното тяло в астралното. Да се пие черно кафе означава всъщност, че всеки път, когато ние, приемайки храна, вкарваме в тялото си нездраво начало, то отново се извежда навън, извежда се това, което, намирайки се в храната, е могло твърде силно да влезе в астралното тяло.
към текста >>
513.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 23 януари 1924 г.
GA_352 Природата и човекът от гл.т. на Духовната наука
Оставащата непреработена в тялото част от белтъка също, разбира се, започва
лош
о да мирише, да вони; но другата им част, подложена на преработка, не мирише
лош
о и бидейки очистена, преминава в тялото.
Действително, ако в нас се намират белтъчини, неподложени на нормална преработка, в червата ни присъства нещо подобно на развалени кокоши яйца. Вие познавате мириса на развалени яйца, нали, господа? Работата е там, че човек вътрешно отделя в своето тяло тази миризма на развалени яйца, ако приема твърде много белтъчини. Той изцяло се прониква от тази миризма. Ако кокошите яйца стоят дълго, те се вмирисват, развалят се и издават миризма на развалени яйца.
Оставащата непреработена в тялото част от белтъка също, разбира се, започва лошо да мирише, да вони; но другата им част, подложена на преработка, не мирише лошо и бидейки очистена, преминава в тялото.
В това се състои работата на етерното тяло. Етерното тяло присъства заради това, да преодолява и отстранява възникващата гнилостна миризма. В човешкия организъм етерното тяло изпълнява ролята на борец, побеждаващ загниването. Загниването, гниенето се преодолява в човека посредством етерното тяло. Когато след смъртта човек се лишава от своето етерно тяло, той започва да гние.
към текста >>
514.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 2 февруари 1924 г.
GA_352 Природата и човекът от гл.т. на Духовната наука
Кожата й беше с млечно-бял цвят, дъговидната обвивка, ирисът - червен, тъмно-червена зеница вместо черна; тя говореше с необичайно слаб глас: «Аз съм съвсем бяла, имам червени очи и много
лош
о виждам».
При негрите това става рядко, извънредно рядко. Но при другите раси не напълно оцветени в черен цвят, се наблюдават така наречените албиноси. Сред белите хора също възниква албинизъм; така наречените албиноси - така ги наричат - имат бледно оцветяване на кожата, почти млечно-бяло оцветяване на кожата. Дъгообразната обвивка при тях има светло-червен цвят, а зеницата, която иначе при хората е черна, при албиносите е тъмно-червена. Такъв албинос от женски пол ми се случи веднъж да видя; показваха я на улично представление и можеше да се види.
Кожата й беше с млечно-бял цвят, дъговидната обвивка, ирисът - червен, тъмно-червена зеница вместо черна; тя говореше с необичайно слаб глас: «Аз съм съвсем бяла, имам червени очи и много лошо виждам».
Това беше истина, тя виждаше много лошо.
към текста >>
Това беше истина, тя виждаше много
лош
о.
Но при другите раси не напълно оцветени в черен цвят, се наблюдават така наречените албиноси. Сред белите хора също възниква албинизъм; така наречените албиноси - така ги наричат - имат бледно оцветяване на кожата, почти млечно-бяло оцветяване на кожата. Дъгообразната обвивка при тях има светло-червен цвят, а зеницата, която иначе при хората е черна, при албиносите е тъмно-червена. Такъв албинос от женски пол ми се случи веднъж да видя; показваха я на улично представление и можеше да се види. Кожата й беше с млечно-бял цвят, дъговидната обвивка, ирисът - червен, тъмно-червена зеница вместо черна; тя говореше с необичайно слаб глас: «Аз съм съвсем бяла, имам червени очи и много лошо виждам».
Това беше истина, тя виждаше много лошо.
към текста >>
Но шмекериите на ирисолозите с нищо не са по-добри от това, което прави науката, а в по-голямата си част и много по-
лош
и.
Разбира се, хората в настояще време са недоволни от науката и са прави, защото науката - както се видя в разказания от мен пример с очния нерв - игнорира това, какво всъщност е човекът, а на човешките нечистотии, на човешките секрети придава най-голямо значение; така стои работата например с очните отпадъци, които представляват очния нерв. Това хората, разбира се, не знаят, но те го чувстват и затова науката предизвиква в тях възмущение. Това възмущение може да се разбере.
Но шмекериите на ирисолозите с нищо не са по-добри от това, което прави науката, а в по-голямата си част и много по-лоши.
Науката е в неведение - доколкото тя днес поради материализма си не може да бъде друга, - смята екскременти-те, отпадъците за най-благородната съставна част на човека. Разбира се, секретите, екскрементите също са необходими, тъй като ако те оставаха в организма, той много скоро би загинал; екскрементите са нужни. Но науката смята екскрементите за най-значителни в човека! Наистина, при това тя върви по пътя на доброто, а не иска само пари. Науката е поразена от слепота.
към текста >>
515.
ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 9 февруари 1924 г.
GA_352 Природата и човекът от гл.т. на Духовната наука
От страната, на която човек много често лежи, действат земните сили; окото слабее от това и зрението се в
лош
ава.
Тя прилепва към земята така здраво с тази страна, че можем да я сравним с човек, който всяка нощ би лежал на лявата си страна, обърнал глава, гледащ само на една страна. Вярно, при човека (лежането на една страна) не довежда до такива радикални последствия. Човек е еманципиран от Земята, запазва своята независимост от Земята. Обаче нещо в това отношение може да се прояви даже при човека; така например при човека можем да се сблъскаме със специфично заболяване; той вижда с дясното око или въобще с някое от очите по-добре, отколкото с другото. Ако това не е вроден дефект, в повечето от случаите се изяснява, че човек спи на другата страна.
От страната, на която човек много често лежи, действат земните сили; окото слабее от това и зрението се влошава.
Въздействието не е толкова явно, както при камбалата, но въпреки това леко се проявява. Окото, насочено към небето и отвърнато от Земята, става малко по-силно. Виждате колко необичайни са тези връзки. Казвал съм ви: по един или друг начин самата природа ни показва с какви сили тя работи. Гледайки камбалата - малката камбала може да се види на всеки рибен пазар, а по-голямата се среща в морето, в солена вода, - се разсъждава така: да се формира в такъв вид може само такова животно, което направо е натоварено, напълнено с разтворени хранителни вещества.
към текста >>
По отношение на очевидното явление (храненето) се повдига социален въпрос: при един то е по-добро, при другиго по-
лош
о.
Господа, ние, хората, приемаме храна за обяд. С помощта на стомаха и корема си ние поглъщаме храна. Това е очевидно, това е съвсем очевидно. Но при дишането работата става не толкова очевидна.
По отношение на очевидното явление (храненето) се повдига социален въпрос: при един то е по-добро, при другиго по-лошо.
Хората искат всички да се хранят добре; така възниква социалният въпрос по отношение на очевидния проблем. Но много по-малко очевиден става социалният въпрос, касаещ вдишвания от нас въздух. Тук работата не върви така добре; един не отнема въздуха от друг; работата върви, но не така добре. Ние много се отличаваме от Земята, ако имаме предвид живота си. Но ние приличаме на Земята, ако имаме предвид дишането си, което протича по-незабелязано.
към текста >>
516.
ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 13 февруари 1924 г.
GA_352 Природата и човекът от гл.т. на Духовната наука
Само погледнете Атина Палада, даже на
лош
ите статуи отгоре на шлема се намират очи.
Гърците например виждали, че етерното тяло на човека е много по-голямо от физическото тяло, виждали как то излиза навън; и ето, те имали Атина Палада, богинята, която има своеобразен шлем. При Атина Палада, разглеждайки шлема, който тя носи, ще видите, че на върха на този шлем има нещо приличащо на очи. Същото можете да видите и в други случаи.
Само погледнете Атина Палада, даже на лошите статуи отгоре на шлема се намират очи.
Това сочи, че тук са имали предвид нещо, действително принадлежащо на тялото, негова съставна част. Това е нещо, което е можело да се види и гърците са надарили Атина с това качество.
към текста >>
517.
СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 16 февруари 1924 г.
GA_352 Природата и човекът от гл.т. на Духовната наука
Ще настъпи ли в живота им в
лош
аване на състоянието?
Господин докторът спомена, че хора, прекратили на определен етап приема на арсен, се изтощават. Но с тези деца не ставаше така: те тежаха примерно по два центнера (метрична единица за маса равна на 100 кг. - бел. пр.), макар и да бяха най-много на шестнадесет години.
Ще настъпи ли в живота им влошаване на състоянието?
към текста >>
Трябва също да помислите и за това вещество, което присъства в човешкото тяло и при известни условия започва да мирише
лош
о.
Въглената киселина в нас не се превръща във въглища, подобно на каменните въглища в Земята, тя си остава във вид на въглена киселина. Така че вие имате въглища под формата на въглена киселина, която носите в себе си, кислород, който постъпва от въздуха, а също и от хранителните продукти. Това се нарича въглерод и кислород. Освен това в човешкия организъм има също и водород, защото например пиете вода. Този водород встъпва в съединение с въглерода и кислорода.
Трябва също да помислите и за това вещество, което присъства в човешкото тяло и при известни условия започва да мирише лошо.
Достатъчно е да си спомните за това, което се съдържа в животинското тяло, за яйцето - неотдавна говорихме за това, - то може да мирише. Това е азотът. Обаче във въздуха той няма лоша миризма, тъй като не е свързан по съответния начин с другите вещества.
към текста >>
Обаче във въздуха той няма
лош
а миризма, тъй като не е свързан по съответния начин с другите вещества.
Освен това в човешкия организъм има също и водород, защото например пиете вода. Този водород встъпва в съединение с въглерода и кислорода. Трябва също да помислите и за това вещество, което присъства в човешкото тяло и при известни условия започва да мирише лошо. Достатъчно е да си спомните за това, което се съдържа в животинското тяло, за яйцето - неотдавна говорихме за това, - то може да мирише. Това е азотът.
Обаче във въздуха той няма лоша миризма, тъй като не е свързан по съответния начин с другите вещества.
към текста >>
Въздействието на алкохола върху физическото тяло на човека не носи нищо
лош
о.
Алкохолът се образува в човешкия организъм, за да се избегне вътрешният разпад (на тъканите). Тялото би започнало да се разпада, както се разпада трупът, ако не се изработваха алкохол и подобни на алкохола вещества. Това, разбира се, е така. Но би следвало да запитате: на кое от телата действа алкохолът? Виждате ли, върху физическото тяло алкохолът действа изключително добре, ако е изпито нормално количество, защото в този случай - тъй като то и само си изработва алкохол - може да го използва като добавъчно хранително средство; така че на физическото тяло алкохолът всъщност съвсем не вреди.
Въздействието на алкохола върху физическото тяло на човека не носи нищо лошо.
Ако алкохолът - това хората не вземат предвид - вредеше на физическото тяло, той би вредил и на лозата, тъй като лозата също има физическо тяло. Лозата сама по себе си е «пияна» - поради това, че в нея се съдържа алкохол в чист вид, - но физическото й тяло съвсем не страда от алкохола. И само астралното тяло при възрастните страда от алкохола. За детето той е вреден - както току-що ви казах - по други причини. Но при възрастните алкохолът действа върху астралното тяло точно както арсенът; алкохолът действа на самия «аз».
към текста >>
Точно както когато човек, употребяващ алкохол, предизвиква с това кипеж в кръвта си, при тези, които
лош
о понасят алкохола, в кипеж се привеждат слизестите маси, те се уплътняват и даже се гранулират, образуват се зърна.
Какво пък, значи вие се отнасяте към тези, които не много добре понасят алкохол. Ако човек не понася алкохол, тоест алкохолът недостатъчно добре се усвоява, този неусвоен алкохол прониква в главата, въздейства на очите и способства за насочването към главата на слизести маси.
Точно както когато човек, употребяващ алкохол, предизвиква с това кипеж в кръвта си, при тези, които лошо понасят алкохола, в кипеж се привеждат слизестите маси, те се уплътняват и даже се гранулират, образуват се зърна.
Това са уплътнили се слизести маси. Ето какво може да стане с този, който лошо понася даже една порция алкохол. Но да допуснем, че човек добре понася алкохола. Тогава също имаме постъпване на продукта в главата, но той отначало постъпва в кръвта; тогава не се образува ечемик - тези зрънца, - а кръвообращението като цяло възбужда главата, цялата кръвоносна система на главата отделя вредните вещества. В резултат се появява махмурлук и човек се оказва в състояние, когато трябва да пийне отново.
към текста >>
Ето какво може да стане с този, който
лош
о понася даже една порция алкохол.
Какво пък, значи вие се отнасяте към тези, които не много добре понасят алкохол. Ако човек не понася алкохол, тоест алкохолът недостатъчно добре се усвоява, този неусвоен алкохол прониква в главата, въздейства на очите и способства за насочването към главата на слизести маси. Точно както когато човек, употребяващ алкохол, предизвиква с това кипеж в кръвта си, при тези, които лошо понасят алкохола, в кипеж се привеждат слизестите маси, те се уплътняват и даже се гранулират, образуват се зърна. Това са уплътнили се слизести маси.
Ето какво може да стане с този, който лошо понася даже една порция алкохол.
Но да допуснем, че човек добре понася алкохола. Тогава също имаме постъпване на продукта в главата, но той отначало постъпва в кръвта; тогава не се образува ечемик - тези зрънца, - а кръвообращението като цяло възбужда главата, цялата кръвоносна система на главата отделя вредните вещества. В резултат се появява махмурлук и човек се оказва в състояние, когато трябва да пийне отново. По тези признаци може да се различи как действа алкохолът на един или друг човек.
към текста >>
518.
ОСМА ЛЕКЦИЯ, 20 февруари 1924 г.
GA_352 Природата и човекът от гл.т. на Духовната наука
«Боях се от хората, детето много
лош
о говореше за мен и аз направих това от страх.
«Всичко ще ви кажа, само не ме гледайте! » Той продължавал да гледа. «Искам всичко да ви разкажа! Никога не бих го убила, ако не бях... ако не бях се изплашила! » Той продължавал да гледа.
«Боях се от хората, детето много лошо говореше за мен и аз направих това от страх.
Не бях на себе си! » И ето, виждате ли, тази дама от игла до конец му разказала за убийството на дете, което тя извършила! Какво е станало тук?
към текста >>
Всички туристи, всички търговски агенти мислеха така: не е
лош
о да имаш власт над хората.
Беше основано американско общество с филиали. В Берлин имаше такъв филиал, във Франкфурт, в много големи градове имаше филиали. Работата беше поставена на добра основа. Съобщаваше се, че желаещият да постигне власт над хората, може да получи брошура от това американско общество. Само трябва да изпрати немалка сума пари и след това ще получи брошурата, съдържаща указания за това, как той може да постигне власт над човечеството.
Всички туристи, всички търговски агенти мислеха така: не е лошо да имаш власт над хората.
Дявол да го вземе, тогава ще продаваме повече и нито един човек няма да ни устои! - Брошурата започваше с това, че се даваха следните указания; очите следва да се насочват така, че да се гледа не в очите на другия, а в точката, разположена между очите, върху нея трябва да се съсредоточи погледът; тогава другият човек се магнетизира, попада под влиянието и прави това, което иска магнитизаторът. Търговците на вино доста охотно се хващаха на това. Можеше да се види, че именно в хотелите, където живееха такива агенти, винаги се изпращаха маса такива писма и материали. При повечето от тях търговията не се подобри, затова пък американското общество направи успешна търговия.
към текста >>
519.
ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 23 февруари 1924 г.
GA_352 Природата и човекът от гл.т. на Духовната наука
То не се ползва с особена почит във външния свят поради своята
лош
а миризма.
Вие знаете за това, което се отделя по време на живота на човека.
То не се ползва с особена почит във външния свят поради своята лоша миризма.
Почти всички отделени продукти се разглеждат - при това с известно право - като нещо, което след като е отделено, трябва незабавно да бъде смито с вода и т. н.
към текста >>
520.
Съдържание
GA_353 История на човечеството и културните народи
Христос Исус носи идеята, че човек в течение на своя живот притежава вътрешна воля, посредством която той може да направи своята личност по-добра или по-
лош
а.
Човек идва в земния живот благодарение на лунните сили.
Христос Исус носи идеята, че човек в течение на своя живот притежава вътрешна воля, посредством която той може да направи своята личност по-добра или по-лоша.
Евреите се отличават от другите земни народи. Двойното раждане на Исус - от Луната и от Слънцето. Скритото в мистериите се представя пред целия свят. Чрез Рим навлиза подмененото християнство, опиращо се само на външните събития в Палестина. Хайнрих II искал да отдели Католическата Църква от световното господство.
към текста >>
Добри и
лош
и години за реколтата от грозде.
Мировите системи на Птолемей и Коперник. Абсолютно решение за правилност на мировите системи не може да има. Кометите създават нередовност в движението и покоя на планетната система. Слънцето и планетната система се движат по направление към съзвездието Херкулес. Кометите попълват изгубената субстанция на планетната система.
Добри и лоши години за реколтата от грозде.
Съзвездията от Зодиака като пътепоказатели по небесния път на Луната и Слънцето. Влиянията на зодиакалните съзвездия са по-важни за човека, поради периодичното им закриване от Луната. Слънцето е кухо. Луната е най-материалното тяло в пространството, а Слънцето - най-лекото. Лунни и слънчеви влияния.
към текста >>
521.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 1 март 1924 г. Въздействие на гробищната атмосфера върху човека.
GA_353 История на човечеството и културните народи
Първо, ако хората са здрави, тогава даже труповете отначало не са толкова
лош
и, както по местата, където хората са отровени.
Там къщите бяха покрити със сламени покриви, навсякъде направо до вратите имаше купчини боклук, до къщите имаше свинарници - прекрасно съчетани свинарници и купчини боклук. Оттам се оттичаха вади, които попадаха в селския поток. Приближиш ли се до него, нагазваш в кафява лепкава оборска тор. Така че, както виждате, всичко това не е било - както казваме днес - много хигиенично! А хората, въпреки всичко, бяха здрави.
Първо, ако хората са здрави, тогава даже труповете отначало не са толкова лоши, както по местата, където хората са отровени.
Макар това и да няма съществено значение. Имаше нещо по-съществено. Защо ставаше така, че тук хората бяха здрави, а на друго място - болни, вяли и нежизнеспособни? Този факт може да се обясни така. Близо до това селище се намираше друго[4], съвсем малко, което беше курорт.
към текста >>
522.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 5 март 1924 г. Свръхфизическите връзки в човешкия живот. Елинизъм и християнство
GA_353 История на човечеството и културните народи
А после ставало много по-
лош
о, не е можело да се яде, каквото се ядяло преди това.
После църковните власти решили, че е необходимо след празника да се отбелязва пепеляната сряда, за да чувства човек своята вина, да не смее да прави всичко, което иска и т. н. Тогава християнството развило традиция, обичай, характерен, най-малкото, за миналото. Човек е трябвало да изпитва лишения и това се проявило в установяването на поста. Било, разбира се, целесъобразно да се съчетаят времето на карнавала и времето на поста (в православната традиция Сирна неделя и Великия пост - бел. пр.), доколкото по време на карнавала хората най-малко се сдържали, незабавно правели всичко, което им харесвало.
А после ставало много по-лошо, не е можело да се яде, каквото се ядяло преди това.
По-късно станало така, все едно предшестващото време го е нямало. Така са се съчетали тези празници.
към текста >>
Представете си само, че главата ви би била приспособена да възприема всичко
лош
о, което мисли или казва за вас един или друг човек - това би била скверна история!
Трябва обаче да отбележим: положително е за нашето човечество, че такива неща не се разпространяват повсеместно.
Представете си само, че главата ви би била приспособена да възприема всичко лошо, което мисли или казва за вас един или друг човек - това би била скверна история!
Знаете, че ако имаме работа с телеграф, първо трябва да монтираме оборудването, да включим кабелите и тогава вече да предаваме съобщения. Точно така е и в случая с безжичната телеграфия и радиопредаванията, трябва първо да се въведе ред тук, това нещо не трябва да се маха (показва рисунката), и тогава може да се осъществи предаване (вероятно се има предвид настройка на приемника на честотата на предавателя с помощта на въздушен кондензатор - бел. пр.). В най-разпространения случай при напълно здрави хора работата стои така, че човек не се включва към протичащите тук токове; но в особени, специфични случаи може да стане така, че човек да се включи към един или друг (поток).
към текста >>
Ето защо в настоящето то се разбира толкова
лош
о от тези, които го изповядват.
В Библията, в Новия Завет в тази връзка постоянно се използват изрази, където Исус Христос се нарича ту Син Божий, ту син човешки. На всички места, където става дума за Сина Божий и за сина човешки, се има предвид еднозначността на двата термина. Именно затова се използва ту единият, ту другият. Но ако това не се знае, Евангелието въобще не може да се разбере.
Ето защо в настоящето то се разбира толкова лошо от тези, които го изповядват.
към текста >>
523.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 8 март 1924 г. Навлизане на християнството в античния свят и мистериите.
GA_353 История на човечеството и културните народи
Римляните считали, че съвсем не е
лош
о на намажеш християнин със смола, да го запалиш и да го пуснеш по арената в качеството му на факел.
Доставяло им огромно удоволствие да хвърлят на зверовете тези, които според разбирането на римляните не са достигнали човешката степен на развитие - били са не съвсем хора. Те се забавлявали, като хвърляли последните, след принудително сражение със зверовете, за храна на същите зверове. Това е било «изтънчено» наслаждение. Презряната секта на християните е била особено подходяща за това, да бъде изядена от зверовете. Така смятали в Рим.
Римляните считали, че съвсем не е лошо на намажеш християнин със смола, да го запалиш и да го пуснеш по арената в качеството му на факел.
Но християните, въпреки всичко, намирали възможност да живеят. Отдавало им се благодарение на факта, че те провеждали своите церемонии незабелязано. Това, което те считали за правилно и достойно за разпространение, осъществявали под Земята, в катакомбите. Катакомбите представлявали отдалечени помещения под Земята. Там християните погребвали тези, които считали за достойни.
към текста >>
Добре ли са управлявали или
лош
о, ние в дадения случай няма да обсъждаме, но световно господство те все пак получили.
Ако погледнете няколко столетия по-късно, картината коренно се променя. Тогава е станало следното. Виждате ли, в първото столетие след основаването на християнството римляните седели горе и се забавлявали по описания начин, докато християните били долу, в катакомбите. Но след няколко столетия римляните изчезнали, а християните получили власт над света.
Добре ли са управлявали или лошо, ние в дадения случай няма да обсъждаме, но световно господство те все пак получили.
Обаче най-голяма вреда християнството понесла именно от това, че то се оказа свързано със световното господство. Защото в световната история религиозният живот не понася сливането с външната държавна и световна власт. Работата стои така: формирането на християнството, участието на Христос Исус във формирането на християнството може да се разбере само ако знаем, че в древността религиозният живот е пронизвал буквално всичко. Вече съм ви казвал: в древността са съществували така наречените мистерии. Виждате ли, мистериите били, ако използваме съвременната терминология, такива учреждения, в които изучавали всичко, което въобще човек може да изучава.
към текста >>
Той изброява всички
лош
и качества, които е имал светецът.
Голяма е церемонията, когато канонизират някого, стотици години след смъртта му. Как се извършва тази церемония? Церемонията започва, като първо излиза «адвокатът на Бога», advocatus Dei, божественият «защитник». Той превъзнася всички положителни качества на дадения човек, когото трябва да провъзгласят за светец. После излиза «адвокатът на дявола», advocatus diaboli, обвинителя от дявола.
Той изброява всички лоши качества, които е имал светецът.
И след това между тези двамата се произнася решението. Не искам да кажа, че решението винаги се оказва справедливо, но решението се произнася. Тази церемония се изпълнява и днес. Ако някой, като например Орлеанската Дева[10], се провъзгласява за свят, излизат адвокатът на Бога и адвокатът на дявола. Между тях - този, който изброява само доброто, и този, който изброява само лошото, - духовно присъства и самият светец.
към текста >>
Между тях - този, който изброява само доброто, и този, който изброява само
лош
ото, - духовно присъства и самият светец.
Той изброява всички лоши качества, които е имал светецът. И след това между тези двамата се произнася решението. Не искам да кажа, че решението винаги се оказва справедливо, но решението се произнася. Тази церемония се изпълнява и днес. Ако някой, като например Орлеанската Дева[10], се провъзгласява за свят, излизат адвокатът на Бога и адвокатът на дявола.
Между тях - този, който изброява само доброто, и този, който изброява само лошото, - духовно присъства и самият светец.
Вие знаете това, което обичайно се изобразява на картината за Голгота: Христос Исус на кръста в средата и край него двама, така наречени злодеи, разбойници, както ги наричат. Забележително е това, което Христос казва на единия от тях: «Днес ти ще бъдеш с Мен в рая». Единият отива нагоре, а другият отива надолу. Това са Луцифер и Ариман - адвокатът на Бога и адвокатът на дявола.
към текста >>
524.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 12 март 1924 г. Звездната мъдрост, религии на Луната и Слънцето
GA_353 История на човечеството и културните народи
Не, в течение на своя живот човек притежава и вътрешна воля, посредством която той може да направи своето собствено същество, своята личност по-добра или по-
лош
а.
Но Яхве има решаващо значение само до раждането. Когато човек се е родил, бидейки странстващ по Земята човек, вече не се явява просто продължител на този импулс на Яхве. Какво донесе Христос Исус преди всичко в света? Това, че човек в течение на своя живот не е само кръгло топче (тоест зародиш - бел. пр.), движещо се само по инерция в резултат на тласъка, получен от Яхве в тялото на майката.
Не, в течение на своя живот човек притежава и вътрешна воля, посредством която той може да направи своето собствено същество, своята личност по-добра или по-лоша.
За времето си това е било направо колосална идея. Защото, виждате ли, звездната мъдрост се е пазела като тайна и в самата Палестина за нея никой нищо не е знаел! В Рим знаели още по-малко. Звездната мъдрост била тайна, щателно скривана. Така че това било много значително деяние, когато Исус от Назарет, сочейки не към другите планети, а преди всичко към Слънцето, казал: влияние върху човека оказва не само Луната, влияние оказва също така и Слънцето.
към текста >>
Това съвсем не означава, че те са по-
лош
и, но отличителните признаци при тях ги има.
По времето, когато е живял Исус от Назарет, тези свойства се изработвали извънредно силно. Евреите, с които в настоящото време може да се запознаете в Европа, отдавна живеят сред другите народи и са приели нещо от тях. Обаче този, който умее да различава, винаги ще може да отличи особеното духовно устройство на евреина от духовното устройство на друг човек.
Това съвсем не означава, че те са по-лоши, но отличителните признаци при тях ги има.
Та как е стояла работата с евреите? Било така: цялото свое душевно устройство, своя нрав, цялата си душа те ориентирали към Луната. Благодарение на този факт те изработвали всичко, което е имало отношение към Луната, но не изработвали това, което се е отнасяло към Слънцето. Слънцето оставало в забвение. И ако Исус от Назарет би останал в лоното на юдаизма, той също не би могъл да се научи на нищо друго освен на лунната религия.
към текста >>
525.
ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 15 март 1924 г. Как е изглеждала Европа по времето на разпространението на християнството?
GA_353 История на човечеството и културните народи
Вотан в частност го почитали при
лош
о време.
Вотан в частност го почитали при лошо време.
Тогава казвали: Вотан е във вятъра, Вотан вее във вятъра.
към текста >>
526.
ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 19 март 1924 г. Троицата, трите форми на християнство и ислям. Кръстоносните походи.
GA_353 История на човечеството и културните народи
А човек, постъпващ
лош
о,
лош
о насочващ своята воля, става по-малко ценен, отколкото той се явява от природата!
Господа, погледнете кое да е произведение на природата до животното включително. Ако кравата е стара, с пълно право можете да кажете, че за тази крава трябва да се плати по-ниска цена, отколкото за млада такава. Следователно старата крава е станала по-малко ценна, отколкото по времето, когато тя е била млада. Това, разбира се, е съвсем правилно. Но работата тук е в това, че очевидно кравата е станала по-малко ценна не от въздействието на своя вътрешен свят, на своята воля, не, тя е станала по-малко ценна в резултат на естествения природен процес.
А човек, постъпващ лошо, лошо насочващ своята воля, става по-малко ценен, отколкото той се явява от природата!
Затова на човек му е необходимо наличие на трето божество, което да го направлява, за да направи отново волята му добра, да изцели неговата нездрава воля. Това бил третият образ на Божествеността: Свети Дух, на когото в мистериите навсякъде се уподобявали на петата степен на посвещение, наричаща се по принадлежност към един или друг народ.[2]
към текста >>
Той виждал как древното езичество, изповядващо божието, се изражда, става все по-
лош
о и действа разрушително върху човечеството.
Всъщност Мохамед се е ръководел от определени опасения.
Той виждал как древното езичество, изповядващо божието, се изражда, става все по-лошо и действа разрушително върху човечеството.
Той виждал подема на християнството и разсъждавал така: то също е подложено на опасността да изпадне в многобожие, а именно да има трима Богове. Той не ги разглеждал като три божествени облика (три Лица). Затова се проявил в качеството си на опозиционер (по отношение на християнството и особено към християнската секта Тритеити, разглеждаща лицата на Троицата като отделни богове - бел. пр.), при това той особено подчертавал: има само един-единствен Бог и Мохамед е неговият пророк. Всичко останало, което се говори за Бога, е неправилно.
към текста >>
Ако е предопределено, че човек става по-
лош
, такова предопределение произлиза от Бог-Отец.
Виждате ли, господа, такава била религиозната страна на мохамеданството. Но именно вследствие на това, което Мохамед е мислел, че в човека всичко произхожда така, както и в природата, той се приобщавал към цялото древно изкуство и към древния, античен живот с много по-голяма лекота, отколкото християните. Християнството преимуществено разглеждало по какъв начин може да бъде изцелена човешката воля. Мохамеданството не се интересувало от този въпрос. Трябва ли да се занимаваме с този въпрос?
Ако е предопределено, че човек става по-лош, такова предопределение произлиза от Бог-Отец.
В християнството казвали: древните езичници преимуществено се ориентирали към Бог-Отец; трябва да се присъедини Бог-Син.
към текста >>
527.
ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 26 април 1924 г. За образуването на белезите. За мумиите
GA_353 История на човечеството и културните народи
- зарастващи необичайно
лош
о.
Доктор Щайнер: Отначало за това, което касае заздравяването на раните. Ще разгледаме въпросите един след друг - за порезните рани и операционните разрези. Тези порезни рани се излекуват по-малко или повече добре. Може да се наблюдава, че понякога заздравяването на порезни рани става толкова добре, че по-късно се налага внимателно да се вгледаш в мястото, където е била раната, ако искаш да откриеш белега. От друга страна, има и други порезни рани - става дума не само за операционни разрези, но и за прости порязвания, нали така?
- зарастващи необичайно лошо.
Белегът е голям, често се откриват съвсем груби белези. Искам да ви разкажа някои неща за това. Когато бях дете, не един път съм се порязвал с нож. Нещата стояха така, че винаги трябваше да имам у себе си джобно ножче - налагаше ми се да ходя на училище надалеч, - а да имаш нож беше необходимо, нали така? Но аз винаги губех това джобно ножче и заради това често ми се налагаше да си набавям ножчета.
към текста >>
Селянинът на смени през зимата и лятото се намира ту в добър, ту в
лош
въздух.
Например селянинът, винаги работещ сред природата, на свеж въздух, на когото никога не се налага интензивно да работи във въздух, наситен с въглероден двуокис, се намира при такъв въздух само в краен случай, през зимата, когато не работи.
Селянинът на смени през зимата и лятото се намира ту в добър, ту в лош въздух.
Селянинът има по-здраво етерно тяло. Обаче той не винаги се намира на свеж въздух. Има даже известна поговорка, нали така? «Защо на село въздухът е толкова хубав? Защото селяните не си отварят прозорците!
към текста >>
Несъмнено движенията, които се налага да се изпълняват, а именно ударите по клавишите - сега даже има пишещи машини, които не изискват силни удари, но все още само в най-новите конструкции, - тези движения далеч не са най-
лош
ото.
Мастилото се е произвеждало от шикалки. Продуктът, получен от шикалки, е притежавал мирис, който постоянно, макар и не много силно, но все пак укрепвал етерното тяло. Когато, както знаете, започнали да правят анилинови мастила, когато започнали да произвеждат химически мастила, тоест да произвеждат мастила на основата не на природен материал, когато започнали да пускат, както казват химиците, синтетични мастила, тогава съвсем са изолирали човека, престанали са да го вземат под внимание. Анилиновите мастила разпространяват мирис, действащ противоположно в сравнение с мириса на старите мастила от шикалки. Сега се преминава към пишещи машини.
Несъмнено движенията, които се налага да се изпълняват, а именно ударите по клавишите - сега даже има пишещи машини, които не изискват силни удари, но все още само в най-новите конструкции, - тези движения далеч не са най-лошото.
Най-лошото е боклукът, който се използва при производството на типографската боя. Той напълно, тотално разрушава човешкото етерно тяло, довежда до това, че хората в резултат на работата си на пишеща машина получават болести на сърцето, доколкото сърцето се стимулира за деятелност преимуществено от страна на етерното тяло. Културата успешно се движи напред. Обаче необходимата в случая компенсация може да бъде достигната не по друг начин, а благодарение на познанието, касаещо това, което оказва реално въздействие. Защото е истина, че съвременността се противи на прогреса.
към текста >>
Най-
лош
ото е боклукът, който се използва при производството на типографската боя.
Продуктът, получен от шикалки, е притежавал мирис, който постоянно, макар и не много силно, но все пак укрепвал етерното тяло. Когато, както знаете, започнали да правят анилинови мастила, когато започнали да произвеждат химически мастила, тоест да произвеждат мастила на основата не на природен материал, когато започнали да пускат, както казват химиците, синтетични мастила, тогава съвсем са изолирали човека, престанали са да го вземат под внимание. Анилиновите мастила разпространяват мирис, действащ противоположно в сравнение с мириса на старите мастила от шикалки. Сега се преминава към пишещи машини. Несъмнено движенията, които се налага да се изпълняват, а именно ударите по клавишите - сега даже има пишещи машини, които не изискват силни удари, но все още само в най-новите конструкции, - тези движения далеч не са най-лошото.
Най-лошото е боклукът, който се използва при производството на типографската боя.
Той напълно, тотално разрушава човешкото етерно тяло, довежда до това, че хората в резултат на работата си на пишеща машина получават болести на сърцето, доколкото сърцето се стимулира за деятелност преимуществено от страна на етерното тяло. Културата успешно се движи напред. Обаче необходимата в случая компенсация може да бъде достигната не по друг начин, а благодарение на познанието, касаещо това, което оказва реално въздействие. Защото е истина, че съвременността се противи на прогреса. Това, разбира се, не трябва да е така, но в основата на такова явление стои известен инстинкт.
към текста >>
528.
ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 5 май 1924 г. Влиянията на космоса върху растенията, животните и човека
GA_353 История на човечеството и културните народи
Представете си следната ситуация - днес наистина нещата не са толкова
лош
и, но по-рано такова нещо напълно е можело да стане, - представете си, че някой е голям държавник.
Представете си следната ситуация - днес наистина нещата не са толкова лоши, но по-рано такова нещо напълно е можело да стане, - представете си, че някой е голям държавник.
към текста >>
529.
ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 8 май 1924 г. За същността на юдаизма
GA_353 История на човечеството и културните народи
» «Защо този човек е
лош
?
Разглеждайки развитието на еврейския народ в древността, трябва да кажем, че формата на това развитие във висша степен е способствала за подготовката на християнското развитие. Още до навлизането в света на християнството, евреите са имали много духовна религия, но тя е била религия - вече съм ви я характеризирал, - вземаща предвид само духовния закон на природата. Ако питали евреина: «Защо настъпва пролетта? », той казвал: «Защото така иска Йехова!
» «Защо този човек е лош?
» «Защото така иска Йехова! » «Защо в страната е настъпил глад? » «Защото така иска Йехова! » Всичко се свеждало към този единствен Бог. Заради това евреите и съседните им народи живеели враждебно; последните не ги разбирали.
към текста >>
При Фридрих Ницше[2], който е виждал много
лош
о - той е бил тогава професор в Базел, - винаги идвали много малко слушатели.
Виждате ли, господа, множеството духовни същества в природните явления чисто и просто съществува и този, който отрича това, отрича нещо действително. Такова отричане на духовните същества, свързани с природните явления, е подобно на това, ако кажа: в тази зала няма нито един отделен човек! Разбира се, аз бих могъл да го кажа така, че ако доведа тук един слепец и кажа: «В тази зала няма нито един човек! » и вие не започнете да се смеете така гръмко, че да ви чуе, той може и да повярва. И в тази област може да се изпадне в илюзия.
При Фридрих Ницше[2], който е виждал много лошо - той е бил тогава професор в Базел, - винаги идвали много малко слушатели.
Без значение, че лекционният курс е бил много интересен, младите слушатели не проявявали особено прилежание. Той винаги бил потопен в своите мисли, разхождал се напред-назад и изнасял своята лекция. И веднъж се случило така, че в аудиторията е нямало въобще никого! Но понеже е виждал толкова лошо, той забелязал това едва когато си е тръгвал. Така че слепецът би могъл да бъде убеден, че тук в залата няма ни един човек.
към текста >>
Но понеже е виждал толкова
лош
о, той забелязал това едва когато си е тръгвал.
И в тази област може да се изпадне в илюзия. При Фридрих Ницше[2], който е виждал много лошо - той е бил тогава професор в Базел, - винаги идвали много малко слушатели. Без значение, че лекционният курс е бил много интересен, младите слушатели не проявявали особено прилежание. Той винаги бил потопен в своите мисли, разхождал се напред-назад и изнасял своята лекция. И веднъж се случило така, че в аудиторията е нямало въобще никого!
Но понеже е виждал толкова лошо, той забелязал това едва когато си е тръгвал.
Така че слепецът би могъл да бъде убеден, че тук в залата няма ни един човек. Ето така обяснява на хората, че няма никакви духовни същества този, който отначало, използвайки възпитанието и всичко, което става в настоящето, прави тези хора слепи по отношение на духовните въздействия.
към текста >>
И на други хора им се е случвало нещо толкова
лош
о, макар и не в тази форма, а в друга.
Разбира се, става горестно и тежко на сърцето, когато четеш как евреите в средните векове са живели в гета, тоест в тези квартали на градовете, където тяхното пребиваване се е разрешавало. Те не са смеели да преминават в други квартали на градовете, даже вратите на гетата са били заключвани и тем подобни. Обаче, виждате ли, говори се за това, защото евреите са били консолидирани в гета, което се е виждало!
И на други хора им се е случвало нещо толкова лошо, макар и не в тази форма, а в друга.
Но е истина, евреите са оставали в своите гета, консолидирали са се там, и за тях са знаели, че те не могат да излязат навън. Но другите хора, които ежедневно е трябвало да работят от ранно утро до късна вечер, също не са можели да излизат навън, даже врати не е имало. На тях им е било също толкова лошо! Така че може да се каже: тези неща са основани единствено на това, което е видно. Те се основават на това, което е видно така, както и много в световната история се основава само на външния вид.
към текста >>
На тях им е било също толкова
лош
о!
Те не са смеели да преминават в други квартали на градовете, даже вратите на гетата са били заключвани и тем подобни. Обаче, виждате ли, говори се за това, защото евреите са били консолидирани в гета, което се е виждало! И на други хора им се е случвало нещо толкова лошо, макар и не в тази форма, а в друга. Но е истина, евреите са оставали в своите гета, консолидирали са се там, и за тях са знаели, че те не могат да излязат навън. Но другите хора, които ежедневно е трябвало да работят от ранно утро до късна вечер, също не са можели да излизат навън, даже врати не е имало.
На тях им е било също толкова лошо!
Така че може да се каже: тези неща са основани единствено на това, което е видно. Те се основават на това, което е видно така, както и много в световната история се основава само на външния вид.
към текста >>
530.
ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 14 май 1924 г. За Кант, Шопенхауер и Едуард фон Хартман
GA_353 История на човечеството и културните народи
Работата стои така: Едуард фон Хартман е смятал: «нещото в себе си» следва да се надари с воля; но волята всъщност е глупава, неразумна, и затова в света е така
лош
о.
Работата стои така: Едуард фон Хартман е смятал: «нещото в себе си» следва да се надари с воля; но волята всъщност е глупава, неразумна, и затова в света е така лошо.
Ето защо Едуард фон Хартман е станал от така наречените песимисти. Ето защо неговият възглед е бил, че светът за нищо не става, той не е добър, а лош в основата си, съвсем лош. И не само това, което правят хората, но и всичко, което е в света, е лошо. Той казвал: може да се изчисли, че светът е лош. Трябва само от едната страна, в прихода, в дебита, да се постави всичко, което съставлява в живота щастието, удоволствието и т.
към текста >>
Ето защо неговият възглед е бил, че светът за нищо не става, той не е добър, а
лош
в основата си, съвсем
лош
.
Работата стои така: Едуард фон Хартман е смятал: «нещото в себе си» следва да се надари с воля; но волята всъщност е глупава, неразумна, и затова в света е така лошо. Ето защо Едуард фон Хартман е станал от така наречените песимисти.
Ето защо неговият възглед е бил, че светът за нищо не става, той не е добър, а лош в основата си, съвсем лош.
И не само това, което правят хората, но и всичко, което е в света, е лошо. Той казвал: може да се изчисли, че светът е лош. Трябва само от едната страна, в прихода, в дебита, да се постави всичко, което съставлява в живота щастието, удоволствието и т. н., а от другата страна - всичко, което имаме като страдание и т. н. Балансът винаги е отрицателен.
към текста >>
И не само това, което правят хората, но и всичко, което е в света, е
лош
о.
Работата стои така: Едуард фон Хартман е смятал: «нещото в себе си» следва да се надари с воля; но волята всъщност е глупава, неразумна, и затова в света е така лошо. Ето защо Едуард фон Хартман е станал от така наречените песимисти. Ето защо неговият възглед е бил, че светът за нищо не става, той не е добър, а лош в основата си, съвсем лош.
И не само това, което правят хората, но и всичко, което е в света, е лошо.
Той казвал: може да се изчисли, че светът е лош. Трябва само от едната страна, в прихода, в дебита, да се постави всичко, което съставлява в живота щастието, удоволствието и т. н., а от другата страна - всичко, което имаме като страдание и т. н. Балансът винаги е отрицателен. Следователно целият свят е лош.
към текста >>
Той казвал: може да се изчисли, че светът е
лош
.
Работата стои така: Едуард фон Хартман е смятал: «нещото в себе си» следва да се надари с воля; но волята всъщност е глупава, неразумна, и затова в света е така лошо. Ето защо Едуард фон Хартман е станал от така наречените песимисти. Ето защо неговият възглед е бил, че светът за нищо не става, той не е добър, а лош в основата си, съвсем лош. И не само това, което правят хората, но и всичко, което е в света, е лошо.
Той казвал: може да се изчисли, че светът е лош.
Трябва само от едната страна, в прихода, в дебита, да се постави всичко, което съставлява в живота щастието, удоволствието и т. н., а от другата страна - всичко, което имаме като страдание и т. н. Балансът винаги е отрицателен. Следователно целият свят е лош. Ето защо Хартман станал песимист.
към текста >>
Следователно целият свят е
лош
.
И не само това, което правят хората, но и всичко, което е в света, е лошо. Той казвал: може да се изчисли, че светът е лош. Трябва само от едната страна, в прихода, в дебита, да се постави всичко, което съставлява в живота щастието, удоволствието и т. н., а от другата страна - всичко, което имаме като страдание и т. н. Балансът винаги е отрицателен.
Следователно целият свят е лош.
Ето защо Хартман станал песимист.
към текста >>
Защото ако всичко е
лош
о, би било къде по-разумно да се определи ден за всеобщо самоубийство на човечеството.
Но виждате ли, първо, Едуард фон Хартман бил всъщност умен човек, второ, бил е такъв, който прави изводи. Той казвал: защо хората все още живеят? Защо те не предпочетат да се унищожат?
Защото ако всичко е лошо, би било къде по-разумно да се определи ден за всеобщо самоубийство на човечеството.
Тогава всичко създадено би изчезнало. Но Едуард фон Хартман продължава: не, ако се насрочи такова всеобщо самоубийство, от това нищо няма да излезе. И даже ако бихме го насрочили - нали хората са възникнали от животните, а животните не биха се самоубили, и тогава от тези животни отново биха възникнали хора! Следователно по подобен начин ние нищо не постигаме. Затова той измисля нещо друго.
към текста >>
531.
ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 17 май 1924 г. За кометите и Слънчевата система, за Зодиaка и за неподвижните звезди на небето
GA_353 История на човечеството и културните народи
Знаете, че има добри и
лош
и години за гроздобера.
Виждате ли, работата е такава - при това трябва да се откажем от каквито и да било суеверия, - че върху всичко, ставащо на Земята, кометите оказват своето извънземно влияние, което може да се наблюдава. Забележителното е ето кое.
Знаете, че има добри и лоши години за гроздобера.
Добрите за гроздето години възникват от факта, че Земята изпитва своего рода глад. Тогава тя предоставя своята способност към плодородие главно на Слънцето и то действа благоприятно на реколтата от грозде. Ако годината е била добра за гроздето, можете да бъдете почти уверени, че скоро ще се появи комета, доколкото Земята е гладна и на нея й е необходима храна за всичко друго. Следва лоша година за гроздето. Ако пак настъпи добра година за гроздовата реколта, после отново идва комета.
към текста >>
Следва
лош
а година за гроздето.
Забележителното е ето кое. Знаете, че има добри и лоши години за гроздобера. Добрите за гроздето години възникват от факта, че Земята изпитва своего рода глад. Тогава тя предоставя своята способност към плодородие главно на Слънцето и то действа благоприятно на реколтата от грозде. Ако годината е била добра за гроздето, можете да бъдете почти уверени, че скоро ще се появи комета, доколкото Земята е гладна и на нея й е необходима храна за всичко друго.
Следва лоша година за гроздето.
Ако пак настъпи добра година за гроздовата реколта, после отново идва комета. Отношението на Земята към нейните вещества и субстанции зависи от това, появяват ли се или не се появяват комети.
към текста >>
НАГОРЕ