Търсене в текстове за 'Куб'

Рудолф Щайнер
www.rudolfsteinerbg.com

НАЧАЛО

КАТЕГОРИИ С ТЕКСТОВЕ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени са 45 резултата от 28 текста в целия текст в който се съдържат търсените думи : 'Куб'.

1. 17_д. ПЕТО GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки

Фактът: "виждам червено" е по себе си нещо действително; да искаме да го изведем от един процес на движение е също толкова абсурдно, както извеждането на действителните свойства на едно тяло от сол кристализирано във форма на куб от математическия куб.
И от факта, че едно движение действа върху един сетивен орган и чрез това върху мозъка, следва според математическия и механичен метод само, че външният свят причинява в мозъка определени процеси на движение, не обаче, че мозъкът възприема конкретните звуци, цветове, топлинни явления.Това разбра също и Дю Боа Реймонд. Нека прочетем стр.35 от неговата книга "Граници на природознанието" /5то издание/: "каква мислима връзка съществува между определени движения на определени атома в моя мозък от една страна, а от друга страна първоначалните факти, които за мене не мога да бъдат дефинирани, но не могат и да бъдат отречени: аз чувствам болка, чувствам радост; усещам сладко, мирише уханието на роза, чувам звук на орган, виждам червено..... И на стр.34: "движението може да произведе само движение." Ето защо Дю Боа Реймонд е на мнение, че тук трябва да се отбележи една граница на природознанието. Причината, поради което не можем да изведем факта: "Виждам червено" от определен процес на движение, според моето мнение, може лесно да бъде посочена. Качеството "червено" и определен процес на движение са в действителност едно неразделно единство. Разделянето на двата процеса може да се извърши само в понятия, в ума Процесът на движение отговарящ на "червения цвят" няма в себе си никаква действителност; той е една абстракция. Фактът: "виждам червено" е по себе си нещо действително; да искаме да го изведем от един процес на движение е също толкова абсурдно, както извеждането на действителните свойства на едно тяло от сол кристализирано във форма на куб от математическия куб. Ние не можем да изведем от движения никакви сетивни качества не поради това, че съществува някаква граница на познанието, а защото подобно изискване няма никакъв смисъл.
към текста >>

2. 17_ж. СЕДМО GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки

Понятието "куб на каменната сол" /кубът, в който е кристализирана каменната сол, бележки на прев./ съдържа всъщност нагледната съставна част на сетивно възприемаемата каменна сол и другото, чисто мислителното, което стереометрията установява.
Вярно е, че това качество не изчерпва всичко, което съществува в нещата на действителността; но то е едно действително свойство на тези неща. Напротив понятието за свойствата, които хипотетично предположената от физиците и техните философски защитници материя трябва да има, включва в себе си една нелепост. Тези свойства са заети от сетивния свят и трябва да отговарят все пак на един субстрат /носител/, който не принадлежи на сетивния свят. Непонятно е, как Вундт може да твърди, че понятието за "лъчистата енергия" е по-невъзможно поради това, защото то съдържало една нагледна /възприемаема/ и една понятна съставна част. Философът Вундт не разбира следователно, че всяко понятие, което се отнася за една вещ на сетивния свят, за сетивната действителност, трябва по необходимост да съдържа една нагледна и една понятна съставна част. Понятието "куб на каменната сол" /кубът, в който е кристализирана каменната сол, бележки на прев./ съдържа всъщност нагледната съставна част на сетивно възприемаемата каменна сол и другото, чисто мислителното, което стереометрията установява.
към текста >>

3. 4. Човешкият дух и духът на животното; Берлин, 17. 11. 1910 г. GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието

Работата стои буквално така, както като кристалограф ние бихме изследвали формиращите сили на един кристал и след това бихме си съставили една представа, как в камъка сол имаме един куб, в сярата един октаедър, в граната един ромбододекаедър и т.н.
Всичко това изразява, как духът може да действува изливайки се непосредствено във формата. При човека ние виждаме, как всеки индивид има свой специален жест, своя специална физиономия и мимика и как именно в това се изразява по съвсем особен начин това, което той има от другата страна като възможности на развитието за звука, за понятието или представата и за себесъзнанието. Фактически в жеста, във физиономията и мимиката и в цялата проява на себесъзнанието се излива онова, което човекът притежава като възможности на развитието за звука, понятието и азовата същност. Тук ние виждаме, как отвътре си пробива път нещо, а именно това, което се изживява едва чрез непосредственото общение на аза с духа, ние виждаме както се изразява у човека. Когато чувствуваме това така, ние можем да кажем: Следователно, когато пристъпим към човека не с отвлечени, сухи, голи понятия, а го разглеждаме живо, ние виждаме как същността на аза, същността на представата и същността на звука работят непосредствено в изграждането на неговата външна форма. Работата стои буквално така, както като кристалограф ние бихме изследвали формиращите сили на един кристал и след това бихме си съставили една представа, как в камъка сол имаме един куб, в сярата един октаедър, в граната един ромбододекаедър и т.н. Както тук виждаме вътрешните сили да действуват и се изливат във формата, така при човека ние виждаме как пред живото наблюдение действува непосредствено навън всичко, което човекът е всъщност за нас, което именно ни прави едно силно впечатление по отношение не неговото същество и което ни се явява като съсирена представа на аза, като съсирени понятия и представи и като съсирено чувство на звука. Да, последното, което ни се явява в тона, в звука, ние можем да си го представим съвсем нагледно. Защото онова общуване с духа, което може би човекът поддържа най-интимно с духа, което всеки човек, независимо дали е художник или не, може да поддържа с духа, което въздействува така да се каже напълно в най-тънките душевни тъкани на неговото същество, човекът го изживява в онази особеност, чието значение не бива да се пропуска за човешкия живот, не бива да се пропуска в съдържанието, във вътрешността казвам сега не вътрешността на съдържанието на словото, а как тази вътрешност се изразява в съдържанието на словото, вътрешността на характера на звука, на душата на говора. В говора няма само дух, който се изразява в съдържанието на думата, в говора има също душа. И чрез характера на звука един език ни действува много повече отколкото ние си представяме.
към текста >>

4. ХVІ. Земетресенията, вулканите и човешката воля GA_92 Езотерична космология

Представете си куб и после си го представете обърнат, доколкото става въпрос за неговата субстанция.
Неговата субстанция, съставена от пари, се отнася към нашите чувства по същия обърнат начин, както вторият слой по отношение на живота. Ако сега си представим тези три слоя с нашето мислене, тогава ние ще открием Земята в състоянието, в което тя бе преди отделянето на Луната. Ако някой е способен чрез концентрация да достигне съзнателно астрално виждане, тогава той ще види дейностите в тези два слоя: разрушаването на живота във втория и преобразяването на живота на чувствата в третия. 4. Четвъртият слой е известен като Земята-вода, Земята-душа или Земята-форма. Той е надарен със забележително свойство. Представете си куб и после си го представете обърнат, доколкото става въпрос за неговата субстанция. Където е имало субстанция, сега няма нищо: пространството заемано от куба сега би било празно, докато неговата субстанция, субстанциалната му форма, ще бъде разпръсната наоколо; оттук е и терминът "земя на формата". Тук този водовъртеж от форми, вместо да бъде негативна празнота, става позитивна субстанция. 5. Този слой е познат като Земята на растежа. Той съдържа прототипният източник на всеки земен живот. Неговата субстанция се състои от напъпващи, плодордни енергии.
към текста >>

Където е имало субстанция, сега няма нищо: пространството заемано от куба сега би било празно, докато неговата субстанция, субстанциалната му форма, ще бъде разпръсната наоколо; оттук е и терминът "земя на формата".
Ако сега си представим тези три слоя с нашето мислене, тогава ние ще открием Земята в състоянието, в което тя бе преди отделянето на Луната. Ако някой е способен чрез концентрация да достигне съзнателно астрално виждане, тогава той ще види дейностите в тези два слоя: разрушаването на живота във втория и преобразяването на живота на чувствата в третия. 4. Четвъртият слой е известен като Земята-вода, Земята-душа или Земята-форма. Той е надарен със забележително свойство. Представете си куб и после си го представете обърнат, доколкото става въпрос за неговата субстанция. Където е имало субстанция, сега няма нищо: пространството заемано от куба сега би било празно, докато неговата субстанция, субстанциалната му форма, ще бъде разпръсната наоколо; оттук е и терминът "земя на формата". Тук този водовъртеж от форми, вместо да бъде негативна празнота, става позитивна субстанция. 5. Този слой е познат като Земята на растежа. Той съдържа прототипният източник на всеки земен живот. Неговата субстанция се състои от напъпващи, плодордни енергии. 6. Тази Земя-огън е съставена от чиста воля, от елементарни жизнени сили - от постоянно движение - пронизани от импулси и страсти, един истински резервоар от волеви сили.
към текста >>

5. СЕДЕМНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 23 октомври 1905 г. Свободното масонство и човешката еволюция І. /само за мъже/ GA_93 Легендата за храма

Този по-късно се намира, затворен в един камък с формата на куб.
По време на една разходка, във въздуха пред нея се появява една птица, която й показва мистичния знак Тау. От това дойката на царицата разбира, че под този знак Тау е скрита мъдростта на бъдещето. По време на едно пиршество, когато Соломон се напива, Савската царица си издърпва годежния пръстен от пръста на ръката му. Хирам-Абиф обаче бива нападнат и убит от неговите чираци. Той едва успява да напише тайната дума върху един златен триъгълник и да го скрие. Този по-късно се намира, затворен в един камък с формата на куб. Върху този камък, който скривал тайната дума, били написани Десетте Божии заповеди. Това е Храмовата мъдрост, която мъжката наука бе противопоставила на женската мъдрост. Това са неща, които е необходимо да бъдат обяснени, да бъдат изследвани в окултното им значение, за да може да бъде разбрана тяхната дълбока същност. Помислете как Хирам-Абиф беше доведен пред родоначалника на неговия род. На него му се казва, че Йехова е неприятел на синовете на огъня.
към текста >>

6. ОСЕМНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 23 октомври 1905 г. Свободното масонство и човешката еволюция ІІ. /само за жени/. GA_93 Легендата за храма

Той отново е зарит и един куб, на който са написани Десетте Божии заповеди, е поставен върху него.
Обаче тримата калфи го убиват. Преди своята смърт той прошепва една дума, която записва на един златен триъгълник и го заравя. Никой не разбира думата, словото; това е изгубената дума, изгубеното слово на свободните масони. Хирам е погребан и на гроба му посаждат акация. Триъгълникът отново е изровен, но никой не знае неговата стойност. Той отново е зарит и един куб, на който са написани Десетте Божии заповеди, е поставен върху него. И тъй, какво означава "Йехова мрази синовете /духовете/ на огъня"? Това са хората, които са родени още когато е съществувала еднополовостта /Каин/. В тях мъдростта е смесена с кама, земния камически огън /огъня на желанията/. Онези, които са се посветили на женственото свещеничество, са синове на Авел. На Хирам бе обещано: – Ти ще имаш син, който ще основе едно ново поколение.
към текста >>

7. Бележки. GA_93 Легендата за храма

Трите най-главни храма от този вид описания в Британия са били, безсъмнение, тези на Стонхенч и Авебъри на юг и този на Шап в Кубрия.
Думата друид, общо взето се предполага, че е извлечена от "дъб", което дърво е било свещено сред тях, макар че неговата етимология може също да бъде открита и в галската дума "друидх", "мъдър човек" или "магьосник". ХРАМОВЕ Техните храмове, в които се е пазил огън, са били, общо взето разположени на издигнати места и в дълбоки дъбрави и са имали различни форми – кръгла, защото кръгът е емблема на Вселената; овална, във връзка със световното яйце, от което според традицията на множество народи произхождат Вселената или според други, нашите първи родители; серпетинна, защото извиванията наподобяват змията, която е била символ на Ху, Озирис на друидите; кръстовидна, защото кръстът е емблема на възобновяването; или крилата, за да се представи движението на Божествения дух. Техният единствен покрив е било небето и те са били издигани от неогладени камъни, като тяхното число е било свързано с астрономически пресмятания. В центъра е бил поставян камък с по-големи размери от другите и почитан като представител на Божеството. Трите най-главни храма от този вид описания в Британия са били, безсъмнение, тези на Стонхенч и Авебъри на юг и този на Шап в Кубрия. Там, където камъните са били редки, са ги заменяли груби насипи от земя. И храмът е бил оформен от висок вал и ров. Най-херкулесов труд е бил вложен в техните конструкции; Стъклей казва, че би струвало понастоящем 20 хиляди лири, за да се издигне една такава могила като Силбъри Хил. МЕСТА ЗА ПОСВЕЩЕНИЕ Светилищата или скривалищата на мистериите са се наричали Кромлех и са се употребявали като свещени места за възобновяване.
към текста >>

Освен това, триъгълникът бил скрит и под един кубически камък, върху който бил записан свещения закон.
При повдигането на тялото, кожата се отлепила и един от майсторите възкликнал: "Магбенах! " "/Плътта е отпаднала от костите/" и тази случайно произнесена дума станала свещената дума за майсторската степен. Тримата занаятчии били издирени, но вместо да попаднат в ръцете на своите преследвачи, те се самоубили и техните глави били донесени на Соломон. Тъй като триъгълникът не бил намерен на врата на Хирам, те го търсили и накрая го открили в кладенеца, в който архитектът го беше хвърлил. Царят наредил той да бъде поставен в един триъгълен олтар, издигнат в един таен свод, построен в най-отдалечената част на храма. Освен това, триъгълникът бил скрит и под един кубически камък, върху който бил записан свещения закон. Сводът, съществуването на който е било известно само на 27 избранници, след това е бил зазидан". /*4/ – Историческо основание за това лежи в творбата на писателя, който публикува "Спомените за Мария Антоанета, Архидукеса на Австрия, царица на Франция и за Версайския двор от мадам Контеса Дадемар, придворна дама", Париж, 1836 г. Около 50 години по-късно тези мемоари бяха извадени от забрава от Е. П. Блаватска и нейните приятели. Едно от много редките копия на тези мемоари се намираше в библиотеката на лелята на Е. П.
към текста >>

/*15/ – Тук Рудолф Щайнер базира своето изложение на едно твърдение в /текстът не се чете/, според което, по онова време съществували приятелски отношения между 12-те Велики Ориенти и Върховни велики съвети на древния и възприет Шотландски ритуал и на Суверенните светилища на Америка, Египет, Румъния, Испания, Куба, Неапол и Палермо.
Дезагулиерс минава за най-силната личност от т. нар. "Възрожденско движение" в Свободното масонство. Като известен учен /ученик на Исак Нютон/ той се брои между онези, които подготвят пътя за основаване теорията на електричеството. /*14/ – Виж бел. 1 на следващата лекция /лекция 9, 16 декември/. /*15/ – Тук Рудолф Щайнер базира своето изложение на едно твърдение в /текстът не се чете/, според което, по онова време съществували приятелски отношения между 12-те Велики Ориенти и Върховни велики съвети на древния и възприет Шотландски ритуал и на Суверенните светилища на Америка, Египет, Румъния, Испания, Куба, Неапол и Палермо. В Германия обаче по онова време Мемфиското и Мизраимското Свободно масонство се считало за "нередовно" и не е било признато. /*16/ – В последния Устав от 1. декември 1823 г. се казва, че: "Обяснено и изразено е, че чистото и древно Свободно масонство ще се състои само от три степени и не повече, именно степента на приет чирак, съзанаятчия и майстор зидар, с допълнение на високите разряди на Свещената царска дъга. Но този устав няма да бъде задължителен за никоя ложа, нито за управително тяло да провежда своите събрания в унисон с наредбите на казания орден".
към текста >>

8. ХVІ. Земетресенията, вулканите и човешката воля. GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан

Представете си куб и после си го представете обърнат, доколкото става въпрос за неговата субстанция.
Неговата субстанция, съставена от пари, се отнася към нашите чувства по същия обърнат начин, както вторият слой по отношение на живота. Ако сега си представим тези три слоя с нашето мислене, тогава ние ще открием Земята в състоянието, в което тя бе преди отделянето на Луната. Ако някой е способен чрез концентрация да достигне съзнателно астрално виждане, тогава той ще види дейностите в тези два слоя: разрушаването на живота във втория и преобразяването на живота на чувствата в третия. 4. Четвъртият слой е известен като Земята-вода, Земята-душа или Земята-форма. Той е надарен със забележително свойство. Представете си куб и после си го представете обърнат, доколкото става въпрос за неговата субстанция. Където е имало субстанция, сега няма нищо: пространството заемано от куба сега би било празно, докато неговата субстанция, субстанциалната му форма, ще бъде разпръсната наоколо; оттук е и терминът “земя на формата”. Тук този водовъртеж от форми, вместо да бъде негативна празнота, става позитивна субстанция. 5. Този слой е познат като Земята на растежа. Той съдържа прототипният източник на всеки земен живот. Неговата субстанция се състои от напъпващи, плодордни енергии.
към текста >>

Където е имало субстанция, сега няма нищо: пространството заемано от куба сега би било празно, докато неговата субстанция, субстанциалната му форма, ще бъде разпръсната наоколо; оттук е и терминът “земя на формата”.
Ако сега си представим тези три слоя с нашето мислене, тогава ние ще открием Земята в състоянието, в което тя бе преди отделянето на Луната. Ако някой е способен чрез концентрация да достигне съзнателно астрално виждане, тогава той ще види дейностите в тези два слоя: разрушаването на живота във втория и преобразяването на живота на чувствата в третия. 4. Четвъртият слой е известен като Земята-вода, Земята-душа или Земята-форма. Той е надарен със забележително свойство. Представете си куб и после си го представете обърнат, доколкото става въпрос за неговата субстанция. Където е имало субстанция, сега няма нищо: пространството заемано от куба сега би било празно, докато неговата субстанция, субстанциалната му форма, ще бъде разпръсната наоколо; оттук е и терминът “земя на формата”. Тук този водовъртеж от форми, вместо да бъде негативна празнота, става позитивна субстанция. 5. Този слой е познат като Земята на растежа. Той съдържа прототипният източник на всеки земен живот. Неговата субстанция се състои от напъпващи, плодордни енергии. 6. Тази Земя-огън е съставена от чиста воля, от елементарни жизнени сили от постоянно движение пронизани от импулси и страсти, един истински резервоар от волеви сили.
към текста >>

9. Вътрешността на Земята и вулканичните изригвания GA_96 Първоначални импулси на духовната наука

пропада конусообразният връх на Везувий с кубатура 100 милиона кубически метра.
на стана на бързото време тъка. За Гьоте тази Земя е външната дреха на божествените сили. Днес исках да ви опиша нещо за тяхната дейност. ------------------------------------ 10) През април 1906 г. пропада конусообразният връх на Везувий с кубатура 100 милиона кубически метра. Поради натрупаната пара изригналата маса разпръсва огромен прах от пепел, който затъмнява областта в продължение на няколко дни и заедно с потоците от лава причинява тежки вреди. Над 100 човека умират. Сравни лекцията в Мюнхен, 21 април 1906 г. в Събр. съч. 97, и тази в Берлин от 1 януари 1909 г.
към текста >>

10. 15. ПРИЛОЖЕНИЕ За недрата на Земята. GA_99 Теософия на розенкройцерите

Там ние имаме негативи на физическите предмети; тук, например, бил унищожен куба, но би възникнал негов негатив.
Третия слой е въздушна Земя, това е вещество унищожаващо усещанията. Ако то, например, влезе в съприкосновение с болка, то я превръща в радост и обратно. Усещането, така да се каже, се погасява във вида в който е, подобно на това както втория слой погасява живота. Четвъртия слой е водната Земя, или Земята на формите. Този слой се състои от сили, които по материален начин създават от всяка вещ това, което в Девакан става духовно. Там ние имаме негативи на физическите предмети; тук, например, бил унищожен куба, но би възникнал негов негатив. Формата, така да се каже, се превръща в своя противоположност, всички свойства излизат навън, а пространството, което е заемал кубът остава празна. Петия слой е плодоносна Земя. Това вещество е изпълнено с излъчващ енергия на растеж. Всяка негова частица тутакси израства, разраства се като гъба, увеличават се размерите, и да се спре нейния растеж могат само горните слоеве. Тя служи на формите от предидущия слой като стоящ за тя живот.
към текста >>

Формата, така да се каже, се превръща в своя противоположност, всички свойства излизат навън, а пространството, което е заемал кубът остава празна.
Ако то, например, влезе в съприкосновение с болка, то я превръща в радост и обратно. Усещането, така да се каже, се погасява във вида в който е, подобно на това както втория слой погасява живота. Четвъртия слой е водната Земя, или Земята на формите. Този слой се състои от сили, които по материален начин създават от всяка вещ това, което в Девакан става духовно. Там ние имаме негативи на физическите предмети; тук, например, бил унищожен куба, но би възникнал негов негатив. Формата, така да се каже, се превръща в своя противоположност, всички свойства излизат навън, а пространството, което е заемал кубът остава празна. Петия слой е плодоносна Земя. Това вещество е изпълнено с излъчващ енергия на растеж. Всяка негова частица тутакси израства, разраства се като гъба, увеличават се размерите, и да се спре нейния растеж могат само горните слоеве. Тя служи на формите от предидущия слой като стоящ за тя живот. Шестия слой е огнената Земя.
към текста >>

11. 11. Четвърта лекция, Щутгарт, 16.09.1907 г. Апокалиптичните печати. GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи

Представете си един пълен с вода стъклен съд с кубична форма, през който можете да виждате.
Цялото битие на света ни се открива в дълбоко значителния символ на Светия Граал. Бих желал с няколко скициращи думи да представя на душите ви този седми печат. Печат 7 Този, който е опознал нашия свят като окултист, знае, че пространството е за физическия свят нещо различно от обикновена празнота. Пространството е изворът, от който физически са изкристализирали всички същества. Представете си един пълен с вода стъклен съд с кубична форма, през който можете да виждате. А сега си представете, че през тази вода бъдат пропуснати определени охлаждащи течения, така че да образуват по най-различен начин лед. Така можете да получите представа за сътворението на света: "пространството"; изговореното в пространството божествено сътворяващо слово; изкристализирането на всички същества и предмети. Това пространство, в което беше изговорено божественото слово, окултистът представя посредством пълния с вода куб. В рамките на това пространство се развиват различни същества. Тези, които се намират най-близо до нас, можем да характеризираме най-добре така: кубът има три успоредни посоки, три оси: дължина, височина, широчина кубът представя трите измерения на пространството.
към текста >>

Това пространство, в което беше изговорено божественото слово, окултистът представя посредством пълния с вода куб.
Този, който е опознал нашия свят като окултист, знае, че пространството е за физическия свят нещо различно от обикновена празнота. Пространството е изворът, от който физически са изкристализирали всички същества. Представете си един пълен с вода стъклен съд с кубична форма, през който можете да виждате. А сега си представете, че през тази вода бъдат пропуснати определени охлаждащи течения, така че да образуват по най-различен начин лед. Така можете да получите представа за сътворението на света: "пространството"; изговореното в пространството божествено сътворяващо слово; изкристализирането на всички същества и предмети. Това пространство, в което беше изговорено божественото слово, окултистът представя посредством пълния с вода куб. В рамките на това пространство се развиват различни същества. Тези, които се намират най-близо до нас, можем да характеризираме най-добре така: кубът има три успоредни посоки, три оси: дължина, височина, широчина кубът представя трите измерения на пространството. А сега си представете и контра измеренията към тези три измерения, такива каквито са те навън във физическия свят. Можете да си го представите така, сякаш един човек върви в една посока, а един друг срещу него и двамата се срещат. По подобен начин към всяко измерение съществува и контра измерение, така че като цяло получаваме шест лъча.
към текста >>

Тези, които се намират най-близо до нас, можем да характеризираме най-добре така: кубът има три успоредни посоки, три оси: дължина, височина, широчина кубът представя трите измерения на пространството.
Представете си един пълен с вода стъклен съд с кубична форма, през който можете да виждате. А сега си представете, че през тази вода бъдат пропуснати определени охлаждащи течения, така че да образуват по най-различен начин лед. Така можете да получите представа за сътворението на света: "пространството"; изговореното в пространството божествено сътворяващо слово; изкристализирането на всички същества и предмети. Това пространство, в което беше изговорено божественото слово, окултистът представя посредством пълния с вода куб. В рамките на това пространство се развиват различни същества. Тези, които се намират най-близо до нас, можем да характеризираме най-добре така: кубът има три успоредни посоки, три оси: дължина, височина, широчина кубът представя трите измерения на пространството. А сега си представете и контра измеренията към тези три измерения, такива каквито са те навън във физическия свят. Можете да си го представите така, сякаш един човек върви в една посока, а един друг срещу него и двамата се срещат. По подобен начин към всяко измерение съществува и контра измерение, така че като цяло получаваме шест лъча. Тези противоположни един на друг лъчи същевременно представляват пра зачатъците на най-висшите членове на човешкото същество. Физическото тяло, изкристализирало от пространството, е най-нисшият.
към текста >>

12. Съдържание GA_104 Апокалипсисът на Йоан

Духовните закономерности на новия Йерусалим са представени под образа на куба в последната картина.
Част от хората ще очертаят още на Земята насоките на Юпитеровото развитие. Друга част от тях ще игнорират силите, които биха могли да получат от Юпитер. Обаче все още ще бъде възможно тяхното спасение. Окончателното разделяне ще настъпи на Венера. Подвеждащата интелигентност и защо числото на звяра е число на човека. Духовните закономерности на новия Йерусалим са представени под образа на куба в последната картина. 14. СЕДЕМТЕ ПЕЧАТА.
към текста >>

13. 13. ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг, 30 Юни 1908 г. GA_104 Апокалипсисът на Йоан

В последната глава на Откровението вие виждате, че този нов Йерусалим е описан като имащ формата на куб.
(Още веднъж обръщаме вниманието на читателите, че печатите, за които става дума тук, не трябва да се смесват с печатите от небесната книга. Когато Рудолф Щайнер казва: Еди кой си образ можете да видите представен в еди кой си печат, това се отнася за картините, които той е нарисувал и които представляват образи от Откровението. Те са публикувани в книжката "образи на окултните печати и стълбове" Бележка на преводача.). Това вижда великият ясновидец. В неговото видение се изразява правилността на новия Йерусалим. В последната глава на Откровението вие виждате, че този нов Йерусалим е описан като имащ формата на куб. Да опишем всичко, което се намира в този последен образ, това би ни довело твърде далече. Сега е необходимо да обърнем внимание на това, с каква цел е написана Откровението. Несъмнено би трябвало да говоря много, ако бих искал да опиша подробно, защо е написано Откровението. Но все пак вие трябва да вземете със себе си един намек, такъв намек, който проличава на едно точно определено място в това съчинение. Този, който е написал Откровението, казва, че ще дойде време, когато действително ще се е развила онази висша степен на съзнанието, когато хората ще виждат в повишено съзнание съществата, които ръководят света; онези същества, които са охарактеризирани чрез Агнето, чрез явяването на Сина Человечески с огнения меч.
към текста >>

14. 8. ОСМА ЛЕКЦИЯ Прага, 28 март 1911 г. GA_128 Окултна физиология

И лесно ще видите, че тези две вещества, такива, каквито са, не притежават в себе си, преди да са встъпили в тази същност, която така ги поема, че те се появяват в своята химическа връзка кристализирали в куба, преди това те не притежават в себе си нищо от това, което им придава този принцип на формата.
ако слезете на най-долната граница на човешкото устройство, то първото свръхсетивно, което трябва да си представите, е човешката форма, която, бидейки силова система, е родена от свръхсетивните светове и е предназначена за това, не подобно на торба или физически мях, но като нещо свръхфизическо, нещо свръхсетивно да приема това, което обуславя физически-сетивната проява на човека. Едва чрез това, че в тази свръхсетивна форма се вгражда хранителният материал, човешкият организъм се превръща във физически-сетивен организъм, в нещо, което може да се види с око и да се пипне с ръка. Това, което приема външните хранителни вещества, се нарича форма по причина, че всъщност с цялата природа действува един закон, един съвсем идентичен закон, наричан навсякъде принцип на формата. Можете да слезете чак до кристала и ще трябва да кажете: субстанциите, които се включват в кристала, за да се превърнат в това, чрез което ни се представя кристалът, трябва да бъдат обхванати от принципите на формата, които при кристалите са принципите на кристализацията. Ако вземем например готварската сол, натриевия хлорид, то като физически субстанции, в смисъла на днешната ни физика, имате пред себе си хлор и натрий, един газ и един метал. И лесно ще видите, че тези две вещества, такива, каквито са, не притежават в себе си, преди да са встъпили в тази същност, която така ги поема, че те се появяват в своята химическа връзка кристализирали в куба, преди това те не притежават в себе си нищо от това, което им придава този принцип на формата. Преди да встъпят в този принцип на формата, те нямат нищо общо; но те биват впрегнати, приети от този принцип на формата и при това се образува физическото тяло готварска сол. Това е предпоставката. По този начин всичко, което под формата на хранителни вещества постъпва в човешкия организъм, предполага наличието на най-нисшото свръхсетивно тяло, на свръхсетивната форма. Когато хранителните вещества постъпят в областта, ограничена от този принцип на формата по посока навън, като човешко същество, те биват приети от него, може да се каже, по традиция, че при това те веднага преминават през най-първия процес на преобразувание. Самият храносмилателен канал извършва първото преобразувание.
към текста >>

15. 11. ДЕСЕТА СКАЗКА GA_136 Духовните същества в небесните тела и природните царства

Когато виждаме едно тяло имащо формата на куб и друго имащо друга форма, ние знаем, че тези форми не са нещо случайно, а че те са свързани по определен начин с природата на минерала.
Докато трябваше да кажем при човека, че при него на физическото по ле действуват всичките четири члена на неговото същество, както физическото така и етерното и астралното тяло и неговият Аз, ние трябва така да се каже да разглобим и отделим едно от друго онова, което човекът има заедно във физическия свят, и да кажем: при минерала трябва да търсим онова, което отговаря на етерното тяло на човека в астралния свят, на астралното поле, на полето на Девакана астралното тяло и на полето на висшия Девакан груповия аз на минералите. Така за минералното царство това, което е обхванато в един свят при човека, ние трябва да го търсим разпределено по отношение на неговия начин на действие в различни светове. Когато отново проследим с окултния поглед, за какво се касае действително тук, оказва се следното: в смисъла на Окултизма от минералното царство на физическото поле трябва да търсим първо въобще само това, което е физически действително възприемаемо, което следователно е възприемаемо за външните сетива от минерала. Трябва да бъдем наясно върху това, че първо от минералното царство е възприемаемо онова, което наричаме форми. Знаем това може да бъде тук само засегнато -, че на нас минералният свят ни се явява, поне отчасти, така оформен, щото чувствуваме тези форми като нещо подходящо за минералната природа. Когато виждаме едно тяло имащо формата на куб и друго имащо друга форма, ние знаем, че тези форми не са нещо случайно, а че те са свързани по определен начин с природата на минерала. Окултното изследване ни учи, че тези форми в минералното царство, които назоваваме също кристални форми, трябва да бъдат приписани на начина на действие на Духовете на Формата. Именно защото застъпва навсякъде действителността и търси, от къде произхожда това или онова, наименованията в него се дават така, че самото име сочи към нещо характерно. И наименованието "Духове на Формата" бе избрано поради това, защото в царството, което на Земята наричаме минерално царство, се оказват действуващи Духовете на Формата и по-нататък преди всичко действуват потомците на Духовете на Формата, в смисъла, в който в тези сказки говорихме за потомци на Духовете на висшите йерархии. Ако искаме да разберем природата на минерала, ние трябва сега да бъдем наясно върху това, че за физическото възприятие от минерала съществуват главно тези форми; след това обаче определени сили, които се проявяват в минералното царство, например силите на електричеството, на магнетизма, сили, които правят, минералите да ни се явяват в определени цветове; накратко казано трябва да бъдем наясно върху това, че всъщност от минералното царство на физическото поле можем да наблюдаваме главно формата. Нека отначало не обръщаме внимание на другите качества и да разгледаме формата, която срещаме поне при голяма част на минералното царство и нека бъдем наясно, че тази чиста форма произхожда първо от начина на действие на Духовете на Формата или от техните потомци.
към текста >>

16. 11. Единадесета лекция, Дорнах, 21 Октомври 1917 GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята

Същото важи и за минералите на децата трябва да се разказва как зелените кристали се отнасят към без цветните кристали, как един кристал, който има формата на куб, се отнася към друг, който има формата на октаедър.
Ето как трябва да се преподава на децата, а не по онзи отблъскващ начин, по който пробутваме зоологията в учебните часове; ние трябва да разказваме на децата за някои отделни постъпки на лъвовете, лисиците, мравките, майските бръмбари и т.н. Дали тези случки са станали или не, това не е важно; важното е те да са достоверни. А това, което днес се налива сякаш с фуния в детските глави като един вид екстракт от естествената наука, то следва да се преподава в по-късните години, когато децата ще са подготвени за него чрез онези образни описания на отделни случки от животинския свят, за които споменах току-що. Особено важно ще се окаже по сходен начин да бъде разглеждан и животът на растенията да заинтригуваме децата с отношението на розата към теменугата, за отношението на билките към плевелите, които растат около тях, да им разказваме увлекателни истории за подвижните духове над цветята, когато минаваме през една поляна и т.н. Ето как трябва да звучи ботаниката в ушите на децата. Същото важи и за минералите на децата трябва да се разказва как зелените кристали се отнасят към без цветните кристали, как един кристал, който има формата на куб, се отнася към друг, който има формата на октаедър. Вместо една мъртва кристалография, която пробутваме на децата за тяхна беда, следва се стремим към едно образно описание на кристалите и техния живот в недрата на Земята. Ние ще оплодим нашите възгледи относно онова, което се разиграва във вътрешността на Земята само тогава, когато вникнем в антропософските обяснения на тези процеси. Педантичното изброяване не е достатъчно; важно е друго: нашите описания да изграждат такива представи, че да сме в състояние да говорим примерно за съвместния живот на диаманта и сапфира. Ако размислите върху тези неща, Вие ще се досетите какво имам предвид. Нека да не пропускаме и онези ужасни абстракции, които днес предлагаме на децата като "история", а в центъра на историческото развитие отново да поставим истинския живот, да пробудим трепета от онова, което човешката душа изживява в хода на развитието.
към текста >>

17. Девета лекция, 22 септември 1918 г GA_184 Космическа предистория на човечеството

Нашите ученици също трябва да изучават на занятията различните кристални форми, които приемат един или друг минерал: октоедър, куб и т. н.
Минералното царство се е появило едва в хода на земното развитие и едновременно с този макрокосмически факт на образуването на минералното царство, в земното развитие е встъпил човекът в неговата съвременна форма, във формата на днешното му тяло. И макар този телесен облик напълно да се е формирал едва с течение на времето, началото му е било положено едновременно с навлизането на минералното царство в земното развитие. Така че човек, в определен смисъл, ставайки земен човек, е установил връзка между четвъртия член на своето същество, който след това се е преобразувал в негов аз, и минералното царство. Можем също да кажем, че в човешкия микрокосмос азът съответства на макрокосмическото минерално царство. Но ние знаем, – това ни го дава простото повърхностно съзерцание на природата, – че космическото минерално царство се формира кристално. Нашите ученици също трябва да изучават на занятията различните кристални форми, които приемат един или друг минерал: октоедър, куб и т. н. Когато разглеждаме приемащите геометрични форми образи на минералното царство, ние, всъщност, виждаме пред себе си изконните форми на минералното царство. Тези кристални форми в определен смисъл са вродени за минералното царство, това са неговите изконни форми. И Земята с включването на минералното царство в своето космическо развитие тутакси е приела тенденцията да кристализира своите минерални вещества, да ги кристализира във формите, в които кристализира минералното царство. Но има и противоположен полюс, полярна противоположност на тази форма на минералното царство. Как се държи тя, ще ви помоля да си представите като използвате следния образ.
към текста >>

18. 5. Пета лекция, 2 Октомври 1921 GA_207 Антропософията като космософия 1

Виждате ли, когато възприемаме един външен предмет бих искал да опиша процеса съвсем точно например един куб, един кристален куб: първо ние поглеждаме към него.
тази воля стои в зародиша на бъдещата Карма. И ако повторно се обърнем към другата страна, към мисловната тъкан, която намерихме между етерното и физическото тяло и която действително живее там, ще трябва да сме наясно: доколкото чрез сетивните впечатления узнаваме нещо от света, ние впоследствие преработваме тези сетивни впечатления и преработвайки ги мисловно, ние вплитаме нашата субективност вътре в тази мисловна тъкан. От една страна, ние свързваме нашето сетивно-породено душевно изживяване с това, което чрез раждането е включено в нас като една мисловна тъкан; обаче обективното мисловно царство, именно тази обективна мисловна тъкан тя остава несъзнавана, и само това, което ние вземаме от нашата субективна мисловна дейност и го вкарваме, вплитаме там, само то стига до съзнанието. И фактически се получава така, сякаш тази обективна мисловна тъкан отблъсква и отразява многопосочно нашите субективни мисли, които чрез това се издигат до съзнанието (рис. 15). Да, така е, сега нашите субективни мисли поемат по всички възможни посоки. Виждате ли, когато възприемаме един външен предмет бих искал да опиша процеса съвсем точно например един куб, един кристален куб: първо ние поглеждаме към него. Ние не спираме до тук. Започваме да разсъждаваме върху него. Обаче това разсъждение се насочва към споменатата мисловна тъкан, която е включена в нас още при раждането, с която сме били слети още в Космоса, която получихме от Космоса, и тази мисловна тъкан е така устроена, че сега ние започваме да извличаме от нея определени кристалографски идеи. И стигаме например до кубическата система, до тетрагоналната, ромбичната, хексагоналната система, при което изработваме един математично-геометричен модел и на кристалната система. И ето че този външен куб „пасва“ с кубическата система, която изработваме вътре в себе си.
към текста >>

И стигаме например до кубическата система, до тетрагоналната, ромбичната, хексагоналната система, при което изработваме един математично-геометричен модел и на кристалната система.
Да, така е, сега нашите субективни мисли поемат по всички възможни посоки. Виждате ли, когато възприемаме един външен предмет бих искал да опиша процеса съвсем точно например един куб, един кристален куб: първо ние поглеждаме към него. Ние не спираме до тук. Започваме да разсъждаваме върху него. Обаче това разсъждение се насочва към споменатата мисловна тъкан, която е включена в нас още при раждането, с която сме били слети още в Космоса, която получихме от Космоса, и тази мисловна тъкан е така устроена, че сега ние започваме да извличаме от нея определени кристалографски идеи. И стигаме например до кубическата система, до тетрагоналната, ромбичната, хексагоналната система, при което изработваме един математично-геометричен модел и на кристалната система. И ето че този външен куб „пасва“ с кубическата система, която изработваме вътре в себе си. Доколкото включваме мисълта за куба в нещо, което е, така да се каже, априорна идея, извлечена от нашата вътрешна същност, то в този миг, когато ни хрумват субективните мисли, ние сме вече насочени към обективната мисловна сфера. Защото това, което формираме като геометрична, като чисто геометрично-механична физика и т.н., ние го извличаме от тази мисловна тъкан, включена в нас още с раждането; и индивидуалните подробности от външните сетивни впечатления, които прибавяме към тези обективни мисли, те са всъщност тези, които ние проумяваме едва след като ги приемем обратно в отразеният им вид от вечно живата и пластична мисловна тъкан в нас, вечна по отношение на самия процес, но и по отношение на отделните му форми, които се менят от инкарнация в инкарнация. И така, ние живеем, доколкото мислим, живеем защото извличаме субективни мисли от обективната мисловна тъкан. Да, това което сега казах, е нещо което постоянно се извършва в човека.
към текста >>

И ето че този външен куб „пасва“ с кубическата система, която изработваме вътре в себе си.
Виждате ли, когато възприемаме един външен предмет бих искал да опиша процеса съвсем точно например един куб, един кристален куб: първо ние поглеждаме към него. Ние не спираме до тук. Започваме да разсъждаваме върху него. Обаче това разсъждение се насочва към споменатата мисловна тъкан, която е включена в нас още при раждането, с която сме били слети още в Космоса, която получихме от Космоса, и тази мисловна тъкан е така устроена, че сега ние започваме да извличаме от нея определени кристалографски идеи. И стигаме например до кубическата система, до тетрагоналната, ромбичната, хексагоналната система, при което изработваме един математично-геометричен модел и на кристалната система. И ето че този външен куб „пасва“ с кубическата система, която изработваме вътре в себе си. Доколкото включваме мисълта за куба в нещо, което е, така да се каже, априорна идея, извлечена от нашата вътрешна същност, то в този миг, когато ни хрумват субективните мисли, ние сме вече насочени към обективната мисловна сфера. Защото това, което формираме като геометрична, като чисто геометрично-механична физика и т.н., ние го извличаме от тази мисловна тъкан, включена в нас още с раждането; и индивидуалните подробности от външните сетивни впечатления, които прибавяме към тези обективни мисли, те са всъщност тези, които ние проумяваме едва след като ги приемем обратно в отразеният им вид от вечно живата и пластична мисловна тъкан в нас, вечна по отношение на самия процес, но и по отношение на отделните му форми, които се менят от инкарнация в инкарнация. И така, ние живеем, доколкото мислим, живеем защото извличаме субективни мисли от обективната мисловна тъкан. Да, това което сега казах, е нещо което постоянно се извършва в човека. Но в същото време Вие ще видите: От една страна имаме чувствата, тяхното проникване в организма, прехода им във волята.
към текста >>

Доколкото включваме мисълта за куба в нещо, което е, така да се каже, априорна идея, извлечена от нашата вътрешна същност, то в този миг, когато ни хрумват субективните мисли, ние сме вече насочени към обективната мисловна сфера.
Ние не спираме до тук. Започваме да разсъждаваме върху него. Обаче това разсъждение се насочва към споменатата мисловна тъкан, която е включена в нас още при раждането, с която сме били слети още в Космоса, която получихме от Космоса, и тази мисловна тъкан е така устроена, че сега ние започваме да извличаме от нея определени кристалографски идеи. И стигаме например до кубическата система, до тетрагоналната, ромбичната, хексагоналната система, при което изработваме един математично-геометричен модел и на кристалната система. И ето че този външен куб „пасва“ с кубическата система, която изработваме вътре в себе си. Доколкото включваме мисълта за куба в нещо, което е, така да се каже, априорна идея, извлечена от нашата вътрешна същност, то в този миг, когато ни хрумват субективните мисли, ние сме вече насочени към обективната мисловна сфера. Защото това, което формираме като геометрична, като чисто геометрично-механична физика и т.н., ние го извличаме от тази мисловна тъкан, включена в нас още с раждането; и индивидуалните подробности от външните сетивни впечатления, които прибавяме към тези обективни мисли, те са всъщност тези, които ние проумяваме едва след като ги приемем обратно в отразеният им вид от вечно живата и пластична мисловна тъкан в нас, вечна по отношение на самия процес, но и по отношение на отделните му форми, които се менят от инкарнация в инкарнация. И така, ние живеем, доколкото мислим, живеем защото извличаме субективни мисли от обективната мисловна тъкан. Да, това което сега казах, е нещо което постоянно се извършва в човека. Но в същото време Вие ще видите: От една страна имаме чувствата, тяхното проникване в организма, прехода им във волята. Това което не се осъществи в действие и, така да се каже, застине в Азът, то се превръща в бъдещата Карма, то ни отпраща към бъдещето на човека.
към текста >>

Така че когато визираме куба, ние навлизаме в това определено представно съдържание.
Човекът е така да се каже роден от мислите, живее в чувствата, а в своята воя изгражда това, което минава с него през Портата на смъртта. С тези думи ние загатваме собствено и за субективния душевен живот, който имаме по времето между раждането и смъртта. Обаче ние можем да продължим нататък и да запитаме: Как става така, че тези субективни мисли, които ни хрумват в асоциация с външните сетивни впечатления, се свързват тъкмо с нашето минало? Виждате ли, ние осъзнаваме субективната мисъл най-напред именно като мисъл. Като мисъл тя има в себе си определено представно съдържание. Така че когато визираме куба, ние навлизаме в това определено представно съдържание. Обаче Вие не трябва да забравяте: в човешкия душевен живот мисли, чувства и воля не могат да се разделят. Във волята живеят всички мотиви на нашите морални мисли. Обаче ние съзнаваме, че в нашето субективно мислене има не само мисловно съдържание. Ние прибавяме една мисъл към друга и разбираме, че така нещо правим. Но всъщност какво живее и пулсира в мисленето?
към текста >>

19. 8. Осма лекция, Дорнах, 5 Ноември 1921 GA_208 Антр. като Космософия 2 ч.

Но в действителност това не се случва, защото физическото тяло на човека има своето етерно тяло, своето астрално тяло, които просто не му позволяват да се превърне в куб, или пък в многостенник с 8, 10, 12 страни
Ако потърсим най-първичния елемент на минералното царство, ние ще се изправим пред кристала, пред многостенника; в известен смисъл минералът застава пред нас като многостенник. Тази многостенна фигура има един или друг външен облик при различните минерали, обаче нейната истинска същност ние можем да схванем само ако отправим поглед към онези външни и обективни сили, които макар да са вън от минералите, практически действуват вътре в тях. Да вземем един минерал с продълговата форма силите, които го формират, следователно, действуват така, че го изтеглят по дължина (рис. 25). Ако изобщо можем да говорим за минералите независимо дали тези сили работят навън или вътре в тях, ние трябва да си представим, че съответните сили стоят под определен ъгъл една спрямо друга, и преди всичко, че те присъствуват в Космоса, или поне в непосредственото обкръжение на Земята. В този случай те би трябвало да действуват също и върху физическото тяло на човека, и то би трябвало да има в себе си тенденцията да се развива като многостенник. Но в действителност това не се случва, защото физическото тяло на човека има своето етерно тяло, своето астрално тяло, които просто не му позволяват да се превърне в куб, или пък в многостенник с 8, 10, 12 страни и т.н. Обаче тенденцията си остава и ние може да сме сигурни: Доколкото човекът е физическо същество, той неизбежно се стреми да се превърне, ако мога така да се изразя, в един истински многостенник. И ако Вие не се подвизавате тук под формата на куб, тетраедър, октаедър и т.н., това се дължи на факта, че срещу тетраедровите, октаедровите с една дума срещу полиедричните сили, които се намират вътре във Вас, действуват силите на етерното тяло, силите на астралното тяло. Така че човек е не просто едно физическо тяло; той носи в себе си и своето етерно тяло. И доколкото притежава свое собствено етерно тяло, той има нещо общо с растенията, с целия растителен свят.
към текста >>

И ако Вие не се подвизавате тук под формата на куб, тетраедър, октаедър и т.н., това се дължи на факта, че срещу тетраедровите, октаедровите с една дума срещу полиедричните сили, които се намират вътре във Вас, действуват силите на етерното тяло, силите на астралното тяло.
Ако изобщо можем да говорим за минералите независимо дали тези сили работят навън или вътре в тях, ние трябва да си представим, че съответните сили стоят под определен ъгъл една спрямо друга, и преди всичко, че те присъствуват в Космоса, или поне в непосредственото обкръжение на Земята. В този случай те би трябвало да действуват също и върху физическото тяло на човека, и то би трябвало да има в себе си тенденцията да се развива като многостенник. Но в действителност това не се случва, защото физическото тяло на човека има своето етерно тяло, своето астрално тяло, които просто не му позволяват да се превърне в куб, или пък в многостенник с 8, 10, 12 страни и т.н. Обаче тенденцията си остава и ние може да сме сигурни: Доколкото човекът е физическо същество, той неизбежно се стреми да се превърне, ако мога така да се изразя, в един истински многостенник. И ако Вие не се подвизавате тук под формата на куб, тетраедър, октаедър и т.н., това се дължи на факта, че срещу тетраедровите, октаедровите с една дума срещу полиедричните сили, които се намират вътре във Вас, действуват силите на етерното тяло, силите на астралното тяло. Така че човек е не просто едно физическо тяло; той носи в себе си и своето етерно тяло. И доколкото притежава свое собствено етерно тяло, той има нещо общо с растенията, с целия растителен свят. В своето физическо тяло, човек е представител на целия видим свят, доколкото този свят е от минерално-физическо естество, а в своето етерно тяло, човек е представител на целия видим свят, доколкото този свят е от растително естество. Понеже растението също има физическо тяло, то носи в себе си тенденцията да се превръща в многостенник, но към нея то прибавя и една друга тенденция, а именно тенденцията да израства в една кълбовидна или сферична форма. При определени условия спомнете си например облите речни камъни минералът също може да изглежда сферичен, обаче сферичната форма не е характерна за него.
към текста >>

20. 11. Единадесета лекция, Дорнах, 13 Ноември 1921 GA_208 Антр. като Космософия 2 ч.

Но когато човекът се издигне до следващата планетарна метаморфоза на нашата Земя, до Бъдещия Юпитер в смисъла на моята „Тайна Наука“ той ще бъде така устроен, че няма да стига до кубичната форма по външните способи на днешната геометрия, за да открие после, че тази форма идеално пасва на кристализиралата сол; на Бъдещия Юпитер човекът ще схваща всичко това като едно пълно единство.
Обаче това взаимодействие се осъществява по такъв начин, че в него действува това, което наричаме „Духът-Себе“. Тук „Духът-Себе“ действува като една висша степен на съзна ние. Естествено днешните математици не подозират, че когато обясняват света с помощта на своите математически формули и изчисления, зад всички тях стои именно „Духът-Себе“. Обаче те не се съобразяват с това; те не отиват по-далеч от рефлексията, която всъщност определя и днешното човешко съзнание. Днешното обикновено съзнание функционира не когато човек спи, нито пък в миговете на пробуждане и заспиване, а когато неговите Аз и астрално тяло са напълно потопени в етерното и физическото тяло; само че в този случай човекът само бегло и несъзнателно се докосва до това, което се проявява навън като „Човекът-Дух“, „Духът-Живот“ и „Духът-Себе“. Но когато човекът се издигне до следващата планетарна метаморфоза на нашата Земя, до Бъдещия Юпитер в смисъла на моята „Тайна Наука“ той ще бъде така устроен, че няма да стига до кубичната форма по външните способи на днешната геометрия, за да открие после, че тази форма идеално пасва на кристализиралата сол; на Бъдещия Юпитер човекът ще схваща всичко това като едно пълно единство. Той ще бъде така безкористно отдаден на външния свят, че ще съумява да се вмести вътре в самия кристал, в самата сол, в самата кристална решетка. Естествено, на Бъдещия Юпитер няма да съществува подобна „сол“; но все пак с помощта на такива представи ние можем значително да се приближим до човешкия живот през далечното бъдеще. Както вчера си изработихме представи за съотношението между Азът и астралното тяло по време на съня, така можем да постъпим също и с физическото и етерното тяло. Всъщност докато човек спи, физическото тяло спрямо двигателно-веществообменния човек действува като художник, работещ над своя автопортрет, а етерното тяло действува като художник, който работи над една картина на целия свят. Ако си припомним вчерашната лекция, можем да допълним следното: Докато човек спи, неговото астрално тяло се отделя от физическото и етерното тяло.
към текста >>

21. ДЕВЕТА ЧАСТ. ЛЕКЦИЯ, Щутгарт, 9 декември 1922 г. Човекът и свръхсетивните светове. Слушане, говорене, пеене, вървене, мислене GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ

От намиращото се около нас във физическо-сетивния свят можем да разберем защо формата на солта е кубична.
Днес бих желал да продължа това разглеждане с някои други факти и няколко важни човешки изисквания. Чрез антропософската наука за духа можем преди всичко много добре да осъзнаем как за човека, намиращ се във физическия свят, този физически свят е истинско отражение на надсетивния свят. Когато разглеждаме минерала, не можем да кажем, че както застава пред нас, той е непосредствено образ, отражение на надсетивното. Какво е той, можете да почерпите от моята книга «Теософия». При човека обаче можем да кажем, че в много отношения той не може да бъде разбран от това, което виждаме около нас във физическо-сетивния свят. От намиращото се около нас във физическо-сетивния свят можем да разберем защо формата на солта е кубична. Разбира се, такива неща днес са още напълно неясни за науката, но от това, което науката вече прозира, може да се каже, че един кристал от сол може да бъде разбран от това, което може да се изследва непосредствено в областта на сетивно-възприемаемото. Човешкото око или ухо не могат да се разберат от възприемаемото с физическите сетива от физическо-сетивния свят. Човекът си е донесъл като заложба чрез раждането както вътрешната форма, така и външната конфигурация на окото или ухото, той не ги получава чрез силите, които действат при оплождането или в тялото на майката. Но всичко, което в това отношение не се разбира, се натъпква в думата «наследственост». С това обаче човек се отдава на една илюзия.
към текста >>

22. 4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ. Септември 16, 1907 GA_284 Окултни знаци и символи

Представете си един прозрачен стъклен съд във формата на куб, пълен с вода.
Видели сме ги в изобразени в човека с крака от разтопен огън и с излизаща от устата му сабя. Чрез един символизъм с голяма дълбочина, цялото същество на Света, се разкрива сега пред нас в символа на Светия Граал. Нека с няколко думи да поставя пред очите Ви този печат. Окултистът, който се е запознал с нашия свят знае, че пространството във физическия свят не е просто празнота, но нещо съвсем друго. Пространството е източникът, от който, така да се каже, всички същества са изкристализирали. Представете си един прозрачен стъклен съд във формата на куб, пълен с вода. Сега си представете, че известни охлаждащи потоци се вкарват през водата, така че тя се сгъстява в най-разнообразен и множество форми лед. Това ще Ви даде някаква идея за създаването на Света, за пространството и за творческото божествено Слово, изговорено в него, така че всички същества и неща изкристализират от него. Окултистът си представя това пространство, в което Божественото Творческо Слово е било изговорено, като куб от чиста вода. Вътре в това пространство различни същества се развиват. Онези, които са най-близо до нас, най-добре биха могли да се характеризират по следния начин: Кубът има три перпендикулярни направления, три оси, дължина, височина и ширина.
към текста >>

Окултистът си представя това пространство, в което Божественото Творческо Слово е било изговорено, като куб от чиста вода.
Окултистът, който се е запознал с нашия свят знае, че пространството във физическия свят не е просто празнота, но нещо съвсем друго. Пространството е източникът, от който, така да се каже, всички същества са изкристализирали. Представете си един прозрачен стъклен съд във формата на куб, пълен с вода. Сега си представете, че известни охлаждащи потоци се вкарват през водата, така че тя се сгъстява в най-разнообразен и множество форми лед. Това ще Ви даде някаква идея за създаването на Света, за пространството и за творческото божествено Слово, изговорено в него, така че всички същества и неща изкристализират от него. Окултистът си представя това пространство, в което Божественото Творческо Слово е било изговорено, като куб от чиста вода. Вътре в това пространство различни същества се развиват. Онези, които са най-близо до нас, най-добре биха могли да се характеризират по следния начин: Кубът има три перпендикулярни направления, три оси, дължина, височина и ширина. Това представлява трите измерения на пространството. Сега си представете контра-измеренията на тези три външни измерения на физическия свят. Това може да си го представите, като си въобразите, че някой се движи в едно направление и се сблъсква с друг, идващ от друго направление.
към текста >>

Онези, които са най-близо до нас, най-добре биха могли да се характеризират по следния начин: Кубът има три перпендикулярни направления, три оси, дължина, височина и ширина.
Представете си един прозрачен стъклен съд във формата на куб, пълен с вода. Сега си представете, че известни охлаждащи потоци се вкарват през водата, така че тя се сгъстява в най-разнообразен и множество форми лед. Това ще Ви даде някаква идея за създаването на Света, за пространството и за творческото божествено Слово, изговорено в него, така че всички същества и неща изкристализират от него. Окултистът си представя това пространство, в което Божественото Творческо Слово е било изговорено, като куб от чиста вода. Вътре в това пространство различни същества се развиват. Онези, които са най-близо до нас, най-добре биха могли да се характеризират по следния начин: Кубът има три перпендикулярни направления, три оси, дължина, височина и ширина. Това представлява трите измерения на пространството. Сега си представете контра-измеренията на тези три външни измерения на физическия свят. Това може да си го представите, като си въобразите, че някой се движи в едно направление и се сблъсква с друг, идващ от друго направление. Подобно на това, има едно контра-измерение на всяко измерение на пространството, така че има всичко шест контра-лъчи. Тези контра-лъчи, представляват първичните начала на най-висшите човешки съставни елемента.
към текста >>

23. 3. Трета лекция, 23.08.1919 GA_293 Общото човекознание

На Земята е присъщо не само движението, описано от Коперник; тя извършва и съвсем други, художествени движения, както и още по-сложни движения, намиращи израз в линиите на геометричните тела: куба, октоедъра, додекаедъра и т.н.
Обаче поради вертикалното положение на своя гръбначен стълб, човекът е в плоскостта, където се извършват тези движения. Разбира се, този факт не стига до неговото съзнание; ако беше така, той би възкликнал: „Аз непрекъснато танцувам в рамките на един триъгълник! " Това не се случва, но ето, че той начертава една фигура и казва: Ето, тук имаме един триъгълник. В действителност това е едно несъзнателно извършено движение, което протича в Космоса. Тези движения, които фиксирате в геометрията, когато чертаете определена геометрична фигура, Вие извършва те заедно със Земята. На Земята е присъщо не само движението, описано от Коперник; тя извършва и съвсем други, художествени движения, както и още по-сложни движения, намиращи израз в линиите на геометричните тела: куба, октоедъра, додекаедъра и т.н. Тези тела не са измислени, те са една неосъзната действителност; всъщност те, а и много други геометрични тела са забележителни отражения на едно дълбоко и неосъзнато знание, което е скрито в човешкото същество, и по-точно: В, неговата костна система. Обаче с Вашето обикновено съзнание, Вие не можете да проникнете в костната система; тук съзнанието угасва и то само отразява под формата на геометрични тела и фигури образите, които всъщност се пораждат от костната система. Човекът е включен в Космоса: Създавайки геометрията, той възпроизвежда това, което сам извършва в Космоса. Ето как ние се доближаваме до онази част от обкръжаващия ни свят, която се намира в един непрекъснат процес на умиране. От друга страна, пред нас застава всичко онова, което се крие в силите на нашата кръвно-мускулна система: Тук всичко е в непрекъснато движение, в непрекъснат трепет; тук тържествуват зародишните сили, а не смъртта.
към текста >>

24. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 5. Юли 1924 GA_317 Лечебно-педагогически курс

Тези красиви, фини, златисти кубчета пирит са разпръснати из цялата област Заал (Рис. 19).
И сега възниква въпросът: Как се случва така, че в дадена област се ражда един албинос? Рис. 19 Ние знаем, че тук става едно насищане със сяра чак до периферията и че са възможни малки сярни инфаркти. Но да потърсим сега къде във външната среда можем да срещнем сяра. По цялата долина на Заал ние откриваме една руда, която представлява свързване между сяра и желязо, така че можем да установим: колко е съдържанието на желязо в околната среда, колко е съдържанието на сяра особено в тази област, където срещаме чудно красивите парченца пирит. Тези красиви, фини, златисти кубчета пирит са разпръснати из цялата област Заал (Рис. 19). В съседните области откриваме главно гипс. Както знаете, гипсът представлява сярнокиселинен варовик, съдържащ 20 процента вода. Следователно, в лицето на гипса ние отново имаме възможност да изследваме сярата. Това хвърля светлина върху всичко онова, което живее в атмосферата и така нататък; ето защо на първо време трябва да отчитаме почвените процеси, свързани с абсорбцията на сярата и желязото. В друг случай имаме територия, богата на желязо и тогава възниква въпросът: Как се формират взаимоотношенията между Земята и човека, така че Земята толкова силно да привлича желязото, а човекът да не е в състояние или пък да го постига с големи трудности?
към текста >>

25. Трета лекция, 3 януари 1921 година GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията

Процесът до известна степен се отскубва от космоса, но със своето протичане той подражава на лунните процеси.
Така че можем да кажем: денонощието е нещо свързващо човека с Вселената и проявяващо се душевно-духовно; годината е нещо свързващо човека с Вселената и проявяващо се телесно-физически в явлението на растежа и така нататък. Да разгледаме сега друг комплекс от факти. Вчера вече споменах за него. С това, което е свързано с размножаването на човека, трябва да асоциираме определени представи, които също се отнасят към космическия живот. Вчера посочихме това, което особено се набива на очи в женския организъм: месечните функции, свързани с половия живот, макар и да не съвпадат с фазите на Луната, но със своето ритмично-времево протичане са тяхно отражение. Процесът до известна степен се отскубва от космоса, но със своето протичане той подражава на лунните процеси. Тук имаме указание за вътрешни процеси в човешкия организъм, които можем да изучим само в случай, ако, бих казал, насочим вниманието си към ежедневни явления, които могат да направят разбираеми и по-далеч стоящите от нас явления. Тук ще ви посоча, че в душевния ни живот има нещо, действително отразяващо в малкото процесите, за които намеквам тук. Нека имаме определено външно преживяване, по време на което сме заети с нашите чувства, нашия разсъдък, може би, също с нашите емоции и така нататък. Ние запазваме спомена за това преживяване. Този спомен и запазването му водят до това, че по-късно отново може да изплува образ на преживяното.
към текста >>

Трети закон: Квадратите на периодите на обикаляне на различните планети около Слънцето, се отнасят както кубовете на големите им полуоси.
Но за човек, който като Кеплер е работил все още изхождайки от живота на такива представи, това не е било така. Да си припомним тези три закона на Кеплер. Те звучат така: Първи закон: Планетите се движат по елипси около своето централно Слънце, и в един от фокусите на тези елипси се намира централното Слънце. Втори закон: Радиус-векторът[3] на една планета за равни интервали от време, описва равни сектори, равни площи. Трети закон: Квадратите на периодите на обикаляне на различните планети около Слънцето, се отнасят както кубовете на големите им полуоси. Но, може да се каже, за днешното чисто количествено разглеждане, това също са само количествени характеристики. За такъв човек, какъвто е бил Кеплер, просто вече в изразяването на елиптичното се е съдържало нещо, което за него е представлявало по-голяма жизненост от кръга, когато той е мислил за кривата. Когато нещо някъде се е движело по елипса, това е било доста по-живо, отколкото при движение в кръг, защото за изменението на радиуса е нужно да се прилагат вътрешни импулси. Когато нещо се движи само в кръг, нищо не се изисква да се прави, за да се изменя радиусът. Изисква се да се прилага интензивен вътрешен живот, ако трябва постоянно да се мени радиус-векторът.
към текста >>

„ Квадратите на периодите на обикаляне на различните планети около Слънцето, се отнасят както кубовете на големите им полуоси „ – средните разстояния от централното Слънце.
В това се откриват повече интензивни отношения за движенията на планетите. Ако планетата се търкаля по такъв начин, – ще си позволя да употребя такъв израз, – то тя изразява нещо, заложено не само в нея, но тя в известен смисъл мъкне зад себе си своя шлейф. На нея духовно и принадлежи цялата равнина, която описва радиус-векторът. И по-нататък трябва да характеризираме така: в равни интервали от време тя има равни площи, – трябва да се подчертае нейния характер, ако човек иска да характеризира, какво става с планетата. И едва третият закон, който, разбира се, се докосва до живота, както той се разиграва между различните планети, достига в излагането си до доста сложна структура. „ Квадратите на периодите на обикаляне на различните планети около Слънцето, се отнасят както кубовете на големите им полуоси „ – средните разстояния от централното Слънце. Виждате ли, този закон съдържа много неща, ако се възприема така живо, както това е правил Кеплер. Нютон след това е умъртвил целия този закон. Той е направил това по много прост начин. Да вземем третия закон на Кеплер. Той може да бъде записан така:
към текста >>

26. Четвърта лекция, 4 януари 1921 година GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията

– Насочвайки внимание към отделните планети на слънчевата система, може пак да се обобщи тяхното взаимно отношение посредством третия закон на Кеплер: квадратите на периодите на обикаляне на различните планети се отнасят както кубовете на средните им разстояния до Слънцето.
При това е нужно да се вземе предвид, че тук в историческия ход на развитие се намира нещо, съставено от индукции, които, разбира се, са гениално осъществени именно в тази област, и от последващи дедукции, в които, обаче, непременно е участвало това, което се е отнасяло към предпочитанията на споменатите личности. Така че може да се каже: доколкото някой е мислил материалистично, за него е било съвсем естествено да внесе материалистическите представи в дедуктивното понятие. Защото тук не говорят вече фактите. Сега тук би могло да се изхожда от това, което се е оказало теория само посредством дедукцията. И така, може да се каже, че съвсем индуктивно се е формирала, например, представата, която сега е трябвало да се обобщи в понятие: централното тяло Слънце, планети се въртят по определен закон, радиус-вектори в равни интервали от време описват равни сектори. – Насочвайки внимание към отделните планети на слънчевата система, може пак да се обобщи тяхното взаимно отношение посредством третия закон на Кеплер: квадратите на периодите на обикаляне на различните планети се отнасят както кубовете на средните им разстояния до Слънцето. Това е дало определен образ. Обаче не е бил решен въпросът, има ли този образ пълно съвпадение с реалността. Но това е била абстракция, извлечена от реалността. Не е било решено как се отнася този образ към всеобщата реалност. Обаче от този образ, съвсем не от реалността, а от този образ, посредством дедукция е получено всичко това, което по-нататък се превърнало в генетическата астрономия.
към текста >>

27. Петнадесета лекция, 15 януари 1921 година GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията

На куба, ограничен от шест квадратни равнини, съответства октаедър с шест четириребрени върха.
[1] ...антипространството: през 30-те години Георг Адам (-Кауфман) и независимо от него Луис Лохер са използвали света на представите на проективната геометрия за интерпретация на различни съобщения на Рудолф Щайнер. (Преди всичко, виж също отговорите на въпроси от 12 април 1922 г. в Хага, отпечатани в GA 82 “За да стане човекът напълно човек“ Дорнах 1994. Пълната библиография се намира в Olive Whicher, „Projektive Geometrie“, 1970 Stuttgart, Kaр. IX). Законът за двойствеността позволява на всяко образувание от точки да съответства същото образувание от равнини: например, на точките от правата съответстват равнини, преминаващи през правата; на точките от равнината съответстват всички равнини на една точка. На куба, ограничен от шест квадратни равнини, съответства октаедър с шест четириребрени върха. На осемте триребрени върха на куба съответстват осем тристранни ограничени повърхности на октаедъра. Адам и Лохер са придали в своите работи нагледен вид за конкретното съдържание на „състоящо се от равнини образувание“. Макар в последното столетие да е била известна идеята за построяване на пространство с други пространствени елементи, освен точки, за описване на действителността тя никога не се е приемала сериозно. В последващи публикации на тях са се позовавали такива автори като Bernhard и Gschwind (Mathematisch-Astronomische Blatter – Neue Folge, Nr. l und Nr.
към текста >>

На осемте триребрени върха на куба съответстват осем тристранни ограничени повърхности на октаедъра.
(Преди всичко, виж също отговорите на въпроси от 12 април 1922 г. в Хага, отпечатани в GA 82 “За да стане човекът напълно човек“ Дорнах 1994. Пълната библиография се намира в Olive Whicher, „Projektive Geometrie“, 1970 Stuttgart, Kaр. IX). Законът за двойствеността позволява на всяко образувание от точки да съответства същото образувание от равнини: например, на точките от правата съответстват равнини, преминаващи през правата; на точките от равнината съответстват всички равнини на една точка. На куба, ограничен от шест квадратни равнини, съответства октаедър с шест четириребрени върха. На осемте триребрени върха на куба съответстват осем тристранни ограничени повърхности на октаедъра. Адам и Лохер са придали в своите работи нагледен вид за конкретното съдържание на „състоящо се от равнини образувание“. Макар в последното столетие да е била известна идеята за построяване на пространство с други пространствени елементи, освен точки, за описване на действителността тя никога не се е приемала сериозно. В последващи публикации на тях са се позовавали такива автори като Bernhard и Gschwind (Mathematisch-Astronomische Blatter – Neue Folge, Nr. l und Nr. 4, 2. Aufl.
към текста >>

28. 2. Лекция: Индивидуалността на земеделското стопанство GA_327 Биодинамично земеделие

При средна големина на растителната клетка с диаметър 30 микрометра (микрометър, 0,03 мм) в един кубически милиметър се побират 36,000 клетки.[3] В такива големи съотношения силите на масата и на тежестта на веществото играят само подчинена роля спрямо силите на повърхността на клетките, на мембраната и на ензимната дейност.
Вещественият процес, който произвежда и поддържа видимия образ, се състои от многообразни веществообменни процеси, които протичат бързо и много по-бързо се променят, отколкото образът. И на най-малката промяна във външните условия те реагират в насока да запазят характерния вид на организма. Както беше обяснено горе, действителната същност на живота е промяната. Запазването на идентичността, въпреки всяка промяна, се обяснява днес с оставането на гените във всяка клетка. Колко фино е това разпределение на еднаквите регулатори във всяка клетка често човек не си създава ясна представа, защото в съзнанието си има гигантски увеличените картини, взети от учебниците. При средна големина на растителната клетка с диаметър 30 микрометра (микрометър, 0,03 мм) в един кубически милиметър се побират 36,000 клетки.[3] В такива големи съотношения силите на масата и на тежестта на веществото играят само подчинена роля спрямо силите на повърхността на клетките, на мембраната и на ензимната дейност. Тези въздействия произлизат от съответен подтик отвън, както се предполага, чрез гените. Както ще видим веднага, по-добре е да се каже, че спектърът на възможностите на въздействията на един организъм се определя от неговите гени. Освен това обаче всеки многоклетъчен организъм е диференциран в много тъкани и органи. Следователно в едно и също време на различни места в организма се случва нещо различно, даже противоположно. Един прост пример: коренът следва посоката на силата на тежестта, филизът обаче расте в точно обратната посока.
към текста >>

НАГОРЕ

0.092197895050049