Рудолф Щайнер
www.rudolfsteinerbg.com
НАЧАЛО
Контакти
|
English
 
с която и да е дума 
 
изречения в които се съдържат търсените думи 
 
текстове, в които се съдържат търсените думи 
 
с точна фраза 
 
с корен от думите 
 
с части от думите 
 
в заглавията на текстовете 
КАТЕГОРИИ С ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени са
38
резултата от
25
текста в целия текст в който се съдържат търсените думи : '
Лекуване
'.
1.
11. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ: ВОЛЯТА НЕЙНОТО ДЕЙСТВИЕ ОТВЪД СМЪРТТА
GA_25 Философия, космология, религия
Каквото и да бъде действието предприето върху един болен организъм: Приемането на лекарства,
лекуване
специално приспособено към злото, от което един здрав човек няма нужда, лечебната евритмия и пр., всички тези мерки имат за цел да възстановят равновесието между извънмерните сили на асимилацията и на процесите на дисимилацията, които надхвърлят тяхното поле на нормално действие.
Или пък виждаме, как дисимилацията идва да се намесва противоположно на асимилацията, пренасяйки по този начин произведения на лошо изработена обмяна на веществата. Този поглед, който възприема аномалиите в равновесието между асимилацията и дисимилацията, е също така необходим на онзи, който иска да лекува болните, както и за възпитателя. Физическият свят, който ни заобикаля със своите различни царства: Минералите, растенията и от части също и животните, се представя за погледа като пропит от една душа и от един дух, въпреки че са невидими за нас. По този начин той открива в определено растение възстановителни сили, които, приготвени по определен начин и внесени в организма, анихилират ненормалните процеси на дисимилация. За всичко, което в тази област е ненормално, в природата се намират лекарства и ние можем да видим връзката между болестта и лекарството само ако сме способни да схванем в организма живота, който току-що охарактеризирах.
Каквото и да бъде действието предприето върху един болен организъм: Приемането на лекарства, лекуване специално приспособено към злото, от което един здрав човек няма нужда, лечебната евритмия и пр., всички тези мерки имат за цел да възстановят равновесието между извънмерните сили на асимилацията и на процесите на дисимилацията, които надхвърлят тяхното поле на нормално действие.
Както виждате, медицината основана върху простото сетивно познание трябва да бъде допълнена и разширена с всичко онова, което може да предложи духовното виждане, познанието на организма на човека в неговата цялост. Физиологията и анатомията могат да познаят само външния аспект на този организъм; успоредно медицината не може да намери отношението между лекарство и болест освен чрез експериментиране. Имагинацията, Инспирацията и Интуицията позволяват да възприемаме връзката, вътрешната връзка, която сродява едно лечебно средство или един лечебен процес с болестта и да заменим емпиричното лечение, подчинено на експериментацията, чрез едно рационално лечение, основано на познанието на човешкото същество и на процеса на лечението. Тук аз мога да говоря само накратко върху тези неща, но вие виждате, че антропософското познание е източник на едно обогатяване на патологията и лечението в перспектива, която охарактеризирахме. В това отношение вече имаме практически приложения в нашето движение.
към текста >>
2.
19. Характерни случаи на заболяване
GA_27 Основи на едно разширено лечебно изкуство
Лекуване
на склероза
Принуден бях да работя сред цъфналите треви и произвеждащите полен дървета. Също през цялото лято ходех през горещите и прашни улици. Обаче с изключение на един единствен ден през цялото лято не се явиха никакви симптоми на сенната треска; даже, имам всичкото основание, да вярвам, че единствения ден, за който споменавам, бях получил една простуда, а не някаква сенна треска. От 35 години това беше първата година, когато можех да стоя и работя невъзпрепятствуван в една такава среда, в която през миналите години преживявах истински ад. " СЛУЧАЙ СЕДМИ.
Лекуване на склероза
Една 61-годишна пациентка се яви в нашата клиника със склероза и албуминурия. Настоящото състояние е било причинено от една инфлуенца с леко повишение на температурата и смущения в стомаха и червата. От боледуването от инфлуенца насам пациентката не се чувствува вече добре. Тя се оплаква от тежко дишане при събуждането от сън, от главозамайване, чувство на хлопане в главата, ушите и ръцете, което се проявява особено тягостно при събуждане, обаче също при ходене и изкачване. Сънят е добър.
към текста >>
3.
Хранене и лечебни методи
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Окултизмът не стои на друга основа от научното
лекуване
, но той знае много повече.
Да се направи само веднъж, няма да има никакъв успех. Но ако се прави редовно дълго време, тогава действа до органичната конституция. Това е, което се нарича концентрация и медитация. Само за един час не се въздейства върху човека. Но ако му дадете указания и той ежедневно ги изпълнява в продължение на много седмици, тогава ще въздействате върху човека, понеже достигате това, което се явява зад органа като негов създател.
Окултизмът не стои на друга основа от научното лекуване, но той знае много повече.
Тези представи днес не могат да се обявят още публично. Дихателната дейност в най-широк обхват се намира в зависимост с чувствения и сетивния живот. От тази гледна точка отново можете да си извлечете изводи за много неща, когато си изясните всичко свързано с дихателната дейност и как тя може да се повлияе чрез чувствения и сетивния живот. Дихателната дейност предпоставя да се даде достатъчно кислород на кръвта и чрез това да се запазят органичните вещества. Човек, който се радва на духовните неща, който притежава духовно съдържание, което му създава радостно настроение и то действа постоянно върху него, такъв човек повлиява здравословно органите си от страна на духа.
към текста >>
4.
4. ЧЕТВЪРТА КОНФЕРЕНЦИЯ, Дорнах, 30 юли 1922 г.
GA_214 Тайната на троицата
Хората би трябвало да вървят тук по земята, Христос би бил принуден да избере да обитава в тях и тъй като Христос би си служил с телата на хората,
лекуване
то на тези човешки тела, би се осъществило.
Когато биха искали да станат добри, те биха били задължени да оставят Христос да действа в тях по същия начин както в Древността Отец действаше в хората, които не бяха посветени. В онези времена, хората са ставали свободни от факта, че Азът се разви в тях. Посветените ставаха свободни хора в древни те времена другите бяха несвободни, защото Отец живееше в тях, но те не го осъзнаваха. Ако християни те, обаче, бяха същности, съзнателни за Христос в себе си, те би трябвало, всеки път когато биха искали да бъдат добри да изтриват своето съзнание за Аза, за да пробудят в себе си Христос в същото време, в което изтриват това съзнание за Аза. Те самите не биха могли да бъдат добри, само Христос в тях би могъл да бъде добър.
Хората би трябвало да вървят тук по земята, Христос би бил принуден да избере да обитава в тях и тъй като Христос би си служил с телата на хората, лекуването на тези човешки тела, би се осъществило.
Но добрите дела, които биха извършили хората, биха били Христови дела, а не човешки дела. Не това беше задачата, мисията на божия Син, свързал се с еволюцията на Земята чрез Мистерията на Голгота. Той искаше да обитава в човечеството, но не искаше да смущава съзнанието за Аза, което се издигаше на небосвода на човечеството. Той веднъж беше направил това в Исус, в който живееше, начиная от Кръщението, съзнанието за Сина, на мястото на съзнанието за Аза. Но това не трябваше да се случва с хората от бъдещите времена, Азът трябваше да може да се издига по един напълно съзнателен начин и Христос да обитава, въпреки това, в тези хора.
към текста >>
5.
10. ДЕСЕТА КОНФЕРЕНЦИЯ, Оксфорд, 27 август 1922 г.
GA_214 Тайната на троицата
Ето защо, все повече и повече на тези някогашни души идваше това съзнание: за възпитанието на нас ни е нужно нещо, което да бъде едно из
лекуване
.
Всяка морална необходимост беше за него също една природна необходимост; всяка природна необходимост беше също една морална необходимост. Така човешкото същество можеше да си каже: аз трябваше да сляза от божествения духовен свят. Но, поради факта че съм влязъл в едно човешко тяло, съм всъщност болен по отношение на света, от който съм слязъл. И понятията за болест и грях бяха свързани за някогашния човек. Начинът, по който човекът се усещаше тук на земята го задължаваше да намира в самия себе си победата над болестта.
Ето защо, все повече и повече на тези някогашни души идваше това съзнание: за възпитанието на нас ни е нужно нещо, което да бъде едно излекуване.
Възпитанието е медицина, възпитанието е лечение. И хора, като лечители се появиха малко преди Мистерията на Голгота, като тези, които лекуваха. В Гърция също, целият духовен живот се гледаше във връзка с едно лекуване на хората, защото се усещаше това: в началото на земната еволюция човекът беше по-здрав и неговата еволюция го водеше прогресивно към отдалечаването все повече и повече от божествено-духовното същество. Ето какво беше понятието за болест и то беше такова после, от тогава нататък то бе забравено че тя се разпространи в света, в който тогава дойде да се помести исторически Мистерията на Голгота. Защото в тези древни времена, човек изпитваше всичко, що е духовно по отношение на миналото; той си казваше: ако искам да търся духовното, трябва да гледам това, което предшества моето раждане, изкачвайки се в миналото, там е духът.
към текста >>
В Гърция също, целият духовен живот се гледаше във връзка с едно
лекуване
на хората, защото се усещаше това: в началото на земната еволюция човекът беше по-здрав и неговата еволюция го водеше прогресивно към отдалечаването все повече и повече от божествено-духовното същество.
И понятията за болест и грях бяха свързани за някогашния човек. Начинът, по който човекът се усещаше тук на земята го задължаваше да намира в самия себе си победата над болестта. Ето защо, все повече и повече на тези някогашни души идваше това съзнание: за възпитанието на нас ни е нужно нещо, което да бъде едно излекуване. Възпитанието е медицина, възпитанието е лечение. И хора, като лечители се появиха малко преди Мистерията на Голгота, като тези, които лекуваха.
В Гърция също, целият духовен живот се гледаше във връзка с едно лекуване на хората, защото се усещаше това: в началото на земната еволюция човекът беше по-здрав и неговата еволюция го водеше прогресивно към отдалечаването все повече и повече от божествено-духовното същество.
Ето какво беше понятието за болест и то беше такова после, от тогава нататък то бе забравено че тя се разпространи в света, в който тогава дойде да се помести исторически Мистерията на Голгота. Защото в тези древни времена, човек изпитваше всичко, що е духовно по отношение на миналото; той си казваше: ако искам да търся духовното, трябва да гледам това, което предшества моето раждане, изкачвайки се в миналото, там е духът. Ето от този дух аз съм роден, и него аз ще намеря отново. Но аз съм се отдалечил от този дух. И така човекът от миналото време изпитваше духа, от който се беше отдалечил под формата на Духа Отец.
към текста >>
6.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 23 октомври 1922 г. Духовни взаимовръзки в изграждането на човешкия организъм
GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ
Древната физическа медицина е имала все още традиции, поне от предишното
лекуване
чрез етерното тяло и човек има впечатлението за древната, също и за европейската медицина, че са се запазили стари принципи и те само са пренесени върху физическото.
Слузта всъщност е означавала етерното тяло и кръвта например е олицетворявала онези вибрации, които астралното тяло е предизвиквало в етерното тяло и т.н. Тези спомени са били още съхранени и едва по времето на Гален,[2] когато вече се налагало и за останалия човешки културен живот да се съобразява само с физическия свят, също и мирогледът на човека, доколкото е следвало да бъде основа за лечебните процеси, е получил физически характер. Вече се разглеждало физическото тяло. Но че повече не се знаело нищо за човешкото етерно тяло, не се знаело вече дори как то се проявява в темпераментите и все повече започва да се разглежда само физическото тяло на човека, е истински факт едва от големия прелом през 15-то столетие, в първата половина на 15-то столетие. И древната физическа медицина е била различна от това, което е станала по-късно, именно през 18-то и 19-то столетие.
Древната физическа медицина е имала все още традиции, поне от предишното лекуване чрез етерното тяло и човек има впечатлението за древната, също и за европейската медицина, че са се запазили стари принципи и те само са пренесени върху физическото.
Физическият човешки организъм в известна степен все още се е разглеждал като стоящ под влиянието на етерния организъм. Едва в по-новото време, във времето на Коперник и Галилей, се започва все повече да се разглежда само физическото човешко тяло и повече не се знае какво съвсем точно са знаели предишните времена. Днес се мисли, че ако човек приема като храна едно или друго вещество от външната природа, то остава в човешкия организъм всъщност същото. Това обаче не е истина. Почти същите остават само солите, но всичко от животинското и растителното царство напълно се променя в човешкия организъм.
към текста >>
Също толкова трудно е например при контузии да се постави границата между това, което се поправя още по съвсем естествен начин, и това, което трябва да се подпомогне чрез
лекуване
.
Известно време това действително е съществувало като възглед именно при арабските лекари, който - ако мога така да се изразя - съдържа нещо много здравословно, защото действително няма граница между това, което днес се нарича «хранене за здраве» и «хранене до болест». Помислете си колко е лесно на човек да му стане лошо при храненето. Тогава това, което нормално може да се преодолее, веднага преминава в това, което не може повече да се преодолее. Тогава човек се разболява. Но границата наистина не може да се прокара.
Също толкова трудно е например при контузии да се постави границата между това, което се поправя още по съвсем естествен начин, и това, което трябва да се подпомогне чрез лекуване.
Така че някога във вътрешното разболяване с право се е виждало продължаването на храненето, едно не напълно правилно хранене. И така се е изучавал ежедневният храносмилателен процес, именно здравословно да се храносмила, това се е изучавало. Съвсем добър обичай е, ако някой, който не обича това или онова, не го обича неподсолено, да си го посолява, понякога подлютява или поръсва с пипер. Понеже той не понася лесно нещата, си ги приготвя. Тук също няма граница докъде някой се нуждае от черен или червен пипер като лекарство; също няма граница дали употребява черен или червен пипер, за да може добре да храносмила, или, ако нещата се влошат, да вземе нещо от минералното царство.
към текста >>
7.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Лондон, 16 ноември 1922 г. Изживявания на човешката душа в духовния свят в съня и след смъртта
GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ
И именно като хора ние получаваме ръководните принципи както за
лекуване
то на болестите, така и за разбирането на цялото друго зло, което постоянно разочарова Луцифер и Ариман.
И ние сме отблъснати назад и трябва, за да се ориентираме в тази объркваща борба, да търсим на самата Земя. Ние сме насочени към Христос, който като духовно същество, свързано с Мистерията на Голгота, стои там и казва: «Не се отчайвай, че Слънцето е станало черно. То е почерняло, защото аз, Слънчевият бог, не съм на него, а съм слязъл и съм се свързал със Земята.» И ако тогава с цялата си вътрешна отдаденост, с изостреното познание за това, което идва именно от Мистерията на Голгота, пристъпим към Христос, тогава Слънцето не се просветлява - то остава черен диск, но започва да прави доловимо това, което Христос ни казва и ние узнаваме за родството на Христос със Слънцето. Макар да остава черен диск, Слънцето се превръща в известен смисъл в такова същество, което ни прави способни да чуем Христос, когато сме си изработили истинско душевно отношение към него. И тогава Христос е този, който в човека показва средствата как да се примирят горните с долните сили, как въздушните и огнените същества горе над черния слънчев диск, заобикалящи нашата Земя, да се примирят с долните същества.
И именно като хора ние получаваме ръководните принципи както за лекуването на болестите, така и за разбирането на цялото друго зло, което постоянно разочарова Луцифер и Ариман.
И човек стига дотам, чрез силата на Христос и чрез силата на Мистерията от Голгота да може да каже прекрасните думи: «Вие, създания на Ариман и Луцифер, вие ще бъдете разочаровани чрез злото, което трябва да се породи на Земята чрез вас, когато извоювате своите победи, своите частични победи. Тези ваши разочарования трябва постоянно да се появяват, защото винаги ще пораждате болни, обсебени, лъжци, егоисти и безазови същества. И така ще тичате от радостното опиянение към тъжното разочарование. Но ако земният човек намери правилното отношение към Христос, му е дадено дори това, да не се отчайва в момента, когато види отчаянието на по-висши от самия себе си същества, които обаче искат да вървят по различни пътища от тези на божествените същества, към които принадлежи човекът и на които той следва да остане верен в по-нататъшния земен развой. Центърът на тези божествени същества е Христовото същество, което някога е говорило към древните посветени през слънчевия диск, което от Земята говори към нас с помощта на Слънцето, така че, когато ние говорим днес за Христос, говорим за Онзи, който може да застане на Земята до нас като водач, който ще ни изведе от ужасната война между ариманичните и луциферичните сили и срещу горните и долните божествени светове.
към текста >>
8.
ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, Париж, 24. Май 1924 г.
GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том
Оттам всяко
лекуване
, всяко медицинско знание беше тайна на известни мистерийни школи, на мистериите на Меркурий.
Ние получаваме впечатлението, което можем да изразим с думите: - Сега сте омилостивени, о богове! - Аз споменавам първо това - утре ще разгледаме по-детайлно тези неща, - за да се види, как боговете са обезщетени за това, което като зло е извършено на Земята, с изтичането на ефектите от болестите в обширния Всемир. Това е много важен факт в нашия живот между смъртта и едно ново раждане. Тези факти се познаваха някога, когато човечеството се поучаваше от онези същества, които бяха пра учителите на човечеството и които по-късно станаха обитатели на Луната. Тогава се знаеше, че може да се научи, какво отговаря на истината относно същността на болестите, когато истината дойде от меркуриевите същества.
Оттам всяко лекуване, всяко медицинско знание беше тайна на известни мистерийни школи, на мистериите на Меркурий.
В такива мистерийни школи нямаше някой човек като преподавател, както в днешните университети, а наистина висши същества от звездните региони действаха чрез култа, който беше присъщ на тези мистерии. Боговете сами бяха учители на хората и в древните времена медицината беше онази мъдрост, която от съществата на Меркурий се изпращаше директно в мистериите. Оттам тази древна медицина изцяло беше смятана от хората като дар от боговете. В края на краищата всичко това, което в медицинската област е плодоносно, днес или произхожда от древните времена и е отзвук от онова, което се е узнало от боговете на Меркурий, или отново трябва да се открие чрез тези методи, които довеждат хората да имат контакт с боговете, да могат да се учат от боговете. Старата мъдрост пресъхва, изчезва.
към текста >>
9.
3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ. Септември 15, 1907
GA_284 Окултни знаци и символи
Част от
лекуване
то ще бъде да се проучва болестта в нейното развитие през първия и петия ден от започването и на отделните дни в петия час, след полунощ и отново през петата седмица.
Никое същество не може да върши зло, което не е достигнало до "Петорност". Винаги, когато срещаме зло, което в действителност може да засегне нашето собствено същество, там има Петорност. Такъв е случаят навсякъде, включително и външния свят, но хората не го осъзнават и нашият настоящ материалистичен мироглед няма никакво понятие от факта, че Светът може да бъде разглеждан и по този начин. В действителност има оправдание за това да се говори за Злото само където се явява Петорността. Един ден, когато медицината ще започне да се ползва от това, тя ще има възможност да въздействува благоприятно на протичането на болестите.
Част от лекуването ще бъде да се проучва болестта в нейното развитие през първия и петия ден от започването и на отделните дни в петия час, след полунощ и отново през петата седмица.
Така, числото Пет е, което решава кога най-добре може да се намеси лекарят. Преди това, той не може много нещо да направя, освен да остави на природата, но след това може да се намесва, като ще помогне, или ще навреди, защото онова, което може да се нарече добро, или лошо, тогава протича в света на реалността. Възможно е при много случки да се докаже, че числото ПЕТ има значение за външни случки и неща. Животът на човека се състои от периоди по седем години от раждането до смяната на зъбите, пубертетът седем, или осем години по-късно и т.н. по седем години периоди до края на живота.
към текста >>
10.
Съдържание
GA_312 Духовна наука и медицина
Проблеми на
лекуване
то.
Преконцепционни (разположени преди зачатието-бел. прев.) причини за заболявания. Вкостяване. Склероза. Карцином. Хидроцефалия в детската възраст и по-късни заболявания. Предразположение към сифилис, пневмония и плеврит. Ендокардит.
Проблеми на лекуването.
Телесна температура като израз на дейността на Аза. Процес на формиране на човека и клетъчно образуващи процеси. Олово и склероза, калай и хидроцефалия, желязо и белодробни процеси. Мед, живак, сребро. 8. ОСМА ЛЕКЦИЯ, 28.03.1920 г.
към текста >>
11.
7. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 27.03.1920 г.
GA_312 Духовна наука и медицина
Лекуване
то като такова е нещо много хубаво, но е редно да имаме предвид, че в живота съвсем не рядко се срещат индивиди, които според тяхното собствено мнение, вече са прекарали всички възможни болести, които са опитвали всички лечебни методи и лечебни средства и при които, когато достигнат една напреднала възраст, е трудно да бъде открито нещо, което да ги успокои, защото те, тъй и тъй са непрекъснато болни.
И така, особено внимание трябва да се обърне на това, че в тази област, в известна степен, болестния процес не бива да бъде смущаван. При много хора би било премахнато предразположението към различните заболявания, което предразположение след това разтоварва себе си чрез различни смущения в сърцето, ако в известна степен не бихме нарушавали това, което искат да извършат плеврита и пневмонията. Във всичко това виждаме връзката, съществуваща в целия процес на изграждане на човека. При това можем да си припомним, колко е важно да обърнем внимание на този доста краен случай не само, когато човекът е сериозно болен, но също и в случаите, когато човекът е по-леко болен, когато и самото лечение е по-лесно, когато често изобщо не можем да разберем, наистина ли сме лекувани или не сме лекувани, кога то на пациента трябва да кажем: не правете глупости, не изисквайте да бъдете лекуван и нещата ще се оправят. Защото и това е нещо, което би било изключително важно, а именно, да не лекуваме така страшно усърдно.
Лекуването като такова е нещо много хубаво, но е редно да имаме предвид, че в живота съвсем не рядко се срещат индивиди, които според тяхното собствено мнение, вече са прекарали всички възможни болести, които са опитвали всички лечебни методи и лечебни средства и при които, когато достигнат една напреднала възраст, е трудно да бъде открито нещо, което да ги успокои, защото те, тъй и тъй са непрекъснато болни.
Би било по-добре, ако в човека събудим малко мисълта, че повечето хора всъщност съвсем не са толкова болни, колкото смятат. Разбира се, това има и своите отрицателни страни. Но в тази връзка спокойно би могло да бъде казано. Всички тези неща трябва да бъдат видени в светлината, че именно човекът представлява едно сложно същество, поради обстоятелството, че притежава на първо място физическо устройство, притежава етерно устройство, което устройство от 7-та до 14-та година има много работа, за да вгради в себе си във физическото устройство, и за да бъде отново отделено от него при такива обстоятелства, като бременността; трябва да имаме също така предвид, че едва след 14-та година се осъществява пълното вработване на астралното тяло и още по-късно – вработването на Аза, но че не трябва да си представяме Аза така, като че ли е разположен вън от човека. В будно състояние той разбира се никога не се намира вън от организма, но неговото вработване представлява по-висша степен на съвместно функциониране.
към текста >>
12.
9. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 29.03.1920 г.
GA_312 Духовна наука и медицина
В първия миг ще Ви прозвучи шокиращо начина, по който трябва да бъде извършено това разделение, но с течение на времето Вие ще видите, че именно това разделение е най-добрата основа за
лекуване
то.
Само че има органи, които в известен смисъл, вътрешно по определен начин отново разтварят човешкия организъм. И тези органи, които по определен начин отново разтварят човешкия организъм, те го свързват повече с онова, което се развива по-близко до нашата Земя, те го свързват в най-широк смисъл повече с метеорологичния елемент. И ако в лечебния процес не се ограничавам просто да разглеждаме лечебните субстанции, но проследяваме в лечебните процеси, тогава трябва да хвърлим поглед и върху връзките, съществуващи между човека и метеорологичния процес в най-широк смисъл на думата. Сега вече можем да различим онова в човешкия организъм, което е свързано повече с астрологичния процес. Тук, обаче трябва да бъде включен един по-фин метод на наблюдение.
В първия миг ще Ви прозвучи шокиращо начина, по който трябва да бъде извършено това разделение, но с течение на времето Вие ще видите, че именно това разделение е най-добрата основа за лекуването.
Когато разгледаме онези органи, разтварящи себе си повече за метеорологичния процес, общо в човешкия организъм можем да видим, че това, което е разположено по към вътрешността, клони повече към метеорологичния процес. Към тези органи преди всичко можем да причислим черния дроб, и всичко онова, което е мехуресто, т.е. което се представя именно от пикочния мехур при което по отношение на патологията пикочният мехур е нещо изключително важно. Колкото и странно да звучи засега по отношение на патологията, пикочният мехур спада към едно от най-важните неща. По-нататък можем да разгледаме белия дроб, който, опосреднявайки дишането, разтваря себе си на вън.
към текста >>
Тук ние бавно се доближаваме до възможността да конкретизираме нещата от външния свят, които трябва да въведем в човешкия организъм, за да му донесем в един или друг случай из
лекуване
.
Защото изграждането и растежът на костите в съществената си част изхождат от горната част на човека, а не от долната му част. Сега става дума затова, в известна степен да се научим да отмерваме как въздействуват тези неща, как например да прилагаме соли на силициевата киселина, при което непрекъснато трябва да изследваме метала по отношение на родството му с тези три представители. А от друга страна трябва да сме наясно, че долната част на човека е сродна с медта, с меркурий (живак бел. прев.), със среброто и че при всички въглекиселинни процеси трябва да обръщаме внимание на това, доколко да прилагаме метала, сродни на горепосочените метали, или да прилагаме самите метали, или по някакъв начин да ги свързваме с процесите, образуващи въглена киселина. По този начин обобщаваме това от земния елемент, което обусловено от извънземния елемент, е с метален характер, и това, което иначе носи скален характер, както и това, което се формира под влиянието на принципа на образуване на въглената киселина и това, което се формира под влиянието на принципа на образуване на силициева киселина.
Тук ние бавно се доближаваме до възможността да конкретизираме нещата от външния свят, които трябва да въведем в човешкия организъм, за да му донесем в един или друг случай излекуване.
При това винаги ще трябва да обръщаме внимание на следното, че всичко онова, което в слаба степен въздействува върху нисшите сетива, което слабо въздействува върху обонянието и върху вкуса, т.е. което бих желал да кажа не разкрива ярко навън същността си, то може да действува в много силни разреждания, докато по-слаби разреждания са нужни от тези вещества, които ярко изявяват същността си на обонянието и на вкуса. Тези субстанции, които са силни на мирис и вкус, т.е. ако сме наясно в какво се състои лечебната сила, са често в основата си, такива каквито са, изключително добри лечебни средства, а именно, когато тяхното лечебно въздействие не бъде премахнато чрез обичайната диета. Но, за да се занимаем по-нататък с тези неща, е необходимо поне да обърнем внимание на следното: че всяко едно сетиво на човека притежава това разграничаване, и че дори още при това разграничаване на сетивата трябва да кажем, че най-добрият реагент, най-доброто средство да бъдат открити реакции, в основата си е самият човек.
към текста >>
13.
12. ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 1.04.1920 г.
GA_312 Духовна наука и медицина
За тези, чиято задача е
лекуване
то, за тях би трябвало да вникне един вид основно усещане, чрез което да разглеждат понякога странно възникващата пред нас връзка между външния, т.е.
ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ
За тези, чиято задача е лекуването, за тях би трябвало да вникне един вид основно усещане, чрез което да разглеждат понякога странно възникващата пред нас връзка между външния, т.е.
извън човешки състояния и вътрешно човешки състояния; защото от това наблюдение произлизат интуиции с особено значение тъкмо по отношение на лечебните средства. За да спомена един близък пример, бих желал само да припомня, как например такава една субстанция като водата roncengo или водата levico[1] се приготвя тъкмо от един добър дух, казано само фигуративно като по този начин толкова много сили, които биха могли да играят в човешкия организъм благоприятна роля, при определени обстоятелства биват подготвени още в природата извън човека. Като си помислим, а през следващите дни такива неща ще бъдат характеризирани подробно, как в тази вода, по един съвсем чуден начин са уравновесени двете сили на медта и на желязото, и как след това, за да бъде поставено това уравновесяване на една по-широка основа, там вътре е налице и арсена, тогава човек си казва: ето тук във външния свят в истинския смисъл нещо е приготвено за определени състояния на човека. Напълно е възможно да се случи така, че при този или онзи човек такива неща да покажат изключително неблагоприятно въздействие. Но именно и чрез негативните случаи ще се прояви общата плодотворност на общия принцип.
към текста >>
Това конкретно, реално себепознание наистина не бива да бъде пренебрегвано, когато става дума за такива позитивни задачи в живота, като например
лекуване
то.
Всъщност всяка една от тези 4-ри системи се стреми към това, да стане цялата човек. Бих желал да кажа: бъбрекът със своите функции бих желал да стане цял човек, сърцето желае да стане цял човек, чернодробната система желае да стане цял човек, белодробната система желае да стане цял човек. И наистина от значение е да се убедим в тези неща, идващи тук в съображение, така че да насочим своето внимание, или по-добре казано своето усещане, към това, как сами върху себе си бихме могли да наблюдаваме определени въздействия на извън човешкото върху човека. Надали бихме могли да не посочим ясно границата между природонаучното и духовнонаучното. Защото виждате ли, напредвайки във Вашия медико-медитативен живот, все по-добре успявайки да влезете в хармония с медитативния живот, така че да се почувствувате като медитиращ човек, Вие действително все повече ще се приближавате към едно конкретно реално себепознание.
Това конкретно, реално себепознание наистина не бива да бъде пренебрегвано, когато става дума за такива позитивни задачи в живота, като например лекуването.
Това, напредвайки в медитацията, Вие ще забележите, че започвате да осъзнавате неща в собствения си организъм, които преди това са били напълно неосъзнати за Вас. Само трябва да си давате сметка за това, което изплува във Вашето съзнание, и тогава Вие ще осъзнаете нещо, за което сега все още трудно би могло да се говори в публични лекции пред лаици, защото в такъв случай би се появила една съвсем определена тенденция. Ако бихте говорили върху подобни неща, като това елементарно нещо, на което искам да обърна внимание сега, то днес, при съвременното морално разбиране на човечеството, тези неща биха били споделени с един по-широк кръг от хора. И тогава веднага би възникнал въпросът: да, но защо това да не бъде използувано? Би възникнал въпросът: и така, трябва да медитирам, но това аз бих могъл да постигна по-лесно, ако просто въведа в себе си едно или друго вещество.
към текста >>
14.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 12 април 1921 г.
GA_313 Терапията от гледната точка на духовната наука тъй като я въведох цялата
И от тази инстинктивна терапия произлиза много важният израз: «Не бива с всеки неблагонадежден човек да се споделя изкуството на
лекуване
то, понеже така същевременно ще му бъде издадено и изкуството на разболяването.» Това е едно изречение в древната медицина, което морално е било много строго спазвано, и е един от тези изрази, които показват основанията, защо нещата в школите са били държани в тайна.
Възможно е и един истински лекар да е могъл да излекува една маймуна, но това не се е предположило. От друга страна, когато всъщност също така дилетански се рови в нещата, понеже се изразява само едно всеобщо чувство, се казва, че при животните стават и природни спонтанни излекувания, без да се намесва някой човек, които изглеждат също както заздравяването при питекантропа. Искам с това само да подчертая какви неясни понятия съществуват днес. Много неща са написани и публикувани за този случай в началото на деветдесетте години на миналото столетие, така че от една кавга между учените се вижда как такива неща могат да се появят и днес. В инстинктивните представи на примитивното човечество наистина откриваме това, което би могло да се нарече инстинктивна терапия.
И от тази инстинктивна терапия произлиза много важният израз: «Не бива с всеки неблагонадежден човек да се споделя изкуството на лекуването, понеже така същевременно ще му бъде издадено и изкуството на разболяването.» Това е едно изречение в древната медицина, което морално е било много строго спазвано, и е един от тези изрази, които показват основанията, защо нещата в школите са били държани в тайна.
В разболяващите процеси имаме само продължаване на това, което непременно трябва го да има в здравия човек. Ако не се разболявахме, нямаше да можем да мислим и чувстваме. Всичко, което се изживява в мисленето и чувстването, органично е силова система, която, ако надхвърли мярката си, разболява. И освен това същинският физически процес протича само в една част от човешката глава. Този протичащ в човешката глава процес е необходимо паралелно явление към човешкото азово изживяване.
към текста >>
15.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 13 април 1921 г.
GA_313 Терапията от гледната точка на духовната наука тъй като я въведох цялата
Същото е и с електрическото поле, само че трябва да се има предвид начинът на
лекуване
то с електрическото поле.
При това, докато прилагаме магнитното поле, не е необходимо същевременно светлинно поле, това само би пречило. Такъв пациент може да се постави в тъмна стая и ще могат да се наблюдават излъчванията от пръстите му, които ще са много ясни. Постави ли се пациентът в тъмна стая, апликира ли се силен магнит на гърба му, и след като се видят фините лъчи от върха на пръстите му, които конусовидно се излъчват с върха навън, тогава човек се убеждава, че пациентът наистина е бил облъчен от магнитното поле. По този начин ще се види, че именно с магнитното поле може да се постигне нещо извънредно благоприятно например при борбата с явленията на белодробната туберкулоза. Това са неща, които същевременно ни показват колко сериозно днес трябва да се приеме фактът, че в гърдите на човека имаме всъщност само въздействия, за които, ако искаме да ги лекуваме, трябва да се обърнем към обкръжението, да приложим нещо, което принадлежи на външния свят - светлина и климатични влияния, като човекът се изпрати високо в планината, и всичко друго, което можем да приложим като магнитното поле.
Същото е и с електрическото поле, само че трябва да се има предвид начинът на лекуването с електрическото поле.
Ако с поставянето на полюсите върху човешкия организъм оставим да потече електричество, нещата са съвсем различни, отколкото ако се създаде електрическо поле и човекът се постави в него, без през него директно да минава ток от единия до другия полюс. Тук трябва също да се правят опити, които ще са много важни. При известни обстоятелства може да има благоприятни въздействия, ако токът между полюсите протече през човека. Но тогава ще действа преди всичко това, което преминава от обмяната на веществата върху ритмичната система. Ако електрическият ток протича през човека от единия до другия полюс, когато самият човек затвори кръга на електрическото въздействие, няма да бъде повлияно нищо друго освен веществообмяната.
към текста >>
16.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 14 април 1921 г.
GA_313 Терапията от гледната точка на духовната наука тъй като я въведох цялата
При
лекуване
то е от много важно значение да се обърне извънредно внимание на диетата.
Когато такива неща се наблюдават внимателно, те могат да се лекуват и по правило изчезват, отзвучават след половата зрялост, когато астралното тяло се намести и уравнява това, което азът не е успял да направи. Те постепенно отзвучават между четиринадесетата и двадесет и първата година. Възможно е в това време, между смяната на зъбите и половата зрялост болнави преди това деца да станат извънредно здрави. Това е много поучително за наблюдаване. Сигурно често сте виждали как болнави деца, особено при които болнавостта се проявява особено силно навън в храносмилателни смущения, ако грижливо се лекуват, по-късно стават напълно здрави хора.
При лекуването е от много важно значение да се обърне извънредно внимание на диетата.
В това отношение може да има великолепни постижения, ако родителите или възпитателите на такива болнави в това отношение деца не ги натоварват постоянно с всевъзможна богата храна и с убеждения да се хранят. Това усложнява нещата. Много повече трябва да се опита да се проследи какво детето храносмила добре, какво преработва добре и тогава повече пъти на ден да му се дават малки порции храна. При това ще се види, че по този начин се извършва истинско благодеяние спрямо такива деца. Да се вярва, че чрез прехранване и др.п.
към текста >>
17.
Съдържание
GA_318 Съвместната работа между лекарите и пастирите на човешката душа
Лекуване
то като богослужение.
Преди: болестта произхожда от греха; сега: грехът е последица от едно болно устройство. Обсъждане с помощта на конкретния пример за пренасяне действието на поведението върху оформянето на живота и изграждането на телесното устройство в един по-късен живот. Изминала инкарнация - оформяне на главата. Живот между смъртта и едно ново раждане - дихателна система. По-общо разглеждане на взаимоотношенията, предизвикани от Кармата; въпросът "как" в лечението на психопатични отношения: развитие на духовния живот с помощта на факти.
Лекуването като богослужение.
7. СЕДМА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 14 септември 1924 г. Разлика между извънчовешки и вътречовешки процес. Вдишването като процес, изграждащ човешкото същество - активност на астралното тяло. Издишването - активност на етерното тяло.
към текста >>
18.
1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 8 септември 1924 г.
GA_318 Съвместната работа между лекарите и пастирите на човешката душа
Но тъкмо поради обстоятелството, че се осъществява подобна съвместна работа, за културата се получава нещо изключително важно – непрекъснато, благодарение на този осъществен взаимен обмен да възникне истинското разбиране у лекаря спрямо пастора, у пастора спрямо лекаря, и чрез това пасторът да знае толкова от
лекуване
то, колкото му е необходимо, а лекарят да знае толкова от професията и мисията на пастора, колкото от своя страна на него му е необходимо.
С какво цел лекарят, който е с образование, ще се интересува от пасторско-лекарското дилетантство? Няма повод за това. И за какво ще се интересува пасторът от нещо пасторско в лекарската област, освен ако лекарят има нужда от пастир на своята душа? Обратно, лекарят е силен, когато е вътре в самата медицина, и ако пасторът е истински пастор, тогава те могат да работят съвместно. Съвместната работа означава двамата да си дават един на друг, бидейки усърдни, а не единият да се намесва в сферата на другия.
Но тъкмо поради обстоятелството, че се осъществява подобна съвместна работа, за културата се получава нещо изключително важно – непрекъснато, благодарение на този осъществен взаимен обмен да възникне истинското разбиране у лекаря спрямо пастора, у пастора спрямо лекаря, и чрез това пасторът да знае толкова от лекуването, колкото му е необходимо, а лекарят да знае толкова от професията и мисията на пастора, колкото от своя страна на него му е необходимо.
По-късно ще стане ясно, доколко от своя страна и двамата, лекар и пастор, в съвместната си работа заедно с педагогика, могат да сторят нещо целебно за човечеството. Но това отново ще бъде една особена задача, и тук ще възникне една съвместна работа, и то по най-многообразен начин, ако педагогиката наистина е нещо, което може да бъде разгледано от една друга гледна точка. Пасторът не може да стане лекар, лекарят не може да стане пастор, доколкото и двамата са лекар или пастор. Но и двамата, в определен смисъл, могат да бъдат педагози, но е необходимо, по съвсем конкретен начин, да бъдат разгледани всички разновидности на тази съвместна работа. Ето защо днес бих желал да Ви помоля, към истините, които ще Ви даде пасторската медицина, да причислите и тази, залегнала в предупрежденията за хаотичното разместване, и в настояването, всичко да бъде извършено изхождайки от един наистина делови и професионални основи.
към текста >>
19.
3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 10 септември 1924 г.
GA_318 Съвместната работа между лекарите и пастирите на човешката душа
Целият процес представлява едно латентно разболяване и
лекуване
.
Тя притегля към себе си това вътрешно засилено, вътрешно качествено засилено етерно тяло. Това качествено засилено етерно тяло съответно излиза вън от физическото тяло, свързва се силно с астралното и с Аза, тъй като и те сами за себе си са силни, изхождайки от едно предишно прераждане. И това е причината, поради която възникват болести, най-малкото един определен вид болести, поради това, че етерното тяло не се захваща за органите, тогава, когато витализиращите изхранващи сили са вътре в етерното тяло. Но в мига, в който такива хора имат подобни изживявания от аспекта на физическото наблюдение на човека, тогава, когато изживява нето навлезе в третия стадий, с такива хора става така, че те истински се разболяват. Но етерното тяло е същевременно силно и все още успява да преодолее болестта още в статус насценди на разболяване то, така че процесът, който се разиграва, с процес, при който болестта се проявява в статус насценди, и от вътрешно силното етерно тяло изхожда същевременно една самопроявяваща се терапия.
Целият процес представлява едно латентно разболяване и лекуване.
Това спада към най-интересното в областта на човешкото развитие. Тъкмо при такива личности както при Св. Терезия в крайния стадий на тяхното развитие Вие виждате едно непреставащо в статус насценди и едно постоянно излекуване. Това обменно действие, това махалоподобно движение, това чудно махаловидно движение между разболяване и излекуване, което разбира се, се развиване във физическия свят, защото то не е създадено за физическия свят, но то се развива в духовния свят. Нали когато преди земната инкарнация етерното тяло бива формирано, тогава то придобива своя образ.
към текста >>
Терезия в крайния стадий на тяхното развитие Вие виждате едно непреставащо в статус насценди и едно постоянно из
лекуване
.
Но в мига, в който такива хора имат подобни изживявания от аспекта на физическото наблюдение на човека, тогава, когато изживява нето навлезе в третия стадий, с такива хора става така, че те истински се разболяват. Но етерното тяло е същевременно силно и все още успява да преодолее болестта още в статус насценди на разболяване то, така че процесът, който се разиграва, с процес, при който болестта се проявява в статус насценди, и от вътрешно силното етерно тяло изхожда същевременно една самопроявяваща се терапия. Целият процес представлява едно латентно разболяване и лекуване. Това спада към най-интересното в областта на човешкото развитие. Тъкмо при такива личности както при Св.
Терезия в крайния стадий на тяхното развитие Вие виждате едно непреставащо в статус насценди и едно постоянно излекуване.
Това обменно действие, това махалоподобно движение, това чудно махаловидно движение между разболяване и излекуване, което разбира се, се развиване във физическия свят, защото то не е създадено за физическия свят, но то се развива в духовния свят. Нали когато преди земната инкарнация етерното тяло бива формирано, тогава то придобива своя образ. В същото това състояние бива обратно върната и такава личност като Св. Терезия. Но след като пред извиква в статус насценди патологичното състояние, тя се издига нагоре към света, в който се е намирала преди раждането, т.е. в духовния свят.
към текста >>
Това обменно действие, това махалоподобно движение, това чудно махаловидно движение между разболяване и из
лекуване
, което разбира се, се развиване във физическия свят, защото то не е създадено за физическия свят, но то се развива в духовния свят.
Но етерното тяло е същевременно силно и все още успява да преодолее болестта още в статус насценди на разболяване то, така че процесът, който се разиграва, с процес, при който болестта се проявява в статус насценди, и от вътрешно силното етерно тяло изхожда същевременно една самопроявяваща се терапия. Целият процес представлява едно латентно разболяване и лекуване. Това спада към най-интересното в областта на човешкото развитие. Тъкмо при такива личности както при Св. Терезия в крайния стадий на тяхното развитие Вие виждате едно непреставащо в статус насценди и едно постоянно излекуване.
Това обменно действие, това махалоподобно движение, това чудно махаловидно движение между разболяване и излекуване, което разбира се, се развиване във физическия свят, защото то не е създадено за физическия свят, но то се развива в духовния свят.
Нали когато преди земната инкарнация етерното тяло бива формирано, тогава то придобива своя образ. В същото това състояние бива обратно върната и такава личност като Св. Терезия. Но след като пред извиква в статус насценди патологичното състояние, тя се издига нагоре към света, в който се е намирала преди раждането, т.е. в духовния свят. Това махаловидно движение е потъването във физическото тяло и издигането в духовния свят.
към текста >>
20.
6. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 13 септември 1924 г.
GA_318 Съвместната работа между лекарите и пастирите на човешката душа
Наистина настъпва нещо като из
лекуване
чрез живота, чрез радостта, чрез всичкото добро, което излива върху него от всички страни и което той не обича да приема, защото е, и си остава хипохондрик, защото демоните на страха ако не го измъчват с едно, те го измъчват с друго.
Те пътуват от Виена до Залцбург, и тогава Раймунд бива обладан от идеята, че е заразен от кучешки бяс и че трябва да се върне във Виена за да търси лечение. Ако проследим пътуването ще видим че това е едно мъчително пътуване, за него и за неговия приятел. Навсякъде виждаме патологичното да върви по петите на гениалното. И така Фердинанд Раймунд се подлага на едно много добро лечение, тъй като хората изключително много го обичат. Постепенно той се отдалечава от тази идея.
Наистина настъпва нещо като излекуване чрез живота, чрез радостта, чрез всичкото добро, което излива върху него от всички страни и което той не обича да приема, защото е, и си остава хипохондрик, защото демоните на страха ако не го измъчват с едно, те го измъчват с друго.
Така той непрекъснато се люшка между изпълнения с хумор Раймунд и хипохондрика Раймунд. Но поне от тази идея, че ще побеснее, от тази идея той се освобождава. Тази идея продължава години наред. Но той остава свързан с животните. След 10 години той отново има куче, и виж ти!
към текста >>
Тогава неговата лечителска мисия се превръща в другата страна на богослужението, добива религиозен характер, и лекарят се научава да вижда себе си като съратник на пастора, като човек, застанал до пасторството и осъществяващ другата страна на богослужението; и
лекуване
то се превръща в богослужение.
Дали на болния, към това, че е оздравял, към това, че не е пострадал душевно в хода на оздравяването, дали към всичко това ще поднесем по правилен начин и причастието на болния, това зависи от обстоятелството да имаме разбира не за тези неща. Виждате ли, има смисъл, за това ние ще говорим още, като допълнение към физическия лечебен процес на определени хора да бъде дадено причастието, след като са оздравели, за да може да бъде въведено в ред нещо, което в Кармата е изпаднало в състояние на безредие. Но ако човек не знае всичко това, той не може да го внесе в аурата на тайнството. Но от друга страна и лекарят, когато прозре тези неща, и види в болестта творящата Карма, който лекар по задължение се намесва в лечебния процес, тогава лекарят ще може правилно да постави себе си, когато мирогледно прозре тези неща с цялата си същност. Но тогава с лекарят, с лечителя се извършва нещо обективно, тогава, когато лекарят успее с цялата си душа да участвува в човека с неговите кармични процеси.
Тогава неговата лечителска мисия се превръща в другата страна на богослужението, добива религиозен характер, и лекарят се научава да вижда себе си като съратник на пастора, като човек, застанал до пасторството и осъществяващ другата страна на богослужението; и лекуването се превръща в богослужение.
Всички неща, които материалистическия мироглед изнесе наяве в своето служене на природата, т.е. това танцуване около Златния телец, казано в хебрейския смисъл на думата, чрез един правилен антропософски възглед всички тези неща могат да бъдат превърнати в богослужение. Всичко в живота, и изкуството, и религията да бъде превърнато в богослужение, това е, което в крайна сметка може да бъде задача на най-всеобхватната пасторска медицина, която може да бъде практикувана в рамките на антропософското движение. Но началото трябва да бъде поставено чрез това, че засега поне, в общи линии пасторската медицина да бъде изложена за тези, от които, изхождайки от духовните основи, трябва да произлезе дейността за двете страни на истинското богослужение. Затова пасторската медицина сега бива изнесена за пасторите и лекарите в рамките на антропософското движение, но по-късно те ще намерят възможност да я продължат със знанието си за Природата и за Духа; но също така да проникнати в онези области на живота, които са разположени в границите на тяхната мисия.
към текста >>
21.
11. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 18 септември 1924 г.
GA_318 Съвместната работа между лекарите и пастирите на човешката душа
ала с това за цялото древно съзнание възпитанието на човека се приближава до неговото
лекуване
, и в много древните времена от човешкото развитие целият възпитателен процес предварително е бил замислен в известен смисъл медицински, като една метаморфоза и с това е било свързано съзнанието, установяващо в древните мистерии връзка с лечителската и с жреческата професия, които и двете е трябвало да бъдат отдадени на
лекуване
то на човека тук на Земята.
Хората не са виждали в това една истинска хармония, но хората са казвали: ако е налице едно пълно съзвучие между духовно-душевното и физически-телесното в земния човек, тогава първо смъртта не би имала този образ, който има, и второ и болестта не би настъпила в този смисъл, в който става това. Болестта и смъртта са били разглеждани като симптоми, че човекът се е свързвал повече с физическия земен свят, отколкото първоначално е било предвидено за него. Макар че днес тя вече не може да бъде напълно разбрана, това все пак е една изключително дълбока идея, в която е скрита много, много истина. Защото действително е така, в момента, в който човекът съвсем малко се приближи към една по-висша степен на съзнание, той веднага забелязва: смъртта например добива съвсем друг образ. Тя му се представя много повече като една метаморфоза, отколкото като край на една жизнена фаза и т.н.
ала с това за цялото древно съзнание възпитанието на човека се приближава до неговото лекуване, и в много древните времена от човешкото развитие целият възпитателен процес предварително е бил замислен в известен смисъл медицински, като една метаморфоза и с това е било свързано съзнанието, установяващо в древните мистерии връзка с лечителската и с жреческата професия, които и двете е трябвало да бъдат отдадени на лекуването на човека тук на Земята.
В древни времена лекарят и жрецът са били най-често обединени в една личност, един процес, чието съществуване е било възможно именно само при старото инстинктивно съзнание, което днес не може да съществува, най-малкото не като едно правомерно явление. С това съзнание за значението за лекуването, което е трябвало да бъде налице и в нормалния живот, с него за всеки човек е свърза но обстоятелството, че след онази метаморфоза, която хората претърпяват чрез смъртта, т.е. предимно в живота между смъртта и едно ново раждане. Човекът бива насочен по пътя на Слънцето, от онези души, които тук на Земята са били лекари и жреци. Първото упътване за да бъде намерен пътя към Слънцето след смъртта, който път всеки човек трябва да открие, защото там /на Слънцето/ трябва да бъде приключена една част, онази част, която трябва да бъде приключена между смъртта и едно ново раждане, първите крачки, така са си представяли това хората в древни времена, в тези първи крачки човекът, преминал през Портата на смъртта, е трябвало да бъде насочен от лекаря или от жреца.
към текста >>
С това съзнание за значението за
лекуване
то, което е трябвало да бъде налице и в нормалния живот, с него за всеки човек е свърза но обстоятелството, че след онази метаморфоза, която хората претърпяват чрез смъртта, т.е.
Макар че днес тя вече не може да бъде напълно разбрана, това все пак е една изключително дълбока идея, в която е скрита много, много истина. Защото действително е така, в момента, в който човекът съвсем малко се приближи към една по-висша степен на съзнание, той веднага забелязва: смъртта например добива съвсем друг образ. Тя му се представя много повече като една метаморфоза, отколкото като край на една жизнена фаза и т.н. ала с това за цялото древно съзнание възпитанието на човека се приближава до неговото лекуване, и в много древните времена от човешкото развитие целият възпитателен процес предварително е бил замислен в известен смисъл медицински, като една метаморфоза и с това е било свързано съзнанието, установяващо в древните мистерии връзка с лечителската и с жреческата професия, които и двете е трябвало да бъдат отдадени на лекуването на човека тук на Земята. В древни времена лекарят и жрецът са били най-често обединени в една личност, един процес, чието съществуване е било възможно именно само при старото инстинктивно съзнание, което днес не може да съществува, най-малкото не като едно правомерно явление.
С това съзнание за значението за лекуването, което е трябвало да бъде налице и в нормалния живот, с него за всеки човек е свърза но обстоятелството, че след онази метаморфоза, която хората претърпяват чрез смъртта, т.е.
предимно в живота между смъртта и едно ново раждане. Човекът бива насочен по пътя на Слънцето, от онези души, които тук на Земята са били лекари и жреци. Първото упътване за да бъде намерен пътя към Слънцето след смъртта, който път всеки човек трябва да открие, защото там /на Слънцето/ трябва да бъде приключена една част, онази част, която трябва да бъде приключена между смъртта и едно ново раждане, първите крачки, така са си представяли това хората в древни времена, в тези първи крачки човекът, преминал през Портата на смъртта, е трябвало да бъде насочен от лекаря или от жреца. Ала всичко това е било потопено в най-дълбока мистерийна мъдрост. Мистерийната мъдрост, на която ние днес трябва да погледнем по друг начин, защото древните методи вече не са пригодни за нас, но които методи в днешно време напълно могат да бъдат обновени, обновени така, както се опитваме да сторим това тук.
към текста >>
22.
8. Пета лекция, 13 Юни 1924
GA_327 Биодинамично земеделие
При
лекуване
то влиза в съображение далеч по-различна гледна точка от тази, която се взема при описанието на болестта.
Сега става дума за това, че някъде в селското стопанство може да се появяват болести по растенията. Ще говоря общо. Днес много обичат да се специализират във всички неща, говори се за тази или онази болест. Доколкото се упражнява наука, правилно е човек да знае, как изглежда това или онова. Но както за лекаря не е от голяма полза, че може да опише заболяването, а много по-важно е той да може да го лекува, така е и тук.
При лекуването влиза в съображение далеч по-различна гледна точка от тази, която се взема при описанието на болестта.
Може да е достигнато до голямо съвършенство в описанието на болестите, може точно да се знае какво става в организма според правилата на днешната физиология или физиологичната химия, но да не може нищо да се излекува. Не може да се лекува според резултата на хистологичните или микроскопичните изследвания. За да лекува, човек трябва да познава общите, големите взаимовръзки. Така е също и относно растителната природа. И понеже в това отношение растителната природа е по-проста, отколкото животинската и човешката природа, също и лекуването при растението може да протече по-общо.
към текста >>
И понеже в това отношение растителната природа е по-проста, отколкото животинската и човешката природа, също и
лекуване
то при растението може да протече по-общо.
При лекуването влиза в съображение далеч по-различна гледна точка от тази, която се взема при описанието на болестта. Може да е достигнато до голямо съвършенство в описанието на болестите, може точно да се знае какво става в организма според правилата на днешната физиология или физиологичната химия, но да не може нищо да се излекува. Не може да се лекува според резултата на хистологичните или микроскопичните изследвания. За да лекува, човек трябва да познава общите, големите взаимовръзки. Така е също и относно растителната природа.
И понеже в това отношение растителната природа е по-проста, отколкото животинската и човешката природа, също и лекуването при растението може да протече по-общо.
При растението може да се приложи универсално лечебно средство. Ако това не можеше, човек фактически би бил наистина в лошо положение спрямо растителния свят, в каквото той често изпада при лекуването на животните. При лекуването на човека не е така, човекът може да каже какво го боли. Животното и растението не могат, но затова пък при тях лекуването протича по-общо. Не всички, но голям брой болести по растенията могат да бъдат отстранени, щом като бъдат забелязани, чрез рационално приготвяне на тора и то по следния начин: Чрез торенето на почвата трябва да се прибави калций.
към текста >>
Ако това не можеше, човек фактически би бил наистина в лошо положение спрямо растителния свят, в каквото той често изпада при
лекуване
то на животните.
Не може да се лекува според резултата на хистологичните или микроскопичните изследвания. За да лекува, човек трябва да познава общите, големите взаимовръзки. Така е също и относно растителната природа. И понеже в това отношение растителната природа е по-проста, отколкото животинската и човешката природа, също и лекуването при растението може да протече по-общо. При растението може да се приложи универсално лечебно средство.
Ако това не можеше, човек фактически би бил наистина в лошо положение спрямо растителния свят, в каквото той често изпада при лекуването на животните.
При лекуването на човека не е така, човекът може да каже какво го боли. Животното и растението не могат, но затова пък при тях лекуването протича по-общо. Не всички, но голям брой болести по растенията могат да бъдат отстранени, щом като бъдат забелязани, чрез рационално приготвяне на тора и то по следния начин: Чрез торенето на почвата трябва да се прибави калций. Той обаче няма да помогне, ако в него няма живот. Ако е предназначен за лекуване, калцият трябва да остане в областта на живото.
към текста >>
При
лекуване
то на човека не е така, човекът може да каже какво го боли.
За да лекува, човек трябва да познава общите, големите взаимовръзки. Така е също и относно растителната природа. И понеже в това отношение растителната природа е по-проста, отколкото животинската и човешката природа, също и лекуването при растението може да протече по-общо. При растението може да се приложи универсално лечебно средство. Ако това не можеше, човек фактически би бил наистина в лошо положение спрямо растителния свят, в каквото той често изпада при лекуването на животните.
При лекуването на човека не е така, човекът може да каже какво го боли.
Животното и растението не могат, но затова пък при тях лекуването протича по-общо. Не всички, но голям брой болести по растенията могат да бъдат отстранени, щом като бъдат забелязани, чрез рационално приготвяне на тора и то по следния начин: Чрез торенето на почвата трябва да се прибави калций. Той обаче няма да помогне, ако в него няма живот. Ако е предназначен за лекуване, калцият трябва да остане в областта на живото. Не трябва да се напуска областта на живота.
към текста >>
Животното и растението не могат, но затова пък при тях
лекуване
то протича по-общо.
Така е също и относно растителната природа. И понеже в това отношение растителната природа е по-проста, отколкото животинската и човешката природа, също и лекуването при растението може да протече по-общо. При растението може да се приложи универсално лечебно средство. Ако това не можеше, човек фактически би бил наистина в лошо положение спрямо растителния свят, в каквото той често изпада при лекуването на животните. При лекуването на човека не е така, човекът може да каже какво го боли.
Животното и растението не могат, но затова пък при тях лекуването протича по-общо.
Не всички, но голям брой болести по растенията могат да бъдат отстранени, щом като бъдат забелязани, чрез рационално приготвяне на тора и то по следния начин: Чрез торенето на почвата трябва да се прибави калций. Той обаче няма да помогне, ако в него няма живот. Ако е предназначен за лекуване, калцият трябва да остане в областта на живото. Не трябва да се напуска областта на живота. Нищо не можете да предприемете с обикновения варовик и подобни.
към текста >>
Ако е предназначен за
лекуване
, калцият трябва да остане в областта на живото.
Ако това не можеше, човек фактически би бил наистина в лошо положение спрямо растителния свят, в каквото той често изпада при лекуването на животните. При лекуването на човека не е така, човекът може да каже какво го боли. Животното и растението не могат, но затова пък при тях лекуването протича по-общо. Не всички, но голям брой болести по растенията могат да бъдат отстранени, щом като бъдат забелязани, чрез рационално приготвяне на тора и то по следния начин: Чрез торенето на почвата трябва да се прибави калций. Той обаче няма да помогне, ако в него няма живот.
Ако е предназначен за лекуване, калцият трябва да остане в областта на живото.
Не трябва да се напуска областта на живота. Нищо не можете да предприемете с обикновения варовик и подобни. Има едно растение, богато на калций, което в растителната пепелна субстанция[3] съдържа 77%, калций, но в най-фини съединения. Това е дъбът, особено кората на дъба, която вече представлява междинен продукт между растението и живата част на почвата, както Ви изложих относно сродството на живата почва с кората. Калциевата структура на дъбовата кора е най-идеалната проява на калция.
към текста >>
23.
14. Въпроси и отговори, 16 Юни 1924
GA_327 Биодинамично земеделие
Докато нямаше електричество, никой не би могъл да мисли за
лекуване
чрез него.
Знаем от друга страна, че когато се появи нещо ново, то на първо време обикновено се явява като лекарство. След това с него си служат прорицателите. Странното е, че при появата на някаква новост ясновидството се редуцира и приспособява към човешките работи. Има такъв ясновидец, който по примитивен начин пророкува на хората за лечебната сила на електричеството, докато преди това не би му хрумнало такова нещо. И така се раждат модите.
Докато нямаше електричество, никой не би могъл да мисли за лекуване чрез него.
Не само поради това, че е налице, но понеже вече е станало мода, то изведнъж се обявява за лекарство. Често облъчването с електричество няма по-голяма лечебна стойност, отколкото убождането с тънка игла. Не е електричеството, което лекува, а шоковото въздействие е това, което действа лечебно. Не бива да се забравя, че електричеството действа специално върху по-висшата организация, върху организацията на главата на човека и на животното, а при растенията действа извънредно силно върху организацията на корените. Ако дадено хранително вещество бъде облъчено с електричество, произвежда се храна, която води до постепенното склерозиране на животното, което я яде.
към текста >>
24.
15. Приветствие, Кобервитц, 11 Юни 1924
GA_327 Биодинамично земеделие
Виж Рудолф Щайнер / Ита Вегман „Основи за разширяване на изкуството на
лекуване
въз основа на духовно-научни познания" 1925, Събр.
Искаме ли по този начин да действаме заедно, това ще бъде една истински консервативна, но същевременно и извънредно радикално напредничава предпоставка. Ще ми остане за винаги един хубав спомен, ако този курс постави началната точка, действително да се внесе истинско и мъдро селячество в станалата не непременно глупава това би я обидило, но в станалата, бих казал, мъртва методика на науката; доктор Вахсмут[2] също отхвърли тази наука, която всъщност е станала мъртва и пожела появата на живата наука, която трябва да бъде оплодена от селската мъдрост. Ние, Дорнах и Земеделският кръг, искаме заедно да растем като Сиамските близнаци. За близнаците казват, че те всъщност еднакво чувстват, еднакво мислят, и ако ние имаме това еднакво чувстване и еднакво мислене, най-добре ще вървим напред в нашата област. [1] Д-р Ита Вегман, 1876 1943; лекар, сътрудник на Рудолф Щайнер, основава Клинично-терапевтичния институт в Арлесхайм Швейцария; от Коледа 1923 до 1935 протоколчик на председателството на Общото антропософско общество и ръководител на Медицинската секция на Свободната висша школа за духовна наука (Goetheanum).
Виж Рудолф Щайнер / Ита Вегман „Основи за разширяване на изкуството на лекуване въз основа на духовно-научни познания" 1925, Събр.
Съч. 27 [2] Д-р. Гюнтер Вахсмут, 1893 1963; от Коледа 1923 до 1963 е секретар и касиер в председателството на Общото антропософско общество и ръководител на Природонаучната секция.
към текста >>
25.
18. Бележки
GA_327 Биодинамично земеделие
Виж Рудолф Щайнер / Ита Вегман „Основи за разширяване на изкуството на
лекуване
въз основа на духовно-научни познания“ 1925, Събр.
*15. Пепелна субстанция: Смислова промяна; в по-ранни издания е употребено „растителна субстанция“. *16. Гьотевото изречение: „В природата всичко съществува чрез вземане и даване“: буквално „Метаморфоза във висш смисъл чрез вземане и даване, печелене и губене сполучливо описва още Данте.“ Spreche in Proza, № 461, том 5, Goethes Naturwissenschaftliche Schriften“, Kbrschners „Deutsche National-Literatur“, 1884 до 1897, 5 тома Nachdruck Dornach 1975, издадени и коментирани от Рудолф Щайнер Събр. Съч. 1а е. *17. Д-р Ита Вегман, 1876 1943; лекар, сътрудник на Рудолф Щайнер, основава Клинично-терапевтичния институт в Арлесхайм Швейцария; от Коледа 1923 до 1935 протоколчик на председателството на Общото антропософско общество и ръководител на Медицинската секция на Свободната висша школа за духовна наука (Goetheanum).
Виж Рудолф Щайнер / Ита Вегман „Основи за разширяване на изкуството на лекуване въз основа на духовно-научни познания“ 1925, Събр.
Съч. 27 *18. Д-р. Гюнтер Вахсмут, 1893 1963; от Коледа 1923 до 1963 е секретар и касиер в председателството на Общото антропософско общество и ръководител на Природонаучната секция.
към текста >>
НАГОРЕ