Рудолф Щайнер
www.rudolfsteinerbg.com
НАЧАЛО
Контакти
|
English
 
с която и да е дума 
 
изречения в които се съдържат търсените думи 
 
текстове, в които се съдържат търсените думи 
 
с точна фраза 
 
с корен от думите 
 
с части от думите 
 
в заглавията на текстовете 
КАТЕГОРИИ С ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени са
208
резултата от
116
текста с която и да е от думите за : '
Лекар
'.
1.
17_а. ГЬОТЕ ПРОТИВ АТОМИСТИКАТА
GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки
Това е написано наскоро, след като са били направени съответните изказвания на Оствалд /:"от математиката до практикуващия
лекар
всеки естественонаучно мислещ човек ще изкаже своето мнение върху въпроса, как той си представя света устроен вътрешно, че нещата се състоят от движещи се атоми и че тези атоми и действащите между тях сили са последните действителности, от които се състоят отделните явления.
Аз мисля, че може да се говори с право само за имащите пълно значение естественонаучни опитности, които са били направени, и за едно преобразуване на практическите отношения на живота чрез тези опитности. Обаче що се отнася за основните представи, чрез които модерният възглед за природата се стреми да разбере света на опитностите, аз ги считам за нездрави и пред едно енергично мислене те са незадоволителни. Върху този въпрос аз вече се изказах в този труд. В по-ново време един именит природоизследовател на нашето съвремие, химикът Вилхелм Оствалд, е изказал същото мнение. Той казва* /*"Преодоляването на научния материализъм": сказка държана на 5-то общо заседание на Събранието на Германските Природоизследователи и лекари в Любек на 20.9.1895 г.; Лайпциг 1895 г.
Това е написано наскоро, след като са били направени съответните изказвания на Оствалд /:"от математиката до практикуващия лекар всеки естественонаучно мислещ човек ще изкаже своето мнение върху въпроса, как той си представя света устроен вътрешно, че нещата се състоят от движещи се атоми и че тези атоми и действащите между тях сили са последните действителности, от които се състоят отделните явления.
Това изречение може да бъде слушано и четено в хиляди повторения, че за света на физиката не може да бъде намерено никакво друго разбиране, освен ако той бъде сведен до "механиката на атомите"; материя и движение се явяват като последните понятия, към които трябва да бъдат отнесени природните явления в тяхното разнообразие. Това схващане може да бъде наречено научен материализъм." В този труд аз казах, че модерните основни възгледи на физиката са неудържими. Същото казва и Оствалд със следните думи: "че този механически възглед за света не изпълнява задачата, целта, за която е развит; че той влиза в противоречие с несъмнени и общоизвестни и признати истини." Съвпадането на изложенията на Оствалд и на моите отива още по-далеч. Аз казвам: "сетивният образ на света е сборът на метаморфозиращите се съдържания на възприятията без на тяхната основа да има някаква материя." Оствалд казва: "Когато обаче разсъдим, че всичко, което знаем за определено вещество, е познанието на неговите свойства, ние виждаме, че твърдението, че все пак наистина съществува определено вещество, но не притежава вече никое от неговите свойства, не е никак далеч от едно безсмислие”.
към текста >>
2.
II. СВРЪХЧОВЕКЪТ
GA_5 Фридрих Ницше-борец срещу своето време
Аскетичният проповедник е утешител и
лекар
на онези, които страдат в живота.
Аскетичният проповедник е утешител и лекар на онези, които страдат в живота.
Той ги утешава, като им казва, че този живот, в който страдат, не е истинският живот. Истинският живот за онези, които страдат в настоящия, е много по-лесно достижим, отколкото за здравите, които са зависими от него и са му се отдали. Чрез такива изказвания проповедникът култивира презрението, оклеветяването на реалния живот. Накрая той създава убеждението, което гласи, че за да се достигне истинският живот, трябва да се отрече настоящият живот. В разпространяването на това убеждение аскетичният проповедник търси своята сила.
към текста >>
3.
1. ФИЛОСОФИЯТА НА НИЦШЕ КАТО ПСИХОПАТОЛОГИЧЕН ПРОБЛЕМ (1900)
GA_5 Фридрих Ницше-борец срещу своето време
„Все още очаквам, че някой философски
лекар
в изключителния смисъл на думата, който е проследил проблема на общото здраве на народа, расата, човечеството, ще има някога смелостта да потвърди моето съмнение и ще се осмели да каже, че при всички философи досега изобщо не става дума за „истина“, а за нещо друго, да кажем, за здраве, бъдеще, сила на растежа, за живота...“ Така пише Ницше през есента на 1886 г.
Теорията на познанието се занимава с тези въпроси. Един истински мислител обаче, след като в него възникнат подобни въпроси, пристъпва към изследването на изворите на човешкото познание. За него започва свят на определени философски проблеми. Всичко това не се случва с Ницше. Към тези въпроси той изобщо не пристъпва с отношение, което има нещо общо с логиката.
„Все още очаквам, че някой философски лекар в изключителния смисъл на думата, който е проследил проблема на общото здраве на народа, расата, човечеството, ще има някога смелостта да потвърди моето съмнение и ще се осмели да каже, че при всички философи досега изобщо не става дума за „истина“, а за нещо друго, да кажем, за здраве, бъдеще, сила на растежа, за живота...“ Така пише Ницше през есента на 1886 г.
(в предисловието към второто издание на „Веселата наука“). Вижда се, че в Ницше е налице склонността да се усеща една противоположност на житейското благо, здраве, сила и истина. На естественото усещане е присъщо да приеме хармонията, а не една противоположност. При Ницше не се явява въпросът за стойността на истината като потребност на познавателната теория, а като следствие от неговата липса на обективно чувство за истина. Това излиза наяве гротескно в едно изречение, което стои в същото предисловие: „А що се отнася до нашето бъдеще: едва ли човек отново ще се озове по пътеката на онези египетски младежи, които правят нощем храма небезопасен, прегръщат статуи и разбулват всичко, което се държи поради добри основания покрито.
към текста >>
4.
Бележки
GA_5 Фридрих Ницше-борец срещу своето време
80. Теодор Циен (1862-1950), философ, медик, психиатър, лекуващ
лекар
на Ницше в Йенската психиатрична клиника.
80. Теодор Циен (1862-1950), философ, медик, психиатър, лекуващ лекар на Ницше в Йенската психиатрична клиника.
Ръководство за физиологична психология в 15 лекции,
към текста >>
5.
АГРИПА ОТ НЕТЕСХАЙМ И ТЕОФРАСТ ПАРАЦЕЛЗИЙ
GA_7 Мистиката в зората на модерния духовен живот и нейното отношение към съвременния светоглед
Като
лекар
той не иска, както неговите съвременници, да приеме просто това, което са твърдели считаните за авторитети древни изследователи, като Гален, или Авицена; Той иска сам да чете направо в книгата на природата.
Парацелзий характеризира самия себе си, като записва пред своя портрет: "Слуга на друг не бива да бъде никой, който може да остане сам за себе си." Цялото негово становище към познанието се съдържа в тези думи. Той навсякъде иска да стигне до основите на природознанието, за да се издигне чрез собствената сила до най-висшите области на познанието.
Като лекар той не иска, както неговите съвременници, да приеме просто това, което са твърдели считаните за авторитети древни изследователи, като Гален, или Авицена; Той иска сам да чете направо в книгата на природата.
"Лекарят трябва да мине през изпита на природата, която е светът; и цялото нейно начало. И това, което природата го учи, него трябва да вложи той в своята мъдрост, но да не търси нищо в своята мъдрост, а само в светлината на природата." Той от нищо не се плаши, за да познае действията на природата във всички направления. За тази цел прави пътешествия в Швеция, Унгария, Испания, Португалия и на Изток. Той може да каже за себе си: "Аз се отдадох на изкуството поставяйки в опасност своя живот и не се срамувах да се уча от скитниците, палачите и бръснарите. Моето учение бе подложено на изпит по-строго отколкото среброто и бедността, страха, войните и неволите." Това, което съществува като предание на древните авторитети, няма за него никаква стоиност; защото вярва, че може да стигне до истинския възглед само тогава, когато сам изживее издигането от естественото знание до най-висшето познание.
към текста >>
Следователно алхимикът е хлебар, когато пече хляба, лозарят, когато прави виното, тъкачът, когато прави платното." В своята област като
лекар
Парацелзий иска да бъде алхимик.
Следователно алхимикът е хлебар, когато пече хляба, лозарят, когато прави виното, тъкачът, когато прави платното." В своята област като лекар Парацелзий иска да бъде алхимик.
"Ето защо аз искам толкова много да пиша върху алхимията, за да можете да я познаете и да изпитате, какво представлява тя и как трябва да я разбирате: Не трябва да се сърдите, че от това не ще се получи нито злато, нито сребро. Но да гледате, защото да ви се открият тайните /лечебните средства/..... Третият стълб на медицината е алхимията, защото приготовлението на лекарствата не може да стане без нея, понеже природата не може да бъде използвана без изкуство."
към текста >>
6.
БЕЛЕЖКИ
GA_8 Християнството като мистичен факт
Хр.), предсократов философ и
лекар
от Сицилия
Емпедокъл (490-430 пр.
Хр.), предсократов философ и лекар от Сицилия
към текста >>
7.
08. СЕДМА ЛЕКЦИЯ: ХРИСТОС, ЧОВЕЧЕСТВОТО И ЗАГАДКАТА НА СМЪРТТА
GA_25 Философия, космология, религия
Така тези посветени от първите столетия на християнската ера представиха Христа като
лекар
на душите, като изцелител, като спасител на човечеството; обаче съвременното богословие не знае за тези посветени и споменът за тях е бил даже нарочно заличен.
Ето, казваше този посветен, вие стигате до точката където физическото тяло достига своя най-висш плод съзнанието на Аза. А това е същата точка чрез която то показва своята недостатъчност. Следователно физическият организъм на човека е болен, защото ако беше наистина здрав, той би позволил на човека да има също и съзнанието за неговата духовна природа. Този физически организъм се е развил по такъв начин, още от самото начало, че по отношение на живота на духа то беше като болно. Тогава Христос слезе към Тайната на Голгота, за да бъде не само този, който поучава, но също и лечител на душите за да изцели чрез душата това, което е болно в тялото.
Така тези посветени от първите столетия на християнската ера представиха Христа като лекар на душите, като изцелител, като спасител на човечеството; обаче съвременното богословие не знае за тези посветени и споменът за тях е бил даже нарочно заличен.
Те показваха как развитието следва един слизащ на клон, как човешкият организъм трябваше да измени поради заболяване на най-висшите цели на съзнанието, докато най-после се намеси божественият Спасител, лекар на душите, който възобнови поведението на душата спрямо духовния свят. Това е дълбокото значение, което те приписваха на Христа, за цялото развитие: Христос е изцелител на света, спасител на човеците.
към текста >>
Те показваха как развитието следва един слизащ на клон, как човешкият организъм трябваше да измени поради заболяване на най-висшите цели на съзнанието, докато най-после се намеси божественият Спасител,
лекар
на душите, който възобнови поведението на душата спрямо духовния свят.
А това е същата точка чрез която то показва своята недостатъчност. Следователно физическият организъм на човека е болен, защото ако беше наистина здрав, той би позволил на човека да има също и съзнанието за неговата духовна природа. Този физически организъм се е развил по такъв начин, още от самото начало, че по отношение на живота на духа то беше като болно. Тогава Христос слезе към Тайната на Голгота, за да бъде не само този, който поучава, но също и лечител на душите за да изцели чрез душата това, което е болно в тялото. Така тези посветени от първите столетия на християнската ера представиха Христа като лекар на душите, като изцелител, като спасител на човечеството; обаче съвременното богословие не знае за тези посветени и споменът за тях е бил даже нарочно заличен.
Те показваха как развитието следва един слизащ на клон, как човешкият организъм трябваше да измени поради заболяване на най-висшите цели на съзнанието, докато най-после се намеси божественият Спасител, лекар на душите, който възобнови поведението на душата спрямо духовния свят.
Това е дълбокото значение, което те приписваха на Христа, за цялото развитие: Христос е изцелител на света, спасител на човеците.
към текста >>
8.
1. Истинското познание на човешкото същество като основа на медицинското изкуство
GA_27 Основи на едно разширено лечебно изкуство
И сме на мнение, че даденото от нас може да бъде приложено в лечебното изкуство само от онзи, който може да бъде напълно
лекар
в смисъла на тези принципи.
Тук не се касае за някаква опозиция против медицината, която работи с признатите научни методи на настоящето. Ние признаваме напълно тази медицина в нейните принципи.
И сме на мнение, че даденото от нас може да бъде приложено в лечебното изкуство само от онзи, който може да бъде напълно лекар в смисъла на тези принципи.
Обаче към това, което може да се знае върху човека с признатите днес научни методи, ние прибавяме по-нататъшни познания, които могат да бъдат намерени чрез други методи, и затова се виждаме принудени, изхождайки от това разширено познание на света и на човека, да работим също за едно разширение на медицинското изкуство. Признатата медицина не може всъщност да направи някакво възражение против това, което ние изнасяме, тъй като ние не я отричаме. Само онзи, който желае не само неговото знание да бъде признато, но освен това предявява претенцията, че не трябва да се говори за никакво познание, което надвишава неговото, той може да отхвърли предварително нашия опит.
към текста >>
9.
19. Характерни случаи на заболяване
GA_27 Основи на едно разширено лечебно изкуство
Пращана е била от
лекар
на
лекар
, при което една след друга са били поставени следните диагнози: катар на върховете на белите дробове, катар на стомаха, малокръвие.
Като че всяка дума, която изговаря, и струва напрежение. Извънредно характерна е вдлъбнатостта на цялата форма на лицето; коренът на носа е като нещо, което е задържано в организма. Пациентката съобщава, че още от училищната възраст е била нежна и болничава. От същинските болести тя е страдала само от лека шарка. Постоянно има блед вид, голяма умореност и лош апетит.
Пращана е била от лекар на лекар, при което една след друга са били поставени следните диагнози: катар на върховете на белите дробове, катар на стомаха, малокръвие.
В нейното собствено съзнание пациентката чувствувала, че е болна по-малко телесно отколкото душевно. Сега след тази част на анамнезата искаме да опишем констатацията на духовно-научното изследване, за да проверим след това с него всичко останало. При пациентката се показва една висока атония на астралното тяло. Чрез това азовият организъм е задържан в неговото действие от физическото и етерното тяло. Целият съзнателен живот е като проникнат от една лека тъпа сънливост.
към текста >>
10.
I. Преживявания през детството
GA_28 Моят жизнен път
В малкия кръг, който се събираше там и в който често се намираха и „първенците“ на селото, понякога се появяваше и един
лекар
от Винер Нойщат.
В малкия кръг, който се събираше там и в който често се намираха и „първенците“ на селото, понякога се появяваше и един лекар от Винер Нойщат.
Той лекуваше мнозина болни от селото, в което навремето нямаше лекар. Пътуваше от Винер Нойщат до Нойдьорфл пеша и след като приключеше посещенията си при болните, идваше на гарата, за да чака влака, с който да се върне. В бащиния ми дом и от повечето хора, които го познаваха, този човек беше смятан за особняк. Той не обичаше да говори за медицинската си професия, а много повече за немска литература. От него за първи път чух да се приказва за Лесинг, Гьоте и Шилер.
към текста >>
Той лекуваше мнозина болни от селото, в което навремето нямаше
лекар
.
В малкия кръг, който се събираше там и в който често се намираха и „първенците“ на селото, понякога се появяваше и един лекар от Винер Нойщат.
Той лекуваше мнозина болни от селото, в което навремето нямаше лекар.
Пътуваше от Винер Нойщат до Нойдьорфл пеша и след като приключеше посещенията си при болните, идваше на гарата, за да чака влака, с който да се върне. В бащиния ми дом и от повечето хора, които го познаваха, този човек беше смятан за особняк. Той не обичаше да говори за медицинската си професия, а много повече за немска литература. От него за първи път чух да се приказва за Лесинг, Гьоте и Шилер. В къщата на родителите ми никога не ставаше дума за тях.
към текста >>
За мен това също си остана картина, която ми е носела щастливи спомени през целия ми живот: високият строен
лекар
, крачещ със смела походка, винаги с чадър в дясната ръка, който държеше така, че да се поклаща до горната част на тялото му от едната страна, а от другата страна бях аз, десетгодишното момче, изцяло отдадено на това, което мъжът казва.
За мен това също си остана картина, която ми е носела щастливи спомени през целия ми живот: високият строен лекар, крачещ със смела походка, винаги с чадър в дясната ръка, който държеше така, че да се поклаща до горната част на тялото му от едната страна, а от другата страна бях аз, десетгодишното момче, изцяло отдадено на това, което мъжът казва.
към текста >>
11.
II. Ученически години
GA_28 Моят жизнен път
Когато бях на около петнадесет години, можах да вляза в по-близки отношения с вече споменатия
лекар
във Винер Нойщат.
Когато бях на около петнадесет години, можах да вляза в по-близки отношения с вече споменатия лекар във Винер Нойщат.
Много го обичах заради начина, по който говореше с мен при посещенията си в Нойдьорфл. Така че започнах да наминавам по-често покрай дома му, който се намираше на партера на ъгъла между две много тесни улички във Винер Нойщат. Веднъж той беше на прозореца. Извика ме в стаята си. В нея се изправих пред една „голяма“ за тогавашните ми разбирания библиотека.
към текста >>
В атмосферата на симпатичния, въодушевяващ се от всичко красиво
лекар
, се запознах особено добре с Лесинг.
Той отново говорѝ за литература, взе от колекцията си от книги комедията „Мина фон Барнхелм“ на Лесинг и каза, че трябва да я прочета и тогава отново да отида при него. Така всеки път той ми даваше книги за четене и ми разрешаваше от време на време да ходя при него. И всеки път, когато можеше да го посетя, трябваше да му разказвам за впечатленията си от прочетеното. Така той всъщност стана мой учител в областта на поезията. Защото, с изключение на някои „откъси“, дотогава тя беше останала доста встрани от мен както в дома на родителите ми, така и в училище.
В атмосферата на симпатичния, въодушевяващ се от всичко красиво лекар, се запознах особено добре с Лесинг.
към текста >>
Бях буден за това, което сам постигах или което получавах от някой духовен благодетел като споменатия
лекар
от Винер Нойщат.
Бях буден за това, което сам постигах или което получавах от някой духовен благодетел като споменатия лекар от Винер Нойщат.
Възприетото от мен в напълно съзнателно душевно състояние се различаваше значително от преминава щите покрай мен като насън учебни занятия. За преобразуване на възприетите в полусън знания се грижеше фактът, че сега трябваше да ги оживя, помагайки на другите да усвоят материала.
към текста >>
12.
VI. Домашен учител в семейство Шпехт; изследвания върху Гьоте
GA_28 Моят жизнен път
След завършване на гимназията той отиде в медицинския факултет, стана
лекар
и като такъв падна жертва в световната война.
Моят повереник получи възможност да премине гимназиалния курс. Останах до него чак до предпоследната година от него. Тогава той беше напреднал дотолкова, че повече не се нуждаеше от мен.
След завършване на гимназията той отиде в медицинския факултет, стана лекар и като такъв падна жертва в световната война.
Майка му, която благодарение на заниманията ми със сина ѝ се беше превърнала в моя вярна приятелка и която беше привързана към това проблемно дете с най-съкровена любов, почина съвсем скоро след него. Баща му беше напуснал земята още по-рано.
към текста >>
13.
XIII. Пътувания до Будапеща и Трансилвания; спомени за семейство Шпехт
GA_28 Моят жизнен път
В семейството, при което живеех, се запознах и със знаменития
лекар
д-р Бройер, който заедно с Фройд беше свързан с раждането на психоанализата.
В семейството, при което живеех, се запознах и със знаменития лекар д-р Бройер, който заедно с Фройд беше свързан с раждането на психоанализата.
Той обаче беше споделял този възглед само в началото и определено не беше съгласен с по-късното му развитие от Фройд. За мен д-р Бройер беше изключително привлекателна личност. Възхищавах се от неговото отношение към лекарската професия. Освен това и в други области той беше дух с многостранни интереси. Говореше за Шекспир така, че човек силно да се запали по него.
към текста >>
В някои случаи тази жена мислеше още по-медицински и от този толкова виден
лекар
.
Психоанализата тогава още не беше възникнала. Но проблемите в това направление вече съществуваха. Феномените на хипнозата пък бяха придали на медицинското мислене особена окраска. Приятелката ми беше в приятелски отношения с д-р Бройер още от своята младост. Тук се натъкнах на един факт, който ми даде доста поводи за размисъл.
В някои случаи тази жена мислеше още по-медицински и от този толкова виден лекар.
Веднъж ставаше дума за един зависим от морфин. Д-р Бройер го лекуваше. Жената веднъж ми каза следното: „Помислете си само какво е направил Бройер. Той заставил зависимия да му даде честната си дума, че повече няма да приема морфин. Вярвал, че с това е постигнал нещо, и бил възмутен, когато пациентът не успял да спази обещанието си.
към текста >>
“ Нима някой би повярвал – така каза тя, – че един толкова знаменит
лекар
може да е толкова наивен?
„Как мога да лекувам някого, който не държи на думата си?
“ Нима някой би повярвал – така каза тя, – че един толкова знаменит лекар може да е толкова наивен?
Как бихме могли да искаме да изцерим нещо така дълбоко вкоренено в природата чрез едно обещание? “ Не е важно дали тя имаше пълно право. Вижданията на лекаря относно терапията на внушението може и да са изиграли роля при опита му за лечение, но никой не би могъл да отрече, че твърдението на приятелката ми свидетелства за необикновената енергия, с която тя говореше по достоен за внимание начин, изхождайки от духа, живеещ във Виенското медицинско училище тъкмо по времето, когато то беше в своя разцвет.
към текста >>
14.
ДВАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 2 януари 1906 г. Царственото изкуство в нова форма. /на смесена аудитория от мъже и жени/.
GA_93 Легендата за храма
Ако днес би имало истинска медицина, едно от нещата, които един
лекар
би предписвал, би била и вярата в лечебната сила.
Кой днес сред лекарите не би се подиграл, ако му бъде казано за лечебните качества на извора на Лурдо? От друга страна, кой медик не би възприел съвсем естествено, че е напълно нормално за някои хора да ходят във Висбаден или Карлови Вари? Зная, че в момента казвам нещо ужасно еретично, ала аз не представлявам нито свещенническия принцип, нито даже и медицината; но вече наближава времето, когато ще се произнесе непредубедена присъда и над двете.
Ако днес би имало истинска медицина, едно от нещата, които един лекар би предписвал, би била и вярата в лечебната сила.
Тогава обаче основанията, един пациент да се изпрати в Карлсбад, а друг в Лурдо, биха били едни и същи. Дали вие го наричате голяма набожност, или просто суеверие, в края на краищата това е едно и също нещо.
към текста >>
15.
Бележки.
GA_93 Легендата за храма
Френски астроном и средновековен
лекар
, прочут със своите "предсказания", написани във френски стихове.
/*12/ – Нострадамус. Фактически Мишел дьо Нотр Дам /1503-1566/.
Френски астроном и средновековен лекар, прочут със своите "предсказания", написани във френски стихове.
към текста >>
16.
Възпитателна практика въз основа на духовното познание
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Лапони22, домашния
лекар
на папата, който защитава в нея именно спиритизма.
Всяко външно действие тук е отражение на нещо духовно. Но забележителното е какво стана точно сега, а именно че в църковните кръгове някой търси външно доказателство за духовното. Излезе една книга от Й.
Лапони22, домашния лекар на папата, който защитава в нея именно спиритизма.
Фактът е странен затова, защото хората, които се обръщат към тази публикация, очевидно изобщо не са вече настроени духовно, те се нуждаят от осезаемо доказателство за наличието на един духовен свят. Струва си да се помисли върху това, когато домашният лекар на папата излиза в защита на спиритизма. Тук е налице копнежът към духовния свят, но няма разбиране за собственото учене за духовния свят.
към текста >>
Струва си да се помисли върху това, когато домашният
лекар
на папата излиза в защита на спиритизма.
Всяко външно действие тук е отражение на нещо духовно. Но забележителното е какво стана точно сега, а именно че в църковните кръгове някой търси външно доказателство за духовното. Излезе една книга от Й. Лапони22, домашния лекар на папата, който защитава в нея именно спиритизма. Фактът е странен затова, защото хората, които се обръщат към тази публикация, очевидно изобщо не са вече настроени духовно, те се нуждаят от осезаемо доказателство за наличието на един духовен свят.
Струва си да се помисли върху това, когато домашният лекар на папата излиза в защита на спиритизма.
Тук е налице копнежът към духовния свят, но няма разбиране за собственото учене за духовния свят.
към текста >>
Лапони, домашен
лекар
на папа Пий X и Лео XIIL: «Хипнотизъм и спиритизъм.
22) Професор доктор мед.
Лапони, домашен лекар на папа Пий X и Лео XIIL: «Хипнотизъм и спиритизъм.
Медицински критично изследване», на немски от М. Лутенбахер, Лайпциг (1906). За тези изказвания трябва да се има предвид, че записките са само фрагменти и че немският превод на тази книга не е съществувал по времето, когато Рудолф Щайнер е държал тази лекция, понеже книгата е издадена в края на 1906 г.
към текста >>
17.
Хранене и лечебни методи
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Именно научно образованият
лекар
, работещ в смисъла на официалните изисквания, лесно ще дойде до преценката, че антропософията не работи с научни методи и оттам не върви ръка за ръка с науката.
Положението на антропософията по отношение на науката много лесно се разбира погрешно. Не само учените вярват, че антропософията е техен враг и не искат нищо да знаят за нея. Също и някои приятели на антропософията са на това мнение.
Именно научно образованият лекар, работещ в смисъла на официалните изисквания, лесно ще дойде до преценката, че антропософията не работи с научни методи и оттам не върви ръка за ръка с науката.
Но това наистина не е вярно.
към текста >>
Тогава материалистическият
лекар
ще каже: Каквото се проявява, не мога да го лекувам, като дам на болния правилни представи.
Каквото материалистическото лечителство е изследвало, окултистът го знае отдавна. Никога не би хрумнало на някой окултист да иска да лекува някоя маниакална представа чрез противоположна представа. Нещо друго е обаче, когато със средствата на окултизма се навлезе много по-дълбоко, именно там, където в основата лежи същинската причина. Предположете, че даден човек се разболее в сферата на волята и на чувствата, тогава това се дължи на известни нарушения на определени органи. При това не става въпрос само за сърцето, а за някои други неща в тази връзка.
Тогава материалистическият лекар ще каже: Каквото се проявява, не мога да го лекувам, като дам на болния правилни представи.
Но вие трябва да имате нещо предвид. В организма няма само две неща за отличаване, не само материалната основа и това, което се изживява чрез нея. Има също и трети елемент, който окултистът познава. Наистина зад непосредствената душевна дейност на физическия план, следователно зад това, което се проявява чрез волеви импулси, действително стои органична дейност. Но зад тази органична дейност съществува нещо трето.
към текста >>
18.
Езотерично развитие и свръхсетивно познание
GA_98 Природни и духовни същества
Затова сънят е така добър
лекар
и човекът губи много, ако няма здрав и достатъчно продължителен сън.
Когато човек спи, в леглото лежат физическото и етерното тяло, напуснати от така нареченото астрално тяло заедно с аза. То се е издигнало нагоре, напуснало ги е. И когато астралното тяло не се намира във физическото тяло, не наблюдава и не разглежда света през неговите инструменти – сетивните органи, не е ангажирано чрез движенията и работата на физическото тяло, то може да поеме съвсем друга задача. То премахва умората от останалите тела. Премахването на умората е негова задача и ясновидецът може да види как през цялата нощ астралното тяло работи върху физическото и етерното тяло отвън, за да ги възстанови, така че сутринта човекът да почувства възстановяването на силите си като освежаване.
Затова сънят е така добър лекар и човекът губи много, ако няма здрав и достатъчно продължителен сън.
Много неща, които се представят като болести, всъщност са пречки във физическото и етерното тяло. Тези пречки се появяват тогава, когато астралното тяло не е в състояние да ги премахне. То обаче може да премахне тези пречки, само когато не се намира в тялото, както при будното състояние, а е извън тялото.
към текста >>
19.
Розенкройцерството
GA_98 Природни и духовни същества
Това е нещо различно, отколкото ако той бъде посрещнат от материалистическия
лекар
в една материалистически мислеща среда.
Ако разпитаме как е било в епохите, когато се е знаело още нещо за окултните сили, ще узнаем, че се е полагало грижа, например в Китай, при пристъпването на човека във физическия свят той да бъде посрещнат от хора, изпълнени с духовни мисли.
Това е нещо различно, отколкото ако той бъде посрещнат от материалистическия лекар в една материалистически мислеща среда.
Там към човека пристъпват съвсем други неща, отколкото е било по-рано в една среда, изпълнена с духовни мисли. Тук трябва да се потърси причината за материалистическата нагласа на хората. От 13-то, 14-то столетие насам, още при своето раждане, човекът навлиза в една материалистическа атмосфера. Това трябва да бъде така. Но поради това за тези, които са искали да се издигнат в по-висшите светове, е трябвало да бъде създаден метод, чрез който те да станат достатъчно силни и здрави, и въпреки външните материалистически условия, да им е възможно да се издигнат в духовните светове.
към текста >>
20.
Бележки.
GA_98 Природни и духовни същества
4. Ауреол Теофраст Бомбаст фон Хохенхайм, наречен Парацелз, 1493-1541,
лекар
и философ.
4. Ауреол Теофраст Бомбаст фон Хохенхайм, наречен Парацелз, 1493-1541, лекар и философ.
към текста >>
21.
Четвърта лекция: Учениците на Ришите и техните опитности.
GA_106 Египетски митове и мистерии
Древният египетски
лекар
знаеше едно нещо: че онези състояния, които първоначално съществуваха в Атлантида, и които можеха да бъдат наблюдавани при посвещението, в известен смисъл можеха да бъдат пробудени също и в настоящия момент.
Естествено, днес хората биха злоупотребили твърде много с такива сили. Всъщност посвещенията в древен Египет почиваха именно на такива сили. Това беше възможно също в древна Индия и в Персия. Тези сили още повече подхранваха онзи метод, който - ако бихме искали да се изразим екзотерично - щяхме да наречем „медицински.” Разбира се, тук нямаме предвид днешната официална медицина. Египетският лечител и посветен само би се изсмял над това, което днес хората наричат медицина.
Древният египетски лекар знаеше едно нещо: че онези състояния, които първоначално съществуваха в Атлантида, и които можеха да бъдат наблюдавани при посвещението, в известен смисъл можеха да бъдат пробудени също и в настоящия момент.
Съзнанието на древния атлантец представляваше един вид сумрачно ясновидство. Имало е времена, казваше си египетският посветен, когато духовните Същества са упражнявали много по-голяма власт върху човека. Днес, докато спи, човекът няма никаква представа за по-висшите светове, обаче атлантският човек все още общуваше там с Боговете, намирайки се в своето сумрачно ясновиждащо съзнание. И така, както днес, издигайки се до един идеален образец, човекът може да въздействува много по-силно, отколкото ако се позовава на всякакви морални поучения, така в миналото египетския посветен въздействуваше върху ученика чрез сили и образи, чиито произход се коренеше в по-висши процеси. Всичко това действуваше не само външно, а и дълбоко вътрешно: то действуваше така, че се получаваше един напълно завършен процес.
към текста >>
22.
3. Трета лекция, 17 септември 1909 г.
GA_114 Евангелието на Лука
Евангелистът Лука имаше най-голяма възможност да разбере Христос Исус именно като
лекар
на тялото и душата.
За да се опише тази страна на християнството, т.е. на издигнатия чрез християнството будизъм, беше необходимо именно нежното сърце на евангелиста Лука.
Евангелистът Лука имаше най-голяма възможност да разбере Христос Исус именно като лекар на тялото и душата.
Ето защо той намери затрогващите звуци на своето Евангелие: Защото сам беше лекар и беше предначертал онова, което имаше да каже за Христос Исус от гледището на лекаря. И ние винаги ще се натъкваме на тази подробност, навлизайки в дълбочините на това Евангелие. Но когато насочим поглед към въздействието на Лука, дори и върху най-детинските и семпли души, прави ни впечатление и още нещо, а именно, че възвишеното будистко учение, което може да бъде разбрано само от един зрял ум, ни се явява сега в Евангелието на Лука като подмладено, като новородено. Будизмът ни се явява като плод от дървото на човечеството и когато отново го срещаме в Евангелието на Лука, той ни се явява като нов цвят, като едно подмладяване на всичко онова, което е бил по-рано. Ето защо трябва да поставим въпроса: Как се стигна до това подмладяване на будизма?
към текста >>
Ето защо той намери затрогващите звуци на своето Евангелие: Защото сам беше
лекар
и беше предначертал онова, което имаше да каже за Христос Исус от гледището на лекаря.
За да се опише тази страна на християнството, т.е. на издигнатия чрез християнството будизъм, беше необходимо именно нежното сърце на евангелиста Лука. Евангелистът Лука имаше най-голяма възможност да разбере Христос Исус именно като лекар на тялото и душата.
Ето защо той намери затрогващите звуци на своето Евангелие: Защото сам беше лекар и беше предначертал онова, което имаше да каже за Христос Исус от гледището на лекаря.
И ние винаги ще се натъкваме на тази подробност, навлизайки в дълбочините на това Евангелие. Но когато насочим поглед към въздействието на Лука, дори и върху най-детинските и семпли души, прави ни впечатление и още нещо, а именно, че възвишеното будистко учение, което може да бъде разбрано само от един зрял ум, ни се явява сега в Евангелието на Лука като подмладено, като новородено. Будизмът ни се явява като плод от дървото на човечеството и когато отново го срещаме в Евангелието на Лука, той ни се явява като нов цвят, като едно подмладяване на всичко онова, което е бил по-рано. Ето защо трябва да поставим въпроса: Как се стигна до това подмладяване на будизма? Ние ще си отговорим, едва когато хвърлим по-точен поглед върху учението на великия Буда и с помощта на антропософската подготовка, която имаме, вникнем в това, което движеше душата на Буда.
към текста >>
23.
8. Осма лекция, 24 септември 1909 г.
GA_114 Евангелието на Лука
Представете си тези отношения, но засилени до краен предел, а именно, как индийският
лекар
владее до съвършенство споменатите душевни въздействия и Вие ще сте наясно, че през Древноиндийската епоха лечението беше един много по-духовен процес, отколкото може да бъде то днес, подчертавам: Отколкото може да бъде то днес.
През онези далечни времена на древноиндийската култура също и това, което наричаме „лечение", беше не що коренно различно от днешните му форми, понеже то напълно зависеше от нещата, които току-що казах. Понеже с това, което действуваше върху душата, можеха да бъдат постигнати неимоверни въздействия и върху тялото, беше възможно и друго: Наситените с волеви импулси думи се насочваха към другия човек по такъв начин, че душата пренасяше тяхната сила в етерното тяло, а то на свой ред във физическото тяло. Ако някой е предусещал от какво въздействие се нуждае другата душа, той можел да подходи към един болен човек именно по пътя на душата и чрез нея да внесе във физическото тяло това, което наричаме „здраве".
Представете си тези отношения, но засилени до краен предел, а именно, как индийският лекар владее до съвършенство споменатите душевни въздействия и Вие ще сте наясно, че през Древноиндийската епоха лечението беше един много по-духовен процес, отколкото може да бъде то днес, подчертавам: Отколкото може да бъде то днес.
Всичко, което смъкваме от Космоса като сбор от истини, като светоглед, извлечен от самото съдържание на духовния свят, ще се влее в човешките души и бъдещите поколения ще го превърнат в могъщо оздравително средство, бликащо от най-вътрешните пластове, на човешката душа. Занапред Антропософията ще бъде най-могъщото лечебно средство за човешката душа. Само трябва да разберем едно: Досега човечеството се намираше в един низходящ път на развитие, изискващ все по-голямо ограничаване на духовните въздействия и днес ние сме в неговата най-долна точка, но същевременно сме в състояние, макар и засега едва доловимо, отново да се издигнем до висините, откъдето сме слезли на Земята.
към текста >>
24.
Евангелията. Щутгарт, 14 ноември 1909 година.
GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията
Ако в човек особено се развива чувстването, вследствие от това той се превръща в нещо, което днес вече е почти неизвестно: той става лечител, в
лекар
.
Такива ученици, при които особено се развивала способността просветлено да виждат изпълнения с мъдрост духовен свят, са били хората в мистериите, които питали висшите светове за фактите и закономерните им връзки. Изразявайки се тривиално, може да се каже, че в мистериите това са били експертите по познанието. След това имало и друг клас посветени. При тях особено развито е било чувстването. За да се формира това чувстване по особен начин, при тях се е налагал отказ от развиване на познанието и волята и развиването на чувстването само по себе си.
Ако в човек особено се развива чувстването, вследствие от това той се превръща в нещо, което днес вече е почти неизвестно: той става лечител, в лекар.
Защото лекарят в древните времена е бил нещо доста по-голямо, отколкото днес. Той е влияел на изходящото от сферата на чувствата духовно въздействие и е лекувал възприемащата душа по пътя на развиваното чувство. Това са били втори клас посветени. Те са възпитавали чувството до степен на висше самопожертвование, до степен на готовност да принесат в жертва всички свои сили. Посветените са се проявявали именно в работата.
към текста >>
Той изобразил Христос Исус от страна на чувството, така да се каже, като
лекар
, като лечител.
Вторият бил посветен в чувството.
Той изобразил Христос Исус от страна на чувството, така да се каже, като лекар, като лечител.
Третият бил посветен във волята, в магията. Той изобразил силите, които е могъл да развие Христос за организма на цялото човечество. И, накрая, четвъртият бил посветен именно от четвъртия клас, при когото силите действали хармонично заедно, взаимодействайки си една с друга. Той изобразил предимно човешката работа на Христос Исус. Той не видял нито цялата сила на мъдростта и жертвеността, нито могъщата магическа сила на волята на Христос Исус; но той видял, как в Христос Исус хармонично се съчетавали три сили – мислене, чувство и воля.
към текста >>
25.
Евангелието от Матей и Христовият проблем. Цюрих, 19 ноември 1909 година.
GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията
Затова, когато намирате традицията, в която Лука се приема като
лекар
, това съответства на факта, че Лука в жертвена любов помага на ближните.
И така, имаме четири вида посветени: лечител, мъдрец, маг и четвърти, когото са наричали просто „човек“, придавайки особен смисъл на това. Четирима такива посветени са се заели с описание на най-великото събитие в земното развитие: мъдрец, лечител, маг и човек в смисъла на посветен от четвъртата категория. Единият описал това от гледната точка на обикновения човек, вторият – от гледната точка на мага, който взел предвид предимно волевите сили на природата на Христа и ги описал в своето Евангелие, и третият, който написал Евангелието от Лука, направил това от гледна точка на лечителя.
Затова, когато намирате традицията, в която Лука се приема като лекар, това съответства на факта, че Лука в жертвена любов помага на ближните.
И, накрая – мъдрецът, който описал това, което представлява изпълнената с мъдрост природа на Христа.
към текста >>
26.
4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 19 май 1910 г. Лечение и невъзможност за лечение от гледна точка на Кармата.
GA_120 Откровенията на Кармата
Изходната точка на този пълен обрат относно „лечимостта" и „нелечимостта" на болестите стана внимателното проучване на един забележителен
лекар
, Дител, върху лечението на пневмонията и другите белодробни възпаления.
Аз добре помня, как през моите младежки години станах пряк свидетел на голяма част от тези противоположни мнения. А такава възможност се предлагаше на всеки, който беше малко или много запознат с „нихилистичната медицинска школа", която възникна към средата на 19 век във Виена и бързо спечели завидно влияние в европейските страни.
Изходната точка на този пълен обрат относно „лечимостта" и „нелечимостта" на болестите стана внимателното проучване на един забележителен лекар, Дител, върху лечението на пневмонията и другите белодробни възпаления.
Накратко, той стигна до извода, че в общи линии, не съществува непосредствен лечебен ефект, когато се прилага едно или друго лекарствено средство в хода на дадена болест. Авторитетът на Дител се оказа решаващ за младите медици от неговото съвремие и постепенно тяхното становище за лечебната стойност на всички древни лекарствени средства се доближи до известната поговорка: „Когато петелът пее на бунището, времето или се променя, или остава същото! " Те застъпваха становището, че за протичането на една болест е съвсем безразлично дали предписваме едно или друго лекарствено средство. И с една доста убедителна за тогавашното време статистика, Дител доказа, че болните от пневмония оздравяват или умират в същите процентни съотношения, независимо дали са третирани с въведената от него „изчакваща" терапия, или с изпитаните лечебни средства на миналото.
към текста >>
27.
5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 20 май 1910 г. Естествени и случайни заболявания в хода на Кармата.
GA_120 Откровенията на Кармата
Посочихме още, че този възглед, малко или много, се запази до 19 век; и точно тогава възникна неговата пълна противоположност, намерила израз в концепцията на известния виенски
лекар
Дайтел за „терапевтичния нихилизъм", доразвита впрочем от Шкода и неговите ученици.
В нейното начало аз изтъкнах, че за сравнително кратък период от последното столетие, възгледите относно лечимостта и нелечимостта на болестите претърпяха дълбоки и решителни изменения. После стана дума за това, как през 16 и 17 век се стигна до становището, основаващо се изцяло на принципа: За всяка болест, стига тя да има съответното название и стига хората да вярват в нейната точна терминология, би трябвало да съществуват едни или други лечебни средства. Те бяха уверени, че хода на заболяването до голяма степен се определя от прилагането на съответното лечебно средство.
Посочихме още, че този възглед, малко или много, се запази до 19 век; и точно тогава възникна неговата пълна противоположност, намерила израз в концепцията на известния виенски лекар Дайтел за „терапевтичния нихилизъм", доразвита впрочем от Шкода и неговите ученици.
Ние обобщихме основните идеи на „терапевтичния нихилизъм", като добавихме, че той изпитва не само дълбоко съмнение в абсолютната зависимост между прилагането на едни или други лечебни средства и самата болест, но и изобщо не иска да чуе за подобна зависимост.
към текста >>
28.
10. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 27 май 1910 г. Двете сили в бъдещата еволюция на човечеството: свободната воля и Кармата.
GA_120 Откровенията на Кармата
Изобщо, подобни неща са верни не само в течение на пет години както казваше един
лекар
след което престават да са такива, както би могло да се случи с някои научни изводи, опиращи се единствено на външната симптоматология.
Изобщо, подобни неща са верни не само в течение на пет години както казваше един лекар след което престават да са такива, както би могло да се случи с някои научни изводи, опиращи се единствено на външната симптоматология.
Обаче в света има и едно истинско съкровище от лечебни средства, което се предава от поколение на поколение; то малко или много е свързано с окултните източници на Духовната Наука, макар и хората да нямат представа за тези неща. Както днешните астрономи не знаят, че „Кант-Лапласовата теория" води началото си от окултните школи на Средновековието, така и повечето хора нямат никаква представа за произхода на тези лечебни методи.
към текста >>
29.
Лекция четвърта
GA_126 Окултна история
Така например, има един много интересен берлински
лекар
, който направил забележително наблюдение.
И наистина периодите от миналото се повтарят: египетският период в нашия, персийският - в шестия, индийският - в седмия период. Първият съответства на седмия, вторият - на шестия, третият - на нашия, пети период, а четвъртият стои сам по себе, образувайки средата. По тази причина инстинктивно се повтаря толкова много от това, което е било мироглед на древните египтяни. Тук могат да се случат забележителни неща. Хората могат да бъдат изцяло затънали в крайно материалистически представи, крайно материалистически понятия и все пак под натиска на фактите - не чрез естественонаучните теории, понеже те сега всички са материалистически - могат да бъдат доведени до духовен живот.
Така например, има един много интересен берлински лекар, който направил забележително наблюдение.
Искам да ви покажа това тук на дъската. И така, това наблюдение е чисто фактическо, направено е независимо от каквито и да е теории. Да допуснем, че в тази точка [рисунката не е запазена] схематично ни е дадена датата на смъртта на някаква жена. И така, аз отбелязвам не нещо измислено, а това, което е било наблюдаемо. Тази жена е баба на едно семейство.
към текста >>
И ето този същият
лекар
показва, че това не е единичен случай, но че изследвайки цели семейства, се срещаш с абсолютно определени числови отношения относно смъртта и раждането.
Тази жена е баба на едно семейство. Определено число дни преди смъртта на тази баба й се ражда внук и това число на дните е 1428. По удивителен начин 1428 дни след смъртта на бабата се ражда пак внук, а правнук се ражда 9996 дни след смъртта на бабата. Ако разделите 9996 на 1428, ще получите 7. Тоест, в промеждутъка от време, който е промеждутък между раждането на внука и смъртта на бабата, умножен по 7, се ражда правнук.
И ето този същият лекар показва, че това не е единичен случай, но че изследвайки цели семейства, се срещаш с абсолютно определени числови отношения относно смъртта и раждането.
И най-интересното е това, че ако вие например вземете числото 1428, то пак се дели на 7 без остатък. С една дума, днес фактите принуждават хората към това, в последователността на външните събития пак да намерят определена правилност, периодичност, която е свързана с древните свещени числа.
към текста >>
30.
Христовият Импулс като действителен живот. Мюнхен, 18. Ноември 1911, Първа лекция
GA_130 Езотеричното християнство
Един умен
лекар
от тази школа, д-р Бройер, се опита да постави търсещите изцеление в едно състояние на хипноза, от което после извличаше един вид изповед, за да изследва по този начин дълбочините на техните души.
Едно лекарско естественонаучно направление, което сериозно изследва тялото, не може да мине току-така покрай понятията и резултатите на окултното изследване, без да държи сметка за тях. Един поучителен пример за възникващите при това трудности предлага психоанализата на Зигмунд Фройд във Виена, която намира голямо и все повече нарастващо разпространение. Отначало тя се занимаваше с душевния живот, като се опитваше да изследва при душевно и телесно болните определени душевни причини в душевния живот, например отдавна забравената младост, защото беше ясно, че несъзнаваното също има своето трайно значение за по-късния живот.
Един умен лекар от тази школа, д-р Бройер, се опита да постави търсещите изцеление в едно състояние на хипноза, от което после извличаше един вид изповед, за да изследва по този начин дълбочините на техните души.
Всички Вие добре знаете, че се получава голямо облекчение, когато човек може да изкаже това, което го потиска. Чрез такива хипнотически изповеди често пъти е настъпвало оздравяване или подготовка за самото оздравяване. Но и без хипноза, чрез умело поставени въпроси Фройд постигаше същите резултати. Той откри освен това, че много пъти несъзнателни случки се издават в сънищата и така възникна един вид тълкуване на сънищата от страна на психоаналитичната школа. Ако сега някой би искал да каже, че тук има една благоприятна възможност да бъде установен един компромис между Духовната наука и това, което се е получило в резултат на тези усилия, такова едно мнение може да бъде определено като измамно, тъй като тук въпреки намерената четвърт истина човек скоро би видял, че гореописаното направление води в най-големите заблуждения и би направил по-добре да остане при материалистическите тълкувания.
към текста >>
31.
Послеслов. Указания
GA_130 Езотеричното християнство
Към стр...: Хайнрих Кунрат: Практикуващ
лекар
и автор на много алхимически съчинения/1560-1605 г. /.
Към стр...: Хайнрих Кунрат: Практикуващ лекар и автор на много алхимически съчинения/1560-1605 г. /.
Явяващото се в един запис от лекции име "Нашни Куни" би трябвало да сочи с "Куни" върху Кунрат.
към текста >>
Към стр... Трокслер: Игнац Паул Витал /1780-1866/,
лекар
и практикуващ педагог в Базел и Берн: Лекции върху философията, Берн 1835 г.
Към стр... Трокслер: Игнац Паул Витал /1780-1866/, лекар и практикуващ педагог в Базел и Берн: Лекции върху философията, Берн 1835 г.
и "Погледи в съществото на човека", 1811 г.
към текста >>
32.
11. БЕЛЕЖКИ
GA_131 От Исус към Христос
*15. Густав Виденман, 1812-1876, немски
лекар
и философ „Размисли върху безсмъртието като повторение на земния живот“.
*15. Густав Виденман, 1812-1876, немски лекар и философ „Размисли върху безсмъртието като повторение на земния живот“.
към текста >>
33.
6. БЕЛЕЖКИ
GA_132 Еволюцията от гл.т.на истината
6. Вилхелм Вунд (1832-1920),
лекар
, психолог и философ; основател на първия Институт за експериментална психология в Лайпциг.
6. Вилхелм Вунд (1832-1920), лекар, психолог и философ; основател на първия Институт за експериментална психология в Лайпциг.
към текста >>
34.
Въпроси и отговори
GA_135 Прераждане и Карма
Теософът трябва да осъзнае защо днешният
лекар
не може да го разбере, докато той самият съумява да разбере същия този
лекар
.
И който може да види тази взаимовръзка, за него при определени условия е вярно твърдението: Човекът сам се уврежда психически чрез своите неправилни мисли, което означава, че уврежда своя мозък. Такава мисъл обаче трябва първо да се разбере, преди да бъде критикувана. А на съвременната медицина – разбира се, не на всички медици – липсват средствата, за да я разбере. В такива случаи човек като теософ трябва да бъде търпелив. С празните осъждания на медицинското изкуство и неговия материализъм не се постига нищо.
Теософът трябва да осъзнае защо днешният лекар не може да го разбере, докато той самият съумява да разбере същия този лекар.
към текста >>
35.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Щутгарт, 21 февруари 1912 г.
GA_135 Прераждане и Карма
В някои кръгове може и да съществува стремежът човек да е заобиколен от едната страна с телохранител, а от другата – с
лекар
, но това не е лесно изпълнимо!
В живота имаме такива неща, при които ни върви като по вода, тъй като следваме вътрешния си инстинкт, който ни води сигурно. Едно такова нещо е например ходенето по улицата. Все още никому не е предписано да се отклони от едната или от другата страна на тротоара. И все пак когато двама души се срещат, те рядко се сблъскват, тъй като всеки от тях следва една вътрешна необходимост. Иначе до всеки човек би трябвало да се постави по един пазач, който да му казва да мине наляво или надясно.
В някои кръгове може и да съществува стремежът човек да е заобиколен от едната страна с телохранител, а от другата – с лекар, но това не е лесно изпълнимо!
Но човек напредва най-добре, когато следва непринудено вътрешния си мир. Затова последният трябва да е ориентиран към съвместно съществуване и уважение, трябва да зачита човешкото достойнство. А това може да стане само ако хората бъдат разбирани така, както могат да бъдат разбрани, като се вземе под внимание закона за прераждането и кармата. Съвместният живот на хората ще се издигне на едно по-високо ниво само тогава, когато в душата се оживи значението на закона за прераждането и кармата. Горното ни показва най-добре едно конкретно разглеждане на взаимовръзката между вяра, душевна жар и знание; между любов и себелюбие – едно такова разглеждане като това, което направихме вчера.
към текста >>
36.
Бележки към това издание
GA_135 Прераждане и Карма
Bранческо Реди, 1626-1697, италиански
лекар
и естествоизпитател.
Bранческо Реди, 1626-1697, италиански лекар и естествоизпитател.
Реди показва, че в една застояла течност не могат да се образуват ларви или личинки, ако не се допуснат мухи, които да снасят яйцата си в течността. Оттук той извежда максимата: "Omne vivum ex vivo".
към текста >>
37.
Първа лекция, Базел, 15 Септември 1912
GA_139 Евангелието на Марко
Много от изследователите, които са се занимавали с Омир, казват, че според прецизността на описанията и според начина, по който представя нещата, би трябвало да приемем, че той е бил
лекар
.
Човечеството едва ли е съхранило нещо повече от името на този, когото считаме за автор на две от най-забележителните поетични произведения за всички времена: Илиадата и Одисеята. А през 19 век дори възникнаха големи съмнения относно достоверността на това име. Но нека да не навлизаме в излишни спорове. Защото Омир стои пред нас като едно явление, на което се удивляваме толкова повече, колкото по-добре го опознаваме. Или с други думи: За онзи, който изобщо се интересува от подобни неща“, образите създадени от Омир в неговите Илиада и Одисея са много по-живи отколкото всичките чисто политически образи от древна Гърция.
Много от изследователите, които са се занимавали с Омир, казват, че според прецизността на описанията и според начина, по който представя нещата, би трябвало да приемем, че той е бил лекар.
Други смятат, че той е бил по-скоро художник, скулптор; трети предполагат, че е бил занаятчия. Наполеон се е удивлявал от тактиката, от стратегията на неговото повествование. Други го считат за просяк, скитащ из страната. Всички тези възгледи, ако не друго, говорят за твърде особената индивидуалност на Омир.
към текста >>
Ние виждаме както присъствието на Хектор в Хамлет, така и присъствието на Емпедокъл във Фауст, носещ у себе си неукротимия стремеж към дълбините на природата и целия онзи емпедоклов елемент, който му позволи да каже: Ето, сега за известно време аз трябва да захвърля Библията под масата, защото искам да стана не теолог, а естественик и
лекар
.
Ако например се замислим върху Хамлет, виждаме, че в него пулсира цялата сила на Хектор. Обаче в същото време ясно усещаме как през следхристиянските епохи тази сила не може да се прояви напълно, как през следхристиянските епохи тя сякаш се сблъска с някакво препятствие, как сега човешката душа е подложена на такива въздействия, които сами по себе си представляват едно начало, докато по-рано, при образите от древността ние сме изправени пред един вид завършек. Както Хектор, така и Емпедокъл са един вид завършек. Те стоят пред нас в своята пластична цялост, в своята пластична завършеност. Обаче силите, които движат напред еволюцията на човечеството, търсят нови пътища за реинкарнираните души.
Ние виждаме както присъствието на Хектор в Хамлет, така и присъствието на Емпедокъл във Фауст, носещ у себе си неукротимия стремеж към дълбините на природата и целия онзи емпедоклов елемент, който му позволи да каже: Ето, сега за известно време аз трябва да захвърля Библията под масата, защото искам да стана не теолог, а естественик и лекар.
И Фауст наистина изпита копнежа да се запознае с демонични същества, нещо, което го накара да тръгне по света, преизпълнен с почуда и удивление, макар и да остана напълно неразбран за останалите хора. Тук се проявява именно емпедокловият елемент, обаче той не може да се справи с изискванията на новото време.
към текста >>
38.
Трета лекция, 17 Септември, 1912
GA_139 Евангелието на Марко
И когато един такъв
лекар
„полагаше ръка“ върху даден болен, в действие влизаха не неговите собствени сили, а силите на свръхсетивния свят.
Благодарение на своите медиумни способности, до които стигаха в лекарските мистерийни центрове, те ставаха носители на определени свръхсетивни сили.
И когато един такъв лекар „полагаше ръка“ върху даден болен, в действие влизаха не неговите собствени сили, а силите на свръхсетивния свят.
Лекарското посвещение в мистерийните центрове имаше точно тази задача: Да го превърне в един канал за действието на свръхсетивните сили. Описаните случаи, при които изцелението на проказа или треска става с помощта на такива психически процеси изобщо не би изглеждало като някакво „чудо“ за тогавашните хора. Забележителното тук е не че някой върши изцеления, а че се осмелява да ги върши един човек, който не е бил обучаван в никакви мистерийни школи; забележителното тук е, че изведнъж се появява някой, в чието сърце, в чиято душа блика същата тази сила, която по-рано можеше да се спуска единствено от висшите светове, както и това, че тази сила беше станала нещо лично, индивидуално. Да, трябваше да бъде посочен основният факт: Изтекло е времето, и занапред човекът няма да бъде вече само един канал за свръхсетивните сили! Този начин на действие отпада.
към текста >>
Нека да си представим ситуацията, при която един пациент от миналото застава пред своя
лекар
, пред своя лечител.
Нека да си представим ситуацията, при която един пациент от миналото застава пред своя лекар, пред своя лечител.
Чрез медиума на лекаря, подготвен за тази цел в мистерийните школи, от свръхсетивните светове бяха привличани определени магични сили и тези сили се разливаха върху тялото на болния. В миналото не е съществувала никаква връзка между лекаря и моралния облик на пациента, защото лечебният процес изобщо не се е докосвал до неговата Азова природа. В миналото моралната страна е била без значение, защото магичните сили и без друго са се спускали от висшите светове. Сега обаче идва ново време. Сега моралната и физическата страна на лечебния процес се свързват по един нов начин.
към текста >>
Какво би казал един
лекар
от тогавашната епоха?
Какво би казал един лекар от тогавашната епоха?
Какво са очаквали фарисеите и книжниците от едно изцеление? От един тогавашен лекар те биха очаквали примерно, да каже следното: Силите, проникващи в теб и в твоите парализирани крайници, ще ти позволят да ги раздвижиш. Но какво казва Христос Исус? „Прощават ти се греховете“, или с други думи, нещата веднага се пренасят в моралната страна, където участвува Азът. И това е един език, който фарисеите изобщо не разбират.
към текста >>
От един тогавашен
лекар
те биха очаквали примерно, да каже следното: Силите, проникващи в теб и в твоите парализирани крайници, ще ти позволят да ги раздвижиш.
Какво би казал един лекар от тогавашната епоха? Какво са очаквали фарисеите и книжниците от едно изцеление?
От един тогавашен лекар те биха очаквали примерно, да каже следното: Силите, проникващи в теб и в твоите парализирани крайници, ще ти позволят да ги раздвижиш.
Но какво казва Христос Исус? „Прощават ти се греховете“, или с други думи, нещата веднага се пренасят в моралната страна, където участвува Азът. И това е един език, който фарисеите изобщо не разбират. Те не могат да го разберат. Да се говори по този начин, за тях е истинско богохулство. Защо?
към текста >>
39.
Бележки
GA_139 Евангелието на Марко
9. Емпедокъл, 483-423 пр.Хр., гръцки философ и
лекар
.
9. Емпедокъл, 483-423 пр.Хр., гръцки философ и лекар.
към текста >>
40.
Човешките душевни дейности в течение на времето
GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят
При него обаче те се проявяват по особен начин поради това, че е бил един чудесен, всеотдаен
лекар
.
Когато проследим живота на Нострадамус, интересно е да се разгледат неговите жизнени условия. Той е бил човек, притежаващ ясновидски сили, които се дължат на конституцията му и се откриват в цялата му фамилия.
При него обаче те се проявяват по особен начин поради това, че е бил един чудесен, всеотдаен лекар.
Той е имал големи постижения, особено при една чумна епидемия в Прованс. Но тогава са го набедили, че бил таен калвинист6. Това така му навредило, че се наложило да се откаже от лекарската си практика. Какво значи това, трябва да се почувства! Силите се намират наистина в личността!
към текста >>
Когато в своята професия човек развива такива сили, така благословено ги разгръща като него в качеството му на
лекар
, то такива сили, когато не се използват, трябва да се проявят другаде.
Това така му навредило, че се наложило да се откаже от лекарската си практика. Какво значи това, трябва да се почувства! Силите се намират наистина в личността! Физиците твърдят, че ако някъде в природата се освободят сили, те се използват тогава другаде по друг начин. Само в духовните области хората не искат нищо да знаят за подобни неща.
Когато в своята професия човек развива такива сили, така благословено ги разгръща като него в качеството му на лекар, то такива сили, когато не се използват, трябва да се проявят другаде.
При Нострадамус всички те се превръщат в ясновидски способности, понеже той и без това е имал едно първично ясновидство, каквото е имал и Парацелз7.
към текста >>
41.
Бележки
GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят
4. Нострадамус, всъщност Michel de Nostradame (1503-1566),
лекар
и астролог.
4. Нострадамус, всъщност Michel de Nostradame (1503-1566), лекар и астролог.
Нострадамус издава около 1000 предсказания под формата на стихове, които е разделил в десет тома, така че всеки том обхваща 100 (центурии). Всички те са издадени от самия него; първите седем тома излизат в Лион през 1555, останалите три през 1558.
към текста >>
7. Парацелзус (Теофрастус Бомбастус фон Хохенхайм) 1493-1541,
лекар
, естествоизпитател и философ.
7. Парацелзус (Теофрастус Бомбастус фон Хохенхайм) 1493-1541, лекар, естествоизпитател и философ.
След като е бил лекар в Датската война, взел участие в Залцбургските селски вълнения, пропътувал от Швеция до Сицилия през Европа и предна Азия и станал градски лекар в Базел и професор от което е трябвало да се откаже, поради своите неортодоксални лекции и начин на лечение Парацелзус се преместил в Южна Германия. Неговите произведения се събират и издават от Карл Зудхоф, „Библиография Пара-целзика“, 1894; от 1922 „Събрани съчинения“, издадени на немски от Зудхоф и Матизен.
към текста >>
След като е бил
лекар
в Датската война, взел участие в Залцбургските селски вълнения, пропътувал от Швеция до Сицилия през Европа и предна Азия и станал градски
лекар
в Базел и професор от което е трябвало да се откаже, поради своите неортодоксални лекции и начин на лечение Парацелзус се преместил в Южна Германия.
7. Парацелзус (Теофрастус Бомбастус фон Хохенхайм) 1493-1541, лекар, естествоизпитател и философ.
След като е бил лекар в Датската война, взел участие в Залцбургските селски вълнения, пропътувал от Швеция до Сицилия през Европа и предна Азия и станал градски лекар в Базел и професор от което е трябвало да се откаже, поради своите неортодоксални лекции и начин на лечение Парацелзус се преместил в Южна Германия.
Неговите произведения се събират и издават от Карл Зудхоф, „Библиография Пара-целзика“, 1894; от 1922 „Събрани съчинения“, издадени на немски от Зудхоф и Матизен.
към текста >>
42.
8. СЕДМА ЛЕКЦИЯ. 26 март 1913 г.
GA_145 Какво значение има окултното развитие за човека и неговите тела
След това тази личност не е искала да се нарича никакъв богослов, а се е наричала световен човек и
лекар
, сложила е за известно време Библията под чина и се е занимавала с изучаването на природата.
В ХIV-то столетие хората в средна Европа имаха работа с една личност, която е представена като един странствуващ певец, за която съответната народна книга разказва, че се е отвърнала от традиционното богословие.
След това тази личност не е искала да се нарича никакъв богослов, а се е наричала световен човек и лекар, сложила е за известно време Библията под чина и се е занимавала с изучаването на природата.
Но също изучаването на природата именно в една епоха, когато е станал преходът от всичко възможно старо към всичко възможно нова, е било така, че то довеждало до човека астралната егоистичност също както манихейството, също както гърцизмът. Така донесе близо астралната егоистичност това, което тогава стоеше на разделната граница на старата алхимия и на новата химия, на старата астрология и на новата астрология.
към текста >>
43.
Бележки
GA_147 Тайните на прага
136) ако такъв човек… глупавата басня за йезуитите: Фердинанд Мак, 1861-1930,
лекар
и писател.
136) ако такъв човек… глупавата басня за йезуитите: Фердинанд Мак, 1861-1930, лекар и писател.
В: „Два пъти умрял! “, Лайпциг 1912 г., д-р Щайнер е набелязан за възпитаник на йезуитите във Втори раздел: „Теософско висше училище за духовна наука“.
към текста >>
44.
Бележки .
GA_168 Връзката между живите и мъртвите
7. Ернст Хекел, 1834-1919,
лекар
и естествоизпитател, професор по зоология в Йена.
7. Ернст Хекел, 1834-1919, лекар и естествоизпитател, професор по зоология в Йена.
„Мисли за вечността“: „Вечност. Мисли за Световната война относно живота и смъртта, религията и учението за развитието“, Берлин, 1915. (Вж. предисловието и първа глава, „Световната война и природният закон“).
към текста >>
25. Игнац Паул Виталис Трокслер, 1780-1866,
лекар
и философ, преподавал в Луцерн, Базел, Берн.
25. Игнац Паул Виталис Трокслер, 1780-1866, лекар и философ, преподавал в Луцерн, Базел, Берн.
Срв. гл. „Едно забравено направление в немския духовен живот“ в Щайнеровия труд „Върху загадките на човешкото същество“ (1916), Събр. съч. 20, както и лекциите от 29 и 30 октомври 1916 г. във „Вътрешни импулси за развитие на човечеството. Гьоте и кризата на деветнадесетото столетие“, Събр.
към текста >>
45.
2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 9 Декември 1916
GA_173 Карма на неистината
при този
лекар
доиграл един мъж, който създавал впечатление, че таи доста работи в себе си.
Във Виена имаше един медик*34, има го и сега, но вече не се интересува от тези неща. Още през осемдесетте години той се занимаваше в нормални граници не в такава степен, в каквато това се върши оттогава насам чрез Фройдовата теория с аналитична психология, с психоанализа. Чрез своята психоанализа той донякъде имаше големи успехи, понеже беше в състояние въз основа на особения си метод на катехизация да изкопчва от хората какво ли не. През 1886 г.
при този лекар доиграл един мъж, който създавал впечатление, че таи доста работи в себе си.
Налагало се да бъде лекуван,и то като нервен човек. Следователно един лекар, когото го бива в това отношение, имал какво да измъкне от душевния му живот златна мина, така да се каже. Касаело се за един извънредно интересен случай. Лекарят установил, че пациентът му бил личност, замесена в най-различни политически течения, и че умеел както се казва да си пъха носа навсякъде и бил вътре в играта; той узнал, че освен туй въпросното лице пишело статии за някои списания и че тези статии оказвали голямо влияние върху владетеля на съответната страна*35.
към текста >>
Следователно един
лекар
, когото го бива в това отношение, имал какво да измъкне от душевния му живот златна мина, така да се каже.
Още през осемдесетте години той се занимаваше в нормални граници не в такава степен, в каквато това се върши оттогава насам чрез Фройдовата теория с аналитична психология, с психоанализа. Чрез своята психоанализа той донякъде имаше големи успехи, понеже беше в състояние въз основа на особения си метод на катехизация да изкопчва от хората какво ли не. През 1886 г. при този лекар доиграл един мъж, който създавал впечатление, че таи доста работи в себе си. Налагало се да бъде лекуван,и то като нервен човек.
Следователно един лекар, когото го бива в това отношение, имал какво да измъкне от душевния му живот златна мина, така да се каже.
Касаело се за един извънредно интересен случай. Лекарят установил, че пациентът му бил личност, замесена в най-различни политически течения, и че умеел както се казва да си пъха носа навсякъде и бил вътре в играта; той узнал, че освен туй въпросното лице пишело статии за някои списания и че тези статии оказвали голямо влияние върху владетеля на съответната страна*35.
към текста >>
46.
13. ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 31 Декември 1916
GA_173 Карма на неистината
Въпреки че не желая да се съглася с онзи
лекар
и професор, дето се застъпил за алкохола и казал, че може да докаже, че от отровата вода били починали много повече хора, отколкото от отровата алкохол, той все пак е посочил нещо важно, а именно, че всяка отровност се степенува, защото истина е, че от вода са умрели повече хора, отколкото от алкохол.
Когато се каже, че определени неща представляват отрова, това означава единствено: те представляват по-силна отрова и са се съхранили в лунен стадий, без да продължат развитието си; но в крайна сметка всичко представлява известна отрова или поне във всичко има малко от нея, само че по степен това е различно.
Въпреки че не желая да се съглася с онзи лекар и професор, дето се застъпил за алкохола и казал, че може да докаже, че от отровата вода били починали много повече хора, отколкото от отровата алкохол, той все пак е посочил нещо важно, а именно, че всяка отровност се степенува, защото истина е, че от вода са умрели повече хора, отколкото от алкохол.
Работата е там, че едно нещо може и да е истинно, но че прилагането му по отношение на даден случай не е възможно, без то да стане неистинно. По тази причина многократно съм изтъквал, че сама по себе си истинността на нещо не е достатъчна, за да го подкрепяме; главното е то да бъде включено в реалността, в действителността, да придобие стойност в реалността.
към текста >>
47.
Бележки
GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война
Жулиен Офре дьо Ламетри (1709-1751 г.), френски философ,
лекар
.
Жулиен Офре дьо Ламетри (1709-1751 г.), френски философ, лекар.
Представител на механистичния материализъм. Цитатът е от книгата "Човекът-машина", в която той разглежда човешкия организъм като самозащитаваща се машина, подобна на часовниковия механизъм.
към текста >>
48.
5. Пета лекция, Дорнах, 7 Октомври 1917
GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята
Днес е достатъчно човек да напише едно добро стихотворение, за да пристигне веднага
лекар
, който обяснява: "Тук има еди-каква си болест".
Обаче този празен шум, скъпи мои приятели, може да се долови и в една съвсем друга област. Износени и стари идеи има навсякъде. Но в борбата си срещу тих, срещу пресъхналите и втвърдени мозъци, човешка та душа трябва да укрепи своите сили. Само тогава тя ще разбере антропософията и това, което антропософията говори за човешката индивидуалност. Вероятно сте запознати с претенцията на т.н. "психопатология".
Днес е достатъчно човек да напише едно добро стихотворение, за да пристигне веднага лекар, който обяснява: "Тук има еди-каква си болест".
Така ние получаваме най-различни версии: Виктор Шефел от психиатрична гледна точка, Гьоте от психиатрична гледна точка, Конрад Фердинанд Майер от психиатрична гледна точка. Ако четем между редовете на всичките тези писания, ще доловим, че техните автори всъщност казват: "Жалко, че той не беше лекуван навреме, ако беше лекуван навреме, сигурно нямаше да пише такива неща като например Конрад Фердинанд Майер, които могат да хрумнат някому само в болест но състояние." Цялата тази работа обаче е в пълно съответствие с нашето време, което изобщо не се съобразява с "отдръпването", с "оттеглянето" на човека от външния свят. При личност като К.Ф.Майер, физическото тяло може да показва един или друг болестен симптом, докато в същото време независимо от тяло то черпи своите озарения от духовния свят.
към текста >>
49.
ДВЕ ЛЕКЦИИ ЗА ПСИХОАНАЛИЗАТА. Първа лекция, Дорнах, 10 ноември 1917 г.
GA_178 Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света
Това, което днес се нарича психоанализа, води произхода си от болестен случай69, наблюдаван от виенския
лекар
интернист д-р Бройер70 още през оседемдесетте години.
Нека хвърлим поглед в списанието на психоаналитиците.
Това, което днес се нарича психоанализа, води произхода си от болестен случай69, наблюдаван от виенския лекар интернист д-р Бройер70 още през оседемдесетте години.
Д-р Бройер, когото познавах , освен че е лекар, е изключително душевно фин човек. Той наистина се интересува във висока степен от всякакви естетически и общочовешки въпроси. При неговия задълбочен начин на разглеждане на болестите е понятно, че такъв случай, какъвто наблюдава през осемдесетте години, му е особено интересен. Той лекува дама, която изглежда да страда от тежки хистерични пристъпи. Те се състоят в това, че дамата получава от време на време едностранна парализа на ръката, временно помрачаване на съзнанието, припадъци, полусън в особено дълбока форма и освен това забравя езика, с който обикновено общува.
към текста >>
Д-р Бройер, когото познавах , освен че е
лекар
, е изключително душевно фин човек.
Нека хвърлим поглед в списанието на психоаналитиците. Това, което днес се нарича психоанализа, води произхода си от болестен случай69, наблюдаван от виенския лекар интернист д-р Бройер70 още през оседемдесетте години.
Д-р Бройер, когото познавах , освен че е лекар, е изключително душевно фин човек.
Той наистина се интересува във висока степен от всякакви естетически и общочовешки въпроси. При неговия задълбочен начин на разглеждане на болестите е понятно, че такъв случай, какъвто наблюдава през осемдесетте години, му е особено интересен. Той лекува дама, която изглежда да страда от тежки хистерични пристъпи. Те се състоят в това, че дамата получава от време на време едностранна парализа на ръката, временно помрачаване на съзнанието, припадъци, полусън в особено дълбока форма и освен това забравя езика, с който обикновено общува.
към текста >>
Искам да вмъкна, че д-р Бройер бил много зает личен
лекар
, научно много образован, отличен ученик на Нотнагел, който само поради външни обстоятелства не е станал професор.
Искам да вмъкна, че д-р Бройер бил много зает личен лекар, научно много образован, отличен ученик на Нотнагел, който само поради външни обстоятелства не е станал професор.
Когато нещата се разгледат хипотетично, може да се каже, че ако Бройер би станал професор и би проследил нещата, а не да е много зает интернист във Виена и поради това малко да се занимава с тях, може би те щяха да получат друг облик! Но с тях се занимава преди всичко д-р Фройд. Той е на мнение, че не могат да се разглеждат просто като травма, като душевно нараняване, а е необходимо да се проследи при какви условия действа такова - може да се нарече - душевно нараняване. Нали с право се казва, че момичето е седяло до болнично-то легло на бащата, но много хора седят до болнично легло и положително получават дълбоки впечатления, но не им се случва подобно нещо. Неученият лаик76 в такъв случай бързо се задоволява с извънредно дълбокомисленото обяснение, като казва: Някой има предразположението за това, друг го няма.
към текста >>
Оттам не бива да се чудим, че
лекар
, който в толкова много случаи на хистерични болести открива, че участва любовта, стига до такава теория.
Така се оформя това, което Фройд нарича своята теория за неврозата, своята сексуална теория. Той открива, че сексуалността взима участие във всички подобни случаи. Вижте, тези неща естествено са изключително изкушаващи. Първо, в съвремието изобщо съществува стремежът да се обясни човешката същност с помощта на сексуалността.
Оттам не бива да се чудим, че лекар, който в толкова много случаи на хистерични болести открива, че участва любовта, стига до такава теория.
към текста >>
Юнг се занимава с нещата като
лекар
и учудващото е, че пациентите се лекуват душевно-терапевтично от тази гледна точка.
Юнг се занимава с нещата като лекар и учудващото е, че пациентите се лекуват душевно-терапевтично от тази гледна точка.
Много хора работят да въведат нещата в педагогиката, да ги приложат педагогически. Виждаме, че не заставаме пред ограничена теория, а пред опита нещо да се направи културно явление. Много е интересно как някой, който като лекар третира нещата подобно на Юнг, след като наблюдава всякакви случаи и ги лекува, дори привидно наистина ги излекува, как бива подтикван все по-нататък и по-нататък. И така Юнг бива подтикнат към следното. Той си казва: Когато се открият такива абнормни явления в душевния живот на определен човек, трябва да се продължи преди всичко да се търси, доколко инфантилни, детски преживявания са сложили отпечатък в душевния живот на човека и продължават да действат.
към текста >>
Много е интересно как някой, който като
лекар
третира нещата подобно на Юнг, след като наблюдава всякакви случаи и ги лекува, дори привидно наистина ги излекува, как бива подтикван все по-нататък и по-нататък.
Юнг се занимава с нещата като лекар и учудващото е, че пациентите се лекуват душевно-терапевтично от тази гледна точка. Много хора работят да въведат нещата в педагогиката, да ги приложат педагогически. Виждаме, че не заставаме пред ограничена теория, а пред опита нещо да се направи културно явление.
Много е интересно как някой, който като лекар третира нещата подобно на Юнг, след като наблюдава всякакви случаи и ги лекува, дори привидно наистина ги излекува, как бива подтикван все по-нататък и по-нататък.
И така Юнг бива подтикнат към следното. Той си казва: Когато се открият такива абнормни явления в душевния живот на определен човек, трябва да се продължи преди всичко да се търси, доколко инфантилни, детски преживявания са сложили отпечатък в душевния живот на човека и продължават да действат. Това е, което се търси особено в тази област - последици от изживявания в детството. Показах ви примера от литературата на психоанализата, който играе голяма роля. Но Юнг вижда, че между многото случаи има голям брой, при които не може да се докаже, че човекът е изживял нещо като индивид, макар да се търси до най-ранното му детство.
към текста >>
Ако то се издигне от подсъзнанието нагоре в съзнанието, идва именно нещо такова, каквото трябва да ви дойде сега до съзнанието, каквото къркори в подсъзнанието на модерния
лекар
и съвременния пациент.
Никога не е имало такава вяра в авторитета, каквато цари в настоящето. Никога тя не се е намирала така в подсъзнанието, както днес. Трябва постоянно да си повтаряме: Да, в името на бога, какво правите, когато терапевтично работите с хистерични хора? Търсите някакво подсъзнателно съдържание, което не е отделено от съзнанието. Но при теоретиците се намира колкото си искате такова подсъзнателно съдържание.
Ако то се издигне от подсъзнанието нагоре в съзнанието, идва именно нещо такова, каквото трябва да ви дойде сега до съзнанието, каквото къркори в подсъзнанието на модерния лекар и съвременния пациент.
Цялата литература е изпълнена с него, то е навсякъде и всеки ден, всеки час сте изложени на необходимостта да го възприемате. Но понеже такива неща могат да се обяснят само с духовната наука, затова толкова много хора ги възприемат несъзнателно, всмукват ги в подсъзнанието си и те остават в него. Психоанализата поне накара хората да приемат душевното като душевно. Те го правят. Но дяволът навсякъде «виси на врата им».
към текста >>
50.
Бележки към текста
GA_178 Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света
1. Николай Коперник, 1473 - 1543, полски астроном, математик,
лекар
, юрист, хуманист и каноник.
1. Николай Коперник, 1473 - 1543, полски астроном, математик, лекар, юрист, хуманист и каноник.
Основава хелиоцентричната представа за света. - Няма публикации, докато е жив, с изключение на един превод. Своя труд за хелиоцентричната планетна система завършва през 1507 г. Когато е публикуван като «De revolutionibus orbium coelestium libri VI», Коперник се намира в предсмъртно състояние. Посвещава го на папа Павел III.
към текста >>
2. Чарлс Дарвин, 1809 - 1882, английски естествоизпитател,
лекар
, геолог и ботаник, написал «За произхода на видовете чрез естествен подбор и запазването на привилегированите раси в борбата за съществуване», Щутгарт, 1875 - 1878 г.
2. Чарлс Дарвин, 1809 - 1882, английски естествоизпитател, лекар, геолог и ботаник, написал «За произхода на видовете чрез естествен подбор и запазването на привилегированите раси в борбата за съществуване», Щутгарт, 1875 - 1878 г.
към текста >>
Лекар
, естественик и философ.
35. Парацелз, Теофраст фон Хоенхайм, 1493 - 1541.
Лекар, естественик и философ.
Градски лекар и професор в университета в Базел.
към текста >>
Градски
лекар
и професор в университета в Базел.
35. Парацелз, Теофраст фон Хоенхайм, 1493 - 1541. Лекар, естественик и философ.
Градски лекар и професор в университета в Базел.
към текста >>
63. Франц Ксавер Бенедикт фон Бадер, 1765 - 1841,
лекар
, философ, теолог.
63. Франц Ксавер Бенедикт фон Бадер, 1765 - 1841, лекар, философ, теолог.
към текста >>
73. Зигмунд Фройд, 1856 - 1939, виенски
лекар
и психолог.
73. Зигмунд Фройд, 1856 - 1939, виенски лекар и психолог.
Основател на психоанализата заедно с Бройер. - «Есета върху сексуалността», 1905 г. (2 издание: «Три есета за сексуалната теория», Лайпциг и Виена, 1910 г.), «Тълкуване на сънищата», 1900 г., виж също бел. за Бройер.
към текста >>
105. Вилхелм Вунд, 1832 - 1920,
лекар
, философ и психолог, основава първия институт за експериментална психология в Лайпциг.
105. Вилхелм Вунд, 1832 - 1920, лекар, философ и психолог, основава първия институт за експериментална психология в Лайпциг.
към текста >>
51.
Как да намеря Христос?
GA_182 Смъртта като преобразуване на живота
Христос е
лекар
.
Предразположението е вид болест, която всички ние в цивилизованото човечество носим в нас и я дължим на нашето тяло. Да се отрече Бог е болест, казва духовната наука, но тази болест я имаме в себе си. И разбирайки себе си правилно, ние не отричаме Бог само тогава, когато отново го намерим чрез Христос. Нашето тяло е болно, когато отрича Бог, но имайки Христовата сила в себе си като следствие от Мистерията на Голгота, ние имаме оздравителна, лечебна сила. Христос в най-дълбокия истински смисъл на думата е спасителят за всички нас, лечителят на болестта, която кара човека да отрича Бог.
Христос е лекар.
Той е лекар на скритата болест, която сега ви охарактеризирах.
към текста >>
Той е
лекар
на скритата болест, която сега ви охарактеризирах.
Да се отрече Бог е болест, казва духовната наука, но тази болест я имаме в себе си. И разбирайки себе си правилно, ние не отричаме Бог само тогава, когато отново го намерим чрез Христос. Нашето тяло е болно, когато отрича Бог, но имайки Христовата сила в себе си като следствие от Мистерията на Голгота, ние имаме оздравителна, лечебна сила. Христос в най-дълбокия истински смисъл на думата е спасителят за всички нас, лечителят на болестта, която кара човека да отрича Бог. Христос е лекар.
Той е лекар на скритата болест, която сега ви охарактеризирах.
към текста >>
52.
Четиринадесета лекция, 12 октомври 1918 г
GA_184 Космическа предистория на човечеството
[ix] Аверое – 1126-1198, арабски философ и
лекар
[ix] Аверое – 1126-1198, арабски философ и лекар
към текста >>
53.
8. Осма лекция, Дорнах, 5 Ноември 1921
GA_208 Антр. като Космософия 2 ч.
Пред мен е брошурата на Мориц Бенедикт известен
лекар
, биолог и познавач на криминалната антропология, написана през 1894 г.
Пред мен е брошурата на Мориц Бенедикт известен лекар, биолог и познавач на криминалната антропология, написана през 1894 г.
Аз често цитирам Мориц Бенедикт, макар и без особено желание, защото от всяка негова страница лъха високомерие и самонадеяна гордост. Да, той е извънредно самонадеян и влюбен, в себе си автор. Това е първото. На второ място, той е един фанатичен и упорит кантианец. Впрочем като смекчаващо вината обстоятелство може да послужи фактът, че той фанатично пледира за една разновидност на кантиантството, измайсторена в неговата собствена глава.
към текста >>
„Когато разказах този куриоз на един прочут
лекар
и преподавател в медицинския факултет на Виенския университет, той отвърна наивно: Добре, но как ще познаем неизвестното?
„Когато разказах този куриоз на един прочут лекар и преподавател в медицинския факултет на Виенския университет, той отвърна наивно: Добре, но как ще познаем неизвестното?
“ Този исторически анекдот хвърля достатъчно ярка светлина върху медицинското мислене, което господствува днес навсякъде, както и върху колосалните заблуждения, които ежедневно и ежечасно се разпространяват в нашата медицинска литература.“
към текста >>
Онзи истински
лекар
и физиолог, който описва черния дроб от противоположната гледна точка на Бенедикт, би опитал да вникне в биохимичните свойства на чернодробните клетки, той ще се опита да обясни по какъв начин черният дроб отделя жлъчка.
Той казва: Ние издаваме и притежаваме богата медицинска литература, обаче тя се съобразява само с това, което е известно. Обаче рано или късно, неизвестното се появява на бял свят. И какво иска Бенедикт? Не друго, а да сме винаги наясно с неизвестното. И какво би се получило на пример в случая с черния дроб?
Онзи истински лекар и физиолог, който описва черния дроб от противоположната гледна точка на Бенедикт, би опитал да вникне в биохимичните свойства на чернодробните клетки, той ще се опита да обясни по какъв начин черният дроб отделя жлъчка.
И той ще е доволен, защото няма нужда да говори за неизвестното. Бенедикт обаче би казал: Добре, черният дроб отделя жлъчка; това произтича от биохимичните свойства на чернодробните клетки. Само че като твърде съвестен учен, аз трябва да изтъкна и всичко, което не зная за черния дроб и жлъчката. И в своята монография той ще отбележи: Всичко това е известно, обаче не се знае по какъв начин е възникнал черният дроб, как действуват върху него хемостатиката и хемодинамиката, не се знае как действуват централната и периферната нервна система, какво е точно участието на черния дроб в хранителните процеси и т.н. Навсякъде би звучал лайтмотивът: „това ние не знаем“.
към текста >>
Ето как един умен
лекар
, изхождайки от своята медицина, заявява: С това, което разполагаме, ние не можем да разберем човека, можем само да регистрираме неизвестното.
Ето как един умен лекар, изхождайки от своята медицина, заявява: С това, което разполагаме, ние не можем да разберем човека, можем само да регистрираме неизвестното.
И той се затваря в себе си, и упорствува, без да забележи това, което бавно и неусетно дава отговор на онези въпроси, приети от Бенедикт като атрибут на неизвестното.
към текста >>
И така, от брошурата на Мориц Бенедикт, Вие виждате каква е нагласата на днешното научно мислене спрямо това, което би трябвало да постигне самото то, и как разсъждава един
лекар
стигнал до тежък конфликт с колегите си поради своето високомерие който, макар и не-антропософ, съзира огромна дупка в претенциозния замък на днешното научно фарисейство.
И така, от брошурата на Мориц Бенедикт, Вие виждате каква е нагласата на днешното научно мислене спрямо това, което би трябвало да постигне самото то, и как разсъждава един лекар стигнал до тежък конфликт с колегите си поради своето високомерие който, макар и не-антропософ, съзира огромна дупка в претенциозния замък на днешното научно фарисейство.
Нека да сме наясно: Днес положението е такова, каквото го вижда не предубеденото антропософско познание и доказателства могат да се съберат от всяка научна дисциплина, стига човек да поиска.
към текста >>
54.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Щутгарт, 14 октомври 1922 г. За духовно-душевната същност на човека между смъртта и новото раждане
GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ
Оттам през първите християнски столетия Христос не е бил почитан само както в нашите абстракции, а преди всичко е бил почитан като лечител, като велик миров
лекар
, като спасител.
Защото тялото е било по-меко и жлезите в човешкото тяло са били още жизнени, активни, енергични. Именно дейността на жлезите започва да става пасивна и колкото повече тази пасивност и втвърдяване се усилва, колкото повече се втвърдява човешкото тяло и секрецията на жлезите става по-гъста и жилава, толкова това, което като втвърдено човешко тяло може да служи на интелектуализма, който все повече и повече се налага, докато дейността на жлезите в човешкото тяло се втвърдява, самото човешко тяло става извънредно подходящо за разума. Но толкова по-необходимо става човекът да постигне с душата си връзката с духовния свят. Посветените през първите християнски столетия знаели за всичко това, те го изразявали със смелост, с която днес повече не се говори. Те казвали, че хората постепенно ще стават все по-болни и по-болни, ако Христос не би дошъл и не би ги оздравил душевно.
Оттам през първите християнски столетия Христос не е бил почитан само както в нашите абстракции, а преди всичко е бил почитан като лечител, като велик миров лекар, като спасител.
към текста >>
55.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 23 октомври 1922 г. Духовни взаимовръзки в изграждането на човешкия организъм
GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ
Да приемем, че днешният
лекар
поставя диагноза разширение на сърцето.
Искам да го обясня още веднъж с един пример.
Да приемем, че днешният лекар поставя диагноза разширение на сърцето.
Той го прави, както днес се прави и открива разширение на сърцето. Човек не може много да направи с такава диагноза. Може би се е изпробвало това и онова, което може да е помогнало, но не се знае никаква взаимна връзка, поради това, че цялото не се прозира. Правилното прозрение обаче ще доведе до следното. Помислете, че човекът всъщност обновява своя организъм всеки седем години.
към текста >>
Как поставя диагноза днешният
лекар
?
Точно когато вземете на сериозно тези неща за обновяването на човека през седем, осем години, ще видите, че ако това, което трябва да се обнови, вече е готово след шест години, старото още не е достатъчно напреднало и органът се разширява или поне се стреми да се разшири. Трябва да се учим да разглеждаме нещата в живо движение. Това ни предстои. Преди всичко трябва да видим това, което винаги е било разграничавано.
Как поставя диагноза днешният лекар?
към текста >>
56.
ЧЕТВЪРТА ЧАСТ. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Лондон, 12 ноември 1922 г. Изживявания на човешката душа в духовния свят в съня и след смъртта
GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ
В древните мистерии е имало водачи, които са били нещо подобно на съвременния
лекар
.
Не мислете, че изпитвам презрение към тези неща, те са много добри и необходими за живота, това трябва абсолютно да се признае в неговото пълно значение. Но аз искам само да кажа, че древният човек е знаел, че за този живот не се е нуждаел само от силата на Земята, която лежи в животните, в зелето и в яйцето, а към силата за живот той се нуждае и от Юпитер, Венера и Сатурн. Той е знаел: «Както тук, на Земята, трябва да ям например яйца, така, когато слизам от духовния свят, трябва да съм поел в себе си силата на Юпитер и Венера, иначе изобщо не бих могъл да бъда земен човек.» Както съвременният човек се чувства свързан със Земята и голямата му грижа е: «С какво да се храня, за да имам здраво тяло? », така древният човек се е чувствал принуден да има отношения със звездите. Той си е казвал: «Ако тук, на Земята, не мога това или онова, значи, че при слизането си не съм се държал както трябва спрямо звездите и трябва да се коригирам при следващия ми престой във времето между смъртта и новото раждане.» В древни времена човекът е развивал нещо за живота, което може да се нарече духовна диета.
В древните мистерии е имало водачи, които са били нещо подобно на съвременния лекар.
Но съвременният лекар дава указания за тялото. Това е съвсем разбираемо и не бива да се оспорва. Древните водачи в мистериите, които са били и лекари в това отношение, са давали указания как, когато се страда от нещо, трябва да се промени отношението на човека например към Венера или Сатурн, като на хората са били давани душевни указания. Например един такъв древен лекар в мистериите констатира, че човекът, потърсил помощ при него, има твърде силно привличане към физическото си тяло; то не му е само обвивка, облекло, а той много силно живее с него. Приблизително, както ако някой човек днес винаги спи в своето облекло, така е изглеждал за лекаря някой човек, който е имал някакъв недостатък и поради това е бил силно свързан с физическото си тяло.
към текста >>
Но съвременният
лекар
дава указания за тялото.
Но аз искам само да кажа, че древният човек е знаел, че за този живот не се е нуждаел само от силата на Земята, която лежи в животните, в зелето и в яйцето, а към силата за живот той се нуждае и от Юпитер, Венера и Сатурн. Той е знаел: «Както тук, на Земята, трябва да ям например яйца, така, когато слизам от духовния свят, трябва да съм поел в себе си силата на Юпитер и Венера, иначе изобщо не бих могъл да бъда земен човек.» Както съвременният човек се чувства свързан със Земята и голямата му грижа е: «С какво да се храня, за да имам здраво тяло? », така древният човек се е чувствал принуден да има отношения със звездите. Той си е казвал: «Ако тук, на Земята, не мога това или онова, значи, че при слизането си не съм се държал както трябва спрямо звездите и трябва да се коригирам при следващия ми престой във времето между смъртта и новото раждане.» В древни времена човекът е развивал нещо за живота, което може да се нарече духовна диета. В древните мистерии е имало водачи, които са били нещо подобно на съвременния лекар.
Но съвременният лекар дава указания за тялото.
Това е съвсем разбираемо и не бива да се оспорва. Древните водачи в мистериите, които са били и лекари в това отношение, са давали указания как, когато се страда от нещо, трябва да се промени отношението на човека например към Венера или Сатурн, като на хората са били давани душевни указания. Например един такъв древен лекар в мистериите констатира, че човекът, потърсил помощ при него, има твърде силно привличане към физическото си тяло; то не му е само обвивка, облекло, а той много силно живее с него. Приблизително, както ако някой човек днес винаги спи в своето облекло, така е изглеждал за лекаря някой човек, който е имал някакъв недостатък и поради това е бил силно свързан с физическото си тяло. Лекарят му е казвал: «Опитай, когато вечер има пълнолуние, да отправиш поглед към Луната и същевременно да кажеш тази или онази мантра.»
към текста >>
Например един такъв древен
лекар
в мистериите констатира, че човекът, потърсил помощ при него, има твърде силно привличане към физическото си тяло; то не му е само обвивка, облекло, а той много силно живее с него.
Той си е казвал: «Ако тук, на Земята, не мога това или онова, значи, че при слизането си не съм се държал както трябва спрямо звездите и трябва да се коригирам при следващия ми престой във времето между смъртта и новото раждане.» В древни времена човекът е развивал нещо за живота, което може да се нарече духовна диета. В древните мистерии е имало водачи, които са били нещо подобно на съвременния лекар. Но съвременният лекар дава указания за тялото. Това е съвсем разбираемо и не бива да се оспорва. Древните водачи в мистериите, които са били и лекари в това отношение, са давали указания как, когато се страда от нещо, трябва да се промени отношението на човека например към Венера или Сатурн, като на хората са били давани душевни указания.
Например един такъв древен лекар в мистериите констатира, че човекът, потърсил помощ при него, има твърде силно привличане към физическото си тяло; то не му е само обвивка, облекло, а той много силно живее с него.
Приблизително, както ако някой човек днес винаги спи в своето облекло, така е изглеждал за лекаря някой човек, който е имал някакъв недостатък и поради това е бил силно свързан с физическото си тяло. Лекарят му е казвал: «Опитай, когато вечер има пълнолуние, да отправиш поглед към Луната и същевременно да кажеш тази или онази мантра.»
към текста >>
И този древен
лекар
от мистериите е знаел, че това силно свързване с физическото тяло, това пълно оставане в него, е причината човекът да се е придържал много по-силно към Сатурн, вместо да слиза от духовния свят през звездния свят в земното битие.
Защо е правил така лекарят на древните мистерии? Той го е правил, защото е знаел, че когато човекът се разхожда на лунната светлина и си казва мантра, това действа срещу сатурновата сила, Сатурн има по-малко влияние над този човек.
И този древен лекар от мистериите е знаел, че това силно свързване с физическото тяло, това пълно оставане в него, е причината човекът да се е придържал много по-силно към Сатурн, вместо да слиза от духовния свят през звездния свят в земното битие.
От тази прекалена симпатия към сатурновия живот човекът е получил този недостатък. Луната и Сатурн са противоположно действащи едно на друго небесни тела. Така чрез лунните сили древният лекар е лекувал уврежданията от сатурновите сили. Той е предписвал една духовна диета. Така е било в древни времена.
към текста >>
Така чрез лунните сили древният
лекар
е лекувал уврежданията от сатурновите сили.
Защо е правил така лекарят на древните мистерии? Той го е правил, защото е знаел, че когато човекът се разхожда на лунната светлина и си казва мантра, това действа срещу сатурновата сила, Сатурн има по-малко влияние над този човек. И този древен лекар от мистериите е знаел, че това силно свързване с физическото тяло, това пълно оставане в него, е причината човекът да се е придържал много по-силно към Сатурн, вместо да слиза от духовния свят през звездния свят в земното битие. От тази прекалена симпатия към сатурновия живот човекът е получил този недостатък. Луната и Сатурн са противоположно действащи едно на друго небесни тела.
Така чрез лунните сили древният лекар е лекувал уврежданията от сатурновите сили.
Той е предписвал една духовна диета. Така е било в древни времена.
към текста >>
57.
ОСМА ЧАСТ. ЛЕКЦИЯ, Берлин, 7 декември 1922 г. Изживявания на човека в етерния свят
GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ
Отивал ли е някой търсещ помощ болен на възраст между четиринадесет и двадесет и една години - нещата са приблизителни - при един мистериен
лекар
, той е знаел, че има болести, които имат нещо общо с преминаването на човека през слънчевата сфера при слизането му от планетния във физическия свят.
Защото аз наистина познавам лекари, които, говорейки с тях за най-важното при пациента и запитвайки за възрастта на пациента, те не можеха да отговорят. Като че ли изобщо може да се лекува някой човек, когато липсва точна представа за неговата възраст! Защото във всяка възраст човекът трябва да се лекува различно, понеже човешкият живот непрекъснато се променя. На никого няма да му хрумне например да вземе едно листо от цветето, да го зарови в земята и да вярва, че от него ще израсне ново растение, а той ще вземе семето на плода и ще го зарови в земята, понеже знае, че развитието на растението е важно. Така трябва да се разглежда и човешкият живот.
Отивал ли е някой търсещ помощ болен на възраст между четиринадесет и двадесет и една години - нещата са приблизителни - при един мистериен лекар, той е знаел, че има болести, които имат нещо общо с преминаването на човека през слънчевата сфера при слизането му от планетния във физическия свят.
Ако болният е бил на възраст между тридесет и пет и четиридесет и две години, жрецът е знаел кои болести имат нещо общо с преминаването на човека при слизането му през сферата на Сатурн. Преди всичко той се е запитвал за връзката на земния живот с изживяванията и опитностите на човека в битието между смъртта и новото раждане. Тогава той е познавал какво от външните неща и същества тук, на Земята, стои във връзка със съществата на висшите йерархии, съответно с техните съответствия, звездите. Определени планети на Земята са по-тясно свързани със Слънцето, отколкото някои други, а други са тясно свързани със Сатурн и т.н. Избуяващите, кълнящите цветни растения например ще ги причислите инстинктивно към Слънцето, за разлика от гъбите и лишеите на някое дърво.
към текста >>
58.
ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 22 март, 1923 г.
GA_222 Импулсиране на световно-историческите събития от духовните сили
И ако се попитате: защо такива «закоравели» материалисти, като Бюхнер (Карл Георг Бюхнер 17.10.1813-19.02.1837 е немски революционер, писател, драматург,
лекар
и философ.
Това е действително, като че ли парадоксален, но необичайно важен факт, отговарящ на въпроса: защо, всъщност, съвременните хора са материалисти? Те са материалисти, защото са твърде духовни. Те биха могли да разбират навсякъде материята, ако биха могли да възприемат живото, което живее в цялата материя. Но тъй като те се изправят срещу живото само със своето мъртво мислене, то хората превръщат това живо в мъртво, навсякъде виждат мъртво вещество; и тъй като те са твърде духовни, и тъй като имат в себе си само това, което са имали до своето раждане, то те и стават материалисти. Материалисти стават не защото са изучили материята, нея именно никак не са изучили, а материалисти стават защото собствено и не живеят на Земята.
И ако се попитате: защо такива «закоравели» материалисти, като Бюхнер (Карл Георг Бюхнер 17.10.1813-19.02.1837 е немски революционер, писател, драматург, лекар и философ.
Отстоява радикално-материалистически, просветителски възгледи. Бел.Е.М.) или дебелият Фогт (Карл Фогт - 1817—1895 — изтъкнат немски естествоизпитател, зоолог, палеонтолог, лекар, философ, представител на вулгарния материализъм; бел.Е.М.) и т.н. са станали крайни материалисти? Това е така, защото те са били твърде духовни, защото те не са имали в себе си нищо, което би ги свързвало със земния живот, а са имали в себе си само това, което са преживели в предния си земен живот, но което сега вече е мъртво. Материализмът е действително дълбока тайна, той е забележително явление на човешката цивилизация.
към текста >>
Бел.Е.М.) или дебелият Фогт (Карл Фогт - 1817—1895 — изтъкнат немски естествоизпитател, зоолог, палеонтолог,
лекар
, философ, представител на вулгарния материализъм; бел.Е.М.) и т.н.
Те биха могли да разбират навсякъде материята, ако биха могли да възприемат живото, което живее в цялата материя. Но тъй като те се изправят срещу живото само със своето мъртво мислене, то хората превръщат това живо в мъртво, навсякъде виждат мъртво вещество; и тъй като те са твърде духовни, и тъй като имат в себе си само това, което са имали до своето раждане, то те и стават материалисти. Материалисти стават не защото са изучили материята, нея именно никак не са изучили, а материалисти стават защото собствено и не живеят на Земята. И ако се попитате: защо такива «закоравели» материалисти, като Бюхнер (Карл Георг Бюхнер 17.10.1813-19.02.1837 е немски революционер, писател, драматург, лекар и философ. Отстоява радикално-материалистически, просветителски възгледи.
Бел.Е.М.) или дебелият Фогт (Карл Фогт - 1817—1895 — изтъкнат немски естествоизпитател, зоолог, палеонтолог, лекар, философ, представител на вулгарния материализъм; бел.Е.М.) и т.н.
са станали крайни материалисти? Това е така, защото те са били твърде духовни, защото те не са имали в себе си нищо, което би ги свързвало със земния живот, а са имали в себе си само това, което са преживели в предния си земен живот, но което сега вече е мъртво. Материализмът е действително дълбока тайна, той е забележително явление на човешката цивилизация.
към текста >>
59.
10. ДЕСЕТА СКАЗКА: Дорнах, 9 ноември 1923 г.
GA_230 Човекът като съзвучие на творящото образуващото и формиращото мирово слово
През време на старото Слънчево развитие човекът е бил роден по отношение на неговата собствена природа като
лекар
.
Всеки процес на обмяната на веществата, ако бъде продължен, пра ви организма болен. Ако въобще в човека трябва да съществува обмяна на веществата, трябва да съществуват други процеси, които трябва да са били развити по-рано в техните заложби. А това са процесите, които съществуват в кръвообращението; това са процесите на кръвообращението. Процесите на кръвообращението съдържат постоянно лекуващи процеси. Така щото човекът трябва и може да бъде описан фактически също и така, че кажем: През време на старото Лунно развитие човекът е бил роден като пациент и преди него и в самия него е бил изпратен в неговата собствена природа лекарят през време на старото Слънчево развитие.
През време на старото Слънчево развитие човекът е бил роден по отношение на неговата собствена природа като лекар.
Випо е много предвидлива в развитието на света, че лекарят се родил преди пациента, защото през време на старото Лунно развитие в човека е бил прибавен самият пациент. И ако искаме да опишем правилно човека, ние трябва да се издигнем от процесите на обмяната на веществата до процесите на кръвообращението, естествено до всичко онова, което лежи на основата на кръвообращателните процеси като импулси. Едното вещество произвежда по-бързо, другото по-бавно кръвообращение в най-широкия смисъл. Ние имаме също съвсем малки процеси на кръвообращението в нас. Вземете някое минерално вещество, вземете златото, вземете медта, ако то бъде дадено на човека вътрешно по един или друг начин, било чрез инжекция или бъде внесено по някой друг начин, всяко едно от тези вещества става повод в кръвообращението да се оформи нещо, да се измени нещо, да действува оздравяващо и т.н.
към текста >>
60.
ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 1 януари, 1924 г.
GA_233 Световната история в антропософска светлина и като основа за познанието на човешкия дух
Целманс ван Емихофен (1893-1961) - доктор по медицина, холандски
лекар
и писател; написал "Рудолф Щайнер.
Затова особено радостно беше да слушаме днес сутринта това, което говори за медицината, която следва да култивираме тук, в Дорнах, доктор Целманс*: повече не трябва да строим мостове между областта на обикновената наука и тази дисциплина, която следва да основем тук, в Дорнах. На наша антропософска почва може да израсте някакво медицинско знание; но ако ние честолюбиво заявим във връзка с това знание, че, тъй да се каже, нашите разработки отговарят на съвременните клинични изисквания, то ние никога няма да стигнем определената цел, защото тогава хората ще кажат: "Е, да, ето ново лекарствено средство. " Ще излезе, че и ние създаваме нови лекарствени средства. /*Ф. В.
Целманс ван Емихофен (1893-1961) - доктор по медицина, холандски лекар и писател; написал "Рудолф Щайнер.
Биография", Щутгарт, 1961 г./
към текста >>
Защото той се изказа именно в този дух, като каза следното: този, който е станал днес
лекар
, заявява: "Аз станах именно
лекар
", но се стреми към импулсите от някаква нова област на света.
Фактически думата е, че в антропософския живот се включва такава област от жизнената практика, като медицината. Струва ми се , че аз днес правилно разбрах мисълта на доктор Целманс.
Защото той се изказа именно в този дух, като каза следното: този, който е станал днес лекар, заявява: "Аз станах именно лекар", но се стреми към импулсите от някаква нова област на света.
В бъдеще, очевидно, с медицината в Дорнах ще стане същото, както и с ред други клонове на антропософската дейност, пребиваващи все още в лоното на антропософията: ние с госпожа доктор Вегман*, моя помощница, сега разработваме медицинска система на основата на антропософията, - система, от която човечеството се нуждае и която скоро ще се появи. Също имам намерение в най-близко бъдеще да установя най-тесни контакти на Гьотеанума с клинико-терапевтичния институт в Арлесхайм, чиято дейност се оказа толкова благотворна и процъфтяваща, а по-нататък ще получи действителна антропософска ориентация. Това също е цел и на г-жа доктор Вегман. /*Ита Вегман (1876-1943) - доктор по медицина и практикуващ лекар в Цюрих до основаването от нея в 1921 г. на Клинико-терапевтичния институт (сега клиника Ита Вегман) в Арлесхайм.
към текста >>
/*Ита Вегман (1876-1943) - доктор по медицина и практикуващ
лекар
в Цюрих до основаването от нея в 1921 г.
Струва ми се , че аз днес правилно разбрах мисълта на доктор Целманс. Защото той се изказа именно в този дух, като каза следното: този, който е станал днес лекар, заявява: "Аз станах именно лекар", но се стреми към импулсите от някаква нова област на света. В бъдеще, очевидно, с медицината в Дорнах ще стане същото, както и с ред други клонове на антропософската дейност, пребиваващи все още в лоното на антропософията: ние с госпожа доктор Вегман*, моя помощница, сега разработваме медицинска система на основата на антропософията, - система, от която човечеството се нуждае и която скоро ще се появи. Също имам намерение в най-близко бъдеще да установя най-тесни контакти на Гьотеанума с клинико-терапевтичния институт в Арлесхайм, чиято дейност се оказа толкова благотворна и процъфтяваща, а по-нататък ще получи действителна антропософска ориентация. Това също е цел и на г-жа доктор Вегман.
/*Ита Вегман (1876-1943) - доктор по медицина и практикуващ лекар в Цюрих до основаването от нея в 1921 г.
на Клинико-терапевтичния институт (сега клиника Ита Вегман) в Арлесхайм. От Рождество на 1923 г. до 1935 г. – секретар на Ръководството на Всеобщото антропософско общество и ръководител на медицинската секция на Свободната висша школа. През 1924/25 г.
към текста >>
лекуващ
лекар
на Рудолф Щайнер и съавтор на "За разширение на лечебното изкуство според духовно-научните познания" (GA, том 27)./
на Клинико-терапевтичния институт (сега клиника Ита Вегман) в Арлесхайм. От Рождество на 1923 г. до 1935 г. – секретар на Ръководството на Всеобщото антропософско общество и ръководител на медицинската секция на Свободната висша школа. През 1924/25 г.
лекуващ лекар на Рудолф Щайнер и съавтор на "За разширение на лечебното изкуство според духовно-научните познания" (GA, том 27)./
към текста >>
61.
СЕДМА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 08.03.1924
GA_235 Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки Първи том
[16] Юлиус Роберт Майер, 1814-1878,
лекар
и естествоизпитател.
[16] Юлиус Роберт Майер, 1814-1878, лекар и естествоизпитател.
към текста >>
62.
ОСМА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 09.03.1924
GA_235 Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки Първи том
Людвиг Бюхнер, 1824-1899,
лекар
.
Людвиг Бюхнер, 1824-1899, лекар.
към текста >>
Якоб Молешот, 1822-1893,
лекар
и естествоизпитател.
Якоб Молешот, 1822-1893, лекар и естествоизпитател.
към текста >>
63.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 12 април 1924 година
GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том
Така например аз си спомням - ще вмъкна тук само едно малко интермецо, - че веднъж стоях на гарата на един по-малък университетски германски град, стоях на вратата на гарата с един познат
лекар
[5], който много се занимаваше с окултизъм.
Естествено понякога тези неща са нещо шокиращо за хората на нашето съвремие.
Така например аз си спомням - ще вмъкна тук само едно малко интермецо, - че веднъж стоях на гарата на един по-малък университетски германски град, стоях на вратата на гарата с един познат лекар[5], който много се занимаваше с окултизъм.
Около нас имаше много други хора. Той се разгорещи и в своя ентусиазъм ми каза с малко по-силен тон, така че стоящите наоколо можаха да чуят: - Ще ви подаря биографията на Роберт Блум, но тя започва най-напред с неговата смърт. - Понеже беше казано така високо, стоящите наоколо бяха шокирани. Днес не може току-така да се каже на хората: -Ще ви подаря биографията на един човек, но тя започва най-напред с неговата смърт. -
към текста >>
[5] един познат
лекар
: Това е хомеопата Емил Шлегел, 1852-1935,
лекар
в Тюбинген.
[5] един познат лекар: Това е хомеопата Емил Шлегел, 1852-1935, лекар в Тюбинген.
– Д-р Щайнер го посещава през ноември 1905. Относно изпращането на труда на Яков Лорбер «Сценарий на духовете. Насилственото встъпление на Роберт Блум. Опитности и развеждания в отвъдното.», 2 том, Битигхайм/Вурт, 1898, Рудолф Щайнер отговаря 14 декември 1905 между другото: «Книгата за Блум сигурно ще прочета, надявам се, че това ще стане още по Коледа. Писмото на Емил Шлегел е публикувано в «Писма» том II, Събр. съч.
към текста >>
64.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 24 април 1924 година
GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том
И така, в Средновековието съществуваше този
лекар
-алхимик Базилиус Валентинус, бенедиктинският монах, който извънредно много работеше в лабораториите, намиращи се в манастирските изби и който направи редица важни изследвания.
И така, в Средновековието съществуваше този лекар-алхимик Базилиус Валентинус, бенедиктинският монах, който извънредно много работеше в лабораториите, намиращи се в манастирските изби и който направи редица важни изследвания.
Там се намират определени хора - негови ученици, които скоро след смъртта му описват това, което им е казвал Базилиус Валентинус. Едва ли съществуват автентични съчинения от Базилиус Валентинус, но има съчинения от неговите ученици, които съдържат много от неговата същинска мъдрост, от неговата алхимична мъдрост.
към текста >>
65.
ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 11 май 1924 година
GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том
Но виждате ли, не жабата била парализирана, тъй като и тя от своя страна го гледала с острия си поглед, а той бил парализиран и е трябвало да бъде върнат към живота от
лекар
, чрез змийска отрова.
Естествено тези неща зависят от факта, или са зависели от това, дали хората са имали едно инстинктивно прозрение за взаимовръзките в света, които остават напълно скрити за днешната груба наука. Затова, че например за действието на човешката воля от голямо значение са топлинните въздействия, се вижда и от факта, че същият Русо, който в по-топлите места е бил в състояние да убива жаби със своя поглед, се опитал по-късно също и в Лион да гледа в очите една жаба, мислейки, че тя поне ще бъде парализирана от неговия поглед.
Но виждате ли, не жабата била парализирана, тъй като и тя от своя страна го гледала с острия си поглед, а той бил парализиран и е трябвало да бъде върнат към живота от лекар, чрез змийска отрова.
Този начин за разгръщане на волята е свързан напълно със съблюдаването на инстинктивното познание по отношение на това, което съществува около човека.
към текста >>
66.
ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 4 август 1924 г.
GA_237 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Трети том
Как някой днес може да стане
лекар
, ако при това не иска «да консумира» материализма!
Следователно помислете само: Ние просто можем да не знаем определени неща, които трябва да знаем, ако не ги прочетем във вестника; ние не можем да научим определени неща, които трябва да научим, ако не ги учим в смисъла на материализма.
Как някой днес може да стане лекар, ако при това не иска «да консумира» материализма!
Той не може другояче, освен да приеме материализма; разбира се, че трябва да стори това. И ако не иска да приеме материализма, той не може да бъде действителен лекар в смисъла на днешното време. Следователно ние сме постоянно изложени на това. Но това действа необикновено силно в кармата.
към текста >>
И ако не иска да приеме материализма, той не може да бъде действителен
лекар
в смисъла на днешното време.
Следователно помислете само: Ние просто можем да не знаем определени неща, които трябва да знаем, ако не ги прочетем във вестника; ние не можем да научим определени неща, които трябва да научим, ако не ги учим в смисъла на материализма. Как някой днес може да стане лекар, ако при това не иска «да консумира» материализма! Той не може другояче, освен да приеме материализма; разбира се, че трябва да стори това.
И ако не иска да приеме материализма, той не може да бъде действителен лекар в смисъла на днешното време.
Следователно ние сме постоянно изложени на това. Но това действа необикновено силно в кармата.
към текста >>
67.
2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 7 септември 1924 г.
GA_238 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Четвърти том
Веднъж ми се представи случай да срещна един модерен
лекар
, който беше много известен и като писател, и когото аз много ценях.
Веднъж ми се представи случай да срещна един модерен лекар, който беше много известен и като писател, и когото аз много ценях.
В този случай аз споменавам кармическите подробности, които доведоха до съответното изследване. Това изследване беше правено продължително време и бе приключено едва през последните седмици и сега се представя в такава форма, че - когато някой е един съвестен човек, - той говори за него. Аз споменавам подробности, за да можете да видите някои неща - естествено не всичко - и да разберете, как са свързани нещата.
към текста >>
Аз познах един такъв модерен
лекар
, а именно така, че когато се запознах с него, той беше заедно с една друга личност.
Аз познах един такъв модерен лекар, а именно така, че когато се запознах с него, той беше заедно с една друга личност.
Тази друга личност я познавах много точно от по-дълго време[3]; тя винаги ми правеше, не бих искал да кажа, едно дълбоко, но все пак основно впечатление. Едно основно впечатление поради това, че тази личност извънредно много обичаше да бъде заедно с други хора, които нашироко се занимаваха точно с един външно схващан окултизъм. Тази личност също извънредно охотно разказваше за това, как много от нейните познати се изказват върху всякакви окултни въпроси, а именно също и върху неща, които са окултно свързани с това, към което днешният човек на изкуството трябва да се стреми като лирик, като епик, като драматург. Тази личност беше обкръжена от една, бих искал да кажа, морална аура. Аз употребявам думата «морална» за всичко, което е свързано с душевните качества подчинени на волята.
към текста >>
И аз намерих душата, която беше минала през древния прислужник балсамьор, през Тит Ливий, през Валтер фон дер Фогелвайде, в модерния
лекар
Лудвиг Шлайх.[4]
И отново е интересно да видим именно особения лирически стил на Валтер, който действително се показва такъв, като че е изпитал действително неприятно чувство, страдание от балсамирането и поради това се обръща към съвършено другата страна на живота, към страната на живота, където човек няма нищо общо с мъртвото, а с пълното радостно съществуване - но и тук отново с известна доза песимистичност. Почувствайте стила на Валтер фон дер Фогелвайде, почувствайте двете предидущи земни съществувания в този стил. Почувствайте също и неспокойния живот на Валтер фон дер Фогелвайде: Той напомня извънредно много на онзи живот, който възниква за някого, когато дълго време е бил заедно с мъртвите и в душата му се отразяват много съдби, какъвто е случаят при един балсамьор. А сега по-нататък. Виждате ли, по-нататъшното проследяване на тази кармическа верига ме доведе отново в онази стая - но сега само интуитивно, духом, - където в присъствието на един мой стар познат, когото обаче знаех също като мумия - сега аз знаех: като мумия, балсамиран от другия - следователно цялата линия ме доведе отново в тази стая.
И аз намерих душата, която беше минала през древния прислужник балсамьор, през Тит Ливий, през Валтер фон дер Фогелвайде, в модерния лекар Лудвиг Шлайх.[4]
към текста >>
[3] Тази друга личност я познавах много точно от по-дълго време: Става въпрос за сприятеленият с Карл Людвиг Шлайх
лекар
Макс Аш, член на немската секция на Теософското общество.
[3] Тази друга личност я познавах много точно от по-дълго време: Става въпрос за сприятеленият с Карл Людвиг Шлайх лекар Макс Аш, член на немската секция на Теософското общество.
След неговата смърт през март 1911 при 10. Генерално събрание Рудолф Щайнер го почете с думите: «Искам да почетем една трета личност, която може би за много от вас неочаквано напусна физическия план; това е нашия мил секционен член д-р Макс Аш. В неговия активен живот той трябваше да преодолее някои неща, които затрудняват човека да се приближи до едно чисто духовно движение. Той обаче накрая намери пътя към нас така, че лекарят намери най доброто лекарство за своите страдания в заниманията си с теософската литература и теософските мисли. Той винаги твърдеше, че лекарят не може да повярва в душата си в някое друго лекарство, освен в това, което може да се получи от теософските книги, че той е чувствал, как теософските лекции като балсам се вливат в неговото измъчено от болки тяло.
към текста >>
68.
Допълнителни забележки към съдържанието на приветствието от 28.09.1924
GA_238 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Четвърти том
Което беше загатнато от Мари Щайнер като дадено от Рудолф Щайнер устно пояснение, беше потвърдено от д-р Лудвиг Нолл, лекуващият го заедно с д-р Ита Вегман
лекар
:
Което беше загатнато от Мари Щайнер като дадено от Рудолф Щайнер устно пояснение, беше потвърдено от д-р Лудвиг Нолл, лекуващият го заедно с д-р Ита Вегман лекар:
към текста >>
69.
Забележки към текста
GA_238 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Четвърти том
31. Тази друга личност я познавах много точно от по-дълго време: Става въпрос за сприятеленият с Карл Людвиг Шлайх
лекар
Макс Аш, член на немската секция на Теософското общество.
31. Тази друга личност я познавах много точно от по-дълго време: Става въпрос за сприятеленият с Карл Людвиг Шлайх лекар Макс Аш, член на немската секция на Теософското общество.
След неговата смърт през март 1911 при 10. Генерално събрание Рудолф Щайнер го почете с думите: «Искам да почетем една трета личност, която може би за много от вас неочаквано напусна физическия план; това е нашия мил секционен член д-р Макс Аш. В неговия активен живот той трябваше да преодолее някои неща, които затрудняват човека да се приближи до едно чисто духовно движение. Той обаче накрая намери пътя към нас така, че лекарят намери най доброто лекарство за своите страдания в заниманията си с теософската литература и теософските мисли. Той винаги твърдеше, че лекарят не може да повярва в душата си в някое друго лекарство, освен в това, което може да се получи от теософските книги, че той е чувствал, как теософските лекции като балсам се вливат в неговото измъчено от болки тяло.
към текста >>
70.
ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, Вроцлав, 8. Юни1924 г.
GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том
Старата мистерийна медицина е била приемана по такъв начин, че се е казвало: - Бог Меркурий е съобщил това на своя
лекар
-жрец.
Но тази «безсмислица» е истината. Древните мъдреци от мистериите са знаели, че само свръхсетивните същества от Меркурий могат да им дадат обяснение за оздравителните процеси. Затова тези меркуриеви мистерии бяха така устроени, че чрез един подходящ култ, обитатели от Меркурий действително са можели да слизат долу до олтара на меркуриевите храмове и чрез извършването на култовата служба жреците на меркуриевите мистерии са могли да получават съобщения от така слезлите духовни същества. И това, което в тези древни времена е било лечителство, това изцяло е получавано в този смисъл от меркуриевите мистерии. Отделните същества, които не са били винаги едни и същи, но хората са ги възприемали като едно и също същество, са били наричани бог Меркурий.
Старата мистерийна медицина е била приемана по такъв начин, че се е казвало: - Бог Меркурий е съобщил това на своя лекар-жрец.
И с това се е лекувало.
към текста >>
Днес се казва: -
Лекар
е този, който е следвал и се е изучил в Медицинския университет.
Също и днес духовната наука почива на това, че чрез съответната подготовка посветените общуват със свръхсетивни същества от нашия Космос, които слизат долу на Земята. Онези, които са посветени в днешната мистерийна мъдрост съвсем точно знаят, че най-същественото се получава от общуването със свръхсетивни същества от Космоса. Но в обикновеното настоящо човешко съзнание съществува точно противоположното на това, което е било в древните времена.
Днес се казва: - Лекар е този, който е следвал и се е изучил в Медицинския университет.
Това не се казваше по-рано. В древните времена лекар е бил този, който е говорел с бог Меркурий. Сега всичко вече е в упадък; останали са само традиции от това, което някога в мистериите е било общуване между лекар-жрец и бог Меркурий.
към текста >>
В древните времена
лекар
е бил този, който е говорел с бог Меркурий.
Също и днес духовната наука почива на това, че чрез съответната подготовка посветените общуват със свръхсетивни същества от нашия Космос, които слизат долу на Земята. Онези, които са посветени в днешната мистерийна мъдрост съвсем точно знаят, че най-същественото се получава от общуването със свръхсетивни същества от Космоса. Но в обикновеното настоящо човешко съзнание съществува точно противоположното на това, което е било в древните времена. Днес се казва: - Лекар е този, който е следвал и се е изучил в Медицинския университет. Това не се казваше по-рано.
В древните времена лекар е бил този, който е говорел с бог Меркурий.
Сега всичко вече е в упадък; останали са само традиции от това, което някога в мистериите е било общуване между лекар-жрец и бог Меркурий.
към текста >>
Сега всичко вече е в упадък; останали са само традиции от това, което някога в мистериите е било общуване между
лекар
-жрец и бог Меркурий.
Онези, които са посветени в днешната мистерийна мъдрост съвсем точно знаят, че най-същественото се получава от общуването със свръхсетивни същества от Космоса. Но в обикновеното настоящо човешко съзнание съществува точно противоположното на това, което е било в древните времена. Днес се казва: - Лекар е този, който е следвал и се е изучил в Медицинския университет. Това не се казваше по-рано. В древните времена лекар е бил този, който е говорел с бог Меркурий.
Сега всичко вече е в упадък; останали са само традиции от това, което някога в мистериите е било общуване между лекар-жрец и бог Меркурий.
към текста >>
71.
ОТГОВОРИ НА ВЪПРОСИ И ЗАКЛЮЧЕНИЯ. ПЪРВИ ОТГОВОР, Дорнах, 29 септември 1920 г.
GA_283 Същност на музикалното и тоновото изживяване в човека
[4] Д-р ФридрихХуземан, 1887-1959,
лекар
.
[4] Д-р ФридрихХуземан, 1887-1959, лекар.
Основава и ръководи санаториума Вийснек, Бухенбах към Фрайбург. По време на „Първи антропософски висш курс в Гьотеанума“, 26 септември - 16 октомври 1920 г., изнася три лекции от 27 до 29 септември на тема „Психиатрични въпроси от гледна точка на антропософията“, отпечатани в „Енигматичното в изкуството и науката“, Щутгарт 1922 г., стр. 231-330.
към текста >>
72.
Бележки. Към текста.
GA_283 Същност на музикалното и тоновото изживяване в човека
Д-р Фридрих Хуземан, 1887-1959,
лекар
.
Д-р Фридрих Хуземан, 1887-1959, лекар.
Основава и ръководи санаториума Вийснек, Бухенбах към Фрайбург. По време на „Първи антропософски висш курс в Гьотеанума“, 26 септември – 16 октомври 1920 г., изнася три лекции от 27 до 29 септември на тема „Психиатрични въпроси от гледна точка на антропософията“, отпечатани в „Енигматичното в изкуството и науката“, Щутгарт 1922 г., стр. 231-330.
към текста >>
73.
4. ЧЕТВЪРТИ СЕМИНАР. Щутгарт, 25.8.1919
GA_295 Лекции по валдорфска педагогика
След това дойде един учен
лекар
от Карлсруе и заяви, че когато човек спи, гръбначният му стълб заема хоризонтално положение.
Р.Щ.: При по-голяма част от децата това не се забелязва. При тези неща много по-голямо значение имат тенденциите, според която е изграден човешкият организъм, отколкото строежът на отделната човешка личност. По този въпрос остро ми се противопоставиха след един доклад в Мюнхен, където казах, че за строежа на човека няма определено значение гръбначният му стълб да е на една линия със земния диаметър, докато при животните гръбначната линия трябва да е хоризонтално на него.
След това дойде един учен лекар от Карлсруе и заяви, че когато човек спи, гръбначният му стълб заема хоризонтално положение.
Тогава аз казах: Не става въпрос за това дали човек може да постави гръбначния си стълб в различни положения, а за това, че цялата човешка структура архитектурно е подредена така, че гръбначният стълб в нормално положение да е вертикален, дори когато се е изкривил или заел друго положение. Ако не се съобразите с това, никога няма да можете да разберете как определени особености на човешката сетивност, които се откриват и в интелекта, могат да се проявят например и в тези, които са се родили слепи. По своята същност човек е изграден така, че интелектът да влияе на очите му, така че при слепите да могат да се предизвикват представи, които са ориентирани към очите. Стига се до тенденцията да се изважда на преден план общото в човешкия организъм, а не това, което е случайно състояние.
към текста >>
74.
8. ОСМИ СЕМИНАР. Щутгарт, 29.8.1919
GA_295 Лекции по валдорфска педагогика
По съвет на един иначе отличен
лекар
, детето получаваше на всяко хранене по една малка чашка червено вино.
Но момчето беше бледо, имаше лош апетит и беше доста слабо.
По съвет на един иначе отличен лекар, детето получаваше на всяко хранене по една малка чашка червено вино.
Аз не носех отговорност, нито пък имах влияние върху този особен хигиенен възпитателен метод, но се притеснявах. След това видях този човек отново когато той беше на 32-33 години един страшно нервен човек. Да, този неспокоен човек, който на тридесет години вече беше съвсем нервен, доказваше колко трагични се оказаха малките чашки червено вино по време на ядене. Той беше способно дете, за да може да извика: "Идват две магарета". "Бил е нахален" извиква госпожа Щайнер.
към текста >>
75.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ. Възпитанието на малкото дете и душевната нагласа на възпитателя. Оксфорд, 19. Август 1922
GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство
Изключително значително е това, което например английският
лекар
д-р Клифърд Албът13 е извел от своите изследвания за влиянието на грижата върху развитието на вътрешните органи, особено бъбреците.
Да вземем един отделен факт.
Изключително значително е това, което например английският лекар д-р Клифърд Албът13 е извел от своите изследвания за влиянието на грижата върху развитието на вътрешните органи, особено бъбреците.
Хора, поставени силно под влиянието на някаква грижа, след известно време показват влошаване на бъбречните функции. Такъв един многозначителен природонаучен резултат ни отвежда до пътя за изследване на духовната страна на света. Но този път трябва да бъде продължен. И това може да стане единствено чрез духовнонаучните методи. Чрез тях по един нагледен начин целият човек бива възприет като едно духовно същество и едва по този начин може да бъде хвърлена правилна светлина върху подобен природо-научен факт.
към текста >>
76.
ПЕТА ЛЕКЦИЯ. Учителят като артист във възпитателния процес (I). Оксфорд, 21. Август 1922
GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство
Домашният
лекар
беше наясно, че от момчето не може да излезе нищо.
То все още не беше научило нищо. Като пример за това, което беше научило, ми показаха една училищна тетрадка, където се виждаше какво е постигнало момчето на последния изпит, на който е било подложено. В нея можеше да се види само една голяма дупка, която детето беше пробило с гумата, нищо друго. Освен това момчето имаше патологични битови навици. Цялото семейство, което не беше склонно момчето да изучава някакъв занаят – това може да е предразсъдък, но в социалния живот естествено трябва да се съобразяваме с подобни предразсъдъци – цялото семейство беше нещастно.
Домашният лекар беше наясно, че от момчето не може да излезе нищо.
И така в това семейство ми бяха поверени четири деца за възпитание. Другите бяха нормални – това момче аз трябваше да възпитавам заедно с тях. Аз казах: Ще направя един опит. Че ще се получи едно или друго, това в такъв случай човек не може да обещае, но си казах, че ще направя всичко, което може да се направи, стига за възпитанието да ми бъде представена пълна свобода. Естествено майката проявяваше разбиране относно тази свобода, която аз изисквах, така че аз трябваше да се боря срещу останалото семейство, с изключение на майката.
към текста >>
Въпросното момче след време стана усърден
лекар
.
Аз имах възможност да му помагам и в гимназиалните класове, можех да го проследя до края на гимназията. Под влияние на това възпитание, т.е. чрез това, че нещата биваха ръководени по един духовен начин, главата намали размерите си. Аз зная, че лекарят може би ще каже: Главата и без друго би намалила размерите си. Сигурно, ала в хода на намаляване на размерите трябваше да се постигне правилното съотношение между душевното и духовното развитие.
Въпросното момче след време стана усърден лекар.
По време на войната, като лекар, той загина след като беше достигнал почти 40-та си година.
към текста >>
По време на войната, като
лекар
, той загина след като беше достигнал почти 40-та си година.
Под влияние на това възпитание, т.е. чрез това, че нещата биваха ръководени по един духовен начин, главата намали размерите си. Аз зная, че лекарят може би ще каже: Главата и без друго би намалила размерите си. Сигурно, ала в хода на намаляване на размерите трябваше да се постигне правилното съотношение между душевното и духовното развитие. Въпросното момче след време стана усърден лекар.
По време на войната, като лекар, той загина след като беше достигнал почти 40-та си година.
към текста >>
77.
1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, 21.03.1920 г.
GA_312 Духовна наука и медицина
В основата си то започва от един единствен, изключително решаващ труд на 18 век "de sedibus et causis morborum per anatomen indugatis" на Моргани,
лекар
от Падуа, чрез когото се появява нещо съвсем ново, нещо, което съществено въвежда материалистичното течение в медицината.
Докато всичко това се случва, се появява едно съвсем различно течение. До известна степен досега ние проследихме заключителното течение, до неговите последни издънки. Но с новото време изгрява това, което по различен начин става определящо за формирането на медицинските понятия, именно на 19 век.
В основата си то започва от един единствен, изключително решаващ труд на 18 век "de sedibus et causis morborum per anatomen indugatis" на Моргани, лекар от Падуа, чрез когото се появява нещо съвсем ново, нещо, което съществено въвежда материалистичното течение в медицината.
Тези неща трябва да бъдат обективно характеризирани, не чрез симпатии и антипатии. Защото това, което се появява чрез този труд, това е насочване на погледа върху последиците от болестта в човешкия организъм. Решаваща става находката в починалия труп. Всъщност едва от този момент нататък може да се каже: решаваща става находката в починалия труп. Чрез трупа започват да виждат, че когато действува тази или онази болест, без значение как се назовава, то този или онзи орган претърпява тази или онази промяна.
към текста >>
78.
2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 22.03.1920 г.
GA_312 Духовна наука и медицина
Единственото надеждно начало, положено, за да бъде разбрана поне тази механистична основа на сърдечната дейност но не повече това начало е положено от един австрийски
лекар
д-р Карл Шмидт,
лекар
в северния Щайермарк, който публикува съобщение във "Виенски медицински седмичник" 1892 г. бр.
И това, което се взаимопрониква, то бих желал да кажа преди своето взаимопроникване, се застоява в сърцето. При това сърцето се оформя като (орган на застоя) между нещо, което от сега нататък бих желал да наричам ниско разположена функция на организма, приемането на храната, обработката на храната и високо разположените функции на организма, към най-ниските към които бих желал да причисля дишането. Включен е един застоен орган и същественото при това е, че сърдечната дейност представлява последица от взаимодействието между втечнените хранителни вещества, т.е. между хранителната течност и приетия отвън въздух. Всичко онова, което намира израз в сърцето, което може да бъде разгледано като последица и засега трябва да бъде прието откъм механистичната му страна.
Единственото надеждно начало, положено, за да бъде разбрана поне тази механистична основа на сърдечната дейност но не повече това начало е положено от един австрийски лекар д-р Карл Шмидт, лекар в северния Щайермарк, който публикува съобщение във "Виенски медицински седмичник" 1892 г. бр.
15 по въпроса за сърдечния удар и пулсовата крива. В тази разработка не се съдържа много нещо, но трябва да кажем, че поне един човек, изхождайки от медицинската си практика, е забелязал, че при сърцето имаме работа, не с обикновена помпа, а с едно застойно устройство. Шмидт си представя целия процес на сърдечното движение и на сърдечния удар, както дейността на хидравлична машина, задвижвана от самите течения. В това се състои истинското, присъщо на изложението на д-р Карл Шмидт.
към текста >>
Древните лекари са изразили това бих казал чрез едно забележително лекарско педагогическо правило; те са казали: опасното, когато си
лекар
се състои в това, че лекарят трябва да бъде в състояние не само да пропъжда болестите, но трябва да може и да ги предизвиква.
Но в своето отношение спрямо туберкулозната предразположеност, т.е. спрямо вече макар и слабо активната туберкулоза, това отслабване на тегло е нещо, което трябва да съществува. И бих желал да кажа, че съществува идеална организация, съществува идеална организация на болестните явления. В известен смисъл едно болестно явление задължително се съчетава с други болестни явления. Това обуславя рационалността на следното, когато поради други обстоятелства в организма се появи нещо като реакция да останем при предразположението към туберкулоза но при това организмът не притежава нужната сила, за да предизвика тази реакция, тогава на организма трябва да му се помогне и реакцията да бъде така предизвикана, че едната болест да бъде последвана от друга.
Древните лекари са изразили това бих казал чрез едно забележително лекарско педагогическо правило; те са казали: опасното, когато си лекар се състои в това, че лекарят трябва да бъде в състояние не само да пропъжда болестите, но трябва да може и да ги предизвиква.
И в същата степен, в която лекарят може да лекува болестите, той може да ги предизвиква. Така древните, знаейки повече за тези взаимоотношения, изхождайки от своето атавистично ясновидство, в лицето на лекаря виждали същевременно и човека, който, ако е злонамерен, може не само да лекува хората, но може и да ги разболява. Това е свързано с необходимостта да бъдат предизвиквани известни болестни състояния, за да се установи правилното отношение спрямо други болестни състояния. Но това все пак са болестни състояния. И всичко: кашлица, гърлобол, болки в гърдите, явления на отслабване, на изморяване, нощни изпотявания, всичко това са все пак болестни явления.
към текста >>
79.
3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 23.03.1920 г.
GA_312 Духовна наука и медицина
Шлайх, който всъщност имал навика да размишлява над подобни неща, изпаднал в подобно заблуждение, когато при него като
лекар
дошъл един мъж, който си бил убол пръста с мастилено перо и който му казал: през следващата нощ това положително ще причини смъртта ми, ще настъпи отравяне на кръвта и затова ръката ми трябва да бъде ампултирана.
Това, за което разказвам сега, е подвело по погрешен път и най-умните, тогава, когато се появили неща като сугестията (внушение бел. прев.) хипнозата. И е могло да се види от тогава е изминал вече известен период от време как хистеричните дами са подвеждали и най-опитните лекари, водили са ги за носа, защото се е вярвало на всичко, което такива дами са разигравали пред лекарите; и никой не е могъл да разбере, какво всъщност става в организма. Може би в тази връзка няма да е безинтересно да спомена в какво заблуждение изпаднал Шлайх макар, че в случая става дума не за хистерична дама, а за хистеричен мъж.
Шлайх, който всъщност имал навика да размишлява над подобни неща, изпаднал в подобно заблуждение, когато при него като лекар дошъл един мъж, който си бил убол пръста с мастилено перо и който му казал: през следващата нощ това положително ще причини смъртта ми, ще настъпи отравяне на кръвта и затова ръката ми трябва да бъде ампултирана.
Естествено Шлайх като хирург не можел да извърши тази операция. Той можел само да успокои мъжа и да вземе съответните за случая мерки изсмукване на раната и т.н., но разбира се не можел да му отреже ръката, само поради изказването му, че през следващата нощ ще получи отравяне на кръвта. Въпросният пациент отишъл при още едно светило, но разбира се, и там отказали да му отрежат ръката. Но на Шлайх историята се сторила малко странна. На другата сутрин той се заинтересувал през нощта пациентът действително бил починал.
към текста >>
80.
4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 24.03.1920 г.
GA_312 Духовна наука и медицина
Да, може би отделният
лекар
действително ще осъзнае, че е застанал именно като отделен
лекар
и че трябва да се бори срещу голямата маса останалите лекари.
Сега аз мога да Ви дам едно много просто средство, чрез което тези излекувания биха станали все по-редки и по-редки. Но бих желал да дам това средство именно по причина да не го използувате, а е толкова близко до ума да бъде използувано. И за това средство разбира се мога да говоря само пред кръг от предварително, антропософски образовани личности. Това средство би се състояло в следното: да задвижите всичко възможно, за да превърнете терапията на Ритер в нещо общоприложимо. При лечебните успехи вие не вземате предвид, че в случая заставате като отделни лекари.
Да, може би отделният лекар действително ще осъзнае, че е застанал именно като отделен лекар и че трябва да се бори срещу голямата маса останалите лекари.
И в мига, в който бихте превърнали терапията на Ритер в университетска, в мига, когато тя вече няма да бъде в опозиция, когато даже не бих казал от всички но от мнозина започне да се лекува по този начин, то Вие ще трябва да се убедите, че лечебните успехи значително ще намалеят. Виждате ли, тъй странни са нещата в действителния живот. Понякога нещата са съвсем различни от това, което си представяме. Отделният лекар, разбира се, е силно заинтересован да излекува отделния човек, и по този път модерната материалистична медицина бих казал си е създала дори вид правна основа, на всяка цена да се започне лечението на отделния човек. Да, но тази правна основа се състои в това, че се казва: изобщо не съществуват болести, но съществуват само болни хора.
към текста >>
Отделният
лекар
, разбира се, е силно заинтересован да излекува отделния човек, и по този път модерната материалистична медицина бих казал си е създала дори вид правна основа, на всяка цена да се започне лечението на отделния човек.
При лечебните успехи вие не вземате предвид, че в случая заставате като отделни лекари. Да, може би отделният лекар действително ще осъзнае, че е застанал именно като отделен лекар и че трябва да се бори срещу голямата маса останалите лекари. И в мига, в който бихте превърнали терапията на Ритер в университетска, в мига, когато тя вече няма да бъде в опозиция, когато даже не бих казал от всички но от мнозина започне да се лекува по този начин, то Вие ще трябва да се убедите, че лечебните успехи значително ще намалеят. Виждате ли, тъй странни са нещата в действителния живот. Понякога нещата са съвсем различни от това, което си представяме.
Отделният лекар, разбира се, е силно заинтересован да излекува отделния човек, и по този път модерната материалистична медицина бих казал си е създала дори вид правна основа, на всяка цена да се започне лечението на отделния човек.
Да, но тази правна основа се състои в това, че се казва: изобщо не съществуват болести, но съществуват само болни хора. Разбира се, ако хората и по отношение на боледуването бяха така изолирани, както външно изглеждат днес, тогава тази правна основа би била действително основателна. Но в действителност хората съвсем не са така изолирани и подобно нещо има огромно значение, както разказаното вчера от Вас, господин д-р Е., а именно, че определени болестни напрежения обхващат обширни територии, и че когато сте излекували отделния човек, никога не можете да установите, на колко други може би сте прикачили болестта в друг един случай. Вие не поставя те отделния болестен случай в цялостния процес, и по тази причина такива отделни случаи са изключително фрапиращи. Но този, който има предвид цялостното благо на човечеството, бих искал да кажа той действително трябва да говори от друга гледна точка.
към текста >>
При всички птици откриваме изключително слабо развитие на пикочния мехур и на дебелото черво и лекарите-материалисти, както например парижкия
лекар
Мечников, са хранели най-великите заблуждения тъкмо по този въпрос.
В тези неща е заложено невероятно много, и до днес това изобщо не е разработено по научен път. Освен това в тази област има много материал и за изследване формите на червата. Помислете си само, че целият птичи род съдържа едно съществено отличие от бозайниците и от човека.
При всички птици откриваме изключително слабо развитие на пикочния мехур и на дебелото черво и лекарите-материалисти, както например парижкия лекар Мечников, са хранели най-великите заблуждения тъкмо по този въпрос.
Едва при тези птици, които предимно ходят по земята, наблюдаваме как се формира дебелото черво, а също така и известни вдлъбнатини добиват формата на пикочен мехур. Така тук се натъкваме на един важен факт, че птиците нямат възможност да отлагат своите изпражнения, нямат възможност да ги задържат за известно време в организма си, та след това, при възможност, волево да ги изхвърлят, но при тях се осъществява постепенно уравновесяване между приемането на храна и отделянето.
към текста >>
81.
7. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 27.03.1920 г.
GA_312 Духовна наука и медицина
И не един
лекар
би се справил с всички свои възгледи, ако при всички тези процеси, разгръщащи се например при еднокардит (Endocarditis възпаление на вътрешната обвивка на сърдечните кухини бел.
Това изместване обаче се осъществява в различни възрасти. Вникнем ли в явленията, т.е. добием ли поглед върху тези явления, появяващи се именно в юношеска възраст, предвид всичко това, което по някакъв начин е свързано с човека, това накрая довежда до пневмония или плеврит в юношеска възраст: ако обобщим всичко това, което се намесва в този процес, откриваме, че това е един изместен процес, същия процес, който в още по-ранна възраст изявява себе си чрез хидроцефалията. Просто хидроцефалията бива леко изместена по посока надолу в човешкото устройство и тук тя създава предразположение към пневмония или плевритни явления, но също така и към това, което в детска възраст е свързано с тези явления. Но нещата стоят така, че и тези явления в детска възраст имат своите противоположни процеси в по-късна възраст, така че по-късно те отново настъпват, но в своята полярна противоположност.
И не един лекар би се справил с всички свои възгледи, ако при всички тези процеси, разгръщащи се например при еднокардит (Endocarditis възпаление на вътрешната обвивка на сърдечните кухини бел.
прев.), така също и при острия ендокардит, си постави въпроса по следния начин, ако се каже: бих желал да узная как в една по-ранна възраст са се разгръщали тези болестни прояви, които по някакъв начин са свързани с пневмонията или с плеврита. Това ще ни доведе до там, да видим, че при децата пневмонията или плевритните явления не бива да бъдат преждевременно и твърде бързо подтиснати.
към текста >>
82.
9. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 29.03.1920 г.
GA_312 Духовна наука и медицина
Една от първите задачи на даден
лекар
, установяващ се в дадена област на работа, всъщност би се състояла в това, основно да изследва геологията на тази област.
Тясно свързани с всичко, което дадена местност предлага просто чрез конфигурацията на своята повърхност, са белодробните функции. Те са зависими от това, дали имаме работа с местност, в която, например, както в тукашната област, има много варовици или имаме работа с местност, където има много кварц, там където има старо нагънати планини. В зависимост от това, и то в силна степен, е различно устроен живота на белия дроб, защото белият дроб съществено зависи от почвения състав на местността.
Една от първите задачи на даден лекар, установяващ се в дадена област на работа, всъщност би се състояла в това, основно да изследва геологията на тази област.
Изследването на геологията на тази местност е всъщност едно и също с изследването на белите дробове на хората от съответната област. И трябва да знаем, че е твърде неблагоприятно, когато белият дроб не успява да се приспособи към околността. Само че в никакъв случай не бива да разбирате погрешно това, което Ви казвам в това отношение: установявайки тази зависимост между белия дроб и околността, аз имам предвид вътрешното устройство на белия дроб; имам предвид не дишането, а имам предвид вътрешния строеж на белия дроб.
към текста >>
83.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 12 април 1921 г.
GA_313 Терапията от гледната точка на духовната наука тъй като я въведох цялата
Когато избухна кавгата между йенските и берлинските учени относно питекантропа, Pithecanthropus erectus, тогава Вихров[3] възрази на Хекел,[4] че питекантропът, намерен чрез Дюбоа,[5] има ясни заздравявания, заздравели костни наранявания, при които съвременният
лекар
може да тълкува, че е проведено изкуствено лечение.
Веднъж, преди не много време, дилетантското тършуване в тези неща можа да предизвика извънредно голяма сензация при някои господа, които в други области бяха извънредно учени специалисти.
Когато избухна кавгата между йенските и берлинските учени относно питекантропа, Pithecanthropus erectus, тогава Вихров[3] възрази на Хекел,[4] че питекантропът, намерен чрез Дюбоа,[5] има ясни заздравявания, заздравели костни наранявания, при които съвременният лекар може да тълкува, че е проведено изкуствено лечение.
Това беше едно от главните възражения на Вихров и оттам той констатира, че този питекантропус еректус е бил излекуван от някой лекар, следователно тогава вече е трябвало да има лекари като Вихров в Университета, нали, които да приложат външното лечение, и затова питекантропът не може да е междинно звено, понеже човекът го е нямало още тогава, а трябва да е именно човек. Възможно е и един истински лекар да е могъл да излекува една маймуна, но това не се е предположило. От друга страна, когато всъщност също така дилетански се рови в нещата, понеже се изразява само едно всеобщо чувство, се казва, че при животните стават и природни спонтанни излекувания, без да се намесва някой човек, които изглеждат също както заздравяването при питекантропа.
към текста >>
Това беше едно от главните възражения на Вихров и оттам той констатира, че този питекантропус еректус е бил излекуван от някой
лекар
, следователно тогава вече е трябвало да има лекари като Вихров в Университета, нали, които да приложат външното лечение, и затова питекантропът не може да е междинно звено, понеже човекът го е нямало още тогава, а трябва да е именно човек.
Веднъж, преди не много време, дилетантското тършуване в тези неща можа да предизвика извънредно голяма сензация при някои господа, които в други области бяха извънредно учени специалисти. Когато избухна кавгата между йенските и берлинските учени относно питекантропа, Pithecanthropus erectus, тогава Вихров[3] възрази на Хекел,[4] че питекантропът, намерен чрез Дюбоа,[5] има ясни заздравявания, заздравели костни наранявания, при които съвременният лекар може да тълкува, че е проведено изкуствено лечение.
Това беше едно от главните възражения на Вихров и оттам той констатира, че този питекантропус еректус е бил излекуван от някой лекар, следователно тогава вече е трябвало да има лекари като Вихров в Университета, нали, които да приложат външното лечение, и затова питекантропът не може да е междинно звено, понеже човекът го е нямало още тогава, а трябва да е именно човек.
Възможно е и един истински лекар да е могъл да излекува една маймуна, но това не се е предположило. От друга страна, когато всъщност също така дилетански се рови в нещата, понеже се изразява само едно всеобщо чувство, се казва, че при животните стават и природни спонтанни излекувания, без да се намесва някой човек, които изглеждат също както заздравяването при питекантропа.
към текста >>
Възможно е и един истински
лекар
да е могъл да излекува една маймуна, но това не се е предположило.
Веднъж, преди не много време, дилетантското тършуване в тези неща можа да предизвика извънредно голяма сензация при някои господа, които в други области бяха извънредно учени специалисти. Когато избухна кавгата между йенските и берлинските учени относно питекантропа, Pithecanthropus erectus, тогава Вихров[3] възрази на Хекел,[4] че питекантропът, намерен чрез Дюбоа,[5] има ясни заздравявания, заздравели костни наранявания, при които съвременният лекар може да тълкува, че е проведено изкуствено лечение. Това беше едно от главните възражения на Вихров и оттам той констатира, че този питекантропус еректус е бил излекуван от някой лекар, следователно тогава вече е трябвало да има лекари като Вихров в Университета, нали, които да приложат външното лечение, и затова питекантропът не може да е междинно звено, понеже човекът го е нямало още тогава, а трябва да е именно човек.
Възможно е и един истински лекар да е могъл да излекува една маймуна, но това не се е предположило.
От друга страна, когато всъщност също така дилетански се рови в нещата, понеже се изразява само едно всеобщо чувство, се казва, че при животните стават и природни спонтанни излекувания, без да се намесва някой човек, които изглеждат също както заздравяването при питекантропа.
към текста >>
[5] Eugen Dubois, 1858-1940, холандски военен
лекар
.
[5] Eugen Dubois, 1858-1940, холандски военен лекар.
Публикации: «Pithecanthropus erectus, една човекоподобна преходна форма», Батавия 1894 г
към текста >>
84.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 13 април 1921 г.
GA_313 Терапията от гледната точка на духовната наука тъй като я въведох цялата
Обръщам вниманието само върху интересния факт, че виенският
лекар
и професор Мориц Бенедикт[3] веднъж стига до необичайната за него идея да се кандидатира за държавен съветник и аргументира това, като казва, че именно лекарските му възгледи го принуждават да направи такава крачка, защото при него идват толкова пациенти, на които той никога не би могъл да им предпише необходимото, което трябва да им предпише, а именно по-добро облекло, жилище, добри условия за дишане и др.п.
Болестите, засягащи човешките гърди, са станали особено характерни в по-новото време също затова, защото е правен опит в известна степен да се отклони вниманието от същинския проблем и да се насочи към едно мистично понятие, което не е нужно да остане мистично, но е изцяло мистично за по-новия материализъм. Относно такива болести много се говори за «народни болести». Да, при тези народни болести, това, естествено, е понятие като един чувал, в който се слага всичко, което човек не иска да опознае и което в известно отношение се изплъзва от умението на лекарите, както това става днес.
Обръщам вниманието само върху интересния факт, че виенският лекар и професор Мориц Бенедикт[3] веднъж стига до необичайната за него идея да се кандидатира за държавен съветник и аргументира това, като казва, че именно лекарските му възгледи го принуждават да направи такава крачка, защото при него идват толкова пациенти, на които той никога не би могъл да им предпише необходимото, което трябва да им предпише, а именно по-добро облекло, жилище, добри условия за дишане и др.п.
Те обаче могат да бъдат получени само по пътя на социалната дейност. Затова той е трябвало като лекар да застане в социалната дейност. Виждате едно фактическо отблъсване на това, за което всъщност става въпрос. Зад всички тези неща стои именно това, което трябва да се има особено предвид по отношение на този член на човешкото същество. Защото и в такава взаимовръзка трябва да се разглежда проявяващото се като болестен процес в човешкия гръден организъм, което в крайна сметка произлиза от нередовното взаимодействие между астралното и етерното.
към текста >>
Затова той е трябвало като
лекар
да застане в социалната дейност.
Болестите, засягащи човешките гърди, са станали особено характерни в по-новото време също затова, защото е правен опит в известна степен да се отклони вниманието от същинския проблем и да се насочи към едно мистично понятие, което не е нужно да остане мистично, но е изцяло мистично за по-новия материализъм. Относно такива болести много се говори за «народни болести». Да, при тези народни болести, това, естествено, е понятие като един чувал, в който се слага всичко, което човек не иска да опознае и което в известно отношение се изплъзва от умението на лекарите, както това става днес. Обръщам вниманието само върху интересния факт, че виенският лекар и професор Мориц Бенедикт[3] веднъж стига до необичайната за него идея да се кандидатира за държавен съветник и аргументира това, като казва, че именно лекарските му възгледи го принуждават да направи такава крачка, защото при него идват толкова пациенти, на които той никога не би могъл да им предпише необходимото, което трябва да им предпише, а именно по-добро облекло, жилище, добри условия за дишане и др.п. Те обаче могат да бъдат получени само по пътя на социалната дейност.
Затова той е трябвало като лекар да застане в социалната дейност.
Виждате едно фактическо отблъсване на това, за което всъщност става въпрос. Зад всички тези неща стои именно това, което трябва да се има особено предвид по отношение на този член на човешкото същество. Защото и в такава взаимовръзка трябва да се разглежда проявяващото се като болестен процес в човешкия гръден организъм, което в крайна сметка произлиза от нередовното взаимодействие между астралното и етерното. Тук не можем да направим нищо без едно познание, което следва да навлезе в надсетивното. И трябва да се каже следното.
към текста >>
[1] Едвин Шайдегер, 1867-1949 г., основател и главен
лекар
на болницата Merian-Iselin в Базел, открита през 1918 г.
[1] Едвин Шайдегер, 1867-1949 г., основател и главен лекар на болницата Merian-Iselin в Базел, открита през 1918 г.
По образование хомеопат, той остава верен на тази терапия през целия си живот. Член на Парацелзиевото общество.
към текста >>
85.
СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 17 април 1921 г.
GA_313 Терапията от гледната точка на духовната наука тъй като я въведох цялата
[1] Отомар Розенбах, 1851-1907,
лекар
и професор в Бреслау (Вроцлав) и Берлин.
[1] Отомар Розенбах, 1851-1907, лекар и професор в Бреслау (Вроцлав) и Берлин.
Публикува голям брой произведения за физиологията и патологията, «Очерк за патологията и терапията на сърдечните заболявания», Берлин 1899 г. В библиотеката на Рудолф Щайнер има малко произведение от Розенбах със заглавието «Енергетика и медицина» от 1897 г. В изданието от 1963 г. името Розенбах е променено в Райхенбах, понеже името Розенбах не се среща често и се смята, че се дължи на слухова грешка. В стенограмата обаче ясно е написано Розенбах, потвърдено в блежника към този курс, защото Р.
към текста >>
86.
2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 8 ноември 1920
GA_314 Физиология и терапия от гледна точка на духовната наука
Обаче ръководен от своя инстинкт, Шелинг успя да извлече от твърде особеното се душевно устройство един здрав принцип, за който впрочем може да се каже: За всеки
лекар
би било извънредно полезно, ако в цялата си практическа дейност и в личната си преценка за същността на здравия и болния човек, той се ръководи тъкмо от този принцип.
Позволете ми да продължа от там, където бях стигнал в края на вчерашната лекция. Ставаше дума за една личност, която чрез своите философски инстинкти стигна до едно предчувствие за връзките на духовно-душевното с тялото на човека. Да, става дума за Шелинг и аз споменах, че подтикван от тези инстинкти, Шелинг успя да се занимае не само с теоретичната медицина, но и с всевъзможни проблеми, свързани с лечението. Аз не зная дали тези опити за лечение са завършили по-добре, от колкото може да се очаква от мнозина отлично подготвени лекари. Защото този въпрос: доколко един човек се подобрява от даден лечебен процес, в повечето случаи ако не се вникне дълбоко навътре в нещата си остава един твърде проблематичен въпрос.
Обаче ръководен от своя инстинкт, Шелинг успя да извлече от твърде особеното се душевно устройство един здрав принцип, за който впрочем може да се каже: За всеки лекар би било извънредно полезно, ако в цялата си практическа дейност и в личната си преценка за същността на здравия и болния човек, той се ръководи тъкмо от този принцип.
А сега нека да Ви припомня тези думи на Шелинг. Всъщност те са образец на смелост. Шелинг просто казваше: да познаваш природата, означава да твориш природата. Но първото нещо, което хрумва на човек след като чуе такъв афоризъм. Макар и да е изречен от гениална личност, е че този афоризъм е напълно абсурден.
към текста >>
87.
3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 9 ноември 1920
GA_314 Физиология и терапия от гледна точка на духовната наука
Защото от една страна за бъдещето развитие на човечеството ще бъде извънредно необходимо да се запази и предаде целия арсенал от лечебни фактори, така да се каже, цялата последователност и логика на медицината, за да се утвърди в нея едно пълно с доверие отношение между
лекар
и пациенти; необходимо ще бъде още едно съвършено разбиране на ръководните медицински принципи от страна на широките кръгове неизбежно условие за изграждане на социалната хигиена.
Разбира се, в краткото време, отредено за специалните проблеми на лечението, ние бихме могли да загатнем само някои общи положения. От друга страна, бих желал да кажа, че да навлизаме в детайлите на медицинската терапия без да сме изправени пред една тясно специализирана аудитория, какъвто беше случая тази пролет тук е според мен нещо твърде съмнително.
Защото от една страна за бъдещето развитие на човечеството ще бъде извънредно необходимо да се запази и предаде целия арсенал от лечебни фактори, така да се каже, цялата последователност и логика на медицината, за да се утвърди в нея едно пълно с доверие отношение между лекар и пациенти; необходимо ще бъде още едно съвършено разбиране на ръководните медицински принципи от страна на широките кръгове неизбежно условие за изграждане на социалната хигиена.
Разбира се, от друга страна ще бъде крайно нежелателно, ако в медицинската област се ширят дилетантски и лаически преценки нещо твърде разпространено в нашето съвремие. И аз отново бих желал да изтъкна, че изобщо не е в моите намерения да се насърчава каквото и да е знахарство, или пък неща от този род. В нашата Антропософски ориентирана духовна наука решително трябва да се утвърди стремеж към истински медицински изследвания, към истинско медицинско изкуство. И разбира се тук не следва да се предприема атака срещу онези хора, които изхождат от едно, така да се каже безгранично незнание, и се обявяват против всичко, което те наричат школска медици на и т.н.
към текста >>
88.
ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 1. Юли 1924
GA_317 Лечебно-педагогически курс
глава на „Моят жизнен път” аз описвам историята на това изоставащо дете, чиито родители, както и домашният
лекар
, се оказват безпомощни.
По време на моята възпитателска дейност, аз имах възможност да се занимавам с едно изоставащо дете на 11 години. В 6.
глава на „Моят жизнен път” аз описвам историята на това изоставащо дете, чиито родители, както и домашният лекар, се оказват безпомощни.
Момчето трябваше да изучи някакъв занаят. Но това се приемаше като нещо ужасно. Освен майката, една спокойна жена, всички останали бяха извън себе си, защото смятаха за срамно, едно дете от такова видно буржоазно семейство да учи някакъв занаят. Не беше моя работа да обсъждам тази тема. Освен всичко друго, детето имаше и хидроцефалия, така че аз поставих условието: Детето да ми бъде поверено изцяло.
към текста >>
89.
ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 5. Юли 1924
GA_317 Лечебно-педагогически курс
Когато един
лекар
не може да посочи някаква причина за треската, той я нарича окултна треска.
Между 3-та и 4-та година при момичето настъпва окултна треска. В медицината също я наричат с това име: окултна треска. Тук се намираме в една от онези медицински области, където са запазени изрази от по-далечното минало.
Когато един лекар не може да посочи някаква причина за треската, той я нарича окултна треска.
Тази окултна треска между 3-та и 4-та година означава една особена слабост на астралното тяло. Физическото тяло и етерното тяло реагират прекалено силно, астралното тяло не може да ги следва. Ето защо при това дете трябва да имаме предвид следното: на 3-та година настъпва един вид закърняване на астралното тяло и ние трябва да му се притечем на помощ, като това е възможно също и с педагогически мерки, а именно, когато „раздвижим” неговите интереси. Опишете, моля, как протичат учебните занимания при това момиче.
към текста >>
90.
Съдържание
GA_318 Съвместната работа между лекарите и пастирите на човешката душа
Терапия от живота към съзнанието, тайнство, въздействуващо от съзнанието към живота; произлизащо от това възможно взаимодействие между пастор и
лекар
, всеки, изхождайки от своята специалност.
Ясно разграничаване на пасторската професия от лекарската. Исторически данни. Пасторски аспекти: грижата за душата на здравия и на болния човек; хигиенно значение на религиозно-култообразните обреди, пост, аскетизъм и др.; Въпроси на лечебното въздействие на тайнството. Поведението на лекаря и на пастора спрямо душевно болния човек. Троичния път на терапевтичните въздействия.
Терапия от живота към съзнанието, тайнство, въздействуващо от съзнанието към живота; произлизащо от това възможно взаимодействие между пастор и лекар, всеки, изхождайки от своята специалност.
към текста >>
91.
1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 8 септември 1924 г.
GA_318 Съвместната работа между лекарите и пастирите на човешката душа
И колкото по-добре вникваме в това, че и двете са богослужение, толкова по-добре, по съответния начин целебно, това взаимодействие ще се намесва в света, когато лекарят остане
лекар
, и пасторът, пастор.
Но това, за което тук става дума, е наистина да стане кристално ясно: според мисленето, чувствуването и волята на човека, на лекаря, на лечителя съответствува предварителното, специфично лекарско образование; и никой не бива да вярва, че без да има това специфично предварително медицинско образование има право да се намесва в света с медицинските си познания, дори ако е теолог. И обратно, лекарят трябва да развие едно особено понятие за своята професия и чрез пасторската медицина ще трябва да се на учи да разбира, че в следните казани думи има нещо съществено: на пастора принадлежи жертвения огън, на лекаря, жезъла на Меркурий. И единствено чрез взаимодействието на жертвения огън и на жезъла на Меркурий е възможна една благополучна дейност. Не бива с жертвения огън да лекуваме, и с жезъла на Меркурий да отслужваме литургия. Но трябва да разберем, че и двете представляват богослужение.
И колкото по-добре вникваме в това, че и двете са богослужение, толкова по-добре, по съответния начин целебно, това взаимодействие ще се намесва в света, когато лекарят остане лекар, и пасторът, пастор.
Нашето антропософско движение не бива да се превръща в почва за хаотично размесване на неща, защото от това ще пострада сериозността, тази сериозност, за която ние така строго би трябвало да се грижим тъкмо в рамките на антропософското движение. Ако си послужа с един драстичен пример: човек може приблизително да знае какво става, когато се извършва операция на крака; но човек не бива да вярва, че веднага би могъл да извърши тази операция на крака. И това трябва да бъде отношението ни към всичко медицинско. Преди всичко Антропософията по никакъв начин не бива да се превръща в пропагандиране на шарлатанщина в лечителството. И тя не бива да се превръща в такава чрез това, че теолозите биха станали подобни лечители, шарлатани.
към текста >>
Това трябва да бъде изложено по съвсем ясен начин; и така, това, което ще изхожда от медицинската секция на Гьотеанума, с най-строга сериозност ще трябва да борави с нещата, които в антропософски смисъл могат да покажат на света човека като лечител; но това трябва да се превърне в една реална институция, и ще бъде необходимо, по еднозначен начин да бъде определено мястото в тази секция на онзи
лекар
, който желае да работи в смисъла на медицинската секция.
Нашето антропософско движение не бива да се превръща в почва за хаотично размесване на неща, защото от това ще пострада сериозността, тази сериозност, за която ние така строго би трябвало да се грижим тъкмо в рамките на антропософското движение. Ако си послужа с един драстичен пример: човек може приблизително да знае какво става, когато се извършва операция на крака; но човек не бива да вярва, че веднага би могъл да извърши тази операция на крака. И това трябва да бъде отношението ни към всичко медицинско. Преди всичко Антропософията по никакъв начин не бива да се превръща в пропагандиране на шарлатанщина в лечителството. И тя не бива да се превръща в такава чрез това, че теолозите биха станали подобни лечители, шарлатани.
Това трябва да бъде изложено по съвсем ясен начин; и така, това, което ще изхожда от медицинската секция на Гьотеанума, с най-строга сериозност ще трябва да борави с нещата, които в антропософски смисъл могат да покажат на света човека като лечител; но това трябва да се превърне в една реална институция, и ще бъде необходимо, по еднозначен начин да бъде определено мястото в тази секция на онзи лекар, който желае да работи в смисъла на медицинската секция.
Няма да е възможен друг начин, освен тази институция да стане съвсем реална, така че наистина може да стигне до там, в бъдеще, в определен смисъл, лекар да може да бъде този, който именно е лекар в направлението на медицинската секция на Гьотеанума. И така, скъпи мои приятели, с това е и оправдано, че избягнахме да допуснем до този курс лечители, които не са лекари. Така, че тези, които днес тук са седнали като лекари, напълно в смисъла на света, могат да ангажират лекарско то съсловие, в съществената му част, само с малки изключения.
към текста >>
Няма да е възможен друг начин, освен тази институция да стане съвсем реална, така че наистина може да стигне до там, в бъдеще, в определен смисъл,
лекар
да може да бъде този, който именно е
лекар
в направлението на медицинската секция на Гьотеанума.
Ако си послужа с един драстичен пример: човек може приблизително да знае какво става, когато се извършва операция на крака; но човек не бива да вярва, че веднага би могъл да извърши тази операция на крака. И това трябва да бъде отношението ни към всичко медицинско. Преди всичко Антропософията по никакъв начин не бива да се превръща в пропагандиране на шарлатанщина в лечителството. И тя не бива да се превръща в такава чрез това, че теолозите биха станали подобни лечители, шарлатани. Това трябва да бъде изложено по съвсем ясен начин; и така, това, което ще изхожда от медицинската секция на Гьотеанума, с най-строга сериозност ще трябва да борави с нещата, които в антропософски смисъл могат да покажат на света човека като лечител; но това трябва да се превърне в една реална институция, и ще бъде необходимо, по еднозначен начин да бъде определено мястото в тази секция на онзи лекар, който желае да работи в смисъла на медицинската секция.
Няма да е възможен друг начин, освен тази институция да стане съвсем реална, така че наистина може да стигне до там, в бъдеще, в определен смисъл, лекар да може да бъде този, който именно е лекар в направлението на медицинската секция на Гьотеанума.
И така, скъпи мои приятели, с това е и оправдано, че избягнахме да допуснем до този курс лечители, които не са лекари. Така, че тези, които днес тук са седнали като лекари, напълно в смисъла на света, могат да ангажират лекарско то съсловие, в съществената му част, само с малки изключения.
към текста >>
Обратно, в основата си все още не съм чел книга върху пасторската медицина, в която да не е ясно казано и повторено, че в първите задължения на пастира на душата влиза да помогне със съвети и действие, та да бъде намерен правилния
лекар
, но че той самият трябва да се въздържа от всякаква лекарска намеса.
В рамките на евангелистите факултети надали все още играе някаква роля, но в рамките на католическите теологически факултети пасторската медицина играе роля, и то изхождайки от една добра основа. Само че не съдържа нищо медицинско. В съществената си част тя съдържа следното: първо това, от което пастирите на човешката душа се нуждаят в рамките на самата грижа за душата, за да могат да се грижат наистина за душата, не само сред онези хора, които, бидейки здрави, са се поверили на душевните им грижи, но също и сред тези, които като болни са поверили на грижите им своите души. Пасторът трябва да се грижи за душите; и тук има един различен нюанс, дали ще се грижим за душата на един болен, особено на тежко болен, или ще се грижим за душата на един здрав човек. Тук става дума за това, как да се грижим за душите на болни, евентуално тежко болни, как да се отнасяме в този случай.
Обратно, в основата си все още не съм чел книга върху пасторската медицина, в която да не е ясно казано и повторено, че в първите задължения на пастира на душата влиза да помогне със съвети и действие, та да бъде намерен правилния лекар, но че той самият трябва да се въздържа от всякаква лекарска намеса.
Аз разказвам в този случай.
към текста >>
Друга глава са определените мерки, които могат да бъдат предприети, да кажем в рамките на една община, в която има пастор и
лекар
, във връзка с лечението и със свещенодействието.
Друга глава са определените мерки, които могат да бъдат предприети, да кажем в рамките на една община, в която има пастор и лекар, във връзка с лечението и със свещенодействието.
Когато една религиозна общност изхожда от реалността на въздействието на тайнството, веднага след това ние ще говорим за това, тогава в действителност означава нещо, което се сблъсква с намесата, осъществявана чрез лекарствените средства, и в такива обреди, каквито е например светото миропомазване, ние имаме нещо, с което пасторът трябва да се справи, редом с лекаря, който е край болничното легло. В тази област ние трябва да отговорим на един въпрос, на който респективно досегашната пасторска медицина отговаря, какво значение има приемането на светото причастие след преодоляването на някаква болест и други подобни. Когато в съображение влиза духовното, тогава изцяло влиза в съображение взаимодействието на тайнството с лечебния процес при човека.
към текста >>
Или като
лекар
Вие трябва да работите с това, което в основата си е общо със състоянията на съзнанието.
Нещо съвсем различно е, когато човекът е например в треска, поради някакви обстоятелства, и Вие се намесвате лечебно. Ако със същите средства, с които се намесвате лечебно в треската, ако се намесите с тях при здравия човек, то Вие бихте променили състоянието на неговото съзнание.
Или като лекар Вие трябва да работите с това, което в основата си е общо със състоянията на съзнанието.
Докато при обикновения взаимообмен на човека с околния свят имаме работа с живота, в медицината имаме работа с намеса в състоянията на съзнанието. Това Вие можете да откриете при всеки един лечебен метод, и това е специфичното на лечебните мерки, че те се намесват в онова, което по някакъв начин има нещо общо с променливостта в състоянията на съзнанието. И не съществува друго активно лечебно средство, което се намесва така дълбоко в човешката същност, че обхваща човешката същност до онези източници, от които произлизат състоянията на съзнанието. Ала по този начин, като лекар, като лечител, Вие подреждате себе си непосредствено в духовния световен ред. Защото промяна в състоянията на съзнанието, това означава Вие да подредите себе си в духовния световен ред.
към текста >>
Ала по този начин, като
лекар
, като лечител, Вие подреждате себе си непосредствено в духовния световен ред.
Ако със същите средства, с които се намесвате лечебно в треската, ако се намесите с тях при здравия човек, то Вие бихте променили състоянието на неговото съзнание. Или като лекар Вие трябва да работите с това, което в основата си е общо със състоянията на съзнанието. Докато при обикновения взаимообмен на човека с околния свят имаме работа с живота, в медицината имаме работа с намеса в състоянията на съзнанието. Това Вие можете да откриете при всеки един лечебен метод, и това е специфичното на лечебните мерки, че те се намесват в онова, което по някакъв начин има нещо общо с променливостта в състоянията на съзнанието. И не съществува друго активно лечебно средство, което се намесва така дълбоко в човешката същност, че обхваща човешката същност до онези източници, от които произлизат състоянията на съзнанието.
Ала по този начин, като лекар, като лечител, Вие подреждате себе си непосредствено в духовния световен ред.
Защото промяна в състоянията на съзнанието, това означава Вие да подредите себе си в духовния световен ред. И винаги, когато имате пред себе си едно реално действуващо лечение, чрез това нахлувате в състоянията на съзнанието, макар и в сферата на подсъзнателното, Вие винаги въвличате в лечебния процес душевното. Вие не оставате в сферата на физическия елемент. Обикновеното приемане на храна, обикновеното дишане, останалите процеси, те остават в сферата на физическия елемент, и опосредено, чрез физическото, те действуват върху по-висшите тела на човека. То също така действуват, действуват чрез физическото; обратно, когато вие действувате по лекарски път, когато действувате лечебно, те въвличат душевния елемент непосредствено.
към текста >>
Ние виждаме как съвсем съществено това, да бъдеш
лекар
, да лекуваш, изхождайки от физическото, чрез своята собствена същност ни отвежда в сферата на духовното.
Привидно е, когато лечебните мерки ни се виждат единствено като обикновени физически или биологически мерки. Ако те са действителни лечебни мерки, в противен случай те никога не биха били такива, тогава те винаги привличат душевния елемент, дори когато това остава неосъзнато от обикновеното съзнание. Но само веднъж, скъпи мои приятели, би трябвало да проследим какво става в действителност в човека, когато наистина чрез даден лечебен процес, да кажем, бива понижена непосредствено повишената телесна температура. Тогава ние въздействуваме до най-дълбоката вътрешност на неговото същество, тъй както обратно и болестният процес въздействува до най-дълбоката вътрешност на съществото, и което пренася процесите в човека над обикновения физически и биологически елемент. Това е от едната страна.
Ние виждаме как съвсем съществено това, да бъдеш лекар, да лекуваш, изхождайки от физическото, чрез своята собствена същност ни отвежда в сферата на духовното.
към текста >>
И как трябва да си взаимодействуват, това ще бъде задачата, която трябва да бъде проучена в рамките на Антропософията, но която в рамките на Антропософията ще достигне до действително осъществление; ето така, скъпи мои приятели, мислимото е, че от това съвместно битие в този курс на пасторска медицина наистина ще може да бъде изграден за бъдещето антропософския
лекар
, който, изхождайки от своето отношение към духовния свят ще може да влезе в правилно взаимоотношение с пастора, който пастор от своя страна ще израсне от движението за християнското обновление.
Пасторът се нуждае от този школуван поглед, за да просветне физическият образ за един духовен процес. Отново полярността. Ала полярностите трябва винаги да си взаимодействуват в света; тези две полярности също трябва да си взаимодействуват.
И как трябва да си взаимодействуват, това ще бъде задачата, която трябва да бъде проучена в рамките на Антропософията, но която в рамките на Антропософията ще достигне до действително осъществление; ето така, скъпи мои приятели, мислимото е, че от това съвместно битие в този курс на пасторска медицина наистина ще може да бъде изграден за бъдещето антропософския лекар, който, изхождайки от своето отношение към духовния свят ще може да влезе в правилно взаимоотношение с пастора, който пастор от своя страна ще израсне от движението за християнското обновление.
Ще произлезе нещо съвсем специално за лекаря и за пастора и от това по-късно може да възникне правилната съвместна работа.
към текста >>
По-късно ще стане ясно, доколко от своя страна и двамата,
лекар
и пастор, в съвместната си работа заедно с педагогика, могат да сторят нещо целебно за човечеството.
Но тъкмо поради обстоятелството, че се осъществява подобна съвместна работа, за културата се получава нещо изключително важно – непрекъснато, благодарение на този осъществен взаимен обмен да възникне истинското разбиране у лекаря спрямо пастора, у пастора спрямо лекаря, и чрез това пасторът да знае толкова от лекуването, колкото му е необходимо, а лекарят да знае толкова от професията и мисията на пастора, колкото от своя страна на него му е необходимо.
По-късно ще стане ясно, доколко от своя страна и двамата, лекар и пастор, в съвместната си работа заедно с педагогика, могат да сторят нещо целебно за човечеството.
Но това отново ще бъде една особена задача, и тук ще възникне една съвместна работа, и то по най-многообразен начин, ако педагогиката наистина е нещо, което може да бъде разгледано от една друга гледна точка. Пасторът не може да стане лекар, лекарят не може да стане пастор, доколкото и двамата са лекар или пастор. Но и двамата, в определен смисъл, могат да бъдат педагози, но е необходимо, по съвсем конкретен начин, да бъдат разгледани всички разновидности на тази съвместна работа. Ето защо днес бих желал да Ви помоля, към истините, които ще Ви даде пасторската медицина, да причислите и тази, залегнала в предупрежденията за хаотичното разместване, и в настояването, всичко да бъде извършено изхождайки от един наистина делови и професионални основи. Пасторът тогава ще бъде истински помощник на истинския лекар, когато работи в насока да бъде отхвърлено лекарското дилетантство.
към текста >>
Пасторът не може да стане
лекар
, лекарят не може да стане пастор, доколкото и двамата са
лекар
или пастор.
Но тъкмо поради обстоятелството, че се осъществява подобна съвместна работа, за културата се получава нещо изключително важно – непрекъснато, благодарение на този осъществен взаимен обмен да възникне истинското разбиране у лекаря спрямо пастора, у пастора спрямо лекаря, и чрез това пасторът да знае толкова от лекуването, колкото му е необходимо, а лекарят да знае толкова от професията и мисията на пастора, колкото от своя страна на него му е необходимо. По-късно ще стане ясно, доколко от своя страна и двамата, лекар и пастор, в съвместната си работа заедно с педагогика, могат да сторят нещо целебно за човечеството. Но това отново ще бъде една особена задача, и тук ще възникне една съвместна работа, и то по най-многообразен начин, ако педагогиката наистина е нещо, което може да бъде разгледано от една друга гледна точка.
Пасторът не може да стане лекар, лекарят не може да стане пастор, доколкото и двамата са лекар или пастор.
Но и двамата, в определен смисъл, могат да бъдат педагози, но е необходимо, по съвсем конкретен начин, да бъдат разгледани всички разновидности на тази съвместна работа. Ето защо днес бих желал да Ви помоля, към истините, които ще Ви даде пасторската медицина, да причислите и тази, залегнала в предупрежденията за хаотичното разместване, и в настояването, всичко да бъде извършено изхождайки от един наистина делови и професионални основи. Пасторът тогава ще бъде истински помощник на истинския лекар, когато работи в насока да бъде отхвърлено лекарското дилетантство. Това ще принадлежи на неговите задачи. А лекарят ще трябва да извърши различни неща, именно край леглото на болния, за да при даде правилно значение на пасторската дейност, там, където тя често се намесва по най-различен начин в живота.
към текста >>
Пасторът тогава ще бъде истински помощник на истинския
лекар
, когато работи в насока да бъде отхвърлено лекарското дилетантство.
По-късно ще стане ясно, доколко от своя страна и двамата, лекар и пастор, в съвместната си работа заедно с педагогика, могат да сторят нещо целебно за човечеството. Но това отново ще бъде една особена задача, и тук ще възникне една съвместна работа, и то по най-многообразен начин, ако педагогиката наистина е нещо, което може да бъде разгледано от една друга гледна точка. Пасторът не може да стане лекар, лекарят не може да стане пастор, доколкото и двамата са лекар или пастор. Но и двамата, в определен смисъл, могат да бъдат педагози, но е необходимо, по съвсем конкретен начин, да бъдат разгледани всички разновидности на тази съвместна работа. Ето защо днес бих желал да Ви помоля, към истините, които ще Ви даде пасторската медицина, да причислите и тази, залегнала в предупрежденията за хаотичното разместване, и в настояването, всичко да бъде извършено изхождайки от един наистина делови и професионални основи.
Пасторът тогава ще бъде истински помощник на истинския лекар, когато работи в насока да бъде отхвърлено лекарското дилетантство.
Това ще принадлежи на неговите задачи. А лекарят ще трябва да извърши различни неща, именно край леглото на болния, за да при даде правилно значение на пасторската дейност, там, където тя често се намесва по най-различен начин в живота. Край леглото на болния.
към текста >>
92.
2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 9 септември 1924 г.
GA_318 Съвместната работа между лекарите и пастирите на човешката душа
Пасторът, и по-точно ако е добре образован, ако е един добре образован бенедиктанец -светските пастори на католическата църква в момента не са така добре образовани, но ако той е един добре образован бенедиктанец, йезуит или барнабит или друг подобен, тогава той по езотеричен път знае, че от нещата, които разказва такъв един човек, за модерния
лекар
това е една психопатологична малоценност, че от тези неща, които биват разказвани, ако бъдат правилно интерпретирани, въпреки че имаме пред себе си човек, който твърдо е застанал на границата между здраве и болест, чиято нервна система например може изцяло да бъде възприета в патологичен смисъл, когато имаме пред себе си един такъв човек с подчертано лабилно равновесие в проявяващите се душевни сили, действуващи по начин, съвсем различен отколкото при тъй наречения норма лен човек, тогава пасторът знае, че от тези неща, ако бъдат правилно интерпретирани, човек може да получи истински откровения от духовния свят, както в край на сметка и от самия безумец, само че безумният не е призван да ги интерпретира , но е призван този, кой то вниква в цялата тази работа.
Виждате ли, трудно е сега, когато имаме такъв човек пред себе си, а ние можем да го имаме в някакъв вариант пред себе си в най-многообразни положения в живота: можем да го имаме пред себе си, бидейки лекари, можем да го имаме пред себе си, бидейки пастори, можем да го имаме пред себе си дори в ролята на цялата църква. Този човек се изправя пред нас в някаква форма, да кажем в някакво село. Когато го срещнем в някакъв ранен стадий на живота, лекарят днес казва: психопатологична малоценност.
Пасторът, и по-точно ако е добре образован, ако е един добре образован бенедиктанец -светските пастори на католическата църква в момента не са така добре образовани, но ако той е един добре образован бенедиктанец, йезуит или барнабит или друг подобен, тогава той по езотеричен път знае, че от нещата, които разказва такъв един човек, за модерния лекар това е една психопатологична малоценност, че от тези неща, които биват разказвани, ако бъдат правилно интерпретирани, въпреки че имаме пред себе си човек, който твърдо е застанал на границата между здраве и болест, чиято нервна система например може изцяло да бъде възприета в патологичен смисъл, когато имаме пред себе си един такъв човек с подчертано лабилно равновесие в проявяващите се душевни сили, действуващи по начин, съвсем различен отколкото при тъй наречения норма лен човек, тогава пасторът знае, че от тези неща, ако бъдат правилно интерпретирани, човек може да получи истински откровения от духовния свят, както в край на сметка и от самия безумец, само че безумният не е призван да ги интерпретира , но е призван този, кой то вниква в цялата тази работа.
И така ние можем да имаме този човек пред себе си в ролята на лекари, и ние ще видим как трябва да го разглеждаме като лекари в антропософски смисъл. Можем да имаме този човек пред себе си и в ролята на пастори, можем да го имаме пред себе си и в ролята на църква.
към текста >>
93.
6. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 13 септември 1924 г.
GA_318 Съвместната работа между лекарите и пастирите на човешката душа
Но от друга страна и лекарят, когато прозре тези неща, и види в болестта творящата Карма, който
лекар
по задължение се намесва в лечебния процес, тогава лекарят ще може правилно да постави себе си, когато мирогледно прозре тези неща с цялата си същност.
Виждате ли, има смисъл, за това ние ще говорим още, като допълнение към физическия лечебен процес на определени хора да бъде дадено причастието, след като са оздравели, за да може да бъде въведено в ред нещо, което в Кармата е изпаднало в състояние на безредие. Но ако човек не знае всичко това, той не може да го внесе в аурата на тайнството.
Но от друга страна и лекарят, когато прозре тези неща, и види в болестта творящата Карма, който лекар по задължение се намесва в лечебния процес, тогава лекарят ще може правилно да постави себе си, когато мирогледно прозре тези неща с цялата си същност.
Но тогава с лекарят, с лечителя се извършва нещо обективно, тогава, когато лекарят успее с цялата си душа да участвува в човека с неговите кармични процеси. Тогава неговата лечителска мисия се превръща в другата страна на богослужението, добива религиозен характер, и лекарят се научава да вижда себе си като съратник на пастора, като човек, застанал до пасторството и осъществяващ другата страна на богослужението; и лекуването се превръща в богослужение. Всички неща, които материалистическия мироглед изнесе наяве в своето служене на природата, т.е. това танцуване около Златния телец, казано в хебрейския смисъл на думата, чрез един правилен антропософски възглед всички тези неща могат да бъдат превърнати в богослужение.
към текста >>
94.
8. ОСМА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 15 септември 1924 г.
GA_318 Съвместната работа между лекарите и пастирите на човешката душа
От една страна ние вникнахме в духовната лечителска практика на пастора, от друга страна, в пасторството на лекаря, на физическия
лекар
, и ако по този начин вникнем в съгласуването им, тогава ние ще разберем, каква е връзката на пасторския елемент от едната страна с медицината от другата.
Но може да настъпи и другото, чрез своята природа човекът се намира непрекъснато в status uasceudi, в процес на възникване на онова, което се стреми да освободи себе си в духовното, което се стреми да напусне физическото, но трябва да остане в него докато трае животът, и поради това не предизвиква във вътрешността недуховност, не предизвиква една свръхдуховност, предизвиква болест. И ние даваме лекарството като противоположния полюс на тайнството, тогава когато настъпи болестта.
От една страна ние вникнахме в духовната лечителска практика на пастора, от друга страна, в пасторството на лекаря, на физическия лекар, и ако по този начин вникнем в съгласуването им, тогава ние ще разберем, каква е връзката на пасторския елемент от едната страна с медицината от другата.
Тогава пасторската медицина ще обхване не просто едно теоретично учение, но едно човешко сътрудничество.
към текста >>
95.
11. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 18 септември 1924 г.
GA_318 Съвместната работа между лекарите и пастирите на човешката душа
Виждате ли, за един древен
лекар
е имало малко значение, дали нещо е една или друга субстанция, с това или онова външно наименование.
Виждате ли, за един древен лекар е имало малко значение, дали нещо е една или друга субстанция, с това или онова външно наименование.
Това разбира се притежава известна важност, но тя става явна едва кога то прозрем друга една важност, отнасяща се до живото движение на материалното. И така, можем да вземем някаква субстанция отвън, някакво място, където тя е подложена на ерозия. Тук всъщност древният лекар е обръщал внимание на това, субстанцията, която той взема, от цялостния земен процес, да бъде изложена на тази ерозия, или е обръщал особено внимание на това, дадена субстанция да не бъде взета просто от минералното царство, ако може да бъде взета от растителното царство. Или навсякъде той гледа мястото, което субстанциалният елемент в своята жива дейност заема в световния процес. Но ако искаме да разберем това, тогава ние се нуждаем от това разделяне според четирите елемента, защото тогава при дадена субстанция най-важното се състои в това, при каква температура тя се превръща в Земя, това означава, при каква температура тя се втвърдява или втечнява, или става Вода или Въздух.
към текста >>
Тук всъщност древният
лекар
е обръщал внимание на това, субстанцията, която той взема, от цялостния земен процес, да бъде изложена на тази ерозия, или е обръщал особено внимание на това, дадена субстанция да не бъде взета просто от минералното царство, ако може да бъде взета от растителното царство.
Виждате ли, за един древен лекар е имало малко значение, дали нещо е една или друга субстанция, с това или онова външно наименование. Това разбира се притежава известна важност, но тя става явна едва кога то прозрем друга една важност, отнасяща се до живото движение на материалното. И така, можем да вземем някаква субстанция отвън, някакво място, където тя е подложена на ерозия.
Тук всъщност древният лекар е обръщал внимание на това, субстанцията, която той взема, от цялостния земен процес, да бъде изложена на тази ерозия, или е обръщал особено внимание на това, дадена субстанция да не бъде взета просто от минералното царство, ако може да бъде взета от растителното царство.
Или навсякъде той гледа мястото, което субстанциалният елемент в своята жива дейност заема в световния процес. Но ако искаме да разберем това, тогава ние се нуждаем от това разделяне според четирите елемента, защото тогава при дадена субстанция най-важното се състои в това, при каква температура тя се превръща в Земя, това означава, при каква температура тя се втвърдява или втечнява, или става Вода или Въздух. Това е било важното в древни време на, да бъде съзряно това, което трябва да се извърши в световния процес, за да може дадена определена субстанция да получи дадена определена форма. Едва според това е била преценявана субстанцията. Днес хората изхождат от субстанцията, тогава хората са изхождали от процеса.
към текста >>
96.
6. Сказка пета. Дорнах, 1 октомври 1920 г.
GA_322 Граници на природознанието
Нищо чудно, че това проникване в духовния свят, този стремеж да се стигне от музикалното до вътрешното слово, до вътрешната същност, завършвайки в немузикалното на възвръщането на същото, завършвайки в безсъдържателния, само лирично чувствувания свръхчовек, нищо чудно, казвам, че всичко това трябваше да завърши с изпадането на Ницше в онова състояние, което на пример лекуващият го
лекар
нарече веднъж “един типичен случай на парализа”.
Само вътрешната самородна природа на Ницше беше тази, която не го вкара в онова, което патологът нарича патологическо съмнение. Именно това, което беше в Ницше, едно голямо здраве развиващо се върху основата на неговата болест, то беше онова, което той долавяше, което се налагаше, което не го остави да изпадне в пълен скептицизъм, а го направи да измисли онова, което след това стана съдържание именно на неговите най-вдъхновени съчинения.
Нищо чудно, че това проникване в духовния свят, този стремеж да се стигне от музикалното до вътрешното слово, до вътрешната същност, завършвайки в немузикалното на възвръщането на същото, завършвайки в безсъдържателния, само лирично чувствувания свръхчовек, нищо чудно, казвам, че всичко това трябваше да завърши с изпадането на Ницше в онова състояние, което на пример лекуващият го лекар нарече веднъж “един типичен случай на парализа”.
към текста >>
97.
7. Сказка шеста. Дорнах, 2 октомври 1920 г.
GA_322 Граници на природознанието
Действителният
лекар
трябва да познава космологически лечебните средства, трябва да познава антропологически или всъщност антропософски вътрешната човешка органология.
Но това трябва да стане при пълно съзнание и в едно обхваща не в любов на Космоса. Тогава се ражда нещо трето, едно сливане на Имагинацията и на Инспирацията в истинската, в духовната Интуиция. Тогава ние можем да се издигнем до онова, което всъщност ни позволява да познаем външния материален свят като нещо духовно, като един духовен свят, вътрешния духовно-душевен свят с неговите материални основи, което ни позволява да познаем разширението на човешкия живот над и извън земния живот, както това Ви беше изложено също и тук в други сказки. По този начин ние се научаваме да познаваме от една страна растителното царство, животинското царство, минералното царство според техните вътрешни същности, според техните духовни съдържания чрез Инспирацията и благодарение на това, че чрез Имагинацията се научаваме да познаваме човешките органи, ще основем една действителна органология. А когато после в интуицията свързваме онова, което сме познали върху растението, животното и минерала, с онова, което се получава чрез Имагинацията върху човешките органи, едва чрез това ние получаваме една истинска терапия, едно учение за лечебните средства, което може да приложи в действителния смисъл външното върху вътрешното.
Действителният лекар трябва да познава космологически лечебните средства, трябва да познава антропологически или всъщност антропософски вътрешната човешка органология.
Той трябва да се извлече до познание за външния свят чрез инспирацията, да разбере вътрешния свят чрез имагинация и трябва да се издигне до терапията чрез една действителна Интуиция.
към текста >>
98.
Първа лекция, Щутгарт, 1 януари 1921 година.
GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията
[1] Николай Коперник, 1473-1543, полски
лекар
и астроном, основател на съвременната астрономия
[1] Николай Коперник, 1473-1543, полски лекар и астроном, основател на съвременната астрономия
към текста >>
99.
Единадесета лекция, 11 януари 1921 година
GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията
[4] Мориц Бенедикт – 1835-1920, австро-унгарски
лекар
, криминален антрополог, известен с теорията си за наличието на „нормални“ и „престъпни“ мозъци.
[4] Мориц Бенедикт – 1835-1920, австро-унгарски лекар, криминален антрополог, известен с теорията си за наличието на „нормални“ и „престъпни“ мозъци.
към текста >>
100.
7. Въпроси и отговори, 12 Юни 1924
GA_327 Биодинамично земеделие
Разбира се, те имат своето действие, аз обаче съм твърдо убеден, че те съществено ще загубят своето действие, когато бъдат включени общо в търговията, защото тъкмо при тези лекарства не е все едно дали ги притежава самият
лекар
и ги дава непосредствено на пациента.
Естествено днес хората не вярват, че в случая тази разлика има значение, обаче тя се забелязва също и в медицинската дейност. Помислете само, че не е все едно дали едно лекарство е приготвено ръчно или машинно. Човек придава още нещо на произведенията, когато самият той ги произвежда не се смейте на това. Много от вас познават лекарствата на Ритер и мен често са ме питали, как се отнасям към тези лекарства. Знаете може би, че за тези лекарства на Ритер много химни се пеят, докато други разпространяват становището, че те нямат особено действие.
Разбира се, те имат своето действие, аз обаче съм твърдо убеден, че те съществено ще загубят своето действие, когато бъдат включени общо в търговията, защото тъкмо при тези лекарства не е все едно дали ги притежава самият лекар и ги дава непосредствено на пациента.
Когато това става само в този малък кръг и при тази близост, тогава с лекарството лекарят дава на пациента известен ентусиазъм, известно съпричастие. Ще кажете, че ентусиазмът нищо не тежи и не може да се претегли, обаче той вибрира, той трепти в лекарството. И лекарите са въодушевени, когато са обзети от ентусиазъм. Светлината действа много силно на лекарствата, защо въодушевлението на лекаря да не им действа? Ентусиазмът всъщност създава връзката и оказва голямо въздействие, така че днешните въодушевени лекари биха могли да предизвикват големи въздействия.
към текста >>
101.
14. Въпроси и отговори, 16 Юни 1924
GA_327 Биодинамично земеделие
Всъщност този въпрос е за ветеринарен
лекар
.
Всъщност този въпрос е за ветеринарен лекар.
Не съм си го поставял, тъй като още никой не ме е питал за съвет, но мисля, че това заболяване ще се повлияе добре, ако се предприеме намазване, натриване със сива антимонова бленда, с антимонов окис. Това принадлежи към областта на лечението, тъй като се касае за истинска болест.
към текста >>
102.
15. Приветствие, Кобервитц, 11 Юни 1924
GA_327 Биодинамично земеделие
Когато тези, които нарекох централни антропософи, вярват, че един професор или земеделец, или пък
лекар
, след като в продължение на десетилетия е бил поставен в определена среда, може да възприеме антропософските убеждения от днес до утре, това е едно заблуждение.
Ако човек иска да говори за практическите въпроси на основата на 60 сътрудници, тогава наистина се касае за това, да се намерят практическите указания и практическите данни за тези конкретни земеделски стопани. И първото нещо, което трябва да се направи, е да се събере всичко, което знаем в това направление. Едва след това ще се наложат първоначалните опитни серии и ще се касае наистина да се работи практически. Затова има нужда от най-активни членове. Това, от което се нуждаем са истинските практици в Антропософското Общество, които не пренебрегват принципа, че именно практиката изисква неща, които не могат да се постигнат от днес за утре.
Когато тези, които нарекох централни антропософи, вярват, че един професор или земеделец, или пък лекар, след като в продължение на десетилетия е бил поставен в определена среда, може да възприеме антропософските убеждения от днес до утре, това е едно заблуждение.
Това ще се види съвсем ясно при земеделието. Земеделецът-антропософ, ако си постави такъв идеал, би могъл с преминаването от двадесет и деветата в тридесетата си година изцяло да премине в антропософския поток и по отношение на земеделието. Обаче нивите, устройството на предприятието, уредбите, в които се осъществяват отношенията между него и консуматорите, всичко това ще последва ли това придвижване? Тях човек не може да направи веднага антропософи от една година до друга. И когато види, че това не върви, човек често загубва кураж.
към текста >>
[1] Д-р Ита Вегман, 1876 1943;
лекар
, сътрудник на Рудолф Щайнер, основава Клинично-терапевтичния институт в Арлесхайм Швейцария; от Коледа 1923 до 1935 протоколчик на председателството на Общото антропософско общество и ръководител на Медицинската секция на Свободната висша школа за духовна наука (Goetheanum).
[1] Д-р Ита Вегман, 1876 1943; лекар, сътрудник на Рудолф Щайнер, основава Клинично-терапевтичния институт в Арлесхайм Швейцария; от Коледа 1923 до 1935 протоколчик на председателството на Общото антропософско общество и ръководител на Медицинската секция на Свободната висша школа за духовна наука (Goetheanum).
Виж Рудолф Щайнер / Ита Вегман „Основи за разширяване на изкуството на лекуване въз основа на духовно-научни познания" 1925, Събр. Съч. 27
към текста >>
103.
18. Бележки
GA_327 Биодинамично земеделие
*17. Д-р Ита Вегман, 1876 1943;
лекар
, сътрудник на Рудолф Щайнер, основава Клинично-терапевтичния институт в Арлесхайм Швейцария; от Коледа 1923 до 1935 протоколчик на председателството на Общото антропософско общество и ръководител на Медицинската секция на Свободната висша школа за духовна наука (Goetheanum).
*17. Д-р Ита Вегман, 1876 1943; лекар, сътрудник на Рудолф Щайнер, основава Клинично-терапевтичния институт в Арлесхайм Швейцария; от Коледа 1923 до 1935 протоколчик на председателството на Общото антропософско общество и ръководител на Медицинската секция на Свободната висша школа за духовна наука (Goetheanum).
Виж Рудолф Щайнер / Ита Вегман „Основи за разширяване на изкуството на лекуване въз основа на духовно-научни познания“ 1925, Събр. Съч. 27
към текста >>
104.
3. Лекция: Елементите на белтъка като носители на силите на живота
GA_327 Биодинамично земеделие
Извлечение от „Окото и междинния мозък„, Библиотека на очния
лекар
, приложение на клиничното месечно издание за лечение на очите 23.
[15] Ф. Холвих 1995: Въздействието на очната светлина върху регулирането на метаболизма.
Извлечение от „Окото и междинния мозък„, Библиотека на очния лекар, приложение на клиничното месечно издание за лечение на очите 23.
към текста >>
105.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 17 февруари 1923 г.
GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството
Но, виждате ли, даже такъв
лекар
и професор, когото съвсем не можем да обвиним в некомпетентност в областта на съвременната медицина, берлинският професор Вирхов[5], когото бихме могли да наречем истински либерал в «партията на свободомислещите», даже той се придържаше по отношение на лечението към следното мнение: ако в нашата медицина лекарят твърди днес, че е излекувал сто болни, можем да кажем, че от тези сто петдесет биха се оправили и без неговото вмешателство; още двадесет процента също ще се оправят, даже ако той би ги лекувал със съвсем други средства.
Но, виждате ли, даже такъв лекар и професор, когото съвсем не можем да обвиним в некомпетентност в областта на съвременната медицина, берлинският професор Вирхов[5], когото бихме могли да наречем истински либерал в «партията на свободомислещите», даже той се придържаше по отношение на лечението към следното мнение: ако в нашата медицина лекарят твърди днес, че е излекувал сто болни, можем да кажем, че от тези сто петдесет биха се оправили и без неговото вмешателство; още двадесет процента също ще се оправят, даже ако той би ги лекувал със съвсем други средства.
Така че седемдесет процента с нищо не са задължени на съвременната медицина и тя е ефективна в най-добрия случай за тридесет процента. Такива са сметките на Вирхов, който е притежавал изключителна компетентност в областта на съвременната медицина.
към текста >>
106.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 8 октомври 1923 г. Същността на пеперудите
GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите
На вратата я посрещнал солиден господин, приел ги и те решили, че това е директорът, главният
лекар
.
Искам да ви разкажа един малък анекдот по темата. Една лекарска комисия искала да обследва психиатрична клиника.
На вратата я посрещнал солиден господин, приел ги и те решили, че това е директорът, главният лекар.
Казали му: уважаеми колега, бихте ли могъл да ни покажете болничните стаи и да ни разясните всичко? И ето, господинът, стоящ на вратата, ги повежда наоколо, разказва им за всяка отделна стая и им казва: тук се помещава психично болен с ярко изразени халюцинации, утежнени с епилепсия. При следващата стая той казал: при този болен има волеви и емоционални отклонения от нормата. Обяснявал им всичко това много точно. След това стигнали в отделение, където се намирали пациенти с всевъзможни параноични идеи, фикс идеи.
към текста >>
107.
СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 31 октомври 1923 г. За причините на детския полиомиелит.
GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите
Но неотдавна стана един случай, когато млад
лекар
, следователно съвсем не дете, защото той вече беше млад
лекар
, в събота, както предполагам, е бил съвсем бодър, в неделя го поразява детският полиомиелит, а в понеделник умря.
В Щутгартската клиника[1] ние също имаме например един тежък случай на детски полиомиелит; обаче, според съществуващата картина към днешния ден - защото трябва да се разсъждава само на основата на случаите, с които вече сме се запознали, - трябва да кажем така: детският полиомиелит също както и изходният му пункт - грипът, водещ до толкова многочислени усложнения, е изключително сложно явление. Видно е, че да се борим с него можем само тогава, когато се лекува тялото като цяло. Съвсем неотдавна тук, в лекарските кръгове, стана дума за това как би следвало да се борим с детския полиомиелит. Много силният интерес към тази тема днес се обуславя от това, че детският полиомиелит всъщност се разпространява всяка седмица все повече. Нарича се детски полиомиелит, тъй като преди всичко засяга децата.
Но неотдавна стана един случай, когато млад лекар, следователно съвсем не дете, защото той вече беше млад лекар, в събота, както предполагам, е бил съвсем бодър, в неделя го поразява детският полиомиелит, а в понеделник умря.
Следователно при известни обстоятелства детският паралич поразява човека изключително бързо и предизвиква сериозна загриженост фактът, че той може да прерасне в много тежка епидемия.
към текста >>
108.
ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 1 декември 1923 г. Мед и кварц
GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите
По такъв начин, от собствените й думи става ясно, че тя не проявява високомерие, тази дама-
лекар
; тя казва: «Цялото това учение за витамините не позволява все пак да се проникне в същността на въпроса».
По такъв начин, от собствените й думи става ясно, че тя не проявява високомерие, тази дама-лекар; тя казва: «Цялото това учение за витамините не позволява все пак да се проникне в същността на въпроса».
Нека точно да обмислим следното: да видим на какво се основава действието на медотерапията. Вие виждате, че тези експерименти ни показват нещо. Те ни показват, че действието на меда е особено силно - и това ще го показват експериментите отново и с по-голяма очевидност, - особено силно е не при бебетата, а при децата, които или вече са достигнали възрастта на смяна на зъбите, или са малко над тази възраст. И така, това е експериментално установено. Извънредно важно е, че този въпрос се разглежда.
към текста >>
109.
ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 23 февруари 1924 г.
GA_352 Природата и човекът от гл.т. на Духовната наука
В съответствие с него, бидейки древен
лекар
, той е диагностицирал заболяването.
- по същия начин се е издигал от урината човешкият ас-трален призрак. При човек, предразположен към определена болест, например при човек, предразположен към туберкулоза, този астрален призрак е слаб, мършав. При човек, склонен към болезнена пълнота, този призрак е бухнал от всички страни. Наречете това халюцинация; ако така ви се иска, нека бъде халюцинация, и въпреки това, когато се гледа светла урина, се изправя различен образ, отколкото когато се гледа тъмна урина. Човек вижда точно този образ.
В съответствие с него, бидейки древен лекар, той е диагностицирал заболяването.
към текста >>
110.
ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 5 май 1924 г. Влиянията на космоса върху растенията, животните и човека
GA_353 История на човечеството и културните народи
Едва когато дошли други хора, извикали
лекар
и му дали змийска отрова, отрова от усойница, той успял да излезе от спазматичното състояние и да се спаси.
Той е можел да парализира жабата и после даже да я убие. Но той поискал да се заеме със същото нещо в Лион. Там му попаднала една жаба. Той я гледал, гледал я втренчено и изведнъж открил, че самият той е парализиран! Не е можел повече да движи очите си и е бил толкова парализиран, сякаш е умрял.
Едва когато дошли други хора, извикали лекар и му дали змийска отрова, отрова от усойница, той успял да излезе от спазматичното състояние и да се спаси.
Ето как се обърнала тази история. И така, виждате, че е трябвало само човек от Египет да отиде в Лион и действието, излизащо от природното същество, да се преобразува в своята противоположност.
към текста >>
Обаче Ван Хелмонт, като
лекар
, не се доверявал много силно на човешкия разсъдък.
Този Ван Хелмонт размишлявал над въпроса, по какъв начин би могъл да научи повече от това, което би могло да се научи с помощта на обикновения човешки разсъдък. Днес хората вече не размишляват за това как да научат повече, отколкото позволява да се научи обичайният разсъдък, тъй като те са уверени, че човешкият разсъдък може да научи всичко.
Обаче Ван Хелмонт, като лекар, не се доверявал много силно на човешкия разсъдък.
Той се стремял към духовното знание.
към текста >>
След като го взел, той, като
лекар
, разбира се, е знаел, че растението не трябва да се яде, доколкото от него може да се умре.
Виждате ли, той взел едно известно растение[4], отровно лекарствено растение. При определени заболявания го предписват.
След като го взел, той, като лекар, разбира се, е знаел, че растението не трябва да се яде, доколкото от него може да се умре.
Но ближейки края на корена, долната част на корена, той стигнал до състояние, което описал по следния начин. Той казал, че се чувствал така, сякаш главата му била напълно изключена, сякаш се оказал без глава, станал безглав. Разбира се, главата му си била на мястото, но той повече не я усещал. При това той вече нищо не можел да научи с помощта на главата си, а областта на корема започнала да действа подобно на главата. И при него се породило голямо просветление, проявяващо се под формата на образи, които в антропософията днес наричаме имагинации.
към текста >>
[3] Ван Хелмонт: Йоан Баптист Ван Хелмонт, холандски
лекар
(1577-1644).
[3] Ван Хелмонт: Йоан Баптист Ван Хелмонт, холандски лекар (1577-1644).
към текста >>
[7] Парацелз, Филип Ауреол Теофраст Бомбаст фон Хохенхайм (14931541),
лекар
и естествоизпитател, «баща на медицината».
[7] Парацелз, Филип Ауреол Теофраст Бомбаст фон Хохенхайм (14931541), лекар и естествоизпитател, «баща на медицината».
към текста >>
111.
ШЕСТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 4 юни 1924 г. Природа на Слънцето. Произход на масонството. За знаците, докосванията и думите. Ку-клукс-клан
GA_353 История на човечеството и културните народи
Наистина, ако днес човек се учи, когато стане
лекар
или юрист, професията не грабва сърцето му.
Всички тези неща ни водят назад към древни, твърде дълбокомислени и значителни обичаи, които днес са изгубили своето значение. Ако някой е благоразположен към масонството, той не трябва да оценява това, което говоря, като нещо пренебрежително. Исках само да покажа всичко, както си е. Може, разбира се, да съществува и такъв масонски орден, който обединява изключително добри хора и т. н. В днешно време нещо подобно може да стане особено важно.
Наистина, ако днес човек се учи, когато стане лекар или юрист, професията не грабва сърцето му.
Затова много юристи и лекари стават масони. Защото тогава те имат поне празничността на древните церемонии, а също така нещо, в което не им се налага излишно много да мислят, а постоянно съдържащо в себе си още нещо: знак, докосване, дума, показващи, че човек живее не само във външно-материалното. Това е, което исках да ви кажа. Има ли още нещо, за което бихте искали да попитате?
към текста >>
112.
Бележки.
GA_353 История на човечеството и културните народи
35. Ван Хелмонт: Йоан Баптист Ван Хелмонт, холандски
лекар
(15771644).
35. Ван Хелмонт: Йоан Баптист Ван Хелмонт, холандски лекар (15771644).
към текста >>
38. Парацелз, Филип Ауреол Теофраст Бомбаст фон Хохенхайм (14931541),
лекар
и естествоизпитател, «баща на медицината».
38. Парацелз, Филип Ауреол Теофраст Бомбаст фон Хохенхайм (14931541), лекар и естествоизпитател, «баща на медицината».
към текста >>
113.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 9 юли 1924 г. Еволюция на света и човека - Лемурия и Атлантида
GA_354 Сътворението на света и човека
[1] «...крупният учен Дюбоа...» - Евгений Дюбоа: 1858-1940, холандски военен
лекар
, виж публикацията «Изправеният питекантроп - преходната човекоподобна форма от Ява», Батавия, 1894.
[1] «...крупният учен Дюбоа...» - Евгений Дюбоа: 1858-1940, холандски военен лекар, виж публикацията «Изправеният питекантроп - преходната човекоподобна форма от Ява», Батавия, 1894.
към текста >>
114.
ОСМА ЛЕКЦИЯ, 6 август 1924 г. Културното развитие на човечеството
GA_354 Сътворението на света и човека
Той ми заяви също така, че би било много по-разумно, ако бяха му изпратили късче от ризата, вместо да правят тази глупост: да извикат при императора английския
лекар
Макензи и т. н.
Даже познавах един, който ходатайства, когато беше болен император Фридрих[2], по това време още само наследник на престола. Това ходатайство, отправено към бъдещата императрица, е съдържало молба: да му изпратят парченце от ризата на императора Фридрих; молителят ще зарови това късче от риза на гробището и император Фридрих ще се оправи. Бихте могли да си представите, би ли могло такова ходатайство да разчита на положителен отговор! Но човекът направил това, защото вярвал, че той може по такъв начин да излекува император Фридрих. Този човек сам ми разказа за това.
Той ми заяви също така, че би било много по-разумно, ако бяха му изпратили късче от ризата, вместо да правят тази глупост: да извикат при императора английския лекар Макензи и т. н.
Всичко това е просто глупост, би трябвало просто да му изпратят късче риза.
към текста >>
Съвременният
лекар
, ръководейки се от разсъдъка си, ще каже: ако имаш предразположеност към туберкулоза, трябва всеки ден да се изкачваш нагоре по тази пътека, да поседиш малко и после да слезеш долу; от това ще ти стане по-добре.
Виждате ли, това са разказвали хората, така и са го разбирали. Съвременните хора ще кажат: е, да, това е само суеверие, суеверна представа. Но тогава това не са го разбирали по такъв начин, a хората са осъзнавали: ако те се отправят към някакво трудно място, там няма да срещнат човек, подобен на другите хора в телесна обвивка, а поради общата конфигурация на планините възникват такива условия, че върху тях може да задуха своеобразен вибриращ вятър, към тях от пропастта може да нахлуе особен въздух, и ако човек издържи всичко това, издържи този път, той може да стане по-здрав, но може и да се разболее. Хората са искали да разкажат как един или друг е заболял или е оздравял. Но те са вървели в съгласие с природата и са интерпретирали това на основата на своето въображение, а не на основата на разсъдъка.
Съвременният лекар, ръководейки се от разсъдъка си, ще каже: ако имаш предразположеност към туберкулоза, трябва всеки ден да се изкачваш нагоре по тази пътека, да поседиш малко и после да слезеш долу; от това ще ти стане по-добре.
Така казва човек на основата на разсъдъка. А на основата на фантазията той ще каже: там седи Вотан, той обитава там. Той ще ти помогне, ако го посещаваш в определено време в течение на четиринадесет дни.
към текста >>
Р. Х., гръцки
лекар
, основател на класическата медицина.
[1] Хипократ - ок. 460-377 пр.
Р. Х., гръцки лекар, основател на класическата медицина.
към текста >>
115.
ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 18 септември 1924 г. Образуване и форма на Земята и Луната - причини за вулканите
GA_354 Сътворението на света и човека
Юлиус Роберт Майер се е родил в Хейлброн, бил е там
лекар
и е практикувал, макар и да не се е ползвал с особена почит.
Виждате ли, развитието на науката понякога показва нещо забележително. В Хейлброн днес стои паметник, който макар и да прави доста неприятно впечатление като произведение на изкуството, въпреки това стои именно там; това е скулптурно изображение на Юлиус Роберт Майер[7]. Ако днес в науката се сблъскате с името на Юлиус Роберт Майер, ще разберете, че изследванията му на природата на топлинното въздействие, проведени през четиридесетте години на миналия (XIX) век, са били дело на ръцете на гений-новатор.
Юлиус Роберт Майер се е родил в Хейлброн, бил е там лекар и е практикувал, макар и да не се е ползвал с особена почит.
Въпреки че за него днес навсякъде пишат като за гениален първооткривател в науката, като за гениален новатор във физиката, с него станало следното: той се провалил на изпитите за лекар, които държал в Тюбинген. Обърнете внимание на забележителното явление: много от тези, които впоследствие стават гении, се провалят на изпити. Така станало и с Юлиус Роберт Майер. С нокти и зъби той предприел втори опит и станал лекар. Но в течение на живота му никой не се отнасял към него с уважение.
към текста >>
Въпреки че за него днес навсякъде пишат като за гениален първооткривател в науката, като за гениален новатор във физиката, с него станало следното: той се провалил на изпитите за
лекар
, които държал в Тюбинген.
Виждате ли, развитието на науката понякога показва нещо забележително. В Хейлброн днес стои паметник, който макар и да прави доста неприятно впечатление като произведение на изкуството, въпреки това стои именно там; това е скулптурно изображение на Юлиус Роберт Майер[7]. Ако днес в науката се сблъскате с името на Юлиус Роберт Майер, ще разберете, че изследванията му на природата на топлинното въздействие, проведени през четиридесетте години на миналия (XIX) век, са били дело на ръцете на гений-новатор. Юлиус Роберт Майер се е родил в Хейлброн, бил е там лекар и е практикувал, макар и да не се е ползвал с особена почит.
Въпреки че за него днес навсякъде пишат като за гениален първооткривател в науката, като за гениален новатор във физиката, с него станало следното: той се провалил на изпитите за лекар, които държал в Тюбинген.
Обърнете внимание на забележителното явление: много от тези, които впоследствие стават гении, се провалят на изпити. Така станало и с Юлиус Роберт Майер. С нокти и зъби той предприел втори опит и станал лекар. Но в течение на живота му никой не се отнасял към него с уважение. Даже напротив.
към текста >>
С нокти и зъби той предприел втори опит и станал
лекар
.
Ако днес в науката се сблъскате с името на Юлиус Роберт Майер, ще разберете, че изследванията му на природата на топлинното въздействие, проведени през четиридесетте години на миналия (XIX) век, са били дело на ръцете на гений-новатор. Юлиус Роберт Майер се е родил в Хейлброн, бил е там лекар и е практикувал, макар и да не се е ползвал с особена почит. Въпреки че за него днес навсякъде пишат като за гениален първооткривател в науката, като за гениален новатор във физиката, с него станало следното: той се провалил на изпитите за лекар, които държал в Тюбинген. Обърнете внимание на забележителното явление: много от тези, които впоследствие стават гении, се провалят на изпити. Така станало и с Юлиус Роберт Майер.
С нокти и зъби той предприел втори опит и станал лекар.
Но в течение на живота му никой не се отнасял към него с уважение. Даже напротив. А той бил толкова въодушевен от откритието си, че навсякъде говорел за него. И за него самия се заговорило така: той бълнува, неговите идеи хвъркат; затова накрая го затворили на сигурно в лудницата. И така, съвременниците му го затворили в лудница, а след това светът го признал за велик гений и в родния му град му поставили паметник.
към текста >>
116.
Бележки.
GA_354 Сътворението на света и човека
5. «...крупният учен Дюбоа...» - Евгений Дюбоа: 1858-1940, холандски военен
лекар
, виж публикацията «Изправеният питекантроп - преходната човекоподобна форма от Ява», Батавия, 1894.
5. «...крупният учен Дюбоа...» - Евгений Дюбоа: 1858-1940, холандски военен лекар, виж публикацията «Изправеният питекантроп - преходната човекоподобна форма от Ява», Батавия, 1894.
към текста >>
Р. Х., гръцки
лекар
, основател на класическата медицина.
11. Хипократ - ок. 460-377 пр.
Р. Х., гръцки лекар, основател на класическата медицина.
към текста >>
НАГОРЕ