Търсене в текстове за 'Културен'

Рудолф Щайнер
www.rudolfsteinerbg.com

НАЧАЛО

КАТЕГОРИИ С ТЕКСТОВЕ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени са 233 резултата от 128 текста с точна фраза : 'Културен'.

1. 10_5. ЕТИЧЕСКИ И ИСТОРИЧЕСКИ НАУКИ GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки

Първо той е член на своя народ, с който го свързват общи обичаи, общ културен живот, един език и общи възгледи.
Както всички други науки етиката също е едно учение за съществуващото. В това отношение единната черта минава през всички науки, а именно, че те изхождат от нещо дадено и преминават към условията на това дадено. Обаче за самото човешко действие не може да има никаква наука; защото то е безусловно, продуктивно, творческо. Юриспруденцията не е никаква наука, а само един сборник от бележки на онези правни навици, които са присъщи на една народностна индивидуалност. Обаче човекът не принадлежи само на себе си; той принадлежи като член на две по-висши цялости. Първо той е член на своя народ, с който го свързват общи обичаи, общ културен живот, един език и общи възгледи. След това той е също един гражданин на историята, отделен член във великия исторически процес на развитието на човечеството. Чрез тази двойна съпринадлежност към едно цяло неговото свободно действане изглежда възпрепятствано. Това, което той върши, не изглежда да е само излияние на неговия собствен индивидуален аз; той се явява обусловен от общностите, които има със своя народ, неговата индивидуалност изглежда унищожена от народностния характер. Но не съм ли аз и тогава свободен, когато моите действия се намират обясними не само от моята природа, но и от природата на моя народ? Не действам ли аз тук така затова, защото природата ме е направила именно член на тази народностна общност?
към текста >>

2. 19. ИЗГЛЕД КЪМ ЕДНА АНТРОПОСОФИЯ ПРЕДСТАВЕНА В ОЧЕРК.* GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки

Обаче в това напредване се поставят човешките души, които донасят със себе си резултата на техните минали съществувания във формата на вътрешно душевно настроение, които обаче трябва да усвоят чрез външно учение това, което се е развило във физическия културен свят през времето, когато те са се намирали в чисто духовно съществуване.
От такава гледна точка приемането на един духовен свят добива действителност. Самите човешки души са тези, които пренасят постигнатото от една културна епоха в по-късната. Душата се явява във физическия живот с определено вътрешно устройство, чието развитие се долавя, когато човек не е така пристрастен, да иска да вижда в това развитие само резултата на физическото наследство. Това, което се явява като духовен свят в културния живот, за който говорят Дилтей и Ойкен, има такава форма, че следващото е постоянно непосредствено свързано с прехождащото. Обаче в това напредване се поставят човешките души, които донасят със себе си резултата на техните минали съществувания във формата на вътрешно душевно настроение, които обаче трябва да усвоят чрез външно учение това, което се е развило във физическия културен свят през времето, когато те са се намирали в чисто духовно съществуване.
към текста >>

3. 14. НРАВСТВЕНОТО ВЪОБРАЖЕНИЕ* (ДАРВИНИЗЪМ И НРАВСТВЕНОСТ) GA_4 Философия на свободата

По-късни морални идеи се развиват от по-ранни; но от нравствените понятия на един по-ранен културен период етикът не може да извлече нравствените понятия на по-късния.
С други думи казано, ако мисли последователно, еволюционистът е длъжен да твърди, че от по-ранни фази на развитието реално се получават по-късни и че ако ни е дадено понятието за несъвършеното и понятието за съвършеното, ние можем да прозрем взаимовръзката; но той в никакъв случай не би трябвало да допуска, че понятието, придобито за по-ранното, е достатъчно, за да може от него да се развие по-късното. От това за етика следва, че той несъмнено може да прозре взаимовръзката между по-късни и по-ранни морални понятия, но също така, че дори една единствена нова морална идея не може да се вземе от по-ранни. Като морално същество индивидът произвежда своето съдържание. За етика това произведено съдържание е една точно такава даденост, каквато са влечугите за естествоизпитателя. Влечугите са произлезли от праамниотите; но от понятието за праамниотите естествоизпитателят не може да изведе понятието за влечугите. По-късни морални идеи се развиват от по-ранни; но от нравствените понятия на един по-ранен културен период етикът не може да извлече нравствените понятия на по-късния. Объркването се предизвиква от това, че като естествоизпитатели ние имаме фактите вече пред себе си и едва подир туй ги разглеждаме и опознаваме, докато при нравствените действия първо сами създаваме фактите, които впоследствие опознаваме. При еволюционния процес на нравствения ред в света ние извършваме онова, което природата извършва на по-нисша степен: Ние променяме нещо възприемаемо. Следователно етичната норма не може да бъде опозната като някой природен закон, а трябва да бъде създадена. Едва след като е налице, тя може да стане предмет на познанието.
към текста >>

4. СЪЩНОСТ НА ЧОВЕКА GA_13 Въведение в Тайната наука

Всъщност целият културен живот и всеки духовен стремеж на хората се състои в определена работа, чиято цел е да постигне именно това господство на Аза.
В известен смисъл, можем да разглеждаме последния като произлязъл от първия, ако той би превъзмогнал низшите влечения и би се обърнал към висшия живот. Така той чрез Аза е по действувал облагородяващо и одухотворяващо върху своята душа. Азът е станал господар на целия душевен живот. Това въздействие може да се усили до такава степен, че в душата да не се пробужда вече никаква страст, никакво удоволствие, без Азът да бъде силата, която допуска това. По този начин цялата душа се превръща в едно откровение на Аза, каквото по-рано е била само Съзнаващата Душа. Всъщност целият културен живот и всеки духовен стремеж на хората се състои в определена работа, чиято цел е да постигне именно това господство на Аза. Всеки наш съвременник е включен в тази работа, независимо дали иска или не, дали има или няма съзнание за това.
към текста >>

5. МОДЕРНИ ИДЕАЛИСТИЧНИ СВЕТОГЛЕДИ GA_18_2 Загадки на философията

Всеки културен напредък трябва да доведе накрая до това, да бъде произведено това побеждаване.
Който не се подава на никаква илюзия, а разглежда обективно злото в света, не може да стигне до друг резултат освен до този, че неудоволствието съществува в далече по-голям размер отколкото удоволствието. От това обаче следва, че небитието трябва да се предпочита пред съществуването. Обаче небитието може да се постигне само тогава, когато логически-разумната идея унищожава волята, съществуването. Ето защо Хартман разглежда мировия процес като постепенно унищожаване на неразумната воля чрез разумния идеен свят. Най-висшата морална задача на човека трябва да бъде тази, да съдейства за побеждаване на волята. Всеки културен напредък трябва да доведе накрая до това, да бъде произведено това побеждаване. Следователно човекът е морален, когато той взема участие в културния напредък, когато не желае за себе си нищо, а се посвещава безкористно на великото дело на освобождението от съществуването. Той ще върши несъмнено това, когато разбере, че неудоволствието трябва да бъде все по-голямо от удоволствието, следователно щастието е невъзможно. Само онзи може да желае по егоистичен начин щастието, който счита, че то е възможно. Песимистичният възглед за надделяването на страданието над удоволствието е най-доброто лекарство против егоизма. Отделният човек може да намери своето спасение само като се прелее в мировия процес.
към текста >>

6. КРАТКО ИЗЛОЖЕНИЕ НА ЕДНА ПЕРСПЕКТИВА КЪМ АНТРОПОСОФИЯТА GA_18_2 Загадки на философията

Обаче в този процес застават човешките души, които донасят със себе си резултата от техните минали съществувания във формата на настроение на душата, които обаче трябва да усвоят чрез външното учение това, което се е развило във физическия културен живот през време, когато те са се намирали в едно чисто духовно съществуване.
От такава една гледна точка се влива действителност в допускането на едни духовен свят. Самите човешки души са тези, които пренасят добитото в една културна епоха в една следваща. Душата се явява във физическия живот с определено вътрешно устройство, развитието на което може да се долови, ако човек не е така предвзет, да иска да вижда в това развитие само един резултат на физическото наследство. Това, което се представя като духовен свят в схващането на Ойкен и Дилтей /те считат за духовен свят културния живот/, е така изградено, че следващото е винаги непосредствено свързано с предидущото. Обаче в този процес застават човешките души, които донасят със себе си резултата от техните минали съществувания във формата на настроение на душата, които обаче трябва да усвоят чрез външното учение това, което се е развило във физическия културен живот през време, когато те са се намирали в едно чисто духовно съществуване.
към текста >>

7. 08. IV. Социалният организъм и връзките му с другите народи GA_23 Същност на социалния въпрос

От принципите и намеренията, изложени в тази книга, е напълно ясно защо в следващата глава авторът се обръща с призив към немския народ и към целия културен свят; с призив, който преди известно време беше отправен и към един комитет доказал способността си да вникне в социалната идея за да стане тя достояние на всички и най-вече на средноевропейските народи.
От принципите и намеренията, изложени в тази книга, е напълно ясно защо в следващата глава авторът се обръща с призив към немския народ и към целия културен свят; с призив, който преди известно време беше отправен и към един комитет доказал способността си да вникне в социалната идея за да стане тя достояние на всички и най-вече на средноевропейските народи. Тогава този призив беше адресиран към по-тесен кръг. Днес условията са други. На времето официалните съобщения, както и трябваше да стане, сведоха този призив до един „литературен опит". Днес обществото трябва да прибави и нещо, което по-рано не би могло да стори, а именно: Да роди самите хора, способни да викнат в идеята за троичното разделение на социалния организъм и да я осъществят докрай. Защото тази идея може да възникне само благодарение на такива хора.
към текста >>

8. Статия 02: Международните аспекти на Троичния социален ред GA_24 Статии върху троичното устройство на социалния организъм

Естествено, не отричаме факта, че икономическите отношения могат да послужат като основа и за културен обмен.
Ако искаме културните отношения на цивилизования свят да не изпаднат в пълна зависимост от икономическите интереси, тези отношения ще трябва да развиват свой собствен международен живот, който е съобразен с техните специфични условия. Естествено, не отричаме факта, че икономическите отношения могат да послужат като основа и за културен обмен. Обаче трябва да се разбере, че културните взаимоотношения, възникнали по този начин, могат да са плодотворни, само ако в същото време се образуват и други отношения между различните хора, които възникват изцяло от потребностите на самия културен живот.
към текста >>

Обаче трябва да се разбере, че културните взаимоотношения, възникнали по този начин, могат да са плодотворни, само ако в същото време се образуват и други отношения между различните хора, които възникват изцяло от потребностите на самия културен живот.
Ако искаме културните отношения на цивилизования свят да не изпаднат в пълна зависимост от икономическите интереси, тези отношения ще трябва да развиват свой собствен международен живот, който е съобразен с техните специфични условия. Естествено, не отричаме факта, че икономическите отношения могат да послужат като основа и за културен обмен. Обаче трябва да се разбере, че културните взаимоотношения, възникнали по този начин, могат да са плодотворни, само ако в същото време се образуват и други отношения между различните хора, които възникват изцяло от потребностите на самия културен живот.
към текста >>

Формите, които приема, трябва да са свободни, за да влязат в отношение със съответните форми на културен живот сред други народи — отношения, възникващи от самия културен живот.
Във всеки от различните народи културният живот на отделните хора се освобождава от икономическите условия, сред които възниква, и приема разнообразни форми, които нямат нищо общо с формите на икономическия живот. Формите, които приема, трябва да са свободни, за да влязат в отношение със съответните форми на културен живот сред други народи — отношения, възникващи от самия културен живот. Не може да се отрече, че на сегашния етап на човешката еволюция срещу международното устройство, което културата се стреми да приеме, се противопоставя егоистичният импулс на различни хора да се изолират в техните собствени националности. Хората искат да изградят политически структури, чиито граници са тези на техните народности. А следващата стъпка на този стремеж са именно действията, които превръщат една затворена национална държава също и в една затворена икономическа област.
към текста >>

Това ще може да се направи само ако даден регион, управляван от общ културен живот, определи собствените си граници, които ще са относително независими от границите, които се очертават от условията в икономическия живот.
Гореспоменатата тенденция към единна световна икономика в бъдеще ще работи против този национален егоизъм. За да не се стига до постоянни конфликти заради тези противоположни течения, духовните и културните интереси, идващи от тези народи, трябва да се управляват в съответствие с тяхната собствена културна идентичност и независимо от икономическите условия. Тогава международните връзки ще възникват от тези независими администрации. Това ще може да се направи само ако даден регион, управляван от общ културен живот, определи собствените си граници, които ще са относително независими от границите, които се очертават от условията в икономическия живот.
към текста >>

За да намери отговора, човек само трябва да разбере, че един самоуправляващ се културен живот влиза в отношения с независимия икономически живот като една икономическа корпорация.
И сега, разбира се, веднага възниква въпросът: По какъв начин културният живот ще получава необходимата поддръжка от икономическия живот, ако административните граници на тези две сфери не се припокриват? За да намери отговора, човек само трябва да разбере, че един самоуправляващ се културен живот влиза в отношения с независимия икономически живот като една икономическа корпорация. Като една икономическа корпорация, той може да влезе в споразумения с икономическите административни органи в своята съответна област, за да получи икономическа подкрепа, независимо от по-големия икономически регион, към който тези административни региони могат да принадлежат. Всеки, който живее с представата, че практически възможно е само онова, което вече е виждал, ще гледа на тази идея като на „сива теория“. Също така той ще мисли, че необходимите уговорки ще са твърде сложни, за да сработят. Дали такива уговорки ще са сложни или не, ще зависи изцяло от уменията на хората, определени да водят преговорите. Както и да е, никой не трябва да се противопоставя на мерките, които се изискват от съвременните потребности на света, заради някакъв си страх от усложнения.
към текста >>

9. Статия 04: Троичният социален организъм и свободата в образованието GA_24 Статии върху троичното устройство на социалния организъм

Нашата училищна система е белязана от особеностите, отразяващи тенденциите на упадък в съвременния културен живот.
Нашата училищна система е белязана от особеностите, отразяващи тенденциите на упадък в съвременния културен живот. Социалните структури на днешните държави не следват изискванията на действителния живот. Например те са придобили форма, която не задоволява икономическите изисквания на съвременното човечество. Освен това те внесоха в училищната система един назадничав елемент — след като освободиха училищата от религиозните вероизповедания, те ги подчиниха на себе си.
към текста >>

Истинската потребност на съвремието е училищата да са изцяло основани на свободния духовен и културен живот.
Хората днес говорят за общообразователни училища. Няма значение дали идеята за такива общообразователни училища е много добра на теория, тъй като, ако ги направят неизменна част от икономическата организация, на практика никога няма да бъдат нещо добро. Истинската потребност на съвремието е училищата да са изцяло основани на свободния духовен и културен живот. Това, което се преподава и култивира в такива училища, трябва да се извлича само от познанието за израстващото човешко същество и от индивидуалните заложби.
към текста >>

Държавата и икономиката трябва да получават хора, образовани от независимия духовно-културен живот; те обаче не трябва да имат властта да определят учебната програма и да образоват хората според личните си желания.
Между училищата и обществото съществува здравословна връзка само тогава, когато обществото постоянно се обогатява от новите и неповторимите заложби на хора, чието образование им е позволило да се развият свободно. А това може да се осъществи само ако училищата и цялата образователна система се самоуправляват в рамките на социалния организъм. Държавата и икономиката трябва да получават хора, образовани от независимия духовно-културен живот; те обаче не трябва да имат властта да определят учебната програма и да образоват хората според личните си желания.
към текста >>

Понеже политическият и икономическият живот не са нещо отделно от човешката природа, а всъщност са резултат от самата човешка природа, никога не трябва да възникват опасения, че един истински свободен културен живот, заемащ своя независима сфера, ще произвежда хора, които са наивници.
Понеже политическият и икономическият живот не са нещо отделно от човешката природа, а всъщност са резултат от самата човешка природа, никога не трябва да възникват опасения, че един истински свободен културен живот, заемащ своя независима сфера, ще произвежда хора, които са наивници. Точно обратното — получаваме наивници, когато позволяваме на сегашните държавни и икономически институции да се намесват в образователните дела чрез диктатите си. Това е така, защото в държавния и в икономическия живот начинът на мислене непременно трябва да е приспособен в съответствие със съществуващия строй.
към текста >>

Съзнанието за самоподдържащ се духовно-културен живот, в който участва човешката душа, беше изгубено.
Това се вижда много ясно от отношението, което имат тези социалистически лидери към културния живот и неговото място в социалния организъм. Поради надмощието на икономиката в буржоазното общество през последните няколко века, духовният и културният живот попадна в огромна зависимост спрямо икономическия живот. Съзнанието за самоподдържащ се духовно-културен живот, в който участва човешката душа, беше изгубено. Индустриализмът и светският възглед за природата допринесоха за загубата. Във връзка с тази загуба е особеният начин, по който училищата бяха включени в съвременния социален организъм. Да се направи човекът по-полезен за светския живот в държавата и индустрията — това стана главната цел. Това, че човек е преди всичко същество с душа и следователно трябва да се изпълва със съзнание за връзката си с духовния ред на нещата, както и че чрез съзнанието си той придава смисъл на държавата и икономическата система, в която живее — всичко това все по-малко се вземаше под внимание. Умовете се отклоняваха все по-далеч от мисълта за духовния порядък в света, като се съсредоточаваха върху условията за икономическа ефективност.
към текста >>

Причината е, защото в действителност дори в най-добрата си форма икономически-преданият социален организъм не може да осигури подходящи условия за истински културен живот, нито за продуктивна образователна система в частност.
Тази догма ще има катастрофални последствия в бъдеще, ако се запази в основата на училищната система. Причината е, защото в действителност дори в най-добрата си форма икономически-преданият социален организъм не може да осигури подходящи условия за истински културен живот, нито за продуктивна образователна система в частност. Преди всичко такава образователна система ще дължи съществуването си на съхранения остарял светски мироглед. Партиите, които твърдят, че са представители на новия ред, ще са длъжни да оставят културния живот на училищата в ръцете на представители на стари мирогледи. Но, понеже при такива условия не може да има каквато и да било вътрешна връзка между новото подрастващо поколение и старата изкуствено поддържана култура, културният живот неизбежно ще става по-застоял. Душите на това поколение ще изгубят силата си, след като са били посадени в каменистата почва на един мироглед, който не може да им даде вътрешен източник на сили. Хората ще израстват като бездушни същества в рамките на социален строй, произлязъл от индустриализма.
към текста >>

Днес малцина биха признали това в цялост — само онези, които са достатъчно безпристрастни да видят, че трябва да бликне нов извор на културен живот, ако искаме да подновим опропастения социален ред.
Днес малцина биха признали това в цялост — само онези, които са достатъчно безпристрастни да видят, че трябва да бликне нов извор на културен живот, ако искаме да подновим опропастения социален ред. В есето „Марксизмът и Троичният социален ред“ отбелязах както вярното, така и едностранчивото в следната идея на Енгелс: „Управлението на стоките и контролът върху средствата за производство измества управлението на хора“. И да е вярно това, също толкова вярно е, че при стария строй социалният живот беше възможен само защото успоредно с икономическите процеси на производство самите хора бяха насочвани и управлявани. Ако това съвместно управление на хора и икономически процеси престане, тогава хората трябва да получават своите мотивиращи импулси (които досега идват от тези, които ги управляват) от един свободен и независим културен живот.
към текста >>

Ако това съвместно управление на хора и икономически процеси престане, тогава хората трябва да получават своите мотивиращи импулси (които досега идват от тези, които ги управляват) от един свободен и независим културен живот.
Днес малцина биха признали това в цялост — само онези, които са достатъчно безпристрастни да видят, че трябва да бликне нов извор на културен живот, ако искаме да подновим опропастения социален ред. В есето „Марксизмът и Троичният социален ред“ отбелязах както вярното, така и едностранчивото в следната идея на Енгелс: „Управлението на стоките и контролът върху средствата за производство измества управлението на хора“. И да е вярно това, също толкова вярно е, че при стария строй социалният живот беше възможен само защото успоредно с икономическите процеси на производство самите хора бяха насочвани и управлявани. Ако това съвместно управление на хора и икономически процеси престане, тогава хората трябва да получават своите мотивиращи импулси (които досега идват от тези, които ги управляват) от един свободен и независим културен живот.
към текста >>

10. Статия 06: Уменията за работа, волята за работа и Троичния социален ред GA_24 Статии върху троичното устройство на социалния организъм

Той цели да изгради в себе си един независим, самоподдържащ се културен живот — една сфера, в която човек се научава чрез реална опитност как да разбира човешкото общество, за което е призован да работи; сфера, в която човек се научава да вижда огромното значение на всяко отделно изделие за цялостната структура на социалния ред, да го вижда в такава светлина, че да се научи да го обича заради ценността му спрямо цялото.
Троичният социален ред опитва да опази хората от тази грешка. Той цели да изгради в себе си един независим, самоподдържащ се културен живот — една сфера, в която човек се научава чрез реална опитност как да разбира човешкото общество, за което е призован да работи; сфера, в която човек се научава да вижда огромното значение на всяко отделно изделие за цялостната структура на социалния ред, да го вижда в такава светлина, че да се научи да го обича заради ценността му спрямо цялото. Чрез създаването на този свободен духовен живот се създават и дълбоките първопричини, които могат да заменят мотивацията за лична печалба. Само в свободния духовен живот може да бликне любов към човешкия социален ред, която е съизмерима с любовта на твореца към самата работа върху неговите творби.
към текста >>

Ако някой не е готов да обмисли насърчаването на такава любов в сферата на свободния духовно-културен живот, по-добре да се откаже и от стремежите си за нов социален ред.
Ако някой не е готов да обмисли насърчаването на такава любов в сферата на свободния духовно-културен живот, по-добре да се откаже и от стремежите си за нов социален ред. Всеки, който се съмнява, че мъжете и жените могат да бъдат научени на тази любов, по-добре да забрави надеждата си за елиминиране на личната печалба от икономическия живот. Всеки, който не може да повярва, че свободният духовен живот ражда този тип любов, няма разбирането, че именно зависимостта на духовния и културния живот от държавата и икономиката създава желанието за лична печалба — това желание за печалба не е естествена част от човешката природа.
към текста >>

11. Статия 11: Култивирането на Духа и икономическия живот GA_24 Статии върху троичното устройство на социалния организъм

Чрез своя културен клон троичният социален ред ще разкрие постоянно бликащи извори на социални инициативи.
Чрез своя културен клон троичният социален ред ще разкрие постоянно бликащи извори на социални инициативи. Тези извори ще напояват правните отношения, регулирани от демократичната държава със социален дух, а също така ще разпространяват същия дух и в ръководството на икономическия живот.
към текста >>

12. Статия 12: Право и икономика GA_24 Статии върху троичното устройство на социалния организъм

Необходимите корекции ще дойдат тогава, когато има независим духовно-културен живот и съответната независима правна сфера, която да го обезпечава.
За да се види ясно идеята за троичния ред, човек трябва да е склонен да разбере, че вътрешните сили на икономическия живот трябва постоянно да се коригират отвън, ако не искаме от самия него да възникнат пречки за собственото му развитие. Необходимите корекции ще дойдат тогава, когато има независим духовно-културен живот и съответната независима правна сфера, която да го обезпечава.
към текста >>

13. Статия 13: Социалният дух и социалистическите суеверия GA_24 Статии върху троичното устройство на социалния организъм

Този възглед за живота от духовна гледна точка може да се придобие само в свободен духовно-културен клон на социалния организъм.
Човешко съществуване, което трябва да извлича съдържанието на културния си живот от икономическата система, ще бъде незадоволително, когато няма достатъчно интерес към продуктите от работата — дори тогава, когато интересът на хората един към друг адекватно се подхранва от правната сфера. В края на краищата на хората трябва да им просветне, че те търгуват един с друг само заради едната търговия. А търговията придобива смисъл само когато служи на нещо в човешкия живот, което излиза извън икономиката, нещо доста независимо от всичко комерсиално. Работа, която не носи вътрешно удовлетворение, ще придобие стойност, ако се извършва от човек, за когото, ако го погледнем от по-възвишена духовна гледна точка, може да се каже, че се стреми към цели, за които икономическата дейност е само средството. Този възглед за живота от духовна гледна точка може да се придобие само в свободен духовно-културен клон на социалния организъм. А духовно-културен живот, който е „суперструктура“ или придатък на икономиката, се проявява само като средство за икономически цели.
към текста >>

А духовно-културен живот, който е „суперструктура“ или придатък на икономиката, се проявява само като средство за икономически цели.
Човешко съществуване, което трябва да извлича съдържанието на културния си живот от икономическата система, ще бъде незадоволително, когато няма достатъчно интерес към продуктите от работата — дори тогава, когато интересът на хората един към друг адекватно се подхранва от правната сфера. В края на краищата на хората трябва да им просветне, че те търгуват един с друг само заради едната търговия. А търговията придобива смисъл само когато служи на нещо в човешкия живот, което излиза извън икономиката, нещо доста независимо от всичко комерсиално. Работа, която не носи вътрешно удовлетворение, ще придобие стойност, ако се извършва от човек, за когото, ако го погледнем от по-възвишена духовна гледна точка, може да се каже, че се стреми към цели, за които икономическата дейност е само средството. Този възглед за живота от духовна гледна точка може да се придобие само в свободен духовно-културен клон на социалния организъм. А духовно-културен живот, който е „суперструктура“ или придатък на икономиката, се проявява само като средство за икономически цели.
към текста >>

Сложната съвременна индустрия с нейната механизация на човешкия труд създава изискване за уравновесяване чрез свободен, самоподхранващ се духовно-културен живот.
Сложната съвременна индустрия с нейната механизация на човешкия труд създава изискване за уравновесяване чрез свободен, самоподхранващ се духовно-културен живот. По-ранните епохи на човешката история можеха да си позволят смесването на икономически интереси и културни импулси, защото тогава индустрията все още не беше станала плячка на механизацията. Ако не искаме човешката природа също да загине от тази механизация, при която човешки същества стават част от тази механизирана работна система, техните души трябва винаги да са в състояние да се издигат свободно към общение с по-висшите светове, до които те се чувстват приближени от свободния духовно-културен живот.
към текста >>

Ако не искаме човешката природа също да загине от тази механизация, при която човешки същества стават част от тази механизирана работна система, техните души трябва винаги да са в състояние да се издигат свободно към общение с по-висшите светове, до които те се чувстват приближени от свободния духовно-културен живот.
Сложната съвременна индустрия с нейната механизация на човешкия труд създава изискване за уравновесяване чрез свободен, самоподхранващ се духовно-културен живот. По-ранните епохи на човешката история можеха да си позволят смесването на икономически интереси и културни импулси, защото тогава индустрията все още не беше станала плячка на механизацията. Ако не искаме човешката природа също да загине от тази механизация, при която човешки същества стават част от тази механизирана работна система, техните души трябва винаги да са в състояние да се издигат свободно към общение с по-висшите светове, до които те се чувстват приближени от свободния духовно-културен живот.
към текста >>

Би било късогледство да се възразява на предложението за свободен духовно-културен живот и за свободна правна сфера, изисквани от нуждата за равенство между хората, като се казва, че двете нямало как да надмогнат икономическото неравенство, което е най-потискащото от всичките.
Би било късогледство да се възразява на предложението за свободен духовно-културен живот и за свободна правна сфера, изисквани от нуждата за равенство между хората, като се казва, че двете нямало как да надмогнат икономическото неравенство, което е най-потискащото от всичките. Самата съвременна икономическа система е довела до тези неравенства, защото никога, поне досега, не е допускала да се развиват отделно от нея необходимите ѝ правна система и духовен живот.
към текста >>

14. Статия 15: Главната заблуда в социалната мисъл GA_24 Статии върху троичното устройство на социалния организъм

Под влиянието на този вид културен прогрес ръководните кръгове развиха умствения навик да основават мненията си относно всички житейски отношения върху икономическа основа.
Под влиянието на този вид културен прогрес ръководните кръгове развиха умствения навик да основават мненията си относно всички житейски отношения върху икономическа основа. В повечето случаи те не осъзнават, че оформят възгледите си по този начин. Те проявяват несъзнателно този начин на преценка. Вярват, че действат според какви ли не етични и доброжелателни мотиви, но несъзнателно работят заради схващания, формирани от технологично-индустриалната икономика. Те мислят с икономически термини, но вярват, че принципите им са етични, религиозни и естетически.
към текста >>

15. Статия 16: Корените на социалния живот GA_24 Статии върху троичното устройство на социалния организъм

Необходимото противодействие може да се осигури само от отделната дейност на две други системи, различни от икономическата: тяло от закони, което определя формата си в съответствие със своята естествена природа, и духовно-културен живот, израстващ свободно от своите корени, напълно независим от икономическата система и правната система.
Необходимото противодействие може да се осигури само от отделната дейност на две други системи, различни от икономическата: тяло от закони, което определя формата си в съответствие със своята естествена природа, и духовно-културен живот, израстващ свободно от своите корени, напълно независим от икономическата система и правната система. Само повърхностен критик би казал: „И после какво? Нима целите на културния живот не трябва да се съобразяват със съществуващите юридически закони? “ Определено трябва да се съобразяват. Но имаме един случай, когато хората, работещи в културния живот, са зависими от правния живот; и доста по-различен случай, когато работата върху културния живот се разгръща независима от институциите в правовата сфера. Идеята за троичния социален ред е сред тези, на които много се възразява поради различни предразсъдъци.
към текста >>

16. Статия 17: Основата за троичния социален ред GA_24 Статии върху троичното устройство на социалния организъм

В областта на икономиката троичната идея работи с природните и социалните реалности на съвременния живот; работи с чувството за право и справедливост, което се разви през последните няколко столетия; работи с един културен живот, който осигурява мъже и жени за социалния организъм, разбиращи неговите органични закони и подготвени да са от полза на обществото.
В областта на икономиката троичната идея работи с природните и социалните реалности на съвременния живот; работи с чувството за право и справедливост, което се разви през последните няколко столетия; работи с един културен живот, който осигурява мъже и жени за социалния организъм, разбиращи неговите органични закони и подготвени да са от полза на обществото. В рамките на троичния ред на социалния организъм човешките същества ще открият, че е възможно да работят заедно по такъв начин, че от това сътрудничество ще могат да създават онова, което не може да се постигне от която и да било програмна теория.
към текста >>

17. Статия 18: Истинското просвещение като основа за социално мислене GA_24 Статии върху троичното устройство на социалния организъм

Той включва нуждата от развиването на свободен, независим духовно-културен живот, защото сме наясно, че окованият културно-духовен в най-добрия случай може да ни говори за духа, но не може да живее в духа.
Идеята за троичният социален организъм е за хората с такъв кураж. Кураж от такъв тип не капитулира през обстоятелствата в живота, а опитва да проникне в същината му. Той включва нуждата от развиването на свободен, независим духовно-културен живот, защото сме наясно, че окованият културно-духовен в най-добрия случай може да ни говори за духа, но не може да живее в духа. Също така е ясна нуждата от независим правов живот, защото знаем, че усещането ни за правилно и справедливо произлиза от области на човешката душа, които трябва да останат независими от духовно-културната сфера и икономическата. Човек възприема тази идея само ако признава съществуването на човешката душа.
към текста >>

18. 52. 12. Гнозис и Антропософия GA_26 Мистерията на Михаил

Така зад обикновения културен живот съществуваше именно в епохата на Разсъдъчната или Чувствуваща душа един богато развит живот на мистериите.
Обаче зад всичко това стоеше светът на мистериите. В него се пазеше с вярност това, което още съществуваше в Гнозиса от епохата на Усещащата душа. Душите бяха обучавани за това вярно съхранение. По пътя на обикновеното развитие се роди Разсъдъчната или Чувствуваща душа. Чрез едно особено обучение Усещащата душа биваше отново оживена. Така зад обикновения културен живот съществуваше именно в епохата на Разсъдъчната или Чувствуваща душа един богато развит живот на мистериите.
към текста >>

19. Моят жизнен път или пътят, истината и животът на Рудолф Щайнер – предговор към българското издание от д-р Трайчо Франгов GA_28 Моят жизнен път

Виена е основно място в Европа, където има пълнокръвен духовен и културен живот – тук творят водещи композитори на века, учени, медици, художници, философи, литератори.
Годината е 1879. Настъпва важна епоха за развитието на човечеството. Виена е основно място в Европа, където има пълнокръвен духовен и културен живот – тук творят водещи композитори на века, учени, медици, художници, философи, литератори. В следващите 11 години в тази среда ще учи и твори Р. Щайнер. Тук среща Карл Юлиус Шрьоер, негов преподавател по немска литература, най-добрия изследовател на Гьоте и Шилер. Р. Щайнер е очарован от лекциите му, благоговее пред него и скоро стават близки приятели. Преподаватели по философия са му Франц Брентано и Роберт Цимерман, личности, които също повлияват младия Щайнер. Тогава той смята чрез философията да търси истината.
към текста >>

20. IV. Младежки приятелства GA_28 Моят жизнен път

Всичко това допринесе силно за факта, че много по-късно се борех със себе си с истинска неохота, за да стигна до разбиране на Вагнер, което очевидно беше нормалното човешко отношение към един толкова значителен културен феномен.
По това време то играеше голяма роля в душевния ми живот. Във всички посоки се стремях да намеря своя път в музиката, която няма нищо общо с вагнерианството. Любовта ми към „чистата музика“ нарастваше през годините. Отвращението ми към „варварството“ на една „музика като израз“ ставаше все по-голямо. При това ми беше съдба да съм в обкръжението на хора, които почти без изключение бяха почитатели на Вагнер. Всичко това допринесе силно за факта, че много по-късно се борех със себе си с истинска неохота, за да стигна до разбиране на Вагнер, което очевидно беше нормалното човешко отношение към един толкова значителен културен феномен. Но тази борба спада към един по-късен етап от моя живот. През тук описвания период един спектакъл на „Тристан“ например, на който трябваше да придружавам един свой ученик, ми беше „скучен до смърт“.
към текста >>

21. 2. Живот и смърт; Берлин, 27. 10. 1910 г. GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието

Обаче тази истина, че духовно-душевното може да се роди само от нещо духовно-душевно, несъмнено ще се внедри в близко време също така бързо в човешкия културен живот, както другата гореспомената истина.
Да предположим, че като човек с безпристрастен ум бихме искали да кажем: Върху това не можем да знаем нищо. Ако правим постоянно и постоянно този извод, тогава бихме могли да изпитаме следната съдба, да си кажем: Ти трябва да грешиш против всяко наблюдение и против всяка логика. Въпреки това тази истина за повтарящите се земни съществувания е малко призната. Обаче тази истина, че духовно-душевното може да се роди само от нещо духовно-душевно, несъмнено ще се внедри в близко време също така бързо в човешкия културен живот, както другата гореспомената истина. И ще дойде време, когато хората ще разберат също така, че по-рано те са вярвали нещо друго, както са вярвали също, че нисшите животни, рибите и т.н. могат да се родят от речната тиня.
към текста >>

22. 4. Заратустра; Берлин, 19. 01. 1911 г. GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието

Но тези два пътя всички велики духовни личности са стигнали до истините и откровенията, които имаха да внедрят в хората като културен напредък.
Така съществува един път, който можем да наречем мистичен, а съществува и един друг път, който прониквайки през булото на сетивното води в ширините на Космоса, който можем да наречем същинския духовнонаучен път. Но тези два пътя всички велики духовни личности са стигнали до истините и откровенията, които имаха да внедрят в хората като културен напредък. Но в древни времена развитието на хората е било такова, че само определен народ можеше да получи тези велики откровения само по един от тези пътища. Едва от времето, когато са живели древните гърци, в което после се пада също и изгревът, раждането на Християнството, двете течения се сливат някакси и се превръщат все повече в едно единно културно течение. Когато днес говорим за влизането във висшите светове, ние говорим така, че този, който иска да проникне горе в свръхсетивните светове, развива до известна степен в своята душа и двата вида сили, както силите за мистичния път в собствената вътрешност, така и тези за духовнонаучния път, във външния свят. Днес двата пътя не се различават строго помежду си, защото самият смисъл на развитието на човечеството е такъв, че приблизително в епохата, в която са живели древните гърци, тези две течения трябваше да се слеят: пътят, който получава своите откровения чрез мистичното потопяване в собствената вътрешност, и пътят, който получава своите откровения чрез укрепването на духовните сили водещи навън във великия Космос. Обаче преди епохата на гърците, преди раждането на Християнството беше така, че тези две възможности бяха разпределени на различни народи и те ни се явяват пространствено непосредствено граничещи една с друга през времената много преди гръцката култура и преди Християнството в индийската култура, която е намерила своя израз във Ведите, и в културата на Заратустра, развила се по на север.
към текста >>

23. 2. Хермес; Берлин, 16. 02. 1911 г. GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието

За външното изследване това, което с работило в египетския културен живот, произхожда от времена простиращи се хилядолетия преди нашето летоброене, даже отива до 7-то хилядолетие най-малко.
Първо това, което звучи към нас преминавайки от далечните минали времена насам, ни се явява така тайнствено както лицето на самия сфинкс, както изображенията на сфинкса, които имаме като паметници от тази древна египетска култура. Тази тайнственост се повишава още повече благодарение на това, че самото официално изследване през последно време трябваше да проникне назад в миналото във все по-стари и по-стари времена, за да може да изясни съществуването на по-късната египетска култура, за която съществуват по-важни документи. За външното изследване това, което с работило в египетския културен живот, произхожда от времена простиращи се хилядолетия преди нашето летоброене, даже отива до 7-то хилядолетие най-малко. Ако това е една причина да проявим един особен интерес за тази култура, можем да кажем: другата причина е тази, че искаме или не искаме за съвременния човек тази култура има нещо забележително поради това, че този съвременен човек сега аз разбирам нашата по-голяма, по-широка съвременност има чувството: тази култура съдържа нещо сродно, нещо тайнствено сродно с това, което самият този съвременен човек иска и си поставя като цел. Ето защо от голямо значение се явява, че един такъв велик дух, който стои в зората на развитието на новата естествена наука, както Кеплер, не можеше да изрази своето чувство по отношение на това, което естествената наука имаше да даде на света, а и самият той, освен с думи, които звучат така: С всичко онова, което аз се опитах да открия върху движението на планетите около Слънцето, аз се опитах да проникна в тайните на мировото пространство. Струва ми се често пъти, като че с идеите за тези тайни аз съм потърсил и отнесъл в по-новото време свещените съдове на египтяните от техните тайнствени светилища. От тук произхожда и чувството, че едва бъдещите поколения ще разберат, какво трябва да се разбира с това, което аз имам да им дам. Така сроден се чувствуваше един от най-великите духове на модерното време с древната египетска култура, че той не знаеше да назове по-добре основния тон на това, което искаше да даде на света, освен представяйки го като едно възобновяване на това, което в тайните учебни и култови центрове се е вляло като учение в последователите на тези центрове разбира се с други думи и по друг начин.
към текста >>

"Най-древните документи както и целият културен живот на реката Ефрат предполагат едно научно и същевременно религиозно учение, което не черпи своето съществуване само от тайните учения на храмовете, но според което са уредени организациите на държавата, според което право казано се управлява и пази собствеността.
"Най-древните документи както и целият културен живот на реката Ефрат предполагат едно научно и същевременно религиозно учение, което не черпи своето съществуване само от тайните учения на храмовете, но според което са уредени организациите на държавата, според което право казано се управлява и пази собствеността. Колкото по-далечна е древността, в която можем да погледнем в миналото, толкова по-изключително царува учението; едва с упадъка на древната култура при Ефрат се налагат и проявяват други сили."
към текста >>

24. 5. Какво има да каже астрономията върху възникването на света; Берлин, 16. 03. 1911 г. GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието

Тук ние се натъкваме на трудността, че трябва да държим отделни едни от други две неща, когато искаме да схванем по един правилен начин разликата между човека и животното: При животното преобладава това, което е съобразно на вида, така щото при него между раждането и смъртта не може да се прояви по един такъв решаващ начин един индивидуален аз с цялото негово развитие, какъвто е случаят при човека с неговия индивидуален аз, който се изразява в цялото възпитание и в целия културен живот на човека.
Както тези три небесни тела стоят едни спрямо други, така са се развили и техният взаимен живот и техните взаимни отношения. Ако искаме да познаем, защо Слънцето, Земята и Луната се отнасят така именно, както те се отнасят днес, ние не трябва просто да се запознаем само с онези сили на Земята, които намираме на Земята като физико-механически сили, и да ги пренесем в небесното пространство, а трябва да се издигнем до света на небесното пространство изхождайки и от други процеси, които стават на Земята. Когато разглеждаме човека, ние без съмнение имаме пред себе си нещо, което също така принадлежи към цялата Земя и нейното отношение със Слънцето и Луната, както цъфтежът на цветята или някой друг процес или както един електрически процес във въздуха. Без съмнение, с всичко, което той е, човекът принадлежи на Земята, и когато си представяме Земята само така, както си я представя геологът, като една чисто неорганическа, неоживена формация, това е само една абстракция, една отвлеченост. Напротив ние трябва да поставяме хората в целите процеси на Земята. Тук ние се натъкваме на трудността, че трябва да държим отделни едни от други две неща, когато искаме да схванем по един правилен начин разликата между човека и животното: При животното преобладава това, което е съобразно на вида, така щото при него между раждането и смъртта не може да се прояви по един такъв решаващ начин един индивидуален аз с цялото негово развитие, какъвто е случаят при човека с неговия индивидуален аз, който се изразява в цялото възпитание и в целия културен живот на човека. Това различава човека от животното, при което видовосъобразното преобладава. Но работата стои така, че такива неща преминават едни в други чрез преходи. При животното преобладава видовосъобразното, обаче видовосъобразното преминава в човешката природа. Колкото по-назад отиваме в течението на времената по което течение ние вървяхме, когото разгледахме великите духове -, толкова повече намираме, че човекът също е едно видовосъобразно същество и виждаме как все повече и повече индивидуалното израства от видовосъобразното. Индивидуалното израства върху почвата на видовосъобразното.
към текста >>

25. Митът за аргонавтите. Одисеята. 14 октомври 1904 г. GA_90f Гръцката и германската митология в светлината на езотеризма

До четвъртия атлантски културен период човешката памет бе особено развита.
В последния брой на “Луцифер-Гнозис”9 аз подчертах, че последните три културни периода на Атлантида видяха началото на определено влияние върху човешкия род, което още продължава дори и днес. То е свързано с факта, че тогава хората станаха достатъчно зрели да работят в онова, което ние наричаме свой интелект. Преди това човекът бе по-скоро едно същество на паметта. До четвъртия атлантски културен период човешката памет бе особено развита. Способността за интелектуални връзки, способността за смятане, накратко, всичко което съставлява нашата днешна култура, започна в петата атлантска раса с пра-семитите. И това беше, което направи пра-семитите способни да сложат началото на петата, Арийската коренна раса. Арийската коренна раса има за своя главна задача развитието на интелигентността, активна на физически план. Когато се стигне до такава нова фаза в човешката ево- люция, става възможно за нови Същества, който дотогава са живяли скрити, да придобият влияние върху еволюцията. И в действителност от петия културен период на Атлантида определено войнство от Същества участва в човешката еволюция, дейността на които дотогава не се забелязва.
към текста >>

И в действителност от петия културен период на Атлантида определено войнство от Същества участва в човешката еволюция, дейността на които дотогава не се забелязва.
До четвъртия атлантски културен период човешката памет бе особено развита. Способността за интелектуални връзки, способността за смятане, накратко, всичко което съставлява нашата днешна култура, започна в петата атлантска раса с пра-семитите. И това беше, което направи пра-семитите способни да сложат началото на петата, Арийската коренна раса. Арийската коренна раса има за своя главна задача развитието на интелигентността, активна на физически план. Когато се стигне до такава нова фаза в човешката ево- люция, става възможно за нови Същества, който дотогава са живяли скрити, да придобият влияние върху еволюцията. И в действителност от петия културен период на Атлантида определено войнство от Същества участва в човешката еволюция, дейността на които дотогава не се забелязва. Трябва да мислите за тези Същества като за много високо развити, далеч по-напреднали от човека на степента, на която беше той тогава. Но по определен начин те бяха изостанали в своето развитие зад Съществата, които в средата на Лемурийското време се намесиха в делата на човечеството. Това изоставане се бе случило скоро. Съществата, за които говоря сега, принадлежаха с цялото си естество към онова, което наричаме Лунна еволюция. Те преминаха своето развитие на Старата Луна, но не бяха толкова напреднали като Съществата, които бяха способни да се намесят в средата на Лемурийската епоха.
към текста >>

26. Сагата Зигфрид. 21 октомври 1904 г. GA_90f Гръцката и германската митология в светлината на езотеризма

В петата подраса е бил запазен един предишен културен етап.
Срещу какво се борят тези северни раси, предшествениците на Християнството? Те се борят срещу всичко старо, останало от Атлантида. Те трябва непрекъснато да бъдат на пост срещу него. Така в северните раси живее все още живее нещо, от което душите на северните народи трябва да се защитават, нещо което още проправя своя път от останките на атлантската култура. В петата подраса е бил запазен един предишен културен етап. Но онези, останали назад в атлантската култура, са пречка за по-нататъшното развитие, те трябва да бъдат победени. Затова и борби-те, които последвали, са представени в Гудрун. Тази Гудрун е душата на северните народи. В една по-стара версия тя води война срещу великите Посветени, които постоянно идват от Азия от останките на старата Атлантида. Посветените, останките от тураните, преминават от Азия в серия прераждания.
към текста >>

27. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 10.6.1904 г. Контрастът между Каин и Авел. GA_93 Легендата за храма

Това не е само факт от културен или исторически интерес, ала това е факт, който аз съм описал, който е добре известен на всички окултисти, именно борбата срещу ракшасите.
Вие знаете, че след своята смърт Исус Христос остана на Земята още десет години/*14/. "Пистис София"/*15/ съдържа най-дълбоките теософски учения, тя е много по-дълбока, отколкото "езотеричен Будизъм"/*16/ на Синет. Исус се въплътява отново и отново. Негова задача бе да се възобнови мистерийната мъдрост. Това не е само факт от културен или исторически интерес, ала това е факт, който аз съм описал, който е добре известен на всички окултисти, именно борбата срещу ракшасите. Виждате, че тук лежи скрита една дълбока и важна окултна тайна.
към текста >>

28. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 23.12.1904 г. Еволюцията и инволюцията както те се тълкуват от окултните общества. GA_93 Легендата за храма

Помислете си само: ние живеем в 5-и културен период на 5-та коренна раса/*6/; все още имаме да изживеем две културни епохи на тази 5та коренна раса.
Днес може лесно да се подиграваме на празните форми, обаче те имат дълбоко значение. Те са приспособени към структурата на нашата еволюция. В края на краищата, те са свързани с необходимите степени в човешката природа и с развитието на човешката душа. Помислете си само: ние живеем в 5-и културен период на 5-та коренна раса/*6/; все още имаме да изживеем две културни епохи на тази 5та коренна раса. След това ще следват 7-те културни епохи на 6та коренна раса и след нея 7-те културни епохи на 7-та коренна раса. Това прави 16 степени на еволюцията в бъдеще. На човечеството все още предстои да премине през тези 16 степени. Човек, който може да узнае нещо за състоянията на съществуването, които са възможни там, е до известна степен посветен. Има известно съответствие, между степените на посвещение и тайните на епохите, които ще дойдат в бъдеще.
към текста >>

29. Хранене и лечебни методи GA_96 Първоначални импулси на духовната наука

Науката за духа се намира в няколко отношения с днешния културен живот.
Всички такива неща, както те ще могат да бъдат загатнати днес, често имат друго значение в обикновения живот. Но въпреки това нека се опитаме още днес да говорим по такива въпроси, които същевременно имат и практическо приложение. Тези, които не вярват, че въздействията, произлизащи от причини в духовния свят, са много по-силни от въздействията на физическия свят, естествено няма да имат много полза. Вероятно някой теоретично ще допусне, че в това, което трябва да се означи като дух и което упражнява силно влияние в света, се съдържат сили, подобни на електричеството, магнетизма и т. н. Но това има реално значение само когато всеки го приеме с дълбоко чувство и разбиране. Науката за духа се намира в няколко отношения с днешния културен живот. Преди всичко тя се разбира погрешно както от тези, които искат да продължат да се движат консервативно по старите релси, така и от многобройните хора, които искат да реформират живота в различните жизнени области. Всички тези различни групи от хора се обръщат към науката за духа и смятат всъщност за саморазбиращо се не те да отидат до нея, а тя да дойде при тях. Лесно разбираемо е, че например един радикален защитник на животните няма да предостави силите и опита си на духовнонаучното движение, а дори ще се ядосва, ако не всички теософи се присъединят към движението за защита на животните. Това можете да срещнете във всички възможни отделни области. То е и естествено.
към текста >>

30. Световноисторическото значение на изтеклата на кръста кръв GA_96 Първоначални импулси на духовната наука

Докато в обикновения външен материален и духовен живот моралният културен живот действа облагородяващо върху астралното тяло, при етерното тяло на човека преобразуващо и облагородяващо действа това, което той възприема от религията и изкуството, където усеща вечното във временната му форма.
Това астрално тяло би могло да се нарече и тяло на съзнанието. Също и езотеричното християнство е учило, че азът е призван все повече да облагородява и просветлява астралното тяло в течение на развитието. И колкото повече човекът е просветлил, пречистил и облагородил астралното тяло, толкова повече езотеричното християнство го нарича Светия дух в човека. Би могло също да се каже, ако се изразим антропософски, че онази част от астралното тяло, която е пречистена от аза, в езотеричното християнство се нарича обхванатата от Светия дух част от астралното тяло. Знаем също, че азът действа преобразуващо, облагородяващо и просветляващо също и върху етерното или жизненото тяло. Докато в обикновения външен материален и духовен живот моралният културен живот действа облагородяващо върху астралното тяло, при етерното тяло на човека преобразуващо и облагородяващо действа това, което той възприема от религията и изкуството, където усеща вечното във временната му форма.
към текста >>

31. Пречистването на кръвта от самолюбието чрез Мистерията на Голгота GA_96 Първоначални импулси на духовната наука

Сега живеем в така наречения пети културен период на петата главна епоха на нашата Земя.
Сега живеем в така наречения пети културен период на петата главна епоха на нашата Земя. Ако се върнем във времето на гръко-латинските народи, следователно във времето, в което се е създало прекрасното изкуство, всъщност проявило се едва в гръцката епоха, в което са се развили и римските правни понятия, ще се намираме в четвъртия културен период на нашата пета епоха. Отивайки още по-далеч назад, ще достигнем до периода, характерен с високото развитие на египетско-вавилонско-асирийската културна епоха. По-назад ще стигнем до времето, в което са се появили първите зародиши на духовен живот, когато Заратустра е дал първата духовна култура. Това е вторият културен период. Още по-назад стигаме до прадревния индийски народ; не за който ни разказват Ведите и Бхагават гита, а до праведическия народ, който е бил обучаван от самите свещени риши (мъдреци).
към текста >>

Ако се върнем във времето на гръко-латинските народи, следователно във времето, в което се е създало прекрасното изкуство, всъщност проявило се едва в гръцката епоха, в което са се развили и римските правни понятия, ще се намираме в четвъртия културен период на нашата пета епоха.
Сега живеем в така наречения пети културен период на петата главна епоха на нашата Земя. Ако се върнем във времето на гръко-латинските народи, следователно във времето, в което се е създало прекрасното изкуство, всъщност проявило се едва в гръцката епоха, в което са се развили и римските правни понятия, ще се намираме в четвъртия културен период на нашата пета епоха. Отивайки още по-далеч назад, ще достигнем до периода, характерен с високото развитие на египетско-вавилонско-асирийската културна епоха. По-назад ще стигнем до времето, в което са се появили първите зародиши на духовен живот, когато Заратустра е дал първата духовна култура. Това е вторият културен период. Още по-назад стигаме до прадревния индийски народ; не за който ни разказват Ведите и Бхагават гита, а до праведическия народ, който е бил обучаван от самите свещени риши (мъдреци).
към текста >>

Това е вторият културен период.
Сега живеем в така наречения пети културен период на петата главна епоха на нашата Земя. Ако се върнем във времето на гръко-латинските народи, следователно във времето, в което се е създало прекрасното изкуство, всъщност проявило се едва в гръцката епоха, в което са се развили и римските правни понятия, ще се намираме в четвъртия културен период на нашата пета епоха. Отивайки още по-далеч назад, ще достигнем до периода, характерен с високото развитие на египетско-вавилонско-асирийската културна епоха. По-назад ще стигнем до времето, в което са се появили първите зародиши на духовен живот, когато Заратустра е дал първата духовна култура. Това е вторият културен период. Още по-назад стигаме до прадревния индийски народ; не за който ни разказват Ведите и Бхагават гита, а до праведическия народ, който е бил обучаван от самите свещени риши (мъдреци).
към текста >>

Това е първият културен период в развитието, предхождан непосредствено от потопа, в който е потънал атлантският континент, лежащ между Европа и Америка.
Там идваме до прекрасна древна култура, която ясновидецът още може да съзре. Това е първият културен период в развитието, предхождан непосредствено от потопа, в който е потънал атлантският континент, лежащ между Европа и Америка.
към текста >>

32. Розенкройцерството GA_98 Природни и духовни същества

Първият културен период обхваща индийската култура.
Ние сме преминали през четири културни периода и се намираме в петия. Първият културен период обхваща индийската култура. Там народите са обучавани от самите свещени Риши, инспирирани хора, за които днешният човек не може да си създаде никаква представа. Следва втората култура, персийската, с религията на Заратустра. Третата култура е вавилонско-асирийско-халдейско-египетската от която постепенно се развива еврейската култура.
към текста >>

33. Петдесятница – празникът на общия душевен стремеж и работата върху одухотворяването на света. Втора лекция, Кьолн, 9 юни 1908 г. GA_98 Природни и духовни същества

Да обърнем поглед към четвъртия културен период, към гръцкия храм.
Ще дадем друг пример как човекът работи в света днес. Да обърнем поглед към четвъртия културен период, към гръцкия храм. Идеята на храма първоначално е произлязла от човешката душа. Идеята на храма почива върху това, което наричаме колона и върху това, което колоната носи. Никога повече не е постигнато сред човечеството, както по онова време, човек да се пренесе в носеното пространство. Да сравним един гръцки храм с модерна сграда. Когато колоната става декоративна, тя вече не е истинската колона, която стои сама и наистина носи.
към текста >>

34. Връзката между световете и съществата GA_98 Природни и духовни същества

В четвъртия културен период – гръцкото време, човекът завоюва още една част от този свят чрез изкуството.
В четвъртия културен период – гръцкото време, човекът завоюва още една част от този свят чрез изкуството. Гръцкото изкуство е така значително, защото тук човекът отпечатва в материята своята собствена «азова форма». Следва нова епоха. И така, стъпка по стъпка продължава нататък. Ние ще видим как духът на времето се променя. Точно както обликът на Земята се променя чрез ангелите и човешкият аз се ръководи отвътре, как народите се ръководят от архангелите, така следващите една след друга епохи се определят от прасилите – архаите.
към текста >>

35. 1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Мюнхен, 22 май 1907 г. Нова форма на мъдрост. GA_99 Теософия на розенкройцерите

Помислете за тъмно-мъглявите канали, по които благодарение на това изобретение е могло да се влее във всеобщия културен живот това, което днес се създава по върховете на духовния живот.
Спомнете си само за невероятната популяризация на мъдростта, която става от времето на появяване на християнството до наши дни, и се опитайте да си представите картината на християнското розенкройцерство през 14 век. Помислете за това, как в тази епоха отделният човек, живеещ отвън, в света, се отнасял към учителите. Въздействие можело да се осъществи само с помощта на устното слово. Обикновено неправилно си представят, каква гигантска еволюция се извършила в тази векове. Достатъчно е да си спомним за откритието на изкуството, на книгопечатането. Помислете за тъмно-мъглявите канали, по които благодарение на това изобретение е могло да се влее във всеобщия културен живот това, което днес се създава по върховете на духовния живот. От книгите до последната забележка във вестника вие ще откриете безброй много канали, по които във всеобщия живот се вливат невероятно количество представи. Тези пътища, които се открили за човечеството само благодарение на това изобретение, те станали причина, интелектът на западната култура да придобие съвършено нови форми. Западният интелект, разумът от тогава започнал да действа напълно различно.
към текста >>

36. 7. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 13. 4. 1908 г. GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека

Последният път, когато обсъждахме нашето изложение тук, аз завърших с това, че християнството е нещо по-дълбоко, по-всеобхващащо, отколкото това, което се съдържа в религиозния елемент, и че в бъдещите времена, когато човечеството ще израсне зад пределите на това, което в хода на времето са свикнали да наричат религия, в това далечно бъдеще, казах аз тогава, съдържанието на християнството, освободено от религиозното в древния смисъл на елемента, ще стане за човека духовен културен фактор.
Последният път, когато обсъждахме нашето изложение тук, аз завърших с това, че християнството е нещо по-дълбоко, по-всеобхващащо, отколкото това, което се съдържа в религиозния елемент, и че в бъдещите времена, когато човечеството ще израсне зад пределите на това, което в хода на времето са свикнали да наричат религия, в това далечно бъдеще, казах аз тогава, съдържанието на християнството, освободено от религиозното в древния смисъл на елемента, ще стане за човека духовен културен фактор. По този начин, християнството ще успее само да преодолее формата, която ние, изхождайки от досегашното развитие на културите, с право разглеждаме като форма на религиозен живот.
към текста >>

Християнството ще навлезе във всички проявления на живот на Земята, и когато религията вече отдавна няма да е нужна повече на човечеството, тогава човечеството ще се намира под силното влияние на християнския импулс, който трябваше да бъде даден на човечеството, когато то беше в средата на четвъртия културен период.
Идеята на Христос да заживее в бъдещето на човечеството, означава да се преодолее християнството като религия и да се разкрият далечните хоризонти на християнството като познание. Християнството ще влезе в изкуството, ще го разшири и оживи, ще стане образуваща сила за изкуството в най-висша степен. “Парсифал” на Рихард Вагнер е подготовка за това. Християнството ще навлезе във всички проявления на живот на Земята, и когато религията вече отдавна няма да е нужна повече на човечеството, тогава човечеството ще се намира под силното влияние на християнския импулс, който трябваше да бъде даден на човечеството, когато то беше в средата на четвъртия културен период. В гръко-латинската културен период Христос е излезнал сред човечеството. И както човечеството е трябвало да се спусне в дълбините на материалния живот, така то е трябвало отново да се издигне към познанието на духа. И този импулс е даден от явяването на Христос.
към текста >>

В гръко-латинската културен период Христос е излезнал сред човечеството.
Идеята на Христос да заживее в бъдещето на човечеството, означава да се преодолее християнството като религия и да се разкрият далечните хоризонти на християнството като познание. Християнството ще влезе в изкуството, ще го разшири и оживи, ще стане образуваща сила за изкуството в най-висша степен. “Парсифал” на Рихард Вагнер е подготовка за това. Християнството ще навлезе във всички проявления на живот на Земята, и когато религията вече отдавна няма да е нужна повече на човечеството, тогава човечеството ще се намира под силното влияние на християнския импулс, който трябваше да бъде даден на човечеството, когато то беше в средата на четвъртия културен период. В гръко-латинската културен период Христос е излезнал сред човечеството. И както човечеството е трябвало да се спусне в дълбините на материалния живот, така то е трябвало отново да се издигне към познанието на духа. И този импулс е даден от явяването на Христос.
към текста >>

37. 12. ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 4. 6. 1908 г. GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека

Тъй като това се предвижда, тук не веднъж беше казано, че духовнонаучното мирово виждане трябва да изпрати своите импулси и въздействия в практичния живот, и че духовното виждане никога не трябва да остава, като предмет на разговор на чаша чай или на подобен род дейност, произтичаща от ежедневието, а то трябва да разработи целия ни културен живот.
И сега вече има хора, които имат доста по-свободно етерно тяло, отколкото други. Това освобождаване на етерното тяло се явява правилно за човека, ако по време на различните въплъщения в тези култури, за които ние споменахме, той е възприел в себе си толкова, че неговото отново отделящо се етерно тяло отнася със себе си съответните плодове от физическо-сетивния земен свят, плодовете които могат да бъдат включени и усвоени от неговото етерно тяло, ставащо все повече самостоятелно. Колкото по-духовни са тези представи, които човек намира тук, във физическия свят, толкова повече взема той със себе си в етерното си тяло. Всички външни полезни представи, механични, производствени представи, които служат само на потребностите на външния живот, не могат да бъдат включени в етерното тяло. Напротив, представата за прекрасното, художественото и религиозното – а в сферата на мъдростта, изкуствата и религията всичко може да бъде потопено,всичко от този вид на представяне дава възможност на неговото етерно тяло способността и възможността да бъде самостоятелно организирано. Тъй като това се предвижда, тук не веднъж беше казано, че духовнонаучното мирово виждане трябва да изпрати своите импулси и въздействия в практичния живот, и че духовното виждане никога не трябва да остава, като предмет на разговор на чаша чай или на подобен род дейност, произтичаща от ежедневието, а то трябва да разработи целия ни културен живот. Когато с времето бъдат разбрани духовнонаучните мисли, тогава отново ще бъде разбрано, как всичко, което изпълва нашата епоха, трябва да бъде пронизано от духовните принципи. Умове, подобни на Рихард Вагнер, в известни области на културата предчувствали това пронизване от духовните принципи. Някога ще успеят така да построят влака, че той да излъчва мъдрост също както храма, ако той само може да съответства с външните си форми на това, което живее в него. Тук има още много да се прави. За това, трябва да подействат духовните импулси, и те ще действат според това, как все повече и повече ще расте разбирането на духовнонаучните мисли.
към текста >>

38. ОСМА ЛЕКЦИЯ GA_103 Евангелието на Йоан

От този културен център поеха културни течения към най-различни области на Земята и към най-различни народи.
По-слабо напредналите народи отчасти се присъединиха към основния човешки поток, преминаващ от запад на изток; едни от тях го следваха по-далеч, други изостанаха. Обаче основното европейско население, в голямата си част, възникна в резултат на преселението, при което много хора останаха в древна Европа. В това преселение взеха участие и народи, които бяха изтласкани към Азия от други области на Атлантида, включително и от древна Лемурия. Така че в Европа и Азия се настаниха народи с най-различни качества и дарования, народи с най-различни духовни способности. Малката група хора, водена от онази велика духовна личност, се спря в Азия, за да развие там възможно най-висшия духовен живот. От този културен център поеха културни течения към най-различни области на Земята и към най-различни народи.
към текста >>

Първата колония основа културата на древна Индия, втората колония основа това, което описахме като древноперсийски културен център, а третото културно направление се насочи още по на запад и се зае с изграждането на вавилоно-халдео-асирийско-египетската култура.
Идва третата културна епоха на следатлантското човечество и ние все повече се приближаваме до официалните исторически данни. В “Тайната наука” тази трета културна степен се нарича “халдео-вавилоно-асирийско-египетска култура”. Всички споменати култури са основани в колониите, изграждани на различни места под ръководството на великия посветен. Първата колония основа културата на древна Индия, втората колония основа това, което описахме като древноперсийски културен център, а третото културно направление се насочи още по на запад и се зае с изграждането на вавилоно-халдео-асирийско-египетската култура. Така беше направена важна крачка в завладяването на физическия свят. За персиеца този свят все още изглеждаше като една враждебна, неукротима маса, която трябваше да бъде култивирана, ако човек застанеше на страната на добрите Богове. Сега вече човекът става по-близък, по-интимен с физическата действителност.
към текста >>

39. 2. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг 18 Юни 1908 г. GA_104 Апокалипсисът на Йоан

По този начин още през първите времена на Християнството в кръговете на посветените се появи възгледа, че нещата, които първоначално се разиграват за мировото развитие в духовния свят, които могат да бъдат познати и виждани от този, който може да прогледне в духовните светове, че такива чисто духовни процеси трябва да се разиграят външно в материалния културен живот.
То е било криво разбрано още от самото начало на християнския живот от всички онези, които не са принадлежали към истинските християнски посветени. То е било криво разбрано през най-различните времена, винаги в смисъла и в стила, в който тези различни времена са мислили и схващали нещата. Било е криво разбирано от онези времена, които бихме могли да кажем са мислели духовно-материалистично; от онези времена, които са сковали великите религиозни течения в едностранчива фанатична партийност; било е криво разбра но и през новите времена от онези, които са вярвали, че могат да разрешат загадките на света чрез грубия, сетивен материализъм. Великите духовни истини, които са били възвестени в началото на Християнството, до които са били доведени онези, които можеха да ги разберат, тези истини се съдържат, доколкото това може да стане в едно съчинение, в Откровението на Йоана, в така нареченото каноническо Откровение. Но още през първите времена на Християнството непосветените са били малко способни да разберат дълбоко духовното, което се съдържа в езотеричното Християнство. По този начин още през първите времена на Християнството в кръговете на посветените се появи възгледа, че нещата, които първоначално се разиграват за мировото развитие в духовния свят, които могат да бъдат познати и виждани от този, който може да прогледне в духовните светове, че такива чисто духовни процеси трябва да се разиграят външно в материалния културен живот. И така стана, че докато авторът на Откровението описва в своето съчинение резултатите на неговото посвещение, на неговото християнско посвещение, другите са ги разбирали само външно и бяха на мнение: Това, което великият пророк е видял и за което посветените знаят, че ще се развие през хилядолетията, то трябва да стане в най-скоро време във външния сетивен и видим свят. Така се роди възгледът, че авторът на Откровението е мислил нещо за най-близкото сетивно време, за едно слизане, за едно ново идване на Христа Исуса върху сетивните физически облаци. И когато това не стана, хората продължиха срока и казаха: "Но виждате ли, с явяването на Христа Исуса за земята започва една нова епоха в сравнение с това, което съществуваше като стара религиозност. Но то ще трае и тук нещата отново се схващаха по сетивен начин то ще трае хиляди години и тогава на физическия свят ще се изпълнят събитията, които са описани в откровението". Така стана, че фактически, когато настъпи 1000-та година, хората очакваха идването на една враждебна на Християнството сила, очакваха Анти-Христа, който трябваше да се яви на физическия свят.
към текста >>

40. Трета лекция: Последното атлантско и следатлантско човечество. GA_106 Египетски митове и мистерии

Първоначално северна Индия беше онази страна, която получи своя нов културен подтик от този център.
Там тази малка група, която първа изгуби старите ясновидски дарби, така да се каже оплоди заварените културни традиции. За тези хора дневното съзнание започна да преобладава все повече и повече; те започнаха да виждат това, което и ние днес виждаме: резките очертания на предметите във физическия свят. Посветените отведоха този народ навътре в Азия, за да му осигурят известна изолираност; в противен случай той би влязал в досег с други народи, които бяха запазили тяхното старо ясновидство. Само благодарение на това, че за известно време този народ остана отделен от другите, той можа да израстне до една нова степен от еволюцията на човечеството. Във вътрешността на Азия беше формирана един вид колония, от която трябваше да тръгнат големите културни течения към останалите народи по света. Първоначално северна Индия беше онази страна, която получи своя нов културен подтик от този център. Ние вече посочихме, че тези малки народни маси, разпращани като пионери на новата култура, никъде не попадаха в незаселена земя, понеже още по-рано, преди голямото преселение от запад на изток, другите народи се придвижваха винаги към онези нови части от континента, които се издигаха от морското дъно. Така че народът, изпратен от въпросната колония в Азия, трябваше да се смеси с други народни маси, които бяха изостанали спрямо онези, които бяха ръководени от Ману. При другите народи се срещаха и такива, които бяха запазили старото ясновидство. Посветените основаха колонии не както това става днес; те постъпваха по друг начин, а не както се колонизира днес. Те добре знаеха, че трябва да се изходи от душите на завареното население.
към текста >>

41. Десета лекция: Древните легенди като образи на космически факти и на събития, разиграващи се между смъртта и новото раждане. GA_106 Египетски митове и мистерии

Нито един религиозен светоглед не е правилен, ако той не е създаден за потребностите на времето; такъв религиозен светоглед никога не може да се превърне в културен импулс.
Той казва: Каква религия да има един народ, това е духовна необходимост. И поради обстоятелството, че европейското население се вплете дълбоко във физическия свят, на него му е невъзможно да се чувствува добре в будизма, да се идентифицира с вътрешната същност на Бъда и неговото учение. Будизмът никога не може да се превърне в религия на човечеството. За онзи, който иска да вижда, не съществуват симпатии или антипатии, а само разсъждения според фактите. Както би било погрешно да се разпространява християнството от някакъв център в Азия, където живеят съвсем различни народи, също и будизмът е неподходящ за европейското население. Нито един религиозен светоглед не е правилен, ако той не е създаден за потребностите на времето; такъв религиозен светоглед никога не може да се превърне в културен импулс. Това са неща, които хората трябва да проумеят, ако наистина искат да разберат връзките между отделните факти и събития.
към текста >>

42. 2. СКАЗКА ПЪРВА GA_113 Изтокът в светлината на Запада

Кой не би могъл да види, че светът на съвременния духовен и културен живот ни затваря много пъти своите врати, че не иска да ни приеме и когато идваме с нашата практика, казва: останете там, където сте, вие мечтатели, вие сънувате за всевъзможни духовни светове, за един дух, който съвсем не съществува.
Ще има и такива области на човешкия живот, които днес презират тази работа като най-хаотично мечтателство, като най-лошокачествена фантастичност. Тази работа ще бъде желана, тя ще бъде желана от места, където днес съвсем не се очаква това, където днес и се посочва вратата като на едно съновидение. Но нашето движение предварително ще върши своята работа. То съвсем не е до такава степен непрактично, че да не разбира нашето съвремие. То иска да бъде практично, да упражнява практиката там, където действително се касае да се хванат нещата по отделно със всеки пръст. Кой не би могъл да види, че светът на съвременния духовен и културен живот ни затваря много пъти своите врати, че не иска да ни приеме и когато идваме с нашата практика, казва: останете там, където сте, вие мечтатели, вие сънувате за всевъзможни духовни светове, за един дух, който съвсем не съществува. Ние не се нуждаем от вашата практика! Кой би могъл да бъде толкова пристрастен, да не вижда ясно това? Не е ли естествено да се направи първо опит да бъдем практични там, където действува светът на илюзията, върху почва, която е само илюзия на света? Когато сме достатъчно на ясно върху това, че даваме по един правилен начин в света на илюзията един образ на действителния свят, тогава чрез този свят на илюзията, на прекрасната илюзия, на художествената илюзия, ние можем да получим първата подбуда от онзи свят, чрез който боговете несъмнено ни говорят. Понеже чрез изкуството, когато то се схваща в истинския смисъл, ни говорят наистина боговете, чрез изкуството ние най-сигурно ще намерим вратата, за да проникнем постепенно с нашата практика в така наречените практически клонове на живота.
към текста >>

Това е нещо, което също принадлежи на произведението на изкуството, когато погледът се разширява от тясно ограничените рамки до там, където произведението на изкуството трябва да действува чрез своя духовен живот и чрез своята духовна сила, като едно слънце върху целия културен живот.
Но при това ние можахме да съберем опитности и изживявания. Онзи, който даде своя принос в определен сектор на нашата работа, можа да изпита радост, че духовният живот е в известно отношение една побеждаваща сила. Това вдъхва увереност, вдъхва твърда вяра в бъдещето на нашето движение. Може би ние трябва да почерпим вярата във величието, вярата във всеобхватността на нашето движение обгръщайки с поглед отделните работи. Например радостно беше до най-висока степен, как през последните десет дни духовната сила на творението на изкуството, което представихме, действуваше не само върху нас, които съдействуваха за неговото изнасяне, които участвувахме в неговото представяне, но действуваше и върху работниците, които работеха в театъра с чук и клещи, как до последния работник на театъра те съдействуваха за осъществяване на представлението с най-голяма радост. Това е нещо, което също принадлежи на произведението на изкуството, когато погледът се разширява от тясно ограничените рамки до там, където произведението на изкуството трябва да действува чрез своя духовен живот и чрез своята духовна сила, като едно слънце върху целия културен живот. Това дава сила и дава смелост Но това ни открива също погледа към социалната мисия на Духовната наука. Да, Духовната наука има една социална мисия, тя има една мисия за цялостната култура на човечеството и за цялостното благо на човечеството. О, днес има много души, които вярват, че в нашия разединен живот може да дойде отново благо и спасение за хората само чрез материални средства и материални мероприятия, които са изгубили вяра и доверие в побеждаващата сила на духовността. Обаче практиката ни учи, че духът има сила да развърже в душата тайни радости, тайна и пълна с отдаденост радост; тя ни учи, че ако винаги и постоянно сме в състояние да предложим на нашето съвремие хляба на духовния живот, ще бъдат налице човешките души, които с пълен копнеж ще искат да ядат този хляб. Такъв един обзор, който може да бъде направен в течение на десет дни, такъв един обзор може да бъде много поучителен.
към текста >>

43. 6. СКАЗКА ПЕТА GA_113 Изтокът в светлината на Запада

Там имаме ние отческата и майчина почва на целия наш културен живот, там трябва да търсим ние тази почва.
От различни сказки, които сте слушали от мене, знаете, че целият наш сегашен живот произхожда от онази област, която наричаме Атлантида; че върху една област на запад между днешна Европа и Америка се е развил един прадревен духовен живот и че това, което намираме като азиатска, африканска, американска култура, в крайна сметка са потомци на древната атлантска култура. Там имаме ние отческата и майчина почва на целия наш културен живот, там трябва да търсим ние тази почва. Преди онази мощна катастрофа, която измени лицето на Земята така, че се роди съвременната форма на Земята, сред древна Атлантида са съществували човешки родове съвършено различни от днешните, ръководени от висши посветени, от ръководители на човечеството. Там се разви една култура, която се намираше предимно под влиянието на едно старо ясновидство, така щото хората от онова вре ме имаха една инстинктивна способност да виждат както през булото на сетивния свят в горния духовен свят, така и през булото на собствения душевен живот в света на долните богове. Тогава това беше нещо естествено. Както за днешните хора е нещо естествено да виждат със своите очи, да чуват със своите уши и т.н., така и за тогавашните хора е било нещо естествено да виждат не само вън в света цветовете, да чуват звуците и т.н., а да виждат зад цветовете, звуците и т.н. духовни същества.
към текста >>

44. 10. СКАЗКА ДЕВЕТА GA_113 Изтокът в светлината на Запада

В това образно описание трябва да бъде изразен един важен духовен културен факт.
В историята се назовава една четвърта индивидуалност, под която за мнозина се крие нещо, което е още по-висше, още по-мощно отколкото трите назовани същества като Скитианос, като Буда и като Заратустра. Това е Манес /Маний/, когото мнозина наричат висш пратеник на Христа, наричат го така онези, които виждат в манихеизма нещо повече отколкото обикновено. Манес, така казват мнозина, събра няколко столетия, след като Христос бе живял на Земята, на едно от най-великите събрания, които са ставали в духовния свят принадлежащ на Земята, три важни личности на четвъртото столетие след Р.Хр. Тях събра той около себе си. В това образно описание трябва да бъде изразен един важен духовен културен факт. Манес събра тези личности затова, за да се съветва с тях, как постепенно онази мъдрост, която беше живяла през поврата на времената в следатлантската епоха, може да оживее отново все по-далече и по-далече, все по-знаменита и по-знаменита. Кои личности събра Манес на онова достопаметно събрание, което може да бъде достигнато само чрез духовното виждане? Едната е онази личност, в която в посоченото време живееше Скитианос, прероденият Скитианос по времето на Манес. Втората личност е един физически отблясък на появилия се отново тогава Буда, и третата е преродения тогава Заратустра. Така ние имаме един колегиум около Манес, Манес в средата, около него Скитианос, Буда и Заратустра.
към текста >>

45. Съдържание GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията

Пронизаният от Христос аз и груповата душевност в шестия културен период.
Необходимостта да се посочва значението на Христовото събитие от духовните преживявания. Недостатъчността на „историческото изследване“ на материалистическата теология. Учителите на мъдростта и хармонията на усещанията и излизащият от тях импулс за духовното и буквалното разбиране на Евангелията. Изпълването с Христовия импулс. Груповата душевност и ненавистта към индивидуалното. Пронизаният от Христос аз и груповата душевност в шестия културен период. Раждането на Христос в нас.
към текста >>

46. Универсалният човек. Групова душа и индивидуалност. Мюнхен, първа лекция, 4 декември 1909 година. GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията

Говорим за древноиндийски културен период, за древноперсийски културен период и така нататък.
В древното атлантско време хората непременно са се групирали по външните признаци на тяхното телосложение доста по-силно, отколкото днес. Това, което днес наричаме раси, са само остатъци на значителните разлики между хората, които в древна Атлантида са били нещо обикновено. Така че истинското понятие за раса е приложимо само в древна Атлантида. Затова, отчитайки действителното развитие на човечеството, в следатлантското време съвсем не употребяваме понятието раса в неговия същностен смисъл. Не говорим за индийска раса, персийска раса и така нататък, защото това вече няма да е вярно. Говорим за древноиндийски културен период, за древноперсийски културен период и така нататък.
към текста >>

Отделни хора ще бъдат разселени по цялата Земя и ядрото на човечеството ще присъства във всички земни области, което ще бъде същественото за шестия културен период.
Хората, които благодарение на антропософското духовно движение са били добре подготвени да си спомнят себе си в своя индивидуален аз, ще се разпространят по цялата Земя. Това ще е така, защото съществено в следващата културна епоха ще е това, че тя няма да бъде ограничена до отделни местности, а ще бъде разпространена по цялата Земя. Отделни хора ще бъдат разселени по цялата Земя и ядрото на човечеството ще присъства във всички земни области, което ще бъде същественото за шестия културен период. Тези хора ще се разпознаят като такива, които в предходното си въплъщение съвместно са достигнали индивидуалния аз. Това е правилната грижа за тази душевна способност, за която говорихме. Тази душевна способност се развива също така, че не само тези, които сега бяха описани, ще си спомнят себе си; доста по-голям брой хора, макар и да не са развили своя аз, ще си спомнят предходното си въплъщение. Но те ще си спомнят себе си не в индивидуалния аз, тъй като не са го формирали, а в груповия аз, в който са останали. И така, ще има хора, които в това въплъщение са се грижили за развитието на индивидуалния си аз.
към текста >>

Ако вземем предвид, че шестият културен период е първият в преодоляването, в пълното преодоляване на самото понятие за раса, трябва да ни бъде ясно, че би било в сферата на фантазиите да се вярва, че шестата раса също би могла да излезе от някоя област на Земята и да се формира както предишните раси.
Истинската задача на антропософията се състои в това, да направи възможно развитието на индивидуалността. Така трябва да я разбираме в човешкия живот. Ако вземем предвид, че шестият културен период е първият в преодоляването, в пълното преодоляване на самото понятие за раса, трябва да ни бъде ясно, че би било в сферата на фантазиите да се вярва, че шестата раса също би могла да излезе от някоя област на Земята и да се формира както предишните раси. Прогресът е в това, че продължават да се появяват нови видове в развитието на живота и това, което е имало значение, изразено в понятията на предишните времена, няма да има значение за бъдещите времена. Ако не разберем това, няма да ни се изясни напълно идеята на прогреса. Ще изпадаме отново и отново в грешката да повтаряме: така и така, съществуват много кръгообороти, глобуси, раси и така нататък. И всичко това се върти в кръг[3] отново и отново и все по същия начин. Не може да се разбере, защо това колело от кръгообороти, глобуси и раси трябва да се върти отново и отново.
към текста >>

47. Азът. Богът вътре и Богът във външното откровение. Мюнхен, втора лекция, 7 декември 1909 година. GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията

Желаейки да разберем, как се е влял зороастризмът, да си спомним, че индивидуалността, която разглеждаме като Заратустра, който е бил най-великият учител на втория следатлантски културен период, преди всичко в така наречения праперсийски народ, тази индивидуалност се е въплъщавала след това отново и отново.
Желаейки да разберем, как се е влял зороастризмът, да си спомним, че индивидуалността, която разглеждаме като Заратустра, който е бил най-великият учител на втория следатлантски културен период, преди всичко в така наречения праперсийски народ, тази индивидуалност се е въплъщавала след това отново и отново. Издигайки се с всяко въплъщение все по-високо и по-високо, той се появил около 600 години преди нашето летоброене като съвременник на великия Буда. Той се появил в тайните школи на древния халдео-вавилонски културен кръг. Повторно въплътил се тук, той бил учител на Питагор, който ходил в Халдея, за да се усъвършенства по съответния начин. След това Заратустра, който 600 години преди нашето летоброене се появил под името Заратос или Назаратос, повторно се въплътил в началото на нашето летоброене, като се въплътил по такъв начин, че влязъл в тяло, произлязло от родителска двойка, чиито имена са Йосиф и Мария, и това се описва в Евангелието от Матей. Ще отбележим това дете на Йосиф и Мария, на така наречената родителска двойка от Витлеем, като едното от двете деца Исус, които се родили тогава, в началото на нашето летоброене.
към текста >>

Той се появил в тайните школи на древния халдео-вавилонски културен кръг.
Желаейки да разберем, как се е влял зороастризмът, да си спомним, че индивидуалността, която разглеждаме като Заратустра, който е бил най-великият учител на втория следатлантски културен период, преди всичко в така наречения праперсийски народ, тази индивидуалност се е въплъщавала след това отново и отново. Издигайки се с всяко въплъщение все по-високо и по-високо, той се появил около 600 години преди нашето летоброене като съвременник на великия Буда. Той се появил в тайните школи на древния халдео-вавилонски културен кръг. Повторно въплътил се тук, той бил учител на Питагор, който ходил в Халдея, за да се усъвършенства по съответния начин. След това Заратустра, който 600 години преди нашето летоброене се появил под името Заратос или Назаратос, повторно се въплътил в началото на нашето летоброене, като се въплътил по такъв начин, че влязъл в тяло, произлязло от родителска двойка, чиито имена са Йосиф и Мария, и това се описва в Евангелието от Матей. Ще отбележим това дете на Йосиф и Мария, на така наречената родителска двойка от Витлеем, като едното от двете деца Исус, които се родили тогава, в началото на нашето летоброене. С това имаме и превъплъщението в древна Палестина именно на тази индивидуалност, която е била носител на зороастризма, на това важно духовно течение.
към текста >>

48. Рождественското настроение. Берлин, 26 декември 1909 година. GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията

И ако пренесем този разбран от нас Христос през камалока и девакана в новия земен живот, и оттам – отново и отново към ново земно съществуване чак до шестия културен период, ще си спомним за това, което сме преживели в нашата пета култура, и тогава ще отпразнуваме в нас самите християнската Пасха.
Така Рождество и Пасха се обединяват в пета и шеста култури на нашето следатлантско време. Така трябва да се учим да разбираме това, което научаваме от Евангелията. Частично вече научихме и ще продължим да се учим, как в християнството са се слели течението на Буда, течението на Заратустра и древноеврейското течение и как те, в смисъла, който е изобразен и в Евангелията – са влезли в личността на Христос Исус. В собствения ни аз животът трябва да добие това, което е тъкало и живяло в света в дохристиянското време; то трябва да се роди изново, пронизано от Христовия Импулс. Ние празнуваме антропософското Рождество в нашата собствена душа: раждането в нас на Христос. И ако пренесем този разбран от нас Христос през камалока и девакана в новия земен живот, и оттам – отново и отново към ново земно съществуване чак до шестия културен период, ще си спомним за това, което сме преживели в нашата пета култура, и тогава ще отпразнуваме в нас самите християнската Пасха.
към текста >>

49. 11. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 28 май 1910 г. Индивидуална и универсална Карма. GA_120 Откровенията на Кармата

В резултат на всичко това, се породи един нов културен тласък, който по ред косвени и обиколни пътища, можа да поеме в себе си християнския импулс и да го пренесе още по на Запад.
Най-напред древните индийци трябваше да бъдат отблъснати в посока на Южна Азия, за да може импулсът на Заратустра да проникне в народа на Персия. Колко велик беше този импулс, и колко бързо залезе той всред народа, който трябваше да го осъществи! При Египет и Халдея имаме приблизително същия процес. Там ние сме свидетели, как източната мъдрост се пренася в Гърция, но виждаме и как гърците яростно отблъскват видимите физически проявления на Изтока. Виждаме после, как Древна Гърция приема в лоното си постиженията на целия Изток, и как ги вплита в качествата, които вече бяха налице в други европейски области. В резултат на всичко това, се породи един нов културен тласък, който по ред косвени и обиколни пътища, можа да поеме в себе си християнския импулс и да го пренесе още по на Запад. А дори и много по-късно, ние ясно бихме могли да различим един непрекъсващ културен поток, съставен от отделни, нека да ги наречем „културни вълни", всяка от които е продължение на предходната, но същевременно и внася нещо съвършено ново в напредъка на човечеството. Обаче откъде изниква това, което впоследствие се пренася от една епоха в друга?
към текста >>

А дори и много по-късно, ние ясно бихме могли да различим един непрекъсващ културен поток, съставен от отделни, нека да ги наречем „културни вълни", всяка от които е продължение на предходната, но същевременно и внася нещо съвършено ново в напредъка на човечеството.
Колко велик беше този импулс, и колко бързо залезе той всред народа, който трябваше да го осъществи! При Египет и Халдея имаме приблизително същия процес. Там ние сме свидетели, как източната мъдрост се пренася в Гърция, но виждаме и как гърците яростно отблъскват видимите физически проявления на Изтока. Виждаме после, как Древна Гърция приема в лоното си постиженията на целия Изток, и как ги вплита в качествата, които вече бяха налице в други европейски области. В резултат на всичко това, се породи един нов културен тласък, който по ред косвени и обиколни пътища, можа да поеме в себе си християнския импулс и да го пренесе още по на Запад. А дори и много по-късно, ние ясно бихме могли да различим един непрекъсващ културен поток, съставен от отделни, нека да ги наречем „културни вълни", всяка от които е продължение на предходната, но същевременно и внася нещо съвършено ново в напредъка на човечеството. Обаче откъде изниква това, което впоследствие се пренася от една епоха в друга?
към текста >>

Замислете се за всичко, което предхожда връхната точка в живота на един народ, за амалгамата от чувства и усещания на безброй индивиди, за стремежите и ентусиазма, които кулминират в точно определен момент, придавайки характерен облик на този или онзи културен импулс!
Замислете се за всичко, което изпълва културното пространство на всеки отделен народ! Замислете се за всичко, което предхожда връхната точка в живота на един народ, за амалгамата от чувства и усещания на безброй индивиди, за стремежите и ентусиазма, които кулминират в точно определен момент, придавайки характерен облик на този или онзи културен импулс! Замислете се как отделните души са вложили най-добрите си сили за тържеството на един или друг културен импулс. И въпреки това е трябвало да минат хилядолетие след хилядолетие, народ след народ, без те да са в състояние да изкоренят упоритата илюзия, че всеки народ сам работи върху своя културен импулс, създавайки по този начин нещо вечно и непреходно. Обаче тъкмо тази постоянно подновявана илюзия направи възможна онази непоколебима, мисионерска преданост, с която отделните народи бдяха над своите култури, сякаш те бяха неповторими и вечни шедьоври. Тази илюзия е жива също и днес ,макар и хората да не говорят открито за „вечността на тази или онази култура"; илюзията е жива, и всъщност тя отвлича хората от самата идея за развитието на земното човечество.
към текста >>

Замислете се как отделните души са вложили най-добрите си сили за тържеството на един или друг културен импулс.
Замислете се за всичко, което изпълва културното пространство на всеки отделен народ! Замислете се за всичко, което предхожда връхната точка в живота на един народ, за амалгамата от чувства и усещания на безброй индивиди, за стремежите и ентусиазма, които кулминират в точно определен момент, придавайки характерен облик на този или онзи културен импулс! Замислете се как отделните души са вложили най-добрите си сили за тържеството на един или друг културен импулс. И въпреки това е трябвало да минат хилядолетие след хилядолетие, народ след народ, без те да са в състояние да изкоренят упоритата илюзия, че всеки народ сам работи върху своя културен импулс, създавайки по този начин нещо вечно и непреходно. Обаче тъкмо тази постоянно подновявана илюзия направи възможна онази непоколебима, мисионерска преданост, с която отделните народи бдяха над своите култури, сякаш те бяха неповторими и вечни шедьоври. Тази илюзия е жива също и днес ,макар и хората да не говорят открито за „вечността на тази или онази култура"; илюзията е жива, и всъщност тя отвлича хората от самата идея за развитието на земното човечество.
към текста >>

И въпреки това е трябвало да минат хилядолетие след хилядолетие, народ след народ, без те да са в състояние да изкоренят упоритата илюзия, че всеки народ сам работи върху своя културен импулс, създавайки по този начин нещо вечно и непреходно.
Замислете се за всичко, което изпълва културното пространство на всеки отделен народ! Замислете се за всичко, което предхожда връхната точка в живота на един народ, за амалгамата от чувства и усещания на безброй индивиди, за стремежите и ентусиазма, които кулминират в точно определен момент, придавайки характерен облик на този или онзи културен импулс! Замислете се как отделните души са вложили най-добрите си сили за тържеството на един или друг културен импулс. И въпреки това е трябвало да минат хилядолетие след хилядолетие, народ след народ, без те да са в състояние да изкоренят упоритата илюзия, че всеки народ сам работи върху своя културен импулс, създавайки по този начин нещо вечно и непреходно. Обаче тъкмо тази постоянно подновявана илюзия направи възможна онази непоколебима, мисионерска преданост, с която отделните народи бдяха над своите култури, сякаш те бяха неповторими и вечни шедьоври. Тази илюзия е жива също и днес ,макар и хората да не говорят открито за „вечността на тази или онази култура"; илюзията е жива, и всъщност тя отвлича хората от самата идея за развитието на земното човечество.
към текста >>

50. 5. Пета лекция, 11. Юни 1910. Духовните Йерархии и тяхното проявление във физическия свят. Мисията на Стария Сатурн, Старото Слънце, Старата Луна и Земята. GA_121 Отделните души на народите

Тези Духове на Времето се включват във всичко онова, което по-висшите Йерархии са подготвили за тях, и пораждат това, което наричаме човешка история и културен напредък.
И така, отправяйки поглед към мировото пространство, ние виждаме първо Слънцето, където тези сили са концентрирани заради нашата, човешка еволюция, и после виждаме как от това пространство към Земята се носят струящият живот, тъчащите звуци, формиращата светлина, троичността на втората Йерархия. А отдолу бликат към нас силите на най-висшата Йерархия, Серафимите, Херувимите и Престолите. Докато силите на първата Йерархия са вплетени във всички тези действия, макар че се проявяват главно във вътрешния свят на съществата. Към нея на първо място принадлежат Архаите, които действуват като Духове на Времето. Тези Духове на Времето се включват във всичко онова, което по-висшите Йерархии са подготвили за тях, и пораждат това, което наричаме човешка история и културен напредък. После в обкръжението на Земята ние откриваме Архангелите, Духовете на Народите и накрая -посредниците между отделния човек и Архангелите: Ангелите.
към текста >>

51. 7. Седма лекция, 12. Юни 1910, вечер. Духовете на Народите и тяхното израстване до степента на Духове на Времето. Монотеизъм и плурализъм. Екзотерично и езотерично християнство. GA_121 Отделните души на народите

И това беше онзи поток от народи, който се сля с първичното население на Индия, с господствуващия народ на Индия, положил основите за Първата следатлантска култура, след като Архангелът на въпросната човешка общност се беше издигнал до степента Дух на Времето, до първия Дух на Времето, или Архай на следатлантския културен период.
Ако искаме да разберем възникването на расите и тяхното придвижване към Европа, Африка и Америка докато впрочем Атлантида бавно се рушеше както и това, което към края на Атлантската епоха беше присъединено към расите и отчасти включено в действие още през първите периоди на следатлантското развитие, ние трябва да сме наясно: тук сме изправени пред един мощен общочовешки поток, който нахлу навътре в Азия, чак до индийските земи и освен това както често пъти съм напомнял в различните територии се заселиха голям брой хора, от които по-късно възникнаха отделните народи на Азия, Африка и Европа. Следователно, ние сме изправени пред едно първоначално обособяване на расите и пред едно по-късно присъединяване на човешки маси, пред един втори човешки поток. Този втори поток имаше за цел да насочи в посока от Запад към Изток такива човешки общности, които се намираха под водачеството на всеки един от Архангелите. Обаче тези Архангели, които предвождаха племената от втория поток, бяха малко или много развити до такава степен, че се намираха близо до Йерархията, която наричаме Духове на Времето. Онзи поток от човешки маси, чиито Архангел пръв се издигна до степента Дух на Времето, ние следва да търсим в просторите на далечния изток. И това беше онзи поток от народи, който се сля с първичното население на Индия, с господствуващия народ на Индия, положил основите за Първата следатлантска култура, след като Архангелът на въпросната човешка общност се беше издигнал до степента Дух на Времето, до първия Дух на Времето, или Архай на следатлантския културен период. Впрочем този Дух на Времето ръководеше цялата древна свещенна култура на Индия, превръщайки я в образец за първия следатлантски период. Докато другите народи, които постепенно възникнаха в Азия, в продължение на дълго време се намираха под ръководството на съответните Архангели.
към текста >>

52. 1. Първа лекция, Берн, 1. Септември 1910 GA_123 Евангелието на Матей

И непосредствено на север от това население се установи онзи народ, който можеше да вижда в духовния свят, който беше така да се каже, „на ти" с духовните Същества, но без да се труди, без да проявява постоянство или опити за културен напредък.
Така възникна голямата, величествена противоположност, която е една от най-важните особености на следатлантския период: противоположността между тези повече северни народи и иранските народи. У иранците се разви копнежът да се намесват в събитията около тях, да се установят в постоянни селища, да постигнат с труд това, от което човек има нужда, с други думи, действително да преобразят околния свят чрез своите духовни способности. В тази част на света действително нямаше по-важен човешки стремеж. И непосредствено на север от това население се установи онзи народ, който можеше да вижда в духовния свят, който беше така да се каже, „на ти" с духовните Същества, но без да се труди, без да проявява постоянство или опити за културен напредък.
към текста >>

53. Лекция първа GA_126 Окултна история

И така, аз поставих пред вас образите от мита, значителния мит за Гилгамеш, мит, който, както ние виждаме, ще ни поведе в духовните дълбини, които се намират преди халдейско-вавилонския културен период.
И така, аз поставих пред вас образите от мита, значителния мит за Гилгамеш, мит, който, както ние виждаме, ще ни поведе в духовните дълбини, които се намират преди халдейско-вавилонския културен период. Аз исках да извикам пред вас тези образи, които ще покажат, че тук имаме две индивидуалности: една индивидуалност, в която се изявява божествено-духовна същност - това е Гилгамеш; другата - повече човек, но при това такава, че бихме я нарекли млада душа, която е преминала още малко инкарнации и затова все още носи древното ясновидство в по-късно време - това е Енкиду.
към текста >>

Този процес, в който двамата са необходими един на друг и действат заедно, се отразява в по-късния, четвърти културен период, в гръко-римския, при това на физически план.
От обмяната на това, което знаят тези двамата, зависи вавилонско-халдейската култура и ние виждаме, че цялата вавилонско-халдейска култура е производна на това, което идва от Гилгамеш и Енкиду. В халдейско-вавилонската култура се включват ясновиждането на бого-човека Гилгамеш и ясновиждането на младата душа Енкиду. Този процес, в който двамата са необходими един на друг и действат заедно, се отразява в по-късния, четвърти културен период, в гръко-римския, при това на физически план. Пълното разбиране на такова отражение ние достигаме наистина само постепенно. По такъв начин по-духовният процес се отразява на физически план, когато човечеството се спусна много дълбоко надолу, когато то вече не чувства съпринадлежността на човешката личност и духовно-божествения свят.
към текста >>

Те като в център се срещнали именно в Александрия, на това място, което е установено на арената на третия културен период, но има характер на четвърти период.
Колкото и да е учудващо, Александър и Аристотел стоят един до друг подобно на Гилгамеш и Енкиду. И ние виждаме, как Александър Велики пренася това, което е било дадено от Гилгамеш на халдейско-вавилонската култура, в първата третина от четвъртия следатлантски период, но преведено на законите на физическия план. Като последствие от действията на Александър Велики, това по чудесен начин се изразява във факта, че на това място, където се е намирала арената на египетско-халдейската култура, се основава Александрия14, за да бъде разположена като в центъра, точно там, където така мощно е бил представен третият, египетско-вавилонско-халдейски период. И всичко е трябвало да се срещне в този Александрийски център на културата. Там, действително, постепенно се събрали всички културни течения на следатлантската епоха, които е трябвало да се срещнат. Те като в център се срещнали именно в Александрия, на това място, което е установено на арената на третия културен период, но има характер на четвърти период. Александрия преживяла възникването на християнството. Да, и най-важните за четвъртия културен период неща се развили в Александрия чак тогава, когато християнството вече го е имало. Там действали велики учени, там се сливали преди всичко трите най-съществени културни течения: древно езическо-гръцкото, християнското и мойсеево-еврейското. Те били в Александрия заедно, те действали там едно в друго.
към текста >>

Да, и най-важните за четвъртия културен период неща се развили в Александрия чак тогава, когато християнството вече го е имало.
Като последствие от действията на Александър Велики, това по чудесен начин се изразява във факта, че на това място, където се е намирала арената на египетско-халдейската култура, се основава Александрия14, за да бъде разположена като в центъра, точно там, където така мощно е бил представен третият, египетско-вавилонско-халдейски период. И всичко е трябвало да се срещне в този Александрийски център на културата. Там, действително, постепенно се събрали всички културни течения на следатлантската епоха, които е трябвало да се срещнат. Те като в център се срещнали именно в Александрия, на това място, което е установено на арената на третия културен период, но има характер на четвърти период. Александрия преживяла възникването на християнството. Да, и най-важните за четвъртия културен период неща се развили в Александрия чак тогава, когато християнството вече го е имало. Там действали велики учени, там се сливали преди всичко трите най-съществени културни течения: древно езическо-гръцкото, християнското и мойсеево-еврейското. Те били в Александрия заедно, те действали там едно в друго.
към текста >>

Защото чрез Александрия, чрез този културен център всичко това, което по-рано е било свръхлично, което по-рано се е издигало от човешката личност към висшите духовни светове, приело личен характер.
И би било немислимо, ако културата на Александрия, построена изцяло на личността, би могла да бъде приведена в действие по друг начин, освен чрез същество, обхванато от личностното начало, какъвто е бил Александър Велики. Защото чрез Александрия, чрез този културен център всичко това, което по-рано е било свръхлично, което по-рано се е издигало от човешката личност към висшите духовни светове, приело личен характер. Личностите, които се намират тук пред нас, имат, така да се каже, всичко в себе си; отсега нататък ние вече много малко виждаме силите, които от висшите йерархии ги направляват и ги поставят на тяхното място. Всички различни мъдреци и философи, действащи в Александрия, представят древната мъдрост, изцяло пренесена в човешки-личното; от тях навсякъде звучи личното. В това е особеното: всичко, което в древното езичество е било обяснявано благодарение на това, че винаги се е казвало как боговете се спускали долу и се съединявали с човешките дъщери, за да произлязат героите, в Александрия се пренася в личната активност на човека. Какви форми е приело в Александрия юдейството, културата на Мойсей, ние можем да видим от това, което ни показва епохата, когато християнството вече е съществувало. Няма вече нищо от тези дълбоки постижения на връзките на света на хората с духовния свят, както това все пак е било във времената на пророците, както това още може да се намери даже в последните две столетия до началото на нашето летоброене.
към текста >>

54. Лекция втора GA_126 Окултна история

Затова ние наистина имаме в древен Вавилон такова историческо развитие, в което отчетливо вървят заедно външният културен поток и езотерично-вътрешният.
В същото време, когато например всичко ни сочи, че в Хермес ние имаме пред себе си личност, която дълбоко, дълбоко се е взирала в най-светите тайни на посвещението и затова е могла да стане велик инициатор на египетската култура, ние трябва да кажем, че външната вавилонска култура се е подготвяла по такъв начин, както ние това току-що охарактеризирахме: именно посредством водещата личност, имаща в душата си всички тези качества, които се развиват, когато не се прониква в дълбочината на светите тайни. Затова ние наистина имаме в древен Вавилон такова историческо развитие, в което отчетливо вървят заедно външният културен поток и езотерично-вътрешният. В същото време, когато в египетския живот те двата повече проникват един в друг, в древновавилонската култура те някак си напълно се разминават. И само вътре в това, което ние трябва да разглеждаме като вавилонска култура, такава, каквато тя е била основана от Гилгамеш, е живяло това, което е затворено в най-светите, в най-съкровените мистерии на халдейците. Посветените в мистериите били, разбира се, посветени напълно, но това само като тънка струя е текло през външната култура. Тази външна култура е била резултат от импулсите на Гилгамеш.
към текста >>

55. Лекция трета GA_126 Окултна история

Тук трябва само накратко да повторим това, което се е казало по други поводи - че в гръко-римската културна епоха преимуществено достигнало развитие това, което ние наричаме разсъдъчна душа или душа на характера (Gemutsseele) и че ние сега се намираме в периода на развитие на съзнаващата душа; във вавилонско-египетския културен период се развила сетивната душа; по-рано в персийската епоха - тялото на усещанията или астралното тяло, и в най-древния индийски период на развитието - етерното тяло на човека; приспособяването на физическото тяло към нашите следатлантски земни условия станало още в последните епохи преди великата атлантска катастрофа.
Наистина самата среда ние вече донякъде сме преминали. Тук трябва само накратко да повторим това, което се е казало по други поводи - че в гръко-римската културна епоха преимуществено достигнало развитие това, което ние наричаме разсъдъчна душа или душа на характера (Gemutsseele) и че ние сега се намираме в периода на развитие на съзнаващата душа; във вавилонско-египетския културен период се развила сетивната душа; по-рано в персийската епоха - тялото на усещанията или астралното тяло, и в най-древния индийски период на развитието - етерното тяло на човека; приспособяването на физическото тяло към нашите следатлантски земни условия станало още в последните епохи преди великата атлантска катастрофа. Така че, ако сега преминем към това, да внесем тук и обозначението на другите членове на човешката организация, то ние можем да кажем: "азът" на човека се развива в нашата следатлантска епоха така, че развитието по време на индийския период е протичало главно в етерното тяло; по време на персийския - в астралното тяло; египетско-халдейския - в сетивната душа; гръцкия - в разсъдъчната душа; и в нашата култура - в съзнаващата душа, в петия член на човека, ако броим отделните членове на душата. В шестия културен период хората ще се развият по-нататък, и душевното на човека по някакъв начин ще врасне в Манас; в седмия, последен следатлантски културен период развитието ще достигне своего рода врастване на човека в Духа-живот или Будхи; а това, което би могло да врасне в Атма, ще се развие чак в по-късно време, след великата катастрофа, с която ще завърши нашата следатлантска епоха. Тези неща са известни от цикъла за Апокалипсиса1. Но сега трябва да обърнем внимание на това, че в първия период, индийския, човек по отношение на своето развитие е бил по-ниско от това, в което живее "азът", че, всъщност, древноиндийската, доведическа култура е била, в основата си, инспирирана култура, тоест култура, която, като че се вливала в човешката душа без тази работа на "аза", която днес ние познаваме като работа на нашите мисли и нашите представи. Започвайки от египетския културен период, човек трябва, така да се каже, активно да се ползва от своя "аз".
към текста >>

В шестия културен период хората ще се развият по-нататък, и душевното на човека по някакъв начин ще врасне в Манас; в седмия, последен следатлантски културен период развитието ще достигне своего рода врастване на човека в Духа-живот или Будхи; а това, което би могло да врасне в Атма, ще се развие чак в по-късно време, след великата катастрофа, с която ще завърши нашата следатлантска епоха.
Наистина самата среда ние вече донякъде сме преминали. Тук трябва само накратко да повторим това, което се е казало по други поводи - че в гръко-римската културна епоха преимуществено достигнало развитие това, което ние наричаме разсъдъчна душа или душа на характера (Gemutsseele) и че ние сега се намираме в периода на развитие на съзнаващата душа; във вавилонско-египетския културен период се развила сетивната душа; по-рано в персийската епоха - тялото на усещанията или астралното тяло, и в най-древния индийски период на развитието - етерното тяло на човека; приспособяването на физическото тяло към нашите следатлантски земни условия станало още в последните епохи преди великата атлантска катастрофа. Така че, ако сега преминем към това, да внесем тук и обозначението на другите членове на човешката организация, то ние можем да кажем: "азът" на човека се развива в нашата следатлантска епоха така, че развитието по време на индийския период е протичало главно в етерното тяло; по време на персийския - в астралното тяло; египетско-халдейския - в сетивната душа; гръцкия - в разсъдъчната душа; и в нашата култура - в съзнаващата душа, в петия член на човека, ако броим отделните членове на душата. В шестия културен период хората ще се развият по-нататък, и душевното на човека по някакъв начин ще врасне в Манас; в седмия, последен следатлантски културен период развитието ще достигне своего рода врастване на човека в Духа-живот или Будхи; а това, което би могло да врасне в Атма, ще се развие чак в по-късно време, след великата катастрофа, с която ще завърши нашата следатлантска епоха. Тези неща са известни от цикъла за Апокалипсиса1. Но сега трябва да обърнем внимание на това, че в първия период, индийския, човек по отношение на своето развитие е бил по-ниско от това, в което живее "азът", че, всъщност, древноиндийската, доведическа култура е била, в основата си, инспирирана култура, тоест култура, която, като че се вливала в човешката душа без тази работа на "аза", която днес ние познаваме като работа на нашите мисли и нашите представи. Започвайки от египетския културен период, човек трябва, така да се каже, активно да се ползва от своя "аз". Той е длъжен посредством външните чувства да обърне своето "аз" по посока на външния свят, за да получава впечатления; той до някаква степен трябва да предприема собствено активно участие в придвижването напред. Древноиндийската култура е била по-пасивна култура, култура, която, така да се каже, се постигала чрез отдаване на това, което се вливало в човешкото същество като инспирация.
към текста >>

Започвайки от египетския културен период, човек трябва, така да се каже, активно да се ползва от своя "аз".
Тук трябва само накратко да повторим това, което се е казало по други поводи - че в гръко-римската културна епоха преимуществено достигнало развитие това, което ние наричаме разсъдъчна душа или душа на характера (Gemutsseele) и че ние сега се намираме в периода на развитие на съзнаващата душа; във вавилонско-египетския културен период се развила сетивната душа; по-рано в персийската епоха - тялото на усещанията или астралното тяло, и в най-древния индийски период на развитието - етерното тяло на човека; приспособяването на физическото тяло към нашите следатлантски земни условия станало още в последните епохи преди великата атлантска катастрофа. Така че, ако сега преминем към това, да внесем тук и обозначението на другите членове на човешката организация, то ние можем да кажем: "азът" на човека се развива в нашата следатлантска епоха така, че развитието по време на индийския период е протичало главно в етерното тяло; по време на персийския - в астралното тяло; египетско-халдейския - в сетивната душа; гръцкия - в разсъдъчната душа; и в нашата култура - в съзнаващата душа, в петия член на човека, ако броим отделните членове на душата. В шестия културен период хората ще се развият по-нататък, и душевното на човека по някакъв начин ще врасне в Манас; в седмия, последен следатлантски културен период развитието ще достигне своего рода врастване на човека в Духа-живот или Будхи; а това, което би могло да врасне в Атма, ще се развие чак в по-късно време, след великата катастрофа, с която ще завърши нашата следатлантска епоха. Тези неща са известни от цикъла за Апокалипсиса1. Но сега трябва да обърнем внимание на това, че в първия период, индийския, човек по отношение на своето развитие е бил по-ниско от това, в което живее "азът", че, всъщност, древноиндийската, доведическа култура е била, в основата си, инспирирана култура, тоест култура, която, като че се вливала в човешката душа без тази работа на "аза", която днес ние познаваме като работа на нашите мисли и нашите представи. Започвайки от египетския културен период, човек трябва, така да се каже, активно да се ползва от своя "аз". Той е длъжен посредством външните чувства да обърне своето "аз" по посока на външния свят, за да получава впечатления; той до някаква степен трябва да предприема собствено активно участие в придвижването напред. Древноиндийската култура е била по-пасивна култура, култура, която, така да се каже, се постигала чрез отдаване на това, което се вливало в човешкото същество като инспирация. Затова е разбираемо, че тази древноиндийска култура ние трябва да свеждаме до различен вид дейност, от тази, която се извършва сега от човешкия "аз"; че сегашната дейност на "аза" трябва, така да се каже, да бъде заменена за индийската душа от онова време с това, че в човешкото същество се спускали висши същества, които инспирирали човешката душа.
към текста >>

Но него можем да очакваме чак в шестия културен период.
Ние ще видим в течение на тези лекции, че в гръцката епоха цялото своеобразие на тогавашната култура се изявява благодарение на това, че "азът" работи с "аз". Но сега тази културна епоха вече не малко време е зад нас; и както в догръцката епоха висшите същества като че се потапяха в ядрото на човешкото същество и работеха там, в нашата епоха ние трябва да изпълняваме обратната задача. Това, което ние сме изработили чрез нашия "аз", това, което сме способни чрез нашата активност да приемем в себе си чрез впечатленията от външния свят, ние трябва да съумеем отначало да ги придобием по чисто човешки начин, но след това не трябва да се спираме на тази позиция, на която са спрели хората от гръко-римската епоха, разработвайки само човешкото, само чисто човешкото като такова. Това, което ние изработваме, трябва да го възнасяме нагоре и да го вкарваме в това, което трябва да дойде. Ние трябва, така да се каже, да държим направление нагоре, към това, което трябва да дойде по-късно към Манас или Духа-себе. Но него можем да очакваме чак в шестия културен период. Ние се намираме сега между четвъртия и шестия периоди. Шестият обещава на човечеството, че то ще може да пренесе във висшите области това, което се придобива благодарение на външните впечатления, които "азът" получава чрез своите органи на чувствата. В нашата пета културна епоха ние сме в състояние само, така да се каже, да атакуваме - всичко това, което ние придобиваме чрез външните впечатления и което достигаме чрез преработката на тези впечатления, да направим така, че то да може да получи направление нагоре. Ние живеем в това отношение наистина в преходна епоха и ако си спомните, какво беше казано вчера за действащата в Орлеанската Дева духовна сила, то ще видите, че вече в Орлеанската Дева е действало нещо от това, което се движи в противоположна посока, освен въздействията на висшите сили в догръцката епоха.
към текста >>

Тогава на него ще гледат като на човек, показателен за нашия, пети културен период; човек, който винаги е чувствал стремеж да изрази това, което е живяло в него, в звуци, порив към духовния свят; който е разглеждал произведението на изкуството като външен език на духовния свят.
Това изкуство, което ние характеризираме като гръцко изкуство, което, така да се каже, просто е имало предвид човека, което изцяло и напълно е изобразявало само човешкото, работата на "аза" с "аз", понеже "азът" се изразява в чувствено-физическия материал, това изкуство е имало своето време. В наше време у действително великите художествени личности като че инстинктивно е възникнало стремление да превърнат изкуството в своего рода жертвено служение на божествено-духовните светове; това означава например, да гледаш на това, което е облечено в звук, като на интерпретация на духовни мистерии. Така някога културноисторически-окултно ще разберат във всички направления Рихард Вагнер2. Тогава на него ще гледат като на човек, показателен за нашия, пети културен период; човек, който винаги е чувствал стремеж да изрази това, което е живяло в него, в звуци, порив към духовния свят; който е разглеждал произведението на изкуството като външен език на духовния свят.
към текста >>

Всичко това, което в догръцките епохи, в отделните цикли на следатлантските култури се явявало подобно на божествено внушение, подобно на откровение свише - това се отнася все още и към началото на гръцкия културен период, към IX, X, XI век на дохристиянската епоха - което се представя пред нас като инспирирана култура, в която отвън се влива това, което тя трябва да съдържа духовно, всичко това се свежда все повече и повече към това да изживяваш себе си чисто човешки-лично.
Ако ние поставим пред нашите очи този образ от човешката история, окултната история, тогава ще стане разбираемо, че душата, която е била инкарнирана в индийската, а след това в персийската епоха, е могла да бъде проникната от инспириращия елемент на някаква индивидуалност от висшите йерархии, но че след това, когато тя встъпила в гръко-римската епоха, тази душа се оказала насаме със себе си, че тази душа е работила така, че "азът" е работил с "аз". Всичко това, което в догръцките епохи, в отделните цикли на следатлантските култури се явявало подобно на божествено внушение, подобно на откровение свише - това се отнася все още и към началото на гръцкия културен период, към IX, X, XI век на дохристиянската епоха - което се представя пред нас като инспирирана култура, в която отвън се влива това, което тя трябва да съдържа духовно, всичко това се свежда все повече и повече към това да изживяваш себе си чисто човешки-лично. По-силно от всичко това намира израз в Гърция. Такъв израз на външния човек, какъвто се явява, живеейки във физическия свят, това, какво е човек като опиращо се само на себе си "аз"-същество, не е виждала ни една епоха дотогава и след това никога няма да види. Чисто човешки-личното, заключеното изцяло в себе си човешки-лично, се изявява исторически в античния начин на живот на гърка и в творенията му. Да видим как гръцкият скулптор е придавал човешки-личното на образите на своите богове. Ние можем да кажем, че така, както застава пред нас произведение на гръцката пластика, доколкото то е познаваемо с физически средства, човек стои пред нас цял като личност.
към текста >>

И да видим все пак как идва изкуството при този народ, който трябва да даде материал за нашия, за петия културен период, трябва само да си представим старото немско изкуство и ние ще видим, че си имаме работа не със символика, но и не с проявление на чисто човешкото, а със задълбочено в себе си душевно.
Ако ние отидем по-назад, то формите ще станат символични, формите ще покажат нещо, което не е чисто човешко, ще изразят нещо такова, което човек не чувства още в самия себе си. Той може да изразява само в символи това, което идвало от божествено-духовните светове. Оттук и древното символно изкуство. И да видим все пак как идва изкуството при този народ, който трябва да даде материал за нашия, за петия културен период, трябва само да си представим старото немско изкуство и ние ще видим, че си имаме работа не със символика, но и не с проявление на чисто човешкото, а със задълбочено в себе си душевно. Ние виждаме как душевното, като че не може изцяло да навлезе в човешкия облик. Кой може по друг начин да охарактеризира образите на Албрехт Дюрер4, от това да каже, че в тях това, което се стреми в човека към свръхсетивния свят, намира, може да се каже, само несъвършен в гръцки смисъл израз във външния строеж на телесното? Оттук и задълбочаването в направление на душевното, колкото по-нататък отива изкуството. И сега вече няма да ви се стори непонятно това, което казах в първата лекция: това, което е било въплътено по-рано, се проявявало във физическия свят подобно на отблясък, в индивидуалността се вливали същества от висшите йерархии. Затова, говорейки за човека от гръцкия свят, че той е бил въплътен в по-ранни епохи, ние трябва да виждаме не само това затворено същество, но и стоящата зад него индивидуалност от някаква висша йерархия.
към текста >>

И като отзвук [на мистерията] на физически план е трябвало да усети човек, принадлежащ към гръцкия културен период, преминаването през страх и състрадание.
Той също преминал през това. И ето, като възпоменание за по-ранните инкарнации, това се проявило при Аристотел. Той могъл да даде теорията на трагедията, тъй като при съзерцание на гръцката трагедия той бил доведен от тези възпоминания до това, че в нея се съдържа отзвук, като че външен, изнесен на физически план отзвук на това мистерийно възпитание, когато душата се очиства чрез състрадание и страх. Затова драматическият герой и цялата постройка на трагедията е трябвало да покажат пред зрителите нещо, на основата на което зрителят в отслабен вид би могъл да преживее състрадание към съдбата на героя на трагедията и страх пред изхода на неговата съдба, пред пълната с ужас смърт, която го грози. По такъв начин, в драматическото развитие на действието, в живота и движението на трагедията е било втъкано това, което е ставало в душата на древния мист: очистване, катарзис чрез страх и състрадание. И като отзвук [на мистерията] на физически план е трябвало да усети човек, принадлежащ към гръцкия културен период, преминаването през страх и състрадание. Трябвало е художествено да се преживее, естетически да се насладиш на това, което е било по-рано велик принцип на възпитанието. И когато това, на което Аристотел се научил в предишните инкарнации, влязло в неговата личност, той станал този човек, който е бил способен да даде това единствено определение на трагедията, което станало класическо и действало толкова силно, че още в XVIII век то било възприето от Лесинг и в течение на целия XIX век играло такава роля, че за това определение са написани цели библиотеки. Впрочем не много би било загубено8, ако по-голямата част от това, което се намира в библиотеките, изгори. Да изгори, защото е било написано с пълно неразбиране на току-що казаното, на това, че в изкуството се проектира нещо, което се съдържа в духовното, и тези, които са писали това, не подозирали, че Аристотел е откривал древната тайна на мистерията9, когато е казвал: "Трагедия - това е поредица от последователни действия, които се групират около един герой и които са способни да извикат у зрителя чувство на страх и състрадание, за да може в душата на зрителя да настъпи очистване".
към текста >>

56. Лекция четвърта GA_126 Окултна история

По такъв начин ние трябва да кажем: в египетско-вавилонско-халдейския културен период имаме последната, така да се каже, подготовка за чисто човешката култура на Гърция.
От указанията, дадени в последните дни, вие можете да направите извод, че гръко-римската култура в известно отношение стои по средата на цялата следатлантска култура. Трите предшестващи културни епохи са били като подготовка за тази работа на човешката душа, "аз" с "аз", на която обърнахме внимание, говорейки за гръцката култура. Подобно на слизането от ясновидските съзерцания към чисто човешкото възприятие на гърците изглеждат древноиндийската, персийската, египетската култури. Подобно на обратно възкачване, на достигане отново на ясновидските култури би трябвало да ни изглежда това, което започва от нашето време и което във все по-нарастваща степен ще бъде достижение за човечеството в близките столетия и хилядолетия. По такъв начин ние трябва да кажем: в египетско-вавилонско-халдейския културен период имаме последната, така да се каже, подготовка за чисто човешката култура на Гърция.
към текста >>

За да се запечата това във вашите души, аз искам да подчертая, че вавилонците при прехода им към четвъртия културен период са били тези, които е трябвало да сведат Небето до земята, трябвало е да внесат небесното в мярката, числото и теглото; че до наши дни чувстваме отзвуците на това и че ние пак ще се върнем към тази техника на смятане; че тя трябва все повече и повече да добива признание, макар че в други области на живота абстрактната система на числа и измервания, разбира се, е вярна.
За да се запечата това във вашите души, аз искам да подчертая, че вавилонците при прехода им към четвъртия културен период са били тези, които е трябвало да сведат Небето до земята, трябвало е да внесат небесното в мярката, числото и теглото; че до наши дни чувстваме отзвуците на това и че ние пак ще се върнем към тази техника на смятане; че тя трябва все повече и повече да добива признание, макар че в други области на живота абстрактната система на числа и измервания, разбира се, е вярна. По такъв начин можем пак и тук да видим как при слизането долу в гръко-римската култура е била достигната определена точка на чисто човешко изразяване на личността на физически план и как след това имаме място на издигане. Така че, действително, по отношение на хода на следатлантското културно развитие Гърция стои горе-долу по средата.
към текста >>

57. Лекция шеста GA_126 Окултна история

Оттук, като правило, ние можем да си представим хода на човешкия културен живот схематично така: отначало ние виждаме как от неопределените дълбини се извършва подем на човешката култура до някаква връхна точка, след това виждаме как този културен живот се отдръпва и при това по-бавно, отколкото е придошъл.
Вчера ви обърнах внимание върху това, как в хода на човешкото развитие се включват най-различни исторически сили. Благодарение на това, а също благодарение на пресичането на едно мощно течение с друго, възникват периоди - в определено културно отношение - на подем, а също така периоди на спад; и това става така, че когато старата култура още се оттича, когато старата култура, така да се каже, преминава във външното, бавно и постепенно се подготвя това, което трябва да вкара в действие по-късната култура, което трябва, собствено, да оживи, да породи по-късната култура. Оттук, като правило, ние можем да си представим хода на човешкия културен живот схематично така: отначало ние виждаме как от неопределените дълбини се извършва подем на човешката култура до някаква връхна точка, след това виждаме как този културен живот се отдръпва и при това по-бавно, отколкото е придошъл. Това, което е донесла дадена културна епоха, дълго живее после, вплита се в различни последващи течения и народни култури и се изгубва, както би се изгубил поток, вливащ се не в морето, а разливащ се по равнината. Но докато се разлива, се подготвя нова култура, която, така да се каже, при залеза на старата култура е била още незабележима, за да започне от своя страна после собствено развитие, свой подем и да способства по такъв или сходен начин за придвижването на човечеството напред.
към текста >>

Защото това, което се съдържа в самия човек, с което човек, така да се каже, въздейства върху света, от всичко, което от свръхсетивните сили най-човешки се проявява в него - това ни е дадено в средния, в четвъртия културен период.
Ако искаме да си представим културно развитие, характерно в най-значителен смисъл, то ние можем да почувстваме, че такова трябва да бъде развитието, в което общочовешкото, действието на "аз" с "аз" присъства по най-забележим начин. Това е имало място в древна Гърция, както показахме. И ето, ако ние го разгледаме, то тук особено може да ни се открие колко характерно протича културата; защото това, което е ставало в трите предидущи култури, и това, което следва, се модифицира по съвършено различен начин от намиращото се вън от човека. Защото това, което се съдържа в самия човек, с което човек, така да се каже, въздейства върху света, от всичко, което от свръхсетивните сили най-човешки се проявява в него - това ни е дадено в средния, в четвъртия културен период. Но за Гърция трябва да кажем още и следното.
към текста >>

По-късно ние виждаме, че тази индивидуалност се оказала пригодна, щото във формите, които били възможни едва под влияние на четвъртия следатлантски културен период, да се влее това, което би трябвало да действа в бъдеще.
По-късно ние виждаме, че тази индивидуалност се оказала пригодна, щото във формите, които били възможни едва под влияние на четвъртия следатлантски културен период, да се влее това, което би трябвало да действа в бъдеще. Колкото и удивително да ни се струва, тази индивидуалност се появява отново в Рафаело и обединява в живописта това, което във всички времена трябва да действа като християнски импулс с чудесните форми на Гърция. И тук можем да разберем как се отнася индивидуалната карма на тази ентелехия (при Аристотел - нематериално дейно начало, което формира материята и я докарва до съвършенство - бел.пр., Е.М.) към външната инкарнация. От външното въплъщение се изисква в Рафаело да може да се прояви някаква сила на това време; за тази сила на времето е подходяща индивидуалността на Илия-Йоан. Но епохата може да даде такава сила само в крехко физическо тяло, затова Рафаело умира така рано.
към текста >>

58. Христовият Импулс в хода на историческото развитие. Локарно, 19. Септември 1911, Втора лекция GA_130 Езотеричното християнство

Велики неща ще се случват през следващия културен период.
Велики неща ще се случват през следващия културен период. Това, което в Четвъртата културна епоха се роди само като един сън на великия мъченик Сократ, то ще съществува там като действителност. Какво представляваше впрочем този велик импулс на Сократ? Той искаше този, който изживява един морален закон да вниква в него така, че да е обзет от него, да действува също като морален човек по съответния начин. Нека помислим колко далече сме още от това, колцина могат да кажат: това трябва да стане – но колко малко са тези, които притежават необходимата вътрешна сила, силата на морала! За да бъдат моралните учения така ясно прозрачни и моралните чувства така сигурно развити, за да няма нищо, което познаваме без да имаме импулса да го изпълним с жар, за да може това да узрее действително в човешките души, да бъде то не само разбрано, за да не бъде другояче, освен един морален импулс да се превърне в дело – това зависи от факта, хората да се вживеят в двете горепосочени духовни течения.
към текста >>

59. Вяра, любов, надежда три степени в човешкия живот. Нюрнберг, 3. Декември 1911, Втора лекция GA_130 Езотеричното християнство

Обаче в последната културна епоха душата, която е приела спиритуалния живот, ще се възроди тъкмо върху развалините на външния културен живот.
Накратко казано, чрез външната култура биха били разпространени само безутешност и пустота по лицето на Земята. Обаче в последната културна епоха душата, която е приела спиритуалния живот, ще се възроди тъкмо върху развалините на външния културен живот. Че тя ще е приела този спиритуален живот, ще се убедите от факта, че в душите Ви ще се родят могъщите сили на надеждата: тази надежда, че след голямата катастрофа човечеството ще навлезе в една нова възраст, когато дори във външния живот ще се прояви онова, което отдавна е било подготвяно в душите по един вътрешен, духовен начин.
към текста >>

60. Допълнение. Значението на годината 1250. Бележки от лекция в Кьолн, 29. Януари 1911 GA_130 Езотеричното християнство

Много явления от днешния културен живот действуват разрушително, например светлинните образи, които абсолютно увреждат етерното тяло.
В мисленето върху външния свят действува един по необходимост разграждащ елемент, който упражнява разрушаващо действие върху физическото тяло. Сънят неутрализира това действие, отстранява неговите последствия. Много явления от днешния културен живот действуват разрушително, например светлинните образи, които абсолютно увреждат етерното тяло. Светлинните образи възбуждат и сетивността. Истинското изкуство може да онагледи за благото на хората това, което идва от висшите светове. В светогледа на Духовната наука ние работим в съюз със свръхсетивни Същества. Нищо друго не дава една здрава вътрешна опорна точка, освен духовното познание. Някой роб със здрава духовна опорна точка във времето на фараоните и на египетското жречество е стоял по-сигурно, отколкото някой човек от днешното време.
към текста >>

61. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Щутгарт, 21 февруари 1912 г. GA_135 Прераждане и Карма

Следователно трябва да кажа нещо ужасно и то се състои в следното: Коперниковата система, тази, която днес хората изучават като планетната система на Коперник, на която действително не могат да се отрекат голямата ѝ заслуга и следователно значението ѝ като културен феномен от първостепенно значение, е могла да навлезе в човешката душа благодарение на това, че човекът е могъл да стане достатъчно повърхностен, за да се превърне в неин привърженик.
Следователно трябва да кажа нещо ужасно и то се състои в следното: Коперниковата система, тази, която днес хората изучават като планетната система на Коперник, на която действително не могат да се отрекат голямата ѝ заслуга и следователно значението ѝ като културен феномен от първостепенно значение, е могла да навлезе в човешката душа благодарение на това, че човекът е могъл да стане достатъчно повърхностен, за да се превърне в неин привърженик. Повърхностността и външната проява спомагат за това да се оставим Коперник по-бързо да ни убеди. С това не искам да кажа, че трябва да се омаловажи значението на Коперник за човечеството. Не, но можем да кажем, че човек трябва да не е особено дълбоко мислещ, трябва да не се задълбочава много-много, а да си представя само външната страна на нещата, за да стане привърженик на Коперник. И действително високата степен на загуба на задълбоченост на човешката душа е спомогнала за това хората да могат да открият такива тривиални закони като тези, които намираме в съвременните монистични книги, в които с едно известно въодушевление се твърди: Земята, която хората населяват, е просто прашинка във всемира, наравно с другите светове. Това е една тривиална тирада поради простата причина, че тъй като тази прашинка във всичките ѝ подробности засяга човека, а другите неща, които се намират във вселената и с които земята трябва да бъде сравнявана, го касаят твърде малко.
към текста >>

Тези неща трябва да се разглеждат с голяма сериозност и с истинско достойнство, защото трябва да се установи като факт, че антропософията има мисия, че тя е като културен зародиш, който трябва да покълне и разцъфти за в бъдеще.
Ние живеем във времето, когато голям брой хора имат нужда нещо отново да проникне в душата им, нещо, което да съумее да подтикне душата напред, нещо от това, което носи антропософията, за да могат хората да обогатят и изпълнят душите си със съдържание. За следващото си прераждане, а също и за работата между смъртта и новото раждане, човечеството трябва да се стреми към дела, които да не се осланят само на старите традиции, а към истински нови дела. Тези неща трябва да се разглеждат с голяма сериозност и с истинско достойнство, защото трябва да се установи като факт, че антропософията има мисия, че тя е като културен зародиш, който трябва да покълне и разцъфти за в бъдеще. Но как се осъществява това в живота можем да разберем най-добре, ако обърнем внимание на такива кармически взаимовръзки като вяра и разум, любов и себелюбие. Онзи, който в смисъла на етапа на развитие на нашето време е убеден в това, че когато преминава през портата на смъртта, човек веднага попада в една неземна вечност, някъде извън този свят, никога няма да стигне до едно истинско оценяване на душевния напредък, защото ще си каже: Ако има някакъв напредък, ти не можеш да го осъзнаеш напълно всеобхватно като такъв, защото си само преминаващ; на този свят си само за кратко време и трябва да се готвиш само и единствено за другия свят.
към текста >>

62. 8. СЕДМА СКАЗКА GA_136 Духовните същества в небесните тела и природните царства

Видяхме, че от човека до Духовете на Времето имаме работа със Същества, които играят първо роля в човешкия исторически културен процес.
До сега в редицата на съществата, които разглеждаме, различихме самия човек като стоящ така да се каже на най-долно то стъпало на йерархическата стълба. След това се издигнахме първо до трите категории Същества на третата йерархия и охарактеризирахме съответните Същества, които съгласно западния езотеризъм нарекохме Ангели, Архангели или Архангелои и Архаи; След това стоящи над тях като следваща йерархия онези Същества, които нарекохме Духове на Формата, Духове на Движението и Духове на Мъдростта и над тези последните Съществата на първата йерархия, Духовете на Волята или Престоли, Херувимите и Серафимите. Когато обгръщаме с поглед по този начин отделните Същества, така да се каже ранговата степенна стълба на отделните Същества на йерархиите, имаме предвид първо пред езотеричното съзнание земните отношения. Ние имаме работа с всички тези Същества, когато, както видяхме, искаме да разглеждаме човека и всичко, което му принадлежи на планетата. В последните часове видяхме, че явленията, които констатираме при човека и при неговата планета не могат да бъдат обяснени духовно, ако не вземем под внимание тези Същества. Видяхме, че от човека до Духовете на Времето имаме работа със Същества, които играят първо роля в човешкия исторически културен процес. Така щото в тези Същества на третата йерархия трябва да виждаме онова, което в течение на самото земно развитие води човека стъпка по стъпка напред, което ръководи културното развитие. По-нататък видяхме, че докато тези Същества на самата трета йерархия остават в културния процес горе, определени, техни потомци, които нарекохме природни духове, слизат в света на природното съществувание и действуват като природни духове. Видяхме по-нататък, че, когато обгърнем с поглед самата планета, онова, което принадлежи на планетата, не може да бъде обяснено, ако не си представим нейната форма определена от Духовете на Формата, нейната
към текста >>

63. 10. ДЕВЕТА СКАЗКА GA_136 Духовните същества в небесните тела и природните царства

Достатъчно е само човек да си изясни такива факти като този, че в неговото развитие човечеството е стигнало сравнително късно, изхождайки от неговия културен процес, до изнамирането на хартията.
Съвсем не се касае за това. Тук в тази област се крие причината за най-разнообразните грешки и недоразумения. Така ние веднага намираме едно недоразумение, една грешка, когато определен материалистичен дарвинизъм на нашето време иска да каже: "Да, вие антропософите виждате нещата така, като че човекът безусловно трябва да бъде търсен на една по-висока степен на духовността отколкото животното, докато всъщност можем да наблюдаваме, че животното развива интелигентност; в животинско то царство съществува толкова много интелигентност, също толкова много от определен инстинктивен морал, че това, което човекът има в неговите душевни способности като един вид по-висока степен, може много добре да се получи от това, което вече намираме в животинското царство. " Тук гледната точка, за която се касае при това, е напълно разместена. На един човек, който наблюдава безпристрастно нещата, не ще му хрумне да отрече на животинското царство ума, даже разума. Достатъчно е само човек да си изясни такива факти като този, че в неговото развитие човечеството е стигнало сравнително късно, изхождайки от неговия културен процес, до изнамирането на хартията. В историческите описания това изнамиране на хартията се изтъква като едно велико постижение на човешкия ум, и в известно отношението е също един признак на човешкия прогрес. Обаче осите са познавали това изкуство вече милиони години преди това; защо то това, което осата прави в нейното гнездо, е истинска хартия. Така щото можем да кажем; това, което тук човекът произвежда чрез своя ум, то съществува вече далече, далече надолу в животинското царство. На без пристрастния наблюдател съвсем не му хрумва да отрече на животинския свят човешките душевни способности като такива. Даже в областта на Окултизма ние сме убедени, че умът и разумът действуват много по-сигурно, по-прецизно при животните отколкото в човека.
към текста >>

Меркурий /тези две имена са били объркани от съвременната астрономия, този културен импулс, той дойде първоначално от онзи Дух на Движението, който се изрази в Будизма.
Тези нормално развити Духове на Движението се показват следователно в тяхното действие в развойния процес на човечеството така, че те дават големите културни импулси. И когато обгърнем с поглед историята на човечеството, историята на човешката култура, тогава виждаме, че отделните човеци са ръководени от Ангелите; народите са ръководени от Архангелите, определени епохи, а също определени сфери /както още ще видим/ от Духовете на Времето, още по-големи епохи или сфери са ръководени от Духовете на Формата. След това обаче имаме цялостното протичане на културите в развитието на човечеството така, че определени дълги времена, които са много по-дълги от тези, които обхваща един Дух на Времето, действуват вдъхновяващо в по-големи сфери, като веднъж действува Духът на Движението, който, изпраща своите сили от една планета, друг път един Дух на Движението, който изпраща своите си ли от друга планета. По този начин тези Духове на Движението, които имат нормално развитие, действуват от планетите така, че те се сменят едни други в процеса на развитието на човечеството и се показват в големите културни импулси на развитието на човечеството, които обхващат много по-големи епохи в сравнение с тези на Духовете на Времето. Така например културният импулс на Духа на Движението, който действува от планетата, която днешната астрономия нарича Венера и която старата астрономия наричаше. Меркурий /тези две имена са били объркани от съвременната астрономия, този културен импулс, той дойде първоначално от онзи Дух на Движението, който се изрази в Будизма. Други културни импулси, които надвишават сферите на самите Духове на Времето, дойдоха от Духове на Движението, които действуват от другите планети. Следователно, докато от потомците на Духовете на Движението произхождат груповите души на животните и от луциферическите Духове на Движението произхождат расите на човечеството, тези големи културни импулси идват от Духовете на Движението, които са достигнали тяхното нормално развитие. От тази страна идват още и някои други импулси, но първо е важно да разберем културните импулси също от тази гледна точка.
към текста >>

Чрез това беше възможно да бъде познато, че фактически сферата на този Дух на Мъдростта от Слънцето беше по-обхватна от сферата на Духовете на Движението, защото тя обхваща сега целия културен процес на Земята.
тогавашното египетско настояще, не е пригодно да насочи така по гледа нагоре към онзи слънчев Дух на Мъдростта, който Заратустра беше предчувствувал по свой начин. Ето защо Египетската култура облече своя възглед за същността на този Дух в легендата, че този Дух, кога то той искаше да се съобщи на Земята, е бил веднага разкъсан на парчета. Озирис, който бе разкъсан от своя брат, той е един намек за това, за което бяха намекнали вече свещените индийски Риши с техния Вишвакарман. И след това дойде четвъртата следатлантска културна епоха /Гръцко-Латинската/ и посочи, че онова, за което беше намекнала всяка една културна епоха, може да бъде постигнато чрез особените условия в непосредствено виждане именно за тази четвърта културна епоха; т.е., че е дадена възможността чрез особени процеси на четвъртата следатлантска културна епоха да бъде вдъхновена една личност. Седемте Риши намекнаха за това, че това Същество съществува; Заратустра каза, че окултният поглед, който е насочен към Слънцето, вижда това Същество; Египетската култура казваше, че това Същество е още така чуждо за Земята, че човекът го намира само след смъртта; четвъртата културна епоха трябваше да покаже това, че в условията на нашето земно развитие беше настъпи времето, когато едно човешко същество можеше да бъде непосредствено вдъхновено от този Дух на Мъдростта. Чрез това беше възможно да бъде познато, че фактически сферата на този Дух на Мъдростта от Слънцето беше по-обхватна от сферата на Духовете на Движението, защото тя обхваща сега целия културен процес на Земята.
към текста >>

64. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Мюнхен, 26 август 1912 г. GA_138 За инициацията

Посочихме и как наследството на достижимата днес още единствено за окултистите атлантска мъдрост е живяла в следатлантската форма на прастарите свети учения на първия следатлантски културен период, как това, което е живеело тогава, за което няма никакви записки, с изключение на това, което наричаме Акаша-хроника, се явява за човека достатъчно велико и значимо, когато го осветят неговите отблясъци в индийската или изобщо в източната литература.
Да оставим своя поглед да се плъзне назад към даващата тон култура, последвала непосредствено след оформянето на земния облик по нов начин през атлантската катастрофа. Толкова често сме се връщали със страхопочитание към това, което в първата епоха от следатлантското време светите учители са донесли на човечеството на онези места от земята, където по-късно се е развила индийската култура. Обърнахме внимание на това как душата може да гледа само отдолу нагоре към величествените духовни учения, които са дошли в света тогава чрез хора-индивидуалности, които все още са носели в себе си цялото вътрешно величие на онези хора, които по времето на атлантската епоха са имали непосредствена връзка с божественото, с духовните светове, което вече не е било възможно в по-късните епохи на човечеството. Посочихме и как наследството на достижимата днес още единствено за окултистите атлантска мъдрост е живяла в следатлантската форма на прастарите свети учения на първия следатлантски културен период, как това, което е живеело тогава, за което няма никакви записки, с изключение на това, което наричаме Акаша-хроника, се явява за човека достатъчно велико и значимо, когато го осветят неговите отблясъци в индийската или изобщо в източната литература. Висотата на моралността, висотата на духовността, които се съдържат в тези писания като отзвук от прастари духовни учения, не могат да стигнат напълно до съзнанието на съвременното човечество, доколкото става дума за външното образование. Най-малко това може да стане в онези страни, които са били подготвени за съвременната си външна култура чрез това, което е постигнало хритиянството в различните му форми в течение на последните столетия. Така душата се е чувствала отправена отдолу нагоре, когато е поглеждала към всичко величествено, което днес може да се схване само интуитивно, което е дошло до нас единствено като отзвук от тази прастара духовност. Когато човек разглежда нещата по този начин и преди всичко осъзнава това, което често е било споменавано тук, че едва през седмата, последната епоха на следатлантското време – а сега се намираме в петата – човечеството ще съумее да изведе извън житейския мрак познанието за това, което някога е живеело в самото начало на следатлантската епоха и е дало импулсите за развитието на човечеството, и когато човек вземе под внимание, че човечеството ще трябва да съзрява чак до последната епоха, за да може отново да почувства и изживее в себе си онова, което е било чувствано и изживявано тогава, той придобива също така чувство и усещане за това колко висш трябва да е бил принципът на инициацията, който е дал импулсите за тази прастара свещена духовна култура на човечеството. И тогава виждаме как в течение на следващите епохи – търсейки други духовни богатства, други богатства на земното битие – човечеството същевременно все повече и повече слиза надолу, как приема други форми, и как обаче, както времената го изискват, великите посветени дават от духовния свят на човечеството това, което му е нужно като импулси за неговата култура в дадена епоха.
към текста >>

65. Пета лекция, 19 Септември 1912 GA_139 Евангелието на Марко

Писмени документи откриваме едва от вавилоно-халдейската култура, следователно от третия културен период.
А през Третата културна епоха, Египетско-халдейската, тяхната чистота пострада още повече. Ако действително искаме да вникнем в тези първи културни епохи, не бива да забравяме, че от тях не са останали никакви писмени документи. Когато говорим за древната индийска култура, ние имаме предвид една култура, за която не разполагаме с никакви писмени източници. Същото се отнася и за древната персийска култура. Защото всеки писмен текст, с който разполагаме, е само далечен отзвук от устни предания. Писмени документи откриваме едва от вавилоно-халдейската култура, следователно от третия културен период. Но по времето на древно-персийската култура, индийската култура отбелязваше един втори период, който се развиваше успоредно с древно-персийската култура. А в разцвета на вавилоно-халдейско-египетската култура, в Индия се очерта един трети период и първите писмени източници датират именно от това време. Да, първите писмени документи, например Ведите, които после биват публично разпространявани, възникват именно в края на този трети културен период. Тук влизат и текстовете, които говорят за Кришна.
към текста >>

Да, първите писмени документи, например Ведите, които после биват публично разпространявани, възникват именно в края на този трети културен период.
Същото се отнася и за древната персийска култура. Защото всеки писмен текст, с който разполагаме, е само далечен отзвук от устни предания. Писмени документи откриваме едва от вавилоно-халдейската култура, следователно от третия културен период. Но по времето на древно-персийската култура, индийската култура отбелязваше един втори период, който се развиваше успоредно с древно-персийската култура. А в разцвета на вавилоно-халдейско-египетската култура, в Индия се очерта един трети период и първите писмени източници датират именно от това време. Да, първите писмени документи, например Ведите, които после биват публично разпространявани, възникват именно в края на този трети културен период. Тук влизат и текстовете, които говорят за Кришна.
към текста >>

Следователно, когато става дума за писмени документи, не бива да смятаме, че нещата се отнасят за първия индийски културен период.
Следователно, когато става дума за писмени документи, не бива да смятаме, че нещата се отнасят за първия индийски културен период. Защото писмените текстове са възникнали именно през споменатия трети период от развитието на древна Индия, когато започнаха да угасват и последните останки от старото ясновидство. От тогава датират и сведенията за личността на Кришна. Ето защо от древна Индия научаваме само това, което идва от външни източници. Но когато разглеждаме нещата в тяхната основа, ние винаги стигаме до извода, че има пълно покритие между вътрешната им същност и външното обяснение. С привършването на третия възрастов период на Земята хората изгубиха това, което първоначално притежаваха, и точно тогава дойде Кришна, за да запази онова, което подлежеше на изчезване.
към текста >>

66. 8. ОСМА СКАЗКА. Виена, 21 януари 1913 г. GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане

Според влиянието на Слънцето, ние никога не бихме могли да спим през деня, би трябвало да спим винаги само през нощта, обаче целият културен живот почива на тази еманципация.
Слънчевата светлина не е само физическа, тя е също душевно-духовна, като такава тя се отдели от космоса и стана Аз на човека, астралното тяло е един екстракт на лунната светлина. Всичко е много мъдро устроено. Ако Азът на човека би бил свързан непрестанно със Слънцето, тогава между спането и будността хората биха могли да растат само като растения. Според влиянието на Слънцето, ние никога не бихме могли да спим през деня, би трябвало да спим винаги само през нощта, обаче целият културен живот почива на тази еманципация. Ние носим нашето действие: това, което живее в човека като астрално тяло е един екстракт на лунното действие. Така през време на съня ние не сме зависещи от Слънцето, от космическото действие на Слънцето, нашият Аз върши, което иначе Слънцето върши. Ние сме осветлявани от нашият собствен Аз и от нашето собствено астрално тяло. До тези истини проникват само древни окултни възгледи. Духовната наука ни дава този образ, тази картина на спящия човек.
към текста >>

Индийският културен живот отива към своя залез.
Днес ние стоим заедно и говорим върху Духовната наука. Ние ще минем през вратата на смъртта, ще се развием по-нататък минавайки през няколко прераждания и тогава ще имаме мисли независими от днешния земен език духовният живот ще проникне в нашият живот, ние ще можем да събеседваме с мъртвите. Индийският културен живот отива към своя залез. Някога целият въздух ще бъде изпълнен със самолети, земният живот ще опустее. Обаче човешката душа ще израсне в духовния свят. В края на земното развитие човекът ще е стигнал толкова далече, че не ще има вече пълна разлика между живите и мъртвите: живите и мъртвите ще живеят съвсем подобно. Земята отново ще премине в едно духовно състояние, защото човечеството ще се е одухотворило. Едно такова разглеждане може да ви покаже един истински отговор, когато хората питат: съществува живот и смърт, ще трае ли това винаги?
към текста >>

67. 19. ДЕВЕТНАДЕСЕТА СКАЗКА. Берген, 10. 10. 1913 г. GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане

Това е едно действително чувство, което един културен гражданин на настоящето не ще сподели напълно, обаче всеки истински окултист ще има това чувство на съпротивлението на писмеността и печата.
Те могат да бъдат четени още едно кратко време след смъртта ни от спомена, обаче Съществата на висшите йерархии не могат да четат наши книги. И ако запитате, дали те не искат да усвоят това изкуство на четенето, аз мога да призная според моя опит, че за сега те нямат никакво удоволствие да сторят това, защото не се нуждаят и не считат за полезно да четат онова, което се произвежда на Земята. Четенето на Духовните Същества започва едвам тогава, когато хора на Земята четат в книги, т.е. това което се намира в книгите ще стане жива мисъл на хората, тогава духовете четат в мислите на хората. Обаче онова, което е написано, или напечатано, то е като тъмнина за Съществата на духовния свят, така че по отношение на самите духовни Същества имаме чувството, че когато поверим нещо на писмеността и печата, ние правим съобщения зад гърба на духовните Същества. Това е едно действително чувство, което един културен гражданин на настоящето не ще сподели напълно, обаче всеки истински окултист ще има това чувство на съпротивлението на писмеността и печата.
към текста >>

68. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 28 август 1913 г. GA_147 Тайните на прага

Окултното изследване ми показа, че известен брой бележити историци от съвременността са станали такива именно поради факта, че са били в някакво отношение с египетското посвещение в третия следатлантски културен период.
В един определен период професор Капезий е силно измъчен и изтерзан душевно. Това става по следните причини. Вие сте разбрали, особено от „Портата на посвещението“, че Капезий е някакъв вид учен теоретик, историк. Окултното изследване ми показа, че известен брой бележити историци от съвременността са станали такива именно поради факта, че са били в някакво отношение с египетското посвещение в третия следатлантски културен период. Такива учени историци или са имали директно нещо общо с принципа на посвещение, или пък са били близо до тайните на храма по друг начин. Сигурно сте забелязали, че Капезий е историк, който се опира не само на външни писмени съчинения, но и се опитва да проникне в тези идеи на историята, които играят роля в еволюцията на човечеството, в развитието на културата.
към текста >>

69. 1. ПЪРВИ ЛАЙТМОТИВ GA_149 Христос и духовният свят за търсенето на свещения Граал

Ще забележим, че по определен начин върху голяма част от разглеждания от нас културен свят е преминало нещо, преминало е онова, което гръцката философия и някои други мислителни задълбочения бяха донесли вече от няколко столетия на човечеството.
Можем да си кажем: Нека се придържаме към това, което идушите отдадени на най-външните неща не могат да отрекат, да се придържаме към старото предание, както то е получено в историята; но да се опитаме да проникнем в онази част, която обхваща духовния живот в неговата чистота. Защото можем да се надяваме, че чрез едно такова проникване ще доловим някои неща от истинските импулси на развитието на човечеството. Нека се придържаме към мислителния живот на времето, което се намира в началото на нашето летоброене. Нека се постараем да проникнем, чието исторически, в това, което хората са произвели като задълбочение на мислите ако щете 200 години преди Тайната на Голгота и още толкова години след тази Тайна, за да проникнат в тайните на света, в загадките на света. Тогава ще открием, че в столетията преди и след Тайната на Голгота е станала една безкрайно пълна със значение промяна в душевното устройство на човечеството относно мисловния живот. Ще забележим, че по определен начин върху голяма част от разглеждания от нас културен свят е преминало нещо, преминало е онова, което гръцката философия и някои други мислителни задълбочения бяха донесли вече от няколко столетия на човечеството. Когато разгледаме до какво е стигнало човечеството в онова време чисто от само себе си, без размисъл върху някой импулс идващ отвън, до какво са стигнали онези, които са били наречени със стоическия израз "мъдреци", до какво са стигнали множество личности на римската история, трябва да кажем: Относно завладяването на мисли, относно завладяването на идеи западният живот, настъпил след това време, не ни е донесъл всъщност нещо извънредно повече. Този западен живот ни е донесъл безкрайно много относно проникването във фактите на природата; донесъл ни е безкрайни революции на мисленето върху външния свят. Обаче мислите, самите идеи, с които бяха направени тези постижения, с които човечеството се беше опитало да проникне във външните пространствени тайни на съществуванието, те са били в същност малко доразвити и задълбочени от онова време насам; всички тези мисли и идеи, даже и тези за развитието, живееха всички в душите на тогавашното време. Това, което бихме могли да наречем така едно мислително схващане на света, едно живеене в идеи, беше стигнало до определена височина, до един връх и беше обхванало не само отделни духове както известно време преди това учениците на Сократа; но беше станало по определен начин популярно, беше се разпространило над южна Европа и други области на света. Човек се удивлява на това задълбочаване на мисълта.
към текста >>

70. Как се преодолява душевната нищета на съвремието? GA_168 Връзката между живите и мъртвите

В тази епоха сме инкарнирани сега и в този културен период човечеството ще живее още много столетия.
Повечето от нас често са чували и знаят, че нашата епоха е предшествана от така наречената четвърта следатлатска културна епоха, в която най-значимите народи са били гърците и римляните, че следващите столетия до 14.-15. век са били все още импулсирани от тази четвърта следантлантска културна епоха и че след 15. столетие живеем в петата следатлантска културна епоха. В тази епоха сме инкарнирани сега и в този културен период човечеството ще живее още много столетия. Също така знаем, поне повечето от нас, че в четвъртата следатлантска, гръцко-римската културна епоха чрез всичко, което представлява външна култура и работа, се изгражда така наречената разсъдъчна душа и че настоящата задача е да се изгради съзнателната душа.
към текста >>

Трябва да знаем, че този вид душевни връзки между хората от четвъртия следатлантски културен период е бил характерен за времето си.
Трябва да знаем повече неща за другия, за да можем да му се доверим. Това, което днес се постига след дълъг период от време, а често и не се постига, когато се срещат хора, се е получавало мигновено в по-ранните столетия, а именно в гръцко-римската културна епоха. Хората са нямали нужда да обменят дълго време мисли и чувства, запознанствата ставали бързо, доколкото са от полза за двама души или също така за повече хора, които се обединявали в общност, доколкото това е необходимо. Душевността на единия човек е действала много по-духовно в душевността на другия човек. Така, както днес човекът чрез своите сетива може правилно да възприеме цветовете на растенията – в седмата следатлантска културна епоха това няма да бъде възможно да става спонтанно, а ще са нужни специфични условия, за да се разпознае дори природата, – и така, както днес човек все още мигновено разпознава растенията, без да е необходимо по-близко общуване – чрез което да се опознае вътрешната същност, но това, което обикновеният човек познава в растенията, той го получава при първото си впечатление, – същото се е случвало между хората и тогава. Трябва да знаем, че този вид душевни връзки между хората от четвъртия следатлантски културен период е бил характерен за времето си. Но днес светът изплита много по-различна мрежа от душевни връзки, отколкото тогава. Помислете как повечето връзки между хората от четвъртата следатлантска културна епоха са се осъществявали благодарение на личните срещи и как това, което хората са осъществявали помежду си, се е случвало благодарение на личните срещи. Печатарското изкуство, способствало толкова много досега и което ще продължава да способства установяването на безличните отношения, принадлежи на петата следатлантска културна епоха. И съвременните условия са такива, че принципно връзки, които са установени спонтанно, не биха могли да са от полза. И в тези модерни условия хората могат да се обръщат едни към други по един все по-безличен начин.
към текста >>

Защото теоретичната програма е врагът на петия следатлантски културен период.
Това, което е необходимо, е да се правят възможно повече позитивни описания, как хората действително се развиват, да си представим една, бих казал, позитивна история на индивидуалното човешко развитие. Когато можем, да разказваме как човекът А, човекът Б или човекът В се е развил и да подхождаме с любов към развитието на даден човек, което се разкрива пред очите ни. Преди всичко е необходимо следното: изучаване на живота, стремеж към познания за живота, не към програми. Защото теоретичната програма е врагът на петия следатлантски културен период.
към текста >>

Когато се формират общества, това трябва да става според изискванията на петия следатлантски културен период.
Когато се формират общества, това трябва да става според изискванията на петия следатлантски културен период. Този факт означава, че членовете на тези общества са основна причина за съществуването на тези общества и че обменът на идеи между тези настроени позитивно хора трябва да носи възможно най-добри резултати. И ако се обръща достатъчно внимание на това, ще се покажат много индивидуални резултати. Какво се прави обикновено днес? Започва се с правилата и устава. Това може и да е нещо добро, тъй като външните условия го изискват.
към текста >>

А най-високата степен на тази съзнателна душа е духът-себесъщност, който ще трябва да бъде естествена заложба в шестия следатлантски културен период.
В днешната лекция исках да посоча трите големи идеали, конкретните идеали за петата следатлантска епоха: конкретно социално човешко разбирателство, мисловна свобода, духовно познание. Трите конкретни идеали трябва да зададат на учените посоката към бъдещето. Те трябва да пречистят живота, да дадат на морала импулсите, трябва да станат в най-широк смисъл ориентировачни и насочващи, трябва да изпълват живота и да го на насърчават в рамките на съвременното човечество. Но първите два няма да могат да се изпълнят – социалното разбирателство и мисловната свобода, – ако към тях не се присъедини като трето и духовното познание, защото трябва да бъде развивана съзнателната душа. А най-високата степен на тази съзнателна душа е духът-себесъщност, който ще трябва да бъде естествена заложба в шестия следатлантски културен период. Той не може да се развие без подготвителния етап на онази вътрешна самостоятелност на човека, която се постига чрез разгръщане на съзнателната душа. В нашата духовно-научна дейност трябва да вземем под внимание факта, че това, което познаваме като абстрактни истини, носи в себе си действителна магическа сила, която само трябва да се освободи, за да може да хвърли истинска ясна светлина върху целия живот. И където и да се намира, като учен или в коя да е практическа област, и в най-малкото, което прави, човек ще е включен в изпълнението на големите задачи на нашата епоха в правилния смисъл, ако в своята област знае как да оживи това, което приемаме като абстрактни истини на нашите срещи. И тогава душите ни ще се изпълнят с радостно чувство, което не е повърхностно, а ще бъде свързано с онази сериозност, която е животворна, която възвисява нашите сили, която не иска просто да се наслаждаваме на живота, а ни прави усърдни служители на живота.
към текста >>

71. Житейските лъжи на съвременното културно човечество GA_168 Връзката между живите и мъртвите

Но древните атавистични ясновидски способности, които са имали хората, са им давали също и дейни мисли, доколкото са имали нужда от тях в своя културен период.
Ние знаем, че днес човечеството се намира в преходен период. Не говорим в повърхностния смисъл, в който сега се говори за преходен период, а в един друг смисъл. Ние се намираме в онзи преходен период, в който древните атавистични ясновидски инстинкти са отмрели и в който трябва да се придобие способността съзнателно да се навлезе в духовните светове. За духовния изследовател това представлява очевиден факт. Но древните атавистични ясновидски способности, които са имали хората, са им давали също и дейни мисли, доколкото са имали нужда от тях в своя културен период. Историята представя твърде малко от величественото, което Халдейският или Египетският културен период са съдържали като значими мисли в човешкия живот. Значими мисли – нашето време трябва отново да придобие мисли, – способни да се намесят в действителността! Това обаче те могат само когато бъдат оплодени от духовния свят, както старите времена са били оплождани от духовните светове. Днес хората не могат да бъдат оплождани по несъзнателен начин. За целта е нужно да има съзнание, когато духовно-научните познания действително се придобиват от хората.
към текста >>

Историята представя твърде малко от величественото, което Халдейският или Египетският културен период са съдържали като значими мисли в човешкия живот.
Ние знаем, че днес човечеството се намира в преходен период. Не говорим в повърхностния смисъл, в който сега се говори за преходен период, а в един друг смисъл. Ние се намираме в онзи преходен период, в който древните атавистични ясновидски инстинкти са отмрели и в който трябва да се придобие способността съзнателно да се навлезе в духовните светове. За духовния изследовател това представлява очевиден факт. Но древните атавистични ясновидски способности, които са имали хората, са им давали също и дейни мисли, доколкото са имали нужда от тях в своя културен период. Историята представя твърде малко от величественото, което Халдейският или Египетският културен период са съдържали като значими мисли в човешкия живот. Значими мисли – нашето време трябва отново да придобие мисли, – способни да се намесят в действителността! Това обаче те могат само когато бъдат оплодени от духовния свят, както старите времена са били оплождани от духовните светове. Днес хората не могат да бъдат оплождани по несъзнателен начин. За целта е нужно да има съзнание, когато духовно-научните познания действително се придобиват от хората. И дори при този мъж, при когото може лесно да се покаже, че е обхванат от най-пагубните последствия от липсата на взаимовръзка в мислите на нашето време, виждаме, че той нанася огромна вреда чрез това, че заразява толкова много хора със своята липса на взаимовръзка в мисленето.
към текста >>

Вече е необходимо да се обърне внимание на тези неща, защото те не се откриват при отделни хора, а са характерни за целия настоящ културен свят.
Това е реформа на живота! Помислете, това е реформа на живота на човек, който е проникнал толкова дълбоко в това, което е необходимо, а именно всичко трябва да стане друго, тоест нищо не трябва да стане друго, но всичко трябва да се осмисли по друг начин: „Тези неща не бива да представляват най-същественото, целта75, най-висшата стойност. Те трябва да бъдат постигнати със същата енергия, трябва да бъдат оценени“ – тоест да бъдат осмислени – „според различна от досегашната скала.“ Към това няма нужда да се добавя нещо повече! Вече е необходимо да се обърне внимание на тези неща, защото те не се откриват при отделни хора, а са характерни за целия настоящ културен свят. И това, което хората изживяват в своята съдба, не се определя от нищо друго освен от тази неефикасност на мисленето и усещането. Това е кармата на тази неефикасност на мисленето и усещането! На тези неща човек трябва да обърне внимание и поне като духовен учен да успее да се абстрахира от това, което днес светът провъзгласява и което се приема като „най-висши ценности“ поради други импулси. И в тази връзка човек действително трябва да може, без да се главозамайва от всевъзможни други чувства, управляващи днес света и под чието влияние възникват толкова много лъжи, да отправи поглед към най-важното. Защото тези неща имат своето влияние.
към текста >>

72. Връзката между живите и мъртвите GA_168 Връзката между живите и мъртвите

Чрез духовната наука за нас трябва да оживее онова, в което се намираме винаги, което обаче човечеството е призвано да познае, все по-съзнателно, развивайки се през петия, шестия и седмия следатлантски културен период.
Вярвам, че чрез запознаването с такива факти от човешкия живот може да се изживее онова обогатяване, от което се нуждаем в зависимост от целия характер и смисъл на нашата настояща епоха и най-близкото бъдеще. Много от старото се е разпаднало и трябва да се развие нещо ново, както често съм казвал. В това ново обаче човек не може да навлезе без импулсите, които се развиват в него чрез духовната наука. Става дума за усещанията към Всемира и към останалите същества във Всемира, към които се приближаваме чрез духовната наука, за това, че нашият живот се формира по друг начин чрез духовната наука, става по-различен от това, което е представлявал по-рано. Чрез духовната наука за нас трябва да оживее онова, в което се намираме винаги, което обаче човечеството е призвано да познае, все по-съзнателно, развивайки се през петия, шестия и седмия следатлантски културен период.
към текста >>

73. 2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 9 Декември 1916 GA_173 Карма на неистината

И както също така на всеки окултист е известно имам предвид не външно, а като културен факт, като най-напреднал, религиозно и политически, а оттук и културно най-укрепнал по категоричен начин изпъква полският елемент, който се различава от всички останали славянски племена по това, че има единен, вътрешно укрепнал духовен живот с изключителен размах и устойчивост.
Фактът,че в източната част на Европа установяваме наличието на един диференциран народностен елемент, е известен на всички, които от XIX век насам сериозно са се занимавали с определени окултни познания. Окултистът знае и винаги е знаел, че в славянската душевност живее бъдещия народностен елемент. И ако сред окултистите на Теософското Общество се е твърдяло нещо друго, примерно, че този бъден елемент за шестата подраса се крие в американците, то това доказва само, че тези окултисти не са били или не са никакви окултисти или пък че искат да постигнат нещо друго в сравнение с онова, което е предвидено във фактите. Следователно ние трябва да държим сметка, че на изток от нас съществува един носещ в себе си определено бъдеще, произтичащ като че ли от кръвта елемент, който днес все още до голяма степен е наивен, не се е опознал, но пророчески-инстинктивно съдържа онова, което един ден трябва да се развие от него. Под формата на мечти то често е налице. И както също така на всеки окултист е известно имам предвид не външно, а като културен факт, като най-напреднал, религиозно и политически, а оттук и културно най-укрепнал по категоричен начин изпъква полският елемент, който се различава от всички останали славянски племена по това, че има единен, вътрешно укрепнал духовен живот с изключителен размах и устойчивост. Днес искам само да скицирам това, но с тия неща може би ще се занимаем и по-по дробно.
към текста >>

74. 6.ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 17 Декември 1916 GA_173 Карма на неистината

По-нататък в английските братства се говори, че спрямо останалите славяни, поляците имат предимство дотолкова, доколкото те единодушно са изградили свой религиозен и прочее културен живот на сравнително високо равнище.
По-нататък в английските братства се говори, че спрямо останалите славяни, поляците имат предимство дотолкова, доколкото те единодушно са изградили свой религиозен и прочее културен живот на сравнително високо равнище. Сетне отчасти се обрисуват съдбините на поляците, ала се твърди, че те всъщност принадлежали към Руската империя. Посочват се и балканските славяни, за които се говори, че се освободили от потисничеството на Турция и основали самостоятелни славянски държави, които обаче и това изречение непрестанно бива повтаряно в тази си форма щели да просъществуват само до следващата голяма европейска война. В тези братства голямата европейска война се представя най-вече през 90-те години като предстояща в близко бъдеще и се свързва специално с еволюционните импулси, които щели да се излъчат от балканските славяни и които се характеризирали с това, че тези държави, възникнали чрез отделяне от Турската империя, трябвало да преминат в други форми. Тези балкански славяни се казва там ще можели да запазят самостоятелността си само до голямата европейска война, след което им предстояло да ги споходят съвсем други съдбини*126.
към текста >>

75. 13. ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 31 Декември 1916 GA_173 Карма на неистината

Трябва да бъдем наясно, че като последица от "опиумната война" опиращият се на видимото културен историк е длъжен естествено да констатира някаква дегенерация в известни кръгове на китайската народно ст.
Трябва да бъдем наясно, че като последица от "опиумната война" опиращият се на видимото културен историк е длъжен естествено да констатира някаква дегенерация в известни кръгове на китайската народно ст. Онзи обаче, който съсредоточава вниманието си върху духовната културна история, трябва да вижда по-надълбоко и да съзре какво в случая се причинява на цялото човечество. Защото само в този изцяло просмукан от материализъм Пети следатлантски период е възможно едно виждане, което само по себе си е дълбоко ариманическо, ала днес пропива всяка мисъл и всички идеи, и то е човек да си въобразява, че сред една част от човечеството би могло да става нещо редно или нередно, което да не се отразява на цялото човечество. Онова, което засяга една част или се върши от една част, винаги ще дава отражение върху цялата еволюция на човечеството поради факта, че силите зад кулисите на физическото битие се подреждат по определен начин.
към текста >>

76. 2. Лекция, 13.02.1915 GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война

Но това води дотам, че преходът от пети към шести културен период не може да стане без бурна борба /война/ на обширни територии между бялото и цветното човечество.
В шестата културна епоха на следатлантското време, задачата ще бъде да се познае духа преди всичко, така да се каже, повече реещ се в обкръжението, отколкото непосредствено в самия себе си, да се познае духа повече в елементарния свят, тъй като задача на тази шеста културна епоха ще бъде да се подготви познаването на духа във физическото обкръжение. Това познание е невъзможно без използване на старите атавистични сили, познаващи духа в чисто елементарния живот. Но тези неща не преминават в света без жестока борба. Бялото човечество е още по пътя към все по-дълбоко и по-дълбоко приемане на духа в своето вътрешно същество. Жълтото човечество е по пътя към консервацията, към запазване на времето, когато духът не се е спускал в тялото, когато са го търсили извън човешкия физически организъм, само извън него. Но това води дотам, че преходът от пети към шести културен период не може да стане без бурна борба /война/ на обширни територии между бялото и цветното човечество. И това, което ще предшества тези битки, ще бъде мировата история, чак до разрешаването им. Бъдещите събития многообразно се отразяват в предшестващите събития. Когато ние от позицията на духовната наука разглеждаме това, което сме усвоили от най-различни разглеждания, стоим пред нещо огромно, неизбежността на което в бъдеще можем да провидим, изхождайки от настоящето.
към текста >>

77. 9. Лекция, 11.05.1917 GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война

На хората не е безразлично, че духовната наука, ориентирана антропософски, става мощен културен импулс на съвремието, че тя търси да бъде съзвучна със съвременността.
Изследвайте това, което става, и ще видите: повод винаги се дава от самото Общество. Но на нападки самото Общество много рядко е подложено, цел на нападките съм аз или най-близкото ми обкръжение. Изследвайте фактите. Но когато нападат мен, се целят именно в духовната наука. На всички тях им е съвсем безразлично, че на някого е даден глупав езотеричен съвет; в света ги дават достатъчно. На хората не е безразлично, че духовната наука, ориентирана антропософски, става мощен културен импулс на съвремието, че тя търси да бъде съзвучна със съвременността. Това не е безразлично на тези хора. Някой западнал езотерик не интересува тези хора, но не и този, който съгласно своята съдба, не може да остане в сянка. Няма да нападнат някой незабележим езотерик, ако той събере в Берлин, да кажем, петдесет човека, седне пред тях и започне да им дава езотерични съвети. Нападките започнаха тогава, когато броят на издадените книги надхвърли определена бройка. Би било велик грях пред Духа на антропософски ориентираната духовна наука да позволим да погубят Антропософията; принудени сме да предприемем тези мерки, да се откажем от някои неща, може би, само за кратко, принудени сме към това, тъй като съвременното състояние на морала ни принуждава към него.
към текста >>

78. 10. Лекция, 13.05.1917 GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война

В шести културен период – това може в известна степен да се предвиди – възрастта на човечеството ще съответства на възрастта на отделния човек от 14 до 21 години.
Нужно беше да се повтори същото наблюдение отново. И какво се оказа: ако се обърнем към духовните особености на тогавашната култура, това може да се съпостави само със съвременния възрастов период от 42 до 48 години. И ако се обърнем към египетско-халдейско-вавилонската култура, която завършва, примерно, в 747-а година преди Христа, тя съответства на възрастта на съвременния човек от 35 до 42 години. Вземайки гръко-латинския период, той съответства на възрастта от 28 до 35 години. Нашата, пета следатлантска културна епоха, съответства на възрастта на отделния съвременен човек от 21 до 28 години. В шести културен период – това може в известна степен да се предвиди – възрастта на човечеството ще съответства на възрастта на отделния човек от 14 до 21 години. И в последния период, преди новата грандиозна катастрофа – на възрастта от 7 до 14 години.
към текста >>

В следващия, във втория културен период, намирали това съединяване вече по-рано.
В следващия, във втория културен период, намирали това съединяване вече по-рано. Достигайки 42 години встъпвали в своето обкръжение, в това, което е живеело в аурата на цялото човечество.
към текста >>

В шести следатлантски културен период хората изобщо няма да остаряват над 21 години.
Те ще останат до края на целия си живот 27-годишни: това е великата тайна на съвременното развитие. В шести следатлантски културен период хората изобщо няма да остаряват над 21 години. И ако нищо не бъде направено за укрепване на вътрешния им живот, за усилване на интелекта, инициативата и волята, ще настъпи всеобщо ранно слабоумие. Хората ще бъдат принудени да спират в жизненото си развитие, което ще достигат на 21 години. По-нататъшното би било само празен придатък.
към текста >>

В шестия културен период такъв Удроу Уилсън, дори да доживее и до 100 години, ще си остане на нивото на съзнание на 21-годишен човек.
В шестия културен период такъв Удроу Уилсън, дори да доживее и до 100 години, ще си остане на нивото на съзнание на 21-годишен човек. Така стои работата. В четвъртия културен период индивидуалната, лична възраст на човек, достигнал 35 години, съвпада с вървящата към подмладяване възраст на човечеството, с 35-годишнината на цялото човечество. Тази среща става в средата на живота на човека и на човечеството. Оттук и изумителната хармоничност на живота на гърка. Но сега човечеството е минало по-нататък в своя обратен път, и няма да стане по-възрастно от нивото 28 години.
към текста >>

В четвъртия културен период индивидуалната, лична възраст на човек, достигнал 35 години, съвпада с вървящата към подмладяване възраст на човечеството, с 35-годишнината на цялото човечество.
В шестия културен период такъв Удроу Уилсън, дори да доживее и до 100 години, ще си остане на нивото на съзнание на 21-годишен човек. Така стои работата. В четвъртия културен период индивидуалната, лична възраст на човек, достигнал 35 години, съвпада с вървящата към подмладяване възраст на човечеството, с 35-годишнината на цялото човечество. Тази среща става в средата на живота на човека и на човечеството. Оттук и изумителната хармоничност на живота на гърка. Но сега човечеството е минало по-нататък в своя обратен път, и няма да стане по-възрастно от нивото 28 години. Своя път на остаряване човекът сега трябва да го направи съвсем индивидуално и самостоятелно.
към текста >>

За съвременния човек е вече парадоксално, че когато се връщаме обратно във втори, трети, четвърти културен период, се открива, че тогава хората, ако са стояли на нивото на съвременното развитие, са били – тривиално изразявайки се – сякаш "на ти" с Ангелите, Архангелите и Архаите, и са общували с тях.
Казвам ви неща, които могат да ви се сторят парадоксални. За съвременния човек е вече парадоксално, че когато се връщаме обратно във втори, трети, четвърти културен период, се открива, че тогава хората, ако са стояли на нивото на съвременното развитие, са били – тривиално изразявайки се – сякаш "на ти" с Ангелите, Архангелите и Архаите, и са общували с тях. Да, за тези, които днес не остаряват над 28 години, разбира се, е безумие да се твърди, че хората са общували на физически план не само един с друг, както ние сега, но са намирали взаимно разбиране с Ангели, Архангели и Архаи. Изгубено е древното знание, затова тази мисъл сега изглежда безумна. При Платон има едно забележително, много важно място. При Платон – значи още в епохата, когато възрастта на човека е съвпадала с възрастта на човечеството от 28 до 35 години. Платон тогава казал: "Преди духовният човек да се потопи в сетивното и да изгуби своите крила, той е живял с боговете в духовния свят на разума, където всичко е истинно и ясно" – Под това Платон подразбира не само живота до раждането, но и живота в далечните времена, когато хората са черпили знания от общуването с боговете.
към текста >>

79. 11. Лекция, 15.05.1917 GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война

Отвън навътре в третия културен период този светлинно-формообразуващ свят вече не е сияел за човека, но той е можел да го пресъздаде със своето усилие; от самия себе си, от своята душа тогава той е можел да си извика това, което до раждането му е било негово обкръжение, и което ще го обкръжава след неговата смърт.
Трябвало е само да употребят малко усилие. За да заспим, не трябва да се напрягаме, но за това особено състояние е трябвало да се положат усилия. Но когато употребявали усилие, са можели сякаш да извикат около себе си светлинен свят, подобен на този, който преди е сияел от природата, а сега той е възниквал от вътрешното. В какво се е състоял преходът от втория към третия, египетско-халдейско-вавилонски период? Във втория персийски период хората, насочвайки поглед навън, виждали светлинни образи и са можели да си кажат: до момента на моето зачатие душата ми е принадлежала към този свят на светлина. Отвън навътре в третия културен период този светлинно-формообразуващ свят вече не е сияел за човека, но той е можел да го пресъздаде със своето усилие; от самия себе си, от своята душа тогава той е можел да си извика това, което до раждането му е било негово обкръжение, и което ще го обкръжава след неговата смърт. Така че може да се каже, че в третия следатлантски период този светлинно-формообразуващ свят е бил вътрешно преживяване на душата. Този свят от светлина човек го е имал като вътрешно душевно преживяване. Човек е бил, в известна степен, обърнат от външния свят към вътрешния. За човека не беше вече закономерно природно явление да гледа във външния свят и да вижда света от светлина, тоест да вижда около себе си духовния свят. Затова в този период е станало необходимо винаги да има малък кръг от хора, посветени в Мистериите, които получавали възможност отново да виждат във външното този свят от светлина и да свидетелстват, че това, което се изправя в душата, действително съответства на това, което живее в обкръжаващия духовен свят.
към текста >>

Петият културен период е още едва в самото начало, той е започнал в 1413-1415 година.
Самопреживяване в тяло! Затова, конкретно, е изчезнало знанието за душата, и все повече се губи. Това духовно-душевно именно отвътре трябва отново да се надигне. Петият културен период е още едва в самото начало, той е започнал в 1413-1415 година. В петия период човечеството ще се развива така, че духовното все повече ще се издига във вътрешното на човека. Но именно в областта на душевното добива значение едно особено обстоятелство: в човека се появява нещо материално, което преди не е било толкова грубо материално, а именно самото мислене. Такова мислене като нашето съвременно, нито гърците, още по-малко египтяните, халдейците или древните перси, са нямали, то е било невъзможно в онези епохи. В Гърция до известна степен още бяха живи имагинативните представи; в по-ранните времена те бяха още живи. Който действително умее да чете Аристотел, ще види в сухия Аристотел действени имагинации, тъй като мисленето още в значителна степен е ставало в етерното тяло.
към текста >>

80. 15. Лекция, 26.04.1918 GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война

После, в третия културен период, човечеството, като такова, като цяло, отново подмладяло.
След това настъпила втората следатлантска културна епоха, древноперсийската, също доисторическа; в нея хората вече чак до 40 години преминавали съвместно развитие на душевно-духовното и телесното. После, в третия културен период, човечеството, като такова, като цяло, отново подмладяло. В египетско-халдейското време душите се еманципирали от телесността, примерно, между 36 и 42 години. След това настъпила гръко-латинската култура, в периода на която станала Мистерията на Голгота. Тогава хората чак до 35 години преминавали с телесността такова развитие, каквото сега е достъпно само в детството. А днес сме в петата следатлантска култура – встъпихме в нея още в ХV век, – и в тази култура ние съпреживяваме живота в тялото само до края на двадесетте години; след това изобщо преживяваме повече отиващо към упадък развитие. Затова сега човек в своите природни заложби е толкова малко склонен да възприема в своята душа духовното.
към текста >>

81. 4.Четвърта лекция, Дорнах, 6 Октомври 1917 GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята

Когато Атлантската епоха навлезе в своя четвърти културен период, хората станаха, така да се каже, господари на самите елементарни Същества, с чиято помощ по-рано Боговете осъществяваха растежа и физиогномичния облик на хората.
Виждате ли, сега в нашата Пета следатлантска културна епоха се разиграва нещо, което е сходно с определени процеси от Атлантската епоха, за които аз често съм говорил. Тогава, и по-точно в Четвъртия период на атлантската културна епоха, Боговете, или божествено-духовните Същества, които насочваха развитието на човечеството, си служеха с определени елементарни Същества; те трябваше да си служат с тях, защото тогава те направляваха не само раждането и смъртта, както днес, а тогава те направляваха и нещо друго. Припомнете си някои описания на Атлантската епоха, които сте чували от мен как например тогава човекът беше все още подвижен в своето материално устройство, в своите размери, как благодарение на душевните сили той можеше да израства като великан, или да остава джудже, как изобщо целият външен вид се определяше от душата. Припомнете си всички тези подробности. Докато днес поне според външния изглед на нещата определени елементарни Същества на раждането и смъртта оказват несъмнена услуга на божествено-духовните Същества, навремето беше иначе на Боговете служеха не само елементарните духовни Същества,но и самите хора, самият човешки живот можеше да изгражда външния вид на човека според неговата вътрешна същност. Когато Атлантската епоха навлезе в своя четвърти културен период, хората станаха, така да се каже, господари на самите елементарни Същества, с чиято помощ по-рано Боговете осъществяваха растежа и физиогномичния облик на хората. С други думи хората станаха господари на определени божествени сили и започнаха да си служат с тези божествени сили. В резултат на това, приблизително от средата на Атлантската епоха, стана възможно, щото един човек, тласкан от силно и страстно желание, да вреди на другите по един ужасяващ и кошмарен за днешното съзнание начин. Човекът можеше да се намесва брутално в растежа на другите, да ги превръща в изроди или великани, да ги превръща в извънредно умни хора, или пък в безпомощни идиоти. И така, по средата на Атлантската епоха, хората овладяха една колосална сила. Тази тайна обаче не беше опазена и Вие сигурно си спомняте, че аз многократно съм подчертавал този факт.
към текста >>

Единственият изход от създалото се положение беше пълното унищожение на атлантската цивилизация, и то започна още в нейния Четвърти, съответно Трети културен период.
И така, по средата на Атлантската епоха, хората овладяха една колосална сила. Тази тайна обаче не беше опазена и Вие сигурно си спомняте, че аз многократно съм подчертавал този факт. И все пак не трябва да си мислим, че причината за издаването на тайната лежи в някаква злоупотреба с нея. По силата на един световно-исторически закон, това което преди беше работа на Боговете, сега трябва да стане работа на човеците. В хода на Атлантската епоха всичко това доведе до едно голямо безчестие, до един неописуем произвол. Единственият изход от създалото се положение беше пълното унищожение на атлантската цивилизация, и то започна още в нейния Четвърти, съответно Трети културен период. Така че в известен смисъл нашата култура е спасена от древната Атлантска епоха. На времето обаче ти изживя неописуеми колизии. Достатъчно е да си при помните само това, което довърши Атлантската епоха.
към текста >>

82. 5. Пета лекция, Дорнах, 7 Октомври 1917 GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята

Вие знаете, че Четвъртият следатлантски културен период започна през 8 век преди Мистерията на Голгота и завърши през 15 век след Мистерията на Голгота.
Както вече видяхте, духовният закон на съвремието настойчиво изисква от нас да се запознаем с отделни важни истини и факти от духовния свят. И аз трябваше многократни да подчертавам: Възгледите, които днешното човечество намира за извънредно удобни, след време ще се окажат съвършено неприложими. Защо? За да отговорим на този въпрос, ние трябва да вникнем в основата на нещата и само тогава ще сме в състояние с подобаваща сериозност и достойнство да се свържем с импулсите, които се дават на днешната епоха с оглед развитието на цялото Земно човечество. Може би това, което искам да изнеса днес пред Вас, ще бъде кай-добре разбрано, ако за изходна точка взема един общоизвестен факт. Вие знаете, че Четвъртият следатлантски културен период започна през 8 век преди Мистерията на Голгота и завърши през 15 век след Мистерията на Голгота. През тази Четвърта културна епоха човекът се намираше в съвсем други отношения с външния свят, отколкото сега, в Петата следатлантска културна епоха. Аз често съм заявявал: Развитието на човечеството трябва да бъде приемано от нас извънредно сериозно. Душите се променят в много по-голяма степен отколкото предполагат хората, и само удобният шаблон в мислене то позволи да се стигне до общоразпространеното мнение: в човешките души всичко е така устроено естествено и в древна Гърция както днес. Обаче сега аз бих искал да поговоря тъкмо за това душевно устройство, и по-точно за отношението на душите към външния свят.
към текста >>

83. 14. Четиринадесета лекция, Дорнах, 28 Октомври 1917 GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята

Вероятно сте чували, как някои хора непрекъснато тръбят: Демокрацията трябва да обхване целия културен свят.
Вероятно сте чували, как някои хора непрекъснато тръбят: Демокрацията трябва да обхване целия културен свят. Само в демокрацията е спасението; ето защо ние трябва да минем през огън и вода, но да разпространим демокрацията по света. Да, ако хората продължават да живеят така, че да не се замислят за свои те понятия, тогава те ще имат на разположение понятието "демокрация" в онзи смисъл, в който прозвуча наскоро една от дефинициите за човека: човекът е същество, което ходи на два крака и няма никакви пера, с други думи един оскубан петел. Защото приблизително толкова знаят за демокрацията онези, които днес я прокламират на всяка крачка. Те чисто и просто вземат понятията за действителност. Обаче в този случай им се набива в главите, че живеят демократично, те просто не забелязват, че теглят колата, но юздите са в други ръце.
към текста >>

84. ЗАД КУЛИСИТЕ НА ВЪНШНИТЕ СЪБИТИЯ. Първа лекция, Цюрих, 6 ноември 1917 г. GA_178 Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света

Едно нещо, за което човечеството ще узрее през този пети следатлантски културен период, изглежда особено парадоксално за днешния човек, понеже голяма част от общественото мнение е насочено в противоположна посока, така да се каже, то иска да насочи хората в противоположна посока.
Едно нещо, за което човечеството ще узрее през този пети следатлантски културен период, изглежда особено парадоксално за днешния човек, понеже голяма част от общественото мнение е насочено в противоположна посока, така да се каже, то иска да насочи хората в противоположна посока. Но това няма да помогне. Духовните сили, които, ако мога така да се изразя, са инжектирани в човечеството, в течение на петия следатлантски културен период ще стават все по-силни, отколкото искат някои хора или отколкото това лежи в смисъла на общественото мнение.
към текста >>

Духовните сили, които, ако мога така да се изразя, са инжектирани в човечеството, в течение на петия следатлантски културен период ще стават все по-силни, отколкото искат някои хора или отколкото това лежи в смисъла на общественото мнение.
Едно нещо, за което човечеството ще узрее през този пети следатлантски културен период, изглежда особено парадоксално за днешния човек, понеже голяма част от общественото мнение е насочено в противоположна посока, така да се каже, то иска да насочи хората в противоположна посока. Но това няма да помогне. Духовните сили, които, ако мога така да се изразя, са инжектирани в човечеството, в течение на петия следатлантски културен период ще стават все по-силни, отколкото искат някои хора или отколкото това лежи в смисъла на общественото мнение.
към текста >>

85. Втора лекция, Дорнах, 11 ноември 1917 г. GA_178 Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света

Юнг има право, като казва, че вниманието на съвременния човек, така наречения културен човек на настоящето трябва да бъде обърнато към такива неща.
Юнг има право, като казва, че вниманието на съвременния човек, така наречения културен човек на настоящето трябва да бъде обърнато към такива неща. Защото тази, така наречена съвременна култура има особеността да потиска многобройни импулси в подсъзнанието, които тогава се проявяват по такъв начин, че се стига до ирационални действия, както се казва, стига се до ирационално поведение на човека. Това, че се говори за стремеж за власт и любовен порив, произлиза само оттам, че в момента, когато човекът навлезе с душата си в подсъзнателните сфери, се приближава до областите, където властват тези нагони. Причините не са нагоните, а фактът, че човек се потапя с подсъзнателния си разум в области, където тези нагони действат.
към текста >>

Десоар чете така повърхност-но, както е свикнал и както е присъщо на някои учени, бързо вижда мястото, което е отбелязал в полето и е подчертал с червено или с друг цвят, като обсъждайки книгата ми «Въведение в тайната наука», го сбърква с това, което стои пет реда по-нататък, сбърква следатлантския културен период с това, което е написано за 4-то, 5-то и 6-то столетие, и казва «шести културен период» вместо пети, понеже погледът му се плъзга четири реда по-надолу!
Бях шест и половина години във Ваймарския Гьотев архив, познавам малко аргументите на филоложките методи и лесно мога да докажа според тези методи как Десоар стига дотам, да ми припише тази шеста културна епоха. Той е прочел книгата ми «Въведение в тайната наука»93. В тази книга има едно изречение94 непосредствено преди описването на петата следатлантска културна епоха, съвременната. Там казвам, че нещата бавно се подготвят и че макар появили се през 14-то и 15-то столетие, те са подготвени през 4-то, 5-то и 6-то столетие. Следователно казвам «4-то, 5-то и 6-то столетие...» в един ред и след 4-5 реда стои, че това 6-то столетие е подготовката за петата следатлантска епоха. Десоар чете така повърхност-но, както е свикнал и както е присъщо на някои учени, бързо вижда мястото, което е отбелязал в полето и е подчертал с червено или с друг цвят, като обсъждайки книгата ми «Въведение в тайната наука», го сбърква с това, което стои пет реда по-нататък, сбърква следатлантския културен период с това, което е написано за 4-то, 5-то и 6-то столетие, и казва «шести културен период» вместо пети, понеже погледът му се плъзга четири реда по-надолу!
към текста >>

86. Втора лекция, Дорнах, 19 ноември 1917 г. GA_178 Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света

Христос се появява чрез Мистерията на Голгота през четвъртия културен период от следатлантската епоха, но човешкият разум може да го осъзнае едва през петия културен период от следатлантската епоха.
Всичко това не бива да бъде повод за оплаквания или нещо подобно, а за засилване на усърдието и енергията в човешката душа, стремяща се към духовното. И ако в тази следатлантска епоха хората постигнат това, което може да се постигне чрез преобразяването на злото в добро, същевременно ще постигнат и нещо огромно, тогава петата следатлантска епоха ще узнае нещо велико за развитието на човечеството, ще го знае много по-добре от предишни или следващи епохи. Христос се появява чрез Мистерията на Голгота през четвъртия културен период от следатлантската епоха, но човешкият разум може да го осъзнае едва през петия културен период от следатлантската епоха. През четвъртия следатлантски културен период хората можеха да разберат, че в Христовия импулс имат нещо, което ги извежда като души отвъд смъртта. Това е станало достатъчно ясно чрез павликянството. Но за развитието на петия следатлантски период ще настъпи нещо още по-значително, в което човешките души ще разберат, че в лицето на Христос имат помощта, чрез която да преобразуват силите на злото в добро. Но има нещо, свързано с тази особеност на петия следатлантски период (1413 - 3573), което човекът всеки ден наново трябва да осъзнава и да не забравя, макар че е доста склонен да го забравя, т. е. че в това пето следатлантско време трябва да стане борец за духовността и да усети, че силите му отпадат, ако непрекъснато не държи юздите им и не ги пришпорва за завладяването на духовния свят.
към текста >>

През четвъртия следатлантски културен период хората можеха да разберат, че в Христовия импулс имат нещо, което ги извежда като души отвъд смъртта.
Всичко това не бива да бъде повод за оплаквания или нещо подобно, а за засилване на усърдието и енергията в човешката душа, стремяща се към духовното. И ако в тази следатлантска епоха хората постигнат това, което може да се постигне чрез преобразяването на злото в добро, същевременно ще постигнат и нещо огромно, тогава петата следатлантска епоха ще узнае нещо велико за развитието на човечеството, ще го знае много по-добре от предишни или следващи епохи. Христос се появява чрез Мистерията на Голгота през четвъртия културен период от следатлантската епоха, но човешкият разум може да го осъзнае едва през петия културен период от следатлантската епоха. През четвъртия следатлантски културен период хората можеха да разберат, че в Христовия импулс имат нещо, което ги извежда като души отвъд смъртта. Това е станало достатъчно ясно чрез павликянството. Но за развитието на петия следатлантски период ще настъпи нещо още по-значително, в което човешките души ще разберат, че в лицето на Христос имат помощта, чрез която да преобразуват силите на злото в добро. Но има нещо, свързано с тази особеност на петия следатлантски период (1413 - 3573), което човекът всеки ден наново трябва да осъзнава и да не забравя, макар че е доста склонен да го забравя, т. е. че в това пето следатлантско време трябва да стане борец за духовността и да усети, че силите му отпадат, ако непрекъснато не държи юздите им и не ги пришпорва за завладяването на духовния свят. В този пети следатлантски период в най-висока степен се касае за човешката свобода.
към текста >>

Определени братства, които в известен смисъл си поставят за идеал да ръководят хората като деца, както са били ръководени в третия и четвъртия следатлантски културен период, не правят правилното.
В този пети следатлантски период в най-висока степен се касае за човешката свобода. Човекът трябва да понесе това. И в определен смисъл всичко, засягащо хората през този пети следатлантски период, трябва да се разглежда така, че да се има предвид идеята за човешката свобода. Отслабнат ли силите на човека, всичко би могло да се превърне в зло. Той не бива да бъде воден като дете в този пети следатлантски период. Определени братства, които в известен смисъл си поставят за идеал да ръководят хората като деца, както са били ръководени в третия и четвъртия следатлантски културен период, не правят правилното. Те съвсем не правят това, което всъщност трябва да се прави за развитието на човечеството - хората да се насочват към духовния свят така, че приемането или отблъскването на духовния свят да бъде предоставено на човешката свободна воля. Това постоянно трябва да се осъзнава от всеки, който говори за духовния свят през петия следатлантски културен период. Поради това определени неща в този пети следатлантски културен период могат само да бъдат казани, но казването сега е също толкова важно, както нещо друго е било важно в предишните епохи. За това искам да ви дам един пример. Споделянето на истини в нашето време, ако мога да говоря така тривиално, изнасянето на истини е най-важното.
към текста >>

Това постоянно трябва да се осъзнава от всеки, който говори за духовния свят през петия следатлантски културен период.
И в определен смисъл всичко, засягащо хората през този пети следатлантски период, трябва да се разглежда така, че да се има предвид идеята за човешката свобода. Отслабнат ли силите на човека, всичко би могло да се превърне в зло. Той не бива да бъде воден като дете в този пети следатлантски период. Определени братства, които в известен смисъл си поставят за идеал да ръководят хората като деца, както са били ръководени в третия и четвъртия следатлантски културен период, не правят правилното. Те съвсем не правят това, което всъщност трябва да се прави за развитието на човечеството - хората да се насочват към духовния свят така, че приемането или отблъскването на духовния свят да бъде предоставено на човешката свободна воля. Това постоянно трябва да се осъзнава от всеки, който говори за духовния свят през петия следатлантски културен период. Поради това определени неща в този пети следатлантски културен период могат само да бъдат казани, но казването сега е също толкова важно, както нещо друго е било важно в предишните епохи. За това искам да ви дам един пример. Споделянето на истини в нашето време, ако мога да говоря така тривиално, изнасянето на истини е най-важното. Хората трябва да се съобразяват с тях, като изхождат от свободата си. По-далеч от лекцията, от споделянето на истините не бива всъщност да се отива.
към текста >>

Поради това определени неща в този пети следатлантски културен период могат само да бъдат казани, но казването сега е също толкова важно, както нещо друго е било важно в предишните епохи.
Отслабнат ли силите на човека, всичко би могло да се превърне в зло. Той не бива да бъде воден като дете в този пети следатлантски период. Определени братства, които в известен смисъл си поставят за идеал да ръководят хората като деца, както са били ръководени в третия и четвъртия следатлантски културен период, не правят правилното. Те съвсем не правят това, което всъщност трябва да се прави за развитието на човечеството - хората да се насочват към духовния свят така, че приемането или отблъскването на духовния свят да бъде предоставено на човешката свободна воля. Това постоянно трябва да се осъзнава от всеки, който говори за духовния свят през петия следатлантски културен период. Поради това определени неща в този пети следатлантски културен период могат само да бъдат казани, но казването сега е също толкова важно, както нещо друго е било важно в предишните епохи. За това искам да ви дам един пример. Споделянето на истини в нашето време, ако мога да говоря така тривиално, изнасянето на истини е най-важното. Хората трябва да се съобразяват с тях, като изхождат от свободата си. По-далеч от лекцията, от споделянето на истините не бива всъщност да се отива. Останалото трябва да последва по свободно решение; така да последва, както следват нещата, които се взимат като решения въз основа на импулсите на физическия план.
към текста >>

Още през четвъртия следатлантски културен период е така, че други неща са се взимали под внимание, а не само простото слово, простото споделяне.
Хората трябва да се съобразяват с тях, като изхождат от свободата си. По-далеч от лекцията, от споделянето на истините не бива всъщност да се отива. Останалото трябва да последва по свободно решение; така да последва, както следват нещата, които се взимат като решения въз основа на импулсите на физическия план. Това се отнася и за нещата, които в определен смисъл могат да се насочват и ръководят единствено от самия духовен свят. Ще се разберем по-добре, когато преминем към детайлите. Още през четвъртия следатлантски културен период е така, че други неща са се взимали под внимание, а не само простото слово, простото споделяне. Какво се е взимало тогава под внимание? Нека разгледаме един случай. Островът, който днес се нарича Ирландия, има доста своеобразности. Този остров Ирландия се отличава с някои неща от останалата част на Земята. Всяка област на Земята се отличава от другите, това не е нищо особено, но днес искам да изтъкна сравнително голямата разлика между Ирландия и други области на Земята.
към текста >>

Днес съответно на задачите на петия следатлантски културен период става въпрос за казването, за съобщаването, защото преди казаното да се превърне в дела, трябва да се вземат решенията така, както се взимат от импулсите на физическото поле.
Днес съответно на задачите на петия следатлантски културен период става въпрос за казването, за съобщаването, защото преди казаното да се превърне в дела, трябва да се вземат решенията така, както се взимат от импулсите на физическото поле. В предишните времена е било по-различно, тогава е можело да се направи още нещо.
към текста >>

В това виждате показан съществен напредък от третия, четвъртия към петия следатлантски културен период.
В това виждате показан съществен напредък от третия, четвъртия към петия следатлантски културен период. Такъв факт трябва много добре да се вземе под внимание. Трябва да се знае как е необходимо този импулс на свободата да протече през всичко, което се прави през петия следатлантски културен период. Защото именно срещу тази свобода на човешката душевност се опълчва онзи противодействащ дух, за когото говорих вчера като за един вид двойник на човека, придружаващ го от известно време преди раждането до смъртта, но който трябва да напусне човека в момента на смъртта му. Когато човек стои под такова влияние, което непосредствено е свързано с двойника, се проявява всичко възможно, което може да се прояви през този пети следатлантски културен период, но което не е подходящо за петият следатлантски културен период, т. е. да се даде възможност на човека да реализира задачата си така, че в борбата със злото до известна степен да може да се извърши преобразяването на злото в добро.
към текста >>

Трябва да се знае как е необходимо този импулс на свободата да протече през всичко, което се прави през петия следатлантски културен период.
В това виждате показан съществен напредък от третия, четвъртия към петия следатлантски културен период. Такъв факт трябва много добре да се вземе под внимание. Трябва да се знае как е необходимо този импулс на свободата да протече през всичко, което се прави през петия следатлантски културен период. Защото именно срещу тази свобода на човешката душевност се опълчва онзи противодействащ дух, за когото говорих вчера като за един вид двойник на човека, придружаващ го от известно време преди раждането до смъртта, но който трябва да напусне човека в момента на смъртта му. Когато човек стои под такова влияние, което непосредствено е свързано с двойника, се проявява всичко възможно, което може да се прояви през този пети следатлантски културен период, но което не е подходящо за петият следатлантски културен период, т. е. да се даде възможност на човека да реализира задачата си така, че в борбата със злото до известна степен да може да се извърши преобразяването на злото в добро.
към текста >>

Когато човек стои под такова влияние, което непосредствено е свързано с двойника, се проявява всичко възможно, което може да се прояви през този пети следатлантски културен период, но което не е подходящо за петият следатлантски културен период, т. е.
В това виждате показан съществен напредък от третия, четвъртия към петия следатлантски културен период. Такъв факт трябва много добре да се вземе под внимание. Трябва да се знае как е необходимо този импулс на свободата да протече през всичко, което се прави през петия следатлантски културен период. Защото именно срещу тази свобода на човешката душевност се опълчва онзи противодействащ дух, за когото говорих вчера като за един вид двойник на човека, придружаващ го от известно време преди раждането до смъртта, но който трябва да напусне човека в момента на смъртта му. Когато човек стои под такова влияние, което непосредствено е свързано с двойника, се проявява всичко възможно, което може да се прояви през този пети следатлантски културен период, но което не е подходящо за петият следатлантски културен период, т. е. да се даде възможност на човека да реализира задачата си така, че в борбата със злото до известна степен да може да се извърши преобразяването на злото в добро.
към текста >>

Помислете какво всъщност стои зад всички тези неща, в които е поставен човекът на петия следатлантски културен период.
Помислете какво всъщност стои зад всички тези неща, в които е поставен човекът на петия следатлантски културен период. Отделните факти трябва да се разгледат в истинската светлина; те трябва да бъдат разбрани. Защото там, където действа двойникът, за когото говорих вчера, там се действа против същинската тенденция на петия следатлантски културен период. Само че в този пети следатлантски период човечеството не е стигнало дотам, правилно да разглежда фактите; особено през тези тъжни три години човечеството съвсем не бе в състояние по някакъв начин правилно да разглежда фактите.
към текста >>

Защото там, където действа двойникът, за когото говорих вчера, там се действа против същинската тенденция на петия следатлантски културен период.
Помислете какво всъщност стои зад всички тези неща, в които е поставен човекът на петия следатлантски културен период. Отделните факти трябва да се разгледат в истинската светлина; те трябва да бъдат разбрани. Защото там, където действа двойникът, за когото говорих вчера, там се действа против същинската тенденция на петия следатлантски културен период. Само че в този пети следатлантски период човечеството не е стигнало дотам, правилно да разглежда фактите; особено през тези тъжни три години човечеството съвсем не бе в състояние по някакъв начин правилно да разглежда фактите.
към текста >>

Импулсът остава и се прилага върху нещата, които се появяват през петия следатлантски културен период като окултни истини.
Това е началото на един принцип! Такива неща малко се вземат под внимание, защото не се осветляват, като се имат предвид големите взаимовръзки. Но те трябва да се разглеждат от тази страна. Засега е само прилагане на неправилни естественонаучни представи върху човешкия живот. Импулсът остава и се прилага върху нещата, които се появяват през петия следатлантски културен период като окултни истини. Дарвинизмът не съдържа окултни истини. Неговото приложение обаче би довело наистина до големи безобразия - прилагане на дарвинистическите възгледи по отношение на непосредственото експериментиране с хора. Но когато към това наистина се прибавят окултни истини, както те трябва да се разкрият в течение на петия следатлантски културен период, по този начин се печели чудовищна власт над хората, но само чрез това, че винаги се избират най-подходящите. Но ще бъдат избирани не само най-подходящите, а чрез това, че се търси определено окултно откритие, за да се направят подходящите все по-подходящи, ще се стигне до чудовищно използване на властта, което ще бъде противопоставено на добрите тенденции на петия следатлантски културен период.
към текста >>

Но когато към това наистина се прибавят окултни истини, както те трябва да се разкрият в течение на петия следатлантски културен период, по този начин се печели чудовищна власт над хората, но само чрез това, че винаги се избират най-подходящите.
Но те трябва да се разглеждат от тази страна. Засега е само прилагане на неправилни естественонаучни представи върху човешкия живот. Импулсът остава и се прилага върху нещата, които се появяват през петия следатлантски културен период като окултни истини. Дарвинизмът не съдържа окултни истини. Неговото приложение обаче би довело наистина до големи безобразия - прилагане на дарвинистическите възгледи по отношение на непосредственото експериментиране с хора. Но когато към това наистина се прибавят окултни истини, както те трябва да се разкрият в течение на петия следатлантски културен период, по този начин се печели чудовищна власт над хората, но само чрез това, че винаги се избират най-подходящите. Но ще бъдат избирани не само най-подходящите, а чрез това, че се търси определено окултно откритие, за да се направят подходящите все по-подходящи, ще се стигне до чудовищно използване на властта, което ще бъде противопоставено на добрите тенденции на петия следатлантски културен период.
към текста >>

Но ще бъдат избирани не само най-подходящите, а чрез това, че се търси определено окултно откритие, за да се направят подходящите все по-подходящи, ще се стигне до чудовищно използване на властта, което ще бъде противопоставено на добрите тенденции на петия следатлантски културен период.
Засега е само прилагане на неправилни естественонаучни представи върху човешкия живот. Импулсът остава и се прилага върху нещата, които се появяват през петия следатлантски културен период като окултни истини. Дарвинизмът не съдържа окултни истини. Неговото приложение обаче би довело наистина до големи безобразия - прилагане на дарвинистическите възгледи по отношение на непосредственото експериментиране с хора. Но когато към това наистина се прибавят окултни истини, както те трябва да се разкрият в течение на петия следатлантски културен период, по този начин се печели чудовищна власт над хората, но само чрез това, че винаги се избират най-подходящите. Но ще бъдат избирани не само най-подходящите, а чрез това, че се търси определено окултно откритие, за да се направят подходящите все по-подходящи, ще се стигне до чудовищно използване на властта, което ще бъде противопоставено на добрите тенденции на петия следатлантски културен период.
към текста >>

Нашата бъдеща задача ще бъде следващия път да посочим три до четири истини, до които трябва да стигне петият следатлантски културен период.
Исках да покажа такива взаимовръзки, каквито сега ви представих, за да видите как изглежда началото на обхващащи бъдещето намерения, и как тези неща трябва да се осветлят от определени по-висши гледни точки. Нашата бъдеща задача ще бъде следващия път да посочим три до четири истини, до които трябва да стигне петият следатлантски културен период. При това ще бъде показано как може да се злоупотреби с тези истини, когато не се приложат в смисъла на правилните добри тенденции на петия следатлантски културен период, а когато предимно изпълняват условията на двойника и са представлявани чрез братства, искащи да поставят друго същество на мястото на Христос.
към текста >>

При това ще бъде показано как може да се злоупотреби с тези истини, когато не се приложат в смисъла на правилните добри тенденции на петия следатлантски културен период, а когато предимно изпълняват условията на двойника и са представлявани чрез братства, искащи да поставят друго същество на мястото на Христос.
Исках да покажа такива взаимовръзки, каквито сега ви представих, за да видите как изглежда началото на обхващащи бъдещето намерения, и как тези неща трябва да се осветлят от определени по-висши гледни точки. Нашата бъдеща задача ще бъде следващия път да посочим три до четири истини, до които трябва да стигне петият следатлантски културен период. При това ще бъде показано как може да се злоупотреби с тези истини, когато не се приложат в смисъла на правилните добри тенденции на петия следатлантски културен период, а когато предимно изпълняват условията на двойника и са представлявани чрез братства, искащи да поставят друго същество на мястото на Христос.
към текста >>

87. Трета лекция, Дорнах, 25 ноември 1917 г. GA_178 Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света

Вече обърнах внимание на това138, че през петия следатлантски културен период ще трябва да се реши проблемът как да се пренесат човешките настроения, движенията на човешките настроения като вълнообразни трептения върху машините, как човекът да бъде свързан с това, което ще става все по-механично.
Още веднъж искам да посоча, че в петата следатлантска културна епоха на човечеството предстои да се занимае с големите жизнени въпроси, които по определен начин са били потиснати от знанието на досегашното време. Вече ги посочих137. Един от големите жизнени въпроси е, че трябва да се опитаме да поставим духовно-етерното в служба на практическия живот. Вече обърнах внимание на това138, че през петия следатлантски културен период ще трябва да се реши проблемът как да се пренесат човешките настроения, движенията на човешките настроения като вълнообразни трептения върху машините, как човекът да бъде свързан с това, което ще става все по-механично. Затова преди осем дни139 ви посочих по какъв външен начин това механизиране започва от определена част на земната повърхност. Дадох ви пример как въз основа на американския начин на мислене се правят опити машинното да се разпростре върху човешкия живот. Дадох примера за паузите, които да бъдат използвани така, че от известен брой работници да се натоварят по 50 тона желязо на човек, вместо 18, като само е необходимо в живота наистина да се въведе дарвиновият принцип за селекцията.
към текста >>

Но тези неща действително са възможни, ако се приложат материалистически, когато абстрактните идеи за Бог, добродетелност и безсмъртие се направят конкретни идеи за злато, здраве и продължаване на живота, когато в смисъла на груповия егоизъм се използва това, което ви представих като големите проблеми на петия следатлантски културен период.
За всички тези неща виждате външни знаци. Не знам дали някои между вас са забелязали известната книга, идваща от Запад и носеща заглавието «Нелепостта на умирането»147. Всички тези неща протичат в тази посока. Те са само в началото, понеже това, което е по-далеч от началото, днес още се пази за груповия егоизъм, държи се езотерично. Но тези неща действително са възможни, ако се приложат материалистически, когато абстрактните идеи за Бог, добродетелност и безсмъртие се направят конкретни идеи за злато, здраве и продължаване на живота, когато в смисъла на груповия егоизъм се използва това, което ви представих като големите проблеми на петия следатлантски културен период.
към текста >>

При други братства, които преди всичко искат да подминат Мистерията на Голгота, ще става въпрос да използват двойнствената човешка природа, тази двойнствена човешка природа, която така, както човекът е достигнал до петия следатлантски културен период, съдържа, от една страна, човешкото, но в човека също и нисшата животинска природа.
При други братства, които преди всичко искат да подминат Мистерията на Голгота, ще става въпрос да използват двойнствената човешка природа, тази двойнствена човешка природа, която така, както човекът е достигнал до петия следатлантски културен период, съдържа, от една страна, човешкото, но в човека също и нисшата животинска природа. Човекът наистина е кентавър в известна степен. Той съдържа нисшата животинска природа астрално и човешката си природа в определена степен само като поставена върху тази животинска природа. Чрез това взаимодействие на двете природи в човека има и дуализъм от сили. Това е онзи дуализъм от сили, който в посока на Изток ще бъде използван от индийската страна, от известни егоистични братства, за да се изкуши също и европейския Изток, имащ задачата да подготви шестата следатлантска епоха. Там се използват силите, идващи от Стрелец.
към текста >>

88. Бележки към текста GA_178 Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света

Но как той работи с изказванията на Рудолф Щайнер, показва отговорът му на корекцията от Рудолф Щайнер, засягаща мястото, отнасящо се до 5-ти и 6-ти културен период «...моля читателят да обърне внимание, че живее не в шестия, а в петия културен период.
в Европа се подготвя културната епоха, която започва с ХV век и в която още се намираме. Тя трябва постепенно да замени четвъртата, гръко-латинската. Това е петата следатлантска културна епоха.» В публикуваната малко след това книга «За загадките на душата» (виж по-горе) Рудолф Щайнер говори в главата за Макс Десоар също и за това изопачаване от негова страна (стр. 40, 44 и сл.). Десоар се опитва да се оправдае пред Рудолф Щайнер в предговора към второто издание на книгата си «Отвъд душата», Щутгарт, 1918 г. Но как той работи с изказванията на Рудолф Щайнер, показва отговорът му на корекцията от Рудолф Щайнер, засягаща мястото, отнасящо се до 5-ти и 6-ти културен период «...моля читателят да обърне внимание, че живее не в шестия, а в петия културен период. Но той може да ми вярва, че относно грешката в цифрови данни (на стр. 259) не скърбя особено много, защото за мен тези следатлантски периоди са... празна мъгла.» (с. XI).
към текста >>

89. Смъртта като преобразуване на живота GA_182 Смъртта като преобразуване на живота

Целият културен живот се стреми да отнеме общуването на човека с духовния свят.
Хората на село знаеха за общуването с духовния свят. Те още познаваха този момент на събуждането и не искаха да го пропуснат, не искаха веднага да срещнат силната дневна светлина, а да останат концентрирани, за да задържат нещо от това, което така колосално преминава през човешката душа в мига на събуждането. Нас ни затруднява фактът, че веднага се потапяме в ежедневния живот. В града почти не е възможно да се направи нещо. Когато се събуждаме в града, ни пречи не само дневният живот, но също и шумът от улицата, звънтенето на трамвая и подобни. Целият културен живот се стреми да отнеме общуването на човека с духовния свят. С това не казвам нищо срещу външния материален културен живот, но фактите трябва да се вземат под внимание.
към текста >>

С това не казвам нищо срещу външния материален културен живот, но фактите трябва да се вземат под внимание.
Те още познаваха този момент на събуждането и не искаха да го пропуснат, не искаха веднага да срещнат силната дневна светлина, а да останат концентрирани, за да задържат нещо от това, което така колосално преминава през човешката душа в мига на събуждането. Нас ни затруднява фактът, че веднага се потапяме в ежедневния живот. В града почти не е възможно да се направи нещо. Когато се събуждаме в града, ни пречи не само дневният живот, но също и шумът от улицата, звънтенето на трамвая и подобни. Целият културен живот се стреми да отнеме общуването на човека с духовния свят. С това не казвам нищо срещу външния материален културен живот, но фактите трябва да се вземат под внимание.
към текста >>

90. Как да намеря Христос? GA_182 Смъртта като преобразуване на живота

Периодът, приключил през 1413 година, е започнал през 747 година преди Христос, тоест през 8 век преди новата ера, така че това, което духовнонаучно наричаме гръцко-латински културен период, се простира между 747 г.
Нека поставим пред душата си исторически взаимовръзки, които в края на днешното обсъждане да ни доведат до отговора на въпроса: Как да намеря Христос? Знаем, че, разгледано духовнонаучно, нашата историческа епоха започва през 15 век. Ако искаме да определим приблизително време, можем да посочим 1413 година. Но ако не желаем да фиксираме такива дати, можем да кажем, че през 15 век душевният живот на човечеството стана такъв, какъвто е днес. Ако това не се признава в поновата история, причината е, че по-новата история разглежда единствено външните факти и няма никакво понятие в своята същност на fable convenue, че до преди 15 век хората са мислели съвсем различно, чувствали са различно, действали са различно съгласно вътрешните си импулси, били са коренно различни в душевния си живот, по-различни от душевния живот на настоящия човек. Периодът, приключил през 1413 година, е започнал през 747 година преди Христос, тоест през 8 век преди новата ера, така че това, което духовнонаучно наричаме гръцко-латински културен период, се простира между 747 г. пр. Хр. и 1413 година. През този културен период, по точно през първата третина от него, се извършва Мистерията на Голгота.
към текста >>

През този културен период, по точно през първата третина от него, се извършва Мистерията на Голгота.
Но ако не желаем да фиксираме такива дати, можем да кажем, че през 15 век душевният живот на човечеството стана такъв, какъвто е днес. Ако това не се признава в поновата история, причината е, че по-новата история разглежда единствено външните факти и няма никакво понятие в своята същност на fable convenue, че до преди 15 век хората са мислели съвсем различно, чувствали са различно, действали са различно съгласно вътрешните си импулси, били са коренно различни в душевния си живот, по-различни от душевния живот на настоящия човек. Периодът, приключил през 1413 година, е започнал през 747 година преди Христос, тоест през 8 век преди новата ера, така че това, което духовнонаучно наричаме гръцко-латински културен период, се простира между 747 г. пр. Хр. и 1413 година. През този културен период, по точно през първата третина от него, се извършва Мистерията на Голгота.
към текста >>

91. Трета лекция, 8 септември 1918 г GA_184 Космическа предистория на човечеството

Сега ние се намираме в първата третина на петия следатлантски културен период.
Знаем, че централното събитие на Земята е Мистерията на Голгота. Ако разгледаме развитието на Мистерията на Голгота в периода от първата до тридесет и трета година на нашето летоброене, в 747 година от основаването на Рим ще открием, че тя се намира в първата третина на четвъртия следатлантски период. Говорим за това културно развитие на човечеството, когато е станала Мистерията на Голгота, като за четвърта следатлантска културна степен. Заем, че третата следатлантска културна степен е предшествала гръко-латинската културна епоха. Сега ние се намираме в петата, защото четвъртата, в която се пада Мистерията на Голгота, е завършила в XV век след Р.Х. Сега ние се намираме в първата третина на петия следатлантски културен период. И така, човек се развива в продължение на тези културни периоди, обаче, когато описваме тези културни периоди, ние описваме, собствено, нещо, в което човек участва не напълно. Безусловно, вие всички сте били въплътени в египетско-халдейския период, в третия следатлантски период, след това в гръко-латинския културен период и в сегашния; но вие живеете непрекъснато – ако всичко върви добре, вие доживявате примерно до осемдесет години – примерно осемдесет години, но между тези животи стоят доста големи промеждутъци от време, когато се намирате между смъртта и новото раждане. И така, от тези периоди на развитие на Земята, последователността на които описахме, човек преживява само малка тяхна част.
към текста >>

Безусловно, вие всички сте били въплътени в египетско-халдейския период, в третия следатлантски период, след това в гръко-латинския културен период и в сегашния; но вие живеете непрекъснато – ако всичко върви добре, вие доживявате примерно до осемдесет години – примерно осемдесет години, но между тези животи стоят доста големи промеждутъци от време, когато се намирате между смъртта и новото раждане.
Говорим за това културно развитие на човечеството, когато е станала Мистерията на Голгота, като за четвърта следатлантска културна степен. Заем, че третата следатлантска културна степен е предшествала гръко-латинската културна епоха. Сега ние се намираме в петата, защото четвъртата, в която се пада Мистерията на Голгота, е завършила в XV век след Р.Х. Сега ние се намираме в първата третина на петия следатлантски културен период. И така, човек се развива в продължение на тези културни периоди, обаче, когато описваме тези културни периоди, ние описваме, собствено, нещо, в което човек участва не напълно. Безусловно, вие всички сте били въплътени в египетско-халдейския период, в третия следатлантски период, след това в гръко-латинския културен период и в сегашния; но вие живеете непрекъснато – ако всичко върви добре, вие доживявате примерно до осемдесет години – примерно осемдесет години, но между тези животи стоят доста големи промеждутъци от време, когато се намирате между смъртта и новото раждане. И така, от тези периоди на развитие на Земята, последователността на които описахме, човек преживява само малка тяхна част.
към текста >>

Задълбочете се сега в разглеждането на такава човешка душа – тя преминава много инкарнации, както знаете, но нека първо да разгледаме три последователни: една египетска, една гръцка, и една в петия следатлантски културен период, – да се задълбочим в разглеждането на такава човешка душа.
Задълбочете се сега в разглеждането на такава човешка душа – тя преминава много инкарнации, както знаете, но нека първо да разгледаме три последователни: една египетска, една гръцка, и една в петия следатлантски културен период, – да се задълбочим в разглеждането на такава човешка душа. По времето на третия, египетско-халдейския културен период, тя е изпитвала това, което е можела да изпита благодарение на това, което са внасяли в живота съществата на третата йерархия. Но постепенно това угаснало. Малко от това още се е изпитвало в четвъртия, гръко-латинския период; много хора действително още изпитвали това чак до 333 година след Мистерията на Голгота, а после това постепенно угаснало; по-късно хората все повече и повече е трябвало да се ограничават с това, което се намира в сетивния свят, ако не са можели вътрешно да се развият до там, че по други пътища да опознават духовния свят и така да се издигнат до съществата на третата йерархия.
към текста >>

По времето на третия, египетско-халдейския културен период, тя е изпитвала това, което е можела да изпита благодарение на това, което са внасяли в живота съществата на третата йерархия.
Задълбочете се сега в разглеждането на такава човешка душа – тя преминава много инкарнации, както знаете, но нека първо да разгледаме три последователни: една египетска, една гръцка, и една в петия следатлантски културен период, – да се задълбочим в разглеждането на такава човешка душа. По времето на третия, египетско-халдейския културен период, тя е изпитвала това, което е можела да изпита благодарение на това, което са внасяли в живота съществата на третата йерархия. Но постепенно това угаснало. Малко от това още се е изпитвало в четвъртия, гръко-латинския период; много хора действително още изпитвали това чак до 333 година след Мистерията на Голгота, а после това постепенно угаснало; по-късно хората все повече и повече е трябвало да се ограничават с това, което се намира в сетивния свят, ако не са можели вътрешно да се развият до там, че по други пътища да опознават духовния свят и така да се издигнат до съществата на третата йерархия.
към текста >>

И сега, ако разгледаме такава душа, която отново се е върнала, тя е дошла с всичко това, което е възприела в себе си в третия следатлантски период, в египетско-халдейския културен период; тя е дошла с всичко това, но да си представим, че такава душа се противи в сегашната инкарнация да признае въздействието на третата йерархия в историческия живот на човечеството, и тя си казва: какво ми влиза в работа, какво правят Ангелите, Архангелите и Архаите; за мен историята е това, което хората правят на Земята.
И сега, ако разгледаме такава душа, която отново се е върнала, тя е дошла с всичко това, което е възприела в себе си в третия следатлантски период, в египетско-халдейския културен период; тя е дошла с всичко това, но да си представим, че такава душа се противи в сегашната инкарнация да признае въздействието на третата йерархия в историческия живот на човечеството, и тя си казва: какво ми влиза в работа, какво правят Ангелите, Архангелите и Архаите; за мен историята е това, което хората правят на Земята. Такава душа не отчита това, че във всичко, което хората са правили на Земята, е участвала третата йерархия. Да си представим за яснота – за много души това е било вярно в гръко-латинския период чак до 333 година. Да си представим за яснота, че такава душа се е явила от египетско-халдейския, от третия следатлантски период: тук тя няма нужда да се напъва, за да научи нещо за деянията на съществата от третата йерархия, защото сега те вливат сами себе си в човешкия живот; тази душа ги носи още в себе си. И така, можем да кажем: това, което тогава тази душа е изработила в себе си, тя го носи в себе си. На древния египтянин не е можело да му кажеш за историческия живот, че хората правят историята – той не е имал за нея правилната представа, но е виждал историческия живот.
към текста >>

Такива истини са решаващи, такива истини не са подходящи за неделна сензация; такива истини са това, което вътрешно е свързано с целия съвременен културен живот.
Такива истини са решаващи, такива истини не са подходящи за неделна сензация; такива истини са това, което вътрешно е свързано с целия съвременен културен живот. И много зависи от това, човек да разбира живеещото в неговите мисли във връзка с целия миров ред. Защото в наши дни встъпихме в този времеви цикъл, в който няма да успеем да се придвижваме по-нататък без ужасни катастрофални явления, ако не виждаме, как това, което става в самия човек, се отделя от развитието на целия Космос.
към текста >>

92. Девета лекция, 22 септември 1918 г GA_184 Космическа предистория на човечеството

Там е показано, как постепенно в западния културен живот още от античните времена е било посято семето на разпада, което вътрешно разединява цивилизацията.
Ще ви прочета някои места от тази книга, – авторът изцяло е съсредоточил своя интелект в голото разглеждане на икономически факти, – която поради това, за разлика от тези лекции за вътрешното същество на човека, помагащи да се разбере действителността, отклонява от истинската действителност и насочва мисленето по лъжлив път. Но аз ще ви цитирам отделни места от тази книга. В нея е направен опит посредством аналогия, посредством сравнение с природните факти, да се разбере хода на развитие на европейската и американската цивилизация. Докато в моите лекции се съдържа истината за 1914 г., тук вие ще намерите абстрактни монистически сравнения, голи аналогии, които нищо не значат, защото ако се говори за голи природни факти и след това се посочи, че нещо подобно има и в социалния ред, без нищо да се разбира от социалния ред, а само сочейки към него по аналогия, разбирането по-скоро ще се затъмни, отколкото да се осветли. Какво става при това? Там е показано, как постепенно в западния културен живот още от античните времена е било посято семето на разпада, което вътрешно разединява цивилизацията. И това apercu се е изразило в следните думи:
към текста >>

93. Тринадесета лекция, 11 октомври 1918 г GA_184 Космическа предистория на човечеството

От най-различни страни научихте, че развитието на съвременното човечество е преминало през критична точка в XV век, в началото на петия следатлантски културен период.
От най-различни страни научихте, че развитието на съвременното човечество е преминало през критична точка в XV век, в началото на петия следатлантски културен период. То, както знаете, се характеризира с това, че в този момент от времето е станало встъпването на човечеството в развитието през съзнателната душа, докато преди това, в гръко-римския период, развитието на човечеството е протичало предимно в района на разсъдъчната душа, или душата на характера. Но цялата работа е в това, такава истина като тази, че от XV век сме встъпили в епохата на съзнателната душа, да се възприема не теоретически, не абстрактно, а с пълна жизнена сериозност и в известен смисъл да имаме волята постоянно да се размишлява: как стои работата с нашата душевна настройка, какво трябва да направим за тази душевна настройка, за да удовлетворява тя факта, че сме встъпили в периода на развитие на съзнателната душа?
към текста >>

Във втория и първия следатлантски културен период те са говорели за духове, като са съзнавали: това, което те си представяли, е било резултат от представните им сили.
Вярно е, че ако хвърлим поглед към предшестващите епохи, към времето до и след Мистерията на Голгота и към още по-ранните времена, към третата следатлантска култура, ще открием, че основно хората са вярвали в духове и демони, както ви показах с примера за Тертулиан. Това е точно така. Но тази епоха е предшествана от друга, когато хората също са говорили за духове, но не в смисъла, в който са мислели за духовете в описания преди малко период. Във втория и първия следатлантски културен период те са говорели за духове, като са съзнавали: това, което те си представяли, е било резултат от представните им сили. Съответно на своята сила за представяне, те са можели да си представят само духове. Но когато са си представяли духовете, тези духове са били за тях образи на стоящия зад тях духовен свят. И така, в течение на дълъг период, макар и хората да са формирали представи за духове, те са знаели, че зад тези духове, които са им се явявали като образи, е стоял духовният свят. В света на своите представи, който са изобразявали като духове, те са отразявали духовния свят. Но след това духовният свят е започнал повече или по-малко да се забравя, или по-добре да се каже, станал недостъпен за наблюдение; останали голи образи, които започнали да се разглеждат като реалност и от това се появила вярата в духове, която е упадък по отношение на това, което я е предшествало.
към текста >>

е бил най-благоприятният за това момент от време; тогава съществото е можело така да повлияе на Земята, че да каже: ще обуча хората на всичко това, което те някога ще успеят да намерят посредством своята съзнателна душа; още сега, в епохата на разсъдъчната душа, ще влея в човека това, което другите богове, с които се боря, искат да му дадат чак в следващия културен период.
Но това не е станало, доколкото вече я е бил загризал червеят, който е планирал след 333 години, в 666 г. да извърши съвсем определена процедура над човешкото развитие. Процедурата, която се е канело да извърши над човешкото развитие това същество (Сорат, Звяра), е трябвало да се състои в това, съществото с напълно формирана съзнателна душа, да даде на човека всички душевно-духовни качества неприсъщи на разсъдъчната душа, каквато е била формирана тогава в човека, и които той е трябвало да получи едва със съзнателната душа в следващата епоха. То е искало твърде рано да присади в човека културата на съзнателната душа. И, съответно със създалата се в света ситуация, в 666 г. е бил най-благоприятният за това момент от време; тогава съществото е можело така да повлияе на Земята, че да каже: ще обуча хората на всичко това, което те някога ще успеят да намерят посредством своята съзнателна душа; още сега, в епохата на разсъдъчната душа, ще влея в човека това, което другите богове, с които се боря, искат да му дадат чак в следващия културен период. Било е предвидено неправилно смесване на разсъдъчната със съзнателната душа.
към текста >>

94. Четиринадесета лекция, 12 октомври 1918 г GA_184 Космическа предистория на човечеството

Който наблюдава прехода от древния гръко-римски период, от гръко-римския културен период към съвременното човечество, ако разглежда само външната история, много неща могат да му се сторят загадъчни.
Доколкото външната наука не знае много за тези неща, тя не се е интересувала особено силно от тези събития. Но когато познаваме истината, откриваме, че и външната история ни довежда до събитията, които могат да хвърлят светлина върху най-важното. Виждате ли, в живота тук стават определени неща. Зад тези неща стои духовният свят. Който разбира взаимовръзките, знае как едно или друго ставащо води до своята духовна основа. Който наблюдава прехода от древния гръко-римски период, от гръко-римския културен период към съвременното човечество, ако разглежда само външната история, много неща могат да му се сторят загадъчни. Но вътрешните взаимовръзки изясняват тези неща.
към текста >>

95. 1. СКАЗКА ПЪРВА. Дорнах, 21 ноември 1919 г. GA_194 Мисията на Архангел Михаил

В това, което има влияние върху духовния и културен живот на човечеството, съществуваше и съществува ние ще разгледаме изворите на това съществуване още по-точно утре и в други ден една силна тенденция, да бъде заблуден човекът по отношение на това значение на числото три.
В това, което има влияние върху духовния и културен живот на човечеството, съществуваше и съществува ние ще разгледаме изворите на това съществуване още по-точно утре и в други ден една силна тенденция, да бъде заблуден човекът по отношение на това значение на числото три. Бихме могли да кажем, че съществува една силна тенденция човекът да бъде заблуден по отношение на това свещено число три. И в по-новата култура на човечеството можем ясно да видим, че това разчленение според числото две. Помислете само, че за да разберем правилно даже Гьотевия "Фауст", както аз често пъти обяснявах това, ние трябва да знаем, че и в това велико световно съчинение играе заблуждението относно числото три. Ако Гьоте би могъл да прозре в своето време, как стои всъщност работата с този въпрос, тогава той не би представил противника на Фауст като, онзи, който увлича Фауста надолу, мефистофелското същество, а би противопоставил на това мефистофелско същество, за което знаем, че то е тъждествено с ариманическото същество, луциферическото същество и Луцифер и Мефистофел биха се явили във "Фауст" като две партии Аз вече често пъти съм изнасял това. Също така, ако проучим точно гьотевата фигура на Мефистофел, ние можем да видим точно, как навсякъде в характеристиката на Мефистофел е размесил луциферическия и ариманическия елемент.
към текста >>

96. 12. СКАЗКА ДВАНАДЕСЕТА. Дорнах, 15 декември 1919 г. GA_194 Мисията на Архангел Михаил

Нашият духовен живот, както той се представя за този, който действително взема нещата външно, взема ги действително сетивно, се усвоява от хората чрез това, че те оставят да действуват върху тях онова продължение на древния гръцки и римски културен живот на гръцко-римския духовен живот, както той е протекъл първо през това, което по-късно са станали нашите гимназии, което са станали нашите университети.
Нашият духовен живот, както той се представя за този, който действително взема нещата външно, взема ги действително сетивно, се усвоява от хората чрез това, че те оставят да действуват върху тях онова продължение на древния гръцки и римски културен живот на гръцко-римския духовен живот, както той е протекъл първо през това, което по-късно са станали нашите гимназии, което са станали нашите университети. Защото нашето останало така наречено училище е напълно зависимо от това, което се е вляло като едно течение, да речем, /Виж рис. № 15 -, оранжево/ в гръцкия елемент.
към текста >>

97. 1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ. 21. 12. 1919 год. GA_195 Мировата Нова година и новогодишни мисли

Потокът от Гърция е влязъл в нашите колежи, в нашите основни и средни училища, в целия обществен културен живот на съвременното човечеството.
Разделението на човечеството още е там, но смисълът постепенно бил изгубен. И онова, което за гърците все още имало голямо значение, тъй като те поне знаели, че то идвало от древните Мистерии, било още по-отслабено като преминало в нашия съвременен образователен живот. В нашия съвременен образователен живот всичко е станало лишено от жива връзка. Днес преследваме една абстрактна наука. Ние вече не намираме връзка между тази отвлечена наука и външния живот. Потокът от Гърция е влязъл в нашите колежи, в нашите основни и средни училища, в целия обществен културен живот на съвременното човечеството. Днес може да се наблюдава едно странно нещо. Ние срещаме сред хората, с които сме заобиколени някои, които наричаме "благородници", "аристократи". Напразно се опитваме да открием причината защо някоя личност е аристократ, а друга не е, защото човечеството отдавна се е лишило от онова, което разграничава аристократа от неаристократа. Аристократът бил водач в старите източни Мистерии на Светлината. Той можел да бъде аристократ, защото от него идвало всичко, което имало реален и жив импулс в икомическите и политическите дела.
към текста >>

Докато не прочистим нашата естествена наука от нейната зависимост от юриспруденцията, никога няма да постигнем изчистен културен живот.
Ние говорим за "природни закони". Изтокът никога не би говорил за закони на природата, а за Властта на Космическата Воля. Терминът "природен закон" произлиза от страничния поток на юриспруденцията. Той пропълзя в природознанието като през прозорец и стана "природен закон". Гьоте искаше да улови чистото явление, чистия факт, основното явление. Докато не прочистим нашата естествена наука от нейната зависимост от юриспруденцията, никога няма да постигнем изчистен културен живот. По тази причина Духовната Наука навсякъде почива на факти, и посочва т.н. "закони" само като вторични явления.
към текста >>

Но само чрез здрав усет за онова, което Науката на Посвещението може да даде относно произхода на настоящия ни културен живот, хората могат да добият сигурна опора; само посредством такова разбиране в еволюцията на човешката цивилизация може да навлезе лечебното, може да навлезе здравето.
Също откриваме и определен бунт срещу римската правна система, бунт който още в умовете на много хора клони към социализъм. Например пруският министър Вилхелм ван Хумболд в своя хубав трактат "Ограниченията на държавната дейност" показва вълнуващо се в него нещо от този импулс да се освободят културния и стопанския живот от чисто държавния живот. В тази малка книжка живее импулсът да се отдели политическото от другите ръководни сили. Така също и в немската философия живее този бунт срещу онова, което просто е "старо". Но само чрез здрав усет за онова, което Науката на Посвещението може да даде относно произхода на настоящия ни културен живот, хората могат да добият сигурна опора; само посредством такова разбиране в еволюцията на човешката цивилизация може да навлезе лечебното, може да навлезе здравето.
към текста >>

Особено в Източна Европа винаги е имало чувство на необходимост от правилно взаимодействие на тези три елемента на настоящия ни културен живот.
Особено в Източна Европа винаги е имало чувство на необходимост от правилно взаимодействие на тези три елемента на настоящия ни културен живот. От тези три потока най-отличителен в изразяването си е онзи, дошъл на запад от севера. На запад всичко е подчинено на икономическо-индустриалния живот. От правния елемент има много в Централна Европа, докато много от възникналото от Мистериите на Изтока, от Мистериите на Светлината, може да бъде намерено в Източна Европа и Азия. Там, където още господства системата на кастите, намираме нещо в смисъла на онзи стар феодализъм, произлязал от Духа. Животът, проникнат със законности е отгледал съвременната буржоазия.
към текста >>

98. 5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ. 1. 1. 1920 год. GA_195 Мировата Нова година и новогодишни мисли

Отворен ум за сремящото се към най-големите висоти на света на мисленето, разбиране за извисяването на духа, който в областта на науката вървеше успоредно с нашия класически културен период това сега липсва.
Мощният импулс на времената, завладяващ умовете на хората в края на миналото столетие (т.е. на XVIII век) и в началото на това, и смело посрещащо най-висшите задачи, които можем да си представим, сега се разглежда като нежелано отклонение. Ако някой се осмели да повдигне възражение, когато разговорът се насочи към фантазиите на Фихте или към въображаемата игра на мисли и думи на Хегел, той бива сметнат от своите слушатели просто за дилетант, който има толкова слаба идея за духа на съвременното научно изследване, колкото и за пълнотата и сериозността за философските методи. В най-добрия случай Кант и Шопенхауер са толерирани от нашите съвременници. Както изглежда, възможно е да проследим до Кант недостатъчно малкото философски трохи, използвани от съвременната наука като основнополагащи; а Шопенхауер, освен своите строго научни трудове, също е написал и малко неща в лек стил по теми, достъпни за хора с ограничен духовен кръгозор. Отворен ум за сремящото се към най-големите висоти на света на мисленето, разбиране за извисяването на духа, който в областта на науката вървеше успоредно с нашия класически културен период това сега липсва. Сериозната страна на това явление се появява само когато вземем под внимание, че упоритото отклоняване от тази духовна цел означава за германския народ загуба на неговото собствено Себе, откъсване от Духа на Народа. Защото този стремеж извира от една дълбока нужда в немския характер. Той не навлиза в умовете ни желаейки да отрече разнородните грешки и едностранчивите заблуждения, които Фихте, Хегел, Шелинг, Оукън и други допуснаха при своите смели нашествия в царството на идеализма. Но импулсът, който в цялото си величие ги вдъхновяваше, не трябва да бъде погрешно разбиран. Този е импусът, който е най-подходящ за една нация от мислители.
към текста >>

Само проницателността на Духовната Наука и нейната жива задълбоченост са онова, което може да обясни какво означава факта, че през последните 30 или 40 години същностното естество на германския народ не се обърна към онази германска духовност, посочена в моето есе, и че в този германски културен свят сме стигнали до там хората на властта да считат за правилно, чрез човек намиращ се на служба при тях да изпратят в Русия (в изолиран железопътен вагон) хората, въвеждащи Луцифер и Ариман.
Прави се опит да се премахне всичко човешко, всичко въплътено в човешко тяло като човек, и да се впрегнат заедно Луцифер и Ариман с цивилизацията, която те представляват. Бъде ли осъществено това на изток, тогава производствената фабрика на Луцифер и Ариман би създадала един свят, изключващ всичко благотворно за отделното човешко същество, а самият човек ще бъде наместен точно в тази луциферическо-ариманическа цивилизация като част на машина, в цялостната работа на машината. Но частите на една машина не са живи и се оставят да бъдат намествани, докато човешката природа е вътрешно жива, проникната от душа, проникната от дух. Тя не може да пасне в една чисто луциферическо-ариманическа организация, а би загинала в нея. Само едно разбиране на Духовната Наука може да схване онова, което всъщност се случва днес в материалистичния свят, който няма и най-смътна представа за Духа. Само проницателността на Духовната Наука и нейната жива задълбоченост са онова, което може да обясни какво означава факта, че през последните 30 или 40 години същностното естество на германския народ не се обърна към онази германска духовност, посочена в моето есе, и че в този германски културен свят сме стигнали до там хората на властта да считат за правилно, чрез човек намиращ се на служба при тях да изпратят в Русия (в изолиран железопътен вагон) хората, въвеждащи Луцифер и Ариман. В наши дни не трябва просто да гледаме и после спокойно да си лягаме в присъствието на онова, случващо се всъщност в дълбините на духа на настоящото време. Би трябвало да почувстваме, че трябва да кажем: "Ние сме изоставили и потъпкали онова, което в епохата на Шилер и Гьоте бе създадено в духовния живот на Германия. И ние имаме задачата да започнем оттам, където те спряха, и да градим по-нататък." Няма по-добра новогодишна мисъл, която да влезе в душите ни, от решителността да направим това наша отправна точка.
към текста >>

99. 4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 26 декември 1920 г. GA_202 Търсенето на новата Изис-Божествената София

Освен Политическият парламент, администриращ справедливото положение на индивида via-a-vis спрямо цялото, и на народа via-a-vis спрямо международния свят, и освен Икономическия Съвет, който да се грижи за материалните основи на народностния живот, имаме нужда от Културен Съвет за поощрението на духовните дела.
„Има само един начин, който е логичен и ясен и следователно той ще бъде възприет един ден за доброто на нашия народ. Освен Политическият парламент, администриращ справедливото положение на индивида via-a-vis спрямо цялото, и на народа via-a-vis спрямо международния свят, и освен Икономическия Съвет, който да се грижи за материалните основи на народностния живот, имаме нужда от Културен Съвет за поощрението на духовните дела.
към текста >>

Този „Културен Съвет“ бе основан миналата година през май и вече е увехнал, вече е забравен.
Този „Културен Съвет“ бе основан миналата година през май и вече е увехнал, вече е забравен. Онези, които най-малко го разбраха, бяха хората на официалните постове и имаха авторитет в науката и изкуството. Онова, което трябва да се подчертае отново и отново е нуждата, която съществува днес нещата да се поемат с голяма сериозност. Хората предпочитат да вярват, че нещата ще продължат по същия начин. Не, това не ще бъде така. Ако животът продължи без подтици, които да идват от духовния свят, индустрията може да продължи, може да съществуват банки и университети, където да се преподават всички науки, ще се развият други професии но всичко ще води към упадък, към варваризъм, към пропадането на цивилизацията.
към текста >>

100. 5. Пета лекция, 2 Октомври 1921 GA_207 Антропософията като космософия 1

Да включи това себепознание вътре в бъдещия културен напредък на човечеството ето истинската задача на съвременния духовен живот.
И това незнание все повече и повече ще нараства. И когато бъде до край изпълнен с тази едностранчива увереност на естественонаучното мислене, човекът ще се окаже съвършено отчужден от себе си. Неговата вътрешна индивидуалност би искала да устои, да претопи чрез своята топлина онези ледени маси, които с раждането си ние внасяме в земния живот. И ако не умее да вникне в този процес, който постоянно го залива, ако само го търпи и понася, тогава човекът би пропаднал, душевно би пропаднал. Всички признаци на времето говорят за това, че човекът действително трябва да стигне до себепознанието, според както Антропософията го известява на света. Да включи това себепознание вътре в бъдещия културен напредък на човечеството ето истинската задача на съвременния духовен живот.
към текста >>

101. 3. Трета лекция, Дорнах, 23 Октомври 1921 GA_208 Антр. като Космософия 2 ч.

С напредването на Четвъртата следатлантска епоха се очерта един културен елемент, който се изразяваше в следното: Хората чувствуваха, че доскоро душите им бяха отворени за древната мъдрост, че за да им донесат мъдростта, при тях слизаха свръхчовешки Същества.
С напредването на Четвъртата следатлантска епоха се очерта един културен елемент, който се изразяваше в следното: Хората чувствуваха, че доскоро душите им бяха отворени за древната мъдрост, че за да им донесат мъдростта, при тях слизаха свръхчовешки Същества. Но сега те чувствуваха как тази мъдрост ставаше все по-абстрактна и с течение на времето те престанаха да я разбират. Това, което дотогава се вливаше в тях от духовния свят, сега изгуби напълно своето значение.
към текста >>

102. 6. ШЕСТА КОНФЕРЕНЦИЯ, Дорнах, 6 август 1922 г. GA_214 Тайната на троицата

Първата задача на този, който в най-интимен смисъл иска да каже днес своята дума за това, което се отнася до външното устройство на нашия културен живот е, значи, да отбележи върху какво почива, всъщност, силата на днешната мисъл, най-точно.
Първата задача на този, който в най-интимен смисъл иска да каже днес своята дума за това, което се отнася до външното устройство на нашия културен живот е, значи, да отбележи върху какво почива, всъщност, силата на днешната мисъл, най-точно.
към текста >>

103. Младото поколение и повратната точка в развитието на човечеството GA_217-1 - Младото поколение и повратната точка в развитието на човечеството

Същността е в това, че по пътя, поет от Средна Европа и нейния културен живот, водещите културни центрове се еманципираха през XIII, XIV и XV век от духа, който все пак остана на Запад.
Могат да бъдат цитирани много подобни неща. Вие може да кажете, че Гьоте не е забравен, защото, например, съществува Гьотево Общество. Но аз не вярвам, че вие ще го кажете, затова няма да продължавам темата. Самият Гьоте и онова, което той извади наяве - средно-европейският духовен импулс - фактически бяха забравени през втората половина на XIX век. Но тези неща са само симптоми. Същността е в това, че по пътя, поет от Средна Европа и нейния културен живот, водещите културни центрове се еманципираха през XIII, XIV и XV век от духа, който все пак остана на Запад. От тогава Средна Европа изгуби духовното, изгуби елемента, който бушува и пулсира през душата, от своето съзнание. Ето защо беше възможно също и това Гьоте да бъде забравен.
към текста >>

104. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 23 октомври 1922 г. Духовни взаимовръзки в изграждането на човешкия организъм GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ

Тогава е протичала светлата епоха и целият културен живот и е съответствал, а човекът е можел да лекува, което означава, че е можел да се пребори със смъртта чрез наблюдението и третирането на етерното тяло.
Обсъждаме филистерски, че есенният минзухар, Colchicum autumnale, е може би красив. Древният човек е минавал покрай тези растения така, че е бил тъжен, кожата му дори малко изсъхвала, когато минавал покрай Colchicum autumnale. Той чувствал дори нещо като отпускане на косата. Докато минавайки, да речем, покрай червени цъфнали растения като днешния мак, косата му ставала пухкава, мека. Така че той абсолютно е съизживявал светлината на растителния свят. Тогава е протичала светлата епоха и целият културен живот и е съответствал, а човекът е можел да лекува, което означава, че е можел да се пребори със смъртта чрез наблюдението и третирането на етерното тяло.
към текста >>

Тези спомени са били още съхранени и едва по времето на Гален,[2] когато вече се налагало и за останалия човешки културен живот да се съобразява само с физическия свят, също и мирогледът на човека, доколкото е следвало да бъде основа за лечебните процеси, е получил физически характер.
Това продължило дълго и когато разглеждаме древната гръцка медицина, например Хипократ,[1] виждаме хората все още да говорят за соковете на човека, за черната и светлата жлъчка, за кръвта и слузта. С това всъщност те са имали винаги предвид спомените за древната светла епоха. Слузта всъщност е означавала етерното тяло и кръвта например е олицетворявала онези вибрации, които астралното тяло е предизвиквало в етерното тяло и т.н. Тези спомени са били още съхранени и едва по времето на Гален,[2] когато вече се налагало и за останалия човешки културен живот да се съобразява само с физическия свят, също и мирогледът на човека, доколкото е следвало да бъде основа за лечебните процеси, е получил физически характер. Вече се разглеждало физическото тяло.
към текста >>

105. 3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 3 Декември 1922 GA_219 Отношението на звезд.свят към човека

Предните ударни вълни на тези две войнства на луциферическото войнство, разположено в топлинния и въздушен елемент на Земята и ариманическото войнство, разположено в земния и воден елемент се сблъскват в нашия културен живот.
Предните ударни вълни на тези две войнства на луциферическото войнство, разположено в топлинния и въздушен елемент на Земята и ариманическото войнство, разположено в земния и воден елемент се сблъскват в нашия културен живот. Луциферическото войнство вдъхновява преди всичко днешната остаряла теология. Един далечен отблясък на тази луциферическа мощ в нашия културен живот, ние откриваме в онези твърдения, които искат да превърнат Христос в някакъв мит. Обаче чрез Мистерията на Голгота, Христос слезе на Земята като една реална човешка личност. Естествено, това се оказва съвсем неприемливо за онези Същества, които искат да превърнат хората в морални автомати, лишени от индивидуалната свобода. Ето защо: да зачеркнем реалното съществуване на Христос, Христос е само един мит!
към текста >>

Един далечен отблясък на тази луциферическа мощ в нашия културен живот, ние откриваме в онези твърдения, които искат да превърнат Христос в някакъв мит.
Предните ударни вълни на тези две войнства на луциферическото войнство, разположено в топлинния и въздушен елемент на Земята и ариманическото войнство, разположено в земния и воден елемент се сблъскват в нашия културен живот. Луциферическото войнство вдъхновява преди всичко днешната остаряла теология. Един далечен отблясък на тази луциферическа мощ в нашия културен живот, ние откриваме в онези твърдения, които искат да превърнат Христос в някакъв мит. Обаче чрез Мистерията на Голгота, Христос слезе на Земята като една реална човешка личност. Естествено, това се оказва съвсем неприемливо за онези Същества, които искат да превърнат хората в морални автомати, лишени от индивидуалната свобода. Ето защо: да зачеркнем реалното съществуване на Христос, Христос е само един мит! Обърне те се към литературата на 19 век; вземете остроумните хипотези на такива теолози като Давид Фридрих Щраус, Калтхоф и т.н., вземете техните подражатели и епигони като например Артур Друс и ще се убедите, че всички те застъпват възгледа: Христос е една митологична фигура, Христос е само един символ, създаден и утвърден от фантазията на хората. Да това войнство знае какво прави!
към текста >>

106. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 12 март, 1923 г. GA_222 Импулсиране на световно-историческите събития от духовните сили

Но в това отношение човек доста съществено се измени, особено оттогава, когато встъпи в Петия следатлантски културен период, т.е.
Също както, намирайки се в земния физически свят човек, стоейки на Земята и възприемайки около себе си царствата на природата, може все пак да вдигне погледа си към космическите дълбини, към небесните светила, т.е. да възприема и това извънземно, което му се открива физически, така също и Азът и астралното тяло преживяват в елементарния свят преди всичко това, което ги обкръжава в качеството на елементарни царства от заспиването до пробуждането; но човек, намирайки се в елементарния свят, вижда и това, което стои над него. И той вижда при това не просто сияещи, мъртви небесни светила, а вижда същества от висшите Йерархии. И той влиза във взаимоотношения с тези същества от висшите Йерархии; за единия вид на тези взаимоотношения, за беседването с тях, вече говорих вчера. Така, че човек от заспиването до пробуждането се намира в елементарния свят, преживява там това, за което вече съм говорил във вече упоменатия курс лекции, но той се взира от този елементарен свят в далечината на наделементарния свят, и възприема при това Ангелите, Архангелите и Началата. Но в това отношение човек доста съществено се измени, особено оттогава, когато встъпи в Петия следатлантски културен период, т.е. от 15-то столетие. От времето откак човек си изработи интензивна интелектуалност, която по-рано не притежаваше, му стана не така леко, както преди по време на сън, да намира правилното съотношение между сън и бодърстване.
към текста >>

107. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 27 декември, 1923 г. GA_233 Световната история в антропософска светлина и като основа за познанието на човешкия дух

Там вие ще прочетете, как Александър, въпреки съвета на своя учител Аристотел, замислил да поеме върху себе си мисията за присъединяването на варварите към цивилизованото човечество, привеждайки, така да се каже, към общ културен знаменател цивилизованите гърци - елини, македонци - и варварите.
Какъв контраст със съвременна книга по история, която, разбира се, е напълно приспособена за нашето време! Там вие ще прочетете, как Александър, въпреки съвета на своя учител Аристотел, замислил да поеме върху себе си мисията за присъединяването на варварите към цивилизованото човечество, привеждайки, така да се каже, към общ културен знаменател цивилизованите гърци - елини, македонци - и варварите. Това, несъмнено, е напълно убедително за съвремието. Но каква детинщина е това в сравнение с истината! От друга страна, ние получаваме грандиозно впечатление, когато гледаме картината на походите на Александър, дадена ни от Лампрехт, който им приписва съвсем друга цел. Ние чувстваме, че това, което аз описвах като навлизане на природно-елементарните царства, на духовното във физическата природа, - е било необходимо само в качеството му на встъпление. Защото, каква е целта на Александровите походи в "Песента на Александър" от Лампрехт?
към текста >>

108. ОСМА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 09.03.1924 GA_235 Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки Първи том

В онези връзки, които се получават в духовния свят, цялото това общество - което естествено сега беше едно духовно общество, в което беше заплетена тази индивидуалност, - е трябвало да запази за през вековете един културен напредък на човечеството, без той да бъде повлиян от християнството.
В онези връзки, които се получават в духовния свят, цялото това общество - което естествено сега беше едно духовно общество, в което беше заплетена тази индивидуалност, - е трябвало да запази за през вековете един културен напредък на човечеството, без той да бъде повлиян от християнството. На вас ще ви се види извънредно странно това, което казвам с горното твърдение; защото хората си представят, че управлението на света е също така просто, както като човек искаме да имаме всичко и искаме да разпоредим нещо. Обаче управлението на света, мировото управление не е така, а когато от една страна с Тайната на Голгота в цялото развитие се внася най-мощният импулс, от друга страна съществува също така необходимостта, да не се остави да загине веднага онова, което е съществувало в земното развитие преди Тайната на Голгота, а да бъде оставено да тече по-нататък това, не искам да кажа антихристиянско, а ахристиянско, да бъде запазено всичко, което съвсем не иска да приеме християнството, но то трябва да бъде запазено през вековете.
към текста >>

Там ние намираме индивидуалността на по-късния Дюринг като един човек, който с целия си ентусиазъм се бори за един свободен от образи културен живот, проявяващ една природа на наемен войник и бих искал да кажа, че всичко онова, което по-късно се явява в изрази, сега го виждаме при него чисто във физическата борба.
А сега представете си, как при Дюринг всичко е една извънредно голяма истина - както казах, други са изградили също такива светогледи, 144 такива хора се побират в 12 дузини, които изграждат такъв светоглед, - но при Дюринге е друго, при Дюринг е истина. Другите виждат и изграждат светогледи като слепи; Дюринг е сляп и изгражда своя светоглед като сляп. Това е извънредно фрапиращо. И когато стигнем дотам, когато погледнем този човек и знаем, че тук имаме един човек, който поради душевното си развитие вътрешно е бил сляп, който става механистичен затова, защото е сляп, тогава отново го намираме - а именно тук става въпрос за две въплъщения, - сред онова движение в християнския Изток, като някой, който около 8-и, 9-и век ту покровителства разрушаването на всичко картинно, става иконоборец, ту отново възстановява правото на иконите и стенописите. Тази борба за религия с картинни образи или за една религия без икони се развихря именно в Цариград. Там ние намираме индивидуалността на по-късния Дюринг като един човек, който с целия си ентусиазъм се бори за един свободен от образи културен живот, проявяващ една природа на наемен войник и бих искал да кажа, че всичко онова, което по-късно се явява в изрази, сега го виждаме при него чисто във физическата борба.
към текста >>

109. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 18.03.1924 GA_235 Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки Първи том

И всичко онова, което се разказва в историята на Европа за делата на Карл Велики за поощрение и подпомагане на християнството, то трябва да бъде разглеждано само така, че докато Карл Велики прави много за разпространение на християнството, за подпомагане на това християнство в Средна Европа, едновременно с него отвъд в Азия се намира онзи мощен културен център, за който говорих - културният център на Харун Ал Рашид.
От друга страна имаме разпространяващото се от Рим, от Юг християнството в римска форма и изхождащо от Гърция онова, което тогава се проявява в превода на Библията от Вулфила[5], и т. н., това го имаме в средата. И имаме мохамеданизма, който от две страни обхваща европейската християнска цивилизация. И всичко онова, което се разказва в историята на Европа за делата на Карл Велики за поощрение и подпомагане на християнството, то трябва да бъде разглеждано само така, че докато Карл Велики прави много за разпространение на християнството, за подпомагане на това християнство в Средна Европа, едновременно с него отвъд в Азия се намира онзи мощен културен център, за който говорих - културният център на Харун Ал Рашид.
към текста >>

От живота, от практическия културен живот, който царуваше в двореца на Харун ал Рашид в Багдат, пред който с право се прекланя самият Карл Велики, се е получило това, което по-късно се прояви по един абстрактен начин в абстрактния учен лорд Бейкън.
И когато въоръжени с това знание за историческите кармически взаимовръзки хвърлим поглед върху лорд Бейкън и неговите съчинения, ние откриваме причината, поради която тези съчинения звучат всъщност толкова малко християнски и толкова много арабски. Да, тогава ние откриваме истинската арабска отсенка в тези съчинения на лорд Бейкън. И ние ще си обясним също така някои неща относно характера на лорд Бейкън, който е изпитал толкова много нападки, когато виждаме именно в лицето на лорд Бейкън едно превъплъщение на Харун ал Рашид. От живота, от практическия културен живот, който царуваше в двореца на Харун ал Рашид в Багдат, пред който с право се прекланя самият Карл Велики, се е получило това, което по-късно се прояви по един абстрактен начин в абстрактния учен лорд Бейкън. Но от своя страна човек се прекланя пред лорд Бейкън. И бихме искали да кажем, че който изучава начина, по който европейската цивилизация се е отнасяла спрямо Харун ал Рашид в 8-то, 9-то столетие, и който след това изучава как европейските научни кръгове са се отнасяли към лорд Бейкън, той има впечатлението, че хората просто са се обърнали. През време на Харун ал Рашид те са гледали към Изток, след това в Средна Европа те са се обърнали и гледат на Запад към лорд Бейкън.
към текста >>

110. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 6 април 1924 година GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том

Например аз показах, как Харун ал Рашид[2], този забележителен приемник на Мохамед, в 8-то и 9-то столетие от християнската ера стоеше в центъра на един чудесен културен живот, на един културен живот, който далеч превъзхождаше всичко, което по същото време е ставало в Европа.
Например аз показах, как Харун ал Рашид[2], този забележителен приемник на Мохамед, в 8-то и 9-то столетие от християнската ера стоеше в центъра на един чудесен културен живот, на един културен живот, който далеч превъзхождаше всичко, което по същото време е ставало в Европа.
към текста >>

111. Рудолф Щайнер. Живот и произведения GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том

доведоха до основаването на многобройни институции, които винаги намират признание като обогатяване на обществения културен живот.
Жизненото дело на Рудолф Щайнер е на разположение като написани произведения и като записки на неговите, винаги свободно изнасяни, лекции. Към това се прибавят и многобройните художествени произведения, от които двете сгради на първия и втория Гьотеанум намират световно признание. Неговите изложения относно педагогиката, селското стопанство, медицината, националната икономия и т.н. доведоха до основаването на многобройни институции, които винаги намират признание като обогатяване на обществения културен живот.
към текста >>

112. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 8 август 1924 г. GA_237 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Трети том

И хаотичността на по-новата история, това, което внася в по-новата история все повече и повече социален, културен и друг хаос, който не позволява да се стигне до една цел, това е безредието, в което е била вкарана кармата, защото настъпи разцепление в йерархията на Ангелите, принадлежащи към Михаил.
Какво трябваше да се случи тук? В периода между основаването на християнството и епохата на Съзнателната душа, който беше сигнализиран предимно чрез 9-то столетие, чрез 869 година, трябваше да се случи това, че в кармата на хората настъпи безредие! С това е казана една от най-важните думи, която въобще може да бъде изказана по отношение на новата история на човечеството. В кармата на по-новото човечество настъпи безредие. В следващите земни съществувания вече не всички изживявания бяха правилно поставени в кармата. И хаотичността на по-новата история, това, което внася в по-новата история все повече и повече социален, културен и друг хаос, който не позволява да се стигне до една цел, това е безредието, в което е била вкарана кармата, защото настъпи разцепление в йерархията на Ангелите, принадлежащи към Михаил.
към текста >>

113. Рудолф Щайнер - Живот и творчество. GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том

доведоха до основаването на многобройни институции, които винаги намират признание като обогатяване на обществения културен живот.
Жизненото дело на Рудолф Щайнер е на разположение като написани произведения и като записки на неговите, винаги свободно изнасяни, лекции. Към това се прибавят и многобройните художествени произведения, от които двете сгради на първия и втория Гьотеанум намират световно признание. Неговите изложения относно педагогиката, селското стопанство, медицината, националната икономия и т.н. доведоха до основаването на многобройни институции, които винаги намират признание като обогатяване на обществения културен живот.
към текста >>

114. 2. СКАЗКА ВТОРА. Арнхайм, 19 юли 1924 г. GA_240 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Шести том

Докато при двореца на Карл Велики в Европа, който беше съвременник на Харун ал Рашид, хората се занимаваха с това, да съставят първите елементи на една граматика и всичко беше още варварско, Багдад беше столица, блестящият културен център на източния, предноазиатски духовен живот.
Именно в 8-то и началото на 9-то столетие в този владетелски дворец царуваше Харун ал Рашид. Харун ал Рашид беше произлязъл от културата на арабизма, от повлияната от мохамеданизма култура. Тази тайна, за която току що говорих, беше стигнала до неговите посветени или знаещи поне до определена степен съветници. Именно защото тази тайна беше стигнала до Багдадския дворец при царуването на Харун ал Рашид, затова този дворец беше така блестящ. Всичко, което съществуваше като мъдрости, като изкуство, като дълбока религиозност на изток, се концентрира обаче под мохамеданско оцветение в дворецът на Харун ал Рашид. Докато при двореца на Карл Велики в Европа, който беше съвременник на Харун ал Рашид, хората се занимаваха с това, да съставят първите елементи на една граматика и всичко беше още варварско, Багдад беше столица, блестящият културен център на източния, предноазиатски духовен живот. Харун ал Рашид обедини около себе си онези, които знаеха за великите предания на източните мистерии.
към текста >>

115. 9. СКАЗКА ДЕВЕТА. Лондон, 27 август 1924 г. GA_240 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Шести том

Винаги когато в земното човечество настъпва един Импулс на Михаел, тогава е настъпило времето, в което онова, което е било основано в един културен център, в един духовен център, се разпространява в много народи на Земята, във всички области, където това е възможно.
Ние намираме това течение на Михаел, когато насочим поглед във времето, което непосредствено е предхождало Тайната на Голгота, върху английския запад, върху изхождащото от този английски запад течение на Артус, подбудено първоначално от мистериите на Хиберния. Ние виждаме в една по-стара форма това течение на Михаел, когато насочим поглед върху онова, което е станало столетия преди раждането на Тайната на Голгота от северна Гърция, от Македония, чрез онова международно, космополитическо течение, свързано с името на Александър Велики, и е стояло под влиянието на онзи светоглед, който е известно под името Аристотелство. Това, което стана в предихристиянското време чрез Аристотел и Александър, стоеше тогава вътре в господството на Михаел така, както сега ние отново стоим вътре в господството на Михаел. Тогава на Земята в духовния живот беше Импулсът на Михаел както и сега. Винаги когато в земното човечество настъпва един Импулс на Михаел, тогава е настъпило времето, в което онова, което е било основано в един културен център, в един духовен център, се разпространява в много народи на Земята, във всички области, където това е възможно.
към текста >>

Целият културен живот, целият живот на цивилизацията ще навлезе в упадък, ако духовността на Импулса на Михаел не обхване хората, ако хората не бъдат отново в състояние да повдигнат онова, което днес иска да се сгромоляса като цивилизация.
Аз се подготвям за тази нова епоха от 20-то и 21-то столетие така си казва една истинска антропософска душа защото на Земята има много разрушителни сили. Целият културен живот, целият живот на цивилизацията ще навлезе в упадък, ако духовността на Импулса на Михаел не обхване хората, ако хората не бъдат отново в състояние да повдигнат онова, което днес иска да се сгромоляса като цивилизация.
към текста >>

116. 8. Виена, 1 юни 1918 г. GA_271 Изкуство и познание на изкуството Основите на една нова естетика

Едно достойно човешко съществувание е немислимо без проникването на нашия културен живот с художествено чувствуване.
Преди да разгледам този всъщност принципен въпрос, бих искал да направя няколко забележки, които може бе на някои ще се сторят тривиални, които обаче нямат никаква друга претенция, освен да покажат, че художественият светоглед не е нещо, което се прибавя само произволно към живота. За онзи човек, който се стреми към определена цялост на живота, художественият светоглед се явява като нещо, което принадлежи към живота също както познанието и както външното еснафско действие. Едно достойно човешко съществувание е немислимо без проникването на нашия културен живот с художествено чувствуване.
към текста >>

117. 4.Четвърта лекция, 3 Юни 1923 GA_276 Изкуството и неговата мисия

И това винаги се е потвърждавало в периодите на културен подем, когато въпросът за изкуството е изпъквал с цялата си сериозност.
Художникът изобщо не би могъл да твори в материалния свят, ако в гърдите му не пулсираха импулсите, идващи от духовния свят. И тук, в областта на изкуството, ние достигаме до необходимостта от същата онази дълбока сериозност, която иначе срещаме в областта на познанието и на религията. Не може да се отрече, че в много отношения съвременното, материалистически настроено човечество е твърде отдалечено от тази сериозност в областта на изкуството. Всеки поглед в художественото творчество, което наистина заслужава това име, веднага ни открива и голямата човешка борба за постигане на съзвучие и хармония между духовно-божествения и земно-физическия свят. И ако при един художник тази борба липсва, едва ли можем да говорим за истинско творчество. И това винаги се е потвърждавало в периодите на културен подем, когато въпросът за изкуството е изпъквал с цялата си сериозност. В епохата на Гьоте и Шилер ясно проличава, бих казал, величественият стил на самото мирово развитие. Характерна за епохата на Гьоте и Шилер е тъкмо борбата за уравновесяване, борбата за хармонизиране на духовно-божествения и сетивно-физическия свят. За да се убедим във верността на това твърдение, достатъчно е да насочим само един поглед към усилията на Гьоте и Шилер в тази посока. В хода на нашите продължителни изследвания ние сме разисквали доста подробности; ето защо днес аз ще загатна само отделни моменти в подкрепа на основната теза.
към текста >>

И аз бих допълнил: Тъкмо при Лудвиг Тик ние бихме могли да видим как в прехода от 18 към 19 век, в началото на 19 век духовният живот все още беше нещо непосредствено, защото Лудвиг Тик беше не само онзи, който наред със Шлегел, въведе Шекспир в Германия; но Лудвиг Тик се оказа една личност, която живо откликна на величествената Гьотева борба, една личност, която усети именно висшата сериозност и достойнството на човешкото изкуство като един могъщ културен идеал.
В известен смисъл Лудвиг Тик, който за съжаление днес е малко познат, беше един ученик на Гьоте. Той израсна в атмосферата на романтизма, израсна от всичко онова, което съществуваше ако мога така да се изразя като „проблемът Гьоте“ през деветдесетте години на 18 век в Университета на град Йена. Като млад човек Лудвиг Тик изживя срещата с Вертер, а после и с първата част на Фауст. В Йена Лудвиг Тик можа да срещне и личности като Новалис, Фихте, Шелинг и Хегел. Лудвиг Тик можа непосредствено да усети полъха на целия Гьотев стремеж към класицизма. И аз бих допълнил: Тъкмо при Лудвиг Тик ние бихме могли да видим как в прехода от 18 към 19 век, в началото на 19 век духовният живот все още беше нещо непосредствено, защото Лудвиг Тик беше не само онзи, който наред със Шлегел, въведе Шекспир в Германия; но Лудвиг Тик се оказа една личност, която живо откликна на величествената Гьотева борба, една личност, която усети именно висшата сериозност и достойнството на човешкото изкуство като един могъщ културен идеал. И оглеждайки се наоколо, Лудвиг Тик стигна до своя жизнен опит не в едно малко, затворено пространство, а успя да излезе от сянката на Фихте, Шелинг, Хегел и предприе своите пътешествия в Италия и Франция. Да, Лудвиг Тик познаваше света. Обаче след като опозна и философията, и света, Лудвиг Тик се опита и то тъкмо по Гьотев маниер да хвърли мост над пропастта, разделяща Земята и Космоса.
към текста >>

118. 9. Девета лекция, 30.08.1919 GA_293 Общото човекознание

От подобни факти се вижда колко необходима е промяната във възпитателното дело, защото възпитанието играе огромна роля в целия културен живот.
С една дума, всред хората е настъпило едно уеднаквяване. Това обаче е доказателство, че по време на предишните епохи, в човешките души не са вложени достатъчно ясни и точни понятия. От подобни факти се вижда колко необходима е промяната във възпитателното дело, защото възпитанието играе огромна роля в целия културен живот. Когато човек не обръща достатъчно внимание на отделните факти от живота, неговите понятия остават в областта на под съзнанието.
към текста >>

119. 7. СЕДМИ СЕМИНАР. Щутгарт, 28.8.1919 GA_295 Лекции по валдорфска педагогика

Можете да предложите картини от духовния културен напредък по това време.
Нагледно, за да може детето да си го представи, опишете как пшеницата и зърното преди кръстоносните походи са се развивали по-лошо, как са били по-ниски, колко оскъдни са били добивите, това всичко предайте в картини. След това опишете, как поклонниците наистина са научили това, което Ориента е имал като индустриален опит, а Европа по това време все още е нямала. За много неща Западът е бил изостанал от Ориента. Това, което се е развивало като индустриална дейност в градовете на Италия и в повечето северни градове се е дължало на кръстоносните походи. Също и изкуството трябва да е благодарно на кръстоносните походи. Можете да предложите картини от духовния културен напредък по това време.
към текста >>

120. 1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 9 август 1919 GA_296 Възпитанието

Това са нещата, от които трябва да се тръгне, ако разглеждаме духовната наука в смисъла на един голям културен въпрос.
Защото социализма тя може да съотнесе само към икономическото, а демокрацията само към държавно-правовото. Към духовното би се съотнесъл индивидуализма. Свободата, тя е пропусната в думата Социалдемокрация, иначе би се казвало: индивидуална или индивидуалистична Социалдемокрация. Тогава в един такъв лозунг ще са изразени и трите неща като предизвикателство към хората. Но за по-новото време е характерно третото да се пропуска, в известен смисъл третото действително да се превръща в Мая, в голямата измама за цивилизованото човечество на Запада, на Европа и на колониалните и наследници, Америка. Това са нещата, от които трябва да се тръгне, ако разглеждаме духовната наука в смисъла на един голям културен въпрос. В това, което се съдържа в предизвикателствата на съвремието, всъщност съвсем не може да се дискутира. Това са исторически предизвикателства. Историческо предизвикателство е социализмът, той трябва да бъде разбран в правилен смисъл. Историческо предизвикателство е и демокрацията, но такива са и либерализмът, свободата, индивидуализмът, дори и това последно предизвикателство да се забелязва малко от модерното човечество. А човечеството няма да има право на глас, ако не устрои социалния си организъм в смисъла на тричленението: на социализъм за икономическия живот, на демокрация за правовия и държавния живот, на свободата или индивидуализма за духовния живот.
към текста >>

121. 6. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 17 август 1919 GA_296 Възпитанието

Когато поглеждаме към това, което живее в нашия културен свят, ние нямаме само това, което действува в пространството, а в него се намесват и древните времена.
Това говори твърде много. Затова нещо твърде ще се модифицира. Само в скоби ще кажа: Някои жени естествено съхраня ват понятията на съвремието единствено в готвенето, т.е. във воденето на икономиката, и с това те са действителната същност на съвременната икономика; другото е нещо антично, което ние пренасяме в съвременността. Не твърдя, че с това трябва да се представи нещо особено желателно; но обратното също не е най-желателното от съвремието да се върнем назад в античните култури чрез женските души. Когато поглеждаме към това, което живее в нашия културен свят, ние нямаме само това, което действува в пространството, а в него се намесват и древните времена. И ако съществува усет за това, то не се намесват само древните времена, а и бъдещето. Да, наша работа е да се намесва и бъдещето. Защото ако във всеки човек не съществуваше един вид, сравнително скрито за съзнание то, бунт срещу гръцка та култура в образованието и римската в правото, то бъдещето нямаше да може да проблясва, и ние щяхме да бъдем едни тъжни човеци, доста тъжни човеци.
към текста >>

122. 2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 9 септември 1924 г. GA_318 Съвместната работа между лекарите и пастирите на човешката душа

Защото взети в основата си, невероятно много неща, които от гръцката теология, в най-висш смисъл, са се влели в целия културен живот на Гърция, много неща са възникнали чрез откровенията на питиите.
Обикновените понятия, които имаме за здраве и болест, престават да имат своето значение, своя смисъл. Ако такава една личност я поставим в канцелария, или ако я превърнем в една обикновена съпруга, която трябва да готви или да се грижи за други неща в ежедневния живот, тогава тази жена ще изпадне в истинско безумие и външно ще има такова поведение, че и не може да бъде възприета по друг начин, освен като безумна. Ако пасторът в правилния момент разбере накъде върви пътят, той ще я насочи към монашество; ако той я постави да живее в съответната среда, последователно един след друг ще се развият четирите стадия, така че в действителност, чрез подобна пациентка, образованият изповедник може в един модерен стил да погледне в духовните светове по начин, подобен на начина, по който гръцките жреци са приемали разказите за духовния свят с помощта на питиите, които чрез дима, чрез парата на земята са оповестявали различни неща за духовния свят. Каква полза, ако днес някой напише дисертация за патологичното у гръцките питии! Това може да бъде направено, ще бъде правилно, ще бъде също така точно, но с това в един по-висш смисъл няма да може да бъде сторено нищо. Защото взети в основата си, невероятно много неща, които от гръцката теология, в най-висш смисъл, са се влели в целия културен живот на Гърция, много неща са възникнали чрез откровенията на питиите. По правило питиите са били личности, достигнали или до този трети или дори до четвъртия стадий. Но да си представим, че в едно по-късно време, именно под мъдрото водачество на изповедниците, дадена личност премине по такъв начин през тези стадии, че успее безпрепятствено да се отдаде на тези свои виждания, тогава от тази личност ще произлезе нещо изключително чудно, но което по тази причина все пак остава в известен смисъл патологично. Тогава не само лекарят, не само пасторът, тогава цялата църква се грижи за това, след смъртта си тези личности да бъдат провъзгласени за светци, и това е случая със Света Терезия, тя е изминала приблизително този път.
към текста >>

123. 2. Сказка първа. Дорнах, 27 септември 1920 г. GA_322 Граници на природознанието

От тъмния, културен живот на прадревните времена съзнанието се запали чрез съобщението на човешките сетива с външната природа.
Да, много уважаеми присъствуващи, ние трябва да вършим това, защото само така нашето съзнание се пробужда, защото само благодарение на това ставаме съзнателни човешки същества. Както всъщност всяка сутрин, когато отваряме очи, отново добиваме съзнанието при нашите взаимоотношения с външния свят, така също е било и в хода на развитие на човечеството. В съобщението на сетивата, на мисленето с външния ход на природата се е запазило първо съзнанието, то е станало такова, каквото е сега. Ние виждаме как фактът на съзнанието се развива просто исторически чрез сетивното съобщение на човека с външната природа. От тъмния, културен живот на прадревните времена съзнанието се запали чрез съобщението на човешките сетива с външната природа. Обаче необходимо е само да наблюдаваме безпристрастно това запалване на съзнанието, това взаимоотношение на човека с външната природа, и ние ще открием, че при това в човека става нещо особено. Когато насочим поглед назад в миналото върху нашия душевен живот, и виждаме, какво се намира там, било когато сутрин се събуждаме и преди събуждане още продължаваме да стоим в тъпота на съновидно съзнание, или когато погледнем върху първоначалните състояния на развитието на човечеството, върху почти съноподобното съзнание на тези прадревни времена, когато обгърнем с поглед всичко това, което е някакси изтласкано в нашия душевен живот зад намиращия се на повърхността факт на съзнанието, раждащо се от сетивното съобщение с външната природа, тогава намираме един свят от представи, малко интензивен, отслабен до съновидни образи, с неясни очертания, като отделните образи прели ват едни в други. Всичко това може да установи едно безпристрастно наблюдение. Тази малка интензивност на живота на представите, тази неяснота в очертанията, това изплуване едни от други на отделните представни образи, престава да съществува само благодарение на това, че ние се пробуждаме за пълно съобщение на сетивата с външната природа. За да стигнем до това пробуждане, т.е.
към текста >>

124. 6. Сказка пета. Дорнах, 1 октомври 1920 г. GA_322 Граници на природознанието

Те нямат никакъв културен опит, за да могат да разберат състоянието, в което изпадат.
Когато на духовния изследовател се налага да разгледа тези неща, той – бих могъл да кажа – той е напълно сведущ по тях. Това е просто едно излъчване на онова, в което духовният изследовател се намира съзнателно, когато той стига до изживяването на музикално беззвучното слово, до запознаване с духовните същества чрез Инспирацията. Обаче такива хора засегнати от патологическа самомнителност, от патологически скептицизъм проникват в тази област. Те нямат никакъв културен опит, за да могат да разберат състоянието, в което изпадат. Духовният изследовател знае, че през цялата нощ, от заспиването до събуждането, човекът живее вътре в такива въпроси, че през време на сънния живот в него възникват множество въпроси, и той познава това състояние, понеже може да го изживее съзнателно по посочения начин. Той вижда например, че има хора, които отиват вечер на някой спектакъл. Те излизат от спектакъла; тогава без да искат връхлитат ги безброй въпроси: В какви отношения се намира актрисата с външния свят? Какво е правил артистът през по-раншната година? Как се е родила тази или онази кулиса?
към текста >>

125. Съдържание GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията

Тя е ограничена от 4-ти културен период.
Хелиоцентричната система на Аристарх Самоски. Това е системата на 3-та следатлантска култура. Птолемеевата мирова система. Тя е ограничена от 4-ти културен период. Разликата между горни и долни планети спрямо Слънцето, като основа на птолемеевата система. Отношение към човешката организация над и под сърцето. Значение на птолемеевата система в историческото развитие на човечеството. Кеплер и привидното му връщане към хелиоцентричната система на египтяните. Характеристика на древната хелиоцентрична система и птолемеевата система.
към текста >>

126. Осма лекция, 8 януари 1921 година GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията

Тук вече можем да кажем, че особеният начин на познание, принадлежащ на съвременния човек, му е станал наистина свойствен, собствено, едва започвайки от последния ледников период, и че от времето на последния ледников период, са започнали културните периоди, за които винаги говорим като за древноиндийски културен период, древноперсийски културен период, египетско-халдейски, гръко-латински и нашия културен период.
Преди да продължим с по-формалния начин на разглеждане, до който стигнахме вчера, нека още един път разгледаме, каква връзка с развитието на Земята чрез последователността на ледниковите периоди ни се е изявила в развитието на човека. Тук вече можем да кажем, че особеният начин на познание, принадлежащ на съвременния човек, му е станал наистина свойствен, собствено, едва започвайки от последния ледников период, и че от времето на последния ледников период, са започнали културните периоди, за които винаги говорим като за древноиндийски културен период, древноперсийски културен период, египетско-халдейски, гръко-латински и нашия културен период. Посочихме също, че до този ледников период в човешката природа се е развивало предимно това, което сега в съвременния човек е останало по-скоро на заден план и по-малко излиза на повърхността: организирането на способността му да образува представи. Вчера обърнахме внимание на това, че организацията на представния живот може да бъде разбрана качествено, само ако се знае, че представният живот по качеството си може да се сравни по същество със сънищата. Представите ни получават, бих казал, определена конфигурация и наситено съдържание, само защото присъства именно сетивното преживяване. Това, което тук зад сетивните възприятия действа по определен начин от нашата организация в живота на представите – действа с притъпеността на сънищния живот. Бихме могли да си представяме само с притъпеността на сънищния живот – ако изобщо може да се каже такова нещо, – ако с всяко пробуждане в живота на представите не нахлуваше сетивното преживяване.
към текста >>

127. Тринадесета лекция, 13 януари 1921 година GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията

И въпреки това все пак е налице важният факт, че тогава, собствено, от общото съзнание на тези хора, които са размишлявали за такива неща, този мироглед – наричаме го хелиоцентричен – е изчезнал, и на неговото място е навлязъл мирогледът на Птолемей, докато с настъпването на това, което сме свикнали да наричаме просто пети следатлантски културен период, отново не изплувал този хелиоцентричен мироглед, който намираме при такива хора, като Аристарх Самоски, тоест в трети век пр.Р.Х.
Ако разбирате тези думи, характеризиращи пространствения мироглед на Аристарх Самоски, ще си кажете: между пространствения образ на света на Аристарх Самоски и нашия пространствен образ за света, какъвто се е формирал от времето на Коперник, няма абсолютно никаква разлика. Аристарх Самоски е живял в трети век преди християнското летоброене, така че за тези хора, които, като Аристарх Самоски, в определена област са били водещи личности в духовния живот, може да се приеме, че те изцяло са били привърженици на пространствен мироглед, към какъвто се придържа днешната астрономия. И въпреки това все пак е налице важният факт, че тогава, собствено, от общото съзнание на тези хора, които са размишлявали за такива неща, този мироглед – наричаме го хелиоцентричен – е изчезнал, и на неговото място е навлязъл мирогледът на Птолемей, докато с настъпването на това, което сме свикнали да наричаме просто пети следатлантски културен период, отново не изплувал този хелиоцентричен мироглед, който намираме при такива хора, като Аристарх Самоски, тоест в трети век пр.Р.Х. Можете лесно да повярвате, че това, което е имало значение за Аристарх Самоски, се е ценило от много хора[3]. Който изучава развитието на духовния възглед на човечеството, ще намери в определена област на човешкото развитие – макар днес това да е трудно да се потвърди посредством външните документи, – че хелиоцентричният мироглед се признава от тези, които във връзка с това признаване вземат предвид толкова повече, колкото по-назад от Аристарх Самоски се връщат в ранните епохи. И ако се върнем във времето, което сме свикнали да наричаме трети следатлантски период, ще трябва да кажем, че при компетентните хора, при тези хора, които са се смятали за авторитети в тези неща, в третия следатлантски период повсеместно е съществувал хелиоцентричният мироглед, който Архимед описва като съществуващ при Аристарх Самоски, описва го така, че не можем да го различим от съвременния.
към текста >>

128. Шестнадесета лекция, 16 януари 1921 година GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията

Разглеждайки в човека състоянието на редуване между будност и сън, наистина още намираме, че в днешния културен човек трябва да става такова редуване между будност и сън, но вие добре знаете, че това редуване днес се измества от естествения си ход, макар за поддържането на човешкото здраве то непременно трябва да съвпада с естествената смяна на деня и нощта.
Но сега работата е да се отговори на въпроса: нима вече не може в обикновения живот, който водим след раждането си, когато вече сме в пълно съзнание, да намерим поне някакъв намек, че съществува някаква връзка с космическите сили? Разглеждайки в човека състоянието на редуване между будност и сън, наистина още намираме, че в днешния културен човек трябва да става такова редуване между будност и сън, но вие добре знаете, че това редуване днес се измества от естествения си ход, макар за поддържането на човешкото здраве то непременно трябва да съвпада с естествената смяна на деня и нощта. В градовете това вече не съвпада, но в селските местности, при селяните, все още присъства. Именно затова те притежават такава своя особена душевна конституция, че през нощта спят, а през деня будуват. Когато дните стават по-дълги, а нощите по-кратки, те спят по-малко; когато нощите стават по-дълги, те спят по-дълго. Но това, в края на краищата, са неща, които стават само за нетрайно сравнение, върху което не може да се изгради ясен възглед за нещата. Трябва да поставим въпроса малко по-иначе, ако искаме да видим проникването на мировите отношения в човешките субективни отношения и благодарение на това да изявим вътре в човека нещо, което може да ни посочи абсолютните движения във вселената.
към текста >>

НАГОРЕ

1.3100161552429