Рудолф Щайнер
www.rudolfsteinerbg.com
НАЧАЛО
Контакти
|
English
 
с която и да е дума 
 
изречения в които се съдържат търсените думи 
 
текстове, в които се съдържат търсените думи 
 
с точна фраза 
 
с корен от думите 
 
с части от думите 
 
в заглавията на текстовете 
КАТЕГОРИИ С ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
1
СТРАНИЦИ:
1
,
2
,
3
,
Намерени са резултати от
287
текста в
3
страници в целия текст в който се съдържат търсените думи : '
Кръст
'.
На страница
1
:
381
резултата в
100
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
16_1. ГЬОТЕ КАТО МИСЛИТЕЛ И ИЗСЛЕДОВАТЕЛ 1. ГЬОТЕ И МОДЕРНАТА ЕСТЕСТВЕНА НАУКА
GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки
Обаче тя
кръст
оса пътищата на учените естественици, които напипват само повърхността на нещата.
Ние не преди отдавна изживяхме един забележителен случай. Едуард Фон Хартман издаде своята книга "Философия на Несъзнателното". Днес на самия остроумен автор на тази книга ни най-малко не би му хрумнало да отрича нейните несъвършенства. Обаче насоката на мисълта, пред която се намираме тук, е една проникваща, отиваща до основата на нещата. Ето защо книгата завладя силно всички духове, които чувстват нужда от по-дълбоко познание.
Обаче тя кръстоса пътищата на учените естественици, които напипват само повърхността на нещата.
Всички тези учени се надигнаха срещу нея. След като различните нападки от тяхна страна останаха почти без ефект, излезе едно съчинение от един анонимен автор: "Несъзнателното от гледна точка на физиологията и на теорията на произхода" /1872 г./, която изложи с цялата критична острота, която бихме могли да си представим, всичко против новооснованата философия, което може да се каже против нея от гледна точка на модерната естествена наука. Тази книга предизвика голяма сензация. Привържениците на съвременното направление бяха до най-висока степен доволни от нея. Те публично признаха, че авторът е едни от техните и обявиха неговите изложения като техни.
към текста >>
2.
01. РУДОЛФ ЩАЙНЕР И НЕГОВАТА „ФИЛОСОФИЯ НА СВОБОДАТА'
GA_4 Философия на свободата
Скоро Рудолф Щайнер попада всред онова силово поле, където се
кръст
осват естествените науки и философията: „Аз усещах в себе си задължението да търся истината по пътя на философията.
№28, 1962 г., 52 стр.): „По това време пред мен назряваше задачата да пренеса живия трепет на човешката душа в строгите форми на мисленето. Постепенно моите усилия, свързани с яснотата и точността на естественонаучните понятия, ме убедиха, че единствено възможната изходна точка за едно истинско познание, се намира в действеността на човешкия „Аз". Както Азът е действен и сам наблюдава своята действеност, духовните факти се проявяват непосредствено пред човешкото съзнание." От есента на 1879 той започва да изучава математика и химия във Виена. Наред с това посещава лекциите на Карл Юлиус Шрьоер върху немската литература и курса по „практическа философия" на силно повлияния от Аристотел Франц Брентано.
Скоро Рудолф Щайнер попада всред онова силово поле, където се кръстосват естествените науки и философията: „Аз усещах в себе си задължението да търся истината по пътя на философията.
Ето защо трябваше да се занимавам сериозно с математика и естествени науки. Бях убеден: до тези дисциплини аз изобщо не бих могъл да стигна, ако не съм в състояние да интерпретирам техните резултати от философска гледна точка." (Събр. Съч. №28, 59 стр.) Първоначално познавателният интерес на Рудолф Щайнер е насочен към взаимната връзка между „идея" и „действителност". Убеждението му, че мислите са не огледални образи на действителността, а самата действителност, непрекъснато нараства.
към текста >>
3.
I. ХАРАКТЕРЪТ НА НИЦШЕ
GA_5 Фридрих Ницше-борец срещу своето време
„Когато християнските
кръст
оносци в Ориента се натъкват на онзи непобедим орден на асасините, на онзи орден на свободни духове par excellence, чиито най-нисши степени живееха в едно послушание, което никой монашески орден не е достигнал, тогава те получиха също и символно-то указание, запазено като тайна само за най-висшите степени: Нищо не е истинско, всичко е позволено.
За Ницше е слабост, ако човек подчинява мисленето и действията си на така наречените „вечни“ закони на разума. Това, което прави всестранно развитата личност, не е предписано от някаква наука за морала, то се ръководи от подбудите на личния аз. Човек вече е слаб в мига, когато търси закони и правила, според които трябва да мисли и действа. Силният определя начина на своето мислене и действие според своята същност. Ницше изказва този възглед най-ярко в изреченията, заради които ограничено мислещи хора са го окачествили като опасен дух.
„Когато християнските кръстоносци в Ориента се натъкват на онзи непобедим орден на асасините, на онзи орден на свободни духове par excellence, чиито най-нисши степени живееха в едно послушание, което никой монашески орден не е достигнал, тогава те получиха също и символно-то указание, запазено като тайна само за най-висшите степени: Нищо не е истинско, всичко е позволено.
Това беше свобода на духа, с която бе възвестена вярата на истината...“ („Към генеалогията на морала“, Трета част, § 24) Че тези изречения изразяват усещанията на една аристократична, властна личност, която си позволява да живее свободно, според свои собствени закони, без уважение към вечни истини и предписания на морала, това не могат да почувстват хора, склонни към покорство. Човек като Ницше не понася също и тирани, които следват абстрактните повели на обичаите. Аз определям как искам да мисля, как искам да действам, казва такава личност. Има хора, наричащи себе си „свободомислещи“, твърдящи, че тяхното право се води от начин на мислене и действия, който не е подчинен на закони, измислени от други хора, който следва единствено „вечните закони на разума“, „неоспоримите морални понятия“ или „Божията воля“. Ницше не смята такива личности за действително силни.
към текста >>
4.
ПРИЯТЕЛСТВО НА БОГА
GA_7 Мистиката в зората на модерния духовен живот и нейното отношение към съвременния светоглед
Ето ме бледа и окървавена и любвеобилна, както стоях на високата бесилка на
кръст
а, между строгия съд на отца и тебе.
Той е съчинил една "Книжка за вечната мъдрост". В тази книжка той оставя "вечната мъдрост" да говори на нейния "служител", т.е. на самия него: "Не ме ли познаваш? Как си паднал така дълбоко, или от дълбоката душевна мъка е изчезнал разума у тебе, мое нежно дете? Ето аз съм, милостивата мъдрост, която е разтворила широка пропастта на бездънната милост, скрита за всички светии, за да приема с благост тебе и всички чисти сърца; аз съм благата, вечна мъдрост, която бях бедна и клета, за да те доведа отново до твоето достойнство; която понесе горчивата смърт, за да ти дам отново живот!
Ето ме бледа и окървавена и любвеобилна, както стоях на високата бесилка на кръста, между строгия съд на отца и тебе.
Аз съм твоят брат; погледни, аз съм, твоят съпруг! Аз забравих всичко, което си извършил някога срещу мене, като че никога не е било, понеже сега изцяло се връщаш към мене и не се разделяш вече от мене." Всичко телесно-временно в християнските представи за света е за Сузо, както се вижда, превърнато в един духовно-идеален процес във вътрешността на неговата душа. От някои глави на споменатия животопис на Сузо би могло да изглежда, че той се е оставил ръководен не само чрез деятелността на своята собствена духовна сила, а чрез външно откровение, чрез духовни видения. Но и по този въпрос той изказва много ясно своето мнение. До истината се стига само чрез разумността, а не чрез някакво откровение.
към текста >>
5.
ПЛАТОН КАТО МИСТИК
GA_8 Християнството като мистичен факт
А в това световно тяло е разпъната под форма на
кръст
световната душа.
Но той сам се изявява даже и на онзи, който се приближава до него. Това потвърждава и „Тимей". Отец е изградил света от световно тяло и световна душа. Той е смесил хармонично и в съвършени пропорции елементите, които са възникнали, когато той сам, разливайки се, е раздал своя собствен живот. Така е било създадено световното тяло.
А в това световно тяло е разпъната под форма на кръст световната душа.
Тя е Божественото в света. Тя е намерила кръстната смърт в името на света. Следователно, Платон трябва да нарича природата гроб на Божественото. Обаче не един гроб, в който лежи нещо мъртво, а нещо вечно, за което смъртта е само повод да изрази всемогъществото на живота. И само онзи вижда тази природа в нейната истинска светлина, който пристъпва към нея, за да освободи разпънатата на кръст световна душа.
към текста >>
Тя е намерила
кръст
ната смърт в името на света.
Отец е изградил света от световно тяло и световна душа. Той е смесил хармонично и в съвършени пропорции елементите, които са възникнали, когато той сам, разливайки се, е раздал своя собствен живот. Така е било създадено световното тяло. А в това световно тяло е разпъната под форма на кръст световната душа. Тя е Божественото в света.
Тя е намерила кръстната смърт в името на света.
Следователно, Платон трябва да нарича природата гроб на Божественото. Обаче не един гроб, в който лежи нещо мъртво, а нещо вечно, за което смъртта е само повод да изрази всемогъществото на живота. И само онзи вижда тази природа в нейната истинска светлина, който пристъпва към нея, за да освободи разпънатата на кръст световна душа. Тя трябва да възкръсне от своята смърт, от своето омагьосване. Къде може тя да възкръсне отново?
към текста >>
И само онзи вижда тази природа в нейната истинска светлина, който пристъпва към нея, за да освободи разпънатата на
кръст
световна душа.
А в това световно тяло е разпъната под форма на кръст световната душа. Тя е Божественото в света. Тя е намерила кръстната смърт в името на света. Следователно, Платон трябва да нарича природата гроб на Божественото. Обаче не един гроб, в който лежи нещо мъртво, а нещо вечно, за което смъртта е само повод да изрази всемогъществото на живота.
И само онзи вижда тази природа в нейната истинска светлина, който пристъпва към нея, за да освободи разпънатата на кръст световна душа.
Тя трябва да възкръсне от своята смърт, от своето омагьосване. Къде може тя да възкръсне отново? Само в душата на посветения човек. С това мъдростта намира своето правилно отношение към Космоса. Възкресението, освобождаването на Бога: това е истинското познание.
към текста >>
6.
ЕГИПЕТСКАТА МИСТЕРИЙНА МЪДРОСТ
GA_8 Християнството като мистичен факт
Това, което Платон описва като космичен процес: че Творецът е разпънал мировата душа на
кръст
върху мировото тяло и че мировият процес е едно освобождение на окованата на
кръст
а мирова душа, трябвало да стане в малък мащаб и с човека, ако той иска да се удостои с живота на Озирис.
Ето защо човек трябва да се разглежда като гробница на Озирис. Низшата природа (Тифон) е убила в него висшата. Любовта в неговата душа (Изис, Изида) трябва да се грижи за частите на умъртвения Озирис и тогава се ражда висшата природа, вечната душа (Хорус), която може да достигне състоянието Озирис. Човек, който се стреми към най-висшия живот, трябва микрокосмично да повтори в себе си макрокосмичния миров процес на Озирис. Този е смисълът на египетското „посвещение".
Това, което Платон описва като космичен процес: че Творецът е разпънал мировата душа на кръст върху мировото тяло и че мировият процес е едно освобождение на окованата на кръста мирова душа, трябвало да стане в малък мащаб и с човека, ако той иска да се удостои с живота на Озирис.
Посвещаващият се трябваше да се развие така, че неговото душевно изживяване, неговото превръщане в Озирис да се слее с космичния процес на Озирис. Ако бихме могли да надникнем в светилищата на посвещението, където хората би ли подлагани на „превръщането в Озирис", бихме могли да видим, че тези процеси представляват в микрокосмичен вид – един миров процес на развитие. Произхождащият от „Отца" човек трябваше да роди в себе си Сина. Това, което той действително носи в себе си, омагьосаният Бог, трябваше да се изяви в него. Този Бог е подтиснат от силата на земната природа.
към текста >>
7.
АПОКАЛИПСИСЪТ НА ЙОАН
GA_8 Християнството като мистичен факт
Когато се обърнал, Йоан видял „седем златни светилника" и „всред светилниците образа на Сина Човешки, с дълга дреха и препасан със златен колан на
кръст
а; и неговата глава и коса бяха блестящо бели като бяла вълна или сняг, а очите Му като искрящ огън".
За това е нужна такава любов, която далече надвишава любовта към всичко друго. Само тази е „първоначалната" (превъзходната) любов. Пътят към Божественото е безкраен; и трябва да разберем, че когато сме достигнали първата степен, това може да бъде само подготовка, за да се издигнем до по-високи степени. С този пример от първото послание показахме как трябва да се тълкуват и останалите. По същия начин може да се намери и техния смисъл.
Когато се обърнал, Йоан видял „седем златни светилника" и „всред светилниците образа на Сина Човешки, с дълга дреха и препасан със златен колан на кръста; и неговата глава и коса бяха блестящо бели като бяла вълна или сняг, а очите Му като искрящ огън".
Обяснява ни се (гл. I ст. 20), „че седемте светилници са седем църкви". С това се загатва, че светилниците са седем различни пътища за постигане на Божественото. Всички те са човече или по-малко несъвършени.
към текста >>
8.
ХРИСТИЯНСТВО И ЕЗИЧЕСКА МЪДРОСТ
GA_8 Християнството като мистичен факт
Платон разказва за макрокосмичното събитие: Бог разпъна мировата душа на
кръст
върху световното тяло.
От една страна, той довежда до една идея за Христос, която има отношение само с чисто духовното, какъвто е примерът с неоплатонизма и други подобни нему мирогледи; от друга страна, той довежда до сливане на тази идея за Христос с едно историческо явление, а именно личността на Исус. Евангелистът Йоан свързва тези два мирогледа. „В началото бе Словото." Това убеждение той споделя с неоплатониците. Словото става Дух вътре в душата: това заключение правят неоплатониците. Словото стана плът в Исус, това заключение прави евангелистът Йоан и заедно с него цялата християнска общност Интимният смисъл, който показва как самото Слово можа да стане плът, е вложен в цялото развитие на древните мирогледи.
Платон разказва за макрокосмичното събитие: Бог разпъна мировата душа на кръст върху световното тяло.
Тази мирова душа е Логосът. Ако Логосът трябва да стане плът, в своя живот в плътта, той трябва да повтори мировия космически процес. Той трябва да бъде прикован на кръста и да възкръсне. Като духовна представа, тази важна мисъл на християнството беше отдавна и предварително отбелязана. Тази мисъл става лична опитност на миста чрез „посвещението".
към текста >>
Той трябва да бъде прикован на
кръст
а и да възкръсне.
Словото става Дух вътре в душата: това заключение правят неоплатониците. Словото стана плът в Исус, това заключение прави евангелистът Йоан и заедно с него цялата християнска общност Интимният смисъл, който показва как самото Слово можа да стане плът, е вложен в цялото развитие на древните мирогледи. Платон разказва за макрокосмичното събитие: Бог разпъна мировата душа на кръст върху световното тяло. Тази мирова душа е Логосът. Ако Логосът трябва да стане плът, в своя живот в плътта, той трябва да повтори мировия космически процес.
Той трябва да бъде прикован на кръста и да възкръсне.
Като духовна представа, тази важна мисъл на християнството беше отдавна и предварително отбелязана. Тази мисъл става лична опитност на миста чрез „посвещението". Като събитие, което има значение за цялото човечество, тя трябваше да бъде осъществена от „Словото, станало човек". Следователно това, което е било един мистериен процес в древното развитие на мъдростта, става историческо събитие чрез християнството. Така християнството изпълни не само предсказаното от еврейските пророци, но и това, което предварително беше вложено в Мистериите.
към текста >>
Кръст
ът на Голгота е целият култ на древните Мистерии, съсредоточен в един факт.
Като духовна представа, тази важна мисъл на християнството беше отдавна и предварително отбелязана. Тази мисъл става лична опитност на миста чрез „посвещението". Като събитие, което има значение за цялото човечество, тя трябваше да бъде осъществена от „Словото, станало човек". Следователно това, което е било един мистериен процес в древното развитие на мъдростта, става историческо събитие чрез християнството. Така християнството изпълни не само предсказаното от еврейските пророци, но и това, което предварително беше вложено в Мистериите.
Кръстът на Голгота е целият култ на древните Мистерии, съсредоточен в един факт.
Ние срещаме този кръст първо в древните мирогледи; като неповторимо събитие, имащо значение за цялото човечество, ние го срещаме и в началото на християнството. Християнството като мистичен факт е една еволюционна степен в развитието на човечеството; събитията както в Мистериите, така и в обусловените от тях действия, са една подготовка за този мистичен факт.
към текста >>
Ние срещаме този
кръст
първо в древните мирогледи; като неповторимо събитие, имащо значение за цялото човечество, ние го срещаме и в началото на християнството.
Тази мисъл става лична опитност на миста чрез „посвещението". Като събитие, което има значение за цялото човечество, тя трябваше да бъде осъществена от „Словото, станало човек". Следователно това, което е било един мистериен процес в древното развитие на мъдростта, става историческо събитие чрез християнството. Така християнството изпълни не само предсказаното от еврейските пророци, но и това, което предварително беше вложено в Мистериите. Кръстът на Голгота е целият култ на древните Мистерии, съсредоточен в един факт.
Ние срещаме този кръст първо в древните мирогледи; като неповторимо събитие, имащо значение за цялото човечество, ние го срещаме и в началото на християнството.
Християнството като мистичен факт е една еволюционна степен в развитието на човечеството; събитията както в Мистериите, така и в обусловените от тях действия, са една подготовка за този мистичен факт.
към текста >>
9.
БЕЛЕЖКИ
GA_8 Християнството като мистичен факт
„Разпънатата на
кръст
мирова душа" е образ, до който Р.Щайнер стига самостоятелно в своето духовно-научно изследване.
Аристотел (384-322 пр. Хр.), философ, ученик на Платон и възпитател на Александър Велики. Основател на перипатетическата философска школа Григорий от Ница (334-393 пр. Хр.), църковен отец, епископ в Кападокия Платон (427-347 пр. Хр.), философ, ученик на Сократ, основател на „Академията" в Атина
„Разпънатата на кръст мирова душа" е образ, до който Р.Щайнер стига самостоятелно в своето духовно-научно изследване.
А относно специфичния метод да онагледява своите непосредствени опитности в духовния свят с исторически факти и документи, той казва следното в „Моят жизнен път" (Събрани Съчинения №28): „Що се отнася до моите възгледи за християнството, напълно ясно е, че за да стигна до тях в Духовна Наука аз изобщо на съм търсил, не съм и намирал пътища, каквито някои хора ми приписват. Те представят нещата така, сякаш аз комбинирам фрагменти от древните предания; сякаш преработвам гностически и други учения. Обаче това, което е извоювано като духовно познание в „Християнството като мистичен факт", е непосредствено извлечено от самия духовен свят. Аз прибягвах до историческите документи и ги свързвах с моите описания само поради една причина: Да покажа на слушателите по време на лекции и на читателите, държащи дадена книга в ръцете си, пълното съзвучие между видяното от мен в духовния свят и историческите документи. Обаче аз не съм си служил с нищо от тези документи, преди то да е стояло пред мен в духовния свят".
към текста >>
10.
6. ЗА МИСЛОВНИТЕ ФОРМИ И ЗА ЧОВЕШКАТА АУРА
GA_9 Теософия
В аурата се
кръст
осват всевъзможни цветове и нюанси.
Според съдържанието си, дадена мисъл определя съответно по-малката или по-голяма яснота на своята свръхсетивна форма. Точната и прецизна мисъл се явява в строго определени очертания; неточната представа в смътни, облаковидни форми. По този начин, душевната и духовната същност на човека застават пред ясновидеца като една свръхсетивна част от цялостното човешко същество. Цветовете, които "духовното око" възприема, сияят около физическия човек и го обвиват като един вид облак (с приблизително яйцевидна форма), образуват човешката аура. Големината на тази аура е различна при различните хора, обаче, по правило, целият човек е 2 пъти по-висок и 4 пъти по-широк от своето физическо тяло.
В аурата се кръстосват всевъзможни цветове и нюанси.
Техният неспирен и променлив поток е един точен образ на вътрешния човешки живот. Върху фона на тази променливост, някои трайни качества, като таланти, навици и характерови черти, са обагрени в постоянни цветове. Хората, които засега са далеч от опитностите, описани в следващата глава ("Пътят на познанието"), често допускат сериозни грешки относно самата същност на това, което тук е описано като "аура". Те лесно биха могли да си представят, че "цветовете", за които говорим тук, застават пред душата така, както физическият цвят застава пред окото. Обаче такъв "душевен цвят" не би бил нищо друго, освен една халюцинация.
към текста >>
В другия случай, когато даден човек напрегнато очаква някакво събитие, неговата аура изглежда
кръст
осана от радиални синьо-червени линии, разпространяващи се отвътре навън.
Един живот в Духа, съчетан с благородна всеотдайност и готовност за саможертва, има аура, оцветена в розово или светловиолетови нюанси. Обаче в цветните потоци на аурата се отразяват не само основните качества на душата, но и нейните преходни афекти, настроения и други вътрешни изживявания. Един силен пристъп на гняв предизвиква червени потоци; вълните от нараненото себелюбие тъмнозелена облаковидни маси. Цветните конфигурации на аурата не винаги се явяват като неправилни облаковидни маси; те често заемат формата на строго определени, правилни фигури. Ако например при един човек наблюдаваме пристъп на страх, ще забележим как аурата се разсича отгоре до долу от вълнообразни линии в синьо, които носят и синьо- червеникав оттенък.
В другия случай, когато даден човек напрегнато очаква някакво събитие, неговата аура изглежда кръстосана от радиални синьо-червени линии, разпространяващи се отвътре навън.
Когато е добре развита, духовната възприемателна способност може да се констатира всяко усещане, което човек получава от външната среда. Личности, които прекомерно се вълнуват от всяко външно впечатление, имат в аурата си непрекъснато припламващи синьо-червени точки и петънца. При не особено впечатлителни личности, тези петънца добиват оранжево-жълт или жълт оттенък. "разсеяните" хора имат аура в подвижни сини петна, към които се намесват различни нюанси на зеленото. А вътре в тази "аура", обгръща човека, още по-развитото "духовно виждане" различава други три вида цветни явления.
към текста >>
11.
10. ВЪРХУ НЯКОИ ОТ ДЕЙСТВИЯТА НА ПОСВЕЩЕНИЕТО
GA_10 Как се постигат познания за вишите светове
Безброй течения го
кръст
осват във всички посоки.
Всеки, който пристъпва към неговото наблюдение, се убеждава, че подобен цвят просто не съществува в условията на физическия свят. Все пак най-добре можем да го сравним с цвета на току-що цъфналата праскова. Ако искаме да съсредоточим нашето наблюдение единствено върху етерното тяло, необходимо е да заглушим всякакъв вид душевни изживявания с помощта на гореописаното упражняване на вниманието. В противен случай изгледът на етерното тяло значително се променя поради проникващите въздействия на "душевното тяло". Впрочем съставните части на човешкото етерно тяло са в непрекъснато движение.
Безброй течения го кръстосват във всички посоки.
Тези течения поддържат и регулират самия живот. Всяко живо същество, всяко растение и животно, притежава свое етерно тяло. А внимателният наблюдател може да открие следи от него дори всред минералите. Първоначално споменатите течения и движения са напълно независими от волята и съзнанието на човека, какъвто е случаят с дейността на сърцето и стомаха във физическия организъм. Това положение на нещата се запазва до онзи момент, когато човек взема в свои ръце изграждането на свръхсетивните способности.
към текста >>
12.
СЪНЯТ И СМЪРТТА
GA_13 Въведение в Тайната наука
За духовния поглед, животът е една проникваща сила, която
кръст
осва духовния свят като потоци, реки и морета.
Другите качества също се проявяват в своята противоположност. Както камъните, земната маса и т.н. образуват сушата или континентите в сетивният свят, така и описаните горе формации изграждат „твърдата земя" на духовния свят. Всичко, което в сетивния свят можем да определим като „живот", в духовния свят то изгражда областта на морето. За сетивния поглед, животът проявява своите действия в растенията, животните и човека.
За духовния поглед, животът е една проникваща сила, която кръстосва духовния свят като потоци, реки и морета.
Още по-добро е сравнението с кръвната циркулация в човешкото тяло. Защото ако в сетивния свят реките и моретата са разпределени неравномерно, в „родината на Духовете" потоците на живота са подчинени на определена закономерност, както е кръвообращението. Тъкмо този „бликащ живот" се възприема същевременно и като духовен тътен, като духовно звучене. Третата област от „родината на Духовете" е нейната "атмосфера". Това, което в сетивния свят се явява като усещане, в духовната област то е нещо, което прониква навсякъде и във всичко, както и въздухът прониква навсякъде в природния свят.
към текста >>
13.
РАЗВИТИЕТО НА СВЕТА И ЧОВЕКА
GA_13 Въведение в Тайната наука
Тези процеси се
кръст
осаха и в човешкото същество възникна противоположността между влиянието на Слънчевия Дух и влиянието на Духовете с неправилно лунно развитие.
Влиянието на споменатите правилно развити Лунни Същества продължи да играе решителна роля в неговото развитие и през следващите епохи. За разлика от другите Същества, които действуваха от земната Луна и, лишени от свободна воля, превръщаха съзнанието в огледало на света, можем да наречем тези Лунни Същества „Луциферически Духове". Те донесоха на човека възможността да разгръща собствена активност в своето съзнание, но наред с това и възможността да греши, възможността да върши зло. В резултат на тези събития човек встъпи в нови отношения спрямо Слънчевите Същества, различни от тези, които му бяха предопределили Земно-Лунните Духове. Последните искаха да изградят огледалото на неговото съзнание така, че Слънчевите Духове да доминират в целия душевен живот на човека.
Тези процеси се кръстосаха и в човешкото същество възникна противоположността между влиянието на Слънчевия Дух и влиянието на Духовете с неправилно лунно развитие.
Чрез тази противоположност човекът изпадна в невъзможност да разпознава физическите действия на Слънцето като такива; за него те оставаха скрити зад земните впечатления на външния свят. Наситената с тези впечатления астрална част на човека беше привлечена към областта на „Аза". Този „Аз", който иначе би долавял само дарената му от „Духовете на Формата" огнена искра във всичко, което се отнасяше до външния огън, и би се подчинил пред повелите на тези Духове, сега вече действуваше върху външните топлинни явления чрез вложения в самия него елемент. Така се създаде силно привличане между него и земния огън. Поради тази причина човекът беше вплетен в земната материя повече, отколкото бе предвидено.
към текста >>
И когато се извърши „Мистерията на Голгота" и бе понесена „смъртта на
кръст
а", Христос озари най-напред онзи свят, в който пребивават душите след смъртта, за да сломи именно там силата на Ариман.
От онзи момент на своя живот, когато астралното тяло на Христос Исус имате в себе си всичко, което намесата на Луцифер можеше да прикрие, Христос стана Учител на човечеството. От този момент в човешкото земно развитие беше вложена възможността човек да се открие за онази мъдрост, чрез която той постепенно ще постигне физическата цел на Земята. В мига, когато стана събитието на Голгота, в човечеството беше вложена и другата възможност, чрез която влиянието на Ариман ще може да бъде преобразявало за постигане на доброто. Сега вече, напускайки живота и минавайки през Портата на смъртта, човек може да взема със себе си това, което го избавя от изолацията в духовния свят. Събитието от Палестина стои не само в центъра на човешкото физическо развитие, но и в центъра на останалите светове, към които принадлежи човекът.
И когато се извърши „Мистерията на Голгота" и бе понесена „смъртта на кръста", Христос озари най-напред онзи свят, в който пребивават душите след смъртта, за да сломи именно там силата на Ариман.
От този миг областта, наричана от гърците „Царство на сенките", бе пронизана от мълнията на Духа, която увери неговите обитатели, че светлината отново ще се върне там. Това, което беше постигнато чрез „Мистерията на Голгота" за физическия свят, хвърли своята светлина и в духовния свят. До това събитие, следатлантското развитие на човечеството представляваше един възход за физическия активен свят. В същото време то се оказа упадък за духовния свят. Всичко, което се вливаше в сетивния свят, от пра древни времена извираше от духовния свят.
към текста >>
14.
ПОЗНАНИЕТО НА ВИСШИТЕ СВЕТОВЕ (ПОСВЕЩЕНИЕТО)
GA_13 Въведение в Тайната наука
Да си представим един черен
кръст
.
Сега, когато си представям чистотата и спокойното безстрастие на поникващото растение, аз мога да изпитам едно блажено усещане; аз мога да породя в себе си чувството, как по-висшите качества трябва да бъдат изкупени чрез добиването на инстинкти и страсти. Това може да преобрази блаженството в едно сериозно чувство. И когато се отдавам на мисълта за червената кръв, която може да стане носител на вътрешно чисти изживявания, както червения сок на розата, в мен се пробужда чувството на озаряващо щастие. В случая важното е да не заставаме безчувствени пред мислите, които служат за изграждането на една символна представа. След като сме живели в подобни мисли и чувства, можем да ги превърнем в следната символна представа.
Да си представим един черен кръст.
Той идва като символ на унищожените низши сили в човешките инстинкти и страсти, а там където гредите на кръста се пресичат, да си представим седем червени, грейнали рози, подредени в кръг. Тези рози да бъдат символ на една кръв, която е израз на пречистените инстинкти и страсти. Тук не е важно, дали и доколко дадена естественонаучна представа намира горните мисли за оправдани. За щото става дума за развитието на такива мисли относно растението и човека, които, без никаква теория, могат да бъдат постигнати чрез едно просто и непосредствено съзерцание. Такива мисли наред с теоретичните представи за нещата от външния свят също имат своето значение, и то не по-малко важно.
към текста >>
Той идва като символ на унищожените низши сили в човешките инстинкти и страсти, а там където гредите на
кръст
а се пресичат, да си представим седем червени, грейнали рози, подредени в кръг.
Това може да преобрази блаженството в едно сериозно чувство. И когато се отдавам на мисълта за червената кръв, която може да стане носител на вътрешно чисти изживявания, както червения сок на розата, в мен се пробужда чувството на озаряващо щастие. В случая важното е да не заставаме безчувствени пред мислите, които служат за изграждането на една символна представа. След като сме живели в подобни мисли и чувства, можем да ги превърнем в следната символна представа. Да си представим един черен кръст.
Той идва като символ на унищожените низши сили в човешките инстинкти и страсти, а там където гредите на кръста се пресичат, да си представим седем червени, грейнали рози, подредени в кръг.
Тези рози да бъдат символ на една кръв, която е израз на пречистените инстинкти и страсти. Тук не е важно, дали и доколко дадена естественонаучна представа намира горните мисли за оправдани. За щото става дума за развитието на такива мисли относно растението и човека, които, без никаква теория, могат да бъдат постигнати чрез едно просто и непосредствено съзерцание. Такива мисли наред с теоретичните представи за нещата от външния свят също имат своето значение, и то не по-малко важно. В случая мислите са тук не за научното потвърждение на даден факт, а за да послужат в изграждането на един символ, който променя и засилва душевната активност, независимо от възраженията, които биха хрумнали на една или друга личност при изграждането на този символ.
към текста >>
За яснота, нека отново да прибегнем до символа на
кръст
а с розите.
С нейна помощ той възприема онази част от себе си, която крачи напред от един земен живот в друг. * * * * * Човек може да постигне инспиративното и интуитивното познание също само чрез душевно-духовни упражнения. Те са подобни на онези медитативни упражнения, които вече бяха описани като средство за постигане на имагинативно познание. Обаче докато при упражненията, водещи към Имагинация, има все пак връзка с впечатленията от сетивно- физическия свят, при упражненията за Инспирация тази връзка трябва да отпадне.
За яснота, нека отново да прибегнем до символа на кръста с розите.
Когато медитираме върху него, пред себе си имаме образ, чиито части са взети от сетивния свят: черния цвят на кръста, розите и т.н. Обаче самото сглобяване на тези части в посочения символ не е взето от физическия свят. Ако сега ученикът се опита да премахне от своето съзнание черния кръст и червените рози като сетивни образи на материални предмети и да задържи в душата си само духовната дейност, която е „сглобила" тези части, той вече разполага със средство за такава медитация, която постепенно ще го доведе до Инспирация. Той задава в душата си приблизително следния въпрос: Какво направих аз в себе си, за да създам този символ от кръста и розите? Но сега аз искам да задържа в себе си точно това, което съм извършил (моя собствен душевен процес), самия образ него ще премахна.
към текста >>
Когато медитираме върху него, пред себе си имаме образ, чиито части са взети от сетивния свят: черния цвят на
кръст
а, розите и т.н.
* * * * * Човек може да постигне инспиративното и интуитивното познание също само чрез душевно-духовни упражнения. Те са подобни на онези медитативни упражнения, които вече бяха описани като средство за постигане на имагинативно познание. Обаче докато при упражненията, водещи към Имагинация, има все пак връзка с впечатленията от сетивно- физическия свят, при упражненията за Инспирация тази връзка трябва да отпадне. За яснота, нека отново да прибегнем до символа на кръста с розите.
Когато медитираме върху него, пред себе си имаме образ, чиито части са взети от сетивния свят: черния цвят на кръста, розите и т.н.
Обаче самото сглобяване на тези части в посочения символ не е взето от физическия свят. Ако сега ученикът се опита да премахне от своето съзнание черния кръст и червените рози като сетивни образи на материални предмети и да задържи в душата си само духовната дейност, която е „сглобила" тези части, той вече разполага със средство за такава медитация, която постепенно ще го доведе до Инспирация. Той задава в душата си приблизително следния въпрос: Какво направих аз в себе си, за да създам този символ от кръста и розите? Но сега аз искам да задържа в себе си точно това, което съм извършил (моя собствен душевен процес), самия образ него ще премахна. И тогава аз искам да почувствувам в себе си, какво е извършила душата ми, за да създаде образа, но самия образ не желая да си представям.
към текста >>
Ако сега ученикът се опита да премахне от своето съзнание черния
кръст
и червените рози като сетивни образи на материални предмети и да задържи в душата си само духовната дейност, която е „сглобила" тези части, той вече разполага със средство за такава медитация, която постепенно ще го доведе до Инспирация.
Те са подобни на онези медитативни упражнения, които вече бяха описани като средство за постигане на имагинативно познание. Обаче докато при упражненията, водещи към Имагинация, има все пак връзка с впечатленията от сетивно- физическия свят, при упражненията за Инспирация тази връзка трябва да отпадне. За яснота, нека отново да прибегнем до символа на кръста с розите. Когато медитираме върху него, пред себе си имаме образ, чиито части са взети от сетивния свят: черния цвят на кръста, розите и т.н. Обаче самото сглобяване на тези части в посочения символ не е взето от физическия свят.
Ако сега ученикът се опита да премахне от своето съзнание черния кръст и червените рози като сетивни образи на материални предмети и да задържи в душата си само духовната дейност, която е „сглобила" тези части, той вече разполага със средство за такава медитация, която постепенно ще го доведе до Инспирация.
Той задава в душата си приблизително следния въпрос: Какво направих аз в себе си, за да създам този символ от кръста и розите? Но сега аз искам да задържа в себе си точно това, което съм извършил (моя собствен душевен процес), самия образ него ще премахна. И тогава аз искам да почувствувам в себе си, какво е извършила душата ми, за да създаде образа, но самия образ не желая да си представям. Сега искам да се потопя дълбоко в моята собствена дейност, която е създала образа. Следователно, искам да се вглъбяне в образа, а в моята пораждаща образи душевна дейност.
към текста >>
Той задава в душата си приблизително следния въпрос: Какво направих аз в себе си, за да създам този символ от
кръст
а и розите?
Обаче докато при упражненията, водещи към Имагинация, има все пак връзка с впечатленията от сетивно- физическия свят, при упражненията за Инспирация тази връзка трябва да отпадне. За яснота, нека отново да прибегнем до символа на кръста с розите. Когато медитираме върху него, пред себе си имаме образ, чиито части са взети от сетивния свят: черния цвят на кръста, розите и т.н. Обаче самото сглобяване на тези части в посочения символ не е взето от физическия свят. Ако сега ученикът се опита да премахне от своето съзнание черния кръст и червените рози като сетивни образи на материални предмети и да задържи в душата си само духовната дейност, която е „сглобила" тези части, той вече разполага със средство за такава медитация, която постепенно ще го доведе до Инспирация.
Той задава в душата си приблизително следния въпрос: Какво направих аз в себе си, за да създам този символ от кръста и розите?
Но сега аз искам да задържа в себе си точно това, което съм извършил (моя собствен душевен процес), самия образ него ще премахна. И тогава аз искам да почувствувам в себе си, какво е извършила душата ми, за да създаде образа, но самия образ не желая да си представям. Сега искам да се потопя дълбоко в моята собствена дейност, която е създала образа. Следователно, искам да се вглъбяне в образа, а в моята пораждаща образи душевна дейност. Подобно вглъбяване може да се приложи спрямо много символи.
към текста >>
15.
Втора картина
GA_14 Четири мистерийни драми
със благославящата мощ на
Кръст
а,
ХИЛАРИЙ ГОТГЕТРОЙ (на Томасий) Каквото си направил, сине мой, достойно в него днес се отразява свещената духовна древна мъдрост. На туй свещено място си дарен
със благославящата мощ на Кръста,
обгърнат с пурпурно червени рози. Каквото на света донесе, трябва чрез нас да се пожертва за духа, да стане плодотворно в световете, които тласкат силата в човека
към текста >>
16.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ
GA_15 Духовното ръководство на човека и човечеството
Ето защо и тук трябваше да се пробуди усещане за характерните особености на първите три години от човешкия живот и за тяхното отношение към онази светлина, която се излъчва от
Кръст
а при Голгота.
", ние долавяме колко неуместен е въпросът: Защо, след като е преминал през толкова прераждания, човек започва новия си земен път отново като дете? Оказва се, че това привидно несъвършенство е едно непрекъснато напомняне за най-висшето начало в човека. И колкото може по-често поне всеки път при влизането в живота трябва да си припомняме този велик факт, че в основата на всяко земно съществувание стои онова Същество, което остава недокоснато от несъвършенствуваща на земния свят. Не е добре, когато в Духовната Наука, Теософията или въобще в Окултизма се дават много дефиниции и понятия. По-добре е не да дефинираме, а да характеризираме и пробуждаме чувството за това, което е в действителност.
Ето защо и тук трябваше да се пробуди усещане за характерните особености на първите три години от човешкия живот и за тяхното отношение към онази светлина, която се излъчва от Кръста при Голгота.
Това чувство показва, че през човешката еволюция преминава импулс, за който с право може да се каже, че думите на апостол Павел се превръщат в истина: „Не Аз, а Христос в мен! " Нужно е само да знаем какво представлява в действителност човекът и от такова познание можем да стигнем до разбиране на Христовата същност. Само когато стигаме до тази идея за Христос чрез истинско и точно разглеждане на човечеството и знаем, че най-добре откриваме Христос, когато Го търсим първо в себе си, за да се върнем после към библейските източници, едва тогава тя получава своята велика стойност. Няма по-голям и по-съзнаващ ценител на Библията от човека, открил Христос в посочения смисъл. Бихме могли да допуснем, че едно същество, да речем обитател на Марс, който никога не е чувал за Христос и Неговото дело, слиза на Земята.
към текста >>
17.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ
GA_15 Духовното ръководство на човека и човечеството
До нашето съвремие за Христос е имало изключително много представи например някои християнски гностици през първите векове смятали, че Христос, който е живял в Палестина, изобщо не е живял във физическо тяло, от плът и кръв, а е притежавал само едно видимо етерно тяло; следователно и самата Му смърт на
Кръст
а не е била действителна, а привидна, защото имал само етерно тяло.
На времето те възприемаха този Дух като Брахман и твърдяха, че се намира извън тяхната сфера на познание, защото неговата същност може да бъде разпозната само чрез Христос. Така човечеството от стъпало на стъпало се издига нагоре към духовния свят. През дванадесети и тринадесети век в нашата културна епоха навлезе езотеричното учение на Розенкройцерите. От него знаем, че Христос е Предводител също и на висшите Йерархии, а самото учение се очерта като една истинска необходимост за нашата епоха. Ако в този смисъл разгледаме по-внимателно Съществото, което живя в Палестина и участвува в Мистерията на Голгота, ще установим следното.
До нашето съвремие за Христос е имало изключително много представи например някои християнски гностици през първите векове смятали, че Христос, който е живял в Палестина, изобщо не е живял във физическо тяло, от плът и кръв, а е притежавал само едно видимо етерно тяло; следователно и самата Му смърт на Кръста не е била действителна, а привидна, защото имал само етерно тяло.
После идва известният спор между ариянци и анастасиянци, както и други възгледи, защитаващи най-различни тези и тълкувания върху същността на Христос. И до ден днешен хората поддържат в себе си всевъзможни представи за Христос. Духовната Наука вижда в Христос не само земно, но и едно космическо Същество. В известен смисъл и самият човек има космически произход. Той живее двойнствен живот: един във физическото си тяло от раждането до смъртта и друг в духовните светове между смъртта и новото раждане.
към текста >>
И така, пред Йоан
Кръст
ител е стояло тялото на Исус от Назарет и точно В него нахлува космическата индивидуалност, на Христос.
" Онова, което той някога не можа да види в Индия, вижда сега в астралното тяло на детето Исус, за което ни разказва Евангелието на Лука. Той вижда Бодисатва, но вече издигнат в степента Буда. Всичко това е било необходимо, за да се стигне до онова тяло, което по-късно приема „Йоановото Кръщение" в реката Йордан. Тогава индивидуалността на Заратустра напуска тропичното тяло физическо, етер но и астрално на онзи Исус, който израства по толкова сложен начин, за да може Духът на Заратустра да обитава в него. Прероденият Заратустра трябваше да мине и през двете възможности на развитие, заложени в двете деца Исус.
И така, пред Йоан Кръстител е стояло тялото на Исус от Назарет и точно В него нахлува космическата индивидуалност, на Христос.
При другите хора космическо-духовните закони действуват само дотолкова, доколкото ги подготвят за земния живот и доколкото ги поставят в определени земни отношения. Защото в обикновения случай срещу висшите закони застават тези, които възникват от условията на земното развитие. А при Христос Исус след Йоановото Кръщение продължават да действуват само онези космическо-духовни сили, които са извън влиянието на Земните еволюционни закони. Докато Исус от Назарет живее като Христос Исус през последните три години от своя живот от три десетата до тридесет и третата си година в Палестина, в него действуваше цялата космическа сила на Христовото Същество. През това време Той е непрекъснато под влиянието на целия Космос нито една Негова крачка не е извън духовните влияния на Космоса.
към текста >>
18.
ЕПОХАТА НА КАНТ И НА ГЬОТЕ
GA_18_1 Загадки на философията
"Съзерцателните се отнасят вече продуктивно, и знанието, като се повишава, изисква, без да се забележи, съзерцаването и се издига и над него; и колкото много да се разпъват на
кръст
знаещите пред въображението и да благославят, те трябва все пак, преди да недогледат, да призоват на помощ производителната сила на въображението... Обхватните, които в един по-горд смисъл бихме искали да наречем творящи, се отнасят в най-висшия смисъл творчески; изхождайки именно от идеи, те вече изразяват единството на цялото и след това, така да се каже, е работа на природата да се нагоди към тази идея".
Който както него вижда действието на природата във всичко, той не може да вижда в духовното съдържание на човешката фантазия нищо друго освен по-висши произведения на природата. Образите на фантазията са произведения на природата; и тъй като те възпроизвеждат природата, те могат да съдържат само истината, защото иначе с тези изображения природата би лъгала самата себе си, понеже тези изображения са създадени от самата нея. Само хора с фантазия могат да достигнат най-висшата степен на познанието. Такива хора Гьоте нарича "обхватни", "съзерцаващи" противоположно за "любознателните", които остават на една по-ниска степен на познанието. "Любознателните се нуждаят от един спокоен, безкористен поглед, от едно любопитно безспокойство, от един ясен ум....; те преработват също само в научен смисъл това, което първите намират".
"Съзерцателните се отнасят вече продуктивно, и знанието, като се повишава, изисква, без да се забележи, съзерцаването и се издига и над него; и колкото много да се разпъват на кръст знаещите пред въображението и да благославят, те трябва все пак, преди да недогледат, да призоват на помощ производителната сила на въображението... Обхватните, които в един по-горд смисъл бихме искали да наречем творящи, се отнасят в най-висшия смисъл творчески; изхождайки именно от идеи, те вече изразяват единството на цялото и след това, така да се каже, е работа на природата да се нагоди към тази идея".
Който вярва в такъв вид познание, на него не може да мине през ума да говори за ограничеността на човешкото познание по начина на Кант. Защото това, от което човекът се нуждае като негова истина, той го изживява в своята вътрешност. Ядката на природата се намира във вътрешността на човека. Светогледът на Гьоте и на Шилер съвсем не иска от истината тя да бъде едно повторение на мировите явления в пред ставата, следователно тази последната да съвпада в буквален смисъл с нещо вън от човека. Това, което се явява в човека, то не съществува като такова, като нещо идейно, като духовно битие в някакъв външен свят; но то е онова, което накрая се явява като връх на всяко ставане /развитие/.
към текста >>
19.
СВЕТЪТ КАТО ИЛЮЗИЯ
GA_18_2 Загадки на философията
Във връзка с тези думи Дю Боа Реймонд казва: "Както астрономът предсказва деня, в който след години една комета отново ще се яви от глъбините на мировото пространство на небесния свод, така един такъв дух би прочел в своите изчисления деня, когато гръцкият
кръст
отново ще блесне на джамията св.
До такива закони, каквито са тези на движенията на небесните тела, могат да бъдат сведени също и движенията, които стават във външния свят, когато чуваме един звук, виждаме един цвят; може би някога ще могат да бъдат изчислени движенията, които стават в нашия мозък, когато изказваме съждението: Две по две прави четири. В момента, когато всичко ще може да се изчислява всичко, което може да доведе до изчислителни формули, светът ще бъде обяснен математически. В своето съчинение "Философски опит върху вероятностите" /1814/ Лаплас даде едно описание на идеала на едно такова обяснение на света: "Един дух, който за даден момент ще познава всички сили, които оживяват природата, и взаимното положение на съществата, от които тя се състои, когато освен това той би бил достатъчно обхватен, за да може да подложи на анализ тези данни, би разбрал в същата формула движението на големите небесни тела и на най-лекия атом: За него нищо не би било сигурно, и бъдещето както и миналото биха стояли пред неговия поглед. В съвършенството, което е знаел да даде на астрономията, човешкият ум предлага едно слабо копие на един такъв ум".
Във връзка с тези думи Дю Боа Реймонд казва: "Както астрономът предсказва деня, в който след години една комета отново ще се яви от глъбините на мировото пространство на небесния свод, така един такъв дух би прочел в своите изчисления деня, когато гръцкият кръст отново ще блесне на джамията св.
София и когато Англия ще изгори своите последни въглища". Не може да има съмнение, че също и чрез най-съвършеното математическо познание на един процес на движението аз не ще добия нищо, което да ми изясни, защо този процес на движение се явява като червен цвят. Когато една топка удря друга, ние можем така изглежда да обясним посоката на втората. Можем да дадем математически, какво движение ще се роди от едно друго. Но ние не можем по този начин да дадем, как при определено движение се произвежда червения цвят.
към текста >>
20.
06. II. Относно произтичащите от живота опити за разрешение на социалните въпроси
GA_23 Същност на социалния въпрос
Защото при всеки начин на изборност в представителните органи неизбежно ще се
кръст
осат икономическите интереси от една страна, и импулсите на правовия живот от друга.
Несъмнено, в разпадането на Австрия се намесват и центробежните сили на отделните националности. От друга страна обаче вярно е, че ако в случая правната система бе развила своята дейност успоредно със стопанската система, тя щеше да формира и такъв социален организъм от правното съзнание на хората, в които би бил възможен съвместния живот на различни национални общности. Обикновено съвременният човек не насочва веднага погледа си към публичната страна на обществения живот. Това е така, защото неговият начин на мислене ги кара да схваща социалния организъм като едно общо цяло. Обаче за такова общо цяло не може лесно да се намери съответствуващия му селективен подход.
Защото при всеки начин на изборност в представителните органи неизбежно ще се кръстосат икономическите интереси от една страна, и импулсите на правовия живот от друга.
Този сблъсък по необходимост трябва да разтърси и целия обществен живот. Ето защо днес първата цел на обществения живот се свежда до решителното разграничаване на икономиката от правото. Едва след това разграничаване, двете системи ще са в състояние въз основа на своите собствени принципи да открият най-добрия начин за избор на законодателните си и управленски структури. Един от най-важните въпроси, които трябва да се решат днес, опира до начина на изборност, защото, дори и да са от фундаментално значение, те стоят все още на второ място. Където старите отношения са все още запазени, би могло да се пристъпи към общественото устройство, за което загатвам тук.
към текста >>
21.
28. ІХ. Мировите мисли в действието на Михаела и в действието на Аримана
GA_26 Мистерията на Михаил
В това се крие също и причината, защо Михаел
кръст
осва Космоса със сериозен израз на лицето и със сериозни жестове.
Обаче Михаел никога не е усвоил Интелектуалността за себе си. Той я управлява като божествено-духов на Сила, като се чувствува свързан с божествено-духовните Същества. Благодарение на това, когато той прониква Интелектуалността се вижда, че тази Интелектуалност има възможност да бъде еднакво добре един израз на сърцето, на душата, както и на главата, на духа. Защото Михаел носи в себе си всички първо начални сили на своите Богове и тези на човека. Благодарение на това той не предава на Интелектуалността нещо ледено-студено, бездушие, а стои при нея по един вътрешно-топъл, пълнодушевен начин.
В това се крие също и причината, защо Михаел кръстосва Космоса със сериозен израз на лицето и със сериозни жестове.
Да бъде някой свързан с интелигентното съдържани е така, както е свързан с Михаел, това значи той да трябва да изпълни едновременно изискването, да не внася никаква субективна воля, никакво субективно желание в това съдържание. Иначе логиката става произвол на едно същество, вместо израз на Космоса Да държи строго своето същество като израз на мировото Същество; да задържа вътре в себе си всичко, което иска да се прояви във вътрешността като нещо свойствено: това счита Михаел за своя добродетел. Неговото чувство е насочено към великите отношения на света за това говори изразът на неговото лице; неговата воля, която пристъпва към човека, трябва да се отразява това, което той вижда в космоса за това говори неговото държание, неговият жест. Михаел е сериозен във всичко, защото сериозността като откровение на едно същество е огледало на Космоса в това същество; смехът е израз на това, което, излизайки от едно същество, разлива своите лъчи в света. Една от Имагинациите на Михаел е и тази; той кръстосва на вълни течението на времето, носейки живо като своя същност светлината на космоса; устройвайки топлината от космоса като изява на своето собствено същество; той кръстосва света като едно същество което е един свят, утвърждавайки са мия себе си, като утвърждава света, насочвайки към земята сили като че от всички места на света.
към текста >>
Една от Имагинациите на Михаел е и тази; той
кръст
осва на вълни течението на времето, носейки живо като своя същност светлината на космоса; устройвайки топлината от космоса като изява на своето собствено същество; той
кръст
осва света като едно същество което е един свят, утвърждавайки са мия себе си, като утвърждава света, насочвайки към земята сили като че от всички места на света.
В това се крие също и причината, защо Михаел кръстосва Космоса със сериозен израз на лицето и със сериозни жестове. Да бъде някой свързан с интелигентното съдържани е така, както е свързан с Михаел, това значи той да трябва да изпълни едновременно изискването, да не внася никаква субективна воля, никакво субективно желание в това съдържание. Иначе логиката става произвол на едно същество, вместо израз на Космоса Да държи строго своето същество като израз на мировото Същество; да задържа вътре в себе си всичко, което иска да се прояви във вътрешността като нещо свойствено: това счита Михаел за своя добродетел. Неговото чувство е насочено към великите отношения на света за това говори изразът на неговото лице; неговата воля, която пристъпва към човека, трябва да се отразява това, което той вижда в космоса за това говори неговото държание, неговият жест. Михаел е сериозен във всичко, защото сериозността като откровение на едно същество е огледало на Космоса в това същество; смехът е израз на това, което, излизайки от едно същество, разлива своите лъчи в света.
Една от Имагинациите на Михаел е и тази; той кръстосва на вълни течението на времето, носейки живо като своя същност светлината на космоса; устройвайки топлината от космоса като изява на своето собствено същество; той кръстосва света като едно същество което е един свят, утвърждавайки са мия себе си, като утвърждава света, насочвайки към земята сили като че от всички места на света.
Ето пък, напротив, имагинация на Ариман: в своя ход той би искал да завладее пространство то от времето; той има тъмнина около себе си, в която праща лъчите на своята собствена светлина. Той има толкова по-силен мраз около себе си, колкото повече достига то своите цели; той се движи като един свят, който изцяло се свива в едно същество, неговото собствено, като утвърждава самия себе си чрез отричането на света; той се движи, като че води със себе си злокобните сили на тъмните пещери на земята. Когато човек търси свободата, без пристъп на егоизма, когато за него свободата се превръща в чиста любов към действието, което трябва да бъде изпълнено, тогава той има възможност да се приближи до Михаел; когато иска да действува по свобода при развиване на егоизма, когато за него свободата се превръща в гордото чувство, да изяви себе си в действието, тогава той се намира пред опасност да попадне в областта на Ариман. Гореописаните имагинации проблясват от човешката любов към действието /Михаел/ или от неговата собствена любов към самия себе си, когато действува /Ариман/. Когато човек се чувствува като свободно същество в близост до Михаела, той е на път да носи силата на Интелектуалността в "целия свой човек"; той мисли наистина с главата си, обаче сърцето чувствува тъмното и светлото на мисленето; волята излъчва същността на човека, когато в нея се вливат мислите като цели.
към текста >>
22.
30. 1. Първо съзерцание: пред вратите на съзнателната душа. Как Михаел подготвя свръхсетивно своята мисия чрез побеждаването на Луцифер
GA_26 Мистерията на Михаил
Тогава херцогът се вижда принуден да избегне това непоносимо отношение с главата на империята, като взема участие в
кръст
оносния поход на изток.
Но той не може да запази по един правилен начин изживяването на древните имагинации. Така той го кара да мисли в имагинации, без да може да го постави душевно напълно в света, в който имагинациите имат пълна стойност. При настъпването на епохата на Съзнателната душа Луцифер царува така, че чрез него човекът е поставен по неотговарящ за него начин в онази свръхсетивна област, която непосредствено граничи с физическия свят. Това може нагледно да се види в "разказа" за "Херцога Ернст", който е един от най-любимите в Средновековието и навсякъде се разказва надлъж и нашир. Херцог Ернст в раздор с кайзера, който несправедливо иска да го унищожи чрез война.
Тогава херцогът се вижда принуден да избегне това непоносимо отношение с главата на империята, като взема участие в кръстоносния поход на изток.
В изживяванията, които той има, докато пътуването му го довежда до целта, физическото се преплита по посочения начин "легендарно" с духовното. Например херцогът пристига в своето пътува не до един народ, хората на който имат глави като тези на жеравите; той бива изхвърлен със своите кораби на "магнитната планина", която ги привлича като магнит, така щото хората, които се приближават до планината, не могат вече да се върнат обратно и накрая трябва да загинат. Херцог Ернст и неговите хора се освобождават благодарение на това, че се зашиват в кожи и тогава орли, които бяха свикнали да задигат като своя плячка хората изхвърлени на планината, ги отнасят на една планина и там, в отсъствие на орлите, те прорязват кожите и се освобождават. По-нататък пътуването го отвежда при един народ, чиито хора имат толкова дълги уши, че можеха да бъдат прегънати като облекло върху цялото тяло; после стигна при един друг народ, краката на които са толкова големи, че, когато валяло дъжд, хората можели да простират краката над себе си като дъждобрани. След това стига при един народ от джуджета и при друг от великани и т. н.
към текста >>
Много подобни неща се разказват във връзка с
кръст
оносния поход на херцог Ернст.
В изживяванията, които той има, докато пътуването му го довежда до целта, физическото се преплита по посочения начин "легендарно" с духовното. Например херцогът пристига в своето пътува не до един народ, хората на който имат глави като тези на жеравите; той бива изхвърлен със своите кораби на "магнитната планина", която ги привлича като магнит, така щото хората, които се приближават до планината, не могат вече да се върнат обратно и накрая трябва да загинат. Херцог Ернст и неговите хора се освобождават благодарение на това, че се зашиват в кожи и тогава орли, които бяха свикнали да задигат като своя плячка хората изхвърлени на планината, ги отнасят на една планина и там, в отсъствие на орлите, те прорязват кожите и се освобождават. По-нататък пътуването го отвежда при един народ, чиито хора имат толкова дълги уши, че можеха да бъдат прегънати като облекло върху цялото тяло; после стигна при един друг народ, краката на които са толкова големи, че, когато валяло дъжд, хората можели да простират краката над себе си като дъждобрани. След това стига при един народ от джуджета и при друг от великани и т. н.
Много подобни неща се разказват във връзка с кръстоносния поход на херцог Ернст.
"разказът" ни дава възможност да се почувствува по един правилен начин, как навсякъде, където се явяват имагинации, става едно ориентиране към духовния свят, как там се разказват неща чрез образи, които се разиграват в астралния свят и които са свързани със съдбата и волята на земните хора. Така е и с хубавия "разказ за Роланд", в който се прославя походът на Карл Велики срещу езичниците в Испания. Позовавайки се на Библията, там се казва, че за да може Карл Велики да постигне своята цел, слънцето спира своя ход, така щото един ден става дълъг колкото два. Същото е "легендата за нибелунгите" виждаме, как онази форма на виждане на духовния свят се запазва по-чиста в северните страни, докато в Средна Европа имагинациите са свързани с физическия живот. В северната форма на разказа е изразено, че имагинациите се отнасят към един "астрален свят"; в средноевропейската форма на песента на нибелунгите имагинациите са вмъкнати в това, което хората виждат във физическия свят.
към текста >>
23.
32. 2. Второ съзерцание: Как силите на Михаел действуват в първото развитие на съзнателната душа
GA_26 Мистерията на Михаил
При такива повишени съпротивления човешките души от Европа обработваха това, което
кръст
оносните походи донесоха от изток на запад като духовни импулси съдържащи се в идеите на древните възгледи.
Само че интелектът на Августин още е един остатък на космическия Интелект, докато у Декарт той е вече проникващият в човешката душа интелект. Именно в развоя на духовния стремеж от Августина до Декарта можем да видим, как космическия характер на мислителните сили се изгубва и как след това той отново се явява в човешката душа. Но същевременно ние виждаме, как Михаел и човешката душа могат да се намерят при големи трудности така, че Михаел може да насочи в човека това, което някога е управлявал в Космоса. Против тази среща действуват луциферическите и ариманическите Сили. Луциферическите Сили искат да направят да се развие в човека само това, което му е било присъщо в неговото космическо детство: ариманическите сили, като техни противници и все пак сътрудничейки с тях, биха искали да развият само постигнатите в по-късни епохи сили и да оставят космическото детство да изсъхне.
При такива повишени съпротивления човешките души от Европа обработваха това, което кръстоносните походи донесоха от изток на запад като духовни импулси съдържащи се в идеите на древните възгледи.
Силите на Михаел живееха мощно в тези идеи. Космическата Интелигентност, която Михаел управляваше като свое старо духовно наследство, царуваше в тези възгледи за света. Как можеха те да бъдат приети, тъй като съществуваше една пропаст между силите на духовния свят и човешките души? Те попаднаха в едва развиващата се Съзнателна душа. От една страна те срещнаха препятствието, което съществуваше поради още слабо развитата Съзнателна душа.
към текста >>
24.
19. Характерни случаи на заболяване
GA_27 Основи на едно разширено лечебно изкуство
Скоро след грипа настъпили болки в
кръст
а, които са се увеличили постоянно до късно през 1920 година; след това при остри болки настъпило едно изкривяване на
кръст
а.
То станало по-спокойно, намалели са многото безволеви движения; станало толкова сръчно, че можело само да играе; а в душевно отношение предишното своенравие е изчезнало. СЛУЧАЙ ПЕТИ Една 26-годишна пациентка дойде в нашата клиника с тежки последствия от един грип, който прекарала през 1918 година свързан с белодробен катар и който в 1917 година последвал едно възпаление на плевра та. Пациентката не могла да се съвземе след грипа. В 1920 година била много отслабнала и имала леко повишение на температурата и изпотяване през нощта.
Скоро след грипа настъпили болки в кръста, които са се увеличили постоянно до късно през 1920 година; след това при остри болки настъпило едно изкривяване на кръста.
Явило се също едно подуване на десния показалец. Едно лечение чрез лежене донесло, както казва тя , едно подобрение на болките в кръста. Когато пациентката дойде при нас, тя имаше един потънал абсцес на бедрото, подут корем с малко асцит и катарални шумове на върховете на бели те дробове, както в дясно така и вляво. Храносмилането и апетитът са добри. Урината е концентрирана, има следи от белтък.
към текста >>
Едно лечение чрез лежене донесло, както казва тя , едно подобрение на болките в
кръст
а.
Една 26-годишна пациентка дойде в нашата клиника с тежки последствия от един грип, който прекарала през 1918 година свързан с белодробен катар и който в 1917 година последвал едно възпаление на плевра та. Пациентката не могла да се съвземе след грипа. В 1920 година била много отслабнала и имала леко повишение на температурата и изпотяване през нощта. Скоро след грипа настъпили болки в кръста, които са се увеличили постоянно до късно през 1920 година; след това при остри болки настъпило едно изкривяване на кръста. Явило се също едно подуване на десния показалец.
Едно лечение чрез лежене донесло, както казва тя , едно подобрение на болките в кръста.
Когато пациентката дойде при нас, тя имаше един потънал абсцес на бедрото, подут корем с малко асцит и катарални шумове на върховете на бели те дробове, както в дясно така и вляво. Храносмилането и апетитът са добри. Урината е концентрирана, има следи от белтък. Духовно-научното изследване показа: свръхчувствителност на астралното тяло и на азовия организъм; такава една анормалност се изразява първо в етерното тяло чрез това, че същото не развива същинските етерни функции, а един етерен отпечатък, едно етерно копие на астралните функции. Астралните функции са разграждащи.
към текста >>
Менструациите са настъпили на 14 години; слабият азов организъм не доставя никакво достатъчно разгръщане на сили, за да спре отново започналия менструален процес Работата на Аза при това спиране стига до съзнанието чрез онези нерви, които се вливат в гръбначния стълб в областта на
кръст
ната кост.
Ето защо те не остават в спомена и не са силно възбуждащи, защото дразнещата сила е понижена. Безсилието на Аза се проявява във вътрешните органи първо в белите дробове. Катарите на върховете на белите дробове са винаги израз на слабия азов организъм. Неизвършената напълно от Аза обмяна на веществата се изявява в ревматизъм. Субективно всичко това се изразява в общата умореност.
Менструациите са настъпили на 14 години; слабият азов организъм не доставя никакво достатъчно разгръщане на сили, за да спре отново започналия менструален процес Работата на Аза при това спиране стига до съзнанието чрез онези нерви, които се вливат в гръбначния стълб в областта на кръстната кост.
Нерви, през които не преминават достатъчно течения на азовия организъм и на астралното тяло имат болки. Пациентката се оплаква от болки в кръста при менструациите. Всичко това води до лечението по следния начин. Ние намерихме, че растението colchicum autumnale (есенен минзухар) упражнява силно дразнене върху астралното тяло, а именно върху онези част, която отговаря на организма на шията и на главата. Ето защо даваме colchicum autumnale при всички онези болести, които имат техния най-важен симптом в струмата.
към текста >>
Пациентката се оплаква от болки в
кръст
а при менструациите.
Катарите на върховете на белите дробове са винаги израз на слабия азов организъм. Неизвършената напълно от Аза обмяна на веществата се изявява в ревматизъм. Субективно всичко това се изразява в общата умореност. Менструациите са настъпили на 14 години; слабият азов организъм не доставя никакво достатъчно разгръщане на сили, за да спре отново започналия менструален процес Работата на Аза при това спиране стига до съзнанието чрез онези нерви, които се вливат в гръбначния стълб в областта на кръстната кост. Нерви, през които не преминават достатъчно течения на азовия организъм и на астралното тяло имат болки.
Пациентката се оплаква от болки в кръста при менструациите.
Всичко това води до лечението по следния начин. Ние намерихме, че растението colchicum autumnale (есенен минзухар) упражнява силно дразнене върху астралното тяло, а именно върху онези част, която отговаря на организма на шията и на главата. Ето защо даваме colchicum autumnale при всички онези болести, които имат техния най-важен симптом в струмата. Ето защо на пациентката давахме три пъти дневно по 5 капки от нашия препарат от colchicum, чрез което струмният тумор намаля и пациентката се почувствува облекчена. Когато сме подсилили астралното тяло по този начин, то става посредник също за едно по-добро функциониране на азовия организъм, чрез което средствата, които могат да действуват в храносмилателните и размножителните органи запазват тяхната сила в организма.
към текста >>
25.
I. Преживявания през детството
GA_28 Моят жизнен път
Мелничарите бяха
кръст
ници на брат ми и сестра ми.
Повече от формите на буквите ме интересуваше тази на перото за писане. Когато вземах ножа за хартия на баща ми, можех да го вкарам в процепа на перото и така да направя физическо изследване на еластичността на материала, от който беше направено перото. След това отново го сгъвах в правилната му форма, но краснописът ми много страдаше от този процес. Това беше и времето, когато със склонността си към разбиране на природните явления бях поставен между вникването в дадена зависимост и „границите на познанието“. На около три минути разстояние от бащината ми къща се намираше една мелница.
Мелничарите бяха кръстници на брат ми и сестра ми.
Бяхме винаги добре дошли в мелницата. Често се губех в нея, за да „изучавам“ с възхищение как функционира. Така си проправях път към „вътрешната природа“. Още поблизо обаче се намираше една предачна фабрика. Суровините за нея пристигаха от ж.п. гарата.
към текста >>
26.
VII. Във виенските кръгове на учени и хора на изкуството
GA_28 Моят жизнен път
Пръв измежду всички тях беше свещеникът от Цистерцианския орден на Светия
кръст
Вилхелм Нойман.
На Леополд фон Захер-Мазох гледаха като на блестящ, неотстъпващ пред никоя истина изобразител на това, което покълва в блатото на съвременния живот като твърде човешко и достойно за унищожение. У Лауренц Мюлнер антипатията към Гьоте носеше окраската на католическото богословие. Той възхваляваше монографията на Баумгартен за Гьоте, която го представя като противник на достойните за човека стремления. У деле Грацие в антипатията към Гьоте имаше нещо дълбоко лично. Около двамата се събираха преподаватели от теологическия факултет, католически свещеници с най-изтънчена ерудиция.
Пръв измежду всички тях беше свещеникът от Цистерцианския орден на Светия кръст Вилхелм Нойман.
Мюлнер с право го обожаваше заради неговата всеобхватна ерудиция. Веднъж, когато в отсъствието на Нойман говореше с ентусиазирано възхищение за неговите обширни и всестранни знания, той ми каза: „Да, професор Нойман познава целия свят и още три села.“ С удоволствие се присъединявах към този начетен мъж, когато си тръгвахме от посещения у деле Грацие. Често беседвахме с този „идеал“ за учен човек, но същевременно „верен син на своята църква“. Тук бих искал да спомена само за два наши разговора. Единият беше за същността на Христос.
към текста >>
27.
IX. Пътувания до Ваймар, Берлин и Мюнхен
GA_28 Моят жизнен път
И колкото и пъти да се
кръст
ят и пре
кръст
ват познаващите, за да се опазят от имагинацията, все пак, преди да се объркат, те са принудени да извикат на помощ продуктивното въображение.
1. Практичните, търсещи ползата и изискващи хора са първите, които, така да се каже, очертават бегло полето на науката, за да открият полезното за практиката. Съзнанието, основаващо се на опита, им дава известна увереност, а потребността – известна широта. 2. Жадните за знания имат нужда от спокоен, безкористен поглед, от любопитно безпокойство и ясен разсъдък и винаги се намират във връзка с първите. В научен смисъл те също преработват само това, което откриват. 3. Съзерцаващите вече действат продуктивно и знанието, увеличаващо се самò, изисква, незабелязано за себе си, съзерцание и преминава в него.
И колкото и пъти да се кръстят и прекръстват познаващите, за да се опазят от имагинацията, все пак, преди да се объркат, те са принудени да извикат на помощ продуктивното въображение.
4. Всеобхващащите, които в един горд смисъл могат да се нарекат съзидатели, действат продуктивно в най-висша степен. Изхождайки от идеята, те изразяват единството на цялото, а то в известен смисъл е в съответствие с това, фактите на природата сами да се подчинят на тази идея.“ От такива забележки става ясно, че Гьоте е на мнение, че човекът с обикновената форма на съзнанието си се намира извън същността на външния свят. Той трябва да премине към друга форма на съзнанието, ако иска да се съедини познавателно с тази същност. По време на пребиваването ми във Ваймар у мен винаги решително изникваше въпросът: как трябва да се надгражда върху основите на познанието, положени от Гьоте, за да може, изхождайки мисловно от неговия съзерцателен метод, да се премине към такъв, който да може да приеме в себе си духовния опит, такъв, какъвто ми се открива той?
към текста >>
28.
XIII. Пътувания до Будапеща и Трансилвания; спомени за семейство Шпехт
GA_28 Моят жизнен път
Към семейния кръг, който споделях толкова отблизо, принадлежеше Игнац Брюл, композитор на „Златният
кръст
“.
Защото разглеждах възпитанието като задача, определена ми от съдбата. Ние двамата обаче не можехме да направим нищо друго освен да си помислим, че в нашите отношения се е намесил някакъв трагичен отпечатък. Към всичко това се прибави и фактът, че много от приятелите ми бяха придобили от тогавашните национални борби антисемитски нюанс в отношението си към евреите. Те не гледаха със симпатия на положението и работата ми в един еврейски дом. А домакинът на този дом пък намираше в приятелските ми връзки с такива личности единствено потвърждение на впечатлението, което си беше създал от моята статия.
Към семейния кръг, който споделях толкова отблизо, принадлежеше Игнац Брюл, композитор на „Златният кръст“.
Това беше личност с тънък усет, която изключително ми се нравеше. У Игнац Брюл имаше нещо чуждо на света, нещо вглъбено в себе си. Интересите му не се изчерпваха само с музиката. Те бяха насочени към много страни на духовния живот. Той можеше да изживее тези си интереси единствено като „галеник“ на съдбата, на фона на семеен кръг, който никога не позволи той изобщо да бъде докоснат от грижите за ежедневието и който даде възможност творчеството му да се развие, стъпвайки на известно благосъстояние.
към текста >>
29.
XX. Ваймарски приятелски кръг
GA_28 Моят жизнен път
В лицето на тези две души пътя на моята съдба
кръст
осаха същества, чрез които непосредствено от духовния свят ми се разкри значението на естественонаучния начин на мислене.
Така че те не бяха пренесли в духовния свят това, което би могла да даде на техните индивидуалности връзката с материалистическите волеви ценности, а само насаденото у тези индивидуалности от материалистическите мисловни ценности. Разбира се, случващото се в душите им се разиграваше в по-голямата си част в подсъзнанието. И сега можех да видя как тези материалистически мисловни ценности не представляват нещо, което след смъртта отчуждава човека от божествено-духовния свят, а че това отчуждаване настъпва единствено чрез материалистическите волеви ценности. Както душата, с която се сближих във Виена, така и тази, с която се запознах духовно във Ваймар, след смъртта си представляваха великолепно сияещи духовни фигури, в които душевното съдържание беше изпълнено с образите на духовните същества, лежащи в основата на света. Запознаването им с идеите, чрез които те премислиха по-точно материалното по време на последния им земен живот, сега допринесе за това, че и след смъртта те да могат да развият отношение към света, основаващо се на вярно съждение, което не би могло да стане, ако съответните идеи им бяха останали чужди.
В лицето на тези две души пътя на моята съдба кръстосаха същества, чрез които непосредствено от духовния свят ми се разкри значението на естественонаучния начин на мислене.
Можах да видя, че сам по себе си този начин на мислене не отклонява от духовното възприятие. При двете личности това се беше случило така през земния им живот затова, защото през него те не бяха открили благоприятна възможност да възвисят естественонаучното мислене в сферата, където започва духовното преживяване. След смъртта си те извършиха това по най-съвършен начин. Видях, че човек може да постигне това възвисяване също и в земния си живот, ако прояви вътрешна смелост и сила за целта. Благодарение на едно съпреживяване, имащо голяма значимост в духовния свят, видях също, че човечеството е трябвало да се развие към естественонаучния начин на мислене.
към текста >>
30.
XXI. Приятелства (Нойфер, Анзорге); книгата „Гьотевият светоглед“ възниква като завършек на работата във Ваймарското академично изданието
GA_28 Моят жизнен път
Имах радостта да стана
кръст
ник на един от нейните синове.
Това лице с черти, явяващи се най-човешки израз на чистото мислене, представлява силно въздействащ житейски спътник. Така беше при семейство Нойфер. Те бяха неуморни, щом станеше дума за това да зарадват някого с нещо, което най-много съответства на неговата същност. Децата, които се появяваха постепенно в дома на Нойфер, имаха образцова майка. Г-жа Нойфер възпитаваше не толкова с това, което върши, колкото благодарение на това, което е, на цялото си същество.
Имах радостта да стана кръстник на един от нейните синове.
Всяко посещение в дома им за мен бе източник на вътрешно удовлетворение. Можех да правя такива посещения и в следващите години, когато си бях заминал от Ваймар и ходех от време на време там, за да изнасям лекции. Жалко, че това не се е случвало от дълго време и така и не можах да виждам семейство Нойфер през годините, в които то получи болезнени съдбовни удари. Защото това семейство се числи към подложените на най-тежки изпитания от световната война. Бащата на г-жа Нойфер, старият Ставенхаген, беше личност, която предразполага към себе си.
към текста >>
31.
Бележки
GA_28 Моят жизнен път
Два дни по-късно съм
кръст
ен.“ - Едно писмо от Ойгение Бредов от 25.02.1921 г.
Погребани са в Хорн. На надгробната плоча са гравирани следните думи, съчинени от Рудолф Щайнер при смъртта на баща му: „Душата му почива в Христовото царство / мислите на неговата любов са при него.“ село Кралевец: разположено между реките Мура и Драва, на 20 км. западно от мястото на сливане на железопътните линии, в днешна Хърватия. 18 Аз съм роден в Кралевец на 27 февруари 1861 г.: В един (не-датиран) автобиографичен фрагмент Рудолф Щайнер пише: „Роден съм на 25 февруари 1861 г.
Два дни по-късно съм кръстен.“ - Едно писмо от Ойгение Бредов от 25.02.1921 г.
до Рудолф Щайнер предполага, че действително 25-ти е рождената му дата. Католическото кръщение става на 27.02.1861 г. в Драсковец на името на Рудолф Йозеф Лоренц Щайнер. Кръстници са Лоренц Дайм и Йозефа Якл. 20 Сестрата и братът на Рудолф Щайнер: Леополдине Щайнер, Потшах 1864 - 1927 Хорн; Густав Щайнер, Потшах 1866-1942 Шайбс, Долна Австрия.
към текста >>
Кръст
ници са Лоренц Дайм и Йозефа Якл.
18 Аз съм роден в Кралевец на 27 февруари 1861 г.: В един (не-датиран) автобиографичен фрагмент Рудолф Щайнер пише: „Роден съм на 25 февруари 1861 г. Два дни по-късно съм кръстен.“ - Едно писмо от Ойгение Бредов от 25.02.1921 г. до Рудолф Щайнер предполага, че действително 25-ти е рождената му дата. Католическото кръщение става на 27.02.1861 г. в Драсковец на името на Рудолф Йозеф Лоренц Щайнер.
Кръстници са Лоренц Дайм и Йозефа Якл.
20 Сестрата и братът на Рудолф Щайнер: Леополдине Щайнер, Потшах 1864 - 1927 Хорн; Густав Щайнер, Потшах 1866-1942 Шайбс, Долна Австрия. Писма до родителите, брата и сестрата в Събр. съч. 39. 37 Чак тогава станах „добър ученик“: В годишните отчети на училището след 2-ри клас Рудолф Щайнер е определен като отличен ученик. 44 От петнадесетата си година започнах да помагам с уроците на някои съученици: За това съобщава неговият съученик Алберт Пилва: „В 5-и клас баща ми потърси някое момче, на което може да се разчита, за помощник.
към текста >>
32.
2. Как се добива познание на духовния свят; Берлин, 15. 12. 1910 г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
Аз вече споменах, че когато човек остави да му действува един такъв символ, какъвто е
кръст
ът с розите, той може да получи един импулс, за да се издигне в духовния свят.
Когато оставим да действуват на духа онези чудесни отношения, които съществуват между числата, чрез това ние можем да го тренираме така, че той да се пробуди, тъй като обикновено спи, и да развие по-мощни сили, за да проникне в духовния свят. Следователно една такава друга наука може да послужи за обучение. Това е именно изучаването, което трябва да усвои онзи, който иска да проникне в духовния свят. И за такъв човек това, което за другите хора е груба действителност, се превръща постепенно повече или по-малко в един външен символ, в подобие. Когато човек е в състояние да направи тези символи да му действуват, тогава той не само освобождава своя дух от външния физически свят, но и го прониква с мощни сили, така щото душата може да ги осъзнае, може да има съзнание за тях и когато не е налице никаква външна възбуда.
Аз вече споменах, че когато човек остави да му действува един такъв символ, какъвто е кръстът с розите, той може да получи един импулс, за да се издигне в духовния свят.
Този символ на кръста с розите се състои в това, че си представяме един черен кръст, а на мястото, където се пресичат неговите греди седем червени рози. Какво трябва да ни каже този символ? Онзи, който правилно го остави да действува върху неговата душа, си представя при това: Аз разглеждам например едно растение; за това растение казвам, че то е едно несъвършено същество, и до него си представям един човек, който своего рода е едно по-съвършено същество, обаче само своего рода. Защото когато разглеждам растението, аз трябва да си кажа: В него аз имам пред себе си едно материално същество, което не е проникнато от страсти, инстинкти, нагони, които да го снижат от неговата висота, където то би трябвало иначе да стои. Растението има своите вродени закони, то следва тези закони от листа през цвета и чак до плода нагоре; Така то стои пред мене без нагони, девствено.
към текста >>
Този символ на
кръст
а с розите се състои в това, че си представяме един черен
кръст
, а на мястото, където се пресичат неговите греди седем червени рози.
Следователно една такава друга наука може да послужи за обучение. Това е именно изучаването, което трябва да усвои онзи, който иска да проникне в духовния свят. И за такъв човек това, което за другите хора е груба действителност, се превръща постепенно повече или по-малко в един външен символ, в подобие. Когато човек е в състояние да направи тези символи да му действуват, тогава той не само освобождава своя дух от външния физически свят, но и го прониква с мощни сили, така щото душата може да ги осъзнае, може да има съзнание за тях и когато не е налице никаква външна възбуда. Аз вече споменах, че когато човек остави да му действува един такъв символ, какъвто е кръстът с розите, той може да получи един импулс, за да се издигне в духовния свят.
Този символ на кръста с розите се състои в това, че си представяме един черен кръст, а на мястото, където се пресичат неговите греди седем червени рози.
Какво трябва да ни каже този символ? Онзи, който правилно го остави да действува върху неговата душа, си представя при това: Аз разглеждам например едно растение; за това растение казвам, че то е едно несъвършено същество, и до него си представям един човек, който своего рода е едно по-съвършено същество, обаче само своего рода. Защото когато разглеждам растението, аз трябва да си кажа: В него аз имам пред себе си едно материално същество, което не е проникнато от страсти, инстинкти, нагони, които да го снижат от неговата висота, където то би трябвало иначе да стои. Растението има своите вродени закони, то следва тези закони от листа през цвета и чак до плода нагоре; Така то стои пред мене без нагони, девствено. Наред с него живее човекът, който несъмнено по своето естество е едно по-висше същество, но проникнато от нагони, инстинкти, страсти, чрез които може да се отклони от своята строга закономерност и да сгреши.
към текста >>
Аз мога да сравня в известно отношение тази кръв с това, което в червената роза е растителният сок, хлорофилът, и мога да кажа: Когато човекът е станал така силен в себе си, че червената кръв не е вече израз на това, което го снижава под самия него, а го издига над самия него, когато тя става израз на едно също така девствено същество както превърналият се в червено растителен сок на розата, или с други думи: Когато червеният цвят на розата изразява чистата вътрешност, пречистеното същество на човека в неговата кръв, тогава аз имам пред себе си идеалът на това, което човекът може да постигне чрез побеждаване на външната природа, която ми се представя под символа на черния
кръст
, на овъгленото дърво.
Защото когато разглеждам растението, аз трябва да си кажа: В него аз имам пред себе си едно материално същество, което не е проникнато от страсти, инстинкти, нагони, които да го снижат от неговата висота, където то би трябвало иначе да стои. Растението има своите вродени закони, то следва тези закони от листа през цвета и чак до плода нагоре; Така то стои пред мене без нагони, девствено. Наред с него живее човекът, който несъмнено по своето естество е едно по-висше същество, но проникнато от нагони, инстинкти, страсти, чрез които може да се отклони от своята строга закономерност и да сгреши. Той трябва първо да преодолее, да победи нещо в себе си, ако иска да следва своите собствени закони, както растението следва вродените му закони. Сега човекът може да си каже: Изразът за нагоните, инстинктите, страстите в мене е червената кръв.
Аз мога да сравня в известно отношение тази кръв с това, което в червената роза е растителният сок, хлорофилът, и мога да кажа: Когато човекът е станал така силен в себе си, че червената кръв не е вече израз на това, което го снижава под самия него, а го издига над самия него, когато тя става израз на едно също така девствено същество както превърналият се в червено растителен сок на розата, или с други думи: Когато червеният цвят на розата изразява чистата вътрешност, пречистеното същество на човека в неговата кръв, тогава аз имам пред себе си идеалът на това, което човекът може да постигне чрез побеждаване на външната природа, която ми се представя под символа на черния кръст, на овъгленото дърво.
И червеният цвят на розата символизира по-висшия живот, който се пробужда, когато червената кръв се превръща в един девствен израз на издигналата се над себе си инстинктивна природа на човека. Когато човек не оставя току-що описаното да бъде само една отвлечена представа, то се превръща в една живо чувствувана идея на развитието. Тогава в нас оживяват цял един свят от чувства и усещания; ние долавяме в нас едно развитие от едно несъвършено към едно по-съвършено състояние. Под развитие ние долавяме нещо съвършено различно от онова отвлечено нещо, което външната наука ни дава в смисъла на един повърхностен дарвинизъм. Тук развитието се превръща в нещо, което се врязва дълбоко в нашето сърце, което ни пропива с топлина, с душевна топлина, то се превръща в нас в една сила, която ни носи и поддържа.
към текста >>
Но само онези представи имат стойност, които са изображение на една външна представа, а представата за
кръст
а с розата няма никакъв насрещен външен образ!
Тогава в нас оживяват цял един свят от чувства и усещания; ние долавяме в нас едно развитие от едно несъвършено към едно по-съвършено състояние. Под развитие ние долавяме нещо съвършено различно от онова отвлечено нещо, което външната наука ни дава в смисъла на един повърхностен дарвинизъм. Тук развитието се превръща в нещо, което се врязва дълбоко в нашето сърце, което ни пропива с топлина, с душевна топлина, то се превръща в нас в една сила, която ни носи и поддържа. Само чрез такива вътрешни изживявания душата може да развие мощни сили, така че тя може да се озари със съзнание в своето най-вътрешно същество в онова същество, което иначе е лишено от съзнание. Естествено, много лесно може да се каже: Но вие препоръчвате представянето на нещо напълно въобразимо, на нещо напълно измислено.
Но само онези представи имат стойност, които са изображение на една външна представа, а представата за кръста с розата няма никакъв насрещен външен образ!
Но важното не е, представата, чрез която обучаваме нашата душа, да бъде изображение на една външна действителност, а това, тя да събужда сили в нашата душа, да извлича тези сили от душата, които иначе са скрити и дремещи в нея. Когато човешката душа се отдаде на едно такова символично мислене, когато един вид за нея всичко, което важи като действителност, става повод за образи, които не са извлечени произволно от фантазията, а са свързани с действителността, както в нашия пример кръстът с розата, тогава казваме: Човекът се стреми да се издигне до първата степен на познанието на духовния свят. Това е степента наречена имагинативно познание. То ни извежда нагоре над това, което се занимава непосредствено с физическия свят. Така човекът, който иска да се издигне в духовния свят, работи в своята душа с напълно определени представи, като оставя външната действителност да му действува по един съвсем определен начин.
към текста >>
Когато човешката душа се отдаде на едно такова символично мислене, когато един вид за нея всичко, което важи като действителност, става повод за образи, които не са извлечени произволно от фантазията, а са свързани с действителността, както в нашия пример
кръст
ът с розата, тогава казваме: Човекът се стреми да се издигне до първата степен на познанието на духовния свят.
Тук развитието се превръща в нещо, което се врязва дълбоко в нашето сърце, което ни пропива с топлина, с душевна топлина, то се превръща в нас в една сила, която ни носи и поддържа. Само чрез такива вътрешни изживявания душата може да развие мощни сили, така че тя може да се озари със съзнание в своето най-вътрешно същество в онова същество, което иначе е лишено от съзнание. Естествено, много лесно може да се каже: Но вие препоръчвате представянето на нещо напълно въобразимо, на нещо напълно измислено. Но само онези представи имат стойност, които са изображение на една външна представа, а представата за кръста с розата няма никакъв насрещен външен образ! Но важното не е, представата, чрез която обучаваме нашата душа, да бъде изображение на една външна действителност, а това, тя да събужда сили в нашата душа, да извлича тези сили от душата, които иначе са скрити и дремещи в нея.
Когато човешката душа се отдаде на едно такова символично мислене, когато един вид за нея всичко, което важи като действителност, става повод за образи, които не са извлечени произволно от фантазията, а са свързани с действителността, както в нашия пример кръстът с розата, тогава казваме: Човекът се стреми да се издигне до първата степен на познанието на духовния свят.
Това е степента наречена имагинативно познание. То ни извежда нагоре над това, което се занимава непосредствено с физическия свят. Така човекът, който иска да се издигне в духовния свят, работи в своята душа с напълно определени представи, като оставя външната действителност да му действува по един съвсем определен начин. Когато е работил известно време по този начин, работата стои така, че обикновеният учен може да му каже: Това има за тебе само една субективна, една индивидуална стойност. Обаче обикновеният учен не знае, че благодарение на едно такова строго закономерно обучение душата стига до една степен на развитието, при която за нея престава напълно възможността да говори за субективни чувства и усещания, когато тя стига до там, където може да си каже: Сега в мене възникват представи, които застават срещу мене така, както иначе застават дърветата и скалите, реките и планините, растенията и животните на външния свят, но тези представи са така действителни, както иначе са действителни само външните физически неща, и към тях моята субективност не може да прибави нищо, нито да им отнеме нещо.
към текста >>
33.
4. Заратустра; Берлин, 19. 01. 1911 г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
Това се изразява във факта, че единият път е бил
кръст
ен на името на бога Дионисий, този пълен с тайнственост бог, който може да бъде намерен, когато човек се потопява все повече и все по-дълбоко и по-дълбоко в своята вътрешност и намира там онова съмнително подчовешко, което по-рано не е имал, от което първо се е развил и е станал човек.
Както знаем, за ученика на индийската мистика този свят беше само майя, илюзия, за да насочи той своя поглед там, където ще намери Брахман. Заратустра учеше своите ученици, че те не трябва да отвръщат своя поглед от този свят, а да го проникнат, да си кажат: Навсякъде, където във външния свят виждаме сетивно-физически изяви, зад тях извън нас действува и тъче нещо духовно! Този е другият път. По един знаменателен начин през епохата на Гърция и двата пътя се съединяват. И понеже в познанието, което по отношение на духовното проникваше действително по-дълбоко отколкото в наше време, когато сме стигнали така блестящо далече, понеже в познанието всичко се изразява чрез образи, които са преминали в митовете, ние също намираме, как двете течения единият, мистичният в собствената вътрешност, и другият навън в Космоса са се слели в гръцката култура, срещнали са се и са били култивирани едновременно.
Това се изразява във факта, че единият път е бил кръстен на името на бога Дионисий, този пълен с тайнственост бог, който може да бъде намерен, когато човек се потопява все повече и все по-дълбоко и по-дълбоко в своята вътрешност и намира там онова съмнително подчовешко, което по-рано не е имал, от което първо се е развил и е станал човек.
То е това, което още непречистено, още полуживотинско, е било кръстено на името на Дионисий. Обаче това, което застава срещу нас, когато обгръщаме с поглед света, когато гледаме духовно това, което застава физически срещу нас за нашите сетива, то е било кръстено с името Аполон. Ето защо в течението на Аполон ни се явява учението на Заратустра, а в течението на Дионисий ни се явява учението на мистическото потопяване, тези две течения ни се явяват в древна Гърция едно до друго. Там те се съединяват, сливат се, Заратустризмът и мистичното учение, което срещаме в неговата най-голяма висота в древна Индия. Така древните времена бяха призвани да направят двете течения да вървят едно до друго, а в кръговете в древна Гърция, които вярваха в Аполон и в Дионисий, тези две течения се сливат, за да вървят след това единно.
към текста >>
То е това, което още непречистено, още полуживотинско, е било
кръст
ено на името на Дионисий.
Заратустра учеше своите ученици, че те не трябва да отвръщат своя поглед от този свят, а да го проникнат, да си кажат: Навсякъде, където във външния свят виждаме сетивно-физически изяви, зад тях извън нас действува и тъче нещо духовно! Този е другият път. По един знаменателен начин през епохата на Гърция и двата пътя се съединяват. И понеже в познанието, което по отношение на духовното проникваше действително по-дълбоко отколкото в наше време, когато сме стигнали така блестящо далече, понеже в познанието всичко се изразява чрез образи, които са преминали в митовете, ние също намираме, как двете течения единият, мистичният в собствената вътрешност, и другият навън в Космоса са се слели в гръцката култура, срещнали са се и са били култивирани едновременно. Това се изразява във факта, че единият път е бил кръстен на името на бога Дионисий, този пълен с тайнственост бог, който може да бъде намерен, когато човек се потопява все повече и все по-дълбоко и по-дълбоко в своята вътрешност и намира там онова съмнително подчовешко, което по-рано не е имал, от което първо се е развил и е станал човек.
То е това, което още непречистено, още полуживотинско, е било кръстено на името на Дионисий.
Обаче това, което застава срещу нас, когато обгръщаме с поглед света, когато гледаме духовно това, което застава физически срещу нас за нашите сетива, то е било кръстено с името Аполон. Ето защо в течението на Аполон ни се явява учението на Заратустра, а в течението на Дионисий ни се явява учението на мистическото потопяване, тези две течения ни се явяват в древна Гърция едно до друго. Там те се съединяват, сливат се, Заратустризмът и мистичното учение, което срещаме в неговата най-голяма висота в древна Индия. Така древните времена бяха призвани да направят двете течения да вървят едно до друго, а в кръговете в древна Гърция, които вярваха в Аполон и в Дионисий, тези две течения се сливат, за да вървят след това единно. Така щото, когато в нашата култура се издигаме до духовното, ние ги намираме да живеят единно по-нататък.
към текста >>
Обаче това, което застава срещу нас, когато обгръщаме с поглед света, когато гледаме духовно това, което застава физически срещу нас за нашите сетива, то е било
кръст
ено с името Аполон.
Този е другият път. По един знаменателен начин през епохата на Гърция и двата пътя се съединяват. И понеже в познанието, което по отношение на духовното проникваше действително по-дълбоко отколкото в наше време, когато сме стигнали така блестящо далече, понеже в познанието всичко се изразява чрез образи, които са преминали в митовете, ние също намираме, как двете течения единият, мистичният в собствената вътрешност, и другият навън в Космоса са се слели в гръцката култура, срещнали са се и са били култивирани едновременно. Това се изразява във факта, че единият път е бил кръстен на името на бога Дионисий, този пълен с тайнственост бог, който може да бъде намерен, когато човек се потопява все повече и все по-дълбоко и по-дълбоко в своята вътрешност и намира там онова съмнително подчовешко, което по-рано не е имал, от което първо се е развил и е станал човек. То е това, което още непречистено, още полуживотинско, е било кръстено на името на Дионисий.
Обаче това, което застава срещу нас, когато обгръщаме с поглед света, когато гледаме духовно това, което застава физически срещу нас за нашите сетива, то е било кръстено с името Аполон.
Ето защо в течението на Аполон ни се явява учението на Заратустра, а в течението на Дионисий ни се явява учението на мистическото потопяване, тези две течения ни се явяват в древна Гърция едно до друго. Там те се съединяват, сливат се, Заратустризмът и мистичното учение, което срещаме в неговата най-голяма висота в древна Индия. Така древните времена бяха призвани да направят двете течения да вървят едно до друго, а в кръговете в древна Гърция, които вярваха в Аполон и в Дионисий, тези две течения се сливат, за да вървят след това единно. Така щото, когато в нашата култура се издигаме до духовното, ние ги намираме да живеят единно по-нататък. Твърде знаменателно е и това принадлежи към многото загадки, които възникват за мислителя -, че Нитцше е имал едно предчувствие за това, но нищо повече, и обосновал в своята първа книга "Раждането на трагедията от духа на музиката", че в древна Гърция този кръг не вярващите в Дионисий и на вярващите в Аполон се срещат като духовно-научно и като мистично течение.
към текста >>
34.
Библията и мъдростта
GA_68-1 Библията и мъдростта
Ето прост пример: представете си, че вземаме добре познатия Розов
Кръст
в неговата най-чиста форма, черният
кръст
обкичен със седем червени рози.
Всички представи от външния свят, които се вливат в душата, трябва, ден след ден, да бъдат отстранени от нея и на тяхно място трябва да живее за известно време съдържанието на идея, която по никакъв начин не е била причинена отвън и която не отговаря на никакъв външен факт или събитие. Духовната Наука – ако нашето търсене е искрено – дава много подобни идеи, и аз ще спомена една като пример. Искам да ви покажа как душата може малко по малко да бъде отведена в по-висшите светове чрез определени изпитани представи. Подобни представи могат да се разглеждат, сякаш са букви от азбуката. Но в Духовната Наука няма само 22 или 27 букви, а стотици, с които душата се учи да чете в духовния свят.
Ето прост пример: представете си, че вземаме добре познатия Розов Кръст в неговата най-чиста форма, черният кръст обкичен със седем червени рози.
Много определени въздействия се пораждат, ако за четвърт час всеки ден душата се отдава изцяло на представата за този Розов Кръст, отхвърляйки всичко пораждащо се от външно влияние. За да можем да разберем какво се влива в душата като резултат от това, нека разгледаме интелектуално смисъла на Розовия Кръст. Учителят казва на ученика – “Погледни растението, стоящо със своя корен в земята и растящо нагоре към своя пълен разцвет. Сравни великото съвършенство на човека стоящ пред теб, устроен такъв какъвто е, с по-малкото съвършенство на растението. Човекът има себесъзнание, има вътре в себе си това, което наричаме “Его", “Аз".
към текста >>
Много определени въздействия се пораждат, ако за четвърт час всеки ден душата се отдава изцяло на представата за този Розов
Кръст
, отхвърляйки всичко пораждащо се от външно влияние.
Духовната Наука – ако нашето търсене е искрено – дава много подобни идеи, и аз ще спомена една като пример. Искам да ви покажа как душата може малко по малко да бъде отведена в по-висшите светове чрез определени изпитани представи. Подобни представи могат да се разглеждат, сякаш са букви от азбуката. Но в Духовната Наука няма само 22 или 27 букви, а стотици, с които душата се учи да чете в духовния свят. Ето прост пример: представете си, че вземаме добре познатия Розов Кръст в неговата най-чиста форма, черният кръст обкичен със седем червени рози.
Много определени въздействия се пораждат, ако за четвърт час всеки ден душата се отдава изцяло на представата за този Розов Кръст, отхвърляйки всичко пораждащо се от външно влияние.
За да можем да разберем какво се влива в душата като резултат от това, нека разгледаме интелектуално смисъла на Розовия Кръст. Учителят казва на ученика – “Погледни растението, стоящо със своя корен в земята и растящо нагоре към своя пълен разцвет. Сравни великото съвършенство на човека стоящ пред теб, устроен такъв какъвто е, с по-малкото съвършенство на растението. Човекът има себесъзнание, има вътре в себе си това, което наричаме “Его", “Аз". Но защото има този по-висш принцип в себе си, той трябваше да приеме в допълнение всичко, което съставлява неговата по-нисша природа, страстта на чувствата.
към текста >>
За да можем да разберем какво се влива в душата като резултат от това, нека разгледаме интелектуално смисъла на Розовия
Кръст
.
Искам да ви покажа как душата може малко по малко да бъде отведена в по-висшите светове чрез определени изпитани представи. Подобни представи могат да се разглеждат, сякаш са букви от азбуката. Но в Духовната Наука няма само 22 или 27 букви, а стотици, с които душата се учи да чете в духовния свят. Ето прост пример: представете си, че вземаме добре познатия Розов Кръст в неговата най-чиста форма, черният кръст обкичен със седем червени рози. Много определени въздействия се пораждат, ако за четвърт час всеки ден душата се отдава изцяло на представата за този Розов Кръст, отхвърляйки всичко пораждащо се от външно влияние.
За да можем да разберем какво се влива в душата като резултат от това, нека разгледаме интелектуално смисъла на Розовия Кръст.
Учителят казва на ученика – “Погледни растението, стоящо със своя корен в земята и растящо нагоре към своя пълен разцвет. Сравни великото съвършенство на човека стоящ пред теб, устроен такъв какъвто е, с по-малкото съвършенство на растението. Човекът има себесъзнание, има вътре в себе си това, което наричаме “Его", “Аз". Но защото има този по-висш принцип в себе си, той трябваше да приеме в допълнение всичко, което съставлява неговата по-нисша природа, страстта на чувствата. Растението няма себесъзнание; няма его, затова и още не е обременено с желания, страсти или инстинкти.
към текста >>
В Розовия
Кръст
ти имаш най-прекрасния преразказ на Гьотевите думи: - “Човекът без това умиращо и ставащо е тъжен странник на тази мрачна земя!
Той ще се развива, ще побеждава, ще пречиства своите желания и страсти и ще достигне по-висше себесъзнание. По този начин, духовно, можеш да видиш човек, който още веднъж е постигнал девствеността на растителната природа. Но това е защото той е достигнал по-високо ниво, на което неговото себесъзнание живее в това състояние на непорочност. Неговата кръв е толково пречистена и неопетнена, колкото са растителните сокове. Вземи червените рози като пример за това, което кръвта ще бъде някога далеч в бъдещето, и по този начин ти имаш пред себе си образа на по-висшия човек.
В Розовия Кръст ти имаш най-прекрасния преразказ на Гьотевите думи: - “Човекът без това умиращо и ставащо е тъжен странник на тази мрачна земя!
" Умиращо и ставащо – какво означава това? Означава, че в човека съществува възможността за израстване над самия него. Онова, което умира и е превъзмогнато, е представено чрез черния кръст, който е израз на човешките сетивни желания. Цветовете в тяхната чистота са символ на кръвта. Червените рози и черният кръст заедно означават вътрешния зов да надраснеш себе си."
към текста >>
Онова, което умира и е превъзмогнато, е представено чрез черния
кръст
, който е израз на човешките сетивни желания.
Неговата кръв е толково пречистена и неопетнена, колкото са растителните сокове. Вземи червените рози като пример за това, което кръвта ще бъде някога далеч в бъдещето, и по този начин ти имаш пред себе си образа на по-висшия човек. В Розовия Кръст ти имаш най-прекрасния преразказ на Гьотевите думи: - “Човекът без това умиращо и ставащо е тъжен странник на тази мрачна земя! " Умиращо и ставащо – какво означава това? Означава, че в човека съществува възможността за израстване над самия него.
Онова, което умира и е превъзмогнато, е представено чрез черния кръст, който е израз на човешките сетивни желания.
Цветовете в тяхната чистота са символ на кръвта. Червените рози и черният кръст заедно означават вътрешния зов да надраснеш себе си." Както казах, това интелектуално обяснение не е най-важното и е дадено само с цел да ни помогне по-добре да разберем тези неща. В медитация от този тип същественото е, че потапяме себе си в символа, че той застава като картина пред нас. И ако е казано, че един Розов Кръст не съответства на нищо реално, нашият отговор трябва да бъде, че целият смисъл лежи не в преживяването на нещо свързано с външния свят посредством Розовият Кръст, и че ефектът на този Розов Кръст върху душата и нейните дремещи способности е напълно реален.
към текста >>
Червените рози и черният
кръст
заедно означават вътрешния зов да надраснеш себе си."
В Розовия Кръст ти имаш най-прекрасния преразказ на Гьотевите думи: - “Човекът без това умиращо и ставащо е тъжен странник на тази мрачна земя! " Умиращо и ставащо – какво означава това? Означава, че в човека съществува възможността за израстване над самия него. Онова, което умира и е превъзмогнато, е представено чрез черния кръст, който е израз на човешките сетивни желания. Цветовете в тяхната чистота са символ на кръвта.
Червените рози и черният кръст заедно означават вътрешния зов да надраснеш себе си."
Както казах, това интелектуално обяснение не е най-важното и е дадено само с цел да ни помогне по-добре да разберем тези неща. В медитация от този тип същественото е, че потапяме себе си в символа, че той застава като картина пред нас. И ако е казано, че един Розов Кръст не съответства на нищо реално, нашият отговор трябва да бъде, че целият смисъл лежи не в преживяването на нещо свързано с външния свят посредством Розовият Кръст, и че ефектът на този Розов Кръст върху душата и нейните дремещи способности е напълно реален. Няма образ, принадлежащ на външния свят, със същото въздействие като този образ във всичките му различни аспекти и в неговата нереалност. Ако душата позволи на този образ да работи върху нея, тя прави все по-голям и по-голям напредък, и накрая е способна да живее в свят на представи, който е отначало на практика въображаем; но когато тя е живяла достатъчно дълго в този идеен свят с търпение и енергия, тя има значимо действително изживяване.
към текста >>
И ако е казано, че един Розов
Кръст
не съответства на нищо реално, нашият отговор трябва да бъде, че целият смисъл лежи не в преживяването на нещо свързано с външния свят посредством Розовият
Кръст
, и че ефектът на този Розов
Кръст
върху душата и нейните дремещи способности е напълно реален.
Онова, което умира и е превъзмогнато, е представено чрез черния кръст, който е израз на човешките сетивни желания. Цветовете в тяхната чистота са символ на кръвта. Червените рози и черният кръст заедно означават вътрешния зов да надраснеш себе си." Както казах, това интелектуално обяснение не е най-важното и е дадено само с цел да ни помогне по-добре да разберем тези неща. В медитация от този тип същественото е, че потапяме себе си в символа, че той застава като картина пред нас.
И ако е казано, че един Розов Кръст не съответства на нищо реално, нашият отговор трябва да бъде, че целият смисъл лежи не в преживяването на нещо свързано с външния свят посредством Розовият Кръст, и че ефектът на този Розов Кръст върху душата и нейните дремещи способности е напълно реален.
Няма образ, принадлежащ на външния свят, със същото въздействие като този образ във всичките му различни аспекти и в неговата нереалност. Ако душата позволи на този образ да работи върху нея, тя прави все по-голям и по-голям напредък, и накрая е способна да живее в свят на представи, който е отначало на практика въображаем; но когато тя е живяла достатъчно дълго в този идеен свят с търпение и енергия, тя има значимо действително изживяване. Духовни реалности, духовни същества, които иначе са невидими, се появяват от свръх-сетивното обкръжение. И тогава душата е способна съвсем ясно да различи кое е само представа, илюзия, от истинската и действителна реалност. Разбира се, никой не трябва да бъде мечтател, защото това е много опасно.
към текста >>
35.
Сагата Зигфрид. 21 октомври 1904 г.
GA_90f Гръцката и германската митология в светлината на езотеризма
Кримхилд издава, че той е уязвим между раменете, на същото място, където ще трябва да бъде носен
Кръст
ът.
Зигфрид е непосредственият предшественик на Християнството. Хаген принадлежи на един предишен друидски поток. Хаген следователно е изпратен да причини гибелта на Зигфрид. За тази цел Кримхилд трябва да издаде, че той е уязвим на едно място. Тук се разкрива значимостта на това място.
Кримхилд издава, че той е уязвим между раменете, на същото място, където ще трябва да бъде носен Кръстът.
Тези ранни народи още нямаха Християнството. За това място ще трябва да дойде християнският Посветен - така казва сагата за Зигфрид - защото на нея още й липсва Християнството, защото мястото, където трябва да бъде положен Кръстът, е все още свободно. Затова Зигфрид все още е уязвим в това място. Зигфрид, който носи Зиг-Посветения към “Fried”, към покой, е уязвим в това място, което по-късно Християнството ще направи неуязвимо. Там Зигфрид също е победен от силиле, останали от предишни етапи на северната култура.
към текста >>
За това място ще трябва да дойде християнският Посветен - така казва сагата за Зигфрид - защото на нея още й липсва Християнството, защото мястото, където трябва да бъде положен
Кръст
ът, е все още свободно.
Хаген следователно е изпратен да причини гибелта на Зигфрид. За тази цел Кримхилд трябва да издаде, че той е уязвим на едно място. Тук се разкрива значимостта на това място. Кримхилд издава, че той е уязвим между раменете, на същото място, където ще трябва да бъде носен Кръстът. Тези ранни народи още нямаха Християнството.
За това място ще трябва да дойде християнският Посветен - така казва сагата за Зигфрид - защото на нея още й липсва Християнството, защото мястото, където трябва да бъде положен Кръстът, е все още свободно.
Затова Зигфрид все още е уязвим в това място. Зигфрид, който носи Зиг-Посветения към “Fried”, към покой, е уязвим в това място, което по-късно Християнството ще направи неуязвимо. Там Зигфрид също е победен от силиле, останали от предишни етапи на северната култура. Хаген го убива и по този начин показва отстъплението на предшестващите северни раси пред петата подраса. Важността на този преход намира израз в сагата за Зигфрид.
към текста >>
36.
VІІІ. Християнската Мистерия
GA_92 Езотерична космология
4. Носенето на
кръст
а.
Християнското посвещение винаги се е състояло от седем степени, четири от които съответстват на Христовите Страдания. Степените са: 1. Измиването на нозете. 2. Бичуването. 3. Тръненият венец.
4. Носенето на кръста.
5. Мистичната смърт. 6. Полагането в гроба. 7. Възкресението. Измиването на нозете е подготвително упражнение с морален характер, свързан със сцената, където Христос измива краката на учениците преди празника Пасха (Йоан 13): "Истина, истина ви казвам, няма слуга по-горен от господаря си; нито пратеник по-горе от онзи, който го е пратил." Теологията дава чисто морална интерпретация на този акт и гледа на него просто като на пример за дълбока смиреност и себеотдаване на Учителя към Неговите ученици и Неговото дело. Розенкройцерите също поддържаха този възглед, но в един по-дълбок смисъл, свързвайки тази история с еволюцията на всички същества в Природата.
към текста >>
Носенето на
Кръст
а се отнася, символично, към една добродетел на душата.
Това е форма, която понякога е противна и ужасна, тъй като е рожба на неговите добри и лоши желания и на неговата карма – това е тяхната персонификация в астралния свят, Злият лодкар от египетската "Книга на Мъртвите". Тази форма трябва да бъде победена от човека преди той да може да намери своето висше Себе. Пазачът на Прага, който е бил явление на астралното виждане от незапомнени времена, е произходът на всички митове, засягащи борбите на героите с чудовища, на Персей и Херкулес с хидрата, на св. Георги и Зигфрид с дракона. Преждевременното появяване на астралния свят и внезапната поява на Двойника или Пазача на Прага може да отведе човек, който не е напълно подготвен или който не е взел всички предпазни мерки необходими за ученика, до лудост и умопомрчение.
Носенето на Кръста се отнася, символично, към една добродетел на душата.
Тази добродетел, която се състои в чувство на това да имаш "света в своето съзнание", като Атлас, носещ света на раменете си, може да бъде наречено чувство на идентификация с цялата Земя, или по думите на източния окултизъм, спиране на чувството за отделеност. Всеобщо, и преди всичко в съвременността, хората отъждестяват себе си с тялото. (В своите "Етики" Спиноза казва, че основната и фундаментална идея на човека е идеята за тялото в действие.) Ученикът трябва да развие идеята, че в сумата от всички неща неговото тяло само по себе си не е по-важно от което и да е друго тяло, било то тялото на животно, маса или парче мрамор. Себето не е ограничено от кожата; то е обединено с великия организъм на Вселената, както ръката е обединена с останалото тяло. Сама ръката би била като прах и пепел.
към текста >>
То трябва да бъде носено като някакъв външен обект, дори както Христос носеше Своя
Кръст
.
и тъй век подир век от рой жизнени нишки върху стана на Времето, вечно бръмчащ аз на Бога тъка пъстроцветния плащ." Да идентифицираш себе си с всички същества не означава, че тялото трябва да се презира.
То трябва да бъде носено като някакъв външен обект, дори както Христос носеше Своя Кръст.
Духът трябва владее тялото така, както ръката владее чука. На тази този етап ученикът е съзнателен за окултните сили, спящи в тялото му. В хода на неговите медитации на кожата му може да се появи дори и стигмата. Това е знакът, че той е узрял за петата степен, където, във внезапно озарение, му се разкрива Мистичната Смърт. Мистичната Смърт.
към текста >>
37.
Х.Астралният свят (продължение)
GA_92 Езотерична космология
Според обяснението, дадено от Гьоте на определени ученици, всеки от дванадесетте Братя на Розовия
Кръст
представя едно религиозно изповедание.
Тези шест добродетели са: контрол на мисълта, сила за начинание, балансиране на способностите, оптимизъм, позволяващ на човека винаги да вижда положителната страна на нещата, свобода от предразсъдък, и накрая, хармония на душевния живот. Когато са били придобити тези шест добродетели, дванадесетте листа започват да се движат. Те изразяват свещения характер на числото дванадесет, което имаме в дванадесетте Апостоли, дванадесетте рицари на крал Артур, и също във всяко творение, във всяко действие. Всичко в света се развива според дванадесет различни аспекта. Ние имаме друг пример в Гьотевата поема "Die Geheimnisse", която изразява идеала на розенкройцерите.
Според обяснението, дадено от Гьоте на определени ученици, всеки от дванадесетте Братя на Розовия Кръст представя едно религиозно изповедание.
Ние отново откриваме тези добродетели, изразени в знаци и символи, понеже символите не са случайни открития – те са реалности. Символът на Кръста, например, също като този на Свастиката, представя четири-листната чакра в човека. Дванадесет-листният цвят е изразен в символа на Розовия Кръст и дванадесетте Братя. Тринадесетият сред тях, невидимият, който ги обединява всички, представлява истината, която обединява всички религии. Тази истина лежи в основата на ритуалите и церемониите на различните религии.
към текста >>
Символът на
Кръст
а, например, също като този на Свастиката, представя четири-листната чакра в човека.
Те изразяват свещения характер на числото дванадесет, което имаме в дванадесетте Апостоли, дванадесетте рицари на крал Артур, и също във всяко творение, във всяко действие. Всичко в света се развива според дванадесет различни аспекта. Ние имаме друг пример в Гьотевата поема "Die Geheimnisse", която изразява идеала на розенкройцерите. Според обяснението, дадено от Гьоте на определени ученици, всеки от дванадесетте Братя на Розовия Кръст представя едно религиозно изповедание. Ние отново откриваме тези добродетели, изразени в знаци и символи, понеже символите не са случайни открития – те са реалности.
Символът на Кръста, например, също като този на Свастиката, представя четири-листната чакра в човека.
Дванадесет-листният цвят е изразен в символа на Розовия Кръст и дванадесетте Братя. Тринадесетият сред тях, невидимият, който ги обединява всички, представлява истината, която обединява всички религии. Тази истина лежи в основата на ритуалите и церемониите на различните религии. Чрез обредите и култовете, основани от ясновидци, говори Божествена мъдрост. Чрез тях астралният свят се изразява във физическия свят.
към текста >>
Дванадесет-листният цвят е изразен в символа на Розовия
Кръст
и дванадесетте Братя.
Всичко в света се развива според дванадесет различни аспекта. Ние имаме друг пример в Гьотевата поема "Die Geheimnisse", която изразява идеала на розенкройцерите. Според обяснението, дадено от Гьоте на определени ученици, всеки от дванадесетте Братя на Розовия Кръст представя едно религиозно изповедание. Ние отново откриваме тези добродетели, изразени в знаци и символи, понеже символите не са случайни открития – те са реалности. Символът на Кръста, например, също като този на Свастиката, представя четири-листната чакра в човека.
Дванадесет-листният цвят е изразен в символа на Розовия Кръст и дванадесетте Братя.
Тринадесетият сред тях, невидимият, който ги обединява всички, представлява истината, която обединява всички религии. Тази истина лежи в основата на ритуалите и церемониите на различните религии. Чрез обредите и култовете, основани от ясновидци, говори Божествена мъдрост. Чрез тях астралният свят се изразява във физическия свят. Като един вид отражение, обредът представлява случващото се във висшите светове.
към текста >>
38.
ХІ. Деваканичният свят (Небесата)
GA_92 Езотерична космология
Платон говори за символа на
Кръст
а казвайки, че Душата на Света е разпъната върху тялото на света сякаш върху
Кръст
.
Неговото влияние върху оформянето на Природата се измерва със степента, до която се е развило неговото съзнание. Посветеният може да работи в сферата, където възникват зародишите на нови растения, защото Деваканът е мястото, където растителността получава своите форми. В Камалока човек работи върху изграждането на животинското царство. Камалока принадлежи на Лунната сфера; Деваканът на Слънчевата сфера. Така човекът е обвързан с всички царства на Природата.
Платон говори за символа на Кръста казвайки, че Душата на Света е разпъната върху тялото на света сякаш върху Кръст.
Какво е значението на този символ? Това е образ на душата, преминаваща през царствата на Природата. За разлика от човешкото същество, растението има своите корени надолу и своите органи за възпроизвеждане горе, обърнати към Слънцето. Животното е на междинната степен, неговият организъм лежи, принципно казано, в хоризонтална посока. Човекът и растението стоят вертикално изправени и с животното формират Кръст - Кръста на света.
към текста >>
Човекът и растението стоят вертикално изправени и с животното формират
Кръст
-
Кръст
а на света.
Платон говори за символа на Кръста казвайки, че Душата на Света е разпъната върху тялото на света сякаш върху Кръст. Какво е значението на този символ? Това е образ на душата, преминаваща през царствата на Природата. За разлика от човешкото същество, растението има своите корени надолу и своите органи за възпроизвеждане горе, обърнати към Слънцето. Животното е на междинната степен, неговият организъм лежи, принципно казано, в хоризонтална посока.
Човекът и растението стоят вертикално изправени и с животното формират Кръст - Кръста на света.
В бъдещите епохи ще има съзнателно участие от страна на човека във висшите светове след смъртта в работата за изграждане на по-низшите природни царства. Съзнанието на човека ще управлява обстоятелствата, посредством които възниква нова цивилизация, съвместно с появата на нова флора. Божествената мисия на Духа е да изкове бъдещето. Ще дойде време, когато няма да става въпрос за "чудо" или шанс. Флората и фауната ще бъдат съзнателен израз на преобразената човешка душа.
към текста >>
39.
ХІІ. Деваканичният свят (продължение)
GA_92 Езотерична космология
Сред тези символи са:
кръст
ът, знакът на живота; пентаграмата или пет-лъчевата звезда, знакът на звука или словото; хексаграмата или шест-лъчевата звезда (два преплетени триъгълника), знакът на макрокосмоса отразен в микрокосмоса, и т.н.
Става все повече и повече възможно да се разгадае смисъла на сънищата и те да бъдат свързани с действителността. Ние може да сънуваме, например, че домът на наш приятел гори, и после чуваме, че той е болен. Първите смътни взирания в Девакана дават впечатлението за небе, набраздено от облаци, които постепенно се превръщат в живи форми. На втората степен на ясновидство сънищата стават точни и ясни. Геометричните и символични фигури, използвани като свещени знаци на големите религии са, общо казано, езикът на творческото Слово, живите йероглифи на космическата реч.
Сред тези символи са: кръстът, знакът на живота; пентаграмата или пет-лъчевата звезда, знакът на звука или словото; хексаграмата или шест-лъчевата звезда (два преплетени триъгълника), знакът на макрокосмоса отразен в микрокосмоса, и т.н.
На втората степен на ясновидство тези знаци - които днес очертаваме с абстрактни линии - се явяват изпълнени с цвят, живот и сияние на фона на светлина. Те все още не са одеждите на живи същества, но посочват, така да се каже, правилата и законите на сътворението. Тези знаци бяха основата на животинските форми, избрани от най-ранните Посветени да изразяват пътуването на Слънцето през зодиакалните съзвездия. Посветените преведоха своите видения в такива знаци и символи. Най-древните букви използвани в санскритските, египетските, гръцките и руническите писмена - всяка буква от които има идеографско значение - бяха изрази на небесните кодове.
към текста >>
40.
Съдържание
GA_93 Легендата за храма
Християнството на разпънатия Исус Христос и бъдещето християнство на
Кръст
а на розата.
Мистерията на розенкройцерите. Митът за Каин и Авел и за Хирам и Сломон /Легендата за храма/, даден от Християн Розенкройц на Розенкройцерското братство в ХV столетие. Легендата като символично представяне на съдбата на 3-та, 4-та и 5-та култури на петата коренна раса във връзка с развитието на християнството. Християнският принцип за равенството на човека пред погледа на Бога и неговото приложение в светски смисъл по време на Френската революция. Граф Сен Жермен и Френската революция.
Християнството на разпънатия Исус Христос и бъдещето християнство на Кръста на розата.
Тайната на Бронзовото море и Златният триъгълник. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, Берлин 11.11.1904 г. Манихейството. Духовното течение манихейство. Животът на неговия основател Мани.
към текста >>
За изгубения храм и за необходимостта той отново да бъде изграден във връзка с Легендата за
кръст
а или Златната легенда
Загиването на петата коренна раса чрез борбата на всеки срещу всеки. Значението на формите във връзка с бъдещите степени на развитие. Тяхното съответствие с висшите степени на Свободното масонство. Петата култура като епоха на чистия интелект, като епоха на егоизма и неговото преодоляване. ІІ.
За изгубения храм и за необходимостта той отново да бъде изграден във връзка с Легендата за кръста или Златната легенда
ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 15. май 1905 г. /първа лекция/ Теософия и практически живот/пример: изграждане на тунел/. Знание за законите на човешкото сътрудничество като предварително условие за изграждането на човешкото общество.
към текста >>
Легендата за
кръст
а и историческото световно значение на Соломоновия храм.
Двата потока в началото на човешката раса: Децата на света /синовете на Каин/ и децата на Бога /синовете на Авел-Сет/. Целта на розенкройцерите, като продължители на Ордена на рицарите темплиери, не е била по-различна от тази на теософията; съграждането на великия храм на човечеството. ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 29. май 1905 г. /трета лекция/
Легендата за кръста и историческото световно значение на Соломоновия храм.
Контрастът на двете течения вътре в човечеството: Синовете Божии /потомци на Авел-Сет/ и синовете човешки /потомци на Каин/. Обединяването на двата потока в Христос Исус. Изграждането на трите степени на Световния храм /съответстващо на физическото тяло, етерното тяло и астралното тяло на човека/ през цялото време на Стария завет от синовете на Каин, слугите на света. Работата, извършена в служба на Божествения световен ред от синовете на Бога, служители на Ковчега на завета. Соломоновият храм, външен израз на онова, което Ковчегът на завета би трябвало да стане.
към текста >>
Човешката земна еволюция във връзка със символа на
кръст
а.
Контрастът на двете течения вътре в човечеството: Синовете Божии /потомци на Авел-Сет/ и синовете човешки /потомци на Каин/. Обединяването на двата потока в Христос Исус. Изграждането на трите степени на Световния храм /съответстващо на физическото тяло, етерното тяло и астралното тяло на човека/ през цялото време на Стария завет от синовете на Каин, слугите на света. Работата, извършена в служба на Божествения световен ред от синовете на Бога, служители на Ковчега на завета. Соломоновият храм, външен израз на онова, което Ковчегът на завета би трябвало да стане.
Човешката земна еволюция във връзка със символа на кръста.
Различаването от апостол Павел на закона и благодатта. Връзката на закона и греха в Стария завет и на закона и любовта в Новия завет. ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 5. юни 1905 г. /четвърта лекция/
към текста >>
Знакът на
кръст
а.
Измамата на Таксил. Произход на името "Свободното масонство". Трите сфери или стълбовете на културата: мъдрост, красота и сила. Разглеждане на 12-то столетие и Легендата за Светия Граал според масонското тълкуване. Контраст между мъжко-масонския и женско-свещеническия принцип; овладяване на неодушевената природа и приемане на дадените от Бога жизнени енергии.
Знакът на кръста.
Светият Граал като символ на бъдещето овладяване силите на живота: нова форма на царското изкуство. Гьоте и неговата връзка с Розенкройцерството. Бележки.
към текста >>
41.
Забележки на издателя.
GA_93 Легендата за храма
Чрез изясняване езотеричното съдържание на картинния език на митовете, сагите и легендите и по-специално на Легендата за храма и Легендата за
кръст
а /обикновено наричана от Рудолф Щайнер Златната легенда/ трябвало да бъде създадена една основа за възпитаване в един вид култов символизъм.
Доколкото се налага, в началото на главата «Забележки» се намират описания на произхода на текстовете. * * * БЕЛЕЖКИ ОТ РЕДАКТОРА НА НЕМСКОТО ИЗДАНИЕ Лекциите, събрани в тази поредица, образуват част от учението на Езотеричната школа на Рудолф Щайнер[1]. С тях е трябвало да се подготви една форма на езотерично обучение, която се е съблюдавала от 1906 година нататък.
Чрез изясняване езотеричното съдържание на картинния език на митовете, сагите и легендите и по-специално на Легендата за храма и Легендата за кръста /обикновено наричана от Рудолф Щайнер Златната легенда/ трябвало да бъде създадена една основа за възпитаване в един вид култов символизъм.
Всяко нещо от естеството на някакъв култ, "ала не само външната форма на култа, а разбирането на света чрез картини", медитиране в картини, може да доведе човека до истинско разбиране на самия себе си и на света/лекция, изнесена в Дорнах, 27 април 1924 г. в "Кармични взаимовръзки", том. ІІ Събр. съч. 236/. Защото всичко произлиза от образите, както те се представят пред творческо имагинативното мислене.
към текста >>
42.
ПЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 4.11.1904 г. Мистерията на розенкройцерите.
GA_93 Легендата за храма
Това малко братство наричало себе си "Fraternitas rosae crucis ", Братството на розовия
кръст
.
Сега бих искал да ви покажа една такава езотерична легенда, която е била дадена само преди няколко века и все още съществуват няколко версии от нея. Тя е следната. В началото на ХV столетие/*1/ в Европа се появява една личност, която е била посветена в някои тайни на Изтока. Това бе Християн Розенкройц/*2/. Още преди да завърши това въплъщение на Християн Розенкройц, той бе посветил около десет други хора в онези неща, които той самият бе научил чрез посвещение – дотолкова, доколкото това е било възможно сред европейците по онова време.
Това малко братство наричало себе си "Fraternitas rosae crucis ", Братството на розовия кръст.
Тази малка група хора, чрез едно по-многочислено, по-екзотерично братство, разнася легендата по света. Самият Християн Розенкройц някога бе разкрил дълбоки тайни в розенкройцерските мистерии, които са можели да бъдат възприети само от достатъчно подготвени хора. Ала както вече казах, в малкото братство бяха само десетина, това бяха истинските посветени розенкройцери. Онова, което бе преподавано от Християн Розенкройц не е можело да бъде споделено с много хора, ала за другите то е било разказано под формата на един мит/*3/. Даден в началото на ХV столетие този мит често е бил повтарян и обясняван в различните братства.
към текста >>
В началото християнството трябваше да се появи като християнство на
кръст
а, което трябваше да се развие през чисто светската сфера, през физическото поле.
Нека да опиша с няколко думи как този Християн Розенкройц повтори някои свои изказвания по времето на избухването на Френската революция. Той каза: "Който сее ветрове, ще пожъне вихри"/*6/. Това беше казано от него и е записано дълго преди да бъде казано от Осия. То произтича от Християн Розенкройц. Това изказване "Който сее ветрове, ще пожъне вихри", е лаймотивът на 4-та и 5-та културни епохи от нашата пета коренна епоха и означава: "Вие ще направите човека свободен, самият въплътен Будхи /Син/ ще се свърже с тази ваша свобода и ще направи хората равни пред Бога, ала духът/вятър означава дух = Руах/, най-напред ще стане вихър/войната на всеки против всички/."
В началото християнството трябваше да се появи като християнство на кръста, което трябваше да се развие през чисто светската сфера, през физическото поле.
Разпятието не е било символ на християнството още от началото. Едва когато християнството стана все по-политическо, бе въведен символът на разпънатия Син Божи, страдащ върху кръста на световното тяло./*7/ Това остава външно през останалото време на 4-та епоха и ще продължи така през цялата 5-та култура на нашата следатлантска епоха. Първоначално християнството е свързано с чисто материалната култура на 4-та и 5-та епоха, а истинското християнство на бъдещето, което притежава тайната на Бронзовото море и Златният триъгълник съществува само тайно./*8/ Това християнство има друг символ – не вече разпънатия Син Божи, а кръстът, заобиколен от рози. Това ще стане символът на новото християнство на 6-та следатлантска епоха. От мистерията на Братството на розовия кръст ще изникне християнството на 6-та културна епоха, което ще осъзнае значението на Бронзовото море и Златния триъгълник.
към текста >>
Едва когато християнството стана все по-политическо, бе въведен символът на разпънатия Син Божи, страдащ върху
кръст
а на световното тяло./*7/ Това остава външно през останалото време на 4-та епоха и ще продължи така през цялата 5-та култура на нашата следатлантска епоха.
Това беше казано от него и е записано дълго преди да бъде казано от Осия. То произтича от Християн Розенкройц. Това изказване "Който сее ветрове, ще пожъне вихри", е лаймотивът на 4-та и 5-та културни епохи от нашата пета коренна епоха и означава: "Вие ще направите човека свободен, самият въплътен Будхи /Син/ ще се свърже с тази ваша свобода и ще направи хората равни пред Бога, ала духът/вятър означава дух = Руах/, най-напред ще стане вихър/войната на всеки против всички/." В началото християнството трябваше да се появи като християнство на кръста, което трябваше да се развие през чисто светската сфера, през физическото поле. Разпятието не е било символ на християнството още от началото.
Едва когато християнството стана все по-политическо, бе въведен символът на разпънатия Син Божи, страдащ върху кръста на световното тяло./*7/ Това остава външно през останалото време на 4-та епоха и ще продължи така през цялата 5-та култура на нашата следатлантска епоха.
Първоначално християнството е свързано с чисто материалната култура на 4-та и 5-та епоха, а истинското християнство на бъдещето, което притежава тайната на Бронзовото море и Златният триъгълник съществува само тайно./*8/ Това християнство има друг символ – не вече разпънатия Син Божи, а кръстът, заобиколен от рози. Това ще стане символът на новото християнство на 6-та следатлантска епоха. От мистерията на Братството на розовия кръст ще изникне християнството на 6-та културна епоха, което ще осъзнае значението на Бронзовото море и Златния триъгълник. Хирам е представителят на посветените сред синовете на Каин, принадлежащи на 4-та и 5-та епоха. Савската царица е душата на човечеството – всеки женски характер в езотеричната терминология означава душата.
към текста >>
Първоначално християнството е свързано с чисто материалната култура на 4-та и 5-та епоха, а истинското християнство на бъдещето, което притежава тайната на Бронзовото море и Златният триъгълник съществува само тайно./*8/ Това християнство има друг символ – не вече разпънатия Син Божи, а
кръст
ът, заобиколен от рози.
То произтича от Християн Розенкройц. Това изказване "Който сее ветрове, ще пожъне вихри", е лаймотивът на 4-та и 5-та културни епохи от нашата пета коренна епоха и означава: "Вие ще направите човека свободен, самият въплътен Будхи /Син/ ще се свърже с тази ваша свобода и ще направи хората равни пред Бога, ала духът/вятър означава дух = Руах/, най-напред ще стане вихър/войната на всеки против всички/." В началото християнството трябваше да се появи като християнство на кръста, което трябваше да се развие през чисто светската сфера, през физическото поле. Разпятието не е било символ на християнството още от началото. Едва когато християнството стана все по-политическо, бе въведен символът на разпънатия Син Божи, страдащ върху кръста на световното тяло./*7/ Това остава външно през останалото време на 4-та епоха и ще продължи така през цялата 5-та култура на нашата следатлантска епоха.
Първоначално християнството е свързано с чисто материалната култура на 4-та и 5-та епоха, а истинското християнство на бъдещето, което притежава тайната на Бронзовото море и Златният триъгълник съществува само тайно./*8/ Това християнство има друг символ – не вече разпънатия Син Божи, а кръстът, заобиколен от рози.
Това ще стане символът на новото християнство на 6-та следатлантска епоха. От мистерията на Братството на розовия кръст ще изникне християнството на 6-та културна епоха, което ще осъзнае значението на Бронзовото море и Златния триъгълник. Хирам е представителят на посветените сред синовете на Каин, принадлежащи на 4-та и 5-та епоха. Савската царица е душата на човечеството – всеки женски характер в езотеричната терминология означава душата. Тя трябва да избере между просветлената набожност, която не се занимава със световните неща и завладяващата Земята мъдрост, която се постига чрез надделяване на земните страсти и желания.
към текста >>
От мистерията на Братството на розовия
кръст
ще изникне християнството на 6-та културна епоха, което ще осъзнае значението на Бронзовото море и Златния триъгълник.
В началото християнството трябваше да се появи като християнство на кръста, което трябваше да се развие през чисто светската сфера, през физическото поле. Разпятието не е било символ на християнството още от началото. Едва когато християнството стана все по-политическо, бе въведен символът на разпънатия Син Божи, страдащ върху кръста на световното тяло./*7/ Това остава външно през останалото време на 4-та епоха и ще продължи така през цялата 5-та култура на нашата следатлантска епоха. Първоначално християнството е свързано с чисто материалната култура на 4-та и 5-та епоха, а истинското християнство на бъдещето, което притежава тайната на Бронзовото море и Златният триъгълник съществува само тайно./*8/ Това християнство има друг символ – не вече разпънатия Син Божи, а кръстът, заобиколен от рози. Това ще стане символът на новото християнство на 6-та следатлантска епоха.
От мистерията на Братството на розовия кръст ще изникне християнството на 6-та културна епоха, което ще осъзнае значението на Бронзовото море и Златния триъгълник.
Хирам е представителят на посветените сред синовете на Каин, принадлежащи на 4-та и 5-та епоха. Савската царица е душата на човечеството – всеки женски характер в езотеричната терминология означава душата. Тя трябва да избере между просветлената набожност, която не се занимава със световните неща и завладяващата Земята мъдрост, която се постига чрез надделяване на земните страсти и желания. Тя е представителка на истинската човешка душа, застанала между Хирам и Соломон и свързала себе си с Хирам през 4-та и 5-та епоха, защото той все още строи храма. Бронзовото море е онова, което се създава, когато по съответния начин се смесва вода и разтопен метал.
към текста >>
43.
ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 15. май 1905 г. /първа лекция/
GA_93 Легендата за храма
/Във връзка с Легендата за
кръст
а, или Златната легенда/
ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ ОТНОСНО ИЗГУБЕНИЯ ХРАМ И КАК ТОЙ ЩЕ БЪДЕ ВЪЗСТАНОВЕН
/Във връзка с Легендата за кръста, или Златната легенда/
/Първа лекция/ Берлин, 15 май 1905 г. Днес ние ще обясним една велика алегория и ще разгледаме един предмет, който е известен в окултната наука като образ или учение за изгубения храм, който трябва да бъде възобновен. В по-раншните лекции/*1/ разгледахме защо в окултната наука се започва от такива образи; днес ще видим какво огромно число идеи се съдържат в същността на този образ. Поради това аз също така ще трябва да засегна една тема, която е много криво разбрана от онези, които знаят малко или нищо не знаят за теософията.
към текста >>
44.
ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 22. май 1905 г. /втора лекция/
GA_93 Легендата за храма
/Във връзка с легендата за
кръст
а или Златната легенда/
ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ ОТНОСНО ИЗГУБЕНИЯ ХРАМ И КАК ТОЙ МОЖЕ ДА БЪДЕ ВЪЗОБНОВЕН
/Във връзка с легендата за кръста или Златната легенда/
/Втора лекция/ Берлин, 22 май 1905 г. Още малко да поразмислим за изгубения храм. Трябва да считаме Соломоновия храм за най-великия символ. Главното е да се разбере този символ.
към текста >>
Ясно бе за всички, които оставаха, че християнството, което бе започнало като едно семе, в бъдеще ще донесе нещо съвсем различно като плод и чрез името Водолей се означаваше Йоан
Кръст
ител, който разпръскваше християнството като синапово семе.
След това, в бъдеще, по времето на 6-та епоха ще дойде времето, когато човекът ще стане толкова вътрешно очистен, че самият той ще стане храм на божественото. По това време Слънцето ще навлезе в знака на Водолея. Така Слънцето, което всъщност е външният израз на нашия духовен живот, напредва през небесното пространство. Когато Слънцето влезе в знака на Водолей в пролетното равноденствие, тогава за първи път то ще бъде напълно ясно разбрано. Така разказва голямата литургия, от която всички непосветени бяха задължени да излязат.
Ясно бе за всички, които оставаха, че християнството, което бе започнало като едно семе, в бъдеще ще донесе нещо съвсем различно като плод и чрез името Водолей се означаваше Йоан Кръстител, който разпръскваше християнството като синапово семе.
Водолей или Аквариус означава същото като Йоан, който кръщава с вода, за да подготви човечеството да приеме християнското кръщение с огън. Идването на един "Йоан-Водолей", който, първо, ще потвърди стария Йоан и ще прокламира един Христос, който ще възобнови храма, когато ще е дошла великата точка на времето, когато Христос отново ще говори на човечеството – това беше преподавано в дълбините на темплиерските мистерии, така че събитието да бъде разбрано. Освен това темплиерите казваха: "Днес ние живеем в една точка на времето, когато хората все още не са узрели за разбиране на великите учения; ние все още трябва да ги подготвим за Йоан Кръстителя, който кръщава с вода." Кръстът бе издигнат пред кандидата темплиер и му бе казвано: "Ти трябва да се отречеш от кръста сега, така че да го разбереш по-късно; първо стани един Петър, първо се отречи от писанията, като Петър-скалата, който се отрече от Господа. " Това бе казано на кандидата темплиер като предварително обучение. Нека сега разгледаме този Петър-стадий.
към текста >>
Освен това темплиерите казваха: "Днес ние живеем в една точка на времето, когато хората все още не са узрели за разбиране на великите учения; ние все още трябва да ги подготвим за Йоан
Кръст
ителя, който кръщава с вода."
Кръст
ът бе издигнат пред кандидата темплиер и му бе казвано: "Ти трябва да се отречеш от
кръст
а сега, така че да го разбереш по-късно; първо стани един Петър, първо се отречи от писанията, като Петър-скалата, който се отрече от Господа.
Когато Слънцето влезе в знака на Водолей в пролетното равноденствие, тогава за първи път то ще бъде напълно ясно разбрано. Така разказва голямата литургия, от която всички непосветени бяха задължени да излязат. Ясно бе за всички, които оставаха, че християнството, което бе започнало като едно семе, в бъдеще ще донесе нещо съвсем различно като плод и чрез името Водолей се означаваше Йоан Кръстител, който разпръскваше християнството като синапово семе. Водолей или Аквариус означава същото като Йоан, който кръщава с вода, за да подготви човечеството да приеме християнското кръщение с огън. Идването на един "Йоан-Водолей", който, първо, ще потвърди стария Йоан и ще прокламира един Христос, който ще възобнови храма, когато ще е дошла великата точка на времето, когато Христос отново ще говори на човечеството – това беше преподавано в дълбините на темплиерските мистерии, така че събитието да бъде разбрано.
Освен това темплиерите казваха: "Днес ние живеем в една точка на времето, когато хората все още не са узрели за разбиране на великите учения; ние все още трябва да ги подготвим за Йоан Кръстителя, който кръщава с вода." Кръстът бе издигнат пред кандидата темплиер и му бе казвано: "Ти трябва да се отречеш от кръста сега, така че да го разбереш по-късно; първо стани един Петър, първо се отречи от писанията, като Петър-скалата, който се отрече от Господа.
" Това бе казано на кандидата темплиер като предварително обучение. Нека сега разгледаме този Петър-стадий. Обикновено хората толкова малко разбират всичко това, че дори и буквите върху кръста не бяха правилно тълкувани. Платон казваше за това, че световната душа е разпъната върху кръста на световното тяло./*10/ Кръстът символизираше четирите елемента. Растителното, животинското и човешкото царство са изградени от тези четири елемента.
към текста >>
Обикновено хората толкова малко разбират всичко това, че дори и буквите върху
кръст
а не бяха правилно тълкувани.
Водолей или Аквариус означава същото като Йоан, който кръщава с вода, за да подготви човечеството да приеме християнското кръщение с огън. Идването на един "Йоан-Водолей", който, първо, ще потвърди стария Йоан и ще прокламира един Христос, който ще възобнови храма, когато ще е дошла великата точка на времето, когато Христос отново ще говори на човечеството – това беше преподавано в дълбините на темплиерските мистерии, така че събитието да бъде разбрано. Освен това темплиерите казваха: "Днес ние живеем в една точка на времето, когато хората все още не са узрели за разбиране на великите учения; ние все още трябва да ги подготвим за Йоан Кръстителя, който кръщава с вода." Кръстът бе издигнат пред кандидата темплиер и му бе казвано: "Ти трябва да се отречеш от кръста сега, така че да го разбереш по-късно; първо стани един Петър, първо се отречи от писанията, като Петър-скалата, който се отрече от Господа. " Това бе казано на кандидата темплиер като предварително обучение. Нека сега разгледаме този Петър-стадий.
Обикновено хората толкова малко разбират всичко това, че дори и буквите върху кръста не бяха правилно тълкувани.
Платон казваше за това, че световната душа е разпъната върху кръста на световното тяло./*10/ Кръстът символизираше четирите елемента. Растителното, животинското и човешкото царство са изградени от тези четири елемента. На кръста е написано: Jam = вода = Иаков; Nour = огън, което се отнася до самия Исус Христос; Rauch = въздух, символ за Йоан; и четвъртото Jabeschah = Земя или скала, за Петър. И така върху Кръста стои онова, което е изразено в имената на тримата апостоли, докато единното име J. N. R. J.
към текста >>
Платон казваше за това, че световната душа е разпъната върху
кръст
а на световното тяло./*10/
Кръст
ът символизираше четирите елемента.
Идването на един "Йоан-Водолей", който, първо, ще потвърди стария Йоан и ще прокламира един Христос, който ще възобнови храма, когато ще е дошла великата точка на времето, когато Христос отново ще говори на човечеството – това беше преподавано в дълбините на темплиерските мистерии, така че събитието да бъде разбрано. Освен това темплиерите казваха: "Днес ние живеем в една точка на времето, когато хората все още не са узрели за разбиране на великите учения; ние все още трябва да ги подготвим за Йоан Кръстителя, който кръщава с вода." Кръстът бе издигнат пред кандидата темплиер и му бе казвано: "Ти трябва да се отречеш от кръста сега, така че да го разбереш по-късно; първо стани един Петър, първо се отречи от писанията, като Петър-скалата, който се отрече от Господа. " Това бе казано на кандидата темплиер като предварително обучение. Нека сега разгледаме този Петър-стадий. Обикновено хората толкова малко разбират всичко това, че дори и буквите върху кръста не бяха правилно тълкувани.
Платон казваше за това, че световната душа е разпъната върху кръста на световното тяло./*10/ Кръстът символизираше четирите елемента.
Растителното, животинското и човешкото царство са изградени от тези четири елемента. На кръста е написано: Jam = вода = Иаков; Nour = огън, което се отнася до самия Исус Христос; Rauch = въздух, символ за Йоан; и четвъртото Jabeschah = Земя или скала, за Петър. И така върху Кръста стои онова, което е изразено в имената на тримата апостоли, докато единното име J. N. R. J. означава самия Христос.
към текста >>
На
кръст
а е написано: Jam = вода = Иаков; Nour = огън, което се отнася до самия Исус Христос; Rauch = въздух, символ за Йоан; и четвъртото Jabeschah = Земя или скала, за Петър.
" Това бе казано на кандидата темплиер като предварително обучение. Нека сега разгледаме този Петър-стадий. Обикновено хората толкова малко разбират всичко това, че дори и буквите върху кръста не бяха правилно тълкувани. Платон казваше за това, че световната душа е разпъната върху кръста на световното тяло./*10/ Кръстът символизираше четирите елемента. Растителното, животинското и човешкото царство са изградени от тези четири елемента.
На кръста е написано: Jam = вода = Иаков; Nour = огън, което се отнася до самия Исус Христос; Rauch = въздух, символ за Йоан; и четвъртото Jabeschah = Земя или скала, за Петър.
И така върху Кръста стои онова, което е изразено в имената на тримата апостоли, докато единното име J. N. R. J. означава самия Христос. "Земята" е мястото, където най-напред трябваше да бъде донесено самото християнство, до онзи храм, до който самият човек е довел себе си, за да бъде обвивка за по-висшето. Ала този храм.../празнота в текста/*11/.
към текста >>
И така върху
Кръст
а стои онова, което е изразено в имената на тримата апостоли, докато единното име J.
Нека сега разгледаме този Петър-стадий. Обикновено хората толкова малко разбират всичко това, че дори и буквите върху кръста не бяха правилно тълкувани. Платон казваше за това, че световната душа е разпъната върху кръста на световното тяло./*10/ Кръстът символизираше четирите елемента. Растителното, животинското и човешкото царство са изградени от тези четири елемента. На кръста е написано: Jam = вода = Иаков; Nour = огън, което се отнася до самия Исус Христос; Rauch = въздух, символ за Йоан; и четвъртото Jabeschah = Земя или скала, за Петър.
И така върху Кръста стои онова, което е изразено в имената на тримата апостоли, докато единното име J.
N. R. J. означава самия Христос. "Земята" е мястото, където най-напред трябваше да бъде донесено самото християнство, до онзи храм, до който самият човек е довел себе си, за да бъде обвивка за по-висшето. Ала този храм.../празнота в текста/*11/. Петелът, който е символ едновременно и за висшето и за низшето човешко себе "пропява два пъти"/Марко, 14:30/.
към текста >>
Още от началото темплиерите постъпваха, като че ли се отричат от
кръст
а.
азът е в троична обвивка: първо в астралното тяло, второ в етерното тяло, трето във физическото тяло. С това, че сме в астралното тяло, ние за първи път отричаме божественото аз, за втори път го отричаме в етерното тяло и за трети път във физическото тяло. Първото пропяване на петела е троично отричане чрез троичната обвивка на човека. И след като той премине през трите тела, когато азът открие в Христос своята най-велика символична реализация, тогава петелът пропява за втори път. Никой от темплиерите, които бяха изтезавани, не можеше да изясни на съдиите тази борба, човек да се издигне до едно правилно разбиране за Христос, като първо премине през степента на Петър.
Още от началото темплиерите постъпваха, като че ли се отричат от кръста.
След като всичко това е било изяснено на темплиера, му беше показвана символична фигура на божественото Същество под форма на един достоен за уважение човек с дълга брада /символизиращ Отец/. Когато хората се развият и получат собствен водач в лицето на Учителите, когато се появят онези, които ще могат да водят хората, тогава пред хората като словото на ръководещия Отец ще застане Учителят, който ще поведе хората към разбирането на Христос. А след това на темплиерите бе казвано: "Когато разберете всичко това, вие ще бъдете узрели да се присъедините към изграждането на великия храм на света; вие трябва да сътрудничите, да се подреди всичко така, че тази велика сграда да стане място за живеене на нашата истинска дълбока азова същност, на нашия вътрешен Кивот на завета." Когато разгледаме всичко това, откриваме образи от огромно значение. И онзи, в чиято душа тези образи могат да оживеят, все повече и повече ще става способен да стане ученик на онези велики Учители, които подготвят изграждането на храма на човечеството.
към текста >>
45.
ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 29. май 1905 г. /трета лекция/
GA_93 Легендата за храма
/Във връзка с Легендата за истинския
кръст
, или Златната легенда/
ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ ОТНОСНО ИЗГУБЕНИЯ ХРАМ И КАК ТОЙ ЩЕ БЪДЕ ВЪЗОБНОВЕН
/Във връзка с Легендата за истинския кръст, или Златната легенда/
/Трета лекция/ Берлин, 29 май 1905 г. Тъй като няколко пъти ние говорихме за християнството и неговото настоящо и бъдещо развитие, достигнахме до точката, където днес трябва да разгледаме значението на символа на кръста – не толкова исторически, колкото фактически. Вие, разбира се, знаете колко всеобхватно и символично значение е имал символът на кръста за християнството. Днес бих искал да осветля връзката между кръстния символ и значението на Соломоновия храм за световната история.
към текста >>
Тъй като няколко пъти ние говорихме за християнството и неговото настоящо и бъдещо развитие, достигнахме до точката, където днес трябва да разгледаме значението на символа на
кръст
а – не толкова исторически, колкото фактически.
ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ ОТНОСНО ИЗГУБЕНИЯ ХРАМ И КАК ТОЙ ЩЕ БЪДЕ ВЪЗОБНОВЕН /Във връзка с Легендата за истинския кръст, или Златната легенда/ /Трета лекция/ Берлин, 29 май 1905 г.
Тъй като няколко пъти ние говорихме за християнството и неговото настоящо и бъдещо развитие, достигнахме до точката, където днес трябва да разгледаме значението на символа на кръста – не толкова исторически, колкото фактически.
Вие, разбира се, знаете колко всеобхватно и символично значение е имал символът на кръста за християнството. Днес бих искал да осветля връзката между кръстния символ и значението на Соломоновия храм за световната история. Наистина съществува една т. нар. свещена легенда за цялото развитие на кръста. В нея по-малко се борави със символа на кръста и неговото всемирно символично значение, отколкото с този много специален и особен кръст, за който говори Христос, самият кръст, на който Христос Исус беше разпънат.
към текста >>
Вие, разбира се, знаете колко всеобхватно и символично значение е имал символът на
кръст
а за християнството.
ОТНОСНО ИЗГУБЕНИЯ ХРАМ И КАК ТОЙ ЩЕ БЪДЕ ВЪЗОБНОВЕН /Във връзка с Легендата за истинския кръст, или Златната легенда/ /Трета лекция/ Берлин, 29 май 1905 г. Тъй като няколко пъти ние говорихме за християнството и неговото настоящо и бъдещо развитие, достигнахме до точката, където днес трябва да разгледаме значението на символа на кръста – не толкова исторически, колкото фактически.
Вие, разбира се, знаете колко всеобхватно и символично значение е имал символът на кръста за християнството.
Днес бих искал да осветля връзката между кръстния символ и значението на Соломоновия храм за световната история. Наистина съществува една т. нар. свещена легенда за цялото развитие на кръста. В нея по-малко се борави със символа на кръста и неговото всемирно символично значение, отколкото с този много специален и особен кръст, за който говори Христос, самият кръст, на който Христос Исус беше разпънат. Вие също знаете, че кръстът е символ за всички хора и че той се намира не само в християнството, а в религиозните вярвания и символизма на всички народи, така че той има същото общо значение за цялото човечество.
към текста >>
Днес бих искал да осветля връзката между
кръст
ния символ и значението на Соломоновия храм за световната история.
/Във връзка с Легендата за истинския кръст, или Златната легенда/ /Трета лекция/ Берлин, 29 май 1905 г. Тъй като няколко пъти ние говорихме за християнството и неговото настоящо и бъдещо развитие, достигнахме до точката, където днес трябва да разгледаме значението на символа на кръста – не толкова исторически, колкото фактически. Вие, разбира се, знаете колко всеобхватно и символично значение е имал символът на кръста за християнството.
Днес бих искал да осветля връзката между кръстния символ и значението на Соломоновия храм за световната история.
Наистина съществува една т. нар. свещена легенда за цялото развитие на кръста. В нея по-малко се борави със символа на кръста и неговото всемирно символично значение, отколкото с този много специален и особен кръст, за който говори Христос, самият кръст, на който Христос Исус беше разпънат. Вие също знаете, че кръстът е символ за всички хора и че той се намира не само в християнството, а в религиозните вярвания и символизма на всички народи, така че той има същото общо значение за цялото човечество. Онова, което специално ни интересува днес, е как кръстният символ придоби своето основно значение за християнството.
към текста >>
свещена легенда за цялото развитие на
кръст
а.
Берлин, 29 май 1905 г. Тъй като няколко пъти ние говорихме за християнството и неговото настоящо и бъдещо развитие, достигнахме до точката, където днес трябва да разгледаме значението на символа на кръста – не толкова исторически, колкото фактически. Вие, разбира се, знаете колко всеобхватно и символично значение е имал символът на кръста за християнството. Днес бих искал да осветля връзката между кръстния символ и значението на Соломоновия храм за световната история. Наистина съществува една т. нар.
свещена легенда за цялото развитие на кръста.
В нея по-малко се борави със символа на кръста и неговото всемирно символично значение, отколкото с този много специален и особен кръст, за който говори Христос, самият кръст, на който Христос Исус беше разпънат. Вие също знаете, че кръстът е символ за всички хора и че той се намира не само в християнството, а в религиозните вярвания и символизма на всички народи, така че той има същото общо значение за цялото човечество. Онова, което специално ни интересува днес, е как кръстният символ придоби своето основно значение за християнството. Християнската легенда за кръста/*1/ е, както следва: Ние ще започнем с нея. Дървото или дървеният материал, от който е бил направен кръстът, не е обикновено дърво, а – така разказва легендата – в началото е било издънка от Дървото на живота, която е била отрязана за Адам, първия човек.
към текста >>
В нея по-малко се борави със символа на
кръст
а и неговото всемирно символично значение, отколкото с този много специален и особен
кръст
, за който говори Христос, самият
кръст
, на който Христос Исус беше разпънат.
Тъй като няколко пъти ние говорихме за християнството и неговото настоящо и бъдещо развитие, достигнахме до точката, където днес трябва да разгледаме значението на символа на кръста – не толкова исторически, колкото фактически. Вие, разбира се, знаете колко всеобхватно и символично значение е имал символът на кръста за християнството. Днес бих искал да осветля връзката между кръстния символ и значението на Соломоновия храм за световната история. Наистина съществува една т. нар. свещена легенда за цялото развитие на кръста.
В нея по-малко се борави със символа на кръста и неговото всемирно символично значение, отколкото с този много специален и особен кръст, за който говори Христос, самият кръст, на който Христос Исус беше разпънат.
Вие също знаете, че кръстът е символ за всички хора и че той се намира не само в християнството, а в религиозните вярвания и символизма на всички народи, така че той има същото общо значение за цялото човечество. Онова, което специално ни интересува днес, е как кръстният символ придоби своето основно значение за християнството. Християнската легенда за кръста/*1/ е, както следва: Ние ще започнем с нея. Дървото или дървеният материал, от който е бил направен кръстът, не е обикновено дърво, а – така разказва легендата – в началото е било издънка от Дървото на живота, която е била отрязана за Адам, първия човек. Тази издънка била посадена в Земята от Адамовия син Сет и младото дърво развило три дънера, които растели заедно.
към текста >>
Вие също знаете, че
кръст
ът е символ за всички хора и че той се намира не само в християнството, а в религиозните вярвания и символизма на всички народи, така че той има същото общо значение за цялото човечество.
Вие, разбира се, знаете колко всеобхватно и символично значение е имал символът на кръста за християнството. Днес бих искал да осветля връзката между кръстния символ и значението на Соломоновия храм за световната история. Наистина съществува една т. нар. свещена легенда за цялото развитие на кръста. В нея по-малко се борави със символа на кръста и неговото всемирно символично значение, отколкото с този много специален и особен кръст, за който говори Христос, самият кръст, на който Христос Исус беше разпънат.
Вие също знаете, че кръстът е символ за всички хора и че той се намира не само в християнството, а в религиозните вярвания и символизма на всички народи, така че той има същото общо значение за цялото човечество.
Онова, което специално ни интересува днес, е как кръстният символ придоби своето основно значение за християнството. Християнската легенда за кръста/*1/ е, както следва: Ние ще започнем с нея. Дървото или дървеният материал, от който е бил направен кръстът, не е обикновено дърво, а – така разказва легендата – в началото е било издънка от Дървото на живота, която е била отрязана за Адам, първия човек. Тази издънка била посадена в Земята от Адамовия син Сет и младото дърво развило три дънера, които растели заедно. Прочутият жезъл на Мойсей/*2/ по-късно е бил отрязан от това дърво.
към текста >>
Онова, което специално ни интересува днес, е как
кръст
ният символ придоби своето основно значение за християнството.
Днес бих искал да осветля връзката между кръстния символ и значението на Соломоновия храм за световната история. Наистина съществува една т. нар. свещена легенда за цялото развитие на кръста. В нея по-малко се борави със символа на кръста и неговото всемирно символично значение, отколкото с този много специален и особен кръст, за който говори Христос, самият кръст, на който Христос Исус беше разпънат. Вие също знаете, че кръстът е символ за всички хора и че той се намира не само в християнството, а в религиозните вярвания и символизма на всички народи, така че той има същото общо значение за цялото човечество.
Онова, което специално ни интересува днес, е как кръстният символ придоби своето основно значение за християнството.
Християнската легенда за кръста/*1/ е, както следва: Ние ще започнем с нея. Дървото или дървеният материал, от който е бил направен кръстът, не е обикновено дърво, а – така разказва легендата – в началото е било издънка от Дървото на живота, която е била отрязана за Адам, първия човек. Тази издънка била посадена в Земята от Адамовия син Сет и младото дърво развило три дънера, които растели заедно. Прочутият жезъл на Мойсей/*2/ по-късно е бил отрязан от това дърво. След това в легендата същото дърво играе роля във връзка с цар Соломоновия храм в Йерусалим.
към текста >>
Християнската легенда за
кръст
а/*1/ е, както следва: Ние ще започнем с нея.
Наистина съществува една т. нар. свещена легенда за цялото развитие на кръста. В нея по-малко се борави със символа на кръста и неговото всемирно символично значение, отколкото с този много специален и особен кръст, за който говори Христос, самият кръст, на който Христос Исус беше разпънат. Вие също знаете, че кръстът е символ за всички хора и че той се намира не само в християнството, а в религиозните вярвания и символизма на всички народи, така че той има същото общо значение за цялото човечество. Онова, което специално ни интересува днес, е как кръстният символ придоби своето основно значение за християнството.
Християнската легенда за кръста/*1/ е, както следва: Ние ще започнем с нея.
Дървото или дървеният материал, от който е бил направен кръстът, не е обикновено дърво, а – така разказва легендата – в началото е било издънка от Дървото на живота, която е била отрязана за Адам, първия човек. Тази издънка била посадена в Земята от Адамовия син Сет и младото дърво развило три дънера, които растели заедно. Прочутият жезъл на Мойсей/*2/ по-късно е бил отрязан от това дърво. След това в легендата същото дърво играе роля във връзка с цар Соломоновия храм в Йерусалим. То е трябвало да бъде използвано като главен стълб при изграждането на храма.
към текста >>
Дървото или дървеният материал, от който е бил направен
кръст
ът, не е обикновено дърво, а – така разказва легендата – в началото е било издънка от Дървото на живота, която е била отрязана за Адам, първия човек.
свещена легенда за цялото развитие на кръста. В нея по-малко се борави със символа на кръста и неговото всемирно символично значение, отколкото с този много специален и особен кръст, за който говори Христос, самият кръст, на който Христос Исус беше разпънат. Вие също знаете, че кръстът е символ за всички хора и че той се намира не само в християнството, а в религиозните вярвания и символизма на всички народи, така че той има същото общо значение за цялото човечество. Онова, което специално ни интересува днес, е как кръстният символ придоби своето основно значение за християнството. Християнската легенда за кръста/*1/ е, както следва: Ние ще започнем с нея.
Дървото или дървеният материал, от който е бил направен кръстът, не е обикновено дърво, а – така разказва легендата – в началото е било издънка от Дървото на живота, която е била отрязана за Адам, първия човек.
Тази издънка била посадена в Земята от Адамовия син Сет и младото дърво развило три дънера, които растели заедно. Прочутият жезъл на Мойсей/*2/ по-късно е бил отрязан от това дърво. След това в легендата същото дърво играе роля във връзка с цар Соломоновия храм в Йерусалим. То е трябвало да бъде използвано като главен стълб при изграждането на храма. Но нещо странно се случило.
към текста >>
Кръст
ът, върху който Спасителят беше разпънат, беше направен от същото това дърво, след което то започнало своите различни по-нататъшни пътувания.
Но нещо странно се случило. Оказало се, че то по никакъв начин не искало да застане на това място. То не могло да бъде включено в храма и го поставили над един поток като мост. Тук то никак не било ценено до идването на Савската царица, която като минала по него, разбрала какво е същественото в това парче дърво. Тук наистина тя за първи път открила значението на дървото, което лежало там между тукашния и оттатъшния бряг, за хората преминаващи през потока.
Кръстът, върху който Спасителят беше разпънат, беше направен от същото това дърво, след което то започнало своите различни по-нататъшни пътувания.
Както виждате същността на тази легенда е за произхода и еволюцията на човешкия род. Сет, синът на Адам, взел издънка от Дървото на живота, посадил я и от нея израснали три дънера. Тези три дънера символизират трите принципа, трите основни сили в природата, Атма, Будхи, Манас, които израстват заедно и образуват троицата, която е основа на всеки растеж и всяко развитие. Много е характерно, че Сет – синът на Адам – заел мястото на убития от Каин Авел, – е посадил издънката в Земята. Вие знаете, че от една страна, ние говорим за Каиновото течение на еволюцията, а от друга страна, за потомците на Авел и Сет.
към текста >>
Трябва да ни бъде ясно, че гледната точка, от която произхожда свещената Легенда за
кръст
а, строго различава между само външното изграждане на световния храм чрез наука и технология, и онова, което като религиозна основа и импулс работи за освещаването на целия храм на човечеството.
Чрез тяхното изкуство се изгражда храмът. Потомците от линията Авел-Сет са т. нар. Божии синове, които се грижат за истинската духовност в човешката природа. Тези две течения винаги донякъде са били в противодействие. От една страна ние имаме светската дейност на човека, развитието на онези науки, които обслужват човешкото удобство и изобщо външния живот; от друга страна имаме божиите синовете, заети с развитието на човешките по-висши способности.
Трябва да ни бъде ясно, че гледната точка, от която произхожда свещената Легенда за кръста, строго различава между само външното изграждане на световния храм чрез наука и технология, и онова, което като религиозна основа и импулс работи за освещаването на целия храм на човечеството.
Само поради това, че на този храм на човечеството е дадена една по-висока задача – външната сграда, обслужваща само нашето удобство, да се превърне в израз на Божиия дом, тя може да стане обвивка за духовната вътрешна същност, в която се подхранват по-висшите импулси на човечеството. Само чрез това, че силата се трансформира в усилие за небесна добродетел, външното се формира в красота, думите на обикновения човешки разговор в думи, обслужващи божествената мъдрост, само защото светското се моделира в божествено, то може да постигне своето съвършенство. Когато трите добродетели, мъдрост, красота и сила станат обвивката на божественото, тогава храмът на човечеството ще бъде завършен. Така си представя нещата мирогледът в основата на тази легенда. Следователно в смисъла на тази легенда трябва да си представим, че до появяването на Христос Исус на Земята е имало две течения: Едното, което изграждало земния храм, влияело върху делата на човека така, че в едно по-късно време да може да бъде прието божественото Слово, което бе дошло на Земята чрез Христос Исус.
към текста >>
Това символично е изразено в онова дърво за строеж, което по-късно е използвано за Христовия
кръст
.
Те заемаха специално положение. Едва след като Соломоновият храм е бил издигнат, Кивотът на завета щеше да бъде поставен вътре в него; това ще рече, че всичко друго трябваше същевременно да бъде съобразено с Кивота на завета, да се групира около него. Всичко, което преди е било от светско естество би трябвало да стане външен израз, едно външно покритие за онова, което за човечеството означаваше Кивотът на завета. Значението на храма на Соломон най-добре ще бъде разбрано от онзи, който може да си го представи като нещо, което външно като физиономия изразява каквото като душа би трябвало да бъде Кивотът на завета. Онова, което е дало живот на човешките три външни тела, бе взето от Синовете Божии от Дървото на живота.
Това символично е изразено в онова дърво за строеж, което по-късно е използвано за Христовия кръст.
Първо то е било дадено на божиите синове. Какво направиха те с него? Какво е по-дълбокото значение на дървото на кръста? В тази свята легенда за дървото на кръста се крие едно много дълбоко значение. И тъй, каква изобщо е задачата на човешкото същество в неговата земна еволюция?
към текста >>
Какво е по-дълбокото значение на дървото на
кръст
а?
Значението на храма на Соломон най-добре ще бъде разбрано от онзи, който може да си го представи като нещо, което външно като физиономия изразява каквото като душа би трябвало да бъде Кивотът на завета. Онова, което е дало живот на човешките три външни тела, бе взето от Синовете Божии от Дървото на живота. Това символично е изразено в онова дърво за строеж, което по-късно е използвано за Христовия кръст. Първо то е било дадено на божиите синове. Какво направиха те с него?
Какво е по-дълбокото значение на дървото на кръста?
В тази свята легенда за дървото на кръста се крие едно много дълбоко значение. И тъй, каква изобщо е задачата на човешкото същество в неговата земна еволюция? То трябва да издигне настоящите три тела, с които е надарено, до една по-висока степен, То трябва да издигне своето физическо тяло до по-висока област, а също така своето етерно и астрално тяло. Това развитие е задачата на човечеството. То е нейният истински смисъл: Да преобразим нашите три тела в три по-висши членове на целия божествен план на сътворението.
към текста >>
В тази свята легенда за дървото на
кръст
а се крие едно много дълбоко значение.
Онова, което е дало живот на човешките три външни тела, бе взето от Синовете Божии от Дървото на живота. Това символично е изразено в онова дърво за строеж, което по-късно е използвано за Христовия кръст. Първо то е било дадено на божиите синове. Какво направиха те с него? Какво е по-дълбокото значение на дървото на кръста?
В тази свята легенда за дървото на кръста се крие едно много дълбоко значение.
И тъй, каква изобщо е задачата на човешкото същество в неговата земна еволюция? То трябва да издигне настоящите три тела, с които е надарено, до една по-висока степен, То трябва да издигне своето физическо тяло до по-висока област, а също така своето етерно и астрално тяло. Това развитие е задачата на човечеството. То е нейният истински смисъл: Да преобразим нашите три тела в три по-висши членове на целия божествен план на сътворението. Има едно друго царство над онова, което човекът има непосредствено и физически около себе си.
към текста >>
И тук идваме до истинското значение на
кръст
а, което го е довело до придобиване на такова основно и реално значение като символ в християнството.
Ала тези сили бяха поверени на онези, които не бяха заети в работа с външното изграждане, на синовете Божии, синовете на Авел Сет. Чрез християнството тези сили трябва вече да станат общо притежание: Двата потока би трябвало да се обединят. И днес християнско е всъщност всичко, което се опира на възгледите, че нищо външно, никакъв храм, никаква къща, никакъв социален институт не би трябвало да бъдат създавани, без да са изпълнени с вътрешен живот, с животодаваща сила, а не само с обединяваща нещата минерална сила. Първият опит, който бе направен, за да се насочи нисшата природа на човека към по-висш стадий, както вече видяхме, беше Соломоновият храм. Петоъгълникът (пентаграмът) се вижда на входа му като велик символ, тъй като човекът трябваше да се стреми към петия принцип; това означава, че човешката природа би трябвало да се издигне от низшите принципи към по-висшите, да се облагороди всеки член на човешкото същество.
И тук идваме до истинското значение на кръста, което го е довело до придобиване на такова основно и реално значение като символ в християнството.
Какво е кръстът? Има три царства, към които човечеството се стреми – растителното, животинското и човешкото царство. Днес човекът открива своята реалност в минералното царство, към което принадлежат растения, животни и човек. Приемете това така, както се казва във всяко верую на мъдростта, че човекът като душевно-духовно същество е част на всемирната душа, от световната душа, както Джордано Бруно я нарече./*3/ Индивидуалната душа е като капка в световната душа, която бихме могли да си представим като един огромен океан. Още Платон казва, че световната душа е била разпъната на кръста на световното тяло.
към текста >>
Какво е
кръст
ът?
Чрез християнството тези сили трябва вече да станат общо притежание: Двата потока би трябвало да се обединят. И днес християнско е всъщност всичко, което се опира на възгледите, че нищо външно, никакъв храм, никаква къща, никакъв социален институт не би трябвало да бъдат създавани, без да са изпълнени с вътрешен живот, с животодаваща сила, а не само с обединяваща нещата минерална сила. Първият опит, който бе направен, за да се насочи нисшата природа на човека към по-висш стадий, както вече видяхме, беше Соломоновият храм. Петоъгълникът (пентаграмът) се вижда на входа му като велик символ, тъй като човекът трябваше да се стреми към петия принцип; това означава, че човешката природа би трябвало да се издигне от низшите принципи към по-висшите, да се облагороди всеки член на човешкото същество. И тук идваме до истинското значение на кръста, което го е довело до придобиване на такова основно и реално значение като символ в християнството.
Какво е кръстът?
Има три царства, към които човечеството се стреми – растителното, животинското и човешкото царство. Днес човекът открива своята реалност в минералното царство, към което принадлежат растения, животни и човек. Приемете това така, както се казва във всяко верую на мъдростта, че човекът като душевно-духовно същество е част на всемирната душа, от световната душа, както Джордано Бруно я нарече./*3/ Индивидуалната душа е като капка в световната душа, която бихме могли да си представим като един огромен океан. Още Платон казва, че световната душа е била разпъната на кръста на световното тяло. Световната душа, така както тя изразява себе си в човека, е разстлана всред минералното царство.
към текста >>
Още Платон казва, че световната душа е била разпъната на
кръст
а на световното тяло.
И тук идваме до истинското значение на кръста, което го е довело до придобиване на такова основно и реално значение като символ в християнството. Какво е кръстът? Има три царства, към които човечеството се стреми – растителното, животинското и човешкото царство. Днес човекът открива своята реалност в минералното царство, към което принадлежат растения, животни и човек. Приемете това така, както се казва във всяко верую на мъдростта, че човекът като душевно-духовно същество е част на всемирната душа, от световната душа, както Джордано Бруно я нарече./*3/ Индивидуалната душа е като капка в световната душа, която бихме могли да си представим като един огромен океан.
Още Платон казва, че световната душа е била разпъната на кръста на световното тяло.
Световната душа, така както тя изразява себе си в човека, е разстлана всред минералното царство. Тя трябва да се издигне над него и да еволюира нагоре към трите по-висши царства. През следващите три кръга тя трябва да бъде внедрена в растителното, в животинското и в човешкото царство. Четвъртият кръг не е нищо друго освен внедряване на човешката душа в минералното царство, петият кръг в растителното царство, шестият в животинското царство и накрая седмият кръг е въплъщението на човека в истинското човешко царство, в което човекът напълно ще стане образ Божии. Дотогава човекът три пъти трябва да приеме световното тяло като своя обвивка.
към текста >>
Гръбначният стълб на животното е хоризонтален, така прерязва линията, образувана от растение и човек, и така се образува
кръст
.
Земята и Слънцето са две полярни противоположности в развитието. Човекът е обърнато растение; растението обръща своите възпроизводителни органи към Слънцето; главата му сочи надолу. При човека е точно обратното; той носи главата си високо, ориентирана към висшите светове, за да приеме духа, а възпроизводителни му органи са насочени надолу. Животното стои по средата между растение и човек. То е направило половин обръщане, образувайки, така да се каже, напречната греда на линията на направлението, както на растението, така и на човека.
Гръбначният стълб на животното е хоризонтален, така прерязва линията, образувана от растение и човек, и така се образува кръст.
Представете си растителното царство растящо надолу, човешкото царство нагоре, а животинското царство – хоризонтално; тогава сте си формирали кръста от растителното, животинското и човешкото царство. Това е символът на кръста. Той представлява трите жизнени царства, в който човекът трябва да влезе. Растително, животинско и човешко царство са следващите три царства, в които ще влезе човекът. Всичкото е развито от минералното царство; това е днес основата.
към текста >>
Представете си растителното царство растящо надолу, човешкото царство нагоре, а животинското царство – хоризонтално; тогава сте си формирали
кръст
а от растителното, животинското и човешкото царство.
Човекът е обърнато растение; растението обръща своите възпроизводителни органи към Слънцето; главата му сочи надолу. При човека е точно обратното; той носи главата си високо, ориентирана към висшите светове, за да приеме духа, а възпроизводителни му органи са насочени надолу. Животното стои по средата между растение и човек. То е направило половин обръщане, образувайки, така да се каже, напречната греда на линията на направлението, както на растението, така и на човека. Гръбначният стълб на животното е хоризонтален, така прерязва линията, образувана от растение и човек, и така се образува кръст.
Представете си растителното царство растящо надолу, човешкото царство нагоре, а животинското царство – хоризонтално; тогава сте си формирали кръста от растителното, животинското и човешкото царство.
Това е символът на кръста. Той представлява трите жизнени царства, в който човекът трябва да влезе. Растително, животинско и човешко царство са следващите три царства, в които ще влезе човекът. Всичкото е развито от минералното царство; това е днес основата. Животинското царство образува един вид бент между растителното и човешкото царство и растението е един вид огледален образ на човека.
към текста >>
Това е символът на
кръст
а.
При човека е точно обратното; той носи главата си високо, ориентирана към висшите светове, за да приеме духа, а възпроизводителни му органи са насочени надолу. Животното стои по средата между растение и човек. То е направило половин обръщане, образувайки, така да се каже, напречната греда на линията на направлението, както на растението, така и на човека. Гръбначният стълб на животното е хоризонтален, така прерязва линията, образувана от растение и човек, и така се образува кръст. Представете си растителното царство растящо надолу, човешкото царство нагоре, а животинското царство – хоризонтално; тогава сте си формирали кръста от растителното, животинското и човешкото царство.
Това е символът на кръста.
Той представлява трите жизнени царства, в който човекът трябва да влезе. Растително, животинско и човешко царство са следващите три царства, в които ще влезе човекът. Всичкото е развито от минералното царство; това е днес основата. Животинското царство образува един вид бент между растителното и човешкото царство и растението е един вид огледален образ на човека. С това е свръзано, че човешкият живот, онова в човека, което живее физически, е сродно най вече с това, което живее в растението.
към текста >>
Оттам във формата на
кръст
а то прекъсва процеса на развитието, за да започне ново начало.
Необходими ни са много лекции, дълбоко да обоснова това; днес мога само да го загатна. Когато човекът иска да запази дейността на своя физически живот, той най-добре може да направи това чрез растителна храна, тъй като тогава той ще приеме онова, което първоначално е било сродно с физическата жизнена активност на Земята. Слънцето е носител на жизнените сили, а растението е онова, което расте насреща на слънчевите сили. И човекът трябва да обедини това, което живее в растението със своите собствени жизнени сили, така неговите храни окултно са същите като растението. Животинското царство действа като бент, като връщане назад.
Оттам във формата на кръста то прекъсва процеса на развитието, за да започне ново начало.
Човекът и растението са противоположни едно на друго, но са сродни. Докато животинското – а всичко, което се изразява в астралното тяло е животинско, – пресича двата принципа на живота. Човешкото етерно тяло на една по-висока степен ще даде основата на безсмъртния човек, който повече няма да подлежи на смъртта. Етерното тяло понастоящем се разпада при смъртта на човека. Но колкото повече човек се усъвършенства и пречиства отвътре, толкова по-стабилен става той и толкова по-малко ще загива.
към текста >>
Сега можем да проследим Легендата на
кръст
а по-нататък.
Докато хората не бяха узрели да приемат вътрешно законите, дотогава в закона присъстваше Жезълът на Мойсей, който постави човека под робство, дотогава законът лежа в Кивота на завета. Когато принципът на Павел, принципът на милостта, дойде до човека, той получи възможност да стане свободен от закона. В това лежи дълбочината на павловото схващане, че прави разлика между закон и милост. Когато законът бъде проникнат с любов, когато любовта се съедини със закона, тогава той става милост. По този начин трябва да се разбира павликянското различаване между закона и милостта.
Сега можем да проследим Легендата на кръста по-нататък.
Дървото беше използвано за мост между два бряга, защото не бе подходящо за колона в Соломоновия храм. Това беше подготовка. Кивотът на завета беше в храма, но Словото, станало плът, все още не беше там. Като мост над един поток беше поставено дървото, но само Савската царица позна ценността на дървото за храма, което би трябвало да живее в съзнанието на душата на цялото човечество. Същото дърво бе използвано за направа на кръста, на който Спасителят беше разпънат.
към текста >>
Същото дърво бе използвано за направа на
кръст
а, на който Спасителят беше разпънат.
Сега можем да проследим Легендата на кръста по-нататък. Дървото беше използвано за мост между два бряга, защото не бе подходящо за колона в Соломоновия храм. Това беше подготовка. Кивотът на завета беше в храма, но Словото, станало плът, все още не беше там. Като мост над един поток беше поставено дървото, но само Савската царица позна ценността на дървото за храма, което би трябвало да живее в съзнанието на душата на цялото човечество.
Същото дърво бе използвано за направа на кръста, на който Спасителят беше разпънат.
Онзи, който обедини двете по-ранни течения на еволюцията, който накара светското и духовното да потекат едно в друго, самият Христос е съединен с живия кръст. Поради това Той може да носи Дървото на кръста като нещо външно, което Той носи на своя гръб. Самият Той е свързан с дървото на моста. Затова може да постави мъртвото дърво върху Себе си. Човекът сега е вплетен в по-висшето естество.
към текста >>
Онзи, който обедини двете по-ранни течения на еволюцията, който накара светското и духовното да потекат едно в друго, самият Христос е съединен с живия
кръст
.
Дървото беше използвано за мост между два бряга, защото не бе подходящо за колона в Соломоновия храм. Това беше подготовка. Кивотът на завета беше в храма, но Словото, станало плът, все още не беше там. Като мост над един поток беше поставено дървото, но само Савската царица позна ценността на дървото за храма, което би трябвало да живее в съзнанието на душата на цялото човечество. Същото дърво бе използвано за направа на кръста, на който Спасителят беше разпънат.
Онзи, който обедини двете по-ранни течения на еволюцията, който накара светското и духовното да потекат едно в друго, самият Христос е съединен с живия кръст.
Поради това Той може да носи Дървото на кръста като нещо външно, което Той носи на своя гръб. Самият Той е свързан с дървото на моста. Затова може да постави мъртвото дърво върху Себе си. Човекът сега е вплетен в по-висшето естество. Преди той живееше в низшата природа.
към текста >>
Поради това Той може да носи Дървото на
кръст
а като нещо външно, което Той носи на своя гръб.
Това беше подготовка. Кивотът на завета беше в храма, но Словото, станало плът, все още не беше там. Като мост над един поток беше поставено дървото, но само Савската царица позна ценността на дървото за храма, което би трябвало да живее в съзнанието на душата на цялото човечество. Същото дърво бе използвано за направа на кръста, на който Спасителят беше разпънат. Онзи, който обедини двете по-ранни течения на еволюцията, който накара светското и духовното да потекат едно в друго, самият Христос е съединен с живия кръст.
Поради това Той може да носи Дървото на кръста като нещо външно, което Той носи на своя гръб.
Самият Той е свързан с дървото на моста. Затова може да постави мъртвото дърво върху Себе си. Човекът сега е вплетен в по-висшето естество. Преди той живееше в низшата природа. В християнския смисъл сега той живее в по-висшата природа, а кръстът – низшата природа – той носи като нещо чуждо през неговите вътрешни жизнени сили.
към текста >>
В християнския смисъл сега той живее в по-висшата природа, а
кръст
ът – низшата природа – той носи като нещо чуждо през неговите вътрешни жизнени сили.
Поради това Той може да носи Дървото на кръста като нещо външно, което Той носи на своя гръб. Самият Той е свързан с дървото на моста. Затова може да постави мъртвото дърво върху Себе си. Човекът сега е вплетен в по-висшето естество. Преди той живееше в низшата природа.
В християнския смисъл сега той живее в по-висшата природа, а кръстът – низшата природа – той носи като нещо чуждо през неговите вътрешни жизнени сили.
Сега религията вече става жива сила в света, сега престава животът във външната природа, кръстът напълно става дърво. Външното тяло на човека вече става носител на вътрешната жива сила. Там се проявява великата мистерия: Кръстът се поема върху гърба. Нашият велик поет Гьоте представи идеята за моста по много красив и значителен начин в неговата "Приказка за зелената змия и красивата Лилия"/*6/, където той изобразява издигнето на един жив мост, като змията се препречва върху реката. Всички по-напреднали посветени са използвали същия символ за едно и също нещо.
към текста >>
Сега религията вече става жива сила в света, сега престава животът във външната природа,
кръст
ът напълно става дърво.
Самият Той е свързан с дървото на моста. Затова може да постави мъртвото дърво върху Себе си. Човекът сега е вплетен в по-висшето естество. Преди той живееше в низшата природа. В християнския смисъл сега той живее в по-висшата природа, а кръстът – низшата природа – той носи като нещо чуждо през неговите вътрешни жизнени сили.
Сега религията вече става жива сила в света, сега престава животът във външната природа, кръстът напълно става дърво.
Външното тяло на човека вече става носител на вътрешната жива сила. Там се проявява великата мистерия: Кръстът се поема върху гърба. Нашият велик поет Гьоте представи идеята за моста по много красив и значителен начин в неговата "Приказка за зелената змия и красивата Лилия"/*6/, където той изобразява издигнето на един жив мост, като змията се препречва върху реката. Всички по-напреднали посветени са използвали същия символ за едно и също нещо. Така ние се запознахме с дълбокото вътрешно значение на святата легенда за кръста.
към текста >>
Там се проявява великата мистерия:
Кръст
ът се поема върху гърба.
Човекът сега е вплетен в по-висшето естество. Преди той живееше в низшата природа. В християнския смисъл сега той живее в по-висшата природа, а кръстът – низшата природа – той носи като нещо чуждо през неговите вътрешни жизнени сили. Сега религията вече става жива сила в света, сега престава животът във външната природа, кръстът напълно става дърво. Външното тяло на човека вече става носител на вътрешната жива сила.
Там се проявява великата мистерия: Кръстът се поема върху гърба.
Нашият велик поет Гьоте представи идеята за моста по много красив и значителен начин в неговата "Приказка за зелената змия и красивата Лилия"/*6/, където той изобразява издигнето на един жив мост, като змията се препречва върху реката. Всички по-напреднали посветени са използвали същия символ за едно и също нещо. Така ние се запознахме с дълбокото вътрешно значение на святата легенда за кръста. Видяхме как е бил подготвен преходът, който се извърши чрез християнството и който все повече и повече трябва да се извърши с напредване на времето чрез християнизирането на света. Видяхме как кръстът, доколкото е образ на трите външни тела, умира; как той е способен да оформи само външната връзка между трите по-нисши и трите по-висши царства, между двата бряга, разделени от потока.
към текста >>
Така ние се запознахме с дълбокото вътрешно значение на святата легенда за
кръст
а.
Сега религията вече става жива сила в света, сега престава животът във външната природа, кръстът напълно става дърво. Външното тяло на човека вече става носител на вътрешната жива сила. Там се проявява великата мистерия: Кръстът се поема върху гърба. Нашият велик поет Гьоте представи идеята за моста по много красив и значителен начин в неговата "Приказка за зелената змия и красивата Лилия"/*6/, където той изобразява издигнето на един жив мост, като змията се препречва върху реката. Всички по-напреднали посветени са използвали същия символ за едно и също нещо.
Така ние се запознахме с дълбокото вътрешно значение на святата легенда за кръста.
Видяхме как е бил подготвен преходът, който се извърши чрез християнството и който все повече и повече трябва да се извърши с напредване на времето чрез християнизирането на света. Видяхме как кръстът, доколкото е образ на трите външни тела, умира; как той е способен да оформи само външната връзка между трите по-нисши и трите по-висши царства, между двата бряга, разделени от потока. Дървото за кръста не е могло да стане колона в Соломоновия храм, докато човек не го признае за свой собствен символ. Само тогава, когато човек пожертва сам себе си, когато направи храм от своето собствено тяло и стане способен сам да носи кръста, ще стане възможно сливането на двата потока. Оттам и християнските църкви имат за символ кръста.
към текста >>
Видяхме как
кръст
ът, доколкото е образ на трите външни тела, умира; как той е способен да оформи само външната връзка между трите по-нисши и трите по-висши царства, между двата бряга, разделени от потока.
Там се проявява великата мистерия: Кръстът се поема върху гърба. Нашият велик поет Гьоте представи идеята за моста по много красив и значителен начин в неговата "Приказка за зелената змия и красивата Лилия"/*6/, където той изобразява издигнето на един жив мост, като змията се препречва върху реката. Всички по-напреднали посветени са използвали същия символ за едно и също нещо. Така ние се запознахме с дълбокото вътрешно значение на святата легенда за кръста. Видяхме как е бил подготвен преходът, който се извърши чрез християнството и който все повече и повече трябва да се извърши с напредване на времето чрез християнизирането на света.
Видяхме как кръстът, доколкото е образ на трите външни тела, умира; как той е способен да оформи само външната връзка между трите по-нисши и трите по-висши царства, между двата бряга, разделени от потока.
Дървото за кръста не е могло да стане колона в Соломоновия храм, докато човек не го признае за свой собствен символ. Само тогава, когато човек пожертва сам себе си, когато направи храм от своето собствено тяло и стане способен сам да носи кръста, ще стане възможно сливането на двата потока. Оттам и християнските църкви имат за символ кръста. С това се изразява, че живият кръст е скрит във външната сграда на храма. Обаче тези два потока, живият Божествен поток от една страна и светско-минералният поток от друга, се съединиха в Спасителя, разпънат на кръста, където по-висшите принципи лежат в самия Спасител, а по-низшите в кръста.
към текста >>
Дървото за
кръст
а не е могло да стане колона в Соломоновия храм, докато човек не го признае за свой собствен символ.
Нашият велик поет Гьоте представи идеята за моста по много красив и значителен начин в неговата "Приказка за зелената змия и красивата Лилия"/*6/, където той изобразява издигнето на един жив мост, като змията се препречва върху реката. Всички по-напреднали посветени са използвали същия символ за едно и също нещо. Така ние се запознахме с дълбокото вътрешно значение на святата легенда за кръста. Видяхме как е бил подготвен преходът, който се извърши чрез християнството и който все повече и повече трябва да се извърши с напредване на времето чрез християнизирането на света. Видяхме как кръстът, доколкото е образ на трите външни тела, умира; как той е способен да оформи само външната връзка между трите по-нисши и трите по-висши царства, между двата бряга, разделени от потока.
Дървото за кръста не е могло да стане колона в Соломоновия храм, докато човек не го признае за свой собствен символ.
Само тогава, когато човек пожертва сам себе си, когато направи храм от своето собствено тяло и стане способен сам да носи кръста, ще стане възможно сливането на двата потока. Оттам и християнските църкви имат за символ кръста. С това се изразява, че живият кръст е скрит във външната сграда на храма. Обаче тези два потока, живият Божествен поток от една страна и светско-минералният поток от друга, се съединиха в Спасителя, разпънат на кръста, където по-висшите принципи лежат в самия Спасител, а по-низшите в кръста. И от сега нататък това съединяване трябва да стане органично и живо, както Апостол Павел го изрази особено дълбоко.
към текста >>
Само тогава, когато човек пожертва сам себе си, когато направи храм от своето собствено тяло и стане способен сам да носи
кръст
а, ще стане възможно сливането на двата потока.
Всички по-напреднали посветени са използвали същия символ за едно и също нещо. Така ние се запознахме с дълбокото вътрешно значение на святата легенда за кръста. Видяхме как е бил подготвен преходът, който се извърши чрез християнството и който все повече и повече трябва да се извърши с напредване на времето чрез християнизирането на света. Видяхме как кръстът, доколкото е образ на трите външни тела, умира; как той е способен да оформи само външната връзка между трите по-нисши и трите по-висши царства, между двата бряга, разделени от потока. Дървото за кръста не е могло да стане колона в Соломоновия храм, докато човек не го признае за свой собствен символ.
Само тогава, когато човек пожертва сам себе си, когато направи храм от своето собствено тяло и стане способен сам да носи кръста, ще стане възможно сливането на двата потока.
Оттам и християнските църкви имат за символ кръста. С това се изразява, че живият кръст е скрит във външната сграда на храма. Обаче тези два потока, живият Божествен поток от една страна и светско-минералният поток от друга, се съединиха в Спасителя, разпънат на кръста, където по-висшите принципи лежат в самия Спасител, а по-низшите в кръста. И от сега нататък това съединяване трябва да стане органично и живо, както Апостол Павел го изрази особено дълбоко. Без знанието за онова, което разисквахме тук днес, писанията на Апостол Павел не могат да бъдат разбрани.
към текста >>
Оттам и християнските църкви имат за символ
кръст
а.
Така ние се запознахме с дълбокото вътрешно значение на святата легенда за кръста. Видяхме как е бил подготвен преходът, който се извърши чрез християнството и който все повече и повече трябва да се извърши с напредване на времето чрез християнизирането на света. Видяхме как кръстът, доколкото е образ на трите външни тела, умира; как той е способен да оформи само външната връзка между трите по-нисши и трите по-висши царства, между двата бряга, разделени от потока. Дървото за кръста не е могло да стане колона в Соломоновия храм, докато човек не го признае за свой собствен символ. Само тогава, когато човек пожертва сам себе си, когато направи храм от своето собствено тяло и стане способен сам да носи кръста, ще стане възможно сливането на двата потока.
Оттам и християнските църкви имат за символ кръста.
С това се изразява, че живият кръст е скрит във външната сграда на храма. Обаче тези два потока, живият Божествен поток от една страна и светско-минералният поток от друга, се съединиха в Спасителя, разпънат на кръста, където по-висшите принципи лежат в самия Спасител, а по-низшите в кръста. И от сега нататък това съединяване трябва да стане органично и живо, както Апостол Павел го изрази особено дълбоко. Без знанието за онова, което разисквахме тук днес, писанията на Апостол Павел не могат да бъдат разбрани. На него му бе ясно, че Старият завет, който създава противоречия между човека и закона, трябва да свърши.
към текста >>
С това се изразява, че живият
кръст
е скрит във външната сграда на храма.
Видяхме как е бил подготвен преходът, който се извърши чрез християнството и който все повече и повече трябва да се извърши с напредване на времето чрез християнизирането на света. Видяхме как кръстът, доколкото е образ на трите външни тела, умира; как той е способен да оформи само външната връзка между трите по-нисши и трите по-висши царства, между двата бряга, разделени от потока. Дървото за кръста не е могло да стане колона в Соломоновия храм, докато човек не го признае за свой собствен символ. Само тогава, когато човек пожертва сам себе си, когато направи храм от своето собствено тяло и стане способен сам да носи кръста, ще стане възможно сливането на двата потока. Оттам и християнските църкви имат за символ кръста.
С това се изразява, че живият кръст е скрит във външната сграда на храма.
Обаче тези два потока, живият Божествен поток от една страна и светско-минералният поток от друга, се съединиха в Спасителя, разпънат на кръста, където по-висшите принципи лежат в самия Спасител, а по-низшите в кръста. И от сега нататък това съединяване трябва да стане органично и живо, както Апостол Павел го изрази особено дълбоко. Без знанието за онова, което разисквахме тук днес, писанията на Апостол Павел не могат да бъдат разбрани. На него му бе ясно, че Старият завет, който създава противоречия между човека и закона, трябва да свърши. Само когато човек съедини себе си със закона, когато го поеме на своя гръб, когато го понесе, тогава вече няма да има противоречие между вътрешната човешка природа и външния закон.
към текста >>
Обаче тези два потока, живият Божествен поток от една страна и светско-минералният поток от друга, се съединиха в Спасителя, разпънат на
кръст
а, където по-висшите принципи лежат в самия Спасител, а по-низшите в
кръст
а.
Видяхме как кръстът, доколкото е образ на трите външни тела, умира; как той е способен да оформи само външната връзка между трите по-нисши и трите по-висши царства, между двата бряга, разделени от потока. Дървото за кръста не е могло да стане колона в Соломоновия храм, докато човек не го признае за свой собствен символ. Само тогава, когато човек пожертва сам себе си, когато направи храм от своето собствено тяло и стане способен сам да носи кръста, ще стане възможно сливането на двата потока. Оттам и християнските църкви имат за символ кръста. С това се изразява, че живият кръст е скрит във външната сграда на храма.
Обаче тези два потока, живият Божествен поток от една страна и светско-минералният поток от друга, се съединиха в Спасителя, разпънат на кръста, където по-висшите принципи лежат в самия Спасител, а по-низшите в кръста.
И от сега нататък това съединяване трябва да стане органично и живо, както Апостол Павел го изрази особено дълбоко. Без знанието за онова, което разисквахме тук днес, писанията на Апостол Павел не могат да бъдат разбрани. На него му бе ясно, че Старият завет, който създава противоречия между човека и закона, трябва да свърши. Само когато човек съедини себе си със закона, когато го поеме на своя гръб, когато го понесе, тогава вече няма да има противоречие между вътрешната човешка природа и външния закон. Тогава е постигнато това, което християнството иска да постигне.
към текста >>
Човекът противоречи на закона на
кръст
а само дотогава, докато той не заживее вътре в него, а е нещо външно.
Тогава е постигнато това, което християнството иска да постигне. "Със закона дойде грехът в света"./*7/ Това е едно дълбоко изказване на Павел. Кога има грях в света? Когато има закон, който може да бъде нарушен. Но когато законът така бъде съединен с човешката природа, че човекът да върши само добро, тогава не може вече да има грях.
Човекът противоречи на закона на кръста само дотогава, докато той не заживее вътре в него, а е нещо външно.
Оттам Павел вижда Христос на кръста като победа над закона и победа над греха. Едно проклятие е да висиш на кръста, това означава да си подчинен на закона. Грях и закон принадлежат един на друг в Стария завет, законът и любовта са обединени в Новия завет. Един отрицателен закон е свързан със Стария завет; един положителен закон, който е жив, е законът на Новия завет. Този е преодолял закона на Стария завет, който го е обединил със своя собствен живот.
към текста >>
Оттам Павел вижда Христос на
кръст
а като победа над закона и победа над греха.
"Със закона дойде грехът в света"./*7/ Това е едно дълбоко изказване на Павел. Кога има грях в света? Когато има закон, който може да бъде нарушен. Но когато законът така бъде съединен с човешката природа, че човекът да върши само добро, тогава не може вече да има грях. Човекът противоречи на закона на кръста само дотогава, докато той не заживее вътре в него, а е нещо външно.
Оттам Павел вижда Христос на кръста като победа над закона и победа над греха.
Едно проклятие е да висиш на кръста, това означава да си подчинен на закона. Грях и закон принадлежат един на друг в Стария завет, законът и любовта са обединени в Новия завет. Един отрицателен закон е свързан със Стария завет; един положителен закон, който е жив, е законът на Новия завет. Този е преодолял закона на Стария завет, който го е обединил със своя собствен живот. Той същевременно го е направил свещен.
към текста >>
Едно проклятие е да висиш на
кръст
а, това означава да си подчинен на закона.
Кога има грях в света? Когато има закон, който може да бъде нарушен. Но когато законът така бъде съединен с човешката природа, че човекът да върши само добро, тогава не може вече да има грях. Човекът противоречи на закона на кръста само дотогава, докато той не заживее вътре в него, а е нещо външно. Оттам Павел вижда Христос на кръста като победа над закона и победа над греха.
Едно проклятие е да висиш на кръста, това означава да си подчинен на закона.
Грях и закон принадлежат един на друг в Стария завет, законът и любовта са обединени в Новия завет. Един отрицателен закон е свързан със Стария завет; един положителен закон, който е жив, е законът на Новия завет. Този е преодолял закона на Стария завет, който го е обединил със своя собствен живот. Той същевременно го е направил свещен. Това е, което искат да кажат думите на Павел, намиращи се в Посланието към Галатяните, гл, 3:11-13: "А че чрез закона никой не е оправдан пред Бога, това е явно; защото праведният ще живее чрез своята вяра.
към текста >>
Скръбта на жените при
кръст
а се явява още там; тя отново ни се явява в лицата на Мария и Мария Магдалена.
ОТГОВОР НА ЕДИН ВЪПРОС Въпрос: Легендата много стара ли е? Отговор:/1/ Тази легенда е съществувала по времето на мистериите, ала не е била записана. Мистериите на Антиохия са били мистерии на Адонис. В тях е било празнувано Разпятието, Погребението и Възкресението като външен образ на посвещение.
Скръбта на жените при кръста се явява още там; тя отново ни се явява в лицата на Мария и Мария Магдалена.
Това се свързва с една версия, подобна на тази в легендата, която също е подобна в мистериите на Апис и Митра, и която се намира в мистериите на Озирис. Онова, което бе все още апокалиптично там, е изпълнено в християнството. Както Йоан обрисува бъдещето в своето Откровение, така старите апокалиптични предсказания се проявяват в нови легенди. Втори отговор: Легендата е средновековно-историческа, но преди това е била записана подробно от гностиците. Също и по-нататъшният път на кръста е даден там.
към текста >>
Също и по-нататъшният път на
кръст
а е даден там.
Скръбта на жените при кръста се явява още там; тя отново ни се явява в лицата на Мария и Мария Магдалена. Това се свързва с една версия, подобна на тази в легендата, която също е подобна в мистериите на Апис и Митра, и която се намира в мистериите на Озирис. Онова, което бе все още апокалиптично там, е изпълнено в християнството. Както Йоан обрисува бъдещето в своето Откровение, така старите апокалиптични предсказания се проявяват в нови легенди. Втори отговор: Легендата е средновековно-историческа, но преди това е била записана подробно от гностиците.
Също и по-нататъшният път на кръста е даден там.
Но и средновековното изложение също съдържа указания за това. Средновековните легенди показват по-неясно пътя на мистериите. Но ние можем всички да ги проследим назад. Тази легенда е свързана с мистериите на Адонис, с антиохийската легенда, в която Разпятието, Погребението и Възкресението стават външен образ на вътрешно посвещение. Скърбящите жени също се явяват там и има една версия, много подобна на легендата за Озирис.
към текста >>
46.
ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 5. юни 1905 г. /четвърта лекция/ Относно изгубения храм и как да бъде възстановен.
GA_93 Легендата за храма
/Във връзка с Легендата за
кръст
, или Златната легенда/
ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ ОТНОСНО ИЗГУБЕНИЯ ХРАМ И КАК ТОЙ ЩЕ БЪДЕ ВЪЗСТАНОВЕН
/Във връзка с Легендата за кръст, или Златната легенда/
/Четвърта лекция/ Берлин, Петдесятница, 5 юни 1905 г. Алегория за изгубеното Слово и неговото търсене. Във връзка с празника Петдесятница. Сред алегориите и символите, които желаем да разгледаме в тези лекции, се намира също символа за т. нар.
към текста >>
47.
ОСЕМНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 23 октомври 1905 г. Свободното масонство и човешката еволюция ІІ. /само за жени/.
GA_93 Легендата за храма
Този орден използваше окултни сили, за да създаде нещо като бент, за да попречи и противодейства на целия поток независим живот, като консервира онова, което иска да се държи към
кръст
а.
Тук се отнасяше до един нов импулс, идващ в света. Неговата тема беше, че старинната свещеническа мъдрост би трябвало да се преобрази в една нова мъдрост. Съществуваха също сили, които искаха да превземат отново света за древната свещеническа мъдрост. За това бе основан един орден с целта да спечели отново Земята за древната свещеническа мъдрост. Този орден /йезуитският орден/ избра идеалния мъж като контраст на култа към Мария.
Този орден използваше окултни сили, за да създаде нещо като бент, за да попречи и противодейства на целия поток независим живот, като консервира онова, което иска да се държи към кръста.
Той представяше мъжкия принцип, представляваше кръста сам по себе си, без розите. Обаче друг орден прибави розите към кръста. И нов живот произтече от тях. И така ние имаме два съвременни потока. Единият въведе старинното в настоящето и иска да спре прогреса с всички сили.
към текста >>
Той представяше мъжкия принцип, представляваше
кръст
а сам по себе си, без розите.
Неговата тема беше, че старинната свещеническа мъдрост би трябвало да се преобрази в една нова мъдрост. Съществуваха също сили, които искаха да превземат отново света за древната свещеническа мъдрост. За това бе основан един орден с целта да спечели отново Земята за древната свещеническа мъдрост. Този орден /йезуитският орден/ избра идеалния мъж като контраст на култа към Мария. Този орден използваше окултни сили, за да създаде нещо като бент, за да попречи и противодейства на целия поток независим живот, като консервира онова, което иска да се държи към кръста.
Той представяше мъжкия принцип, представляваше кръста сам по себе си, без розите.
Обаче друг орден прибави розите към кръста. И нов живот произтече от тях. И така ние имаме два съвременни потока. Единият въведе старинното в настоящето и иска да спре прогреса с всички сили. Другият заобиколи с рози стария кръст, присади нов израстък – кръстът, заобиколен с рози.
към текста >>
Обаче друг орден прибави розите към
кръст
а.
Съществуваха също сили, които искаха да превземат отново света за древната свещеническа мъдрост. За това бе основан един орден с целта да спечели отново Земята за древната свещеническа мъдрост. Този орден /йезуитският орден/ избра идеалния мъж като контраст на култа към Мария. Този орден използваше окултни сили, за да създаде нещо като бент, за да попречи и противодейства на целия поток независим живот, като консервира онова, което иска да се държи към кръста. Той представяше мъжкия принцип, представляваше кръста сам по себе си, без розите.
Обаче друг орден прибави розите към кръста.
И нов живот произтече от тях. И така ние имаме два съвременни потока. Единият въведе старинното в настоящето и иска да спре прогреса с всички сили. Другият заобиколи с рози стария кръст, присади нов израстък – кръстът, заобиколен с рози. Тези две течения вървят паралелно едно до друго, единият орден, имащ кръст без рози, а другият, който почита розите на един нов кръст, новото, което трябва да дойде.
към текста >>
Другият заобиколи с рози стария
кръст
, присади нов израстък –
кръст
ът, заобиколен с рози.
Той представяше мъжкия принцип, представляваше кръста сам по себе си, без розите. Обаче друг орден прибави розите към кръста. И нов живот произтече от тях. И така ние имаме два съвременни потока. Единият въведе старинното в настоящето и иска да спре прогреса с всички сили.
Другият заобиколи с рози стария кръст, присади нов израстък – кръстът, заобиколен с рози.
Тези две течения вървят паралелно едно до друго, единият орден, имащ кръст без рози, а другият, който почита розите на един нов кръст, новото, което трябва да дойде. Те са розенкройцерите. Теософското движение израстна от това течение; то произтича от новорастящия филиз на розата, който трябва напълно да израсне в бъдеще. Ние видяхме, как започна тази борба, до която жените не бяха допуснати. Нашата задача е да спуснем мост над пропастта между свободните масони и розенкройцерите.
към текста >>
Тези две течения вървят паралелно едно до друго, единият орден, имащ
кръст
без рози, а другият, който почита розите на един нов
кръст
, новото, което трябва да дойде.
Обаче друг орден прибави розите към кръста. И нов живот произтече от тях. И така ние имаме два съвременни потока. Единият въведе старинното в настоящето и иска да спре прогреса с всички сили. Другият заобиколи с рози стария кръст, присади нов израстък – кръстът, заобиколен с рози.
Тези две течения вървят паралелно едно до друго, единият орден, имащ кръст без рози, а другият, който почита розите на един нов кръст, новото, което трябва да дойде.
Те са розенкройцерите. Теософското движение израстна от това течение; то произтича от новорастящия филиз на розата, който трябва напълно да израсне в бъдеще. Ние видяхме, как започна тази борба, до която жените не бяха допуснати. Нашата задача е да спуснем мост над пропастта между свободните масони и розенкройцерите. Работата е трудна, ала тя трябва да бъде извършена.
към текста >>
48.
ДВАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 2 януари 1906 г. Царственото изкуство в нова форма. /на смесена аудитория от мъже и жени/.
GA_93 Легендата за храма
Символът за тези три царства е
кръст
ът.
Това трябваше да бъде платено с вината, като най-напред се убие дареното от природата или от божествените сили, така както Каин уби Авел. Пътят към свободата минава през вината. Всяко нещо, което е родено в света – върху което човекът в най-добрия случай може да действа само по вторичен начин, – всичко дадено на човека чрез божествените сили, всичко, което съществува, без да е необходимо той да работи върху него непрестанно; всичко това ни е дадено първоначално в царствата на природата, над които ние нямаме никаква власт – растителното, животинското и човешкото царство, чиито сили са изолирани от каквото и да е човешко участие, доколкото в тези царства се включва физическото възпроизвеждане. Всички възпроизводителни сили в тези царства, са ни дадени от природата. Доколкото ние взимаме живото за наша употреба, доколкото ние правим наше място за живеене от света, който се изгражда от живото, – жертваме жертвеното животно, както Авел принася в жертва дареното му животно.
Символът за тези три царства е кръстът.
Долното рамо символизира растителното царство, средното или напречно рамо – животинското царство, а горното рамо – човешкото царство. Корените на растението са зарити в Земята и в цвета се отправят нагоре онези части, които при човек се отправят надолу. В цвета се проявява сексуалността, възпроизводителните органи на растението. Надолу обърнатата част, коренът е главата на растението, зарита в Земята. Животното е обърнато настрана растение и неговият гръбнак е хоризонтален по отношение на Земята.
към текста >>
Това лежи в основата на всички мистерии на
кръст
а.
Корените на растението са зарити в Земята и в цвета се отправят нагоре онези части, които при човек се отправят надолу. В цвета се проявява сексуалността, възпроизводителните органи на растението. Надолу обърнатата част, коренът е главата на растението, зарита в Земята. Животното е обърнато настрана растение и неговият гръбнак е хоризонтален по отношение на Земята. Човекът е напълно обърнато растение, чиято долна част е отправена нагоре.
Това лежи в основата на всички мистерии на кръста.
И когато теософията ни показва как в течение на своята еволюция човек трябва да премине през различните царства на природата, през растителното, животинското и човешкото царство, това е същото, изразено от Платон в прекрасните думи. "Световната душа е прикована на кръста на световното тяло."/*15/ Човешката душа е една искра от Световната душа, а човешкото същество, като физическо човешко същество, едновременно е растение, животно и физически човек. Доколкото Световната душа е разделила себе си на индивидуални искри от човешки души, то тя е, така да се каже, закована на Световния кръст, закована към онова, което се изразява в трите царства, животинско, растително и човешко царство. В тези царства работят сили, които човекът не владее. Ако той иска да стане творец, трябва да създаде ново, свое собствено царство, което не е изразено в кръста.
към текста >>
"Световната душа е прикована на
кръст
а на световното тяло."/*15/ Човешката душа е една искра от Световната душа, а човешкото същество, като физическо човешко същество, едновременно е растение, животно и физически човек.
Надолу обърнатата част, коренът е главата на растението, зарита в Земята. Животното е обърнато настрана растение и неговият гръбнак е хоризонтален по отношение на Земята. Човекът е напълно обърнато растение, чиято долна част е отправена нагоре. Това лежи в основата на всички мистерии на кръста. И когато теософията ни показва как в течение на своята еволюция човек трябва да премине през различните царства на природата, през растителното, животинското и човешкото царство, това е същото, изразено от Платон в прекрасните думи.
"Световната душа е прикована на кръста на световното тяло."/*15/ Човешката душа е една искра от Световната душа, а човешкото същество, като физическо човешко същество, едновременно е растение, животно и физически човек.
Доколкото Световната душа е разделила себе си на индивидуални искри от човешки души, то тя е, така да се каже, закована на Световния кръст, закована към онова, което се изразява в трите царства, животинско, растително и човешко царство. В тези царства работят сили, които човекът не владее. Ако той иска да стане творец, трябва да създаде ново, свое собствено царство, което не е изразено в кръста. Когато говоря на тази тема често ме запитват: – Къде остава минералното царство? Минералното царство не е символизирано в кръста, защото то е онова царство, в което човекът още днес може ясно да изрази себе си; където той се е научил да прилага изкуството на измерване и пресмятане, на геометрията и аритметиката; накратко казано, всички неща, принадлежащи към неорганичната природа към минералното царство.
към текста >>
Доколкото Световната душа е разделила себе си на индивидуални искри от човешки души, то тя е, така да се каже, закована на Световния
кръст
, закована към онова, което се изразява в трите царства, животинско, растително и човешко царство.
Животното е обърнато настрана растение и неговият гръбнак е хоризонтален по отношение на Земята. Човекът е напълно обърнато растение, чиято долна част е отправена нагоре. Това лежи в основата на всички мистерии на кръста. И когато теософията ни показва как в течение на своята еволюция човек трябва да премине през различните царства на природата, през растителното, животинското и човешкото царство, това е същото, изразено от Платон в прекрасните думи. "Световната душа е прикована на кръста на световното тяло."/*15/ Човешката душа е една искра от Световната душа, а човешкото същество, като физическо човешко същество, едновременно е растение, животно и физически човек.
Доколкото Световната душа е разделила себе си на индивидуални искри от човешки души, то тя е, така да се каже, закована на Световния кръст, закована към онова, което се изразява в трите царства, животинско, растително и човешко царство.
В тези царства работят сили, които човекът не владее. Ако той иска да стане творец, трябва да създаде ново, свое собствено царство, което не е изразено в кръста. Когато говоря на тази тема често ме запитват: – Къде остава минералното царство? Минералното царство не е символизирано в кръста, защото то е онова царство, в което човекът още днес може ясно да изрази себе си; където той се е научил да прилага изкуството на измерване и пресмятане, на геометрията и аритметиката; накратко казано, всички неща, принадлежащи към неорганичната природа към минералното царство. Ако разгледате един храм, вие знаете, че човекът го е издигнал с линия, пергел, триъгълник, отвес и др.
към текста >>
Ако той иска да стане творец, трябва да създаде ново, свое собствено царство, което не е изразено в
кръст
а.
Това лежи в основата на всички мистерии на кръста. И когато теософията ни показва как в течение на своята еволюция човек трябва да премине през различните царства на природата, през растителното, животинското и човешкото царство, това е същото, изразено от Платон в прекрасните думи. "Световната душа е прикована на кръста на световното тяло."/*15/ Човешката душа е една искра от Световната душа, а човешкото същество, като физическо човешко същество, едновременно е растение, животно и физически човек. Доколкото Световната душа е разделила себе си на индивидуални искри от човешки души, то тя е, така да се каже, закована на Световния кръст, закована към онова, което се изразява в трите царства, животинско, растително и човешко царство. В тези царства работят сили, които човекът не владее.
Ако той иска да стане творец, трябва да създаде ново, свое собствено царство, което не е изразено в кръста.
Когато говоря на тази тема често ме запитват: – Къде остава минералното царство? Минералното царство не е символизирано в кръста, защото то е онова царство, в което човекът още днес може ясно да изрази себе си; където той се е научил да прилага изкуството на измерване и пресмятане, на геометрията и аритметиката; накратко казано, всички неща, принадлежащи към неорганичната природа към минералното царство. Ако разгледате един храм, вие знаете, че човекът го е издигнал с линия, пергел, триъгълник, отвес и др. и накрая с мисленето, което неорганичната природа е предала на архитекта в геометрията и механиката. И като продължите да размишлявате върху целия храм, вие ще откриете, че доколкото е един неодушевен предмет, той е роден от човешката свобода и работа на мозъка.
към текста >>
Минералното царство не е символизирано в
кръст
а, защото то е онова царство, в което човекът още днес може ясно да изрази себе си; където той се е научил да прилага изкуството на измерване и пресмятане, на геометрията и аритметиката; накратко казано, всички неща, принадлежащи към неорганичната природа към минералното царство.
"Световната душа е прикована на кръста на световното тяло."/*15/ Човешката душа е една искра от Световната душа, а човешкото същество, като физическо човешко същество, едновременно е растение, животно и физически човек. Доколкото Световната душа е разделила себе си на индивидуални искри от човешки души, то тя е, така да се каже, закована на Световния кръст, закована към онова, което се изразява в трите царства, животинско, растително и човешко царство. В тези царства работят сили, които човекът не владее. Ако той иска да стане творец, трябва да създаде ново, свое собствено царство, което не е изразено в кръста. Когато говоря на тази тема често ме запитват: – Къде остава минералното царство?
Минералното царство не е символизирано в кръста, защото то е онова царство, в което човекът още днес може ясно да изрази себе си; където той се е научил да прилага изкуството на измерване и пресмятане, на геометрията и аритметиката; накратко казано, всички неща, принадлежащи към неорганичната природа към минералното царство.
Ако разгледате един храм, вие знаете, че човекът го е издигнал с линия, пергел, триъгълник, отвес и др. и накрая с мисленето, което неорганичната природа е предала на архитекта в геометрията и механиката. И като продължите да размишлявате върху целия храм, вие ще откриете, че доколкото е един неодушевен предмет, той е роден от човешката свобода и работа на мозъка. Вие обаче не можете да кажете това, ако разгледате едно растение или животно. Така вие виждате, че онова, което човекът твори, онова, където той е в състояние да бъде майстор, досега е областта на неодушевеното.
към текста >>
Този обединена сила /сила на общностна/*21/, която дава на човека власт над онова, което се символизира от
кръст
а, е изразена – що се отнася до използването на силата от боговете – чрез един символ, именно чрез един триъгълник сочещ надолу със своя връх,.
Тази сила, която е обща за цялото човечество, която в интелектуалното се изразява в онова всеобхващащото единство, за което не може да има никакъв спор, се нарича Манас. И когато хората ще са напреднали дотам, че те да бъдат единни не само в своя интелект, а също и в своите възприятия и чувства, да са в хармония в най-вътрешния си душевен живот, дотолкова, че да са единни в онова, което е благородно и добро, с обич да се обединяват в обективните неща, в общото, по същия начин, по който те се съгласяват без кавга, че две по две прави четири и три по три девет, тогава ще настане времето, когато хората ще могат също така да владеят и живото. Единство, обективно съгласие във възприятие и чувство, един наистина излят върху човечеството обективен живот в любов, това е условието за овладяване на живото. Онези, които основаха движението на Светия Граал в 12-и век, казаха, че това владеене на живата природа някога го е имало, било е на разположение на боговете, които създадоха Космоса и слязоха на Земята, за да дадат на човека зародишната способност на същите божествени сили, които те самите притежаваха; така че човек вече е на път да стане един бог, защото в своето вътрешно същество има нещо, което се стреми нагоре към мястото, където някога са стояли боговете. Днес разбирането, интелектът е преобладаващата сила; в бъдеще тази сила ще бъде любовта /Будхи, Buddhi/, а във още по-далечно бъдеще човекът ще достигне до степента Атма.
Този обединена сила /сила на общностна/*21/, която дава на човека власт над онова, което се символизира от кръста, е изразена – що се отнася до използването на силата от боговете – чрез един символ, именно чрез един триъгълник сочещ надолу със своя връх,.
А доколкото тази сила се изразява в човешката природа, как в зародиш тя се стреми нагоре към божествената сила, тя се символизира чрез един триъгълник, чийто върх сочи нагоре. Боговете са се отдръпнали от човешката природа и са се отдалечили от човека; ала те са оставили в него триъгълника, който ще се развие по-нататък. Този триъгълник е също символ на Светия Граал. Средновековният окултист е изразил символа на Граала – символа на събуждане на майсторството в живота – във формата на триъгълник. Всичко това не се нуждае от обществена църква със замръзнала организация, макар че и тя също може да даде нещо на индивидуалната душа; но ако всички души започнат да звучат заедно, силата на Светия Граал ще бъде събудена във всеки индивид.
към текста >>
И от каква полза би било, ако едно юридическо тяло притежава властта над
кръст
а?
Човекът започва от смътното съзнание и напредва през съмнението до силата. Това странстване на душата е изразено в лицето на Парсифал, който търси Светия Граал. Това е едно от множеството дълбоки значения на фигурата на Парсифал. Какво ползва моето знание, ако някое юридическо тяло, чрез своя официален представител прокламира истината на математиката? Ако аз искам да се науча да разбирам математиката, трябва да уча и самият аз да придобия разбиране за нея.
И от каква полза би било, ако едно юридическо тяло притежава властта над кръста?
/*23/. Искам ли да използвам силата на кръста, овладяването на онова, което е живо, то аз трябва да го постигна сам за себе си. Никой не може да ми го каже, или да ми го съобщи с думи; най-многото, може да ми покаже светещия символ на Граала, ала това не може да бъде изказано в една интелектуална формула. Първото прилагане на този средновековен окултизъм следователно е онова, което се появи в много различни движения в Европа: стремежът към индивидуалност в религията, бягството от твърдата единна структура на църковната организация. Вие ясно можете да схванете, до каква степен тази склонност е подчертана в "Парсифал" на Волфрам фон Ешенбах/*24/. Онова, което прояви себе си за първи път в Реформацията, беше вече вложено в символа на Светия Граал.
към текста >>
/*23/. Искам ли да използвам силата на
кръст
а, овладяването на онова, което е живо, то аз трябва да го постигна сам за себе си.
Това странстване на душата е изразено в лицето на Парсифал, който търси Светия Граал. Това е едно от множеството дълбоки значения на фигурата на Парсифал. Какво ползва моето знание, ако някое юридическо тяло, чрез своя официален представител прокламира истината на математиката? Ако аз искам да се науча да разбирам математиката, трябва да уча и самият аз да придобия разбиране за нея. И от каква полза би било, ако едно юридическо тяло притежава властта над кръста?
/*23/. Искам ли да използвам силата на кръста, овладяването на онова, което е живо, то аз трябва да го постигна сам за себе си.
Никой не може да ми го каже, или да ми го съобщи с думи; най-многото, може да ми покаже светещия символ на Граала, ала това не може да бъде изказано в една интелектуална формула. Първото прилагане на този средновековен окултизъм следователно е онова, което се появи в много различни движения в Европа: стремежът към индивидуалност в религията, бягството от твърдата единна структура на църковната организация. Вие ясно можете да схванете, до каква степен тази склонност е подчертана в "Парсифал" на Волфрам фон Ешенбах/*24/. Онова, което прояви себе си за първи път в Реформацията, беше вече вложено в символа на Светия Граал. Онзи, който има чувство за великото значение, което застава пред нас в този символизъм, ще разбере неговата велика и дълбока културна стойност.
към текста >>
Така виждате, че наистина онова, което застава пред нас в изкуство, наука и религия, доколкото не е дар от боговете и е изразено в символа на
кръст
а, е произлязло от Свободното масонство.
И само онзи, който вижда цялото, може правилно и ясно да работи върху подробностите. Всичко, което е имало истинско значение за човешкия напредък в света, е създадено с грижа и преценка и чрез посвещение във великите закони на световния план. Онова, което денят създава е ефимерно. Онова, което е създадено през деня чрез познание на вечните закони обаче е вечно. Да се създава в деня чрез знание на вечните закони е същото, както свободно да се иззидва.
Така виждате, че наистина онова, което застава пред нас в изкуство, наука и религия, доколкото не е дар от боговете и е изразено в символа на кръста, е произлязло от Свободното масонство.
От него произтича всичко, което действително е изградено в света. Оттам Свободното масонство е интимно свързано с всичко, което човешката ръка е оформила в света, всичко, което културата е създала от суровата неодушевена материя. Да се върнем към великите неща, които културните епохи са създали; Да разгледаме например стиховете на Омир. Какво се съдържа в тях? Онова, на което посветените са научили човечеството чрез велики, всеобхващащи света идеи.
към текста >>
В основата си той не е нищо друго освен
кръст
ът, на който е отнета горната част.
Такова разбиране трябва да се търси точно в онези неща, които сменят естествените сили: Да се проникне и овладее живото, както геометърът прониква и овладява неодушевеното с линия, компас, отвес и др.; да се създава живото по същия начин както онези, които изграждат един храм, подреждайки неживите камъни. Това е великото масонско понятие за бъдещето. Има един много древен символ в Свободното масонство, т. нар. Тау. Този знак Тау играе важна роля в Свободното масонство.
В основата си той не е нищо друго освен кръстът, на който е отнета горната част.
Минералното царство е изключено, за да се получи изобщо кръстът – човекът вече го владее. Когато растителното царство действа, тогава се получава кръстът, отправен нагоре/*26/; Онова, което се разгъва от Земята, от душата, като власт над Земята, е символът на бъдещето Свободно масонство. Всеки, който е чул моята последна лекция за Свободното масонство/*27/, ще си спомни, че ви разказах масонската легенда за Хирам-Абиф и как в даден момент той използва знака Тау, когато Савската царица пожелава да повика всички работници, изграждащи храма. По заповед на Соломон никога не биха се появили работещите в социална общност хора. Повикани чрез знака Тау, издигнат високо от Хирам-Абиф, хората идват от всички страни.
към текста >>
Минералното царство е изключено, за да се получи изобщо
кръст
ът – човекът вече го владее.
Това е великото масонско понятие за бъдещето. Има един много древен символ в Свободното масонство, т. нар. Тау. Този знак Тау играе важна роля в Свободното масонство. В основата си той не е нищо друго освен кръстът, на който е отнета горната част.
Минералното царство е изключено, за да се получи изобщо кръстът – човекът вече го владее.
Когато растителното царство действа, тогава се получава кръстът, отправен нагоре/*26/; Онова, което се разгъва от Земята, от душата, като власт над Земята, е символът на бъдещето Свободно масонство. Всеки, който е чул моята последна лекция за Свободното масонство/*27/, ще си спомни, че ви разказах масонската легенда за Хирам-Абиф и как в даден момент той използва знака Тау, когато Савската царица пожелава да повика всички работници, изграждащи храма. По заповед на Соломон никога не биха се появили работещите в социална общност хора. Повикани чрез знака Тау, издигнат високо от Хирам-Абиф, хората идват от всички страни. Знакът Тау символизира една напълно нова сила, основаваща се на свободата и състояща се в събуждането на една нова естествена сила.
към текста >>
Когато растителното царство действа, тогава се получава
кръст
ът, отправен нагоре/*26/; Онова, което се разгъва от Земята, от душата, като власт над Земята, е символът на бъдещето Свободно масонство.
Има един много древен символ в Свободното масонство, т. нар. Тау. Този знак Тау играе важна роля в Свободното масонство. В основата си той не е нищо друго освен кръстът, на който е отнета горната част. Минералното царство е изключено, за да се получи изобщо кръстът – човекът вече го владее.
Когато растителното царство действа, тогава се получава кръстът, отправен нагоре/*26/; Онова, което се разгъва от Земята, от душата, като власт над Земята, е символът на бъдещето Свободно масонство.
Всеки, който е чул моята последна лекция за Свободното масонство/*27/, ще си спомни, че ви разказах масонската легенда за Хирам-Абиф и как в даден момент той използва знака Тау, когато Савската царица пожелава да повика всички работници, изграждащи храма. По заповед на Соломон никога не биха се появили работещите в социална общност хора. Повикани чрез знака Тау, издигнат високо от Хирам-Абиф, хората идват от всички страни. Знакът Тау символизира една напълно нова сила, основаваща се на свободата и състояща се в събуждането на една нова естествена сила. Ще започна със забележката, с която завърших последния път./*28/ аз ви казах, къде води такова голямо овладяване на неодушевената природа.
към текста >>
49.
Гьоте и неговата връзка с Розенкройцерството.
GA_93 Легендата за храма
Средствата за проникване в гьотевото розенкройцерство по езотеричен или окултен начин са дадени в посвещението на истинската 20-та степен, която – за да се скрие тайната – също така се пише като 6-та степен, и се чете като 6х3 18-та степен /Розовия
кръст
/.
Видението на Макариос е един такъв акт на съзерцание/. 4. Приказката за "Зелената змия и красивата Лилия" е изображение на алхимичното посвещение, както е установено от Кристиян Розенкройц; това е написано правилно – а не както в ложите по неправилната традиция – като 030 степен /известна в масонския език като 30-та степен/. Тази приказка съдържа в символичен език всички тайни на степента на Царския свод, която вероятно е написана 013-та степен и която също така се нарича четвъртата степен. 5. Важни страни на розенкройцерското посвещение се намират също така и в стихотворението "Пандора". * * *
Средствата за проникване в гьотевото розенкройцерство по езотеричен или окултен начин са дадени в посвещението на истинската 20-та степен, която – за да се скрие тайната – също така се пише като 6-та степен, и се чете като 6х3 18-та степен /Розовия кръст/.
В това по окултен начин е показано, че Гьоте е бил посветен между неговите две визити в Лайпциг и Страсбург, което посвещение е довело до постепенно съзряване в живота му, което му е дало възможност да изпълни една много специална розенкройцерска мисия. Нищо повече за това не може да се пише; би могло още мъничко да се каже само устно, а още малко повече само в една истинска розенкройцерска ложа на 6х3 18-та степен. * * * Горният текст се намира само като ръкопис на Мария Щайнер фон Сиверс. Предполага се, че това е било написано от Рудолф Щайнер за Едуард Шуре около 1906 г., тъй като препис на Мария Щайнер се намира непосредствено след един текст, написан от Рудолф Щайнер до Шуре в 1906 г., символи и развитие на трите ложи в човечеството, Михаилов ден 1905 и публикувано на английски в "Апокалипсиса на Св.
към текста >>
50.
Бележки.
GA_93 Легендата за храма
Техните храмове, в които се е пазил огън, са били, общо взето разположени на издигнати места и в дълбоки дъбрави и са имали различни форми – кръгла, защото кръгът е емблема на Вселената; овална, във връзка със световното яйце, от което според традицията на множество народи произхождат Вселената или според други, нашите първи родители; серпетинна, защото извиванията наподобяват змията, която е била символ на Ху, Озирис на друидите;
кръст
овидна, защото
кръст
ът е емблема на възобновяването; или крилата, за да се представи движението на Божествения дух.
Тайните учения на друидите са били твърде общи с онези на гимнософистите и брамините на Индия, магите на Персия, жреците на Египет и всички други жреци на древността. Като тях и те са имали два вида религиозни учения – екзотерични и езотерични. Техните ритуали са били практикувани в Британия и Галия, макар че до голямо съвършенство са достигнали в първата страна, където островът на Англеси се е смятал като тяхно главно седалище. Думата друид, общо взето се предполага, че е извлечена от "дъб", което дърво е било свещено сред тях, макар че неговата етимология може също да бъде открита и в галската дума "друидх", "мъдър човек" или "магьосник". ХРАМОВЕ
Техните храмове, в които се е пазил огън, са били, общо взето разположени на издигнати места и в дълбоки дъбрави и са имали различни форми – кръгла, защото кръгът е емблема на Вселената; овална, във връзка със световното яйце, от което според традицията на множество народи произхождат Вселената или според други, нашите първи родители; серпетинна, защото извиванията наподобяват змията, която е била символ на Ху, Озирис на друидите; кръстовидна, защото кръстът е емблема на възобновяването; или крилата, за да се представи движението на Божествения дух.
Техният единствен покрив е било небето и те са били издигани от неогладени камъни, като тяхното число е било свързано с астрономически пресмятания. В центъра е бил поставян камък с по-големи размери от другите и почитан като представител на Божеството. Трите най-главни храма от този вид описания в Британия са били, безсъмнение, тези на Стонхенч и Авебъри на юг и този на Шап в Кубрия. Там, където камъните са били редки, са ги заменяли груби насипи от земя. И храмът е бил оформен от висок вал и ров.
към текста >>
Свещеният знак на
кръст
а бива отпечатан върху него и му се дава пръстен с магически свойства, дара на Балдур Добрия.
Целият ритуал е имал астрономическа насока. Местата за посвещение, както в другите мистерии, били в естествени или изкуствени пещери и кандидатът е трябвало да премине през толкова ужасяващи изпитания, колкото жреците били в състояние да направят. Но вместо да премине през 7 пещери или проходи, както при мистериите на Митра и др., кандидатът слизал през 9 (квадрат от мистичното число 3) подземни проходи и бил инструктиран да търси тялото на Балдур, скандинавския Озирис, убит от Локи, принципът на тъмнината и да приложи най-големи усилия, за да се издигне до живот. Да навлезем в подробности за процеса на посвещението би означавало повтаряне на онова, което вече е казано. Следователно може би, е достатъчно само да споменем, че когато пристига при светилището, кандидатът полага свещена клетва пред една гола сабя и я ратифицира, като изпива медовина от един човешки череп.
Свещеният знак на кръста бива отпечатан върху него и му се дава пръстен с магически свойства, дара на Балдур Добрия.
ДЕМОНСТРИРАНО АСТРОНОМИЧЕСКО ЗНАЧЕНИЕ Първата песен на Едда, която очевидно съдържа описание на церемониите, извършвани при посвещение на един кандидат, казва, че той търси да научи науките, притежавани от Аеас или боговете. Той открива двореца, чийто покрив с безкрайни размери е покрит със златни щитове. Той среща един мъж, зает с хвърляне нагоре на 7 цветя. Тук ние лесно откриваме астрономическото значение: Дворецът е светът, покривът – небето; златните щитове – звездите, 7-те цветя – 7-те планети.
към текста >>
В смисъла на манихеизма обаче Исус представлява само тази божествена фигура, когато той надскочи ограничаващите страдания вътре в тесните граници на тялото, когато то е било заковано към
кръст
а на могилата край Йерусалим.
Това обаче е само едната страна на значението на този мит, който обзема както еволюцията, така и историята. Благородните части на прототипния човек, неговите синове, бяха фиксирани в небесата като Слънце и Луна от Духа на Христос и на Парклит, докато другите звезди, като разпръснати, издишващи светлина, са фиксирани в небесата като Демони на нощта. Този Дух на живота се проявява като укротител на материалното съществуване, както Духът, който носи мярка и установява граници на материята. На него следователно бе дадено името "Архитект на Вселената" от манихейците и всъщност той е Христос, или Хоротатос, установителя на граници, според Валентин. На тази част от божествения живот и светлина обаче, която се държи в плена на природните форми на растенията, животните и човека, е дадено името: Страдащият Исус, Човекът на Скърбите, Исус Патибилис.
В смисъла на манихеизма обаче Исус представлява само тази божествена фигура, когато той надскочи ограничаващите страдания вътре в тесните граници на тялото, когато то е било заковано към кръста на могилата край Йерусалим.
Той става Спасителят на света само когато идентифицира своя божествен живот с този на всички страдащи същества в света, жадуващи за неговите спасителни, разпръскващи светлина мисли. И нищо не е по-характерно за грубостта на основните възгледи на Константиновата църква, от нейния главен говорител, великия Августин, който бе морално неспособен да намери нещо в тези мисли, освен клевета, оскверняване и унижение, които биха били достатъчни да накарат манихейците да се изчервят. От друга страна, ние видяхме с каква деликатност Мани се освобождава от неговата задача да направи видима борбата между силите на божественото и силите на материята, на злото, на насилието и на демоничното, и как красивото е в състояние да потече като святото величие на безнасилствената кроткост и да допринесе за зазоряването на една по-благородна култура, към която грубият римски ум на Августин не можеше да бъде спечелен". /*13/ – Манихейският учен Ханс Хайнрих Шедер пише в своето проучване на "Ориген и развитието на манихейската система", в неговия сборник лекции 1924-1925 от библиотеката Вартбург: "Ние не знаем какво означава "Син на вдовицата". Рудолф Щайнер обяснява значението още по-дълбоко, отколкото в разглежданата лекция, че това е един "мистериен" израз в "Мистериите на Изтока и на християнството".
към текста >>
Йоан
Кръст
ителят е бил предшественик на Светлината".
2/, Хекетрон, кн. 8, гл. 2 казва: "Често се казва, че Свободното масонство произтича от рицарите темплиери, и така да имат за свой обект да отмъстят за разрушението на този орден и по този начин да са опасни за църквата и държавата; обаче това потвърждение беше отхвърлено 1535 г. с "Хартата на Колон", в която масоните наричат себе си Братя на Св. Йоан, защото Св.
Йоан Кръстителят е бил предшественик на Светлината".
Да продължим цитата от Хекетрон относно "Синьото масонство": "Без степента Царската дъга Синьото масонство е незавършено, тъй като в Легендата за храма видяхме, че, чрез убийството на Хирам, главната дума беше загубена; тази дума не е отново придобита в майсторската степен, само заместникът и е бил даден; следователно загубената дума е отново придобита в степента Царската дъга. Синьото масонство всъщност отговаря на по-малките мистерии на древните, в които не се разкрива нищо, освен екзотерични доктрини; докато "фалшивото масонство" или всички следващи степен – тъй като никой не може да бъде посветен в тях, който не е преминал през първите три степени – отговаря на по-големите мистерии". /*12/ – Според Хекетрон, Свободните масони твърдят, че не са "..съвременници на сътворението на човека, а това на света. Поради това, че светлината е била преди човека и е подготвила за него подходящо жилище, а светлината е обсег и символ на Свободното масонство" Едуард Спрат, ирландски автор, описва Адам като първия свободен масон, който, дори след неговото изпъждане от рая, притежаваше голямо знание, особено в полето на геометрията. Едуард Спрат:
към текста >>
Казва се, че
кръст
оносците пренесли това масонско знание от Светата Земя и основали една Велика ложа в Шотландия през 12-то столетие.
За издаването текста на Зайлер бе отново ревизиран. /*1/ – Според легендата ритуалът Мемфис се предполага да е установен от един мъж, наречен Ормузд, който е бил обърнат в християнство през 46 г. сл. Хр. от Св. Апостол Марко.
Казва се, че кръстоносците пренесли това масонско знание от Светата Земя и основали една Велика ложа в Шотландия през 12-то столетие.
Легендата е почерпила името Мисраим или Мизраим от Мизраим, един от синовете на Хам. Той дошъл в Египет, завладял страната и я нарекъл по свое име /Мисраим или Мизраим – древно име за Египет/. Учението за Изис, Тифон и др. се предполага да е дошло от него. Виж Щустер: /не се чете/ /том 2, Лайпциг, 1906 г./.
към текста >>
В нея специалният пасаж тук е цитиран: "Бог положи тази душа в
кръст
на формация през Вселената и над нея разстла световното тяло".
45/: "Вътрешните импулси, работещи в еволюцията на човечеството". /*9/ – Очевидно текстът е запазен само в непълна форма. Във връзка с културните епохи и пътя на Слънцето през Зодиака виж лекцията на Щайнер, държана в Дорнах, 8 януари 1918 г. в лекторския курс, озаглавен: "Древните митове". /*10/ – Щайнер често цитира този пасаж от Тимеус, но го дава във формулировката, която използва Винсенц Кнауер, венециански философ, лично познат, чиято книга: "Развитието на частичното разрешение на главните философски проблеми от времето на Талес до Роберт Хамерлинг", образуващи част от неговата лична библиотека.
В нея специалният пасаж тук е цитиран: "Бог положи тази душа в кръстна формация през Вселената и над нея разстла световното тяло".
В английския превод този пасаж е: "Тогава Той взе цялата материя и я разряза по средата на две ленти, които той постави на кръст една върху друга в средните им точки, за да оформи фигура като буквата Х; след това прегъна краищата наоколо в кръг и ги завърза един с друг срещу точката, в която лентите се кръстосваха, за да образува два кръга – един вътрешен и един външен". Според мнението на древните имало е два кръга с най-голямо значение във Вселената: небесният екватор и еклиптиката. Преводачът на книгата, която е притежавал Р. Щайнер, /Винсенц Кнауер/, прави коментар върху този пасаж, както следва: "И тъй в аргументите на Платон самата душа е, която, в резултата на тайнствен процес, разпростря себе си като пространствен образ на еклиптиката и екватора. Ако положението на тези два най-големи кръга един към друг се представи под формата на гръцката буква Х /Chi – представена да лежи хоризонтално/, това би било едно много подходящо сравнение.
към текста >>
В английския превод този пасаж е: "Тогава Той взе цялата материя и я разряза по средата на две ленти, които той постави на
кръст
една върху друга в средните им точки, за да оформи фигура като буквата Х; след това прегъна краищата наоколо в кръг и ги завърза един с друг срещу точката, в която лентите се
кръст
осваха, за да образува два кръга – един вътрешен и един външен".
/*9/ – Очевидно текстът е запазен само в непълна форма. Във връзка с културните епохи и пътя на Слънцето през Зодиака виж лекцията на Щайнер, държана в Дорнах, 8 януари 1918 г. в лекторския курс, озаглавен: "Древните митове". /*10/ – Щайнер често цитира този пасаж от Тимеус, но го дава във формулировката, която използва Винсенц Кнауер, венециански философ, лично познат, чиято книга: "Развитието на частичното разрешение на главните философски проблеми от времето на Талес до Роберт Хамерлинг", образуващи част от неговата лична библиотека. В нея специалният пасаж тук е цитиран: "Бог положи тази душа в кръстна формация през Вселената и над нея разстла световното тяло".
В английския превод този пасаж е: "Тогава Той взе цялата материя и я разряза по средата на две ленти, които той постави на кръст една върху друга в средните им точки, за да оформи фигура като буквата Х; след това прегъна краищата наоколо в кръг и ги завърза един с друг срещу точката, в която лентите се кръстосваха, за да образува два кръга – един вътрешен и един външен".
Според мнението на древните имало е два кръга с най-голямо значение във Вселената: небесният екватор и еклиптиката. Преводачът на книгата, която е притежавал Р. Щайнер, /Винсенц Кнауер/, прави коментар върху този пасаж, както следва: "И тъй в аргументите на Платон самата душа е, която, в резултата на тайнствен процес, разпростря себе си като пространствен образ на еклиптиката и екватора. Ако положението на тези два най-големи кръга един към друг се представи под формата на гръцката буква Х /Chi – представена да лежи хоризонтално/, това би било едно много подходящо сравнение. Тези два кръга се пресичат в ъгъл от 23?
към текста >>
И тогава той поставил зърната под езика на баща си и го погребал в полето Хеврон; от неговата уста израснали три дървета от трите зърна, от които дървета бе направен
кръст
ът на нашия Господ, върху който Той пострада.."
ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 29 май 1905 г. ИЗТОЧНИК НА ТЕКСТА Стенографските бележки на Франц Зайлер, Валтер Вегелан, Берта Рибщайн-Леман и обикновени бележки на Мария Щайнер фон Сиверс. /*1/ – Част от тази легенда може да се намери в "Златната легенда" или Животът на светците", колекция от легенди от 13-ти век от Якоб дьо Воражен, преведена на английски от Уйлям Какстон. Там е описана смъртта на Адам и как той изпратил "Сет неговия син в рая да му донесе елея на милостта, където той получил няколко зърна от плода на дървото на милостта от един ангел..
И тогава той поставил зърната под езика на баща си и го погребал в полето Хеврон; от неговата уста израснали три дървета от трите зърна, от които дървета бе направен кръстът на нашия Господ, върху който Той пострада.."
На друго място в същата творба ни се разказва още за историята на дървото на кръста. В главата, озаглавена "Изнамирането на Светият кръст" се казва: "..четем в Евангелието на Никодим, че когато Адам бил много болен, Сет, неговият син, отишъл при вратата на земния рай, за да получи елея на милостта, за да помаже с него тялото на баща си.." На друго място се чете, че ангелът му донесъл един клон и му заповядал да го посади на планината Лебанон. И още на друго място намираме, че той му дал от дървото, от което Адам ял, и му казал, че когато то даде плод, той ще бъде излекуван.
към текста >>
На друго място в същата творба ни се разказва още за историята на дървото на
кръст
а.
ИЗТОЧНИК НА ТЕКСТА Стенографските бележки на Франц Зайлер, Валтер Вегелан, Берта Рибщайн-Леман и обикновени бележки на Мария Щайнер фон Сиверс. /*1/ – Част от тази легенда може да се намери в "Златната легенда" или Животът на светците", колекция от легенди от 13-ти век от Якоб дьо Воражен, преведена на английски от Уйлям Какстон. Там е описана смъртта на Адам и как той изпратил "Сет неговия син в рая да му донесе елея на милостта, където той получил няколко зърна от плода на дървото на милостта от един ангел.. И тогава той поставил зърната под езика на баща си и го погребал в полето Хеврон; от неговата уста израснали три дървета от трите зърна, от които дървета бе направен кръстът на нашия Господ, върху който Той пострада.."
На друго място в същата творба ни се разказва още за историята на дървото на кръста.
В главата, озаглавена "Изнамирането на Светият кръст" се казва: "..четем в Евангелието на Никодим, че когато Адам бил много болен, Сет, неговият син, отишъл при вратата на земния рай, за да получи елея на милостта, за да помаже с него тялото на баща си.." На друго място се чете, че ангелът му донесъл един клон и му заповядал да го посади на планината Лебанон. И още на друго място намираме, че той му дал от дървото, от което Адам ял, и му казал, че когато то даде плод, той ще бъде излекуван. Когато Сет се върнал, намерил баща си умрял и посадил това дърво на неговия гроб.
към текста >>
В главата, озаглавена "Изнамирането на Светият
кръст
" се казва:
Стенографските бележки на Франц Зайлер, Валтер Вегелан, Берта Рибщайн-Леман и обикновени бележки на Мария Щайнер фон Сиверс. /*1/ – Част от тази легенда може да се намери в "Златната легенда" или Животът на светците", колекция от легенди от 13-ти век от Якоб дьо Воражен, преведена на английски от Уйлям Какстон. Там е описана смъртта на Адам и как той изпратил "Сет неговия син в рая да му донесе елея на милостта, където той получил няколко зърна от плода на дървото на милостта от един ангел.. И тогава той поставил зърната под езика на баща си и го погребал в полето Хеврон; от неговата уста израснали три дървета от трите зърна, от които дървета бе направен кръстът на нашия Господ, върху който Той пострада.." На друго място в същата творба ни се разказва още за историята на дървото на кръста.
В главата, озаглавена "Изнамирането на Светият кръст" се казва:
"..четем в Евангелието на Никодим, че когато Адам бил много болен, Сет, неговият син, отишъл при вратата на земния рай, за да получи елея на милостта, за да помаже с него тялото на баща си.." На друго място се чете, че ангелът му донесъл един клон и му заповядал да го посади на планината Лебанон. И още на друго място намираме, че той му дал от дървото, от което Адам ял, и му казал, че когато то даде плод, той ще бъде излекуван. Когато Сет се върнал, намерил баща си умрял и посадил това дърво на неговия гроб. То траяло до времето на Соломон.
към текста >>
Според тази история,
кръст
ът, чрез който ние сме спасени произлязъл от дървото, чрез което сме били прокълнати".
И още на друго място намираме, че той му дал от дървото, от което Адам ял, и му казал, че когато то даде плод, той ще бъде излекуван. Когато Сет се върнал, намерил баща си умрял и посадил това дърво на неговия гроб. То траяло до времето на Соломон. И той видял, че то било красиво, отрязал го и го поставил в своята къща, наречена Салтус. И когато Савската царица дошла да посети Соломон, тя много харесала това дърво възхитила му се и казала, че Спасителят на целия свят ще виси на него..
Според тази история, кръстът, чрез който ние сме спасени произлязъл от дървото, чрез което сме били прокълнати".
Това извлечение от "Златната Легенда" от Уилиям Какстон се различава от немския превод с това, че някои подробности, дадени от Какстон, са пропуснати в немския и обратно. Фактът, че дървото не е намерено за подходящо и било изполвано за мост, по който Савската царица е минала, не е споменат в английския текст. В.. /следва немски текст който не се чете/ има една обширна бележка, отнасяща се до източника на Легендата за храма. Там се казва, че според изследванията на Ото Зьоклер "Кръстът на Христос" главата, озаглавена: "Средновековни легенди относно Дървото на кръстта", Гьотерсло, 1875 – запазена в Университетската библиотека на Базел" легендата за трите семена от Дървото на живота образува част от сложна серия от легенди от 12-то столетие насам. Най-ранната, която буквално споменава, че Адам е бил погребан на Голгота, е цитирана от александрийския църковен отец Ориген, по една традиция от 2 век, към която е била прибавена традицията за пътуването на Сет до рая, което е разказано в 3-то столетие в Евангелието на Никодим, което първоначално е съдържало разказ за донасяне елея на милостта, за да се излекува болния баща на Сет, Адам.
към текста >>
Там се казва, че според изследванията на Ото Зьоклер "
Кръст
ът на Христос" главата, озаглавена: "Средновековни легенди относно Дървото на
кръст
та", Гьотерсло, 1875 – запазена в Университетската библиотека на Базел" легендата за трите семена от Дървото на живота образува част от сложна серия от легенди от 12-то столетие насам.
И когато Савската царица дошла да посети Соломон, тя много харесала това дърво възхитила му се и казала, че Спасителят на целия свят ще виси на него.. Според тази история, кръстът, чрез който ние сме спасени произлязъл от дървото, чрез което сме били прокълнати". Това извлечение от "Златната Легенда" от Уилиям Какстон се различава от немския превод с това, че някои подробности, дадени от Какстон, са пропуснати в немския и обратно. Фактът, че дървото не е намерено за подходящо и било изполвано за мост, по който Савската царица е минала, не е споменат в английския текст. В.. /следва немски текст който не се чете/ има една обширна бележка, отнасяща се до източника на Легендата за храма.
Там се казва, че според изследванията на Ото Зьоклер "Кръстът на Христос" главата, озаглавена: "Средновековни легенди относно Дървото на кръстта", Гьотерсло, 1875 – запазена в Университетската библиотека на Базел" легендата за трите семена от Дървото на живота образува част от сложна серия от легенди от 12-то столетие насам.
Най-ранната, която буквално споменава, че Адам е бил погребан на Голгота, е цитирана от александрийския църковен отец Ориген, по една традиция от 2 век, към която е била прибавена традицията за пътуването на Сет до рая, което е разказано в 3-то столетие в Евангелието на Никодим, което първоначално е съдържало разказ за донасяне елея на милостта, за да се излекува болния баща на Сет, Адам. Едва в по-късните векове е станала връзка под различни форми между дървото от Дървото на рая и кръста на Христос. Легендата, включително подробностите относно пътуването на Сет до Рая за трите семена, бе свободно цитирана от Р. Щайнер в много случаи, вкл. настоящата лекция от 29 май 1905 г., лекцията в Лайпциг на 15.
към текста >>
Едва в по-късните векове е станала връзка под различни форми между дървото от Дървото на рая и
кръст
а на Христос.
Това извлечение от "Златната Легенда" от Уилиям Какстон се различава от немския превод с това, че някои подробности, дадени от Какстон, са пропуснати в немския и обратно. Фактът, че дървото не е намерено за подходящо и било изполвано за мост, по който Савската царица е минала, не е споменат в английския текст. В.. /следва немски текст който не се чете/ има една обширна бележка, отнасяща се до източника на Легендата за храма. Там се казва, че според изследванията на Ото Зьоклер "Кръстът на Христос" главата, озаглавена: "Средновековни легенди относно Дървото на кръстта", Гьотерсло, 1875 – запазена в Университетската библиотека на Базел" легендата за трите семена от Дървото на живота образува част от сложна серия от легенди от 12-то столетие насам. Най-ранната, която буквално споменава, че Адам е бил погребан на Голгота, е цитирана от александрийския църковен отец Ориген, по една традиция от 2 век, към която е била прибавена традицията за пътуването на Сет до рая, което е разказано в 3-то столетие в Евангелието на Никодим, което първоначално е съдържало разказ за донасяне елея на милостта, за да се излекува болния баща на Сет, Адам.
Едва в по-късните векове е станала връзка под различни форми между дървото от Дървото на рая и кръста на Христос.
Легендата, включително подробностите относно пътуването на Сет до Рая за трите семена, бе свободно цитирана от Р. Щайнер в много случаи, вкл. настоящата лекция от 29 май 1905 г., лекцията в Лайпциг на 15. декември 1906 г., в Берлин на 17. декември 1906 г., в Мюнхен на 21.
към текста >>
Манас, Будхи, Атма е свързващата сила, която дава власт над
кръст
а".
/*21/ – Текст 1 съдържа "обществена сила" /текстът не се чете/. В доброто копие на Зайлер е "свързваща сила" /текстът не се чете/, ала в стенографското копие на Зайлер, /текстът не се чете/ може да бъде прочетено. Целият текст, вкл. предшестващия тпараграф е даден в текста на Рибщайн 4 по следния начин: "Обективна любов присъстваше в боговете, които създадоха Космоса. Нещо свръхчовешко се задвижваше, което днес е разбираемо, което по-късно ще бъде любов.
Манас, Будхи, Атма е свързващата сила, която дава власт над кръста".
/*22/ – Изглежда, че текстовете тук не са много ясно схванати. Значение има, че само триъгълникът е споменат и нищо не се говори за хексаграма. Но след думите в стенографското копие на Зайлер: "Средновековният окултист изразяваше символа на Светия Граал.. във формата на триъгълник", той е нарисувал един хексаграм, който е могъл да бъде нарисуван само по времето, когато е писал. Двата триъгълника и хексаграмът в настоящия том се възпроизведени от текст 4 на Рибщайн, който дава и най-голямото число диаграми. В текст 6 диаграмите с текста са дадени по следния начин:
към текста >>
Текст 6 също съдържа един вариант, който не се намира в другите текстове: "Всичко, което е изразено чрез изкуство, наука и религия, дотолкова, доколкото не е дадено от боговете – и следователно стои под знака на
кръст
а – е извлечено от Свободното масонство.
В текст 6 диаграмите с текста са дадени по следния начин: "Този триъгълник е символ на Светия Граал и също символ за събуждащото се съвършенство в живите. Това е Силата на Христос, която е описана като "Врил" в "Занони". Тя съществува понастоящем в елементарно зародишно състояние и в бъдеще ще дойде онази сила, която ще формира истинското съдържание на висшите степени, именно, царското изкуство. Човек трябва да постигне това за себе си съвсем сам, без много да задава въпроси".
Текст 6 също съдържа един вариант, който не се намира в другите текстове: "Всичко, което е изразено чрез изкуство, наука и религия, дотолкова, доколкото не е дадено от боговете – и следователно стои под знака на кръста – е извлечено от Свободното масонство.
Другите текстове нямат тези диаграми. За обяснение на хексаграма като символ, виж лекция на Щайнер от 12. януари 1924 г., съдържаща се в "Розенкройцерството и съвременното посвещение". Лична забележка относно хексаграма е записана от Александър Стракош. В къщата, която е съградена за антропософска работа в Щутгарт, Ландхаус Щрасе 70, в 1911г.
към текста >>
/*23/ – Текст 1 съдържа думата "Христос" вместо думата "
кръст
" но от друга страна Зайлеровото чисто копие, както и текст 4 на Рибщайн, имат "
кръст
".
януари 1924 г., съдържаща се в "Розенкройцерството и съвременното посвещение". Лична забележка относно хексаграма е записана от Александър Стракош. В къщата, която е съградена за антропософска работа в Щутгарт, Ландхаус Щрасе 70, в 1911г. хексаграмът бе изработен в горната част на прозорците на главния хол. Стракош, който е очаквал да види пентаграма попитал Рудолф Щайнер за него и получил отговора: "Хексаграмът фактически е знакът на Христос и на Венерината еволюция".
/*23/ – Текст 1 съдържа думата "Христос" вместо думата "кръст" но от друга страна Зайлеровото чисто копие, както и текст 4 на Рибщайн, имат "кръст".
/*24/ – Съчинено около 1200-1210 г. Най-напред издадено в 1477 г. Забравено за много години и отново станало известно в 1750 г. Първото критично издание на Лахман /1833/ последвано от множество други. Английски преводи 1894 г.
към текста >>
Той всъщност не е нищо друго освен един
кръст
като горното рамо е махнато.
Това е Врил. Това е същата сила, която факирите все още използват. Те живеят в атавизъм – белег на едно прародителско състояние". /*26/ – Обясненията на символа Тау са частични и текстовете се различават по думи. Текст 1 казва следното: "Знакът Тау играе важна роля в Свободното масонство.
Той всъщност не е нищо друго освен един кръст като горното рамо е махнато.
Във фигуративен смисъл следователно е пропуснато минералното царство Но за да може изобщо да се получи кръста, трябва да се внесе в употреба и растителното царство, чрез което се получава кръстът, сочещ нагоре" Текстът и символът на 1 и двете са несигурни. Мари Щайнер, която веднъж направи подготвителни корекции на 1 остави символа в първоначалната му форма и го замени със следното: "За да може изобщо да се достигне до кръста, растителното царство трябва да влезе в употреба, чрез което ще се получи сочещия нагоре кръст Т. В текст 2 се дава следното: "Този Тау знак играе важна роля в Свободното масонство.
към текста >>
Но за да може изобщо да се получи
кръст
а, трябва да се внесе в употреба и растителното царство, чрез което се получава
кръст
ът, сочещ нагоре"
Те живеят в атавизъм – белег на едно прародителско състояние". /*26/ – Обясненията на символа Тау са частични и текстовете се различават по думи. Текст 1 казва следното: "Знакът Тау играе важна роля в Свободното масонство. Той всъщност не е нищо друго освен един кръст като горното рамо е махнато. Във фигуративен смисъл следователно е пропуснато минералното царство
Но за да може изобщо да се получи кръста, трябва да се внесе в употреба и растителното царство, чрез което се получава кръстът, сочещ нагоре"
Текстът и символът на 1 и двете са несигурни. Мари Щайнер, която веднъж направи подготвителни корекции на 1 остави символа в първоначалната му форма и го замени със следното: "За да може изобщо да се достигне до кръста, растителното царство трябва да влезе в употреба, чрез което ще се получи сочещия нагоре кръст Т. В текст 2 се дава следното: "Този Тау знак играе важна роля в Свободното масонство. Той не е нищо друго освен кръста. Само едно рамо липсва.
към текста >>
Мари Щайнер, която веднъж направи подготвителни корекции на 1 остави символа в първоначалната му форма и го замени със следното: "За да може изобщо да се достигне до
кръст
а, растителното царство трябва да влезе в употреба, чрез което ще се получи сочещия нагоре
кръст
Т.
Текст 1 казва следното: "Знакът Тау играе важна роля в Свободното масонство. Той всъщност не е нищо друго освен един кръст като горното рамо е махнато. Във фигуративен смисъл следователно е пропуснато минералното царство Но за да може изобщо да се получи кръста, трябва да се внесе в употреба и растителното царство, чрез което се получава кръстът, сочещ нагоре" Текстът и символът на 1 и двете са несигурни.
Мари Щайнер, която веднъж направи подготвителни корекции на 1 остави символа в първоначалната му форма и го замени със следното: "За да може изобщо да се достигне до кръста, растителното царство трябва да влезе в употреба, чрез което ще се получи сочещия нагоре кръст Т.
В текст 2 се дава следното: "Този Тау знак играе важна роля в Свободното масонство. Той не е нищо друго освен кръста. Само едно рамо липсва. Изоставено е минералното царство, за да се достигне до кръста. Ако позволите да влезе растителното царство, получавате нагоре сочещия Кръст".
към текста >>
Той не е нищо друго освен
кръст
а.
Във фигуративен смисъл следователно е пропуснато минералното царство Но за да може изобщо да се получи кръста, трябва да се внесе в употреба и растителното царство, чрез което се получава кръстът, сочещ нагоре" Текстът и символът на 1 и двете са несигурни. Мари Щайнер, която веднъж направи подготвителни корекции на 1 остави символа в първоначалната му форма и го замени със следното: "За да може изобщо да се достигне до кръста, растителното царство трябва да влезе в употреба, чрез което ще се получи сочещия нагоре кръст Т. В текст 2 се дава следното: "Този Тау знак играе важна роля в Свободното масонство.
Той не е нищо друго освен кръста.
Само едно рамо липсва. Изоставено е минералното царство, за да се достигне до кръста. Ако позволите да влезе растителното царство, получавате нагоре сочещия Кръст". В стенографските бележки тук има пропуснато след думите: "за да се дойде до кръста". Вместо символа е вмъкнато след "на горе сочещия Кръст", което е било пропуснато в чистото копие.
към текста >>
Изоставено е минералното царство, за да се достигне до
кръст
а.
Текстът и символът на 1 и двете са несигурни. Мари Щайнер, която веднъж направи подготвителни корекции на 1 остави символа в първоначалната му форма и го замени със следното: "За да може изобщо да се достигне до кръста, растителното царство трябва да влезе в употреба, чрез което ще се получи сочещия нагоре кръст Т. В текст 2 се дава следното: "Този Тау знак играе важна роля в Свободното масонство. Той не е нищо друго освен кръста. Само едно рамо липсва.
Изоставено е минералното царство, за да се достигне до кръста.
Ако позволите да влезе растителното царство, получавате нагоре сочещия Кръст". В стенографските бележки тук има пропуснато след думите: "за да се дойде до кръста". Вместо символа е вмъкнато след "на горе сочещия Кръст", което е било пропуснато в чистото копие. Текст 4 има само: "Тау играе важна роля Тау не е нищо освен кръста. Ако производителната сила на растението.. "Значително е, че е бил нарисуван символът Тау, а не обратната форма, в един текст, който иначе дава най-голямото число диаграми.
към текста >>
Ако позволите да влезе растителното царство, получавате нагоре сочещия
Кръст
".
Мари Щайнер, която веднъж направи подготвителни корекции на 1 остави символа в първоначалната му форма и го замени със следното: "За да може изобщо да се достигне до кръста, растителното царство трябва да влезе в употреба, чрез което ще се получи сочещия нагоре кръст Т. В текст 2 се дава следното: "Този Тау знак играе важна роля в Свободното масонство. Той не е нищо друго освен кръста. Само едно рамо липсва. Изоставено е минералното царство, за да се достигне до кръста.
Ако позволите да влезе растителното царство, получавате нагоре сочещия Кръст".
В стенографските бележки тук има пропуснато след думите: "за да се дойде до кръста". Вместо символа е вмъкнато след "на горе сочещия Кръст", което е било пропуснато в чистото копие. Текст 4 има само: "Тау играе важна роля Тау не е нищо освен кръста. Ако производителната сила на растението.. "Значително е, че е бил нарисуван символът Тау, а не обратната форма, в един текст, който иначе дава най-голямото число диаграми. Текст 6 има следното: "Тау е кръстът, от който е премахнато горното рамо.
към текста >>
В стенографските бележки тук има пропуснато след думите: "за да се дойде до
кръст
а".
В текст 2 се дава следното: "Този Тау знак играе важна роля в Свободното масонство. Той не е нищо друго освен кръста. Само едно рамо липсва. Изоставено е минералното царство, за да се достигне до кръста. Ако позволите да влезе растителното царство, получавате нагоре сочещия Кръст".
В стенографските бележки тук има пропуснато след думите: "за да се дойде до кръста".
Вместо символа е вмъкнато след "на горе сочещия Кръст", което е било пропуснато в чистото копие. Текст 4 има само: "Тау играе важна роля Тау не е нищо освен кръста. Ако производителната сила на растението.. "Значително е, че е бил нарисуван символът Тау, а не обратната форма, в един текст, който иначе дава най-голямото число диаграми. Текст 6 има следното: "Тау е кръстът, от който е премахнато горното рамо. Изоставено е минералното царство, човекът вече го контролира.
към текста >>
Вместо символа е вмъкнато след "на горе сочещия
Кръст
", което е било пропуснато в чистото копие.
Той не е нищо друго освен кръста. Само едно рамо липсва. Изоставено е минералното царство, за да се достигне до кръста. Ако позволите да влезе растителното царство, получавате нагоре сочещия Кръст". В стенографските бележки тук има пропуснато след думите: "за да се дойде до кръста".
Вместо символа е вмъкнато след "на горе сочещия Кръст", което е било пропуснато в чистото копие.
Текст 4 има само: "Тау играе важна роля Тау не е нищо освен кръста. Ако производителната сила на растението.. "Значително е, че е бил нарисуван символът Тау, а не обратната форма, в един текст, който иначе дава най-голямото число диаграми. Текст 6 има следното: "Тау е кръстът, от който е премахнато горното рамо. Изоставено е минералното царство, човекът вече го контролира. Тъй като ако човек остави да навлезе и растителното царство, тогава се достига до онова, което се развива от Земята, от душата като сила над Земята е символ на бъдещето Свободно масонство.
към текста >>
Текст 4 има само: "Тау играе важна роля Тау не е нищо освен
кръст
а.
Само едно рамо липсва. Изоставено е минералното царство, за да се достигне до кръста. Ако позволите да влезе растителното царство, получавате нагоре сочещия Кръст". В стенографските бележки тук има пропуснато след думите: "за да се дойде до кръста". Вместо символа е вмъкнато след "на горе сочещия Кръст", което е било пропуснато в чистото копие.
Текст 4 има само: "Тау играе важна роля Тау не е нищо освен кръста.
Ако производителната сила на растението.. "Значително е, че е бил нарисуван символът Тау, а не обратната форма, в един текст, който иначе дава най-голямото число диаграми. Текст 6 има следното: "Тау е кръстът, от който е премахнато горното рамо. Изоставено е минералното царство, човекът вече го контролира. Тъй като ако човек остави да навлезе и растителното царство, тогава се достига до онова, което се развива от Земята, от душата като сила над Земята е символ на бъдещето Свободно масонство. Другите текстови не съдържат нищо за това.
към текста >>
Текст 6 има следното: "Тау е
кръст
ът, от който е премахнато горното рамо.
Ако позволите да влезе растителното царство, получавате нагоре сочещия Кръст". В стенографските бележки тук има пропуснато след думите: "за да се дойде до кръста". Вместо символа е вмъкнато след "на горе сочещия Кръст", което е било пропуснато в чистото копие. Текст 4 има само: "Тау играе важна роля Тау не е нищо освен кръста. Ако производителната сила на растението.. "Значително е, че е бил нарисуван символът Тау, а не обратната форма, в един текст, който иначе дава най-голямото число диаграми.
Текст 6 има следното: "Тау е кръстът, от който е премахнато горното рамо.
Изоставено е минералното царство, човекът вече го контролира. Тъй като ако човек остави да навлезе и растителното царство, тогава се достига до онова, което се развива от Земята, от душата като сила над Земята е символ на бъдещето Свободно масонство. Другите текстови не съдържат нищо за това. /*27/ – Двойна лекция на 23. октомври 1905 г.
към текста >>
51.
VІІІ Християнската Мистерия.
GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан
4. Носенето на
кръст
а.
Християнското посвещение винаги се е състояло от седем степени, четири от които съответстват на Христовите Страдания. Степените са: 1. Измиването на нозете. 2. Бичуването. 3. Тръненият венец.
4. Носенето на кръста.
5. Мистичната смърт. 6. Полагането в гроба. 7. Възкресението. Измиването на нозете е подготвително упражнение с морален характер, свързан със сцената, където Христос измива краката на учениците преди празника Пасха (Йоан 13): “Истина, истина ви казвам, няма слуга по-горен от господаря си; нито пратеник по-горе от онзи, който го е пратил.” Теологията дава чисто морална интерпретация на този акт и гледа на него просто като на пример за дълбока смиреност и себеотдаване на Учителя към Неговите ученици и Неговото дело. Розенкройцерите също поддържаха този възглед, но в един по-дълбок смисъл, свързвайки тази история с еволюцията на всички същества в Природата.
към текста >>
Носенето на
Кръст
а се отнася, символично, към една добродетел на душата.
Това е форма, която понякога е противна и ужасна, тъй като е рожба на неговите добри и лоши желания и на неговата карма – това е тяхната персонификация в астралния свят, Злият лодкар от египетската “Книга на Мъртвите”. Тази форма трябва да бъде победена от човека преди той да може да намери своето висше Себе. Пазачът на Прага, който е бил явление на астралното виждане от незапомнени времена, е произходът на всички митове, засягащи борбите на героите с чудовища, на Персей и Херкулес с хидрата, на св. Георги и Зигфрид с дракона. Преждевременното появяване на астралния свят и внезапната поява на Двойника или Пазача на Прага може да отведе човек, който не е напълно подготвен или който не е взел всички предпазни мерки необходими за ученика, до лудост и умопомрачение.
Носенето на Кръста се отнася, символично, към една добродетел на душата.
Тази добродетел, която се състои в чувство на това да имаш “света в своето съзнание”, като Атлас, носещ света на раменете си, може да бъде наречено чувство на идентификация с цялата Земя, или по думите на източния окултизъм, спиране на чувството за отделеност. Всеобщо, и преди всичко в съвременността, хората отъждествяват себе си с тялото. (В своите “Етики” Спиноза казва, че основната и фундаментална идея на човека е идеята за тялото в действие.) Ученикът трябва да развие идеята, че в сумата от всички неща неговото тяло само по себе си не е по-важно от което и да е друго тяло, било то тялото на животно, маса или парче мрамор. Себето не е ограничено от кожата; то е обединено с великия организъм на Вселената, както ръката е обединена с останалото тяло. Сама ръката би била като прах и пепел.
към текста >>
То трябва да бъде носено като някакъв външен обект, дори както Христос носеше Своя
Кръст
.
и тъй век подир век от рой жизнени нишки върху стана на Времето, вечно бръмчащ аз на Бога тъка пъстроцветния плащ.” Да идентифицираш себе си с всички същества не означава, че тялото трябва да се презира.
То трябва да бъде носено като някакъв външен обект, дори както Христос носеше Своя Кръст.
Духът трябва владее тялото така, както ръката владее чука. На тази този етап ученикът е съзнателен за окултните сили, спящи в тялото му. В хода на неговите медитации на кожата му може да се появи дори и стигмата. Това е знакът, че той е узрял за петата степен, където, във внезапно озарение, му се разкрива Мистичната Смърт. Мистичната Смърт.
към текста >>
52.
Х. Астралният свят (продължение).
GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан
Според обяснението, дадено от Гьоте на определени ученици, всеки от дванадесетте Братя на Розовия
кръст
представя едно религиозно изповедание.
Тези шест добродетели са: Контрол на мисълта, сила за начинание, балансиране на способностите, оптимизъм, позволяващ на човека винаги да вижда положителната страна на нещата, свобода от предразсъдък, и накрая, хармония на душевния живот. Когато са били придобити тези шест добродетели, дванадесетте листа започват да се движат. Те изразяват свещения характер на числото дванадесет, което имаме в дванадесетте Апостоли, дванадесетте рицари на крал Артур, и също във всяко творение, във всяко действие. Всичко в света се развива според дванадесет различни аспекта. Ние имаме друг пример в Гьотевата поема “Die Geheimnisse”, която изразява идеала на розенкройцерите.
Според обяснението, дадено от Гьоте на определени ученици, всеки от дванадесетте Братя на Розовия кръст представя едно религиозно изповедание.
Ние отново откриваме тези добродетели, изразени в знаци и символи, понеже символите не са случайни открития – те са реалности. Символът на Кръста, например, също като този на Свастиката, представя четирилистната чакра в човека. Дванадесет-листният цвят е изразен в символа на Розовия Кръст и дванадесетте Братя. Тринадесетият сред тях, невидимият, който ги обединява всички, представлява истината, която обединява всички религии. Тази истина лежи в основата на ритуалите и церемониите на различните религии.
към текста >>
Символът на
Кръст
а, например, също като този на Свастиката, представя четирилистната чакра в човека.
Те изразяват свещения характер на числото дванадесет, което имаме в дванадесетте Апостоли, дванадесетте рицари на крал Артур, и също във всяко творение, във всяко действие. Всичко в света се развива според дванадесет различни аспекта. Ние имаме друг пример в Гьотевата поема “Die Geheimnisse”, която изразява идеала на розенкройцерите. Според обяснението, дадено от Гьоте на определени ученици, всеки от дванадесетте Братя на Розовия кръст представя едно религиозно изповедание. Ние отново откриваме тези добродетели, изразени в знаци и символи, понеже символите не са случайни открития – те са реалности.
Символът на Кръста, например, също като този на Свастиката, представя четирилистната чакра в човека.
Дванадесет-листният цвят е изразен в символа на Розовия Кръст и дванадесетте Братя. Тринадесетият сред тях, невидимият, който ги обединява всички, представлява истината, която обединява всички религии. Тази истина лежи в основата на ритуалите и церемониите на различните религии. Чрез обредите и култовете, основани от ясновидци, говори Божествена мъдрост. Чрез тях астралният свят се изразява във физическия свят.
към текста >>
Дванадесет-листният цвят е изразен в символа на Розовия
Кръст
и дванадесетте Братя.
Всичко в света се развива според дванадесет различни аспекта. Ние имаме друг пример в Гьотевата поема “Die Geheimnisse”, която изразява идеала на розенкройцерите. Според обяснението, дадено от Гьоте на определени ученици, всеки от дванадесетте Братя на Розовия кръст представя едно религиозно изповедание. Ние отново откриваме тези добродетели, изразени в знаци и символи, понеже символите не са случайни открития – те са реалности. Символът на Кръста, например, също като този на Свастиката, представя четирилистната чакра в човека.
Дванадесет-листният цвят е изразен в символа на Розовия Кръст и дванадесетте Братя.
Тринадесетият сред тях, невидимият, който ги обединява всички, представлява истината, която обединява всички религии. Тази истина лежи в основата на ритуалите и церемониите на различните религии. Чрез обредите и култовете, основани от ясновидци, говори Божествена мъдрост. Чрез тях астралният свят се изразява във физическия свят. Като един вид отражение, обредът представлява случващото се във висшите светове.
към текста >>
53.
ХІ. Деваканичният свят (Небесата).
GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан
Платон говори за символа на
Кръст
а казвайки, че Душата на Света е разпъната върху тялото на света сякаш върху
Кръст
.
Неговото влияние върху оформянето на Природата се измерва със степента, до която се е развило неговото съзнание. Посветеният може да работи в сферата, където възникват зародишите на нови растения, защото Деваканът е мястото, където растителността получава своите форми. В Камалока човек работи върху изграждането на животинското царство. Камалока принадлежи на Лунната сфера; Деваканът на Слънчевата сфера. Така човекът е обвързан с всички царства на Природата.
Платон говори за символа на Кръста казвайки, че Душата на Света е разпъната върху тялото на света сякаш върху Кръст.
Какво е значението на този символ? Това е образ на душата, преминаваща през царствата на Природата. За разлика от човешкото същество, растението има своите корени надолу и своите органи за възпроизвеждане горе, обърнати към Слънцето. Животното е на междинната степен, неговият организъм лежи, принципно казано, в хоризонтална посока. Човекът и растението стоят вертикално изправени и с животното формират Кръст Кръста на света.
към текста >>
Човекът и растението стоят вертикално изправени и с животното формират
Кръст
Кръст
а на света.
Платон говори за символа на Кръста казвайки, че Душата на Света е разпъната върху тялото на света сякаш върху Кръст. Какво е значението на този символ? Това е образ на душата, преминаваща през царствата на Природата. За разлика от човешкото същество, растението има своите корени надолу и своите органи за възпроизвеждане горе, обърнати към Слънцето. Животното е на междинната степен, неговият организъм лежи, принципно казано, в хоризонтална посока.
Човекът и растението стоят вертикално изправени и с животното формират Кръст Кръста на света.
В бъдещите епохи ще има съзнателно участие от страна на човека във висшите светове след смъртта в работата за изграждане на по-низшите природни царства. Съзнанието на човека ще управлява обстоятелствата, посредством които възниква нова цивилизация, съвместно с появата на нова флора. Божествената мисия на Духа е да изкове бъдещето. Ще дойде време, когато няма да става въпрос за “чудо” или шанс. Флората и фауната ще бъдат съзнателен израз на преобразената човешка душа.
към текста >>
54.
ХІІ. Деваканичният свят (продължение).
GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан
Сред тези символи са:
кръст
ът, знакът на живота; пентаграмата или пет-лъчевата звезда, знакът на звука или словото; хексаграмата или шест-лъчевата звезда (два преплетени триъгълника), знакът на макрокосмоса отразен в микрокосмоса, и т.н.
Става все повече и повече възможно да се разгадае смисъла на сънищата и те да бъдат свързани с действителността. Ние може да сънуваме, например, че домът на наш приятел гори, и после чуваме, че той е болен. Първите смътни взирания в Девакана дават впечатлението за небе, набраздено от облаци, които постепенно се превръщат в живи форми. На втората степен на ясновидство сънищата стават точни и ясни. Геометричните и символични фигури, използвани като свещени знаци на големите религии са, общо казано, езикът на творческото Слово, живите йероглифи на космическата реч.
Сред тези символи са: кръстът, знакът на живота; пентаграмата или пет-лъчевата звезда, знакът на звука или словото; хексаграмата или шест-лъчевата звезда (два преплетени триъгълника), знакът на макрокосмоса отразен в микрокосмоса, и т.н.
На втората степен на ясновидство тези знаци които днес очертаваме с абстрактни линии се явяват изпълнени с цвят, живот и сияние на фона на светлина. Те все още не са одеждите на живи същества, но посочват, така да се каже, правилата и законите на сътворението. Тези знаци бяха основата на животинските форми, избрани от най-ранните Посветени да изразяват пътуването на Слънцето през зодиакалните съзвездия. Посветените преведоха своите видения в такива знаци и символи. Най-древните букви използвани в санскритските, египетските, гръцките и руническите писмена всяка буква от които има идеографско значение бяха изрази на небесните кодове.
към текста >>
55.
Съдържание
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Кръст
ът с розите – символ за победа на вечното над преходното.
Знаци и символи на Коледния празник Берлин, 17 декември 1906 г. Изживяването на Бъдни вечер в древните мистерии. Христос като носител на духовното прераждане. Легендата за коледното дърво.
Кръстът с розите – символ за победа на вечното над преходното.
Седемте коледни символа. Молитвата Отче наш, езотерично разглеждане Първа лекция, Берлин, 28 януари 1907 г. Молитва и медитация. Пътища към единение на душата с духовно-божественото.
към текста >>
Световноисторическото значение на изтеклата на
кръст
а кръв
Функцията на далака. Белият имел, остатък от лунното развитие. Езотерични основания за древните планетни имена и означението на дните на седмицата. Седморното деление на човешката биография. Митът за великана Имир.
Световноисторическото значение на изтеклата на кръста кръв
Берлин, 25 март 1907 г. Трите аспекта на Бога в езотеричното християнство. Школата в Атина. Кръвният принцип в предхристиянското посвещение и неговата замяна чрез Христос. Индивидуализирането на човечеството като предпоставка за братския съюз на бъдещето.
към текста >>
56.
Вътрешността на Земята и вулканичните изригвания
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Те са умиване на краката, бичуване, коронясване с трънен венец, разпъване на
кръст
а, мистична смърт, полагане в гроба и възкресение.
Природното изследване може да се занимае само с най-външната обвивка на земното тяло. На ясновидското изследване обаче не са поставени определени граници, когато изследва земното тяло. На него действително му е възможно да проникне до ядрото на земната планета. За ясновидското изследване също и Земята се състои от пластове и се установява, че тези пластове могат постепенно да се възприемат. Слушалите лекциите за Евангелието на Йоан11 ще си спомнят, че има седем степени на християнското посвещение.
Те са умиване на краката, бичуване, коронясване с трънен венец, разпъване на кръста, мистична смърт, полагане в гроба и възкресение.
Наистина при изследването на Земята за всяка от тези степени на посвещението се разкрива нещо особено забележително, именно за всяка от тези степени на посвещението става прозрачен по един, лежащ няколко градуса по-надълбоко пласт на нашата Земя. Така че онзи, който достига първата степен на посвещението, може да прозре първия пласт на Земята. Който достигне втората степен, прозира втория пласт, изглеждащ съвсем различно. Който изживява коронясването с трънения венец, вижда третия пласт. Следва степента на разпъването на кръста, която прави видим четвъртия пласт.
към текста >>
Следва степента на разпъването на
кръст
а, която прави видим четвъртия пласт.
Те са умиване на краката, бичуване, коронясване с трънен венец, разпъване на кръста, мистична смърт, полагане в гроба и възкресение. Наистина при изследването на Земята за всяка от тези степени на посвещението се разкрива нещо особено забележително, именно за всяка от тези степени на посвещението става прозрачен по един, лежащ няколко градуса по-надълбоко пласт на нашата Земя. Така че онзи, който достига първата степен на посвещението, може да прозре първия пласт на Земята. Който достигне втората степен, прозира втория пласт, изглеждащ съвсем различно. Който изживява коронясването с трънения венец, вижда третия пласт.
Следва степента на разпъването на кръста, която прави видим четвъртия пласт.
Петата степен, мистичната смърт, отключва следващия пласт. Следва шестата степен, степента на полагането в гроба. Седмата степен съответства на Възкресението, така че имате седем последователни пласта. Отвъд тези седем пласта, съответстващи на степените, на които се издига човекът, когато тези седем степени на посвещението са постигнати, има още два пласта на земната планета, осми и девети, така че вътрешността на Земята е изградена от девет, лежащи един над друг пласта. Тези пластове съм ги начертал еднакво широки (виж рис.).
към текста >>
57.
Техника на кармата
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Има например шикалкотворки74 (Cynipidae), чието предно и задно тяло е свързано само със съвсем тънко
кръст
че.
Когато намиращият се в етерното тяло човек е изживял някакво събитие, отдалечено на петдесет мили, става така, че той се разширява до мястото на събитието. Ако например е било в Америка, той се чувства пораснал чак до Америка. В етерното тяло човекът чувства, че става все по-голям. В астралното тяло се чувства като разкъсан на отделни части. Той в никакъв случай не изживява астралното тяло като пространствено единство.
Има например шикалкотворки74 (Cynipidae), чието предно и задно тяло е свързано само със съвсем тънко кръстче.
Това е пример как също и във физическия свят две принадлежащи една към друга части са свързани само със съвсем тясна ивица. В астралния свят се случва, че между две части дори изобщо няма връзка и въпреки това едната част принадлежи към другата и тази принадлежност се чувства изцяло. В астралното тяло човекът може да се намира едновременно на най-различни места. Ако някой човек, намиращ се в камалока, някога, в земния си живот, е причинил физическа или душевна болка на друг човек и при ретроспективното си изживяване достигне до този момент, тогава той се чувства вътре в другия и изживява неговата болка в своето собствено астрално тяло. Всички изживявания и дела от изминалия земен живот се срещат повторно в този огледален живот.
към текста >>
58.
Знаци и символи на Коледния празник
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
От същото дърво е издялан
кръст
ът на Христос Исус, дървото на
кръст
а ни показва умиращото, завършващият със смъртта живот, съдържащ в себе си силата да произведе нов живот.
В пламъка на горящия храст стоял надписът: «Ehjeh asher ehjeh», което означава: Аз съм, който беше, който е, който ще бъде. Това показва преминаващата през всички инкарнации сила на винаги обновяващия се, развиващия се човек, който слиза от светлината в мрака и отново се изкачва от мрака към светлината. Скиптърът на Мойсей, с който той извършва чудесата си, е отрязан от дървото на този храст. Портата на Соломоновия храм е направена също от него. Къс от него е донесен и потопен в езерото Бетезда, което получава от него силата, за която ни се разказва.
От същото дърво е издялан кръстът на Христос Исус, дървото на кръста ни показва умиращото, завършващият със смъртта живот, съдържащ в себе си силата да произведе нов живот.
Пред нас застава великият миров символ – животът, който преодолява смъртта. Дървото на кръста е израснало от трите семена на райското дърво. Този символ се проявява също и в розенкройцерския кръст – умирането на нисшето и произлизащото от него възкресение на висшето, изразено чрез червените рози, което Гьоте изказва с думите: И докато не изживееш това умри и бъди,
към текста >>
Дървото на
кръст
а е израснало от трите семена на райското дърво.
Скиптърът на Мойсей, с който той извършва чудесата си, е отрязан от дървото на този храст. Портата на Соломоновия храм е направена също от него. Къс от него е донесен и потопен в езерото Бетезда, което получава от него силата, за която ни се разказва. От същото дърво е издялан кръстът на Христос Исус, дървото на кръста ни показва умиращото, завършващият със смъртта живот, съдържащ в себе си силата да произведе нов живот. Пред нас застава великият миров символ – животът, който преодолява смъртта.
Дървото на кръста е израснало от трите семена на райското дърво.
Този символ се проявява също и в розенкройцерския кръст – умирането на нисшето и произлизащото от него възкресение на висшето, изразено чрез червените рози, което Гьоте изказва с думите: И докато не изживееш това умри и бъди, си само мрачен гост на тъмната Земя.83
към текста >>
Този символ се проявява също и в розенкройцерския
кръст
– умирането на нисшето и произлизащото от него възкресение на висшето, изразено чрез червените рози, което Гьоте изказва с думите:
Портата на Соломоновия храм е направена също от него. Къс от него е донесен и потопен в езерото Бетезда, което получава от него силата, за която ни се разказва. От същото дърво е издялан кръстът на Христос Исус, дървото на кръста ни показва умиращото, завършващият със смъртта живот, съдържащ в себе си силата да произведе нов живот. Пред нас застава великият миров символ – животът, който преодолява смъртта. Дървото на кръста е израснало от трите семена на райското дърво.
Този символ се проявява също и в розенкройцерския кръст – умирането на нисшето и произлизащото от него възкресение на висшето, изразено чрез червените рози, което Гьоте изказва с думите:
И докато не изживееш това умри и бъди, си само мрачен гост на тъмната Земя.83 Чудесна взаимовръзка между райското дърво и дървото на кръста!
към текста >>
Чудесна взаимовръзка между райското дърво и дървото на
кръст
а!
Този символ се проявява също и в розенкройцерския кръст – умирането на нисшето и произлизащото от него възкресение на висшето, изразено чрез червените рози, което Гьоте изказва с думите: И докато не изживееш това умри и бъди, си само мрачен гост на тъмната Земя.83
Чудесна взаимовръзка между райското дърво и дървото на кръста!
Макар че кръстът е символ за Великден, от него извличаме задълбочаване също и на коледното настроение. В него чувстваме какво протича към нас от Христовата идея в тази рождена нощ на Христос Исус като нов, извиращ живот. Тази идея я виждаме показана чрез живите рози, украсяващи това дърво. Те ни казват: Дървото на Свещената нощ още не е станало дървото на кръста, но силата да се превърне в това дърво започва да се надига в него. Израстващите рози са символ на победата на вечното над временното.
към текста >>
Макар че
кръст
ът е символ за Великден, от него извличаме задълбочаване също и на коледното настроение.
И докато не изживееш това умри и бъди, си само мрачен гост на тъмната Земя.83 Чудесна взаимовръзка между райското дърво и дървото на кръста!
Макар че кръстът е символ за Великден, от него извличаме задълбочаване също и на коледното настроение.
В него чувстваме какво протича към нас от Христовата идея в тази рождена нощ на Христос Исус като нов, извиращ живот. Тази идея я виждаме показана чрез живите рози, украсяващи това дърво. Те ни казват: Дървото на Свещената нощ още не е станало дървото на кръста, но силата да се превърне в това дърво започва да се надига в него. Израстващите рози са символ на победата на вечното над временното. В питагорейския квадрат откриваме символа, показващ четиричленното устройство на човека: физическото, етерното, астралното тяло и аза.
към текста >>
Те ни казват: Дървото на Свещената нощ още не е станало дървото на
кръст
а, но силата да се превърне в това дърво започва да се надига в него.
на тъмната Земя.83 Чудесна взаимовръзка между райското дърво и дървото на кръста! Макар че кръстът е символ за Великден, от него извличаме задълбочаване също и на коледното настроение. В него чувстваме какво протича към нас от Христовата идея в тази рождена нощ на Христос Исус като нов, извиращ живот. Тази идея я виждаме показана чрез живите рози, украсяващи това дърво.
Те ни казват: Дървото на Свещената нощ още не е станало дървото на кръста, но силата да се превърне в това дърво започва да се надига в него.
Израстващите рози са символ на победата на вечното над временното. В питагорейския квадрат откриваме символа, показващ четиричленното устройство на човека: физическото, етерното, астралното тяло и аза. Висшата троичност на човека се представя чрез триъгълника като символ за духа-себе, духа-живот и човека-дух. Каквото стои отгоре, е символ за тарок. Посветените в египетските мистерии са можели да разчитат знаците.
към текста >>
59.
Световноисторическото значение на изтеклата на кръста кръв
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
НА ИЗТЕКЛАТА НА
КРЪСТ
А КРЪВ
СВЕТОВНОИСТОРИЧЕСКОТО ЗНАЧЕНИЕ
НА ИЗТЕКЛАТА НА КРЪСТА КРЪВ
Берлин, 25 март 1907 г. След осем дни, следователно в понеделник след Великден бих желал да говоря за Мистерията на Голгота, а днес ще се подготвим малко за това разглеждане. Нашето днешно обсъждане ще се отнася главно до думите на Новия завет, които за много хора са неразбираеми или трудно разбираеми. Лесно се вижда, че с тези думи не се свързва дълбокият смисъл, който наистина трябва да се свърже с тях, ако човек изхожда от езотеричното християнство. Същевременно тези думи ще ни въведат още по-дълбоко в духа и смисъла на християнството.
към текста >>
Нека да разгледаме издигнатия
кръст
, преди всичко кръвта, изтичаща от раните на Спасителя.
И когато Земята е готова да стане ново астрално кълбо, ще е узрял плодът, всички съюзи ще са разкъсани и един велик съюз ще обхване цялото човечество. Задачата, импулсът и силата да основе такъв братски съюз, си е поставил Христос Исус. Оттам мисията на Христос Исус и идеалът на християнството се изразява с думите: «Който не напусне баща, майка, братя и сестри, не може да бъде мой апостол.» Оттам произлиза и отговорът: «Това не е майка ми; майка ми и братята ми са тези, които следват волята на Отца.» Това е новият дух, който следва да дойде в човечеството на мястото на принципа на кръвта. Моля ви, каквото кажа сега, да не се взима за картина, за символ, а за реалност. Днешното материалистическо човечество трудно приема такива неща като реалност, но те са такива.
Нека да разгледаме издигнатия кръст, преди всичко кръвта, изтичаща от раните на Спасителя.
Бъдете наясно какво означава световно-исторически кръвта, изтичаща от раните! Защо тя изтича? Защо изобщо се говори за изтичащата кръв на Христос Исус? Кое е основало всички тясно свързани общности? Кое е свързвало малките племена?
към текста >>
60.
Пречистването на кръвта от самолюбието чрез Мистерията на Голгота
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Каквото е било излишен егоизъм в човешката кръв, изтича мистично-реално от раните на Христос Исус на
кръст
а, то е било пожертвано.
Само когато тези две течения напълно се изживеят, ще бъде постигнато едно състояние на Земята, в което всеки ще бъде самостоятелен и същевременно ще е свързан с всички, понеже всеки ще бъде проникнат от така наречения Христов дух. Трябва да сме наясно, че всичко това е свързано с кръвта и че в човешката кръв първоначално се проявява това, което довежда до чувството и усещането, което действа в кръвното родство и предизвиква кръвната (инстинктивната) любов, като чувствата постепенно стават все по-егоистични. Самолюбието се изявява все повече чрез кръвта. Тайната на човешкото развитие е, че кръвта проявява все по-голям егоизъм. Станалата егоистична кръв трябва да бъде преодоляна.
Каквото е било излишен егоизъм в човешката кръв, изтича мистично-реално от раните на Христос Исус на кръста, то е било пожертвано.
Ако тази кръв не бе изтекла, егоизмът в кръвта на човека е щял все повече да се увеличава в течение на развитието. Пречистването на кръвта от егоизма е предизвикано чрез Мистерията на Голгота. Чрез тази постъпка от любов човешката кръв е спасена от своя егоизъм. Който вижда само, че един човек виси на кръста и кърви, понеже е прободен с копие, не разбира космическото значение на станалото на Голгота. Дълбокото мистично значение на този процес лежи в това, че представя кръвта, която човечеството трябва да изгуби заради спасението си.
към текста >>
Който вижда само, че един човек виси на
кръст
а и кърви, понеже е прободен с копие, не разбира космическото значение на станалото на Голгота.
Станалата егоистична кръв трябва да бъде преодоляна. Каквото е било излишен егоизъм в човешката кръв, изтича мистично-реално от раните на Христос Исус на кръста, то е било пожертвано. Ако тази кръв не бе изтекла, егоизмът в кръвта на човека е щял все повече да се увеличава в течение на развитието. Пречистването на кръвта от егоизма е предизвикано чрез Мистерията на Голгота. Чрез тази постъпка от любов човешката кръв е спасена от своя егоизъм.
Който вижда само, че един човек виси на кръста и кърви, понеже е прободен с копие, не разбира космическото значение на станалото на Голгота.
Дълбокото мистично значение на този процес лежи в това, че представя кръвта, която човечеството трябва да изгуби заради спасението си. Никой не може да разбере християнството, ако разбира тези неща само материалистически, ако познава само материалния процес, но не и духовното, съдържащо се в него. Но духовното е регенериращото въздействие на кръвта на Спасителя, изтекла на кръста. Ще разберем по-нататъшното развитие на човечеството само ако схванем колко решаващ е този факт и как огромната промяна в духовната човешка еволюция на Земята е свързана с него. Проследи ли се развитието на Земята, се вижда, че в древните времена, преди Христовият принцип да е навлязъл в човешката душа, дълбоките мистерии на духа са се знаели и пазели в мистерийните школи и култови места.
към текста >>
Но духовното е регенериращото въздействие на кръвта на Спасителя, изтекла на
кръст
а.
Пречистването на кръвта от егоизма е предизвикано чрез Мистерията на Голгота. Чрез тази постъпка от любов човешката кръв е спасена от своя егоизъм. Който вижда само, че един човек виси на кръста и кърви, понеже е прободен с копие, не разбира космическото значение на станалото на Голгота. Дълбокото мистично значение на този процес лежи в това, че представя кръвта, която човечеството трябва да изгуби заради спасението си. Никой не може да разбере християнството, ако разбира тези неща само материалистически, ако познава само материалния процес, но не и духовното, съдържащо се в него.
Но духовното е регенериращото въздействие на кръвта на Спасителя, изтекла на кръста.
Ще разберем по-нататъшното развитие на човечеството само ако схванем колко решаващ е този факт и как огромната промяна в духовната човешка еволюция на Земята е свързана с него. Проследи ли се развитието на Земята, се вижда, че в древните времена, преди Христовият принцип да е навлязъл в човешката душа, дълбоките мистерии на духа са се знаели и пазели в мистерийните школи и култови места. Колкото повече Христос навлиза в света, толкова повече се разгръщат мистериите на Сина, а в бъдеще ще се изучават мистериите на Отец. Те вече са ни предизвестени в Апокалипсиса. Нека се върнем към мистериите на духа.
към текста >>
Но за този, който умира на
кръст
а, това важи до физическото тяло.
Така във всички древни времена преди Р. Хр. е имало посветени на духа, в които Синът, Христос се е събудил вътрешно. Христос е прониквал не до физическото тяло, но в етерното тяло. Тези посветени са станали безсмъртни като етерни човеци. Сега великият напредък на човечеството се състои в това, че каквото важи за великите посветени на духа, важи също за появата на Христос на Земята.
Но за този, който умира на кръста, това важи до физическото тяло.
Всичко в древните мистерии, което е можело да се изживее извън тялото, в този единствен случай е можело да се види на физическия миров план чрез Събитието на Голгота. То е станало видимо също за надарените само с физически очи. Да го виждат в древните времена са можели тези, които прониквали дотам. Те ставали блажени, понеже вътрешно, като избраници изживявали как животът трябва да победи смъртта. От днес нататък това повече не е необходимо.
към текста >>
Закон е, че всичко, случило се около
кръст
а, ще трябва да се случи също и на физическото поле.
С представителя на най-голямата нравственост е свързан представителят на низшата сетивност. Юда Искариотски е този, който в най-късо време всъщност предава християнството. О, ще дойде време, в което ще изглежда така, като че ли случилото се на Голгота ще се случи също и по цялата Земя! Ще изглежда така, като че ли егоизмът ще донесе смъртта на Христос, на Будхи. Това ще е времето на Антихриста.
Закон е, че всичко, случило се около кръста, ще трябва да се случи също и на физическото поле.
Каквото е станало на Голгота, има същевременно дълбоко символично значение. Предателството на Юда означава преобладаване на низшите нагони. Но всичко сетивно трябва да се одухотвори. С това се посочва бъдещото развитие на човечеството на Земята. Често съм го казвал.
към текста >>
Узнаваме великата перспектива, когато от
кръст
а прозвучават думите, прозвучават от съзнанието на бъдещето: Земята е стигнала до целта на великото братство, одухотворяването, преодоляването на това, което е могло да свали надолу човешкия дух.
Какво може да каже той тогава? На една по-висша степен той сам може да каже, каквото са казвали посветените: «Eli, Eli, lama sabachthani.» Това казва той. Прочетете сами при Йоан: «Исус казва: Сега човешкият син е прославен и Бог е прославен в него.» Тази Великденска вечеря е подготовката за това, което се извършва на физическия план. От Христовата смърт учим преодоляването на смъртта на физическия план, преодоляването на егоистичната кръв чрез изтичането ѝ от раните.
Узнаваме великата перспектива, когато от кръста прозвучават думите, прозвучават от съзнанието на бъдещето: Земята е стигнала до целта на великото братство, одухотворяването, преодоляването на това, което е могло да свали надолу човешкия дух.
Хората, които ще преживеят това на страната на Христос, когато завършат земното развитие и се изкачат до по-висше развитие, ще могат да се съберат около Христос и Христос Исус още веднъж ще може да извика, поглеждащ края на земното усъвършенстване, думите, които е извикал някога на кръста: «Eli, Eli, lama sabachthani.» «Господи мой, Господи мой, как си прославил, как си одухотворил аза в човечеството.» Това означават тези думи. Има по-късен, погрешен превод, които иска да се облегне на псалмовите думи106, но истинският превод на думите е този, който сега чухте. Това са думи, показващи Мистерията на Голгота: Господи мой, Господи мой, колко силно, колко много ме прослави и одухотвори. Тези думи ни разкриват изтръгването на духа от тялото. Мистерията на Сина ни разкрива, че някога вътрешният ясновидски поглед на мировия спасител е прозрял до края на земното усъвършенстване и е показал великата цел на човечеството с думите за преодоляването на всички разлики и основаването на великата човешка любов.
към текста >>
Хората, които ще преживеят това на страната на Христос, когато завършат земното развитие и се изкачат до по-висше развитие, ще могат да се съберат около Христос и Христос Исус още веднъж ще може да извика, поглеждащ края на земното усъвършенстване, думите, които е извикал някога на
кръст
а: «Eli, Eli, lama sabachthani.» «Господи мой, Господи мой, как си прославил, как си одухотворил аза в човечеството.» Това означават тези думи.
На една по-висша степен той сам може да каже, каквото са казвали посветените: «Eli, Eli, lama sabachthani.» Това казва той. Прочетете сами при Йоан: «Исус казва: Сега човешкият син е прославен и Бог е прославен в него.» Тази Великденска вечеря е подготовката за това, което се извършва на физическия план. От Христовата смърт учим преодоляването на смъртта на физическия план, преодоляването на егоистичната кръв чрез изтичането ѝ от раните. Узнаваме великата перспектива, когато от кръста прозвучават думите, прозвучават от съзнанието на бъдещето: Земята е стигнала до целта на великото братство, одухотворяването, преодоляването на това, което е могло да свали надолу човешкия дух.
Хората, които ще преживеят това на страната на Христос, когато завършат земното развитие и се изкачат до по-висше развитие, ще могат да се съберат около Христос и Христос Исус още веднъж ще може да извика, поглеждащ края на земното усъвършенстване, думите, които е извикал някога на кръста: «Eli, Eli, lama sabachthani.» «Господи мой, Господи мой, как си прославил, как си одухотворил аза в човечеството.» Това означават тези думи.
Има по-късен, погрешен превод, които иска да се облегне на псалмовите думи106, но истинският превод на думите е този, който сега чухте. Това са думи, показващи Мистерията на Голгота: Господи мой, Господи мой, колко силно, колко много ме прослави и одухотвори. Тези думи ни разкриват изтръгването на духа от тялото. Мистерията на Сина ни разкрива, че някога вътрешният ясновидски поглед на мировия спасител е прозрял до края на земното усъвършенстване и е показал великата цел на човечеството с думите за преодоляването на всички разлики и основаването на великата човешка любов. Тази цел няма да бъде постигната по друг начин, освен когато хората се научат все повече и повече да проникват духовно в духовния свят.
към текста >>
61.
Трите аспекта на личността
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Програмата беше в празничния цвят червено и имаше черен
кръст
с рози, обгърнат със синьо поле.
Принципът на розенкройцерството е да се внесе духът в света, да се дойде до плодоносна работа за душата. Ще се удаде също и изкуството да се издигне до мистерийно изкуство, за което така много копнееше Рихард Вагнер. Имаме такъв опит в мистерийните драми на Едуард Шуре120. Тук Шуре се опитва да възобнови мистерийните игри. Каквото е замислил, е намерението да внесе теософията в строежа на света.
Програмата беше в празничния цвят червено и имаше черен кръст с рози, обгърнат със синьо поле.
Розенкройцерството провежда даденото от християнството в бъдещето. Началните букви на програмата предават основните му мисли121. Днес искам да говоря по някои въпроси, които могат да се поставят в тази връзка. Най-напред: Какво би станало, ако теософията премине в розенкройцерското течение и се изживява в тези представи? За това нека да си създадем някои представи по отношение на теософската етика.
към текста >>
62.
Съдържание
GA_98 Природни и духовни същества
Растението, животното и човекът, изобразени в символа на
кръст
а.
Омекване и втвърдяване. Рахит, туберколоза, калциране на артериите. Същност на теософското (антропософското) движение. Методи на ясновиждането. Несетивно мислене. Имагинация.
Растението, животното и човекът, изобразени в символа на кръста.
Сърцето и ларинксът като бъдещи органи. Сексуалните органи като дегенериращи органи. Свещеното любовно копие. Свещеният Граал. Лъжата и нейното въздействие.
към текста >>
63.
За така наречените опасности на окултното развитие
GA_98 Природни и духовни същества
Растението, животното и нагоре човекът образуват
кръст
а, който преминава през цялата природа.» На ученика освен това се е казвало: «Виж при растението как то обръща цвета си нагоре и как е целувано от Слънцето, от лъча на светлината, наречен свещеното любовно копие.
Представи си всичко съвсем ясно. Ако растението не насочва оплождащите си органи нагоре, а към центъра на Земята, те биха се проникнали с копнежи и страсти. Така в човека имаме обърнатото растение, което същевременно е пронизано от копнежи и страсти. Чрез това човешкото тяло е плът, а растителното тяло, непорочното, е още неразвило се до плът тяло. А сега погледни животното: То стои между растението и човека.
Растението, животното и нагоре човекът образуват кръста, който преминава през цялата природа.» На ученика освен това се е казвало: «Виж при растението как то обръща цвета си нагоре и как е целувано от Слънцето, от лъча на светлината, наречен свещеното любовно копие.
Човекът е трябвало да смени растителното тяло с пронизаната от страсти плът, но пред очите му стои един висш идеал.» Тук трябва да разгледаме човешкото сърце и ларинкса. В човека се намират два вида органи – такива, които са на път да станат несъвършени и постепенно да отпаднат, и такива, които едва започват да се изграждат. Всички нисши органи, както и сексуалните органи ще отпаднат. Сърцето и ларинксът обаче са органи, които ще достигнат своето съвършенство едва в бъдеще, те ще се развият едва в бъдеще.
към текста >>
64.
Розенкройцерството
GA_98 Природни и духовни същества
Растение, животно и човек, това е истинското дълбокомислено значение на
кръст
а.
Растението спи, а човекът е постигнал своето ясно дневно съзнание чрез това, че е роден в плът, проникната от силни пориви, страсти и инстинкти. Заради това той е трябвало да направи пълното завъртане. Животното стои по средата. То също има страсти и пориви, но не е достигнало до ясното дневно съзнание. Учителят казва на ученика: «Когато почувстваш това, разбираш изказването на Платон,16 че мировата душа е разпъната на мировото тяло.
Растение, животно и човек, това е истинското дълбокомислено значение на кръста.
Каквото като всеобща душевност, като мирова душа преминава през природните царства, се представя чрез символа на кръста. Това се учи в тайните школи като най-дълбокото значение на кръста.» След това учителят казва на ученика: «Погледни как растението невинно разтваря цветната си чашка към слънчевия лъч – свещеното любовно копие. В невинната целувка на слънчевия лъч, свещеното любовно копие, към което се разтваря цветната чашка на растението, се посочва идеалът на бъдещето, когато човекът отново ще преобрази своите органи до невинността на растението. Сега човекът се е развил нагоре до степента, където е проникнат от страсти.
към текста >>
Каквото като всеобща душевност, като мирова душа преминава през природните царства, се представя чрез символа на
кръст
а.
Заради това той е трябвало да направи пълното завъртане. Животното стои по средата. То също има страсти и пориви, но не е достигнало до ясното дневно съзнание. Учителят казва на ученика: «Когато почувстваш това, разбираш изказването на Платон,16 че мировата душа е разпъната на мировото тяло. Растение, животно и човек, това е истинското дълбокомислено значение на кръста.
Каквото като всеобща душевност, като мирова душа преминава през природните царства, се представя чрез символа на кръста.
Това се учи в тайните школи като най-дълбокото значение на кръста.» След това учителят казва на ученика: «Погледни как растението невинно разтваря цветната си чашка към слънчевия лъч – свещеното любовно копие. В невинната целувка на слънчевия лъч, свещеното любовно копие, към което се разтваря цветната чашка на растението, се посочва идеалът на бъдещето, когато човекът отново ще преобрази своите органи до невинността на растението. Сега човекът се е развил нагоре до степента, където е проникнат от страсти. По-нататък човекът ще се развие до онази степен, когато той ще преобрази своите страсти, когато отново ще бъде целунат от духовния слънчев лъч, когато отново ще създава себеподобни на по-висша степен и репродукционната сила бъде одухотворена.
към текста >>
Това се учи в тайните школи като най-дълбокото значение на
кръст
а.»
Животното стои по средата. То също има страсти и пориви, но не е достигнало до ясното дневно съзнание. Учителят казва на ученика: «Когато почувстваш това, разбираш изказването на Платон,16 че мировата душа е разпъната на мировото тяло. Растение, животно и човек, това е истинското дълбокомислено значение на кръста. Каквото като всеобща душевност, като мирова душа преминава през природните царства, се представя чрез символа на кръста.
Това се учи в тайните школи като най-дълбокото значение на кръста.»
След това учителят казва на ученика: «Погледни как растението невинно разтваря цветната си чашка към слънчевия лъч – свещеното любовно копие. В невинната целувка на слънчевия лъч, свещеното любовно копие, към което се разтваря цветната чашка на растението, се посочва идеалът на бъдещето, когато човекът отново ще преобрази своите органи до невинността на растението. Сега човекът се е развил нагоре до степента, където е проникнат от страсти. По-нататък човекът ще се развие до онази степен, когато той ще преобрази своите страсти, когато отново ще бъде целунат от духовния слънчев лъч, когато отново ще създава себеподобни на по-висша степен и репродукционната сила бъде одухотворена. В тайните школи това се нарича Свещеният Граал.
към текста >>
Гьоте поставя обвития с рози
кръст
на външната порта на храма.
Тогава той се намира вътре във всички същества. Той може да изживее усещането, което се нарича божествено блаженство. Става въпрос човекът да се освободи от самия себе си, за да намери пътя към творящите власти. Колкото повече той излиза извън себе си, толкова повече навлиза във висшите светове. В стихотворението «Тайните»20 Гьоте описва как един човек странства към тайнствен храм, за да срещне различни хора, чрез които различни мисловни посоки се събират в едно.
Гьоте поставя обвития с рози кръст на външната порта на храма.
«Кой прибави рози към кръста? » се пита в стихотворението. Това го казва само този, който знае, че с обвития с рози кръст се показва развитието към по-висше човешко състояние. Той изговаря това също и с думи: И докато не постигнеш
към текста >>
«Кой прибави рози към
кръст
а?
Той може да изживее усещането, което се нарича божествено блаженство. Става въпрос човекът да се освободи от самия себе си, за да намери пътя към творящите власти. Колкото повече той излиза извън себе си, толкова повече навлиза във висшите светове. В стихотворението «Тайните»20 Гьоте описва как един човек странства към тайнствен храм, за да срещне различни хора, чрез които различни мисловни посоки се събират в едно. Гьоте поставя обвития с рози кръст на външната порта на храма.
«Кой прибави рози към кръста?
» се пита в стихотворението. Това го казва само този, който знае, че с обвития с рози кръст се показва развитието към по-висше човешко състояние. Той изговаря това също и с думи: И докато не постигнеш това: «Умри и бъди!
към текста >>
Това го казва само този, който знае, че с обвития с рози
кръст
се показва развитието към по-висше човешко състояние.
Колкото повече той излиза извън себе си, толкова повече навлиза във висшите светове. В стихотворението «Тайните»20 Гьоте описва как един човек странства към тайнствен храм, за да срещне различни хора, чрез които различни мисловни посоки се събират в едно. Гьоте поставя обвития с рози кръст на външната порта на храма. «Кой прибави рози към кръста? » се пита в стихотворението.
Това го казва само този, който знае, че с обвития с рози кръст се показва развитието към по-висше човешко състояние.
Той изговаря това също и с думи: И докато не постигнеш това: «Умри и бъди! », си само мрачен гост
към текста >>
65.
«Тайните» – коледно и великденско стихотворение от Гьоте
GA_98 Природни и духовни същества
Там вижда
кръст
, но от особен вид,
кръст
обвит с рози!
Там поема пътя към върха. Всяка строфа от това стихотворение има дълбоко значение. Когато се изкачва към върха, в една близка долина той вижда сгушен в полите на планината манастир. Този манастир е обиталище на едно друго братство, при което е бил изпратен. Над портата на манастира той вижда нещо особено.
Там вижда кръст, но от особен вид, кръст обвит с рози!
И там той произнася дълбокозначителни думи, които може да разбере само този, който знае колко често тези думи са били изговаряни сред тайните братства: «Кой прибави розите към кръста? » От средата на кръста той вижда да се излъчват три лъча както от Слънцето. Няма нужда да извиква пред душата си в понятия значението на този дълбок символ. В душата му, в неговата зряла душа живеят чувства и усещания за това. Неговата зряла душа познава всичко, което се съдържа вътре.
към текста >>
И там той произнася дълбокозначителни думи, които може да разбере само този, който знае колко често тези думи са били изговаряни сред тайните братства: «Кой прибави розите към
кръст
а?
Всяка строфа от това стихотворение има дълбоко значение. Когато се изкачва към върха, в една близка долина той вижда сгушен в полите на планината манастир. Този манастир е обиталище на едно друго братство, при което е бил изпратен. Над портата на манастира той вижда нещо особено. Там вижда кръст, но от особен вид, кръст обвит с рози!
И там той произнася дълбокозначителни думи, които може да разбере само този, който знае колко често тези думи са били изговаряни сред тайните братства: «Кой прибави розите към кръста?
» От средата на кръста той вижда да се излъчват три лъча както от Слънцето. Няма нужда да извиква пред душата си в понятия значението на този дълбок символ. В душата му, в неговата зряла душа живеят чувства и усещания за това. Неговата зряла душа познава всичко, което се съдържа вътре. Какво означава кръстът?
към текста >>
» От средата на
кръст
а той вижда да се излъчват три лъча както от Слънцето.
Когато се изкачва към върха, в една близка долина той вижда сгушен в полите на планината манастир. Този манастир е обиталище на едно друго братство, при което е бил изпратен. Над портата на манастира той вижда нещо особено. Там вижда кръст, но от особен вид, кръст обвит с рози! И там той произнася дълбокозначителни думи, които може да разбере само този, който знае колко често тези думи са били изговаряни сред тайните братства: «Кой прибави розите към кръста?
» От средата на кръста той вижда да се излъчват три лъча както от Слънцето.
Няма нужда да извиква пред душата си в понятия значението на този дълбок символ. В душата му, в неговата зряла душа живеят чувства и усещания за това. Неговата зряла душа познава всичко, което се съдържа вътре. Какво означава кръстът? Той знае, че кръстът изразява някои неща.
към текста >>
Какво означава
кръст
ът?
И там той произнася дълбокозначителни думи, които може да разбере само този, който знае колко често тези думи са били изговаряни сред тайните братства: «Кой прибави розите към кръста? » От средата на кръста той вижда да се излъчват три лъча както от Слънцето. Няма нужда да извиква пред душата си в понятия значението на този дълбок символ. В душата му, в неговата зряла душа живеят чувства и усещания за това. Неговата зряла душа познава всичко, което се съдържа вътре.
Какво означава кръстът?
Той знае, че кръстът изразява някои неща. Между многото други неща също и тристранната нисша природа на човека – физическото, етерното и астралното тяло. В него се ражда азът. В кръста с розите имаме четиричленния човек, в кръста – физическия, етерния и астралния човек, а в розите – аза. Защо розите представят аза?
към текста >>
Той знае, че
кръст
ът изразява някои неща.
» От средата на кръста той вижда да се излъчват три лъча както от Слънцето. Няма нужда да извиква пред душата си в понятия значението на този дълбок символ. В душата му, в неговата зряла душа живеят чувства и усещания за това. Неговата зряла душа познава всичко, което се съдържа вътре. Какво означава кръстът?
Той знае, че кръстът изразява някои неща.
Между многото други неща също и тристранната нисша природа на човека – физическото, етерното и астралното тяло. В него се ражда азът. В кръста с розите имаме четиричленния човек, в кръста – физическия, етерния и астралния човек, а в розите – аза. Защо розите представят аза? Езотеричното християнство прибавя розите към кръста, защото в Христовия принцип съзира изискването, доколкото азът е роден в трите тела, да бъде издиган до все по-висш и по-висш аз.
към текста >>
В
кръст
а с розите имаме четиричленния човек, в
кръст
а – физическия, етерния и астралния човек, а в розите – аза.
Неговата зряла душа познава всичко, което се съдържа вътре. Какво означава кръстът? Той знае, че кръстът изразява някои неща. Между многото други неща също и тристранната нисша природа на човека – физическото, етерното и астралното тяло. В него се ражда азът.
В кръста с розите имаме четиричленния човек, в кръста – физическия, етерния и астралния човек, а в розите – аза.
Защо розите представят аза? Езотеричното християнство прибавя розите към кръста, защото в Христовия принцип съзира изискването, доколкото азът е роден в трите тела, да бъде издиган до все по-висш и по-висш аз. В Христовия принцип той вижда силата, издигаща този аз все по-високо и по-високо. Кръстът е знакът на смъртта в един особен смисъл. И Гьоте чудесно изразява това на едно друго място, като казва:
към текста >>
Езотеричното християнство прибавя розите към
кръст
а, защото в Христовия принцип съзира изискването, доколкото азът е роден в трите тела, да бъде издиган до все по-висш и по-висш аз.
Той знае, че кръстът изразява някои неща. Между многото други неща също и тристранната нисша природа на човека – физическото, етерното и астралното тяло. В него се ражда азът. В кръста с розите имаме четиричленния човек, в кръста – физическия, етерния и астралния човек, а в розите – аза. Защо розите представят аза?
Езотеричното християнство прибавя розите към кръста, защото в Христовия принцип съзира изискването, доколкото азът е роден в трите тела, да бъде издиган до все по-висш и по-висш аз.
В Христовия принцип той вижда силата, издигаща този аз все по-високо и по-високо. Кръстът е знакът на смъртта в един особен смисъл. И Гьоте чудесно изразява това на едно друго място, като казва: И докато не постигнеш това «Умри и бъди!
към текста >>
Кръст
ът е знакът на смъртта в един особен смисъл.
В него се ражда азът. В кръста с розите имаме четиричленния човек, в кръста – физическия, етерния и астралния човек, а в розите – аза. Защо розите представят аза? Езотеричното християнство прибавя розите към кръста, защото в Христовия принцип съзира изискването, доколкото азът е роден в трите тела, да бъде издиган до все по-висш и по-висш аз. В Христовия принцип той вижда силата, издигаща този аз все по-високо и по-високо.
Кръстът е знакът на смъртта в един особен смисъл.
И Гьоте чудесно изразява това на едно друго място, като казва: И докато не постигнеш това «Умри и бъди! », си само мрачен гост
към текста >>
Така в свързания с трите лъча
кръст
с розите насреща ни застава Христовият принцип, изразен чрез дълбокия символ.
Умъртви го, но не го умъртвявай, желаейки смъртта, а просветли това, което се намира в тези три тела, за да постигнеш силата в аза все повече да се усъвършенстваш. Чрез това, че умъртвяваш това, което ти е дадено в трите нисши тела, в аза се влива силата на съвършенството. В аза християнинът трябва да възприеме чак до кръвта си силата на усъвършенстването, съдържаща се в Христовия принцип. Кръвта е израз на аза. Езотеричният християнин вижда в червените рози това, което в пречистената и просветлена от Христовия принцип кръв и чрез това в пречистения аз извежда човека нагоре до неговата по-висша същност; той вижда това, което преобразува астралното тяло в Духа-себе, етерното тяло – в Живота-дух и физическото тяло – в Човека-дух.
Така в свързания с трите лъча кръст с розите насреща ни застава Христовият принцип, изразен чрез дълбокия символ.
Поклонникът, брат Марко, който пристига тук, знае, че се намира на едно място, където се разбира дълбокият смисъл на християнството. От странстването дълго уморен, от порив висш което бе поел, на прът подпиращ се по обичая, пребродил криволичещи пътеки,
към текста >>
той вижда
кръст
а и очите свежда.
на който хиляди души се посвещават, към който хиляди сърца молби отправят, унищожаващ силата на смърт горчива, понесен и развят на флагове победни. Мощ нова бликва в немощното тяло,
той вижда кръста и очите свежда.
Доброто как оттам извира чувства и вярата на хилядите хора. Проблясва смисъл нов и го пронизва, щом знака тук очите му съзират. Той вижда кръста с розите обгърнат.
към текста >>
Той вижда
кръст
а с розите обгърнат.
той вижда кръста и очите свежда. Доброто как оттам извира чувства и вярата на хилядите хора. Проблясва смисъл нов и го пронизва, щом знака тук очите му съзират.
Той вижда кръста с розите обгърнат.
Кой ли към кръста розите прибави? Обвива кръста свеж венец от рози, със мекота дървото да проникне. Небесни облаци сребристо трепват, нагоре кръст и рози да издигнат.
към текста >>
Кой ли към
кръст
а розите прибави?
Доброто как оттам извира чувства и вярата на хилядите хора. Проблясва смисъл нов и го пронизва, щом знака тук очите му съзират. Той вижда кръста с розите обгърнат.
Кой ли към кръста розите прибави?
Обвива кръста свеж венец от рози, със мекота дървото да проникне. Небесни облаци сребристо трепват, нагоре кръст и рози да издигнат. Свещен живот от центъра извира,
към текста >>
Обвива
кръст
а свеж венец от рози,
и вярата на хилядите хора. Проблясва смисъл нов и го пронизва, щом знака тук очите му съзират. Той вижда кръста с розите обгърнат. Кой ли към кръста розите прибави?
Обвива кръста свеж венец от рози,
със мекота дървото да проникне. Небесни облаци сребристо трепват, нагоре кръст и рози да издигнат. Свещен живот от центъра извира, излъчващ се трикратно там в три лъча.
към текста >>
нагоре
кръст
и рози да издигнат.
Той вижда кръста с розите обгърнат. Кой ли към кръста розите прибави? Обвива кръста свеж венец от рози, със мекота дървото да проникне. Небесни облаци сребристо трепват,
нагоре кръст и рози да издигнат.
Свещен живот от центъра извира, излъчващ се трикратно там в три лъча. Написани слова не се откриват, които тайната да му разкрият. Той в мрака нощен още потъмняващ
към текста >>
Това, което като дух на най-дълбокото християнство се намира вътре в тази сграда, се показва чрез този обвит с рози
кръст
и там, където поклонникът пристъпва, наистина е посрещнат от този дух.
излъчващ се трикратно там в три лъча. Написани слова не се откриват, които тайната да му разкрият. Той в мрака нощен още потъмняващ стои вглъбен и чувства се укрепнал.
Това, което като дух на най-дълбокото християнство се намира вътре в тази сграда, се показва чрез този обвит с рози кръст и там, където поклонникът пристъпва, наистина е посрещнат от този дух.
Той влиза там, усеща, че в този дом витае не обичайната за света религия, а висшето единство на религиите на света. В този дом той съобщава на един стар член на братството, което се намира тук, по чия поръка и защо е дошъл. Приет е и узнава, че в този дом съвсем самотно живее едно братство от дванадесет братя. Тези дванадесет братя са представителите на различни човешки групи на Земята. Всеки отделен брат е представител на едно религиозно вероизповедание.
към текста >>
Как Гьоте показва, че този тринадесети е представителят на истинската езотерика, носителят на вероизповеданието за
кръст
а с розите?
Всеки отделен брат е представител на едно религиозно вероизповедание. Тук не се приема някой, който е още млад и незрял, а се приема човек, сблъскал се вече с живота, преминал през мировата радост и мировото страдание, работил и действал в света и от своя ограничен свят издигнал се до по-широк хоризонт. Едва тогава се присъединява и бива приет в кръга на дванадесетте. А тези дванадесет, от които всеки представя по едно религиозно изповедание от света, живеят тук заедно в мир и хармония. Защото те са предвождани от един тринадесети, който надвишава всичките в съвършенството на човешката същество, който превъзхожда всички по широкото схващане на човешките отношения.
Как Гьоте показва, че този тринадесети е представителят на истинската езотерика, носителят на вероизповеданието за кръста с розите?
Това е показано, когато Гьоте казва: «Той беше сред нас. Сега сме много тъжни, понеже иска да ни напусне, той иска да се отдели от нас. Решава, че е правилно да се раздели сега с нас. Иска да се издигне във висшите светове, защото не е нужно повече да се проявява в земно тяло.» Той може да се издигне нагоре.
към текста >>
Така постепенно узрява главният, представителят на човечеството, избраният, който тук, в общността на дванадесетте – великия таен орден, под символа на
кръст
а с розите, е приел мисията за човечеството да хармонизира разпространените по света вероизповедания, – действа като тринадесети.
Душата преобразува своите изживявания, идеи и мисли. Тогава в нея се развиват лечебни сили, чрез които може лечебно да действа в света. Развиват се сили, предизвикващи чудеса. Те се виждат в това, че със своя меч той удря скалите и се появява извор. Тук нарочно е показано как душата му следва следите на шрифта.
Така постепенно узрява главният, представителят на човечеството, избраният, който тук, в общността на дванадесетте – великия таен орден, под символа на кръста с розите, е приел мисията за човечеството да хармонизира разпространените по света вероизповедания, – действа като тринадесети.
Така по дълбокомислен начин се запознаваме първоначално с душевната нагласа на този, който досега е предвождал братството на дванадесетте братя. Почуква той, когато на небето звезди към него светъл поглед свеждат. И портата отваря се; сърдечно посрещат го с разтворени обятия.
към текста >>
Над стола на тринадесетия брат Марко отново вижда знака на
кръст
а, обвит с рози, този знак, който същевременно е символ за четиричленната човешка природа, а в символа на розите е изразена пречистената кръв или азовият принцип, принципът на по-висшия човек.
Затова тяхното общо действие означава нещо висше в служба на човечеството. Нашият брат Марко се въвежда в пространството, където дванадесетте са събрани в своите общи събрания и там, в една дълбока символика, го пресреща начинът на тяхната обща дейност. Каквото, изхождайки от своята особена самобитност, всеки от братята има да допринесе за тази обща дейност, се изразява в особения символ, отнасящ се до столовете на всеки един от дванадесетте. Там се виждат някои символи, които по сетивен вид, по най-различен начин изразяват какво всеки един трябва да допринесе за общата работа, състояща се в духовна дейност, така че тези потоци се вливат тук в един поток духовен живот, който протича в света и внася сила в останалото човечество. Има братства, центрове, от които произлизат такива течения и въздействат на останалото човечество.
Над стола на тринадесетия брат Марко отново вижда знака на кръста, обвит с рози, този знак, който същевременно е символ за четиричленната човешка природа, а в символа на розите е изразена пречистената кръв или азовият принцип, принципът на по-висшия човек.
И освен това ние виждаме как това, което трябва да бъде преодоляно чрез този знак, като особен символ е поставено вляво и вдясно на стола на тринадесетия. Вдясно той вижда огненочервения дракон, който представлява астралната същност на човека. В християнската езотерика много добре се знае, че човешката душа може да бъде отдадена на трите нисши тела. Отдадена ли е на тях, тогава в нея царува нисшият живот на тристранното тяло. Това се изразява в астралното възприятие чрез дракона.
към текста >>
От двете страни на
кръст
а с розите се вижда това, което трябва да бъде преодоляно от самия
кръст
с розите, а
кръст
ът с розите приканва човека да се пречиства и издига все по-нависоко.
От Юг произлиза онази част на човека, която човечеството си е донесло като гореща страстност, повече насочена към долната сетивност. Като първи порив да се води борба с нея и тя да се преодолее, се предчуства това, което протича във въздействията на по-студения Север. Въздействията на по-студения Север, слизането на аза в тричленното тяло, според един древен символ, взет от съзвездието на мечката, е изразено с вкарването на ръката в устата на мечката. Преодолява се нисшата човешка природа, това, което се изразява в огнения дракон. И което така се е запазило в по-висшата животинска същност, се представя в мечката, а азът, развил се над драконовата природа, се представя в протегнатата ръка, пъхната в гърлото на мечката.
От двете страни на кръста с розите се вижда това, което трябва да бъде преодоляно от самия кръст с розите, а кръстът с розите приканва човека да се пречиства и издига все по-нависоко.
Така стихотворението наистина ни представя по най-дълбок начин принципа на езотеричното християнство и ни довежда до разбирането, какво трябва съвсем особено да застане пред душата ни при един такъв празник като този, който днес празнуваме. От най-стария от присъстващите членове на братството бива обяснено на поклонника Марко, че това, което те вършат тук заедно, се прави в духа, че това е духовен живот. Тази работа за човечеството на духовния план означава нещо особено. Братята са изживели радостите и страданията на живота. Те са преминали през борби, вършили са работа вън в света.
към текста >>
издигаше се дръзко
кръст
овиден свод,
Заведоха го във голяма зала, където се разкри прекрасна гледка. Що той видя, не ще остане скрито, защото съвестно на вас ще го разкажа. Украсата не заслепяваше окото,
издигаше се дръзко кръстовиден свод,
тринайсет стола бяха до стените грижливо подредени, като в хор; издялани изящно от ръце изкусни, стояха пултове пред всеки стол. Тук всеки бе отдаден на молитва,
към текста >>
обгърнатия
кръст
със свежи рози.
Изглеждаха не горди със предците, стоеше всеки важен и избран. Брат Марко от вълнение изгарящ, желаещ всеки образ да прозре, във центъра видя повторно знака –
обгърнатия кръст със свежи рози.
Душата може много тука да узнае, очите скачат бързо от предмет на друг. И шлемове висят над щитовете, тук-там се вижда меч и остра пика, оръжия от бойните поля далечни
към текста >>
стоят до
кръст
а, обкръжен със рози.
Пред него дракон пурпурнопламтящи горещи пламъци изригва диво; протегната ръка там в мечо гърло, което кръв излива на талази. И двата герба вдясно и във ляво
стоят до кръста, обкръжен със рози.
Където и той поглед да насочи,25 пленява го прекрасното изкуство. Разкошът тук изглежда преднамерен, изглежда, че само се сътворява всичко. Да се учудва ли на съвършеното?
към текста >>
изконно Слънцето ехти.26 /превод
Кръст
ьо Станишев/
Той преминава най-напред през един свят от нахлуващи цветове и след това пристъпва в един свят на звуци, в мировата хармония, в музиката на сферите. Духовният свят е свят на тоновете. Който е развил своя по-висш аз така, че да стигне до висшите светове, трябва да се вживее в този духовен свят. Гьоте ясно изразява висшето изживяване на света на духовното звучене в своя «Фауст», когато го оставя да се издигне в небето и небесният свят му се разкрива чрез звуците: В надпяване със братски сфери
изконно Слънцето ехти.26 /превод Кръстьо Станишев/
Физическото Слънце не звучи, звучи духовното Слънце. Гьоте обрисува картината, когато Фауст след дълги лутания се издига в духовните светове: Звучно за уши духовни, веч е новий ден роден... свирят тромби и фанфари...
към текста >>
66.
За отношението на човека към заобикалящия го свят
GA_98 Природни и духовни същества
До Христовата смърт на
кръст
а той е живял в слънчевото тяло.
Поради това, че от този момент един от слънчевите духове е съединил своето астрално тяло с това на Земята. Казахме, че имаме шест слънчеви духове. Единият, който означихме като Христос, съединява астралното си тяло с това на Земята в момента, в който кръвта протича от раните на физическото тяло. От този момент става съществена промяна със Земята, понеже оттогава тя е станала едно с тялото на Христос. От небесните висини слиза Христовият принцип.
До Христовата смърт на кръста той е живял в слънчевото тяло.
В смъртта той се съединява със земното тяло. От това време насам Земята като планетно тяло става тяло на Христос. Той е съединен със Земята от този момент. Сега разбираме какво означава в по-дълбок смисъл: «Който яде хляба ми, тъпче тялото ми с краката си.»33 Нека си представим, че Земята е тялото на Христос и да вземем този израз буквално. Хората вървят по земното тяло и ядат хляба на Земята.
към текста >>
67.
Приложение: За съществата, които влияят на човека
GA_98 Природни и духовни същества
То е сбор от духовни дейности, които са хилядократни и се
кръст
осват в него, като създават най-разнообразни въздействия.
Трябва да употребяваме добрите миризми. Човекът е изложен на влиянията на много сили и е сляп като къртица за тях. Той винаги възприема само една част от действителността, но тази действителност ни засяга и ние трябва да имаме силни импулси да се махнем от областта на вредните демони. Човекът е подобен на дъгата с нейните седем цвята. Всъщност физическото тяло е оптическа измама.
То е сбор от духовни дейности, които са хилядократни и се кръстосват в него, като създават най-разнообразни въздействия.
Когато Слънцето изчезне и дъгата се махне, духовните сили се оттеглят и човекът умира. Реалността трябва да се търси в духовните факти, те са истинската реалност. Това, което виждаме, е откровението на духовната дейност. Цялата тежест на фактите следва да ни даде повод да оставим добрите същества да действат, а да изгоним демоничните. Имаме работа с четири вида същества, които въздействат върху аза чрез кръвта, лимфата, чревната лимфа (хлорозната течност), чрез хранителните сокове и сетивните впечатления.
към текста >>
68.
Бележки.
GA_98 Природни и духовни същества
и «Confessio Fraternitatis или Вероизповедание на похвалното братство на високоуважавания
кръст
с рози», Касел 1615 г.
Затова употребява думите «теософия» и «теософски», но още от началото винаги в смисъла на своето самостоятелно духовно изследване. В този превод тези термини са заменени с «антропософия» и «антропософски», което е прието и в някои немски издания заради по-точното изразяване на същността на самата антропософски ориентирана наука за духа, която е, от една страна, наука за света и човека, но, от друга страна, е и наука, която изхожда от човешките духовни сили и способности, а не се дарява само като мъдрост от Бога. – Бел. пр. 2. Християн Розенкройц: Непризната исторически легендарна личност от 14/15-то столетие, позната от две анонимни розенкройцерски произведения «Fama Fraternitatis или Oткритие на братството на достойния за похвала орден на Хр. Р.», Касел 1614 г.
и «Confessio Fraternitatis или Вероизповедание на похвалното братство на високоуважавания кръст с рози», Касел 1615 г.
и според тях, немец от благороден произход, живял от 1378 г. до 1484 г. Името му се появява за първи път през 1604 г. в съчинената и ръчно разпространяваната книга «Химичната сватба на Християн Розенкройц, Anno 1459», появила се анонимно през 1616 г., чийто автор Йохан Валентин Андре е представен от Рудолф Щайнер като инспириран от Християн Розенкройц. Виж Рудолф Щайнер «Химичната сватба на Християн Розенкройц» във «Философия и антропософия 1904-1918 г.», Събр.
към текста >>
«Митологията съобщава за това в , Бог разположи мировата душа на
кръст
в Универсума и разпъна отгоре мировото тяло.»
15. Чарлс Дарвин, 1809–1882, английски прородоизпитател. Указанието му за съответствието на човешката глава с корените на растението се намира в произведението му «Способността за движение на растенията», превод от английски от Виктор Карус, том 13 от Събрани съчинения, Щутгарт 1881 г., 12-та глава Обобщение и заключения, стр. 492: «Едва ли е преувеличение да се каже, че оборудваният по този начин връх на коренчето, което управлява способността да предава движението на съседните части, действа като мозъка на низшето животно; мозъкът стои в предната част на главата, приема впечатления от сетивните органи и управлява различните движения.» 16. Рудолф Щайнер често привежда тази сентенция от Тимей, глава 8, но винаги ѝ дава формулировката на лично познатия му виенски философ Винценц Кнауер от произведението му «Главни проблеми на философията в нейното развитие и частични решения от Талес до Роберт Хамерлинг», Виена и Лайпциг 1892 г., стр. 96 (принадлежащо към библиотеката на Рудолф Щайнер и подчертана лично от него.
«Митологията съобщава за това в , Бог разположи мировата душа на кръст в Универсума и разпъна отгоре мировото тяло.»
В Тимей се казва: Бог раздели мировата душа на две части, «преплете двете части под формата на буквата Chi (X) и зави от всяка един кръг, така че двете части се срещнаха всяка с двата си края срещу средата както и всяка със себе си. На двете части той даде същата форма и в това пространство извършващото се движение на кръговрата, и единия от тези кръгове го направи външен, а другия вътрешен» (цитиран по превода на Ото Апел «Философска библиотека» том 179, Лайпциг 1919 г.). За възгледите на древните във Вселената е имало два кръга от най-голямо значение: екваторът и еклиптиката. Оттам преводачът отбелязва към това място на Тимей: «И така, в забележките на Платон в следствие на един мистериозен процес самата душа се разпростира в пространствената структура на еклиптиката и екватора. Ако положението на тези два огромни кръга един към друг могат да се илюстрират с формата на гръцката буква X (Chi, която буква да си представим, че стои не вертикално, а хоризонтално положена), това е много подходящо сравнение.
към текста >>
Защото в книгите на Мойсей е написано, че по времето, когато израилтяните излизат от Египет и се намират в пустинята, срещат пръскащи отрова животни, смокове, усойници и змии от всякакъв вид, които донасят смърт на хората; тогава по съвет на Бога Моисей взима метал и прави един вид
кръст
, поставя го на свещената шатра и казва на хората: .
Оттам преводачът отбелязва към това място на Тимей: «И така, в забележките на Платон в следствие на един мистериозен процес самата душа се разпростира в пространствената структура на еклиптиката и екватора. Ако положението на тези два огромни кръга един към друг могат да се илюстрират с формата на гръцката буква X (Chi, която буква да си представим, че стои не вертикално, а хоризонтално положена), това е много подходящо сравнение. Защото тези два кръга се пресичат под ъгъл от 23 1/2°. Въртенето на екватора е от изток на запад (съответно от дясно на ляво, тъй както древните при определяне на мировите области са си представяли погледа обърнат на север), въртенето в еклиптиката от запад на изток.» В допълнение, трябва да се спомене, че бащата на църква Юстин Мъченикът в първата си защита, посочва, че източникът на учението на Платон за създаването на света е Старият завет: «Това, което в Тимей Платон казва за обяснението на света относно Божия Син: , го е заимствал по подобен начин от Мойсей.
Защото в книгите на Мойсей е написано, че по времето, когато израилтяните излизат от Египет и се намират в пустинята, срещат пръскащи отрова животни, смокове, усойници и змии от всякакъв вид, които донасят смърт на хората; тогава по съвет на Бога Моисей взима метал и прави един вид кръст, поставя го на свещената шатра и казва на хората: .
И от това – казва той, – змиите умрели, а хората избегнали смъртта. Платон прочита това, и тъй като не го разбира съвсем, и вярва, че не се има предвид формата на кръста, а на чи, прави изказването, че силата на първия Бог е разпростряна като Х в Космоса. "(Цитирано според «Библиотека на църковните отци. Документи на раннохристиянски апологети и мъченици», том I, Кемптен-Мюнхен 1913 г., стр. 73/74). 17. Виж Рудолф Щайнер, «Изображения на окултни печати и колони.
към текста >>
Платон прочита това, и тъй като не го разбира съвсем, и вярва, че не се има предвид формата на
кръст
а, а на чи, прави изказването, че силата на първия Бог е разпростряна като Х в Космоса.
Защото тези два кръга се пресичат под ъгъл от 23 1/2°. Въртенето на екватора е от изток на запад (съответно от дясно на ляво, тъй както древните при определяне на мировите области са си представяли погледа обърнат на север), въртенето в еклиптиката от запад на изток.» В допълнение, трябва да се спомене, че бащата на църква Юстин Мъченикът в първата си защита, посочва, че източникът на учението на Платон за създаването на света е Старият завет: «Това, което в Тимей Платон казва за обяснението на света относно Божия Син: , го е заимствал по подобен начин от Мойсей. Защото в книгите на Мойсей е написано, че по времето, когато израилтяните излизат от Египет и се намират в пустинята, срещат пръскащи отрова животни, смокове, усойници и змии от всякакъв вид, които донасят смърт на хората; тогава по съвет на Бога Моисей взима метал и прави един вид кръст, поставя го на свещената шатра и казва на хората: . И от това – казва той, – змиите умрели, а хората избегнали смъртта.
Платон прочита това, и тъй като не го разбира съвсем, и вярва, че не се има предвид формата на кръста, а на чи, прави изказването, че силата на първия Бог е разпростряна като Х в Космоса.
"(Цитирано според «Библиотека на църковните отци. Документи на раннохристиянски апологети и мъченици», том I, Кемптен-Мюнхен 1913 г., стр. 73/74). 17. Виж Рудолф Щайнер, «Изображения на окултни печати и колони. Мюнхенски конгрес, Петдесетница 1907 г. и нейното въздействие», Събр. съч.
към текста >>
Понеже цялото това действие протича през Страстната седмица, и главната отличителна черта на това общество е
кръст
, обвит с рози, може лесно да се прозре, че утвърдената чрез Великден вечна продължителност на издигнатите човешки състояния и тук при напускането на Хуманус ще продължи да се разкрива.
Тя се разказва не от самия него, а всеки от дванадесетте, с които той е бил близък в течение на времето, може да съобщи част от това голямо преобразяване на живота. Тук би се показало, че всяка отделна религия достига кулминацията на разцвета си, с което тя се доближава до онзи главен водач и посредник, да, напълно се съединява с него. Епохите трябваше да се въплътят и фиксират в дванадесет представители, така че всяко признаване на Бог и всяка добродетел, показана в най-прекрасен образ, трябва да бъде приемана с голямо уважение и любов. След дълъг взаимен живот Хуманос може да се раздели с тях, понеже духът му се е въплътил във всички тях, принадлежи на всички, и повече не се нуждае от собствено земно облекло. Ако съгласно тази скица слушателят, участникът се повежда в духа през всички страни и времена, и узнае навсякъде най-приятното, което Божията любов и любовта на хората произвежда в толкова много форми, би трябвало от това да се породи най-приятното усещане, без да се появи нито отклонение, злоупотреба, или извращение, заради които всяка религия е мразена в определени епохи.
Понеже цялото това действие протича през Страстната седмица, и главната отличителна черта на това общество е кръст, обвит с рози, може лесно да се прозре, че утвърдената чрез Великден вечна продължителност на издигнатите човешки състояния и тук при напускането на Хуманус ще продължи да се разкрива.
Но за да не остане един такъв хубав съюз бе водач и посредник, чрез прекрасно намесване на съдбата и откровение бедният странник брат Марко е заслужил да бъде поставен на висшето място и без широка съобразителност, разсъдливост, благоразумие, без стремеж към недостижимото, а чрез смирение, преданост, вярна активност в религиозните кръгове да предвожда доброжелателното общество толкова дълго, колкото то остава на Земята Ако това стихотворение беше завършено преди тридесет години, когато беше замислено и започнато, то би изпреварило до известна степен времето. Но дори и днес, въпреки че от онази епоха насам идеите се разшириха, чувствата се просветлиха и възгледите изясниха, общопризнатото може би със задоволство би се видяло в поетична форма и от това биха се укрепили възгледите, в които човекът съвсем сам може да намери щастие и мир на своя собствен връх. 25. Стихът «Където и той поглед да насочи...» липсва в повечето Гьотеви издания, но според един ръкопис на Гьоте той е бил първоначално предвиден за «Тайните». Виж Произведенията на Гьоте, Ваймарско издание, том 16, стр. 436.
към текста >>
69.
1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Мюнхен, 22 май 1907 г. Нова форма на мъдрост.
GA_99 Теософия на розенкройцерите
Християн Розенкройц бил издигнат в строгото затворено духовно братство Fraternitas Lapidis aurei /Братство на увития с рози
кръст
/ в сан Egues Lapidis aurei, т.е.
И по същия начин, както ученикът изучава сегашната геометрия от самия предмет, така и ние ще разгледаме тази розенкройцерска мъдрост сама по себе си. Този, който познава историята и то външната история на розенкройцерството, както е отразена в литературата, той знае много малко за истинското съдържание на розенкройцерската теософия. Това, което се явява тази теософия, започвайки от 14 столетие живее като истински предмет независимо от нейната история, по същия начин, както геометрията е истинска и познаваема независимо от историята на тази наука и нейното постепенно установяване. За това само бегло ще посочим някои исторически факти, които следва да се знаят. През 1459 година висшата духовна индивидуалност, въплътила се в човешката личност, носеща пред очите на света името Християн Розенкройцер първоначално се явява на тесен кръг посветени ученици в качеството на учител.
Християн Розенкройц бил издигнат в строгото затворено духовно братство Fraternitas Lapidis aurei /Братство на увития с рози кръст/ в сан Egues Lapidis aurei, т.е.
Рицар на златния камък. В следващите лекции ще ни стане по-ясно какво означава това. Тази висока духовна индивидуалност, която влязла във физическата сфера във външната личност Християн Розенкройц, винаги е оставала лидер и учител на розенкройцерското течение "в същото тяло", както казват в окултизма. Значението на израза "винаги остава в същото тяло" също ще стане ясно в близките занятия, когато ще говорим за съдбата на хората след смъртта. Мъдростта, за която говорим сега, до втората половина на 18 столетие се е пазила в тесен кръг на братството от външния екзотеричен свят.
към текста >>
70.
5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 29 май 1907 г. Общ живот на хората между смърт и ново раждане; навлизане във физическия свят.
GA_99 Теософия на розенкройцерите
Самият Спасител, Христос Исус в първите столетия се символизира от
кръст
, а под
кръст
а се изобразява агънце.
Тази млада пролетна сила се съединява със съзвездието, от което свети Слънцето. Хората казвали за това съзвездие: това е този, който изпраща надолу Слънцето, съединило се отново със силите, отново със съзидаващата божествена сила. И затова хората от тази епоха, която продължава ето вече две хилядолетия, Овен, или Агнеца, се представя за благодетел на човечеството. Всички легенди за Агнето са създадени през това време. Понятието за божественост съединяват с този символ.
Самият Спасител, Христос Исус в първите столетия се символизира от кръст, а под кръста се изобразява агънце.
Едва в 6 век Спасителят започва да се изобразява висящ на кръста. Известният мит за Язон и плаването му за златното руно, т.е. златната овнешка кожа, също има своето начало тук. До 800 години преди Рождество Христово слънцето изгрявало в съзвездието Телец, и в тази епоха ние се сблъскваме с култа към бика Апис в Египет и бика Мирта в Персия. Още по-рано Слънцето е преминавало през съзвездието на Близнаци.
към текста >>
Едва в 6 век Спасителят започва да се изобразява висящ на
кръст
а.
Хората казвали за това съзвездие: това е този, който изпраща надолу Слънцето, съединило се отново със силите, отново със съзидаващата божествена сила. И затова хората от тази епоха, която продължава ето вече две хилядолетия, Овен, или Агнеца, се представя за благодетел на човечеството. Всички легенди за Агнето са създадени през това време. Понятието за божественост съединяват с този символ. Самият Спасител, Христос Исус в първите столетия се символизира от кръст, а под кръста се изобразява агънце.
Едва в 6 век Спасителят започва да се изобразява висящ на кръста.
Известният мит за Язон и плаването му за златното руно, т.е. златната овнешка кожа, също има своето начало тук. До 800 години преди Рождество Христово слънцето изгрявало в съзвездието Телец, и в тази епоха ние се сблъскваме с култа към бика Апис в Египет и бика Мирта в Персия. Още по-рано Слънцето е преминавало през съзвездието на Близнаци. И действително, в индийските и германски митове ние откриваме указания за два близнака.
към текста >>
71.
7. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 31 май 1907 г. Механизъм на действието на кармата.
GA_99 Теософия на розенкройцерите
Кръст
ната смърт на Спасителя, на централното същество, станала помощта, която навлиза в кармата на безбройното множество хора.
Човекът, притежаващ големи възможности, може да помогне на двама човека и да повлияе на тяхната карма. Някой, който е по-силен е в състояние да помогне на десет или сто човека, а най-силния може да помогне на безкрайно много хора. Това съвсем не противоречи на принципа на кармичните връзки. Именно благодарение на надеждността на закона за кармата ние знаем, че тази помощ действително засяга съдбата на хората. Известно е, че на човечеството действително му е била необходима помощ, когато индивидуалността на Христос се въплътила на Земята.
Кръстната смърт на Спасителя, на централното същество, станала помощта, която навлиза в кармата на безбройното множество хора.
И няма никакво разногласие между правилното разбраната християнска езотерика и правилно разбраната Духовна наука. Ние откриваме дълбокото съзвучие между техните закони, и нищо не ни принуждава да се откажем от принципа на спасението. Още по-дълбоко ще навлезем в закона на кармата, ако преминем към развитието на човечеството и към развитието на Земята. Ние посочихме редица факти, които трябва да ни доведат до разбиране закона на кармата. Ние по-добре ще разберем още нещо, ако преминем самата еволюция на човечеството, и то не само на Земята, а и на другите планети, явяващи се другите въплъщения на нашата Земя.
към текста >>
Да вземем за пример част от бедрената кост това не е монолитна твърда кост, а изкусно построена част на тялото, състояща се като че ли от по
кръст
ен глезен.
В началото ще се запознаем с един важен факт. Днес ние ще си изясним, че това, което ние виждаме с физически поглед в човека, неговото външно тяло, се изгражда от висшите начала на човешката природа, че неговият "Аз", неговото астрално и етерно тяло и т.н. чак до висшето начало Атма,работят над нашето тяло. Частите на това тяло, във вида, в който сега те се намират в човека, са равностойни, те имат различна стойност в човешката природа. Трябва да се направи само едно тривиално наблюдение, за да се разбере, че нашето физическо тяло има, всъщност, най-пълноценната част на нашата природа.
Да вземем за пример част от бедрената кост това не е монолитна твърда кост, а изкусно построена част на тялото, състояща се като че ли от покръстен глезен.
Който разглежда тази част не само с ума, но и с усет, ще бъде поразен от мъдростта, с която е създадена тази част, която е използвала материал не повече, отколкото е необходимо за това, че на принципа на най-малко използване на сили да носи горната част на тялото. Никакво инженерно изкуство, използвано при строене на мостове, не може да се сравни с тази мъдрост, която създава подобни неща в природата. Ако разгледаме човешкото сърце не само с погледа на анатома или физиолога, то в него ще открием изразена висока прамъдрост. Не мислете, като че ли астралното тяло на човек един вид вече се е развило дотолкова, доколкото човешкото сърце. Сърцето е изградено изкусно и мъдро.
към текста >>
72.
Съдържание
GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи
Значението на силовите посоки в
кръст
ния знак.
15. Осма лекция, Кьолн, 29.12.1907 г. Образните представи като необходимо възпитателно средство в духовното обучение. Свободно от сетивност мислене. Форма и живот, оздравяване и болест като противоположности в астралния план. Отражения на висшата и нисшата природа на човека в душата.
Значението на силовите посоки в кръстния знак.
Светия Граал. Сърцето и ларинкса като органи на бъдещето. Принципът на повторението (етерното тяло) и на завършека (астралното тяло). Розенкройц. Вътрешната сила на символите на числата; духовната музика в отношенията между числата. 1 : 3 : 7 : 12 като отношение на частите на човека една към друга.
към текста >>
73.
6. Шеста лекция, Берлин, 13.11.1907 г. Първата част на Сътворението.
GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи
Нужно е да посоча само простия знак на свастиката, пречупения
кръст
, знак, който всички вие познавате, и относно когото сте чували повече или по-малко духовити обяснения.
Берлин, 13 ноември 1907 г. Първите глави на Сътворението. През последните часове говорихме за различните митове и сказания и при това описахме как в тях различните народи са изразили това, с което от друга страна се запознахме чрез теософския възглед за света, това, което наричаме проявление на астралния и на духовния свят. Говорихме също и за различните знаци и символи, като непрестанно подчертавахме, че в тях не е дадено нищо, върху което може произволно да се спекулира, философствува, размишлява, което може да се тълкува така или иначе, а за тях трябва да се каже, че те действително са отражения на процеси във висшите светове. На това място отново и отново моля да се съобразите, че в широки духовни течения в земното развитие имаме знаци, приказки, легенди, които не изразяват нищо друго освен това, което виждащият, запознатият с надсетивните проявления може да преживее във висшите светове.
Нужно е да посоча само простия знак на свастиката, пречупения кръст, знак, който всички вие познавате, и относно когото сте чували повече или по-малко духовити обяснения.
Повечето от тях са безсмислица, дори и да са така духовити. Някой може да е много умен, да разсъждава много и въпреки това да каже някоя глупост, ако не знае за какво става дума. Този пречупен кръст или свастика не е нищо друго освен препредаването на това, което се нарича астрални сетивни органи наречени още лотосови цветове, които се задвижват, когато човек предприеме определени упражнения, те започват да с движат, когато той премине през определено развитие. Винаги съм повтарял, че при това трябва да се мисли толкова за цветове, колкото при думата белодробно крило мислим за крило. Това е дума.
към текста >>
Този пречупен
кръст
или свастика не е нищо друго освен препредаването на това, което се нарича астрални сетивни органи наречени още лотосови цветове, които се задвижват, когато човек предприеме определени упражнения, те започват да с движат, когато той премине през определено развитие.
Говорихме също и за различните знаци и символи, като непрестанно подчертавахме, че в тях не е дадено нищо, върху което може произволно да се спекулира, философствува, размишлява, което може да се тълкува така или иначе, а за тях трябва да се каже, че те действително са отражения на процеси във висшите светове. На това място отново и отново моля да се съобразите, че в широки духовни течения в земното развитие имаме знаци, приказки, легенди, които не изразяват нищо друго освен това, което виждащият, запознатият с надсетивните проявления може да преживее във висшите светове. Нужно е да посоча само простия знак на свастиката, пречупения кръст, знак, който всички вие познавате, и относно когото сте чували повече или по-малко духовити обяснения. Повечето от тях са безсмислица, дори и да са така духовити. Някой може да е много умен, да разсъждава много и въпреки това да каже някоя глупост, ако не знае за какво става дума.
Този пречупен кръст или свастика не е нищо друго освен препредаването на това, което се нарича астрални сетивни органи наречени още лотосови цветове, които се задвижват, когато човек предприеме определени упражнения, те започват да с движат, когато той премине през определено развитие.
Винаги съм повтарял, че при това трябва да се мисли толкова за цветове, колкото при думата белодробно крило мислим за крило. Това е дума. В лотосовия цвят нямате нищо повече от едно картинно обозначение на това, което се развива във виждащия, когато постепенно извежда астралните си сетивни органи от астралния си организъм. Ако следваме този принцип на обяснение, никога няма да се изкушим да използваме някакви спекулации и подобни неща по отношение на това, което намираме в религиозни или други документи. По-скоро ще се постараем да привлечем в помощ истинската духовна наука или окултната мъдрост, за да можем в съответния случай да разберем от нея какво значат едни или други неща.
към текста >>
74.
15. Осма лекция, Кьолн, 29.12.1907 г. Образните представи като необходимо възпитателно средство в духовното обучение.
GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи
Така че ако желаем да нарисуваме реалните, съществуващи в света силови посоки, можем да направим това по следния начин: Истинското езотерично значение на
кръст
ния знак е един сбор от сили.
А сега си представи срещу него човека. Не е добре човекът да се сравнява с растението, когато вземем главата му за цвета на растението, а възпроизводителните му органи сравним с корена на растението. Дори Дарвин, великият естествоизпитател, е използвал правилно това сравнение, като е обозначил с корена на растението човешката глава, така че дори за Дарвин растението е поставен надолу с главата човек. Това, което растението благонравно насочва към слънцето, възпроизводителните си органи, човекът е насочил към центъра на земята така, че можем да си го представим като едно обърнато растение, тъй като той свободно устремява към изпълненият със слънце космос всички сили, които при растението са ориентирани към земята, а органите, които растението свенливо подлага на слънцето, той насочва изпълнен със срам към земния център. Животното се намира по средата.
Така че ако желаем да нарисуваме реалните, съществуващи в света силови посоки, можем да направим това по следния начин: Истинското езотерично значение на кръстния знак е един сбор от сили.
Едната силова посока слиза надолу: растението бива дирижирано от тази сила. При човека тя е насочена в противоположната посока. Животното е ориентирало гръбначния си стълб хоризонтално, при него силата се явява обикаляща хоризонтално земята. Душевният принцип се изкачва от растителното съществуване към животинското съществуване, към човешкото съществуване.
към текста >>
А Платон, който толкова често довежда нещата до израз, изказа красиво то изречение: Душата на света се
кръст
осва в тялото на света.
Едната силова посока слиза надолу: растението бива дирижирано от тази сила. При човека тя е насочена в противоположната посока. Животното е ориентирало гръбначния си стълб хоризонтално, при него силата се явява обикаляща хоризонтално земята. Душевният принцип се изкачва от растителното съществуване към животинското съществуване, към човешкото съществуване.
А Платон, който толкова често довежда нещата до израз, изказа красиво то изречение: Душата на света се кръстосва в тялото на света.
Това означава, че душата на растението преминава през растението, животното и човека, тя е разпъната на кръст в силите на трите царства: растителното, животинското и човешкото. И когато впишем такъв кръст в трите природни царства, кръстът се превръща за нас в знак на посоката на развитието. И така учителят каза на ученика: ти трябва да си представиш, как растението протяга венчелистчето си към слънчевия лъч, как възпроизводителните му органи узряват когато бъдат целунати от него. Развитие то до нивото на човека се осъществява поради това, че чистата и девствена субстанция на растението бива пресечена от желания, инстинкти и страсти. Така, когато човекът преминава през животинската природа, той постига съзнанието си, така той става човек.
към текста >>
Това означава, че душата на растението преминава през растението, животното и човека, тя е разпъната на
кръст
в силите на трите царства: растителното, животинското и човешкото.
При човека тя е насочена в противоположната посока. Животното е ориентирало гръбначния си стълб хоризонтално, при него силата се явява обикаляща хоризонтално земята. Душевният принцип се изкачва от растителното съществуване към животинското съществуване, към човешкото съществуване. А Платон, който толкова често довежда нещата до израз, изказа красиво то изречение: Душата на света се кръстосва в тялото на света.
Това означава, че душата на растението преминава през растението, животното и човека, тя е разпъната на кръст в силите на трите царства: растителното, животинското и човешкото.
И когато впишем такъв кръст в трите природни царства, кръстът се превръща за нас в знак на посоката на развитието. И така учителят каза на ученика: ти трябва да си представиш, как растението протяга венчелистчето си към слънчевия лъч, как възпроизводителните му органи узряват когато бъдат целунати от него. Развитие то до нивото на човека се осъществява поради това, че чистата и девствена субстанция на растението бива пресечена от желания, инстинкти и страсти. Така, когато човекът преминава през животинската природа, той постига съзнанието си, така той става човек. Чрез това, че човекът втъка в чистата природа на растението по-нисшата природа на желанията, той от другата страна се изкачи от сумрачното растително съзнание до светлото дневно съзнание.
към текста >>
И когато впишем такъв
кръст
в трите природни царства,
кръст
ът се превръща за нас в знак на посоката на развитието.
Животното е ориентирало гръбначния си стълб хоризонтално, при него силата се явява обикаляща хоризонтално земята. Душевният принцип се изкачва от растителното съществуване към животинското съществуване, към човешкото съществуване. А Платон, който толкова често довежда нещата до израз, изказа красиво то изречение: Душата на света се кръстосва в тялото на света. Това означава, че душата на растението преминава през растението, животното и човека, тя е разпъната на кръст в силите на трите царства: растителното, животинското и човешкото.
И когато впишем такъв кръст в трите природни царства, кръстът се превръща за нас в знак на посоката на развитието.
И така учителят каза на ученика: ти трябва да си представиш, как растението протяга венчелистчето си към слънчевия лъч, как възпроизводителните му органи узряват когато бъдат целунати от него. Развитие то до нивото на човека се осъществява поради това, че чистата и девствена субстанция на растението бива пресечена от желания, инстинкти и страсти. Така, когато човекът преминава през животинската природа, той постига съзнанието си, така той става човек. Чрез това, че човекът втъка в чистата природа на растението по-нисшата природа на желанията, той от другата страна се изкачи от сумрачното растително съзнание до светлото дневно съзнание. От това стъпало на съвременния човек учителят насочи ученика към едно по-високо.
към текста >>
Помислете за образа на
кръст
а.
На това място в човека трябва на свой ред отново да бъде превъзмогнато това, което го е изтласкало нагоре в развитието му след растителното му съществуване. С развитието си нагоре, човекът прие в себе си червената кръв. Червената кръв предизвиква в него това, което го прави себеосъзнат. Тя е преобразувания проникнат от астралното тяло и Аза хлорофил в растението. Ако можехте отново да проникнете зелената растителна субстанция с Аза и астралната субстанция, вие бихте получили червената кръв.
Помислете за образа на кръста.
В него вие също имате нещо, което сочи към бъдещето на човека. Къде се намира бъдещето на човека? Той трябва повторно да се сдобие с природата на растението, но свързана с по-високото ниво на съзнанието, което днешният човек вече е извоювал. Червените рози на Розенкройц обозначават това, което беше извоювано посредством червената кръв, но също и растителната природа, която човекът притежаваше, и отново трябва да притежава. Това е вложено в розата.
към текста >>
Така във венеца от рози, който обгръща черното дърво на
кръст
а, ние действително имаме един знак за развитието на човека.
Тя е растителна по природа, но притежава и червения цвят на кръвта. В зелените листа действува етерното тяло, в червената корона, където е завършека, действува астралното тяло. Короната на розата дължи червения си цвят на интензивните влияния на астралното тяло на земята. Астралното тяло на човека в бъдеще ще се освободи и ще въздействува съзнателно отвън на физическото тяло, така както сега астралното тяло на земята действува върху розата. Тогава това, което сега като растението роза се намира на едно по-ниско стъпало, ще се яви на едно по-високо стъпало като Роза-човек.
Така във венеца от рози, който обгръща черното дърво на кръста, ние действително имаме един знак за развитието на човека.
В черното дърво ние виждаме отмиращото, то е образ на това, което ще отмре и в човека. А в червената роза съглеждаме това, което ще продължи развитието си до онзи потир, който растението подлага като чашка на слънцето, ще се насочи към духовните слънчеви лъчи. А Розенкройц, където червените рози обгръщат черния кръст, ни представя този процес в образ. Същественото при символите е това, не просто да мислим за тях, а да ги чувстваме и усещаме. Тъй като единствено когато почувстваме, че червената роза се обръща към нас с думите: това ще станете и вие един ден, това е изправено пред вас като цел на развитието на човечеството и когато при това сърцето ни се открие и чувствата ни се пречистят, в нас ще се отприщят силите, които ще ни отведат в един по-висш свят.
към текста >>
А Розенкройц, където червените рози обгръщат черния
кръст
, ни представя този процес в образ.
Астралното тяло на човека в бъдеще ще се освободи и ще въздействува съзнателно отвън на физическото тяло, така както сега астралното тяло на земята действува върху розата. Тогава това, което сега като растението роза се намира на едно по-ниско стъпало, ще се яви на едно по-високо стъпало като Роза-човек. Така във венеца от рози, който обгръща черното дърво на кръста, ние действително имаме един знак за развитието на човека. В черното дърво ние виждаме отмиращото, то е образ на това, което ще отмре и в човека. А в червената роза съглеждаме това, което ще продължи развитието си до онзи потир, който растението подлага като чашка на слънцето, ще се насочи към духовните слънчеви лъчи.
А Розенкройц, където червените рози обгръщат черния кръст, ни представя този процес в образ.
Същественото при символите е това, не просто да мислим за тях, а да ги чувстваме и усещаме. Тъй като единствено когато почувстваме, че червената роза се обръща към нас с думите: това ще станете и вие един ден, това е изправено пред вас като цел на развитието на човечеството и когато при това сърцето ни се открие и чувствата ни се пречистят, в нас ще се отприщят силите, които ще ни отведат в един по-висш свят. По този начин символите са ваятели на душата ни. Те изпълват душата ни със сила и въздействие, те са най-великите и ефективни възпитатели на човешкия ни род. Така както тук изправяме пред душите си образи, имагинации, така в по-висшите области пред човека се изправят вътрешните сили на числата.
към текста >>
75.
7. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 13. 4. 1908 г.
GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека
Аз често поставях вашето внимание върху това, че настроението на северните саги се разкрива като отзвук в средноевропейския облик в това, че Зигфрид е поразен в единственото място, което е било все още уязвимо, и с това пророчески се показва мястото, което по-късно у Другия ще бъде покрито от
кръст
а – за да се подчертае едновременно: тук е мястото, където още нещо отсъства.
След дълго време неговият наследник почувствал такива угризения на съвестта, че изпратил тези страници в Упсала,така че сега те са заедно с останалите страници на първия немски превод на Библията. От тези три открити лекции в Стокхолм, които трябваше да изнеса, едната трябваше да бъде посветена главно на идеята “Пръстена на Нибелунгите” от Вагнер. И в същото време по афишните стълбове в града се известяваше за постановката на “Вагнер. Рагнарьок – сумрака на богове”, като последната вечер се представяше този “Пръстен на Нибелунга”. Това са истински симптоми, които по такъв необичаен начин се преплитат един в друг: светът на северните саги, които в основата си са съдържали преди всичко дълбоки указания за това, че някога ще дойде Този, който ще освободи този северен свят от боговете.
Аз често поставях вашето внимание върху това, че настроението на северните саги се разкрива като отзвук в средноевропейския облик в това, че Зигфрид е поразен в единственото място, което е било все още уязвимо, и с това пророчески се показва мястото, което по-късно у Другия ще бъде покрито от кръста – за да се подчертае едновременно: тук е мястото, където още нещо отсъства.
Това не е поетична игра, а е нещо извлечено от дълбините на инспирирания свят на сагите. Защото този трагичен мотив се основава както на северната сага,така и на лежащата в нейната основа мистерия, че по местата на северния свят на боговете, по-късно ще встъпи християнския принцип. В северните мистерии преди всичко обръщат внимание на това, което всъщност означават този полумрак на боговете. Едновременно се подчертава – аз виждам в това нещо повече, отколкото поетичен образ – че в дълбочината на народното чувство, спомените за древните богове твърде дружелюбно живеят с онова, което е навлязло с християнството. Това се усеща като симптом, в тази оттеглила се готическа Библия вътре в древните спомени.
към текста >>
76.
13. ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 11. 6. 1908 г.
GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека
В римската архитектура, която има закръглена арка и създава своите храмове по такъв начин, че в тях има централна част и странични олтари, също така напречна част и “апсида” и по този начин, всичко взето заедно има форма на
кръст
, увенчано с купол – във всичко това взето заедно съществува идеята за пространството, израсла от идеята за мястото за погребение.
Египетската архитектура, изразена, например, в пирамидите, е нещо съвсем друго. Сега ние можем само да се докоснем до тези неща. Тук пространствените отношения, пространствените линии се разполагат така, че в своите форми те показват пътя на душата устремена към духовните светове. Изхождайки от пътищата, по които душата се отправя от физическия свят нагоре в духовния свят, са ни дадени тези форми, които се изразяват в египетската пирамида. Така в основата на всеки вид архитектурен стил ние имаме мисъл, която може да се разбере само изхождайки от духовността.
В римската архитектура, която има закръглена арка и създава своите храмове по такъв начин, че в тях има централна част и странични олтари, също така напречна част и “апсида” и по този начин, всичко взето заедно има форма на кръст, увенчано с купол – във всичко това взето заедно съществува идеята за пространството, израсла от идеята за мястото за погребение.
Римското здание не можем да го мислим че е подобно на гръцкият храм. Гръцкият храм е обител на бога. За римският храм не бива да си мислим, освен така, че той представлява чрез себе си мястото за погребение. Към него трябва да принадлежи криптата, гробницата; в тях не просто се събират хора, стоящи близо един до друг в живота, но за нея трябва да си мисли, така, че това е място, обединяващо в себе си всички чувства, които са свързани със съхранението и опазването на умрелите. В готическото здание вие също имате нещо друго.
към текста >>
77.
СЪДЪРЖАНИЕ
GA_103 Евангелието на Йоан
Йоан
Кръст
ител като предтеча на Христос.
Възкресението на Лазар За архитектониката на Йоановото Евангелие. Посвещението в древните Мистерии. Възкресението на Лазар: посвещението на ученика, „когото Господ обичаше”, чрез самия Христос. За авторът на Йоановото Евангелие.
Йоан Кръстител като предтеча на Христос.
Прологът към Йоановото Евангелие (в превод на Рудолф Щайнер). Индивидуалният Аз и откъсването му от груповия Аз. Единородният Син. Любовта като свободен дар от Аза. За одухотворяването на любовта.
към текста >>
Пос- ледното свидетелство на Йоан
Кръст
ител за Исус.
Сватбата в Кана. Мисията на Христос: да вложи в човешката душа пълната Азова самостоятелност. Дионисиевият култ и мисията на алкохола. Разго- ворът с Никодим и разговорът със самарянката. Синът на царедвореца и неговото изцеление.
Пос- ледното свидетелство на Йоан Кръстител за Исус.
ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 25. Mай 1908 134 “Аз-съм” Разговорът с Никодим. Човекът през Лемурийската и Атлантската епоха.
към текста >>
78.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ
GA_103 Евангелието на Йоан
И в края на първата част става ясно, че за всичко, което се твърди относно Христос Исус, е валидно свидетелството на Йоан
Кръст
ител, а съвсем накрая ни се обръща внимание върху това, че за всичко, което се намира след главата за възкресението на Лазар, трябва да важи свидетелството на ученика, за когото често чуваме думите: “този, когото Исус обичаше” (13, 23).
В древните съчинения такива хармонични връзки и съвпадения - когато тук или там с една дума се подчертава нещо особено - никога не са без значение; и тъкмо зад тези съвпадения се крие нещо изключително важно. И само ако разгледаме истинската причина за този архитектоничен строеж на Йоановото Евангелие, ще можем да го разбираме в неговия дълбок и точен смисъл. В средата на Йоановото Евангелие е описано едно събитие, без чието точно обяснение това Евангелие изобщо не може да бъде разбрано. Непосредствено след мястото, където става дума за истинността на Йоановото свидетелство, е разположена главата за възкресението на Лазар. Тази глава за възкресението на Лазар разделя цялото Йоаново Евангелие на две части.
И в края на първата част става ясно, че за всичко, което се твърди относно Христос Исус, е валидно свидетелството на Йоан Кръстител, а съвсем накрая ни се обръща внимание върху това, че за всичко, което се намира след главата за възкресението на Лазар, трябва да важи свидетелството на ученика, за когото често чуваме думите: “този, когото Исус обичаше” (13, 23).
Какво всъщност означава “възкресението на Лазар”? Напомням Ви, че след разказа за възкресението на Лазар, в Евангелието на Йоан се намира едно наглед твърде загадъчно изречение. Представете си за миг цялата ситуация: Христос Исус извършва нещо, което обикновено наричаме “чудо”, а и самото Евангелие го определя като “знамение”: възкресението на Лазар. Следват и други изречения, които потвърждават: “Този човек върши много знамения” (11, 47). Още по-нататък става ясно, че заради тези знамения неговите обвинители не искат да имат нищо общо с него.
към текста >>
От всичко онова, което Йоан
Кръст
ител можеше да знае още тогава, той стигна до истината, която го накара да пророкува: онзи, за когото говореха Мистериите, сега стои пред него в лицето на Христос Исус.
- ето защо не е чудно, че тези дълбоки думи за Христос Исус са казани още в първите глави. Защото в древните Мистерии Христос Исус - а това значи онзи Христос, който трябваше да се появи по-късно - далеч не беше едно неизвестно Същество. Всички Мистерии говореха за Него; за това, че ще се появи на Земята. Знаем, че древните посветени са наричани “пророци”, защото те можеха да предвиждат бъдещето. Ето защо посвещенията са имали за цел да внесат яснота по един съществен въпрос: Христос ще се яви на бъдещото човечество.
От всичко онова, което Йоан Кръстител можеше да знае още тогава, той стигна до истината, която го накара да пророкува: онзи, за когото говореха Мистериите, сега стои пред него в лицето на Христос Исус.
А как са свързани нещата, как Кръстителят се отнася към Христос, това ще си обясним най-добре, ако си отговорим на два въпроса. Първият е: Как е поставен Йоан Кръстител в своето време? А другият въпрос ни отпраща към изясняването на някои подробности от началото на Йоановото Евангелие. И така: Как е поставен Йоан Кръстител в своето време? Кой всъщност е Кръстителят?
към текста >>
А как са свързани нещата, как
Кръст
ителят се отнася към Христос, това ще си обясним най-добре, ако си отговорим на два въпроса.
Защото в древните Мистерии Христос Исус - а това значи онзи Христос, който трябваше да се появи по-късно - далеч не беше едно неизвестно Същество. Всички Мистерии говореха за Него; за това, че ще се появи на Земята. Знаем, че древните посветени са наричани “пророци”, защото те можеха да предвиждат бъдещето. Ето защо посвещенията са имали за цел да внесат яснота по един съществен въпрос: Христос ще се яви на бъдещото човечество. От всичко онова, което Йоан Кръстител можеше да знае още тогава, той стигна до истината, която го накара да пророкува: онзи, за когото говореха Мистериите, сега стои пред него в лицето на Христос Исус.
А как са свързани нещата, как Кръстителят се отнася към Христос, това ще си обясним най-добре, ако си отговорим на два въпроса.
Първият е: Как е поставен Йоан Кръстител в своето време? А другият въпрос ни отпраща към изясняването на някои подробности от началото на Йоановото Евангелие. И така: Как е поставен Йоан Кръстител в своето време? Кой всъщност е Кръстителят? Той е един, който - също както и други, които са чули нещо за посвещението - узнава идването на Христос; но в същото време е единственият, комуто се открива истинската тайна за Христос Исус; че появилият се е именно Христос.
към текста >>
Първият е: Как е поставен Йоан
Кръст
ител в своето време?
Всички Мистерии говореха за Него; за това, че ще се появи на Земята. Знаем, че древните посветени са наричани “пророци”, защото те можеха да предвиждат бъдещето. Ето защо посвещенията са имали за цел да внесат яснота по един съществен въпрос: Христос ще се яви на бъдещото човечество. От всичко онова, което Йоан Кръстител можеше да знае още тогава, той стигна до истината, която го накара да пророкува: онзи, за когото говореха Мистериите, сега стои пред него в лицето на Христос Исус. А как са свързани нещата, как Кръстителят се отнася към Христос, това ще си обясним най-добре, ако си отговорим на два въпроса.
Първият е: Как е поставен Йоан Кръстител в своето време?
А другият въпрос ни отпраща към изясняването на някои подробности от началото на Йоановото Евангелие. И така: Как е поставен Йоан Кръстител в своето време? Кой всъщност е Кръстителят? Той е един, който - също както и други, които са чули нещо за посвещението - узнава идването на Христос; но в същото време е единственият, комуто се открива истинската тайна за Христос Исус; че появилият се е именно Христос. Докато онези, които се наричаха “фарисеи” или с други имена, в Христос Исус виждаха един човек, който всъщност се противопоставя на техния стар принцип на посвещение; в техните очи той вършеше нещо, което тяхното консервативно мислене не можеше да допусне.
към текста >>
И така: Как е поставен Йоан
Кръст
ител в своето време?
Ето защо посвещенията са имали за цел да внесат яснота по един съществен въпрос: Христос ще се яви на бъдещото човечество. От всичко онова, което Йоан Кръстител можеше да знае още тогава, той стигна до истината, която го накара да пророкува: онзи, за когото говореха Мистериите, сега стои пред него в лицето на Христос Исус. А как са свързани нещата, как Кръстителят се отнася към Христос, това ще си обясним най-добре, ако си отговорим на два въпроса. Първият е: Как е поставен Йоан Кръстител в своето време? А другият въпрос ни отпраща към изясняването на някои подробности от началото на Йоановото Евангелие.
И така: Как е поставен Йоан Кръстител в своето време?
Кой всъщност е Кръстителят? Той е един, който - също както и други, които са чули нещо за посвещението - узнава идването на Христос; но в същото време е единственият, комуто се открива истинската тайна за Христос Исус; че появилият се е именно Христос. Докато онези, които се наричаха “фарисеи” или с други имена, в Христос Исус виждаха един човек, който всъщност се противопоставя на техния стар принцип на посвещение; в техните очи той вършеше нещо, което тяхното консервативно мислене не можеше да допусне. Именно защото бяха консервативни, те настояваха: Трябва да зачитаме стария принцип на посвещение! Ето противоречието, което е в основата на техния консерватизъм: непрекъснато да говорят за бъдещия Христос, а да се разминат с неговото действително появяване.
към текста >>
Кой всъщност е
Кръст
ителят?
От всичко онова, което Йоан Кръстител можеше да знае още тогава, той стигна до истината, която го накара да пророкува: онзи, за когото говореха Мистериите, сега стои пред него в лицето на Христос Исус. А как са свързани нещата, как Кръстителят се отнася към Христос, това ще си обясним най-добре, ако си отговорим на два въпроса. Първият е: Как е поставен Йоан Кръстител в своето време? А другият въпрос ни отпраща към изясняването на някои подробности от началото на Йоановото Евангелие. И така: Как е поставен Йоан Кръстител в своето време?
Кой всъщност е Кръстителят?
Той е един, който - също както и други, които са чули нещо за посвещението - узнава идването на Христос; но в същото време е единственият, комуто се открива истинската тайна за Христос Исус; че появилият се е именно Христос. Докато онези, които се наричаха “фарисеи” или с други имена, в Христос Исус виждаха един човек, който всъщност се противопоставя на техния стар принцип на посвещение; в техните очи той вършеше нещо, което тяхното консервативно мислене не можеше да допусне. Именно защото бяха консервативни, те настояваха: Трябва да зачитаме стария принцип на посвещение! Ето противоречието, което е в основата на техния консерватизъм: непрекъснато да говорят за бъдещия Христос, а да се разминат с неговото действително появяване. И точно поради тази причина, когато Христос Исус извърши посвещението на Лазар, те видяха в този акт едно потъпкване на старите мистерийни традиции.
към текста >>
Като какъв се представя Йоан
Кръст
ител в първите глави на Йоановото Евангелие?
И точно поради тази причина, когато Христос Исус извърши посвещението на Лазар, те видяха в този акт едно потъпкване на старите мистерийни традиции. “Този човек върши много знамения.” С него не можем да имаме нищо общо! Според тях Христос издава Мистериите, той открива пред народа това, което беше длъжно да остане заключено в дълбоките тайни на Мистериите. И чак сега ние разбираме, че за тях това наистина изглежда като едно предателство, и че те трябваше да се обявят срещу Христос. Ето защо тук е повратната точка; започва гонението на Христос Исус.
Като какъв се представя Йоан Кръстител в първите глави на Йоановото Евангелие?
Най-напред, като човек, познаващ мистерийна-та същност на Христос, който трябваше да дойде, и то толкова добре, че самият автор на Йоановото Евангелие можа да потвърди всичко онова, което Йоан Кръстител вече знаеше, и за което се беше убедил благодарение на фактите, в чието обсъждане ще пристъпим по-нататък. Ние разбрахме какво означават първите думи от Евангелието на Йоан. Сега да насочим вниманието си към това, което се казва за самия Йоан Кръстител. Нека да си представим текста в неговия възможно най-точен превод. Досега пред нас прозвучаха само първите думи на Йоановото Евангелие.
към текста >>
Най-напред, като човек, познаващ мистерийна-та същност на Христос, който трябваше да дойде, и то толкова добре, че самият автор на Йоановото Евангелие можа да потвърди всичко онова, което Йоан
Кръст
ител вече знаеше, и за което се беше убедил благодарение на фактите, в чието обсъждане ще пристъпим по-нататък.
“Този човек върши много знамения.” С него не можем да имаме нищо общо! Според тях Христос издава Мистериите, той открива пред народа това, което беше длъжно да остане заключено в дълбоките тайни на Мистериите. И чак сега ние разбираме, че за тях това наистина изглежда като едно предателство, и че те трябваше да се обявят срещу Христос. Ето защо тук е повратната точка; започва гонението на Христос Исус. Като какъв се представя Йоан Кръстител в първите глави на Йоановото Евангелие?
Най-напред, като човек, познаващ мистерийна-та същност на Христос, който трябваше да дойде, и то толкова добре, че самият автор на Йоановото Евангелие можа да потвърди всичко онова, което Йоан Кръстител вече знаеше, и за което се беше убедил благодарение на фактите, в чието обсъждане ще пристъпим по-нататък.
Ние разбрахме какво означават първите думи от Евангелието на Йоан. Сега да насочим вниманието си към това, което се казва за самия Йоан Кръстител. Нека да си представим текста в неговия възможно най-точен превод. Досега пред нас прозвучаха само първите думи на Йоановото Евангелие. „В началото беше Словото, и Словото беше у Бога и Бог беше Словото То беше в началото у Бога.
към текста >>
Сега да насочим вниманието си към това, което се казва за самия Йоан
Кръст
ител.
И чак сега ние разбираме, че за тях това наистина изглежда като едно предателство, и че те трябваше да се обявят срещу Христос. Ето защо тук е повратната точка; започва гонението на Христос Исус. Като какъв се представя Йоан Кръстител в първите глави на Йоановото Евангелие? Най-напред, като човек, познаващ мистерийна-та същност на Христос, който трябваше да дойде, и то толкова добре, че самият автор на Йоановото Евангелие можа да потвърди всичко онова, което Йоан Кръстител вече знаеше, и за което се беше убедил благодарение на фактите, в чието обсъждане ще пристъпим по-нататък. Ние разбрахме какво означават първите думи от Евангелието на Йоан.
Сега да насочим вниманието си към това, което се казва за самия Йоан Кръстител.
Нека да си представим текста в неговия възможно най-точен превод. Досега пред нас прозвучаха само първите думи на Йоановото Евангелие. „В началото беше Словото, и Словото беше у Бога и Бог беше Словото То беше в началото у Бога. Всичко чрез Него стана и без Него не стана нищо от онова, което е станало. В Него имаше живот, и животът беше светлината на човеците.
към текста >>
Като какъв ни се разкрива самият Йоан
Кръст
ител?
Бог никой досега не е видял с очите си. Единородният Син, който беше в недрата на мировия Отец, стана предводител на това виждане. ” (1, 1-18) Ето, тези са думите, които предават приблизително смисъла на първите изречения от Евангелието на Йоан. Преди да пристъпим към тяхното изясняване, налага се да прибавим още нещо.
Като какъв ни се разкрива самият Йоан Кръстител?
Вие помните, че фарисеите бяха изпратили хора, които да узнаят кой е Йоан Кръстител. При него дойдоха свещеници и левити, за да го питат, кой точно е той. А защо той отговаря по този начин, ще видим по-нататък. А сега да се спрем на неговия отговор. Той казва:
към текста >>
Вие помните, че фарисеите бяха изпратили хора, които да узнаят кой е Йоан
Кръст
ител.
Единородният Син, който беше в недрата на мировия Отец, стана предводител на това виждане. ” (1, 1-18) Ето, тези са думите, които предават приблизително смисъла на първите изречения от Евангелието на Йоан. Преди да пристъпим към тяхното изясняване, налага се да прибавим още нещо. Като какъв ни се разкрива самият Йоан Кръстител?
Вие помните, че фарисеите бяха изпратили хора, които да узнаят кой е Йоан Кръстител.
При него дойдоха свещеници и левити, за да го питат, кой точно е той. А защо той отговаря по този начин, ще видим по-нататък. А сега да се спрем на неговия отговор. Той казва: „Аз съм гласът на викащия в усамотение” (1, 23)
към текста >>
Защо Йоан
Кръст
ител нарича себе си “гласът на викащия в усамотение”?
Точно тези думи са записани в Евангелието: “Аз съм гласът на викащия в усамотение! ” Буквално така е записано там - “в усамотение”, svrn врпм-ю. На гръцки думата “еремит” означава “самотният”. И сега ще разберете, че по-правилно е да се казва: “Аз съм гласът на викащия в усамотение”, отколкото: “Аз съм гласът на викащия в пустинята”. Ние ще разберем първите изречения от Евангелието на Йоан много по-добре, ако не изпускаме от погледа си характеристиката, която Йоан сам прави на себе си.
Защо Йоан Кръстител нарича себе си “гласът на викащия в усамотение”?
В хода на развитието, през което човечеството минава, видяхме, че истинската мисия на Земята, е развитието на Любовта. Обаче тя е мислима само ако идва като доброволен дар от себесъзнателни човешки индивиди, а човекът овладява своя Аз стъпка по стъпка, и Азът прониква в човешката природа бавно и постепенно. Ние знаем, че животните, като такива, не притежават свой собствен Аз. Ако отделният лъв би могъл да каже “Аз”, с това би се разбирало не отделното животно, а “груповият Аз” в астралния свят; всички лъвове биха се обръщали към него с думата “Аз”. Точно тук е голямото предимство на човека пред животните: той има свой индивидуален Аз.
към текста >>
Ето защо Йоан
Кръст
ител нарича себе си “викащият в усамотение”, с други думи той вече е самотният Аз, откъснатият от груповата душа Аз, устремен към това, което представлява източник на сили за индивидуалния Аз.
Точно тук е обратът от старите към новите отношения; старите връзки между хората се основаваха на груповата душевност, където отделният Аз е слят с другите Азове и не чувствува ясно нито себе си, нито другите Азове, а е под въз действието и закрилата на общата кръв, под закрилата на народностния Аз, на племенния Аз. Следователно, как трябваше да се чувствува един Аз, който беше узрял до такава степен, че вече не можеше да усеща връзката на другите индивидуални личности с груповата душа? Как трябваше да се чувства индивидуалният Аз в една епоха, за която можеше да се твърди: Днес съпринадлежността към другите личности, към другите Азове, не представлява вече никаква житейска истина; обаче тепърва трябва да дойде Този, който ще даде на душата духовния хляб на живота, така че индивидуалният Аз да получи своята истинска храна. Индивидуалният Аз трябваше да се чувства извънредно самотен и предшественикът на Христос щеше да потвърди: Аз съм един Аз, който е откъснат и извънредно самотен. И тъкмо защото се научих да бъда самотен, се усещам и като пророк, на когото - в усамотение - Азът дава истинската духовна храна.
Ето защо Йоан Кръстител нарича себе си “викащият в усамотение”, с други думи той вече е самотният Аз, откъснатият от груповата душа Аз, устремен към това, което представлява източник на сили за индивидуалния Аз.
“Аз съм гласът на викащия в усамотение.” Тук ние отново чуваме дълбоката тайна: Всеки индивидуален човешки Аз е предоставен изцяло на себе си; Аз съм гласът на онзи Аз, който е откъснат от другите и търси своята истинска опора, върху която може да застане като един нов, освободен Аз. Едва сега разбираме думите: “Аз съм гласът на викащия в усамотение.” За да разберем съвсем точно определени места от Евангелието на Йоан, трябва да вникнем поне малко в начина, по който някога са били давани личните имена и въобще наименованията. Това не е ставало така абстрактно, както става днес. И ако тълкувателите на Библията се замислят поне донякъде върху значението на този факт, щяха да ни бъдат спестени много от тривиалните обяснения на евангелските текстове.
към текста >>
Пред погледа си той има историческия образ на
Кръст
ителя, вниква в този образ; но в същото време реалният исторически образ се превръща за него в символ на всички човеци, които в онази епоха бяха вече призвани да изградят Аза в себе си; макар и те да бяха само на път да го сторят; човеци, за които Светлината на света можеше да проблесне в индивидуалния Аз, но не и онези, които все още не бяха в състояние да разберат Светлината в своя мрак.
Символното тълкуване не отхвърля историческата действителност; тук трябва да изтъкнем, че езотеричното обяснение обхваща както историческите факти, така и това, което добавяме към тях, защото - доколкото са именно исторически - те означават и нещо много повече. Несъмнено, ако се спираме само върху външните, груби факти и разглеждаме например даден човек, роден в една или друга епоха, ние няма да се доберем до познанието, че този човек, наред със своето име и своята биография, притежава и нещо друго. Но ако познаваме духовните връзки между нещата, ще разберем: човекът, който е роден в определено място, този жив човек е освен всичко друго и един символ на своята епоха, а в неговото име е вложено цялото му значение за развитието на човечеството. Едновременното символно и историческо разглеждане, а не само едното или другото, до това се свежда истинското тълкуване на Евангелията. И така, ние ще се убедим, че при всички събития, Йоан или авторът на Йоановото Евангелие, всъщност има свръхсетивни възприятия, и наред със събитията вижда откровенията на дълбоки духовни истини.
Пред погледа си той има историческия образ на Кръстителя, вниква в този образ; но в същото време реалният исторически образ се превръща за него в символ на всички човеци, които в онази епоха бяха вече призвани да изградят Аза в себе си; макар и те да бяха само на път да го сторят; човеци, за които Светлината на света можеше да проблесне в индивидуалния Аз, но не и онези, които все още не бяха в състояние да разберат Светлината в своя мрак.
Всичко, което се проявява в Христос Исус като Живот, Светлина и Логос, винаги е съществувало в света, само че не можеше да бъде разбрано от напредващите в своята еволюция човешки индивиди. Светлината винаги е била тук. Защото ако Светлината не беше тук, изобщо не би възникнала и първона-чалната готовност за изграждането на Аза. На Старата Луна от днешния човек са съществували само физическото тяло, етерното тяло и астралното тяло; за никакъв Аз не може да става и дума. Само защото Светлината беше преобразена по един специфичен за Земята начин, тя събра необходимата сила, за да възпламени индивидуалните Азове и да ги тласне към едно бавно, постепенно развитие: “Светлината свети в мрака и мрака не я обзе” (1, 5).
към текста >>
Обаче Йоан
Кръст
ител нарича себе си буквално “Предтеча”, “Предшественик”, който идва, за да възвести Аза.
С други думи, освен физическото раждане човек може да мине също и през едно духовно раждане, да се съедини с Духа; раждане, чрез което той става единороден, дете, или Син на Бога. Такова учение можеше да бъде чуто най-напред от Този, в който Словото стана плът. Едва Той превърна това учение в общо достояние, “учението за единородния Син на Отца, пълен с преданост и истина”. Тук думата “преданост” трябва да се преведе в по-дълбок смисъл, защото нещата се отнасят до един процес на раждане и отделяне от Бога, като в същото време човек остава свързан с Него и освободен от всякакви илюзии. Илюзиите идват от “двоераждането” и обричат човека на сетивни заблуди, за разлика от учението за истината, което в лицето на Христос Исус живя между хората като въплътен Логос.
Обаче Йоан Кръстител нарича себе си буквално “Предтеча”, “Предшественик”, който идва, за да възвести Аза.
Йоан определя себе си като човек, който знае: в отделния индивид Азът трябва да стане напълно самостоятелен, но преди това той трябва да свидетелствува за Този, чрез Когото Азът ще се пробуди за своя самостоятелен живот. Йоан е пределно ясен: “Този, който ще дойде, е “Аз-съм”, той е вечен и наистина може да каже за себе си - Преди Авраам да бъде, беше “Аз-съм”. Йоан знае: Азът, за когото става дума тук, съществува преди мен; макар и да съм негов предшественик, той е преди мен; аз свидетелствувам за нещо, което и досега е присъствувало във всеки човек. “След мен идва Този, който беше преди мен” (1, 15). И сега идва ред на многозначителните думи: “Защото от Неговата пълнота всички ние приехме благодат връз благодат” (1, 16).
към текста >>
79.
ПЕТА ЛЕКЦИЯ
GA_103 Евангелието на Йоан
Става дума за Йоан
Кръст
ител и двама от неговите ученици.
От корицата разбираме, че авторът е доктор по теология, следователно той е теолог. Той смята, че за автора на Йоановото Евангелие се говори всъщност във всички глави на това Евангелие, като името Йоан се споменава още в 35 стих на първата глава. Когато взех тази книга, просто не повярвах на очите си и казах: тук сигурно има нещо странно, което противоречи на всички досегашни окултни възгледи, според които обичаният ученик не се споменава преди възкресението на Лазар. Но все пак един теолог би трябвало да го знае! А сега, без никакви прибързани разсъждения, вземете Евангелието на Йоан и прочетете глава 1, стих 35: “На другия ден пак стоеше Йоан, и двама от учениците му”.
Става дума за Йоан Кръстител и двама от неговите ученици.
Най-доброто, което може да се допусне за този теолог, е че неговото съзнание е завладяно от старото екзотерично предание, според което единият от двамата ученици, е Йоан. Това предание идва от Евангелието на Матей, 4, 21. Обаче Евангелието на Йоан не може да се обяснява с помощта на другите Евангелия. Следователно, един теолог вкара в тази популярна поредица една направо вредна книга. И след като знаем какво произтича нататък и как бързо тази достъпна и евтина литература се поглъща от народа, лесно е да измерим вредите, които тя нанася.
към текста >>
Така кръщаваше и Йоан
Кръст
ител, за да приближи по този начин човека до връзката му с божествения свят.
Човекът се съдържаше във водата на течната Земя; но той можа да стъпи върху нея, едва когато тя се втвърди до необходимата степен. А втвърдяването на човека пораждаше следните мисли: Човекът е роден от водната Земя и тогава той е бил дълбоко свързан с божествения свят. Онези, които трябваше да си спомнят тази древна връзка с божествения свят, бяха кръщавани с вода. Водното кръщение трябваше да бъде символът за миналите епохи: Не забравяйте своята древна връзка с Боговете, както и това, че сте станали нечисти, слизайки до днешното състояние!
Така кръщаваше и Йоан Кръстител, за да приближи по този начин човека до връзката му с божествения свят.
Всяко кръщение имаше в древността точно този смисъл. То представлява краен израз на процесите, които човекът трябваше да пази в своето съзнание. Но Христос Исус трябваше да кръщава по друг начин. Той трябваше да посочва на хората не миналото, а бъдещето, към което те могат да се устремят с помощта на своите вътрешни, духовни сили. Човекът може да се свърже с Боговете чрез “светия” и непомрачен Дух.
към текста >>
Нещата, които са казани там, водят до едно много по-дълбоко разбиране, особено ако ясно съзнаваме, че идват от Йоан
Кръст
ител:
Навсякъде в Евангелието, Вие ще се убедите, че Христос е мисионер на свободния, самостоятелен Аз, който е скрит във всяка човешка индивидуалност. Ето защо Той може да допълни: “Когато говоря за Себе си в по-висш смисъл, аз съвсем не говоря за моя личен Аз; когато говоря за “Аз-съм”, говоря за едно Същество, за нещо, което всеки може да намери в себе си. Моят Аз е едно с Отца; но всъщност Азът, който се намира във всяка личност, е едно с Отца.” Този е по-дълбокият смисъл на думите, които Христос отправя към самарянката. Сега бих искал да спра вниманието Ви преди всичко върху глава 3., стих 31-34.
Нещата, които са казани там, водят до едно много по-дълбоко разбиране, особено ако ясно съзнаваме, че идват от Йоан Кръстител:
„Онзи, който идва отгоре, е над всички. Който е от Земята, земен е и говори за земното. Който идва от небето, той е над всички и свидетелствува за това, което е видял и чул; и никой не приема неговото свидетелство. Но който го приема, той потвърждава, че Бог е истинен. Защото този, когото Бог е изпратил, говори Божиите думи; понеже Бог не му дава Духа с мярка.“
към текста >>
80.
СЕДМА ЛЕКЦИЯ
GA_103 Евангелието на Йоан
А нека сега извикаме пред нашите души физическото събитие: Христос разпънат на
Кръст
а и течащата от раните му кръв.
Май 1908 В крайна сметка всичко в Евангелието на Йоан е замислено така, че да ни обясни как в историята на човечеството е станало това, което наричаме “Мистерията на Голгота”. Да се разбере тази “Мистерия на Голгота” от окултна гледна точка, означава в същото време да се разгадае дълбокия смисъл на Йоановото Евангелие. Ако обгърнем с поглед това, което всъщност стои в самия център на Мистерията на Голгота, и поискаме да вникнем в неговия окултен смисъл, трябва да насочим мисълта си към мига на Разпятието, когато кръвта на Спасителя изтича от неговите рани. И тук ще припомним нещо, което често споменавахме в хода на тези лекции: а именно, че за познавача на духовните светове всичко, което е материално, веществено, физическо, всъщност е само външният израз, външното проявление на определен духовен процес.
А нека сега извикаме пред нашите души физическото събитие: Христос разпънат на Кръста и течащата от раните му кръв.
Какво подсказва този образ, чието съдържание се изчерпва в едно физическо събитие, на онзи, който правилно разбира Евангелието на Йоан? Този физически процес, Събитието на Голгота, е израз и проявление на един духовен процес, който се разиграва в средищната точка на цялото Земно развитие. Ако човек схваща тези думи в смисъла на днешното материално светоусещане, той едва ли ще си представи нещо особено. Защото той едва ли ще си представи, че това единствено по рода си Събитие на Голгота се различава по нещо от други, физически сходни събития. Обаче има една колосална разлика между всички Земни процеси, разиграващи се преди Събитието на Голгота, и тези, които се разиграват след него.
към текста >>
81.
ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ
GA_103 Евангелието на Йоан
И когато тя отново застава пред нас, при Спасителя на
кръст
а, в Евангелието на Йоан четем:
” И мнозина дори вярват, че в Евангелието на Йоан, майката на Исус се нарича Мария. Обаче никъде в Евангелието на Йоан не срещаме подобно нещо. Навсякъде, където става дума за нея, с пълна преднамереност - чието значение ще разгледаме по-късно - е записано “майката Исусова”. В главата за сватбата в Кана Галилейска се казва: “И майката Исусова беше там” (2, 1); а по-късно се казва: “Неговата майка рече на служителите” (2, 5). Никога не се произнася името “Мария”.
И когато тя отново застава пред нас, при Спасителя на кръста, в Евангелието на Йоан четем:
„При кръста Исусов стояха майка Му и сестрата на майка Му, Мария Клеопова, и Мария Магдалина” (19, 25). Тук ясно и разбрано се казва, кой стои при кръста: там са майката, нейната сестра, която е жена на Клеоп, и Мария от Магдала. Ако някой се замисли, ще възрази: “Не е ли странно, че и двете сестри носят името Мария? Днес това е необичайно! ”
към текста >>
„При
кръст
а Исусов стояха майка Му и сестрата на майка Му, Мария Клеопова, и Мария Магдалина” (19, 25).
Обаче никъде в Евангелието на Йоан не срещаме подобно нещо. Навсякъде, където става дума за нея, с пълна преднамереност - чието значение ще разгледаме по-късно - е записано “майката Исусова”. В главата за сватбата в Кана Галилейска се казва: “И майката Исусова беше там” (2, 1); а по-късно се казва: “Неговата майка рече на служителите” (2, 5). Никога не се произнася името “Мария”. И когато тя отново застава пред нас, при Спасителя на кръста, в Евангелието на Йоан четем:
„При кръста Исусов стояха майка Му и сестрата на майка Му, Мария Клеопова, и Мария Магдалина” (19, 25).
Тук ясно и разбрано се казва, кой стои при кръста: там са майката, нейната сестра, която е жена на Клеоп, и Мария от Магдала. Ако някой се замисли, ще възрази: “Не е ли странно, че и двете сестри носят името Мария? Днес това е необичайно! ” Обаче това е било необичайно също и тогава!
към текста >>
Тук ясно и разбрано се казва, кой стои при
кръст
а: там са майката, нейната сестра, която е жена на Клеоп, и Мария от Магдала.
Навсякъде, където става дума за нея, с пълна преднамереност - чието значение ще разгледаме по-късно - е записано “майката Исусова”. В главата за сватбата в Кана Галилейска се казва: “И майката Исусова беше там” (2, 1); а по-късно се казва: “Неговата майка рече на служителите” (2, 5). Никога не се произнася името “Мария”. И когато тя отново застава пред нас, при Спасителя на кръста, в Евангелието на Йоан четем: „При кръста Исусов стояха майка Му и сестрата на майка Му, Мария Клеопова, и Мария Магдалина” (19, 25).
Тук ясно и разбрано се казва, кой стои при кръста: там са майката, нейната сестра, която е жена на Клеоп, и Мария от Магдала.
Ако някой се замисли, ще възрази: “Не е ли странно, че и двете сестри носят името Мария? Днес това е необичайно! ” Обаче това е било необичайно също и тогава! И понеже авторът на Йоановото Евангелие нарича сестрата Мария, ясно е, че майката на Исус не се казва Мария.
към текста >>
За да сте добре подготвени за утрешното формулиране на тези въпроси, наред с всичко казано дотук, трябва да добавим, че Евангелието на Лука дава един вид родословно дърво и посочва, че Исус бил
кръст
ен от Йоан и че започнал да проповядва от своята тридесета година, и още, че Исус бил син на Мария и “Йосиф, който беше син на Илия” и т.н., докато се мине през цялата родословна верига.
„Светият Дух ще слезе върху ти и силата на Всевишния ще те осени; затова и Светото, което ще се роди от тебе, ще се нарече Син Божий.” (Лука 1, 35) И в самото Евангелие на Лука се посочва, че бащата на Исус е Светият Дух. Това е казано в буквален смисъл и теолози, които не го признават, просто не могат да четат Евангелието. Тук трябва да поставим и другия голям въпрос: Каква е връзката между всичко, което чухме, и думите: “Аз и Отец сме едно”, “Аз и Отец Авраам сме едно”, “Преди Авраам да бъде, беше Аз-съм”? Как да съгласуваме всичко това с неопровержимия факт, че в “Светия Дух” Евангелията виждат бащиния принцип?
За да сте добре подготвени за утрешното формулиране на тези въпроси, наред с всичко казано дотук, трябва да добавим, че Евангелието на Лука дава един вид родословно дърво и посочва, че Исус бил кръстен от Йоан и че започнал да проповядва от своята тридесета година, и още, че Исус бил син на Мария и “Йосиф, който беше син на Илия” и т.н., докато се мине през цялата родословна верига.
Ако я проследите, ще установите, че тя стига до Адам. И тогава следва нещо съвсем неочаквано, там стоят думите: “И той (Адам) беше син Божий.” (Лука 3, 23 - 38). Както се говори за сина и бащата, така и в Евангелието на Лука се говори за Адам и Бога. Такива думи трябва да се приемат напълно сериозно! И тогава вече се приближаваме до въпросите, които утре ще ни отведат в самия център на Йоановото Евангелие.
към текста >>
82.
ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ
GA_103 Евангелието на Йоан
Там виждаме: Под
кръст
а стои майката на Исус - в езотеричния християнски смисъл това е “Дева София” - а от
кръст
а Христос казва на “ученика, когото обича”:
на евангелиста Йоан, мисията да извлече и опише от своето озарение - вярно и точно - всички събития от Палестина, за да бъдат пренесени в душите на хората. И ако хората се оставят под въздействието на това, което е написано в Евангелието на Йоан, тогава тяхното астрално тяло вече има възможност да се превърне в “Дева София” и да се открие за “Светия Дух”. Чрез импулсите, които крие Евангелието на Йоан, астралното тяло става открито и възприемчиво за усещането - а по-късно и за разбирането - на духовния свят. Точно тази мисия повери Христос Исус на евангелиста Йоан. Нужно е само да прочетете Йоановото Евангелие и ще се съгласите с това.
Там виждаме: Под кръста стои майката на Исус - в езотеричния християнски смисъл това е “Дева София” - а от кръста Христос казва на “ученика, когото обича”:
„От сега нататък тази е твоята майка! И от оня час ученикът я взе при себе си” (19, 27). А това означава: Онази сила, която беше в моето астрално тяло и го направи носител на Светия Дух, точно тази сила поверявам сега аз на теб; ти трябва да запишеш всичко, което това астрално тяло можа да постигне в хода на своето развитие! И “ученикът я взе при себе си”, с други думи, той написа Евангелието на Йоан. В Евангелието на Йоан неговият автор е вложил силата за разгръщането на “Дева София”.
към текста >>
При
кръст
а той получи мисията да я приеме като своя майка, да бъде истинският тълкувател на Месията.
„От сега нататък тази е твоята майка! И от оня час ученикът я взе при себе си” (19, 27). А това означава: Онази сила, която беше в моето астрално тяло и го направи носител на Светия Дух, точно тази сила поверявам сега аз на теб; ти трябва да запишеш всичко, което това астрално тяло можа да постигне в хода на своето развитие! И “ученикът я взе при себе си”, с други думи, той написа Евангелието на Йоан. В Евангелието на Йоан неговият автор е вложил силата за разгръщането на “Дева София”.
При кръста той получи мисията да я приеме като своя майка, да бъде истинският тълкувател на Месията.
Или с други думи: Вживейте се до край в смисъла на Йоановото Евангелие, познайте го откъм неговата духовна страна; защото то притежава силата да ви издигне до християнския катарзис; то има силата да ви даде “Дева София”. И тогава съединеният със Земята “Свети Дух” ще ви възнагради с озарението или фотизмос! А това, което изживяха тогава най-близките Му ученици, беше толкова силно, че от тогава те извоюваха в себе си най-малкото потенциалната готовност да виждат в духовния свят. Защото виждането в духовния свят - от гледна точка на езотеричното християнство - означава следното: с помощта на Събитието от Палестина, човек така да преобрази своето астрално тяло, че да вижда неща, без те да са налице в сетивно-физическите си очертания. Сега вече човекът притежаваше и нещо друго, чрез което вижда в духовния свят.
към текста >>
83.
2. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг 18 Юни 1908 г.
GA_104 Апокалипсисът на Йоан
Това място трябва да бъде запълнено с
кръст
а; там трябва да стои Христовия
Кръст
, той не стоеше там у посветения на древните северни мистерии.
Тези северни мистерии бяха изпълнени с един такъв тон, с едно чувство, с едно настроение на пророчество. Едно такова изречение, каквото ще изкажа сега, не бива да бъде изнасилвано и мислено в твърди строги очертания. То трябва да изрази само симптоматично това, което лежи на неговата основа като по-дълбока истина. Но в това, което е останало като последен лист от преданията на древно-германските мистерии, в разказа за Зигфрид е скрито нещо от споменатото отношение и настроение. Когато ни се казва, че Зигфрид е действително представител на древното северно посвещение, когато ни се казва, че на мястото, където той е уязвим, стои един лист от дърво, че това място се намира на неговия гръб, тогава този, който може да чувствува симптоматично, чувствува, че това е мястото, където ще стои нещо друго, когато човекът не ще бъде вече засегнат от онова уязвяване, на което още бяха изложени посветените на древните северни мистерии.
Това място трябва да бъде запълнено с кръста; там трябва да стои Христовия Кръст, той не стоеше там у посветения на древните северни мистерии.
Ето на това ни се обръща вниманието в древните мистерии на германските народи, в разказа за Зигфрид. И тук се загатва по един симптоматичен начин, че древните посвещения на Друидите, на Троитите са в пълно съгласие с мистериите на Християнството. За това ни напомня като един физиономически израз това поставяне на първия превод на Библията на германски език в северния свят. Че това е като една кармическа верига, може да ни покаже по един символичен начин обстоятелството, че 11 листа от този Сребърен Кодекс са били откраднати и че този, който ги е притежавал по-късно, е изпитал такива угризения на съвестта, че не можал вече да ги задържи и ги върнал. Както казахме, такива неща не бива да се изнасилват, а трябва да ги схващаме като образни изображения на онази кармическа преплетеност, която намира своя физиономичен израз в поставянето на първия германски превод на Библията в северния свят.
към текста >>
84.
3. ВТОРА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг 19 Юни 1908 г.
GA_104 Апокалипсисът на Йоан
Или биваше завързан по особен начин за един
кръст
с разпънати ръце; защото това изискваше преминаването в онова състояние, което са искали да постигнат.
В течение на три дни и половина той биваше приведен в едно състояние подобно на смъртта. Ние все по-добре ще разберем, че това състояние не може и не трябва вече да бъде предизвикано, защото сега имаме съвършено други средства за посвещение. Сега аз описвам предхристиянското посвещение. При него посвещавания биваше приведен в течение на три дни и половина в състояние подобно на смъртта. Той биваше положен в един гроб и оставаше там в състояние подобно на смъртта.
Или биваше завързан по особен начин за един кръст с разпънати ръце; защото това изискваше преминаването в онова състояние, което са искали да постигнат.
От различните сказки, които изнесох до сега, знаем, че смъртта настъпва у човека, когато етерното тяло, заедно с астралното тяло и Аза се отделят от физическото тяло и от това физическо тяло остава само. При смъртта настъпва нещо, което никога не настъпва в редовното течение на живота между раждането и смъртта. Докато човек е жив, етерното тяло никога не напуска физическото тяло, даже и при най-дълбокия сън. То винаги остава вътре в него и подържа формата и живота на физическото тяло. При древното посвещение, когато посвещаваният е бил потопен в онова състояние подобно на смъртта, поне една част от етерното тяло е напускало физическото тяло, така щото тази част на етерното тяло, която при нормално състояние се намира вътре, е била излъчвана вън от физическото тяло.
към текста >>
85.
Осма лекция: Последователното развитие на човешката форма с оглед преминаването на Слънцето през съзвездията на Зодиака.
GA_106 Египетски митове и мистерии
Аз вече посочих, че в най-древните предания за Изис се казва следното: Изис ражда Хорус, обаче зад нея стои една втора Изис с криле на орел, една Изис, която подава на Хорус един
кръст
с извити краища, загатвайки, че човекът произхожда от едно време, когато тези основни типа бяха още разделени, така че едва по-късно в човека беше вложена и другата астрална същност.
Той създаде и двете в едно същество. Възможно най-лошият превод гласи: „И Бог създаде един мъж и една жена”. Защото това е пълна безмислица по отношение на действителните факти. Така ние отправяме погледа си към една далечна епоха, когато човешката природа беше цялостна, когато всеки човек се раждаше по девствен начин. Египетската традиция, поддържана от посветените ясновидци, ни показва точно тази степен от общочовешката еволюция.
Аз вече посочих, че в най-древните предания за Изис се казва следното: Изис ражда Хорус, обаче зад нея стои една втора Изис с криле на орел, една Изис, която подава на Хорус един кръст с извити краища, загатвайки, че човекът произхожда от едно време, когато тези основни типа бяха още разделени, така че едва по-късно в човека беше вложена и другата астрална същност.
Тази втора Изис показва, че някога преобладаваше астралният елемент. Това, което по-късно беше съединено с човешката форма, тук е представено зад майката, като астрална форма, която би имала криле, ако би следвала единствено астралното естество. Докато времето, когато надмощие е имало етерното тяло, е представено още по-отзад, в лицето на трета Изис, чиято глава наподобява тази на лъва. Обаче от тази гледна точка ние разбираме и нещо друго: а именно, че от единството на половете до тяхното разделяне трябва да е имало едно преходно време между онова девствено размножение, при което оплождането е настъпвало в резултат на живеещите в Земята сили, които същевременно са били и оплождащите субстанции, и другия вид размножение, двуполовото размножение. Това двуполово размножение взе превес едва към средата на Атлантската епоха.
към текста >>
86.
Девета лекция: Действието на Слънчевите и Лунните Духове. Промени във възприятията и в съзнанието на човека.
GA_106 Египетски митове и мистерии
Там той попадна на един вид
кръст
опът: той или можеше да слиза все по-дълбоко и по-дълбоко, или в най-долната точка да съумее отново да се издигне нагоре и да се завърне в духовния свят.
Това беше най-ниската точка от развитието. А най-високо стоеше човекът на индийската култура; индиецът все още пребиваваше в духовните висини, в най-високата точка. През Втората културна епоха, Древно-персийската, човекът тръгна надолу, в своето развитие. През Третата следатлантска епоха, Египетската, това продължи с още по-голяма сила. През Четвъртата следатлантска културна епоха, Гръцко-латинската, човекът изцяло се потопи във физическият свят, в материята.
Там той попадна на един вид кръстопът: той или можеше да слиза все по-дълбоко и по-дълбоко, или в най-долната точка да съумее отново да се издигне нагоре и да се завърне в духовния свят.
Обаче за тази цел физическият свят трябваше да получи един духовен импулс, един могъщ тласък към завръщането на човека в духовния свят. И този могъщ тласък трябваше да бъде даден чрез идването на Христос Исус на Земята. Божествено-духовният Христос трябваше да слезе при хората в едно физическо тяло. Сега, когато човекът изцяло беше потопен във физическия свят, Богът сам трябваше да слезе при него, за да намери той отново пътя към духовния свят. По-рано това не беше възможно.
към текста >>
87.
Съдържание
GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия
3. СКАЗКА ПЪРВА, Касел, 24 юни /ден Йоан
Кръст
ител/, 1909
С Ъ Д Ъ Р Ж А Н И Е 1. ПРЕДГОВОР от МАРИЯ ЩАЙНЕР 2. ПРЕДВАРИТЕЛНА ЗАБЕЛЕЖКА
3. СКАЗКА ПЪРВА, Касел, 24 юни /ден Йоан Кръстител/, 1909
4. СКАЗКА ВТОРА Живата духовна история. Ръководителите на човечеството. Творящото Слово. 5. СКАЗКА ТРЕТА
към текста >>
88.
1. ПРЕДГОВОР от МАРИЯ ЩАЙНЕР
GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия
Всемирният
кръст
възникващ от водите на света приема на нашата Земя един физически смисъл и, напоен с кръвта на Христа, проникнат от слънцето, той става величественият символ на възкресението.
Следователно трябва да считаме тези сказки като родени от една жива обмяна между тези, който даваше, и тези, които приемаха. Те бяха наложени от онзи исторически момент, когато човечеството трябваше да бъде възвърнат и даден живият Христос, и от обстоятелството, че описанието на това велико събитие трябваше да бъде приспособено към способността за разбиране, която се отваряше малко по малко; това завладяване на съзнанието трябваше да се извърши първо в малко души, за да проникне после постепенно общото съзнание на човечеството. Следователно тези сказки свидетелствуват, че се е държало сметка за равнището на разбиране, което съществуваше; те дават чрез Духовната Наука една основа, която ни помага да разберем наистина, що е Христос. Те ни водят до тайната на Бога, от който сме родени, и ни учат, що е смъртта. Ние схващаме смисъла на тази победа над смъртта, която е смъртта в Христа, и се научаваме да разбираме живота.
Всемирният кръст възникващ от водите на света приема на нашата Земя един физически смисъл и, напоен с кръвта на Христа, проникнат от слънцето, той става величественият символ на възкресението.
Земята, която прие в себе си веществото на костите и кръвта на Христа, Земята стана тяло на Христа и център на едно ново лъчезарене; от този център, който е събитието на Христа, се ражда една аура от духовни лъчи, едно ново слънце: Святият Дух. До прага на тази тайна ни водят сказките съдържани в тази книга. Трепет пронизва нашата душа. Това, което не са могли да направят нито философските спекулации, даже и най-смелите, нито тънките богословски дисертации с техните умопостроения: а именно, да ни доведат до областта на мисълта до тази на живота, до битието, до духовната действителност това е извършено тук с няколко замаха на криле. Слънцето в неговата същност е приближено до нас; ние го виждаме да се ражда, чувствуваме го да действува, издигнати сме до него; то ни обзема, ние проникваме чак в него, то става достъпно за нас.
към текста >>
89.
3. СКАЗКА ПЪРВА. Касел, 24 юни /ден Йоан Кръстител/, 1909
GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия
Касел, 24 юни /ден на Йоан
Кръст
ителя/, 1909 г.
СКАЗКА ПЪРВА
Касел, 24 юни /ден на Йоан Кръстителя/, 1909 г.
Обични приятели! Една голяма част от стремящото се човечество е празнувала точно на днешния ден един забележителен празник. И онези от този град, които се наричат приятели на Антропософското движение, считат за нещо особено важно факта, че тази поредица от сказки започва именно в този ден, денят на Йоана Кръстителя. Този ден от годината е бил празнуван още в древна Персия. Това е било така нареченият празник на "кръщението с вода и огън", който се е падал на една дата, отговаряща на днешния юнски ден.
към текста >>
И онези от този град, които се наричат приятели на Антропософското движение, считат за нещо особено важно факта, че тази поредица от сказки започва именно в този ден, денят на Йоана
Кръст
ителя.
СКАЗКА ПЪРВА Касел, 24 юни /ден на Йоан Кръстителя/, 1909 г. Обични приятели! Една голяма част от стремящото се човечество е празнувала точно на днешния ден един забележителен празник.
И онези от този град, които се наричат приятели на Антропософското движение, считат за нещо особено важно факта, че тази поредица от сказки започва именно в този ден, денят на Йоана Кръстителя.
Този ден от годината е бил празнуван още в древна Персия. Това е било така нареченият празник на "кръщението с вода и огън", който се е падал на една дата, отговаряща на днешния юнски ден. В древен Рим също така е бил учреден празникът на богинята Веста в един подобен юнски ден: това е било също така празник на "кръщението с огън". Ако се пренесем назад във времената на европейската култура от преди Християнството и в онези времена, когато Християнството още не е било разпространено, ние отново намираме един такъв юнски празник, който е съвпадал с времето, когато дните са били най-дълги, а нощите най-къси, когато дните отново започват да намаляват, когато следователно слънцето отново започва да изгубва своята сила, която то раздава за растенето и развитието на всичко живо на Земята. Този юнски празник се е представял на нашите европейски прадеди като едно постепенно настъпващо изчезване на бога Балдур, който те са считали свързан със Слънцето.
към текста >>
А във времето на Християнството този юнски празник става постепенно празник на Йоана
Кръст
ителя, предтеча на Христа Исуса.
Този ден от годината е бил празнуван още в древна Персия. Това е било така нареченият празник на "кръщението с вода и огън", който се е падал на една дата, отговаряща на днешния юнски ден. В древен Рим също така е бил учреден празникът на богинята Веста в един подобен юнски ден: това е било също така празник на "кръщението с огън". Ако се пренесем назад във времената на европейската култура от преди Християнството и в онези времена, когато Християнството още не е било разпространено, ние отново намираме един такъв юнски празник, който е съвпадал с времето, когато дните са били най-дълги, а нощите най-къси, когато дните отново започват да намаляват, когато следователно слънцето отново започва да изгубва своята сила, която то раздава за растенето и развитието на всичко живо на Земята. Този юнски празник се е представял на нашите европейски прадеди като едно постепенно настъпващо изчезване на бога Балдур, който те са считали свързан със Слънцето.
А във времето на Християнството този юнски празник става постепенно празник на Йоана Кръстителя, предтеча на Христа Исуса.
Ето защо и за нас този ден може да послужи като изходна точка на лекциите, които ще бъдат изнесени и в следващите дни върху най-великото събитие в развитието на човечеството, което наричаме "делото на Христа Исуса". Предмет на настоящия цикъл от сказки ще бъде именно това дело, неговото пълно значение за развитието на човечеството, как то е представено в най-забележителния християнски документ Евангелието на Йоана -, което ще сравним после с другите Евангелия. Денят на Йоана ни напомня за това, че тази най-велика индивидуалност, която е взела участие в развитието на човечеството /Христос Исус/, е била предшествувана от един предтеча. С това ние засягаме една важна точка, която ще поставим като един вид "предтеча" в началото на следващите лекции. В течение на развитието на човечеството настъпват винаги отново и отново събития с дълбоко значение, които разпръскват много по-силна светлина отколкото другите събития.
към текста >>
Онези по-тесни кръгове, в които се е предавало това учение от векове насам сред нашия европейски духовен живот, са имали като символ същия този знак, който виждате тук /в салона/,
кръст
ът с розите.
Това възвестяване на Христовата тайна чрез Антропософията не е нещо ново, що се отнася до съдържанието; то не е ново и за нас. Обаче то е нещо ново по отношение на формата. Защото това, което ще изкажем през следващите дни тук, е било познато в тесни кръгове даже и сред нашата култура и нашия духовен живот. То е било познато от столетия насам. Само едно нещо отличава днешното възвестяване от всяко предшествуващо: именно това, че то иска да говори към един по-широк кръг от хора.
Онези по-тесни кръгове, в които се е предавало това учение от векове насам сред нашия европейски духовен живот, са имали като символ същия този знак, който виждате тук /в салона/, кръстът с розите.
Също и сега, когато това учение се изнася пред по-широка публика, като негов символ трябва да важи пак кръстът на розите. Позволете ми да охарактеризирам първо символично, в какво се състои това розенкройцерско учение за Христа Исуса. "Розенкройцерите" са едно общество, които още в 14-тия век насам култивират сред европейския духовен живот едно духовно, едно истински духовно Християнство. Това Розенкройцерско общество, което, не зависимо от всички външни исторически форми, се е стремяло да предаде на своите последователи най-дълбоките истини относно Християнството, това общество е наричало своите последователи винаги "йоанови християни". Когато разберем израза "йоанови християни", ние ще можем да обхванем, ако не с нашия ум, то поне с нашето предчувствие целия дух и смисъл на следващите сказки.
към текста >>
Също и сега, когато това учение се изнася пред по-широка публика, като негов символ трябва да важи пак
кръст
ът на розите.
Обаче то е нещо ново по отношение на формата. Защото това, което ще изкажем през следващите дни тук, е било познато в тесни кръгове даже и сред нашата култура и нашия духовен живот. То е било познато от столетия насам. Само едно нещо отличава днешното възвестяване от всяко предшествуващо: именно това, че то иска да говори към един по-широк кръг от хора. Онези по-тесни кръгове, в които се е предавало това учение от векове насам сред нашия европейски духовен живот, са имали като символ същия този знак, който виждате тук /в салона/, кръстът с розите.
Също и сега, когато това учение се изнася пред по-широка публика, като негов символ трябва да важи пак кръстът на розите.
Позволете ми да охарактеризирам първо символично, в какво се състои това розенкройцерско учение за Христа Исуса. "Розенкройцерите" са едно общество, които още в 14-тия век насам култивират сред европейския духовен живот едно духовно, едно истински духовно Християнство. Това Розенкройцерско общество, което, не зависимо от всички външни исторически форми, се е стремяло да предаде на своите последователи най-дълбоките истини относно Християнството, това общество е наричало своите последователи винаги "йоанови християни". Когато разберем израза "йоанови християни", ние ще можем да обхванем, ако не с нашия ум, то поне с нашето предчувствие целия дух и смисъл на следващите сказки. Вие знаете, че Евангелието на Йоана, този знаменит документ, даден на човешкия род, започва с думите:
към текста >>
После Словото се яви като човек в плът, то се яви в един човек, чийто предтеча бе Йоан
Кръст
ител.
Вие знаете, че Евангелието на Йоана, този знаменит документ, даден на човешкия род, започва с думите: "В началото бе Словото, и Словото бе у Бога, и Словото бе Бог. То в начало бе у Бога". Следователно Словото или Логосът е било в начало у Бога. За него се казва по-нататък, че Светлината свети в тъмнината и че отначало тъмнината не обзе /не обхвана, не разбра/ Светлината; че тази светлина беше в света, че тя беше между човеците, но че малцина на брой измежду тези човеци можаха да разберат и приемат светлината.
После Словото се яви като човек в плът, то се яви в един човек, чийто предтеча бе Йоан Кръстител.
И ние виждаме сега, как онези, които бяха разбрали нещо от значението на това явяване на Христа на Земята, се стараят да изяснят, какво всъщност е Христос. Те се стараят да изяснят, как авторът на Евангелието на Йоана показва направо, че най-дълбоката Същност, която е живяла в Исуса от Назарет, не е била нищо друго освен това, от което всички други същества са произлезли, всичко същества, които ни заобикалят, че това е Живият Дух, Живото Слово, самият Логос. Но и другите евангелисти са се постарали всеки един по свой начин да опишат какво всъщност се е по явило в Исуса от Назарет. Така например, ние виждаме, че евангелистът Лука се старае да покаже, че се е явило нещо твърде особено, когато при кръщението на Исуса от Йоан Кръстителя Духът се е съединил с тялото на Исуса от Назарет е потомък на предци, които се простират далече в миналото. Той казва, че родословието на Исуса от Назарет се простира до Давида до Аврама до Адама и най-после до Бога.
към текста >>
Така например, ние виждаме, че евангелистът Лука се старае да покаже, че се е явило нещо твърде особено, когато при кръщението на Исуса от Йоан
Кръст
ителя Духът се е съединил с тялото на Исуса от Назарет е потомък на предци, които се простират далече в миналото.
За него се казва по-нататък, че Светлината свети в тъмнината и че отначало тъмнината не обзе /не обхвана, не разбра/ Светлината; че тази светлина беше в света, че тя беше между човеците, но че малцина на брой измежду тези човеци можаха да разберат и приемат светлината. После Словото се яви като човек в плът, то се яви в един човек, чийто предтеча бе Йоан Кръстител. И ние виждаме сега, как онези, които бяха разбрали нещо от значението на това явяване на Христа на Земята, се стараят да изяснят, какво всъщност е Христос. Те се стараят да изяснят, как авторът на Евангелието на Йоана показва направо, че най-дълбоката Същност, която е живяла в Исуса от Назарет, не е била нищо друго освен това, от което всички други същества са произлезли, всичко същества, които ни заобикалят, че това е Живият Дух, Живото Слово, самият Логос. Но и другите евангелисти са се постарали всеки един по свой начин да опишат какво всъщност се е по явило в Исуса от Назарет.
Така например, ние виждаме, че евангелистът Лука се старае да покаже, че се е явило нещо твърде особено, когато при кръщението на Исуса от Йоан Кръстителя Духът се е съединил с тялото на Исуса от Назарет е потомък на предци, които се простират далече в миналото.
Той казва, че родословието на Исуса от Назарет се простира до Давида до Аврама до Адама и най-после до Бога. Нека изрично да отбележим, че навсякъде в Евангелието на Лука се посочва: Исус от Назарет беше син на Йосифа; Йосиф бе син на Илия;...после тоя бе син адамов, а Адам беше син Божи! Това показва, че авторът на Евангелието на Лука влага голяма стойност в това, че от този Исус от Назарет, с който се бе съединил Духът при кръщението от Йоана, се простира една права родословна линия до този, който той нарича отец Аврамов, т.е. Бог. Такива думи трябва да се вземат буквално. Евангелистът Матей, също се старае да проследи родословието на Исуса от Назарет до Аврама, на когото се изявил Бог.
към текста >>
Ето защо авторът на Евангелието на Лука е трябвало да каже: "Погледнете този, който Йоан
Кръст
ител.
Адам е бил един земен образ на Сина Божи. От Адам произхождат човеците, които живеят във физическо тяло. А в Исуса от Назарет е живяло не само това, което живее във всеки човек и което иначе се намира у човека. В него е живяло нещо, което човек може да намери в своята същност, когато осъзнае, че истинската същност на човека произхожда от Божественото. В Исуса от Назарет е видим този божествен произход.
Ето защо авторът на Евангелието на Лука е трябвало да каже: "Погледнете този, който Йоан Кръстител.
Той носи особени белези на божественото, от което произхожда първоначално Адам това божествено може да се възобнови в него. Както Бог е слязъл в материята и е изчезнал като Бог в човешкия род, така той отново се изявява. Човечеството може отново да се роди в своята най-вътрешна същност, в божественото, чрез Исуса от Назарет! " Авторът на Евангелието на Лука искал да каже: когато проследяваме родословието на Исуса от Назарет до неговия първоизточник, ние отново намираме в него божествения произход и качествата на сина божи под една възобновена форма и в много по-голям размер отколкото досегашното човечество можеше да има.
към текста >>
Онези, които се наричали Йоанови християни и имали като символ
кръст
а с розата, казвали: именно това, което се е новородило за човечеството и съставлява тайната на Висшия Аз на човечеството, то се е запазило.
Целта, която са преследвали Евангелистите, е била да покажат, че именно този Бог е бил в Исус от Назарет. Обаче онези, които имали задачата да продължат до наши дни правечната Мъдрост, искали да покажат, как висшият Аз на човеците, как божественият Дух на човечеството, който се бе родил в Исуса от Назарет чрез събитието от Палестина. Как този дух беше останал същият, и се е запазил у всички онези, които имали правилно разбиране за това събитие. Както у човека, който взехме за сравнение, се е родил висшия Аз в 40-та година, така и Евангелистите са описали Бога в човека до събитието в Палестина: как Бог е минал през процеса на ставането, как той се е родил отново и т.н. Обаче онези, които са предназначени да бъдат продължители на Евангелистите, трябвало да посочат, че това е било времето на новораждането на Висшия Аз, където имаме работа с духовната част, която сега озарява всичко.
Онези, които се наричали Йоанови християни и имали като символ кръста с розата, казвали: именно това, което се е новородило за човечеството и съставлява тайната на Висшия Аз на човечеството, то се е запазило.
То е било запазено от онова малко общество, което води своето начало от Розенкройцерството. Това продължение е означавало символично: светата чаша, от която е пил Христос Исус с учениците си, която се нарича "Свещеният Граал" и в която Йосиф от Ариматея бе събрал кръвта изтичаща от раните на Христа Исуса, е била донесена както се разказва от ангели в Европа. За нея е бил построен един храм и розенкройцерите са станали пазители на това, което е съдържала чашата: т.е. На това, което е съставлявало същността на новородения Бог. Тайната на новородения Бог е царувала в човечеството.
към текста >>
А който познава тайната на светия Грал, той знае, че от дървото на
кръст
а излиза живо бликащият живот, безсмъртният Аз, символизиран с розите на дървения
кръст
.
Това, което в начало беше у Бога, се роди отново в този, кого то видяхме да страда и да умира на Голгота и който възкръсна. Тази непреривност на Божествения Принцип през всички времена и новораждането на този Божествен Принцип, него е искал да опише авторът на Евангелието на Йоана. Обаче всички, които са искали да опишат подобни неща, са знаели: това, което бе в началото, то се е запазило. В начало бе тайната на висшия човешки Аз; тя е била за пазена в Граала; тя е останала свързана с Граала. А в Граала живее Азът, който е свързан с вечното и безсмъртното, както нисшият Аз е свързан с преходното, смъртното.
А който познава тайната на светия Грал, той знае, че от дървото на кръста излиза живо бликащият живот, безсмъртният Аз, символизиран с розите на дървения кръст.
Така тайната на кръста с розите е нещо, което може да се счита за едно продължение на Евангелието на Йоана и на това, което е негово продължение, ние можем да кажем следните думи: "В начало бе Словото, и Словото бе у Бога, и Словото бе Бог. То в начало бе у Бога. Всичко чрез него стана, и което е станало, нищо без него не стана. В него бе животът, и животът бе виделина на човеците.
към текста >>
Така тайната на
кръст
а с розите е нещо, което може да се счита за едно продължение на Евангелието на Йоана и на това, което е негово продължение, ние можем да кажем следните думи:
Тази непреривност на Божествения Принцип през всички времена и новораждането на този Божествен Принцип, него е искал да опише авторът на Евангелието на Йоана. Обаче всички, които са искали да опишат подобни неща, са знаели: това, което бе в началото, то се е запазило. В начало бе тайната на висшия човешки Аз; тя е била за пазена в Граала; тя е останала свързана с Граала. А в Граала живее Азът, който е свързан с вечното и безсмъртното, както нисшият Аз е свързан с преходното, смъртното. А който познава тайната на светия Грал, той знае, че от дървото на кръста излиза живо бликащият живот, безсмъртният Аз, символизиран с розите на дървения кръст.
Така тайната на кръста с розите е нещо, което може да се счита за едно продължение на Евангелието на Йоана и на това, което е негово продължение, ние можем да кажем следните думи:
"В начало бе Словото, и Словото бе у Бога, и Словото бе Бог. То в начало бе у Бога. Всичко чрез него стана, и което е станало, нищо без него не стана. В него бе животът, и животът бе виделина на човеците. И светлината светеше в тъмнината, но тъмнината я не обзе /я не разбра/".
към текста >>
Този новороден Аз е продължил да живее като една свещена тайна, той се е запазил в символа на
кръст
а с розите и днес се проповядва като тайна на светия Граал".
В него бе животът, и животът бе виделина на човеците. И светлината светеше в тъмнината, но тъмнината я не обзе /я не разбра/". Само отделни човеци, които са притежавали нещо от това, което не е родено от плът, те са разбирали Светлината, която светеше в тъмнината. Но Светлината стана плът и живя между човеците в образа на Исус от Назарет. Но сега бихме могли да кажем напълно в духа на Евангелието на Йоана: "а това, което живееше като Христос в Исуса от Назарет, беше висшият Аз на цялото човечество, новороденият Бог, който предаде своя образ на земния Адам.
Този новороден Аз е продължил да живее като една свещена тайна, той се е запазил в символа на кръста с розите и днес се проповядва като тайна на светия Граал".
Това, което може да се роди във всяка душа като висш Аз, ни посочва новораждането на божествения Аз в развитието на цялото човечество чрез събитието на Палестина. Както във всеки отделен човек се ражда висшият Аз, така и в Палестина се родил Висшият Аз, Божественият Аз на цялото човечество; и той се запазва и развива по-нататък в това, което се крие зад знака на кръста с розите. Обаче, когато разглеждаме развитието на човека, ние не се натъкваме само на това велико събитие, новораждането на висшия Аз, но освен това велико събитие има още редица по-малки събития. Преди човек да може да роди своя висш Аз, преди да може да настъпи това велико, обхватно и проникващо цялата душа събитие новораждането на безсмъртния Аз вътре в смъртното трябва да бъдат преминати големи предхождащи степени. Човек трябва да се подготви по най-разнообразен начин.
към текста >>
Както във всеки отделен човек се ражда висшият Аз, така и в Палестина се родил Висшият Аз, Божественият Аз на цялото човечество; и той се запазва и развива по-нататък в това, което се крие зад знака на
кръст
а с розите.
Само отделни човеци, които са притежавали нещо от това, което не е родено от плът, те са разбирали Светлината, която светеше в тъмнината. Но Светлината стана плът и живя между човеците в образа на Исус от Назарет. Но сега бихме могли да кажем напълно в духа на Евангелието на Йоана: "а това, което живееше като Христос в Исуса от Назарет, беше висшият Аз на цялото човечество, новороденият Бог, който предаде своя образ на земния Адам. Този новороден Аз е продължил да живее като една свещена тайна, той се е запазил в символа на кръста с розите и днес се проповядва като тайна на светия Граал". Това, което може да се роди във всяка душа като висш Аз, ни посочва новораждането на божествения Аз в развитието на цялото човечество чрез събитието на Палестина.
Както във всеки отделен човек се ражда висшият Аз, така и в Палестина се родил Висшият Аз, Божественият Аз на цялото човечество; и той се запазва и развива по-нататък в това, което се крие зад знака на кръста с розите.
Обаче, когато разглеждаме развитието на човека, ние не се натъкваме само на това велико събитие, новораждането на висшия Аз, но освен това велико събитие има още редица по-малки събития. Преди човек да може да роди своя висш Аз, преди да може да настъпи това велико, обхватно и проникващо цялата душа събитие новораждането на безсмъртния Аз вътре в смъртното трябва да бъдат преминати големи предхождащи степени. Човек трябва да се подготви по най-разнообразен начин. А когато стигне до великата опитност, чрез която си казва: сега аз чувствувам в себе си нещо, което гледа към моя обикновен Аз така, както този обикновен Аз гледа към външните сетивни неща. Сега аз съм едно второ същество в първото.
към текста >>
Ето защо и за Исуса от Назарет се разказва, че първо той трябваше да бъде възвестен от Йоан
Кръст
ител.
Това искат да кажат разказите, които са свързани с всички прераждащи се посветени. "Не се ражда само едно дете, но в духовния свят се ражда нещо, което не може да бъде обгърнато от това, което се ражда долу на Земята! " Но кой познава това? Познава го само онзи , който сам притежава ясновиждащо око за духовния свят. Ето защо се разказва, че при раждането на Буда един посветен е познал, че тук се е случило нещо различаващо се от това, което става при раждането на един обикновен човек.
Ето защо и за Исуса от Назарет се разказва, че първо той трябваше да бъде възвестен от Йоан Кръстител.
Който има поглед в духовните светове, знае, че посветеният трябва да дойде и да се прероди. И той знае, че това е едно събитие в духовния свят. Но това са знаели и тримата влъхви от изток, които са дошли да принесат жертва при раждането на Исуса от Назарет. Същото нещо не се показва и с по светения свещеник от храма, който виждайки детето Исус казва: "сега вече мога да умра, след като очите ми видяха този, който ще бъде спасител на човечеството! "
към текста >>
Обаче, когато това тяло беше вече узряло за този Дух, тогава също се случи нещо особено: Йоан
Кръст
ител извършва кръщението над Исуса от Назарет и един по-висш дух слиза и се съединява с Исуса от Назарет: Христос влиза в Исуса от Назарет.
" Ето Вие виждате, как трябва точно да разграничаваме нещата. Ние имаме един велик посветен, който се преражда като Исус от Назарет, за чието раждане трябва да се каже: ражда се едно дете. Но с това дете се явява нещо, което не ще бъде обгърнато от физическото тяло на детето! И заедно с раждането на Исуса от Назарет ни се дава нещо, което има значение за духовния свят, което постепенно ще развие и повдигне това тяло до такава степен, когато то ще бъде годно за този дух.
Обаче, когато това тяло беше вече узряло за този Дух, тогава също се случи нещо особено: Йоан Кръстител извършва кръщението над Исуса от Назарет и един по-висш дух слиза и се съединява с Исуса от Назарет: Христос влиза в Исуса от Назарет.
Но тук Йоан Кръстител, който беше предтеча на Христа Исуса, може да каже: "Аз се явих на света. Аз бях този, който подготвих пътя на един по-високо стоящ от мене. С моята външна уста аз възвестих, че царството божие, царството небесно е близо, че хората трябва да изменят своите разбирания. Аз се явих между хората и можах да говоря за това, че в човечеството ще дойде един особен импулс. Както през пролетта слънцето се издига по-високо, за да възвести, че нещо ново се разпуква и расте, така и аз се явих, за да възвестя това, което покълнува и се развива в човечеството Новороденият Аз на човечеството!
към текста >>
Но тук Йоан
Кръст
ител, който беше предтеча на Христа Исуса, може да каже: "Аз се явих на света.
Ето Вие виждате, как трябва точно да разграничаваме нещата. Ние имаме един велик посветен, който се преражда като Исус от Назарет, за чието раждане трябва да се каже: ражда се едно дете. Но с това дете се явява нещо, което не ще бъде обгърнато от физическото тяло на детето! И заедно с раждането на Исуса от Назарет ни се дава нещо, което има значение за духовния свят, което постепенно ще развие и повдигне това тяло до такава степен, когато то ще бъде годно за този дух. Обаче, когато това тяло беше вече узряло за този Дух, тогава също се случи нещо особено: Йоан Кръстител извършва кръщението над Исуса от Назарет и един по-висш дух слиза и се съединява с Исуса от Назарет: Христос влиза в Исуса от Назарет.
Но тук Йоан Кръстител, който беше предтеча на Христа Исуса, може да каже: "Аз се явих на света.
Аз бях този, който подготвих пътя на един по-високо стоящ от мене. С моята външна уста аз възвестих, че царството божие, царството небесно е близо, че хората трябва да изменят своите разбирания. Аз се явих между хората и можах да говоря за това, че в човечеството ще дойде един особен импулс. Както през пролетта слънцето се издига по-високо, за да възвести, че нещо ново се разпуква и расте, така и аз се явих, за да възвестя това, което покълнува и се развива в човечеството Новороденият Аз на човечеството! "
към текста >>
Тялото на Исуса от Назарет се беше развило както ясното слънце в деня на Йоана
Кръст
ител през м. юни.
С моята външна уста аз възвестих, че царството божие, царството небесно е близо, че хората трябва да изменят своите разбирания. Аз се явих между хората и можах да говоря за това, че в човечеството ще дойде един особен импулс. Както през пролетта слънцето се издига по-високо, за да възвести, че нещо ново се разпуква и расте, така и аз се явих, за да възвестя това, което покълнува и се развива в човечеството Новороденият Аз на човечеството! " Когато човешкото в Исус от Назарет се беше издигнало най-високо, така щото тялото на Исуса от Назарет беше станало израз на духа на Исуса от Назарет, тогава то беше вече узряло, за да приеме при кръщението, извършено от Йоана, Христовия Дух.
Тялото на Исуса от Назарет се беше развило както ясното слънце в деня на Йоана Кръстител през м. юни.
Тогава из тъмнината трябваше да се роди Духът, както на Йоанов-ден /юни месец/Слънцето все повече расте в сила и след това започва да намалява своята сила. Така е било това, което Йоан Кръстител имаше да възвести. Той имаше да възвести, как Слънцето се издига нагоре и става все по-светещо, докато стигне точката, когато той може да каже: "онзи, когото пророците обещаха, който от духовните царства бе наречен син на духовните царства, той се яви! ". До този момент е действувал Йоан Кръстител. Но после, когато дните стават по-къси, когато тъмнината отново взема надмощие, тогава чрез извършените подготовления трябва да просияе вътрешната духовна светлина, трябва да стане все по-светло и по-светло, както Христос просиява в Исус от Назарет.
към текста >>
Така е било това, което Йоан
Кръст
ител имаше да възвести.
Както през пролетта слънцето се издига по-високо, за да възвести, че нещо ново се разпуква и расте, така и аз се явих, за да възвестя това, което покълнува и се развива в човечеството Новороденият Аз на човечеството! " Когато човешкото в Исус от Назарет се беше издигнало най-високо, така щото тялото на Исуса от Назарет беше станало израз на духа на Исуса от Назарет, тогава то беше вече узряло, за да приеме при кръщението, извършено от Йоана, Христовия Дух. Тялото на Исуса от Назарет се беше развило както ясното слънце в деня на Йоана Кръстител през м. юни. Тогава из тъмнината трябваше да се роди Духът, както на Йоанов-ден /юни месец/Слънцето все повече расте в сила и след това започва да намалява своята сила.
Така е било това, което Йоан Кръстител имаше да възвести.
Той имаше да възвести, как Слънцето се издига нагоре и става все по-светещо, докато стигне точката, когато той може да каже: "онзи, когото пророците обещаха, който от духовните царства бе наречен син на духовните царства, той се яви! ". До този момент е действувал Йоан Кръстител. Но после, когато дните стават по-къси, когато тъмнината отново взема надмощие, тогава чрез извършените подготовления трябва да просияе вътрешната духовна светлина, трябва да стане все по-светло и по-светло, както Христос просиява в Исус от Назарет. Така Йоан вижда да идва към него Исус от Назарет. И той чувствува растенето на Исуса от Назарет като свое собствено смаляване и както растенето на Слънцето.
към текста >>
". До този момент е действувал Йоан
Кръст
ител.
Когато човешкото в Исус от Назарет се беше издигнало най-високо, така щото тялото на Исуса от Назарет беше станало израз на духа на Исуса от Назарет, тогава то беше вече узряло, за да приеме при кръщението, извършено от Йоана, Христовия Дух. Тялото на Исуса от Назарет се беше развило както ясното слънце в деня на Йоана Кръстител през м. юни. Тогава из тъмнината трябваше да се роди Духът, както на Йоанов-ден /юни месец/Слънцето все повече расте в сила и след това започва да намалява своята сила. Така е било това, което Йоан Кръстител имаше да възвести. Той имаше да възвести, как Слънцето се издига нагоре и става все по-светещо, докато стигне точката, когато той може да каже: "онзи, когото пророците обещаха, който от духовните царства бе наречен син на духовните царства, той се яви!
". До този момент е действувал Йоан Кръстител.
Но после, когато дните стават по-къси, когато тъмнината отново взема надмощие, тогава чрез извършените подготовления трябва да просияе вътрешната духовна светлина, трябва да стане все по-светло и по-светло, както Христос просиява в Исус от Назарет. Така Йоан вижда да идва към него Исус от Назарет. И той чувствува растенето на Исуса от Назарет като свое собствено смаляване и както растенето на Слънцето. "от сега нататък Аз ще се смалявам", /казва той/, "както слънцето намалява своята сила от Йоанов-ден нататък. Но той ще расте, той, духовното слънце, и ще свети от тъмнината!
към текста >>
" Така говореше за себе си Йоан
Кръст
ител.
Но после, когато дните стават по-къси, когато тъмнината отново взема надмощие, тогава чрез извършените подготовления трябва да просияе вътрешната духовна светлина, трябва да стане все по-светло и по-светло, както Христос просиява в Исус от Назарет. Така Йоан вижда да идва към него Исус от Назарет. И той чувствува растенето на Исуса от Назарет като свое собствено смаляване и както растенето на Слънцето. "от сега нататък Аз ще се смалявам", /казва той/, "както слънцето намалява своята сила от Йоанов-ден нататък. Но той ще расте, той, духовното слънце, и ще свети от тъмнината!
" Така говореше за себе си Йоан Кръстител.
Така започна новораждането на Аза на човечеството, от което зависи новораждането на всеки индивидуален висш човешки Аз. С това ние охарактеризирахме най-важното събитие в развитието на отделния човек: новораждането на това, което е безсмъртното в обикновения Аз. То е свързано с най-великото събитие, на което ще посветим следващите часове.
към текста >>
90.
4. СКАЗКА ВТОРА. Живата духовна история. Ръководителите на човечеството. Творящото Слово.
GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия
Той казва, че за Йоан
Кръст
ител, Съществото, за което се говори в Стария Завет, присъствуваше в момента на кръщението: "Видях Духа да слиза от небето във вид на гълъб и да се задържа над него!
"В начало Бог създаде небето и земята. Земята беше пуста и неустроена; тъмнина бе върху бездната и Духът Божи се носеше над водите". Нека си представим това състояние на нещата: "Духът Божи се носеше над водите". Долу се намира Земята със своите царства, които са произлезли от божествения Дух; върху земята се развива една индивидуалност, която напредва до такава степен, че може да приеме в себе си духа, който се бе носил над водите. Какво казва авторът на Евангелието на Йоана?
Той казва, че за Йоан Кръстител, Съществото, за което се говори в Стария Завет, присъствуваше в момента на кръщението: "Видях Духа да слиза от небето във вид на гълъб и да се задържа над него!
" Той знаеше, че този, над когото слезе Духът, тоя беше Христос, който трябваше да дойде. В началото на света, Духът витае над водите, после, когато Йоан кръщава с вода, Духът, който се носеше над водите, проникна в индивидуалността на Исуса от Назарет. Не може да се свърже с по-голямо величие събитието, което е станало в Палестина, с това, което е описано в началото на Стария Завет, така както авторът на Евангелието на Йоана прави това И той свързва своето Евангелие с най-древното от писанията още и по друг начин: той казва, че Исус от Назарет се свързва със същото нещо, което от самото начало беше работило върху цялото земно развитие: "В Началото бе Словото, и Словото бе у Бога, и това Слово бе Бог или Логосът".
към текста >>
91.
8. СКАЗКА ШЕСТА. Оракулите на Атлантида. Светилищата през следатлантския период. Кръщението в реката Йордан.
GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия
Тогава той беше поставен било в един вид гроб, било на
кръст
, на който беше завързан с въжета, било на някое друго място.
Когато ученикът трябваше да се издигне от обучението към виждането, това, което той е приел като учение, трябваше да произведе своето действие. Ето защо в древните епохи на Индия, Персия, Египет и Гърция периодът на учение завършваше с един заключителен акт, който се състоеше в следното: ученикът минаваше през една последна подготовка, състояща се не от учение, а от медитация. Той трябваше да практикува определени, упражнения, предназначени да развият в не го вътрешна твърдост, вътрешно спокойствие и вътрешна обективност. Той беше подготвен така, че неговото астрално тяло да бъде напълно пригодено за духовните светове; а завършекът на тази подготовка беше, че в подходящия момент той беше потопен в продължение на три дни в едно състояние, което може да се сравни със смъртта. Докато през Атлантската епоха етерното тяло беше лесно отделимо от физическото, сега за целта човек трябваше да бъде потопен в такъв дълбок сън, приличащ на смъртта.
Тогава той беше поставен било в един вид гроб, било на кръст, на който беше завързан с въжета, било на някое друго място.
И този, който се нарича будител или йерофант имаше силата да действува върху астралното тяло и особено върху етерното тяло, което биваше отделено от физическото в продължение на три и половина дни. Такова едно състояние се различаваше от това на съня. През време на съня астралното тяло и азът напускат физическото и етерното тела, докато тук, при този заключителен акт на посвещението, физическото тяло оставаше само, а етерното тяло се отделяше поне в по-голямата си част, а именно в горната част на човешкото тяло, докато долната оставаше още свързана с етерното. Този сън приличаше на смъртта. Всичко, което човек беше научил по-рано чрез медитацията и други упражнения, се отпечатваше тогава в етерното тяло, докато то се намираше в това състояние.
към текста >>
Това кръщение е изпълнено от предтечата на Христа Исуса, Йоан
Кръст
ител, и е дадено на онези, които той е подготвил да приемат Христа под тази форма.
Главната цел на Христовия импулс е именно, азът на човека да мине през едно развитие, което почива изцяло на индивидуалните сили и което не го принуждава да мине през едно състояние по-ниско от това на аза, за да може да влезе в духовните светове. За това беше необходимо едно Същество да се пожертвува, за да приеме в едно човешко тяло Духа на Христа. В течение на много въплъщения един посветен се беше подготвил. докато се издигне до висотата на тази велика задача и да може в даден момент на своя живот да излъчи вън от себе си своя личен аз, за да приеме на негово място Духа на Христа. Това именно описва в сцената на кръщението в реката Йордан Евангелието на Йоана.
Това кръщение е изпълнено от предтечата на Христа Исуса, Йоан Кръстител, и е дадено на онези, които той е подготвил да приемат Христа под тази форма.
Когато размислим, че Йоан Кръстител кръщаваше, за да подготви идването на Христа, ние ще разберем това, което Евангелието на Йоана казва върху това кръщение. Помислете само, какво представлява днес кръщението: то е само едно подреждане на първоначалния символ и под тази форма то не ви дава ключа на тайната. Тогава кръщението не се е състояло само в това, да се поръси с вода главата на кръщавания, но този последният беше потопен изцяло под водата, където трябваше да остане по-дълго или по-кратко време. За да разберем какво означава това, трябва да си припомним тайнствения състав на човешкото същество. Ние вече знаем, че това човешко същество се състои от физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло и Аз, които при будно състояние са тясно свързани едно с друго, но при съня са разделени две по две.
към текста >>
Когато размислим, че Йоан
Кръст
ител кръщаваше, за да подготви идването на Христа, ние ще разберем това, което Евангелието на Йоана казва върху това кръщение.
За това беше необходимо едно Същество да се пожертвува, за да приеме в едно човешко тяло Духа на Христа. В течение на много въплъщения един посветен се беше подготвил. докато се издигне до висотата на тази велика задача и да може в даден момент на своя живот да излъчи вън от себе си своя личен аз, за да приеме на негово място Духа на Христа. Това именно описва в сцената на кръщението в реката Йордан Евангелието на Йоана. Това кръщение е изпълнено от предтечата на Христа Исуса, Йоан Кръстител, и е дадено на онези, които той е подготвил да приемат Христа под тази форма.
Когато размислим, че Йоан Кръстител кръщаваше, за да подготви идването на Христа, ние ще разберем това, което Евангелието на Йоана казва върху това кръщение.
Помислете само, какво представлява днес кръщението: то е само едно подреждане на първоначалния символ и под тази форма то не ви дава ключа на тайната. Тогава кръщението не се е състояло само в това, да се поръси с вода главата на кръщавания, но този последният беше потопен изцяло под водата, където трябваше да остане по-дълго или по-кратко време. За да разберем какво означава това, трябва да си припомним тайнствения състав на човешкото същество. Ние вече знаем, че това човешко същество се състои от физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло и Аз, които при будно състояние са тясно свързани едно с друго, но при съня са разделени две по две. При смъртта физическото тяло остава само; етерното тяло се отделя от него и за кратко време остава свързано с астралното тяло и аза.
към текста >>
Това, което смъртната опасност може да накара по този начин човека да почувствува, когато той се намира в опасност да се удави, подобно нещо са изпитвали учениците на Йоан
Кръст
ител.
В този момент човекът има едно много характерно вътрешно изживяване: целият му живот, прекаран на Земята, минава пред погледа му като една величествена жива картина; събитията на неговия живот се простират като панорама пред човека. Етерното тяло е главно носител на паметта през време на живота на Земята; ако не беше физическото тяло, човек би могъл непрестанно да вижда тази панорама, която етерното тяло му предлага. Веднъж човекът лишен от физическо тяло при смъртта, в неговото съзнание нахлува цялото това ретроспективно виждане. Това виждане може да настъпи и през време на живота, при случаи на смъртна опасност, на голяма уплаха, на шок. Това узнаваме от разказите на онези, които са се давили или са били пред опасност да паднат в пропаст, и които са изживели като една величествена картина целия си минал живот.
Това, което смъртната опасност може да накара по този начин човека да почувствува, когато той се намира в опасност да се удави, подобно нещо са изпитвали учениците на Йоан Кръстител.
Кръщението се е състояло именно в това, всеки кръщаващ се да остане под водата достатъчно дълго време, докато може да види пред себе си целия своя минал живот. Това, което той изживяваше, беше една духовна картина, А това, което неговият дух изпитваше в такова ненормално състояние, го поставяше във връзка с пелия духовен свят. След като човек беше приел това кръщение на Йоана Кръстител, той знаеше че има един духовен свят и можеше да си каже наистина това, което живее в мене, може да съществува също и без моето физическо тяло. От това кръщение човек излизаше с убеждението, че съществува един свят, на който той принадлежи чрез своя дух. Преди кръщението хората чувствуваха все по-голямо влечение към физическия свят, все по-голяма склонност да вярват, че тази физическа действителност е единствената действителност.
към текста >>
След като човек беше приел това кръщение на Йоана
Кръст
ител, той знаеше че има един духовен свят и можеше да си каже наистина това, което живее в мене, може да съществува също и без моето физическо тяло.
Това виждане може да настъпи и през време на живота, при случаи на смъртна опасност, на голяма уплаха, на шок. Това узнаваме от разказите на онези, които са се давили или са били пред опасност да паднат в пропаст, и които са изживели като една величествена картина целия си минал живот. Това, което смъртната опасност може да накара по този начин човека да почувствува, когато той се намира в опасност да се удави, подобно нещо са изпитвали учениците на Йоан Кръстител. Кръщението се е състояло именно в това, всеки кръщаващ се да остане под водата достатъчно дълго време, докато може да види пред себе си целия своя минал живот. Това, което той изживяваше, беше една духовна картина, А това, което неговият дух изпитваше в такова ненормално състояние, го поставяше във връзка с пелия духовен свят.
След като човек беше приел това кръщение на Йоана Кръстител, той знаеше че има един духовен свят и можеше да си каже наистина това, което живее в мене, може да съществува също и без моето физическо тяло.
От това кръщение човек излизаше с убеждението, че съществува един свят, на който той принадлежи чрез своя дух. Преди кръщението хората чувствуваха все по-голямо влечение към физическия свят, все по-голяма склонност да вярват, че тази физическа действителност е единствената действителност. Но онези, които бяха минали през кръщението на Йоана Кръстител, бяха разбрали, че техният живот беше от духовно естество и че те бяха нещо различно от това, което физическото тяло правеше от тях. Ето защо учениците на Йоан Кръстител, чувайки го да казва: Изменете вашия начин да разбирате живота /покайте се! /. Те се променяха в своя дух, когато наистина извличаха от кръщението това, което то можеше да ги научи.
към текста >>
Но онези, които бяха минали през кръщението на Йоана
Кръст
ител, бяха разбрали, че техният живот беше от духовно естество и че те бяха нещо различно от това, което физическото тяло правеше от тях.
Кръщението се е състояло именно в това, всеки кръщаващ се да остане под водата достатъчно дълго време, докато може да види пред себе си целия своя минал живот. Това, което той изживяваше, беше една духовна картина, А това, което неговият дух изпитваше в такова ненормално състояние, го поставяше във връзка с пелия духовен свят. След като човек беше приел това кръщение на Йоана Кръстител, той знаеше че има един духовен свят и можеше да си каже наистина това, което живее в мене, може да съществува също и без моето физическо тяло. От това кръщение човек излизаше с убеждението, че съществува един свят, на който той принадлежи чрез своя дух. Преди кръщението хората чувствуваха все по-голямо влечение към физическия свят, все по-голяма склонност да вярват, че тази физическа действителност е единствената действителност.
Но онези, които бяха минали през кръщението на Йоана Кръстител, бяха разбрали, че техният живот беше от духовно естество и че те бяха нещо различно от това, което физическото тяло правеше от тях.
Ето защо учениците на Йоан Кръстител, чувайки го да казва: Изменете вашия начин да разбирате живота /покайте се! /. Те се променяха в своя дух, когато наистина извличаха от кръщението това, което то можеше да ги научи. Те научаваха, че в тях живее нещо духовно, че техният аз е съставна част от духовния свят. И те добиваха това убеждение бидейки още във физическото тяло. Те не минаваха през някаква процедура, подобна на тази на посвещението, но добиваха това убеждение намирайки се във физическото тяло и следвайки учението, което от Мойсея насам беше заложено в техните души.
към текста >>
Ето защо учениците на Йоан
Кръст
ител, чувайки го да казва: Изменете вашия начин да разбирате живота /покайте се!
Това, което той изживяваше, беше една духовна картина, А това, което неговият дух изпитваше в такова ненормално състояние, го поставяше във връзка с пелия духовен свят. След като човек беше приел това кръщение на Йоана Кръстител, той знаеше че има един духовен свят и можеше да си каже наистина това, което живее в мене, може да съществува също и без моето физическо тяло. От това кръщение човек излизаше с убеждението, че съществува един свят, на който той принадлежи чрез своя дух. Преди кръщението хората чувствуваха все по-голямо влечение към физическия свят, все по-голяма склонност да вярват, че тази физическа действителност е единствената действителност. Но онези, които бяха минали през кръщението на Йоана Кръстител, бяха разбрали, че техният живот беше от духовно естество и че те бяха нещо различно от това, което физическото тяло правеше от тях.
Ето защо учениците на Йоан Кръстител, чувайки го да казва: Изменете вашия начин да разбирате живота /покайте се!
/. Те се променяха в своя дух, когато наистина извличаха от кръщението това, което то можеше да ги научи. Те научаваха, че в тях живее нещо духовно, че техният аз е съставна част от духовния свят. И те добиваха това убеждение бидейки още във физическото тяло. Те не минаваха през някаква процедура, подобна на тази на посвещението, но добиваха това убеждение намирайки се във физическото тяло и следвайки учението, което от Мойсея насам беше заложено в техните души. Цялата тази опитност приемаше при Йоановото кръщение един нов смисъл, и след това кръщение ученикът не само имаше съзнанието, че се е съединил с духовния свят, но той разбираше също, какъв беше духовният свят, който слизаше на Земята.
към текста >>
Така Йоан
Кръст
ител подготвяше своите ученици чрез кръщението.
Те не минаваха през някаква процедура, подобна на тази на посвещението, но добиваха това убеждение намирайки се във физическото тяло и следвайки учението, което от Мойсея насам беше заложено в техните души. Цялата тази опитност приемаше при Йоановото кръщение един нов смисъл, и след това кръщение ученикът не само имаше съзнанието, че се е съединил с духовния свят, но той разбираше също, какъв беше духовният свят, който слизаше на Земята. Той разбираше, че това, което се беше разкрило на Мойсея под името "Ейех ашер Ейех" в горящата къпина и в огъня на Синай, беше това, което сега прониква Земята и се изразява чрез името Яхве или Йехова, или още "Аз съм Аз Съм" /Аз съм този, който се нарича Аз Съм/. Защото така, се изразява действително духовният свят. Така чрез кръщението на Йоана не само ученикът знаеше, че се е съединил с духовния свят, но той знаеше също: "в този духовен свят живее Аз Съм, от който е роден моят дух.
Така Йоан Кръстител подготвяше своите ученици чрез кръщението.
Такова чувство събуждаше той у тях. Естествено, такова изживяване можеха да имат само малка група хора, защото болшинството не бяха още способни да имат такава опитност при кръщението. Но някои от тях познаваха, че Духът, който по-късно щеше да бъде наречен Христос, се приближаваше до Земята. Опитайте се сега да сравните това, което току що казахме, с казаното във вчерашната сказка. В миналото действието на духовните същества целеше подържането на една любов, която почиваше на кръвните връзки.
към текста >>
Действието на Йоан
Кръст
ител беше внесло вече едно съществено събитие; то беше позволило на човека да запази своята индивидуалност и през време на потопяването във водата да намери отново своето духовно отечество, което в миналото той наричаше "богове", когато още живееше в гъстите пари изпълващи атмосферата.
Това Вие сами можете да проследите в историята. /Вижте например, каква смесица от народи представлява великата Римска империя/. Кръвните връзки отслабват, а личността се утвърждава все повече. Но в замяна на това хората изгубиха връзката с духовния свят и обикнаха Земята, физическия свят. Постепенно с нарастването на самосъзнанието под действието на Луцифер, човекът все повече се привързва към физическия свят и за него животът протичащ между смъртта и едно ново ражда не все повече се замъглява.
Действието на Йоан Кръстител беше внесло вече едно съществено събитие; то беше позволило на човека да запази своята индивидуалност и през време на потопяването във водата да намери отново своето духовно отечество, което в миналото той наричаше "богове", когато още живееше в гъстите пари изпълващи атмосферата.
Споменът, че е живял някога в духовните божествени светове, оживяваше тогава отново в него и въпреки, че човекът беше станал един Аз, той се подготвяше по този начин да си създаде нови връзки със своите себеподобни, но този път връзки почиващи на една духовна любов. Ето как можем да охарактеризираме от друга гледна точка Христовото събитие. Христос представлява онази духовна сила на Любовта, която слиза на нашата Земя, сила, която днес е още само в началото на своето действие. В светлината на Евангелието на Йоана и на Лука трябва да следваме тази мисъл, че Христовият импулс е духовната Любов. Любовта чрез която различни до тогава човешки "Азове" ще се сближат отново все повече и повече, но чрез вътрешния подтик на душата.
към текста >>
92.
9. СКАЗКА СЕДМА. Кръщението с вода и Кръщение с огън и дух.
GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия
Този, който Йоан
Кръст
ител потопяваше във водите на реката Йордан, нямаше нужда да бъде посветен.
Да предположим, че един посветен е минал през древната окултна школа на Евреите, че той е приел посвещението на планината Синай през време на древната еврейска култура. Той би стигнал тогава до познанието на първичния божествен свят, от който беше произлязъл човекът снабден с тази древна мъдрост, даваща му способността да съзерцава божествения свят, той би проникнал в окултното знание на Евреите. Той би могъл тогава да си каже: всичко, което знаех по-рано, се отнасяше, за Боговете, които се бяха съединили със Земята преди божеството Яхве-Христос да се съедини на свой ред с нея. Но сега аз зная, че главният Дух, господарят на Духовете е този, който постепенно слиза на Земята. Чрез това този посветен познаваше, че духовният свят, който той беше познал, беше един и същ с този, в който царуваше Христос.
Този, който Йоан Кръстител потопяваше във водите на реката Йордан, нямаше нужда да бъде посветен.
Той добиваше съзнание за връзката, която свързва неговата индивидуалност с великия Дух, с Отца на вселената. Вярно е, че малко индивиди получаваха този резултат; Болшенството приемаха това кръщение, като вяра като символ, като средство да се поставят под влиянието на това, което Йоан Кръстител учеше, и да добият чрез вярата в неговото слово убеждението, че Бог Яхве действително съществуваше. Но между тези, които се оставяха да бъдат така кръщавани, имаше такива, които се бяха вече подготвили през своите минали прераждания да могат да добият познания чрез собствено наблюдение. Във всеки случай, състоянието, в което Йоан потопяваше кръщаващия се, беше ненормално. Йоан кръщаваше с вода и етерното тяло се отделяше за кратко време от физическото.
към текста >>
Вярно е, че малко индивиди получаваха този резултат; Болшенството приемаха това кръщение, като вяра като символ, като средство да се поставят под влиянието на това, което Йоан
Кръст
ител учеше, и да добият чрез вярата в неговото слово убеждението, че Бог Яхве действително съществуваше.
Той би могъл тогава да си каже: всичко, което знаех по-рано, се отнасяше, за Боговете, които се бяха съединили със Земята преди божеството Яхве-Христос да се съедини на свой ред с нея. Но сега аз зная, че главният Дух, господарят на Духовете е този, който постепенно слиза на Земята. Чрез това този посветен познаваше, че духовният свят, който той беше познал, беше един и същ с този, в който царуваше Христос. Този, който Йоан Кръстител потопяваше във водите на реката Йордан, нямаше нужда да бъде посветен. Той добиваше съзнание за връзката, която свързва неговата индивидуалност с великия Дух, с Отца на вселената.
Вярно е, че малко индивиди получаваха този резултат; Болшенството приемаха това кръщение, като вяра като символ, като средство да се поставят под влиянието на това, което Йоан Кръстител учеше, и да добият чрез вярата в неговото слово убеждението, че Бог Яхве действително съществуваше.
Но между тези, които се оставяха да бъдат така кръщавани, имаше такива, които се бяха вече подготвили през своите минали прераждания да могат да добият познания чрез собствено наблюдение. Във всеки случай, състоянието, в което Йоан потопяваше кръщаващия се, беше ненормално. Йоан кръщаваше с вода и етерното тяло се отделяше за кратко време от физическото. Но той наричаше себе си Предтеча на "този, който кръщава с огън и дух". Кръщението с огън и дух беше слязло на Земята благо дарение на Христа.
към текста >>
Коя е впрочем разликата между кръщението на Йоан
Кръст
ител и кръщението с огън и дух?
Но между тези, които се оставяха да бъдат така кръщавани, имаше такива, които се бяха вече подготвили през своите минали прераждания да могат да добият познания чрез собствено наблюдение. Във всеки случай, състоянието, в което Йоан потопяваше кръщаващия се, беше ненормално. Йоан кръщаваше с вода и етерното тяло се отделяше за кратко време от физическото. Но той наричаше себе си Предтеча на "този, който кръщава с огън и дух". Кръщението с огън и дух беше слязло на Земята благо дарение на Христа.
Коя е впрочем разликата между кръщението на Йоан Кръстител и кръщението с огън и дух?
Ние можем да разберем тази разлика само, когато сме схванали първичните причини. Що се отнася до познаването на Христа, ние наистина се намираме още в началото. Това разбиране не престава да расте, и в нашата епоха хората могат да си съставят още само една първобитна идея. Следователно имай-те търпение да изучавате заедно с мене букваря на това разбиране на Христа. Първо трябва добре да отбележим, че зад всяко физическо събитие се намира едно духовно явление, даже и зад физически събития, каквито са делата на хората.
към текста >>
Йоан
Кръст
ител още потопяваше своите ученици във водата; етерното тяло се отделяше и кръщаващият се можеше да види духовния свят.
Този, който може да се вглъби така дълбоко в събитията, развили се някога в Палестина чрез тайната на Голгота, да се слее с тях, да ги вижда живо пред себе си като че би могъл да ги напипа, да ги изживява така силно, че те да се предадат на самото кръвообръщение, той ще може да получи резултата, който в мина лото можел да се получи само чрез отделянето на етерното тяло. Така чрез Христовия импулс в света е проникнало нещо, което позволява на човека да действува върху това, което прави да пулсира кръвта в неговото тяло. Тук вече нямаме едно ненормално състояние, нямаме потопяване във водата, а единствено всемогъщото влияние на индивидуалността на Христа. Кръщението не се извършва с помощта на някакъв физически фактор, но чрез едно действие на духа и без обикновеното съзнание да изпита и най-малкото смущение. Чрез духовния импулс на Христа в тялото се влива нещо, което не може да бъде обикновено предизвикано освен чрез физически и физиологически действия, вътрешният огън, който се изразява в движението на кръвта.
Йоан Кръстител още потопяваше своите ученици във водата; етерното тяло се отделяше и кръщаващият се можеше да види духовния свят.
Но когато Христовият импулс е този, който действува, всичко, което става в астралното тяло се влива в етерното тяло и човек става ясновиждащ. Ето как трябва да се разбира изразът: кръщение с дух и огън. Вие долавяте също разликата между кръщението на Йоана и кръщението на Христа чак в действителните факти. И така, благодарение на Христовия импулс се явява една нова категория посветени. В миналото само някои отделни хора ставаха ученици на великите учители и намираха достъп в мистериите.
към текста >>
93.
10. СКАЗКА ОСМА. Тайните на Посвещението. Пробуждането чрез Христа Исуса.
GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия
Защото това е, което е станало в действителност: когато Исус от Назарет бе
кръст
ен от Йоана, той реши да отдели своя Аз, този четвърти член на човешкото същество от физическото, етерното и астралното тела.
Щайнер: Духовното ръководство на човека и човечеството./. Нашата епоха не може да разбере, че един човек достигнал тридесет годишна възраст може да бъде толкова развит, че да стане способен да жертвува своя собствен Аз, за да живее в него едно друго същество от свръхчовешко естество: Христос, Този, когото Заратустра нарича Аура Маздао. Ето защо съвременните богослови мислят, че авторът на Евангелието на Йоана не е сторил нищо друго, освен да възпее в един вид лиричен химн на Христа така, както той искал да го разбере, а нищо друго. Те отделят това Евангелие от другите три; за да дадат една обща идея за Христа, това е "човекът на простота", който трябва да бъде описан иначе в цялото негово историческо величие; това, което не се нрави на хората, е, че от Исуса от Назарет се прави едно божествено същество. От разчитането на Акашовите записи научаваме, че този, когото наричаме Исус от Назарет, стигнал до своята тридесета година, беше се издигнал вече благодарение на придобитото в неговите минали въплъщения, до такава зрялост, която му позволяваше да пожертвува своя Аз.
Защото това е, което е станало в действителност: когато Исус от Назарет бе кръстен от Йоана, той реши да отдели своя Аз, този четвърти член на човешкото същество от физическото, етерното и астралното тела.
Така той напусна своите облагородени до най-висока степен тела, които трябваше да станат обиталище на едно божествено Същество, след като са били формирани и подготвени чрез най-чистия Аз, който е могъл да съществува, В тази толкова благородници чиста чаша можа да слезе Логосът, творящата Мъдрост; това се случи при кръщението на реката Йордан. Ето какво ни разкриват Акашовите записи и какво можем да намерим отново в описанието на Евангелието на Йоана, ако умеем да го видим там. Може би се учудвате, като казах, че някои богослови са материалисти, въпреки че в техните изследвания се занимават с духовни въпроси. Но тук не става толкова дума за това, което е изследвано, колкото за начина по който се правят изследванията. И онзи, който не иска да разбере, че обяснени така фактите трябва да се търси в духовния свят, онзи, който се придържа само към външните материални документи, за да си състави една идея за нещата, може наистина да бъде наречен материалист.
към текста >>
Но това, което винаги съм твърдял е, че във всички евангелия се намира една обща точка: че Христос е слязъл от духовните висини в момента на кръщението, оставил е в тялото на Исуса от Назарет, понесъл е смъртта на
кръст
а и след това е победил смъртта.
Необходимо е да навлезем дълбоко в тези неща, за да разберем, че събитията, които господствуват в живота на Христа, са предадени по същия начин от четирмата евангелисти, но всеки един от тях описва Христа Исуса така, както го е разбрал съобразно с посвещението, през което е минал. Това аз изложих накратко в книгата "Християнството като мистичен факт", но там нещата бяха описани само така, както те могат да бъдат дадени на една неподготвена публика, защото тази книга бе написана в началото на моята антропософска дейност. Тогава трябваше да държа сметка за липсата на разбиране на нашата епоха по отношение на истинските окултни факти. Така ние виждаме, че Христос е осветлен от четири различни страни от евангелистите. Без съмнение Вие добре разбирате, че Христос е имал множество страни.
Но това, което винаги съм твърдял е, че във всички евангелия се намира една обща точка: че Христос е слязъл от духовните висини в момента на кръщението, оставил е в тялото на Исуса от Назарет, понесъл е смъртта на кръста и след това е победил смъртта.
Ние отново ще се върнем към тази тайна на смъртта на кръста; но нека още днес си зададем въпроса, кое характеризира тази тайна. Същественото в нея е, че тя е едно събитие, което не донася никаква промяна в живота на Христа от преди смъртта и този след тази смърт. Същественото в тази смърт на Христа е, че тя не изменя Христовото Същество, че той остава същият, че доказва несъстоятелността на смъртта така, щото тези, които можаха да познаят природата на тази смърт на Христа, винаги считаха Христа като едно живо Същество. От тази гледна точка, какво се бе случило по пътя за Дамаск, когато този, който се наричаше "Савел", стана "Павел"? Павел беше учил по-рано, че Духът, който Заратустра беше съзерцавал на Слънцето, а Мойсей в горящата къпина на планината Синай, слизаше към Земята; той знаеше също, че този Дух трябваше да обитава в едно човешко тяло.
към текста >>
Ние отново ще се върнем към тази тайна на смъртта на
кръст
а; но нека още днес си зададем въпроса, кое характеризира тази тайна.
Това аз изложих накратко в книгата "Християнството като мистичен факт", но там нещата бяха описани само така, както те могат да бъдат дадени на една неподготвена публика, защото тази книга бе написана в началото на моята антропософска дейност. Тогава трябваше да държа сметка за липсата на разбиране на нашата епоха по отношение на истинските окултни факти. Така ние виждаме, че Христос е осветлен от четири различни страни от евангелистите. Без съмнение Вие добре разбирате, че Христос е имал множество страни. Но това, което винаги съм твърдял е, че във всички евангелия се намира една обща точка: че Христос е слязъл от духовните висини в момента на кръщението, оставил е в тялото на Исуса от Назарет, понесъл е смъртта на кръста и след това е победил смъртта.
Ние отново ще се върнем към тази тайна на смъртта на кръста; но нека още днес си зададем въпроса, кое характеризира тази тайна.
Същественото в нея е, че тя е едно събитие, което не донася никаква промяна в живота на Христа от преди смъртта и този след тази смърт. Същественото в тази смърт на Христа е, че тя не изменя Христовото Същество, че той остава същият, че доказва несъстоятелността на смъртта така, щото тези, които можаха да познаят природата на тази смърт на Христа, винаги считаха Христа като едно живо Същество. От тази гледна точка, какво се бе случило по пътя за Дамаск, когато този, който се наричаше "Савел", стана "Павел"? Павел беше учил по-рано, че Духът, който Заратустра беше съзерцавал на Слънцето, а Мойсей в горящата къпина на планината Синай, слизаше към Земята; той знаеше също, че този Дух трябваше да обитава в едно човешко тяло. Докато беше още Савел, той не можеше още да разбере, че този човек, носител на Христа, трябваше да мине през най-позорната смърт тази на кръста.
към текста >>
Докато беше още Савел, той не можеше още да разбере, че този човек, носител на Христа, трябваше да мине през най-позорната смърт тази на
кръст
а.
Ние отново ще се върнем към тази тайна на смъртта на кръста; но нека още днес си зададем въпроса, кое характеризира тази тайна. Същественото в нея е, че тя е едно събитие, което не донася никаква промяна в живота на Христа от преди смъртта и този след тази смърт. Същественото в тази смърт на Христа е, че тя не изменя Христовото Същество, че той остава същият, че доказва несъстоятелността на смъртта така, щото тези, които можаха да познаят природата на тази смърт на Христа, винаги считаха Христа като едно живо Същество. От тази гледна точка, какво се бе случило по пътя за Дамаск, когато този, който се наричаше "Савел", стана "Павел"? Павел беше учил по-рано, че Духът, който Заратустра беше съзерцавал на Слънцето, а Мойсей в горящата къпина на планината Синай, слизаше към Земята; той знаеше също, че този Дух трябваше да обитава в едно човешко тяло.
Докато беше още Савел, той не можеше още да разбере, че този човек, носител на Христа, трябваше да мине през най-позорната смърт тази на кръста.
Той не можеше да си представи Христа освен тържествуващ и съединяващ се с всичко на Земята, след като се е доближил до нея. Той не можеше да допусне, че онзи, който бе разпънат на кръста, можеше да бъде носител на Христа. Тази е основната идея на Савел преди той да стане Павел. Необходимо беше да се случи нещо, за да може той да се убеди в даден момент, че онзи, който бе разпънат на кръста в тялото на Исуса от Назарет, беше Христос, слезлият на Земята Христос. По пътя за Дамаск Павел става ясновиждащ.
към текста >>
Той не можеше да допусне, че онзи, който бе разпънат на
кръст
а, можеше да бъде носител на Христа.
Същественото в тази смърт на Христа е, че тя не изменя Христовото Същество, че той остава същият, че доказва несъстоятелността на смъртта така, щото тези, които можаха да познаят природата на тази смърт на Христа, винаги считаха Христа като едно живо Същество. От тази гледна точка, какво се бе случило по пътя за Дамаск, когато този, който се наричаше "Савел", стана "Павел"? Павел беше учил по-рано, че Духът, който Заратустра беше съзерцавал на Слънцето, а Мойсей в горящата къпина на планината Синай, слизаше към Земята; той знаеше също, че този Дух трябваше да обитава в едно човешко тяло. Докато беше още Савел, той не можеше още да разбере, че този човек, носител на Христа, трябваше да мине през най-позорната смърт тази на кръста. Той не можеше да си представи Христа освен тържествуващ и съединяващ се с всичко на Земята, след като се е доближил до нея.
Той не можеше да допусне, че онзи, който бе разпънат на кръста, можеше да бъде носител на Христа.
Тази е основната идея на Савел преди той да стане Павел. Необходимо беше да се случи нещо, за да може той да се убеди в даден момент, че онзи, който бе разпънат на кръста в тялото на Исуса от Назарет, беше Христос, слезлият на Земята Христос. По пътя за Дамаск Павел става ясновиждащ. Тогава той можа да се убеди! За погледа на ясновиждащия духовният свят не беше вече същият както преди събитието на Голгота.
към текста >>
Необходимо беше да се случи нещо, за да може той да се убеди в даден момент, че онзи, който бе разпънат на
кръст
а в тялото на Исуса от Назарет, беше Христос, слезлият на Земята Христос.
Павел беше учил по-рано, че Духът, който Заратустра беше съзерцавал на Слънцето, а Мойсей в горящата къпина на планината Синай, слизаше към Земята; той знаеше също, че този Дух трябваше да обитава в едно човешко тяло. Докато беше още Савел, той не можеше още да разбере, че този човек, носител на Христа, трябваше да мине през най-позорната смърт тази на кръста. Той не можеше да си представи Христа освен тържествуващ и съединяващ се с всичко на Земята, след като се е доближил до нея. Той не можеше да допусне, че онзи, който бе разпънат на кръста, можеше да бъде носител на Христа. Тази е основната идея на Савел преди той да стане Павел.
Необходимо беше да се случи нещо, за да може той да се убеди в даден момент, че онзи, който бе разпънат на кръста в тялото на Исуса от Назарет, беше Христос, слезлият на Земята Христос.
По пътя за Дамаск Павел става ясновиждащ. Тогава той можа да се убеди! За погледа на ясновиждащия духовният свят не беше вече същият както преди събитието на Голгота. От това събитие насам Христос можеше да бъде виждан в аурата на Земята, докато по-рано той не можеше да бъде намерен, там. Тази е огромната разлика.
към текста >>
И Савел си казваше: Чрез ясновиждането аз мога да се убедя, че в този, който бе разпънат на
кръст
а и който живя под името Исус от Назарет, се е въплътил Христос, който сега се намира в аурата на Земята.
По пътя за Дамаск Павел става ясновиждащ. Тогава той можа да се убеди! За погледа на ясновиждащия духовният свят не беше вече същият както преди събитието на Голгота. От това събитие насам Христос можеше да бъде виждан в аурата на Земята, докато по-рано той не можеше да бъде намерен, там. Тази е огромната разлика.
И Савел си казваше: Чрез ясновиждането аз мога да се убедя, че в този, който бе разпънат на кръста и който живя под името Исус от Назарет, се е въплътил Христос, който сега се намира в аурата на Земята.
И той видя в тази аура това, което Заратустра беше съзерцавал на Слънцето под името Аура Маздао. Той узна тогава че онзи, който бе разпънат, бе възкръснал! "Христос възкръсна. Той ми се яви също както се беше явил на Клеофа, на другите братя и на петдесетте наведнъж! " И от тогава той стана апостол на живия Христос, за който смъртта няма същото значение както за другите човеци.
към текста >>
Смъртта на
кръст
а е основният камък на Християнството, заедно с това, за което ще говорим утре възкресението.
"Христос възкръсна. Той ми се яви също както се беше явил на Клеофа, на другите братя и на петдесетте наведнъж! " И от тогава той стана апостол на живия Христос, за който смъртта няма същото значение както за другите човеци. Когато човек знае тези неща и чува да се поставя под съмнение смъртта на Христа схващана под тази форма, той се съгласява с автора на "Произход на Християнството", където се намират най-точните исторически подробности, които съставляват една здрава основа за това, което току що казахме. Авторът на тази книга, Гфрьорер, с право настоява върху разпятието и стига даже до там да казва, че той би се усъмнил в разума на тези, които биха се опитали да му противоречат върху тази точка!
Смъртта на кръста е основният камък на Християнството, заедно с това, за което ще говорим утре възкресението.
И тези думи: "Аз ще бъда с вас през всичките дни до окончанието на света" съставляват третият основен камък. Ето кое е било важно за апостол Павла и защо той можа да каже: "Ако Христос не беше възкръснал, нашата проповед би била празна и празна би била и нашата вяра". Едва в нашата епоха започват да размишляват върху тези неща и то там, където от това не се прави един богословски въпрос, а един жизнен въпрос. Големият философ Соловьов е в пълно съгласие с апостол Павла, когато твърди, че всичко в Християнството почива върху идеята на възкресението; едно Християнство на бъдещето е невъзможно, ако тази идея не се разбере. И той повтаря по свой начин думите на апостол Павла, като казва: Ако Христос не бе възкръснал, то празна е нашата проповед, празна е и нашата вяра.
към текста >>
94.
12. СКАЗКА ДЕСЕТА. Какво е станало при кръщението на Исуса от Йоана?
GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия
Ние настояхме върху твърде особеното значение на кръщението на Исуса от Назарет, извършено от Йоана
Кръст
ителя, и на пълното съгласие на четирите евангелия върху този въпрос.
СКАЗКА ДЕСЕТА Какво е станало при кръщението на Исуса от Йоана? Властта на Христа над костната система и неговото тържествуване над смъртта.
Ние настояхме върху твърде особеното значение на кръщението на Исуса от Назарет, извършено от Йоана Кръстителя, и на пълното съгласие на четирите евангелия върху този въпрос.
Днес ще разгледаме това кръщение от специална гледна точка. Начинът, по който евангелистите го описват, ни кара да предчувствуваме, че това събитие е твърде важно. Това се потвърждава и от Акашовите записи: Когато Исус от Назарет беше на около тридесет години, божественото същество което се нарича Христос, проникна в неговите телесни обвивки. Следователно в живота на основателя на Християнството трябва да различаваме две части това показва и четенето в Акашовите записи: първо живота на великия посветен, какъвто е Исус от Назарет, в който живее един Аз минал през многобройни прераждания и се е издигнал, до там, да може да извърши своята велика жертва. Тази жертва се състоеше в това, че към тридесетата година Азът на Исуса от Назарет можа да напусне физическото, етерното и астралното тела, които той беше пречистил и облагородил.
към текста >>
Това кръщение от Йоан
Кръст
ителя, което доставяше на другите хора различни опитности, бе за Исуса от Назарет моментът, когато в неговите тела проникна Христос, същият този Дух, за който Старият Завет казва: "и Духът Божи се носеше над водите, и така, този Божествен Дух на нашата слънчева система се въплъти по един начин, който сега трябва да обясним”.
В момента на кръщението, в този троичен съсъд, напуснат от Аза на Исуса от Назарет, слиза Съществото, което никога по-рано не е живяло на Земята, което не е минало през никакво предишно въплъщение, Христос. Преди това време това Същество може да бъде намерено само вън от нашата Земя. И именно в момента на кръщението в реката Йордан то се съединява с едно човешко тяло и живее три години на Земята, за да изпълни в течение на тези три години това, което днес ще се опитаме да разберем по-добре. Това, което текущо казах, е резултат на ясновидското наблюдение. Еван-гелистите го казват с други думи като описват кръщението.
Това кръщение от Йоан Кръстителя, което доставяше на другите хора различни опитности, бе за Исуса от Назарет моментът, когато в неговите тела проникна Христос, същият този Дух, за който Старият Завет казва: "и Духът Божи се носеше над водите, и така, този Божествен Дух на нашата слънчева система се въплъти по един начин, който сега трябва да обясним”.
Трябва да си дадете сметка, че е твърде трудно да се схване това, което е станало в този момент, което без съмнение е най-великото събитие в цялото земно развитие. Ще трябва да обясня още някои неща, които може би ще шокират онзи, който не е още готов да ги приеме; но такъв човек трябва да си каже тогава, че човешката душа се намира на Земята, за да се усъвършенствува все повече и повече, даже и по отношение на познанието, и че много често това, което отначало може да шокира, става съвършено ясно впоследствие. Ако това не беше така, тогава би трябвало да се отчаяме по отношение развитието на човешката душа. Въпреки че човек може да се учи, неговата душа може все повече да се усъвършенствува и да стигне до там да разбира все по-добре и по-добре. Христос слезе в един троичен организъм: физическо тяло, етерно тяло, и астрално тяло.
към текста >>
Резултатът от това въздействие бе, че в момента на кръщението от Йоана
Кръст
ителя майката Исусова придоби отново своята девственост; това означава, че нейният организъм стана отново организъм на жена преди пубертета.
Според положението, което той заема в кръга, това въздействие може да бъде различно; ако се намира в покрайнините на отровената зона въздействието ще бъде най-слабо; но все пак такова въздействие би съществувало. Ето кое ще Ви обясни може би, че се задава въпросът, дали при кръщението на Исуса в реката Йордан не е имало. и други въздействия. Тук ние засягаме една нова тайна, една много дълбока тайна, за която днес може да се говори само със страхопочитание и дълбоко уважение; хората ще разберат тази тайна само постепенно. В момента, когато Христовият Дух слезе в тялото на Исуса от Назарет и произведе там преобразуването, за което говорихме, въздействието на това събитие се разпростря чак до майката на Исуса от Назарет.
Резултатът от това въздействие бе, че в момента на кръщението от Йоана Кръстителя майката Исусова придоби отново своята девственост; това означава, че нейният организъм стана отново организъм на жена преди пубертета.
При раждането на Христа майката на Исуса от Назарет стана отново девица! Тези са двете извънредно важни събития, събития огромни, които авторът на Евангелието на Йоана ни по казва под една забулена форма. Но когато знаем да четем добре това Евангелие, ние намираме всичко това в него. За да го разберем, нека свържем всичко, което току що казах, с нашите предидущи изследвания. Видяхме, че в миналото хората са сключвали брак в кръга на кръвното родство.
към текста >>
Това, което беше започнало при кръщението извършено от Йоан
Кръст
ител, трябваше да бъде про-дължено под едно пряко духовно влияние.
То трябваше да проникне в астралното тяло, защото астралното тяло е това, което върши прегрешенията. За да проникне по-дълбоко в човешката личност, Христос трябваше да продължи да обработва троичната телесна обвивка на Исуса от Назарет. Не той са мият се изменя, но той усъвършенствува тези тела. И той върши това по такъв начин, че етерното тяло да бъде повече свободно от физическото тяло. Идва момента, когато този резултат е постигнат и когато етерното тяло добива чрез това по-голяма власт над физическото тяло, когато може да произведе по-мощни действия в него, да властвува над него в пълна сила.
Това, което беше започнало при кръщението извършено от Йоан Кръстител, трябваше да бъде про-дължено под едно пряко духовно влияние.
Самото астрално тяло трябваше да действува по такъв начин, че да позволи на етерното тяло да упражнява това действие над физическото. Кога астралното тяло добива тази сила? То я добива, когато храни в себе си чувствата, които го поставят в хармония с външния свят и това което става в този свят, и когато побеждава особено човешкия егоизъм. А как си служи Христос с тялото на Исуса от Назарет? Евангелието на Йоана ни описва, как той се явява в храма, за да го очисти от тези, които развиват своя егоизъм и оскверняват храма чрез своята търговия.
към текста >>
Това обяснява и думите, написани за разпънатия на
кръст
а: "не трябва да му се строши нито една кост!
Днес ние видяхме, как при кръщението Христос, прониквайки в троичната обвивка на Исуса, в света е навлязъл първият импулс на силата, която трябваше да победи смъртта. Ние видяхме, как чрез слизането на Христа, това рождение на Христа в тялото на Исуса, майката на Исуса от Назарет се беше така преобразила, че тя отново бе придобила своята девственост. Тук е и изходната точка на Евангелието Йоана. Това огромно събитие не можеше да бъде описано за първи път освен от ученика, когото сам Христос: беше посветил, възкръсналият Лазар, този, който от тогава се нарича само: ученикът, който Исус любеше. Само той можеше да направи да бъде разбрано това събитие, което после апостол Павел схвана чрез своето особено посвещение, а именно: че в този момент в земното развитие бе внесена силата, която щеше да победи смъртта.
Това обяснява и думите, написани за разпънатия на кръста: "не трябва да му се строши нито една кост!
" Защо? Защото не биваше да бъде засегната формата, която беше под властта на Христа. Ако бяха му строшили костите, една по-нисша човешка сила би се примесила към Христовата сила, която той трябваше да упражнява чак до костите на Исуса от Назарет. Тази форма трябваше да бъде запазена, защото тя трябваше да остане напълно под властта на Христа.
към текста >>
95.
13. СКАЗКА ЕДИНАДЕСЕТА. Хармоничното равновесие на вътрешните сили на човека, създадено от Христа.
GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия
Това, което трябваше да дойде после, е описано така от автора на Евангелието: до
кръст
а стоеше майката и ученикът, когото Господ любеше, Лазар-Йоан, този, когото той сам беше посветил и чрез когото мъдростта на Християнството трябваше да бъде предадена на бъдещите епохи, този, който трябваше да вложи в астралните тела на хората влиянието, което позволява на христовия принцип да живее в тях.
Юда, който има същата съдба по отношение на предсказанията на древната мъдрост, не ослепява; но той е предназначен да извърши деянието, което ще завърши с Тайната на Голгота с физическата смърт на този, който е "светлината на света", и който дава светлината на света на сляпородения. Оедип трябваше да изгуби светлината на своите очи. Христос възвръща светлината на сляпородения; но той умира чрез този, който, както Оедип, е живо доказателство за упадъка на древна а мъдрост, за нейното безсилие да донесе на хората спасение, мир и любов. Трябваше да дойде Христовият Импулс и беше необходимо събитието на Голгота. Но преди това трябваше да стане събитието на сватбата от Кана Галилейска, осезателен израз на отношенията на Аза-Христос с майката.
Това, което трябваше да дойде после, е описано така от автора на Евангелието: до кръста стоеше майката и ученикът, когото Господ любеше, Лазар-Йоан, този, когото той сам беше посветил и чрез когото мъдростта на Християнството трябваше да бъде предадена на бъдещите епохи, този, който трябваше да вложи в астралните тела на хората влиянието, което позволява на христовия принцип да живее в тях.
Но необходимо беше този Христов Принцип да дойде от върха на кръста и отново да се съедини с етерния принцип майката. Ето защо разпятият Христос казва тези думи: "от сега нататък тази ще бъде твоята майка, а този ще бъде твой син! ", което значи, че той съединява своята мъдрост с майчиния принцип. Виждаме, че не само Евангелията съдържат дълбоки истини, но че всички мистерии се съгласуват. Древни те легенди са наистина в тясна връзка с пророчествата и с евангелията на новите времена, както предсказанието и неговото изпълнение.
към текста >>
Но необходимо беше този Христов Принцип да дойде от върха на
кръст
а и отново да се съедини с етерния принцип майката.
Оедип трябваше да изгуби светлината на своите очи. Христос възвръща светлината на сляпородения; но той умира чрез този, който, както Оедип, е живо доказателство за упадъка на древна а мъдрост, за нейното безсилие да донесе на хората спасение, мир и любов. Трябваше да дойде Христовият Импулс и беше необходимо събитието на Голгота. Но преди това трябваше да стане събитието на сватбата от Кана Галилейска, осезателен израз на отношенията на Аза-Христос с майката. Това, което трябваше да дойде после, е описано така от автора на Евангелието: до кръста стоеше майката и ученикът, когото Господ любеше, Лазар-Йоан, този, когото той сам беше посветил и чрез когото мъдростта на Християнството трябваше да бъде предадена на бъдещите епохи, този, който трябваше да вложи в астралните тела на хората влиянието, което позволява на христовия принцип да живее в тях.
Но необходимо беше този Христов Принцип да дойде от върха на кръста и отново да се съедини с етерния принцип майката.
Ето защо разпятият Христос казва тези думи: "от сега нататък тази ще бъде твоята майка, а този ще бъде твой син! ", което значи, че той съединява своята мъдрост с майчиния принцип. Виждаме, че не само Евангелията съдържат дълбоки истини, но че всички мистерии се съгласуват. Древни те легенди са наистина в тясна връзка с пророчествата и с евангелията на новите времена, както предсказанието и неговото изпълнение. Когато ни говорят за Оедип и за Юда, те ни казват: в миналото е съществувала една първична мъдрост; но тя пресъхнала.
към текста >>
96.
15. СКАЗКА ТРИНАДЕСЕТА. Космическия смисъл на Голготската Тайна.
GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия
Нека насочим нашия поглед върху една определена точка на развитието; а именно моментът, когато е издигнат
кръст
а, на Голгота и когато потича кръвта от раните на Христа Исуса.
Знаем, че земните събития и преди всичко човешкото развитие, са във връзка с цялата слънчева система. Развитието не би имало този ход, който е имало, и даже то не би могло да съществува, ако някога слънцето, а след това и луната не биха се отделили от първоначалното кълбо, което образуваха заедно със Земята, като по този начин поставиха тази последната в състояние на равновесие помежду си. Слънцето беше взело със себе си онези същества, които биха ускорили твърде много земното развитие; след това Луната отнесе със себе си втвърдяващите зародиши. Вчера видяхме, че някои от тези зародиши бяха останали, но че този остатък би довел човечеството до пълен упадък на края на земното развитие, ако не беше дошъл Христовият Импулс да му се противопостави. Луната е напуснала Земята през Лемурийската епоха и начиная от Атланската епоха слънцето и луната осветиха Земята отвън.
Нека насочим нашия поглед върху една определена точка на развитието; а именно моментът, когато е издигнат кръста, на Голгота и когато потича кръвта от раните на Христа Исуса.
До този момент човечеството е носило последствията от действието, което луциферическите и ариманически същества са упражнили върху него и които са потопили човека в майа, илюзия по отношение на външния свят. Така дълго време човекът се е намирал и днес още се намира в едно състояния на погрешност, защото той възприема около себе си само сетивни, материални впечатления, които преработва в свои представи, без да вижда духа намиращ се зад тях. Следователно влиянието на Ариман му представя външния свят в една лъжлива светлина и той си съставя едно погрешно разбиране за духовния свят. Видяхме кои бяха физическите последствия от това погрешно възприятие. Едно последствията на действието на Луцифер и Ариман е, че кръвта е позволила все по-малко и по-малко на човека да вижда света в неговата действителност; кръвните връзки от миналото бяха покварили, бяха разложили човешката кръв, бяха я умъртвили някак си, което създаде една растяща възможност за потъване в илюзията.
към текста >>
Когато чрез събитието на Голгота ще сме разбрали, че външната смърт няма смисъл, че в тялото на Исуса от Назарет е живял Христос, с който ние можем да се съединим; когато ще сме признали, че признакът на смъртта на
кръст
а е само външен и че животът на Христа в неговото етерно тяло след смъртта е същият както и преди смъртта, че следователно тази смърт не е засегнала живота, но че самата тя е живот ние ще видим, че този, който бе окачен на
кръст
а от сега нататък е символът на тази истина: смъртта действително раздава живота.
Защото ако смъртта беше засегна ла едно същество подчинено на влиянието на Луцифер-Ариман, това би било оправдано; но само една смърт без причина, приета от едно същество без грях, една съвършено невинна смърт можеше да бъде противоотрова на всяка смърт в греха. Ето защо един невинен трябваше да понесе смъртта. Чрез това той донесе на човешкия живот силите, които постепенно му позволяват да добие едно истинско познание на смъртта в нейния действителен образ. Това познание разкрива, че смъртта в нейния сетивен вид не е истината, но че тя съществува, за да има повече живот в духовния свят, за доброто на този живот, смъртта на Христа е положила възможностите на живота в духовния свят. Смъртта на невинния на Голгота е дала едно доказателство, което по-степенно ще стане явно за всички хора, а именно, че всъщност смъртта е тъждествена с Отца, с вечно живия Отец.
Когато чрез събитието на Голгота ще сме разбрали, че външната смърт няма смисъл, че в тялото на Исуса от Назарет е живял Христос, с който ние можем да се съединим; когато ще сме признали, че признакът на смъртта на кръста е само външен и че животът на Христа в неговото етерно тяло след смъртта е същият както и преди смъртта, че следователно тази смърт не е засегнала живота, но че самата тя е живот ние ще видим, че този, който бе окачен на кръста от сега нататък е символът на тази истина: смъртта действително раздава живота.
Както от семето израства растението, така и смъртта не разрушава, но тя е семе на живот. Семето на смъртта е било положено във физическия свят, за да може този свят да бъде приет в лоното на живота. Опровержението не смъртта е било даде но на кръста чрез тази смърт която е в противоречие с човешките закони, смъртта на невинния. По-рано ние видяхме, че Азът на човека има като физически инструмент кръвта. Ето защо Азът е изпаднал толкова повече в илюзията, в Майа, колкото повече тази кръв е била покварена.
към текста >>
Опровержението не смъртта е било даде но на
кръст
а чрез тази смърт която е в противоречие с човешките закони, смъртта на невинния.
Това познание разкрива, че смъртта в нейния сетивен вид не е истината, но че тя съществува, за да има повече живот в духовния свят, за доброто на този живот, смъртта на Христа е положила възможностите на живота в духовния свят. Смъртта на невинния на Голгота е дала едно доказателство, което по-степенно ще стане явно за всички хора, а именно, че всъщност смъртта е тъждествена с Отца, с вечно живия Отец. Когато чрез събитието на Голгота ще сме разбрали, че външната смърт няма смисъл, че в тялото на Исуса от Назарет е живял Христос, с който ние можем да се съединим; когато ще сме признали, че признакът на смъртта на кръста е само външен и че животът на Христа в неговото етерно тяло след смъртта е същият както и преди смъртта, че следователно тази смърт не е засегнала живота, но че самата тя е живот ние ще видим, че този, който бе окачен на кръста от сега нататък е символът на тази истина: смъртта действително раздава живота. Както от семето израства растението, така и смъртта не разрушава, но тя е семе на живот. Семето на смъртта е било положено във физическия свят, за да може този свят да бъде приет в лоното на живота.
Опровержението не смъртта е било даде но на кръста чрез тази смърт която е в противоречие с човешките закони, смъртта на невинния.
По-рано ние видяхме, че Азът на човека има като физически инструмент кръвта. Ето защо Азът е изпаднал толкова повече в илюзията, в Майа, колкото повече тази кръв е била покварена. Но също така човекът дължи възможността да повдигне своя Аз на факта, че притежава тази кръв. Той дължи духовната страна на Аза на своята способност да се различава от духовния свят, да бъде една индивидуалност. Но за това той е трябвало да изгуби от поглед духовния свят.
към текста >>
Принципно този егоизъм бе изхвърлен, така щото от сега нататък той може да бъде изхвърлен от всеки индивидуален Аз, принципно егоизмът бе изхвърлен, когато на
кръст
а изтече кръвта от раните на Христа.
А това което му е отнело този поглед, е именно смъртта. Ако човекът винаги би знаел, че смъртта е семе на живот, той не би могъл да развие личността; той би останал съединен с духовния свят. Но дойде смъртта, създавайки у него илюзията, че той е откъснат от този свят, научавайки го да бъде той самият. И той разви личността, до такава степен, че премина границата, която беше необходима. Трябваше да бъде създадено едно обезщетение, като отнеме на Аза силата, която го беше тласнала да надмине мярката: егоизъм /не само чувството на Аза, себичността, но егоизмът/.
Принципно този егоизъм бе изхвърлен, така щото от сега нататък той може да бъде изхвърлен от всеки индивидуален Аз, принципно егоизмът бе изхвърлен, когато на кръста изтече кръвта от раните на Христа.
В тази кръв ние виждаме символа на извънмерния егоизъм, който човешкият аз съдържаше. Кръвта е израз на Аза; и тази, която тече на Голгота, е израз на това, което беше надминало правилната мярка в човешкия Аз. Ако тази кръв не беше изтекла, човекът би се втвърдил в своя егоизъм и не би могъл да избегне съдбата, която описахме вчера. Първият тласък, който е бил даден на човека, за да се освободи от това, което го прави егоист, идва от тази кръв. Но всяко физическо събитие има свое насрещно духовно събитие.
към текста >>
Така когато
кръст
ът бе издигнат на Голгота и кръвта потече от раните на Христа, стана едно космическо събитие, създаден бе един нов център във вселената.
И това, което хората добиват по този начин чрез действието на Христа, се отразява в цялото всемирно пространство /с по-голяма или по-малка сила, според хората/, за да образува една лъчезареща сила. От тази сила около Земята ще се образува една сфера, която ще стане едно слънце. От оживотворените чрез Христовото действие етерни тела в атмосферата на Земята се образува една духовна сфера, а това не е друго освен отражението на Христовата светлина в земната атмосфера. Така отразената Христова светлина, последствие от неговото идване на Земята, това Христос нарича Святия Дух! Както от Голготската тайна насам Земята започва да става слънце, така тя започва да излъчва една творческа сила и да образува около себе си един духовен пръстен, който по-късно ще бъде като един вид планета около Земята.
Така когато кръстът бе издигнат на Голгота и кръвта потече от раните на Христа, стана едно космическо събитие, създаден бе един нов център във вселената.
И ние другите хора, ние присъствувахме на това събитие, било в нашите физически тела, било вън от тях между две земни съществувания. Но сега е важно да разберем, че съзерцавайки умиращия Христос, ние присъствуваме на раждането на едно ново слънце. Христос приема смъртта, която на Земята бе станала израз на духовния Отец. Приемайки смъртта Христос отива към Отца, и физическият образ на смъртта не отговоря вече на една действителност; защото смъртта става семе на едно ново слънце във вселената. Ако разберем добре това, което става тогава, ние ще почувствуваме, че това е най-важната повратна точка в цялото развитие на човечеството.
към текста >>
Шестстотин години по-късно дойде Христос на Земята, шестотин години след Буда хората можаха да съзерцават
кръст
а и окачения на него труп и да си кажат: ето символът на това семе на всеки живот!
По необходимост тя би се явила така, както Буда е изразил това. Един ден Буда излязъл от царския дворец, където е бил заобиколен само с това, което може да даде радост към живота. Той срещна един жалък старец, после един болен, после един умрял. След тази тройна опитност пред духа му се явиха думите: старостта е страдание; болестта е страдание; смъртта е страдание. Така чувствуваше нещата човечеството, а Буда възприе това чувство в своята душа и го изрази.
Шестстотин години по-късно дойде Христос на Земята, шестотин години след Буда хората можаха да съзерцават кръста и окачения на него труп и да си кажат: ето символът на това семе на всеки живот!
Те разбираха смъртта под нейната истинска форма. Христос Исус се отдаде на смъртта, която е израз на Отца, и от това съединение на Христа със смъртта се роди едно ново Слънце на живот. Не е вярно, че смъртта означава страдание. Когато в бъдеще хората ще могат да приемат смъртта така, както Христос я прие, тя ще бъде за тях семе на живот. И те ще допринесат за образуването на една нова планетарна система, когато приемайки Христовия Импулс ще отдадат своя собствен аз, за да хранят това слънце на живота.
към текста >>
Посветен в смисъла на Стария Завет, той е знаел, че по-рано Земята е била тъмна, но че сега в нея имаше светлина; следователно Христос е там; този, който бе разпънат на
кръст
а, беше наистина Христос Исус от Назарет.
Защо то на него се основават те. И ние не ще разберем добре тези други евангелия, освен като ги поставим на тази основа. Изучаването на Евангелието на Йоана ще доведе човечеството до най-обширното разбиране на Голготската тайна, на смъртта, която изгубва за човешкото развитие своя лъжлив образ. Това, което е станало на Голгота, не само доказва на нашето познание, че в действителност смъртта е извор на всеки живот, но че човек може да заеме пред смъртта такова становище, което да му позволи да влее в себе си все повече живот до такава степен, че да победи смъртта. Именно това видение се разкри на апостол Павла, когато отивайки за Дамаск да проследва християните, той видя живия Христос и съзерцава със своя поглед, станал ясновиждащ, атмосферата на Земята.
Посветен в смисъла на Стария Завет, той е знаел, че по-рано Земята е била тъмна, но че сега в нея имаше светлина; следователно Христос е там; този, който бе разпънат на кръста, беше наистина Христос Исус от Назарет.
По пътя за Дамаск Павел беше разбрал, какво беше станало на Голгота.
към текста >>
97.
16. СКАЗКА ЧЕТИРИНАДЕСЕТА. Земята, тялото на Христа и нов център на светлината.
GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия
През каква опитност трябваше да мине той, за да се убеди, че в тялото на Исуса от Назарет издъхващо на
кръст
а, наистина се намираше безсмъртният дух на Христа?
Какво е могъл да знае Павел, който е получил един вид юдейско посвещение? Той е могъл, да има знание за това, което учете тайното учение на евреите: този, когото Заратустра беше видял в Аура Маздао и Мойсей в горящата къпина, в гръмотевицата и светкавицата на Синай, когато Яхве му говореше, беше слязъл на земята чак до едно човешко тяло, за да може тази земя да се обнови. Но Павел беше също под влиянието на своята епоха и на юдейския закон. Той беше присъствувал на събитието на Голгота и не можа да познае в разпнатия носителя на Христа. Събитията, на които беше свидетел, не можеха да го убедят, че този, който той очакваше според юдейското учение, се беше въплътил в Исуса от Назарет.
През каква опитност трябваше да мине той, за да се убеди, че в тялото на Исуса от Назарет издъхващо на кръста, наистина се намираше безсмъртният дух на Христа?
От своето еврейско посвещение той беше научил, че когато Христовият дух би живял в едно човешко тяло и това тяло би умряло, Христос ще се намира в аурата на Земята, ще присъствува там и едно ясновиждащо око ще може да го види. Той знаеше това, но до тогава не беше можал да го намери там, не беше в състояние да стори това. Защото той беше посветен, но не и ясновиждащ. Все пак той имаше предразположения да стане ясновидец по един анормален път и сам описва, в какво се състои това предразположение. Той счита за една "благодат свише'' това, че се е родил преждевременно, което общо взето се превежда с израза: роден преди срока, недоносче.
към текста >>
Той имаше доказателството, че Христос беше умрял на
кръст
а.
Той не е бил носен до пълна зрялост в утробата на своята майка, преминал от духовния във физическия свят преди да е добил напълно елементите на земното съществуване. Дошъл е на света преди часа, в който обикновено човек се откъсва от условията създаващи несъзнателния живот в съюз с духовните сили. Ето защо по пътя за Дамаск неговите духовни очи се отварят. Така и неговият поглед се отвори преждевременно за духовния свят: той видя аурата на Земята и видя, че Христос се намира в тази аура. Следователно изпълнило се бе времето, срокът, когато Христос беше живял в едно човешко тяло.
Той имаше доказателството, че Христос беше умрял на кръста.
Павел знаеше, че Христос трябваше да победи смъртта на Земята и ето че той му се явяваше като жив Дух. Тогава той разбра смисъла на смъртта на Голгота и узна, че Христос бе възкръснал. Защото преди това Христос не би могъл де бъде намерен в земната аура. В този момент той разбра думите; "Мъчно ще ти бъде да риташ срещу остен /жилото/".
към текста >>
При тази четвърта степен на християнското посвещение той изпитва вътрешно "носенето на
кръст
а".
Нека светът ме отрупа с подигравки, нищо не ще бъде в състояние да ме отвърне от това върховно съкровище, даже ако трябва да остана сам. Аз се чувствувам отговорен за него "тогава той изпитва духом в себе си "поставянето на трънения венец". Без помощта на ни какъв исторически документ, сцената описана в Евангелието на Йоана се разгръща пред неговия вътрешен поглед. След това ученикът е насочен към следващата степен, при която трябва да достигне да чувствува цялото физическо съществувание като нещо външно, включително и неговото физическо тяло, да чувствува, че той носи това тяло като един външен предмет. Той стига с това чувство до там, че може да си каже: моето физическо тяло е един инструмент, който аз трябва да нося в света.
При тази четвърта степен на християнското посвещение той изпитва вътрешно "носенето на кръста".
С това той съвсем не става като един помощен аскет, а напротив се научава да управлява с много по-голяма сила своето тяло отколкото по-рано. Когато е свикнал да счита своето тяло като нещо, което той носи, ученикът е достигнал тази четвърта степен. Тогава той има духовното видение което му показва Христа носещ кръста на своето рамо. Той чувствува, че неговата душа също така носи неговото тяло като едно дърво. При следващата, петата степен ученикът изпитва това, което се нарича "мистична смърт".
към текста >>
Тогава той има духовното видение което му показва Христа носещ
кръст
а на своето рамо.
След това ученикът е насочен към следващата степен, при която трябва да достигне да чувствува цялото физическо съществувание като нещо външно, включително и неговото физическо тяло, да чувствува, че той носи това тяло като един външен предмет. Той стига с това чувство до там, че може да си каже: моето физическо тяло е един инструмент, който аз трябва да нося в света. При тази четвърта степен на християнското посвещение той изпитва вътрешно "носенето на кръста". С това той съвсем не става като един помощен аскет, а напротив се научава да управлява с много по-голяма сила своето тяло отколкото по-рано. Когато е свикнал да счита своето тяло като нещо, което той носи, ученикът е достигнал тази четвърта степен.
Тогава той има духовното видение което му показва Христа носещ кръста на своето рамо.
Той чувствува, че неговата душа също така носи неговото тяло като едно дърво. При следващата, петата степен ученикът изпитва това, което се нарича "мистична смърт". Неговата душа е напреднала в своето развитие до там, че светът му се явява като угаснал. Мрак заобикаля ученика. И идва един момент, когато този мрак се раздира като една завеса и зад физическия свят се явява духовният свят.
към текста >>
За духовния поглед човешкото тяло е съставено от дванадесет части, на които могат да се дадат следните на именования: Овен-за главата; Телец-за гръкляна; Близнаци-за горните крайници; Рак-за гръдния кош; Лъв-за областта на сърцето; Дева-за туловището; Везни-за
кръст
а: Скорпион-за половите органи; Стрелец-за бедрата; Козирог-за коленете; Водолей-за пищялите: и Риби-за краката.
Чрез молитвата на Господа бяха яли те хляба. Те бяха яли без да извършат физическия акт. Също и Христос може да обясни по-късно, какво се беше случило, казвайки: "Аз Съм хлябът на живота. " Това, което те бяха приели в себе си, което бяха яли, е силата излъчваща се от Христовото тяло и от него остават остатъци. Тази сила действува с такава мощ, че след като ги е наситила всички, те можеха да съберат още.
За духовния поглед човешкото тяло е съставено от дванадесет части, на които могат да се дадат следните на именования: Овен-за главата; Телец-за гръкляна; Близнаци-за горните крайници; Рак-за гръдния кош; Лъв-за областта на сърцето; Дева-за туловището; Везни-за кръста: Скорпион-за половите органи; Стрелец-за бедрата; Козирог-за коленете; Водолей-за пищялите: и Риби-за краката.
Човешкото тяло е съставено следователно от дванадесет части. Когато се събере всичко, което остава, след като Христовата сила е била погълната от насядалите хора, трябва да бъдат събрани следователно дванадесет мярки/гл. VІ, ст. 13/: "И те ги събраха и напълниха дванадесет коша с парчетата, които бяха останали от петте хляба, след като всички бяха яли. " Те не бяха яли хлябовете.
към текста >>
98.
2. СКАЗКА ПЪРВА
GA_113 Изтокът в светлината на Запада
Защото когато разбираме Духовната наука в смисъла на настоящето, когато разбираме правилно Духовна наука, тогава имам е централната точка на това, което се нарича вяра в най-висшия смисъл; ние сме поставили винаги тази централна точка пред лицето си: поставили сме винаги една здрава точка пред нашия поглед, пред нашето лице, която вчера застана срещу нас чрез символа на
кръст
а.
Той може да ни вдъхне вярата в това, което искаме като последователи на Духовната наука; и той може да ни даде смелостта безспирно да работим по-нататък за делото, което сме си поставили като цел. Последователят на Духовната наука трябва да има открит поглед за живота, за да се учи от живота. Защото само благодарение на това, че на всяка крачка в нашия живот поглеждаме назад като учащи се, ние можем да прогресираме. Както можахме да чакаме седем години за този идеал, така ще можем да чакаме и за други, за много други неща, които трябва да се осъществят чрез нашето Движение, докато те узреят в лоното на времето. Ние ще можем да чакаме с вяра.
Защото когато разбираме Духовната наука в смисъла на настоящето, когато разбираме правилно Духовна наука, тогава имам е централната точка на това, което се нарича вяра в най-висшия смисъл; ние сме поставили винаги тази централна точка пред лицето си: поставили сме винаги една здрава точка пред нашия поглед, пред нашето лице, която вчера застана срещу нас чрез символа на кръста.
Ние знаем, що значи кръстът на човешката душа. И в течение на годините се постарахме да считаме това, което се вливаше в нас, като един дар на духовните светове. Постарахме да направим от това съдържание на Духовната наука един инструмент, за да разберем все по-добре и по-добре тази централна точка на прогреса на човечеството, да разберем Христа и кръста. Когато познаем действителността на Христовия Принцип, тогава разбираме, че този Христов Принцип е една Сила, една жива Сила, която отначало на нашето летоброене е свързана с живота на хората на Земята, откакто този Христов Принцип се свързва с един човек в тялото на Исуса от Назарет. От тогава той е при нас хората, действува между нас и ние можем да станем участници в това действие, когато се постараем да използуваме всички онези средства, с които разполага ме, за да разберем този Христов Принцип; да го разберем така, че да направим от него живот на нашата собствена душа.
към текста >>
Ние знаем, що значи
кръст
ът на човешката душа.
Последователят на Духовната наука трябва да има открит поглед за живота, за да се учи от живота. Защото само благодарение на това, че на всяка крачка в нашия живот поглеждаме назад като учащи се, ние можем да прогресираме. Както можахме да чакаме седем години за този идеал, така ще можем да чакаме и за други, за много други неща, които трябва да се осъществят чрез нашето Движение, докато те узреят в лоното на времето. Ние ще можем да чакаме с вяра. Защото когато разбираме Духовната наука в смисъла на настоящето, когато разбираме правилно Духовна наука, тогава имам е централната точка на това, което се нарича вяра в най-висшия смисъл; ние сме поставили винаги тази централна точка пред лицето си: поставили сме винаги една здрава точка пред нашия поглед, пред нашето лице, която вчера застана срещу нас чрез символа на кръста.
Ние знаем, що значи кръстът на човешката душа.
И в течение на годините се постарахме да считаме това, което се вливаше в нас, като един дар на духовните светове. Постарахме да направим от това съдържание на Духовната наука един инструмент, за да разберем все по-добре и по-добре тази централна точка на прогреса на човечеството, да разберем Христа и кръста. Когато познаем действителността на Христовия Принцип, тогава разбираме, че този Христов Принцип е една Сила, една жива Сила, която отначало на нашето летоброене е свързана с живота на хората на Земята, откакто този Христов Принцип се свързва с един човек в тялото на Исуса от Назарет. От тогава той е при нас хората, действува между нас и ние можем да станем участници в това действие, когато се постараем да използуваме всички онези средства, с които разполага ме, за да разберем този Христов Принцип; да го разберем така, че да направим от него живот на нашата собствена душа. Но тогава, когато разберем така този Христов Принцип, че да знаем, той е в човечеството, той е тук, че можем да отидем при него, можем да черпим живата вода от този извор, тогава ние имаме онази вяра, която може да чака, може да чака за всичко, което трябва да узрее в лоното на времето, което трябва да узрее, когато имаме търпение.
към текста >>
Постарахме да направим от това съдържание на Духовната наука един инструмент, за да разберем все по-добре и по-добре тази централна точка на прогреса на човечеството, да разберем Христа и
кръст
а.
Както можахме да чакаме седем години за този идеал, така ще можем да чакаме и за други, за много други неща, които трябва да се осъществят чрез нашето Движение, докато те узреят в лоното на времето. Ние ще можем да чакаме с вяра. Защото когато разбираме Духовната наука в смисъла на настоящето, когато разбираме правилно Духовна наука, тогава имам е централната точка на това, което се нарича вяра в най-висшия смисъл; ние сме поставили винаги тази централна точка пред лицето си: поставили сме винаги една здрава точка пред нашия поглед, пред нашето лице, която вчера застана срещу нас чрез символа на кръста. Ние знаем, що значи кръстът на човешката душа. И в течение на годините се постарахме да считаме това, което се вливаше в нас, като един дар на духовните светове.
Постарахме да направим от това съдържание на Духовната наука един инструмент, за да разберем все по-добре и по-добре тази централна точка на прогреса на човечеството, да разберем Христа и кръста.
Когато познаем действителността на Христовия Принцип, тогава разбираме, че този Христов Принцип е една Сила, една жива Сила, която отначало на нашето летоброене е свързана с живота на хората на Земята, откакто този Христов Принцип се свързва с един човек в тялото на Исуса от Назарет. От тогава той е при нас хората, действува между нас и ние можем да станем участници в това действие, когато се постараем да използуваме всички онези средства, с които разполага ме, за да разберем този Христов Принцип; да го разберем така, че да направим от него живот на нашата собствена душа. Но тогава, когато разберем така този Христов Принцип, че да знаем, той е в човечеството, той е тук, че можем да отидем при него, можем да черпим живата вода от този извор, тогава ние имаме онази вяра, която може да чака, може да чака за всичко, което трябва да узрее в лоното на времето, което трябва да узрее, когато имаме търпение. От преходното, сред което можем да обхванем Христовия Принцип, за нас ще узрее непреходното, вечното, безсмъртното. От лоното на времето за нас човеците ще се роди това, което е над времето.
към текста >>
Вярата от едната страна, това е истинския плод на
кръст
а; тя е това, което винаги ни казва: погледни твоите несполуки, те са винаги привидна смърт на твоето творчество!
От тогава той е при нас хората, действува между нас и ние можем да станем участници в това действие, когато се постараем да използуваме всички онези средства, с които разполага ме, за да разберем този Христов Принцип; да го разберем така, че да направим от него живот на нашата собствена душа. Но тогава, когато разберем така този Христов Принцип, че да знаем, той е в човечеството, той е тук, че можем да отидем при него, можем да черпим живата вода от този извор, тогава ние имаме онази вяра, която може да чака, може да чака за всичко, което трябва да узрее в лоното на времето, което трябва да узрее, когато имаме търпение. От преходното, сред което можем да обхванем Христовия Принцип, за нас ще узрее непреходното, вечното, безсмъртното. От лоното на времето за нас човеците ще се роди това, което е над времето. Когато стоим на тази твърда точка, тогава, изхождайки от нея, ние имаме не една сляпа вяра, а една вяра проникната от истина и познание и ще си кажем: ще стане това, което трябва да стане; и нищо не ще ни препятствува да вложим нашите най-добри сили за това, за което вярваме, че то трябва да стане.
Вярата от едната страна, това е истинския плод на кръста; тя е това, което винаги ни казва: погледни твоите несполуки, те са винаги привидна смърт на твоето творчество!
От твоите несполуки погледни към кръста и си спомни, че на кръста беше изворът на вечния живот, който побеждава временната смърт не само за себе си, но и за всички човеци. И ние получаваме смелост в живота от две представи. Трябва само правилно да ги схванем. О, понякога доброжелателни хора са отправили срещу Духовната наука, така както тук я разбираме, възражението, че който идва при нея, понеже приема това или онова привидно по авторитет, той става слаб, изгубва своята сила. Но този, който твърди това, смесва привидното с истинското.
към текста >>
От твоите несполуки погледни към
кръст
а и си спомни, че на
кръст
а беше изворът на вечния живот, който побеждава временната смърт не само за себе си, но и за всички човеци.
Но тогава, когато разберем така този Христов Принцип, че да знаем, той е в човечеството, той е тук, че можем да отидем при него, можем да черпим живата вода от този извор, тогава ние имаме онази вяра, която може да чака, може да чака за всичко, което трябва да узрее в лоното на времето, което трябва да узрее, когато имаме търпение. От преходното, сред което можем да обхванем Христовия Принцип, за нас ще узрее непреходното, вечното, безсмъртното. От лоното на времето за нас човеците ще се роди това, което е над времето. Когато стоим на тази твърда точка, тогава, изхождайки от нея, ние имаме не една сляпа вяра, а една вяра проникната от истина и познание и ще си кажем: ще стане това, което трябва да стане; и нищо не ще ни препятствува да вложим нашите най-добри сили за това, за което вярваме, че то трябва да стане. Вярата от едната страна, това е истинския плод на кръста; тя е това, което винаги ни казва: погледни твоите несполуки, те са винаги привидна смърт на твоето творчество!
От твоите несполуки погледни към кръста и си спомни, че на кръста беше изворът на вечния живот, който побеждава временната смърт не само за себе си, но и за всички човеци.
И ние получаваме смелост в живота от две представи. Трябва само правилно да ги схванем. О, понякога доброжелателни хора са отправили срещу Духовната наука, така както тук я разбираме, възражението, че който идва при нея, понеже приема това или онова привидно по авторитет, той става слаб, изгубва своята сила. Но този, който твърди това, смесва привидното с истинското. Духовната наука, както я разбираме тук, не отслабва човека, тя е една сила, в която живее крепкост.
към текста >>
Само
кръст
ът е този, който дава на правилното разбиране смелост и вяра в живота; обаче звездата, когато някога беше притежание на Луцифер, носителя на светлината, но която бе изгубена от него и премина при Христовия Принцип, тя е, която всеки момент може да ни озари, когато и се отдадем, да ни озари върху правотата, върху несъмнимото на нашето духовно съдържание.
Смелост, постоянство, вяра, само те не са достатъчни; към тях трябва да се прибави още едно нещо, което е необходимо все повече и повече, колкото повече напредваме в бъдещето. А това е: когато сме познали, че една идея е права, трябва да намерим възможността да не се оставяме да ни заблуди нищо, което да ни отклони от правотата на тази идея. Можем да си казваме хиляди пъти, че сега тази идея е неосъществима, но трябва да чакаме с търпение и постоянство, докато нейното осъществяване стане възможно. Когато вярваме, че в напредващия път на човешкия живот се намира Христовата Сила, която прави всичко да узрее от лоното на времето в подходящия момент, тогава независимо от временния неуспех ние трябва да имаме увереност в правотата, в несъмнената правота на нашето духовно съдържание. Можем ли да чакаме резултата, тогава ще бъдем по-малко принудени само да чакаме, когато се касае да разбираме правилното, истинското, мъдрото като истинно, мъдро и правилно.
Само кръстът е този, който дава на правилното разбиране смелост и вяра в живота; обаче звездата, когато някога беше притежание на Луцифер, носителя на светлината, но която бе изгубена от него и премина при Христовия Принцип, тя е, която всеки момент може да ни озари, когато и се отдадем, да ни озари върху правотата, върху несъмнимото на нашето духовно съдържание.
Тази е другата силова точка, на която трябва твърдо да стоим. Ние трябва да добием едно познание, което прониква в глъбините на живота, което прониква зад материалните явления, което озарява там, където има светлина, и тогава, когато за човешкото око, за човешкия ум, за външното възприятие тя е тъмнина. За човешкото развитие беше необходимо да настъпи Христовото Събитие в течение на прогреса на човечеството и в следващите дни ние ще покажем, колко необходимо беше това събитие. Необходимо беше, както с такова дълбоко прозрение ни показва Евангелието на Йоана, необходимо беше за известно време тъмнината да дойде над човечеството. И в тази тъмнина просия това, което наричаме Христов Принцип, Христос.
към текста >>
От този скъпоценен камък казва легендата била изработена онази чаша, от която Христос пил със своите ученици на Тайната вечеря; онази чаша, в която е била събрана христовата кръв, която изтече от
кръст
а; онази чаша, която била донесена от ангели в западния свят и е била приета в западния свят от онези, които искали да стигнат до истинско разбиране на Христовия Принцип.
Необходимо беше, както с такова дълбоко прозрение ни показва Евангелието на Йоана, необходимо беше за известно време тъмнината да дойде над човечеството. И в тази тъмнина просия това, което наричаме Христов Принцип, Христос. Действителността е именно такава, каквато я описва Евангелието на Йоана. Но всеки живот напредва, всеки живот продължава да върви напред. Една чудесна, величествена легенда ни разказва, че когато Луцифер паднал от Небето на Земята, от неговата корона паднал един скъпоценен камък.
От този скъпоценен камък казва легендата била изработена онази чаша, от която Христос пил със своите ученици на Тайната вечеря; онази чаша, в която е била събрана христовата кръв, която изтече от кръста; онази чаша, която била донесена от ангели в западния свят и е била приета в западния свят от онези, които искали да стигнат до истинско разбиране на Христовия Принцип.
От скъпоценния камък, паднал от короната на Луцифер, стана Гралът, свещеният Граал. Що е свещеният Грал? Всички Вие знаете, че човекът, какъвто той е днес, се състои от четири члена: физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло и Аз, че в течение на човешкото развитие този Аз трябва да достигне едно все по-голямо съвършенство, трябва да се издигне все по-високо и по-високо. От Луцифера, царуващия на Изток, от неговата корона падна скъпоценен камък; този скъпоценен камък в известно отношение не е нищо друго освен силата на човешкия Аз. Този човешки Аз трябва първо да бъде подготвен в тъмнина, за да види да блести отново по един достоен начин звездата на Луцифер сред Христовата Светлина.
към текста >>
Ако от една страна можем да чакаме, ако имаме силата да оставим нашите намерения да узреят, и ако от друга страна имаме абсолютната вътрешна сигурност за трайността на вечното, на непреходното, за трайността на Светлината, която осветява тъмнината на ума, тогава ние притежаваме двете сили, които водят напред, тогава сме разбрали, че нашата мисия е в бъдеще да съединим два свята, тогава разбираме, що значи: пред нашата душа и пред нашия дух стоят "знаците на двата свята, съединявайки се в любов." Тогава ние разбираме
кръст
а Христов и лъчезарещата в Христовата Светлина звезда на Луцифер.
Но тази нощ е отново тук; тя е във всичко, което днес е изпълнено с тъмнина. Но когато ние самите се изпълним с онази Светлина, която може да изгрее за нас, когато разберем звездата, която Носителя на светлината, другият Дух, Луцифер е изгубил, тогава нощта се превръща за нас в ден. Очите престават да виждат, когато външната светлина не осветява предметите; умът отказва да работи, когато се касае да проникнем зад външната природа на нещата; звездата, която изгрява за нас, когато ясното и добре разположено изследване говори, тя ни осветлява това, което е само привидна нощ и го превръща в ден. Но това е именно същото, което отнема от нас убиващото и парализиращо съмнение. Тогава за нас идва моментът, когато имаме смелост в живота и сила на вярата, за да чакаме с търпение; когато обаче също имаме онази сигурност, която става наше достояние, когато светът на нашия дух е проникнат от светлината, която ни казва: няма никакво оправдание да се съмняваме в абсолютното.
Ако от една страна можем да чакаме, ако имаме силата да оставим нашите намерения да узреят, и ако от друга страна имаме абсолютната вътрешна сигурност за трайността на вечното, на непреходното, за трайността на Светлината, която осветява тъмнината на ума, тогава ние притежаваме двете сили, които водят напред, тогава сме разбрали, че нашата мисия е в бъдеще да съединим два свята, тогава разбираме, що значи: пред нашата душа и пред нашия дух стоят "знаците на двата свята, съединявайки се в любов." Тогава ние разбираме кръста Христов и лъчезарещата в Христовата Светлина звезда на Луцифер.
Това трябва да бъде посочено като нещо, което в известно отношение е мисията на духовно-научния живот за бъдещето: от една страна да добием сигурност и сила, да стоим на една здрава почва на духовния живот, да станем възприемчиви за новородената светлина на някогашния носител на светлината, а от друга страна да се опираме на другата опорна точка на твърдата вяра и на твърдата сигурност, че това, което трябва да стане чрез силите, които се намират в света, ще стане. Само чрез тази двойна сигурност ще можем да произведем това, което трябва да произведем в света; само чрез тази двойна сигурност ще успеем да преведем в живота духовното познание. Ето защо трябва да бъдем на ясно върху факта, че имаме не само задачата да разберем звездата, как тя е светила през развитието на човечеството, докато от короната на Луцифер падна скъпоценният камък; но ние трябва да разберем, че трябва да приемем това, което е станало от този скъпоценен камък, Свещения Граал, че трябва да разберем кръста в звездата; че трябва да разберем това, което е светило като мъдрост пълна със светлина в най-древните времена на света, което в най-дълбоките глъбини на нашата душа обожаваме като мъдрост на предихристиянските времена, към които поглеждаме с пълна преданост, и че към това трябва да прибавим другото, което светът е могъл да стане чрез мисията на кръста. Нито частица не трябва да изгубим от предихристиянската мъдрост, нито частица не трябва да изгубим от светлината на Изтока. Ние поглеждаме към Фосфорос, към Носителя на Светлината; ние познаваме този някогашен носител на светлината като онова същество, което първо може да ни направи разбираемо цялото дълбоко вътрешно значение на Христа; но до Фосфорос ние виждаме Христофорос, носителя на Христа, и се стараем да разберем духовно-научната мисия, която може да бъде изпълнена само, когато знаците на тези два свята действително "се съединят в любовта".
към текста >>
Ето защо трябва да бъдем на ясно върху факта, че имаме не само задачата да разберем звездата, как тя е светила през развитието на човечеството, докато от короната на Луцифер падна скъпоценният камък; но ние трябва да разберем, че трябва да приемем това, което е станало от този скъпоценен камък, Свещения Граал, че трябва да разберем
кръст
а в звездата; че трябва да разберем това, което е светило като мъдрост пълна със светлина в най-древните времена на света, което в най-дълбоките глъбини на нашата душа обожаваме като мъдрост на предихристиянските времена, към които поглеждаме с пълна преданост, и че към това трябва да прибавим другото, което светът е могъл да стане чрез мисията на
кръст
а.
Но това е именно същото, което отнема от нас убиващото и парализиращо съмнение. Тогава за нас идва моментът, когато имаме смелост в живота и сила на вярата, за да чакаме с търпение; когато обаче също имаме онази сигурност, която става наше достояние, когато светът на нашия дух е проникнат от светлината, която ни казва: няма никакво оправдание да се съмняваме в абсолютното. Ако от една страна можем да чакаме, ако имаме силата да оставим нашите намерения да узреят, и ако от друга страна имаме абсолютната вътрешна сигурност за трайността на вечното, на непреходното, за трайността на Светлината, която осветява тъмнината на ума, тогава ние притежаваме двете сили, които водят напред, тогава сме разбрали, че нашата мисия е в бъдеще да съединим два свята, тогава разбираме, що значи: пред нашата душа и пред нашия дух стоят "знаците на двата свята, съединявайки се в любов." Тогава ние разбираме кръста Христов и лъчезарещата в Христовата Светлина звезда на Луцифер. Това трябва да бъде посочено като нещо, което в известно отношение е мисията на духовно-научния живот за бъдещето: от една страна да добием сигурност и сила, да стоим на една здрава почва на духовния живот, да станем възприемчиви за новородената светлина на някогашния носител на светлината, а от друга страна да се опираме на другата опорна точка на твърдата вяра и на твърдата сигурност, че това, което трябва да стане чрез силите, които се намират в света, ще стане. Само чрез тази двойна сигурност ще можем да произведем това, което трябва да произведем в света; само чрез тази двойна сигурност ще успеем да преведем в живота духовното познание.
Ето защо трябва да бъдем на ясно върху факта, че имаме не само задачата да разберем звездата, как тя е светила през развитието на човечеството, докато от короната на Луцифер падна скъпоценният камък; но ние трябва да разберем, че трябва да приемем това, което е станало от този скъпоценен камък, Свещения Граал, че трябва да разберем кръста в звездата; че трябва да разберем това, което е светило като мъдрост пълна със светлина в най-древните времена на света, което в най-дълбоките глъбини на нашата душа обожаваме като мъдрост на предихристиянските времена, към които поглеждаме с пълна преданост, и че към това трябва да прибавим другото, което светът е могъл да стане чрез мисията на кръста.
Нито частица не трябва да изгубим от предихристиянската мъдрост, нито частица не трябва да изгубим от светлината на Изтока. Ние поглеждаме към Фосфорос, към Носителя на Светлината; ние познаваме този някогашен носител на светлината като онова същество, което първо може да ни направи разбираемо цялото дълбоко вътрешно значение на Христа; но до Фосфорос ние виждаме Христофорос, носителя на Христа, и се стараем да разберем духовно-научната мисия, която може да бъде изпълнена само, когато знаците на тези два свята действително "се съединят в любовта". Когато разберем тази мисия така, тогава звездата ще ни бъде ръководител към сигурността на един изпълнен със Светлина духовен живот, тогава Христос ще бъде наш ръководител във вяра и доверие към вътрешната топлина на нашата душа, че ще стане това, което можем да наречем: раждане на вечното от временното. Нека постоянно си спомняме за принципа: че когато това, което искаме, е правилно, нищо не може да ни заблуди и ние можем да чакаме, докато плодовете узреят. Ако от една страна здраво държим погледа си насочен към звездата, която Луцифер изгуби, а от друга страна към кръста Христов, тогава ще проникнем вътрешно и живо мисията на духовното познание, тогава постоянно и все повече и повече ще затвърдим в нас сигурността, че Светлината, която свети от това духовно познание, е истинска звездна светлина.
към текста >>
Ако от една страна здраво държим погледа си насочен към звездата, която Луцифер изгуби, а от друга страна към
кръст
а Христов, тогава ще проникнем вътрешно и живо мисията на духовното познание, тогава постоянно и все повече и повече ще затвърдим в нас сигурността, че Светлината, която свети от това духовно познание, е истинска звездна светлина.
Ето защо трябва да бъдем на ясно върху факта, че имаме не само задачата да разберем звездата, как тя е светила през развитието на човечеството, докато от короната на Луцифер падна скъпоценният камък; но ние трябва да разберем, че трябва да приемем това, което е станало от този скъпоценен камък, Свещения Граал, че трябва да разберем кръста в звездата; че трябва да разберем това, което е светило като мъдрост пълна със светлина в най-древните времена на света, което в най-дълбоките глъбини на нашата душа обожаваме като мъдрост на предихристиянските времена, към които поглеждаме с пълна преданост, и че към това трябва да прибавим другото, което светът е могъл да стане чрез мисията на кръста. Нито частица не трябва да изгубим от предихристиянската мъдрост, нито частица не трябва да изгубим от светлината на Изтока. Ние поглеждаме към Фосфорос, към Носителя на Светлината; ние познаваме този някогашен носител на светлината като онова същество, което първо може да ни направи разбираемо цялото дълбоко вътрешно значение на Христа; но до Фосфорос ние виждаме Христофорос, носителя на Христа, и се стараем да разберем духовно-научната мисия, която може да бъде изпълнена само, когато знаците на тези два свята действително "се съединят в любовта". Когато разберем тази мисия така, тогава звездата ще ни бъде ръководител към сигурността на един изпълнен със Светлина духовен живот, тогава Христос ще бъде наш ръководител във вяра и доверие към вътрешната топлина на нашата душа, че ще стане това, което можем да наречем: раждане на вечното от временното. Нека постоянно си спомняме за принципа: че когато това, което искаме, е правилно, нищо не може да ни заблуди и ние можем да чакаме, докато плодовете узреят.
Ако от една страна здраво държим погледа си насочен към звездата, която Луцифер изгуби, а от друга страна към кръста Христов, тогава ще проникнем вътрешно и живо мисията на духовното познание, тогава постоянно и все повече и повече ще затвърдим в нас сигурността, че Светлината, която свети от това духовно познание, е истинска звездна светлина.
Но тогава също ние все повече и повече ще имаме вярата и доверието, че ще узреят плодовете на това познание; тогава нищо не ще ни разколебае; тогава ще можем да приемем с търпение и постоянство всички несполуки и, поглеждайки към малкото, което сме постигнали, ще си кажем: ние постепенно ще създадем чрез нашето движение един малък кълн в човечеството, така щото светлината на изтока от ново ще намери своя блясък, ще намери своята пълна с разбиране лъчезарност в Христовия Принцип на запад. Тогава също ние ще познаем, че има една Светлина на Запад, която свети, за да направи още по-светло това, което произхожда от Изтока, отколкото то може да бъде чрез своята собствена сила. Едно нещо се изпълва със светлина чрез източника на светлината, от който то се осветява. Ето защо никой не трябва да казва, че се получава едно изопачаване на източната Мъдрост, когато Светлината на Запад свети върху тези източна Мъдрост. Ще свети това, което е прекрасно, велико и възвишено.
към текста >>
И ние действуваме в правия смисъл и по истински начин по-нататък между двата знака на звездата и
кръст
а, "знаците на двата свята съединяващи се в любов", действуваме от момент на момент, действуваме с твърдата вяра, че когато в течение на времената правилно схващаме нашата задача, ние действуваме за това, за което човек трябва да действува, за вечността.
Когато ни изпълни тази идея, която с предчувствие приемаме в нашата душа, тогава в малкото ще се на учим чрез чувството да познаем великото; тогава от това малкото ще се научим да си казваме: ние стоим твърдо в нашите истини и чакаме с търпение осъществяването на тези истини; ние имаме силата да не се разколебаваме в това, което от една страна иде от светлината; но също ние имаме силата да чакаме, колкото и дълго да трае, докато това, което искаме да положим като семе в лоното на времето, принесе зрели плодове. Ние можахме да чакаме, докато ни се даде възможност да изпълним толкова скъпата на сърцата ни задача да представим "Децата на Луцифер" пред човешките очи. Духовната наука има своите велики задачи във всички направления, във всички области. Ако днес сме сигурни чрез онази светлина, която включва в себе си тези задачи, когато имаме здраво под нас едната опорна точка, от другата страна ние сме сигурни в нашата вяра и доверие, че най-малките и най-големите задачи трябва да се изпълняват, когато преданно им служим. И така ние градим върху Светлината, която извира от духовното познание; и така ние градим върху топлината, която извира от него и която ни изпълва, която може да ни изпълни с вяра и сигурност в нашата мисия.
И ние действуваме в правия смисъл и по истински начин по-нататък между двата знака на звездата и кръста, "знаците на двата свята съединяващи се в любов", действуваме от момент на момент, действуваме с твърдата вяра, че когато в течение на времената правилно схващаме нашата задача, ние действуваме за това, за което човек трябва да действува, за вечността.
Защото за човешкото действие вечността е раждането на онова, което узрява във времената.
към текста >>
99.
4. СКАЗКА ТРЕТА
GA_113 Изтокът в светлината на Запада
За духовния поглед Земята се превръща казвам изрично Земята от своята външна форма на Майа в земната форма на човека, който е прострял ръцете си във формата на
кръст
, който обаче в тази си форма е едновременно мъж и жена.
Въпреки отделянето на Слънцето и на Луната, в Земята би останало нещо изпаднало в смъртта, ако не би дошло Христовото събитие. Ако отделянето на луната даде възможност да се яви вътрешният душевен живот, то възбуждането новото възбуждане на този вътрешен живот дойде сега отново от Слънцето чрез слезлия от него Христос. Това, което Христос донесе на Земята, то би останало едно мъртво душевно произведение, една духовна мумия, ако не беше дошъл Христос. Какво се представя на духовния изследовател, когато той поглежда във времето предхождащо Христовото събитие? Представя му се нещо до най-висока степен своеобразно Когато духовното око поглежда в древните времена, тогава изчезва външната форма на Земята, както тя се представя на физическите сетива, коя то форма е само Майа, и на нейно място се представя нещо, което би могло да се сравни с формата на човека, обаче само с формата на човека.
За духовния поглед Земята се превръща казвам изрично Земята от своята външна форма на Майа в земната форма на човека, който е прострял ръцете си във формата на кръст, който обаче в тази си форма е едновременно мъж и жена.
Духовният изследовател вижда Земята, преди Христос да беше слязъл, във формата на кръст, а именно като един човек. Тук ние си спомняме за чудесните думи на Платон, който ги е взел от мистериите, че мировата душа е разпъната на кръста на мировото тяло. Това не е нищо друго освен предаване на явлението, което се предлага на духовния поглед. Христос умря на кръста; И благодарение на това земята премина от чистата форма в живота. За времето от преди Христа Земята се представя на духовния поглед само като форма; за времето след Христа тя се представя като оживена отново от христовия принцип.
към текста >>
Духовният изследовател вижда Земята, преди Христос да беше слязъл, във формата на
кръст
, а именно като един човек.
Ако отделянето на луната даде възможност да се яви вътрешният душевен живот, то възбуждането новото възбуждане на този вътрешен живот дойде сега отново от Слънцето чрез слезлия от него Христос. Това, което Христос донесе на Земята, то би останало едно мъртво душевно произведение, една духовна мумия, ако не беше дошъл Христос. Какво се представя на духовния изследовател, когато той поглежда във времето предхождащо Христовото събитие? Представя му се нещо до най-висока степен своеобразно Когато духовното око поглежда в древните времена, тогава изчезва външната форма на Земята, както тя се представя на физическите сетива, коя то форма е само Майа, и на нейно място се представя нещо, което би могло да се сравни с формата на човека, обаче само с формата на човека. За духовния поглед Земята се превръща казвам изрично Земята от своята външна форма на Майа в земната форма на човека, който е прострял ръцете си във формата на кръст, който обаче в тази си форма е едновременно мъж и жена.
Духовният изследовател вижда Земята, преди Христос да беше слязъл, във формата на кръст, а именно като един човек.
Тук ние си спомняме за чудесните думи на Платон, който ги е взел от мистериите, че мировата душа е разпъната на кръста на мировото тяло. Това не е нищо друго освен предаване на явлението, което се предлага на духовния поглед. Христос умря на кръста; И благодарение на това земята премина от чистата форма в живота. За времето от преди Христа Земята се представя на духовния поглед само като форма; за времето след Христа тя се представя като оживена отново от христовия принцип. Следователно по времето, когато Христовият Принцип навлезе в Земята, настъпи нещо подобно както при отделянето на Луната; в нещо, което иначе би останало само форма, настъпи живот.
към текста >>
Тук ние си спомняме за чудесните думи на Платон, който ги е взел от мистериите, че мировата душа е разпъната на
кръст
а на мировото тяло.
Това, което Христос донесе на Земята, то би останало едно мъртво душевно произведение, една духовна мумия, ако не беше дошъл Христос. Какво се представя на духовния изследовател, когато той поглежда във времето предхождащо Христовото събитие? Представя му се нещо до най-висока степен своеобразно Когато духовното око поглежда в древните времена, тогава изчезва външната форма на Земята, както тя се представя на физическите сетива, коя то форма е само Майа, и на нейно място се представя нещо, което би могло да се сравни с формата на човека, обаче само с формата на човека. За духовния поглед Земята се превръща казвам изрично Земята от своята външна форма на Майа в земната форма на човека, който е прострял ръцете си във формата на кръст, който обаче в тази си форма е едновременно мъж и жена. Духовният изследовател вижда Земята, преди Христос да беше слязъл, във формата на кръст, а именно като един човек.
Тук ние си спомняме за чудесните думи на Платон, който ги е взел от мистериите, че мировата душа е разпъната на кръста на мировото тяло.
Това не е нищо друго освен предаване на явлението, което се предлага на духовния поглед. Христос умря на кръста; И благодарение на това земята премина от чистата форма в живота. За времето от преди Христа Земята се представя на духовния поглед само като форма; за времето след Христа тя се представя като оживена отново от христовия принцип. Следователно по времето, когато Христовият Принцип навлезе в Земята, настъпи нещо подобно както при отделянето на Луната; в нещо, което иначе би останало само форма, настъпи живот. Правилно разгледани, всички древни времена сочат към Христовото събитие.
към текста >>
Христос умря на
кръст
а; И благодарение на това земята премина от чистата форма в живота.
Представя му се нещо до най-висока степен своеобразно Когато духовното око поглежда в древните времена, тогава изчезва външната форма на Земята, както тя се представя на физическите сетива, коя то форма е само Майа, и на нейно място се представя нещо, което би могло да се сравни с формата на човека, обаче само с формата на човека. За духовния поглед Земята се превръща казвам изрично Земята от своята външна форма на Майа в земната форма на човека, който е прострял ръцете си във формата на кръст, който обаче в тази си форма е едновременно мъж и жена. Духовният изследовател вижда Земята, преди Христос да беше слязъл, във формата на кръст, а именно като един човек. Тук ние си спомняме за чудесните думи на Платон, който ги е взел от мистериите, че мировата душа е разпъната на кръста на мировото тяло. Това не е нищо друго освен предаване на явлението, което се предлага на духовния поглед.
Христос умря на кръста; И благодарение на това земята премина от чистата форма в живота.
За времето от преди Христа Земята се представя на духовния поглед само като форма; за времето след Христа тя се представя като оживена отново от христовия принцип. Следователно по времето, когато Христовият Принцип навлезе в Земята, настъпи нещо подобно както при отделянето на Луната; в нещо, което иначе би останало само форма, настъпи живот. Правилно разгледани, всички древни времена сочат към Христовото събитие. Както днешният човек сочи назад към Христа като към едно Същество, което навлезе в развитието на човечеството в един определен момент, така и посветените от преди идването на Христа винаги сочеха към това, че Христос ще дойде; и те показаха това, което сочеше към Христа, което така да се каже предизвестяваше Христа. Нищо не е предизвестило повече Христа както онова мощно явление, което се е представяло на духовния поглед при определени условия, за който поглед изчезваше Земята в нейната физическа форма и духовното око виждаше мировата душа разпъната върху мировия кръст.
към текста >>
Нищо не е предизвестило повече Христа както онова мощно явление, което се е представяло на духовния поглед при определени условия, за който поглед изчезваше Земята в нейната физическа форма и духовното око виждаше мировата душа разпъната върху мировия
кръст
.
Христос умря на кръста; И благодарение на това земята премина от чистата форма в живота. За времето от преди Христа Земята се представя на духовния поглед само като форма; за времето след Христа тя се представя като оживена отново от христовия принцип. Следователно по времето, когато Христовият Принцип навлезе в Земята, настъпи нещо подобно както при отделянето на Луната; в нещо, което иначе би останало само форма, настъпи живот. Правилно разгледани, всички древни времена сочат към Христовото събитие. Както днешният човек сочи назад към Христа като към едно Същество, което навлезе в развитието на човечеството в един определен момент, така и посветените от преди идването на Христа винаги сочеха към това, че Христос ще дойде; и те показаха това, което сочеше към Христа, което така да се каже предизвестяваше Христа.
Нищо не е предизвестило повече Христа както онова мощно явление, което се е представяло на духовния поглед при определени условия, за който поглед изчезваше Земята в нейната физическа форма и духовното око виждаше мировата душа разпъната върху мировия кръст.
В много далечни времена на древна Индия мъдреците разказваха, че в момента, когато им се отворил духовния поглед, те намерили дълбоко, дълбоко под планините на Земята един кръст и върху него окачен един човек мъж-жена, имащ изобразен върху дясната страна символа на Слънцето, върху лявата страна символа на Луната, а върху останалата част на тялото държавите и отделните форми на моретата и на сушата на Земята. Това беше едно ясновидско видение, което древните индийски мъдреци са имали за онази форма, която чакаше върху нашата Земя, за да бъде оживена от Христовия Принцип. И поради това, че тези древни мъдреци на Индия са посочили най-важното предварително пророческо обявление на Христовото събитие, те са доказали, че там, където са виждали по-дълбоко, те можаха да кажат: Христос ще дойде, защото това, което сочи към него, е налице. Ето защо древната мъдрост, там където тя се издига в най-висшите области, е пророчество; тя гледа нещо, което ще дойде в бъдеще. Всичко, което се намира в бъдещето, е действие на настоящето.
към текста >>
В много далечни времена на древна Индия мъдреците разказваха, че в момента, когато им се отворил духовния поглед, те намерили дълбоко, дълбоко под планините на Земята един
кръст
и върху него окачен един човек мъж-жена, имащ изобразен върху дясната страна символа на Слънцето, върху лявата страна символа на Луната, а върху останалата част на тялото държавите и отделните форми на моретата и на сушата на Земята.
За времето от преди Христа Земята се представя на духовния поглед само като форма; за времето след Христа тя се представя като оживена отново от христовия принцип. Следователно по времето, когато Христовият Принцип навлезе в Земята, настъпи нещо подобно както при отделянето на Луната; в нещо, което иначе би останало само форма, настъпи живот. Правилно разгледани, всички древни времена сочат към Христовото събитие. Както днешният човек сочи назад към Христа като към едно Същество, което навлезе в развитието на човечеството в един определен момент, така и посветените от преди идването на Христа винаги сочеха към това, че Христос ще дойде; и те показаха това, което сочеше към Христа, което така да се каже предизвестяваше Христа. Нищо не е предизвестило повече Христа както онова мощно явление, което се е представяло на духовния поглед при определени условия, за който поглед изчезваше Земята в нейната физическа форма и духовното око виждаше мировата душа разпъната върху мировия кръст.
В много далечни времена на древна Индия мъдреците разказваха, че в момента, когато им се отворил духовния поглед, те намерили дълбоко, дълбоко под планините на Земята един кръст и върху него окачен един човек мъж-жена, имащ изобразен върху дясната страна символа на Слънцето, върху лявата страна символа на Луната, а върху останалата част на тялото държавите и отделните форми на моретата и на сушата на Земята.
Това беше едно ясновидско видение, което древните индийски мъдреци са имали за онази форма, която чакаше върху нашата Земя, за да бъде оживена от Христовия Принцип. И поради това, че тези древни мъдреци на Индия са посочили най-важното предварително пророческо обявление на Христовото събитие, те са доказали, че там, където са виждали по-дълбоко, те можаха да кажат: Христос ще дойде, защото това, което сочи към него, е налице. Ето защо древната мъдрост, там където тя се издига в най-висшите области, е пророчество; тя гледа нещо, което ще дойде в бъдеще. Всичко, което се намира в бъдещето, е действие на настоящето. Но важните неща, които ще станат духовно в бъдеще, могат да покажат за духовния поглед своето съществуване в настоящето.
към текста >>
Христовото събитие не е било посочено по някакъв външен абстрактен начин, то е било посочено чрез това за духовния поглед, че животът на Христа, който в определен момент се съедини с живота на Земята, е бил предизвестен чрез формата, чрез образа на мировата душа разпъната върху
кръст
а на мировото тяло.
Това беше едно ясновидско видение, което древните индийски мъдреци са имали за онази форма, която чакаше върху нашата Земя, за да бъде оживена от Христовия Принцип. И поради това, че тези древни мъдреци на Индия са посочили най-важното предварително пророческо обявление на Христовото събитие, те са доказали, че там, където са виждали по-дълбоко, те можаха да кажат: Христос ще дойде, защото това, което сочи към него, е налице. Ето защо древната мъдрост, там където тя се издига в най-висшите области, е пророчество; тя гледа нещо, което ще дойде в бъдеще. Всичко, което се намира в бъдещето, е действие на настоящето. Но важните неща, които ще станат духовно в бъдеще, могат да покажат за духовния поглед своето съществуване в настоящето.
Христовото събитие не е било посочено по някакъв външен абстрактен начин, то е било посочено чрез това за духовния поглед, че животът на Христа, който в определен момент се съедини с живота на Земята, е бил предизвестен чрез формата, чрез образа на мировата душа разпъната върху кръста на мировото тяло.
Мъдростта на всички времена ни се показва в една вътрешна хармония, когато нещата се разглеждат до тяхната основа. Така, изхождайки от казаното, ние ще трябва да разгледаме мъдростите на различните времена и ще се стремим да направим да падне върху тях светлината, чрез която те ще могат да се явят в тяхната истинска форма.
към текста >>
100.
6. СКАЗКА ПЕТА
GA_113 Изтокът в светлината на Запада
То вече е започнало; то е започнало в онзи момент, който не е посочен, като ни се казва, че жертвената кръв на Христа, която изтече от
кръст
а, бе събрана в светата чаша на Граала; че тази света чаша на Граала бе пренесена от изток на запад, тя бе пренесена от изток, където човечеството се беше подготвило да разбере делото на Христа, като е култивирало по напълно определен начин светлината на Луцифер.
Така в течение на три години се образува онази Духовност като Христов Принцип в подготвеното тяло на Исуса от Назарет. Така в северното течение на народите не само бе виждано това, което стоеше зад булото на външния сетивен свят, но бе подготвена и възможността за вливането на това духовно в земния свят, така щото това, което по-рано бе виждано само зад Слънцето, да може да ходи по Земята в тече ние на три години сред нашето земно човечество. Така Луцифер бе въвлечен, така да се каже, в южното течение на народите, така Христос бе въвлечен в северното течение на народите, и двете съобразно с характера на тези течения на народите. И ние живеем в епохата, в която тези две течения на народите трябва да се съединят заедно, както мъжките и женските оплодителни вещества трябва взаимно да се проникнат ние живеем в епохата, когато Христос, който влезе от вън като едно обективно същество в облагородените тела на Исуса от Назарет, трябва да бъде разбран чрез това, като душата, която все повече и повече се вглъбява в себе си и се съединява със света на духовното, което може да бъде намерено във вътрешността, което произхожда от царството на Луцифер. Така ще стане постепенно оплодяването на тези две течения на народите.
То вече е започнало; то е започнало в онзи момент, който не е посочен, като ни се казва, че жертвената кръв на Христа, която изтече от кръста, бе събрана в светата чаша на Граала; че тази света чаша на Граала бе пренесена от изток на запад, тя бе пренесена от изток, където човечеството се беше подготвило да разбере делото на Христа, като е култивирало по напълно определен начин светлината на Луцифер.
И така съединяването на тези две течения, които са дадени в самото човечество, ще напредва все повече и повече. Каквото и да искат да направят хората на нашето съвремие, в бъдеще, за благото на човечеството, ще се изпълни това, че великото Христово Същество, ръководещо развитието на света и на човечеството, ще бъде разбра но чрез светлината, която душата приема от вътре от царството на Луцифер */*От опита, който съм имал до сега, може да се очаква горното твърдение да даде повод за по раждането на погрешно разбиране, какво аз съм казал, че виждам едно съединение на Христа с Луцифер в човешката душа. Ако при това се вмъкне представата, която някои хора имат за Луцифер, това погрешно съждение ще представлява една лъжа. Когато хората се отнасят към силата на Луцифер, както тя се разбира в смисъла на тези сказки, само тогава те ще налучкат истината а с това не ще имат повод за никакво подозрение/. Христос ще даде субстанцията, Луцифер ще даде формата; и от това, което ще се получи от двамата, ще дойдат подтиците, които ще се влеят в развитието на човечеството и ще произведат всичко онова, което бъдещето ще донесе за спасението и благото на човечеството.
към текста >>
НАГОРЕ