Рудолф Щайнер
www.rudolfsteinerbg.com
НАЧАЛО
Контакти
|
English
 
с която и да е дума 
 
изречения в които се съдържат търсените думи 
 
текстове, в които се съдържат търсените думи 
 
с точна фраза 
 
с корен от думите 
 
с части от думите 
 
в заглавията на текстовете 
КАТЕГОРИИ С ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени са
86
резултата от
44
текста в целия текст в който се съдържат търсените думи : '
Лаплас
'.
1.
14. НРАВСТВЕНОТО ВЪОБРАЖЕНИЕ* (ДАРВИНИЗЪМ И НРАВСТВЕНОСТ)
GA_4 Философия на свободата
По същия начин еволюционистите би трябвало да си представят, че едно същество би могло да наблюдава възникването на Слънчевата система от Кант-
Лаплас
овата мъглявина, ако по време на безкрайно дългия период е могло да пребивава свободно на съответното място в световния ефир.
Застъпваният тук възглед като че ли изпада в противоречие с онова фундаментално учение на съвременното естествознание, означавано като еволюционна теория. Но това е само привидно. Под еволюция се разбира реалното възникване на по-късното от по-ранното по пътя на природни закони. В органичния свят под еволюция се разбира обстоятелството, че по-късните (по-съвършените) органични форми са реални потомци на по-ранните (несъвършените) и са произлезли от тях съобразно природните закони. Привържениците на теорията за еволюцията на организмите всъщност би трябвало да си представят, че някога на земята е имало епоха, когато едно същество със собствените си очи би могло да проследи появата на влечугите от праамниотите, ако по онова време е могло да присъства като наблюдател и да разполага със съответната продължителност на живота.
По същия начин еволюционистите би трябвало да си представят, че едно същество би могло да наблюдава възникването на Слънчевата система от Кант-Лапласовата мъглявина, ако по време на безкрайно дългия период е могло да пребивава свободно на съответното място в световния ефир.
Тук не се взема под внимание, че при такава представа същността както на праамниотите, така и на Кант- Лапласовата мъглявина би трябвало да се мисли по-иначе в сравнение с това, което мислят материалистическите мислители. На никой еволюционист обаче не би трябвало да хрумва твърдението, че от своето понятие за праамниота той може да изведе понятието за влечугото с всички негови качества, без някога да е виждал влечуго. По същия начин от понятието за Кант-Лапласовата мъглявина не би трябвало да се извежда Слънчевата система, ако това понятие за мъглявината се приеме за пряко определено само от възприятието за мъглявината. С други думи казано, ако мисли последователно, еволюционистът е длъжен да твърди, че от по-ранни фази на развитието реално се получават по-късни и че ако ни е дадено понятието за несъвършеното и понятието за съвършеното, ние можем да прозрем взаимовръзката; но той в никакъв случай не би трябвало да допуска, че понятието, придобито за по-ранното, е достатъчно, за да може от него да се развие по-късното. От това за етика следва, че той несъмнено може да прозре взаимовръзката между по-късни и по-ранни морални понятия, но също така, че дори една единствена нова морална идея не може да се вземе от по-ранни.
към текста >>
Тук не се взема под внимание, че при такава представа същността както на праамниотите, така и на Кант-
Лаплас
овата мъглявина би трябвало да се мисли по-иначе в сравнение с това, което мислят материалистическите мислители.
Но това е само привидно. Под еволюция се разбира реалното възникване на по-късното от по-ранното по пътя на природни закони. В органичния свят под еволюция се разбира обстоятелството, че по-късните (по-съвършените) органични форми са реални потомци на по-ранните (несъвършените) и са произлезли от тях съобразно природните закони. Привържениците на теорията за еволюцията на организмите всъщност би трябвало да си представят, че някога на земята е имало епоха, когато едно същество със собствените си очи би могло да проследи появата на влечугите от праамниотите, ако по онова време е могло да присъства като наблюдател и да разполага със съответната продължителност на живота. По същия начин еволюционистите би трябвало да си представят, че едно същество би могло да наблюдава възникването на Слънчевата система от Кант-Лапласовата мъглявина, ако по време на безкрайно дългия период е могло да пребивава свободно на съответното място в световния ефир.
Тук не се взема под внимание, че при такава представа същността както на праамниотите, така и на Кант- Лапласовата мъглявина би трябвало да се мисли по-иначе в сравнение с това, което мислят материалистическите мислители.
На никой еволюционист обаче не би трябвало да хрумва твърдението, че от своето понятие за праамниота той може да изведе понятието за влечугото с всички негови качества, без някога да е виждал влечуго. По същия начин от понятието за Кант-Лапласовата мъглявина не би трябвало да се извежда Слънчевата система, ако това понятие за мъглявината се приеме за пряко определено само от възприятието за мъглявината. С други думи казано, ако мисли последователно, еволюционистът е длъжен да твърди, че от по-ранни фази на развитието реално се получават по-късни и че ако ни е дадено понятието за несъвършеното и понятието за съвършеното, ние можем да прозрем взаимовръзката; но той в никакъв случай не би трябвало да допуска, че понятието, придобито за по-ранното, е достатъчно, за да може от него да се развие по-късното. От това за етика следва, че той несъмнено може да прозре взаимовръзката между по-късни и по-ранни морални понятия, но също така, че дори една единствена нова морална идея не може да се вземе от по-ранни. Като морално същество индивидът произвежда своето съдържание.
към текста >>
По същия начин от понятието за Кант-
Лаплас
овата мъглявина не би трябвало да се извежда Слънчевата система, ако това понятие за мъглявината се приеме за пряко определено само от възприятието за мъглявината.
В органичния свят под еволюция се разбира обстоятелството, че по-късните (по-съвършените) органични форми са реални потомци на по-ранните (несъвършените) и са произлезли от тях съобразно природните закони. Привържениците на теорията за еволюцията на организмите всъщност би трябвало да си представят, че някога на земята е имало епоха, когато едно същество със собствените си очи би могло да проследи появата на влечугите от праамниотите, ако по онова време е могло да присъства като наблюдател и да разполага със съответната продължителност на живота. По същия начин еволюционистите би трябвало да си представят, че едно същество би могло да наблюдава възникването на Слънчевата система от Кант-Лапласовата мъглявина, ако по време на безкрайно дългия период е могло да пребивава свободно на съответното място в световния ефир. Тук не се взема под внимание, че при такава представа същността както на праамниотите, така и на Кант- Лапласовата мъглявина би трябвало да се мисли по-иначе в сравнение с това, което мислят материалистическите мислители. На никой еволюционист обаче не би трябвало да хрумва твърдението, че от своето понятие за праамниота той може да изведе понятието за влечугото с всички негови качества, без някога да е виждал влечуго.
По същия начин от понятието за Кант-Лапласовата мъглявина не би трябвало да се извежда Слънчевата система, ако това понятие за мъглявината се приеме за пряко определено само от възприятието за мъглявината.
С други думи казано, ако мисли последователно, еволюционистът е длъжен да твърди, че от по-ранни фази на развитието реално се получават по-късни и че ако ни е дадено понятието за несъвършеното и понятието за съвършеното, ние можем да прозрем взаимовръзката; но той в никакъв случай не би трябвало да допуска, че понятието, придобито за по-ранното, е достатъчно, за да може от него да се развие по-късното. От това за етика следва, че той несъмнено може да прозре взаимовръзката между по-късни и по-ранни морални понятия, но също така, че дори една единствена нова морална идея не може да се вземе от по-ранни. Като морално същество индивидът произвежда своето съдържание. За етика това произведено съдържание е една точно такава даденост, каквато са влечугите за естествоизпитателя. Влечугите са произлезли от праамниотите; но от понятието за праамниотите естествоизпитателят не може да изведе понятието за влечугите.
към текста >>
2.
СВЕТЪТ КАТО ИЛЮЗИЯ
GA_18_2 Загадки на философията
Лаплас
даде едно описание на идеала на едно такова обяснение на света: "Един дух, който за даден момент ще познава всички сили, които оживяват природата, и взаимното положение на съществата, от които тя се състои, когато освен това той би бил достатъчно обхватен, за да може да подложи на анализ тези данни, би разбрал в същата формула движението на големите небесни тела и на най-лекия атом: За него нищо не би било сигурно, и бъдещето както и миналото биха стояли пред неговия поглед.
Астрономът изчислява от законите на небесната механика начина, по който небесните тела се движат. В откриването на планетите Нептун учените изживяха едно тържество на тази небесна механика. До такива закони, каквито са тези на движенията на небесните тела, могат да бъдат сведени също и движенията, които стават във външния свят, когато чуваме един звук, виждаме един цвят; може би някога ще могат да бъдат изчислени движенията, които стават в нашия мозък, когато изказваме съждението: Две по две прави четири. В момента, когато всичко ще може да се изчислява всичко, което може да доведе до изчислителни формули, светът ще бъде обяснен математически. В своето съчинение "Философски опит върху вероятностите" /1814/
Лаплас даде едно описание на идеала на едно такова обяснение на света: "Един дух, който за даден момент ще познава всички сили, които оживяват природата, и взаимното положение на съществата, от които тя се състои, когато освен това той би бил достатъчно обхватен, за да може да подложи на анализ тези данни, би разбрал в същата формула движението на големите небесни тела и на най-лекия атом: За него нищо не би било сигурно, и бъдещето както и миналото биха стояли пред неговия поглед.
В съвършенството, което е знаел да даде на астрономията, човешкият ум предлага едно слабо копие на един такъв ум". Във връзка с тези думи Дю Боа Реймонд казва: "Както астрономът предсказва деня, в който след години една комета отново ще се яви от глъбините на мировото пространство на небесния свод, така един такъв дух би прочел в своите изчисления деня, когато гръцкият кръст отново ще блесне на джамията св. София и когато Англия ще изгори своите последни въглища". Не може да има съмнение, че също и чрез най-съвършеното математическо познание на един процес на движението аз не ще добия нищо, което да ми изясни, защо този процес на движение се явява като червен цвят. Когато една топка удря друга, ние можем така изглежда да обясним посоката на втората.
към текста >>
В Кант-
Лаплас
овата хипотеза за образуването на света имаме именно един такъв процес пред себе си.
Цялото богатство на днешния разнообразен свят на формите се е развило от няколко малко на брой организми. От мисълта за еволюцията Спенсер искаше да се издигне до общите истини, които според неговото мнение съставляват целта на човешкия стремеж към познание. Той вярваше, че в най-простите явления намира вече мисълта за еволюцията. Когато от разпръснатите песъчинки един пясъчен куп, ние имаме работа с един процес на развитието. Разпръснатата материя е събрана /концентрирана/ в едно цяло.
В Кант-Лапласовата хипотеза за образуването на света имаме именно един такъв процес пред себе си.
Разпръснатите части на една хаотична мирова мъглявина се е свила. Организмът се ражда именно по същия начин. Разпръснатите елементи са концентрирани в тъканта. Психологът може да наблюдава, как човекът групира в общи истини разпръснатите наблюдения. После това, което е било групирано, свито, се организира вътре в концентрираното цяло /диференцира се/.
към текста >>
3.
2. Как се добива познание на духовния свят; Берлин, 15. 12. 1910 г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
Касае се за Кант-
Лаплас
овата теория, която обяснява нашата слънчева система така, като че тя се състои само от неживи вещества и сили, образувала се е от такива вещества и сили съществуващи първоначално под формата на едно огромно газово кълбо.
Беше също така преди 30 години, когато Херман Грим ми се яви като тип на човек, когото всички чувства и усещания които тласкат в духовния свят, но който не може да намери духовния свят в една действителност, а само във фантазията, в нейното царуване и действие. Но от друга страна именно защото беше такъв той не искаше да допусне, че самият Гьоте търсеше източниците и загадките на живота не просто в царството на фантазията, а в едно друго царство, в царството на духовната действителност. В изходната точка на нашето днешно разглеждане ще поставим един цитат, в който Херман Грим говори за нещо, за което и аз споменах, че то не може да се отрече от Духовната наука в неговото значение. Но така, както то се взема от официалната естествена наука или от онзи светоглед, който иска да стои твърдо на почвата на естествената наука, означава една невъзможност не само за усещането и за чувството, но и за едно разбиращо себе си познание. Нека оставим този цитат да подействува на нашата душа.
Касае се за Кант-Лапласовата теория, която обяснява нашата слънчева система така, като че тя се състои само от неживи вещества и сили, образувала се е от такива вещества и сили съществуващи първоначално под формата на едно огромно газово кълбо.
Искам да ви прочета тази извадка от лекциите на Херман Грим върху Гьоте, за да ви покажа, какво трябваше да означава за един дух като Херман Грим този обвиващ и правещ дълбоко впечатление светоглед. Обаче, колкото и Гьоте да забранява на ума да взема като истина нещо повече от това, което петте пръста на ръката му позволяват да напипа, толкова повече и по-пълно той дава право на фантазията на поета, да твори от несъзнателна, сънуваща сила образи на това, което духът желае да вижда. Обаче той рязко подържа границата на двете дейности. Още от времето на неговата младост великата Кант-Лапласова фантазия, за възникването на Земята и за нейната някогашна гибел беше завладяла умовете на хората. От въртящата се мъглявина даже и децата донасят със себе си това от училище се образува централната газова топка, централната газова капка, от която после се получава Земята и като втвърдяващо се кълбо минава в невъобразимо дълги периоди от време всички фази, включително и епизода на населяването и от човешкия род, за да падне накрая отново обратно в Слънцето като изгоряла сгурия: един дълъг, но разбираем за публиката процес, за възникването на който по-нататък не е необходимо да се намеси никаква външна сила, освен старанието на някаква намираща се отвън сила, за да поддържа Слънцето в еднаква температура на затопляне.
към текста >>
Още от времето на неговата младост великата Кант-
Лаплас
ова фантазия, за възникването на Земята и за нейната някогашна гибел беше завладяла умовете на хората.
Нека оставим този цитат да подействува на нашата душа. Касае се за Кант-Лапласовата теория, която обяснява нашата слънчева система така, като че тя се състои само от неживи вещества и сили, образувала се е от такива вещества и сили съществуващи първоначално под формата на едно огромно газово кълбо. Искам да ви прочета тази извадка от лекциите на Херман Грим върху Гьоте, за да ви покажа, какво трябваше да означава за един дух като Херман Грим този обвиващ и правещ дълбоко впечатление светоглед. Обаче, колкото и Гьоте да забранява на ума да взема като истина нещо повече от това, което петте пръста на ръката му позволяват да напипа, толкова повече и по-пълно той дава право на фантазията на поета, да твори от несъзнателна, сънуваща сила образи на това, което духът желае да вижда. Обаче той рязко подържа границата на двете дейности.
Още от времето на неговата младост великата Кант-Лапласова фантазия, за възникването на Земята и за нейната някогашна гибел беше завладяла умовете на хората.
От въртящата се мъглявина даже и децата донасят със себе си това от училище се образува централната газова топка, централната газова капка, от която после се получава Земята и като втвърдяващо се кълбо минава в невъобразимо дълги периоди от време всички фази, включително и епизода на населяването и от човешкия род, за да падне накрая отново обратно в Слънцето като изгоряла сгурия: един дълъг, но разбираем за публиката процес, за възникването на който по-нататък не е необходимо да се намеси никаква външна сила, освен старанието на някаква намираща се отвън сила, за да поддържа Слънцето в еднаква температура на затопляне. Не можем да си представим една перспектива за бъдещето по-безплодна от тази, която днес ни се натрапва като необходима от гледището на науката. Един кокал от мърша, за който едно куче трябва да направи един обиколен път, би бил едно освежаващо апетитно парче в сравнение с този последен експеримент на творението, под формата на който накрая нашата Земята трябва отново да падне в Слънцето. Любознателността, с която нашето поколение приема подобни неща и счита, че вярва в тях, е признак на една болна фантазия, за обяснението на която като явление на епохата учените от бъдещите времена ще употребят много остроумие. Аз трябваше да обърна вниманието ви върху един такъв цитат, защото такива изказвания се срещат твърде малко днес.
към текста >>
4.
5. Какво има да каже астрономията върху възникването на света; Берлин, 16. 03. 1911 г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
Тук трябва да обърнем първо вниманието на това, че към всичко онова, което съществуваше от времето, когато чрез Коперник, Кеплер, Галилей, чрез наблюденията на Хершел или чрез смелите спекулации на Кант и
Лаплас
получи такова силно задълбочаване, че към всичко това в течение на 19-то столетие се прибави нещо, което ни въведе по един неподозиран по-рано начин и в материалния характер на небесния свят.
Кой би могъл да се съмнява в това, че трябва да гледаме с оправдани надежди към онази наука, която наричаме Астрономия, когато става дума за възникването на света, за развитието на света? Защото с право Астрономията е една наука, пред която не само човешкият интелект трябва да има най-високо уважение, защото тя ни дава важните познания за далечините на света, но Астрономията е нещо, което въпреки всичката отвлеченост и суровост говори по-най-силен начин на нашата душа, на целия наш дух, така щото можем да кажем: Има нещо понятно в това, че човешката душа се надява да добие разбиране върху най-дълбоките тайни на съществуването от разглеждането на звездното небе, което говори така дълбоко на нашата душа, когато го оставим да ни действува на душата през нощите с разбирането на нещата. Днес искаме да се спрем, да разгледаме от гледището на Духовната наука въпроса: Какво има да ни каже тази Астрономия върху възникването на света? Може би това, което накрая ще се получи от тези разглеждания, ще изглежда за някои така, като че едно цвете на надеждата е било ошмулено. Който би получил това впечатление, би могъл от друга страна да се утеши с това, че през последните години, накрая на 19-тия век тази Астрономия е донесла такива чудесни резултати, че имаме достатъчно основание да се радваме до най-висока степен на тези резултати също и интелектуално, .../има добавен текст но не се разчита/... даже когато чрез по-дълбоки познания на по-ново време в тази област именно това задълбочаване на астрономическата наука през последните десетилетия ни доставя малко надежда и радост, когато чрез нея, както тя застава пред нас като наука във външния свят, искаме да добием светлина върху великите въпроси за възникването и развитието на вселената.
Тук трябва да обърнем първо вниманието на това, че към всичко онова, което съществуваше от времето, когато чрез Коперник, Кеплер, Галилей, чрез наблюденията на Хершел или чрез смелите спекулации на Кант и Лаплас получи такова силно задълбочаване, че към всичко това в течение на 19-то столетие се прибави нещо, което ни въведе по един неподозиран по-рано начин и в материалния характер на небесния свят.
Докато по-рано хората трябваше да се ограничават да твърдят така да се каже от смелостта на човешката мисъл, че когато насочваме погледа към звездните светове, там застават срещу нас светове, които трябва да считаме подобни на нашия собствен свят, докато те трябваше да се ограничават в тази смелост на човешката интелектуалност, спектралната анализа на гениалните изследователи Кирххоф и Бунсен през 19-тия век ни даде възможност да проникнем чрез физикалните инструменти направо в материалната природа на звездите, така щото от онова време насам можем да се осмелим да твърдим на основата на непосредственото наблюдение, че в различните слънца, които светят за нас от пространството, в петната на мъглявините и в други формации, които срещаме в небесното пространство, имаме по същество същите вещества със същите материални свойства, които намираме и на нашата Земя. Ето защо можем да кажем, че от средата на 19-тия век насам нашата наука можа да добие познанието: Ние стоим тук като хора на Земята сред един материален свят с неговите закони, с неговите сили. От действието, което тези материални закони показват в така наречения спектроскоп които познаваме едва от средата на 19-тия век -, и от това, че от най-далечните небесни пространства в спектроскопа се получават същите действия, можем да заключим, че в цялото мирово пространство, доколкото става дума за материалния свят, имаме разлети същите вещества и същите закони на тази материя. Докато в известно отношение по-рано изследването на движението на звездите беше само един вид геометрическо изчисление, прекрасното и гениално свързване на спектралната анализа с така наречения Доплеров принцип ни даде възможност да наблюдаваме не само онези движения, които стават пред нас, но и да ги познаваме като един вид нарисувани върху една повърхност движения на звездите; но от онова време насам ние можем да включим в нашето разсъждение и онези движения на звездите, които се отдалечават от нас или се приближават до нас, защото чрез Доплеровия принцип малкото разместване на линиите в спектроскопа стана от голямо значение за движението на звездите, доколкото те се отдалечават от нас или се приближават към нас. Докато по-рано беше възможно да бъде изчислявано само онова, което ставаше в една плоскост, която стои перпендикулярно на посоката на нашия поглед.
към текста >>
Даже бе създадена думата, която играете голяма роля в сказките предизвикващи удивление, които през 70-те години Емил Дю Боа Реймонд държа върху границите на природопознанието, думата за "
Лаплас
овия дух".
Имаше нещо съблазнително за някои мислители на 19-тия век, когато можеха да си кажат: Всички явления, които виждаме вън, светлина, звук, еластичност, електричество и т.н. водят накрая до такива действия, които са обусловени от силите и движенията на атомите, които стават така, както силите и движенията в големия свят, когато гледаме в небесното пространство. В някои духове се раждаше един странен образ: Когато поглеждаме в човешкия мозък, той също се състои от веществата и силите, които намираме вън в света; и ако бихме могли да виждаме в най-малките форми на човешкия мозък, в циркулиращата кръв на човека, накрая ние бихме видели навсякъде като много малки атомни и молекулярни светове, които в малък мащаб са едно копие на големия небесен свят. Вярваше се, че ако бихме могли да проследим чрез изчисление това, което се получава чрез атомите и техните движения, тогава бихме могли да познаем, как определен вид атомни движения действувайки върху нашите очи предизвикват впечатлението на светлина, други впечатлението на топлина. Накратко казано, хората се представяха, че могат да сведат всички явления на природата до една малка, извънредно малка астрономия: до астрономията на атомите и на молекулите.
Даже бе създадена думата, която играете голяма роля в сказките предизвикващи удивление, които през 70-те години Емил Дю Боа Реймонд държа върху границите на природопознанието, думата за "Лапласовия дух".
Това беше един вид модна дума и не означаваше нищо друго, освен че идеалът на едно обяснение на природата би трябвало да бъде да сведем всичко, което виждаме около нас, до познаването на движението на атомите и молекулите по астрономически начин. Лаплас беше онзи ум, който обгърна със своите сили нашето пространство на звездния свят. А онзи ум, който би могъл да пренесе това обгръщане с погледа на звездите от мировото пространство в най-малките молекулярни и атомни форми, би се приближил така да се каже все повече и повече до идеала да познава нашата природа астрономически. Ето защо сега можем и това с право да кажем: Имаше хора, които мислеха: когато имам впечатлението, че чувам тона cis /до диез/, или виждам червено, тогава в действителност в моя мозък става едно движение; и ако бих могъл да опиша тези движения така, както астрономите описват движението на звездите на небето, тогава бих могъл да разбера, за какво се касае при разбирането на природните явления и на човешкия организъм. Тогава бихме имали в нашето съзнание факта: аз чувам cis, аз виждам червено.
към текста >>
Лаплас
беше онзи ум, който обгърна със своите сили нашето пространство на звездния свят.
В някои духове се раждаше един странен образ: Когато поглеждаме в човешкия мозък, той също се състои от веществата и силите, които намираме вън в света; и ако бихме могли да виждаме в най-малките форми на човешкия мозък, в циркулиращата кръв на човека, накрая ние бихме видели навсякъде като много малки атомни и молекулярни светове, които в малък мащаб са едно копие на големия небесен свят. Вярваше се, че ако бихме могли да проследим чрез изчисление това, което се получава чрез атомите и техните движения, тогава бихме могли да познаем, как определен вид атомни движения действувайки върху нашите очи предизвикват впечатлението на светлина, други впечатлението на топлина. Накратко казано, хората се представяха, че могат да сведат всички явления на природата до една малка, извънредно малка астрономия: до астрономията на атомите и на молекулите. Даже бе създадена думата, която играете голяма роля в сказките предизвикващи удивление, които през 70-те години Емил Дю Боа Реймонд държа върху границите на природопознанието, думата за "Лапласовия дух". Това беше един вид модна дума и не означаваше нищо друго, освен че идеалът на едно обяснение на природата би трябвало да бъде да сведем всичко, което виждаме около нас, до познаването на движението на атомите и молекулите по астрономически начин.
Лаплас беше онзи ум, който обгърна със своите сили нашето пространство на звездния свят.
А онзи ум, който би могъл да пренесе това обгръщане с погледа на звездите от мировото пространство в най-малките молекулярни и атомни форми, би се приближил така да се каже все повече и повече до идеала да познава нашата природа астрономически. Ето защо сега можем и това с право да кажем: Имаше хора, които мислеха: когато имам впечатлението, че чувам тона cis /до диез/, или виждам червено, тогава в действителност в моя мозък става едно движение; и ако бих могъл да опиша тези движения така, както астрономите описват движението на звездите на небето, тогава бих могъл да разбера, за какво се касае при разбирането на природните явления и на човешкия организъм. Тогава бихме имали в нашето съзнание факта: аз чувам cis, аз виждам червено. Обаче в действителност работата би била така: Когато възприемаме червено, в нас се разиграва един малък атомен и молекулярен Космос и ако бихме знаели, какви са движенията, тогава бихме разбрали, защо възприемаме червено, а не жълто, защото при жълтото би станало едно друго движение. Така през 19-тия век астрономическото познание се превърна в един идеал, прониквайки всяко познание на природата със същите ясни понятия, които важат и за астрономията.
към текста >>
5.
Съдържание
GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека
Теорията на Кант-
Лаплас
и теософията.
Значението на съзвездието Везни за Аз-развитието на човека. Христос като "мистичен Агнец" и човек. Неговата връзка с Зодиака. 3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ Берлин, 15. 2. 1908 г.
Теорията на Кант-Лаплас и теософията.
Предишните въплъщения на Земята като действие на духовните същества. Произход на света на животните. Отделянето на Слънцето и планетата Уран, Сатурн и Юпитер като местообитания на духовни същества. Марс и желязо. Отделяне на Луната, нейната връзка със слънчевия дух на Йехова.
към текста >>
6.
3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 15. 2. 1908 г.
GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека
По този начин, така наречената модифицирана Кант-
Лаплас
ова теория изцяло може да има своето значение за описание на външните събития.
Тогава единия от тях би казал: този човек бе обхванат от голям гняв срещу другия; това го е накарало да вдигне ръка и така този е получил плесницата. Другия наблюдател би казал: ти фантазираш, аз не видях никакъв гняв или страст, аз видях само как ръката се движи и нанесе удар, от това се получи плесницата. Такова е външното материалистично описание, същият метод, който приема съвременната наука. Той не противоречи на духовното изследване на фактите. И ето този, който предполага, че това материалистично описание на фактите се явява единствено, чувства себе си в своето научно величие,така че далече превъзхожда всичко, което може да предложи духовното изследване.
По този начин, така наречената модифицирана Кант-Лапласова теория изцяло може да има своето значение за описание на външните събития.
Но вътре в цялото образуване на кълбата /планетите/, във цялото това изкристализиране на отделните мирови тела са действали духовни сили и духовни същества. Научният работник много добре ни показва сега, как всичко това може да стане, тази Кант-Лапласова теория. Затова образно казано само трябва да се вземе не голяма капка масло, която плава във вода, да се сложи в нейната екваториална област не голям кръг картон и да се прободе с игла в средата. След това, ако достатъчно бързо се завърти иглата, то от капката масло ще започнат да се отделят малки капки, така че в умален вид ще се появи цялата мирова система, и може нагледно да се види това, което се е случило при образуването на мировата система в пространството. Но научният работник забравя едно: а именно, че сам е присъствал в това, че е направил всички необходими приготовления и е започнал да върти иглата, и че във великия Космос не може от само себе си да стене това, което и в малкия космос също не може да се случи от само себе си.
към текста >>
Научният работник много добре ни показва сега, как всичко това може да стане, тази Кант-
Лаплас
ова теория.
Такова е външното материалистично описание, същият метод, който приема съвременната наука. Той не противоречи на духовното изследване на фактите. И ето този, който предполага, че това материалистично описание на фактите се явява единствено, чувства себе си в своето научно величие,така че далече превъзхожда всичко, което може да предложи духовното изследване. По този начин, така наречената модифицирана Кант-Лапласова теория изцяло може да има своето значение за описание на външните събития. Но вътре в цялото образуване на кълбата /планетите/, във цялото това изкристализиране на отделните мирови тела са действали духовни сили и духовни същества.
Научният работник много добре ни показва сега, как всичко това може да стане, тази Кант-Лапласова теория.
Затова образно казано само трябва да се вземе не голяма капка масло, която плава във вода, да се сложи в нейната екваториална област не голям кръг картон и да се прободе с игла в средата. След това, ако достатъчно бързо се завърти иглата, то от капката масло ще започнат да се отделят малки капки, така че в умален вид ще се появи цялата мирова система, и може нагледно да се види това, което се е случило при образуването на мировата система в пространството. Но научният работник забравя едно: а именно, че сам е присъствал в това, че е направил всички необходими приготовления и е започнал да върти иглата, и че във великия Космос не може от само себе си да стене това, което и в малкия космос също не може да се случи от само себе си. А там, в пространството, по негово мнение, трябва да става от само себе си. Това никак не е трудно да се разбере; но правилните физични положения се използват по такъв начин, че който не може да види това, той и не вижда.
към текста >>
7.
14. БЕЛЕЖКИ
GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека
* Канто-
Лаплас
ова теория: представата на Кант/1724-1804 г./ и
Лаплас
/1749-1827/ за възникването на нашата планетарна система.
* Вагнер Рихард, 1813-1883, немски композитор, автор на музикалната драма “Тристан и Изолда” “тангейзер”, “Пръстена на Небелунгите”. * от предишните лекции видяхме: първа лекция от дадения цикъл, а също виж забележката за стр.13 * как силите горни слизат и се издигат….. “Фауст” Гьоте, 1, Нощ. * “същества изпълнени с очи” Апокалипсис 4, 6-8 * жертващ себе си: Апокалипсис 5,6 и следва.
* Канто-Лапласова теория: представата на Кант/1724-1804 г./ и Лаплас /1749-1827/ за възникването на нашата планетарна система.
* в едно американско списание: и до сега нито изследователя, нито списанието са намерени. * което неотдавна било открито в една бернска лаборатория : Проф. Д-р Емил Берн : “Das Chlorophyll als Pharmakon” Leipzig, 1932 ( Първа публикация в “Информационн листовка за швейцарските лекари”, №15, 1916г.) Рудолф Щайнер е можел това да спомене още в 1908 г. Доколкото бил личен познат на семейство Берн. Г-жа проф.
към текста >>
8.
7. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг 23 Юни 1908 г.
GA_104 Апокалипсисът на Йоан
Най-малко би трябвало ученият, който приема подобно суеверие тук ние наричаме суеверие Кант-
Лаплас
овата система -, най-малко този учен би трябвало да бъде малко последователен в своето мислене и да приеме поне, че някога някакво същество е седнало в пространството на някакъв исполински стол и е поставило в движение една исполинска ос.
И хората си мислят: Защо тази първична мъглявина да не е възникнала някога чрез въртене нашата слънчева система, когато и сега можем да подражаваме това с една такава миниатюрна слънчева система? Обикновено това сравнение изглежда извънредно убедително и сега те разбират, как някога от такава една мъглявина са се отделили Сатурн, Юпитер, Марс, Земята, Венера, Меркурий. Но цялата тази история, не само сравнението, а въобще целият възглед е плод на късогледството на всяка съвременна мисъл. Защото тези, които така убедително устройват това сравнение и които често пъти са твърде учени хора, забравят при това само едно нещо: Че те са именно там, хващат карфицата и я въртят. Без съмнение в някои области на живота забравянето на себе си е много добро нещо, но в този случай забравяйки експериментатора, забравя се най-важното, без което капката олио въобще не би се завъртяло.
Най-малко би трябвало ученият, който приема подобно суеверие тук ние наричаме суеверие Кант-Лапласовата система -, най-малко този учен би трябвало да бъде малко последователен в своето мислене и да приеме поне, че някога някакво същество е седнало в пространството на някакъв исполински стол и е поставило в движение една исполинска ос.
Това поне би трябвало да се предположи; но постепенно човешкото мислене така е свикнало с това, да взема предвид само материалното, че съвсем не се забелязва противоречието на подобно сравнение. Фактически в така наречената Кант-Лапласова мирова система има известна истина, макар и тази истина да се представя съвсем различно от обяснението, което материалистичното схващане дава. В нея има известна истина, защото за погледа на ясновидеца всичко, което днешната слънчева система съдържа, фактически се явява като произлязло от една такава първична мъглявина; обаче за онзи, който може действително да проследи нещата исторически, е ясно, че добрата страна на Кант-Лапласовата система произхожда от окултното предание. Това бе забранено, когато думата "окултизъм" стана нещо, от което хората започнаха да се страхуват, както децата се страхуват от черния човек. Това, което действително е станало, не е станало без участието на духовни Същества и сили.
към текста >>
Фактически в така наречената Кант-
Лаплас
ова мирова система има известна истина, макар и тази истина да се представя съвсем различно от обяснението, което материалистичното схващане дава.
Но цялата тази история, не само сравнението, а въобще целият възглед е плод на късогледството на всяка съвременна мисъл. Защото тези, които така убедително устройват това сравнение и които често пъти са твърде учени хора, забравят при това само едно нещо: Че те са именно там, хващат карфицата и я въртят. Без съмнение в някои области на живота забравянето на себе си е много добро нещо, но в този случай забравяйки експериментатора, забравя се най-важното, без което капката олио въобще не би се завъртяло. Най-малко би трябвало ученият, който приема подобно суеверие тук ние наричаме суеверие Кант-Лапласовата система -, най-малко този учен би трябвало да бъде малко последователен в своето мислене и да приеме поне, че някога някакво същество е седнало в пространството на някакъв исполински стол и е поставило в движение една исполинска ос. Това поне би трябвало да се предположи; но постепенно човешкото мислене така е свикнало с това, да взема предвид само материалното, че съвсем не се забелязва противоречието на подобно сравнение.
Фактически в така наречената Кант-Лапласова мирова система има известна истина, макар и тази истина да се представя съвсем различно от обяснението, което материалистичното схващане дава.
В нея има известна истина, защото за погледа на ясновидеца всичко, което днешната слънчева система съдържа, фактически се явява като произлязло от една такава първична мъглявина; обаче за онзи, който може действително да проследи нещата исторически, е ясно, че добрата страна на Кант-Лапласовата система произхожда от окултното предание. Това бе забранено, когато думата "окултизъм" стана нещо, от което хората започнаха да се страхуват, както децата се страхуват от черния човек. Това, което действително е станало, не е станало без участието на духовни Същества и сили. Материята не върши нищо, без на основата на всеки материален процес да стоят духовни същества. Бихме отишли твърде далече, ако днес бихме искали да дадем пълно обяснение на възникването на нашата Слънчева система, свързвайки го с действието на духовните Същества.
към текста >>
В нея има известна истина, защото за погледа на ясновидеца всичко, което днешната слънчева система съдържа, фактически се явява като произлязло от една такава първична мъглявина; обаче за онзи, който може действително да проследи нещата исторически, е ясно, че добрата страна на Кант-
Лаплас
овата система произхожда от окултното предание.
Защото тези, които така убедително устройват това сравнение и които често пъти са твърде учени хора, забравят при това само едно нещо: Че те са именно там, хващат карфицата и я въртят. Без съмнение в някои области на живота забравянето на себе си е много добро нещо, но в този случай забравяйки експериментатора, забравя се най-важното, без което капката олио въобще не би се завъртяло. Най-малко би трябвало ученият, който приема подобно суеверие тук ние наричаме суеверие Кант-Лапласовата система -, най-малко този учен би трябвало да бъде малко последователен в своето мислене и да приеме поне, че някога някакво същество е седнало в пространството на някакъв исполински стол и е поставило в движение една исполинска ос. Това поне би трябвало да се предположи; но постепенно човешкото мислене така е свикнало с това, да взема предвид само материалното, че съвсем не се забелязва противоречието на подобно сравнение. Фактически в така наречената Кант-Лапласова мирова система има известна истина, макар и тази истина да се представя съвсем различно от обяснението, което материалистичното схващане дава.
В нея има известна истина, защото за погледа на ясновидеца всичко, което днешната слънчева система съдържа, фактически се явява като произлязло от една такава първична мъглявина; обаче за онзи, който може действително да проследи нещата исторически, е ясно, че добрата страна на Кант-Лапласовата система произхожда от окултното предание.
Това бе забранено, когато думата "окултизъм" стана нещо, от което хората започнаха да се страхуват, както децата се страхуват от черния човек. Това, което действително е станало, не е станало без участието на духовни Същества и сили. Материята не върши нищо, без на основата на всеки материален процес да стоят духовни същества. Бихме отишли твърде далече, ако днес бихме искали да дадем пълно обяснение на възникването на нашата Слънчева система, свързвайки го с действието на духовните Същества. Ние искаме да оставим настрана планетите като Сатурн, Юпитер и т.н.
към текста >>
9.
5. Пета лекция, 14. Април 1909, вечер
GA_110 Духовните йерархии
Бихме могли да сравним нещата макар и само приблизително с първичната мъглявина от Кант-
Лаплас
овата теория, която според много наши съвременници дава точен отговор относно произхода на Слънчевата система.
Нека да си изградим една още по-точна представа за него. Естествено, Старият Сатурн няма нищо общо с днешната планета Сатурн. Вие с право бихте могли да допуснете, че макар и в зародишен вид – Старият Сатурн е съдържал в себе си всичко, което днес принадлежи на нашата Слънчева система: нашето Слънце, нашата Луна, нашият Меркурий, нашата Венера, нашият Марс, нашият Юпитер, всички тези небесни тела бяха вътре в Стария Сатурн и произлязоха от него. Следователно, представете си едно небесно тяло, което би имало за свой център днешното Слънце и което би се простирало толкова далеч, че би обхващало в себе си дори днешната планета Сатурн. Да, цялата наша Слънчева система, както казах, е произлязла от Стария Сатурн.
Бихме могли да сравним нещата макар и само приблизително с първичната мъглявина от Кант-Лапласовата теория, която според много наши съвременници дава точен отговор относно произхода на Слънчевата система.
Само че сравнението не е пълно, понеже в случая повечето хора си представят като изходна точка на нашата Слънчева система някакво газово кълбо, докато ние видяхме, че тук става дума за едно огромно топлинно тяло. Вчера ние казахме: Когато Старият Сатурн минаваше през своята метаморфоза, превръщайки се в по-късното Слънце, това стана с помощта на Херувимите. Нека да си представим, че Херувимите, които действуваха в обкръжението на Старото Слънце, съществуваха от по-рано, а именно в обкръжението на Стария Сатурн. Но там те все още не бяха, така да се каже, призовани да започнат своето дело; или, грубо казано, те все още не бяха достатъчно издигнати, за да се заемат с такава висша мисия, но така или иначе, те присъствуваха в обкръжението на Стария Сатурн. Но в обкръжението на Стария Сатурн присъствуваха и други духовни Същества, които биха с една степен над Херувимите това са Серафимите.
към текста >>
Нека сега да обърнем поглед към тази извънредно фантастична теория за възникването на Вселената, разработена от Кант и
Лаплас
.
Но къде бяха Съществата от тази втора Йерархия през епохата на Стария Сатурн, след като казахме, че по същото време първата Йерархия се намираше в обкръжението на Стария Сатурн? Къде следва да търсим Господствата, Силите и Властите? Ние ще ги открием във вътрешността на Стария Сатурн. Ако Престолите се намираха на самата граница, отделяща Стария Сатурн от околния свят, то Господствата, Силите и Властите ние трябва да търсим във вътрешността на Стария Сатурн. Съществата от втората Йерархия действуваха в самата субстанция на Стария Сатурн.
Нека сега да обърнем поглед към тази извънредно фантастична теория за възникването на Вселената, разработена от Кант и Лаплас.
Според нея за изходна точка на нашата Слънчева система служи така наречената "първична мъглявина". В определен момент това огромно газово кълбо започва да се върти и Кант-Лапласовата теория смята за много убедително своето обяснение, че въртейки се, мъглявината започва да отделя от себе си различните планети. Първоначално се образува един пръстен, който започва да се свива; в средата остава Слънцето, а планетите започват да кръжат около него. Кант-Лапласовата теория си представя нещата чисто механически. И, нали така, всички ние помним онзи прост училищен експеримент, който онагледява нещата по възможно най-добър начин.
към текста >>
В определен момент това огромно газово кълбо започва да се върти и Кант-
Лаплас
овата теория смята за много убедително своето обяснение, че въртейки се, мъглявината започва да отделя от себе си различните планети.
Ние ще ги открием във вътрешността на Стария Сатурн. Ако Престолите се намираха на самата граница, отделяща Стария Сатурн от околния свят, то Господствата, Силите и Властите ние трябва да търсим във вътрешността на Стария Сатурн. Съществата от втората Йерархия действуваха в самата субстанция на Стария Сатурн. Нека сега да обърнем поглед към тази извънредно фантастична теория за възникването на Вселената, разработена от Кант и Лаплас. Според нея за изходна точка на нашата Слънчева система служи така наречената "първична мъглявина".
В определен момент това огромно газово кълбо започва да се върти и Кант-Лапласовата теория смята за много убедително своето обяснение, че въртейки се, мъглявината започва да отделя от себе си различните планети.
Първоначално се образува един пръстен, който започва да се свива; в средата остава Слънцето, а планетите започват да кръжат около него. Кант-Лапласовата теория си представя нещата чисто механически. И, нали така, всички ние помним онзи прост училищен експеримент, който онагледява нещата по възможно най-добър начин. Той изцяло доказва, разбира се, в умален мащаб, как е възникнала Слънчевата система. Взема се съд с вода, поставя се капка олио, която с помощта на една игла се привежда във въртеливо движение и след малко от основната капка започват да се отделят малки капчици.
към текста >>
Кант-
Лаплас
овата теория си представя нещата чисто механически.
Съществата от втората Йерархия действуваха в самата субстанция на Стария Сатурн. Нека сега да обърнем поглед към тази извънредно фантастична теория за възникването на Вселената, разработена от Кант и Лаплас. Според нея за изходна точка на нашата Слънчева система служи така наречената "първична мъглявина". В определен момент това огромно газово кълбо започва да се върти и Кант-Лапласовата теория смята за много убедително своето обяснение, че въртейки се, мъглявината започва да отделя от себе си различните планети. Първоначално се образува един пръстен, който започва да се свива; в средата остава Слънцето, а планетите започват да кръжат около него.
Кант-Лапласовата теория си представя нещата чисто механически.
И, нали така, всички ние помним онзи прост училищен експеримент, който онагледява нещата по възможно най-добър начин. Той изцяло доказва, разбира се, в умален мащаб, как е възникнала Слънчевата система. Взема се съд с вода, поставя се капка олио, която с помощта на една игла се привежда във въртеливо движение и след малко от основната капка започват да се отделят малки капчици. Тогава учителят казва на учениците: Ето, сега ние виждаме един миниатюрен модел на Слънчевата система! Наивността на подобно размишление е удивителна.
към текста >>
Защото този, който се опитва да обясни Кант-
Лаплас
овата система, забравя нещо съществено което впрочем е добре да бъде забравено понякога, но не и в този случай той забравя самия себе си, той забравя, че би трябвало да се намира вътре в бъдещата Слънчева система, и че не той, а някой друг я поставя в движение!
И, нали така, всички ние помним онзи прост училищен експеримент, който онагледява нещата по възможно най-добър начин. Той изцяло доказва, разбира се, в умален мащаб, как е възникнала Слънчевата система. Взема се съд с вода, поставя се капка олио, която с помощта на една игла се привежда във въртеливо движение и след малко от основната капка започват да се отделят малки капчици. Тогава учителят казва на учениците: Ето, сега ние виждаме един миниатюрен модел на Слънчевата система! Наивността на подобно размишление е удивителна.
Защото този, който се опитва да обясни Кант-Лапласовата система, забравя нещо съществено което впрочем е добре да бъде забравено понякога, но не и в този случай той забравя самия себе си, той забравя, че би трябвало да се намира вътре в бъдещата Слънчева система, и че не той, а някой друг я поставя в движение!
Ето колко невероятна е наивността на съвременната материалистическа митология; да, тя е много по-голяма от наивността на всяка друга митология. Това ще потвърдят бъдещите поколения. Следователно, има някой друг, който замисля и провежда целия експеримент. Накратко: ако човек все още може да разсъждава, ако все още не е напуснат от добрите Духове на логиката, той е длъжен да предположи, че ротацията на небесното тяло се предизвиква от намесата на определени духовни сили, намиращи се извън Слънчевата система. И така, дори да се абстрахираме от грешката, че тук вместо за първичен огън се говори за газово кълбо, недопустимо е да смятаме, че това огромно газово кълбо би могло да се задвижи от само себе си.
към текста >>
10.
6. Шеста лекция, 15. Април 1909, вечер
GA_110 Духовните йерархии
И наистина, на тази основа бяха изградени различни теории за Слънчевата система, една от които е теорията на Кант-
Лаплас
.
До Коперник хората са познавали само определени траектории на небесните тела и според тях те са изградили представата си за нашата Слънчева система; а това, което Коперник прави, съвсем не означава, че той взема един стол и сяда в центъра на мировото пространство, за да наблюдава как планетите кръжат около Слънцето в своите кръгове или елипси; Коперник прави друго: той прави поредица от изчисления и те дават по-добро обяснение на това, което виждаме, отколкото предишните изчисления. Коперниковата мирова система не е нищо друго, освен резултат на мисълта. Нека за момент да се абстрахираме от възгледите на Птоломей*28. Да приемем, че Слънцето се намира в центъра и да изчислим къде трябва да стоят отделните планети, а после да проверим дали това съвпада със сетивното наблюдение. Разбира се, при чисто физическото наблюдение нещата съвпадат напълно.
И наистина, на тази основа бяха изградени различни теории за Слънчевата система, една от които е теорията на Кант-Лаплас.
И сега ние опираме до нещо, което е свързано с някои по-късни астрономически открития и което, от научна гледна точка, не е съвсем честно. Накратко: след време чисто сетивното наблюдение откри две нови планети, Уран и Нептун. Какво означават те за нашата Слънчева система ще обсъдим по-късно. Но когато разглеждат Кант-Лапласовата теория, хората трябва да са наясно: Тези две планети, Уран и Нептун, здраво объркаха сметката на нейните откриватели. Ако приемем Кант-Лапласовата система, Уран и Нептун, заедно с техните Луни, би трябвало да се движат също както и другите планети, респективно нашата Земя със своята Луна.
към текста >>
Но когато разглеждат Кант-
Лаплас
овата теория, хората трябва да са наясно: Тези две планети, Уран и Нептун, здраво объркаха сметката на нейните откриватели.
Разбира се, при чисто физическото наблюдение нещата съвпадат напълно. И наистина, на тази основа бяха изградени различни теории за Слънчевата система, една от които е теорията на Кант-Лаплас. И сега ние опираме до нещо, което е свързано с някои по-късни астрономически открития и което, от научна гледна точка, не е съвсем честно. Накратко: след време чисто сетивното наблюдение откри две нови планети, Уран и Нептун. Какво означават те за нашата Слънчева система ще обсъдим по-късно.
Но когато разглеждат Кант-Лапласовата теория, хората трябва да са наясно: Тези две планети, Уран и Нептун, здраво объркаха сметката на нейните откриватели.
Ако приемем Кант-Лапласовата система, Уран и Нептун, заедно с техните Луни, би трябвало да се движат също както и другите планети, респективно нашата Земя със своята Луна. Обаче те не правят това; сред тези "външни" и открити по-късно планети има една, която се движи твърде странно. Ако Кант-Лапласовата система отговаря на истината, тогава относно тази планета би трябвало да се намери "някой", който да промени нейната ос с цели 90 градуса, защото нейната орбита се различава от орбитите на другите планети. Да, тези две планети значително се различават от останалите планети на нашата Слънчева система. По-късно ние отново ще разгледаме съотношенията между тези планети и нашата Слънчева система, а сега само ще отбележим следното: В лицето на Коперниковата система ние имаме просто един сбор от изчисления, една хипотетична предпоставка, която напълно отклонява човека от познанието за духовните връзки между нещата, от наблюдението на това, което лежи в духовната основа на външните процеси и събития.
към текста >>
Ако приемем Кант-
Лаплас
овата система, Уран и Нептун, заедно с техните Луни, би трябвало да се движат също както и другите планети, респективно нашата Земя със своята Луна.
И наистина, на тази основа бяха изградени различни теории за Слънчевата система, една от които е теорията на Кант-Лаплас. И сега ние опираме до нещо, което е свързано с някои по-късни астрономически открития и което, от научна гледна точка, не е съвсем честно. Накратко: след време чисто сетивното наблюдение откри две нови планети, Уран и Нептун. Какво означават те за нашата Слънчева система ще обсъдим по-късно. Но когато разглеждат Кант-Лапласовата теория, хората трябва да са наясно: Тези две планети, Уран и Нептун, здраво объркаха сметката на нейните откриватели.
Ако приемем Кант-Лапласовата система, Уран и Нептун, заедно с техните Луни, би трябвало да се движат също както и другите планети, респективно нашата Земя със своята Луна.
Обаче те не правят това; сред тези "външни" и открити по-късно планети има една, която се движи твърде странно. Ако Кант-Лапласовата система отговаря на истината, тогава относно тази планета би трябвало да се намери "някой", който да промени нейната ос с цели 90 градуса, защото нейната орбита се различава от орбитите на другите планети. Да, тези две планети значително се различават от останалите планети на нашата Слънчева система. По-късно ние отново ще разгледаме съотношенията между тези планети и нашата Слънчева система, а сега само ще отбележим следното: В лицето на Коперниковата система ние имаме просто един сбор от изчисления, една хипотетична предпоставка, която напълно отклонява човека от познанието за духовните връзки между нещата, от наблюдението на това, което лежи в духовната основа на външните процеси и събития. А старата Птоломеева система не беше просто физическа система; тя все още се опираше на духовния поглед, на духовното наблюдение, според което планетите са маркировъчните знаци, отбелязващи сферите, до които се простират действията на Съществата от висшите Йерархии.
към текста >>
Ако Кант-
Лаплас
овата система отговаря на истината, тогава относно тази планета би трябвало да се намери "някой", който да промени нейната ос с цели 90 градуса, защото нейната орбита се различава от орбитите на другите планети.
Накратко: след време чисто сетивното наблюдение откри две нови планети, Уран и Нептун. Какво означават те за нашата Слънчева система ще обсъдим по-късно. Но когато разглеждат Кант-Лапласовата теория, хората трябва да са наясно: Тези две планети, Уран и Нептун, здраво объркаха сметката на нейните откриватели. Ако приемем Кант-Лапласовата система, Уран и Нептун, заедно с техните Луни, би трябвало да се движат също както и другите планети, респективно нашата Земя със своята Луна. Обаче те не правят това; сред тези "външни" и открити по-късно планети има една, която се движи твърде странно.
Ако Кант-Лапласовата система отговаря на истината, тогава относно тази планета би трябвало да се намери "някой", който да промени нейната ос с цели 90 градуса, защото нейната орбита се различава от орбитите на другите планети.
Да, тези две планети значително се различават от останалите планети на нашата Слънчева система. По-късно ние отново ще разгледаме съотношенията между тези планети и нашата Слънчева система, а сега само ще отбележим следното: В лицето на Коперниковата система ние имаме просто един сбор от изчисления, една хипотетична предпоставка, която напълно отклонява човека от познанието за духовните връзки между нещата, от наблюдението на това, което лежи в духовната основа на външните процеси и събития. А старата Птоломеева система не беше просто физическа система; тя все още се опираше на духовния поглед, на духовното наблюдение, според което планетите са маркировъчните знаци, отбелязващи сферите, до които се простират действията на Съществата от висшите Йерархии. И ако искаме да се съобразим с тези сфери на действие, тогава нашата Слънчева система би трябвало да изглежда по съвсем друг начин. Ще се опитам схематично да начертая пред Вас тази планетарна система според указанията, давани в Мистериите на Заратустра.
към текста >>
11.
8. Осма лекция, 17. Април 1909, вечер
GA_110 Духовните йерархии
Тук Вие имате пред себе си не онези чисто механически процеси, с които Кант-
Лаплас
овата теория обяснява възникването на нашата Слънчева система, а духовните действия на висшите Йерархии.
Ето защо и египетската култура се усещаше толкова сродна със зодиакалното съзвездие Телец и изобщо с всичко, което спада към култа на Телеца. Следователно, Вие виждате, че никак не е лесно за вникнем в действителните процеси, които съпровождат възникването на нашата планетарна система. Защото, как всъщност възникват небесните тела? Нашият Сатурн, нашият Юпитер, нашият Марс и т.н. възникват благодарение на това, че първоначално се образуват един вид обвивки; една след друга те биват умъртвявани и когато окончателно се стигне до състояние на покой, започва формирането на кълбовидните небесни тела.
Тук Вие имате пред себе си не онези чисто механически процеси, с които Кант-Лапласовата теория обяснява възникването на нашата Слънчева система, а духовните действия на висшите Йерархии.
към текста >>
12.
5. СКАЗКА ТРЕТА. Преобразованията на Земята. Духовните първообрази и техните копия. Служителите на Словото.
GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия
Историята на образуването на Земята, която се изучава днес, е в крайна сметка само една материалистична хипотеза: няма значение, дали тази хипотеза носи името Кант-
Лаплас
ова или някое друго по-модерно име.
Години наред сърцето устоява на тези отрови, които човек консумира чрез своето астрално желание за наслада. Това Ви показва, че физическото тяло е много по-съвършено отколкото астралното тяло, въпреки че в бъдеще астралното тяло трябва да бъде много по-съвършено от физическото. Днес физическото тяло е по-съвършено развито отколкото астралното. Това се дължи на обстоятелството, че физическото тяло е действително най-старият елемент на човешката природа. То е било дълго обработвано в миналото, преди създаването на Земята.
Историята на образуването на Земята, която се изучава днес, е в крайна сметка само една материалистична хипотеза: няма значение, дали тази хипотеза носи името Кант-Лапласова или някое друго по-модерно име.
Все пак тези материалистични хипотези са полезни, за да можем да разберем по-добре външното устройство на нашия свят, но те не са никак годни да обяснят духовното, както човекът минава от едно въплъщение в друго, така и нашата Земя да бъде това, което е днес, тя е била това, което Духовната наука нарича "Старата Луна". Това не е била нашата настояща Луна, но едно минало състояние до днешното, така и Земята е минала от състоянието на "Стара Луна" до състоянието "Земя"; старата Луна е един вид едно минало въплъщение на Земята. Въплъщение, което е предшествувало това на старата Луна, е било това на "Старото Слънце"; не сегашното Слънце, но едно друго минало състояние на нашата Земя; най-после преди "старото Слънце" е съществувал "старият Сатурн". Следователно нашата Земя е минала през три етапа: Сатурн, Слънце, Луна и сега се намира в четвъртия етап, този на Земята. Първият зародиш на нашето физическо тяло е бил положен на стария Сатурн* /* Рудолф Щайнер "Духовна наука"/.
към текста >>
13.
4. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ. Колон, 27. 2. 1910 г. Будизъм и Павловото Християнство.
GA_118 Новото появяване на Христос в етерния свят
Земята е описана механично, химично и физически от науката според теорията на Кант-
Лаплас
и тем подобни.
Сега обаче човек трябва да се научи да вижда Христос и да вярва, че това което вижда е действително. Това ще стане в близкото бъдеще, даже през това столетие, през следващите 2000 г. все повече и повече хора ще го преживеят. Как фактически това ще стане? Трябва да се попитаме например как сега виждаме нашата планета.
Земята е описана механично, химично и физически от науката според теорията на Кант-Лаплас и тем подобни.
Обаче ние приближаваме към едно преобръщане в тези области. Ще възникне концепция, която ще вижда земята не в термини на чисто минерални енергии, но в термини на растителни или на онова, което може да се нарече етерни енергии. Растението отправя своя корен към центъра на земята, а неговата горна част стои в отношение към слънцето. Това са енергиите, които правят земята това, което е тя; гравитацията е само вторична. Растенията предшествували минералите, така както въглищата някога са били растителен живот; това скоро ще бъде открито.
към текста >>
14.
6. Шеста лекция. Опитности на посвещението в северните Мистерии.
GA_119 Макрокосмос и микрокосмос
Само един обхванат от фантазии материалистичен ум може да вярва, че е възможно човекът да е произлязъл от мъглявината, описана от теорията на Кант-
Лаплас
.
Човек може да се извиси в дори по-висши светове; но става все по и по-трудно да се пренесе някаква идея за тези светове. Колкото по-високо е издигането, толкова по-трудно става това. Ако искаме да дадем идея за един още по-висш свят, това трябва да се направи по доста различен начин. Едно впечатление за света, който се достига след преминаване отвъд Света на Духа, може да се получи по следния начин: В описването на човека, какъвто стои той пред нас, ние можем да кажем, че неговото съществуване е станало възможно само поради съществуването на тези по-висши светове. Човекът е станал съществото, което е, защото се е развил от физическия свят, но преди всичко, от висшите, духовни светове.
Само един обхванат от фантазии материалистичен ум може да вярва, че е възможно човекът да е произлязъл от мъглявината, описана от теорията на Кант-Лаплас.
Такава мъглявина можеше да произведе единствено автомат но никога човек! Първо ние имаме около себе си физическия свят. Физическото тяло на човека принадлежи на света, който възприемаме със сетивата си. С обичайното съзнание ние го възприемаме само отвън. На какъв свят принадлежат по-дълбоко скритите, невидими членове на човешката природа?
към текста >>
15.
10. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 27 май 1910 г. Двете сили в бъдещата еволюция на човечеството: свободната воля и Кармата.
GA_120 Откровенията на Кармата
Както днешните астрономи не знаят, че „Кант-
Лаплас
овата теория" води началото си от окултните школи на Средновековието, така и повечето хора нямат никаква представа за произхода на тези лечебни методи.
Ето защо Вие лесно ще установите, че при онези болести, произтичащи от астралното тяло, медицината несъзнателно и инстинктивно се обръща за помощ именно към животинското царство. При болести, чиято причина лежи в етерното тяло, медицината търси лечебните средства в областта на растителното царство. Интересна е например връзката между Digitalis purpurea (червеният напръстник) и някои сърдечни болести; на тази тема би могло да се говори часове наред. Изобщо, подобни неща са верни не само в течение на пет години както казваше един лекар след което престават да са такива, както би могло да се случи с някои научни изводи, опиращи се единствено на външната симптоматология. Обаче в света има и едно истинско съкровище от лечебни средства, което се предава от поколение на поколение; то малко или много е свързано с окултните източници на Духовната Наука, макар и хората да нямат представа за тези неща.
Както днешните астрономи не знаят, че „Кант-Лапласовата теория" води началото си от окултните школи на Средновековието, така и повечето хора нямат никаква представа за произхода на тези лечебни методи.
А при болести, чиято причина лежи във физическото тяло, следва да използваме лечебни средства от областта на минералното царство. Подобни аналогии често ни откриват самата същност на нещата. Благодарение на сложните си и дълбоки връзки с външния свят, човекът е същество, на което можем да помогнем по два начина: Ако от една страна влеем в него, или по-точно в т.нар. „психически лечебни процеси" някоя от разновидностите на любовта, или ако от друга страна, внесем по един от многото възможни начини, така да се каже, „модифицирана светлина" във външните лечебни процеси. Всичко, което може да се направи, е свързано или с „вътрешните" психически средства, респективно с любовта, или с „външните" средства, респективно с кондензираната, сгъстена светлина.
към текста >>
16.
9. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, Карлсруе, 13. Октомври 1911
GA_131 От Исус към Христос
Кант-
Лаплас
ова мъглявина, доведоха до там, че хората започнаха да разглеждат целия свят като един конгломерат от атоми, и за материалистичното естествено-научно мислене би представлявало истинско безумие да търси всред този конгломерат от атоми какъвто и да е Христос.
Успоредно с потъването си в материята, човекът изгуби и своя поглед за духовните светове. Изчезнаха и последните следи от древното ясновидство, така че накрая човекът се оказа попаднал в една природа, която беше напусната от Боговете! Пред човешкия поглед вече се разстилаше един чисто материален свят. И по отношение на този материален свят човекът не можеше да поддържа каквато и да е вяра, включваща в себе си обективната сила на Христовия Принцип. Възгледите от 19 век, според които нашата Слънчева система респективно животът на отделните планети е произлязла от т.н.
Кант-Лапласова мъглявина, доведоха до там, че хората започнаха да разглеждат целия свят като един конгломерат от атоми, и за материалистичното естествено-научно мислене би представлявало истинско безумие да търси всред този конгломерат от атоми какъвто и да е Христос.
В един такъв мироглед нямаше никакво място за Христовото Същество; такъв мироглед по начало изключва каквото и да е духовно присъствие. И ние трябва да сме наясно, че ако някой повярва във Възкресението, фактически той е длъжен да разруши цялата си дотогавашна представа за света. Да, целият този образ на света, който постепенно се утвърди в главите на хората, показва как те бяха напълно лишени от възможността да проникват със своето мислене в живата същност на природните факти. И ако сега аз говоря по този начин, това съвсем не е някаква осъдителна критика. Рано или късно трябваше да се стигне до там, природата да бъде опразнена от Боговете и от Духа!
към текста >>
17.
7. ШЕСТА СКАЗКА
GA_136 Духовните същества в небесните тела и природните царства
Колко че сто се разказва на децата в училище не зная, дали това става така тук във Вашата страна, но в средна Европа на децата се разказва, как в смисъла на Кант-
Лаплас
овата теория за възникване на света /днес тези неща са малко поизменени, обаче това не е важно при разглеждането на принципа/, как една първична материя започва да се движи кръгообразно и тогава от нея се отделят отделните планетни тела.
Това, което съществува за тази последната, не е именно нищо друго, освен описанието на една майя, на една илюзия, и истината се намира едва зад тази майя, за щото истината е, че материалния свят е духовният свят. в действителност материалният свят не съществува. Това, което хората наричат материален свят, е съвместното действие на сили на духовния свят. С това ние се опитахме да опишем, как се ражда всъщност една такава планетна система. Външният свят познава твърде малко от раждането на една такава планетна система, физическата наука познава твърде малко от това; защото тази физическа наука си представя също, че една планетна система се ражда от един вид етерно натрупване на вещество, но странно пренебрегва се най-първият принцип, който би трябвало да важи във всяка естествена наука.
Колко че сто се разказва на децата в училище не зная, дали това става така тук във Вашата страна, но в средна Европа на децата се разказва, как в смисъла на Кант-Лапласовата теория за възникване на света /днес тези неща са малко поизменени, обаче това не е важно при разглеждането на принципа/, как една първична материя започва да се движи кръгообразно и тогава от нея се отделят отделните планетни тела.
И за да разберат децата това нагледно, пред тях се демонстрира един експеримент, от който може да се види, колко лесно се ражда една планетна система. От едно маслено вещество се образува една голяма капка, която плува върху водата, след това в екваториалната област се прави изкуствено един кръг и се прокарва през капката олио с тънък хартиен картон; отгоре се забива една игла, която преминава от единия полюс до другия, след това започва да се върти и ето: от тази капка олио изкуствено се ражда чрез откъсване една малка миловидна планетна система. Напълно в смисъла на Кант-Лапласовата теория за възникването на света от голямата капка олио се отделят по-малки такива, които се въртят около останалата в средата по-голяма капка, която представлява Слънцето. Какво по-естествено, освен да се представи на младото поколение едно нагледно доказателство, че това е могло да се случи също някога в голямото мирово пространство. Обаче при това се допуска една огромна грешка, която не би трябвало да се допуска никога в естествената наука.
към текста >>
Напълно в смисъла на Кант-
Лаплас
овата теория за възникването на света от голямата капка олио се отделят по-малки такива, които се въртят около останалата в средата по-голяма капка, която представлява Слънцето.
С това ние се опитахме да опишем, как се ражда всъщност една такава планетна система. Външният свят познава твърде малко от раждането на една такава планетна система, физическата наука познава твърде малко от това; защото тази физическа наука си представя също, че една планетна система се ражда от един вид етерно натрупване на вещество, но странно пренебрегва се най-първият принцип, който би трябвало да важи във всяка естествена наука. Колко че сто се разказва на децата в училище не зная, дали това става така тук във Вашата страна, но в средна Европа на децата се разказва, как в смисъла на Кант-Лапласовата теория за възникване на света /днес тези неща са малко поизменени, обаче това не е важно при разглеждането на принципа/, как една първична материя започва да се движи кръгообразно и тогава от нея се отделят отделните планетни тела. И за да разберат децата това нагледно, пред тях се демонстрира един експеримент, от който може да се види, колко лесно се ражда една планетна система. От едно маслено вещество се образува една голяма капка, която плува върху водата, след това в екваториалната област се прави изкуствено един кръг и се прокарва през капката олио с тънък хартиен картон; отгоре се забива една игла, която преминава от единия полюс до другия, след това започва да се върти и ето: от тази капка олио изкуствено се ражда чрез откъсване една малка миловидна планетна система.
Напълно в смисъла на Кант-Лапласовата теория за възникването на света от голямата капка олио се отделят по-малки такива, които се въртят около останалата в средата по-голяма капка, която представлява Слънцето.
Какво по-естествено, освен да се представи на младото поколение едно нагледно доказателство, че това е могло да се случи също някога в голямото мирово пространство. Обаче при това се допуска една огромна грешка, която не би трябвало да се допуска никога в естествената наука. При никой експеримент, който се прави, не би трябвало да се забравят определени условия. Онзи, който забравя условията, без които не може да се роди един експеримент, той не описва правилно нещата от гледна точка на естествената наука. Ако пропуснете някое важно условие, Вие не описвате правилно нещата от гледна точка на естествената наука.
към текста >>
Така щото Кант-
Лаплас
овата теория би била възможна само тогава, когато тези, които я застъпват, биха поставили там вън в мировото пространство един исполински учител, който би въртял цялата етерна маса.
Обаче при това се допуска една огромна грешка, която не би трябвало да се допуска никога в естествената наука. При никой експеримент, който се прави, не би трябвало да се забравят определени условия. Онзи, който забравя условията, без които не може да се роди един експеримент, той не описва правилно нещата от гледна точка на естествената наука. Ако пропуснете някое важно условие, Вие не описвате правилно нещата от гледна точка на естествената наука. Обаче главното условие при раждането на тази планетна система е, че господин учителят стои там и върти капката олио, иначе не би се родило всичко това, което се показва.
Така щото Кант-Лапласовата теория би била възможна само тогава, когато тези, които я застъпват, биха поставили там вън в мировото пространство един исполински учител, който би въртял цялата етерна маса.
Хората забелязват малките логически грешки може би не винаги, но често -, обаче те не забелязват такива основни грешки, такива логически грешки, които в техния начин на действие се простират върху цялата мирова мисъл. Но такъв учител исполин не съществува там навън в мировото пространство, който да върти мировата ос, а той съществува в лицето на отделните духовни Същества на различните йерархии, които чрез взаимодействието на техните сили произведат разпределението и също подреждането на движението на отделните небесни тела. Това бихме могли да възразим на онези, които биха искали да вярват, че обикновената материалистична теория, както тя се изразява в Кант-Лапласовата или в по-късни хипотези, е достатъчна, за да обясни системата на света, и че не било необходимо да помисли за нещо друго, както окултистите правят това. Такива хора, които от материалистична гледна точка възразяват нещо против това живо съвместно действие и взаимодействие на йерархиите, трябва да получат като отговор именно гореизложеното: с капиталната логическа грешка, която се прави от всички космически материалистически хипотези, не се стига до истината; защото не съществува никаква възможност да бъде обяснена една космическа система, без да се вземе на помощ това, което окултният поглед действително вижда. Без съмнение тогава за окултния поглед се показва многократно, че това, което трябва да бъде описано с физическите сетива, то е нещо съвършено различно, когато бъде разгледано в неговата истинност.
към текста >>
Това бихме могли да възразим на онези, които биха искали да вярват, че обикновената материалистична теория, както тя се изразява в Кант-
Лаплас
овата или в по-късни хипотези, е достатъчна, за да обясни системата на света, и че не било необходимо да помисли за нещо друго, както окултистите правят това.
Ако пропуснете някое важно условие, Вие не описвате правилно нещата от гледна точка на естествената наука. Обаче главното условие при раждането на тази планетна система е, че господин учителят стои там и върти капката олио, иначе не би се родило всичко това, което се показва. Така щото Кант-Лапласовата теория би била възможна само тогава, когато тези, които я застъпват, биха поставили там вън в мировото пространство един исполински учител, който би въртял цялата етерна маса. Хората забелязват малките логически грешки може би не винаги, но често -, обаче те не забелязват такива основни грешки, такива логически грешки, които в техния начин на действие се простират върху цялата мирова мисъл. Но такъв учител исполин не съществува там навън в мировото пространство, който да върти мировата ос, а той съществува в лицето на отделните духовни Същества на различните йерархии, които чрез взаимодействието на техните сили произведат разпределението и също подреждането на движението на отделните небесни тела.
Това бихме могли да възразим на онези, които биха искали да вярват, че обикновената материалистична теория, както тя се изразява в Кант-Лапласовата или в по-късни хипотези, е достатъчна, за да обясни системата на света, и че не било необходимо да помисли за нещо друго, както окултистите правят това.
Такива хора, които от материалистична гледна точка възразяват нещо против това живо съвместно действие и взаимодействие на йерархиите, трябва да получат като отговор именно гореизложеното: с капиталната логическа грешка, която се прави от всички космически материалистически хипотези, не се стига до истината; защото не съществува никаква възможност да бъде обяснена една космическа система, без да се вземе на помощ това, което окултният поглед действително вижда. Без съмнение тогава за окултния поглед се показва многократно, че това, което трябва да бъде описано с физическите сетива, то е нещо съвършено различно, когато бъде разгледано в неговата истинност. Така това, което окото вижда, не е нищо друго всъщност, освен отразената светлина, която е отразена чрез това, че Серафимите и Херувимите изпращат в мировото пространство светлината на Слънцето, и че срещу тези Същества се хвърлят насреща така да се каже луциферическите Серафими и Херувими, които вгъват, вдълбават в субстанцията на слънчевата светлина на вън тъмнина, понеже откъсват светлината във вътрешността и ангажират за планетата една собствена светлина. Тези мисли, които бяха изказани сега на основата на окултните наблюдения и на окултните изследвания, великият Заратустра ги внесе първо през Следатлантската Епоха но един величествен начин в своите ученици. Всичко което се излъчва от Слънцето навън в мировото пространство по един начин подобен на този, който днес описахме за центрираните в Слънцето Същества на по-висшите йерархии, Заратустра го приписваше на онзи Дух, който той нарече Аура Маздао или Ормузд.
към текста >>
18.
1. ПЪРВИ ЛАЙТМОТИВ
GA_149 Христос и духовният свят за търсенето на свещения Граал
Когато хората проследяват обратно развитието на света, те мислят твърде много за Кант-
Лаплас
овата мирова мъглявина, за нещо чисто материално.
Ние искаме да говорим за него само до толкова, доколкото той представлява значение за нашето разглеждане на човечеството. Тук можем да кажем преди всичко: Гностиците са имали едно чувство за това, което току що бе казано: че трябва да търсим в безкрайно далече намиращи се светове причините за това, което е станало в онова време във външния свят. И това съзнание се е предало на други и ние още го виждаме да проблясва, стига само да искаме, когато не разглеждаме нещата повърхностно, виждаме го да проблясва в онова, което можем да наречем богословие на апостол Павла. Но можем да го констатираме също и в други явления... Който днес се задълбочава в Гнозиса на онова време, ще срещне големи трудности за неговото разбиране. Нашите души са твърде много афектирани и също заразени от това, което материалистичното развитие на последните столетия е произвело в тях.
Когато хората проследяват обратно развитието на света, те мислят твърде много за Кант-Лапласовата мирова мъглявина, за нещо чисто материално.
И даже онези, които се стремят към един повече духовен светоглед, те мислят, когато насочват поглед назад в най-древните времена, за тази мирова мъглявина или за нещо подобно, и днешните хора се чувствуват добре, даже и най-духовните, когато им се отнема грижата да търсят и намерят духовното също в древните времена на мировото развитие на Космоса. Тези души на настоящето се чувствуват улеснени, когато изследвайки първичните основи на света могат да си кажат: В миналото е съществувало това или онова тънко вещество и от него се е развило всичко духовно наред с всичко физическо. И така ние намираме понякога души, които се чувствуват истински утешени, когато могат да поставят материалистичните изследвания в началото на Космоса, когато могат да поставят така да се каже в началото на нашия Космос най-абстрактните понятия за някаква газообразна формация. Ето защо за хората е така трудно да се пренесат в мислите на Гнозиса. Защото Гнозисът поставя първо в изходната точка на разглеждането на света наистина всичко, което никак не напомня по някакъв начин за материалното.
към текста >>
19.
13. Лекция, 24.02.1918
GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война
Изучавайки Кант-
Лаплас
овата система, връщайки се към нея в паметта си, хората все повече ще стареят.
Хората рано ще остаряват, тъй като те предимно умозрително ще се обръщат само с паметта към това, което е пригодно само за главата, и което поради това има значение само до 28 години. После, това към което е принудена да се обръща паметта, остава непригодно; и човек старее. Той рано става душевно-духовно стар, тъй като силите на развитие на главата не са приспособени да се преливат в четири пъти по-бавно вървящото развитие на сърдечния организъм. Тези неща трябва да се вземат предвид. Но ако се вземат предвид, цялата училищна система трябва коренно да бъде променена, и вместо господстващите днес мъртви понятия, са необходими понятия изпълнени с живот.
Изучавайки Кант-Лапласовата система, връщайки се към нея в паметта си, хората все повече ще стареят.
Това, което е в действителност, е духовното начало /изходна точка/ на Вселената, от което се е развило физическото; такова понятие, ако правилно се вплете в преподаването, ще бъде в течение на целия живот източник на младост /подмладяване/. И това е възможно: не само методически да се преработи целият материал за преподаване, но напълно да се преработи, изхождайки от антропософското познание, цялата система на преподаване; тогава човек през целия си живот ще носи нещо, което ще се превърне в него в непресъхващ извор на младост. Това трябва да бъде постигнато съзнателно, – за да не остаряват хората едва доживявайки до 50 години, за да могат те вътрешно-душевно цял живот да се хранят от това, което са възприели в младостта си, което са възприели в детството, и което би било в тях източник за оживяване, душевно-духовно освежаващо питие. Но преподаваното трябва така да се поднася, че да бъде не само храна за развитие на главата, но да се подхранва развитието на целия човешки организъм. Да се вникне в тези неща, значи да се оживи това, което при нашите естествоизпитатели, а следователно и в широки кръгове, представлява мъртви понятия.
към текста >>
20.
9. Девета лекция, Дорнах, 14 Октомври 1917
GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята
Така природоизследователите стигат до своите научни възгледи, създават Кант-
Лаплас
овата теория за първичната мъглявина и започват да ни убеждават как е изглеждала Земята преди толкова хиляди и милиони години.
Към този род подробности ние трябва да прибавим и още нещо. Тъкмо поради своята собствена последователност, поради собственото си величие, естественонаучният начин на мислене е застрашен от това, да не се влее в ариманическия начин на мислене. Не само моралният начин на мислене, но и естественонаучният начин на мислене е силно застрашен от това да не бъде погълнат от този ариманически, материалистически начин на мислене. Помислете само как например разсъждават учените в областта на зоологията. Те проследяват формата на Земната повърхност, останките и т.н., как в отделни пластове живеят или са живели определени животни; откриват всевъзможни подробности.
Така природоизследователите стигат до своите научни възгледи, създават Кант-Лапласовата теория за първичната мъглявина и започват да ни убеждават как е изглеждала Земята преди толкова хиляди и милиони години.
Природоизследователите си изграждат също и определени представи които от физикална гледна точка са напълно точни за бъдещите епохи от планетарната еволюция на Земята. Понякога тези представи са извънредно остроумни. Но на какво се опират те? Виждате ли, те се опират на следното твърдение: Ето, планетарната еволюция е била внимателно наблюдавана и после следват изводите как е изглеждала Земята преди милиони години, респективно, как ще изглежда след милиони години! Но какво всъщност правят природоизследователите?
към текста >>
Това е точно същият метод, който днешните геолози прилагат, за да си създадат някаква представа за миналите периоди от живота на Земята; същият метод, благодарение на който те стигат до теорията на Кант-
Лаплас
и т.н.
Но на какво се опират те? Виждате ли, те се опират на следното твърдение: Ето, планетарната еволюция е била внимателно наблюдавана и после следват изводите как е изглеждала Земята преди милиони години, респективно, как ще изглежда след милиони години! Но какво всъщност правят природоизследователите? Виждате ли, те постъпват по същия начин, както би постъпил някой, който наблюдава примерно едно дете на възраст седем, осем, девет години как постепенно тези органи се изменят за да изчисли после как биха се изменили те в хода на две, три години; накрая той умножава получения резултат и достига до резултати, които биха се получили след две или три столетия. Следователно, той изчислява как е изглеждало детето преди сто години, а от друга страна умножавайки резултатите стига дотам, как ще изглежда детето след 150 години.
Това е точно същият метод, който днешните геолози прилагат, за да си създадат някаква представа за миналите периоди от живота на Земята; същият метод, благодарение на който те стигат до теорията на Кант-Лаплас и т.н.
Това е точно същият метод, с чиято помощ днешните материалисти предвиждат какво ще стане със Земята според физическите закони. Но всички Вие ще се съгласите: при човека тези закони не са валидни, чисто и просто защото преди сто години седемгодишното дете изобщо не е съществувало и че след 150 години то също няма да е тук на Земята, като нормално човешко същество. Но така изглеждат и нещата със самата Земя. Земята е възникнала много по-късно, отколкото показват изчисленията на Тиндал, Хъксли и Хекел, и още много преди да настъпи онова време, когато хората просто ще натриват белтък по стените, за да четат на светлината, която той ще излъчва, Земята ще бъде само един мъртъв труп. Несъмнено, лесно е да се изчисли, че някога чрез чисто физически средства хората ще натриват белтък по стените и понеже белтъкът ще излъчва светлина, подобна на електрическата, те ще четат на тази светлина своите вестници.
към текста >>
21.
10. Десета лекция, Дорнах, 20 Октомври 1917
GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята
И ето как от една страна хората създават Кант-
Лаплас
овата теория, а от друга страна говорят за края на света, подражавайки на професор Dewar спомнете си за вчерашната ми публична лекция -, който конструира в главата си един край на Земната планета,когато хората ще четат своите вестници при температури от няколко стотин градуса под нулата, всред стени, намазани със светещ белтък; и бих искал да зная как ще бъде издоено млякото, за което се казва, че ще бъде в твърдо агрегатно състояние.
Вътре в него е спотаено невидимото бъдеще, цялото бъдеще. Там е спотаено и миналото, но то е вече повехнало, изсушено, мъртво; то е като един вид труп. Всеки естественик, всеки природоизследовател стига само до миналото, до образа на трупа. Несъмнено, когато човекът е обърнат към духовния свят, това минало може да му липсва, това е вярно. Обаче пълната действителност следва да включва в себе си и невидимото.
И ето как от една страна хората създават Кант-Лапласовата теория, а от друга страна говорят за края на света, подражавайки на професор Dewar спомнете си за вчерашната ми публична лекция -, който конструира в главата си един край на Земната планета,когато хората ще четат своите вестници при температури от няколко стотин градуса под нулата, всред стени, намазани със светещ белтък; и бих искал да зная как ще бъде издоено млякото, за което се казва, че ще бъде в твърдо агрегатно състояние.
Това са нелепи представи, както всъщност и цялата Кант-Лапласова теория. Веднага след като човек се опита да приложи тези теории в непосредственото си наблюдение върху света, те отказват да му служат. Защо? Защото те са теории, възникващи от трупове, от мъртвото минало на света. Днес умните хора казват: Гръцките и римски жреци, приносители на жертви, са били или мошеници и шарлатани, или суеверни личности, защото като разумен човек никой не може да вярва, че от полета на птиците, от жертвените животни е възможно да се узнае нещо за бъдещето. Да, обаче тъкмо бъдещите хора ще се взират надолу към представите на нашите съвременници с които те толкова се гордеят и с превъзходството си над римските жреци и ще възкликват: Кант-Лапласова теория!
към текста >>
Това са нелепи представи, както всъщност и цялата Кант-
Лаплас
ова теория.
Там е спотаено и миналото, но то е вече повехнало, изсушено, мъртво; то е като един вид труп. Всеки естественик, всеки природоизследовател стига само до миналото, до образа на трупа. Несъмнено, когато човекът е обърнат към духовния свят, това минало може да му липсва, това е вярно. Обаче пълната действителност следва да включва в себе си и невидимото. И ето как от една страна хората създават Кант-Лапласовата теория, а от друга страна говорят за края на света, подражавайки на професор Dewar спомнете си за вчерашната ми публична лекция -, който конструира в главата си един край на Земната планета,когато хората ще четат своите вестници при температури от няколко стотин градуса под нулата, всред стени, намазани със светещ белтък; и бих искал да зная как ще бъде издоено млякото, за което се казва, че ще бъде в твърдо агрегатно състояние.
Това са нелепи представи, както всъщност и цялата Кант-Лапласова теория.
Веднага след като човек се опита да приложи тези теории в непосредственото си наблюдение върху света, те отказват да му служат. Защо? Защото те са теории, възникващи от трупове, от мъртвото минало на света. Днес умните хора казват: Гръцките и римски жреци, приносители на жертви, са били или мошеници и шарлатани, или суеверни личности, защото като разумен човек никой не може да вярва, че от полета на птиците, от жертвените животни е възможно да се узнае нещо за бъдещето. Да, обаче тъкмо бъдещите хора ще се взират надолу към представите на нашите съвременници с които те толкова се гордеят и с превъзходството си над римските жреци и ще възкликват: Кант-Лапласова теория! Dewar!
към текста >>
Да, обаче тъкмо бъдещите хора ще се взират надолу към представите на нашите съвременници с които те толкова се гордеят и с превъзходството си над римските жреци и ще възкликват: Кант-
Лаплас
ова теория!
И ето как от една страна хората създават Кант-Лапласовата теория, а от друга страна говорят за края на света, подражавайки на професор Dewar спомнете си за вчерашната ми публична лекция -, който конструира в главата си един край на Земната планета,когато хората ще четат своите вестници при температури от няколко стотин градуса под нулата, всред стени, намазани със светещ белтък; и бих искал да зная как ще бъде издоено млякото, за което се казва, че ще бъде в твърдо агрегатно състояние. Това са нелепи представи, както всъщност и цялата Кант-Лапласова теория. Веднага след като човек се опита да приложи тези теории в непосредственото си наблюдение върху света, те отказват да му служат. Защо? Защото те са теории, възникващи от трупове, от мъртвото минало на света. Днес умните хора казват: Гръцките и римски жреци, приносители на жертви, са били или мошеници и шарлатани, или суеверни личности, защото като разумен човек никой не може да вярва, че от полета на птиците, от жертвените животни е възможно да се узнае нещо за бъдещето.
Да, обаче тъкмо бъдещите хора ще се взират надолу към представите на нашите съвременници с които те толкова се гордеят и с превъзходството си над римските жреци и ще възкликват: Кант-Лапласова теория!
Dewar! Но тези хора са били роби на изключително суеверни представи! В продължение на няколко хилядолетия те са наблюдавали планетарното развитие на Земята и от това са направили някакви заключения относно началото и края на Земята! Какво глупаво суеверие е съществувало някога! Колко странни и суеверни хора са живели никога те наистина повярвали че от някаква първична мъглявина се отделят Слънцето и планетите, които после започват да се въртят!
към текста >>
Бъдещите хора вероятно ще се произнесат още по-категорично относно Кант-
Лаплас
овата теория, относно представите за началото и края на Земята, и тяхната преценка ще е много по-осъдителна, отколкото мнението на нашите съвременници за древните, които се опитваха да надникват в бъдещето по полета на птиците, жертвените животни и т.н.
Dewar! Но тези хора са били роби на изключително суеверни представи! В продължение на няколко хилядолетия те са наблюдавали планетарното развитие на Земята и от това са направили някакви заключения относно началото и края на Земята! Какво глупаво суеверие е съществувало някога! Колко странни и суеверни хора са живели никога те наистина повярвали че от някаква първична мъглявина се отделят Слънцето и планетите, които после започват да се въртят!
Бъдещите хора вероятно ще се произнесат още по-категорично относно Кант-Лапласовата теория, относно представите за началото и края на Земята, и тяхната преценка ще е много по-осъдителна, отколкото мнението на нашите съвременници за древните, които се опитваха да надникват в бъдещето по полета на птиците, жертвените животни и т.н.
Колко издигнати се чувствуват днешните хора, от това, че са възприели духа и принципите на естествено-научното мислене, с какво снизхождение гледат те надолу, към древните митове, към тези измислици! Детска епоха от развитието на човечеството, когато хората са смесвали сънища и действителност! Напротив,колко напред сме стигнали ние днес: Днес ние добре знаем, че всичко се определя от едни или други каузални закони! Обаче всички, които разсъждават така, не знаят само едно: Че цялата тази днешна наука изобщо не би съществувала в сегашния си вид, ако не беше предхождана от митическото мислене. Да, без древните митове ние бихме разполагали с една такава наука, която прилича на едно растение, съставено от стъбло, листа, цветове, но не и от корени!
към текста >>
22.
Познание за свръхсетивното и загадките на човешката душа
GA_178 Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света
Кант-
Лаплас
овата теория17, приемаща, че някога е съществувала мъглявина, която се пресмята въз основа на сегашното състояние на Земята, е изградена според същия метод.
Разбирате какво имам предвид. Става въпрос за това, че в единия случай се знае от непосредствен опит, че такива сметки не отговарят на действителността, понеже след двеста години човешкото тяло няма да съществува с тези изменения, но такива пресмятания се приемат при разглеждането на Земята. Не се взима под внимание, че след два милиона години Земята отдавна ще е умряла като физическа същност, че няма вече да съществува и че цялото научно пресмятане относно това състояние няма никаква действителна стойност, понеже действителността, към която се прилага, няма да съществува. Нещата продължават много надалеч. При човека можете също така добре да пресмятате напред и назад, можете да пресмятате как според малките изменения от две години човекът е изглеждал преди двеста години, но тогава той още не е съществувал!
Кант-Лапласовата теория17, приемаща, че някога е съществувала мъглявина, която се пресмята въз основа на сегашното състояние на Земята, е изградена според същия метод.
Пресмятането е напълно правилно, възприятията са напълно правилни, само че пред духовния изследовател се представя, че някога, когато тази цялата прамъглявина би трябвало да е съществувала, Земята още не е била родена, цялата Слънчева система още не е съществувала. Исках да покажа тези пресмятания, за да видите как целият вътрешен душевен живот трябва да излезе от абстракцията, да се потопи в живата действителност, мислите и представите сами да станат живи. В моята книга «За загадката на човека»,18 излязла преди две години, различавам действителни от недействителни представи. Накратко, това, за което става въпрос, е, че духовният изследовател трябва да посочи, че познавателните средства, които употребява, първо трябва да се събудят, да се изградят, и душата му трябва първо да се преобрази, за да може да вижда в духовния свят. Тогава резултатите ще се появят в такава форма и ще може да се види, че духовният изследовател не спекулира дали душата е безсмъртна, дали тя преминава през раждане и смърт, а самият изследователски път го довежда до вечното в човешката душа, до това, което преминава през раждания и смърт.
към текста >>
23.
Бележки към текста
GA_178 Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света
17. Кант-
Лаплас
овата теория произхожда от «небулярната хипотеза» на философа математик Имануел Кант (1724 - 1804), според която Земята се е образувала от първична мъгла, но също независимо от Кант и в много отношения различно от него, от теорията на френския математик и астроном Пиер Симон
Лаплас
(1749 -1827), «Exposition du Systeme du monde», 1796 г., и «Traite de Mecanique Celeste», Париж, 1799 - 1825.
Откривател на термофора. 16. Вилхелм Конрад Рентген, 1845 - 1923, през 1895 г. открива X-лъчите, наречени рентгенови лъчи, които се употребяват при диагностиката и терапията. През 1901 г. получава първата Нобелова награда за физика.
17. Кант-Лапласовата теория произхожда от «небулярната хипотеза» на философа математик Имануел Кант (1724 - 1804), според която Земята се е образувала от първична мъгла, но също независимо от Кант и в много отношения различно от него, от теорията на френския математик и астроном Пиер Симон Лаплас (1749 -1827), «Exposition du Systeme du monde», 1796 г., и «Traite de Mecanique Celeste», Париж, 1799 - 1825.
18. «За загадката на човека», Събр. съч. 20, 1916 г. 19. За същата свръхсетивна същност Р. Щайнер обикновено употребява понятието етерно тяло. Б. пр.
към текста >>
24.
Пета лекция, 14 септември 1918 г
GA_184 Космическа предистория на човечеството
И ако го няма това отричане, тогава възниква теорията на Кант-
Лаплас
и подобните ѝ.
Днес още можете отчетливо да се изразявате, ясно да говорите и пишете, фиксирайки казаното, но това няма да продължи дълго – защото в близкото бъдеще времето ще върви по-бързо, ако може да се употреби такъв парадоксален израз, отколкото е вървяло в миналото, – така че ще бъде съвсем невъзможно да се разбира написаното или казаното от нас днес така, както сега го разбираме. И чак в бъдеще, след много време, нашият разсъдък ще бъде способен да разбира това, което ние говорим и пишем. Историкът се хваща за свидетелствата, той се осланя на външните свидетелства. Но от това, дали има или няма свидетелства, не зависи нашето разбиране за едно или друго, а то зависи от това, доколко е развита способността ни за разбиране. За далечното минало тази способност за разбиране не е пригодна.
И ако го няма това отричане, тогава възниква теорията на Кант-Лаплас и подобните ѝ.
Често съм говорил за това. Какво в края на краищата е теорията на Кант-Лаплас, освен жалък опит посредством съвременния разум да се измисли нещо относно произхода на света, без оглед на това, че нашето разбиране, нашето нормално душевно устройство са токова отдалечени от възникването на света, че нещото, което съвременното съзнание може да измисли за времето, което трябва да се обхваща от теорията на Кант-Лаплас, съвсем на нищо не съответства. Разбирането за това, че ако искаме да надникнем в далечното минало трябва да прибегнем към друг вид познание, също се дава от духовната наука. За далечното минало човек изобщо нищо не може да узнае, ако не прибегне до духовнонаучното изследване, ако не се опита да разбере битието, използвайки други сетива, различни от обикновения интелект. И така, ако се има предвид това, което казах сега, може ясно да се види, колко свит е хоризонтът на съвременния човек, и как той не иска да се издигне на други степени на изследвания, на други степени на познанието по отношение на такива неща, за разбирането на които даващият днес тон обикновен интелект е недостатъчен.
към текста >>
Какво в края на краищата е теорията на Кант-
Лаплас
, освен жалък опит посредством съвременния разум да се измисли нещо относно произхода на света, без оглед на това, че нашето разбиране, нашето нормално душевно устройство са токова отдалечени от възникването на света, че нещото, което съвременното съзнание може да измисли за времето, което трябва да се обхваща от теорията на Кант-
Лаплас
, съвсем на нищо не съответства.
Историкът се хваща за свидетелствата, той се осланя на външните свидетелства. Но от това, дали има или няма свидетелства, не зависи нашето разбиране за едно или друго, а то зависи от това, доколко е развита способността ни за разбиране. За далечното минало тази способност за разбиране не е пригодна. И ако го няма това отричане, тогава възниква теорията на Кант-Лаплас и подобните ѝ. Често съм говорил за това.
Какво в края на краищата е теорията на Кант-Лаплас, освен жалък опит посредством съвременния разум да се измисли нещо относно произхода на света, без оглед на това, че нашето разбиране, нашето нормално душевно устройство са токова отдалечени от възникването на света, че нещото, което съвременното съзнание може да измисли за времето, което трябва да се обхваща от теорията на Кант-Лаплас, съвсем на нищо не съответства.
Разбирането за това, че ако искаме да надникнем в далечното минало трябва да прибегнем към друг вид познание, също се дава от духовната наука. За далечното минало човек изобщо нищо не може да узнае, ако не прибегне до духовнонаучното изследване, ако не се опита да разбере битието, използвайки други сетива, различни от обикновения интелект. И така, ако се има предвид това, което казах сега, може ясно да се види, колко свит е хоризонтът на съвременния човек, и как той не иска да се издигне на други степени на изследвания, на други степени на познанието по отношение на такива неща, за разбирането на които даващият днес тон обикновен интелект е недостатъчен. Ние знаем, че трябва да се издигаме към имагинативното, инспиративното и интуитивното знание. Тогава тези знания ще ни въведат в другите епохи; само те могат да допълнят това, което може да се разглежда като отделен остров на битието, когато се намираме в съвременната душевна настройка.
към текста >>
Тогава той ще стигне до възглед, различен от теорията на Кант-
Лаплас
, например, за това, което носим в своето физическо тяло.
Вчера казах: субектът на волята, собствено, волящото в нас, подхранва космическата памет. Тоест необходимо е да се спуснем най-долу в човека. Това, което човек, ако го иска, при развитието на нормалната житейска мъдрост може да развие във втората половина от живота, може да бъде началото на такова слизане. Тогава за него ще се изяснят не толкова много неща, но неща, необходими за живота. Но ако той слезе тук с развито висше знание, тогава при това слизане в собственото му същество, ще му се открие паметта на Космоса.
Тогава той ще стигне до възглед, различен от теорията на Кант-Лаплас, например, за това, което носим в своето физическо тяло.
Вие знаете, че по своя произход то е най-старо, началото му е било заложено в четвъртата предшестваща инкарнация на Земята. Слизайки, ние се научаваме да разбираме, че тази четвърта предшестваща инкарнация на Земята е била епохата на Сатурн. Но и от обикновената житейска мъдрост, която ни се открехва във втората половина на живота, можем да се научим, какво трябва да се прави, че все по-дълбоко и по-дълбоко да се потапяме в съществото на човека, което е образ на света, и изучавайки този образ на самия себе си, ние се учим да разбираме света. Човек се намира под властта на подсъзнателни и безсъзнателни желания, когато с леко сърце и удобно разположил се измисля нещо, за което той, собствено, трябва да си каже, че това е недостъпно да бъде измислено от него, както например, теорията на Кант-Лаплас или нещо подобно. И така отново се докосваме до това, което пречи на съвременния човек да прехвърли мост между идеалното и реалното, до това, с което сега се занимаваме.
към текста >>
Човек се намира под властта на подсъзнателни и безсъзнателни желания, когато с леко сърце и удобно разположил се измисля нещо, за което той, собствено, трябва да си каже, че това е недостъпно да бъде измислено от него, както например, теорията на Кант-
Лаплас
или нещо подобно.
Но ако той слезе тук с развито висше знание, тогава при това слизане в собственото му същество, ще му се открие паметта на Космоса. Тогава той ще стигне до възглед, различен от теорията на Кант-Лаплас, например, за това, което носим в своето физическо тяло. Вие знаете, че по своя произход то е най-старо, началото му е било заложено в четвъртата предшестваща инкарнация на Земята. Слизайки, ние се научаваме да разбираме, че тази четвърта предшестваща инкарнация на Земята е била епохата на Сатурн. Но и от обикновената житейска мъдрост, която ни се открехва във втората половина на живота, можем да се научим, какво трябва да се прави, че все по-дълбоко и по-дълбоко да се потапяме в съществото на човека, което е образ на света, и изучавайки този образ на самия себе си, ние се учим да разбираме света.
Човек се намира под властта на подсъзнателни и безсъзнателни желания, когато с леко сърце и удобно разположил се измисля нещо, за което той, собствено, трябва да си каже, че това е недостъпно да бъде измислено от него, както например, теорията на Кант-Лаплас или нещо подобно.
И така отново се докосваме до това, което пречи на съвременния човек да прехвърли мост между идеалното и реалното, до това, с което сега се занимаваме. Тези неща са се опитвали да ги обхванат във всички времена търсещите мироглед хора. Но до пълна яснота относно тях е много трудно да се стигне, доколкото те са неудобни, доколкото неохотно се стига до действителните факти. В наше време стана обичайна практика, бих казал, да се признава едната половина на истината, а другата да се отхвърля. Ето ви класически пример: Карл Маркс е казал веднъж[vii], че философите досега са се опитвали със своите понятия само да интерпретират света; нужно е да се стигне до промяна на света, нужно е да се намерят действителни мисли, посредством които светът може да се промени.
към текста >>
25.
Дванадесета лекция, 6 октомври 1918 г
GA_184 Космическа предистория на човечеството
И Кант, и
Лаплас
са измислили своята теория, изхождайки от естествознанието.
Какви ще бъдат последствията от това? Едно от последствията ще бъде, например, следното: съществува антропологията, която отвежда произхода на човека до нисшите същества и много умно интерпретира това със средствата на естествознанието. И посредством всички тези антропологии, които свеждат произхода на човека до нисшите същества, се формира представата, сякаш това, което наблюдаваме днес сред дивите народи, е било в началото на появата на човешкия род. От естественонаучна гледна точка тези разсъждения са съвсем правилни, ако се вземат за основа такива представи. Но изводите, които трябва да следват от това, ще бъдат следните: доколкото от гледна точка на естествознанието всичко това е правилно, ако се предполага, че раждането и смъртта принадлежат на сетивния свят, дотолкова то е фалшиво, тъй като истинският произход на човека е съвсем друг.
И Кант, и Лаплас са измислили своята теория, изхождайки от естествознанието.
На пръв поглед сякаш няма какво да ѝ се възрази, но именно затова нещата са по-различни, защото теорията Кант-Лаплас е правилна от гледна точка на днешното естествознание. Ще стигнете до правилната гледна точка, ако по отношение произхода на човека и неговите цели, а също за произхода на света и цялата вселена, приемете точно противоположното на това, което е правилно в смисъла на съвременното естествознание. Толкова повече антропософията може да каже нещо правилно за произхода на Земята, колкото повече тя е в противоречие с това, което като истини в днешния смисъл може да каже естествознанието. Но от това не следва, че антропософията противоречи на днешното естествознание! Тя признава естествознанието, като но го разширява извън границите му, а посочва точките, където трябва да се премине към свръхсетивно наблюдение.
към текста >>
На пръв поглед сякаш няма какво да ѝ се възрази, но именно затова нещата са по-различни, защото теорията Кант-
Лаплас
е правилна от гледна точка на днешното естествознание.
Едно от последствията ще бъде, например, следното: съществува антропологията, която отвежда произхода на човека до нисшите същества и много умно интерпретира това със средствата на естествознанието. И посредством всички тези антропологии, които свеждат произхода на човека до нисшите същества, се формира представата, сякаш това, което наблюдаваме днес сред дивите народи, е било в началото на появата на човешкия род. От естественонаучна гледна точка тези разсъждения са съвсем правилни, ако се вземат за основа такива представи. Но изводите, които трябва да следват от това, ще бъдат следните: доколкото от гледна точка на естествознанието всичко това е правилно, ако се предполага, че раждането и смъртта принадлежат на сетивния свят, дотолкова то е фалшиво, тъй като истинският произход на човека е съвсем друг. И Кант, и Лаплас са измислили своята теория, изхождайки от естествознанието.
На пръв поглед сякаш няма какво да ѝ се възрази, но именно затова нещата са по-различни, защото теорията Кант-Лаплас е правилна от гледна точка на днешното естествознание.
Ще стигнете до правилната гледна точка, ако по отношение произхода на човека и неговите цели, а също за произхода на света и цялата вселена, приемете точно противоположното на това, което е правилно в смисъла на съвременното естествознание. Толкова повече антропософията може да каже нещо правилно за произхода на Земята, колкото повече тя е в противоречие с това, което като истини в днешния смисъл може да каже естествознанието. Но от това не следва, че антропософията противоречи на днешното естествознание! Тя признава естествознанието, като но го разширява извън границите му, а посочва точките, където трябва да се премине към свръхсетивно наблюдение. Колкото по-логична е антропологията, колкото повече правилни неща може да каже тя относно днешния природен ред, който е необходим и присъщ на човека, толкова повече тя ще се въздържа да твърди нещо, което го е нямало в началото на развитието на човека на Земята!
към текста >>
26.
12. СКАЗКА ДВАНАДЕСЕТА. Дорнах, 15 декември 1919 г.
GA_194 Мисията на Архангел Михаил
Едното аз Ви охарактеризирах често пъти с думите на Херман Грим: това е кант-
лаплас
овата теория, в която някои хора още вярват.
Сега този дух се намира естествено вече в упадък, обаче той е налице. Във френския народ се съдържа вече един скрит монарх, това проличава от всяка една на неговите културни прояви. И онзи талант на абстракцията, който се прояви при Удороу Уйлсън, това е най-големият талант на абстракцията именно във външната, политическа област. Онези 40 точки на световния учител, които във всяка дума носят отпечатъка на непрактичното, на непреводимото, тези 40 точки могат да произлязат само от духа, който е устроен само за абстрактното, който няма никакво чувство за истинските действителности. Някога ще съществуват наистина две неща, които бъдещата история на културата трудно ще разбере.
Едното аз Ви охарактеризирах често пъти с думите на Херман Грим: това е кант-лапласовата теория, в която някои хора още вярват.
В своята книга "Гьоте" Херман Грим казва много хубаво: никога онази болест, която хората наричат днес наука, а именно която се проявява в кант-лапласовата теория, ще бъде трудно разбрана. Според тази теория от една обща небесна мъглявина се е получило чрез свиване във формата на кълбо това, което днес имаме около нас. И това трябва да отиде така далече, докато всичко отново падне обратно в слънцето! Една лешова кост, около която обикаля едно гладно куче, е по-апетитно парче отколкото тази фантастични представи за развитието на света. Така мисли Херман Грим.
към текста >>
В своята книга "Гьоте" Херман Грим казва много хубаво: никога онази болест, която хората наричат днес наука, а именно която се проявява в кант-
лаплас
овата теория, ще бъде трудно разбрана.
Във френския народ се съдържа вече един скрит монарх, това проличава от всяка една на неговите културни прояви. И онзи талант на абстракцията, който се прояви при Удороу Уйлсън, това е най-големият талант на абстракцията именно във външната, политическа област. Онези 40 точки на световния учител, които във всяка дума носят отпечатъка на непрактичното, на непреводимото, тези 40 точки могат да произлязат само от духа, който е устроен само за абстрактното, който няма никакво чувство за истинските действителности. Някога ще съществуват наистина две неща, които бъдещата история на културата трудно ще разбере. Едното аз Ви охарактеризирах често пъти с думите на Херман Грим: това е кант-лапласовата теория, в която някои хора още вярват.
В своята книга "Гьоте" Херман Грим казва много хубаво: никога онази болест, която хората наричат днес наука, а именно която се проявява в кант-лапласовата теория, ще бъде трудно разбрана.
Според тази теория от една обща небесна мъглявина се е получило чрез свиване във формата на кълбо това, което днес имаме около нас. И това трябва да отиде така далече, докато всичко отново падне обратно в слънцето! Една лешова кост, около която обикаля едно гладно куче, е по-апетитно парче отколкото тази фантастични представи за развитието на света. Така мисли Херман Грим. Естествено някога ще съществуват големи трудности да бъде обяснена тази Квант-Лапласова теория от научната побърканост на 19-то и 20-то столетие.
към текста >>
Естествено някога ще съществуват големи трудности да бъде обяснена тази Квант-
Лаплас
ова теория от научната побърканост на 19-то и 20-то столетие.
В своята книга "Гьоте" Херман Грим казва много хубаво: никога онази болест, която хората наричат днес наука, а именно която се проявява в кант-лапласовата теория, ще бъде трудно разбрана. Според тази теория от една обща небесна мъглявина се е получило чрез свиване във формата на кълбо това, което днес имаме около нас. И това трябва да отиде така далече, докато всичко отново падне обратно в слънцето! Една лешова кост, около която обикаля едно гладно куче, е по-апетитно парче отколкото тази фантастични представи за развитието на света. Така мисли Херман Грим.
Естествено някога ще съществуват големи трудности да бъде обяснена тази Квант-Лапласова теория от научната побърканост на 19-то и 20-то столетие.
Второто нещо ще бъде обяснението на невероятния факт, че някога е могло да съществува голям брой хора, които са взели сериозно безсмислицата на Уйлсоновите 40 точки, и това в една епоха, която беше социално толкова важна. Ако проучим онова, което стои едно до друго в света, ще открием, как се увиват по един странен начин разбъркано на кълбо стопанският живот, политическият правов живот, духовният живот. Ако не искаме да загинем под стигналите до най-крайно израждане духовен живот и правов живот, ние трябва да се обърнем към троичното разчленение на социалния организъм, който изгражда от самостоятелни корени стопанския живот, който иска да излезе нагоре, но не може да излезе нагоре, ако насреща му не дойдат от свободата един правов живот и един духовен живот. Нещата имат своите дълбоки корени в цялата еволюция на човечеството и в човешкия съвместен живот. Тези корени трябва да бъдат потърсени.
към текста >>
27.
6. Шеста лекция, 7 Октомври 1921
GA_207 Антропософията като космософия 1
Аз често съм обръщал внимание върху това, как човекът си представя Земното развитие по един чисто минерален начин от обясненията на Кант-
Лаплас
овата теория до минералните хипотези и открития на съвремието, и как той навсякъде се стреми да премахне това, което е морално чувство.
Напротив, той се стреми да държи минералното съзнание възможно най-далеч от моралното чувство. И той би искал да основе в себе си поне тези два свята: От една страна той би желал да разглежда всичко онова, което е включено в минералното царство, доколкото то прониква също и в растителния, животински и човешки свят; а от друга страна, съвсем отделно, той би желал да разглежда моралния свят, който блика вътре в него. Духът на днешната епоха не позволява, на мисленето да проникне със своите морални импулси в природния свят. Една дълбока пропаст зейва между моралното и минералното. И човекът трудно намира моста, за да пренесе моралния импулс в минералния свят.
Аз често съм обръщал внимание върху това, как човекът си представя Земното развитие по един чисто минерален начин от обясненията на Кант-Лапласовата теория до минералните хипотези и открития на съвремието, и как той навсякъде се стреми да премахне това, което е морално чувство.
Но така се стига до там, че човек развива извънредно слаба връзка с Йерархията на Ангелои, дотам, че в днешната епоха казано популярно той далеч не се свързва интимно със своя Ангел. И ако минералното съзнание би съществувало напълно откъснато от моралните влияния, тогава човекът би се изложил на тази опасност, че в така наречения от мен „среднощен час на Битието“, той напълно би изгубил необходимата връзка със своя Ангел. Аз казах: човекът би се изложил на тази опасност. Днес все още малко хора са застрашени от тази опасност; обаче ако в Земното човечество не настъпи една духовна съсредоточеност, която да обхване човешкото мислене, човешките чувства и човешката воля, тогава тази висяща опасност ще се стовари над Земята и неизброими човешки същества, достигайки по пътя си от смъртта към новото раждане до среднощния час на Битието, ще се окажат внезапно и безвъзвратно откъснати от своя Ангел. Наистина, Ангелската Йерархия би поддържала все пак определени отношения, но те биха били едностранни отношения, в потока от нея към човека.
към текста >>
28.
11. Единадесета лекция, 16 Октомври 1921
GA_207 Антропософията като космософия 1
Но от хипотезата на Кант-
Лаплас
, от първичната мъглявина на Кант-
Лаплас
никога не може да се изведе човешкия живот тук, на нашата Земя.
Защото човекът в известен смисъл наблюдава само един нищожен отрязък между началото и края. За днешния човек, това начало и този край се губят като безконтурни и занемели образи. В древните епохи съвсем не беше така. Благодарение на откриващия се божествено-духовен свят, в древните епохи хората имаха твърде екзактни представи за началото и края на Земята. Ако се обърнем към Стария Завет или другите религиозни учения на древните, ще установим, че хората си изработваха съвсем други представи за началото на света, разбира се според вида, който те можеха да имат тогава; и според тези представи, човек можеше в значителна степен да осмисли своето битие именно като жител и поданик на Земята.
Но от хипотезата на Кант-Лаплас, от първичната мъглявина на Кант-Лаплас никога не може да се изведе човешкия живот тук, на нашата Земя.
Ако вземете чудните космогонии на езическите народи, Вие също ще откриете нещо, което е давало основания и е карало човека да организира своя живот тук, на Земята. И така, човекът отправяше поглед към създаването на Земята и стигаше до такива представи, които го включваха в самото мироздание, в самия зародишен миг на Земята. Но постепенно човекът оформи в своето съзнание също и представи за свършека на Земята. В „Страшният съд“ на Микеланджело и в други платна от по-новото време, напират такива пред стави, които в този финален миг на Земната планета включват и човека, обаче ние виждаме, че макар и да са мъчителни представи за греха и изкушението, те далеч не унищожават човека! Нека да се спрем на днешната хипотетична представа за края на Земята: според нея Земята ще бъде погълната от една равномерна топлина.
към текста >>
Кант-
Лаплас
овата теория и топлинната смърт напълно зазиждат пътищата ни към просторите на Космоса.
Но днешният ден категорично изисква от човека да вложи един друг, един нов смисъл в историята. Ако се откажем от хипотезите и останем при феноменологията, т.е. в илюзорното описание на природните явления, ние все пак можем да извлечем от света на Майя и то именно в Гьотев смисъл едно твърде задоволително познание за природния свят. В естествознанието е възможно някакво удовлетворение, само ако сме запазили нещо от смущаващите хипотези за началото и края на Земния свят. Обаче в този случай, ние сме като затворени в прегръдката на Земята, без да виждаме нищо извън нея.
Кант-Лапласовата теория и топлинната смърт напълно зазиждат пътищата ни към просторите на Космоса.
Съвременното човечество общо взето живее точно в това състояние на съзнанието. Но тук то е застрашено от една голяма опасност. Така както са поставени нещата, човечеството не успява да се вживее в света на феномените, не успява да намери мястото си в света на Майя. То пада в примките на необходимостта, онази вътрешна необходимост на инстинкти, нагони, страсти. И каква нищожна част от свободната импулсивност на мисленето се осъществява днес!
към текста >>
29.
Съдържание
GA_208 Антр. като Космософия 2 ч.
Духовните опитности на човека Участието на имагинацията, инспирацията и интуицията съответно в мисленето, чувствата и волята За несъстоятелността на Кант-
Лаплас
овата теория Координатната система и вътрешната структура на Вселената Теорията на относителността.
Човешкият живот и неговите връзки с Космоса Седемте основни форми на живот Вътрешните органи и техните първообрази Същност на размножителния процес Древната космогония Етерната природа на сетивните органи Нервно-сетивната и двигателно-веществообменната система – Евритмията. 6. Шеста лекция, Дорнах, 30 Октомври 1921 Душевният живот на човека и неговите връзки с Космоса. Човешката глава като огнище на един разрушителен процес В „полюса-глава“ човек унищожава своето минало Дванадесетте сетива Представи, чувства и воля от антропософска гледна точка „Психоидните“ феномени като пример за неразбиране на човешката природа Трите основни фактора за спасение на културата: космология, учение за свободата, етика. 7. Седма лекция, Дорнах, 4 Ноември 1921
Духовните опитности на човека Участието на имагинацията, инспирацията и интуицията съответно в мисленето, чувствата и волята За несъстоятелността на Кант-Лапласовата теория Координатната система и вътрешната структура на Вселената Теорията на относителността.
8. Осма лекция, Дорнах, 5 Ноември 1921 Еволюцията на формите в минералното, растителното и човешкото царство Участието на Зодиакалния кръг и планетарните сфери в изграждането на вътрешните органи Медицинските трактати на Мориц Бенедикт. 9. Девета лекция, Дорнах, 6 Ноември 1921 Слънчевата тайна в историческото развитие на човечеството Двете страни на волята Симпатия и антипатия Налудните идеи за преследване – Вътрешната воля като огнище на злото, което възстановява човешките жизнени сили Възприемането на мрака и на светлината Слънцето в представите на древните перси, египтяни и гърци Паладиумът като исторически символ на Слънчевите тайни и неговото пренасяне от Троя в Рим и Константинопол Юлиян Апостат Задачите на Антропософията. 10. Десета лекция, Дорнах, 12 Ноември 1921
към текста >>
30.
7. Седма лекция, Дорнах, 4 Ноември 1921
GA_208 Антр. като Космософия 2 ч.
Става дума за теорията на Кант-
Лаплас
: вземате една капка растително или минерално масло, пробивате парче картон с една игла, и започвате да го въртите, докато се образуват отделни малки капчици.
Един съвременен физик наскоро попи та: За кой ли феномен бихме изобщо казали, че той „съществува“? Дори и в говоримия език обаче, може да се установи, че sein (съществувам, съм) идва от sehen (виждам), така че ако трябва да се съобразим с човека, бихме могли да кажем: съществува това, което може да се види. Защото етимологически sein идва от sehen. Обаче физиците не търпят подобна мисъл и един от тях даде следната дефиниция: Съществува това, което може да се измери Вие разбирате, че тук нещата вече не опират до човека, тук действува една обективна мярка, а самият човек той е напълно изключен, напълно отстранен. Аз често съм посочвал и един друг пример за това, как човекът е напълно отстранен, напълно изключен от собственото си абсурдно мислене.
Става дума за теорията на Кант-Лаплас: вземате една капка растително или минерално масло, пробивате парче картон с една игла, и започвате да го въртите, докато се образуват отделни малки капчици.
Обаче, ако уважаемият господин учител не би въртял това „устройство“, нямаше да се отделят никакви капчици и никаква миниатюрна планетарна система! Но ако искаме действително да си обясним космогонията, ние трябва да премахнем господин учителя, нали. В противен случай учителят би трябвало да заяви: Мили деца, ето сега тук възниква едно подобие на планетарната система, обаче аз бях този, който приведе в движение капката масло; а там навън възниква истинската планетарна система, само защото великият Бог върти гигантската космическа игла; не би възникнало абсолютно нищо, ако навън не действуваше великият Бог. Така би трябвало да говори този учител, нали? Само че той не казва нищо подобно.
към текста >>
31.
4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 15 Декември 1922
GA_219 Отношението на звезд.свят към човека
Представете си само, че в началото на сътворението действително лежи Кант-
Лаплас
овата мъглявина с нейните механични сили и механични закони; представете си как от тези подвижни и променливи маси постепенно се раждат земните природни царства с техните обективни и неутрални природни закони, за да се стигне до появата на човека.
Да, тези зависимости трябва да бъдат проучени основно, защото категориите „морално" и „неморално" изобщо са необясними от земна гледна точка. Ако човек се опитва да ги обясни като резултата от земните отношения, той винаги ще изпада в грешки. Тъй като в зависимост от това, дали е морален или неморален, човекът се поставя в известни отношения спрямо един свят, който лежи в свръхсетивните области. И всички ние трябва да сме наясно: доколкото антропософската Духовна Наука насочва човека към процесите и събитията в свръхсетивния свят, тя му помага да разбере правилно същността на моралните закони. За естественонаучния подход към света, моралът се явява под формата на илюзии.
Представете си само, че в началото на сътворението действително лежи Кант-Лапласовата мъглявина с нейните механични сили и механични закони; представете си как от тези подвижни и променливи маси постепенно се раждат земните природни царства с техните обективни и неутрални природни закони, за да се стигне до появата на човека.
В този случай неговите морални импулси биха били просто сънища. Защото всичко онова, което той нарича „морално", би изчезнало наред с неизбежното унищожение на Земята според механичните закони на тази космогония. Ако искаме да погледнем честно в тази космогония, ние трябва да признаем, че там никога не може да възникне някакво оправдание на един или друг морален живот. Строго погледнато, морален живот може да възникне само в онези области на съществуването, където „моралното" придобива най-конкретни и реални очертания, подобни на реалните природни феномени от живота между раждането и смъртта. Когато човекът е поставен между Боговете в духовния свят, там могат да възникнат определени действия, също както тук растенията израстват и цъфтят.
към текста >>
32.
Антропософията и човешкото сърце. Първа лекция, Виена, 27. Септември 1923
GA_223 Годишният кръговрат
Човешкият разум разглежда Кант-
Лаплас
овата теория, разглежда Кант-
Лаплас
овата първична мъглявина, може би една спирална мъглявина, после допуска как от нея се обособяват отделните планети, а в средата се появява Слънцето; на една от планетите постепенно възникват природните царства, възниква също и човекът.
Обаче зад човека – тъй като човекът вижда в духовния свят с тилната част на главата си – би се извисявал космическият образ на Михаил, сияен и могъщ, но сдържащ своето космическо величие, отразяващ своята космическа същност във вътрешния свят на по-висшата човешка природа, тъй че в своето собствено етерно тяло човекът би предлагал едно етерно отражение на космическия образ на Михаил. И тогава в тази човешка глава би била видима, отправяйки въздействията си надолу към сърцето, силата на Михаил, смазваща Дракона, тъй че сега неговата кръв се отправя от сърцето към крайниците на човека. Ето какъв беше образът, който все още много хора на 18. столетие носеха в себе си и който показваше вътрешната човешка битка на Михаил с Дракона. Да, за онази епоха този образ напомняше на хората как с помощта на горните сили могат да бъдат сразени долните сили, и как човекът се нуждае от Михаиловата сила за да поддържа своя собствен живот.
Човешкият разум разглежда Кант-Лапласовата теория, разглежда Кант-Лапласовата първична мъглявина, може би една спирална мъглявина, после допуска как от нея се обособяват отделните планети, а в средата се появява Слънцето; на една от планетите постепенно възникват природните царства, възниква също и човекът.
И ако надникне в далечното бъдеще, разумът може да предположи как всичко това отново ще изчезне от голямото гробище на природата. Разумът не може да си представи нещата по друг начин. Ето защо, тъй като на разума все повече и повече се признаваше единствената водеща сила в човешкото познание, постепенно човечеството усвои онзи мироглед, който днес преобладава всред по-голямата част от света. Обаче при всички онези хора, за които споменах току що, продължаваше да е в сила, бих казал, окото на душата. В своя разум човекът може да се изолира от света, понеже всеки си има своята собствена глава и вътре в нея – своите собствени мисли.
към текста >>
33.
Трета лекция, 30. Септември 1923
GA_223 Годишният кръговрат
И който наистина иска да проучи историческото, великото космическо и историческо развитие на нашата планетарна система, не бива да спекулира, както правят Кант и
Лаплас
, твърдейки, че някога е съществувала някаква първична мъглявина, която постепенно се е сгъстила и след като преминала в спираловидно движение, от нея се отделили планетите, а в средата останало Слънцето, около което те започнали да описват своите орбити.
Това, което отделната планета казва някому, му дава „гласната буква” на космическата писменост А това, което се разполага около нея, докато планетите преминават през съзвездията на Зодиака, му дава „съгласните”. Фактически до вътрешната същност на планетите се приближаваме най-вече тогава, когато – тръгвайки отгоре – стигаме до нагледно познание за това, което иначе е видимо само в условията на външния свят. Тъкмо този е пътят, по който, примерно, можем да навлезем в истинската вътрешна същност на Сатурн. И тогава някой би могъл да установи следното: Там има едно „население” и то е един вид „пазителят на спомени”, свързани с нашата планетарна система. Сатурновите Духове съхраняват всичко, което се е случило в нашата планетарна система от незапомнени времена; Сатурновите Духове го съхраняват в своята необятна космическа памет.
И който наистина иска да проучи историческото, великото космическо и историческо развитие на нашата планетарна система, не бива да спекулира, както правят Кант и Лаплас, твърдейки, че някога е съществувала някаква първична мъглявина, която постепенно се е сгъстила и след като преминала в спираловидно движение, от нея се отделили планетите, а в средата останало Слънцето, около което те започнали да описват своите орбити.
Аз често съм повтарял тези думи и винаги съм прибавял следното: Прекрасно е, когато правим този експеримент пред децата, когато наливаме течност в някакъв съд, после изсипваме няколко капки олио, след което поставяме отгоре малко картонче, пробито с игла, и след като го завъртим няколко пъти, виждаме как отстрани започват да се отделят малки капки олио. В ежедневието може и да е добре, когато на моменти забравяме за себе си. Обаче в този случай не бива да забравяме, че самите ние сме тези, които сме привели в движение въпросното олио. Искам да кажа, че Кант-Лапласовата теория също не би трябвало да забравя този, който завърта иглата с картончето и да го запраща някъде в Космоса, откъдето този всемогъщ „г-н учител” да върти иглата. Когато днешната наука говори за тези неща по такъв начин, тя не говори честно.
към текста >>
Искам да кажа, че Кант-
Лаплас
овата теория също не би трябвало да забравя този, който завърта иглата с картончето и да го запраща някъде в Космоса, откъдето този всемогъщ „г-н учител” да върти иглата.
Сатурновите Духове съхраняват всичко, което се е случило в нашата планетарна система от незапомнени времена; Сатурновите Духове го съхраняват в своята необятна космическа памет. И който наистина иска да проучи историческото, великото космическо и историческо развитие на нашата планетарна система, не бива да спекулира, както правят Кант и Лаплас, твърдейки, че някога е съществувала някаква първична мъглявина, която постепенно се е сгъстила и след като преминала в спираловидно движение, от нея се отделили планетите, а в средата останало Слънцето, около което те започнали да описват своите орбити. Аз често съм повтарял тези думи и винаги съм прибавял следното: Прекрасно е, когато правим този експеримент пред децата, когато наливаме течност в някакъв съд, после изсипваме няколко капки олио, след което поставяме отгоре малко картонче, пробито с игла, и след като го завъртим няколко пъти, виждаме как отстрани започват да се отделят малки капки олио. В ежедневието може и да е добре, когато на моменти забравяме за себе си. Обаче в този случай не бива да забравяме, че самите ние сме тези, които сме привели в движение въпросното олио.
Искам да кажа, че Кант-Лапласовата теория също не би трябвало да забравя този, който завърта иглата с картончето и да го запраща някъде в Космоса, откъдето този всемогъщ „г-н учител” да върти иглата.
Когато днешната наука говори за тези неща по такъв начин, тя не говори честно. Аз Ви описах как се стига дотам, че действително да виждаме какво точно живее в планетите, в небесните тела. Сатурн може да бъде проучен с оглед на това, как е възникнала цялата планетарна система в нейното космическо развитие. Следователно, една Духовна наука може да осветли човешката душа само ако разглежда човека като участник в поредица от космически събития. Само ако съизживяваме Космоса по този начин, ние отново ще изработим един познавателен, одухотворен и спиритуален инстинкт за това, какво всъщност представлява годишният кръговрат, в който сме вплетени с нашия органически и социален живот.
към текста >>
34.
Съдържание
GA_235 Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки Първи том
Кръгът на учени около Мамун в Багдат; поддържане на астрономията и на астрологията;
Лаплас
.
Мохамеданизмът и неговата ударна сила. Харун ал Рашид и цивилизацията от Багдат. Арабизмът. Неговото действие чрез явяването отново на индивидуалностите в европейската цивилизация. Бейкън от Верулам. Гебел ал Тарик; Чарлз Дарвин.
Кръгът на учени около Мамун в Багдат; поддържане на астрономията и на астрологията; Лаплас.
Сред монотеизма и детерминизма на мохамеданизма, който по-късно се превръща във фатализъм, царува първо по един повече мистичен начин, аристотелизмът. Муавиа в Дамаск; Удроу Уилсън. Прераждане на идеите. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 22.03.1924
към текста >>
35.
ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 18.03.1924
GA_235 Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки Първи том
И отново, когато проследим насоката, в която този учен от двора на Мамун се развива по-нататък, когато проследим този път, ние стигаме до модерния астроном
Лаплас
[11].
Те са били пренесени в Европа чрез кръстоносците, но са били ужасно изопачавани при опит да бъдат коригирани. Но всъщност това са били величествени неща. И когато направим нашите изследвания, между онези личности, които не са назовавани с имена в историята, които обаче са живели в Багдат около Мамун от 813 до 833 година, изучавайки там именно астрологията, астрономията, ние намираме една блестяща личност, която е била дълбоко доверена на Мамун. Името не е назовано исторически, но това е безразлично - една личност, която е била много високо ценена, която винаги е била запитвана, когато е ставало въпрос да се прочете нещо от звездите. И там са били взимани много мерки във външния социален живот според това, което четейки от звездите са знаели да кажат такива знаменитости, като този учен при двора на Мамун.
И отново, когато проследим насоката, в която този учен от двора на Мамун се развива по-нататък, когато проследим този път, ние стигаме до модерния астроном Лаплас[11].
И тук в лицето на Лаплас отново се явява една от личностите, които са живели в двора на халифа Мамун. Бихме искали да кажем, че това, което се беше вляло в Европа като големи, а също така и като малки импулси - не е нужно да изброявам всичките малки импулси, - което се беше вляло като големи и като малки импулси в Европа, от това нейно обхващане от две страни от арабския свят, след като външното историческо развитие пресъхна, ни показва, как арабизмът по духовен начин продължава да живее по-нататък, как това обхващане продължава да съществува. Вие знаете мои мили приятели, че самият Мохамед е основал главната столица на мохамеданизма Медина там, където след това беше и столицата на неговите приемници. По-късно тази столица бе преместена в Дамаск. И ние виждаме след това, как от Медина тази столица е преместена в Дамаск, виждаме, как от Дамаск пълководците на приемниците на Мохамед щурмуват към Мала Азия до вратите на Европа, до Константинопол и именно на крилете на тези военни щурмове носят онова, което беше значителна култура и което те оплодиха с религиозния живот на Мохамед, но което е проникнато вече от това, което по пътищата на Александър Велики[12] като аристотелизъм беше донесено в Азия от Гърция, от Македония, от всички възможни културни центрове.
към текста >>
И тук в лицето на
Лаплас
отново се явява една от личностите, които са живели в двора на халифа Мамун.
Но всъщност това са били величествени неща. И когато направим нашите изследвания, между онези личности, които не са назовавани с имена в историята, които обаче са живели в Багдат около Мамун от 813 до 833 година, изучавайки там именно астрологията, астрономията, ние намираме една блестяща личност, която е била дълбоко доверена на Мамун. Името не е назовано исторически, но това е безразлично - една личност, която е била много високо ценена, която винаги е била запитвана, когато е ставало въпрос да се прочете нещо от звездите. И там са били взимани много мерки във външния социален живот според това, което четейки от звездите са знаели да кажат такива знаменитости, като този учен при двора на Мамун. И отново, когато проследим насоката, в която този учен от двора на Мамун се развива по-нататък, когато проследим този път, ние стигаме до модерния астроном Лаплас[11].
И тук в лицето на Лаплас отново се явява една от личностите, които са живели в двора на халифа Мамун.
Бихме искали да кажем, че това, което се беше вляло в Европа като големи, а също така и като малки импулси - не е нужно да изброявам всичките малки импулси, - което се беше вляло като големи и като малки импулси в Европа, от това нейно обхващане от две страни от арабския свят, след като външното историческо развитие пресъхна, ни показва, как арабизмът по духовен начин продължава да живее по-нататък, как това обхващане продължава да съществува. Вие знаете мои мили приятели, че самият Мохамед е основал главната столица на мохамеданизма Медина там, където след това беше и столицата на неговите приемници. По-късно тази столица бе преместена в Дамаск. И ние виждаме след това, как от Медина тази столица е преместена в Дамаск, виждаме, как от Дамаск пълководците на приемниците на Мохамед щурмуват към Мала Азия до вратите на Европа, до Константинопол и именно на крилете на тези военни щурмове носят онова, което беше значителна култура и което те оплодиха с религиозния живот на Мохамед, но което е проникнато вече от това, което по пътищата на Александър Велики[12] като аристотелизъм беше донесено в Азия от Гърция, от Македония, от всички възможни културни центрове. И тук става нещо забележително.
към текста >>
Лаплас
, Дарвин, Бейкън, както и други подобни духове можаха да действат в това направление.
Ученият на Мамун, самият Харун ал Рашид, Тарик, те като души в духовния свят намират възможност да свържат това, което носеха в себе си с това, което съществуваше там, защото когато душата премине през вратата на смъртта, в нея винаги остава известно влечение към областите, в които е действала. Макар и това да може да бъде изменено чрез други импулси на съдбата, то въпреки това продължава да действа. Ако бива изменено, то продължава да действа като копнежи и др. п.. Обаче именно защото арабският свят вярваше в един строг детерминизъм, това, което първо трябваше да бъде импулсирано по военен път, продължи да действа по духовен път, когато се предложи възможностт за това. Появи се също и възможността тези духовни течения да бъдат пренесени особено във Франция и в Англия.
Лаплас, Дарвин, Бейкън, както и други подобни духове можаха да действат в това направление.
Обаче тук на Изток всичко бе заглъхнало, бих искал да кажа; на Изток арабизмът можа да хлопа само слабо на вратите на Европа, той не можа да проникне по-нататък. Тогава онези личности, които бяха преминали през вратата на смъртта, след като бяха действали в тази област, изживяха нещо като едно отблъскване, като една невъзможност да проникнат по-нататък. Тяхното земно дело бе разбито. Това произведе даже определено парализиране на душевния живот между смъртта и едно ново раждане. И тук пред нас се представя нещо твърде интересно.
към текста >>
[11] Пиер Симон
Лаплас
, 1749-1827, френски математик и астроном.
Спира окончателно нашествието на арабите в битката при Тур и Полтир, 732 и при Нарбон, 737. [7] 1561-1616, английски държавник и философ. [8] Тарик, в 711 в седемдневна битка при Йерец де ла Фронтера побеждава вестготите под предводителството на Родерих. [9] Чарлз Дарвин, 1809-1882. [10] Мамун, син на Харун ал Рашид, халиф от 813-833.
[11] Пиер Симон Лаплас, 1749-1827, френски математик и астроном.
[12] Александър Велики, 356-323 пр. Хр. [13] Муавия, халиф от 661-680. Премества резиденцията от Медина в Дамаск [14] Удроу Уилсън, 1856-1924. От 1913-1921 президент на САЩ.
към текста >>
36.
6. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 16 септември 1924 г.
GA_238 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Четвърти том
[2] Пиер Симон
Лаплас
, 1749-1827.
Това е, което от такива основи бих желал да запаля във вашите сърца, мои мили приятели, нещо от пламъците, от които се нуждаем, за да направим още сега толкова силен духовния живот сред антропософското движение, че да се явим подготвени по един правилен начин, когато настъпи онази велика епоха, в която отново ще действаме на Земята след съкратено пребиваване в свръхсетивния живот, когато настъпи тази велика епоха, при която за спасението на Земята точно в нейните най-важни страни ще се разчита именно на онова, което антропософите могат да направят. Мисля, че самото виждане на тази перспектива на бъдещето може да въодушеви и вдъхнови антропософите, може да доведе антропософите дотам да събудят в себе си чувства, които да ги носят през настоящия земен живот по един правилен, енергичен, решителен, изпълнен с ентусиазъм начин, за да може това да бъде една подготовка за онова, което трябва да стане в края на 20-то столетие и за което антропософията трябва да бъде призвана. [1] Тихо де Брахе, датски астроном, 1546-1601. Сега най-често наричан Тихо Брахе. Рудолф Щайнер употребява употребяваното по-рано име.
[2] Пиер Симон Лаплас, 1749-1827.
[3] държана в Берлин през зимата на 1807/08. [4] Книгата на Шелинг за Самотракските мистерии: «За боговете от Самотраке» (1815). [5] «Преглед на антропософията. Проект на една система на идеален мироглед върху реалистична основа», Виена 1882. [6] Мюнхен 1877.
към текста >>
37.
Забележки към текста
GA_238 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Четвърти том
89. един прочут астроном: Пиер Симон
Лаплас
, 1749-1827.
книгата за «Истинският Логос», която е първата полемика срещу християнството (отделни откъси се съдържат в «Contra Celsum», на Ориген, на немски от Т. Кайм, Цюрих 1873). 88. Тихо де Брахе, датски астроном, 1546-1601. Сега най-често наричан Тихо Брахе. Рудолф Щайнер употребява употребяваното по-рано име.
89. един прочут астроном: Пиер Симон Лаплас, 1749-1827.
96. Фихтевата «Реч към немската нация»: държана в Берлин през зимата на 1807/08. 97. Книгата на Шелинг за Самотракските мистерии: «За боговете от Самотраке» (1815). 99. Роберт Цимерман..., от когото произлиза думата «антропософия»: «Преглед на антропософията. Проект на една система на идеален мироглед върху реалистична основа», Виена 1882. Цимерман за книгата на Шелинг «Световна възраст»: в «Студия и критики към философията и естетиката» от Роберт Цимерман, 1.
към текста >>
38.
3. Трета лекция, 23.08.1919
GA_293 Общото човекознание
И Земята пак би минала по същия път на развитие, още от „мъглявината" на Кант-
Лаплас
овата хипотеза до наши дни, само че човекът изобщо нямаше да присъствува в хода на този космически процес.
Поискаме ли да разграничим тези два потока в природния свят, неизбежно възниква въпросът: Как би изглеждала природата, ако човекът не съществуваше в нея? Съвременната естествена наука е напълно безпомощна пред подобен въпрос. И така, представете си, че задавате този въпрос на един съвременен естествоизпитател: Как би изглеждала природата и нейните създания, ако човекът не би бил включен всред природните царства? Естествено, той би бил донякъде шокиран, понеже въпросът звучи малко странно. Обаче той веднага ще се замисли и ще потърси съответните естественонаучни аргументи, за да отговори приблизително следното: В този случай, на Земята щяха да съществуват само минералите, растенията и животните, но не и човекът!
И Земята пак би минала по същия път на развитие, още от „мъглявината" на Кант-Лапласовата хипотеза до наши дни, само че човекът изобщо нямаше да присъствува в хода на този космически процес.
По същество, друг отговор не може и да се очаква. Вероятно естествоизпитателят би добавил: Дори и земеделецът да обработва земята и да видоизменя нейната повърхност, дори и инженерът да конструира машини и да внася промени в околния свят, всички те са незначителни спрямо онези промени, които настъпват чрез самата природа. Следователно, естествоизпитателят винаги ще твърди, че минералите, растенията и животните биха се развивали, дори и човекът да не съществуваше на този свят. Обаче всичко това изобщо не е вярно. Ако човекът не би бил включен в планетарната еволюция на Земята, голяма част от животните също нямаше да са тук; защото много от тях, и по-специално висшите животински видове, възникнаха в хода на Земната еволюция, само защото човекът беше принуден естествено, казвам това в алегоричен смисъл да си служи със своите „ръце".
към текста >>
39.
7. СЕДМА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 14 септември 1924 г.
GA_318 Съвместната работа между лекарите и пастирите на човешката душа
На него обичайната Кант-
Лаплас
ова теория му се сторила твърде глупава, и той се върнал назад към определени живи огнени процеси, от които би трябвало да е тръгнала еволюцията.
Външно дадената субстанция може да се свърже с кислорода при определени температурни градуси и тогава е налице горене. Но не е нужна същата температура, за да се свърже всичко това във вътрешността, тук са на власт съвсем други закони. Казвам, че за външната наука това има опре делено значение, защото във външната наука се изграждат хипотези, които изглеждат доста правдоподобни. От отношенията, които съществуват сега на Земята се правят заключения за предишни, минали състояния. Известният йеменски физиолог Прайер направил нещо подобно.
На него обичайната Кант-Лапласова теория му се сторила твърде глупава, и той се върнал назад към определени живи огнени процеси, от които би трябвало да е тръгнала еволюцията.
И той си представил, че те би трябвало да са се извършили при тези температури, при които трябва да протичат днес съответните огнени процеси. Но това не е задължително. Ние можем да тръгнем от днешните неорганични огнени процеси и да достигнем до процеси, подобни на тези в днешния човешки организъм, където прие една естествено по-ниска температура се осъществяват същите процеси. Тогава и по отношение на хипотетичната представа за едно прасъстояние на Земята би се получило нещо съвсем различно. И така, Вие виждате, обичайните представи имат съвсем определено значение за цялостното възприемане на картината в света.
към текста >>
40.
Съдържание
GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията
Нютон, Кант,
Лаплас
.
Цел на курса: прехвърляне на мост от духовната наука към обикновения начин на мислене. Трите закона на Кеплер като гениални индукции. Следващите след това изпълнени с предразсъдъци дедукции. „Regula philosophandi“ като предразсъдък. Обясняване на света, изхождайки от хипотези.
Нютон, Кант, Лаплас.
Хипотезата за мъглявината. Методически гледни точки. Към хипотезата за мъглявината се добавят комети и струпване на метеорити. Реалността избягва понятието за елиптичните орбити около Слънцето. По форма и положение орбитите трябва да си ги представяме изменчиви.
към текста >>
Възникване на света съгласно теорията на Кант-
Лаплас
и нейния недостатък.
Необходимост от нови експериментални устройства, доколкото старите дават това, което се намира в книгите по физика. Бележки към експериментите: деформация на детско балонче; разпространение на линията на затопляне; спектърът според Гьоте; защо следва да се отклони тълкуването за светлинните лъчи в светлинните явления; периферни и централни сили в магнитната стрелка, в катода и анода. Приложение на имагинацията, инспирацията и интуицията в естественонаучните изследвания като въпрос на душевно мъжество. Преодоляване на днешното мислене. Слънчевият спектър като образ на противоположността на Слънцето и Земята.
Възникване на света съгласно теорията на Кант-Лаплас и нейния недостатък.
Бележки към настоящото издание Рудолф Щайнер за публикуването на записи на лекциите
към текста >>
41.
Втора лекция. 2 януари 1921 година
GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията
[7]
Лаплас
в своята „Mecanique celeste“ в началото на главата „Uber die Libration des Mondes [За либрациите на Луната]“ (том V) дава следната представа: „Древните са знаели, че Луна в своето движение около Земята винаги показва един и същи образ, обаче те не са се учудвали на това, разглеждайки този феномен като естествен за всяко тяло, което се движи около центъра.
Наблюдавано от Земята, в различни моменти от годината, Слънцето се проектира съответно в различни точки от небесната сфера: очертаната от тях траектория е наблюдаемата еклиптика. Неговото привидно движение се повтаря след времето, при което Земята извършва една обиколка около него, т.е. за 1 година. Понеже дължината на еклиптиката е 360°, а в годината има ~365 дни, Слънцето се движи по еклиптиката с около 1° на ден. Това движение става от запад на изток, противоположно на денонощното движение на Слънцето от изток на запад.
[7] Лаплас в своята „Mecanique celeste“ в началото на главата „Uber die Libration des Mondes [За либрациите на Луната]“ (том V) дава следната представа: „Древните са знаели, че Луна в своето движение около Земята винаги показва един и същи образ, обаче те не са се учудвали на това, разглеждайки този феномен като естествен за всяко тяло, което се движи около центъра.
Тази заблуда или, по-добре е да се каже, илюзия, е принудила Коперник, за запазване на паралелността на земната ос да смята за причина за тази паралелност известно годишно движение, което се противопоставя на движението на Земята по своята орбита и е надарено с тази нееднаквост, което значително е усложнило неговата система. Кеплер първи е забелязал, че паралелността на въртене на кълбо трябва да се съхранява от самосебе си при най-различни движения на центъра на кълбото. Тази забележка значително опростила системата на Коперник…“. Против такова разбиране в астрономията отново и отново се е обявявал Рудолф Щайнер. За първи път, може би, в 1906 г.
към текста >>
42.
Четвърта лекция, 4 януари 1921 година
GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията
И достига, бих казал, някаква връхна точка, когато напълно остроумно и гениално достига до генетичното обяснение на мировата система, както виждаме това при
Лаплас
[2], в което ще можете да се убедите, прочитайки неговата знаменита книга „Exposition du systeme du monde“ или книгата на Кант „Naturgeschichte und Theorie des Himmels“[3].
Защото, виждате ли, може да се проследи непрекъснатото развитие в това, което от малко на брой наблюдения са извлекли великите духовни личности в началото на новото време: Коперник, Кеплер, Галилей. Особено за Кеплер може да се каже, че в третия закон, за който вчера стана дума, стои нещо екстраординерно по отношение на анализа на фактите, които са му били на разположение. Кеплер е трябвало да приведе в действие колосална духовна сила, че от малкото, с което е разполагал, да намери този „закон“ – или, по-добре е да се каже, понятийното обобщение на мировите явления. Но след това е станало развитие, преминаващо през Нютон, което, собствено, е изхождало не от действителни наблюдения, а е изхождало, по същество, от теоретически конструкции и е създало всевъзможни понятия за сила и маса, които просто трябва да бъдат пропуснати, ако искаме да останем в рамките на реалността. Това продължило и след това.
И достига, бих казал, някаква връхна точка, когато напълно остроумно и гениално достига до генетичното обяснение на мировата система, както виждаме това при Лаплас[2], в което ще можете да се убедите, прочитайки неговата знаменита книга „Exposition du systeme du monde“ или книгата на Кант „Naturgeschichte und Theorie des Himmels“[3].
И във всичко, което след това последвало в развитието, виждаме, как от съставените представи за връзките на небесните движения, се опитват чрез обратни умозаключения да обяснят също и възникването на тази мирова система, изхождайки от хипотезата за мъглявината и така нататък. При това е нужно да се вземе предвид, че тук в историческия ход на развитие се намира нещо, съставено от индукции, които, разбира се, са гениално осъществени именно в тази област, и от последващи дедукции, в които, обаче, непременно е участвало това, което се е отнасяло към предпочитанията на споменатите личности. Така че може да се каже: доколкото някой е мислил материалистично, за него е било съвсем естествено да внесе материалистическите представи в дедуктивното понятие. Защото тук не говорят вече фактите. Сега тук би могло да се изхожда от това, което се е оказало теория само посредством дедукцията.
към текста >>
Кант,
Лаплас
и последователите им, изхождайки от представите, че равнините на орбитите на планетите лежат приблизително в равнината на слънчевия екватор, че орбитите са ексцентрични елипси, са формирали хипотезата за мъглявината.
Това са две много важни, значителни представи, които би трябвало да се формират на базата на наблюдения. Формирайки тези представи, веднага трябва да се огледаме за това, което, бих казал, въстава срещу тях в истинския образ на света. А именно, ако се опитаме просто да си представим нашата слънчева система в нейната съвкупност и при това положим в основата ѝ само тези две представи: планетите се движат по ексцентрични орбити и равнините на орбитите са наклонени към слънчевия екватор под различни ъгли, – желаейки да разширим това като закон, по никой начин не бихме се справили с това, особено в момента, когато поискаме да разгледаме движението на кометите. Щом насочим вниманието си към кометите и това вече е недостатъчно – не можем да се справим. Резултатите от това е по-добре да се разгледат чрез историческите факти, отколкото чрез теоретически разсъждения.
Кант, Лаплас и последователите им, изхождайки от представите, че равнините на орбитите на планетите лежат приблизително в равнината на слънчевия екватор, че орбитите са ексцентрични елипси, са формирали хипотезата за мъглявината.
Проследете сега, какво се открива тук. В краен случай, – впрочем, наистина само в краен случай, – това изобразява някакъв вид история на възникването на слънчевата система. Но това, което тук е конструирано като мирова система, никак, по същество, не съдържа, каквото и да е удовлетворително обяснение по повод участието, което вземат при това телата на кометите. Те винаги изпадат от теорията. Това изпадане от теорията, както тя е получена по исторически път, е не нещо друго, а доказателство за неподчинението на живота на кометите на това, което е конструирано като понятие, изхождайки не от всеобщността, а само от една част на всеобщността.
към текста >>
Проследявайки тези неща по-нататък, – това особено може да се проследи при
Лаплас
[6], аз винаги съобщавам само явлението, – стигаме до това, че мировата система затова не е стигнала до застиналост вследствие на смущенията и променливостта на възлите и така нататък, че числовите съотношения на времената на въртене на планетите не са съизмерими, доколкото те са несъизмерими величини – числа с безкрайно голям брой десетични знаци.
Тогава бихме имали работа с осъществена безкрайност и вцепеняването би трябвало да е настъпило вече. Тук навлизаме в област, която би трябвало да ни е ясна, и която вече, изглежда, гарантира, че мислите ни остават неактивни. Именно проследявайки своите мисли до последния момент, аз извличам мирова система, която е застинала и се намира в покой. Но това, което сега имам пред себе си, не е действително. Стигаме и до още нещо друго, и трябва особено да го имаме предвид.
Проследявайки тези неща по-нататък, – това особено може да се проследи при Лаплас[6], аз винаги съобщавам само явлението, – стигаме до това, че мировата система затова не е стигнала до застиналост вследствие на смущенията и променливостта на възлите и така нататък, че числовите съотношения на времената на въртене на планетите не са съизмерими, доколкото те са несъизмерими величини – числа с безкрайно голям брой десетични знаци.
И така, стигаме до това, че да кажем: ако сравняваме периодите на въртене на планетите в смисъла на третия закон на Кеплер, отношенията на тези периоди на въртене не могат да се изразят посредством цели числа, а също посредством крайни дроби, а само посредством несъизмерими числа, посредством числа, които не се делят без остатък. Затова и днешните астрономи ясно осъзнават, че планетната система дължи своята продължаваща подвижност на това състояние на несъизмеримост на отношенията между периодите на въртене в третия закон на Кеплер, иначе тя отдавна вече би трябвало да спре. Но сега всичко това изцяло се намира пред нашите очи. Накрая стигнахме до там, това, което развихме за планетната система в понятия, да го изразим в числа, които вече въобще са непостижими. Това е извънредно важно.
към текста >>
[2] Пиер Симон, маркиз
Лаплас
, Бомон-ан-Оже, Калвадос 1749-1827 Грандиозно развил създадената от Нютон небесна механика.
Но ако прилагам математиката към реалността конститутивно, тогава не съм на правилния път, защото в определени области непременно встъпвам в противоречие с тази реалност. Такова противоречие е това, за което говорих – появата на несъизмеримост при разглеждането на небесните явления. [1] regula philosophandi: буквално „философско правило“. Нютон говори за това в своето главно произведение “Philosophiae naturalis principia mathematica” (1687). В мястото, където става дума за откриването на небесната механика, в началото на III книга, той формулира като водеща мисъл в пренасянето на земната механика на небето три (по-късно четири) „regula philosophand“ и дава примери, с които отчасти точно, отчасти с несъществени вариации съвпадат данните тук.
[2] Пиер Симон, маркиз Лаплас, Бомон-ан-Оже, Калвадос 1749-1827 Грандиозно развил създадената от Нютон небесна механика.
„Mecanique celeste“, 5 Bde., Paris 1799-1825. Това съчинение е предхождано от написаното без математически формули „Exposition du systeme du monde“ 1796, в което намира израз също и писателското му ниво [3] “Naturgeschichte und Theorie des Himmels”: анонимно появила се в 1755 година. Тя е написана съвсем в естественонаучен стил, изхождайки от възгледите за небесната механика на Нютон. „Дайте ми само материя, и аз ще построя от нея света!
към текста >>
От генетичния аспект на теорията на Кант-
Лаплас
равнината на слънчевия екватор се появява, разбира се, в качеството на определяща, и тя систематично се появява както при Кант, така и при
Лаплас
.
[3] “Naturgeschichte und Theorie des Himmels”: анонимно появила се в 1755 година. Тя е написана съвсем в естественонаучен стил, изхождайки от възгледите за небесната механика на Нютон. „Дайте ми само материя, и аз ще построя от нея света! “, казва авторът в предговора. [4] …равнината на слънчевия екватор: обикновено се използва за посочване на равнината на еклиптиката.
От генетичния аспект на теорията на Кант-Лаплас равнината на слънчевия екватор се появява, разбира се, в качеството на определяща, и тя систематично се появява както при Кант, така и при Лаплас.
Последният я нарича естествена опорна равнина („Exposition du systeme du monde“, 5 книга, 6 глава). Съгласно теорията, собствено, би следвало да се очаква, че двете равнини трябва да съвпаднат. Но това не става. Те образуват помежду си ъгъл примерно от 7°. Почти същия наклон има равнината на орбитата на най-близката до Слънцето планета Меркурий, впрочем, с равнината на слънчевия екватор тя, разбира се, съвпада само грубо, доколкото линиите не възлите на двете на еклиптиката образуват ъгъл 27°, който ежегодно се увеличава с 8".
към текста >>
[6] това особено може да се проследи при
Лаплас
– Първото доказателство за стабилността на планетната система при опростени допускания е дал Лагранж.
Entwurf einer Philosophie der Astronomie. Dritte vermehrte Auflage der Schrift: Der Kampf ums Dasein am Himmel [История на развитие на вселената. Ескиз по философия на астрономията. Трети допълнителен тираж на съчинението: Борбата за съществуване на небето]“, Leipzig 1882, S. 166: „Съдейки по това планетната система е консервативна, а системата на кометите е изменчива.… Това привидно противоречие, състоящо се в това, че гравитацията може да предизвиква такива различни резултати, разрешава теорията на развитието: двете главни групи на слънчевата система се намират на различни стадии в процеса на взаимно приспособяване на отделните им членове; по отношение на планетната система този процес е завършен, тя е достигнала своето равновесно състояние и затова тя е консервативна; системата на кометите, напротив, е изменчива, доколкото тя още не е намерила своето равновесие“
[6] това особено може да се проследи при Лаплас – Първото доказателство за стабилността на планетната система при опростени допускания е дал Лагранж.
От него произлиза и първият пример за „динамично вцепеняване“, а именно, при планети, които вследствие действието на гравитационните сили имат свързан период на въртене. (В орбитата на голямата планета, в интервала от 60° се намират така наречените „точки на Лагранж“, около които малките тела могат да извършват колебания, „либрации“, наричат ги също точки на либрация.) По-късно сред планетоидите е бил открит пример за това в „троянските астероиди“(астероиди, които се намират в точките на Лагранж на която и да е планета). В последно време точките на Лагранж играеха известна роля при спътниците на Сатурн, изследвани по-подробно с помощта на сондирането на космическото пространство. – На Лаплас принадлежи развитието на редовете за приблизително решаване на проблемите с много тела, от което е следвало, че при рационални отношения на времената на въртене на планетите, смущенията би трябвало да се натрупат до нестабилност. По-късно през 1885 г.
към текста >>
– На
Лаплас
принадлежи развитието на редовете за приблизително решаване на проблемите с много тела, от което е следвало, че при рационални отношения на времената на въртене на планетите, смущенията би трябвало да се натрупат до нестабилност.
166: „Съдейки по това планетната система е консервативна, а системата на кометите е изменчива.… Това привидно противоречие, състоящо се в това, че гравитацията може да предизвиква такива различни резултати, разрешава теорията на развитието: двете главни групи на слънчевата система се намират на различни стадии в процеса на взаимно приспособяване на отделните им членове; по отношение на планетната система този процес е завършен, тя е достигнала своето равновесно състояние и затова тя е консервативна; системата на кометите, напротив, е изменчива, доколкото тя още не е намерила своето равновесие“ [6] това особено може да се проследи при Лаплас – Първото доказателство за стабилността на планетната система при опростени допускания е дал Лагранж. От него произлиза и първият пример за „динамично вцепеняване“, а именно, при планети, които вследствие действието на гравитационните сили имат свързан период на въртене. (В орбитата на голямата планета, в интервала от 60° се намират така наречените „точки на Лагранж“, около които малките тела могат да извършват колебания, „либрации“, наричат ги също точки на либрация.) По-късно сред планетоидите е бил открит пример за това в „троянските астероиди“(астероиди, които се намират в точките на Лагранж на която и да е планета). В последно време точките на Лагранж играеха известна роля при спътниците на Сатурн, изследвани по-подробно с помощта на сондирането на космическото пространство.
– На Лаплас принадлежи развитието на редовете за приблизително решаване на проблемите с много тела, от което е следвало, че при рационални отношения на времената на въртене на планетите, смущенията би трябвало да се натрупат до нестабилност.
По-късно през 1885 г. Поанкаре е свършил голяма работа по задачата за наградата на Шведската академия на науките, в която е било показано, че редовете, за които става дума, са разходящи и, следователно, не съществува никакво (общо) решение. – Тези редове са неприложими при съизмеримо или рационално отношение на времената на въртене, те са приложими при несъизмерими времена на въртене, но, както е показал Хенрих Брунс, и в този случай местата на конвергенция и дивергенция навсякъде са разположени плътно съединени едно с друго. (виж за това Carl Ludwig Charlier, Die Mechanik des Himmels, 1907, Bd. 2, S.
към текста >>
43.
Осма лекция, 8 януари 1921 година
GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията
Още на
Лаплас
е било известно, че съществуват следните числови съотношения: средното движение на първия спътник, плюс удвоеното на третия е точно равно на утроеното на втория.
Изчисленията се правят така, че всичко се описва с дроби с общ знаменател. Това означава, че съществува време, когато цялото явление ще се върне в изходното си състояние. При несъизмерими отношения такова време не съществува. [6] когато слагаме в основата само силата на гравитацията… тогава стигаме…до съизмерими числови съотношения – това се проявява отново и отново, там където силата на гравитацията е голяма. Например, при въртенето на главните спътници на Юпитер.
Още на Лаплас е било известно, че съществуват следните числови съотношения: средното движение на първия спътник, плюс удвоеното на третия е точно равно на утроеното на втория.
По-нататък, спътниците на Юпитер винаги показват една и съща страна. Това прави Луната по отношение на Земята. Същото се предполага и за най-близките до Сатурн негови спътници, макар да е трудно да бъде потвърдено. Но както и при Юпитер, тук също съществува подобна съизмеримост: средното движение на Тетида, плюс четирикратното на Диона, плюс петкратното на Мимас е равно на десетократното на Енцелад. По отношение на най-близкия до Слънцето Меркурий, до шестдесетте години също се е смятало, че той винаги е обърнат с едната си страна към Слънцето.
към текста >>
44.
Осемнадесета лекция, 18 януари 1921 година
GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията
Затова толкова известен познавач на механиката като
Лаплас
, приема като изходно състояние вече въртяща се мъглявина.
Кант се е облегнал на Нютон, а последният не е знаел, че създадената от него механика съдържа в себе си такова ограничение. Едва по времето когато Кант е писал, Ойлер между другото е видял тази закономерност и я е изразил като “всеобщия закон за площта”. Невъзможно е, прамъглявината, от която е изхождал Кант, да може да стигне до въртене посредством вътрешно механично взаимодействие. Обаче осъзнаването на това се е разпространявало много бавно. Така още в механиката на дьо Прел са дадени описания на нещата, в които това не се взема предвид.
Затова толкова известен познавач на механиката като Лаплас, приема като изходно състояние вече въртяща се мъглявина.
Но ако срещата му с Наполеон е минала така, както се съобщава за нея, той е премислил същественото, когато на въпроса на Наполеон за ролята на Бог в цялата тази система, е дал отговор: „Сир, аз нямах нужда от тази хипотеза”. – Лаплас, съзнателно или несъзнателно, в опита с планетната система предварително е позволил на “господин Учителя” да завърти мъглявината. [7] … ще говорим за някои области от други гледни точки – това не се е случило, или поне в този кръг слушатели. Възможно е тези „други гледни точки“ да са били засегнати в частично публикувания цикъл лекции „Възникване и развитие на естествените науки в хода на световната история“ (GA 326), който той е изнесъл две години по-късно в Дорнах.
към текста >>
–
Лаплас
, съзнателно или несъзнателно, в опита с планетната система предварително е позволил на “господин Учителя” да завърти мъглявината.
Невъзможно е, прамъглявината, от която е изхождал Кант, да може да стигне до въртене посредством вътрешно механично взаимодействие. Обаче осъзнаването на това се е разпространявало много бавно. Така още в механиката на дьо Прел са дадени описания на нещата, в които това не се взема предвид. Затова толкова известен познавач на механиката като Лаплас, приема като изходно състояние вече въртяща се мъглявина. Но ако срещата му с Наполеон е минала така, както се съобщава за нея, той е премислил същественото, когато на въпроса на Наполеон за ролята на Бог в цялата тази система, е дал отговор: „Сир, аз нямах нужда от тази хипотеза”.
– Лаплас, съзнателно или несъзнателно, в опита с планетната система предварително е позволил на “господин Учителя” да завърти мъглявината.
[7] … ще говорим за някои области от други гледни точки – това не се е случило, или поне в този кръг слушатели. Възможно е тези „други гледни точки“ да са били засегнати в частично публикувания цикъл лекции „Възникване и развитие на естествените науки в хода на световната история“ (GA 326), който той е изнесъл две години по-късно в Дорнах.
към текста >>
НАГОРЕ