Рудолф Щайнер
www.rudolfsteinerbg.com
НАЧАЛО
Контакти
|
English
 
с която и да е дума 
 
изречения в които се съдържат търсените думи 
 
текстове, в които се съдържат търсените думи 
 
с точна фраза 
 
с корен от думите 
 
с части от думите 
 
в заглавията на текстовете 
КАТЕГОРИИ С ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени са
18
резултата от
15
текста с точна фраза : '
Куб
'.
1.
17_д. ПЕТО
GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки
Фактът: "виждам червено" е по себе си нещо действително; да искаме да го изведем от един процес на движение е също толкова абсурдно, както извеждането на действителните свойства на едно тяло от сол кристализирано във форма на
куб
от математическия
куб
.
Причината, поради което не можем да изведем факта: "Виждам червено" от определен процес на движение, според моето мнение, може лесно да бъде посочена. Качеството "червено" и определен процес на движение са в действителност едно неразделно единство. Разделянето на двата процеса може да се извърши само в понятия, в ума Процесът на движение отговарящ на "червения цвят" няма в себе си никаква действителност; той е една абстракция.
Фактът: "виждам червено" е по себе си нещо действително; да искаме да го изведем от един процес на движение е също толкова абсурдно, както извеждането на действителните свойства на едно тяло от сол кристализирано във форма на куб от математическия куб.
Ние не можем да изведем от движения никакви сетивни качества не поради това, че съществува някаква граница на познанието, а защото подобно изискване няма никакъв смисъл.
към текста >>
2.
17_ж. СЕДМО
GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки
Понятието "
куб
на каменната сол" /кубът, в който е кристализирана каменната сол, бележки на прев./ съдържа всъщност нагледната съставна част на сетивно възприемаемата каменна сол и другото, чисто мислителното, което стереометрията установява.
Непонятно е, как Вундт може да твърди, че понятието за "лъчистата енергия" е по-невъзможно поради това, защото то съдържало една нагледна /възприемаема/ и една понятна съставна част. Философът Вундт не разбира следователно, че всяко понятие, което се отнася за една вещ на сетивния свят, за сетивната действителност, трябва по необходимост да съдържа една нагледна и една понятна съставна част.
Понятието "куб на каменната сол" /кубът, в който е кристализирана каменната сол, бележки на прев./ съдържа всъщност нагледната съставна част на сетивно възприемаемата каменна сол и другото, чисто мислителното, което стереометрията установява.
към текста >>
3.
4. Човешкият дух и духът на животното; Берлин, 17. 11. 1910 г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
Работата стои буквално така, както като кристалограф ние бихме изследвали формиращите сили на един кристал и след това бихме си съставили една представа, как в камъка сол имаме един
куб
, в сярата един октаедър, в граната един ромбододекаедър и т.н.
Всичко това изразява, как духът може да действува изливайки се непосредствено във формата. При човека ние виждаме, как всеки индивид има свой специален жест, своя специална физиономия и мимика и как именно в това се изразява по съвсем особен начин това, което той има от другата страна като възможности на развитието за звука, за понятието или представата и за себесъзнанието. Фактически в жеста, във физиономията и мимиката и в цялата проява на себесъзнанието се излива онова, което човекът притежава като възможности на развитието за звука, понятието и азовата същност. Тук ние виждаме, как отвътре си пробива път нещо, а именно това, което се изживява едва чрез непосредственото общение на аза с духа, ние виждаме както се изразява у човека. Когато чувствуваме това така, ние можем да кажем: Следователно, когато пристъпим към човека не с отвлечени, сухи, голи понятия, а го разглеждаме живо, ние виждаме как същността на аза, същността на представата и същността на звука работят непосредствено в изграждането на неговата външна форма.
Работата стои буквално така, както като кристалограф ние бихме изследвали формиращите сили на един кристал и след това бихме си съставили една представа, как в камъка сол имаме един куб, в сярата един октаедър, в граната един ромбододекаедър и т.н.
Както тук виждаме вътрешните сили да действуват и се изливат във формата, така при човека ние виждаме как пред живото наблюдение действува непосредствено навън всичко, което човекът е всъщност за нас, което именно ни прави едно силно впечатление по отношение не неговото същество и което ни се явява като съсирена представа на аза, като съсирени понятия и представи и като съсирено чувство на звука. Да, последното, което ни се явява в тона, в звука, ние можем да си го представим съвсем нагледно. Защото онова общуване с духа, което може би човекът поддържа най-интимно с духа, което всеки човек, независимо дали е художник или не, може да поддържа с духа, което въздействува така да се каже напълно в най-тънките душевни тъкани на неговото същество, човекът го изживява в онази особеност, чието значение не бива да се пропуска за човешкия живот, не бива да се пропуска в съдържанието, във вътрешността казвам сега не вътрешността на съдържанието на словото, а как тази вътрешност се изразява в съдържанието на словото, вътрешността на характера на звука, на душата на говора. В говора няма само дух, който се изразява в съдържанието на думата, в говора има също душа. И чрез характера на звука един език ни действува много повече отколкото ние си представяме.
към текста >>
4.
ХVІ. Земетресенията, вулканите и човешката воля
GA_92 Езотерична космология
Представете си
куб
и после си го представете обърнат, доколкото става въпрос за неговата субстанция.
4. Четвъртият слой е известен като Земята-вода, Земята-душа или Земята-форма. Той е надарен със забележително свойство.
Представете си куб и после си го представете обърнат, доколкото става въпрос за неговата субстанция.
Където е имало субстанция, сега няма нищо: пространството заемано от куба сега би било празно, докато неговата субстанция, субстанциалната му форма, ще бъде разпръсната наоколо; оттук е и терминът "земя на формата". Тук този водовъртеж от форми, вместо да бъде негативна празнота, става позитивна субстанция.
към текста >>
5.
СЕДЕМНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 23 октомври 1905 г. Свободното масонство и човешката еволюция І. /само за мъже/
GA_93 Легендата за храма
Този по-късно се намира, затворен в един камък с формата на
куб
.
По време на една разходка, във въздуха пред нея се появява една птица, която й показва мистичния знак Тау. От това дойката на царицата разбира, че под този знак Тау е скрита мъдростта на бъдещето. По време на едно пиршество, когато Соломон се напива, Савската царица си издърпва годежния пръстен от пръста на ръката му. Хирам-Абиф обаче бива нападнат и убит от неговите чираци. Той едва успява да напише тайната дума върху един златен триъгълник и да го скрие.
Този по-късно се намира, затворен в един камък с формата на куб.
Върху този камък, който скривал тайната дума, били написани Десетте Божии заповеди.
към текста >>
6.
ОСЕМНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 23 октомври 1905 г. Свободното масонство и човешката еволюция ІІ. /само за жени/.
GA_93 Легендата за храма
Той отново е зарит и един
куб
, на който са написани Десетте Божии заповеди, е поставен върху него.
Обаче тримата калфи го убиват. Преди своята смърт той прошепва една дума, която записва на един златен триъгълник и го заравя. Никой не разбира думата, словото; това е изгубената дума, изгубеното слово на свободните масони. Хирам е погребан и на гроба му посаждат акация. Триъгълникът отново е изровен, но никой не знае неговата стойност.
Той отново е зарит и един куб, на който са написани Десетте Божии заповеди, е поставен върху него.
към текста >>
7.
ХVІ. Земетресенията, вулканите и човешката воля.
GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан
Представете си
куб
и после си го представете обърнат, доколкото става въпрос за неговата субстанция.
4. Четвъртият слой е известен като Земята-вода, Земята-душа или Земята-форма. Той е надарен със забележително свойство.
Представете си куб и после си го представете обърнат, доколкото става въпрос за неговата субстанция.
Където е имало субстанция, сега няма нищо: пространството заемано от куба сега би било празно, докато неговата субстанция, субстанциалната му форма, ще бъде разпръсната наоколо; оттук е и терминът “земя на формата”. Тук този водовъртеж от форми, вместо да бъде негативна празнота, става позитивна субстанция.
към текста >>
8.
11. Четвърта лекция, Щутгарт, 16.09.1907 г. Апокалиптичните печати.
GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи
Това пространство, в което беше изговорено божественото слово, окултистът представя посредством пълния с вода
куб
.
Това пространство, в което беше изговорено божественото слово, окултистът представя посредством пълния с вода куб.
В рамките на това пространство се развиват различни същества. Тези, които се намират най-близо до нас, можем да характеризираме най-добре така: кубът има три успоредни посоки, три оси: дължина, височина, широчина кубът представя трите измерения на пространството. А сега си представете и контра измеренията към тези три измерения, такива каквито са те навън във физическия свят. Можете да си го представите така, сякаш един човек върви в една посока, а един друг срещу него и двамата се срещат. По подобен начин към всяко измерение съществува и контра измерение, така че като цяло получаваме шест лъча.
към текста >>
9.
13. ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг, 30 Юни 1908 г.
GA_104 Апокалипсисът на Йоан
В последната глава на Откровението вие виждате, че този нов Йерусалим е описан като имащ формата на
куб
.
В последната глава на Откровението вие виждате, че този нов Йерусалим е описан като имащ формата на куб.
Да опишем всичко, което се намира в този последен образ, това би ни довело твърде далече. Сега е необходимо да обърнем внимание на това, с каква цел е написана Откровението. Несъмнено би трябвало да говоря много, ако бих искал да опиша подробно, защо е написано Откровението. Но все пак вие трябва да вземете със себе си един намек, такъв намек, който проличава на едно точно определено място в това съчинение. Този, който е написал Откровението, казва, че ще дойде време, когато действително ще се е развила онази висша степен на съзнанието, когато хората ще виждат в повишено съзнание съществата, които ръководят света; онези същества, които са охарактеризирани чрез Агнето, чрез явяването на Сина Человечески с огнения меч.
към текста >>
10.
11. ДЕСЕТА СКАЗКА
GA_136 Духовните същества в небесните тела и природните царства
Когато виждаме едно тяло имащо формата на
куб
и друго имащо друга форма, ние знаем, че тези форми не са нещо случайно, а че те са свързани по определен начин с природата на минерала.
Докато трябваше да кажем при човека, че при него на физическото по ле действуват всичките четири члена на неговото същество, както физическото така и етерното и астралното тяло и неговият Аз, ние трябва така да се каже да разглобим и отделим едно от друго онова, което човекът има заедно във физическия свят, и да кажем: при минерала трябва да търсим онова, което отговаря на етерното тяло на човека в астралния свят, на астралното поле, на полето на Девакана астралното тяло и на полето на висшия Девакан груповия аз на минералите. Така за минералното царство това, което е обхванато в един свят при човека, ние трябва да го търсим разпределено по отношение на неговия начин на действие в различни светове. Когато отново проследим с окултния поглед, за какво се касае действително тук, оказва се следното: в смисъла на Окултизма от минералното царство на физическото поле трябва да търсим първо въобще само това, което е физически действително възприемаемо, което следователно е възприемаемо за външните сетива от минерала. Трябва да бъдем наясно върху това, че първо от минералното царство е възприемаемо онова, което наричаме форми. Знаем това може да бъде тук само засегнато -, че на нас минералният свят ни се явява, поне отчасти, така оформен, щото чувствуваме тези форми като нещо подходящо за минералната природа.
Когато виждаме едно тяло имащо формата на куб и друго имащо друга форма, ние знаем, че тези форми не са нещо случайно, а че те са свързани по определен начин с природата на минерала.
Окултното изследване ни учи, че тези форми в минералното царство, които назоваваме също кристални форми, трябва да бъдат приписани на начина на действие на Духовете на Формата. Именно защото застъпва навсякъде действителността и търси, от къде произхожда това или онова, наименованията в него се дават така, че самото име сочи към нещо характерно. И наименованието "Духове на Формата" бе избрано поради това, защото в царството, което на Земята наричаме минерално царство, се оказват действуващи Духовете на Формата и по-нататък преди всичко действуват потомците на Духовете на Формата, в смисъла, в който в тези сказки говорихме за потомци на Духовете на висшите йерархии. Ако искаме да разберем природата на минерала, ние трябва сега да бъдем наясно върху това, че за физическото възприятие от минерала съществуват главно тези форми; след това обаче определени сили, които се проявяват в минералното царство, например силите на електричеството, на магнетизма, сили, които правят, минералите да ни се явяват в определени цветове; накратко казано трябва да бъдем наясно върху това, че всъщност от минералното царство на физическото поле можем да наблюдаваме главно формата. Нека отначало не обръщаме внимание на другите качества и да разгледаме формата, която срещаме поне при голяма част на минералното царство и нека бъдем наясно, че тази чиста форма произхожда първо от начина на действие на Духовете на Формата или от техните потомци.
към текста >>
11.
11. Единадесета лекция, Дорнах, 21 Октомври 1917
GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята
Същото важи и за минералите на децата трябва да се разказва как зелените кристали се отнасят към без цветните кристали, как един кристал, който има формата на
куб
, се отнася към друг, който има формата на октаедър.
Същото важи и за минералите на децата трябва да се разказва как зелените кристали се отнасят към без цветните кристали, как един кристал, който има формата на куб, се отнася към друг, който има формата на октаедър.
Вместо една мъртва кристалография, която пробутваме на децата за тяхна беда, следва се стремим към едно образно описание на кристалите и техния живот в недрата на Земята. Ние ще оплодим нашите възгледи относно онова, което се разиграва във вътрешността на Земята само тогава, когато вникнем в антропософските обяснения на тези процеси. Педантичното изброяване не е достатъчно; важно е друго: нашите описания да изграждат такива представи, че да сме в състояние да говорим примерно за съвместния живот на диаманта и сапфира. Ако размислите върху тези неща, Вие ще се досетите какво имам предвид.
към текста >>
12.
Девета лекция, 22 септември 1918 г
GA_184 Космическа предистория на човечеството
Нашите ученици също трябва да изучават на занятията различните кристални форми, които приемат един или друг минерал: октоедър,
куб
и т. н.
Но ние знаем, – това ни го дава простото повърхностно съзерцание на природата, – че космическото минерално царство се формира кристално.
Нашите ученици също трябва да изучават на занятията различните кристални форми, които приемат един или друг минерал: октоедър, куб и т. н.
Когато разглеждаме приемащите геометрични форми образи на минералното царство, ние, всъщност, виждаме пред себе си изконните форми на минералното царство. Тези кристални форми в определен смисъл са вродени за минералното царство, това са неговите изконни форми. И Земята с включването на минералното царство в своето космическо развитие тутакси е приела тенденцията да кристализира своите минерални вещества, да ги кристализира във формите, в които кристализира минералното царство.
към текста >>
13.
5. Пета лекция, 2 Октомври 1921
GA_207 Антропософията като космософия 1
Виждате ли, когато възприемаме един външен предмет бих искал да опиша процеса съвсем точно например един
куб
, един кристален
куб
: първо ние поглеждаме към него.
Виждате ли, когато възприемаме един външен предмет бих искал да опиша процеса съвсем точно например един куб, един кристален куб: първо ние поглеждаме към него.
Ние не спираме до тук. Започваме да разсъждаваме върху него. Обаче това разсъждение се насочва към споменатата мисловна тъкан, която е включена в нас още при раждането, с която сме били слети още в Космоса, която получихме от Космоса, и тази мисловна тъкан е така устроена, че сега ние започваме да извличаме от нея определени кристалографски идеи. И стигаме например до кубическата система, до тетрагоналната, ромбичната, хексагоналната система, при което изработваме един математично-геометричен модел и на кристалната система. И ето че този външен куб „пасва“ с кубическата система, която изработваме вътре в себе си.
към текста >>
И ето че този външен
куб
„пасва“ с кубическата система, която изработваме вътре в себе си.
Виждате ли, когато възприемаме един външен предмет бих искал да опиша процеса съвсем точно например един куб, един кристален куб: първо ние поглеждаме към него. Ние не спираме до тук. Започваме да разсъждаваме върху него. Обаче това разсъждение се насочва към споменатата мисловна тъкан, която е включена в нас още при раждането, с която сме били слети още в Космоса, която получихме от Космоса, и тази мисловна тъкан е така устроена, че сега ние започваме да извличаме от нея определени кристалографски идеи. И стигаме например до кубическата система, до тетрагоналната, ромбичната, хексагоналната система, при което изработваме един математично-геометричен модел и на кристалната система.
И ето че този външен куб „пасва“ с кубическата система, която изработваме вътре в себе си.
Доколкото включваме мисълта за куба в нещо, което е, така да се каже, априорна идея, извлечена от нашата вътрешна същност, то в този миг, когато ни хрумват субективните мисли, ние сме вече насочени към обективната мисловна сфера. Защото това, което формираме като геометрична, като чисто геометрично-механична физика и т.н., ние го извличаме от тази мисловна тъкан, включена в нас още с раждането; и индивидуалните подробности от външните сетивни впечатления, които прибавяме към тези обективни мисли, те са всъщност тези, които ние проумяваме едва след като ги приемем обратно в отразеният им вид от вечно живата и пластична мисловна тъкан в нас, вечна по отношение на самия процес, но и по отношение на отделните му форми, които се менят от инкарнация в инкарнация.
към текста >>
14.
8. Осма лекция, Дорнах, 5 Ноември 1921
GA_208 Антр. като Космософия 2 ч.
Но в действителност това не се случва, защото физическото тяло на човека има своето етерно тяло, своето астрално тяло, които просто не му позволяват да се превърне в
куб
, или пък в многостенник с 8, 10, 12 страни
В този случай те би трябвало да действуват също и върху физическото тяло на човека, и то би трябвало да има в себе си тенденцията да се развива като многостенник.
Но в действителност това не се случва, защото физическото тяло на човека има своето етерно тяло, своето астрално тяло, които просто не му позволяват да се превърне в куб, или пък в многостенник с 8, 10, 12 страни
към текста >>
И ако Вие не се подвизавате тук под формата на
куб
, тетраедър, октаедър и т.н., това се дължи на факта, че срещу тетраедровите, октаедровите с една дума срещу полиедричните сили, които се намират вътре във Вас, действуват силите на етерното тяло, силите на астралното тяло.
и т.н. Обаче тенденцията си остава и ние може да сме сигурни: Доколкото човекът е физическо същество, той неизбежно се стреми да се превърне, ако мога така да се изразя, в един истински многостенник.
И ако Вие не се подвизавате тук под формата на куб, тетраедър, октаедър и т.н., това се дължи на факта, че срещу тетраедровите, октаедровите с една дума срещу полиедричните сили, които се намират вътре във Вас, действуват силите на етерното тяло, силите на астралното тяло.
към текста >>
15.
4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ. Септември 16, 1907
GA_284 Окултни знаци и символи
Представете си един прозрачен стъклен съд във формата на
куб
, пълен с вода.
Нека с няколко думи да поставя пред очите Ви този печат. Окултистът, който се е запознал с нашия свят знае, че пространството във физическия свят не е просто празнота, но нещо съвсем друго. Пространството е източникът, от който, така да се каже, всички същества са изкристализирали.
Представете си един прозрачен стъклен съд във формата на куб, пълен с вода.
Сега си представете, че известни охлаждащи потоци се вкарват през водата, така че тя се сгъстява в най-разнообразен и множество форми лед. Това ще Ви даде някаква идея за създаването на Света, за пространството и за творческото божествено Слово, изговорено в него, така че всички същества и неща изкристализират от него. Окултистът си представя това пространство, в което Божественото Творческо Слово е било изговорено, като куб от чиста вода. Вътре в това пространство различни същества се развиват. Онези, които са най-близо до нас, най-добре биха могли да се характеризират по следния начин: Кубът има три перпендикулярни направления, три оси, дължина, височина и ширина.
към текста >>
Окултистът си представя това пространство, в което Божественото Творческо Слово е било изговорено, като
куб
от чиста вода.
Окултистът, който се е запознал с нашия свят знае, че пространството във физическия свят не е просто празнота, но нещо съвсем друго. Пространството е източникът, от който, така да се каже, всички същества са изкристализирали. Представете си един прозрачен стъклен съд във формата на куб, пълен с вода. Сега си представете, че известни охлаждащи потоци се вкарват през водата, така че тя се сгъстява в най-разнообразен и множество форми лед. Това ще Ви даде някаква идея за създаването на Света, за пространството и за творческото божествено Слово, изговорено в него, така че всички същества и неща изкристализират от него.
Окултистът си представя това пространство, в което Божественото Творческо Слово е било изговорено, като куб от чиста вода.
Вътре в това пространство различни същества се развиват. Онези, които са най-близо до нас, най-добре биха могли да се характеризират по следния начин: Кубът има три перпендикулярни направления, три оси, дължина, височина и ширина. Това представлява трите измерения на пространството. Сега си представете контра-измеренията на тези три външни измерения на физическия свят. Това може да си го представите, като си въобразите, че някой се движи в едно направление и се сблъсква с друг, идващ от друго направление.
към текста >>
НАГОРЕ