Рудолф Щайнер
www.rudolfsteinerbg.com
НАЧАЛО
Контакти
|
English
 
с която и да е дума 
 
изречения в които се съдържат търсените думи 
 
текстове, в които се съдържат търсените думи 
 
с точна фраза 
 
с корен от думите 
 
с части от думите 
 
в заглавията на текстовете 
КАТЕГОРИИ С ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени са
238
резултата от
98
текста с корен от думите : '
Лед
'.
1.
13. ОСНОВНИЯТ ГЕОЛОГИЧЕСКИ ПРИНЦИП НА ГЬОТЕ
GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки
Същият този принцип беше онзи, който доведе Гьоте до плодотворната идея за
лед
ената епоха*/* Геологически проблеми и опит за тяхното решение; Ест.
Не, тя противоречеше на неговото чувство за един единен възглед за природата. Той не можеше да я включи в това, което беше природосъобразно. И на това чувство дължи той, че още от рано /още от 1782 г./ стигна до един възглед, до който официалната геология се издигна едва след десетилетия: до възгледа, че вкаменените животински и растителни остатъци стоят в една необходима връзка със скалите, в които те се намират. Волтер беше говорил за тях още като за игри на природата, защото нямаше никакво предчувствие за последователността в закономерността на природата. Гьоте можеше да намери едно нещо дадено на определено място само тогава, когато съществуваше една проста, естествена връзка с околната среда на това нещо.
Същият този принцип беше онзи, който доведе Гьоте до плодотворната идея за ледената епоха*/* Геологически проблеми и опит за тяхното решение; Ест.
Н.ІІ. стр.308/. Той търсеше едно просто, природосъобразно обяснение на появяването на отдалечените върху големи площи гранитни маси. Той трябваше да отхвърли обяснението, според което те са били хвърлени там при буйните революционни процеси станали в планините, които са разположени далече назад в страната, защото това обяснение извеждаше един факт на природата не от съществуващите, действащи природни закони, даже чрез едно пренебрегване на тези закони. Той допускаше, че някога северна Германия при по-голям студ е имала едно водно ниво високо хиляда стъпки, че една голяма част е била покрита от ледена повърхност и че въпросните гранитни блокове са останали на място, след като ледът се е стопил. С това беше даден един възглед опиращ се на познати, достъпни за нашия опит закони.
към текста >>
Той допускаше, че някога северна Германия при по-голям студ е имала едно водно ниво високо хиляда стъпки, че една голяма част е била покрита от
лед
ена повърхност и че въпросните гранитни блокове са останали на място, с
лед
като
лед
ът се е стопил.
Гьоте можеше да намери едно нещо дадено на определено място само тогава, когато съществуваше една проста, естествена връзка с околната среда на това нещо. Същият този принцип беше онзи, който доведе Гьоте до плодотворната идея за ледената епоха*/* Геологически проблеми и опит за тяхното решение; Ест. Н.ІІ. стр.308/. Той търсеше едно просто, природосъобразно обяснение на появяването на отдалечените върху големи площи гранитни маси. Той трябваше да отхвърли обяснението, според което те са били хвърлени там при буйните революционни процеси станали в планините, които са разположени далече назад в страната, защото това обяснение извеждаше един факт на природата не от съществуващите, действащи природни закони, даже чрез едно пренебрегване на тези закони.
Той допускаше, че някога северна Германия при по-голям студ е имала едно водно ниво високо хиляда стъпки, че една голяма част е била покрита от ледена повърхност и че въпросните гранитни блокове са останали на място, след като ледът се е стопил.
С това беше даден един възглед опиращ се на познати, достъпни за нашия опит закони. В това изтъкване на една всеобща природна закономерност трябва да търсим значението на Гьоте за геологията.
към текста >>
2.
II. СВРЪХЧОВЕКЪТ
GA_5 Фридрих Ницше-борец срещу своето време
И внезапно ми паднаха отговори в скута, градушка от
лед
и мъдрост, от разрешени проблеми... Къде съм?
Сивото небе на абстракцията е просветлено като от светкавици. Светлината е достатъчна за всеки филигран на нещата. Големите проблеми стават разбираеми. Светът се вижда като от връх. Дефинирах философския патос.
И внезапно ми паднаха отговори в скута, градушка от лед и мъдрост, от разрешени проблеми... Къде съм?
Бизе ме прави продуктивен. Всичко добро ме прави продуктивен. Нямам друга благодарност, нямам и друго мерило за това, кое е добро.“ („Случаят Вагнер“, § 1) Понеже музиката на Вагнер не му оказва такова въздействие, Ницше я отрича. „Моите възражения срещу Вагнеровата музика са физиологични... Като „факт“, моят „petit fait vrai“** е, че повече не мога да дишам леко, когато тази музика ми въздейства, че незабавно кракът ми започва да й се сърди и се бунтува. Той има потребност от такт, от танц, от марш... Той желае от музиката преди всичко възторзите, които се намират в доброто вървене, ходене, в добрия танц.
към текста >>
3.
1. ФИЛОСОФИЯТА НА НИЦШЕ КАТО ПСИХОПАТОЛОГИЧЕН ПРОБЛЕМ (1900)
GA_5 Фридрих Ницше-борец срещу своето време
започва с „Човешко, твърде човешко“: „Грешка с
лед
грешка се полагат спокойно върху
лед
, идеалът не е опроверган, той замръзва... Тук например замръзва „геният“; по-нататък в друг ъгъл замръзва „светецът“; под една дебела
лед
ена висулка замръзва „героят“; накрая замръзва „вярата“, така нареченото „убеждение“; също изстива „съчувствието“.
Само че той също така одобрява отхвърленото от християнството, големите културни събития на човечеството все още в християнски, тоест в нихилистичен смисъл.“ Така Ницшевият инстинкт за разрушение се надига срещу явления, от които някога се е въодушевявал. Също и в четирите книги, които се появяват от 1878 до 1882 г., преобладава тенденцията да се разрушават общопризнати направления, а именно това, което Ницше е смятал за позитивно. Не става въпрос за това да се търсят нови разбирания, а много повече за това да се разклащат съществуващите. Той пише през 1888 г. в „Ecce homo“ за разрушителната творба, която през 1876 г.
започва с „Човешко, твърде човешко“: „Грешка след грешка се полагат спокойно върху лед, идеалът не е опроверган, той замръзва... Тук например замръзва „геният“; по-нататък в друг ъгъл замръзва „светецът“; под една дебела ледена висулка замръзва „героят“; накрая замръзва „вярата“, така нареченото „убеждение“; също изстива „съчувствието“.
Почти навсякъде замръзва „нещото в себе си...“ С „Човешко, твърде човешко“ сложих внезапен край на всяко „по-висше главозамайване“, на „идеализма“, на „прекрасното чувство“ и на всяка друга женственост...“ Този стремеж към разрушение кара Ницше със сляпа ярост да преследва жертвата, на която е попаднал. За една идея, за една личност, за която вярва, че е отрекъл, той издава присъди, които изобщо нямат връзка с причините, които е изложил за своето отричане. Методът, по който преследва противникови мнения, се различава не в степента, а само в начина на онези типични недоволстващи, които преследват своите противници. При това се касае по-малко за съдържанието на произнесените от Ницше присъди. Често пъти може да му се даде право за това съдържание.
към текста >>
4.
3. ЛИЧНОСТТА НА ФРИДРИХ НИЦШЕ, ВЪЗПОМЕНАТЕЛНИ ДУМИ (1900)
GA_5 Фридрих Ницше-борец срещу своето време
„Заблуда с
лед
заблуда се поставят върху
лед
, идеалът не се опровергава, той замръзва.“ Така се изказва през 1888 г.
Неговият „идеал на Заратустра“ има по-друго отношение към действителността от това на по-ранните му идеали. От непосредственото му отвръщане от битието той има лоши преживявания. Представата, че е трябвало да извърши неправда спрямо съществуването и че то поради това така фатално му е отмъстило, все повече и повече го завладява. Разочарованието, което неговият идеализъм му е причинил, го тласка в едно враждебно настроение срещу всеки идеализъм. Творбите му по времето на отстъпничеството му от Вагнер стават обвинения срещу идеалите.
„Заблуда след заблуда се поставят върху лед, идеалът не се опровергава, той замръзва.“ Така се изказва през 1888 г.
за целта на появилата се през 1878 г. книга ,Човешко, твърде човешко“. По-късно Ницше търси убежище в действителността. Потапя се в по-новата естествена наука, за да открие в нея истинска предводителка в реалността. Всички отвъдни светове, които отклоняват човека от тази действителност, за него стават противни и далечни светове, измислени от фантазията на слаби хора, които нямат достатъчно сила да открият удовлетворение в непосредственото съществуване.
към текста >>
5.
МИСТЕРИИ И МИСТЕРИЙНА МЪДРОСТ
GA_8 Християнството като мистичен факт
Той разказва, че в своите странствувания преплувал през голямата вода, че преминал през огън и
лед
.
Така описват посветените това, което е ставало с тях в Мистериите. Менип разказва, че е отишъл във Вавилон, за да бъде там отведен в Ада и отново върнат от последователите на Зороастър.
Той разказва, че в своите странствувания преплувал през голямата вода, че преминал през огън и лед.
Мистите разказват, че са били изплашвани от един огнен меч и че при това е „текло кръв". Такива думи могат да бъдат разбрани, когато човек познава трудните места от низшето към висшето познание. Тогава човек сам чувствува как всяка твърда материя, всичко сетивно се превръща в течност, той губи всякаква почва под краката си.
към текста >>
6.
2.ДУШАТА В ДУШЕВНИЯ СВЯТ СЛЕД СМЪРТТА
GA_9 Теософия
Той се стопява като
лед
на слънцето.
Всяка една от гореизброените области отнема на душата онзи елемент, който е родствен с нея. Духът не е вече обладан от убеждението, че му е необходимо да посвети цялата си дейност на сетивния свят. Тяхното верую може да бъде окачествено като материалистическо. Това верую трябва да бъде разрушено и това става именно в седмата област. Сега тези души си дават сметка, че материалистическият светоглед е несъстоятелен.
Той се стопява като лед на слънцето.
Отсега нататък душата е погълната от света, на който тя принадлежи, и Духът, освободен от всички препятствия, се издига към областите, където ще намери своята естествена среда.
към текста >>
7.
5. ФИЗИЧЕСКИЯ СВЯТ И НЕГОВАТА ВРЪЗКА С ЦАРСТВОТО НА ДУШИТЕ И ЦАРСТВОТО НА ДУХОВЕТЕ
GA_9 Теософия
Както едно парче
лед
, който плува над водата, но поради определени свойства се отличава от нея, така и сетивните неща са "вещества" от обкръжаващия ни душевен и духовен свят; те се открояват в света, благодарение на определени свойства, които ги правят сетивно възприемаеми.
Той възприема нещата от сетивния свят и на свой ред им въздействува. Съществата от душевния свят оказват влияние върху човека чрез техните сили на симпатия и антипатия; обаче човешката душа също се намесва в душевния свят чрез своите влечения, страсти и желания. Духовното естество на нещата се отразяват в нашия мисловен свят; а самият човек, като мислещо духовно същество, е поданик на "царството на духовете" и взема участие във всичко, което става в тази област на света. От горното следва, че сетивния свят е само една малка част от обкръжението на човека. Всред цялостното обкръжение, тя изпъква с известна самостоятелност, понеже е достъпна за нашите сетива, което не се отнася за душевните и духовни процеси, макар че те също принадлежат към този свят.
Както едно парче лед, който плува над водата, но поради определени свойства се отличава от нея, така и сетивните неща са "вещества" от обкръжаващия ни душевен и духовен свят; те се открояват в света, благодарение на определени свойства, които ги правят сетивно възприемаеми.
Те са образно казано – сгъстени душевни и духовни образувания; тъкмо това "сгъстяване" ги прави достъпни за сетивата. Както ледът е само една форма, в която водата съществува, така и сетивните неща са само една форма, под която са скрити душевните и духовни Същества. Ако се проумее този факт, ще се разбере и друго: Както водата може да се превърне в лед, така и духовният свят може да премине в душевния свят, а този последния в света на сетивата. От тази гледна точка става ясно, защо човекът може да размишлява върху сетивните неща. Защото има един въпрос, който всеки мислещ човек би трябвало да си зададе, а именно: В какво отношение се намира мисълта, която аз пораждам в главата си за един камък, и самия този камък?
към текста >>
Както
лед
ът е само една форма, в която водата съществува, така и сетивните неща са само една форма, под която са скрити душевните и духовни Същества.
Духовното естество на нещата се отразяват в нашия мисловен свят; а самият човек, като мислещо духовно същество, е поданик на "царството на духовете" и взема участие във всичко, което става в тази област на света. От горното следва, че сетивния свят е само една малка част от обкръжението на човека. Всред цялостното обкръжение, тя изпъква с известна самостоятелност, понеже е достъпна за нашите сетива, което не се отнася за душевните и духовни процеси, макар че те също принадлежат към този свят. Както едно парче лед, който плува над водата, но поради определени свойства се отличава от нея, така и сетивните неща са "вещества" от обкръжаващия ни душевен и духовен свят; те се открояват в света, благодарение на определени свойства, които ги правят сетивно възприемаеми. Те са образно казано – сгъстени душевни и духовни образувания; тъкмо това "сгъстяване" ги прави достъпни за сетивата.
Както ледът е само една форма, в която водата съществува, така и сетивните неща са само една форма, под която са скрити душевните и духовни Същества.
Ако се проумее този факт, ще се разбере и друго: Както водата може да се превърне в лед, така и духовният свят може да премине в душевния свят, а този последния в света на сетивата. От тази гледна точка става ясно, защо човекът може да размишлява върху сетивните неща. Защото има един въпрос, който всеки мислещ човек би трябвало да си зададе, а именно: В какво отношение се намира мисълта, която аз пораждам в главата си за един камък, и самия този камък? За хората, притежаващи особено дълбок усет за външната природа, този въпрос застава с пределна яснота пред тяхното духовно око. Те наистина усещат взаимната връзка и хармонията между човешкия мисловен свят от една страна, и природния свят от друга страна.
към текста >>
Ако се проумее този факт, ще се разбере и друго: Както водата може да се превърне в
лед
, така и духовният свят може да премине в душевния свят, а този пос
лед
ния в света на сетивата.
От горното следва, че сетивния свят е само една малка част от обкръжението на човека. Всред цялостното обкръжение, тя изпъква с известна самостоятелност, понеже е достъпна за нашите сетива, което не се отнася за душевните и духовни процеси, макар че те също принадлежат към този свят. Както едно парче лед, който плува над водата, но поради определени свойства се отличава от нея, така и сетивните неща са "вещества" от обкръжаващия ни душевен и духовен свят; те се открояват в света, благодарение на определени свойства, които ги правят сетивно възприемаеми. Те са образно казано – сгъстени душевни и духовни образувания; тъкмо това "сгъстяване" ги прави достъпни за сетивата. Както ледът е само една форма, в която водата съществува, така и сетивните неща са само една форма, под която са скрити душевните и духовни Същества.
Ако се проумее този факт, ще се разбере и друго: Както водата може да се превърне в лед, така и духовният свят може да премине в душевния свят, а този последния в света на сетивата.
От тази гледна точка става ясно, защо човекът може да размишлява върху сетивните неща. Защото има един въпрос, който всеки мислещ човек би трябвало да си зададе, а именно: В какво отношение се намира мисълта, която аз пораждам в главата си за един камък, и самия този камък? За хората, притежаващи особено дълбок усет за външната природа, този въпрос застава с пределна яснота пред тяхното духовно око. Те наистина усещат взаимната връзка и хармонията между човешкия мисловен свят от една страна, и природния свят от друга страна.
към текста >>
8.
РАЗВИТИЕТО НА СВЕТА И ЧОВЕКА
GA_13 Въведение в Тайната наука
Все едно, че имаме съд с вода, в който с
лед
постепенно изкуствено охлаждане, започват да се образуват парченца
лед
.
По същия начин обученият духовен изследовател вижда зад сетивно-физическите процеси на света съвсем други, духовни процеси. За него всички метаморфози на материята са откровения на духовни сили, скрити зад веществата. В своето ретроспективно изследване на Земята и нейния живот, този човек стига до една точка от развитието, когато материалният свят се появява за пръв път. Тук той вижда как материалният свят възниква от духовния свят. Зад тази точка от развитието, духовното изследване открива само духовни процеси, които в хода на времето един вид бавно се сгъстяват.
Все едно, че имаме съд с вода, в който след постепенно изкуствено охлаждане, започват да се образуват парченца лед.
Виждаме как от това, което преди беше само вода, сега се сгъсти ледът; по сходен начин но на една по-висока степен духовното наблюдение може да проследи как от едно предхождащо духовно състояние, като че ли се сгъстяват материалните неща, процеси и същества.
към текста >>
Виждаме как от това, което преди беше само вода, сега се сгъсти
лед
ът; по сходен начин но на една по-висока степен духовното наблюдение може да прос
лед
и как от едно предхождащо духовно състояние, като че ли се сгъстяват материалните неща, процеси и същества.
За него всички метаморфози на материята са откровения на духовни сили, скрити зад веществата. В своето ретроспективно изследване на Земята и нейния живот, този човек стига до една точка от развитието, когато материалният свят се появява за пръв път. Тук той вижда как материалният свят възниква от духовния свят. Зад тази точка от развитието, духовното изследване открива само духовни процеси, които в хода на времето един вид бавно се сгъстяват. Все едно, че имаме съд с вода, в който след постепенно изкуствено охлаждане, започват да се образуват парченца лед.
Виждаме как от това, което преди беше само вода, сега се сгъсти ледът; по сходен начин но на една по-висока степен духовното наблюдение може да проследи как от едно предхождащо духовно състояние, като че ли се сгъстяват материалните неща, процеси и същества.
към текста >>
Нека да си представим, че едно същество би имало само такива сетива, чрез които може да възприеме
лед
а, но не и по-финото състояние на водата, от която е възникнал
лед
ът.
Естествено, онзи начин на мислене, който се опира само на сетивните физически процеси и на логично произтичащи те от тях следствия, не е в състояние да се произнесе по въпросите на Духа.
Нека да си представим, че едно същество би имало само такива сетива, чрез които може да възприеме леда, но не и по-финото състояние на водата, от която е възникнал ледът.
За подобно същество водата не би съществувала; то ще възприеме водата едва тогава, когато тя се превърне в лед. Така и за един човек, разчитащ само на физическите сетива, духовните сили зад планетарните процеси остават невидими и скрити. Когато такъв човек тръгва от физическите факти и разсъждава логически за древните състояния на Земята, той стига само до онази точка от развитието, при която духовният свят вече се е сгъстил и материята е вече налице. Споменатият начин на мислене не вижда нито предхождащия духовен свят, нито скритите в материята духовни сили.
към текста >>
За подобно същество водата не би съществувала; то ще възприеме водата едва тогава, когато тя се превърне в
лед
.
Естествено, онзи начин на мислене, който се опира само на сетивните физически процеси и на логично произтичащи те от тях следствия, не е в състояние да се произнесе по въпросите на Духа. Нека да си представим, че едно същество би имало само такива сетива, чрез които може да възприеме леда, но не и по-финото състояние на водата, от която е възникнал ледът.
За подобно същество водата не би съществувала; то ще възприеме водата едва тогава, когато тя се превърне в лед.
Така и за един човек, разчитащ само на физическите сетива, духовните сили зад планетарните процеси остават невидими и скрити. Когато такъв човек тръгва от физическите факти и разсъждава логически за древните състояния на Земята, той стига само до онази точка от развитието, при която духовният свят вече се е сгъстил и материята е вече налице. Споменатият начин на мислене не вижда нито предхождащия духовен свят, нито скритите в материята духовни сили.
към текста >>
9.
Втора картина
GA_14 Четири мистерийни драми
и в
лед
ени полета, вечно пусти,
и в ледени полета, вечно пусти,
към текста >>
10.
Седма картина
GA_14 Четири мистерийни драми
от
лед
ни мирови пространства.
от ледни мирови пространства.
към текста >>
11.
Осма картина
GA_14 Четири мистерийни драми
и в пусти вечно
лед
ени полета,
и в пусти вечно ледени полета,
към текста >>
12.
Четвърта картина
GA_14 Четири мистерийни драми
от вечно пусти
лед
ени полета
от вечно пусти ледени полета
към текста >>
гори ме мразът на
лед
а сега;
гори ме мразът на леда сега;
към текста >>
със
лед
ена духовна светлина...
със ледена духовна светлина...
към текста >>
на мировите
лед
ени полета...
на мировите ледени полета...
към текста >>
13.
Шеста картина
GA_14 Четири мистерийни драми
От вечно пусти
лед
ени полета
От вечно пусти ледени полета
към текста >>
във мировите
лед
ени полета...
във мировите ледени полета...
към текста >>
14.
ТРЕТА МЕДИТАЦИЯ
GA_16 Път към себепознанието на човека - в осем медитации
Наред със сетивния свят човек изживява и един друг свят, в който сетивният се проявява като например парчета
лед
, плуващи във водата.
Но освен определени силови формации, могат да се наблюдават и Същества, които имат етерен живот, без да разполагат със сетивно тяло. Следователно, за свръхсетивното наблюдение съществуват и чисто етерни (елементарни) Същества.
Наред със сетивния свят човек изживява и един друг свят, в който сетивният се проявява като например парчета лед, плуващи във водата.
Който може да вижда само парчетата лед, но не и водата, той ще приеме за действителност само леда, а не и водата. Ако човек иска да се придържа само към сетивните възприятия, той отрича свръхсетивния свят, всред който сетивният е само една част, както и намиращите се във водата парчета лед са част от цялата водна маса.
към текста >>
Който може да вижда само парчетата
лед
, но не и водата, той ще приеме за действителност само
лед
а, а не и водата.
Но освен определени силови формации, могат да се наблюдават и Същества, които имат етерен живот, без да разполагат със сетивно тяло. Следователно, за свръхсетивното наблюдение съществуват и чисто етерни (елементарни) Същества. Наред със сетивния свят човек изживява и един друг свят, в който сетивният се проявява като например парчета лед, плуващи във водата.
Който може да вижда само парчетата лед, но не и водата, той ще приеме за действителност само леда, а не и водата.
Ако човек иска да се придържа само към сетивните възприятия, той отрича свръхсетивния свят, всред който сетивният е само една част, както и намиращите се във водата парчета лед са част от цялата водна маса.
към текста >>
Ако човек иска да се придържа само към сетивните възприятия, той отрича свръхсетивния свят, всред който сетивният е само една част, както и намиращите се във водата парчета
лед
са част от цялата водна маса.
Но освен определени силови формации, могат да се наблюдават и Същества, които имат етерен живот, без да разполагат със сетивно тяло. Следователно, за свръхсетивното наблюдение съществуват и чисто етерни (елементарни) Същества. Наред със сетивния свят човек изживява и един друг свят, в който сетивният се проявява като например парчета лед, плуващи във водата. Който може да вижда само парчетата лед, но не и водата, той ще приеме за действителност само леда, а не и водата.
Ако човек иска да се придържа само към сетивните възприятия, той отрича свръхсетивния свят, всред който сетивният е само една част, както и намиращите се във водата парчета лед са част от цялата водна маса.
към текста >>
15.
ОТЗВУЦИ НА КАНТОВИЯ НАЧИН НА МИСЛЕНЕ
GA_18_2 Загадки на философията
Веднъж той извършва разглеждането, което посвещава на природата на живите същества, с думите: "Обстоятелството, че растителни семена въпреки тяхното оставане и продължение на дълги епохи в сухо състояние не изгубват тяхната кълняемост, че на пример в египетските ковчези на мумиите са намерени пшенични семена, които хиляди години са били херметически заровени, днес посети във влажни почви виреят отлично, че по-нататък радиоларии и други инфузории, които са били съвършено сухи от улуците на покрива, при навлажняване с дъждовна вода отново оживяват и започват да се движат; че даже жаби и риби, които в замръзнала вода са се превърнали в твърди късове
лед
, при грижливо разтопяване отново добиват изгубения живот; това обстоятелство ни кара да направим съвършено други тълкувания... Накратко: Всяко отричане в този случай би било груб догматизъм.
Рязко нюансирано се явява новото позоваване на Кант при Ото Лимбан. Неговите съчинения "За анализа на действителността" /1876 г./, "Мисли и факти" /1882 г./, "Климакс на теориите" /1884 г./ са истински образцови примери на философската критика. Един остър ум разкрива в тях по гениален начин противоречия в мислите, показва половинчатости в съжденията считани за извънредно сигурни и пресмята предварително и основно за отделните науки, какво съдържат те като незадоволително, когато техните резултати са изправени пред най-висшия трибунал на мисленето. Либман изтъква пред дарвинизма неговите противоречия; той показва неговите не напълно обосновани предположения и празнотите в неговите мисли. Той казва, че трябва да съществува нещо, което води над противоречията, което изпълва празнотите, което обосновава предположенията.
Веднъж той извършва разглеждането, което посвещава на природата на живите същества, с думите: "Обстоятелството, че растителни семена въпреки тяхното оставане и продължение на дълги епохи в сухо състояние не изгубват тяхната кълняемост, че на пример в египетските ковчези на мумиите са намерени пшенични семена, които хиляди години са били херметически заровени, днес посети във влажни почви виреят отлично, че по-нататък радиоларии и други инфузории, които са били съвършено сухи от улуците на покрива, при навлажняване с дъждовна вода отново оживяват и започват да се движат; че даже жаби и риби, които в замръзнала вода са се превърнали в твърди късове лед, при грижливо разтопяване отново добиват изгубения живот; това обстоятелство ни кара да направим съвършено други тълкувания... Накратко: Всяко отричане в този случай би било груб догматизъм.
Ето защо ние спираме тук". Това "Ето защо ние спираме тук" е всъщност, ако не по думите, все пак по смисъла, заключителната мисъл на всяко разглеждане от рода на това на Лимбан. Даже то е заключителният резултат на много привърженици и преработватели на кантианизма. Последователите на това направление не отиват по-далеч, освен да твърдят, че всичко, което те виждат, чуват и т.н. не е вън в света, а вътре в самите тях, че приемат нещата в тяхното съзнание и че следователно не могат да произнесат нищо по отношение на това, което е вън.
към текста >>
16.
01 ПРЕДГОВОР НА ИЗДАТЕЛЯ
GA_25 Философия, космология, религия
Било, че изхождаме от състава на човека или от този на вселената, ние откриваме, че изявата на духа в материята предава на тази пос
лед
ната едно троично устройство.
Било, че изхождаме от състава на човека или от този на вселената, ние откриваме, че изявата на духа в материята предава на тази последната едно троично устройство.
От много години Р. Щайнер подчертава в цяло то си учение това троично устройство. Той доказва, че това троично устройство съществува и в трите съставни главни части на човешкото същество: тяло, душа и дух. И по отношение на творенията, които се излъчват от човека като отражение на неговата собствена природа, той изтъква, че ако не се държи сметка за тази троична природа, не може да се построи нищо уравновесено. Той говори така през време, когато след войната, бяха станали възможни множество практически осъществявания и бяха належащи, така че приложенията на тази елементарна истина се предлагат в изобилие.
към текста >>
За възпитателите той изс
лед
ва на тази основа трите главни функции на душата: мисленето, което има своя инструмент в нервната система, чувствуването свързано с ритмите на сърцето и дишането, волята, която се изразява чрез скрития динамизъм в крайниците.
От проучването на организма той изтъква за лекарите трите групи функции: нервна (и сетивни), двигателни (обхващащи храносмилането), и регулиращи (дихателните и кръвообращателни ритми). Морфологично това функционално разпределение се изразява в противоположността на главата и крайниците, свързани помежду им чрез туловището, което играе една посредническа, уравновесяваща роля.
За възпитателите той изследва на тази основа трите главни функции на душата: мисленето, което има своя инструмент в нервната система, чувствуването свързано с ритмите на сърцето и дишането, волята, която се изразява чрез скрития динамизъм в крайниците.
Това познание позволява на преподавателите да дадат на техните ученици едно обучение, което същевременно да упражнява едно формиращо влияние върху техния характер и върху тяхното физическо развитие. Той се обръща също към политиците и към икономистите, за да привлече вниманието им върху необходимостта да се съблюдава това троично естествено разпределение на човешката природа в социалното тяло, ако искаме то да бъде уравновесено. Но дали стигаме до това схващане на троичното устройство посредством педагогиката, медицината, социологията или пък чрез науката, изкуството, същественото е да имаме един сигурен и плодотворен метод да доловим самите себе си, да обхванем самите себе си и нашата изравнител на дейност в тези противоположности, за да се опознаем и да се ръководим свързано в нашето тяло, в нашата душа и в нашия дух.
към текста >>
Когато четем резултатите, които постига тогава това засилване на съзнанието, например когато става дума за опитностите, които имаме през време на сън или с
лед
смъртта, ние сме принудени да признаем, че изчезва всякакъв изг
лед
на отвлеченост.
Когато четем резултатите, които постига тогава това засилване на съзнанието, например когато става дума за опитностите, които имаме през време на сън или след смъртта, ние сме принудени да признаем, че изчезва всякакъв изглед на отвлеченост.
Имагинация, Инспирация, Интуиция продължават състоянията на съзнанието, които съвременното човечество притежава като нормални. Р. Щайнер посочва, как могат да бъдат засилени тези настоящи състояния. Той описва по този начин цяла една прогресия, която позволява да се премине чрез последователни преходи от света на телата в света на духа, започвайки от организма, който служи като сетивен инструмент на душевните способности и стигайки до способностите които се преобразяват, засилват се, започват да се освобождават от тялото и даже да не функционират напълно освен тогава, когато са вън от този организъм на тялото. Тогава те предават опитности, самото описание на които доказва, че те се намират далече над обикновените състояния на съзнанието. Тази свръхсетивна природа скрита в настоящия състав на човешкото същество, модерният човек не знае нито да я възприема, нито да я назове с име, защото тя е недостъпна за неговите сетива, както и душата беше недостъпна за хирургическото нож че на д-р Трусо.
към текста >>
17.
28. ІХ. Мировите мисли в действието на Михаела и в действието на Аримана
GA_26 Мистерията на Михаил
Интелектуалността се разлива от Ариман като
лед
ено-студен, бездушен космически импулс.
Но Ариман си усвои Интелектуалността в една епоха, когато той не можеше да я овътрешни в себе си. Тя остана една сила в неговото същество, която няма нищо общо със сърце и душа.
Интелектуалността се разлива от Ариман като ледено-студен, бездушен космически импулс.
И човеците, които са обхванати от този импулс, развиват една логика, която изгражда да говори за самата себе си по безмилостен и безлюбен начин действителност в нея говори Ариман при тази логика не се показва нищо, което да свързва човека по един правилен, вътрешен, сърдечно-душевен начин с това, което той мисли, говори, върши.
към текста >>
Благодарение на това той не предава на Интелектуалността нещо
лед
ено-студено, бездушие, а стои при нея по един вътрешно-топъл, пълнодушевен начин.
Обаче Михаел никога не е усвоил Интелектуалността за себе си. Той я управлява като божествено-духов на Сила, като се чувствува свързан с божествено-духовните Същества. Благодарение на това, когато той прониква Интелектуалността се вижда, че тази Интелектуалност има възможност да бъде еднакво добре един израз на сърцето, на душата, както и на главата, на духа. Защото Михаел носи в себе си всички първо начални сили на своите Богове и тези на човека.
Благодарение на това той не предава на Интелектуалността нещо ледено-студено, бездушие, а стои при нея по един вътрешно-топъл, пълнодушевен начин.
към текста >>
18.
II. Ученически години
GA_28 Моят жизнен път
Тъкмо този, който ме беше подтикнал към толкова странния начин на четене на Кант, написа веднъж едно свързано с учебната програма съчинение на тема „
Лед
никовата епоха и причините за нея“.
Учителите по история и география, които можеха да ми дадат толкова малко в долните класове, в горните все пак станаха от значение за мен.
Тъкмо този, който ме беше подтикнал към толкова странния начин на четене на Кант, написа веднъж едно свързано с учебната програма съчинение на тема „Ледниковата епоха и причините за нея“.
Поех съдържанието ѝ с голямо душевно желание и от него запазих жив интерес към проблема за ледниковата епоха. Но този учител беше също така и добър ученик на бележития географ Фридрих Симони. Това го накара в горните класове, чертаейки на черната дъска, да развие темата за геоложко-географските процеси в Алпите. Тогава вече не четях Кант, а цял се бях превърнал в зрение и слух. Откъм тази страна получих много от учителя, чиито часове по история по-рано въобще не успяваха да събудят интереса ми.
към текста >>
Поех съдържанието ѝ с голямо душевно желание и от него запазих жив интерес към проблема за
лед
никовата епоха.
Учителите по история и география, които можеха да ми дадат толкова малко в долните класове, в горните все пак станаха от значение за мен. Тъкмо този, който ме беше подтикнал към толкова странния начин на четене на Кант, написа веднъж едно свързано с учебната програма съчинение на тема „Ледниковата епоха и причините за нея“.
Поех съдържанието ѝ с голямо душевно желание и от него запазих жив интерес към проблема за ледниковата епоха.
Но този учител беше също така и добър ученик на бележития географ Фридрих Симони. Това го накара в горните класове, чертаейки на черната дъска, да развие темата за геоложко-географските процеси в Алпите. Тогава вече не четях Кант, а цял се бях превърнал в зрение и слух. Откъм тази страна получих много от учителя, чиито часове по история по-рано въобще не успяваха да събудят интереса ми.
към текста >>
19.
XIII. Пътувания до Будапеща и Трансилвания; спомени за семейство Шпехт
GA_28 Моят жизнен път
Тази топлина живееше в душата ми, когато, заедно със старите и новите си приятели, загърнат в дебели кожи, предприех пътуване с шейна през
лед
ения мраз и скърцащия сняг на юг към Карпатите (трансилванските Алпи).
Тази топлина живееше в душата ми, когато, заедно със старите и новите си приятели, загърнат в дебели кожи, предприех пътуване с шейна през ледения мраз и скърцащия сняг на юг към Карпатите (трансилванските Алпи).
Черен, залесен отвесен планински скат, когато се приближаваш към тях отдалеч; дива, насечена, често всяваща ужас планинска местност, когато вече си там.
към текста >>
20.
XXX. Езотерика и публичност
GA_28 Моят жизнен път
Не се запознах с мистър
Лед
битър, когото само чух да говори от подиума.
Запознах се бегло и с Ани Безант, както и със Синет, автора на „Езотеричен будизъм“.
Не се запознах с мистър Ледбитър, когото само чух да говори от подиума.
Той не ми направи някакво особено впечатление.
към текста >>
21.
5. Галилей, Джордано Бруно и Гьоте; Берлин, 26. 01. 1911 г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
Това духовно разбиране на Джордано Бруно възкръсна отново и в душата на Гьоте, когато държеше в ръката си черепа на Шилер и както водата се сгъстява в
лед
духът на Шилер му се явява във формата на Шилеровия череп.
И на него твърде добре му стана ясно това, което ние видяхме при Галилей: че човек трябва да намери в смирение и математически Духа. И днес още съществува църковната лампа в църквата от Пиза, която се е люляла насам и нататък за безброй души. Но когато веднъж Галилей стоеше пред нея, той измери по собствения си пулс равномерността на колебанията на лампата и по това откри толкова важния днес закон на колебанията на махалото, което за него беше една мисъл на Бога. И така много неща. При гроба на Шилер в Гьоте се роди мисълта, която живееше в Джордано Бруно от неговото философско въодушевление: Дух има във всяка материя, навсякъде, но не тласкащ или водещ в кръг, а като един Дух, който живее и в най-малкия атом!
Това духовно разбиране на Джордано Бруно възкръсна отново и в душата на Гьоте, когато държеше в ръката си черепа на Шилер и както водата се сгъстява в лед духът на Шилер му се явява във формата на Шилеровия череп.
Цялата духовна основа на Гьоте стои пред нас, когато четем неговото хубаво стихотворение на Гьоте, което той е написал след съзерцаването на Шилеровия череп, и особено онези стихове, които така често погрешно се цитират, които могат да бъдат разбрани само от даденото положение. Защото трябва да си представим, че Гьоте видя Шилеровата индивидуалност като пластично сгъстена, втвърдена пред себе си и каза след това, както трябваше да каже съобразно особеността на живеещия, в Джордано Бруно и в Гьоте сроден Дух:
към текста >>
22.
Библията и мъдростта
GA_68-1 Библията и мъдростта
Когато
лед
ът кристализира от водата, тогава физическият човек се сгъсти от духовния човек.
Когато Земята не беше още материална, човекът съществуваше в лоното на небесни същества.
Когато ледът кристализира от водата, тогава физическият човек се сгъсти от духовния човек.
Духовната Наука разкрива, че материалното е в постоянна връзка с духовното. Но това, което стои в основата на материята, може да бъде изразено само с образи, ако някой иска да се приближи до физическите понятия.
към текста >>
23.
ХІІ. Деваканичният свят (продължение)
GA_92 Езотерична космология
Нека си представим тези думи втвърдени, както водата замръзва в
лед
при внезапен и силен студ.
В нашата съвременна терминология ние говорим за тази Летопис като за астрално отпечатване на всички световни събития. Всичко, което преминава през астралните тела на хората,се "фиксира" в безкрайно фината субстанция на тази Летопис като в мека пластинка. За да разберем образите, които се носят в астралния ореол на Земята, ние трябва да прибегнем до аналогии. Човешкият глас произнася думи, които създават звукови вълни, прониквайки през ушите в мозъка на другите, където се пораждат образи и мисли. Всяка от тези думи е звукова вълна с абсолютно дефинирана форма, която - ако можехме да я видим - е различна от всички останали.
Нека си представим тези думи втвърдени, както водата замръзва в лед при внезапен и силен студ.
В такъв случай думите биха слезли на Земята като втвърден въздух и ние бихме могли да разпознаем всяка дума по нейната форма.
към текста >>
24.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 10.6.1904 г. Контрастът между Каин и Авел.
GA_93 Легендата за храма
Разтопеното желязо също се е обозначавало като вода, а
лед
ът като земя.
[1] Под тези понятия някога са били разбирани трите агрегатни състояния, твърдо, течно и въздухообразно.
Разтопеното желязо също се е обозначавало като вода, а ледът като земя.
Бел. кор.
към текста >>
25.
ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 16. 12. 1904 г./трета лекция/. Същността и задачата на Свободното масонство от гледна точка на духовната наука.
GA_93 Легендата за храма
Тя започва да разбира, че този физически атом има същото отношение към силата електричество, каквото една буца
лед
има към водата, от която е била замразена.
Онова, което е написано там, обаче е само едно предчувствие за това, за което става въпрос. Въпросът се отнася до физическия атом. Той бе криво разбран от цялата външна – ала не и от окултната – наука до преди четири-пет години. Той се смяташе за изпълваща дадено пространство маса. Днес науката вече започва да опознава какво представлява атомът наистина.
Тя започва да разбира, че този физически атом има същото отношение към силата електричество, каквото една буца лед има към водата, от която е била замразена.
Ако си представите водата, ставаща лед, то и ледът също е вода. По същия начин атомът на физиката не е нищо друго, а замразено електричество. Ако можете да схванете това напълно, ако игнорирате изказванията за атома, съдържащи се във всички научни списания до преди една или две години и сметнете, че тези изказвания са въздух, ще имате почти правилна представа. Едва напоследък науката е в състояние да си оформи представа за това, какво е атомът. Той стои /в същото съотношение към електричеството / както ледът към водата, от която е замръзнал.
към текста >>
Ако си представите водата, ставаща
лед
, то и
лед
ът също е вода.
Въпросът се отнася до физическия атом. Той бе криво разбран от цялата външна – ала не и от окултната – наука до преди четири-пет години. Той се смяташе за изпълваща дадено пространство маса. Днес науката вече започва да опознава какво представлява атомът наистина. Тя започва да разбира, че този физически атом има същото отношение към силата електричество, каквото една буца лед има към водата, от която е била замразена.
Ако си представите водата, ставаща лед, то и ледът също е вода.
По същия начин атомът на физиката не е нищо друго, а замразено електричество. Ако можете да схванете това напълно, ако игнорирате изказванията за атома, съдържащи се във всички научни списания до преди една или две години и сметнете, че тези изказвания са въздух, ще имате почти правилна представа. Едва напоследък науката е в състояние да си оформи представа за това, какво е атомът. Той стои /в същото съотношение към електричеството / както ледът към водата, от която е замръзнал. Физическият атом е кондензирано електричество.
към текста >>
Той стои /в същото съотношение към електричеството / както
лед
ът към водата, от която е замръзнал.
Тя започва да разбира, че този физически атом има същото отношение към силата електричество, каквото една буца лед има към водата, от която е била замразена. Ако си представите водата, ставаща лед, то и ледът също е вода. По същия начин атомът на физиката не е нищо друго, а замразено електричество. Ако можете да схванете това напълно, ако игнорирате изказванията за атома, съдържащи се във всички научни списания до преди една или две години и сметнете, че тези изказвания са въздух, ще имате почти правилна представа. Едва напоследък науката е в състояние да си оформи представа за това, какво е атомът.
Той стои /в същото съотношение към електричеството / както ледът към водата, от която е замръзнал.
Физическият атом е кондензирано електричество. Аз считам речта на Балфор за изключително важна/*22/.
към текста >>
26.
ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 29. май 1905 г. /трета лекция/
GA_93 Легендата за храма
Каквото е външно вещество, то е пос
лед
ствие от жива мисъл, както
лед
ът е пос
лед
ствие от водата; така да се каже материалният свят е замразени мисли.
Самото съществуване на света произтича от живи мисли, не от мъртвата материя.
Каквото е външно вещество, то е последствие от жива мисъл, както ледът е последствие от водата; така да се каже материалният свят е замразени мисли.
към текста >>
27.
ШЕСТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 22. октомври 1905 г. Отношението на окултизма към теософското движение.
GA_93 Легендата за храма
Сега представете си го втвърдено; свалено долу на физическото поле, така че чрез това събитие, което преди е ставало само астрално е станало нещо физическо; аналогично на това, например, преди където сте имали вода, сега да имате парче
лед
.
Това беше извършвано върху астралното поле. Всичко, което описах, ставаше на астралното поле; физическото тяло нямаше нищо общо с него. Това събитие се повтаряше във всички древни мистерии. Всеки посветен го знаеше.
Сега представете си го втвърдено; свалено долу на физическото поле, така че чрез това събитие, което преди е ставало само астрално е станало нещо физическо; аналогично на това, например, преди където сте имали вода, сега да имате парче лед.
Много такива астрални събития трябва да се съчетаят, трябва да се обединят, за да може да стане възможно физическото сгъстяване. Поради това, че чрез появявата на Христос на физическото поле бе станало това, което в мистериините школи преди многократно се е случвало на астралното поле, Мистерията на Голгота е станала исторически възможна, тя можеше да бъде свалена долу на физическото поле. Чрез този пример ние се научаваме да схващаме как бъдещето фактически се подготвя в окултните братства.
към текста >>
28.
Бележки.
GA_93 Легендата за храма
Тъй като в литературата на Теософското общество, особено тази от
Лед
битър и Ани Безант, има твърде много относно силата на растежа и свиването като способност, която специално ще бъде развита в случаите на етерното ясновидство; това обикновено бе във връзка с описанието на ясновидски изс
лед
вания на атома.
Щайнер отново говори за атома във връзка с юпитеровата еволюция и споменава горната лекция. Буквален превод на онова, което той бе казал там е следното: "Преди съм казвал, че атомът е изграден от целия Космос. Вие можете да намерите това отново в онези ранни лекции, които бяха държани в самото начало на нашата Берлинска дейност". А същевременно се споменава за човешката способност да прави атома да се "свива". За неговите слушатели по онова време тези мисли не са били съвсем нови.
Тъй като в литературата на Теософското общество, особено тази от Ледбитър и Ани Безант, има твърде много относно силата на растежа и свиването като способност, която специално ще бъде развита в случаите на етерното ясновидство; това обикновено бе във връзка с описанието на ясновидски изследвания на атома.
Точно в 1905 г. Ани Безант бе говорила и писала по този въпрос в различни случаи. Имаше и едно проучване, извършено в сътрудничество на Ледбитър и Безант през 1895 г., което се появи отново по това време под заглавие "Окултна химия", Р. Щайнер отхвърли този начин на представяне като "материалистичен спиритуализъм", така както той отхвърли атомизма на естествената наука като основа на философията в живота, тъй като в тази теософска литература атомите също се възприемаха като основен принцип на всичко съществуващо, вместо да бъдат признати като резултат и агенти на определени духовни въздействия.
към текста >>
Имаше и едно проучване, извършено в сътрудничество на
Лед
битър и Безант през 1895 г., което се появи отново по това време под заглавие "Окултна химия", Р.
А същевременно се споменава за човешката способност да прави атома да се "свива". За неговите слушатели по онова време тези мисли не са били съвсем нови. Тъй като в литературата на Теософското общество, особено тази от Ледбитър и Ани Безант, има твърде много относно силата на растежа и свиването като способност, която специално ще бъде развита в случаите на етерното ясновидство; това обикновено бе във връзка с описанието на ясновидски изследвания на атома. Точно в 1905 г. Ани Безант бе говорила и писала по този въпрос в различни случаи.
Имаше и едно проучване, извършено в сътрудничество на Ледбитър и Безант през 1895 г., което се появи отново по това време под заглавие "Окултна химия", Р.
Щайнер отхвърли този начин на представяне като "материалистичен спиритуализъм", така както той отхвърли атомизма на естествената наука като основа на философията в живота, тъй като в тази теософска литература атомите също се възприемаха като основен принцип на всичко съществуващо, вместо да бъдат признати като резултат и агенти на определени духовни въздействия.
към текста >>
Ако ние се върнем назад във времето отвъд края на
лед
никовия период /преди 10,000 години/ има голяма неточност между цифрите, дадени от съвременната наука, тя определя датата за началото на
лед
никовия период като преди един милион години.
/*3/ – Не е обичайно за Р. Щайнер да дава точни цифри за такива далечни събития.
Ако ние се върнем назад във времето отвъд края на ледниковия период /преди 10,000 години/ има голяма неточност между цифрите, дадени от съвременната наука, тя определя датата за началото на ледниковия период като преди един милион години.
Духовната наука от друга страна поставя началото на ледниковия период в средата на Атлантида – "Космосът става изчисляем за първи път около 13500 години пр.Хр. По онова време по-голямата част от Атлантида беше вече потънала. /Блаватска/ Неточността с хронологията е в това, че съвременната наука все още взима за своя норма за пресмятане съвременните условия /т. е. мярката за разпадането на материята/ и я прехвърля в миналото. Духовната наука от друга страна пресмята според космически ритми /прогресията на Слънцето през Зодиака/.
към текста >>
Духовната наука от друга страна поставя началото на
лед
никовия период в средата на Атлантида – "Космосът става изчисляем за първи път около 13500 години пр.Хр.
/*3/ – Не е обичайно за Р. Щайнер да дава точни цифри за такива далечни събития. Ако ние се върнем назад във времето отвъд края на ледниковия период /преди 10,000 години/ има голяма неточност между цифрите, дадени от съвременната наука, тя определя датата за началото на ледниковия период като преди един милион години.
Духовната наука от друга страна поставя началото на ледниковия период в средата на Атлантида – "Космосът става изчисляем за първи път около 13500 години пр.Хр.
По онова време по-голямата част от Атлантида беше вече потънала. /Блаватска/ Неточността с хронологията е в това, че съвременната наука все още взима за своя норма за пресмятане съвременните условия /т. е. мярката за разпадането на материята/ и я прехвърля в миналото. Духовната наука от друга страна пресмята според космически ритми /прогресията на Слънцето през Зодиака/.
към текста >>
от
Лед
битър и Ани Безант.
/*4/ – Очевидно тук Р. Щайнер говори за изобразяването на атомните структури, каквито са те в теософската литература. Точно по времето на тези лекции излиза издание с илюстрации на "Окултна химия", написана в 1895 г.
от Ледбитър и Ани Безант.
Много от тях бяха също дадени в най-популярната книга на Ани Безант: "Древната мъдрост", 1899 г. Първият, който представи атомни форми по този начин, беше американецът, Бабит, в своя труд: "Принципът на светлината и цвета", 1878 г., за който се споменава в проучването на Безант-Ледбитър.
към текста >>
Първият, който представи атомни форми по този начин, беше американецът, Бабит, в своя труд: "Принципът на светлината и цвета", 1878 г., за който се споменава в проучването на Безант-
Лед
битър.
/*4/ – Очевидно тук Р. Щайнер говори за изобразяването на атомните структури, каквито са те в теософската литература. Точно по времето на тези лекции излиза издание с илюстрации на "Окултна химия", написана в 1895 г. от Ледбитър и Ани Безант. Много от тях бяха също дадени в най-популярната книга на Ани Безант: "Древната мъдрост", 1899 г.
Първият, който представи атомни форми по този начин, беше американецът, Бабит, в своя труд: "Принципът на светлината и цвета", 1878 г., за който се споменава в проучването на Безант-Ледбитър.
към текста >>
29.
ХІІ. Деваканичният свят (продължение).
GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан
Нека си представим тези думи втвърдени, както водата замръзва в
лед
при внезапен и силен студ.
В нашата съвременна терминология ние говорим за тази Летопис като за астрално отпечатване на всички световни събития. Всичко, което преминава през астралните тела на хората,се “фиксира” в безкрайно фината субстанция на тази Летопис като в мека пластинка. За да разберем образите, които се носят в астралния ореол на Земята, ние трябва да прибегнем до аналогии. Човешкият глас произнася думи, които създават звукови вълни, прониквайки през ушите в мозъка на другите, където се пораждат образи и мисли. Всяка от тези думи е звукова вълна с абсолютно дефинирана форма, която ако можехме да я видим е различна от всички останали.
Нека си представим тези думи втвърдени, както водата замръзва в лед при внезапен и силен студ.
В такъв случай думите биха слезли на Земята като втвърден въздух и ние бихме могли да разпознаем всяка дума по нейната форма.
към текста >>
30.
Духовното познание като най-висша освобождаваща. Втора лекция, Берлин, 8 октомври 1906 г. същност.
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Представете си, че тук имам вода, която охлаждам чрез определена процедура, така че да стане
лед
.
Така имаме работа с двойно съществуване на духа. Имаме духа, който първоначално се проявява на повърхността на природните явления, в изкуството и науката, в произведенията на техниката и индустрията. Този дух сам е произведение на физическия живот. Но зад него стои неговият творец и той също е дух. Чрез един образ можем да си го изясним.
Представете си, че тук имам вода, която охлаждам чрез определена процедура, така че да стане лед.
Когато стоплим част от леда така, че отново да стане вода, имате три различни неща – първоначалната вода наоколо, леда и това, което отново е станало вода. Така разглеждайте и човешкия мозък. Духът, който изпълва целия свят, се е сгъстил до мозък, както водата до лед, и от мозъка отново се отделят мислите, както водата от затопления лед. Така можете да схванете всичко материално като сгъстяване на духа, като свиване на духа, а духовното, което се появява в света, можете да го разглеждате като произлизащо от физическото.
към текста >>
Когато стоплим част от
лед
а така, че отново да стане вода, имате три различни неща – първоначалната вода наоколо,
лед
а и това, което отново е станало вода.
Имаме духа, който първоначално се проявява на повърхността на природните явления, в изкуството и науката, в произведенията на техниката и индустрията. Този дух сам е произведение на физическия живот. Но зад него стои неговият творец и той също е дух. Чрез един образ можем да си го изясним. Представете си, че тук имам вода, която охлаждам чрез определена процедура, така че да стане лед.
Когато стоплим част от леда така, че отново да стане вода, имате три различни неща – първоначалната вода наоколо, леда и това, което отново е станало вода.
Така разглеждайте и човешкия мозък. Духът, който изпълва целия свят, се е сгъстил до мозък, както водата до лед, и от мозъка отново се отделят мислите, както водата от затопления лед. Така можете да схванете всичко материално като сгъстяване на духа, като свиване на духа, а духовното, което се появява в света, можете да го разглеждате като произлизащо от физическото.
към текста >>
Духът, който изпълва целия свят, се е сгъстил до мозък, както водата до
лед
, и от мозъка отново се отделят мислите, както водата от затопления
лед
.
Но зад него стои неговият творец и той също е дух. Чрез един образ можем да си го изясним. Представете си, че тук имам вода, която охлаждам чрез определена процедура, така че да стане лед. Когато стоплим част от леда така, че отново да стане вода, имате три различни неща – първоначалната вода наоколо, леда и това, което отново е станало вода. Така разглеждайте и човешкия мозък.
Духът, който изпълва целия свят, се е сгъстил до мозък, както водата до лед, и от мозъка отново се отделят мислите, както водата от затопления лед.
Така можете да схванете всичко материално като сгъстяване на духа, като свиване на духа, а духовното, което се появява в света, можете да го разглеждате като произлизащо от физическото.
към текста >>
31.
Пътят и степените на познанието. Втора лекция, Берлин, 21 октомври 1906 г.
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Както от водата се образува
лед
при замръзване, така и физическите органи са се образували от финото етерно тяло.
Докато в земното развитие се образува винаги по нещо ново в човека, също и навън в природата се образува нещо ново около него. Най-напред на Старото Слънце се поражда устройството на човешкото око. Първо се образува етерното тяло и то изгражда човешкото физическо око.
Както от водата се образува лед при замръзване, така и физическите органи са се образували от финото етерно тяло.
Вътре в човека се образуват физическите органи, вън Земята се втвърдява. По всяко време в човека се образува някой орган, а паралелно с това в природата се образуват определени конфигурации. Когато в човека се заражда окото, в минералното царство се образува хризолитът.
към текста >>
32.
2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 25 май 1907 г. Деветчленната същност на човека.
GA_99 Теософия на розенкройцерите
Ако вие изстудите водата, в нея ще се появят втвърдявания,
лед
.
Ако вие бихте могли мислено да отстраните физическото тяло, то би останало етерното тяло като един вид тяло от сили, т.е. тяло, пронизано от силови линии, които са изградили физическото тяло. Човешкото сърце никога не би възникнало във формата, която съществува, ако в етерното тяло, пронизващо физическото, не би имало етерно сърце. Това етерно сърце съдържа определени сили и течения, а те се явяват строители, архитекти, скулптори на физическото сърце. Представете си съд с вода.
Ако вие изстудите водата, в нея ще се появят втвърдявания, лед.
Този лед се явява вода, само че втвърдена, а формите, които имат ледените кристали, присъстват в качеството си на силови линии във водата. Така и физическото сърце се е образувало от етерното, то само е втвърдено, уплътнено етерно сърце, и силовите потоци в това етерно сърце придават на физическото сърце неговата форма.
към текста >>
Този
лед
се явява вода, само че втвърдена, а формите, които имат
лед
ените кристали, присъстват в качеството си на силови линии във водата.
тяло, пронизано от силови линии, които са изградили физическото тяло. Човешкото сърце никога не би възникнало във формата, която съществува, ако в етерното тяло, пронизващо физическото, не би имало етерно сърце. Това етерно сърце съдържа определени сили и течения, а те се явяват строители, архитекти, скулптори на физическото сърце. Представете си съд с вода. Ако вие изстудите водата, в нея ще се появят втвърдявания, лед.
Този лед се явява вода, само че втвърдена, а формите, които имат ледените кристали, присъстват в качеството си на силови линии във водата.
Така и физическото сърце се е образувало от етерното, то само е втвърдено, уплътнено етерно сърце, и силовите потоци в това етерно сърце придават на физическото сърце неговата форма.
към текста >>
33.
1.Първа лекция, Берлин, 7.10.1907 г. Древнонородически митове и легенди
GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи
Първият корен поема към Нифлхайм, към
лед
еностудената праземя.
Така ни биват представени тези събития в германската сага. Тя казва: Новият човек в новия свят прилича на едно дърво, на ясен, който има три корена.
Първият корен поема към Нифлхайм, към леденостудената праземя.
Насред Нифлхайм се намираше неизчерпаемият кладенец Хвергелмир. От него извират дванадесет течения и преминават през целия свят. Вторият корен отиваше към извора на орисниците Урд, Верханди и Скулд. Те седяха на бреговете му и предяха нишките на съдбата. Третият корен отиваше към кладенеца на Мимир.
към текста >>
34.
ТРЕТА ЧАСТ: Окултни знаци и символи. 8. Първа лекция, Щутгарт, 13.09.1907 г. Отношението на окултните знаци към астралния и духовния свят.
GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи
Както
лед
ът се образува от водата, така и физическото тяло се образува от етерното.
За да се възприеме то е нужен ясновидски метод. Но ако би могло да се види то ще се окаже, че то е нещо съвсем, съвсем различно от физическото. Етерното тяло не е както си представят повечето хора едно тънко материално тяло, един вид по-фино мъгливо образувание. Характерното за етерното тяло е, че то е съставено от различни течения, които го пресичат. То е архитектът, скулпторът на физическото тяло.
Както ледът се образува от водата, така и физическото тяло се образува от етерното.
И това етерно тяло е пресечено във всички посоки от течения, както морето. Сред тях се очертават пет главни течения. Ако се изправите с протегнати крака и ръце, то човешкото тяло се представя така както тук в рисунката [рисува се]:
към текста >>
35.
11. Четвърта лекция, Щутгарт, 16.09.1907 г. Апокалиптичните печати.
GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи
А сега си представете, че през тази вода бъдат пропуснати определени охлаждащи течения, така че да образуват по най-различен начин
лед
.
Този, който е опознал нашия свят като окултист, знае, че пространството е за физическия свят нещо различно от обикновена празнота. Пространството е изворът, от който физически са изкристализирали всички същества. Представете си един пълен с вода стъклен съд с кубична форма, през който можете да виждате.
А сега си представете, че през тази вода бъдат пропуснати определени охлаждащи течения, така че да образуват по най-различен начин лед.
Така можете да получите представа за сътворението на света: "пространството"; изговореното в пространството божествено сътворяващо слово; изкристализирането на всички същества и предмети.
към текста >>
36.
14. Седма лекция, Кьолн, 28.12.1907 г. Духовното значение на формите и числата.
GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи
етерната и физическата, се отделиха от астралната субстанция както
лед
ът се отделя от водата.
Нужно е да извикаме пред душите си факта, че физическото и етерното в човека, така както той днес е изправен пред нас, са уплътнявания на астралното. Преди човекът да стане етерен и физически той беше само един астрален човек. В действителност това е така, че всички по-плътни субстанции, т.е.
етерната и физическата, се отделиха от астралната субстанция както ледът се отделя от водата.
Така както водата се уплътнява в лед, така и астралното вещество се уплътнява и се превръща в етерно и физическо вещество. Във времето, когато човекът все още беше същество, каквото сте вие днес, когато спите и се намирате извън физическото и етерното си тела, съществуваха сили, които оформиха астралното му вещество, това бяха чисти чувстващи и представни сили. Астралното вещество действува различно от етерното или физическото. То е в непрестанно движение. Всяка страст, всеки инстинкт, всяка похот веднага се изживява в астралното вещество, така че в следващия момент, когато изразява друга страст, то има коренно различна форма.
към текста >>
Така както водата се уплътнява в
лед
, така и астралното вещество се уплътнява и се превръща в етерно и физическо вещество.
Нужно е да извикаме пред душите си факта, че физическото и етерното в човека, така както той днес е изправен пред нас, са уплътнявания на астралното. Преди човекът да стане етерен и физически той беше само един астрален човек. В действителност това е така, че всички по-плътни субстанции, т.е. етерната и физическата, се отделиха от астралната субстанция както ледът се отделя от водата.
Така както водата се уплътнява в лед, така и астралното вещество се уплътнява и се превръща в етерно и физическо вещество.
Във времето, когато човекът все още беше същество, каквото сте вие днес, когато спите и се намирате извън физическото и етерното си тела, съществуваха сили, които оформиха астралното му вещество, това бяха чисти чувстващи и представни сили. Астралното вещество действува различно от етерното или физическото. То е в непрестанно движение. Всяка страст, всеки инстинкт, всяка похот веднага се изживява в астралното вещество, така че в следващия момент, когато изразява друга страст, то има коренно различна форма. Върху плътното физическо тяло на човека мисълта днес вече не може да въздействува толкова силно.
към текста >>
37.
СЪДЪРЖАНИЕ
GA_103 Евангелието на Йоан
Пос-
лед
ното свидетелство на Йоан Кръстител за Исус.
Сватбата в Кана. Мисията на Христос: да вложи в човешката душа пълната Азова самостоятелност. Дионисиевият култ и мисията на алкохола. Разго- ворът с Никодим и разговорът със самарянката. Синът на царедвореца и неговото изцеление.
Пос- ледното свидетелство на Йоан Кръстител за Исус.
към текста >>
38.
5. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг 21 Юни 1908 г.
GA_104 Апокалипсисът на Йоан
Вчера ние видяхме, доколко Откровението на Йоана ни говори пророчески за цикъла на човешкото развитие, който стои между великия преврат станал върху нашата Земя, наричан от различните народи "потоп", който геолозите описват като
лед
никово епоха, и между онази епоха, която ще завърши с това, което наричаме "война на всички против всички".
Вчера ние видяхме, доколко Откровението на Йоана ни говори пророчески за цикъла на човешкото развитие, който стои между великия преврат станал върху нашата Земя, наричан от различните народи "потоп", който геолозите описват като ледниково епоха, и между онази епоха, която ще завърши с това, което наричаме "война на всички против всички".
към текста >>
Да си представим първо само една малка част от водата кристализирала в
лед
, а с
лед
това, че същият този процес се повтаря отново и отново.
Той е първородният. Той беше напълно в едно духовно състояние. Защото приемането на тяло от плът се състои в едно сгъстяване. Нека си представим една водна маса, която би могла да виси свободно. Чрез някакъв процес в тази водна маса кристализират части.
Да си представим първо само една малка част от водата кристализирала в лед, а след това, че същият този процес се повтаря отново и отново.
А сега да си представим, че една част от водната маса е оставила да паднат долу кристализираните ледени части, така щото сега тези ледени части са отделени от цялата водна маса. Понеже всяка малка частица лед може да се увеличава само до като тя се намира вътре в цялата водна маса, то отделяйки се от тази маса тя остава на степента, на която се намира. Да си представим една част от водната маса отделена като малки ледени частици; да си представим по-нататък, че замръзването на водната маса продължава и на една следваща степен нови водни части се присъединяват към ледените бучки, че тези последните отново падат на дъното и т.н., докато накрая една съвсем голяма част от водната маса кристализира и се превръща в ледена форма. Тази последна форма е взела най-много от първичната водна маса, от веществото-майка; тя е могла да чака най-дълго време, преди да се отдели от това майчино водно вещество. Така е и с развитието.
към текста >>
А сега да си представим, че една част от водната маса е оставила да паднат долу кристализираните
лед
ени части, така щото сега тези
лед
ени части са отделени от цялата водна маса.
Той беше напълно в едно духовно състояние. Защото приемането на тяло от плът се състои в едно сгъстяване. Нека си представим една водна маса, която би могла да виси свободно. Чрез някакъв процес в тази водна маса кристализират части. Да си представим първо само една малка част от водата кристализирала в лед, а след това, че същият този процес се повтаря отново и отново.
А сега да си представим, че една част от водната маса е оставила да паднат долу кристализираните ледени части, така щото сега тези ледени части са отделени от цялата водна маса.
Понеже всяка малка частица лед може да се увеличава само до като тя се намира вътре в цялата водна маса, то отделяйки се от тази маса тя остава на степента, на която се намира. Да си представим една част от водната маса отделена като малки ледени частици; да си представим по-нататък, че замръзването на водната маса продължава и на една следваща степен нови водни части се присъединяват към ледените бучки, че тези последните отново падат на дъното и т.н., докато накрая една съвсем голяма част от водната маса кристализира и се превръща в ледена форма. Тази последна форма е взела най-много от първичната водна маса, от веществото-майка; тя е могла да чака най-дълго време, преди да се отдели от това майчино водно вещество. Така е и с развитието. Най-нисшите животински същества не са могли да чакат, напуснали са преждевременно своето майчино духовно вещество и затова са останали на една предишна степен на развитието.
към текста >>
Понеже всяка малка частица
лед
може да се увеличава само до като тя се намира вътре в цялата водна маса, то отделяйки се от тази маса тя остава на степента, на която се намира.
Защото приемането на тяло от плът се състои в едно сгъстяване. Нека си представим една водна маса, която би могла да виси свободно. Чрез някакъв процес в тази водна маса кристализират части. Да си представим първо само една малка част от водата кристализирала в лед, а след това, че същият този процес се повтаря отново и отново. А сега да си представим, че една част от водната маса е оставила да паднат долу кристализираните ледени части, така щото сега тези ледени части са отделени от цялата водна маса.
Понеже всяка малка частица лед може да се увеличава само до като тя се намира вътре в цялата водна маса, то отделяйки се от тази маса тя остава на степента, на която се намира.
Да си представим една част от водната маса отделена като малки ледени частици; да си представим по-нататък, че замръзването на водната маса продължава и на една следваща степен нови водни части се присъединяват към ледените бучки, че тези последните отново падат на дъното и т.н., докато накрая една съвсем голяма част от водната маса кристализира и се превръща в ледена форма. Тази последна форма е взела най-много от първичната водна маса, от веществото-майка; тя е могла да чака най-дълго време, преди да се отдели от това майчино водно вещество. Така е и с развитието. Най-нисшите животински същества не са могли да чакат, напуснали са преждевременно своето майчино духовно вещество и затова са останали на една предишна степен на развитието. Намиращите се на различни степени на развитие по-нисши същества не са друго освен останали на предишните си степени същества.
към текста >>
Да си представим една част от водната маса отделена като малки
лед
ени частици; да си представим по-нататък, че замръзването на водната маса продължава и на една с
лед
ваща степен нови водни части се присъединяват към
лед
ените бучки, че тези пос
лед
ните отново падат на дъното и т.н., докато накрая една съвсем голяма част от водната маса кристализира и се превръща в
лед
ена форма.
Нека си представим една водна маса, която би могла да виси свободно. Чрез някакъв процес в тази водна маса кристализират части. Да си представим първо само една малка част от водата кристализирала в лед, а след това, че същият този процес се повтаря отново и отново. А сега да си представим, че една част от водната маса е оставила да паднат долу кристализираните ледени части, така щото сега тези ледени части са отделени от цялата водна маса. Понеже всяка малка частица лед може да се увеличава само до като тя се намира вътре в цялата водна маса, то отделяйки се от тази маса тя остава на степента, на която се намира.
Да си представим една част от водната маса отделена като малки ледени частици; да си представим по-нататък, че замръзването на водната маса продължава и на една следваща степен нови водни части се присъединяват към ледените бучки, че тези последните отново падат на дъното и т.н., докато накрая една съвсем голяма част от водната маса кристализира и се превръща в ледена форма.
Тази последна форма е взела най-много от първичната водна маса, от веществото-майка; тя е могла да чака най-дълго време, преди да се отдели от това майчино водно вещество. Така е и с развитието. Най-нисшите животински същества не са могли да чакат, напуснали са преждевременно своето майчино духовно вещество и затова са останали на една предишна степен на развитието. Намиращите се на различни степени на развитие по-нисши същества не са друго освен останали на предишните си степени същества. Човекът обаче е чакал докрая и чак тогава е напуснал своето божествено-духовно майчино вещество и е слязъл в гъстата материя във формата на плът.
към текста >>
39.
10. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг, 25 Юни 1908 г.
GA_104 Апокалипсисът на Йоан
Този етерен човек се сгъстява, приема в себе си минерални съставни части и се появява в своята първична форма; както водата се сгъстява и образува
лед
а, така се явява и физическия човек.
В Лемурийската епоха, на границата на Лемурийската епоха ние намираме вече долу различни животни, обаче човекът не е още видим за външните очи, той е още един етерен човек.
Този етерен човек се сгъстява, приема в себе си минерални съставни части и се появява в своята първична форма; както водата се сгъстява и образува леда, така се явява и физическия човек.
След това физическото развитие стига толкова далече, че това, което е земно, може да бъде разтворено и да изчезне. Ето защо човекът, който притежава етерното тяло, се явява като последния Адам. Първият Адам има способността, намирайки се във физическото тяло, да вижда на Земята чрез физическите сетива; Последният Адам, който получава едно духовно тяло, е физиономията на вътрешната христова сили. Ето защо Павел нарича Христа "Последния Адам". Така се обединява това, което ще стане от човека някога в бъдеще, докато по-рано ние видяхме, как човекът слезе на Земята.
към текста >>
40.
1. Първа лекция, Дюселдорф, 12. Април 1909, следобед
GA_110 Духовните йерархии
Всички Вие добре познавате историята на теософското развитие; Вие знаете, че тук
лед
ът беше разчупен благодарение на онзи вид мъдрост, който днес не бих искал да описвам, а именно благодарение на т.н.
Но ето че настъпи времето, когато стана възможно да се говори за съдържанието на първичната Мъдрост пред все по-голям брой човешки същества, и то на един ясен и разбираем език. През последната третина на 19 век за нея можеше вече да се говори по един малко или много неприкрит начин. За пазителите на Мистериите стана възможно да говорят за първичната Мъдрост само поради определени процеси, които се разиграха в духовните светове.
Всички Вие добре познавате историята на теософското развитие; Вие знаете, че тук ледът беше разчупен благодарение на онзи вид мъдрост, който днес не бих искал да описвам, а именно благодарение на т.н.
строфи "Дзиан"*7. Фактически те съдържаха най-същественото от учението на свещените Риши. Те съдържаха и голяма част от това, което благодарение на християнското подмладяване успя да се влее в европейския Запад. Да тези строфи съдържат не просто запазената Мъдрост на Изтока; в тяхната ясна светлина се очертава и всичко онова, което през нашето летоброене и по-специално през Средновековието определяше живота в тайните школи на Запада. Съдържанието на строфите "Дзиан" ще бъде разбрано едва, в далечно бъдеще.
към текста >>
Но с
лед
като беше разчупен, така да се каже, първият
лед
, дойде времето да се говори за истинските източници на западния окултизъм, който по същество не се различава от източния, но в случая съобразявайки се с всички процеси в духовния и във физическия свят той беше опазен в розенкройцерските Мистерии.
Но след като беше разчупен, така да се каже, първият лед, дойде времето да се говори за истинските източници на западния окултизъм, който по същество не се различава от източния, но в случая съобразявайки се с всички процеси в духовния и във физическия свят той беше опазен в розенкройцерските Мистерии.
Не същества никаква източна Мъдрост, която да не се е вляла в западния окултизъм; ето защо в учението и изследванията на розенкройцерите, Вие ще откриете всичко, което никога е съществувало като Мъдрост на Изтока. В Западната Мъдрост не липсва нищо, абсолютно нищо от съкровищата на източната Мъдрост. Съществува само тази разлика, ако изобщо решим да говорим за разлика, че западната Мъдрост трябва да обхване цялата източна Мъдрост, цялото източно учение, цялото източно изследване, без да изгуби нито частица от тях, и да ги озари с онази светлина, която Христовият Импулс даде на цялото човечество. Следователно, ако някой говори за западния окултизъм, за това, което в известен смисъл идва от скритите Риши на Запада а то, естествено, е невидимо за физическите очи съвсем не бива да се твърди, че в западния окултизъм липсва дори и йота от източния окултизъм. Нищо, абсолютно нищо не липсва от него.
към текста >>
41.
8. Осма лекция, 17. Април 1909, вечер
GA_110 Духовните йерархии
Да, това, което науката нарича "въздух" може да бъде сгъстено; но за духовно-научното изс
лед
ване то е равносилно на факта, че водата, превръщайки се в
лед
, може да стане твърда като камък.
Особено трябва да се замисляме върху всяко наше изказване: В какъв смисъл и с каква цел го правим ние в този момент! Когато например в дадена популярна книжка се твърди, че на Юпитер въздухът би трябвало да е плътен колкото меда или катрана, и когато в известен смисъл Духовната наука намира тази представа за твърде гротескна, от страна на официалната наука може да прозвучи опровержението: А знаете ли, че съвременната физика действително може да доведе въздуха до гъстотата на меда и катрана? Разбира се, това е един научен факт, обаче същността на въпроса не е тук.
Да, това, което науката нарича "въздух" може да бъде сгъстено; но за духовно-научното изследване то е равносилно на факта, че водата, превръщайки се в лед, може да стане твърда като камък.
Разбира се, ледът е вода, но тук важното се свежда до съвсем друго: Дали разглеждаме нещата по един жив начин, или по един мъртъв начин, както това прави днешната наука. Безспорно, ледът е вода, обаче какво би казал онзи, който е свикнал целогодишно да задвижва своята мелница с вода, ако го посъветваме да опита същото не с вода, а с лед? Следователно, нещата опират не до абстрактната представа, че ледът е вода, а до необходимостта от разбирането на Вселената. И тогава ние ще сме принудени да потърсим съвсем други гледни точки, а не абстрактните представи за чисто материалната метаморфоза на веществата. Както ледът не може да върти мелничните камъни, така и белите дробове не могат да вдишват един въздух, който е плътен като меда или катрана.
към текста >>
Разбира се,
лед
ът е вода, но тук важното се свежда до съвсем друго: Дали разглеждаме нещата по един жив начин, или по един мъртъв начин, както това прави днешната наука.
Особено трябва да се замисляме върху всяко наше изказване: В какъв смисъл и с каква цел го правим ние в този момент! Когато например в дадена популярна книжка се твърди, че на Юпитер въздухът би трябвало да е плътен колкото меда или катрана, и когато в известен смисъл Духовната наука намира тази представа за твърде гротескна, от страна на официалната наука може да прозвучи опровержението: А знаете ли, че съвременната физика действително може да доведе въздуха до гъстотата на меда и катрана? Разбира се, това е един научен факт, обаче същността на въпроса не е тук. Да, това, което науката нарича "въздух" може да бъде сгъстено; но за духовно-научното изследване то е равносилно на факта, че водата, превръщайки се в лед, може да стане твърда като камък.
Разбира се, ледът е вода, но тук важното се свежда до съвсем друго: Дали разглеждаме нещата по един жив начин, или по един мъртъв начин, както това прави днешната наука.
Безспорно, ледът е вода, обаче какво би казал онзи, който е свикнал целогодишно да задвижва своята мелница с вода, ако го посъветваме да опита същото не с вода, а с лед? Следователно, нещата опират не до абстрактната представа, че ледът е вода, а до необходимостта от разбирането на Вселената. И тогава ние ще сме принудени да потърсим съвсем други гледни точки, а не абстрактните представи за чисто материалната метаморфоза на веществата. Както ледът не може да върти мелничните камъни, така и белите дробове не могат да вдишват един въздух, който е плътен като меда или катрана. Ето за какво става дума при духовно-научното изследване.
към текста >>
Безспорно,
лед
ът е вода, обаче какво би казал онзи, който е свикнал целогодишно да задвижва своята мелница с вода, ако го посъветваме да опита същото не с вода, а с
лед
?
Особено трябва да се замисляме върху всяко наше изказване: В какъв смисъл и с каква цел го правим ние в този момент! Когато например в дадена популярна книжка се твърди, че на Юпитер въздухът би трябвало да е плътен колкото меда или катрана, и когато в известен смисъл Духовната наука намира тази представа за твърде гротескна, от страна на официалната наука може да прозвучи опровержението: А знаете ли, че съвременната физика действително може да доведе въздуха до гъстотата на меда и катрана? Разбира се, това е един научен факт, обаче същността на въпроса не е тук. Да, това, което науката нарича "въздух" може да бъде сгъстено; но за духовно-научното изследване то е равносилно на факта, че водата, превръщайки се в лед, може да стане твърда като камък. Разбира се, ледът е вода, но тук важното се свежда до съвсем друго: Дали разглеждаме нещата по един жив начин, или по един мъртъв начин, както това прави днешната наука.
Безспорно, ледът е вода, обаче какво би казал онзи, който е свикнал целогодишно да задвижва своята мелница с вода, ако го посъветваме да опита същото не с вода, а с лед?
Следователно, нещата опират не до абстрактната представа, че ледът е вода, а до необходимостта от разбирането на Вселената. И тогава ние ще сме принудени да потърсим съвсем други гледни точки, а не абстрактните представи за чисто материалната метаморфоза на веществата. Както ледът не може да върти мелничните камъни, така и белите дробове не могат да вдишват един въздух, който е плътен като меда или катрана. Ето за какво става дума при духовно-научното изследване. Защото ние не разглеждаме Вселената според възгледите на днешната астрономическа митология, за която не съществува нищо друго, освен материалните кълбовидни тела на планетите и техните орбити, а се стремим да проникнем в нейното живо душевно-духовно съществувание, или с други думи, в нейната цялост.
към текста >>
С
лед
ователно, нещата опират не до абстрактната представа, че
лед
ът е вода, а до необходимостта от разбирането на Вселената.
Когато например в дадена популярна книжка се твърди, че на Юпитер въздухът би трябвало да е плътен колкото меда или катрана, и когато в известен смисъл Духовната наука намира тази представа за твърде гротескна, от страна на официалната наука може да прозвучи опровержението: А знаете ли, че съвременната физика действително може да доведе въздуха до гъстотата на меда и катрана? Разбира се, това е един научен факт, обаче същността на въпроса не е тук. Да, това, което науката нарича "въздух" може да бъде сгъстено; но за духовно-научното изследване то е равносилно на факта, че водата, превръщайки се в лед, може да стане твърда като камък. Разбира се, ледът е вода, но тук важното се свежда до съвсем друго: Дали разглеждаме нещата по един жив начин, или по един мъртъв начин, както това прави днешната наука. Безспорно, ледът е вода, обаче какво би казал онзи, който е свикнал целогодишно да задвижва своята мелница с вода, ако го посъветваме да опита същото не с вода, а с лед?
Следователно, нещата опират не до абстрактната представа, че ледът е вода, а до необходимостта от разбирането на Вселената.
И тогава ние ще сме принудени да потърсим съвсем други гледни точки, а не абстрактните представи за чисто материалната метаморфоза на веществата. Както ледът не може да върти мелничните камъни, така и белите дробове не могат да вдишват един въздух, който е плътен като меда или катрана. Ето за какво става дума при духовно-научното изследване. Защото ние не разглеждаме Вселената според възгледите на днешната астрономическа митология, за която не съществува нищо друго, освен материалните кълбовидни тела на планетите и техните орбити, а се стремим да проникнем в нейното живо душевно-духовно съществувание, или с други думи, в нейната цялост. И днес ние ще се опитаме да проследим възникването на отделните небесни тела именно в тяхната космическа цялост.
към текста >>
Както
лед
ът не може да върти мелничните камъни, така и белите дробове не могат да вдишват един въздух, който е плътен като меда или катрана.
Да, това, което науката нарича "въздух" може да бъде сгъстено; но за духовно-научното изследване то е равносилно на факта, че водата, превръщайки се в лед, може да стане твърда като камък. Разбира се, ледът е вода, но тук важното се свежда до съвсем друго: Дали разглеждаме нещата по един жив начин, или по един мъртъв начин, както това прави днешната наука. Безспорно, ледът е вода, обаче какво би казал онзи, който е свикнал целогодишно да задвижва своята мелница с вода, ако го посъветваме да опита същото не с вода, а с лед? Следователно, нещата опират не до абстрактната представа, че ледът е вода, а до необходимостта от разбирането на Вселената. И тогава ние ще сме принудени да потърсим съвсем други гледни точки, а не абстрактните представи за чисто материалната метаморфоза на веществата.
Както ледът не може да върти мелничните камъни, така и белите дробове не могат да вдишват един въздух, който е плътен като меда или катрана.
Ето за какво става дума при духовно-научното изследване. Защото ние не разглеждаме Вселената според възгледите на днешната астрономическа митология, за която не съществува нищо друго, освен материалните кълбовидни тела на планетите и техните орбити, а се стремим да проникнем в нейното живо душевно-духовно съществувание, или с други думи, в нейната цялост. И днес ние ще се опитаме да проследим възникването на отделните небесни тела именно в тяхната космическа цялост.
към текста >>
42.
6. Шеста лекция. Опитности на посвещението в северните Мистерии.
GA_119 Макрокосмос и микрокосмос
Това обаче винаги са качества на някакво външно тяло, защото едно външно тяло може да бъде твърдо под формата на
лед
или да бъде още течно или газообразно, когато
лед
ът се стопи.
Нещата в ежедневния свят ни се разкриват в тези състояния: твърдо, течно, въздушно или газообразно, или като топлина.
Това обаче винаги са качества на някакво външно тяло, защото едно външно тяло може да бъде твърдо под формата на лед или да бъде още течно или газообразно, когато ледът се стопи.
Топлината прониква във всичките три състояния. Така че тя е във всичко съществуващо във външния свят на сетивата.
към текста >>
43.
10. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 27 май 1910 г. Двете сили в бъдещата еволюция на човечеството: свободната воля и Кармата.
GA_120 Откровенията на Кармата
Когато пред себе си имаме парче „
лед
", ние добре знаем, че това твърдо тяло, тази материя, е „твърда" не според своята вътрешна същност, а по силата на външните обстоятелства.
Когато пред себе си имаме парче „лед", ние добре знаем, че това твърдо тяло, тази материя, е „твърда" не според своята вътрешна същност, а по силата на външните обстоятелства.
При повишаване на околната температура, ледът веднага престава да бъде „твърда" материя и се превръща в „течна" материя. Следователно, начинът по който изглежда една материя във външния свят, зависи не от това, което се намира в самата нея, а от условията, които предлага околната среда.
към текста >>
При повишаване на околната температура,
лед
ът веднага престава да бъде „твърда" материя и се превръща в „течна" материя.
Когато пред себе си имаме парче „лед", ние добре знаем, че това твърдо тяло, тази материя, е „твърда" не според своята вътрешна същност, а по силата на външните обстоятелства.
При повишаване на околната температура, ледът веднага престава да бъде „твърда" материя и се превръща в „течна" материя.
Следователно, начинът по който изглежда една материя във външния свят, зависи не от това, което се намира в самата нея, а от условията, които предлага околната среда.
към текста >>
Така, повишавайки температурата на околната среда, ние получаваме пос
лед
ователно
лед
, вода и пара, или, както е прието да се изразяваме в научните среди, получаваме „различните форми на материя".
Ако повишим температурата още повече, от определен момент нататък, водата се превръща в „пара".
Така, повишавайки температурата на околната среда, ние получаваме последователно лед, вода и пара, или, както е прието да се изразяваме в научните среди, получаваме „различните форми на материя".
Следователно, тези „форми на материята" се определят не от нейната вътрешна същност, а от цялостното устройство на Всемира и ние трябва да сме наясно, че в никакъв случай не можем да разграничим отделните „материи" от целостта на Всемира.
към текста >>
Средствата на съвременната наука, с които тя превръща парчето
лед
в нещо „течно", а после в нещо „газообразно", никога няма да й позволят да издигне материята до пос
лед
ната възможна стенен, която тя достига на Земята.
Впрочем нещата стоят така, че методите на съвременната наука поначало са недостатъчни, за да обхванат макар и само част от изводите на Духовната Наука.
Средствата на съвременната наука, с които тя превръща парчето лед в нещо „течно", а после в нещо „газообразно", никога няма да й позволят да издигне материята до последната възможна стенен, която тя достига на Земята.
И наистина, немислимо е за съвременната наука да създаде условия, при които, например, да е възможно следното: „Ето, ти вземаш злато и започваш да го разреждаш все повече и повече, като накрая постигаш максималната степен на разреждане, която е възможна на Земята, и получаваш това или онова агрегатно състояние. После правиш същото със среброто, с медта, и получаваш накрая все едно и също агрегатно състояние". Духовната Наука може това, защото тя се опира на свръхсетивни или ясновидчески изследователски методи, които й позволяват да констатира следното: А именно, как, ако мога така да се изразя, навсякъде в междинните пространства на нашите материални субстанции се намира нещо еднакво, нещо идентично, което фактически представлява най-външната граница, до която изобщо може да достигне материята, каквато и да е тя в нашия земен свят. Свръхсетивното проучване наистина може да установи състоянието, при което цялата материя е напълно „разтворена" и различните материи стават еднакви, идентични; само че това, което се оказва там, вече е не материя, а нещо, което лежи отвъд всички разновидности на материята, която ни обгръща в нашия земен свят. И сега всяка отделна материя се представя пред погледа на ясновидецът като един вид екстракт от тази „универсална материя" (макар, че за „материя" повече не може да се говори), независимо дали става дума за злато, сребро и т.н.
към текста >>
44.
9. СКАЗКА ДЕВЕТА
GA_122 Тайните на библейското сътворение на света
Това, което днес имаме като физически земен човек пред нас, което наричаме първо човек, трябва да си го представим приблизително така, като че бихме имали малко количество вода, което чрез изстудяване правим да се превърне в
лед
.
Но ние трябва да разбираме по-точно този израз "Адам". В душата на един древноеврейски мъдрец той е предизвиквал една представа, която на наш език бихме могли да предадем приблизително с думата "земният". Следователно човекът като такъв е едно земно същество, той е увенчанието на цялото Земно развитие, това, което накрая се получава като плод на Земното развитие. Но всичко, което накрая се събира и проявява в плода, съществува още от по-рано в цялото същество на растението /ако искаме да говорим образно/. Ние не ще намерим човека в предидущите дни на сътворението, ако не си изясним, че в действителност не физическото естество на човека предхожда духовно-душевното, а обратно, духовно-душевното предхожда физическото.
Това, което днес имаме като физически земен човек пред нас, което наричаме първо човек, трябва да си го представим приблизително така, като че бихме имали малко количество вода, което чрез изстудяване правим да се превърне в лед.
Както водата се втвърдява и превръща в лед, така приблизително трябва да си представим в шестия ден на сътворението душевно-духовния човек втвърдяващ се, един вид сгъстяващ се и превръщаш се в земния човек чрез действието на Елохимите. Следователно преминаването към шестия ден на сътворението е един вид втвърдяване на духовно-душевния човек и превръщането му в твърдия земен човек. Много естествено, ние не ще намерим човека в предидущите така наречени дни на сътворението в областта на онова, което първо се изразява свръхсетивно като физически отпадъци или като закони на физическите отпадъци, но ние трябва да търсим по-рано човека в едно духовно-душевно състояние. Следователно, когато в смисъла на Генезиса говорим за това, че в първия ден съществуваше вътрешно раздвижваното и външно изявяващото /небето и земята в обикновения превод/, ние не трябва да търсим за този първи ден на сътворението човека в земното, а в окръжността на Земята като духовно-душевно същество. Трябва да кажем: Неговото земно съществуване се подготвя като духовно-душевно същество.
към текста >>
Както водата се втвърдява и превръща в
лед
, така приблизително трябва да си представим в шестия ден на сътворението душевно-духовния човек втвърдяващ се, един вид сгъстяващ се и превръщаш се в земния човек чрез действието на Елохимите.
В душата на един древноеврейски мъдрец той е предизвиквал една представа, която на наш език бихме могли да предадем приблизително с думата "земният". Следователно човекът като такъв е едно земно същество, той е увенчанието на цялото Земно развитие, това, което накрая се получава като плод на Земното развитие. Но всичко, което накрая се събира и проявява в плода, съществува още от по-рано в цялото същество на растението /ако искаме да говорим образно/. Ние не ще намерим човека в предидущите дни на сътворението, ако не си изясним, че в действителност не физическото естество на човека предхожда духовно-душевното, а обратно, духовно-душевното предхожда физическото. Това, което днес имаме като физически земен човек пред нас, което наричаме първо човек, трябва да си го представим приблизително така, като че бихме имали малко количество вода, което чрез изстудяване правим да се превърне в лед.
Както водата се втвърдява и превръща в лед, така приблизително трябва да си представим в шестия ден на сътворението душевно-духовния човек втвърдяващ се, един вид сгъстяващ се и превръщаш се в земния човек чрез действието на Елохимите.
Следователно преминаването към шестия ден на сътворението е един вид втвърдяване на духовно-душевния човек и превръщането му в твърдия земен човек. Много естествено, ние не ще намерим човека в предидущите така наречени дни на сътворението в областта на онова, което първо се изразява свръхсетивно като физически отпадъци или като закони на физическите отпадъци, но ние трябва да търсим по-рано човека в едно духовно-душевно състояние. Следователно, когато в смисъла на Генезиса говорим за това, че в първия ден съществуваше вътрешно раздвижваното и външно изявяващото /небето и земята в обикновения превод/, ние не трябва да търсим за този първи ден на сътворението човека в земното, а в окръжността на Земята като духовно-душевно същество. Трябва да кажем: Неговото земно съществуване се подготвя като духовно-душевно същество. Днес аз искам да свържа резултатите на духовно-научното изследване с Генезиса.
към текста >>
45.
11. СКАЗКА ЕДИНАДЕСЕТА
GA_122 Тайните на библейското сътворение на света
За ясновидското виждане от духовното постепенно кристализира твърдото състояние на материята, както
лед
ът се образува и втвърдява от водата.
А под думите "дни на сътворението" се разбират духовни състояния на развитие, които могат да бъдат обхванати само чрез ясновидското изследване. Разбира се също така, че физическото постепенно се образува от духовното. На ясновидския поглед това развитие се представя така: Когато ясновидският поглед се насочи към фактите, които ни се описани в Генезиса, първо ще се открият духовни процеси. Всичко, което е описано там, се представя като духовни процеси. Едно физическо око не би видяло нищо, абсолютно нищо.
За ясновидското виждане от духовното постепенно кристализира твърдото състояние на материята, както ледът се образува и втвърдява от водата.
От вълните на астралното море, от вълните на Девакана възниква това, което сега може да бъде видяно и физически. Следователно в процеса на наблюдение в образа, който отначало може да бъде обхванат само духовно, физическото се явява като едно кристализиране в духовното. С това ние обърнахме вниманието и върху факта, че в далечното минало човекът не можеше да бъде намерен с физическите очи /той беше невидим за тези очи/. До шестия съответно до седмия ден на сътворението, следователно до нашата Лемурийска епоха, едно физическо око не би могло да види човека, защото той съществуваше само духовно. И тази е голямата разлика между едно истинско учение за еволюцията и едно измислено такова.
към текста >>
46.
5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 5 Декември 1911
GA_132 Еволюцията от гл.т.на истината
Нека да си представим, как част от водната маса на един поток замръзва и се превръща в
лед
, или с други думи, водата става твърда.
Обаче така ние навлизаме и в духовната характеристика на това, което наричаме четвърти елемент в Космоса. Защото зад всяка разновидност на огъня ние имаме един вид жертва от най-висш порядък да, навсякъде зад огъня и топлината се извършва някакво свръхсетивно жертвоприношение -, ако зад всичко онова, което обгръща Земята като въздух, ние откриваме един вид безвъзмездната, вездесъща космическа добродетелност, ако зад течния елемент или водата ние съзираме духовна резигнация, тогава ние трябва да окачествим земния елемент, който единствен може да бъде носител на смъртта защото ако не съществуваше елементът на Земята, нямаше да съществува и смъртта като онзи елемент, който поради резигнацията на висшите Същества е откъснат от своята същинска мисия. Тук Вие виждате съвсем конкретно, как водният елемент се сгъстява в земен. Но всичко това намира своя израз и в един чисто духовен процес.
Нека да си представим, как част от водната маса на един поток замръзва и се превръща в лед, или с други думи, водата става твърда.
В основата на този процес лежи не друго, а обстоятелството, че това, което позволява превръщането на водата в лед, е всъщност прекъсването на връзката между водата и нейната първоначална мисия, нейната първоначална цел. Точно тази е в същото време и духовната страна на втвърдяването, на преминаването от течно в твърдо състояние. Защото, ако разглеждаме потока в окултен смисъл, само неговата течаща водна маса е „вода", а ледът всъщност „земя". В основата си това, което наричаме смърт, е нещо, което е изгубило първоначалната си връзка със своята цел, а елементът, в който протичат и завършват процесите на смъртта, е елементът на Земята.
към текста >>
В основата на този процес лежи не друго, а обстоятелството, че това, което позволява превръщането на водата в
лед
, е всъщност прекъсването на връзката между водата и нейната първоначална мисия, нейната първоначална цел.
Обаче така ние навлизаме и в духовната характеристика на това, което наричаме четвърти елемент в Космоса. Защото зад всяка разновидност на огъня ние имаме един вид жертва от най-висш порядък да, навсякъде зад огъня и топлината се извършва някакво свръхсетивно жертвоприношение -, ако зад всичко онова, което обгръща Земята като въздух, ние откриваме един вид безвъзмездната, вездесъща космическа добродетелност, ако зад течния елемент или водата ние съзираме духовна резигнация, тогава ние трябва да окачествим земния елемент, който единствен може да бъде носител на смъртта защото ако не съществуваше елементът на Земята, нямаше да съществува и смъртта като онзи елемент, който поради резигнацията на висшите Същества е откъснат от своята същинска мисия. Тук Вие виждате съвсем конкретно, как водният елемент се сгъстява в земен. Но всичко това намира своя израз и в един чисто духовен процес. Нека да си представим, как част от водната маса на един поток замръзва и се превръща в лед, или с други думи, водата става твърда.
В основата на този процес лежи не друго, а обстоятелството, че това, което позволява превръщането на водата в лед, е всъщност прекъсването на връзката между водата и нейната първоначална мисия, нейната първоначална цел.
Точно тази е в същото време и духовната страна на втвърдяването, на преминаването от течно в твърдо състояние. Защото, ако разглеждаме потока в окултен смисъл, само неговата течаща водна маса е „вода", а ледът всъщност „земя". В основата си това, което наричаме смърт, е нещо, което е изгубило първоначалната си връзка със своята цел, а елементът, в който протичат и завършват процесите на смъртта, е елементът на Земята.
към текста >>
Защото, ако разглеждаме потока в окултен смисъл, само неговата течаща водна маса е „вода", а
лед
ът всъщност „земя".
Тук Вие виждате съвсем конкретно, как водният елемент се сгъстява в земен. Но всичко това намира своя израз и в един чисто духовен процес. Нека да си представим, как част от водната маса на един поток замръзва и се превръща в лед, или с други думи, водата става твърда. В основата на този процес лежи не друго, а обстоятелството, че това, което позволява превръщането на водата в лед, е всъщност прекъсването на връзката между водата и нейната първоначална мисия, нейната първоначална цел. Точно тази е в същото време и духовната страна на втвърдяването, на преминаването от течно в твърдо състояние.
Защото, ако разглеждаме потока в окултен смисъл, само неговата течаща водна маса е „вода", а ледът всъщност „земя".
В основата си това, което наричаме смърт, е нещо, което е изгубило първоначалната си връзка със своята цел, а елементът, в който протичат и завършват процесите на смъртта, е елементът на Земята.
към текста >>
47.
12. ПОСЛЕСЛОВИЕ /МАРИЯ ЩАЙНЕР/
GA_136 Духовните същества в небесните тела и природните царства
Твърде болен, за да може да се осмели да направи пътуването през
лед
ените буци на североизточните заливи, той ни остави с
лед
прочитане на записките от цикъла в Хелсингфорс с
лед
ните неувяхващи възпоменателни думи:
Величието и възвишеността на духовния елемент, за който става дума, дава на знаещия възможността да го постави в онази безлична светлина, която е далече от всякакъв догматизъм, която обаче за сигурността на сърцето може да извика също сигурността на изпитващия ум. Ако не бяха налице този имащ тежнение момент и произхождащите от него необходимости на познанието, завършекът на цикъла от сказки би станал съвършено друг. Изхождайки от една обективна вярност, ние сме длъжни да го запазим такъв, какъвто трябва да бъде изграден тогава, макар и светът от по-късните година няма вече никакво отношение към онези отшумели вече събития. Задачата на Рудолф Щайнер беше да победи тези изопачения на истината и да постави пред света истинския аспект на Хриството Същество. Поетическият гений на Християн Моргенщерн създаде един конгениален заключителен акорд към сказките.
Твърде болен, за да може да се осмели да направи пътуването през ледените буци на североизточните заливи, той ни остави след прочитане на записките от цикъла в Хелсингфорс следните неувяхващи възпоменателни думи:
към текста >>
48.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Мюнхен, 26 август 1912 г.
GA_138 За инициацията
Главата, мозъкът сякаш е изкристализирал от етерното тяло и е вътре в него така, че биха могли да се сравнят с водна маса и парче
лед
, което плува в нея, ако сравним етерното тяло с водата, а
лед
а – с изкристализиралото от него физическо тяло.
Това вътрешно чувстване и изживяване е налице и може да е налице и за етерното тяло. То е от особена полза за човека в първите му стъпки към инициацията тогава, когато се запознава с особената разлика, може да се каже също и с връзката между себевживяването, себеизживяването в елементарното или етерно тяло и във физическото тяло. Човек се изживява в елементарното тяло по същия начин, както като знае, че има в себе си кръвта си, ударите на сърцето си или пулса си. За да си изясни това, той може да разгледа това елементарно тяло във връзка с физическото тяло, с което е свикнал много повече, отколкото с това, което тепърва си извоюва в духовното странстване. Човек може да си каже: В елементарното тяло имаш една част, която съответства на физическия мозък, на всичко, което представлява твоята глава.
Главата, мозъкът сякаш е изкристализирал от етерното тяло и е вътре в него така, че биха могли да се сравнят с водна маса и парче лед, което плува в нея, ако сравним етерното тяло с водата, а леда – с изкристализиралото от него физическо тяло.
Но човек чувства, преживява, че има вътрешна взаимовръзка между това, което може да нарече етерната част на главата или на мозъка и самата физическа глава. Тогава той знае как създава своите мисли, как изгражда картините на спомените си вътре в етерното тяло и как физическият мозък сякаш е само отражателен апарат, но знае също как мозъкът е в тясна връзка с физическото тяло. Това може да се изживее по-специално тогава, когато трябва да се занимава много напрегнато с усилия във връзка с физическия план, с физическото битие, когато трябва да размишлява много за нещата, следователно когато трябва да напряга физическото си тяло така, че то да изважда от дълбините на живота споменните представи, за да ги задържи заедно. При такъв процес, независимо дали човек знае това или не, отначало взема участие етерното тяло. Но физическият мозък е този, който е вътрешно свързан с това, и когато човек измори физическия мозък, много, много добре забелязва неговата умора в съответната етерна част.
към текста >>
49.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, Мюнхен, 28 август 1912 г.
GA_138 За инициацията
И в най-висша степен реално става това, което се опитах да въведа с няколко реда в драмата „Пазачът на прага“, когато Мария води Йохан в безкрайните
лед
ени полета, където човешката душа е сама, съвсем сама.
От това дали човекът ще понесе такива чувства, дали ще съумее да премине през тях, от тяхното преодоляване зависи придобиването на сили, които да го водят по-нататък, които се превръщат в ясновидски сили.
И в най-висша степен реално става това, което се опитах да въведа с няколко реда в драмата „Пазачът на прага“, когато Мария води Йохан в безкрайните ледени полета, където човешката душа е сама, съвсем сама.
И ако човек е вътре в тази самота, той трябва да чака, търпеливо да чака. От това дали той може да чака, дали е придобил достатъчно морална сила, за да може да чака, зависи много. Защото тогава става така, че човек може да си каже следното: Да, сега съм в безкрайностите съвсем сам, но в мен се надига нещо като чисти спомени, които все пак не са никакви спомени. Казвам „като чисти спомени, които все пак не са никакви спомени“, защото всички спомени в обикновения живот са такива, че човек си спомня за това, срещу което някога се е изправил, което някога е преживял. Но помислете си, че стоите там с вътрешността на вашата душа, и изплуват представи, които изискват да ги свържете с нещо.
към текста >>
50.
Седма лекция, 21 Септември 1912
GA_139 Евангелието на Марко
И Нитче усеща: Нещата вероятно са изглеждали така, сякаш кръвта на даден човек се втвърдява, докато той прекрачва от света на преливащата жизненост в света на понятията, с които си служат например Талес или Хераклит, когато говорят за „битие“ и „ставане“, защото тогава те се чувствуват изтръгнати от същинската си жизнена среда и захвърлени в
лед
ената област на понятията.
Обаче нашите съвременници толкова често минават покрай нещата без дори да се замислят! Има например едно място при Нитче, което е много дълбоко и разтърсващо, но днешните читатели лесно го пропускат. То се намира в неговото съчинение „философията в трагичната епоха на гърците“, където той описва Талес, Анаксимандър, Хераклит, Парменид, Анаксагор и Емпедокъл. Там в самото начало се намира едно място стига да го почувствувате ,където Нитче долавя нещо от това, което са усещали в душите си тези първи самотни гръцки мислители. Прочетете този пасаж при Нитче, където той казва: Какво ли са усещали в душите си тези героични философски натури, които трябваше да намерят пътя от живото съзерцание за което той само предполагаше, без да знае нищо, към сухите, отвлечени и абстрактни понятия, където например „битието“, това сухо, отвлечено, абстрактно и студено понятие трябваше да заеме мястото на онази преливаща от сили жизненост, която беше присъща на ясновиждащото съзнание?
И Нитче усеща: Нещата вероятно са изглеждали така, сякаш кръвта на даден човек се втвърдява, докато той прекрачва от света на преливащата жизненост в света на понятията, с които си служат например Талес или Хераклит, когато говорят за „битие“ и „ставане“, защото тогава те се чувствуват изтръгнати от същинската си жизнена среда и захвърлени в ледената област на понятията.
към текста >>
А в света пред тях ги очакваха единствено студените,
лед
ени понятия.
Душевният порив тласка човека в елементарния свят, но съзнанието му не иска да се подчини. Настроението на Буда никога не би могло да се пробуди в западната душа. В това настроение човекът би си казал: Сега ние сме поставени в света на страданието; следователно, трябва да се освободим от него. Не, западните души искаха нещо съвсем друго; те искаха да обхванат нещо от това, което се намираше пред тях! В това, което се намираше зад тях, те не можеха да проникнат!
А в света пред тях ги очакваха единствено студените, ледени понятия.
Нека отново да си представим една душа като тази на Ферекидес от Сирос. Той е този, който последен успя да се вгледа в елементарния свят. Но нека да си представим и една от другите души. Тя не може да вижда как елементите се раждат от Хронос. Тя не може да вижда как змиевидното същество Офионеус започва спора с горните Богове; но в своето образно съзнание тя установява, че някакви сили действуват в сетивния свят.
към текста >>
51.
Бележки
GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят
47. .... че Христос би могъл отново да се появи в плът: За да се разпространява това учение от Ани Безант и Чарлс
Лед
битер е бил основан орденът „Звездата на Изтока“, едно сдружение вътре в теософското общество.
47. .... че Христос би могъл отново да се появи в плът: За да се разпространява това учение от Ани Безант и Чарлс Ледбитер е бил основан орденът „Звездата на Изтока“, едно сдружение вътре в теософското общество.
към текста >>
52.
Съдържание
GA_145 Какво значение има окултното развитие за човека и неговите тела
Изживяването на
лед
ената самотност като противовес на вземането надмощие на егоизма в астралното тяло.
Изживяването на ледената самотност като противовес на вземането надмощие на егоизма в астралното тяло.
Когато след това то се разширява до интересите на света, с идването близо до имагинацията на рая и два също моментът на срещата с Пазачът на Прага. Обвързването към магнетични те сили които привличат надолу личното същество, когато човек не е направил още действително интересите на света да станат негови собствени интереси. Това му пречи да може да мине покрай Пазача на Прага. Съединението с имагинацията на рая създава един вид органа човек да вижда други същества: първо едно същество, което изглежда подобно нему. Описание на по-нататъшните изживявания: външното същество като пазител на вътрешното същество.
към текста >>
53.
9. ОСМА ЛЕКЦИЯ. 27 март 1913 г.
GA_145 Какво значение има окултното развитие за човека и неговите тела
Човек чувствува все повече самотност,
лед
ена самотност.
На това място на окултното развитие човек чувствува като една противовес срещу егоизма на астралното тяло нещо друго, което възниква все повече и повече, колкото повече се раздвижват егоистичните сили в освободилото се астрално тяло.
Човек чувствува все повече самотност, ледена самотност.
Това принадлежи също на изживяването от човека вътрешно вълнуване, тази ледена самотност. И тази ледена самотност действува така, че тя излекува човека от надмощието на егоизма и той се е възпитал правилно, ако в тази точка на окултното развитие може да чувствува наред със стремежа да бъде всичко чрез себе си и за себе си също и ледената самотност, която го обзема.
към текста >>
Това принадлежи също на изживяването от човека вътрешно вълнуване, тази
лед
ена самотност.
На това място на окултното развитие човек чувствува като една противовес срещу егоизма на астралното тяло нещо друго, което възниква все повече и повече, колкото повече се раздвижват егоистичните сили в освободилото се астрално тяло. Човек чувствува все повече самотност, ледена самотност.
Това принадлежи също на изживяването от човека вътрешно вълнуване, тази ледена самотност.
И тази ледена самотност действува така, че тя излекува човека от надмощието на егоизма и той се е възпитал правилно, ако в тази точка на окултното развитие може да чувствува наред със стремежа да бъде всичко чрез себе си и за себе си също и ледената самотност, която го обзема.
към текста >>
И тази
лед
ена самотност действува така, че тя излекува човека от надмощието на егоизма и той се е възпитал правилно, ако в тази точка на окултното развитие може да чувствува наред със стремежа да бъде всичко чрез себе си и за себе си също и
лед
ената самотност, която го обзема.
На това място на окултното развитие човек чувствува като една противовес срещу егоизма на астралното тяло нещо друго, което възниква все повече и повече, колкото повече се раздвижват егоистичните сили в освободилото се астрално тяло. Човек чувствува все повече самотност, ледена самотност. Това принадлежи също на изживяването от човека вътрешно вълнуване, тази ледена самотност.
И тази ледена самотност действува така, че тя излекува човека от надмощието на егоизма и той се е възпитал правилно, ако в тази точка на окултното развитие може да чувствува наред със стремежа да бъде всичко чрез себе си и за себе си също и ледената самотност, която го обзема.
към текста >>
И когато тези две сили, егоизмът, който се разширява обхващайки интересите на света, и
лед
ената самотност действуват заедно, тогава човек се приближава все повече и повече до имагинацията на рая.
Да има човек това чувство е също така важно, както и да се приближава постепенно до имагинацията на рая.
И когато тези две сили, егоизмът, който се разширява обхващайки интересите на света, и ледената самотност действуват заедно, тогава човек се приближава все повече и повече до имагинацията на рая.
И когато тази имагинация се е явила със съответната оживеност, когато тя действително застава пред човека, тогава е дошъл също моментът, когато човек изживява по един напълно правилен начин срещата с Пазача на Прага.
към текста >>
Защото всички тези магнетични сили, които привличат човека в личното, упражняват сега най-силното влияние; и само когато човекът е стигнал достатъчно далече в своето развитие, когато
лед
ената самотност е станала негов възпитател така, че той е в състояние да направи свои действителните интереси, интересите на света, тогава той може да мине покрай Пазача на Прага.
Защото всички тези магнетични сили, които привличат човека в личното, упражняват сега най-силното влияние; и само когато човекът е стигнал достатъчно далече в своето развитие, когато ледената самотност е станала негов възпитател така, че той е в състояние да направи свои действителните интереси, интересите на света, тогава той може да мине покрай Пазача на Прага.
И тогава той може да почувствува това, което можем да наречем: човек се съединява с имагинацията на рая, става едно с нея.
към текста >>
Когато човек е отпразнувал това съединение с имагинацията на рая, той може да има приблизително с
лед
ното впечатление: той ще чувствува своето собствено астрално тяло като принадлежащо нему, и когато достатъчно е почувствувал това, което току-що бе описано като
лед
ена самотност, това чувство ще бъде в него една сила, и това чувство на
лед
ената самотност ще го предпази от това, да г
лед
а само себе си, когато е отпразнувал съединението с имагинацията на рая.
Обаче фактът, че това астрално тяло е разширило своите интереси към всичко, което засяга нещата и съществата на райската имагинация, това трябва да чувствува той.
Когато човек е отпразнувал това съединение с имагинацията на рая, той може да има приблизително следното впечатление: той ще чувствува своето собствено астрално тяло като принадлежащо нему, и когато достатъчно е почувствувал това, което току-що бе описано като ледена самотност, това чувство ще бъде в него една сила, и това чувство на ледената самотност ще го предпази от това, да гледа само себе си, когато е отпразнувал съединението с имагинацията на рая.
Чрез това той ще си създаде един вид органа, да вижда други същества. Неговият окултен поглед ще падне първо върху едно друго същество, което ще му направи едно особено впечатление чрез това, че ще изглежда толкова подобно на него, като че е той самият Той самият се чувствува в своето Себе и в своето астрално тяло. Другото същество ще му се яви също снабдено с едно Себе и с астрално тяло. Това иде от там, че качествата и силите, които човек донася със себе си за един такъв момент, произвеждат той да може да вижда именно едно такова същество, което се представя в неговото Себе и в неговото астрално тяло. Сега човекът ще почувствува следното и това чувствуване е произведено от ледената самотност, която той се е научил да понася.
към текста >>
Сега човекът ще почувствува с
лед
ното и това чувствуване е произведено от
лед
ената самотност, която той се е научил да понася.
Когато човек е отпразнувал това съединение с имагинацията на рая, той може да има приблизително следното впечатление: той ще чувствува своето собствено астрално тяло като принадлежащо нему, и когато достатъчно е почувствувал това, което току-що бе описано като ледена самотност, това чувство ще бъде в него една сила, и това чувство на ледената самотност ще го предпази от това, да гледа само себе си, когато е отпразнувал съединението с имагинацията на рая. Чрез това той ще си създаде един вид органа, да вижда други същества. Неговият окултен поглед ще падне първо върху едно друго същество, което ще му направи едно особено впечатление чрез това, че ще изглежда толкова подобно на него, като че е той самият Той самият се чувствува в своето Себе и в своето астрално тяло. Другото същество ще му се яви също снабдено с едно Себе и с астрално тяло. Това иде от там, че качествата и силите, които човек донася със себе си за един такъв момент, произвеждат той да може да вижда именно едно такова същество, което се представя в неговото Себе и в неговото астрално тяло.
Сега човекът ще почувствува следното и това чувствуване е произведено от ледената самотност, която той се е научил да понася.
към текста >>
както казах, това е едно типично изживяване и то трябва да се разбира така, че просто пог
лед
ът пада първо върху едно такова същество но човек чувствува: това същество не стои в една такава сфера на
лед
ената самотност, както той самият, и чрез това то показва астралното тяло като насочено надолу.
Себе-то като ядро на една комета и астралното тяло като една развяваща се нагоре кометена опашка. Но това е схематично; защото човек вижда едно същество и гледката е много по-сложна отколкото гледката на собственото същество като физически човек. Другото същество, което той гледа, той го вижда също в неговото Себе. . .
както казах, това е едно типично изживяване и то трябва да се разбира така, че просто погледът пада първо върху едно такова същество но човек чувствува: това същество не стои в една такава сфера на ледената самотност, както той самият, и чрез това то показва астралното тяло като насочено надолу.
Да изживее човек това, е извънредно важно: да чувствува самия себе си като в едно астрално тяло, което се разтваря нагоре, разгръща своите силови действия нагоре, разлива ги нагоре, и другото виждайки го като едно себе, чието астрално тяло разгръща своите сили надолу.
към текста >>
Самовъзпитанието трябва да стигне до там, да чувствуваме този горен образ в цялото негово окултно морално значение; този образ; това, което сме ние самите, да го преобразим постепенно така, че собствените афекти, собствените инстинкти, желания и страсти да не могат вече да ни сгряват, а с вживяването в астралното тяло да се вживеем в
лед
ената самотност и с това да се отворим за топлината.
Макар и пътищата, по които върви черната магия, да са твърде различни, целта, която те постигат, има нещо от съюзяването с Ариман или с Шива. И ние се научаваме да познаваме астралното тяло и Аза в тяхната действителна форма само благодарение на това, че знаем: ние можем да се осмелим да ги познаем само тогава, когато утвърждаваме (казваме "да") необходимостта те да бъдат развити и направени достойни, да бъдат това, което трябва да бъдат. Най-вътрешната природа на астралното тяло е егоизъм; обаче идеалът трябва да бъде той да смее да бъде егоист, защото интересите на света стават негови собствени интереси. Идеалът трябва да бъде (относно Аза), да можем, да смее да се потапяме в другите същества, защото е налице волята, да не търсим в другите същества с нашите интереси и самите себе си, а да считаме другите същества по-ценни от самите нас.
Самовъзпитанието трябва да стигне до там, да чувствуваме този горен образ в цялото негово окултно морално значение; този образ; това, което сме ние самите, да го преобразим постепенно така, че собствените афекти, собствените инстинкти, желания и страсти да не могат вече да ни сгряват, а с вживяването в астралното тяло да се вживеем в ледената самотност и с това да се отворим за топлината.
Това ще рече: да се отворим за топлия интерес, който се разлива от другото същество и да искаме да се съединим с благославящите сили, които излизат от това друго същество.
към текста >>
54.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Мюнхен, 24 август 1913 г.
GA_147 Тайните на прага
във мировите
лед
ени полета...
във мировите ледени полета...
към текста >>
със
лед
ена духовна светлина...
със ледена духовна светлина...
към текста >>
на мировите
лед
ени полета...
на мировите ледени полета...
към текста >>
55.
2.Кристияния (Осло), Втора лекция, 2 Октомври 1913
GA_148 От изследването на Акаша Петото евангелие
Обаче тази мисъл е абсурдна, защото, не би ли повярвал, примерно, един Ернест Ренан в
лед
никовата епоха, въпреки че е невъзможно тя да бъде възпроизведена в експериментални условия?
Лесно е да си представя, че един човек като Ернест Ренан, написал странната книга „Животът на Исус", би възразил: В такива неща ние не вярваме, ние вярваме само в онова, което може по всяко време да бъде възпроизведено в експериментални условия.
Обаче тази мисъл е абсурдна, защото, не би ли повярвал, примерно, един Ернест Ренан в ледниковата епоха, въпреки че е невъзможно тя да бъде възпроизведена в експериментални условия?
Разбира се, изключено е отново да пресъздадем ледниковата епоха на Земята, и въпреки всичко, естествоизпитателите вярват в нея. По същия начин е невъзможно и едно космическо знамение, съпровождащо Събитието на Голгота, отново да застане пред хората. И въпреки това, то е станало.
към текста >>
Разбира се, изключено е отново да пресъздадем
лед
никовата епоха на Земята, и въпреки всичко, естествоизпитателите вярват в нея.
Лесно е да си представя, че един човек като Ернест Ренан, написал странната книга „Животът на Исус", би възразил: В такива неща ние не вярваме, ние вярваме само в онова, което може по всяко време да бъде възпроизведено в експериментални условия. Обаче тази мисъл е абсурдна, защото, не би ли повярвал, примерно, един Ернест Ренан в ледниковата епоха, въпреки че е невъзможно тя да бъде възпроизведена в експериментални условия?
Разбира се, изключено е отново да пресъздадем ледниковата епоха на Земята, и въпреки всичко, естествоизпитателите вярват в нея.
По същия начин е невъзможно и едно космическо знамение, съпровождащо Събитието на Голгота, отново да застане пред хората. И въпреки това, то е станало.
към текста >>
56.
4. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ
GA_155 Христос и човешката душа
Ето защо никак не ме учуди, че например
Лед
битер, които в действителност не знае нищо за Христос, стигна до най-безсмислените твърдения за развитието на Земята в своята книга „Човекът откъде и накъде".
Това е наистина една много важна разлика, която правим тук, и въпросът има значение не само за времето след Мистерията на Голгота, но и за времето преди Мистерията на Голгота. Някои наши антропософски приятели ще си спомнят, че в мои минали лекции аз обърнах внимание върху това, че това не е просто една легенда и че Христос в действителност и наистина слезе при мъртвите след смъртта. С това обаче Той направи нещо и за душите, които в миналите времена се бяха обременили с грехове и дългове. Грешката се явява също сега, когато се посветим на Акашовата Летопис и изследваме времето на Земното развитие преди Мистерията на Голгота, без да бъдем проникнати от Христос. Тогава ние ще се сблъскваме с грешки навсякъде в Акашовата Летопис.
Ето защо никак не ме учуди, че например Ледбитер, които в действителност не знае нищо за Христос, стигна до най-безсмислените твърдения за развитието на Земята в своята книга „Човекът откъде и накъде".
Защото само проникването с Христовия импулс прави душата способна да вижда действително нещата такива, каквито са, и които са се подредили в Земното развитие също и преди Мистерията на Голгота, но оставайки във връзка с Мистерията на Голгота.
към текста >>
57.
1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 4 Декември 1916
GA_173 Карма на неистината
Засега мистър
Лед
бийтър*30 се е заловил да съпоставя статистиките за престъпността в Германия и Англия и в "Тиъсофикъл ривю" с големи букви пише колко пъти повече престъпници имало в Германия в сравнение с Англия.
Виждате, че могат да се дават крайно отрицателни оценки за участниците в сегашните събития и въпреки това да не се изпада в хулене на цели народи. Оценки от този род могат да се приведат със стотици, а ако се направи статистическо сравнение как са окачествявани други народи от Август 1914 г. насам, как е ставало това в Централна Европа и как в околните региони, ще се получи странна представа по отношение историята на духовната култура! Засега обаче всеки е далеч от тази мисъл.
Засега мистър Ледбийтър*30 се е заловил да съпоставя статистиките за престъпността в Германия и Англия и в "Тиъсофикъл ривю" с големи букви пише колко пъти повече престъпници имало в Германия в сравнение с Англия.
Но в един от следващите броеве някой отбелязва, че в статистиката си е пропуснал да вземе под внимание една цифра, която просто е била приведена в друга рубрика и която прави всичко на пух и прах. Струва ми се, че за Англия привежда двайсет и девет хиляди престъпници, а пропуска сто четирийсет и шест хиляди; за Германия са приведени всичките. Но докато статистиката, посочена от него, за да представи Германия като страна с най-многобройните престъпници, излиза в "Тиъсофикъл ривю" със съвсем едри букви, опровержението в следващия брой стои най-отдолу с дребнички букви. Един ден подобни статистики ще бъдат заместени от други и тогава част от казаното в онази наградена в Берн публикация "Към историята на избухването на войната" наистина ще се окаже вярно:
към текста >>
58.
1. Първа лекция, Дорнах, 29 Септември 1917
GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята
Бих искал да узная, дали един човек ще се съгласи да се пързаля с кънки, ако
лед
ът над езерото е дебел едва един милиметър.
Скъпи мои приятели!
Бих искал да узная, дали един човек ще се съгласи да се пързаля с кънки, ако ледът над езерото е дебел едва един милиметър.
Защото онези понятия, които сакраменталният и жречески Рим осигурява на днешните хора, са като една тънка ледена кора над дълбоко планинско езеро. И това, което хората днес пишат или говорят, за кънкьора то е като една тънка и неустойчива ледена кора; ето защо днес нито един човек не може с официалните документи в ръка да проучи какво става всъщност наоколо.
към текста >>
Защото онези понятия, които сакраменталният и жречески Рим осигурява на днешните хора, са като една тънка
лед
ена кора над дълбоко планинско езеро.
Скъпи мои приятели! Бих искал да узная, дали един човек ще се съгласи да се пързаля с кънки, ако ледът над езерото е дебел едва един милиметър.
Защото онези понятия, които сакраменталният и жречески Рим осигурява на днешните хора, са като една тънка ледена кора над дълбоко планинско езеро.
И това, което хората днес пишат или говорят, за кънкьора то е като една тънка и неустойчива ледена кора; ето защо днес нито един човек не може с официалните документи в ръка да проучи какво става всъщност наоколо.
към текста >>
И това, което хората днес пишат или говорят, за кънкьора то е като една тънка и неустойчива
лед
ена кора; ето защо днес нито един човек не може с официалните документи в ръка да проучи какво става всъщност наоколо.
Скъпи мои приятели! Бих искал да узная, дали един човек ще се съгласи да се пързаля с кънки, ако ледът над езерото е дебел едва един милиметър. Защото онези понятия, които сакраменталният и жречески Рим осигурява на днешните хора, са като една тънка ледена кора над дълбоко планинско езеро.
И това, което хората днес пишат или говорят, за кънкьора то е като една тънка и неустойчива ледена кора; ето защо днес нито един човек не може с официалните документи в ръка да проучи какво става всъщност наоколо.
към текста >>
59.
3. СКАЗКА ТРЕТА. Дорнах, 23 ноември 1919 г.
GA_194 Мисията на Архангел Михаил
Още във времето, което е предходило нашата пос
лед
на
лед
ена епоха, с
лед
ователно преди Атлантската катастрофа, започна низходящото Земно развитие във физическо отношение.
Физическото земно развитие е вече отдавна низходящо.
Още във времето, което е предходило нашата последна ледена епоха, следователно преди Атлантската катастрофа, започна низходящото Земно развитие във физическо отношение.
Това е нещо, което днес може да бъде казано на хората не само от нас антропософите, то е нещо, което геологията знае вече, както аз често съм споменавал, че, когато крачим по земната пръст, на много места минаваме вече върху намиращата се в низходящо развитие земна кора. Достатъчно е само да прочетете в по-добри Геологии описанията на земното развитие и ще можете да констатирате това също и днес като резултат на физическата наука, именно, че Земята се намира в низходящия стадий на нейното развитие. Но също и онова, което съществува в нас хората, то също се намира в низходящо развитие. Ние не можем вече да разчитаме като хора на това, че от развитието на нашето тяло можем да получим някакъв подем. Трябва да уловим подема чрез това, като се научим да гледаме у човека в това, чрез което вън от Земното развитие той води по-нататък към следващите форми на Земното развитие.
към текста >>
60.
5. СКАЗКА ПЕТА. Дорнах, 29 ноември 1919 г.
GA_194 Мисията на Архангел Михаил
При Лудендорф може да се докаже направо исторически това, макар че днес не се прилага никаква историческа психопатология но такава историческа психопатология ще се развие в не далечно бъдеще при
Лед
ендорф това може да се докаже направо.
Думи те имат без съмнение може би са се молили през младостта си в християнски църкви, може би, не зная, за Тирпиц не вярвам това, за Лудендорф също така, но това не би означавало нищо по-нататък но в сърцата си те нямат действителния Христов Импулс, нямат го в душите си. Те са останали назад на една предишна степен на развитието на човечеството. При една такава конфигурация на мисленето могат да дойдат духовете, за които аз говорих; те могат да завладеят тази конфигурация на мисленето, привличат я към себе си. Чрез това искат те да създадат своята власт. Чрез това в решенията на тези хора идва един чужд елемент, един елемент от един духовен свят, който сега упражнява свое то влияние.
При Лудендорф може да се докаже направо исторически това, макар че днес не се прилага никаква историческа психопатология но такава историческа психопатология ще се развие в не далечно бъдеще при Ледендорф това може да се докаже направо.
Това беше 6 август превземането на Лютих. В една улица се струпва цялото войсково тяло, Лудендорф сред него, тогава още като пълководец. На него беше оставена цялата сила да реши. Само чрез неговото бързо решение бе създадено това, което стана в Лютих. При това обаче нормалността на неговото съзнание беше изгубена.
към текста >>
61.
5. Пета лекция, 2 Октомври 1921
GA_207 Антропософията като космософия 1
Неговата вътрешна индивидуалност би искала да устои, да претопи чрез своята топлина онези
лед
ени маси, които с раждането си ние внасяме в земния живот.
Днешното естественонаучно мислене изобщо няма стремежа да опознае истински човека. Затова и днешният човек се изживява и той ще се изживява така все повече, независимо че напредва в изучаването на околния свят като неспособен да узнае своята собствена същност. Днешният човек е така формиран от съвременната наука и съвременното образование, че практически той не знае нищо за себе си. И това незнание все повече и повече ще нараства. И когато бъде до край изпълнен с тази едностранчива увереност на естественонаучното мислене, човекът ще се окаже съвършено отчужден от себе си.
Неговата вътрешна индивидуалност би искала да устои, да претопи чрез своята топлина онези ледени маси, които с раждането си ние внасяме в земния живот.
И ако не умее да вникне в този процес, който постоянно го залива, ако само го търпи и понася, тогава човекът би пропаднал, душевно би пропаднал. Всички признаци на времето говорят за това, че човекът действително трябва да стигне до себепознанието, според както Антропософията го известява на света. Да включи това себепознание вътре в бъдещия културен напредък на човечеството ето истинската задача на съвременния духовен живот.
към текста >>
62.
Младото поколение и повратната точка в развитието на човечеството
GA_217-1 - Младото поколение и повратната точка в развитието на човечеството
Но постепенно под влиянието на празните думи, условностите и ежедневието, г
лед
ната точка се бе превърнала в коричка
лед
.
И често, в зората на XX век - дори и да не е ясно изразено, това може да бъде видяно - от едната страна бяха младите, а от другата - старите. Старият човек казва: "Това е моята гледна точка." И когато XIX век се приближи към края си, всеки започна да има своя собствена различна гледна точка. Един беше материалист, втори беше идеалист, трети - реалист, четвърти - сенсуалист и т.н. Всички те имаха своите гледни точки.
Но постепенно под влиянието на празните думи, условностите и ежедневието, гледната точка се бе превърнала в коричка лед.
Бе изгряла духовната ледена епоха. Ледената коричка беше тънка, но когато човешките "гледни точки" бяха загубили чувството си за своята собствена тежест, те не я счупиха. Нищо подобно, ставайки студени в сърцето, те не разтопиха леда. Младите хора стоят рамо до рамо със старите, младите с техните топли сърца, все още непрояснени, но топли. Тази топлота пробиваше ледената кора.
към текста >>
Бе изгряла духовната
лед
ена епоха.
И често, в зората на XX век - дори и да не е ясно изразено, това може да бъде видяно - от едната страна бяха младите, а от другата - старите. Старият човек казва: "Това е моята гледна точка." И когато XIX век се приближи към края си, всеки започна да има своя собствена различна гледна точка. Един беше материалист, втори беше идеалист, трети - реалист, четвърти - сенсуалист и т.н. Всички те имаха своите гледни точки. Но постепенно под влиянието на празните думи, условностите и ежедневието, гледната точка се бе превърнала в коричка лед.
Бе изгряла духовната ледена епоха.
Ледената коричка беше тънка, но когато човешките "гледни точки" бяха загубили чувството си за своята собствена тежест, те не я счупиха. Нищо подобно, ставайки студени в сърцето, те не разтопиха леда. Младите хора стоят рамо до рамо със старите, младите с техните топли сърца, все още непрояснени, но топли. Тази топлота пробиваше ледената кора. Младите хора не чувстваха: "Това е моята гледна точка", а чувстваха: "Аз губя земята под краката си.
към текста >>
Лед
ената коричка беше тънка, но когато човешките "г
лед
ни точки" бяха загубили чувството си за своята собствена тежест, те не я счупиха.
Старият човек казва: "Това е моята гледна точка." И когато XIX век се приближи към края си, всеки започна да има своя собствена различна гледна точка. Един беше материалист, втори беше идеалист, трети - реалист, четвърти - сенсуалист и т.н. Всички те имаха своите гледни точки. Но постепенно под влиянието на празните думи, условностите и ежедневието, гледната точка се бе превърнала в коричка лед. Бе изгряла духовната ледена епоха.
Ледената коричка беше тънка, но когато човешките "гледни точки" бяха загубили чувството си за своята собствена тежест, те не я счупиха.
Нищо подобно, ставайки студени в сърцето, те не разтопиха леда. Младите хора стоят рамо до рамо със старите, младите с техните топли сърца, все още непрояснени, но топли. Тази топлота пробиваше ледената кора. Младите хора не чувстваха: "Това е моята гледна точка", а чувстваха: "Аз губя земята под краката си. Топлината на моето сърце пробива този лед, замръзнал от празните думи, от условностите, и от ежедневието." Макар и не ясно изразено - защото днес нищо не е ясно изразено - това състояние на нещата е съществувало много време и все още съществува и в наши дни.
към текста >>
Нищо подобно, ставайки студени в сърцето, те не разтопиха
лед
а.
Един беше материалист, втори беше идеалист, трети - реалист, четвърти - сенсуалист и т.н. Всички те имаха своите гледни точки. Но постепенно под влиянието на празните думи, условностите и ежедневието, гледната точка се бе превърнала в коричка лед. Бе изгряла духовната ледена епоха. Ледената коричка беше тънка, но когато човешките "гледни точки" бяха загубили чувството си за своята собствена тежест, те не я счупиха.
Нищо подобно, ставайки студени в сърцето, те не разтопиха леда.
Младите хора стоят рамо до рамо със старите, младите с техните топли сърца, все още непрояснени, но топли. Тази топлота пробиваше ледената кора. Младите хора не чувстваха: "Това е моята гледна точка", а чувстваха: "Аз губя земята под краката си. Топлината на моето сърце пробива този лед, замръзнал от празните думи, от условностите, и от ежедневието." Макар и не ясно изразено - защото днес нищо не е ясно изразено - това състояние на нещата е съществувало много време и все още съществува и в наши дни.
към текста >>
Тази топлота пробиваше
лед
ената кора.
Но постепенно под влиянието на празните думи, условностите и ежедневието, гледната точка се бе превърнала в коричка лед. Бе изгряла духовната ледена епоха. Ледената коричка беше тънка, но когато човешките "гледни точки" бяха загубили чувството си за своята собствена тежест, те не я счупиха. Нищо подобно, ставайки студени в сърцето, те не разтопиха леда. Младите хора стоят рамо до рамо със старите, младите с техните топли сърца, все още непрояснени, но топли.
Тази топлота пробиваше ледената кора.
Младите хора не чувстваха: "Това е моята гледна точка", а чувстваха: "Аз губя земята под краката си. Топлината на моето сърце пробива този лед, замръзнал от празните думи, от условностите, и от ежедневието." Макар и не ясно изразено - защото днес нищо не е ясно изразено - това състояние на нещата е съществувало много време и все още съществува и в наши дни.
към текста >>
Топлината на моето сърце пробива този
лед
, замръзнал от празните думи, от условностите, и от ежедневието." Макар и не ясно изразено - защото днес нищо не е ясно изразено - това състояние на нещата е съществувало много време и все още съществува и в наши дни.
Ледената коричка беше тънка, но когато човешките "гледни точки" бяха загубили чувството си за своята собствена тежест, те не я счупиха. Нищо подобно, ставайки студени в сърцето, те не разтопиха леда. Младите хора стоят рамо до рамо със старите, младите с техните топли сърца, все още непрояснени, но топли. Тази топлота пробиваше ледената кора. Младите хора не чувстваха: "Това е моята гледна точка", а чувстваха: "Аз губя земята под краката си.
Топлината на моето сърце пробива този лед, замръзнал от празните думи, от условностите, и от ежедневието." Макар и не ясно изразено - защото днес нищо не е ясно изразено - това състояние на нещата е съществувало много време и все още съществува и в наши дни.
към текста >>
63.
Четвърта лекция, 7. Април 1923
GA_223 Годишният кръговрат
Намирайки се близо до водни маси, те протягаха ръцете си под водата в една или друга посока, при което върху тях възникваха различни форми от
лед
; ръцете им, покрити с
лед
, се втвърдяваха от студ, а когато хората ги изваждаха от водата, дълго се взираха в причудливите художествени форми на
лед
ените кристали, преди те отново да се разтопят.
През лятото човекът използваше движенията на своите крайници за това, което изискаха нивите; той трябваше да вземе плуга в ръцете си, да върши това или онова. Той трябваше да се нагоди към външния свят. Когато есента беше отминала и крайниците се успокояваха, у хората се пробуждаше стремеж към друг вид деятелност и тогава крайниците започваха да копнеят за това, да моделират, да месят глина. Както през дните на Йоановия празник възникваше интензивният порив да се танцува, да се музицира, така и с настъпването на зимното Слънцестоене възникваше интензивният порив да се моделира, да се пластицира, като за тази цел бяха използвани всякакъв вид меки материи, каквито имаше в природата. Хората например имаха едно фино усещане за начина, по който водата започва да замръзва.
Намирайки се близо до водни маси, те протягаха ръцете си под водата в една или друга посока, при което върху тях възникваха различни форми от лед; ръцете им, покрити с лед, се втвърдяваха от студ, а когато хората ги изваждаха от водата, дълго се взираха в причудливите художествени форми на ледените кристали, преди те отново да се разтопят.
към текста >>
Обаче това са пос
лед
ните абстрактни останки от онази чудна активност на древните човешки пориви, в които бяха въвлечени както човека, така и външната природа, изразяващи се, примерно, в това, което описах: Човекът протяга ръка в
лед
ената вода, и когато ръката се втвърди, той започва да я движи под водата, очаквайки да види чудните форми на
лед
ените кристали.
От всичко това в нашата интелектуалистична епоха не е останало нищо, може би с изключение на обичая да се лее олово в нощта срещу Св. Силвестър. Хората изливат разтопено олово във водата и после се мъчат да отгатнат какво означават получените форми.
Обаче това са последните абстрактни останки от онази чудна активност на древните човешки пориви, в които бяха въвлечени както човека, така и външната природа, изразяващи се, примерно, в това, което описах: Човекът протяга ръка в ледената вода, и когато ръката се втвърди, той започва да я движи под водата, очаквайки да види чудните форми на ледените кристали.
към текста >>
64.
Четвърта лекция, 1 Октомври 1923
GA_223 Годишният кръговрат
И тогава човешкото сърце ще свързва зимата не само с това, че обличаме дебелите палта, понеже става студено, и лятото – с това, че сваляме дрехите, понеже отново става топло; тогава в хода на годината човешкото сърце ще изживява – заедно със Земята – редица фини преходи от
лед
ената зима до лятната жега.
Ако обаче постигнем тази друга ориентация, тогава след известно време забелязваме, че по този начин през един вид обучение преминава не само човешкият интелект, но и човешкото сърце.
И тогава човешкото сърце ще свързва зимата не само с това, че обличаме дебелите палта, понеже става студено, и лятото – с това, че сваляме дрехите, понеже отново става топло; тогава в хода на годината човешкото сърце ще изживява – заедно със Земята – редица фини преходи от ледената зима до лятната жега.
Човекът ще се научи действително да усеща годишния кръговрат, както той усеща проявленията на едно живо, одушевено същество.
към текста >>
65.
12. ДВАНАДЕСЕТА СКАЗКА: Дорнах, 11 ноември 1923 г.
GA_230 Човекът като съзвучие на творящото образуващото и формиращото мирово слово
Без съмнение, когато човек прозре всичко това, когато види, как тази морална студенина царува в духовния свят, тогава той може да отдаде за родството на тази духовна студенина с това, което е физически студ, кой то се съдържа в снега и в
лед
а, който е само физическото копие на тази морално-духовна студенина, която съществува там горе.
Без съмнение, когато човек прозре всичко това, когато види, как тази морална студенина царува в духовния свят, тогава той може да отдаде за родството на тази духовна студенина с това, което е физически студ, кой то се съдържа в снега и в леда, който е само физическото копие на тази морално-духовна студенина, която съществува там горе.
Когато човек има пред себе си и двете, той може да ги сравни. Когато човекът бива освободен по този начин от човешкото неразбиране и от човешката омраза, ние можем да го проследим с духовния поглед, как той така да се каже като че изгубва първо постепенно своята форма, как тази форма, бихме могли да кажем, се разтопява повече или по-малко.
към текста >>
66.
ОСМА ЛЕКЦИЯ, 8 декември 1923 г.
GA_232 Мистерийни центрове
Снежните и
лед
ени маси на моята вълшебна зима ми показаха какви умъртвяващи сили действат във Вселената.
В моето зимно мистерийно странстване аз преживях това, което действително е ставало във Вселената.
Снежните и ледени маси на моята вълшебна зима ми показаха какви умъртвяващи сили действат във Вселената.
Аз познах импулса на унищожението, действащ във Вселената. И вцепеняването, изпитано от мен по пътя на зимното мистерийно странстване, е възвестяване за това, че трябва да се вгледам в съществуващото във вселената като сили, идващи от миналото в настоящето, пребиваващи обаче в настоящето като мъртви мирови сили.
към текста >>
Вглеждал се в
лед
а и снега и това се превръщало във вихрещ се, падащ сняг, сякаш облаци от снежинки, които все повече изб
лед
нявали и накрая се превръщали в нищо.
Когато това е било извършено от ученика, тогава към него идвало преживяването, че двете състояния следвали едно след друго. Да кажем, той гледал пейзаж, състоящ се от поля, вирове и малки езерца.
Вглеждал се в леда и снега и това се превръщало във вихрещ се, падащ сняг, сякаш облаци от снежинки, които все повече избледнявали и накрая се превръщали в нищо.
В мига, когато се стопявали и се превръщали в нищо, където той се чувствал до някаква степен в празното мирово пространство, в този миг тяхното място се заемало от летните съновидения. И ученикът осъзнавал: сега в моя собствен душевен живот се докосват миналото и бъдещето.
към текста >>
Ние самите, като хора, още не сме способни напълно да чувстваме този умиращ дух, символизиран във външната природа от снега и
лед
а, ако това не е предшествано от посвещение.
Оттогава ученикът бил научен да гледа на външния свят и да си казва, сега от този външен свят, истината, оставаща му завинаги: В света, който ни обкръжава, в този свят, от който имаме нашата външна телесност, в този свят нещо постоянно отмира. И в снежните кристали на зимата ние имаме външни знаци на постоянно умиращия в материята дух.
Ние самите, като хора, още не сме способни напълно да чувстваме този умиращ дух, символизиран във външната природа от снега и леда, ако това не е предшествано от посвещение.
към текста >>
67.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 26 декември, 1923 г.
GA_233 Световната история в антропософска светлина и като основа за познанието на човешкия дух
Знаете, че от позиция на духовната наука ние придаваме огромно значение на така наречената атлантска катастрофа (в нейните пос
лед
ствия за човешката еволюция), която е претърпяла Земята във времената, обичайно известни като
лед
ников период.
В първите две уводни лекции ние се постарахме да придобием разбиране за това радикално изменение в устройството на човешката душа и характер, което е станало в хода на човешкото развитие - както доисторическото, така и историческото. За днешната лекция – във всеки случай за началото и – няма да ни се наложи да се връщаме няколко хилядолетия назад.
Знаете, че от позиция на духовната наука ние придаваме огромно значение на така наречената атлантска катастрофа (в нейните последствия за човешката еволюция), която е претърпяла Земята във времената, обичайно известни като ледников период.
Това е бил последния акт в изчезването на Атлантския континент, който сега е дъно на Атлантическия океан; след това имаме, както често сме описвали, пет последващи културни епохи, стигащи до нашето време. Първите две от тях не са оставили следа в историческата традиция, защото литературата, останала на Изток, даже всичко това, което се съдържа в изумителните Веди, в дълбоката ведическа философия, е само отзвук на това, което би ни се наложило да описваме, при желание да изобразим тези древни епохи. В моята книга "Въведение в тайната наука" аз вече говорих за тях като за древноиндийска и древноперсийска епохи.
към текста >>
68.
ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 15.03.1924
GA_235 Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки Първи том
И така Ницше взима на прицел отделните идеали, поставя ги, както той казва, върху
лед
, като схваща онова, което представлява божественото в природата, като нещо прекалено човешко, именно като нещо дребнаво.
Ницше, който в неговите първи съчинения до 1876 година беше идеалист в най-висшия смисъл и искаше да издигне всичко до идеал, в тази втора епоха на своя живот казва сбогом на всякакъв идеализъм. Той осмива идеалите. Той си изяснява, че когато хората си поставят идеали, те вършат това, защото са слаби в живота. Когато някой не може да направи нищо в живота, казва, че животът няма никаква стойност, трябва да се преследва един идеал.
И така Ницше взима на прицел отделните идеали, поставя ги, както той казва, върху лед, като схваща онова, което представлява божественото в природата, като нещо прекалено човешко, именно като нещо дребнаво.
Тук Ницше е волтерианец, той посвети също една книга на Волтер. В нея Нитцше изцяло е рационалист, интелектуалец. И това трае до 1882/1883 година. След това започва последната епоха от неговия живот, когато той изгражда идеи като тези за възвръщане на подобното, когато разглежда Заратустра като един идеал на човека. Тогава той написва «Така каза Заратустра» в стил на химн.
към текста >>
69.
ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 23.03.1924
GA_235 Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки Първи том
Но също както на посветените не им е възможно да се нахранят при обикновените земни условия с парче
лед
, когато те се нуждаят от хляб, така също не е възможно мъдростта на древното време непосредствено да се прояви във формата, както хората очакват това, да се манифестира в едно тяло, което е възпитано до 17-та, 18-та година в смисъла, в който днешната цивилизация изисква това.
Сега аз се връщам към въпроса: - Къде са предишните посветени? Защото човек ще каже, че ги няма сега. Да, мои мили приятели, ако днес би била дадена по-голяма възможност хората да се раждат направо на 17, 18 години - в това отношение аз трябва да кажа нещо парадоксално, - да се раждат 17, 18-годишни, т.е. да слизат от духовния свят и по някакъв начин да си намират 17, 18-годишни тела - естествено сега аз казвам нещо парадоксално, - или поне ако на хората би било спестено да минат през устроеното по днешния начин училище, тогава вие бихте открили, че сред днешните хора биха могли да се появят някогашните посветени.
Но също както на посветените не им е възможно да се нахранят при обикновените земни условия с парче лед, когато те се нуждаят от хляб, така също не е възможно мъдростта на древното време непосредствено да се прояви във формата, както хората очакват това, да се манифестира в едно тяло, което е възпитано до 17-та, 18-та година в смисъла, в който днешната цивилизация изисква това.
Това е невъзможно в целия свят, не е възможно там, където царува цивилизацията. Тук се касае за неща, които въобще се намират абсолютно вън от зрителния кръг на днешния образован човек.
към текста >>
70.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, 1 юли 1924 г.
GA_237 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Трети том
Така сухо, така абстрактно и с
лед
ени понятия, както днес хората мислят, не можеше да мисли един изтъкнат дух от 13-то, 14-то столетие.
Трябва да можем да се пренесем в душевната нагласа именно на такива хора, които принадлежаха на Доминиканския орден, за да преценим, как именно тези хора бяха обезпокоени от онова, което беше останало от починалите хора и в което те не биваха, не можеха вече да вярват с техния мироглед. Трябва да се пренесем в душевността на тези хора.
Така сухо, така абстрактно и с ледени понятия, както днес хората мислят, не можеше да мисли един изтъкнат дух от 13-то, 14-то столетие.
Когато днес застъпват някакви възгледи хората постъпват така, че сякаш за защитаването им първо е поставено условието, на някого да се изтръгне сърцето. В онова време не е било така. В онова време във всичко, което хората са застъпвали като идеи, е имало вътрешен огън, бих искал да кажа, имало е сърдечност. Поради това обаче, че се влагаше сърцето, също и в такъв случай, като този, който изнасям тук, е имало силна вътрешна борба.
към текста >>
71.
Езотеричен час в Берлин на 24 Октомври 1905. Единствените записки от Рудолф Щайнер на езотеричен час
GA_245 Указания за езотеричното обучение
Както
лед
ът е само сгъстена вода, така камъкът е само една сгъстена мисъл на Бога.
Обаче всяко вещество все пак е по-плътно по отношение на душата. Не плътното е трайното, а «финото, ефирното». Камъкът, който считаме за вещество, отминава като вещество. Ала мисълта за камъка, която живее в душата, остава. Бог е мислил тази мисъл и от нея е направил твърдия камък.
Както ледът е само сгъстена вода, така камъкът е само една сгъстена мисъл на Бога.
Всички неща са такива сгъстени мисли на Бога. «Висшето Себе» обаче разтапя всички неща и тогава в него живеят Божиите мисли. И щом като Себето е изтъкано от такива Божии мисли, тогава то е «по-фино от етера».
към текста >>
72.
2. Втора лекция, 11 Октомври 1915 год.
GA_254 Окултното движение през 19 век и неговата връзка със съвременната култура
светът непосредствено с
лед
смъртта беше описан в книги на Безант, които само преповтарят онова, което се съдържа в "Тайната Доктрина" на Блаватска или може да се прочете в книги на
Лед
битер.
Похватите, възприети в езотеричните школи, бяха следователно приведени в действие. Този опит бе пълен провал, защото докато се очакваше чрез медиумите духовните закони, господстващи в околния свят да бъдат извадени наяве, то единственият резултат беше, че почти всички медиуми изпаднаха в заблуждението да считат, че всичко идва от мъртвите, и го разкрасиха в съобщенията, за които говореха, че са им били направени от мъртвите. Това доведе до точно определено последствие. Ако по-старите членове измежду вас се върнат мислено назад до най-ранния период на Теософското Общество и проучат литературата, публикувана под неговата егида, то ще намерите, че астралният свят т.е.
светът непосредствено след смъртта беше описан в книги на Безант, които само преповтарят онова, което се съдържа в "Тайната Доктрина" на Блаватска или може да се прочете в книги на Ледбитер.
Това бе също и източникът на всичко оповестено относно човешкия живот между смъртта и новото раждане.
към текста >>
73.
10. Десета лекция, 25 Октомври 1915 год.
GA_254 Окултното движение през 19 век и неговата връзка със съвременната култура
Ще си спомните, че това бяха годините, когато заради аферата
Лед
битер всичко претърпя коренна промяна.
В предходна лекция показах защо трябваше да се обвържем с Теософското Движение, както направихме през 1902 год., основавайки Немската Секция. В началото напредъкът беше възможен, защото се развивахме съвсем независимо, както ви казах. Но после, в 1909 год. (1902 + 7 = 1909) бе необходимо също и да добием вторите си зъби.
Ще си спомните, че това бяха годините, когато заради аферата Ледбитер всичко претърпя коренна промяна.
Не е далеч и 1916 година. Тогава ще трябва да имаме вторите седем години зад себе си. Ако с този втори период от седем години зад нас помислим за нашето Движение като за един организъм, този организъм тогава ще е достигнал зрялост; той трябва да следва своя собствен път и да бъде способен сам да постигне нещо. След всичко изнесено, би трябвало да е възможно за работата да продължи ефективно дори и без учителя.
към текста >>
74.
3. Берлин, 23 октомври 1909 г. Същност на изкуствата
GA_271 Изкуство и познание на изкуството Основите на една нова естетика
Да си представим също пред нас един замразен в голямата си част морски бряг с големи плуващи
лед
ени блокове, тук и там ниски дървета и дъбрави, напълно покрити със сняг и
лед
ени шушулки.
Да си представим, че пред нас е разпростряно едно покрито със сняг поле: че в това поле се намират отделни реки и езера.
Да си представим също пред нас един замразен в голямата си част морски бряг с големи плуващи ледени блокове, тук и там ниски дървета и дъбрави, напълно покрити със сняг и ледени шушулки.
Вечер е. Слънцето е залязло вече и оставило след себе си своя златен блясък на вечерната заря.
към текста >>
" Другата от жените насочва пог
лед
а си над покритото със сняг поле, над замръзналата вода, върху дърветата покрити с
лед
ени шушулки, и от нейната уста се изтръгват думите, в пълна самозабрава на това, което чувства, в пълна самозабрава на това, което може да чувствува като замръзване чрез външния физически ландшафт: "колко чудно красив е ландшафтът около нас!
Едната от жените, която стои там, притиска крайниците о тялото си; тя се свива и изказва думите: "Студено ми е!
" Другата от жените насочва погледа си над покритото със сняг поле, над замръзналата вода, върху дърветата покрити с ледени шушулки, и от нейната уста се изтръгват думите, в пълна самозабрава на това, което чувства, в пълна самозабрава на това, което може да чувствува като замръзване чрез външния физически ландшафт: "колко чудно красив е ландшафтът около нас!
" Ние чувствуваме, че в сърцето и се влива топлина, защото тя забравя всичко, което би могло да чувствува чрез физическия мраз и чрез физическото влияние. Тя е изцяло завладяна в нейната вътрешност от извънредно голямата красота на този замръзнал ландшафт.
към текста >>
Отново около нея беше покритият със сняг пейзаж, отново брегът с плуващите
лед
ени блокове,
лед
ените шушулки върху дърветата.
И като се събуди, тя можа да види, как нощта беше изтекла.
Отново около нея беше покритият със сняг пейзаж, отново брегът с плуващите ледени блокове, ледените шушулки върху дърветата.
Но като се събуди тя забеляза, че до нея лежеше другата жена, като вцепенена от студа, който беше понесла, нестоплена вътрешно чрез това, което беше приела като впечатление от този снежен пейзаж: "Ах, колко е красиво! " Сега душата на жената, която беше изживяла през нощта всичко това, забеляза, че другата жена, която беше почти вцепенена, защото не можа да изживее нищо от духовния свят, че това е човешката наука. Тя положи грижи за нея и онази жена се стопли под впечатлението на това, което душата на другата жена беше донесла със себе си, под впечатлението на нощните изживявания.
към текста >>
75.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 12 ноември 1906 г.
GA_283 Същност на музикалното и тоновото изживяване в човека
Например
Лед
бийтър[3] дава вярно описание на астралния план и на изживяването в него, но неговото описание на деваканическия план не е вярно.
Някои теософски книги съдържат други описания за него, но те не се основават върху лично изживяване на действителността в този свят.
Например Ледбийтър[3] дава вярно описание на астралния план и на изживяването в него, но неговото описание на деваканическия план не е вярно.
То представлява една свободна конструкция, съставена по образеца на астралния план, но не е изживяно лично от него. Всички описания, които не описват как се получава тонът, не са правилни, те не идват от лично изживяване. За девакана е характерно, че най-малкото в основата си е един звучащ свят. Но не може, разбира се, да се смята, че деваканът не е озарен от цветове. Той е проникнат със светлината на астралния свят, защото не е отделен от него.
към текста >>
[3]
Лед
бийтър, Чарлз Уебстър, 1847-1934, видна личност от Теософското общество.
[3] Ледбийтър, Чарлз Уебстър, 1847-1934, видна личност от Теософското общество.
Става въпрос за двата труда „Астралното ниво. Неговите пейзажи, обитатели и феномени“ (1903 г.) и „Нивото девакан. Неговата характеристика и обитателите му“, изд. Т. Грийбен (Л. Фернау), Лайпциг.
към текста >>
76.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, Лайпциг, 10 ноември1906 г.
GA_283 Същност на музикалното и тоновото изживяване в човека
Например
Лед
бийтър описва правилно астралния план, но описанието му на деваканическия план е негово усещане.
В теософските писания се появяват грешки.
Например Ледбийтър описва правилно астралния план, но описанието му на деваканическия план е негово усещане.
Наистина той го описва по-фин от астралния план, ала невярно.
към текста >>
77.
Бележки. Към текста.
GA_283 Същност на музикалното и тоновото изживяване в човека
23.
Лед
бийтър, Чарлз Уебстър, 1847-1934, видна личност от Теософското общество.
23. Ледбийтър, Чарлз Уебстър, 1847-1934, видна личност от Теософското общество.
Става въпрос за двата труда „Астралното ниво. Неговите пейзажи, обитатели и феномени“ (1903 г.) и „Нивото девакан. Неговата характеристика и обитателите му“, изд. Т. Грийбен (Л. Фернау), Лайпциг.
към текста >>
78.
1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ. Септември 13, 1907
GA_284 Окултни знаци и символи
Така, както
лед
ът се образува от етерното тяло, което, както океанът, се пресича от много течения, по различни направления.
Вие знаете, че етерното тяло принадлежи на сферата на окултното, то не може да се види с физическите очи. Необходими са ясновидски методи, за да се види то. Тогава ще стане ясно, че същността на етерното тяло не се състои в това, че прилича на красива целулозна формация. Характерното за него е, че е съставено от различни потоци, които текат през него. То е всъщност архитектът, създателят на физическото тяло.
Така, както ледът се образува от етерното тяло, което, както океанът, се пресича от много течения, по различни направления.
Всред тях има пет главни течения. Когато застанете с разкрачени крака и протегнати ръце, можете точно да проследите направленията на тези течения. Те образуват една Пентаграма.
към текста >>
79.
4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ. Септември 16, 1907
GA_284 Окултни знаци и символи
Сега си представете, че известни охлаждащи потоци се вкарват през водата, така че тя се сгъстява в най-разнообразен и множество форми
лед
.
Нека с няколко думи да поставя пред очите Ви този печат. Окултистът, който се е запознал с нашия свят знае, че пространството във физическия свят не е просто празнота, но нещо съвсем друго. Пространството е източникът, от който, така да се каже, всички същества са изкристализирали. Представете си един прозрачен стъклен съд във формата на куб, пълен с вода.
Сега си представете, че известни охлаждащи потоци се вкарват през водата, така че тя се сгъстява в най-разнообразен и множество форми лед.
Това ще Ви даде някаква идея за създаването на Света, за пространството и за творческото божествено Слово, изговорено в него, така че всички същества и неща изкристализират от него. Окултистът си представя това пространство, в което Божественото Творческо Слово е било изговорено, като куб от чиста вода. Вътре в това пространство различни същества се развиват. Онези, които са най-близо до нас, най-добре биха могли да се характеризират по следния начин: Кубът има три перпендикулярни направления, три оси, дължина, височина и ширина. Това представлява трите измерения на пространството.
към текста >>
80.
10. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 17 септември 1924 г.
GA_318 Съвместната работа между лекарите и пастирите на човешката душа
Ние имаме право да направим това схематично, защото във времето изграждащата се Вселена наистина представлява един вид ритмично повторение, но във възходяща линия; в низходяща линия по отношение на доста явления; но навсякъде във Вселената ние откриваме нещо подобно на дневно-нощен ритъм, други видове ритми, по-големи ритми, протичащи от един
лед
ников период до с
лед
ващия и т.н.
Да си представим схематично, скъпи мои приятели, променящата се в своето изграждане Вселена във формата, да кажем на окръжност /Виж рис. №7/.
Ние имаме право да направим това схематично, защото във времето изграждащата се Вселена наистина представлява един вид ритмично повторение, но във възходяща линия; в низходяща линия по отношение на доста явления; но навсякъде във Вселената ние откриваме нещо подобно на дневно-нощен ритъм, други видове ритми, по-големи ритми, протичащи от един ледников период до следващия и т.н.
Ако засега се придържаме към онзи ритъм, който за човешкото възприемане е ритъм с най-големи интервали, тогава ние достигаме до тъй наречената платоническа година, която във времето, когато наблюденията на света са били още по-добри, е играла важна роля за тези възгледи и в тези наблюдения на света.
към текста >>
81.
Съдържание
GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията
XIII век като средната точка между два
лед
никови периода.
Гледна точка: духовното развитие на човечеството като реагент на генезиса на небесните явления. XIII век като най-важен период в развитието на човечеството. Схоластиката и противоположността на реализма и номинализма. Поява на доказателства за битието на Бога. Винсенц Кнауер като късен реалист.
XIII век като средната точка между два ледникови периода.
Развитие на човешката разумност. Духовното развитие от древноиндийската до съвременната култура. Връзка на измененията на земните отношения с времената на последния ледников период. Полярна зона, умерена зона, тропическа зона в тяхното въздействие върху човешката организация. Ритъмът в ледниковите периоди и в космическите процеси.
към текста >>
Връзка на измененията на земните отношения с времената на пос
лед
ния
лед
ников период.
Поява на доказателства за битието на Бога. Винсенц Кнауер като късен реалист. XIII век като средната точка между два ледникови периода. Развитие на човешката разумност. Духовното развитие от древноиндийската до съвременната култура.
Връзка на измененията на земните отношения с времената на последния ледников период.
Полярна зона, умерена зона, тропическа зона в тяхното въздействие върху човешката организация. Ритъмът в ледниковите периоди и в космическите процеси. Платоновата година във връзка с дишането на човека. Почитането на боговете преди и сега.
към текста >>
Ритъмът в
лед
никовите периоди и в космическите процеси.
XIII век като средната точка между два ледникови периода. Развитие на човешката разумност. Духовното развитие от древноиндийската до съвременната култура. Връзка на измененията на земните отношения с времената на последния ледников период. Полярна зона, умерена зона, тропическа зона в тяхното въздействие върху човешката организация.
Ритъмът в ледниковите периоди и в космическите процеси.
Платоновата година във връзка с дишането на човека. Почитането на боговете преди и сега.
към текста >>
Нарастване на живота на сетивата от времето на
лед
никовия период.
Образуване на понятия, които съответстват и не съответстват на действителността. Идеята за свръхзвуковата скорост. Разликата между живота на сетивата и представите.
Нарастване на живота на сетивата от времето на ледниковия период.
Животът на представите качествено е подобен на съня; животът на сетивата от външния свят, съдържа самосъзнанието. Самосъзнанието избухва при събуждането. Сравнение на зрителния процес с процеса на оплождане. За разбиране на действителността са нужни и други представи, освен математическите и форономическите. (Форономия – учение за движението, част от механиката, наука за движението на твърдите и течни тела и взаимното им преместване –бел.на прев.) Анализ на човешката организация от времето на последния ледников период.
към текста >>
(Форономия – учение за движението, част от механиката, наука за движението на твърдите и течни тела и взаимното им преместване –бел.на прев.) Анализ на човешката организация от времето на пос
лед
ния
лед
ников период.
Нарастване на живота на сетивата от времето на ледниковия период. Животът на представите качествено е подобен на съня; животът на сетивата от външния свят, съдържа самосъзнанието. Самосъзнанието избухва при събуждането. Сравнение на зрителния процес с процеса на оплождане. За разбиране на действителността са нужни и други представи, освен математическите и форономическите.
(Форономия – учение за движението, част от механиката, наука за движението на твърдите и течни тела и взаимното им преместване –бел.на прев.) Анализ на човешката организация от времето на последния ледников период.
Необходимост от неевклидовото пространство. Тенденциите за формиране при животното и човека във връзка със Слънцето. Чувствителният инструмент на организацията на човека като реагент за движенията в небесното пространство. Твърдата евклидова и вътрешно подвижната координатна система, различна от тази на Херман Минковски. Противоположността на вертикалите при растенията и човека.
към текста >>
Г
лед
ната точка на еманципацията: в днешната волева култура на сетивния живот човек е добил вътрешен запас от сили, докато живота на представите му преди
лед
никовия период (в атлантската епоха) изцяло е зависел от обкръжаващия свят.
Ретроспективен поглед към предните седем лекции.
Гледната точка на еманципацията: в днешната волева култура на сетивния живот човек е добил вътрешен запас от сили, докато живота на представите му преди ледниковия период (в атлантската епоха) изцяло е зависел от обкръжаващия свят.
Периодите на светъл и тъмен живот на представите, еманципиран от деня и нощта. Сравнение с еманципирания от лунните фази ритъм на женските функции, с противоположността на едногодишни и многогодишни растения и с развитието на човешкото същество след половата зрелост в контраст с животното. Несъизмеримостта на времето на въртене поддържа живота в планетната система. Изчисленията се основават на гравитацията, която би трябвало да даде последователно съизмерими отношения. Противоположност на планетите с гравитацията и на кометите със силите на отблъскване от Слънцето.
към текста >>
82.
Трета лекция, 3 януари 1921 година
GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията
В същото време докато минералното царство по някакъв начин, но само до определена степен, води вътрешно, така да се каже, самостоятелно земно битие, и се намира само в такова отношение към извънземния космос, което, например, се изразява в превръщането през зимата на водата в
лед
и други подобни, растителното царство стои в доста повече вътрешни връзки със земното обкръжение, с всичко това, което прониква в Земята от космоса.
От това, което принадлежи на тази пълна Земя, да разгледаме в началото растителното царство. Ще започнем с него, за да намерим после преход към това, което ни е представено в човека.
В същото време докато минералното царство по някакъв начин, но само до определена степен, води вътрешно, така да се каже, самостоятелно земно битие, и се намира само в такова отношение към извънземния космос, което, например, се изразява в превръщането през зимата на водата в лед и други подобни, растителното царство стои в доста повече вътрешни връзки със земното обкръжение, с всичко това, което прониква в Земята от космоса.
Посредством растителното царство земното битие до известна степен се открива на космоса. И в областите, където в определено време от годината става особено интензивно взаимодействие между Земята и Слънцето, в растенията се разкрива растителният живот. Той се разкрива, доколкото става взаимодействие между Земята и космоса. Трябва непременно да обърнем внимание на нещо, което ни вкарва в полето на астрономията не само количествено, но и качествено. Трябва да добиваме представи за тези неща така, както днешните астрономи добиват представи за ъгловите отношения, за паралаксите и така нататък.
към текста >>
83.
Шеста лекция, 6 януари 1921 година
GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията
Защото ако се върнем примерно 10000 години назад и се придвижим 10000 години напред от този момент от времето, тук, в тези области, ще открием най-интензивното формиране на
лед
никовия период[5], период, който съвсем не позволява каквото и да е особено човешко развитие.
Отнася ли се това някак към известния особен момент в земното развитие? Можем ли да посочим нещо, което сега да ни даде конкретното определение на тази точка от човешкото развитие? Да, можем да посочим тук нещо, което наистина дълбоко се е врязало в същата тази област, в същата земна област, където е съществувало това, което представих тук под формата на най-извисен духовен живот. Виждаме, че моментът от време, когато човечеството е било толкова развълнувано, се намира по средата между две крайни времеви точки, между два момента от време, в които особено интензивната деятелност на човешкия род съвсем не е можела да стане вътре в областта, където се е случило това вълнение, тоест вътре в европейската област, където е станало това особено изживяване на цивилизацията. Ако от този момент във времето, който ще обознача като A (рис.), се придвижим на равни интервали от време назад и напред, в достатъчно отдалеченото минало и достатъчно отдалеченото бъдеще, ще намерим моменти от време, в които именно там, където се е случило това вълнение в XIII, XIV, XV век, се възцарява определено опустошение и смърт на цивилизацията.
Защото ако се върнем примерно 10000 години назад и се придвижим 10000 години напред от този момент от времето, тук, в тези области, ще открием най-интензивното формиране на ледниковия период[5], период, който съвсем не позволява каквото и да е особено човешко развитие.
към текста >>
И така, прос
лед
явайки по такъв начин развитието на тази област в Европа, намираме 10000 години преди християнското летоброене
лед
никово опустошение в културата, и отново ще го имаме примерно 10000 години с
лед
този момент от времето.
И така, проследявайки по такъв начин развитието на тази област в Европа, намираме 10000 години преди християнското летоброене ледниково опустошение в културата, и отново ще го имаме примерно 10000 години след този момент от времето.
По средата, тоест между двете опустошения в човешкото развитие, стои раздвижването в човешкия живот. Който се интересува от разглеждането на развитието на човешкото познание, знае, доколко, въпреки известната антипатия към разглеждане
към текста >>
Връщаме се в епохата, която е съвсем близо до времето, когато нашите области са били покрити с
лед
.
И така, стигаме до съвсем друг период в положението на човека в света. И ако преминем към още по-ранни времена, ще видим още по-голямо сливане на човека с обкръжаващия го свят. Тук се връщаме в епохи, чиито култури са можели да се развиват само там, където това са позволявали съвсем особените земни условия; епохата, която във „Въведение в тайната наука“ описах като предшестваща, е праиндийската култура, чиито последен отглас е била ведическата култура.
Връщаме се в епохата, която е съвсем близо до времето, когато нашите области са били покрити с лед.
Тук се приближаваме към тази възраст в развитието на човечеството, по времето на което културата, такава като индийската култура, е можело да се развива само там, където това, което сега преживяваме в повече или по-малко умерената зона, е съществувало примерно около днешния екватор. Защото тропическата зона, – това можете просто да го видите при разглеждане на настъпването и отдръпването на ледника, – е обхванала Индия едва по-късно[11], когато обледеняването на северната част на земното кълбо отново е отстъпило.
към текста >>
Защото тропическата зона, – това можете просто да го видите при разглеждане на настъпването и отдръпването на
лед
ника, – е обхванала Индия едва по-късно[11], когато об
лед
еняването на северната част на земното кълбо отново е отстъпило.
И така, стигаме до съвсем друг период в положението на човека в света. И ако преминем към още по-ранни времена, ще видим още по-голямо сливане на човека с обкръжаващия го свят. Тук се връщаме в епохи, чиито култури са можели да се развиват само там, където това са позволявали съвсем особените земни условия; епохата, която във „Въведение в тайната наука“ описах като предшестваща, е праиндийската култура, чиито последен отглас е била ведическата култура. Връщаме се в епохата, която е съвсем близо до времето, когато нашите области са били покрити с лед. Тук се приближаваме към тази възраст в развитието на човечеството, по времето на което културата, такава като индийската култура, е можело да се развива само там, където това, което сега преживяваме в повече или по-малко умерената зона, е съществувало примерно около днешния екватор.
Защото тропическата зона, – това можете просто да го видите при разглеждане на настъпването и отдръпването на ледника, – е обхванала Индия едва по-късно[11], когато обледеняването на северната част на земното кълбо отново е отстъпило.
към текста >>
Използвайки числото, сочещо назад, можете да пресметнете как това ще се случи в бъдеще, когато върху тази цивилизация ще се стовари нов
лед
ников период.
Виждаме, как развитието на човечеството по някакъв начин се модифицира според степента на това, как по описания начин се модифицират отношенията на Земята, на повърхността на Земята. Само който, така да се каже, разглежда развитието на човечеството на Земята краткосрочно, може да си мисли, че съвременните ни представи, както си ги формираме в различните науки, представляват нещо абсолютно и са наше окончателно достижение. Обаче който прониква с погледа си по-дълбоко в преобразуването, в метаморфозата на човешкото духовно развитие, веднага ще научи как метаморфозирането ще прогресира и как някои области на Земята, които днес имат определена конфигурация на духовния живот, отново ще стигнат до своеобразно опустошение, което ни очаква в бъдеще.
Използвайки числото, сочещо назад, можете да пресметнете как това ще се случи в бъдеще, когато върху тази цивилизация ще се стовари нов ледников период.
От това виждате, че ще получим, – поне при наличие на възможност да се установи някаква връзка на небесните явления с фактите, които са налице в развитието на Земята през ледниковия период и при това, което се намира по средата, – в този случай ще получим също и това, което ще се прояви на Земята във фината област на цивилизования живот, в познавателния живот. Можем даже да го припишем на земните условия. Можем да кажем: чисто емпиричният метод на разглеждане ни показва, че човек, такъв какъвто е, го дължи не само на земните отношения, но също и на извънземните отношения.
към текста >>
От това виждате, че ще получим, – поне при наличие на възможност да се установи някаква връзка на небесните явления с фактите, които са налице в развитието на Земята през
лед
никовия период и при това, което се намира по средата, – в този случай ще получим също и това, което ще се прояви на Земята във фината област на цивилизования живот, в познавателния живот.
Виждаме, как развитието на човечеството по някакъв начин се модифицира според степента на това, как по описания начин се модифицират отношенията на Земята, на повърхността на Земята. Само който, така да се каже, разглежда развитието на човечеството на Земята краткосрочно, може да си мисли, че съвременните ни представи, както си ги формираме в различните науки, представляват нещо абсолютно и са наше окончателно достижение. Обаче който прониква с погледа си по-дълбоко в преобразуването, в метаморфозата на човешкото духовно развитие, веднага ще научи как метаморфозирането ще прогресира и как някои области на Земята, които днес имат определена конфигурация на духовния живот, отново ще стигнат до своеобразно опустошение, което ни очаква в бъдеще. Използвайки числото, сочещо назад, можете да пресметнете как това ще се случи в бъдеще, когато върху тази цивилизация ще се стовари нов ледников период.
От това виждате, че ще получим, – поне при наличие на възможност да се установи някаква връзка на небесните явления с фактите, които са налице в развитието на Земята през ледниковия период и при това, което се намира по средата, – в този случай ще получим също и това, което ще се прояви на Земята във фината област на цивилизования живот, в познавателния живот.
Можем даже да го припишем на земните условия. Можем да кажем: чисто емпиричният метод на разглеждане ни показва, че човек, такъв какъвто е, го дължи не само на земните отношения, но също и на извънземните отношения.
към текста >>
Ако сега вземете оскъдните остатъци, които с
лед
преминаването на
лед
никовия период са били спасени от културата на предишните времена, ако вземете това, което го е имало там, ще видите: съвсем определено тогава е било време, когато по днешните умерени ширини е била разпространена „поляризацията“ – моля ви само да приемете този израз в правилния смисъл, – в които е ставало нещо такова, каквото става в днешните полярни области.
Ако сега вземете оскъдните остатъци, които след преминаването на ледниковия период са били спасени от културата на предишните времена, ако вземете това, което го е имало там, ще видите: съвсем определено тогава е било време, когато по днешните умерени ширини е била разпространена „поляризацията“ – моля ви само да приемете този израз в правилния смисъл, – в които е ставало нещо такова, каквото става в днешните полярни области.
Там на голяма част от Земята просто се е било разпространило това, което сега е отблъснато към северния полюс.
към текста >>
Ставащото тук (между двата
лед
никови периода), разбира се е съществувало също и преди.
Какво ни се открива тогава? Тогава виждаме: Земята и събитията на Земята са израз на мирови отношения, които се проявяват в определени ритми. Защото явлението, което е станало тогава, примерно 10000 г. пр.Хр., ще се повтори примерно в 11-то хилядолетие след възникването на християнството. И намиращото се между тях също по определен начин трябва да се повтори.
Ставащото тук (между двата ледникови периода), разбира се е съществувало също и преди.
Тук имаме ритъм. Тук вниманието ни е насочено към ритмичен процес.
към текста >>
Обаче, тук вече стигаме до времената, които са почти времената на
лед
никовия период.
И така, ако сега насочите погледа си към небесните явления и обърнете внимание на един факт, който често съм подчертавал в моите лекции[12], ще намерите следното. Ние знаем, – само съвсем накратко ще опиша този въпрос, – че точката на пролетното равноденствие, точката на изгрева на Слънцето през пролетта, се движи по еклиптиката. Знаем също, че тази точка на пролетното равноденствие се намира днес в съзвездието Риби, а преди това е била в съзвездието Овен, а още по-рано в съзвездието Телец, – това е било времето на култа към бика при египтяните и халдейците. Преди това се е намирала в съзвездието Близнаци, а още по-рано – в съзвездието Рак и Лъв.
Обаче, тук вече стигаме до времената, които са почти времената на ледниковия период.
И представяйки си до края това, което имаме тук, трябва да кажем, че тази точка на равноденствието се движи по цялата траектория на еклиптиката. Знаем, че това се нарича платонова година, голяма мирова година, и знаем, че продължителността ѝ е примерно 25920 години, така че можем да кажем, че тези 25920 години включват в себе си сбор от процеси. Тези процеси протичат така, че вътре в тях на Земята се проявява ритмично движение: ледников период, междинен период, ледников период, междинен период. Виждаме, че в периода, когато има раздвижване на духовния живот на човечеството, точката на пролетното равноденствия навлиза в знака Риби. В гръко-латинската епоха тя се е намирала в знака Овен, преди това – в знака Телец и така нататък.
към текста >>
Тези процеси протичат така, че вътре в тях на Земята се проявява ритмично движение:
лед
ников период, междинен период,
лед
ников период, междинен период.
Знаем също, че тази точка на пролетното равноденствие се намира днес в съзвездието Риби, а преди това е била в съзвездието Овен, а още по-рано в съзвездието Телец, – това е било времето на култа към бика при египтяните и халдейците. Преди това се е намирала в съзвездието Близнаци, а още по-рано – в съзвездието Рак и Лъв. Обаче, тук вече стигаме до времената, които са почти времената на ледниковия период. И представяйки си до края това, което имаме тук, трябва да кажем, че тази точка на равноденствието се движи по цялата траектория на еклиптиката. Знаем, че това се нарича платонова година, голяма мирова година, и знаем, че продължителността ѝ е примерно 25920 години, така че можем да кажем, че тези 25920 години включват в себе си сбор от процеси.
Тези процеси протичат така, че вътре в тях на Земята се проявява ритмично движение: ледников период, междинен период, ледников период, междинен период.
Виждаме, че в периода, когато има раздвижване на духовния живот на човечеството, точката на пролетното равноденствия навлиза в знака Риби. В гръко-латинската епоха тя се е намирала в знака Овен, преди това – в знака Телец и така нататък. Връщайки се примерно до знака Лъв и в съответствие назад до Дева, стигаме до епохата, когато в нашите области и по цяла Европа, а също и Америка, се появява обледеняване. Трябва да търсим точката на равноденствието в знака Скорпион, когато в тези области отново ще имаме ледников период. По такъв начин, развиващото се в продължение на 25920 години обхваща нещо ритмично; нещо ритмично, което, разбира се, е доста продължително.
към текста >>
Трябва да търсим точката на равноденствието в знака Скорпион, когато в тези области отново ще имаме
лед
ников период.
Знаем, че това се нарича платонова година, голяма мирова година, и знаем, че продължителността ѝ е примерно 25920 години, така че можем да кажем, че тези 25920 години включват в себе си сбор от процеси. Тези процеси протичат така, че вътре в тях на Земята се проявява ритмично движение: ледников период, междинен период, ледников период, междинен период. Виждаме, че в периода, когато има раздвижване на духовния живот на човечеството, точката на пролетното равноденствия навлиза в знака Риби. В гръко-латинската епоха тя се е намирала в знака Овен, преди това – в знака Телец и така нататък. Връщайки се примерно до знака Лъв и в съответствие назад до Дева, стигаме до епохата, когато в нашите области и по цяла Европа, а също и Америка, се появява обледеняване.
Трябва да търсим точката на равноденствието в знака Скорпион, когато в тези области отново ще имаме ледников период.
По такъв начин, развиващото се в продължение на 25920 години обхваща нещо ритмично; нещо ритмично, което, разбира се, е доста продължително.
към текста >>
[5]
лед
никовия период – както може да се изясни от книгата „Моят жизнен път“ GA 28, Рудолф Щайнер още в школските си години, прочитайки статия на своя учител Франц Кофлер, се е заел с изучаване на
лед
никовия период и този интерес го е съпровождал през целия му живот.
[5] ледниковия период – както може да се изясни от книгата „Моят жизнен път“ GA 28, Рудолф Щайнер още в школските си години, прочитайки статия на своя учител Франц Кофлер, се е заел с изучаване на ледниковия период и този интерес го е съпровождал през целия му живот.
Статията на Кофлер се е базирала на астрономическото обяснение на ледниковия период, дадено от A. J. Adhemar в „Revolutions de la mer“ Paris 1842. Десет години след запознаването си с тази статия Рудолф Щайнер написал статията „Ледниковият период“ в „Pierers Konversation-Lexikon“ (7 Aufl., Joseph Kurschner, Berlin, Stuttgart 1889). Като основни причини за ледниковия период тук са посочени изменението в разпределението между вода и суша и продължителността на зимния период. Съгласно втория закон на Кеплер зимата е по-дълга, когато Земята през зимата преминава през афелий, а е по-кратка в противоположния случай.
към текста >>
Статията на Кофлер се е базирала на астрономическото обяснение на
лед
никовия период, дадено от A. J.
[5] ледниковия период – както може да се изясни от книгата „Моят жизнен път“ GA 28, Рудолф Щайнер още в школските си години, прочитайки статия на своя учител Франц Кофлер, се е заел с изучаване на ледниковия период и този интерес го е съпровождал през целия му живот.
Статията на Кофлер се е базирала на астрономическото обяснение на ледниковия период, дадено от A. J.
Adhemar в „Revolutions de la mer“ Paris 1842. Десет години след запознаването си с тази статия Рудолф Щайнер написал статията „Ледниковият период“ в „Pierers Konversation-Lexikon“ (7 Aufl., Joseph Kurschner, Berlin, Stuttgart 1889). Като основни причини за ледниковия период тук са посочени изменението в разпределението между вода и суша и продължителността на зимния период. Съгласно втория закон на Кеплер зимата е по-дълга, когато Земята през зимата преминава през афелий, а е по-кратка в противоположния случай. Това отношение се изменя с период от 21000 години.
към текста >>
Десет години с
лед
запознаването си с тази статия Рудолф Щайнер написал статията „
Лед
никовият период“ в „Pierers Konversation-Lexikon“ (7 Aufl., Joseph Kurschner, Berlin, Stuttgart 1889).
[5] ледниковия период – както може да се изясни от книгата „Моят жизнен път“ GA 28, Рудолф Щайнер още в школските си години, прочитайки статия на своя учител Франц Кофлер, се е заел с изучаване на ледниковия период и този интерес го е съпровождал през целия му живот. Статията на Кофлер се е базирала на астрономическото обяснение на ледниковия период, дадено от A. J. Adhemar в „Revolutions de la mer“ Paris 1842.
Десет години след запознаването си с тази статия Рудолф Щайнер написал статията „Ледниковият период“ в „Pierers Konversation-Lexikon“ (7 Aufl., Joseph Kurschner, Berlin, Stuttgart 1889).
Като основни причини за ледниковия период тук са посочени изменението в разпределението между вода и суша и продължителността на зимния период. Съгласно втория закон на Кеплер зимата е по-дълга, когато Земята през зимата преминава през афелий, а е по-кратка в противоположния случай. Това отношение се изменя с период от 21000 години. Върху това, разбира се, влияят още измененията в ексцентриситета на земната орбита и наклона на земната ос, които, макар в общи линии да стават периодично, но засягат и по-големи периоди от време. Докато тези последните влияния при Кофлер подробно се обсъждат, в енциклопедичната статия те само леко са засегнати и в дадения курс не са споменати директно.
към текста >>
Като основни причини за
лед
никовия период тук са посочени изменението в разпределението между вода и суша и продължителността на зимния период.
[5] ледниковия период – както може да се изясни от книгата „Моят жизнен път“ GA 28, Рудолф Щайнер още в школските си години, прочитайки статия на своя учител Франц Кофлер, се е заел с изучаване на ледниковия период и този интерес го е съпровождал през целия му живот. Статията на Кофлер се е базирала на астрономическото обяснение на ледниковия период, дадено от A. J. Adhemar в „Revolutions de la mer“ Paris 1842. Десет години след запознаването си с тази статия Рудолф Щайнер написал статията „Ледниковият период“ в „Pierers Konversation-Lexikon“ (7 Aufl., Joseph Kurschner, Berlin, Stuttgart 1889).
Като основни причини за ледниковия период тук са посочени изменението в разпределението между вода и суша и продължителността на зимния период.
Съгласно втория закон на Кеплер зимата е по-дълга, когато Земята през зимата преминава през афелий, а е по-кратка в противоположния случай. Това отношение се изменя с период от 21000 години. Върху това, разбира се, влияят още измененията в ексцентриситета на земната орбита и наклона на земната ос, които, макар в общи линии да стават периодично, но засягат и по-големи периоди от време. Докато тези последните влияния при Кофлер подробно се обсъждат, в енциклопедичната статия те само леко са засегнати и в дадения курс не са споменати директно. Относно тази статия и статията в енциклопедията и въобще относно проблемите на ледниковия период, виж Елизабет Вреде „Астрономия и антропософия“, Dornach 1980, S. 360-389.
към текста >>
Относно тази статия и статията в енциклопедията и въобще относно проблемите на
лед
никовия период, виж Елизабет Вреде „Астрономия и антропософия“, Dornach 1980, S. 360-389.
Като основни причини за ледниковия период тук са посочени изменението в разпределението между вода и суша и продължителността на зимния период. Съгласно втория закон на Кеплер зимата е по-дълга, когато Земята през зимата преминава през афелий, а е по-кратка в противоположния случай. Това отношение се изменя с период от 21000 години. Върху това, разбира се, влияят още измененията в ексцентриситета на земната орбита и наклона на земната ос, които, макар в общи линии да стават периодично, но засягат и по-големи периоди от време. Докато тези последните влияния при Кофлер подробно се обсъждат, в енциклопедичната статия те само леко са засегнати и в дадения курс не са споменати директно.
Относно тази статия и статията в енциклопедията и въобще относно проблемите на ледниковия период, виж Елизабет Вреде „Астрономия и антропософия“, Dornach 1980, S. 360-389.
Проблемът на ледниковия период във връзка с положението на земната ос е обсъден непосредствено от духовна гледна точка в лекцията от 31.12.1910 в сборника „Окултна история“, GA 126.
към текста >>
Проблемът на
лед
никовия период във връзка с положението на земната ос е обсъден непосредствено от духовна г
лед
на точка в лекцията от 31.12.1910 в сборника „Окултна история“, GA 126.
Съгласно втория закон на Кеплер зимата е по-дълга, когато Земята през зимата преминава през афелий, а е по-кратка в противоположния случай. Това отношение се изменя с период от 21000 години. Върху това, разбира се, влияят още измененията в ексцентриситета на земната орбита и наклона на земната ос, които, макар в общи линии да стават периодично, но засягат и по-големи периоди от време. Докато тези последните влияния при Кофлер подробно се обсъждат, в енциклопедичната статия те само леко са засегнати и в дадения курс не са споменати директно. Относно тази статия и статията в енциклопедията и въобще относно проблемите на ледниковия период, виж Елизабет Вреде „Астрономия и антропософия“, Dornach 1980, S. 360-389.
Проблемът на ледниковия период във връзка с положението на земната ос е обсъден непосредствено от духовна гледна точка в лекцията от 31.12.1910 в сборника „Окултна история“, GA 126.
към текста >>
84.
Седма лекция, 7 януари 1921 година
GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията
По-нататък трябва да се спра на това, което ви представих вчера във връзка с
лед
никовия период и по-нататъшното развитие на Земята.
Изхождайки от това, а също от казаното тук вчера, трябва детайлно да се спра още на някои понятия, които, може да ви се стори, че не са свързани с темата ни, но по-нататък, разбира се, ще се убедите, че това, което развивам тук, е необходимо за изграждането на картината на света.
По-нататък трябва да се спра на това, което ви представих вчера във връзка с ледниковия период и по-нататъшното развитие на Земята.
Да започнем отново от другия край. Познавателния ни живот се състои от дадените ни сетивни впечатления и от образите, ако можем да се изразим така, които възникват в хода на вътрешната преработка на сетивните впечатления. Затова разделяме познавателния си живот на сетивни възприятия и, собствено, живот на представите. Без първо да формираме тези две понятия, понятието за още необработените сетивни възприятия и понятието за вътрешно преработените сетивни възприятия, които се превръщат в представи, не можем да се приближим към реалността, която съществува в тази област. Сега задачата е в това, без предразсъдъци да разберем, в какво, собствено, се състои разликата между живота в познавателната сфера, доколкото тази познавателна сфера е изпълнена със сетивни възприятия и доколкото тя е голата сфера на представите.
към текста >>
Сега, разглеждайки още веднъж това, което вчера ви разказах за развитието на познанието от един
лед
ников период до друг
лед
ников период, обърнете внимание на това, как се е изменило от времето на пос
лед
ния
лед
ников период цялото това сливане на сетивните възприятия и живота на представите.
Сега, разглеждайки още веднъж това, което вчера ви разказах за развитието на познанието от един ледников период до друг ледников период, обърнете внимание на това, как се е изменило от времето на последния ледников период цялото това сливане на сетивните възприятия и живота на представите.
И ако добре сте разбрали начина, по който вчера, връщайки се назад, представих метаморфозата на познавателния живот, тогава ще си кажете: непосредствено след отдръпването на ледника човешкият познавателен живот е изхождал от съвсем различни преживявания, отколкото днес. Ако искаме по този повод да стигнем до определена конкретна представа, трябва да си кажем: в познавателния ни живот все повече е прониквало това, което получаваме от сетивата, и все повече е изчезвало това, което имаме не от сетивата, а което някога сме имали посредством съвсем различния съвместен живот с външния свят. Но характера на съвсем другия съвместен живот с външния свят притежават също и нашите представи. Те, съдейки по техните свойства, произхождат от смътността на живота в сънищата, да, те са абсолютно такива, че в тях също повече преживяваме сливането си с обкръжаващия свят, което изпитваме в сънищата. В живота на представите ние, собствено, не различаваме себе си от обкръжаващия свят.
към текста >>
И ако добре сте разбрали начина, по който вчера, връщайки се назад, представих метаморфозата на познавателния живот, тогава ще си кажете: непосредствено с
лед
отдръпването на
лед
ника човешкият познавателен живот е изхождал от съвсем различни преживявания, отколкото днес.
Сега, разглеждайки още веднъж това, което вчера ви разказах за развитието на познанието от един ледников период до друг ледников период, обърнете внимание на това, как се е изменило от времето на последния ледников период цялото това сливане на сетивните възприятия и живота на представите.
И ако добре сте разбрали начина, по който вчера, връщайки се назад, представих метаморфозата на познавателния живот, тогава ще си кажете: непосредствено след отдръпването на ледника човешкият познавателен живот е изхождал от съвсем различни преживявания, отколкото днес.
Ако искаме по този повод да стигнем до определена конкретна представа, трябва да си кажем: в познавателния ни живот все повече е прониквало това, което получаваме от сетивата, и все повече е изчезвало това, което имаме не от сетивата, а което някога сме имали посредством съвсем различния съвместен живот с външния свят. Но характера на съвсем другия съвместен живот с външния свят притежават също и нашите представи. Те, съдейки по техните свойства, произхождат от смътността на живота в сънищата, да, те са абсолютно такива, че в тях също повече преживяваме сливането си с обкръжаващия свят, което изпитваме в сънищата. В живота на представите ние, собствено, не различаваме себе си от обкръжаващия свят. В живота на представите сме отдадени на обкръжаващия свят.
към текста >>
Тоест извършвало се е постоянно просветляване на аз-съзнанието, което се е формирало от това, което е ставало с познавателните възможности на човека от времето на пос
лед
ния
лед
ников период.
Но характера на съвсем другия съвместен живот с външния свят притежават също и нашите представи. Те, съдейки по техните свойства, произхождат от смътността на живота в сънищата, да, те са абсолютно такива, че в тях също повече преживяваме сливането си с обкръжаващия свят, което изпитваме в сънищата. В живота на представите ние, собствено, не различаваме себе си от обкръжаващия свят. В живота на представите сме отдадени на обкръжаващия свят. Ние се отделяме от обкръжаващия свят само чрез възприятията на сетивата.
Тоест извършвало се е постоянно просветляване на аз-съзнанието, което се е формирало от това, което е ставало с познавателните възможности на човека от времето на последния ледников период.
към текста >>
Към какво ще стигнем по такъв начин, – в това няма нищо хипотетично, а просто прос
лед
яване на процеси, – прос
лед
явайки в ретроспектива развитието отвъд границите на пос
лед
ния
лед
ников период?
Към какво ще стигнем по такъв начин, – в това няма нищо хипотетично, а просто проследяване на процеси, – проследявайки в ретроспектива развитието отвъд границите на последния ледников период?
Ще стигнем до такъв душевен живот в човека, който макар и повече съноподобен, е по-родствен с живота на нашите представи, отколкото с живота в сетивата. Сега животът на представите е свързан с нашия организъм повече, отколкото сетивния живот. Следователно, това, което се изразява в живота на представите, също се проявява по-скоро в организма, отколкото независимо от организма. Но по този начин, ако сте усвоили това, за което говорих в последните дни, ежедневните влияния на обкръжаващия свят ни довеждат до годишните влияния. Защото ви показах, че ежедневните влияния са такива, че те формират нашия образ за света, а годишните влияния са такива, че те изменят нашия организъм.
към текста >>
С други думи, до пос
лед
ния
лед
ников период всичко това, което е заложено в смяната на годишните времена, е оказвало по-голямо влияние върху човека, отколкото с
лед
този
лед
ников период.
С други думи, до последния ледников период всичко това, което е заложено в смяната на годишните времена, е оказвало по-голямо влияние върху човека, отколкото след този ледников период.
И така, човекът за нас е отново реагент, който позволява да се съди за това, какви са разпространяващите се около Земята влияния. Само имайки всичко това, можем да си съставим представа какви са условията и даже отношенията на движението между Земята и обкръжаващите я небесни тела. Защото непременно трябва да изхождаме, бих казал, от най-чувствителния инструмент, от самия човек, ако искаме да изучаваме движенията по небето. За целта първо трябва да се разбере човекът, трябва действително да можем да отделяме това, което принадлежи на една сфера от факти – ежедневните влияния, от това, което принадлежи на друга сфера факти – годишните влияния. На тези, които малко по-сериозно са се занимавали с антропософия, мога само да посоча, как изхождайки от съзерцание описах условията на древна Атлантида[2], каквито са били до последния ледников период.
към текста >>
На тези, които малко по-сериозно са се занимавали с антропософия, мога само да посоча, как изхождайки от съзерцание описах условията на древна Атлантида[2], каквито са били до пос
лед
ния
лед
ников период.
С други думи, до последния ледников период всичко това, което е заложено в смяната на годишните времена, е оказвало по-голямо влияние върху човека, отколкото след този ледников период. И така, човекът за нас е отново реагент, който позволява да се съди за това, какви са разпространяващите се около Земята влияния. Само имайки всичко това, можем да си съставим представа какви са условията и даже отношенията на движението между Земята и обкръжаващите я небесни тела. Защото непременно трябва да изхождаме, бих казал, от най-чувствителния инструмент, от самия човек, ако искаме да изучаваме движенията по небето. За целта първо трябва да се разбере човекът, трябва действително да можем да отделяме това, което принадлежи на една сфера от факти – ежедневните влияния, от това, което принадлежи на друга сфера факти – годишните влияния.
На тези, които малко по-сериозно са се занимавали с антропософия, мога само да посоча, как изхождайки от съзерцание описах условията на древна Атлантида[2], каквито са били до последния ледников период.
Освен това ще видите, как там от малко по-различен ъгъл, тоест изхождайки от непосредственото съзерцание, е описано това, към което се приближаваш, когато се опитваш, както го правим сега, да се справим с фактите от външния свят по чисто разсъдъчен път. И така, връщаме се към такова взаимодействие на Земята с небесното ѝ обкръжение, което е довело човека към живота на представите, и което след това се е трансформирало така, че от него е възникнал днешният сетивен живот, – естествено, не сетивният живота като такъв, а днешният му вид.
към текста >>
И така, до пос
лед
ния
лед
ников период още не е станала диференциацията между човешкия сетивен живот и общия човешки живот, общия органичен живот.
И така, до последния ледников период още не е станала диференциацията между човешкия сетивен живот и общия човешки живот, общия органичен живот.
Тогава още е съществувал по-синтетичният, единен органичен живот на човека. От времето на последния ледников период сме преживели реалното разделяне на човешкия органичен живот. Това също е индикация, че отношението на Земята към Слънцето до последния ледников период трябва да си го представяме по-различно, отколкото след него. Трябва да изхождаме от такива предпоставки, за да стигнем постепенно до образни представи относно Вселената в нейните връзки със Земята и човека.
към текста >>
От времето на пос
лед
ния
лед
ников период сме преживели реалното разделяне на човешкия органичен живот.
И така, до последния ледников период още не е станала диференциацията между човешкия сетивен живот и общия човешки живот, общия органичен живот. Тогава още е съществувал по-синтетичният, единен органичен живот на човека.
От времето на последния ледников период сме преживели реалното разделяне на човешкия органичен живот.
Това също е индикация, че отношението на Земята към Слънцето до последния ледников период трябва да си го представяме по-различно, отколкото след него. Трябва да изхождаме от такива предпоставки, за да стигнем постепенно до образни представи относно Вселената в нейните връзки със Земята и човека.
към текста >>
Това също е индикация, че отношението на Земята към Слънцето до пос
лед
ния
лед
ников период трябва да си го представяме по-различно, отколкото с
лед
него.
И така, до последния ледников период още не е станала диференциацията между човешкия сетивен живот и общия човешки живот, общия органичен живот. Тогава още е съществувал по-синтетичният, единен органичен живот на човека. От времето на последния ледников период сме преживели реалното разделяне на човешкия органичен живот.
Това също е индикация, че отношението на Земята към Слънцето до последния ледников период трябва да си го представяме по-различно, отколкото след него.
Трябва да изхождаме от такива предпоставки, за да стигнем постепенно до образни представи относно Вселената в нейните връзки със Земята и човека.
към текста >>
Виждате, че стигнахме до представи, които, от една страна ни доведоха до
лед
никовия период, а от друга страна, в известна степен към реформа на евклидовото пространство, но изхождайки от по-различен дух, отколкото правят това Минковский[5] и другите.
Виждате, че стигнахме до представи, които, от една страна ни доведоха до ледниковия период, а от друга страна, в известна степен към реформа на евклидовото пространство, но изхождайки от по-различен дух, отколкото правят това Минковский[5] и другите.
Разглеждайки само фактите и опитвайки да намерим свободна от хипотези наука, стигаме до необходимостта да подложим на сериозна критика понятието пространство. Ще поговорим по-нататък за това утре.
към текста >>
85.
Осма лекция, 8 януари 1921 година
GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията
Вече сме посочвали всички тези неща и тогава показах, как можем да свържем определени явления, които срещаме в хода на земното развитие, с човешката организация; тоест как, например, трябва да бъдат свързани
лед
никовите периоди, които ритмично се появяват в хода на земното развитие, с развитието на човечеството, с развитието на човека.
Обърнахме внимание, обаче, че такъв начин на разглеждане е недостатъчен за проникване в реалността на небесните явления по простата причина, че не удовлетворява даже математическия начин на действие, доколкото опитвайки се да изчисляваме, трябва в определен момент, в известна степен, да се прекратят изчисленията. Обърнах ви внимание, че числата, изразяващи отношенията на периодите на въртене на планетите, са несъизмерими числа, несъизмерими величини, което ни показва, че посредством изчисления не проникваме в собствената структура на небесните явления и някъде сме принудени да спрем. Но от това следва, че трябва да приложим друг начин на разглеждане, такъв начин на разглеждане, който не се ограничава с разглеждане само на това, което, да кажем, е преди всичко в човека, към което води външно-сетивното наблюдение, а на това, което стои в основата на човека като цяло, може би даже на това, което стои в основата на другите същества от природните царства на Земята.
Вече сме посочвали всички тези неща и тогава показах, как можем да свържем определени явления, които срещаме в хода на земното развитие, с човешката организация; тоест как, например, трябва да бъдат свързани ледниковите периоди, които ритмично се появяват в хода на земното развитие, с развитието на човечеството, с развитието на човека.
Ако успеем да направим това, тези връзки ще ни посочат, как в действителност стои работата с движенията в небесното пространство. И тези неща трябва да ги проследим по-нататък.
към текста >>
Преди да продължим с по-формалния начин на разглеждане, до който стигнахме вчера, нека още един път разг
лед
аме, каква връзка с развитието на Земята чрез пос
лед
ователността на
лед
никовите периоди ни се е изявила в развитието на човека.
Преди да продължим с по-формалния начин на разглеждане, до който стигнахме вчера, нека още един път разгледаме, каква връзка с развитието на Земята чрез последователността на ледниковите периоди ни се е изявила в развитието на човека.
Тук вече можем да кажем, че особеният начин на познание, принадлежащ на съвременния човек, му е станал наистина свойствен, собствено, едва започвайки от последния ледников период, и че от времето на последния ледников период, са започнали културните периоди, за които винаги говорим като за древноиндийски културен период, древноперсийски културен период, египетско-халдейски, гръко-латински и нашия културен период. Посочихме също, че до този ледников период в човешката природа се е развивало предимно това, което сега в съвременния човек е останало по-скоро на заден план и по-малко излиза на повърхността: организирането на способността му да образува представи. Вчера обърнахме внимание на това, че организацията на представния живот може да бъде разбрана качествено, само ако се знае, че представният живот по качеството си може да се сравни по същество със сънищата. Представите ни получават, бих казал, определена конфигурация и наситено съдържание, само защото присъства именно сетивното преживяване. Това, което тук зад сетивните възприятия действа по определен начин от нашата организация в живота на представите – действа с притъпеността на сънищния живот.
към текста >>
Тук вече можем да кажем, че особеният начин на познание, принадлежащ на съвременния човек, му е станал наистина свойствен, собствено, едва започвайки от пос
лед
ния
лед
ников период, и че от времето на пос
лед
ния
лед
ников период, са започнали културните периоди, за които винаги говорим като за древноиндийски културен период, древноперсийски културен период, египетско-халдейски, гръко-латински и нашия културен период.
Преди да продължим с по-формалния начин на разглеждане, до който стигнахме вчера, нека още един път разгледаме, каква връзка с развитието на Земята чрез последователността на ледниковите периоди ни се е изявила в развитието на човека.
Тук вече можем да кажем, че особеният начин на познание, принадлежащ на съвременния човек, му е станал наистина свойствен, собствено, едва започвайки от последния ледников период, и че от времето на последния ледников период, са започнали културните периоди, за които винаги говорим като за древноиндийски културен период, древноперсийски културен период, египетско-халдейски, гръко-латински и нашия културен период.
Посочихме също, че до този ледников период в човешката природа се е развивало предимно това, което сега в съвременния човек е останало по-скоро на заден план и по-малко излиза на повърхността: организирането на способността му да образува представи. Вчера обърнахме внимание на това, че организацията на представния живот може да бъде разбрана качествено, само ако се знае, че представният живот по качеството си може да се сравни по същество със сънищата. Представите ни получават, бих казал, определена конфигурация и наситено съдържание, само защото присъства именно сетивното преживяване. Това, което тук зад сетивните възприятия действа по определен начин от нашата организация в живота на представите – действа с притъпеността на сънищния живот. Бихме могли да си представяме само с притъпеността на сънищния живот – ако изобщо може да се каже такова нещо, – ако с всяко пробуждане в живота на представите не нахлуваше сетивното преживяване.
към текста >>
Посочихме също, че до този
лед
ников период в човешката природа се е развивало предимно това, което сега в съвременния човек е останало по-скоро на заден план и по-малко излиза на повърхността: организирането на способността му да образува представи.
Преди да продължим с по-формалния начин на разглеждане, до който стигнахме вчера, нека още един път разгледаме, каква връзка с развитието на Земята чрез последователността на ледниковите периоди ни се е изявила в развитието на човека. Тук вече можем да кажем, че особеният начин на познание, принадлежащ на съвременния човек, му е станал наистина свойствен, собствено, едва започвайки от последния ледников период, и че от времето на последния ледников период, са започнали културните периоди, за които винаги говорим като за древноиндийски културен период, древноперсийски културен период, египетско-халдейски, гръко-латински и нашия културен период.
Посочихме също, че до този ледников период в човешката природа се е развивало предимно това, което сега в съвременния човек е останало по-скоро на заден план и по-малко излиза на повърхността: организирането на способността му да образува представи.
Вчера обърнахме внимание на това, че организацията на представния живот може да бъде разбрана качествено, само ако се знае, че представният живот по качеството си може да се сравни по същество със сънищата. Представите ни получават, бих казал, определена конфигурация и наситено съдържание, само защото присъства именно сетивното преживяване. Това, което тук зад сетивните възприятия действа по определен начин от нашата организация в живота на представите – действа с притъпеността на сънищния живот. Бихме могли да си представяме само с притъпеността на сънищния живот – ако изобщо може да се каже такова нещо, – ако с всяко пробуждане в живота на представите не нахлуваше сетивното преживяване. Представният живот, следователно, е по-смътен от сетивния живот и ни води назад, към фазите от развитието на човешката природа, които са предшествали последния период на обледеняване, – говорейки на нашия антропософски език, те се намират в древната атлантска област.
към текста >>
Така, до пос
лед
ния
лед
ников период не сме можели да бъдем еманципирани – казвам не сме можели, доколкото искам да говоря именно от страна на външната емпирична наука.
Ние овладяваме сетивното възприятие с помощта на волята. В по-малка степен ние насочваме своя поглед посредством волята и, разбира се, проявявайки внимателност посредством волята, можем да вървим по-нататък в овладяването на сетивното възприятие. В сетивното ни възприятие винаги действа волята. Когато можем да ориентираме самите себе си, изхождайки от вътрешния произвол, до известна степен сме независими от външния свят. Но това става само защото като хора по определен начин сме се еманципирали от Вселената.
Така, до последния ледников период не сме можели да бъдем еманципирани – казвам не сме можели, доколкото искам да говоря именно от страна на външната емпирична наука.
Тогава, по време на формирането на способността ни за представи, човек в своите състояния е бил повече зависим от това, което се е разигравало в обкръжаващия го свят. Както сега виждаме обкръжаващия свят благодарение на слънчевата светлина, и както, обаче, това виждане на света е подчинено на известен вътрешен произвол, така и тогава, отдавайки себе си на външния свят, човек е трябвало да бъде зависим от осветеността на Земята и от осветеността на земните предмети, а също от сумрака, от тъмнината, когато през нощта Слънцето не се е появявало. И така, човек е трябвало да изпитва редуващите се състояния между разгарянето на това, което е представлявало развилата се тогава представна способност, и на свой ред отлива на представния живот. С други думи, тогава имаме подготвено от взаимодействието с Вселената вътрешно състояние на човека, подобно на това, което се проявява пред нас в своеобразните връзки на женската функция с лунните фази по отношение на нейната продължителност. Това вътрешно функциониране на женската природа – казах, че в мъжката природа също го има, но по-навътре, затова е по-малко достъпно за възприемане – е такова, че някога то е било свързано с процесите на външната Вселена, но след това се е еманципирало от нея и е станало свойство на самата човешка природа, така че ставащото сега в човека вече не съвпада с външните факти, но времевата последователност, последователността на фазите е останала същата, каквато е била, когато тези неща са съвпадали и външно.
към текста >>
Така че трябва да кажем, че човек до
лед
никовия период закономерно е съвпадал с външните процеси: той ту се е намирал в светло, вътрешно съпреживяване на Вселената, ту вътре в себе си, в приглушено, уединено битие.
Но днес особено ни интересува, че човек в определена степени е потопил навътре в душата си това, което някога е изпитал във взаимоотношенията си с външния свят, и че след това то се е проявило в него като вътрешен ритъм, който макар и да запазва все още времева последователност, по отношение на времевите граници, вече не съвпада с външния ритъм.
Така че трябва да кажем, че човек до ледниковия период закономерно е съвпадал с външните процеси: той ту се е намирал в светло, вътрешно съпреживяване на Вселената, ту вътре в себе си, в приглушено, уединено битие.
Последействие от станалото в тогавашния съвместен живот с Вселената, е възникването на просветляването, възникването на съзнанието, изпълнено с образи, и оттеглянето, размишляването над образите, което има своя отзвук в нашето, повече или по-малко меланхолично, вътрешно размишление, тоест това, което човек тогава е изпитвал, днес е изтикано във вътрешната организация, но затова пък отвън, в периферията се е проявило новото развитие на сетивното възприемане, което е съществувало и в предишните земни периоди, но, естествено, не толкова развито, както днес.
към текста >>
86.
Осемнадесета лекция, 18 януари 1921 година
GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията
Когато настъпи периодът, толкова далеч отстоящ от нашия, като този, който посочих като бъдещия
лед
ников период, тогава трябва съществено да модифицирам тази система, така да я модифицирам, че да приема константите на кривите за променливи, които сами на свой ред се явяват доста сложни функции.
В нашата планетна система съществува тази тенденция към вцепеняване, към смърт. Ако вземем фактите, които са ни дадени благодарение на това, че посредством определени криви и формули за изчисление се открива ставащото в планетната система, и това, че тези криви и формули за изчисление, както видяхме, никога напълно не се съгласуват с реалността, трябва да кажем: когато се опитваме чрез лесно разбираеми формули или лесно разбираеми фигури да разбираме небесните явления, тогава явленията ни се изплъзват, те постоянно ни се изплъзват. И това е истина: ако насочим поглед към реалния образ на небесните явления, и след това обърнем поглед към това, което можем да направим при изчисленията, никога няма да получим формула, която напълно да съвпада с явлението. Можем да направим такава рисунка, каквато направих вчера във вид на система от лемнискати; това можем да направим. Но тази система само тогава се разбира правилно, когато се каже: ако напълно определено рисувам някаква форма, тя може да бъде правилна най-много за съвременния период.
Когато настъпи периодът, толкова далеч отстоящ от нашия, като този, който посочих като бъдещия ледников период, тогава трябва съществено да модифицирам тази система, така да я модифицирам, че да приема константите на кривите за променливи, които сами на свой ред се явяват доста сложни функции.
Така че аз никога не мога да чертая прости линии, това винаги ще бъдат сложни линии. Също така, рисувайки тук тези линии, трябва, собствено, да кажа: и така, всичко е прекрасно, ще нарисувам орбитата на някакво небесно тяло, – вчера видяхме, че това винаги ще бъде само лемнискатна орбита. Да, но след известно време, ще стигна до необходимостта да не признавам повече тази рисунка, да направя лемнискатата малко по-обстоятелствено, и тогава ще трябва да нарисувам ето такава лемниската и така нататък (рис. 5).
към текста >>
87.
10. Шеста лекция, 14 Юни 1924
GA_327 Биодинамично земеделие
Сега бих желал да стъпя на тънък
лед
, бих желал да засегна един деликатен въпрос.
Сега бих желал да стъпя на тънък лед, бих желал да засегна един деликатен въпрос.
Като продължение на това, което беше разяснено за полската мишка, бих желал да дам като пример цвекловата нематода, за да имаме нещо, което актуално ни засяга. Началото на заболяването се открива в познатото подуване на влакнестите корени, а така също сутрин листата остават завехнали и отпуснати. Това са външните признаци. Трябва да е ясно, че тези посредници листата, които тук претърпяват промяна – поемат космичните сили от въздуха, докато корените поемат силите, които от Космоса навлизат в Земята и оттам се отразяват към растението. Какво става, когато се появи нематодата?
към текста >>
88.
1. Лекция: Животът на Земята и на Космоса
GA_327 Биодинамично земеделие
Изолираща въздушна възглавница от перушина и с това запазване на висока, постоянна телесна температура също при условията на
лед
овитите региони.
Птици: Самостоятелно, автономно производство и строга регулация на висока собствена топлина чрез пълно отделяне на дихателния цикъл от кръвообращението. Високо използване на кислорода от въздуха чрез особена форма на белия дроб.
Изолираща въздушна възглавница от перушина и с това запазване на висока, постоянна телесна температура също при условията на ледовитите региони.
Мътене на яйцата със собствено произведената топлина. Висока душевна активност и телесна подвижност. Също на тази степен се създават вторични водни животни като пингвините.
към текста >>
При това трябва да се има предвид, че например образуването на водните капки, на снежните и
лед
ените кристали винаги се нуждае от едно кондензиращо ядро, от една твърда прашинка.
В почвата тези вещества се намират като съставни елементи, а в атмосферата те са разпределени фино, „хомеопатично“. Дали тук се има предвид само финото разпределение, това може би трябва да се разглежда като открит въпрос. При хомеопатично степенуваното разреждане (потенциране) би се дошло до обрат във въздействието. Не е сигурно дали точно това е имал предвид Рудолф Щайнер. На първо място превръщането в най-фин прах е описано само за кварца, а за „варовиковото вещество“ е казано изрично във втората лекция (2, 48).
При това трябва да се има предвид, че например образуването на водните капки, на снежните и ледените кристали винаги се нуждае от едно кондензиращо ядро, от една твърда прашинка.
В чистите въздушни области на Южна Германия максималното замърсяване на въздуха с прах става с пустинен прах от Сахара при съответната промяна на времето. При изпускане на радиоактивни, на твърди елементи особено ясно се осъзнава тяхното фино разпространение в атмосферата по цялата земя. От това може да се оцени размерът на този факт.
към текста >>
89.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 17 февруари 1923 г.
GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството
В този случай бихме дошли до това, че някога тук, в нашия регион, всичко още е било във в
лед
енено състояние, всичко е било покрито с
лед
, в Азия вече е съществувала велика цивилизация, дълбоката мъдрост още е живеела тогава сред хората.
В това се състои отговорът на въпроса, може ли да има живот в камъните. Ако днес се вземат предвид само силите, действащи на Земята, стига се само до извода: милиони години назад всичко това е изглеждало на Земята иначе. Небесното пространство при дадения подход не се отчита. Неотдавна вече ви казах: ако се има предвид това, което идва от страна на небето, от страна на мировото пространство, няма да се налага да оперираме с такива огромни числа години (тоест милиони години).
В този случай бихме дошли до това, че някога тук, в нашия регион, всичко още е било във вледенено състояние, всичко е било покрито с лед, в Азия вече е съществувала велика цивилизация, дълбоката мъдрост още е живеела тогава сред хората.
Бихме стигнали до разбирането, че нашият земен живот в известен смисъл зависи от живота навън, в мировото пространство. Можем да кажем така: още преди пет, шест или седем хиляди години Земята с нейните скални породи се е намирала в съвършено различно състояние от това днес; впрочем тези различия малко са се проявявали външно и са носили вътрешен характер. Ако се върнем назад все по-далеч и по-далеч, ще се доближим до мекото състояние на Земята.
към текста >>
90.
СЪЩНОСТ НА ХРИСТИЯНСТВОТО. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 21 април 1923 г.
GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството
По това време не е трябвало да отидете далеч от тук, за да се озовете в така наречената
лед
ена област.
Разказвал съм ви за различните състояния, в които се е намирала Земята в дълбока древност. Тук работата стои така: в днешно време на Земята имаме състояние, възрастта на което - даже по естественонаучни наблюдения - е примерно от шест до осем-девет хиляди години. И така, да кажем, от шест до девет хиляди години. Веднъж вече ви обърнах внимание върху това.
По това време не е трябвало да отидете далеч от тук, за да се озовете в така наречената ледена област.
Там, където днес вие ходите, Швейцария е била отгоре до долу навсякъде покрита с ледници. Ледниците се плъзгали към долините, където сега се намират реките: Ааре, Ройс и други представляват останали от онова време и смалили се ледникови потоци.
към текста >>
Там, където днес вие ходите, Швейцария е била отгоре до долу навсякъде покрита с
лед
ници.
Разказвал съм ви за различните състояния, в които се е намирала Земята в дълбока древност. Тук работата стои така: в днешно време на Земята имаме състояние, възрастта на което - даже по естественонаучни наблюдения - е примерно от шест до осем-девет хиляди години. И така, да кажем, от шест до девет хиляди години. Веднъж вече ви обърнах внимание върху това. По това време не е трябвало да отидете далеч от тук, за да се озовете в така наречената ледена област.
Там, където днес вие ходите, Швейцария е била отгоре до долу навсякъде покрита с ледници.
Ледниците се плъзгали към долините, където сега се намират реките: Ааре, Ройс и други представляват останали от онова време и смалили се ледникови потоци.
към текста >>
Лед
ниците се плъзгали към долините, където сега се намират реките: Ааре, Ройс и други представляват останали от онова време и смалили се
лед
никови потоци.
Тук работата стои така: в днешно време на Земята имаме състояние, възрастта на което - даже по естественонаучни наблюдения - е примерно от шест до осем-девет хиляди години. И така, да кажем, от шест до девет хиляди години. Веднъж вече ви обърнах внимание върху това. По това време не е трябвало да отидете далеч от тук, за да се озовете в така наречената ледена област. Там, където днес вие ходите, Швейцария е била отгоре до долу навсякъде покрита с ледници.
Ледниците се плъзгали към долините, където сега се намират реките: Ааре, Ройс и други представляват останали от онова време и смалили се ледникови потоци.
към текста >>
Но това време, когато голяма част от Европа е била покрита от
лед
ници, е предшествано от съвсем друго време.
Но това време, когато голяма част от Европа е била покрита от ледници, е предшествано от съвсем друго време.
Защото Земята е такава - трябва само да разглеждаме големи периоди от време, - че повърхността й се издига и спуска, все наново се издига и спуска. Ако например тук се намира море (изобразява го на рисунка - отсъства в текста), а тук горе е суша, тази суша плува в морето. Именно цялата суша плува в морето. Можете ли да си представите това? Работата не стои така, че сушата се спуска до дъното, не, сушата, цялата суша плува в морето.
към текста >>
91.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 13 октомври 1923 г. Разликата между хората от горещите зони и ескимосите.
GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите
Можем да кажем така: на Земята имаме такива области, които силно се нагряват и осветяват от Слънцето, където Слънцето има голямо влияние; също имаме и такива области, където влиянието на Слънцето е незначително, където господстват снегът и
лед
ът.
Доктор Щайнер: Ще се опитам да ви изложа тази тема в такава връзка, че да бъде лесно да завършим това, за което говорихме последния понеделник[1]. Често съм ви обръщал внимание върху това, че човекът е много сложно същество. Това не е толкова забележимо във външните проявления на човека, но е забележимо във вътрешните му проявления, а също и във вътрешната телесност на човека. Тук бих обърнал вниманието ви върху това, че в местности, разположени в така наречената тропическа зона, където през по-голямата част от годината е горещо и само понякога горещината се сменя от съвсем кратка дъждовна зима - да кажем, в Южен Египет или в Индия, - човек вътрешно изглежда съвсем различно от хората там, където постоянно е студено, в областите, разположени например близо до Северния полюс. Областите, разположени близо до Северния полюс, имат пряко отношение към това, за което сега попитахте; те имат много сили, които се проявяват в прекрасните форми на снежинките.
Можем да кажем така: на Земята имаме такива области, които силно се нагряват и осветяват от Слънцето, където Слънцето има голямо влияние; също имаме и такива области, където влиянието на Слънцето е незначително, където господстват снегът и ледът.
Защото вие знаете, че не само снежинките имат всевъзможни прекрасни, удивително красиви форми - снежинките имат на първо място такива форми, в основата на които стои шестоъгълник, - но има също и ето такива форми (вж. рис.).
към текста >>
Бихме могли да кажем така: водата, съставляваща основата на снега и
лед
а - защото ако стане топло, и снегът, и
лед
ът ще се разтопят във вода, - водата образува тези прекрасни форми, ако Слънцето няма достатъчно сили.
Вероятно сте ги виждали да се появяват през зимата по прозорците, ако по тях има замръзнала вода; подобно на завеси, те покриват цялата повърхност на прозореца. Тук, както виждате, се получават ту удивително красиви цветя, ту прекрасни фигури, в които се е превърнала водата.
Бихме могли да кажем така: водата, съставляваща основата на снега и леда - защото ако стане топло, и снегът, и ледът ще се разтопят във вода, - водата образува тези прекрасни форми, ако Слънцето няма достатъчно сили.
Тези фигури, разбира се, не могат да се намират вътре във водата. Защото ако нещо изгражда собственото си очертание от собствените си сили, то запазва това свое очертание. Всички вие също имате еднакви очертания, еднакви фигури. За човешката фигура не може да се каже, че при всички вас вашата човешка фигура е само облик, който се стопява, ако стане слънчево. Това би било печално, но не става така.
към текста >>
Да изс
лед
ваме откъде водата получава тези очертания, изразяващи се в прекрасните образи на снежните кристали и
лед
ените картини, подобни на цветя.
Защото ако нещо изгражда собственото си очертание от собствените си сили, то запазва това свое очертание. Всички вие също имате еднакви очертания, еднакви фигури. За човешката фигура не може да се каже, че при всички вас вашата човешка фигура е само облик, който се стопява, ако стане слънчево. Това би било печално, но не става така. Водата образува тези фигури не сама по себе си, те се появяват под външно влияние.
Да изследваме откъде водата получава тези очертания, изразяващи се в прекрасните образи на снежните кристали и ледените картини, подобни на цветя.
Това би било отговор на вашия въпрос.
към текста >>
Човек има два органа: те се отличават при хората, намиращи се там, където Слънцето целогодишно има голяма сила - както в горещите области на Южен Египет или Индия, - вътрешният строеж на тези органи при живеещите там хора се отличава от строежа при хората, намиращи се целогодишно на студено, където природата постоянно се стреми към образуване на снежинки, на
лед
ени фигури, например при ескимосите.
Ако човек задава такива въпроси, той трябва да се ориентира към човека като цяло.
Човек има два органа: те се отличават при хората, намиращи се там, където Слънцето целогодишно има голяма сила - както в горещите области на Южен Египет или Индия, - вътрешният строеж на тези органи при живеещите там хора се отличава от строежа при хората, намиращи се целогодишно на студено, където природата постоянно се стреми към образуване на снежинки, на ледени фигури, например при ескимосите.
Те живеят в горните ширини, там, където се формират снегът и ледът, където водата малко се топи. При външен поглед хората биха казали: да, в топлите страни хората външно изглеждат малко по-големи, а ескимосите са хора с малък ръст. Но не в това е работата; голямото различие между човека от горещата зона и човека от студената зона, ескимоса, се състои в това, че при тях по-друг начин става образуването на черния дроб и образуването на белите дробове. По отношение на размера тялото на ескимоса има по-големи бели дробове и малък черен дроб, а човекът от горещата зона има относително малки бели дробове и голям черен дроб. И така, виждате, че хората от тези области, където възникват ледените кристали и ледените фигури, се отличават от другите по това, че спрямо размера на тялото си те имат малък черен дроб и големи бели дробове.
към текста >>
Те живеят в горните ширини, там, където се формират снегът и
лед
ът, където водата малко се топи.
Ако човек задава такива въпроси, той трябва да се ориентира към човека като цяло. Човек има два органа: те се отличават при хората, намиращи се там, където Слънцето целогодишно има голяма сила - както в горещите области на Южен Египет или Индия, - вътрешният строеж на тези органи при живеещите там хора се отличава от строежа при хората, намиращи се целогодишно на студено, където природата постоянно се стреми към образуване на снежинки, на ледени фигури, например при ескимосите.
Те живеят в горните ширини, там, където се формират снегът и ледът, където водата малко се топи.
При външен поглед хората биха казали: да, в топлите страни хората външно изглеждат малко по-големи, а ескимосите са хора с малък ръст. Но не в това е работата; голямото различие между човека от горещата зона и човека от студената зона, ескимоса, се състои в това, че при тях по-друг начин става образуването на черния дроб и образуването на белите дробове. По отношение на размера тялото на ескимоса има по-големи бели дробове и малък черен дроб, а човекът от горещата зона има относително малки бели дробове и голям черен дроб. И така, виждате, че хората от тези области, където възникват ледените кристали и ледените фигури, се отличават от другите по това, че спрямо размера на тялото си те имат малък черен дроб и големи бели дробове. А при тези хора, където природата не е склонна да гради такива фигури, но където Слънцето през цялото време разтопява всичко, разрушава всичко, при тези хора белите дробове са относително малки, а черният дроб е по-голям.
към текста >>
И така, виждате, че хората от тези области, където възникват
лед
ените кристали и
лед
ените фигури, се отличават от другите по това, че спрямо размера на тялото си те имат малък черен дроб и големи бели дробове.
Човек има два органа: те се отличават при хората, намиращи се там, където Слънцето целогодишно има голяма сила - както в горещите области на Южен Египет или Индия, - вътрешният строеж на тези органи при живеещите там хора се отличава от строежа при хората, намиращи се целогодишно на студено, където природата постоянно се стреми към образуване на снежинки, на ледени фигури, например при ескимосите. Те живеят в горните ширини, там, където се формират снегът и ледът, където водата малко се топи. При външен поглед хората биха казали: да, в топлите страни хората външно изглеждат малко по-големи, а ескимосите са хора с малък ръст. Но не в това е работата; голямото различие между човека от горещата зона и човека от студената зона, ескимоса, се състои в това, че при тях по-друг начин става образуването на черния дроб и образуването на белите дробове. По отношение на размера тялото на ескимоса има по-големи бели дробове и малък черен дроб, а човекът от горещата зона има относително малки бели дробове и голям черен дроб.
И така, виждате, че хората от тези области, където възникват ледените кристали и ледените фигури, се отличават от другите по това, че спрямо размера на тялото си те имат малък черен дроб и големи бели дробове.
А при тези хора, където природата не е склонна да гради такива фигури, но където Слънцето през цялото време разтопява всичко, разрушава всичко, при тези хора белите дробове са относително малки, а черният дроб е по-голям. Винаги трябва, когато питаме за ставащото в природата - също и в случая с ледените цветя, - да разглеждаме човека. Ако не вземаме човека за изходна точка, нищо няма да можем да разберем в природата, съвсем нищо.
към текста >>
Винаги трябва, когато питаме за ставащото в природата - също и в случая с
лед
ените цветя, - да разглеждаме човека.
При външен поглед хората биха казали: да, в топлите страни хората външно изглеждат малко по-големи, а ескимосите са хора с малък ръст. Но не в това е работата; голямото различие между човека от горещата зона и човека от студената зона, ескимоса, се състои в това, че при тях по-друг начин става образуването на черния дроб и образуването на белите дробове. По отношение на размера тялото на ескимоса има по-големи бели дробове и малък черен дроб, а човекът от горещата зона има относително малки бели дробове и голям черен дроб. И така, виждате, че хората от тези области, където възникват ледените кристали и ледените фигури, се отличават от другите по това, че спрямо размера на тялото си те имат малък черен дроб и големи бели дробове. А при тези хора, където природата не е склонна да гради такива фигури, но където Слънцето през цялото време разтопява всичко, разрушава всичко, при тези хора белите дробове са относително малки, а черният дроб е по-голям.
Винаги трябва, когато питаме за ставащото в природата - също и в случая с ледените цветя, - да разглеждаме човека.
Ако не вземаме човека за изходна точка, нищо няма да можем да разберем в природата, съвсем нищо.
към текста >>
Ако се отправят към студена област, там, където Слънцето е слабо, където в студените нощи свети в
лед
ения студ Луната, там белите дробове, които относително се увеличават, са принудени силно да се напрягат; те отделят много слуз.
Сега трябва да кажем: ако се отправяме в гореща местност, тогава действа Слънцето. То сгрява всичко; хората получават много огън. Огънят може да се изживява не само в бичия гняв, той живее също и в по-красиви неща, той подбужда към прекрасна мъдрост. Там хората получават много огън.
Ако се отправят към студена област, там, където Слънцето е слабо, където в студените нощи свети в ледения студ Луната, там белите дробове, които относително се увеличават, са принудени силно да се напрягат; те отделят много слуз.
към текста >>
Те създават кристалните форми и формите на
лед
ените картини.
Можем да кажем така: в горещите области водата се стопява; горещината, слънчевата топлина разрушават всичко. Ако Слънцето е по-малко активно, ако слънчевите сили намаляват или цяла година действат слабо, както е на Север, тогава Луната става по-могъща. Ако не действат преките слънчеви лъчи, тогава оказват въздействие тези забележителни слънчеви лъчи, които отразява Луната.
Те създават кристалните форми и формите на ледените картини.
Това е много красиво. И така, можем да кажем: ако тук имаме Земята (вж. рис.7), тук е горещата зона. Върху тази гореща зона особено въздействат слънчевите лъчи. О, прекрасно е това, как те действат!
към текста >>
Затова пък отразената слънчева светлина, светлината на Луната действа там особено активно и тази светлина способства кристализацията на снега и формирането на
лед
а в картините с
лед
ени цветя.
В студените области това не става, там Слънцето е с малко сили.
Затова пък отразената слънчева светлина, светлината на Луната действа там особено активно и тази светлина способства кристализацията на снега и формирането на леда в картините с ледени цветя.
При нас това става само тогава, когато през зимата Слънцето губи силите си. Но в областите на вечен лед, на Северния полюс или високо в планините, става това образуване на прекрасни ледени форми, тъй като Слънцето там също няма сили, тъй като то може да развива силата си само при достатъчна плътност на въздуха.
към текста >>
Но в областите на вечен
лед
, на Северния полюс или високо в планините, става това образуване на прекрасни
лед
ени форми, тъй като Слънцето там също няма сили, тъй като то може да развива силата си само при достатъчна плътност на въздуха.
В студените области това не става, там Слънцето е с малко сили. Затова пък отразената слънчева светлина, светлината на Луната действа там особено активно и тази светлина способства кристализацията на снега и формирането на леда в картините с ледени цветя. При нас това става само тогава, когато през зимата Слънцето губи силите си.
Но в областите на вечен лед, на Северния полюс или високо в планините, става това образуване на прекрасни ледени форми, тъй като Слънцето там също няма сили, тъй като то може да развива силата си само при достатъчна плътност на въздуха.
към текста >>
Електричеството в съюз с лунните сили създава
лед
ените картини и снежинките, снежните кристали.
В нашите области северното сияние, тоест изтичащият навън поток електричество, също е слабо. Но то силно се проявява в безжичната телеграфия. Там действа то. Това, което действа в безжичната телеграфия, е същото, което става видимо при северното сияние. Причината е в него.
Електричеството в съюз с лунните сили създава ледените картини и снежинките, снежните кристали.
Ако искате да изучавате ледените кристали, ледените картини и снежинките, трябва да изучите северното сияние и лунната светлина. Тъй като през зимата слънчевата сила намалява, преимущество получават лунните сили и електричеството по-малко се неутрализира и то формира от снега такива красиви кристали. Съвместното действие на Луната и електричеството - ето кое формира тези прекрасни кристали и е причина за ледените картини.
към текста >>
Ако искате да изучавате
лед
ените кристали,
лед
ените картини и снежинките, трябва да изучите северното сияние и лунната светлина.
Но то силно се проявява в безжичната телеграфия. Там действа то. Това, което действа в безжичната телеграфия, е същото, което става видимо при северното сияние. Причината е в него. Електричеството в съюз с лунните сили създава ледените картини и снежинките, снежните кристали.
Ако искате да изучавате ледените кристали, ледените картини и снежинките, трябва да изучите северното сияние и лунната светлина.
Тъй като през зимата слънчевата сила намалява, преимущество получават лунните сили и електричеството по-малко се неутрализира и то формира от снега такива красиви кристали. Съвместното действие на Луната и електричеството - ето кое формира тези прекрасни кристали и е причина за ледените картини.
към текста >>
Съвместното действие на Луната и електричеството - ето кое формира тези прекрасни кристали и е причина за
лед
ените картини.
Това, което действа в безжичната телеграфия, е същото, което става видимо при северното сияние. Причината е в него. Електричеството в съюз с лунните сили създава ледените картини и снежинките, снежните кристали. Ако искате да изучавате ледените кристали, ледените картини и снежинките, трябва да изучите северното сияние и лунната светлина. Тъй като през зимата слънчевата сила намалява, преимущество получават лунните сили и електричеството по-малко се неутрализира и то формира от снега такива красиви кристали.
Съвместното действие на Луната и електричеството - ето кое формира тези прекрасни кристали и е причина за ледените картини.
към текста >>
Биха се получили късчета снежинки,
лед
ени картини; те биха могли да се фотографират във вашето етерно тяло, и те биха били еднакви!
Представете си, господа, мозъкът на всеки от вас е забележителен орган. Когато господин Зеефелд е показвал на господин Бурле тези прекрасни снежни кристални фигури, това го е заинтересувало и той си е помислил: интересно, с какво е свързано това? А в същото време господин Бурле е фотографирал в себе си тези снежинки! Това е същото, както ако някой би правил мигновени фотографии, и това, което мимолетно би възниквало, отново би изчезвало при издишването през носа. Ако би било възможно много бързо да се фотографира това, което става в главата на господин Бурле или във вашите глави, биха се получили същите фотографии.
Биха се получили късчета снежинки, ледени картини; те биха могли да се фотографират във вашето етерно тяло, и те биха били еднакви!
Вашата глава - това е доста забележително нещо. Ако имаше такъв фотоапарат, какъвто още няма - тук всичко трябва да се снима много бързо, тъй като то тутакси изчезва, - вие бихте открили следното: бихте забелязали в мозъка си нещо подобно на красива купчинка сняг, нещо подобно на прекрасните картини от ледени цветя на прозорците! Всичко това трябва веднага да изчезне, иначе тези остри кристали щяха да почнат да ни бодат и с тях не бихме могли да мислим. Така че, гледайки снега или нашите прозоречни картини, можем да кажем: ама че работа! Защото в нашата собствена глава става същото!
към текста >>
Ако имаше такъв фотоапарат, какъвто още няма - тук всичко трябва да се снима много бързо, тъй като то тутакси изчезва, - вие бихте открили с
лед
ното: бихте забелязали в мозъка си нещо подобно на красива купчинка сняг, нещо подобно на прекрасните картини от
лед
ени цветя на прозорците!
А в същото време господин Бурле е фотографирал в себе си тези снежинки! Това е същото, както ако някой би правил мигновени фотографии, и това, което мимолетно би възниквало, отново би изчезвало при издишването през носа. Ако би било възможно много бързо да се фотографира това, което става в главата на господин Бурле или във вашите глави, биха се получили същите фотографии. Биха се получили късчета снежинки, ледени картини; те биха могли да се фотографират във вашето етерно тяло, и те биха били еднакви! Вашата глава - това е доста забележително нещо.
Ако имаше такъв фотоапарат, какъвто още няма - тук всичко трябва да се снима много бързо, тъй като то тутакси изчезва, - вие бихте открили следното: бихте забелязали в мозъка си нещо подобно на красива купчинка сняг, нещо подобно на прекрасните картини от ледени цветя на прозорците!
Всичко това трябва веднага да изчезне, иначе тези остри кристали щяха да почнат да ни бодат и с тях не бихме могли да мислим. Така че, гледайки снега или нашите прозоречни картини, можем да кажем: ама че работа! Защото в нашата собствена глава става същото! Само че в нея всичко това отново и отново бързо се разтваря. Защото така мисли природата като цяло!
към текста >>
А през зимата мислите се формират във вид на сняг и
лед
.
Само че в нея всичко това отново и отново бързо се разтваря. Защото така мисли природата като цяло! Но само през зимата, когато са студовете, тя действително започва така да мисли. През лятото за нея е твърде горещо, за да мисли. Тогава тя дава възможност на Слънцето да отделя и отхвърля всичко едно от друго, тогава тя подготвя хранителни средства и така нататък.
А през зимата мислите се формират във вид на сняг и лед.
Ако навън нямаше никакви мисли, тях нямаше да ги има и в нашата глава. И така, виждате колко прекрасни са тези съответстващи на природата образувания, формиращи се навън през зимата, когато природата е толкова умна, че тя по видим, външен начин създава това, което винаги става в нашата глава като проявление на ума ни. Навсякъде в природата можем да видим това, което става в нас самите. Само трябва правилно да го разбираме.
към текста >>
В антропософията се учи на това, че човек, имащ определено заболяване на главата, е твърде отслабен, за да образува кристали в мозъка си - това постоянно появяване и изчезване на
лед
ени картини.
Обаче всичко това има огромно практическо значение. Само помислете, господа, да кажем, че при някой възниква напълно определено заболяване на главата поради това, че отделя твърде малко слуз. Това може да предизвика заболяване на главата. Ако в случай, когато се отделя твърде малко слуз, се предпише като лекарство окислено желязо, то ще дублира функцията по отделяне на слуз, ще изтласква слузта нагоре и това може да доведе до оздравяване. Виждате ли, в това е разликата между антропософската медицина и тради-ционната, която действа по метода на пробата и грешката.
В антропософията се учи на това, че човек, имащ определено заболяване на главата, е твърде отслабен, за да образува кристали в мозъка си - това постоянно появяване и изчезване на ледени картини.
Трябва да му се помогне. Това може да се направи с помощта на чиста кремъчна киселина. Ако се изкачите високо в планината и видите там прекрасен кварц, това е кремъчна киселина, окис на силиция. Кварцът представлява чудесен кристал. Той има тенденция към кристалообразуване.
към текста >>
Обаче ако такъв човек стои в своята стая пред прекрасен заснежен прозорец с
лед
ени цветя и ги г
лед
а като теле в железница - а именно това прави нашата наука, - тогава той заедно с тази наука ще стои по този начин пред проблемите на човешката глава и тук нищо не може да се направи; защото той нищо не знае за това.
Ако се изкачите високо в планината и видите там прекрасен кварц, това е кремъчна киселина, окис на силиция. Кварцът представлява чудесен кристал. Той има тенденция към кристалообразуване. Ако приготвите този кварц по съответния начин, ще получите доста ефективен препарат от кварц, използван в числото на нашите лекарствени препарати. Този препарат от кварц е ефективен при всички заболявания, протичащи във връзка с главата на човека, когато човек не образува кристали вътре в себе си и трябва да му се притечем на помощ отвън, използвайки тези прекрасни кристали, тези прекрасни кристални образувания.
Обаче ако такъв човек стои в своята стая пред прекрасен заснежен прозорец с ледени цветя и ги гледа като теле в железница - а именно това прави нашата наука, - тогава той заедно с тази наука ще стои по този начин пред проблемите на човешката глава и тук нищо не може да се направи; защото той нищо не знае за това.
Всички тези неща ви показват как, благодарение на истинското познание за човека, би следвало да се задълбочи науката.
към текста >>
92.
Съдържание
GA_354 Сътворението на света и човека
Лед
никовият период ще бъде повторен с
лед
пет, шест или седем хиляди години, но не по същите места на Земята, където е бил някога.
Появата на слънчевите петна и връзката им с метеорологичните явления. Слънчевите петна са се появили сравнително скоро, броят им постоянно ще расте, Слънцето в бъдеще ще свети все по-малко и по-малко и накрая то ще стане съвсем черно, ще деградира и повече няма да излъчва никаква светлина.
Ледниковият период ще бъде повторен след пет, шест или седем хиляди години, но не по същите места на Земята, където е бил някога.
Винаги стават продължителни прекъсвания на непрекъснатото развитие, защото земната повърхност постоянно се издига и спуска. Появата на въздушните и морските течения, както и на електромагнитните течения и тяхното влияние върху климатичните условия на Земята. Противоречията на професорите Фехнер и Шлайден за влиянието на Луната върху климата. Пасажът на Венера става примерно един път на сто години. Стогодишният календар.
към текста >>
93.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 30 юни 1924 г.
GA_354 Сътворението на света и човека
А водата - тя е течна, но може да бъде и
лед
, може да бъде и твърда.
Знаете, че днес превръщат въздуха в течност и така се получава течен въздух. В обкръжаващата ни среда въздухът се намира в газообразна форма, защото в него се съдържа определено количество топлина.
А водата - тя е течна, но може да бъде и лед, може да бъде и твърда.
Ако на нашата Земя бихме имали абсолютна ниска температура, вода не би имало, би имало, но като лед. Но ако отидем в планината, там ще намерим твърди гранитни скали или други скални видове. Ако би станало много топло, нямаше да има никакви твърди скали, а само нещо течно, като водата в нашите реки.
към текста >>
Ако на нашата Земя бихме имали абсолютна ниска температура, вода не би имало, би имало, но като
лед
.
Знаете, че днес превръщат въздуха в течност и така се получава течен въздух. В обкръжаващата ни среда въздухът се намира в газообразна форма, защото в него се съдържа определено количество топлина. А водата - тя е течна, но може да бъде и лед, може да бъде и твърда.
Ако на нашата Земя бихме имали абсолютна ниска температура, вода не би имало, би имало, но като лед.
Но ако отидем в планината, там ще намерим твърди гранитни скали или други скални видове. Ако би станало много топло, нямаше да има никакви твърди скали, а само нещо течно, като водата в нашите реки.
към текста >>
94.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 9 юли 1924 г. Еволюция на света и човека - Лемурия и Атлантида
GA_354 Сътворението на света и човека
Известно ви е, че месото се запазва свежо, ако се намира например в
лед
.
Известно ви е, че месото се запазва свежо, ако се намира например в лед.
На практика тези животни са били вътре в леда. Именно в Северния ледовит океан, където Сибир е най-близо до Северния полюс, са били тези животни и те и днес се намират там - толкова пресни, сякаш вчера са ги хванали великани и са ги сложили в леда за съхранение! Тук мога да кажа: днес тези животни вече ги няма; това са много древни животни. Съвсем невъзможно е тези животни бавно да са се покрили с лед, защото те са се запазили изцяло до наши дни. Това е могло да стане само в случаи, ако изведнъж, когато тези животни още са били живи, е станала гигантска водна катастрофа, водата е замръзнала в района на Северния полюс и веднага е обхванала тези животни.
към текста >>
На практика тези животни са били вътре в
лед
а.
Известно ви е, че месото се запазва свежо, ако се намира например в лед.
На практика тези животни са били вътре в леда.
Именно в Северния ледовит океан, където Сибир е най-близо до Северния полюс, са били тези животни и те и днес се намират там - толкова пресни, сякаш вчера са ги хванали великани и са ги сложили в леда за съхранение! Тук мога да кажа: днес тези животни вече ги няма; това са много древни животни. Съвсем невъзможно е тези животни бавно да са се покрили с лед, защото те са се запазили изцяло до наши дни. Това е могло да стане само в случаи, ако изведнъж, когато тези животни още са били живи, е станала гигантска водна катастрофа, водата е замръзнала в района на Северния полюс и веднага е обхванала тези животни.
към текста >>
Именно в Северния
лед
овит океан, където Сибир е най-близо до Северния полюс, са били тези животни и те и днес се намират там - толкова пресни, сякаш вчера са ги хванали великани и са ги сложили в
лед
а за съхранение!
Известно ви е, че месото се запазва свежо, ако се намира например в лед. На практика тези животни са били вътре в леда.
Именно в Северния ледовит океан, където Сибир е най-близо до Северния полюс, са били тези животни и те и днес се намират там - толкова пресни, сякаш вчера са ги хванали великани и са ги сложили в леда за съхранение!
Тук мога да кажа: днес тези животни вече ги няма; това са много древни животни. Съвсем невъзможно е тези животни бавно да са се покрили с лед, защото те са се запазили изцяло до наши дни. Това е могло да стане само в случаи, ако изведнъж, когато тези животни още са били живи, е станала гигантска водна катастрофа, водата е замръзнала в района на Северния полюс и веднага е обхванала тези животни.
към текста >>
Съвсем невъзможно е тези животни бавно да са се покрили с
лед
, защото те са се запазили изцяло до наши дни.
Известно ви е, че месото се запазва свежо, ако се намира например в лед. На практика тези животни са били вътре в леда. Именно в Северния ледовит океан, където Сибир е най-близо до Северния полюс, са били тези животни и те и днес се намират там - толкова пресни, сякаш вчера са ги хванали великани и са ги сложили в леда за съхранение! Тук мога да кажа: днес тези животни вече ги няма; това са много древни животни.
Съвсем невъзможно е тези животни бавно да са се покрили с лед, защото те са се запазили изцяло до наши дни.
Това е могло да стане само в случаи, ако изведнъж, когато тези животни още са били живи, е станала гигантска водна катастрофа, водата е замръзнала в района на Северния полюс и веднага е обхванала тези животни.
към текста >>
Тези огромни слонове, мамути, които са били подобни на въшки по древното тяло на Земята, са били погребани и замразени от една-единствена вълна, която е застинала и се е превърнала в
лед
.
Но това може да става само в нещо живо. Земята би трябвало някога да е била жива. И силите, които тогава ги е имало в Земята, все още са останали. Тук са се намирали огромни, недодялани животни. Нашите по-стройни, гъвкави и ловки животни са се образували едва след като самата Земя e умряла и не е имало никакви животни.
Тези огромни слонове, мамути, които са били подобни на въшки по древното тяло на Земята, са били погребани и замразени от една-единствена вълна, която е застинала и се е превърнала в лед.
към текста >>
95.
ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 9 август 1924 г. За миризмите
GA_354 Сътворението на света и човека
Водата е нещо течно, но тя застива, превръща се в
лед
, тогава става твърдо тяло.
Виждате ли, разглеждайки тялото, винаги намираме, че може да се подраздели на твърдо тяло, което преди са наричали земно тяло, и на течно тяло, което преди са наричали водно тяло. Но под вода тук се е разбирало също така и това, което сега вече не се смята за вода. Преди за вода се е смятало всичко, което тече, даже живакът. Освен това има още въздушно или газообразно тяло. Ако вземем тези три вида тела - твърдо, течно и газообразно, - преди всичко ще се прояви следното.
Водата е нещо течно, но тя застива, превръща се в лед, тогава става твърдо тяло.
Кой да е метал, например оловото, се намира в твърдо състояние, но ако го нагреете достатъчно, ще стане течно, ще стане като вода. Всички тези различни състояния - твърдо, течно и газообразно - преминават едно в друго. Днес даже въздуха могат да го направят твърдо тяло или поне течност. Можем да се надяваме, че в това отношение ще успеем да се придвижим все по далеч и по-далеч. Всяко тяло може да бъде твърдо, течно или газообразно.
към текста >>
96.
ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 13 септември 1924 г. За времето и причините за него
GA_354 Сътворението на света и човека
Не бихте могли да живеете тук, не бихте могли да живеете в другите страни на Европа, тъй като тези области са били в значителна си част покрити с
лед
, били са об
лед
енени.
Разбира се, възникват и други въпроси, ако искаме да видим защо стават ненормални климатичните явления. Защото това, което наричаме време, което има толкова близко отношение към човека, доколкото влияе върху здравето и прочие, зависи от много други условия. Тук трябва да се замислите над следното: задълбочавайки се в развитието на Земята, ние се връщаме към времето от преди примерно шест хиляди години, към времето от преди шест до десет хиляди години. Да, ако можете да видите нашите области, какви са били примерно преди шест или десет хиляди години, те биха изглеждали, разбира се, съвсем не така, както днес, когато тук наоколо са планини. Въобще нямаше да можете да се изкачите в швейцарските планини, доколкото вие въобще не бихте могли тогава да съществувате там, където днес живеете.
Не бихте могли да живеете тук, не бихте могли да живеете в другите страни на Европа, тъй като тези области са били в значителна си част покрити с лед, били са обледенени.
Това е бил тъй нареченият ледников период. Това явление - ледниковият период - довело до това, че голяма част от населението, съществуващо вече от по-рано в Европа, е била или унищожена физически, или принудена да си търси други области. Този ледников период ще бъде повторен в малко по-различна форма. Това ще стане отново след пет, шест или седем хиляди години; той няма да бъде по същите места на Земята, където е бил някога. Въпреки това този ледников период ще настъпи.
към текста >>
Това е бил тъй нареченият
лед
ников период.
Защото това, което наричаме време, което има толкова близко отношение към човека, доколкото влияе върху здравето и прочие, зависи от много други условия. Тук трябва да се замислите над следното: задълбочавайки се в развитието на Земята, ние се връщаме към времето от преди примерно шест хиляди години, към времето от преди шест до десет хиляди години. Да, ако можете да видите нашите области, какви са били примерно преди шест или десет хиляди години, те биха изглеждали, разбира се, съвсем не така, както днес, когато тук наоколо са планини. Въобще нямаше да можете да се изкачите в швейцарските планини, доколкото вие въобще не бихте могли тогава да съществувате там, където днес живеете. Не бихте могли да живеете тук, не бихте могли да живеете в другите страни на Европа, тъй като тези области са били в значителна си част покрити с лед, били са обледенени.
Това е бил тъй нареченият ледников период.
Това явление - ледниковият период - довело до това, че голяма част от населението, съществуващо вече от по-рано в Европа, е била или унищожена физически, или принудена да си търси други области. Този ледников период ще бъде повторен в малко по-различна форма. Това ще стане отново след пет, шест или седем хиляди години; той няма да бъде по същите места на Земята, където е бил някога. Въпреки това този ледников период ще настъпи. Виждате ли, съвсем не трябва да си въобразяваме, че всичко се е развивало гладко.
към текста >>
Това явление -
лед
никовият период - довело до това, че голяма част от населението, съществуващо вече от по-рано в Европа, е била или унищожена физически, или принудена да си търси други области.
Тук трябва да се замислите над следното: задълбочавайки се в развитието на Земята, ние се връщаме към времето от преди примерно шест хиляди години, към времето от преди шест до десет хиляди години. Да, ако можете да видите нашите области, какви са били примерно преди шест или десет хиляди години, те биха изглеждали, разбира се, съвсем не така, както днес, когато тук наоколо са планини. Въобще нямаше да можете да се изкачите в швейцарските планини, доколкото вие въобще не бихте могли тогава да съществувате там, където днес живеете. Не бихте могли да живеете тук, не бихте могли да живеете в другите страни на Европа, тъй като тези области са били в значителна си част покрити с лед, били са обледенени. Това е бил тъй нареченият ледников период.
Това явление - ледниковият период - довело до това, че голяма част от населението, съществуващо вече от по-рано в Европа, е била или унищожена физически, или принудена да си търси други области.
Този ледников период ще бъде повторен в малко по-различна форма. Това ще стане отново след пет, шест или седем хиляди години; той няма да бъде по същите места на Земята, където е бил някога. Въпреки това този ледников период ще настъпи. Виждате ли, съвсем не трябва да си въобразяваме, че всичко се е развивало гладко. Имало е именно такива преломни моменти, подобни на този, който е бил предизвикан от ледниковия период!
към текста >>
Този
лед
ников период ще бъде повторен в малко по-различна форма.
Да, ако можете да видите нашите области, какви са били примерно преди шест или десет хиляди години, те биха изглеждали, разбира се, съвсем не така, както днес, когато тук наоколо са планини. Въобще нямаше да можете да се изкачите в швейцарските планини, доколкото вие въобще не бихте могли тогава да съществувате там, където днес живеете. Не бихте могли да живеете тук, не бихте могли да живеете в другите страни на Европа, тъй като тези области са били в значителна си част покрити с лед, били са обледенени. Това е бил тъй нареченият ледников период. Това явление - ледниковият период - довело до това, че голяма част от населението, съществуващо вече от по-рано в Европа, е била или унищожена физически, или принудена да си търси други области.
Този ледников период ще бъде повторен в малко по-различна форма.
Това ще стане отново след пет, шест или седем хиляди години; той няма да бъде по същите места на Земята, където е бил някога. Въпреки това този ледников период ще настъпи. Виждате ли, съвсем не трябва да си въобразяваме, че всичко се е развивало гладко. Имало е именно такива преломни моменти, подобни на този, който е бил предизвикан от ледниковия период! И ако искаме да разберем как всъщност се е развивала Земята, би следвало да кажем така: винаги са ставали продължителни прекъсвания на непрекъснатото развитие.
към текста >>
Въпреки това този
лед
ников период ще настъпи.
Не бихте могли да живеете тук, не бихте могли да живеете в другите страни на Европа, тъй като тези области са били в значителна си част покрити с лед, били са обледенени. Това е бил тъй нареченият ледников период. Това явление - ледниковият период - довело до това, че голяма част от населението, съществуващо вече от по-рано в Европа, е била или унищожена физически, или принудена да си търси други области. Този ледников период ще бъде повторен в малко по-различна форма. Това ще стане отново след пет, шест или седем хиляди години; той няма да бъде по същите места на Земята, където е бил някога.
Въпреки това този ледников период ще настъпи.
Виждате ли, съвсем не трябва да си въобразяваме, че всичко се е развивало гладко. Имало е именно такива преломни моменти, подобни на този, който е бил предизвикан от ледниковия период! И ако искаме да разберем как всъщност се е развивала Земята, би следвало да кажем така: винаги са ставали продължителни прекъсвания на непрекъснатото развитие. Защо става нещо подобно? Това става, защото земната повърхност постоянно се издига и спуска.
към текста >>
Имало е именно такива преломни моменти, подобни на този, който е бил предизвикан от
лед
никовия период!
Това явление - ледниковият период - довело до това, че голяма част от населението, съществуващо вече от по-рано в Европа, е била или унищожена физически, или принудена да си търси други области. Този ледников период ще бъде повторен в малко по-различна форма. Това ще стане отново след пет, шест или седем хиляди години; той няма да бъде по същите места на Земята, където е бил някога. Въпреки това този ледников период ще настъпи. Виждате ли, съвсем не трябва да си въобразяваме, че всичко се е развивало гладко.
Имало е именно такива преломни моменти, подобни на този, който е бил предизвикан от ледниковия период!
И ако искаме да разберем как всъщност се е развивала Земята, би следвало да кажем така: винаги са ставали продължителни прекъсвания на непрекъснатото развитие. Защо става нещо подобно? Това става, защото земната повърхност постоянно се издига и спуска. Така че ако днес се качите на планината, която не трябва да е чак толкова висока, и тук днес също ще намерите ледников период, защото там, горе, винаги остават сняг и лед. Работата е там, че ако днес планините са достатъчно високи, на тях има и сняг, и лед.
към текста >>
Така че ако днес се качите на планината, която не трябва да е чак толкова висока, и тук днес също ще намерите
лед
ников период, защото там, горе, винаги остават сняг и
лед
.
Виждате ли, съвсем не трябва да си въобразяваме, че всичко се е развивало гладко. Имало е именно такива преломни моменти, подобни на този, който е бил предизвикан от ледниковия период! И ако искаме да разберем как всъщност се е развивала Земята, би следвало да кажем така: винаги са ставали продължителни прекъсвания на непрекъснатото развитие. Защо става нещо подобно? Това става, защото земната повърхност постоянно се издига и спуска.
Така че ако днес се качите на планината, която не трябва да е чак толкова висока, и тук днес също ще намерите ледников период, защото там, горе, винаги остават сняг и лед.
Работата е там, че ако днес планините са достатъчно високи, на тях има и сняг, и лед. Ако повърхността на Земята в течение на времето се е издигнала така високо и се е превърнала в планини, толкова повече сняг и лед има там. По повърхността на Земята там има сняг и лед. И това става, господа. Става това, че повърхността на Земята се издига и спуска.
към текста >>
Работата е там, че ако днес планините са достатъчно високи, на тях има и сняг, и
лед
.
Имало е именно такива преломни моменти, подобни на този, който е бил предизвикан от ледниковия период! И ако искаме да разберем как всъщност се е развивала Земята, би следвало да кажем така: винаги са ставали продължителни прекъсвания на непрекъснатото развитие. Защо става нещо подобно? Това става, защото земната повърхност постоянно се издига и спуска. Така че ако днес се качите на планината, която не трябва да е чак толкова висока, и тук днес също ще намерите ледников период, защото там, горе, винаги остават сняг и лед.
Работата е там, че ако днес планините са достатъчно високи, на тях има и сняг, и лед.
Ако повърхността на Земята в течение на времето се е издигнала така високо и се е превърнала в планини, толкова повече сняг и лед има там. По повърхността на Земята там има сняг и лед. И това става, господа. Става това, че повърхността на Земята се издига и спуска. Нивото на Земята преди шест хиляди години е било даже по-високо тук, където се намираме.
към текста >>
Ако повърхността на Земята в течение на времето се е издигнала така високо и се е превърнала в планини, толкова повече сняг и
лед
има там.
И ако искаме да разберем как всъщност се е развивала Земята, би следвало да кажем така: винаги са ставали продължителни прекъсвания на непрекъснатото развитие. Защо става нещо подобно? Това става, защото земната повърхност постоянно се издига и спуска. Така че ако днес се качите на планината, която не трябва да е чак толкова висока, и тук днес също ще намерите ледников период, защото там, горе, винаги остават сняг и лед. Работата е там, че ако днес планините са достатъчно високи, на тях има и сняг, и лед.
Ако повърхността на Земята в течение на времето се е издигнала така високо и се е превърнала в планини, толкова повече сняг и лед има там.
По повърхността на Земята там има сняг и лед. И това става, господа. Става това, че повърхността на Земята се издига и спуска. Нивото на Земята преди шест хиляди години е било даже по-високо тук, където се намираме. Сега то е спаднало, но отново ще се издигне, тъй като най-ниската точка е била през 1250 година.
към текста >>
По повърхността на Земята там има сняг и
лед
.
Защо става нещо подобно? Това става, защото земната повърхност постоянно се издига и спуска. Така че ако днес се качите на планината, която не трябва да е чак толкова висока, и тук днес също ще намерите ледников период, защото там, горе, винаги остават сняг и лед. Работата е там, че ако днес планините са достатъчно високи, на тях има и сняг, и лед. Ако повърхността на Земята в течение на времето се е издигнала така високо и се е превърнала в планини, толкова повече сняг и лед има там.
По повърхността на Земята там има сняг и лед.
И това става, господа. Става това, че повърхността на Земята се издига и спуска. Нивото на Земята преди шест хиляди години е било даже по-високо тук, където се намираме. Сега то е спаднало, но отново ще се издигне, тъй като най-ниската точка е била през 1250 година. Това е била най-ниската точка.
към текста >>
Сега отново върви обратният процес, извършва се бавно издигане и с
лед
пет или шест хиляди години тук отново ще има своеобразен
лед
ников период.
Става това, че повърхността на Земята се издига и спуска. Нивото на Земята преди шест хиляди години е било даже по-високо тук, където се намираме. Сега то е спаднало, но отново ще се издигне, тъй като най-ниската точка е била през 1250 година. Това е била най-ниската точка. В тукашните области тогава е имало във висша степен благоприятна температура, по-висока, било е по-топло от сега.
Сега отново върви обратният процес, извършва се бавно издигане и след пет или шест хиляди години тук отново ще има своеобразен ледников период.
към текста >>
97.
ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 18 септември 1924 г. Образуване и форма на Земята и Луната - причини за вулканите
GA_354 Сътворението на света и човека
Написал, освен другото, «Основни положения на теорията за земетресенията и изригването на вулканите», Грац, 1870; «Размишления и изс
лед
вания на тема вулканизъм», Грац, 1875; «Критични дни, наводнения и
лед
ников период», Виена, 1895; «Календар на критичните дни», Виена, 1892.
[5] Рудолф Фалб - 1838-1903.
Написал, освен другото, «Основни положения на теорията за земетресенията и изригването на вулканите», Грац, 1870; «Размишления и изследвания на тема вулканизъм», Грац, 1875; «Критични дни, наводнения и ледников период», Виена, 1895; «Календар на критичните дни», Виена, 1892.
към текста >>
98.
Бележки.
GA_354 Сътворението на света и човека
Написал, освен другото, «Основни положения на теорията за земетресенията и изригването на вулканите», Грац, 1870; «Размишления и изс
лед
вания на тема вулканизъм», Грац, 1875; «Критични дни, наводнения и
лед
ников период», Виена, 1895; «Календар на критичните дни», Виена, 1892.
28. Рудолф Фалб - 1838-1903.
Написал, освен другото, «Основни положения на теорията за земетресенията и изригването на вулканите», Грац, 1870; «Размишления и изследвания на тема вулканизъм», Грац, 1875; «Критични дни, наводнения и ледников период», Виена, 1895; «Календар на критичните дни», Виена, 1892.
към текста >>
НАГОРЕ