Рудолф Щайнер
www.rudolfsteinerbg.com
НАЧАЛО
Контакти
|
English
 
с която и да е дума 
 
изречения в които се съдържат търсените думи 
 
текстове, в които се съдържат търсените думи 
 
с точна фраза 
 
с корен от думите 
 
с части от думите 
 
в заглавията на текстовете 
КАТЕГОРИИ С ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
1
СТРАНИЦИ:
1
,
2
,
3
,
Намерени са
2090
резултата от
541
текста в
3
страници с части от думите : '
Култура
'.
На страница
1
:
1000
резултата в
221
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
06. ГЬОТЕВИЯТ СПОСОБ НА ПОЗНАНИЕ
GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки
Правилно е: Трябва да отбележим прогреси във всички области на
култура
та.
Правилно е: Трябва да отбележим прогреси във всички области на културата.
Но едва ли може да се твърди, че това са прогреси на дълбочина. Обаче за съдържанието на една епоха меродавни са само прогресите на дълбочина. Ние бихме могли най-добре да охарактеризираме нашата епоха, като кажем: Тя въобще отхвърля прогреса на дълбочина като непостижими за човека. Ние сме станали безмилостни във всички области, но особено в областта на мисленето и волението. Що се отнася за мисленето: Наблюдава се безкрайно, трупат се наблюдения и не се намира смелост те да бъдат оформени в едно общо научно схващане на действителността.
към текста >>
2.
10_5. ЕТИЧЕСКИ И ИСТОРИЧЕСКИ НАУКИ
GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки
Тук духовните науки /историята, историята на
култура
та и историята на литературата/ трябва да се намесят косвено, като посредници.
Следователно човекът трябва да се издигне чрез своите усилия, за да не бъде ръководен, а сам да ръководи себе си. Той не трябва да се оставя да бъде ръководен слепешката от характера на неговия народ, а да се издигне до познанието на този характер, за да действа съзнателно в смисъла на своя народ. Той не трябва да се оставя носен от културния напредък, а трябва да си усвои идеите на своето време. За целта е необходимо преди всичко човекът да разбере своето време. Тогава той ще изпълни по свобода задачите на своето време, тогава ще може да застане на подобаващо място със своята работа.
Тук духовните науки /историята, историята на културата и историята на литературата/ трябва да се намесят косвено, като посредници.
В духовните науки човекът има работа със своите собствени произведения, с творенията на културата, на литературата,на изкуството и т.н. Духовното бива обхващано от духа. А целта на духовните науки не трябва да бъде никоя друга, освен човек да познае, къде го е поставила случайността; той трябва да познае това, което е вече създадено, какво предстои нему да прави. Чрез духовните науки той трябва да намери правилната точка, за да вземе участие със своята личност в движението на света. Човек трябва да познава света на духа и според това познание да определя своето участие в него.
към текста >>
В духовните науки човекът има работа със своите собствени произведения, с творенията на
култура
та, на литературата,на изкуството и т.н.
Той не трябва да се оставя да бъде ръководен слепешката от характера на неговия народ, а да се издигне до познанието на този характер, за да действа съзнателно в смисъла на своя народ. Той не трябва да се оставя носен от културния напредък, а трябва да си усвои идеите на своето време. За целта е необходимо преди всичко човекът да разбере своето време. Тогава той ще изпълни по свобода задачите на своето време, тогава ще може да застане на подобаващо място със своята работа. Тук духовните науки /историята, историята на културата и историята на литературата/ трябва да се намесят косвено, като посредници.
В духовните науки човекът има работа със своите собствени произведения, с творенията на културата, на литературата,на изкуството и т.н.
Духовното бива обхващано от духа. А целта на духовните науки не трябва да бъде никоя друга, освен човек да познае, къде го е поставила случайността; той трябва да познае това, което е вече създадено, какво предстои нему да прави. Чрез духовните науки той трябва да намери правилната точка, за да вземе участие със своята личност в движението на света. Човек трябва да познава света на духа и според това познание да определя своето участие в него.
към текста >>
3.
18. ГЬОТЕВИЯТ СВЕТОГЛЕД В НЕГОВИТЕ 'СЕНТЕНЦИИ В ПРОЗА'
GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки
На тази статия отговори Фердинанд Тьониз в Кил в една брошура "Етична
култура
и нейната свита.
Аз оборих възражението, че последствието от един морален ред на света, в който всеки се подчинява на самия себе си, би трябвало да бъде безредието и дисхармонията на човешкото действане. Който прави това възражение, той изпуска изпредвид, че хората са подобни същества и че поради това те никога не ще произведат морални идеи, които чрез тяхното съществено различие ще произведат едно нехармонично съзвучие*/*Колко малко разбиране има у съвременните философи специалисти за моралните възгледи както и за етиката на свободата и на индивидуализма общо взето, показва следното обстоятелство. В 1893 година в една статия "Бъдеще" /бр.5/ аз се изказах за едно строго индивидуалистично схващане на морала.
На тази статия отговори Фердинанд Тьониз в Кил в една брошура "Етична култура и нейната свита.
Побъркани Ницшенци в бъдеще и настояще" /Берлин 1893 г./. Той не изнесе нищо друго освен главните принципи приведения във философски формули филистерски морал. Обаче за мене той каза, че "в пътя за Хадес /ада/ не бих намерил по-лош Хермес" от Фридрих Ницше. Наистина действа ми комично, че, за да ме осъди, Тьониз цитира някои от Гьотевите "Сентенции в проза". Той и не предчувства, че ако за мене е съществувал някакъв Хермес, това не е бил Ницше, а Гьоте.
към текста >>
4.
03_a. ПРЕДВАРИТЕЛНИ ВЪПРОСИ - А. ИЗХОДНА ТОЧКА
GA_2 Светогледа Гьоте
За ЕДИН отрасъл на нашата духовна
култура
трябва да признаем, че той не е изнамерил още една такава допирна точка.
За ЕДИН отрасъл на нашата духовна култура трябва да признаем, че той не е изнамерил още една такава допирна точка.
Това е онзи отрасъл на науката, който се издига над чистото събиране на наблюдения, над запознаването с отделните опитности, за да достави един задоволителен общ възглед за света и живота. Той е това, което обикновено наричаме философия. За нея изглежда като че нашата класическа епоха не съществува. Тя търси своето спасение в едно изкуствено откъсване и аристократично изолиране от целия останал духовен живот. Това изказване не може да бъде опровергано от факта, че един доста голям брой по-стари и по-нови философи и естествоизпитатели не са добили своето научно гледище чрез това, че са развили зародишите намиращи се в научните творения на нашите духовни герои (Гьоте и Шилер).
към текста >>
Първо бихме искали да посочим последствията, които се получават за въпросната област на науката от това поведение спрямо най-висшата степен на развитие на
култура
та на новото време.
Тя търси своето спасение в едно изкуствено откъсване и аристократично изолиране от целия останал духовен живот. Това изказване не може да бъде опровергано от факта, че един доста голям брой по-стари и по-нови философи и естествоизпитатели не са добили своето научно гледище чрез това, че са развили зародишите намиращи се в научните творения на нашите духовни герои (Гьоте и Шилер). Те са добили своето научно гледище вън от този светоглед, който са застъпвали Шилер и Гьоте, и след това са го сравнили с него. Те също не са сторили това, с цел да добият нещо за своето направление от научните възгледи на класиците, а за да ги изпитат, дали те могат да устоят пред това тяхно собствено направление. Ние ще се върнем по-подробно върху този въпрос.
Първо бихме искали да посочим последствията, които се получават за въпросната област на науката от това поведение спрямо най-висшата степен на развитие на културата на новото време.
към текста >>
Задачата на науката не е да повдига въпроси, а грижливото наблюдение на въпросите, когато те са поставени от човешката природа и от дадената степен на
култура
та и намиране на съответните отговори.
Задачата на науката не е да повдига въпроси, а грижливото наблюдение на въпросите, когато те са поставени от човешката природа и от дадената степен на културата и намиране на съответните отговори.
Нашите модерни философи си поставят задачи, които съвсем не са един естествен резултат на степента на образованието, на която се намираме, и поради което никой не се грижи и не пита за намиране отговор към тях. В замяна на това те минават без да обърнат внимание покрай онези въпроси, които трябва да постави нашето образование по силата на онова положение, до което го бяха издигнали нашите класици. Така ние имаме една наука, която никой не търси, и една научна нужда, която никой не търси да задоволи.
към текста >>
Тя трябва не само да се обясни с нашите класици; тя трябва да търси при тях също и семената за своето развитие; тя трябва да бъде пронизана от полъха на същото течение както останалата наша
култура
.
Нашата централна наука, онази наука, която трябва да разреши за нас същинската загадка на света, не трябва да прави никакво изключение по отношение на другите клонове на духовния живот. Тя трябва да търси своите източници там, където са ги намерили тези последните.
Тя трябва не само да се обясни с нашите класици; тя трябва да търси при тях също и семената за своето развитие; тя трябва да бъде пронизана от полъха на същото течение както останалата наша култура.
Това е една необходимост, която се крие в самата природа на нещата. На нея също трябва да се припише, че са станали споменатите вече по-горе обяснения на модерните изследователи с класиците. Но те не показват нищо по-нататък, освен че имат едно чувство за положението, че е неуместно да преминат просто над убежденията на тези класици към дневния ред. Те показват също, че не са стигнали до едно действително по-нататъшно развитие на техните възгледи. За това говори начинът, по който се пристъпва към Лесинг, Хердер, Гьоте, Шилер.
към текста >>
Именно опирайки се на Гьоте и на Шилер ще не бъде възможно да откъснем нашата централна наука от нейната катедрена самотност и да я включим в останалото развитие на
култура
та.
Философското чувство и разбиране, което е един съществен елемент в организма на Гьотевия гений, има значение също и за неговите литературни творби. Макар и Гьоте да е бил далече от това, да си представи в една ясна форма на понятия това, което философското чувство му доставяше, както Шилер е бил способен на това, все пак както и у Шилера то е един фактор, който съдейства в неговото художествено творчество. Поетическите творения на Гьоте и на Шилер са немислими без стоящ на тяхната основа светоглед. При това у Шелера се касае повече на неговите оформени принципи, а у Гьоте за начина как той разглежда нещата. Но че най-великите поети на нашия народ не можаха да минат без философския елемент на върха на тяхното творчество, това свидетелства повече отколкото всичко друго за факта, че този философски елемент е един необходим член в историята на развитието на човечеството.
Именно опирайки се на Гьоте и на Шилер ще не бъде възможно да откъснем нашата централна наука от нейната катедрена самотност и да я включим в останалото развитие на културата.
Научните убеждения на нашите класици са свързани с хиляди нишки за другите техни стремежи, те са такива, каквито ги изисква културната епоха, която ги е създала.
към текста >>
5.
04_б. УКАЗАНИЕ НА СЪДЪРЖАНИЕТО НА ОПИТНОСТТА
GA_2 Светогледа Гьоте
Равностойни в това отношение са и
култура
та на ескимо са и тази на образования европеец; значението на Цезар за историческото развитие на човечеството се явява за чистата опитност не по-голямо от това на един от неговите войници.
Ако трябва да ни стене ясно, че този или онзи факт има по-голямо значение от някой друг, ние трябва не само просто да наблюдаваме нещата, а да ги поставяме вече в мислено отношение. Недоразвития орган на едно животно, който може да няма и най-малкото значение за неговите органически функции, е за опитността равностоен на най-важния орган на животинското тяло. Това по-голямо или по-малко значение ни става ясно едва тогава, когато размишляваме върху отношенията на отделните членове на наблюдението, когато обработим опитността. За опитността (опита) намиращият се на по-ниска степен организъм на охлюва е равностоен на най-високо развитото животно. Разликата в съвършенството на организмите ни се явява едва тогава, когато обхванем с понятия даденото разнообразие и го преработим.
Равностойни в това отношение са и културата на ескимо са и тази на образования европеец; значението на Цезар за историческото развитие на човечеството се явява за чистата опитност не по-голямо от това на един от неговите войници.
В историята на литературата Гьоте не стои по-високо от Готшед, когато се касае само за фактите на чистата опитност.
към текста >>
6.
04. ОСНОВНИЯТ ПОДТИК КЪМ НАУКАТА
GA_4 Философия на свободата
Статков, Народна
култура
, София, 1962, стр. 75.
/* Стиховете са по превода на „Фауст" от Д.
Статков, Народна култура, София, 1962, стр. 75.
- Б. пр./
към текста >>
7.
I. ХАРАКТЕРЪТ НА НИЦШЕ
GA_5 Фридрих Ницше-борец срещу своето време
За него е илюзия, че също и немската
култура
е спечелила в тази война и той нарича тази илюзия пагубна, защото, докато тя властва сред немския народ, е налице опасността победата „да се преобразува в пълно поражение: в поражение, в унищожение на немския дух в полза на немския райх“.
предизвикват в душата му толкова незначителен отзвук, че той, „докато отшумяват над Европа бурите на битката на Вьорт“14, се намирал на едно живописно кътче в Алпите, „потънал в мисли, едновременно угрижен и безгрижен“, и записвал мислите си за древните гърци. И когато след няколко седмици той вече се бил озовал „под стените на Мец“, „все още го измъчвали въпросите“ за живота и „старогръцкото изкуство“ (вж. „Опит за самокритика“ във второто издание на „Раждането на трагедията“). Когато войната свършила, толкова малко бил обхванат от въодушевлението на своите съвременници по повод спечелената битка, че през 1873 г. в творбата си за Давид Щраус той вече пише за „лошите и страшни последици“15 на приключилата победно битка.
За него е илюзия, че също и немската култура е спечелила в тази война и той нарича тази илюзия пагубна, защото, докато тя властва сред немския народ, е налице опасността победата „да се преобразува в пълно поражение: в поражение, в унищожение на немския дух в полза на немския райх“.
Това е убеждението на Ницше във време, когато цяла Европа е изпаднала в национално въодушевление. Това е убеждение на една несвоевременна личност, на един борец срещу своето време. Освен споменатото може да се каже още много, което е различавало живота на чувствата и мислите на Ницше от този на неговите съвременници.
към текста >>
Аз съм жрец на истината, длъжен съм да правя всичко за нея, да рискувам и да страдам.“19 Тези думи изразяват отношението към истината на най-благородните духове от западноевропейската по-нова
култура
.
В случай, че искаме истината, защо не по-добре неистината? “18 Това е мисъл, родена от превъзхождаща смелост. Ако я сравним с казаното от друг смел „мислител и приятел на загадките“, Йохан Готлиб Фихте, за стремежа към истина, тогава човек осъзнава колко дълбоко от същността на човешката природа Ницше донася своите представи. „Аз съм призван да дам свидетелство за истината - казва Фихте. - Нищо не зависи от моя живот и от моята съдба; безкрайно много зависи от действията на моя живот.
Аз съм жрец на истината, длъжен съм да правя всичко за нея, да рискувам и да страдам.“19 Тези думи изразяват отношението към истината на най-благородните духове от западноевропейската по-нова култура.
В сравнение с цитираното Ницшево изказване те изглеждат повърхностни. Човек може да им възрази: Не е ли възможно неистината да има по-голяма стойност за живота, отколкото истината? Дали Фихте си е задавал този въпрос? Дали са го правили други, които са дали свидетелство за истината?
към текста >>
8.
II. СВРЪХЧОВЕКЪТ
GA_5 Фридрих Ницше-борец срещу своето време
С този въпрос и с предположенията, с които ни отговаря, Ницше ни кара да погледнем в дълбочина в неговото неудовлетворено от западната по-нова
култура
сърце.
Що за идеали са създали тези презрители на реалността? Нека ги видим, идеалите на аскетите, които казват: отвърнете поглед от настоящето и погледнете към от-въдното! Какво означават аскетичните идеали?
С този въпрос и с предположенията, с които ни отговаря, Ницше ни кара да погледнем в дълбочина в неговото неудовлетворено от западната по-нова култура сърце.
(„Към генеалогията на морала“, Трета част)
към текста >>
9.
III. НИЦШЕВИЯТ ПЪТ НА РАЗВИТИЕ
GA_5 Фридрих Ницше-борец срещу своето време
Според Ницше този момент в развитието на елинската
култура
настъпва със Сократ.
Според Ницше този момент в развитието на елинската култура настъпва със Сократ.
Сократ е враг на всеки инстинктивен и свързан с природните сили живот. За него е важно само това, което разумът може да докаже, което е поучително. Така е обявена война на мита. И посоченият от Ницше за ученик на Сократ Еврипид72 разрушава трагедията, защото неговото творчество вече не произлиза, като това на Есхил, от дионисиевите инстинкти, а от критическото разбиране. Вместо отражение на волевите движения на мировия дух, при Еврипид се среща разбираемата връзка на отделните събития в трагичното действие.
към текста >>
Ницшевото описание на гръцката
култура
може да се сравни с обрисуването, което човек прави за местност, която наблюдава от върха на планина; това е филологическо представяне на описание, което някой пътешественик, посетил всяко отделно кътче, би могъл да даде.
Не питам за историческото оправдание на тези Ницшеви идеи. Заради тях той е нападнат остро от един класически филолог.
Ницшевото описание на гръцката култура може да се сравни с обрисуването, което човек прави за местност, която наблюдава от върха на планина; това е филологическо представяне на описание, което някой пътешественик, посетил всяко отделно кътче, би могъл да даде.
От планината много неща се изопачават съгласно законите на оптиката.
към текста >>
От тази антипатия възниква мнението на Ницше, че сократовият дух е разрушител на гръцката
култура
.
В същото произведение се наблюдава още един основен Ницшев инстинкт. Това е антипатията към обикновените логични духове, чиято личност е подчинена напълно на техния разум.
От тази антипатия възниква мнението на Ницше, че сократовият дух е разрушител на гръцката култура.
Логическото за Ницше представлява само форма, чрез която се изразява личността. Когато към тази форма не се прибавя още някаква изразна форма, тогава личността изглежда като инвалид, като организъм, чиито важни органи са осакатени. Понеже Ницше е могъл да открие в творбите на Кант само размишляващия разум, той нарича Кант „изкривен понятиен инвалид“73. Само когато логиката служи за изразяване на по-дълбоките основни инстинкти на личността, само тогава тя има стойност за Ницше. Тя трябва да бъде резултат на надлогичното в личността.
към текста >>
Той не може повече да бъде естествен изразител на чувствата, защото думите постепенно все повече се пригаждат към това да станат изразител за нарастващата разсъдъчна
култура
на човека.
Още вярва, че действителността е само човешка представа и отвъд тази представа се намира същността на нещата под формата на праволя. И творческият дионисиев дух не е бил все още създаващият от самия себе си, а самозабравящият се, разкриващият се в праволята човек. Образи на властващата праволя, създадени от един отдаден на тази праволя дионисиев дух, за него са музикалните драми на Вагнер. И когато Шопенхауер вижда в музиката непосредствено отражение на волята, Ницше също започва да вярва, че в музиката трябва да се вижда най-доброто изразно средство за един дионисиево творящ дух. Езикът на цивилизованите народи му се струва болен.
Той не може повече да бъде естествен изразител на чувствата, защото думите постепенно все повече се пригаждат към това да станат изразител за нарастващата разсъдъчна култура на човека.
Ето защо обаче значението на думите става абстрактно и бедно. Те не могат повече да изразяват това, което усеща творящият от праволята дионисиев дух. Той не може вече да се изразява в словесната драма. Нужно е да призове на помощ друго изразно средство, преди всичко музиката, но също и другите изкуства. Дионисиевият дух става дитирамбов драматург, като „това понятие обхваща едновременно актьора, поета, музиканта.“ „Както и да си представяме развитието на прадраматурга, в своята зрялост и завършеност той е фигура без задръжки и пропуски - истински свободният творец, който не прави нищо друго освен да мисли едновременно във всички изкуства, посредник и помирител на привид-но разделени сфери, реконструктор на единството и целостта на артистичните способности, които не могат да бъдат разгадани и открити, а само показвани чрез дело.“ („Рихард Вагнер в Байройт“, § 1) Ницше почита Рихард Вагнер като дионисиев дух.
към текста >>
Когато пише книгата за Шопенхауер, той вече вижда концепцията за свръхчовека, основната идея на
култура
та.
В него той съзира достигната целта, единствената цел на мировото съществуване. Природата му изглежда достигнала до целта, когато е създала такъв човек. „Природата, която никога не скача, прави (тук) своя единствен скок, един радостен скок, защото тя се чувства за първи път до целта, именно когато проумява, че трябва да забрави за своите цели.“ („Шопенхауер“, § 5) В това изречението се намира зародишът на концепцията за свръхчовека. Ницше иска, когато е писал изречението, точно това, което по-къс-но иска със своя Заратустра. Но му липсва още силата да изкаже желанието си на свой език.
Когато пише книгата за Шопенхауер, той вече вижда концепцията за свръхчовека, основната идея на културата.
към текста >>
За да се определи степента и чрез нея границата, „при която трябва да се забрави миналото, ако то не трябва да се превърне в гробар на настоящето, би трябвало да се знае колко точно е голяма пластичната сила на един човек, на един народ, на една
култура
.
Както за живота на всичко органично е нужна не само светлина, но и тъмнина. Човек, който иска да възприема нещата само исторически, е подобен на такъв, който е бил принуден да се въздържа от сън, или на животно, което трябва да живее само от преживяне и от вечно повтарящо се преживяне.“ („История“, § I) Ницше смята, че може да изтърпи само толкова история, колкото съответства на сумата от неговите творчески сили. Силната личност реализира своите намерения, въпреки че тя си спомня за преживяванията от миналото. Може би тъкмо благодарение на спомена за тези преживявания тя преживява усилване на личната сила. Силите на слабия човек обаче отслабват благодарение на историческия смисъл.
За да се определи степента и чрез нея границата, „при която трябва да се забрави миналото, ако то не трябва да се превърне в гробар на настоящето, би трябвало да се знае колко точно е голяма пластичната сила на един човек, на един народ, на една култура.
Имам предвид силата своеобразно да расте, минало и чуждо да се преобразяват и интегрират“. („История“, § I) Ницше смята, че за историята трябва да се грижим дотолкова, доколкото тя е нужна за здравето на отделен човек, на отделен народ или култура. Затова той казва: „по-добре историята да се научи да се занимава с целта на живота! “ („История“, § I) Той присъжда правото на човека да разглежда историята така, че тя да работи по възможно най-добър начин за насърчаването на импулсите на определено настояще. От тази гледна точка, той е противник на всяко историческо разглеждане, което търси полза само в „историческата обективност“, което иска само да вижда и разказва това, което „действително“ се е случило в миналото, което търси само „чистото познание или по-точно, истината, от която нищо не произлиза.“ („История“, § 6) Такова разглеждане може да има само при слаба личност, която не взима под внимание своите усещания, когато вижда реката на събитията да преминава покрай нея.
към текста >>
(„История“, § I) Ницше смята, че за историята трябва да се грижим дотолкова, доколкото тя е нужна за здравето на отделен човек, на отделен народ или
култура
.
Силната личност реализира своите намерения, въпреки че тя си спомня за преживяванията от миналото. Може би тъкмо благодарение на спомена за тези преживявания тя преживява усилване на личната сила. Силите на слабия човек обаче отслабват благодарение на историческия смисъл. За да се определи степента и чрез нея границата, „при която трябва да се забрави миналото, ако то не трябва да се превърне в гробар на настоящето, би трябвало да се знае колко точно е голяма пластичната сила на един човек, на един народ, на една култура. Имам предвид силата своеобразно да расте, минало и чуждо да се преобразяват и интегрират“.
(„История“, § I) Ницше смята, че за историята трябва да се грижим дотолкова, доколкото тя е нужна за здравето на отделен човек, на отделен народ или култура.
Затова той казва: „по-добре историята да се научи да се занимава с целта на живота! “ („История“, § I) Той присъжда правото на човека да разглежда историята така, че тя да работи по възможно най-добър начин за насърчаването на импулсите на определено настояще. От тази гледна точка, той е противник на всяко историческо разглеждане, което търси полза само в „историческата обективност“, което иска само да вижда и разказва това, което „действително“ се е случило в миналото, което търси само „чистото познание или по-точно, истината, от която нищо не произлиза.“ („История“, § 6) Такова разглеждане може да има само при слаба личност, която не взима под внимание своите усещания, когато вижда реката на събитията да преминава покрай нея. Такава личност се е „превърнала в отзвучаваща пасивност, която чрез своето отзвучаване произвежда друга такава пасивност, докато накрая целият въздух се изпълни от такива пърхащи нежно отзвуци“. („История“, § 6) Ницше не вярва, че такава слаба личност може да почувства силите, които са действали в миналото.
към текста >>
10.
1. ФИЛОСОФИЯТА НА НИЦШЕ КАТО ПСИХОПАТОЛОГИЧЕН ПРОБЛЕМ (1900)
GA_5 Фридрих Ницше-борец срещу своето време
От друга страна, тъкмо за психиатрията може да бъде от значение да се занимава с една значима личност, която има неизмеримо голямо влияние върху съвременната
култура
.
Не пиша следващите редове като добавка към твърденията на противниците на Фридрих Ницше, а с намерението да се даде принос за разбирането на този мъж от гледна точка, която несъмнено се взима под внимание при преценката на неговия забележителен мисловен път. Който се задълбочи в мирогледа на Фридрих Ницше, ще се сблъска с безчет проблеми, които могат да се разяснят само от гледището на психопатологията.
От друга страна, тъкмо за психиатрията може да бъде от значение да се занимава с една значима личност, която има неизмеримо голямо влияние върху съвременната култура.
Същевременно това влияние носи съществено различен отпечатък в сравнение с въздействията, които философите имат върху своите ученици. Защото Ницше не въздейства върху съвременниците си чрез логическата сила на аргументите. Разпространението на възгледите му се обяснява по-скоро със същите причини, които правят възможно за мечтатели и фанатици от всички времена да изпълняват своята роля в света.*
към текста >>
(в „Случаят Вагнер“) Ницше не само оттегля всичко, което е казал във възхвала на Вагнер през 1876 г., а по-късно представя явлението на Вагнеровото изкуство, което отначало хвали като избавление и повторно раждане на западноевропейската
култура
, като най-голямата опасност за тази
култура
.
„Несвоевременни размишления“, над които започва да работи през 1873 г., започват с решителното намерение „да се изпее цялата музикална гама“ на неговата „неприязън“. От двадесетте замислени са завършени четири размишления. Две от тях са войнствени творби, които по ужасяващ начин разкриват слабостите на изтощения противник или несимпатичен на Ницше възглед, без да се грижат ни най-малко за относителната правота на оборвания. Другите две са химни за прослава на две личности. През 1888 г.
(в „Случаят Вагнер“) Ницше не само оттегля всичко, което е казал във възхвала на Вагнер през 1876 г., а по-късно представя явлението на Вагнеровото изкуство, което отначало хвали като избавление и повторно раждане на западноевропейската култура, като най-голямата опасност за тази култура.
Също и за Шопенхауер той пише през 1888 г. следното: „Той интерпретира изкуството, героизма, гения, красотата, волята за истина, трагедията като последица на „отрицанието“ или на нуждата от отрицание на „волята“ - най-голямата психологическа фалшификация, която, като приспаднем християнството, съществува в историята. Ако погледнем по-внимателно, той се явява наследник на християнската интерпретация. Само че той също така одобрява отхвърленото от християнството, големите културни събития на човечеството все още в християнски, тоест в нихилистичен смисъл.“ Така Ницшевият инстинкт за разрушение се надига срещу явления, от които някога се е въодушевявал. Също и в четирите книги, които се появяват от 1878 до 1882 г., преобладава тенденцията да се разрушават общопризнати направления, а именно това, което Ницше е смятал за позитивно.
към текста >>
Той смята, че цялата досегашна
култура
е реализирала един фалшив човешки идеал.
При това се касае по-малко за съдържанието на произнесените от Ницше присъди. Често пъти може да му се даде право за това съдържание. Но трябва да се признае в случаи, когато той без съмнение до известна степен има право, че пътят, по който достига до присъди, представлява изкривяване в психологически смисъл. Само омагьосващото на неговата изразна форма, само художественият подход към езика при Ницше може да ни заблуди за този факт. Интелектуалното желание за разрушение при Ницше обаче става особено ясно, когато помислим колко малко той успява да постави на мястото на критикуваните мнения позитивни такива.
Той смята, че цялата досегашна култура е реализирала един фалшив човешки идеал.
На този реализиран тип човек той противопоставя представата за „свръхчовека“. Като пример за свръхчовек той дава един истински разрушител: Чезаре Борджия. На него му доставя истинска наслада да си представя такъв разрушител във важна историческа роля. „Виждам пред себе си възможността от една пълна свръхземна магия и цветно обаяние. Изглежда ми, че тя блести във всеки трепет на рафинирана красота, че едно изкуство е доведено в нея до дело тъй божествено, тъй дяволски божествено, че хилядолетия напразно се е търсела втора такава възможност.
към текста >>
„Цялата работа на античната
култура
е била напразна.
Ницше не се страхува от най-коварните противоречия, когато става въпрос да се руши някоя идейна насока или културно явление. Когато през 1888 г. си поставя задачата да представи в „Антихрист“ вредата от християнството, той го противопоставя на по-старите културни явления.
„Цялата работа на античната култура е била напразна.
Нямам думи да изразя чувството си за нещо толкова величествено... Всички предпоставки за една научна култура, всички научни методи са били налице. Голямото и несравнимо изкуство да се чете добре е било установено - предпоставката за културна традиция, за единство на науката. Естествената наука е била обединена с математиката и механиката по най-добрия път - чувството за реалност, най-последното и стойностно от чувствата, което имаше свои школи и вековна традиция!... И не природ-но бедствие го разруши! Лукави, потайни, несигурни, жадни за кръв вампири го разсипаха!...
към текста >>
Нямам думи да изразя чувството си за нещо толкова величествено... Всички предпоставки за една научна
култура
, всички научни методи са били налице.
Ницше не се страхува от най-коварните противоречия, когато става въпрос да се руши някоя идейна насока или културно явление. Когато през 1888 г. си поставя задачата да представи в „Антихрист“ вредата от християнството, той го противопоставя на по-старите културни явления. „Цялата работа на античната култура е била напразна.
Нямам думи да изразя чувството си за нещо толкова величествено... Всички предпоставки за една научна култура, всички научни методи са били налице.
Голямото и несравнимо изкуство да се чете добре е било установено - предпоставката за културна традиция, за единство на науката. Естествената наука е била обединена с математиката и механиката по най-добрия път - чувството за реалност, най-последното и стойностно от чувствата, което имаше свои школи и вековна традиция!... И не природ-но бедствие го разруши! Лукави, потайни, несигурни, жадни за кръв вампири го разсипаха!... Достатъчно е да се прочете някой християнски агитатор, например свети Августин, за да се схване, да се подуши какви нечисти другари пристигат.“ (Съчинения, Том VIII, стр.
към текста >>
280) Към несвързаните представни асоциации спада и следното изречение в „Отвъд доброто и злото“, написано в заключение на едно изследване за стойността на немската
култура
и което тук трябва да стои повече като стилистическа поанта: „За един народ е мъдро да се покаже, да се признае за дълбок, похватен, добродушен, почтен, неразумен; той може да бъде дори дълбок!
Пилат, римският управник. Да приеме сериозно едно юдейско деяние не е склонен. Един юдеин повече или по-малко - има ли значение?... Аристократичното презрение на един римлянин, пред когото едно безсрамно беззаконие си служи с думата „истина“, обогатява Новия Завет с единствените думи, които имат стойност, които са негова критика и унищожение: „Какво е истина? “ (Съчинения, Том VIII, стр.
280) Към несвързаните представни асоциации спада и следното изречение в „Отвъд доброто и злото“, написано в заключение на едно изследване за стойността на немската култура и което тук трябва да стои повече като стилистическа поанта: „За един народ е мъдро да се покаже, да се признае за дълбок, похватен, добродушен, почтен, неразумен; той може да бъде дори дълбок!
Накрая трябва името му да се почита. Не се казва напразно измамлив*** народ...“
към текста >>
Навсякъде обаче тя се явява като учение, предназначено да предизвика огромно разтърсване на цялата човешка
култура
.
Така се обяснява честото повторение на същата представа, както и немотивираният характер, с който се явяват определени мисли. Тази пълна немотиви-раност можем да забележим в идеята му за „вечното възвръщане“ на всички неща и събития. Като комета, отново и отново връхлита тази идея в творбите му от времето между 1882 и 1888 г. Никъде тя не се явява във вътрешна връзка с това, което той иначе представя. За нейното основание нищо не е представено.
Навсякъде обаче тя се явява като учение, предназначено да предизвика огромно разтърсване на цялата човешка култура.
към текста >>
11.
2. ЛИЧНОСТТА НА ФРИДРИХ НИЦШЕ И ПСИХОПАТОЛОГИЯТА (1900)
GA_5 Фридрих Ницше-борец срещу своето време
Докато усеща прилив на младежка сила, той приема „песимизма на деветнадесетото столетие като симптом на една по-висша сила на мисълта, като победна пълнота на живота“; приема трагично-то познание, което е заварил при Шопенхауер, като „най-прекрасния лукс на нашата
култура
, като нейно най-ценно, най-аристократично и най-опасно разточителство, но винаги на основата на нейното свръхизобилие, като неин позволен лукс.“ Такъв позволен лукс той повече не може да вижда в трагичното познание, когато болестта взима надмощие в живота му.
В противоположна посока се движи физическата му природа. „Човек има, при положение, че е личност, по необходимост и философията на своята личност. Но има една съществена разлика. В единия случай философства липсата, в другия случай изобилието и силата са тези, които философстват.“ (Съчинения, Том V, стр. 5) При Ницше двете се редуват.
Докато усеща прилив на младежка сила, той приема „песимизма на деветнадесетото столетие като симптом на една по-висша сила на мисълта, като победна пълнота на живота“; приема трагично-то познание, което е заварил при Шопенхауер, като „най-прекрасния лукс на нашата култура, като нейно най-ценно, най-аристократично и най-опасно разточителство, но винаги на основата на нейното свръхизобилие, като неин позволен лукс.“ Такъв позволен лукс той повече не може да вижда в трагичното познание, когато болестта взима надмощие в живота му.
Затова той създава вече философията на най-висшето жизнеутвърждаване. Нуждае се от един светоглед на „себе-утвърждаването, на себевъзхвалата“, от един господарски морал. Нуждае се от философията на „вечното възвръщане“. „Връщам се отново, с това слънце, с тази земя, с този орел, с тази змия - не към нов живот или към по-добър живот, или към подобен живот, - вечно се връщам към същия този блажен живот, в най-голямото и в най-малкото.“ „Защото земята е божествена трапеза, тръпнеща от нови творчески слова и божествени намерения. О, как да не съм обзет от страст към вечността и към сватбения пръстен на пръстените, към пръстена на възвръщането?
към текста >>
Разглежда го като първия голям обновител на трагическата
култура
, която в древна Гърция изживява забележително начало, но която чрез умуващата разумна мъдрост на Сократ и чрез едностранчивостта на Платон е трябвало да бъде тласната назад и само още веднъж по времето на Ренесанса изживява кратко възраждане.
„Един плодотворен, богат, разтърсващ живот, напълно различен, нечут от посредствените простосмъртни! Затова е там, здраво вкоренен в собствената си сила, с поглед, далеч над всичко ефимерно, извън времето в най-хубавия смисъл.“ (E. Фьорстер-Ницше, „Животът на Фридрих Ницше“, II, I, стр. 16) По това време Ницше гради философия, за която казва, че се покрива напълно с направлението на изкуството и житейските разбирания на Вагнер. Той се идентифицира напълно с Вагнер.
Разглежда го като първия голям обновител на трагическата култура, която в древна Гърция изживява забележително начало, но която чрез умуващата разумна мъдрост на Сократ и чрез едностранчивостта на Платон е трябвало да бъде тласната назад и само още веднъж по времето на Ренесанса изживява кратко възраждане.
Това, което Ницше познава като Вагнерова мисия, става съдържание на дейността му. Може да се види обаче в неиздадените му съчинения как той под влиянието на Вагнер напълно изтласква своя втори аз. В тези съчинения се намират изложения отпреди и по времето на неговото Вагнерово вдъхновение, които се движат в напълно противоположни посоки на усещането и мисълта. Въпреки това той си изгражда един идеалистичен образ на Вагнер, който не живее в действителността, а само в неговата фантазия. И този идеалистичен образ напълно погълва неговия аз.
към текста >>
Той не се уморява постоянно да подчертава величието на гръцката
култура
.
Тази несигурност в себе си при Ницше се изразява също и във факта, че в края на кариерата си той тълкува своето цялостно развитие по нов начин. Неговият светоглед има един от своите извори в гръцката античност. Навсякъде в книгите му може да се открие какво огромно влияние оказват древните гърци върху него.
Той не се уморява постоянно да подчертава величието на гръцката култура.
През 1875 г. пише: „Гърците са единственият гениален народ в световната история. Като учещи те са това, разбират го много добре и знаят не просто да украсяват и кичат това, което са взаимствали, както правят римляните. Геният подчинява всички полударовити: така персите са пращали пратеници до гръцкия оракул. Как ярко се открояват римляните със своята суха сериозност от гениалните гърци!
към текста >>
12.
3. ЛИЧНОСТТА НА ФРИДРИХ НИЦШЕ, ВЪЗПОМЕНАТЕЛНИ ДУМИ (1900)
GA_5 Фридрих Ницше-борец срещу своето време
Гръцката
култура
, възгледът на Шопенхауер, музикалната драма на Вагнер, знанията на по-новите естествени науки при него освобождават чувства, толкова лични, толкова дълбоки, колкото при други са изживяванията на една силна любовна страст.
Гръцката култура, възгледът на Шопенхауер, музикалната драма на Вагнер, знанията на по-новите естествени науки при него освобождават чувства, толкова лични, толкова дълбоки, колкото при други са изживяванията на една силна любовна страст.
Каквото цялата епоха изживява като надежди и съмнения, като изкушения и радости от познанието, Ницше го изживява на самотна висина по свой особен начин. Той не открива нови идеи, но изстрадва идеите и им се радва по начин, който е различен от този на съвременниците му. Те са натоварени със задачата да изнамират идеи, пред него възниква трудният въпрос как да се живее с тези идеи.
към текста >>
Ницше се потапя във великия свят на гръцката духовна
култура
толкова, че учителят му Ричъл84 го препоръчва със следните думи в университета в Базел, който го ангажира, преди да е приключил своята докторантура: Фридрих Ницше може всичко, което иска.85 Той постига отлични резултати в смисъла на изискванията, поставени пред филолога.
Образованието му го прави филолог.
Ницше се потапя във великия свят на гръцката духовна култура толкова, че учителят му Ричъл84 го препоръчва със следните думи в университета в Базел, който го ангажира, преди да е приключил своята докторантура: Фридрих Ницше може всичко, което иска.85 Той постига отлични резултати в смисъла на изискванията, поставени пред филолога.
Но отношението му към гръцката култура не е просто отношение на филолог. Той не живее просто в духа на древна Елада. Той се потапя със сърцето си напълно в гръцкото мислене и чувстване. Гръцките културтрегери не остават обекти на неговите изследвания. Те му стават лични приятели.
към текста >>
Но отношението му към гръцката
култура
не е просто отношение на филолог.
Образованието му го прави филолог. Ницше се потапя във великия свят на гръцката духовна култура толкова, че учителят му Ричъл84 го препоръчва със следните думи в университета в Базел, който го ангажира, преди да е приключил своята докторантура: Фридрих Ницше може всичко, което иска.85 Той постига отлични резултати в смисъла на изискванията, поставени пред филолога.
Но отношението му към гръцката култура не е просто отношение на филолог.
Той не живее просто в духа на древна Елада. Той се потапя със сърцето си напълно в гръцкото мислене и чувстване. Гръцките културтрегери не остават обекти на неговите изследвания. Те му стават лични приятели. През първия период от преподавателската си дейност в Базел той работи над книга за философите на трагичната епоха преди Сократ.
към текста >>
Страстта, която той изпитва към тях, го прави чужденец в западноевропейската
култура
, която, според усещането му, след Сократ поема по различни пътища от тези на античните времена.
Гръцките културтрегери не остават обекти на неговите изследвания. Те му стават лични приятели. През първия период от преподавателската си дейност в Базел той работи над книга за философите на трагичната епоха преди Сократ. Тя бива издадена по-смъртно. Той не пише като учен за Талес, Хераклит и Парменид, а беседва с тези фигури от античността като с личности, с които е свързан сърдечно.
Страстта, която той изпитва към тях, го прави чужденец в западноевропейската култура, която, според усещането му, след Сократ поема по различни пътища от тези на античните времена.
Сократ става враг на Ницше, защото той притъпява великото трагично основно усещане на своите предшественици. Назидателният дух на Сократ се стреми към разбиране на действителността и иска помирение с живота чрез добродетел. Нищо не може, в смисъла на Ницше, да унижи хората повече от търпеливото приемане на живота такъв, какъвто е. Животът не може да се помири със самия себе си. Човек може да понася живота само когато създава нещо повече от него.
към текста >>
Това се изразява за Ницше в тяхната
култура
.
Ницше вярва, че основното им усещане е изразено в думите, с които, според легендата, мъдрият Силен, спътникът на Дионис, дава отговор на въпроса какво е най-доброто за хората. „Жалък род от еднодневки, деца на случайността и мъката, защо ме принуждаваш да ти кажа нещо, което никак няма да те зарадва? Най-доброто за теб е напълно непостижимо: да не си се раждал, да не съществуваш, да си нищо. Второто най-добро нещо за теб е скоро да умреш.“ Изкуството и мъдростта на древните гърци търсят утеха за живота. Дионисиевите служители не искаха да принадлежат към тази житейска общност, а към една по-висша.
Това се изразява за Ницше в тяхната култура.
„С песни и танци човек се изразява като член на една по-висша общност. Той се е отучил да върви и да говори и е на път да полети, танцувайки в ефира.“ Човек има два пътя, които го издигат над битието. Той може в блажена омая, като в опиянение да забрави битието и да се почувства, „с песни и танци“ едно с всички души. Или може да потърси удовлетворение в идеален образ на действителността, като в сън, който се носи леко над битието. Ницше характеризира тези два пътя като дионисиево и аполоново настроение.
към текста >>
По-новата
култура
след Сократ търси помирение с битието и по този начин принизява стойността на човека.
„С песни и танци човек се изразява като член на една по-висша общност. Той се е отучил да върви и да говори и е на път да полети, танцувайки в ефира.“ Човек има два пътя, които го издигат над битието. Той може в блажена омая, като в опиянение да забрави битието и да се почувства, „с песни и танци“ едно с всички души. Или може да потърси удовлетворение в идеален образ на действителността, като в сън, който се носи леко над битието. Ницше характеризира тези два пътя като дионисиево и аполоново настроение.
По-новата култура след Сократ търси помирение с битието и по този начин принизява стойността на човека.
Нищо чудно, че с тези чувства Ницше се чувства сам в тази по-нова култура.
към текста >>
Нищо чудно, че с тези чувства Ницше се чувства сам в тази по-нова
култура
.
Той се е отучил да върви и да говори и е на път да полети, танцувайки в ефира.“ Човек има два пътя, които го издигат над битието. Той може в блажена омая, като в опиянение да забрави битието и да се почувства, „с песни и танци“ едно с всички души. Или може да потърси удовлетворение в идеален образ на действителността, като в сън, който се носи леко над битието. Ницше характеризира тези два пътя като дионисиево и аполоново настроение. По-новата култура след Сократ търси помирение с битието и по този начин принизява стойността на човека.
Нищо чудно, че с тези чувства Ницше се чувства сам в тази по-нова култура.
към текста >>
Но какви са тези фигури на предсократовата гръцка
култура
, с които той иска да живее в приятелство?
Чувства героичното в мислите му, дори когато не е съгласен с тях. Отношението му към Шопенхауер е толкова интимно, че му е било необходимо да изповяда вярата си в него. Той обича своя „възпитател“ така, че му приписва своите собствени мисли, за да може да ги обожава при него. Той не иска в мислите си да бъде в съгласие с една личност, иска да живее в приятелство с нея. Тази воля го притегля също към Рихард Вагнер.
Но какви са тези фигури на предсократовата гръцка култура, с които той иска да живее в приятелство?
Това са само сенки от далечно минало. А Ницше се стреми към живот, към непосредственото приятелство на трагични хора. Мъртва и аб-страктна остава за него гръцката култура, въпреки целия живот, който фантазията му се опитва да й вдъхне. Гръцките духовни герои остават за него един копнеж. Едно осъществяване е за него Рихард Вагнер, в чиято личност, в чието изкуство, в чийто мироглед той вярва, че античният гръцки свят се пробужда отново.
към текста >>
Мъртва и аб-страктна остава за него гръцката
култура
, въпреки целия живот, който фантазията му се опитва да й вдъхне.
Той не иска в мислите си да бъде в съгласие с една личност, иска да живее в приятелство с нея. Тази воля го притегля също към Рихард Вагнер. Но какви са тези фигури на предсократовата гръцка култура, с които той иска да живее в приятелство? Това са само сенки от далечно минало. А Ницше се стреми към живот, към непосредственото приятелство на трагични хора.
Мъртва и аб-страктна остава за него гръцката култура, въпреки целия живот, който фантазията му се опитва да й вдъхне.
Гръцките духовни герои остават за него един копнеж. Едно осъществяване е за него Рихард Вагнер, в чиято личност, в чието изкуство, в чийто мироглед той вярва, че античният гръцки свят се пробужда отново. Ницше изживява най-щастливите си дни, когато от Базел отива да гостува на Вагнеровата съпружеска двойка в техния имот в Трибшен. Това, което филологът търси в душата си, да вдъхне гръцки въздух, той вярва, че ще го намери в действителност тук. Той може да открие едно лично отношение към свят, който досега е търсил в представата.
към текста >>
13.
НИЦШЕ, СЪЧИНЕНИЯ
GA_5 Фридрих Ницше-борец срещу своето време
Старогръцката
култура
и песимизмът.
Раждането на трагедията.
Старогръцката култура и песимизмът.
Първото издание излиза през 1872 г. Ново издание с „Опит за самокритика“ излиза през 1886 г.
към текста >>
14.
ПРЕДГОВОР КЪМ БЪЛГАРСКОТО ИЗДАНИЕ
GA_8 Християнството като мистичен факт
Това е най-съществената характеристика на нашата епоха." С тази констатация Рудолф Щайнер запознава своите слушатели през 1918 година и едва ли някой се е усъмнил тогава в истинността на тази диагноза, защото западната
култура
току-що бе записала още една дата в своята история тази на Първата световна война, с която това толкова многообещаващо, младо столетие вече бе загубило своята невинност.
„Човекът днес не е в състояние да овладее своите мисли по истински човешки начин.
Това е най-съществената характеристика на нашата епоха." С тази констатация Рудолф Щайнер запознава своите слушатели през 1918 година и едва ли някой се е усъмнил тогава в истинността на тази диагноза, защото западната култура току-що бе записала още една дата в своята история тази на Първата световна война, с която това толкова многообещаващо, младо столетие вече бе загубило своята невинност.
Белезите на често цитираната вяра в прогреса на човечеството избледняваха все повече; въпросът за смисъла на живота се свеждаше само до анемични стратегии за едно голо просъществуване.
към текста >>
15.
УВОД КЪМ ВТОРОТО ИЗДАНИЕ
GA_8 Християнството като мистичен факт
Авторът би желал да изрази и своето дълбоко задоволство, че подобна трактовка на Християнството срещна одобрение от страна на една личност, която със забележителните си трудове върху духовния живот на човечеството обогати в най-дълбок смисъл съвременната
култура
.
Авторът би желал да изрази и своето дълбоко задоволство, че подобна трактовка на Християнството срещна одобрение от страна на една личност, която със забележителните си трудове върху духовния живот на човечеството обогати в най-дълбок смисъл съвременната култура.
към текста >>
16.
МИСТЕРИЙНАТА МЪДРОСТ И МИТЪТ
GA_8 Християнството като мистичен факт
Когато последният иска да погуби човеците поради тяхното високомерие, Прометей се застъпва за тях, предава им изкуството на числата и на писмената и още нещо, което създава
култура
та, а именно употребата на огъня.
В замяна и той самият бива победен заедно с другите титани от своя син Зевс. В борбата срещу титаните, Прометей стои откъм страната на Зевс. По негов съвет Зевс изгонва титаните в долния свят. Обаче в Прометей продължава да живее настроението на титаните. Той бил само наполовина приятел на Зевс.
Когато последният иска да погуби човеците поради тяхното високомерие, Прометей се застъпва за тях, предава им изкуството на числата и на писмената и още нещо, което създава културата, а именно употребата на огъня.
Това предизвиква гнева на Зевс против Прометей. На Хефест, син на Зевс, било заповядано да създаде жена с голяма хубост, която Боговете украсяват с всички възможни дарове. Тази жена се нарича Пандора, Всенадарената. Хермес, посланикът на Боговете, я довежда при Епиметей, брата на Прометей. Тя му донася една кутия като дар от Боговете.
към текста >>
17.
ХРИСТИЯНСТВО И ЕЗИЧЕСКА МЪДРОСТ
GA_8 Християнството като мистичен факт
В епохата, когато се полагат основите на християнството, всред древната езическа
култура
се появяват мирогледи, които са като едно продължение на Платоновия начин на мислене и които трябва да схващаме като един вид задълбочена, одухотворена мъдрост на Мистериите.
В епохата, когато се полагат основите на християнството, всред древната езическа култура се появяват мирогледи, които са като едно продължение на Платоновия начин на мислене и които трябва да схващаме като един вид задълбочена, одухотворена мъдрост на Мистериите.
Източникът на тези мирогледи е Филон Александрийски (25 г. пр.Хр. до 50 г. сл.Хр.). Процесите, които водят до Божественото, у него се явяват пренесени изцяло във вътрешните дълбини на човешката душа. Би могло да се каже: Светилището на Мистериите, в които Филон търси своето посвещение, е единствено в неговата душа и нейните най-висши изживявания. Той замества процедурите, които се извършваха в светилищата на Мистериите, с един чисто духовен процес.
към текста >>
18.
БЕЛЕЖКИ
GA_8 Християнството като мистичен факт
Якоб Бургхард (1818-1897), известен базелски историк на
култура
та.
Якоб Бургхард (1818-1897), известен базелски историк на културата.
към текста >>
„
Култура
и изкуство на ренесанса в Италия", Издателство „Наука и изкуство" София, 1987
„Култура и изкуство на ренесанса в Италия", Издателство „Наука и изкуство" София, 1987
към текста >>
19.
4. ТЯЛОТО, ДУШАТА И ДУХЪТ
GA_9 Теософия
Това, което наричаме материална
култура
, се е развило напълно в тази посока.
Това, което наричаме материална култура, се е развило напълно в тази посока.
Тя се състои в приноса, който мисленето има спрямо Сетивната Душа. За тази цел се изразходва колосална мисловна сила. Тъкмо тя е построила корабите, железопътните линии, телефона и телеграфа; всичко това служи в по-голяма част за удовлетворяване на желанията на сетивната душа. Както жизнената строителна сила прониква физическото тяло, така и силата на мисълта прониква Сетивната Душа. Жизнената строителна сила свързва физическото тяло за предшественика с това на потомъка и така го подчинява на една закономерност, която не се подчинява на чисто минералния принцип.
към текста >>
20.
4. ДУХЪТ И ЦАРСТВОТО НА ДУХОВЕТЕ СЛЕД НАСТЪПВАНЕТО НА СМЪРТТА
GA_9 Теософия
От тази област художници, учени и откриватели черпят своите импулси и усъвършенствуват тук своя гений, за да могат при следващото си прераждане да допринасят още повече за напредъка на човешката
култура
.
Тук проникват зародишите на научните открития, на художествените идеи и образи на техническите изобретения, които човек осъществява в своя земен живот.
От тази област художници, учени и откриватели черпят своите импулси и усъвършенствуват тук своя гений, за да могат при следващото си прераждане да допринасят още повече за напредъка на човешката култура.
към текста >>
21.
01. УСЛОВИЯ
GA_10 Как се постигат познания за вишите светове
Само в едно отношение условията тук се различават от тези в останалите области на човешкото познание и на човешката дейност: поради бедност и примитивна
култура
на среда, даден човек може да бъде възпрепятствуван в желанието си да усвои писането; докато за постигането на познания и способности във висшите светове не може да има никаква пречка за този, който сериозно е устремен към тях.
И както всеки може да усвои писмеността, ако приложи подходящи средства, така и всеки може да стане ученик и дори таен учител, ако избере подходящи за тази цел пътища.
Само в едно отношение условията тук се различават от тези в останалите области на човешкото познание и на човешката дейност: поради бедност и примитивна култура на среда, даден човек може да бъде възпрепятствуван в желанието си да усвои писането; докато за постигането на познания и способности във висшите светове не може да има никаква пречка за този, който сериозно е устремен към тях.
към текста >>
Напредъкът на съвременната
култура
се дължи тъкмо на критиката, на съзнателната човешка преценка, на максимата "всичко изпитвайте и приемайте най-доброто".
С това ние заставаме против нашата цивилизация. Тук не става дума да съдим и критикуваме нашата цивилизация.
Напредъкът на съвременната култура се дължи тъкмо на критиката, на съзнателната човешка преценка, на максимата "всичко изпитвайте и приемайте най-доброто".
към текста >>
Обаче това, което добихме по този начин в областта на външната
култура
, трябваше да заплати и със съответната загуба на духовен живот и пропуснати възможности за висше познание.
Човек никога не би постигнал съвременното равнище на науката, индустрията, съобщенията и законодателството, ако той не упражняваше критиката навсякъде; ако не прибягваше до мащабите на своя собствен разум.
Обаче това, което добихме по този начин в областта на външната култура, трябваше да заплати и със съответната загуба на духовен живот и пропуснати възможности за висше познание.
Нека подчертаем: При висшето познание не става дума за преклонение пред човека, а за преклонение пред истината.
към текста >>
22.
СЪДЪРЖАНИЕ
GA_11 Из Хрониката Акаша
Култура
та на съвременността в огледалото на духовната наука
Културата на съвременността в огледалото на духовната наука
към текста >>
23.
КУЛТУРАТА НА СЪВРЕМЕННОСТТА В ОГЛЕДАЛОТО НА ДУХОВНАТА НАУКА
GA_11 Из Хрониката Акаша
КУЛТУРА
ТА НА СЪВРЕМЕННОСТТА В ОГЛЕДАЛОТО НА ДУХОВНАТА НАУКА
КУЛТУРАТА НА СЪВРЕМЕННОСТТА В ОГЛЕДАЛОТО НА ДУХОВНАТА НАУКА
към текста >>
И в помощ на тези, които градяха върху основите на новата естествена наука, дойдоха историците на
култура
та.
И в помощ на тези, които градяха върху основите на новата естествена наука, дойдоха историците на културата.
Бяха проучени нравите и възгледите на дивите племена. Остатъци от първобитни култури, които се изравят от Земята, както и кости на допотопни животни и отпечатъците на загинали растителни светове: Всичко това трябваше да служи като свидетелство за факта, че при своето първо явяване върху Земното кълбо човекът се е различавал от по-висшите животни само по степента на развитието си, но че духовно-душевно той се е издигнал до неговата сегашна висота, започвайки развитието си от чисто животинското естество. Настъпил беше моментът, когато всичко изглеждаше да се съгласува в тази материалистическа постройка. И намирайки се под известна принуда, която представите на времето упражняваха върху тях, хората мислеха така, както пише един вярващ материалист: “Усърдното проучване на науката ме доведе дотам да приема всичко спокойно, да нося търпеливо неизменящото се и за останалото да се грижа и помагам, за да бъдат смекчени бедствията на човечеството. Аз мога толкова по-лесно да се откажа от фантастичните утешения, които едно вярващо сърце търси в чудотворни формули, колкото моята фантазия намира най-хубавите импулси чрез литературата и изкуството.
към текста >>
24.
ИЗ ХРОНИКАТА АКАША ПРЕДГОВОР
GA_11 Из Хрониката Акаша
Че дъното на Атлантския океан е било някога суша, че в течение на около милион години тя е била арена на една
култура
, която несъмнено е била твърде различна от нашата днешна
култура
, както и фактът че последните остатъци на тази суша са загинали в 10-ото хилядолетие преди Р.
След тези предварителни забележки тук ще опишем някои наблюдения от Хрониката Акаша. Началото ще бъде направено с описание на онези факти, които са се разиграли, когато между Европа и Америка още е съществувал така нареченият Атлантски континент. Върху тази част на Земното кълбо някога е имало суша. Почвата на тази суша днес образува дъното на Атлантския океан. Още Платон разказва за последния остатък от сушата, за остров Посейдон, който се е намирал на запад от Европа и Африка.
Че дъното на Атлантския океан е било някога суша, че в течение на около милион години тя е била арена на една култура, която несъмнено е била твърде различна от нашата днешна култура, както и фактът че последните остатъци на тази суша са загинали в 10-ото хилядолетие преди Р.
Хр., това читателят може да прочете в книжката “Атлантида според окултни източници” от Скот Елиот. Тук ще дадем съобщения за тази прадревна култура, които съставляват допълнения към казаното в гореспоменатата книжка.
към текста >>
Тук ще дадем съобщения за тази прадревна
култура
, които съставляват допълнения към казаното в гореспоменатата книжка.
Върху тази част на Земното кълбо някога е имало суша. Почвата на тази суша днес образува дъното на Атлантския океан. Още Платон разказва за последния остатък от сушата, за остров Посейдон, който се е намирал на запад от Европа и Африка. Че дъното на Атлантския океан е било някога суша, че в течение на около милион години тя е била арена на една култура, която несъмнено е била твърде различна от нашата днешна култура, както и фактът че последните остатъци на тази суша са загинали в 10-ото хилядолетие преди Р. Хр., това читателят може да прочете в книжката “Атлантида според окултни източници” от Скот Елиот.
Тук ще дадем съобщения за тази прадревна култура, които съставляват допълнения към казаното в гореспоменатата книжка.
към текста >>
И това, което е станало по-късно в тези области, се е развило от онази по-ранна
култура
.
Докато там се описва повече външната страна, външните процеси при тези наши атлантски прадеди, тук ще бъдат отбелязани някои неща за техния душевен характер и вътрешната природа на условията, при които те са живели. Читателят ще трябва мислено да се пренесе в миналото в една епоха, която се намира около 10,000 години назад и която е траела много хилядолетия. Описаното тук не е станало само върху залятата от водите на Атлантския океан суша, а също и върху съседните области на днешна Азия, Африка, Европа и Америка.
И това, което е станало по-късно в тези области, се е развило от онази по-ранна култура.
Днес аз все още съм задължен да спазвам мълчание относно източниците на съобщенията, които ще направя тук. Който въобще знае нещо за тези източници, ще разбере, защо това трябва да бъде така. Могат обаче да настъпят събития, които много скоро ще позволят да говорим също и в тази насока.
към текста >>
25.
НАШИТЕ АТЛАНТСКИ ПРАДЕДИ
GA_11 Из Хрониката Акаша
Техните познания и техните технически изкуства, цялата тяхна
култура
беше различна от това, което може да се наблюдава днес.
Нашите атлантски прадеди се различаваха от съвременния човек повече отколкото си представя онзи, който се ограничава със своите познания, като обхваща само света на сетивата. Тази разлика засяга не само външността, но също и духовните способности.
Техните познания и техните технически изкуства, цялата тяхна култура беше различна от това, което може да се наблюдава днес.
Ако се върнем в миналото, в първите времена на атлантското човечество, ние ще намерим духовни способности, които са напълно различни от нашите. Логическият ум, комбинативното мислене, върху които почива всичко, което днес се създава, напълно липсваха на първите атлантци. В замяна на това те имаха високо развита памет. Тази памет беше една от техните най-изтъкнати духовни способности. Те например не изчисляваха както ние, усвоявайки си определени правила, които след това да прилагат.
към текста >>
Фактът, че въпреки това живееше в определена
култура
, например имаше оръдия, строежи и т.н., той не дължеше на своята собствена способност да образува представи, а на една духовна сила в себе си, която, ако можем да употребим този израз, беше инстинктивна.
Първата подраса на атлантците се разви от една много напреднала и способна да се развива част на лемурийците. При последните дарбата на паметта се прояви в нейните най-първи наченки и то само в последното време на тяхното развитие. Можем да си представим, че един лемуриец наистина можеше да си образува представи за това, което изживяваше, но той веднага забравяше, каквото си беше представил.
Фактът, че въпреки това живееше в определена култура, например имаше оръдия, строежи и т.н., той не дължеше на своята собствена способност да образува представи, а на една духовна сила в себе си, която, ако можем да употребим този израз, беше инстинктивна.
Само че при това не трябва да си представяме днешния инстинкт на животните, а инстинкт от друго естество.
към текста >>
26.
ПРЕДГОВОР ОТ МАРИЯ ЩАЙНЕР
GA_11 Из Хрониката Акаша
Някои читатели могат да намерят за объркващо, че редом с установената за западноевропейската
култура
терминология се употребяват понятия от ориенталската езотерика.
Поради изразеното много пъти желание, тези публикувани през 1904 година от др Рудолф Щайнер статии най-после след тридесет и пет години се издават под формата на книга. Те бяха написани и поместени в първоначално месечно, а по-късно по-рядко издаваното списание “Луцифер Гносис”. На това се дължи честото връщане назад и посочване на по-рано казаното. Повторенията обаче са особено необходими в изучаването на духовната наука.
Някои читатели могат да намерят за объркващо, че редом с установената за западноевропейската култура терминология се употребяват понятия от ориенталската езотерика.
Тези понятия бяха станали популярни в Европа в края на столетието чрез литературата на теософското общество. Екзотичните имена бяха се отпечатали в паметта; фините нюанси, които ориенталецът свързва с тях, въпреки това останаха скрити за европееца. През целия си живот д-р Щайнер неотклонно работеше за оформянето на нашия, нагоден за сетивните възприятия език и създаването на фини духовни понятия, които с конкретна образност могат да отразят свръхсетивния свят. При описанието на дейността на духовните йерархии той използва обичайната Християнска терминология.
към текста >>
27.
БЕЛЕЖКИ КЪМ ТОВА ИЗДАНИЕ
GA_11 Из Хрониката Акаша
В първото издание на събраните в книга лекции през 1939 година, издателката Мари Щайнер прибави и статиите “
Култура
та на съвременността в огледалото на духовната наука” от “Луцифер-Гносис” брой 16) Септември 1906 и “Предразсъдъци от мнима наука” от “Луцифер-Гносис” брой 35, Май 1908, както и отговори на въпроси от брой 20 и 21, Януари и Февруари 1905.
В първото издание на събраните в книга лекции през 1939 година, издателката Мари Щайнер прибави и статиите “Културата на съвременността в огледалото на духовната наука” от “Луцифер-Гносис” брой 16) Септември 1906 и “Предразсъдъци от мнима наука” от “Луцифер-Гносис” брой 35, Май 1908, както и отговори на въпроси от брой 20 и 21, Януари и Февруари 1905.
към текста >>
Свят, Земя и човек, тяхната същност и развитие, както и тяхното отражение в египетските митове и в настоящата
култура
, 11 лекции, Щутгарт 4.
Свят, Земя и човек, тяхната същност и развитие, както и тяхното отражение в египетските митове и в настоящата култура, 11 лекции, Щутгарт 4.
До 16. Август 1908. Събр. Съч. № 105.
към текста >>
28.
РАЗВИТИЕТО НА СВЕТА И ЧОВЕКА
GA_13 Въведение в Тайната наука
водач можем да наречем, според наименованието запазено по-късно в персийската
култура
, Ариман.
водач можем да наречем, според наименованието запазено по-късно в персийската култура, Ариман.
(Мефистофел е друго име на същото Същество.) След смъртта си, намирайки се под това влияние, човек става зависим от такива сили, които го превръщат в същество, чийто поглед е отправен единствено към сетивния земен свят. Тези сили постепенно отнемат свободния му взор в процесите на духовния свят. Човек се усещаше като попаднал във властта на Ариман и в определена степен изключен от общуването с духовния свят.
към текста >>
Така възникна една
култура
, изцяло проникната от свръхсетивна мъдрост.
Те не изпитваха никакъв интерес към илюзорния сетивен свят или само дотолкова, доколкото той се явяваше като едно було пред свръхсетивния свят. Влиянието, което седемте велики Учители можеха да упражняват върху тези хора, беше огромно. Всичко, което те им откриваха, попадаше дълбоко в индийските души. Те можеха да действуват дори магически върху своите ученици, защото чрез притежаваните от тях етерни и астрални тела, те поемаха в себе си висши сили. Всъщност те не поучаваха, а действуваха като с вълшебни сили от една личност на друга.
Така възникна една култура, изцяло проникната от свръхсетивна мъдрост.
Древните индийски книги на мъдростта (Ведите) далеч не дават представа за първичната сила на висшата мъдрост, с която разполагаха древните Учители; днес те съдържат само слаб и далечен отзвук. Само ретроспективно обърнатият свръхсетивен поглед може да различи неписаната мъдрост, която се крие зад писаната. Една характерна черта за тази прамъдрост е хармоничното съзвучие между различните оракули на Атлантската епоха. Защото всеки един от великите Учители можеше да разкрие част от оракулските тайни. От различни те лица на мъдростта се получаваше съвършена хармония, защото зад всички тях стоеше най-дълбоката мъдрост на Христовото Посвещение.
към текста >>
Тук трябва да посочим първата следатлантска епоха на Земята, когато споменаваната сега „индийска"
култура
беше господстваща; после се разви втората следатлантска епоха, която в тази книга ще означаваме като „древно-персийска", а още по-късно се разви „египетско-халдейската"
култура
, за която също ще стане дума.
За това познание, в древния атлантски оракул можеха да говорят само отделни Посветени. Те съзираха ръководните принципи на космическия свят и дискретно загатваха за великия Слънчев Дух, засега скрит, властвуващ над онези, които се откриваха на седемте Учители. Това, което разбираме под думите „древни индийци" не съвпада с общоприетото мнение. Официални документи за тази епоха не съществуват. Народът, назовавай обикновено с името „индийски", отговаря на една много по-късна степен от историческото му развитие.
Тук трябва да посочим първата следатлантска епоха на Земята, когато споменаваната сега „индийска" култура беше господстваща; после се разви втората следатлантска епоха, която в тази книга ще означаваме като „древно-персийска", а още по-късно се разви „египетско-халдейската" култура, за която също ще стане дума.
По времето на тази втора и трета следатлантски култури, „древна" Индия също минава през една втора и трета епоха. Тъкмо за тази трета епоха се отнася и всичко, което обикновено свързваме с древна Индия. Следователно, не трябва да смесваме стандартните описания на „древна" Индия с това, за което става дума тук.
към текста >>
Друга особеност на древно-индийската
култура
е разделянето на хората в касти.
Друга особеност на древно-индийската култура е разделянето на хората в касти.
Жителите на Индия бяха потомци на атлантците, а те принадлежаха към сатурновите, юпитеровите хора и т. н. С помощта на свръхсетивните учения хората разбираха, че една душа не случайно попада в една или друга каста, а че самата тя участвува в това решение. Подобно разбиране на свръхсетивните учения се улесняваше и от това, че у много хора можеше да се пробуди вътрешният спомен за прадедите, което впрочем лесно водеше до напълно погрешна идея за прераждането. Както през Атлантската епоха в правилната идея за прераждането можеха да вникнат само Посветените, така и в древна Индия за тази цел беше необходим допирът с великите Учители. Споменатата по-горе погрешна идея за прераждането намери възможно най-голямото разпространение всред народите, които след загиването на Атлантида се бяха разпръснали из Европа, Азия и Африка.
към текста >>
Водачът на древно-персийската духовна
култура
, който бе даден на този народ от пазителя на Слънчевия оракул, е познат в историята като Заратустра или Зороастър.
Водачът на древно-персийската духовна култура, който бе даден на този народ от пазителя на Слънчевия оракул, е познат в историята като Заратустра или Зороастър.
Трябва само да изтъкнем, че личността, за която става дума, принадлежи към много по-древни епохи, отколкото тези, които историята сочи за носителя на това име. Тук става дума не за официална историческа версия, а за истинско духовно-научно изследване. Ако човек иска да вникне в тези неща, той трябва да намери достъп до Духовната Наука и да разбере: носителят на името Заратустра е само последовател на първия велик Заратустра; последователят приема неговото име и действува в смисъла на неговото учение.
към текста >>
Благодарение на тези светилища, в египетския народ можаха да се положат семената на една нова
култура
.
Поради обстоятелството, че бяха проучвани законите на духовния свят, стоящи зад физическите природни явления, възникнаха човешките науки; поради обстоятелството, че природните сили бяха опознавани и видоизменяни, възникнаха техниката, художествените занаяти с техните инструменти и средства. За човека на халдео- вавилонските народи, сетивният свят не беше вече илюзия; във всички свои области, в планини и морета, във въздуха и водата, този свят се превърна в едно откровение на стоящите зад тях духовни Същества. Човекът поиска да вникне не другаде, а в самите закони, на които се подчиняваха действията на тези духовни Същества. За египтянина Земята се превърна в поле за работа; чрез своята собствена способност за съждение той трябваше да я преобрази и превърне в израз на човешката енергия. От Атлантида в Египет бяха пренесени светилища, които произлизаха предимно от оракула на Меркурий, но имаше и други, например оракули на Венера.
Благодарение на тези светилища, в египетския народ можаха да се положат семената на една нова култура.
Тези семена бяха донесени от един велик предводител, който премина своето обучение в персийските Мистерии на Заратустра. (Той беше един от преродените ученици на великия Заратустра.) Позовавайки се на едно историческо име, ще го наречем „Хермес".
към текста >>
Затъмнението на духовния свят след смъртта стигна своята върхова точка при онези души, които преминаваха в духовния свят именно от тела, принадлежащи към гръко-римската
култура
.
Затъмнението на духовния свят след смъртта стигна своята върхова точка при онези души, които преминаваха в духовния свят именно от тела, принадлежащи към гръко-римската култура.
В земния живот те довеждаха грижата за сетивно-физическото си битие до пълен разцвет. С това те се осъждаха на едно привидно, мнимо битие след смъртта. Ето защо и гърците действително усещаха живота след смъртта като нещо подобно на сянка. И когато отдаденият на сетивата герой от тази епоха казва: „По-добре просяк на Земята, отколкото цар в царството на сенките", това не е случайна реплика, а дълбоко усещане на истината. Тази особеност беше още по-силно под чертана при онези азиатски народи, които в своето обожание насочваха погледа си единствено към сетивните феномени, а не към техните духовни първообрази.
към текста >>
Постиженията в областта на външната материална
култура
дължим точно на тази душевна диференциация.
Обаче те не можаха да открият връзката му с опиращия се на сетивата разум и неговите постижения в областта на физически-сетивния свят. Това, което виждаме днес като противоположност между официална наука и духовно познание, е само следствие от този факт. Християнската мистика (на Екхард, Таулер и т. н.) е резултат от проникването на християнството в човешките усещания и чувства. А науката, опираща се на сетивния свят, и нейните постижения, са резултат от другата страна на душевния живот.
Постиженията в областта на външната материална култура дължим точно на тази душевна диференциация.
Само благодарение на това, че тези човешки способности, имащи за инструмент мозъка, бяха едностранно приложени в областта на физическия свят, те можаха да се развият до такава степен, която направи възможна днешната наука, техника и т.н. Материалната култура можеше да се роди само всред европейските народи. Защото те са далечните наследници на онези атлантски прародители, които превърнаха влечението към сетивния свят в продуктивна способност, едва когато то бе стигнало до определена зрелост. Докато по-рано това влечение само дремеше в тях, а те живееха от наследените остатъци на атлантското ясновидство и от съобщенията на Посветените. И докато духовната култура беше обърната единствено към тези влияния, всред човечеството бавно се пробуждаше усетът за материалното завладяване на света.
към текста >>
Материалната
култура
можеше да се роди само всред европейските народи.
Християнската мистика (на Екхард, Таулер и т. н.) е резултат от проникването на християнството в човешките усещания и чувства. А науката, опираща се на сетивния свят, и нейните постижения, са резултат от другата страна на душевния живот. Постиженията в областта на външната материална култура дължим точно на тази душевна диференциация. Само благодарение на това, че тези човешки способности, имащи за инструмент мозъка, бяха едностранно приложени в областта на физическия свят, те можаха да се развият до такава степен, която направи възможна днешната наука, техника и т.н.
Материалната култура можеше да се роди само всред европейските народи.
Защото те са далечните наследници на онези атлантски прародители, които превърнаха влечението към сетивния свят в продуктивна способност, едва когато то бе стигнало до определена зрелост. Докато по-рано това влечение само дремеше в тях, а те живееха от наследените остатъци на атлантското ясновидство и от съобщенията на Посветените. И докато духовната култура беше обърната единствено към тези влияния, всред човечеството бавно се пробуждаше усетът за материалното завладяване на света.
към текста >>
И докато духовната
култура
беше обърната единствено към тези влияния, всред човечеството бавно се пробуждаше усетът за материалното завладяване на света.
Постиженията в областта на външната материална култура дължим точно на тази душевна диференциация. Само благодарение на това, че тези човешки способности, имащи за инструмент мозъка, бяха едностранно приложени в областта на физическия свят, те можаха да се развият до такава степен, която направи възможна днешната наука, техника и т.н. Материалната култура можеше да се роди само всред европейските народи. Защото те са далечните наследници на онези атлантски прародители, които превърнаха влечението към сетивния свят в продуктивна способност, едва когато то бе стигнало до определена зрелост. Докато по-рано това влечение само дремеше в тях, а те живееха от наследените остатъци на атлантското ясновидство и от съобщенията на Посветените.
И докато духовната култура беше обърната единствено към тези влияния, всред човечеството бавно се пробуждаше усетът за материалното завладяване на света.
към текста >>
Това, което можем да развием в неговите наченки още днес, е всъщност да открием свързващата нишка между двете страни на човешката душа: Материалната
култура
и животът в духовния свят.
Обаче в нашето столетие вече напира зората на шестата следатлантска културна епоха. Защото това, което трябва да възникне в определено време от развитието на човечеството, то съзрява бавно още в предходните епохи.
Това, което можем да развием в неговите наченки още днес, е всъщност да открием свързващата нишка между двете страни на човешката душа: Материалната култура и животът в духовния свят.
За тази цел е необходимо от една страна да бъдат обхванати с понятия образите, които човек открива при духовното виждане, а от друга в наблюденията и изживяванията, свързани със сетивния свят, да се доберем до откровенията на Духа. Шестата културна епоха ще доведе хармонията между двете сфери до пълно съвършенство.
към текста >>
29.
Пета картина
GA_14 Четири мистерийни драми
щом чужди на наука и
култура
,
щом чужди на наука и култура,
към текста >>
30.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ
GA_15 Духовното ръководство на човека и човечеството
От тези сфери те свалят това, което тласка напред човешката
култура
.
Действието на онези сили, което описахме като характерно за детската възраст на човека, може да се наблюдава изобщо върху целия човешки свят. Тези сили витаят над цялата човешка еволюция и всъщност са част от духовните Йерархии, най-близката от които е тази на Ангелоите или свръхчовешките Същества, издигащи се в духовните сфери с една степен над човека.
От тези сфери те свалят това, което тласка напред човешката култура.
Както на физическо равнище тази мъдрост се изразява в телесното формиране през детството, така по сходен начин тя участвува и в еволюцията на културата през миналите епохи.
към текста >>
Както на физическо равнище тази мъдрост се изразява в телесното формиране през детството, така по сходен начин тя участвува и в еволюцията на
култура
та през миналите епохи.
Действието на онези сили, което описахме като характерно за детската възраст на човека, може да се наблюдава изобщо върху целия човешки свят. Тези сили витаят над цялата човешка еволюция и всъщност са част от духовните Йерархии, най-близката от които е тази на Ангелоите или свръхчовешките Същества, издигащи се в духовните сфери с една степен над човека. От тези сфери те свалят това, което тласка напред човешката култура.
Както на физическо равнище тази мъдрост се изразява в телесното формиране през детството, така по сходен начин тя участвува и в еволюцията на културата през миналите епохи.
към текста >>
Тази връзка беше най-забележителна при онези Учители, които наричаме свещените Учители на Индия, великите Учители на онази първа следатлантска или индийска
култура
, която се разпространи в Южна Азия.
Египтяните, които разказват за своята връзка с Боговете, просто усещали, че душата на човечеството е отворена към духовните Йерархии. Както детската душа отваря своята аура към Йерархиите до онзи вече изложен в началото момент, така и цялото човечество е отваряло своя свят за действието на Йерархиите, с които то е било дълбоко свързано.
Тази връзка беше най-забележителна при онези Учители, които наричаме свещените Учители на Индия, великите Учители на онази първа следатлантска или индийска култура, която се разпространи в Южна Азия.
След атлантската катастрофа обликът на Земята беше вече друг и в източното полукълбо се оформиха Азия, Европа и Африка в техния сегашен вид. А това беше преди времето, за което се говори в споменатите древни източници. Днешният човек сигурно ще си изгради в общи линии една твърде погрешна представа за великите Учители на Индия. Защото ако един съвременен образован човек би застанал пред един от индийските Учители, той би възкликнал учудено: „Този ли е вашият мъдрец? Аз никога не съм си го представял така!
към текста >>
И тогава всичко, което той съобщавал на околните, действувало върху тях завладяващо, така че тези, които слушали, знаели: сега вече пред нас говори не обикновената човешка мъдрост, сега Боговете, свръхсетивните Същества, са тези, които действуват в човешката
култура
.
През такива моменти те трябвало да се събират заедно по седем на брой, защо онова, което всеки от тях поотделно усещал в себе си, можело да се прояви само като в една обща хармония от седем тона едва в съчетание с останалите шестима, така че всеки според особеностите на своя инструмент и на своето развитие можел да вижда едно или друго. И от съзвучието на това, което виждал всеки един от тях, възниква звучащата от ония древни времена прамъдрост, ако наистина можем да разчетем правилно древните окултни източници. Тези източници не са откровения на Ведите колкото и да им се възхищаваме днес защото свещените Учители на Индия са разпространявали своите знания в много по-ранна епоха от тази, в която са създадени Ведите. И само твърде слаб отзвук от тях е преминал в тези велики творения. Но когато всеки един от тези мъже заставал пред някои от свръхчовешките предшественици на човечеството, когато отправял своя ясновиждащ поглед и своя пречистен, „ясночуващ" слух към висшите светове, тогава от очите му заблестявала светлина като слънце.
И тогава всичко, което той съобщавал на околните, действувало върху тях завладяващо, така че тези, които слушали, знаели: сега вече пред нас говори не обикновената човешка мъдрост, сега Боговете, свръхсетивните Същества, са тези, които действуват в човешката култура.
към текста >>
Египтяните нарекли „Менес" този, който основал първата човешка
култура
и загатват, че от този период нататък човек добива също и способността да греши, да се заблуждава.
Също и в живота на отделните народи идва време, когато те започват да се чувствуват все по-изоставени от божествената инспирация на своите праотци. Както детето се откъсва от аурата, обгръщаща главата му през първите години от раждането, така и божествените праотци се отдръпват все повече от живота на народите и хората остават сами със своите знания и придобит опит. И там, където историята разкрива всичко това, се усещат и първите мигове от духовното ръководство на човечеството.
Египтяните нарекли „Менес" този, който основал първата човешка култура и загатват, че от този период нататък човек добива също и способността да греши, да се заблуждава.
Защото той започва да се уповава главно на своя мозък. Фактът, че човек може да потъва в грешки и заблуждения след като Боговете се откъсват от хората намира символичен израз в създаването на лабиринта, който е един вид копие на мозъчните гънки. Мозъкът става инструмент на самостоятелното човешко мислене, на човешките мисли, всред които човек може да се изгуби като в лабиринт.
към текста >>
Освен Ангелските Същества, които действуват върху човешката
култура
чрез човеците, на различни места са се инкарнирали такива луциферически Същества, които основават различните човешки култури.
По отношение на всички способности, които хората тепърва трябва да развият и придобият, те са стигнали вече до една висока степен и се различават от описаните по-горе предци на човека по това, че поради недовършената си човешка еволюция на Старата Луна те все "още са способни да се инкарнират в човешки тела, докато хората напредваха в своето развитие на Земята. Докато истинските дхианически или Ангелски Същества, великите вдъхновители на човека, на които се позоваваха египтяните, не можеха да се явят в човешки тела, а показваха своите откровения чрез човеците, то Съществата, които са между човека и Ангелите бяха способни още през далечното минало да се въплъщават в човешки тела. Ето защо в Лемурийската и Атлантската епоха по Земята са ходили не само обикновени човешки същества, които по пътя на своите реинкарнации трябваше да стигнат до това, което отговаря на идеала на човечеството, но между хората от тези епохи имало и такива, които само външно наподобявали човека. Те имали човешко тяло, защото външната форма на един човек от плът зависи от земните условия. С други думи, през тези древни епохи между човеците се намирали и такива същества, които принадлежали към най-низшата категория луциферически индивидуалности.
Освен Ангелските Същества, които действуват върху човешката култура чрез човеците, на различни места са се инкарнирали такива луциферически Същества, които основават различните човешки култури.
И когато в митовете и легендите на древните народи се описва, че тук или там е живял един или друг велик Учител, който е основал дадена култура, за такава индивидуалност не може да се твърди: тук имаме въплъщение на едно луциферическо Същество, което носи в себе си нещо зло; всъщност чрез тези Същества в човешката култура били внасяни изключително благотворни импулси. От Духовната Наука знаем, че в древните епохи, а именно през Атлантската епоха е съществувал един вид човешки праезик, един вид говор, който бил еднакъв по цялата Земя, защото през онези времена говорът бил нещо, което идва от вътрешността на душата в много по-голяма степен, отколкото днес. Това може да се види от следното. През Атлантската епоха хората чувствували всички външни впечатления така, че душата, която би искала да изрази тези впечатления чрез един звук, усещала вътрешния подтик към образуване на съгласни. Следователно това, което съществувало в пространството е давало подтика да бъде подражавано чрез съгласните звуци.
към текста >>
И когато в митовете и легендите на древните народи се описва, че тук или там е живял един или друг велик Учител, който е основал дадена
култура
, за такава индивидуалност не може да се твърди: тук имаме въплъщение на едно луциферическо Същество, което носи в себе си нещо зло; всъщност чрез тези Същества в човешката
култура
били внасяни изключително благотворни импулси.
Докато истинските дхианически или Ангелски Същества, великите вдъхновители на човека, на които се позоваваха египтяните, не можеха да се явят в човешки тела, а показваха своите откровения чрез човеците, то Съществата, които са между човека и Ангелите бяха способни още през далечното минало да се въплъщават в човешки тела. Ето защо в Лемурийската и Атлантската епоха по Земята са ходили не само обикновени човешки същества, които по пътя на своите реинкарнации трябваше да стигнат до това, което отговаря на идеала на човечеството, но между хората от тези епохи имало и такива, които само външно наподобявали човека. Те имали човешко тяло, защото външната форма на един човек от плът зависи от земните условия. С други думи, през тези древни епохи между човеците се намирали и такива същества, които принадлежали към най-низшата категория луциферически индивидуалности. Освен Ангелските Същества, които действуват върху човешката култура чрез човеците, на различни места са се инкарнирали такива луциферически Същества, които основават различните човешки култури.
И когато в митовете и легендите на древните народи се описва, че тук или там е живял един или друг велик Учител, който е основал дадена култура, за такава индивидуалност не може да се твърди: тук имаме въплъщение на едно луциферическо Същество, което носи в себе си нещо зло; всъщност чрез тези Същества в човешката култура били внасяни изключително благотворни импулси.
От Духовната Наука знаем, че в древните епохи, а именно през Атлантската епоха е съществувал един вид човешки праезик, един вид говор, който бил еднакъв по цялата Земя, защото през онези времена говорът бил нещо, което идва от вътрешността на душата в много по-голяма степен, отколкото днес. Това може да се види от следното. През Атлантската епоха хората чувствували всички външни впечатления така, че душата, която би искала да изрази тези впечатления чрез един звук, усещала вътрешния подтик към образуване на съгласни. Следователно това, което съществувало в пространството е давало подтика да бъде подражавано чрез съгласните звуци. Шумът на вятъра, шумът на вълните, подслоняването в един дом, всичко това човек усещал и изразявал с помощта на съгласните.
към текста >>
Да погледнем отново към древната египетска
култура
, която се разви преди много хилядолетия в долината на Нил.
На всяка степен от развитието изостават Същества, които не са успели да постигнат крайната си цел.
Да погледнем отново към древната египетска култура, която се разви преди много хилядолетия в долината на Нил.
Тогава на египтяните се откриваха свръхчовешките Учители, за които египтяните казваха, че те ръководят хората като Богове. Заедно с тях обаче действуваха и такива Същества, които бяха достигнали своята ангелска степен само наполовина или отчасти. Трябва да сме наясно, че в древен Египет човекът беше достигнал определена степен от развитието, т.е. душите на съвременните хора бяха достигнали през египетската епоха съответната степен. Обаче не само ръководеният човек постига нещо, но и за ръкодещите Същества процесът на ръководството означава нещо, което ги тласка напред в тяхното собствено развитие.
към текста >>
Така в древната египетска
култура
различаваме: Божествени ръководители, Ангели, после полубожествени ръководители, които още не са постигнали ангелската степен, и накрая хората.
Обаче не само ръководеният човек постига нещо, но и за ръкодещите Същества процесът на ръководството означава нещо, което ги тласка напред в тяхното собствено развитие. Например, един Ангел е нещо повече, след като известно време е ръководил хората, в сравнение с това, което е бил по-рано. Чрез своето участие в ръководенето напредва също и Ангелът както „истинският", така и изоставащият. Всички същества могат да се развиват, всичко се намира в непрекъснато развитие. Но на всяка степен от развитието има изоставащи Същества.
Така в древната египетска култура различаваме: Божествени ръководители, Ангели, после полубожествени ръководители, които още не са постигнали ангелската степен, и накрая хората.
Обаче определени Същества от редовете на свръхчовеците отново изостават, т.е. не ръководят така, че да проявят всички свои сили; те изостават като Ангели по време на древната египетска Култура. По същия начин изостават и несъвършените свръхчовешки Същества. Следователно, докато долу хората напредват, горе определени индивидуалности намиращи се всред дхианичните Същества или Ангели също изостават в своето развитие. И когато египетско-халдейската култура угасна и започна гръко-римската, са налице изостанали ръководещи Същества от предишната културна епоха.
към текста >>
не ръководят така, че да проявят всички свои сили; те изостават като Ангели по време на древната египетска
Култура
.
Чрез своето участие в ръководенето напредва също и Ангелът както „истинският", така и изоставащият. Всички същества могат да се развиват, всичко се намира в непрекъснато развитие. Но на всяка степен от развитието има изоставащи Същества. Така в древната египетска култура различаваме: Божествени ръководители, Ангели, после полубожествени ръководители, които още не са постигнали ангелската степен, и накрая хората. Обаче определени Същества от редовете на свръхчовеците отново изостават, т.е.
не ръководят така, че да проявят всички свои сили; те изостават като Ангели по време на древната египетска Култура.
По същия начин изостават и несъвършените свръхчовешки Същества. Следователно, докато долу хората напредват, горе определени индивидуалности намиращи се всред дхианичните Същества или Ангели също изостават в своето развитие. И когато египетско-халдейската култура угасна и започна гръко-римската, са налице изостанали ръководещи Същества от предишната културна епоха. Обаче те не могат да упражняват вече своите сили, защото други Ангели или полуангелски Същества са ги заместили в ръководството на човечеството. А това означава, че те не могат да продължат също и своето собствено развитие.
към текста >>
И когато египетско-халдейската
култура
угасна и започна гръко-римската, са налице изостанали ръководещи Същества от предишната културна епоха.
Така в древната египетска култура различаваме: Божествени ръководители, Ангели, после полубожествени ръководители, които още не са постигнали ангелската степен, и накрая хората. Обаче определени Същества от редовете на свръхчовеците отново изостават, т.е. не ръководят така, че да проявят всички свои сили; те изостават като Ангели по време на древната египетска Култура. По същия начин изостават и несъвършените свръхчовешки Същества. Следователно, докато долу хората напредват, горе определени индивидуалности намиращи се всред дхианичните Същества или Ангели също изостават в своето развитие.
И когато египетско-халдейската култура угасна и започна гръко-римската, са налице изостанали ръководещи Същества от предишната културна епоха.
Обаче те не могат да упражняват вече своите сили, защото други Ангели или полуангелски Същества са ги заместили в ръководството на човечеството. А това означава, че те не могат да продължат също и своето собствено развитие.
към текста >>
И както Съществата, които на Старата Луна не достигнаха своята ангелска степен, имаха задачата отново да се заемат с развитието на човечеството през Земния период, така и Съществата, които като ръководещи през египетско-халдейската
култура
бяха изостанали в развитието си, трябваше сега да се намесят в новата културна епоха.
С това обръщаме поглед към онази категория Същества, които през египетската епоха биха могли да използват своите сили, но не са го направили докрай. В последвалата гръко-римска епоха тези сили са вече неприложими, защото ръководството над хората се поема от други Същества и въобще цялата нова същност на тази епоха не допуска тяхната намеса.
И както Съществата, които на Старата Луна не достигнаха своята ангелска степен, имаха задачата отново да се заемат с развитието на човечеството през Земния период, така и Съществата, които като ръководещи през египетско-халдейската култура бяха изостанали в развитието си, трябваше сега да се намесят в новата културна епоха.
Следователно, можем да се обърнем към една по-късна културна епоха водачеството, над която се поема не само от нормално напредващите Същества, но и от такива, които бяха изостанали през древната египетско-халдейска култура. Тази културна епоха е нашата, в която живеем днес. Ние живеем в една епоха, когато наред с нормалните ръководители се намесват и Съществата, изостанали през древната египетско-халдейска култура.
към текста >>
Следователно, можем да се обърнем към една по-късна културна епоха водачеството, над която се поема не само от нормално напредващите Същества, но и от такива, които бяха изостанали през древната египетско-халдейска
култура
.
С това обръщаме поглед към онази категория Същества, които през египетската епоха биха могли да използват своите сили, но не са го направили докрай. В последвалата гръко-римска епоха тези сили са вече неприложими, защото ръководството над хората се поема от други Същества и въобще цялата нова същност на тази епоха не допуска тяхната намеса. И както Съществата, които на Старата Луна не достигнаха своята ангелска степен, имаха задачата отново да се заемат с развитието на човечеството през Земния период, така и Съществата, които като ръководещи през египетско-халдейската култура бяха изостанали в развитието си, трябваше сега да се намесят в новата културна епоха.
Следователно, можем да се обърнем към една по-късна културна епоха водачеството, над която се поема не само от нормално напредващите Същества, но и от такива, които бяха изостанали през древната египетско-халдейска култура.
Тази културна епоха е нашата, в която живеем днес. Ние живеем в една епоха, когато наред с нормалните ръководители се намесват и Съществата, изостанали през древната египетско-халдейска култура.
към текста >>
Ние живеем в една епоха, когато наред с нормалните ръководители се намесват и Съществата, изостанали през древната египетско-халдейска
култура
.
С това обръщаме поглед към онази категория Същества, които през египетската епоха биха могли да използват своите сили, но не са го направили докрай. В последвалата гръко-римска епоха тези сили са вече неприложими, защото ръководството над хората се поема от други Същества и въобще цялата нова същност на тази епоха не допуска тяхната намеса. И както Съществата, които на Старата Луна не достигнаха своята ангелска степен, имаха задачата отново да се заемат с развитието на човечеството през Земния период, така и Съществата, които като ръководещи през египетско-халдейската култура бяха изостанали в развитието си, трябваше сега да се намесят в новата културна епоха. Следователно, можем да се обърнем към една по-късна културна епоха водачеството, над която се поема не само от нормално напредващите Същества, но и от такива, които бяха изостанали през древната египетско-халдейска култура. Тази културна епоха е нашата, в която живеем днес.
Ние живеем в една епоха, когато наред с нормалните ръководители се намесват и Съществата, изостанали през древната египетско-халдейска култура.
към текста >>
Но също и изостаналите по времето на египетско- халдейската
култура
Същества влияят върху нашите културни тенденции; те се извяват в нашите действия и мисли, засягащи както настоящия момент, така и близкото бъдеще.
Развитието на събитията и Съществата трябва да се разглеждат така, сякаш процесите във физическия свят са действия (откровения), чиито истински причини са в духовния свят. Като цяло нашата културна епоха се характеризира от една страна с движение и стремеж към спиритуалното. В стремежа на опреде лени хора към спиритуалното се изявяват онези духовни ръководители на съвременното човечество, които за себе си са достигнали нормалната еволюционна степен. Тези нормално еволюирали предводители на нашето развитие се изявяват във всичко, което може да извиси хората до завещаните ни от теософията духовни мъдрости.
Но също и изостаналите по времето на египетско- халдейската култура Същества влияят върху нашите културни тенденции; те се извяват в нашите действия и мисли, засягащи както настоящия момент, така и близкото бъдеще.
Те се появяват във всичко, което предава материалистичен отпечатък на нашата култура, а често могат да бъдат забелязани и в самия стремеж към спиритуалното. Практически днес ние изживяваме едно възкресение на египетската култура. Съществата, които трябва да разглеждаме като невидимите ръководители на процесите във физическия свят, се разделят на две категории. Към първата спадат онези духовни индивидуалности, които до нашата съвременна епоха са постигнали едно нормално развитие. Ето защо те можаха да се намесят в ръководството на нашата култура, когато ръководителите на предишната гръко-римска епоха постепенно превръщаха своята мисия относно културното развитие през първото християнско хилядолетие.
към текста >>
Те се появяват във всичко, което предава материалистичен отпечатък на нашата
култура
, а често могат да бъдат забелязани и в самия стремеж към спиритуалното.
Развитието на събитията и Съществата трябва да се разглеждат така, сякаш процесите във физическия свят са действия (откровения), чиито истински причини са в духовния свят. Като цяло нашата културна епоха се характеризира от една страна с движение и стремеж към спиритуалното. В стремежа на опреде лени хора към спиритуалното се изявяват онези духовни ръководители на съвременното човечество, които за себе си са достигнали нормалната еволюционна степен. Тези нормално еволюирали предводители на нашето развитие се изявяват във всичко, което може да извиси хората до завещаните ни от теософията духовни мъдрости. Но също и изостаналите по времето на египетско- халдейската култура Същества влияят върху нашите културни тенденции; те се извяват в нашите действия и мисли, засягащи както настоящия момент, така и близкото бъдеще.
Те се появяват във всичко, което предава материалистичен отпечатък на нашата култура, а често могат да бъдат забелязани и в самия стремеж към спиритуалното.
Практически днес ние изживяваме едно възкресение на египетската култура. Съществата, които трябва да разглеждаме като невидимите ръководители на процесите във физическия свят, се разделят на две категории. Към първата спадат онези духовни индивидуалности, които до нашата съвременна епоха са постигнали едно нормално развитие. Ето защо те можаха да се намесят в ръководството на нашата култура, когато ръководителите на предишната гръко-римска епоха постепенно превръщаха своята мисия относно културното развитие през първото християнско хилядолетие. Към втората категория Същества, чиято дейност се слива с тази на първата, принадлежат онези духовни индивидуалности, които през египетско-халдейската епоха не успяха да завършат своето развитие.
към текста >>
Практически днес ние изживяваме едно възкресение на египетската
култура
.
Като цяло нашата културна епоха се характеризира от една страна с движение и стремеж към спиритуалното. В стремежа на опреде лени хора към спиритуалното се изявяват онези духовни ръководители на съвременното човечество, които за себе си са достигнали нормалната еволюционна степен. Тези нормално еволюирали предводители на нашето развитие се изявяват във всичко, което може да извиси хората до завещаните ни от теософията духовни мъдрости. Но също и изостаналите по времето на египетско- халдейската култура Същества влияят върху нашите културни тенденции; те се извяват в нашите действия и мисли, засягащи както настоящия момент, така и близкото бъдеще. Те се появяват във всичко, което предава материалистичен отпечатък на нашата култура, а често могат да бъдат забелязани и в самия стремеж към спиритуалното.
Практически днес ние изживяваме едно възкресение на египетската култура.
Съществата, които трябва да разглеждаме като невидимите ръководители на процесите във физическия свят, се разделят на две категории. Към първата спадат онези духовни индивидуалности, които до нашата съвременна епоха са постигнали едно нормално развитие. Ето защо те можаха да се намесят в ръководството на нашата култура, когато ръководителите на предишната гръко-римска епоха постепенно превръщаха своята мисия относно културното развитие през първото християнско хилядолетие. Към втората категория Същества, чиято дейност се слива с тази на първата, принадлежат онези духовни индивидуалности, които през египетско-халдейската епоха не успяха да завършат своето развитие. През следващата гръко-латинска епоха те трябваше да останат пасивни, но сега те могат отново да се включват в действие, защото нашата съвременна епоха има голямо сходство с гръко-латинската.
към текста >>
Ето защо те можаха да се намесят в ръководството на нашата
култура
, когато ръководителите на предишната гръко-римска епоха постепенно превръщаха своята мисия относно културното развитие през първото християнско хилядолетие.
Но също и изостаналите по времето на египетско- халдейската култура Същества влияят върху нашите културни тенденции; те се извяват в нашите действия и мисли, засягащи както настоящия момент, така и близкото бъдеще. Те се появяват във всичко, което предава материалистичен отпечатък на нашата култура, а често могат да бъдат забелязани и в самия стремеж към спиритуалното. Практически днес ние изживяваме едно възкресение на египетската култура. Съществата, които трябва да разглеждаме като невидимите ръководители на процесите във физическия свят, се разделят на две категории. Към първата спадат онези духовни индивидуалности, които до нашата съвременна епоха са постигнали едно нормално развитие.
Ето защо те можаха да се намесят в ръководството на нашата култура, когато ръководителите на предишната гръко-римска епоха постепенно превръщаха своята мисия относно културното развитие през първото християнско хилядолетие.
Към втората категория Същества, чиято дейност се слива с тази на първата, принадлежат онези духовни индивидуалности, които през египетско-халдейската епоха не успяха да завършат своето развитие. През следващата гръко-латинска епоха те трябваше да останат пасивни, но сега те могат отново да се включват в действие, защото нашата съвременна епоха има голямо сходство с гръко-латинската. Ето защо в съвременното човечество излизат на яве много неща, които са резултат от възраждането на древните египетски сили, с тази разлика, че много от тях тогата са действували по духовен начин, а днес се явяват отново, но под материалистична форма. За да покажем как древните египетски познания отново оживяват днес, нека да вземем например Кеплер. Той беше изцяло проникнат от хармонията, царяща в устройството на Всемира, и това намери израз в неговите знаменити математически закони за небесната механика, известни като Кеплерови закони.
към текста >>
Обяснимо е защо заедно с египетския гений в нашата
култура
се вмъкват и материалистични черти: защото египтяните са имали подчертан материалистичен оттенък в своята духовност, провяващ се например в това, че те са балсамирали телата на мъртвите, т.е.
Той беше изцяло проникнат от хармонията, царяща в устройството на Всемира, и това намери израз в неговите знаменити математически закони за небесната механика, известни като Кеплерови закони. На пръв поглед тези закони са сухи и абстрактни; при Кеплер обаче те възникват от дълбокото му вътрешно усещане за хармонията на Вселената. В съчиненията му четем, че за да открие явленията, които е усетил вътрешно, е трябвало да се обърне към свещените египетски мистерии, да вземе свещените съдове от техните светилища и по този начин да направи откритията, които едва по-късно ще бъдат истински оценени. Когато Кеплер изрича тези думи, те не са просто фрази; в тях се провява смътното съзнание за едно повторно изживява не на това, което е научил в древен Египет при своето тогавашно прераждане. Нека разберем, че Кеплер е проникнал в египетската мъдрост по време на една от предишните си инкарнации и че в неговата душа египетската мъдрост се възражда в нова форма, съответствуваща на нашето време.
Обяснимо е защо заедно с египетския гений в нашата култура се вмъкват и материалистични черти: защото египтяните са имали подчертан материалистичен оттенък в своята духовност, провяващ се например в това, че те са балсамирали телата на мъртвите, т.е.
отдавали са определено значение на запазването на физическото тяло. При нас тази особеност идва в преобразен и съответствуващ за епохата вид. Същите сили, които тогава не успяха в своята еволюция, сега отново се включват в духовното ръководство на епохата, макар и под друга форма. От душевното настроение, каращо египтяните да балсамират труповете, днес произлизат онези възгледи, които боготворят материята. Балсамирайки мъртвите, египтянинът запазва нещо, което е имало голяма стойност за него.
към текста >>
Ако чрез мъдрото духовно ръководство споменатите Същества не бяха изостанали през египетско-халдейската епоха, днешната
култура
би била лишена от необходимата тежест.
Ако чрез мъдрото духовно ръководство споменатите Същества не бяха изостанали през египетско-халдейската епоха, днешната култура би била лишена от необходимата тежест.
В такъв случай биха действували само онези сили, които неудържимо биха тласнали човечеството към духовния свят. Хората биха били прекалено склонни да се подчиняват единствено на тези сили. Подобни хора биха се превърнали в мечтатели, биха се интересували само от такъв начин на живот, който им осигурява бързо одухотворяване; единственото им настроение щеше да се свежда до презрение към физически-материалните неща. Но съвременната културна епоха може да изпълни своята мисия само тогава, когато силите на материалния свят бъдат доведени до пълен разцвет, така че духовните импулси да завладеят и материалния свят. Както най-прекрасните неща могат да се превърнат в съблазън и изкушение за хората, ако човек ги следва едностранчиво, така и ако би се установила споменатата едностранчивост би се появила голямата опасност всички възможни добри стремежи да се изродят във фанатизъм.
към текста >>
С това се отличава особената мисия пред езотеричното течение, което навлизаше в европейката
култура
.
Последното се ограничаваше само в рамките на физическия сетивен свят. А после идва времето, когато все повече и повече става възможно отново да се придобие способността за виждане в духовния свят. Обаче това ново ясновидство значително се различава от старото, което около 1250 г. постепенно угасна. За новата форма на ясновидство, западно- европейският езотеризъм трябваше строго да се придържа към принципа, че просвещението има задачата да изгражда и направлява духовните сетива.
С това се отличава особената мисия пред езотеричното течение, което навлизаше в европейката култура.
С настъпването на годината 1250 започна нов тип ръководство за постигането на свръхсетивните светове.
към текста >>
Но техните дела присъствуват в цялата
култура
,която се разгърна на Запад от 13 век насам.
Това ръководство беше подготвено от духовете, които тогава стояха зад външните исторически събития и още столетия по-рано извършиха подготовката за езотеричното обучение,станало възможно в условията на настъпващата 1250 година. Ако не искаме да злоупотребяваме с понятието "модерен езотеризъм", то може да ни послужи тъкмо за да определим духовната дейност на тези високо развити личности. За тях обикновената история не знае нищо.
Но техните дела присъствуват в цялата култура,която се разгърна на Запад от 13 век насам.
към текста >>
31.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ
GA_15 Духовното ръководство на човека и човечеството
Така в египетската
култура
начело стояха такива Същества, които на Старата Луна бяха по-съвършени от ръководителите на гръко-римската
култура
.
В духовната йерархия на Старата Луна. Между тях и онези, които се намираха тогава на тази най-ниска степен когато завършва Лунната епоха и започва Земната се намират всички възможни степени. Съобразно степента става и включването на съответните Същества в ръководството на Земята и човечеството.
Така в египетската култура начело стояха такива Същества, които на Старата Луна бяха по-съвършени от ръководителите на гръко-римската култура.
А те на свой ред бяха по-съвършени от Съществата, които ръководят нашата съвременна епоха. През египетската, респективно гръцката епоха, Съществата, намесващи се по-късно в ръководството, междувременно са напредвали и узрявали, за да ръководят следващата култура. От времето на голямата атлантска катастрофа насам, различаваме седем последователни културни епохи: първата е древноиндийската епоха, следва древно-персийската (в случая „древно-персийски" не се покрива с това, което официалната история нарича „персийски", а се има предвид една древна азиатска (иранска) култура, която се разви в земите, където по-късно възникна персийското царство). Третата е египетско-халдейска, четвърта гръко-римската и пета е нашата собствена културна епоха, която се разгръща от дванадесетото столетие и всред която се намираме и ние. Обаче още сега в нашата епоха се подготвят първите събития, които ще доведат до шестата следатлантска културна епоха.
към текста >>
През египетската, респективно гръцката епоха, Съществата, намесващи се по-късно в ръководството, междувременно са напредвали и узрявали, за да ръководят следващата
култура
.
В духовната йерархия на Старата Луна. Между тях и онези, които се намираха тогава на тази най-ниска степен когато завършва Лунната епоха и започва Земната се намират всички възможни степени. Съобразно степента става и включването на съответните Същества в ръководството на Земята и човечеството. Така в египетската култура начело стояха такива Същества, които на Старата Луна бяха по-съвършени от ръководителите на гръко-римската култура. А те на свой ред бяха по-съвършени от Съществата, които ръководят нашата съвременна епоха.
През египетската, респективно гръцката епоха, Съществата, намесващи се по-късно в ръководството, междувременно са напредвали и узрявали, за да ръководят следващата култура.
От времето на голямата атлантска катастрофа насам, различаваме седем последователни културни епохи: първата е древноиндийската епоха, следва древно-персийската (в случая „древно-персийски" не се покрива с това, което официалната история нарича „персийски", а се има предвид една древна азиатска (иранска) култура, която се разви в земите, където по-късно възникна персийското царство). Третата е египетско-халдейска, четвърта гръко-римската и пета е нашата собствена културна епоха, която се разгръща от дванадесетото столетие и всред която се намираме и ние. Обаче още сега в нашата епоха се подготвят първите събития, които ще доведат до шестата следатлантска културна епоха. Защото отделните периоди от развитието често се преливат един в друг. След шестата епоха следва седмата.
към текста >>
От времето на голямата атлантска катастрофа насам, различаваме седем последователни културни епохи: първата е древноиндийската епоха, следва древно-персийската (в случая „древно-персийски" не се покрива с това, което официалната история нарича „персийски", а се има предвид една древна азиатска (иранска)
култура
, която се разви в земите, където по-късно възникна персийското царство).
Между тях и онези, които се намираха тогава на тази най-ниска степен когато завършва Лунната епоха и започва Земната се намират всички възможни степени. Съобразно степента става и включването на съответните Същества в ръководството на Земята и човечеството. Така в египетската култура начело стояха такива Същества, които на Старата Луна бяха по-съвършени от ръководителите на гръко-римската култура. А те на свой ред бяха по-съвършени от Съществата, които ръководят нашата съвременна епоха. През египетската, респективно гръцката епоха, Съществата, намесващи се по-късно в ръководството, междувременно са напредвали и узрявали, за да ръководят следващата култура.
От времето на голямата атлантска катастрофа насам, различаваме седем последователни културни епохи: първата е древноиндийската епоха, следва древно-персийската (в случая „древно-персийски" не се покрива с това, което официалната история нарича „персийски", а се има предвид една древна азиатска (иранска) култура, която се разви в земите, където по-късно възникна персийското царство).
Третата е египетско-халдейска, четвърта гръко-римската и пета е нашата собствена културна епоха, която се разгръща от дванадесетото столетие и всред която се намираме и ние. Обаче още сега в нашата епоха се подготвят първите събития, които ще доведат до шестата следатлантска културна епоха. Защото отделните периоди от развитието често се преливат един в друг. След шестата епоха следва седмата. Точно погледнато за ръководството на човечеството се очертава следното.
към текста >>
Оттук произлиза и онази своеобразна чисто „човешка"
култура
на гръко- римската епоха, когато човекът е вече предоставен изцяло сам на себе си.
Следователно, ако проследим развитието на човечеството от древно- индийската през древно-персийската и египетско-халдейската епоха, ще установим, че определени Същества от висшите Йерархии, така да се каже, все повече и повече се оттеглят от непосредственото ръководство на човечеството. А как продължава това през четвъртата следатлантска епоха, гръко-римската. Тогава в известен смисъл човекът става напълно самостоятелен. Вярно е, че ръководещите свръхчовешки Същества продължават да участвуват в еволюцията на човечеството; но тяхното ръководство е такова, че „юздите" се опъват възможно най-слабо и духовните ръководители получават чрез човешките действия толкова много, колкото и хората получават от своите духовни ръководители.
Оттук произлиза и онази своеобразна чисто „човешка" култура на гръко- римската епоха, когато човекът е вече предоставен изцяло сам на себе си.
към текста >>
Ръководещите Същества на тази епоха принадлежат към същите Йерархии, които управляваха в хода на древната египетско-халдейска
култура
.
Всички характерни особености на изкуствата в тази епоха, на обществения и държавния живот, са израз на факта, че самият човека трябваше да потъне в своята собствена природа. Когато поглеждаме назад към най-древните периоди от културното развитие, в техния преден фронт откриваме такива свръхсетивни Същества, които вече са приключили своята „човешка" степен в предишните планетарни състояния. Но четвъртата следатлантска епоха идва най-вече за това, да подстави човека на изпитания. Ето защо и цялото духовно ръководство на човека трябваше да се организира по нов начин. Съвременните хора живеят в петата следатлантска културна епоха.
Ръководещите Същества на тази епоха принадлежат към същите Йерархии, които управляваха в хода на древната египетско-халдейска култура.
Практически същите онези Същества, които бяха начело в древен Египет, отново действуват и в нашата съвременна епоха. Вече подчертахме, че през египетско- халдейската епоха определени Същества изостанаха в своето развитие; тях ние отново откриваме в материалистичните чувства и настроения на нашето време.
към текста >>
Но Съществата, направлявали древната египетско-халдейската
култура
, тогава не са били под ръководството на Христос; подчинението им на Христос идва след тази епоха.
Чрез своя напредък те овладяват твърде специфични особености. А именно, стават способни да приемат в себе си вливането на онези сили, които слизат от най-значимото Същество на цялата Земна еволюция. Върху тях действува силата на Христос. Тази сила действува чрез Исус от Назарет не само върху физическия свят; тя действува също и в духовните светове върху самите свръхчовешки Същества. Христос съществува не само за Земята, но и за тези Същества.
Но Съществата, направлявали древната египетско-халдейската култура, тогава не са били под ръководството на Христос; подчинението им на Христос идва след тази епоха.
И тъкмо в това се състои техният напредък, че сега те ръководят нашата пета следатлантска епоха под влиянието на Христос Него следват те в духовните светове. А изоставането на онези Същества, за които споменахме, че работят като задържащи сили, се дължат на обстоятелството, че те не се подчиняват на Христовото ръководство, а действуват по-нататък независимо от Христос. Ето защо в културата на човечеството все по-ясно ще се проявява материалистичното тече ние, което стои под ръководството на изостаналите египетско-халдейски Духове и дава цялата материалистична характеристика на нашата епоха. Всичко, което се обективира в днешната материалистична наука, се намира под тяхното влияние. Наред с всичко това, обаче, се поражда и едно друго течение, което си поставя като цел така да проникне в човека, че в крайна сметка във всички свои действия той да открие това, което наричаме „Христовия принцип".
към текста >>
Ето защо в
култура
та на човечеството все по-ясно ще се проявява материалистичното тече ние, което стои под ръководството на изостаналите египетско-халдейски Духове и дава цялата материалистична характеристика на нашата епоха.
Тази сила действува чрез Исус от Назарет не само върху физическия свят; тя действува също и в духовните светове върху самите свръхчовешки Същества. Христос съществува не само за Земята, но и за тези Същества. Но Съществата, направлявали древната египетско-халдейската култура, тогава не са били под ръководството на Христос; подчинението им на Христос идва след тази епоха. И тъкмо в това се състои техният напредък, че сега те ръководят нашата пета следатлантска епоха под влиянието на Христос Него следват те в духовните светове. А изоставането на онези Същества, за които споменахме, че работят като задържащи сили, се дължат на обстоятелството, че те не се подчиняват на Христовото ръководство, а действуват по-нататък независимо от Христос.
Ето защо в културата на човечеството все по-ясно ще се проявява материалистичното тече ние, което стои под ръководството на изостаналите египетско-халдейски Духове и дава цялата материалистична характеристика на нашата епоха.
Всичко, което се обективира в днешната материалистична наука, се намира под тяхното влияние. Наред с всичко това, обаче, се поражда и едно друго течение, което си поставя като цел така да проникне в човека, че в крайна сметка във всички свои действия той да открие това, което наричаме „Христовия принцип". Днес има хора, които например казват: „В основата си нашият свят е изграден от атоми." И кой нашепва на хората мисълта, че светът е изграден от атоми? Това са свръхчовешките Ангелски Същества, изостанали по Време на египетско-халдейската епоха.
към текста >>
Факторите, които в посочения смисъл се намесват в развитието на човешката
култура
, могат да бъдат забелязани още сега от внимателния наблюдател.
Факторите, които в посочения смисъл се намесват в развитието на човешката култура, могат да бъдат забелязани още сега от внимателния наблюдател.
Но подобен човек знае в същото време много добре формалните и привидно точни възражения на официалната наука и философия срещу тази „лудост".
към текста >>
Както за нашата пета културна епоха Ангелите са тези, които „включват" Христос в нашето духовно развитие, така и ръководството на шестата културна епоха ще се поеме от онези Същества, принадлежащи към категорията на Архангелите, които преди това ръководеха древно-персийската
култура
.
Както за нашата пета културна епоха Ангелите са тези, които „включват" Христос в нашето духовно развитие, така и ръководството на шестата културна епоха ще се поеме от онези Същества, принадлежащи към категорията на Архангелите, които преди това ръководеха древно-персийската култура.
А през седма та културна епоха но вече под ръководството на Христос начело ще бъдат Архаите, вдъхновителите на древната индийска култура. През гръко-римската епоха Христос слезе от духовния свят и се изяви телесно-физически в Исус от Назарет. Той слезе до равнището на физическия свят. Но в непосредствено по-висшия свят Той ще бъде намерен едва когато човечеството узрее за това. Занапред Той не ще може да бъде намерен във физическия свят, а само в надсетивния свят, намиращ се непосредствено над физическия.
към текста >>
А през седма та културна епоха но вече под ръководството на Христос начело ще бъдат Архаите, вдъхновителите на древната индийска
култура
.
Както за нашата пета културна епоха Ангелите са тези, които „включват" Христос в нашето духовно развитие, така и ръководството на шестата културна епоха ще се поеме от онези Същества, принадлежащи към категорията на Архангелите, които преди това ръководеха древно-персийската култура.
А през седма та културна епоха но вече под ръководството на Христос начело ще бъдат Архаите, вдъхновителите на древната индийска култура.
През гръко-римската епоха Христос слезе от духовния свят и се изяви телесно-физически в Исус от Назарет. Той слезе до равнището на физическия свят. Но в непосредствено по-висшия свят Той ще бъде намерен едва когато човечеството узрее за това. Занапред Той не ще може да бъде намерен във физическия свят, а само в надсетивния свят, намиращ се непосредствено над физическия. Междувременно хората няма да останат същите; те ще стават все по-зрели и ще намират Христос така, както Го намери Павел в духовната си опитност по пътя за Дамаск: той намери Христос в духовния свят и в този смисъл пророчески предвиди бъдещите връзки на земния човек с Христос.
към текста >>
В нашата епоха срещаме същите велики Учители, ръководили египетско-халдейската
култура
, но сега те ще издигнат човечеството до онова изявяване за Христос, което разтърси апостол Павел пред Дамаск.
През гръко-римската епоха Христос слезе от духовния свят и се изяви телесно-физически в Исус от Назарет. Той слезе до равнището на физическия свят. Но в непосредствено по-висшия свят Той ще бъде намерен едва когато човечеството узрее за това. Занапред Той не ще може да бъде намерен във физическия свят, а само в надсетивния свят, намиращ се непосредствено над физическия. Междувременно хората няма да останат същите; те ще стават все по-зрели и ще намират Христос така, както Го намери Павел в духовната си опитност по пътя за Дамаск: той намери Христос в духовния свят и в този смисъл пророчески предвиди бъдещите връзки на земния човек с Христос.
В нашата епоха срещаме същите велики Учители, ръководили египетско-халдейската култура, но сега те ще издигнат човечеството до онова изявяване за Христос, което разтърси апостол Павел пред Дамаск.
Те ще покажат на човека, че Христос действува не само на Земята, но и че прониква духовно в цялата Слънчева система. А през седмата културна епоха преродените свещени Учители на Индия ще възвестяват великия могъщ Дух, за когото те имаха своите предчувствия още в древна Индия. На времето те възприемаха този Дух като Брахман и твърдяха, че се намира извън тяхната сфера на познание, защото неговата същност може да бъде разпозната само чрез Христос. Така човечеството от стъпало на стъпало се издига нагоре към духовния свят.
към текста >>
32.
СВЕТОГЛЕДИТЕ НА ГРЪЦКИТЕ МИСЛИТЕЛИ
GA_18_1 Загадки на философията
Това, което може да бъде мислено, и как човек може да се съмнява в мисленето и в познанието: Всичко това се явява в гръцката
култура
.
Който проследява това протичане разглеждайки го, той може да стигне до въпроса: Има ли действително изживяване на мисълта силата, да даде на душата всичко онова, до което то я е довело, като я е довело до пълно съзнание за самата себе си? За безпристрастния наблюдател гръцкото изживяване на мисълта има един елемент, който го прави да се яви "съвършено" в най-добрия смисъл. Това е, като че в гръцките мислители силата на мисълта е изработила всичко, което тя крие в самата себе си. Който иска да съди по друг начин, ще забележи при по-точно взиране, че някъде неговото разсъждение крие някаква грешка. По-късни светогледи са произвели нещо друго чрез други психически сили: По-късните мисли като такива се представят винаги така, че в тяхното същинско мисловно съдържание те са съществували вече при някой гръцки мислител.
Това, което може да бъде мислено, и как човек може да се съмнява в мисленето и в познанието: Всичко това се явява в гръцката култура.
И в изявяването на мисълта душата схваща себе си в нейната същност.
към текста >>
33.
ЕПОХАТА НА КАНТ И НА ГЬОТЕ
GA_18_1 Загадки на философията
Защото то не докосва никоя от представите, които се бяха отпечатали в човешката душа в течение на развитието на западната
култура
.
Който си представя структурите на Кантовото схващане на света, както то бе скицирано тук, той ще разбере силното въздействие на това схващане върху неговите съвременници, а също и върху следващите поколения.
Защото то не докосва никоя от представите, които се бяха отпечатали в човешката душа в течение на развитието на западната култура.
То оставя на религиозния дух: Бога, свободата и безсмъртието. То задоволява потребността от познание, като му разграничава една област, вътре в която признава безусловно определени истини. Даже то остава валидно и мнението, че човешкият разум има право да си служи за обяснението на живите същества не само с вечните, железни природни закони, но и с понятията за целесъобразност, което сочи към един преследван ред в мировата същност.
към текста >>
"Всяка
култура
трябва да бъде упражнение на всички сили върху единствената цел на пълната свобода, т.е.
На тази изпълнена със сила личност, чийто поглед беше изцяло насочен навътре, беше противно да търси най-висшето, което човек може да постигне, един светоглед, някъде другаде освен също във вътрешността.
"Всяка култура трябва да бъде упражнение на всички сили върху единствената цел на пълната свобода, т.е.
на пълната независимост от всичко, което не е ние самите, нашето чисто себе /Разум, морален закон/, защото само това е наше..." Така разсъждава Фихте в излезлите в 1793 година "Приноси към изправянето на съжденията на публиката върху френската революция". И най-ценната сила в човека, познавателната сила, че трябва ли тя да бъде насочена към тази единствена сила на пълната независимост от всичко, което не е нас самите? Бихме ли искали ние въобще да стигнем до една пълна независимост, ако в светогледа сме зависими от някое друго същество? Ако едно такова намиращо се вън от нас същество би извършило това, което е природата, което е нашата душа, което са нашите задължения, и след това ние създадем от един такъв готов факт едно знание? Ако сме независими, то ние трябва да бъдем независими и по отношение на познанието на истината.
към текста >>
Шилер чувстваше така силно отчуждаването от природата във светогледа, в цялата
култура
на епохата, в която той живее, че направи от него обект на една разглеждане в статията "Върху наивната и сантиментална поезия".
Шилер чувстваше така силно отчуждаването от природата във светогледа, в цялата култура на епохата, в която той живее, че направи от него обект на една разглеждане в статията "Върху наивната и сантиментална поезия".
Той сравнява възгледа за живота на неговото време с онзи на гърците и се запитва: "Как става, че ние, които във всичко, което е природа, сме така безкрайно много превъзхождане от древните, можем да се прекланяме пред природата в една по-висока степен, да се привързваме по-сърдечно към нея и да обръщаме даже неживия свят с най-топлото чувство? " И на този въпрос той отговаря: "Това става затова, че при нас природата е изчезнала от човечеството и ние я намираме отново само вън от това човечество и ние я намираме отново само вън от това човечество, в неодушевения свят в нейната истинност. Не нашата по-голяма природосъобразност, а съвсем обратно, противоестествеността на нашите отношения, състояние и нрави ни подбуждат да създадем едно задоволяване във физическия свят на събуждащия се стремеж към истина и простота, който, както и моралната заложба, от която произтича, живее неподкупно и неунищожимо във всяко човешко сърце, на което задоволяване не можем да се надяваме в моралната област. Ето защо чувството, с което се привързваме към природата, е близко родствено с чувството, с което при напреднала възраст съжаляваме за детството. Нашето детство е единствено неосакатената природа, ко ято още намираме в цивилизованото човечество, поради което нищо чудно, когато всяка следа на природата вън от нас ни връща към нашето детство".
към текста >>
Ако човек е навлязъл в съответното на
култура
та и ако изкуството е сложило ръка на него, онази сетивна хармония в него е премахната и той може още да се проявява като морално единство, т.е.
Но тъй като стремежът на тази пра-майка на съществуването не може да бъде унищожен, той ще се превърне в модерната душа в един копнеж за природата, в едно търсене на същата. Гъркът имаше природа; модерният човек търси природа. "Докато човекът е чиста, разбира се, не сурова, груба природа, той действа като неделено сетивно единство и като едно хармонизиращо цяло. Сетива и разум, възприемателна и самодейна способност, не са се разделили още в тяхната работа, още по-малко те се намират в противоречие една с друга. Усещанията на човека не са безформена игра на способността за образуване на представи; първите произлизат от законите на необходимостта, вторите от действителността.
Ако човек е навлязъл в съответното на културата и ако изкуството е сложило ръка на него, онази сетивна хармония в него е премахната и той може още да се проявява като морално единство, т.е.
като стремящ се към единство. Съгласуването на неговото усещане и мислене, което в първото състояние действително ставаше, сега съществува само идеално; то не е вече в него, а вън от него, като една мисъл, която тепърва трябва да бъде осъществена, а не като факт на неговия живот. "Основното настроение на гръцкия дух беше наивно, това на модерния е сантиментално; ето защо светогледът на първия трябваше да бъде реалистичен. Защото при него природното не беше още отделено от духовното; за него природата още включваше духа. Ако се изоставяше на природата, това ставаше по отношение на изпълнената с дух природа.
към текста >>
34.
КЛАСИЦИТЕ НА ВЪЗГЛЕДА ЗА СВЕТА И ЗА ЖИВОТА
GA_18_1 Загадки на философията
Гръцката
култура
стои на тази почва.
Чрез работа той се издига от това небожествено до божественото. Ние можем да наблюдаваме преминаването от небожественото към божественото и в историята. Първоначално небожественото е преобладавало в света. В древността хората са се изоставяли на тяхната природа. Те са действували наивно от егоизъм.
Гръцката култура стои на тази почва.
Това беше епохата, когато човекът живееше в съюз с природата, или, както Шилер се изразява в своята статия "За наивната и сантиментална поезия", той беше самата природа, поради което още не я търсеше. С християнството изчезна това състояние на невинност на човечеството. Природата като такава се счита за небожественото, злото се противопоставя на божественото, на доброто. Христос се изяви, за да направи да просветне светлината на божественото сред нощта на небожественото. Този е моментът, в който "Земята за втори път става пуста и празна", онзи момент "на раждането на по-висшата светлина на духа", която "от самото начало на света съществуваше в него, обаче неразбрана за действащата за себе си тъмнина; и в още затворено и ограничено откровение; а именно тя се явява, за да застане срещу личното и духовно зло, също в лична, човешка форма, и като посредник, за да възстанови отново до по-висока степен връзката на създанието с Бога.
към текста >>
35.
РАДИКАЛНИТЕ СВЕТОГЛЕДИ
GA_18_1 Загадки на философията
Той търсеше истинския живот; но във формата, която животът беше приел чрез
култура
та на епохата, той не можеше да намери този истински живот.
Да отивам от време навреме в града, за да преподавам, това аз считам за добро според впечатлението, които вече съм произвел тук, даже считам това за мой дълг; но след това аз отново трябва да се оттегля в селската уединеност; за да изучавам тук в лоното на природата и да си почивам. Моята най-близка задача е, да приготвя за печат моите лекции или книжата на бащата, както моите слушатели желаят". Фойербах вярваше, че от своето уединение най-добре ще може да обсъди това, което във формата, която е приел действителният живот, не е естествено, а е било внесено в него от човешката илюзия. Очистването на живота от илюзиите, това той считаше за своя задача. За целта трябваше да бъде колкото е възможно по-далече от живота, в който царуват тези илюзии.
Той търсеше истинския живот; но във формата, която животът беше приел чрез културата на епохата, той не можеше да намери този истински живот.
Колко честно мислеше той за "концентрирането върху тукашния свят", това ни показва едно изказване, което той направи върху мартенската революция. Тя му изглеждаше безплодна, защото в представите които стояха на нейната основа, продължаваше още да живее старата вяра в отвъдния свят. "Мартенската революция беше още едно, макар и незаконно дете на християнската вяра. Привържениците на конституцията вярваха, че е достатъчно само Господ да каже: Да бъде свобода! Да бъде право!
към текста >>
36.
МОДЕРНИЯТ ЧОВЕК И НЕГОВИЯТ СВЕТОГЛЕД
GA_18_2 Загадки на философията
Той беше на мнение, че на основата на най-древната гръцка
култура
стоеше стремежът на човекът да стигне до една забрава на действителния свят чрез пренасянето в едно състояние на опиянение.
Страданието на основата на всяко съществуване е една представа, която той прие от Шопенхауер. Той търсеше освобождението от това страдание не в изпълнението на морални задачи както Шопенхауер и Едуард фон Хартман, а напротив вярваше, че устройването на живота в произведение на изкуството, води над страданието на съществуването. Гърците си създадоха един свят на красотата, на илюзията, за да си направят поносимо страданието, което изпълва съществуването. И той вярваше, че намира в музикалната драма на Рихард Вагнер един свят, който чрез красотата повдига човека над страданието. Това, което Ницше търсеше напълно съзнателно, за да се освободи от мизерията на света, беше в определен смисъл един свят на илюзията.
Той беше на мнение, че на основата на най-древната гръцка култура стоеше стремежът на човекът да стигне до една забрава на действителния свят чрез пренасянето в едно състояние на опиянение.
"Пеейки и танцувайки човекът се проявява като член на една по-висша общност. Той се отучил от ходенето и говоренето и е на път да хвръкне танцувайки във въздуха". Така описва и обяснява Ницше култа на древните служители на Дионисий, в който се намира коренът на всяко изкуство. Сократ е овладял този дионисийски стремеж благодарение на това, че е поставил ума като съдия над импулсите. Изречението "Добродетелта е изучаема" означава замяната на една обширна импулсивна култура чрез една разводнена, обяздена от мисленето култура.
към текста >>
Изречението "Добродетелта е изучаема" означава замяната на една обширна импулсивна
култура
чрез една разводнена, обяздена от мисленето
култура
.
Той беше на мнение, че на основата на най-древната гръцка култура стоеше стремежът на човекът да стигне до една забрава на действителния свят чрез пренасянето в едно състояние на опиянение. "Пеейки и танцувайки човекът се проявява като член на една по-висша общност. Той се отучил от ходенето и говоренето и е на път да хвръкне танцувайки във въздуха". Така описва и обяснява Ницше култа на древните служители на Дионисий, в който се намира коренът на всяко изкуство. Сократ е овладял този дионисийски стремеж благодарение на това, че е поставил ума като съдия над импулсите.
Изречението "Добродетелта е изучаема" означава замяната на една обширна импулсивна култура чрез една разводнена, обяздена от мисленето култура.
Такива идеи се родиха в Ницше под влиянието на Шопенхауер, който поставяше необузданата, неуморна воля над внасящата ред представа, и чрез Рихард Вагнер, който като човек и художник изповядваше разбиранията на Шопенхауер. Обаче, по своето същество, Ницше беше същевременно една съзерцателна природа. След като се беше отдал за известно време на възгледа за едно освобождение на света чрез красивата илюзия, той почувства този възглед като един чужд елемент в неговото собствено същество, който беше посаден в него чрез личното влияние на сприятелилия се с него Рихард Вагнер. Той се опита да се освободи от това идейно направление и да се отдаде на едно схващане на действителността отговарящо на неговата собствена природа. Основният характер на неговата личност застави Ницше да изживее в себе си идеите и импулсите на новото светогледно развитие като непосредствена индивидуална съдба.
към текста >>
Подобно на Дилтей, Ойкен също описва като съдържание на самостоятелния духовен живот онова, което се представя в
култура
та на човечеството, в моралните, техническите, социалните и тези на изкуството творения на народите и епохите.
Духовният свят е нещо живо, надарено с характер на личност. Той оплодява също и живота на мислите, но не само него. В тази жива духовна връзка трябва да се чувства душата. Ойкен умее да опише на този духовен свят. В книгите "Борба за едно духовно съдържание на живота", "Истината, която религията съдържа", "Основни линии на един нов възглед на живота", "Духовни течения на настоящето", "Възгледи за живота на великите мислите ли", "Познание и живот" той се опитва да покаже от различни страни, как човешката душа, когато тя изживява самата себе си и в това изживяване разбира правилно себе си, съзнава, че е проникната и пропулсира на от едно творящо, живо духовно битие, вътре в което тя е една част и един член.
Подобно на Дилтей, Ойкен също описва като съдържание на самостоятелния духовен живот онова, което се представя в културата на човечеството, в моралните, техническите, социалните и тези на изкуството творения на народите и епохите.
към текста >>
Ето защо трябва да оставим настрана борбата на такива духове като Рихард Вагнер, Лев Толстой и други; колкото и важно да изглеждаше разглеждането на тази борба, когато би се касаело за това, да проследим теченията, които водят от философията в общата духовна
култура
, трябваше да се откажем от това намерение.
В настоящето изложение трябваше да бъде описано развитието в същинската философска работа за разрешаване на мировите загадки.
Ето защо трябва да оставим настрана борбата на такива духове като Рихард Вагнер, Лев Толстой и други; колкото и важно да изглеждаше разглеждането на тази борба, когато би се касаело за това, да проследим теченията, които водят от философията в общата духовна култура, трябваше да се откажем от това намерение.
към текста >>
37.
01. ВЪВЕДЕНИЕ
GA_22 Тайното откровение на Гьоте
През 1795 големият поет, посветеният Гьоте отправи своето скрито послание към цялата немскоезична
култура
: Време е „храмът" или Мистериите да стане достъпен за всички!
И точно както новият ден се предшествува от зазоряването, така и новата светла епоха трябваше да бъде загатната около един век преди изтичането на Кали Юга.
През 1795 големият поет, посветеният Гьоте отправи своето скрито послание към цялата немскоезична култура: Време е „храмът" или Мистериите да стане достъпен за всички!
И това послание се съдържа именно в загадъчната „Приказка за Зелената Змия и Красивата Лилия". Не случайно Рудолф Щайнер говори за нея като за
към текста >>
38.
04. ВТОРА ЛЕКЦИЯ - ЕЗОТЕРИЧНО РАЗГЛЕЖДАНЕ НА ГЬОТЕВОТО ТАЙНО ОТКРОВЕНИЕ
GA_22 Тайното откровение на Гьоте
Този, който все още не е постигнал една такава
култура
на чувствата, той не може да се доближи до същността на нещата.
Следователно, навлизайки в областта на Духовната наука, човекът си дава сметка за следното: Когато разглеждам даден предмет, не бива да забравям, че в него живее някаква духовна сила и аз трябва да организирам моето мислене по такъв начин, че тази духовна сила да намери обективен израз в моите представи и понятия. Това, което се проявява във външния свят, става непосредствена действителност вътре в мен и така, в моите представи, чрез моето мислене аз опознавам същността на нещата. Обаче по този начин аз опознавам само част от нея. Нещата притежават и такива качества, до които аз стигам не чрез представи те, а чрез чувствата, и по-точно чрез пречистените, обективни чувства.
Този, който все още не е постигнал една такава култура на чувствата, той не може да се доближи до същността на нещата.
Обаче за онзи, който знае, че чувствата притежават същите познавателни възможности, каквито има и мисленето чувствата не такива, каквито са в ежедневието, а като добре обосновани методи, имащи за цел да усъвършенстват познавателния процес -, за него постепенно става напълно ясно, че има неща, които са много по-дълбоки от мисленето, неща които могат да бъдат проумяни единствено чрез чувствата. А има и неща, до които може да достигне единствено човешката воля.
към текста >>
Представяйки на външната
култура
, на външния свят този храм като едно под земно творение, Гьоте загатва, че всъщност тайният „храм" може да бъде намерен от по-будните и напреднали човешки души.
После ние виждаме, че това, което човекът трябва да постигне като по-висша степен от еволюцията на своето познание, е представено в образа на храма. Следователно, „храмът" означава една по-висша еволюционна степен от развитието на човека. В наши дни, иска да каже Гьоте, храмът е нещо скрито и се намира, в тесните пукнатини на Земята. Една такава душевна сила, каквато е представена в образа на Змията, може да долови очертанията на храма само приблизително. Благодарение на това, че тя приема в себе си идеали, златото, тя може да освети тези очертания, обаче в общи линии днес храмът може да съществува само като една подземна тайна.
Представяйки на външната култура, на външния свят този храм като едно под земно творение, Гьоте загатва, че всъщност тайният „храм" може да бъде намерен от по-будните и напреднали човешки души.
Тук Гьоте просто предвижда нашето духовно-научно течение, което днес обхваща все повече хора и се стреми да популяризира богатото съдържание на Духовната наука, на инициацията или принципа на посвещението, което всъщност е и съдържание на храмовите тайни.
към текста >>
Никога не може да бъде самоцел това, което изучаваме в областта на естествената наука,
култура
та, историята и останалите научни дисциплини.
Никога не може да бъде самоцел това, което изучаваме в областта на естествената наука, културата, историята и останалите научни дисциплини.
Ние никога не можем да стигнем до истинските дълбини на познанието, ако разглеждаме научните дисциплини изолирани една от друга. И само ако по всяко време сме готови да ги приемем в себе си като едно средство, което можем да пожертвуваме като един вид мост, по който ще се издигнем още по-нагоре, само тогава ние се приближаваме до истинското познание. Обаче ние си затваряме пътя към истинското познание също и тогава, когато не сме готови да пожертвуваме самите себе си. Човекът стига до представата за това, какво представлява посвещението, само тогава, когато престане да изгражда своя мироглед с помощта на външни, сетивни понятия. Той трябва да се издигне до онова светоусещане, до онази душевна нагласа, която в своя „Западно-източен диван" Гьоте разглежда като най- висшето постижение на човека:
към текста >>
39.
02. 2. Предговор
GA_23 Същност на социалния въпрос
Те сочат пътя към разграждане на прекалено централизираната власт в „единната държава" и следователно представляват радикален акт на освобождаване от онзи гибелен съюз между икономика, политика и
култура
, който стана причина за катастрофата на Първата световна война, а и днес продължава да формира политическата обстановка в Европа и света.
Възгледите на Рудолф Щайнер бяха „съвършено нови" не само тогава, те са такива и днес.
Те сочат пътя към разграждане на прекалено централизираната власт в „единната държава" и следователно представляват радикален акт на освобождаване от онзи гибелен съюз между икономика, политика и култура, който стана причина за катастрофата на Първата световна война, а и днес продължава да формира политическата обстановка в Европа и света.
Троично разделяне на социалния организъм: тази беше ключовата дума, с която Рудолф Щайнер пое инициативата за едно принципно ново изграждане на държавата и обществото. В крайна сметка зад шифъра „троично разделяне на социалния организъм" се крие разпадането на единната държава. На нейно място, според Рудолф Щайнер, занапред ще се обособят напълно независимите от държавата области икономически живот и духовен живот. Третата област, или правовият живот, ще се свежда единствено до регулиране на правните отношения. Всяка от трите самостоятелни сфери ще има своя собствена структура и свое собствено ръководство.
към текста >>
40.
06. II. Относно произтичащите от живота опити за разрешение на социалните въпроси
GA_23 Същност на социалния въпрос
За още по-голяма точност понеже определението „духовна
култура
", както и всичко, отнасящо се до духовния живот, е не съвсем прецизно бихме могли па допълним: всичко онова, което почива върху естествените дарби на отделния човешки индивид и трябва да проникне в социалния организъм по линията на тези природни дарби, независимо дали те са от духовно или физическо естество.
Като трето самостоятелно звено в рамките на социалния организъм, наред с другите две, следва па посочим всичко онова, което се отнася до духовния живот.
За още по-голяма точност понеже определението „духовна култура", както и всичко, отнасящо се до духовния живот, е не съвсем прецизно бихме могли па допълним: всичко онова, което почива върху естествените дарби на отделния човешки индивид и трябва да проникне в социалния организъм по линията на тези природни дарби, независимо дали те са от духовно или физическо естество.
към текста >>
41.
08. IV. Социалният организъм и връзките му с другите народи
GA_23 Същност на социалния въпрос
Хората от една езикова общност няма да влязат в изкуствени конфликти с представители на друга езикова общност, ако за признаването на своята автентична
култура
те търсят подкрепа от държавата или икономиката.
Духовните структури на отделните държави ще влизат помежду си само в такива отношения, които бликат от общия духовен живот на цялото човечество. Независимият от държавата и изграден върху своите собствени принципи духовен живот, ще създаде такива отношения, които са невъзможни, в случаи, че духовните постижения се оценяват не от ръководството на духовните институции, а от самата правова държава. При този род отношения не съществува никаква разлика между постиженията на официалната наука (в международен план) и постиженията в другите духовни области. Една духовна област ползува езика на даден народ и се докосва до всичко, което е в непосредствена връзка с езика. Към тази област принадлежи и самото народностно съзнание.
Хората от една езикова общност няма да влязат в изкуствени конфликти с представители на друга езикова общност, ако за признаването на своята автентична култура те търсят подкрепа от държавата или икономиката.
Ако един народ има по-голяма способност да разширява своето културно и духовно влияние, на това разширение ще се гледа като на нещо справедливо; и ако се проявява под форми, инспирирани от духовните структури на обществото, то ще протича спокойно и миролюбиво.
към текста >>
Днес троичното разделяне на социалния организъм среща най-остра съпротива от страна на онези общности, които са обединени от един общ език и една обща
култура
.
Днес троичното разделяне на социалния организъм среща най-остра съпротива от страна на онези общности, които са обединени от един общ език и една обща култура.
Тази съпротива ще трябва да се преодолее в името на огромната цел, която новото време поставя все по-ясно пред човечеството. Човечеството ще разбере, че всяка негова част може да напредва към едно наистина достойно съществуване, само ако тя се свързва пълно кръвно с всички други части. Естествено, етническите и расови зависимости наред с останалите инстинктивни връзки са в основата на исторически възникналите правови и икономически човешки общности. Обаче силите, благодарение на което народите израстват в своята еволюция, трябва да се развиват свободно и да си взаимодействуват без ограничаващите влияния на държавните и икономическите структури. Това ще бъде постигнато, когато етническите общности осъществяват вътрешното троично разделяне на своите социални организми, така че всяка от съставните им части да влезе в самостоятелни връзки с другите социални организми.
към текста >>
Ако социалният организъм се развива както досега, ще възникнат такива поражения в областта на
култура
та, които за обществото ще означават същото, каквото са раковите образувания в биологичния организъм на човека."
(По-голяма аудитория вероятно би посрещнала думите ми с присмех). За предстоящата заплаха аз казах приблизително следното: „Жизнените тенденции, които имат надмощие в нашата съвременност, ще стават все по-силни, докато накрая те ще унищожат самите себе си. Свръхсетивният поглед върху социалния живот ясно показва, че навсякъде зреят ужасни социални язви. И тази е най-голямата грижа за човека, който прониква в битието. Най-страшното е, че се подтиска всеки ентусиазъм за опознаване на живота чрез средствата на Духовната Наука и всичко това може да докара човека дотам, че да изкрещи в лицето на света колко много са нужни истински оздравителни средства.
Ако социалният организъм се развива както досега, ще възникнат такива поражения в областта на културата, които за обществото ще означават същото, каквото са раковите образувания в биологичния организъм на човека."
към текста >>
42.
Статия 01: Необходимост на епохата
GA_24 Статии върху троичното устройство на социалния организъм
Досега правото и духовната
култура
бяха „суперструктури“, издигнати върху икономиката.
Досега правото и духовната култура бяха „суперструктури“, издигнати върху икономиката.
В бъдеще те трябва да станат независими органи в рамките на социалния организъм, съществуващи извън икономическите процеси. Мерките, които се предприемат в икономиката, трябва да са следствие от реална опитност в икономическия живот и от човешките взаимоотношения в различните клонове на индустрията. Трябва да се появят сдружения в рамките на различните производства и търговии, като се взимат предвид общите интереси на производителите и потребителите — всеки да бъде представен в една централна икономическа администрация. Същите хора, които участват в тази икономическа система, съставляват и една правна общност, която, що се отнася до нейната администрация и представителството ѝ, работи доста независимо от другите, а където всичко е установено по този правилен начин ще има отношение към всички пълнолетни. Всички онези неща, които правят всеки човек равен на всеки друг ще се определя тук, на демократична основа.
към текста >>
43.
Статия 02: Международните аспекти на Троичния социален ред
GA_24 Статии върху троичното устройство на социалния организъм
Не може да се отрече, че на сегашния етап на човешката еволюция срещу международното устройство, което
култура
та се стреми да приеме, се противопоставя егоистичният импулс на различни хора да се изолират в техните собствени националности.
Във всеки от различните народи културният живот на отделните хора се освобождава от икономическите условия, сред които възниква, и приема разнообразни форми, които нямат нищо общо с формите на икономическия живот. Формите, които приема, трябва да са свободни, за да влязат в отношение със съответните форми на културен живот сред други народи — отношения, възникващи от самия културен живот.
Не може да се отрече, че на сегашния етап на човешката еволюция срещу международното устройство, което културата се стреми да приеме, се противопоставя егоистичният импулс на различни хора да се изолират в техните собствени националности.
Хората искат да изградят политически структури, чиито граници са тези на техните народности. А следващата стъпка на този стремеж са именно действията, които превръщат една затворена национална държава също и в една затворена икономическа област.
към текста >>
44.
Статия 04: Троичният социален организъм и свободата в образованието
GA_24 Статии върху троичното устройство на социалния организъм
Но, понеже при такива условия не може да има каквато и да било вътрешна връзка между новото подрастващо поколение и старата изкуствено поддържана
култура
, културният живот неизбежно ще става по-застоял.
Тази догма ще има катастрофални последствия в бъдеще, ако се запази в основата на училищната система. Причината е, защото в действителност дори в най-добрата си форма икономически-преданият социален организъм не може да осигури подходящи условия за истински културен живот, нито за продуктивна образователна система в частност. Преди всичко такава образователна система ще дължи съществуването си на съхранения остарял светски мироглед. Партиите, които твърдят, че са представители на новия ред, ще са длъжни да оставят културния живот на училищата в ръцете на представители на стари мирогледи.
Но, понеже при такива условия не може да има каквато и да било вътрешна връзка между новото подрастващо поколение и старата изкуствено поддържана култура, културният живот неизбежно ще става по-застоял.
Душите на това поколение ще изгубят силата си, след като са били посадени в каменистата почва на един мироглед, който не може да им даде вътрешен източник на сили. Хората ще израстват като бездушни същества в рамките на социален строй, произлязъл от индустриализма.
към текста >>
45.
Статия 07: Какво не виждат социалистите
GA_24 Статии върху троичното устройство на социалния организъм
При една такава духовна
култура
хората никога не биха достигнали до действителния дух, който може да бъде полезен за човешкия живот, тъй като те биха гледали как духът деградира заради неправдата и се принизява до икономически цели.
Духовен живот, който опитва да определя правните отношения според собствените си отношения, неизбежно би довел от нормалното неравенство в човешките умения до неправомерно неравенство и в правото. Той би изневерил и на собствената си природа, ако позволи да се ръководи от икономически интереси.
При една такава духовна култура хората никога не биха достигнали до действителния дух, който може да бъде полезен за човешкия живот, тъй като те биха гледали как духът деградира заради неправдата и се принизява до икономически цели.
към текста >>
46.
Статия 13: Социалният дух и социалистическите суеверия
GA_24 Статии върху троичното устройство на социалния организъм
Да се твърди, че правата и
култура
та могат да се извлекат от формите на икономическа дейност — това е най-лошото измежду всички възможни суеверия.
Да се твърди, че правата и културата могат да се извлекат от формите на икономическа дейност — това е най-лошото измежду всички възможни суеверия.
Едно такова суеверие помрачава както човешкия ум, така и целия живот. То отклонява духа ни от извора му, като подменя източника с нещо недуховно. Лесно е да се подведем по онези, които ни казват, че духът се самопоражда от недуховното, понеже ние предпочитаме да възхваляваме тази илюзия, която ни спестява усилията да осъзнаем, че възтържествуването на духа е възможно само след упорита работа на духа.
към текста >>
47.
Статия 15: Главната заблуда в социалната мисъл
GA_24 Статии върху троичното устройство на социалния организъм
През последните три или четири столетия цивилизованата част от човечеството дължи еволюцията си на импулси, които правят извънредно трудно добиването на представа за истинската съществуваща връзка между икономиката и
култура
та.
През последните три или четири столетия цивилизованата част от човечеството дължи еволюцията си на импулси, които правят извънредно трудно добиването на представа за истинската съществуваща връзка между икономиката и културата.
Оплели сме се в сложна мрежа от взаимовръзки. Технологичните постижения в индустрията са сложили такъв отпечатък, че вече трудно се правят паралели с културните и правните концепции, които сме развивали досега в историята. Хората свикнаха да наблюдават културния прогрес от последните години с неподправено възхищение, но им убягва следното: културният прогрес беше постигнат основно в областите, които са директно свързани с индустрията. Науката несъмнено има огромни и безспорни постижения, но тези постижения са най-големи в сферите, където са направени с оглед на икономиката и според изискванията на индустриалния живот.
към текста >>
48.
08. СЕДМА ЛЕКЦИЯ: ХРИСТОС, ЧОВЕЧЕСТВОТО И ЗАГАДКАТА НА СМЪРТТА
GA_25 Философия, космология, религия
Така, защото този остатък се упражни почти никакво действие върху общата
култура
, върху цивилизацията.
Обаче под действието на това Азово съзнание, виждането на духовните светове се затъмнява и потъва в мрачните глъбини. Духовният поглед, който Мистериите развиваха, познанието на посвещението се затъмни в 4-то столетие; те не ще познаят по-късно освен слаби остатъци. Това, което трябваше да остане да живее от старото познание на посвещението, бе от сега нататък грижливо скривано, даже пред очите на културното човечество, което завърши с това, че изгуби напълно всякакво познание за него.
Така, защото този остатък се упражни почти никакво действие върху общата култура, върху цивилизацията.
Поради тази причина той не можеше да предаде едно учение както това ставаше още през времето на първите столетия на християнската ера как Христос е слязъл от духовните светове. Единственото нещо, за което хората имаха тогава познание даже и най-учените беше историческата личност Исус, за чийто живот говори историята, без да успее било чрез пряко виждане, било чрез традицията на посвещението, да даде истинското място на Христа, който дойде да се съедини с нея. През време на този период църквите не можаха следователно да сторят друго, освен да описват на своите верующи историческата личност, да им предадат нейния жив образ. Но от всичко онова, за което през първите столетия на нашата ера говореха онези, които са има ли едно познание за един духовен свят, от всичко това не беше предавано вече нищо. От миналите времена, когато душите бяха запазили известни познания от познанието на посвещението, църквата беше запазила учения, които предаваше под формата на догми; без да споменава онези, които още можеха да възприемат духовното съдържание, на което тези догми отговаряха, тя направи от тях обект само на една проста вяра.
към текста >>
49.
67. 5. От природата към под-природата
GA_26 Мистерията на Михаил
Огромна част от това, което днес действува чрез техниката върху
култура
та и в което човекът е вплетен до най-висока степен със своя живот; не е природа, а под-природа.
Огромна част от това, което днес действува чрез техниката върху културата и в което човекът е вплетен до най-висока степен със своя живот; не е природа, а под-природа.
То е един свят, което се еманципира от природата, отивайки надолу /по посока на долу/.
към текста >>
Обаче в досегашното протичане на епохата на техниката той не намира възможност да се постави в едно правилно отношение спрямо ариманическата
култура
.
Обаче в досегашното протичане на епохата на техниката той не намира възможност да се постави в едно правилно отношение спрямо ариманическата култура.
Човек трябва да намери силата, вътрешната сила на познанието, за да не бъде надделян, овладян от ариманическото естество в техническата култура. Следователно под-природата трябва да бъде разбрана. Но тя може да бъда разбрана само тогава, когато в духовното познание човекът ще може да се издигне най-малко толкова високо към извънземната над-природа, колко то дълбоко е слязъл с техниката в под-природата. Епохата се нуждае от едно познание издигащо се над природата, защото вътрешно човечеството трябва да се справи с едно опасно действуващо съдържание на живота, което е потънало под природата. Естествено тук не ще говорим за това, и не трябва да говорим, че трябва отново да се върнем към предишни състояния на културата, а за това, човек да намери пътя, по който да постави новите отношения на културата в едно правилно отношение към себе си и към Космоса.
към текста >>
Човек трябва да намери силата, вътрешната сила на познанието, за да не бъде надделян, овладян от ариманическото естество в техническата
култура
.
Обаче в досегашното протичане на епохата на техниката той не намира възможност да се постави в едно правилно отношение спрямо ариманическата култура.
Човек трябва да намери силата, вътрешната сила на познанието, за да не бъде надделян, овладян от ариманическото естество в техническата култура.
Следователно под-природата трябва да бъде разбрана. Но тя може да бъда разбрана само тогава, когато в духовното познание човекът ще може да се издигне най-малко толкова високо към извънземната над-природа, колко то дълбоко е слязъл с техниката в под-природата. Епохата се нуждае от едно познание издигащо се над природата, защото вътрешно човечеството трябва да се справи с едно опасно действуващо съдържание на живота, което е потънало под природата. Естествено тук не ще говорим за това, и не трябва да говорим, че трябва отново да се върнем към предишни състояния на културата, а за това, човек да намери пътя, по който да постави новите отношения на културата в едно правилно отношение към себе си и към Космоса.
към текста >>
Естествено тук не ще говорим за това, и не трябва да говорим, че трябва отново да се върнем към предишни състояния на
култура
та, а за това, човек да намери пътя, по който да постави новите отношения на
култура
та в едно правилно отношение към себе си и към Космоса.
Обаче в досегашното протичане на епохата на техниката той не намира възможност да се постави в едно правилно отношение спрямо ариманическата култура. Човек трябва да намери силата, вътрешната сила на познанието, за да не бъде надделян, овладян от ариманическото естество в техническата култура. Следователно под-природата трябва да бъде разбрана. Но тя може да бъда разбрана само тогава, когато в духовното познание човекът ще може да се издигне най-малко толкова високо към извънземната над-природа, колко то дълбоко е слязъл с техниката в под-природата. Епохата се нуждае от едно познание издигащо се над природата, защото вътрешно човечеството трябва да се справи с едно опасно действуващо съдържание на живота, което е потънало под природата.
Естествено тук не ще говорим за това, и не трябва да говорим, че трябва отново да се върнем към предишни състояния на културата, а за това, човек да намери пътя, по който да постави новите отношения на културата в едно правилно отношение към себе си и към Космоса.
към текста >>
50.
68. Принципи 183-185
GA_26 Мистерията на Михаил
185. Съществуващият по-рано възглед за природата все още съдържаше в себе си Духа, с който е свързан произходът на човешкото развитие; постепенно този дух изчезна от възгледа за природата и в този възглед проникна ариманическият дух и от това се вля в техническата
култура
.
185. Съществуващият по-рано възглед за природата все още съдържаше в себе си Духа, с който е свързан произходът на човешкото развитие; постепенно този дух изчезна от възгледа за природата и в този възглед проникна ариманическият дух и от това се вля в техническата култура.
към текста >>
51.
IV. Младежки приятелства
GA_28 Моят жизнен път
Веднъж с него бяхме заедно в час по физ
култура
.
Специално трябва да спомена един приятел, който ми беше съученик още във Винер Нойщат. По онова време обаче той не ми беше близък. Сближихме се едва във Виена, където отначало ме посещаваше по-често и където по-късно живя като чиновник. Той обаче, без да има някаква външна връзка помежду ни, беше от значение за живота ми още във Винер Нойщат.
Веднъж с него бяхме заедно в час по физкултура.
Докато той се упражняваше, а аз нямах какво да правя, той беше оставил до мен една книга. Това беше книга на Хайне за школата на романтизма и историята на философията в Германия. Хвърлих поглед в нея. Това стана повод да я прочета цялата. Тя ми оказа силно стимулиращо въздействие, но се намирах в голямо противоречие с начина, по който Хайне разглежда житейското съдържание, което ми беше скъпо.
към текста >>
52.
XIII. Пътувания до Будапеща и Трансилвания; спомени за семейство Шпехт
GA_28 Моят жизнен път
Сърцето ми се сгря сред тези хора, които, в грижата за своя народностен характер и неговото култивиране, развиваха една
култура
на сърцето, обърната преди всичко към сърцата на другите.
Бях въведен в кръга на трансилванските саксонци. Там те живееха сред румънците и маджарите. Благородна народност, желаеща да съхрани своята доблест в упадъка, който не искаше да види. Германофилство, което, като спомен от отклоняването на живота му на Изток преди столетия, искаше да остане вярно на своя източник, което обаче с тази си душевна настройка носи белега на отчуждение от света, изразяващо се в живота като придобита чрез възпитанието универсална веселост. Прекарах прекрасни дни сред немски духовници от евангелската църква, учителите от немските училища и други немски трансилванци.
Сърцето ми се сгря сред тези хора, които, в грижата за своя народностен характер и неговото култивиране, развиваха една култура на сърцето, обърната преди всичко към сърцата на другите.
към текста >>
53.
XV. Срещи с Хекел, Трайчке и Лайстнер
GA_28 Моят жизнен път
Едната държах във Ваймар на тема „Фантазията като създател на
култура
та“.
С две лекции, които трябваше да изнеса скоро след началото на ваймарския си период, за мен са свързани важни спомени.
Едната държах във Ваймар на тема „Фантазията като създател на културата“.
Тя предшестваше гореописания разговор с Херман Грим за вижданията му относно историята на развитие на фантазията. Преди да изнеса лекцията, изхождайки от духовния си опит, се опитах да обобщя в душата си това, което можех да кажа за несъзнаваните духовни влияния на истинския духовен свят върху човешката фантазия. Струваше ми се, че от това, което живее във фантазията, само отнасящото се до нейното съдържание е стимулирано от човешките сетива. Същинското творческо в истинските форми на фантазията за мен се явяваше отражението на духовния свят, съществуващ извън човека. Исках да покажа, че фантазията е вратата, през която съществата от духовния свят въздействат непряко върху културното развитие чрез човека.
към текста >>
54.
XVII. Критически забележки върху етиката
GA_28 Моят жизнен път
По това време в Германия беше основан клон на зародилото се в Америка „Общество за етична
култура
“.
По това време в Германия беше основан клон на зародилото се в Америка „Общество за етична култура“.
Изглежда разбиращо се от само себе си, че в епохата на материализма следва да се приветства стремежът към етическо задълбочаване. Но този стремеж тогава произтичаше от един основен възглед, който предизвика у мен най-силни възражения.
към текста >>
Как би могло и да бъде другояче, когато тези „етици“ си въобразяваха, че са спасители на
култура
та?
В това явление на епохата виждах голо отчаяние, отказ от всеки стремеж към даден светоглед. Несъзнателно лекомислен ми изглеждаше този, който твърди, че за да можем отново да разпространим нравственост сред хората, трябва да оставим всички светогледи да почиват на самите себе си. С Ханс и Грете Олден често правехме разходки във ваймарските паркове, по време на които се изказвах радикално по темата за това лекомислие. „На този, който проникне със своето съзерцание толкова надалече, колкото е възможно за човека“, така казвах, „ще му се открият световни събития, в които пред него ще се разкрие както реалността на моралното, така и реалността на природното.“ В наскоро основаното списание „Бъдеще“ написах остра статия срещу това, което наричах етика, изкоренена от всяка мирова действителност, която не би могла да има никаква сила. Статията беше приета по истински враждебен начин.
Как би могло и да бъде другояче, когато тези „етици“ си въобразяваха, че са спасители на културата?
към текста >>
55.
XXI. Приятелства (Нойфер, Анзорге); книгата „Гьотевият светоглед“ възниква като завършек на работата във Ваймарското академично изданието
GA_28 Моят жизнен път
В кръга Анзорге-Кромптон в по-голяма степен присъстваше сериозното чувство: как ще продължи да се развива немската
култура
, щом едно място като Ваймар изпълнява предначертаните му задачи в толкова малка степен?
Тъй като всичко, което се проявяваше в този кръг, произлизаше от непосредствено и сериозно художествено усещане и желаеше да се пропие от един светоглед, център на който бе един човек в истинския смисъл на думата, не можеше да се изпитва неприятно чувство, когато се изказваше негативно отношение към тогавашния Ваймар. При това тонът беше съществено различен от този, който бях преживял по-рано в кръга на Олден. В него голяма роля играеше иронията. Там гледаха и на Ваймар като на „човешки, твърде човешки“, както биха гледали на други градове, ако живееха в тях.
В кръга Анзорге-Кромптон в по-голяма степен присъстваше сериозното чувство: как ще продължи да се развива немската култура, щом едно място като Ваймар изпълнява предначертаните му задачи в толкова малка степен?
към текста >>
56.
XXV. В „Свободно литературно общество“; берлински театрален живот
GA_28 Моят жизнен път
Всичко, което създава „
култура
та“ от човешките мисли, чувства и воля.
Често говоря за това, че „духът“ „произхожда“ от лоното на природата. Какво се има предвид тук под „дух“?
Всичко, което създава „културата“ от човешките мисли, чувства и воля.
Да се говори за някакъв друг „дух“ тогава щеше да е безполезно. Защото ако кажех: това, което се проявява като дух в човека и лежи в основата на природата, не е нито дух, нито природа, а съвършеното единство на двете – никой нямаше да разбере какво имам предвид. Това единство: творящ дух, който в творческата си дейност дава на материята битие и с това същевременно е материя, която се представя изцяло като дух – се постига чрез идея, отстояща твърде далече от тогавашните мисловни навици. За такава идея можеше да се говори, ако с помощта на духовното съзерцание бяха представени първичните състояния на земната и човешката еволюция и в действащите още в самия човек духовно-материални сили, които, от една страна, изграждат неговото тяло, а от друга – излъчват от себе си живата духовност, чрез която човек създава културата. Но за външната природа следва да бъде казано, че първично духовно-материалното в нея се представя от абстрактните природни закони като нещо отмиращо.
към текста >>
За такава идея можеше да се говори, ако с помощта на духовното съзерцание бяха представени първичните състояния на земната и човешката еволюция и в действащите още в самия човек духовно-материални сили, които, от една страна, изграждат неговото тяло, а от друга – излъчват от себе си живата духовност, чрез която човек създава
култура
та.
Какво се има предвид тук под „дух“? Всичко, което създава „културата“ от човешките мисли, чувства и воля. Да се говори за някакъв друг „дух“ тогава щеше да е безполезно. Защото ако кажех: това, което се проявява като дух в човека и лежи в основата на природата, не е нито дух, нито природа, а съвършеното единство на двете – никой нямаше да разбере какво имам предвид. Това единство: творящ дух, който в творческата си дейност дава на материята битие и с това същевременно е материя, която се представя изцяло като дух – се постига чрез идея, отстояща твърде далече от тогавашните мисловни навици.
За такава идея можеше да се говори, ако с помощта на духовното съзерцание бяха представени първичните състояния на земната и човешката еволюция и в действащите още в самия човек духовно-материални сили, които, от една страна, изграждат неговото тяло, а от друга – излъчват от себе си живата духовност, чрез която човек създава културата.
Но за външната природа следва да бъде казано, че първично духовно-материалното в нея се представя от абстрактните природни закони като нещо отмиращо.
към текста >>
57.
XXVIII. Като учител в Берлинското общообразователно училище за работещи
GA_28 Моят жизнен път
Той участваше в „
култура
та“, разгърнала се в „по-горните класи“ само дотолкова, доколкото тя доставяше материал за оправдаване на пролетарското класово съзнание.
Но липсваше всякакво проникване на тези вълнуващи света въпроси в духовната сфера. А само това можеше да отнеме от движението неговите разрушителни сили. Беше епохата, в която „по-висшите класи“ загубиха чувството си за общност, в която започна да се разпространява егоизмът с ожесточената си конкурентна борба. Епохата, през която вече назряваше световната катастрофа от второто десетилетие на двадесети век. Заедно с това пролетариатът по свой начин разви чувството си за общност като пролетарско класово съзнание.
Той участваше в „културата“, разгърнала се в „по-горните класи“ само дотолкова, доколкото тя доставяше материал за оправдаване на пролетарското класово съзнание.
Постепенно започна да липсва всякакъв мост между отделните класи.
към текста >>
58.
XXX. Езотерика и публичност
GA_28 Моят жизнен път
Нашите най-висши духовни потребности жадуват за нещо, което нашата съвременност предоставя едва в оскъдна степен.“ А с оглед на празнотата на тогавашната съвременна
култура
поглеждах назад към епохата на схоластиката, в която духовете, поне в понятия, все още са живеели в съгласие с духа.
Във връзка с това от мен се изтръгна мисълта: „Въпреки всички тези и някои други постижения, например в областта на изкуството, по-проницателният човек все пак не може да се радва истински на съдържателността на нашето време.
Нашите най-висши духовни потребности жадуват за нещо, което нашата съвременност предоставя едва в оскъдна степен.“ А с оглед на празнотата на тогавашната съвременна култура поглеждах назад към епохата на схоластиката, в която духовете, поне в понятия, все още са живеели в съгласие с духа.
„Не трябва да се учудваме, ако по отношение на такива явления някои духове с по-дълбоки духовни потребности намират за по-удовлетворителни гордите мисловни построения на схоластиката в сравнение с идейното съдържание на собственото ни време. Ото Вилман написа забележителната книга „История на идеализма“, в която се изявява като панегирист на светогледа на миналия век. Трябва да признаем, че човешкият дух копнее за онова гордо, всеобхватно озарение на мисълта, което човешкото знание изпитва във философските системи на схоластиката.“ „Обезсърчеността е характерен признак на духовния живот в края на стария и началото на новия век. Тя помрачава радостта ни от постиженията на неотдавна отминалите времена.“
към текста >>
Ако и тогава да бях навлязъл в
култура
та на епохата, за да намеря духовен фон за редактирането на „Списанието“, след това ми стана дълбока потребност да „възстановя“ душата си с четене на неща като „История на идеализма“ на Вилман.
Такава беше душевната ми настройка, изхождайки от която могат да се разберат фактите, довели до антропософската ми дейност в рамките на Теософското общество.
Ако и тогава да бях навлязъл в културата на епохата, за да намеря духовен фон за редактирането на „Списанието“, след това ми стана дълбока потребност да „възстановя“ душата си с четене на неща като „История на идеализма“ на Вилман.
Ако и да имаше цяла пропаст между духовните ми възгледи и идеите на Ото Вилман, все пак чувствах тези идеи като духовно близки.
към текста >>
Запознах се щателно с това къде лежат стремящите се встрани от духа, разлагащи и разрушаващи
култура
та сили на епохата.
Но и днес все още имам усещането, че ако ги нямаше тук описаните пречки, опитът ми да стигна до духовния свят чрез естественонаучното мислене можеше да бъде още по-обнадеждаващ. На казаното от мен от 1897 до 1900 г. гледам като на това, което беше необходимо да бъде казано по отношение на начина на мислене на епохата. От друга страна, гледам на него като на нещо, в което премина моето най-голямо духовно изпитание.
Запознах се щателно с това къде лежат стремящите се встрани от духа, разлагащи и разрушаващи културата сили на епохата.
И това знание ми даде силата, от която покъсно имах нужда, за да действам, изхождайки от духа.
към текста >>
59.
XXXVII. Съзряване на душата; лекции в Париж през 1906 г.
GA_28 Моят жизнен път
Навсякъде до мен беше Мари фон Сиверс, която с тънкото си и изпълнено с вкус разбиране към всичко, което преживявах при съзерцаването на изкуството и
култура
та, сама прекрасно съпреживяваше нещата, допълвайки моите преживявания.
Сега, по време на пътуванията, свързани с антропософската работа, които направих съвместно с Мари фон Сиверс, ми станаха достъпни съкровищата от музеите на почти цяла Европа. И така, от началото на новото столетие, т.е. през петото десетилетие от моя живот, аз изкарах висше училище по изкуствата, а във връзка с това съзерцавах и духовното развитие на човечеството.
Навсякъде до мен беше Мари фон Сиверс, която с тънкото си и изпълнено с вкус разбиране към всичко, което преживявах при съзерцаването на изкуството и културата, сама прекрасно съпреживяваше нещата, допълвайки моите преживявания.
Тя разбираше как тези преживявания се вливат във всичко, което след това дава подвижност на антропософските идеи. Защото впечатленията от изкуството, които душата ми възприемаше, проникваха в това, което се стремях да направя действено в своите лекции.
към текста >>
60.
Бележки
GA_28 Моят жизнен път
174 „Фантазията като създател на
култура
та“: Лекция от 25 ноември 1891 г.
174 „Фантазията като създател на културата“: Лекция от 25 ноември 1891 г.
Препечатана в „Приноси“ №99/100.
към текста >>
184 написах остра статия: „Общество за етическа
култура
“ в „Бъдеще“, 29 октомври 1892 г.
184 написах остра статия: „Общество за етическа култура“ в „Бъдеще“, 29 октомври 1892 г.
Препечатана в Събр. съч. 31.
към текста >>
61.
Тайната на четирите темперамента
GA_34 Тайната на четирите темперамента
Това е другият поток, в който е потопен човекът и за който съвременната
култура
не иска и да знае.
Духовната Наука ни показва, как с това, което ни е дадено в наследствената линия, се слива нашата собствена природа.
Това е другият поток, в който е потопен човекът и за който съвременната култура не иска и да знае.
Духовната Наука ни извежда към великия факт на т. нар. прераждане, на реинкарнацията и Кармата. Тя ни показва, че трябва да разглеждаме най-съкровената сърцевина на човешката същност като това, което се спуска от духовния свят и се свързва с нещо, дадено от наследствената линия, свързва се с това, което бащата и майката могат да дадат на човека. За човек, изповядващ истините на Духовната Наука, тази сърцевина е обвита с външната обвивка на това, което произлиза от наследствената линия. И както за всичко, което виждаме във физическия човек като форма, фигура и прочие външни качества, трябва да се върнем към бащата и майката, към прародителите, така и когато искаме да схванем най-съкровената същност на човека, трябва да се върнем към нещо съвсем друго, към миналия живот на човека.
към текста >>
62.
Възпитанието на детето от гледна точка на Антропософията
GA_34 Тайната на четирите темперамента
Но ако действително са истина, рано или късно те ще се влеят в
култура
та.
Колкото и да си въобразяват Материалистите, че тези възгледи са практични, толкова те са непрактични в реалния живот. По отношение на живата действителност материалистическите възгледи са направо фантастни; спрямо тях, доводите на Духовната Наука по необходимост също са длъжни да изглеждат като нещо абнормно. Несъмнено, ще трябва да се преодолеят още някои пречки, докато възникналите от живия живот принципи на Духовната Наука се наложат в педагогиката. Но това е естествено. За мнозина нейните истини са все още необичайни.
Но ако действително са истина, рано или късно те ще се влеят в културата.
към текста >>
63.
1. Същност на духовната наука и нейното значение за нашето съвремие; Берлин, 20. 10. 1910 г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
Тя показва, че същите хора, които през времето преди Христовото Събитие са приели постиженията на предихристиянската епоха, се прераждат след като е започнал потокът на християнското развитие, така щото никой не може да изгуби това, което се явява в
култура
та.
Такъв един въпрос може да зададе човек. Духовната наука отговаря на този въпрос не само теоретически, а така, че даденият отговор го задоволява.
Тя показва, че същите хора, които през времето преди Христовото Събитие са приели постиженията на предихристиянската епоха, се прераждат след като е започнал потокът на християнското развитие, така щото никой не може да изгуби това, което се явява в културата.
Така за Духовната наука от самата история израства нещо, което не представлява само общи отвлечени идеи, които трябва да пропият със своите сили потока на човечеството по един студен и отвлечен начин като нещо вцепенено, а Духовната наука говори за историята като за нещо, в което човек навсякъде участвува със своето най-вътрешно същество. И понеже благодарение на модерните образователни средства човешкият хоризонт се е разширил, днес този въпрос се поставя в съвършено друг смисъл отколкото преди едно столетие, когато кръгозорът на хората беше ограничен. Съществува едно желание, едно искане да се получи отговор, което желание може да бъде задоволено само чрез Духовната наука.
към текста >>
64.
2. Живот и смърт; Берлин, 27. 10. 1910 г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
Тогава също бихме могли да говорим за едно развитие, но не за една история и за едно развитие на
култура
та.
Това е при човека индивидуалното, което не прави от човека едно видово същество, а една съвсем определена индивидуалност, каквато е всеки човек. Всеки човек се стреми към развитието на индивидуалното, както растението се стреми към развитието на вида. И всяко развитие, всеки напредък във възпитанието както и в историческото развитие почива върху това, че в своето развитие над характерните черти на вида човекът притежава в индивидуалността един излишък. Ако във всеки човек не би съществувала една духовно-душевна, индивидуална ядка, която се развива духовно-душевно така, както животното се развива физически според своя вид, тогава не би съществувала никаква история. Тогава при човешкия род бихме могли да говорим само за един вид.
Тогава също бихме могли да говорим за едно развитие, но не за една история и за едно развитие на културата.
Ето защо естествената наука ще говори за едно родово или видово развитие на коня, но не за една история.
към текста >>
Присъщо е на днешната духовна
култура
, хората да не бъдат още в състояние да размишляват върху такива въпроси на духовно-душевния живот, както върху нещата на природния живот, но на нас трябва все пак да ни е ясно, че върху тези въпроси на духовно-душевния живот е възможно да развием понятия, възгледи точно по същия начин, както за природния живот.
Присъщо е на днешната духовна култура, хората да не бъдат още в състояние да размишляват върху такива въпроси на духовно-душевния живот, както върху нещата на природния живот, но на нас трябва все пак да ни е ясно, че върху тези въпроси на духовно-душевния живот е възможно да развием понятия, възгледи точно по същия начин, както за природния живот.
Ние можем да сторим това само тогава, когато действително точно наблюдаваме този духовно-душевен живот, когато се запитаме: Как стои въобще въпросът с човешката памет, каква е същността на човешката памет?
към текста >>
65.
1. Духът на растителното царство; Берлин, 08. 12. 1910г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
Но да се навлезе в подробности върху това, как духът се специализира, как той се проявява по особен начин в една или друга форма на съществуването, върху това още не се мисли в най-широките кръгове на съвременната
култура
.
Всяко извличане на нещо духовно от нещата би било чисто фантазиране, би било една самосъздадена фантазия, ако не бихме предположили, че навсякъде, накъдето и да погледнем и откъдето можем да извлечем духа, този дух действително съществува. Можем обаче да кажем, че макар и в малки кръгове все пак това общо предположение за духовното съдържание на света е многократно прието. Обаче и у тези, които говорят за духа в нещата, не отиват по-далече от това, да говорят така да се каже изобщо за духа, т.е. да говорят за това, че на основата на всичко минерално, растително, животинско и т.н. стои едно духовно тъкане.
Но да се навлезе в подробности върху това, как духът се специализира, как той се проявява по особен начин в една или друга форма на съществуването, върху това още не се мисли в най-широките кръгове на съвременната култура.
Хората се сърдят на онези, които не само говорят за духа въобще, а говорят за особените форми, за особените видове на духа, как той се проявява зад едно или друго явление. Но на почвата на нашата Духовна наука не трябва да говорим за духа само по един такъв неясен, общ начин, както току що споменахме, а така, че да познаем: как духът тъче зад минералното или растителното съществуване, как в животинското и човешкото съществуване? Задачата на днешното съзерцание ще бъде да кажем нещо върху същността на духа в растителното царство. Когато не изхождаме от отвлечена философия, от отвлечена теософия, а от безпристрастното наблюдение на действителността и същевременно искаме да говорим върху "Духа в растителното царство" заставайки на почвате на естествената наука както и трябва да бъде на една здрава почва на Духовната наука -, трябва да признаем, че тогава посягаме не само бих могъл да кажа върху неоправдани предразсъдъци на нашето научно и останало съвременно образование, но и върху повече или по-малко оправдани представи, които действуват и трябва да действуват силно внушително. Именно при това разглеждане, което трябва да говори за духа, който намира своя израз, един вид своята физиономия в царството на растенията, започвайки от гигантските дървета на девствените гори или такива, които хиляди години са се запазили на Тенерифа, и стигайки до най-малките растения, каквато е скромната теменужка криеща се в храсталаците на горите или другаде, именно при едно такова разглеждане, когато човек е възприел в себе си естествено-научните понятия на 19-тото столетие, той се чувствува в едно твърде затруднено положение.
към текста >>
66.
4. Заратустра; Берлин, 19. 01. 1911 г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
Нашето днешно точно мислене, нашата способност да си образуваме представи, нашата логика, всичко, което ние наричаме двигателни колелета на нашата
култура
и то най-важните двигателни колелета, не е съществувало в миналото.
Смисълът на развитието на човечеството се състои в това, че от епоха на епоха способността на човека да вижда в духовния свят намалява все повече и повече, защото способностите се развиват така, че винаги една способност трябва да бъде изкупена за сметка на друга.
Нашето днешно точно мислене, нашата способност да си образуваме представи, нашата логика, всичко, което ние наричаме двигателни колелета на нашата култура и то най-важните двигателни колелета, не е съществувало в миналото.
Това човекът трябваше да развие едва в онази епоха, която е и нашата епоха, за сметка на древното ясновидско състояние на съзнанието.
към текста >>
Ако искаме да разберем сега, какво означава Заратустра за човечеството, трябва да бъдем наясно върху въпроса, че той имаше да предаде определен вид светоглед, определен вид разбиране на света на определена част на човечеството, на една съвсем определена част от хората, докато други човешки течения, други народи, други области на човечеството имаха да внесат в общата
култура
на човечеството друг вид светоглед.
Ако искаме да разберем сега, какво означава Заратустра за човечеството, трябва да бъдем наясно върху въпроса, че той имаше да предаде определен вид светоглед, определен вид разбиране на света на определена част на човечеството, на една съвсем определена част от хората, докато други човешки течения, други народи, други области на човечеството имаха да внесат в общата култура на човечеството друг вид светоглед.
И личността на Заратустра е затова интересна за нас, защото той живееше сред един народ, сред една област на народите, която на юг се сблъскваше непосредствено с друга област на народ, който имаше да дари на човечеството духовни блага, духовни течения по съвършено друг начин. Насочвайки нашия поглед към онези древни времена ние намираме на земята на древна Индия онези народи, чиито потомци по-късно видяха между себе си певците на Ведите. И на север от тази област, върху която се беше разпространило великото учение за Брахма, имаме онази област на един народ, която беше проникната от могъщия импулс на Заратустра. Обаче по определен начин това, което Заратустра имаше да даде на света, се различаваше основно от това, което Учителите, ръководните Личности имаха да дадат на древните индийци, което след това бе запазено в пленителните песни на Ведите, в дълбоката философия Веданта и което още има своите отзвуци в едно последно велико проблясване в откровението на великия Буда.
към текста >>
Обаче преди епохата на гърците, преди раждането на Християнството беше така, че тези две възможности бяха разпределени на различни народи и те ни се явяват пространствено непосредствено граничещи една с друга през времената много преди гръцката
култура
и преди Християнството в индийската
култура
, която е намерила своя израз във Ведите, и в
култура
та на Заратустра, развила се по на север.
Но тези два пътя всички велики духовни личности са стигнали до истините и откровенията, които имаха да внедрят в хората като културен напредък. Но в древни времена развитието на хората е било такова, че само определен народ можеше да получи тези велики откровения само по един от тези пътища. Едва от времето, когато са живели древните гърци, в което после се пада също и изгревът, раждането на Християнството, двете течения се сливат някакси и се превръщат все повече в едно единно културно течение. Когато днес говорим за влизането във висшите светове, ние говорим така, че този, който иска да проникне горе в свръхсетивните светове, развива до известна степен в своята душа и двата вида сили, както силите за мистичния път в собствената вътрешност, така и тези за духовнонаучния път, във външния свят. Днес двата пътя не се различават строго помежду си, защото самият смисъл на развитието на човечеството е такъв, че приблизително в епохата, в която са живели древните гърци, тези две течения трябваше да се слеят: пътят, който получава своите откровения чрез мистичното потопяване в собствената вътрешност, и пътят, който получава своите откровения чрез укрепването на духовните сили водещи навън във великия Космос.
Обаче преди епохата на гърците, преди раждането на Християнството беше така, че тези две възможности бяха разпределени на различни народи и те ни се явяват пространствено непосредствено граничещи една с друга през времената много преди гръцката култура и преди Християнството в индийската култура, която е намерила своя израз във Ведите, и в културата на Заратустра, развила се по на север.
Защото всичко, на което се удивляваме в индийската култура, което е намерило своя израз също и у Буда, е постигнато чрез вътрешно вглъбяване, чрез отвръщане на погледа от външния свят, чрез умъртвяване на окото за сетивните цветове, на ухото за сетивните звуци, на външните органи за килима на сетивния свят въобще и чрез укрепване на вътрешните душевни сили, за да може да се проникне надолу до Брахман, в когото човекът се чувствува едно с това, което за винаги тъче като вътрешност на света. От това са произлезли ученията на древните свещени Риши, които живеят по-нататък поетически във Ведите, които продължават да живеят във философията Веданта и в Будизма. От другия път е произлязъл Заратустризмът.
към текста >>
Защото всичко, на което се удивляваме в индийската
култура
, което е намерило своя израз също и у Буда, е постигнато чрез вътрешно вглъбяване, чрез отвръщане на погледа от външния свят, чрез умъртвяване на окото за сетивните цветове, на ухото за сетивните звуци, на външните органи за килима на сетивния свят въобще и чрез укрепване на вътрешните душевни сили, за да може да се проникне надолу до Брахман, в когото човекът се чувствува едно с това, което за винаги тъче като вътрешност на света.
Но в древни времена развитието на хората е било такова, че само определен народ можеше да получи тези велики откровения само по един от тези пътища. Едва от времето, когато са живели древните гърци, в което после се пада също и изгревът, раждането на Християнството, двете течения се сливат някакси и се превръщат все повече в едно единно културно течение. Когато днес говорим за влизането във висшите светове, ние говорим така, че този, който иска да проникне горе в свръхсетивните светове, развива до известна степен в своята душа и двата вида сили, както силите за мистичния път в собствената вътрешност, така и тези за духовнонаучния път, във външния свят. Днес двата пътя не се различават строго помежду си, защото самият смисъл на развитието на човечеството е такъв, че приблизително в епохата, в която са живели древните гърци, тези две течения трябваше да се слеят: пътят, който получава своите откровения чрез мистичното потопяване в собствената вътрешност, и пътят, който получава своите откровения чрез укрепването на духовните сили водещи навън във великия Космос. Обаче преди епохата на гърците, преди раждането на Християнството беше така, че тези две възможности бяха разпределени на различни народи и те ни се явяват пространствено непосредствено граничещи една с друга през времената много преди гръцката култура и преди Християнството в индийската култура, която е намерила своя израз във Ведите, и в културата на Заратустра, развила се по на север.
Защото всичко, на което се удивляваме в индийската култура, което е намерило своя израз също и у Буда, е постигнато чрез вътрешно вглъбяване, чрез отвръщане на погледа от външния свят, чрез умъртвяване на окото за сетивните цветове, на ухото за сетивните звуци, на външните органи за килима на сетивния свят въобще и чрез укрепване на вътрешните душевни сили, за да може да се проникне надолу до Брахман, в когото човекът се чувствува едно с това, което за винаги тъче като вътрешност на света.
От това са произлезли ученията на древните свещени Риши, които живеят по-нататък поетически във Ведите, които продължават да живеят във философията Веданта и в Будизма. От другия път е произлязъл Заратустризмът.
към текста >>
И понеже в познанието, което по отношение на духовното проникваше действително по-дълбоко отколкото в наше време, когато сме стигнали така блестящо далече, понеже в познанието всичко се изразява чрез образи, които са преминали в митовете, ние също намираме, как двете течения единият, мистичният в собствената вътрешност, и другият навън в Космоса са се слели в гръцката
култура
, срещнали са се и са били култивирани едновременно.
Гледайте този свят! Както знаем, за ученика на индийската мистика този свят беше само майя, илюзия, за да насочи той своя поглед там, където ще намери Брахман. Заратустра учеше своите ученици, че те не трябва да отвръщат своя поглед от този свят, а да го проникнат, да си кажат: Навсякъде, където във външния свят виждаме сетивно-физически изяви, зад тях извън нас действува и тъче нещо духовно! Този е другият път. По един знаменателен начин през епохата на Гърция и двата пътя се съединяват.
И понеже в познанието, което по отношение на духовното проникваше действително по-дълбоко отколкото в наше време, когато сме стигнали така блестящо далече, понеже в познанието всичко се изразява чрез образи, които са преминали в митовете, ние също намираме, как двете течения единият, мистичният в собствената вътрешност, и другият навън в Космоса са се слели в гръцката култура, срещнали са се и са били култивирани едновременно.
Това се изразява във факта, че единият път е бил кръстен на името на бога Дионисий, този пълен с тайнственост бог, който може да бъде намерен, когато човек се потопява все повече и все по-дълбоко и по-дълбоко в своята вътрешност и намира там онова съмнително подчовешко, което по-рано не е имал, от което първо се е развил и е станал човек. То е това, което още непречистено, още полуживотинско, е било кръстено на името на Дионисий. Обаче това, което застава срещу нас, когато обгръщаме с поглед света, когато гледаме духовно това, което застава физически срещу нас за нашите сетива, то е било кръстено с името Аполон. Ето защо в течението на Аполон ни се явява учението на Заратустра, а в течението на Дионисий ни се явява учението на мистическото потопяване, тези две течения ни се явяват в древна Гърция едно до друго. Там те се съединяват, сливат се, Заратустризмът и мистичното учение, което срещаме в неговата най-голяма висота в древна Индия.
към текста >>
Така щото, когато в нашата
култура
се издигаме до духовното, ние ги намираме да живеят единно по-нататък.
То е това, което още непречистено, още полуживотинско, е било кръстено на името на Дионисий. Обаче това, което застава срещу нас, когато обгръщаме с поглед света, когато гледаме духовно това, което застава физически срещу нас за нашите сетива, то е било кръстено с името Аполон. Ето защо в течението на Аполон ни се явява учението на Заратустра, а в течението на Дионисий ни се явява учението на мистическото потопяване, тези две течения ни се явяват в древна Гърция едно до друго. Там те се съединяват, сливат се, Заратустризмът и мистичното учение, което срещаме в неговата най-голяма висота в древна Индия. Така древните времена бяха призвани да направят двете течения да вървят едно до друго, а в кръговете в древна Гърция, които вярваха в Аполон и в Дионисий, тези две течения се сливат, за да вървят след това единно.
Така щото, когато в нашата култура се издигаме до духовното, ние ги намираме да живеят единно по-нататък.
Твърде знаменателно е и това принадлежи към многото загадки, които възникват за мислителя -, че Нитцше е имал едно предчувствие за това, но нищо повече, и обосновал в своята първа книга "Раждането на трагедията от духа на музиката", че в древна Гърция този кръг не вярващите в Дионисий и на вярващите в Аполон се срещат като духовно-научно и като мистично течение.
към текста >>
Интересно е сега да се види, как действително Заратустра е учил най-големи подробности своите ученици и с това цялата
култура
, която изхожда от него, че зад всичко сетивно трябва да се вижда Духът.
Интересно е сега да се види, как действително Заратустра е учил най-големи подробности своите ученици и с това цялата култура, която изхожда от него, че зад всичко сетивно трябва да се вижда Духът.
Тук важното е, че не е достатъчно когато се казва: Пред нас се простира сетивният свят, а зад него тъче Божествено-Духовното. В такова едно изказване и разбиране човек се чувствува като нещо много важно, но с това той работи само опирайки се на един общ пантеизъм. Той мисли, че вече е направил нещо, когато казва: Зад всичко сетивно тъче нещо духовно, нещо Божествено т.е. допуска нещо неясно, мъгливо духовно зад всички физически явления. Един човек като Заратустра, който действително се беше издигнал в духовния свят, не говореше на своите ученици и на своя народ по един такъв неясен и мъглив начин.
към текста >>
След като известно време се е вляло в стремящите се напред хора чрез едни или други ферменти на
култура
та и след това за известно време се е оттеглило, случи се така, че днес отново има едно предпочитание на мистичното течение, както винаги, след като през гръцката епоха двата пътя се бяха съединили в духовния свят, хората имаха едно предпочитание за мистичното или за духовнонаучното течение.
По този начин фактически нашето време се свързва по един твърде особен начин отново с това, което Заратустра е могъл да даде на хората като едно течение към това, което е разпростряно зад килима на сетивния свят. Разбира се той го е дал в неговия духовен първообраз. Това е особено голямото значение на учението на Заратустра.
След като известно време се е вляло в стремящите се напред хора чрез едни или други ферменти на културата и след това за известно време се е оттеглило, случи се така, че днес отново има едно предпочитание на мистичното течение, както винаги, след като през гръцката епоха двата пътя се бяха съединили в духовния свят, хората имаха едно предпочитание за мистичното или за духовнонаучното течение.
От тук иде и предпочитанието на някои хора днес за една индийска духовна наука или за едно вътрешно вглъбяване. Този факт стана причина, че днес в целия наш духовен живот най-същественото, това, което има най-дълбоко значение в Заратустризма неговият същински жизнен нерв едва ли се забелязва. Много неща от формата на възгледа на Заратустра и формата на неговото мислене ще се намери и в нашия духовен живот днес. Обаче това, което се съдържа в него като основна жилка, като най-здравото нещо, е така да се каже изгубено за нашата епоха. И когато хората отново ще разберат, как Заратустризмът е духовният първообраз за всичко, което ние отново намираме в областта на физическото изследване бихме могли да цитираме много неща и което ще се вживее по-нататък, тогава в нашата култура ще бъде надмогнат един основен тон чрез един друг основен тон, който се намира именно в Заратустризма.
към текста >>
И когато хората отново ще разберат, как Заратустризмът е духовният първообраз за всичко, което ние отново намираме в областта на физическото изследване бихме могли да цитираме много неща и което ще се вживее по-нататък, тогава в нашата
култура
ще бъде надмогнат един основен тон чрез един друг основен тон, който се намира именно в Заратустризма.
След като известно време се е вляло в стремящите се напред хора чрез едни или други ферменти на културата и след това за известно време се е оттеглило, случи се така, че днес отново има едно предпочитание на мистичното течение, както винаги, след като през гръцката епоха двата пътя се бяха съединили в духовния свят, хората имаха едно предпочитание за мистичното или за духовнонаучното течение. От тук иде и предпочитанието на някои хора днес за една индийска духовна наука или за едно вътрешно вглъбяване. Този факт стана причина, че днес в целия наш духовен живот най-същественото, това, което има най-дълбоко значение в Заратустризма неговият същински жизнен нерв едва ли се забелязва. Много неща от формата на възгледа на Заратустра и формата на неговото мислене ще се намери и в нашия духовен живот днес. Обаче това, което се съдържа в него като основна жилка, като най-здравото нещо, е така да се каже изгубено за нашата епоха.
И когато хората отново ще разберат, как Заратустризмът е духовният първообраз за всичко, което ние отново намираме в областта на физическото изследване бихме могли да цитираме много неща и което ще се вживее по-нататък, тогава в нашата култура ще бъде надмогнат един основен тон чрез един друг основен тон, който се намира именно в Заратустризма.
към текста >>
Това, което днес така грозно се е промъкнало чак до ежедневната литература в цялото наше мислене и чувствуване, което погрозява много неща по отношение на главната стойност при болестни и здравни явления и което въпреки това не съдържа главните неща на живота, ще бъде победено, когато противоположността олицетворена в Ормузд и Ариман, която е съвършено друга, която е нещо героично по отношение на еснафската противоположност, ще се вживее като фермент в нашата
култура
с думите на Заратустра.
Голямата противоположност, големият контраст, който винаги е съществувал в света, е бил схващан така, че като символ за това се е вземала противоположността между половете между мъжкия и женския пол: Така например когато в древните религиозни системи които стоят на мистична почва, на боговете се противопоставят богини за това, което минава през света като противоположността Заратустризма ние имаме чудесното положение, че той се издига над този възглед, за да си представи първичните основи на духовната дейност в един друг образ: в образа на Доброто, на изпълненото със Светлина и на Злото, на Сянкообразното. От тук и неизмеримата девственост на Заратустризма, неговата възвишеност, неговото превъзхождане на всички представи и възгледи, които в наше време отново играят една толкова грозна роля, когато хората вярват, че могат да задълбочат своя възглед за духовния живот. Когато даже и древните гръцки писатели казват: Най-висшето Божество за да създаде Ормузд, трябваше да създаде и Аримана, за да има една противоположност, то във факта, че Ариман се противопоставя на Ормузд ни е дадено нещо, как една първична сила се противопоставя на друга. Даже и в Евреизма е изразено казаното за другите религиозни системи, като се счита, че злото е дошло в света чрез жената чрез Ева. В Заратустризма не може да се намери нищо от това, което живее в света като Зло, изразено чрез противопоставянето на половете в света, чрез противоположността на половете.
Това, което днес така грозно се е промъкнало чак до ежедневната литература в цялото наше мислене и чувствуване, което погрозява много неща по отношение на главната стойност при болестни и здравни явления и което въпреки това не съдържа главните неща на живота, ще бъде победено, когато противоположността олицетворена в Ормузд и Ариман, която е съвършено друга, която е нещо героично по отношение на еснафската противоположност, ще се вживее като фермент в нашата култура с думите на Заратустра.
Нещата в света вървят по своя път и нищо не ще задържи победния ход на възгледа на Заратустра, който постепенно ще се вживее в човечеството.
към текста >>
Когато разглеждаме Заратустра, ние виждаме фактически в него един дух, който в много далечни времена на миналото е дал на
култура
та на човечеството мощни импулси.
Когато разглеждаме Заратустра, ние виждаме фактически в него един дух, който в много далечни времена на миналото е дал на културата на човечеството мощни импулси.
Защото достатъчно е само да проследим това, което е било изживяно в Предна Азия и в по-късни времена на асирийските и вавилонски народи, даже до епохата на Египет и до времето, когато Християнството се разпространи в света: навсякъде ние ще намерим представи, които можем да проследим в миналото, и ще намерим, че те имат своя произход във великите светлини, които Заратустра е дал на човечеството. На нас ще ни бъде разбираемо, когато гръцкият писател, който искаше да изрази, как отделните ръководители са дали на своите народи винаги по-късния дял, от който тези народи се нуждаеха в културата, на нас ще ни бъде разбираемо, когато този писател изтъква: Когато Питагор научи от прадедите това, което трябваше да премине върху него от египтяните геометрията, от финикийците аритметиката, от халдейците астрономията -, той трябваше да отиде при последователите на Заратустра, за да научи от тях пълните с тайнственост учения за отношението на човечеството към духовния свят и за истинското поведение в живота. С това писателят, който ни казва това за Питагор, констатира, че учението на Заратустра върху поведението в живота води над всички други противоположности и прави всички други противоположности да завършат в противоположността на доброто и злото,която противоположност може да бъде превъзмогната само чрез едно пречистване от злото, от лъжата и измамата. Например като най-злия противник на Ормузд се счита онзи, който е назован с името "КЛЕВЕТА": това е едно от най-важните качества на Ариман. С това гръцкият писател обръща вниманието върху факта, че Питагор не можеше да намери най-чистия морален идеал, идеалът за моралното пречистване на човека, нито при египтяните, от които можа да научи геометрията, нито при финикийците, от които можа да научи аритметиката, нито даже при халдейците, от които можа да научи астрономията, а трябваше да отиде при последователите на Заратустра, за да има един героичен светоглед, който сериозно признава побеждаването на Злото в пречистването.
към текста >>
На нас ще ни бъде разбираемо, когато гръцкият писател, който искаше да изрази, как отделните ръководители са дали на своите народи винаги по-късния дял, от който тези народи се нуждаеха в
култура
та, на нас ще ни бъде разбираемо, когато този писател изтъква: Когато Питагор научи от прадедите това, което трябваше да премине върху него от египтяните геометрията, от финикийците аритметиката, от халдейците астрономията -, той трябваше да отиде при последователите на Заратустра, за да научи от тях пълните с тайнственост учения за отношението на човечеството към духовния свят и за истинското поведение в живота.
Когато разглеждаме Заратустра, ние виждаме фактически в него един дух, който в много далечни времена на миналото е дал на културата на човечеството мощни импулси. Защото достатъчно е само да проследим това, което е било изживяно в Предна Азия и в по-късни времена на асирийските и вавилонски народи, даже до епохата на Египет и до времето, когато Християнството се разпространи в света: навсякъде ние ще намерим представи, които можем да проследим в миналото, и ще намерим, че те имат своя произход във великите светлини, които Заратустра е дал на човечеството.
На нас ще ни бъде разбираемо, когато гръцкият писател, който искаше да изрази, как отделните ръководители са дали на своите народи винаги по-късния дял, от който тези народи се нуждаеха в културата, на нас ще ни бъде разбираемо, когато този писател изтъква: Когато Питагор научи от прадедите това, което трябваше да премине върху него от египтяните геометрията, от финикийците аритметиката, от халдейците астрономията -, той трябваше да отиде при последователите на Заратустра, за да научи от тях пълните с тайнственост учения за отношението на човечеството към духовния свят и за истинското поведение в живота.
С това писателят, който ни казва това за Питагор, констатира, че учението на Заратустра върху поведението в живота води над всички други противоположности и прави всички други противоположности да завършат в противоположността на доброто и злото,която противоположност може да бъде превъзмогната само чрез едно пречистване от злото, от лъжата и измамата. Например като най-злия противник на Ормузд се счита онзи, който е назован с името "КЛЕВЕТА": това е едно от най-важните качества на Ариман. С това гръцкият писател обръща вниманието върху факта, че Питагор не можеше да намери най-чистия морален идеал, идеалът за моралното пречистване на човека, нито при египтяните, от които можа да научи геометрията, нито при финикийците, от които можа да научи аритметиката, нито даже при халдейците, от които можа да научи астрономията, а трябваше да отиде при последователите на Заратустра, за да има един героичен светоглед, който сериозно признава побеждаването на Злото в пречистването. С това древността признава високото благородство и единствеността на Заратустризма.
към текста >>
Такава е противоположността между индийската и персийската
култура
: при индийците указанието, как трябва да бъдат избягнати Асурасите, защото това са зли духове, защото според способностите на индийския организъм хората познаваха само нисшите Асурас.
Такава е противоположността между индийската и персийската култура: при индийците указанието, как трябва да бъдат избягнати Асурасите, защото това са зли духове, защото според способностите на индийския организъм хората познаваха само нисшите Асурас.
Напротив, при персийския народ, където хората можеха да намерят в царството на Девасите само нисшите Деваси, се казваше: Идете в царството на Асурасите. Вие сте така организирани, че можете да намерите най-висшите от Асурасите! В това, което Заратустра даде като импулс на човечеството, живееше настроението: Аз имам да дам на човечеството нещо, което трябва да действува по-нататък през всички времена, което изправя пътя на човечеството нагоре и побеждава всички погрешни учения, които са една пречка и отклоняват човека от стремежа към съвършенство! Ето защо Заратустра се чувствуваше като служител на Ахура Маздао и като такъв служител на Ахура Маздао сам чувствуваше враждебността на Ариман. Обаче неговото учение трябваше да служи на човечество за героичното побеждаване на всеки Ариманов принцип.
към текста >>
И който има чувството да се вслуша в това, което живее в нашето време, макар и слабо възприемаемо, който се вслушва в нашата
култура
с духовно чувство, той винаги ще долови отзвука на това, което Заратустра е казал на човечеството преди хилядолетия.
Защото той не трябва вече да побеждава, злият враг и лъжливият учител, той не ще побеждава вече, добрия Дух, толкова продължително време проникна той вече със своето зло дихание гласа и словото на човека. Аз обаче искам да говоря против него в смисъла на това, което най-Възвишеното, Първичното, което Ахура Маздао ми казва. И който не иска да слуша моите думи, както аз ги говоря, както аз ги мисля и разбирам, той ще изпита нещо лошо, преди да дойде свършекът на земните цикли! " Така говори Заратустра. И ние искаме да почувствуваме в тези думи, че с тях той можа да каже на човечеството нещо, което действително може да бъде доловено и почувствувано през всички следващи културни епохи.
И който има чувството да се вслуша в това, което живее в нашето време, макар и слабо възприемаемо, който се вслушва в нашата култура с духовно чувство, той винаги ще долови отзвука на това, което Заратустра е казал на човечеството преди хилядолетия.
И така той ще бъде един от онези, по отношение на които това, което можем да кажем върху даровете на тези велики ръководители за човечеството и тяхното положение сред човечеството също и по отношение на много неща още, които ще чуем още за Хермес, Буда, Мойсей и други велики ръководители,то може да бъде резюмирано в думите:
към текста >>
67.
5. Галилей, Джордано Бруно и Гьоте; Берлин, 26. 01. 1911 г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
Какво се крие зад това изказване на Аристотел, можем да разберем само тогава, когато знаем, че Аристотел стоеше на завършека на древната гръцка
култура
, а с това той стоеше същевременно на завършека на онова време, през което е царувало древното ясновидско съзнание.
Изхождайки от това, искаме да видим, как Аристотел е бил криво разбиран през времето на Джордано Бруно и на Галилей и искаме да вземем именно този пример с изходното място на нервите: сърцето.
Какво се крие зад това изказване на Аристотел, можем да разберем само тогава, когато знаем, че Аристотел стоеше на завършека на древната гръцка култура, а с това той стоеше същевременно на завършека на онова време, през което е царувало древното ясновидско съзнание.
И насочвайки поглед в епохата предхождаща неговата, той намери предадена една наука, която беше родена от едно ясновиждащо съзнание, което можеше да вижда зад сетивния свят в духовния свят. Това съзнание беше създало древните науки. И това, което беше прастара наука, което и самите гърци бяха постигнали като прастара наука, бе зарегистрирано от Аристотел, който самият не беше вече в състояние да развие едно такова съзнание който притежаваше само едно интелектуално съзнание. Ето върху това би трябвало да размислим. Защото не напразно Аристотел е основателят на логиката в историята!
към текста >>
Затова пък те бяха великите носители на
култура
та за тяхната епоха и от книжната ученост са насочвали вниманието върху великата книга на природата, която е разтворена пред всички.
Но понеже хората не бяха в състояние да виждат свръхсетивно също във времената, които предхождаха епохата на Джордано Бруно и на Галилей, те нямаха вече никакво предчувствие за това, че Аристотел е разбирал етерните течения и за тях е говорил като за един вид нерви; те вярваха, че Аристотел е разбирал с това физическите нерви и затова твърдяха: Аристотел е казал, че физическите нерви изхождат от сърцето. Това вярваха аристотелиците. Обаче онези, които знаеха, какво се намира в книгата на природата, не можеха да се съгласят в това с аристотелиците. От тук и големият спор между Галилей и Джордано Бруно с Аристотелиците, така като никой не е разбирал истинския Аристотел естествено не са го разбирали и Галилей и Джордано Бруно, които не са правили никакви усилия да проникнат в смисъла на истинския Аристотел.
Затова пък те бяха великите носители на културата за тяхната епоха и от книжната ученост са насочвали вниманието върху великата книга на природата, която е разтворена пред всички.
към текста >>
68.
2. Хермес; Берлин, 16. 02. 1911 г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
Ако за Духовната наука по себе си има голямо значение да види, как духовният живот на човечеството върви напред от епоха на епоха, така да се каже бавно си пробива път от мрачните глъбини на повърхността, то разглеждането на египетската
култура
и на египетския духовен живот, бихме могли да кажем, има до още по-голяма степен такова значение.
Ако за Духовната наука по себе си има голямо значение да види, как духовният живот на човечеството върви напред от епоха на епоха, така да се каже бавно си пробива път от мрачните глъбини на повърхността, то разглеждането на египетската култура и на египетския духовен живот, бихме могли да кажем, има до още по-голяма степен такова значение.
Това значение се чувствува по един двояк начин, когато се опитаме да се вживеем в този духовен живот на Египет.
към текста >>
Първо това, което звучи към нас преминавайки от далечните минали времена насам, ни се явява така тайнствено както лицето на самия сфинкс, както изображенията на сфинкса, които имаме като паметници от тази древна египетска
култура
.
Първо това, което звучи към нас преминавайки от далечните минали времена насам, ни се явява така тайнствено както лицето на самия сфинкс, както изображенията на сфинкса, които имаме като паметници от тази древна египетска култура.
Тази тайнственост се повишава още повече благодарение на това, че самото официално изследване през последно време трябваше да проникне назад в миналото във все по-стари и по-стари времена, за да може да изясни съществуването на по-късната египетска култура, за която съществуват по-важни документи. За външното изследване това, което с работило в египетския културен живот, произхожда от времена простиращи се хилядолетия преди нашето летоброене, даже отива до 7-то хилядолетие най-малко. Ако това е една причина да проявим един особен интерес за тази култура, можем да кажем: другата причина е тази, че искаме или не искаме за съвременния човек тази култура има нещо забележително поради това, че този съвременен човек сега аз разбирам нашата по-голяма, по-широка съвременност има чувството: тази култура съдържа нещо сродно, нещо тайнствено сродно с това, което самият този съвременен човек иска и си поставя като цел. Ето защо от голямо значение се явява, че един такъв велик дух, който стои в зората на развитието на новата естествена наука, както Кеплер, не можеше да изрази своето чувство по отношение на това, което естествената наука имаше да даде на света, а и самият той, освен с думи, които звучат така: С всичко онова, което аз се опитах да открия върху движението на планетите около Слънцето, аз се опитах да проникна в тайните на мировото пространство. Струва ми се често пъти, като че с идеите за тези тайни аз съм потърсил и отнесъл в по-новото време свещените съдове на египтяните от техните тайнствени светилища.
към текста >>
Тази тайнственост се повишава още повече благодарение на това, че самото официално изследване през последно време трябваше да проникне назад в миналото във все по-стари и по-стари времена, за да може да изясни съществуването на по-късната египетска
култура
, за която съществуват по-важни документи.
Първо това, което звучи към нас преминавайки от далечните минали времена насам, ни се явява така тайнствено както лицето на самия сфинкс, както изображенията на сфинкса, които имаме като паметници от тази древна египетска култура.
Тази тайнственост се повишава още повече благодарение на това, че самото официално изследване през последно време трябваше да проникне назад в миналото във все по-стари и по-стари времена, за да може да изясни съществуването на по-късната египетска култура, за която съществуват по-важни документи.
За външното изследване това, което с работило в египетския културен живот, произхожда от времена простиращи се хилядолетия преди нашето летоброене, даже отива до 7-то хилядолетие най-малко. Ако това е една причина да проявим един особен интерес за тази култура, можем да кажем: другата причина е тази, че искаме или не искаме за съвременния човек тази култура има нещо забележително поради това, че този съвременен човек сега аз разбирам нашата по-голяма, по-широка съвременност има чувството: тази култура съдържа нещо сродно, нещо тайнствено сродно с това, което самият този съвременен човек иска и си поставя като цел. Ето защо от голямо значение се явява, че един такъв велик дух, който стои в зората на развитието на новата естествена наука, както Кеплер, не можеше да изрази своето чувство по отношение на това, което естествената наука имаше да даде на света, а и самият той, освен с думи, които звучат така: С всичко онова, което аз се опитах да открия върху движението на планетите около Слънцето, аз се опитах да проникна в тайните на мировото пространство. Струва ми се често пъти, като че с идеите за тези тайни аз съм потърсил и отнесъл в по-новото време свещените съдове на египтяните от техните тайнствени светилища. От тук произхожда и чувството, че едва бъдещите поколения ще разберат, какво трябва да се разбира с това, което аз имам да им дам.
към текста >>
Ако това е една причина да проявим един особен интерес за тази
култура
, можем да кажем: другата причина е тази, че искаме или не искаме за съвременния човек тази
култура
има нещо забележително поради това, че този съвременен човек сега аз разбирам нашата по-голяма, по-широка съвременност има чувството: тази
култура
съдържа нещо сродно, нещо тайнствено сродно с това, което самият този съвременен човек иска и си поставя като цел.
Първо това, което звучи към нас преминавайки от далечните минали времена насам, ни се явява така тайнствено както лицето на самия сфинкс, както изображенията на сфинкса, които имаме като паметници от тази древна египетска култура. Тази тайнственост се повишава още повече благодарение на това, че самото официално изследване през последно време трябваше да проникне назад в миналото във все по-стари и по-стари времена, за да може да изясни съществуването на по-късната египетска култура, за която съществуват по-важни документи. За външното изследване това, което с работило в египетския културен живот, произхожда от времена простиращи се хилядолетия преди нашето летоброене, даже отива до 7-то хилядолетие най-малко.
Ако това е една причина да проявим един особен интерес за тази култура, можем да кажем: другата причина е тази, че искаме или не искаме за съвременния човек тази култура има нещо забележително поради това, че този съвременен човек сега аз разбирам нашата по-голяма, по-широка съвременност има чувството: тази култура съдържа нещо сродно, нещо тайнствено сродно с това, което самият този съвременен човек иска и си поставя като цел.
Ето защо от голямо значение се явява, че един такъв велик дух, който стои в зората на развитието на новата естествена наука, както Кеплер, не можеше да изрази своето чувство по отношение на това, което естествената наука имаше да даде на света, а и самият той, освен с думи, които звучат така: С всичко онова, което аз се опитах да открия върху движението на планетите около Слънцето, аз се опитах да проникна в тайните на мировото пространство. Струва ми се често пъти, като че с идеите за тези тайни аз съм потърсил и отнесъл в по-новото време свещените съдове на египтяните от техните тайнствени светилища. От тук произхожда и чувството, че едва бъдещите поколения ще разберат, какво трябва да се разбира с това, което аз имам да им дам. Така сроден се чувствуваше един от най-великите духове на модерното време с древната египетска култура, че той не знаеше да назове по-добре основния тон на това, което искаше да даде на света, освен представяйки го като едно възобновяване на това, което в тайните учебни и култови центрове се е вляло като учение в последователите на тези центрове разбира се с други думи и по друг начин. Ето защо за нас представлява, особен интерес, как самите тези египтяни са чувствували същността и цялата особеност на тяхната култура.
към текста >>
Така сроден се чувствуваше един от най-великите духове на модерното време с древната египетска
култура
, че той не знаеше да назове по-добре основния тон на това, което искаше да даде на света, освен представяйки го като едно възобновяване на това, което в тайните учебни и култови центрове се е вляло като учение в последователите на тези центрове разбира се с други думи и по друг начин.
За външното изследване това, което с работило в египетския културен живот, произхожда от времена простиращи се хилядолетия преди нашето летоброене, даже отива до 7-то хилядолетие най-малко. Ако това е една причина да проявим един особен интерес за тази култура, можем да кажем: другата причина е тази, че искаме или не искаме за съвременния човек тази култура има нещо забележително поради това, че този съвременен човек сега аз разбирам нашата по-голяма, по-широка съвременност има чувството: тази култура съдържа нещо сродно, нещо тайнствено сродно с това, което самият този съвременен човек иска и си поставя като цел. Ето защо от голямо значение се явява, че един такъв велик дух, който стои в зората на развитието на новата естествена наука, както Кеплер, не можеше да изрази своето чувство по отношение на това, което естествената наука имаше да даде на света, а и самият той, освен с думи, които звучат така: С всичко онова, което аз се опитах да открия върху движението на планетите около Слънцето, аз се опитах да проникна в тайните на мировото пространство. Струва ми се често пъти, като че с идеите за тези тайни аз съм потърсил и отнесъл в по-новото време свещените съдове на египтяните от техните тайнствени светилища. От тук произхожда и чувството, че едва бъдещите поколения ще разберат, какво трябва да се разбира с това, което аз имам да им дам.
Така сроден се чувствуваше един от най-великите духове на модерното време с древната египетска култура, че той не знаеше да назове по-добре основния тон на това, което искаше да даде на света, освен представяйки го като едно възобновяване на това, което в тайните учебни и култови центрове се е вляло като учение в последователите на тези центрове разбира се с други думи и по друг начин.
Ето защо за нас представлява, особен интерес, как самите тези египтяни са чувствували същността и цялата особеност на тяхната култура.
към текста >>
Ето защо за нас представлява, особен интерес, как самите тези египтяни са чувствували същността и цялата особеност на тяхната
култура
.
Ако това е една причина да проявим един особен интерес за тази култура, можем да кажем: другата причина е тази, че искаме или не искаме за съвременния човек тази култура има нещо забележително поради това, че този съвременен човек сега аз разбирам нашата по-голяма, по-широка съвременност има чувството: тази култура съдържа нещо сродно, нещо тайнствено сродно с това, което самият този съвременен човек иска и си поставя като цел. Ето защо от голямо значение се явява, че един такъв велик дух, който стои в зората на развитието на новата естествена наука, както Кеплер, не можеше да изрази своето чувство по отношение на това, което естествената наука имаше да даде на света, а и самият той, освен с думи, които звучат така: С всичко онова, което аз се опитах да открия върху движението на планетите около Слънцето, аз се опитах да проникна в тайните на мировото пространство. Струва ми се често пъти, като че с идеите за тези тайни аз съм потърсил и отнесъл в по-новото време свещените съдове на египтяните от техните тайнствени светилища. От тук произхожда и чувството, че едва бъдещите поколения ще разберат, какво трябва да се разбира с това, което аз имам да им дам. Така сроден се чувствуваше един от най-великите духове на модерното време с древната египетска култура, че той не знаеше да назове по-добре основния тон на това, което искаше да даде на света, освен представяйки го като едно възобновяване на това, което в тайните учебни и култови центрове се е вляло като учение в последователите на тези центрове разбира се с други думи и по друг начин.
Ето защо за нас представлява, особен интерес, как самите тези египтяни са чувствували същността и цялата особеност на тяхната култура.
към текста >>
Има знаменателни думи, които ни са запазени от древното гръцко предание и изразяват многозначително, как не само самите египтяни, но как цялата древност е чувствувала тази египетска
култура
.
Има знаменателни думи, които ни са запазени от древното гръцко предание и изразяват многозначително, как не само самите египтяни, но как цялата древност е чувствувала тази египетска култура.
Това предание ни казва именно, че един египетски мъдрец е казал на Солон: Вие гърците си оставате вечно деца; това, което знаете, е произлязло от вашето собствено човешко мислене и виждане. Вие не притежавате стари предания. Вие оставате деца, не възмъжавате, защото не притежавате никакво прастаро учение! Едно "прастаро учение": какво означава това, ние научаваме едвам, когато с помощта на Духовната наука се опитаме да хвърлим светлина в цялата особеност и форма на мислене на египетското мислене и чувствуване. Тук трябва да си спомним това, което често пъти е било казвано: че в редуващите се епохи на неговото развитие човечеството е минало през различни форми не развитие на съзнанието.
към текста >>
Обаче те познаваха само най-нисшите образни представи за едно царство, за което можеха да имат възприятия, и си спомняха за техните древни времена, когато техните жреци-мъдреци живееха в една златна епоха на египетската
култура
и можеха да виждат дълбоко в духовния свят.
Всичко, което знаем от по-старите времена и външно, което в нашата епоха се е прибавило от по-новите изследвания, ни показва, когато правилно го разбираме, че е вярно това, което Духовната наука твърди: че именно мисия на египетския народ е било да гледа назад в миналите древни времена, когато ръководещите индивидуалности и личности на този египетски народ са виждали още дълбоко в духовните светове, благодарение на силни ясновидски способности. Сред египетския народ се запази до късни времена една определена по слаба ясновидска способност и една по-слаба сила на душевното устройство, която беше свързана с това ясновидство. Ето защо трябва да кажем: По-късните египтяни чак до последните хилядолетия преди християнското летоброене знаеха от собствена опитност, че освен виждането на обикновения дневен живот съществува и едно друго виждане и това друго виждане позволява на хората да прогледнат в духовния свят, докато обикновеното виждане на дневния живот е свързано с очите и този обикновен дневен живот прибягва до помощта на ума.
Обаче те познаваха само най-нисшите образни представи за едно царство, за което можеха да имат възприятия, и си спомняха за техните древни времена, когато техните жреци-мъдреци живееха в една златна епоха на египетската култура и можеха да виждат дълбоко в духовния свят.
към текста >>
Колко странни ни се виждат сфинксите и всичко онова което модерното изследване изнася все по-ясно и по-ясно от глъбините на египетската
култура
на повърхността на нашето знание!
Разказва се даже, че това обожание на животните у египтяните е отишло така далече, че когато една котка, например, която дълго време е живяла в един дом, е умирала, тя е била оплаквана като умрял човек. Или когато някой египтянин виждал отдалече, че някъде лежи едно умряло животно, той не се е доближавал, защото иначе биха могли да го обвинят, че е убил животното, понеже това се е наказвало много строго. Предадено ни е даже, че когато египтяните били под властта на Римляните, един римлянин насмалко щял да бъде убит, защото убил една котка и с това предизвикал цял бунт сред египтяните. Този култ на животните ни се явява като нещо твърде загадъчно в цялата връзка на египетското мислене и чувствуване. И по-нататък: Колко странна изглежда на модерния човек издигащата се пирамида върху нейната четириъгълна основа с нейните триъгълни странични страни!
Колко странни ни се виждат сфинксите и всичко онова което модерното изследване изнася все по-ясно и по-ясно от глъбините на египетската култура на повърхността на нашето знание!
Така ние се питаме сега: Какво място е заемал светът на представите за всичко това в душата на египтянина? Какво казваше древният египтянин, че го е учил Хермес? Как е стигнал той до всички тези представи? Ние трябва да свикнем да виждаме в легендите, а именно в най-важните от тях, навсякъде така да се каже една по-дълбока мъдрост. Трябва да предположим, че тези легенди искат да ни говорят за определени закони на духовния живот следователно за закони, които са по-висши от външните природни закони, те искат да ни говорят за тези закони на духовния живот в образи.
към текста >>
Този Озирис, когото легендата описва като благодетел на човечеството, под чието мъдро влияние Тот или Хермес е дал на египтяните тяхната древна
култура
, даже и материалната страна на този
култура
, този Озирис имал един враг.
Как е стигнал той до всички тези представи? Ние трябва да свикнем да виждаме в легендите, а именно в най-важните от тях, навсякъде така да се каже една по-дълбока мъдрост. Трябва да предположим, че тези легенди искат да ни говорят за определени закони на духовния живот следователно за закони, които са по-висши от външните природни закони, те искат да ни говорят за тези закони на духовния живот в образи. Например една египетска легенда ни говори за двойката богове Озирис и Изис и тази легенда нарича Хермеса съветник на Озириса. Легендата вижда в Озириса едно същество, което в древни минали времена е живяло в областта, в която сега живеят хората.
Този Озирис, когото легендата описва като благодетел на човечеството, под чието мъдро влияние Тот или Хермес е дал на египтяните тяхната древна култура, даже и материалната страна на този култура, този Озирис имал един враг.
Гърците назовали по-късно този враг на Озириса Тифон. Този враг издебнал Озириса, убил го, раздробил неговия труп, скрил го в един ковчег и го хвърлил в морето. Сестрата и съпругата на Озирис, Изис, дълго търсила своя съпруг, който и бил отнет от Тифон или Сет, и когато най-после го намерила, събрала частите на неговото тяло, на които е било раздробено от Тифон или Сет, погребало го на различни места в страната, където после са били издигнати храмове; Изис роди след смъртта на Озирис един син, едно по-висше същество Хорус, който тя зачена чрез духовно влияние на Озирис след като този последният беше заминал в духовния свят. И Хорус е призван сега да победи Тифон и да въведе отново по определен начин властта на онзи живот, който изхождайки от Озирис трябваше да се влее в човечеството.
към текста >>
Така скоро цялата
култура
се яви свързана с Хермес.
За такива и други подобни отношения египтяните са черпили съвет от звездната писменост. В Тот или Хермес те са виждали онзи дух, който според старите предания е направил най-старите записвания на мировата мъдрост и който е съставил физическите букви според това, което е получил като вдъхновение от звездната писменост. Той е научил хората да обработват земята, научил ги е на геометрията, изкуството да мерят земята научил ги е всичко, от което хората се нуждаят за физическия живот. Обаче всеки физически живот не е нищо друго освен тялото на един духовен живот. Но духовният живот е свързан с цялата вселена и от тази вселена е бил вдъхновен Хермес.
Така скоро цялата култура се яви свързана с Хермес.
Даже египтяните се чувствуваха свързани с него по един още по-вътрешен начин. Да предположим, например, че през 1322 година преди нашето летоброене един египтянин е поглеждал към небето и е виждал там едно съвсем определено съчетание на звездите. Защото древните египтяни са имали едно броене на времето, което е било удобно за човешките отношения особено за пресмятащото мислене: дванадесет месеца по тридесет дена, това дава с пет допълващи дни 365 дена за годината. Така са броили те столетия наред, защото математически, от гледна точка на смятането, това е било удобно: една година изтичаше, когато изтичаха 365 дни. Но, както знаем от съвременната астрономия, всеки път оставаше невзет под внимание един четвърт ден; следователно, когато египетската година беше пресметната докрай, това ставаше с един четвърт ден по-рано.
към текста >>
Нашата
култура
е станала вече такава, че ние можем да имаме вече само предания за едно много старо учение.
Това ставаше след четири пъти по 365 години. След 1460 години следователно всеки път настъпваше фактът, че небесните отношения отново се изравняваха със земните изчисления, като за 1460 години цялата година се е върнала назад. Ако пресметнете това три пъти назад, започвайки от 1322 година преди нашето летоброене, вие ще стигнете нагоре до онзи период, на който египтяните са приписвали тяхната свещена мъдрост, като казваха: в древни времена е съществувало още едно много ясно ясновиждане. С всяка една такава слънчева година, която произвеждаше едно изравнение на земното броене на времето, ясновидската сила е намалявала с една степен. Сега ние живеем в четвъртата степен.
Нашата култура е станала вече такава, че ние можем да имаме вече само предания за едно много старо учение.
Обаче ние поглеждаме нагоре през три мирови години към една велика минала епоха, в която нашият най-велик мъдрец е учил своите ученици и последователи това, което ние днес имаме многократно изменено в писмеността, в математиката, в геометрията, в изкуството за измерване на земята, във всички други подходи на нашия живот, също и в астрономията. Древният египтянин си казвал един вид: Нашето човешко изчисление ни показва, придържайки се към удобните числа дванадесет пъти по тридесет плюс пет допълнителни дни, как трябва да ни поправи божествено-духовният свят. Защото чрез това, което имаме в нашия ум, ние сме се отчуждили от Озирис и от Изис. Ние не можем да изчисляваме точно годината. Но ние поглеждаме нагоре в един скрит свят, там ни поправят Съществата, които управляват звездите.
към текста >>
Ти стоиш горе в едно прадалечно минало време и ни изпрати долу чрез тези, които бяха носители на твоите предания, това, което се влива във външната човешка
култура
и се превръща в най-голямата благодат за човеците.
Така древният египтянин поглеждаше даже за своята хронология като от своята слаба човешка сила, която е свързана с ума, така поглеждаше той към духовните Сили и Същества, които живеят в един скрит свят и поправят според по-дълбоки закони това, което хората имат да прекарат на Земята, съхраняват го и го пазят. И древният египтянин почиташе своя Тот, своя Хермес като онзи, който е бил вдъхновен от тези бдителни Сили на небето. Ето защо за душата на древния египтянин, тази индивидуалност беше не само един велик учител, а едно такова същество, към което той поглеждаше с най-дълбоко чувство на благодарност, с най-дълбока почит, като си казваше: Всичко, което имам, аз го имам от тебе.
Ти стоиш горе в едно прадалечно минало време и ни изпрати долу чрез тези, които бяха носители на твоите предания, това, което се влива във външната човешка култура и се превръща в най-голямата благодат за човеците.
Чрез това душата на древния египтянин се чувствуваше както по отношение на истинската първопричина на силите така и по отношение на пазителя на тези сили, както за Озирис, така и за Хермес или Тот не само проникнат от едно знание, което беше затворено в мъдрост, но и проникнат от едно чувство, което беше морално в най-дълбокия смисъл на думата, което беше едно чувство потопено в най-дълбока почит и благодарност. Ето защо старите описания ни показват, че всичко, което египтяните имаха като мъдрост, особено в старите времена, след това по-късно беше все по-малко и по-малко проникнато от религиозния характер. Даже всяко човешко знание беше свързано в смисъла на древните египтяни с религия; така беше и за всяка мъдрост, за всяка наука. Всичко това не се показваше вече в по-късни времена в неговата чиста форма. Защото както е вярно, че в редуващите се епохи отделните народи имат мисията да изразят общо духовното в специални форми, също така вярно е, че отделните култури, когато са достигнали своя връх, навлизат в упадък.
към текста >>
А по-голяма част от това, което е било запазено от египетската
култура
, произхожда вече от времето на упадъка и ние можем само да предчувствуваме, какво се крие зад него: например това, което така чудно ни очарова в пирамидите, или това, което се разбира с гротескно изглеждащия култ на животните.
Чрез това душата на древния египтянин се чувствуваше както по отношение на истинската първопричина на силите така и по отношение на пазителя на тези сили, както за Озирис, така и за Хермес или Тот не само проникнат от едно знание, което беше затворено в мъдрост, но и проникнат от едно чувство, което беше морално в най-дълбокия смисъл на думата, което беше едно чувство потопено в най-дълбока почит и благодарност. Ето защо старите описания ни показват, че всичко, което египтяните имаха като мъдрост, особено в старите времена, след това по-късно беше все по-малко и по-малко проникнато от религиозния характер. Даже всяко човешко знание беше свързано в смисъла на древните египтяни с религия; така беше и за всяка мъдрост, за всяка наука. Всичко това не се показваше вече в по-късни времена в неговата чиста форма. Защото както е вярно, че в редуващите се епохи отделните народи имат мисията да изразят общо духовното в специални форми, също така вярно е, че отделните култури, когато са достигнали своя връх, навлизат в упадък.
А по-голяма част от това, което е било запазено от египетската култура, произхожда вече от времето на упадъка и ние можем само да предчувствуваме, какво се крие зад него: например това, което така чудно ни очарова в пирамидите, или това, което се разбира с гротескно изглеждащия култ на животните.
Защото египтяните си казваха: Времето, в което е действувала мъдростта не времето, в което тя е била получена по предание е предхождано от едно друго време, когато всички същества, не само човекът, са слезли от божествено-духовни висини. Ако искаме да познаем най-вътрешната същност на човека, ние не трябва да гледаме неговата външна форма, а трябва да проникнем в неговата вътрешност. Това, което застава срещу нас външно, са останалите в застой степени на първичното откровение. Това се показва като сгъстяване в мощни образи на старата закономерност в трите природни царства; първо в света на минералите. Това, което ни се показва тук, са отношения на формите, които ние отново изразяваме в пирамидата.
към текста >>
Защото когато погледнем по-късната египетска
култура
, ние виждаме, че именно несъвършеното не стои на изходната точка, а в изходната точка на египетската
култура
стоят духовни откровения, стои една възвишена
култура
.
Така приблизително можем да си представим чувствата на древния египтянин, когато в животните той виждаше изостанали форми на прадревни божествени сили. Защото древният египтянин поглеждаше към прадревни времена в миналото, когато всичко е възникнало от божествени свръхсетивни сили и той допускаше, че в съществата на трите природни царства са останали назад божествени сили, които след това са се оформили в него самия и са станали човек. Ние трябва винаги да поглеждаме към чувството, към усещането и към онази необходимост, която ни показва, че такава една мъдрост, каквато е съществувала у древните египтяни, е била една мъдрост, която е завладявала морално душите, която съвсем не можеше да ги остави без морал. И чрез начина, по който целият свят биваше свързван със свръхсетивните сили, трябваше да се роди едно морално отношение спрямо животинския свят, което е стигнало до едно гротескно и странно изражение само през време на упадъка на Египет.
Защото когато погледнем по-късната египетска култура, ние виждаме, че именно несъвършеното не стои на изходната точка, а в изходната точка на египетската култура стоят духовни откровения, стои една възвишена култура.
Ние не трябва да приписваме това, което днес така драговолно се взема като изходна точка на културите, първобитните прости състояния, не можем да ги припишем на първичните състоянията напротив те принадлежат на времената на упадъка, когато великото духовно благо е вече потънало, навлязло е в упадък. Когато някъде намираме култури на варварството, това не са първичните култури, а са култури на упадъка, които са паднали от духовните висини.
към текста >>
Искам да ви предам буквално някои неща от една по-нова книга "Влиянието на Вавилон върху разбирането на Стария Завет" от Алфред Йеремиас, което ще ни покаже, как и външното изследване постепенно стига до една висока духовна първична
култура
, която е изпълнена от далновидни теории, и как това, което наричаме варварски култури, трябва да го считаме като упадъчни култури.
В сказката "Какво има да каже Геологията върху възникването на света? " ние показахме, че това не е така по отношение на Геологията. За това, което днес казахме, може да се твърди същото нещо. Дълго е траело времето, когато хората вярваха, че отивайки назад от нашата епоха в миналото, ние се натъкваме на първобитни състояния, каквито днес още съществуват у диваците, а не до възвишени учения. Обаче когато разгледаме изследванията на официалната наука, които проучват нещата ясно и без предразсъдък, какво намираме тогава?
Искам да ви предам буквално някои неща от една по-нова книга "Влиянието на Вавилон върху разбирането на Стария Завет" от Алфред Йеремиас, което ще ни покаже, как и външното изследване постепенно стига до една висока духовна първична култура, която е изпълнена от далновидни теории, и как това, което наричаме варварски култури, трябва да го считаме като упадъчни култури.
Това се изтъква особено добре в тази нова книга.
към текста >>
Колкото по-далечна е древността, в която можем да погледнем в миналото, толкова по-изключително царува учението; едва с упадъка на древната
култура
при Ефрат се налагат и проявяват други сили."
"Най-древните документи както и целият културен живот на реката Ефрат предполагат едно научно и същевременно религиозно учение, което не черпи своето съществуване само от тайните учения на храмовете, но според което са уредени организациите на държавата, според което право казано се управлява и пази собствеността.
Колкото по-далечна е древността, в която можем да погледнем в миналото, толкова по-изключително царува учението; едва с упадъка на древната култура при Ефрат се налагат и проявяват други сили."
към текста >>
Това е първото начало на официалната наука, която и тук както можахме да покажем това последния път за Геологията навлиза в пътища, които могат да доведат до съвпадение с това, което Духовната
култура
има да внесе в съвременната
култура
.
Това е първото начало на официалната наука, която и тук както можахме да покажем това последния път за Геологията навлиза в пътища, които могат да доведат до съвпадение с това, което Духовната култура има да внесе в съвременната култура.
Ако се продължи по-нататък да се върви по тези пътища, учените все повече ще се отклонят от онзи мъртъв образ, който те биха искали да поставят в изходната точка на човешките култури като нещо първобитно, детинско, и ще стигнат до великите индивидуалности, които се явяват толкова по-високо стоящи, защото трябваше да предадат от своите вдъхновения на една още ясновидска култура онова, което във всяка културна дейност имаме като най-велики благодеяния, на които можем да бъдем съпричастници. Така ние поглеждаме към онези духове на човечеството, които както Заратустра, така и Хермес ни се явяват така велики, защото първи са дали на човечеството онези най-велики импулси в прадалечното минало, за което египетският мъдрец бе говорил на Солон. Ние поглеждаме нагоре към Хермес или Тот и си казваме: Както Заратустра така и Хермес стои там като една от онези ръководещи индивидуалности на човечеството, към които поглеждайки чувствуваме в самите нас едно повишение на нашите сили, знаейки, че Духът не само е в света, а постоянно се влива в мирови дела, в развитието на човечеството! Свързвайки се с такива духове, ние се чувствуваме укрепени в нашето съществуване, изпълнени с вяра в нашите действия, сигурни в нашата надежда, укрепени в нашето определение като човеци. За такива винаги ще можем да кажем: Към тях поглеждат родените след тях поколения и търсят своето собствено съществуване в даровете на техните душевни сили и познават собствената дейност във вечните произведения на Духа, дело на действуващите с мощен импулс сред човечеството духовни ръководители.
към текста >>
Ако се продължи по-нататък да се върви по тези пътища, учените все повече ще се отклонят от онзи мъртъв образ, който те биха искали да поставят в изходната точка на човешките култури като нещо първобитно, детинско, и ще стигнат до великите индивидуалности, които се явяват толкова по-високо стоящи, защото трябваше да предадат от своите вдъхновения на една още ясновидска
култура
онова, което във всяка културна дейност имаме като най-велики благодеяния, на които можем да бъдем съпричастници.
Това е първото начало на официалната наука, която и тук както можахме да покажем това последния път за Геологията навлиза в пътища, които могат да доведат до съвпадение с това, което Духовната култура има да внесе в съвременната култура.
Ако се продължи по-нататък да се върви по тези пътища, учените все повече ще се отклонят от онзи мъртъв образ, който те биха искали да поставят в изходната точка на човешките култури като нещо първобитно, детинско, и ще стигнат до великите индивидуалности, които се явяват толкова по-високо стоящи, защото трябваше да предадат от своите вдъхновения на една още ясновидска култура онова, което във всяка културна дейност имаме като най-велики благодеяния, на които можем да бъдем съпричастници.
Така ние поглеждаме към онези духове на човечеството, които както Заратустра, така и Хермес ни се явяват така велики, защото първи са дали на човечеството онези най-велики импулси в прадалечното минало, за което египетският мъдрец бе говорил на Солон. Ние поглеждаме нагоре към Хермес или Тот и си казваме: Както Заратустра така и Хермес стои там като една от онези ръководещи индивидуалности на човечеството, към които поглеждайки чувствуваме в самите нас едно повишение на нашите сили, знаейки, че Духът не само е в света, а постоянно се влива в мирови дела, в развитието на човечеството! Свързвайки се с такива духове, ние се чувствуваме укрепени в нашето съществуване, изпълнени с вяра в нашите действия, сигурни в нашата надежда, укрепени в нашето определение като човеци. За такива винаги ще можем да кажем: Към тях поглеждат родените след тях поколения и търсят своето собствено съществуване в даровете на техните душевни сили и познават собствената дейност във вечните произведения на Духа, дело на действуващите с мощен импулс сред човечеството духовни ръководители.
към текста >>
69.
3. Буда; Берлин, 02. 03. 1911 г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
От този възглед ние разбираме дълбокомисленото настроение на една
култура
, която обаче трябва наречем една
култура
на вечерната заря, на залеза, защото като такава трябва да охарактеризираме ние идеята на Буда, която произхожда от един такъв светоглед.
Само когато вземем предвид тази предпоставка за основното настроение на индийския духовен живот, ние можем до разберем, как няколко столетия само преди християнският импулс да се разпространи и обхване западния живот проблясва в мощния импулс на Буда една последна вечерна заря на индийския духовен живот. Ние можем да разберем образа на Буда само на почвата, която току що охарактеризирахме по отношение на съществуващото там настроение. Тогава трябва да кажем: Когато предположим едно такова основно настроение, ние можем да разберем, че на територията на Индия можа да се роди една форма на мислене и чувствуване, която виждаше света в един залез, в едно сливане от духовния свят към илюзията на сетивата, към майя, към това, което е именно "великата измама", майя. Понятно е също, че от наблюденията на външния свят, в който човекът е така много вплетен, индиецът получи представата, че това слизане става на етапи, на повтарящи се степени един вид. Така щото в светогледа на индийците нямаме работа така да се каже с едно слизане по права линия, а с едно слизане от епоха на епоха.
От този възглед ние разбираме дълбокомисленото настроение на една култура, която обаче трябва наречем една култура на вечерната заря, на залеза, защото като такава трябва да охарактеризираме ние идеята на Буда, която произхожда от един такъв светоглед.
към текста >>
Обаче важното не е само идеята за прераждането, защото тази идея ще бъде все повече и повече завладяна в бъдеще от християнската
култура
като една истина на Духовната наука, а важното е това, че изхождайки от своето най-вътрешно разбиране Будизмът трябва да направи света отговорен за майя или илюзията, докато християнинът като човек се чувствува отговорен за това и поставя в най-вътрешната същност на човека това, което са процеси, за да възлезе до това, което може да се нарече спасение, което обаче в християнския смисъл не е само спасение, а Възкресение, защото чрез това азът бива издигнат до един по-висш Аз: до това, от което човекът е слязъл.
Ние разбираме Будизма в неговата най-вътрешна същина най-добре, когато го съпоставим с най-вътрешната същина на Християнството. Защото тогава виждаме, че при Лесинг в неговата книга "Възпитание на човешкия род" могат да стоят думите: "Не е ли цялата вечност моя? " т.е.: Ако използувам редуващите се прераждания, за да направя да оживее в мене все повече и повече Христовата Сила, тогава аз ще стигна там, където сега не мога да стигна, защото сам съм се обгърнал с едно було: в сферата на вечностите. Идеята за прераждането ще се покаже още в едно съвършено друго сияние в Слънцето на Християнството.
Обаче важното не е само идеята за прераждането, защото тази идея ще бъде все повече и повече завладяна в бъдеще от християнската култура като една истина на Духовната наука, а важното е това, че изхождайки от своето най-вътрешно разбиране Будизмът трябва да направи света отговорен за майя или илюзията, докато християнинът като човек се чувствува отговорен за това и поставя в най-вътрешната същност на човека това, което са процеси, за да възлезе до това, което може да се нарече спасение, което обаче в християнския смисъл не е само спасение, а Възкресение, защото чрез това азът бива издигнат до един по-висш Аз: до това, от което човекът е слязъл.
към текста >>
70.
4. Мойсей; Берлин, 09. 03. 1911 г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
Така щото някоя форма на съзнанието се проявява в определена
култура
по-късно, защото по-късното има да прибави към по-раншното като един нов лист, като един нов цвят, защото общият смисъл на развитието на човечеството се проявява в редуващите се една след друга форми.
Това е, че на всеки народ, на всяко племе, на всяка човешка раса, както те се явяват в течение на развитието на човечеството, е отредена така да се каже определена мисия. Старите ясновидски форми на съзнанието са се явявали в различни видове, в различни форми, според дарбите, темперамента на отделните народи. От тук имаме единството на старото ясновидско съзнание в различните митологии и езически религиозни изповедания, което намираме в преданието. Така ние можем да кажем: Това не е само едно отвлечено единство на това старо схващане на света, което имаме пред нас, а на най-различните народи и раси са били поверени най-различните мисии и чрез това общото съзнание е било оформено по най-различен начин. След това обаче, когато искаме да разберем това развитие на човечеството, ние трябва да вземем под внимание това, че то не е едно безсмислено редуване на култури, но през цялото развитие на човечеството преминава един смисъл.
Така щото някоя форма на съзнанието се проявява в определена култура по-късно, защото по-късното има да прибави към по-раншното като един нов лист, като един нов цвят, защото общият смисъл на развитието на човечеството се проявява в редуващите се една след друга форми.
Така ние разбираме най-добре един народ в смисъла на Духовната наука, като кажем: Тези съответни народи били те древните индийци, персийци, вавилонци, гърци или римляни са имали всеки един от тях определена мисия. Това, което може да живее в съзнанието на човечеството, се е оформило по един съвършено особен начин. Ние не разбираме тези народи, ако не сме в състояние да схванем тяхната съвсем особена, индивидуална своеобразност като тяхна мисия. Но общото развитие на човечеството върви така, че така да се каже за всяка една такава мисия е отредена една епоха. Когато тази епоха е изминала, тази съответна мисия е изпълнена.
към текста >>
Това, което трябваше да дойде по-нататък, беше заложено наистина като зародиш в египетската
култура
, но египетския народ като такъв запазваше своя темперамент, своята особеност, не беше в състояние да даде от себе си форма на новата мисия.
Нещо подобно можем да наблюдаваме особено при египтяните, с чиято особеност се запознахме в сказката върху Хермес. Египтяните имаха една висока мисия в общото развитие на човечеството. Но тази мисия беше създала вече всичко, което се криеше като заложби в нея, беше го изявила.
Това, което трябваше да дойде по-нататък, беше заложено наистина като зародиш в египетската култура, но египетския народ като такъв запазваше своя темперамент, своята особеност, не беше в състояние да даде от себе си форма на новата мисия.
Ето защо ръководството и направляването на човечеството трябваше да премине върху един друг елемент на човечеството. Това трябваше наистина да израсне от египетския елемент, но то трябваше все пак да бъде нещо различно. Така ние виждаме като един вид изменение на посоката в общия смисъл на развитието на човечеството. За целта ние трябва да вникнем с мисълта в развитието на египетската мисия. Това, което можеше да бъде извлечено от него, да бъде почерпено от него, него остави първо Мойсей да действува върху неговата душа.
към текста >>
Това, което съществуваше като вечна ядка в душата на Мойсей, трябваше да намери своята почва и да узрее върху това, което той можеше да получи от египетската
култура
.
Това действуваше и в душите на неговия народ. Обаче той нямаше призванието да продължава старата мисия на Египет, а да внесе от нея нещо съвършено ново в развитието на човечеството. И понеже това ново беше така мощно, така обхватно и решаващо по своята природа, затова и личността на Мойсей е една така велика и мощна за целия ход на човешката история и затова начинът, по който мисията на Мойсей се разви от изтеклото развитие на египетския народ, е толкова интересна и плодотворна да бъде разгледана и в наше време. Защото това, което Мойсей е извлякъл от египетския народ, което след това е прибавил като дела действувайки от висините на духовното развитие, то продължава да действува и в нашите души. Ето защо Мойсей бе чувствуван като една личност, която така да се каже не трябваше да вземе това, което имаше да даде на човечеството, непосредствено от някоя епоха, от някоя специална мисия, а той бе схващан като една личност, която трябваше да бъде засегната в нейната душа от вълните на Вечното, което постоянно и постоянно се потопява чрез различни канали и се влива в развитието на човечеството, за да го оплоди.
Това, което съществуваше като вечна ядка в душата на Мойсей, трябваше да намери своята почва и да узрее върху това, което той можеше да получи от египетската култура.
Че в лицето на Мойсей имаме работа с една душа, която имаше да даде това, което трябваше да даде като най-висшето, черпейки от вечните извори, това ни е посочено съгласно старите описания символично в затварянето на Мойсея в едно сандъче скоро след неговото раждане. Който познава такива описания в религиозното развитие, знае, че те винаги искат да обърнат вниманието на хората върху нещо много важно. От минали изложения на този цикъл от сказки знаем, че когато човекът иска да се издигне със своето познание до висшите духовни светове, той трябва да мине през определяни стадии на душевното развитие, като се изолира напълно от целия заобикалящ го свят и събужда най-елементарните духовни сили на своята душа. А когато трябва да ни се представи, че един такъв човек донася още с раждането си със себе си духовните блага, които водят до най-висшето нещо на човечеството, това не може да бъде представено по-добре, освен като се каже: За тази личност беше необходимо тя да мине чак до физическото през едно изживяване, чрез което нейните сетива, всичко, което тя има като дарба на схващане, е изолирано от физическия свят. Тогава за нас става разбираемо, когато чуваме, че дъщерята на египетския цар, дъщерята на фараона, сама извади момчето от водата и го нарече "Мойсей" защото казваше: "Защото аз го извадих от водата." Този смисъл се крие в самото име за онзи, който разбира името на Мойсея, както за това се загатва и в самата Библия.
към текста >>
С това този разказ за Мойсея иска да каже, че представителката на египетската
култура
, дъщерята на фараона, отправи живота в една душа, която е изпълнена със съдържанието на вечността.
Че в лицето на Мойсей имаме работа с една душа, която имаше да даде това, което трябваше да даде като най-висшето, черпейки от вечните извори, това ни е посочено съгласно старите описания символично в затварянето на Мойсея в едно сандъче скоро след неговото раждане. Който познава такива описания в религиозното развитие, знае, че те винаги искат да обърнат вниманието на хората върху нещо много важно. От минали изложения на този цикъл от сказки знаем, че когато човекът иска да се издигне със своето познание до висшите духовни светове, той трябва да мине през определяни стадии на душевното развитие, като се изолира напълно от целия заобикалящ го свят и събужда най-елементарните духовни сили на своята душа. А когато трябва да ни се представи, че един такъв човек донася още с раждането си със себе си духовните блага, които водят до най-висшето нещо на човечеството, това не може да бъде представено по-добре, освен като се каже: За тази личност беше необходимо тя да мине чак до физическото през едно изживяване, чрез което нейните сетива, всичко, което тя има като дарба на схващане, е изолирано от физическия свят. Тогава за нас става разбираемо, когато чуваме, че дъщерята на египетския цар, дъщерята на фараона, сама извади момчето от водата и го нарече "Мойсей" защото казваше: "Защото аз го извадих от водата." Този смисъл се крие в самото име за онзи, който разбира името на Мойсея, както за това се загатва и в самата Библия.
С това този разказ за Мойсея иска да каже, че представителката на египетската култура, дъщерята на фараона, отправи живота в една душа, която е изпълнена със съдържанието на вечността.
Така ни се показва по един чудесен начин, как Вечното, което Мойсей имаше да донесе на човечеството, е облечено във външната дреха на египетската култура и мисия.
към текста >>
Така ни се показва по един чудесен начин, как Вечното, което Мойсей имаше да донесе на човечеството, е облечено във външната дреха на египетската
култура
и мисия.
Който познава такива описания в религиозното развитие, знае, че те винаги искат да обърнат вниманието на хората върху нещо много важно. От минали изложения на този цикъл от сказки знаем, че когато човекът иска да се издигне със своето познание до висшите духовни светове, той трябва да мине през определяни стадии на душевното развитие, като се изолира напълно от целия заобикалящ го свят и събужда най-елементарните духовни сили на своята душа. А когато трябва да ни се представи, че един такъв човек донася още с раждането си със себе си духовните блага, които водят до най-висшето нещо на човечеството, това не може да бъде представено по-добре, освен като се каже: За тази личност беше необходимо тя да мине чак до физическото през едно изживяване, чрез което нейните сетива, всичко, което тя има като дарба на схващане, е изолирано от физическия свят. Тогава за нас става разбираемо, когато чуваме, че дъщерята на египетския цар, дъщерята на фараона, сама извади момчето от водата и го нарече "Мойсей" защото казваше: "Защото аз го извадих от водата." Този смисъл се крие в самото име за онзи, който разбира името на Мойсея, както за това се загатва и в самата Библия. С това този разказ за Мойсея иска да каже, че представителката на египетската култура, дъщерята на фараона, отправи живота в една душа, която е изпълнена със съдържанието на вечността.
Така ни се показва по един чудесен начин, как Вечното, което Мойсей имаше да донесе на човечеството, е облечено във външната дреха на египетската култура и мисия.
към текста >>
Ето защо можем да кажем: В мисията на египетския народ беше заложено да основе още веднъж една
култура
с мисията на старото ясновидство.
Такива описания трябва да се дават напълно резервирано в нашето днешно време. Защото нашата епоха няма така да се каже никакъв подходящ орган, за да разбере, че онези описания, които изглеждат като външни физически изживявания, са дадени именно затова, за да покажат, че във времето, за което е описано това, съответната душа минава през едно вътрешно развитие. т.е. издига се по особен начин до своята мисия. Така ние виждаме как това, което древните египтяни нямаха: това вдъхновяваше на Мойсея с човешката сила не Аза, с центъра на човешките душевни сили, беше меродавно именно за него.
Ето защо можем да кажем: В мисията на египетския народ беше заложено да основе още веднъж една култура с мисията на старото ясновидство.
Всичко, което египетската култура ни е предала като най-добро, е произлязло от особената форма на ясновидските сили, които египетските жреци-мъдреци и египетските ръководители са имали. Обаче мировият час за тази мисия беше вече минала, човечеството трябваше да бъде призовано за развитието на онази душевна сила, която трябваше да замести за дълго време в развитието на човечеството старото смътно ясновидство. Азовото съзнание, интелектуалността, рационализмът, разумът и умът, които са насочени към външния сетивен свят, трябваше да бъдат поставени в човечеството на мястото на старото ясновидство. Обаче аз вече споменах, че в бъдещите двете форми ще се съединят: ясновидската сила с интелектуалното съзнание, така щото човечеството отива към едно такова бъдеще, когато в хората ще бъде обща една интелектуалност протъкана от ясновидска форма.
към текста >>
Всичко, което египетската
култура
ни е предала като най-добро, е произлязло от особената форма на ясновидските сили, които египетските жреци-мъдреци и египетските ръководители са имали.
Такива описания трябва да се дават напълно резервирано в нашето днешно време. Защото нашата епоха няма така да се каже никакъв подходящ орган, за да разбере, че онези описания, които изглеждат като външни физически изживявания, са дадени именно затова, за да покажат, че във времето, за което е описано това, съответната душа минава през едно вътрешно развитие. т.е. издига се по особен начин до своята мисия. Така ние виждаме как това, което древните египтяни нямаха: това вдъхновяваше на Мойсея с човешката сила не Аза, с центъра на човешките душевни сили, беше меродавно именно за него. Ето защо можем да кажем: В мисията на египетския народ беше заложено да основе още веднъж една култура с мисията на старото ясновидство.
Всичко, което египетската култура ни е предала като най-добро, е произлязло от особената форма на ясновидските сили, които египетските жреци-мъдреци и египетските ръководители са имали.
Обаче мировият час за тази мисия беше вече минала, човечеството трябваше да бъде призовано за развитието на онази душевна сила, която трябваше да замести за дълго време в развитието на човечеството старото смътно ясновидство. Азовото съзнание, интелектуалността, рационализмът, разумът и умът, които са насочени към външния сетивен свят, трябваше да бъдат поставени в човечеството на мястото на старото ясновидство. Обаче аз вече споменах, че в бъдещите двете форми ще се съединят: ясновидската сила с интелектуалното съзнание, така щото човечеството отива към едно такова бъдеще, когато в хората ще бъде обща една интелектуалност протъкана от ясновидска форма.
към текста >>
Нищо чудно, че когато този миров Дух се изяви на Мойсея, той си каза: Щом получавам задачата да застана пред народа, за да сложа началото на една
култура
, която да бъде основана на себесъзнанието, кой ще ми повярва?
Чак в тази скрита светая-светих действува онзи миров Дух, който е ясен за Мойсея като единен миров Дух.
Нищо чудно, че когато този миров Дух се изяви на Мойсея, той си каза: Щом получавам задачата да застана пред народа, за да сложа началото на една култура, която да бъде основана на себесъзнанието, кой ще ми повярва?
На кое име трябва да се позова аз за моята мисия? И той получи като отговор: "Ще кажеш: Аз съм АЗ-СЪМ! " /Моето име е "АЗ-СЪМ"/. А това значи: Ти не можеш да изразиш името на онова Същество, което се изявява с най-вътрешната светиня на човешкото същество, по друг начин, освен с думите, които означават собственото битие! /Аз съм/.
към текста >>
Така Мойсей се показа в явлението на горящата къпина природата на Яхве или Йехова и не разбирание, че в часа, в който името на Яхве изгря като "АЗ-СЪМ", развитието на човечеството навлезе един нов елемент, че трябваше да бъде заменена старата египетска
култура
, в която Мойсей трябваше само да развие своята душа, за да разбере това, което трябваше да го срещне с най-висшето в живота.
На кое име трябва да се позова аз за моята мисия? И той получи като отговор: "Ще кажеш: Аз съм АЗ-СЪМ! " /Моето име е "АЗ-СЪМ"/. А това значи: Ти не можеш да изразиш името на онова Същество, което се изявява с най-вътрешната светиня на човешкото същество, по друг начин, освен с думите, които означават собственото битие! /Аз съм/.
Така Мойсей се показа в явлението на горящата къпина природата на Яхве или Йехова и не разбирание, че в часа, в който името на Яхве изгря като "АЗ-СЪМ", развитието на човечеството навлезе един нов елемент, че трябваше да бъде заменена старата египетска култура, в която Мойсей трябваше само да развие своята душа, за да разбере това, което трябваше да го срещне с най-висшето в живота.
към текста >>
Описанията трябва да представят, че всичко, което Мойсей има да каже от едно напълно преобразено човешко съзнание трябва да остане неразбираемо за фараона, в който могат да живеят само продължаващите действия на старата ясновидска египетска
култура
.
След това имаме разговора на Мойсея с Фараона. От този разговор лесно можем да видим, че Мойсей и фараонът стоят един срещу друг и не могат да се разберат.
Описанията трябва да представят, че всичко, което Мойсей има да каже от едно напълно преобразено човешко съзнание трябва да остане неразбираемо за фараона, в който могат да живеят само продължаващите действия на старата ясновидска египетска култура.
То ни се описва нагледно по начина, по който ясновидски документи гласят. Защото Мойсей говори един нов език, облича това, което има да каже с думи, които произлизат от азовото съзнание на човешката душа, които трябваше да останат напълно неразбираеми спрямо онова, което фараонът не можеше единствено да мисли. Така целият египетски народ беше натоварен до онзи час в света с една мисия, която той можеше да изпълни само на основата на старото ясновидско съзнание. Обаче часът за това беше вече изминал. Ако египетският народ живееше по-нататък, той живееше по-нататък с онези качества на народ, с онзи темперамент, които притежаваше по-рано, но той не намери прехода през пропастта, която се шири между старото време и новото, за което беше предназначен именно еврейският народ.
към текста >>
Ето защо това, което Мойсей трябваше да даде, понеже беше импулсът за една интелектуална
култура
, то може да бъде дадено само на един народ, който строго се придържаше към по-нататъшното течение на кръвта през поколенията.
Старото ясновидство трябваше да бъде заменено от интелектуалното умствено съзнание. В миналите сказки бе показано, как ясновидското съзнание беше свързано с външното тяло, как то се развива свободно тогава, когато чрез своите психически упражнения човекът става в своя душевен живот свободен от външния телесен инструмент. Но интелектуалното съзнание има за свой инструмент, за свое оръдие именно човешкия организъм, като този организъм е свързан с мозъка и с кръвта. Това, което по-рано висеше така да се каже над физическия организъм и намери своето по-нататъшно развитие отвъд организма чрез отношението между учител и ученик, това трябваше да се вживее като свързано с един физически организъм, т.е. свързано с това, което течеше с кръвта на народа от поколение на поколение по-нататък.
Ето защо това, което Мойсей трябваше да даде, понеже беше импулсът за една интелектуална култура, то може да бъде дадено само на един народ, който строго се придържаше към по-нататъшното течение на кръвта през поколенията.
С този инструмент беше свързана първо същността на новата култура. Тя трябваше да се изяви така, че това изявяване не ставаше само в духовното, а така, както народът бе изведен вън от другия народ, сред който беше изпитал своята подготовка, и след това разви чисто за себе си в отделно редуване на поколенията, в отделно течение на кръвта през поколенията външен инструмент, външното оръдие, което трябваше да създаде основата на интелектуалната култура за цялото бъдеще.
към текста >>
С този инструмент беше свързана първо същността на новата
култура
.
В миналите сказки бе показано, как ясновидското съзнание беше свързано с външното тяло, как то се развива свободно тогава, когато чрез своите психически упражнения човекът става в своя душевен живот свободен от външния телесен инструмент. Но интелектуалното съзнание има за свой инструмент, за свое оръдие именно човешкия организъм, като този организъм е свързан с мозъка и с кръвта. Това, което по-рано висеше така да се каже над физическия организъм и намери своето по-нататъшно развитие отвъд организма чрез отношението между учител и ученик, това трябваше да се вживее като свързано с един физически организъм, т.е. свързано с това, което течеше с кръвта на народа от поколение на поколение по-нататък. Ето защо това, което Мойсей трябваше да даде, понеже беше импулсът за една интелектуална култура, то може да бъде дадено само на един народ, който строго се придържаше към по-нататъшното течение на кръвта през поколенията.
С този инструмент беше свързана първо същността на новата култура.
Тя трябваше да се изяви така, че това изявяване не ставаше само в духовното, а така, както народът бе изведен вън от другия народ, сред който беше изпитал своята подготовка, и след това разви чисто за себе си в отделно редуване на поколенията, в отделно течение на кръвта през поколенията външен инструмент, външното оръдие, което трябваше да създаде основата на интелектуалната култура за цялото бъдеще.
към текста >>
Тя трябваше да се изяви така, че това изявяване не ставаше само в духовното, а така, както народът бе изведен вън от другия народ, сред който беше изпитал своята подготовка, и след това разви чисто за себе си в отделно редуване на поколенията, в отделно течение на кръвта през поколенията външен инструмент, външното оръдие, което трябваше да създаде основата на интелектуалната
култура
за цялото бъдеще.
Но интелектуалното съзнание има за свой инструмент, за свое оръдие именно човешкия организъм, като този организъм е свързан с мозъка и с кръвта. Това, което по-рано висеше така да се каже над физическия организъм и намери своето по-нататъшно развитие отвъд организма чрез отношението между учител и ученик, това трябваше да се вживее като свързано с един физически организъм, т.е. свързано с това, което течеше с кръвта на народа от поколение на поколение по-нататък. Ето защо това, което Мойсей трябваше да даде, понеже беше импулсът за една интелектуална култура, то може да бъде дадено само на един народ, който строго се придържаше към по-нататъшното течение на кръвта през поколенията. С този инструмент беше свързана първо същността на новата култура.
Тя трябваше да се изяви така, че това изявяване не ставаше само в духовното, а така, както народът бе изведен вън от другия народ, сред който беше изпитал своята подготовка, и след това разви чисто за себе си в отделно редуване на поколенията, в отделно течение на кръвта през поколенията външен инструмент, външното оръдие, което трябваше да създаде основата на интелектуалната култура за цялото бъдеще.
към текста >>
В Библията можем да видим, как този, който описва нещата, се старае да покаже, че преходът от старата
култура
на египтяните към
култура
та на Мойсей трябваше да бъде представен в неговото светогледно историческо значение, каквато е например преминаването през Червено Море.
Така на нас ни се показва, как историята на света става пълна със смисъл и как духовното е свързано с външния физически инструмент с кръвта.
В Библията можем да видим, как този, който описва нещата, се старае да покаже, че преходът от старата култура на египтяните към културата на Мойсей трябваше да бъде представен в неговото светогледно историческо значение, каквато е например преминаването през Червено Море.
Зад преминаването на Червено Море от Израелите и издавянето на Египтяните се крие един чудесен факт за развитието на човечеството. Този факт става обясним за нас, когато разберем тези събития.
към текста >>
Ние виждаме тук как с египетския народ се потвърждава това, което за душевните сили е по необходимост свързано с това, което се нарича ясновидска
култура
.
Ние виждаме тук как с египетския народ се потвърждава това, което за душевните сили е по необходимост свързано с това, което се нарича ясновидска култура.
След това, което до сега бе изнесено в тези сказки, вие не ще предположите, че аз искам да поставя човека близо до животинската природа. Но това, което трябва да бъде изяснено тук, може най-добре да бъде разбрано, когато вземем изходната точка от животинската организация. Трябва да си представим, че цялото животинско мислене и животинският душевен живот е нещо съновидно, нещо тъпо в сравнение с човешкото, именно по отношение на интелектуалния душевен живот. Въпреки че старото човешко ясновидство не трябва никак да бъде поставено наравно с животинския душевен живот и се различава коренно от него, все пак с животинския душевен живот, с инстинктивния живот на животното можем да изясним една черта, която и старият човешки душевен живот е имал. Макар и в съответните списания да е преувеличено, все пак има нещо вярно на основата на това, че там, където стават земетресения, изригвания на вулкани и т.н., животните побягват с дни по-рано.
към текста >>
Но именно понеже световният час за египетската
култура
беше минал, тази способност на египтяните беше навлязла все повече и повече в упадък и те са били все по-малко способни да се ориентират във фактите на природата, не можеха да кажат от констелациите на външните елементи, на външните стихии, как трябваше да се отнасят.
Не се мисли, че едно такова знание върви по съвършено различни пътища в сравнение със знанието, което се добива чрез логиката на ума. Отговаря напълно на истината, че Гьоте, когато е поглеждал през прозореца, често пъти можел да предскаже с часове по-рано, какво време ще настъпи. Нека си представим това съществуващо у древните хора така, че чрез влизането в духовния свят те са имали възможността да бъдат вплетени с природата и с нейните процеси различно от днешните хора с тяхната наука, тогава ние ще разберем една от основните черти на старото ясновидство за практиката на живота. Древното човечество не е имало никакви метеорологични институции и съобщения, където чрез вестниците и други можеше да бъде предсказани промяната на времето, но то е имало едно усещане, насочвало се е според това усещане, което нагледно му е показвало, какво ще настъпи. Такъв е бил до висока степен случаят особено при египтяните, без те да имат нашето разлагащо знание и нашата наука; те знаеха да се отнасят така, че това да отговаря на живата връзка с целия окръжаващ свят.
Но именно понеже световният час за египетската култура беше минал, тази способност на египтяните беше навлязла все повече и повече в упадък и те са били все по-малко способни да се ориентират във фактите на природата, не можеха да кажат от констелациите на външните елементи, на външните стихии, как трябваше да се отнасят.
Защото сега вече хората трябваше да се научат да прозрат констелациите на външните елементи с ума, а Мойсей трябваше да даде импулса за това от ясновидското съзнание.
към текста >>
Че Мойсей се е опирал напълно на едно старо ясновидство, че при него новата интелектуална
култура
била още ясновидска, това ни се показва и по-късно там, където трябва да се реши, дали той действително трябва да преведе своя народ в Палестина.
Когато чрез такива привидно външни описания прозрем и разберем това, което всъщност описателят иска да каже, в такива данни ние намираме великите повратни точки на развитието на човечеството, които ни се описват, и разбираме, че никак не е лесно от цялото своебразно описание на старите писания да открием значението на такива, личности, каквато е например Мойсей.
Че Мойсей се е опирал напълно на едно старо ясновидство, че при него новата интелектуална култура била още ясновидска, това ни се показва и по-късно там, където трябва да се реши, дали той действително трябва да преведе своя народ в Палестина.
към текста >>
Този народ трябваше да бъде преведен там като нещо, което чрез цялостната форма на кръвта трябваше да основе интелектуалната
култура
.
Този народ трябваше да бъде преведен там като нещо, което чрез цялостната форма на кръвта трябваше да основе интелектуалната култура.
Това, което Мойсей имаше като ясновидство, не можеше обаче да бъде самата тази култура. Защото тази култура не трябваше да бъде ясновидска; тя трябваше именно да се яви като нещо ново спрямо старото ясновидство. Ето защо виждаме, как Мойсей се чувствуваше призван да доведе своя народ до определена точка, но самият той не можеше да го въведе в новата страна. Той трябваше да предостави това на онези, които бяха призвани за новата култура. Това ясно ни се казва в Библията.
към текста >>
Това, което Мойсей имаше като ясновидство, не можеше обаче да бъде самата тази
култура
.
Този народ трябваше да бъде преведен там като нещо, което чрез цялостната форма на кръвта трябваше да основе интелектуалната култура.
Това, което Мойсей имаше като ясновидство, не можеше обаче да бъде самата тази култура.
Защото тази култура не трябваше да бъде ясновидска; тя трябваше именно да се яви като нещо ново спрямо старото ясновидство. Ето защо виждаме, как Мойсей се чувствуваше призван да доведе своя народ до определена точка, но самият той не можеше да го въведе в новата страна. Той трябваше да предостави това на онези, които бяха призвани за новата култура. Това ясно ни се казва в Библията. Докато Мойсей е вестител на Бога, който се изявява чак в азовата същност, загатва ни се също, че Мойсей е само в състояние чрез своя ясновиждащ поглед да чуе силата на словото на този миров Дух.
към текста >>
Защото тази
култура
не трябваше да бъде ясновидска; тя трябваше именно да се яви като нещо ново спрямо старото ясновидство.
Този народ трябваше да бъде преведен там като нещо, което чрез цялостната форма на кръвта трябваше да основе интелектуалната култура. Това, което Мойсей имаше като ясновидство, не можеше обаче да бъде самата тази култура.
Защото тази култура не трябваше да бъде ясновидска; тя трябваше именно да се яви като нещо ново спрямо старото ясновидство.
Ето защо виждаме, как Мойсей се чувствуваше призван да доведе своя народ до определена точка, но самият той не можеше да го въведе в новата страна. Той трябваше да предостави това на онези, които бяха призвани за новата култура. Това ясно ни се казва в Библията. Докато Мойсей е вестител на Бога, който се изявява чак в азовата същност, загатва ни се също, че Мойсей е само в състояние чрез своя ясновиждащ поглед да чуе силата на словото на този миров Дух. И когато се намира в едно положение, където изоставен на себе си трябва да помогне на своя народ, той прибягва до своята шатра, където отново може да види ясновидски своя Бог.
към текста >>
Той трябваше да предостави това на онези, които бяха призвани за новата
култура
.
Този народ трябваше да бъде преведен там като нещо, което чрез цялостната форма на кръвта трябваше да основе интелектуалната култура. Това, което Мойсей имаше като ясновидство, не можеше обаче да бъде самата тази култура. Защото тази култура не трябваше да бъде ясновидска; тя трябваше именно да се яви като нещо ново спрямо старото ясновидство. Ето защо виждаме, как Мойсей се чувствуваше призван да доведе своя народ до определена точка, но самият той не можеше да го въведе в новата страна.
Той трябваше да предостави това на онези, които бяха призвани за новата култура.
Това ясно ни се казва в Библията. Докато Мойсей е вестител на Бога, който се изявява чак в азовата същност, загатва ни се също, че Мойсей е само в състояние чрез своя ясновиждащ поглед да чуе силата на словото на този миров Дух. И когато се намира в едно положение, където изоставен на себе си трябва да помогне на своя народ, той прибягва до своята шатра, където отново може да види ясновидски своя Бог. Но там му се казва: Понеже ти не можа да продължиш това, което ти е дадено в ясновидското мислене, един друг трябва да води по-нататък твоя народ. От това говори нещо, чрез което Мойсей ни се явява също в едно сияние, което иска да каже, че този, който е ясновиждащ, е един пророк, какъвто вече никой не се е явил в Израел.
към текста >>
С това се загатва, че той е бил последният, който с имал едно такова ясновидство, и че новата
култура
трябваше да действува по-нататък при съответните народи без ясновидство, само на основата на преданието и на този на интелектуалността, за да може да се подготви това, че Азът, които човечеството беше осъзнало сега на тази нова основа на
култура
та, да може да приеме един нов елемент в себе си.
Това ясно ни се казва в Библията. Докато Мойсей е вестител на Бога, който се изявява чак в азовата същност, загатва ни се също, че Мойсей е само в състояние чрез своя ясновиждащ поглед да чуе силата на словото на този миров Дух. И когато се намира в едно положение, където изоставен на себе си трябва да помогне на своя народ, той прибягва до своята шатра, където отново може да види ясновидски своя Бог. Но там му се казва: Понеже ти не можа да продължиш това, което ти е дадено в ясновидското мислене, един друг трябва да води по-нататък твоя народ. От това говори нещо, чрез което Мойсей ни се явява също в едно сияние, което иска да каже, че този, който е ясновиждащ, е един пророк, какъвто вече никой не се е явил в Израел.
С това се загатва, че той е бил последният, който с имал едно такова ясновидство, и че новата култура трябваше да действува по-нататък при съответните народи без ясновидство, само на основата на преданието и на този на интелектуалността, за да може да се подготви това, че Азът, които човечеството беше осъзнало сега на тази нова основа на културата, да може да приеме един нов елемент в себе си.
към текста >>
" Мойсей доведе човечеството до основаването на една азова
култура
.
Чрез мисията на Мойсея човечеството беше доведено до там, където то трябваше да разбере и можеше да разбере, че протъкаващият и оживяващият света миров Дух можеше да бъде най-ясно почувствуван, най-човешки почувствуван в "Аз съм", в най-вътрешния център на човешката душа, но че първо Аз съм трябва да се изпълни с едно съдържание, което сега отново може да обгърне света, така щото бедната дума Аз съм може да получи най-богатото съдържанието за целта беше необходима една друга мисия, мисията, която после можа да бъде изразена със забележителните думи на апостол Павла: "Не аз а Христос в мене!
" Мойсей доведе човечеството до основаването на една азова култура.
Сега азовата култура трябваше да се вживее като един дар отгоре, като една култура на народ, като един съсъд, който трябваше да приеме ново съдържание. Азът трябваше първо да се развие в лоното на древноеврейския народ и в съсъда трябваше да се влее онова, което можеше да излезе от едно действително истинско разбиране на палестинските събития на Голготската Тайна. Тук Азът трябваше да приеме едно ново съдържание, което беше почерпено от самия духовен свят. Това, което бе влято като нещо ново в Аза от подготвителното развитие на човечеството и лицето на древноеврейския народ, ние можем да го разберем най-добре, когато хвърлим поглед върху трагедията разказана по чудесен начин в книгата на Йов, но която трагедия можем да разберем само от особеността на древноеврейския народ.
към текста >>
Сега азовата
култура
трябваше да се вживее като един дар отгоре, като една
култура
на народ, като един съсъд, който трябваше да приеме ново съдържание.
Чрез мисията на Мойсея човечеството беше доведено до там, където то трябваше да разбере и можеше да разбере, че протъкаващият и оживяващият света миров Дух можеше да бъде най-ясно почувствуван, най-човешки почувствуван в "Аз съм", в най-вътрешния център на човешката душа, но че първо Аз съм трябва да се изпълни с едно съдържание, което сега отново може да обгърне света, така щото бедната дума Аз съм може да получи най-богатото съдържанието за целта беше необходима една друга мисия, мисията, която после можа да бъде изразена със забележителните думи на апостол Павла: "Не аз а Христос в мене! " Мойсей доведе човечеството до основаването на една азова култура.
Сега азовата култура трябваше да се вживее като един дар отгоре, като една култура на народ, като един съсъд, който трябваше да приеме ново съдържание.
Азът трябваше първо да се развие в лоното на древноеврейския народ и в съсъда трябваше да се влее онова, което можеше да излезе от едно действително истинско разбиране на палестинските събития на Голготската Тайна. Тук Азът трябваше да приеме едно ново съдържание, което беше почерпено от самия духовен свят. Това, което бе влято като нещо ново в Аза от подготвителното развитие на човечеството и лицето на древноеврейския народ, ние можем да го разберем най-добре, когато хвърлим поглед върху трагедията разказана по чудесен начин в книгата на Йов, но която трагедия можем да разберем само от особеността на древноеврейския народ.
към текста >>
71.
5. Какво има да каже астрономията върху възникването на света; Берлин, 16. 03. 1911 г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
Така щото, всяка
култура
, към която се стремят хората, всяка красота и деятелност на Земята ще намерят някога смъртта си заедно с топлинната смърт.
Тук ние имаме в астрономическия образ на света внесено нещо, което означава така да се каже развитие. Представете си, колко фатално трябва да бъде за едно материалистично познание, да остави човек да му въздействува този неопровержим резултат! Следователно, който счита че духовното и душевното са само съпровождащи явления на материалните движения, той трябва непосредствено да приеме, че всичко духовно и душевно ще бъде погребано в хаоса от топлина, към който отива нашият материален свят.
Така щото, всяка култура, към която се стремят хората, всяка красота и деятелност на Земята ще намерят някога смъртта си заедно с топлинната смърт.
към текста >>
72.
Библията и мъдростта
GA_68-1 Библията и мъдростта
Не може да има съмнение, че влиянието на Библията върху Западната
Култура
е било много по-голямо от това на който и да е друг документ.
Не може да има съмнение, че влиянието на Библията върху Западната Култура е било много по-голямо от това на който и да е друг документ.
Наистина може да се каже, че като резултат от разпространението на Библията, човешката душа хиляди години поддържа връзка с най-вътрешната същност на човека, - връзка, която обхваща животa на чувствата, а също и животa на волята. Въздействието в тези две сфери на човешкото същество е било по-силно отколкото в неговото мислене и неговия свят на идеите, но въпреки това може да се каже, че целият духовен живот, бил в областта на религията или на точната наука, носи следи от влиянието на Библията. И е очевидно за тези, които разглеждат по-дълбоко нещата, че самите аргументи на хората, които в наши дни се чувстват принудени да атакуват Библията – заемайки в някои случаи крайното становище на пълно отричане, те самите показват следи от нейното въздействие. Никога не е имало пълно познаване, и днес практически няма, на степента на влияние на този документ, но то въпреки всичко действително съществува за тези, които имат непредубеден възглед. Отношението, възприето спрямо Библията от съвременните мисъл, чувство и възприемане, за известно време се е променило наистина много от онова, което е било в миналото.
към текста >>
Ако погледнем назад в миналото, ние бихме намерили цивилизации където хората, особено когато са били в разцвета на своята духовна
култура
, изобщо не се съмняваха, че най-висшата мъдрост извираше от Библията; и че тези, които я създадоха, бяха не просто обикновени хора отговорни за човешки грешки в нея, а бяха под възвишена инспирация и я изпълниха с мъдрост.
Казах, че отношението възприето от хората, и особено от водачите на интелектуалния и духовния живот се е променило. Днес ние не ще направим нищо повече от това да обърнем внимание на тази промяна.
Ако погледнем назад в миналото, ние бихме намерили цивилизации където хората, особено когато са били в разцвета на своята духовна култура, изобщо не се съмняваха, че най-висшата мъдрост извираше от Библията; и че тези, които я създадоха, бяха не просто обикновени хора отговорни за човешки грешки в нея, а бяха под възвишена инспирация и я изпълниха с мъдрост.
Това беше чувство на почтително приемане всред тези, които стояха по върховете на духовния живот. В днешно време това се промени.
към текста >>
Тогава тя повече няма да изглежда неразбираема, защото ще се чувстваме съединени с влятото в духовната
култура
чрез онези, които я написаха.
Библията в цялата й дълбочина ще бъде разкрита едва в бъдеще, когато духовното изследване, независимо от каквото и да било предание, вникне в духовните факти, и бъде способно да покаже на човечеството какво наистина съдържа този документ.
Тогава тя повече няма да изглежда неразбираема, защото ще се чувстваме съединени с влятото в духовната култура чрез онези, които я написаха.
В нашата епоха за нас е възможно, чрез Посвещението, отново да изследваме духовния свят. Поглеждайки назад към миналото, се чувстваме съединени с онези, които са си отишли преди нас, понеже можем да покажем как стъпка по стъпка те съобщават онова, което са получили в духовния свят. Можем да предречем, че Библията ще докаже самата себе си като най-мъдър документ на човечеството, най-дълбокия извор на нашата цивилизация. Духовната Наука ще може да възстанови това познание. И, колкото и много предубедени хора да казват: “Библията не се нуждае от такова сложно обяснение – толкова е просто, тя е вярна" – някой ден ще бъде реалност, че Библията, дори когато не е напълно разбирана, ще работи върху всяко сърце със силата на своите вътрешни мистерии.
към текста >>
73.
Митът за аргонавтите. Одисеята. 14 октомври 1904 г.
GA_90f Гръцката и германската митология в светлината на езотеризма
Способността за интелектуални връзки, способността за смятане, накратко, всичко което съставлява нашата днешна
култура
, започна в петата атлантска раса с пра-семитите.
В последния брой на “Луцифер-Гнозис”9 аз подчертах, че последните три културни периода на Атлантида видяха началото на определено влияние върху човешкия род, което още продължава дори и днес. То е свързано с факта, че тогава хората станаха достатъчно зрели да работят в онова, което ние наричаме свой интелект. Преди това човекът бе по-скоро едно същество на паметта. До четвъртия атлантски културен период човешката памет бе особено развита.
Способността за интелектуални връзки, способността за смятане, накратко, всичко което съставлява нашата днешна култура, започна в петата атлантска раса с пра-семитите.
И това беше, което направи пра-семитите способни да сложат началото на петата, Арийската коренна раса. Арийската коренна раса има за своя главна задача развитието на интелигентността, активна на физически план. Когато се стигне до такава нова фаза в човешката ево- люция, става възможно за нови Същества, който дотогава са живяли скрити, да придобият влияние върху еволюцията. И в действителност от петия културен период на Атлантида определено войнство от Същества участва в човешката еволюция, дейността на които дотогава не се забелязва. Трябва да мислите за тези Същества като за много високо развити, далеч по-напреднали от човека на степента, на която беше той тогава.
към текста >>
Ако помислите за културните епохи на нашата пета коренна раса - за древната Ведическа
култура
, после за древната Персийска
култура
, след това за древната Халдео-Египетска
култура
, ако помислите дори за времето на
култура
та на Друидите, вие ще откриете, че обективна, безпристрастна наука не съществува.
Около осмото столетие преди новата ера започна една много важна епоха по отношение на тези Същества.
Ако помислите за културните епохи на нашата пета коренна раса - за древната Ведическа култура, после за древната Персийска култура, след това за древната Халдео-Египетска култура, ако помислите дори за времето на културата на Друидите, вие ще откриете, че обективна, безпристрастна наука не съществува.
Тя за пръв път се появява в зората на четвъртата културна епоха, която може да се постави около III в. пр.Хр. С нея изгря обективното познание, напълно откъснато от всичко останало, съдържащо се в човешкото съзнание. Халдейският жрец, който развиваше астрономията, още се опитваше да разбира целите на световното ръководство; и това може да се каже също и за египетските жреци и за друидите; те се опитваха да вникнат в целите на ръководителя на света. Чисто интелектуалното знание изгря за пръв път в Гърция. Това интелектуално познание бе подготвяно стъпка по стъпка и се появи, обвързано с останалата човешка дейност, под влиянието на Съществата, за които споменах; то бе напълно освободено в четвъртата културна епоха на петата коренна раса.
към текста >>
В тях се събуди копнежа по древната
култура
, придобита когато Слънцето премина през знака на Овена предния път.
В осмото и деветото столетие преди Христа учениците на гръцките Мистерии бяха учени на окултния смисъл на този мит. Те бяха учени, че Съществата, които въведоха сухата, безпристрастна човешка интелигентност, сега бяха придобили особено значение.
В тях се събуди копнежа по древната култура, придобита когато Слънцето премина през знака на Овена предния път.
Това, че Фрикс и Хела били отнесени от овена до Колхида означава просто, че предишната епоха - Персийско-Иранската - с нейното двойствено естество (тя стои под знака на боговете Ормузд и Ариман) - е възвърнала съюза между познанието и любовта. Тази раса роди руното за скрити реалности. Още по-рано, в Атлантида, това руно, тази мъдрост, е била общо притежание на човешката култура; после тя е била пренесена в отдалечените Мистерийни школи. Това трябваше да се върне отново. Така мита за Аргонавтите е израз на основаването на Гръцките Мистерийни школи.
към текста >>
Още по-рано, в Атлантида, това руно, тази мъдрост, е била общо притежание на човешката
култура
; после тя е била пренесена в отдалечените Мистерийни школи.
В осмото и деветото столетие преди Христа учениците на гръцките Мистерии бяха учени на окултния смисъл на този мит. Те бяха учени, че Съществата, които въведоха сухата, безпристрастна човешка интелигентност, сега бяха придобили особено значение. В тях се събуди копнежа по древната култура, придобита когато Слънцето премина през знака на Овена предния път. Това, че Фрикс и Хела били отнесени от овена до Колхида означава просто, че предишната епоха - Персийско-Иранската - с нейното двойствено естество (тя стои под знака на боговете Ормузд и Ариман) - е възвърнала съюза между познанието и любовта. Тази раса роди руното за скрити реалности.
Още по-рано, в Атлантида, това руно, тази мъдрост, е била общо притежание на човешката култура; после тя е била пренесена в отдалечените Мистерийни школи.
Това трябваше да се върне отново. Така мита за Аргонавтите е израз на основаването на Гръцките Мистерийни школи.
към текста >>
Човешката
култура
, която по-рано бе един поток, сега се раздели на две - в мистерийната мъдрост и външното знание.
Така наистина важният мит за Аргонавтите поставя пред нас прехода от третата към четвъртата културна епоха на настоящата ни коренна раса.
Човешката култура, която по-рано бе един поток, сега се раздели на две - в мистерийната мъдрост и външното знание.
Единият поток беше скрит - той беше преоткриването на златното руно, но въпреки всичко беше действащ. Той имаше влияние върху гръцката култура и изкуство. Само върху външното знание оттогава нататък той нямаше да има влияние. Това е мита за пътуването на Аргонавтите.
към текста >>
Той имаше влияние върху гръцката
култура
и изкуство.
Така наистина важният мит за Аргонавтите поставя пред нас прехода от третата към четвъртата културна епоха на настоящата ни коренна раса. Човешката култура, която по-рано бе един поток, сега се раздели на две - в мистерийната мъдрост и външното знание. Единият поток беше скрит - той беше преоткриването на златното руно, но въпреки всичко беше действащ.
Той имаше влияние върху гръцката култура и изкуство.
Само върху външното знание оттогава нататък той нямаше да има влияние. Това е мита за пътуването на Аргонавтите.
към текста >>
Сега стигаме до точка където, след атлантския потоп, хората се запознаха с първите действия на онези Същества, за които говорих, запознаха се с въздействията на външната
култура
, наука и изкуство, със сили, които повлияха интелектуалния живот след потопа.
Сега стигаме до точка където, след атлантския потоп, хората се запознаха с първите действия на онези Същества, за които говорих, запознаха се с въздействията на външната култура, наука и изкуство, със сили, които повлияха интелектуалния живот след потопа.
Първите периоди на чисто външната физическа култура бяха представяни пред Посветените като изкушения на чисто светските изкуства, светската култура. Това са песните на сирените на младата пета коренна раса. Именно за тези песни на сирените на младата пета коренна раса е казано толкова много в окултните писания. Защото от една страна имаме великата мъдрост, преподавана от Ману12, който, в подрасата основоположник на петата коренна раса, насочваше вниманието на хората към факта, че техният интелект трябва да се издигне до Божественото. Това намери своя израз във Ведите, и в онова което персиeцът Заратустра остави на своите последователи.
към текста >>
Първите периоди на чисто външната физическа
култура
бяха представяни пред Посветените като изкушения на чисто светските изкуства, светската
култура
.
Сега стигаме до точка където, след атлантския потоп, хората се запознаха с първите действия на онези Същества, за които говорих, запознаха се с въздействията на външната култура, наука и изкуство, със сили, които повлияха интелектуалния живот след потопа.
Първите периоди на чисто външната физическа култура бяха представяни пред Посветените като изкушения на чисто светските изкуства, светската култура.
Това са песните на сирените на младата пета коренна раса. Именно за тези песни на сирените на младата пета коренна раса е казано толкова много в окултните писания. Защото от една страна имаме великата мъдрост, преподавана от Ману12, който, в подрасата основоположник на петата коренна раса, насочваше вниманието на хората към факта, че техният интелект трябва да се издигне до Божественото. Това намери своя израз във Ведите, и в онова което персиeцът Заратустра остави на своите последователи. Но после ние имаме чистата култура на интелигентността, която отклонява хората от онова, което се развиваше в тях под влиянието на Ману.
към текста >>
Но после ние имаме чистата
култура
на интелигентността, която отклонява хората от онова, което се развиваше в тях под влиянието на Ману.
Първите периоди на чисто външната физическа култура бяха представяни пред Посветените като изкушения на чисто светските изкуства, светската култура. Това са песните на сирените на младата пета коренна раса. Именно за тези песни на сирените на младата пета коренна раса е казано толкова много в окултните писания. Защото от една страна имаме великата мъдрост, преподавана от Ману12, който, в подрасата основоположник на петата коренна раса, насочваше вниманието на хората към факта, че техният интелект трябва да се издигне до Божественото. Това намери своя израз във Ведите, и в онова което персиeцът Заратустра остави на своите последователи.
Но после ние имаме чистата култура на интелигентността, която отклонява хората от онова, което се развиваше в тях под влиянието на Ману.
Във всички окултни писания вие намирате описани събитията, случили се тогава. Ману избра малка група и отиде с тях в пустинята на Гоби или Себамо. Имаше едва една шепа хора, които му останаха верни, докато останалите бяха нелоялни и се разпръснаха във всички посоки. Това важно събитие бе показвано на кандидатите за посвещение - т.е. им бе показвано как Ману бе избрал някои от пра-семитите, но от тези избрани го последваха само малка група, докато останалите отидоха към разрушение, следвайки песента на сирените на външната култура.
към текста >>
им бе показвано как Ману бе избрал някои от пра-семитите, но от тези избрани го последваха само малка група, докато останалите отидоха към разрушение, следвайки песента на сирените на външната
култура
.
Но после ние имаме чистата култура на интелигентността, която отклонява хората от онова, което се развиваше в тях под влиянието на Ману. Във всички окултни писания вие намирате описани събитията, случили се тогава. Ману избра малка група и отиде с тях в пустинята на Гоби или Себамо. Имаше едва една шепа хора, които му останаха верни, докато останалите бяха нелоялни и се разпръснаха във всички посоки. Това важно събитие бе показвано на кандидатите за посвещение - т.е.
им бе показвано как Ману бе избрал някои от пра-семитите, но от тези избрани го последваха само малка група, докато останалите отидоха към разрушение, следвайки песента на сирените на външната култура.
към текста >>
За пръв път започва съществената
култура
на Кама-Манас.
След това един още по-важен момент от човешката еволюция бе пред- ставен от пътуването между Сцила и Харибда. Какво е онова, което в действителност започва в човечеството?
За пръв път започва съществената култура на Кама-Манас.
Тя трябваше постепенно да се подготви за този момент; само че едва тогава започна истински. Нашата пета коренна раса притежава в голяма степен тази Кама-Манас култура. Кама е в астралното, и дори и днес е активна в астралното тяло. А Манас е онова, което е активно във физическия мозък. Човекът на петата коренна раса мисли с физическия мозък.
към текста >>
Нашата пета коренна раса притежава в голяма степен тази Кама-Манас
култура
.
След това един още по-важен момент от човешката еволюция бе пред- ставен от пътуването между Сцила и Харибда. Какво е онова, което в действителност започва в човечеството? За пръв път започва съществената култура на Кама-Манас. Тя трябваше постепенно да се подготви за този момент; само че едва тогава започна истински.
Нашата пета коренна раса притежава в голяма степен тази Кама-Манас култура.
Кама е в астралното, и дори и днес е активна в астралното тяло. А Манас е онова, което е активно във физическия мозък. Човекът на петата коренна раса мисли с физическия мозък. Едва в една бъдеща фаза на еволюцията Кама, астралното тяло, ще бъде толкова напреднало, че ще може да мисли. Днес Манас владее физическия мозък.
към текста >>
74.
Сагата Зигфрид. 21 октомври 1904 г.
GA_90f Гръцката и германската митология в светлината на езотеризма
Третата подраса бе расата на Звездите, расата на халдейците, вавилонците, асирийците, от които по-късно произлезе
култура
та на израилтяните.
За да придобием правилно разбиране за сагата Зигфрид, ние трябва първо да намерим мястото й във великите космически събития на света. Преди нашата настоящата коренна раса имаше четири други; ние сме в петата. Първата подраса на настоящата раса се състоеше от индийския народ; ние я наричаме расата на Духа, защото смисълът на петата раса в неговата духовна форма бе даден от Ману първо на тази подраса. Втората подраса наричаме расата на Огъня, расата на която даде религия Заратустра.
Третата подраса бе расата на Звездите, расата на халдейците, вавилонците, асирийците, от които по-късно произлезе културата на израилтяните.
Расата на гръцкия и римския народ, чиито първи представители могат да бъдат открити главно в Гърция и Рим, станаха четвъртата подраса. Тя е тази, в която Християнството пусна корени най-напред, в Мала Азия, Гърция и Рим. Но нашата пета подраса е тази, която щеше да бъде най-силно повлияна от Християнството и ще го пренесе в шестата. Християнството дойде в нашата пета подраса като традиция от началото на Християнската ера. Но преди това, няколко столетия преди Християнството да бъде въведено в тези райони, и дори още по-рано, съществуваха древните посвещения на Друидите.
към текста >>
На север все още бе останало нещо от
култура
та на Атлантида, създадена от атлантските Посветени.
Трябва да разберете, че всички потоци, които назовах, не достигнаха до северния свят. Никой от потоците, които протичаха през расата на Огъня, расата на Звездите, Гръко-Римската раса, не стигна до северните региони.
На север все още бе останало нещо от културата на Атлантида, създадена от атлантските Посветени.
Вотан без един Посветен на север- ните народи. Той не е никой друг освен носителят на елементите на Атлантската култура в тези части. Навсякъде в тези древни региони още се практикуваше посвещението на друидите. Вече казах, че един от неговите основатели, може да се каже главния му основател, бе назован Зиг. И в тези северни части се случи нещо много сходно на онова, което се случи по-късно в Палестина при основаването на Християнството.
към текста >>
Той не е никой друг освен носителят на елементите на Атлантската
култура
в тези части.
Трябва да разберете, че всички потоци, които назовах, не достигнаха до северния свят. Никой от потоците, които протичаха през расата на Огъня, расата на Звездите, Гръко-Римската раса, не стигна до северните региони. На север все още бе останало нещо от културата на Атлантида, създадена от атлантските Посветени. Вотан без един Посветен на север- ните народи.
Той не е никой друг освен носителят на елементите на Атлантската култура в тези части.
Навсякъде в тези древни региони още се практикуваше посвещението на друидите. Вече казах, че един от неговите основатели, може да се каже главния му основател, бе назован Зиг. И в тези северни части се случи нещо много сходно на онова, което се случи по-късно в Палестина при основаването на Християнството. Зиг се отказа от своето тяло и го даде на разположение на една по-висша индивидуалност. Затова и по-късно преобразеният Зиг бе наречен Один.
към текста >>
Той е носителят на духовната
култура
на онова време.
Вече казах, че един от неговите основатели, може да се каже главния му основател, бе назован Зиг. И в тези северни части се случи нещо много сходно на онова, което се случи по-късно в Палестина при основаването на Християнството. Зиг се отказа от своето тяло и го даде на разположение на една по-висша индивидуалност. Затова и по-късно преобразеният Зиг бе наречен Один. Один е най-висшият Посветен на северните Мистерии.
Той е носителят на духовната култура на онова време.
Следователно Зиг бе този чела на севера, който предостави тялото си на разположение на по-висшия, по-духовен Один. Самият той живя по-късно като Посветен Учител. Зиг е много специален случай. Той не е способен да представя движение, както направи Учителят Исус13 след основаването на Християнството. Зиг трябваше да доведе тази северна култура до нейния упадък.
към текста >>
Зиг трябваше да доведе тази северна
култура
до нейния упадък.
Той е носителят на духовната култура на онова време. Следователно Зиг бе този чела на севера, който предостави тялото си на разположение на по-висшия, по-духовен Один. Самият той живя по-късно като Посветен Учител. Зиг е много специален случай. Той не е способен да представя движение, както направи Учителят Исус13 след основаването на Християнството.
Зиг трябваше да доведе тази северна култура до нейния упадък.
Той е призован да води народите на петата подраса на петата коренна раса, достигайки ги от юг. Древният чела Зиг е онзи, който трябваше да отведе северните народи към една трагедия. Затова той е наричан също и Зиг-урт, което означава “онзи, който води в миналото”. “Фрид” е същата дума; тя означава “което води към смърт, към разрушение”. Това още може да се открие в думата “Friedhof” (гробище).
към текста >>
Същият чела, който приготви пътя на великия Посветен, бе този, който щеше да отведе северната
култура
към нейния крах.
Той е призован да води народите на петата подраса на петата коренна раса, достигайки ги от юг. Древният чела Зиг е онзи, който трябваше да отведе северните народи към една трагедия. Затова той е наричан също и Зиг-урт, което означава “онзи, който води в миналото”. “Фрид” е същата дума; тя означава “което води към смърт, към разрушение”. Това още може да се открие в думата “Friedhof” (гробище).
Същият чела, който приготви пътя на великия Посветен, бе този, който щеше да отведе северната култура към нейния крах.
Нейното духовно съдържание западна и бе заменено от изгряващото Християнство. Това, което казвам сега, е пророческо предсказание, което намира израз навсякъде в по-късните северни Мистерии: “Ние трябва да бъдем раса, водена към своята смърт.” Това е тонът, който звучи в различните северни Мистерии на тези северни народи. Цялото бъдещо събитие, посочено в ръкописите от праисторически времена, и което щеше да се случи за в бъдеще, бе предсказано в северните Мистерии, и благодарение на това предсказание възникна онова, което по-късно стана съдържание на сагата за Нибелунгите. Втората част на сагата за Нибелунгите ни дава изпълнението на кармата на Нибелунгите.
към текста >>
Там Зигфрид също е победен от силиле, останали от предишни етапи на северната
култура
.
Кримхилд издава, че той е уязвим между раменете, на същото място, където ще трябва да бъде носен Кръстът. Тези ранни народи още нямаха Християнството. За това място ще трябва да дойде християнският Посветен - така казва сагата за Зигфрид - защото на нея още й липсва Християнството, защото мястото, където трябва да бъде положен Кръстът, е все още свободно. Затова Зигфрид все още е уязвим в това място. Зигфрид, който носи Зиг-Посветения към “Fried”, към покой, е уязвим в това място, което по-късно Християнството ще направи неуязвимо.
Там Зигфрид също е победен от силиле, останали от предишни етапи на северната култура.
Хаген го убива и по този начин показва отстъплението на предшестващите северни раси пред петата подраса. Важността на този преход намира израз в сагата за Зигфрид.
към текста >>
Така в северните раси живее все още живее нещо, от което душите на северните народи трябва да се защитават, нещо което още проправя своя път от останките на атлантската
култура
.
Срещу какво се борят тези северни раси, предшествениците на Християнството? Те се борят срещу всичко старо, останало от Атлантида. Те трябва непрекъснато да бъдат на пост срещу него.
Така в северните раси живее все още живее нещо, от което душите на северните народи трябва да се защитават, нещо което още проправя своя път от останките на атлантската култура.
В петата подраса е бил запазен един предишен културен етап. Но онези, останали назад в атлантската култура, са пречка за по-нататъшното развитие, те трябва да бъдат победени. Затова и борби-те, които последвали, са представени в Гудрун. Тази Гудрун е душата на северните народи. В една по-стара версия тя води война срещу великите Посветени, които постоянно идват от Азия от останките на старата Атлантида.
към текста >>
Но онези, останали назад в атлантската
култура
, са пречка за по-нататъшното развитие, те трябва да бъдат победени.
Срещу какво се борят тези северни раси, предшествениците на Християнството? Те се борят срещу всичко старо, останало от Атлантида. Те трябва непрекъснато да бъдат на пост срещу него. Така в северните раси живее все още живее нещо, от което душите на северните народи трябва да се защитават, нещо което още проправя своя път от останките на атлантската култура. В петата подраса е бил запазен един предишен културен етап.
Но онези, останали назад в атлантската култура, са пречка за по-нататъшното развитие, те трябва да бъдат победени.
Затова и борби-те, които последвали, са представени в Гудрун. Тази Гудрун е душата на северните народи. В една по-стара версия тя води война срещу великите Посветени, които постоянно идват от Азия от останките на старата Атлантида. Посветените, останките от тураните, преминават от Азия в серия прераждания. Ето защо там ние срещаме също известния Атила, идентичен с Етцел, които бе Посветен в атлантската култура.
към текста >>
Ето защо там ние срещаме също известния Атила, идентичен с Етцел, които бе Посветен в атлантската
култура
.
Но онези, останали назад в атлантската култура, са пречка за по-нататъшното развитие, те трябва да бъдат победени. Затова и борби-те, които последвали, са представени в Гудрун. Тази Гудрун е душата на северните народи. В една по-стара версия тя води война срещу великите Посветени, които постоянно идват от Азия от останките на старата Атлантида. Посветените, останките от тураните, преминават от Азия в серия прераждания.
Ето защо там ние срещаме също известния Атила, идентичен с Етцел, които бе Посветен в атлантската култура.
В действителност историческият Атила, който бе наречен “бич Божий” и от собствения си народ, и от европейците, бе Посветен, който воюваше начело на своите хора със съвсем различни окултни сили. Затова и битката с хуните бе съвсем вярно описана като битка във въздуха. За всеки, който познава тези неща, е напълно ясно какво се има предвид. Атила се отдръпна от всичко, което срещна в Европа; чрез собствената си свободна воля той се оттегли от самия папа. Расите на северна Европа знаеха, че трябваше да се пазят от влиянието на Изтока.
към текста >>
Но неизменните врагове, принадлежащи на една по-ранна
култура
, и които бяха представени от Хаген, са потопили съкровището в Рейн.
Сега в по-късната сага ни се казва, че Кримхилд съставя план да отмъсти на онези, убили Зигфрид. Тя постига това, като превръща в своя участ тези атлантски елементи и успява да примами Атила да последва нейната кауза. Тя става съпруга на Атила. Преди това тя е живяла за малко в Бургундския двор. Тя е станала притежателка на съкровището на Нибелунгите и използвайки го е била голяма благодетелка.
Но неизменните врагове, принадлежащи на една по-ранна култура, и които бяха представени от Хаген, са потопили съкровището в Рейн.
Колко чудесно са описани тук последвалите събития; Кримхилд се придържа към своя план да унищожи враговете си, своите стари северни врагове, с помощта на Атила. Те били примамени в двора на Атила и на свой ред там те срещат самата духовна сила, от която щяха да бъдат изместени. На брега на Дунав, в лицето на Рудигер от Бехларен и съпругата му Готелинд, те срещат Християнството. Християнството бе това, което щеше да измести северно-европейската култура. Тук ние имаме намек за зората на Християнството.
към текста >>
Християнството бе това, което щеше да измести северно-европейската
култура
.
Тя е станала притежателка на съкровището на Нибелунгите и използвайки го е била голяма благодетелка. Но неизменните врагове, принадлежащи на една по-ранна култура, и които бяха представени от Хаген, са потопили съкровището в Рейн. Колко чудесно са описани тук последвалите събития; Кримхилд се придържа към своя план да унищожи враговете си, своите стари северни врагове, с помощта на Атила. Те били примамени в двора на Атила и на свой ред там те срещат самата духовна сила, от която щяха да бъдат изместени. На брега на Дунав, в лицето на Рудигер от Бехларен и съпругата му Готелинд, те срещат Християнството.
Християнството бе това, което щеше да измести северно-европейската култура.
Тук ние имаме намек за зората на Християнството. Онези, които постлаха пътя за него, отиват да срещнат своя крах. Те биват убити в двора на хуните. Кримхилд взема своя реванш, но самата тя трябва да загине. Как става това?
към текста >>
Душата на поредишната
култура
си отмъщава на
култура
та, причинила нейния срив.
Те биват убити в двора на хуните. Кримхилд взема своя реванш, но самата тя трябва да загине. Как става това? Кримхилд е наистина една метаморфоза на Гудрун с тази разлика, че в по-ранните времена трагичният изход не завладяваше мъжките сърца. Самата Гудрун, народната душа е тази, която убива Атила.
Душата на поредишната култура си отмъщава на културата, причинила нейния срив.
Самата Кримхилд загива.
към текста >>
Техните саги бяха
култура
на подготовка, която траеше докато се разви по-висше посвещение.
Северният свят на сагите е толкова интересен, защото изразява нещо, което не може да се намери никъде в обхвата на южната сага. Сагите на южните народи изразяват стъпка напред; в тях хората винаги са получавали нещо, което ги води нагоре. Разбира се, индийците, персийците, вавилонците, халдейците и онези, които ги продължаваха до по-далечни степени, също имаха своите трагични образи. Нужно е само да си припомним мита за Кронос. Но тук на север ние имаме нещата в най-развита форма, защото тези хора трябваше да чакат толкова дълго, толкова дълго да живеят в състояние на очакване.
Техните саги бяха култура на подготовка, която траеше докато се разви по-висше посвещение.
И това е важното. Това бе култура, която слезе толкова ниско, че нейният Посветен бе човек, човешко същество. Индийският Посветен е Бодисатва, после идват Ришите, по-късно в Гърция имаме “синовете на Слънцето”, такива като Херкулес и Ахил. Едва когато Посветеният слезе до най-ниското стъпало на момъка, тук на север ние имаме човека-посветен, на който му липсва само още едно нещо, съдържащо се в Христос. Христа той още не бе получил.
към текста >>
Това бе
култура
, която слезе толкова ниско, че нейният Посветен бе човек, човешко същество.
Разбира се, индийците, персийците, вавилонците, халдейците и онези, които ги продължаваха до по-далечни степени, също имаха своите трагични образи. Нужно е само да си припомним мита за Кронос. Но тук на север ние имаме нещата в най-развита форма, защото тези хора трябваше да чакат толкова дълго, толкова дълго да живеят в състояние на очакване. Техните саги бяха култура на подготовка, която траеше докато се разви по-висше посвещение. И това е важното.
Това бе култура, която слезе толкова ниско, че нейният Посветен бе човек, човешко същество.
Индийският Посветен е Бодисатва, после идват Ришите, по-късно в Гърция имаме “синовете на Слънцето”, такива като Херкулес и Ахил. Едва когато Посветеният слезе до най-ниското стъпало на момъка, тук на север ние имаме човека-посветен, на който му липсва само още едно нещо, съдържащо се в Христос. Христа той още не бе получил. Така тази култура отиде толкова далеч, че тя имаше човешки Посветени и човекът стана бог. На север ние срещаме божествения човек - божествения Човек който за нас е Христос - в нагласа на очакване, с уязвимото място, което Християнството трябваше да покрие като дойде.
към текста >>
Така тази
култура
отиде толкова далеч, че тя имаше човешки Посветени и човекът стана бог.
И това е важното. Това бе култура, която слезе толкова ниско, че нейният Посветен бе човек, човешко същество. Индийският Посветен е Бодисатва, после идват Ришите, по-късно в Гърция имаме “синовете на Слънцето”, такива като Херкулес и Ахил. Едва когато Посветеният слезе до най-ниското стъпало на момъка, тук на север ние имаме човека-посветен, на който му липсва само още едно нещо, съдържащо се в Христос. Христа той още не бе получил.
Така тази култура отиде толкова далеч, че тя имаше човешки Посветени и човекът стана бог.
На север ние срещаме божествения човек - божествения Човек който за нас е Христос - в нагласа на очакване, с уязвимото място, което Християнството трябваше да покрие като дойде.
към текста >>
Но докато онова, развило се на юг, е въздигаща се, напредваща
култура
, тук на север ние имаме настроение на безпокойство, очакване, чакане нещо да се случи.
Така ние имаме четири нива, които идват едно след друго. Първо имаме Вотан, който преминава от атлантските времена; после Один. Один съответства на онова, развило се през втората подраса на петата коренна раса. Последният преди Зигфрид е Балдур, слънчевият герой. Той съответства на развилото се през Халдейско-Вавилоно-Асирийската епоха.
Но докато онова, развило се на юг, е въздигаща се, напредваща култура, тук на север ние имаме настроение на безпокойство, очакване, чакане нещо да се случи.
Така ние слизаме от бога към човека; и докато южната подраса се разви по-нататък, Зигфрид стана основателят на тази култура на очакване. Тя бива тласната към трагедия. И понеже идва краят на тази северна култура, вие имате трагичната смърт на Балдур и на Зигфрид.
към текста >>
Така ние слизаме от бога към човека; и докато южната подраса се разви по-нататък, Зигфрид стана основателят на тази
култура
на очакване.
Първо имаме Вотан, който преминава от атлантските времена; после Один. Один съответства на онова, развило се през втората подраса на петата коренна раса. Последният преди Зигфрид е Балдур, слънчевият герой. Той съответства на развилото се през Халдейско-Вавилоно-Асирийската епоха. Но докато онова, развило се на юг, е въздигаща се, напредваща култура, тук на север ние имаме настроение на безпокойство, очакване, чакане нещо да се случи.
Така ние слизаме от бога към човека; и докато южната подраса се разви по-нататък, Зигфрид стана основателят на тази култура на очакване.
Тя бива тласната към трагедия. И понеже идва краят на тази северна култура, вие имате трагичната смърт на Балдур и на Зигфрид.
към текста >>
И понеже идва краят на тази северна
култура
, вие имате трагичната смърт на Балдур и на Зигфрид.
Последният преди Зигфрид е Балдур, слънчевият герой. Той съответства на развилото се през Халдейско-Вавилоно-Асирийската епоха. Но докато онова, развило се на юг, е въздигаща се, напредваща култура, тук на север ние имаме настроение на безпокойство, очакване, чакане нещо да се случи. Така ние слизаме от бога към човека; и докато южната подраса се разви по-нататък, Зигфрид стана основателят на тази култура на очакване. Тя бива тласната към трагедия.
И понеже идва краят на тази северна култура, вие имате трагичната смърт на Балдур и на Зигфрид.
към текста >>
75.
Троянската война. 28 октомври 1904 г.
GA_90f Гръцката и германската митология в светлината на езотеризма
Петата подраса е тази на Света,
култура
та в която живеем самите ние,
култура
та на настоящия етап от еволюцията, която ще бъде заменена от културна общност, идаваща от Азия.
Петте подкоренни раси, които познаваме, са: първо, подрасата на Духовността; това е подрасата, от която възникна индийската културна общност. После имаме подрасата на Огъня, това е персийската културна общност. След това имаме наричаното от нас древна халдейска подраса, подрасата на Звездите, от която израелтяните формираха един клон, всъщност най-важният клон. Четвъртата културна общност е онази, която създаде Гърция и Рим, подрасата на Личността.
Петата подраса е тази на Света, културата в която живеем самите ние, културата на настоящия етап от еволюцията, която ще бъде заменена от културна общност, идаваща от Азия.
към текста >>
Затова в Индийската и Египетската
култура
имаме свещеническо управление.
Според този план, ръководството на петата коренна раса трябва постепенно да премине от свещеническия светоглед към този на света. Светски крал, крал който да не е свещеник, в първите етапи на петата коренна раса би бил напълно невъзможен. Това бе невъзможно и на Атлантида, където водачът още работеше с определени сили, когато импулсът още не минаваше през мислещия ум. Но в петата коренна раса трябваше да стане едно спиране, ръководството трябваше да бъде изцяло отделено от космическите сили и предадено на онези, получаващи божествени инспирации.
Затова в Индийската и Египетската култура имаме свещеническо управление.
Свещеникът е Регентът, всичко произлиза от него. Свещеникът принадлежи към първата каста, войнът към втората. После идва кастата, която следва чисто земни занимания. Така слизаме до степените на онези, занимаващи се със земеделие. Малко по-малко тези касти достигнаха до независимост.
към текста >>
76.
ХVІІІ. Апокалипсисът
GA_92 Езотерична космология
1. Пра-ведическата цивилизация в южна Азия и Индия - началото на Арийската
култура
.
1. Пра-ведическата цивилизация в южна Азия и Индия - началото на Арийската култура.
към текста >>
Тя е по-късно преобразуване на Гръки-Римската
култура
, причинена от свежите импулси на новите раси под влиянието на Християнството, смесено с подквасата на Изтока, донесена в Европа от арабите.
5. Нова епоха, започнала по времето на преселението на народите и на нашествията. Наследството на Гръко-Римската цивилизация бе поето от расите на Севера: келтите, германските народи и славяните. Ние самите живеем именно в тази епоха.
Тя е по-късно преобразуване на Гръки-Римската култура, причинена от свежите импулси на новите раси под влиянието на Християнството, смесено с подквасата на Изтока, донесена в Европа от арабите.
Съществената мисия на тази цивилизована епоха е да пригоди човека към физическия план, да развие той разум и практическа логика, да потопи интелигентността във физическата материя така, че тази материя да може да бъде разбрана и накрая покорена. В тази тежка и трудна задача, достигаща кулминацията си в наши дни, човекът временно забрави висшите светове, откъдето е дошъл. Ако сравним своята интелигентност с тази на халдейците например, е лесно да се види колко много сме постигнали и колко много сме загубили. Когато халдейския маг поглеждаше към небето - което за нас представлява просто явления на небесната механика - неговите чувства бяха съвсем различни от нашите. Докато съвременната астрономия се занимава с изчисления и абстракции, магите на древна Халдея усещаха дълбоката хармония на небесата като хармония на едно живо и Божествено Същество.
към текста >>
77.
Съдържание
GA_93 Легендата за храма
Петата
култура
като епоха на чистия интелект, като епоха на егоизма и неговото преодоляване.
Бъдещето въздействие на човешкия дух до атома. Връзка на атома, мисълта и електричеството. Загиването на петата коренна раса чрез борбата на всеки срещу всеки. Значението на формите във връзка с бъдещите степени на развитие. Тяхното съответствие с висшите степени на Свободното масонство.
Петата култура като епоха на чистия интелект, като епоха на егоизма и неговото преодоляване.
към текста >>
Замяната на древната жреческо-държавна
култура
със световно мъдрата
култура
на 4-та културна епоха.
Теософия и практически живот/пример: изграждане на тунел/. Знание за законите на човешкото сътрудничество като предварително условие за изграждането на човешкото общество.
Замяната на древната жреческо-държавна култура със световно мъдрата култура на 4-та културна епоха.
Троянската война. Основаването на Рим. Първите седем царе на Рим като представители на седемте степени на 4-та културна епоха. Тяхната връзка със седемте принципа в човека. Легендата за храма, нейната връзка с изгубения храм, и необходимостта за неговото отново възстановяване.
към текста >>
Следатлантската
култура
по времето на Христовото събитие в неговата връзка с принципите: Отец, Син и Дух.
Свободата на избор между добро и зло. Грехопадението на човека. Еволюцията на света през еоните: кръгове, глобуси и раси или епохи. Седмината царе на Соломоновата династия през 7-те епохи на астралния глобус. Изграждането на макрокосмоса чрез Духа, Сина и Отец; вътрешната работа на човека от Духа, през Сина към Отца.
Следатлантската култура по времето на Христовото събитие в неговата връзка с принципите: Отец, Син и Дух.
Събуждането на вътрешното слово, възкресението на етерното тяло като тайна на празника Света Троица.
към текста >>
Трите сфери или стълбовете на
култура
та: мъдрост, красота и сила.
Недоразумения и грешки на Свободното масонство. Измамата на Таксил. Произход на името "Свободното масонство".
Трите сфери или стълбовете на културата: мъдрост, красота и сила.
Разглеждане на 12-то столетие и Легендата за Светия Граал според масонското тълкуване. Контраст между мъжко-масонския и женско-свещеническия принцип; овладяване на неодушевената природа и приемане на дадените от Бога жизнени енергии. Знакът на кръста. Светият Граал като символ на бъдещето овладяване силите на живота: нова форма на царското изкуство.
към текста >>
78.
Забележки на издателя.
GA_93 Легендата за храма
170 до 174а и б; "Окултното движение през ХІХ столетие и неговото отношение към световната
култура
", Събр. съч.
[2]/Виж например седемтомната поредица "Космическа и човешка история", (1914 до 1917) Събр. съч.
170 до 174а и б; "Окултното движение през ХІХ столетие и неговото отношение към световната култура", Събр. съч.
254 (1915), "Съвременност и минало на човешкия дух", (1916) Събр. съч. 167; "Как може човечеството може отново да намери Христос? ", (1918) Събр. съч. 187; "Лечебни фактори за социалния организъм" (1920), Събр. съч. 198.
към текста >>
79.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Берлин, Петдесятница, 23.5.1904 г. Света Троица – празник на освобождениетo на човешкия дух.
GA_93 Легендата за храма
От друга страна в нашата европейска
култура
то се смесва с другото течение, което живее в мирогледа на Древна Персия и – ако не обърнем внимание на онова, което казват антрополозите и етимолозите, а навлезем по-дълбоко във въпроса, – отново можем да го намерим, простряло се на Запад от Персия до областите на тевтонците.
За ориентация би трябвало да хвърлим кратък поглед към две течения,/*10/ принадлежащи на нашата пета коренна раса, които действат като живи скрити сили в душите на хората и често са в конфликт едно с друго. Едното течение най-ясно и най-добре е представено от онова, което ние наричаме египетски, индуски и южно-европейски мироглед за живота. Всичко, принадлежащо по-късно на юдаизма и дори на християнството съдържа по нещо от него.
От друга страна в нашата европейска култура то се смесва с другото течение, което живее в мирогледа на Древна Персия и – ако не обърнем внимание на онова, което казват антрополозите и етимолозите, а навлезем по-дълбоко във въпроса, – отново можем да го намерим, простряло се на Запад от Персия до областите на тевтонците.
към текста >>
Това е все едно да се каже, че човечеството трябва да издигне отново себе си с помощта на
култура
та.
Човекът е слязъл по-дълбоко и трябвало да постигне това, което се постига чрез магически изкуства и сили, само чрез своята собствена свободно-съзнателна дейност. Ала поради това, че той бе слязъл по-дълбоко, той трябваше да изтърпи също болки и мъки. Това също така е казано в Библията чрез думите: "В скръб ще раждаш децата си"/*17/, "С пот на лицето си ще ядеш хляб" и др.
Това е все едно да се каже, че човечеството трябва да издигне отново себе си с помощта на културата.
към текста >>
В лицето на Прометей гръцката митология е символизирала свободното човечество, борещо се за
култура
.
В лицето на Прометей гръцката митология е символизирала свободното човечество, борещо се за култура.
Чрез него тя изобразява страдащия човек, но същевременно и освободителя. Онзи, който освобождава Прометей, е Херкулес, за когото се казва, че е преминал през посвещение в елевзийските мистерии. Всеки, който слизал в подземния свят, е бил посветен, тъй като слизането в подземния свят е технически термин, означаващ инициация, посвещение. Това пътуване до подземния свят е приписвано на Херкулес, на Одисей и на всички, които са посветени, които желаят да водят човека от своята епоха към извора на прастарата мъдрост, към духовен живот.
към текста >>
Атлантите имаха високоразвита физическа
култура
и нашата пета епоха все още съдържа много от материалния живот в себе си.
Той ще бъде отново събуден в човека на петата коренна раса, нашата съвременна епоха. Тази форма на съзнание отново ще бъде изявена чрез посветени. Това не ще бъде сънно, а ясно съзнание. Това са херкулесовите духове, посветените, които ще помогнат на човечеството и ще му разкрият неговата природа на Дева, неговото знание за духа. Това всъщност е било усилието на всичките основатели на религии, именно да възвърнат на човечеството знанието за духа, което е било изгубено през физическото съществуване.
Атлантите имаха високоразвита физическа култура и нашата пета епоха все още съдържа много от материалния живот в себе си.
Тази материалистична култура, съвременната, ни показва колко дълбоко човекът е вплетен в чисто физико-физиологичната природа и също като Прометей е прикован със своите вериги. Но също така е сигурно, че грабливата птица, символът на страстта и жадуването, който кълве нашия черен дроб, ще бъде победена чрез духовните хора. Това е целта, към която посветените ще водят човечеството чрез осъзнаване на себе си посредством такива движения като теософското движение така, че човечеството да може да се издигне в пълна свобода.
към текста >>
Тази материалистична
култура
, съвременната, ни показва колко дълбоко човекът е вплетен в чисто физико-физиологичната природа и също като Прометей е прикован със своите вериги.
Тази форма на съзнание отново ще бъде изявена чрез посветени. Това не ще бъде сънно, а ясно съзнание. Това са херкулесовите духове, посветените, които ще помогнат на човечеството и ще му разкрият неговата природа на Дева, неговото знание за духа. Това всъщност е било усилието на всичките основатели на религии, именно да възвърнат на човечеството знанието за духа, което е било изгубено през физическото съществуване. Атлантите имаха високоразвита физическа култура и нашата пета епоха все още съдържа много от материалния живот в себе си.
Тази материалистична култура, съвременната, ни показва колко дълбоко човекът е вплетен в чисто физико-физиологичната природа и също като Прометей е прикован със своите вериги.
Но също така е сигурно, че грабливата птица, символът на страстта и жадуването, който кълве нашия черен дроб, ще бъде победена чрез духовните хора. Това е целта, към която посветените ще водят човечеството чрез осъзнаване на себе си посредством такива движения като теософското движение така, че човечеството да може да се издигне в пълна свобода.
към текста >>
80.
ПЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 4.11.1904 г. Мистерията на розенкройцерите.
GA_93 Легендата за храма
Той застъпваше по онова време гледната точка, че човечеството постепенно трябва да бъде изведено от един светски мироглед за живота към една истинска християнска
култура
.
Преди избухването на френската революция се появи една личност при мадам д’Адемар/dе Adhemar//*4/, придворна дама на Мария-Антоанета, която предсказа всички важни събития от Френската революция, за да я предупреди. Това бе Граф Сен Жермен/*5/, същият, който, в едно предишно въплъщение, бе основал Розенкройцерския орден.
Той застъпваше по онова време гледната точка, че човечеството постепенно трябва да бъде изведено от един светски мироглед за живота към една истинска християнска култура.
Светските сили обаче искали да спечелят свободата си чрез материални, насилствени средства. Християн Розенкройц виждаше Френската революция като неизбежно следствие, но въпреки това той предупреждаваше. Той, Християн Розенкройц, в своето прераждане в ХVІІІ столетие, като пазител на най-вътрешните тайни на Бронзовото море и на свещения Златен триъгълник се появи с предупреждението, че човечеството би трябвало да се развива бавно. Но той също така виждаше онова, което щеше да се случи.
към текста >>
Храмът на човешката земна
култура
, великият храм на Соломон се изграждаше, ала онова, което трябва да бъде най-прекрасният му завършек все още трябваше да остане тайна.
Това е насоката, взета от човешката еволюция през 4-та и 5-та следатлантска епоха, когато се гледа езотерично.
Храмът на човешката земна култура, великият храм на Соломон се изграждаше, ала онова, което трябва да бъде най-прекрасният му завършек все още трябваше да остане тайна.
Това можеше да създаде само един посветен. Този посветен беше криво разбран, предаден, убит. Тайната още не може да бъде открита. Тя остана притежание на малцина посветени на християнството. Тя е запечатана в отливането на Бронзовото море и в Златният триъгълник.
към текста >>
Едва когато християнството стана все по-политическо, бе въведен символът на разпънатия Син Божи, страдащ върху кръста на световното тяло./*7/ Това остава външно през останалото време на 4-та епоха и ще продължи така през цялата 5-та
култура
на нашата следатлантска епоха.
В началото християнството трябваше да се появи като християнство на кръста, което трябваше да се развие през чисто светската сфера, през физическото поле. Разпятието не е било символ на християнството още от началото.
Едва когато християнството стана все по-политическо, бе въведен символът на разпънатия Син Божи, страдащ върху кръста на световното тяло./*7/ Това остава външно през останалото време на 4-та епоха и ще продължи така през цялата 5-та култура на нашата следатлантска епоха.
към текста >>
Първоначално християнството е свързано с чисто материалната
култура
на 4-та и 5-та епоха, а истинското християнство на бъдещето, което притежава тайната на Бронзовото море и Златният триъгълник съществува само тайно./*8/ Това християнство има друг символ – не вече разпънатия Син Божи, а кръстът, заобиколен от рози.
Първоначално християнството е свързано с чисто материалната култура на 4-та и 5-та епоха, а истинското християнство на бъдещето, което притежава тайната на Бронзовото море и Златният триъгълник съществува само тайно./*8/ Това християнство има друг символ – не вече разпънатия Син Божи, а кръстът, заобиколен от рози.
Това ще стане символът на новото християнство на 6-та следатлантска епоха. От мистерията на Братството на розовия кръст ще изникне християнството на 6-та културна епоха, което ще осъзнае значението на Бронзовото море и Златния триъгълник.
към текста >>
81.
ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, Берлин 11.11.1904 г. Манихейството.
GA_93 Легендата за храма
Този контраст се проявява по-късно отново в преобразена, но все още яростна форма в две течения, родени от Западната
култура
, това на йезуитството /августинството/ и това на Свободното масонство/*27/ /манихейството/.
Това е контрастът, който се разви през 3-то и 4-то столетие сл. Хр. Той остава да присъства и е изразен в борбата на католическата църква срещу рицарите темплиери, розенкройцерите, албигойците, катарите и др. Всички те са елиминирани от физическото поле, ала техният вътрешен дух продължава да действа.
Този контраст се проявява по-късно отново в преобразена, но все още яростна форма в две течения, родени от Западната култура, това на йезуитството /августинството/ и това на Свободното масонство/*27/ /манихейството/.
Онези, които водят битката, от една страна съзнават това, – те са католиците и йезуитите от високите степени. От онези обаче, които са от другата страна, които водят битката в духа на Мани, само малцина са съзнателни; само онези начело на движението осъзнават това.
към текста >>
82.
СЕДМА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 2.12.1904 г/първа лекция./ Същността и задачата на Свободното зидарство
GA_93 Легендата за храма
Той е трябвало да претърпи едно телесно обучение, което би било ужасяващо за всеки живеещ в съвременната
култура
, който има слаби нерви.
Това изкуство на съграждане е било преподавано по начин толкова различен от нашия, както учението на изкуството медицина сред някои примитивни племена днес е различно от нашето собствено. Нашето обучение днес идва от интелекта. В примитивните племена лекарят не е обучаван както нашите доктори, а в него са се развивали някои окултни сили.
Той е трябвало да претърпи едно телесно обучение, което би било ужасяващо за всеки живеещ в съвременната култура, който има слаби нерви.
Това обучение го научава на безразличие към радост и болка, и онзи, който е безразличен към тези неща, вече притежава окултни сили. Размерът, до който астралното тяло би могло първоначално да бъде обучено, е бил толкова голям, че довеждал до развитие на сили, които са били определяни като Царското изкуство, което е изкуство, извлечено от големите символи на небесните пропорции.
към текста >>
Дотолкова, доколкото нашата
култура
е станала една интелектуална
култура
, Свободното масонство е загубило своето значение.
За окултистите символите имат действително значение. Един символ, който е само символ, само едно копие или образ, няма никакво значение; значение има само онова, което може да стане действителност, което може да стане жива сила. Ако един символ действа върху духа на човечеството по такъв начин, че се освобождават интуитивните сили, тогава имаме работа с истински символ. Днес свободните масони казват, че те имат символи, които означават това или онова. Един окултен символ обаче е онзи, който обхваща волята и я въвежда в астралното тяло.
Дотолкова, доколкото нашата култура е станала една интелектуална култура, Свободното масонство е загубило своето значение.
към текста >>
83.
ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 15. май 1905 г. /първа лекция/
GA_93 Легендата за храма
Имаме един велик паметник в изкуството за победата над старата свещеническа
култура
от интелигентността на хората в Лаокоон/*2/.
Четвъртата и 5-та културни епохи са първите, основани върху интелигентността на хората, на отделния човек.
Имаме един велик паметник в изкуството за победата над старата свещеническа култура от интелигентността на хората в Лаокоон/*2/.
В свещеника Лаокоон, обвит от змиите – змиите като символът на разума – е изобразена победата на цивилизацията на интелигентността над старата свещеническа култура, която имаше други възгледи за истината и мъдростта и за това, какво трябва да стане. Това е победата на 4-та културна епоха над 3-та. Това е представено и в друг един символ, в сагата за Троянския кон. Интелигентността на Одисей създава Троянския кон, чрез който Троянската свещеническа култура бе победена и преустановена.
към текста >>
В свещеника Лаокоон, обвит от змиите – змиите като символът на разума – е изобразена победата на цивилизацията на интелигентността над старата свещеническа
култура
, която имаше други възгледи за истината и мъдростта и за това, какво трябва да стане.
Четвъртата и 5-та културни епохи са първите, основани върху интелигентността на хората, на отделния човек. Имаме един велик паметник в изкуството за победата над старата свещеническа култура от интелигентността на хората в Лаокоон/*2/.
В свещеника Лаокоон, обвит от змиите – змиите като символът на разума – е изобразена победата на цивилизацията на интелигентността над старата свещеническа култура, която имаше други възгледи за истината и мъдростта и за това, какво трябва да стане.
Това е победата на 4-та културна епоха над 3-та. Това е представено и в друг един символ, в сагата за Троянския кон. Интелигентността на Одисей създава Троянския кон, чрез който Троянската свещеническа култура бе победена и преустановена.
към текста >>
Интелигентността на Одисей създава Троянския кон, чрез който Троянската свещеническа
култура
бе победена и преустановена.
Четвъртата и 5-та културни епохи са първите, основани върху интелигентността на хората, на отделния човек. Имаме един велик паметник в изкуството за победата над старата свещеническа култура от интелигентността на хората в Лаокоон/*2/. В свещеника Лаокоон, обвит от змиите – змиите като символът на разума – е изобразена победата на цивилизацията на интелигентността над старата свещеническа култура, която имаше други възгледи за истината и мъдростта и за това, какво трябва да стане. Това е победата на 4-та културна епоха над 3-та. Това е представено и в друг един символ, в сагата за Троянския кон.
Интелигентността на Одисей създава Троянския кон, чрез който Троянската свещеническа култура бе победена и преустановена.
към текста >>
Развитието на старата Римска държава от древната Троянска свещеническа
култура
е описано в сагата за Еней.
Развитието на старата Римска държава от древната Троянска свещеническа култура е описано в сагата за Еней.
Последният бе един от най-изтъкнатите защитници на Троя, който след това отива в Италия. Там неговите потомци положиха основите на древния Рим. Неговият син Асканий основа Алба Лонга и историята вече изброява 14 царе до времето на Нумитор и Амулий. Нумитор бе свален от своя трон от собствения си брат Амулий, неговият син бе убит, а неговата дъщеря Реа Силва, бе принудена да стане весталка, така че да се свърши поколението на Нумитор. И когато Рея роди двата близнака Ромул и Рем, Амулий нареди те да бъдат изхвърлени в реката Тибър.
към текста >>
Една по-млада свещеническа
култура
произлезе от това, която
култура
бе сменена от цивилизацията основаваща се на ума.
Историята сега разказва за седем римски царе: Ромул, Нума, Помпилий, Тулий Хостилий, Анкус Мартиус, Тарквиний Прискус, Сервий Тулий и Тарквиний Супербус. Следвайки разказа на Ливий/*3/ обикновено се вярваше, че първите седем царе на Рим са били истински личности. Днес историците смятат, че тези първи седем царе никога не са съществували. Следователно имаме работа с една сага, ала историците нямат никакво понятие какво се крие зад нея. Основата на тази сага е следното: Свещеническата държава на Троя основа колония, свещеническата колония Алба Лонга/Алба, Албъ – свещеническа дреха/./*4/ Това бе колония на една свещеническа държава и Амулий принадлежи на последната свещеническа династия.
Една по-млада свещеническа култура произлезе от това, която култура бе сменена от цивилизацията основаваща се на ума.
Историята не ни казва нищо повече за тази свещеническа култура. Воалът, който забулва най-ранната римска история се повдига от теософията. Седемте римски царе не представляват нищо друго освен седемте принципа, каквито ги знаем от теософията. Както човешкият организъм се състои от седем части – Sthula-Sharira /физическо тяло/, Linga-Sharira /етерно тяло/, Kama-Rupa /астрално тяло/, Kama-Manas /его/, висшия Manas /Духовно-себе/, Buddhi /Живот-дух/ и Atma /Дух-човек/ – така биваше схващан и социалният организъм, като формирал себе си през времената, като последователност от седем степени. И само ако той се изгражда според закона на числото седем, което лежи в основата на цялата природа, би могъл да преуспява.
към текста >>
Историята не ни казва нищо повече за тази свещеническа
култура
.
Следвайки разказа на Ливий/*3/ обикновено се вярваше, че първите седем царе на Рим са били истински личности. Днес историците смятат, че тези първи седем царе никога не са съществували. Следователно имаме работа с една сага, ала историците нямат никакво понятие какво се крие зад нея. Основата на тази сага е следното: Свещеническата държава на Троя основа колония, свещеническата колония Алба Лонга/Алба, Албъ – свещеническа дреха/./*4/ Това бе колония на една свещеническа държава и Амулий принадлежи на последната свещеническа династия. Една по-млада свещеническа култура произлезе от това, която култура бе сменена от цивилизацията основаваща се на ума.
Историята не ни казва нищо повече за тази свещеническа култура.
Воалът, който забулва най-ранната римска история се повдига от теософията. Седемте римски царе не представляват нищо друго освен седемте принципа, каквито ги знаем от теософията. Както човешкият организъм се състои от седем части – Sthula-Sharira /физическо тяло/, Linga-Sharira /етерно тяло/, Kama-Rupa /астрално тяло/, Kama-Manas /его/, висшия Manas /Духовно-себе/, Buddhi /Живот-дух/ и Atma /Дух-човек/ – така биваше схващан и социалният организъм, като формирал себе си през времената, като последователност от седем степени. И само ако той се изгражда според закона на числото седем, което лежи в основата на цялата природа, би могъл да преуспява. Дъгата също има седем цвята: Червено, оранжево, жълто, зелено, синьо, индиго, виолетово.
към текста >>
Първоначално в древния Рим е имало свещеническа държава с един план като основна идея на нейната
култура
, който е бил записан в книги, наречени книги на Сибилите.
Това бе обикновеният начин, по който се установяваше нова епоха в историята по онова време. Бе правен план, тъй като това се смяташе за средство да се предотвратят каквито и да било безсмислици и за този план бе написан закон. Този план действително е съществувал в началото. Всеки е знаел, че световната история се ръководи според един определен план. Всеки е знаел, че когато се намира в третата фаза на 4-та епоха, е трябвало да бъде ръководен от нещо определено.
Първоначално в древния Рим е имало свещеническа държава с един план като основна идея на нейната култура, който е бил записан в книги, наречени книги на Сибилите.
Те не са нищо друго освен първоначалният план, в основата на който лежи законът за седморната епоха и в най-ранните дни на Римската империя се допитваха до тях при нужда.
към текста >>
Петият римски цар Тарквиний Прискус не е роден от римския организъм, а е бил въведен в римската
култура
от етруската
култура
като нещо по-висше.
Четирите по-низши принципа на човека не са в състояние да родят трите по-висши принципа – петия, шестия и седмия. Това също се символизира в римската история.
Петият римски цар Тарквиний Прискус не е роден от римския организъм, а е бил въведен в римската култура от етруската култура като нещо по-висше.
Шестият цар Сервий Тулий представлява шестият член на човешкия цикличен закон, Будхи /Живот-дух/. Той е в състояние да управлява кама /астралното тяло/, физическо-сетивния прототип на Будхи. Той представлява канона на закона. Седмият цар Тарквиний Супербус, най-възвишеният принцип е този, който трябва да бъде победен, тъй като не е възможно да се поддържа високото ниво, импулсът на социалната система.
към текста >>
Ето защо свещеническите мъдреци на древните времена са измисляли средства да спасят нещо от великите закони на духовния свят за новата
култура
.
Знанието, че човек трябва да включи себе си в изграждането на великия световен храм, все повече е бивало забравяно. Хора могат да бъдат родени и да умират днес, без да имат никаква представа за факта, че в нас се проявяват закони. И че всяко нещо, което ние правим, се управлява от законите на Вселената. Целият настоящ живот е похабен, защото хората не знаят, че те трябва да живеят според закони.
Ето защо свещеническите мъдреци на древните времена са измисляли средства да спасят нещо от великите закони на духовния свят за новата култура.
Това е било, така да се каже, една стратегия на великите мъдреци да прикрият този ред и хармония в много клонове на живота – да, дори и в игрите, които хората използват за свое забавление в края на деня. В играта на карти, във фигурите на шаха, в закономерността на правилата, по които човек играе, ние намираме намек, макар и слаб, на реда и хармонията, която аз описах. Когато искате да играете карти с някого, не ще можете да го сторите, ако не знаете правилата и начина на игра. И това наистина загатва за великите закони на Вселената. Онова, което е известно като Сефирота на Кабала, онова, което знаем като седемте принципа в техните различни форми, това виждате в начина, по който картите се нареждат една след друга в течение на играта.
към текста >>
84.
ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 22. май 1905 г. /втора лекция/
GA_93 Легендата за храма
И ако отидем все по-назад в миналото, идваме до знака Рак за санскритската
култура
.
Вие знаете, че времето на преминаването от 3-та към 4-та културна епоха бе представено от знака на Овена или Агнето. Вавилоно-асирийската епоха събра в знака на Телеца всичко онова, което беше важно за това време. Предишната персийска епоха бе обозначена от знака на Близнаци.
И ако отидем все по-назад в миналото, идваме до знака Рак за санскритската култура.
Тази епоха, в която Слънцето изгряваше в Рака по времето на пролетното равноденствие, бе една повратна точка за човечеството. Атлантида бе потънала и 1-та подраса/културна епоха/ на 5-та велика епоха (коренна раса) беше започнала. Тази повратна точка бе отбелязана от Рака. Следната културна епоха започна с преминаването на Слънцето в знака Близнаци. Една по-нататъшна степен на историята ни довежда в културата на Мала азия и Египет, когато Слънцето преминава в знака на Телеца.
към текста >>
Една по-нататъшна степен на историята ни довежда в
култура
та на Мала азия и Египет, когато Слънцето преминава в знака на Телеца.
И ако отидем все по-назад в миналото, идваме до знака Рак за санскритската култура. Тази епоха, в която Слънцето изгряваше в Рака по времето на пролетното равноденствие, бе една повратна точка за човечеството. Атлантида бе потънала и 1-та подраса/културна епоха/ на 5-та велика епоха (коренна раса) беше започнала. Тази повратна точка бе отбелязана от Рака. Следната културна епоха започна с преминаването на Слънцето в знака Близнаци.
Една по-нататъшна степен на историята ни довежда в културата на Мала азия и Египет, когато Слънцето преминава в знака на Телеца.
И когато Слънцето продължи своя път през Зодиака, започва 4-та културна епоха, която в гръцките легенди е свързана с Овена или Агнето /легендата за Язон и търсенето на Златното руно/ И самият Христос по-късно в ранните християнски времена бе представен от Агнето. Той наричаше Себе си Агнец.
към текста >>
85.
ПЕТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 21. октомври 1905 г. /Бележки/ Атомите и Логосът в светлината на окултизма.
GA_93 Легендата за храма
Това е свързано с персийската
култура
от онова време и нейния възглед за доброто и злото.
Онези, които все още имаха стремеж към окултизма, разбираха нещо за връзката в човешкия живот с тези промени по небето. По-рано, преди Слънцето да бе влязло в съзвездието на Овена, в азия преобладаваше култът към Телеца /Митра, Апис/. Тогава започна обожанието на Овена, отразено в легендата за Язон и Златното руно. Христос се нарича "Агнец Божий". Още по-рано откриваме персийския символ на Близнаци.
Това е свързано с персийската култура от онова време и нейния възглед за доброто и злото.
към текста >>
86.
ШЕСТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 22. октомври 1905 г. Отношението на окултизма към теософското движение.
GA_93 Легендата за храма
Ведите наистина са само ехо от древната
култура
на Ришите.
Ние сме в петата коренна раса на човечеството, която е населила Земята, откакто от потопите на океана се е издигнала твърдата почва, на която сега живеем. Откакто атлантската раса започна бавно да изчезва, оттогава на Земята доминира арийската коренна раса. Когато разгледаме себе си, тук в Европа ние сме петата подраса (културна епоха) на арийската коренна раса. Първата подраса живя в прадалечното минало в древна Индия. И съвременните индийци са потомци на тази първа подраса, чийто духовен живот още съществува в прадревните индийски Веди/*4/.
Ведите наистина са само ехо от древната култура на Ришите.
По онова време не е имало още писменост – имаше само традиция. След това идва 2-та, 3-та и 4-та подраси. Четвъртата подраса възприе християнството. След това от средата на Средните векове насам ние виждаме, че се оформя 5-та подраса, към която принадлежим ние и съседните народи.
към текста >>
Сравнете промените в
култура
та от древноиндийската епоха до нашата собствена.
Сравнете промените в културата от древноиндийската епоха до нашата собствена.
В древна Индия имате висока интуиция и твърде малко външно изразяване на цивилизацията; сега в наше време е обратно. Последствието е, че дори положението на окултизма постепенно е станало съвсем различно; последствието е, че много от онова, което преди е било държано в тайна, днес е общодостъпно знание. Много такова познание и понятия преди бяха пазени в окултните братства и човек стигаше до тях, само ако е трансформирал цялото си сърце. Това вече не е във възможностите на окултиста. Много от онова, което преди е било пазено за по-късните степени на обучението, сега трябва да се опознае като разкрито чрез културата на външния свят.
към текста >>
Много от онова, което преди е било пазено за по-късните степени на обучението, сега трябва да се опознае като разкрито чрез
култура
та на външния свят.
Сравнете промените в културата от древноиндийската епоха до нашата собствена. В древна Индия имате висока интуиция и твърде малко външно изразяване на цивилизацията; сега в наше време е обратно. Последствието е, че дори положението на окултизма постепенно е станало съвсем различно; последствието е, че много от онова, което преди е било държано в тайна, днес е общодостъпно знание. Много такова познание и понятия преди бяха пазени в окултните братства и човек стигаше до тях, само ако е трансформирал цялото си сърце. Това вече не е във възможностите на окултиста.
Много от онова, което преди е било пазено за по-късните степени на обучението, сега трябва да се опознае като разкрито чрез културата на външния свят.
Посветеният в мистериите трябва да има предвид това. И много от истините, които са били преподавани в окултните школи, постепенно трябваше да се изнесат на физическото поле.
към текста >>
Духовни движения винаги са имали плодоносно влияние върху развитието на
култура
та също и на физическото поле.
Днес, когато всъщност цялото човечество с копнеж гледа към по-висшите светове, без да намери пътищата натам, днес трябва да бъде популяризирана още една част от окултното познание. И окултизмът вътре в Теософското общество има тази задача.
Духовни движения винаги са имали плодоносно влияние върху развитието на културата също и на физическото поле.
Нейният външен израз не е нищо друго, освен реализиране на Земята на онова, което е било подготвено духовно. Какво става, когато например разглеждаме работите на Микеланжело и Леонардо да Винчи. В тези творби в цветове и форми вие имате нещо духовно, извълшебствано на стената. Картината е проникната от онова, което първо духовно е живяло в душата на художника. Духовното е предшествало нейното по-късно изразяване като проявление в материалния свят.
към текста >>
И материалистичната външна
култура
е само отпечатък на вътрешните убеждения на човечеството, които са станали материалистични.
И материалистичната външна култура е само отпечатък на вътрешните убеждения на човечеството, които са станали материалистични.
Чисто материалистичната градска култура се е разпространила по цивилизованите страни от 1850 г. Ние виждаме великите неща, които тя е постигнала на физическото поле, ала също така виждаме и онова, което не е могла да постигне. В областта на художественото например не е развила действително нов стил, с едно изключение. И това е стилът на най-новите супермаркети. Това е нещо, което спрямо нашата външна цивилизация е вътрешно истинно.
към текста >>
Чисто материалистичната градска
култура
се е разпространила по цивилизованите страни от 1850 г.
И материалистичната външна култура е само отпечатък на вътрешните убеждения на човечеството, които са станали материалистични.
Чисто материалистичната градска култура се е разпространила по цивилизованите страни от 1850 г.
Ние виждаме великите неща, които тя е постигнала на физическото поле, ала също така виждаме и онова, което не е могла да постигне. В областта на художественото например не е развила действително нов стил, с едно изключение. И това е стилът на най-новите супермаркети. Това е нещо, което спрямо нашата външна цивилизация е вътрешно истинно. Всичко друго, което е било наследено от миналото, няма никакво отношение към настоящето.
към текста >>
Само ако ние формираме едно общество, чиито членове са обхванати от духовна сила, като тази, която по-рано живееше в християнството и която все още живее като копнеж в най-добрите християнски души и може отново да бъде спечелена, само тогава отново ще имаме една духовна
култура
.
Ние виждаме великите неща, които тя е постигнала на физическото поле, ала също така виждаме и онова, което не е могла да постигне. В областта на художественото например не е развила действително нов стил, с едно изключение. И това е стилът на най-новите супермаркети. Това е нещо, което спрямо нашата външна цивилизация е вътрешно истинно. Всичко друго, което е било наследено от миналото, няма никакво отношение към настоящето.
Само ако ние формираме едно общество, чиито членове са обхванати от духовна сила, като тази, която по-рано живееше в християнството и която все още живее като копнеж в най-добрите християнски души и може отново да бъде спечелена, само тогава отново ще имаме една духовна култура.
И такава култура отново ще даде хора на изкуството във всички сфери на живота. Оставете теософията да заживее в душите на хората и тя отново ще протече като стил, като изкуство от душите на хората и ще се разгърне пред нашите очи и уши. Светът отново би станал външен израз на духовното, ако това може да бъде постигнато в живота на едно такова общество днес.
към текста >>
И такава
култура
отново ще даде хора на изкуството във всички сфери на живота.
В областта на художественото например не е развила действително нов стил, с едно изключение. И това е стилът на най-новите супермаркети. Това е нещо, което спрямо нашата външна цивилизация е вътрешно истинно. Всичко друго, което е било наследено от миналото, няма никакво отношение към настоящето. Само ако ние формираме едно общество, чиито членове са обхванати от духовна сила, като тази, която по-рано живееше в християнството и която все още живее като копнеж в най-добрите християнски души и може отново да бъде спечелена, само тогава отново ще имаме една духовна култура.
И такава култура отново ще даде хора на изкуството във всички сфери на живота.
Оставете теософията да заживее в душите на хората и тя отново ще протече като стил, като изкуство от душите на хората и ще се разгърне пред нашите очи и уши. Светът отново би станал външен израз на духовното, ако това може да бъде постигнато в живота на едно такова общество днес.
към текста >>
В този смисъл Теософското общество би могло да служи за формирането на бъдещата
култура
.
В този смисъл Теософското общество би могло да служи за формирането на бъдещата култура.
Заедно ли сме, трябва да ни бъде ясно, че ние сме като клетки, които трябва да се обединят за изграждането на една бъдеща култура. В нашите души ще се подготвят онези сили, които така ще преобразят бъдещия свят, че той ще стане физически отпечатък, на нашите настоящи настроения и възгледи за живота. Всичко, което днес се разкрива и се проявява, някога е било окултно. Както електричеството днес е една разкрита сила, така някога то е било една окултна сила. И онова, което още е окултно днес, е предназначено да стане движеща сила в бъдещето.
към текста >>
Заедно ли сме, трябва да ни бъде ясно, че ние сме като клетки, които трябва да се обединят за изграждането на една бъдеща
култура
.
В този смисъл Теософското общество би могло да служи за формирането на бъдещата култура.
Заедно ли сме, трябва да ни бъде ясно, че ние сме като клетки, които трябва да се обединят за изграждането на една бъдеща култура.
В нашите души ще се подготвят онези сили, които така ще преобразят бъдещия свят, че той ще стане физически отпечатък, на нашите настоящи настроения и възгледи за живота. Всичко, което днес се разкрива и се проявява, някога е било окултно. Както електричеството днес е една разкрита сила, така някога то е било една окултна сила. И онова, което още е окултно днес, е предназначено да стане движеща сила в бъдещето. Точно както нашето човешко тяло е било подготвено предварително преди милиони години от сили, които са в нашето обкръжение, така днес се подготвя в нас едно по-висше, едно тяло на бъдещето; но това тяло на бъдещето ще стане наше в много далечно време.
към текста >>
Онези неща, които стоят пред нас като израз на нашата духовна
култура
, църкви и др., творенията на
култура
та, които ни носят красота и истина, всички тези неща ще се отпечатат в по-висшите същности на нашето същество.
Що се отнася до съвременните телесни органи, как произлязоха те? Като тези сили работеха върху човека. Така както животните в тъмните пещери на Кентъки загубиха своята способност да виждат/*5/, защото не я използваха, така също външните сили организираха онова, което ние притежаваме като очи и уши. Те бяха формирани от силите на звука и светлината и се развиха от нашия организъм. От това, което живее днес в нас ще се развие в бъдеще нашият духовен организъм.
Онези неща, които стоят пред нас като израз на нашата духовна култура, църкви и др., творенията на културата, които ни носят красота и истина, всички тези неща ще се отпечатат в по-висшите същности на нашето същество.
И когато един ден те се разгърнат за един самостоятелен живот, тогава онова, което живее като красота и истина във външната култура ще възникне в нашето вътрешно същество. Онова, което очите и ушите ни възприемат сега, ще бъдат строителните камъни за изграждането и организирането на едно по-висше бъдеще. Разглеждаме ли света от тази гледна точка, тогава човешкото вътрешно същество придобива много по-различно значение.
към текста >>
И когато един ден те се разгърнат за един самостоятелен живот, тогава онова, което живее като красота и истина във външната
култура
ще възникне в нашето вътрешно същество.
Като тези сили работеха върху човека. Така както животните в тъмните пещери на Кентъки загубиха своята способност да виждат/*5/, защото не я използваха, така също външните сили организираха онова, което ние притежаваме като очи и уши. Те бяха формирани от силите на звука и светлината и се развиха от нашия организъм. От това, което живее днес в нас ще се развие в бъдеще нашият духовен организъм. Онези неща, които стоят пред нас като израз на нашата духовна култура, църкви и др., творенията на културата, които ни носят красота и истина, всички тези неща ще се отпечатат в по-висшите същности на нашето същество.
И когато един ден те се разгърнат за един самостоятелен живот, тогава онова, което живее като красота и истина във външната култура ще възникне в нашето вътрешно същество.
Онова, което очите и ушите ни възприемат сега, ще бъдат строителните камъни за изграждането и организирането на едно по-висше бъдеще. Разглеждаме ли света от тази гледна точка, тогава човешкото вътрешно същество придобива много по-различно значение.
към текста >>
87.
СЕДЕМНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 23 октомври 1905 г. Свободното масонство и човешката еволюция І. /само за мъже/
GA_93 Легендата за храма
Старата женска
култура
беше заместена от мъжката
култура
.
Хирам-Абиф е призван да предприеме отливането на Бронзовото море, което означава преобразяването на минералното царство чрез изкуството. На него му бе казано, че ще му се роди син, който – макар и той самият да не го види – ще създаде един нов човешки род. Този син не е нищо друго освен новият вид човек, който един ден ще вземе мястото на стария, на настоящия; новият човек, при когото няма вече да бъде необходимо двата пола да се съединяват един с друг, а размножението отново ще се извършва в единия човешки индивид. Това се отнася до едно далечно бъдеще.
Старата женска култура беше заместена от мъжката култура.
Женското като физическа форма ще отмре. Тогава мъжкото ще трябва да има в себе си силата да произведе от себе си друг индивид. И къде се намира тази сила.
към текста >>
88.
ОСЕМНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 23 октомври 1905 г. Свободното масонство и човешката еволюция ІІ. /само за жени/.
GA_93 Легендата за храма
В първата следатлантска епоха в древноиндийската
култура
всичко все още е било на едно по-високо равнище от физическото поле.
В първата следатлантска епоха в древноиндийската култура всичко все още е било на едно по-високо равнище от физическото поле.
Първоначалната прастара индийска мъдрост, която произхожда от първата следатлантска култура, духовно е свързана не с настоящото физическо поле, а с условията на онова, по-раншно време, когато човечеството все още е било съчетано мъжко-женско. Затова по онова време се е обръщало малко внимание на съществуването на отделните полове. Не е ставало въпрос за дуалистичен принцип; това възниква едва през следващата подраса (културна епоха). Ведите принадлежат на много по-късно време. Вече във 2-та подраса има голямо разцепление.
към текста >>
Първоначалната прастара индийска мъдрост, която произхожда от първата следатлантска
култура
, духовно е свързана не с настоящото физическо поле, а с условията на онова, по-раншно време, когато човечеството все още е било съчетано мъжко-женско.
В първата следатлантска епоха в древноиндийската култура всичко все още е било на едно по-високо равнище от физическото поле.
Първоначалната прастара индийска мъдрост, която произхожда от първата следатлантска култура, духовно е свързана не с настоящото физическо поле, а с условията на онова, по-раншно време, когато човечеството все още е било съчетано мъжко-женско.
Затова по онова време се е обръщало малко внимание на съществуването на отделните полове. Не е ставало въпрос за дуалистичен принцип; това възниква едва през следващата подраса (културна епоха). Ведите принадлежат на много по-късно време. Вече във 2-та подраса има голямо разцепление. Външният израз на това разцепление Стария завет ни представя в една чудесна картина.
към текста >>
89.
ДЕВЕТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 23. октомври 1905 г. /вечерна лекция/ Отношението между окултното знание и ежедневния живот.
GA_93 Легендата за храма
Основаваха се градове, те растяха и процъфтяваха и по този начин развиха своя собствена
култура
,
култура
та на гражданството.
Така ние виждаме, че една национална мисия живее в целия народ и всеки отделен негов член е ориентиран към тази мисъл., Каквото първоначално бе култивирано от гръцкото изкуство в красивите форми на сетивния свят в сферата на скулптурата, каквото беше култивирано като закон, а по-късно се задълбочи в моралност, в нашето време го изградихме от предишните форми като технически живот в полза на гражданите.
Основаваха се градове, те растяха и процъфтяваха и по този начин развиха своя собствена култура, културата на гражданството.
От това по-късно се разви една моралност на личната полза, която даде подтик за растежа на една едностранчива наука, която трябваше да достигне своята връхна точка през нашето време.
към текста >>
Опитайте се да разберете славянската
култура
и вие ще откриете че тя клони към духовна
култура
, че нещо духовно расте там.
Ние живеем като членове на германските народи, заградени от славянските народи на Изток и от англоамериканските народи на Запад. Както американските, така и славянските народи са раси, които имат да изпълняват своята задача в бъдеще, раси, които все още стоят в началото на своята национална мисия. Основната характеристика на славянските народи е изразена в тяхната духовна предразположеност.
Опитайте се да разберете славянската култура и вие ще откриете че тя клони към духовна култура, че нещо духовно расте там.
Тези славянски народи трябваше първо да влезнат в отношения с расите, лежащи на изток, китайска и японска. Те са останали от по-раншните раси от Атлантида, както изобщо всички монголци са останали от по-късната атлантска култура. Те имат астрални тела, които сами вече клонят към духовното. Славянските народи трябва да влезнат в отношения с тях.
към текста >>
Те са останали от по-раншните раси от Атлантида, както изобщо всички монголци са останали от по-късната атлантска
култура
.
Ние живеем като членове на германските народи, заградени от славянските народи на Изток и от англоамериканските народи на Запад. Както американските, така и славянските народи са раси, които имат да изпълняват своята задача в бъдеще, раси, които все още стоят в началото на своята национална мисия. Основната характеристика на славянските народи е изразена в тяхната духовна предразположеност. Опитайте се да разберете славянската култура и вие ще откриете че тя клони към духовна култура, че нещо духовно расте там. Тези славянски народи трябваше първо да влезнат в отношения с расите, лежащи на изток, китайска и японска.
Те са останали от по-раншните раси от Атлантида, както изобщо всички монголци са останали от по-късната атлантска култура.
Те имат астрални тела, които сами вече клонят към духовното. Славянските народи трябва да влезнат в отношения с тях.
към текста >>
90.
ДВАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 2 януари 1906 г. Царственото изкуство в нова форма. /на смесена аудитория от мъже и жени/.
GA_93 Легендата за храма
Накрая, много обреди – така се обозначават символичните дейности на Свободното масонство, – носят египетски имена и от тези имена бихте могли да си извадите заключението, че тук е включено нещо, произтичащо от древната египетска
култура
.
Други твърдят, че Свободното масонство е едно древно египетско изкуство; накратко, че то е онова, което винаги е било известно под името "Царското изкуство" и това наистина някои го поставят назад в пра древните времена.
Накрая, много обреди – така се обозначават символичните дейности на Свободното масонство, – носят египетски имена и от тези имена бихте могли да си извадите заключението, че тук е включено нещо, произтичащо от древната египетска култура.
Най-малкото, както вътре, така и вън от Свободното масонство, нашироко е разпространено мнението, че то е нещо много древно.
към текста >>
Онова, което се представяше в тези пра мистерии не беше това, което съставлява съвременната човешка
култура
.
Свободното масонство с висшите степени може да бъде проследено до старите мистерии, до процедурите, които сме описали и ще опишем до възможната степен в нашата теософия; процедури, които са съществували от предвечни времена и все още съществуват днес и които са запазили висшето свръхсетивно знание за човечеството. Това достъпно за хората свръхсетивно знание, беше предадено на онези, които можеха да придобият възможност да влязат в тези мистерийни центрове като в тях са били развивани известни свръхсетивни сили, даващи им възможност да виждат в свръхсетивния свят. Тези предвечни мистерии – в нашето време те са станали нещо друго и за сега не желаем да говорим за това, – първоначално съдържаха кълновете за всички по-късни духовни култури.
Онова, което се представяше в тези пра мистерии не беше това, което съставлява съвременната човешка култура.
към текста >>
Ако вие искате да разберете съвременната
култура
и да се задълбочите в нея, ще откриете, че тя се разделя на три области – областта на мъдростта, областта на красотата и областта на силата.
Ако вие искате да разберете съвременната култура и да се задълбочите в нея, ще откриете, че тя се разделя на три области – областта на мъдростта, областта на красотата и областта на силата.
Целият размах на духовната култура фактически се съдържа в тези три думи. Те са известни като трите опорни колони на човешката култура. Те са същото като тримата царе от Гьотевата приказка за "Зелената змия и красивата Лилия"/*8/ – златния цар, сребърният цар и бронзовият цар. Това е свързано с наименованието на Свободното масонство като "Царското изкуство". Днес тези три културни области са отделени една от друга.
към текста >>
Целият размах на духовната
култура
фактически се съдържа в тези три думи.
Ако вие искате да разберете съвременната култура и да се задълбочите в нея, ще откриете, че тя се разделя на три области – областта на мъдростта, областта на красотата и областта на силата.
Целият размах на духовната култура фактически се съдържа в тези три думи.
Те са известни като трите опорни колони на човешката култура. Те са същото като тримата царе от Гьотевата приказка за "Зелената змия и красивата Лилия"/*8/ – златния цар, сребърният цар и бронзовият цар. Това е свързано с наименованието на Свободното масонство като "Царското изкуство". Днес тези три културни области са отделени една от друга. Мъдростта по същност се съдържа в онова, което ние наричаме наука; красотата по същност е въплътена в онова, което ние наричаме изкуство; а онова, което в Свободното масонство се нарича сила се съдържа в регулирания и организиран социален живот на хората в държава.
към текста >>
Те са известни като трите опорни колони на човешката
култура
.
Ако вие искате да разберете съвременната култура и да се задълбочите в нея, ще откриете, че тя се разделя на три области – областта на мъдростта, областта на красотата и областта на силата. Целият размах на духовната култура фактически се съдържа в тези три думи.
Те са известни като трите опорни колони на човешката култура.
Те са същото като тримата царе от Гьотевата приказка за "Зелената змия и красивата Лилия"/*8/ – златния цар, сребърният цар и бронзовият цар. Това е свързано с наименованието на Свободното масонство като "Царското изкуство". Днес тези три културни области са отделени една от друга. Мъдростта по същност се съдържа в онова, което ние наричаме наука; красотата по същност е въплътена в онова, което ние наричаме изкуство; а онова, което в Свободното масонство се нарича сила се съдържа в регулирания и организиран социален живот на хората в държава. Свободното масонство обхваща всичко това като отношението на волята към тези три принципа мъдрост, красота и сила.
към текста >>
Каквото е станало в
култура
та през последните векове, в по-голямата си част е без импулси от тази страна.
От тези древни мистерии Свободното масонство извлича висшите степени. В своите висши степени то няма нищо друго, освен едно подражание на по-висшите степени на мистериите, в които мистерийният кандидат постепенно бива посветен. Сега можем да разберем защо Йоановото масонство толкова много настоява да няма вече по-висши степени. Фактически през последните векове по-висшите степени повече или по-малко загубиха своето значение за Свободното масонство.
Каквото е станало в културата през последните векове, в по-голямата си част е без импулси от тази страна.
Ала е имало време, когато великите културни импулси са произтичали точно от онова, което Свободното масонство би трябвало да бъде. За да разберем това, трябва да погледнем малко по-дълбоко в един век, към който аз много често съм се връщал тук, а сега искам да спомена това и с оглед на масонството. Това е 12-то столетие на нашето европейско културно развитие.
към текста >>
По онова време окултизмът, проявяващ се под различни наименования, играеше много по-голяма роля в тогавашната
култура
, отколкото бихме искали да си представим днес.
По онова време окултизмът, проявяващ се под различни наименования, играеше много по-голяма роля в тогавашната култура, отколкото бихме искали да си представим днес.
Ала всички тези различни имена вече не допринасят нищо към това днес. И аз ще обясня защо. Като взема един пример от самото Свободно масонство, ще ви обясня, защо тези имена не допринасят нищо съществено за разбирането на въпроса.
към текста >>
От друга страна вие също знаете, че тези символи са свързани – и аз специално подчертавам това, – с двата велики потока, протичащи през целия свят и издигащи се до най-висшата духовна област; които потоци ние срещаме като закон за полярността също и в силата на мъжкото и женското естество./*14/ Вътре в тази
култура
, която ние ще разглеждаме, свещеническият принцип е изразен в масонска терминология, като женски принцип в духовната област – в онази духовна област, която е най-тясно свързана с културната еволюция.
Онези от вас, които на Общото събрание са чули моята последна лекция/*13/ знаят, че истинското първоначално значение на тези символи е свързано с причината, която доскоро не позволяваше на жени да стават свободни масони и защо доскоро по тези въпроси се говореше отделно на мъжете и на жените.
От друга страна вие също знаете, че тези символи са свързани – и аз специално подчертавам това, – с двата велики потока, протичащи през целия свят и издигащи се до най-висшата духовна област; които потоци ние срещаме като закон за полярността също и в силата на мъжкото и женското естество./*14/ Вътре в тази култура, която ние ще разглеждаме, свещеническият принцип е изразен в масонска терминология, като женски принцип в духовната област – в онази духовна област, която е най-тясно свързана с културната еволюция.
Господството на свещениците, жреците е изразено чрез женския принцип. От друга страна, мъжкият принцип е всичко онова, което се противопоставя на това свещеническо господство, обаче по такъв начин, че този опонент не по-малко трябва да се счита като представител на най-свещения, най-благородния, най-великия и най-духовния принцип в света. И така има два потока, с които трябва да боравим: Един женски и един мъжки поток. Свободните масони възприемат Авел като представляващ женския поток, Каин – мъжкия.
към текста >>
Свободното масонство се развива в древни времена като опонент на свещеническата
култура
.
Тук идваме до основната мисъл на Свободното масонство, която наистина е стара, много стара.
Свободното масонство се развива в древни времена като опонент на свещеническата култура.
Сега обаче, по правилен начин трябва да ни стане ясно, какво трябва да се разбира под свещеническа култура.
към текста >>
Сега обаче, по правилен начин трябва да ни стане ясно, какво трябва да се разбира под свещеническа
култура
.
Тук идваме до основната мисъл на Свободното масонство, която наистина е стара, много стара. Свободното масонство се развива в древни времена като опонент на свещеническата култура.
Сега обаче, по правилен начин трябва да ни стане ясно, какво трябва да се разбира под свещеническа култура.
към текста >>
От безброй извори е потекло в сърцата на хората това, което са мислили посветените в мистериите на Светия Граал в средата на ХІІ столетие; които трябваше да се крият от света под псевдоними, но които всъщност бяха квасът, подготвящ
култура
та на последните 400 години.
От безброй извори е потекло в сърцата на хората това, което са мислили посветените в мистериите на Светия Граал в средата на ХІІ столетие; които трябваше да се крият от света под псевдоними, но които всъщност бяха квасът, подготвящ културата на последните 400 години.
към текста >>
Оттам Свободното масонство е интимно свързано с всичко, което човешката ръка е оформила в света, всичко, което
култура
та е създала от суровата неодушевена материя.
Така виждате, че наистина онова, което застава пред нас в изкуство, наука и религия, доколкото не е дар от боговете и е изразено в символа на кръста, е произлязло от Свободното масонство. От него произтича всичко, което действително е изградено в света.
Оттам Свободното масонство е интимно свързано с всичко, което човешката ръка е оформила в света, всичко, което културата е създала от суровата неодушевена материя.
Да се върнем към великите неща, които културните епохи са създали; Да разгледаме например стиховете на Омир. Какво се съдържа в тях? Онова, на което посветените са научили човечеството чрез велики, всеобхващащи света идеи. Великите художници не са изнамирали сами своите теми, а всъщност са давали форма на онова, което обхваща цялото човечество. Възможен ли е Микеланджело без силата на християнските концепции?
към текста >>
Една действаща сила, която може да бъде само морална, това е идеята на бъдещето; тя е най-важната сила, с която
култура
та трябва да бъде проникната, в противен случай ще разруши сама себе си.
Може би вие знаете, че Кеели изнамери един мотор/*29/, който върви, само когато самият той присъстваше. Той не мамеше хората с това; защото той притежаваше в себе си тази движеща сила, която произхожда от душата и може да задвижва машини.
Една действаща сила, която може да бъде само морална, това е идеята на бъдещето; тя е най-важната сила, с която културата трябва да бъде проникната, в противен случай ще разруши сама себе си.
Механичното и моралното трябва взаимно да се проникнат, понеже механичното без моралното е едно нищо. Днес ние сме застанали съвсем близо до тази граница. В бъдеще машините ще бъдат карани не само чрез вода и пара, а и чрез духовна сила, чрез духовна моралност. Тази сила се символизира чрез знака Тау и вече поетично бе символизирана в образа на Светия Граал./*30/ Както човекът вече не е зависим само да ползва това, което природата доброволно му предоставя, а оформя и трансформира природата; както той е станал майстор на онова, което е неживо, така ще стане и майстор, изграждащ живото.
към текста >>
Царското изкуство беше душата на нашата
култура
.
Това е необходимо, за да се отговори на въпроса и то ни връща към изходния ни въпрос – какво представляваше царското изкуство досега?
Царското изкуство беше душата на нашата култура.
И тази наша култура има две основни свойства. От една страна, тя е изградена от онези сили в човешката душа, които се занимават с неодушевеното, а от друга страна, от онези сили на хората, които поемат като своя главната задача да преобразуват неодушевеното просто посредством силите, породени в техния организъм; те са мъжете, ето защо царското изкуство досега е било мъжко изкуство. Жените бяха изключени и не можеха да участват в него. Задачите в ложите са били извършвани отделно от – не става въпрос, как е било в подробности, – всичко, отнасящо се до фамилията или до възпроизвеждането на чисто естествената основа на човешката раса. Оттук произлиза и фактът, че в Свободното масонство се е водил двойствен живот: Великите идеи, които са се проявявали в ложите, не бивало да се смесват с отношенията в семейството.
към текста >>
И тази наша
култура
има две основни свойства.
Това е необходимо, за да се отговори на въпроса и то ни връща към изходния ни въпрос – какво представляваше царското изкуство досега? Царското изкуство беше душата на нашата култура.
И тази наша култура има две основни свойства.
От една страна, тя е изградена от онези сили в човешката душа, които се занимават с неодушевеното, а от друга страна, от онези сили на хората, които поемат като своя главната задача да преобразуват неодушевеното просто посредством силите, породени в техния организъм; те са мъжете, ето защо царското изкуство досега е било мъжко изкуство. Жените бяха изключени и не можеха да участват в него. Задачите в ложите са били извършвани отделно от – не става въпрос, как е било в подробности, – всичко, отнасящо се до фамилията или до възпроизвеждането на чисто естествената основа на човешката раса. Оттук произлиза и фактът, че в Свободното масонство се е водил двойствен живот: Великите идеи, които са се проявявали в ложите, не бивало да се смесват с отношенията в семейството. Работата в ложите, като свързана с най-вътрешния живот на душата, вървяла паралелно с грижата за взаимния живот в семейството.
към текста >>
91.
Бележки.
GA_93 Легендата за храма
Виж също "Окултното движение през ХІХ столетие и неговото отношение към съвременната
култура
".
/*16/ – "Езотеричен Будизъм" от Синет, публикуван през 1888 г.
Виж също "Окултното движение през ХІХ столетие и неговото отношение към съвременната култура".
към текста >>
От друга страна, ние видяхме с каква деликатност Мани се освобождава от неговата задача да направи видима борбата между силите на божественото и силите на материята, на злото, на насилието и на демоничното, и как красивото е в състояние да потече като святото величие на безнасилствената кроткост и да допринесе за зазоряването на една по-благородна
култура
, към която грубият римски ум на Августин не можеше да бъде спечелен".
На него следователно бе дадено името "Архитект на Вселената" от манихейците и всъщност той е Христос, или Хоротатос, установителя на граници, според Валентин. На тази част от божествения живот и светлина обаче, която се държи в плена на природните форми на растенията, животните и човека, е дадено името: Страдащият Исус, Човекът на Скърбите, Исус Патибилис. В смисъла на манихеизма обаче Исус представлява само тази божествена фигура, когато той надскочи ограничаващите страдания вътре в тесните граници на тялото, когато то е било заковано към кръста на могилата край Йерусалим. Той става Спасителят на света само когато идентифицира своя божествен живот с този на всички страдащи същества в света, жадуващи за неговите спасителни, разпръскващи светлина мисли. И нищо не е по-характерно за грубостта на основните възгледи на Константиновата църква, от нейния главен говорител, великия Августин, който бе морално неспособен да намери нещо в тези мисли, освен клевета, оскверняване и унижение, които биха били достатъчни да накарат манихейците да се изчервят.
От друга страна, ние видяхме с каква деликатност Мани се освобождава от неговата задача да направи видима борбата между силите на божественото и силите на материята, на злото, на насилието и на демоничното, и как красивото е в състояние да потече като святото величие на безнасилствената кроткост и да допринесе за зазоряването на една по-благородна култура, към която грубият римски ум на Августин не можеше да бъде спечелен".
към текста >>
По времето на настоящата лекция това изказване вече е било разисквано в ноемврийския брой на "Луцифер-Гнозис", под заглавието: "Съвременната
култура
, отразена в Теософията", в която статия съответните пасажи от Балфур и Блаватска са съпоставени един с друг.
/"Нашият настоящ възглед"/, Лайпциг, 1904 г.
По времето на настоящата лекция това изказване вече е било разисквано в ноемврийския брой на "Луцифер-Гнозис", под заглавието: "Съвременната култура, отразена в Теософията", в която статия съответните пасажи от Балфур и Блаватска са съпоставени един с друг.
Това разискване е било публикувано на немски в пълното издание в трудовете на Р. Щайнер като том 34, "Луцифер-Гнозис".
към текста >>
Щайнер искаше да събуди чрез Култово-символична секция на неговата Езотерична школа, за която тези лекции бяха една подготовка, знанието че "Лабораторната маса в бъдеще би трябвало да стане един олтар" и че импулсът на алтруизъм трябва да бъде вграден в социалния ред, ако трябва да запазим да не загине нашата улталитаристична
култура
чрез егоизъм.
Нещо съвсем по-различно е включено в изказванията относно атома, които той направи в настоящата лекция. Тук той бе говорил от окултна гледна точка на много ограничен кръг за атома като прототипен строителен материал на природата, във връзка със Свободното масонство. Тъй като, по същия начин, по който природата трябваше да бъде осветена чрез масонския култов символизъм, така Р.
Щайнер искаше да събуди чрез Култово-символична секция на неговата Езотерична школа, за която тези лекции бяха една подготовка, знанието че "Лабораторната маса в бъдеще би трябвало да стане един олтар" и че импулсът на алтруизъм трябва да бъде вграден в социалния ред, ако трябва да запазим да не загине нашата улталитаристична култура чрез егоизъм.
Ето защо заедно с това той публикува в "Основен социален закон": "В едно общество на работещи заедно човешки същества, добруването на обществото би било по-голямо, колкото по-малко отделният индивид изисква за себе си част от работата, която той самият е извършил; това ще рече, повечето от тези части, които той прави, ще предаде на своите съработници, а и колкото повече неговите изисквания са задоволени не от неговата работа, но от работата, извършена от други" /цитирано от "Антропософия и социален въпрос"/.
към текста >>
Една огромна работа на разрушение става около нас, която един наблюдателен човек може да я види, дори и ако не е ясновидец; ние стоим в началото на една велика работа на разрушение, включващо външната материална
култура
такава, каквато се е развила през последните векове – тъй като материалното развитие може да стигне само до известна точка".
/*28/ – В лекцията от 28. декември 1905 г. /още неиздадена/, Р. Щайнер казва: "Позволете ми да приключа моите наблюдения на старата година с нещо, което веднъж вече съм казал /в лекциите от декември 1904 г., включени в настоящия том/.
Една огромна работа на разрушение става около нас, която един наблюдателен човек може да я види, дори и ако не е ясновидец; ние стоим в началото на една велика работа на разрушение, включващо външната материална култура такава, каквато се е развила през последните векове – тъй като материалното развитие може да стигне само до известна точка".
към текста >>
92.
ХVІІІ. Апокалипсисът.
GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан
Пра-ведическата цивилизация в южна Азия и Индия началото на Арийската
култура
.
Пра-ведическата цивилизация в южна Азия и Индия началото на Арийската култура.
към текста >>
Тя е по-късно преобразуване на Гръки-Римската
култура
, причинена от свежите импулси на новите раси под влиянието на християнството, смесено с подквасата на Изтока, донесена в Европа от арабите.
Нова епоха, започнала по времето на преселението на народите и на нашествията. Наследството на Гръко-Римската цивилизация бе поето от расите на Севера: келтите, германските народи и славяните. Ние самите живеем именно в тази епоха.
Тя е по-късно преобразуване на Гръки-Римската култура, причинена от свежите импулси на новите раси под влиянието на християнството, смесено с подквасата на Изтока, донесена в Европа от арабите.
Съществената мисия на тази цивилизована епоха е да пригоди човека към физическия план, да развие той разум и практическа логика, да потопи интелигентността във физическата материя така, че тази материя да може да бъде разбрана и накрая покорена. В тази тежка и трудна задача, достигаща кулминацията си в наши дни, човекът временно забрави висшите светове, откъдето е дошъл. Ако сравним своята интелигентност с тази на халдейците например, е лесно да се види колко много сме постигнали и колко много сме загубили. Когато халдейския маг поглеждаше към небето което за нас представлява просто явления на небесната механика неговите чувства бяха съвсем различни от нашите. Докато съвременната астрономия се занимава с изчисления и абстракции, магите на древна Халдея усещаха дълбоката хармония на небесата като хармония на едно живо и Божествено Същество.
към текста >>
93.
Съдържание
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Розенкройцерският произход на окултни братства и тяхното влияние върху външната
култура
.
Чувствата и мислите като реалност във взаимния човешки живот.
Розенкройцерският произход на окултни братства и тяхното влияние върху външната култура.
Епидемии от душевни болести като заплашващи следствия от материализма. Заблудата на спиритизма и задачата на истинската духовна наука.
към текста >>
94.
Първоначални импулси на духовната наука
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Това розенкройцерско братство, опазило
култура
та на Европа, всъщност е изворът, произходът на всички останали братства.
Не напразно, както често съм казвал, Теософското общество е основано през последната третина на 19-ти век.2 Начинът, по който то търси духовността, се отличава съществено от другите стремежи, които също искат да получат доказателства за безсмъртието на човека. Има голяма разлика в търсенето на вечното, както се среща в Теософското общество, и търсенето на вечното в други, насочени към духа течения. В действителност теософското движение не е нищо друго освен популярната форма на разпръснатите в света тайни окултни братства от изминалите столетия. Вече споменах, че най-изтъкнатото, най-великото братство в Европа е основано през 14-ти век като розенкройцерско братство.
Това розенкройцерско братство, опазило културата на Европа, всъщност е изворът, произходът на всички останали братства.
В това братство окултната мъдрост се е съхранявала тайно и строго. Ако следва да характеризирам какво са искали да постигнат обединените в различните братства хора, би трябвало да ви кажа, че това са онези висши и възвишени мъдри учения и просветителска работа, за които са се грижили в тези окултни братства, от които розенкройцерското братство е най-изтъкнатото. Обучението и работата, провеждани там, са довели човека да осъзнае ядрото на вечната си същност. Те карат човека да намери връзката с висшия свят, със световете, лежащи над нас и да погледне нагоре към водачеството на нашите по-стари братя, към водачеството на онези, които живеят сред нас, постигнали степен, която всички вие ще постигнете по-късно. Наричаме ги по-старите братя затова, защото са избързали в общото развитие и са постигнали тази висша гледна точка по-рано; именно знанието за вечната същност, събуждането ѝ така, че да може да се възприеме вечното също както обикновеният човек възприема сетивния свят.
към текста >>
95.
Минало и бъдещо духовно познание
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
За духовното движение, на което се изгражда цялата западна
култура
, едно столетие след неговото възникване той не е могъл да каже нищо друго за християните16, освен че далеч оттатък границите на Римското царство имало една незначителна секта, която била основана от някакъв си Исус от Назарет.
Индивидуалността, която първоначално имаше да оповести с несравнима самоотверженост великите послания, с които се свързва теософското движение, следва всяка година на този ден да се доближава още по-близко до нас. Между нас не са много хора, които имат представа какво означава и ще означава Елена Петровна Блаватска за света. Но какво значение има това? В 1-ви век след Христос в Рим живее Тацит, историк от несравнимо значение.
За духовното движение, на което се изгражда цялата западна култура, едно столетие след неговото възникване той не е могъл да каже нищо друго за християните16, освен че далеч оттатък границите на Римското царство имало една незначителна секта, която била основана от някакъв си Исус от Назарет.
към текста >>
Когато поставим този образ пред душата си и хвърлим поглед в нашето време, виждаме, че не само изживяваме всичко разделено – красота, мъдрост и благочестивост, – но нашата абстрактна и разсъдъчна
култура
, която е изгубила живия огън от онова време, ни изглежда като нещо сенчесто.
Когато поставим този образ пред душата си и хвърлим поглед в нашето време, виждаме, че не само изживяваме всичко разделено – красота, мъдрост и благочестивост, – но нашата абстрактна и разсъдъчна култура, която е изгубила живия огън от онова време, ни изглежда като нещо сенчесто.
към текста >>
Материалистът представя вярата, която при всички народи се среща като основа на
култура
та, като детски, фантастични представи и единствено в това, което естественонаучното мислене е създало, се вижда все още нещо, което отговаря на възмъжалия дух.
Материалистът представя вярата, която при всички народи се среща като основа на културата, като детски, фантастични представи и единствено в това, което естественонаучното мислене е създало, се вижда все още нещо, което отговаря на възмъжалия дух.
Практическият живот е станал стремеж и бързане за постигането на материални блага, за задоволяването на чисто физически нужди, и неща, които са далеч по-лоши, заплашват да се появят като следствие. Науката с нейния девиз «Колко много сме постигнали» се чувства същевременно невероятно издигната над всичко, създадено от човечеството преди, за да се постигне взаимовръзката със света – халдейските и вавилонските мъдреци-жреци, ученията на Питагор и други. За великия Платон се казва, че човек не може да се ориентира в обърканите му писания, които е оставил. «Тимей» се смята за неразбираем, но не се търси причината, защо не се разбира. Нека да си припомним думите на Лихтенберг: «Когато глава и книга се сблъскат и звучи на кухо, не е нужно причината да е книгата.» В практическия живот материализмът проявява лицемерие, като не иска да си признае, че само чисто материалният стремеж владее живота.
към текста >>
96.
Духовното познание като най-висша освобождаваща. Втора лекция, Берлин, 8 октомври 1906 г. същност.
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Дори и днешният човек с неговата разсъдъчна научност да не знае нищо или почти нищо от това, факт е, че всички духовни култури са произлезли от такива братства и чрез тях е произлязла също и цялата материална
култура
.
Дори и днешният човек с неговата разсъдъчна научност да не знае нищо или почти нищо от това, факт е, че всички духовни култури са произлезли от такива братства и чрез тях е произлязла също и цялата материална култура.
към текста >>
Тук вече е разисквано, че цялата материална
култура
, всичко, което човекът създава с чук, трион, тесла, или другояче, дължи произхода си на духовната
култура
.
Тук вече е разисквано, че цялата материална култура, всичко, което човекът създава с чук, трион, тесла, или другояче, дължи произхода си на духовната култура.
Можете да наблюдавате както малкото, така и голямото. Вземете един от най-големите строежи на съвремието, Симплонския тунел или тунела Готхард. Малко хора си представят, че никога не биха могли да бъдат построени тези тунели, ако не беше живял Лайбниц. Ако не съществуваше диференциалното смятане29, никой нямаше да може да изгради такива строежи. Мисълта, довела някога този мислител да направи фините пресмятания, е направила възможно всичко това.
към текста >>
Груба илюзия е, ако някой вярва, че в материалната
култура
има нещо, което не води назад до духа, до мислите.
Вземете един от най-големите строежи на съвремието, Симплонския тунел или тунела Готхард. Малко хора си представят, че никога не биха могли да бъдат построени тези тунели, ако не беше живял Лайбниц. Ако не съществуваше диференциалното смятане29, никой нямаше да може да изгради такива строежи. Мисълта, довела някога този мислител да направи фините пресмятания, е направила възможно всичко това. Всичко, което става на физическия план, води до мисълта.
Груба илюзия е, ако някой вярва, че в материалната култура има нещо, което не води назад до духа, до мислите.
Каквото и да вземете в областта на изкуството, техниката, индустрията или търговията, най-практичното, простото, ежедневното, то в края на краищата води до това, което се разиграва в душата на човека.
към текста >>
Импулсите, произлизащи от книгите на Русо, не са нещо случайно, не и нещо, което се включва в начина на разглеждане на външната история на
култура
та, а са израз на продължаващия да се разпространява поток на мъдростта, както той се съхранява в братствата.
Един от тези братя, уж случайно среща младежа. Но такива случайности стават чрез мъдростта на света. С няколко незначителни наглед думи, се възпламенява нещо в младежа, което е възможно най-важното от културна гледна точка. Този младеж се казва Жан-Жак Русо30. В едно привидно случайно събитие е бил положен зародишът да се прояви личността на Русо и чрез него са влети силни импулси в културния живот.
Импулсите, произлизащи от книгите на Русо, не са нещо случайно, не и нещо, което се включва в начина на разглеждане на външната история на културата, а са израз на продължаващия да се разпространява поток на мъдростта, както той се съхранява в братствата.
В братствата се решава какво е добро за човечеството. Братята са мъдреци, пророци. Те знаят какво е необходимо за човечеството. Тогава, ако е необходимо, изпращат някого от тях навън в света, за да даде нов тласък на развитието.
към текста >>
В момента, когато иска да изгражда
култура
та на бъдещето върху основа, различна от тази на свободата, няма да създаде нищо друго освен мъртвороден продукт, като внесе представите на миналото в бъдещето.
На първа линия се касае за великия процес на освобождаване на човечеството, следователно за това, да получим смислено учение за значението на физическите явления. През тази порта ще бъдем въведени в духовния свят. Наистина е себеотрицателна работа, но човекът трябва да я извърши. Когато действително я извърши, когато постепенно изкачи пътя към духовното и се научи да схваща нещата от страната на духовния свят, тогава ще стане сътрудник във великите културни задачи. Това той може да направи само като свободен човек.
В момента, когато иска да изгражда културата на бъдещето върху основа, различна от тази на свободата, няма да създаде нищо друго освен мъртвороден продукт, като внесе представите на миналото в бъдещето.
Но голямата разлика в сравнение с миналото е, че действат не принципи и институции, а хора. Също и в миналото са действали само хора, но те са били малък кръг и принципите им са се отнасяли за общото в човека. Някои хора хвалят тези принципи и мислят, че са били нещо първоначално. Хората говорят за нещо, мислейки, че го извеждат от принципи. Но то не е нищо друго освен произлизащ от посветените импулс.
към текста >>
Имало е малки центрове, от които
култура
та се е излъчвала.
Надявам се малко да сте почувствали как човекът трябва да се включи в културния процес, как, учейки, да тръгне от търпението, без да иска да действа прекалено рано и как с волята си да служи на човечеството в хода на неговото развитие. Той може да го направи, когато възприема нещата чрез сетивата си, задълбочи се в тяхната същност и така стигне до творческия дух зад сетивния им образ. Когато човек чувства и изживява това дълбоко в себе си, тогава е теософ. В бъдеще хората трябва да са свободни в много по-голяма степен, отколкото са били в миналото, и преди всичко да бъдат и много повече на брой. Неотдавна в Средна Европа е имало само малко хора, които действително са били свободни.
Имало е малки центрове, от които културата се е излъчвала.
Тя се е разпространявала върху останалите хора под формата на възгледи и мнения, така че те са вярвали, че всичко останало е заблуда. Също и Русо е вярвал, че споделя само своите мнения, своя интерес, докато е бил повлиян от другаде.
към текста >>
В
култура
та забелязваме хаос.
Почувствайте вътрешно това, защото е много важно. Без него не можете да напреднете в окултизма. От него зависи дали ще се включите като активни членове в теософското движение. Това чувство ще ви води с известна сигурност през възприеманото от вашето обкръжение.
В културата забелязваме хаос.
Теоретично хаосът е в материализма. Нещо чудовищно е, когато човекът днес отвори някоя книга и в нея му се предлагат несвързани, отделни познания. Всякакви детайли и навсякъде хаос, също и навън в социалния живот.
към текста >>
Бъдещата
култура
не е да се изнамират рецепти, да се обсъжда как да се постигне световен мир.
Какво би направил този, който не се намира в теософския живот? Той дава предложения как всичко да се направи по-добре. Колко много социални рецепти са били предлагани вече на човечеството. Но теософското (антропософското) движение се отличава от другите с това, че не предлага рецепти, не казва как нещата да се направят по-добре.
Бъдещата култура не е да се изнамират рецепти, да се обсъжда как да се постигне световен мир.
Да се излагат програми е работа на миналото. Бъдещето се състои в това, да съществуват хора, които да постъпват правилно, изхождайки от самите себе си. Науката за духа не дава предписания кое е правилното, а показва на човека как да стигне дотам, да прави правилното. Когато тридесет човека са се събрали, антропософията никога няма да каже: Тези тридесет човека ще живеят мирно заедно, ако имат тази или онази конституция. Тя много повече показва на всеки поотделно как да достигне в самия себе си степента на развитието си, от която да открие правилното изцяло от себе си, когато влиза във взаимодействие с другите.
към текста >>
Ако цялата ни
култура
не беше се превърнала в хаос, отделните личности не биха могли да се разгърнат от само себе си.
Чрез освобождаването на човека, чрез изтръгването на човека от принудата на околната среда той същевременно се извежда във висшите светове, защото едва истинското освобождение прави възможно пристъпването във висшите светове. Човекът никога не може да навлезе във висшия свят под натиск. Сега виждаме доброто дори на хаоса.
Ако цялата ни култура не беше се превърнала в хаос, отделните личности не биха могли да се разгърнат от само себе си.
Те винаги биха били обвързани с обкръжението. Старият порядък трябваше да се разкъса и да се превърне в хаос. В това отношение стоим пред големи промени и никой не бива да се надява, че може да реформира света по друг начин, освен чрез развитието на душите. Всичко останало би било дилетантско пророчество.
към текста >>
97.
Пътят и степените на познанието. Първа лекция, Берлин, 20 октомври 1906 г.
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
При това ще се касае главно да опишем този път на познанието, доколкото е показан чрез розенкройцерското западно духовно течение, което от 14-то столетие насам насочва и предвожда европейската
култура
.
Днес ще разгледаме пътя на познанието и какви са плодовете по този път. Вие познавате някои главни гледни точки, които ще бъдат взети под внимание. Но и за тези, които вече са слушали съответните лекции за пътя на познанието или са чели «Луцифер»53, именно номер тридесет и втори, ще има нещо ново, когато обсъдим пътя на познанието така, както може да се направи само в интимния кръг от ученици на духовната наука.
При това ще се касае главно да опишем този път на познанието, доколкото е показан чрез розенкройцерското западно духовно течение, което от 14-то столетие насам насочва и предвожда европейската култура.
към текста >>
Но ако голямата разлика между човешките типове се разгледа с окултни сили, се разбира, че нещо, което е добро за ориенталците, а може би и за отделни хора в нашата
култура
, съвсем не е правилно за всички.
Както не би било правилно, ако някой, за да стигне върха, не тръгне по най-кратката пътека, а по лежащата далеч от него, така не би било добре, ако някой човек иска да върви по различен от подходящия за него духовен път. Относно това също и сред теософското движение, което още трябва да се развие от своя начален стадий, царят доста неясни представи. Мисли се, че има само един-единствен път на познанието и че това е пътят на йога. Само че ориенталският йога-път не е нито единственият, нито най-подходящият за хора, които живеят в европейските културни области. Който разглежда нещата само отвън, естествено почти не може да има представа за какво се касае тук, понеже човешката природа общо взето не изглежда така различна при различните раси.
Но ако голямата разлика между човешките типове се разгледа с окултни сили, се разбира, че нещо, което е добро за ориенталците, а може би и за отделни хора в нашата култура, съвсем не е правилно за всички.
Има хора, но малко, сред европейските условия, които биха могли да вървят по ориенталския път йога. За най-голямата част от европейците той е непроходим, донася илюзии и душевни разрушения. Дори външно да не изглеждат така различни, също и в очите на днешните учени, източната и западната човешка натура са напълно различни. Ориенталският мозък, ориенталската фантазия и сърце действат напълно различно от органите на западния човек.
към текста >>
Но знае ли се какво дълбоко духовно влияние имат всички външни обстоятелства върху човешката природа, тогава се разбира, че йога е подходящ само за малко европейци и всъщност само за такива, които основно и радикално се изтръгнат от европейските условия, но той е невъзможен за хора, стоящи сред европейската
култура
.
Каквото може да се очаква от човек, израснал в ориенталските условия, никога не бива да се очаква от човека на Запада. Само който вярва, че климатът, религията и социалният живот не упражняват влияние върху човешкия дух, би могъл да смята, че е все едно при какви външни условия някой преминава през окултно обучение.
Но знае ли се какво дълбоко духовно влияние имат всички външни обстоятелства върху човешката природа, тогава се разбира, че йога е подходящ само за малко европейци и всъщност само за такива, които основно и радикално се изтръгнат от европейските условия, но той е невъзможен за хора, стоящи сред европейската култура.
към текста >>
При пораждането на първата подраса (първата
култура
) на нашата настояща раса (епоха) Слънцето стои в зодиакалния знак Рак.
При пораждането на първата подраса (първата култура) на нашата настояща раса (епоха) Слънцето стои в зодиакалния знак Рак.
По това време едната раса се вплита в другата, затова за Рака имаме окултния знак (b). Така всички знаци на зодиите са окултни знаци. Само трябва да се изучи и разбере тяхното значение.
към текста >>
98.
Пътят и степените на познанието. Втора лекция, Берлин, 21 октомври 1906 г.
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Тогава във външната
култура
пристъпва напред това, което е създала душата.
Някога духовните мирогледи са прониквали и изпълвали всичко. В Средновековието още е времето, когато това намира израз също и в занаятчийството, където всяка дръжка на врата е произведение на изкуството.
Тогава във външната култура пристъпва напред това, което е създала душата.
Съвременността е съвсем друга. Новото време създаде само един стил, именно универсалния магазин. Той ще бъде характерен за нашето време, както готическите постройки, като например Кьолнската катедрала, са били характерни за Средновековието на 13-ти и 14-ти век. Културната история на бъдещето ще трябва да се съобразява с универсалния магазин също така, както ние с готическите постройки на Средновековието. Новият живот също се проявява в тези форми.
към текста >>
99.
Хранене и лечебни методи
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Както всеки, който работи върху
култура
та, трябва да носи със себе си определени предпоставки, така бъдещето ще изисква също и духовнонаучно образовани лекари.
Но е невъзможно да се получи обща гледна точка за света от едно специализирано знание. Също и лекарят трябва като личност да знае нещо за висшите светове. Тогава той ще подреди работата си съвсем различно от друг, който не знае нищо за големите взаимовръзки. Тогава и симптомите ще се оценяват различно. Едно-единствено наблюдение или изживяване може би ще се приема за нещо незначително, ако се разгледа във връзка с цялото.
Както всеки, който работи върху културата, трябва да носи със себе си определени предпоставки, така бъдещето ще изисква също и духовнонаучно образовани лекари.
Не се касае само до емпиричното наблюдение, а до нещо съвсем друго. За пример ще вземем Ханеман, основателя на хомеопатията. Между Парацелз и Ханеман съществува огромна разлика. Лекарят от 16-то столетие е бил в известна степен ясновиждащ. Тогава това е било широкоразпространено качество.
към текста >>
100.
Молитвата Отче наш, езотерично разглеждане. Първа лекция, Берлин, 28 януари 1907 г.
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Ще видите, че става въпрос само за познат на всички, дори на най-наивния човек на нашата
култура
факт, един духовен факт, в който лежат най-дълбоките истини и основания на тайната наука, които трябва само да се открият, за да се види колко мъдри и тайнствени са преплитанията в духовния живот на човечеството.
Това, което искам да кажа днес, се отнася до въпроса: Доколко вероизповеданията ни показват с определени примери своята духовнонаучна, или да кажем, тайно-научна основа? Днес искам да ви разкажа само за съвсем малка, но затова пък безкрайно важна част от историята, за тайната научна основа на религиите.
Ще видите, че става въпрос само за познат на всички, дори на най-наивния човек на нашата култура факт, един духовен факт, в който лежат най-дълбоките истини и основания на тайната наука, които трябва само да се открият, за да се види колко мъдри и тайнствени са преплитанията в духовния живот на човечеството.
към текста >>
Когато се върнем назад през днешната епоха към гръко-латинската, египетско-асирийско-халдейската, до персийската и индийската
култура
, ако продължаваме назад, стигаме постепенно до големия атлантски потоп, който е посочен в легендите на всички народи за потопа, а по-нататък стигаме до онези предци, които са живели в страната, лежаща между Европа и Америка, която наричаме Атлантида.
Когато се върнем назад през днешната епоха към гръко-латинската, египетско-асирийско-халдейската, до персийската и индийската култура, ако продължаваме назад, стигаме постепенно до големия атлантски потоп, който е посочен в легендите на всички народи за потопа, а по-нататък стигаме до онези предци, които са живели в страната, лежаща между Европа и Америка, която наричаме Атлантида.
Продължим ли назад, стигаме до предците, живели в страната, намирала се между Австралия и Индия. Едва в средата на тази епоха горната троичност на човека – дух-себе, дух-живот, човек-дух – се е съединила с четирите нисши членове на човешката природа – физическо, етерно, астрално тяло и аза.
към текста >>
101.
Световноисторическото значение на изтеклата на кръста кръв
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Не става въпрос за измисляне, а за това, духът да се влее в нашата
култура
.
При такова разглеждане трябва винаги да имаме предвид, че докато се занимаваме с науката за духа, не следваме някаква сива теория, не и нещо отвлечено и чуждо на живота, а търсим това в духовното, чрез което можем непосредствено да въздействаме облагородяващо и пречистващо върху тези тела. Само когато успеем да схванем, изживеем и внесем духовното в живота, ще можем да го пронижем и одухотворим с това, което сме изследвали в духовния свят. Тогава прилагаме практическо духовно познание.
Не става въпрос за измисляне, а за това, духът да се влее в нашата култура.
Затова също и на такова място, където говорим за преобразуването на човешките тела, подобава да обърнем вниманието към нещо практическо, именно към това, което всъщност иска да ни каже разглеждането на такива думи.
към текста >>
Под повърхността на нашата
култура
постоянно действат неща върху съвременните сетива на човечеството, като директно, следователно заобикаляйки астралното тяло, въздействат върху етерното тяло и събуждат картини с дълготрайно значение.
Оттук можете да разберете колко безкрайно важно за цялото човешко развитие е това, за което човекът всъщност съвсем не си дава съзнателно сметка.
Под повърхността на нашата култура постоянно действат неща върху съвременните сетива на човечеството, като директно, следователно заобикаляйки астралното тяло, въздействат върху етерното тяло и събуждат картини с дълготрайно значение.
Такива неща непрекъснато въздействат върху човека под повърхността на нашата култура. И тук е мястото, където науката на духа трябва да посочи по-фините подоснови на нашата култура, където тя трябва да покаже как чрез схващането на духовния свят може да се внесе разбиране в ежедневието.
към текста >>
Такива неща непрекъснато въздействат върху човека под повърхността на нашата
култура
.
Оттук можете да разберете колко безкрайно важно за цялото човешко развитие е това, за което човекът всъщност съвсем не си дава съзнателно сметка. Под повърхността на нашата култура постоянно действат неща върху съвременните сетива на човечеството, като директно, следователно заобикаляйки астралното тяло, въздействат върху етерното тяло и събуждат картини с дълготрайно значение.
Такива неща непрекъснато въздействат върху човека под повърхността на нашата култура.
И тук е мястото, където науката на духа трябва да посочи по-фините подоснови на нашата култура, където тя трябва да покаже как чрез схващането на духовния свят може да се внесе разбиране в ежедневието.
към текста >>
И тук е мястото, където науката на духа трябва да посочи по-фините подоснови на нашата
култура
, където тя трябва да покаже как чрез схващането на духовния свят може да се внесе разбиране в ежедневието.
Оттук можете да разберете колко безкрайно важно за цялото човешко развитие е това, за което човекът всъщност съвсем не си дава съзнателно сметка. Под повърхността на нашата култура постоянно действат неща върху съвременните сетива на човечеството, като директно, следователно заобикаляйки астралното тяло, въздействат върху етерното тяло и събуждат картини с дълготрайно значение. Такива неща непрекъснато въздействат върху човека под повърхността на нашата култура.
И тук е мястото, където науката на духа трябва да посочи по-фините подоснови на нашата култура, където тя трябва да покаже как чрез схващането на духовния свят може да се внесе разбиране в ежедневието.
към текста >>
Затова не бива да се подценява, когато в недрата на нашата
култура
именно днес се намират всякакви неща, както сега ги посочих, в които лежат истинските и реални основи на материалистическото чувстване и усещане.
Затова не бива да се подценява, когато в недрата на нашата култура именно днес се намират всякакви неща, както сега ги посочих, в които лежат истинските и реални основи на материалистическото чувстване и усещане.
Там трябва да се търсят те. И затова не бива човек да бъде взиман чисто и просто за реакционер, когато, изхождайки от по-дълбока гледна точка, иска благородното и значимото да се прояви именно в това, което въздейства така дълбоко върху човешката душа, т. е. до формиращите сили на етерното тяло. Както виждате, има начин на разглеждане, който не се води от предразсъдъците на времето, а от духовните истини. И когато този начин на разглеждане се разпростре също и върху вредното, върху произведеното от материалистическата нагласа, което ежедневно ни заобикаля, без човекът да насочва вниманието си към него, вярвате ли, че там може много да се постигне с теории и учения, когато теориите и ученията не достигат до тези неща?
към текста >>
102.
Пречистването на кръвта от самолюбието чрез Мистерията на Голгота
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
По-назад ще стигнем до времето, в което са се появили първите зародиши на духовен живот, когато Заратустра е дал първата духовна
култура
.
Сега живеем в така наречения пети културен период на петата главна епоха на нашата Земя. Ако се върнем във времето на гръко-латинските народи, следователно във времето, в което се е създало прекрасното изкуство, всъщност проявило се едва в гръцката епоха, в което са се развили и римските правни понятия, ще се намираме в четвъртия културен период на нашата пета епоха. Отивайки още по-далеч назад, ще достигнем до периода, характерен с високото развитие на египетско-вавилонско-асирийската културна епоха.
По-назад ще стигнем до времето, в което са се появили първите зародиши на духовен живот, когато Заратустра е дал първата духовна култура.
Това е вторият културен период. Още по-назад стигаме до прадревния индийски народ; не за който ни разказват Ведите и Бхагават гита, а до праведическия народ, който е бил обучаван от самите свещени риши (мъдреци).
към текста >>
Там идваме до прекрасна древна
култура
, която ясновидецът още може да съзре.
Там идваме до прекрасна древна култура, която ясновидецът още може да съзре.
Това е първият културен период в развитието, предхождан непосредствено от потопа, в който е потънал атлантският континент, лежащ между Европа и Америка.
към текста >>
Всъщност бихме си представили правилно времето на атлантската
култура
, ако знаем, че някога физическите условия на Земята са били съвсем различни от по-късно.
В Атлантида са живели нашите предци, хората на четвъртата главна епоха, които още не са били организирани в обществено-социална организация като днес, където е нямало закони и правила. Нямало е също и логическо мислене и смятане. Едва през последните времена на атлантската епоха се появяват елементите на броенето. Най-висшата душевна сила постепенно става паметта. Човекът е живял в прекрасни взаимоотношения с природата.
Всъщност бихме си представили правилно времето на атлантската култура, ако знаем, че някога физическите условия на Земята са били съвсем различни от по-късно.
В средноевропейските саги се е запазил спомен за древните атлантски времена в Нифелхайм, или Небелхайм. Някогашният Небелхайм (дом на мъглата) действително е бил проникнат с тежки, плътни мъгли и понеже всички същества са живели в такива тежки, плътни мъгли, тогава и душевно-духовните отношения са били съвсем други.
към текста >>
Но понеже е трябвало да стане самостоятелно, то е трябвало да премине през егоизма и цялата ни материална
култура
е базата за това.
Чрез това хората ще стават все по-самостоятелни. Но нека да погледнем това, което оттогава е обгърнало земното кълбо, да погледнем външните средства за транспорт. Какво друго са те, освен средства за задоволяване на егоизма? Всичко, което е измислил умът, е измислено за задоволяване на егоизма, макар и по обиколни пътища. Човечеството е било по-малко егоистично, когато е мелело житото още с два камъка.
Но понеже е трябвало да стане самостоятелно, то е трябвало да премине през егоизма и цялата ни материална култура е базата за това.
към текста >>
103.
Трите аспекта на личността
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Който може да проследи тайнствените жизнени връзки, знае също какво е допринесла материалистическата
култура
за това разрушение.
Тези, които не могат да прозират живота, не го знаят. Ясновидецът обаче знае, че когато днес вървим през някой град, няма вече нищо за гледане, освен неща, които засягат корема или чистенето.
Който може да проследи тайнствените жизнени връзки, знае също какво е допринесла материалистическата култура за това разрушение.
Оздравяване на външния свят може да се постигне, ако той стане израз на нашите вътрешни душевни настроения. Не можем веднага да стигнем до съвършенство, но пример за това беше даден в Мюнхен. Духовнонаучният мироглед се вижда в уредбата на помещенията. Цялата зала е червена. Често има заблуждения относно червения цвят, но червеното не бива да се подценява в дълбокото му значение.
към текста >>
Ако би ги отслабил, това би било
култура
на безличното.
Той наистина се развива по-нататък, но развива нисшето, смелостта и страстта се развиват в груб стил.
Ако би ги отслабил, това би било култура на безличното.
Но човекът би загубил активността. Дейното, това, което прави човека човек, който върви между другите и прави това, за което е способен, в известно отношение довежда такъв човек винаги до стълкновение с другите. А той трябва да изпада в стълкновение, ако се чувства призван за нещо.
към текста >>
104.
Съдържание
GA_98 Природни и духовни същества
Оттеглянето на духа поради разсъдъчната
култура
(джуджета).
Чувственото изживяване на душевно-духовното в обкръжението, Слънцето, Луната и Земята през годишните времена. Слънчеви същества и лунна божественост. Значението на смъртта на Христос на Голгота за Земята. За същността на шесторния слънчев дух. Мистерията на Тайната вечеря.
Оттеглянето на духа поради разсъдъчната култура (джуджета).
Дъждовната дъга. Гьоте и Библията.
към текста >>
Антропософията като създателка на нова
култура
.
Външни факти като физиономичен израз на духовни същества и процеси. Навлизане на висши духовни същества в спящото състояние на човека. Въздействие на душевните липси на човека и във връзка с това пораждането на фантоми, призраци и демони. Свързването на човека с висши духовни същества чрез неговите пространствени и формообразуващи културни дейности – архитектура, скулптура, рисуване, музика. Духовните същества на природните царства – гноми, ундини, силфи и саламандри.
Антропософията като създателка на нова култура.
Бъдещето на антропософското движение.
към текста >>
105.
Розенкройцерството
GA_98 Природни и духовни същества
Първият културен период обхваща индийската
култура
.
Ние сме преминали през четири културни периода и се намираме в петия.
Първият културен период обхваща индийската култура.
Там народите са обучавани от самите свещени Риши, инспирирани хора, за които днешният човек не може да си създаде никаква представа. Следва втората култура, персийската, с религията на Заратустра. Третата култура е вавилонско-асирийско-халдейско-египетската от която постепенно се развива еврейската култура.
към текста >>
Следва втората
култура
, персийската, с религията на Заратустра.
Ние сме преминали през четири културни периода и се намираме в петия. Първият културен период обхваща индийската култура. Там народите са обучавани от самите свещени Риши, инспирирани хора, за които днешният човек не може да си създаде никаква представа.
Следва втората култура, персийската, с религията на Заратустра.
Третата култура е вавилонско-асирийско-халдейско-египетската от която постепенно се развива еврейската култура.
към текста >>
Третата
култура
е вавилонско-асирийско-халдейско-египетската от която постепенно се развива еврейската
култура
.
Ние сме преминали през четири културни периода и се намираме в петия. Първият културен период обхваща индийската култура. Там народите са обучавани от самите свещени Риши, инспирирани хора, за които днешният човек не може да си създаде никаква представа. Следва втората култура, персийската, с религията на Заратустра.
Третата култура е вавилонско-асирийско-халдейско-египетската от която постепенно се развива еврейската култура.
към текста >>
Като четвърто следва гръцко-римското културно течение, всред което се появява християнството, взимащо своите елементи от народа, чието органическо развитие е определено от третата
култура
.
Като четвърто следва гръцко-римското културно течение, всред което се появява християнството, взимащо своите елементи от народа, чието органическо развитие е определено от третата култура.
Сега ние живеем в петата култура и се придвиждаме към шестата.
към текста >>
Сега ние живеем в петата
култура
и се придвиждаме към шестата.
Като четвърто следва гръцко-римското културно течение, всред което се появява християнството, взимащо своите елементи от народа, чието органическо развитие е определено от третата култура.
Сега ние живеем в петата култура и се придвиждаме към шестата.
към текста >>
106.
Петдесятница – празникът на общия душевен стремеж и работата върху одухотворяването на света. Втора лекция, Кьолн, 9 юни 1908 г.
GA_98 Природни и духовни същества
Най-здраво е то в нашето време, петата следатлантска
култура
, през която хората са слезли във физическия, материалния свят, където са навлезли най-дълбоко в материята.
През първия следатлантски период хората в древна Индия са били такива, че връзката на етерната с физическата глава е била съвсем хлабава. Срастването на етерната с физическата глава все повече се е засилвало.
Най-здраво е то в нашето време, петата следатлантска култура, през която хората са слезли във физическия, материалния свят, където са навлезли най-дълбоко в материята.
В многото инкарнации по време на различните епохи, до сегашната инкарнация, човекът е научил много неща. Всичко, което се случва в света, се случва в низходяща и във възходяща посока. Както етерната глава все повече се е свързвала с физическата глава, така постепенно ще настъпи и разхлабване.
към текста >>
Чувството за пространството може да липсва дори на най-големия гений, ако му липсва духовна
култура
.
Чувството за пространството може да липсва дори на най-големия гений, ако му липсва духовна култура.
Всеки път, когато човекът създаде истинска мисъл за пространството, дава възможност на съществата да изпълнят това пространство. Тогава ние заточваме висши същества долу в пространството. Съвсем други същества повикваме долу с гръцката колона и с хоризонтално поставената отгоре дървена конструкция, съвсем други с готическия дом и неговите остри дъги. Готическият дом се различава в духовно отношение от гръцкия храм по следния начин. При гръцкия храм човекът е внесъл идеята за пространството така тайнствено, че храмът е кристализирала пространствена мисъл.
към текста >>
107.
Влияния от други светове върху Земята
GA_98 Природни и духовни същества
Азът, както се изживява в нашето време, е носител на чистата комбинативна сила, на егоизма, който в нашата европейска
култура
първоначално е ориентиран само към ползата.
Човекът не го разбира, понеже няма толкова протегливи мисли, че да проточи мисловни нишки от едното към другото. Важно е обаче, че чрез духовното познание човекът отново ще си изработи здравословно мислене. Да вземем още един пример: Казах ви, че мазнините и белтъчините преминават през лимфните съдове, а захарта отива направо в кръвта.
Азът, както се изживява в нашето време, е носител на чистата комбинативна сила, на егоизма, който в нашата европейска култура първоначално е ориентиран само към ползата.
Който може да наблюдава живота, ще разбере голямата роля, която захарта играе в живота на човека. Точно където егоизмът царува най-много, именно в неговите рафинирани прояви, там, където той се проявява като научна критика, където тя се представя чисто разсъдъчно, там навсякъде виждате захарната болест също и в тайнствените взаимовръзки! При това обаче не бива да мислите, че отделният болен човек трябва да се разглежда от тази гледна точка. Отделният човек не живее отделно. И вие трябва да знаете, че на отделния човек не може така просто да се помогне.
към текста >>
108.
Връзката между световете и съществата
GA_98 Природни и духовни същества
Докъде ще доведе такава духовна
култура
, която мисли така късогледо, може да си представи всеки, който малко се вдълбочи в нещата.
Това е много умно заключение. Също така добре може да се каже: «Пред банката двама души броят един и същ брой пари, които се внасят и изнасят; следователно в банката няма служители.» Не са ли обаче необходими служители, които да извършат всичко това? На същата степен стои възгледът на онзи психолог и на голяма част от това, което фигурира днес като наука.
Докъде ще доведе такава духовна култура, която мисли така късогледо, може да си представи всеки, който малко се вдълбочи в нещата.
Необходимо е да се притежава духовното знание, защото в него е даден единственият истински импулс за развитието на човечеството. Ако човекът не проникне зад явленията, няма да разбере света. Трябва да стигнем до великите всеобхватни закони, до взаимовръзките между съществата и световете.
към текста >>
109.
Елементарни и други висши духовни същества. Духовната същност на природните царства
GA_98 Природни и духовни същества
Често съм насочвал вниманието ви55 към факта колко своеобразно се преплитат в световната съдба, в историческата карма нещата в европейската
култура
.
Често съм насочвал вниманието ви55 към факта колко своеобразно се преплитат в световната съдба, в историческата карма нещата в европейската култура.
Посочих ви как в северния мистериен свят, в мистерийния свят и в обучението на друидите, дротите, е царяло известно трагично настроение. В древния предхристиянски мистериен свят учениците са били запознавани с висши духовни мъдрости, с висша духовна наука, но винаги са били насочвани към това, че съзерцанието на духовния свят, което е могло да се съобщи именно в Северна и Северозападна Европа, ще получи особена насока в бъдеще чрез едно събитие. Пророчески се е посочвала появата на Христос. Цялата европейска култура ни става разбираема, когато проследим забележителните пътища, по които християнството се провира в това, което е било останало от древните северни възгледи за духовния свят, как християнството навлиза в тях.
към текста >>
Цялата европейска
култура
ни става разбираема, когато проследим забележителните пътища, по които християнството се провира в това, което е било останало от древните северни възгледи за духовния свят, как християнството навлиза в тях.
Често съм насочвал вниманието ви55 към факта колко своеобразно се преплитат в световната съдба, в историческата карма нещата в европейската култура. Посочих ви как в северния мистериен свят, в мистерийния свят и в обучението на друидите, дротите, е царяло известно трагично настроение. В древния предхристиянски мистериен свят учениците са били запознавани с висши духовни мъдрости, с висша духовна наука, но винаги са били насочвани към това, че съзерцанието на духовния свят, което е могло да се съобщи именно в Северна и Северозападна Европа, ще получи особена насока в бъдеще чрез едно събитие. Пророчески се е посочвала появата на Христос.
Цялата европейска култура ни става разбираема, когато проследим забележителните пътища, по които християнството се провира в това, което е било останало от древните северни възгледи за духовния свят, как християнството навлиза в тях.
към текста >>
Така по времето на гръцката
култура
хората са имали в широк мащаб дарбата да създават възможности за общуване с духовни същества, които са наричали свои богове.
По този начин се създават мостове към тези същества. Представете си, че във вазата с цветя, която стои тук, на пулта, имаме едно тяло, което в своята форма би съответствало на определени форми на астралното тяло на споменатите висши същества, така те биха имали възможност да се заселят, да обкръжат вазата и да се свържат с нея. Ще видим как тази ваза дава основание да се приближат тук духовни същества, които да я прегърнат с обич и да се чувстват добре, да могат по този начин да слязат в общността на хората. Необходимо е само да създадем подходящите форми, тогава създаваме мостове между нас и такива същества. Хората винаги са го правили през различните времена чрез едно или друго.
Така по времето на гръцката култура хората са имали в широк мащаб дарбата да създават възможности за общуване с духовни същества, които са наричали свои богове.
Защото тези гръцки богове не са измислици на народната фантазия, а са реални същества. Зевс, Атина Палада и т.н. съществуват, имат като най-долна част от своето същество етерното тяло и трябва да се приемат като такива същества.
към текста >>
Те се раждат от цялата
култура
на времената.» Това можем да го потвърдим, като изследваме стила на египетските пирамиди във взаимната им връзка с целия духовен живот на тогавашното време.
Но още в нашето време на техниката и ползата е възможно да се случи нещо повече, отколкото се случва днес. Хората са изгубили способността да чувстват, да усещат и изживяват духовете, затова сме изгубили също и копнежа да отпечатаме духовни образи във външните форми. Но дори в нашите сгради, почиващи на принципа на ползата, е възможно, когато човекът отново чувства духовното, също и да го изрази. Пред душата ми изплува какво изживях веднъж като младеж. Когато създателят на виенската Фотивкирхе, Ферстел,62 държа своята ректорска реч за архитектурните стилове, той каза: «Строителните стилове не се изнамират.
Те се раждат от цялата култура на времената.» Това можем да го потвърдим, като изследваме стила на египетските пирамиди във взаимната им връзка с целия духовен живот на тогавашното време.
В нашето време само материалистическият принцип за ползата намира свой израз. Нашето време не може да има архитектурен стил,63 подобно на готическия или гръцкия. Това е нещо, в което антропосфът трябва да се вслуша.
към текста >>
Израз на човечност е възможен само там, където има обща духовна
култура
.
От духовния живот на Антропософското общество трябва да се създаде такова културно море, от което отново да изкристализират форми, които показват един нов архитектурен стил.
Израз на човечност е възможен само там, където има обща духовна култура.
Нашето време създаде един нов стил. Това е архитектурният стил на универсалния магазин. Има възможност човекът да характеризира времето според стила му, като от една по-късна епоха поглежда към по-раншна. Епохата на Средновековието може да се характеризира въз основа на готическата катедрала. Всички други документи биха могли да бъдат игнорирани, но природата на средното Средновековие може да се разбере само от готическите църкви.
към текста >>
Това може да се случи само когато в човешкия живот нахлуе такава
култура
, каквато се поражда от възгледите на науката за духа.
Да се надяваме, че когато човечеството завладее въздуха, стигне така далеч, че да може да свърже мисълта за отлитането с мястото на отлитането, така че във формата да се почувства, че само един самолет може да отлита там. Духовният живот може навсякъде да се прояви във формата. Само когато чувстваме, че навсякъде сме обкръжени с изрази на душата, както е било в Средновековието, тогава е достигнато правилното.
Това може да се случи само когато в човешкия живот нахлуе такава култура, каквато се поражда от възгледите на науката за духа.
Науката за духа не е нещо непрактично, тя наистина е нещо, което трябва да проникне и обхване културата на света. Тя не се състои в абстрактни мисли, а според намеренията на тези, които я внасят в живота, трябва да се влее във всички културни течения. Тя трябва да се отпечата във всичко. Всички следва да се проникнем с мислите, които ни предлага науката за духа.
към текста >>
Науката за духа не е нещо непрактично, тя наистина е нещо, което трябва да проникне и обхване
култура
та на света.
Да се надяваме, че когато човечеството завладее въздуха, стигне така далеч, че да може да свърже мисълта за отлитането с мястото на отлитането, така че във формата да се почувства, че само един самолет може да отлита там. Духовният живот може навсякъде да се прояви във формата. Само когато чувстваме, че навсякъде сме обкръжени с изрази на душата, както е било в Средновековието, тогава е достигнато правилното. Това може да се случи само когато в човешкия живот нахлуе такава култура, каквато се поражда от възгледите на науката за духа.
Науката за духа не е нещо непрактично, тя наистина е нещо, което трябва да проникне и обхване културата на света.
Тя не се състои в абстрактни мисли, а според намеренията на тези, които я внасят в живота, трябва да се влее във всички културни течения. Тя трябва да се отпечата във всичко. Всички следва да се проникнем с мислите, които ни предлага науката за духа.
към текста >>
Когато се представи пред душата ни нещо подобно, нека да изплува една друга картина, една картина за душевно и сърдечно усилване, картина, която можем да си изградим, ако погледнем към първите християнски времена, когато видим какво е било меродавно като
култура
във времето на стария императорски Рим.
Когато се представи пред душата ни нещо подобно, нека да изплува една друга картина, една картина за душевно и сърдечно усилване, картина, която можем да си изградим, ако погледнем към първите християнски времена, когато видим какво е било меродавно като култура във времето на стария императорски Рим.
Нека си припомним какво този императорски Рим е означавал за живота, как определящите епохата кръгове са се издигали степен по степен, а същевременно шепа хора живее долу в катакомбите; как е трябвало да горят тамян, за да не се забележи миризмата от разлагащите се тела на преследваните и умъртвените от редиците на тази шепа хора. Да проследим как се втурват от клетките диви животни, разкъсвайки тези, които в редовете на шепата хора са им били хвърлени. Нека слезем от палатите на управляващите в императорския Рим в коридорите на катакомбите, където първите християни, именно малката шепа хора са обитавали, където над костите на своите мъртви са изградили първите си олтари и са разгръщали своя култ невидимо за управляващите в императорския Рим, невидими като днешните привърженици на едно ново духовно познание, които се събират невидимо, духовно невидимо за официалната, определяща насоката култура! Да проследим там долу онези, които дори не е бивало да се покажат на дневна светлина, как хиляди са били погребани там, скрити са били тези, които са посадили в човечеството една нова духовна култура под земната повърхност, как горе е действал императорският Рим, както е познато, и да разгледаме след това обстоятелствата няколко столетия по-късно! Каквото определящият тогава императорски Рим е създал, е като издухано, като изметено.
към текста >>
Нека слезем от палатите на управляващите в императорския Рим в коридорите на катакомбите, където първите християни, именно малката шепа хора са обитавали, където над костите на своите мъртви са изградили първите си олтари и са разгръщали своя култ невидимо за управляващите в императорския Рим, невидими като днешните привърженици на едно ново духовно познание, които се събират невидимо, духовно невидимо за официалната, определяща насоката
култура
!
Когато се представи пред душата ни нещо подобно, нека да изплува една друга картина, една картина за душевно и сърдечно усилване, картина, която можем да си изградим, ако погледнем към първите християнски времена, когато видим какво е било меродавно като култура във времето на стария императорски Рим. Нека си припомним какво този императорски Рим е означавал за живота, как определящите епохата кръгове са се издигали степен по степен, а същевременно шепа хора живее долу в катакомбите; как е трябвало да горят тамян, за да не се забележи миризмата от разлагащите се тела на преследваните и умъртвените от редиците на тази шепа хора. Да проследим как се втурват от клетките диви животни, разкъсвайки тези, които в редовете на шепата хора са им били хвърлени.
Нека слезем от палатите на управляващите в императорския Рим в коридорите на катакомбите, където първите християни, именно малката шепа хора са обитавали, където над костите на своите мъртви са изградили първите си олтари и са разгръщали своя култ невидимо за управляващите в императорския Рим, невидими като днешните привърженици на едно ново духовно познание, които се събират невидимо, духовно невидимо за официалната, определяща насоката култура!
Да проследим там долу онези, които дори не е бивало да се покажат на дневна светлина, как хиляди са били погребани там, скрити са били тези, които са посадили в човечеството една нова духовна култура под земната повърхност, как горе е действал императорският Рим, както е познато, и да разгледаме след това обстоятелствата няколко столетия по-късно! Каквото определящият тогава императорски Рим е създал, е като издухано, като изметено. Останало е това, което невидимо за погледите на господставащите е трябвало да преживява в мизерия долу, в катакомбите. Това е останало. Така културите се пораждат в тъмнината на потайността, така те се изграждат и тогава излизат от мрака навън.
към текста >>
Да проследим там долу онези, които дори не е бивало да се покажат на дневна светлина, как хиляди са били погребани там, скрити са били тези, които са посадили в човечеството една нова духовна
култура
под земната повърхност, как горе е действал императорският Рим, както е познато, и да разгледаме след това обстоятелствата няколко столетия по-късно!
Когато се представи пред душата ни нещо подобно, нека да изплува една друга картина, една картина за душевно и сърдечно усилване, картина, която можем да си изградим, ако погледнем към първите християнски времена, когато видим какво е било меродавно като култура във времето на стария императорски Рим. Нека си припомним какво този императорски Рим е означавал за живота, как определящите епохата кръгове са се издигали степен по степен, а същевременно шепа хора живее долу в катакомбите; как е трябвало да горят тамян, за да не се забележи миризмата от разлагащите се тела на преследваните и умъртвените от редиците на тази шепа хора. Да проследим как се втурват от клетките диви животни, разкъсвайки тези, които в редовете на шепата хора са им били хвърлени. Нека слезем от палатите на управляващите в императорския Рим в коридорите на катакомбите, където първите християни, именно малката шепа хора са обитавали, където над костите на своите мъртви са изградили първите си олтари и са разгръщали своя култ невидимо за управляващите в императорския Рим, невидими като днешните привърженици на едно ново духовно познание, които се събират невидимо, духовно невидимо за официалната, определяща насоката култура!
Да проследим там долу онези, които дори не е бивало да се покажат на дневна светлина, как хиляди са били погребани там, скрити са били тези, които са посадили в човечеството една нова духовна култура под земната повърхност, как горе е действал императорският Рим, както е познато, и да разгледаме след това обстоятелствата няколко столетия по-късно!
Каквото определящият тогава императорски Рим е създал, е като издухано, като изметено. Останало е това, което невидимо за погледите на господставащите е трябвало да преживява в мизерия долу, в катакомбите. Това е останало. Така културите се пораждат в тъмнината на потайността, така те се изграждат и тогава излизат от мрака навън. Това съзнание можем да го приемем в чувството си, че духовнонаучното движение наистина е призвано за нещо подобно като първото християнско движение.
към текста >>
Тогава антропософът ще има чувството, че е изнесъл на светло това, което днес витае в подземното, че той ще изнесе духовнонаучните мисли, както първите християни са изнесли своята
култура
навън и нагоре от катакомбите.
Останало е това, което невидимо за погледите на господставащите е трябвало да преживява в мизерия долу, в катакомбите. Това е останало. Така културите се пораждат в тъмнината на потайността, така те се изграждат и тогава излизат от мрака навън. Това съзнание можем да го приемем в чувството си, че духовнонаучното движение наистина е призвано за нещо подобно като първото християнско движение. Може първоначално да води такова подземно съществуване, може тези, които в горноземните светове да имат съвсем други мисли, да се смятат за толкова меродавни, но след няколко столетия нещата ще се променят.
Тогава антропософът ще има чувството, че е изнесъл на светло това, което днес витае в подземното, че той ще изнесе духовнонаучните мисли, както първите християни са изнесли своята култура навън и нагоре от катакомбите.
Такова съзнание ни дава силата и възможността да приемем духовното познание в душевния си живот. Нека с такива чувства да излезем навън и отново да се съберем пак с такива чувства. Ние искаме да се занимаваме не с абстракции, а с нещо, което може да стане смисъл на живота ни. Искаме това, което чуваме, да се излее в нашите души от висшите светове. Искаме да укрепнем и да помислим, че духовнонаучната мисъл следва да стане така скъпа на сърцето ни, че макар и известно време да сме разделени, въпреки това да сме заедно в духа.
към текста >>
110.
Съдържание
GA_99 Теософия на розенкройцерите
Отношението на духовната мъдрост към общата духовна
култура
.
Към историята на розенкройцерството. Християн Розенкройц и дейността му от 1495 г. “Възпитание на човешкия род” на Лесинг. Инициацията на Гьоте. Учител и ученик в мъдростта на розенкройцерите.
Отношението на духовната мъдрост към общата духовна култура.
Седемте части на човешката природа. Задачата на розенкройцерите.
към текста >>
111.
1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Мюнхен, 22 май 1907 г. Нова форма на мъдрост.
GA_99 Теософия на розенкройцерите
През 18 век това братство приело мисията да внесе по духовен път в
култура
та на Централна Европа нещо от своята езотерика, и за това ние виждаме как във външната
култура
се появява нещо, което на пръв поглед ни се струва екзотерично, но всъщност се явява не нещо различно от външен израз на езотеричната мъдрост.
През 18 век това братство приело мисията да внесе по духовен път в културата на Централна Европа нещо от своята езотерика, и за това ние виждаме как във външната култура се появява нещо, което на пръв поглед ни се струва екзотерично, но всъщност се явява не нещо различно от външен израз на езотеричната мъдрост.
В течение на векове се намирали хора, които се стараели по всякакъв начин да проникнат в дълбините на тази мъдрост, която ние наричаме розенкройцерска, но не им се отдало. Така Лайбниц усърдно се опитвал да се приближи до източника на тази мъдрост. Но тя избухнала с ярка светлина в едно екзотерично произведение на Лесинг, което създал преди своята кончина във физическия свят. Тя се нарича "Възпитание на човешкия род". Това произведение обезателно трябва да бъде четено между редовете, само тогава при това само езотерикът може да разбере по неговия необичаен завършек, че то е външен израз на розенкройцерската мъдрост.
към текста >>
Особено красиво се проявила тази мъдрост в човека, който отразил в себе си
култура
та на Европа в края на 18 век, и то интернационалната
култура
.
Особено красиво се проявила тази мъдрост в човека, който отразил в себе си културата на Европа в края на 18 век, и то интернационалната култура.
Този човек бил Гьоте. Когато Гьоте, достатъчно млад, се приближил до източника на розенкройцерската мъдрост, той приел нещо от високата и много необичайна инициация. Когато говорим за инициацията на Гьоте, рискуваш да се окажеш неправилно разбран, и за това, може би, именно тук следва да се отбележи, че това била особен вид инициация. Това се случило през периода, когато Гьоте е напуснал университета в Лайпциг, но все още не е заминал за Страсбург. Случило се нещо във висша степен необичайно.
към текста >>
Но тогава, когато трябвало тази мъдрост да се влее в общата
култура
, случило се е така, че по някакъв начин как именно, тук няма да говорим тя била предадена: някои представители на розенкройцерите екзотерично излезли в широкия свят.
Но тогава, когато трябвало тази мъдрост да се влее в общата култура, случило се е така, че по някакъв начин как именно, тук няма да говорим тя била предадена: някои представители на розенкройцерите екзотерично излезли в широкия свят.
От една страна това е предателство, а от друга, необходимост, за да може културата на Запада дълго време, в течение на 19 столетие, да остане на физическо ниво незасегната от влиянието на езотериката тези две обстоятелства довели до това, че източниците на розенкройцерската мъдрост, и преди всичко самия велик основател, който от този момент винаги е на физическо ниво, са се отдръпнали на пръв поглед в сянка, така че в първата половина на 19 век, а също и в продължение на голяма част от втората, от тази мъдрост можело да се открие много. Едва в наше време отново става възможно да се отворят изворите на розенкройцерската мъдрост и да бъдат насочени към общата външна култура. Ако ние разгледаме тази култура ще разберем защо това трябвало да бъде така.
към текста >>
От една страна това е предателство, а от друга, необходимост, за да може
култура
та на Запада дълго време, в течение на 19 столетие, да остане на физическо ниво незасегната от влиянието на езотериката тези две обстоятелства довели до това, че източниците на розенкройцерската мъдрост, и преди всичко самия велик основател, който от този момент винаги е на физическо ниво, са се отдръпнали на пръв поглед в сянка, така че в първата половина на 19 век, а също и в продължение на голяма част от втората, от тази мъдрост можело да се открие много.
Но тогава, когато трябвало тази мъдрост да се влее в общата култура, случило се е така, че по някакъв начин как именно, тук няма да говорим тя била предадена: някои представители на розенкройцерите екзотерично излезли в широкия свят.
От една страна това е предателство, а от друга, необходимост, за да може културата на Запада дълго време, в течение на 19 столетие, да остане на физическо ниво незасегната от влиянието на езотериката тези две обстоятелства довели до това, че източниците на розенкройцерската мъдрост, и преди всичко самия велик основател, който от този момент винаги е на физическо ниво, са се отдръпнали на пръв поглед в сянка, така че в първата половина на 19 век, а също и в продължение на голяма част от втората, от тази мъдрост можело да се открие много.
Едва в наше време отново става възможно да се отворят изворите на розенкройцерската мъдрост и да бъдат насочени към общата външна култура. Ако ние разгледаме тази култура ще разберем защо това трябвало да бъде така.
към текста >>
Едва в наше време отново става възможно да се отворят изворите на розенкройцерската мъдрост и да бъдат насочени към общата външна
култура
.
Но тогава, когато трябвало тази мъдрост да се влее в общата култура, случило се е така, че по някакъв начин как именно, тук няма да говорим тя била предадена: някои представители на розенкройцерите екзотерично излезли в широкия свят. От една страна това е предателство, а от друга, необходимост, за да може културата на Запада дълго време, в течение на 19 столетие, да остане на физическо ниво незасегната от влиянието на езотериката тези две обстоятелства довели до това, че източниците на розенкройцерската мъдрост, и преди всичко самия велик основател, който от този момент винаги е на физическо ниво, са се отдръпнали на пръв поглед в сянка, така че в първата половина на 19 век, а също и в продължение на голяма част от втората, от тази мъдрост можело да се открие много.
Едва в наше време отново става възможно да се отворят изворите на розенкройцерската мъдрост и да бъдат насочени към общата външна култура.
Ако ние разгледаме тази култура ще разберем защо това трябвало да бъде така.
към текста >>
Ако ние разгледаме тази
култура
ще разберем защо това трябвало да бъде така.
Но тогава, когато трябвало тази мъдрост да се влее в общата култура, случило се е така, че по някакъв начин как именно, тук няма да говорим тя била предадена: някои представители на розенкройцерите екзотерично излезли в широкия свят. От една страна това е предателство, а от друга, необходимост, за да може културата на Запада дълго време, в течение на 19 столетие, да остане на физическо ниво незасегната от влиянието на езотериката тези две обстоятелства довели до това, че източниците на розенкройцерската мъдрост, и преди всичко самия велик основател, който от този момент винаги е на физическо ниво, са се отдръпнали на пръв поглед в сянка, така че в първата половина на 19 век, а също и в продължение на голяма част от втората, от тази мъдрост можело да се открие много. Едва в наше време отново става възможно да се отворят изворите на розенкройцерската мъдрост и да бъдат насочени към общата външна култура.
Ако ние разгледаме тази култура ще разберем защо това трябвало да бъде така.
към текста >>
Ако само събира вътре в себе си всичко, което дава съвременната
култура
, всичко, което днес може да се научи, ако се има достатъчно търпение и издръжливост, да не бъде много мързелив, за да се учи, тогава може да се разбере и осъзнае това, на което учи учителя розенкройцер.
не е ясновидец. Ясновидството е необходима предпоставка за откриване на духовни истини. Но всичко това е за откритието, тъй като досега и още дълго в бъдеще никое истинско розенкройцерство не е учило и няма екзотерично да учи на нищо такова, което не би било възможно да се разбере на обикновения и общ за всички хора логически разум. Ако срещу розенкройцерската форма на теософията издигнат този аргумент, че тя изисква да има разбиране за ясновидство, то това не е вярно. Който не успее да обхване мъдростта на розенкройцерството със своето мислене, той все още недостатъчно е развил логическия разум.
Ако само събира вътре в себе си всичко, което дава съвременната култура, всичко, което днес може да се научи, ако се има достатъчно търпение и издръжливост, да не бъде много мързелив, за да се учи, тогава може да се разбере и осъзнае това, на което учи учителя розенкройцер.
Ако някой се съмнява в тази мъдрост и каже: аз не мога да разбера,то той е виновен не за това, че още не може да се издигне до висшите сфери, а за това, че не желае достатъчно да напрегне своя логически ум, или за това, че не желае да включи допълнително достатъчно количество опит от своето обикновено образование за истинското разбиране.
към текста >>
Тези пътища, които се открили за човечеството само благодарение на това изобретение, те станали причина, интелектът на западната
култура
да придобие съвършено нови форми.
Въздействие можело да се осъществи само с помощта на устното слово. Обикновено неправилно си представят, каква гигантска еволюция се извършила в тази векове. Достатъчно е да си спомним за откритието на изкуството, на книгопечатането. Помислете за тъмно-мъглявите канали, по които благодарение на това изобретение е могло да се влее във всеобщия културен живот това, което днес се създава по върховете на духовния живот. От книгите до последната забележка във вестника вие ще откриете безброй много канали, по които във всеобщия живот се вливат невероятно количество представи.
Тези пътища, които се открили за човечеството само благодарение на това изобретение, те станали причина, интелектът на западната култура да придобие съвършено нови форми.
Западният интелект, разумът от тогава започнал да действа напълно различно.
към текста >>
Другата по отношение на теософията към всеобщата духовна
култура
.
Това едната страна.
Другата по отношение на теософията към всеобщата духовна култура.
От това, което ще чуете тук в близките дни, ще разберете, че духовната мъдрост може непосредствено да се влива в практическия живот. Ние не поднасяме някаква система, която може да се прилага само на теория, а даваме нещо полезно за разбирането на дълбоките основи на нашето съвременно мирово познание и за проникване в духовните истини на нашия ежедневен живот. Розенкройцерската мъдрост трябва да проникне не само в главата и не само в сърцето, а и в ръцете, в нашите професионални навици, в това, което човек прави ежедневно. Това не е сантиментално съчувствие, това е самоизработване способността да се действа всред всеобщото служене на човечеството. Представете си, че би възникнало общество, което би имало за цел единствено братството на всички хора и не би правило нищо, освен само да проповядва братство.
към текста >>
112.
2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 25 май 1907 г. Деветчленната същност на човека.
GA_99 Теософия на розенкройцерите
Миналият път говорихме за това, по какъв начин теософския метод, наричащ се розенкройцерски, установява своето отношение към човека и към цялата
култура
.
Миналият път говорихме за това, по какъв начин теософския метод, наричащ се розенкройцерски, установява своето отношение към човека и към цялата култура.
При все че всяко знание за висшите светове може да бъде придобито само от ясновидец, само от високо развитите духовни сили на човека, в същото време този метод се стреми това, което се появява в рамките на розенкройцерската теософия, да може да се разбере с използване само на обикновената логика. Тези познания намират развитото възприятие на ясновидеца, но за тяхното достигане е достатъчна обикновената човешка логика. Все пак не следва да се мисли, така, като че ли, това, което може да се изкаже в една лекция, вече ще издържи всяка предполагаема критика. Това е възможно само в случай, ако се провери всичко чуто, отчитайки всички логически основания. Още за едно свойство ние вече говорихме в първата лекция, а именно за това, че розенкройцерски метод се стреми да изнесе Духовната наука в практическия живот.
към текста >>
113.
5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 29 май 1907 г. Общ живот на хората между смърт и ново раждане; навлизане във физическия свят.
GA_99 Теософия на розенкройцерите
Загива старата
култура
, ражда се нова.
До 800 години преди Рождество Христово слънцето изгрявало в съзвездието Телец, и в тази епоха ние се сблъскваме с култа към бика Апис в Египет и бика Мирта в Персия. Още по-рано Слънцето е преминавало през съзвездието на Близнаци. И действително, в индийските и германски митове ние откриваме указания за два близнака. Последни реликви за това се явява козлите-близнаци във впряга на бог Донар. Накрая се връщаме към епохата на Рака, последвала след времето на древния атлантски потоп.
Загива старата култура, ражда се нова.
Това се означава с един определен окултен знак вихър, който едновременно с това се явява символ на Рака и който може да се открие във всеки календар.
към текста >>
114.
11. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 4 юни 1907 г. Развитието на човечеството на Земята. / І част/.
GA_99 Теософия на розенкройцерите
И това изчистване на нашето астрално тяло е нашата
култура
.
Това е съхранено в легендите в смисъл, че те приписват на Марс свойството, което желязото дава на кръвта,мощна сила, войнственост. Така влиянието, идващо от дихателния процес, било подсилено от въвеждането на желязо в нашия организъм. Това било извънредно важно за нашето земно развитие. Под тези влияния човешкия организъм толкова се усъвършенствал, че станало възможно да се каже: човекът започнал със своя "Аз" да осветява и изчиства компонентите на своята същност, които е получил по-рано, на Сатурн, Слънцето и Луната. Тази работа започнала, разбира се, с този компонент, който бил получен последен,с астралното тяло.
И това изчистване на нашето астрално тяло е нашата култура.
към текста >>
115.
12. ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 4 юни 1907 г. Развитието на човечеството на Земята. / ІІ част/.
GA_99 Теософия на розенкройцерите
Тя излязла от този поток хора, които по-късно се придвижили по-нататък на изток и, стигайки до Централна Азия, основали по-късно в Индия първата
култура
, в която още бил силен отзвука от атлантската
култура
.
След това дошло време, когато особено развитата част на човешкия род, живееща в местности, също така лежащи сега на дъното на морето в близост до днешната Ирландия, почувствала силното навлизане на етерното тяло и придобила, благодарение на това, разширяване на ума. Тази част от хората се придвижила на изток под ръководството на най-развитите от тях, а Атлантическия материк през това време постепенно го поглъщала водната стихия. Най-първата част от дадените народности дошла до Азия и основала там център на културите, които ние сага наричаме следатлантски. От тук започнало след това разпространението на културите.
Тя излязла от този поток хора, които по-късно се придвижили по-нататък на изток и, стигайки до Централна Азия, основали по-късно в Индия първата култура, в която още бил силен отзвука от атлантската култура.
Древният индус още не притежавал такова съзнание, каквото имаме ние, а възможността за неговата поява възникнала тогава, когато съвпаднали двете точки в мозъка, за които аз говорих. До неговата поява, в атланта още било живо образното съзнание, той още виждал тяхната духовна същност. Той не само разбирал ясна реч в ромона на ручея, но за него, от този ручей излизал ундина, въплътен във водата. Във въздушния поток този човек виждал елфи, а в танцуващия огън саламандри. Той виждал всичко това и от тук възниквали митове и легенди, които се съхранявали в Европа в най-чиста форма там, където останали все още атланти, не достигнали до Индия.
към текста >>
В тези области на Европа живеели отзвуците от атлантската
култура
.
В тези области на Европа живеели отзвуците от атлантската култура.
В Индия вече възникнала нова култура, в която са видни още отзвуците на този образен свят. Самият този свят загинал, но тъгата по това, което в него се изразявало, останала в индийците. Ако атлантът можел да чува, как говори мъдростта на природата, то в индуса останала тъгата по това единство с природата, и характера на древноиндийската култура се проявява в това, че тя иска да се върне във времето, което преди е било естествено за човека. древният индус бил мечтател. Пред него се простирала това, което наричаме действителност, на сетивният свят в неговите очи бил "Майя".
към текста >>
В Индия вече възникнала нова
култура
, в която са видни още отзвуците на този образен свят.
В тези области на Европа живеели отзвуците от атлантската култура.
В Индия вече възникнала нова култура, в която са видни още отзвуците на този образен свят.
Самият този свят загинал, но тъгата по това, което в него се изразявало, останала в индийците. Ако атлантът можел да чува, как говори мъдростта на природата, то в индуса останала тъгата по това единство с природата, и характера на древноиндийската култура се проявява в това, че тя иска да се върне във времето, което преди е било естествено за човека. древният индус бил мечтател. Пред него се простирала това, което наричаме действителност, на сетивният свят в неговите очи бил "Майя". Което древният атлант още виждал в качеството на реещи се духове, това древният индус търсел в своята тъга по духовното съдържание на света по Брахман.
към текста >>
Ако атлантът можел да чува, как говори мъдростта на природата, то в индуса останала тъгата по това единство с природата, и характера на древноиндийската
култура
се проявява в това, че тя иска да се върне във времето, което преди е било естествено за човека.
В тези области на Европа живеели отзвуците от атлантската култура. В Индия вече възникнала нова култура, в която са видни още отзвуците на този образен свят. Самият този свят загинал, но тъгата по това, което в него се изразявало, останала в индийците.
Ако атлантът можел да чува, как говори мъдростта на природата, то в индуса останала тъгата по това единство с природата, и характера на древноиндийската култура се проявява в това, че тя иска да се върне във времето, което преди е било естествено за човека.
древният индус бил мечтател. Пред него се простирала това, което наричаме действителност, на сетивният свят в неговите очи бил "Майя". Което древният атлант още виждал в качеството на реещи се духове, това древният индус търсел в своята тъга по духовното съдържание на света по Брахман. И това връщане към старото атлантско сънно състояние се запазило в източното обучение, как да се върне това предишно съзнание.
към текста >>
По-нататък на север ние откриваме медите и персите, протоперсийската
култура
.
По-нататък на север ние откриваме медите и персите, протоперсийската култура.
Докато индийската култура отива далече от действителността, персиецът осъзнава, че му се налага да се съобразява с нея. Човекът тук става работник, разбиращ, че със своите духовни сили той трябва да се стреми не просто към познание, но и че с тяхна помощ той трябва да преобразува земния свят. Земята за него по начало представлява враждебно начало. Той трябвало да овладее земята, и тази антитеза е изразена в противопоставянето на Ормузд и Ариман, доброто и злото божество, и в борбата между тях. Човекът искал духовният свят все повече и повече да навлиза в земния свят, но той все още не можел да осъзнае закономерността, естествената закономерност на този външен свят.
към текста >>
Докато индийската
култура
отива далече от действителността, персиецът осъзнава, че му се налага да се съобразява с нея.
По-нататък на север ние откриваме медите и персите, протоперсийската култура.
Докато индийската култура отива далече от действителността, персиецът осъзнава, че му се налага да се съобразява с нея.
Човекът тук става работник, разбиращ, че със своите духовни сили той трябва да се стреми не просто към познание, но и че с тяхна помощ той трябва да преобразува земния свят. Земята за него по начало представлява враждебно начало. Той трябвало да овладее земята, и тази антитеза е изразена в противопоставянето на Ормузд и Ариман, доброто и злото божество, и в борбата между тях. Човекът искал духовният свят все повече и повече да навлиза в земния свят, но той все още не можел да осъзнае закономерността, естествената закономерност на този външен свят. Древната индийска култура всъщност притежавала знанието за висшите светове, но добито не на основата на естествознанието, понеже всичко земно било "Майя", персиецът виждал в природата само работилница.
към текста >>
Древната индийска
култура
всъщност притежавала знанието за висшите светове, но добито не на основата на естествознанието, понеже всичко земно било "Майя", персиецът виждал в природата само работилница.
Докато индийската култура отива далече от действителността, персиецът осъзнава, че му се налага да се съобразява с нея. Човекът тук става работник, разбиращ, че със своите духовни сили той трябва да се стреми не просто към познание, но и че с тяхна помощ той трябва да преобразува земния свят. Земята за него по начало представлява враждебно начало. Той трябвало да овладее земята, и тази антитеза е изразена в противопоставянето на Ормузд и Ариман, доброто и злото божество, и в борбата между тях. Човекът искал духовният свят все повече и повече да навлиза в земния свят, но той все още не можел да осъзнае закономерността, естествената закономерност на този външен свят.
Древната индийска култура всъщност притежавала знанието за висшите светове, но добито не на основата на естествознанието, понеже всичко земно било "Майя", персиецът виждал в природата само работилница.
към текста >>
Едва в четвъртата степен от следатлантското развитие човекът достига това ниво, което включва в
култура
та всичко духовно, което преживява вътре в самия себе си.
Едва в четвъртата степен от следатлантското развитие човекът достига това ниво, което включва в културата всичко духовно, което преживява вътре в самия себе си.
Това става в гръко-латинската епоха. Тук човекът отпечатва в произведенията на изкуството, в оформянето на материята своята собствена духовност както в пластиката, така и в драмата. Тук откриваме и първите крачки на човечеството в сградостроенето. То имало друга природа, отколкото във времето до елените в Египет и Вавилон. Там жреците се взирали в звездите и търсели звездните закони, а това, което ставало в небесата се изобразявало в това, което строели.
към текста >>
Тези, които се намирали на изток в Рим, вече предопределяли симетричността на римската
култура
, както е записано в Сивилната книга.
След това ръководещите авторитети, които действат от хилядолетия, набелязали процесите, които предстоят в бъдеще, и в съответствие с това трябвало да се развива историята.
Тези, които се намирали на изток в Рим, вече предопределяли симетричността на римската култура, както е записано в Сивилната книга.
Помислете за тази култура: вие ще откриете в имената на седемте царе отзвукът на седемте принципа на човека. още повече, че петият римски цар етруск, е пришълец от вън. Той олицетворява тази част на Манас, Духът-Себе, която съединява трите нисши принципа с трите висши. Седемте римски царе олицетворяват седемте принципа на човешката природа. С тях са означени духовни връзки.
към текста >>
Помислете за тази
култура
: вие ще откриете в имената на седемте царе отзвукът на седемте принципа на човека.
След това ръководещите авторитети, които действат от хилядолетия, набелязали процесите, които предстоят в бъдеще, и в съответствие с това трябвало да се развива историята. Тези, които се намирали на изток в Рим, вече предопределяли симетричността на римската култура, както е записано в Сивилната книга.
Помислете за тази култура: вие ще откриете в имената на седемте царе отзвукът на седемте принципа на човека.
още повече, че петият римски цар етруск, е пришълец от вън. Той олицетворява тази част на Манас, Духът-Себе, която съединява трите нисши принципа с трите висши. Седемте римски царе олицетворяват седемте принципа на човешката природа. С тях са означени духовни връзки. Републиканския Рим е не нещо по-различно друго, от човешката мъдрост, идваща да смени старата жреческа мъдрост.
към текста >>
116.
13. ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 5 юни 1907 г. Бъдещето на хората.
GA_99 Теософия на розенкройцерите
Това ще зависи изцяло от човечеството, ще пожелае ли душата да остане със злата раса, или тя ще пожелае да се издигне чрез духовната
култура
към добрата раса.
Разграничавайте душевното от расовото. Не мислете, че ако расите преминат в гротеска, то същото ще се случи и с душата. Всички материално мислещи души работят над създаването на зли раси, а духовната работа спомага за създаване на добри раси. Така както човечеството е произвело това, което изоставайки в развитието, станаха животни, растения, и минерали,така една част ще се отдели и ще представя сред себе си лошата част на човечеството, и в ставащото през това време меко тяло ще стане явно външно, вътрешната душевна злоба. Както предишното състояние, деградирало до маймунското племе ни се струва гротескно, така материалистичните раси ще останат на гледната точка на злото и ще населяват Земята, като лоши раси.
Това ще зависи изцяло от човечеството, ще пожелае ли душата да остане със злата раса, или тя ще пожелае да се издигне чрез духовната култура към добрата раса.
към текста >>
Като от мястото на древната Атлантида, намиращо се в близост до съвременна Ирландия, най-прогресивните хора се отправили на изток, за да основат нова
култура
, такава е нашата задача и сега да работим заради този велик момент шестата раса, когато човечеството ще направи велик духовен полет.
И така, вие виждате, че духовното движение има напълно определена цел, а именно преобразяване на човечеството такова, каквото ще стане в бъдеще. Тази цел не може да се постигне по друг начин, от пътя на приемане на духовната окултна мъдрост. Така мисли този, който възприема Духовната наука като велика задача на човечеството. Такъв човек мисли за връзката и с развитието и вижда в нея не алчен стремеж, а осъзнан дълг. И колкото повече признаваме това, толкова по-бързо се движим към бъдещето състояние на човечеството, състоянието на шестата епоха.
Като от мястото на древната Атлантида, намиращо се в близост до съвременна Ирландия, най-прогресивните хора се отправили на изток, за да основат нова култура, такава е нашата задача и сега да работим заради този велик момент шестата раса, когато човечеството ще направи велик духовен полет.
към текста >>
117.
14. ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 6 юни 1907 г. Какво е посвещение?
GA_99 Теософия на розенкройцерите
Всичко, което е свързано с нашата
култура
и животът, който водим и трябва да водим, всичко това се извисява и възкачва по принципа на посвещение на християнското и розенкройцерско ученичество.
Това са двата най-важни пътя на езотеричното ученичество на Запад.
Всичко, което е свързано с нашата култура и животът, който водим и трябва да водим, всичко това се извисява и възкачва по принципа на посвещение на християнското и розенкройцерско ученичество.
Чистото християнство е малко тежко за сегашния човек, и по тази причина, човека е принуден да живее в условията на нашето време беше въведен розенкройцерския път. Онзи, който желае да върви по стария, чисто християнски път през съвременния живот, трябва да има възможността по някое време да се отдели от външния живот, за да може в последствие по-интензивно да навлезе в този живот. по розенкройцерския път може да върви всеки, каквито и да биха били неговите занимания и сфера на живот.
към текста >>
Това е инструмент за създаване на
култура
та на бъдещето.
Така това, за което говорихме в този курс, се съединява в едно цяло.
Това е инструмент за създаване на културата на бъдещето.
Казано точно е необходимо да се учи днес, понеже човекът на бъдещето се нуждае от тези учения, те трябва да бъдат включени в хода на развитие на човечеството. Всеки, който не желае да възприема тази истина за бъдещето, живее за чужда сметка. Но този, който я възприема, живее за другите, дори ако първоначално него го влече към тази истина егоистичната тъга по висшите светове. Само Ако пътя е верен, то самият път ще бъде унищожителят на тази тъга и най-добрия създател на саможертвеността.
към текста >>
118.
1.Първа лекция, Берлин, 7.10.1907 г. Древнонородически митове и легенди
GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи
Това, което ние днес определяме като основа на външната
култура
употребата на разума, разсъдъка, не беше свойствено за древните атлантски ясновидци, то трябваше да бъде извоювано от тях.
Междувременно човечеството преминаваше през различни стадии на развитие. То не можеше да застине на стъпалото на притъпеното ясновидство, нужно беше да навлезе в днешния начин на възприятие чрез сетивата. Затова ясновидството трябваше да отстъпи на заден план за известно време, за да бъде възможно в бъдещето да се извоюва наново и да се прибави към днешното ясно дневно съзнание.
Това, което ние днес определяме като основа на външната култура употребата на разума, разсъдъка, не беше свойствено за древните атлантски ясновидци, то трябваше да бъде извоювано от тях.
Човекът трябваше да насочи своите очи и уши, възприемателните си органи навън, а вътрешното духовно око отстъпи за известно време на заден план. Когато предците ни се преселиха от Атлантида на изток, този процес същевременно беше свързан със загубата на древното ясновидство и с придобиването на външни сетивни възприятия, с усвояването на способности като броене, смятане и преценяване.
към текста >>
119.
3. Трета лекция, Берлин, 21.10.1907 г., сутрин. Отмиращи и раждащи се органи в човешкото тяло. Физиономията на смъртта.
GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи
Ако човекът беше оставил астралното си тяло непроменено и беше продължил да работи върху скелета си, то на земята нямаше да съществува човешка
култура
.
С астралното тяло на хората се случва нещо особено, там става ново втъкаване. Астралното тяло отчасти се преобразува от Аза и това предизвиква изместването на тенденцията към втвърдяване, която съществуваше преди.
Ако човекът беше оставил астралното си тяло непроменено и беше продължил да работи върху скелета си, то на земята нямаше да съществува човешка култура.
Всеки напредък в развитието на човечеството е предопределен от това, че части от астралното тяло са отделени и подчинени на Аза. Тази изолирана част от астралното тяло има една специална задача тя поражда една нова тенденция. Така образуването на скелета, втвърдяването попада във владенията на отделената част от астралното тяло.
към текста >>
Ако това не съществуваше, то всичко, което може да се втвърди би се включило в човешката костна система, така че нямаше да съществува
култура
, нямаше да има напредък.
Как се изразява външно това? По един много странен начин. Докато преди тенденцията в астралното тяло вървеше в посока на втвърдяване на съществото, т.е. да завърши развитието на костната система, астралното тяло на човека запази една сила, една тенденция към омекотяване, така че отново да е възможен напредък в развитието.
Ако това не съществуваше, то всичко, което може да се втвърди би се включило в човешката костна система, така че нямаше да съществува култура, нямаше да има напредък.
Както животинският вид не познава никакъв напредък расата на лъвовете, на тигрите са готови с развитието си, за тях то е приключило така щеше да бъде и при човечеството. Но благодарение на отделената от астралното тяло част, човекът е в състояние да си възвърне това, което вече е втвърдено. Наред с тенденцията към втвърдяване и образуване на кости, човешкото тяло винаги присъства и тенденцията да се задели нещо, така че да могат да бъдат образувани нови органи, които да са меки. Тази тенденция отсъствува у животните.
към текста >>
Предположете, че омекотяващите сили вземат надмощие тогава биха се проявили болести на
култура
та от рода на рахит и други подобни.
Човек трябва да се стреми така да организира живота си, че везните да останат водоравни, тъй като посредством културните отношения, в които човек бива поставен, често се стига до съществени изменения. Например ако разделим земеделците от земята, ако им отнемем живота природата, средата, в която живеят от поколения, и ги заселим в града при фабриките и т.н. то те ще изгубят, то с тази промяна в живота им те съвършено ще изгубят хармонията, равновесието между втвърдяващите и омекотяващите сили в техния организъм. Това са причините в духовния свят. Действията във физическия вие можете да видите сами.
Предположете, че омекотяващите сили вземат надмощие тогава биха се проявили болести на културата от рода на рахит и други подобни.
В случай обаче, че втвърдяващите сили вземат надмощие над тях, то тогава определени меки части на организма биха започнали по странен начин да се втвърдяват. Ако по един неудобен начин този процес излезе на преден план, тогава се стига до туберкулоза. Вие не бихте открили подобни болести у животните, които живеят сред природата. Но поставете в нашата обичайна обстановка, да речем на маймуни те, след това ги и затворете и вие ще установите, че те много скоро ще развият туберкулоза и ще загинат в затвора си. Защо се случва това?
към текста >>
Тези болести на
култура
та се различа ват от обичайните болести, които се срещат и при животните.
Остане ли един орган на по-ранно стъпало, ще бъде предизвикано неправомерно омекотяване или втвърдяване, резултат от което е нещастен живот. Всеки орган трябва да достигне определената форма на едно определено стъпало на живота. Скритите, не изцяло видимите органи също биха могли да изостават или избързват в развитието си. Туберкулозата е нещо, което в бъдеще няма да представлява заплаха за хората, тя е само едно прекалено ранно проявление на едно състояние, което след време ще е правомерно. Днес това състояние е болестно, след време ще бъде здравословно.
Тези болести на културата се различа ват от обичайните болести, които се срещат и при животните.
към текста >>
120.
4. Четвърта лекция, Берлин, 21.10.1907 г., вечер. Германски саги.
GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи
Знаем, че в тази точка на земята, където се докосваха топлината и студа се беше образувала първата групичка хора, която се пресели на изток и създаде следатлантската
култура
.
Всички вие познавате този свят на сказанията. И нека сега разгледаме окултната основа на чертите, които току що посочих. Затова нека още веднъж си припомним факта, че Азите, т.е. онези богове, към които спадат и Вотан, Тир и Тор, бяха встъпили във власт, след като човекът беше осъществил прехода от предишното си ясновидско ниво на съзнание в следатлантската епоха, където вече беше поставен много повече в сетивния, във видимите външно и физически факти.
Знаем, че в тази точка на земята, където се докосваха топлината и студа се беше образувала първата групичка хора, която се пресели на изток и създаде следатлантската култура.
Знаем, че древна Атлантида беше земя, в която въздухът още беше изпълнен с маси вода и мъгла, от разпростиращи се надлъж и нашир водни пари. Ако бихме изследвали първите етапи на Атлантида, то ние бихме различили два региона: на север плътни по-студени водни пари и изкачващи се от юг горещи водни пари. Атлантците имаха много особени спомени относно това време. Това виждаме в тази част на сказанието, което се отнася до това, че студеният север се сблъсква с топлия юг. Чрез това уравновесяване на силите стана възможно, както показах, да възникне онази атмосфера, от която се въздигна това, което стана следатлантската духовност.
към текста >>
121.
5. Пета лекция, Берлин, 28.10.1907 г. Германска и персийска митология.
GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи
За разбирането на този факт ще ни помогне обстоятелството, че в древната персийска
култура
определена роля играе това, което днес може да се нарече: култа към огъня.
Трябва да се запитаме: са ли разказите, които се изправят пред нас в тези картини, действително астрални наблюдения, са ли те астрални възприятия? Ние ще видим, че те са такива до най-малкия детайл.
За разбирането на този факт ще ни помогне обстоятелството, че в древната персийска култура определена роля играе това, което днес може да се нарече: култа към огъня.
Ние обаче не бива да си представяме този култ към огъня като обожание на физическия огън, случаят не е такъв. Физическият огън не е бил почитан, нито пък с него е свързан някакъв особен култ. Физическият огън е в персийския мит и в персийската култура единствено един символ, един външен израз на определена духовна сила, която живее в огъня. Външният, физическият огън е изразът на духа на огъня.
към текста >>
Физическият огън е в персийския мит и в персийската
култура
единствено един символ, един външен израз на определена духовна сила, която живее в огъня.
Трябва да се запитаме: са ли разказите, които се изправят пред нас в тези картини, действително астрални наблюдения, са ли те астрални възприятия? Ние ще видим, че те са такива до най-малкия детайл. За разбирането на този факт ще ни помогне обстоятелството, че в древната персийска култура определена роля играе това, което днес може да се нарече: култа към огъня. Ние обаче не бива да си представяме този култ към огъня като обожание на физическия огън, случаят не е такъв. Физическият огън не е бил почитан, нито пък с него е свързан някакъв особен култ.
Физическият огън е в персийския мит и в персийската култура единствено един символ, един външен израз на определена духовна сила, която живее в огъня.
Външният, физическият огън е изразът на духа на огъня.
към текста >>
С това същевременно видяхме как от тези наблюдения за нас се извлича един непосредствено практически жизнен въпрос и как спиритуалните мъдрости се поместват в нашата
култура
и в целия ни живот.
С това същевременно видяхме как от тези наблюдения за нас се извлича един непосредствено практически жизнен въпрос и как спиритуалните мъдрости се поместват в нашата култура и в целия ни живот.
към текста >>
122.
12. Пета лекция, Кьолн, 26.12.1907 г. Мястото на човека в обкръжаващия го свят.
GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи
Когато окултизмът, или в една по-елементарна част от него, която днес се разпространява като теософия, ще е изпълнил мисията си в света, в дълбокия смисъл с това ще бъде сложено едва началото ако той някога достигне до там, че в различните клонове на живота и
култура
та ни да се проникнат от истините и импулсите на окултизма, тогава целият чувствен живот на човека, мястото му в обкръжението му ще се променят съществено.
Не бихме могли да си изясним тази взаимовръзка на окултните знаци и символи с висшите светове, ако не се спрем за малко върху това, как според окултизма човекът е поставен спрямо света.
Когато окултизмът, или в една по-елементарна част от него, която днес се разпространява като теософия, ще е изпълнил мисията си в света, в дълбокия смисъл с това ще бъде сложено едва началото ако той някога достигне до там, че в различните клонове на живота и културата ни да се проникнат от истините и импулсите на окултизма, тогава целият чувствен живот на човека, мястото му в обкръжението му ще се променят съществено.
Ако желаем да означим положението на днешния човек в обкръжението му ние трябва да кажем: след определен брой векове човекът е развивал отношение към околната среда, което е твърде абстрактно, твърде обвързано с разума, материалистично. Човекът, който днес броди през полята, дали през пролетта, през лятото или през есента, по принцип вижда това, което се открива пред очите, което могат да възприемат сетивата, което разумът може да комбинира от сетивните впечатления. Ако човекът има естетическа на гласа, ако има усещане на поет, той ще проникне възприятията си със усещания и чувства, при едно природно явление той ще почувства тъга и болка, а при друго възвисяване, радост, удоволствие.
към текста >>
123.
14. Седма лекция, Кьолн, 28.12.1907 г. Духовното значение на формите и числата.
GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи
Ако можем да се пренесем в отдалечени в миналите времена бихме могли да проследим много неща, и бихме видели, че това в
култура
та, което днес се струва на днешния човек разбираемо само по себе си, е извлечено от наблюденията на духовния свят.
Ако можем да се пренесем в отдалечени в миналите времена бихме могли да проследим много неща, и бихме видели, че това в културата, което днес се струва на днешния човек разбираемо само по себе си, е извлечено от наблюденията на духовния свят.
Физическите звуци на лирата са подражание на това, което присъствуваше първоначално като отношение на четирите елемента един към друг.
към текста >>
Много от нещата в нашата
култура
са символи, символи, които трябва да бъдат реализирани, чрез които се цели човекът да се подготви в бъдеще да развие на физическия план това, което днес е на висшия.
Всичко това цели да ни даде една представа за това, как символите се създават в по-висшите светове, и че там те са реални факти.
Много от нещата в нашата култура са символи, символи, които трябва да бъдат реализирани, чрез които се цели човекът да се подготви в бъдеще да развие на физическия план това, което днес е на висшия.
Ходът на развитието това, че всичко което днес се намира на висшия план да се свали във физическия свят. Поради това, че човекът е призван да участвува в сътворяването на външния свят, той трябва да слезе с мислите във физическия свят. той оформя света около себе си, той твори и това, което е неговата собствена телесност. Именно посредством теософията човекът трябва да получи чувство за това, че всичко, което прави, мисли и чувства в един момент, продължава въздействието си в следващия, в бъдещето. Когато човекът строи храм, творения на красотата, или когато твори държавно изкуство за социалното разбирателство между хората, то това са неща, които имат значение за бъдещето.
към текста >>
124.
6. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 24. 3. 1908 г.
GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека
Вие виждате тогава, в началото на следатлантското време има някаква
култура
, тя достига своята висша точка и отново стига до упадък; тя достига своя връх благодарение на бягството от материализма; и тя трябва да стегне до упадък, доколкото е търсила своята сила в областта на непризнатата материя.
Вие виждате тогава, в началото на следатлантското време има някаква култура, тя достига своята висша точка и отново стига до упадък; тя достига своя връх благодарение на бягството от материализма; и тя трябва да стегне до упадък, доколкото е търсила своята сила в областта на непризнатата материя.
След това вие виждате, как идва нов цикъл в образа на древно персийската култура, древно персийската култура овладява земното кълбо чрез признание на материята; макар в материята да вижда сила, която се съпротивлява на човека и която човек трябва да подчини на себе си в своята работа; и отново тази култура достига своята висша точка и тръгва след това към упадък. Но след нея се издига нова култура, египетско-халдео-асиро-вавилонската, която вече не признава толкова материята, но я прониква с човешки разум, така че изследва пътя на звездите, издигат се постройки на основата на полученото от звездната мъдрост, обработва се земята по закона на геометрията. Материята сега вече не е просто съпротивителна сила, тя се преработва и преобразува в нещо духовно. Пирамидите всъщност са отражение на това, което човек е виждал в звездите. След края на египетско-халдео-асиро-вавилонската култура, ние преминаваме към гръко-латинската култура, когато в човешкото изкуство човекът така видоизменил материята, че внесъл в нея своя собствен образ, преобразувайки материята с красотата.
към текста >>
След това вие виждате, как идва нов цикъл в образа на древно персийската
култура
, древно персийската
култура
овладява земното кълбо чрез признание на материята; макар в материята да вижда сила, която се съпротивлява на човека и която човек трябва да подчини на себе си в своята работа; и отново тази
култура
достига своята висша точка и тръгва след това към упадък.
Вие виждате тогава, в началото на следатлантското време има някаква култура, тя достига своята висша точка и отново стига до упадък; тя достига своя връх благодарение на бягството от материализма; и тя трябва да стегне до упадък, доколкото е търсила своята сила в областта на непризнатата материя.
След това вие виждате, как идва нов цикъл в образа на древно персийската култура, древно персийската култура овладява земното кълбо чрез признание на материята; макар в материята да вижда сила, която се съпротивлява на човека и която човек трябва да подчини на себе си в своята работа; и отново тази култура достига своята висша точка и тръгва след това към упадък.
Но след нея се издига нова култура, египетско-халдео-асиро-вавилонската, която вече не признава толкова материята, но я прониква с човешки разум, така че изследва пътя на звездите, издигат се постройки на основата на полученото от звездната мъдрост, обработва се земята по закона на геометрията. Материята сега вече не е просто съпротивителна сила, тя се преработва и преобразува в нещо духовно. Пирамидите всъщност са отражение на това, което човек е виждал в звездите. След края на египетско-халдео-асиро-вавилонската култура, ние преминаваме към гръко-латинската култура, когато в човешкото изкуство човекът така видоизменил материята, че внесъл в нея своя собствен образ, преобразувайки материята с красотата. Това не се е случвало по-рано: не е имало това, което е станало в гръцката скулптура, в гръцката архитектура и драма, където човекът запечатал своя собствен образ в материята.
към текста >>
Но след нея се издига нова
култура
, египетско-халдео-асиро-вавилонската, която вече не признава толкова материята, но я прониква с човешки разум, така че изследва пътя на звездите, издигат се постройки на основата на полученото от звездната мъдрост, обработва се земята по закона на геометрията.
Вие виждате тогава, в началото на следатлантското време има някаква култура, тя достига своята висша точка и отново стига до упадък; тя достига своя връх благодарение на бягството от материализма; и тя трябва да стегне до упадък, доколкото е търсила своята сила в областта на непризнатата материя. След това вие виждате, как идва нов цикъл в образа на древно персийската култура, древно персийската култура овладява земното кълбо чрез признание на материята; макар в материята да вижда сила, която се съпротивлява на човека и която човек трябва да подчини на себе си в своята работа; и отново тази култура достига своята висша точка и тръгва след това към упадък.
Но след нея се издига нова култура, египетско-халдео-асиро-вавилонската, която вече не признава толкова материята, но я прониква с човешки разум, така че изследва пътя на звездите, издигат се постройки на основата на полученото от звездната мъдрост, обработва се земята по закона на геометрията.
Материята сега вече не е просто съпротивителна сила, тя се преработва и преобразува в нещо духовно. Пирамидите всъщност са отражение на това, което човек е виждал в звездите. След края на египетско-халдео-асиро-вавилонската култура, ние преминаваме към гръко-латинската култура, когато в човешкото изкуство човекът така видоизменил материята, че внесъл в нея своя собствен образ, преобразувайки материята с красотата. Това не се е случвало по-рано: не е имало това, което е станало в гръцката скулптура, в гръцката архитектура и драма, където човекът запечатал своя собствен образ в материята. В римската култура към това се присъединяват понятията за правата на личността.
към текста >>
След края на египетско-халдео-асиро-вавилонската
култура
, ние преминаваме към гръко-латинската
култура
, когато в човешкото изкуство човекът така видоизменил материята, че внесъл в нея своя собствен образ, преобразувайки материята с красотата.
Вие виждате тогава, в началото на следатлантското време има някаква култура, тя достига своята висша точка и отново стига до упадък; тя достига своя връх благодарение на бягството от материализма; и тя трябва да стегне до упадък, доколкото е търсила своята сила в областта на непризнатата материя. След това вие виждате, как идва нов цикъл в образа на древно персийската култура, древно персийската култура овладява земното кълбо чрез признание на материята; макар в материята да вижда сила, която се съпротивлява на човека и която човек трябва да подчини на себе си в своята работа; и отново тази култура достига своята висша точка и тръгва след това към упадък. Но след нея се издига нова култура, египетско-халдео-асиро-вавилонската, която вече не признава толкова материята, но я прониква с човешки разум, така че изследва пътя на звездите, издигат се постройки на основата на полученото от звездната мъдрост, обработва се земята по закона на геометрията. Материята сега вече не е просто съпротивителна сила, тя се преработва и преобразува в нещо духовно. Пирамидите всъщност са отражение на това, което човек е виждал в звездите.
След края на египетско-халдео-асиро-вавилонската култура, ние преминаваме към гръко-латинската култура, когато в човешкото изкуство човекът така видоизменил материята, че внесъл в нея своя собствен образ, преобразувайки материята с красотата.
Това не се е случвало по-рано: не е имало това, което е станало в гръцката скулптура, в гръцката архитектура и драма, където човекът запечатал своя собствен образ в материята. В римската култура към това се присъединяват понятията за правата на личността. Само съвършено превратна научност – това от пръв поглед може да разбере всеки разумен човек – казва, че понятието за правото е съществувало вече и преди. Книгата законите на Хаммурапи е нещо съвсем различно, от онова, което било създадено както юриспруденция в Рим. Последната е чисто римски продукт, тъй като юриспруденцията се явила там, където отделната личност създала своя отпечатък също и в правото, в правото човекът напълно е утвърдил своята личност.
към текста >>
В римската
култура
към това се присъединяват понятията за правата на личността.
Но след нея се издига нова култура, египетско-халдео-асиро-вавилонската, която вече не признава толкова материята, но я прониква с човешки разум, така че изследва пътя на звездите, издигат се постройки на основата на полученото от звездната мъдрост, обработва се земята по закона на геометрията. Материята сега вече не е просто съпротивителна сила, тя се преработва и преобразува в нещо духовно. Пирамидите всъщност са отражение на това, което човек е виждал в звездите. След края на египетско-халдео-асиро-вавилонската култура, ние преминаваме към гръко-латинската култура, когато в човешкото изкуство човекът така видоизменил материята, че внесъл в нея своя собствен образ, преобразувайки материята с красотата. Това не се е случвало по-рано: не е имало това, което е станало в гръцката скулптура, в гръцката архитектура и драма, където човекът запечатал своя собствен образ в материята.
В римската култура към това се присъединяват понятията за правата на личността.
Само съвършено превратна научност – това от пръв поглед може да разбере всеки разумен човек – казва, че понятието за правото е съществувало вече и преди. Книгата законите на Хаммурапи е нещо съвсем различно, от онова, което било създадено както юриспруденция в Рим. Последната е чисто римски продукт, тъй като юриспруденцията се явила там, където отделната личност създала своя отпечатък също и в правото, в правото човекът напълно е утвърдил своята личност. Изучете и сравнете кодекса на римското право с това, което се намира в книгата на законите на Хаммурапи, където личността на човека е било изцяло включена в теокрацията! “Римският гражданин” е нов елемент в цикъла на развитието на човека.
към текста >>
Още по-дълбоко се спуска човек в материята в Петата, германска
култура
; вследствие на това става преобразуване на природните сили, триумф на техниката.
Само съвършено превратна научност – това от пръв поглед може да разбере всеки разумен човек – казва, че понятието за правото е съществувало вече и преди. Книгата законите на Хаммурапи е нещо съвсем различно, от онова, което било създадено както юриспруденция в Рим. Последната е чисто римски продукт, тъй като юриспруденцията се явила там, където отделната личност създала своя отпечатък също и в правото, в правото човекът напълно е утвърдил своята личност. Изучете и сравнете кодекса на римското право с това, което се намира в книгата на законите на Хаммурапи, където личността на човека е било изцяло включена в теокрацията! “Римският гражданин” е нов елемент в цикъла на развитието на човека.
Още по-дълбоко се спуска човек в материята в Петата, германска култура; вследствие на това става преобразуване на природните сили, триумф на техниката.
Но ние сме преминали най-долната точка на това развитие. И отново, нов цикъл ще стане този, който ще настъпи, когато хората напълно възприемат това, което се появява сега като теософия. Ние виждаме, че всеки цикъл в културата достига своя връх и след това тръгва към упадък, и как всеки нов цикъл има своя задача да предвижва културата напред. /Пропуск в текста/.
към текста >>
Ние виждаме, че всеки цикъл в
култура
та достига своя връх и след това тръгва към упадък, и как всеки нов цикъл има своя задача да предвижва
култура
та напред.
Изучете и сравнете кодекса на римското право с това, което се намира в книгата на законите на Хаммурапи, където личността на човека е било изцяло включена в теокрацията! “Римският гражданин” е нов елемент в цикъла на развитието на човека. Още по-дълбоко се спуска човек в материята в Петата, германска култура; вследствие на това става преобразуване на природните сили, триумф на техниката. Но ние сме преминали най-долната точка на това развитие. И отново, нов цикъл ще стане този, който ще настъпи, когато хората напълно възприемат това, което се появява сега като теософия.
Ние виждаме, че всеки цикъл в културата достига своя връх и след това тръгва към упадък, и как всеки нов цикъл има своя задача да предвижва културата напред.
/Пропуск в текста/.
към текста >>
Така в хода на мировото развитие, действат съвместно Христовото начало и луциферичните духове и обуславят възможностите на
култура
та.
Твърдото положение на равновесие дава на човек увереност, че той може да бъде освободен от Земята; и стремежа нагоре и надолу е това, което ние наричаме стремеж към собствената свобода, това което са донесли на човека луциферичните духове.
Така в хода на мировото развитие, действат съвместно Христовото начало и луциферичните духове и обуславят възможностите на културата.
Нищо, че в първите времена на християнството се изключвал луциферичния принцип и се посочвало само Христовото начало. С времето, човечеството отново ще стигне до това, да овладее свободата при пълно отдаване на себе си на Христовото начало, понеже Христовото начало е толкова всеобхващащо, че да Го постигне може само този, който се стреми да Го постигне на степен Висша Мъдрост.
към текста >>
125.
7. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 13. 4. 1908 г.
GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека
В тези северни страни поради малкия брой жители, хората живеят по-далече един от друг, отколкото ние в нашите страни на средноевропейската
култура
– само напомням, че цяла Швеция има толкова жители, колкото един Лондон,че местностите, в които има много места, където съществуват условия за проявата на древните северни богове и съществата от древното жизнено обкръжение.
След тази последна лекция ми се наложи да се сблъскам с многообразни симптоми на културния живот. Вие знаете, че между последната и днешната среща стои една малка част от духовно научна дейност в три северни страни: Швеция, Норвегия и Дания. По-миналата неделя аз имах също лекции и в Стокхолм.
В тези северни страни поради малкия брой жители, хората живеят по-далече един от друг, отколкото ние в нашите страни на средноевропейската култура – само напомням, че цяла Швеция има толкова жители, колкото един Лондон,че местностите, в които има много места, където съществуват условия за проявата на древните северни богове и съществата от древното жизнено обкръжение.
Напълно може да се каже: за тези, които знаят нещо за спиритуализма, има сигурна връзка с това, че от всички ъгли и краища се мяркат духовните образи на тези древни северни божествени същества, които стояли пред духовните лица на северните посветени в северните мистерии в тези времена, когато християнската идея още не е била навлязла в света.
към текста >>
Защото, който макар и малко да е в състояние да разбере знаците на времето, ще види в изкуството на Вагнер първата проблясваща звезда, като християнството, в неговата дълбока идея излиза от тесните рамки на религиозния живот в широк кръг на съвременната духовна
култура
.
Може и по-нататък да се усети като признак, като указание за бъдещето, че в страните, където боговете на времето “Сумрака на боговете”, били толкова жизнени колкото е възможно, че те отново се възраждат, възкръсват в дадената им от Рихард Вагнер форма извън тесните граници на движещият се религиозен живот.
Защото, който макар и малко да е в състояние да разбере знаците на времето, ще види в изкуството на Вагнер първата проблясваща звезда, като християнството, в неговата дълбока идея излиза от тесните рамки на религиозния живот в широк кръг на съвременната духовна култура.
Можем да се вслушаме в душата на Рихард Вагнер, как религиозната идея на християнството излиза наяве, как тя разкъсва религиозните пътища, за да стане нещо всеобхващащо. Когато той се намира на брега на Цюрихското езеро до вилата на Везендонк през 1857 година, точно през Страстния Петък, и се любува на първите разпукващи се есенни цветя, в този разпукващ се живот възприел душевното зърно на “Парсифал”, и това е трансформация на онова, което в християнството живее в началото като религиозна идея на по-широк план. И след като той първоначално извисил своята душа към пророчеството за предизвестие на християнството, което така мощно просияло в неговия “Пръстен на Нибелунгите”, по-късно, в “Парсифал”, тази християнска идея е излязла в своята цялост и завоюва далечни хоризонти. Така тя станала изходен пункт за бъдещето, когато християнството ще бъде не толкова религиозен живот, а живот и познание, живот изкуство, живот красота в пълния смисъл на думата.
към текста >>
Това, което днес е покрито с вода, тогава е било земя, и там са живеели предците на хората, които днес образуват европейско-азиатската човешка
култура
.
И по-нататък ще се връщаме в развитието на човечеството, макар и не толкова далече, както в последната лекция, поради недостиг на време. Но наблюдението, което предприехме ще ни бъде от помощ, когато разглеждаме хода на развитието на небесните същества. Днес ние ще се задълбочим в миналото приблизително до средата на Атлантския период. Това е този период от време, когато предците на днешното човечество живеели на запад от Европа, между Европа и Америка, на този континент, който днес образува дъното на Атлантическия океан. Земята тогава изглеждала по друг начин.
Това, което днес е покрито с вода, тогава е било земя, и там са живеели предците на хората, които днес образуват европейско-азиатската човешка култура.
Ако хвърлим духовен поглед на душевния живот на този допотопен атлантски народ, то душевния живот ще ни се представи съвършено различно, отколкото душевния живот на следатлантското човечество. От предишните разглеждания знаем колко мощно се изменило всичко в хода на земното развитие, а също и душата на човека, чак до промените в състоянието, в момента на дневното бодърствуване и на нощния сън – всичко в живота на човешкото съзнание се изменило от този момент.
към текста >>
След това станал атлантския потоп и дошли следатлантските култури, тези, които често съм ви описвал, които ние наричаме древноиндийска
култура
, през чието време светите Риши сами учели хората; древноперсийската, хелдео-асиро-вавилонско-египетска
култура
, след това гръко-латинската и накрая нашата
култура
.
След това станал атлантския потоп и дошли следатлантските култури, тези, които често съм ви описвал, които ние наричаме древноиндийска култура, през чието време светите Риши сами учели хората; древноперсийската, хелдео-асиро-вавилонско-египетска култура, след това гръко-латинската и накрая нашата култура.
Ако днес поискаме да опишем настроението, в което живеели хората в следатлантското време и също частично в последното време на атлантската епоха, то това настроение ще изглежда по този начин: навсякъде народите, също и тези, които отишли на изток и там отседнали като потомци на атлантските народи, още били под властта на древните спомени, древните саги и митове, които възпроизвеждали това, което хората изживели в по-ранни времена, в по-ранни състояния на съзнанието на атлантското време. Тези саги народите са ги взели със себе си от това време, съхранявали ги и ги разказвали. Това ги е изпълвало и древните жители на севера още чувствали силата, която им говорила от сагите и митовете, защото все още имали спомена за онова, което предците им виждали, и за което се разказвало.
към текста >>
В първите времена на следатлантската епоха, в древна Индия, в персийската, халдейската, дори и в египетската
култура
имало още много хора, чиито етерни тела не са били съединени до такава степен с физическото тяло, така че те можели да имат впечатления от духовните светове като атавистичен остатък от по-ранните времена.
В първите времена на следатлантската епоха, в древна Индия, в персийската, халдейската, дори и в египетската култура имало още много хора, чиито етерни тела не са били съединени до такава степен с физическото тяло, така че те можели да имат впечатления от духовните светове като атавистичен остатък от по-ранните времена.
Но по-късно, през гръко-латинската епоха, изчезнали всички тези преживявания на по-ранните времена, и все по-малко е имало възможност да се правят посвещения по същите начини като преди. Изчезнала също и възможността да се съхранят за хората спомените за древната прамъдрост. Ние все повече се приближаваме към нашия пети период, който, погледнато отвътре, има особено значение за еволюцията на човечеството.
към текста >>
В това се вижда създаването на религиозната
култура
.
Но преди всичко съдържащото се в духовните светове се съхранило в това, което пазели свещениците. Всички свещеници от култа Хермес в Египет, свещениците от култа на Заратустра в Персия, мъдреците на халдеите, индийските последователи на светите Риши, всичко това не било нещо по-различно от изкуството, отново с посвещение да правят човек свидетел на онова, което прачовечеството е виждало по естествен начин в собственото си обкръжение. И според това, от какво е бил направен народа, от какви особени способности и усещания, според климата, в който той живеел, от това зависило, какво именно се съхранявало в мистериите, в религията на народа, преобразувано в образи. И все пак в основите на тези религии като велико единство лежала прамъдростта. Тя била еднаква, единна, независима от това дали я пази грижливо Питагор в школата си, или учениците на Хермес в Египет, или халдейските мъдреци, или последователите на Заратустра в Предна Азия, или привържениците на Брама в древна Индия – навсякъде била една и съща прамъдрост, само обусловена от потребностите и особеностите на отношенията в народните религии, явяващи се на отделните места.
В това се вижда създаването на религиозната култура.
към текста >>
Какво всъщност е тази религиозна
култура
?
Какво всъщност е тази религиозна култура?
Религиозната култура се явява по описания начин, действащ посредник между духовните светове и тази част от човечеството, която не притежава повече способността да възприема този духовен свят чрез своите органи на възприятието. Религията станала възвестител на посланията от духовния свят за тези, които не са в състояние вече да изживяват духовния свят като факт. Така се разпространил духовния живот като култура, под формата на религия по цялото земно кълбо. Така е живял в различните културни периоди, от древноиндийския, древно персийския, египетско-халдейската, гръко-латинската епоха до наше време.
към текста >>
Религиозната
култура
се явява по описания начин, действащ посредник между духовните светове и тази част от човечеството, която не притежава повече способността да възприема този духовен свят чрез своите органи на възприятието.
Какво всъщност е тази религиозна култура?
Религиозната култура се явява по описания начин, действащ посредник между духовните светове и тази част от човечеството, която не притежава повече способността да възприема този духовен свят чрез своите органи на възприятието.
Религията станала възвестител на посланията от духовния свят за тези, които не са в състояние вече да изживяват духовния свят като факт. Така се разпространил духовния живот като култура, под формата на религия по цялото земно кълбо. Така е живял в различните културни периоди, от древноиндийския, древно персийския, египетско-халдейската, гръко-латинската епоха до наше време.
към текста >>
Така се разпространил духовния живот като
култура
, под формата на религия по цялото земно кълбо.
Какво всъщност е тази религиозна култура? Религиозната култура се явява по описания начин, действащ посредник между духовните светове и тази част от човечеството, която не притежава повече способността да възприема този духовен свят чрез своите органи на възприятието. Религията станала възвестител на посланията от духовния свят за тези, които не са в състояние вече да изживяват духовния свят като факт.
Така се разпространил духовния живот като култура, под формата на религия по цялото земно кълбо.
Така е живял в различните културни периоди, от древноиндийския, древно персийския, египетско-халдейската, гръко-латинската епоха до наше време.
към текста >>
Но сега, доколкото сме се потопили във физическото тяло, тъй като сме прекрачили средата на следатлантската
култура
, ние се намираме в особена ситуация.
Човекът бил потопен в своето физическо тяло с цел да познае външния свят, да изживее физически чувства, за да може онова което изживее от външна страна с помощта на физическите чувства, да го вземе вътре в духовната си същност, за да го въведе в бъдещите степени на еволюцията.
Но сега, доколкото сме се потопили във физическото тяло, тъй като сме прекрачили средата на следатлантската култура, ние се намираме в особена ситуация.
Все още не всички, но значителен брой от хората вече се намират в тази ситуация. Цялото вътрешно развитие на човечеството става по забележителен начин. То върви, така да се каже, до известен момент напред, а след този момент то тръгва в обратно направление. След като развитието се спуска надолу до известен момент, то отново се издига нагоре и отново минава през същите етапи, само че в по-висша форма, и по този начин, днес, човекът действително се намира пред забележително бъдеще: пред бъдещето – това се знае от всеки, на който е известен този дълбоко значим факт за развитието на човечеството,че неговото етерно тяло постепенно отново се освобождава, след като се е потопило във физическото тяло, в което той в ясни очертания и форми е възприемал всичко онова, което може да се възприеме днес във физическия свят. Необходимо е етерното тяло да се освободи отново, необходимо е отново да се възвиси, за да може човек да бъде одухотворен и да може отново да възприема духовния свят.
към текста >>
126.
8. ОСМА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 20. 4. 1908 г.
GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека
Ние тук неведнъж сме говорили за “Духа на Епохата”.Ние казахме, например, че в първата
култура
на следатлантския период, в древноиндийския народ, духът на епохата се е състоял в това, че хората страстно са се стремили назад към древните атлантски времена, когато смътно са възприемали около себе си висшите царства.
Човекът е низша йерархия, която те възприемат. Каквото за човека се явява камъка, минералното царство, това за Архаите се явява човекът; най-нисшият свят. Вече казахме, че те от много голяма висота направляват развитието на човечеството. Има хора, които тук или там чувстват, че съществува един вид “Дух на Времето”, който се явява различен за различните епохи. Тези хора чувстват, че има “Дух на Епохата”.
Ние тук неведнъж сме говорили за “Духа на Епохата”.Ние казахме, например, че в първата култура на следатлантския период, в древноиндийския народ, духът на епохата се е състоял в това, че хората страстно са се стремили назад към древните атлантски времена, когато смътно са възприемали около себе си висшите царства.
Така е възникнала системата Йога, с чиято помощ те искали отново да се издигнат във висшите светове. В тази връзка е и това, че хората тогава отдавали малко значение на външната действителност, на физически план. Майа, илюзия било за хората физичното ниво. Древноиндийската култура имала, така да се каже, малък интерес към физическото. Ще ви се стори странно, но действително било така: ако би се запазила древноиндийската култура, то никога не би имало железопътен път, телефони и всичко онова, което сега съществува на физически план; защото им се струвало, че не е важно да овладяват законите на физическия свят в такава степен, че да изпълнят този физически свят с всичко това, което сега представлява достижение на културата за нас.
към текста >>
Древноиндийската
култура
имала, така да се каже, малък интерес към физическото.
Тези хора чувстват, че има “Дух на Епохата”. Ние тук неведнъж сме говорили за “Духа на Епохата”.Ние казахме, например, че в първата култура на следатлантския период, в древноиндийския народ, духът на епохата се е състоял в това, че хората страстно са се стремили назад към древните атлантски времена, когато смътно са възприемали около себе си висшите царства. Така е възникнала системата Йога, с чиято помощ те искали отново да се издигнат във висшите светове. В тази връзка е и това, че хората тогава отдавали малко значение на външната действителност, на физически план. Майа, илюзия било за хората физичното ниво.
Древноиндийската култура имала, така да се каже, малък интерес към физическото.
Ще ви се стори странно, но действително било така: ако би се запазила древноиндийската култура, то никога не би имало железопътен път, телефони и всичко онова, което сега съществува на физически план; защото им се струвало, че не е важно да овладяват законите на физическия свят в такава степен, че да изпълнят този физически свят с всичко това, което сега представлява достижение на културата за нас.
към текста >>
Ще ви се стори странно, но действително било така: ако би се запазила древноиндийската
култура
, то никога не би имало железопътен път, телефони и всичко онова, което сега съществува на физически план; защото им се струвало, че не е важно да овладяват законите на физическия свят в такава степен, че да изпълнят този физически свят с всичко това, което сега представлява достижение на
култура
та за нас.
Ние тук неведнъж сме говорили за “Духа на Епохата”.Ние казахме, например, че в първата култура на следатлантския период, в древноиндийския народ, духът на епохата се е състоял в това, че хората страстно са се стремили назад към древните атлантски времена, когато смътно са възприемали около себе си висшите царства. Така е възникнала системата Йога, с чиято помощ те искали отново да се издигнат във висшите светове. В тази връзка е и това, че хората тогава отдавали малко значение на външната действителност, на физически план. Майа, илюзия било за хората физичното ниво. Древноиндийската култура имала, така да се каже, малък интерес към физическото.
Ще ви се стори странно, но действително било така: ако би се запазила древноиндийската култура, то никога не би имало железопътен път, телефони и всичко онова, което сега съществува на физически план; защото им се струвало, че не е важно да овладяват законите на физическия свят в такава степен, че да изпълнят този физически свят с всичко това, което сега представлява достижение на културата за нас.
към текста >>
След това дошъл духът на епохата, която изживява себе си, от една страна, във вавилоно-асиро-халдейската, от друга страна в египетската
култура
.
След това дошъл духът на персийската епоха. Благодарение на него, човекът видял в материята съпротивляващ се материал, който той трябвало да обработва. Той се съединил с добрия Ормузд срещу духа на материята, Ариман. Но персиецът вече се интересувал от физическото ниво.
След това дошъл духът на епохата, която изживява себе си, от една страна, във вавилоно-асиро-халдейската, от друга страна в египетската култура.
Полагат се основите на човешката наука. С помощта та геометрията се стараят да направят Земята удобна за човека. В астрологията и астрономията се опитват да опознаят движенията на светилата и по тяхното движение уреждат това, което става на Земята. Точно така в социалния живот в древен Египет гледат на движението на светилата. Ръководят се от това, което откриват като тайни на звездите.
към текста >>
Редът, според който, изхождайки от духа на времето, хората устройват своя живот, създават държави, създават науки, обработват своите полета – всичко, което излиза от човека – това развитие на
култура
та от начало до края се намира под ръководството на Архаите.
Той е бил оръдие на духа на времето: така е било и в други случаи. Но съществува и обратната възможност: ако Джордано Бруно се бе родил през VІІІ век, то духът на епохата не би могъл да намери такъв израз, какъвто е намерил в Джордано Бруно. С тези примери виждаме как хората се явяват оръдия на духа на епохата, а също и на “духове на мненията и възгледите” в малките епохи. Такива са Архаите. Те ръководят не това, което свързва човека с другите царства на природата; тъй като тяхното съзнание не достига дори царството на животните.
Редът, според който, изхождайки от духа на времето, хората устройват своя живот, създават държави, създават науки, обработват своите полета – всичко, което излиза от човека – това развитие на културата от начало до края се намира под ръководството на Архаите.
Те ръководят хората, доколкото хората имат работа именно със самите хора.
към текста >>
127.
9. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 13. 5. 1908 г.
GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека
Никъде няма да открием такова безостатъчно изливане на мисли във външна форма, както в гръцката
култура
.
Египетските пирамиди и сфинксове са великолепно, мощно творение на човешкия дух, който в малко абстрактна форма посочва духовната първопричина, която още не се дръзва да се изрази. Както доказал гръцкият дух способността да изрази духовното в абстрактна форма! В това лежи нечувания прогрес, които може да се види във всичко. Най-пълният израз на този преход може да се открие, ако вие в духа проследите прехода от източното към гръцкото строителство, ако ние хванем архитектоничната мисъл в нейната чистота. Архитектоническата мисъл идва към своето най-добро изразяване по протежение на цялото развитие на човечеството в гръцката архитектура.
Никъде няма да открием такова безостатъчно изливане на мисли във външна форма, както в гръцката култура.
Ние виждаме как всичко е въведено в пространството, как това съответства на великите космични закони.
към текста >>
128.
10. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 16. 5. 1908 г.
GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека
Той с помощта на мъдростта създава своята
култура
, но в много по-силна степен, мъдрост е разлята по цялата Земя.
От това, човекът толкова високо се е издигнал в своето развитие, че той най-късно от всичко е влязъл във физическо проявление. Другите същества станали такива защото не са можели да чакат и по-рано влезли във физическа инкарнация. Тези животни имат групови души, които съществуват само на астрален план, но простират своите действия във физическия свят. Това, което е дала на нашата еволюция Старата Луна, мъдростта, ние виждаме във всеобхващащ смисъл развиваща се в груповите души на животинското царство. Човекът не смее да приписва мъдростта на себе си.
Той с помощта на мъдростта създава своята култура, но в много по-силна степен, мъдрост е разлята по цялата Земя.
Човек, който се гордее с достиженията на човечеството, може да каже: колко високо се е издигнало човечеството! Най-новите изобретения, например, свидетелстват за това. спомнете си само вашите ученически години, каква мъдрост тогава са ви съобщавали. Може би ще си спомните, какво са ви говорили за изобретението на хартията. Разбира се, хартията е достижение на човешката мъдрост; но осата можела да прави това много по-рано!
към текста >>
Тези въздействия ще се оказват в многото упадъчни явления в нашата
култура
.
Саламандрите възникват и днес – това може да се твърди – по забележителен начин, когато особено низко построените човешки натури, които могат все още да продължават да се въплъщават, оставят след себе си част от своята низша природа. Това са особено лоши елементи, такива изоставащи натури на особено низките хора в нашата еволюция, това са съвсем крайни натури, изостанали в ролята на природни духове и пронизващи нашето битие. Много от това, което пронизва нашето духовно пространство, което по забележителен начин се възприема от хората – макар и да не сънуват, че това е което – в много силна степен дават да се знае за себе си във външните явления. Тези духовни същности са частично родствени с човека, и те се намесват в човешката еволюция, с преимущество по пречещ начин. Всяко отрицателно културно явление, представляващо днес нещо напълно естествено, ще изясни своето значение, само когато хората ще знаят, с какви препятстващи, задържащи сили им се налага да имат работа.
Тези въздействия ще се оказват в многото упадъчни явления в нашата култура.
Само защото, това по-рано ще се предвиди от тези, които умеят да тълкуват знаците на времето, било извикано към живот нашето Теософско общество, доколкото само познанието действа оздравяващо в света. Който стои в света нямайки понятие за тези неща е принуден да им позволи да му действат и често си образува за тях фантастична представа. Но който има прозрение в тези неща, той ще бъде в състояние да познае необходимостта от теософското движение, той вижда дълбините на духовността и здравостта на теософското движение. То иска да освободи човека от тези същности, които се стремят да го задържат. Иначе нашата култура би стигнала до пълен упадък.
към текста >>
Иначе нашата
култура
би стигнала до пълен упадък.
Тези въздействия ще се оказват в многото упадъчни явления в нашата култура. Само защото, това по-рано ще се предвиди от тези, които умеят да тълкуват знаците на времето, било извикано към живот нашето Теософско общество, доколкото само познанието действа оздравяващо в света. Който стои в света нямайки понятие за тези неща е принуден да им позволи да му действат и често си образува за тях фантастична представа. Но който има прозрение в тези неща, той ще бъде в състояние да познае необходимостта от теософското движение, той вижда дълбините на духовността и здравостта на теософското движение. То иска да освободи човека от тези същности, които се стремят да го задържат.
Иначе нашата култура би стигнала до пълен упадък.
В близко време вие може да изживеете редица крещящи явления на културата. Вие ще изживеете, че хората обхванати от това, ще считат за мечтатели тези, които наричат нещата от този род с техните собствени имена. Светът приема такъв отпечатък, че тези които знаят действителността, ще бъдат наричани мечтатели и фантазьори и се явяват тези, които обявяват духовната действителност за налудничава. Развитието и истинският успех на културата се състои в това, човекът да може да прониква със своето познание в същността на враждебните сили. Познанието е това, което изхождайки от теософското духовно течение, оправдава думите, които ние научихме от християнската езотерика и които Предводителят на християнския живот провъзгласил, обръщайки се към своите ученици: “и ще познаете истината, и истината ще ви направи свободни!
към текста >>
В близко време вие може да изживеете редица крещящи явления на
култура
та.
Само защото, това по-рано ще се предвиди от тези, които умеят да тълкуват знаците на времето, било извикано към живот нашето Теософско общество, доколкото само познанието действа оздравяващо в света. Който стои в света нямайки понятие за тези неща е принуден да им позволи да му действат и често си образува за тях фантастична представа. Но който има прозрение в тези неща, той ще бъде в състояние да познае необходимостта от теософското движение, той вижда дълбините на духовността и здравостта на теософското движение. То иска да освободи човека от тези същности, които се стремят да го задържат. Иначе нашата култура би стигнала до пълен упадък.
В близко време вие може да изживеете редица крещящи явления на културата.
Вие ще изживеете, че хората обхванати от това, ще считат за мечтатели тези, които наричат нещата от този род с техните собствени имена. Светът приема такъв отпечатък, че тези които знаят действителността, ще бъдат наричани мечтатели и фантазьори и се явяват тези, които обявяват духовната действителност за налудничава. Развитието и истинският успех на културата се състои в това, човекът да може да прониква със своето познание в същността на враждебните сили. Познанието е това, което изхождайки от теософското духовно течение, оправдава думите, които ние научихме от християнската езотерика и които Предводителят на християнския живот провъзгласил, обръщайки се към своите ученици: “и ще познаете истината, и истината ще ви направи свободни! ”. Познанието за пълната и цяла истина и действителност може да направи човека изцяло и до край свободен.
към текста >>
Развитието и истинският успех на
култура
та се състои в това, човекът да може да прониква със своето познание в същността на враждебните сили.
То иска да освободи човека от тези същности, които се стремят да го задържат. Иначе нашата култура би стигнала до пълен упадък. В близко време вие може да изживеете редица крещящи явления на културата. Вие ще изживеете, че хората обхванати от това, ще считат за мечтатели тези, които наричат нещата от този род с техните собствени имена. Светът приема такъв отпечатък, че тези които знаят действителността, ще бъдат наричани мечтатели и фантазьори и се явяват тези, които обявяват духовната действителност за налудничава.
Развитието и истинският успех на културата се състои в това, човекът да може да прониква със своето познание в същността на враждебните сили.
Познанието е това, което изхождайки от теософското духовно течение, оправдава думите, които ние научихме от християнската езотерика и които Предводителят на християнския живот провъзгласил, обръщайки се към своите ученици: “и ще познаете истината, и истината ще ви направи свободни! ”. Познанието за пълната и цяла истина и действителност може да направи човека изцяло и до край свободен.
към текста >>
129.
12. ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 4. 6. 1908 г.
GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека
Умове, подобни на Рихард Вагнер, в известни области на
култура
та предчувствали това пронизване от духовните принципи.
Колкото по-духовни са тези представи, които човек намира тук, във физическия свят, толкова повече взема той със себе си в етерното си тяло. Всички външни полезни представи, механични, производствени представи, които служат само на потребностите на външния живот, не могат да бъдат включени в етерното тяло. Напротив, представата за прекрасното, художественото и религиозното – а в сферата на мъдростта, изкуствата и религията всичко може да бъде потопено,всичко от този вид на представяне дава възможност на неговото етерно тяло способността и възможността да бъде самостоятелно организирано. Тъй като това се предвижда, тук не веднъж беше казано, че духовнонаучното мирово виждане трябва да изпрати своите импулси и въздействия в практичния живот, и че духовното виждане никога не трябва да остава, като предмет на разговор на чаша чай или на подобен род дейност, произтичаща от ежедневието, а то трябва да разработи целия ни културен живот. Когато с времето бъдат разбрани духовнонаучните мисли, тогава отново ще бъде разбрано, как всичко, което изпълва нашата епоха, трябва да бъде пронизано от духовните принципи.
Умове, подобни на Рихард Вагнер, в известни области на културата предчувствали това пронизване от духовните принципи.
Някога ще успеят така да построят влака, че той да излъчва мъдрост също както храма, ако той само може да съответства с външните си форми на това, което живее в него. Тук има още много да се прави. За това, трябва да подействат духовните импулси, и те ще действат според това, как все повече и повече ще расте разбирането на духовнонаучните мисли. Аз още живо си спомням, как преди 25 години един известен архитект говореше в своята ректорска реч за архитектурните стилове и изказа удивителна мисъл: “Архитектурните стилове не се изобразяват, архитектурните стилове израстват от духовния живот! ”. И тук посочи, защо нашето време макар и да издига различни архитектурни стилове, но, всъщност, възпроизвежда само архитектурата на миналото: понеже нашето време, като такова няма още вътрешен спиритуален живот.
към текста >>
130.
13. ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 11. 6. 1908 г.
GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека
По силата на това, че в нашата съвременна
култура
човекът далече се е отделил от духовния свят, именно тези пространствени сили малко се проявяват в него.
И това, което става при взаимодействието между вътрешната душевност и чисто външното физическо оръдие, може да прониже, ако човек е възприемчив за хармонията в духовния свят, през нощта физическото тяло с неговите сили, но не с неговото вещество – тези сили, които биха могли да се наричат “сили на пространството”.
По силата на това, че в нашата съвременна култура човекът далече се е отделил от духовния свят, именно тези пространствени сили малко се проявяват в него.
Там където вътрешното душевно се сблъсква с най-плътния член на човешкото същество, силите наистина трябва да бъдат достатъчно силни, за да могат да се проявят в грубото физическо тяло. В епохите на по-тънко възприемащите култури душите носили в своята вътрешна душевност духовните импулси и по-лесно пронизвали физическото тяло, и тогава хората чувствали, че през физическото пространство от всички страни са отправени сили, че физическото пространство изобщо не е безразлично пусто пространство, и че то във всички посоки е пронизано със сили. Съществува чувство за това разпределение на сили в пространството; то се поражда от описаните по-горе съотношения. Можете да си представите това в следващия пример.
към текста >>
В него е живяло предчувствието за това, каква ще бъде човешката
култура
, когато всичко, което изживява душата, ще бъде потопено в Духа-Себе или Манас, когато цялата пълнота на душата ще бъде потопена в духовните светове.
Теософията е живот. Тя живее в мировия процес, и когато се говори, че тя трябва да слее в един велик поток различните разделени душевни човешки течения, то ние виждаме, как това чувство живее в художника, който се стреми да обедини отделните изразни средства на изкуството, за да може отделното да открие в себе си израз на това, което живее в цялото. Рихард Вагнер не иска да бъде само музикант, само драматург, само поет. Всичко, което ние видяхме да се излива надолу от духовните светове, става за него средство за съединяване във физическия свят с нещо още по-висше, тъй като в него има предчувствие за това, което хората ще изживеят, когато все повече и повече ще се вживяват в предстоящата човешка епоха на развитие, в която Духът-Себе или Манас ще се присъедини към това, което човекът е донесъл със себе си от древните времена. И предчувствието за великият импулс на човечеството, обединяващ това, което се е проявило през периода на разделяне, излиза при Рихард Вагнер в сливане на отделните средства за художествено изразяване.
В него е живяло предчувствието за това, каква ще бъде човешката култура, когато всичко, което изживява душата, ще бъде потопено в Духа-Себе или Манас, когато цялата пълнота на душата ще бъде потопена в духовните светове.
От духовно историческа гледна точка има голямо значение, че в изкуството за човечеството се е запазила първата утринна зора на това бъдеще, в което всичко, което било завоювано от човека в отделните области, ще се слее в една обща култура. В известен смисъл, изкуството всъщност е предизвестието на духовността, откриваща се в чувствения свят. И най-важното в отделните изказвания на Рихард Вагнер в неговите прозаични съчинения с това общо настроение, което живее в тях, което ги прониква, настроение на религиозна мъдрост, благоговение, което особено ярко се проявява в неговата гениална статия за Бетховен, където вие трябва да четете найважното между редовете, но и където можете да почувствате полъха на съобщаващата за себе си тук утринна зора.
към текста >>
От духовно историческа гледна точка има голямо значение, че в изкуството за човечеството се е запазила първата утринна зора на това бъдеще, в което всичко, което било завоювано от човека в отделните области, ще се слее в една обща
култура
.
Тя живее в мировия процес, и когато се говори, че тя трябва да слее в един велик поток различните разделени душевни човешки течения, то ние виждаме, как това чувство живее в художника, който се стреми да обедини отделните изразни средства на изкуството, за да може отделното да открие в себе си израз на това, което живее в цялото. Рихард Вагнер не иска да бъде само музикант, само драматург, само поет. Всичко, което ние видяхме да се излива надолу от духовните светове, става за него средство за съединяване във физическия свят с нещо още по-висше, тъй като в него има предчувствие за това, което хората ще изживеят, когато все повече и повече ще се вживяват в предстоящата човешка епоха на развитие, в която Духът-Себе или Манас ще се присъедини към това, което човекът е донесъл със себе си от древните времена. И предчувствието за великият импулс на човечеството, обединяващ това, което се е проявило през периода на разделяне, излиза при Рихард Вагнер в сливане на отделните средства за художествено изразяване. В него е живяло предчувствието за това, каква ще бъде човешката култура, когато всичко, което изживява душата, ще бъде потопено в Духа-Себе или Манас, когато цялата пълнота на душата ще бъде потопена в духовните светове.
От духовно историческа гледна точка има голямо значение, че в изкуството за човечеството се е запазила първата утринна зора на това бъдеще, в което всичко, което било завоювано от човека в отделните области, ще се слее в една обща култура.
В известен смисъл, изкуството всъщност е предизвестието на духовността, откриваща се в чувствения свят. И най-важното в отделните изказвания на Рихард Вагнер в неговите прозаични съчинения с това общо настроение, което живее в тях, което ги прониква, настроение на религиозна мъдрост, благоговение, което особено ярко се проявява в неговата гениална статия за Бетховен, където вие трябва да четете найважното между редовете, но и където можете да почувствате полъха на съобщаващата за себе си тук утринна зора.
към текста >>
И духовното изкуство винаги ще пронизва нашата
култура
, ако само хората се потопят със свои души в духовността.
Така ние виждаме, че от духовно научна гледна точка може да се задълбочи разбирането за това, което изпълнява и прави човека. Днес ние видяхме, как в областта на изкуството човекът създава това, благодарение на което, ако може така да се каже, около него могат да живеят боговете; създава в земната област място за пребиваване на боговете. Ако науката за духа трябва да доведе до съзнанието на човека, че духовността е свързана с физическия живот, то изкуството, без съмнение, е осъществило това на практика във физическия живот.
И духовното изкуство винаги ще пронизва нашата култура, ако само хората се потопят със свои души в духовността.
Благодарение на такива разглеждания, това, което обикновено се съобщава в Духовната наука като учение, като мировото виждане, се разширява до степента на импулсите, които пронизват нашия живот, и могат да ни кажат, какво е необходимо и какво трябва да бъде. В музикално-поетичното изкуство на Вагнер за първи път се е появила първата звезда, която изпраща светлина в духовния живот на Земята. Все повече и повече трябва да се разширява този жизнен импулс, докато целият живот не стане отражение на душата.
към текста >>
Когато човекът научи, как във външното се изразява вътрешното, тогава ще настъпи също нова
култура
.
Когато човекът научи, как във външното се изразява вътрешното, тогава ще настъпи също нова култура.
Било е време, когато още не е съществувала никаква римска архитектура, никаква готика, които носели в своите души нова възходяща култура, слизали в дълбините на катакомбите на римския град. И това, което е живяло в тях, което само в оскъдни форми можело да бъде отпечатано в древните подземни пещери, както вие откривате в гробниците, това започнало тогава да се издига и после станало такова, че ни се явява в римската арка, в римската колона, в апсидата. Мисълта била внесена в света. Ако първите християни не бяха носили в душата си тези мисли, то пред нас не би се оказало това, което после е станало световна култура. Теософът чувства себе си теософ само тогава, когато осъзнава, че носи в своята душа бъдещата култура.
към текста >>
Било е време, когато още не е съществувала никаква римска архитектура, никаква готика, които носели в своите души нова възходяща
култура
, слизали в дълбините на катакомбите на римския град.
Когато човекът научи, как във външното се изразява вътрешното, тогава ще настъпи също нова култура.
Било е време, когато още не е съществувала никаква римска архитектура, никаква готика, които носели в своите души нова възходяща култура, слизали в дълбините на катакомбите на римския град.
И това, което е живяло в тях, което само в оскъдни форми можело да бъде отпечатано в древните подземни пещери, както вие откривате в гробниците, това започнало тогава да се издига и после станало такова, че ни се явява в римската арка, в римската колона, в апсидата. Мисълта била внесена в света. Ако първите християни не бяха носили в душата си тези мисли, то пред нас не би се оказало това, което после е станало световна култура. Теософът чувства себе си теософ само тогава, когато осъзнава, че носи в своята душа бъдещата култура. И нека тогава другите да му кажат: какво все пак вече си направил?
към текста >>
Ако първите християни не бяха носили в душата си тези мисли, то пред нас не би се оказало това, което после е станало световна
култура
.
Когато човекът научи, как във външното се изразява вътрешното, тогава ще настъпи също нова култура. Било е време, когато още не е съществувала никаква римска архитектура, никаква готика, които носели в своите души нова възходяща култура, слизали в дълбините на катакомбите на римския град. И това, което е живяло в тях, което само в оскъдни форми можело да бъде отпечатано в древните подземни пещери, както вие откривате в гробниците, това започнало тогава да се издига и после станало такова, че ни се явява в римската арка, в римската колона, в апсидата. Мисълта била внесена в света.
Ако първите християни не бяха носили в душата си тези мисли, то пред нас не би се оказало това, което после е станало световна култура.
Теософът чувства себе си теософ само тогава, когато осъзнава, че носи в своята душа бъдещата култура. И нека тогава другите да му кажат: какво все пак вече си направил? – той ще си каже: да, но какво са направили християнските катакомби, и какво е станало от това!
към текста >>
Теософът чувства себе си теософ само тогава, когато осъзнава, че носи в своята душа бъдещата
култура
.
Когато човекът научи, как във външното се изразява вътрешното, тогава ще настъпи също нова култура. Било е време, когато още не е съществувала никаква римска архитектура, никаква готика, които носели в своите души нова възходяща култура, слизали в дълбините на катакомбите на римския град. И това, което е живяло в тях, което само в оскъдни форми можело да бъде отпечатано в древните подземни пещери, както вие откривате в гробниците, това започнало тогава да се издига и после станало такова, че ни се явява в римската арка, в римската колона, в апсидата. Мисълта била внесена в света. Ако първите християни не бяха носили в душата си тези мисли, то пред нас не би се оказало това, което после е станало световна култура.
Теософът чувства себе си теософ само тогава, когато осъзнава, че носи в своята душа бъдещата култура.
И нека тогава другите да му кажат: какво все пак вече си направил? – той ще си каже: да, но какво са направили християнските катакомби, и какво е станало от това!
към текста >>
131.
СЪДЪРЖАНИЕ
GA_103 Евангелието на Йоан
Бъдещата
култура
- Манас и бъдещата
култура
- Буди.
„културни епохи” на следатлантското време. През Атлантската епоха човекът трябваше да превърне своето физическо тяло в инструмент на Аза: през следатлантските културни епохи той прави „носи- тели” на Аза и другите съставни части на своето същество.
Бъдещата култура - Манас и бъдещата култура - Буди.
Трите епохи от историята на хрис- тиянството: 1. Епоха преди идването на Христос Исус; 2. Максималното навлизане на човешкия Дух
към текста >>
132.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ
GA_103 Евангелието на Йоан
гласи обяснението – под влиянието на гръцката
култура
и в съответствие с нея описва фактите и събитията.
гласи обяснението – под влиянието на гръцката култура и в съответствие с нея описва фактите и събитията.
И тъкмо началните думи на Йоановото Евангелие
към текста >>
133.
ОСМА ЛЕКЦИЯ
GA_103 Евангелието на Йоан
Първото културно течение се насочи към Индия и там - под духовното въздействие на великата индивидуалност - породи това, което наричаме древно-индийска
култура
.
Първото културно течение се насочи към Индия и там - под духовното въздействие на великата индивидуалност - породи това, което наричаме древно-индийска култура.
Тук не става дума за онази индийска култура, от която са останали само следи в чудните книги на Ведите, нито за това, което са ни завещали по-късните традиции. Тази култура е била предшествувана от една по-древна и по-божествена култура, културата на свещените древни Риши, на онези велики Учители, които в прадалечното минало са дали на човечеството първата следатлантска култура.
към текста >>
Тук не става дума за онази индийска
култура
, от която са останали само следи в чудните книги на Ведите, нито за това, което са ни завещали по-късните традиции.
Първото културно течение се насочи към Индия и там - под духовното въздействие на великата индивидуалност - породи това, което наричаме древно-индийска култура.
Тук не става дума за онази индийска култура, от която са останали само следи в чудните книги на Ведите, нито за това, което са ни завещали по-късните традиции.
Тази култура е била предшествувана от една по-древна и по-божествена култура, културата на свещените древни Риши, на онези велики Учители, които в прадалечното минало са дали на човечеството първата следатлантска култура.
към текста >>
Тази
култура
е била предшествувана от една по-древна и по-божествена
култура
,
култура
та на свещените древни Риши, на онези велики Учители, които в прадалечното минало са дали на човечеството първата следатлантска
култура
.
Първото културно течение се насочи към Индия и там - под духовното въздействие на великата индивидуалност - породи това, което наричаме древно-индийска култура. Тук не става дума за онази индийска култура, от която са останали само следи в чудните книги на Ведите, нито за това, което са ни завещали по-късните традиции.
Тази култура е била предшествувана от една по-древна и по-божествена култура, културата на свещените древни Риши, на онези велики Учители, които в прадалечното минало са дали на човечеството първата следатлантска култура.
към текста >>
Практически тази първа
култура
на следатлантското човечество беше и неговата първа религиозна
култура
.
Нека за миг да се пренесем в душевната същност на това първо културно течение от следатлантската епоха.
Практически тази първа култура на следатлантското човечество беше и неговата първа религиозна култура.
Предходните атлантски култури не бяха религиозни култури в точния смисъл на тази дума. Всъщност “религията” е характерна особеност едва за следатлантската епоха. Защо?
към текста >>
И културните импулси, които възникнаха от това посвещение, имат своите далечни отзвуци в по-късната индийска
култура
.
Точно до това се свеждаха древните методи на посвещение, посвещението - Йога, че чрез тях човекът, така да се каже, беше изтръгван от света, за да се пренесе отново в духовния свят.
И културните импулси, които възникнаха от това посвещение, имат своите далечни отзвуци в по-късната индийска култура.
Тази култура пораждаше едно особено настроение у човека и той си казваше: Истина и действителност има само в духовния свят, в онзи духовен свят, в който човек се прибира, след като напусне физическо-сетивния свят. Сега човекът се намира сред царствата на физическия свят, заобиколен от минералното, растителното и животинското царство. Но всичко това няма нищо общо с истината; то е само една външна илюзия; защото човек отдавна е изгубил истината и сега живее в света на илюзиите, в света на Майя.
към текста >>
Тази
култура
пораждаше едно особено настроение у човека и той си казваше: Истина и действителност има само в духовния свят, в онзи духовен свят, в който човек се прибира, след като напусне физическо-сетивния свят.
Точно до това се свеждаха древните методи на посвещение, посвещението - Йога, че чрез тях човекът, така да се каже, беше изтръгван от света, за да се пренесе отново в духовния свят. И културните импулси, които възникнаха от това посвещение, имат своите далечни отзвуци в по-късната индийска култура.
Тази култура пораждаше едно особено настроение у човека и той си казваше: Истина и действителност има само в духовния свят, в онзи духовен свят, в който човек се прибира, след като напусне физическо-сетивния свят.
Сега човекът се намира сред царствата на физическия свят, заобиколен от минералното, растителното и животинското царство. Но всичко това няма нищо общо с истината; то е само една външна илюзия; защото човек отдавна е изгубил истината и сега живее в света на илюзиите, в света на Майя.
към текста >>
И така, за древноиндийската
култура
физическият свят се превръща в света на Майя.
И така, за древноиндийската култура физическият свят се превръща в света на Майя.
Точно тази е душевната атмосфера на древноиндийската култура; тя гледаше света като “Майя” и в преценката си не се ръководеше от някакви сиви теории. За древния индиец - когато той искаше да бъде особено свят - светът на Майя нямаше никаква стойност. Този физически свят е за него само една илюзия; истинският свят започва едва тогава, когато - чрез Йога - той се оттегля от физическия свят и отново оживява в света на своите атлантски предшественици.
към текста >>
Точно тази е душевната атмосфера на древноиндийската
култура
; тя гледаше света като “Майя” и в преценката си не се ръководеше от някакви сиви теории.
И така, за древноиндийската култура физическият свят се превръща в света на Майя.
Точно тази е душевната атмосфера на древноиндийската култура; тя гледаше света като “Майя” и в преценката си не се ръководеше от някакви сиви теории.
За древния индиец - когато той искаше да бъде особено свят - светът на Майя нямаше никаква стойност. Този физически свят е за него само една илюзия; истинският свят започва едва тогава, когато - чрез Йога - той се оттегля от физическия свят и отново оживява в света на своите атлантски предшественици.
към текста >>
И втората културна епоха, която зае мястото на древноиндийската
култура
, е една предисторическа
култура
, която обаче носи името на народите, установили се значително по-късно в тези области; ние си служим с името “древноперсийска
култура
”.
Обаче смисълът на еволюцията се състои в това, постепенно човекът да свикне с физическия свят, където той е поставен по време на следатлантската епоха, да го цени според неговата стойност, според неговото значение.
И втората културна епоха, която зае мястото на древноиндийската култура, е една предисторическа култура, която обаче носи името на народите, установили се значително по-късно в тези области; ние си служим с името “древноперсийска култура”.
Още веднъж: тук нямаме предвид по-късната персийска култура, а една предисторическа култура.
към текста >>
Още веднъж: тук нямаме предвид по-късната персийска
култура
, а една предисторическа
култура
.
Обаче смисълът на еволюцията се състои в това, постепенно човекът да свикне с физическия свят, където той е поставен по време на следатлантската епоха, да го цени според неговата стойност, според неговото значение. И втората културна епоха, която зае мястото на древноиндийската култура, е една предисторическа култура, която обаче носи името на народите, установили се значително по-късно в тези области; ние си служим с името “древноперсийска култура”.
Още веднъж: тук нямаме предвид по-късната персийска култура, а една предисторическа култура.
към текста >>
Обаче хората от древноперсийската
култура
постигнаха нещо важно: те започнаха да ценят света на Майя, света на илюзиите, да виждат в него нещо пълноценно и смислено.
Втората следатлантска културна епоха се различава коренно от древноиндийската, както по своята същност, така и по своето настроение. За етерното тяло ставаше все по-трудно да се освобождава от физическото тяло, макар и това да беше все още възможно, дори и за времето на Христос Исус.
Обаче хората от древноперсийската култура постигнаха нещо важно: те започнаха да ценят света на Майя, света на илюзиите, да виждат в него нещо пълноценно и смислено.
Индиецът се усещаше добре, когато можеше да побегне от илюзията; за персиеца обаче тя се превърна в поле за работа. Разбира се, за него тя все още изглеждаше като нещо враждебно, но и като нещо, което трябваше да бъде овладяно; като нещо откъдето по-късно започна борбата между Ормузд н Ариман, при която човекът се намесва и присъединява към добрите Богове срещу слезлите в материята сили на злите Богове. Оттук произлизаше н характерното за онази епоха настроение. Персиецът все още не обичаше тази действителност; но той вече не я избягваше, както правеше това древният индиец; той я разглеждаше като арена за работа, като нещо, което трябва да бъде овладяно. През втората културна епоха беше направена стъпка в завладяването на физическия свят.
към текста >>
В “Тайната наука” тази трета културна степен се нарича “халдео-вавилоно-асирийско-египетска
култура
”.
Идва третата културна епоха на следатлантското човечество и ние все повече се приближаваме до официалните исторически данни.
В “Тайната наука” тази трета културна степен се нарича “халдео-вавилоно-асирийско-египетска култура”.
Всички споменати култури са основани в колониите, изграждани на различни места под ръководството на великия посветен. Първата колония основа културата на древна Индия, втората колония основа това, което описахме като древноперсийски културен център, а третото културно направление се насочи още по на запад и се зае с изграждането на вавилоно-халдео-асирийско-египетската култура. Така беше направена важна крачка в завладяването на физическия свят. За персиеца този свят все още изглеждаше като една враждебна, неукротима маса, която трябваше да бъде култивирана, ако човек застанеше на страната на добрите Богове. Сега вече човекът става по-близък, по-интимен с физическата действителност.
към текста >>
Първата колония основа
култура
та на древна Индия, втората колония основа това, което описахме като древноперсийски културен център, а третото културно направление се насочи още по на запад и се зае с изграждането на вавилоно-халдео-асирийско-египетската
култура
.
Идва третата културна епоха на следатлантското човечество и ние все повече се приближаваме до официалните исторически данни. В “Тайната наука” тази трета културна степен се нарича “халдео-вавилоно-асирийско-египетска култура”. Всички споменати култури са основани в колониите, изграждани на различни места под ръководството на великия посветен.
Първата колония основа културата на древна Индия, втората колония основа това, което описахме като древноперсийски културен център, а третото културно направление се насочи още по на запад и се зае с изграждането на вавилоно-халдео-асирийско-египетската култура.
Така беше направена важна крачка в завладяването на физическия свят. За персиеца този свят все още изглеждаше като една враждебна, неукротима маса, която трябваше да бъде култивирана, ако човек застанеше на страната на добрите Богове. Сега вече човекът става по-близък, по-интимен с физическата действителност.
към текста >>
За представителя на египетската
култура
беше твърде важно да вникне в материалните отношения на Земята и да създаде геометрията.
Докато за представителя на третата културна епоха беше вече твърде важно да проникне в тези закони.
За представителя на египетската култура беше твърде важно да вникне в материалните отношения на Земята и да създаде геометрията.
Започна изследването на Майя, възникна официалната наука. Човекът се насочи към мислите на Боговете и започна да усеща, че трябва да изгради една зависимост между своите собствени дела и това, което намира в материята като писменост на Боговете. Ако проследите по-ранните особености на египетско-халдейския държавен живот, Вие ще стигнете до съвсем друго разбиране за държавния живот от това, което имат днешните хора. Защото индивидуалностите, които насочваха и управляваха държавата, бяха мъдреци, които в същото време добре познаваха законите на звездите, на небесните тела, и бяха наясно, че всички неща в Космоса са взаимно свързани. Те проучваха звездните орбити и знаеха, че трябва да има хармония между това, което става на небето, и това, което става на Земята.
към текста >>
За този, който може да чете, е ясно, че тук става дума за един дълбоко символен израз, че зад
култура
та на древен Рим, така да се каже, прозира свещеническата мъдрост.
За този, който може да чете, е ясно, че тук става дума за един дълбоко символен израз, че зад културата на древен Рим, така да се каже, прозира свещеническата мъдрост.
“Алба лонга” е дългата свещеническа одежда. Следователно, по този начин в тези древни области се загатват бъдещите исторически събития. Мъдреците са знаели: Предстои редуването на седем епохи, цялото бъдещо развитие ще се формира според числото седем и бъдещият план на историята е вече тук. Лесно бих могъл да посоча, как в седемте римски цезари, които бяха вписани в “Сибилините книги” още в началото на римската епоха, са скрити пророчески исторически таблици. Но тогава хората знаеха и друго: “Това, което е записано там, ние ще го изживеем.” И при някои особено важни събития, те поглеждаха в свещените книги; ето защо тези книги се пазеха, обгърнати в свещен трепет и дълбока тайна.
към текста >>
Безброй исторически свидетелства за това са скрити в хода на третото културно направление, на асирийско-вавилоно-халдео-египетската
култура
.
Ето как човекът на третата следатлантска епоха проникваше материята и целия външен свят със силите на Духа.
Безброй исторически свидетелства за това са скрити в хода на третото културно направление, на асирийско-вавилоно-халдео-египетската култура.
към текста >>
Никога досега
култура
та не е била толкова егоистична, толкова неидеалистична както днес, а занапред тя ще става все по-егоистична.
Ние можем да разберем нашето съвремие само ако вникнем в дълбоките връзки между него и третата следатлантска епоха. Бих желал да посоча една от връзките между тези две епохи, за да се убедите колко чудно са построени нещата за този, който вижда по-навътре и знае, че това, което наричаме егоизъм и принцип на утилитарността, днес е постигнало своята върхова точка.
Никога досега културата не е била толкова егоистична, толкова неидеалистична както днес, а занапред тя ще става все по-егоистична.
Защото днес Духът е напълно окован в материалната култура. Човечеството трябваше да употреби неимоверна духовна сила, за да стигне до великите открития на новото време. Каква колосална духовна сила е нужна за откритието на телефона, телеграфа, железопътния транспорт и т.н.! Каква огромна духовна сила е материализирана в търговските отношения на нашия свят! Каква ог-ромна духовна сила е необходима, за да се изплати например една парична сума в Токио само срещу къс хартия, срещу един чек.
към текста >>
Защото днес Духът е напълно окован в материалната
култура
.
Ние можем да разберем нашето съвремие само ако вникнем в дълбоките връзки между него и третата следатлантска епоха. Бих желал да посоча една от връзките между тези две епохи, за да се убедите колко чудно са построени нещата за този, който вижда по-навътре и знае, че това, което наричаме егоизъм и принцип на утилитарността, днес е постигнало своята върхова точка. Никога досега културата не е била толкова егоистична, толкова неидеалистична както днес, а занапред тя ще става все по-егоистична.
Защото днес Духът е напълно окован в материалната култура.
Човечеството трябваше да употреби неимоверна духовна сила, за да стигне до великите открития на новото време. Каква колосална духовна сила е нужна за откритието на телефона, телеграфа, железопътния транспорт и т.н.! Каква огромна духовна сила е материализирана в търговските отношения на нашия свят! Каква ог-ромна духовна сила е необходима, за да се изплати например една парична сума в Токио само срещу къс хартия, срещу един чек.
към текста >>
Египтяните балсамираха телата на мъртвите, за да могат хората на петата следатлантска
култура
да развият едно възможно най-интензивно съзнание за личността.
Основната причина за всичко това се съдържа в една важна особеност на третата следатлантска културна епоха: В стремежа, човешкото физическо тяло да бъде запазено и след смъртта под формата на мумия. Чрез балсамирането египтяните искаха да спрат разпадните процеси на смъртта. В този случай се стигна до такава силна привързаност към отделната личност, че днес в хода на прераж-данията тази привързаност се проявява като едно подчертано силно чувство за собствената личност. Обстоятелството, че днес то е толкова силно, идва като последица от факта, че през египетската епоха телата бяха балсамирани. Ето как всичко в еволюцията на човечеството е взаимно свързано.
Египтяните балсамираха телата на мъртвите, за да могат хората на петата следатлантска култура да развият едно възможно най-интензивно съзнание за личността.
Колко дълбоки Мистерии са скрити в историята на човечеството!
към текста >>
А в римската
култура
човек създава копие на себе си в лицето на държавните институции.
През четвъртата следатлантска културна епоха, гръко-римската, човекът осъществява своя вътрешен живот преди всичко в условията на външния свят. Едва в Гърция човекът се обективира в материята, във формите на изкуството. Човекът влага своята собствена форма в образите на гръцките Богове. В драмите на Есхил усещаме, как човекът се стреми към художествено претворяване на своята собствена индивидуалност. Той сам излиза на физическото поле и създава копие на самия себе си.
А в римската култура човек създава копие на себе си в лицето на държавните институции.
Крещящо дилетантство е да се търсят корените на това, което днес наричаме “юриспруденция”, в епохите преди Рим. Това, което съществува преди Рим, като понятие, е коренно различно от “Jus”, от правото. Защото понятието за човека като отделна личност, правовото понятие за личност, преди Рим, то изобщо не е съществувало. В древна Гърция имаме “полис”, малкия “град-държава”, и човекът усеща себе си като член на този малък “град-държава”. Днешният човек трудно би се приспособил към индивидуалното съзнание, характерно за гръцката епоха.
към текста >>
По време на римската
култура
обаче, човекът навлиза до такава степен във физическия свят, че отделната човешка личност - вече като римски гражданин - встъпва в своите юридически права.
Крещящо дилетантство е да се търсят корените на това, което днес наричаме “юриспруденция”, в епохите преди Рим. Това, което съществува преди Рим, като понятие, е коренно различно от “Jus”, от правото. Защото понятието за човека като отделна личност, правовото понятие за личност, преди Рим, то изобщо не е съществувало. В древна Гърция имаме “полис”, малкия “град-държава”, и човекът усеща себе си като член на този малък “град-държава”. Днешният човек трудно би се приспособил към индивидуалното съзнание, характерно за гръцката епоха.
По време на римската култура обаче, човекът навлиза до такава степен във физическия свят, че отделната човешка личност - вече като римски гражданин - встъпва в своите юридически права.
Бавно и постепенно развитието напредва, и по-нататък ние ще проследим как личността все повече излиза на преден план и все повече завладява физическия свят. Човекът все повече и повече потъва в материята.
към текста >>
Нашата културна епоха е първата след гръко-римската културна епоха, с други думи, тя е петата следатлантска
култура
; следват шестата и седмата културни епохи.
Нашата културна епоха е първата след гръко-римската културна епоха, с други думи, тя е петата следатлантска култура; следват шестата и седмата културни епохи.
Четвъртата култура, гръко-римската, е точно по средата и по времето на тази средна следатлантска култура, на Земята дойде Христос Исус. Това събитие беше подготвено през третата следатлантска култура, защото всичко в света се нуждае от подготовка. През третата епоха се подготви онова, което трябваше да настъпи като най-великото събитие на Земята по времето на четвъртата следатлантска епоха, когато хората бяха развили личността до такава степен, че изобразяваха своите Богове в човешки облик. През гръцката епоха човекът създава в своето изкуство света на Боговете по свое подобие. Същото той повтаря и в държавата.
към текста >>
Четвъртата
култура
, гръко-римската, е точно по средата и по времето на тази средна следатлантска
култура
, на Земята дойде Христос Исус.
Нашата културна епоха е първата след гръко-римската културна епоха, с други думи, тя е петата следатлантска култура; следват шестата и седмата културни епохи.
Четвъртата култура, гръко-римската, е точно по средата и по времето на тази средна следатлантска култура, на Земята дойде Христос Исус.
Това събитие беше подготвено през третата следатлантска култура, защото всичко в света се нуждае от подготовка. През третата епоха се подготви онова, което трябваше да настъпи като най-великото събитие на Земята по времето на четвъртата следатлантска епоха, когато хората бяха развили личността до такава степен, че изобразяваха своите Богове в човешки облик. През гръцката епоха човекът създава в своето изкуство света на Боговете по свое подобие. Същото той повтаря и в държавата. Човекът продължава да “слиза” и да обхваща материята, стигайки до бракосъчетанието между Майя и Духа.
към текста >>
Това събитие беше подготвено през третата следатлантска
култура
, защото всичко в света се нуждае от подготовка.
Нашата културна епоха е първата след гръко-римската културна епоха, с други думи, тя е петата следатлантска култура; следват шестата и седмата културни епохи. Четвъртата култура, гръко-римската, е точно по средата и по времето на тази средна следатлантска култура, на Земята дойде Христос Исус.
Това събитие беше подготвено през третата следатлантска култура, защото всичко в света се нуждае от подготовка.
През третата епоха се подготви онова, което трябваше да настъпи като най-великото събитие на Земята по времето на четвъртата следатлантска епоха, когато хората бяха развили личността до такава степен, че изобразяваха своите Богове в човешки облик. През гръцката епоха човекът създава в своето изкуство света на Боговете по свое подобие. Същото той повтаря и в държавата. Човекът продължава да “слиза” и да обхваща материята, стигайки до бракосъчетанието между Майя и Духа. Този е моментът, когато човекът стига и до разбирането на личността.
към текста >>
Ето как в средната следатлантска
култура
, в гръко-римската културна епоха, самият Бог се явява като човек, като отделна личност.
През гръцката епоха човекът създава в своето изкуство света на Боговете по свое подобие. Същото той повтаря и в държавата. Човекът продължава да “слиза” и да обхваща материята, стигайки до бракосъчетанието между Майя и Духа. Този е моментът, когато човекът стига и до разбирането на личността. Вие ще се съгласите, че това беше и времето, когато той може да схване Бога като лично явление; времето, когато Духът, принадлежащ на Земята, напредва към личността.
Ето как в средната следатлантска култура, в гръко-римската културна епоха, самият Бог се явява като човек, като отделна личност.
Като един чуден образ застава пред нас всичко, което човекът на гръцкото изкуство създава по свое подобие. И нима, когато преминаваме от гръцката култура в римската и виждаме образите на великия римски свят, те не са сякаш самите гръцки Богове, слезли от своите пиедестали и наметнали своите тоги? Нима това не се вижда съвсем ясно?
към текста >>
И нима, когато преминаваме от гръцката
култура
в римската и виждаме образите на великия римски свят, те не са сякаш самите гръцки Богове, слезли от своите пиедестали и наметнали своите тоги?
Човекът продължава да “слиза” и да обхваща материята, стигайки до бракосъчетанието между Майя и Духа. Този е моментът, когато човекът стига и до разбирането на личността. Вие ще се съгласите, че това беше и времето, когато той може да схване Бога като лично явление; времето, когато Духът, принадлежащ на Земята, напредва към личността. Ето как в средната следатлантска култура, в гръко-римската културна епоха, самият Бог се явява като човек, като отделна личност. Като един чуден образ застава пред нас всичко, което човекът на гръцкото изкуство създава по свое подобие.
И нима, когато преминаваме от гръцката култура в римската и виждаме образите на великия римски свят, те не са сякаш самите гръцки Богове, слезли от своите пиедестали и наметнали своите тоги?
Нима това не се вижда съвсем ясно?
към текста >>
134.
ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ
GA_103 Евангелието на Йоан
Посочихме също, как след атлантския Потоп възникна първата велика следатлантска културна епоха, древноиндийската
култура
.
Вече стана дума за възходящата посока, в която започна да се развива следатлантското човечество.
Посочихме също, как след атлантския Потоп възникна първата велика следатлантска културна епоха, древноиндийската култура.
Показахме, че характерната особеност на тази древноиндийска култура се свеждаше до това, че човешките души бяха заливани от копнежи и спомени. Разказахме и за това, по какво копнеят те, какво искат да си спомнят. Спомените се състояха в това, че бяха останали живи предания за една от епохите преди атлантския Потоп, през която всички човеци притежаваха едно сумрачно ясновидство, позволяващо им да виждат в духовния свят, така че той им беше познат от техните собствени изживявания, както за днешните хора са очевидни четирите царства на природата: минералното, растителното и т.н. Видяхме, че преди атлантската катастрофа все още нямаше рязка граница между ясното дневно съзнание и нощното съзнание на човека. Когато тогавашният човек заспиваше, неговите вътрешни изживявания не бяха така несъзнателни и тъмни, както днес; когато образите от дневния живот изчезваха, възникваха образите от духовния живот, и тогава той навлизаше всред процесите и Съществата на духовния свят.
към текста >>
Показахме, че характерната особеност на тази древноиндийска
култура
се свеждаше до това, че човешките души бяха заливани от копнежи и спомени.
Вече стана дума за възходящата посока, в която започна да се развива следатлантското човечество. Посочихме също, как след атлантския Потоп възникна първата велика следатлантска културна епоха, древноиндийската култура.
Показахме, че характерната особеност на тази древноиндийска култура се свеждаше до това, че човешките души бяха заливани от копнежи и спомени.
Разказахме и за това, по какво копнеят те, какво искат да си спомнят. Спомените се състояха в това, че бяха останали живи предания за една от епохите преди атлантския Потоп, през която всички човеци притежаваха едно сумрачно ясновидство, позволяващо им да виждат в духовния свят, така че той им беше познат от техните собствени изживявания, както за днешните хора са очевидни четирите царства на природата: минералното, растителното и т.н. Видяхме, че преди атлантската катастрофа все още нямаше рязка граница между ясното дневно съзнание и нощното съзнание на човека. Когато тогавашният човек заспиваше, неговите вътрешни изживявания не бяха така несъзнателни и тъмни, както днес; когато образите от дневния живот изчезваха, възникваха образите от духовния живот, и тогава той навлизаше всред процесите и Съществата на духовния свят. А когато сутрин отново се прибираше в своето физическо тяло, духовните изживявания и истини потъваха в мрак и около него се появяваше днешната действителност на минералите, растенията, животните и т.н.
към текста >>
През древно-индийската
култура
, Йога беше онзи специфичен процес, с чиято помощ човекът се пренасяше в старото сумрачно ясновидство.
Рязката граница между нощното безсъзнание и дневната будност се очертава едва след атлантския Потоп, в нашата следатлантска епоха. Човекът все повече се откъсваше от духовната действителност - що се отнася до непосредствените му възприятия - и все повече навлизаше в чисто физическата действителност. Оставаше само споменът, че има и друго царство, едно царство на духовни процеси и Същества, и точно по тези спомени се разгаряше копнежът на душите, чрез някакви изключителни състояния отново да се издигнат до сферите, където човекът пребиваваше преди вплитането си във физическия свят. Тези изключителни състояния бяха достъпни само на малцина избраници, на посветените, чиито вътрешни сетива бяха “отваряни” в мистерийните центрове, така че те можеха да виждат в духовния свят. Посветените предлагаха на другите хора, на които липсваха тези способности, потвърждение за реалността на духовните светове.
През древно-индийската култура, Йога беше онзи специфичен процес, с чиято помощ човекът се пренасяше в старото сумрачно ясновидство.
А онези, които бяха посвещавани, по силата на самия този факт, и като свидетели на духовния свят, ставаха предводители на човечеството.
към текста >>
Този копнеж за връщане в духовния свят пораждаше всред древноиндийската
култура
преди всичко онова настроение, което караше хората да разглеждат външната действителност като илюзия, като Майя.
Този копнеж за връщане в духовния свят пораждаше всред древноиндийската култура преди всичко онова настроение, което караше хората да разглеждат външната действителност като илюзия, като Майя.
Те си казваха: Истинската действителност е само в духовния свят, където можем да се връщаме с помощта на Йога. Тъкмо този свят, изпълнен с духовни процеси и Същества, е истински, докато материалният свят е недействителен, той е илюзия, Майя!
към текста >>
В онази
култура
, която определяме като древно-персийска - защото историческите сведения за персийската или Заратустровата
култура
са само последен отзвук на това, за което става дума тук, в тази втора културна епоха ние виждаме как хората предприемат първата стъпка, за да надраснат древноиндийския принцип и за да завладеят физическата действителност.
В онази култура, която определяме като древно-персийска - защото историческите сведения за персийската или Заратустровата култура са само последен отзвук на това, за което става дума тук, в тази втора културна епоха ние виждаме как хората предприемат първата стъпка, за да надраснат древноиндийския принцип и за да завладеят физическата действителност.
Но все още няма и следа от едно сърдечно проникване в материята, няма и никакво сериозно изследване на физическите закономерности. Древноиндийската култура не отстъпва така бързо. Дори нейните далечни останки от по-късните времена, показват ехото от онова настроение, което третира физическата действителност като илюзия. Ето защо нашата съвременна култура никога не би могла да произлезе непосредствено от древноиндийската култура. Там цялата мъдрост беше насочена извън физическия свят и гледаше нагоре към духовните светове като към скъп и свят спомен, докато изследването и култивирането на физическата действителност изглеждаше лишено от всякакъв смисъл.
към текста >>
Древноиндийската
култура
не отстъпва така бързо.
В онази култура, която определяме като древно-персийска - защото историческите сведения за персийската или Заратустровата култура са само последен отзвук на това, за което става дума тук, в тази втора културна епоха ние виждаме как хората предприемат първата стъпка, за да надраснат древноиндийския принцип и за да завладеят физическата действителност. Но все още няма и следа от едно сърдечно проникване в материята, няма и никакво сериозно изследване на физическите закономерности.
Древноиндийската култура не отстъпва така бързо.
Дори нейните далечни останки от по-късните времена, показват ехото от онова настроение, което третира физическата действителност като илюзия. Ето защо нашата съвременна култура никога не би могла да произлезе непосредствено от древноиндийската култура. Там цялата мъдрост беше насочена извън физическия свят и гледаше нагоре към духовните светове като към скъп и свят спомен, докато изследването и култивирането на физическата действителност изглеждаше лишено от всякакъв смисъл. Сам по себе си, древноиндийският принцип никога не би могъл да вдъхнови една наука, която да служи на нашия земен свят; този принцип никога не би позволил онова сериозно проучване на природните закони, което е в основата на нашата съвременна култура. Всичко това никога не би могло да произлезе от древноиндийската същност.
към текста >>
Ето защо нашата съвременна
култура
никога не би могла да произлезе непосредствено от древноиндийската
култура
.
В онази култура, която определяме като древно-персийска - защото историческите сведения за персийската или Заратустровата култура са само последен отзвук на това, за което става дума тук, в тази втора културна епоха ние виждаме как хората предприемат първата стъпка, за да надраснат древноиндийския принцип и за да завладеят физическата действителност. Но все още няма и следа от едно сърдечно проникване в материята, няма и никакво сериозно изследване на физическите закономерности. Древноиндийската култура не отстъпва така бързо. Дори нейните далечни останки от по-късните времена, показват ехото от онова настроение, което третира физическата действителност като илюзия.
Ето защо нашата съвременна култура никога не би могла да произлезе непосредствено от древноиндийската култура.
Там цялата мъдрост беше насочена извън физическия свят и гледаше нагоре към духовните светове като към скъп и свят спомен, докато изследването и култивирането на физическата действителност изглеждаше лишено от всякакъв смисъл. Сам по себе си, древноиндийският принцип никога не би могъл да вдъхнови една наука, която да служи на нашия земен свят; този принцип никога не би позволил онова сериозно проучване на природните закони, което е в основата на нашата съвременна култура. Всичко това никога не би могло да произлезе от древноиндийската същност. Защото, нима е необходимо да се вниква в силите на един свят, който се гради върху илюзия! Ако по-късно нещата се променят и в самата индийска култура, причината е не в нея, а в по-късни чужди влияния.
към текста >>
Сам по себе си, древноиндийският принцип никога не би могъл да вдъхнови една наука, която да служи на нашия земен свят; този принцип никога не би позволил онова сериозно проучване на природните закони, което е в основата на нашата съвременна
култура
.
Но все още няма и следа от едно сърдечно проникване в материята, няма и никакво сериозно изследване на физическите закономерности. Древноиндийската култура не отстъпва така бързо. Дори нейните далечни останки от по-късните времена, показват ехото от онова настроение, което третира физическата действителност като илюзия. Ето защо нашата съвременна култура никога не би могла да произлезе непосредствено от древноиндийската култура. Там цялата мъдрост беше насочена извън физическия свят и гледаше нагоре към духовните светове като към скъп и свят спомен, докато изследването и култивирането на физическата действителност изглеждаше лишено от всякакъв смисъл.
Сам по себе си, древноиндийският принцип никога не би могъл да вдъхнови една наука, която да служи на нашия земен свят; този принцип никога не би позволил онова сериозно проучване на природните закони, което е в основата на нашата съвременна култура.
Всичко това никога не би могло да произлезе от древноиндийската същност. Защото, нима е необходимо да се вниква в силите на един свят, който се гради върху илюзия! Ако по-късно нещата се променят и в самата индийска култура, причината е не в нея, а в по-късни чужди влияния.
към текста >>
Ако по-късно нещата се променят и в самата индийска
култура
, причината е не в нея, а в по-късни чужди влияния.
Ето защо нашата съвременна култура никога не би могла да произлезе непосредствено от древноиндийската култура. Там цялата мъдрост беше насочена извън физическия свят и гледаше нагоре към духовните светове като към скъп и свят спомен, докато изследването и култивирането на физическата действителност изглеждаше лишено от всякакъв смисъл. Сам по себе си, древноиндийският принцип никога не би могъл да вдъхнови една наука, която да служи на нашия земен свят; този принцип никога не би позволил онова сериозно проучване на природните закони, което е в основата на нашата съвременна култура. Всичко това никога не би могло да произлезе от древноиндийската същност. Защото, нима е необходимо да се вниква в силите на един свят, който се гради върху илюзия!
Ако по-късно нещата се променят и в самата индийска култура, причината е не в нея, а в по-късни чужди влияния.
към текста >>
За древноперсийската
култура
, видимата физическа действителност представлява поле за работа.
За древноперсийската култура, видимата физическа действителност представлява поле за работа.
Макар и все още да е считана за израз на враждебните Богове, проблясва надеждата, че с помощта на Боговете на светлината, физическата действителност може да бъде изцяло проникната от духовните сили и от добрите Богове. Представителят на персийската култура постепенно се пробужда за реалността на физическия свят. Макар и да го разглежда като област от Бога на тъмнината, той все пак храни надеждата, че може да вложи там силите на добрите Богове.
към текста >>
Представителят на персийската
култура
постепенно се пробужда за реалността на физическия свят.
За древноперсийската култура, видимата физическа действителност представлява поле за работа. Макар и все още да е считана за израз на враждебните Богове, проблясва надеждата, че с помощта на Боговете на светлината, физическата действителност може да бъде изцяло проникната от духовните сили и от добрите Богове.
Представителят на персийската култура постепенно се пробужда за реалността на физическия свят.
Макар и да го разглежда като област от Бога на тъмнината, той все пак храни надеждата, че може да вложи там силите на добрите Богове.
към текста >>
По-нататък човечеството навлиза в културната епоха, която има своя исторически израз във вавилоно-асирийско-халдео-египетската
култура
.
По-нататък човечеството навлиза в културната епоха, която има своя исторически израз във вавилоно-асирийско-халдео-египетската култура.
Звездното небе престава да бъде за човека една илюзия, а нещо, в чиито писмени знаци той вече може да чете. В това, което за индиеца беше все още Майя, в блясъка и орбитите на звездите, представителят на третата културна епоха вижда израз на решенията и намеренията от страна на божествено-духовни Същества. Постепенно хората се изпълват с усещането, че външната действителност е не илюзия, а едно откровение, едно проявление на божествено-духовни Същества. През египетската култура хората започнаха да прилагат това, което може да се извлече от звездната писменост, в картографирането на Земната повърхност. Защо египтяните станаха първите геометри?
към текста >>
През египетската
култура
хората започнаха да прилагат това, което може да се извлече от звездната писменост, в картографирането на Земната повърхност.
По-нататък човечеството навлиза в културната епоха, която има своя исторически израз във вавилоно-асирийско-халдео-египетската култура. Звездното небе престава да бъде за човека една илюзия, а нещо, в чиито писмени знаци той вече може да чете. В това, което за индиеца беше все още Майя, в блясъка и орбитите на звездите, представителят на третата културна епоха вижда израз на решенията и намеренията от страна на божествено-духовни Същества. Постепенно хората се изпълват с усещането, че външната действителност е не илюзия, а едно откровение, едно проявление на божествено-духовни Същества.
През египетската култура хората започнаха да прилагат това, което може да се извлече от звездната писменост, в картографирането на Земната повърхност.
Защо египтяните станаха първите геометри? Защото вярваха, че чрез мислите, които разпределят и подреждат Земята, може да се овладее, да се преобрази и самата материя.
към текста >>
През древноиндийската
култура
този собствен духовен свят беше обгърнат от едно странно настроение.
Доколкото през Атлантската епоха човекът поглеждаше навън с един вид сънищно, ясновиждащо съзнание, той всъщност не обръщаше внимание на своите вътрешни процеси. Вътрешният свят, който по-късно щеше да бъде обхванат от Аза или “Аз-съм”, все още имаше твърде неясни контури. Наред с изчезването на духовния свят, човекът осъзна и своя собствен духовен свят.
През древноиндийската култура този собствен духовен свят беше обгърнат от едно странно настроение.
Хората смятаха, че ако искат да проникнат в духовния свят и да се издигнат над илюзиите, те трябва да се откажат от “Аз-съм” и да се потопят във Всемирния Дух, в Брахман. Ето защо старите методи на посвещение са свързани със загуба на личното съзнание. Най-древните форми на посвещение се отличават преди всичко с едно безлично навлизане в духовния свят.
към текста >>
Първата следатлантска
култура
е древноиндийската, втората е древноперсийската, третата е вавилоно-асирийско-халдео-египетската, следва четвъртата - гръко-римската, а петата е нашата съвременна културна епоха.
Следователно, виждаме как постепенно напредва нормалният ход на човешката еволюция.
Първата следатлантска култура е древноиндийската, втората е древноперсийската, третата е вавилоно-асирийско-халдео-египетската, следва четвъртата - гръко-римската, а петата е нашата съвременна културна епоха.
Преди да започне четвъртата епоха, от третата епоха - като едно тайнствено разклонение - се отделя онзи народ, чиито традиции слагат основата на християнството. И ако обобщим всичко, казано в хода на досегашните лекции, ще намерим за напълно логично, че явяването на Христос трябваше да стане тъкмо в четвъртата културна епоха.
към текста >>
135.
ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ
GA_103 Евангелието на Йоан
Относно това, което ще замени нашата
култура
,
култура
та след седмото подразделение, понятието “раса” изобщо не трябва да се употребява, защото тогава човечеството ще се диференцира според съвсем други закони.
За тези седем фази е валиден изразът “расово развитие”. Защото тези последователни степени, осъществени на древната Атлантида, бяха твърде различни откъм телесната, вътретелесната и външнотелесната си характеристика, като към външното тяло тук причисляваме и вътрешната конфигурация на мозъка, кръвта и другите телесни течности. Не може и дума да става, че първите представители на следатлантското човечество, древните индийци, са толкова различни от нас, за да употребим спрямо тях израза “раса”. Естествено, терминологичната приемственост е добре да се запази и често е наложително да прибягваме до това старо понятие за расите. Обаче покрай думата “раса” лесно може да се породи една погрешна представа, защото се пренебрегва нещо съществено: че диференциращият принцип, според който човечеството се разделя на различни групи, е много по-сложен от всичко, което съдържа понятието “раса”.
Относно това, което ще замени нашата култура, културата след седмото подразделение, понятието “раса” изобщо не трябва да се употребява, защото тогава човечеството ще се диференцира според съвсем други закони.
към текста >>
Египетската
култура
спада към третата културна епоха и от нейните дълбини израстна старозаветното юдейство, за да породи - така да се каже от утробата на третата културна епоха - и самото християнство, което навлезе в света с идването на Христос Исус през четвъртата епоха.
Следователно ние се намираме в петата следатлантска културна епоха и знаем: Християнството е навлязло в еволюцията на човечеството през четвъртата епоха. Доколкото човечеството от петата епоха можа да го обхване, то продължава да тласка развитието напред, и ние бихме могли да предвидим - в смисъла на Духовната наука - как ще се развива християнството през следващите епохи. Още вчера споменахме, че мисията на християнството се подготвя в третата културна епоха.
Египетската култура спада към третата културна епоха и от нейните дълбини израстна старозаветното юдейство, за да породи - така да се каже от утробата на третата културна епоха - и самото християнство, което навлезе в света с идването на Христос Исус през четвъртата епоха.
към текста >>
Ето защо в таблицата, на древноиндийската
култура
съответства “етерното тяло”.
През първата следатлантска културна епоха човекът работи върху своето етерно тяло и го превръща в носител на Аза, както по-рано е постъпил и със своето физическо тяло. И така, през древноиндийската културна епоха, човекът притежава за своя Аз не само един физически инструмент, но и едно подходящо за целта етерно тяло.
Ето защо в таблицата, на древноиндийската култура съответства “етерното тяло”.
към текста >>
През древноперсийската културна епоха се изгражда същинското астрално тяло или “сетивното тяло”;то е носител на действените човешки импулси и преходът от индийската към персийската
култура
се свежда до култивирането на материалния свят.
През древноперсийската културна епоха се изгражда същинското астрално тяло или “сетивното тяло”;то е носител на действените човешки импулси и преходът от индийската към персийската култура се свежда до култивирането на материалния свят.
Характерна за тази културна епоха е двигателната активност на ръцете и всичко, свързано с нея, с една дума - трудът. Древните индийци - и то в много по-голяма степен, отколкото предполагаме - далеч не са склонни към ръчни действия, а към съзерцателно извисяване над материята. За да си припомнят предишните състояния, те трябваше да се вглъбяват дълбоко в себе си. Ето защо, в общи линии, индийското посвещение (Йога) държи толкова много на етерното тяло и неговото развитие.
към текста >>
През древноперсийската
култура
, Азът трябваше да навлезе в сетивното тяло.
Нека сега да се отправим по-нататък.
През древноперсийската култура, Азът трябваше да навлезе в сетивното тяло.
А културата на асирийци, вавилонци, халдеи и египтяни се състоеше в това, Азът да се издигне до Сетивната Душа.
към текста >>
А
култура
та на асирийци, вавилонци, халдеи и египтяни се състоеше в това, Азът да се издигне до Сетивната Душа.
Нека сега да се отправим по-нататък. През древноперсийската култура, Азът трябваше да навлезе в сетивното тяло.
А културата на асирийци, вавилонци, халдеи и египтяни се състоеше в това, Азът да се издигне до Сетивната Душа.
към текста >>
В човека на египетско-халдейската епоха има твърде малко от това, което бихме могли да наречем
култура
на личността,
култура
на разума.
Какво представлява Сетивната Душа? Това, което при сетивния човек се насочва предимно навън и му позволява да възприеме господствуващия във външната природа Дух чрез своите очи и останалите сетива. През тази епоха очите се насочват към материалните предмети на външното пространство, към звездите и техния ход. Върху Сетивната Душа действува това, което е разположено в пространството.
В човека на египетско-халдейската епоха има твърде малко от това, което бихме могли да наречем култура на личността, култура на разума.
Съвременният човек също няма правилна представа за същността на египетската мъдрост през онази епоха. Всъщност египетската мъдрост не беше свързана с мисленето, с мисловните асоциации, както това стана по-късно; а когато човекът отправяше погледа си навън, той просто “възприемаше” законите, понеже ги разчиташе във външния свят с помощта на своите сетива. Всичко се свеждаше до разгадаване на законите; нямаше и следа от понятия, от понятийна наука, налице беше наука на съзерцанието, наука на усещането.
към текста >>
В
култура
та на Манас, изворите на истината ще бъдат все повече усещани не другаде, а в здравата и силна личност, в нейния неповторим индивидуализъм, като в същото време на висшите истини няма да се гледа по различен начин от отделните хора, какъвто е случаят и с математическите истини.
В културата на Манас, изворите на истината ще бъдат все повече усещани не другаде, а в здравата и силна личност, в нейния неповторим индивидуализъм, като в същото време на висшите истини няма да се гледа по различен начин от отделните хора, какъвто е случаят и с математическите истини.
За тях хората постигат съгласие, защото те са твърде обикновени истини. А относно другите истини хората спорят не защото може да има две правилни мнения, а защото все още не са стигнали дотам, да отстранят всичко, което произтича от лични симпатии и антипатии. Ако хората биха следвали личното си мнение и при най-елементарните математически истини, тогава много домакини вероятно биха се съгласили, че 2x2=5, а не 4. За онзи, който вниква дълбоко в естеството на нещата, е просто невъзможно да спори върху тяхната по-висша природа. Има само една възможност - той сам да се издигне до тази по-висша природа.
към текста >>
Ако този импулс беше озарил древноиндийската културна епоха, човечеството щеше да се проникне от духовния елемент на християнството, обаче човечеството никога нямаше да завладее материалния свят и да създаде всичко онова, което днес наричаме материална
култура
.
Представете си, как импулсът, даден на човечеството от Христос, не е вече тук, и цялото човечество трябва да затъне в окончателен упадък и да се свърже за вечни времена с материята; как човечеството би било обхванато, според един окултен израз, от “тежестта на материята” и как би било отклонено от пътя на своята еволюция. Ние можем нагледно да си представим, как следатлантското човечество затъна в материята. Но преди да стигне най-долната мъртва точка, то усети в себе си другия импулс, който го тласна в противоположната посока. Това беше Христовият Импулс. Ако Христовият Импулс беше подействувал по-рано, човечеството изобщо нямаше да стигне до материалния момент от своето развитие.
Ако този импулс беше озарил древноиндийската културна епоха, човечеството щеше да се проникне от духовния елемент на християнството, обаче човечеството никога нямаше да завладее материалния свят и да създаде всичко онова, което днес наричаме материална култура.
към текста >>
Благодарение на факта, че християнството изчака подходящия момент, то направи възможен прехода към материалната
култура
; а благодарение на факта, че се намеси в еволюцията точно когато трябваше, то позволи на всички, които приемат Христовия Принцип, отново да се издигнат над материята.
Може и да звучи странно, когато казваме, че без християнството не биха съществували влакове, параходи и т.н., но за този, който схваща връзката между нещата, това е точно така. Тези културни постижения никога не биха могли да възникнат в древноиндийската културна епоха. Дълбока, тайнствена връзка има между християнството и всичко онова, което определяме като “гордостта на човечеството”.
Благодарение на факта, че християнството изчака подходящия момент, то направи възможен прехода към материалната култура; а благодарение на факта, че се намеси в еволюцията точно когато трябваше, то позволи на всички, които приемат Христовия Принцип, отново да се издигнат над материята.
към текста >>
Една материалистична
култура
никога не може да разбере Евангелието на Йоан.
Неразбирането на такъв религиозен източник като Евангелието на Йоан, е свързано със самата същност на съвременната материалистична епоха.
Една материалистична култура никога не може да разбере Евангелието на Йоан.
Но спиритуалната култура, която започва с Антропософското Движение, ще разбере този религиозен документ в неговата истинска духовна форма и ще подготви това, което човечеството трябва да пренесе в шестата културна епоха.
към текста >>
Но спиритуалната
култура
, която започва с Антропософското Движение, ще разбере този религиозен документ в неговата истинска духовна форма и ще подготви това, което човечеството трябва да пренесе в шестата културна епоха.
Неразбирането на такъв религиозен източник като Евангелието на Йоан, е свързано със самата същност на съвременната материалистична епоха. Една материалистична култура никога не може да разбере Евангелието на Йоан.
Но спиритуалната култура, която започва с Антропософското Движение, ще разбере този религиозен документ в неговата истинска духовна форма и ще подготви това, което човечеството трябва да пренесе в шестата културна епоха.
към текста >>
136.
1. ВСТЪПИТЕЛНА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг, 17 Юни 1908 г.
GA_104 Апокалипсисът на Йоан
И Духовната Наука трябва да потвърди един такъв въпрос, въпреки че тя прави това в един смисъл различен от този на материалистичната наука за развитието на
култура
та.
Съществуват ли някакви преди религиозна епоха на човечеството? Да, имало е някога една епоха на Земята, когато не е съществувала никаква религия.
И Духовната Наука трябва да потвърди един такъв въпрос, въпреки че тя прави това в един смисъл различен от този на материалистичната наука за развитието на културата.
към текста >>
С нарастващата умствена
култура
на човечеството паметта е отстъпила значително на заден план.
Така ние ще можем да си представим, как човекът е живял при други условия и в други форми на съзнанието, различни от днешните. Ако проследим тези форми на съзнанието хиляди, хиляди години назад в миналото, ние ще открием все нови и нови. Това, което днес наричаме логическо мислене, интелект, ум, то се е развило едва по-късно в човечеството. В миналото много по-силни са били онези способности у човека, които днес вече се намират в упадък: Например паметта. В минали времена тези способности са били много по-силно развити отколкото днес.
С нарастващата умствена култура на човечеството паметта е отстъпила значително на заден план.
Който гледа света с проникващ и практически поглед, може и днес да констатира, че това, което Духовната Наука твърди по този начин, не виси във въздуха, а е здраво обоснован. Би могло да се каже: Ако това е вярно, тогава ако някой от днешните хора би изостанал по някаква случайност назад в своето развитие, би трябвало той да покаже, че именно по отношение на паметта той е най-силен; той би трябвало също да покаже, че ако се постараем да развием ума в един изкуствено задържан човек, неговата памет би намаляла силно.
към текста >>
Християнството съществува в света за всяка степен на съзнанието, за всяка степен на
култура
та, обаче то може да отговори и на най-високите изисквания.
Ето защо наивното съзнание може да предчувствува, какви истини се крият в него; обаче човекът ще желае да познава, а не само да вярва, за да намери удоволетворение в християнството. Той ще може да намери в Християнството онова съдържание, което да го задоволи напълно, Духовната Наука ще му даде обясненията на Евангелията. Ето защо Духовната Наука ще застане на мястото на най-висшите стари философии. Тя ще свидетелствува за цитираните в началото на тази сказка хубави думи на Хегел: С образа на Христа Исуса е свързана най-дълбоката мисъл, тази мисъл е свързана с неговия исторически и външен образ и всяка степен на съзнанието това е именно великото в християнството може да разбере външно това християнство. Обаче същевременно Християнството апелира и към най-дълбоко проникващата Мъдрост.
Християнството съществува в света за всяка степен на съзнанието, за всяка степен на културата, обаче то може да отговори и на най-високите изисквания.
към текста >>
137.
2. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг 18 Юни 1908 г.
GA_104 Апокалипсисът на Йоан
Достатъчно е само да си припомним, че там е казано: Този, който е автор на откровението, е отнесен на един самотен остров, който от най-древни времена е бил проникнат от една свещена атмосфера, който е бил място на една древна
култура
на мистериите (остров Патмос).
А сега трябва да отложим всичко, което може да се каже за историческата страна на Откровението, за по-късно, когато ще сме разбрали това, което лежи в основата на Откровението; т.е. трябва да го оставим за последните сказки. За онзи, който е проникнал що годе в Антропософията, не може да има никакво съмнение върху това, че още с встъпителните думи на Откровението се посочва това, което то трябва да бъде.
Достатъчно е само да си припомним, че там е казано: Този, който е автор на откровението, е отнесен на един самотен остров, който от най-древни времена е бил проникнат от една свещена атмосфера, който е бил място на една древна култура на мистериите (остров Патмос).
И когато ни се казва, че същия този, който е дал съдържанието на Откровението, се намираше в изстъпление духом и че това, което дава, той го е възприел духом, че същност това духом може да ни послужи от самото начало като едно указание, че съдържанието на Откровението произхожда от едно по-висше състояние на съзнанието, което човек постига чрез развитието на вътрешната творческа способност, чрез посвещението. Това, което не може да се види и чуе в сетивния свят, което не може да бъде възприемано чрез сетивата, във формата, в която Християнството може да го даде на света, то се съдържа в тайното Откровение на така наречения Йоан. Следователно в Откровението на Йоан ние имаме пред нас описанието на едно посвещение, на едно християнско посвещение. Необходимо е да извикаме само бегло пред душата си това, което е посвещението. Ние навлизаме все по-дълбоко в тази тема, във въпроса, какво става в посвещението?
към текста >>
Това, което се иска да бъде направено сред физическата
култура
, което се иска да бъде казано на онези, които работят във физическия свят, то им се казва в послания.
Така посветеният човек възприема първо един свят от образи като символичен израз на духовния свят, след това един свят на хармонията на сферите, като символичен израз на една по-висша сфера, после един свят на духовни Същества за което днес той може да си състави една представа само като ги сравнява с най-вътрешната същност на неговото същество, с това, което действува в него в смисъла на добрите сили или пък в смисъла на злите духовни сили. През тези степени минава посвещаващият се и тези степени са вярно отразени в Откровението на Йоана. В него се изхожда от физическия свят. Казва се това, което може първо да се каже със средствата на физическия свят в седемте послания.
Това, което се иска да бъде направено сред физическата култура, което се иска да бъде казано на онези, които работят във физическия свят, то им се казва в послания.
Защото словото, което е изразено в посланията, може да действува вътре във физическия свят.
към текста >>
138.
4. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг 20 Юни 1908 г.
GA_104 Апокалипсисът на Йоан
Знаем, че Антлантският потоп заличи от лицето на Земята старата Атлантида, че след това се разви и разцъфтя първата, древно-индийската
култура
, която бе последвана от Древно-персийската.
Сега трябва да запомним това, че първо може да се достигне един връх, от който можем да обгърнем с поглед 7-те културни епохи на голямата Следатлантска епоха, както от върха на една планина виждаме да се простира пред нас обширното поле. Ние всички познаваме вече тези културни епохи.
Знаем, че Антлантският потоп заличи от лицето на Земята старата Атлантида, че след това се разви и разцъфтя първата, древно-индийската култура, която бе последвана от Древно-персийската.
Знаем, че тази последната бе последвана от Асиро-вавилоно-халдео-египто-юдейската култура, след нея дойде четвъртата култура, Гръцко-римската, а след тази Петата, т.е. епохата, в която ние сега живеем. През Шестата културна епоха, която ще последва нашата, ще се развие в известно отношение плодът на това, което ние имаме да изградим като духовна култура. Седмата културна епоха ще завърши с войната на всички против всички. Тогава ще дойде онова ужасно опустошение на културата и само една малка група хора, която ще е възприела духовния принцип, ще може да се спаси от всеобщата гибел чрез егоизма.
към текста >>
Знаем, че тази последната бе последвана от Асиро-вавилоно-халдео-египто-юдейската
култура
, след нея дойде четвъртата
култура
, Гръцко-римската, а след тази Петата, т.е.
Сега трябва да запомним това, че първо може да се достигне един връх, от който можем да обгърнем с поглед 7-те културни епохи на голямата Следатлантска епоха, както от върха на една планина виждаме да се простира пред нас обширното поле. Ние всички познаваме вече тези културни епохи. Знаем, че Антлантският потоп заличи от лицето на Земята старата Атлантида, че след това се разви и разцъфтя първата, древно-индийската култура, която бе последвана от Древно-персийската.
Знаем, че тази последната бе последвана от Асиро-вавилоно-халдео-египто-юдейската култура, след нея дойде четвъртата култура, Гръцко-римската, а след тази Петата, т.е.
епохата, в която ние сега живеем. През Шестата културна епоха, която ще последва нашата, ще се развие в известно отношение плодът на това, което ние имаме да изградим като духовна култура. Седмата културна епоха ще завърши с войната на всички против всички. Тогава ще дойде онова ужасно опустошение на културата и само една малка група хора, която ще е възприела духовния принцип, ще може да се спаси от всеобщата гибел чрез егоизма. Следователно ние живеем, както казахме, в Петата подепоха /или Западно-европейската културна епоха/.
към текста >>
През Шестата културна епоха, която ще последва нашата, ще се развие в известно отношение плодът на това, което ние имаме да изградим като духовна
култура
.
Сега трябва да запомним това, че първо може да се достигне един връх, от който можем да обгърнем с поглед 7-те културни епохи на голямата Следатлантска епоха, както от върха на една планина виждаме да се простира пред нас обширното поле. Ние всички познаваме вече тези културни епохи. Знаем, че Антлантският потоп заличи от лицето на Земята старата Атлантида, че след това се разви и разцъфтя първата, древно-индийската култура, която бе последвана от Древно-персийската. Знаем, че тази последната бе последвана от Асиро-вавилоно-халдео-египто-юдейската култура, след нея дойде четвъртата култура, Гръцко-римската, а след тази Петата, т.е. епохата, в която ние сега живеем.
През Шестата културна епоха, която ще последва нашата, ще се развие в известно отношение плодът на това, което ние имаме да изградим като духовна култура.
Седмата културна епоха ще завърши с войната на всички против всички. Тогава ще дойде онова ужасно опустошение на културата и само една малка група хора, която ще е възприела духовния принцип, ще може да се спаси от всеобщата гибел чрез егоизма. Следователно ние живеем, както казахме, в Петата подепоха /или Западно-европейската културна епоха/. Както от върха на една планина се виждат градове, села и гори, така от върха на посвещението се виждат редуващите се културни епохи. Посветеният вижда тяхното значение.
към текста >>
Тогава ще дойде онова ужасно опустошение на
култура
та и само една малка група хора, която ще е възприела духовния принцип, ще може да се спаси от всеобщата гибел чрез егоизма.
Знаем, че Антлантският потоп заличи от лицето на Земята старата Атлантида, че след това се разви и разцъфтя първата, древно-индийската култура, която бе последвана от Древно-персийската. Знаем, че тази последната бе последвана от Асиро-вавилоно-халдео-египто-юдейската култура, след нея дойде четвъртата култура, Гръцко-римската, а след тази Петата, т.е. епохата, в която ние сега живеем. През Шестата културна епоха, която ще последва нашата, ще се развие в известно отношение плодът на това, което ние имаме да изградим като духовна култура. Седмата културна епоха ще завърши с войната на всички против всички.
Тогава ще дойде онова ужасно опустошение на културата и само една малка група хора, която ще е възприела духовния принцип, ще може да се спаси от всеобщата гибел чрез егоизма.
Следователно ние живеем, както казахме, в Петата подепоха /или Западно-европейската културна епоха/. Както от върха на една планина се виждат градове, села и гори, така от върха на посвещението се виждат редуващите се културни епохи. Посветеният вижда тяхното значение. Те представляват това, което се разгръща на нашето физическо поле като човешки култури. Ето защо ние говорим за културни епохи, в противоположност на расите.
към текста >>
Днес понятието "
култура
" вече замени понятието "раса".
Всичко което е свързано с понятието "раса", е остатък от епохата, която е предхождала нашата, а именно Атлантската. Ние живеем в епохата на културните периоди. Атлантида беше епохата, когато постепенно се развиха 7 редуващи се велики раси. Естествено плодовете на това образуване на расите се простира и до нашата епоха; ето защо и днес все още се говори за раси. Обаче днес това се за мъглени понятия на онези резки различия, които съществуваха между отделните раси.
Днес понятието "култура" вече замени понятието "раса".
Ето защо ние говорим за древната Индийска култура, а културата, за която ни разказват свещените индийски книги, Ведите, е само един неин отзвук. Древната Индийска култура е първо утринно зазоряване на Следатлантската епоха; тя следва непосредствено атлантската епоха.
към текста >>
Ето защо ние говорим за древната Индийска
култура
, а
култура
та, за която ни разказват свещените индийски книги, Ведите, е само един неин отзвук.
Ние живеем в епохата на културните периоди. Атлантида беше епохата, когато постепенно се развиха 7 редуващи се велики раси. Естествено плодовете на това образуване на расите се простира и до нашата епоха; ето защо и днес все още се говори за раси. Обаче днес това се за мъглени понятия на онези резки различия, които съществуваха между отделните раси. Днес понятието "култура" вече замени понятието "раса".
Ето защо ние говорим за древната Индийска култура, а културата, за която ни разказват свещените индийски книги, Ведите, е само един неин отзвук.
Древната Индийска култура е първо утринно зазоряване на Следатлантската епоха; тя следва непосредствено атлантската епоха.
към текста >>
Древната Индийска
култура
е първо утринно зазоряване на Следатлантската епоха; тя следва непосредствено атлантската епоха.
Атлантида беше епохата, когато постепенно се развиха 7 редуващи се велики раси. Естествено плодовете на това образуване на расите се простира и до нашата епоха; ето защо и днес все още се говори за раси. Обаче днес това се за мъглени понятия на онези резки различия, които съществуваха между отделните раси. Днес понятието "култура" вече замени понятието "раса". Ето защо ние говорим за древната Индийска култура, а културата, за която ни разказват свещените индийски книги, Ведите, е само един неин отзвук.
Древната Индийска култура е първо утринно зазоряване на Следатлантската епоха; тя следва непосредствено атлантската епоха.
към текста >>
Култура
та, за която говорим, се намираше непосредствено под влиянието на Атлантския потоп, или на великата епоха, както тя се нарича в съвременната наука.
Нека още веднъж си представим, как е живеел човекът през онова време, което отстои на 10 или 8 хиляди години зад нас. Когато говорим за действителни епохи, важат именно тези числа.
Културата, за която говорим, се намираше непосредствено под влиянието на Атлантския потоп, или на великата епоха, както тя се нарича в съвременната наука.
Атлантида потъна постепенно; един откъс след друг бяха погълната от потопа. След това на Земята живее един човешки род, от който една част се издига до най-висока степен на развитието, която можеше да се постигне. Това беше древно-индийският народ; това беше един човешки род, който обитаваше отвъд в далечна Азия и живееше повече със спомена за старите минали времена, отколкото в настоящето. Това е величието и могъществото на онази култура, за която това, което Ведите и Бхагават Гита пишат, са вече само отзвуци, че хората живееха тогава в спомена за това, което те са изживявали през Атлантската епоха. Спомнете си първата сказка на този цикъл; там бе казано, че хората от онова време имаха до голяма степен способността да развиват и проявяват определено сумрачно ясновидство.
към текста >>
Това е величието и могъществото на онази
култура
, за която това, което Ведите и Бхагават Гита пишат, са вече само отзвуци, че хората живееха тогава в спомена за това, което те са изживявали през Атлантската епоха.
Когато говорим за действителни епохи, важат именно тези числа. Културата, за която говорим, се намираше непосредствено под влиянието на Атлантския потоп, или на великата епоха, както тя се нарича в съвременната наука. Атлантида потъна постепенно; един откъс след друг бяха погълната от потопа. След това на Земята живее един човешки род, от който една част се издига до най-висока степен на развитието, която можеше да се постигне. Това беше древно-индийският народ; това беше един човешки род, който обитаваше отвъд в далечна Азия и живееше повече със спомена за старите минали времена, отколкото в настоящето.
Това е величието и могъществото на онази култура, за която това, което Ведите и Бхагават Гита пишат, са вече само отзвуци, че хората живееха тогава в спомена за това, което те са изживявали през Атлантската епоха.
Спомнете си първата сказка на този цикъл; там бе казано, че хората от онова време имаха до голяма степен способността да развиват и проявяват определено сумрачно ясновидство. Хората не бяха ограничени в този физически сетивен свят; те живееха между божествено-духовни същества; те виждаха около себе си тези божествено-духовни същества. Именно в това се състоеше преходът от Атлантската епоха към Следатлантската, че погледът на хората бе постепенно затворен за духовния свят, за астрално-етерния свят и бе ограничен само в този физически свят. Първите културни епохи бяха отбелязани с това, че хората имаха копнеж, дълбок копнеж за това, което техните прадеди от старата Атлантида са виждали, за което обаче се бе затворила вратата за тяхното виждане. Нашите прадеди са виждали със собствените си очи прадревната Мъдрост, макар и смътно.
към текста >>
Така чувствуваха хората древната свещена Индийска
култура
; те копнееха със всички нишки на тяхното същество да видят отново онова, което са виждали техните прадеди, за което разказваше древната мъдрост.
Хората не бяха ограничени в този физически сетивен свят; те живееха между божествено-духовни същества; те виждаха около себе си тези божествено-духовни същества. Именно в това се състоеше преходът от Атлантската епоха към Следатлантската, че погледът на хората бе постепенно затворен за духовния свят, за астрално-етерния свят и бе ограничен само в този физически свят. Първите културни епохи бяха отбелязани с това, че хората имаха копнеж, дълбок копнеж за това, което техните прадеди от старата Атлантида са виждали, за което обаче се бе затворила вратата за тяхното виждане. Нашите прадеди са виждали със собствените си очи прадревната Мъдрост, макар и смътно. Те живееха между духове, общуваха с богове и духове.
Така чувствуваха хората древната свещена Индийска култура; те копнееха със всички нишки на тяхното същество да видят отново онова, което са виждали техните прадеди, за което разказваше древната мъдрост.
И всичко материално, което току що беше изникнало пред физическите погледи на човеците, скалите на Земята, които едвам сега бяха станали видими, а по-рано бяха виждани само духовно, целият външен свят им изглеждаше много по-маловажен отколкото това, за което те можеха да си спомнят. Всичко, което физическите очи можеха да виждат бе наричано Майя, великата илюзия, великата измама, от която искаха да избягат.
към текста >>
Това, което тук на земята основава една
култура
на материалния свят, трябва да бъде постепенно прозряно."
А най-добрите от тази първа културна епоха можаха да се издигнат до състоянието и степента на техните прадеди чрез онзи метод на посвещението, известни остатъци от които се намират в Йогата. Всичко това произведе едно религиозно настроение, което може да се предаде със следните думи: "Това, което ни за обикаля като външен свят на сетивата, е измама, суетна и без стойност, истинното, действителното се намира горе в духовните светове, които сме напуснали." Духовните водачи на народа бяха онези, които можеха да се пренесат в областите, където са живели по-рано техните прадеди. Тази беше първата епоха на Следатлантския период. А всички епохи на Следатлантския период се характеризират с това, че човекът постепенно се научи все повече и повече да разбира, да познава външната сетивна действителност: "Това, което ни е дадено тук за външните сетива не трябва да се счита само като илюзия, то е един дар на духовните същества и не напразно боговете са ни дали камъните.
Това, което тук на земята основава една култура на материалния свят, трябва да бъде постепенно прозряно."
към текста >>
Вие още можете да познаете тези слаби отзвуци, когато ви се разказва за древната римска
култура
: Еней, син на Анхизес от Троя, която беше един град от третата епоха, странствува и стига най-после до Албалонга.
Вие още можете да видите такъв един остатък. Когато в страната на древния Египет са искали да упражнят това пророчески действуващото изкуство, те са разделяли следващата епоха на 7 периода: Първият период трябва да съдържа това, вторият това, третия онова и т.н. Според това следващите поколения следяха, какво има да се случи. Но това беше именно главната характерна черта на третата културна епоха. Четвъртата показваше още само слаби отзвуци от това.
Вие още можете да познаете тези слаби отзвуци, когато ви се разказва за древната римска култура: Еней, син на Анхизес от Троя, която беше един град от третата епоха, странствува и стига най-после до Албалонга.
С това име е обозначено едно място на една древна жреческа литература: Албалонга или дългата Алба, градът, от който трябваше да произлезе една култура на свещеници, културата на Рим. В свещеническата одежда на католическия свещеник още имаше един отзвук от този факт. Тогава е била предварително набелязана една седем-периодична културна епоха по начина на древните жреци. Така са били набелязани тези 7 епохи на римските царе!
към текста >>
С това име е обозначено едно място на една древна жреческа литература: Албалонга или дългата Алба, градът, от който трябваше да произлезе една
култура
на свещеници,
култура
та на Рим.
Когато в страната на древния Египет са искали да упражнят това пророчески действуващото изкуство, те са разделяли следващата епоха на 7 периода: Първият период трябва да съдържа това, вторият това, третия онова и т.н. Според това следващите поколения следяха, какво има да се случи. Но това беше именно главната характерна черта на третата културна епоха. Четвъртата показваше още само слаби отзвуци от това. Вие още можете да познаете тези слаби отзвуци, когато ви се разказва за древната римска култура: Еней, син на Анхизес от Троя, която беше един град от третата епоха, странствува и стига най-после до Албалонга.
С това име е обозначено едно място на една древна жреческа литература: Албалонга или дългата Алба, градът, от който трябваше да произлезе една култура на свещеници, културата на Рим.
В свещеническата одежда на католическия свещеник още имаше един отзвук от този факт. Тогава е била предварително набелязана една седем-периодична културна епоха по начина на древните жреци. Така са били набелязани тези 7 епохи на римските царе!
към текста >>
Те са стигнали до убеждението, че тези римски царе нищо общо с действителността в лаическия материален сми съл на думата; но какво всъщност се крие зад тях, а именно, че тук в книгите на сибилите е отбелязана предварително пророчески една
култура
според свещеното число 7, до това те не можаха да стигнат.
А историците на 19-тото столетие още веднъж са се измамели по отношение на тези 7 римски епохи.
Те са стигнали до убеждението, че тези римски царе нищо общо с действителността в лаическия материален сми съл на думата; но какво всъщност се крие зад тях, а именно, че тук в книгите на сибилите е отбелязана предварително пророчески една култура според свещеното число 7, до това те не можаха да стигнат.
Не е тук мястото да се впуснем в подробности относно отделните 7 царе. Но в тези отделни царе, като Ромулус, Нума, Помпилий, Тулус, Хостилиус и т.н., вие бихте могли да видите, как те отговарят на това, което са редуващите се културни епохи според 7-те принципа, които се явяват за нас в толкова различни области.
към текста >>
Погледнете Гръцко-римската
култура
, където в чудесните произведения на изкуството човекът създава във външния материален свят един съвършен образ на самия себе си, където в драмата се изобразяват неговите човешки съдбини /Есхил/.
И така през третата културна епоха хората можаха да проникнат, да пропият света на илюзията, майя, с човешкия дух. Това бе завършено през четвъртата културна епоха.
Погледнете Гръцко-римската култура, където в чудесните произведения на изкуството човекът създава във външния материален свят един съвършен образ на самия себе си, където в драмата се изобразяват неговите човешки съдбини /Есхил/.
към текста >>
И погледнете, обратно, как в древната Египетска
култура
се изучава волята на Боговете.
И погледнете, обратно, как в древната Египетска култура се изучава волята на Боговете.
Онова завладяване на материята, каквато виждаме през време на Гръцката култура, означава една степен повече, при която човекът обиква още повече материалното съществуване; а през време на римската култура човекът слиза напълно на физическото поле.
към текста >>
Онова завладяване на материята, каквато виждаме през време на Гръцката
култура
, означава една степен повече, при която човекът обиква още повече материалното съществуване; а през време на римската
култура
човекът слиза напълно на физическото поле.
И погледнете, обратно, как в древната Египетска култура се изучава волята на Боговете.
Онова завладяване на материята, каквато виждаме през време на Гръцката култура, означава една степен повече, при която човекът обиква още повече материалното съществуване; а през време на римската култура човекът слиза напълно на физическото поле.
към текста >>
Ние живеем сега в Петата културна епоха /можем да я наречем Западно-европейска Бележка на преводача./, където
култура
та е слязла още по-дълбоко, под равнището на човека.
Ние живеем сега в Петата културна епоха /можем да я наречем Западно-европейска Бележка на преводача./, където културата е слязла още по-дълбоко, под равнището на човека.
Ние живеем в епохата, когато човекът е станал роб на външните отношения, на външната среда. В древна Гърция духът бе употребен за одухотворяване на материята и одухотворената материя застава пред нас в образите на Аполон, на Зевса, в драмите на Софокъл и т.н. Там човекът беше слязъл до физическото поле, но не беше слязъл под равнището на човека. Същото имаме и през Римската епоха. Най-дълбоко слизане под сферата на човека става сега в нашата епоха.
към текста >>
В тези древни времена човекът виждаше великата звездна писменост на боговете; но с първобитни средства се изграждаха тогава постиженията на
култура
та, пирамидите, сфинксовете!
Същото имаме и през Римската епоха. Най-дълбоко слизане под сферата на човека става сега в нашата епоха. В нашата епоха духът стана роб на материята. Безкрайно много дух е употребен в нашата епоха, за да се проникне в природните сили на външния свят, за да се превърне този външен свят в едно място колкото е възможно по-удобно за човека. Нека сравним древните времена с нашето време.
В тези древни времена човекът виждаше великата звездна писменост на боговете; но с първобитни средства се изграждаха тогава постиженията на културата, пирамидите, сфинксовете!
към текста >>
Нека си дадем сметка, какви огромни жизнени сили са вложени в чисто материалната
култура
.
Каква сила на духа беше необходима, за да бъде изобретена парната машина и да бъде тя построена, за да бъдат измислени железопътните линия, телефонът и т.н. Необходимо беше да се употребят неимоверни сили на духовния живот, за да се открият и построят тези чисто материални културни средства. И за какво бяха те употребени? Има ли за духовния живот някаква разлика, дали през някоя от древните култури човекът е смилал житото между два камъка, за което естествено се изразходваше много малко духовна сила, или дали днес сме в състояние да телеграфираме до Америка, за да получим от там големи количества пшеница и да ги превърнем в брашно чрез чудесно устроени мелници? Целият този апарат е поставен в движение единствено заради стомаха.
Нека си дадем сметка, какви огромни жизнени сили са вложени в чисто материалната култура.
Тези външни културни средства допринасят твърде малко за истинската духовна култура. Телеграфът да речем се употребява твърде малко за антропософските въпроси. Ако бихте направили едно статистическо сравнение между това, което се употребява за материалната култура, и това, което допринася за духовния живот, тогава бихте разбрали, че духът е потънал под човешкото, че той е станал роб на материалния живот. По този начин ние решително имаме един слизащ надолу път на културата до нашата епоха, до Петата културна епоха. И този път би отишъл все по-надолу и по-надолу.
към текста >>
Тези външни културни средства допринасят твърде малко за истинската духовна
култура
.
Необходимо беше да се употребят неимоверни сили на духовния живот, за да се открият и построят тези чисто материални културни средства. И за какво бяха те употребени? Има ли за духовния живот някаква разлика, дали през някоя от древните култури човекът е смилал житото между два камъка, за което естествено се изразходваше много малко духовна сила, или дали днес сме в състояние да телеграфираме до Америка, за да получим от там големи количества пшеница и да ги превърнем в брашно чрез чудесно устроени мелници? Целият този апарат е поставен в движение единствено заради стомаха. Нека си дадем сметка, какви огромни жизнени сили са вложени в чисто материалната култура.
Тези външни културни средства допринасят твърде малко за истинската духовна култура.
Телеграфът да речем се употребява твърде малко за антропософските въпроси. Ако бихте направили едно статистическо сравнение между това, което се употребява за материалната култура, и това, което допринася за духовния живот, тогава бихте разбрали, че духът е потънал под човешкото, че той е станал роб на материалния живот. По този начин ние решително имаме един слизащ надолу път на културата до нашата епоха, до Петата културна епоха. И този път би отишъл все по-надолу и по-надолу. Ето защо човечеството трябваше да бъде предпазено от едно пълно потъване в материята чрез един нов импулс.
към текста >>
Ако бихте направили едно статистическо сравнение между това, което се употребява за материалната
култура
, и това, което допринася за духовния живот, тогава бихте разбрали, че духът е потънал под човешкото, че той е станал роб на материалния живот.
Има ли за духовния живот някаква разлика, дали през някоя от древните култури човекът е смилал житото между два камъка, за което естествено се изразходваше много малко духовна сила, или дали днес сме в състояние да телеграфираме до Америка, за да получим от там големи количества пшеница и да ги превърнем в брашно чрез чудесно устроени мелници? Целият този апарат е поставен в движение единствено заради стомаха. Нека си дадем сметка, какви огромни жизнени сили са вложени в чисто материалната култура. Тези външни културни средства допринасят твърде малко за истинската духовна култура. Телеграфът да речем се употребява твърде малко за антропософските въпроси.
Ако бихте направили едно статистическо сравнение между това, което се употребява за материалната култура, и това, което допринася за духовния живот, тогава бихте разбрали, че духът е потънал под човешкото, че той е станал роб на материалния живот.
По този начин ние решително имаме един слизащ надолу път на културата до нашата епоха, до Петата културна епоха. И този път би отишъл все по-надолу и по-надолу. Ето защо човечеството трябваше да бъде предпазено от едно пълно потъване в материята чрез един нов импулс. Никога по-рано земното човечество не беше слязло толкова дълбоко в материята. Трябваше да дойде един мощен, най-мощният от земните импулси.
към текста >>
По този начин ние решително имаме един слизащ надолу път на
култура
та до нашата епоха, до Петата културна епоха.
Целият този апарат е поставен в движение единствено заради стомаха. Нека си дадем сметка, какви огромни жизнени сили са вложени в чисто материалната култура. Тези външни културни средства допринасят твърде малко за истинската духовна култура. Телеграфът да речем се употребява твърде малко за антропософските въпроси. Ако бихте направили едно статистическо сравнение между това, което се употребява за материалната култура, и това, което допринася за духовния живот, тогава бихте разбрали, че духът е потънал под човешкото, че той е станал роб на материалния живот.
По този начин ние решително имаме един слизащ надолу път на културата до нашата епоха, до Петата културна епоха.
И този път би отишъл все по-надолу и по-надолу. Ето защо човечеството трябваше да бъде предпазено от едно пълно потъване в материята чрез един нов импулс. Никога по-рано земното човечество не беше слязло толкова дълбоко в материята. Трябваше да дойде един мощен, най-мощният от земните импулси. Това беше идването на Христа Исуса, което даде подтика към един нов духовен живот.
към текста >>
Колкото повече Евангелието се разпространи в неговата истинска форма, толкова повече човечеството ще има отново възможност, въпреки материалната
култура
, да развие един духовен живот, да възлезе отново в духовните светове.
Това беше идването на Христа Исуса, което даде подтика към един нов духовен живот. Това, което ние притежаваме като тласкащи нагоре сили в духовния свят през време на слизането, ние го дължим на онзи мощен импулс, който дойде чрез Христа Исуса. При това слизане в материята винаги е имало духовни импулси. Така се разви първо бавно, после все повече и повече християнският живот, който днес се намира едвам в своето начало, но който в бъдеще ще се издигне до нечувана слава, защото човечеството ще разбере Евангелията едвам в бъдеще. Но когато хората ще ги разберат напълно, тогава те ще видят, какъв неизмерим духовен живот се намира в тези Евангелия.
Колкото повече Евангелието се разпространи в неговата истинска форма, толкова повече човечеството ще има отново възможност, въпреки материалната култура, да развие един духовен живот, да възлезе отново в духовните светове.
Следователно това, което се развива от епоха на епоха в следатланските култури, авторът на Откровението си го представя изразено в по-малки общности. Така тези по-малки общности, които са разпределени в пространството върху нашата Земя, стават представители на тези културни епохи. Когато говори за общността или църквата от Ефес, той разбира: "аз приемам че в Ефес живееше една общност, която в известно отношение наистина беше приела християнството; но понеже всичко се развива постепенно, то от всяка културна епоха остава да съществува по нещо в следващите епохи. В Ефес ние наистина имаме една школа на посвещението, обаче там християнското учение е така оцветено, че навсякъде все още можем да познаем чертите на древната Индийска култура. "той иска да ни покаже с това първата епоха на следатлантското време.
към текста >>
В Ефес ние наистина имаме една школа на посвещението, обаче там християнското учение е така оцветено, че навсякъде все още можем да познаем чертите на древната Индийска
култура
.
Но когато хората ще ги разберат напълно, тогава те ще видят, какъв неизмерим духовен живот се намира в тези Евангелия. Колкото повече Евангелието се разпространи в неговата истинска форма, толкова повече човечеството ще има отново възможност, въпреки материалната култура, да развие един духовен живот, да възлезе отново в духовните светове. Следователно това, което се развива от епоха на епоха в следатланските култури, авторът на Откровението си го представя изразено в по-малки общности. Така тези по-малки общности, които са разпределени в пространството върху нашата Земя, стават представители на тези културни епохи. Когато говори за общността или църквата от Ефес, той разбира: "аз приемам че в Ефес живееше една общност, която в известно отношение наистина беше приела християнството; но понеже всичко се развива постепенно, то от всяка културна епоха остава да съществува по нещо в следващите епохи.
В Ефес ние наистина имаме една школа на посвещението, обаче там християнското учение е така оцветено, че навсякъде все още можем да познаем чертите на древната Индийска култура.
"той иска да ни покаже с това първата епоха на следатлантското време. Следователно тази първа културна епоха в следатлантското време е представена в лицето на Ефеската църква. И това, което трябва да бъде възвестено в едно послание до църквата от Ефес. Трябва да си представим това приблизително така: Естествено характерът на онази далечна индийска епоха е останал и се е продължил в различните културни течения. В църквата от Ефес ние още имаме нещо от този характер.
към текста >>
Тази общност, тази църква схващаше Християнството така, че то беше определено от типичния характер на древната Индийска
култура
.
"той иска да ни покаже с това първата епоха на следатлантското време. Следователно тази първа културна епоха в следатлантското време е представена в лицето на Ефеската църква. И това, което трябва да бъде възвестено в едно послание до църквата от Ефес. Трябва да си представим това приблизително така: Естествено характерът на онази далечна индийска епоха е останал и се е продължил в различните културни течения. В църквата от Ефес ние още имаме нещо от този характер.
Тази общност, тази църква схващаше Християнството така, че то беше определено от типичния характер на древната Индийска култура.
към текста >>
Но "имам нещо против тебе, че си изоставила първата любов", любовта, която първата следатлантска
култура
трябваше да има и която се изразява в това, да счита Земята като работно поле, в което трябва да се посее божественото семе.
Ние разбираме, какво е искал да каже авторът на Откровението с тези думи, като вземем предвид, че Ефес беше мястото, където се служеше в мистериите на целомъдрената Диана; той там отвръщането от материята се намираше в особен разцвет, отвръщането от сетивния свят и обръщането към духовното.
Но "имам нещо против тебе, че си изоставила първата любов", любовта, която първата следатлантска култура трябваше да има и която се изразява в това, да счита Земята като работно поле, в което трябва да се посее божественото семе.
към текста >>
На нея ръководителят на човечеството говори обръщайки се към своя втори предтеча, вдъхновител или учител на древната Персийска
култура
.
Представител на втората културна епоха е общността или църквата от Смирна.
На нея ръководителят на човечеството говори обръщайки се към своя втори предтеча, вдъхновител или учител на древната Персийска култура.
Схващането на древната Персийска култура е това: Някога бе богът на светлината, той имаше един враг, външната материя, тъмният Ариман. Първо аз бях свързан с Духа на Светлината, с първия, който беше. След това слязох в света на материята, в която се вмъкна изостаналото в своето развитие враждебно същество Ариман. И сега заедно с Духа на Светлината аз ще обработвам материята и ще внеса в нея духа; после, след побеждаването на злия бог, отново ще се яви добрият, богът на светлината. "аз съм този, който е първият и последният, който умира в материалния живот и отново оживява в духовното възкресение." Така във второто послание ние четем: "Аз съм първият и последният, който бе, който е и който ще дойде, който отново оживя.
към текста >>
Схващането на древната Персийска
култура
е това: Някога бе богът на светлината, той имаше един враг, външната материя, тъмният Ариман.
Представител на втората културна епоха е общността или църквата от Смирна. На нея ръководителят на човечеството говори обръщайки се към своя втори предтеча, вдъхновител или учител на древната Персийска култура.
Схващането на древната Персийска култура е това: Някога бе богът на светлината, той имаше един враг, външната материя, тъмният Ариман.
Първо аз бях свързан с Духа на Светлината, с първия, който беше. След това слязох в света на материята, в която се вмъкна изостаналото в своето развитие враждебно същество Ариман. И сега заедно с Духа на Светлината аз ще обработвам материята и ще внеса в нея духа; после, след побеждаването на злия бог, отново ще се яви добрият, богът на светлината. "аз съм този, който е първият и последният, който умира в материалния живот и отново оживява в духовното възкресение." Така във второто послание ние четем: "Аз съм първият и последният, който бе, който е и който ще дойде, който отново оживя. "/Откров., I, 8/.
към текста >>
Това е онази
култура
, която се добива предимно чрез вътрешните астрално-душевни сили на човека тук на физическо поле.
Чрез това, че има една вътрешна същност, той може да изследва външното. Само поради това, че беше надарен с душа, той можеше да изследва движението на звездите, да изнамери геометрията. Това се е наричало изследване чрез словото, което в Откровението на Йоана е изразено с "меча излизащ от устата". Ето защо този, който заповядва да на пишат това послание, обръща вниманието върху това, че силата на тази епоха е едно остро слово, един двуостър меч. Това е Хермесовото слово на древните жреци, това е словото, чрез което човекът изследва природните сили и звездите в стария смисъл.
Това е онази култура, която се добива предимно чрез вътрешните астрално-душевни сили на човека тук на физическо поле.
Ако човечеството още продължава да я добива в онази стара форма, тогава тя наистина е един двуостър меч. Тук мъдростта стои на ръба на това, което е бяла и черна магия; между това, което води до блаженство, и това, което носи поквара. Ето защо той казва, че добре знае, какво там, където живеят представителите на тази епоха, се намира престолът на Сатаната. Това загатва за всичко, което може да отклони човечеството от великите цели на развитието. А учението на Валаама /по-точно произнесено Билеам/ не е нищо друго, освен учението на черния магьосник.
към текста >>
Но доброто в тази
култура
се състои в това, че именно там човекът може да започне да пречиства и прояснява, да просветлява своето астрално тяло.
Ето защо той казва, че добре знае, какво там, където живеят представителите на тази епоха, се намира престолът на Сатаната. Това загатва за всичко, което може да отклони човечеството от великите цели на развитието. А учението на Валаама /по-точно произнесено Билеам/ не е нищо друго, освен учението на черния магьосник. Защото това е учението, което разлага народите. Разложителните, рушителите на народите са черните магьосници, които работят само в услуга на своята личност и затова разрушават всяко общество, затова те поглъщат всичко, което живее в народа.
Но доброто в тази култура се състои в това, че именно там човекът може да започне да пречиства и прояснява, да просветлява своето астрално тяло.
Това се нарича "скритата манна". Това, което е само за света, превърнато в божествена храна, което е само за егоистичния човек, превърнато в нещо божествено, това се нарича "скритата манна". Всички символи тук показват, че човекът пречиства своята душа, за да стане чист носител, чист съсъд на Манас (висшия Аз, Духовно-Себе). Без съмнение, за това е още необходимо човекът да мине през четвъртата културна епоха. Там се явява самият Спасител, Христос Исус, Църквата от Тиатира!
към текста >>
139.
5. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг 21 Юни 1908 г.
GA_104 Апокалипсисът на Йоан
Така щото можем да кажем: Нашата
култура
ще премине постепенно в една
култура
на братска любов, където една сравнително малка част от хората ще са разбрали духовния живот, ще са подготвили духа и разбирането на братската любов.
Нашият настоящ цикъл, т.е. неговият 7-ми подцикъл ще бъде последван от един друг, състоящ се също от 7 епохи. Този цикъл се подготвя още от сега в настоящия.
Така щото можем да кажем: Нашата култура ще премине постепенно в една култура на братска любов, където една сравнително малка част от хората ще са разбрали духовния живот, ще са подготвили духа и разбирането на братската любов.
След това тази култура отново ще отдели от себе си една по-малка част от хората, която ще надживее онова събитие, а именно войната на всички против всички, която ще действува толкова разрушително в края на нашия настоящ цикъл. При този всеобщо разрушаващ елемент навсякъде ще има единици, които ще се отделят от останалото, взаимно унищожаващо се човечество; единици, които ще са разбрали духовния живот и ще образуват основата за една друга нова епоха, за един друг нов цикъл, а именно шестият.
към текста >>
След това тази
култура
отново ще отдели от себе си една по-малка част от хората, която ще надживее онова събитие, а именно войната на всички против всички, която ще действува толкова разрушително в края на нашия настоящ цикъл.
Нашият настоящ цикъл, т.е. неговият 7-ми подцикъл ще бъде последван от един друг, състоящ се също от 7 епохи. Този цикъл се подготвя още от сега в настоящия. Така щото можем да кажем: Нашата култура ще премине постепенно в една култура на братска любов, където една сравнително малка част от хората ще са разбрали духовния живот, ще са подготвили духа и разбирането на братската любов.
След това тази култура отново ще отдели от себе си една по-малка част от хората, която ще надживее онова събитие, а именно войната на всички против всички, която ще действува толкова разрушително в края на нашия настоящ цикъл.
При този всеобщо разрушаващ елемент навсякъде ще има единици, които ще се отделят от останалото, взаимно унищожаващо се човечество; единици, които ще са разбрали духовния живот и ще образуват основата за една друга нова епоха, за един друг нов цикъл, а именно шестият.
към текста >>
Само една малка част, която живееше в една област близо до днешна Ирландия, се разви до високия разцвет на
култура
та на Атлантския континент и потегли към изток.
Така стана и при преминаването от Четвъртия цикъл /Атлантската епоха/ към нашия настоящ цикъл. Онзи, който може да проследи с ясновидски поглед течението на времето в миналото, минавайки през епохите, които разгледахме /Гръцко-римската, Египто-халдейската, Древно-персийската и Древно-индийската/ и мине отвъд великия потоп, той стига след това в Атлантската епоха. Не е необходимо да разглеждаме подробно тази епоха, но трябва най-малко да си изясним, как тази Атлантска епоха се е развила и преминала в нашата. И там също е било така, че голямата част на населението на Атлантида не беше узряло да се развива по-нататък, беше неспособно да премине в нашите времена.
Само една малка част, която живееше в една област близо до днешна Ирландия, се разви до високия разцвет на културата на Атлантския континент и потегли към изток.
Трябва да ни бъде ясно, че това беше само главната група. Постоянно народи се преселваха от запад на изток и всички по-късни народи на европейските области, в северна и средна Европа, произхождаха от онзи отряд, който беше дошъл от запад на изток. Но под ръководството на един велик Водач онази част на населението, което беше стигнала до най-висок разцвет на културата, беше и най-напредналата. Тази част, тази съвсем малка група от избрани хора се установи в средна Азия; там тя образува един център и от този център се отделиха колонии и отидоха към онези културни области, които вече посочихме. От там културното течение отиде в древна Индия, в Персия, Египет, Гърция и т.н.
към текста >>
Но под ръководството на един велик Водач онази част на населението, което беше стигнала до най-висок разцвет на
култура
та, беше и най-напредналата.
Не е необходимо да разглеждаме подробно тази епоха, но трябва най-малко да си изясним, как тази Атлантска епоха се е развила и преминала в нашата. И там също е било така, че голямата част на населението на Атлантида не беше узряло да се развива по-нататък, беше неспособно да премине в нашите времена. Само една малка част, която живееше в една област близо до днешна Ирландия, се разви до високия разцвет на културата на Атлантския континент и потегли към изток. Трябва да ни бъде ясно, че това беше само главната група. Постоянно народи се преселваха от запад на изток и всички по-късни народи на европейските области, в северна и средна Европа, произхождаха от онзи отряд, който беше дошъл от запад на изток.
Но под ръководството на един велик Водач онази част на населението, което беше стигнала до най-висок разцвет на културата, беше и най-напредналата.
Тази част, тази съвсем малка група от избрани хора се установи в средна Азия; там тя образува един център и от този център се отделиха колонии и отидоха към онези културни области, които вече посочихме. От там културното течение отиде в древна Индия, в Персия, Египет, Гърция и т.н. Но вие лесно ще зададете сега въпроса: Не е ли това една твърде сурова мисъл, че цели маси народ остават неузрели и не добиват способността да се развиват; че само една малка група става способна да посади семето на следващата култура? Обаче тази мисъл не ще има вече нещо обезпокоително, когато направите разлика между развитието на расите и развитието на душите. Расата може да изостане назад; една общност от народи може да изостане.
към текста >>
Но вие лесно ще зададете сега въпроса: Не е ли това една твърде сурова мисъл, че цели маси народ остават неузрели и не добиват способността да се развиват; че само една малка група става способна да посади семето на следващата
култура
?
Трябва да ни бъде ясно, че това беше само главната група. Постоянно народи се преселваха от запад на изток и всички по-късни народи на европейските области, в северна и средна Европа, произхождаха от онзи отряд, който беше дошъл от запад на изток. Но под ръководството на един велик Водач онази част на населението, което беше стигнала до най-висок разцвет на културата, беше и най-напредналата. Тази част, тази съвсем малка група от избрани хора се установи в средна Азия; там тя образува един център и от този център се отделиха колонии и отидоха към онези културни области, които вече посочихме. От там културното течение отиде в древна Индия, в Персия, Египет, Гърция и т.н.
Но вие лесно ще зададете сега въпроса: Не е ли това една твърде сурова мисъл, че цели маси народ остават неузрели и не добиват способността да се развиват; че само една малка група става способна да посади семето на следващата култура?
Обаче тази мисъл не ще има вече нещо обезпокоително, когато направите разлика между развитието на расите и развитието на душите. Расата може да изостане назад; една общност от народи може да изостане. Обаче душите преминават над расите. Ако искаме да си представим съвсем точно нещата, трябва да си кажем: Всички души, които днес живеят в телата на цивилизованите страни, в миналото са били въплътени в тела на атлантийци. Там някои от тях са се развили по подходящ начин.
към текста >>
Ето защо още преди възникването на новата
култура
във времето на древна Индия конят играеше една тайнствена роля в религиозния култ, в богослужението.
Този, който насочва ясновиждащ поглед към окръжаващия свят, запитва: "На кой факт дължим ние човеците това, че сме станали интелегентни същества? Коя животинска форма сме изхвърляли ние от себе си, за да станем интелегенти същества, същества надарени с ум? "Колкото и странно, колкото и чудновато да изглежда това, но то отговаря на истината: ако около нас не съществуваха животните, които са представени от рода на коня никога човекът не би могъл да развие ума. В миналите времена човекът още е чувствувал това. Всички интимни връзки, които са се развили между определени човешки раси и коня, произхождат от едно чувство, което може да се сравни с тайнственото чувство на любовта между двата пола; от едно определено чувство за това, което човекът дължи на това животно.
Ето защо още преди възникването на новата култура във времето на древна Индия конят играеше една тайнствена роля в религиозния култ, в богослужението.
И всичко, което е свързано с различните обичаи относно коня, води своя произход от този факт.
към текста >>
140.
7. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг 23 Юни 1908 г.
GA_104 Апокалипсисът на Йоан
Този въздух стана по-прозрачен, по-бистър, колкото по-нататък се развиваше Атлантида; но мъглите бяха най-силни там, където се развиваше спомената по-висша атлантска
култура
.
Ако бихте дошли в тази древна Атлантида, бихте констатирали, че на нея нямаше такъв чист въздух, какъв то днес обгръща Земята, а въздухът беше наситен тогава с мъгла, с водни маси.
Този въздух стана по-прозрачен, по-бистър, колкото по-нататък се развиваше Атлантида; но мъглите бяха най-силни там, където се развиваше спомената по-висша атлантска култура.
Там мъглите бяха най-гъсти и от тези мъгли се разви основата за по-късните култури. Атлантида беше надлъж и нашир изпълнена с такива мъгли. Тогава не съществуваше едно такова разпределение на валежите и слънчевата светлина както днес. Ето защо в старата Атлантида не можеше да се яви това, което днес познавате като дъга. Бихте могли да изследвате цялата Атлантида, но дъга не бихте открили никъде.
към текста >>
"буквата умъртвява, а духът оживотворява", тези думи имат същото значение както думите на Гьоте: "И докато не си постигнал това, да умреш и да възкръснеш, ти си само един мрачен гост на тъмната земя." Тези думи не означават: "когато искаш да доведеш някого до висшето познание ти трябва да го убиеш", а те означават: "човекът трябва да се издигне до духовното именно чрез
култура
та, чрез облагородяването на физическия свят.
Някои цитират едно изречение, което е вярно, но то се цитира от хората, които обичат удобствата, не в смисъла на неговата истинност, а защото ги е страх да напрегнат умовете си, заради удобство. Това е изречението: Буквата умъртвява, духът оживотворява. От това такива хора намират оправдание въобще да не поглеждат към написаното в документите, да не правят въобще усилия на волята, за да разберат, какво в действителност е написано там; защото това е "умъртвяващата буква", казват те. И така те дават ход на своя дух да блести и измислят най-фантастични работи. В своите тълкувания тези хора могат да бъдат даже много остроумни; но не това е важното, а важното е да виждаме в религиозните документи това, което действително е написано в тях.
"буквата умъртвява, а духът оживотворява", тези думи имат същото значение както думите на Гьоте: "И докато не си постигнал това, да умреш и да възкръснеш, ти си само един мрачен гост на тъмната земя." Тези думи не означават: "когато искаш да доведеш някого до висшето познание ти трябва да го убиеш", а те означават: "човекът трябва да се издигне до духовното именно чрез културата, чрез облагородяването на физическия свят.
към текста >>
141.
8. СЕДМА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг 24 Юни 1908 г.
GA_104 Апокалипсисът на Йоан
Обаче човекът разполага само с определено количество духовни сили, за да изобрети и построи телеграфа, железопътните линии, параходите, въздушните балони, за да развие външната
култура
.
Обаче човекът разполага само с определено количество духовни сили, за да изобрети и построи телеграфа, железопътните линии, параходите, въздушните балони, за да развие външната култура.
Това трябваше да бъде така. Би било зле за човечеството, ако не беше станало така. Но човекът е употребил тези духовни сили още за много неща. Помислете само, как той е стигнал постепенно до там да плете и обществените отношения в безкрайно тънка мрежа на ума. Какви духовни сили са били необходими за това, да се стигне до там, че да може да се издаде един чек в Америка и той да бъде изплатен в Япония!
към текста >>
Не напразно една
култура
се изгражда след друга.
"Тогава той би имал в душата си онези сили, които хората можаха да добият през времето преди Христа Исуса. Той би имал всички импулси, които можаха да се добият чрез Древно-индийската, Древно-персийската, Египетската и Гръцко-римската култури. Но в хода на космическото развитие човек трябва да има такива импулс и само до тогава, докато дойде един нов импулс. Спира ли човек тук, той изостава назад именно на тази степен. Следователно човек не трябва да проявява неразбиране за историческото развитие; той не трябва да казва, че във всички култури се съдържа същият принцип.
Не напразно една култура се изгражда след друга.
Да предположим, че някой би искал да проспи така християнското развитие. Той би се прераждал по-нататък в бъдещите времена до края на войната на всички против всички и след това. Но тогава той не би имал в себе си нищо от великия Христов Принцип на Любовта, който събира, съединява отделните Азове, който събира хората в общности.
към текста >>
Там не ще има една колония, ограничена на определено място, но от цялата човешка маса ще се отберат навсякъде онези, които ще са узрели, за да образуват добрата, благородната, красивата страна на следващата
култура
, след войната на всички против всички.
За следващата епоха, която ще замени всички други, това ще бъде малко различно.
Там не ще има една колония, ограничена на определено място, но от цялата човешка маса ще се отберат навсякъде онези, които ще са узрели, за да образуват добрата, благородната, красивата страна на следващата култура, след войната на всички против всички.
Това отново е един напредък по отношение на предишната Атлантска епоха, тъй като тогава на едно малко място се разви колонията, а при нас е дадена възможността да се подберат върху цялата Земя и от всички племена онези, които действително разбират зова на мисията на Земята, които разбират да оживят в себе си Христа, да развият принципа на братската Любов по цялата Земя; а именно да го развият в правилния смисъл, в смисъла на християнските изповедания, в смисъла на истинското езотерично християнство, което може да възникне от всички култури. Онези, които разбират този християнски Принцип, те ще бъдат там в онази епоха, която ще следва великата война на всички против всички. Нашата сегашна култура, нашата чиста култура на ума, всичко това, което в нашата епоха се развива все повече и повече към бездната на ума а това вие можете да изпитате във всички области на живота -, ще бъде последвано от една епоха, в която човекът ще бъде роб на ума, на интелигентността, на личността, в която той ще загине.
към текста >>
Нашата сегашна
култура
, нашата чиста
култура
на ума, всичко това, което в нашата епоха се развива все повече и повече към бездната на ума а това вие можете да изпитате във всички области на живота -, ще бъде последвано от една епоха, в която човекът ще бъде роб на ума, на интелигентността, на личността, в която той ще загине.
За следващата епоха, която ще замени всички други, това ще бъде малко различно. Там не ще има една колония, ограничена на определено място, но от цялата човешка маса ще се отберат навсякъде онези, които ще са узрели, за да образуват добрата, благородната, красивата страна на следващата култура, след войната на всички против всички. Това отново е един напредък по отношение на предишната Атлантска епоха, тъй като тогава на едно малко място се разви колонията, а при нас е дадена възможността да се подберат върху цялата Земя и от всички племена онези, които действително разбират зова на мисията на Земята, които разбират да оживят в себе си Христа, да развият принципа на братската Любов по цялата Земя; а именно да го развият в правилния смисъл, в смисъла на християнските изповедания, в смисъла на истинското езотерично християнство, което може да възникне от всички култури. Онези, които разбират този християнски Принцип, те ще бъдат там в онази епоха, която ще следва великата война на всички против всички.
Нашата сегашна култура, нашата чиста култура на ума, всичко това, което в нашата епоха се развива все повече и повече към бездната на ума а това вие можете да изпитате във всички области на живота -, ще бъде последвано от една епоха, в която човекът ще бъде роб на ума, на интелигентността, на личността, в която той ще загине.
към текста >>
Сега, изхождайки от нашата непосредствена настояща
култура
на ума, ние започваме да разбираме духовния свят.
Съществува само едно единствено средство, за да се запази личността, а това е одухотворяването. Онези, които разберат да развият духовния живот, ще принадлежат към групата на белязаните с печата на доброто и избрани от всички народи, които ще се явят в бели дрехи след войната на всички против всички.
Сега, изхождайки от нашата непосредствена настояща култура на ума, ние започваме да разбираме духовния свят.
А това е истинският антропософски стремеж, да разберем духовния свят изхождайки от днешната култура на ума, да съберем хората, които могат да разберат зова за одухотворението на света. Тези хора не ще образуват една затворена в себе си колония, а те ще бъдат от всички народи и ще преминат в Шестата културна епоха, т.е. още не в онази голяма 6-та епоха след войната на всички против всички, а в 6-та културна епоха. Тук временно все още има необходимости, които са свързани с расовите необходимости. И наистина в нашата епоха расите и културната епоха все още се примесват.
към текста >>
А това е истинският антропософски стремеж, да разберем духовния свят изхождайки от днешната
култура
на ума, да съберем хората, които могат да разберат зова за одухотворението на света.
Съществува само едно единствено средство, за да се запази личността, а това е одухотворяването. Онези, които разберат да развият духовния живот, ще принадлежат към групата на белязаните с печата на доброто и избрани от всички народи, които ще се явят в бели дрехи след войната на всички против всички. Сега, изхождайки от нашата непосредствена настояща култура на ума, ние започваме да разбираме духовния свят.
А това е истинският антропософски стремеж, да разберем духовния свят изхождайки от днешната култура на ума, да съберем хората, които могат да разберат зова за одухотворението на света.
Тези хора не ще образуват една затворена в себе си колония, а те ще бъдат от всички народи и ще преминат в Шестата културна епоха, т.е. още не в онази голяма 6-та епоха след войната на всички против всички, а в 6-та културна епоха. Тук временно все още има необходимости, които са свързани с расовите необходимости. И наистина в нашата епоха расите и културната епоха все още се примесват. Същинското понятие за раса е изгубило своето значение, но то все още играе известна роля.
към текста >>
Народите, които днес са носители на западната
култура
, бяха избрани да доведат 5-та културна епоха до върха на нейното развитие; това бяха народите, които трябваше да развият ума.
Някои народи са особено предназначени за това.
Народите, които днес са носители на западната култура, бяха избрани да доведат 5-та културна епоха до върха на нейното развитие; това бяха народите, които трябваше да развият ума.
Ето защо там, където тази западна култура се разпространява, ние имаме предимно една култура на ума и тази култура не е стигнала още до своя край. Този ум ще се разшири още повече, хората ще употребят още повече духовните сили за постигането на това, което е за нуждите на тялото; те ще употребят още повече духовни сили, за да се унищожават едни други, преди войната на всички против всички. Ще се направят много открития, за да се водят по-унищожителни войни, огромни сили на ума ще бъдат изразходвани за задоволяване на низшите инстинкти. Но въпреки всичко това сред тази наша съвременна култура се подготвя онова, за което има заложби в определени народи на източна Европа, главно на северо-източна Европа. Подготвят се народи да възкръснат от известна тъпота и да донесат могъщи, велики духовни импулси, да донесат нещо, което е противоположно на ума.
към текста >>
Ето защо там, където тази западна
култура
се разпространява, ние имаме предимно една
култура
на ума и тази
култура
не е стигнала още до своя край.
Някои народи са особено предназначени за това. Народите, които днес са носители на западната култура, бяха избрани да доведат 5-та културна епоха до върха на нейното развитие; това бяха народите, които трябваше да развият ума.
Ето защо там, където тази западна култура се разпространява, ние имаме предимно една култура на ума и тази култура не е стигнала още до своя край.
Този ум ще се разшири още повече, хората ще употребят още повече духовните сили за постигането на това, което е за нуждите на тялото; те ще употребят още повече духовни сили, за да се унищожават едни други, преди войната на всички против всички. Ще се направят много открития, за да се водят по-унищожителни войни, огромни сили на ума ще бъдат изразходвани за задоволяване на низшите инстинкти. Но въпреки всичко това сред тази наша съвременна култура се подготвя онова, за което има заложби в определени народи на източна Европа, главно на северо-източна Европа. Подготвят се народи да възкръснат от известна тъпота и да донесат могъщи, велики духовни импулси, да донесат нещо, което е противоположно на ума. Преди 6-та културна епоха, символизирана чрез църквата от Филаделфия, ние ще изпитаме едно мощно обединение на народите, един вид брак между интелигентността, между ума от една страна и духовността от друга.
към текста >>
Но въпреки всичко това сред тази наша съвременна
култура
се подготвя онова, за което има заложби в определени народи на източна Европа, главно на северо-източна Европа.
Някои народи са особено предназначени за това. Народите, които днес са носители на западната култура, бяха избрани да доведат 5-та културна епоха до върха на нейното развитие; това бяха народите, които трябваше да развият ума. Ето защо там, където тази западна култура се разпространява, ние имаме предимно една култура на ума и тази култура не е стигнала още до своя край. Този ум ще се разшири още повече, хората ще употребят още повече духовните сили за постигането на това, което е за нуждите на тялото; те ще употребят още повече духовни сили, за да се унищожават едни други, преди войната на всички против всички. Ще се направят много открития, за да се водят по-унищожителни войни, огромни сили на ума ще бъдат изразходвани за задоволяване на низшите инстинкти.
Но въпреки всичко това сред тази наша съвременна култура се подготвя онова, за което има заложби в определени народи на източна Европа, главно на северо-източна Европа.
Подготвят се народи да възкръснат от известна тъпота и да донесат могъщи, велики духовни импулси, да донесат нещо, което е противоположно на ума. Преди 6-та културна епоха, символизирана чрез църквата от Филаделфия, ние ще изпитаме едно мощно обединение на народите, един вид брак между интелигентността, между ума от една страна и духовността от друга. Днес ние изпитваме едвам зорите на това бракосъчетание и никой не бива да схваща това, което току що казах, като една възхвала на нашето време. Защото не се пеят хвалебствия на Слънцето, когато още едвам имаме признаци за зазоряване. Но когато сравняваме изтока и запада, когато се взираме в глъбините и основите на народите, ние съзираме забележителни явления.
към текста >>
И тогава можете да си каже следното: В западна Европа се създава духовна
култура
с ума, от множество подробности с помощта на ума се изработват някои неща, които трябва да направят света разбираем в това отношение западната
култура
е произвела такива неща, че никоя епоха не би могла да я надмине.
Но вие можете да сравните обективно това, което се постига в западна Европа като наука, философия, с това, което възниква на изток, да речем у Толстой. Не е необходимо човек да бъде последовател на Толстой, но вярно е едно нещо: В една такава книга като тази на Толстой върху Живота можете да прочетете една страница, когато разбирате да четете както трябва, и да сравните прочетеното с цели библиотеки в западна Европа.
И тогава можете да си каже следното: В западна Европа се създава духовна култура с ума, от множество подробности с помощта на ума се изработват някои неща, които трябва да направят света разбираем в това отношение западната култура е произвела такива неща, че никоя епоха не би могла да я надмине.
Но това, което може да се каже в 30 тома на такива западно-европейски библиотеки, вие можете да го намерите събрано в 10-на реда, когато разберете такава една книга, като книгата на Толстой "Върху живота". Там в една примитивна форма се казва нещо, но казаното само в няколко реда има такава ударна сила, че то се равнява на това, което на запад се изработва от подробности и е изразено в десетки томове. Тук трябва да можем да преценяваме, какво възниква в глъбините на духа, кое има духовни основи и кое не. Както свръхзрелите култури имат в себе си нещо изсушаващо, така нововъзникващите култури съдържат свеж живот и нова тласкаща сила. Толстой е едно преждевременно цвете на една такава култура, дошло много по-рано отколкото е възможно то да може да се оформи.
към текста >>
Толстой е едно преждевременно цвете на една такава
култура
, дошло много по-рано отколкото е възможно то да може да се оформи.
И тогава можете да си каже следното: В западна Европа се създава духовна култура с ума, от множество подробности с помощта на ума се изработват някои неща, които трябва да направят света разбираем в това отношение западната култура е произвела такива неща, че никоя епоха не би могла да я надмине. Но това, което може да се каже в 30 тома на такива западно-европейски библиотеки, вие можете да го намерите събрано в 10-на реда, когато разберете такава една книга, като книгата на Толстой "Върху живота". Там в една примитивна форма се казва нещо, но казаното само в няколко реда има такава ударна сила, че то се равнява на това, което на запад се изработва от подробности и е изразено в десетки томове. Тук трябва да можем да преценяваме, какво възниква в глъбините на духа, кое има духовни основи и кое не. Както свръхзрелите култури имат в себе си нещо изсушаващо, така нововъзникващите култури съдържат свеж живот и нова тласкаща сила.
Толстой е едно преждевременно цвете на една такава култура, дошло много по-рано отколкото е възможно то да може да се оформи.
Ето защо на него са присъщи и всички грешки на едно преждевременно рождение.
към текста >>
Това трябва да отбележим само като симптом за бъдещите времена, когато духовността на изток ще се съедини с интелектуалната
култура
на запада.
Всичко, което той изнася като изопачено представяне на някои западно-европейски неща, даже и всички негови глупави съждения, показват, че великите явления имат грешките на своите добродетели, че голямата интелигентност има глупостта на своята мъдрост.
Това трябва да отбележим само като симптом за бъдещите времена, когато духовността на изток ще се съедини с интелектуалната култура на запада.
От това съединение ще се роди епохата на Филаделфия. В това сливане, в това духовно бракосъчетание ще се намерят всички онези, които ще приемат в себе си.
към текста >>
Хората на тази раса ще отнесат в бъдещите времена това, което ще образува висшата духовна
култура
на тези бъдещи времена.
Импулса на Христа Исуса и ще образуват великото братство, което ще надживее войната на всички против всички, ще бъде ненавиждано и преследвано по най-различни начини, но което ще даде основата на новата раса. След като тази велика война ще донесе надигането на животинското сред онези, които ще са останали да живеят в старите форми, ще възникне тази добра раса.
Хората на тази раса ще отнесат в бъдещите времена това, което ще образува висшата духовна култура на тези бъдещи времена.
Така и ние ще изпитаме, че в нашата епоха между атлантския потоп и великата война на всички против всички, в епохата представена чрез Филаделфийската църква ще се образува една колония, която не ще се изсели, но ще бъде навсякъде, така че навсякъде ще се действува в смисъла на Филаделфийската църква, в смисъла на обединението на човечеството, в смисъла на християнския Принцип.
към текста >>
142.
9. ОСМА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг, 25 Юни 1908 г.
GA_104 Апокалипсисът на Йоан
Сега, когато вече сме наясно върху това, което бе изнесено накрая на последното разглеждане, че нашата сегашна
култура
ще бъде последвана от онази, която в посланията на Откровението е охарактеризирана чрез града Филаделфия, преди всичко ние трябва да отбележим, че от тази Шеста културна епоха ще бъдат избрани онези хора, които ще трябва да преминат и живеят в следващата епоха.
Христос Исус е донесъл този Аз в неговата пълнота. Ето защо този Аз трябва да бъде изразен с острия, двурежещ меч, който познавате, от единия от нашите печати. И че този остър, двурежещ меч излиза от устата на Сина Человечески, това е също така понятно; защото там, където човекът се е научил да изговаря с пълно съзнание "Аз", там той му бе даден, за да се издигне до най-висшето, но същевременно имайки възможността да потъне и до най-нисшето. Острият двурежещ меч е един от най-важните символи, които срещаме в Откровението.
Сега, когато вече сме наясно върху това, което бе изнесено накрая на последното разглеждане, че нашата сегашна култура ще бъде последвана от онази, която в посланията на Откровението е охарактеризирана чрез града Филаделфия, преди всичко ние трябва да отбележим, че от тази Шеста културна епоха ще бъдат избрани онези хора, които ще трябва да преминат и живеят в следващата епоха.
Там, след войната на всички против всички както често подчертахме това в лицата на хората ще бъде изразено това, което се подготвя в душата на човека в нашата епоха. Така наречената Седма културна епоха ще има съвсем малко значение. Следователно ние сега живеем в Петата културна епоха или степен; тя ще бъде последвана от шестата, от която ще излязат определен брой хора с пълно разбиране на духовния свят, проникнати от онова разбиране на братската любов, която е плод именно на духовното познание. Най-зрелият плод на нашата съвременна култура ще се яви следователно в тази Шеста епоха. А това, което ще дойде след тази епоха, то ще бъде нещо, което е хладно, което е нито топло, нито студено.
към текста >>
Най-зрелият плод на нашата съвременна
култура
ще се яви следователно в тази Шеста епоха.
Острият двурежещ меч е един от най-важните символи, които срещаме в Откровението. Сега, когато вече сме наясно върху това, което бе изнесено накрая на последното разглеждане, че нашата сегашна култура ще бъде последвана от онази, която в посланията на Откровението е охарактеризирана чрез града Филаделфия, преди всичко ние трябва да отбележим, че от тази Шеста културна епоха ще бъдат избрани онези хора, които ще трябва да преминат и живеят в следващата епоха. Там, след войната на всички против всички както често подчертахме това в лицата на хората ще бъде изразено това, което се подготвя в душата на човека в нашата епоха. Така наречената Седма културна епоха ще има съвсем малко значение. Следователно ние сега живеем в Петата културна епоха или степен; тя ще бъде последвана от шестата, от която ще излязат определен брой хора с пълно разбиране на духовния свят, проникнати от онова разбиране на братската любов, която е плод именно на духовното познание.
Най-зрелият плод на нашата съвременна култура ще се яви следователно в тази Шеста епоха.
А това, което ще дойде след тази епоха, то ще бъде нещо, което е хладно, което е нито топло, нито студено. Това, което ще следва като Седма степен или културна епоха, то ще бъде в цялата култура като един презрял плод, като нещо, което наистина ще премине отвъд великата война на всички против всички, но не ще съдържа никакъв принцип на напредъка.
към текста >>
Това, което ще следва като Седма степен или културна епоха, то ще бъде в цялата
култура
като един презрял плод, като нещо, което наистина ще премине отвъд великата война на всички против всички, но не ще съдържа никакъв принцип на напредъка.
Там, след войната на всички против всички както често подчертахме това в лицата на хората ще бъде изразено това, което се подготвя в душата на човека в нашата епоха. Така наречената Седма културна епоха ще има съвсем малко значение. Следователно ние сега живеем в Петата културна епоха или степен; тя ще бъде последвана от шестата, от която ще излязат определен брой хора с пълно разбиране на духовния свят, проникнати от онова разбиране на братската любов, която е плод именно на духовното познание. Най-зрелият плод на нашата съвременна култура ще се яви следователно в тази Шеста епоха. А това, което ще дойде след тази епоха, то ще бъде нещо, което е хладно, което е нито топло, нито студено.
Това, което ще следва като Седма степен или културна епоха, то ще бъде в цялата култура като един презрял плод, като нещо, което наистина ще премине отвъд великата война на всички против всички, но не ще съдържа никакъв принцип на напредъка.
към текста >>
Така вие виждате, че нашата съвременна
култура
произхожда от една малка група атлантци.
Нека обърнем поглед назад към времето от преди атлантската катастрофа. Казахме: беше през последната третина на атлантската епоха, когато човечеството живееше на онзи континент, който днес образува дъното на Атлантическия океан, когато в близост до днешна Ирландия се образува една малка група, която беше стигнала до най-високата културна степен на Атлантида и която след това потегли към изток, от където произлязоха всички по-късни култури. Нека обгърнем с нашия вътрешен поглед това, нека си представим този откъс земя, който днес образува морето на запад от Ирландия; нека си представим, как оттам излиза една народност, която се изселва на изток и от която също се откъсва редица племена, които после населяват Европа. Всичко, което съставлява европейското население, е дошло от там. Най-напредналата част от хората населяващи Атлантида се насочва към централна Азия; от там излизат различните култури до наше време, които описахме.
Така вие виждате, че нашата съвременна култура произхожда от една малка група атлантци.
към текста >>
Именно през Петата атлантска степен или раса започна въпросното преселение; така щото най-отбраният народ на древна Атлантида, който стои на основата на нашата
култура
, произхожда от петата атлантска раса на Атлантида ние трябва да говорим за раси.
Но и тази Атлантска епоха имаше 7 редуващи се една след друга степени, както и нашата Следатлантска епоха има 7 степени, които ние познаваме като Древно-индийска, Древно-персийска, Асиро-вавилоно-халдео-египто-юдейска, Гръцко-римска, нашата настояща Пета културна епоха и още две следващи културни епохи.
Именно през Петата атлантска степен или раса започна въпросното преселение; така щото най-отбраният народ на древна Атлантида, който стои на основата на нашата култура, произхожда от петата атлантска раса на Атлантида ние трябва да говорим за раси.
Последвали бяха още една шеста и една седма раса. Това бяха така да се каже хладките раси. Те също надживяха големия потоп, но в тях нямаше жива, разцъфтяваща сила. Към петата раса те се отнасяха приблизително така, както вдървената, втвърдената кора на дървото се отнася към сочното стъбло. Така двете раси, които последваха истинската основна родова раса, не бяха способни да се развиват; те бяха, така да се каже, презрели раси.
към текста >>
Китайците са пропуснали този момент; несъмнено чрез това те са развили онази висока
култура
, която е известна, но която е неспособна да се развива.
През онова време (в края на Атлантида), когато етерното тяло на човека се оттегли вътре във физическото тяло, беше моментът, когато в човека бе положена първата заложба, за да може той да каже на себе си "Аз".
Китайците са пропуснали този момент; несъмнено чрез това те са развили онази висока култура, която е известна, но която е неспособна да се развива.
Петата атлантска раса изпрати навсякъде хора на своята култура, които създадоха нови, постоянно усъвършенствуващи се, растящи култури на народите. Да, този растеж започна от Древно-индийската епоха и продължава и днес. Шестата и седмата раси на Атлантида бяха изпаднали във втвърдяване и затова бяха достигнали в застой. Както казахме, китайската култура е един остатък от това; тя не може да излезе сама. В древната китайска култура тя беше се сдобила с едно чудесно атлантско наследство, но не можа да се издигне над връхната точка на това наследство.
към текста >>
Петата атлантска раса изпрати навсякъде хора на своята
култура
, които създадоха нови, постоянно усъвършенствуващи се, растящи култури на народите.
През онова време (в края на Атлантида), когато етерното тяло на човека се оттегли вътре във физическото тяло, беше моментът, когато в човека бе положена първата заложба, за да може той да каже на себе си "Аз". Китайците са пропуснали този момент; несъмнено чрез това те са развили онази висока култура, която е известна, но която е неспособна да се развива.
Петата атлантска раса изпрати навсякъде хора на своята култура, които създадоха нови, постоянно усъвършенствуващи се, растящи култури на народите.
Да, този растеж започна от Древно-индийската епоха и продължава и днес. Шестата и седмата раси на Атлантида бяха изпаднали във втвърдяване и затова бяха достигнали в застой. Както казахме, китайската култура е един остатък от това; тя не може да излезе сама. В древната китайска култура тя беше се сдобила с едно чудесно атлантско наследство, но не можа да се издигне над връхната точка на това наследство. Обаче нищо не остава неповлияно от друго.
към текста >>
Както казахме, китайската
култура
е един остатък от това; тя не може да излезе сама.
През онова време (в края на Атлантида), когато етерното тяло на човека се оттегли вътре във физическото тяло, беше моментът, когато в човека бе положена първата заложба, за да може той да каже на себе си "Аз". Китайците са пропуснали този момент; несъмнено чрез това те са развили онази висока култура, която е известна, но която е неспособна да се развива. Петата атлантска раса изпрати навсякъде хора на своята култура, които създадоха нови, постоянно усъвършенствуващи се, растящи култури на народите. Да, този растеж започна от Древно-индийската епоха и продължава и днес. Шестата и седмата раси на Атлантида бяха изпаднали във втвърдяване и затова бяха достигнали в застой.
Както казахме, китайската култура е един остатък от това; тя не може да излезе сама.
В древната китайска култура тя беше се сдобила с едно чудесно атлантско наследство, но не можа да се издигне над връхната точка на това наследство. Обаче нищо не остава неповлияно от друго. Достатъчно е да погледнете древната китайска литература; тя е била повлияна отвсякъде; обаче нейният основен тон запазва характера на Атлантида. Тази затвореност в себе си, това правене на открития и спиране при тях, тази неспособност да могат някога да се издигнат над определената степен, всичко това носи характера на Атлантската култура.
към текста >>
В древната китайска
култура
тя беше се сдобила с едно чудесно атлантско наследство, но не можа да се издигне над връхната точка на това наследство.
Китайците са пропуснали този момент; несъмнено чрез това те са развили онази висока култура, която е известна, но която е неспособна да се развива. Петата атлантска раса изпрати навсякъде хора на своята култура, които създадоха нови, постоянно усъвършенствуващи се, растящи култури на народите. Да, този растеж започна от Древно-индийската епоха и продължава и днес. Шестата и седмата раси на Атлантида бяха изпаднали във втвърдяване и затова бяха достигнали в застой. Както казахме, китайската култура е един остатък от това; тя не може да излезе сама.
В древната китайска култура тя беше се сдобила с едно чудесно атлантско наследство, но не можа да се издигне над връхната точка на това наследство.
Обаче нищо не остава неповлияно от друго. Достатъчно е да погледнете древната китайска литература; тя е била повлияна отвсякъде; обаче нейният основен тон запазва характера на Атлантида. Тази затвореност в себе си, това правене на открития и спиране при тях, тази неспособност да могат някога да се издигнат над определената степен, всичко това носи характера на Атлантската култура.
към текста >>
Тази затвореност в себе си, това правене на открития и спиране при тях, тази неспособност да могат някога да се издигнат над определената степен, всичко това носи характера на Атлантската
култура
.
Шестата и седмата раси на Атлантида бяха изпаднали във втвърдяване и затова бяха достигнали в застой. Както казахме, китайската култура е един остатък от това; тя не може да излезе сама. В древната китайска култура тя беше се сдобила с едно чудесно атлантско наследство, но не можа да се издигне над връхната точка на това наследство. Обаче нищо не остава неповлияно от друго. Достатъчно е да погледнете древната китайска литература; тя е била повлияна отвсякъде; обаче нейният основен тон запазва характера на Атлантида.
Тази затвореност в себе си, това правене на открития и спиране при тях, тази неспособност да могат някога да се издигнат над определената степен, всичко това носи характера на Атлантската култура.
към текста >>
Сега още ние живеем с целия копнеж за Шестата
култура
, за онова, което трябва да бъде описано като образуващо се чрез съчетанието на Запада и Изтока.
Както в миналото стана с Петата атлантска раса, която даде хората способни да развият новите култури, и със Шестата и Седмата раси, които навлязоха в упадък, така ще стане и в нашата епоха.
Сега още ние живеем с целия копнеж за Шестата култура, за онова, което трябва да бъде описано като образуващо се чрез съчетанието на Запада и Изтока.
Тогава Шестата културна степен ще бъде основата на това, което след войната на всички против всички ще възникне като нови култури, също както след Атлантската епоха са възникнали нашите култури. Напротив Седмата културна степен (епоха) ще бъде представена чрез хладките. Тази Седмата културна епоха ще премине и в новата голяма епоха, както Шестата и Седмата атлантски раси преминаха в нашата епоха като втвърдени, вдървени раси. След войната на всички против всички между хората ще има две течения: от една страна течението на Филаделфия с принципа на напредъка, на вътрешната свобода, на братската любов, една малка група съставена от всички племена и народи; а от друга страна голямата маса на онези, които са станали хладки, остатъци от онези, които сега ще станат хладки. И задачата след великата война на всички против всички ще бъде тази, злото течение да бъде постепенно доведено към доброто чрез добрата раса, чрез доброто течение.
към текста >>
Така вие виждате, как съвременното човечество ще премине в новата епоха следваща войната на всички против всички, също както основната атлантска раса премина в нашата епоха и основа нашата
култура
.
Така вие виждате, как съвременното човечество ще премине в новата епоха следваща войната на всички против всички, също както основната атлантска раса премина в нашата епоха и основа нашата култура.
След войната на всички против всички човечеството отново ще се развие в 7 редуващи се една след друга епохи. И ние вече видяхме, как това, което се казва в Откровението на Йоана върху отварянето на 7-те печата, ни дава характера на редуващите се една след друга основни култури, на 7-те културни степени след великата война. После, когато тази култура, която съвременният човек може да види само като посветен в астралния свят и в символизма на този свят, когато тази култура ще изтече, за нашето Земно развитие ще настъпи един период в който отново ще се явят нови форми. Този нов период, който ще последва току що описания, е символизиран в Откровението на Йоана чрез 7-те звуци на тръбите. Също както културата след войната на всички против всички е охарактеризирана чрез 7-те печата, защото ясновидецът може да я види само от астралния свят, така чрез звуците на тръбите е охарактеризирана следващата културна степен, поради това, че човек може да я възприеме само в духовния свят, където звучат звуците на сферите.
към текста >>
После, когато тази
култура
, която съвременният човек може да види само като посветен в астралния свят и в символизма на този свят, когато тази
култура
ще изтече, за нашето Земно развитие ще настъпи един период в който отново ще се явят нови форми.
Така вие виждате, как съвременното човечество ще премине в новата епоха следваща войната на всички против всички, също както основната атлантска раса премина в нашата епоха и основа нашата култура. След войната на всички против всички човечеството отново ще се развие в 7 редуващи се една след друга епохи. И ние вече видяхме, как това, което се казва в Откровението на Йоана върху отварянето на 7-те печата, ни дава характера на редуващите се една след друга основни култури, на 7-те културни степени след великата война.
После, когато тази култура, която съвременният човек може да види само като посветен в астралния свят и в символизма на този свят, когато тази култура ще изтече, за нашето Земно развитие ще настъпи един период в който отново ще се явят нови форми.
Този нов период, който ще последва току що описания, е символизиран в Откровението на Йоана чрез 7-те звуци на тръбите. Също както културата след войната на всички против всички е охарактеризирана чрез 7-те печата, защото ясновидецът може да я види само от астралния свят, така чрез звуците на тръбите е охарактеризирана следващата културна степен, поради това, че човек може да я възприеме само в духовния свят, където звучат звуците на сферите. Както на астралното поле човек възприема света в образи, в символи, така той възприема света на Девакана чрез вдъхновяващата музика; и в този Девакан се намира така да се каже върхът на онова, което ще се разкрие след войната на всички против всички. /виж рис. № 4/
към текста >>
Също както
култура
та след войната на всички против всички е охарактеризирана чрез 7-те печата, защото ясновидецът може да я види само от астралния свят, така чрез звуците на тръбите е охарактеризирана следващата културна степен, поради това, че човек може да я възприеме само в духовния свят, където звучат звуците на сферите.
Така вие виждате, как съвременното човечество ще премине в новата епоха следваща войната на всички против всички, също както основната атлантска раса премина в нашата епоха и основа нашата култура. След войната на всички против всички човечеството отново ще се развие в 7 редуващи се една след друга епохи. И ние вече видяхме, как това, което се казва в Откровението на Йоана върху отварянето на 7-те печата, ни дава характера на редуващите се една след друга основни култури, на 7-те културни степени след великата война. После, когато тази култура, която съвременният човек може да види само като посветен в астралния свят и в символизма на този свят, когато тази култура ще изтече, за нашето Земно развитие ще настъпи един период в който отново ще се явят нови форми. Този нов период, който ще последва току що описания, е символизиран в Откровението на Йоана чрез 7-те звуци на тръбите.
Също както културата след войната на всички против всички е охарактеризирана чрез 7-те печата, защото ясновидецът може да я види само от астралния свят, така чрез звуците на тръбите е охарактеризирана следващата културна степен, поради това, че човек може да я възприеме само в духовния свят, където звучат звуците на сферите.
Както на астралното поле човек възприема света в образи, в символи, така той възприема света на Девакана чрез вдъхновяващата музика; и в този Девакан се намира така да се каже върхът на онова, което ще се разкрие след войната на всички против всички. /виж рис. № 4/
към текста >>
В горната схема имаме отново изброени епохите на Земното развитие на човечеството, като линията а б представлява нашата Пета Следатланска голямата епоха с нейните 7 културни епохи, така, че първата /1/ е Древно-индийската, втората/2/Древно-персийската, третата /3/ Асиро-вавилоно-халдео-египто-юдейската, четвъртата /4/ Гръцко-римската, петата /5/ нашата съвременна /Западно-европейска/
култура
и т.н.
В горната схема имаме отново изброени епохите на Земното развитие на човечеството, като линията а б представлява нашата Пета Следатланска голямата епоха с нейните 7 културни епохи, така, че първата /1/ е Древно-индийската, втората/2/Древно-персийската, третата /3/ Асиро-вавилоно-халдео-египто-юдейската, четвъртата /4/ Гръцко-римската, петата /5/ нашата съвременна /Западно-европейска/ култура и т.н.
Разделът обозначен с IV е Атлантската епоха, буквата "а" показва великия потоп, който слага край на тази епоха, а буквата "б" показва войната на всички против всички. После следва VI епоха, развиваща се също в 7 степени, която в Откровението е обозначена със 7-те печата, и най-после VII епоха, разделена също на 7 степени, представена чрез 7-те тръби. Тук се намира границата на нашето физическо земно развитие. Но преди
към текста >>
Петата от расите на Атлантида основа нашите раси (по-добре казано нашите култури), шестата от наши раси (култури) ще основе бъдещата
култура
след войната на всички против всички, а най-последната от нейните под култури ще основе онези култури, които са обозначени чрез 7-те тръби.
Първите два съвсем не могат да се уподобят на нашата; третата се е развила върху онази част на земното кълбо, която се намира между днешната Африка, днешна Азия и днешна Австралия, върху така наречения континент Лемурия. И тогава между хората е имало една малка група, в който са се намирали най-напредналите човеци. Тази група се намираше в последната лемурийска раса. Следователно в последната Лемурийска раса се намираше една малка група, която можа да се изсели и да основе след това 7-те раси на Атлантида. Последната от расите на Лемурия основа расите на Атлантида.
Петата от расите на Атлантида основа нашите раси (по-добре казано нашите култури), шестата от наши раси (култури) ще основе бъдещата култура след войната на всички против всички, а най-последната от нейните под култури ще основе онези култури, които са обозначени чрез 7-те тръби.
А какво ще стане след тази 7-ма епоха? Тогава нашата Земя ще е стигнала до целта на своето физическо развитие. Тогава всички неща и същества на Земята ще се изменят.
към текста >>
143.
10. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг, 25 Юни 1908 г.
GA_104 Апокалипсисът на Йоан
А от момента, когато от областта намираща се в съседство с днешната Ирландия дойде великия импулс, който тласна народите от запад на изток и ги пренесе през Атлантския потоп в нашата нова
култура
, от началото на последната третина на Атлантската епоха Азът работи несъзнателно върху физическото тяло.
Тази полусъзнателна и полунесъзнателна работа започна през Лемурийската епоха, за която вече споменахме. Тогава човекът започна да работи при едно смътно съзнание първо върху астралното тяло. Следователно, когато проследите Земното развитие от Лемурийската епоха насам и преминете в Атлантската епоха, ще намерите, че Азът е работил полусъзнателно първо върху астралното тяло на човека. Това, което се получи тогава на Земята като резултат от преобразуването на астралното тяло, ние наричаме сетивна душа (или Усещаща душа). След това през време на Атлантската епоха, когато въздухът беше пропит от водни мъгли, Азът работи при едно смътно съзнание върху етерното тяло и изработи това, което наричаме Разсъдъчна или Чувствуваща Душа.
А от момента, когато от областта намираща се в съседство с днешната Ирландия дойде великия импулс, който тласна народите от запад на изток и ги пренесе през Атлантския потоп в нашата нова култура, от началото на последната третина на Атлантската епоха Азът работи несъзнателно върху физическото тяло.
Резултатът от тази работа е това, което наричаме съзнателна душа, която дава на човека заложбата да си изработи от груповата душевност един повече или по-малко съзнателен Аз, който едвам с идването на Христа Исуса получи великия Импулс на пълната индивидуалност.
към текста >>
144.
Предговор от Мария Щайнер
GA_106 Египетски митове и мистерии
И ние сме длъжни да вникнем в дълбоките невидими тайни, които свързват египетската и днешната
култура
.
Този образ на Изида, на прелестната божествена духовност, която в духовното съзнание на египтянина стоеше там, прегърнала детето Хорус, също както нашата Мадона с детето Исус, ни открива една дълбока тайна. Фактът, че тази Изис е представена като нещо, което носи вечното в себе си, отново ни припомня за усещането, което имаме, когато гледаме нашата Мадона. В образа на Изис ние трябва да виждаме онези дълбоки тайни, които имат своите корени в духовния свят. Мадоната е едно ново напомняне за Изис; Изис отново се появява в Мадоната. Ето каква е връзката между тях.
И ние сме длъжни да вникнем в дълбоките невидими тайни, които свързват египетската и днешната култура.
А налице е също и една друга връзка между тях.”
към текста >>
145.
Първа лекция: Духовните връзки между културните течения на старите и новите времена.
GA_106 Египетски митове и мистерии
На този въпрос следва да отговорим утвърдително, въпреки че общата сцена е променена, нашите души вече са се взирали в древните паметници на
култура
та.
На този въпрос следва да отговорим утвърдително, въпреки че общата сцена е променена, нашите души вече са се взирали в древните паметници на културата.
Общо взето, това са същите души, които са живяли тогава, те са преминали през по-късните епохи и сега отново се явяват в нашата епоха. И ние знаем, че нито един живот не остава без последици, знаем, че в душата съществува и остава онова, което тя е имала като изживявания и опитности, и че в по-късните прераждания то отново се проявява под формата на сили, заложби, темпераменти и т.н. Така, че начинът, по който ние днес разглеждаме природата, по който възприемаме особеностите и произведенията на нашата епоха, начинът, по който ние днес възприемаме света, е бил заложен още в древен Египет, в страната на пирамидите. Още тогава ние сме били, тъй да се каже, настроени да възприемаме физическия свят така, както го възприемаме днес. Ето защо ние искаме да изследваме тайнствените връзки между далечните епохи.
към текста >>
Една такава следатлантска колония се отправи към Индия и завари едно население, живеещо там от пра-древни времена, което на свой ред също имаше определени културни традиции и колонистите, зачитайки заварените културни традиции, основаха преди няколко хилядолетия Първата следатлантска
култура
, за която официалните документи не споменават почти нищо.
По това време почти цяла Европа, северна Африка и големи части от Азия бяха вече населени. Тези континентални части бяха заселени не само от народите, идващи от Запад, а много по-отрано, така че всъщност споменатото преселение от хора се натъкна на едно чуждо за тях местно население. Ние можем да си представим, че с настъпването на по-спокойни времена са възникнали особени културни отношения. Например в близост до Ирландия имаше една област, в която преди катастрофата, настъпила много хилядолетия преди наши дни, живееше най-напредналата част от цялото земно население. По-късно тази част, предвождана от велики индивидуалности, потегли през Европа и се установи в една област на средна Азия, от където един вид културни колонии се отправиха към различни точки на света.
Една такава следатлантска колония се отправи към Индия и завари едно население, живеещо там от пра-древни времена, което на свой ред също имаше определени културни традиции и колонистите, зачитайки заварените културни традиции, основаха преди няколко хилядолетия Първата следатлантска култура, за която официалните документи не споменават почти нищо.
Това, което може да се намери в тези документи, е съществувало хиляди години по-късно. Онези забележителни сборници, които наричаме Веди, съдържат само последните отзвуци от това, което е останало от една много по-ранна индийска култура, ръководена от свръхсетивни Същества и основана от „Свещените Риши”. Това беше една особена култура, за която днес бихме могли да имаме съвсем приблизителни представи, защото Ведите са само далечен отблясък от въпросната пра-древна индийска култура.
към текста >>
Онези забележителни сборници, които наричаме Веди, съдържат само последните отзвуци от това, което е останало от една много по-ранна индийска
култура
, ръководена от свръхсетивни Същества и основана от „Свещените Риши”.
Ние можем да си представим, че с настъпването на по-спокойни времена са възникнали особени културни отношения. Например в близост до Ирландия имаше една област, в която преди катастрофата, настъпила много хилядолетия преди наши дни, живееше най-напредналата част от цялото земно население. По-късно тази част, предвождана от велики индивидуалности, потегли през Европа и се установи в една област на средна Азия, от където един вид културни колонии се отправиха към различни точки на света. Една такава следатлантска колония се отправи към Индия и завари едно население, живеещо там от пра-древни времена, което на свой ред също имаше определени културни традиции и колонистите, зачитайки заварените културни традиции, основаха преди няколко хилядолетия Първата следатлантска култура, за която официалните документи не споменават почти нищо. Това, което може да се намери в тези документи, е съществувало хиляди години по-късно.
Онези забележителни сборници, които наричаме Веди, съдържат само последните отзвуци от това, което е останало от една много по-ранна индийска култура, ръководена от свръхсетивни Същества и основана от „Свещените Риши”.
Това беше една особена култура, за която днес бихме могли да имаме съвсем приблизителни представи, защото Ведите са само далечен отблясък от въпросната пра-древна индийска култура.
към текста >>
Това беше една особена
култура
, за която днес бихме могли да имаме съвсем приблизителни представи, защото Ведите са само далечен отблясък от въпросната пра-древна индийска
култура
.
Например в близост до Ирландия имаше една област, в която преди катастрофата, настъпила много хилядолетия преди наши дни, живееше най-напредналата част от цялото земно население. По-късно тази част, предвождана от велики индивидуалности, потегли през Европа и се установи в една област на средна Азия, от където един вид културни колонии се отправиха към различни точки на света. Една такава следатлантска колония се отправи към Индия и завари едно население, живеещо там от пра-древни времена, което на свой ред също имаше определени културни традиции и колонистите, зачитайки заварените културни традиции, основаха преди няколко хилядолетия Първата следатлантска култура, за която официалните документи не споменават почти нищо. Това, което може да се намери в тези документи, е съществувало хиляди години по-късно. Онези забележителни сборници, които наричаме Веди, съдържат само последните отзвуци от това, което е останало от една много по-ранна индийска култура, ръководена от свръхсетивни Същества и основана от „Свещените Риши”.
Това беше една особена култура, за която днес бихме могли да имаме съвсем приблизителни представи, защото Ведите са само далечен отблясък от въпросната пра-древна индийска култура.
към текста >>
Тази
култура
беше последвана от една друга, от Втората следатлантска
култура
, от която по-късно се изля мъдростта на Заратустра,
култура
та, от която произлезе персийската
култура
.
Тази култура беше последвана от една друга, от Втората следатлантска култура, от която по-късно се изля мъдростта на Заратустра, културата, от която произлезе персийската култура.
Индийската култура продължи дълго, дълго продължи и персийската култура, която постигна своя завършек в лицето на Заратустра.
към текста >>
Индийската
култура
продължи дълго, дълго продължи и персийската
култура
, която постигна своя завършек в лицето на Заратустра.
Тази култура беше последвана от една друга, от Втората следатлантска култура, от която по-късно се изля мъдростта на Заратустра, културата, от която произлезе персийската култура.
Индийската култура продължи дълго, дълго продължи и персийската култура, която постигна своя завършек в лицето на Заратустра.
към текста >>
По-късно, отново под влиянието на колонистите, изпратени в земите, напоявани от реката Нил, възникна
култура
та, която обозначаваме с четирите имена: Халдейско-египетско-асирийско-вавилонската
култура
.
По-късно, отново под влиянието на колонистите, изпратени в земите, напоявани от реката Нил, възникна културата, която обозначаваме с четирите имена: Халдейско-египетско-асирийско-вавилонската култура.
В предна Азия, в северните части на Африка, възникна онази култура, която определяме като
към текста >>
В предна Азия, в северните части на Африка, възникна онази
култура
, която определяме като
По-късно, отново под влиянието на колонистите, изпратени в земите, напоявани от реката Нил, възникна културата, която обозначаваме с четирите имена: Халдейско-египетско-асирийско-вавилонската култура.
В предна Азия, в северните части на Африка, възникна онази култура, която определяме като
към текста >>
Трета следатлантска
култура
, чиято връхна точка от една страна имаме в чудната халдейска небесна наука, в халдейската звездна мъдрост, астрономията, а от друга страна и в египетската
култура
.
Трета следатлантска култура, чиято връхна точка от една страна имаме в чудната халдейска небесна наука, в халдейската звездна мъдрост, астрономията, а от друга страна и в египетската култура.
към текста >>
След това идва една Четвърта епоха, която се роди в южна Европа, епохата на гръцко-латинската
култура
, чието зазоряване виждаме в песните на Омир, която ни показва това, което можа да намери израз в гръцките културни произведения, в поетичното изкуство и трагедиите на Есхил и Софокъл.
След това идва една Четвърта епоха, която се роди в южна Европа, епохата на гръцко-латинската култура, чието зазоряване виждаме в песните на Омир, която ни показва това, което можа да намери израз в гръцките културни произведения, в поетичното изкуство и трагедиите на Есхил и Софокъл.
Към тази култура принадлежат и римляните. Това е епоха, започваща приблизително към 8. век пр. Христос, около 747 г. пр. Хр.
към текста >>
Към тази
култура
принадлежат и римляните.
След това идва една Четвърта епоха, която се роди в южна Европа, епохата на гръцко-латинската култура, чието зазоряване виждаме в песните на Омир, която ни показва това, което можа да намери израз в гръцките културни произведения, в поетичното изкуство и трагедиите на Есхил и Софокъл.
Към тази култура принадлежат и римляните.
Това е епоха, започваща приблизително към 8. век пр. Христос, около 747 г. пр. Хр. и продължила до 14.-15.век сл.
към текста >>
В тази Седма епоха древната индийска
култура
ще се появи в нова форма.
Христос, около 747 г. пр. Хр. и продължила до 14.-15.век сл. Хр (1413 г.). След нея идва ред на Петата епоха, в която се намираме и ние, ще я последват Шестата и Седмата епоха.
В тази Седма епоха древната индийска култура ще се появи в нова форма.
Ние ще видим, че съществува един особен закон, който ни позволява да разберем действието на тайнствените сили през тази епоха, както и връзките между различните култури. Нека най-напред да насочим поглед върху Първата епоха, тази на древно-индийската култура. Ние ще установим, че по-късно тази Първа следатлантска епоха отново ще се прояви в Седмата епоха. Тогава древната индийска култура ще засияе в нова форма. Втората епоха, която нарекохме Древно-персийска, ще се прояви отново в Шестата следатлантска епоха.
към текста >>
Нека най-напред да насочим поглед върху Първата епоха, тази на древно-индийската
култура
.
и продължила до 14.-15.век сл. Хр (1413 г.). След нея идва ред на Петата епоха, в която се намираме и ние, ще я последват Шестата и Седмата епоха. В тази Седма епоха древната индийска култура ще се появи в нова форма. Ние ще видим, че съществува един особен закон, който ни позволява да разберем действието на тайнствените сили през тази епоха, както и връзките между различните култури.
Нека най-напред да насочим поглед върху Първата епоха, тази на древно-индийската култура.
Ние ще установим, че по-късно тази Първа следатлантска епоха отново ще се прояви в Седмата епоха. Тогава древната индийска култура ще засияе в нова форма. Втората епоха, която нарекохме Древно-персийска, ще се прояви отново в Шестата следатлантска епоха. След залеза на нашата Пета културна епоха ние ще видим как в Шестата културна епоха отново ще оживее религията на Заратустра. И в нашите лекции ние ще видим как в нашата Пета следатлантска епоха ще настъпи един вид повторение на Третата, Египетската културна епоха.
към текста >>
Тогава древната индийска
култура
ще засияе в нова форма.
След нея идва ред на Петата епоха, в която се намираме и ние, ще я последват Шестата и Седмата епоха. В тази Седма епоха древната индийска култура ще се появи в нова форма. Ние ще видим, че съществува един особен закон, който ни позволява да разберем действието на тайнствените сили през тази епоха, както и връзките между различните култури. Нека най-напред да насочим поглед върху Първата епоха, тази на древно-индийската култура. Ние ще установим, че по-късно тази Първа следатлантска епоха отново ще се прояви в Седмата епоха.
Тогава древната индийска култура ще засияе в нова форма.
Втората епоха, която нарекохме Древно-персийска, ще се прояви отново в Шестата следатлантска епоха. След залеза на нашата Пета културна епоха ние ще видим как в Шестата културна епоха отново ще оживее религията на Заратустра. И в нашите лекции ние ще видим как в нашата Пета следатлантска епоха ще настъпи един вид повторение на Третата, Египетската културна епоха. Четвъртата, Гръцко-латинската епоха се намира в средата, тя няма нищо подобно на себе си нито в миналото, нито в бъдещето.
към текста >>
И ако внимателно вникнем в тази обща характеристика, пред очите ни ще се очертаят две явления, които ще ни покажат как можем да проследим тайнствените нишки между египетската и днешната
култура
още на свръхсетивно равнище.
Ако се вгледаме в това, което е непосредствено вързано с нашата тема, ние ще открием една обширна област: ние виждаме гигантските пирамиди, загадъчния сфинкс; ще видим че душите, които принадлежаха на древните индийци, после бяха въплътени в египтяните, а са въплътени също и днес.
И ако внимателно вникнем в тази обща характеристика, пред очите ни ще се очертаят две явления, които ще ни покажат как можем да проследим тайнствените нишки между египетската и днешната култура още на свръхсетивно равнище.
Ние споменахме закона за повторението в различните епохи; ако обаче го проследим в духовната област, то ще ни се стори още по-многозначително.
към текста >>
И ние сме длъжни да вникнем в дълбоките невидими тайни, които свързват египетската и днешната
култура
.
Този образ на Изис, на прелестната божествена духовност, която в духовното съзнание на египтянина стоеше там, прегърнала детето Хорус, също както нашата Мадона с детето Исус, ни открива една дълбока тайна. Фактът, че тази Изис е представена като нещо, което носи вечното в себе си, отново ни припомня за усещането, което имаме, когато гледаме нашата Мадона. В образа на Изис ние трябва да виждаме онези дълбоки тайни, които имат своите корени в духовния свят. Мадоната е едно ново напомняне за Изис; Изис отново се появява в Мадоната. Ето каква е връзката между тях.
И ние сме длъжни да вникнем в дълбоките невидими тайни, които свързват египетската и днешната култура.
А налице е също и една друга връзка между тях.
към текста >>
Тези обичаи се оказаха извънредно устойчиви и смятаме, че те са много характерни за древната египетска
култура
.
Нека да си припомним как египтянинът се отнасяше към своите мъртви; да си припомним мумиите; как египтянинът държеше на това, да се запази външната физическа форма колкото е възможно по-дълго време, и ние знаем, че египтянинът изпълваше своите гробове с такива мумии, в които той съхраняваше външната форма, и че до мумиите в гроба той поставяше определени вещи, собственост на мъртвия, като спомен за изтеклия физически живот, вещи, които имаха отношение към физическия живот. Това, което човекът е имал във физическия живот, трябваше да бъде запазено. Така египтянинът свързваше своите мъртви с физическия план на битието.
Тези обичаи се оказаха извънредно устойчиви и смятаме, че те са много характерни за древната египетска култура.
Но всичко това не остана без последици за душите.
към текста >>
Прераждайки се постоянно, тази душа премина в гръцко-латинската
култура
и днес тя живее в нас.
И съвсем не е безразлично дали тялото е било консервирано като мумия, дали това тяло е било изгорено или разложено в гроба. По този начин възникват определени връзки. Благодарение на обстоятелството, че в древен Египет телата са оставали запазени дълго време след смъртта, душите, намиращи се в периода между смъртта и новото раждане имаха точно определени изживявания. Когато поглеждаха надолу към Земята, те знаеха: Това е моето тяло; те продължаваха да са свързани с него; имаха пред себе си формата на тяхното тяло; за душите това тяло ставаше нещо важно, защото след смъртта душата продължаваше да има своите изживявания. Впечатлението, което мумифициарното тяло правеше, се отпечатваше дълбоко и душата се оформяше именно според това впечатление.
Прераждайки се постоянно, тази душа премина в гръцко-латинската култура и днес тя живее в нас.
Фактът, че след смъртта тези души са се взирали в техните мумифицирани тела не е останал без последици, понеже те непрекъснато отправяха взор към тези тела. Душите развиха симпатия към мумифицираните тела и резултатът от това взиране надолу се проявява днес, в Петата следатлантска културна епоха като една подчертана склонност на душите да придават изключително голяма стойност на външния физически живот. Всичко онова, което днес наричаме „привързаност към материалния свят” идва от там, че по време на Египетската епоха душите можеха да се взират от духовния свят в техните собствени инкарнации. Поради тази причина човекът се научи да обича физическия свят; ето защо днес хората са убедени, че в периода между раждането и смъртта значение има само физическото тяло. Подобни възгледи не се раждат от нищото.
към текста >>
С такива размишления ние не отправяме някаква критика към
култура
та от времето на мумиите, а само обръщаме внимание върху някои закономерности, свързани с повтарящите се въплъщения на душите.
Фактът, че след смъртта тези души са се взирали в техните мумифицирани тела не е останал без последици, понеже те непрекъснато отправяха взор към тези тела. Душите развиха симпатия към мумифицираните тела и резултатът от това взиране надолу се проявява днес, в Петата следатлантска културна епоха като една подчертана склонност на душите да придават изключително голяма стойност на външния физически живот. Всичко онова, което днес наричаме „привързаност към материалния свят” идва от там, че по време на Египетската епоха душите можеха да се взират от духовния свят в техните собствени инкарнации. Поради тази причина човекът се научи да обича физическия свят; ето защо днес хората са убедени, че в периода между раждането и смъртта значение има само физическото тяло. Подобни възгледи не се раждат от нищото.
С такива размишления ние не отправяме някаква критика към културата от времето на мумиите, а само обръщаме внимание върху някои закономерности, свързани с повтарящите се въплъщения на душите.
В своето развитие хората не биха направили по-нататъшните си крачки, ако не се взираха в мумиите на телата си. Днешният човек би изгубил всякакъв интерес към физическия свят, ако египтяните не бяха упражнявали култа към мумиите. Този култ трябваше да бъде упражняван, за да се пробуди един оправдан интерес към физическия свят. Фактът, че днес човекът е организирал своя свят така, както го виждаме около себе си, е последица от това, че египтяните са мумифицирали физическите тела след смъртта. Защото това културно течение също беше ръководено от посветените, които можеха да предвиждат бъдещото развитие на човечеството.
към текста >>
146.
Втора лекция: Еволюцията на Земята. Първичният атом. Земните епохи и културни периоди.
GA_106 Египетски митове и мистерии
Ние видяхме, как Първата културна епоха от това време ще се повтори в последната, Седмата следатлантска епоха, как персийската
култура
ще се повтори в Шестата културна епоха, и как културната епоха, която ще разгледаме през следващите дни, египетската, се повтаря в нашия живот и нашите съдби сега, в Петата културна епоха.
Вчера ние се опитахме да разгледаме определени връзки и отношения, засягащи както живота, така и духовните процеси в така наречените следатлантски епохи.
Ние видяхме, как Първата културна епоха от това време ще се повтори в последната, Седмата следатлантска епоха, как персийската култура ще се повтори в Шестата културна епоха, и как културната епоха, която ще разгледаме през следващите дни, египетската, се повтаря в нашия живот и нашите съдби сега, в Петата културна епоха.
За четвъртата култура, гръцко-латинската, ние вече казахме, че тя си е запазила едно изключително положение и че тя няма да претърпи никакво повторение. После насочихме вниманието си върху тайнствените връзки, определящи културите на следатлантското време, което настъпи след загиването на Атлантида в резултат на стихийни водни катастрофи. Епохата след Атлантида също ще загине. В края на нашата Пета следатлантска епоха също ще се разразят катастрофи, чиито последици ще са сходни с тези от края на Атлантида. Седмата следатлантска култура ще намери своя край чрез войната на всички против всички.
към текста >>
За четвъртата
култура
, гръцко-латинската, ние вече казахме, че тя си е запазила едно изключително положение и че тя няма да претърпи никакво повторение.
Вчера ние се опитахме да разгледаме определени връзки и отношения, засягащи както живота, така и духовните процеси в така наречените следатлантски епохи. Ние видяхме, как Първата културна епоха от това време ще се повтори в последната, Седмата следатлантска епоха, как персийската култура ще се повтори в Шестата културна епоха, и как културната епоха, която ще разгледаме през следващите дни, египетската, се повтаря в нашия живот и нашите съдби сега, в Петата културна епоха.
За четвъртата култура, гръцко-латинската, ние вече казахме, че тя си е запазила едно изключително положение и че тя няма да претърпи никакво повторение.
После насочихме вниманието си върху тайнствените връзки, определящи културите на следатлантското време, което настъпи след загиването на Атлантида в резултат на стихийни водни катастрофи. Епохата след Атлантида също ще загине. В края на нашата Пета следатлантска епоха също ще се разразят катастрофи, чиито последици ще са сходни с тези от края на Атлантида. Седмата следатлантска култура ще намери своя край чрез войната на всички против всички. Това са извънредно важни зависимости и връзки; ние ги описахме от различни гледни точки, и ако ги проследим още по-внимателно, те ще хвърлят ясна светлина в нашия душевен живот.
към текста >>
Седмата следатлантска
култура
ще намери своя край чрез войната на всички против всички.
Ние видяхме, как Първата културна епоха от това време ще се повтори в последната, Седмата следатлантска епоха, как персийската култура ще се повтори в Шестата културна епоха, и как културната епоха, която ще разгледаме през следващите дни, египетската, се повтаря в нашия живот и нашите съдби сега, в Петата културна епоха. За четвъртата култура, гръцко-латинската, ние вече казахме, че тя си е запазила едно изключително положение и че тя няма да претърпи никакво повторение. После насочихме вниманието си върху тайнствените връзки, определящи културите на следатлантското време, което настъпи след загиването на Атлантида в резултат на стихийни водни катастрофи. Епохата след Атлантида също ще загине. В края на нашата Пета следатлантска епоха също ще се разразят катастрофи, чиито последици ще са сходни с тези от края на Атлантида.
Седмата следатлантска култура ще намери своя край чрез войната на всички против всички.
Това са извънредно важни зависимости и връзки; ние ги описахме от различни гледни точки, и ако ги проследим още по-внимателно, те ще хвърлят ясна светлина в нашия душевен живот.
към текста >>
Както казахме, той се е развивал в продължение на много хилядолетия; първоначално ние го виждаме в първите следатлантски културни епохи: Древно-индийската, Древно-персийската, Египетско-халдео-вавилонската, Гръцко-латинската и нашата Пета
култура
.
А сега да пристъпим още по-напред и да си представим човека от следатлантското време.
Както казахме, той се е развивал в продължение на много хилядолетия; първоначално ние го виждаме в първите следатлантски културни епохи: Древно-индийската, Древно-персийската, Египетско-халдео-вавилонската, Гръцко-латинската и нашата Пета култура.
към текста >>
Първата, Древно-индийската
култура
, разви една религия, която озари хората като едно вътрешно просветление, като едно вътрешно повторение на най-първата епоха, когато Слънцето и Луната все още бяха съединени със Земята, когато висшите Слънчеви Същества все още обитаваха Земята.
Първата, Древно-индийската култура, разви една религия, която озари хората като едно вътрешно просветление, като едно вътрешно повторение на най-първата епоха, когато Слънцето и Луната все още бяха съединени със Земята, когато висшите Слънчеви Същества все още обитаваха Земята.
Ние можем да допуснем какви възвишени представи са светили в човешките сърца. А Духът, свързан с всички Ангели и Архангели, с всички висши Духове, с всички висши Богове и Същества - през първото планетарно състояние на Земята, първичната мъглявина, този Дух на индийското съзнание обхващаше под името на една висша индивидуалност, под името Брахм или Брахма. В духовен смисъл Първата културна епоха на следатлантско време повтори първия планетарен период от развитието на Земята. Тя не е нищо друго, освен едно повторение на първия Земен период, осъществено във вътрешните образи и съзерцания на човешката душа.
към текста >>
Религиозното съзнание на Древно-персийската
култура
има своите корени в принципа на светлината и мрака.
А сега нека да обхванем с поглед Втората следатлантска културна епоха.
Религиозното съзнание на Древно-персийската култура има своите корени в принципа на светлината и мрака.
Тогава великите посветени говореха на хората за две Същества, едното от които беше олицетворявано в Слънцето, а другото - в Луната. Тези Същества те противопоставяха едно на друго: Аура Маздао, Светлинната аура, Ормузд, е Съществото, което персите почитаха като най-висшия Бог; Ариман е злият Дух, представителят на всички онези Същества, които населяваха формацията Земя+Луна. Религията на персите представлява един спомен за втората голяма Земна епоха.
към текста >>
А това, което човекът изживяваше в своето съзнание през Четвъртата Земна епоха, епохата на Атлантида, като близост с Боговете, всичко това се проявява като спомен в рамките на гръцко-латинската
култура
.
А това, което човекът изживяваше в своето съзнание през Четвъртата Земна епоха, епохата на Атлантида, като близост с Боговете, всичко това се проявява като спомен в рамките на гръцко-латинската култура.
Гръцките Богове не са нищо друго, освен спомени за Боговете, чиито близък спътник човекът беше по времето на Атлантида, онези Богове, чиито етерни форми той възприемаше чрез своето ясновидство, когато нощем излизаше извън своето физическо тяло. Както е вярно, че днес човекът вижда физическите предмети, толкова вярно е, че тогава човекът виждаше Зевс, Атина и т.н. За него това бяха действителни форми. Това, което атлантецът изживяваше и усещаше в своето ясновидско съзнание, то отново се прояви за човека на Четвъртата следатлантска култура в лицето на Пантеона. И както Египетската епоха е един спомен за троичността през време на Лемурийската епоха, така и изживяванията в Атлантида останаха като един вид спомени в гръцката йерархия на Боговете.
към текста >>
Това, което атлантецът изживяваше и усещаше в своето ясновидско съзнание, то отново се прояви за човека на Четвъртата следатлантска
култура
в лицето на Пантеона.
А това, което човекът изживяваше в своето съзнание през Четвъртата Земна епоха, епохата на Атлантида, като близост с Боговете, всичко това се проявява като спомен в рамките на гръцко-латинската култура. Гръцките Богове не са нищо друго, освен спомени за Боговете, чиито близък спътник човекът беше по времето на Атлантида, онези Богове, чиито етерни форми той възприемаше чрез своето ясновидство, когато нощем излизаше извън своето физическо тяло. Както е вярно, че днес човекът вижда физическите предмети, толкова вярно е, че тогава човекът виждаше Зевс, Атина и т.н. За него това бяха действителни форми.
Това, което атлантецът изживяваше и усещаше в своето ясновидско съзнание, то отново се прояви за човека на Четвъртата следатлантска култура в лицето на Пантеона.
И както Египетската епоха е един спомен за троичността през време на Лемурийската епоха, така и изживяванията в Атлантида останаха като един вид спомени в гръцката йерархия на Боговете. В Гърция, както и в цяла Европа, това бяха същите
към текста >>
147.
Трета лекция: Последното атлантско и следатлантско човечество.
GA_106 Египетски митове и мистерии
И пред нас се откри изумителният факт, че когато атлантската катастрофа промени облика на Земята, в древна Индия стана така, че предведическата, древната и свещенна индийска
култура
с нейното величествено философско прозрение на цялата тази Първа културна епоха показа нещо като един огледален образ на събитията, разиграли се в самото начало на Земното развитие, в онова пра-далечно минало, когато Слънцето, Луната и Земята все още съставлява едно единно небесно тяло.
Вчера ние говорихме за онези тайнствени връзки, които съществуват между предишните планетарни състояния на нашата Земя и различните светогледи на отделните следатлантски култури.
И пред нас се откри изумителният факт, че когато атлантската катастрофа промени облика на Земята, в древна Индия стана така, че предведическата, древната и свещенна индийска култура с нейното величествено философско прозрение на цялата тази Първа културна епоха показа нещо като един огледален образ на събитията, разиграли се в самото начало на Земното развитие, в онова пра-далечно минало, когато Слънцето, Луната и Земята все още съставлява едно единно небесно тяло.
Това, което тогава беше виждано по духовен път и до което се издигаха онези, на които беше дадено, не беше нищо друго, освен една чисто духовна форма, която действително съществуваше в началния период от планетарното развитие на нашата Земя.
към текста >>
Ако искаме да си изградим един верен образ за тези изживявания, за това, което религиозно живееше в древните културни епохи, ние трябва да се замислим върху следното: Както най-важните съставни части на тези древни народи, така и най-надарените личности, ясновидци и пророци, бяха наследници на онези хора, които вече са живели и в Атлантската епоха, и че след голямата атлантска катастрофа в никакъв случай не загина всичко, което представляваше древната атлантска
култура
; онова, което надживя атлантската катастрофа, постепенно беше, така да се каже, присадено в новото време.
А Четвъртата следатлантска епоха протече така, че нейните религии бяха един вид отражение на онова, което се случи през самата Атлантска епоха. Днес ние трябва да се задълбочим малко повече в душите на древното индийско, персийско и египетско човечество.
Ако искаме да си изградим един верен образ за тези изживявания, за това, което религиозно живееше в древните културни епохи, ние трябва да се замислим върху следното: Както най-важните съставни части на тези древни народи, така и най-надарените личности, ясновидци и пророци, бяха наследници на онези хора, които вече са живели и в Атлантската епоха, и че след голямата атлантска катастрофа в никакъв случай не загина всичко, което представляваше древната атлантска култура; онова, което надживя атлантската катастрофа, постепенно беше, така да се каже, присадено в новото време.
И ние ще разберем най-добре душите на древните следатлантски потомци, ако се потопим в душите на последните атлантци.
към текста >>
Ние вече посочихме, че тези малки народни маси, разпращани като пионери на новата
култура
, никъде не попадаха в незаселена земя, понеже още по-рано, преди голямото преселение от запад на изток, другите народи се придвижваха винаги към онези нови части от континента, които се издигаха от морското дъно.
За тези хора дневното съзнание започна да преобладава все повече и повече; те започнаха да виждат това, което и ние днес виждаме: резките очертания на предметите във физическия свят. Посветените отведоха този народ навътре в Азия, за да му осигурят известна изолираност; в противен случай той би влязал в досег с други народи, които бяха запазили тяхното старо ясновидство. Само благодарение на това, че за известно време този народ остана отделен от другите, той можа да израстне до една нова степен от еволюцията на човечеството. Във вътрешността на Азия беше формирана един вид колония, от която трябваше да тръгнат големите културни течения към останалите народи по света. Първоначално северна Индия беше онази страна, която получи своя нов културен подтик от този център.
Ние вече посочихме, че тези малки народни маси, разпращани като пионери на новата култура, никъде не попадаха в незаселена земя, понеже още по-рано, преди голямото преселение от запад на изток, другите народи се придвижваха винаги към онези нови части от континента, които се издигаха от морското дъно.
Така че народът, изпратен от въпросната колония в Азия, трябваше да се смеси с други народни маси, които бяха изостанали спрямо онези, които бяха ръководени от Ману. При другите народи се срещаха и такива, които бяха запазили старото ясновидство. Посветените основаха колонии не както това става днес; те постъпваха по друг начин, а не както се колонизира днес. Те добре знаеха, че трябва да се изходи от душите на завареното население. Пратениците не биваше да натрапват това, което имаха да кажат.
към текста >>
И в тези представи беше влято това, което древните посветени даваха като
култура
на съответните народи.
При древните народи този вид възприятия се проявява като спомен. Фактически детето не смята масата за одушевено същество; по-скоро то все още не съумява да почувствува душата в себе си, а се оприличава на парче безчувствено дърво. Именно защото се чувствува като без душа, то се поставя на същата степен, каквато има бездушната маса и започва да я удря. Истинските факти са в пълна противоположност на това, което твърдят учените. Независимо дали отиваме в Индия, в Персия, в Египет, в Гърция, или където и да е другаде, ние навсякъде откриваме онези представи за света, каквито охарактеризирахме току що.
И в тези представи беше влято това, което древните посветени даваха като култура на съответните народи.
към текста >>
В древна Индия
култура
та беше ръководена от Ришите.
В древна Индия културата беше ръководена от Ришите.
Но нека сега ние да се замислим: Кое всъщност даваше повод за онази форма, която се разви като една от най-важните форми на индийския мироглед? Ние знаем, че във всички времена са съществували така наречените школи на Мистериите, където онези, които можеха да развиват своите духовни способности, се научаваха да виждат все по-дълбоко във Вселената; където те събуждаха дремещите в тях способности за вникване в духовните връзки между нещата. Духовните импулси на културите се раждаха тъкмо в тези мистерийни центрове. В стремежа си да разберем посветените, ние обикновено ги търсим в следатлантското време, понеже там тяхната същност е най-достъпна за човешкия разум; обаче един вид подобие на посветени ние бихме срещнали също и през атлантско време. За да разберем напълно тези посветени, нека да се пренесем в методите на старото атлантско посвещение.
към текста >>
148.
Четвърта лекция: Учениците на Ришите и техните опитности.
GA_106 Египетски митове и мистерии
Така гърците даваха израз на това, което остана като отзвук от процесите, разиграващи се в душите на онези ученици, които бяха представители на пра-древната индийска
култура
.
Така гърците даваха израз на това, което остана като отзвук от процесите, разиграващи се в душите на онези ученици, които бяха представители на пра-древната индийска култура.
Този беше плодът на един от походите под водачеството на Александър Велики в Индия.
към текста >>
Всички Вие вече сте чували за свещените Риши, първоначалните основатели на прадревната свещена индийска
култура
, които са имали за свой Учител самия Ману.
Обаче преди да продължим по-нататък, трябва да се запознаем също и с Учителите.
Всички Вие вече сте чували за свещените Риши, първоначалните основатели на прадревната свещена индийска култура, които са имали за свой Учител самия Ману.
Кои бяха тези седем велики Учители на древна Индия? Тук ние трябва да си изясним, доколкото това е възможно, природата на свещените
към текста >>
Единствено от Ведите можем да доловим нещо от онова, което тогава се вля в тази
култура
.
Разпределеното в седем части Слово, първичното Слово на сътворението: тъкмо то действуваше в душата на ученика, първичното Слово, което той описваше на непосветените приблизително така, както днес ние бихме описали нашата мирова еволюция. Това, което той възприемаше, е накратко описано в моята книга „Теософия”. И ние отново намираме това описание в пра-древната свещена религия на индийците, в това, което се наричаше „Веда” или преведено на наш език „Слово”. Този е действителният смисъл на Ведите, а по-късните описания са само един последен спомен за пра-древното свещено учение за Словото. Самото Слово е предавано от уста на уста, защото всяко записване би оскърбило първичната традиция.
Единствено от Ведите можем да доловим нещо от онова, което тогава се вля в тази култура.
И когато ученикът го изживяваше в своите спомени, той можеше да си каже: Това, което аз изживявам в душата си като Брахман, това, което имам в душата си като първично Слово, то е съществувало още на Стария Сатурн; още на Сатурн е прозвучало първото дихание на Словото Веда.
към текста >>
Тук ние посочваме само малка част от изживяванията, характерни за древните ученици на Ришите, от чудните учения, които се вляха в индийската
култура
и които проникнаха в следващите епохи, за да се появят в променен вид според жизнените потребности на другите народи.
Тук ние имаме едно чудесно описание на това, което толкова често сме слушали. И тъкмо то стоеше пред духовния поглед на ученика. Този поглед беше отправен в миналото към онова състояние, когато все още нищо не беше разделено, когато все още съществуваше една първична Земя, когато звучеше цялостната хармония „Вха”. Това проличава от едно друго изречение на Ведите: „По-рано аз не знаех, що е това „Аз съм”, едва след като първородената на Земята се появи над мен, Духът ми се преизпълни със светлина и аз се включих в свещената „Вха” (Мъдростта). В тези думи е загатнато онова виждане, което имаха посветените.
Тук ние посочваме само малка част от изживяванията, характерни за древните ученици на Ришите, от чудните учения, които се вляха в индийската култура и които проникнаха в следващите епохи, за да се появят в променен вид според жизнените потребности на другите народи.
към текста >>
Египетската
култура
все още беше подчинена на принципа, който действуваше при мъдрите Риши в древна Индия; ние знаем, че самите Риши, като ученици на Ману, ръководеха нещата, самите те бяха посредници на планетарните сили.
Египетската култура все още беше подчинена на принципа, който действуваше при мъдрите Риши в древна Индия; ние знаем, че самите Риши, като ученици на Ману, ръководеха нещата, самите те бяха посредници на планетарните сили.
През Първата следатлантска култура тъкмо Ришите бяха тези, които донесоха онова възвишено учение, което отвеждаше човека до висшите духовни светове, до висшия свят на Девакана. Всичко, което той виждаше там, беше пренесено през следващите културни епохи долу във физическия план. През Четвъртата следатлантска културна епоха във физическото поле се потопи онова Същество, с което се запознахме като Брахман в рамките на Индийската културна епоха, Съществото, което сега ние познаваме като Христос, което вече не служи за посредник с духовния свят, защото самото то стана човек, за да излъчва към всички хора тайнствената мощ на първичното Слово.
към текста >>
През Първата следатлантска
култура
тъкмо Ришите бяха тези, които донесоха онова възвишено учение, което отвеждаше човека до висшите духовни светове, до висшия свят на Девакана.
Египетската култура все още беше подчинена на принципа, който действуваше при мъдрите Риши в древна Индия; ние знаем, че самите Риши, като ученици на Ману, ръководеха нещата, самите те бяха посредници на планетарните сили.
През Първата следатлантска култура тъкмо Ришите бяха тези, които донесоха онова възвишено учение, което отвеждаше човека до висшите духовни светове, до висшия свят на Девакана.
Всичко, което той виждаше там, беше пренесено през следващите културни епохи долу във физическия план. През Четвъртата следатлантска културна епоха във физическото поле се потопи онова Същество, с което се запознахме като Брахман в рамките на Индийската културна епоха, Съществото, което сега ние познаваме като Христос, което вече не служи за посредник с духовния свят, защото самото то стана човек, за да излъчва към всички хора тайнствената мощ на първичното Слово.
към текста >>
149.
Пета лекция: Развитието на троичността Слънце, Луна, Земя. Формиращият тон. Озирис и Тифон.
GA_106 Египетски митове и мистерии
Ние видяхме, до каква висока степен на посвещение трябваше да стигне един ученик на древно-индийската
култура
, за да си изгради такъв светогледен образ, който представлява един вид повторение на онова, което се е разиграло в пра-далечното минало.
Досега в тези лекции ние се опитахме да си изградим един образ за нашето Земно развитие във връзка с развитието на човека, понеже трябваше да си обясним как Земното минало, как фактите на нашето Земно развитие се отразяват в познанието на отделните културните периоди от следатлантското време. Ние можахме да охарактеризираме най-дълбоките изживявания, които имаха учениците на Ришите и да посочим как тези вътрешни изживявания на стремящите се към посвещение се представяха като вътрешни, ясновидски образи на онези отношения и процеси, разиграли се на нашата първо-начална Земя, когато тя още е съдържала в себе си Слънцето и Луната.
Ние видяхме, до каква висока степен на посвещение трябваше да стигне един ученик на древно-индийската култура, за да си изгради такъв светогледен образ, който представлява един вид повторение на онова, което се е разиграло в пра-далечното минало.
Видяхме също, какво си мислеха гърците, когато в походите на Александър Велики те се запознаха с изживяванията на индийските посветени, в чиито души израстваше образът на божествено-духовната, творческа сила, която се проявяваше още в онази първична мъглявина, когато Слънцето и Луната бяха съединени със Земята. Този образ, индийският Брахман, наречен по-късно Брахма-Аз, явяващ се по-късно на гърците в лицето на Херкулес, тъкмо този образ ние се опитахме да извикаме пред себе си като едно вътрешно повторение на процесите, които действително са се разигравали в миналото.
към текста >>
150.
Девета лекция: Действието на Слънчевите и Лунните Духове. Промени във възприятията и в съзнанието на човека.
GA_106 Египетски митове и мистерии
През първата следатлантска
култура
хората изгубиха своето нощно съзнание,
култура
та, чието величие и духовност откриваме в свещените Риши,
култура
та, която описахме в предходните лекции и която сега трябва отново да охарактеризираме, но от друга страна.
Следователно, през Атлантската епоха постепенно нощта стана за хората тъмна, докато дневното съзнание започна да се прояснява.
През първата следатлантска култура хората изгубиха своето нощно съзнание, културата, чието величие и духовност откриваме в свещените Риши, културата, която описахме в предходните лекции и която сега трябва отново да охарактеризираме, но от друга страна.
към текста >>
Нека да се пренесем в душите на учениците, които наследиха свещените Риши, в душите на хората от индийската
култура
изобщо, да кажем, във времето непосредствено след като бяха изчезнали и последните следи от голямата атлантска водна катастрофа.
Нека да се пренесем в душите на учениците, които наследиха свещените Риши, в душите на хората от индийската култура изобщо, да кажем, във времето непосредствено след като бяха изчезнали и последните следи от голямата атлантска водна катастрофа.
В индийските души все още живееше като един вид спомен - един спомен за стария свят - когато човекът изживяваше и виждаше Боговете, които работеха върху неговото тяло, също както това правеха Озирис и Изис! Сега човекът се намираше извън този свят, извън лоното на Боговете.
към текста >>
През душите от първата следатлантска
култура
преминаваше като един спомен това, което някога Ришите проповядваха; защото те знаеха: Ришите и техните ученици можеха да виждат в духовния свят; но те знаеха и друго: за представителите на индийската
култура
периодът на виждане в духовния свят беше приключил.
За него този свят беше толкова реален, колкото реален за нас е физическия свят.
През душите от първата следатлантска култура преминаваше като един спомен това, което някога Ришите проповядваха; защото те знаеха: Ришите и техните ученици можеха да виждат в духовния свят; но те знаеха и друго: за представителите на индийската култура периодът на виждане в духовния свят беше приключил.
към текста >>
Защото истината не е това, което сетивата възприемат; истината е скрита зад видимия свят; ето защо първата следатлантска
култура
не се интересуваше много от това, което се случва в условията на физическия свят.
А истината, скрита зад тази обвивка, Боговете и истинският образ на човека - тях ние не можем да видим. Това, което виждаме, е Майя, неистина; истината е скрита”. Усещането, че човекът е произлязъл от истината, че същинската му родина е в духовния свят, а сетивният свят е илюзия, Майя, това усещане се засилваше все повече. Религиозното настроение на този, който чувствува толкова живо противоположността между духовното и физическото, ограничава интереса му към физическия свят, насочвайки го все повече към това, което посветените виждаха и за което ни говорят свещените Риши. Индиецът копнееше да избяга от тази действителност, от тази сурова действителност, която за него не беше нищо друго, освен една илюзия.
Защото истината не е това, което сетивата възприемат; истината е скрита зад видимия свят; ето защо първата следатлантска култура не се интересуваше много от това, което се случва в условията на физическия свят.
към текста >>
През втората следатлантска
култура
, древно-персийската, от която произлезе Заратустра, великият ученик на Ману, нещата се промениха.
През втората следатлантска култура, древно-персийската, от която произлезе Заратустра, великият ученик на Ману, нещата се промениха.
Ако накратко искаме да охарактеризираме прехода от индийската култура към културата на персите, ние можем да кажем: Представителят на персийската култура чувствуваше физическия свят като своя задача, а не като нещо случайно. Наистина, той все още отправяше своя поглед нагоре към областите на светлината, към духовните светове, обаче после той отново го обръщаше назад към физическия свят и тогава той виждаше как всичко се разпадаше в силите на светлината и в силите на тъмнината. За персиеца физическият свят стана поле за работа. Той си казваше: Да, тук са добрите божествени Същества, Аура Маздао или Ормузд, както и тъмните сили, под ръководството на Анграмайнуш или Ариман. От Аура Маздао идва спасението за хората, от Ариман идва физическият свят.
към текста >>
Ако накратко искаме да охарактеризираме прехода от индийската
култура
към
култура
та на персите, ние можем да кажем: Представителят на персийската
култура
чувствуваше физическия свят като своя задача, а не като нещо случайно.
През втората следатлантска култура, древно-персийската, от която произлезе Заратустра, великият ученик на Ману, нещата се промениха.
Ако накратко искаме да охарактеризираме прехода от индийската култура към културата на персите, ние можем да кажем: Представителят на персийската култура чувствуваше физическия свят като своя задача, а не като нещо случайно.
Наистина, той все още отправяше своя поглед нагоре към областите на светлината, към духовните светове, обаче после той отново го обръщаше назад към физическия свят и тогава той виждаше как всичко се разпадаше в силите на светлината и в силите на тъмнината. За персиеца физическият свят стана поле за работа. Той си казваше: Да, тук са добрите божествени Същества, Аура Маздао или Ормузд, както и тъмните сили, под ръководството на Анграмайнуш или Ариман. От Аура Маздао идва спасението за хората, от Ариман идва физическият свят. Ние трябва да преобразим това, което идва от Ариман, трябва да се свържем с добрите Богове, за да победим Ариман, злия Бог в материята, като обработваме земята, като се превърнем в такива същества, които променят облика на нашата планета.
към текста >>
Първата стъпка към спасението на Земята направиха представителите на персийската
култура
; те имаха надеждата, че някога Земята ще стане една добра планета, че тя би могла да бъде спасена и че Аура Маздао най-после ще тържествува.
Първата стъпка към спасението на Земята направиха представителите на персийската култура; те имаха надеждата, че някога Земята ще стане една добра планета, че тя би могла да бъде спасена и че Аура Маздао най-после ще тържествува.
към текста >>
Това беше една могъща крачка в завладяването на физическия свят, направена именно през Третата следатлантска
култура
.
И когато египтяните се уповаваха на законите, изнамирани от човека в условията на физическия свят, чрез които той завладяваше материята, тогава възникна геометрията, математиката. С тяхна помощ човекът завладяваше елементите, понеже се доверяваше на това, което неговият Дух изнамираше, понеже вярваше, че Духът се отпечатва в материята. Тогава той можа да създаде пирамидите, храмовете и сфинкса.
Това беше една могъща крачка в завладяването на физическия свят, направена именно през Третата следатлантска култура.
И само така човекът стигна дотам, въобще да изпитва истински респект спрямо физическия свят; едва сега физическия свят се превърна за него в нещо действително. Но до какви учители беше прибягвал той по-рано?
към текста >>
Че човекът изобрази самия себе си в една или друга
култура
, че пресъздаде в нея нещо като своето физическо „себе”, това беше постигнато през Четвъртата културна епоха.
През Четвъртата културна епоха, Гръцко-латинската, човекът навлиза още по-дълбоко във физическия свят. Той напредна до такава степен, че не само виждаше писмеността на Боговете във физическия свят, но можеше да влага своето „себе”, своята духовна индивидуалност в обективния свят. Такива произведения на изкуството като тези в Гърция, по-рано не са съществували.
Че човекът изобрази самия себе си в една или друга култура, че пресъздаде в нея нещо като своето физическо „себе”, това беше постигнато през Четвъртата културна епоха.
към текста >>
А най-високо стоеше човекът на индийската
култура
; индиецът все още пребиваваше в духовните висини, в най-високата точка.
А най-високо стоеше човекът на индийската култура; индиецът все още пребиваваше в духовните висини, в най-високата точка.
През Втората културна епоха, Древно-персийската, човекът тръгна надолу, в своето развитие. През Третата следатлантска епоха, Египетската, това продължи с още по-голяма сила. През Четвъртата следатлантска културна епоха, Гръцко-латинската, човекът изцяло се потопи във физическият свят, в материята. Там той попадна на един вид кръстопът: той или можеше да слиза все по-дълбоко и по-дълбоко, или в най-долната точка да съумее отново да се издигне нагоре и да се завърне в духовния свят. Обаче за тази цел физическият свят трябваше да получи един духовен импулс, един могъщ тласък към завръщането на човека в духовния свят.
към текста >>
И ние ще видим, как примерно, египетската
култура
отново се проявява в нашата съвременна епоха, обаче проникната вече от Христовия принцип.
Днес ние проследихме развитието на следатлантските култури до тяхната най-дълбока точка; видяхме, как духовният импулс дойде чрез Христос, именно в най-дълбоката точка. Сега човекът отново трябва да се издигне нагоре, да се одухотвори, да се проникне от Христовия принцип.
И ние ще видим, как примерно, египетската култура отново се проявява в нашата съвременна епоха, обаче проникната вече от Христовия принцип.
към текста >>
151.
Дванадесета лекция: Как Духът намира израз в гръцките произведения на изкуството; Духът като роб на материята в нашето време.
GA_106 Египетски митове и мистерии
Занапред навлизането на Христовия Импулс в еволюцията на човечеството ще съставлява другата страна на
култура
та.
Да, това би се случило, и то би дошло по такъв начин, че занапред човекът би постигал възможно най-голям напредък във физическия свят, ако не би настъпило онова събитие, за което говорихме в предишната лекция. В най-долната точка от еволюцията на човечеството чрез Христовия Импулс в него беше вложено нещо, което го тласна към един нов подем.
Занапред навлизането на Христовия Импулс в еволюцията на човечеството ще съставлява другата страна на културата.
Този Импулс посочи пътя за преодоляването на материята. Той донесе силата, чрез която смъртта може да бъде победена. Така той предостави на човечеството възможността то отново да се издигне над равнището на физическия план. Този могъщ импулс трябваше да бъде даден на човечеството, един толкова действен Импулс, който направи възможно преодоляването на материята, както това е представено в Евангелието на Йоан и в Мистерията на Голгота.
към текста >>
Характерните черти на индийската
култура
се запазиха, но се промениха.
Впрочем културите не изчезваха изведнъж.
Характерните черти на индийската култура се запазиха, но се промениха.
Ние ги откриваме в следващите култури. Нещо подобно възникна и в египетското продължение на индийската култура. Днес хората лесно смесват това, което е съществувало по-рано, с онова, което е съществувало по-късно. Ето защо често се изтъква, че аз правя само тълкувания, черпейки от древните предания. Между другото, индийците също бяха възприели възгледа за „пътят на отците” и „пътят на Боговете”.
към текста >>
Нещо подобно възникна и в египетското продължение на индийската
култура
.
Впрочем културите не изчезваха изведнъж. Характерните черти на индийската култура се запазиха, но се промениха. Ние ги откриваме в следващите култури.
Нещо подобно възникна и в египетското продължение на индийската култура.
Днес хората лесно смесват това, което е съществувало по-рано, с онова, което е съществувало по-късно. Ето защо често се изтъква, че аз правя само тълкувания, черпейки от древните предания. Между другото, индийците също бяха възприели възгледа за „пътят на отците” и „пътят на Боговете”.
към текста >>
152.
7. Седма лекция, 16. Април 1909, вечер
GA_110 Духовните йерархии
Тези седем ученици на Ману, седемте свещени Риши, основаха Първата следатлантска
култура
; в себе си те носеха етерните тела на великите атлантски посветени.
Атлантският посветен на Слънчевия оракул беше не друг, а онзи, когото често наричаме Ману.*36 Точно той предвождаше останките от атлантското население, което надживя Атлантската катастрофа, към Азия, където трябваше да бъдат основани новите култури. Той възпита много поколения, а когато подготви седем от най-напредналите посветени, той втъка в тяхното етерно тяло онези седем етерни тела, които през Атлантската епоха бяха обитавани от Архангелите, а впоследствие запазени в духовния свят.
Тези седем ученици на Ману, седемте свещени Риши, основаха Първата следатлантска култура; в себе си те носеха етерните тела на великите атлантски посветени.
Така те действуват съвместно в миналото, настоящето и бъдещето. Външно погледнато тези седем свещени Риши изглеждаха като съвсем обикновени хора, защото тяхното астрално тяло и техният Аз не бяха на висотата на етерното тяло. А тъкмо етерното тяло им позволяваше да изпълняват своята велика задача; имаше часове, когато инспирациите действуваха направо в тяхното етерно тяло. И тогава те произнасяха неща, които никога не биха могли да кажат от самите себе си; от устните им звучеше това, което инспирациите постигаха в тяхното етерно тяло. Що се отнасяше до техните собствени разсъдъчни способности, те бяха съвсем обикновени хора; но когато удряше часът на инспирацията и в действие влизаше самото етерно тяло, тогава те изговаряха най-висшите тайни за нашата Слънчева система и за Космоса изобщо.
към текста >>
153.
8. Осма лекция, 17. Април 1909, вечер
GA_110 Духовните йерархии
Ние знаем, че когато настъпи Египетската епоха, това беше всъщност Третата следатлантска
култура
.
Ние знаем, че когато настъпи Египетската епоха, това беше всъщност Третата следатлантска култура.
Първата беше Древно-индийската, втората беше Древно-персийската култура. Както често сме изтъквали, тези култури представляват съответните повторения на отделните големи еволюционни епохи. Лемурийската епоха е трета голяма епоха. Ето защо Египетската епоха е един вид повторение на процесите, които бяха характерни за Лемурия. Египетските жреци най-добре знаеха това, което идваше от древна Лемурия и те успяха да вградят отражението на Лемурийските процеси в основите на египетската култура.
към текста >>
Първата беше Древно-индийската, втората беше Древно-персийската
култура
.
Ние знаем, че когато настъпи Египетската епоха, това беше всъщност Третата следатлантска култура.
Първата беше Древно-индийската, втората беше Древно-персийската култура.
Както често сме изтъквали, тези култури представляват съответните повторения на отделните големи еволюционни епохи. Лемурийската епоха е трета голяма епоха. Ето защо Египетската епоха е един вид повторение на процесите, които бяха характерни за Лемурия. Египетските жреци най-добре знаеха това, което идваше от древна Лемурия и те успяха да вградят отражението на Лемурийските процеси в основите на египетската култура. Ето защо и египетската култура се усещаше толкова сродна със зодиакалното съзвездие Телец и изобщо с всичко, което спада към култа на Телеца.
към текста >>
Египетските жреци най-добре знаеха това, което идваше от древна Лемурия и те успяха да вградят отражението на Лемурийските процеси в основите на египетската
култура
.
Ние знаем, че когато настъпи Египетската епоха, това беше всъщност Третата следатлантска култура. Първата беше Древно-индийската, втората беше Древно-персийската култура. Както често сме изтъквали, тези култури представляват съответните повторения на отделните големи еволюционни епохи. Лемурийската епоха е трета голяма епоха. Ето защо Египетската епоха е един вид повторение на процесите, които бяха характерни за Лемурия.
Египетските жреци най-добре знаеха това, което идваше от древна Лемурия и те успяха да вградят отражението на Лемурийските процеси в основите на египетската култура.
Ето защо и египетската култура се усещаше толкова сродна със зодиакалното съзвездие Телец и изобщо с всичко, което спада към култа на Телеца.
към текста >>
Ето защо и египетската
култура
се усещаше толкова сродна със зодиакалното съзвездие Телец и изобщо с всичко, което спада към култа на Телеца.
Първата беше Древно-индийската, втората беше Древно-персийската култура. Както често сме изтъквали, тези култури представляват съответните повторения на отделните големи еволюционни епохи. Лемурийската епоха е трета голяма епоха. Ето защо Египетската епоха е един вид повторение на процесите, които бяха характерни за Лемурия. Египетските жреци най-добре знаеха това, което идваше от древна Лемурия и те успяха да вградят отражението на Лемурийските процеси в основите на египетската култура.
Ето защо и египетската култура се усещаше толкова сродна със зодиакалното съзвездие Телец и изобщо с всичко, което спада към култа на Телеца.
към текста >>
154.
11. Бележки
GA_110 Духовните йерархии
*29. За индивидуалността на Заратустра един от великите предводители на човечеството, основател на персийската
култура
, както и за мястото му в тайната на "двете деца Исус" виж Лекция от 18 Септември 1909 в "Евангелието на Лука" (Събр. Съч.
*29. За индивидуалността на Заратустра един от великите предводители на човечеството, основател на персийската култура, както и за мястото му в тайната на "двете деца Исус" виж Лекция от 18 Септември 1909 в "Евангелието на Лука" (Събр. Съч.
№114), както и Лекции от 1 Септември и 2 Септември 1910 в "Евангелието на Матей" (Събр. Съч. №123).
към текста >>
Управляващ Навлизане
Култура
Управляващ Навлизане Култура
към текста >>
*38. "Светът, Земята и човекът: тяхната същност и тяхното развитие, разгледани във връзка с Египетската митология и съвременната
култура
", 11 Лекции в Щутгарт, 1908 (Събр. Съч.
*38. "Светът, Земята и човекът: тяхната същност и тяхното развитие, разгледани във връзка с Египетската митология и съвременната култура", 11 Лекции в Щутгарт, 1908 (Събр. Съч.
№105) и "Египетските митове и Мистерии, 11 Лекции в Лайпциг, 1908 (Събр. Съч. №106).
към текста >>
155.
2. ПРЕДВАРИТЕЛНА ЗАБЕЛЕЖКА
GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия
Наред с това изискване да изградя Антропософията, при което в предаването на духовните истини държах сметка за общата
култура
на съвременното човечество, наложи се и едно второ изискване, а именно да отговоря на това, което членовете на Обществото изявяваха като душевна нужда, като духовен копнеж.
Наред с това изискване да изградя Антропософията, при което в предаването на духовните истини държах сметка за общата култура на съвременното човечество, наложи се и едно второ изискване, а именно да отговоря на това, което членовете на Обществото изявяваха като душевна нужда, като духовен копнеж.
към текста >>
156.
3. СКАЗКА ПЪРВА. Касел, 24 юни /ден Йоан Кръстител/, 1909
GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия
Ако се пренесем назад във времената на европейската
култура
от преди Християнството и в онези времена, когато Християнството още не е било разпространено, ние отново намираме един такъв юнски празник, който е съвпадал с времето, когато дните са били най-дълги, а нощите най-къси, когато дните отново започват да намаляват, когато следователно слънцето отново започва да изгубва своята сила, която то раздава за растенето и развитието на всичко живо на Земята.
Една голяма част от стремящото се човечество е празнувала точно на днешния ден един забележителен празник. И онези от този град, които се наричат приятели на Антропософското движение, считат за нещо особено важно факта, че тази поредица от сказки започва именно в този ден, денят на Йоана Кръстителя. Този ден от годината е бил празнуван още в древна Персия. Това е било така нареченият празник на "кръщението с вода и огън", който се е падал на една дата, отговаряща на днешния юнски ден. В древен Рим също така е бил учреден празникът на богинята Веста в един подобен юнски ден: това е било също така празник на "кръщението с огън".
Ако се пренесем назад във времената на европейската култура от преди Християнството и в онези времена, когато Християнството още не е било разпространено, ние отново намираме един такъв юнски празник, който е съвпадал с времето, когато дните са били най-дълги, а нощите най-къси, когато дните отново започват да намаляват, когато следователно слънцето отново започва да изгубва своята сила, която то раздава за растенето и развитието на всичко живо на Земята.
Този юнски празник се е представял на нашите европейски прадеди като едно постепенно настъпващо изчезване на бога Балдур, който те са считали свързан със Слънцето. А във времето на Християнството този юнски празник става постепенно празник на Йоана Кръстителя, предтеча на Христа Исуса. Ето защо и за нас този ден може да послужи като изходна точка на лекциите, които ще бъдат изнесени и в следващите дни върху най-великото събитие в развитието на човечеството, което наричаме "делото на Христа Исуса". Предмет на настоящия цикъл от сказки ще бъде именно това дело, неговото пълно значение за развитието на човечеството, как то е представено в най-забележителния християнски документ Евангелието на Йоана -, което ще сравним после с другите Евангелия.
към текста >>
Защото това, което ще изкажем през следващите дни тук, е било познато в тесни кръгове даже и сред нашата
култура
и нашия духовен живот.
Това възвестяване на Христовата тайна чрез Антропософията не е нещо ново, що се отнася до съдържанието; то не е ново и за нас. Обаче то е нещо ново по отношение на формата.
Защото това, което ще изкажем през следващите дни тук, е било познато в тесни кръгове даже и сред нашата култура и нашия духовен живот.
То е било познато от столетия насам. Само едно нещо отличава днешното възвестяване от всяко предшествуващо: именно това, че то иска да говори към един по-широк кръг от хора. Онези по-тесни кръгове, в които се е предавало това учение от векове насам сред нашия европейски духовен живот, са имали като символ същия този знак, който виждате тук /в салона/, кръстът с розите. Също и сега, когато това учение се изнася пред по-широка публика, като негов символ трябва да важи пак кръстът на розите. Позволете ми да охарактеризирам първо символично, в какво се състои това розенкройцерско учение за Христа Исуса.
към текста >>
Да се върнем назад до първата
култура
, последвало онази велика катастрофа, да се върнем до древноиндийската
култура
.
Да се върнем назад до първата култура, последвало онази велика катастрофа, да се върнем до древноиндийската култура.
Там ние виждаме седем свещени учители, наречени свещените Риши. Те говорят на хората за едно висше Същество, за което казват: нашата мъдрост може да предчувствува това висше същество, но тя не може да го вижда! "Седемте свещени Риши са виждали много неща: но отвъд тяхната сфера на виждане се намира това висше същество, което изпълваше духовния свят, но то се намираше отвъд пределите, до което се простираше зрението на ясновидеца в тези времена. След това идва културата, назована по името на нейния велик основател и ръководител културата на Заратустра /древно-персийската култура/. Заратустра казвал на своите ученици: "Когато окото на ясновидеца се насочва към нещата в света, към минералите, растенията, животните и човека, то вижда зад тези неща най-различни същества.
към текста >>
След това идва
култура
та, назована по името на нейния велик основател и ръководител
култура
та на Заратустра /древно-персийската
култура
/.
Да се върнем назад до първата култура, последвало онази велика катастрофа, да се върнем до древноиндийската култура. Там ние виждаме седем свещени учители, наречени свещените Риши. Те говорят на хората за едно висше Същество, за което казват: нашата мъдрост може да предчувствува това висше същество, но тя не може да го вижда! "Седемте свещени Риши са виждали много неща: но отвъд тяхната сфера на виждане се намира това висше същество, което изпълваше духовния свят, но то се намираше отвъд пределите, до което се простираше зрението на ясновидеца в тези времена.
След това идва културата, назована по името на нейния велик основател и ръководител културата на Заратустра /древно-персийската култура/.
Заратустра казвал на своите ученици: "Когато окото на ясновидеца се насочва към нещата в света, към минералите, растенията, животните и човека, то вижда зад тези неща най-различни същества. Обаче онова духовно същество, на което човек дължи своето съществувание, което някога ще трябва да живее в глъбините на човешкия аз, него не можем да видим, когато гледаме земните неща, нито с духовните очи, нито с тези на ясновидеца! " Но когато Заратустра насочвал своя ясновиждащ поглед към слънцето, тогава казва той ние виждаме не само Слънцето. Но както около човека се вижда една обкръжаваща го аура, така у Слънцето се вижда "Великата Слънчева Аура", "Аура Маздао". Тази велика Слънчева Аура е създала човека по начин, който ще опишем по-късно.
към текста >>
157.
4. СКАЗКА ВТОРА. Живата духовна история. Ръководителите на човечеството. Творящото Слово.
GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия
Той е изучавал история, изучавал е геология, биология, изучавал е това, което ме предават историята на
култура
та и археологията.
Някой, който не е запознат с тези неща, би могъл да каже: "когато вие ни разказвате за миналите времена, ние считаме всичко това за фантазиране”. Защото Вие знаете от историята, какво е извършил Цезар и чрез Вашето силно въображение вярвате, че виждате някакви акашови записи. "Обаче, който е запознат с тези неща, той знае, че колкото по-малко познаваме фактите на историята, толкова по-лесно е да ги четем в Акашовите записи”. Защото външната история и нейното познаване оказва едно силно смущаващо действие върху ясновиждащия. Когато сме достигнали определена възраст, ние сме възприели възпитанието на своята епоха до момента, когато се ражда неговият виждащ Аз.
Той е изучавал история, изучавал е геология, биология, изучавал е това, което ме предават историята на културата и археологията.
Всичко това смущава погледа и може да се създаде в него пристрастие по отношение на това, което може да бъде прочетено в Акашовите записи. Защото във външната история не може да се намери същата обективност и същата сигурност, каквито са възможни при разчитането на Акашовите записи. Помислете само от какво зависи, това или онова да стане "история". За дадено събитие са оста нали запазени тези или онези документи, докато други може би точно най-важните са изчезнали. Искам да покажа само с един пример, колко несигурна може да бъде всяка история.
към текста >>
158.
6. СКАЗКА ЧЕТВЪРТА. Съществата на Йерархиите в нашата слънчева система и природните царства.
GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия
През време на Древно-персийската
култура
имаше висши Същества, които счетоха, че е дошъл момента да слязат.
Обаче имаше други висши същества, които предпочетоха да чакат докато хората на Земята узреят, считайки, че степента на човечеството не беше още достатъчно напреднала за тях.
През време на Древно-персийската култура имаше висши Същества, които счетоха, че е дошъл момента да слязат.
Същото е било и през време на Египетската култура. Но най-възвишеното от слънчевите същества все още чакаше. То изпращаше от вън своите сили към свещените Риши през време на Индийската епоха. Ришите повдигаха своя поглед към този, когото наричаха Вишва Карман, за който те казваха: Вишва Карман се намира отвъдната сфера! Той чакаше, защото мислеше: "човешката душа не е още достатъчно подготвена, за да мога аз да обитавам в нея".
към текста >>
Същото е било и през време на Египетската
култура
.
Обаче имаше други висши същества, които предпочетоха да чакат докато хората на Земята узреят, считайки, че степента на човечеството не беше още достатъчно напреднала за тях. През време на Древно-персийската култура имаше висши Същества, които счетоха, че е дошъл момента да слязат.
Същото е било и през време на Египетската култура.
Но най-възвишеното от слънчевите същества все още чакаше. То изпращаше от вън своите сили към свещените Риши през време на Индийската епоха. Ришите повдигаха своя поглед към този, когото наричаха Вишва Карман, за който те казваха: Вишва Карман се намира отвъдната сфера! Той чакаше, защото мислеше: "човешката душа не е още достатъчно подготвена, за да мога аз да обитавам в нея". През време на Древно-персийската епоха Заратустра повдигаше погледа си към Слънцето и съзерцаваше там Ахура Маздао.
към текста >>
159.
8. СКАЗКА ШЕСТА. Оракулите на Атлантида. Светилищата през следатлантския период. Кръщението в реката Йордан.
GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия
Било че се върнем назад до първата следатлантска
култура
, тази на Древна Индия, или до
култура
та на Заратустра, или ако щете до тази на Египет и Халдея, навсякъде ще видим, че учениците са приемани в мистериите, които образуват нещо средно между църквата и училището; там те получават едно строго обучение, което ги учи да мислят, да чувствуват не само това, което идва от сетивния свят, но и това, което става в духовния, невидим свят.
Учението, което беше дадено чрез прякото влияние на душата на учителя върху тези на ученика, постепенно отстъпи място на една друга форма на преподаване, която се приближава до тази, която днес познаваме. През Атлантската епоха имаше Оракули; сега учителите на човечеството основаха един вид училища, за да приемат там отзвука от древните атлантски оракули; появяването на мистериите, на местата за посвещение, става през следатлантската епоха. По-рано най-добре подготвените ученици бяха приети в оракулите; от сега нататък те са приемани в мистериите. Там те биваха подготвяни чрез една строга дисциплина, именно поради това, че сега не можеше да се действува върху тях както по-рано. Във всички цивилизации и във всички епохи ние намираме през дълги периоди този вид мистерии.
Било че се върнем назад до първата следатлантска култура, тази на Древна Индия, или до културата на Заратустра, или ако щете до тази на Египет и Халдея, навсякъде ще видим, че учениците са приемани в мистериите, които образуват нещо средно между църквата и училището; там те получават едно строго обучение, което ги учи да мислят, да чувствуват не само това, което идва от сетивния свят, но и това, което става в духовния, невидим свят.
Можем да изразим с една дума това, което се преподаваше в тези мистерии: в голямата си част то представляваше това, което днес ни дава Антропософията. Този беше предметът, изучаван в тези мистерии. Но там се държеше сметка за нравите на епохата и всичко беше устроено по един по-строг начин. Там не се постъпваше както днес, когато скритият живот на висшите светове се открива относително достатъчно бързо и открито на същества, които вече са узрели да ги разбират. През онези времена обучението беше много методичност начало се даваха само познанията отговарящи на първата степен, а останалото грижливо се научава в тези мистерии.
към текста >>
Така се изменят постепенно всички условия на живота и през следващата епоха, тази на египто-халдейската
култура
, човекът завладява още по-дълбоко физическия свят.
За Заратустра външният свят не е вече само Майа. Заобикалящият ни физически свят има своята стойност, но зад него се намира духът. Докато за древния индиец самото цвете беше Майа, а действителността, духът, с е намираше зад това цвете, Заратустра би казал: Това цвете е ценно в себе си, защото то е част от всемирния Дух; материята се ражда от духа. Ние вече отбелязахме, че за Заратустра физическото Слънце е място, където духовни същества развиват своята дейност. Но в замяна на това посвещението беше станало по-трудно достъпно и беше необходимо сега да се наложи една по-строга дисциплина на тези, които искаха не само да вярват в съществуванието на един духовен човек, но които искаха да потопят своите погледи във великата слънчева аура.
Така се изменят постепенно всички условия на живота и през следващата епоха, тази на египто-халдейската култура, човекът завладява още по-дълбоко физическия свят.
Това е времето, когато той не само притежава познанието на духовната мъдрост, намираща се зад материята, но когато той наблюдава движението на звездите и в техните различни положения и видими движения вижда една писменност, начертана от боговете. Отношенията на сетивните неща помежду им също му разкриват една божествена писменност. В Египет се ражда геометрията, която бива прилагана към външните неща. Така човекът постепенно завладява заобикалящия го свят. Гъркът прави още една крачка напред в този път.
към текста >>
Що се отнася за гърдите, които съумяха да внесат в
култура
та такава голяма красота на формите, те още по-силно чувствуваха студенината и тъмнината на душата между смъртта и едно ново раждане.
Но добивайки все по-голяма власт над сетивния свят, които той обиква все повече, човек се отчуждава все повече от духовния свят и от живота, който протича между смъртта и едно ново раждане. Когато душата на един древен индиец се освобождаваше от тялото за да влезе в ду ховния свят и да остане там до следващия живот на Земята, дейността на духа беше още много голяма. За щото през пелия си живот на Земята тази душа се беше развивала духовно и всички нейни чувства бяха подържани в разгар от разказите, които тя бе слушала за духовните светове, даже ако не беше минала през посвещение. При смъртта всичко за нея ставаше ясно и светло. Но обиквайки все повече физическия свят, хората се научиха да се чувствуват по-добре на Земята и поради това животът протичащ между смъртта и едно ново раждане все повече се замъгляваше за тях, През Египетската епоха вече можеха да се чуват твърдения, че душата, освобождавайки се от тялото за да влезе в духовния свят, се намираше вече обгърната от тъмнина, чувствуваше се сама и отделена от другите души, едно чувство на студенина я завладяваше пред тази изолираност.
Що се отнася за гърдите, които съумяха да внесат в културата такава голяма красота на формите, те още по-силно чувствуваха студенината и тъмнината на душата между смъртта и едно ново раждане.
Не е никак само легенда, а дълбока истина това изказване един Грък, когото запитали за пребиваването в подземния свят: "по-добре е казва той, да бъдеш просяк на земята, отколкото цар в страната на сенките! "
към текста >>
160.
9. СКАЗКА СЕДМА. Кръщението с вода и Кръщение с огън и дух.
GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия
Да предположим, че един посветен е минал през древната окултна школа на Евреите, че той е приел посвещението на планината Синай през време на древната еврейска
култура
.
Той знаеше освен това, че духът, който се изявяваше така в него, е същият както този, който Мойсей беше видял в горящата къпина и в огъня на Синай, Яхве, "Аз съм Аз Съм", "Ейех ашер Ейех; Каква беше разликата между това съзнание и онова на един посветен от миналото? Когато този последният се намираше в ненормалното състояние, което описахме, той възприемаше, виждаше божествените същества, свързани със Земята, преди с нея да се съедини този, който Заратустра беше нарекъл Аура Маздао, а Мойсей наричаше Яхве. Духовният свят, от който беше ро ден човекът, в който той още се намираше през Атлантската епоха, обект на желанието и носталгията на древните индийци, този свят беше възприеман в миналото чрез древната мъдрост. Но Богът, който дълго време беше стоял отдалечен от Земята и действуваше отвън върху човека, за да може да действува сега още по-мощно, който постепенно се беше приближил до Земята, така че Мойсей можа да го познае, този Бог не беше познаван така от древните посветени. Само онези, които бяха посветени в смисъла на Стария Завет, възприемаха нещо от единството на божествените сили.
Да предположим, че един посветен е минал през древната окултна школа на Евреите, че той е приел посвещението на планината Синай през време на древната еврейска култура.
Той би стигнал тогава до познанието на първичния божествен свят, от който беше произлязъл човекът снабден с тази древна мъдрост, даваща му способността да съзерцава божествения свят, той би проникнал в окултното знание на Евреите. Той би могъл тогава да си каже: всичко, което знаех по-рано, се отнасяше, за Боговете, които се бяха съединили със Земята преди божеството Яхве-Христос да се съедини на свой ред с нея. Но сега аз зная, че главният Дух, господарят на Духовете е този, който постепенно слиза на Земята. Чрез това този посветен познаваше, че духовният свят, който той беше познал, беше един и същ с този, в който царуваше Христос. Този, който Йоан Кръстител потопяваше във водите на реката Йордан, нямаше нужда да бъде посветен.
към текста >>
161.
10. СКАЗКА ОСМА. Тайните на Посвещението. Пробуждането чрез Христа Исуса.
GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия
Именно в тази четвърта епоха на
култура
та /Гръцко-латинската/ хората се приспособиха все повече към физическия и сетивен свят и започнаха да обичат Земята.
За тях лъчезарността на Платоновия дух оставаше в сянка всичко друго, Те мислеха, че душата, която бе живяла в това тяло, беше родена от едно висше същество, което е оплодило неговата човешка природа. Така те приписваха за рождението на Платон, не на физическия, а на духовния Платон, на Аполона. За тях Платон беше син на Аполона. И в тези мистерии беше възприето, да не се занимават с живота, който е предшествувал момента на посвещението, а да се интересуват само за този, който, според така често срещания израз в Евангелията, беше станал "Син Божи", син на боговете Платон беше "Син Божи" за еврейските почитатели и ученици, които бяха едни от най-напредналите. Трябва да си дадем сметка за значението, което това описание имаше за човешкия живот на тези синове на боговете на Земята.
Именно в тази четвърта епоха на културата /Гръцко-латинската/ хората се приспособиха все повече към физическия и сетивен свят и започнаха да обичат Земята.
Те бяха обичали боговете на древността, защото бяха могли да видят, че синовете на Земята са били в миналото синове на боговете. Това чувствува особено много авторът на Евангелието на Марка. Той започва да описва само това, което е станало след кръщението, извършено от Йоана. Посвещението получено от този евангелист му позволяваше да познава духовния свят под образа на Духовете-лъв. Поради това старото предание дава на автора на Евангелието на Марка символа на Лъва.
към текста >>
162.
2. СКАЗКА ПЪРВА
GA_113 Изтокът в светлината на Запада
А към най-елементарните сили в човешката душа принадлежи възбуждането на открития поглед за всичко онова, което слънцето на духа дава в съвременната духовна
култура
Нашето Движение би искало да бъде едно движение, което да отваря очите на нашите съвременници.
Но както от хаоса е произлязъл светът, така и в бъдеще ще може да се разцъфти един вид духовен Космос, духовна вселена само благодарение на това, че ще се потрудим да вземем от хаоса на съвременния духовен живот най-добрите цветя. На основата стоеше мисълта, че би било погрешно да се третира от тази гледна точка нещо друго освен именно произведение на изкуството, почерпено от пълния духовен живот на съвремието. Естествено в течение на столетия или да речем на хилядолетията бихме могли да намерим някое друго произведение на изкуството, да го модернизираме и да го представим пред публика; но всяка душа на епохата си има своята особеност; и онова, което самата душа на епохата е в състояние да създаде, когато е правилно, то именно трябва да говори на тази душа на епохата с най-голяма топлота и най-интимно. Ако духовният живот трябва да принесе своите най-прекрасни цветя, неговата мисия трябва да бъде да дава на човека не само догми, да му проповядва не само учения, а в известно отношение да отваря очите. Общо взето не е трудно да се признае това, което вече си е извоювало значение в течение на столетия или може би и през десетилетията; обаче добилият своето значение тук духовен живот трябва да бъде нещо, което да събуди най-първичните, най-елементарните сили в човешката душа.
А към най-елементарните сили в човешката душа принадлежи възбуждането на открития поглед за всичко онова, което слънцето на духа дава в съвременната духовна култура Нашето Движение би искало да бъде едно движение, което да отваря очите на нашите съвременници.
към текста >>
Тези думи бяха казани само за да се обърне вниманието на това, как нашето движение може да стане един инструмент в
култура
та на човечеството.
Тези думи бяха казани само за да се обърне вниманието на това, как нашето движение може да стане един инструмент в културата на човечеството.
В нашата епоха хората никога не се събират заедно в едно общество на хармония и любов и съгласие, ако хармонията, любовта и съгласието останат само на думи. Има само едно нещо, което може да даде почвата, върху която трябва да узрее първият наш принцип за всеобщо Братство и всеобща Любов: това е задружната работа. Това, което изказах с тези думи, може винаги да бъде само осъществено в отделни примери. Но когато тези отделни примери действуват по-нататък, кога то те се съблюдават, те ще проникнат навън не само в нашия духовен живот, а в целия наш съвременен живот и ще се изпълнят. В човешката работа наистина ще се влее човешки дух, а с това и човешкият прогрес.
към текста >>
Да, Духовната наука има една социална мисия, тя има една мисия за цялостната
култура
на човечеството и за цялостното благо на човечеството.
Това вдъхва увереност, вдъхва твърда вяра в бъдещето на нашето движение. Може би ние трябва да почерпим вярата във величието, вярата във всеобхватността на нашето движение обгръщайки с поглед отделните работи. Например радостно беше до най-висока степен, как през последните десет дни духовната сила на творението на изкуството, което представихме, действуваше не само върху нас, които съдействуваха за неговото изнасяне, които участвувахме в неговото представяне, но действуваше и върху работниците, които работеха в театъра с чук и клещи, как до последния работник на театъра те съдействуваха за осъществяване на представлението с най-голяма радост. Това е нещо, което също принадлежи на произведението на изкуството, когато погледът се разширява от тясно ограничените рамки до там, където произведението на изкуството трябва да действува чрез своя духовен живот и чрез своята духовна сила, като едно слънце върху целия културен живот. Това дава сила и дава смелост Но това ни открива също погледа към социалната мисия на Духовната наука.
Да, Духовната наука има една социална мисия, тя има една мисия за цялостната култура на човечеството и за цялостното благо на човечеството.
О, днес има много души, които вярват, че в нашия разединен живот може да дойде отново благо и спасение за хората само чрез материални средства и материални мероприятия, които са изгубили вяра и доверие в побеждаващата сила на духовността. Обаче практиката ни учи, че духът има сила да развърже в душата тайни радости, тайна и пълна с отдаденост радост; тя ни учи, че ако винаги и постоянно сме в състояние да предложим на нашето съвремие хляба на духовния живот, ще бъдат налице човешките души, които с пълен копнеж ще искат да ядат този хляб. Такъв един обзор, който може да бъде направен в течение на десет дни, такъв един обзор може да бъде много поучителен. Той може да ни вдъхне вярата в това, което искаме като последователи на Духовната наука; и той може да ни даде смелостта безспирно да работим по-нататък за делото, което сме си поставили като цел. Последователят на Духовната наука трябва да има открит поглед за живота, за да се учи от живота.
към текста >>
163.
6. СКАЗКА ПЕТА
GA_113 Изтокът в светлината на Запада
От различни сказки, които сте слушали от мене, знаете, че целият наш сегашен живот произхожда от онази област, която наричаме Атлантида; че върху една област на запад между днешна Европа и Америка се е развил един прадревен духовен живот и че това, което намираме като азиатска, африканска, американска
култура
, в крайна сметка са потомци на древната атлантска
култура
.
От различни сказки, които сте слушали от мене, знаете, че целият наш сегашен живот произхожда от онази област, която наричаме Атлантида; че върху една област на запад между днешна Европа и Америка се е развил един прадревен духовен живот и че това, което намираме като азиатска, африканска, американска култура, в крайна сметка са потомци на древната атлантска култура.
Там имаме ние отческата и майчина почва на целия наш културен живот, там трябва да търсим ние тази почва. Преди онази мощна катастрофа, която измени лицето на Земята така, че се роди съвременната форма на Земята, сред древна Атлантида са съществували човешки родове съвършено различни от днешните, ръководени от висши посветени, от ръководители на човечеството. Там се разви една култура, която се намираше предимно под влиянието на едно старо ясновидство, така щото хората от онова вре ме имаха една инстинктивна способност да виждат както през булото на сетивния свят в горния духовен свят, така и през булото на собствения душевен живот в света на долните богове. Тогава това беше нещо естествено. Както за днешните хора е нещо естествено да виждат със своите очи, да чуват със своите уши и т.н., така и за тогавашните хора е било нещо естествено да виждат не само вън в света цветовете, да чуват звуците и т.н., а да виждат зад цветовете, звуците и т.н.
към текста >>
Там се разви една
култура
, която се намираше предимно под влиянието на едно старо ясновидство, така щото хората от онова вре ме имаха една инстинктивна способност да виждат както през булото на сетивния свят в горния духовен свят, така и през булото на собствения душевен живот в света на долните богове.
От различни сказки, които сте слушали от мене, знаете, че целият наш сегашен живот произхожда от онази област, която наричаме Атлантида; че върху една област на запад между днешна Европа и Америка се е развил един прадревен духовен живот и че това, което намираме като азиатска, африканска, американска култура, в крайна сметка са потомци на древната атлантска култура. Там имаме ние отческата и майчина почва на целия наш културен живот, там трябва да търсим ние тази почва. Преди онази мощна катастрофа, която измени лицето на Земята така, че се роди съвременната форма на Земята, сред древна Атлантида са съществували човешки родове съвършено различни от днешните, ръководени от висши посветени, от ръководители на човечеството.
Там се разви една култура, която се намираше предимно под влиянието на едно старо ясновидство, така щото хората от онова вре ме имаха една инстинктивна способност да виждат както през булото на сетивния свят в горния духовен свят, така и през булото на собствения душевен живот в света на долните богове.
Тогава това беше нещо естествено. Както за днешните хора е нещо естествено да виждат със своите очи, да чуват със своите уши и т.н., така и за тогавашните хора е било нещо естествено да виждат не само вън в света цветовете, да чуват звуците и т.н., а да виждат зад цветовете, звуците и т.н. духовни същества. Също така за тях беше нещо естествено не само да чуват гласа на съвестта, а да виждат и чуват например и това, което гърците са наричали Еринии. Това са виждали те като духовни същества.
към текста >>
Това е великото и мощното, което действува върху нас от тези древни времена, че тук се е запазило нещо, което е съществувало като прадревна
култура
в древната атлантска епоха и което се е запазило като остатък в следатлантската епоха.
Когато се запознаем с духовния свят по двата пътя, тогава ние познаваме неговото единство. Който прониква в духовните светове по пътя на вътрешното вглъбяване, той намира тези светове зад булото на душевния живот; а когато има и способността, чрез развитието на свръхсетивните сили да проникне и през булото на външния сетивен свят, тогава той знае, че онова, което е намерил във вътрешността, е същото както онова, което е намерил прониквайки през булото на външния свят. В това положение, да има онова велико изживяване за единството на духовния живот, се намираше древната индийска народова общност. Когато свръхсетивният поглед на древния индиец се насочваше навън, той виждаше външните духовни същества, които формираха и подържаха световните явления. Когато се потопяваше в своята вътрешност, чрез това вътрешно вглъбяване в самия себе си той намираше своя Брахман; и той знаеше, че това, което намираше зад булото на душевния живот, е същото, което е великия мощен замах на крилата, преминаващ през космоса, е създало и подредило и външния свят.
Това е великото и мощното, което действува върху нас от тези древни времена, че тук се е запазило нещо, което е съществувало като прадревна култура в древната атлантска епоха и което се е запазило като остатък в следатлантската епоха.
Но развитието върви напред не като старото се превръща или запазва, а чрез това, че се раждат нови течения на развитие, които след това взаимно се оплодяват. Когато проследим северното течение на развитието, което от древна Атлантида е преминало през Европа в Азия, ние намираме в древния индийски народ издаденият напред пост, който се образувал след своето съединение с други елементи на древната индийска култура. Обаче когато отиде м малко по на север, когато отидем в областта на персийците, там намираме древно-персийската култура, онази култура, която в по-късно историческо време е известна като култура на Заратустра. Тази култура Заратустра ни показва вече, когато я изпитваме със средствата на свръхсетивното виждане, онази особеност, че тогавашните хора гледали повече към външния свят и се стремили да проникнат през булото на външния свят, за да стигнат по този начин до висшия духовен свят. От тази особеност на персийския народов характер ще разберете, че Заратустра, ръководителят на древната персийска култура, отдаваше отначало малко значение на вътрешното мистично вглъбяване, че даже в известно отношение стоеше в противоположност с такова мистично вътрешно вглъбяване.
към текста >>
Когато проследим северното течение на развитието, което от древна Атлантида е преминало през Европа в Азия, ние намираме в древния индийски народ издаденият напред пост, който се образувал след своето съединение с други елементи на древната индийска
култура
.
В това положение, да има онова велико изживяване за единството на духовния живот, се намираше древната индийска народова общност. Когато свръхсетивният поглед на древния индиец се насочваше навън, той виждаше външните духовни същества, които формираха и подържаха световните явления. Когато се потопяваше в своята вътрешност, чрез това вътрешно вглъбяване в самия себе си той намираше своя Брахман; и той знаеше, че това, което намираше зад булото на душевния живот, е същото, което е великия мощен замах на крилата, преминаващ през космоса, е създало и подредило и външния свят. Това е великото и мощното, което действува върху нас от тези древни времена, че тук се е запазило нещо, което е съществувало като прадревна култура в древната атлантска епоха и което се е запазило като остатък в следатлантската епоха. Но развитието върви напред не като старото се превръща или запазва, а чрез това, че се раждат нови течения на развитие, които след това взаимно се оплодяват.
Когато проследим северното течение на развитието, което от древна Атлантида е преминало през Европа в Азия, ние намираме в древния индийски народ издаденият напред пост, който се образувал след своето съединение с други елементи на древната индийска култура.
Обаче когато отиде м малко по на север, когато отидем в областта на персийците, там намираме древно-персийската култура, онази култура, която в по-късно историческо време е известна като култура на Заратустра. Тази култура Заратустра ни показва вече, когато я изпитваме със средствата на свръхсетивното виждане, онази особеност, че тогавашните хора гледали повече към външния свят и се стремили да проникнат през булото на външния свят, за да стигнат по този начин до висшия духовен свят. От тази особеност на персийския народов характер ще разберете, че Заратустра, ръководителят на древната персийска култура, отдаваше отначало малко значение на вътрешното мистично вглъбяване, че даже в известно отношение стоеше в противоположност с такова мистично вътрешно вглъбяване. Напротив той насочвал повече своя поглед към физическото Слънце, за да обърне внимание на хората върху това, че зад физическото Слънце стои нещо като едно духовно слънчево Същество, че зад физическото Слънце стои Аура-Маздао. Тук имате напълно изразен пътя, който следват посветените на северните народи.
към текста >>
Обаче когато отиде м малко по на север, когато отидем в областта на персийците, там намираме древно-персийската
култура
, онази
култура
, която в по-късно историческо време е известна като
култура
на Заратустра.
Когато свръхсетивният поглед на древния индиец се насочваше навън, той виждаше външните духовни същества, които формираха и подържаха световните явления. Когато се потопяваше в своята вътрешност, чрез това вътрешно вглъбяване в самия себе си той намираше своя Брахман; и той знаеше, че това, което намираше зад булото на душевния живот, е същото, което е великия мощен замах на крилата, преминаващ през космоса, е създало и подредило и външния свят. Това е великото и мощното, което действува върху нас от тези древни времена, че тук се е запазило нещо, което е съществувало като прадревна култура в древната атлантска епоха и което се е запазило като остатък в следатлантската епоха. Но развитието върви напред не като старото се превръща или запазва, а чрез това, че се раждат нови течения на развитие, които след това взаимно се оплодяват. Когато проследим северното течение на развитието, което от древна Атлантида е преминало през Европа в Азия, ние намираме в древния индийски народ издаденият напред пост, който се образувал след своето съединение с други елементи на древната индийска култура.
Обаче когато отиде м малко по на север, когато отидем в областта на персийците, там намираме древно-персийската култура, онази култура, която в по-късно историческо време е известна като култура на Заратустра.
Тази култура Заратустра ни показва вече, когато я изпитваме със средствата на свръхсетивното виждане, онази особеност, че тогавашните хора гледали повече към външния свят и се стремили да проникнат през булото на външния свят, за да стигнат по този начин до висшия духовен свят. От тази особеност на персийския народов характер ще разберете, че Заратустра, ръководителят на древната персийска култура, отдаваше отначало малко значение на вътрешното мистично вглъбяване, че даже в известно отношение стоеше в противоположност с такова мистично вътрешно вглъбяване. Напротив той насочвал повече своя поглед към физическото Слънце, за да обърне внимание на хората върху това, че зад физическото Слънце стои нещо като едно духовно слънчево Същество, че зад физическото Слънце стои Аура-Маздао. Тук имате напълно изразен пътя, който следват посветените на северните народи. И именно през древната персийска култура под ръководството на най-древния Заратустра се образува най-висшата форма на този възглед върху намиращия се вън човек духовен свят.
към текста >>
Тази
култура
Заратустра ни показва вече, когато я изпитваме със средствата на свръхсетивното виждане, онази особеност, че тогавашните хора гледали повече към външния свят и се стремили да проникнат през булото на външния свят, за да стигнат по този начин до висшия духовен свят.
Когато се потопяваше в своята вътрешност, чрез това вътрешно вглъбяване в самия себе си той намираше своя Брахман; и той знаеше, че това, което намираше зад булото на душевния живот, е същото, което е великия мощен замах на крилата, преминаващ през космоса, е създало и подредило и външния свят. Това е великото и мощното, което действува върху нас от тези древни времена, че тук се е запазило нещо, което е съществувало като прадревна култура в древната атлантска епоха и което се е запазило като остатък в следатлантската епоха. Но развитието върви напред не като старото се превръща или запазва, а чрез това, че се раждат нови течения на развитие, които след това взаимно се оплодяват. Когато проследим северното течение на развитието, което от древна Атлантида е преминало през Европа в Азия, ние намираме в древния индийски народ издаденият напред пост, който се образувал след своето съединение с други елементи на древната индийска култура. Обаче когато отиде м малко по на север, когато отидем в областта на персийците, там намираме древно-персийската култура, онази култура, която в по-късно историческо време е известна като култура на Заратустра.
Тази култура Заратустра ни показва вече, когато я изпитваме със средствата на свръхсетивното виждане, онази особеност, че тогавашните хора гледали повече към външния свят и се стремили да проникнат през булото на външния свят, за да стигнат по този начин до висшия духовен свят.
От тази особеност на персийския народов характер ще разберете, че Заратустра, ръководителят на древната персийска култура, отдаваше отначало малко значение на вътрешното мистично вглъбяване, че даже в известно отношение стоеше в противоположност с такова мистично вътрешно вглъбяване. Напротив той насочвал повече своя поглед към физическото Слънце, за да обърне внимание на хората върху това, че зад физическото Слънце стои нещо като едно духовно слънчево Същество, че зад физическото Слънце стои Аура-Маздао. Тук имате напълно изразен пътя, който следват посветените на северните народи. И именно през древната персийска култура под ръководството на най-древния Заратустра се образува най-висшата форма на този възглед върху намиращия се вън човек духовен свят. Тази форма на външния възглед стана по-несъвършена толкова повече, колкото по-далече бяха останали зад персийци народи, които бяха проникнали до предна Азия.
към текста >>
От тази особеност на персийския народов характер ще разберете, че Заратустра, ръководителят на древната персийска
култура
, отдаваше отначало малко значение на вътрешното мистично вглъбяване, че даже в известно отношение стоеше в противоположност с такова мистично вътрешно вглъбяване.
Това е великото и мощното, което действува върху нас от тези древни времена, че тук се е запазило нещо, което е съществувало като прадревна култура в древната атлантска епоха и което се е запазило като остатък в следатлантската епоха. Но развитието върви напред не като старото се превръща или запазва, а чрез това, че се раждат нови течения на развитие, които след това взаимно се оплодяват. Когато проследим северното течение на развитието, което от древна Атлантида е преминало през Европа в Азия, ние намираме в древния индийски народ издаденият напред пост, който се образувал след своето съединение с други елементи на древната индийска култура. Обаче когато отиде м малко по на север, когато отидем в областта на персийците, там намираме древно-персийската култура, онази култура, която в по-късно историческо време е известна като култура на Заратустра. Тази култура Заратустра ни показва вече, когато я изпитваме със средствата на свръхсетивното виждане, онази особеност, че тогавашните хора гледали повече към външния свят и се стремили да проникнат през булото на външния свят, за да стигнат по този начин до висшия духовен свят.
От тази особеност на персийския народов характер ще разберете, че Заратустра, ръководителят на древната персийска култура, отдаваше отначало малко значение на вътрешното мистично вглъбяване, че даже в известно отношение стоеше в противоположност с такова мистично вътрешно вглъбяване.
Напротив той насочвал повече своя поглед към физическото Слънце, за да обърне внимание на хората върху това, че зад физическото Слънце стои нещо като едно духовно слънчево Същество, че зад физическото Слънце стои Аура-Маздао. Тук имате напълно изразен пътя, който следват посветените на северните народи. И именно през древната персийска култура под ръководството на най-древния Заратустра се образува най-висшата форма на този възглед върху намиращия се вън човек духовен свят. Тази форма на външния възглед стана по-несъвършена толкова повече, колкото по-далече бяха останали зад персийци народи, които бяха проникнали до предна Азия. Зад древните персийци в Азия и Европа бяха останали други народности.
към текста >>
И именно през древната персийска
култура
под ръководството на най-древния Заратустра се образува най-висшата форма на този възглед върху намиращия се вън човек духовен свят.
Обаче когато отиде м малко по на север, когато отидем в областта на персийците, там намираме древно-персийската култура, онази култура, която в по-късно историческо време е известна като култура на Заратустра. Тази култура Заратустра ни показва вече, когато я изпитваме със средствата на свръхсетивното виждане, онази особеност, че тогавашните хора гледали повече към външния свят и се стремили да проникнат през булото на външния свят, за да стигнат по този начин до висшия духовен свят. От тази особеност на персийския народов характер ще разберете, че Заратустра, ръководителят на древната персийска култура, отдаваше отначало малко значение на вътрешното мистично вглъбяване, че даже в известно отношение стоеше в противоположност с такова мистично вътрешно вглъбяване. Напротив той насочвал повече своя поглед към физическото Слънце, за да обърне внимание на хората върху това, че зад физическото Слънце стои нещо като едно духовно слънчево Същество, че зад физическото Слънце стои Аура-Маздао. Тук имате напълно изразен пътя, който следват посветените на северните народи.
И именно през древната персийска култура под ръководството на най-древния Заратустра се образува най-висшата форма на този възглед върху намиращия се вън човек духовен свят.
Тази форма на външния възглед стана по-несъвършена толкова повече, колкото по-далече бяха останали зад персийци народи, които бяха проникнали до предна Азия. Зад древните персийци в Азия и Европа бяха останали други народности. Обаче всички тези народности имаха способността, че техният поглед беше насочен повече към външния свят. Всички посветени на тези народности избраха пътя, да насочват своите сънародници към духовния свят, който се намира зад булото на сетивния свят. Когато изпитваме нещата със средствата на духовно изследване, ние откриваме, че онази чудесна култура, която се разцъфтя сред Европа и послужи, така да се каже, за основа на всички други европейски култури, а именно културата на келтите, беше един остатък от всичко онова, което се роди от задружното действие на народната душа и изследването на посветените.
към текста >>
Когато изпитваме нещата със средствата на духовно изследване, ние откриваме, че онази чудесна
култура
, която се разцъфтя сред Европа и послужи, така да се каже, за основа на всички други европейски култури, а именно
култура
та на келтите, беше един остатък от всичко онова, което се роди от задружното действие на народната душа и изследването на посветените.
И именно през древната персийска култура под ръководството на най-древния Заратустра се образува най-висшата форма на този възглед върху намиращия се вън човек духовен свят. Тази форма на външния възглед стана по-несъвършена толкова повече, колкото по-далече бяха останали зад персийци народи, които бяха проникнали до предна Азия. Зад древните персийци в Азия и Европа бяха останали други народности. Обаче всички тези народности имаха способността, че техният поглед беше насочен повече към външния свят. Всички посветени на тези народности избраха пътя, да насочват своите сънародници към духовния свят, който се намира зад булото на сетивния свят.
Когато изпитваме нещата със средствата на духовно изследване, ние откриваме, че онази чудесна култура, която се разцъфтя сред Европа и послужи, така да се каже, за основа на всички други европейски култури, а именно културата на келтите, беше един остатък от всичко онова, което се роди от задружното действие на народната душа и изследването на посветените.
В тази култура ние намираме онова, което днес в по-голямата си част е изгубено и може да бъде разгадано от външния сетивен свят само от този, който познава пътищата на търсене чрез духовното познание. Всичко това, което можем да наречем древно-келтски елемент, навсякъде, къде то този елемент проблясва от основите на другите европейски култури всичко това е само отзвук от по-стари култури на Европа, които по определен начин бяха останали зад великата, възвишена култура на Заратустра, който обаче в основни линии вървяха по същия път, според характера на народите. По определен начин народите са били така разпределени, че според тяхното разпространение са могли да следват по различен начин пътя към духовното. Според различните места, които тези народи са обитавали, те са следвали този път по един повече или по-малко съвършен начин.
към текста >>
В тази
култура
ние намираме онова, което днес в по-голямата си част е изгубено и може да бъде разгадано от външния сетивен свят само от този, който познава пътищата на търсене чрез духовното познание.
Тази форма на външния възглед стана по-несъвършена толкова повече, колкото по-далече бяха останали зад персийци народи, които бяха проникнали до предна Азия. Зад древните персийци в Азия и Европа бяха останали други народности. Обаче всички тези народности имаха способността, че техният поглед беше насочен повече към външния свят. Всички посветени на тези народности избраха пътя, да насочват своите сънародници към духовния свят, който се намира зад булото на сетивния свят. Когато изпитваме нещата със средствата на духовно изследване, ние откриваме, че онази чудесна култура, която се разцъфтя сред Европа и послужи, така да се каже, за основа на всички други европейски култури, а именно културата на келтите, беше един остатък от всичко онова, което се роди от задружното действие на народната душа и изследването на посветените.
В тази култура ние намираме онова, което днес в по-голямата си част е изгубено и може да бъде разгадано от външния сетивен свят само от този, който познава пътищата на търсене чрез духовното познание.
Всичко това, което можем да наречем древно-келтски елемент, навсякъде, къде то този елемент проблясва от основите на другите европейски култури всичко това е само отзвук от по-стари култури на Европа, които по определен начин бяха останали зад великата, възвишена култура на Заратустра, който обаче в основни линии вървяха по същия път, според характера на народите. По определен начин народите са били така разпределени, че според тяхното разпространение са могли да следват по различен начин пътя към духовното. Според различните места, които тези народи са обитавали, те са следвали този път по един повече или по-малко съвършен начин.
към текста >>
Всичко това, което можем да наречем древно-келтски елемент, навсякъде, къде то този елемент проблясва от основите на другите европейски култури всичко това е само отзвук от по-стари култури на Европа, които по определен начин бяха останали зад великата, възвишена
култура
на Заратустра, който обаче в основни линии вървяха по същия път, според характера на народите.
Зад древните персийци в Азия и Европа бяха останали други народности. Обаче всички тези народности имаха способността, че техният поглед беше насочен повече към външния свят. Всички посветени на тези народности избраха пътя, да насочват своите сънародници към духовния свят, който се намира зад булото на сетивния свят. Когато изпитваме нещата със средствата на духовно изследване, ние откриваме, че онази чудесна култура, която се разцъфтя сред Европа и послужи, така да се каже, за основа на всички други европейски култури, а именно културата на келтите, беше един остатък от всичко онова, което се роди от задружното действие на народната душа и изследването на посветените. В тази култура ние намираме онова, което днес в по-голямата си част е изгубено и може да бъде разгадано от външния сетивен свят само от този, който познава пътищата на търсене чрез духовното познание.
Всичко това, което можем да наречем древно-келтски елемент, навсякъде, къде то този елемент проблясва от основите на другите европейски култури всичко това е само отзвук от по-стари култури на Европа, които по определен начин бяха останали зад великата, възвишена култура на Заратустра, който обаче в основни линии вървяха по същия път, според характера на народите.
По определен начин народите са били така разпределени, че според тяхното разпространение са могли да следват по различен начин пътя към духовното. Според различните места, които тези народи са обитавали, те са следвали този път по един повече или по-малко съвършен начин.
към текста >>
164.
7. СКАЗКА ШЕСТА
GA_113 Изтокът в светлината на Запада
Това беше основното чувство през първата епоха на следатлантската духовна
култура
.
Но тази древна индийска душа знаеше същевременно, че същата същност, която се разпростира там вън, и която тя наричаше "тат", може да бъде намерена, когато човек се вгледа в самия себе си, в своята вътрешност, само че единият път тя се явява от вън, другият път отвътре. Следователно, когато слизам в моята душа, аз намирам същата първично-духовна същност, която външно наричам "тат". Но аз си поставям в правилно отношение към това, което живее вътре в мене като моя първична основа, която е забулена чрез физическия душевен живот, когато вместо да кажа "това си ти самият", казвам: "Аз съм Брахман, Аз съм Всемирът", и двете съждения "това съм Аз" и "Аз съм Всемирът" съпоставени казваха всъщност: "когато поглеждам навън в света на "тат", аз намирам един духовен свят; когато се потопя вътре в моето собствено душевно изживяване, аз намирам един духовен свят, и двата свята са едно и също нещо".
Това беше основното чувство през първата епоха на следатлантската духовна култура.
И двата духовни свята бяха чувствувани единно, напълно единно.
към текста >>
Още вчера казахме, че само от предните постове на северното течение на народите, от древно-персийската
култура
на Заратустра можеше да произлезе идеалът, да се създаде едно тяло, в което можеше да се въплъти Съществото, което се приближаваше от вън към човечеството и към Земята.
А сега да отправим поглед към самото развитие.
Още вчера казахме, че само от предните постове на северното течение на народите, от древно-персийската култура на Заратустра можеше да произлезе идеалът, да се създаде едно тяло, в което можеше да се въплъти Съществото, което се приближаваше от вън към човечеството и към Земята.
И самият Заратустра се погрижи за това, да мине от едно прераждане в друго, за да се роди най-после в едно тяло, което е така одухотворено, че по-късно можа да приеме в себе си висшия Бог на Слънцето в неговата пълна форма, във формата на Христа. Заратустра се роди като Исус от Назарет и минавайки през своите различни прераждания беше узрял, за да може да стане носител на Бога на Слънцето в течение на три години. Следователно, какво е отношението между Аполон и Христос? Този въпрос трябва да стои, така да се каже, на душата Ви. Когато гъркът изговаряше името на Аполон, той без съмнение сочеше към онова духовно царство, което се намира зад Слънцето.
към текста >>
Тези хора за целта не е необходимо да отиваме много далече, в Египто-хелдейската
култура
, в египто-хелдейския свят ние също намираме такива хора проникваха през килима на сетивния свят, те виждаха горните богове, а когато слизаха в своята собствена вътрешност, виждаха долните богове.
За най-древните времена, когато преобладаващата част от хората беше ясновиждаща, нещата стояха така, както току що показах. Вън хората виждаха горните богове, вътре долните богове; и те имаха тези два пътя за духовния свят. Когато разгледаме по-късните време на, тогава пред себе си имаме едно човечество, което е отслабнало по отношение на ясновидските качества, на ясновидските способности. Хората все повече и повече бяха изгубили първичното, тъпо, сумрачно ясновидство. Но да вземем една епоха, когато има малко хора, които още притежават едно естествено ясновидство.
Тези хора за целта не е необходимо да отиваме много далече, в Египто-хелдейската култура, в египто-хелдейския свят ние също намираме такива хора проникваха през килима на сетивния свят, те виждаха горните богове, а когато слизаха в своята собствена вътрешност, виждаха долните богове.
Ясно и мощно имаха такива впечатления онези, които до известна степен бяха посветени. Трябва да споменем, че през всички времена е имало такива посветени, които напълно познаваха единството на двата свята. Но това са върховете на човечеството. Следователно няколко столетия преди явяването на Христа на Земята имаше хора, които още си бяха запазили старото ясновидство, и посветени, които вървяха по единия път и намираха горните богове, и други, които вървяха по другия път и намираха долните богове. Но след това дойде време, когато светът, който можем да наречем този на долните богове, се оттегли все повече и повече от човешкия живот, когато даже за един посветен в по-ниска степен този свят трудно можеше да бъде намерен време, когато обаче относително лесно можеше да бъде намерено това, което наричаме горните богове, боговете стоящи зад външния сетивен свят, даже и за един посветен в по-ниска степен.
към текста >>
Външното човечество ще преобрази своята духовна
култура
, Христос все повече и повече ще се вживее във външното човечество.
Те имаха много по-ясни представи за външните богове. Имаше много хора, които още имаха едно живо изживяване на тези външни богове. Но човечеството напредва в своето развитие. И какъв е резултатът от това напредване? Ще има една история за външното човечество и в бъдещето ще има също една история за мистериите.
Външното човечество ще преобрази своята духовна култура, Христос все повече и повече ще се вживее във външното човечество.
Но Христос, когото днес хората започнаха да разбират, ще бъде познат в неговата природа и същност и в мистериите. Следователно Богът, който по времето на Заратустра можеше да бъде виждан, когато погледът биваше насочван към слънцето и ставаше ясновиждащ, и който слезе на Земята, този Бог ще бъде все интимно и по-интимно обхванат от човешката душа. Богът, който беше регент на външния свят, ще стане все по-вътрешен. Христос пристъпва така през света, че от един космически Бог, който слезе на Земята, ще стане все повече и повече един мистичен Бог, когото човекът ще може да изживява във вътрешността на душевния живот. Ето защо по времето, когато Христос слезе, можа да бъде осъществено това, което после учениците му описаха, като казаха: "ние сложихме ръцете си в неговите рани, слушахме неговото слово на планината".
към текста >>
165.
8. СКАЗКА СЕДМА
GA_113 Изтокът в светлината на Запада
А сега нека си представим най-коренната промяна в човешката природа, която е станала от атлантската катастрофа насам, през първата велика
култура
на човечеството в следатлантската епоха, в древна Индия и древна Персия, през Египто-халдейската и Гръко-латинската културни епохи до нашето време.
А сега нека си представим най-коренната промяна в човешката природа, която е станала от атлантската катастрофа насам, през първата велика култура на човечеството в следатлантската епоха, в древна Индия и древна Персия, през Египто-халдейската и Гръко-латинската културни епохи до нашето време.
Вие знаете, че преди атлантската катастрофа съчетанието на отделните членове на човешката природа е било различно от това в следващите времена. Съвместното действие на етерното тяло и на физическото тяло не е било преди великата атлантска катастрофа такова, каквото е било по-късно Етерното тяло на главата например, е било много по-силно развито в сравнение на физическата глава и е било по-слабо свързано с нея. Развитието напред се изразява именно в това, че връзката между етерното тяло и физическото тяло става все по-здрава и двете тела стават все по-подобни едно на друго. Но всички сили за организирането на физическо то тяло, за сглобяването и хармонизирането на частите на физическото тяло се намират в етерното тяло. Следователно можем да кажем: в атлантското човечество положението беше такова, че чрез етерното тяло, което в областта на главата значително се е простирало навън от физическата глава, действуваха като отвън силите, които изграждаха физическото тяло.
към текста >>
И когато искаме да разберем древната Индийска
култура
, трябва да ни бъде ясно, че тогава устройството на човешкото същество е било различно от това през Египто-халдейската епоха.
Но всички сили за организирането на физическо то тяло, за сглобяването и хармонизирането на частите на физическото тяло се намират в етерното тяло. Следователно можем да кажем: в атлантското човечество положението беше такова, че чрез етерното тяло, което в областта на главата значително се е простирало навън от физическата глава, действуваха като отвън силите, които изграждаха физическото тяло. След това тези сили се прибираха в пространството на физическото тяло и днес те действуват оживява що и възбуждащо повече отвътре. Но това трябваше тепърва да се образува. Стана едно бавно вмъкване на етерното тяло във физическото.
И когато искаме да разберем древната Индийска култура, трябва да ни бъде ясно, че тогава устройството на човешкото същество е било различно от това през Египто-халдейската епоха.
Обаче в хората на Гръцко-латинската епоха беше постигнато едно пълно проникване на етерно то тяло и физическото тяло, така щото за ясновиждащото съзнание на никое място на човешкия организъм етерното тяло не се простираше извън физическото. У древните индийци не е било още така. Там ясновиждащото съзнание навсякъде би видяло, как в областта на физическата глава етерното тяло още се е простирало извън тази глава. Това е било причина, щото принадлежащия на древния индийски народ да вижда света различно от този на египетския народ. Човекът от Гръцко-латинската епоха, човекът принадлежащ на гръцко-латинските народи е виждал вече по същество така, както ние днес виждаме, той е виждал света разпрострян като килим от цветове, тонове и форми и т.н.
към текста >>
През епохата, когато при древната индийска
култура
хората бяха в известно отношение различно устроени в сравнени е с по-късно, това човешко виждане беше различно.
Аз Ви дадох примера с растението, което израства, но не би могло да даде плод, ако развитието не би получило еди нов тласък. Тук Вие имате един образ, който Ви показах, че от страни трябва да дойдат други влияния. Не съществува едно праволинейно развитие. Така трябваше да преминат един над друг луциферическият и Христовият Принцип, който търси само развитието в права линия, той никога не ще може да разбере действителното развитие на света. Само който обгръща отделните течения и след това вижда, как теченията се оплодяват взаимно, само той може да разбере действително развитието.
През епохата, когато при древната индийска култура хората бяха в известно отношение различно устроени в сравнени е с по-късно, това човешко виждане беше различно.
Какво е било човешкото виждане в далечното минало, за това днес може да има известна опитност онзи, който добива тази опитност чрез методите на духовно-научното изследване, което отговаря на днешното време. Днес това може да се добие само изкуствено, а някога то е било естествена способност. Даже за един добре подготвен познавателна Духовната наука е трудно разбираемо, как душевните изживявания през древната индийска епоха са били различни в сравнение с по-късно и можем само да се опитаме да изразим приблизително с думи, как тези изживявания са били различни.
към текста >>
166.
9. СКАЗКА ОСМА
GA_113 Изтокът в светлината на Запада
Да, ние трябва напълно да се запознаем с обстоятелството, че никога не трябва да се опитваме да можем да обгърнем световете, които се намират зад сетивния свят и зад душевния свят, с понятията на ума създадени от съвременната
култура
.
Следователно те действуваха върху неговата душа и като по-високо стоящи същества станаха в известно отношение съблазнители на човека. И ние трябва да считаме този вид луциферически Същества като съблазнители на човека, трябва следователно да кажем: онова, което в течение на развитието на Земята пристъпи към човека и му донесе от една страна свободата, от друга страна възможността на злото, това дойде отвътре, то дойде от царството на Луцифер. Защото тези Същества не могат да се приближат отвън, те трябваше да се промъкнат вътре в душата; отвън към човека може да пристъпи това, което пристъпва към неговия Аз, а не само към неговото астрално тяло. Така вие виждате, че в обширното царство на носителите на светлината, на луциферическите същества, има подвидове, за които много добре можем да разберем, че те можаха да станат изкусители на човека. Но ние можем също така много добре да разберем, че именно заради тези Същества трябваше да бъдат вземани строги мерки, когато се касаеше хората да бъдат въведени в царствата отвъд булото на душевния свят; защото онези хора, които бяха водени по този път във вътрешността на душата, намираха там не само добрите луциферически същества, които бяха озарили човека от вътре, но те намираха първо тези луциферически същества, които действуваха тогава като негови съблазнители, които възбуждаха в душата гордостта, честолюбието, тщестлавието.
Да, ние трябва напълно да се запознаем с обстоятелството, че никога не трябва да се опитваме да можем да обгърнем световете, които се намират зад сетивния свят и зад душевния свят, с понятията на ума създадени от съвременната култура.
към текста >>
От моята книга "Тайната Наука" може да се види, че в хода на развитието на човечеството в следатлантската епоха трябва да различаваме Древно-индийската
култура
, Древно-персийската
култура
, Египто-халдейската
култура
, Гръцко-латинската
култура
, в която се пада Христовото Събитие; след това нашата съвременна
култура
.
От моята книга "Тайната Наука" може да се види, че в хода на развитието на човечеството в следатлантската епоха трябва да различаваме Древно-индийската култура, Древно-персийската култура, Египто-халдейската култура, Гръцко-латинската култура, в която се пада Христовото Събитие; след това нашата съвременна култура.
Нашата съвременна култура ще бъде последвана от една друга и тази от още една последна, след която Земята ще бъде засегната от една катастрофа, както бе засегната от атлантската катастрофа. Така ние имаме седем културни епохи. В тези седем културни епохи имаме една средна културна епоха, която е самостоятелна, Гръцко-латинската епоха, през време на която стана Христовото Събитие. Обаче другите епохи се намират в определено отношение помежду си. Египто-халдейската културна епоха се повтаря в определени явления на петата епоха, т.е.
към текста >>
Нашата съвременна
култура
ще бъде последвана от една друга и тази от още една последна, след която Земята ще бъде засегната от една катастрофа, както бе засегната от атлантската катастрофа.
От моята книга "Тайната Наука" може да се види, че в хода на развитието на човечеството в следатлантската епоха трябва да различаваме Древно-индийската култура, Древно-персийската култура, Египто-халдейската култура, Гръцко-латинската култура, в която се пада Христовото Събитие; след това нашата съвременна култура.
Нашата съвременна култура ще бъде последвана от една друга и тази от още една последна, след която Земята ще бъде засегната от една катастрофа, както бе засегната от атлантската катастрофа.
Така ние имаме седем културни епохи. В тези седем културни епохи имаме една средна културна епоха, която е самостоятелна, Гръцко-латинската епоха, през време на която стана Христовото Събитие. Обаче другите епохи се намират в определено отношение помежду си. Египто-халдейската културна епоха се повтаря в определени явления на петата епоха, т.е. на нашата собствена епоха трябва да се оживят отново определени явления, определени факти, определени възгледи, които са живели в древната Египто-халдейска епоха.
към текста >>
Ние нямаме едно просто повторение на Египто-халдейската
култура
, а в нашата епоха имаме едно такова повторение на тази културна епоха, че всичко е потопено в това, което Христос донесе на Земята.
В тези седем културни епохи имаме една средна културна епоха, която е самостоятелна, Гръцко-латинската епоха, през време на която стана Христовото Събитие. Обаче другите епохи се намират в определено отношение помежду си. Египто-халдейската културна епоха се повтаря в определени явления на петата епоха, т.е. на нашата собствена епоха трябва да се оживят отново определени явления, определени факти, определени възгледи, които са живели в древната Египто-халдейска епоха. Само че те оживяват в една друга форма, а именно така, че са пропити от онова, което е станало чрез Христовия Импулс.
Ние нямаме едно просто повторение на Египто-халдейската култура, а в нашата епоха имаме едно такова повторение на тази културна епоха, че всичко е потопено в това, което Христос донесе на Земята.
Това е едно повторение и все пак не е едно такова. Онези хора, които са се вживели дълбоко в хода на развитието на човечеството и са взели участие в това развитие със своята душа, едно окултно знание, у такива хора е възникнало нещо като един спомен за стари египетски изживявания.
към текста >>
Тази шеста културна епоха ще бъде едно повторение и същевременно едно повишение на древно-персийската
култура
на Заратустра.
Когато в петата епоха отново се яви онази индивидуалност, която в тайните центрове на Египет беше насочвала душевния си поглед към звездите и се стараеше да проникне по тогавашния начин в тайните на мировото пространство под ръководството но египетските мъдреци, и след това се роди като Кеплер, в нея оживи отново една нова форма това, което съществуваше тогава, то се роди като Кеплерови закони, които днес съставляват една толкова важна част от нашата астрофизика. Така стана също, че душата на тази индивидуалност изникна нещо, което я накара да произнесе думите можете да ги прочетете в съчинението на Кеплер: аз отидох и взех от свещените места на Египет свещените съдове и ги поставих в съвремието, за да могат хората днес да разберат нещо, което може да действува в далечното бъдеще. Това е един пример; можем да приведем много такива примери, от които би могло да ви стане ясно, как оживява в една нова форма това, което е съществувало през египто-халдейската епоха. Ние се намираме в петата следатлантска епоха. Тя ще бъде заменена от една шеста епоха, която ще бъде една важна епоха.
Тази шеста културна епоха ще бъде едно повторение и същевременно едно повишение на древно-персийската култура на Заратустра.
Заратустра беше погледнал нагоре към Слънцето, за да види зад физическата светлина Христовия Дух, който той нарече Аура-Маздао, и да обърне вниманието на хората върху него. Междувременно този Христос слезе на Земята; този Христос ще проникне толкова много вътре в душите, които ще са узрели за това в течение на шестата културна епоха, щото насочвайки поглед в собствената вътрешност на душата на определен брой хора ще могат да се родят онези чувства, които Заратустра можа да възбуди, когато сочеше към Аура-Маздао. Защото в шестата културна епоха чрез насочване на погледа в собствената вътрешност у голям брой хора чрез познаването отново на слънчевата мъдрост, на това, което се изяви в древна Персия, ще се роди нещо като едно повторение на много по-висока степен, на една по-овътрешнена, по-одухотворена степен древната мъдрост на Заратустра. Аз вече Ви споменах, че гърците, когато са говорили по свой начин и в свой смисъл за Ауро-Маздао, са го нарекли Аполон. В техните мистерии те са давали възможност на човека да познае по-дълбоката основа на този Аполон.
към текста >>
Така е вече във втората епоха на следатлантската
култура
.
Докато в древна Индия има едно съединение на двата пътя, следващите епохи, древно-персийската епоха, египто-халдейската епоха, гръцко-латинската епоха, вървят по отношение на двете откровения отвътре и отвън по пътища, които можем да означим като едно раздвоение. От една страна имаме откровението отвън, от друга страна откровението отвътре.
Така е вече във втората епоха на следатлантската култура.
Там от една страна имаме не само пътя на народа, но и пътят на мистериите раздвоен в път навън в царството на Аура-Маздао и в път навътре. Това, което при начина на мислене на древните индийци беше виждано още живо, единството намиращо се зад двата духовни свята, за втората следатлантска културна епоха то беше нещо, което като че бе изчезнало от погледа, като че се намираше вече в една непроницаема основа на съществуването, за което хората още имаха едно предчувствие, но то не можеше вече да живее в душата. Древният индиец чувствуваше: "Аз отивам вън, от друга страна отивам вътре и стигам до единството". Персиецът вървеше по външния път, във външния свят, и когато се придържаше към учението на Заратустра, казваше: "Аз идвам от Ормузд! " а когато вървеше по вътрешния път: "Аз идвам до съществото на Митра!
към текста >>
Култура
та на сетивната душа е
култура
на третата епоха.
Културата на сетивната душа е култура на третата епоха.
Обаче това, което сетивната душа развива, сега не са вече виждани мъдрости, които бяха прочитани един вид от един килим на окръжаващия свят. То вече е подобно на това, което днешният човек измисля, въпреки че, поради развитието на съзнателната душа в днешния човек, тогава то беше много по-живо. Мислите са още, така да се каже, пълносочни; сравнете с днешните те са по-живи, те са така живи, както днес за нас е усещането "червено". Днес човекът не чувствува своите мисли със същата сила, както чувствува един вкус или един мирис. В миналото, когато през египетската епоха бе развита сетивната душа, мислите бяха такива, че те бяха живи в душата, както днес усещанията на един цвят, на един мирис или на един вкус.
към текста >>
167.
10. СКАЗКА ДЕВЕТА
GA_113 Изтокът в светлината на Запада
Но като Дух на пространството Христос донася нещо пространствено и в земната
култура
.
Тук ни интересува и пространственото слизане, а не само временното редуване. Пространственото идване, това идване на Христа от безкрайността на пространството върху нашата Земя, това има една вечна стойност, а не само една временна стойност. С това е свързано после обстоятелството, че Христос не трябваше да действува на Земята така, както отговаря само на временното отношение, че Христос не донася на Земята нещо такова, което отговаря на отношението между баща и син, между майка и син, което е свързано с времето, но той донася нещо в света, което е подредено едно до друго в пространството. Един до друг живеят братята. Баща, майка и внук живеят един след друг във времето и временното отношение изразява тяхното истинско отношение.
Но като Дух на пространството Христос донася нещо пространствено и в земната култура.
Това, което той донася в тази култура, е поставянето един до друг на хората в пространството и отношението, което сега трябва все повече и повече да бъде прокарано от една душа към друга в заставането един до друг, безразлично как се регулира времевото отношение. Нашата Земя е онази планета в нашата космическа система, която има мисията да внесе в света Любовта. Задачата на Земята в древни времена беше да внесе Любовта с помощта на времето. Когато чрез отношенията на произхода кръвта течеше от поколение в поколение, от баща в син и внук, онова, което беше родствено чрез времето се обичаше. Семейната връзка, връзката на кръвта, теченето на кръвта през редуващите се във времето поколения, това беше онова, което създаваше любовта в по-древни времена.
към текста >>
Това, което той донася в тази
култура
, е поставянето един до друг на хората в пространството и отношението, което сега трябва все повече и повече да бъде прокарано от една душа към друга в заставането един до друг, безразлично как се регулира времевото отношение.
Пространственото идване, това идване на Христа от безкрайността на пространството върху нашата Земя, това има една вечна стойност, а не само една временна стойност. С това е свързано после обстоятелството, че Христос не трябваше да действува на Земята така, както отговаря само на временното отношение, че Христос не донася на Земята нещо такова, което отговаря на отношението между баща и син, между майка и син, което е свързано с времето, но той донася нещо в света, което е подредено едно до друго в пространството. Един до друг живеят братята. Баща, майка и внук живеят един след друг във времето и временното отношение изразява тяхното истинско отношение. Но като Дух на пространството Христос донася нещо пространствено и в земната култура.
Това, което той донася в тази култура, е поставянето един до друг на хората в пространството и отношението, което сега трябва все повече и повече да бъде прокарано от една душа към друга в заставането един до друг, безразлично как се регулира времевото отношение.
Нашата Земя е онази планета в нашата космическа система, която има мисията да внесе в света Любовта. Задачата на Земята в древни времена беше да внесе Любовта с помощта на времето. Когато чрез отношенията на произхода кръвта течеше от поколение в поколение, от баща в син и внук, онова, което беше родствено чрез времето се обичаше. Семейната връзка, връзката на кръвта, теченето на кръвта през редуващите се във времето поколения, това беше онова, което създаваше любовта в по-древни времена. И даже там, където любовта приемаше един повече морален характер, тя се основаваше на едно временно отношение.
към текста >>
И това, което вчера можахме да посочим като мъдрост на другите епохи, например напълно различния възглед, който намира своя израз в древно-персийската
култура
, то също се разлива от това същество, което е великият учител на всички култури.
", ние трябва да запитаме при Духовната наука и да кажем: "как се нарича това, което може да бъде открито в духовния свят и което преминава, така да се каже, като едно духовно течение през всички тези седем култури? " В източната мъдрост са намерили една дума за онова, което преминава през всички култури; когато го разглеждаме в действителността, а не като нещо отвлечено, когато го разглеждаме като нещо конкретно, то е едно същество. И когато искаме да назовем по-отблизо това същество, спрямо което всички други същества, било то свещените Риши или даже по-висши същества, които съвсем не слизат до едно физическо съществуване, до едно физическо въплъщение, не са друго освен неговите пратеници, ние можем да го назовем с едно име, което изтокът правилно е изразил. Всяко едно благовестие, всяка една мъдрост в света води първо до този извор, до извора на първичната мъдрост, притежавана от едно същество, което се развива през всички култури на следатлантското време, което се явява във всяка епоха в тази или онази форма, но което винаги е едно същество, един основен носител на мъдростта, която се е появила в найразлични форми. Когато вчера Ви описах, как, така да се каже, свещените Риши са схващали конкретно тази мъдрост вдишвайки я, онова, което беше разпространено навън като душа на светлината и беше вдишано като мъдрост на светлината от свещените Риши, беше излияние на онова възвишено същество, за което става дума тук.
И това, което вчера можахме да посочим като мъдрост на другите епохи, например напълно различния възглед, който намира своя израз в древно-персийската култура, то също се разлива от това същество, което е великият учител на всички култури.
Онова същество, което беше учител на свещените Риши, учи тел на Заратустра, учител на Хермес, което можем да наречем великият Учител и което през различните епохи се проявяваше в най-различни форми, което отначало остава дълбоко скрито за външния поглед, то носи според ориенталския израз името общност на Бодисатвите. Християнският възглед би го нарекъл Дух Святи. Когато се говори за Бодисатва, говори се за една Същност преминаваща през всички култури, която може да се изяви на хората по един или друг начин. това е духът на Бодисатвите. Към Бодисатвите са насочили своя поглед всичките, свещените Риши, Заратустра, Хермес, Мойсей, безразлично как са наричали и чувствували съответното същество.
към текста >>
Едва в древно-персийската
култура
съществуваше възможността Христос да бъде предчувствуван зад физическото Слънце.
Видяхме, че в древна Индия съществуваше едно висше ясновидство чрез тогавашното положение на етерното тяло по отношение на другите членове на човешкото същество; но за това ясновиждане не беше дошло още времето да вижда Христа като нещо друго освен като един дух намиращ се в далечните области отвъд сетивния свят.
Едва в древно-персийската култура съществуваше възможността Христос да бъде предчувствуван зад физическото Слънце.
И така вървя по-нататък. У Мойсея беше възможно Христос да бъде виждан като Йехова в светкавицата и гръмотевицата, т.е. вече съвсем близо до Земята. И в Исуса от Назарет хората видяха Христа въплътен като човек. Човечеството беше напреднало така, че в древна Индия мъдростта беше възприемана чрез етерното тяло, в персийската епоха чрез сетивното тяло, в хелдео-египетската епоха чрез сетивната душа, в Гръцко-латинската епоха чрез това, което наричаме разсъдъчна душа е вече свързана със сетивния свят.
към текста >>
Тогава в този колегиум бе установен планът, как цялата мъдрост на Бодисатвите на Следатлантската епоха може да се влее все по-силно и по-силно в бъдещето на човечеството; и това, което бе решено тогава като план за бъдещето развитие на земната
култура
, то бе запазено и след това пренесено в онези европейски мистерии, които са мистериите на розенкройцерството.
Манес събра тези личности затова, за да се съветва с тях, как постепенно онази мъдрост, която беше живяла през поврата на времената в следатлантската епоха, може да оживее отново все по-далече и по-далече, все по-знаменита и по-знаменита. Кои личности събра Манес на онова достопаметно събрание, което може да бъде достигнато само чрез духовното виждане? Едната е онази личност, в която в посоченото време живееше Скитианос, прероденият Скитианос по времето на Манес. Втората личност е един физически отблясък на появилия се отново тогава Буда, и третата е преродения тогава Заратустра. Така ние имаме един колегиум около Манес, Манес в средата, около него Скитианос, Буда и Заратустра.
Тогава в този колегиум бе установен планът, как цялата мъдрост на Бодисатвите на Следатлантската епоха може да се влее все по-силно и по-силно в бъдещето на човечеството; и това, което бе решено тогава като план за бъдещето развитие на земната култура, то бе запазено и след това пренесено в онези европейски мистерии, които са мистериите на розенкройцерството.
И мистериите на розенкройцерството постоянно общуваха индивидуалностите на Буда, Скитианос и Заратустра. Те бяха учители на школите на Розенкройцерството; учители, които изпращаха своята мъдрост като дар на земята затова, защото чрез тази мъдрост трябваше да бъде разбран Христос в неговата същност. Ето защо във всяка духовна школа на Розенкройцерството е така, че се гледа с най-дълбоко уважение към онези древни посветени, които съхраняваха прадревната мъдрост на Атлантида: към преродения Скитианос, в него виждаха великия уважаван Бодисатва на запада; към временно въплътения отблясък на Буда, който също беше обожаван като един Бодисатва, и накрая към Заратустра, преродения Заратустра. Към тях се гледаше, към тях беше насочен погледът нагоре като към великите учители на европейските посветени. Такива описания не трябва да се вземат като външно исторически, въпреки че като състояние на нещата те по-сполучливо характеризират историческото развитие отколкото би могло да стори това едно външно описание.
към текста >>
За Заратустра, за Буда, за Скитианос, за тях знаеше той че чрез тях в
култура
та на бъдещето се вливаше онази мъдрост, която постоянно е идвала от Бодисатвите и която трябва да бъде използувана, за да бъде разбран най-достойният обект на всяко разбиране, Христос, който е едно Същество съвършено различно от Бодисатвите, който може да бъде разбран само, когато се вземе заедно цялата мъдрост на Бодисатвите.
Така европейския познавач на посвещението винаги поглеждаше в поврата на времената, насочвайки своя поглед към истинските образи на великите учители.
За Заратустра, за Буда, за Скитианос, за тях знаеше той че чрез тях в културата на бъдещето се вливаше онази мъдрост, която постоянно е идвала от Бодисатвите и която трябва да бъде използувана, за да бъде разбран най-достойният обект на всяко разбиране, Христос, който е едно Същество съвършено различно от Бодисатвите, който може да бъде разбран само, когато се вземе заедно цялата мъдрост на Бодисатвите.
Ето защо в духовните мъдрости на европейците наред с всичко друго се съдържа и единно синтетично сливане на всички учения, които са били дадени на света чрез тримата велики ученици на Манес, и чрез самия Манес. Макар и Манес да не е бил разбран, ще дойде време, когато европейската култура ще се развие така, че отново ще може да се свърже един смисъл с имената на Скитианос, Буда и Заратустра. Те ще дадат на хората учебния материал, за да разберат Христа. Чрез тях хората ще разберат все по-добре и по-добре Христа. Без съмнение, Средновековието е започнало с едно странно почитание и обожание по отношение на Скитианос, на Буда и на Заратустра, когато техните имена бяха проникнали малко в света; то е започнало така, че онзи, който искаше да изповядва себе си като истински християнин в определени християнски общности, трябваше да каже формулата: "проклинам Скитианос, проклинам Буда, проклинам Заратас!
към текста >>
Макар и Манес да не е бил разбран, ще дойде време, когато европейската
култура
ще се развие така, че отново ще може да се свърже един смисъл с имената на Скитианос, Буда и Заратустра.
Така европейския познавач на посвещението винаги поглеждаше в поврата на времената, насочвайки своя поглед към истинските образи на великите учители. За Заратустра, за Буда, за Скитианос, за тях знаеше той че чрез тях в културата на бъдещето се вливаше онази мъдрост, която постоянно е идвала от Бодисатвите и която трябва да бъде използувана, за да бъде разбран най-достойният обект на всяко разбиране, Христос, който е едно Същество съвършено различно от Бодисатвите, който може да бъде разбран само, когато се вземе заедно цялата мъдрост на Бодисатвите. Ето защо в духовните мъдрости на европейците наред с всичко друго се съдържа и единно синтетично сливане на всички учения, които са били дадени на света чрез тримата велики ученици на Манес, и чрез самия Манес.
Макар и Манес да не е бил разбран, ще дойде време, когато европейската култура ще се развие така, че отново ще може да се свърже един смисъл с имената на Скитианос, Буда и Заратустра.
Те ще дадат на хората учебния материал, за да разберат Христа. Чрез тях хората ще разберат все по-добре и по-добре Христа. Без съмнение, Средновековието е започнало с едно странно почитание и обожание по отношение на Скитианос, на Буда и на Заратустра, когато техните имена бяха проникнали малко в света; то е започнало така, че онзи, който искаше да изповядва себе си като истински християнин в определени християнски общности, трябваше да каже формулата: "проклинам Скитианос, проклинам Буда, проклинам Заратас! " Това беше една формула разпространена в много области на християнската епоха, чрез която формула някой изповядваше себе си като истински християнин. Това, което хората вярваха, че трябва да проклинат тогава, това ще бъде колегиумът от учители, които ще направят Христа най-добре разбираем за човечеството, към които човечеството ще насочва своя поглед като към великите Бодисатви, чрез които ще бъде разбран Христос.
към текста >>
Ние започваме с това, да въплътим в
култура
та първо елементарното, което можем да научим от тях.
Това трябва да бъде сторено чрез днешната духовна наука; тя трябва да започне да донася в света ученията на Скитианос, на Заратустра и на Гаутама Буда, не в тяхната стара, а в тяхната съвършено нова форма, която днес може да бъде изследвана със собствени сили.
Ние започваме с това, да въплътим в културата първо елементарното, което можем да научим от тях.
От Буда християнството има да научи учението за прераждането и за кармата, което е било дадено в една стара, неподходяща за днешно време форма. Защо днес в християнството се вливат ученията за прераждането и за кармата? Те се вливат, защото посветените могат да се научат да ги разбират в смисъла на нашата епоха, както Буда, великият учител на прераждането ги е разбирал по свой начин. Така хората ще започнат да разбират и Скитианос, който има да учи не само прераждането на човека, но има да учи хората това, което царува от вечност във вечност. Така все повече и повече ще бъде разбрана същността на света, централното Същество на нашия земен свят, Христовото Същество.
към текста >>
168.
4. Четвърта лекция, 18 септември 1909 г.
GA_114 Евангелието на Лука
Той беше онзи, който с наближаването на атлантската катастрофа си постави задачата да подбере подходящите хора, да ги отведе на изток и да постави там основите на следатлантската
култура
.
И сега ние откриваме в Библията нещо, което напълно се покрива от данните, записани в хрониката Акаша. Библията има право, дори когато твърди съвсем невероятни на пръв поглед неща. Начело на великия Слънчев оракул, който се издигаше над останалите, стоеше най-великият от атлантските посветени, великият Слънчев посветен, Ману, предводителят на атлантското човечество.
Той беше онзи, който с наближаването на атлантската катастрофа си постави задачата да подбере подходящите хора, да ги отведе на изток и да постави там основите на следатлантската култура.
Преди всичко той подбра около себе си част от онези хора, устояли през споменатата планетарна зима и произхождащи непосредствено от първоначалната човешка двойка, от Адам и Ева. Цялото възпитание и обучение на тези избрани хора беше така замислено, че в подходящия момент от общочовешката еволюция да е гарантирана основната цел: под влиянието на Ману да се формират верни импулси за по-нататъшно то историческо развитие.
към текста >>
Да предположим, че в определен момент от развитието на човечеството е необходимо да настъпи едно подмладяване на
култура
та, така че в това, което хората са опазили като традиция, да се появи един нов импулс, съдържащ в себе си нови културни елементи.
Да предположим, че в определен момент от развитието на човечеството е необходимо да настъпи едно подмладяване на културата, така че в това, което хората са опазили като традиция, да се появи един нов импулс, съдържащ в себе си нови културни елементи.
Подобно събитие можеше да бъде подготвено и осъществено единствено от посветения в Слънчевия оракул.
към текста >>
Ако проследим възникването на първата древно-индийска
култура
, на древно-персийската
култура
, египетско-халдейската
култура
и т.н., навсякъде ще установим присъствието на великите предводители на човечеството.
Който работи в името на света, неизбежно черпи от своите сили, или с други думи, остарява.
Ако проследим възникването на първата древно-индийска култура, на древно-персийската култура, египетско-халдейската култура и т.н., навсякъде ще установим присъствието на великите предводители на човечеството.
Всички те дадоха най-добрите си сили за напредъка на човешкия род: и свещените Риши, и Заратустра, основателят на персийската култура, Хермес, Мойсей. Да вземем някоя личност от древна Индия. В своите последователни прераждания, т.е. до като се е появявала в една или друга от своите инкарнации, душата и непрекъснато е остарявала, ставайки все по-зряла и по-зряла; издигайки се до зрелостта, тя е изгубвала своите свежи и младенчески сили. Човек може да напредне и да извърши неимоверно много, когато носи в себе си една древна, остаряла душа, минала през много инкарнации, но все пак душата е стара.
към текста >>
Всички те дадоха най-добрите си сили за напредъка на човешкия род: и свещените Риши, и Заратустра, основателят на персийската
култура
, Хермес, Мойсей.
Който работи в името на света, неизбежно черпи от своите сили, или с други думи, остарява. Ако проследим възникването на първата древно-индийска култура, на древно-персийската култура, египетско-халдейската култура и т.н., навсякъде ще установим присъствието на великите предводители на човечеството.
Всички те дадоха най-добрите си сили за напредъка на човешкия род: и свещените Риши, и Заратустра, основателят на персийската култура, Хермес, Мойсей.
Да вземем някоя личност от древна Индия. В своите последователни прераждания, т.е. до като се е появявала в една или друга от своите инкарнации, душата и непрекъснато е остарявала, ставайки все по-зряла и по-зряла; издигайки се до зрелостта, тя е изгубвала своите свежи и младенчески сили. Човек може да напредне и да извърши неимоверно много, когато носи в себе си една древна, остаряла душа, минала през много инкарнации, но все пак душата е стара. Може да възвестяваш велики истини, да имаш високи постижения, но в същото време ти по необходимост отдаваш и детинската свежест, детинската сила на своята душа.
към текста >>
Да, в тялото на Заратустра още когато основаваше древноперсийската
култура
живееше един неимоверно зрял дух.
Да вземем един от най-великите предводители на човечеството: Заратустра. От необозримите дълбини на духовния свят той извлече посланието на Слънчевия Дух и можа да насочи вниманието на тогавашното човечество към великия Дух, който по-късно щеше да се появи като Христос. Заратустра беше този, който казваше: Да, на Слънцето се намира Той, Аура Маздао, и чак много по-късно Той ще слезе тук, на Земята. Изобщо Заратустра произнесе величествени и забележителни думи за Аура Маздао. Само най-дълбокото спиритуално познание и силно развитото ясновидство на Заратустра му позволи да види онова Същество, за което свещените Риши казваха ,че „Вишва Карман е извън нашата сфера"; онова Същество, което той, Заратустра, нарече Аура Маздао и в чие то значение за общочовешката еволюция вникна пръв от всички.
Да, в тялото на Заратустра още когато основаваше древноперсийската култура живееше един неимоверно зрял дух.
към текста >>
Онези от Вас, които са слушали и други мои лекции, несъмнено ще си припомнят как Заратустра предостави своето астрално тяло, което по-късно отново оживя в основоположника на египетската
култура
, в Хермес, и как той предостави своето етерно тяло на Мойсей, предводителя на древния юдейски народ.
И ние лесно можем да си представим, че в хода на своите последователни инкарнации, тази индивидуалност се издигаше до все по-високи степени и ставаше все по-зряла и по-стара, все по-способна за невидими жертви в името на цялото човечество.
Онези от Вас, които са слушали и други мои лекции, несъмнено ще си припомнят как Заратустра предостави своето астрално тяло, което по-късно отново оживя в основоположника на египетската култура, в Хермес, и как той предостави своето етерно тяло на Мойсей, предводителя на древния юдейски народ.
А всичко това може да бъде постигнато само от една силно развита душа. Ето как една толкова напреднала индивидуалност като Заратустра, която после шестстотин години преди нашето летоброене, когато Буда проповядваше в Индия се появи в Халдея, и то в лицето на великия учител Назаратос или Заратас, който беше също и учител на Питагор. Ето какво можа да постигне онази велика душа, която се инкарнира в предводителя на древноперсийската култура. До този момент тя непрекъснато напредваше в своята зрялост.
към текста >>
Ето какво можа да постигне онази велика душа, която се инкарнира в предводителя на древноперсийската
култура
.
И ние лесно можем да си представим, че в хода на своите последователни инкарнации, тази индивидуалност се издигаше до все по-високи степени и ставаше все по-зряла и по-стара, все по-способна за невидими жертви в името на цялото човечество. Онези от Вас, които са слушали и други мои лекции, несъмнено ще си припомнят как Заратустра предостави своето астрално тяло, което по-късно отново оживя в основоположника на египетската култура, в Хермес, и как той предостави своето етерно тяло на Мойсей, предводителя на древния юдейски народ. А всичко това може да бъде постигнато само от една силно развита душа. Ето как една толкова напреднала индивидуалност като Заратустра, която после шестстотин години преди нашето летоброене, когато Буда проповядваше в Индия се появи в Халдея, и то в лицето на великия учител Назаратос или Заратас, който беше също и учител на Питагор.
Ето какво можа да постигне онази велика душа, която се инкарнира в предводителя на древноперсийската култура.
До този момент тя непрекъснато напредваше в своята зрялост.
към текста >>
169.
5. Пета лекция, 19 септември 1909 г.
GA_114 Евангелието на Лука
Точно това дете Исус от Соломоновата линия е носител на онази индивидуалност, която навремето като Заратустра основа древната персийска
култура
.
И така, ние виждаме как будизмът се вля и озари онази личност, онова дете от Натановата линия на Давидовия род, което се роди на Йосиф и Мария според Евангелието на Лука. От друга страна, според Евангелието на Матей, имаме детето Исус, родено в семейството, на Йосиф и Мария, произхождащи от Соломоновата линия на Давидовия род и заселени първоначално във Витлеем.
Точно това дете Исус от Соломоновата линия е носител на онази индивидуалност, която навремето като Заратустра основа древната персийска култура.
Следователно, в началото на нашето летоброене ние имаме пред себе си двете конкретни индивидуалности, представляващи от едната страна будизма, както изглежда той според Евангелието на Лука, и от другата страна, според Матей Заратустровото учение, вложено в детето Исус от Соломоновата линия на Давиловия род. Рождените дни на двете деца не са едни и същи.
към текста >>
В това дете се прероди онази индивидуалност, която ние познаваме като Заратустра, основателят на древноперсийската
култура
.
Така Вие ще разберете и други, по-дълбоки подробности, свързани с Исус от Евангелието на Матей.
В това дете се прероди онази индивидуалност, която ние познаваме като Заратустра, основателят на древноперсийската култура.
За него ние знаем, че в миналото той даде на своя персийски народ великото учение за Аура Маздао. Знаем още, че трябва да си представяме Аура Маздао, това велико Слънчево Същество, като духовно-душевната част на физическото Слънце. Ето защо Заратустра учеше: „Вглеждайте се не само в благотворните въздействия на видима та слънчева светлина и топлина, но и в невидимите духовни въздействия на това могъщо Същество."
към текста >>
Ето как Заратустра упражни могъщите въздействия на своята индивидуалност, подготвяйки египетската
култура
, а също и това, което възникна от нея като древноеврейска културна традиция.
Заратустра имаше двама ученици: индивидуалността, която по-късно се прероди в египетския Хермес, и онази, която се прероди в Мойсей. И когато след време тези две индивидуалности се инкарнираха отново, за да тласнат човечеството напред в неговото развитие, Заратустра пожертвува,своето астрално тяло и го предостави на Хермес. И така, в лицето на египетския Хермес, ние имаме едно превъплъщение на Заратустровото астрално тяло. Хермес носеше в себе си астралното тяло на Заратустра, пропито с могъщите импулси на външната наука, която сега трябваше да намери своето приложение във видимия физически свят. А на Мойсей Заратустра предостави своето етерно тяло, а понеже етерното тяло е свързано с всичко, което се разиграва във времето, Мой сей беше в състояние след като вникна в тайните на своето етерно тяло да пробуди онези величествени процеси, протекли във времето, под формата на забележителните образи, каквито ги срещаме в „Битието".
Ето как Заратустра упражни могъщите въздействия на своята индивидуалност, подготвяйки египетската култура, а също и това, което възникна от нея като древноеврейска културна традиция.
към текста >>
На египетската и древноеврейска
култура
в лицето на Хермес и Мойсей той беше предоставил всичко, което се намираше в неговото астрално и етерно тяло.
Пророческите книги на Предна Азия винаги са загатвали за тези тайни. И всеки, който действително ги разбира, намира в тях много по-различни факти отколкото хората, които не са научени да мислят. Например в Стария Завет също има две пророчества: едното в апокрифите на Енох, което по-скоро се отнася за Натановия Месия от свещеническата линия, и другото в Псалмите, отнасящо се до Месията от царствената линия. Всички подробности от Стария и Новия Завет напълно съвпадат с данните, които откриваме в хрониката Акаша. Обаче сега Заратустра трябваше да обедини в себе си всички свои сили от миналото.
На египетската и древноеврейска култура в лицето на Хермес и Мойсей той беше предоставил всичко, което се намираше в неговото астрално и етерно тяло.
Сега той отново трябваше да обедини тези сили. От Египет той трябваше, така да се каже, отново да си възвърне силите на своето етерно тяло. И сега пред нашия поглед се разкрива една дълбока тайна: Исус от Соломоновата линия на Давидовия род, който беше прероденият Заратустра, трябваше да бъде отведен в Египет, и той наистина беше отведен там! Защото там се намират силите, които могат да се влеят в неговото астрално и етерно тяло; силите, които той беше предоставил първо на Хермес, а после и на Мойсей. Той трябваше да си върне обратно силите, които беше пожертвувал за основаването на египетската култура.
към текста >>
Той трябваше да си върне обратно силите, които беше пожертвувал за основаването на египетската
култура
.
На египетската и древноеврейска култура в лицето на Хермес и Мойсей той беше предоставил всичко, което се намираше в неговото астрално и етерно тяло. Сега той отново трябваше да обедини тези сили. От Египет той трябваше, така да се каже, отново да си възвърне силите на своето етерно тяло. И сега пред нашия поглед се разкрива една дълбока тайна: Исус от Соломоновата линия на Давидовия род, който беше прероденият Заратустра, трябваше да бъде отведен в Египет, и той наистина беше отведен там! Защото там се намират силите, които могат да се влеят в неговото астрално и етерно тяло; силите, които той беше предоставил първо на Хермес, а после и на Мойсей.
Той трябваше да си върне обратно силите, които беше пожертвувал за основаването на египетската култура.
Ето какво означаваше „бягството в Египет" и скритият зад него духовен процес: Заратустра трябваше отново да поеме в себе си онези могъщи сили, от които се нуждаеше, за да даде на човечеството в обновена форма това, което вече му беше дал в миналото.
към текста >>
170.
6. Шеста лекция, 20 септември 1909 г.
GA_114 Евангелието на Лука
Това, което Заратустра даде на персийската
култура
относно Духа на Слънцето, беше само едно загатване; но после той го разгърна до внушителните размери на онези чудни и толкова слабо разбирани днес халдейски учения за Космоса и духовните причини за нашето съществувание.
Нека да се задълбочим в това, което Заратустра даде още при първото си появяване в света, възвестявайки Аура Маздао, до следващата му инкарнация като Назаратос. Той винаги предлагаше внушителните учения за великите духовни закони и за Съществата на Космоса.
Това, което Заратустра даде на персийската култура относно Духа на Слънцето, беше само едно загатване; но после той го разгърна до внушителните размери на онези чудни и толкова слабо разбирани днес халдейски учения за Космоса и духовните причини за нашето съществувание.
Ако внимателно изпитаме тези учения за Космоса, ще установим нещо извънредно забележително.
към текста >>
171.
7. Седма лекция, 21 септември 1909 г.
GA_114 Евангелието на Лука
В този момент от неговото развитие, в тялото му проникна онзи Аз, който някога беше инкарниран в основателя на древноперсийската
култура
, така че от дванадесетата година нататък, в тялото на Натановия Исус се намира Азът на Заратустра.
През изтеклите дни ние се опитахме да си изградим представа за най-главните индивидуалности и Същества, за които се говори в Евангелието на Лука. Ние изковахме дълбоки и точни понятия за същинските източници на този религиозен документ. Обаче необходимо е и още нещо: Да проследим по-нататъшното развитие на главното Същество, заемащо централно място в еволюцията на нашата Земя, а именно самият Христос Исус. При това се налага най-напред да си припомним онова, което вече казахме: че Христос Исус, който по-късно ще застане пред нас, според Евангелието на Лука е, така да се каже, телесно израснал като Натановия Исус от Давидовия род. Това дете израства до към своята дванадесета година.
В този момент от неговото развитие, в тялото му проникна онзи Аз, който някога беше инкарниран в основателя на древноперсийската култура, така че от дванадесетата година нататък, в тялото на Натановия Исус се намира Азът на Заратустра.
Сега ни предстои да разгледаме още по-внимателно развитието на това Същество. За тази цел трябва да си припомним някои подробности, за които често е ставало дума в моите лекции.
към текста >>
172.
8. Осма лекция, 24 септември 1909 г.
GA_114 Евангелието на Лука
Именно през Следатлантската епоха възникнаха различните култури: древноиндийската
култура
, древноперсийската, египетско-халдейската, гръцко-римската и тази, в която живеем днес.
И той ги разказва по такъв начин, че ако наистина вникнем в смисъла на неговите описания, все повече и повече ще се доближим до сама та същност на това, което се е разиграло тогава в този решителен момент от еволюцията на човечеството. Нека от ново да се спрем на нещо, което многократно сме обсъждали по време на нашите антропософски лекции: Че съвременното човечество води своето начало от атлантската катастрофа и че нашите предшественици т.е. нашите собствени души, но в други тела вече са живели на старата Атлантида, континентът, разположен между Европа и Африка от една страна, и Америка от друга страна. Тогава настъпи атлантската катастрофа, която напълно промени облика на Земята. Човешките маси потеглиха от Атлантида на изток и на запад и се заселиха по Земята, както вече знаем от описанията за Следатлантската епоха.
Именно през Следатлантската епоха възникнаха различните култури: древноиндийската култура, древноперсийската, египетско-халдейската, гръцко-римската и тази, в която живеем днес.
към текста >>
През онези далечни времена на древноиндийската
култура
също и това, което наричаме „лечение", беше не що коренно различно от днешните му форми, понеже то напълно зависеше от нещата, които току-що казах.
През онези далечни времена на древноиндийската култура също и това, което наричаме „лечение", беше не що коренно различно от днешните му форми, понеже то напълно зависеше от нещата, които току-що казах.
Понеже с това, което действуваше върху душата, можеха да бъдат постигнати неимоверни въздействия и върху тялото, беше възможно и друго: Наситените с волеви импулси думи се насочваха към другия човек по такъв начин, че душата пренасяше тяхната сила в етерното тяло, а то на свой ред във физическото тяло. Ако някой е предусещал от какво въздействие се нуждае другата душа, той можел да подходи към един болен човек именно по пътя на душата и чрез нея да внесе във физическото тяло това, което наричаме „здраве". Представете си тези отношения, но засилени до краен предел, а именно, как индийският лекар владее до съвършенство споменатите душевни въздействия и Вие ще сте наясно, че през Древноиндийската епоха лечението беше един много по-духовен процес, отколкото може да бъде то днес, подчертавам: Отколкото може да бъде то днес. Всичко, което смъкваме от Космоса като сбор от истини, като светоглед, извлечен от самото съдържание на духовния свят, ще се влее в човешките души и бъдещите поколения ще го превърнат в могъщо оздравително средство, бликащо от най-вътрешните пластове, на човешката душа. Занапред Антропософията ще бъде най-могъщото лечебно средство за човешката душа.
към текста >>
Приблизително подобна душевна организация позволяваща взаимодействието между две човешки души съществуваше например и в древноегипетската
култура
.
Душевните въздействия, така характерни за древна Индия, постепенно отпадат.
Приблизително подобна душевна организация позволяваща взаимодействието между две човешки души съществуваше например и в древноегипетската култура.
Колкото по-назад се връщаме в очертанията на древноегипетската култура, толкова по-ясно виждаме възможността за непосредствени въздействия от една душа върху друга душа.
към текста >>
Колкото по-назад се връщаме в очертанията на древноегипетската
култура
, толкова по-ясно виждаме възможността за непосредствени въздействия от една душа върху друга душа.
Душевните въздействия, така характерни за древна Индия, постепенно отпадат. Приблизително подобна душевна организация позволяваща взаимодействието между две човешки души съществуваше например и в древноегипетската култура.
Колкото по-назад се връщаме в очертанията на древноегипетската култура, толкова по-ясно виждаме възможността за непосредствени въздействия от една душа върху друга душа.
към текста >>
През Древноперсийската
култура
душата започва, ако мога така да се изразя, все повече и повече да се затваря в се бе си, респективно да има все по-ограничена власт над физическия организъм, понеже тя трябваше да развие това, което наричаме себесъзнание.
През Древноперсийската културна епоха тези въздействия не бяха вече толкова силни. Защото тази епоха имаше друга задача: тя беше призвана да даде първия тласък към завладяването на физическия свят. По отношение на онези качества, които току-що описах, египтяните са много по-близо до древните индийци, отколкото персийците.
През Древноперсийската култура душата започва, ако мога така да се изразя, все повече и повече да се затваря в се бе си, респективно да има все по-ограничена власт над физическия организъм, понеже тя трябваше да развие това, което наричаме себесъзнание.
Ето защо направлението, съхранило духовната власт над физическия свят, трябваше да се слее с едно друго културно течение, ориентирано предимно към вътрешното вглъбяване, към себе съзнанието; и един вид уравновесяване между тези две направления ние откриваме в гръцко-латинската култура. За нас тя е четвъртата следатлантска културна епоха. Сега човечеството беше навлязло толкова навътре във физическия свят, че настъпи един вид равновесие между материалните и духовните сили. С други думи: През четвъртата следатлантска културна епоха Духът и душата имаха същата власт над тялото, каквато имаше и тялото над душата. Човечеството беше стигнало до един вид равновесие между двата принципа.
към текста >>
Ето защо направлението, съхранило духовната власт над физическия свят, трябваше да се слее с едно друго културно течение, ориентирано предимно към вътрешното вглъбяване, към себе съзнанието; и един вид уравновесяване между тези две направления ние откриваме в гръцко-латинската
култура
.
През Древноперсийската културна епоха тези въздействия не бяха вече толкова силни. Защото тази епоха имаше друга задача: тя беше призвана да даде първия тласък към завладяването на физическия свят. По отношение на онези качества, които току-що описах, египтяните са много по-близо до древните индийци, отколкото персийците. През Древноперсийската култура душата започва, ако мога така да се изразя, все повече и повече да се затваря в се бе си, респективно да има все по-ограничена власт над физическия организъм, понеже тя трябваше да развие това, което наричаме себесъзнание.
Ето защо направлението, съхранило духовната власт над физическия свят, трябваше да се слее с едно друго културно течение, ориентирано предимно към вътрешното вглъбяване, към себе съзнанието; и един вид уравновесяване между тези две направления ние откриваме в гръцко-латинската култура.
За нас тя е четвъртата следатлантска културна епоха. Сега човечеството беше навлязло толкова навътре във физическия свят, че настъпи един вид равновесие между материалните и духовните сили. С други думи: През четвъртата следатлантска културна епоха Духът и душата имаха същата власт над тялото, каквато имаше и тялото над душата. Човечеството беше стигнало до един вид равновесие между двата принципа.
към текста >>
И така, през гръцко-латинската
култура
ние виждаме едно относително равновесие, докато днес, в нашата епоха, материалният свят е взел явно надмощие над душевно-духовния свит.
И така, през гръцко-латинската култура ние виждаме едно относително равновесие, докато днес, в нашата епоха, материалният свят е взел явно надмощие над душевно-духовния свит.
Виждаме още, как в известен смисъл душевно-духовният свят е станал напълно безпомощен; днес той може да бъде възприеман само теоретично. През последните столетия душевните изживявания трябваше да бъдат ограничени до едно вътрешно укрепване, което ставаше без участието на будното дневно съзнание. Постепенно душевните изживявания, т.е. самият душевен свят на човека трябваше да стане достатъчно силен, за да позволи възникването на едно ново съзнание. И кога то бъде постигната тази вътрешна зрялост а това ще стане през шестата следатлантска култура тогава благодарение на факта, че човекът е приел достатъчно духовна храна, той ще притежава за духовния свят не теоретична представа, а една жива мъдрост, една жива истина.
към текста >>
И кога то бъде постигната тази вътрешна зрялост а това ще стане през шестата следатлантска
култура
тогава благодарение на факта, че човекът е приел достатъчно духовна храна, той ще притежава за духовния свят не теоретична представа, а една жива мъдрост, една жива истина.
И така, през гръцко-латинската култура ние виждаме едно относително равновесие, докато днес, в нашата епоха, материалният свят е взел явно надмощие над душевно-духовния свит. Виждаме още, как в известен смисъл душевно-духовният свят е станал напълно безпомощен; днес той може да бъде възприеман само теоретично. През последните столетия душевните изживявания трябваше да бъдат ограничени до едно вътрешно укрепване, което ставаше без участието на будното дневно съзнание. Постепенно душевните изживявания, т.е. самият душевен свят на човека трябваше да стане достатъчно силен, за да позволи възникването на едно ново съзнание.
И кога то бъде постигната тази вътрешна зрялост а това ще стане през шестата следатлантска култура тогава благодарение на факта, че човекът е приел достатъчно духовна храна, той ще притежава за духовния свят не теоретична представа, а една жива мъдрост, една жива истина.
Тогава духовният свят ще бъде толкова силен, че отново ще постигне макар и в друг смисъл -надмощие над физическото тяло.
към текста >>
Това господство започна да пропада още от времето на древноиндийската
култура
.
Всичко това се съдържа в смисъла и целите на Антропософското Движение13. Хората, макар и бавно, отново ще завоюват това, което те трябваше да изгубят: Господството на духовно-душевния свят над материята.
Това господство започна да пропада още от времето на древноиндийската култура.
През гръцко-латинската епоха все още имаше хора, запазили като един вид наследство от миналото такава конфигурация на етерното тяло, че то над хвърляше очертанията на физическото тяло и правеше човека достъпен за определени душевно-духовни въздействия. Ето защо Христос Исус трябваше да се яви тъкмо по това време. Ако би се явил през нашата съвременна епоха, той не би могъл да действува така, както в началото на нашето летоброене и не би могъл да се превърне в онзи велик образец, когото всички познаваме. В нашата епоха той би се натъкнал на такъв вид човешки организми, които са навлезли прекомерно навътре във физическата материя. Днес самият той би се оказал инкарниран в такова човешко физическо тяло, което не позволява духовни въздействия върху физическия организъм!
към текста >>
173.
Съдържание
GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията
В Христовото събитие се срещат три духовни течения: първото свързано с Буда, второто – със Заратустра, третото е било въплътено в древноеврейската
култура
.
Буда и двете деца Исус. Предисторията на Христос.
В Христовото събитие се срещат три духовни течения: първото свързано с Буда, второто – със Заратустра, третото е било въплътено в древноеврейската култура.
Буда и учението за състраданието и любовта. Слизането на нирманакайя на Буда в детето Исус от Назарет. Въплъщението на Заратустра във витлеемското дете. Дванадесетгодишният Исус в храма. По-късното сливане на двете семейства.
към текста >>
174.
Буда и двете деца Исус. Берлин, 11 октомври 1909 година
GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията
Едното от тях е свързано с Буда, другото – със Заратустра, а третото било въплътено в древноеврейската
култура
.
По това време в Палестина са се стекли духовните течения, които преди това са текли в света разделени. Опирайки се на Евангелието от Лука, бихме могли да говорим за трите духовни течения, които се срещнаха в Христовото събитие.
Едното от тях е свързано с Буда, другото – със Заратустра, а третото било въплътено в древноеврейската култура.
Тези три течения се сливат в конкретно събитие, а именно в Христовото събитие. За такива духовни течения се говори най-често твърде абстрактно. Но всъщност те се осъществяват в особени същества, които трябва да бъдат формирани по такъв начин, че теченията да могат да се слеят в тях. Необходимо е точно да се изследват такива същества в тяхното вътрешно устройство.
към текста >>
175.
Мисията на древноеврейския народ. Берлин, втора лекция, 9 ноември 1909 година.
GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията
По това време, както в египетската, така и в халдейско-вавилонската
култура
е имало още отзвуци от древното сумрачно ясновидство, обаче от халдейския народ бил подбран индивид, който не се базирал повече на него, а на наблюдението на явленията от външния свят.
С наблюденията в Акаша хрониката се съгласува и посоката, откъдето е дошъл Авраам; първоначално той вървял отвъд р. Ефрат на запад, в посока към Ханаан. Авраам бил призован, както се казва в Библията, от Ур Халдейски[1].
По това време, както в египетската, така и в халдейско-вавилонската култура е имало още отзвуци от древното сумрачно ясновидство, обаче от халдейския народ бил подбран индивид, който не се базирал повече на него, а на наблюдението на явленията от външния свят.
Така било положено началото на културата, чиито плодове и до ден днешен са включени в цялата наша западна култура и цивилизация. Всевъзможното комбинативно мислене и математическата логика са започнати от Авраам; в известен смисъл чак до средните векове той се разглежда като представител на аритметиката. Цялата предразположеност на мисленето му било именно такова – да разглежда света съгласно съотношенията на мерките и числата.
към текста >>
Така било положено началото на
култура
та, чиито плодове и до ден днешен са включени в цялата наша западна
култура
и цивилизация.
С наблюденията в Акаша хрониката се съгласува и посоката, откъдето е дошъл Авраам; първоначално той вървял отвъд р. Ефрат на запад, в посока към Ханаан. Авраам бил призован, както се казва в Библията, от Ур Халдейски[1]. По това време, както в египетската, така и в халдейско-вавилонската култура е имало още отзвуци от древното сумрачно ясновидство, обаче от халдейския народ бил подбран индивид, който не се базирал повече на него, а на наблюдението на явленията от външния свят.
Така било положено началото на културата, чиито плодове и до ден днешен са включени в цялата наша западна култура и цивилизация.
Всевъзможното комбинативно мислене и математическата логика са започнати от Авраам; в известен смисъл чак до средните векове той се разглежда като представител на аритметиката. Цялата предразположеност на мисленето му било именно такова – да разглежда света съгласно съотношенията на мерките и числата.
към текста >>
176.
Подготовка за разбиране на Христовото събитие. Берлин, трета лекция, 23 ноември 1909 година.
GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията
Култура
та на древноеврейския народ не би понесла това, защото то би произвело някакво културно недоносче.
Еврейският народ е трябвало да разпространява необходимото в своята наследствена линия, а това, което представлява древното наследство, древната мъдрост, е трябвало да му се предава отвън. Древните евреи е трябвало да тръгнат към Египет, за да приемат това, което са можели да приемат там. Мойсей е можел да даде това на народа, тъй като той е бил египетски посветен. Той, разбира се, не би могъл да им го даде, ако го имаше само в египетската форма. Погрешно би било да си представяме, че древноегипетската мъдрост е била просто затворена в това, което се е изливало от Авраам.
Културата на древноеврейския народ не би понесла това, защото то би произвело някакво културно недоносче.
Мойсей привнесъл към египетското си посвещение и нещо съвсем различно. Затова той не е можел просто да дава на израилтяните това, което е получил от египетското посвещение. Той им дал нещо едва тогава, когато получил откровението на Синай, тоест, извън Египет.
към текста >>
177.
Евангелията. Щутгарт, 14 ноември 1909 година.
GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията
Култура
та, която познаваме като древноиндийска, била
култура
, произлязла напълно от етерното ясновиждане.
Другото течение се осъществявало по следния начин. За да си представим какъв е този начин, ще се обърнем към самото развитие на човечеството. Знаете, че след голямата атлантска катастрофа хората не са притежавали такива способности, като днес, но след тази катастрофа те още имали остатъци от древното сумрачно ясновидство. Логическото мислене се е развивало постепенно.
Културата, която познаваме като древноиндийска, била култура, произлязла напълно от етерното ясновиждане.
Културата на Заратустра – също била още такава, в която се е работело с древното сумрачно ясновиждане; халдейско-египетските култури също още не били култури, където са мислели така, както се мисли днес. Тук все още имаше инспирации; всичко това не е било обработено логически. Възникващото в халдейската астрология и в мъдростта на Хермес, било повече или по-малко инспирирана имагинация. В тези култури още не била развита човешката способност за логическо мислене. Напротив, да развива това било предназначено съвсем друго течение, а именно това, което може да се нарече поток на логическата мисловна култура.
към текста >>
Култура
та на Заратустра – също била още такава, в която се е работело с древното сумрачно ясновиждане; халдейско-египетските култури също още не били култури, където са мислели така, както се мисли днес.
Другото течение се осъществявало по следния начин. За да си представим какъв е този начин, ще се обърнем към самото развитие на човечеството. Знаете, че след голямата атлантска катастрофа хората не са притежавали такива способности, като днес, но след тази катастрофа те още имали остатъци от древното сумрачно ясновидство. Логическото мислене се е развивало постепенно. Културата, която познаваме като древноиндийска, била култура, произлязла напълно от етерното ясновиждане.
Културата на Заратустра – също била още такава, в която се е работело с древното сумрачно ясновиждане; халдейско-египетските култури също още не били култури, където са мислели така, както се мисли днес.
Тук все още имаше инспирации; всичко това не е било обработено логически. Възникващото в халдейската астрология и в мъдростта на Хермес, било повече или по-малко инспирирана имагинация. В тези култури още не била развита човешката способност за логическо мислене. Напротив, да развива това било предназначено съвсем друго течение, а именно това, което може да се нарече поток на логическата мисловна култура. Първата следатлантска култура произлязла от етерното ясновиждане.
към текста >>
Напротив, да развива това било предназначено съвсем друго течение, а именно това, което може да се нарече поток на логическата мисловна
култура
.
Културата, която познаваме като древноиндийска, била култура, произлязла напълно от етерното ясновиждане. Културата на Заратустра – също била още такава, в която се е работело с древното сумрачно ясновиждане; халдейско-египетските култури също още не били култури, където са мислели така, както се мисли днес. Тук все още имаше инспирации; всичко това не е било обработено логически. Възникващото в халдейската астрология и в мъдростта на Хермес, било повече или по-малко инспирирана имагинация. В тези култури още не била развита човешката способност за логическо мислене.
Напротив, да развива това било предназначено съвсем друго течение, а именно това, което може да се нарече поток на логическата мисловна култура.
Първата следатлантска култура произлязла от етерното ясновиждане. Културата на Заратустра също още била такава, макар вече не толкова силно изразено. Халдейско-египетската култура също още се основавала на инспирацията. Мисленето от онова време още не било пронизано от логиката; то било изтъкано от имагинации, които във величествени образи са изразени в астрологията на халдейците и в мъдростта на Хермес от Египет.
към текста >>
Първата следатлантска
култура
произлязла от етерното ясновиждане.
Културата на Заратустра – също била още такава, в която се е работело с древното сумрачно ясновиждане; халдейско-египетските култури също още не били култури, където са мислели така, както се мисли днес. Тук все още имаше инспирации; всичко това не е било обработено логически. Възникващото в халдейската астрология и в мъдростта на Хермес, било повече или по-малко инспирирана имагинация. В тези култури още не била развита човешката способност за логическо мислене. Напротив, да развива това било предназначено съвсем друго течение, а именно това, което може да се нарече поток на логическата мисловна култура.
Първата следатлантска култура произлязла от етерното ясновиждане.
Културата на Заратустра също още била такава, макар вече не толкова силно изразено. Халдейско-египетската култура също още се основавала на инспирацията. Мисленето от онова време още не било пронизано от логиката; то било изтъкано от имагинации, които във величествени образи са изразени в астрологията на халдейците и в мъдростта на Хермес от Египет.
към текста >>
Култура
та на Заратустра също още била такава, макар вече не толкова силно изразено.
Тук все още имаше инспирации; всичко това не е било обработено логически. Възникващото в халдейската астрология и в мъдростта на Хермес, било повече или по-малко инспирирана имагинация. В тези култури още не била развита човешката способност за логическо мислене. Напротив, да развива това било предназначено съвсем друго течение, а именно това, което може да се нарече поток на логическата мисловна култура. Първата следатлантска култура произлязла от етерното ясновиждане.
Културата на Заратустра също още била такава, макар вече не толкова силно изразено.
Халдейско-египетската култура също още се основавала на инспирацията. Мисленето от онова време още не било пронизано от логиката; то било изтъкано от имагинации, които във величествени образи са изразени в астрологията на халдейците и в мъдростта на Хермес от Египет.
към текста >>
Халдейско-египетската
култура
също още се основавала на инспирацията.
Възникващото в халдейската астрология и в мъдростта на Хермес, било повече или по-малко инспирирана имагинация. В тези култури още не била развита човешката способност за логическо мислене. Напротив, да развива това било предназначено съвсем друго течение, а именно това, което може да се нарече поток на логическата мисловна култура. Първата следатлантска култура произлязла от етерното ясновиждане. Културата на Заратустра също още била такава, макар вече не толкова силно изразено.
Халдейско-египетската култура също още се основавала на инспирацията.
Мисленето от онова време още не било пронизано от логиката; то било изтъкано от имагинации, които във величествени образи са изразени в астрологията на халдейците и в мъдростта на Хермес от Египет.
към текста >>
От него са били инспирирани водачите на европейската пра
култура
, която не се основавала на това, което дошло в човечеството като мислене, а на способността за възприемане на елемента, намиращ се между това, което може да се нарече речитативно-ритмичен език и определен вид пеене, съпровождано от своеобразна музика, която се основавала на съгласуваното свирене на подобни на флейта инструменти; днес такава музика вече не се среща.
Северният поток, определени части от който останали в Европа, проникнал далеч в Азия. Докато тук се подготвяли и разгръщали нови култури, европейското население в продължение на столетия живеело сякаш в очакване. Силите му сякаш се задържали заради това, което е трябвало да настъпи след това. В своите съществени културни елементи те се намирали под влиянието на този велик посветен, който избрал за себе си този район, чак до сибирските краища, и когото наричат посветения Скитианос.
От него са били инспирирани водачите на европейската пракултура, която не се основавала на това, което дошло в човечеството като мислене, а на способността за възприемане на елемента, намиращ се между това, което може да се нарече речитативно-ритмичен език и определен вид пеене, съпровождано от своеобразна музика, която се основавала на съгласуваното свирене на подобни на флейта инструменти; днес такава музика вече не се среща.
Това бил особен елемент, чиито последен остатък е живеел в бардовете и скалдите[4]. Оттук се е формирало всичко, което разказва гръцкият мит за Аполон и Орфей. Наред с това в Европа се формирали практически способности благодарение на заселването, застрояването и така нататък.
към текста >>
Най-изнесената напред групировка под ръководството на Риши, образувала първата следатлантска
култура
.
Другите народи под водачеството на великия слънчев посветен се добрали до Азия.
Най-изнесената напред групировка под ръководството на Риши, образувала първата следатлантска култура.
След това, в Предна Азия, се развила най-древната култура на Заратустра; тук не става дума за историческия Заратустра. Това, което той предизвикал, по определен начин се противопоставя на древноиндийската култура. Последната била построена изцяло на базата на етерното ясновиждане; Заратустра насочил поглед към Слънцето. Той съзерцава духа на Слънцето, „великата аура“, Ахура Мазда. Заратустра бил първият, който изразил характерните особености на северната култура.
към текста >>
След това, в Предна Азия, се развила най-древната
култура
на Заратустра; тук не става дума за историческия Заратустра.
Другите народи под водачеството на великия слънчев посветен се добрали до Азия. Най-изнесената напред групировка под ръководството на Риши, образувала първата следатлантска култура.
След това, в Предна Азия, се развила най-древната култура на Заратустра; тук не става дума за историческия Заратустра.
Това, което той предизвикал, по определен начин се противопоставя на древноиндийската култура. Последната била построена изцяло на базата на етерното ясновиждане; Заратустра насочил поглед към Слънцето. Той съзерцава духа на Слънцето, „великата аура“, Ахура Мазда. Заратустра бил първият, който изразил характерните особености на северната култура. Всичко, което следва, се основава на това.
към текста >>
Това, което той предизвикал, по определен начин се противопоставя на древноиндийската
култура
.
Другите народи под водачеството на великия слънчев посветен се добрали до Азия. Най-изнесената напред групировка под ръководството на Риши, образувала първата следатлантска култура. След това, в Предна Азия, се развила най-древната култура на Заратустра; тук не става дума за историческия Заратустра.
Това, което той предизвикал, по определен начин се противопоставя на древноиндийската култура.
Последната била построена изцяло на базата на етерното ясновиждане; Заратустра насочил поглед към Слънцето. Той съзерцава духа на Слънцето, „великата аура“, Ахура Мазда. Заратустра бил първият, който изразил характерните особености на северната култура. Всичко, което следва, се основава на това.
към текста >>
Заратустра бил първият, който изразил характерните особености на северната
култура
.
Най-изнесената напред групировка под ръководството на Риши, образувала първата следатлантска култура. След това, в Предна Азия, се развила най-древната култура на Заратустра; тук не става дума за историческия Заратустра. Това, което той предизвикал, по определен начин се противопоставя на древноиндийската култура. Последната била построена изцяло на базата на етерното ясновиждане; Заратустра насочил поглед към Слънцето. Той съзерцава духа на Слънцето, „великата аура“, Ахура Мазда.
Заратустра бил първият, който изразил характерните особености на северната култура.
Всичко, което следва, се основава на това.
към текста >>
Другият миграционен поток, южният, формирал основата на халдейско-египетската
култура
, възникнала вследствие сливането на едната с другата.
Другият миграционен поток, южният, формирал основата на халдейско-египетската култура, възникнала вследствие сливането на едната с другата.
Схематично това може да се представи така: индийската култура означава развитие на човешкото етерно тяло; в персийската култура се развило тялото на усещанията; халдейско-египетската култура дала сетивната душа; всъщност, тя се явява вътрешна култура, преминава вътрешен път. И като се обединяват тялото на усещанията и сетивната душа, така това става в цялото човечество. Това за пръв път станало именно в халдейско-египетската култура. Същото става със съзнателната душа и Духа-Себе. Но това може да стане едва при състоялия се преход на прогресиращата култура в места, в които духовността бива задържана: това може да стане само в Европа.
към текста >>
Схематично това може да се представи така: индийската
култура
означава развитие на човешкото етерно тяло; в персийската
култура
се развило тялото на усещанията; халдейско-египетската
култура
дала сетивната душа; всъщност, тя се явява вътрешна
култура
, преминава вътрешен път.
Другият миграционен поток, южният, формирал основата на халдейско-египетската култура, възникнала вследствие сливането на едната с другата.
Схематично това може да се представи така: индийската култура означава развитие на човешкото етерно тяло; в персийската култура се развило тялото на усещанията; халдейско-египетската култура дала сетивната душа; всъщност, тя се явява вътрешна култура, преминава вътрешен път.
И като се обединяват тялото на усещанията и сетивната душа, така това става в цялото човечество. Това за пръв път станало именно в халдейско-египетската култура. Същото става със съзнателната душа и Духа-Себе. Но това може да стане едва при състоялия се преход на прогресиращата култура в места, в които духовността бива задържана: това може да стане само в Европа. Там развитието на разсъдъчната душа и на съзнателната душа се е задържало и е започнало чак след Христовото събитие.
към текста >>
Това за пръв път станало именно в халдейско-египетската
култура
.
Другият миграционен поток, южният, формирал основата на халдейско-египетската култура, възникнала вследствие сливането на едната с другата. Схематично това може да се представи така: индийската култура означава развитие на човешкото етерно тяло; в персийската култура се развило тялото на усещанията; халдейско-египетската култура дала сетивната душа; всъщност, тя се явява вътрешна култура, преминава вътрешен път. И като се обединяват тялото на усещанията и сетивната душа, така това става в цялото човечество.
Това за пръв път станало именно в халдейско-египетската култура.
Същото става със съзнателната душа и Духа-Себе. Но това може да стане едва при състоялия се преход на прогресиращата култура в места, в които духовността бива задържана: това може да стане само в Европа. Там развитието на разсъдъчната душа и на съзнателната душа се е задържало и е започнало чак след Христовото събитие. Там в бъдеще ще може да стане и сливането на душата с качествата на Духа-Себе. Но това ще може да стане само благодарение на такова духовно течение, като духовната наука.
към текста >>
Но това може да стане едва при състоялия се преход на прогресиращата
култура
в места, в които духовността бива задържана: това може да стане само в Европа.
Другият миграционен поток, южният, формирал основата на халдейско-египетската култура, възникнала вследствие сливането на едната с другата. Схематично това може да се представи така: индийската култура означава развитие на човешкото етерно тяло; в персийската култура се развило тялото на усещанията; халдейско-египетската култура дала сетивната душа; всъщност, тя се явява вътрешна култура, преминава вътрешен път. И като се обединяват тялото на усещанията и сетивната душа, така това става в цялото човечество. Това за пръв път станало именно в халдейско-египетската култура. Същото става със съзнателната душа и Духа-Себе.
Но това може да стане едва при състоялия се преход на прогресиращата култура в места, в които духовността бива задържана: това може да стане само в Европа.
Там развитието на разсъдъчната душа и на съзнателната душа се е задържало и е започнало чак след Христовото събитие. Там в бъдеще ще може да стане и сливането на душата с качествата на Духа-Себе. Но това ще може да стане само благодарение на такова духовно течение, като духовната наука. Това ще доведе до шестия период на нашата култура.
към текста >>
Това ще доведе до шестия период на нашата
култура
.
Същото става със съзнателната душа и Духа-Себе. Но това може да стане едва при състоялия се преход на прогресиращата култура в места, в които духовността бива задържана: това може да стане само в Европа. Там развитието на разсъдъчната душа и на съзнателната душа се е задържало и е започнало чак след Христовото събитие. Там в бъдеще ще може да стане и сливането на душата с качествата на Духа-Себе. Но това ще може да стане само благодарение на такова духовно течение, като духовната наука.
Това ще доведе до шестия период на нашата култура.
към текста >>
Той произхождал от халдейската
култура
.
Това е отличавало дадения възглед от този при другите, съзерцаващи Бога. Другите, гледащите към Бога, си казвали: представата ни за Бога при нас излиза отвътре. Тази индивидуалност, насочвайки погледа си навсякъде, подреждала явленията, вглеждайки се в различните царства на природата и привеждайки ги в единство, накратко – това бил великият разпоредител на мировите явления съгласно мярката и числото, избран от цялото човечество. Тази индивидуалност, която била избрана тук от цялото човечество първо да обхване външния физически свят и да намери единството в него, бил Авраам. Авраам или Аврам бил този, който бил, така да се каже, избран от духовно-божествените власти, да приеме тази особена мисия да предаде на човечеството силите, свързани с мярката и числото на външните явления.
Той произхождал от халдейската култура.
Халдейската култура научила своята астрология чрез ясновиждане. Авраам, праотецът на аритметиката, изхождал от това, да намира всичко по пътя на комбинирането, да го намира благодарение на това, че физическият му мозък е преминал някакво особено гравиране. Затова на него е била възложена съвсем особена мисия.
към текста >>
Халдейската
култура
научила своята астрология чрез ясновиждане.
Другите, гледащите към Бога, си казвали: представата ни за Бога при нас излиза отвътре. Тази индивидуалност, насочвайки погледа си навсякъде, подреждала явленията, вглеждайки се в различните царства на природата и привеждайки ги в единство, накратко – това бил великият разпоредител на мировите явления съгласно мярката и числото, избран от цялото човечество. Тази индивидуалност, която била избрана тук от цялото човечество първо да обхване външния физически свят и да намери единството в него, бил Авраам. Авраам или Аврам бил този, който бил, така да се каже, избран от духовно-божествените власти, да приеме тази особена мисия да предаде на човечеството силите, свързани с мярката и числото на външните явления. Той произхождал от халдейската култура.
Халдейската култура научила своята астрология чрез ясновиждане.
Авраам, праотецът на аритметиката, изхождал от това, да намира всичко по пътя на комбинирането, да го намира благодарение на това, че физическият му мозък е преминал някакво особено гравиране. Затова на него е била възложена съвсем особена мисия.
към текста >>
Трябвало е да бъде основан народ, а не само
култура
, където обучават на нещо.
Сега трябва да обмислим следното: как е трябвало да протича тази мисия, защото тя не е трябвало да остане индивидуална, а да стане общо достояние на човечеството. Как това мислене, бидейки привързано към физическия мозък, е могло да стане общо достояние? То е могло да стане общо достояние само чрез действително предаване по пътя на физическото наследяване. Тоест, че този народ е трябвало да възникне от тази индивидуалност, на която било завещано като негова мисия това особено характерно качество, дотогава, докато то не бъде усвоено от човечеството. От дадената индивидуалност е трябвало да произлезе народ.
Трябвало е да бъде основан народ, а не само култура, където обучават на нещо.
Възможно е да се обучава на нещо, което се приема ясновидски. Но това, което човечеството е трябвало да приеме сега, е трябвало да се предава на потомците чрез физическото наследяване и то така, че да може да се прихване във всичките му подробности. Какво е трябвало да се прихване? По пътя на човешкото комбиниране е трябвало да се прихване намирането на този порядък, който бил изначално внесен в човечеството от Авраам. Ако се вгледаме в звездния ред, по пътя на комбинирането може да се намери този порядък.
към текста >>
Той бяга в Египет за да осъществи именно там връзката, която сега е била необходима, връзката с другото крило на цялото ни културно развитие, с египетската
култура
.
Жертва се последният дар на ясновиждането, той трябва да бъде изтръгнат от тази мисия, и ако още се проявява като наследство от миналото, това не е търпимо вътре в текущата линия. При Йосиф се появява връщане към старото. Той има сънища, той притежава древния дар на ясновиждането. Братята му го отблъскват. Показано е как той е наказан от цялата тази мисия: Йосиф е отхвърлен.
Той бяга в Египет за да осъществи именно там връзката, която сега е била необходима, връзката с другото крило на цялото ни културно развитие, с египетската култура.
Това, което е представлявало общия характер на тази мисия, Йосиф го съединил в себе си с остатъците от древното ясновиждане. Той предизвикал пълен обрат в Египет посредством това, че коригирал низходящата египетска култура в духа на своя ясновидски дар. Той поставил свой дар в услуга на външните институции. Такива са основите на културната мисия на Йосиф в Египет.
към текста >>
Той предизвикал пълен обрат в Египет посредством това, че коригирал низходящата египетска
култура
в духа на своя ясновидски дар.
Той има сънища, той притежава древния дар на ясновиждането. Братята му го отблъскват. Показано е как той е наказан от цялата тази мисия: Йосиф е отхвърлен. Той бяга в Египет за да осъществи именно там връзката, която сега е била необходима, връзката с другото крило на цялото ни културно развитие, с египетската култура. Това, което е представлявало общия характер на тази мисия, Йосиф го съединил в себе си с остатъците от древното ясновиждане.
Той предизвикал пълен обрат в Египет посредством това, че коригирал низходящата египетска култура в духа на своя ясновидски дар.
Той поставил свой дар в услуга на външните институции. Такива са основите на културната мисия на Йосиф в Египет.
към текста >>
Мойсей привнася това отвън, свързвайки египетската
култура
с тази особена мисия на Авраам.
Виждаме, как тези, които са били мисионери на външното мислене съгласно мярката и числото – вече не по предишния път, а чрез Йосиф търсят те именно външната връзка, търсят в отражението в Египет това, което не могат да произведат от самите себе си. Сега те се отправят натам и приемат това, потомците на Авраам приемат в Египет това, от което се нуждаят. Оттук това може да достигне до тях. След това си заминават. Това, което сега е необходимо за по-нататъшната организация на тази мисия, доколкото не могат да го произведат отвътре, им се дава от египетското посвещение отвън.
Мойсей привнася това отвън, свързвайки египетската култура с тази особена мисия на Авраам.
И сега виждаме, как от поколение на поколение се предава това, което представлява човешкото разбиране от външния свят, познанието от външния свят съгласно мярката, теглото и числото. Навлязъл е нов елемент. Той се разпространява чрез кръвното родство и може да се предава само така, защото е свързан с това, което трябва да преминава по наследство. Това е второто течение.
към текста >>
Приблизително по същото време се е разиграло нещо и в халдейско-вавилонската
култура
вследствие на това, че в древна Халдея отново се появил Заратустра под името Заратос или Назаратос.
Индивидуалността на Христос Исус е трябвало да има работа с всичките три течения. Те е трябвало да се съединят в Него. Как става това? Това става по следния, доста сложен начин. Първо трябва да си представим, че първото течение, което е трябвало да се влее в общото мирово течение, е започнало в Индия около 600 години преди нашето летоброене.
Приблизително по същото време се е разиграло нещо и в халдейско-вавилонската култура вследствие на това, че в древна Халдея отново се появил Заратустра под името Заратос или Назаратос.
Там той живял и действал като велик учител именно по времето, когато някои от избраните учители и водачи на древноеврейския народ били отведени във вавилонски плен[6], тъй като това било времето на Вавилонския плен на евреите. Тук виждате, как по това време се е състояло първото съприкосновение на древноеврейския народ със Заратос и как еврейският народ чрез своите представители е пребивавал под личното влияние на превъплътения Заратустра или Зороастър. Тук събитията са протекли така, както са описани в Библията. Станало следното. В началото на нашето летоброене са живели две родителски двойки, като и двете имали имена Йосиф и Мария.
към текста >>
Момчето Исус от Назарет съвсем не било способно за външните неща от
култура
та.
Това е едното от двете деца Исус, витлеемското. В другото момче Исус, което благодарение на пътуването също било родено във Витлеем, живее, обаче, нещо съвсем друго, което заявява за себе си вече с това, че това момче Исус с всичките си качества е съвсем различно от витлеемското момче Исус. Витлеемското момче Исус от самото начало се оказва според всички човешки мерки извънредно надарен човек, защото притежавал силна индивидуалност. Той бил надарен с всичко, което човечеството завоювало дотогава в сферата на културните ценности. Той бил извънредно способен за всичко, което можело да се научи от обкръжението.
Момчето Исус от Назарет съвсем не било способно за външните неща от културата.
Затова пък притежавало много дълбок, задушевен вътрешен живот. В него била развита именно задушевност. И, напротив, то не било способно да изучава това, което съществувало като външни културни ценности. То нямало никаква склонност за това. То притежавало нещо, за което хората нямали никаква представа и касаело различаването на добро и зло.
към текста >>
Но на него му било чуждо това, което възниквало в
култура
та на Земята.
Затова пък притежавало много дълбок, задушевен вътрешен живот. В него била развита именно задушевност. И, напротив, то не било способно да изучава това, което съществувало като външни културни ценности. То нямало никаква склонност за това. То притежавало нещо, за което хората нямали никаква представа и касаело различаването на добро и зло.
Но на него му било чуждо това, което възниквало в културата на Земята.
Това му било чуждо, доколкото с него в света се родило нещо, което дотогава не е участвало в цялото развитие на човечеството.
към текста >>
Тук било това, от което човечеството изначално е било лишено, и това препятствало момчето Исус от Назарет да има интерес към изработеното от човечеството в областта на
култура
та.
Мисленето било нещо такова, което при всички постоянно се направлявало от тоталната духовност. Вследствие от това мисленето при всички било едно и също. Но и езикът е бил ръководен от народните богове, така че не всеки човек имал свой собствен език. Това, което се изразява в духа на езика, предпазвало от произвол отделната личност по отношение на етерното тяло, оказвало сдържащо влияние. За това, което в лемурийското време било удържано, митът за Рая разказва следното: човек вкусил от Дървото на познанието, но не и от Дървото на живота; той бил лишен от собствен произвол в областта на волята; но това, което не било дадено тогава на хората, сега с тайнствени процеси се пренесло към това дете Исус, към детето Исус от Назарет, на което принадлежало това етерно тяло.
Тук било това, от което човечеството изначално е било лишено, и това препятствало момчето Исус от Назарет да има интерес към изработеното от човечеството в областта на културата.
В него имало нещо доста по-изначално, напомнящо за времето, когато човечеството още не било изпаднало в греха на частния произвол. Авторът на Евангелието от Лука изразява това, извеждайки генеалогичното дърво чак до Адам. Така че в момчето Исус от Назарет се появява нещо, което е било дълбоко потопено в Адам и е останало извън луциферическото влияние. В момчето Исус от Назарет е било това, каквото е представлявало човечеството преди луциферическото въздействие.
към текста >>
Сега той изведнъж проявил интерес към външната
култура
, доколкото в него сега била индивидуалността на Заратустра.
Двете деца Исус живеели едно до друго. Когато били на 12 години, станало следното. Заратустра, който бил в момчето Исус от Витлеем, решил да премине със своята индивидуалност в момчето Исус от Назарет. Това в Библията е отразено в събитието, което се нарича изгубването на дванадесетгодишния Исус, когато родителите му, намирайки го, били доста учудени. Той бил съвсем различен от това, което бил преди това.
Сега той изведнъж проявил интерес към външната култура, доколкото в него сега била индивидуалността на Заратустра.
Това станало в момента, който е описан в Библията като изгубването на дванадесетгодишния Исус. При това станало още нещо. При раждането на детето Исус от Назарет, в неговото астрално тяло се спуснало това, което можем да наречем следващо въплъщение на Буда. При повторното си въплъщение в своето етерно тяло, Буда бил свързан сега от раждането с момчето Исус от Назарет, така че в аурата на детето Исус от Назарет, в астралното тяло имаме Буда. Това дълбокомислено е отбелязано в Евангелието от Лука.
към текста >>
178.
Евангелието от Матей и Христовият проблем. Цюрих, 19 ноември 1909 година.
GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията
Когато се вгледаме назад към древноиндийската
култура
, откриваме там някакъв вид ясновиждане.
Когато се вгледаме назад към древноиндийската култура, откриваме там някакъв вид ясновиждане.
Днешният човек трябва да огледа заобикалящите го неща, ако иска да се запознае с тях. Древният индус не се е запознавал с тях по начина, както се разглеждат нещата днес. Тогава не е съществувала науката, на която днес ни обучават от детството. Мъдрецът в древна Индия получавал знанието си по пътя на вътрешната интуиция, когато напълно загърбвал с вътрешното външния свят, когато се вглъбявал в себе си или в своето висше битие. Той наричал това сливане с Брахма.
към текста >>
В праперсийската
култура
започнало вече използване на външното наблюдение, даже при още доста действащо вътрешно знание.
Но това ясновиждане все повече отстъпвало.
В праперсийската култура започнало вече използване на външното наблюдение, даже при още доста действащо вътрешно знание.
Също и в третата културна епоха още съществувала вътрешната интуиция, когато хората вече се придвижили във възприемането на външните неща. В древна Халдея съществувало това, което днес се нарича астрология; това било някакъв вид звездна наука. Днес никой във външната наука не може да знае нищо за същността на астрологията. Днес, даже настойчиво изследвайки достоверните каменни документи, нищо не можете да научите за самата същност на астрологията. Никой днес не може да извика чувството за това, което е представлявала астрологията за древния халдеец.
към текста >>
Всичко, което преди това е съществувало на Земята в духовната
култура
, е идвало благодарение на това, че великият водач на земното развитие, Христос, е изпратил на Земята тези, които изначално е натоварил с мисия – да подготвят тук това, което Той е трябвало да извърши.
Именно от такива факти, които можем да научим дори ако всички Евангелия пропаднат, ни обхваща велико благоговение пред Евангелията. Човечеството би могло да стигне до все по-висши истини и постигне все по-висши съкровища на мъдростта, за които днес, вероятно, малцина се досещат; и ако след милиони години научим много повече за някое велико събитие, то и тази мъдрост може да бъде почерпена от Евангелията. Отново пред нас е произведение, което може да разшири нашето разбиране за Христовото събитие. Както ученията на Буда и Заратустра, така и съществото на еврейския народ – всичко това се вляло в Христовото същество. Всичко, което преди това се е появявало на Земята, било повторно родено благодарение на християнството в по-висш облик.
Всичко, което преди това е съществувало на Земята в духовната култура, е идвало благодарение на това, че великият водач на земното развитие, Христос, е изпратил на Земята тези, които изначално е натоварил с мисия – да подготвят тук това, което Той е трябвало да извърши.
Пребивавайки още в небесните висини, Той е изпращал вестители долу. И те, великите основатели на религии, е трябвало да подготвят хората за Неговото пришествие. Последният от тези посланици бил Буда, донесъл учението за състраданието и любовта. Обаче преди това е имало други Бодхисатви и след Христа ще дойдат други Бодхисатви, за да развиват това, което е дошло на Земята чрез Христос Исус.
към текста >>
179.
Универсалният човек. Групова душа и индивидуалност. Мюнхен, първа лекция, 4 декември 1909 година.
GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията
Често сме изброявали тези пет културни епохи – древноиндийска, древноперсийска, халдео-египетска, гръко-латинска културни епохи (култури), и след това
култура
та, в която се намираме самите ние,
култура
та, която се подготвяла през VIII, IX, X векове и на която се намираме в самата среда.
Знаем, че от времето на великата атлантска катастрофа, когато светът, като място за обитаване на хората бил напълно преобразуван от нея, до наши дни са изминали пет културни епохи.
Често сме изброявали тези пет културни епохи – древноиндийска, древноперсийска, халдео-египетска, гръко-латинска културни епохи (култури), и след това културата, в която се намираме самите ние, културата, която се подготвяла през VIII, IX, X векове и на която се намираме в самата среда.
Сега трябва да си изясним, че такова разделяне, разбира се, не подразбира, че някаква епоха от развитието рязко завършва и след това започва новата, а всяка от тях бавно и постепенно преминава в другата; може да се каже, че много преди една епоха да изтече, вътре в нея вече се подготвя новата. Така че за нашата културна епоха, петата следатлантска култура, можем да си кажем, че сега вече напълно се подготвя нещо наистина знаменателно, това, което ще стане характерно за шестата културна епоха. И съвременното човечество като цяло вече се дели на две части: на такива хора, които днес нямат никакво понятие за това, които нищо не знаят за това, че се подготвя нещо в този смисъл, като шеста култура, които, така да се каже, сляпо преживяват дните си, и такива хора, които имат представа, че се подготвя нещо ново, и които знаят, че всичко което се подготвя, трябва да се прави от хората, подготвя се от хората. В определено отношение човек може да се вписва във времето и да си казва, че прави общоприетото, което са правили другите, което са завещали дедите ни и така нататък, или може да се вписва така, че да осъзнава: ако осъзнато искаш да си брънка в човешката верига, без значение дали това зависи от теб, или от твоето обкръжение, ти трябва да правиш това, което способства за идващото, а именно – да се подготвя шестата културна епоха, доколкото това зависи от теб. Можем да разберем как е възможно да се постигне подготовка за тази шеста културна епоха, вниквайки донякъде в характера на нашата собствена епоха.
към текста >>
Така че за нашата културна епоха, петата следатлантска
култура
, можем да си кажем, че сега вече напълно се подготвя нещо наистина знаменателно, това, което ще стане характерно за шестата културна епоха.
Знаем, че от времето на великата атлантска катастрофа, когато светът, като място за обитаване на хората бил напълно преобразуван от нея, до наши дни са изминали пет културни епохи. Често сме изброявали тези пет културни епохи – древноиндийска, древноперсийска, халдео-египетска, гръко-латинска културни епохи (култури), и след това културата, в която се намираме самите ние, културата, която се подготвяла през VIII, IX, X векове и на която се намираме в самата среда. Сега трябва да си изясним, че такова разделяне, разбира се, не подразбира, че някаква епоха от развитието рязко завършва и след това започва новата, а всяка от тях бавно и постепенно преминава в другата; може да се каже, че много преди една епоха да изтече, вътре в нея вече се подготвя новата.
Така че за нашата културна епоха, петата следатлантска култура, можем да си кажем, че сега вече напълно се подготвя нещо наистина знаменателно, това, което ще стане характерно за шестата културна епоха.
И съвременното човечество като цяло вече се дели на две части: на такива хора, които днес нямат никакво понятие за това, които нищо не знаят за това, че се подготвя нещо в този смисъл, като шеста култура, които, така да се каже, сляпо преживяват дните си, и такива хора, които имат представа, че се подготвя нещо ново, и които знаят, че всичко което се подготвя, трябва да се прави от хората, подготвя се от хората. В определено отношение човек може да се вписва във времето и да си казва, че прави общоприетото, което са правили другите, което са завещали дедите ни и така нататък, или може да се вписва така, че да осъзнава: ако осъзнато искаш да си брънка в човешката верига, без значение дали това зависи от теб, или от твоето обкръжение, ти трябва да правиш това, което способства за идващото, а именно – да се подготвя шестата културна епоха, доколкото това зависи от теб. Можем да разберем как е възможно да се постигне подготовка за тази шеста културна епоха, вниквайки донякъде в характера на нашата собствена епоха. Тук като най-добро средство е сравнението.
към текста >>
И съвременното човечество като цяло вече се дели на две части: на такива хора, които днес нямат никакво понятие за това, които нищо не знаят за това, че се подготвя нещо в този смисъл, като шеста
култура
, които, така да се каже, сляпо преживяват дните си, и такива хора, които имат представа, че се подготвя нещо ново, и които знаят, че всичко което се подготвя, трябва да се прави от хората, подготвя се от хората.
Знаем, че от времето на великата атлантска катастрофа, когато светът, като място за обитаване на хората бил напълно преобразуван от нея, до наши дни са изминали пет културни епохи. Често сме изброявали тези пет културни епохи – древноиндийска, древноперсийска, халдео-египетска, гръко-латинска културни епохи (култури), и след това културата, в която се намираме самите ние, културата, която се подготвяла през VIII, IX, X векове и на която се намираме в самата среда. Сега трябва да си изясним, че такова разделяне, разбира се, не подразбира, че някаква епоха от развитието рязко завършва и след това започва новата, а всяка от тях бавно и постепенно преминава в другата; може да се каже, че много преди една епоха да изтече, вътре в нея вече се подготвя новата. Така че за нашата културна епоха, петата следатлантска култура, можем да си кажем, че сега вече напълно се подготвя нещо наистина знаменателно, това, което ще стане характерно за шестата културна епоха.
И съвременното човечество като цяло вече се дели на две части: на такива хора, които днес нямат никакво понятие за това, които нищо не знаят за това, че се подготвя нещо в този смисъл, като шеста култура, които, така да се каже, сляпо преживяват дните си, и такива хора, които имат представа, че се подготвя нещо ново, и които знаят, че всичко което се подготвя, трябва да се прави от хората, подготвя се от хората.
В определено отношение човек може да се вписва във времето и да си казва, че прави общоприетото, което са правили другите, което са завещали дедите ни и така нататък, или може да се вписва така, че да осъзнава: ако осъзнато искаш да си брънка в човешката верига, без значение дали това зависи от теб, или от твоето обкръжение, ти трябва да правиш това, което способства за идващото, а именно – да се подготвя шестата културна епоха, доколкото това зависи от теб. Можем да разберем как е възможно да се постигне подготовка за тази шеста културна епоха, вниквайки донякъде в характера на нашата собствена епоха. Тук като най-добро средство е сравнението.
към текста >>
180.
Азът. Богът вътре и Богът във външното откровение. Мюнхен, втора лекция, 7 декември 1909 година.
GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията
Това означава следното: както видяхме мисията на Заратустра в християнството, така сега ще поставим въпроса за мисията на древноеврейския народа за цялата
култура
на нашата Земя.
Ще се опитаме сега да си представим, как този живот се е влял във великото главно течение на нашия съвременен духовен живот.
Това означава следното: както видяхме мисията на Заратустра в християнството, така сега ще поставим въпроса за мисията на древноеврейския народа за цялата култура на нашата Земя.
Следва да се каже, че колкото по-нататък се развива духовнонаучното изследване, толкова повече стига до там, да отдава по-голямо право на Библията, отколкото на това, което съществува във външната културна история. Това, което се разкрива в нея, изглежда детинско в сравнение с това, което се намира в Библията – трябва само правилно да се прочете тя, за да се разбере това. За истинското духовно изследване това е по-вярно. Както, впрочем, е вярно и това, че в определено отношение късният юдаизъм е произлязъл от прародителя Авраам или Аврам. Нещо съвсем вярно се крие в това, че, ако се издигаме към предходните поколения, стигаме до прародителя, който е бил надарен с особени способности от духовния свят.
към текста >>
Това древно ясновиждане е трябвало да става с времето все по-слабо и по-слабо, за да могат хората да култивират чрез възпитанието днешното ни външно виждане и днешната ни разсъдъчна
култура
.
Връщайки се в предишните времена, откриваме, че хората тогава са имали някои други душевни способности, които, в сравнение с днешните, можем да ги обозначим като някакъв вид смътно ясновиждане. Наистина хората не са можели по толкова уверен, разсъдъчен начин да се вглеждат в света, както това могат да го правят днешните хора, но те още са притежавали способността да виждат духовното, което съществува в заобикалящия свят, да виждат духовните явления, факти и същества. Само че това виждане, протичайки в приглушено състояние на съзнанието, е било като жив сън, който, обаче, е имал живо отношение към действителността.
Това древно ясновиждане е трябвало да става с времето все по-слабо и по-слабо, за да могат хората да култивират чрез възпитанието днешното ни външно виждане и днешната ни разсъдъчна култура.
към текста >>
С приноса, който е трябвало да внесе древноеврейската
култура
, е свързано и нещо друго.
По такъв начин, мисията на Авраам била нещо, което било свързано с размножението, за да става все по-съвършено в хода на физическото развитие.
С приноса, който е трябвало да внесе древноеврейската култура, е свързано и нещо друго.
Ще разберем това друго, ако си представим следното.
към текста >>
С това ни се посочва, че древноеврейският народ все още е имал в себе си нещо, наследено от друга
култура
, което е трябвало да бъде заличено.
Библията е много по-учена книга от днешната ни наука, стояща още на детската степен на азбучните истини. Прочетете историята за Яков и Исав! Яков върви напред, защото е развил способност от последното време. Исав е спрял на предишната степен, в сравнение с Яков той е, така да се каже, по-простодушен. Когато синовете се представили пред баща си Исаак, майката на Яков чрез подмяна помогнала на сина си да представи на баща му фалшиви косми, за да обърка той по-малкия си син с Исав.
С това ни се посочва, че древноеврейският народ все още е имал в себе си нещо, наследено от друга култура, което е трябвало да бъде заличено.
Исав бил отхвърлен. Чрез Яков се предава по наследство това, което е трябвало да продължи да живее като външното комбиниране.
към текста >>
Излизайки от Ур Халдейски, от местата, откъдето е произлязла вавилонската
култура
, Авраам е следвал път през Предна Азия към Палестина.
Тогава виждаме нещо забележително: виждаме забелязания от автора на Евангелието от Матей закон в духовната област, който все повече и повече се припознава като съществен за целия живот закон. Този закон гласи: това, което е ставало преди, се повтаря на по-висша степен. В малко изкривен вид той вече се съдържа в днешното естествознание, където казва, че в индивида отново накратко се повтаря това, което е ставало в течение на по-дълги периоди в развитието на вида[2]. Авторът на Евангелието от Матей по величествен начин ни посочва това. Той ни го показва, казвайки: Азът на Заратустра е трябвало да се въплъти в тяло, което в течение на времето е било подготвено в народа на Авраам.
Излизайки от Ур Халдейски, от местата, откъдето е произлязла вавилонската култура, Авраам е следвал път през Предна Азия към Палестина.
Потомците му, благодарение на сънищата на Йосиф, били отведени по-нататък на юг, в Египет и, след като възприели там египетския импулс, се върнали обратно в Ханаан.
към текста >>
Като реже косите си, човек се лишава от тази енергия“ – Ангелът говори, Неделни беседи, София, 05.06.1921 г.; „Всички онези животни, които са паднали, у които
култура
та е слаба, в които умственото развитие не е дотам проявено, които живеят в неблагоприятни условия, всички са космати.
[1] Беинса Дуно също в много беседи казва подобни неща за косата: „Космите са антени, чрез които човек се свързва с духовния свят“ – Скритите сили, Младежки окултен клас, София, 20.11.1927г.; „Всеки косъм съдържа енергия в себе си – електричество или магнетизъм. Дългата коса задържа повече електричество и магнетизъм.
Като реже косите си, човек се лишава от тази енергия“ – Ангелът говори, Неделни беседи, София, 05.06.1921 г.; „Всички онези животни, които са паднали, у които културата е слаба, в които умственото развитие не е дотам проявено, които живеят в неблагоприятни условия, всички са космати.
И постепенно, колкото повече се събужда съзнанието в тях, колкото повече идва интелектуална сила, тия косми се разреждат“ – Значение на гласните при окултното пеене, Общ окултен клас, София, 10.12.1922 г.
към текста >>
181.
Рождественското настроение. Берлин, 26 декември 1909 година.
GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията
В шестата
култура
, която ще последва след нашата, хората ще си спомнят за предишните си инкарнации.
Сега се намираме във важна повратна точка. В четвъртия следатлантски период Христос се спусна като Импулс, под чието въздействие хората могат да почувстват своя аз като единно, основаващо се само на себе си същество. Сега живеем в пета културна епоха, последната, в която хората не могат още да си спомнят предишните си инкарнации.
В шестата култура, която ще последва след нашата, хората ще си спомнят за предишните си инкарнации.
Дали ще си спомнят правилно, зависи как приемат днес в душите си импулсите за това да станат способни да си спомнят по правилен начин. В бъдеще по правилен начин ще си спомнят днешното си битие само тези, които са приели Импулса на Христос, източника на истинския Аз. За тези, които не приемат този източник на истинския Аз, ще бъдат образувани нови групови души.
към текста >>
Ако приемаме антропософската мъдрост по правилен индивидуален начин, когато бидейки пронизана от Христовия Импулс след това тя слиза в нашата душа, добиваме възможността в шестата
култура
да си спомним за аза, който всеки индивидуално има, който е самостоятелен.
Ако приемаме антропософската мъдрост по правилен индивидуален начин, когато бидейки пронизана от Христовия Импулс след това тя слиза в нашата душа, добиваме възможността в шестата култура да си спомним за аза, който всеки индивидуално има, който е самостоятелен.
И напротив, споменът на тези, които днес търсят изкуствените групови души, ще бъде такъв, че отново ще се появи груповата душевност. В шестата култура хората ще си спомнят своето съвременно въплъщение; но тогава ще им стане ясно: по това време ти даде своята присъда заедно с присъдата на другите! И това ще се превърне в страшни окови за човека, който ще бъде принуден да се чувства поставен в груповата душевност. Груповата душевност грози тези, които не са в състояние да приемат в наше време Христовия Импулс. Ако приемем в себе си вестта на Христовото събитие, вестта за човешкия аз, в душата ни слиза възможността в шеста култура да се постигнат целите на човечеството: това, да се виждаме назад не в груповата душевност, а в пронизания от Христос Аз.
към текста >>
В шестата
култура
хората ще си спомнят своето съвременно въплъщение; но тогава ще им стане ясно: по това време ти даде своята присъда заедно с присъдата на другите!
Ако приемаме антропософската мъдрост по правилен индивидуален начин, когато бидейки пронизана от Христовия Импулс след това тя слиза в нашата душа, добиваме възможността в шестата култура да си спомним за аза, който всеки индивидуално има, който е самостоятелен. И напротив, споменът на тези, които днес търсят изкуствените групови души, ще бъде такъв, че отново ще се появи груповата душевност.
В шестата култура хората ще си спомнят своето съвременно въплъщение; но тогава ще им стане ясно: по това време ти даде своята присъда заедно с присъдата на другите!
И това ще се превърне в страшни окови за човека, който ще бъде принуден да се чувства поставен в груповата душевност. Груповата душевност грози тези, които не са в състояние да приемат в наше време Христовия Импулс. Ако приемем в себе си вестта на Христовото събитие, вестта за човешкия аз, в душата ни слиза възможността в шеста култура да се постигнат целите на човечеството: това, да се виждаме назад не в груповата душевност, а в пронизания от Христос Аз.
към текста >>
Ако приемем в себе си вестта на Христовото събитие, вестта за човешкия аз, в душата ни слиза възможността в шеста
култура
да се постигнат целите на човечеството: това, да се виждаме назад не в груповата душевност, а в пронизания от Христос Аз.
Ако приемаме антропософската мъдрост по правилен индивидуален начин, когато бидейки пронизана от Христовия Импулс след това тя слиза в нашата душа, добиваме възможността в шестата култура да си спомним за аза, който всеки индивидуално има, който е самостоятелен. И напротив, споменът на тези, които днес търсят изкуствените групови души, ще бъде такъв, че отново ще се появи груповата душевност. В шестата култура хората ще си спомнят своето съвременно въплъщение; но тогава ще им стане ясно: по това време ти даде своята присъда заедно с присъдата на другите! И това ще се превърне в страшни окови за човека, който ще бъде принуден да се чувства поставен в груповата душевност. Груповата душевност грози тези, които не са в състояние да приемат в наше време Христовия Импулс.
Ако приемем в себе си вестта на Христовото събитие, вестта за човешкия аз, в душата ни слиза възможността в шеста култура да се постигнат целите на човечеството: това, да се виждаме назад не в груповата душевност, а в пронизания от Христос Аз.
към текста >>
Ако позволим на правилно разбрания Христос да се роди вътре в нас, ще можем да оживим спомена за правилно разбрания Христос в шеста следатлантска
култура
.
Това, което живее в нас, непосредствено се слива с Дух-Отец. Това, което може да оживява в нас по пътя на разбирането на Христовия Импулс, съзнателно се слива в нас с източника на света, когато разбираме Христовия Импулс. По такъв начин, когато слиза в душата ни, Христовият Импулс означава за нас възможност да се възраждаме в шеста културна епоха като такава аз-същност, която е станала самостоятелна.
Ако позволим на правилно разбрания Христос да се роди вътре в нас, ще можем да оживим спомена за правилно разбрания Христос в шеста следатлантска култура.
към текста >>
И ако в пета
култура
празнуваме истинското Рождество, благодарение на това в шеста
култура
ще празнуваме истинската Пасха.
И ако в пета култура празнуваме истинското Рождество, благодарение на това в шеста култура ще празнуваме истинската Пасха.
Както звучи за нас прекрасната рождественска песен в нощта преди Рождество: „Днес се роди нашият Спасител! “, така и ние, спомняйки си родения в душата ни Христос, ще възприемем в нас посланието на тази истинска висша Аз-същност. Ще си спомним това и този спомен ще се възроди в нас като Пасха; и тогава ще чуем в себе си величествения, прекрасен звук на пасхалния орган: Христос Воскресе в нас, запалвайки и просветлявайки собствената ни Божествена индивидуалност!
към текста >>
И ако пренесем този разбран от нас Христос през камалока и девакана в новия земен живот, и оттам – отново и отново към ново земно съществуване чак до шестия културен период, ще си спомним за това, което сме преживели в нашата пета
култура
, и тогава ще отпразнуваме в нас самите християнската Пасха.
Така Рождество и Пасха се обединяват в пета и шеста култури на нашето следатлантско време. Така трябва да се учим да разбираме това, което научаваме от Евангелията. Частично вече научихме и ще продължим да се учим, как в християнството са се слели течението на Буда, течението на Заратустра и древноеврейското течение и как те, в смисъла, който е изобразен и в Евангелията – са влезли в личността на Христос Исус. В собствения ни аз животът трябва да добие това, което е тъкало и живяло в света в дохристиянското време; то трябва да се роди изново, пронизано от Христовия Импулс. Ние празнуваме антропософското Рождество в нашата собствена душа: раждането в нас на Христос.
И ако пренесем този разбран от нас Христос през камалока и девакана в новия земен живот, и оттам – отново и отново към ново земно съществуване чак до шестия културен период, ще си спомним за това, което сме преживели в нашата пета култура, и тогава ще отпразнуваме в нас самите християнската Пасха.
към текста >>
182.
3. ВТОРА ЛЕКЦИЯ. Хайделберг, 27. 1. 1910 г. Духвната Наука като подготовка за нова етерно зрение.
GA_118 Новото появяване на Христос в етерния свят
Ще си спомните, че при проследяване назад през различните епохи на цивилизацията дойдохме също и до едни специфични епохи на човешката
култура
.
Ще си спомните, че при проследяване назад през различните епохи на цивилизацията дойдохме също и до едни специфични епохи на човешката култура.
Ние сега живеем в един период на цивилизация, който бе предшествуван от друг, койго определяме като Гръко-Латински. Този период от своя страна бе предшествуван от друг, именован по неговите водещи народи, Египто-Халдео-Вавилоно-Асирийската епоха. Тя от своя страна бе предшествувана от древната Персийска; и още по-назад идваме до онова, което наричаме древната Индуска епоха. Тази най-последната е цивилизация, към която може да се гледа само с ясновидско око. Периодът, който даде Ведите, възникна в много по-късни времена като едно слабо ехо на онази възвишена мъдрост, която бе дадена на света от Седемте Свещени Риши през най-ранната първична Индуска цивилизация.
към текста >>
183.
5. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ. Щутгарт, 5. 3. 1910 г. Мистериите на Вселената: Комети и Луната.
GA_118 Новото появяване на Христос в етерния свят
Тези въпроси са от най-голяма важност в историята на
култура
та, ала днес не могат да бъдат разисквани почти никъде освен в антропософски кръгове, освен в нашите кръгове, където ще се погледне сериозно на факта, че не е така удобно човек да има мъжки мозък, колкото да има женски.
Тези въпроси са от най-голяма важност в историята на културата, ала днес не могат да бъдат разисквани почти никъде освен в антропософски кръгове, освен в нашите кръгове, където ще се погледне сериозно на факта, че не е така удобно човек да има мъжки мозък, колкото да има женски.
Това естествено в никакъв случай не означава, че много мозъци в едно женско тяло нямат напълно мъжки качества. Тези неща не са толкова прости, колкото ние с нашите съвременни понятия ги считаме.
към текста >>
184.
6. ПЕТА ЛЕКЦИЯ. Щутгарт, 3. 3. 1910 г. Новото появяване на Христос в етера.
GA_118 Новото появяване на Христос в етерния свят
Всичко, което ние понастоящем определяме като великите постижения на човечеството, онова, което наричаме характерните черти на съвременната човешка
култура
, е свързано с тази Тъмна Епоха.
Ако човек наблюдава последните три хилядолетия преди основаване на Християнството вижда, че тези три хилядолетия принадлежат на една епоха в историята на еволюцията на човечеството, която се определя като Тъмната Епоха по-малката Тъмна Епоха Кали Юга. Тази Кали Юга започва в годината 3101 пр. основаване на Християнството.
Всичко, което ние понастоящем определяме като великите постижения на човечеството, онова, което наричаме характерните черти на съвременната човешка култура, е свързано с тази Тъмна Епоха.
Преди тази Тъмна Епоха или Кали Юга цялото човешко мислене, всички човешки душевни енергии все още са били по-другояче подредени в известен смисъл. В периода преди годината 3101 пр.Хр. това е една приблизителна дата, от която еволюцията постепенно се придвижва от един характер към друг съществуваше онова, което може да се определи като последен остатък от старото ясновидство. В течение на човешката еволюция следващите периоди следват един след друг: Крита Юга, Трета Юга, Двапара Юга, Кали Юга. Последната е, от която се интересуваме специално днес.
към текста >>
185.
10. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ. Базел, 1. 11. 1911 г. Етеризация на кръвта.
GA_118 Новото появяване на Христос в етерния свят
Нито дума няма да бъде казана тук против големия напредък, направен от
култура
та в наши дни; тези постижения са важни за благополучието и свободата на хората.
Нито дума няма да бъде казана тук против големия напредък, направен от културата в наши дни; тези постижения са важни за благополучието и свободата на хората.
Но каквото и да бъде постигнато по пътя на външен прогрес в овладяване силите на природата, то е нещо дребно и незначително в сравнението благословението, дарено на индивид, който изживява пробуждането на душата си чрез Христос Който сега ще действува в човешката култура и нейните задачи. Каквото бъде чрез това събудено в хората, ще бъде обединяващи положителни сили. Христос носи градивни сили в човешката култура и цивилизация.
към текста >>
Но каквото и да бъде постигнато по пътя на външен прогрес в овладяване силите на природата, то е нещо дребно и незначително в сравнението благословението, дарено на индивид, който изживява пробуждането на душата си чрез Христос Който сега ще действува в човешката
култура
и нейните задачи.
Нито дума няма да бъде казана тук против големия напредък, направен от културата в наши дни; тези постижения са важни за благополучието и свободата на хората.
Но каквото и да бъде постигнато по пътя на външен прогрес в овладяване силите на природата, то е нещо дребно и незначително в сравнението благословението, дарено на индивид, който изживява пробуждането на душата си чрез Христос Който сега ще действува в човешката култура и нейните задачи.
Каквото бъде чрез това събудено в хората, ще бъде обединяващи положителни сили. Христос носи градивни сили в човешката култура и цивилизация.
към текста >>
Христос носи градивни сили в човешката
култура
и цивилизация.
Нито дума няма да бъде казана тук против големия напредък, направен от културата в наши дни; тези постижения са важни за благополучието и свободата на хората. Но каквото и да бъде постигнато по пътя на външен прогрес в овладяване силите на природата, то е нещо дребно и незначително в сравнението благословението, дарено на индивид, който изживява пробуждането на душата си чрез Христос Който сега ще действува в човешката култура и нейните задачи. Каквото бъде чрез това събудено в хората, ще бъде обединяващи положителни сили.
Христос носи градивни сили в човешката култура и цивилизация.
към текста >>
Цялата
култура
на външния свят ние изграждаме с помощта на продукти на разпадане.
При изследване на ранните Следатлантски времена откриваме, че тогава хората са строели своите жилища по съвсем различен начин от тези, които се употребяват в съвременния живот. В онези дни те са употребявали всякакви видове растящи неща. Даже при построяването на палати те са призовавали природата на помощ чрез използуване на растения, преплетени с клони на дървета и др., докато днес хората трябва да строят с натрошени късове.
Цялата култура на външния свят ние изграждаме с помощта на продукти на разпадане.
И в наближаващите години вие ще разберете още по-ясно колко много в нашия цивилизован живот е резултат на разрушение.
към текста >>
Чрез разбиране процеса на еволюцията, ние ще се научим да оценяваме нашата
култура
по истинската и стойност.
И ако електричеството изглежда да прави чудеса днес, то тази трета сила ще повлия на цивилизацията по още по-фантастичен начин. Колкото повече от тази сила употребяваме, толкова по-бързо земята ще се превърне в труп и нейната духовна част ще се подготви за Юпитерово превъплъщение. Сили трябва да бъдат приложени, за да се разруши земята и човечеството да се освободи от земята и земното тяло да отпадне. Докато земята е била включена в прогресивен процес, не е правено такова разрушаване, защото само умиращата земя може да използува големите постижения на електричеството. Това, колкото и странно да звучи, трябва постепенно да стане известно.
Чрез разбиране процеса на еволюцията, ние ще се научим да оценяваме нашата култура по истинската и стойност.
Ще се научим също, че е необходимо за нашата земя да бъде разрушена: в противен случай духът не ще се освободи. Ще се научим също да ценим това, което е положително, именно проникването на духовни сили в нашето съществуване на Земята.
към текста >>
186.
3. Трета лекция. Вътрешният път, следван от мистика. Изживяване на годишния кръг.
GA_119 Макрокосмос и микрокосмос
Книга като "Тайната Наука" не можеше да бъде написана в дните на древна Гърция, но гръцката
култура
направи възможно по различен начин за онзи, който се впускаше в лабиринта на духовния Макрокосмос, да намери нишка, която да го води отново назад.
Когато, воден от такива принципи, човек тръгва по пътя, водещ в лабиринта от събития в духовния Макрокосмос, това е нещо, което бе пророчески предсказано сред първоначалните народи на Северна Европа. Способностите, позволяващи им да четат великия ръкопис на природата, бяха още дейни в тези народи по времето, когато гърците вече бяха достигнали висока степен на интелектуалност. Мисията на гърците бе да подготвят онова, което днес ние трябва да доведем до още по-висока степен на развитие.
Книга като "Тайната Наука" не можеше да бъде написана в дните на древна Гърция, но гръцката култура направи възможно по различен начин за онзи, който се впускаше в лабиринта на духовния Макрокосмос, да намери нишка, която да го води отново назад.
Това е посочено в легендата за Тезей, който взел нишката на Ариадна със себе си в лабиринта. А сега, какво е нишката на Ариадна днес? Понятията и умствените изображения на свръхсетивния свят, които формираме в душите си! Това е духовното познание, направено достъпно за нас, за да можем да проникнем безопасно в Макрокосмоса. И така Духовната Наука, която преди всичко говори изключително на интелекта, може да бъде една нишка на Ариадна, помагаща ни да превъзмогнем объркването, което може да се получи, ако влизахме неподготвени в духовния свят на Макрокосмоса.
към текста >>
187.
6. Шеста лекция. Опитности на посвещението в северните Мистерии.
GA_119 Макрокосмос и микрокосмос
В следващите лекции ще имам за тема Света на Разума и Света на Първообразите и после ще опиша методите по които, в крак със съвременната
култура
, могат да бъдат свалени силите от Света на Първообразите, за да направят възможно развитието на ясновидско съзнание.
Така ние се издигаме в Макрокосмоса през четири висши свята: Елементарният Свят, Света на Духа, Света на Разума и Света на Първообразите.
В следващите лекции ще имам за тема Света на Разума и Света на Първообразите и после ще опиша методите по които, в крак със съвременната култура, могат да бъдат свалени силите от Света на Първообразите, за да направят възможно развитието на ясновидско съзнание.
към текста >>
188.
7. Седма лекция. Четирите сфери на висшите светове.
GA_119 Макрокосмос и микрокосмос
След това ще преминем към описване световете на Инспирацията и Интуицията и към показване как, в крак с нашата съвременна
култура
, човек може да израсне във висшите светове, как може да стане гражданин на онези светове, в които той е най-нисшето същество, точно както е най-висшето същество в царствата, заобикалящи го тук на физически план.
Сега нашата задача ще бъде да говорим за първия свят, разкриван на човека когато в него се пробуди ясновидското съзнание. Това е светът на Имагинацията. Ние ще покажем, че силите, които формират органите за имагинативно съзнание в човека, идват от Света на Първообразите, точно както силите от Света на Разума са онези, които позволяват на човека на физически план да бъде способен на интелигентна преценка. Нашата следваща задача ще бъде да обясним връзката между първата степен на висшето познание и духовния Свят на Първообразите.
След това ще преминем към описване световете на Инспирацията и Интуицията и към показване как, в крак с нашата съвременна култура, човек може да израсне във висшите светове, как може да стане гражданин на онези светове, в които той е най-нисшето същество, точно както е най-висшето същество в царствата, заобикалящи го тук на физически план.
Тук той гледа надолу към растенията, животните, минералите; в отвъдните светове той може да погледне нагоре към Съществата над него. Като следва своя път в Макрокосмоса с наново пробудени способности, в полезрението му непрекъснато навлизат нови Същества и реалности.
към текста >>
189.
Съдържание
GA_120 Откровенията на Кармата
Отражението на Древноегипетската
култура
, напр.
Ариманически увреждания на свръхсетивните човешки обвивки чрез луциферически „ дефекти" в душевната сфера през последния живот: Налудни идеи за величие, идеи за преследване и как да се отнасяме с тях. Физиогномични промени чрез приемането на основните антропософски истини. В търсене на ариманически процеси (удар от мълния) като последица от луциферически грешки. Кармата не е фатална съдба: Възможността за нови изживявания. Сливане на индивидуалната Карма с общочовешката Карма: Осъществяване на определени еволюционни импулси чрез определени личности и събития в индивидуалната Карма (Мартин Лутер, природни катаклизми, преждевременно прекъсване на инкарнациите).
Отражението на Древноегипетската култура, напр.
египетският култ към чистотата в съвременните хигиенни норми. Необходимост от допълване на външната помощ (имунизация против шарка) чрез вътрешна помощ (духовно възпитание).
към текста >>
190.
2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 17 май 1910 г. Карма и животинско царство.
GA_120 Откровенията на Кармата
Това просто ни показва, че през изтеклите столетия на нашата западноевропейска
култура
набра сили именно тенденцията, според която животните не са нищо друго, освен „автоматични същества", и хората виждаха „потвърждения" за тези свои възгледи навсякъде около себе си.
Подобна теза не е застъпвал и Декарт, макар че в много учебници по философия бихте срещнали подобно твърдение. Но това изобщо не е вярно. Наистина, на животните той не приписва такава душевна природа, способна да се развие до там, че да изведе от Азовото съзнание доказателства за съществуването на Бога; все пак той допуска, че животното е пропито от т.н. „жизнени духове", които впрочем не представляват някаква завършена индивидуалност, подобна на човешкия Аз, но които все пак действуват в животинския организъм по приблизително същия начин, както душата. Колко характерно е, че хората успяха да разберат Декарт по такъв абсурден начин!
Това просто ни показва, че през изтеклите столетия на нашата западноевропейска култура набра сили именно тенденцията, според която животните не са нищо друго, освен „автоматични същества", и хората виждаха „потвърждения" за тези свои възгледи навсякъде около себе си.
към текста >>
Друга характерна особеност на западноевропейската
култура
беше, че трябваше да изгради себе си с елементите на материализма.
Друга характерна особеност на западноевропейската култура беше, че трябваше да изгради себе си с елементите на материализма.
В този смисъл, ние трябва да сме наясно: Пробуждането на християнството, този велик импулс в еволюцията на човечеството, първоначално стана всред материалистичната атмосфера на западноевропейската култура. Материализмът на по-новото време е само една последица от решителния факт: че дори най-спиритуалистичното вероизповедание, християнството, прие една подчертано материалистична окраска в условията на Западна Европа.
към текста >>
В този смисъл, ние трябва да сме наясно: Пробуждането на християнството, този велик импулс в еволюцията на човечеството, първоначално стана всред материалистичната атмосфера на западноевропейската
култура
.
Друга характерна особеност на западноевропейската култура беше, че трябваше да изгради себе си с елементите на материализма.
В този смисъл, ние трябва да сме наясно: Пробуждането на християнството, този велик импулс в еволюцията на човечеството, първоначално стана всред материалистичната атмосфера на западноевропейската култура.
Материализмът на по-новото време е само една последица от решителния факт: че дори най-спиритуалистичното вероизповедание, християнството, прие една подчертано материалистична окраска в условията на Западна Европа.
към текста >>
191.
5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 20 май 1910 г. Естествени и случайни заболявания в хода на Кармата.
GA_120 Откровенията на Кармата
И ако съответният пациент би могъл, благодарение на силната си воля, благодарение на една по-рафинирана
култура
на душата, поне за известно време да забрави своето здравословно състояние, той би могъл да извлече от това както задоволство, така и сила, за да повтори този опит.
Аз моля да обърнете внимание на обстоятелството, че в случая астралната формация съвпада не със съзнанието, а с вътрешното душевно напрежение, което обаче пациентът не иска да признае пред себе си. Понеже при тези случаи липсва задържащата роля на представите, подобни афекти, душевни сътресения, състояния на досада, неудовлетвореност и т.н., се проявяват не като съзнателни сили, а като жизнени, като пластични и организиращи сили, които потъват в дълбините на човешкото същество, за да дразнят от там както полуболната, така и полуздравата му част.
И ако съответният пациент би могъл, благодарение на силната си воля, благодарение на една по-рафинирана култура на душата, поне за известно време да забрави своето здравословно състояние, той би могъл да извлече от това както задоволство, така и сила, за да повтори този опит.
Да, ако би могъл да забрави здравословното си състояние, той би апелирал и към своята воля с призива: „Сега аз не искам да се тревожа за моето състояние! "; и ако би приложил освободените по този начин душевни сили в осъществяването на някакви духовни цели, които го издигат и изобщо осмислят живота му, тогава всички онези сили, които се проявяват в душевната област като неразположеност, дискомфорт, чувство на болка, натиск, изтръпване и т.н., се освобождават и той ще изпита явно облекчение. Защото ако човек не се ангажира с тези чувства, силите свързани с тях се освобождават и могат да бъдат употребени вече по друг начин. Обаче съвсем не е достатъчно, някой да каже, че отсега нататък чисто и просто няма да обръща внимание на своите неприятни усещания; защото ако освободените душевни сили не бъдат включени в осъществяването на духовни цели, предишните състояния ще се върнат много скоро.
към текста >>
Ако не разполагахме със закона за махалото, цялата съвременна физика, както и цялата днешна
култура
, щяха да имат съвсем друг облик.
И преди съм споменавал, как един духовен човек през 18 век не без основание отбеляза, разсъждавайки върху мотивите да се издигат едни или други паметници, следното: „Ако обективно проследим хода на историята, би трябвало да издигаме най-вече паметници на случайността" Ако се върнем към историята, ще направим изумителни открития върху ролята на случайността и това, което остава скрито зад нея. Вече споменах, как изобретяването на телескопа се дължи до голяма степен на детската игра в една оптическа работилница; децата поставили оптичните лещи в такова положение, че за майстора станало възможно да стигне до идеята за телескопа. Бихме могли да посочим и знаменития полюлей от катедралата в Пиза. Хиляди и хиляди хора преди Галилей са наблюдавали неговите ритмични движения. Обаче Галилей пръв се задълбочава в закономерната връзка между тези едва забележими ритмични движения и неговото собствено кръвообращение, за да стигне до закона за махалото.
Ако не разполагахме със закона за махалото, цялата съвременна физика, както и цялата днешна култура, щяха да имат съвсем друг облик.
Опитайте се да потърсите някакъв смисъл в еволюцията на човечеството и кажете, дали само случайността е била решаваща и дали само тя е довела, например Галилей, до неговото важно откритие. Нека да вземем друг пример.
към текста >>
192.
7. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 22 май 1910 г. Природните катаклизми, вулканите, земетресенията и епидемиите с оглед на Кармата.
GA_120 Откровенията на Кармата
Навлезе ли по мистичен път в себе си, без предварително да е изковал в своя характер оръжия срещу всяко високомерие, гордост и т.н., без истинска нравствена
култура
, той ще бъде особено податлив към Луцифер и неговите изкушения, които го дебнат вътре в собствената му душа.
Ако човек избере първия път и се насочи към окултното значение на външния свят, пред него неизбежно застават измамните образи на Ариман; ако избере втория, мистичен път към собствената си душа, очакват го изкушенията на Луцифер.
Навлезе ли по мистичен път в себе си, без предварително да е изковал в своя характер оръжия срещу всяко високомерие, гордост и т.н., без истинска нравствена култура, той ще бъде особено податлив към Луцифер и неговите изкушения, които го дебнат вътре в собствената му душа.
Пренебрегне ли мистикът своята нравствена култура, той може да се изложи на голяма опасност, в случай, че успее да проникне макар и съвсем слабо в своя вътрешен душевен свят, а именно да предизвика една много по-мощна реакция на луциферическите сили, така че да стане по-високомерен отколкото по-рано. Ето защо е толкова необходимо предварителното формиране на такива характерови черти, които във всички случаи да ни предпазват от суетата, гордостта, високомерието и манията за величие. Основната ни задача е да изградим в себе си качества, водещи към смирение и скромност. Те са във висша степен необходими за онова вътрешно развитие, което ние определяме като „мистично".
към текста >>
Пренебрегне ли мистикът своята нравствена
култура
, той може да се изложи на голяма опасност, в случай, че успее да проникне макар и съвсем слабо в своя вътрешен душевен свят, а именно да предизвика една много по-мощна реакция на луциферическите сили, така че да стане по-високомерен отколкото по-рано.
Ако човек избере първия път и се насочи към окултното значение на външния свят, пред него неизбежно застават измамните образи на Ариман; ако избере втория, мистичен път към собствената си душа, очакват го изкушенията на Луцифер. Навлезе ли по мистичен път в себе си, без предварително да е изковал в своя характер оръжия срещу всяко високомерие, гордост и т.н., без истинска нравствена култура, той ще бъде особено податлив към Луцифер и неговите изкушения, които го дебнат вътре в собствената му душа.
Пренебрегне ли мистикът своята нравствена култура, той може да се изложи на голяма опасност, в случай, че успее да проникне макар и съвсем слабо в своя вътрешен душевен свят, а именно да предизвика една много по-мощна реакция на луциферическите сили, така че да стане по-високомерен отколкото по-рано.
Ето защо е толкова необходимо предварителното формиране на такива характерови черти, които във всички случаи да ни предпазват от суетата, гордостта, високомерието и манията за величие. Основната ни задача е да изградим в себе си качества, водещи към смирение и скромност. Те са във висша степен необходими за онова вътрешно развитие, което ние определяме като „мистично".
към текста >>
193.
8. ОСМА ЛЕКЦИЯ, 25 май 1910 г. Кармата на висшите Същества.
GA_120 Откровенията на Кармата
Сега вече ние можем да предприемем нещо, и то на две равнища: на съзнателно равнище, но също така и на несъзнателно равнище; просто защото съвременната ни
култура
не е достатъчно напреднала, за да се справя съзнателно с подобни факти.
Ето един характерен случай: В една от своите предишни инкарнации, даден човек може да се потопи в усещания, чувства и т.н., които да формират у него едно трайно безлюбие към неговите близки. (Нека нагледно да си представим, как той приема в себе си транскармическия субстрат на безлюбието; как сякаш тръгва по низходящата линия, умножавайки злото, за да натрупа достатъчно сили, които ще реализира по-късно във възходящата линия на живота) И така, виждаме как даден човек става жертва на определени влияния и поражда в себе си безлюбието. После той пренася безлюбието и в следващата си инкарнация под формата на определени кармически последици, на определени кармически тенденции в структурата на своята „вътрешна организация".
Сега вече ние можем да предприемем нещо, и то на две равнища: на съзнателно равнище, но също така и на несъзнателно равнище; просто защото съвременната ни култура не е достатъчно напреднала, за да се справя съзнателно с подобни факти.
В абстрактната си загриженост за този човек, ние ще поискаме да отстраним онези качества в неговата „организация", които идват от безлюбието. Ние ще му предложим контрасредства срещу онези белези в неговата „външна организация", които са само външен израз на безлюбието; но с това далеч няма да отстраним цялото безлюбие от душата му; ние атакуваме само външния орган на безлюбието. Ако не направим нищо друго, ние или сме свършили работата на половина, или пък изобщо не сме постигнали нищо. Може би сме помогнали на човека външно, физически; в душевен смисъл обаче, ние изобщо не сме му помогнали. Отстранявайки телесния корелат на безлюбието, ние лишаваме този човек от възможността да го изживее, в резултат на което, той ще го съхрани в своята вътрешна организация за следващата инкарнация.
към текста >>
194.
11. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 28 май 1910 г. Индивидуална и универсална Карма.
GA_120 Откровенията на Кармата
" Знаем, че Изтокът разви една могъща и бляскава
култура
.
Ако се потопим в атмосферата на Персийските войни, пред нас ще възникне въпроса: „Какво е впрочем тяхното значение за развитието на човечеството?
" Знаем, че Изтокът разви една могъща и бляскава култура.
към текста >>
Обаче както всяка светлина носи със себе си и сянката, така и в случая ние трябва да сме наясно: Цялата
култура
на Изтока е едно завоевание за човечеството, само доколкото тя съдържа и някои тъмни страни, които не трябва да намират място в неговата по-нататъшна еволюция.
Обаче както всяка светлина носи със себе си и сянката, така и в случая ние трябва да сме наясно: Цялата култура на Изтока е едно завоевание за човечеството, само доколкото тя съдържа и някои тъмни страни, които не трябва да намират място в неговата по-нататъшна еволюция.
А една от най-тъмните страни на тази цивилизация беше свързана с нейното желание да се разраства чрез външни, чисто физически средства. Ако не беше възникнал този импулс за разрастване, естествено, нямаше да се появи и цялата източна култура. Едното е немислимо без другото.
към текста >>
Ако не беше възникнал този импулс за разрастване, естествено, нямаше да се появи и цялата източна
култура
.
Обаче както всяка светлина носи със себе си и сянката, така и в случая ние трябва да сме наясно: Цялата култура на Изтока е едно завоевание за човечеството, само доколкото тя съдържа и някои тъмни страни, които не трябва да намират място в неговата по-нататъшна еволюция. А една от най-тъмните страни на тази цивилизация беше свързана с нейното желание да се разраства чрез външни, чисто физически средства.
Ако не беше възникнал този импулс за разрастване, естествено, нямаше да се появи и цялата източна култура.
Едното е немислимо без другото.
към текста >>
Но понеже човечеството беше длъжно да се издигне още по-нагоре в своето развитие, новата, гръцка
култура
трябваше да се ръководи от съвсем други принципи.
Но понеже човечеството беше длъжно да се издигне още по-нагоре в своето развитие, новата, гръцка култура трябваше да се ръководи от съвсем други принципи.
Разбира се, тя не можеше да се появи от нищото. Нейните основни предпоставки бяха заложени в източната цивилизация. Различните предания и митове за гръцките герои, които се отправят на Изток, означават не друго, а че последователите на определени окултни школи, пренасят онези културни импулси, които биха могли да се родят само в източната цивилизация, за да се доразвият после с помощта на гръцкия народностен Дух, с помощта на гръцкия гений. Обаче най-напред тези мощни импулси трябваше да бъдат освободени от техните тъмни страни: От стремежът да се разширяват на Запад с външни, силови средства. Самата римска цивилизация, която възникна след гръцката, а и всички необходими пред поставки за по-нататъшното развитие на европейското човечество, изобщо не биха могли да възникнат, ако гърците не бяха създали подходящи условия за доразвиване на източната култура, ако не бяха отблъснали персите и цялата тяхна същност.
към текста >>
Самата римска цивилизация, която възникна след гръцката, а и всички необходими пред поставки за по-нататъшното развитие на европейското човечество, изобщо не биха могли да възникнат, ако гърците не бяха създали подходящи условия за доразвиване на източната
култура
, ако не бяха отблъснали персите и цялата тяхна същност.
Но понеже човечеството беше длъжно да се издигне още по-нагоре в своето развитие, новата, гръцка култура трябваше да се ръководи от съвсем други принципи. Разбира се, тя не можеше да се появи от нищото. Нейните основни предпоставки бяха заложени в източната цивилизация. Различните предания и митове за гръцките герои, които се отправят на Изток, означават не друго, а че последователите на определени окултни школи, пренасят онези културни импулси, които биха могли да се родят само в източната цивилизация, за да се доразвият после с помощта на гръцкия народностен Дух, с помощта на гръцкия гений. Обаче най-напред тези мощни импулси трябваше да бъдат освободени от техните тъмни страни: От стремежът да се разширяват на Запад с външни, силови средства.
Самата римска цивилизация, която възникна след гръцката, а и всички необходими пред поставки за по-нататъшното развитие на европейското човечество, изобщо не биха могли да възникнат, ако гърците не бяха създали подходящи условия за доразвиване на източната култура, ако не бяха отблъснали персите и цялата тяхна същност.
Отблъсквайки персите, те филтрираха това, което беше създадено в Азия и успяха да го предадат на други народи.
към текста >>
Ако обърнем поглед назад към миналото, ще видим как възникват
култура
след
култура
, народ след народ.
Ако обърнем поглед назад към миналото, ще видим как възникват култура след култура, народ след народ.
Виждаме още, как един или друг народ прибавя нещо ново към основния импулс и как в развитието остава нещо непреходно; обаче напредъкът неумолимо изисква цели народи да напуснат историческата сцена, като в същото време техните най-големи и величествени постижения биват съхранени за следващите епохи. В този смисъл, изводите на антропософската Духовна Наука не трябва да ни учудват: В този възходящ ход на човешкото развитие, тя ясно разграничава два отделни потока.
към текста >>
И само благодарение на тази важна предпоставка, по-късно можа да се развие една нова
култура
, която на свой ред имаше нужда от един млад, а не от един древен народ.
Нека да се спрем на Първата следатлантска културна епоха, на Древноиндийската културна епоха и на нейното неповторимо величие. Това, което откриваме във Ведите, е само едно далечно и смътно отражение от дело то на свещените Риши и антропософското свръхсетивно познание сочи, че първичното величие на древния индийски народ навлиза в своя упадък, едва когато започна да натрупва своите културни постижения под формата на чудни поетични творби, предназначени всъщност за следващите епохи. Обаче първоначалните културни импулси на Древна Индия се вляха в цялото човечество.
И само благодарение на тази важна предпоставка, по-късно можа да се развие една нова култура, която на свой ред имаше нужда от един млад, а не от един древен народ.
Най-напред древните индийци трябваше да бъдат отблъснати в посока на Южна Азия, за да може импулсът на Заратустра да проникне в народа на Персия. Колко велик беше този импулс, и колко бързо залезе той всред народа, който трябваше да го осъществи! При Египет и Халдея имаме приблизително същия процес. Там ние сме свидетели, как източната мъдрост се пренася в Гърция, но виждаме и как гърците яростно отблъскват видимите физически проявления на Изтока. Виждаме после, как Древна Гърция приема в лоното си постиженията на целия Изток, и как ги вплита в качествата, които вече бяха налице в други европейски области.
към текста >>
Тази илюзия е жива също и днес ,макар и хората да не говорят открито за „вечността на тази или онази
култура
"; илюзията е жива, и всъщност тя отвлича хората от самата идея за развитието на земното човечество.
Замислете се за всичко, което изпълва културното пространство на всеки отделен народ! Замислете се за всичко, което предхожда връхната точка в живота на един народ, за амалгамата от чувства и усещания на безброй индивиди, за стремежите и ентусиазма, които кулминират в точно определен момент, придавайки характерен облик на този или онзи културен импулс! Замислете се как отделните души са вложили най-добрите си сили за тържеството на един или друг културен импулс. И въпреки това е трябвало да минат хилядолетие след хилядолетие, народ след народ, без те да са в състояние да изкоренят упоритата илюзия, че всеки народ сам работи върху своя културен импулс, създавайки по този начин нещо вечно и непреходно. Обаче тъкмо тази постоянно подновявана илюзия направи възможна онази непоколебима, мисионерска преданост, с която отделните народи бдяха над своите култури, сякаш те бяха неповторими и вечни шедьоври.
Тази илюзия е жива също и днес ,макар и хората да не говорят открито за „вечността на тази или онази култура"; илюзията е жива, и всъщност тя отвлича хората от самата идея за развитието на земното човечество.
към текста >>
Не трябва да си правим никакви илюзии: далечната цел на Земята и пътищата за нейното осъществяване се откриват пред нас само чрез, бих казал, антропософската
култура
на душата, която изключва всяко разтваряне на човешката индивидуалност в някаква мъглява пантеистична цялост, а напротив: държа я будна и отворена за великите постижения на цялото човечество.
Не трябва да си правим никакви илюзии: далечната цел на Земята и пътищата за нейното осъществяване се откриват пред нас само чрез, бих казал, антропософската култура на душата, която изключва всяко разтваряне на човешката индивидуалност в някаква мъглява пантеистична цялост, а напротив: държа я будна и отворена за великите постижения на цялото човечество.
към текста >>
Виждаме как цялото войнство на Луцифер конкретно действува в рамките на гръцката
култура
и това, което тя дава като принос към възхода на цялото човечество: например в лицето на гръцките герои, на гръцките поети и художници; да, Луцифер прониква в човешките астрални тела и просто ги възпламенява и свързва с най-високите идеали.
Обаче ние виждаме също, че всяко начинание на Луцифер, влече след себе си отговора на Ариман.
Виждаме как цялото войнство на Луцифер конкретно действува в рамките на гръцката култура и това, което тя дава като принос към възхода на цялото човечество: например в лицето на гръцките герои, на гръцките поети и художници; да, Луцифер прониква в човешките астрални тела и просто ги възпламенява и свързва с най-високите идеали.
Ето как всичко онова, което гръцката култура беше длъжна да влее в развитието на земното човечество се превръща в един вид ентусиазъм на народностната Душа*5 (Volksseele). Тъкмо този момент използва Луцифер! И понеже Луцифер дължи своите сили на Лунното, а не на Земното развитие, той просто предизвиква появата на Ариман; но докато Луцифер разгръща своята активност от една епоха в друга, Ариман се намесва по такъв начин, че той подлага ако ми позволите този израз на частична поквара това, което е постигнал Луцифер на Земята.
към текста >>
Ето как всичко онова, което гръцката
култура
беше длъжна да влее в развитието на земното човечество се превръща в един вид ентусиазъм на народностната Душа*5 (Volksseele).
Обаче ние виждаме също, че всяко начинание на Луцифер, влече след себе си отговора на Ариман. Виждаме как цялото войнство на Луцифер конкретно действува в рамките на гръцката култура и това, което тя дава като принос към възхода на цялото човечество: например в лицето на гръцките герои, на гръцките поети и художници; да, Луцифер прониква в човешките астрални тела и просто ги възпламенява и свързва с най-високите идеали.
Ето как всичко онова, което гръцката култура беше длъжна да влее в развитието на земното човечество се превръща в един вид ентусиазъм на народностната Душа*5 (Volksseele).
Тъкмо този момент използва Луцифер! И понеже Луцифер дължи своите сили на Лунното, а не на Земното развитие, той просто предизвиква появата на Ариман; но докато Луцифер разгръща своята активност от една епоха в друга, Ариман се намесва по такъв начин, че той подлага ако ми позволите този израз на частична поквара това, което е постигнал Луцифер на Земята.
към текста >>
На Земята те ще се опитат да обхванат своите минали действия, а външно това ще се прояви, примерно, в огнения ентусиазъм, който те вложиха в гръцката
култура
.
Но как стоят нещата с луциферическите Същества, т.е. с онези Същества, които не бяха привършили своето развитие през епохата на Старата Луна?
На Земята те ще се опитат да обхванат своите минали действия, а външно това ще се прояви, примерно, в огнения ентусиазъм, който те вложиха в гръцката култура.
И тогава те ще видят, как Ариман отчасти разрушава всичко, което те са постигнали до този момент! След като не могат да завършат своето дело, те ще заявят: „Те погледнаха своето дело и видяха, че то не беше добро, и че то трябваше да изчезне! "
към текста >>
И онези, които си въобразяват, че с помощта на своите желания и страсти могат да гарантират едни или други форми за истинската духовна
култура
на човека, онези, които непрекъснато проповядват, че Антропософията е лоша, понеже предлага толкова нови и странни неща, трябва сериозно да се замислят: Когато Ариман върви по петите на Луцифер, това изобщо не зависи от човешката воля.
А Луцифер никъде не се намесва така брутално в нашите чувства, както в случаите, когато с помощта на своите чувства, желания и страсти, хората се устремяват към духовния свят, но без да могат да го осветят със светлината на познанието. Изобщо не се съмнявайте: Луцифер е в стихията си тогава, когато хората повярват, че са устремени към своите най-висши цели! Обаче тъкмо формите, до които те прибягват, са голямото и вечно разочарование на Луцифер.
И онези, които си въобразяват, че с помощта на своите желания и страсти могат да гарантират едни или други форми за истинската духовна култура на човека, онези, които непрекъснато проповядват, че Антропософията е лоша, понеже предлага толкова нови и странни неща, трябва сериозно да се замислят: Когато Ариман върви по петите на Луцифер, това изобщо не зависи от човешката воля.
Не зависи от човешката воля, че възникналите в хода на развитието форми, ще бъдат унищожени чрез Луцифер, но едва след намесата на Ариман. Ще бъде спасен само непрекъснатият поток на развитието, а не отделните му форми, с които човечеството си служи в една или друга епоха.
към текста >>
Но същественото тук е, че ние винаги трябва да сме наясно: Ние сме длъжни да приемаме отделните култури, понеже те са израз на Земното развитие; сега обаче искаме да се посветим, с преданост и обич, на една по-друга, антропософска
култура
, която също няма да бъде вечна; но сега с изгарящ ентусиазъм и обич ние сме решени да създадем всичко онова, което по-рано сме вършили под влиянието на Луцифер.
Ето как любовта и светлината ще навлязат в човешката душа; те ще се превърнат в полезна и практическа сила, в единствено верния жизнен импулс, който може да бъде и ще бъде извличан от антропософския мироглед. Мъдростта, която е душевния еквивалент на светлината, мъдростта, която може да се свърже с любовта, ще намери верния път, за да се намеси отново в това, което принадлежи към мъдростта на видимия физически свят. А когато пристъпим и към втората половина от развитието, за да преодолеем Луцифер и Ариман, ние трябва да се изпълним със силите на мъдростта и любовта. Укрепвайки в мъдростта и любовта, ние развиваме онези елементи, които отново ще бликнат от нашите собствени души като благодарствен дар за луциферическите и ариманически Същества, защото през първата половина от Земното развитие тъкмо те се пожертваха заради нас, предоставяйки ни всичко необходимо за извоюването на нашата свобода.
Но същественото тук е, че ние винаги трябва да сме наясно: Ние сме длъжни да приемаме отделните култури, понеже те са израз на Земното развитие; сега обаче искаме да се посветим, с преданост и обич, на една по-друга, антропософска култура, която също няма да бъде вечна; но сега с изгарящ ентусиазъм и обич ние сме решени да създадем всичко онова, което по-рано сме вършили под влиянието на Луцифер.
И след като проумеем, че можем да създаваме но вече съвършено будни и носещи в себе си силата на любовта всичко онова, което по-рано сме вършили под влиянието на луциферическите желания и страсти, сега ще се издигнем до нова степен на любовта. Ако бихме се ограничили само в строго необходимата любов, нямаше да напредваме от една култура към друга. Антропософията е длъжна да ни даде онзи жив импулс, изтъкан от всеотдайна и нарастваща любов, който ще ни отведе до отговорите на всички въпроси, поставяни от съвременната епоха; и вгледаме ли се в нея, в Антропософията, ще установим, че там е в сила същия горещ ентусиазъм, с който по-рано хората действуваха под влиянието на Луцифер. Ние няма да се поддаваме повече на илюзията, че това, което вършим, ще продължава вечно. Когато с нарастващата в нашите сърца любов ние градим култура след култура, ние преумножаваме любовта, ние създаваме любов в повече, любов в преизобилие.
към текста >>
Ако бихме се ограничили само в строго необходимата любов, нямаше да напредваме от една
култура
към друга.
Мъдростта, която е душевния еквивалент на светлината, мъдростта, която може да се свърже с любовта, ще намери верния път, за да се намеси отново в това, което принадлежи към мъдростта на видимия физически свят. А когато пристъпим и към втората половина от развитието, за да преодолеем Луцифер и Ариман, ние трябва да се изпълним със силите на мъдростта и любовта. Укрепвайки в мъдростта и любовта, ние развиваме онези елементи, които отново ще бликнат от нашите собствени души като благодарствен дар за луциферическите и ариманически Същества, защото през първата половина от Земното развитие тъкмо те се пожертваха заради нас, предоставяйки ни всичко необходимо за извоюването на нашата свобода. Но същественото тук е, че ние винаги трябва да сме наясно: Ние сме длъжни да приемаме отделните култури, понеже те са израз на Земното развитие; сега обаче искаме да се посветим, с преданост и обич, на една по-друга, антропософска култура, която също няма да бъде вечна; но сега с изгарящ ентусиазъм и обич ние сме решени да създадем всичко онова, което по-рано сме вършили под влиянието на Луцифер. И след като проумеем, че можем да създаваме но вече съвършено будни и носещи в себе си силата на любовта всичко онова, което по-рано сме вършили под влиянието на луциферическите желания и страсти, сега ще се издигнем до нова степен на любовта.
Ако бихме се ограничили само в строго необходимата любов, нямаше да напредваме от една култура към друга.
Антропософията е длъжна да ни даде онзи жив импулс, изтъкан от всеотдайна и нарастваща любов, който ще ни отведе до отговорите на всички въпроси, поставяни от съвременната епоха; и вгледаме ли се в нея, в Антропософията, ще установим, че там е в сила същия горещ ентусиазъм, с който по-рано хората действуваха под влиянието на Луцифер. Ние няма да се поддаваме повече на илюзията, че това, което вършим, ще продължава вечно. Когато с нарастващата в нашите сърца любов ние градим култура след култура, ние преумножаваме любовта, ние създаваме любов в повече, любов в преизобилие. А точно тя е от полза на Луцифер; тя е лекарството срещу неговите разочарования. От нас зависи да сторим тази добрина на Луцифер, след като той е понесъл заради нас всичко, което вече описахме.
към текста >>
Когато с нарастващата в нашите сърца любов ние градим
култура
след
култура
, ние преумножаваме любовта, ние създаваме любов в повече, любов в преизобилие.
Но същественото тук е, че ние винаги трябва да сме наясно: Ние сме длъжни да приемаме отделните култури, понеже те са израз на Земното развитие; сега обаче искаме да се посветим, с преданост и обич, на една по-друга, антропософска култура, която също няма да бъде вечна; но сега с изгарящ ентусиазъм и обич ние сме решени да създадем всичко онова, което по-рано сме вършили под влиянието на Луцифер. И след като проумеем, че можем да създаваме но вече съвършено будни и носещи в себе си силата на любовта всичко онова, което по-рано сме вършили под влиянието на луциферическите желания и страсти, сега ще се издигнем до нова степен на любовта. Ако бихме се ограничили само в строго необходимата любов, нямаше да напредваме от една култура към друга. Антропософията е длъжна да ни даде онзи жив импулс, изтъкан от всеотдайна и нарастваща любов, който ще ни отведе до отговорите на всички въпроси, поставяни от съвременната епоха; и вгледаме ли се в нея, в Антропософията, ще установим, че там е в сила същия горещ ентусиазъм, с който по-рано хората действуваха под влиянието на Луцифер. Ние няма да се поддаваме повече на илюзията, че това, което вършим, ще продължава вечно.
Когато с нарастващата в нашите сърца любов ние градим култура след култура, ние преумножаваме любовта, ние създаваме любов в повече, любов в преизобилие.
А точно тя е от полза на Луцифер; тя е лекарството срещу неговите разочарования. От нас зависи да сторим тази добрина на Луцифер, след като той е понесъл заради нас всичко, което вече описахме.
към текста >>
Напълно сигурно е, че цялата ни
култура
ще ускори своя ход, ако Вие сами преобразите това, което чухте, в здрави и непоклатими убеждения, в решителни и смели действия.
Защото на антропософите по света би трябвало да се гледа като на личности, които олицетворяват най-дълбоките истини на нашето време. Едва тогава Антропософията ще заеме своето заслужено място в света. Но за тази цел, антропософските истини първоначално само всред членовете на нашите антропософски групи трябва да станат за нас здрави и непоклатими убеждения. Само така те могат да се преборят със света. А след време светът постепенно ще при знае, че не случайно в началото на 20 век се появиха отделни хора, които искрено повярваха в могъщите сили на духовния свят и които, наред с всичко друго, сами се изпълниха със стремежа да действуват тук, на Земята, само с оглед на истините от духовния свят.
Напълно сигурно е, че цялата ни култура ще ускори своя ход, ако Вие сами преобразите това, което чухте, в здрави и непоклатими убеждения, в решителни и смели действия.
Да убеждаваме хората, днес е излишно; за съвременната култура това е крайно неподходящо средство. Наистина убедени винаги са само тези, които идват в Антропософията, следвайки могъщия зов на сърцето си. А тази Карма, свързана с материализма на нашата епоха, ние трябва да носим и в духовните светове; на всички злини и бедствия, предизвикани от материалистическото светоусещане, ние можем да противопоставим само духовната мощ на Антропософията.
към текста >>
Да убеждаваме хората, днес е излишно; за съвременната
култура
това е крайно неподходящо средство.
Едва тогава Антропософията ще заеме своето заслужено място в света. Но за тази цел, антропософските истини първоначално само всред членовете на нашите антропософски групи трябва да станат за нас здрави и непоклатими убеждения. Само така те могат да се преборят със света. А след време светът постепенно ще при знае, че не случайно в началото на 20 век се появиха отделни хора, които искрено повярваха в могъщите сили на духовния свят и които, наред с всичко друго, сами се изпълниха със стремежа да действуват тук, на Земята, само с оглед на истините от духовния свят. Напълно сигурно е, че цялата ни култура ще ускори своя ход, ако Вие сами преобразите това, което чухте, в здрави и непоклатими убеждения, в решителни и смели действия.
Да убеждаваме хората, днес е излишно; за съвременната култура това е крайно неподходящо средство.
Наистина убедени винаги са само тези, които идват в Антропософията, следвайки могъщия зов на сърцето си. А тази Карма, свързана с материализма на нашата епоха, ние трябва да носим и в духовните светове; на всички злини и бедствия, предизвикани от материалистическото светоусещане, ние можем да противопоставим само духовната мощ на Антропософията.
към текста >>
195.
Предговор
GA_121 Отделните души на народите
Въпреки че използването на такива имена днес да не изглежда достатъчно „научно“, аз сметнах, че не бива да се отказвам от тях; първо по този начин се подчертава християнският характер на нашата западно-европейска
култура
, и второ, те все пак позволяват едно по-добро разбиране на нещата, отколкото ако бих прибягнал до съвсем нови имена, или ако бих възприел източните названия, истинското съдържание на които обаче е достъпно единствено на онзи, който е потопен в душевната атмосфера на съответните културни условия.
Аз не се поколебах да използвам за висшите духовни Същества онези имена, които са били употребявани в първите християнски столетия. Източният човек би избрал за тях други имена.
Въпреки че използването на такива имена днес да не изглежда достатъчно „научно“, аз сметнах, че не бива да се отказвам от тях; първо по този начин се подчертава християнският характер на нашата западно-европейска култура, и второ, те все пак позволяват едно по-добро разбиране на нещата, отколкото ако бих прибягнал до съвсем нови имена, или ако бих възприел източните названия, истинското съдържание на които обаче е достъпно единствено на онзи, който е потопен в душевната атмосфера на съответните културни условия.
И все пак, струва ми се, че онзи, който наистина иска да проникне в тези духовни връзки, стига да не ги отхвърля като такива, не би се почувствувал отблъснат от име на като Ангели, Архангели, Престоли и т.н., както и в областта на физиката не би се почувствал отблъснат от термини като положително и отрицателно електричество, магнетизъм, поляризирана светлина и ред други.
към текста >>
196.
1. Първа лекция, Кристияния (Осло), 7. Юни 1910. Ангели, Духове на Народите и Духове на Времето: Тяхното участие в еволюцията на човечеството.
GA_121 Отделните души на народите
Ако обгърнете с поглед онзи период от време, започващ след Атлантската катастрофа която впрочем дотолкова измени облика на Земята, че потъна онзи континент, който е съществувал между днешните Африка, Америка и Европа -, Вие ще различите онези велики народи, които станаха основатели на големите следатлантски култури: Древно-индийската, Древно-персийската, Египетско-халдейската, Гръцко-римската и нашата съвременна
култура
, която след известно време ще премине в така наречената Шеста културна епоха.
Ако обгърнете с поглед онзи период от време, започващ след Атлантската катастрофа която впрочем дотолкова измени облика на Земята, че потъна онзи континент, който е съществувал между днешните Африка, Америка и Европа -, Вие ще различите онези велики народи, които станаха основатели на големите следатлантски култури: Древно-индийската, Древно-персийската, Египетско-халдейската, Гръцко-римската и нашата съвременна култура, която след известно време ще премине в така наречената Шеста културна епоха.
Ние ясно забелязваме, че през всичките тези епохи действуват съответните вдъхновители или инспиратори на народите. Ние знаем, че Египетско-халдейската култура продължи да дава своите плодове, дори и след настъпването на гръцката култура, а на свой ред гръцката култура продължи да цъфти дори и след настъпването на римската култура. Ето как народите съществуват един след друг и един до друг. Обаче наред с това, което става със и всред народите, се развива и нещо друго. В общочовешката еволюция непрекъснато се извършва някакъв напредък.
към текста >>
Ние знаем, че Египетско-халдейската
култура
продължи да дава своите плодове, дори и след настъпването на гръцката
култура
, а на свой ред гръцката
култура
продължи да цъфти дори и след настъпването на римската
култура
.
Ако обгърнете с поглед онзи период от време, започващ след Атлантската катастрофа която впрочем дотолкова измени облика на Земята, че потъна онзи континент, който е съществувал между днешните Африка, Америка и Европа -, Вие ще различите онези велики народи, които станаха основатели на големите следатлантски култури: Древно-индийската, Древно-персийската, Египетско-халдейската, Гръцко-римската и нашата съвременна култура, която след известно време ще премине в така наречената Шеста културна епоха. Ние ясно забелязваме, че през всичките тези епохи действуват съответните вдъхновители или инспиратори на народите.
Ние знаем, че Египетско-халдейската култура продължи да дава своите плодове, дори и след настъпването на гръцката култура, а на свой ред гръцката култура продължи да цъфти дори и след настъпването на римската култура.
Ето как народите съществуват един след друг и един до друг. Обаче наред с това, което става със и всред народите, се развива и нещо друго. В общочовешката еволюция непрекъснато се извършва някакъв напредък. Тук не става дума да поставяме една култура на по-високо или на по-ниско стъпало. Някой би могъл например да заяви: На мен най-много ми харесва индийската култура.
към текста >>
Тук не става дума да поставяме една
култура
на по-високо или на по-ниско стъпало.
Ние ясно забелязваме, че през всичките тези епохи действуват съответните вдъхновители или инспиратори на народите. Ние знаем, че Египетско-халдейската култура продължи да дава своите плодове, дори и след настъпването на гръцката култура, а на свой ред гръцката култура продължи да цъфти дори и след настъпването на римската култура. Ето как народите съществуват един след друг и един до друг. Обаче наред с това, което става със и всред народите, се развива и нещо друго. В общочовешката еволюция непрекъснато се извършва някакъв напредък.
Тук не става дума да поставяме една култура на по-високо или на по-ниско стъпало.
Някой би могъл например да заяви: На мен най-много ми харесва индийската култура. Всеки има право на лична оценка, на лични предпочитания. Обаче който не робува на личните си предпочитания, ще каже: Нашите лични предпочитания нямат никакво значение; еволюцията непрекъснато тласка човечеството напред; това, което днес наричаме напредък, утре ще изглежда като упадък. Необходимостта непрекъснато тласка човечеството напред. И ако сравним различни периоди от време, 5000 години преди Христос, 3000 години преди Христос и 1000 години след Христос, ние ще установим присъствието на такива сили, които стоят още по-високо от Народностните Духове.
към текста >>
Някой би могъл например да заяви: На мен най-много ми харесва индийската
култура
.
Ние знаем, че Египетско-халдейската култура продължи да дава своите плодове, дори и след настъпването на гръцката култура, а на свой ред гръцката култура продължи да цъфти дори и след настъпването на римската култура. Ето как народите съществуват един след друг и един до друг. Обаче наред с това, което става със и всред народите, се развива и нещо друго. В общочовешката еволюция непрекъснато се извършва някакъв напредък. Тук не става дума да поставяме една култура на по-високо или на по-ниско стъпало.
Някой би могъл например да заяви: На мен най-много ми харесва индийската култура.
Всеки има право на лична оценка, на лични предпочитания. Обаче който не робува на личните си предпочитания, ще каже: Нашите лични предпочитания нямат никакво значение; еволюцията непрекъснато тласка човечеството напред; това, което днес наричаме напредък, утре ще изглежда като упадък. Необходимостта непрекъснато тласка човечеството напред. И ако сравним различни периоди от време, 5000 години преди Христос, 3000 години преди Христос и 1000 години след Христос, ние ще установим присъствието на такива сили, които стоят още по-високо от Народностните Духове. За да обхванем същността на нещата, достатъчно е да спрем погледа си в нашето време.
към текста >>
Духът на епохата, Духът на времето, отнасящ се за гръцката
култура
, е съвсем различен от Духа на времето, определящ нашата епоха.
За да обхванем същността на нещата, достатъчно е да спрем погледа си в нашето време. На какво се дължи фактът, че в тази зала са събрани толкова много хора, които произхождат от различни народи и се разбират по отношение на най-важното, което ги е довело тук? Различните хора идват от областта на различните Народностни Духове и въпреки това има нещо, в името на което те наистина успяват да се разбират помежду си. По сходен начин можеха да се разбират и различните народи от миналото, защото във всяка епоха има нещо, което се простира над Народностната Душа и може да обедини различните Народностни Души, нещо, което хората навсякъде и по всяко време, доколкото могат, се стремят да разберат. Става дума за нещо, което назоваваме с твърде лошата, но широко разпространена немска дума „Дух на времето“ или „Дух на епохата“.
Духът на епохата, Духът на времето, отнасящ се за гръцката култура, е съвсем различен от Духа на времето, определящ нашата епоха.
Онези, които улавят Духа на нашето време, се обръщат към теософията*8. Тя е нещо, което наистина идва от Духа на епохата и се простира над отделните Народностни Духове. През епохата, когато Христос Исус се яви на Земята, неговият предтеча, Йоан Кръстител се обърна към Духа, който бихме могли да назовем Дух на епохата, с думите: „Променете състоянието на душата, защото наближава царството небесно“.
към текста >>
Духът на епохата, който ръководеше гръцката
култура
, предава мисията на следващия и т.н.
Зад този израз са скрити онези Същества, които са постигнали своята човешка степен още през епохата на Стария Сатурн, най-отдалечената епоха на развитието на Земята и които днес намирайки се в духовното обкръжение на нашата планета продължават да работят за преобразяването на Земята и навлизат, така да се каже, в последната фаза на онзи процес, който се свежда до превръщането на тяхното физическо тяло в Човек-Дух, или Атма. Тук ние имаме работа с висши Същества, с такива Същества, чиито качества биха могли да смаят всеки човек. Това са онези Същества, които ние отново бихме могли да определим като същинските вдъхновители или инспиратори, а ако си послужим с друг технически израз от областите на окултизма, това са интуиторите*9 на Духа на Времето, на Духовете на Времето. Те действуват като взаимно се редуват и, така да се каже, подавайки си ръка един другиму. При всяка смяна на епохите те си предават главните задачи, които стоят пред човечеството.
Духът на епохата, който ръководеше гръцката култура, предава мисията на следващия и т.н.
Следователно, те непрекъснато се сменят: Както видяхме, има определен брой такива Духове на Времето, такива Духове на Личността, които действуват в хода на мировата история. Спрямо Народностните Духове, тези Духове на Личността са от по-висш ранг. Всяка епоха се ръководи предимно от един Дух на Времето, който слага върху нея своя отпечатък и възлага на отделните Народностни Духове конкретни задачи, така че общият облик на епохата бива индивидуализиран чрез действията на Народностните Духове. После идва нова епоха и предишният Дух на Времето бива заменен от следващия Дух на Личността, от следващия Архай.
към текста >>
На свой ред тя ще бъде последвана от една друга епоха, която ще бъде повторение на Древно-персийската епоха, макар и в съвсем друга форма, а на края ще настъпи Седмата следатлантска епоха, която ще бъде повторение на Древно-индийската
култура
, епохата на свещените Риши, така че в хода на тази епоха ще се появят определени неща, макар и в друга форма, които са били заложени още в древно-индийската
култура
.
Виждате ли, това повторение на предишни състояния, на предишни форми, действително може да привлече Вашето внимание. Ако съвсем точно проследите еволюционните степени на човечеството от духовно-научна гледна точка, Вие сами ще установите тези повтарящи се събития. Един вид повторение имаме например в обстоятелството, че след Атлантската катастрофа настъпват седем епохи, наричани от нас следатлантски културни епохи. Гръцко-латинската степен или културна епоха образува, така да се каже, повратната точка в нашия цикъл и поради тази причина тя не може да бъде повторена. Подир нея следва повторението на Египетско-халдейската епоха, и това става в рамките на нашата съвременна епоха.
На свой ред тя ще бъде последвана от една друга епоха, която ще бъде повторение на Древно-персийската епоха, макар и в съвсем друга форма, а на края ще настъпи Седмата следатлантска епоха, която ще бъде повторение на Древно-индийската култура, епохата на свещените Риши, така че в хода на тази епоха ще се появят определени неща, макар и в друга форма, които са били заложени още в древно-индийската култура.
Насочването на тези събития се извършва от Духовете на Времето.
към текста >>
197.
2. Втора лекция, 8. Юни 1910. Нормални и абнормни Архангели. Духовете на езика.
GA_121 Отделните души на народите
И това е индийският народ, народът, който основа следатлантската
култура
в Първата следатлантска епоха.
Ето как във вътрешната човешка природа ние откриваме не само нормалните Архангели и абнормните Архангели, но също и такива Архангели, които действуват в разрез с абнормните Духове на Личността, които на свой ред също регулират начина на мислене, присъщ за съответната епоха. Да, това е извънредно интересно аз вече казах, че се задават такива състояния, които Вие трябва да по срещнете с интимна духовна задълбоченост и разбиране, такива състояния, които се налага да бъдат описа ни с най-прости думи, понеже на света все още не е създаден такъв език, който да ги направи достъпни и разбираеми; да, налага се всичко да бъде изразявано с такива думи, които придават на нещата подчертано образен характер, а това е един многозначителен факт, намиращ се в пълно съответствие със законите на общочовешката еволюция да, извънредно поучително и важно е да проследим общочовешката еволюция в по-ново време, за да установим, че веднъж вече е бил сключен взаимен договор между един ръководещ Дух на Народите, който е нормален Архангел, и един такъв Дух, който действува в човешката природа и като Дух на мисленето, т.е. един абнормен Дух на Личността, в рамките на определена историческа епоха вече се проявяват сериозните и важни последици от този договор. И за да бъде направен този договор още по-изряден, бяха постигнати особено хармонични отношения със съотвения абнормен Архангел, който беше ръководещият Дух на езика за онази епоха, така че в общочовешката еволюция идва един момент, когато нормалните и абнормните Архангели започват да работят съвместно, като освен тях се намесва и начинът на мислене, възникващ „отвътре“ чрез един абнормен Дух на Личността. Споменатият договор между тези три страни намира видим израз в един точно определен народ.
И това е индийският народ, народът, който основа следатлантската култура в Първата следатлантска епоха.
В хода на тази Индийска културна епоха настъпи онази констелация, при която трите Същества постигнаха най-голямата хармония помежду си. И последицата от тази хармония виждаме във всичко онова, което определяме като историческата роля на индийския народ. Договорът продължи да е в сила дори и за онези по-късни епохи, за които разполагаме с едни или други исторически предания. Ето причината, поради която свещеният древен език на индийците действуваше с такава могъща сила, пораждайки монументални културно-исторически процеси и събития, включително и през следващите периоди от време. Тази могъща сила внесоха в езика именно абнормните Архангели.
към текста >>
А върху него се крепи и своеобразната индийска философия, която като философия, като съзидателно мислене, бликащо от вътрешната природа на човека никога не е била постигана от нито един друг народ по света; върху него се крепи и вътрешната цялост, вътрешната завършеност на мисленето, която е характерна,за индийската
култура
.
И последицата от тази хармония виждаме във всичко онова, което определяме като историческата роля на индийския народ. Договорът продължи да е в сила дори и за онези по-късни епохи, за които разполагаме с едни или други исторически предания. Ето причината, поради която свещеният древен език на индийците действуваше с такава могъща сила, пораждайки монументални културно-исторически процеси и събития, включително и през следващите периоди от време. Тази могъща сила внесоха в езика именно абнормните Архангели. Могъщото звучене на санскритския език идва тъкмо от договора, за който става дума.
А върху него се крепи и своеобразната индийска философия, която като философия, като съзидателно мислене, бликащо от вътрешната природа на човека никога не е била постигана от нито един друг народ по света; върху него се крепи и вътрешната цялост, вътрешната завършеност на мисленето, която е характерна,за индийската култура.
В останалите части на света ние наблюдаваме съвършено други отношения. Единствено в древна Индия се появи навремето това, за което говоря днес. Ето защо безкрайно привлекателно е да следваме посока та на индийското мислене, чиято особена конфигурация идва не от преобладаването на нормалния Архангел над абнормния, а е постигната в пълна хармония с онази вътрешна цялост, за която споменах току-що, защото фактически всяка отделна мисъл е била просто всмукана от народностния темперамент и всички мисловни нишки са били изтъкани с нежност и любов; да, така стояха нещата в миналото, когато индийският народ създаваше Първата следатлантска култура. Но индийският език продължи да оказва своите чудни въздействия и по-нататък, защото той възникваше не в резултат на една борба, която иначе би трябвало да съществува навсякъде и по всяко време, а в резултат на съдружните действия между Архангела на нормалното развитие и Архангела на абнормното развитие, така че бихме могли да кажем: самият език беше излят направо от най-чистия темперамент и съществуваше като продукт на темперамента. Ето тайната на този народ, основател на Първата следатлантска култура.
към текста >>
Ето защо безкрайно привлекателно е да следваме посока та на индийското мислене, чиято особена конфигурация идва не от преобладаването на нормалния Архангел над абнормния, а е постигната в пълна хармония с онази вътрешна цялост, за която споменах току-що, защото фактически всяка отделна мисъл е била просто всмукана от народностния темперамент и всички мисловни нишки са били изтъкани с нежност и любов; да, така стояха нещата в миналото, когато индийският народ създаваше Първата следатлантска
култура
.
Тази могъща сила внесоха в езика именно абнормните Архангели. Могъщото звучене на санскритския език идва тъкмо от договора, за който става дума. А върху него се крепи и своеобразната индийска философия, която като философия, като съзидателно мислене, бликащо от вътрешната природа на човека никога не е била постигана от нито един друг народ по света; върху него се крепи и вътрешната цялост, вътрешната завършеност на мисленето, която е характерна,за индийската култура. В останалите части на света ние наблюдаваме съвършено други отношения. Единствено в древна Индия се появи навремето това, за което говоря днес.
Ето защо безкрайно привлекателно е да следваме посока та на индийското мислене, чиято особена конфигурация идва не от преобладаването на нормалния Архангел над абнормния, а е постигната в пълна хармония с онази вътрешна цялост, за която споменах току-що, защото фактически всяка отделна мисъл е била просто всмукана от народностния темперамент и всички мисловни нишки са били изтъкани с нежност и любов; да, така стояха нещата в миналото, когато индийският народ създаваше Първата следатлантска култура.
Но индийският език продължи да оказва своите чудни въздействия и по-нататък, защото той възникваше не в резултат на една борба, която иначе би трябвало да съществува навсякъде и по всяко време, а в резултат на съдружните действия между Архангела на нормалното развитие и Архангела на абнормното развитие, така че бихме могли да кажем: самият език беше излят направо от най-чистия темперамент и съществуваше като продукт на темперамента. Ето тайната на този народ, основател на Първата следатлантска култура.
към текста >>
Ето тайната на този народ, основател на Първата следатлантска
култура
.
А върху него се крепи и своеобразната индийска философия, която като философия, като съзидателно мислене, бликащо от вътрешната природа на човека никога не е била постигана от нито един друг народ по света; върху него се крепи и вътрешната цялост, вътрешната завършеност на мисленето, която е характерна,за индийската култура. В останалите части на света ние наблюдаваме съвършено други отношения. Единствено в древна Индия се появи навремето това, за което говоря днес. Ето защо безкрайно привлекателно е да следваме посока та на индийското мислене, чиято особена конфигурация идва не от преобладаването на нормалния Архангел над абнормния, а е постигната в пълна хармония с онази вътрешна цялост, за която споменах току-що, защото фактически всяка отделна мисъл е била просто всмукана от народностния темперамент и всички мисловни нишки са били изтъкани с нежност и любов; да, така стояха нещата в миналото, когато индийският народ създаваше Първата следатлантска култура. Но индийският език продължи да оказва своите чудни въздействия и по-нататък, защото той възникваше не в резултат на една борба, която иначе би трябвало да съществува навсякъде и по всяко време, а в резултат на съдружните действия между Архангела на нормалното развитие и Архангела на абнормното развитие, така че бихме могли да кажем: самият език беше излят направо от най-чистия темперамент и съществуваше като продукт на темперамента.
Ето тайната на този народ, основател на Първата следатлантска култура.
към текста >>
198.
3. Трета лекция, 9. Юни 1910. Духовете на Народите и възникването на човешките раси.
GA_121 Отделните души на народите
Точно както човекът има възходящи и низходящи периоди в своя живот, както минава през подема на младостта и през упадъка на старостта, така и Архангелът изживява своята младост и старост не другаде, а именно в процъфтяващата и залязваща
култура
на съответния народ.
Но връзката между живота на съответния народ и живота на Архангела, който ръководи този народ, се простира още по-далеч.
Точно както човекът има възходящи и низходящи периоди в своя живот, както минава през подема на младостта и през упадъка на старостта, така и Архангелът изживява своята младост и старост не другаде, а именно в процъфтяващата и залязваща култура на съответния народ.
към текста >>
199.
4. Четвърта лекция, 10. Юни 1910. Развитие на расите и развитие на културите.
GA_121 Отделните души на народите
Ние трябва да търсим възникването на расовите признаци, на расовите различия там, в древната Лемурийска епоха; после трябва да видим тяхното унаследяване включително и в нашето съвремие, обаче не бива да забравяме: Когато един ден нашата Пета следатлантска
култура
бъде заместена от Шестата следатлантска
култура
, тогава ще е немислимо да се говори за такива човешки качества, които днес определяме като раси.
На всичко това ние ще се спрем по-късно. Сега трябва само да се предпазим от един такъв мироглед, според който еволюцията представлява нещо като колело, което механично се върти, без начало и край; защото представата за подобно въртящо се колело, която е широко разпространена в определени мистични учения, внася ужасно объркване в основните понятия, с чиято помощ ние се опитваме да разберем истинската еволюция на човечеството. Ако си представим процесите така, сякаш всичко се върти около един неподвижен център, в резултат на което се обособяват толкова и толкова раси, тогава ние изобщо не стигаме до идеята, че всичко на този свят се развива, развиват се и расите. Расите са възникнали, но един ден те ще отпаднат, един ден те няма да са вече тук. Те далеч не се повтарят по някакъв установен веднъж завинаги начин, както погрешно си представя нещата Синет в своята книга „Езотеричен будизъм“.
Ние трябва да търсим възникването на расовите признаци, на расовите различия там, в древната Лемурийска епоха; после трябва да видим тяхното унаследяване включително и в нашето съвремие, обаче не бива да забравяме: Когато един ден нашата Пета следатлантска култура бъде заместена от Шестата следатлантска култура, тогава ще е немислимо да се говори за такива човешки качества, които днес определяме като раси.
Ако обаче си представяме еволюцията само като едно равномерно въртящо се колело, тогава ние сами завъртаме един воденичен камък в главите си и оставаме далеч от разбирането на онези процеси, които действително протичат в света.
към текста >>
Така например ние познаваме онази
култура
, за която вече говорихме с достатъчно удивление, Древно-индийската
култура
или Първата следатлантска
култура
, като споменахме, че тя съответствува на ранната детска възраст, когато човекът все още спи по отношение на физическата природа и нейната истинска стойност, и приема в душата си главно откровенията от духовния свят.
Да, човечеството трябваше да се отправи на Запад, за да постави началото на това, което наричаме отмиране на расите. За да се освежи с нови, младенчески сили, човечеството трябваше да предприеме похода на Изток, похода от Атлантида през Европа към Азия. После става едно повторение на похода към Запад. Обаче сега се повтаря не движението на расите, а един вид по-висшата степен от развитието на расите, а именно развитието на културите. В известен смисъл ние виждаме, че развитието на културите придобива един характер, който изглежда като пряко продължение от линията на расите.
Така например ние познаваме онази култура, за която вече говорихме с достатъчно удивление, Древно-индийската култура или Първата следатлантска култура, като споменахме, че тя съответствува на ранната детска възраст, когато човекът все още спи по отношение на физическата природа и нейната истинска стойност, и приема в душата си главно откровенията от духовния свят.
Фактически първата, индийската култура е едно откровение от горе, едно откровение от духовните висини, и тя можа да възникне само поради обстоятелството, че тогавашните хора се намираха под въздействието на индийската земя. Тогава, в прадалечното минало, физическият облик на расите се определяше от непосредствените планетарни влияния на Земята; сега, след цяла поредица поколения, живеещи на същото географско място, акцентът пада върху душевния облик на индиеца. Походът от Запад към Изток донесе на хората такава младежка свежест, която улесни възникването на една особена духовна конфигурация, лежаща в основата на първоначалната индийска култура. И Вие ще се убедите, че една много древна и все още неизследвана индийска култура, чието продължение днешната наука нарича „индийска култура“, намира своето обяснение поради факта, че в известен смисъл атлантската култура се повтаря в древно-индийската култура.
към текста >>
Фактически първата, индийската
култура
е едно откровение от горе, едно откровение от духовните висини, и тя можа да възникне само поради обстоятелството, че тогавашните хора се намираха под въздействието на индийската земя.
За да се освежи с нови, младенчески сили, човечеството трябваше да предприеме похода на Изток, похода от Атлантида през Европа към Азия. После става едно повторение на похода към Запад. Обаче сега се повтаря не движението на расите, а един вид по-висшата степен от развитието на расите, а именно развитието на културите. В известен смисъл ние виждаме, че развитието на културите придобива един характер, който изглежда като пряко продължение от линията на расите. Така например ние познаваме онази култура, за която вече говорихме с достатъчно удивление, Древно-индийската култура или Първата следатлантска култура, като споменахме, че тя съответствува на ранната детска възраст, когато човекът все още спи по отношение на физическата природа и нейната истинска стойност, и приема в душата си главно откровенията от духовния свят.
Фактически първата, индийската култура е едно откровение от горе, едно откровение от духовните висини, и тя можа да възникне само поради обстоятелството, че тогавашните хора се намираха под въздействието на индийската земя.
Тогава, в прадалечното минало, физическият облик на расите се определяше от непосредствените планетарни влияния на Земята; сега, след цяла поредица поколения, живеещи на същото географско място, акцентът пада върху душевния облик на индиеца. Походът от Запад към Изток донесе на хората такава младежка свежест, която улесни възникването на една особена духовна конфигурация, лежаща в основата на първоначалната индийска култура. И Вие ще се убедите, че една много древна и все още неизследвана индийска култура, чието продължение днешната наука нарича „индийска култура“, намира своето обяснение поради факта, че в известен смисъл атлантската култура се повтаря в древно-индийската култура.
към текста >>
Походът от Запад към Изток донесе на хората такава младежка свежест, която улесни възникването на една особена духовна конфигурация, лежаща в основата на първоначалната индийска
култура
.
Обаче сега се повтаря не движението на расите, а един вид по-висшата степен от развитието на расите, а именно развитието на културите. В известен смисъл ние виждаме, че развитието на културите придобива един характер, който изглежда като пряко продължение от линията на расите. Така например ние познаваме онази култура, за която вече говорихме с достатъчно удивление, Древно-индийската култура или Първата следатлантска култура, като споменахме, че тя съответствува на ранната детска възраст, когато човекът все още спи по отношение на физическата природа и нейната истинска стойност, и приема в душата си главно откровенията от духовния свят. Фактически първата, индийската култура е едно откровение от горе, едно откровение от духовните висини, и тя можа да възникне само поради обстоятелството, че тогавашните хора се намираха под въздействието на индийската земя. Тогава, в прадалечното минало, физическият облик на расите се определяше от непосредствените планетарни влияния на Земята; сега, след цяла поредица поколения, живеещи на същото географско място, акцентът пада върху душевния облик на индиеца.
Походът от Запад към Изток донесе на хората такава младежка свежест, която улесни възникването на една особена духовна конфигурация, лежаща в основата на първоначалната индийска култура.
И Вие ще се убедите, че една много древна и все още неизследвана индийска култура, чието продължение днешната наука нарича „индийска култура“, намира своето обяснение поради факта, че в известен смисъл атлантската култура се повтаря в древно-индийската култура.
към текста >>
И Вие ще се убедите, че една много древна и все още неизследвана индийска
култура
, чието продължение днешната наука нарича „индийска
култура
“, намира своето обяснение поради факта, че в известен смисъл атлантската
култура
се повтаря в древно-индийската
култура
.
В известен смисъл ние виждаме, че развитието на културите придобива един характер, който изглежда като пряко продължение от линията на расите. Така например ние познаваме онази култура, за която вече говорихме с достатъчно удивление, Древно-индийската култура или Първата следатлантска култура, като споменахме, че тя съответствува на ранната детска възраст, когато човекът все още спи по отношение на физическата природа и нейната истинска стойност, и приема в душата си главно откровенията от духовния свят. Фактически първата, индийската култура е едно откровение от горе, едно откровение от духовните висини, и тя можа да възникне само поради обстоятелството, че тогавашните хора се намираха под въздействието на индийската земя. Тогава, в прадалечното минало, физическият облик на расите се определяше от непосредствените планетарни влияния на Земята; сега, след цяла поредица поколения, живеещи на същото географско място, акцентът пада върху душевния облик на индиеца. Походът от Запад към Изток донесе на хората такава младежка свежест, която улесни възникването на една особена духовна конфигурация, лежаща в основата на първоначалната индийска култура.
И Вие ще се убедите, че една много древна и все още неизследвана индийска култура, чието продължение днешната наука нарича „индийска култура“, намира своето обяснение поради факта, че в известен смисъл атлантската култура се повтаря в древно-индийската култура.
към текста >>
Например в персийската
култура
ние виждаме такава
култура
, която по определен начин е свързана с онова, което бих нарекъл „себепроникване“ на онзи човек, който живее предимно в лоното на най-ранните детски жизнени сили и все още се намира под влиянието на абнормните Духове на Формата, едно себепроникване със силите, които произхождат от нормалните Духове на Формата.
Ако сега разгледаме културите, възникнали в следатлантското време, ние ще видим, че те представляват един вид повторение на минали отношения, изживени във физическото тяло, които впоследствие напълно се променят чрез процесите на подмладяване.
Например в персийската култура ние виждаме такава култура, която по определен начин е свързана с онова, което бих нарекъл „себепроникване“ на онзи човек, който живее предимно в лоното на най-ранните детски жизнени сили и все още се намира под влиянието на абнормните Духове на Формата, едно себепроникване със силите, които произхождат от нормалните Духове на Формата.
Израз на тази противоположност, характерна за Древно-персийската култура, откриваме във формата на светлината и мрака, в Ормузд и Ариман*15.
към текста >>
Израз на тази противоположност, характерна за Древно-персийската
култура
, откриваме във формата на светлината и мрака, в Ормузд и Ариман*15.
Ако сега разгледаме културите, възникнали в следатлантското време, ние ще видим, че те представляват един вид повторение на минали отношения, изживени във физическото тяло, които впоследствие напълно се променят чрез процесите на подмладяване. Например в персийската култура ние виждаме такава култура, която по определен начин е свързана с онова, което бих нарекъл „себепроникване“ на онзи човек, който живее предимно в лоното на най-ранните детски жизнени сили и все още се намира под влиянието на абнормните Духове на Формата, едно себепроникване със силите, които произхождат от нормалните Духове на Формата.
Израз на тази противоположност, характерна за Древно-персийската култура, откриваме във формата на светлината и мрака, в Ормузд и Ариман*15.
към текста >>
Ние ще се съгласим и с още нещо: Развитието на културите е от такова естество, че колкото по на Запад отиваме, толкова повече угасва младежката свежест и продуктивната мощ на съответната
култура
.
И колкото повече се приближаваме на Запад, толкова по-ясно виждаме, как съответните култури са повлияни от качествата, присъщи за една по-зряла възраст. Дори ако допуснем, че днешните постижения на човечеството са все още до голяма степен зависими от абнормните сили и Същества на Космоса, ние ще се съгласим с твърдението: Да, хората се отправят на Запад, обаче това не става поради едни или други расови качества.
Ние ще се съгласим и с още нещо: Развитието на културите е от такова естество, че колкото по на Запад отиваме, толкова повече угасва младежката свежест и продуктивната мощ на съответната култура.
Обективният поглед върху нещата ясно показва, че тази закономерност е валидна и в наши дни. Но хората не са свикнали да гледат обективно. И все пак, ако се замислите, че културите се намират в непрекъснато движение, Вие ще констатирате следното: Колкото по на Запад отиваме, толкова по-непродуктивни стават културите, и толкова по-подчертано те включват в себе си процеса на умирането. Колкото по на Запад отиваме, толкова по-мощно процъфтява само външната страна на съответната култура, тази страна, която вече не може да изпита освежаващия полъх на младежката сила, а все повече и повече потъва в остаряването. Ето защо от западния човек все пак се очакват величествени и смайващи постижения, обаче само в областта на физикалните, химически и астрономически открития, само в онези области, които са независими от освежаващата сила на младостта.
към текста >>
Колкото по на Запад отиваме, толкова по-мощно процъфтява само външната страна на съответната
култура
, тази страна, която вече не може да изпита освежаващия полъх на младежката сила, а все повече и повече потъва в остаряването.
Дори ако допуснем, че днешните постижения на човечеството са все още до голяма степен зависими от абнормните сили и Същества на Космоса, ние ще се съгласим с твърдението: Да, хората се отправят на Запад, обаче това не става поради едни или други расови качества. Ние ще се съгласим и с още нещо: Развитието на културите е от такова естество, че колкото по на Запад отиваме, толкова повече угасва младежката свежест и продуктивната мощ на съответната култура. Обективният поглед върху нещата ясно показва, че тази закономерност е валидна и в наши дни. Но хората не са свикнали да гледат обективно. И все пак, ако се замислите, че културите се намират в непрекъснато движение, Вие ще констатирате следното: Колкото по на Запад отиваме, толкова по-непродуктивни стават културите, и толкова по-подчертано те включват в себе си процеса на умирането.
Колкото по на Запад отиваме, толкова по-мощно процъфтява само външната страна на съответната култура, тази страна, която вече не може да изпита освежаващия полъх на младежката сила, а все повече и повече потъва в остаряването.
Ето защо от западния човек все пак се очакват величествени и смайващи постижения, обаче само в областта на физикалните, химически и астрономически открития, само в онези области, които са независими от освежаващата сила на младостта. Обаче всичко онова, което се нуждае от продуктивна сила, фактически копнее за една по-различна конфигурация на действуващите върху човека свръхсетивни сили.
към текста >>
Както в своята младост човекът, се взира любопитно в заобикалящия го свят, така постъпва и човекът от древната индийска
култура
.
А сега нека отново да насочим поглед към расите и по-специално към тяхното развитие през следатлантските култури.
Както в своята младост човекът, се взира любопитно в заобикалящия го свят, така постъпва и човекът от древната индийска култура.
Този факт е изцяло свързан с младите, свежи сили, които „разширяват“ човека и формират неговото израстване. После трябва да започне духовното израстване, а физическото трябва да отстъпи на заден план. И тук ние виждаме следното: Когато културата напредва в Европа, пространството, заето от европейското човечество, се свива драстично до все по-малки и по-малки размери. Ние виждаме, че Европа е най-малка та част от Земята и колкото повече човекът отива на Запад, толкова по-изразен е стремежът му към свиване, към ограничаване. Той бяга на Запад, заселва се из полуостровите в морето, свива се все повече и повече.
към текста >>
И тук ние виждаме следното: Когато
култура
та напредва в Европа, пространството, заето от европейското човечество, се свива драстично до все по-малки и по-малки размери.
А сега нека отново да насочим поглед към расите и по-специално към тяхното развитие през следатлантските култури. Както в своята младост човекът, се взира любопитно в заобикалящия го свят, така постъпва и човекът от древната индийска култура. Този факт е изцяло свързан с младите, свежи сили, които „разширяват“ човека и формират неговото израстване. После трябва да започне духовното израстване, а физическото трябва да отстъпи на заден план.
И тук ние виждаме следното: Когато културата напредва в Европа, пространството, заето от европейското човечество, се свива драстично до все по-малки и по-малки размери.
Ние виждаме, че Европа е най-малка та част от Земята и колкото повече човекът отива на Запад, толкова по-изразен е стремежът му към свиване, към ограничаване. Той бяга на Запад, заселва се из полуостровите в морето, свива се все повече и повече.
към текста >>
И тази непродуктивност, както вече казахме, се проявява в това, че самата
култура
, колкото повече отива на Запад, поема в себе си един втвърден, старчески елемент.
Всичко това е свързано с духовния ход на развитието. Тук Вие се докосвате по един особен начин до мистериите на духовното развитие. Обаче наред с придвижването на Запад настъпва и една криза. В резултат на тази криза все повече и повече започва да се проявява един непродуктивен елемент. Да, в областта на западните полуострови продуктивността непрекъснато намалява.
И тази непродуктивност, както вече казахме, се проявява в това, че самата култура, колкото повече отива на Запад, поема в себе си един втвърден, старчески елемент.
Този факт винаги е бил добре познат в окултните школи. И Вие разбирате, че това, което съобщавам сега, би могло да има опасни последици, понеже хората могат да изгубят всякакъв кураж. Да, още дълго време не бива да се разгласява всичко онова, което правеше човека независим от висшите области на неговата истинска природа, само и само за да бъде улеснен в разбирането на факта, че това, което се надига от Земята и формира отделните раси и което по-късно определя характера на културите, след време, когато човекът отново ще се прибере в духовния свят, ще изгуби всякакво значение. Вие разбирате: ходът на духовното развитие е тясно свързан с хода на цялата общочовешка еволюция и той винаги е бил добре познат на онези, които са били по-дълбоко посветени в тайните на съществуванието. Точността на казаното зависи не от това, дали човек е привлечен от един или друг възглед, а от необходимостта, която е заложена в развитието.
към текста >>
Ние се натъкваме на този факт също и в Четвъртата следатлантска
култура
на гърците и римляните.
Да говориш против нея, означава да поставяш пречки в пътя. Ето защо е напълно естествено, че хората, които се отправят към областите на Запада, се нуждаят от освежаването на Изтока, от подтиците на Изтока, но самата средноевропейска област трябва да осмисли също и своята собствена продуктивност. Тази е причината, поради която именно в Европа тук аз имам предвид Скандинавия и Германия хората трябва да се замислят върху своята собствена душевност и поради която, напротив, именно в Запада следва да търсим онази част от човечеството, която е длъжна да получи нещо от Изтока. Тази подробност е изключително важна и определя цялостния характер на Земното човечество. Вие виждате, повторенията са присъщи и в самото духовно-научно развитие.
Ние се натъкваме на този факт също и в Четвъртата следатлантска култура на гърците и римляните.
Неоспорим факт е, че в известен смисъл римляните са по-напреднали от гърците, обаче така или иначе те възприеха духовния живот на завладения от тях народ, който живееше на Изток от тях.
към текста >>
200.
7. Седма лекция, 12. Юни 1910, вечер. Духовете на Народите и тяхното израстване до степента на Духове на Времето. Монотеизъм и плурализъм. Екзотерично и езотерично християнство.
GA_121 Отделните души на народите
И това беше онзи поток от народи, който се сля с първичното население на Индия, с господствуващия народ на Индия, положил основите за Първата следатлантска
култура
, след като Архангелът на въпросната човешка общност се беше издигнал до степента Дух на Времето, до първия Дух на Времето, или Архай на следатлантския културен период.
Ако искаме да разберем възникването на расите и тяхното придвижване към Европа, Африка и Америка докато впрочем Атлантида бавно се рушеше както и това, което към края на Атлантската епоха беше присъединено към расите и отчасти включено в действие още през първите периоди на следатлантското развитие, ние трябва да сме наясно: тук сме изправени пред един мощен общочовешки поток, който нахлу навътре в Азия, чак до индийските земи и освен това както често пъти съм напомнял в различните територии се заселиха голям брой хора, от които по-късно възникнаха отделните народи на Азия, Африка и Европа. Следователно, ние сме изправени пред едно първоначално обособяване на расите и пред едно по-късно присъединяване на човешки маси, пред един втори човешки поток. Този втори поток имаше за цел да насочи в посока от Запад към Изток такива човешки общности, които се намираха под водачеството на всеки един от Архангелите. Обаче тези Архангели, които предвождаха племената от втория поток, бяха малко или много развити до такава степен, че се намираха близо до Йерархията, която наричаме Духове на Времето. Онзи поток от човешки маси, чиито Архангел пръв се издигна до степента Дух на Времето, ние следва да търсим в просторите на далечния изток.
И това беше онзи поток от народи, който се сля с първичното население на Индия, с господствуващия народ на Индия, положил основите за Първата следатлантска култура, след като Архангелът на въпросната човешка общност се беше издигнал до степента Дух на Времето, до първия Дух на Времето, или Архай на следатлантския културен период.
Впрочем този Дух на Времето ръководеше цялата древна свещенна култура на Индия, превръщайки я в образец за първия следатлантски период. Докато другите народи, които постепенно възникнаха в Азия, в продължение на дълго време се намираха под ръководството на съответните Архангели.
към текста >>
Впрочем този Дух на Времето ръководеше цялата древна свещенна
култура
на Индия, превръщайки я в образец за първия следатлантски период.
Следователно, ние сме изправени пред едно първоначално обособяване на расите и пред едно по-късно присъединяване на човешки маси, пред един втори човешки поток. Този втори поток имаше за цел да насочи в посока от Запад към Изток такива човешки общности, които се намираха под водачеството на всеки един от Архангелите. Обаче тези Архангели, които предвождаха племената от втория поток, бяха малко или много развити до такава степен, че се намираха близо до Йерархията, която наричаме Духове на Времето. Онзи поток от човешки маси, чиито Архангел пръв се издигна до степента Дух на Времето, ние следва да търсим в просторите на далечния изток. И това беше онзи поток от народи, който се сля с първичното население на Индия, с господствуващия народ на Индия, положил основите за Първата следатлантска култура, след като Архангелът на въпросната човешка общност се беше издигнал до степента Дух на Времето, до първия Дух на Времето, или Архай на следатлантския културен период.
Впрочем този Дух на Времето ръководеше цялата древна свещенна култура на Индия, превръщайки я в образец за първия следатлантски период.
Докато другите народи, които постепенно възникнаха в Азия, в продължение на дълго време се намираха под ръководството на съответните Архангели.
към текста >>
Обаче през същия период настъпи и едно друго важно събитие, което протече успоредно с египетско-халдейската
култура
, за която стана дума в последната лекция.
Следващият подобен случай на издигане в по-горна степен имаме при Архангела на египетския народ и при Архангела на халдейския народ. Тогава Архангелът на египетския народ се издигна до степента Дух на Времето и, така да се каже, пое ръководството, което до този момент се осъществяваше от халдейския Архангел, превръщайки се от египетски Архангел в един могъщ Дух на Времето, вдъхновител на цялата Египетко-халдейска културна епоха.
Обаче през същия период настъпи и едно друго важно събитие, което протече успоредно с египетско-халдейската култура, за която стана дума в последната лекция.
към текста >>
Стана така, че всъщност нашата Пета следатлантска културна епоха, в която се намираме сега, е под властта на един Дух на Времето, който до голяма степен се оказа под влиянието и импулсите, идващи от Духа на Времето, отговарящ за древната египетска
култура
, който на свой ред, така да се каже, е в самото начало на своето издигане до степента Дух на Формата.
Той трябваше да прибегне до един вид компромис с един от древните Духове на Времето, които бяха в сила още преди християнския Импулс, а именно с египетския Дух на Времето; който, както чухме, в известно отношение се беше издигнал до степента Дух на Формата.
Стана така, че всъщност нашата Пета следатлантска културна епоха, в която се намираме сега, е под властта на един Дух на Времето, който до голяма степен се оказа под влиянието и импулсите, идващи от Духа на Времето, отговарящ за древната египетска култура, който на свой ред, така да се каже, е в самото начало на своето издигане до степента Дух на Формата.
към текста >>
И така, между дванадесети и шестнадесети век фактически възникна нещо, което в известен смисъл действуваше успоредно с християнския Дух на Времето който е продължител на гръцкия Дух на Времето -, и по този забележителен начин в нашата
култура
навлезе онова, което наричаме християнски Дух на Времето, свързан обаче със същинския Дух на Времето, отговарящ за Петата следатлантска културна епоха, като в същото време отново се намеси и древното египетство, чийто Дух на Времето се беше издигнал до степента Дух на Формата.
И така, между дванадесети и шестнадесети век фактически възникна нещо, което в известен смисъл действуваше успоредно с християнския Дух на Времето който е продължител на гръцкия Дух на Времето -, и по този забележителен начин в нашата култура навлезе онова, което наричаме християнски Дух на Времето, свързан обаче със същинския Дух на Времето, отговарящ за Петата следатлантска културна епоха, като в същото време отново се намеси и древното египетство, чийто Дух на Времето се беше издигнал до степента Дух на Формата.
Но тъкмо поради обстоятелството, че цялата ни култура се оказа белязана от такова духовно тривластие, стана възможно това, в Петата културна епоха да се появят извънредно много течения, включващи в себе си различни култури и различни Архангели. Да, по този начин Духът на Времето беше обогатен с най-различни цветове и нюанси. Естествено, също и Архангелите, които получаваха своите заповеди от Духа на Времето, действуваха по най-различни начини.
към текста >>
Но тъкмо поради обстоятелството, че цялата ни
култура
се оказа белязана от такова духовно тривластие, стана възможно това, в Петата културна епоха да се появят извънредно много течения, включващи в себе си различни култури и различни Архангели.
И така, между дванадесети и шестнадесети век фактически възникна нещо, което в известен смисъл действуваше успоредно с християнския Дух на Времето който е продължител на гръцкия Дух на Времето -, и по този забележителен начин в нашата култура навлезе онова, което наричаме християнски Дух на Времето, свързан обаче със същинския Дух на Времето, отговарящ за Петата следатлантска културна епоха, като в същото време отново се намеси и древното египетство, чийто Дух на Времето се беше издигнал до степента Дух на Формата.
Но тъкмо поради обстоятелството, че цялата ни култура се оказа белязана от такова духовно тривластие, стана възможно това, в Петата културна епоха да се появят извънредно много течения, включващи в себе си различни култури и различни Архангели.
Да, по този начин Духът на Времето беше обогатен с най-различни цветове и нюанси. Естествено, също и Архангелите, които получаваха своите заповеди от Духа на Времето, действуваха по най-различни начини.
към текста >>
201.
8. Осма лекция, 14. Юни 1910. Петте следатлантски културни епохи. Сравнителна характеристика на гръцката и северно-германската митология.
GA_121 Отделните души на народите
Тези пет културни епохи започнаха с това, че след големите преселения на племена и народи от Запад на Изток в областта на днешна Индия се установиха най-зрелите, най-напредналите човешки индивиди, които впоследствие основаха свещената древно-индийска
култура
.
Ето защо ние едва ли ще разберем основния характер на северно-германската митология, освен ако не предприемем още едно пътешествие през петте последователни културни епохи на следатлантското време.
Тези пет културни епохи започнаха с това, че след големите преселения на племена и народи от Запад на Изток в областта на днешна Индия се установиха най-зрелите, най-напредналите човешки индивиди, които впоследствие основаха свещената древно-индийска култура.
По-късно беше основана древно-персийската култура, после египетско-халдео-вавилонската култура, следвана от гръцко-латинската култура и накрая нашата съвременна пета следатлантска култура. В основата си тези пет култури могат да бъдат разбрани, единствено ако знаем, че хората, които са участвали в тях, както и самите ангелски Същества, Душите на Народите или Архангелите и Духовете на Времето през изтеклия следатлантски период, са били коренно различни. Днес бих желал да се спрем главно върху големите различия на хората, които са взели участие в тези култури.
към текста >>
По-късно беше основана древно-персийската
култура
, после египетско-халдео-вавилонската
култура
, следвана от гръцко-латинската
култура
и накрая нашата съвременна пета следатлантска
култура
.
Ето защо ние едва ли ще разберем основния характер на северно-германската митология, освен ако не предприемем още едно пътешествие през петте последователни културни епохи на следатлантското време. Тези пет културни епохи започнаха с това, че след големите преселения на племена и народи от Запад на Изток в областта на днешна Индия се установиха най-зрелите, най-напредналите човешки индивиди, които впоследствие основаха свещената древно-индийска култура.
По-късно беше основана древно-персийската култура, после египетско-халдео-вавилонската култура, следвана от гръцко-латинската култура и накрая нашата съвременна пета следатлантска култура.
В основата си тези пет култури могат да бъдат разбрани, единствено ако знаем, че хората, които са участвали в тях, както и самите ангелски Същества, Душите на Народите или Архангелите и Духовете на Времето през изтеклия следатлантски период, са били коренно различни. Днес бих желал да се спрем главно върху големите различия на хората, които са взели участие в тези култури.
към текста >>
Да, хората, които основаха древно-индийската
култура
, която после намери своите литературни одежди във Ведите и в по-късната индийска литература, бяха коренно различни от гръцко-латинските народи, различни от персийските, от египетско-халдейските и най-вече от онези народи в Европа, които имаха за цел подготовката на Петата следатлантска културна епоха.
Да, хората, които основаха древно-индийската култура, която после намери своите литературни одежди във Ведите и в по-късната индийска литература, бяха коренно различни от гръцко-латинските народи, различни от персийските, от египетско-халдейските и най-вече от онези народи в Европа, които имаха за цел подготовката на Петата следатлантска културна епоха.
И доколко различни бяха те? Цялата душевна същност на древно-индийския народ беше абсолютно различна от тази на народите, разположени на Запад. И ако искаме да си изградим представа за естеството на тази разлика, трябва да напомним: Народите на древна Индия бяха много напред нали по пътя на човешкото развитие, но още преди те да приемат Аза. По отношение на цялата общочовешка еволюция те бяха постигнали изключително голям напредък и имаха зад себе си един продължителен период на непрекъснато развитие. Обаче те бяха постигнали този напредък в един вид притъпено съзнание.
към текста >>
Несъмнено те ще възприемат материалната западна
култура
, обаче духовната
култура
на Запада в случай, че не прибегнат до страничните пътища, които предлага Духовната наука остава за тях малко или много затворена.
Затова пък в митологията на персийските народи, светът на Ангелите и Архангелите е напълно забравен, докато достъпът до света на Властите или Духовете на Формата е все още запазен. Това, което лежи в основата на гръцката митология, беше вече забравено от персийските и особено от индийските народи. За да вникнат в еволюционните процеси, те отново трябваше да търсят образите в Хрониката Акаша, изграждайки съответните образи за тези процеси, с помощта на своето напреднало, обожествено познание. И сега Вие разбирате защо за тези източни народи е толкова трудно да проумеят западния духовен живот. Оттук идва и голямата затвореност на източните народи спрямо западния духовен живот.
Несъмнено те ще възприемат материалната западна култура, обаче духовната култура на Запада в случай, че не прибегнат до страничните пътища, които предлага Духовната наука остава за тях малко или много затворена.
В епохата, когато Христос още не беше слязъл на Земята, те вече бяха постигнали една твърде висока еволюционна степен. Христос Исус дойде чрез Четвъртата следатлантска културна епоха. И това е едно събитие, което не можеше да бъде разбрано с познавателните сили на индийския народ. За тази цел бяха необходими и такива сили, които са сродни с едно не толкова високо равнище на Аза, с едно присъствие на Аза в по-низшите душевни сили.
към текста >>
202.
9. Девета лекция, 15. Юни 1910. Локи Хьодур и Балдур Залезът на Боговете.
GA_121 Отделните души на народите
В тази връзка аз често съм посочвал, че представителите на древната индийска
култура
бяха първите, които след като на древната Атлантида те можеха да проникват в духовния свят благодарение на старото, сумрачно ясновидство изпитаха непосредственото пренасяне от областта на ясновидството в тази на физическия свят.
Ако всред Вас има слушатели, които биха искали да анализират в чисто философски смисъл вчерашната лекция, вероятно те ще срещнат привидни затруднения, и то поради обстоятелството, че в някои от предишните лекции, изнесени върху подобни теми, са чули, че цялата наша Следатлантска епоха и най-вече последните периоди от Атлантската епоха имаха задачата постепенно да развият човешкия Аз като такъв и все повече и повече да засилят себесъзнанието у човека.
В тази връзка аз често съм посочвал, че представителите на древната индийска култура бяха първите, които след като на древната Атлантида те можеха да проникват в духовния свят благодарение на старото, сумрачно ясновидство изпитаха непосредственото пренасяне от областта на ясновидството в тази на физическия свят.
И те обхващаха с поглед физическия свят по такъв начин, че над цялата Първа следатлантска епоха витаеше настроението: Истинската действителност се намира там, в духовния свят. Докато видимият свят не представлява нищо друго, освен илюзия, Майя.
към текста >>
Обаче вчера споменахме и още нещо, което е в пълно съответствие с фактите, а именно, че хората, принадлежащи към тази древна индийска
култура
бяха претърпели, така да се каже, едно богато душевно развитие, и то в присъствието на един по-малко или повече спящ Аз, а това означава, че техният Аз се пробуди след като те вече бяха постигнали определена душевна зрялост.
Обаче вчера споменахме и още нещо, което е в пълно съответствие с фактите, а именно, че хората, принадлежащи към тази древна индийска култура бяха претърпели, така да се каже, едно богато душевно развитие, и то в присъствието на един по-малко или повече спящ Аз, а това означава, че техният Аз се пробуди след като те вече бяха постигнали определена душевна зрялост.
Сега може би Вие бихте поставили въпроса:Добре, но кое е същественото за това индийско население през този междинен период? Индийското население постигна своята душевна зрялост по един коренно различен начин, от колкото европейското, и в частност германското население, което беше така поставено, че всеки един от Азовете на неговите представители непосредствено присъствуваше на процесите, при които постепенно се изграждаха съответните душевни качества; те просто виждаха, как божествено-духовните сили работят в техните души. Вероятно е много трудно да бъде постигнато някакво съзвучие между тези думи и това, което казах вчера, особено ако човек подложи вчерашната лекция на сериозен философски анализ. И аз бих добавил още няколко думи само за онези, които подхождат към лекцията не с пълна безпристрастност, а от позицията на чистото философско мислене.
към текста >>
Онези, които развиха зрялата индийска
култура
през Следатлантската епоха, изградиха Аза субективно като един познаващ Аз и това субективно извисяване на Аза до определени върхове на човешката душевна природа беше постигнато още преди човекът да разполагаше със способността да съзерцава Аза обективно.
Ако Вие се стремите към опознаването на някакъв друг обект, предмет или същество, различни от Аза, тогава в рамките на познавателната дейност винаги изпъкват две неща: Индивидът, упражняващ познанието, респективно познавателната сила, и самият обект на познанието. Независимо дали последният е човек, живот но, дърво или камък, това не засяга чисто формалния познавателен акт. По друг начин обаче стоят нещата относно Аза. В този случай онова, което осъществява познанието и това, което е обект на познанието, е едно и също. От особено значение за човешката еволюция е, че тези две неща постепенно се отделят едно от друго.
Онези, които развиха зрялата индийска култура през Следатлантската епоха, изградиха Аза субективно като един познаващ Аз и това субективно извисяване на Аза до определени върхове на човешката душевна природа беше постигнато още преди човекът да разполагаше със способността да съзерцава Аза обективно.
Напротив, европейските народи се издигнаха твърде рано, още когато бяха под влиянието на старото ясновидство, до съзерцаването на обективния Аз, или с други думи, в рамките на своето ясновидство те можеха да различават Аза като едно същество всред много други същества. И ако доловите тази разлика, Вие ще разрешите, и то чисто философски, въпросното противоречие; впрочем това се отнася и до много от духовно-научните факти. Ако някой изпитва радост от философските формулировки, той би могъл да се изрази по следния начин: Индийската култура е израз на една такава душевност, която постигна кулминацията на субективния Аз значително време преди да беше възможно съзерцаването на обективния Аз. Докато германо-европейските народи стигнаха до съзерцаването на Аза много време преди да осъзнаят същинския вътрешен подтик към Аза. По пътя на ясновидството те доловиха, видяха зазоряването на собствения Аз, имагинативния образ на Аза.
към текста >>
Ако някой изпитва радост от философските формулировки, той би могъл да се изрази по следния начин: Индийската
култура
е израз на една такава душевност, която постигна кулминацията на субективния Аз значително време преди да беше възможно съзерцаването на обективния Аз.
В този случай онова, което осъществява познанието и това, което е обект на познанието, е едно и също. От особено значение за човешката еволюция е, че тези две неща постепенно се отделят едно от друго. Онези, които развиха зрялата индийска култура през Следатлантската епоха, изградиха Аза субективно като един познаващ Аз и това субективно извисяване на Аза до определени върхове на човешката душевна природа беше постигнато още преди човекът да разполагаше със способността да съзерцава Аза обективно. Напротив, европейските народи се издигнаха твърде рано, още когато бяха под влиянието на старото ясновидство, до съзерцаването на обективния Аз, или с други думи, в рамките на своето ясновидство те можеха да различават Аза като едно същество всред много други същества. И ако доловите тази разлика, Вие ще разрешите, и то чисто философски, въпросното противоречие; впрочем това се отнася и до много от духовно-научните факти.
Ако някой изпитва радост от философските формулировки, той би могъл да се изрази по следния начин: Индийската култура е израз на една такава душевност, която постигна кулминацията на субективния Аз значително време преди да беше възможно съзерцаването на обективния Аз.
Докато германо-европейските народи стигнаха до съзерцаването на Аза много време преди да осъзнаят същинския вътрешен подтик към Аза. По пътя на ясновидството те доловиха, видяха зазоряването на собствения Аз, имагинативния образ на Аза. В астралния свят около себе си те отдавна и обективно виждаха Аза всред другите същества, до които стигаха чрез своето ясновидство. Ето как трябва да си представяме една от противоположностите между Изтока и Запада; и тогава ние разбираме, че именно европейските земи бяха призвани да свържат човешкия Аз с другите Същества, с Ангелите и Архангелите, по онзи характерен начин, който аз вчера изтъкнах по отношение на митологията.
към текста >>
И главната задача на европейските народи, общо взето, беше тази, да изградят по един или друг начин отношенията на Аза към целия свят, и ръководната Душа на Народа имаше и все още има задачата да подпомогне европейския човек, който се стреми да свърже своя Аз с външния свят, с другите хора и със света на божествено-духовните Същества, така че фактически хората започнаха да говорят за отношенията на Азовия човек към цялата Вселена едва в рамките на европейската
култура
.
Ако вникнете в тези неща, Вие разбирате, че европейските земи наистина бяха определени да свържат по всевъзможни начини този Аз също и със сетивния свят, така че Азът, същинското ядро на човешкото същество да влезе в най-сложни връзки с външния свят. По-рано, преди човекът да можете да възприема и да съзерцава своя Аз, тези отношения се определяха от най-висшите Същества и от самия него не зависеше нищо. Отношенията на Аза към външния свят бяха по-скоро инстинктивни. И тъкмо това е същественото в развитието на Аза, че той все повече и повече взема в ръцете си формирането на своите отношения към външния свят.
И главната задача на европейските народи, общо взето, беше тази, да изградят по един или друг начин отношенията на Аза към целия свят, и ръководната Душа на Народа имаше и все още има задачата да подпомогне европейския човек, който се стреми да свърже своя Аз с външния свят, с другите хора и със света на божествено-духовните Същества, така че фактически хората започнаха да говорят за отношенията на Азовия човек към цялата Вселена едва в рамките на европейската култура.
От тук идва и коренно различният акцент, когато се говори космологически в рамките на древната индийска култура, и когато се говори космологически в рамките на европейско-митологическата култура. Там на Изток всичко е безлично и от човека преди всичко се изисква да остане безличен в своето познание, да подтисне своя Аз, за да се издигне в Брахма и накрая да намери Атма в самия себе си. Следователно, тук най-висшето изискване е това на безличието. Докато в Европа с оглед на това, как е заложен от самото начало и с оглед на постепенното си израстване в хода на еволюцията този човешки Аз стои в самия център на човешкия живот. Ето защо тъкмо тук в Европа е налице един подчертан интерес към това, всичко да се разглежда в неговите връзки с Аза, всичко да се обяснява ясновидски също в неговите връзки с Аза и изобщо да се обръща внимание на всичко, което в хода на Земното развитие е взело някакво участие в еволюцията на Аза.
към текста >>
От тук идва и коренно различният акцент, когато се говори космологически в рамките на древната индийска
култура
, и когато се говори космологически в рамките на европейско-митологическата
култура
.
Ако вникнете в тези неща, Вие разбирате, че европейските земи наистина бяха определени да свържат по всевъзможни начини този Аз също и със сетивния свят, така че Азът, същинското ядро на човешкото същество да влезе в най-сложни връзки с външния свят. По-рано, преди човекът да можете да възприема и да съзерцава своя Аз, тези отношения се определяха от най-висшите Същества и от самия него не зависеше нищо. Отношенията на Аза към външния свят бяха по-скоро инстинктивни. И тъкмо това е същественото в развитието на Аза, че той все повече и повече взема в ръцете си формирането на своите отношения към външния свят. И главната задача на европейските народи, общо взето, беше тази, да изградят по един или друг начин отношенията на Аза към целия свят, и ръководната Душа на Народа имаше и все още има задачата да подпомогне европейския човек, който се стреми да свърже своя Аз с външния свят, с другите хора и със света на божествено-духовните Същества, така че фактически хората започнаха да говорят за отношенията на Азовия човек към цялата Вселена едва в рамките на европейската култура.
От тук идва и коренно различният акцент, когато се говори космологически в рамките на древната индийска култура, и когато се говори космологически в рамките на европейско-митологическата култура.
Там на Изток всичко е безлично и от човека преди всичко се изисква да остане безличен в своето познание, да подтисне своя Аз, за да се издигне в Брахма и накрая да намери Атма в самия себе си. Следователно, тук най-висшето изискване е това на безличието. Докато в Европа с оглед на това, как е заложен от самото начало и с оглед на постепенното си израстване в хода на еволюцията този човешки Аз стои в самия център на човешкия живот. Ето защо тъкмо тук в Европа е налице един подчертан интерес към това, всичко да се разглежда в неговите връзки с Аза, всичко да се обяснява ясновидски също в неговите връзки с Аза и изобщо да се обръща внимание на всичко, което в хода на Земното развитие е взело някакво участие в еволюцията на Аза.
към текста >>
203.
10. Десета лекция,16. Юни 1910. Мисията на отделните народи и култури в миналото, настоящето и бъдещето Соловьов.
GA_121 Отделните души на народите
Всеки отделен народ, дори всяко отделно, незначително разклонение на този или онзи народ има своята специална задача в изграждането на споменатия величествен напредък и от казаното досега, Вие се досещате, че в известен смисъл, именно на преди следхристиянската европейска
култура
се падна задачата, мисията да формира и възпита Аза, издигайки го през различните степени на човешкото развитие.
Преди да развием темата, която ще се окаже тясно свързана със Залезът на Боговете, ще бъде добре, ако изградим необходимата за тази цел основа. Защото нещата ще опрат до това, изхождайки от получените резултати, да опишем още по-точно същността на северно-германската Душа на Народа. Ние трябва да вникнем в общия духовен живот на европейските народи и да видим как различните Духове на Народите, респективно техните действия, пораждат един напредък на цялото човечество, започващ от древността, минаващ през нашето съвремие и отправен към бъдещето.
Всеки отделен народ, дори всяко отделно, незначително разклонение на този или онзи народ има своята специална задача в изграждането на споменатия величествен напредък и от казаното досега, Вие се досещате, че в известен смисъл, именно на преди следхристиянската европейска култура се падна задачата, мисията да формира и възпита Аза, издигайки го през различните степени на човешкото развитие.
В известен смисъл този Аз беше взет от духовния свят и показан на човека още в дълбоката древност, както установихме това по отношение на северно-германския народ. Ние посочихме как този Аз беше предоставен на хората от едно ангелско Същество, намиращо се между човека и Душата на Народа: От Донар или Тор. Ние видяхме още как отделният човек се проявяваше като лишен от всякакъв Аз, като безличен. И той виждаше Аза като един вид дар, изпратен за него от духовния свят.
към текста >>
И когато източният човек се пробуди за своя Аз, източната
култура
беше достатъчно напреднала, за да роди онази фина логика и онази мъдрост, които ние откриваме в историята на източното човечество.
Естествено, в земите на Изтока Азът не можеше да бъде намерен по този начин. Там човекът беше толкова напреднал в своето съвършенство, че той усещаше Аза не като нещо чуждо, а като един вид своя лична собствено ст.
И когато източният човек се пробуди за своя Аз, източната култура беше достатъчно напреднала, за да роди онази фина логика и онази мъдрост, които ние откриваме в историята на източното човечество.
Следовател но, източните народи не можеха да участвуват в целия този процес, който описвам като един вид „получаване“ на Аза от по-висшия, духовен свят, макар и с помощта на една такава божествено-духовна индивидуалност каквато е Тор. В този процес бяха въвлечени именно европейските народи и те изживяха постепенния преход от груповата душевност към индивидуалния Аз. Северно-германският човек все още усещаше себе си като закрепостен в Груповата душа, като напълно зависим от голямата общност, от племето. Ето защо почти сто години след като Земята беше обхваната от християнския импулс, Тацит описа германите от Средна Европа като хора, които винаги са свързани с определено племе, като части от един общ организъм. Така че отделният човек продължава да усеща себе си като част от племенния Аз.
към текста >>
Изобщо цялата европейска
култура
идва като един дар от европейските Мистерии.
Изобщо цялата европейска култура идва като един дар от европейските Мистерии.
И по-напредналите Души на Народите винаги се явяват като движещи сили за напредъка на цялото човечество. Обаче тъкмо в тази епоха, когато тези европейски Души на Народите трябваше да издигнат хората дотам, че да черпят импулсите за своите действия от самите себе си, беше необходимо едно важно условие: Мистериите да се оттеглят на заден план. Ето защо с оттеглянето на келтския елемент настъпи и едно цялостно затихване на Мистериите изобщо. По времето на древните келти Мистериите осигуряваха едно много по-пряко и непосредствено общуване между народа и духовните Същества понеже Азът все още беше плътно свързан с груповата душевност, но въпреки това келтският елемент трябваше да се превърне във възпитател и разпространител на Аза за останалото европейско население. Или с други думи: Във времето преди същинското северно-германско развитие, европейската култура можа да изпита възпитателното влияние на Мистериите единствено чрез древните келтски Мистерии.
към текста >>
Или с други думи: Във времето преди същинското северно-германско развитие, европейската
култура
можа да изпита възпитателното влияние на Мистериите единствено чрез древните келтски Мистерии.
Изобщо цялата европейска култура идва като един дар от европейските Мистерии. И по-напредналите Души на Народите винаги се явяват като движещи сили за напредъка на цялото човечество. Обаче тъкмо в тази епоха, когато тези европейски Души на Народите трябваше да издигнат хората дотам, че да черпят импулсите за своите действия от самите себе си, беше необходимо едно важно условие: Мистериите да се оттеглят на заден план. Ето защо с оттеглянето на келтския елемент настъпи и едно цялостно затихване на Мистериите изобщо. По времето на древните келти Мистериите осигуряваха едно много по-пряко и непосредствено общуване между народа и духовните Същества понеже Азът все още беше плътно свързан с груповата душевност, но въпреки това келтският елемент трябваше да се превърне във възпитател и разпространител на Аза за останалото европейско население.
Или с други думи: Във времето преди същинското северно-германско развитие, европейската култура можа да изпита възпитателното влияние на Мистериите единствено чрез древните келтски Мистерии.
И това възпитание в духа на Мистериите пролича външно само дотолкова, доколкото беше необходимо, за да се положат основите на една обща европейска култура. И едва после тази древна култура чрез смесването на най-различни расови общности и качества може да оплоди отделните Души на Народите, отделните Духове на Народите, които непрекъснато поставяха Аза във все нови и нови ситуации, за да го възпитат; Азът, който се бореше, за да се освободи от мрачните пластове на онова, което лежи под Аза на човека.
към текста >>
И това възпитание в духа на Мистериите пролича външно само дотолкова, доколкото беше необходимо, за да се положат основите на една обща европейска
култура
.
И по-напредналите Души на Народите винаги се явяват като движещи сили за напредъка на цялото човечество. Обаче тъкмо в тази епоха, когато тези европейски Души на Народите трябваше да издигнат хората дотам, че да черпят импулсите за своите действия от самите себе си, беше необходимо едно важно условие: Мистериите да се оттеглят на заден план. Ето защо с оттеглянето на келтския елемент настъпи и едно цялостно затихване на Мистериите изобщо. По времето на древните келти Мистериите осигуряваха едно много по-пряко и непосредствено общуване между народа и духовните Същества понеже Азът все още беше плътно свързан с груповата душевност, но въпреки това келтският елемент трябваше да се превърне във възпитател и разпространител на Аза за останалото европейско население. Или с други думи: Във времето преди същинското северно-германско развитие, европейската култура можа да изпита възпитателното влияние на Мистериите единствено чрез древните келтски Мистерии.
И това възпитание в духа на Мистериите пролича външно само дотолкова, доколкото беше необходимо, за да се положат основите на една обща европейска култура.
И едва после тази древна култура чрез смесването на най-различни расови общности и качества може да оплоди отделните Души на Народите, отделните Духове на Народите, които непрекъснато поставяха Аза във все нови и нови ситуации, за да го възпитат; Азът, който се бореше, за да се освободи от мрачните пластове на онова, което лежи под Аза на човека.
към текста >>
И едва после тази древна
култура
чрез смесването на най-различни расови общности и качества може да оплоди отделните Души на Народите, отделните Духове на Народите, които непрекъснато поставяха Аза във все нови и нови ситуации, за да го възпитат; Азът, който се бореше, за да се освободи от мрачните пластове на онова, което лежи под Аза на човека.
Обаче тъкмо в тази епоха, когато тези европейски Души на Народите трябваше да издигнат хората дотам, че да черпят импулсите за своите действия от самите себе си, беше необходимо едно важно условие: Мистериите да се оттеглят на заден план. Ето защо с оттеглянето на келтския елемент настъпи и едно цялостно затихване на Мистериите изобщо. По времето на древните келти Мистериите осигуряваха едно много по-пряко и непосредствено общуване между народа и духовните Същества понеже Азът все още беше плътно свързан с груповата душевност, но въпреки това келтският елемент трябваше да се превърне във възпитател и разпространител на Аза за останалото европейско население. Или с други думи: Във времето преди същинското северно-германско развитие, европейската култура можа да изпита възпитателното влияние на Мистериите единствено чрез древните келтски Мистерии. И това възпитание в духа на Мистериите пролича външно само дотолкова, доколкото беше необходимо, за да се положат основите на една обща европейска култура.
И едва после тази древна култура чрез смесването на най-различни расови общности и качества може да оплоди отделните Души на Народите, отделните Духове на Народите, които непрекъснато поставяха Аза във все нови и нови ситуации, за да го възпитат; Азът, който се бореше, за да се освободи от мрачните пластове на онова, което лежи под Аза на човека.
към текста >>
Следователно, бихме могли да кажем, че след като древната гръцка
култура
напредна до определена степен в изграждането на онова, до което се свеждаше нейната мисия, в отделните културни периоди на древния Рим се прояви една съвсем друга страна на същата тази мисия.
Следователно, бихме могли да кажем, че след като древната гръцка култура напредна до определена степен в изграждането на онова, до което се свеждаше нейната мисия, в отделните културни периоди на древния Рим се прояви една съвсем друга страна на същата тази мисия.
Ние вече отбелязахме, че отделните следатлантски култури се развиват в една строга последователност. И ако вникнем в тази строга последователност на следатлантските култури, ние ще стигнем до следния извод: Древната индийска култура работеше главно върху човешкото етерно тяло. Тъкмо на това се дължи ясновиждащият, преливащ от мъдрост характер на древната индийска култура, понеже след формирането на диференцираните човешки способности тя се превърна в една култура, рефлектираща в човешкото етерно тяло, така че ние бихме могли да я представим графично по следния начин:
към текста >>
И ако вникнем в тази строга последователност на следатлантските култури, ние ще стигнем до следния извод: Древната индийска
култура
работеше главно върху човешкото етерно тяло.
Следователно, бихме могли да кажем, че след като древната гръцка култура напредна до определена степен в изграждането на онова, до което се свеждаше нейната мисия, в отделните културни периоди на древния Рим се прояви една съвсем друга страна на същата тази мисия. Ние вече отбелязахме, че отделните следатлантски култури се развиват в една строга последователност.
И ако вникнем в тази строга последователност на следатлантските култури, ние ще стигнем до следния извод: Древната индийска култура работеше главно върху човешкото етерно тяло.
Тъкмо на това се дължи ясновиждащият, преливащ от мъдрост характер на древната индийска култура, понеже след формирането на диференцираните човешки способности тя се превърна в една култура, рефлектираща в човешкото етерно тяло, така че ние бихме могли да я представим графично по следния начин:
към текста >>
Тъкмо на това се дължи ясновиждащият, преливащ от мъдрост характер на древната индийска
култура
, понеже след формирането на диференцираните човешки способности тя се превърна в една
култура
, рефлектираща в човешкото етерно тяло, така че ние бихме могли да я представим графично по следния начин:
Следователно, бихме могли да кажем, че след като древната гръцка култура напредна до определена степен в изграждането на онова, до което се свеждаше нейната мисия, в отделните културни периоди на древния Рим се прояви една съвсем друга страна на същата тази мисия. Ние вече отбелязахме, че отделните следатлантски култури се развиват в една строга последователност. И ако вникнем в тази строга последователност на следатлантските култури, ние ще стигнем до следния извод: Древната индийска култура работеше главно върху човешкото етерно тяло.
Тъкмо на това се дължи ясновиждащият, преливащ от мъдрост характер на древната индийска култура, понеже след формирането на диференцираните човешки способности тя се превърна в една култура, рефлектираща в човешкото етерно тяло, така че ние бихме могли да я представим графично по следния начин:
към текста >>
И отличителният белег на древната индийска
култура
се състои в това, че индиецът можеше отново да се връща в етерното тяло с предварително развити душевни сили, с душевни сили, които бяха усъвършенствувани до най-голяма степен; да, индиецът можеше да се връща в етерното тяло и да изгражда в него онези финни сили, чийто по-късен отзвук откриваме във Ведите, както и в още по-изящните текстове на философията Веданта.
От атлантските до по-късните следатлантски времена индийската Душа на Народа осъществи цялото развитие на вътрешните душевни сили, към които се стремеше индиецът, без неговият Аз да е напълно пробуден. А после този Дух на Народа отново пое своята работа, свързана с човешкото етерно тяло.
И отличителният белег на древната индийска култура се състои в това, че индиецът можеше отново да се връща в етерното тяло с предварително развити душевни сили, с душевни сили, които бяха усъвършенствувани до най-голяма степен; да, индиецът можеше да се връща в етерното тяло и да изгражда в него онези финни сили, чийто по-късен отзвук откриваме във Ведите, както и в още по-изящните текстове на философията Веданта.
Всичко това беше възможно само благодарение на факта, че индийската Душа на Народа постигна една висока степен от своето развитие, още преди да беше възможно възприемането, виждането на Аза, макар че тогава хората все още можеха да виждат със силите на самото етерно тяло. Персийската Душа, но народа не се оказа напреднала до такава, степен. Тя стигна само дотам, да има възприятия в сетивното или астралното тяло. Още по-различно беше положението в Египетско-халдейската културна епоха. Там възприятията се осъществяваха от онази съставна част на човека, която наричаме Сетивна душа*22.
към текста >>
Следователно, ние трябва да окачествим Египетско-халдейската
култура
като такава, която работи главно в Сетивната душа.
Всичко това беше възможно само благодарение на факта, че индийската Душа на Народа постигна една висока степен от своето развитие, още преди да беше възможно възприемането, виждането на Аза, макар че тогава хората все още можеха да виждат със силите на самото етерно тяло. Персийската Душа, но народа не се оказа напреднала до такава, степен. Тя стигна само дотам, да има възприятия в сетивното или астралното тяло. Още по-различно беше положението в Египетско-халдейската културна епоха. Там възприятията се осъществяваха от онази съставна част на човека, която наричаме Сетивна душа*22.
Следователно, ние трябва да окачествим Египетско-халдейската култура като такава, която работи главно в Сетивната душа.
Докато при гръцко-латинския Дух на Народа нещата стояха така, че той работеше в Разсъдъчната душа. А той можеше да работи в Разсъдъчната душа само поради това, че в етерното тяло тя имаше един вид отпечатък на самата себе си. Обаче в този случай и това е характерно за цялото елинство образите, които човекът има за света бяха не толкова реални, не толкова нагледни. Докато при древната Индийска култура е налице една непосредствена работа в етерното тяло, тук имаме едно по-смътно и по-бледо отражение на действителността. Или, както вече посочих, тук ние сме изправени пред един вид спомени за това, което тези народи някога бяха изживели, като един вид спомени, които се отразяваха в тяхното етерно тяло (Виж схемата).
към текста >>
Докато при древната Индийска
култура
е налице една непосредствена работа в етерното тяло, тук имаме едно по-смътно и по-бледо отражение на действителността.
Там възприятията се осъществяваха от онази съставна част на човека, която наричаме Сетивна душа*22. Следователно, ние трябва да окачествим Египетско-халдейската култура като такава, която работи главно в Сетивната душа. Докато при гръцко-латинския Дух на Народа нещата стояха така, че той работеше в Разсъдъчната душа. А той можеше да работи в Разсъдъчната душа само поради това, че в етерното тяло тя имаше един вид отпечатък на самата себе си. Обаче в този случай и това е характерно за цялото елинство образите, които човекът има за света бяха не толкова реални, не толкова нагледни.
Докато при древната Индийска култура е налице една непосредствена работа в етерното тяло, тук имаме едно по-смътно и по-бледо отражение на действителността.
Или, както вече посочих, тук ние сме изправени пред един вид спомени за това, което тези народи някога бяха изживели, като един вид спомени, които се отразяваха в тяхното етерно тяло (Виж схемата). При другите народи, които се появиха на историческата арена след гърците, ние установяваме, че на преден план идва използването на физическото тяло с цел: постепенно изграждане на Съзнателната душа. Ето защо ние бихме могли да вникнем в гръцката култура само ако се опитаме да я разберем от вътре; само ако сме наясно, че при нея като външна опитност е важно това, което блика от вътрешния духовен свят на гръцкия човек. Напротив, народите от западните и северни части на Европа имаха друга задача: Всяка една Душа на Народа трябваше да отвори очите на хората за външния свят и да изгради у тях това, което има значение за физическия план. Северно-германските народи имаха специалната задача да изградят всичко, за което става дума, и то след като те, бих казал, все още се радваха на милостта, на световно-историческата милост да виждат в духовния свят и да извличат от там своите живи, първични духовни опитности, пренасяйки ги в това, което бяха длъжни да постигнат в суровите условия на физическия свят.
към текста >>
Ето защо ние бихме могли да вникнем в гръцката
култура
само ако се опитаме да я разберем от вътре; само ако сме наясно, че при нея като външна опитност е важно това, което блика от вътрешния духовен свят на гръцкия човек.
А той можеше да работи в Разсъдъчната душа само поради това, че в етерното тяло тя имаше един вид отпечатък на самата себе си. Обаче в този случай и това е характерно за цялото елинство образите, които човекът има за света бяха не толкова реални, не толкова нагледни. Докато при древната Индийска култура е налице една непосредствена работа в етерното тяло, тук имаме едно по-смътно и по-бледо отражение на действителността. Или, както вече посочих, тук ние сме изправени пред един вид спомени за това, което тези народи някога бяха изживели, като един вид спомени, които се отразяваха в тяхното етерно тяло (Виж схемата). При другите народи, които се появиха на историческата арена след гърците, ние установяваме, че на преден план идва използването на физическото тяло с цел: постепенно изграждане на Съзнателната душа.
Ето защо ние бихме могли да вникнем в гръцката култура само ако се опитаме да я разберем от вътре; само ако сме наясно, че при нея като външна опитност е важно това, което блика от вътрешния духовен свят на гръцкия човек.
Напротив, народите от западните и северни части на Европа имаха друга задача: Всяка една Душа на Народа трябваше да отвори очите на хората за външния свят и да изгради у тях това, което има значение за физическия план. Северно-германските народи имаха специалната задача да изградят всичко, за което става дума, и то след като те, бих казал, все още се радваха на милостта, на световно-историческата милост да виждат в духовния свят и да извличат от там своите живи, първични духовни опитности, пренасяйки ги в това, което бяха длъжни да постигнат в суровите условия на физическия свят.
към текста >>
Защото другите народи, които израснаха от тяхната
култура
, вече притежаваха голяма част от това, което, така да се каже, оплодява Аза и го изтласква навън във физическия свят, черпейки сили от Сетивната душа, Разсъдъчната душа и от самата Съзнателна душа.
Всичко онова, което римският народ предвождан от своя Архангел можа да постигне в името на общата европейска мисия, беше предназначено именно да утвърди човешкия Аз. Ето защо римляните изградиха преди всичко онова, което определя отношенията между Аза и другите Азове. Римският народ положи основите на частното право. Ето защо той стана и създател на юриспруденцията, която изцяло е изградена върху външните характеристики на Аза. Как Азът трябва да застане срещу другия Аз: Ето големият въпрос в мисията на римляните!
Защото другите народи, които израснаха от тяхната култура, вече притежаваха голяма част от това, което, така да се каже, оплодява Аза и го изтласква навън във физическия свят, черпейки сили от Сетивната душа, Разсъдъчната душа и от самата Съзнателна душа.
За тази цел бяха необходими всички онези изброени от официалната история смесвания на расите, които станаха в Италианския и Перинейския полуостров, в рамките на днешна Франция и днешна Великобритания: само и само да бъде изграден Азът тук на физическия план според различните нюанси, идващи от Сетивната душа, Разсъдъчната душа и Съзнателната душа. Ето в какво се заключаваше великата мисия на онези народи, които постепенно се обособиха в западните части на Европа.
към текста >>
Вече казахме: В древна Индия стана така, че първата следатлантска
култура
осъществи своето развитие главно в областта на етерното тяло, след като вече бяха налице съответните духовни сили.
И сега се налага да поставим въпроса: Как всъщност напредва мировата еволюция, за която говорим тези дни? Ако обърнем поглед към древните времена, ние ще открием ред забележителни факти.
Вече казахме: В древна Индия стана така, че първата следатлантска култура осъществи своето развитие главно в областта на етерното тяло, след като вече бяха налице съответните духовни сили.
Обаче имаше и други култури, които съхраниха традициите на древната, Атлантска култура и ги пренесоха в душите на следатлантското човечество. Докато от една страна индиецът овладяваше своето етерно тяло и с негова помощ изграждаше своя забележителен духовен живот, своята величествена култура, от друга страна ние имаме една култура, чиито корени черпят сили от Атлантската епоха и ги препращат в Следатлантската епоха, като по този начин се стига до другата страна на съзнанието за етерното тяло. Това е китайската култура. Вие ще вникнете в същността на китайската култура, само ако се съобразите с това обстоятелство и си припомните, че атлантската култура имаше непосредствено отношение към „Великия Дух“, за когото стана дума в предишните ни лекции, така че тази култура несъмнено има непосредствено отношение към най-висшите степени на мировата еволюция. Обаче тази култура все още оказва своите влияния върху днешните човешки тела по един съвсем различен начин.
към текста >>
Обаче имаше и други култури, които съхраниха традициите на древната, Атлантска
култура
и ги пренесоха в душите на следатлантското човечество.
И сега се налага да поставим въпроса: Как всъщност напредва мировата еволюция, за която говорим тези дни? Ако обърнем поглед към древните времена, ние ще открием ред забележителни факти. Вече казахме: В древна Индия стана така, че първата следатлантска култура осъществи своето развитие главно в областта на етерното тяло, след като вече бяха налице съответните духовни сили.
Обаче имаше и други култури, които съхраниха традициите на древната, Атлантска култура и ги пренесоха в душите на следатлантското човечество.
Докато от една страна индиецът овладяваше своето етерно тяло и с негова помощ изграждаше своя забележителен духовен живот, своята величествена култура, от друга страна ние имаме една култура, чиито корени черпят сили от Атлантската епоха и ги препращат в Следатлантската епоха, като по този начин се стига до другата страна на съзнанието за етерното тяло. Това е китайската култура. Вие ще вникнете в същността на китайската култура, само ако се съобразите с това обстоятелство и си припомните, че атлантската култура имаше непосредствено отношение към „Великия Дух“, за когото стана дума в предишните ни лекции, така че тази култура несъмнено има непосредствено отношение към най-висшите степени на мировата еволюция. Обаче тази култура все още оказва своите влияния върху днешните човешки тела по един съвсем различен начин. Ето защо е напълно разбираемо, че тъкмо в тези две култури един ден ще се сблъскат двете големи противоположности на Следатлантската епоха: Индийската култура, която в известен смисъл подлежи на по-нататъшно развитие, и китайската култура, която се оказа втвърдена и затворена в себе си, склонна да повтаря всичко онова, което беше присъщо за древната Атлантска епоха.
към текста >>
Докато от една страна индиецът овладяваше своето етерно тяло и с негова помощ изграждаше своя забележителен духовен живот, своята величествена
култура
, от друга страна ние имаме една
култура
, чиито корени черпят сили от Атлантската епоха и ги препращат в Следатлантската епоха, като по този начин се стига до другата страна на съзнанието за етерното тяло.
И сега се налага да поставим въпроса: Как всъщност напредва мировата еволюция, за която говорим тези дни? Ако обърнем поглед към древните времена, ние ще открием ред забележителни факти. Вече казахме: В древна Индия стана така, че първата следатлантска култура осъществи своето развитие главно в областта на етерното тяло, след като вече бяха налице съответните духовни сили. Обаче имаше и други култури, които съхраниха традициите на древната, Атлантска култура и ги пренесоха в душите на следатлантското човечество.
Докато от една страна индиецът овладяваше своето етерно тяло и с негова помощ изграждаше своя забележителен духовен живот, своята величествена култура, от друга страна ние имаме една култура, чиито корени черпят сили от Атлантската епоха и ги препращат в Следатлантската епоха, като по този начин се стига до другата страна на съзнанието за етерното тяло.
Това е китайската култура. Вие ще вникнете в същността на китайската култура, само ако се съобразите с това обстоятелство и си припомните, че атлантската култура имаше непосредствено отношение към „Великия Дух“, за когото стана дума в предишните ни лекции, така че тази култура несъмнено има непосредствено отношение към най-висшите степени на мировата еволюция. Обаче тази култура все още оказва своите влияния върху днешните човешки тела по един съвсем различен начин. Ето защо е напълно разбираемо, че тъкмо в тези две култури един ден ще се сблъскат двете големи противоположности на Следатлантската епоха: Индийската култура, която в известен смисъл подлежи на по-нататъшно развитие, и китайската култура, която се оказа втвърдена и затворена в себе си, склонна да повтаря всичко онова, което беше присъщо за древната Атлантска епоха. И колко могъщо е окултно-научно-поетичното впечатление, което се пробужда у нас, когато се замислим върху развитието на китайската цивилизация, върху Китайската стена, която опасва от всички страни онова, което идваше от древността и беше пренесено в Следатлантската епоха.
към текста >>
Това е китайската
култура
.
И сега се налага да поставим въпроса: Как всъщност напредва мировата еволюция, за която говорим тези дни? Ако обърнем поглед към древните времена, ние ще открием ред забележителни факти. Вече казахме: В древна Индия стана така, че първата следатлантска култура осъществи своето развитие главно в областта на етерното тяло, след като вече бяха налице съответните духовни сили. Обаче имаше и други култури, които съхраниха традициите на древната, Атлантска култура и ги пренесоха в душите на следатлантското човечество. Докато от една страна индиецът овладяваше своето етерно тяло и с негова помощ изграждаше своя забележителен духовен живот, своята величествена култура, от друга страна ние имаме една култура, чиито корени черпят сили от Атлантската епоха и ги препращат в Следатлантската епоха, като по този начин се стига до другата страна на съзнанието за етерното тяло.
Това е китайската култура.
Вие ще вникнете в същността на китайската култура, само ако се съобразите с това обстоятелство и си припомните, че атлантската култура имаше непосредствено отношение към „Великия Дух“, за когото стана дума в предишните ни лекции, така че тази култура несъмнено има непосредствено отношение към най-висшите степени на мировата еволюция. Обаче тази култура все още оказва своите влияния върху днешните човешки тела по един съвсем различен начин. Ето защо е напълно разбираемо, че тъкмо в тези две култури един ден ще се сблъскат двете големи противоположности на Следатлантската епоха: Индийската култура, която в известен смисъл подлежи на по-нататъшно развитие, и китайската култура, която се оказа втвърдена и затворена в себе си, склонна да повтаря всичко онова, което беше присъщо за древната Атлантска епоха. И колко могъщо е окултно-научно-поетичното впечатление, което се пробужда у нас, когато се замислим върху развитието на китайската цивилизация, върху Китайската стена, която опасва от всички страни онова, което идваше от древността и беше пренесено в Следатлантската епоха. Да, когато сравняваме Китайската стена с това, което съществуваше в древните времена, ние се изпълваме с едно много силно окултно-поетично усещане.
към текста >>
Вие ще вникнете в същността на китайската
култура
, само ако се съобразите с това обстоятелство и си припомните, че атлантската
култура
имаше непосредствено отношение към „Великия Дух“, за когото стана дума в предишните ни лекции, така че тази
култура
несъмнено има непосредствено отношение към най-висшите степени на мировата еволюция.
Ако обърнем поглед към древните времена, ние ще открием ред забележителни факти. Вече казахме: В древна Индия стана така, че първата следатлантска култура осъществи своето развитие главно в областта на етерното тяло, след като вече бяха налице съответните духовни сили. Обаче имаше и други култури, които съхраниха традициите на древната, Атлантска култура и ги пренесоха в душите на следатлантското човечество. Докато от една страна индиецът овладяваше своето етерно тяло и с негова помощ изграждаше своя забележителен духовен живот, своята величествена култура, от друга страна ние имаме една култура, чиито корени черпят сили от Атлантската епоха и ги препращат в Следатлантската епоха, като по този начин се стига до другата страна на съзнанието за етерното тяло. Това е китайската култура.
Вие ще вникнете в същността на китайската култура, само ако се съобразите с това обстоятелство и си припомните, че атлантската култура имаше непосредствено отношение към „Великия Дух“, за когото стана дума в предишните ни лекции, така че тази култура несъмнено има непосредствено отношение към най-висшите степени на мировата еволюция.
Обаче тази култура все още оказва своите влияния върху днешните човешки тела по един съвсем различен начин. Ето защо е напълно разбираемо, че тъкмо в тези две култури един ден ще се сблъскат двете големи противоположности на Следатлантската епоха: Индийската култура, която в известен смисъл подлежи на по-нататъшно развитие, и китайската култура, която се оказа втвърдена и затворена в себе си, склонна да повтаря всичко онова, което беше присъщо за древната Атлантска епоха. И колко могъщо е окултно-научно-поетичното впечатление, което се пробужда у нас, когато се замислим върху развитието на китайската цивилизация, върху Китайската стена, която опасва от всички страни онова, което идваше от древността и беше пренесено в Следатлантската епоха. Да, когато сравняваме Китайската стена с това, което съществуваше в древните времена, ние се изпълваме с едно много силно окултно-поетично усещане. Аз само загатвам за тези неща.
към текста >>
Обаче тази
култура
все още оказва своите влияния върху днешните човешки тела по един съвсем различен начин.
Вече казахме: В древна Индия стана така, че първата следатлантска култура осъществи своето развитие главно в областта на етерното тяло, след като вече бяха налице съответните духовни сили. Обаче имаше и други култури, които съхраниха традициите на древната, Атлантска култура и ги пренесоха в душите на следатлантското човечество. Докато от една страна индиецът овладяваше своето етерно тяло и с негова помощ изграждаше своя забележителен духовен живот, своята величествена култура, от друга страна ние имаме една култура, чиито корени черпят сили от Атлантската епоха и ги препращат в Следатлантската епоха, като по този начин се стига до другата страна на съзнанието за етерното тяло. Това е китайската култура. Вие ще вникнете в същността на китайската култура, само ако се съобразите с това обстоятелство и си припомните, че атлантската култура имаше непосредствено отношение към „Великия Дух“, за когото стана дума в предишните ни лекции, така че тази култура несъмнено има непосредствено отношение към най-висшите степени на мировата еволюция.
Обаче тази култура все още оказва своите влияния върху днешните човешки тела по един съвсем различен начин.
Ето защо е напълно разбираемо, че тъкмо в тези две култури един ден ще се сблъскат двете големи противоположности на Следатлантската епоха: Индийската култура, която в известен смисъл подлежи на по-нататъшно развитие, и китайската култура, която се оказа втвърдена и затворена в себе си, склонна да повтаря всичко онова, което беше присъщо за древната Атлантска епоха. И колко могъщо е окултно-научно-поетичното впечатление, което се пробужда у нас, когато се замислим върху развитието на китайската цивилизация, върху Китайската стена, която опасва от всички страни онова, което идваше от древността и беше пренесено в Следатлантската епоха. Да, когато сравняваме Китайската стена с това, което съществуваше в древните времена, ние се изпълваме с едно много силно окултно-поетично усещане. Аз само загатвам за тези неща. Но ако ги сравните с днешните научни изследвания, Вие ще установите тяхната изключителна важност.
към текста >>
Ето защо е напълно разбираемо, че тъкмо в тези две култури един ден ще се сблъскат двете големи противоположности на Следатлантската епоха: Индийската
култура
, която в известен смисъл подлежи на по-нататъшно развитие, и китайската
култура
, която се оказа втвърдена и затворена в себе си, склонна да повтаря всичко онова, което беше присъщо за древната Атлантска епоха.
Обаче имаше и други култури, които съхраниха традициите на древната, Атлантска култура и ги пренесоха в душите на следатлантското човечество. Докато от една страна индиецът овладяваше своето етерно тяло и с негова помощ изграждаше своя забележителен духовен живот, своята величествена култура, от друга страна ние имаме една култура, чиито корени черпят сили от Атлантската епоха и ги препращат в Следатлантската епоха, като по този начин се стига до другата страна на съзнанието за етерното тяло. Това е китайската култура. Вие ще вникнете в същността на китайската култура, само ако се съобразите с това обстоятелство и си припомните, че атлантската култура имаше непосредствено отношение към „Великия Дух“, за когото стана дума в предишните ни лекции, така че тази култура несъмнено има непосредствено отношение към най-висшите степени на мировата еволюция. Обаче тази култура все още оказва своите влияния върху днешните човешки тела по един съвсем различен начин.
Ето защо е напълно разбираемо, че тъкмо в тези две култури един ден ще се сблъскат двете големи противоположности на Следатлантската епоха: Индийската култура, която в известен смисъл подлежи на по-нататъшно развитие, и китайската култура, която се оказа втвърдена и затворена в себе си, склонна да повтаря всичко онова, което беше присъщо за древната Атлантска епоха.
И колко могъщо е окултно-научно-поетичното впечатление, което се пробужда у нас, когато се замислим върху развитието на китайската цивилизация, върху Китайската стена, която опасва от всички страни онова, което идваше от древността и беше пренесено в Следатлантската епоха. Да, когато сравняваме Китайската стена с това, което съществуваше в древните времена, ние се изпълваме с едно много силно окултно-поетично усещане. Аз само загатвам за тези неща. Но ако ги сравните с днешните научни изследвания, Вие ще установите тяхната изключителна важност.
към текста >>
А топлото морско течение, което минаваше над Шпицберген, охлаждаше се и слизаше надолу, китайците буквално пресъздадоха в лицето на своята
култура
, пренесена от Атлантската епоха и плътно затворена от спомената Китайска стена.
Вие се досещате, че днес съществуват само бегли следи от това морско течение, което наричаме Голфщром. Обаче навремето Голфщромът опасваше цялата Атлантида. И сега Вие разбирате, защо душевният живот на гърците изглеждаше като един вид спомен. В душите им например често се появяваше образът на Океана, който е един от спомените за древната Атлантска епоха. И техният мироглед не е толкова неправдоподобен, понеже черпеше своите образи от древната Атлантска епоха.
А топлото морско течение, което минаваше над Шпицберген, охлаждаше се и слизаше надолу, китайците буквално пресъздадоха в лицето на своята култура, пренесена от Атлантската епоха и плътно затворена от спомената Китайска стена.
Историческият елемент все още не съществуваше в атлантската култура. Ето защо и в китайската култура откриваме известни белези на неисторичност. Ето защо там откриваме нещо прединдийско, нещо, което идва направо от Атлантида.
към текста >>
Историческият елемент все още не съществуваше в атлантската
култура
.
Обаче навремето Голфщромът опасваше цялата Атлантида. И сега Вие разбирате, защо душевният живот на гърците изглеждаше като един вид спомен. В душите им например често се появяваше образът на Океана, който е един от спомените за древната Атлантска епоха. И техният мироглед не е толкова неправдоподобен, понеже черпеше своите образи от древната Атлантска епоха. А топлото морско течение, което минаваше над Шпицберген, охлаждаше се и слизаше надолу, китайците буквално пресъздадоха в лицето на своята култура, пренесена от Атлантската епоха и плътно затворена от спомената Китайска стена.
Историческият елемент все още не съществуваше в атлантската култура.
Ето защо и в китайската култура откриваме известни белези на неисторичност. Ето защо там откриваме нещо прединдийско, нещо, което идва направо от Атлантида.
към текста >>
Ето защо и в китайската
култура
откриваме известни белези на неисторичност.
И сега Вие разбирате, защо душевният живот на гърците изглеждаше като един вид спомен. В душите им например често се появяваше образът на Океана, който е един от спомените за древната Атлантска епоха. И техният мироглед не е толкова неправдоподобен, понеже черпеше своите образи от древната Атлантска епоха. А топлото морско течение, което минаваше над Шпицберген, охлаждаше се и слизаше надолу, китайците буквално пресъздадоха в лицето на своята култура, пренесена от Атлантската епоха и плътно затворена от спомената Китайска стена. Историческият елемент все още не съществуваше в атлантската култура.
Ето защо и в китайската култура откриваме известни белези на неисторичност.
Ето защо там откриваме нещо прединдийско, нещо, което идва направо от Атлантида.
към текста >>
Нека да си припомним, че етерното тяло беше формирано в хода на индийската
култура
, сетивното или астрално тяло в хода на персийската
култура
, Сетивната душа в хода на Египетско-халдейската
култура
, Разсъдъчната душа в хода на гръцко-латинската
култура
и Съзнателната душа в хода на нашата все още незавършена Пета културна епоха.
Нека сега да се върнем към северно-германския Дух на Народа и да проследим неговия по-нататъшен път. Какво би трябвало да се появи сега, когато един народ е възпитаван по такъв начин, че изгражда у себе си това, което наричаме Дух-Себе?
Нека да си припомним, че етерното тяло беше формирано в хода на индийската култура, сетивното или астрално тяло в хода на персийската култура, Сетивната душа в хода на Египетско-халдейската култура, Разсъдъчната душа в хода на гръцко-латинската култура и Съзнателната душа в хода на нашата все още незавършена Пета културна епоха.
После обаче предстои укрепването на Духа-Себе в съзнателната душа, така че Духът-Себе да засияе в Съзнателната душа, което следва да бъде разглеждано като задача на Шестата следатлантска епоха. И тази шеста култура, която отсега се очертава като култура на възприемчивостта във висшия смисъл на тази дума, защото тя е пропита с безкористното очакване на това, как Духът-Себе ще обхване цялата Съзнателна душа, се подготвя от народите на Западна Азия, както и от изтеглените напред славянски народи на Източна Европа. Тези славянски народи заедно с техните Архангели са изтеглени напред по ред причини, но най-важната от тях е, че всичко, което предстои да стане в бъдещето, предварително трябва да мине през определена подготовка, действително да бъде изтеглено напред, за да подготви елементите, които ще са нужни на бъдещата еволюция. И във висша степен интересно е да бъдат проучени тези изтеглени напред постове, които една подготвяща се Душа на Народа е изпратила в източния край на Европа, очаквайки следващата епоха. Ето в какво се състои своеобразието на славянските народи, които засега са разположени източно от нас.
към текста >>
И тази шеста
култура
, която отсега се очертава като
култура
на възприемчивостта във висшия смисъл на тази дума, защото тя е пропита с безкористното очакване на това, как Духът-Себе ще обхване цялата Съзнателна душа, се подготвя от народите на Западна Азия, както и от изтеглените напред славянски народи на Източна Европа.
Нека сега да се върнем към северно-германския Дух на Народа и да проследим неговия по-нататъшен път. Какво би трябвало да се появи сега, когато един народ е възпитаван по такъв начин, че изгражда у себе си това, което наричаме Дух-Себе? Нека да си припомним, че етерното тяло беше формирано в хода на индийската култура, сетивното или астрално тяло в хода на персийската култура, Сетивната душа в хода на Египетско-халдейската култура, Разсъдъчната душа в хода на гръцко-латинската култура и Съзнателната душа в хода на нашата все още незавършена Пета културна епоха. После обаче предстои укрепването на Духа-Себе в съзнателната душа, така че Духът-Себе да засияе в Съзнателната душа, което следва да бъде разглеждано като задача на Шестата следатлантска епоха.
И тази шеста култура, която отсега се очертава като култура на възприемчивостта във висшия смисъл на тази дума, защото тя е пропита с безкористното очакване на това, как Духът-Себе ще обхване цялата Съзнателна душа, се подготвя от народите на Западна Азия, както и от изтеглените напред славянски народи на Източна Европа.
Тези славянски народи заедно с техните Архангели са изтеглени напред по ред причини, но най-важната от тях е, че всичко, което предстои да стане в бъдещето, предварително трябва да мине през определена подготовка, действително да бъде изтеглено напред, за да подготви елементите, които ще са нужни на бъдещата еволюция. И във висша степен интересно е да бъдат проучени тези изтеглени напред постове, които една подготвяща се Душа на Народа е изпратила в източния край на Европа, очаквайки следващата епоха. Ето в какво се състои своеобразието на славянските народи, които засега са разположени източно от нас. Цялата им култура поражда у западноевропееца усещането за нещо предстоящо, и по един неповторим начин, чрез посредническата дарба на своите предни постове те възвестяват нещо, което по своя Дух е съвършено различно от каквато и да е митология. И би означавало пълно неразбиране на това, което се заражда в Източна Европа като една култура на очакването, като една култура на копнежа, ако се опитваме да я сравняваме с всичко онова, което носят у себе си западноевропейските народи, разполагащи с такива праволинейно протичащи импулси, които се коренят още в епохата на старото ясновидство.
към текста >>
Цялата им
култура
поражда у западноевропееца усещането за нещо предстоящо, и по един неповторим начин, чрез посредническата дарба на своите предни постове те възвестяват нещо, което по своя Дух е съвършено различно от каквато и да е митология.
После обаче предстои укрепването на Духа-Себе в съзнателната душа, така че Духът-Себе да засияе в Съзнателната душа, което следва да бъде разглеждано като задача на Шестата следатлантска епоха. И тази шеста култура, която отсега се очертава като култура на възприемчивостта във висшия смисъл на тази дума, защото тя е пропита с безкористното очакване на това, как Духът-Себе ще обхване цялата Съзнателна душа, се подготвя от народите на Западна Азия, както и от изтеглените напред славянски народи на Източна Европа. Тези славянски народи заедно с техните Архангели са изтеглени напред по ред причини, но най-важната от тях е, че всичко, което предстои да стане в бъдещето, предварително трябва да мине през определена подготовка, действително да бъде изтеглено напред, за да подготви елементите, които ще са нужни на бъдещата еволюция. И във висша степен интересно е да бъдат проучени тези изтеглени напред постове, които една подготвяща се Душа на Народа е изпратила в източния край на Европа, очаквайки следващата епоха. Ето в какво се състои своеобразието на славянските народи, които засега са разположени източно от нас.
Цялата им култура поражда у западноевропееца усещането за нещо предстоящо, и по един неповторим начин, чрез посредническата дарба на своите предни постове те възвестяват нещо, което по своя Дух е съвършено различно от каквато и да е митология.
И би означавало пълно неразбиране на това, което се заражда в Източна Европа като една култура на очакването, като една култура на копнежа, ако се опитваме да я сравняваме с всичко онова, което носят у себе си западноевропейските народи, разполагащи с такива праволинейно протичащи импулси, които се коренят още в епохата на старото ясновидство. Своебразието, характерно за Душата на източноевропейските народи, се проявява в цялото им отношение към висшите светове. Когато сравняваме това отношение, намира що израз в чудните образи на техните Богове, показващи висока степен на индивидуалност, с нашите митологии от Западна Европа, ние установяваме, че тук става дума за нещо съвършенно различно. И това отношение за става пред нас по такъв начин, че ние можем да сравняваме непосредственото влияние, идващо от Духа на Народите, с нашите собствени представи и мирогледи, и, следователно, да се подготвяме за разбирането на една нова, духовна, по-висша култура.
към текста >>
И би означавало пълно неразбиране на това, което се заражда в Източна Европа като една
култура
на очакването, като една
култура
на копнежа, ако се опитваме да я сравняваме с всичко онова, което носят у себе си западноевропейските народи, разполагащи с такива праволинейно протичащи импулси, които се коренят още в епохата на старото ясновидство.
И тази шеста култура, която отсега се очертава като култура на възприемчивостта във висшия смисъл на тази дума, защото тя е пропита с безкористното очакване на това, как Духът-Себе ще обхване цялата Съзнателна душа, се подготвя от народите на Западна Азия, както и от изтеглените напред славянски народи на Източна Европа. Тези славянски народи заедно с техните Архангели са изтеглени напред по ред причини, но най-важната от тях е, че всичко, което предстои да стане в бъдещето, предварително трябва да мине през определена подготовка, действително да бъде изтеглено напред, за да подготви елементите, които ще са нужни на бъдещата еволюция. И във висша степен интересно е да бъдат проучени тези изтеглени напред постове, които една подготвяща се Душа на Народа е изпратила в източния край на Европа, очаквайки следващата епоха. Ето в какво се състои своеобразието на славянските народи, които засега са разположени източно от нас. Цялата им култура поражда у западноевропееца усещането за нещо предстоящо, и по един неповторим начин, чрез посредническата дарба на своите предни постове те възвестяват нещо, което по своя Дух е съвършено различно от каквато и да е митология.
И би означавало пълно неразбиране на това, което се заражда в Източна Европа като една култура на очакването, като една култура на копнежа, ако се опитваме да я сравняваме с всичко онова, което носят у себе си западноевропейските народи, разполагащи с такива праволинейно протичащи импулси, които се коренят още в епохата на старото ясновидство.
Своебразието, характерно за Душата на източноевропейските народи, се проявява в цялото им отношение към висшите светове. Когато сравняваме това отношение, намира що израз в чудните образи на техните Богове, показващи висока степен на индивидуалност, с нашите митологии от Западна Европа, ние установяваме, че тук става дума за нещо съвършенно различно. И това отношение за става пред нас по такъв начин, че ние можем да сравняваме непосредственото влияние, идващо от Духа на Народите, с нашите собствени представи и мирогледи, и, следователно, да се подготвяме за разбирането на една нова, духовна, по-висша култура.
към текста >>
И това отношение за става пред нас по такъв начин, че ние можем да сравняваме непосредственото влияние, идващо от Духа на Народите, с нашите собствени представи и мирогледи, и, следователно, да се подготвяме за разбирането на една нова, духовна, по-висша
култура
.
Ето в какво се състои своеобразието на славянските народи, които засега са разположени източно от нас. Цялата им култура поражда у западноевропееца усещането за нещо предстоящо, и по един неповторим начин, чрез посредническата дарба на своите предни постове те възвестяват нещо, което по своя Дух е съвършено различно от каквато и да е митология. И би означавало пълно неразбиране на това, което се заражда в Източна Европа като една култура на очакването, като една култура на копнежа, ако се опитваме да я сравняваме с всичко онова, което носят у себе си западноевропейските народи, разполагащи с такива праволинейно протичащи импулси, които се коренят още в епохата на старото ясновидство. Своебразието, характерно за Душата на източноевропейските народи, се проявява в цялото им отношение към висшите светове. Когато сравняваме това отношение, намира що израз в чудните образи на техните Богове, показващи висока степен на индивидуалност, с нашите митологии от Западна Европа, ние установяваме, че тук става дума за нещо съвършенно различно.
И това отношение за става пред нас по такъв начин, че ние можем да сравняваме непосредственото влияние, идващо от Духа на Народите, с нашите собствени представи и мирогледи, и, следователно, да се подготвяме за разбирането на една нова, духовна, по-висша култура.
към текста >>
Извънредно забележително и във висша степен интересно е, как източният европеец показа своята възприемчивост за чистия Дух чрез факта, че той прие западно-европейската
култура
с едно безгранично доверие, пророчески загатвайки по този начин, че след време той ще се съедини и с нещо много по-велико.
Извънредно забележително и във висша степен интересно е, как източният европеец показа своята възприемчивост за чистия Дух чрез факта, че той прие западно-европейската култура с едно безгранично доверие, пророчески загатвайки по този начин, че след време той ще се съедини и с нещо много по-велико.
Ето защо лесно е да си обясним и слабия интерес, който той проявява към отделните подробности на западно-европейската култура. От нея той възприема същественото, а не второстепенното, именно защото се подготвя да усвои онова, което ще навлезе в човечеството като Дух-Себе. Особено интересно е да видим, как под влиянието на Изтока там можа да възникне едно понятие за Христос, което се оказа много по-издигнато, отколкото западното понятие за Христос, доколкото то не е плод на духовно-научните изследвания. От всички философи, стоящи далеч от Духовната наука, най-издигнатото понятие за Христос има руският философ Соловьов*24. Той има такова понятие за Христос, което може да бъде разбрано само от последователите на Духовната наука, понеже непрекъснато го развива, извисявайки го до една безкрайна перспектива и дава ясно да се разбере: това, което днешните хора знаят за Христос, е само началото, защото засега Христовият Импулс може да открие на човечеството само малка част от това, което съдържа в себе си.
към текста >>
Ето защо лесно е да си обясним и слабия интерес, който той проявява към отделните подробности на западно-европейската
култура
.
Извънредно забележително и във висша степен интересно е, как източният европеец показа своята възприемчивост за чистия Дух чрез факта, че той прие западно-европейската култура с едно безгранично доверие, пророчески загатвайки по този начин, че след време той ще се съедини и с нещо много по-велико.
Ето защо лесно е да си обясним и слабия интерес, който той проявява към отделните подробности на западно-европейската култура.
От нея той възприема същественото, а не второстепенното, именно защото се подготвя да усвои онова, което ще навлезе в човечеството като Дух-Себе. Особено интересно е да видим, как под влиянието на Изтока там можа да възникне едно понятие за Христос, което се оказа много по-издигнато, отколкото западното понятие за Христос, доколкото то не е плод на духовно-научните изследвания. От всички философи, стоящи далеч от Духовната наука, най-издигнатото понятие за Христос има руският философ Соловьов*24. Той има такова понятие за Христос, което може да бъде разбрано само от последователите на Духовната наука, понеже непрекъснато го развива, извисявайки го до една безкрайна перспектива и дава ясно да се разбере: това, което днешните хора знаят за Христос, е само началото, защото засега Христовият Импулс може да открие на човечеството само малка част от това, което съдържа в себе си. Ако обаче се замислим върху понятието за Христос, според както то е формулирано на пример от Хегел, ние ще установим: Хегел го схваща така, както може да го схване най-сублимираната Съзнателна душа.
към текста >>
Обаче всичко това се проявява при Соловьов като един вид пророчество, когато неговото понятие за Христос просветва и възвестява зората на новата
култура
.
Ето тъкмо тази двойнственост внася Соловьов в своето понятие за Христос и изрично подчертава: понятието за Христос има смисъл само тогава, когато приемем наличието на една божествена и на една човешка природа, и то не като някаква абстракция, а като едно органическо единство. Соловьов разбира и друго: В Христовото Същество ние трябва да виждаме два центъра на волята. Ако вземете теософските възгледи за истинското значение на Христовото Същество, които са възникнали не просто поради наличието на мисловните изводи, присъщи за индийците, а поради действителното духовно влияние на Индия, тогава Вие заставате пред един Христос, в чиито три тела е постигнат моментът на чувствата, моментът на мисленето и моментът на волята. В случая Вие имате една чисто човешка природа на чувства, мислене и воля, в която се потопяват божествените чувства, мислене и воля. Европейското човечество ще осмисли този факт едва след като навлезе в Шестата културна епоха.
Обаче всичко това се проявява при Соловьов като един вид пророчество, когато неговото понятие за Христос просветва и възвестява зората на новата култура.
Ето защо тази философия на източно-европейските народи се издига с великански крачки над всякакво хегелианство и кантианство, и ако човек се потопи в нейната атмосфера, той внезапно и ясно усеща зародишните кълнове на предстоящото развитие. И всичко това отива много по-далеч, защото хората усещат понятието за Христос, каквото е то при Соловьов, като един пророчески знак, като самата зора на Шестата следатлантска култура. По този начин цялото Христово Същество и цялото значение на Христовото Същество за философията са поставени в центъра на нещата, превръщайки се в нещо съвсем различно от това, което бихме могли да получим от западно-европейските понятия. Понятието за Христос, доколкото то не е извлечено от духовно-научното познание и не е схващано като жива субстанция, която трябва да се намеси като една духовна мъдрост във всяка област на държавата и обществото Христовата личност, която усещаме като една личност, на която служи всеки, доколкото той е „човек с Дух-Себе“, тази Христова личност е просто изваяна по един великолепен начин в различните тълкувания, които Соловьов дава относно Евангелието на Йоан и неговите встъпителни думи. И наистина, само в областта на духовно-научното познание може да се появи пълно разбиране за дълбочината, с която Соловьов изрича думите: „В началото беше Словото или Логосът“, и за онзи различен начин, по който тъкмо Евангелието на Йоан може да бъде обхванато от една философия, за която усещаме: Да, това е една покълваща философия и по един забележителен начин тя ни насочва към бъдещето!
към текста >>
И всичко това отива много по-далеч, защото хората усещат понятието за Христос, каквото е то при Соловьов, като един пророчески знак, като самата зора на Шестата следатлантска
култура
.
Ако вземете теософските възгледи за истинското значение на Христовото Същество, които са възникнали не просто поради наличието на мисловните изводи, присъщи за индийците, а поради действителното духовно влияние на Индия, тогава Вие заставате пред един Христос, в чиито три тела е постигнат моментът на чувствата, моментът на мисленето и моментът на волята. В случая Вие имате една чисто човешка природа на чувства, мислене и воля, в която се потопяват божествените чувства, мислене и воля. Европейското човечество ще осмисли този факт едва след като навлезе в Шестата културна епоха. Обаче всичко това се проявява при Соловьов като един вид пророчество, когато неговото понятие за Христос просветва и възвестява зората на новата култура. Ето защо тази философия на източно-европейските народи се издига с великански крачки над всякакво хегелианство и кантианство, и ако човек се потопи в нейната атмосфера, той внезапно и ясно усеща зародишните кълнове на предстоящото развитие.
И всичко това отива много по-далеч, защото хората усещат понятието за Христос, каквото е то при Соловьов, като един пророчески знак, като самата зора на Шестата следатлантска култура.
По този начин цялото Христово Същество и цялото значение на Христовото Същество за философията са поставени в центъра на нещата, превръщайки се в нещо съвсем различно от това, което бихме могли да получим от западно-европейските понятия. Понятието за Христос, доколкото то не е извлечено от духовно-научното познание и не е схващано като жива субстанция, която трябва да се намеси като една духовна мъдрост във всяка област на държавата и обществото Христовата личност, която усещаме като една личност, на която служи всеки, доколкото той е „човек с Дух-Себе“, тази Христова личност е просто изваяна по един великолепен начин в различните тълкувания, които Соловьов дава относно Евангелието на Йоан и неговите встъпителни думи. И наистина, само в областта на духовно-научното познание може да се появи пълно разбиране за дълбочината, с която Соловьов изрича думите: „В началото беше Словото или Логосът“, и за онзи различен начин, по който тъкмо Евангелието на Йоан може да бъде обхванато от една философия, за която усещаме: Да, това е една покълваща философия и по един забележителен начин тя ни насочва към бъдещето!
към текста >>
204.
11. Единадесета лекция, 17. Юни 1910. Нертус, Видар и новото Христово откровение.
GA_121 Отделните души на народите
А от духовното развитие на Петата следатлантска
култура
е постигната само определена част, така че предстои още много работа.
И така, от Залезът на Боговете просветва чудният образ на Видар, а като цяло, северно-германската митология ни изпълва с надежда за бъдещето. И доколкото усещаме себе си сродни именно с образа на Видар, когото се стремим да обхванем в неговата дълбока същност, ние се изпълваме и с една друга надежда: Че онова, което представлява основният нерв и живата есенция на всяка духовно-научна дейност, ще бъде подпомогнато от онези сили, с които Архангелът на северно-германския свят работи за духовното развитие на нашата епоха.
А от духовното развитие на Петата следатлантска култура е постигната само определена част, така че предстои още много работа.
И в тази духовна работа най-голям принос ще имат онези от северно-германските народи, които усещат в себе си елементарните, свежи народностни сили. Обаче този голям въпрос, така да се каже, стои открит в човешките души. Те сами трябва да решат дали да пристъпят към работа. През 20 век хората лесно могат да сгрешат, защото в известен смисъл всичко зависи от тяхната свободна воля. Ето защо нещата се свеждат до това, да имаме ясно разбиране за следващите събития.
към текста >>
Ние не правим разлика между Изтока и Запада; с отворени сърца ние приемаме както свещенните Риши и поразяващото величие на тяхната прадревна
култура
, така и персийската
култура
, а същото, естествено, се отнася за египетско-халдейската и за гръцко-латинската
култура
; ние приемаме със същата обективност и това, което израства от европейските културни традиции.
Още в мига, когато фактите биха показвали друго, ние следва да сме готови за друг вид действия. Единствено меродавни трябва да бъдат само фактите.Ние категорично отказваме да внасяме каквито и да е източни или западни влияния в това, което считаме за същинската жизнена сфера на нашата Духовна наука, и ако тези дни трябваше да издирим в северно-германския архангелски свят онова, което може да изиграе оплождаща роля за истинската Духовна наука, това се прави не заради един определен народ, а заради цялото човечество. Наистина това,което се дава на цялото човечество, това, което трябва да се даде на цялото човечество, може да извира от едно или друго място, но така или иначе то трябва да се даде на цялото човечество.
Ние не правим разлика между Изтока и Запада; с отворени сърца ние приемаме както свещенните Риши и поразяващото величие на тяхната прадревна култура, така и персийската култура, а същото, естествено, се отнася за египетско-халдейската и за гръцко-латинската култура; ние приемаме със същата обективност и това, което израства от европейските културни традиции.
Само вътрешната логика на фактите ни заставя да излагаме нещата така, както те прозвучаха в този лекционен цикъл.
към текста >>
Северно-германският Архангел ще обогати бъдещето на човешката
култура
именно с онези качества, които са му присъщи и който ние се опитахме да охарактеризираме, макар и приблизително.
Ето какво трябва да имаме предвид, когато размишляваме върху онзи Дух на Народа, който се проявява в европейския Север. Тук е в сила северно-германският Дух, дори и днес той да е все още скрит под повърхността на събитията; но така или иначе той се шири в Европа, и то в много по-голяма степен, отколкото си мислим обикновено. Когато има опасност от възниква не на някакъв спор между северните народи, на преден план излиза не въпросът, че една част от населението оспорва това, което другите народи искат от него, а фактът, че всеки отделен народ може да се издигне до волята за себепознание и тогава този народ задава въпроса: Какво е най-доброто, което може да произлезе от мен? И тогава, бих казал, над общия олтар на човечеството се излива само това, което служи за напредъка, за благото на цялото човечество. И все пак, силата на антропософските възгледи се крие в индивидуалните особености на човека.
Северно-германският Архангел ще обогати бъдещето на човешката култура именно с онези качества, които са му присъщи и който ние се опитахме да охарактеризираме, макар и приблизително.
Обаче за този Архангел е особено присъщо да предизвиква това, което през първата половина от Петата следатлантска културна епоха все още беше немислимо да се случи. Да, през втората половина той предизвиква именно това, което можа пророчески да просветне не другаде, а в славянската философия, в първичното усещане на славянските народи. И доколкото всичко това се намира в своя подготвителен стадий, първата половина на Петата следатлантска културна епоха е напълно оправдана от духовно-научна гледна точка. Първоначално, под формата на философия, там можа да възникне само един твърде сублимиран духовен възглед. Но за да се превърне в общочовешко достояние, той трябва да бъде напълно обхванат от народностните сили и, следователно, разбираем за останалите народи по Земята.
към текста >>
205.
12. Бележки
GA_121 Отделните души на народите
„
Култура
та изисква ариманизиране, само че човекът трябва да постави ариманическите сили на тяхното място и да не им позволява да се намесват по един смущаващ, трагичен начин в неговото мислене, в неговите имагинации, инспирации и интуиции.“ Изграждането на духовни възприемателни органи, съзнателното изживяване на Мистерията на Голгота и приемането на Христовия Импулс са основните помощни средства за хармонизирането, и в крайна сметка за спасението на тези Същества, които имат не само отрицателен, но и положителен принос в еволюцията на човека.
Проблематиката на съвременния човек до голяма степен се корени в неразпознаването на тези сили (виж схемата).
„Културата изисква ариманизиране, само че човекът трябва да постави ариманическите сили на тяхното място и да не им позволява да се намесват по един смущаващ, трагичен начин в неговото мислене, в неговите имагинации, инспирации и интуиции.“ Изграждането на духовни възприемателни органи, съзнателното изживяване на Мистерията на Голгота и приемането на Христовия Импулс са основните помощни средства за хармонизирането, и в крайна сметка за спасението на тези Същества, които имат не само отрицателен, но и положителен принос в еволюцията на човека.
към текста >>
Една теософия, която не разполага със средства за пълно разбиране на християнството, е напълно излишна за съвременната
култура
.“
Мария Щайнер пише: Ани Безант се превърна в инструмент на едно антихристиянско течение. През лятото на 1909 в Будапеща Р. Щайнер беше принуден да и каже, че тук техните пътища се разделят. След този разговор последва и официалното оттегляне на Антропософското Общество от Теософското Общество. Всъщност и тук се водеше една борба за и срещу Христос.
Една теософия, която не разполага със средства за пълно разбиране на християнството, е напълно излишна за съвременната култура.“
към текста >>
206.
1. СКАЗКА ПЪРВА
GA_122 Тайните на библейското сътворение на света
Защото днес вече от много души лъчезари в далечните кръгове на
култура
та на нашето съвремие душевното ехо, което е станало възможно благодарение на това, че тези идеи са проникнали в сърцата на нашите съвременници.
Вие бихте много се удивили, ако бихте сравнили уважението, което днес хората хранят към духовните сили и духовните работи на миналото от една или друга епоха, бихте много се удивили, ако сравнили това днешно уважение с онова, което е царувало в съзнанието на тогавашните съвременници. Днес хората лесно смесват начина, по който те мислят върху Гьоте, върху Шекспир, върху Данте, с това, което техните съвременници са били в състояние и способни да прозрат и обгърнат с поглед от духовните сили, които такива личности са внедрили в прогресиращия човешки дух. И особено като антропософи трябва да осъзнаем, че в неговото съвремие човекът най-малко може да оцени, колко важна, колко укрепващи са за душите духовните дела на съвременниците. Когато помислим, как бъдещето ще съди съвършено различно за нещата, отколкото може да стори това съвремието, тогава наистина можем да кажем, че появата на книгата "Великите посветени" ще бъде считана някога като имаща неимоверно голямо значение за духовното съдържание и за духовното задълбочаване на нашата епоха.
Защото днес вече от много души лъчезари в далечните кръгове на културата на нашето съвремие душевното ехо, което е станало възможно благодарение на това, че тези идеи са проникнали в сърцата на нашите съвременници.
И това ехо, този отклик е действително важен за нашите съвременници; защото за безброй хора той означава сигурност в живота, утеха и надежда в най-тежките моменти на този живот. И само когато разбираме да се радваме истински на такива велики дела на духа на нашето съвремие, само тогава можем да кажем, че носим в гърдите си антропософско чувствуване и антропософско настроение в по-голям стил. И от онези глъбини на душата, от които се просияли идеите на "Великите посветени", от тези глъбини са били изградени и оформени образите на драмата "Децата на Луцифер", които доставят пред очите на душата ни една голяма епоха на човечеството, една епоха, в която се сблъскват остарялото и новоразцъфтяващото се в развитието на света. И антропософите трябва да разберат, как в тази драма лъчезарят заедно две неща: човешкият живот, човешката работа и човешката дейност на физическото поле, както е представено чрез образите, които застават пред нас в "Децата на Луцифер"; и в тази работа, в това действие свети онова, което наричаме озарение от висшите светове. И като поставихме на сцената една драма, в която не само се показа, как стремежите на хората и силите на хората се коренят в сърцето и в главата, но и как в тях проникват вдъхновенията от свещените места, от центровете на посвещението в светилищата, как невидимите Същества разпалват и одухотворяват човешките сърца, като показахме това взаимно преплитане на свръхсетивните светове и на нашия сетивен свят, ние поставихме с това един граничен камък в нашето антропософско движение.
към текста >>
Рафаел и Микеланджело не са творили само за себе си: те са творили в отклик с онези, които са били изпълнени от онази
култура
, които са били способни да приемат това, което те са поверили на платното.
Защото и в началото на тазгодишния наш цикъл от сказки аз трябва да повторя: най-важното, най-същественото при едно такова мероприятие, това са сърцата на онези, които имат разбиране да предприемат едно такова дело. Тази е великата грешка на нашата епоха, че хората вярват, че може да бъде създадена една творба и тя трябва да действува. Защото не е само това, че в света съществуват такива велики творби на Рафаел или на Микеланджело: важното е в света да живеят сърца, да съществуват души, които могат да направят да оживее в тях очарованието от тези творби.
Рафаел и Микеланджело не са творили само за себе си: те са творили в отклик с онези, които са били изпълнени от онази култура, които са били способни да приемат това, което те са поверили на платното.
Нашата съвременна култура е хаотично; нашата съвременна култура няма никакво единство в чувствуването. Оставете най-великите творения на изкуството да действуват върху една такава култура: те ще остават сърцата незасегнати. Тази трябва да особеността на нашето Антропософско движение, че ние се събираме като един кръг от хора, в които живеят еднакви чувства, които се одушевяват от еднакви мисли, в които ще бъде възможно еднакво одухотворение. На подиума се разиграва една драма в образи, в сърцето на зрителите се разиграва една драма, чиито сили принадлежат на времето. Това, което сърцата са чувствували в залата на зрителите, което е пуснало корени във всяко сърце, то е едно семе за живота на бъдещето.
към текста >>
Нашата съвременна
култура
е хаотично; нашата съвременна
култура
няма никакво единство в чувствуването.
Защото и в началото на тазгодишния наш цикъл от сказки аз трябва да повторя: най-важното, най-същественото при едно такова мероприятие, това са сърцата на онези, които имат разбиране да предприемат едно такова дело. Тази е великата грешка на нашата епоха, че хората вярват, че може да бъде създадена една творба и тя трябва да действува. Защото не е само това, че в света съществуват такива велики творби на Рафаел или на Микеланджело: важното е в света да живеят сърца, да съществуват души, които могат да направят да оживее в тях очарованието от тези творби. Рафаел и Микеланджело не са творили само за себе си: те са творили в отклик с онези, които са били изпълнени от онази култура, които са били способни да приемат това, което те са поверили на платното.
Нашата съвременна култура е хаотично; нашата съвременна култура няма никакво единство в чувствуването.
Оставете най-великите творения на изкуството да действуват върху една такава култура: те ще остават сърцата незасегнати. Тази трябва да особеността на нашето Антропософско движение, че ние се събираме като един кръг от хора, в които живеят еднакви чувства, които се одушевяват от еднакви мисли, в които ще бъде възможно еднакво одухотворение. На подиума се разиграва една драма в образи, в сърцето на зрителите се разиграва една драма, чиито сили принадлежат на времето. Това, което сърцата са чувствували в залата на зрителите, което е пуснало корени във всяко сърце, то е едно семе за живота на бъдещето. Нека почувствуваме това, обични мои антропософски приятели, и нека преди всичко изпитаме не само едно задоволство това би било може би евтино -,нека почувствуваме отговорността, която с това поемаме върху нашите души.
към текста >>
Оставете най-великите творения на изкуството да действуват върху една такава
култура
: те ще остават сърцата незасегнати.
Защото и в началото на тазгодишния наш цикъл от сказки аз трябва да повторя: най-важното, най-същественото при едно такова мероприятие, това са сърцата на онези, които имат разбиране да предприемат едно такова дело. Тази е великата грешка на нашата епоха, че хората вярват, че може да бъде създадена една творба и тя трябва да действува. Защото не е само това, че в света съществуват такива велики творби на Рафаел или на Микеланджело: важното е в света да живеят сърца, да съществуват души, които могат да направят да оживее в тях очарованието от тези творби. Рафаел и Микеланджело не са творили само за себе си: те са творили в отклик с онези, които са били изпълнени от онази култура, които са били способни да приемат това, което те са поверили на платното. Нашата съвременна култура е хаотично; нашата съвременна култура няма никакво единство в чувствуването.
Оставете най-великите творения на изкуството да действуват върху една такава култура: те ще остават сърцата незасегнати.
Тази трябва да особеността на нашето Антропософско движение, че ние се събираме като един кръг от хора, в които живеят еднакви чувства, които се одушевяват от еднакви мисли, в които ще бъде възможно еднакво одухотворение. На подиума се разиграва една драма в образи, в сърцето на зрителите се разиграва една драма, чиито сили принадлежат на времето. Това, което сърцата са чувствували в залата на зрителите, което е пуснало корени във всяко сърце, то е едно семе за живота на бъдещето. Нека почувствуваме това, обични мои антропософски приятели, и нека преди всичко изпитаме не само едно задоволство това би било може би евтино -,нека почувствуваме отговорността, която с това поемаме върху нашите души. Онази отговорност, която казва: бъдете образец за това, което трябва да стане, което ще стане възможно; да бъде пропита съвременната епоха на човечеството от съзнанието, че тук на физическото поле човекът е посредник между физическите дела, физическото развитие, и това, което може да влее само чрез него от свърхсетивните светове долу в тези светове на физическото поле.
към текста >>
С този ако мога да кажа така крайъгълен камък на нашата антропософска дейност исках да кажа, как трябва да се разбира вливането на антропософските идеи, на антропософския живот в
култура
та.
С този ако мога да кажа така крайъгълен камък на нашата антропософска дейност исках да кажа, как трябва да се разбира вливането на антропософските идеи, на антропософския живот в културата.
И ако и днешното човечество не е още склонно да приема в останалата външна култура това, което може да се разлее от духовния живот, бихме искали да покажем поне в художествен образ, как може да се превърне в живот това, което се струи в душите като мисли, като вътрешен живот и прониква в душата. Такива чувства могат да се запалят при предчувствието, че от своето настояще човечеството все пак ще напредне към едно бъдеще, и което ще може да чувствува, как се разлива духовният живот отгоре надолу през духовните и душевни жили на хората върху физическото поле; че човечеството отива към една такава епоха, когато човекът ще се чувствува като посредник между духовния свят и физическия свят. За да може да се събуди това предчувствие, устроихме ние нашите театрални представления. И когато имаме едно такова предчувствие, тогава ние ще намерим също и възможността да възвърнем отново първичната светлина, първичния блясък на вече изтъркани думи, които даже застават пред душата на хората с една стойност на чувствата, които му дават възможност да разбере целия техен смисъл. Но никой не ще разбере величието, което се крие в думите от началото на Библията, ако дава на думите онзи израз, който те днес имат.
към текста >>
И ако и днешното човечество не е още склонно да приема в останалата външна
култура
това, което може да се разлее от духовния живот, бихме искали да покажем поне в художествен образ, как може да се превърне в живот това, което се струи в душите като мисли, като вътрешен живот и прониква в душата.
С този ако мога да кажа така крайъгълен камък на нашата антропософска дейност исках да кажа, как трябва да се разбира вливането на антропософските идеи, на антропософския живот в културата.
И ако и днешното човечество не е още склонно да приема в останалата външна култура това, което може да се разлее от духовния живот, бихме искали да покажем поне в художествен образ, как може да се превърне в живот това, което се струи в душите като мисли, като вътрешен живот и прониква в душата.
Такива чувства могат да се запалят при предчувствието, че от своето настояще човечеството все пак ще напредне към едно бъдеще, и което ще може да чувствува, как се разлива духовният живот отгоре надолу през духовните и душевни жили на хората върху физическото поле; че човечеството отива към една такава епоха, когато човекът ще се чувствува като посредник между духовния свят и физическия свят. За да може да се събуди това предчувствие, устроихме ние нашите театрални представления. И когато имаме едно такова предчувствие, тогава ние ще намерим също и възможността да възвърнем отново първичната светлина, първичния блясък на вече изтъркани думи, които даже застават пред душата на хората с една стойност на чувствата, които му дават възможност да разбере целия техен смисъл. Но никой не ще разбере величието, което се крие в думите от началото на Библията, ако дава на думите онзи израз, който те днес имат. Ние самите трябва да се издигнем с мислите до висините, до които показахме, че се издигна Йоханес Томасиус, там, където пулсира духовен живот, ако искаме да разберем физическия живот на Земята.
към текста >>
207.
1. Първа лекция, Берн, 1. Септември 1910
GA_123 Евангелието на Матей
На юг от тях беше Иран онази област, където съвсем рано възникна един съвършено друг импулс: Макар и с най-примитивни средства, но окриляни от човешката духовна сила, ние трябва да преобразим сетивния свят и да поставим началото на човешката
култура
.
На юг от тях беше Иран онази област, където съвсем рано възникна един съвършено друг импулс: Макар и с най-примитивни средства, но окриляни от човешката духовна сила, ние трябва да преобразим сетивния свят и да поставим началото на човешката култура.
към текста >>
208.
2. Втора лекция, 2. Септември 1910
GA_123 Евангелието на Матей
Ето как индивидуалността на този Заратустров ученик се прероди като великия основател на египетската
култура
, Хермес или Тот, в когото се въплъти астралното тяло на самия Заратустра.
Макар и рядко, в мировото развитие може да се случи така, че някои човешки обвивки да останат цели и непокътнати, благодарение на обстоятелството, че са поели в себе си цялата дълбочина на съответната индивидуалност. И така, астралното тяло на Заратустра остана запазено. Сега следва нещо много важно. Единият от учениците, който прие от Заратустра учението за пространството и тайните на онова, което едновременно изпълва нашето сетивно пространство, този ученик се прероди отново в онази личност, която историята познава като египетския Tom или Хермес. Този повторно инкарниран ученик на Заратустра така сочи окултното изследване призван да приеме облика на египетския Хермес или Тот, трябваше не само да утвърди в себе си всичко, което беше получил от Заратустра в една от предишните си инкарнации, но и да го усили поради факта, че у него беше вложено, влято, инфилтрирано не друго, а запазеното и непокътнато астрално тяло на самия Заратустра, според тогавашния обичай на свещените Мистерии.
Ето как индивидуалността на този Заратустров ученик се прероди като великия основател на египетската култура, Хермес или Тот, в когото се въплъти астралното тяло на самия Заратустра.
Следователно, в египетския Хермес ние направо имаме едно от свръхсетивните тела на Заратустра. И с това свръхсетивно тяло, както и с всичко, което донесе от ученичеството си при Заратустра, Хермес осъществи забележителния възход на египетската култура.
към текста >>
И с това свръхсетивно тяло, както и с всичко, което донесе от ученичеството си при Заратустра, Хермес осъществи забележителния възход на египетската
култура
.
Сега следва нещо много важно. Единият от учениците, който прие от Заратустра учението за пространството и тайните на онова, което едновременно изпълва нашето сетивно пространство, този ученик се прероди отново в онази личност, която историята познава като египетския Tom или Хермес. Този повторно инкарниран ученик на Заратустра така сочи окултното изследване призван да приеме облика на египетския Хермес или Тот, трябваше не само да утвърди в себе си всичко, което беше получил от Заратустра в една от предишните си инкарнации, но и да го усили поради факта, че у него беше вложено, влято, инфилтрирано не друго, а запазеното и непокътнато астрално тяло на самия Заратустра, според тогавашния обичай на свещените Мистерии. Ето как индивидуалността на този Заратустров ученик се прероди като великия основател на египетската култура, Хермес или Тот, в когото се въплъти астралното тяло на самия Заратустра. Следователно, в египетския Хермес ние направо имаме едно от свръхсетивните тела на Заратустра.
И с това свръхсетивно тяло, както и с всичко, което донесе от ученичеството си при Заратустра, Хермес осъществи забележителния възход на египетската култура.
към текста >>
Душевната същност на египетския народ влезе в досег с това, което можеше да даде Хермес, и така възникна египетската
култура
.
Но за да бъде постигнато това, което стана чрез този мисионер, чрез този пратеник на Заратустра, трябваше да е налице, естествено, и един подходящ за целта народ. Това, което Хермес, ученикът на Заратустра, възнамеряваше да постигне, можеше да намери плодородна почва само всред онези народи, които през след атлантските епохи поеха по-скоро южния път и се установиха в Източна Африка; тези народи до голяма степен бяха запазили част от атлантското ясновидство.
Душевната същност на египетския народ влезе в досег с това, което можеше да даде Хермес, и така възникна египетската култура.
към текста >>
Тази
култура
беше твърде особена.
Тази култура беше твърде особена.
Представете си само как всички тайни на „едновременното битие" и на успоредно съществуващите процеси, бяха поверени на Хермес от неговия учител Заратустра като едно безценно благо. По този начин Хермес получи най-важното от богатствата на Заратустра. Аз често съм подчертавал: най-същественото в учението на Заратустра беше, че Заратустра насочи вниманието на своите последователи към Слънчевото тяло, към външната светлина, към физическото светлинно тяло на Слънцето, за да има покаже, че това Слънчево тяло е само външната обвивка на едно висше духовно Същество. Следователно, Заратустра повери на Хермес това, което чрез пространството лежи в основите на цялата природа; което е монолитно и „едновременно", обаче непрекъснато напредва във времето, епоха след епоха, за да се прояви по строго определен начин във всяка една от тях. Това, което идва от Слънцето и напредва чрез Слънце то, ето какво владееше Хермес.
към текста >>
Но за един процес с такова решително значение за общочовешката еволюция е необходим не само посветеният, който полага основите на дадено културно направление; необходимо е и друго: това, което една толкова велика индивидуалност може да посади като зародиш на една
култура
, да попадне в съответния, или по-точно казано, в подходящия народ.
Но за един процес с такова решително значение за общочовешката еволюция е необходим не само посветеният, който полага основите на дадено културно направление; необходимо е и друго: това, което една толкова велика индивидуалност може да посади като зародиш на една култура, да попадне в съответния, или по-точно казано, в подходящия народ.
И когато разглеждаме народа-почва, в който попадна Мойсей, за да вложи в него онова, което той беше получил от Заратустра, ще бъде уместно да се занимаем с някои особености на самата Мойсеева мъдрост.
към текста >>
век и в хода на новата
култура
, която обаче е повтаряна безброй пъти в епохата на попивателната хартия, е, че всяка истина би трябвало да се формулира по най-прост и достъпен начин, и че тъкмо езикът, с неговите изразни форми, би бил подходящата мярка за това, дали някой притежава истината или не.
Най-голямата тривиалност, която изобщо е била изказвана в хода на 19.
век и в хода на новата култура, която обаче е повтаряна безброй пъти в епохата на попивателната хартия, е, че всяка истина би трябвало да се формулира по най-прост и достъпен начин, и че тъкмо езикът, с неговите изразни форми, би бил подходящата мярка за това, дали някой притежава истината или не.
Обаче подобно изказване означава, че този, който стои зад него, всъщност не притежава никаква истина, а само произволни твърдения, които е получил с помощта на езика в хода на годините. Разбира се, за такива хора езикът е напълно достатъчен и те нямат ни какво предчувствие за борбата, която понякога трябва да се води с езика. Ние се натъкваме на тази борба най-вече там, където трябва да бъде казано нещо велико и мощно, и душата често пъти бива разтърсвана от нейните измерения. Също в Мюнхен аз посочих как в розенкройцерската мистерийна драма „Портата на посвещението"*12, краят на първата сцена в „стаята за медитация", представлява една остра и сурова борба с езика. Думите, които йерофантът трябваше да каже на учениците, са нещо, което само отчасти може да бъде постигнато с безпомощния инструмент на езика.
към текста >>
Това, което той пося като мъдрост в западната
култура
, трябваше да напредне според характера на неговия народ.
Когато това, което става на Земята, отново се излъчва в пространството, тогава по пътя си към Слънцето то среща, най-напред, Меркурий. Обаче, ние знаем, че планетата, която официалната астрономия нарича Венера, според окултната терминология е Меркурий, и обратно, това, което официалната астрономия нарича Меркурий, в окултен смисъл то е Венера. Следователно, когато напускаме Земята и се насочваме към Слънцето, ние срещаме най-напред това, което е от Меркуриево естество, после това, което е от Венерино естество, и накрая срещаме Слънчевото естество. Ето защо в хода на вътрешните си душевни процеси, Мойсей трябваше да развие наследените от Заратустра качества по такъв начин, че в своя обратен път той отново да намери Слънчевото естество. С други думи, той трябваше да се развива до една определена степен.
Това, което той пося като мъдрост в западната култура, трябваше да напредне според характера на неговия народ.
Същественото за неговия път беше, че след като прие част от Хермесовата мъдрост той отново разви, макар и по обратен път, всичко онова, което Хермес директно изпращаше като радиални лъчи от Слънцето.
към текста >>
Той беше поставен на такова място в египетската
култура
, че всичко, което някога Заратустра му беше дал, сега отново просветна в неговата вътрешна същност.
Да повторим: Мойсей беше ученик на Заратустра.
Той беше поставен на такова място в египетската култура, че всичко, което някога Заратустра му беше дал, сега отново просветна в неговата вътрешна същност.
Обаче нещата се развиха по такъв начин, сякаш той не знаеше откъде просветна то в него, и се насочи към онова, което някога беше Слънце. В Египет той се насочи към Хермесовата мъдрост, която директно сваля това, което беше Заратустровата мъдрост, а не по неговия косвен, рефлекторен път. И след като беше приел достатъчно от нея, потокът на Мойсеевата мъдрост се разви по-нататък по един самостоятелен, директен път. След като през Давидовата епоха този Мойсеев поток основа един директен херметизъм, една самостоятелна наука и едно самостоятелно изкуство, сега той пое към Слънцето, от което беше излязъл първоначално, макар и в една смекчена форма.
към текста >>
209.
3. Трета лекция, 3. Септември 1910
GA_123 Евангелието на Матей
Вътрешният живот, какъвто човек води днес, протичащ в усещания, чувства, мисли и представи, и представляващ всъщност творческата страна на нашата
култура
, е бил нещо непознато за човека през първите периоди на Атлантската епоха.
Постепенно тази възможност угасна. С изгубването на старото ясновидство се затвори и достъпът до тези свръхсетивни възприятия. Обаче на тяхно място покълна нещо друго: Вътрешната сила на знанието, вътрешната сила на познанието. Едва сега човекът узря за вътрешен размисъл. Всичко, което днес в нашия буден живот наричаме „вътрешен размисъл" а това е практически нашият вътрешен живот, се разви едва след угасването на старото ясновидство.
Вътрешният живот, какъвто човек води днес, протичащ в усещания, чувства, мисли и представи, и представляващ всъщност творческата страна на нашата култура, е бил нещо непознато за човека през първите периоди на Атлантската епоха.
В междинните състояния между будност и сън, той живееше така да се каже като разлят в духовния свят; а сетивния свят той възприемаше като в мъгла; във всеки случай той беше напълно откъснат от разбирането, от вътрешните образи на външния живот. Следователно, наред с угасването на старото ясновидство, на преден план излезе сетивното възприемане на физическия свят.
към текста >>
Най-напред живя Заратустра и по свой неповторим начин даде импулса за следатлантското развитие, осъществено в Древно-персийската, в Иранската
култура
; после той отдаде своето астрално тяло, за да изведе на световната арена чрез Хермес следващата
култура
; а по-късно той се лиши, в полза на Мойсей, и от своето етерно тяло.
Най-напред живя Заратустра и по свой неповторим начин даде импулса за следатлантското развитие, осъществено в Древно-персийската, в Иранската култура; после той отдаде своето астрално тяло, за да изведе на световната арена чрез Хермес следващата култура; а по-късно той се лиши, в полза на Мойсей, и от своето етерно тяло.
Така той пожертвува две от своите телесни обвивки. Сега трябваше да му се предостави възможност да пожертвува и своето физическо тяло! Ето какво изискваше великата тайна на общочовешката еволюция: Едно същество да пожертвува и трите си тела! За Хермес, Заратустра беше пожертвувал своето астрално тяло, за Мойсей своето етерно тяло; третото, което му предстоеше, беше жертвата на физическото тяло. За целта бяха необходими специални приготовления, и те засягаха най-вече физическото тяло на Заратустра.
към текста >>
210.
4. Четвърта лекция, 4. Септември 1910
GA_123 Евангелието на Матей
от Атлантида към вътрешността на Азия, за да основе там следатлантска
култура
.
От моята книга „Тайната наука" Вие знаете, че в древната Атлантида имаше посветени, известни като „свещеници на оракулите", макар че в случая името не е важно. Аз посочих и друго: Един от тези велики посветени беше предводител на всички атлантски Оракули; като „Слънчев посветен", той стоеше над останалите мистерийни центрове, където се обучаваха Меркуриевите, Марсовите, Юпитеровите посветени и т.н. Обърнах внимание още и на следното: този велик Слънчев посветен, предводителят на Слънчевия Оракул, същевременно беше и предводител на най-изтъкнатата културна колония, която се придвижи от запад на изток, т.е.
от Атлантида към вътрешността на Азия, за да основе там следатлантска култура.
Да, този велик посветен се оттегли дълбоко във вътрешността на Азия, като предостави на онези големи мъдреци, които наричаме свещените Риши, възможността да се превърнат в Учители на своя народ. Същият този велик, тайнствен посветен предаде своето посвещение и на Заратустра или Зороастер.
към текста >>
По този начин те се превърнаха в предводители и Учители за народите на предведическата древно-индийска
култура
.
Впрочем индийските Риши получиха друг вид посвещение, различно от това на Заратустра, понеже техните задачи бяха съвсем различни. Тяхното посвещение се свеждаше до това, че напредвайки в своето душевно развитие те можеха, така да се каже, да изговарят от само себе си големите тайни на съществуванието.
По този начин те се превърнаха в предводители и Учители за народите на предведическата древно-индийска култура.
Имаше и още една подробност: макар и пораждано сега по изкуствен път, древното атлантско ясновидство отново оживя сред седемте Риши. Всеки един от седемте Риши разполагаше със своя определена област. Както мистерийните центрове, така и всеки от седемте Риши имаше своя специфична задача. И когато някой от седемте Риши се произнасяше за първичната мъдрост на света, всъщност говореше един цял „колегиум". Всички те бяха получили тази мъдрост от великия Слънчев посветен, който пренесе древната атлантска мъдрост от запад на изток, за да я предаде по един специален начин на онези, които трябваше да основат следатлантската култура.
към текста >>
Всички те бяха получили тази мъдрост от великия Слънчев посветен, който пренесе древната атлантска мъдрост от запад на изток, за да я предаде по един специален начин на онези, които трябваше да основат следатлантската
култура
.
По този начин те се превърнаха в предводители и Учители за народите на предведическата древно-индийска култура. Имаше и още една подробност: макар и пораждано сега по изкуствен път, древното атлантско ясновидство отново оживя сред седемте Риши. Всеки един от седемте Риши разполагаше със своя определена област. Както мистерийните центрове, така и всеки от седемте Риши имаше своя специфична задача. И когато някой от седемте Риши се произнасяше за първичната мъдрост на света, всъщност говореше един цял „колегиум".
Всички те бяха получили тази мъдрост от великия Слънчев посветен, който пренесе древната атлантска мъдрост от запад на изток, за да я предаде по един специален начин на онези, които трябваше да основат следатлантската култура.
Заратустра получи тази мъдрост по друг начин, което му позволи да се изяви по начина, посочен от мен.
към текста >>
Култура
та, която възникна след индийската, стана забележителна с това, че тя се стремеше да отпечата във външния свят всичко онова, което човекът съумяваше да постигне чрез своите духовни усилия.
И така, в известен смисъл, възгледите на Заратустра бяха напълно противоположни спрямо тези на древните Риши.
Културата, която възникна след индийската, стана забележителна с това, че тя се стремеше да отпечата във външния свят всичко онова, което човекът съумяваше да постигне чрез своите духовни усилия.
И ние видяхме също, как Заратустра успя да предаде на Хермес и Мойсей най-доброто, с което разполагаше. За да може Мойсеевата мъдрост да даде своите плодове, нейните семена трябваше да бъдат посети в онзи на род, чийто родоначалник беше Авраам. Защото Авраам беше първият, у когото бяха вложени физическите заложби за извоюване на Яхве-съзнанието; обаче той трябваше да се увери, че Богът, който чрез физическите познавателни сили се изявяваше вътре в него, говори със същия глас, с който говори и вечният, всепроникващ Бог на Мистериите, само че по един стеснен начин, именно за да бъде разбиран от него, от Авраам.
към текста >>
211.
6. Шеста лекция, 6. Септември 1910
GA_123 Евангелието на Матей
Знаем още, че той подготви цялата египетска
култура
на Хермес, като за тази цел пожертвува своето астрално тяло, което после беше прието от Хермес.
Ние вече споменахме за необикновения път, по който първоначално тръгна онази човешка индивидуалност, която се инкарнира в кръвта, чийто състав ни описва Евангелието на Матей. Ние знаем: великият Учител, познат под името Заратустра или Зороастер, проповядваше в източния свят онези неща, за които сме говори ли многократно; именно те бяха същинското основание за неговата инкарнация.
Знаем още, че той подготви цялата египетска култура на Хермес, като за тази цел пожертвува своето астрално тяло, което после беше прието от Хермес.
Знаем също, че той пожертвува и своето тогавашно етерно тяло, което беше предназначено за Мойсей, и че Мойсей осъществи културната си мисия чрез етерното тяло на Заратустра. Самият Заратустра можа да се инкарнира по-нататък в други астрални и етерни тела. Особено интересна за нас е Заратустровата инкарнация през шестото столетие преди нашето летоброене като Заратас или Назаратос, живял в древна Халдея, където негови ученици са били халдейските мъдреци и маги, както и най-забележителните еврейски окултни ученици по време на Вавилонското пленничество. За халдейските окултни школи следващите шест столетия бяха наситени с традициите и ритуалите, произлизащи от Заратустровата инкарнация в лицето на Заратас или Назаратос. Ето защо поколения наред от халдейски, вавилонски, асирийски и други окултни ученици, обитаващи земите на Азия, почитаха в най-висша степен името на този велик свой учител, Заратустра, в лицето на сегашната му инкарнация като Заратас или Назаратос.
към текста >>
212.
7. Седма лекция, 7. Септември 1910
GA_123 Евангелието на Матей
Този факт проличава дори от едно съвсем повърхностно историческо проследяване на определен период от време, в който някои способности все още не са развити, но ако заострите вниманието си как в хода на времето все нови и нови качества се вливат в човека, накрая Вие ще стигнете до нашата съвременна
култура
.
Ако искаме да разберем цялото значение на Христовото Събитие за еволюцията на човечеството, длъжни сме още веднъж да припомним един факт, добре познат на онези от Вас, които миналата година в Базел слушаха лекциите ми върху Евангелието на Лука. Налага се да припомним този факт още веднъж, понеже днес сме решили да поставим пред душевния си поглед най-съществените моменти от Христовото Събитие, за да можем през следващите дни да се съсредоточим, така да се каже, в детайлите на цялата картина, чиито основни линии ще на хвърляме именно днес. За да стигнем обаче до тези основни линии, необходимо е да си припомним един важен закон от еволюцията на човечеството, а именно, че в хода на развитието хората постигат все нови и нови способности, все по-високи и по-високи ако можем така да ги наречем степени на съвършенство.
Този факт проличава дори от едно съвсем повърхностно историческо проследяване на определен период от време, в който някои способности все още не са развити, но ако заострите вниманието си как в хода на времето все нови и нови качества се вливат в човека, накрая Вие ще стигнете до нашата съвременна култура.
Но за да може една строго определена способност да се пробуди в човешката природа и постепенно да се превърне в обща способност на всички хора, в една способност, която бих казал може да бъде овладяна от всеки в съответната епоха, за тази цел е необходимо съответната способност да се породи най-напред у някого, и то с изключителна сила.
към текста >>
213.
8. Осма лекция, 8. Септември 1910
GA_123 Евангелието на Матей
Едно посвещение, свеждащо се до такъв начин на пробуждане, че при потъването във физическото и етерното тяло, човешките възприемателни способности да не се отклоняват към външния физически свят, а да се ангажират в процесите на етерното и физическото тяло, едно посвещение от този род е съществувало във всички мистерийни центрове, опиращи се на древната египетска
култура
.
Едно посвещение, свеждащо се до такъв начин на пробуждане, че при потъването във физическото и етерното тяло, човешките възприемателни способности да не се отклоняват към външния физически свят, а да се ангажират в процесите на етерното и физическото тяло, едно посвещение от този род е съществувало във всички мистерийни центрове, опиращи се на древната египетска култура.
Окултните ученици, търсещи посвещение в стария смисъл на тази дума, т.е. в смисъл, че при него те бяха внимателно насочвани, за да избягват често срещаните при това посвещение опасности, в известен смисъл ставаха други хора, а именно хора, които в акта на посвещението можеха да прозират в духовния свят, различавайки на първо време онези духовни сили и Същества, които са включени в процесите на нашето физическо и етерно тяло.
към текста >>
214.
Езотеризмът в Евангелието на Маркo
GA_124-4 Езотеризмът в Евангелието на Маркo
Нека засега да разгледаме това, което наричаме
култура
: тя представлява това, което хората имат да научат, за да се развиват.
Нека засега да разгледаме това, което наричаме култура: тя представлява това, което хората имат да научат, за да се развиват.
Така всеки човек получава специфичните плодове на своята епоха, но също и тези на предходните епохи. Единствено това, което идва от Духа на Времето и от по-нисшите от него йерархии, може да бъде исторически съхранено, може да бъде обект на преподаване и обучение във времето. Това, което произлиза от царствата на природата, не може да бъде съхранено в традициите. Тези, които могат да проникнат в свръхестествените светове надминават, чрез тяхната свръхсетивна познавателна сила, сферата на Духа на времето и достигат до по-висши откровения. Тези последните идват от области отвъд Духа на времето, те имат по-голяма тежест от това, което идва от него и което действа върху хората по много особен начин.
към текста >>
Природата има сравнително една доста по-висша дейност от това, което ни е научила традицията от Моисей, от Заратустра, дотолкова доколкото това ни е предадено в съхранената форма от външната
култура
, от Духовете на времето и тези на народите.
Когато ни се представят тези духовни водачи на човечеството, които наричаме посветени и които не говорят, опирайки се на традициите, а черпят от един първоизточник, техните откровения са подобни на природните проявления. Но едно такова събитие, което може да действа по начина на един изгрев, ще загуби цялото си въздействие, ако бъде просто предадено от други хора.
Природата има сравнително една доста по-висша дейност от това, което ни е научила традицията от Моисей, от Заратустра, дотолкова доколкото това ни е предадено в съхранената форма от външната култура, от Духовете на времето и тези на народите.
Защото откровенията, направени от Моисей и Заратустра имаха отражение подобно на природното само тогава, когато извираха директно от свръхсетивни опитности. Първоизточните откровения, направени на човечеството, се представят по същия начин както посланията, предадени от природата. Ето защо те са с грандиозен характер. Но за да може той да бъде усетен, най-напред трябва да предусетим най-нисшата от Йерархиите, действаща в природните сили: Властите.
към текста >>
Тогава хората не не считаха за най-съществен плътския външен човек с неговите особености; те считаха като най-съществено у Орфей това, което успя да направи от него създателя, истинския водач на гръцката предхристиянска
култура
и те знаеха много добре, че неговият физически мозък, неговата нервна система не бяха неговите най-съществени елемени.
Какво би казал един съвременен човек, ако срещнеше едно човешко същество от типа на Орфей? Той би казал: Това е синът на тази майка и на този баща. Съвременната наука дори би направила евентуално изследвания върху неговите наследствени характеристики. Днес съществува една голяма книга, която показва всички наследствени качества на семейството на Гьоте и иска да направи от Гьоте сбора от тези характеристики. По времето на Орфей не се мислеше по този начин.
Тогава хората не не считаха за най-съществен плътския външен човек с неговите особености; те считаха като най-съществено у Орфей това, което успя да направи от него създателя, истинския водач на гръцката предхристиянска култура и те знаеха много добре, че неговият физически мозък, неговата нервна система не бяха неговите най-съществени елемени.
Това, което считахме за съществено беше, че той носеше в опитностите, които изживяваше, един елемент, произхождащ директно от свръхестествените светове и който се свърза с неговата видима личност, с един сетивен и физически елемент. Гъркът не виждаше в личността на Орфей плътският аспект, който идваше от майката и бащата, може би също и от дядото и бабата; за него това беше нещо вторично, това беше само един външен израз, една обвивка. За него същественото беше това, което идваше от един свръхсетивен свят и се беше свързало на физически план с един сетивен елемент. Гъркът си казваше: когато Орфей е пред мен, маловажно е това, че той е наследник на един баща и на една майка, това, което е важно е, че субстанцията на душата, която съставлява неговото интимно същество, произхожда от един свръхсетивен елемент, който никога не е имал нещо общо с физическия план и че върху този свръхсетивен елемент от неговата личност може да действа един физически и сетивен елемент, свързващ се с него, и това е един обмен, позволяван от състоянието, в което вече се намираха хората в онази епоха. Това е защото гърците виждаха в Орфей най-вече един чисто свръхсетивен елемент, който, казваха те, беше роден от една муза.
към текста >>
Трябва да усвоите това понятие: Човешкият Син, намиращ се в човека от момента, в който започват спомените му, с всичката
култура
, която той може да усвои.
И от факта на своята истинска природа човекът е разкъсан, убит от живота на физическия план, започващ от момента, който посочих. Погледнете сега този човек от физическия план, който със своето сегашно нормално съзнание се връща в спомените си до определен момент, отвъд който се намират трите години на детството. Този човек с нишката на своите спомени е така въвлечен във физическия свят, че той не може да понесе в себе си съществото на истинския Орфей и го разкъсва. Това е човешкият дух на нашата епоха, който ни показва до каква степен човекът може да бъде смесен с материята. Това е духът, наречен Син Човешки в смисъла на павликянското Християнство.
Трябва да усвоите това понятие: Човешкият Син, намиращ се в човека от момента, в който започват спомените му, с всичката култура, която той може да усвои.
Погледнете този човек и си представете това, което той би станал, ако все още се ползваше от всичко. получено от макрокосмоса в течение на своите първи години. През този период от детството става дума само за една база, защото човешкият Аз все още не е развит. Но ако тези макрокосмични сили идваха да оплодят един достигнал до зрялост човешки Аз, би се случило това, което стана за първи път в момента, в който Духът слезе в Исус от Назарет при кръщението в река Йордан: трите години на невинното детско развитие се смесиха с това, което е чисто човешко. Това стана на първо време.
към текста >>
215.
Лекция първа
GA_126 Окултна история
Така не можем да разбираме вече, да кажем, египетския Хермес, великия учител на египетската
култура
, не можем да разбираме Заратустра и още повече - Мойсей.
Когато се обръщаме назад, дори към египетско-халдейската епоха, разбира се, ние трябва да визираме тук по-древни епохи, то ние виждаме там хора, представляващи исторически личности, но ние не можем да ги разберем, ако ги приемаме за исторически личности в съвременния смисъл на думата. Когато говорим днес за исторически лица, ние, като хора от материалистическата епоха, сме убедени в това, че в хода на историята действат само импулси и намерения на дадените лица. Всъщност така можем да разбираме хората само от трите последни хилядолетия, тоест, хората от това хилядолетие, което завършва с рождението на Христос Исус, и след това хората от първото и второ християнско хилядолетие, в което ние самите се намираме. Платон2, Сократ3, може би също и Талес4 и Перикъл5 - това са хора, които можем още да разбираме като приличащи на нас. Но ако се върнем по-назад, то тази възможност да разбираме хората, се прекратява, ако ги разбираме само по аналогия с хората от настоящето време.
Така не можем да разбираме вече, да кажем, египетския Хермес, великия учител на египетската култура, не можем да разбираме Заратустра и още повече - Мойсей.
Когато излизаме извън пределите на хилядолетието, предшестващо християнското летоброене, то сме длъжни вече да се съобразяваме с това, че навсякъде, където имаме работа с исторически личности, зад тях стоят по-високи индивидуалности, по-високи йерархии; човешките личности са като обсебени от тях, разбира се, в добрия смисъл на думата. И тука се открива своеобразно явление, без познаването на което не можем да разберем хода на историческото развитие.
към текста >>
Той действително му се явява и от разговора, който тогава протича, ние узнаваме по какъв начин е могло да възникне съзнание, свързано с духовния свят, за
култура
та на египетско-халдейската епоха.
Гилгамеш иска да се подложи на това изпитание, но заспива много скоро. Тогава жената на Ксисуфр пече седем мистически хляба, които чрез приемането им трябвало да заменят това, което е трябвало да се завоюва в седемте нощи и шестте дни. И ето, с тези своеобразни еликсири на живота Гилгамеш се отправя по-нататък. Той преминава през нещо като потапяне в кладенец на младостта и пак достига до бреговете на своята родина, която се простира около Тигър и Ефрат. Змия отмъква силата на еликсира на живота и той без този еликсир идва в своята страна, но все пак със съзнанието, че съществува безсмъртие, и изпълнен с мъка, вижда все пак духа на Енкиду.
Той действително му се явява и от разговора, който тогава протича, ние узнаваме по какъв начин е могло да възникне съзнание, свързано с духовния свят, за културата на египетско-халдейската епоха.
Много важни са тези отношения на Гилгамеш и Енкиду.
към текста >>
Ние виждаме, от една страна, в Гилгамеш, истинския основател на халдейско-вавилонската
култура
и действащата зад него божествено-духовна същност, разновидност на дух на Огъня, и след това редом с него друга индивидуалност, млада душа, Енкиду, индивидуалност, която чак по-късно се е спуснала в земно въплъщение.
Външно Енкиду е изобразен облечен в животинска кожа. С това ни се показва неговата дивост, но пък благодарение на тази дивост той, от една страна, е надарен още с древното ясновидство, а от друга страна, той е млада душа, която е преминала много по-малко инкарнации от другите, стоящи на върха на развитието души. По такъв начин Гилгамеш ни представя същност, която е узряла за посвещение, но не е могла да достигне това посвещение, защото пътят на Запад е път към посвещение, който не е бил изминат до края.
Ние виждаме, от една страна, в Гилгамеш, истинския основател на халдейско-вавилонската култура и действащата зад него божествено-духовна същност, разновидност на дух на Огъня, и след това редом с него друга индивидуалност, млада душа, Енкиду, индивидуалност, която чак по-късно се е спуснала в земно въплъщение.
(Ако вие погледнете във "Въведение в тайната наука", ще видите, че индивидуалностите постепенно са се спуснали от планетите.)
към текста >>
От обмяната на това, което знаят тези двамата, зависи вавилонско-халдейската
култура
и ние виждаме, че цялата вавилонско-халдейска
култура
е производна на това, което идва от Гилгамеш и Енкиду.
От обмяната на това, което знаят тези двамата, зависи вавилонско-халдейската култура и ние виждаме, че цялата вавилонско-халдейска култура е производна на това, което идва от Гилгамеш и Енкиду.
В халдейско-вавилонската култура се включват ясновиждането на бого-човека Гилгамеш и ясновиждането на младата душа Енкиду. Този процес, в който двамата са необходими един на друг и действат заедно, се отразява в по-късния, четвърти културен период, в гръко-римския, при това на физически план. Пълното разбиране на такова отражение ние достигаме наистина само постепенно. По такъв начин по-духовният процес се отразява на физически план, когато човечеството се спусна много дълбоко надолу, когато то вече не чувства съпринадлежността на човешката личност и духовно-божествения свят.
към текста >>
В халдейско-вавилонската
култура
се включват ясновиждането на бого-човека Гилгамеш и ясновиждането на младата душа Енкиду.
От обмяната на това, което знаят тези двамата, зависи вавилонско-халдейската култура и ние виждаме, че цялата вавилонско-халдейска култура е производна на това, което идва от Гилгамеш и Енкиду.
В халдейско-вавилонската култура се включват ясновиждането на бого-човека Гилгамеш и ясновиждането на младата душа Енкиду.
Този процес, в който двамата са необходими един на друг и действат заедно, се отразява в по-късния, четвърти културен период, в гръко-римския, при това на физически план. Пълното разбиране на такова отражение ние достигаме наистина само постепенно. По такъв начин по-духовният процес се отразява на физически план, когато човечеството се спусна много дълбоко надолу, когато то вече не чувства съпринадлежността на човешката личност и духовно-божествения свят.
към текста >>
И в същия този ден, когато човек само за това, да се запомни името му от потомците, хвърля факел в храма на светилището, в същия този ден се ражда човек, който на същата тази земя, на която трябва да бъде преодоляна чисто личностната
култура
, е направил най-много за
култура
та, основана на личността.
Тези тайни на божествено-духовния свят са се охранявали в мистерийните центрове. Така например, много от древните свещени тайни, които са възвестявали за връзката на човешката душа с божествено-духовните светове, са се пазили в мистериите на Диана от Ефес и в ефеския храм. Там е имало много от това, което е било вече неразбираемо за епохата, която се обърнала към човешката личност. И като знамение за неразбирането от чисто външната личност на всичко това, което си оставало духовно, стои пред нас наполовина митическата фигура на Херострат, който вижда само най-външното в личността; Херострат, който хвърля в храма на ефеското светилище запален факел. Сблъсъкът на личността с това, което е останало от древните духовни времена, ни показва тази постъпка.
И в същия този ден, когато човек само за това, да се запомни името му от потомците, хвърля факел в храма на светилището, в същия този ден се ражда човек, който на същата тази земя, на която трябва да бъде преодоляна чисто личностната култура, е направил най-много за културата, основана на личността.
Херострат хвърля факел в същия ден, когато се ражда Александър Велики11, човек, който е целият личност12. Така застава пред нас Александър Велики като сянка на Гилгамеш. Зад това се крие дълбока истина. Като сянка на Гилгамеш стои Александър Велики в четвъртия, гръко-римски период, като проекция на духовното на физически план. И Енкиду, проектиран на физически план - това е Аристотел13, учителят на Александър Велики!
към текста >>
И ние виждаме, как Александър Велики пренася това, което е било дадено от Гилгамеш на халдейско-вавилонската
култура
, в първата третина от четвъртия следатлантски период, но преведено на законите на физическия план.
Колкото и да е учудващо, Александър и Аристотел стоят един до друг подобно на Гилгамеш и Енкиду.
И ние виждаме, как Александър Велики пренася това, което е било дадено от Гилгамеш на халдейско-вавилонската култура, в първата третина от четвъртия следатлантски период, но преведено на законите на физическия план.
Като последствие от действията на Александър Велики, това по чудесен начин се изразява във факта, че на това място, където се е намирала арената на египетско-халдейската култура, се основава Александрия14, за да бъде разположена като в центъра, точно там, където така мощно е бил представен третият, египетско-вавилонско-халдейски период. И всичко е трябвало да се срещне в този Александрийски център на културата. Там, действително, постепенно се събрали всички културни течения на следатлантската епоха, които е трябвало да се срещнат. Те като в център се срещнали именно в Александрия, на това място, което е установено на арената на третия културен период, но има характер на четвърти период. Александрия преживяла възникването на християнството.
към текста >>
Като последствие от действията на Александър Велики, това по чудесен начин се изразява във факта, че на това място, където се е намирала арената на египетско-халдейската
култура
, се основава Александрия14, за да бъде разположена като в центъра, точно там, където така мощно е бил представен третият, египетско-вавилонско-халдейски период.
Колкото и да е учудващо, Александър и Аристотел стоят един до друг подобно на Гилгамеш и Енкиду. И ние виждаме, как Александър Велики пренася това, което е било дадено от Гилгамеш на халдейско-вавилонската култура, в първата третина от четвъртия следатлантски период, но преведено на законите на физическия план.
Като последствие от действията на Александър Велики, това по чудесен начин се изразява във факта, че на това място, където се е намирала арената на египетско-халдейската култура, се основава Александрия14, за да бъде разположена като в центъра, точно там, където така мощно е бил представен третият, египетско-вавилонско-халдейски период.
И всичко е трябвало да се срещне в този Александрийски център на културата. Там, действително, постепенно се събрали всички културни течения на следатлантската епоха, които е трябвало да се срещнат. Те като в център се срещнали именно в Александрия, на това място, което е установено на арената на третия културен период, но има характер на четвърти период. Александрия преживяла възникването на християнството. Да, и най-важните за четвъртия културен период неща се развили в Александрия чак тогава, когато християнството вече го е имало.
към текста >>
И всичко е трябвало да се срещне в този Александрийски център на
култура
та.
Колкото и да е учудващо, Александър и Аристотел стоят един до друг подобно на Гилгамеш и Енкиду. И ние виждаме, как Александър Велики пренася това, което е било дадено от Гилгамеш на халдейско-вавилонската култура, в първата третина от четвъртия следатлантски период, но преведено на законите на физическия план. Като последствие от действията на Александър Велики, това по чудесен начин се изразява във факта, че на това място, където се е намирала арената на египетско-халдейската култура, се основава Александрия14, за да бъде разположена като в центъра, точно там, където така мощно е бил представен третият, египетско-вавилонско-халдейски период.
И всичко е трябвало да се срещне в този Александрийски център на културата.
Там, действително, постепенно се събрали всички културни течения на следатлантската епоха, които е трябвало да се срещнат. Те като в център се срещнали именно в Александрия, на това място, което е установено на арената на третия културен период, но има характер на четвърти период. Александрия преживяла възникването на християнството. Да, и най-важните за четвъртия културен период неща се развили в Александрия чак тогава, когато християнството вече го е имало. Там действали велики учени, там се сливали преди всичко трите най-съществени културни течения: древно езическо-гръцкото, християнското и мойсеево-еврейското.
към текста >>
И би било немислимо, ако
култура
та на Александрия, построена изцяло на личността, би могла да бъде приведена в действие по друг начин, освен чрез същество, обхванато от личностното начало, какъвто е бил Александър Велики.
И би било немислимо, ако културата на Александрия, построена изцяло на личността, би могла да бъде приведена в действие по друг начин, освен чрез същество, обхванато от личностното начало, какъвто е бил Александър Велики.
Защото чрез Александрия, чрез този културен център всичко това, което по-рано е било свръхлично, което по-рано се е издигало от човешката личност към висшите духовни светове, приело личен характер. Личностите, които се намират тук пред нас, имат, така да се каже, всичко в себе си; отсега нататък ние вече много малко виждаме силите, които от висшите йерархии ги направляват и ги поставят на тяхното място. Всички различни мъдреци и философи, действащи в Александрия, представят древната мъдрост, изцяло пренесена в човешки-личното; от тях навсякъде звучи личното. В това е особеното: всичко, което в древното езичество е било обяснявано благодарение на това, че винаги се е казвало как боговете се спускали долу и се съединявали с човешките дъщери, за да произлязат героите, в Александрия се пренася в личната активност на човека. Какви форми е приело в Александрия юдейството, културата на Мойсей, ние можем да видим от това, което ни показва епохата, когато християнството вече е съществувало.
към текста >>
Какви форми е приело в Александрия юдейството,
култура
та на Мойсей, ние можем да видим от това, което ни показва епохата, когато християнството вече е съществувало.
И би било немислимо, ако културата на Александрия, построена изцяло на личността, би могла да бъде приведена в действие по друг начин, освен чрез същество, обхванато от личностното начало, какъвто е бил Александър Велики. Защото чрез Александрия, чрез този културен център всичко това, което по-рано е било свръхлично, което по-рано се е издигало от човешката личност към висшите духовни светове, приело личен характер. Личностите, които се намират тук пред нас, имат, така да се каже, всичко в себе си; отсега нататък ние вече много малко виждаме силите, които от висшите йерархии ги направляват и ги поставят на тяхното място. Всички различни мъдреци и философи, действащи в Александрия, представят древната мъдрост, изцяло пренесена в човешки-личното; от тях навсякъде звучи личното. В това е особеното: всичко, което в древното езичество е било обяснявано благодарение на това, че винаги се е казвало как боговете се спускали долу и се съединявали с човешките дъщери, за да произлязат героите, в Александрия се пренася в личната активност на човека.
Какви форми е приело в Александрия юдейството, културата на Мойсей, ние можем да видим от това, което ни показва епохата, когато християнството вече е съществувало.
Няма вече нищо от тези дълбоки постижения на връзките на света на хората с духовния свят, както това все пак е било във времената на пророците, както това още може да се намери даже в последните две столетия до началото на нашето летоброене. В юдейството всичко също станало лично. Това са все същите разумни хора с необикновена сила за проникване в тайните на древните мистерии, но - всичко е станало лично, в Александрия действат личности. И християнството се появява в Александрия отначало, може да се каже, като че ли в изкривена, детска степен. Християнството, призовано да води личното в човека, все по-високо към свръхличното, се появява особено силно в Александрия.
към текста >>
216.
Лекция втора
GA_126 Окултна история
Окултно-исторически ние трябва да виждаме в тях личности, които стоят на изходния пункт на това, което ние наричаме вавилонска, халдейска
култура
.
Вчера аз ви показах, как във важния мит на вавилонско-халдейската епоха се посочва въздействието на духовните светове върху хората, от които е зависело много в хода на историята в третия от нашите следатлантски периоди, зависело е много в хода на целия исторически процес в древна Халдея, в древна Вавилония. Но сега ние трябва да разгледаме, разбира се, също от гледна точка на окултната наука, тези две личности, които се крият зад легендарните имена Гилгамеш и Енкиду.
Окултно-исторически ние трябва да виждаме в тях личности, които стоят на изходния пункт на това, което ние наричаме вавилонска, халдейска култура.
Това, което е могло да дойде от тях като импулси, ние намираме отново в развитието на духовната култура на древен Вавилон и Халдея. Гилгамеш е бил личност, имаща зад себе си много инкарнации от такъв род, че тази личност можем да наречем стара душа в развитието на човечеството.
към текста >>
Това, което е могло да дойде от тях като импулси, ние намираме отново в развитието на духовната
култура
на древен Вавилон и Халдея.
Вчера аз ви показах, как във важния мит на вавилонско-халдейската епоха се посочва въздействието на духовните светове върху хората, от които е зависело много в хода на историята в третия от нашите следатлантски периоди, зависело е много в хода на целия исторически процес в древна Халдея, в древна Вавилония. Но сега ние трябва да разгледаме, разбира се, също от гледна точка на окултната наука, тези две личности, които се крият зад легендарните имена Гилгамеш и Енкиду. Окултно-исторически ние трябва да виждаме в тях личности, които стоят на изходния пункт на това, което ние наричаме вавилонска, халдейска култура.
Това, което е могло да дойде от тях като импулси, ние намираме отново в развитието на духовната култура на древен Вавилон и Халдея.
Гилгамеш е бил личност, имаща зад себе си много инкарнации от такъв род, че тази личност можем да наречем стара душа в развитието на човечеството.
към текста >>
Стара душа е била тази индивидуалност, която се крие зад името Гилгамеш, и по-млада - тази, която е била въплътена в Енкиду в началото на вавилонската
култура
.
Вие вече знаете от "Въведение в тайната наука", че в лемурийския период от земното развитие само малко хора издържали случилите се събития на самата Земя, само малко са останали на Земята по време на лемурийския период; че голяма част от душите, преди още да е започнала опасността от мумифициране на всичко човешко, се издигнала от Земята към другите планети, живяла по-нататък на Марс, Сатурн, Венера, Юпитер и така нататък; че след това, от края на лемурийския период и по време на атлантския период тези души постепенно отново се спуснали на Земята, за да се въплъщават в земни тела в изменилите се условия и да се появяват в нови инкарнации. Така че ние имаме души, които сравнително рано се спуснали от планетите, и други, които се спуснали по-късно, в по-късни епохи на атлантското развитие. Първите, тези, които се спуснали по-рано, имат зад себе си повече инкарнации на земята, от тези, които се спуснали по-късно, и затова в противоположност на първите ние можем да наречем тези души млади души, души, които, по-малко са възприели в себе си.
Стара душа е била тази индивидуалност, която се крие зад името Гилгамеш, и по-млада - тази, която е била въплътена в Енкиду в началото на вавилонската култура.
Да, относно по-голямата и по-малката възраст на човешките души се открива, може да се каже, даже за изумление на окултиста, нещо удивително.
към текста >>
Такава стара душа е такава по природа, че рано обхваща не само това, което се явява като елемент, фактор на съвременната
култура
, но и това, което, като културни възможности, влиза в настоящето и позволява да се надзърне в далечните перспективи на бъдещето.
И може би даже е доказано, че предшестващото въплъщение на много личности, за които трудно бихме предположили това, определено е протекло сред диваците. Да, така пак говорят фактите! Всичко това трябва да се усвои, защото това е така. Разбира се, това не намалява значението на съжденията, които ние имаме за обкръжаващия ни свят, тяхната ценност; още повече това трябва да се приеме за общото разбиране на онова, за което става дума. В този смисъл в древен Вавилон ние имаме работа в Енкиду с млада душа, а в Гилгамеш - със стара.
Такава стара душа е такава по природа, че рано обхваща не само това, което се явява като елемент, фактор на съвременната култура, но и това, което, като културни възможности, влиза в настоящето и позволява да се надзърне в далечните перспективи на бъдещето.
към текста >>
Но това показва изследването; и макар че духовното изследване не трябва да се употребява за преобръщане на оценките и надсмиване над това, което принадлежи на нашата
култура
, все пак истината трябва да се гледа право в очите.
Нека да възразят в отговор на обяснението, че често толкова ниско ценените теософи в болшинството случаи са по-стари души, от тези, които четат академични лекции.
Но това показва изследването; и макар че духовното изследване не трябва да се употребява за преобръщане на оценките и надсмиване над това, което принадлежи на нашата култура, все пак истината трябва да се гледа право в очите.
към текста >>
Чрез определено посвещение, чрез съобщаването на това, което би могло да бъде получено само посредством посвещение, трябваше да бъде дадено на Гилгамеш това, което го направило способен да даде фермента за вавилонската
култура
.
Така, Гилгамеш е бил личност, която, по силата на своята душевна конституция, е била свързана с това, което е принадлежало към най-напредничавите духовни елементи и духовни фактори на онова време; с това, което за своето време е светило далеч в бъдещето, което и тогава е можело да се достигне само с това, че подобна личност е преминала посвещение от определен род.
Чрез определено посвещение, чрез съобщаването на това, което би могло да бъде получено само посредством посвещение, трябваше да бъде дадено на Гилгамеш това, което го направило способен да даде фермента за вавилонската култура.
И така, той трябваше да премине посвещение до известна степен.
към текста >>
Следователно, това, което ставало в душата на Гилгамеш и чрез което той за пръв път получил тази вътрешна проникновеност, тази вътрешна пълнота на душата, от която се нуждаел, за да стане основател на вавилонската
култура
, всичко това ни се изобразява във възвръщането към известно ясновиждане, в издигане към свръхсетивните светове, което до известна степен било изгубено от него, понеже бил стара душа.
Тогава е станало това, което е изобразено в мита, той почва да брани това, което по околен път, чрез Енкиду, му разкрила богинята на града, той отправя упреци към своята душа. В мита се говори, че той упреква богинята за нейните познанства, защото той ревнува от тези познанства. Той видял, така да се каже, хоризонта на своята душа и виденията стояли пред него така живо, както хора, към които изпитваш някаква симпатия или антипатия, стоят около някого във външния физически свят. И във всичко това, което Гилгамеш отправя като упрек към богинята на града, ние разбираме, че той разговаря с това, което се разиграва в дълбочината на неговата душа. Когато например ни се говори, че той упреква богинята на града в това, че е имала познанство с някакъв човек, който в мита е наречен Ишулан, то това означава не нещо друго, а това, че на него не му харесвало собственото му познанство с този човек, градинар на неговия господар в миналата инкарнация.
Следователно, това, което ставало в душата на Гилгамеш и чрез което той за пръв път получил тази вътрешна проникновеност, тази вътрешна пълнота на душата, от която се нуждаел, за да стане основател на вавилонската култура, всичко това ни се изобразява във възвръщането към известно ясновиждане, в издигане към свръхсетивните светове, което до известна степен било изгубено от него, понеже бил стара душа.
Това ни се предава в този мит.
към текста >>
С една дума, трябва да се каже, че основателят, учредителят на вавилонската
култура
, като че останал да стои пред вратата на посвещението, че той не е могъл да вижда съвършено ясно във висшите духовни светове и че след това той придал на цялата вавилонска
култура
този отпечатък, който е отпечатък само на обикновено надничане в тайните на посвещението.
Това е била личност, която принадлежала към висшите йерархии и по време на атлантския период е живяла сред човечеството, а след това в по-високи области на битието. Тази личност е трябвало да познае Гилгамеш, че от съзерцанието на същността й да придобие това, което било необходимо, за да знае какви са душите, кога те могат да виждат в духовния свят. Така той бил отново изведен в духовните сфери благодарение на това, че в своята душа е бил върнат назад в атлантските времена. И когато му се възлага задачата да не спи седем нощи и шест дни, то това означава не нещо друго, а упражнение, чрез което душата би била преобразувана, за да проникне напълно в съответните, току-що описани духовни области. Ако ни се казва, че той не издържал това, то това означава пак нещо много важно; това значи, че Гилгамеш трябва да ни се представи като личност, която се приближава плътно до границата на посвещението, която е могла да надникне през вратата на посвещението в духовните тайни, но която според характера на условията от това време все пак не е могла да проникне в цялата дълбочина.
С една дума, трябва да се каже, че основателят, учредителят на вавилонската култура, като че останал да стои пред вратата на посвещението, че той не е могъл да вижда съвършено ясно във висшите духовни светове и че след това той придал на цялата вавилонска култура този отпечатък, който е отпечатък само на обикновено надничане в тайните на посвещението.
Ние виждаме, че външната вавилонска култура фактически е такава, че тя оправдава току-що казаното.
към текста >>
Ние виждаме, че външната вавилонска
култура
фактически е такава, че тя оправдава току-що казаното.
Тази личност е трябвало да познае Гилгамеш, че от съзерцанието на същността й да придобие това, което било необходимо, за да знае какви са душите, кога те могат да виждат в духовния свят. Така той бил отново изведен в духовните сфери благодарение на това, че в своята душа е бил върнат назад в атлантските времена. И когато му се възлага задачата да не спи седем нощи и шест дни, то това означава не нещо друго, а упражнение, чрез което душата би била преобразувана, за да проникне напълно в съответните, току-що описани духовни области. Ако ни се казва, че той не издържал това, то това означава пак нещо много важно; това значи, че Гилгамеш трябва да ни се представи като личност, която се приближава плътно до границата на посвещението, която е могла да надникне през вратата на посвещението в духовните тайни, но която според характера на условията от това време все пак не е могла да проникне в цялата дълбочина. С една дума, трябва да се каже, че основателят, учредителят на вавилонската култура, като че останал да стои пред вратата на посвещението, че той не е могъл да вижда съвършено ясно във висшите духовни светове и че след това той придал на цялата вавилонска култура този отпечатък, който е отпечатък само на обикновено надничане в тайните на посвещението.
Ние виждаме, че външната вавилонска култура фактически е такава, че тя оправдава току-що казаното.
към текста >>
В същото време, когато например всичко ни сочи, че в Хермес ние имаме пред себе си личност, която дълбоко, дълбоко се е взирала в най-светите тайни на посвещението и затова е могла да стане велик инициатор на египетската
култура
, ние трябва да кажем, че външната вавилонска
култура
се е подготвяла по такъв начин, както ние това току-що охарактеризирахме: именно посредством водещата личност, имаща в душата си всички тези качества, които се развиват, когато не се прониква в дълбочината на светите тайни.
В същото време, когато например всичко ни сочи, че в Хермес ние имаме пред себе си личност, която дълбоко, дълбоко се е взирала в най-светите тайни на посвещението и затова е могла да стане велик инициатор на египетската култура, ние трябва да кажем, че външната вавилонска култура се е подготвяла по такъв начин, както ние това току-що охарактеризирахме: именно посредством водещата личност, имаща в душата си всички тези качества, които се развиват, когато не се прониква в дълбочината на светите тайни.
Затова ние наистина имаме в древен Вавилон такова историческо развитие, в което отчетливо вървят заедно външният културен поток и езотерично-вътрешният. В същото време, когато в египетския живот те двата повече проникват един в друг, в древновавилонската култура те някак си напълно се разминават. И само вътре в това, което ние трябва да разглеждаме като вавилонска култура, такава, каквато тя е била основана от Гилгамеш, е живяло това, което е затворено в най-светите, в най-съкровените мистерии на халдейците. Посветените в мистериите били, разбира се, посветени напълно, но това само като тънка струя е текло през външната култура. Тази външна култура е била резултат от импулсите на Гилгамеш.
към текста >>
В същото време, когато в египетския живот те двата повече проникват един в друг, в древновавилонската
култура
те някак си напълно се разминават.
В същото време, когато например всичко ни сочи, че в Хермес ние имаме пред себе си личност, която дълбоко, дълбоко се е взирала в най-светите тайни на посвещението и затова е могла да стане велик инициатор на египетската култура, ние трябва да кажем, че външната вавилонска култура се е подготвяла по такъв начин, както ние това току-що охарактеризирахме: именно посредством водещата личност, имаща в душата си всички тези качества, които се развиват, когато не се прониква в дълбочината на светите тайни. Затова ние наистина имаме в древен Вавилон такова историческо развитие, в което отчетливо вървят заедно външният културен поток и езотерично-вътрешният.
В същото време, когато в египетския живот те двата повече проникват един в друг, в древновавилонската култура те някак си напълно се разминават.
И само вътре в това, което ние трябва да разглеждаме като вавилонска култура, такава, каквато тя е била основана от Гилгамеш, е живяло това, което е затворено в най-светите, в най-съкровените мистерии на халдейците. Посветените в мистериите били, разбира се, посветени напълно, но това само като тънка струя е текло през външната култура. Тази външна култура е била резултат от импулсите на Гилгамеш.
към текста >>
И само вътре в това, което ние трябва да разглеждаме като вавилонска
култура
, такава, каквато тя е била основана от Гилгамеш, е живяло това, което е затворено в най-светите, в най-съкровените мистерии на халдейците.
В същото време, когато например всичко ни сочи, че в Хермес ние имаме пред себе си личност, която дълбоко, дълбоко се е взирала в най-светите тайни на посвещението и затова е могла да стане велик инициатор на египетската култура, ние трябва да кажем, че външната вавилонска култура се е подготвяла по такъв начин, както ние това току-що охарактеризирахме: именно посредством водещата личност, имаща в душата си всички тези качества, които се развиват, когато не се прониква в дълбочината на светите тайни. Затова ние наистина имаме в древен Вавилон такова историческо развитие, в което отчетливо вървят заедно външният културен поток и езотерично-вътрешният. В същото време, когато в египетския живот те двата повече проникват един в друг, в древновавилонската култура те някак си напълно се разминават.
И само вътре в това, което ние трябва да разглеждаме като вавилонска култура, такава, каквато тя е била основана от Гилгамеш, е живяло това, което е затворено в най-светите, в най-съкровените мистерии на халдейците.
Посветените в мистериите били, разбира се, посветени напълно, но това само като тънка струя е текло през външната култура. Тази външна култура е била резултат от импулсите на Гилгамеш.
към текста >>
Посветените в мистериите били, разбира се, посветени напълно, но това само като тънка струя е текло през външната
култура
.
В същото време, когато например всичко ни сочи, че в Хермес ние имаме пред себе си личност, която дълбоко, дълбоко се е взирала в най-светите тайни на посвещението и затова е могла да стане велик инициатор на египетската култура, ние трябва да кажем, че външната вавилонска култура се е подготвяла по такъв начин, както ние това току-що охарактеризирахме: именно посредством водещата личност, имаща в душата си всички тези качества, които се развиват, когато не се прониква в дълбочината на светите тайни. Затова ние наистина имаме в древен Вавилон такова историческо развитие, в което отчетливо вървят заедно външният културен поток и езотерично-вътрешният. В същото време, когато в египетския живот те двата повече проникват един в друг, в древновавилонската култура те някак си напълно се разминават. И само вътре в това, което ние трябва да разглеждаме като вавилонска култура, такава, каквато тя е била основана от Гилгамеш, е живяло това, което е затворено в най-светите, в най-съкровените мистерии на халдейците.
Посветените в мистериите били, разбира се, посветени напълно, но това само като тънка струя е текло през външната култура.
Тази външна култура е била резултат от импулсите на Гилгамеш.
към текста >>
Тази външна
култура
е била резултат от импулсите на Гилгамеш.
В същото време, когато например всичко ни сочи, че в Хермес ние имаме пред себе си личност, която дълбоко, дълбоко се е взирала в най-светите тайни на посвещението и затова е могла да стане велик инициатор на египетската култура, ние трябва да кажем, че външната вавилонска култура се е подготвяла по такъв начин, както ние това току-що охарактеризирахме: именно посредством водещата личност, имаща в душата си всички тези качества, които се развиват, когато не се прониква в дълбочината на светите тайни. Затова ние наистина имаме в древен Вавилон такова историческо развитие, в което отчетливо вървят заедно външният културен поток и езотерично-вътрешният. В същото време, когато в египетския живот те двата повече проникват един в друг, в древновавилонската култура те някак си напълно се разминават. И само вътре в това, което ние трябва да разглеждаме като вавилонска култура, такава, каквато тя е била основана от Гилгамеш, е живяло това, което е затворено в най-светите, в най-съкровените мистерии на халдейците. Посветените в мистериите били, разбира се, посветени напълно, но това само като тънка струя е текло през външната култура.
Тази външна култура е била резултат от импулсите на Гилгамеш.
към текста >>
217.
Лекция трета
GA_126 Окултна история
Така че, ако сега преминем към това, да внесем тук и обозначението на другите членове на човешката организация, то ние можем да кажем: "азът" на човека се развива в нашата следатлантска епоха така, че развитието по време на индийския период е протичало главно в етерното тяло; по време на персийския - в астралното тяло; египетско-халдейския - в сетивната душа; гръцкия - в разсъдъчната душа; и в нашата
култура
- в съзнаващата душа, в петия член на човека, ако броим отделните членове на душата.
Наистина самата среда ние вече донякъде сме преминали. Тук трябва само накратко да повторим това, което се е казало по други поводи - че в гръко-римската културна епоха преимуществено достигнало развитие това, което ние наричаме разсъдъчна душа или душа на характера (Gemutsseele) и че ние сега се намираме в периода на развитие на съзнаващата душа; във вавилонско-египетския културен период се развила сетивната душа; по-рано в персийската епоха - тялото на усещанията или астралното тяло, и в най-древния индийски период на развитието - етерното тяло на човека; приспособяването на физическото тяло към нашите следатлантски земни условия станало още в последните епохи преди великата атлантска катастрофа.
Така че, ако сега преминем към това, да внесем тук и обозначението на другите членове на човешката организация, то ние можем да кажем: "азът" на човека се развива в нашата следатлантска епоха така, че развитието по време на индийския период е протичало главно в етерното тяло; по време на персийския - в астралното тяло; египетско-халдейския - в сетивната душа; гръцкия - в разсъдъчната душа; и в нашата култура - в съзнаващата душа, в петия член на човека, ако броим отделните членове на душата.
В шестия културен период хората ще се развият по-нататък, и душевното на човека по някакъв начин ще врасне в Манас; в седмия, последен следатлантски културен период развитието ще достигне своего рода врастване на човека в Духа-живот или Будхи; а това, което би могло да врасне в Атма, ще се развие чак в по-късно време, след великата катастрофа, с която ще завърши нашата следатлантска епоха. Тези неща са известни от цикъла за Апокалипсиса1. Но сега трябва да обърнем внимание на това, че в първия период, индийския, човек по отношение на своето развитие е бил по-ниско от това, в което живее "азът", че, всъщност, древноиндийската, доведическа култура е била, в основата си, инспирирана култура, тоест култура, която, като че се вливала в човешката душа без тази работа на "аза", която днес ние познаваме като работа на нашите мисли и нашите представи. Започвайки от египетския културен период, човек трябва, така да се каже, активно да се ползва от своя "аз". Той е длъжен посредством външните чувства да обърне своето "аз" по посока на външния свят, за да получава впечатления; той до някаква степен трябва да предприема собствено активно участие в придвижването напред.
към текста >>
Но сега трябва да обърнем внимание на това, че в първия период, индийския, човек по отношение на своето развитие е бил по-ниско от това, в което живее "азът", че, всъщност, древноиндийската, доведическа
култура
е била, в основата си, инспирирана
култура
, тоест
култура
, която, като че се вливала в човешката душа без тази работа на "аза", която днес ние познаваме като работа на нашите мисли и нашите представи.
Наистина самата среда ние вече донякъде сме преминали. Тук трябва само накратко да повторим това, което се е казало по други поводи - че в гръко-римската културна епоха преимуществено достигнало развитие това, което ние наричаме разсъдъчна душа или душа на характера (Gemutsseele) и че ние сега се намираме в периода на развитие на съзнаващата душа; във вавилонско-египетския културен период се развила сетивната душа; по-рано в персийската епоха - тялото на усещанията или астралното тяло, и в най-древния индийски период на развитието - етерното тяло на човека; приспособяването на физическото тяло към нашите следатлантски земни условия станало още в последните епохи преди великата атлантска катастрофа. Така че, ако сега преминем към това, да внесем тук и обозначението на другите членове на човешката организация, то ние можем да кажем: "азът" на човека се развива в нашата следатлантска епоха така, че развитието по време на индийския период е протичало главно в етерното тяло; по време на персийския - в астралното тяло; египетско-халдейския - в сетивната душа; гръцкия - в разсъдъчната душа; и в нашата култура - в съзнаващата душа, в петия член на човека, ако броим отделните членове на душата. В шестия културен период хората ще се развият по-нататък, и душевното на човека по някакъв начин ще врасне в Манас; в седмия, последен следатлантски културен период развитието ще достигне своего рода врастване на човека в Духа-живот или Будхи; а това, което би могло да врасне в Атма, ще се развие чак в по-късно време, след великата катастрофа, с която ще завърши нашата следатлантска епоха. Тези неща са известни от цикъла за Апокалипсиса1.
Но сега трябва да обърнем внимание на това, че в първия период, индийския, човек по отношение на своето развитие е бил по-ниско от това, в което живее "азът", че, всъщност, древноиндийската, доведическа култура е била, в основата си, инспирирана култура, тоест култура, която, като че се вливала в човешката душа без тази работа на "аза", която днес ние познаваме като работа на нашите мисли и нашите представи.
Започвайки от египетския културен период, човек трябва, така да се каже, активно да се ползва от своя "аз". Той е длъжен посредством външните чувства да обърне своето "аз" по посока на външния свят, за да получава впечатления; той до някаква степен трябва да предприема собствено активно участие в придвижването напред. Древноиндийската култура е била по-пасивна култура, култура, която, така да се каже, се постигала чрез отдаване на това, което се вливало в човешкото същество като инспирация. Затова е разбираемо, че тази древноиндийска култура ние трябва да свеждаме до различен вид дейност, от тази, която се извършва сега от човешкия "аз"; че сегашната дейност на "аза" трябва, така да се каже, да бъде заменена за индийската душа от онова време с това, че в човешкото същество се спускали висши същества, които инспирирали човешката душа.
към текста >>
Древноиндийската
култура
е била по-пасивна
култура
,
култура
, която, така да се каже, се постигала чрез отдаване на това, което се вливало в човешкото същество като инспирация.
В шестия културен период хората ще се развият по-нататък, и душевното на човека по някакъв начин ще врасне в Манас; в седмия, последен следатлантски културен период развитието ще достигне своего рода врастване на човека в Духа-живот или Будхи; а това, което би могло да врасне в Атма, ще се развие чак в по-късно време, след великата катастрофа, с която ще завърши нашата следатлантска епоха. Тези неща са известни от цикъла за Апокалипсиса1. Но сега трябва да обърнем внимание на това, че в първия период, индийския, човек по отношение на своето развитие е бил по-ниско от това, в което живее "азът", че, всъщност, древноиндийската, доведическа култура е била, в основата си, инспирирана култура, тоест култура, която, като че се вливала в човешката душа без тази работа на "аза", която днес ние познаваме като работа на нашите мисли и нашите представи. Започвайки от египетския културен период, човек трябва, така да се каже, активно да се ползва от своя "аз". Той е длъжен посредством външните чувства да обърне своето "аз" по посока на външния свят, за да получава впечатления; той до някаква степен трябва да предприема собствено активно участие в придвижването напред.
Древноиндийската култура е била по-пасивна култура, култура, която, така да се каже, се постигала чрез отдаване на това, което се вливало в човешкото същество като инспирация.
Затова е разбираемо, че тази древноиндийска култура ние трябва да свеждаме до различен вид дейност, от тази, която се извършва сега от човешкия "аз"; че сегашната дейност на "аза" трябва, така да се каже, да бъде заменена за индийската душа от онова време с това, че в човешкото същество се спускали висши същества, които инспирирали човешката душа.
към текста >>
Затова е разбираемо, че тази древноиндийска
култура
ние трябва да свеждаме до различен вид дейност, от тази, която се извършва сега от човешкия "аз"; че сегашната дейност на "аза" трябва, така да се каже, да бъде заменена за индийската душа от онова време с това, че в човешкото същество се спускали висши същества, които инспирирали човешката душа.
Тези неща са известни от цикъла за Апокалипсиса1. Но сега трябва да обърнем внимание на това, че в първия период, индийския, човек по отношение на своето развитие е бил по-ниско от това, в което живее "азът", че, всъщност, древноиндийската, доведическа култура е била, в основата си, инспирирана култура, тоест култура, която, като че се вливала в човешката душа без тази работа на "аза", която днес ние познаваме като работа на нашите мисли и нашите представи. Започвайки от египетския културен период, човек трябва, така да се каже, активно да се ползва от своя "аз". Той е длъжен посредством външните чувства да обърне своето "аз" по посока на външния свят, за да получава впечатления; той до някаква степен трябва да предприема собствено активно участие в придвижването напред. Древноиндийската култура е била по-пасивна култура, култура, която, така да се каже, се постигала чрез отдаване на това, което се вливало в човешкото същество като инспирация.
Затова е разбираемо, че тази древноиндийска култура ние трябва да свеждаме до различен вид дейност, от тази, която се извършва сега от човешкия "аз"; че сегашната дейност на "аза" трябва, така да се каже, да бъде заменена за индийската душа от онова време с това, че в човешкото същество се спускали висши същества, които инспирирали човешката душа.
към текста >>
След това в персийската
култура
Будхи или Духът-живот работи в астралното тяло, в тялото на усещанията.
Ако ние искаме да опишем, какво е ставало в етерните тела на индийските души, то ние може да кажем: там е работило все още затъмнено, в сумрачен сън таящо се "аз"-съзнание, работил е Атма в етерното тяло. С пълно право можем да кажем, че древноиндийската душа е била арена, на която протичала всъщност свръхчовешка работа, работа на висшите същества в етерното тяло на древните индуси. И това, което тогава се въвеждало в етерното тяло, била тази работа, която човек ще достигне по-късно по посочения начин, когато Атма ще почне да работи над етерното тяло.
След това в персийската култура Будхи или Духът-живот работи в астралното тяло, в тялото на усещанията.
А в халдейско-вавилонско-египетската култура работи Манас или Дух-себе в сетивната душа. По такъв начин, в египетско-вавилонско-халдейската култура все още не била проявена пълната активна работа на "аза" в самата душа. Човек, макар и в по-малка степен, отколкото по-рано, се явява пасивна арена за работа на Манас в сетивната душа. Чак в гръко-римската епоха човек встъпва, така да се каже, напълно активно в своя собствен душевен живот. Ние знаем, че в разсъдъчната душа за пръв път "азът" се осъзнава като самостоятелен член на вътрешното същество на човека, и затова можем да кажем: в гръцката култура работи фактически "аз" с "аз", тоест човека като такъв с човек.
към текста >>
А в халдейско-вавилонско-египетската
култура
работи Манас или Дух-себе в сетивната душа.
Ако ние искаме да опишем, какво е ставало в етерните тела на индийските души, то ние може да кажем: там е работило все още затъмнено, в сумрачен сън таящо се "аз"-съзнание, работил е Атма в етерното тяло. С пълно право можем да кажем, че древноиндийската душа е била арена, на която протичала всъщност свръхчовешка работа, работа на висшите същества в етерното тяло на древните индуси. И това, което тогава се въвеждало в етерното тяло, била тази работа, която човек ще достигне по-късно по посочения начин, когато Атма ще почне да работи над етерното тяло. След това в персийската култура Будхи или Духът-живот работи в астралното тяло, в тялото на усещанията.
А в халдейско-вавилонско-египетската култура работи Манас или Дух-себе в сетивната душа.
По такъв начин, в египетско-вавилонско-халдейската култура все още не била проявена пълната активна работа на "аза" в самата душа. Човек, макар и в по-малка степен, отколкото по-рано, се явява пасивна арена за работа на Манас в сетивната душа. Чак в гръко-римската епоха човек встъпва, така да се каже, напълно активно в своя собствен душевен живот. Ние знаем, че в разсъдъчната душа за пръв път "азът" се осъзнава като самостоятелен член на вътрешното същество на човека, и затова можем да кажем: в гръцката култура работи фактически "аз" с "аз", тоест човека като такъв с човек. Ние ще видим в течение на тези лекции, че в гръцката епоха цялото своеобразие на тогавашната култура се изявява благодарение на това, че "азът" работи с "аз".
към текста >>
По такъв начин, в египетско-вавилонско-халдейската
култура
все още не била проявена пълната активна работа на "аза" в самата душа.
Ако ние искаме да опишем, какво е ставало в етерните тела на индийските души, то ние може да кажем: там е работило все още затъмнено, в сумрачен сън таящо се "аз"-съзнание, работил е Атма в етерното тяло. С пълно право можем да кажем, че древноиндийската душа е била арена, на която протичала всъщност свръхчовешка работа, работа на висшите същества в етерното тяло на древните индуси. И това, което тогава се въвеждало в етерното тяло, била тази работа, която човек ще достигне по-късно по посочения начин, когато Атма ще почне да работи над етерното тяло. След това в персийската култура Будхи или Духът-живот работи в астралното тяло, в тялото на усещанията. А в халдейско-вавилонско-египетската култура работи Манас или Дух-себе в сетивната душа.
По такъв начин, в египетско-вавилонско-халдейската култура все още не била проявена пълната активна работа на "аза" в самата душа.
Човек, макар и в по-малка степен, отколкото по-рано, се явява пасивна арена за работа на Манас в сетивната душа. Чак в гръко-римската епоха човек встъпва, така да се каже, напълно активно в своя собствен душевен живот. Ние знаем, че в разсъдъчната душа за пръв път "азът" се осъзнава като самостоятелен член на вътрешното същество на човека, и затова можем да кажем: в гръцката култура работи фактически "аз" с "аз", тоест човека като такъв с човек. Ние ще видим в течение на тези лекции, че в гръцката епоха цялото своеобразие на тогавашната култура се изявява благодарение на това, че "азът" работи с "аз". Но сега тази културна епоха вече не малко време е зад нас; и както в догръцката епоха висшите същества като че се потапяха в ядрото на човешкото същество и работеха там, в нашата епоха ние трябва да изпълняваме обратната задача.
към текста >>
Ние знаем, че в разсъдъчната душа за пръв път "азът" се осъзнава като самостоятелен член на вътрешното същество на човека, и затова можем да кажем: в гръцката
култура
работи фактически "аз" с "аз", тоест човека като такъв с човек.
След това в персийската култура Будхи или Духът-живот работи в астралното тяло, в тялото на усещанията. А в халдейско-вавилонско-египетската култура работи Манас или Дух-себе в сетивната душа. По такъв начин, в египетско-вавилонско-халдейската култура все още не била проявена пълната активна работа на "аза" в самата душа. Човек, макар и в по-малка степен, отколкото по-рано, се явява пасивна арена за работа на Манас в сетивната душа. Чак в гръко-римската епоха човек встъпва, така да се каже, напълно активно в своя собствен душевен живот.
Ние знаем, че в разсъдъчната душа за пръв път "азът" се осъзнава като самостоятелен член на вътрешното същество на човека, и затова можем да кажем: в гръцката култура работи фактически "аз" с "аз", тоест човека като такъв с човек.
Ние ще видим в течение на тези лекции, че в гръцката епоха цялото своеобразие на тогавашната култура се изявява благодарение на това, че "азът" работи с "аз". Но сега тази културна епоха вече не малко време е зад нас; и както в догръцката епоха висшите същества като че се потапяха в ядрото на човешкото същество и работеха там, в нашата епоха ние трябва да изпълняваме обратната задача. Това, което ние сме изработили чрез нашия "аз", това, което сме способни чрез нашата активност да приемем в себе си чрез впечатленията от външния свят, ние трябва да съумеем отначало да ги придобием по чисто човешки начин, но след това не трябва да се спираме на тази позиция, на която са спрели хората от гръко-римската епоха, разработвайки само човешкото, само чисто човешкото като такова. Това, което ние изработваме, трябва да го възнасяме нагоре и да го вкарваме в това, което трябва да дойде. Ние трябва, така да се каже, да държим направление нагоре, към това, което трябва да дойде по-късно към Манас или Духа-себе.
към текста >>
Ние ще видим в течение на тези лекции, че в гръцката епоха цялото своеобразие на тогавашната
култура
се изявява благодарение на това, че "азът" работи с "аз".
А в халдейско-вавилонско-египетската култура работи Манас или Дух-себе в сетивната душа. По такъв начин, в египетско-вавилонско-халдейската култура все още не била проявена пълната активна работа на "аза" в самата душа. Човек, макар и в по-малка степен, отколкото по-рано, се явява пасивна арена за работа на Манас в сетивната душа. Чак в гръко-римската епоха човек встъпва, така да се каже, напълно активно в своя собствен душевен живот. Ние знаем, че в разсъдъчната душа за пръв път "азът" се осъзнава като самостоятелен член на вътрешното същество на човека, и затова можем да кажем: в гръцката култура работи фактически "аз" с "аз", тоест човека като такъв с човек.
Ние ще видим в течение на тези лекции, че в гръцката епоха цялото своеобразие на тогавашната култура се изявява благодарение на това, че "азът" работи с "аз".
Но сега тази културна епоха вече не малко време е зад нас; и както в догръцката епоха висшите същества като че се потапяха в ядрото на човешкото същество и работеха там, в нашата епоха ние трябва да изпълняваме обратната задача. Това, което ние сме изработили чрез нашия "аз", това, което сме способни чрез нашата активност да приемем в себе си чрез впечатленията от външния свят, ние трябва да съумеем отначало да ги придобием по чисто човешки начин, но след това не трябва да се спираме на тази позиция, на която са спрели хората от гръко-римската епоха, разработвайки само човешкото, само чисто човешкото като такова. Това, което ние изработваме, трябва да го възнасяме нагоре и да го вкарваме в това, което трябва да дойде. Ние трябва, така да се каже, да държим направление нагоре, към това, което трябва да дойде по-късно към Манас или Духа-себе. Но него можем да очакваме чак в шестия културен период.
към текста >>
Когато някой, принадлежащ, да кажем, към персийската
култура
, се оказвал под влияние на свръхсетивна сила, която го ползвала като свой инструмент, то тази сила е действала именно вътре в ядрото на неговото човешко същество; тя се проявявала там в цялата си пълнота, и човек съзерцавал, преживявал това, което насаждала в него тази духовна сила, с което тя го инспирирала.
Когато някой, принадлежащ, да кажем, към персийската култура, се оказвал под влияние на свръхсетивна сила, която го ползвала като свой инструмент, то тази сила е действала именно вътре в ядрото на неговото човешко същество; тя се проявявала там в цялата си пълнота, и човек съзерцавал, преживявал това, което насаждала в него тази духовна сила, с което тя го инспирирала.
Човек от нашето време, ако встъпи в отношение с такива духовни сили, може, така да се каже, да възнесе нагоре това, което преживява във физическия свят благодарение на работата на своя "аз", благодарение на впечатленията на своя "аз"; той може да насочи това нагоре.
към текста >>
Но какво следва, ако ние приложим това към нашата
култура
?
По такъв начин, Орлеанската Дева представлява за нас, така да се каже, историческа личност, която действа съвсем в духа на нашата епоха, когато всичко това, което ние можем, така да се каже, да произведем на основата на нашите външни впечатления, трябва да се обърне към духовното.
Но какво следва, ако ние приложим това към нашата култура?
Следва, че ние можем първо наивно да обърнем поглед към обкръжаващото ни, но ако останем с това, да отправим поглед само към външните впечатления, то ние няма да изпълним нашия дълг. Ще го изпълним само тогава, когато осъзнаем, че трябва да отнасяме външните впечатления към стоящите зад тях духовни сили. Ако занимавайки се с наука, ние постъпваме така, както това прави сегашната ученост, то ние не изпълняваме дълга си. Всичко, което можем да узнаем относно законите на природните явления, относно законите на душевните явления, ние трябва да разглеждаме така, че да видим в тях езика, който трябва да ни изведе до божествено-духовното откровение. Когато осъзнаем, че всички физически, химически, биологически, физиологически, психологически закони трябва да се разглеждат, съотнасяйки ги с нещо духовно, което ни се открива, то тогава ще изпълним дълга си.
към текста >>
Всъщност остатъците на старата
култура
и зазоряването на новата
култура
си противостоят в наше време рязко, ожесточено даже, едно на друго.
Всъщност остатъците на старата култура и зазоряването на новата култура си противостоят в наше време рязко, ожесточено даже, едно на друго.
Ние видяхме как, така да се каже, чисто човешката работа със звуците, чисто формалната музика, която Рихард Вагнер искаше да преодолее, ожесточено се защитаваше от неговите противници, тъй като те не бяха в състояние да почувстват, че инстинктивно у Рихард Вагнер възниква, като утринна зора, новият импулс.
към текста >>
Всичко това, което в догръцките епохи, в отделните цикли на следатлантските култури се явявало подобно на божествено внушение, подобно на откровение свише - това се отнася все още и към началото на гръцкия културен период, към IX, X, XI век на дохристиянската епоха - което се представя пред нас като инспирирана
култура
, в която отвън се влива това, което тя трябва да съдържа духовно, всичко това се свежда все повече и повече към това да изживяваш себе си чисто човешки-лично.
Ако ние поставим пред нашите очи този образ от човешката история, окултната история, тогава ще стане разбираемо, че душата, която е била инкарнирана в индийската, а след това в персийската епоха, е могла да бъде проникната от инспириращия елемент на някаква индивидуалност от висшите йерархии, но че след това, когато тя встъпила в гръко-римската епоха, тази душа се оказала насаме със себе си, че тази душа е работила така, че "азът" е работил с "аз".
Всичко това, което в догръцките епохи, в отделните цикли на следатлантските култури се явявало подобно на божествено внушение, подобно на откровение свише - това се отнася все още и към началото на гръцкия културен период, към IX, X, XI век на дохристиянската епоха - което се представя пред нас като инспирирана култура, в която отвън се влива това, което тя трябва да съдържа духовно, всичко това се свежда все повече и повече към това да изживяваш себе си чисто човешки-лично.
По-силно от всичко това намира израз в Гърция. Такъв израз на външния човек, какъвто се явява, живеейки във физическия свят, това, какво е човек като опиращо се само на себе си "аз"-същество, не е виждала ни една епоха дотогава и след това никога няма да види. Чисто човешки-личното, заключеното изцяло в себе си човешки-лично, се изявява исторически в античния начин на живот на гърка и в творенията му. Да видим как гръцкият скулптор е придавал човешки-личното на образите на своите богове. Ние можем да кажем, че така, както застава пред нас произведение на гръцката пластика, доколкото то е познаваемо с физически средства, човек стои пред нас цял като личност.
към текста >>
Ние можем да кажем, че в този отрязък от време, който наричаме гръко-римска
култура
, на човека е било дадено време да преживее още един път с чисто човешки "аз" всичко, което от висшите светове е било вложено в душата му в течение на дълъг ред инкарнации.
Ние можем да кажем, че в този отрязък от време, който наричаме гръко-римска култура, на човека е било дадено време да преживее още един път с чисто човешки "аз" всичко, което от висшите светове е било вложено в душата му в течение на дълъг ред инкарнации.
Това, което изявявал в цялата пълнота гръко-римският свят, е било като че ли човешки-лично изявяване на безкрайните възпоминания, които по-рано са били вложени от висшите светове в тези индивидуалности. Трябва ли ние тогава да се удивяваме, че най-значителните умове на гръцкия свят съзнават това? Те казвали, поглеждайки в своя вътрешен свят: "Тук се изливат, тук се простират в нашата личност светове, но те са възпоминания за това, което е било влято в нас от духовните светове по-рано". Прочетете при Платон10, как той свежда всичко това, което човек може да преживее, до възпоминания на душата за нейни предишни преживявания. Тук вие ще видите от какво дълбоко реално познаване на четвъртата следатлантска епоха е черпил такъв ум, като Платон.
към текста >>
218.
Лекция четвърта
GA_126 Окултна история
От указанията, дадени в последните дни, вие можете да направите извод, че гръко-римската
култура
в известно отношение стои по средата на цялата следатлантска
култура
.
От указанията, дадени в последните дни, вие можете да направите извод, че гръко-римската култура в известно отношение стои по средата на цялата следатлантска култура.
Трите предшестващи културни епохи са били като подготовка за тази работа на човешката душа, "аз" с "аз", на която обърнахме внимание, говорейки за гръцката култура. Подобно на слизането от ясновидските съзерцания към чисто човешкото възприятие на гърците изглеждат древноиндийската, персийската, египетската култури. Подобно на обратно възкачване, на достигане отново на ясновидските култури би трябвало да ни изглежда това, което започва от нашето време и което във все по-нарастваща степен ще бъде достижение за човечеството в близките столетия и хилядолетия. По такъв начин ние трябва да кажем: в египетско-вавилонско-халдейския културен период имаме последната, така да се каже, подготовка за чисто човешката култура на Гърция.
към текста >>
Трите предшестващи културни епохи са били като подготовка за тази работа на човешката душа, "аз" с "аз", на която обърнахме внимание, говорейки за гръцката
култура
.
От указанията, дадени в последните дни, вие можете да направите извод, че гръко-римската култура в известно отношение стои по средата на цялата следатлантска култура.
Трите предшестващи културни епохи са били като подготовка за тази работа на човешката душа, "аз" с "аз", на която обърнахме внимание, говорейки за гръцката култура.
Подобно на слизането от ясновидските съзерцания към чисто човешкото възприятие на гърците изглеждат древноиндийската, персийската, египетската култури. Подобно на обратно възкачване, на достигане отново на ясновидските култури би трябвало да ни изглежда това, което започва от нашето време и което във все по-нарастваща степен ще бъде достижение за човечеството в близките столетия и хилядолетия. По такъв начин ние трябва да кажем: в египетско-вавилонско-халдейския културен период имаме последната, така да се каже, подготовка за чисто човешката култура на Гърция.
към текста >>
По такъв начин ние трябва да кажем: в египетско-вавилонско-халдейския културен период имаме последната, така да се каже, подготовка за чисто човешката
култура
на Гърция.
От указанията, дадени в последните дни, вие можете да направите извод, че гръко-римската култура в известно отношение стои по средата на цялата следатлантска култура. Трите предшестващи културни епохи са били като подготовка за тази работа на човешката душа, "аз" с "аз", на която обърнахме внимание, говорейки за гръцката култура. Подобно на слизането от ясновидските съзерцания към чисто човешкото възприятие на гърците изглеждат древноиндийската, персийската, египетската култури. Подобно на обратно възкачване, на достигане отново на ясновидските култури би трябвало да ни изглежда това, което започва от нашето време и което във все по-нарастваща степен ще бъде достижение за човечеството в близките столетия и хилядолетия.
По такъв начин ние трябва да кажем: в египетско-вавилонско-халдейския културен период имаме последната, така да се каже, подготовка за чисто човешката култура на Гърция.
към текста >>
Тогава, в третия следатлантски период, човек като че ли се спуска надолу от древните ясновидски състояния, благодарение на които той може все още да има непосредствено участие в духовния свят, и подготвя чисто личната, чисто човешката
култура
, характеризираща се с работата на душата, която можем да наречем именно работа на "аз" с "аз".
Тогава, в третия следатлантски период, човек като че ли се спуска надолу от древните ясновидски състояния, благодарение на които той може все още да има непосредствено участие в духовния свят, и подготвя чисто личната, чисто човешката култура, характеризираща се с работата на душата, която можем да наречем именно работа на "аз" с "аз".
Затова се и оказва, че свързаното с ясновидската култура виждане на по-ранни инкарнации става неотчетливо, размито, преди всичко за Гилгамеш, основателя на вавилонската култура, така че той сам вече не може да се ориентира там, където Енкиду като по наследство му е предал определени способности, за да може да се огледа за предишни инкарнации. И в пълно съответствие с това падане надолу от духовните висоти и впускането в чисто личния живот на отделния човек, в пълно съответствие с тази особеност на вавилонската душа действа всичко това, което ние виждаме предадено на последващите поколения благодарение на работата на тези души във Вавилон.
към текста >>
Затова се и оказва, че свързаното с ясновидската
култура
виждане на по-ранни инкарнации става неотчетливо, размито, преди всичко за Гилгамеш, основателя на вавилонската
култура
, така че той сам вече не може да се ориентира там, където Енкиду като по наследство му е предал определени способности, за да може да се огледа за предишни инкарнации.
Тогава, в третия следатлантски период, човек като че ли се спуска надолу от древните ясновидски състояния, благодарение на които той може все още да има непосредствено участие в духовния свят, и подготвя чисто личната, чисто човешката култура, характеризираща се с работата на душата, която можем да наречем именно работа на "аз" с "аз".
Затова се и оказва, че свързаното с ясновидската култура виждане на по-ранни инкарнации става неотчетливо, размито, преди всичко за Гилгамеш, основателя на вавилонската култура, така че той сам вече не може да се ориентира там, където Енкиду като по наследство му е предал определени способности, за да може да се огледа за предишни инкарнации.
И в пълно съответствие с това падане надолу от духовните висоти и впускането в чисто личния живот на отделния човек, в пълно съответствие с тази особеност на вавилонската душа действа всичко това, което ние виждаме предадено на последващите поколения благодарение на работата на тези души във Вавилон.
към текста >>
Нали сега нашата
култура
е вече съвсем сложна; и тя е станала толкова сложна благодарение на сливането на много отделни културни течения.
Ако искаме да разглеждаме историята окултно, то трябва да кажем, че все повече и повече ни идва мисълта, че в своята работа, в своето културно творчество народите съвсем не се намират изолирано в световното развитие, в движението на човечеството напред. Всеки народ има своя духовна задача, той трябва да даде напълно определен принос в това, което наричаме човешки прогрес.
Нали сега нашата култура е вече съвсем сложна; и тя е станала толкова сложна благодарение на сливането на много отделни културни течения.
Ние имаме в нашия сегашен духовен живот и в нашия външен живот сливане на най-разнообразни народни култури, които са се изграждали повече или по-малко едностранно от отделните народи в духа на техните мисии и които след това са се слели в общия поток. По това всички народи се отличават един от друг, по това ние можем да говорим за особена мисия на всеки от тях. И можем да попитаме: какво нещо можем ние, имайки в нашата собствена култура културната работа на нашите предци, да намерим днес, което да ни покаже какво може да даде този или онзи народ за общочовешкия прогрес? Крайно интересно е да се спрем на културната задача на вавилонския народ.
към текста >>
И можем да попитаме: какво нещо можем ние, имайки в нашата собствена
култура
културната работа на нашите предци, да намерим днес, което да ни покаже какво може да даде този или онзи народ за общочовешкия прогрес?
Ако искаме да разглеждаме историята окултно, то трябва да кажем, че все повече и повече ни идва мисълта, че в своята работа, в своето културно творчество народите съвсем не се намират изолирано в световното развитие, в движението на човечеството напред. Всеки народ има своя духовна задача, той трябва да даде напълно определен принос в това, което наричаме човешки прогрес. Нали сега нашата култура е вече съвсем сложна; и тя е станала толкова сложна благодарение на сливането на много отделни културни течения. Ние имаме в нашия сегашен духовен живот и в нашия външен живот сливане на най-разнообразни народни култури, които са се изграждали повече или по-малко едностранно от отделните народи в духа на техните мисии и които след това са се слели в общия поток. По това всички народи се отличават един от друг, по това ние можем да говорим за особена мисия на всеки от тях.
И можем да попитаме: какво нещо можем ние, имайки в нашата собствена култура културната работа на нашите предци, да намерим днес, което да ни покаже какво може да даде този или онзи народ за общочовешкия прогрес?
Крайно интересно е да се спрем на културната задача на вавилонския народ.
към текста >>
Вече външното историческо изследване на основата на външни източници се взира назад към епоха горе-долу на пет-шест хиляди години преди християнското летоброене и може да каже: през цялото това време в областите, в които по-късно са действали вавилонците, асирийците, е съществувала мощна, дълбоко значителна
култура
.
О, този народ на Вавилон! Даже за външния историк той е задал удивителни загадки в последното столетие благодарение на дешифрирането на клинописното писмо1. Даже това, което е станало възможно да се опознае само външно, е във висша степен забележително. Понеже днес външният изследовател може да каже: това, което по-рано се е наричало история, по време почти се удвои благодарение на това, което узнахме при дешифрирането на клинописите.
Вече външното историческо изследване на основата на външни източници се взира назад към епоха горе-долу на пет-шест хиляди години преди християнското летоброене и може да каже: през цялото това време в областите, в които по-късно са действали вавилонците, асирийците, е съществувала мощна, дълбоко значителна култура.
Там ние срещаме, преди всичко в най-древните времена, във висша степен своеобразен народ; в историята той се нарича шумери. Той е обитавал областта на Тигър и Ефрат, главно в горното им течение, макар че е живеел и в долното. Ние не можем, тъй като за това нямаме време, да се спираме на външните исторически източници, а трябва да се заемем повече с това, което може да ни преподаде окултната история.
към текста >>
Този народ с всичко това, което мислил и духовно творил, а също и с това, което е вършил външно, е принадлежал към сравнително много ранна степен на
култура
от следатлантското развитие.
Този народ с всичко това, което мислил и духовно творил, а също и с това, което е вършил външно, е принадлежал към сравнително много ранна степен на култура от следатлантското развитие.
И колкото по-далеко отидем в историята на шумерите, които можем да наречем пра-вавилонци, толкова по-ясно ще ни става, че в този народ са живели духовни предания от важно значение, че е съществувала велика спиритуална мъдрост, която можем да охарактеризираме, казвайки: цялата постройка на живота, целият начин не само на мислене, но изобщо на живота в душата и духа е бил у този народ съвсем различен, отколкото при хората в по-късните епохи на световната история.
към текста >>
Но, както вече споменах, в основата на външната вавилонска
култура
лежи халдейската мистерийна
култура
, която, оставайки езотерична, все пак по съвършено определен начин се вливала във външната
култура
.
По такъв начин вавилонците са били изпратени от духовния свят на нашата земя, там е била тяхната мисия, там е била тяхната задача.
Но, както вече споменах, в основата на външната вавилонска култура лежи халдейската мистерийна култура, която, оставайки езотерична, все пак по съвършено определен начин се вливала във външната култура.
Затова ние виждаме как още навсякъде просветва древната мъдрост в това, което вавилонците са взели като мерна система. Но те е трябвало да го правят така, че то да не се издигне заедно с тях в духовните области, а да се използва на земята. Това, което по такъв начин се съдържало в мисията на вавилонците, е влязло в културата и е достигнало до наши дни. Ние можем да покажем това.
към текста >>
Това, което по такъв начин се съдържало в мисията на вавилонците, е влязло в
култура
та и е достигнало до наши дни.
По такъв начин вавилонците са били изпратени от духовния свят на нашата земя, там е била тяхната мисия, там е била тяхната задача. Но, както вече споменах, в основата на външната вавилонска култура лежи халдейската мистерийна култура, която, оставайки езотерична, все пак по съвършено определен начин се вливала във външната култура. Затова ние виждаме как още навсякъде просветва древната мъдрост в това, което вавилонците са взели като мерна система. Но те е трябвало да го правят така, че то да не се издигне заедно с тях в духовните области, а да се използва на земята.
Това, което по такъв начин се съдържало в мисията на вавилонците, е влязло в културата и е достигнало до наши дни.
Ние можем да покажем това.
към текста >>
Ние трябва да почувстваме уважение пред дълбокото познание на вавилонците за Небето и пред тяхната велика мисия, състояща се в това, от известното на човечеството, благодарение на духовния свят, от небесните съотношения да вземат всичко, което е трябвало да се включи в човешката
култура
заради практическия външен живот.
Трябва да почувстваме уважение пред все още мощното виждане в духовните светове, което се поддържало в душите от древните традиции и само малко е помрачено.
Ние трябва да почувстваме уважение пред дълбокото познание на вавилонците за Небето и пред тяхната велика мисия, състояща се в това, от известното на човечеството, благодарение на духовния свят, от небесните съотношения да вземат всичко, което е трябвало да се включи в човешката култура заради практическия външен живот.
В същото време тяхна задача била да поставят всичко това във връзка с човечеството. И интересното е, че чак до нашето време са доживели известни представи, които са били като отзвук от тези своеобразни чувства, които още живо са усещали вавилонците - чувството за излятост на целия Макрокосмос в човека, законосъобразността на земния личностен човек, който възпроизвежда великите закони на Небето.
към текста >>
Ако ние искаме да изобразим движението на културите от атлантската катастрофа до гръцката епоха и оттук по-нататък през нашата, то можем да кажем: индийската, персийската, египетската култури се спускат долу [на земята]; в гръцката
култура
се намира този пункт, когато се изработва чисто човешкото на физически план; след това пак започва подем.
Във всичко, което те смятали в ежедневните неща, те слагали в основата числото дванадесет, което, изхождайки от законите на космоса, е фактически много по-конкретно приложимо за всички външни конкретни отношения. Защото това число има дванадесет части. Защото дванадесет е било дузина, а дузината не е нищо друго, а дар от мисията на вавилонците. При нас навсякъде в основата стои числото десет, число, което ни готви големи трудности, ако искаме да го разложим на части, тогава когато дузината по своето отношение към шестдесет и в своята различна делимост като основа на системите за изчисляване и измерване е в много висока степен пригодена към конкретните отношения. Не трябва да звучи като критика на нашето време, когато се говори, че човечеството е изпаднало в абстрактното даже по отношение на сметките и изчисляването, понеже една епоха не може да прави същото като предходната.
Ако ние искаме да изобразим движението на културите от атлантската катастрофа до гръцката епоха и оттук по-нататък през нашата, то можем да кажем: индийската, персийската, египетската култури се спускат долу [на земята]; в гръцката култура се намира този пункт, когато се изработва чисто човешкото на физически план; след това пак започва подем.
Но този подем е такъв, че той представлява сам по себе си, така да се каже, само една клонка от действителното развитие и че, разбира се, от друга страна, е налице продължаващо потапяне в материализма. Затова ние имаме в наше време, наред с енергичния духовен стремеж нагоре, рязко изразен материализъм, който дълбоко потапя в материята. Тези неща, разбира се, вървят редом. Материалистическото движение трябва да съществува като противодействие, което трябва да се победи за развитие на по-голяма сила. Но всичко се прави абстрактно в духа на това течение, понеже цялата десетична система е абстрактна система.
към текста >>
Всичко трябва да се излее в абстрактното, и само като тънък ручей се влива в нашата
култура
конкретното, което се устремява пак към духовното.
Това не е критика, а само характеристика. И по подобен начин искат да преодолеят конкретното и в останалото. Какви само предложения не са правени! Например да се пренесе празнуването на Пасха в определен ден от април, за да се избегнат неудобствата за търговията и промишлеността! Не се съобразяват с това, че тук имаме още нещо, което се установява в съответствие със звездното небе от древни времена.
Всичко трябва да се излее в абстрактното, и само като тънък ручей се влива в нашата култура конкретното, което се устремява пак към духовното.
към текста >>
И все пак в такова изследване ние виждаме нещо като инстинктивно проявление на древновавилонската
култура
в течение на подема на човечеството.
И днес вече числото данни от какъв род, фактически съпоставени от Флис4 - това е името на берлинския доктор - и неговите ученици, служи за доказателство, че напълно определени числа се явяват регулативни фактори, които управляват закономерното протичане на такива събития. Такива съпоставки на числа има вече в значително количество. При това интерпретацията им е напълно материалистическа, но силата на фактите заставя да се вярва в действието на числата в явленията от света. Особено подчертавам, че е крайно неправилен начинът, по който използват този принцип Флис и неговите ученици. Това, как той прилага своите основни числа, а именно 23 и 28, които също намира (28 = 4 х 7), как той прилага тези числа, трябва да се подложи на многократно подобряване.
И все пак в такова изследване ние виждаме нещо като инстинктивно проявление на древновавилонската култура в течение на подема на човечеството.
Разбира се, болшинството хора нямат усет, нямат разбиране за такива неща; те остават разпръснати в по-тесни кръгове. Но забележителното е, че хора, които намират подобни неща, като например учениците на Флис, получават след това своеобразни мисли и чувства. Така, един от учениците на Флис5 казва: "Ако тези неща са били известни в древните времена - а те са били известни, - то какво биха казали онези хора? ". И особено характерно ми се струва следното място. Съпоставил много неща по такъв начин, ученикът на Флис казва: "Тук от природата се взимат времеви промеждутъци с най-ясна математическа структура, но даже за надарените, привикнали към значително по-трудни работи умове от всички времена такива неща са били недостъпни.
към текста >>
По такъв начин можем пак и тук да видим как при слизането долу в гръко-римската
култура
е била достигната определена точка на чисто човешко изразяване на личността на физически план и как след това имаме място на издигане.
За да се запечата това във вашите души, аз искам да подчертая, че вавилонците при прехода им към четвъртия културен период са били тези, които е трябвало да сведат Небето до земята, трябвало е да внесат небесното в мярката, числото и теглото; че до наши дни чувстваме отзвуците на това и че ние пак ще се върнем към тази техника на смятане; че тя трябва все повече и повече да добива признание, макар че в други области на живота абстрактната система на числа и измервания, разбира се, е вярна.
По такъв начин можем пак и тук да видим как при слизането долу в гръко-римската култура е била достигната определена точка на чисто човешко изразяване на личността на физически план и как след това имаме място на издигане.
Така че, действително, по отношение на хода на следатлантското културно развитие Гърция стои горе-долу по средата.
към текста >>
Той попивал в себе си това, което живеело в
култура
та на четвъртия период от древните свещени предания и закони.
Също тогава се водела достатъчно силно, с всякакви средства, борба с древния елинско-езически идеал, с древните богове и древните мистерии. Всичко, както вече беше казано, е било пуснато в ход, за да направят Юлиан, за когото все пак е могло да се очаква, че някога ще се възкачи на престола на цезарите, да го направят, така да се каже, добър християнин. Но в тази душа се оформило своеобразно влечение. Тази душа съвсем не могла да придобие действително дълбоко разбиране на християнството. Навсякъде, където и да отвеждали това дете и където имало остатъци не само на древното езичество, но и на древната духовност, на него му се разтваряло сърцето.
Той попивал в себе си това, което живеело в културата на четвъртия период от древните свещени предания и закони.
Случило се така, че по време на скитанията си, към които го принуждавало преследването от страна на чичо му, императора, той все пак се сближил с учителите от така наречената неоплатоническа школа и с учениците александрийци, които получили древните предания от Александрия. Едва тук истински се напълнило сърцето на Юлиан с това, към което изпитвал толкова дълбоко влечение. А по-късно той се запознал с това, което се намирало в самата Гърция от тези древни съкровища на мъдростта; и с всичко това, което му давала Гърция, което му давал древният свят като мъдрост, Юлиан свързал живото чувство за езика на звездното небе, тайните, които от мировото пространство ни говорят в писмената на звездното небе. След това за него настъпило времето, когато от един от последните йерофанти бил посветен в Елевзинските мистерии8.
към текста >>
И ето, ние виждаме, как се опитва с различни мерки пак да въведе древните богове в
култура
та, в която е навлязло християнството.
В Юлиан ние имаме своеобразно зрелище: посветен в древните мистерии, изцяло потопен в това, което може да се придобие, когато духовният живот, благодарение на мистериите, се превръща в действителност, такъв посветен сяда на престола на римските цезари. И колкото и неверни неща да са се промъкнали в тези писания против християните, които са се съхранили от Юлиан, ние все пак знаем какво величие е живяло в светогледа на Юлиан тогава, когато е говорил от величието на своето посвещение. Обаче като ученик на мистериите, които се намирали вече към залеза си, той не могъл правилно да се включи в своята епоха; затова изпитал мъката на посветения, който вече не знае кои тайни трябва да останат скрити и кои могат да се съобщят. От усърдието и ентусиазма, които Юлиан придобил благодарение на елинското си възпитание и посвещение, от великите опити, които могъл да направи под ръководството на своя йерофант, в него се развила воля да възстанови отново това, което той видял като жив живот и дейност на древната духовност.
И ето, ние виждаме, как се опитва с различни мерки пак да въведе древните богове в културата, в която е навлязло християнството.
Той отишъл твърде далеко както в разкриването на тайните от мистериите, така и в своето отношение към християнството. Затова и се случило, че в 363 година, когато е трябвало да се предприеме поход срещу персите, съдбата му го настигнала. С Юлиан се случило това, което се случва с всеки, който, като няма право, казва това, което не трябва да се казва, настига го съдбата му, и може исторически да се докаже, че Юлиан е паднал в този поход срещу персите от ръката на християнин. Понеже не само че тази вест се разпространила много скоро и никога не била опровергана от нито едни значим християнски писател, но би било удивително в най-голяма степен, ако персите, причинявайки смъртта на своя заклет враг, не биха се похвалили след това с тази смърт. Но и сред тях веднага възникнало мнение, че той е загинал от ръката на християнин.
към текста >>
219.
Лекция пета
GA_126 Окултна история
И след това ние видяхме, че в египетско-халдейската
култура
душата имаше вече задача - и особено това се вижда при разглеждането на душата на вавилонеца - да сведе свръхличното в личното, духовното - на физически план.
И така, в хода на нашето разглеждане се оказа, че във всички културни периоди след атлантската катастрофа чрез хората са действали определени, стоящи над тях власти от висшите йерархии. Ние казахме, че особено силно това се проявява в древноиндийската душа, която се явява, така да се каже, само арена за действие на по-високи духовни същности. Малко по-назад отстъпва това в душата на древния персиец.
И след това ние видяхме, че в египетско-халдейската култура душата имаше вече задача - и особено това се вижда при разглеждането на душата на вавилонеца - да сведе свръхличното в личното, духовното - на физически план.
Личността, следователно, придобива все по-голямо значение, колкото повече се приближаваме към гръцката епоха, и в нея, трябва да кажем, ние имаме действие на "аз" с "аз", пълно проявление на личността в силните и ярки фигури, които се изправят пред нас в гръцката епоха. При гърците и по-късно при римляните, най-вече назад отстъпва това, което може да бъде дадено на индивидуалността само от висшите светове; затова пък напред излиза това, което човек, като свое собствено човешко, изразява в своята личност.
към текста >>
То е текло и към обикновения персиец, но са знаели как това става, могли са да проникват в същността на нещата само тези, които са били непосредствени ученици на инспиратора на древноперсийската
култура
, на самия Заратустра1.
Чрез душите на вавилонското, халдейското и египетското население се изразяват духовете на Личността. Затова и тук в най-голяма степен се издига личността, а това, което човек още може да дава от слизащото отгоре, е най-чуждо на своя произход и става в най-голяма степен човешки-лично. По такъв начин, отивайки чак до вавилонско-египетския период, ние имаме продължаващо откровение на ангелите, архангелите и духовете на Личността. Особено при персите, скъпи приятели, ние можем точно да проследим осъзнаването на това, че най-главните духове от йерархията на архангелите са въздействали там върху това, което ние можем да наречем човешки организъм, организъм като цяло. Разбира се, ние не трябва да вземаме средностатистически човек от персите, ако искаме да проследим вливането на това, което е идвало от висшите йерархии.
То е текло и към обикновения персиец, но са знаели как това става, могли са да проникват в същността на нещата само тези, които са били непосредствени ученици на инспиратора на древноперсийската култура, на самия Заратустра1.
И те са знаели това действително; понеже може и да си спомните от многобройните изложения на учението на Заратустра, които аз сам вече съм давал, или също от това, което се предава екзотерично, че съгласно убежденията на древните перси пра-божественото, Зерван Акаран, се проявява чрез две противоположни сили - Ормузд и Ариман. Древните перси ясно са разбирали, че всичко, което се проявява в човек, произлиза от Макрокосмоса, и че явленията от Макрокосмоса, а именно движението и положението на звездите, има тайнствена връзка с това, което се съдържа в микрокосмоса, в човека. Затова учениците на Заратустра са виждали външен израз, образ на Зерван Акаран, на това, което живее вечно и твори като пра-същество през всички времена, в Зодиака; и думата Зодиак напомня за Зерван Акаран. И така, това са виждали те в Зодиака. Учениците на Заратустра са виждали как дванадесет сили идват по дванадесет направления от Зодиака, от които половината са обърнати към светлата страна, като че към осветената страна на Зодиака, която Слънцето преминава през деня; другата половина е обърната към тъмната страна на Зодиака, към Ариман, както те казвали.
към текста >>
Ето защо това, което се развива посредством двенадесетичността, трябва да се открива от човешкия разум и микрокосмически; тоест това трябва да се изразява чрез двенадесетичността на Амшаспандите2 (архангелите) и в микрокосмоса, а именно - като окончателно проявление на тези дванадесет духовни макрокосмически същности, които вече са действали по-рано, които са подготвили това, което намерило окончателния си завършек по време на персийската
култура
.
Древните перси ясно са разбирали, че всичко, което се проявява в човек, произлиза от Макрокосмоса, и че явленията от Макрокосмоса, а именно движението и положението на звездите, има тайнствена връзка с това, което се съдържа в микрокосмоса, в човека. Затова учениците на Заратустра са виждали външен израз, образ на Зерван Акаран, на това, което живее вечно и твори като пра-същество през всички времена, в Зодиака; и думата Зодиак напомня за Зерван Акаран. И така, това са виждали те в Зодиака. Учениците на Заратустра са виждали как дванадесет сили идват по дванадесет направления от Зодиака, от които половината са обърнати към светлата страна, като че към осветената страна на Зодиака, която Слънцето преминава през деня; другата половина е обърната към тъмната страна на Зодиака, към Ариман, както те казвали. И така, като идващи от дванадесет страни на Вселената и проникващи в човешкия организъм са си представяли персите макрокосмическите сили; тези сили се вливали в човешкия организъм, действали и работили в него, така че те са били в наличност, присъствали са в човека.
Ето защо това, което се развива посредством двенадесетичността, трябва да се открива от човешкия разум и микрокосмически; тоест това трябва да се изразява чрез двенадесетичността на Амшаспандите2 (архангелите) и в микрокосмоса, а именно - като окончателно проявление на тези дванадесет духовни макрокосмически същности, които вече са действали по-рано, които са подготвили това, което намерило окончателния си завършек по време на персийската култура.
към текста >>
И тъй като в по-късните времена винаги, разбира се, знаели и това, което знаели по-рано, то персите са знаели също, че в индийската
култура
са действали духове, стоящи по-долу от архангелите.
Съвременната физиология би могла да знае къде се намират дванадесетте микрокосмически образа на дванадесетте Амшаспанди. Това са дванадесетте главови нерви, които излизат от главата; те са не нещо друго, а това, което възникнало чрез излъчването на дванадесетте макрокосмически сили в човека, където то материално се уплътнило. От дванадесет страни на Зодиака са действали дванадесет архангелски същества - така са си представяли това древните перси; за да произведат постепенно това, чрез което се изявява сега нашият разум, са действали те в дванадесет лъча върху човешката глава. Разбира се, в древноперсийската епоха те са действали върху човека не отначало, а вече към края, така че ние имаме дванадесет космически излъчвания, дванадесет архангелски излъчвания, които след това се уплътнили в главата на човека в дванадесет нерва на главния мозък, като че ли те са застинали материално там вътре.
И тъй като в по-късните времена винаги, разбира се, знаели и това, което знаели по-рано, то персите са знаели също, че в индийската култура са действали духове, стоящи по-долу от архангелите.
Следващата степен по-долу от Амшаспандите, по-долу от архангелите, персите наричали Изарди3 и сред тях различавали 28-31 Изарди. Те обуславят по-малко висшата дейност, душевната дейност при хората. Те изпращат своите лъчи и те, лъчите, съответстват на 28 или 30-31 нерва на гръбначния мозък на човека. По такъв начин, нашата съвременна физиология вие я имате макрокосмически пренесена в духовното, в спиритуалното - в дванадесетте Амшаспанди на зороастризма и в 28-31 Изарди, в следващата нисшестояща йерархия.
към текста >>
И това трябва да се подчертае, за да ви се покаже каква е била конфигурацията на душата на хората от древноперсийската
култура
.
Всичко това може да ни подскаже в каква бездна от премъдрост надникваме ние в смътното предчувствие, което изразяваме чрез простото изречение: човешкият микрокосмос е своего рода отражение на Макрокосмоса. Такива думи ни показват, че тази фраза непосредствено се докосва до най-дълбоката мъдрост, защото думите "човек е микрокосмос по отношение на Макрокосмоса" могат да бъдат действително просто тривиална фраза - правилно разбрани, те могат да представляват за нас съвкупност от милиони и милиони отделни конкретни истини.
И това трябва да се подчертае, за да ви се покаже каква е била конфигурацията на душата на хората от древноперсийската култура.
Тогава е имало, особено при водещите личности, живо усещане за тази връзка на човека с Макрокосмоса.
към текста >>
След като до вавилонско-халдейската
култура
включително са действали тези същности, които ние обозначихме по ред като ангели, архангели и духове на Личността, последвала забележителната гръко-римска
култура
, която особено дала израз на личността като такава, на действието на "аз" с "аз".
След като до вавилонско-халдейската култура включително са действали тези същности, които ние обозначихме по ред като ангели, архангели и духове на Личността, последвала забележителната гръко-римска култура, която особено дала израз на личността като такава, на действието на "аз" с "аз".
И тук се проявили определени същности, които се намират на една степен по-високо от духовете на Личността; тук се проявили духовете на Формата. Но откровението на духовете на Формата ставало по друг начин от откровението на духовете на Личността, архангелите и ангелите. Как се проявяват ангелите, архангелите и духовете на Личността в нашата следатлантска епоха? Те действат на вътрешното у човека: ангелите - инспирирайки индиеца, архангелите по сходен начин действат върху древния персиец, но така, че човешкото придобива вече малко по-голямо значение; духът на Личността е стоял, като че зад душата на египтянина, подбуждайки я да изнесе духовното на физически план. По друг начин се проявяват духовете на Формата.
към текста >>
По такъв начин, ние можем да разберем, че във времена, когато общият характер на човечеството е напълно определен, в отделни части на
култура
та излиза нещо такова, което изглежда удивително, което напълно се отличава от този общ характер.
Затова на едни и същи географски ширини климатичните условия са разпределени напълно различно, ако разглеждаме тези неща в Африка или в Америка. Но и в духовното развитие съществува нещо такова, което позволява да го сравняваме с такъв род диференциации така, че в действителност в периоди, когато благодарение на констелациите на звездите по цялата Земя цари може би съвсем определен характер, настъпват модификации в духа и в душите на хората. Това е особено важно, защото, действително, така и трябва понякога да бъде, за да могат да се погрижат за определени неща. Представете си, че мъдрото мирово ръководство- това се казва, разбира се, само за сравнение - трябва, така да се каже, да помисли за хилядолетия напред за следното: ето има група души, аз трябва да ги подготвя, че да могат в следващата си инкарнация да изпълнят тази или онази задача; тук трябва да се създадат взаимовръзки така, че тази, може би малка група от хора, които са изпитали нещо напълно определено и които са въплътени заедно на малък къс земя, да може да преживее нещо такова, което за това време се струва незначително. Но когато отправиш поглед към това, как тези хора, събрани на ограничено пространство, в своето следващо въплъщение се пръскат на различни страни и как това, което са получили на тясното пространство, по-късно те правят за цялото човечество, тогава всичко придобива друг вид.
По такъв начин, ние можем да разберем, че във времена, когато общият характер на човечеството е напълно определен, в отделни части на културата излиза нещо такова, което изглежда удивително, което напълно се отличава от този общ характер.
Искам да спомена нещо от този род, тъй като то е съвсем близо до нашето време.
към текста >>
Зороастър) - основател на първата религия на Откровението и основател на древноперсийската
култура
, развила се в Иран в епохата на Близнаци (съгласно пресмятането на следатлантските епохи - през 5067-2907 г. пр.Р.Х.).
1. Заратустра (авест. Заратуштра, гр.
Зороастър) - основател на първата религия на Откровението и основател на древноперсийската култура, развила се в Иран в епохата на Близнаци (съгласно пресмятането на следатлантските епохи - през 5067-2907 г. пр.Р.Х.).
По данни от изследванията на Рудолф Щайнер са съществували седем Заратустровци. "Този Заратустра, за когото обикновено става дума, е седмият. Той е инкарнация на всички предходни Заратустровци." (Щайнер 2004: 399). В историята е известен последният от тях под името Заратос/Назаратос, действал във Вавилон в периода на така нареченото "вавилонско пленничество на евреите" в VI в. пр.Р.Х.
към текста >>
220.
Лекция шеста
GA_126 Окултна история
Благодарение на това, а също благодарение на пресичането на едно мощно течение с друго, възникват периоди - в определено културно отношение - на подем, а също така периоди на спад; и това става така, че когато старата
култура
още се оттича, когато старата
култура
, така да се каже, преминава във външното, бавно и постепенно се подготвя това, което трябва да вкара в действие по-късната
култура
, което трябва, собствено, да оживи, да породи по-късната
култура
.
Вчера ви обърнах внимание върху това, как в хода на човешкото развитие се включват най-различни исторически сили.
Благодарение на това, а също благодарение на пресичането на едно мощно течение с друго, възникват периоди - в определено културно отношение - на подем, а също така периоди на спад; и това става така, че когато старата култура още се оттича, когато старата култура, така да се каже, преминава във външното, бавно и постепенно се подготвя това, което трябва да вкара в действие по-късната култура, което трябва, собствено, да оживи, да породи по-късната култура.
Оттук, като правило, ние можем да си представим хода на човешкия културен живот схематично така: отначало ние виждаме как от неопределените дълбини се извършва подем на човешката култура до някаква връхна точка, след това виждаме как този културен живот се отдръпва и при това по-бавно, отколкото е придошъл. Това, което е донесла дадена културна епоха, дълго живее после, вплита се в различни последващи течения и народни култури и се изгубва, както би се изгубил поток, вливащ се не в морето, а разливащ се по равнината. Но докато се разлива, се подготвя нова култура, която, така да се каже, при залеза на старата култура е била още незабележима, за да започне от своя страна после собствено развитие, свой подем и да способства по такъв или сходен начин за придвижването на човечеството напред.
към текста >>
Оттук, като правило, ние можем да си представим хода на човешкия културен живот схематично така: отначало ние виждаме как от неопределените дълбини се извършва подем на човешката
култура
до някаква връхна точка, след това виждаме как този културен живот се отдръпва и при това по-бавно, отколкото е придошъл.
Вчера ви обърнах внимание върху това, как в хода на човешкото развитие се включват най-различни исторически сили. Благодарение на това, а също благодарение на пресичането на едно мощно течение с друго, възникват периоди - в определено културно отношение - на подем, а също така периоди на спад; и това става така, че когато старата култура още се оттича, когато старата култура, така да се каже, преминава във външното, бавно и постепенно се подготвя това, което трябва да вкара в действие по-късната култура, което трябва, собствено, да оживи, да породи по-късната култура.
Оттук, като правило, ние можем да си представим хода на човешкия културен живот схематично така: отначало ние виждаме как от неопределените дълбини се извършва подем на човешката култура до някаква връхна точка, след това виждаме как този културен живот се отдръпва и при това по-бавно, отколкото е придошъл.
Това, което е донесла дадена културна епоха, дълго живее после, вплита се в различни последващи течения и народни култури и се изгубва, както би се изгубил поток, вливащ се не в морето, а разливащ се по равнината. Но докато се разлива, се подготвя нова култура, която, така да се каже, при залеза на старата култура е била още незабележима, за да започне от своя страна после собствено развитие, свой подем и да способства по такъв или сходен начин за придвижването на човечеството напред.
към текста >>
Но докато се разлива, се подготвя нова
култура
, която, така да се каже, при залеза на старата
култура
е била още незабележима, за да започне от своя страна после собствено развитие, свой подем и да способства по такъв или сходен начин за придвижването на човечеството напред.
Вчера ви обърнах внимание върху това, как в хода на човешкото развитие се включват най-различни исторически сили. Благодарение на това, а също благодарение на пресичането на едно мощно течение с друго, възникват периоди - в определено културно отношение - на подем, а също така периоди на спад; и това става така, че когато старата култура още се оттича, когато старата култура, така да се каже, преминава във външното, бавно и постепенно се подготвя това, което трябва да вкара в действие по-късната култура, което трябва, собствено, да оживи, да породи по-късната култура. Оттук, като правило, ние можем да си представим хода на човешкия културен живот схематично така: отначало ние виждаме как от неопределените дълбини се извършва подем на човешката култура до някаква връхна точка, след това виждаме как този културен живот се отдръпва и при това по-бавно, отколкото е придошъл. Това, което е донесла дадена културна епоха, дълго живее после, вплита се в различни последващи течения и народни култури и се изгубва, както би се изгубил поток, вливащ се не в морето, а разливащ се по равнината.
Но докато се разлива, се подготвя нова култура, която, така да се каже, при залеза на старата култура е била още незабележима, за да започне от своя страна после собствено развитие, свой подем и да способства по такъв или сходен начин за придвижването на човечеството напред.
към текста >>
И ето, ако ние го разгледаме, то тук особено може да ни се открие колко характерно протича
култура
та; защото това, което е ставало в трите предидущи култури, и това, което следва, се модифицира по съвършено различен начин от намиращото се вън от човека.
Ако искаме да си представим културно развитие, характерно в най-значителен смисъл, то ние можем да почувстваме, че такова трябва да бъде развитието, в което общочовешкото, действието на "аз" с "аз" присъства по най-забележим начин. Това е имало място в древна Гърция, както показахме.
И ето, ако ние го разгледаме, то тук особено може да ни се открие колко характерно протича културата; защото това, което е ставало в трите предидущи култури, и това, което следва, се модифицира по съвършено различен начин от намиращото се вън от човека.
Защото това, което се съдържа в самия човек, с което човек, така да се каже, въздейства върху света, от всичко, което от свръхсетивните сили най-човешки се проявява в него - това ни е дадено в средния, в четвъртия културен период. Но за Гърция трябва да кажем още и следното.
към текста >>
И така по време на отлива на вавилонската
култура
, която е текла от изток на запад, на този малък южен полуостров на Европа, наричан от нас Гърция, е било посято семето на това, което трябвало да избликне в човечеството като поток на новия живот.
Тя е предшествана от третия период; той затихнал и докато се отдръпвал, се подготвяла Гърция.
И така по време на отлива на вавилонската култура, която е текла от изток на запад, на този малък южен полуостров на Европа, наричан от нас Гърция, е било посято семето на това, което трябвало да избликне в човечеството като поток на новия живот.
И макар че трябва да кажем, че този гръцки живот изразил чисто човешкото, това, което човек може да намери изцяло в себе си, изразил го в най-силния смисъл на думата, не трябва да мислим, че такива неща не се нуждаят от подготовка. Също и това, което назоваваме чисто човешко, отначало е трябвало да бъде преподадено на хората от свръхсетивните сили в мистериите, подобно на още по-голямата свобода, която трябва да бъде подготвена за шестата културна епоха, и която носят в себе си и преподават в свръхсетивните светове съответстващите водачи на човешкото развитие. И такa, трябва да кажем: там, където Гърция изглежда за външния наблюдател по такъв начин, че все едно при нея всичко възниква само от чисто човешкото, там Гърция има вече зад гърба си тази епоха, когато тя се е намирала под влияние на ученията на висшите духовни същества. Тези духовни същества са й дали възможността да се издигне до чисто човешката висота. И ето защо това, което наричаме днес гръцка култура, ако го проследим в обратно направление, се губи в бездните на доисторическите времена, когато като основа на гръцката култура се създавало в храмовите мистерии това, което после, като наследство от древната мъдрост на храмовете, по грандиозен начин било изразено в поетическа форма от Омир и Есхил1.
към текста >>
И ето защо това, което наричаме днес гръцка
култура
, ако го проследим в обратно направление, се губи в бездните на доисторическите времена, когато като основа на гръцката
култура
се създавало в храмовите мистерии това, което после, като наследство от древната мъдрост на храмовете, по грандиозен начин било изразено в поетическа форма от Омир и Есхил1.
И така по време на отлива на вавилонската култура, която е текла от изток на запад, на този малък южен полуостров на Европа, наричан от нас Гърция, е било посято семето на това, което трябвало да избликне в човечеството като поток на новия живот. И макар че трябва да кажем, че този гръцки живот изразил чисто човешкото, това, което човек може да намери изцяло в себе си, изразил го в най-силния смисъл на думата, не трябва да мислим, че такива неща не се нуждаят от подготовка. Също и това, което назоваваме чисто човешко, отначало е трябвало да бъде преподадено на хората от свръхсетивните сили в мистериите, подобно на още по-голямата свобода, която трябва да бъде подготвена за шестата културна епоха, и която носят в себе си и преподават в свръхсетивните светове съответстващите водачи на човешкото развитие. И такa, трябва да кажем: там, където Гърция изглежда за външния наблюдател по такъв начин, че все едно при нея всичко възниква само от чисто човешкото, там Гърция има вече зад гърба си тази епоха, когато тя се е намирала под влияние на ученията на висшите духовни същества. Тези духовни същества са й дали възможността да се издигне до чисто човешката висота.
И ето защо това, което наричаме днес гръцка култура, ако го проследим в обратно направление, се губи в бездните на доисторическите времена, когато като основа на гръцката култура се създавало в храмовите мистерии това, което после, като наследство от древната мъдрост на храмовете, по грандиозен начин било изразено в поетическа форма от Омир и Есхил1.
Значи, това, което в тези недостижими образи така величествено застава пред нас, ние трябва да го разглеждаме така, сякаш тези хора наистина преработвали в своята душа нещо такова, което е било напълно тяхно душевно съдържание, непрекъснато действие на "аз" с "аз", но което отначало е било внесено в тези души в свещените храмови центрове от висшите същества. Затова толкова непостижимо дълбоко и толкова непостижимо велико е това, което живее в произведенията на Омир и Есхил. Само не и Есхил в превод на Виламовиц2. Трябва да разберем, че цялото величие на това, което е живяло в Есхил, още не е показано в ни един от съвременните езици и че най-лош път за разбирането на Есхил е този, по който е вървял един от най-новите преводачи.
към текста >>
Предчувствие за същността на гръцката
култура
ние можем да получим, разглеждайки тази гръцка
култура
на основата на дълбоките мистерийни светини.
Предчувствие за същността на гръцката култура ние можем да получим, разглеждайки тази гръцка култура на основата на дълбоките мистерийни светини.
И поради това, че тайните на живота в свръхсетивния свят по някакъв човешки начин се предавали от гръцките художници, гръцката пластика е могла да въплъти в мрамор или бронз това, което било първоначално храмова тайна. Също и това, което намираме в гръцката философия, ясно ни показва, че най-доброто, което гръцката философия е могла да даде, е била само пренесената в интелекта, в разбирането от разсъдъка древна мистерийна мъдрост. Нещо в този род символично се изразява, когато ни се говори, че великият Хераклит3 принесъл в дар на храма на Диана Ефеска своя труд за природата. Това значи не нещо друго, а следното: това, което той могъл да каже, изхождайки от собствената си дейност "аз" с "аз", той изложил така, че бил длъжен да го принесе в жертва на духовните, спиритуални сили на предшестващата епоха, за връзката си с които той знаел. И от такава гледна точка ще разберем дълбокото изречение на Платон, който дал на гърците толкова дълбока философия и въпреки това бил принуден да каже, че цялата философия по негово време е нищо в сравнение с древната мъдрост, която е била получена от предците от царствата на духовните светове.
към текста >>
Защото това е особеност на всяка такава възходяща
култура
, че тя обхваща не само знание, не само изкуство, но и целия човек, така че целият човек се явява израз на това, което като мъдрост, като духовност живее в него.
Без значение на това, че Аристотел стои, така да се каже, в последния вагон на древния поток, в Аристотел още диша нещо от това, което е било достояние на древната мъдрост. В неговите понятия, в неговите идеи, макар и абстрактни, още може да се различи отглас от това съвършено звучене, което се разнасяло от храмовете и истински инспирирало не само гръцката мъдрост, но и гръцкото изкуство, целия гръцки народностен характер.
Защото това е особеност на всяка такава възходяща култура, че тя обхваща не само знание, не само изкуство, но и целия човек, така че целият човек се явява израз на това, което като мъдрост, като духовност живее в него.
И ако ние си представим как от неведомите дълбини - докато вавилонската култура все още само се оттича - се надига гръцката култура, тогава можем да разберем пълното действие на всичко това, което древните храмове са дали на гръцкия характер в епохата на войната с персите. Понеже виждаме в тези войни с персите как героите на Гърция, пламенно въодушевени от всичко това, което те получили от своите бащи, се хвърлят срещу потока, който, така да се каже, като течение от упадъчния Изток се носи към тях. И това, което означава този тогавашен отпор на гърците, когато мъдростта на гръцките храмове, когато учителите от древните гръцки мистерии в душите на героите от войните с персите4 се борили срещу оттеглящата се култура на Изтока, срещу вавилонската култура в този вид, който й придали късните перси - това, което означава, да обхване това, скъпи приятели, човешката душа ще може само тогава, когато тази душа си постави въпроса: какво би станало с Южна Европа и заедно с това и с цяла по-късна Европа, ако малкият народ на Гърция не бе отразил тогава натиска на големите физически маси от Изток?
към текста >>
И ако ние си представим как от неведомите дълбини - докато вавилонската
култура
все още само се оттича - се надига гръцката
култура
, тогава можем да разберем пълното действие на всичко това, което древните храмове са дали на гръцкия характер в епохата на войната с персите.
Без значение на това, че Аристотел стои, така да се каже, в последния вагон на древния поток, в Аристотел още диша нещо от това, което е било достояние на древната мъдрост. В неговите понятия, в неговите идеи, макар и абстрактни, още може да се различи отглас от това съвършено звучене, което се разнасяло от храмовете и истински инспирирало не само гръцката мъдрост, но и гръцкото изкуство, целия гръцки народностен характер. Защото това е особеност на всяка такава възходяща култура, че тя обхваща не само знание, не само изкуство, но и целия човек, така че целият човек се явява израз на това, което като мъдрост, като духовност живее в него.
И ако ние си представим как от неведомите дълбини - докато вавилонската култура все още само се оттича - се надига гръцката култура, тогава можем да разберем пълното действие на всичко това, което древните храмове са дали на гръцкия характер в епохата на войната с персите.
Понеже виждаме в тези войни с персите как героите на Гърция, пламенно въодушевени от всичко това, което те получили от своите бащи, се хвърлят срещу потока, който, така да се каже, като течение от упадъчния Изток се носи към тях. И това, което означава този тогавашен отпор на гърците, когато мъдростта на гръцките храмове, когато учителите от древните гръцки мистерии в душите на героите от войните с персите4 се борили срещу оттеглящата се култура на Изтока, срещу вавилонската култура в този вид, който й придали късните перси - това, което означава, да обхване това, скъпи приятели, човешката душа ще може само тогава, когато тази душа си постави въпроса: какво би станало с Южна Европа и заедно с това и с цяла по-късна Европа, ако малкият народ на Гърция не бе отразил тогава натиска на големите физически маси от Изток?
към текста >>
И това, което означава този тогавашен отпор на гърците, когато мъдростта на гръцките храмове, когато учителите от древните гръцки мистерии в душите на героите от войните с персите4 се борили срещу оттеглящата се
култура
на Изтока, срещу вавилонската
култура
в този вид, който й придали късните перси - това, което означава, да обхване това, скъпи приятели, човешката душа ще може само тогава, когато тази душа си постави въпроса: какво би станало с Южна Европа и заедно с това и с цяла по-късна Европа, ако малкият народ на Гърция не бе отразил тогава натиска на големите физически маси от Изток?
Без значение на това, че Аристотел стои, така да се каже, в последния вагон на древния поток, в Аристотел още диша нещо от това, което е било достояние на древната мъдрост. В неговите понятия, в неговите идеи, макар и абстрактни, още може да се различи отглас от това съвършено звучене, което се разнасяло от храмовете и истински инспирирало не само гръцката мъдрост, но и гръцкото изкуство, целия гръцки народностен характер. Защото това е особеност на всяка такава възходяща култура, че тя обхваща не само знание, не само изкуство, но и целия човек, така че целият човек се явява израз на това, което като мъдрост, като духовност живее в него. И ако ние си представим как от неведомите дълбини - докато вавилонската култура все още само се оттича - се надига гръцката култура, тогава можем да разберем пълното действие на всичко това, което древните храмове са дали на гръцкия характер в епохата на войната с персите. Понеже виждаме в тези войни с персите как героите на Гърция, пламенно въодушевени от всичко това, което те получили от своите бащи, се хвърлят срещу потока, който, така да се каже, като течение от упадъчния Изток се носи към тях.
И това, което означава този тогавашен отпор на гърците, когато мъдростта на гръцките храмове, когато учителите от древните гръцки мистерии в душите на героите от войните с персите4 се борили срещу оттеглящата се култура на Изтока, срещу вавилонската култура в този вид, който й придали късните перси - това, което означава, да обхване това, скъпи приятели, човешката душа ще може само тогава, когато тази душа си постави въпроса: какво би станало с Южна Европа и заедно с това и с цяла по-късна Европа, ако малкият народ на Гърция не бе отразил тогава натиска на големите физически маси от Изток?
към текста >>
В направеното от гърците тогава било заложено семето на всичко следващо, което се развивало в европейската
култура
чак до наши дни.
В направеното от гърците тогава било заложено семето на всичко следващо, което се развивало в европейската култура чак до наши дни.
И даже онова, което на Изток се развило от това, което после тръгнало обратно от Запад на Изток - макар и по такъв начин, който в определено отношение не може да бъде оправдан - донесъл Александър, даже онова е могло да се развие само след като обреченото на упадък - даже по отношение на своята физическа сила - било отхвърлено чрез живеещия в душите на гърците пламенен ентусиазъм по отношение на съкровищата на храмовете. Ако разберем това, то ще видим как впоследствие са действали не само учението на Хераклит за огъня, великите идеи на Анаксагор5, всеобхватните идеи на Талес, но и истинските учения на пазителите на храмовата мъдрост в доисторическа Гърция. Ние ще усещаме това като достижение на духовното ръководство, което донесло на Гърция това, което е трябвало да й бъде донесено. Ние ще почувстваме всичко това в душите на гръцките герои, противостояли в различни битки на персите. Така трябва да се учим да чувстваме историята, скъпи приятели, защото това, което обикновено ни се дава като история, е само празна идейна абстракция и то в най-добрия случай.
към текста >>
Така имаме възходяща, така имаме и стъпалообразно низходяща
култура
.
Затова едновременно със стоицизма и епикурейството се появява в епохата на упадък и скептицизмът, склонността към съмнение в истината. И ако скептицизмът, склонността към съмнение, стоицизмът и епикурейството известно време са поработили, то човек, който изцяло се стреми към истината, се чувства, така да се каже, откъснат от мировата душа и отблъснат в своята собствена душа. Тогава той се оглежда наоколо и казва: сега не е тази мирова епоха, когато в човечеството, благодарение на непрестанно действащия поток на самите духовни сили, се вливат импулси. Тогава човек е отвлечен от своя собствен вътрешен живот, от своя субект. Това ни посреща в по-нататъшното протичане на гръцкия живот в неоплатонизма, в тази философия, която няма повече връзка с външния живот, която се вглежда вътре в себе си и в мистичното издигане на отделния човек, устремена към истинския.
Така имаме възходяща, така имаме и стъпалообразно низходяща култура.
И това, което се е изработило по време на подема, се разтича и изчезва бавно и постепенно, докато с приближаването на 1250 година не започва, разбира се, не лесно забележима, но от това не по-малко велика инспирация на човечеството, която донякъде охарактеризирах вчера, и отлив, който сега ние имаме от XVI век. Понеже от това време всъщност отново, наред с въпроса за истината, възникват всичките специални въпроси; тогава пак се формира гледна точка, която иска да отдели въпроса за доброто, въпроса за външно-целесъобразното от единния велик въпрос за истината. И в същото време, когато духовно водещите личности, които се намирали под влияние на импулсите от 1250 година, проследявали всички човешки намерения (Stromungen) в пределите на [търсене на] истината, сега ние виждаме, как в най-значителен смисъл настъпва принципно отделяне на практическите въпроси за живота от въпросите за истината. И пред вратите на епохата на новия упадък, на тази епоха, която означава за духовния живот устремяване надолу, пред вратите на тази епоха стои Кант. В своето предисловие към второто издание на "Критика на чистия разум" той определено говори, че бил длъжен да постави стремежа към истината в неговите граници, за да освободи място за това, което иска практическата религия.
към текста >>
221.
Христовият Импулс в хода на историческото развитие. Локарно, 19. Септември 1911, Втора лекция
GA_130 Езотеричното християнство
И забележително е онова, което се получава при един преглед на това, което постепенно се е случило в науката на западната
култура
.
Тук имаме две главни течения. Първото е известно чрез това, че съществува една така наречена западна философия и че онова, което са елементарни понятия за духовния свят, произхожда от чистите основи на философията.
И забележително е онова, което се получава при един преглед на това, което постепенно се е случило в науката на западната култура.
Ние виждаме там как някои хора стават чисто интелектуални, как други стоят на почвата на религиозния живот, но същевременно са изпълнени от това, което може да даде само стоящото зад всичко виждане на духовния свят. Навсякъде виждаме да блика от западната философия един духовен живот. Искам да спомена само Владимир Соловьов, руския философ и мислител, един истински ясновидец, макар и през своя живот да е можал да вникне с поглед само три пъти в чисто духовния свят. Първият път като деветгодишно момче, втория път в Британския музей и третия път – когато се е намирал в пустинята на Египет и е имал пред себе си египетското звездно небе. Тогава в него нахлу нещо, което може да бъде видяно само с ясновидския поглед.
към текста >>
НАГОРЕ