Рудолф Щайнер
www.rudolfsteinerbg.com
НАЧАЛО
Контакти
|
English
 
с която и да е дума 
 
изречения в които се съдържат търсените думи 
 
текстове, в които се съдържат търсените думи 
 
с точна фраза 
 
с корен от думите 
 
с части от думите 
 
в заглавията на текстовете 
КАТЕГОРИИ С ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени са
714
резултата от
314
текста с точна фраза : '
Кръв
'.
1.
01. РУДОЛФ ЩАЙНЕР И НЕГОВАТА „ФИЛОСОФИЯ НА СВОБОДАТА'
GA_4 Философия на свободата
„Тя няма нищо общо с мъртвото, абстрактно познание... а като живо познание, тя обхваща живота чрез самия него; тя се влива в човека не просто под формата на мисли или като резултат от едно или друго наблюдение, а като живителна
кръв
за душата; като форма на живот, тя присъства в самия човек".
„Тя няма нищо общо с мъртвото, абстрактно познание... а като живо познание, тя обхваща живота чрез самия него; тя се влива в човека не просто под формата на мисли или като резултат от едно или друго наблюдение, а като живителна кръв за душата; като форма на живот, тя присъства в самия човек".
към текста >>
2.
08. ЧОВЕШКАТА ИНДИВИДУАЛНОСТ
GA_4 Философия на свободата
Има други, чиито понятия ни срещат без следа от своеобразие, сякаш не водят началото си от човек, който е от плът и
кръв
.
Нашият живот представлява едно непрестанно люшкане между съизживяването на общият всемирен ход и нашето индивидуално битие. Колкото по-нагоре се издигаме в общата природа на мисленето, където накрая индивидуалното ни интересува единствено като пример, като илюстрация на понятието, толкова повече у нас се губи характерът на отделното същество, на съвсем определената отделна личност. Колкото по-надолу се спускаме в дълбините на личния живот и даваме воля на чувствата си редом с опита ни от външния свят, толкова повече се изолираме от всеобщото битие. Истинска индивидуалност ще бъде онзи, който с чувствата си се извиси най-далеч в сферата на идейното. Има хора, у които и най-общите идеи, появили се в ума им, продължават да носят оня особен оттенък, който еднозначно показва връзката им с техния носител.
Има други, чиито понятия ни срещат без следа от своеобразие, сякаш не водят началото си от човек, който е от плът и кръв.
към текста >>
3.
II. СВРЪХЧОВЕКЪТ
GA_5 Фридрих Ницше-борец срещу своето време
Един от водещите съвременни учени, Емил дю Боа-Раймон4, е казал за приемането на една „световна душа“, че преди естествоизпитателят да се реши на такова приемане, той иска „да му бъде показан някъде в света, настанен в невроглия и подхранван с топла артериална
кръв
под правилно налягане, съответстващ по големина на духовното състояние на такава душа сноп от ганглиеви клетки и нервни влакна.“ („Граници на естествознанието“) Съвременната наука отрича вярата в Бог, защото тази вяра не може да съществува до вярата в „обективната истина“.
Сред тези съвременни учени се намират и атеистите. Тези атеисти обаче не са по-свободомислещи от своите съвременници, които вярват в Бог. Със средствата на съвременната наука не може да се докаже съществуването на Бог.
Един от водещите съвременни учени, Емил дю Боа-Раймон4, е казал за приемането на една „световна душа“, че преди естествоизпитателят да се реши на такова приемане, той иска „да му бъде показан някъде в света, настанен в невроглия и подхранван с топла артериална кръв под правилно налягане, съответстващ по големина на духовното състояние на такава душа сноп от ганглиеви клетки и нервни влакна.“ („Граници на естествознанието“) Съвременната наука отрича вярата в Бог, защото тази вяра не може да съществува до вярата в „обективната истина“.
Тази „обективна истина“ обаче не представлява нищо друго освен един нов Бог, който е победил стария Бог. „Безусловно честният атеизъм (а неговия въздух само дишаме ние, по-духовните хора на тази епоха!) не е в противоречие с онзи [аскетичен] идеал, както изглежда външно; той представлява много повече само една от своите последни фази на развитие, една от своите заключителни форми и вътрешни последователности. Той представлява внушаващата страхопочитание катастрофа на упражняваната две хилядолетия истина, която накрая си забранява лъжата на вярата в Бог.“ („Към генеалогията на морала“, Трета част, § 27) Християнинът търси истината в Бог, защото той смята Бог за извора на всяка истина; съвременният атеист отрича вярата в Бог, защото неговият Бог, неговият идеал за истина му забранява тази вяра. Съвременният ум вижда в Бог човешко творение, а в „истината“ нещо, което без човешката намеса възниква от само себе си. Истинският „свободомислещ“ отива още по-далеч.
към текста >>
4.
1. ФИЛОСОФИЯТА НА НИЦШЕ КАТО ПСИХОПАТОЛОГИЧЕН ПРОБЛЕМ (1900)
GA_5 Фридрих Ницше-борец срещу своето време
Г Конрад, „Еретична
кръв
“, стр.
под заглавието „Ecce homo“, той говори за вътрешните си борби. „Религиозни трудности -казва - не познавам от опита ми...“ „Бог, безсмъртие на душата, изкупление, отвъдност, само понятия, на които не съм отделил внимание и време, дори като дете. Може би не съм бил никога достатъчно дете за това? Познавам атеизма не като резултат, още по-малко като събитие. При мен той се разбира инстинктивно.“ (M.
Г Конрад, „Еретична кръв“, стр.
182) Характерно за Ницшевата духовна конституция е, че той предполага, че като дете не е отделял внимание на приведените религиозни представи. От биографията, представена от неговата сестра, ние знаем, че заради религиозните си прояви съучениците му са го наричали „малкия пастор“. От това става ясно, че той е преодолял с голяма лекота религиозните убеждения на своята младост.
към текста >>
Лукави, потайни, несигурни, жадни за
кръв
вампири го разсипаха!...
„Цялата работа на античната култура е била напразна. Нямам думи да изразя чувството си за нещо толкова величествено... Всички предпоставки за една научна култура, всички научни методи са били налице. Голямото и несравнимо изкуство да се чете добре е било установено - предпоставката за културна традиция, за единство на науката. Естествената наука е била обединена с математиката и механиката по най-добрия път - чувството за реалност, най-последното и стойностно от чувствата, което имаше свои школи и вековна традиция!... И не природ-но бедствие го разруши!
Лукави, потайни, несигурни, жадни за кръв вампири го разсипаха!...
Достатъчно е да се прочете някой християнски агитатор, например свети Августин, за да се схване, да се подуши какви нечисти другари пристигат.“ (Съчинения, Том VIII, стр. 307/308) Изкуството да се чете добре Ницше презира чак до момента, когато трябва да поведе борба срещу християнството. Ето едно от изреченията му за това изкуство: „За мен няма съмнение, че да се напише едно-единствено изречение, което ще накара учените от по-късни времена да го коментират, оправдава работата на най-големия критик. Във филолога се крие изключителна скромност. Да се подобряват текстове е забавна работа за учения, решаване на ребус, но не трябва да се смята за нещо твърде важно.
към текста >>
За тази свръхчувствителност имам психологически сетива, с които усещам и откривам всяка тайна и прозирам при първи допир скритата мръсотия в основата на всяка природа, обусловена може би от лоша
кръв
, но лустросана чрез възпитание.
Колкото повече се занимаваме с мисловното развитие на Ницше, толкова повече стигаме до убеждението, че навсякъде има отклонение от това, което е обяснимо психологически. Инстинктът за изолация, за затваряне пред външния свят, се намира дълбоко в неговата духовна организация. Той се характеризира сам достатъчно в „Ecce homo“: „Присъща ми е извънредна свръхчувствителност на инстинкта за чистота, за да възприемам психологически близостта или - как да кажа! - най-вътрешното, за да подушвам „същинатаа“ на всяка душа.
За тази свръхчувствителност имам психологически сетива, с които усещам и откривам всяка тайна и прозирам при първи допир скритата мръсотия в основата на всяка природа, обусловена може би от лоша кръв, но лустросана чрез възпитание.
Когато наблюдавам правилно, такива хора, непоносими за моята свръхчувствителност, усещат също така вътрешно моето отвращение. От това те не стават по-благоуханни... Търпението не ми е присъщо в отношенията с други хора; моята хуманност не се изразява в съчувствието, както правят другите, а в изтрайването на това съчувствие... Моята хуманност е едно постоянно себепревъзмогване. Имам нужда обаче от самота за оздравяване, завръщане към самия себе си, за да вдъхвам свободен, лек и игрив въздух... Най-голяма опасност за мен е била винаги сганта, към която изпитвам отвращение.“ (М. Г. Конрад: „Еретична кръв“) Такива инстинкти са в основата на учението в „Отвъд доброто и злото“ и в много други негови мисли. Той иска да образова каста от аристократи, които да създават житейските си цели от своето пълно самовластие.
към текста >>
Конрад: „Еретична
кръв
“) Такива инстинкти са в основата на учението в „Отвъд доброто и злото“ и в много други негови мисли.
- най-вътрешното, за да подушвам „същинатаа“ на всяка душа. За тази свръхчувствителност имам психологически сетива, с които усещам и откривам всяка тайна и прозирам при първи допир скритата мръсотия в основата на всяка природа, обусловена може би от лоша кръв, но лустросана чрез възпитание. Когато наблюдавам правилно, такива хора, непоносими за моята свръхчувствителност, усещат също така вътрешно моето отвращение. От това те не стават по-благоуханни... Търпението не ми е присъщо в отношенията с други хора; моята хуманност не се изразява в съчувствието, както правят другите, а в изтрайването на това съчувствие... Моята хуманност е едно постоянно себепревъзмогване. Имам нужда обаче от самота за оздравяване, завръщане към самия себе си, за да вдъхвам свободен, лек и игрив въздух... Най-голяма опасност за мен е била винаги сганта, към която изпитвам отвращение.“ (М. Г.
Конрад: „Еретична кръв“) Такива инстинкти са в основата на учението в „Отвъд доброто и злото“ и в много други негови мисли.
Той иска да образова каста от аристократи, които да създават житейските си цели от своето пълно самовластие. И цялата история за него е средство за култивиране на малцина такива господари, които да си служат с останалата човешка маса за реализиране на целите си. „Човек разбира погрешно хищника или грабителя (например Чезаре Борджия), разбира погрешно природата, докато все още търси в основата на тези най-здрави тропически чудовища и растения някаква нездравост, или докато търси някакъв туземски ад, както досега са търсили почти всички моралисти.“ Така пише в § 197 на „Отвъд доброто и злото“. За Ницше същественото за една истинска аристокрация е, че тя „принася в жертва голямо количество хора, които заради вас трябва да се принизят до непълноценни хора, роби и инструменти.“ („Отвъд доброто и злото“ § 258) От този извор произлиза при Ницше също неговото граничещо с тесногръдие отношение към социалния въпрос. Работниците трябва, според мнението му, да останат стадо, те не трябва да се възпитават да разглеждат себе си като цел.
към текста >>
5.
2. ЛИЧНОСТТА НА ФРИДРИХ НИЦШЕ И ПСИХОПАТОЛОГИЯТА (1900)
GA_5 Фридрих Ницше-борец срещу своето време
Без съмнение тогава разбирах сенките... Следващата зима, моята първа зима в Генуа, наслаждението и вдъхновението, които са обусловени от една екстремна липса на
кръв
и мускулна дейност, създадоха „Утринна заря“.
се отказах от професорското място в Базел, преживях лятото като сянка в Санкт Мориц, а следващата зима, най-бедната на слънце в моя живот, прекарах като сянка в Наумбург. Това беше моят минимум. На тридесет и шест години вече бях достигнал най-ниската точка на виталност. Живеех още, ала без да виждам и на три крачки пред себе си. По това време възникна „Странникът и неговата сянка“.
Без съмнение тогава разбирах сенките... Следващата зима, моята първа зима в Генуа, наслаждението и вдъхновението, които са обусловени от една екстремна липса на кръв и мускулна дейност, създадоха „Утринна заря“.
Пълната светлина и ведростта, духовната жизнерадост, които тази творба излъчва, при мен се съгласуват не само с най-дълбока физиологична слабост, а дори с една свръхболезненост.“ „И по времето на това страдание, което ми донесе заедно с тридневното непрекъснато главоболие и мъчително повръщане на слуз, бях обхванат от една диалектическа яснота par excellence и обмислих напълно хладнокръвно неща, за които, когато съм здрав, не съм достатъчно подготвен и способен. Моите читатели навярно знаят в каква степен разглеждам диалектиката като симптом на декаденса, например в най-известния случай, в случая Сократ.“ (Вж. M. Г. Конрад: „Еретична кръв“, стр. 186, и Елизабет Фьорстер-Ницше: „Животът на Фридрих Ницше“, II, I, стр. 328.)
към текста >>
Конрад: „Еретична
кръв
“, стр.
По това време възникна „Странникът и неговата сянка“. Без съмнение тогава разбирах сенките... Следващата зима, моята първа зима в Генуа, наслаждението и вдъхновението, които са обусловени от една екстремна липса на кръв и мускулна дейност, създадоха „Утринна заря“. Пълната светлина и ведростта, духовната жизнерадост, които тази творба излъчва, при мен се съгласуват не само с най-дълбока физиологична слабост, а дори с една свръхболезненост.“ „И по времето на това страдание, което ми донесе заедно с тридневното непрекъснато главоболие и мъчително повръщане на слуз, бях обхванат от една диалектическа яснота par excellence и обмислих напълно хладнокръвно неща, за които, когато съм здрав, не съм достатъчно подготвен и способен. Моите читатели навярно знаят в каква степен разглеждам диалектиката като симптом на декаденса, например в най-известния случай, в случая Сократ.“ (Вж. M. Г.
Конрад: „Еретична кръв“, стр.
186, и Елизабет Фьорстер-Ницше: „Животът на Фридрих Ницше“, II, I, стр. 328.)
към текста >>
Конрад, „Еретична
кръв
“, стр.
Често се посочва неправилно81, че баща му умира от заболяване на мозъка. Той се разболява едва след раждането на Ницше при злополука. Не изглежда маловажно обаче, че Ницше посочва един болестен елемент при баща си. „Моят баща почина на тридесет и шест години. Той беше нежен, мил и болнав, като едно предопределено само за мимолетност същество, напомнящо по-скоро за хубав житейски спомен, отколкото за самия живот.“ (M. Г.
Конрад, „Еретична кръв“, стр.
179) Когато Ницше говори, че в него живее нещо декадентско редом до нещо здраво, той явно има предвид, че първото е получил от баща си, а второто - от майка си, която е била изключително здрава жена.
към текста >>
6.
МИСТЕРИИ И МИСТЕРИЙНА МЪДРОСТ
GA_8 Християнството като мистичен факт
Мистите разказват, че са били изплашвани от един огнен меч и че при това е „текло
кръв
".
Така описват посветените това, което е ставало с тях в Мистериите. Менип разказва, че е отишъл във Вавилон, за да бъде там отведен в Ада и отново върнат от последователите на Зороастър. Той разказва, че в своите странствувания преплувал през голямата вода, че преминал през огън и лед.
Мистите разказват, че са били изплашвани от един огнен меч и че при това е „текло кръв".
Такива думи могат да бъдат разбрани, когато човек познава трудните места от низшето към висшето познание. Тогава човек сам чувствува как всяка твърда материя, всичко сетивно се превръща в течност, той губи всякаква почва под краката си.
към текста >>
7.
АПОКАЛИПСИСЪТ НА ЙОАН
GA_8 Християнството като мистичен факт
Агнето, което е било заклано и което Бог е изкупил със своята
кръв
, Исус, който е донесъл Христос в себе си, който следователно е минал през Мистерията на живота и смъртта, отваря книгата (гл.
Агнето, което е било заклано и което Бог е изкупил със своята кръв, Исус, който е донесъл Христос в себе си, който следователно е минал през Мистерията на живота и смъртта, отваря книгата (гл.
5, ст. 9-10). И при отварянето на всеки печат животните обясняват това, което знаят (гл. 6). При отварянето на първия печат, Йоан вижда един бял кон, на който седи конник с лък. Тук става видима първата космична сила, въплъщение на мисълта на сътворението. Тя се насочва по нов път от новия конник, християнството.
към текста >>
„Първият ангел затръби и се появи град и огън, смесени с
кръв
, и паднаха върху земята.
Явяват се седемте ангели, „които стоят пред Бога" (гл.8, ст.2). Тези ангели са пак Духове на древните Мистерии, сега вече християнизирани. Следователно, те са Духовете, които водят към съзерцанието на Бога по истинския път на християнството. Следователно това, което става сега, същинския път към Бога; това е едно „посвещение", с което е удостоен Йоан. Възвестяването на това посвещение се съпровожда от знаците, необходими в хода на посвещението.
„Първият ангел затръби и се появи град и огън, смесени с кръв, и паднаха върху земята.
И третата част от Земята изгоря, изгоря и една трета от дърветата на земята и всичката зелена трева изгоря." Подобно нещо се случва и при тръбните звуци на другите ангели.
към текста >>
8.
4. ДУХЪТ И ЦАРСТВОТО НА ДУХОВЕТЕ СЛЕД НАСТЪПВАНЕТО НА СМЪРТТА
GA_9 Теософия
Обаче в "царството на духовете", той се освобождава от тях и започва да циркулира навсякъде като един вид "
кръв
на живота".
Следващата област е тази, в която общият живот на земния свят изглежда като един вид мисловно Същество и прониква навсякъде, като един течен елемент от "царството на духовете". Доколкото човек наблюдава света във физическото си въплъщение, животът изглежда като проява на отделни живи същества.
Обаче в "царството на духовете", той се освобождава от тях и започва да циркулира навсякъде като един вид "кръв на живота".
Сега, като едно живо единство, той е навсякъде. През време на физическия живот, ние долавяме от този живот само едно бегло отражение.
към текста >>
9.
ХИПЕРБОРЕЙСКАТА И ПОЛЯРНАТА ЕПОХА
GA_11 Из Хрониката Акаша
Соковете на тялото се превърнаха в топла
кръв
.
Човекът става създател на един вътрешен източник на топлина, който е собствен източник. Досега той имаше онази степента на топлина, която му доставяше околната среда. Сега в него се явяват органи, които го правят способен да развива онази степен на топлина, от която той се нуждае за своя живот. Досега неговата вътрешност беше пронизана от циркулиращи вещества, които в тази насока бяха зависими от заобикалящия го свят. Сега той можеше да развие собствена топлина за тези вещества.
Соковете на тялото се превърнаха в топла кръв.
С това тялото като физическа същност стигна до една далеч по-висока степен на самостоятелност в сравнение с по-рано. Целият вътрешен живот се повиши. Осезанието още напълно зависеше от действията на външния свят. Изпълването със собствена топлина даде на тялото самостоятелен физически вътрешен живот. Сега душата във вътрешността на тялото имаше арена, върху която можеше да развие един живот, който не беше вече само живеене заедно с външния свят.
към текста >>
10.
ЧЕТИРИЧЛЕННИЯТ ЗЕМЕН ЧОВЕК
GA_11 Из Хрониката Акаша
Усъвършенствуването на физическото тяло се състоеше в това, че в него бе създадена сърдечната система като предусловие за топлата
кръв
.
Чрез това напредване развитието на небесните тела стана възможно, към тричленната природа на човешкото същество, каквато тя беше още на Луната, да бъде присъединен четвъртият член, “Азът”. Това присъединяване беше свързано с усъвършенстване на физическото тяло, на етерното тяло и на астралното тяло.
Усъвършенствуването на физическото тяло се състоеше в това, че в него бе създадена сърдечната система като предусловие за топлата кръв.
към текста >>
Самопонятно е, че сега системата на сетивата, на жлезите и нервната система трябваше да бъдат преобразени така, че да могат да работят в човешкия организъм заедно с новоприбавената система на топлата
кръв
.
Самопонятно е, че сега системата на сетивата, на жлезите и нервната система трябваше да бъдат преобразени така, че да могат да работят в човешкия организъм заедно с новоприбавената система на топлата кръв.
Органите на сетивата бяха така преобразени, че от простото образно съзнание на Старата Луна можа да се развие предметното съзнание, което е посредник при възприемането на външните неща и което днес човекът притежава от събуждането сутрин до заспиването вечер. На Старата Луна сетивата не бяха още отворени навън; образите на съзнанието изплуваха отвътре; именно това отваряне на сетивата към външния свят е постижението на Земното развитие.
към текста >>
Най-близкостоящото до човека животинско царство е например онова, което беше изостанало назад още на Сатурн, но отчасти беше наваксало развитието на Слънцето и на Луната при неблагоприятни условия, така че на Земята то не беше стигнало така далеч както човека, но все пак имаше отчасти способността, такова, каквото беше, да приеме топла
кръв
.
По-горе споменахме, че не всички заложени на Сатурн човешки тела достигнаха целта, която им беше поставена и как на Слънцето, наред с човешкото царство в неговата тогавашна форма, се роди второ природно царство. Трябва да си представим сега, че на всяка една от следващите степени от развитието, на Слънцето, на Луната и на Земята постоянно оставаха същества зад целта, която трябваше да постигнат, и че благодарение на това възникнаха низшите природни царства.
Най-близкостоящото до човека животинско царство е например онова, което беше изостанало назад още на Сатурн, но отчасти беше наваксало развитието на Слънцето и на Луната при неблагоприятни условия, така че на Земята то не беше стигнало така далеч както човека, но все пак имаше отчасти способността, такова, каквото беше, да приеме топла кръв.
Топла кръв нямаше никое от природните царства преди Земната епоха. Съвременните студенокръвни (или с променлива топлина) животни и някои растения възникнаха чрез това, че определени същества от низшето Слънчево царство отново бяха изостанали зад степента, която другите същества на това царство достигнаха. Съвременното минерално царство възникна най-късно, а именно едва през време на Земната епоха.
към текста >>
Топла
кръв
нямаше никое от природните царства преди Земната епоха.
По-горе споменахме, че не всички заложени на Сатурн човешки тела достигнаха целта, която им беше поставена и как на Слънцето, наред с човешкото царство в неговата тогавашна форма, се роди второ природно царство. Трябва да си представим сега, че на всяка една от следващите степени от развитието, на Слънцето, на Луната и на Земята постоянно оставаха същества зад целта, която трябваше да постигнат, и че благодарение на това възникнаха низшите природни царства. Най-близкостоящото до човека животинско царство е например онова, което беше изостанало назад още на Сатурн, но отчасти беше наваксало развитието на Слънцето и на Луната при неблагоприятни условия, така че на Земята то не беше стигнало така далеч както човека, но все пак имаше отчасти способността, такова, каквото беше, да приеме топла кръв.
Топла кръв нямаше никое от природните царства преди Земната епоха.
Съвременните студенокръвни (или с променлива топлина) животни и някои растения възникнаха чрез това, че определени същества от низшето Слънчево царство отново бяха изостанали зад степента, която другите същества на това царство достигнаха. Съвременното минерално царство възникна най-късно, а именно едва през време на Земната епоха.
към текста >>
11.
ПОЗНАНИЕТО НА ВИСШИТЕ СВЕТОВЕ (ПОСВЕЩЕНИЕТО)
GA_13 Въведение в Тайната наука
После си представи как червената
кръв
тече през артериите на човека, като израз на инстинктите, страстите и желанията.
При растението аз виждам както следва лист по лист чистите закони на растежа, как спокойно и безстрастно от варя своите цветове пред девствените слънчеви лъчи. Тогава мога да си кажа: да, човекът има една по-голяма степен на съвършенство спрямо растението, обаче то е за сметка на това, че към явяващите ми се в такава чистота растителни сили, той е прибавил към своята същност инстинкти желания и страсти. Сега мога да си представя, как през растението тече неговият зелен сок и как той е израз на чистите и безстрастни закони на растежа.
После си представи как червената кръв тече през артериите на човека, като израз на инстинктите, страстите и желанията.
Всичко това аз оставям да изникне в душата ми като една жива мисъл. И тогава си представям по-нататък, как човекът е способен да се развива; как той може да пречиства своите инстинкти и страсти чрез своите по-висши духовни способности. Замислям се как по този начин се унищожава някаква низша сила в тези инстинкти и страсти, така че те се издигат на една по-висша степен. И тогава нека да си представим кръвта като израз на пречистените инстинкти и страсти. Сега например аз отправям духовен поглед към розата и си казвам: В червения розов лист аз виждам зеления растителен сок, само че преобразен в червено; и червената роза, също като зеления лист, следва чистите и безстрастни закони на растежа.
към текста >>
Сега червеният цвят на розата би могъл да се превърне за мен в символ на такава
кръв
, която е израз на пречистените инстинкти и страсти; те са отхвърлили от себе си низшите качества, и в своята чистота приличат на силите, които действуват в червената роза.
Всичко това аз оставям да изникне в душата ми като една жива мисъл. И тогава си представям по-нататък, как човекът е способен да се развива; как той може да пречиства своите инстинкти и страсти чрез своите по-висши духовни способности. Замислям се как по този начин се унищожава някаква низша сила в тези инстинкти и страсти, така че те се издигат на една по-висша степен. И тогава нека да си представим кръвта като израз на пречистените инстинкти и страсти. Сега например аз отправям духовен поглед към розата и си казвам: В червения розов лист аз виждам зеления растителен сок, само че преобразен в червено; и червената роза, също като зеления лист, следва чистите и безстрастни закони на растежа.
Сега червеният цвят на розата би могъл да се превърне за мен в символ на такава кръв, която е израз на пречистените инстинкти и страсти; те са отхвърлили от себе си низшите качества, и в своята чистота приличат на силите, които действуват в червената роза.
Аз се опитвам не само да преработват тези мисли в моя ум, но и да им вдъхна живот в моите усещания. Сега, когато си представям чистотата и спокойното безстрастие на поникващото растение, аз мога да изпитам едно блажено усещане; аз мога да породя в себе си чувството, как по-висшите качества трябва да бъдат изкупени чрез добиването на инстинкти и страсти. Това може да преобрази блаженството в едно сериозно чувство. И когато се отдавам на мисълта за червената кръв, която може да стане носител на вътрешно чисти изживявания, както червения сок на розата, в мен се пробужда чувството на озаряващо щастие. В случая важното е да не заставаме безчувствени пред мислите, които служат за изграждането на една символна представа.
към текста >>
И когато се отдавам на мисълта за червената
кръв
, която може да стане носител на вътрешно чисти изживявания, както червения сок на розата, в мен се пробужда чувството на озаряващо щастие.
Сега например аз отправям духовен поглед към розата и си казвам: В червения розов лист аз виждам зеления растителен сок, само че преобразен в червено; и червената роза, също като зеления лист, следва чистите и безстрастни закони на растежа. Сега червеният цвят на розата би могъл да се превърне за мен в символ на такава кръв, която е израз на пречистените инстинкти и страсти; те са отхвърлили от себе си низшите качества, и в своята чистота приличат на силите, които действуват в червената роза. Аз се опитвам не само да преработват тези мисли в моя ум, но и да им вдъхна живот в моите усещания. Сега, когато си представям чистотата и спокойното безстрастие на поникващото растение, аз мога да изпитам едно блажено усещане; аз мога да породя в себе си чувството, как по-висшите качества трябва да бъдат изкупени чрез добиването на инстинкти и страсти. Това може да преобрази блаженството в едно сериозно чувство.
И когато се отдавам на мисълта за червената кръв, която може да стане носител на вътрешно чисти изживявания, както червения сок на розата, в мен се пробужда чувството на озаряващо щастие.
В случая важното е да не заставаме безчувствени пред мислите, които служат за изграждането на една символна представа. След като сме живели в подобни мисли и чувства, можем да ги превърнем в следната символна представа.
към текста >>
Тези рози да бъдат символ на една
кръв
, която е израз на пречистените инстинкти и страсти.
Да си представим един черен кръст. Той идва като символ на унищожените низши сили в човешките инстинкти и страсти, а там където гредите на кръста се пресичат, да си представим седем червени, грейнали рози, подредени в кръг.
Тези рози да бъдат символ на една кръв, която е израз на пречистените инстинкти и страсти.
към текста >>
12.
Първа картина
GA_14 Четири мистерийни драми
тъй както крайниците ми без
кръв
.
тъй както крайниците ми без кръв.
към текста >>
13.
Пета картина
GA_14 Четири мистерийни драми
ако тече във теб човешка
кръв
,
ако тече във теб човешка кръв,
към текста >>
с кипяща
кръв
с кипяща кръв
към текста >>
14.
Осма картина
GA_14 Четири мистерийни драми
Но тъй като отнася се за ваша
кръв
,
Но тъй като отнася се за ваша кръв,
към текста >>
15.
Седма картина
GA_14 Четири мистерийни драми
И разпозна мощта на тази
кръв
.
И разпозна мощта на тази кръв.
към текста >>
и много
кръв
.
и много кръв.
Дошло тогава време
към текста >>
16.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ
GA_15 Духовното ръководство на човека и човечеството
Защото човешкото тяло каквото е то от плът и
кръв
е преди всичко продукт на Земята; то е пригодено само за съществата, които днес са тук като „човеци".
Архангелите космическа епоха са били „човеци", както и Ангелите. Това което християнският езотеризъм нарича Ангели или Ангелои, а източната мистика „дхианични Същества", са били именно „човеците" през Лунния период. По време на сегашната Земна епоха тези Същества доколкото те са завършили своето развитие на Старата Луна стоят с една степен над човека. Едва в края на Земното развитие човекът ще стигне до равнището, което тези Същества са имали в края на Старата Луна. Когато започна Земното състояние на нашата планета и човекът се появи на Земята, тези Същества не можеха да се явят в една външна човешка форма.
Защото човешкото тяло каквото е то от плът и кръв е преди всичко продукт на Земята; то е пригодено само за съществата, които днес са тук като „човеци".
А Съществата, които стоят с една степен над човека когато Земята беше в началото на своето развитие не можеха да се въплъщават в човешки тела; те можеха да участвуват в ръководството на Земята само като озаряваха и вдъхновяваха изпадащите в състояние на ясновидство хора, така че чрез тях, т.е. по един околен път, те се намесваха в развитието на цялата Земна история.
към текста >>
Що за Същества бяха те, след като никога не са се въплъщавали в човеци и никога не са приемали човешка форма от плът и
кръв
, а все пак са действали в развитието на човечеството?
Следователно древните египтяни все още можеха да си спомнят за онова състояние, при което ръководещите личности имаха живо съзнание за връзката си с това, което наричаме Богове, Ангели или дхианични Същества.
Що за Същества бяха те, след като никога не са се въплъщавали в човеци и никога не са приемали човешка форма от плът и кръв, а все пак са действали в развитието на човечеството?
Те бяха предшественици на човека, издигнати с една степен над него.
към текста >>
17.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ
GA_15 Духовното ръководство на човека и човечеството
До нашето съвремие за Христос е имало изключително много представи например някои християнски гностици през първите векове смятали, че Христос, който е живял в Палестина, изобщо не е живял във физическо тяло, от плът и
кръв
, а е притежавал само едно видимо етерно тяло; следователно и самата Му смърт на Кръста не е била действителна, а привидна, защото имал само етерно тяло.
До нашето съвремие за Христос е имало изключително много представи например някои християнски гностици през първите векове смятали, че Христос, който е живял в Палестина, изобщо не е живял във физическо тяло, от плът и кръв, а е притежавал само едно видимо етерно тяло; следователно и самата Му смърт на Кръста не е била действителна, а привидна, защото имал само етерно тяло.
После идва известният спор между ариянци и анастасиянци, както и други възгледи, защитаващи най-различни тези и тълкувания върху същността на Христос. И до ден днешен хората поддържат в себе си всевъзможни представи за Христос.
към текста >>
18.
СВЕТОГЛЕДИТЕ В НАЙ-МЛАДАТА ЕПОХА НА РАЗВИТИЕТО НА МИСЪЛТА
GA_18_1 Загадки на философията
Ако вземем и най-простия принцип на движение в тях, да чувстват, да се каят, накратко казано, за да намерят своя път във физическата и в моралната област... Ако това, което мисли в моя мозък, не е една част на този вътрешен орган и следователно на цялото тяло, защо тогава моята
кръв
се нагорещява, когато седейки спокойно в моето легло аз изработвам плана на моите дела или преследвам един отвлечен ход на мисълта".
Душата е само един неказващ нищо израз, на който нямаме никаква представа и който може да употребява една тесногръда глава, за да назове онази част в нас, която мисли.
Ако вземем и най-простия принцип на движение в тях, да чувстват, да се каят, накратко казано, за да намерят своя път във физическата и в моралната област... Ако това, което мисли в моя мозък, не е една част на този вътрешен орган и следователно на цялото тяло, защо тогава моята кръв се нагорещява, когато седейки спокойно в моето легло аз изработвам плана на моите дела или преследвам един отвлечен ход на мисълта".
/виж, Дьо ла Матри, "Човекът, една машина". Философска библиотека. Том 68./ В кръговете, в които тези духове действаха /към които принадлежат също и Дидро, Кабанис и др./, Волтер донесе ученията на Лок /Волтер, 1694-1778 г./. Самият Волтер никога не беше стигнал до последните изводи на споменатите философи. Но той се остави да бъде подбуден от мислите на Лок; и в неговите блестящи и замайващи съчинения може да се почувства много от тези подбуди.
към текста >>
19.
07. Б Е Л Е Ж К И
GA_22 Тайното откровение на Гьоте
„Тя няма нищо общо с мъртвото, абстрактно познание... а като живо познание, тя обхваща живота чрез самия него; тя се влива в човека не просто под формата на мисли или като резултат от едно или друго наблюдение, а като живителна
кръв
за душата, като форма на живот, тя присъствува в самия човек".
Основният стремеж на антропософски-ориентираната Наука за Духа е да стигне един всеобхватен „образ на света и човека". Антропософията не е догматично учение, което предопределя характера на въпросите, както и начина за тяхното разрешение.
„Тя няма нищо общо с мъртвото, абстрактно познание... а като живо познание, тя обхваща живота чрез самия него; тя се влива в човека не просто под формата на мисли или като резултат от едно или друго наблюдение, а като живителна кръв за душата, като форма на живот, тя присъствува в самия човек".
към текста >>
20.
04. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ: МЕТОДИ НА ПОЗНАНИЕ: ИМАГИНАТИВНО, ИНСПИРАТИВНО И ИНТУИТИВНО
GA_25 Философия, космология, религия
Играта на морските вълни протичаше в него, той се потопваше вътрешно в нея, както беше потопен в движението на собствената
кръв
.
И понеже имаше за своите бели дробове, за своето сърце, за целия свой организъм едно силно чувство, той с еднаква сила можеше да чувства всичко, което ставаше около него. Той живееше също така добре бликащата светкавица, грохота на гръмотевицата, облаците с техните подвижни форми, променящата се Луна. Той живееше вътрешно фазите на Луната, както чувстваше тези на своето собствено храносмилане. Външният свят беше вътре в самия него, почти на същата степен както това, което ставаше вътре в него. А неговият собствен живот беше като река, която течеше пред неговите очи.
Играта на морските вълни протичаше в него, той се потопваше вътрешно в нея, както беше потопен в движението на собствената кръв.
Цялата вселена му се явяваше като един вътрешен свят което тя е фактически. Такова едно поведение днес наричат с името "анимизъм". Обаче хората имат напълно погрешни представи върху това, което е неговата причина и считат анимизма като резултат на едно прожектиране навън на това, което човешкото същество чувства в самото себе си.
към текста >>
21.
10. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ: СЪБИТИЕТО НА СМЪРТТА И НЕГОВАТА ВРЪЗКА С ХРИСТА
GA_25 Философия, космология, религия
В неговото съзнание не остава нищо от тази дейност на етерното тяло, истинския източник на нашия живот нито от движението на планетните тела, чийто възбуждащи импулси пронизват нашето дихание и нашата
кръв
чрез дейността на нашето астрално тяло; също така нищо не остава от това, което проявяват в нашите очи съзвездията на неподвижните звезди, по образа на които е създадено вечното същество на човека, неговия Аз.
В своето дишане, в своето кръвообращение той би чувствал как преминава приливът, който тези движения отразяват. Той би искал да каже нещо, което изглежда парадоксално: През моите артерии тече силата на слънцето, подсилена чрез здравината на Марс, която на свой ред е пропита от веществената сила на Юпитер и т.н. Той би чувствал, как през неговото същество преминават различно насочените течения на планетите. И ако беше способен да живее вътрешно целия свой Аз, той би се чувствал пропит в своето духовно същество от небето на неподвижните звезди. Всичко това е заличено през време на будното състояние.
В неговото съзнание не остава нищо от тази дейност на етерното тяло, истинския източник на нашия живот нито от движението на планетните тела, чийто възбуждащи импулси пронизват нашето дихание и нашата кръв чрез дейността на нашето астрално тяло; също така нищо не остава от това, което проявяват в нашите очи съзвездията на неподвижните звезди, по образа на които е създадено вечното същество на човека, неговия Аз.
В него не присъства нищо, което би го накарало да каже: Аз съм изцяло пропит от божествен живот. Всяка сутрин когато се събужда, човешкото същество облича своя физически организъм, както обличаме една дреха, и в него се разгръща дейността на етерното тяло, тази на астралния организъм и тази на Аза. То пропива своя организъм със силите, които е събрало през време на съня, минавайки през звездните светове. Дейността на трите полета на неговата душа етерното, астралното и същността на Аза се потопява в неговия физически организъм от събуждането до вечерта и го обработва по такъв начин, че чистата дейност, която произвежда, предизвиква представите, мислите, които той самият препраща в съзнанието. Той не знае нищо за живота, който се разгръща в него за движенията на планетите и за света на съзвездията, защото когато е будно, всяка вътрешна дейност е отразена във физическия организъм.
към текста >>
22.
02. 2. Антропософски ръководни принципи дадени като подбуда от Гьотеанума. 3. Принципи 1-37
GA_26 Мистерията на Михаил
Процесите в артериалната
кръв
представляват свързването; процесите във венозната
кръв
освобождението.
34. Ритмическият организъм стои по средата. Тук организмът на Аза и астралното тяло се свързват променливо с физическата и етерната част и отново се освобождават от нея. Дишането и кръвообращението са физическият израз на това съединение и освобождение. Процесът вдишването изобразява свързването; процесът на издишването изобразява освобождението.
Процесите в артериалната кръв представляват свързването; процесите във венозната кръв освобождението.
към текста >>
23.
Съдържание
GA_27 Основи на едно разширено лечебно изкуство
6.
Кръв
и нерви
6. Кръв и нерви
към текста >>
24.
6. Кръв и нерви
GA_27 Основи на едно разширено лечебно изкуство
6.
КРЪВ
И НЕРВИ
6. КРЪВ И НЕРВИ
към текста >>
25.
8. Дейности в човешкия организъм. Daibetes mellitus
GA_27 Основи на едно разширено лечебно изкуство
Когато съдържащата захар
кръв
циркулира из цялото тяло, тя носи през това тяло азовия организъм.
Ако насочим поглед върху всяка друга област на действието на азовия организъм, констатираме, че той се потопява в астралния организъм. Захарта, консумирана непосредствено, се намира в азовия организъм. Там тя предизвиква вкуса на сладкото. Скорбялата консумирана и превърната чрез птиалина или стомашния сок в захар показва, че в устната кухина или в стомаха астралното тяло действува съвместно с азовия организъм и заглушава този последния. Обаче захар съществува също и в кръвта.
Когато съдържащата захар кръв циркулира из цялото тяло, тя носи през това тяло азовия организъм.
Обаче навсякъде този азов организъм е подържан в равновесие чрез действието на човешкия организъм. В глава 2 бе показано, как освен азовия организъм и астралното тяло в човешкото същество съществуват също етерното и физическото тяло. Тези последните също приемат в себе си азовия организъм и го държат в себе си. Докато работата стои така, урината не отделя никаква захар. Как носещата захарта азов организъм може да живее, това се показва при свързаните със захарта процеси в организма.
към текста >>
26.
20. Типични лечебни средства
GA_27 Основи на едно разширено лечебно изкуство
Срещу тези антимонизиращи сили действуват насочените отвън навътре сили, които втечняват кръвта и поставят втечнената
кръв
пластично в служба на образуването на тялото.
В кръвта имаме така да се каже състоянието на равновесие върху образуващите форми и разлагащите формите сили. Поради свойствата, които описахме антимонът може да пренася образуващите форми сили на човешкия организъм в кръвта, ако за целта пътят му бъде проправен чрез съединението със сярата. Ето защо силите на антимона са онези, които действуват в съсирването на кръвта. Духовно-научно работата се представя така, че астралното тяло е подсилено в онези сили, които водят до съсирването на кръвта. В астралното тяло трябва да виждаме в антимоновите сили подобни сили на тези, които в организма действуват центробежно отвътре навън.
Срещу тези антимонизиращи сили действуват насочените отвън навътре сили, които втечняват кръвта и поставят втечнената кръв пластично в служба на образуването на тялото.
В посоката на тези сили действуват също онези на белтъка. Съдържащите се в белтъчния процес сили постоянно възпрепятствуват съсирването на кръвта. Да вземем случая на тифуса; тази болест се състои в едно преобладаване на албуминизиращите сили. Ако внесем в организма антимон във фина дозировка, ние действуваме срещу силите, които образуват тифуса. Обаче трябва да се има предвид, че действието на антимона е съвършено различна според това, дали той се употребява външно или вътрешно.
към текста >>
27.
Тайната на четирите темперамента
GA_34 Тайната на четирите темперамента
Азът се изразява в циркулацията на кръвта, чрез преобладаващото действие на кръвта; в огнената, буйна
кръв
се проявява той най-вече.
Кръвта в нейния кръговрат, пулсиращата сила на кръвта е изразът на същинския Аз.
Азът се изразява в циркулацията на кръвта, чрез преобладаващото действие на кръвта; в огнената, буйна кръв се проявява той най-вече.
Нека се опитаме да вникнем в тънкостите на взаимовръзката, която съществува между Аза и другите звена на човека - да приемем, че Азът упражнява особено господство, една особена власт върху живота на усещанията и представите, върху нервната система; да приемем, че всичко в човека извира от неговия Аз и всичко, което той усеща, усеща силно, защото неговият Аз е силен - това наричаме холеричен темперамент. Следователно онова, което характеризира Аза, ще се прояви като преобладаващото качество. Затова у холерика преобладава кръвоносната система.
към текста >>
Холеричният темперамент ще се изяви активно в една мощно пулсираща
кръв
; така излиза наяве силният елемент у човека, а именно, че той има особено влияние върху неговата
кръв
.
Холеричният темперамент ще се изяви активно в една мощно пулсираща кръв; така излиза наяве силният елемент у човека, а именно, че той има особено влияние върху неговата кръв.
У един такъв човек, у когото в духовен план действа Аза, а във физически предимно кръвта, виждаме как най-вътрешната сила поддържа организацията стегната и силна. И в момента, в който той се проявява във външния свят, неговата Азова сила ще иска да предяви правото си. Ето последицата от този Аз. Поради това холерикът се държи като човек, който иска да наложи своя Аз на всяка цена. От циркулацията на кръвта произтича всичко агресивно у холерика, всичко, което е свързано със силната волева природа на холерика.
към текста >>
28.
4. Човешкият дух и духът на животното; Берлин, 17. 11. 1910 г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
По отношение на това съвсем понятно е, че по-новите изследвания върху сродството между човешката и маймунската
кръв
ни казват много по-малко нещо, защото те са насочени върху външното, чисто материалното, върху химическата реакция и т.н., а не засягат същественото.
Това е извънредно важно за познаване връзките в човешкото същество. И особено важно е това, което откри не един бележит човек в тези област, а един много прост човек, Д-р Карл Шмидт, и което той публикува в 1892 година в списанието "Виенски медицински седмичник" в своята статия "Удари на сърцето и движения на пулса". Там се посочват особено важни наблюдения. Само когато тези неща, които са едва в своето начало, бъдат изследвани, ще бъде сложено едно начало в познанието на връзката между себесъзнателния Аз и кръвообращението от една страна и от друга страна между действуващия в животното и животински дух и животинското кръвообращение. Последният път аз обърнах вниманието върху това, че фактически ние можем да отидем до подробностите на органологията и на отделните функции и да посочим разликата, как духът се проявява в човека и в животното.
По отношение на това съвсем понятно е, че по-новите изследвания върху сродството между човешката и маймунската кръв ни казват много по-малко нещо, защото те са насочени върху външното, чисто материалното, върху химическата реакция и т.н., а не засягат същественото.
към текста >>
Същественото не е в това, как се отнася човешката
кръв
към кръвта на маймуната и тем подобни, а как съответните органи са поставени в служба на цялостния организъм.
Ако въпросът би се касаел само за материалното, тогава би трябвало да бъде съвършено безразлично, дали едно колело се използува като играчка за деца или се използува за устройството на един часовник. Но същественото зависи винаги от това, как един член или орган се използува в целостта на едно същество или на един предмет.
Същественото не е в това, как се отнася човешката кръв към кръвта на маймуната и тем подобни, а как съответните органи са поставени в служба на цялостния организъм.
Как тук това, което е истина, се докосва с изследването на официалната наука, ни показва най-добре отношението на Гьоте към естествената наука. В епохата на Гьоте по отношение на природните неща беше вече във възход един корав материализъм и точно най-изпъкващите естествоизпитатели, които искаха, да установят разликата между човека и животното, се позоваваха при това на нещо чисто материално. Те мислеха, че разликата се показва в това: в своята горна челюст животните още имат една междинна кост, а при човека тази кост липсва. Те казваха един вид: Тази е пропастта между човека и животното, че животното още притежава една междинна кост за приемането на горните резци, а човекът няма тази кост. За Гьоте това беше нещо непоносимо.
към текста >>
29.
2. Как се добива познание на духовния свят; Берлин, 15. 12. 1910 г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
Сега човекът може да си каже: Изразът за нагоните, инстинктите, страстите в мене е червената
кръв
.
Онзи, който правилно го остави да действува върху неговата душа, си представя при това: Аз разглеждам например едно растение; за това растение казвам, че то е едно несъвършено същество, и до него си представям един човек, който своего рода е едно по-съвършено същество, обаче само своего рода. Защото когато разглеждам растението, аз трябва да си кажа: В него аз имам пред себе си едно материално същество, което не е проникнато от страсти, инстинкти, нагони, които да го снижат от неговата висота, където то би трябвало иначе да стои. Растението има своите вродени закони, то следва тези закони от листа през цвета и чак до плода нагоре; Така то стои пред мене без нагони, девствено. Наред с него живее човекът, който несъмнено по своето естество е едно по-висше същество, но проникнато от нагони, инстинкти, страсти, чрез които може да се отклони от своята строга закономерност и да сгреши. Той трябва първо да преодолее, да победи нещо в себе си, ако иска да следва своите собствени закони, както растението следва вродените му закони.
Сега човекът може да си каже: Изразът за нагоните, инстинктите, страстите в мене е червената кръв.
Аз мога да сравня в известно отношение тази кръв с това, което в червената роза е растителният сок, хлорофилът, и мога да кажа: Когато човекът е станал така силен в себе си, че червената кръв не е вече израз на това, което го снижава под самия него, а го издига над самия него, когато тя става израз на едно също така девствено същество както превърналият се в червено растителен сок на розата, или с други думи: Когато червеният цвят на розата изразява чистата вътрешност, пречистеното същество на човека в неговата кръв, тогава аз имам пред себе си идеалът на това, което човекът може да постигне чрез побеждаване на външната природа, която ми се представя под символа на черния кръст, на овъгленото дърво. И червеният цвят на розата символизира по-висшия живот, който се пробужда, когато червената кръв се превръща в един девствен израз на издигналата се над себе си инстинктивна природа на човека.
към текста >>
Аз мога да сравня в известно отношение тази
кръв
с това, което в червената роза е растителният сок, хлорофилът, и мога да кажа: Когато човекът е станал така силен в себе си, че червената
кръв
не е вече израз на това, което го снижава под самия него, а го издига над самия него, когато тя става израз на едно също така девствено същество както превърналият се в червено растителен сок на розата, или с други думи: Когато червеният цвят на розата изразява чистата вътрешност, пречистеното същество на човека в неговата
кръв
, тогава аз имам пред себе си идеалът на това, което човекът може да постигне чрез побеждаване на външната природа, която ми се представя под символа на черния кръст, на овъгленото дърво.
Защото когато разглеждам растението, аз трябва да си кажа: В него аз имам пред себе си едно материално същество, което не е проникнато от страсти, инстинкти, нагони, които да го снижат от неговата висота, където то би трябвало иначе да стои. Растението има своите вродени закони, то следва тези закони от листа през цвета и чак до плода нагоре; Така то стои пред мене без нагони, девствено. Наред с него живее човекът, който несъмнено по своето естество е едно по-висше същество, но проникнато от нагони, инстинкти, страсти, чрез които може да се отклони от своята строга закономерност и да сгреши. Той трябва първо да преодолее, да победи нещо в себе си, ако иска да следва своите собствени закони, както растението следва вродените му закони. Сега човекът може да си каже: Изразът за нагоните, инстинктите, страстите в мене е червената кръв.
Аз мога да сравня в известно отношение тази кръв с това, което в червената роза е растителният сок, хлорофилът, и мога да кажа: Когато човекът е станал така силен в себе си, че червената кръв не е вече израз на това, което го снижава под самия него, а го издига над самия него, когато тя става израз на едно също така девствено същество както превърналият се в червено растителен сок на розата, или с други думи: Когато червеният цвят на розата изразява чистата вътрешност, пречистеното същество на човека в неговата кръв, тогава аз имам пред себе си идеалът на това, което човекът може да постигне чрез побеждаване на външната природа, която ми се представя под символа на черния кръст, на овъгленото дърво.
И червеният цвят на розата символизира по-висшия живот, който се пробужда, когато червената кръв се превръща в един девствен израз на издигналата се над себе си инстинктивна природа на човека.
към текста >>
И червеният цвят на розата символизира по-висшия живот, който се пробужда, когато червената
кръв
се превръща в един девствен израз на издигналата се над себе си инстинктивна природа на човека.
Растението има своите вродени закони, то следва тези закони от листа през цвета и чак до плода нагоре; Така то стои пред мене без нагони, девствено. Наред с него живее човекът, който несъмнено по своето естество е едно по-висше същество, но проникнато от нагони, инстинкти, страсти, чрез които може да се отклони от своята строга закономерност и да сгреши. Той трябва първо да преодолее, да победи нещо в себе си, ако иска да следва своите собствени закони, както растението следва вродените му закони. Сега човекът може да си каже: Изразът за нагоните, инстинктите, страстите в мене е червената кръв. Аз мога да сравня в известно отношение тази кръв с това, което в червената роза е растителният сок, хлорофилът, и мога да кажа: Когато човекът е станал така силен в себе си, че червената кръв не е вече израз на това, което го снижава под самия него, а го издига над самия него, когато тя става израз на едно също така девствено същество както превърналият се в червено растителен сок на розата, или с други думи: Когато червеният цвят на розата изразява чистата вътрешност, пречистеното същество на човека в неговата кръв, тогава аз имам пред себе си идеалът на това, което човекът може да постигне чрез побеждаване на външната природа, която ми се представя под символа на черния кръст, на овъгленото дърво.
И червеният цвят на розата символизира по-висшия живот, който се пробужда, когато червената кръв се превръща в един девствен израз на издигналата се над себе си инстинктивна природа на човека.
към текста >>
30.
1. Какво има да каже геологията върху възникването на света; Берлин, 09. 02. 1911 г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
н., а живеят вътре един вид като паразити на целия жив организъм на земята, плуват в нейната
кръв
, както днес облачните маси на въздуха и тем подобни.
като един заобикалящ ни свят. Така някой, който в много далечното минало време би стоял върху Земята и гледал навън, не би видял тъкането на минералните вещества и процеси, не би видял минералния въздух, а жив, пулсиращ живот. Колкото по-далече в миналото бихме отишли, толкова повече положението би било такова. Така щото бихме могли да стигнем до онази епоха, която бихме нарекли епоха на образуването на гранита. И бихме могли да си кажем: Тук всъщност земята е едно мощно живо същество, има в себе си един многообразен живот, не е още изпълнена с живи същества, които днес ходят върху нея или живеят във водата и т.
н., а живеят вътре един вид като паразити на целия жив организъм на земята, плуват в нейната кръв, както днес облачните маси на въздуха и тем подобни.
След това стигаме до една епоха, за която трябва да кажем: Върху земната почва царува несъмнено такава висока температура, че на нея не може да се развие живот, обаче в окръжността се развива живот, живот, който иска да слезе долу, но не може да слезе долу. Защо не може да слезе долу? Там долу чрез огнения процес, чрез процеса на високото нагряване с прието първо онова, което живата част на нашата Земя отделя от себе си така, както нашият жив организъм отделя твърдите части, костите, както той отделя тези твърди съставни части, костите, от меките съставни части. И сега ние насочваме поглед към образуването на гранита и казваме: Материалът, който гранитът съдържа: кварц, фелдшпат и слюда първоначално е бил разтворен в голямото живо същество: Земята. Тази Земя, за да се развива по-нататък, има нужда да се освободи от тези вещества, отделя ги от себе си, оставя ги да паднат надолу, да се утаят.
към текста >>
31.
2. Хермес; Берлин, 16. 02. 1911 г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
И както човекът стои тук, си казваше древният египтянин, както веществата, които живеят в неговата
кръв
или образуват неговите кости, не са били винаги в неговата
кръв
и в неговите кости, а са били разпръснати вън в мировото пространство, както цялото това физическо тяло е едно съчетание на вещества, които могат да бъдат проследени физически, които преминават в човешката форма, докато по-рано са били разпръснати вън във вселената, така е и с мисловната сила, с мисловната способност: тя е в нас сила, способност, която образува представи.
Първо трябва да е било налице активното, дейното мислене, за да образуваме мисълта за един триъгълник. След като сме били дейни в душата, можем да се обърнем пасивно към резултата на нашето мислене, към нашите мисли и представи. Ние виждаме накрая образа на нашето активно мислене. Както мисленето се отнася към мислите, както дейността за образуването на представите се отнася към самите представи, както дейното се отнася към това, което се получава от дейното и накрая стои преди нас, така се отнася Озирис към Изис. Бихме могли също да кажеш: Дейното ни се явява като един бащин, като един мъжки принцип: принципът на Озирис, принципът на борбата, воюващият принцип, който след това изпълва нашата душа, изпълва я с мисли и чувства.
И както човекът стои тук, си казваше древният египтянин, както веществата, които живеят в неговата кръв или образуват неговите кости, не са били винаги в неговата кръв и в неговите кости, а са били разпръснати вън в мировото пространство, както цялото това физическо тяло е едно съчетание на вещества, които могат да бъдат проследени физически, които преминават в човешката форма, докато по-рано са били разпръснати вън във вселената, така е и с мисловната сила, с мисловната способност: тя е в нас сила, способност, която образува представи.
Както веществата от нашата кръв веднъж са вътре в човешката форма и друг път са разпръснати вън, така и силата на Озирис като мисловна способност е дейна в нас и разпръсната в духовната вселена като Озирис, като сила на Озирис оживяваща и протъкаваща цялата вселена, която влиза в човека също както веществата, които след това съставляват кръвта и костите в тялото на човека. А в мислите и представите и понятията се вливат тъчащите и живеещите около вселената сили на Изис. Така трябва да си представим първо, че древният египтянин е виждал в своята душа Озирис и Изис.
към текста >>
Както веществата от нашата
кръв
веднъж са вътре в човешката форма и друг път са разпръснати вън, така и силата на Озирис като мисловна способност е дейна в нас и разпръсната в духовната вселена като Озирис, като сила на Озирис оживяваща и протъкаваща цялата вселена, която влиза в човека също както веществата, които след това съставляват кръвта и костите в тялото на човека.
След като сме били дейни в душата, можем да се обърнем пасивно към резултата на нашето мислене, към нашите мисли и представи. Ние виждаме накрая образа на нашето активно мислене. Както мисленето се отнася към мислите, както дейността за образуването на представите се отнася към самите представи, както дейното се отнася към това, което се получава от дейното и накрая стои преди нас, така се отнася Озирис към Изис. Бихме могли също да кажеш: Дейното ни се явява като един бащин, като един мъжки принцип: принципът на Озирис, принципът на борбата, воюващият принцип, който след това изпълва нашата душа, изпълва я с мисли и чувства. И както човекът стои тук, си казваше древният египтянин, както веществата, които живеят в неговата кръв или образуват неговите кости, не са били винаги в неговата кръв и в неговите кости, а са били разпръснати вън в мировото пространство, както цялото това физическо тяло е едно съчетание на вещества, които могат да бъдат проследени физически, които преминават в човешката форма, докато по-рано са били разпръснати вън във вселената, така е и с мисловната сила, с мисловната способност: тя е в нас сила, способност, която образува представи.
Както веществата от нашата кръв веднъж са вътре в човешката форма и друг път са разпръснати вън, така и силата на Озирис като мисловна способност е дейна в нас и разпръсната в духовната вселена като Озирис, като сила на Озирис оживяваща и протъкаваща цялата вселена, която влиза в човека също както веществата, които след това съставляват кръвта и костите в тялото на човека.
А в мислите и представите и понятията се вливат тъчащите и живеещите около вселената сили на Изис. Така трябва да си представим първо, че древният египтянин е виждал в своята душа Озирис и Изис.
към текста >>
Ако човек иска да слезе в своите инструменти, той трябва както си представяше древният египтянин да слезе в своята физико-етерна дреха, в етерно-душевното, трябва да се научи да стане независим от силата, от която иначе човекът е зависим в неговата
кръв
, и след като се е отделил от нея трябва да навлезе в чудните пътища на кръвта.
Аз често пъти съм описвал това: Докато нервната система е инструментът за чувствуването, волята и мисленето, ние трябва да виждаме инструмента на Аза в кръвта.
Ако човек иска да слезе в своите инструменти, той трябва както си представяше древният египтянин да слезе в своята физико-етерна дреха, в етерно-душевното, трябва да се научи да стане независим от силата, от която иначе човекът е зависим в неговата кръв, и след като се е отделил от нея трябва да навлезе в чудните пътища на кръвта.
Човек трябва да познае своята висша природа първо физически. Той може да стори това само тогава, когато може да се познае така, че да гледа себе си като един предмет. Човек може да познае един предмет като обект само тогава, когато се намира вън от него. Така и за да познае себе си, той трябва да бъде вън от себе си. Ето защо посвещението води до такива сили, чрез които душевните сили могат да изживеят нещо, без да употребяват физическите инструменти, така щото, подобно на това, както след смъртта духовната част на човека гледа надолу към физическото тяло, човекът има пред себе си физическите инструменти.
към текста >>
Така и мистериите на Изис човек трябваше да познае първо своята
кръв
.
Човек трябва да познае своята висша природа първо физически. Той може да стори това само тогава, когато може да се познае така, че да гледа себе си като един предмет. Човек може да познае един предмет като обект само тогава, когато се намира вън от него. Така и за да познае себе си, той трябва да бъде вън от себе си. Ето защо посвещението води до такива сили, чрез които душевните сили могат да изживеят нещо, без да употребяват физическите инструменти, така щото, подобно на това, както след смъртта духовната част на човека гледа надолу към физическото тяло, човекът има пред себе си физическите инструменти.
Така и мистериите на Изис човек трябваше да познае първо своята кръв.
към текста >>
Тази беше първата степен на посвещението в тайните на Изис: Човек трябваше да гледа своята
кръв
, самия себе си като обект, трябваше да се потопи в обвивката, която е инструмент на неговата Изидева природа.
Тогава той минаваше през нещо, изпитваше нещо, което най-добре можем да наречем: Стигането до прага на смъртта.
Тази беше първата степен на посвещението в тайните на Изис: Човек трябваше да гледа своята кръв, самия себе си като обект, трябваше да се потопи в обвивката, която е инструмент на неговата Изидева природа.
Тогава в центровете на посвещението той биваше доведен до две врати, където в образа който изживяваше на собственото си тяло, му се показваше: Така изглежда, когато си обрисуваш някога пред душата това, което става в твоята вътрешност. Двете врати му се показваха там, една затворена врата и една отворена врата. И трябва да каже: Странно, тези учения, които стигат до нас минавайки през хилядолетия, съвпадат напълно с това, което и днес човекът вярва, само че днес той си го тълкува материалистично. Още при изнасянето на сказката върху Заратустра аз можах да обърна вниманието върху това. Две врати намира човек, така казваше древният египетски ясновидец, когато се намира в долния свят.
към текста >>
През две врати влизаш ти в твоята
кръв
и в твоята вътрешност.
Тогава в центровете на посвещението той биваше доведен до две врати, където в образа който изживяваше на собственото си тяло, му се показваше: Така изглежда, когато си обрисуваш някога пред душата това, което става в твоята вътрешност. Двете врати му се показваха там, една затворена врата и една отворена врата. И трябва да каже: Странно, тези учения, които стигат до нас минавайки през хилядолетия, съвпадат напълно с това, което и днес човекът вярва, само че днес той си го тълкува материалистично. Още при изнасянето на сказката върху Заратустра аз можах да обърна вниманието върху това. Две врати намира човек, така казваше древният египетски ясновидец, когато се намира в долния свят.
През две врати влизаш ти в твоята кръв и в твоята вътрешност.
Анатомът може да каже: през двата входа, които са клапите от двете страни на сърцето. Чрез "затворената врата" се попречва на кръвта да поеме един неправилен път. В това, което анатомията ни показва, се съдържат за нас символите за това, което разбира в ясновидски форми и образи древните мъдреци са изживявали, които не са имали така непосредствено пред себе си анатомическите форми, но са имали това, което ясновидското съзнание вижда, когато гледа вътрешността си от вън.
към текста >>
А това значи, той се научава да познава напълно природата на обвивките на своята Изидина същност; той се запознава с огъня, как този огън тече през неговото тяло в неговата
кръв
като инструмент и как той се превръща в течност, той се запознава по-нататък с това, как въздухът прониква като кислород.
Следващата степен на Изидиното посвещение се състоеше в това, което е изразено като се казва: Човекът е проведен през изпитанията на огъня, на въздуха и на водата.
А това значи, той се научава да познава напълно природата на обвивките на своята Изидина същност; той се запознава с огъня, как този огън тече през неговото тяло в неговата кръв като инструмент и как той се превръща в течност, той се запознава по-нататък с това, как въздухът прониква като кислород.
Огън, въздух и вода: топлина на диханието, течност на кръвта, с тях се запознава човек. И познавайки своята телесна природа, природата на своите обвивки: чрез елементите на огъня, на водата и на въздуха човек се пречиства. А когато е познал по този начин своите обвивки, той е стигнал до своята Изидина природа. Това е изразено отново технически, като се казва: Едва сега човекът се чувствува стигнал до себе си, сега той знае, че е едно духовно същество и знае, че не е вече ограничен в човечеството на външния свят, а проглежда в духовния свят. Защото закон е, че ние гледаме Слънцето само през деня, понеже нощем то ни е закрито от материята.
към текста >>
32.
3. Буда; Берлин, 02. 03. 1911 г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
Защото както за днешния човек, в неговото сетивно, интелектуално съзнание е сигурно, че неговата
кръв
се състои от вещества, които се намират вън във физическото пространство, така сигурно е било за човека от древните времена, че по отношение на духовно-душевната част на неговото същество той е произлязъл от това, което виждаше като духовен свят със своето ясновидско съзнание.
Докато днес нашето съзнание се мени главно между будността и съня и в будността виждаме интелигентното устройство на душата, в древността положението е било такова, че хората са имали една друга форма на съзнанието. При такова едно съзнание те са виждали вълнуващи се нагоре и надолу образи, но които образи не са били така без значение както образите на нашите днешни сънища, а били свързани еднозначно и ясно със свръхсетивни събития и неща. От това съзнание постепенно се е развило нашето днешно интелектуално състояние на съзнанието. Така отивайки назад в миналото, ние можем да стигнем до един вид ясновидство на прачовечеството и до едно дълго траещо развитие на човешкото съзнание. Благодарение на това съноподобно ясновидство прачовечеството е могло да вижда в свръхсетивния свят и от връзката, която е имало със свръхсетивното то е добило не само едно знание, но и това, което бихме могли да наречем: най-вътрешно задоволяване на душата духовния свят, блаженство в чувствуването на връзката с един духовен свят.
Защото както за днешния човек, в неговото сетивно, интелектуално съзнание е сигурно, че неговата кръв се състои от вещества, които се намират вън във физическото пространство, така сигурно е било за човека от древните времена, че по отношение на духовно-душевната част на неговото същество той е произлязъл от това, което виждаше като духовен свят със своето ясновидско съзнание.
към текста >>
Добре от тебе мисленото, преминало във чужда
кръв
, Със теб самия да враждува не ще се то забави този Шопенхауер, който беше направил за свой девиз изкованите от него самия думи: "Животът е съмнително нещо; и аз се заех да принеса своя дял с това, като размишлявам върху него", този Шопенхауер търсеше това, което може да му поясни източниците на живота, източниците на съществуването.
Добре от тебе мисленото, преминало във чужда кръв, Със теб самия да враждува не ще се то забави този Шопенхауер, който беше направил за свой девиз изкованите от него самия думи: "Животът е съмнително нещо; и аз се заех да принеса своя дял с това, като размишлявам върху него", този Шопенхауер търсеше това, което може да му поясни източниците на живота, източниците на съществуването.
Тогава по естествен начин той стигна до Будизма и втъка своите собствени идеи с тези на Будизма. Ние можем да кажем: В течение на развитието на 19-то столетие отделните културни клонове на човечеството са дали на това човечество толкова велики и мощни неща, че в действителност човешкият дух не се считаше за способен да намеря своето изравнение, своето хармонизиране по отношение на това, което се вливаше в него от вън от великите постижения на външното изследване. Той се чувствуваше все по-безпомощен по отношение на света на фактите на личното изследване. Докато видяхме, че този свят на фактите се съгласува чудесно с Духовната наука, ние виждаме от друга страна, как скоро мисленето, което се беше развило в 19-то столетие, не беше на висотата на фактите, които се вливат като резултати на научното изследване в човека. Така щото човекът на 19-то, 20-тото столетие чувствува именно тогава най-много: Ти не можеш да овладееш всичко това с твоите познавателни способности.
към текста >>
33.
5. Какво има да каже астрономията върху възникването на света; Берлин, 16. 03. 1911 г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
В някои духове се раждаше един странен образ: Когато поглеждаме в човешкия мозък, той също се състои от веществата и силите, които намираме вън в света; и ако бихме могли да виждаме в най-малките форми на човешкия мозък, в циркулиращата
кръв
на човека, накрая ние бихме видели навсякъде като много малки атомни и молекулярни светове, които в малък мащаб са едно копие на големия небесен свят.
Всички вещества са сведени до много малки атоми, от които те се състоят. Тези малки атоми са също групирани, тогава определени групи образуват молекулите. Но ако бихме могли да виждаме в тези атоми и молекули, да проникнем с нашия поглед в тях, тогава бихме имали в извънредно малък мащаб едно копие на яснотата, която имаме вън, когато имаме небесното пространство изпълнено със звездите. Имаше нещо съблазнително за някои мислители на 19-тия век, когато можеха да си кажат: Всички явления, които виждаме вън, светлина, звук, еластичност, електричество и т.н. водят накрая до такива действия, които са обусловени от силите и движенията на атомите, които стават така, както силите и движенията в големия свят, когато гледаме в небесното пространство.
В някои духове се раждаше един странен образ: Когато поглеждаме в човешкия мозък, той също се състои от веществата и силите, които намираме вън в света; и ако бихме могли да виждаме в най-малките форми на човешкия мозък, в циркулиращата кръв на човека, накрая ние бихме видели навсякъде като много малки атомни и молекулярни светове, които в малък мащаб са едно копие на големия небесен свят.
Вярваше се, че ако бихме могли да проследим чрез изчисление това, което се получава чрез атомите и техните движения, тогава бихме могли да познаем, как определен вид атомни движения действувайки върху нашите очи предизвикват впечатлението на светлина, други впечатлението на топлина. Накратко казано, хората се представяха, че могат да сведат всички явления на природата до една малка, извънредно малка астрономия: до астрономията на атомите и на молекулите. Даже бе създадена думата, която играете голяма роля в сказките предизвикващи удивление, които през 70-те години Емил Дю Боа Реймонд държа върху границите на природопознанието, думата за "Лапласовия дух". Това беше един вид модна дума и не означаваше нищо друго, освен че идеалът на едно обяснение на природата би трябвало да бъде да сведем всичко, което виждаме около нас, до познаването на движението на атомите и молекулите по астрономически начин. Лаплас беше онзи ум, който обгърна със своите сили нашето пространство на звездния свят.
към текста >>
34.
Библията и мъдростта
GA_68-1 Библията и мъдростта
Неговата
кръв
е толково пречистена и неопетнена, колкото са растителните сокове.
В замяна на това човекът доби своето себесъзнание. Сега помисли не само за човека на днешния ден, но и в духовен смисъл за човека на далечното бъдеще. Той ще се развива, ще побеждава, ще пречиства своите желания и страсти и ще достигне по-висше себесъзнание. По този начин, духовно, можеш да видиш човек, който още веднъж е постигнал девствеността на растителната природа. Но това е защото той е достигнал по-високо ниво, на което неговото себесъзнание живее в това състояние на непорочност.
Неговата кръв е толково пречистена и неопетнена, колкото са растителните сокове.
Вземи червените рози като пример за това, което кръвта ще бъде някога далеч в бъдещето, и по този начин ти имаш пред себе си образа на по-висшия човек. В Розовия Кръст ти имаш най-прекрасния преразказ на Гьотевите думи: - “Човекът без това умиращо и ставащо е тъжен странник на тази мрачна земя! " Умиращо и ставащо – какво означава това? Означава, че в човека съществува възможността за израстване над самия него. Онова, което умира и е превъзмогнато, е представено чрез черния кръст, който е израз на човешките сетивни желания.
към текста >>
35.
ІІІ. Бог, Човек, Природа
GA_92 Езотерична космология
Червената
кръв
на човека трябва да бъде освежена и обновена с кислород, понеже въглеродният диоксид не може да бъде използван за целите на изграждането на организма.
Червената кръв на човека трябва да бъде освежена и обновена с кислород, понеже въглеродният диоксид не може да бъде използван за целите на изграждането на организма.
Упражненията Йога са обучение, което позволява на човека да направи червената кръв строител на тялото. В този смисъл йогите работят върху телата си чрез своята кръв, също както растението работи с въглеродния диоксид.
към текста >>
Упражненията Йога са обучение, което позволява на човека да направи червената
кръв
строител на тялото.
Червената кръв на човека трябва да бъде освежена и обновена с кислород, понеже въглеродният диоксид не може да бъде използван за целите на изграждането на организма.
Упражненията Йога са обучение, което позволява на човека да направи червената кръв строител на тялото.
В този смисъл йогите работят върху телата си чрез своята кръв, също както растението работи с въглеродния диоксид.
към текста >>
В този смисъл йогите работят върху телата си чрез своята
кръв
, също както растението работи с въглеродния диоксид.
Червената кръв на човека трябва да бъде освежена и обновена с кислород, понеже въглеродният диоксид не може да бъде използван за целите на изграждането на организма. Упражненията Йога са обучение, което позволява на човека да направи червената кръв строител на тялото.
В този смисъл йогите работят върху телата си чрез своята кръв, също както растението работи с въглеродния диоксид.
към текста >>
36.
VІ. Йога в Изтока и Запада (заключение)
GA_92 Езотерична космология
Човек е пречистен дотам, че е способен сам да произвежда
кръв
без помощта на хранене.
Новият ритъм на дишане причинява промяна в кръвта.
Човек е пречистен дотам, че е способен сам да произвежда кръв без помощта на хранене.
Продължителната медитация променя естеството на кръвта. Човек започва да издишва по-малко въглерод; той задържа определено количество и го използва за изграждането на своето тяло. Въздухът, който той издишва, е чист. Той постепенно започва да става способен да преживява със силите, съдържащи се в собствения му дъх. Той постига алхимично преобразуване.
към текста >>
37.
ХІІІ. Логосът и Словото
GA_92 Езотерична космология
Когато човекът започна да диша въздух с белите дробове, неговата
кръв
бе подсилена и едва тогава в него можеше да се въплъти душа, по-висша от груповата душа на животните, душа индивидуализирана от Аз-принципа, която да носи еволюцията напред към нейните напълно човешки и след това божествени етапи.
Когато човекът започна да диша въздух с белите дробове, неговата кръв бе подсилена и едва тогава в него можеше да се въплъти душа, по-висша от груповата душа на животните, душа индивидуализирана от Аз-принципа, която да носи еволюцията напред към нейните напълно човешки и след това божествени етапи.
Преди тялото да диша въздух, душата на човека не можеше да слезе за инкарнация, защото въздухът е елемент, изпълнен с душа. По онова време, следователно, човекът всъщност вдишваше божествената душа, която идваше от небесата. Думите на Книга Битие, в техния еволюционен смисъл, трябва да се вземат напълно буквално. Да дишаш е да бъдеш проникнат с Дух. Тази истина бе основата на упражненията, давани в древната система йога.
към текста >>
38.
ХV. Еволюцията на планетите и Земята
GA_92 Езотерична космология
На Старата Луна живите същества нямаха топла
кръв
.
Животното-човек, както живееше то на Старата Луна, е по този начин предшественик на земния, физически човек; Духът в човека е потомъкът на Духовете на Огъня в лунния период. Съществата, които на Старата Луна бяха въплътени в огъня, на Земята се въплътиха във въздуха. А сега, останало ли е в човека нещо от действията на тези Духове на Огъня?
На Старата Луна живите същества нямаха топла кръв.
Какво бе онова, което породи топлината на кръвта и, като последствие, живота на страстите? Това бе огънят, който беше вдишван от съществата на Старата Луна, и който отново живее на Земята в тяхната кръв. А Духът на въздуха обкръжава тялото, което съдържа в себе си наследството от еволюцията на Старата Луна, а именно топлината на кръвта, мозъка, гръбначната течност, нервите.
към текста >>
Това бе огънят, който беше вдишван от съществата на Старата Луна, и който отново живее на Земята в тяхната
кръв
.
Животното-човек, както живееше то на Старата Луна, е по този начин предшественик на земния, физически човек; Духът в човека е потомъкът на Духовете на Огъня в лунния период. Съществата, които на Старата Луна бяха въплътени в огъня, на Земята се въплътиха във въздуха. А сега, останало ли е в човека нещо от действията на тези Духове на Огъня? На Старата Луна живите същества нямаха топла кръв. Какво бе онова, което породи топлината на кръвта и, като последствие, живота на страстите?
Това бе огънят, който беше вдишван от съществата на Старата Луна, и който отново живее на Земята в тяхната кръв.
А Духът на въздуха обкръжава тялото, което съдържа в себе си наследството от еволюцията на Старата Луна, а именно топлината на кръвта, мозъка, гръбначната течност, нервите.
към текста >>
39.
ХVІ. Земетресенията, вулканите и човешката воля
GA_92 Езотерична космология
По време на първия се случи това, че нашата
кръв
стана червена.
Но това не изчерпва връзките между Земята и планетите. Ние всъщност можем да разделим настоящия ни Земен етап на две части.
По време на първия се случи това, че нашата кръв стана червена.
Какво ни е дало червената кръв? По време на разделението на Земята и Слънцето, това кълбо, съставено от течна субстанция, бе пронизано от други флуидни сили, излъчвани от планетата Марс. Преди този преход на Марс на Земята не съществуваше и най-малката следа от желязо. В действителност, това бе резултат на този преход; всички субстанции, съдържащи желязо, такива като нашата кръв, бяха подложени на влиянието на Марс. Марс оцвети субстанцията на Земята.
към текста >>
Какво ни е дало червената
кръв
?
Но това не изчерпва връзките между Земята и планетите. Ние всъщност можем да разделим настоящия ни Земен етап на две части. По време на първия се случи това, че нашата кръв стана червена.
Какво ни е дало червената кръв?
По време на разделението на Земята и Слънцето, това кълбо, съставено от течна субстанция, бе пронизано от други флуидни сили, излъчвани от планетата Марс. Преди този преход на Марс на Земята не съществуваше и най-малката следа от желязо. В действителност, това бе резултат на този преход; всички субстанции, съдържащи желязо, такива като нашата кръв, бяха подложени на влиянието на Марс. Марс оцвети субстанцията на Земята. И появата на червената кръв е резултатът на неговото влияние.
към текста >>
В действителност, това бе резултат на този преход; всички субстанции, съдържащи желязо, такива като нашата
кръв
, бяха подложени на влиянието на Марс.
Ние всъщност можем да разделим настоящия ни Земен етап на две части. По време на първия се случи това, че нашата кръв стана червена. Какво ни е дало червената кръв? По време на разделението на Земята и Слънцето, това кълбо, съставено от течна субстанция, бе пронизано от други флуидни сили, излъчвани от планетата Марс. Преди този преход на Марс на Земята не съществуваше и най-малката следа от желязо.
В действителност, това бе резултат на този преход; всички субстанции, съдържащи желязо, такива като нашата кръв, бяха подложени на влиянието на Марс.
Марс оцвети субстанцията на Земята. И появата на червената кръв е резултатът на неговото влияние. Ето защо първата половина на Земната еволюция се обозначава като периода на Марс.
към текста >>
И появата на червената
кръв
е резултатът на неговото влияние.
Какво ни е дало червената кръв? По време на разделението на Земята и Слънцето, това кълбо, съставено от течна субстанция, бе пронизано от други флуидни сили, излъчвани от планетата Марс. Преди този преход на Марс на Земята не съществуваше и най-малката следа от желязо. В действителност, това бе резултат на този преход; всички субстанции, съдържащи желязо, такива като нашата кръв, бяха подложени на влиянието на Марс. Марс оцвети субстанцията на Земята.
И появата на червената кръв е резултатът на неговото влияние.
Ето защо първата половина на Земната еволюция се обозначава като периода на Марс.
към текста >>
40.
СЕДМА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 2.12.1904 г/първа лекция./ Същността и задачата на Свободното зидарство
GA_93 Легендата за храма
След това кожата му леко се одрасква, така че потича
кръв
и същевременно от онези около него се прави един бълбукащ звук, което създава впечатлението, че той губи много от кръвта си.
Тогава пред кандидата се поставя един вид рамка, през която той бива хвърлен, като същевременно се произвежда неприятен шум, така че той полетява през рамката с най-лоши предчувствия. В допълнение на това му се изкрещява, че бива хвърлен в Ада. В същия момент една скрита врата се затваря с шум и той получава усещането, като че ли е попаднал в необикновена среда.
След това кожата му леко се одрасква, така че потича кръв и същевременно от онези около него се прави един бълбукащ звук, което създава впечатлението, че той губи много от кръвта си.
След това се чуват три удара от чука на майстора. Онова, което му се казва след това в ложата, той трябва да пази като най-голяма тайна. Ако разкрие нещо, неговата връзка със Свободното масонство би се променила както предложеното му питие – сладко от една страна, горчиво от друга. Това питие му се поднася в изкусно конструирана чаша, така че питието е сладко от едната страна, ала когато чашата се завърти, то става горчиво. Това трябвало да символизира какви ще бъдат последиците от едно предателство.
към текста >>
41.
ШЕСТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 22. октомври 1905 г. Отношението на окултизма към теософското движение.
GA_93 Легендата за храма
След като човекът е прогресирал все повече и повече, дошло е време, когато вътре в неговото тяло – което вече е съдържало в себе си потенциалността да развие нервната система, – се е развила структурата, която прави човека способен да развие своята вътрешна телесна топлина, да произвежда топлата
кръв
.
Само в груби линии мога да опиша как става слизането в етерното тяло. В етерното тяло съществуват някои потоци, които са предшественици на телесните физически органи. Нервната система, самите нерви, симпатичната нервна система, която се разширява в гърба, ганглиите на симпатичната нервна система, това са части, които са били само етерно развити в първите времена. Това е един процес, който е станал в прадалечното минало.
След като човекът е прогресирал все повече и повече, дошло е време, когато вътре в неговото тяло – което вече е съдържало в себе си потенциалността да развие нервната система, – се е развила структурата, която прави човека способен да развие своята вътрешна телесна топлина, да произвежда топлата кръв.
Това от своя страна е една по-късна структура от етерното тяло, което тогава е било вече под силното влияние на силите на астралното тяло. И от онова, което по-късно ние откриваме като основа на мозъка, се формира мозъкът на гръбначния стълб отново от етерното тяло като другия полюс на етерното тяло, като от една страна се разви мозък, а от друга страна вътрешната топлина на кръвта. Това се случи в миналото. Не само природни сили са работили върху развитието на човека, а също и висши духовни същества.
към текста >>
Но ако Теософското общество забрави, че тази
кръв
пулсира в него, тогава то може да остане едно интересно общество, но онова, което е било планирано за него от висшите сили, които помагаха на неговото раждане, не ще бъде постигнато.
С това връзката между окултизъм и теософия става ясна. Теософското общество никога не може да иска да бъде окултно братство. Онова, което трябва да му даде сила да изпълни своята задача, което трябва да му даде живот, могат да бъдат само нещата, които произтичат от окултизма. Затова Теософското общество ще може да расте, само когато има разбиране за окултното учение и окултния живот. Това все още не е изискване, самите членове да трябва да бъдат окултисти.
Но ако Теософското общество забрави, че тази кръв пулсира в него, тогава то може да остане едно интересно общество, но онова, което е било планирано за него от висшите сили, които помагаха на неговото раждане, не ще бъде постигнато.
към текста >>
42.
Бележки.
GA_93 Легендата за храма
И когато по-късно се казва: "И има три, които свидетелствуват на Земята, духът, водата и кръвта", това означава трите нисши принципа, трите душевни качества – има се предвид астралното тяло, а не нашата физическа
кръв
, – са трите най-нисши части на душата.
Това в теософската терминология означава: Атма, Будхи, Манас, трите висши принципа.
И когато по-късно се казва: "И има три, които свидетелствуват на Земята, духът, водата и кръвта", това означава трите нисши принципа, трите душевни качества – има се предвид астралното тяло, а не нашата физическа кръв, – са трите най-нисши части на душата.
Юдейският езотеризъм вярва, че движението на кръвта се причинява от астралното тяло и това е правилно. Всяко влияние, което не преминава пряко през душата, но все пак има въздействие върху тялото, се нарича "кръв" в юдейското езотерично учение. Това е действеният принцип, мотивацията. Ние наричаме само червената течност, която тече през тялото "кръв". Водата означава "кама" във всеки окултен език – чувства, емоции, страсти и пр.: "И сега аз ще ви кажа защо всичко това се нарича вода.
към текста >>
Всяко влияние, което не преминава пряко през душата, но все пак има въздействие върху тялото, се нарича "
кръв
" в юдейското езотерично учение.
Това в теософската терминология означава: Атма, Будхи, Манас, трите висши принципа. И когато по-късно се казва: "И има три, които свидетелствуват на Земята, духът, водата и кръвта", това означава трите нисши принципа, трите душевни качества – има се предвид астралното тяло, а не нашата физическа кръв, – са трите най-нисши части на душата. Юдейският езотеризъм вярва, че движението на кръвта се причинява от астралното тяло и това е правилно.
Всяко влияние, което не преминава пряко през душата, но все пак има въздействие върху тялото, се нарича "кръв" в юдейското езотерично учение.
Това е действеният принцип, мотивацията. Ние наричаме само червената течност, която тече през тялото "кръв". Водата означава "кама" във всеки окултен език – чувства, емоции, страсти и пр.: "И сега аз ще ви кажа защо всичко това се нарича вода. Вие трябва да се запознаете с понятието, че човечеството днес е придобило обичая да си представя всичко по един много по-материалистичен начин, отколкото това бе преди. Ако вие си представите един стар кабалист, той не възприема водата само като един течащ елемент, но като един образ и той бе достигнал до това по следния начин.
към текста >>
Ние наричаме само червената течност, която тече през тялото "
кръв
".
Това в теософската терминология означава: Атма, Будхи, Манас, трите висши принципа. И когато по-късно се казва: "И има три, които свидетелствуват на Земята, духът, водата и кръвта", това означава трите нисши принципа, трите душевни качества – има се предвид астралното тяло, а не нашата физическа кръв, – са трите най-нисши части на душата. Юдейският езотеризъм вярва, че движението на кръвта се причинява от астралното тяло и това е правилно. Всяко влияние, което не преминава пряко през душата, но все пак има въздействие върху тялото, се нарича "кръв" в юдейското езотерично учение. Това е действеният принцип, мотивацията.
Ние наричаме само червената течност, която тече през тялото "кръв".
Водата означава "кама" във всеки окултен език – чувства, емоции, страсти и пр.: "И сега аз ще ви кажа защо всичко това се нарича вода. Вие трябва да се запознаете с понятието, че човечеството днес е придобило обичая да си представя всичко по един много по-материалистичен начин, отколкото това бе преди. Ако вие си представите един стар кабалист, той не възприема водата само като един течащ елемент, но като един образ и той бе достигнал до това по следния начин. Той си казвал: – Водата е населена от онези животни, които ние считаме за най-примитивни. Животните първоначално са се развили от течния елемент; морските животни, медузи, амфибии.
към текста >>
Под двата принципа се има предвид двете дървета, отнасящи се до червената и розовата
кръв
, които са представени чрез двата стълба на храма.
В своята лекция в Касел, "Златната легенда" бе характеризирана да е дала тема за окултно обучение от най-древни времена, а що се отнася до Сет, тя тълкува неговата мисия като на един, който е можел да вижда "в края на времената, когато ще бъде установена хармонията между двата принципа на човечеството ".
Под двата принципа се има предвид двете дървета, отнасящи се до червената и розовата кръв, които са представени чрез двата стълба на храма.
към текста >>
43.
ІІІ. Бог, Човек, Природа
GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан
Червената
кръв
на човека трябва да бъде освежена и обновена с кислород, понеже въглеродният диоксид не може да бъде използван за целите на изграждането на организма.
Червената кръв на човека трябва да бъде освежена и обновена с кислород, понеже въглеродният диоксид не може да бъде използван за целите на изграждането на организма.
Упражненията Йога са обучение, което позволява на човека да направи червената кръв строител на тялото. В този смисъл йогите работят върху телата си чрез своята кръв, също както растението работи с въглеродния диоксид.
към текста >>
Упражненията Йога са обучение, което позволява на човека да направи червената
кръв
строител на тялото.
Червената кръв на човека трябва да бъде освежена и обновена с кислород, понеже въглеродният диоксид не може да бъде използван за целите на изграждането на организма.
Упражненията Йога са обучение, което позволява на човека да направи червената кръв строител на тялото.
В този смисъл йогите работят върху телата си чрез своята кръв, също както растението работи с въглеродния диоксид.
към текста >>
В този смисъл йогите работят върху телата си чрез своята
кръв
, също както растението работи с въглеродния диоксид.
Червената кръв на човека трябва да бъде освежена и обновена с кислород, понеже въглеродният диоксид не може да бъде използван за целите на изграждането на организма. Упражненията Йога са обучение, което позволява на човека да направи червената кръв строител на тялото.
В този смисъл йогите работят върху телата си чрез своята кръв, също както растението работи с въглеродния диоксид.
към текста >>
44.
VІ. Йога в Изтока и Запада (заключение).
GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан
Човек е пречистен дотам, че е способен сам да произвежда
кръв
без помощта на хранене.
Новият ритъм на дишане причинява промяна в кръвта.
Човек е пречистен дотам, че е способен сам да произвежда кръв без помощта на хранене.
Продължителната медитация променя естеството на кръвта. Човек започва да издишва по-малко въглерод; той задържа определено количество и го използва за изграждането на своето тяло. Въздухът, който той издишва, е чист. Той постепенно започва да става способен да преживява със силите, съдържащи се в собствения му дъх. Той постига алхимично преобразуване.
към текста >>
45.
ХІІІ. Логосът и Словото.
GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан
Когато човекът започна да диша въздух с белите дробове, неговата
кръв
бе подсилена и едва тогава в него можеше да се въплъти душа, по-висша от груповата душа на животните, душа индивидуализирана от Аз-принципа, която да носи еволюцията напред към нейните напълно човешки и след това божествени етапи.
Когато човекът започна да диша въздух с белите дробове, неговата кръв бе подсилена и едва тогава в него можеше да се въплъти душа, по-висша от груповата душа на животните, душа индивидуализирана от Аз-принципа, която да носи еволюцията напред към нейните напълно човешки и след това божествени етапи.
Преди тялото да диша въздух, душата на човека не можеше да слезе за инкарнация, защото въздухът е елемент, изпълнен с душа. По онова време, следователно, човекът всъщност вдишваше божествената душа, която идваше от небесата. Думите на Книга Битие, в техния еволюционен смисъл, трябва да се вземат напълно буквално. Да дишаш е да бъдеш проникнат с Дух. Тази истина бе основата на упражненията, давани в древната система йога.
към текста >>
46.
ХV. Еволюцията на планетите и Земята.
GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан
На Старата Луна живите същества нямаха топла
кръв
.
Животното-човек, както живееше то на Старата Луна, е по този начин предшественик на земния, физически човек; Духът в човека е потомъкът на Духовете на Огъня в лунния период. Съществата, които на Старата Луна бяха въплътени в огъня, на Земята се въплътиха във въздуха. А сега, останало ли е в човека нещо от действията на тези Духове на Огъня?
На Старата Луна живите същества нямаха топла кръв.
Какво бе онова, което породи топлината на кръвта и, като последствие, живота на страстите? Това бе огънят, който беше вдишван от съществата на Старата Луна, и който отново живее на Земята в тяхната кръв. А Духът на въздуха обкръжава тялото, което съдържа в себе си наследството от еволюцията на Старата Луна, а именно топлината на кръвта, мозъка, гръбначната течност, нервите.
към текста >>
Това бе огънят, който беше вдишван от съществата на Старата Луна, и който отново живее на Земята в тяхната
кръв
.
Животното-човек, както живееше то на Старата Луна, е по този начин предшественик на земния, физически човек; Духът в човека е потомъкът на Духовете на Огъня в лунния период. Съществата, които на Старата Луна бяха въплътени в огъня, на Земята се въплътиха във въздуха. А сега, останало ли е в човека нещо от действията на тези Духове на Огъня? На Старата Луна живите същества нямаха топла кръв. Какво бе онова, което породи топлината на кръвта и, като последствие, живота на страстите?
Това бе огънят, който беше вдишван от съществата на Старата Луна, и който отново живее на Земята в тяхната кръв.
А Духът на въздуха обкръжава тялото, което съдържа в себе си наследството от еволюцията на Старата Луна, а именно топлината на кръвта, мозъка, гръбначната течност, нервите.
към текста >>
47.
ХVІ. Земетресенията, вулканите и човешката воля.
GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан
По време на първия се случи това, че нашата
кръв
стана червена.
Но това не изчерпва връзките между Земята и планетите. Ние всъщност можем да разделим настоящия ни Земен етап на две части.
По време на първия се случи това, че нашата кръв стана червена.
Какво ни е дало червената кръв? По време на разделението на Земята и Слънцето, това кълбо, съставено от течна субстанция, бе пронизано от други флуидни сили, излъчвани от планетата Марс. Преди този преход на Марс на Земята не съществуваше и най-малката следа от желязо. В действителност, това бе резултат на този преход; всички субстанции, съдържащи желязо, такива като нашата кръв, бяха подложени на влиянието на Марс. Марс оцвети субстанцията на Земята.
към текста >>
Какво ни е дало червената
кръв
?
Но това не изчерпва връзките между Земята и планетите. Ние всъщност можем да разделим настоящия ни Земен етап на две части. По време на първия се случи това, че нашата кръв стана червена.
Какво ни е дало червената кръв?
По време на разделението на Земята и Слънцето, това кълбо, съставено от течна субстанция, бе пронизано от други флуидни сили, излъчвани от планетата Марс. Преди този преход на Марс на Земята не съществуваше и най-малката следа от желязо. В действителност, това бе резултат на този преход; всички субстанции, съдържащи желязо, такива като нашата кръв, бяха подложени на влиянието на Марс. Марс оцвети субстанцията на Земята. И появата на червената кръв е резултатът на неговото влияние.
към текста >>
В действителност, това бе резултат на този преход; всички субстанции, съдържащи желязо, такива като нашата
кръв
, бяха подложени на влиянието на Марс.
Ние всъщност можем да разделим настоящия ни Земен етап на две части. По време на първия се случи това, че нашата кръв стана червена. Какво ни е дало червената кръв? По време на разделението на Земята и Слънцето, това кълбо, съставено от течна субстанция, бе пронизано от други флуидни сили, излъчвани от планетата Марс. Преди този преход на Марс на Земята не съществуваше и най-малката следа от желязо.
В действителност, това бе резултат на този преход; всички субстанции, съдържащи желязо, такива като нашата кръв, бяха подложени на влиянието на Марс.
Марс оцвети субстанцията на Земята. И появата на червената кръв е резултатът на неговото влияние. Ето защо първата половина на Земната еволюция се обозначава като периода на Марс.
към текста >>
И появата на червената
кръв
е резултатът на неговото влияние.
Какво ни е дало червената кръв? По време на разделението на Земята и Слънцето, това кълбо, съставено от течна субстанция, бе пронизано от други флуидни сили, излъчвани от планетата Марс. Преди този преход на Марс на Земята не съществуваше и най-малката следа от желязо. В действителност, това бе резултат на този преход; всички субстанции, съдържащи желязо, такива като нашата кръв, бяха подложени на влиянието на Марс. Марс оцвети субстанцията на Земята.
И появата на червената кръв е резултатът на неговото влияние.
Ето защо първата половина на Земната еволюция се обозначава като периода на Марс.
към текста >>
48.
Съдържание
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Световноисторическото значение на изтеклата на кръста
кръв
Световноисторическото значение на изтеклата на кръста кръв
към текста >>
49.
Първоначални импулси на духовната наука
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Дали знаете, че има прераждане и карма – имам предвид, дали само знаете, – не е така важно, а тези мисли трябва да се превърнат в душевна
кръв
, в духовна интимна същност, понеже те са здравословните.
За да получат хората познания за истинската си духовна същност, имаме Теософското (Антропософското) общество. То е призвано да доведе до оздравяването на човечеството, а не един или друг човек да узнае различни неща.
Дали знаете, че има прераждане и карма – имам предвид, дали само знаете, – не е така важно, а тези мисли трябва да се превърнат в душевна кръв, в духовна интимна същност, понеже те са здравословните.
Не става въпрос дали ги доказваме или не ги доказваме, дали можем да основем наука, която прецизно математически да излага прераждането и кармата. Има само едно доказателство за духовнонаучните учения и това е животът. Духовнонаучните учения ще се покажат като истина, когато под тяхно влияние се породи здравословен живот. Той ще е истинското доказателство за теософските (антропософските) учения. Който иска да има доказателство относно антропософията, трябва да я изживее.
към текста >>
50.
Духовното познание като най-висша освобождаваща същност. Първа лекция, Берлин, 1 октомври 1906 г.
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Знаем, че мускули и нерви, кости и
кръв
са само част от това същество.
Тук често сме говорили как нещата зависят едно от друго. Знаем, че това, което можем да наблюдаваме при човека с физическите сетива, именно физическото тяло, е само част от човешката същност.
Знаем, че мускули и нерви, кости и кръв са само част от това същество.
Каквото наричаме съставни части, елементи на физическото тяло, принадлежи към физическия свят. Но човешките чувства и мисли принадлежат също и към друг свят, именно астралния свят.
към текста >>
Социалният въпрос, който вече струваше толкова много
кръв
, не може да бъде разрешен с внушенията на днешната епоха.
В известно отношение светът се тресе. Той ни поставя големи задачи. Налице са въпроси, произлизащи от най-сериозните изисквания на времето.
Социалният въпрос, който вече струваше толкова много кръв, не може да бъде разрешен с внушенията на днешната епоха.
Също и партиите, искащи да разрешат социалния въпрос, стоят под такива внушения. Те са обсебени от ментални същества. Който може да вижда зад физическото, вижда зад някой партиен функционер демонът, стоящ до него. Никога няма да се случи нещо друго, отколкото при Роберт Оуен27, който като благороден човек и приятел на човека, като добър познавач на социалните условия в Англия е искал да въведе един вид примерна икономика, като привлече добри и лоши работници и се опита да основе социална общност в голям мащаб. Той тръгва от основателния предразсъдък, че хората са добри по природа и е необходимо само да се поставят в задоволителни условия.
към текста >>
51.
Духовното познание като най-висша освобождаваща. Втора лекция, Берлин, 8 октомври 1906 г. същност.
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Без топла
кръв
няма живот на чувствата.
Сега стигаме до нещо, което е хубаво добре да запомните. То съдържа извънредно важна тайна, която може би не от всеки се смята за важна тайна. Действително е така, че органите на човека, които изпълняват своята дейност, сами са изградени от тази дейност. Мозъкът първоначално е изграден от мисли. Кръвта се развива от живота на чувствата.
Без топла кръв няма живот на чувствата.
Но кръвта наистина е изградена първоначално от чувствения живот. С това имаме съвсем нова гледна точка. Можем да си кажем: Наистина не можем да променим мозъка на човека с това, с което чрез своя мозък той си създава едни или други представи. Но зад този мозък стоят другите мисли, които материалистическата наука изобщо не познава и те първо са изградили мозъка. Този мисловен свят трябва да се опознае, той е творческият мисловен свят.
към текста >>
Химикът взима
кръв
, анализира я и казва, че се състои от тази или онази съставка.
Това четене обаче не е съвсем просто. За да покажа един пример за това четене, ще изложа следното.
Химикът взима кръв, анализира я и казва, че се състои от тази или онази съставка.
Тогава е готов и знае какво е кръвта. Но четенето в духовнонаучен окултен смисъл ви показва, че кръвта, във формата, както я имаме, не може да се породи, ако зад нея не протичат явленията, които наричаме астрални. Духът на света действа върху веществото чрез астралните явления. Никога нямаше да има кръв във физическия свят, ако зад него не се намираше астралният свят. Може да има всичко възможно, но кръвта е възможна само поради това, че отзад се намира астралният свят.
към текста >>
Никога нямаше да има
кръв
във физическия свят, ако зад него не се намираше астралният свят.
За да покажа един пример за това четене, ще изложа следното. Химикът взима кръв, анализира я и казва, че се състои от тази или онази съставка. Тогава е готов и знае какво е кръвта. Но четенето в духовнонаучен окултен смисъл ви показва, че кръвта, във формата, както я имаме, не може да се породи, ако зад нея не протичат явленията, които наричаме астрални. Духът на света действа върху веществото чрез астралните явления.
Никога нямаше да има кръв във физическия свят, ако зад него не се намираше астралният свят.
Може да има всичко възможно, но кръвта е възможна само поради това, че отзад се намира астралният свят. Така в кръвта четете астралното, както в тези знаци четете думата «дух». Четенето на писмените знаци, дадени тук, във физическото, води до ясновиждането в астралния свят.
към текста >>
52.
Биографията на човека във връзка с планетната еволюция
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Тогава е била приета възможността да се образува топла червена
кръв
.
Само че трябва да сте наясно, че в окултизма първата и втората половина от земното развитие строго се различава, понеже в първата половина Земята е преминала през Марс.
Тогава е била приета възможността да се образува топла червена кръв.
Желязното съдържание на Земята произлиза от Марс и включването на желязото в кръвта е във връзка с преминаването през Марс. Древните гръцки и римски посветени, които са знаели, че с червената кръв е дадена именно смелостта, агресивността на хората, определят оттам Марс като бог на войната. Имената, които астрономите дават днес на новооткритите звезди, се дължат на произволност. Някога имената са били приемани като нещо, извличано от природата на нещата. Смелата природа на душата е свързана със силите, които Земята дължи на Марс.
към текста >>
Древните гръцки и римски посветени, които са знаели, че с червената
кръв
е дадена именно смелостта, агресивността на хората, определят оттам Марс като бог на войната.
Само че трябва да сте наясно, че в окултизма първата и втората половина от земното развитие строго се различава, понеже в първата половина Земята е преминала през Марс. Тогава е била приета възможността да се образува топла червена кръв. Желязното съдържание на Земята произлиза от Марс и включването на желязото в кръвта е във връзка с преминаването през Марс.
Древните гръцки и римски посветени, които са знаели, че с червената кръв е дадена именно смелостта, агресивността на хората, определят оттам Марс като бог на войната.
Имената, които астрономите дават днес на новооткритите звезди, се дължат на произволност. Някога имената са били приемани като нещо, извличано от природата на нещата. Смелата природа на душата е свързана със силите, които Земята дължи на Марс. Така на Марс, като на смелия, са му дали името на бога на войната.
към текста >>
53.
Световноисторическото значение на изтеклата на кръста кръв
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
НА ИЗТЕКЛАТА НА КРЪСТА
КРЪВ
НА ИЗТЕКЛАТА НА КРЪСТА КРЪВ
към текста >>
Който има
кръв
, има аза, а който има аза, има
кръв
.
В единия случай то става червено, в другия побледнява. В лекцията «Кръвта е особен сок»97 показах, че кръвта е външният израз за вътрешната работа на индивидуалния човек. Каквото там се изразява като най-интимна същност, нахлува в кръвта.
Който има кръв, има аза, а който има аза, има кръв.
Оттам тя е съвсем особен сок. Но това важи само за топлата кръв, за разлика от променливо топлата кръв. Както днес при срама, ужаса и уплахата азът, който изпитва тези чувства, действа върху кръвта и променя тялото по ясен, вътрешен начин при зачервяването или побледняването, така е действал и някога. Огромно и мощно е било въздействието върху кръвта през началното време на развитието на човечеството. Кръвта тогава е отразявала интимно и точно вътрешната сила, внесена в аза като негово божествено съдържание.
към текста >>
Но това важи само за топлата
кръв
, за разлика от променливо топлата
кръв
.
В единия случай то става червено, в другия побледнява. В лекцията «Кръвта е особен сок»97 показах, че кръвта е външният израз за вътрешната работа на индивидуалния човек. Каквото там се изразява като най-интимна същност, нахлува в кръвта. Който има кръв, има аза, а който има аза, има кръв. Оттам тя е съвсем особен сок.
Но това важи само за топлата кръв, за разлика от променливо топлата кръв.
Както днес при срама, ужаса и уплахата азът, който изпитва тези чувства, действа върху кръвта и променя тялото по ясен, вътрешен начин при зачервяването или побледняването, така е действал и някога. Огромно и мощно е било въздействието върху кръвта през началното време на развитието на човечеството. Кръвта тогава е отразявала интимно и точно вътрешната сила, внесена в аза като негово божествено съдържание. Чрез това азът се е формирал и отпечатвал през развитието на големите епохи (коренните раси) Както днес човекът може да почервенее или побледнее, така вътрешното чувство е формирало отвътре цялото човешко тяло. Когато човекът е бил още мек – тогава е нямал още пръсти, – азът е изграждал формата отвътре чрез кръвта.
към текста >>
Когато с топлата
кръв
е била дадена възможността азът да се присъедини към божествения душевен характер, тогава божественият душевен характер е протичал през кръвта: «Аз съм, който е бил, който е и който ще бъде.» Именно този, който говори като бог Йехова, казва: Аз съм, който е бил, който е, и който ще бъде.
Когато с топлата кръв е била дадена възможността азът да се присъедини към божествения душевен характер, тогава божественият душевен характер е протичал през кръвта: «Аз съм, който е бил, който е и който ще бъде.» Именно този, който говори като бог Йехова, казва: Аз съм, който е бил, който е, и който ще бъде.
И къде е действал най-мощно той? Действал е най-мощно в кръвта. А чрез какво човекът е бил воден към посвещението? Той е бил довеждан до него, като се е въздействало върху кръвта му.
към текста >>
Защо изобщо се говори за изтичащата
кръв
на Христос Исус?
Моля ви, каквото кажа сега, да не се взима за картина, за символ, а за реалност. Днешното материалистическо човечество трудно приема такива неща като реалност, но те са такива. Нека да разгледаме издигнатия кръст, преди всичко кръвта, изтичаща от раните на Спасителя. Бъдете наясно какво означава световно-исторически кръвта, изтичаща от раните! Защо тя изтича?
Защо изобщо се говори за изтичащата кръв на Христос Исус?
Кое е основало всички тясно свързани общности? Кое е свързвало малките племена? Кое трябва да изгуби значението си в тези тесни граници, ако следва цялото човечество да се разшири до братския съюз? Кръвта. Когато цялото човечество вече е узряло за братския съюз, не може повече да зависи от кръвта какво ще въздейства върху аза, какво пулсира в аза. Заради това от Христовите рани е трябвало да изтече излишната кръв, кръвта, която не позволява човечеството да разшири аза си до универсален аз.
към текста >>
Заради това от Христовите рани е трябвало да изтече излишната
кръв
, кръвта, която не позволява човечеството да разшири аза си до универсален аз.
Защо изобщо се говори за изтичащата кръв на Христос Исус? Кое е основало всички тясно свързани общности? Кое е свързвало малките племена? Кое трябва да изгуби значението си в тези тесни граници, ако следва цялото човечество да се разшири до братския съюз? Кръвта. Когато цялото човечество вече е узряло за братския съюз, не може повече да зависи от кръвта какво ще въздейства върху аза, какво пулсира в аза.
Заради това от Христовите рани е трябвало да изтече излишната кръв, кръвта, която не позволява човечеството да разшири аза си до универсален аз.
Трябва да изтече това, което е самолюбива, егоистична кръв. Тя изтича. Не разглеждайте картината, а реалността. Разгледайте количеството кръв, изтекло от Христовите рани като нещо, което е трябвало да изтече, за да може кръвта да изгуби тенденцията да основава тесни общности и с това да спечели възможността да разпространява братския съюз над цялата Земя.
към текста >>
Трябва да изтече това, което е самолюбива, егоистична
кръв
.
Кое е основало всички тясно свързани общности? Кое е свързвало малките племена? Кое трябва да изгуби значението си в тези тесни граници, ако следва цялото човечество да се разшири до братския съюз? Кръвта. Когато цялото човечество вече е узряло за братския съюз, не може повече да зависи от кръвта какво ще въздейства върху аза, какво пулсира в аза. Заради това от Христовите рани е трябвало да изтече излишната кръв, кръвта, която не позволява човечеството да разшири аза си до универсален аз.
Трябва да изтече това, което е самолюбива, егоистична кръв.
Тя изтича. Не разглеждайте картината, а реалността. Разгледайте количеството кръв, изтекло от Христовите рани като нещо, което е трябвало да изтече, за да може кръвта да изгуби тенденцията да основава тесни общности и с това да спечели възможността да разпространява братския съюз над цялата Земя.
към текста >>
Разгледайте количеството
кръв
, изтекло от Христовите рани като нещо, което е трябвало да изтече, за да може кръвта да изгуби тенденцията да основава тесни общности и с това да спечели възможността да разпространява братския съюз над цялата Земя.
Кръвта. Когато цялото човечество вече е узряло за братския съюз, не може повече да зависи от кръвта какво ще въздейства върху аза, какво пулсира в аза. Заради това от Христовите рани е трябвало да изтече излишната кръв, кръвта, която не позволява човечеството да разшири аза си до универсален аз. Трябва да изтече това, което е самолюбива, егоистична кръв. Тя изтича. Не разглеждайте картината, а реалността.
Разгледайте количеството кръв, изтекло от Христовите рани като нещо, което е трябвало да изтече, за да може кръвта да изгуби тенденцията да основава тесни общности и с това да спечели възможността да разпространява братския съюз над цялата Земя.
към текста >>
54.
Пречистването на кръвта от самолюбието чрез Мистерията на Голгота
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
То е интимно свързано с това, което наричаме топлата – по-топла по отношение на околната среда –
кръв
на човека.
Трябва да сте наясно как с вида дишане на въздуха, с потапянето на духа в обвивката на човека е свързано още нещо.
То е интимно свързано с това, което наричаме топлата – по-топла по отношение на околната среда – кръв на човека.
Преди да е наближил този момент в земното ни развитие, е нямало топлокръвни същества. Топлокръвните животни се появили по-късно. С дишането била свързана топлата кръв така, че някога се случва още нещо. Във всяка такава човешка обвивка навлиза известно количество топлина, кръвна топлина, която носите във вас и която е по-силна топлина от тази на околната среда. Някога, по времето, предшествало това същинско очовечаване, имало още съвсем друго нещо в околната среда на физическите човешки предци на Земята, нещо съществено различно от духа, който е бил въплътен във въздуха.
към текста >>
С дишането била свързана топлата
кръв
така, че някога се случва още нещо.
Трябва да сте наясно как с вида дишане на въздуха, с потапянето на духа в обвивката на човека е свързано още нещо. То е интимно свързано с това, което наричаме топлата – по-топла по отношение на околната среда – кръв на човека. Преди да е наближил този момент в земното ни развитие, е нямало топлокръвни същества. Топлокръвните животни се появили по-късно.
С дишането била свързана топлата кръв така, че някога се случва още нещо.
Във всяка такава човешка обвивка навлиза известно количество топлина, кръвна топлина, която носите във вас и която е по-силна топлина от тази на околната среда. Някога, по времето, предшествало това същинско очовечаване, имало още съвсем друго нещо в околната среда на физическите човешки предци на Земята, нещо съществено различно от духа, който е бил въплътен във въздуха. Можете да си създадете представа за това, което е било още в атмосферата на Земята, ако си представите следното – не съвсем точно, малко образно, но действително реално, – ако си представите какво е съществувало като топлина в различните хора, живеещи на Земята, ако помислите за топлината в кръвта ви и след това за топлината, излята в обкръжението ви, и цялата топлина, обгръщаща Земята. Следователно цялата кръвна топлина, цялата топлина, идваща от кръвта и течаща в нас, е топлината, която преди ни е заобикаляла.
към текста >>
Каквото опознаваме тук като процес на отделяне, непрекъснат процес на индивидуализиране, трябва да си го представим като свързано с човешката
кръв
.
Каквото опознаваме тук като процес на отделяне, непрекъснат процес на индивидуализиране, трябва да си го представим като свързано с човешката кръв.
Ще разберете свързването с кръвта, когато ви кажа следното, което моля да запомните: Изливането на духа, станало през лемурийската епоха, не било единно изливане. Там бихте могли да видите, че много духове слизат от духовното обкръжение на Земята. Много индивидуалности се съдържали в него. Когато говорим за Яхве, нямаме работа с един единствен бог, а с много богове на народите. Евреите осъзнавали, че той е бил един между многото, между многото богове.
към текста >>
Кръвта е била привличана от кръвта и в това привличане от
кръв
на
кръв
се изразявала взаимната принадлежност на хората.
Дори са се обичали повече по начина на любовта между майка и дете. Тази любов е била обусловена от природата.
Кръвта е била привличана от кръвта и в това привличане от кръв на кръв се изразявала взаимната принадлежност на хората.
Но когато хората от кръвната общност се развиват по-нататък, започват да си симпатизират поединично. Поради това се развиват по-малките взаимовръзки – семейства и съюзи – и те отново се обединяват в по-големите общности. Но отделните хора стават по-егоистични и самолюбиви. Така че, от една страна, човечеството става все по-егоистично и самолюбиво, а от друга – в него навлиза обединяващото влияние на Христос. От една страна, имаме индивидуализирането, самостоятелността на индивида, от друга – обединяващия дух на християнството.
към текста >>
Трябва да сме наясно, че всичко това е свързано с кръвта и че в човешката
кръв
първоначално се проявява това, което довежда до чувството и усещането, което действа в кръвното родство и предизвиква кръвната (инстинктивната) любов, като чувствата постепенно стават все по-егоистични.
Трябва да сме наясно, че всичко това е свързано с кръвта и че в човешката кръв първоначално се проявява това, което довежда до чувството и усещането, което действа в кръвното родство и предизвиква кръвната (инстинктивната) любов, като чувствата постепенно стават все по-егоистични.
Самолюбието се изявява все повече чрез кръвта. Тайната на човешкото развитие е, че кръвта проявява все по-голям егоизъм. Станалата егоистична кръв трябва да бъде преодоляна.
към текста >>
Станалата егоистична
кръв
трябва да бъде преодоляна.
Трябва да сме наясно, че всичко това е свързано с кръвта и че в човешката кръв първоначално се проявява това, което довежда до чувството и усещането, което действа в кръвното родство и предизвиква кръвната (инстинктивната) любов, като чувствата постепенно стават все по-егоистични. Самолюбието се изявява все повече чрез кръвта. Тайната на човешкото развитие е, че кръвта проявява все по-голям егоизъм.
Станалата егоистична кръв трябва да бъде преодоляна.
към текста >>
Каквото е било излишен егоизъм в човешката
кръв
, изтича мистично-реално от раните на Христос Исус на кръста, то е било пожертвано.
Каквото е било излишен егоизъм в човешката кръв, изтича мистично-реално от раните на Христос Исус на кръста, то е било пожертвано.
Ако тази кръв не бе изтекла, егоизмът в кръвта на човека е щял все повече да се увеличава в течение на развитието. Пречистването на кръвта от егоизма е предизвикано чрез Мистерията на Голгота. Чрез тази постъпка от любов човешката кръв е спасена от своя егоизъм.
към текста >>
Ако тази
кръв
не бе изтекла, егоизмът в кръвта на човека е щял все повече да се увеличава в течение на развитието.
Каквото е било излишен егоизъм в човешката кръв, изтича мистично-реално от раните на Христос Исус на кръста, то е било пожертвано.
Ако тази кръв не бе изтекла, егоизмът в кръвта на човека е щял все повече да се увеличава в течение на развитието.
Пречистването на кръвта от егоизма е предизвикано чрез Мистерията на Голгота. Чрез тази постъпка от любов човешката кръв е спасена от своя егоизъм.
към текста >>
Чрез тази постъпка от любов човешката
кръв
е спасена от своя егоизъм.
Каквото е било излишен егоизъм в човешката кръв, изтича мистично-реално от раните на Христос Исус на кръста, то е било пожертвано. Ако тази кръв не бе изтекла, егоизмът в кръвта на човека е щял все повече да се увеличава в течение на развитието. Пречистването на кръвта от егоизма е предизвикано чрез Мистерията на Голгота.
Чрез тази постъпка от любов човешката кръв е спасена от своя егоизъм.
към текста >>
Относно растителния сок, относно виното Той може да каже: «Това е моята
кръв
» и може да го каже затова, защото Той е Духът на Земята.
В Евангелието на Лука, глава 22, стих 7-12 се казва: «Настъпи денят на сладкия хляб и апостолите казаха на Исус: Къде искаш да приготвим жертвеното агне? Той отговори: Вижте, когато влезете в града, ще ви срещне един човек, който носи съд с вода. Последвайте го в дома, където влиза и кажете на домакина: Учителят поръча да попитаме: Къде е подслонът, там бих желал да изядем жертвеното агне с моите апостоли? Той ще ви покаже голяма стая, която е подготвена за това.» По време на Великденската вечеря Той още веднъж обяснява, че хлябът е Неговото тяло и че кръвта, течаща в тялото Му, е като сок в тялото на растението.
Относно растителния сок, относно виното Той може да каже: «Това е моята кръв» и може да го каже затова, защото Той е Духът на Земята.
За всички вещества Той може да каже: «Това е моето тяло» и за всички сокове: «Това е моята кръв.»
към текста >>
За всички вещества Той може да каже: «Това е моето тяло» и за всички сокове: «Това е моята
кръв
.»
В Евангелието на Лука, глава 22, стих 7-12 се казва: «Настъпи денят на сладкия хляб и апостолите казаха на Исус: Къде искаш да приготвим жертвеното агне? Той отговори: Вижте, когато влезете в града, ще ви срещне един човек, който носи съд с вода. Последвайте го в дома, където влиза и кажете на домакина: Учителят поръча да попитаме: Къде е подслонът, там бих желал да изядем жертвеното агне с моите апостоли? Той ще ви покаже голяма стая, която е подготвена за това.» По време на Великденската вечеря Той още веднъж обяснява, че хлябът е Неговото тяло и че кръвта, течаща в тялото Му, е като сок в тялото на растението. Относно растителния сок, относно виното Той може да каже: «Това е моята кръв» и може да го каже затова, защото Той е Духът на Земята.
За всички вещества Той може да каже: «Това е моето тяло» и за всички сокове: «Това е моята кръв.»
към текста >>
Затова излишната егоистична
кръв
е трябвало да бъде пожертвана чрез космическо дело, за да могат хората, въпреки самостоятелността, да се обединят някога във великия братски съюз.
Трябваше да се посочи, че кръвта трябва да изгуби връзката си с кръвното родство. Кръвното родство някога ще означава за хората по-малко от егоизма. Когато Христос Исус е поглеждал към бъдещата мисия на християнството, е чувствал, че тя може да се постигне само чрез жертвата му. Трябвало е да бъде така. Защото ще настъпят времена, когато хората ще стават все по-егоистични, за да стигнат до свободата.
Затова излишната егоистична кръв е трябвало да бъде пожертвана чрез космическо дело, за да могат хората, въпреки самостоятелността, да се обединят някога във великия братски съюз.
към текста >>
Самата
кръв
на човека ще бъде преобразувана.
Мутирането, промяната на гласа се появява във връзка с половата зрялост. Гласът ще стане творящ. И когато словото стане творящо – в бъдеще, понеже отношенията ще се обърнат, – то същевременно ще е израз на господството на човека над въздуха. Следователно това, което първоначално му е било вдъхнато, ще действа преобразуващо върху нещо, което е още по-дълбоко свързано с неговото същество. Словото ще стане творящо при приготвянето на кръвта.
Самата кръв на човека ще бъде преобразувана.
Ще може да поражда само чисти, безкористни чувства. Ще има човешки род, който ще твори чрез словото. Самоотвержеността ще стане качество на кръвта, а мисловният орган ще се премести в сърцето. Тук имаме едно от двете развития, които ще последват християнството.
към текста >>
От Христовата смърт учим преодоляването на смъртта на физическия план, преодоляването на егоистичната
кръв
чрез изтичането ѝ от раните.
От Христовата смърт учим преодоляването на смъртта на физическия план, преодоляването на егоистичната кръв чрез изтичането ѝ от раните.
Узнаваме великата перспектива, когато от кръста прозвучават думите, прозвучават от съзнанието на бъдещето: Земята е стигнала до целта на великото братство, одухотворяването, преодоляването на това, което е могло да свали надолу човешкия дух.
към текста >>
55.
Съдържание
GA_98 Природни и духовни същества
Кръв
, нерви, жлези и сетива.
Трите елементарни царства. Взаимовръзката им с по-висшите полета. Същност на минерала, растението, животното и човека. Четиричленният човек. Развитието на Стария Сатурн.
Кръв, нерви, жлези и сетива.
Спящият човек. Съзнателният аз в минералното царство днес и в бъдещото растително царство. Въздействия от астралното поле върху човека през нощта. Седемте елементарни царства.
към текста >>
Чревна лимфа (хлорозна течност), лимфа,
кръв
.
За животинските групови души. За лунните същества.
Чревна лимфа (хлорозна течност), лимфа, кръв.
За марсовите и венерините същества. Въздействие на обкръжението върху човека. Сатурновите същества и въздействията им чрез сетивата. Черномагически практики в политиката чрез миризмите. Споменаване на изгаряния на неудобни личности преди и тяхното третиране днес.
към текста >>
Кръв
, лимфа, чревна лимфа (хлорозна течност), сетивни органи.
Духовни същества и групови души. Етерно и астрално тяло.
Кръв, лимфа, чревна лимфа (хлорозна течност), сетивни органи.
За лунните и венерините същества. Човешки типове. Сатурнови същества, които действат в миризмите. Дъждовната дъга като картинен образ на човека. Действителността като откровение на духовната дейност.
към текста >>
56.
За така наречените опасности на окултното развитие
GA_98 Природни и духовни същества
Във вашата
кръв
.
Но къде е отишъл огънят, горял на Земята? Къде е той?
Във вашата кръв.
Цялата топлина, която е била в хората и животните и която и сега е там, е огнената жар на Земята. И ако вие сте в състояние отново да преобразите кръвта си така, че да свети – това ще стане, когато човешкият ларинкс се превърне в Свещения Граал, – тогава човекът ще излъчва светещи маси. Ако човекът се вдълбочи в един такъв картинен образ, като този, би могъл да стигне до ясновиждане, до ясночуване.
към текста >>
57.
«Тайните» – коледно и великденско стихотворение от Гьоте
GA_98 Природни и духовни същества
Езотеричният християнин вижда в червените рози това, което в пречистената и просветлена от Христовия принцип
кръв
и чрез това в пречистения аз извежда човека нагоре до неговата по-висша същност; той вижда това, което преобразува астралното тяло в Духа-себе, етерното тяло – в Живота-дух и физическото тяло – в Човека-дух.
Кръвта е израз на аза.
Езотеричният християнин вижда в червените рози това, което в пречистената и просветлена от Христовия принцип кръв и чрез това в пречистения аз извежда човека нагоре до неговата по-висша същност; той вижда това, което преобразува астралното тяло в Духа-себе, етерното тяло – в Живота-дух и физическото тяло – в Човека-дух.
Така в свързания с трите лъча кръст с розите насреща ни застава Христовият принцип, изразен чрез дълбокия символ. Поклонникът, брат Марко, който пристига тук, знае, че се намира на едно място, където се разбира дълбокият смисъл на християнството.
към текста >>
Над стола на тринадесетия брат Марко отново вижда знака на кръста, обвит с рози, този знак, който същевременно е символ за четиричленната човешка природа, а в символа на розите е изразена пречистената
кръв
или азовият принцип, принципът на по-висшия човек.
Над стола на тринадесетия брат Марко отново вижда знака на кръста, обвит с рози, този знак, който същевременно е символ за четиричленната човешка природа, а в символа на розите е изразена пречистената кръв или азовият принцип, принципът на по-висшия човек.
И освен това ние виждаме как това, което трябва да бъде преодоляно чрез този знак, като особен символ е поставено вляво и вдясно на стола на тринадесетия. Вдясно той вижда огненочервения дракон, който представлява астралната същност на човека.
към текста >>
което
кръв
излива на талази.
което кръв излива на талази.
към текста >>
58.
Петдесятница – празникът на общия душевен стремеж и работата върху одухотворяването на света. Първа лекция, Кьолн, 7 юни 1908 г.
GA_98 Природни и духовни същества
В същата
кръв
протичат същите спомени назад до предхождащите поколения.
Следи на прехода от груповата душа към индивидуалната душа имаме и в описанията на времето на патриарсите. По времето на Ной паметта е била съвсем различна. Тя е стигала назад до изживяванията на бащата, дядото, прадядото. Границата на раждането не е била истинска граница.
В същата кръв протичат същите спомени назад до предхождащите поколения.
Днес чиновниците се интересуват от името на отделния човек. Във времето, когато човекът си е спомнял какво са направили баща му и дядо му, това се е означавало с едно име. Казвало се е «Адам» или «Ной». Имена като Адам и Ной са означавали не живота на отделния човек между раждането и смъртта, а потокът спомени, който стига до въпросното име. Древните времена са обхващали човешки общности, изживяващи се във времето.
към текста >>
59.
Петдесятница – празникът на общия душевен стремеж и работата върху одухотворяването на света. Втора лекция, Кьолн, 9 юни 1908 г.
GA_98 Природни и духовни същества
Не е възможно едно физическо тяло с
кръв
и нервна система да съществува дори и секунда без астрално тяло и аз.
Човекът се държи извънредно пренебрежително към своето тяло. За да има инструменти за аза и астралното тяло, е било необходимо да бъдат създадени кръвта и нервната система. Сега през нощта той напуска кръвта и нервната система.
Не е възможно едно физическо тяло с кръв и нервна система да съществува дори и секунда без астрално тяло и аз.
Растението може да съществува без тях, понеже няма нервна система и кръв. Сутрин бихме намирали физическото тяло мъртво, ако през нощта се осланяме само на самите нас. Ние му отнемаме висшите сили – астралното тяло и аза, които трябва да обслужват физическото тяло. Това, което не правим, през нощта трябва да го правят други същества. Те навлизат нощем във физическото и етерното тяло, потъват в тях.
към текста >>
Растението може да съществува без тях, понеже няма нервна система и
кръв
.
Човекът се държи извънредно пренебрежително към своето тяло. За да има инструменти за аза и астралното тяло, е било необходимо да бъдат създадени кръвта и нервната система. Сега през нощта той напуска кръвта и нервната система. Не е възможно едно физическо тяло с кръв и нервна система да съществува дори и секунда без астрално тяло и аз.
Растението може да съществува без тях, понеже няма нервна система и кръв.
Сутрин бихме намирали физическото тяло мъртво, ако през нощта се осланяме само на самите нас. Ние му отнемаме висшите сили – астралното тяло и аза, които трябва да обслужват физическото тяло. Това, което не правим, през нощта трябва да го правят други същества. Те навлизат нощем във физическото и етерното тяло, потъват в тях. Всяка нощ в човешкото физическо и етерно тяло навлизат висши духовни същества и извършват работата, която се върши през деня от собствения аз и астралното тяло.
към текста >>
60.
За отношението на човека към заобикалящия го свят
GA_98 Природни и духовни същества
«Това е моята
кръв
!
Как Духът на Земята трябва да говори за този хляб? «Това е моето тяло! » Трябва да го приемем буквално. Как трябва Духът на Земята да говори за силите на растенията? Как, след като се е съединил със земния аз, той трябва да говори за соковете, течащи в растенията?
«Това е моята кръв!
»34
към текста >>
Както кръвта тече в артериите на тялото ви, така Христовата
кръв
тече, буквално взето, в земното тяло, в соковете на растенията.
Както кръвта тече в артериите на тялото ви, така Христовата кръв тече, буквално взето, в земното тяло, в соковете на растенията.
И кой не би казал, че Тайната вечеря не получава безкрайно задълбочаване? Какво се изпитва, когато узнаваме как астралното тяло на Христос се е съединило със Земята и в този момент осъзнаваме смисъла на казаните от Христос думи? Какво изпитва човекът, когато се вживее напълно в това? Колко дълбока става за него Мистерията на Тайната вечеря!
към текста >>
61.
Елементарното царство, неговите видове и действия
GA_98 Природни и духовни същества
Навсякъде, където имаме червена
кръв
, имаме включени четирите части (виж рис. 3).
На Земята имаме четири вплетени една в друга части. Първата част е проникната от етерното, астралното тяло и аза, втората част – от етерното и астралното тяло, третата част – само от етерното тяло и четвъртата част е останала още на степента на минерала. Тя е равностойна на минерала и днес стои още на сатурновата степен. Тези четири съставни части на човешката същност ясно се различават при физическото тяло. Първата част, в която са вградени всичките четири части са червените кръвни телца.
Навсякъде, където имаме червена кръв, имаме включени четирите части (виж рис. 3).
към текста >>
И понеже над тази
кръв
е било работено в продължение на четири етапа, трябва да пристъпят три други сили.
Достигне ли човекът следващата степен на ясновидството, законите на животинското царство се вливат в системата на жлезите му и когато човекът преобразува физическото тяло, тогава законите на човешкото царство се внасят в самото човешко тяло. Всичко това се отнася за будното състояние и за състоянията на висшето ясновидско съзнание. Човекът сега е достигнал до степента, когато азът внася законите на минералното царство в кръвта. Азът може да го прави само в будното състояние, само тогава минералните закони навлизат в кръвта. Когато човекът спи, кръвта пак трябва да се обслужва.
И понеже над тази кръв е било работено в продължение на четири етапа, трябва да пристъпят три други сили.
Най-напред една сила, най-близка до начина, по който азът работи в кръвта; тя не е слязла до физическото поле. Кръвта ще залинее, ако в нея не работи друг аз, докато човекът спи. Един друг аз, който е останал горе на астралния план, се намесва и поема за известно време работата в кръвта. Когато разглеждаме човешката кръв, този особен сок,35 в будно състояние в нея действа азът на човека на физическото поле, през нощта в кръвта действа един аз, който се намира на астралното поле. Има такива азове.
към текста >>
Когато разглеждаме човешката
кръв
, този особен сок,35 в будно състояние в нея действа азът на човека на физическото поле, през нощта в кръвта действа един аз, който се намира на астралното поле.
Когато човекът спи, кръвта пак трябва да се обслужва. И понеже над тази кръв е било работено в продължение на четири етапа, трябва да пристъпят три други сили. Най-напред една сила, най-близка до начина, по който азът работи в кръвта; тя не е слязла до физическото поле. Кръвта ще залинее, ако в нея не работи друг аз, докато човекът спи. Един друг аз, който е останал горе на астралния план, се намесва и поема за известно време работата в кръвта.
Когато разглеждаме човешката кръв, този особен сок,35 в будно състояние в нея действа азът на човека на физическото поле, през нощта в кръвта действа един аз, който се намира на астралното поле.
Има такива азове. Вече ви посочих азове на астралния план, груповите азове на животните; сега имаме един друг вид азове, които живеят на астралното поле, въздействат върху хората и оживяват кръвта, докато човешките азове я напускат. С какво? Какво внасят те в кръвта? Това, което трябва да бъде в човешкото тяло още от сатурновото време – огъня, топлината.
към текста >>
62.
За въздействията на някои свръхсетивни същества върху човека
GA_98 Природни и духовни същества
Който разглежда човека само с материалните сетива, той вижда в тези вещества –
кръв
и други подобни – телца, които могат да се анализират химически, които се състоят от тези или онези химически частици.
Трети сок е кръвта, която протича по най-различен начин в човешкия организъм.
Който разглежда човека само с материалните сетива, той вижда в тези вещества – кръв и други подобни – телца, които могат да се анализират химически, които се състоят от тези или онези химически частици.
Който обаче разглежда нещата с ясновидски способности, знае, че навсякъде съществува дух, че духът се намира в основата на всяка материя. Каквото и да погледнете – златото, което е разположено като артерии в Земята, живака, който се утаява на капки, – всичко е израз на нещо душевно. Този, който разглежда трите вида сокове с духовните си очи, знае че малко е казано с това, когато те се изследват химически и т.н. Заедно със соковете в организма преминават духовни същества. С кръвта, с лимфата и с чревната лимфа (хлорозната течност) проникват духовни същества в човешкото тяло.
към текста >>
63.
Влияния от други светове върху Земята
GA_98 Природни и духовни същества
Третата течност е самата
кръв
, която тече в кръвоносните съдове и постоянно бива обновявана чрез дихателния процес, чрез притока на кислород и т.н.
Отчасти те са определени да приемат именно чревната лимфа (хлорозната течност) и да я разнасят така, че да се влее в кръвта. Именно белтъчините и мазнините се подготвят в лимфните съдове и се провеждат в кръвта. Директно в кръвта се приемат само захарта и образуващите захар субстанции. Те не преминават първо през лимфните съдове. Така че в тялото ни тече една течност, която е един вид междинна течност между чревната лимфа (хлорозната течност) и кръвта.
Третата течност е самата кръв, която тече в кръвоносните съдове и постоянно бива обновявана чрез дихателния процес, чрез притока на кислород и т.н.
Така в трите течности в човека имаме три степени – чревната лимфа е, така да се каже, най-суровата, по-фина е лимфата и най-фина от човешките течности е кръвта.
към текста >>
64.
Приложение: За съществата, които влияят на човека
GA_98 Природни и духовни същества
Едни същества имат влияние върху човешката
кръв
, други – върху лимфата, която е подобна на белите кръвни телца.
Едни същества имат влияние върху човешката кръв, други – върху лимфата, която е подобна на белите кръвни телца.
Трети действат върху чревната лимфа (хлорозната течност), а четвърти – върху сетивните органи.
към текста >>
65.
7. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 31 май 1907 г. Механизъм на действието на кармата.
GA_99 Теософия на розенкройцерите
Тази
кръв
я е нямало в човешко тяло до въплътяването на Аза, за това нашата червена човешка
кръв
е свързана с развитието на самата Земя.
От лекцията "Кръвта сок с особени свойства" може да се научи, че "Азът" много тясно е свързан с кръвта.
Тази кръв я е нямало в човешко тяло до въплътяването на Аза, за това нашата червена човешка кръв е свързана с развитието на самата Земя.
Тя изобщо не би могла да възникне, ако Земята в процеса на своето развитие не бе се срещнало с друга планета с Марс. По-рано Земята не е имала желязо, желязото не е било в кръвта и въобще не е имало тази кръв, от която сега зависи човек. В първата половина на съществуването на Земята в нейното сегашно въплъщение, определящо за нея било влиянието на планетата Марс, а във втората половина такова било влиянието на Меркурий. Марс дал на Земята желязото, а влиянието на Меркурий се проявило в това, че то все повече освобождава човешката душа и благодарение на това душата става все повече независима. Окултизмът казва за двете фази от сегашното въплъщение на Земята половината на Марс и половината на Меркурий.
към текста >>
По-рано Земята не е имала желязо, желязото не е било в кръвта и въобще не е имало тази
кръв
, от която сега зависи човек.
От лекцията "Кръвта сок с особени свойства" може да се научи, че "Азът" много тясно е свързан с кръвта. Тази кръв я е нямало в човешко тяло до въплътяването на Аза, за това нашата червена човешка кръв е свързана с развитието на самата Земя. Тя изобщо не би могла да възникне, ако Земята в процеса на своето развитие не бе се срещнало с друга планета с Марс.
По-рано Земята не е имала желязо, желязото не е било в кръвта и въобще не е имало тази кръв, от която сега зависи човек.
В първата половина на съществуването на Земята в нейното сегашно въплъщение, определящо за нея било влиянието на планетата Марс, а във втората половина такова било влиянието на Меркурий. Марс дал на Земята желязото, а влиянието на Меркурий се проявило в това, че то все повече освобождава човешката душа и благодарение на това душата става все повече независима. Окултизмът казва за двете фази от сегашното въплъщение на Земята половината на Марс и половината на Меркурий. Другите въплъщения се наричат с името на една планета, това е "Марс-Меркурий". Думите "Марс" и "Меркурий" тук означават не сегашните планети, а именно това, което оказва горепосочените важни влияния в едната и другата половина.
към текста >>
66.
10. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 3 юни 1907 г. Развитие на планетите / ІІчаст/.
GA_99 Теософия на розенкройцерите
Съединяването на "Аза" с човека станало след разделянето на Слънце, Луна и Земя, и от този момент човек придобил способността да създава в себе си истинска червена
кръв
и да се издигне на сегашната степен.
Това е най-лошата материя и същества, непригодни елементи те се съдържат в сегашната Луна. Всичко, което било надигаща водна субстанция, на Старата Луна замръзнало това може да се докаже физически,а това, което било способно за по-нататъшно развитие, останало на Земята. Развитието става на Земята по пътя на разделяне на Старото Слънце и на три тела Слънце, Луна и Земя. Това разделяне станало милиони години назад, в старата лемурийска епоха. Тогава от предишните лунни същества, които бяха описани по-горе като минералорастения, животнорастения и човекоживотно, възникнали днешните минерали, растения, животно и човек, способен да приеме в себе си своя "Аз", който по-рано плувал над него и било съединено с Бог.
Съединяването на "Аза" с човека станало след разделянето на Слънце, Луна и Земя, и от този момент човек придобил способността да създава в себе си истинска червена кръв и да се издигне на сегашната степен.
към текста >>
67.
11. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 4 юни 1907 г. Развитието на човечеството на Земята. / І част/.
GA_99 Теософия на розенкройцерите
Всички тези същества, с които се запознахме, било те животнорастения или човекоживотни на Луната, а също и техните потомци от лунната епоха на Земята,всички те още не са имали червена
кръв
.
Превръщането на плавателния мехур в бял дроб, Библията изразява с удивителните, монументални думи: "И Бог вдъхна в неговото лице /човека/ дихание на живота, и станал човек жива душа". В тези думи е изразено това, което станало с човека в течение на милиони години.
Всички тези същества, с които се запознахме, било те животнорастения или човекоживотни на Луната, а също и техните потомци от лунната епоха на Земята,всички те още не са имали червена кръв.
Това, което са имали те в себе си, подобно кръвта на сегашните нисши животни, не било оцветено в червен цвят. Напомнящата на кръв субстанция се втичала отвън и изтичала обратно. За да скрие в себе си приема на червена кръв, било необходимо още нещо. Ние ще разберем това, ако научим, че до отделянето на Луната, в развитието на нашата планета желязото не изпълнявало никаква роля. До това време на планетата ни не е имало желязо.
към текста >>
Напомнящата на
кръв
субстанция се втичала отвън и изтичала обратно.
Превръщането на плавателния мехур в бял дроб, Библията изразява с удивителните, монументални думи: "И Бог вдъхна в неговото лице /човека/ дихание на живота, и станал човек жива душа". В тези думи е изразено това, което станало с човека в течение на милиони години. Всички тези същества, с които се запознахме, било те животнорастения или човекоживотни на Луната, а също и техните потомци от лунната епоха на Земята,всички те още не са имали червена кръв. Това, което са имали те в себе си, подобно кръвта на сегашните нисши животни, не било оцветено в червен цвят.
Напомнящата на кръв субстанция се втичала отвън и изтичала обратно.
За да скрие в себе си приема на червена кръв, било необходимо още нещо. Ние ще разберем това, ако научим, че до отделянето на Луната, в развитието на нашата планета желязото не изпълнявало никаква роля. До това време на планетата ни не е имало желязо. Тя го е получила благодарение на това, че планетата Марс преминала през Земята и, така да се каже, оставила на нея желязо. За това влиянието на желязото в червената кръв има марсиански произход.
към текста >>
За да скрие в себе си приема на червена
кръв
, било необходимо още нещо.
Превръщането на плавателния мехур в бял дроб, Библията изразява с удивителните, монументални думи: "И Бог вдъхна в неговото лице /човека/ дихание на живота, и станал човек жива душа". В тези думи е изразено това, което станало с човека в течение на милиони години. Всички тези същества, с които се запознахме, било те животнорастения или човекоживотни на Луната, а също и техните потомци от лунната епоха на Земята,всички те още не са имали червена кръв. Това, което са имали те в себе си, подобно кръвта на сегашните нисши животни, не било оцветено в червен цвят. Напомнящата на кръв субстанция се втичала отвън и изтичала обратно.
За да скрие в себе си приема на червена кръв, било необходимо още нещо.
Ние ще разберем това, ако научим, че до отделянето на Луната, в развитието на нашата планета желязото не изпълнявало никаква роля. До това време на планетата ни не е имало желязо. Тя го е получила благодарение на това, че планетата Марс преминала през Земята и, така да се каже, оставила на нея желязо. За това влиянието на желязото в червената кръв има марсиански произход.
към текста >>
За това влиянието на желязото в червената
кръв
има марсиански произход.
Напомнящата на кръв субстанция се втичала отвън и изтичала обратно. За да скрие в себе си приема на червена кръв, било необходимо още нещо. Ние ще разберем това, ако научим, че до отделянето на Луната, в развитието на нашата планета желязото не изпълнявало никаква роля. До това време на планетата ни не е имало желязо. Тя го е получила благодарение на това, че планетата Марс преминала през Земята и, така да се каже, оставила на нея желязо.
За това влиянието на желязото в червената кръв има марсиански произход.
към текста >>
Ако вие бихте могли да наблюдавате човека, който е бил още в процеса на преход от хриле към бели дробове, който правил първите си крачки за придобиване на червена
кръв
, вие бихте открили, че той съвсем не прилича на нашия сегашен облик.
Ако вие бихте могли да наблюдавате човека, който е бил още в процеса на преход от хриле към бели дробове, който правил първите си крачки за придобиване на червена кръв, вие бихте открили, че той съвсем не прилича на нашия сегашен облик.
Той бил толкова различен, че в крайна сметка е срамно да се захващаме с неговото описание, понеже на сегашния материалистично мислещ това би му се сторило уродство. Този човек се намирал примерно на стадий на развитие на амфибия, влечуго, които започвали да дишат с дробове. Той постепенно се учил да се опира на земята, преминавайки към това реещи, плуващи движения. Когато казват, че през лемурийската епоха човекът притежавал такъв начин на предвижване, че подскачал ту на единия крак, ту на другия, едва можещ да ходи, и отново се издигал във въздуха, то нещо подобно можем да открием само при древните гущери. От този човек, не са останали никакви вкаменелости, които биха мигли да открият геолозите, понеже човешкото тяло било съвсем меко, в него още не са били включени костите.
към текста >>
Може да се каже, че общата
кръв
, която по-рано, през лунната епоха, се спускала надолу от народната душа, била причина за общността, и за изживяваното от предците да се помни не така смътно, а напълно отчетливо.
Той винаги си спомняше събитията станали по-рано. През атлантската епоха се запазили влиянието на народната и расова душа, въпреки че народната душа не се усещала от човека непосредствено вътре в себе си, както било на Луната. Това влияние беше до толкова силно, че тогава било невъзможно, някой който принадлежал към една расова или народна душа да влезе в някаква връзка с друг, принадлежащ към друга раса. Между хората от различните народни души имало голяма антипатия. Любов можела да съществува само в границите на една народна душа.
Може да се каже, че общата кръв, която по-рано, през лунната епоха, се спускала надолу от народната душа, била причина за общността, и за изживяваното от предците да се помни не така смътно, а напълно отчетливо.
Хората се чувствали част от веригата на предците, с която ги свързвала общата кръв, подобно на това, както вие чувствате ръката като част от своя организъм. Това чувство за общност било свързано с развитието до толкова, доколкото при прехода, който разгледахме и който станал по време на отделяне на Слънцето и отделяне на Луната, вървял друг важен процес. Този процес е свързан с процеса на втвърдяване, който ставал на Земята. Възникнало минералното царство и едновременно с това също такъв процес на втвърдяване започнал да става в недрата на човешката природа. От меката маса започнала постепенно да се образува по-твърда, която в началото образувала хрущял, а след това кости, и едва с появата на костната тъкан започнало предвижването на човека с крака, с ходене.
към текста >>
Хората се чувствали част от веригата на предците, с която ги свързвала общата
кръв
, подобно на това, както вие чувствате ръката като част от своя организъм.
През атлантската епоха се запазили влиянието на народната и расова душа, въпреки че народната душа не се усещала от човека непосредствено вътре в себе си, както било на Луната. Това влияние беше до толкова силно, че тогава било невъзможно, някой който принадлежал към една расова или народна душа да влезе в някаква връзка с друг, принадлежащ към друга раса. Между хората от различните народни души имало голяма антипатия. Любов можела да съществува само в границите на една народна душа. Може да се каже, че общата кръв, която по-рано, през лунната епоха, се спускала надолу от народната душа, била причина за общността, и за изживяваното от предците да се помни не така смътно, а напълно отчетливо.
Хората се чувствали част от веригата на предците, с която ги свързвала общата кръв, подобно на това, както вие чувствате ръката като част от своя организъм.
Това чувство за общност било свързано с развитието до толкова, доколкото при прехода, който разгледахме и който станал по време на отделяне на Слънцето и отделяне на Луната, вървял друг важен процес. Този процес е свързан с процеса на втвърдяване, който ставал на Земята. Възникнало минералното царство и едновременно с това също такъв процес на втвърдяване започнал да става в недрата на човешката природа. От меката маса започнала постепенно да се образува по-твърда, която в началото образувала хрущял, а след това кости, и едва с появата на костната тъкан започнало предвижването на човека с крака, с ходене.
към текста >>
68.
12. ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 4 юни 1907 г. Развитието на човечеството на Земята. / ІІ част/.
GA_99 Теософия на розенкройцерите
След това възникнала сегашната
кръв
, която сега се произвежда в самото тяло на човека, и това вървяло ръка за ръка с възникване на двата пола, което обусловило необходимостта от един забележителен процес: кръвта поражда непрекъсната борба между живота и смъртта, и същество, произвеждащо в себе си червена
кръв
, само се явява арена на това постоянно сражение, понеже червената
кръв
се използва и се превръща в синя
кръв
, във вещество на смъртта.
След това възникнала сегашната кръв, която сега се произвежда в самото тяло на човека, и това вървяло ръка за ръка с възникване на двата пола, което обусловило необходимостта от един забележителен процес: кръвта поражда непрекъсната борба между живота и смъртта, и същество, произвеждащо в себе си червена кръв, само се явява арена на това постоянно сражение, понеже червената кръв се използва и се превръща в синя кръв, във вещество на смъртта.
С възникване на преобразуването на кръвта, вътре в човека се появило и затъмнение на съзнанието извън раждането и смъртта. Само сега, с просветляването на сегашното съзнание човекът загубва предишното сумрачно безсмъртие, тъй като невъзможността да се погледне извън границите на раждането и смъртта е тясно свързана със съществуването на половете. С това по много интимен начин е свързано и още нещо.
към текста >>
В стария човек течала
кръв
, която го свързвала с рода,днес любовта, която течала в старата
кръв
, все повече е подложена на разпад.
Всичко, което човекът придобил преди от духовната сфера, всичко това трябвало да се спусне по-ниско от самото себе си, за да се издигне след това отново. И в това е задачата на нашето време.
В стария човек течала кръв, която го свързвала с рода,днес любовта, която течала в старата кръв, все повече е подложена на разпад.
Една духовна любов трябва да дойде на нейно място тогава ние ще можем да се върнем към духовното. Това, че ние се спуснахме, че се отклонихме от духовното е оправдано, понеже хората трябваше да извървят този път надолу, за да могат със свои сили да намерят възможността да се върнат към духовността, и мисията на теософското течение се състои до това, да показва на човека пътя за изкачване нагоре.
към текста >>
69.
Съдържание
GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи
Изразът на частите на човека във физическото тяло (сетивни органи, жлези, нерви,
кръв
) и в етерното тяло (човек, лъв, бик, орел); различността на тези изрази при отделните човешки раси.
Различните степени на съвършенство на частите на човека. Необходимо условие за правилно бъдеще владеене на закона на живота: тайната на сакраментализма.
Изразът на частите на човека във физическото тяло (сетивни органи, жлези, нерви, кръв) и в етерното тяло (човек, лъв, бик, орел); различността на тези изрази при отделните човешки раси.
Човешките групови души (племена), продължителността на живота им и метаморфозата. Птицата Феникс. Символика на думите в окултизма и значението й за духовното обучение.
към текста >>
70.
3. Трета лекция, Берлин, 21.10.1907 г., сутрин. Отмиращи и раждащи се органи в човешкото тяло. Физиономията на смъртта.
GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи
В определени още по-висши области на духовното битие се намират същества, идентични, еднакви с човешкото Азово същество, които най-напред са дали повода за образуването на червената
кръв
.
В определени още по-висши области на духовното битие се намират същества, идентични, еднакви с човешкото Азово същество, които най-напред са дали повода за образуването на червената кръв.
Вие можете да прочетете за това в "Кръвта е едни специален сок". Строителите и оформителите на червената кръв са азовите същества. Те действуват отвън, за да може Азът да се спусне в човека. Животните все още не притежават Аз. Червената кръв на животните се дължи на външно влияние на съществата, животните са "обсебени" от червената кръв.
към текста >>
Строителите и оформителите на червената
кръв
са азовите същества.
В определени още по-висши области на духовното битие се намират същества, идентични, еднакви с човешкото Азово същество, които най-напред са дали повода за образуването на червената кръв. Вие можете да прочетете за това в "Кръвта е едни специален сок".
Строителите и оформителите на червената кръв са азовите същества.
Те действуват отвън, за да може Азът да се спусне в човека. Животните все още не притежават Аз. Червената кръв на животните се дължи на външно влияние на съществата, животните са "обсебени" от червената кръв. Чрез нея обаче човекът достига до свободата да бъде "обсебен" от самия Аз.той трябваше да извоюва със собствени сили това притежание, за да постигне надмощие над кръвта си.
към текста >>
Червената
кръв
на животните се дължи на външно влияние на съществата, животните са "обсебени" от червената
кръв
.
В определени още по-висши области на духовното битие се намират същества, идентични, еднакви с човешкото Азово същество, които най-напред са дали повода за образуването на червената кръв. Вие можете да прочетете за това в "Кръвта е едни специален сок". Строителите и оформителите на червената кръв са азовите същества. Те действуват отвън, за да може Азът да се спусне в човека. Животните все още не притежават Аз.
Червената кръв на животните се дължи на външно влияние на съществата, животните са "обсебени" от червената кръв.
Чрез нея обаче човекът достига до свободата да бъде "обсебен" от самия Аз.той трябваше да извоюва със собствени сили това притежание, за да постигне надмощие над кръвта си.
към текста >>
Той ще извоюва господството над своята
кръв
, така че азовата сила ще се съдържа в още по-голяма степен вътре, и кръвта ще се превърне в инструмент, с който човекът ще може да осъществи преобразуването на костната субстанция.
Днес той може да упражни въздействие единствено върху съдържанието на черепа си върху мозъка си. Но бъдещото състояние на човечеството ще се подготви в това, той да придобие сила да управлява този полутечен елемент, който преминава през костната му система. Конструкцията на костите е дала земна форма на хората, както и на животните. Образуване то на костната система по този начин даде на човека възможността за сегашното му развитие. В бъдеще човекът трябва да извоюва сили да оживи отново костите си, да им отнеме тенденцията за втвърдяване и да я преобрази.
Той ще извоюва господството над своята кръв, така че азовата сила ще се съдържа в още по-голяма степен вътре, и кръвта ще се превърне в инструмент, с който човекът ще може да осъществи преобразуването на костната субстанция.
Какво друго освен една минерализация е това образуване на костите? Ако човек овладее омекотяващата тенденция, която днес се изразява в рахит, ако овладее кръвта до степен да може да влияе на образуването на костите, то той би надраснал тенденцията за минерализация. Той сам ще си даде образ, ще преобразува физическото си тяло да това, което ние наричаме Атма или Човека-Дух. Така човекът ще победи втвърдяващия принцип, този силен принцип, който го отвежда до смъртта, чиято действителна физиономия е отпечатана в човешкия скелет. Проява на правилна интуиция е, когато смъртта се изобразява под формата на скелет.
към текста >>
71.
5. Пета лекция, Берлин, 28.10.1907 г. Германска и персийска митология.
GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи
В този момент на земята нямаше нито едно същество, което да притежава присъщото на днешните висши животни качество качеството на червената, топла
кръв
: вътрешната топлина.
В тази си форма, която имаше той на напусната от луната земя, той не беше нищо друго освен приложение към днешното физическо тяло и днешно то етерно тяло. Това, което днес е налице в човека като астрално тяло, тогава още не беше съединено със земния елемент. Така, както днес в небето се носят облаците, така витаеха из въздуха астралните тела, които по-късно се спуснаха в човешките физически тела. А човешките тела, които се превърнаха във физически предшественици на днешните хора се намираха в едно постоянно спящо състояние. Както растенията се намират в спящо състояние, така и тогавашният човек се намираше в един вид сън, той беше дарен само с физическото и етерното тела.
В този момент на земята нямаше нито едно същество, което да притежава присъщото на днешните висши животни качество качеството на червената, топла кръв: вътрешната топлина.
към текста >>
Това, което в човека и във висшите животни е вътрешната топлина и свързаното с нея червената
кръв
, съвсем не беше присъщо на тогавашните същества.
Ако заедно се мен се върнете назад и изследвате съществата на Старата луна, то вие бихте се убедили, че всички тези същества на Старата луна, където вече присъстваха предците на днешните хора, имаха топлината на околната среда, така както това е при нисшите животни, които са останали на това стъпало на развитие до днес. Те притежаваха, както се казва, сменящи температурата си телесни сокове, тяхната топли на беше тази на околната им среда.
Това, което в човека и във висшите животни е вътрешната топлина и свързаното с нея червената кръв, съвсем не беше присъщо на тогавашните същества.
към текста >>
Желязото се сме си със земята едва след преминаването на Марс през нея, и това желязо беше необходимото условие да се образува червената
кръв
.
Но сега ние чухме, че едновременно с отделянето на слънцето и на луната от земята се състоя и едно друго световно събитие: преходът на Марс през земята. Субстанциите на двете небесни тела Марс и земята тогава бяха толкава редки, че благодарение на своята субстанция Марс можеше да премине през тялото на земята. Той остави на нея едно вещество, което земята не притежаваше преди: желязото.
Желязото се сме си със земята едва след преминаването на Марс през нея, и това желязо беше необходимото условие да се образува червената кръв.
Какво беше следствието от това? Когато луната беше напуснала земята и земята остана сама, тя се намираше в един вид огнено състояние, тя беше обгърната от една топлинна атмосфера. Сега ние стигаме до една представа и ви моля да я проследите съвсем внимателно. Помислете си за топлината, която е вътре в телата на милиони хора и животни с топла кръв, които обитават земята, представете си, че тази топлина се намира като една топлинна атмосфера около земята: ще получите приблизително състоянието на земята непосредствено след отделянето на луната.
към текста >>
Помислете си за топлината, която е вътре в телата на милиони хора и животни с топла
кръв
, които обитават земята, представете си, че тази топлина се намира като една топлинна атмосфера около земята: ще получите приблизително състоянието на земята непосредствено след отделянето на луната.
Той остави на нея едно вещество, което земята не притежаваше преди: желязото. Желязото се сме си със земята едва след преминаването на Марс през нея, и това желязо беше необходимото условие да се образува червената кръв. Какво беше следствието от това? Когато луната беше напуснала земята и земята остана сама, тя се намираше в един вид огнено състояние, тя беше обгърната от една топлинна атмосфера. Сега ние стигаме до една представа и ви моля да я проследите съвсем внимателно.
Помислете си за топлината, която е вътре в телата на милиони хора и животни с топла кръв, които обитават земята, представете си, че тази топлина се намира като една топлинна атмосфера около земята: ще получите приблизително състоянието на земята непосредствено след отделянето на луната.
към текста >>
Това, което днес живее във вашата топла
кръв
, е част от този заобикалял земята първичен огън.
Нека сега си представим собственото ви възникване по това време от космическо-универсалната му страна. Това, което днес е вашето физическо и етерно тяло, което тогава водеше съществуване на растение, то израсна бавно от земята, то беше най-древния пра плод на земята. А това, което днес живее във вас като душа и дух, дойде от заобикалящата земята атмосфера, то постепенно пропи вашето физическо и вашето етерно тяло. Подготовката за това се осъществи в една обща аура на земята, която трябва да си представим изключително телесно като една обща топлина, просветлена от изпълнената с дух слънчева светлина. Така вие сте приели топлината, която първоначално заобикаляше земята.
Това, което днес живее във вашата топла кръв, е част от този заобикалял земята първичен огън.
Ако днес извадим цялата вътрешна топлина от телата на животните и хората, то ние ще можем да възстановим първичното състояние на праогъня. Това, което днес представлява вътрешната топлина то е разпределената топлина, която заобикаляше земята като море от топлина, и в това общо кръвно тяло се вливаше светлината. Тази светлина също беше разпределена постепенно и създаде висшата духовност на човека. Във физическо-етерните тела беше на лице разбира се само една притъпена, нисша духовност. Това, което днес се корени в главата на човека, по-висшата духовност, това, което беше образувано посредством влиянията на Амсхаспандите произхожда от духовните сили на слънцето.
към текста >>
Възникна топлата
кръв
.
В какво се състоеше новото състояние, което настъпи на земята, и което дари съществата с нови качества? То се изрази в това, че топлинната атмосфера, заобикаляща земята се вля в кръвта.
Възникна топлата кръв.
В това състояние изостаналите отряди духове се опитаха да компенсират в развитието си това, което преди това не са могли да осъществят. След като не успяха да вложат делата си в слънчевите лъчи, те я насочиха към топлината, която се беше преобразувала във вътрешен живот.
към текста >>
[По време на следващите описания се рисува на дъската, но рисунката не е съхранена от записващите.] Ние виждаме, че в главата и в гръбначния стълб на човека се вливат делата на Амсхаспандите и Изардите, произхождащи от Ахура Мазда, докато вътрешността на човека се изпълни с топла
кръв
.
Нека си представим това пластично, както то може да бъде видяно в ясновидското наблюдение.
[По време на следващите описания се рисува на дъската, но рисунката не е съхранена от записващите.] Ние виждаме, че в главата и в гръбначния стълб на човека се вливат делата на Амсхаспандите и Изардите, произхождащи от Ахура Мазда, докато вътрешността на човека се изпълни с топла кръв.
Човешкото тяло поема кръвта равномерно, тя се влива от всички страни отвън във вътрешността на тялото. Ако разгледаме окултната анатомия, ще видим, че всяко течение, изпращано от Ахура Мазда, от Ормузд, се придружава от още едно, което съпътствуваше нервното течение с нахлуващата отвън топлина. Нервното течение съпътствуваше движението на кръвта. С тази вливаща се топла кръв в човека навлязоха и силите на онези духове, които бяха изостанали. Това бяха отрядите на Ариман, които изпратиха в човека силите заедно с топлината, както Амсхаспандите постъпиха със силата на светлината.
към текста >>
С тази вливаща се топла
кръв
в човека навлязоха и силите на онези духове, които бяха изостанали.
Нека си представим това пластично, както то може да бъде видяно в ясновидското наблюдение. [По време на следващите описания се рисува на дъската, но рисунката не е съхранена от записващите.] Ние виждаме, че в главата и в гръбначния стълб на човека се вливат делата на Амсхаспандите и Изардите, произхождащи от Ахура Мазда, докато вътрешността на човека се изпълни с топла кръв. Човешкото тяло поема кръвта равномерно, тя се влива от всички страни отвън във вътрешността на тялото. Ако разгледаме окултната анатомия, ще видим, че всяко течение, изпращано от Ахура Мазда, от Ормузд, се придружава от още едно, което съпътствуваше нервното течение с нахлуващата отвън топлина. Нервното течение съпътствуваше движението на кръвта.
С тази вливаща се топла кръв в човека навлязоха и силите на онези духове, които бяха изостанали.
Това бяха отрядите на Ариман, които изпратиха в човека силите заедно с топлината, както Амсхаспандите постъпиха със силата на светлината. Така получаваме, че на всяко течение на Амсхаспандите се противопоставя едно течение на кръвта. В това червено течение на кръвта, паралелен на нервното течение, са включени и противниковите сили на Девите. В червената кръв на Амсхаспандите се противопоставя това, което идва от противниците на Амсхаспандите и Изардите, от Девите, отрядите на Ариман. А сега в кръвта чувстваме да пулсира това, което дойде от тези Ариманови отряди.
към текста >>
В червената
кръв
на Амсхаспандите се противопоставя това, което идва от противниците на Амсхаспандите и Изардите, от Девите, отрядите на Ариман.
Нервното течение съпътствуваше движението на кръвта. С тази вливаща се топла кръв в човека навлязоха и силите на онези духове, които бяха изостанали. Това бяха отрядите на Ариман, които изпратиха в човека силите заедно с топлината, както Амсхаспандите постъпиха със силата на светлината. Така получаваме, че на всяко течение на Амсхаспандите се противопоставя едно течение на кръвта. В това червено течение на кръвта, паралелен на нервното течение, са включени и противниковите сили на Девите.
В червената кръв на Амсхаспандите се противопоставя това, което идва от противниците на Амсхаспандите и Изардите, от Девите, отрядите на Ариман.
А сега в кръвта чувстваме да пулсира това, което дойде от тези Ариманови отряди.
към текста >>
72.
ВТОРА ЧАСТ: 7. Берлин, 21.10.1907 г., сутрин. Бяла и черна магия.
GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи
Най-напред е нужно да си оборудва лаборатория, в която ще дресира своите заешки сърца говоря край но, но така ще ви стане най-бързо ясно че те да се калят чрез средството, в продължение на дълго време да им се отрязва по едно парче жива плът и да гледат капещата
кръв
.
Един такъв страх във вътрешността на човека е много добра изходна точка за черния магьосник, тъй като той не е нищо друго освен концентриран егоизъм. Предположете, че някой желае да се занимава в по-широк обхват с черномагическите изкуства. Той най-напред ще се огледа в света и ще потърси хора със заешки сърца. Защото този страхов фонд е едно добро средство, което може така да бъде преобразено и преоформено, че съответните страхливи хора да се сдобият с определени други сили, без да притежават нито знание, нито провидение, и то в една много по-голяма степен отколкото иначе човекът би ги притежавал. Какво трябва да направи един такъв фокусник за да може да се сдобие с тези изкуства.
Най-напред е нужно да си оборудва лаборатория, в която ще дресира своите заешки сърца говоря край но, но така ще ви стане най-бързо ясно че те да се калят чрез средството, в продължение на дълго време да им се отрязва по едно парче жива плът и да гледат капещата кръв.
Това, което заешките сърца носят като чувства на страх в себе си и което се изразява външно в една определена сила, може да бъде преобразувано в нещо обратно, ако човека се кали от рязането на жива плът. При човек, който не изпитва страх тази процедура не би донесла нищо.
към текста >>
73.
9. Втора лекция, Щутгарт, 14.09.1907 г. За въздействието на сградите и формите върху човека.
GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи
Това, което тогава беше разпределено в целия Сатурн топлината се отдели и днес представлява топлата
кръв
на хората и животните.
Изключително интересно е да проследим паралелността, за която физическата наука не би могла да каже много. Какво от сатурновото състояние човекът все още носи в себе си? Топлината! Топлината на кръвта.
Това, което тогава беше разпределено в целия Сатурн топлината се отдели и днес представлява топлата кръв на хората и животните.
Ако изследвате температурата в пчелния кошер, вие ще откриете приблизително същата температура, която има и човешката кръв. Това означава, че целият пчелен кошер развива температура, която отговаря на тази на кръвта на човека, и която се съотнася към същото стъпало на развитие като човешката кръв. Затова окултизмът обозначава пчелата като родена от топлината, като топлинно същество, така, както определя пеперудата като родена от въздуха, като въздушно същество, рибата като водно същество и змията като земно същество.
към текста >>
Ако изследвате температурата в пчелния кошер, вие ще откриете приблизително същата температура, която има и човешката
кръв
.
Изключително интересно е да проследим паралелността, за която физическата наука не би могла да каже много. Какво от сатурновото състояние човекът все още носи в себе си? Топлината! Топлината на кръвта. Това, което тогава беше разпределено в целия Сатурн топлината се отдели и днес представлява топлата кръв на хората и животните.
Ако изследвате температурата в пчелния кошер, вие ще откриете приблизително същата температура, която има и човешката кръв.
Това означава, че целият пчелен кошер развива температура, която отговаря на тази на кръвта на човека, и която се съотнася към същото стъпало на развитие като човешката кръв. Затова окултизмът обозначава пчелата като родена от топлината, като топлинно същество, така, както определя пеперудата като родена от въздуха, като въздушно същество, рибата като водно същество и змията като земно същество.
към текста >>
Това означава, че целият пчелен кошер развива температура, която отговаря на тази на кръвта на човека, и която се съотнася към същото стъпало на развитие като човешката
кръв
.
Какво от сатурновото състояние човекът все още носи в себе си? Топлината! Топлината на кръвта. Това, което тогава беше разпределено в целия Сатурн топлината се отдели и днес представлява топлата кръв на хората и животните. Ако изследвате температурата в пчелния кошер, вие ще откриете приблизително същата температура, която има и човешката кръв.
Това означава, че целият пчелен кошер развива температура, която отговаря на тази на кръвта на човека, и която се съотнася към същото стъпало на развитие като човешката кръв.
Затова окултизмът обозначава пчелата като родена от топлината, като топлинно същество, така, както определя пеперудата като родена от въздуха, като въздушно същество, рибата като водно същество и змията като земно същество.
към текста >>
74.
13. Шеста лекция, Кьолн, 27.12.1907 г. Групов Аз и индивидуален Аз.
GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи
". Този, който има
кръв
, има и човешки аз.
Когато наблюдаваме сетивния апарат във физическото тяло намираме израз на физическия принцип. Така например в окото виждаме един вид фотографски апарат, в ухото един вид пиано. Накратко, в сетивните инструменти се изразява самият физически принцип. Когато наблюдаваме жлезите в тях намираме отражението на етерното тяло, в нервната система имаме израз на астралното тяло, в кръвта израз на Аза. "Кръвта е един особен сок!
". Този, който има кръв, има и човешки аз.
Ако дяволът има човешка кръв, той има и Аз.
към текста >>
Ако дяволът има човешка
кръв
, той има и Аз.
Така например в окото виждаме един вид фотографски апарат, в ухото един вид пиано. Накратко, в сетивните инструменти се изразява самият физически принцип. Когато наблюдаваме жлезите в тях намираме отражението на етерното тяло, в нервната система имаме израз на астралното тяло, в кръвта израз на Аза. "Кръвта е един особен сок! ". Този, който има кръв, има и човешки аз.
Ако дяволът има човешка кръв, той има и Аз.
към текста >>
75.
15. Осма лекция, Кьолн, 29.12.1907 г. Образните представи като необходимо възпитателно средство в духовното обучение.
GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи
С развитието си нагоре, човекът прие в себе си червената
кръв
.
Първоначално имаме чистата девствена растителна субстанция, при което растението, подчинено на закона на етерното тяло, се обкичва с лист след лист. Сега тази чиста девствена растителна субстанция все повече се прониква от това, което в теософията си нарича Кама, природата на инстинктите и усещанията, царството на желанията, до самите представи. На това място в човека трябва на свой ред отново да бъде превъзмогнато това, което го е изтласкало нагоре в развитието му след растителното му съществуване.
С развитието си нагоре, човекът прие в себе си червената кръв.
Червената кръв предизвиква в него това, което го прави себеосъзнат. Тя е преобразувания проникнат от астралното тяло и Аза хлорофил в растението. Ако можехте отново да проникнете зелената растителна субстанция с Аза и астралната субстанция, вие бихте получили червената кръв. Помислете за образа на кръста. В него вие също имате нещо, което сочи към бъдещето на човека.
към текста >>
Червената
кръв
предизвиква в него това, което го прави себеосъзнат.
Първоначално имаме чистата девствена растителна субстанция, при което растението, подчинено на закона на етерното тяло, се обкичва с лист след лист. Сега тази чиста девствена растителна субстанция все повече се прониква от това, което в теософията си нарича Кама, природата на инстинктите и усещанията, царството на желанията, до самите представи. На това място в човека трябва на свой ред отново да бъде превъзмогнато това, което го е изтласкало нагоре в развитието му след растителното му съществуване. С развитието си нагоре, човекът прие в себе си червената кръв.
Червената кръв предизвиква в него това, което го прави себеосъзнат.
Тя е преобразувания проникнат от астралното тяло и Аза хлорофил в растението. Ако можехте отново да проникнете зелената растителна субстанция с Аза и астралната субстанция, вие бихте получили червената кръв. Помислете за образа на кръста. В него вие също имате нещо, което сочи към бъдещето на човека. Къде се намира бъдещето на човека?
към текста >>
Ако можехте отново да проникнете зелената растителна субстанция с Аза и астралната субстанция, вие бихте получили червената
кръв
.
Сега тази чиста девствена растителна субстанция все повече се прониква от това, което в теософията си нарича Кама, природата на инстинктите и усещанията, царството на желанията, до самите представи. На това място в човека трябва на свой ред отново да бъде превъзмогнато това, което го е изтласкало нагоре в развитието му след растителното му съществуване. С развитието си нагоре, човекът прие в себе си червената кръв. Червената кръв предизвиква в него това, което го прави себеосъзнат. Тя е преобразувания проникнат от астралното тяло и Аза хлорофил в растението.
Ако можехте отново да проникнете зелената растителна субстанция с Аза и астралната субстанция, вие бихте получили червената кръв.
Помислете за образа на кръста. В него вие също имате нещо, което сочи към бъдещето на човека. Къде се намира бъдещето на човека? Той трябва повторно да се сдобие с природата на растението, но свързана с по-високото ниво на съзнанието, което днешният човек вече е извоювал. Червените рози на Розенкройц обозначават това, което беше извоювано посредством червената кръв, но също и растителната природа, която човекът притежаваше, и отново трябва да притежава.
към текста >>
Червените рози на Розенкройц обозначават това, което беше извоювано посредством червената
кръв
, но също и растителната природа, която човекът притежаваше, и отново трябва да притежава.
Ако можехте отново да проникнете зелената растителна субстанция с Аза и астралната субстанция, вие бихте получили червената кръв. Помислете за образа на кръста. В него вие също имате нещо, което сочи към бъдещето на човека. Къде се намира бъдещето на човека? Той трябва повторно да се сдобие с природата на растението, но свързана с по-високото ниво на съзнанието, което днешният човек вече е извоювал.
Червените рози на Розенкройц обозначават това, което беше извоювано посредством червената кръв, но също и растителната природа, която човекът притежаваше, и отново трябва да притежава.
Това е вложено в розата. Тя е растителна по природа, но притежава и червения цвят на кръвта. В зелените листа действува етерното тяло, в червената корона, където е завършека, действува астралното тяло. Короната на розата дължи червения си цвят на интензивните влияния на астралното тяло на земята.
към текста >>
76.
ЧЕТВЪРТА ЧАСТ: 16. Берлин, 13.12.1907 г. Коледа от гледна точка на животомъдростта (Витаесофия)
GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи
Виждаме как се обичат онези, в чиито жили тече обща
кръв
, и по-рано това беше също така, че любовта почиваше върху природната основа на общата
кръв
.
Ако се върнем в едно време преди християнството, и навлезем все по-навътре в тези времена, ние ще от крием, че любовта все повече е обвързана с кръвната връзка. Ние ще срещаме любовта единствено в родствените връзки и в юдейския народ, от който произлиза и самият Христос.
Виждаме как се обичат онези, в чиито жили тече обща кръв, и по-рано това беше също така, че любовта почиваше върху природната основа на общата кръв.
Духовната любов, която е независима от кръвта и плътта, се всели на земята едва с идването на Христос. А в бъдеще нещата ще зависят от това дали ще се изпълнят думите: "Ако дойде някой при Мен и не намрази баща си и майка си, жена си, чадата си, братята си, сестрите си, а още и собствения си живот не може да бъде Мой ученик" (Мат. 10:37). ("Който люби баща и майка повече от Мене, не е достоен за Мене, и който люби син или дъщеря повече от Мене, не е достоен за Мене." Лук. 14:26) Който желае да направи любовта зависеща от природната основа, от кръвта, в този смисъл не е християнин. Духовната любов, която ще обиколи човечеството като огромна лента на братство е резултатът от християнството.
към текста >>
Тя усещаше "Аз съм", но го свързваше с предците, тя го чувстваше в общата
кръв
, която протичаше след Авраам.
Едно нещо обаче все още не се усещаше тогава: пълната божественост на най-вътрешното същество на човека.
Тя усещаше "Аз съм", но го свързваше с предците, тя го чувстваше в общата кръв, която протичаше след Авраам.
Тогава дойде Христос Исус и донесе съзнанието, което е много по-древно в човека, което е много по-самостоятелно това, че "Аз съм" не е просто нещо, което съдържа само общото за един на род, а е в отделната личност, която от своя страна трябва да потърси любовта в отделната личност, извън себе си.
към текста >>
77.
Съдържание
GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека
Хилус, лимфа и
кръв
като тяло на извънземна планетарна същност.
Същност на астралния план и Девакан. Груповите души на животните, растенията и минералите. Добри и лоши същества на Луната, Марс и Венера. Изобретателните и диви сатурнови същества. Различното въздействие на тези елементарни същества върху Земята и хората.
Хилус, лимфа и кръв като тяло на извънземна планетарна същност.
Действието на сатурническите духове чрез органите на чувствата /аромати/. Противоположност на бели дробове и черен дроб. Митът за Прометей.
към текста >>
Четирите системи на физическото тяло: органи на чувствата, жлези, нерви,
кръв
.
За елементарните същества. Аз-душата на животните, растенията и минералите на различните планети. Човек в сън.
Четирите системи на физическото тяло: органи на чувствата, жлези, нерви, кръв.
Разлика между "физическо" и "минерално". Отделяне на Аза и астралното тяло от физическото и етерното тяло по време на сън. Пронизване на физическото и етерно тяло от висши същества. Отделяне на частите на тези същества посредством лъжи /фантоми/, чрез лош социален ред /спектри/, натрапчива мисъл /демони/. Размекване на етерното тяло и неговото изпълване с духовни, т.е., религиозни и художествени представи.
към текста >>
78.
1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 6. 1. 1908 г.
GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека
От всичко което се съдържа в човешкото тяло, всъщност само едно принадлежи на човека: това е неговата
кръв
.
Но и в други отношения тези същества не са без значение за човека. Напротив, те имат дълбоко непосредствено значение за целия човешки организъм.
От всичко което се съдържа в човешкото тяло, всъщност само едно принадлежи на човека: това е неговата кръв.
Сокът на човешката кръв е това, че представя себе си като непосредствен израз на неговия Аз. Но ако човек не съблюдава все повече и повече вътрешно да укрепва своя Аз със силна и твърда воля, със силна и смела душа, ако неговия Аз, така да се каже се изплъзне от него, тогава в неговата кръв също могат да се вкоренят различни същества, и това ще бъде голямо зло за човека. Обратно, в други части на човешкия организъм и до сега се коренят различни същества и ние отиваме да разгледаме по-близо, какво собствено простира своите пипала в това човешко тяло, за да се вкорени в него. За това ние трябва малко повече да се вгледаме в това човешко тяло.
към текста >>
Сокът на човешката
кръв
е това, че представя себе си като непосредствен израз на неговия Аз.
Но и в други отношения тези същества не са без значение за човека. Напротив, те имат дълбоко непосредствено значение за целия човешки организъм. От всичко което се съдържа в човешкото тяло, всъщност само едно принадлежи на човека: това е неговата кръв.
Сокът на човешката кръв е това, че представя себе си като непосредствен израз на неговия Аз.
Но ако човек не съблюдава все повече и повече вътрешно да укрепва своя Аз със силна и твърда воля, със силна и смела душа, ако неговия Аз, така да се каже се изплъзне от него, тогава в неговата кръв също могат да се вкоренят различни същества, и това ще бъде голямо зло за човека. Обратно, в други части на човешкия организъм и до сега се коренят различни същества и ние отиваме да разгледаме по-близо, какво собствено простира своите пипала в това човешко тяло, за да се вкорени в него. За това ние трябва малко повече да се вгледаме в това човешко тяло.
към текста >>
Но ако човек не съблюдава все повече и повече вътрешно да укрепва своя Аз със силна и твърда воля, със силна и смела душа, ако неговия Аз, така да се каже се изплъзне от него, тогава в неговата
кръв
също могат да се вкоренят различни същества, и това ще бъде голямо зло за човека.
Но и в други отношения тези същества не са без значение за човека. Напротив, те имат дълбоко непосредствено значение за целия човешки организъм. От всичко което се съдържа в човешкото тяло, всъщност само едно принадлежи на човека: това е неговата кръв. Сокът на човешката кръв е това, че представя себе си като непосредствен израз на неговия Аз.
Но ако човек не съблюдава все повече и повече вътрешно да укрепва своя Аз със силна и твърда воля, със силна и смела душа, ако неговия Аз, така да се каже се изплъзне от него, тогава в неговата кръв също могат да се вкоренят различни същества, и това ще бъде голямо зло за човека.
Обратно, в други части на човешкия организъм и до сега се коренят различни същества и ние отиваме да разгледаме по-близо, какво собствено простира своите пипала в това човешко тяло, за да се вкорени в него. За това ние трябва малко повече да се вгледаме в това човешко тяло.
към текста >>
За целите на нашето изследване да разгледаме сега малко по-подробно три рода сокове: хилус, лимфа и
кръв
.
Вие знаете, че кръвта, която тече във вените е израз на човешкия Аз, и че тя все по-силно става израз на Аза, когато самият Аз е все по-силен и здраво открива своята средна точка, своя вътрешен силов център. По отношение на другите части, към другите образувания на човешкия организъм Аза ще получи господство само в много далечно бъдеще. Днес в тези ингредиенти в човешкото тяло се съдържат още много различни същества.
За целите на нашето изследване да разгледаме сега малко по-подробно три рода сокове: хилус, лимфа и кръв.
към текста >>
По-нататък, вие може би знаете, че освен този хилус, който се образува благодарение на това, че в човешкото тяло постъпва храна, вътре в човешкото тяло има още други съдове, пренасящи течност, която в известно отношение е подобна на бялата субстанция на нашата
кръв
.
По-нататък, вие може би знаете, че освен този хилус, който се образува благодарение на това, че в човешкото тяло постъпва храна, вътре в човешкото тяло има още други съдове, пренасящи течност, която в известно отношение е подобна на бялата субстанция на нашата кръв.
Тази течност също се разпространява по целия човешки организъм в определени съдове, които многократно се преплитат с тези кръвоносни съдове, които наричаме вени, понеже те съдържат в себе си синьо-червената кръв. Тези съдове приемат също така и хилус. Течността, която съдържат в себе си е лимфата. Този сок, който в сравнение с общия хранителен сок хилуса, се явява, така да се каже по-одухотворен. Съдовете проводящи лимфата са разпрострени по цялото човешко тяло: до известна степен те проникват дори в костния мозък, и тяхното съдържание приема в себе си също хранителната кашица хилус.
към текста >>
Тази течност също се разпространява по целия човешки организъм в определени съдове, които многократно се преплитат с тези кръвоносни съдове, които наричаме вени, понеже те съдържат в себе си синьо-червената
кръв
.
По-нататък, вие може би знаете, че освен този хилус, който се образува благодарение на това, че в човешкото тяло постъпва храна, вътре в човешкото тяло има още други съдове, пренасящи течност, която в известно отношение е подобна на бялата субстанция на нашата кръв.
Тази течност също се разпространява по целия човешки организъм в определени съдове, които многократно се преплитат с тези кръвоносни съдове, които наричаме вени, понеже те съдържат в себе си синьо-червената кръв.
Тези съдове приемат също така и хилус. Течността, която съдържат в себе си е лимфата. Този сок, който в сравнение с общия хранителен сок хилуса, се явява, така да се каже по-одухотворен. Съдовете проводящи лимфата са разпрострени по цялото човешко тяло: до известна степен те проникват дори в костния мозък, и тяхното съдържание приема в себе си също хранителната кашица хилус. Цялата лимфа, която се разпространява в лявата половина на тялото и в долните крайници – започвайки от лявата част на главата, лявата страна на корпуса се обединява и провежда лимфата в дясната подключечна вена.
към текста >>
Тя се дели на червена, богата на кислород жизненоспособна
кръв
, която протича в артериите, и синьо-червена, богата на въглероден двуокис, която тече във вените.
Третата течност, за която често сме говорили е кръвта.
Тя се дели на червена, богата на кислород жизненоспособна кръв, която протича в артериите, и синьо-червена, богата на въглероден двуокис, която тече във вените.
Подобно на това, както нашата кръв е откровение, израз на нашия Аз, така лимфата, в известно направление е израз, откровение на човешкото астрално тяло. Тези неща се разкриват не просто в едно направление. Друго направление като израз на астралното тяло се явява нервната система. Направлението, към което днес ще се придържаме, е действието, изразяването, откровението на астралното тяло чрез лимфата. Както човек може да има две специалности, така и човешкото астрално тяло: от една страна, то е строител на нервната система, а от друга – строител, създател на лимфата.
към текста >>
Подобно на това, както нашата
кръв
е откровение, израз на нашия Аз, така лимфата, в известно направление е израз, откровение на човешкото астрално тяло.
Третата течност, за която често сме говорили е кръвта. Тя се дели на червена, богата на кислород жизненоспособна кръв, която протича в артериите, и синьо-червена, богата на въглероден двуокис, която тече във вените.
Подобно на това, както нашата кръв е откровение, израз на нашия Аз, така лимфата, в известно направление е израз, откровение на човешкото астрално тяло.
Тези неща се разкриват не просто в едно направление. Друго направление като израз на астралното тяло се явява нервната система. Направлението, към което днес ще се придържаме, е действието, изразяването, откровението на астралното тяло чрез лимфата. Както човек може да има две специалности, така и човешкото астрално тяло: от една страна, то е строител на нервната система, а от друга – строител, създател на лимфата. По същия начин човешкото етерно тяло в едно отношение е създател и строител на всички системи на жлезите, а в друго отношение – създател, строител, организатор и разпределител на кръговрата на хилуса, хранителната кашица.
към текста >>
По този начин, в нашето тяло пулсира не просто материално вещество, но във всеки такъв кръговрат се движат цели пълчища от тези същества, които се въртят в човека, предвижват се през него и имат за свое тяло в човешката лимфа – в това време когато самия човек, по-точно Азът човек, има за свое тяло в началото само своята
кръв
.
Но те не могат да го въведат непосредствено от астрален план във физическия сват. Затова те се нуждаят на физически план от същества, за които се явяват паразити, в които те се впиват и се завинтват. Те всъщност са паразити за хората на Земята. Ако ги нямаше земните човешки същества, то те много скоро биха се сбогували със Земята, тъй като не биха имали за себе си никакво пристанище: тогава нямаше да им се хареса тук на Земята. Но има същества, хора и висши животни, които имат лимфа; в тази лимфа, намират своето откровение тези същества.
По този начин, в нашето тяло пулсира не просто материално вещество, но във всеки такъв кръговрат се движат цели пълчища от тези същества, които се въртят в човека, предвижват се през него и имат за свое тяло в човешката лимфа – в това време когато самия човек, по-точно Азът човек, има за свое тяло в началото само своята кръв.
И според това, правят ли в него свое кръгодвижение лунните същества или съществата на Марс, неговата лимфа придобива особен характер. Ако в човешкото тяло се извършва основно кръгообращение от лунни същества, то човек се накланя повече на страната на злобата, раздразнението, гнева; ако в него основно се движат съществата от Марс, то човекът се накланя повече на страната на мекостта, добротата и кроткостта. Така вие виждате, че човекът е пронизан не само от една течност, но и от духове, и че ще разберем човека само тогава, ако знаем, че той е пронизан не само от течности, но също така и от духове.
към текста >>
Синьо-червената, богата на въглероден двуокис
кръв
постъпва и се съединява с кислорода, превръща се в червена, жизненоспособна
кръв
.
Когато човек получава на Земята право на все по-високо и по-високо духовно развитие, то той получава заедно с това, като външен физически израз тази способност, да преодолява силите на черния дроб. В известен смисъл противоположния орган на черния дроб се явяват белите дробове – орган, който за разлика от черния дроб не влагат егоистично всичко в човека – защото точно това прави черния дроб,а открива човека свободно навън, така че чрез вдишвания и издишван въздух той се намира в непрекъснато общуване с външния свят. В белите дробове се извършва процес на горене.
Синьо-червената, богата на въглероден двуокис кръв постъпва и се съединява с кислорода, превръща се в червена, жизненоспособна кръв.
Както в горящия огън веществата се съединяват с кислорода, така и белите дробове имат място в процеса на изгаряне. Дишането в известен смисъл е процес на изгаряне, и заедно с този процес на дишане и изгаряне, на човека му е дадено право на все по-високо развитие. Човекът е построен от тези сили, които са намерили своя последен завършек в черния дроб. От действието на тези сили, приковаващи човека към Земята, ще го освободят тези сили, които той, като огън от въздуха, възприема в себе си. Огънят, който човек възприема от въздуха, който се изразява в дишането му, е това, което ще поведе човек във все по-високи сфери.
към текста >>
79.
3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 15. 2. 1908 г.
GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека
Който описва онова, което е възникнало тогава само като някакъв вид физическа първична мъглявина и нищо повече, постъпва подобно на онзи който иска да опише човека, казвайки: човек се състои от мускули, кости и
кръв
– т.е., описва само физическото.
Когато нашата Земя е излезнала от чисто духовното, деваканното състояние, когато тя за първи път е получила външно възприемане на битието, тя не е била такава каквато е сега; била е такава, че за външното съзерцание било действително възможно да се възприеме като великата “първична мъглявина”, която се описва от външната физична наука. И ние трябва да си мислим, че тази “първична мъглявина” е била огромна, нейните размери били много по-големи от днешната Земя и излизали далече зад пределите на най-крайните планети, принадлежащи сега към нашата слънчева система, далече зад пределите на Уран. Духовнонаучно ние си представяме, че това образувание, излизащо от чисто духовно състояние, е било не само някакъв вид физична първична мъглявина.
Който описва онова, което е възникнало тогава само като някакъв вид физическа първична мъглявина и нищо повече, постъпва подобно на онзи който иска да опише човека, казвайки: човек се състои от мускули, кости и кръв – т.е., описва само физическото.
Но в първичната мъглявина се съдържат множество духовни сили и духовни същества, които влизат в нейния състав; и това, което се случва в тази мъглявина е последствие от деянието на духовните същества. Всичко, което описва физикът, е тази картина, която би могла да се види, ако се постави в мировото пространство стол и от него се наблюдава случващото се. Той наистина описва като някакъв наблюдател, който отрича гнева и страстта и вижда една движеща се ръка. В крайна сметка, това, което става там – отделянето на мировите тела, на мировите кълба – е действие на духовните същества, така че в първичната мъглявина ние виждаме облеклото, външното откровение на духовните същества.
към текста >>
Вие разбира се, помните как веднъж аз ви обрисувах по какъв начин символично се преминава от зеления растителен сок, хлорофила, към човешката
кръв
.
Тук се крие причината желязото да има място в живото същество, т.е., в кръвта. Но някой би казал: желязо има навсякъде, и в Слънцето и т.н. Това не е за учудване, тъй като в първичната мъглявина, подобно на другите планети, така също е бил и Марс със своето желязо, което той е оставил след себе си. То се съдържа и във всички други планети! И съвременната наука вече дава удивително потвърждение, че нещата стоят точно така, както се говори тук от страна на духовното учение.
Вие разбира се, помните как веднъж аз ви обрисувах по какъв начин символично се преминава от зеления растителен сок, хлорофила, към човешката кръв.
Растенията възникнали в епохата предшестваща това преминаване на Марс и запазили своите способности. След това, в съществата, които са организирани сега по-високо отколкото растенията било заложено желязото, и те били пронизани от червена кръв. С тези духовнонаучни факти напълно се съгласува това, което неотдавна беше открито в една бернска лаборатория: кръвта не може да бъде приравнена с хлорофила. И това е именно така, защото тя се е образувала по-късно. Ние трябва да си представим, че кръвта зависи от субстанционалността на химичния елемент “желязо”.
към текста >>
След това, в съществата, които са организирани сега по-високо отколкото растенията било заложено желязото, и те били пронизани от червена
кръв
.
Това не е за учудване, тъй като в първичната мъглявина, подобно на другите планети, така също е бил и Марс със своето желязо, което той е оставил след себе си. То се съдържа и във всички други планети! И съвременната наука вече дава удивително потвърждение, че нещата стоят точно така, както се говори тук от страна на духовното учение. Вие разбира се, помните как веднъж аз ви обрисувах по какъв начин символично се преминава от зеления растителен сок, хлорофила, към човешката кръв. Растенията възникнали в епохата предшестваща това преминаване на Марс и запазили своите способности.
След това, в съществата, които са организирани сега по-високо отколкото растенията било заложено желязото, и те били пронизани от червена кръв.
С тези духовнонаучни факти напълно се съгласува това, което неотдавна беше открито в една бернска лаборатория: кръвта не може да бъде приравнена с хлорофила. И това е именно така, защото тя се е образувала по-късно. Ние трябва да си представим, че кръвта зависи от субстанционалността на химичния елемент “желязо”. Аз особено говоря за това, защото някой би могъл да каже, че не бива да се говори за сходство на хлорофила с кръвта. Съвременната наука открива, че кръвта съдържа желязо, докато в хлорофила не се съдържа.
към текста >>
80.
4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 29. 2. 1908 г.
GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека
Трябва да мислите за себе си така, че от вас да остане само топлината, която се съдържа в нашата
кръв
– разбира се, също в съвсем друг вид, физически човек който е съставен само от топлина!
Но за нас това е невъзможно, защото сега така не може да се живее. С нашето минерално царство и т.н. не може да се живее така, както човек е живял на Стария Сатурн. Тогава е било възможно. И така, вие трябва мислено да отстраните всичко в себе си, например, като соковете, като твърдите съставни части, да отстраните също и това, което побирате в себе си като кислород от въздуха.
Трябва да мислите за себе си така, че от вас да остане само топлината, която се съдържа в нашата кръв – разбира се, също в съвсем друг вид, физически човек който е съставен само от топлина!
към текста >>
Без съмнение, тогава физическото тяло не се е състояло от кости, плът и
кръв
, както сега, а е било още съвсем меко образувание, нямащо дори хрущял и е било пронизано като че ли от магнитни потоци.
Без съмнение, тогава физическото тяло не се е състояло от кости, плът и кръв, както сега, а е било още съвсем меко образувание, нямащо дори хрущял и е било пронизано като че ли от магнитни потоци.
Такова е било тогава физическото тяло, след това етерното тяло и астралното тяло, които се оплодотворяват със силите на Аза. Това оплодотворяване трябва да си го представим така, че в астралното тяло се е образувало нещо като отвор, вдлъбнатина. Това наистина е било така, че отгоре в астралното тяло се е образувало нещо като отвор през който е влязъл Аза – отвор, стигащ до етерното тяло. Това е имало голямо значение и голямо влияние, вследствие на което е настъпило първото сумрачно възприятие на физическия външен свят. В предишните състояния човек не е възприемал нищо друго, освен онова, което е живеело в неговата вътрешност, той като че ли е бил херметрически затворен от външното.
към текста >>
81.
5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 16. 3. 1908 г.
GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека
Но си представете този топлинен поток не плътно материален, както топлината в потока
кръв
, а по-скоро като силови потоци слизащи надолу и образуващи свой център, там където сега се намира нашето сърце, и имащи кръговрат в силовите потоци, а не в кръвоносните съдове.
Представете си току-що родено дете, което отгоре на главата си има съвсем меко място. Представете си, че това място е напълно открито и че отвън в този отвор влиза топлинен поток.
Но си представете този топлинен поток не плътно материален, както топлината в потока кръв, а по-скоро като силови потоци слизащи надолу и образуващи свой център, там където сега се намира нашето сърце, и имащи кръговрат в силовите потоци, а не в кръвоносните съдове.
Тогава ще имате първия топлинен човешки зачатък. От топлинния човешки зачатък в по-късно развитие се е образувало човешкото сърце с неговите кръвоносни съдове, образувала се е циркулацията на кръвта. Този орган, който дълго време е съществувал в човешкото развитие и който след това е изчезнал, е бил светлинен и топлинен орган, проявил се тогава само в първия зачатък. Много по-късно в развитието на Земята, човек още е имал този орган. На това място на главата, което е меко при детето, ни показва топлинния орган, който се възвисил от човека, още когато не е можел да вижда своето обкръжение.
към текста >>
Тя е дала на вашето телесно същество онова, което пулсира сега във вашата
кръв
.
И твърдото земно, всъщност, възникнало в самия край на тази епоха. По какъв начин? То възникнало благодарение на това, че под влияние на уплътняването – понеже тогава всичко се намирало в процес на непрекъснато сгъстяване – самите елементи станали материални. Припомнете си, началото на земното развитие. Какво е направила тогава топлинната материя?
Тя е дала на вашето телесно същество онова, което пулсира сега във вашата кръв.
Това не е била топлината, която съществувала в началото. Когато говорим за първичното топлинно състояние на Земята, то вие не бива да си мислите, че говорим за тази топлина, която се получава когато палим печка. Последното е минерален огън и минерална топлина. Ние говорим за тази топлина, за този огън, който пулсира в нашата кръв,това е жива топлина. Действително съществува не само тази минерална топлина, която се проявява в пространството; но съществува съвсем друга, жива топлина, която имате в себе си.
към текста >>
Ние говорим за тази топлина, за този огън, който пулсира в нашата
кръв
,това е жива топлина.
Какво е направила тогава топлинната материя? Тя е дала на вашето телесно същество онова, което пулсира сега във вашата кръв. Това не е била топлината, която съществувала в началото. Когато говорим за първичното топлинно състояние на Земята, то вие не бива да си мислите, че говорим за тази топлина, която се получава когато палим печка. Последното е минерален огън и минерална топлина.
Ние говорим за тази топлина, за този огън, който пулсира в нашата кръв,това е жива топлина.
Действително съществува не само тази минерална топлина, която се проявява в пространството; но съществува съвсем друга, жива топлина, която имате в себе си. Тя е била в началото на Земята и от нея се образувал първия зачатък на човека. Но с продължилото сгъстяване, тази жива топлина постепенно станала нежива топлина.Това било вързано с процеса на сгъстяване, който е настъпил когато Слънцето се отделило от Земята и само Луната останала съединена със Земята. И топлината, която станала минерална топлина се проявява за първи път като процес на изгаряне.
към текста >>
Съвременното човешко тяло не се състои само от кости, но и от мускули и
кръв
, и всичко това е пронизано от минерална маса.
Твърда костна маса! Говорейки на популярен език, аз бих могъл да кажа: това било, главно, леплива маса, и минералното, като такова в нея напълно е отсъствало чак до периода, който ви описах. И вие трябва да си представите, колко различни били тези същества. В днешно време няма нещо във вашето физично тяло, което да не е проникнато от минерална субстанция. По този начин, човешкото тяло, каквото се явява сега, възникнало сравнително по-късно.
Съвременното човешко тяло не се състои само от кости, но и от мускули и кръв, и всичко това е пронизано от минерална маса.
Опитайте се мислено да отстраните цялата минерална маса и си представете Земята и нейните същества без тази минерална маса; а след това си представете, как в резултат на процеса изгаряне към всички се присъединява минералната пепел, пепелта от различни минерални субстанции. По този начин, в човешките същества, които по това време са достигнали само до лепкаво вещество, се е включила във всички направления частици пепел. И сега съществата приемат в себе си пепелта, както преди са приели, в себе си белтъка, и я разпределят, въвеждат тази минерална субстанция в себе си започвайки от твърдите кости до течната кръв. Вие лесно може да си представите какво е влязло в човека тогава: всичко това, което остава от него като пепел, когато тялото се изгаря. И това, което остава като пепел, било наистина последно образувано.
към текста >>
И сега съществата приемат в себе си пепелта, както преди са приели, в себе си белтъка, и я разпределят, въвеждат тази минерална субстанция в себе си започвайки от твърдите кости до течната
кръв
.
В днешно време няма нещо във вашето физично тяло, което да не е проникнато от минерална субстанция. По този начин, човешкото тяло, каквото се явява сега, възникнало сравнително по-късно. Съвременното човешко тяло не се състои само от кости, но и от мускули и кръв, и всичко това е пронизано от минерална маса. Опитайте се мислено да отстраните цялата минерална маса и си представете Земята и нейните същества без тази минерална маса; а след това си представете, как в резултат на процеса изгаряне към всички се присъединява минералната пепел, пепелта от различни минерални субстанции. По този начин, в човешките същества, които по това време са достигнали само до лепкаво вещество, се е включила във всички направления частици пепел.
И сега съществата приемат в себе си пепелта, както преди са приели, в себе си белтъка, и я разпределят, въвеждат тази минерална субстанция в себе си започвайки от твърдите кости до течната кръв.
Вие лесно може да си представите какво е влязло в човека тогава: всичко това, което остава от него като пепел, когато тялото се изгаря. И това, което остава като пепел, било наистина последно образувано. Всичко, което не остава във вид на пепел е възникнало преди, и само след това вече е включило в себе си тази пепел. Човек, който с виждащ поглед гледа на тази пепел, трябва да си каже: в мен е тази минерална субстанция, която най-късно се е присъединила към това, което се е образувало по-рано. И така, в хода на земното развитие, минералното се появило най-късно от всичко и прочие царства са го включили в себе си след като те вече са състояли от други субстанции.
към текста >>
82.
6. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 24. 3. 1908 г.
GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека
Целият човек, така да се каже, се състои само от топлина и
кръв
.
И все пак ние не можем да се спрем на предположението, че имаме работа с обикновен обратен ред, порядък. Но ние срещаме кръвоносната система при първоначалния зачатък на нашата Земя като един вид топлинен човек, както описах последния път, така че действително кръвоносната система се явява заедно с тази един вид система на органите на чувствата. Това е едновременно топлинна и познавателна система.
Целият човек, така да се каже, се състои само от топлина и кръв.
Но той е пронизан не от субстанцията на кръвта, а от етерни топлинни силови линии, и тези етерни топлинни силови линии, на които по-късно възниква кръвоносната система, се явяват в първия зачатък именно редом със системата органи на чувствата. А нервно-светлинната система се появява на Земята отначало като един вид система от жлези; и действително по-късната система от жлези можела да се включи само благодарение на придвижилите се напред в своето развитие системи възникнали по-рано,кръвоносната система, нервната система. Това придвижване напред е станало така: в същото време, когато нервната система се развива в някакъв вид система от жлези, от кръвта остава нещо като зачатък на по-късната кръв. Но едновременно, през второто състояние самата кръвоносна система също се преобразува във вид нервна система; и когато това е достигнато и в третото състояние се включва системата на жлезите, то двете предишни системи отново се преобразуват така, че кръвоносната система се придвижва една степен напред, и нервната система се придвижва една степен напред. По този начин, стават непрекъснати видоизменения и трансформации.
към текста >>
Това придвижване напред е станало така: в същото време, когато нервната система се развива в някакъв вид система от жлези, от кръвта остава нещо като зачатък на по-късната
кръв
.
Но ние срещаме кръвоносната система при първоначалния зачатък на нашата Земя като един вид топлинен човек, както описах последния път, така че действително кръвоносната система се явява заедно с тази един вид система на органите на чувствата. Това е едновременно топлинна и познавателна система. Целият човек, така да се каже, се състои само от топлина и кръв. Но той е пронизан не от субстанцията на кръвта, а от етерни топлинни силови линии, и тези етерни топлинни силови линии, на които по-късно възниква кръвоносната система, се явяват в първия зачатък именно редом със системата органи на чувствата. А нервно-светлинната система се появява на Земята отначало като един вид система от жлези; и действително по-късната система от жлези можела да се включи само благодарение на придвижилите се напред в своето развитие системи възникнали по-рано,кръвоносната система, нервната система.
Това придвижване напред е станало така: в същото време, когато нервната система се развива в някакъв вид система от жлези, от кръвта остава нещо като зачатък на по-късната кръв.
Но едновременно, през второто състояние самата кръвоносна система също се преобразува във вид нервна система; и когато това е достигнато и в третото състояние се включва системата на жлезите, то двете предишни системи отново се преобразуват така, че кръвоносната система се придвижва една степен напред, и нервната система се придвижва една степен напред. По този начин, стават непрекъснати видоизменения и трансформации. Развитието наистина протича извънредно сложно, и не бива да се успокояваме върху понятията за повторенията в обратен порядък. Тъй като този “обратен порядък” е относителен. Кръвоносната система е система на органите на чувствата, която по-късно се видоизменя, и това важи и за нервната система и т.н.
към текста >>
Хората възприемали себе си именно като група от съвместна
кръв
, и затова отмъщението за убийството падало върху цялото племе на убиеца, като на самия него.
И когато е казвал “аз”, то това “аз” без съмнение, е означавало все още нещо различно, отколкото означава сега. Когато съвременният човек произнася сега своето “аз”, то той разбира под това същество своята личност, доколкото то е затворено, така да се каже, в обвивката на неговата кожа. Тогава човекът чувствал себе си по отношение на своето племе подобно на това, както чувства себе си отделният член на нашия организъм по отношение към целия организъм. Той чувствал себе си на първо място като част от племето, и едва на второ място персонален Аз. Много от състоянията в тия древни времена ще разберете по-добре, ако имате в предвид това радикално изменение на личността, ако изясните за себе си, че например, определени форми на кръвната мъст, на семейното отмъщение, племенното отмъщение намират пълноценно обяснение в общото съзнание на племето, в съзнанието на един вид груповата душа.
Хората възприемали себе си именно като група от съвместна кръв, и затова отмъщението за убийството падало върху цялото племе на убиеца, като на самия него.
И ако се върнем още по-назад, към класическото старозаветно време, във времето на еврейския народ, ще видим, че отделният евреин се чувствал изцяло член на целия еврейски народ, и че казвайки “аз”, той не се е чувствал като представител на своето лично Аз, а е чувствал кръвта на целия еврейски народ, както е течала през поколенията от отеца Авраам: “Аз и отец Авраам едно сме! ”. В това, съзнанието на този народ се чувствало защитено и ценно. Той чувствал в кръвта на тази групова душа далече в дълбините чак до отеца Авраам. Ако се задълбочим по-нататък в прадалечените времена на Земята, то ще видим груповата душа изразена още по-ясно. Тогава отделния човек си спомнял онова, което правели предците му до Уран.
към текста >>
В древните времена, човекът си спомнял вътрешно, благодарение на своята памет, не само за това, което сам е преживял, но също и за онова, което са преживели неговите предци, с които той бил една
кръв
, не защото той е знаел това, а защото паметта се е простирала далеч над раждането.
В наше време човекът в нормална ситуация не си спомня вече за това, какво е правил неговия баща, ако той сам не е видял това. той вече не си спомня за това, което са преживели предците му. Паметта му обхваща само неговия собствен живот.
В древните времена, човекът си спомнял вътрешно, благодарение на своята памет, не само за това, което сам е преживял, но също и за онова, което са преживели неговите предци, с които той бил една кръв, не защото той е знаел това, а защото паметта се е простирала далеч над раждането.
И ние знаем, че възрастта на древните патриарси, на Адам и последвалите го предци на еврейския народ, означава не нещо друго, освен дълга памет; доколко надалече спомнят себе си в реда на предците. Защо Адам и другите патриарси са живели така дълго? Защото тогава обозначавали не отделната личност, а помнели себе си през ред поколения, както сега помним нашето детство. Това тогава се наричало с едно име. Личността изобщо не се вземала под внимание.
към текста >>
Царството на любовта означава, че както преди били свързани чрез кръвното родство, така тогава човекът ще вижда в другия брат извън зависимостта на общата
кръв
.
Бъдещето развитие ще доведе до пълна съобщност на духа, така че на Юпитер ще властва увереността, че не съществува никаква доброта и щастие за отделния човек без благото и щастието за всички останали отделни хора. Християнството подготвя този възглед и е дошло за да направи тази подготовка. Първоначално общността на хората на Земята се е развила благодарение на любовта, свързана с кръвта. С това е бил преодолян ниския егоизъм. Християнството има задача да запали в човека тази любов, която вече не е свързана с кръвта; т.е., да го доведе до истинската любов, където щастието и добруването на отделния човек е немислимо извън щастието и добруването на другите.
Царството на любовта означава, че както преди били свързани чрез кръвното родство, така тогава човекът ще вижда в другия брат извън зависимостта на общата кръв.
Това е изразено в думите: “Ако този, който идва до Мен и не възненавиди своя баща и майка, и жена и деца, и братя и сестри, а дори и своя живот, той не може да бъде Мой ученик”. Всичко останало не е истинско християнство. Така ние можем да охарактеризираме развитието на човека от гледна точка на по-висше състояние. Но това развитие става циклично, а не праволинейно. Вие можете да си изясните това по пътя на обикновеното разглеждане на тези цикли.
към текста >>
83.
11. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 1. 6. 1908 г.
GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека
Колкото и странно да се струва това на съвременния човек, но действително имало времена, когато съществувало такова спомняне, което излизало от пределите на отделния индивид и обхващало миналото на всичко родствено по
кръв
.
Те са имали такъв дълъг живот благодарение на това, че паметта на тези хора била съвсем друга, отколкото паметта на нашите съвременници. Понеже паметта на съвременния човек станала също индивидуална. Човекът сега помни това, което е изживял от момента на раждане – често от много по-късен момент дори. В древните времена това не било така. Тогава изживяванията на бащата, на дядото, на прадядото,каквито те са имали между раждането и смъртта, били също спомени за човека, както и неговите собствени изживявания между раждането и смъртта.
Колкото и странно да се струва това на съвременния човек, но действително имало времена, когато съществувало такова спомняне, което излизало от пределите на отделния индивид и обхващало миналото на всичко родствено по кръв.
И ако се попитате, какви външни знаци показват за съществуването на такъв вид памет, то ще ги намерим именно в такива имена като Ной, Адам и т.н. Под тях се подразбира не отделни индивиди в границата между раждане и смърт.
към текста >>
84.
12. ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 4. 6. 1908 г.
GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека
Ние разглеждахме сега физическото тяло и се питаме: защо в съвършеното човешко образувание тече
кръв
в кръвоносната система?
В предишните лекции ние вече видяхме, че кръвоносната система се е появила за първи път в нашето земно развитие.
Ние разглеждахме сега физическото тяло и се питаме: защо в съвършеното човешко образувание тече кръв в кръвоносната система?
Ние казахме: тази кръв е израз на Аза – така ние веднага можем да посочим възможно недоразумение, а именно, че човек, всъщност, неправилно разбира съвременното физическо тяло. Това съвременно физическо тяло е, така да се каже, само една от формите, в които може да се изяви физическото човешко тяло. То е било на Луната, на Слънцето, на Стария Сатурн, но там то всеки път е било различно. На Луната например, още не е имало това царство на природата в нашия смисъл, което ние сега наричаме минерално царство на Земята; на Слънцето още не е имало животинското царство в нашия смисъл; бил е само човекът в своя първи физически зачатък. Ако ние обмислим това, то за нас трябва да стене ясно, че сегашното човешко тяло е не само физическо тяло, а физическо-минерално тяло, и че е към закона за физическия свят, благодарение на което то е наречено “физическо” тяло, то е присъединило в себе си законите и субстанциите на минералното царство, които сега го пронизват.
към текста >>
Ние казахме: тази
кръв
е израз на Аза – така ние веднага можем да посочим възможно недоразумение, а именно, че човек, всъщност, неправилно разбира съвременното физическо тяло.
В предишните лекции ние вече видяхме, че кръвоносната система се е появила за първи път в нашето земно развитие. Ние разглеждахме сега физическото тяло и се питаме: защо в съвършеното човешко образувание тече кръв в кръвоносната система?
Ние казахме: тази кръв е израз на Аза – така ние веднага можем да посочим възможно недоразумение, а именно, че човек, всъщност, неправилно разбира съвременното физическо тяло.
Това съвременно физическо тяло е, така да се каже, само една от формите, в които може да се изяви физическото човешко тяло. То е било на Луната, на Слънцето, на Стария Сатурн, но там то всеки път е било различно. На Луната например, още не е имало това царство на природата в нашия смисъл, което ние сега наричаме минерално царство на Земята; на Слънцето още не е имало животинското царство в нашия смисъл; бил е само човекът в своя първи физически зачатък. Ако ние обмислим това, то за нас трябва да стене ясно, че сегашното човешко тяло е не само физическо тяло, а физическо-минерално тяло, и че е към закона за физическия свят, благодарение на което то е наречено “физическо” тяло, то е присъединило в себе си законите и субстанциите на минералното царство, които сега го пронизват. На Луната това физическо тяло още не е било усвоило за себе си законите на минералното царство; ако тогава бяха го изгорили, то не би останала никаква минерална пепел.
към текста >>
85.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ
GA_103 Евангелието на Йоан
В хода на тези лекции ще говорим – само като пример – върху истинското духовно значение на Тайната вечеря, върху превръщането на хляба и виното в плът и
кръв
и ще се убедим, че благодарение на духовното схващане, Тайната вечеря действително не е изгубила нищо от своята стойност и значение.
В хода на тези лекции ще говорим – само като пример – върху истинското духовно значение на Тайната вечеря, върху превръщането на хляба и виното в плът и кръв и ще се убедим, че благодарение на духовното схващане, Тайната вечеря действително не е изгубила нищо от своята стойност и значение.
Тъкмо духовното схващане е това, към което трябва да се стремим. А такова беше и древното християнско разбиране, когато всред човечеството духовният усет за нещата все още не беше изгубен; подобна атмосфера се запази дори и през първата половина на Средновековието. Тогава мнозина можеха да разбират думите: “Това е Моето тяло...; това е Моята кръв! ” (Марко, 14, 22-24) така, както ще видим по- нататък. Обаче в хода на столетията това духовно схващане по необходимост трябваше да изчезне.
към текста >>
Тогава мнозина можеха да разбират думите: “Това е Моето тяло...; това е Моята
кръв
!
В хода на тези лекции ще говорим – само като пример – върху истинското духовно значение на Тайната вечеря, върху превръщането на хляба и виното в плът и кръв и ще се убедим, че благодарение на духовното схващане, Тайната вечеря действително не е изгубила нищо от своята стойност и значение. Тъкмо духовното схващане е това, към което трябва да се стремим. А такова беше и древното християнско разбиране, когато всред човечеството духовният усет за нещата все още не беше изгубен; подобна атмосфера се запази дори и през първата половина на Средновековието.
Тогава мнозина можеха да разбират думите: “Това е Моето тяло...; това е Моята кръв!
” (Марко, 14, 22-24) така, както ще видим по- нататък. Обаче в хода на столетията това духовно схващане по необходимост трябваше да изчезне. За причините на това ще говорим подробно. През Средновековието съществуваше едно забележително спиритуално течение, което проникваше в душите на хората много по-дълбоко, отколкото бихте могли да повярвате, защото от днешната история едва ли ще научите много за бавното и постепенно развитие на душите. Към средата на Средновековието, в християнските души на Европа пулсираше едно дълбоко проникващо спиритуално течение; защото някогашният духовен смисъл на Тайната вечеря беше материалистично преиначен от страна на официалната църква.
към текста >>
При споменаването на: “Това е Моето тяло...; това е Моята
кръв
!
” (Марко, 14, 22-24) така, както ще видим по- нататък. Обаче в хода на столетията това духовно схващане по необходимост трябваше да изчезне. За причините на това ще говорим подробно. През Средновековието съществуваше едно забележително спиритуално течение, което проникваше в душите на хората много по-дълбоко, отколкото бихте могли да повярвате, защото от днешната история едва ли ще научите много за бавното и постепенно развитие на душите. Към средата на Средновековието, в християнските души на Европа пулсираше едно дълбоко проникващо спиритуално течение; защото някогашният духовен смисъл на Тайната вечеря беше материалистично преиначен от страна на официалната църква.
При споменаването на: “Това е Моето тяло...; това е Моята кръв!
” хората можеха да си представят само един материален процес, едно материално превръщане на хляба и виното в плът и кръв. Това, което по-рано беше схващано в чисто духовен смисъл, хората започнаха да си го представят грубо материално. Материализмът се промъкна в религиозния живот много преди да се настани в естествените науки.
към текста >>
” хората можеха да си представят само един материален процес, едно материално превръщане на хляба и виното в плът и
кръв
.
Обаче в хода на столетията това духовно схващане по необходимост трябваше да изчезне. За причините на това ще говорим подробно. През Средновековието съществуваше едно забележително спиритуално течение, което проникваше в душите на хората много по-дълбоко, отколкото бихте могли да повярвате, защото от днешната история едва ли ще научите много за бавното и постепенно развитие на душите. Към средата на Средновековието, в християнските души на Европа пулсираше едно дълбоко проникващо спиритуално течение; защото някогашният духовен смисъл на Тайната вечеря беше материалистично преиначен от страна на официалната църква. При споменаването на: “Това е Моето тяло...; това е Моята кръв!
” хората можеха да си представят само един материален процес, едно материално превръщане на хляба и виното в плът и кръв.
Това, което по-рано беше схващано в чисто духовен смисъл, хората започнаха да си го представят грубо материално. Материализмът се промъкна в религиозния живот много преди да се настани в естествените науки.
към текста >>
86.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ
GA_103 Евангелието на Йоан
Само по един начин: Съществото на божествената Любов, Логосът, трябваше да слезе на Земята и да стане същество от плът и
кръв
, което човекът ще може да възприема със своите сетива.
Вече казахме, че човекът е призван да развие себесъзнателната Любов в условията на Земята. Следователно, той трябваше да има някакъв водач, някакъв учител за периодите на своето дневно съзнание, когато би могъл да възприема със своите сетива. Любовта можеше да бъде пренасяна в човека само нощем, по време на неговото спящо съзнание. Но в хода на развитието трябваше да настъпи нещо, нещо напълно конкретно, което би позволило на човека да вижда външно, физически, Съществото на Любовта. Как можеше да стане това?
Само по един начин: Съществото на божествената Любов, Логосът, трябваше да слезе на Земята и да стане същество от плът и кръв, което човекът ще може да възприема със своите сетива.
Понеже човекът беше напреднал до степента на външното сетивно възприятие, самият Бог, Логосът, трябваше да стане едно сетивно същество. Той трябваше да се появи в едно физическо тяло.
към текста >>
Ето така човекът от старозаветната епоха поглежда нагоре към Отец Авраам и казва: Аз и Отец Авраам сме едно цяло В моите вени тече същата
кръв
, както и във вените на Авраам.
Ето така човекът от старозаветната епоха поглежда нагоре към Отец Авраам и казва: Аз и Отец Авраам сме едно цяло В моите вени тече същата кръв, както и във вените на Авраам.
към текста >>
Те казваха: До сега не е съществувал нито един човек в плът и
кръв
, комуто би могло да се даде името “Аз-съм” с такова основание, както на този, който пръв осветли цялото значение на “Аз-съм” в нашия свят.
А сега да се вслушаме в думите на най-близките Христови посветени, в начина, по който те изразяваха своите откровения.
Те казваха: До сега не е съществувал нито един човек в плът и кръв, комуто би могло да се даде името “Аз-съм” с такова основание, както на този, който пръв осветли цялото значение на “Аз-съм” в нашия свят.
Ето защо те избраха за Христос Исус името “Аз-съм”. Най-близките Христови посветени се усещаха свързани тъкмо в това име, в разбираното по този начин име, в името “Аз-съм”.
към текста >>
87.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ
GA_103 Евангелието на Йоан
Те, които повярваха в Неговото име, се родиха не от
кръв
, не от волята на плътта, нито от човешката воля, а от Бога.
Те, които повярваха в Неговото име, се родиха не от кръв, не от волята на плътта, нито от човешката воля, а от Бога.
към текста >>
Паметта се простираше далеч назад в рамките на кръвното родство и стигаше до най-далечните прародители, чиято
кръв
течеше през поколенията.
Ние можем да вникнем в някои неща, и особено в религиозните източници и документи, само ако сме на ясно с тайната на груповите души, на груповите Азове. При народите, които вече са стигнали до там, че техните представители могат да възприемат своя собствен Аз, съществувал такъв Аз, който се простирал над живеещите поколения не само в пространствен, но и във времеви смисъл. Днес човешката памет е такава, че индивидът може да си спомни само времето на своята младост. Но имаше епохи, когато съществуваше друг вид памет и човекът можеше да си спомня не само своите дела, но и делата на своя баща, на своя дядо, сякаш те са негови собствени дела.
Паметта се простираше далеч назад в рамките на кръвното родство и стигаше до най-далечните прародители, чиято кръв течеше през поколенията.
Паметта беше свързана с кръвта и се пренасяше от поколение на поколение в продължение на стотици години. Един далечен потомък смяташе делата и мислите на своите прародители за свои собствени дела и мисли, и се обръщаше към тях, назовавайки ги “Аз”, сякаш се обръща към самия себе си.
към текста >>
Така отделният човек се усещаше като подслонен в една общност, защото във вените на всички представители на даден народ, тече обща
кръв
.
Ето как, бавно и постепенно, отделният човешки Аз се освобождава от груповата душа, от груповия Аз; бавно и постепенно човекът идва до съзнанието за своя индивидуален Аз. По-рано той усещаше своя Аз като принадлежащ на племето, на групата хора, с които е кръвно свързан, както в пространството, така и във времето; оттук и изразът” “Аз и Отец Авраам сме едно! ”, с други думи, Аз и Авраам сме един Аз.
Така отделният човек се усещаше като подслонен в една общност, защото във вените на всички представители на даден народ, тече обща кръв.
Обаче развитието напредва. Назрява времето, когато всред тези народи човеците трябваше да усетят своите отделни Азове.
към текста >>
Точно тук е обратът от старите към новите отношения; старите връзки между хората се основаваха на груповата душевност, където отделният Аз е слят с другите Азове и не чувствува ясно нито себе си, нито другите Азове, а е под въз действието и закрилата на общата
кръв
, под закрилата на народностния Аз, на племенния Аз.
И така, Евангелието на Йоан се обръща към нас и ни казва, че от Христос идва великият Импулс, от който човек се нуждае, за да се почувства сигурен и вечен в своя индивидуален Аз.
Точно тук е обратът от старите към новите отношения; старите връзки между хората се основаваха на груповата душевност, където отделният Аз е слят с другите Азове и не чувствува ясно нито себе си, нито другите Азове, а е под въз действието и закрилата на общата кръв, под закрилата на народностния Аз, на племенния Аз.
към текста >>
Но за да могат всички Земни жители да познаят Бога със своите физически сетива, Той трябваше да се появи на Земята по такъв начин, че да бъде видян с физическите очи, а това означаваше да приеме образ от плът и
кръв
, защото само под тази форма Той можеше да бъде видян от физическите очи.
Тук Вие имате правилно тълкуване на Евангелието, според което, въпреки че имаха импулса да станат Азови човеци, по-голяма част от хората не приеха Светлината; тя слезе до груповия Аз, но отделните индивиди не я приеха. Обаче онези, които я приеха - а те бяха малцина - можаха да се превърнат чрез нея в “чеда Божии”; те повярваха в нея, те се родиха “от Бога” чрез Посвещението. Сега картината става ясна.
Но за да могат всички Земни жители да познаят Бога със своите физически сетива, Той трябваше да се появи на Земята по такъв начин, че да бъде видян с физическите очи, а това означаваше да приеме образ от плът и кръв, защото само под тази форма Той можеше да бъде видян от физическите очи.
По-рано можеха да Го виждат само посветените в Мистериите; сега, заради спасението на всички, той трябваше да се появи в плът и кръв. “Словото или Логосът стана плът” (1, 14). Така авторът на Йоановото Евангелие свързва историческото появяване на Христос Исус с цялата еволюция на света. “Ние чухме Неговото учение - учението на единородния Син и Отца” (1, 14) Какво представлява това учение? По какъв начин са родени другите хора?
към текста >>
По-рано можеха да Го виждат само посветените в Мистериите; сега, заради спасението на всички, той трябваше да се появи в плът и
кръв
.
Тук Вие имате правилно тълкуване на Евангелието, според което, въпреки че имаха импулса да станат Азови човеци, по-голяма част от хората не приеха Светлината; тя слезе до груповия Аз, но отделните индивиди не я приеха. Обаче онези, които я приеха - а те бяха малцина - можаха да се превърнат чрез нея в “чеда Божии”; те повярваха в нея, те се родиха “от Бога” чрез Посвещението. Сега картината става ясна. Но за да могат всички Земни жители да познаят Бога със своите физически сетива, Той трябваше да се появи на Земята по такъв начин, че да бъде видян с физическите очи, а това означаваше да приеме образ от плът и кръв, защото само под тази форма Той можеше да бъде видян от физическите очи.
По-рано можеха да Го виждат само посветените в Мистериите; сега, заради спасението на всички, той трябваше да се появи в плът и кръв.
“Словото или Логосът стана плът” (1, 14). Така авторът на Йоановото Евангелие свързва историческото появяване на Христос Исус с цялата еволюция на света. “Ние чухме Неговото учение - учението на единородния Син и Отца” (1, 14) Какво представлява това учение? По какъв начин са родени другите хора?
към текста >>
Евангелията, “двоеродни” са наричали онези, които се раждат чрез смесването на бащината и майчината
кръв
.
Евангелията, “двоеродни” са наричали онези, които се раждат чрез смесването на бащината и майчината кръв.
А всичко, което се ражда не от плът и кръв, не от човешките намерения, е “родено от Бога”; то е “единородно”. Онези, които по-рано се наричаха “чеда Божии”, винаги бяха в известен смисъл “единородни”, и учението за Сина Божи е учение за “единородния”. Физическият човек е “двоероден”, а духовният човек е “единороден”. Този израз не означава примерно, че даден човек се ражда “в себе си”, не, единороден е противоположно на двоероден. С други думи, освен физическото раждане човек може да мине също и през едно духовно раждане, да се съедини с Духа; раждане, чрез което той става единороден, дете, или Син на Бога.
към текста >>
А всичко, което се ражда не от плът и
кръв
, не от човешките намерения, е “родено от Бога”; то е “единородно”.
Евангелията, “двоеродни” са наричали онези, които се раждат чрез смесването на бащината и майчината кръв.
А всичко, което се ражда не от плът и кръв, не от човешките намерения, е “родено от Бога”; то е “единородно”.
Онези, които по-рано се наричаха “чеда Божии”, винаги бяха в известен смисъл “единородни”, и учението за Сина Божи е учение за “единородния”. Физическият човек е “двоероден”, а духовният човек е “единороден”. Този израз не означава примерно, че даден човек се ражда “в себе си”, не, единороден е противоположно на двоероден. С други думи, освен физическото раждане човек може да мине също и през едно духовно раждане, да се съедини с Духа; раждане, чрез което той става единороден, дете, или Син на Бога.
към текста >>
Любовта цари преди всичко всред родствениците по
кръв
, и всяка любов, която не е полова любов, също произлиза от кръвното родство.
Нека да се замислим какъв социален порядък определяше груповият живот. Човеците, доколкото те бяха видими човеци, живееха като отделни индивиди. Но понеже не усещаха себе си като отделни индивиди, те все още не можеха да разгръщат Любовта в нейния дълбок и вътрешен смисъл. Индивидът обича другия, защото между тях има кръвно родство. През онези времена кръвното родство е в основата на всяка любов.
Любовта цари преди всичко всред родствениците по кръв, и всяка любов, която не е полова любов, също произлиза от кръвното родство.
Хората все повече и повече трябва да се освобождават от тази любов на груповата душа и да постигат Любовта като един вид свободен дар на Аза. В края на Земното развитие хората ще са стигнали до там, че техният самостоятелен Аз ще поражда дълбоко в себе си импулса, да върши това, което е правилно и добро. Именно защото Азът притежава този импулс, той върши това, което е правилно и добро. И едва когато Любовта ще бъде толкова одухотворена, че никои няма да иска да следва някакъв друг импулс, ще се изпълни това, което Христос Исус искаше да внесе в света. Защото една от тайните на християнството е тази, че то учи: “Погледнете Христос и се изпълвайте със силата на Неговия образ, опитайте се да Го следвате; и тогава вашият свободен Аз няма да има нужда от никакъв закон, защото - като едно свободно същество - ще поражда в своите дълбини само онова, което е пра-вилно и добро”.
към текста >>
Сега обаче Бог стана един сетивно-исторически факт, едно тяло от плът и
кръв
.
В предишните епохи онези, конто бяха посвещавани, можеха да изграждат в себе си по-висши, духовни възприемателни органи. Никой по-рано не беше виждал Бога с физическите си очи. Единородният Син, обитаващ вътре в Отца, е първият, който ни довежда до там, да виждаме един Бог по същия начин, по който Земните жители виждат заобикалящия ги свят, с помощта на земните сетива. По-рано Бог оставаше невидим. На хората Той се откриваше по свръхсетивен начин в мистерийните центрове.
Сега обаче Бог стана един сетивно-исторически факт, едно тяло от плът и кръв.
Точно това се разбира под думите: “Бог никой досега не е видял. Единородният Син, който беше в лоното на мировия Отец, стана ръководител на този вид виждане” (1, 18). Той доведе хората дотам, да възприемат един Бог със своите земни сетива.
към текста >>
88.
ПЕТА ЛЕКЦИЯ
GA_103 Евангелието на Йоан
Ние видяхме, че за старозаветния човек, изразът “Аз и Отец Авраам сме едно”, означава твърде много; той означава, че съответният човек се чувства подслонен в общото съзнание, според което в него самия, и във вените на Отец Авраам, тече обща
кръв
.
Но Христос дойде и Той дойде, за да одухотвори тази любов; от една страна да я откъсне от веригите на кръвното родство, и от друга страна - да внесе силата, импулса за духовната Любов. Всред хората, изповядващи Стария Завет, виждаме в завършен вид доминирането на онова, което нарекохме принадлежност към груповата душа като фундамент на отделния Аз в общия Аз.
Ние видяхме, че за старозаветния човек, изразът “Аз и Отец Авраам сме едно”, означава твърде много; той означава, че съответният човек се чувства подслонен в общото съзнание, според което в него самия, и във вените на Отец Авраам, тече обща кръв.
Така този човек се усещаше като подслонен в едно общо цяло; а за принадлежащи към това цяло се считали само онези, които обикновеното човешко размножение поставяло в рамките на съответното кръвно родство. В самото начало на Земното човечество, бракосъчетанията ставали само в изключително тесните кръгове на отделни кръвнородствени семейства. В началните периоди от развитието на Земното човечество, “близките бракове” отразявали естественото състояние на нещата. Но кръвното родство непрекъснато разширявало своите граници. Бракосъчетанията вече ставали и извън племето, но не и извън етническата общност.
към текста >>
“Евреин” е този, който е евреин по
кръв
.
В самото начало на Земното човечество, бракосъчетанията ставали само в изключително тесните кръгове на отделни кръвнородствени семейства. В началните периоди от развитието на Земното човечество, “близките бракове” отразявали естественото състояние на нещата. Но кръвното родство непрекъснато разширявало своите граници. Бракосъчетанията вече ставали и извън племето, но не и извън етническата общност. Народът на Стария Завет държал извънредно строго за съхраняването на кръвното родство.
“Евреин” е този, който е евреин по кръв.
към текста >>
89.
ШЕСТА ЛЕКЦИЯ
GA_103 Евангелието на Йоан
Огънят, който стопля и движи Вашата
кръв
.
Лесно бихте могли да попитате: А какъв е този огън, който е поставен тук във въздуха? Този огън, който притежаваше тогавашния човек, е жив и днес у Вас самите!
Огънят, който стопля и движи Вашата кръв.
към текста >>
Представете си, че вдишвате дълбоко; въздухът навлиза във Вашата
кръв
и става топъл.
Но и останките от древният въздух също живеят във Вашия организъм. Когато вдишвате и издишвате, тогава Вашето, иначе твърдо тяло, се среща с въздуха.
Представете си, че вдишвате дълбоко; въздухът навлиза във Вашата кръв и става топъл.
Представете си още, че този въздух прониква навсякъде в тялото, и че всички течни и твърди части изчезват, а остава само формата: една човешка форма, съставена само от въздух; един човек в процес на вдишване, изпращащ кислород до най-периферните телесни части. Пред Вас застава един образ, твърде подобен на човека, но изграден от въздух. Въздухът, който влиза в човека, приема изцяло формите на тялото. Да, пред Вас застава едно сянкообразно тяло, изградено от въздух и пронизвано от огън. Самите Вие в миналото сте представлявали точно такъв вид човеци: физическото и етерното тяло бяха обгърнати от Азът и астралното тяло.
към текста >>
Това означава, че навремето човекът се е родил не от плът и
кръв
, а от въздух и вода.
Ако човекът постигне този вид съзнание, той вече е постигнал своята земна цел, вече е изпълнил своята земна мисия. Какво означава това?
Това означава, че навремето човекът се е родил не от плът и кръв, а от въздух и вода.
И по-късно, в Духа, той действително трябва да осъществи новото си раждане от въздух и вода.
към текста >>
Наистина, Бог действува в кръвта едва след Авраам, но този “баща по
кръв
” е само външното проявление на духовния Отец.
Той трябваше да го възвести на онези, които можеха да разбират нещо от това. Той трябваше да възвести, че вместо “Аз и Отец Авраам сме едно! ”, идва времето на “Аз и Отец сме едно”, или с други думи: Азът и духовната първопричина на света са едно цяло. Огромната част от хората на Стария Завет бяха свързани в груповата душа на народа и там отделният човек се усещаше подслонен и сигурен. Обаче Мойсей, като посветен в старите Мистерии, предизвестява, че Христос идва, с други думи, че идва един Божествен Принцип, който е по-висш от бушуващия в поколенията принцип на кръвното родство.
Наистина, Бог действува в кръвта едва след Авраам, но този “баща по кръв” е само външното проявление на духовния Отец.
към текста >>
90.
СЕДМА ЛЕКЦИЯ
GA_103 Евангелието на Йоан
А нека сега извикаме пред нашите души физическото събитие: Христос разпънат на Кръста и течащата от раните му
кръв
.
А нека сега извикаме пред нашите души физическото събитие: Христос разпънат на Кръста и течащата от раните му кръв.
Какво подсказва този образ, чието съдържание се изчерпва в едно физическо събитие, на онзи, който правилно разбира Евангелието на Йоан?
към текста >>
Те са кръвта на Земята, Моята
кръв
!
Ето защо Той трябваше да посочи Земята по такъв начин, сякаш става дума за Неговото тяло: Когато гледате житните ниви и ядете хляба, който ви храни, какво всъщност ядете вие? Вие ядете Моето тяло! И когато пиете соковете на растенията - какво представляват те?
Те са кръвта на Земята, Моята кръв!
към текста >>
Христос го знае и казва: “Това е Моята
кръв
!
Христос казва: “Това е Моето тяло! ” (Марко 14, 22). Както мускулната тъкан на човека принадлежи към “тялото” на човешката душа, така и хлябът е част от тялото на Земята, т.е. от тялото Христово. Също и соковете, които текат в растенията и пулсират в лозата, са подобни на кръвта, която пулсира в човешкото тяло.
Христос го знае и казва: “Това е Моята кръв!
” (Марко 14, 24). Само ако човек не иска да разбере, или е лишен от способността да разбира, ще повярва, че чрез това натуралистично тълкуване, Тайната вечеря би могла да изгуби нещо от свещения трепет, с който е свързано това велико събитие. Но който иска да разбере, ще си каже: Не само че Тайната вечеря не губи от своята свещена, от своята сакраментална същност, но чрез това тълкуване се освещава цялата Земна планета! А какви могъщи чувства ни разтърсват, когато в Тайната вечеря съумеем да видим най-величествената Мистерия на Земята: Съединението на Голгота с цялата еволюция на Земята, когато прозрем, че кръвта, изтичаща от раните на Спасителя има не само човешко, но и космическо значение, и че тъкмо тя дава на Земята силата да напредва по-нататък в своето развитие.
към текста >>
91.
ОСМА ЛЕКЦИЯ
GA_103 Евангелието на Йоан
Нощем човекът пребиваваше всред Боговете в духовния свят и можеше да различи там Вотан така добре, както различава своите себеподобни от плът и
кръв
.
И Вотан, и Тор са персонифицирани природни сили и т.н.” Съществуват цели митологични теории, където за творческата народна фантазия се говори само по този начин. Но за такива хора е близо до ума, да си помислим, че са като Хомункулуса от Гьотевия Фауст, излязъл от ретортата; това са хора, които сякаш никога не са срещали жив, действителен човек. Защото ако някой истински вникне в народа, той не може да се изразява така за творческата народна фантазия. Тези митове и саги за Боговете не са нищо друго, освен остатък от съвсем реални процеси, които в миналото хората действително са виждали по ясно-видски път. Вотан наистина е съществувал!
Нощем човекът пребиваваше всред Боговете в духовния свят и можеше да различи там Вотан така добре, както различава своите себеподобни от плът и кръв.
Това, до което тогава примитивните натури се добирали чрез смътното ясновидство, днес е съдържание на митовете и сагите, особено на германските.
към текста >>
92.
ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ
GA_103 Евангелието на Йоан
Този покой откриваме в съзнанието на тогавашното човечество, а именно в съзнанието, че индивидът е само едно звено във веригата на поколенията, и че чрез своята
кръв
е свързан с поколенията, включително до най-далечните си предшественици.
Нека да припомним как през Атлантската и древноиндийската епоха хората се стремяха да заличат личността. За атлантците това беше нещо естествено, понеже всяка нощ те “премахваха” личността и подновяваха живота си в духовния свят. За индийците - също, защото чрез Йога тяхното посвещение ги приближаваше до едно безлично състояние. Крайната цел беше съвършеният покой във Всемира.
Този покой откриваме в съзнанието на тогавашното човечество, а именно в съзнанието, че индивидът е само едно звено във веригата на поколенията, и че чрез своята кръв е свързан с поколенията, включително до най-далечните си предшественици.
Този е основният момент, за който става дума. Той идва в резултат на онази древна традиция, при която човек се усещаше като подслонен в лоното на божествено-духовния свят. Стана така, че хората, преминали през едно нормално развитие, сега, през третата културна епоха, започнаха да се чувствуват като отделни човеци, но в същото време не забравяха, че са подслонени в лоното на божествено-духовния свят, и че по силата на кръвното родство са включени в цялата верига на поколенията. За тях Богът живееше в течащата през поколенията кръв.
към текста >>
За тях Богът живееше в течащата през поколенията
кръв
.
Крайната цел беше съвършеният покой във Всемира. Този покой откриваме в съзнанието на тогавашното човечество, а именно в съзнанието, че индивидът е само едно звено във веригата на поколенията, и че чрез своята кръв е свързан с поколенията, включително до най-далечните си предшественици. Този е основният момент, за който става дума. Той идва в резултат на онази древна традиция, при която човек се усещаше като подслонен в лоното на божествено-духовния свят. Стана така, че хората, преминали през едно нормално развитие, сега, през третата културна епоха, започнаха да се чувствуват като отделни човеци, но в същото време не забравяха, че са подслонени в лоното на божествено-духовния свят, и че по силата на кръвното родство са включени в цялата верига на поколенията.
За тях Богът живееше в течащата през поколенията кръв.
към текста >>
93.
ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ
GA_103 Евангелието на Йоан
За тях беше важно да посочат, че в Йосиф, бащата на Исус от Назарет, тече същата
кръв
, която се предава надолу през поколенията.
Следователно, за онези, които искаха да опишат преди всичко Исус от Назарет, а те можеха да опишат само него, беше важно да посочат как от самото начало кръвта се предаваше надолу през поколенията.
За тях беше важно да посочат, че в Йосиф, бащата на Исус от Назарет, тече същата кръв, която се предава надолу през поколенията.
към текста >>
94.
1. ВСТЪПИТЕЛНА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг, 17 Юни 1908 г.
GA_104 Апокалипсисът на Йоан
Той не би могъл като днес да каже така определено "Аз Съм", чувствувал се включен в единния организъм на онези, които бяха сродни по
кръв
.
Там хората не са се чувствували още като отделни същества. Също и членовете на германските племена, даже през време на християнската църква, не са се чувствували като отделни хора. Помислете за Керуските, Тевтоните и т.н., за германските племена, които са населявали днешна Германия. Отделният Керуск чувствуваше повече племенния Аз, на който той се явяваше като член.
Той не би могъл като днес да каже така определено "Аз Съм", чувствувал се включен в единния организъм на онези, които бяха сродни по кръв.
към текста >>
Той знае, че когато иска да излезе из своя Аз, тогава е подслонен в отца Авраама, чиято
кръв
, която е външният носител на общия Аз на народа, тече надолу през поколенията.
Но най-широки размери заема това кръвно родство у последователите на Стария Завет. Отделният човек се чувствува подслонен в целия народ; този народ е под властта на един отделен Аз. Той знае, що значи: "Аз и Отец Авраам сме едно"; защото проследяваха кръвното родство нагоре през поколенията чак до Авраама.
Той знае, че когато иска да излезе из своя Аз, тогава е подслонен в отца Авраама, чиято кръв, която е външният носител на общия Аз на народа, тече надолу през поколенията.
Сега, когато сравним това, което Христос постановява с израза, който всеки последовател на Стария Завет означава нещо възвишено, тогава като с мълния се осветлява целият напредък, който бе предизвикан от християнското развитие.
към текста >>
/Този е правилният превод и правилното тълкуване на съответното място от Евангелието./ А това означава: върнете се назад през поколенията и вие ще намерите нещо в самите вас, във вашата отделна индивидуалност, което е още по-вечно от това, което тече през всички родствени по
кръв
поколения.
Христос каза: "преди да бъде Авраам беше, Аз Съм. Що значи това? Преди Авраама беше "Аз Съм"?
/Този е правилният превод и правилното тълкуване на съответното място от Евангелието./ А това означава: върнете се назад през поколенията и вие ще намерите нещо в самите вас, във вашата отделна индивидуалност, което е още по-вечно от това, което тече през всички родствени по кръв поколения.
Преди да съществуват прадедите, съществуваше "Аз Съм", онова Същество, което прониква във всеки човек, което всяка човешка душа може да чувствува непосредствено в себе си. Не Аз и отец Авраам, не аз и духовният Отец, който не е свързан с нищо преходно, сме едно! Аз и Отец сме едно. Отец се намира в отделния човек. Там живее божественият Принцип, това, което бе, което е и което ще бъде.
към текста >>
95.
3. ВТОРА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг 19 Юни 1908 г.
GA_104 Апокалипсисът на Йоан
Това, което беше родствено по
кръв
, беше включено в един Аз.
Това е още по-ясно изразено у народа, който изповядва Стария Завет. Там всеки отделен човек се е чувствувал като член на народа. У този народ е било така, че когато отделният човек изговаряше обикновената ду ма "Аз", той не говореше във висшия смисъл за себе си, а чувствуваше нещо по-дълбоко, когато казваше: Аз и Отец Авраам сме едно. Защото той имаше определено съзнание, което се простираше чак до Авраама, което преминаваше през всички поколения от Авраама до всеки отделен член на Еврейския народ.
Това, което беше родствено по кръв, беше включено в един Аз.
Една обща групова душа-Аз обхващаше целия народ и онези, които прозираха нещата, казваха: това, което съставлява действително нашата най-вътрешна същност, нашата безсмъртна същност, то не живее само в отделния човек, а в целия народ.
към текста >>
Само едно физическо тяло, в което не тече никаква
кръв
и няма никаква нервна система, може да съществува без астрално тяло и без Аз.
Само едно физическо тяло, в което не тече никаква кръв и няма никаква нервна система, може да съществува без астрално тяло и без Аз.
Растението може да съществува без астралното тяло и без Аз, защото то няма никаква кръв и никаква нервна система. Защото нервната система е свързана с астралното тяло, а кръвта с Аза. Никое същество няма в своето тяло нервна система, ако то не е проникнато от астралното тяло. И никое същество няма в своето физическо тяло кръвоносна система, ако в него не е проникнал Азът. Помислете, какво вършите вие всяка нощ.
към текста >>
Растението може да съществува без астралното тяло и без Аз, защото то няма никаква
кръв
и никаква нервна система.
Само едно физическо тяло, в което не тече никаква кръв и няма никаква нервна система, може да съществува без астрално тяло и без Аз.
Растението може да съществува без астралното тяло и без Аз, защото то няма никаква кръв и никаква нервна система.
Защото нервната система е свързана с астралното тяло, а кръвта с Аза. Никое същество няма в своето тяло нервна система, ако то не е проникнато от астралното тяло. И никое същество няма в своето физическо тяло кръвоносна система, ако в него не е проникнал Азът. Помислете, какво вършите вие всяка нощ.
към текста >>
96.
5. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг 21 Юни 1908 г.
GA_104 Апокалипсисът на Йоан
Символично външното физическо слънчево кълбо, външната Луна изчезват и стават като едно човешко същество, обаче в елементарна форма: "И видях, че бе разтворен шестият печат и ето настана голямо земетресение и слънцето стана черно като космено врекище, а луната стана като
кръв
." Всичко това е символичното изпълнение на онова, което ние търсим в духовния живот.
Ние обрисувахме този свят духовно. За нас Слънцето не е само физическо Слънце, то е носителят на живота, който ще се яви в своята най-висша форма като духовен живот в бъдещето човечество. За нас Луната е онзи елемент, който възпира буйния ход на живота и забавя развитието на човека дотолкова, доколкото е необходимо. Така в Слънцето и Луната ние виждаме духовни Същества. А това, което ние усвояваме като антропософска мъдрост, в бъдещата епоха то също ще се яви правилно символизирано: Пред нашия духовен поглед слънцето и луната ще се явят под формата на онова, което ни е съградило нас човеците.
Символично външното физическо слънчево кълбо, външната Луна изчезват и стават като едно човешко същество, обаче в елементарна форма: "И видях, че бе разтворен шестият печат и ето настана голямо земетресение и слънцето стана черно като космено врекище, а луната стана като кръв." Всичко това е символичното изпълнение на онова, което ние търсим в духовния живот.
Така ние виждаме как за бъдещата епоха се предсказва в знаменателни образи това, което се подготвя в настоящата епоха. Днес ние носим невидимо в себе си онова преобразование, което предприемаме със Слънцето и Луната, когато физическото се превръща в духовните елементи. Когато погледът на ясновидеца се насочва в бъдещето, тогава фактически изчезва и пред нас застава символът на одухотворението на човечеството.
към текста >>
97.
6. ПЕТА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг 22 Юни 1908 г.
GA_104 Апокалипсисът на Йоан
Това е топлината на вашата
кръв
.
Тази диференцирани топлинни състояния са единственото, което е съществувало тогава от сегашните признаци на нашата планета Земя. А в такава топлина беше изразена тогава първата заложба на човешкото физическо тяло. Това, което съществуваше там, днес вие още го имате във вас. Само че от външното пространство то се е пренесло във вашата вътрешност.
Това е топлината на вашата кръв.
Ако от топлината на вашата кръв бихте образували фигури, вие бихте имали един отзвук от това, което съществуваше от вашето физическо тяло на стария Сатурн. Топлината, която днес носите във вашата кръв, е първата заложба на физическото тяло, неговата най-стара част; така щото бихте могли също да кажете: целият Сатурн се състоеше от кръвна топлина. Но вие бихте могли да намерите също нещо подобно като фигурите, които бихте получили днес съединявайки различните пътища на вашата кръв според различните топлинни състояния. Това е физическото състояние на този стар Сатурн. От днешните състояния на материята там имаше само топлина.
към текста >>
Ако от топлината на вашата
кръв
бихте образували фигури, вие бихте имали един отзвук от това, което съществуваше от вашето физическо тяло на стария Сатурн.
Тази диференцирани топлинни състояния са единственото, което е съществувало тогава от сегашните признаци на нашата планета Земя. А в такава топлина беше изразена тогава първата заложба на човешкото физическо тяло. Това, което съществуваше там, днес вие още го имате във вас. Само че от външното пространство то се е пренесло във вашата вътрешност. Това е топлината на вашата кръв.
Ако от топлината на вашата кръв бихте образували фигури, вие бихте имали един отзвук от това, което съществуваше от вашето физическо тяло на стария Сатурн.
Топлината, която днес носите във вашата кръв, е първата заложба на физическото тяло, неговата най-стара част; така щото бихте могли също да кажете: целият Сатурн се състоеше от кръвна топлина. Но вие бихте могли да намерите също нещо подобно като фигурите, които бихте получили днес съединявайки различните пътища на вашата кръв според различните топлинни състояния. Това е физическото състояние на този стар Сатурн. От днешните състояния на материята там имаше само топлина. От всички същества, които днес населяват Земята, там съществуваше само човекът и то само тази заложба на неговото физическо тяло.
към текста >>
Топлината, която днес носите във вашата
кръв
, е първата заложба на физическото тяло, неговата най-стара част; така щото бихте могли също да кажете: целият Сатурн се състоеше от кръвна топлина.
А в такава топлина беше изразена тогава първата заложба на човешкото физическо тяло. Това, което съществуваше там, днес вие още го имате във вас. Само че от външното пространство то се е пренесло във вашата вътрешност. Това е топлината на вашата кръв. Ако от топлината на вашата кръв бихте образували фигури, вие бихте имали един отзвук от това, което съществуваше от вашето физическо тяло на стария Сатурн.
Топлината, която днес носите във вашата кръв, е първата заложба на физическото тяло, неговата най-стара част; така щото бихте могли също да кажете: целият Сатурн се състоеше от кръвна топлина.
Но вие бихте могли да намерите също нещо подобно като фигурите, които бихте получили днес съединявайки различните пътища на вашата кръв според различните топлинни състояния. Това е физическото състояние на този стар Сатурн. От днешните състояния на материята там имаше само топлина. От всички същества, които днес населяват Земята, там съществуваше само човекът и то само тази заложба на неговото физическо тяло. Сатурн се състоеше само от такива зачатъци на физическите човешки тела, които бяха съставени от топлина.
към текста >>
Но вие бихте могли да намерите също нещо подобно като фигурите, които бихте получили днес съединявайки различните пътища на вашата
кръв
според различните топлинни състояния.
Това, което съществуваше там, днес вие още го имате във вас. Само че от външното пространство то се е пренесло във вашата вътрешност. Това е топлината на вашата кръв. Ако от топлината на вашата кръв бихте образували фигури, вие бихте имали един отзвук от това, което съществуваше от вашето физическо тяло на стария Сатурн. Топлината, която днес носите във вашата кръв, е първата заложба на физическото тяло, неговата най-стара част; така щото бихте могли също да кажете: целият Сатурн се състоеше от кръвна топлина.
Но вие бихте могли да намерите също нещо подобно като фигурите, които бихте получили днес съединявайки различните пътища на вашата кръв според различните топлинни състояния.
Това е физическото състояние на този стар Сатурн. От днешните състояния на материята там имаше само топлина. От всички същества, които днес населяват Земята, там съществуваше само човекът и то само тази заложба на неговото физическо тяло. Сатурн се състоеше само от такива зачатъци на физическите човешки тела, които бяха съставени от топлина. Както днес един къпинов плод се състои от отделни сферични зрънца, така беше съставен тогава Сатурн само от човеци, каквито описахме.
към текста >>
98.
7. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг 23 Юни 1908 г.
GA_104 Апокалипсисът на Йоан
За химика кръвта протекла на Голгота е същата както и всяка друга
кръв
.
За химика кръвта протекла на Голгота е същата както и всяка друга кръв.
Обаче тази кръв е съвършено различна. Тя означава, че материята на кръвта изтича на Земята, но че Духът, който отговаря на това, изпълва земната аура с нови импулси и нови сили, които имат своето значение за бъдещето на човечеството. От нея се излъчват силите, които изменят Земята; от там се излъчват те и проникват човеците. Само малка част от това, което се вля тогава в земната аура, се е изпълнело до днес. Но хората ще се научат все повече и повече да разбират, какво е станала Земята чрез онзи момент на Голгота, какво може да стане човекът в онова съзнание, което той е добил по описания начин от Атлантида насам.
към текста >>
Обаче тази
кръв
е съвършено различна.
За химика кръвта протекла на Голгота е същата както и всяка друга кръв.
Обаче тази кръв е съвършено различна.
Тя означава, че материята на кръвта изтича на Земята, но че Духът, който отговаря на това, изпълва земната аура с нови импулси и нови сили, които имат своето значение за бъдещето на човечеството. От нея се излъчват силите, които изменят Земята; от там се излъчват те и проникват човеците. Само малка част от това, което се вля тогава в земната аура, се е изпълнело до днес. Но хората ще се научат все повече и повече да разбират, какво е станала Земята чрез онзи момент на Голгота, какво може да стане човекът в онова съзнание, което той е добил по описания начин от Атлантида насам. А какво е добил човекът от Атлантида насам?
към текста >>
99.
8. СЕДМА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг 24 Юни 1908 г.
GA_104 Апокалипсисът на Йоан
Защото той се чувствуваше подслонен в тази общност, която достигаше нагоре чак до Авраама, чиято
кръв
течеше през поколенията надолу и до най-малкия потомък.
Но това продължи до голяма степен и по-късно. Днешните хора не разбират, как в далечното минало са били давани имената. Иначе те биха разбрали, как тогавашните хора са се чувствували. Представете си последователите на Стария Завет; в предихристиянските времена, когато са искали да чувствуват своя Аз, те съвсем не са го чувствували в тяхната отделна личност. Всеки, който чувствуваше напълно импулса изтичащ от Стария Завет, си казваше: Аз и Отец Авраам сме едно.
Защото той се чувствуваше подслонен в тази общност, която достигаше нагоре чак до Авраама, чиято кръв течеше през поколенията надолу и до най-малкия потомък.
И тогава той казваше: Аз чувствувам, че не съм един изгубен член, когато долавям, че моята кръв е същата, както тази на Отца Авраама. И такъв човек се стремеше да проследи общността още по-нататък, още по-надалече. Той се чувствуваше едно с Ной, с Адама.
към текста >>
И тогава той казваше: Аз чувствувам, че не съм един изгубен член, когато долавям, че моята
кръв
е същата, както тази на Отца Авраама.
Днешните хора не разбират, как в далечното минало са били давани имената. Иначе те биха разбрали, как тогавашните хора са се чувствували. Представете си последователите на Стария Завет; в предихристиянските времена, когато са искали да чувствуват своя Аз, те съвсем не са го чувствували в тяхната отделна личност. Всеки, който чувствуваше напълно импулса изтичащ от Стария Завет, си казваше: Аз и Отец Авраам сме едно. Защото той се чувствуваше подслонен в тази общност, която достигаше нагоре чак до Авраама, чиято кръв течеше през поколенията надолу и до най-малкия потомък.
И тогава той казваше: Аз чувствувам, че не съм един изгубен член, когато долавям, че моята кръв е същата, както тази на Отца Авраама.
И такъв човек се стремеше да проследи общността още по-нататък, още по-надалече. Той се чувствуваше едно с Ной, с Адама.
към текста >>
Той донесе Импулса за добиване на самостоятелност, но също и духовната Любов, която съединява това, което не е сродно по
кръв
.
Защо Христос е наречен истински носител на Светлината? Защото сега чрез него е станало правилно това, което по-рано беше неоправдано. По-рано то беше едно разединение; хората не бяха още узрели, за да станат самостоятелни. Сега чрез импулса на Аза, който бяха приели чрез Христа Исуса, хората бяха стигнали до там, че въпреки развитието на Аза, те можаха да се сближат в Любовта. И така чрез истинския Носител на Светлината, чрез Христа Исуса, на човечеството бе донесено това, което Луцифер искаше, така да се каже, да даде преждевременно на човечеството, когато то не беше още узряло.
Той донесе Импулса за добиване на самостоятелност, но също и духовната Любов, която съединява това, което не е сродно по кръв.
към текста >>
100.
Втора лекция: Еволюцията на Земята. Първичният атом. Земните епохи и културни периоди.
GA_106 Египетски митове и мистерии
Някога тя не притежаваше твърдата минерална основа, както днес; минералното царство не изглеждаше такова, каквото е днес; върху него не съществуваха такива растения и животни, каквито са днешните; хората също не притежаваха днешните тела от плът и
кръв
; човекът все още не разполагаше с никаква костна система.
Ако искаме да вникнем още по-точно в културните епохи, ние трябва да стигнем до един цялостен обзор относно развитието на Земята, какъвто има онзи ясновидец, който може да насочи своя духовен поглед в събитията от пра-далечното минало. Ако се вгледаме назад в миналото на нашата Земя, ние ще установим, че тя не винаги е изглеждала така, както изглежда днес.
Някога тя не притежаваше твърдата минерална основа, както днес; минералното царство не изглеждаше такова, каквото е днес; върху него не съществуваха такива растения и животни, каквито са днешните; хората също не притежаваха днешните тела от плът и кръв; човекът все още не разполагаше с никаква костна система.
Всичко това се разви много по-късно.
към текста >>
101.
Четвърта лекция: Учениците на Ришите и техните опитности.
GA_106 Египетски митове и мистерии
Когато индийският ученик имаше този образ пред себе си, той чувствуваше, че всичко е възникнало от този образ, че дори и това, което съществуваше като един вид
кръв
в този образ, после се превърна във водите по Земята и т.н.
Ето как атлантският кандидат за посвещение виждаше, че всичко, целият заобикалящ го свят е произлязал от човешката форма. Още от пра-древни времена човешката душа беше пронизвана от тези усещания и тези усещания се запазиха и след големия Потоп. Древните индийски посветени също извикваха пред своите ученици този образ на пра-човека: образът на пра-човека, издишан от вечния Бог.
Когато индийският ученик имаше този образ пред себе си, той чувствуваше, че всичко е възникнало от този образ, че дори и това, което съществуваше като един вид кръв в този образ, после се превърна във водите по Земята и т.н.
И така, този образ се разширяваше до първоосновата на цялата Вселена. Сега пред неговата душа се разиграваше следното; казваше му се: „Сега в този образ ти имаш пред очите си две неща: веднъж самия първообраз, а после и това, което просветва в теб като най-дълбока твоя същност при съзерцаването на образа. Навън е Макрокосмосът, а после това, което усещаш в себе си като екстракт: Микрокосмосът! ”.
към текста >>
102.
10. Десета лекция, 18. Април 1909, вечер
GA_110 Духовните йерархии
Тогава то все още подготвяше своето идване на Земята за да се появи по-късно в едно оживено от човешката
кръв
тяло, в тялото на Исус от Назарет: Слънчевото Същество навлезе в земното тяло на един човек.
Видимият израз на Аза, това е кръвта. Но както кръвта е материалният израз на Аза, така и топлината на кръвта, огънят на кръвта, е, така да се каже, остатък от огъня на Стария Сатурн. А космическото Христово Същество трябваше да се появи по два начина: най-напред в огъня. Пред Мойсей то изяви себе си в горящата къпина и в светкавиците на планината Синай; защото Съществото, което проговори на Мойсей от горящата къпина и от светкавиците на Синай е същото което можа да проникне в човешкия Аз.
Тогава то все още подготвяше своето идване на Земята за да се появи по-късно в едно оживено от човешката кръв тяло, в тялото на Исус от Назарет: Слънчевото Същество навлезе в земното тяло на един човек.
И благодарение на факта, че Азът все повече и повече се проникваше от силите на Христовото Същество, този Аз постигна съвсем нови качества: а именно способността чрез своите собствени сили да се издигне в духовните светове и да се освобождава от всички влияния, които биха го повлекли надолу в пропастта. Защото това космическо Същество, което проникна дори в Аза, съвсем не приличаше на другите духовни Същества, които до този момент слизаха долу и изпълваха с душевни сили човешкото физическо, етерно и астрално тяло.
към текста >>
103.
11. Бележки
GA_110 Духовните йерархии
"Тя няма нищо общо с мъртвото, абстрактно познание... а като живо познание, ти обхваща живота чрез самия него; тя се влива в човека не просто под формата на мисли или като резултат от едно или друго наблюдение, а като живителна
кръв
за душата, като форма на живот, тя присъства в самия човек".
Основният стремеж на антропософски-ориентираната Наука за Духа е да стигне един всеобхватен "образ на света и човека" Антропософията не е догматично учение, което предопредели характера на въпросите, както и начина за тяхното разрешение.
"Тя няма нищо общо с мъртвото, абстрактно познание... а като живо познание, ти обхваща живота чрез самия него; тя се влива в човека не просто под формата на мисли или като резултат от едно или друго наблюдение, а като живителна кръв за душата, като форма на живот, тя присъства в самия човек".
към текста >>
Човешките Азове чийто носител става топлата червена
кръв
все по-здраво се свързват с човешките физически тела, предизвиквайки по-късно характерните за човека изправено положение, говор и мислене.
През следващата, Лемурийска епоха, настъпва друго грандиозно космическо събитие: Отделянето на Луната от Земята. "Грубите" вещества или Същества напускат Земята, за да не пречат на човешката еволюция. Земните условия отново се променят радикално. Ако по-рано човекът се е придвижвал по Земята с "плавателни движения", близки до тези на рибите, сега той "стъпва здраво" на земната твърд и заема "изправено положение". Друга последица от отделянето на Луната е възникването на половете.
Човешките Азове чийто носител става топлата червена кръв все по-здраво се свързват с човешките физически тела, предизвиквайки по-късно характерните за човека изправено положение, говор и мислене.
Историята на човешкия род, каквато я знаем от Библията, започва именно от Лемурийската епоха, когато вече са налице и условията за първите човешки инкарнации.
към текста >>
104.
1. ПРЕДГОВОР от МАРИЯ ЩАЙНЕР
GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия
Дървото на живота ни нашепва тайната, която иска да ни се открие отново: Азът, който ще възкръсне в нас из гроба на физическото благодарение на Христовата Сила, този божествен Аз ни е говорил през звездното пространство, през слънчевия огън, през бурята на стихиите, през свещената
кръв
на Сина Человечески, един и същ живот в три лица: Творящото Слово, Словото, което свързва и развързва, действуващото слово.
Тогава стига от другата страна зад образа, който мозъкът отразява като едно огледало. Ако човек употреби силите, които се намират зад мозъка, от другата страна, мисълта се прояснява от огъня, който блика от вечния център на човешката природа, за да стане сила на Аза. Дърво то на познанието се превръща в дърво на живота. Смъртта е станала едно пробуждане чрез това съединение на човека с божествения Аз. Тази вътрешна опитност на самия себе си не е нищо друго освен умиране в Христа, т.е. възкресение.
Дървото на живота ни нашепва тайната, която иска да ни се открие отново: Азът, който ще възкръсне в нас из гроба на физическото благодарение на Христовата Сила, този божествен Аз ни е говорил през звездното пространство, през слънчевия огън, през бурята на стихиите, през свещената кръв на Сина Человечески, един и същ живот в три лица: Творящото Слово, Словото, което свързва и развързва, действуващото слово.
Ние го бихме изгубили, ние трябва отново да го намерим; познанието ни доведе към самите нас. Разчитайки свещеното Слово, ние участвуваме в духовното Причастие, в Христа.
към текста >>
105.
4. СКАЗКА ВТОРА. Живата духовна история. Ръководителите на човечеството. Творящото Слово.
GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия
Мъдростта се превръща в навик: човек се съобразява с нея, защото тя е станала плът и
кръв
в него.
След това който знае, какви мисли събуждаше в духа гръцката дума хеликия, ще може да Ви каже, че тук евангелистът е искал да говори за етерното тяло, чрез което мъдростта се превръща постепенно в способност. Вие знаете, че с астралното тяло са свързани всички дейности, които имат тази особеност, че не се повтарят. Например, когато сме разбрали веднъж нещо, ние сме го разбрали завинаги. Етерното тяло създава навици, придобити склонности. А това се добива чрез упражнение и повторение.
Мъдростта се превръща в навик: човек се съобразява с нея, защото тя е станала плът и кръв в него.
Ето какво значи това растене в мъдрост. Но също както астралното тяло растеше в мъдрост, така и етерното тяло растеше в благородни навици за доброто и красивото. Третото качество, което расте у Исуса от Назарет, е изразено с гръцката дума "харис", което в действителност значи "видим израз на красотата". Всички други преводи не са правилни. Тук ние трябва да преведем, че Исус растеше в "миловидна красота", т.е., че неговото физическо тяло се развиваше в красиви и благородни форми.
към текста >>
106.
7. СКАЗКА ПЕТА. Развитието на човека в течение на въплъщенията на Земята.
GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия
Хората, които бяха надживели лунната криза, наричаха "Аз" не само това, което обединяваше техните опитности, но и тези на техните прадеди и чувствуваха да действува в тяхната
кръв
слънчевата природа.
После дойде времето, когато тези души, живеещи в едно отдалечено потомство, изгубиха чувството на тази връзка, а с това и паметта простираща се върху прадедите. Колкото повече се намножаваха човешкия род, толкова повече се изгубваше и живото чувство свързано с наследствеността. Тук ние отново намираме действието на луциферическите духове, които действуват върху астралното тяло и противопоставят своето влияние на това на Съществата, които бяха надарили човека с Аз. Луциферическите същества действуваха против всичко, което можеше да свърже хората помежду им. Те искаха да научат човечеството на свобода, на независимост.
Хората, които бяха надживели лунната криза, наричаха "Аз" не само това, което обединяваше техните опитности, но и тези на техните прадеди и чувствуваха да действува в тяхната кръв слънчевата природа.
Това чувство беше вече угаснало, когато душите, които слизаха от планетата Марс, например, още чувствуваха закрилящата сила излъчваща се от Духа на Марс; те се обединяваха в духа на Марс. Именно това групово чувство, което същата любов поддържаше, атакуваха луциферическите духове. Те развиха индивидуалния Аз на човека, за да го противопоставят на колективния Аз, който се изразяваше в тези групи. Колкото повече се издигаме в миналото чрез ясновиждането, толкова повече намираме колективното съзнание свързано с кръвното родство. А колкото идваме повече към близкото минало, толкова повече това съзнание изчезва, за да отстъпи място на не зависимостта на човека, който развива своето индивидуално себе, своя индивидуален Аз, противопоставяйки го на груповия Аз.
към текста >>
107.
11. СКАЗКА ДЕВЕТА. Художественият строеж на Евангелието на Йоана.
GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия
Чрез тях Христос можа да предприеме новата мисия да даде на човечеството едно себесъзнание, което да не зависим вече от кръвта, онова съзнание, което си казва: Аз съм свързан чрез самия себе си с Духовния Отец, с, Отца, чиято
кръв
вече не тече през поколенията, но чиято вътрешна сила стига до всяка индивидуална душа, този Аз, който е в мене и който е направо свързан с Духовния Отец, този аз беше преди Авраам да бъде.
У тях Христос не би на мерил силата, необходима за да започне действието, което трябва да лъчезари от неговата душа към другите души. Той се обърна към онези, у които смешението на кръвта беше угасило тази вяра, той отиде у галилейците и от там започна своята мисия. Там именно той намери една смесица от народи, където смешение то на кръвта беше станало до значителна степен. Там се бяха събрали най-различни племена, у които по-рано кръвните връзки бяха в сила, и това смешение от племена представляваше първия преход към едно ново състояние. У тях още живееше чувството, че техните бащи са притежавали едно съвършено различно състояние на съзнанието, че те са притежавали магически сили, които съединяваха душите.
Чрез тях Христос можа да предприеме новата мисия да даде на човечеството едно себесъзнание, което да не зависим вече от кръвта, онова съзнание, което си казва: Аз съм свързан чрез самия себе си с Духовния Отец, с, Отца, чиято кръв вече не тече през поколенията, но чиято вътрешна сила стига до всяка индивидуална душа, този Аз, който е в мене и който е направо свързан с Духовния Отец, този аз беше преди Авраам да бъде.
Аз съм призван да влея в този Аз една сила, която нараства още повече от съзнанието, че съм свързан с духовния Отец на вселенната. "Аз и Отец сме едно", а не вече "Аз и Отец Авраам", т.е. физическият прадед. Следователно Христос отиде при онези, у които се беше вече появило разбирането на тези неща. Той имаше нужда именно да намери в тяхната душа силата, която щеше да позволи на хората да направят, щото духовните действителности постепенно да слязат до физическия свят.
към текста >>
Вие знаете, че тази женитба между близки роднини постепенно се е превърнала в женитба на отдалечени родове с чужда
кръв
.
Когато още се практикуваше женитбата между близки роднини, какво чувствуваха хората?
Вие знаете, че тази женитба между близки роднини постепенно се е превърнала в женитба на отдалечени родове с чужда кръв.
У всички древни народи ще намерите закони, които забраняват женитбите извън племето, извън семейството. Потомците на едно племе, членовете на което бяха сродни по кръв, притежаваха чрез женитбата между близки роднини магически сили, които действуваха върху душите. Какво би се случило на една от тези древни сватби, ако питието, от което имаха нужда, виното например, би липсвало? Достатъчно би било между тези така тясно сродени хора да се явят благоприятни обстоятелства и чрез магическата сила на любовта, основана на кръвното родство, водата подадена вместо вино при един по-късен час на празненството да има вкуса на виното. Толкова голяма беше психическата сила на тези хора едни върху други.
към текста >>
Потомците на едно племе, членовете на което бяха сродни по
кръв
, притежаваха чрез женитбата между близки роднини магически сили, които действуваха върху душите.
Когато още се практикуваше женитбата между близки роднини, какво чувствуваха хората? Вие знаете, че тази женитба между близки роднини постепенно се е превърнала в женитба на отдалечени родове с чужда кръв. У всички древни народи ще намерите закони, които забраняват женитбите извън племето, извън семейството.
Потомците на едно племе, членовете на което бяха сродни по кръв, притежаваха чрез женитбата между близки роднини магически сили, които действуваха върху душите.
Какво би се случило на една от тези древни сватби, ако питието, от което имаха нужда, виното например, би липсвало? Достатъчно би било между тези така тясно сродени хора да се явят благоприятни обстоятелства и чрез магическата сила на любовта, основана на кръвното родство, водата подадена вместо вино при един по-късен час на празненството да има вкуса на виното. Толкова голяма беше психическата сила на тези хора едни върху други. Ако магическата сила на едного от тях би се разпростряла върху другите, те биха почувствували, че пият вино. Не казвайте: Но това вино не би било нищо друго освен вода Всеки разумен човек допуска, че за хората нещата са това, което те са за техния организъм, това, което те стават за този организъм, а не това, което те изглеждат да са.
към текста >>
108.
12. СКАЗКА ДЕСЕТА. Какво е станало при кръщението на Исуса от Йоана?
GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия
През онези времена един човек, който можеше да брои голяма редица прадеди от същия род, притежаваше магически сили в своята
кръв
, които позволяваха да се действува от една върху друга, както видяхме това вчера.
Тези са двете извънредно важни събития, събития огромни, които авторът на Евангелието на Йоана ни по казва под една забулена форма. Но когато знаем да четем добре това Евангелие, ние намираме всичко това в него. За да го разберем, нека свържем всичко, което току що казах, с нашите предидущи изследвания. Видяхме, че в миналото хората са сключвали брак в кръга на кръвното родство. Само постепенно с течение на времето става смесването на кръвта от различни родове и племена, но колкото по-далече отиваме в миналото, толкова повече виждаме да действуват роднинските кръвни връзки.
През онези времена един човек, който можеше да брои голяма редица прадеди от същия род, притежаваше магически сили в своята кръв, които позволяваха да се действува от една върху друга, както видяхме това вчера.
Това знаеха всички, даже и най-простите хора. Естествено, ако днес биха се сключва ли бракове между близки роднини, би било погрешно да се мисли, че ще се възобновят тези състояния. Това би била същата грешка, която би направило цветето "момина сълза", ако то кажеше: аз не искам вече да цъфтя през месец май. От сега нататък ще цъфтя през октомври. Разбира се, през октомври неговият цъфтеж би бил невъзможен.
към текста >>
Другите хора предчувствуваха това смътно; посветеният се издигаше до първия прадед, чиято
кръв
течеше през цялото поколение, Така, си казваше той, кръвта тече през всичките поколения и в тази
кръв
се изявява Азът на народа, също както индивидуалният аз се изявява в кръвта на един човек.
Този, който беше получил едно древно посвещение, имаше достъп до духовния свят; неговият поглед възприемаше действуващите духовни сили; той виждаше това, което ставаше в кръвните връзки, силите, които са активни в тях.
Другите хора предчувствуваха това смътно; посветеният се издигаше до първия прадед, чиято кръв течеше през цялото поколение, Така, си казваше той, кръвта тече през всичките поколения и в тази кръв се изявява Азът на народа, също както индивидуалният аз се изявява в кръвта на един човек.
Издигайки се в миналото през поколенията, той чувствуваше своята душа отъждествена с духа на народа, този дух, който отпечатваше своя характер на цялата раса. Той се чувствуваше едно с кръвта на народа, чувствуваше, че притежава до определена степен власт над магическите сили ни свързани с кръвта.
към текста >>
109.
13. СКАЗКА ЕДИНАДЕСЕТА. Хармоничното равновесие на вътрешните сили на човека, създадено от Христа.
GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия
Ето какво би се получило следвайки линията на развитието на човешката
кръв
, ако Христос не беше дошъл.
Естествено, едно външно наблюдение не би могло да различи, каква дълбока истина се крие тук. Ако бихме изследвали кръвта, не чрез химическия анализ, но чрез средствата предлагани от Духовната наука, бихме си дали сметка, че кръвта на един съвременен човек се различава от тази на един такъв от миналото, който би живял няколко хилядолетия преди Христа. Кръвта се е изменила; тя е добила такива свойства, че все по-малко и по-малко може да бъде носителка на Любовта. Как би се явило на един ясновидец, на един пророк бъдещето развитие, ако Христовата любов не би дошла да замени любовта свързана с кръвните връзки, която се изгубваше, изчезваше? Той би видял хората да се отделят все повече едни от други, да се втвърдяват все повече в своя собствен Аз, той би видял как границите между душите стават все по-резки и непроницаеми, хората да воюват помежду си и войната на всички против всички да заема мястото на любовта на Земята.
Ето какво би се получило следвайки линията на развитието на човешката кръв, ако Христос не беше дошъл.
Всички хора биха се отдали безпощадно на тази всемирна война, която все пак ще дойде, но за онези, които не ще се оставят да бъдат истински проникнати от Христовия Принципи.
към текста >>
110.
15. СКАЗКА ТРИНАДЕСЕТА. Космическия смисъл на Голготската Тайна.
GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия
Едно последствията на действието на Луцифер и Ариман е, че кръвта е позволила все по-малко и по-малко на човека да вижда света в неговата действителност; кръвните връзки от миналото бяха покварили, бяха разложили човешката
кръв
, бяха я умъртвили някак си, което създаде една растяща възможност за потъване в илюзията.
До този момент човечеството е носило последствията от действието, което луциферическите и ариманически същества са упражнили върху него и които са потопили човека в майа, илюзия по отношение на външния свят. Така дълго време човекът се е намирал и днес още се намира в едно състояния на погрешност, защото той възприема около себе си само сетивни, материални впечатления, които преработва в свои представи, без да вижда духа намиращ се зад тях. Следователно влиянието на Ариман му представя външния свят в една лъжлива светлина и той си съставя едно погрешно разбиране за духовния свят. Видяхме кои бяха физическите последствия от това погрешно възприятие.
Едно последствията на действието на Луцифер и Ариман е, че кръвта е позволила все по-малко и по-малко на човека да вижда света в неговата действителност; кръвните връзки от миналото бяха покварили, бяха разложили човешката кръв, бяха я умъртвили някак си, което създаде една растяща възможност за потъване в илюзията.
Защото човекът не успяваше вече да пита първичната древна мъдрост, мъдрост, която учеше, че външния свят не е само материя, но че зад физическото се намира духът. Това наследство бе изгубено и човекът все повече тласкан към физическия свят както и животът на неговите мисли. Ето кое превърна всички негови физически впечатления в погрешки. Ако не беше се упражнило действието на Христа, човекът би изгубил мъдростта на миналото и би останал да притежава само света на сетивата забравяйки, че съществува духовен свят. Неговите очи биха се затворили за този свят.
към текста >>
Ето защо Азът е изпаднал толкова повече в илюзията, в Майа, колкото повече тази
кръв
е била покварена.
По-рано ние видяхме, че Азът на човека има като физически инструмент кръвта.
Ето защо Азът е изпаднал толкова повече в илюзията, в Майа, колкото повече тази кръв е била покварена.
Но също така човекът дължи възможността да повдигне своя Аз на факта, че притежава тази кръв. Той дължи духовната страна на Аза на своята способност да се различава от духовния свят, да бъде една индивидуалност. Но за това той е трябвало да изгуби от поглед духовния свят. А това което му е отнело този поглед, е именно смъртта. Ако човекът винаги би знаел, че смъртта е семе на живот, той не би могъл да развие личността; той би останал съединен с духовния свят.
към текста >>
Но също така човекът дължи възможността да повдигне своя Аз на факта, че притежава тази
кръв
.
По-рано ние видяхме, че Азът на човека има като физически инструмент кръвта. Ето защо Азът е изпаднал толкова повече в илюзията, в Майа, колкото повече тази кръв е била покварена.
Но също така човекът дължи възможността да повдигне своя Аз на факта, че притежава тази кръв.
Той дължи духовната страна на Аза на своята способност да се различава от духовния свят, да бъде една индивидуалност. Но за това той е трябвало да изгуби от поглед духовния свят. А това което му е отнело този поглед, е именно смъртта. Ако човекът винаги би знаел, че смъртта е семе на живот, той не би могъл да развие личността; той би останал съединен с духовния свят. Но дойде смъртта, създавайки у него илюзията, че той е откъснат от този свят, научавайки го да бъде той самият.
към текста >>
В тази
кръв
ние виждаме символа на извънмерния егоизъм, който човешкият аз съдържаше.
В тази кръв ние виждаме символа на извънмерния егоизъм, който човешкият аз съдържаше.
Кръвта е израз на Аза; и тази, която тече на Голгота, е израз на това, което беше надминало правилната мярка в човешкия Аз. Ако тази кръв не беше изтекла, човекът би се втвърдил в своя егоизъм и не би могъл да избегне съдбата, която описахме вчера. Първият тласък, който е бил даден на човека, за да се освободи от това, което го прави егоист, идва от тази кръв.
към текста >>
Ако тази
кръв
не беше изтекла, човекът би се втвърдил в своя егоизъм и не би могъл да избегне съдбата, която описахме вчера.
В тази кръв ние виждаме символа на извънмерния егоизъм, който човешкият аз съдържаше. Кръвта е израз на Аза; и тази, която тече на Голгота, е израз на това, което беше надминало правилната мярка в човешкия Аз.
Ако тази кръв не беше изтекла, човекът би се втвърдил в своя егоизъм и не би могъл да избегне съдбата, която описахме вчера.
Първият тласък, който е бил даден на човека, за да се освободи от това, което го прави егоист, идва от тази кръв.
към текста >>
Първият тласък, който е бил даден на човека, за да се освободи от това, което го прави егоист, идва от тази
кръв
.
В тази кръв ние виждаме символа на извънмерния егоизъм, който човешкият аз съдържаше. Кръвта е израз на Аза; и тази, която тече на Голгота, е израз на това, което беше надминало правилната мярка в човешкия Аз. Ако тази кръв не беше изтекла, човекът би се втвърдил в своя егоизъм и не би могъл да избегне съдбата, която описахме вчера.
Първият тласък, който е бил даден на човека, за да се освободи от това, което го прави егоист, идва от тази кръв.
към текста >>
111.
16. СКАЗКА ЧЕТИРИНАДЕСЕТА. Земята, тялото на Христа и нов център на светлината.
GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия
В нашето тяло тече една
кръв
на живота: червената артериална
кръв
, и една
кръв
на смъртта: тъмносинята венозна
кръв
.
Ако разрушаващото действие на смъртта може да се превърне в семе на вечния Аз, това е благодарение на Христовия Импулс. На Голгота истинският образ на смъртта е показан за първи път пред човечеството. Защото Христос, отблясък на Отец, Синът, се е съединил със смъртта и тази смърт става изходна точка на един нов живот, на едно ново Слънце. От сега нататък, от момента на извоюването на вечния Аз, цялото ученическо време на човека може да се измени; Азът е спасен. Той става все повече образ и подобие на Христа.
В нашето тяло тече една кръв на живота: червената артериална кръв, и една кръв на смъртта: тъмносинята венозна кръв.
За да може да живее нашият аз, необходимо е всеки момент животът, който те че в червената артериална кръв, да бъде убит от тъмносинкавата венозна кръв. Ако той не би бил убиван, човекът би слязъл толкова ниско във физическия свят, че би забравил своя духовен произход. Символът, който изразява най-добре тези два вида кръв, е този на двете колони, от които едната е червена, другата сина; едната символизира живота, който се излъчва от Отца, но който би отишъл да се изгуби във формата, в която се сгъстява, а другата символизира това, което разрешава тази форма. Смъртта е най-силната, тя унищожава това, което, без нея, би застинало в себе си. Но да се унищожи това, което иначе би се разрушило от само себе си, това значи да се възбуди силата на възкресението; ако правилно тълкуваме Евангелието на Йоана, то ни дава смисъл на живота.
към текста >>
За да може да живее нашият аз, необходимо е всеки момент животът, който те че в червената артериална
кръв
, да бъде убит от тъмносинкавата венозна
кръв
.
На Голгота истинският образ на смъртта е показан за първи път пред човечеството. Защото Христос, отблясък на Отец, Синът, се е съединил със смъртта и тази смърт става изходна точка на един нов живот, на едно ново Слънце. От сега нататък, от момента на извоюването на вечния Аз, цялото ученическо време на човека може да се измени; Азът е спасен. Той става все повече образ и подобие на Христа. В нашето тяло тече една кръв на живота: червената артериална кръв, и една кръв на смъртта: тъмносинята венозна кръв.
За да може да живее нашият аз, необходимо е всеки момент животът, който те че в червената артериална кръв, да бъде убит от тъмносинкавата венозна кръв.
Ако той не би бил убиван, човекът би слязъл толкова ниско във физическия свят, че би забравил своя духовен произход. Символът, който изразява най-добре тези два вида кръв, е този на двете колони, от които едната е червена, другата сина; едната символизира живота, който се излъчва от Отца, но който би отишъл да се изгуби във формата, в която се сгъстява, а другата символизира това, което разрешава тази форма. Смъртта е най-силната, тя унищожава това, което, без нея, би застинало в себе си. Но да се унищожи това, което иначе би се разрушило от само себе си, това значи да се възбуди силата на възкресението; ако правилно тълкуваме Евангелието на Йоана, то ни дава смисъл на живота. Това, с което се запознахме вчера и днес, е, че в момента, когато започва християнската ера, е станало нещо, което изменя цялото земно развитие, а доколкото космическото развитие е свързано със земното, изменя се самото то.
към текста >>
Символът, който изразява най-добре тези два вида
кръв
, е този на двете колони, от които едната е червена, другата сина; едната символизира живота, който се излъчва от Отца, но който би отишъл да се изгуби във формата, в която се сгъстява, а другата символизира това, което разрешава тази форма.
От сега нататък, от момента на извоюването на вечния Аз, цялото ученическо време на човека може да се измени; Азът е спасен. Той става все повече образ и подобие на Христа. В нашето тяло тече една кръв на живота: червената артериална кръв, и една кръв на смъртта: тъмносинята венозна кръв. За да може да живее нашият аз, необходимо е всеки момент животът, който те че в червената артериална кръв, да бъде убит от тъмносинкавата венозна кръв. Ако той не би бил убиван, човекът би слязъл толкова ниско във физическия свят, че би забравил своя духовен произход.
Символът, който изразява най-добре тези два вида кръв, е този на двете колони, от които едната е червена, другата сина; едната символизира живота, който се излъчва от Отца, но който би отишъл да се изгуби във формата, в която се сгъстява, а другата символизира това, което разрешава тази форма.
Смъртта е най-силната, тя унищожава това, което, без нея, би застинало в себе си. Но да се унищожи това, което иначе би се разрушило от само себе си, това значи да се възбуди силата на възкресението; ако правилно тълкуваме Евангелието на Йоана, то ни дава смисъл на живота. Това, с което се запознахме вчера и днес, е, че в момента, когато започва християнската ера, е станало нещо, което изменя цялото земно развитие, а доколкото космическото развитие е свързано със земното, изменя се самото то. Събитието на Голгота отбелязва една централна точка в развитието. От сега нататък Христовият дух е съединен със Земята.
към текста >>
Това е моята
кръв
!
Вземете кое да е земно вещество; кога ще го познаете истински? Когато кажете: това е част от тялото Христово! Какво можеш да каже Христос на онези, които искаха да го познаят? Той взе хляба, който е направен от житото на Земята, и каза: това е моето тяло! Какво казва той подавайки им гроздовия сок, който иде от сока на едно растение?
Това е моята кръв!
Той беше станал Дух на Земята.
към текста >>
Ето защо той можа да каже за това, което е твърдо: "това е моето тяло", и за сока на растенията: "това е моята
кръв
".
Ето защо той можа да каже за това, което е твърдо: "това е моето тяло", и за сока на растенията: "това е моята кръв".
Както Вие можете да кажете за вашето тяло и за вашата кръв: "това е моята плът, това е моята кръв. "И онези, които са в състояние да схванат истинския смисъл на тези думи на Христа, образуват мисли, които привличат тялото и кръвта на Христа в хляба и в сока на лозата които пък привличат там Христовия дух. И те се съединяват с този дух.
към текста >>
Както Вие можете да кажете за вашето тяло и за вашата
кръв
: "това е моята плът, това е моята
кръв
.
Ето защо той можа да каже за това, което е твърдо: "това е моето тяло", и за сока на растенията: "това е моята кръв".
Както Вие можете да кажете за вашето тяло и за вашата кръв: "това е моята плът, това е моята кръв.
"И онези, които са в състояние да схванат истинския смисъл на тези думи на Христа, образуват мисли, които привличат тялото и кръвта на Христа в хляба и в сока на лозата които пък привличат там Христовия дух. И те се съединяват с този дух.
към текста >>
112.
2. СКАЗКА ПЪРВА
GA_113 Изтокът в светлината на Запада
От този скъпоценен камък казва легендата била изработена онази чаша, от която Христос пил със своите ученици на Тайната вечеря; онази чаша, в която е била събрана христовата
кръв
, която изтече от кръста; онази чаша, която била донесена от ангели в западния свят и е била приета в западния свят от онези, които искали да стигнат до истинско разбиране на Христовия Принцип.
Необходимо беше, както с такова дълбоко прозрение ни показва Евангелието на Йоана, необходимо беше за известно време тъмнината да дойде над човечеството. И в тази тъмнина просия това, което наричаме Христов Принцип, Христос. Действителността е именно такава, каквато я описва Евангелието на Йоана. Но всеки живот напредва, всеки живот продължава да върви напред. Една чудесна, величествена легенда ни разказва, че когато Луцифер паднал от Небето на Земята, от неговата корона паднал един скъпоценен камък.
От този скъпоценен камък казва легендата била изработена онази чаша, от която Христос пил със своите ученици на Тайната вечеря; онази чаша, в която е била събрана христовата кръв, която изтече от кръста; онази чаша, която била донесена от ангели в западния свят и е била приета в западния свят от онези, които искали да стигнат до истинско разбиране на Христовия Принцип.
От скъпоценния камък, паднал от короната на Луцифер, стана Гралът, свещеният Граал. Що е свещеният Грал? Всички Вие знаете, че човекът, какъвто той е днес, се състои от четири члена: физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло и Аз, че в течение на човешкото развитие този Аз трябва да достигне едно все по-голямо съвършенство, трябва да се издигне все по-високо и по-високо. От Луцифера, царуващия на Изток, от неговата корона падна скъпоценен камък; този скъпоценен камък в известно отношение не е нищо друго освен силата на човешкия Аз. Този човешки Аз трябва първо да бъде подготвен в тъмнина, за да види да блести отново по един достоен начин звездата на Луцифер сред Христовата Светлина.
към текста >>
113.
5. СКАЗКА ЧЕТВЪРТА
GA_113 Изтокът в светлината на Запада
Има само едно нещо, с което бихте могли да сравните онзи сатурнов огън, а това е огънят, който като топлина прониква със своите струи вашата
кръв
.
Вие си спомняте това, което казах, че старото Сатурново развитие е било по същество едно топлинно, едно огнено развитие; че на Слънцето топлината се бе сгъстила и превърнала във въздух, на Старата Луна въздухът се бе сгъстил до вода, а на Земята едва се появи "Земята", т. е. твърдото състояние на материята. Но ако днес бихте искали непосредствено да приложите това, което свързвате с понятието топлина или огън, към топлинното или огнено развитие на стария Сатурн, това не би ви дало едно напълно правилна, вярна представа; защото онзи сатурнов огън се е различавал съществено от нашия земен огън. Вие съвсем не бихте могли да сравните този сатурнов огън, който получавате, когато запалвате дърва или с онзи огън, който употребявате, когато разтопявате метали или т. н.
Има само едно нещо, с което бихте могли да сравните онзи сатурнов огън, а това е огънят, който като топлина прониква със своите струи вашата кръв.
В този бихме могли да кажем жив огън, в тази топлина, която същевременно е животворното във Вас, Вие имате нещо, което можете да сравните с веществото, от което се е състояло единствено старият Сатурн, докато това, което днес е физически огън, е един потомък, едно произведение на стария сатурнов огън. Тази форма на огъня, който виждате вън в пространството с физическите очи, се е родила едва на Земята. Само топлината на нашата кръв ни припомня още физически за това, което е съществувало през епохата на физическото развитие върху стария Сатурн. Така, следователно, вие виждате, че съществуват само малко неща, които сред нашата днешна опитност биха могли да се сравнят със свойствата, които са съществували през тези далечни състояния на развитието, така щото намираме три състояния предхождащи земното днешно състояние, които са твърде различни от него: старото сатурново състояние, старото слънчево състояние, старото лунно състояние.
към текста >>
Само топлината на нашата
кръв
ни припомня още физически за това, което е съществувало през епохата на физическото развитие върху стария Сатурн.
Но ако днес бихте искали непосредствено да приложите това, което свързвате с понятието топлина или огън, към топлинното или огнено развитие на стария Сатурн, това не би ви дало едно напълно правилна, вярна представа; защото онзи сатурнов огън се е различавал съществено от нашия земен огън. Вие съвсем не бихте могли да сравните този сатурнов огън, който получавате, когато запалвате дърва или с онзи огън, който употребявате, когато разтопявате метали или т. н. Има само едно нещо, с което бихте могли да сравните онзи сатурнов огън, а това е огънят, който като топлина прониква със своите струи вашата кръв. В този бихме могли да кажем жив огън, в тази топлина, която същевременно е животворното във Вас, Вие имате нещо, което можете да сравните с веществото, от което се е състояло единствено старият Сатурн, докато това, което днес е физически огън, е един потомък, едно произведение на стария сатурнов огън. Тази форма на огъня, който виждате вън в пространството с физическите очи, се е родила едва на Земята.
Само топлината на нашата кръв ни припомня още физически за това, което е съществувало през епохата на физическото развитие върху стария Сатурн.
Така, следователно, вие виждате, че съществуват само малко неща, които сред нашата днешна опитност биха могли да се сравнят със свойствата, които са съществували през тези далечни състояния на развитието, така щото намираме три състояния предхождащи земното днешно състояние, които са твърде различни от него: старото сатурново състояние, старото слънчево състояние, старото лунно състояние.
към текста >>
114.
6. СКАЗКА ПЕТА
GA_113 Изтокът в светлината на Запада
То вече е започнало; то е започнало в онзи момент, който не е посочен, като ни се казва, че жертвената
кръв
на Христа, която изтече от кръста, бе събрана в светата чаша на Граала; че тази света чаша на Граала бе пренесена от изток на запад, тя бе пренесена от изток, където човечеството се беше подготвило да разбере делото на Христа, като е култивирало по напълно определен начин светлината на Луцифер.
Така в течение на три години се образува онази Духовност като Христов Принцип в подготвеното тяло на Исуса от Назарет. Така в северното течение на народите не само бе виждано това, което стоеше зад булото на външния сетивен свят, но бе подготвена и възможността за вливането на това духовно в земния свят, така щото това, което по-рано бе виждано само зад Слънцето, да може да ходи по Земята в тече ние на три години сред нашето земно човечество. Така Луцифер бе въвлечен, така да се каже, в южното течение на народите, така Христос бе въвлечен в северното течение на народите, и двете съобразно с характера на тези течения на народите. И ние живеем в епохата, в която тези две течения на народите трябва да се съединят заедно, както мъжките и женските оплодителни вещества трябва взаимно да се проникнат ние живеем в епохата, когато Христос, който влезе от вън като едно обективно същество в облагородените тела на Исуса от Назарет, трябва да бъде разбран чрез това, като душата, която все повече и повече се вглъбява в себе си и се съединява със света на духовното, което може да бъде намерено във вътрешността, което произхожда от царството на Луцифер. Така ще стане постепенно оплодяването на тези две течения на народите.
То вече е започнало; то е започнало в онзи момент, който не е посочен, като ни се казва, че жертвената кръв на Христа, която изтече от кръста, бе събрана в светата чаша на Граала; че тази света чаша на Граала бе пренесена от изток на запад, тя бе пренесена от изток, където човечеството се беше подготвило да разбере делото на Христа, като е култивирало по напълно определен начин светлината на Луцифер.
И така съединяването на тези две течения, които са дадени в самото човечество, ще напредва все повече и повече. Каквото и да искат да направят хората на нашето съвремие, в бъдеще, за благото на човечеството, ще се изпълни това, че великото Христово Същество, ръководещо развитието на света и на човечеството, ще бъде разбра но чрез светлината, която душата приема от вътре от царството на Луцифер */*От опита, който съм имал до сега, може да се очаква горното твърдение да даде повод за по раждането на погрешно разбиране, какво аз съм казал, че виждам едно съединение на Христа с Луцифер в човешката душа. Ако при това се вмъкне представата, която някои хора имат за Луцифер, това погрешно съждение ще представлява една лъжа. Когато хората се отнасят към силата на Луцифер, както тя се разбира в смисъла на тези сказки, само тогава те ще налучкат истината а с това не ще имат повод за никакво подозрение/. Христос ще даде субстанцията, Луцифер ще даде формата; и от това, което ще се получи от двамата, ще дойдат подтиците, които ще се влеят в развитието на човечеството и ще произведат всичко онова, което бъдещето ще донесе за спасението и благото на човечеството.
към текста >>
115.
4. Четвърта лекция, 18 септември 1909 г.
GA_114 Евангелието на Лука
Изобщо в тази част от Евангелието на Лука е скрита една дълбока мистерия: през поколенията трябваше да тече общата, запазена и за най-далечните потомци
кръв
, за да може след време, в подходящия момент, поколенията да приемат в себе си и самия Дух.
Изобщо в тази част от Евангелието на Лука е скрита една дълбока мистерия: през поколенията трябваше да тече общата, запазена и за най-далечните потомци кръв, за да може след време, в подходящия момент, поколенията да приемат в себе си и самия Дух.
към текста >>
116.
10. Десета лекция, 26 септември 1909 г.
GA_114 Евангелието на Лука
Капките
кръв
, изтекли от раните на Христос Исус, засегнаха цялото човечество и дадоха началото на един нов духовен живот.
Ето какво стана на Голгота! Всичко онова, което по-рано само малцина посветени виждаха в мистерийните храмове, когато в продължение на три дни и половина изпадайки в един вид смърт те се убеждаваха, че Духът винаги побеждава материята и че душевно-духовните сили на човека фактически принадлежат на духовния свят, всичко това сега трябваше да се разиграе пред цялото човечество. Събитието на Голгота е едно посвещение, изнесено върху сцената на световната история! При това въпросното посвещение се отнася не само за неговите непосредствени свидетели, а за цялото човечество. И кръвта, която се проля от Кръста, също проникна в цялото човечество.
Капките кръв, изтекли от раните на Христос Исус, засегнаха цялото човечество и дадоха началото на един нов духовен живот.
Сега в човечеството се вля сила, докато всички други основатели на религии вливаха в него само мъдрост. Ето огромната разлика между Събитието на Голгота и другите религиозни учения.
към текста >>
Какво изтече тогава, наред с Христовата
кръв
?
За да бъде разбрано това Събитие, необходимо е много по-дълбоко вникване в нещата, отколкото хората предполагат. Онова, с което беше физически свързан човешкият Аз, е кръвта. Кръвта е външният израз на човешкия Аз. Без идването на Христос хората непрекъснато биха усилвали своя Аз и биха потънали в безграничен егоизъм. Ето от какво ги предпази Събитието на Голгота!
Какво изтече тогава, наред с Христовата кръв?
Излишната субстанциална част на Аза! Кръвта трябваше да се пролее! Това, което започна в Елеонската планина, когато потта на Спасителя изби в кървави капки, намери своето продължение в пролятата кръв от Христовите рани на Кръста. И това, което се проля тогава като кръв, е знак и символ на всичко онова, което под формата на излишък от човешки егоизъм трябваше да бъде принесено в жертва. Ето колко дълбоко трябва да вникваме в духовното значение на жертвата от Голгота.
към текста >>
Това, което започна в Елеонската планина, когато потта на Спасителя изби в кървави капки, намери своето продължение в пролятата
кръв
от Христовите рани на Кръста.
Без идването на Христос хората непрекъснато биха усилвали своя Аз и биха потънали в безграничен егоизъм. Ето от какво ги предпази Събитието на Голгота! Какво изтече тогава, наред с Христовата кръв? Излишната субстанциална част на Аза! Кръвта трябваше да се пролее!
Това, което започна в Елеонската планина, когато потта на Спасителя изби в кървави капки, намери своето продължение в пролятата кръв от Христовите рани на Кръста.
И това, което се проля тогава като кръв, е знак и символ на всичко онова, което под формата на излишък от човешки егоизъм трябваше да бъде принесено в жертва. Ето колко дълбоко трябва да вникваме в духовното значение на жертвата от Голгота. Това, което стана на Голгота, е недостъпно за химика, като човек, разполагащ само с повърхностен, интелектуален подход към нещата. Ако някой би могъл химически да изследва пролята та на Голгота кръв, той щеше да намери в нея същите вещества, които се съдържат и в кръвта на другите хора.
към текста >>
И това, което се проля тогава като
кръв
, е знак и символ на всичко онова, което под формата на излишък от човешки егоизъм трябваше да бъде принесено в жертва.
Ето от какво ги предпази Събитието на Голгота! Какво изтече тогава, наред с Христовата кръв? Излишната субстанциална част на Аза! Кръвта трябваше да се пролее! Това, което започна в Елеонската планина, когато потта на Спасителя изби в кървави капки, намери своето продължение в пролятата кръв от Христовите рани на Кръста.
И това, което се проля тогава като кръв, е знак и символ на всичко онова, което под формата на излишък от човешки егоизъм трябваше да бъде принесено в жертва.
Ето колко дълбоко трябва да вникваме в духовното значение на жертвата от Голгота. Това, което стана на Голгота, е недостъпно за химика, като човек, разполагащ само с повърхностен, интелектуален подход към нещата. Ако някой би могъл химически да изследва пролята та на Голгота кръв, той щеше да намери в нея същите вещества, които се съдържат и в кръвта на другите хора.
към текста >>
Ако някой би могъл химически да изследва пролята та на Голгота
кръв
, той щеше да намери в нея същите вещества, които се съдържат и в кръвта на другите хора.
Кръвта трябваше да се пролее! Това, което започна в Елеонската планина, когато потта на Спасителя изби в кървави капки, намери своето продължение в пролятата кръв от Христовите рани на Кръста. И това, което се проля тогава като кръв, е знак и символ на всичко онова, което под формата на излишък от човешки егоизъм трябваше да бъде принесено в жертва. Ето колко дълбоко трябва да вникваме в духовното значение на жертвата от Голгота. Това, което стана на Голгота, е недостъпно за химика, като човек, разполагащ само с повърхностен, интелектуален подход към нещата.
Ако някой би могъл химически да изследва пролята та на Голгота кръв, той щеше да намери в нея същите вещества, които се съдържат и в кръвта на другите хора.
към текста >>
Ако обаче някой изследва тази
кръв
с помощта на окултни средства, той ще установи, че фактически тя няма нищо общо с човешката
кръв
.
Ако обаче някой изследва тази кръв с помощта на окултни средства, той ще установи, че фактически тя няма нищо общо с човешката кръв.
Тя представлява не друго, а излишната кръв на човечеството, чрез която хората биха потънали в безогледен егоизъм; да, точно това би станало, ако неизмеримата Христова любов не би взела решението да бъде пролята кръвта на Спасителя. Към кръвта, пролята на Голгота, е примесена и неизмеримата, безграничната любов, и окултният изследовател ясно установява, как тази безгранична любов е изцяло проникнала в кръвта на Голгота. И понеже евангелистът Лука държеше особено на това, да опише как безгранична та любов е дошла в света чрез Христос, за да победи окончателно егоизма, той се спира предимно на тези събития. Всеки един от евангелистите описва най-вече това, което смята, че трябва да каже да човечеството.
към текста >>
Тя представлява не друго, а излишната
кръв
на човечеството, чрез която хората биха потънали в безогледен егоизъм; да, точно това би станало, ако неизмеримата Христова любов не би взела решението да бъде пролята кръвта на Спасителя.
Ако обаче някой изследва тази кръв с помощта на окултни средства, той ще установи, че фактически тя няма нищо общо с човешката кръв.
Тя представлява не друго, а излишната кръв на човечеството, чрез която хората биха потънали в безогледен егоизъм; да, точно това би станало, ако неизмеримата Христова любов не би взела решението да бъде пролята кръвта на Спасителя.
Към кръвта, пролята на Голгота, е примесена и неизмеримата, безграничната любов, и окултният изследовател ясно установява, как тази безгранична любов е изцяло проникнала в кръвта на Голгота. И понеже евангелистът Лука държеше особено на това, да опише как безгранична та любов е дошла в света чрез Христос, за да победи окончателно егоизма, той се спира предимно на тези събития. Всеки един от евангелистите описва най-вече това, което смята, че трябва да каже да човечеството.
към текста >>
117.
11. Бележки
GA_114 Евангелието на Лука
За противоположността между „
кръв
" и „нерви" виж втора лекция от „Общото човекознание като основа на педагогиката" (Събр.
За противоположността между „кръв" и „нерви" виж втора лекция от „Общото човекознание като основа на педагогиката" (Събр.
Съч. J4293)
към текста >>
118.
Четирите различни аспекта на представянето на Христос в четирите Евангелия. Берлин, първа лекция, 2 ноември 1909 година.
GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията
Човекът прониква с брадвата си в тялото на жертвения бик с изтичаща
кръв
, който отдава живота си за да може човек да преодолее това, което трябва да преодолее.
Ако си представим образ на настроението, на душевното състояние, което е свързано с Евангелието от Лука, ако го разглеждаме в правилния смисъл, то се изправя пред нас в образа на Митра, където фигурира и мятащ се жертвен бик. Виждаме седящия върху него човек, горе – хода на великите мирови събития, а долу – хода на земните събития.
Човекът прониква с брадвата си в тялото на жертвения бик с изтичаща кръв, който отдава живота си за да може човек да преодолее това, което трябва да преодолее.
Когато разглеждаме този намиращ се под човека жертвен бик, който трябва да бъде принесен в жертва за да може човек да върви по своя жизнен път, в нас възниква примерно такова разположение на чувствата и душевното състояние, което придава правилното основно настроение за разглежданията на Евангелието от Лука. Хората, които са разбирали какво е бил жертвеният бик във всички времена за хората, които са разбирали какво се съдържа в жертвения бик, в изразяването на всеобемащата любов, такива хора са разбирали нещо от описанията на качествата на любовта, която трябва да се появява при разглежданията на Евангелието от Лука. Защото е трябвало да се изобрази не нещо друго, а второто качество на Христос Исус. Този, който познава в съществото само две качества, познава ли цялото същество? Доколкото в това същество пред нас се изправя най-великата загадка, са били необходими обяснения за разбирането на двете качества.
към текста >>
Тогава научаваме, защо кръвта на древноеврейския народ е трябвало да бъде използвана по съвсем определен начин, за да послужи на земното човечество именно тази
кръв
на Христос Исус.
Така сега ни се представя предметът, който трябваше да характеризираме по друг начин, преди да се приближим до първото Евангелие. Сега, след разглежданията на второто Евангелие, можем да кажем, как тези Евангелия вътрешно се отнасят едно към друго, и само тогава ще успеем да получим образа на Христос Исус, когато, подготвени вече по съответния начин, се приближим към човека, който тук на Земята стана Христос Исус. В разглежданията, опиращи се на Евангелието от Йоан, срещу нас се изправя Богочовекът, а във връзка с Евангелието от Лука – Съществото, което обединява в себе си теченията, вливащи се от всички страни в това, което се е развило на Земята в зороастризма и будизма, в учението за състраданието и любовта. Всичко, което е било тук преди това, изскачаше срещу нас, когато навлязохме в разглежданията, базирани на Евангелието от Лука. Когато се разглеждаше Евангелието от Матей, интимно и точно пред нас застана преди всичко това, което се е родило от недрата на собствения му народ, от древноеврейския народ: човекът Исус, както той се корени в своя народ, човекът Исус, какъвто трябва да бъде именно в древноеврейския народ.
Тогава научаваме, защо кръвта на древноеврейския народ е трябвало да бъде използвана по съвсем определен начин, за да послужи на земното човечество именно тази кръв на Христос Исус.
към текста >>
119.
Мисията на древноеврейския народ. Берлин, втора лекция, 9 ноември 1909 година.
GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията
Законите на звездните светове е трябвало, така да се каже, в продължение на поколенията на древноеврейския народ да се вписват в струящата от Авраам
кръв
.
Сега виждаме, как се развиват събитията по-нататък. Благодарение на тази преданост на Авраам към Яхве, става възможно действителното продължение на това, което досега са създавали боговете. Това, което представлява физическото човечество, се е раждало от Вселената. Знаем, как човешката телесност на Земята, е свързана с числото, мярката и теглото с всички закони, които царят в звездните светове. Човек е роден от звездните светове; той носи в себе си законите на звездните светове.
Законите на звездните светове е трябвало, така да се каже, в продължение на поколенията на древноеврейския народ да се вписват в струящата от Авраам кръв.
В древноеврейския народ всичко е трябвало да бъде подредено по такъв начин, че да продължи да струи и по-нататък в духа на звездния ред потокът от закономерности, който е организирал от Вселената човешкото физическо тяло, съгласно пропорциите за число, мярка и тегло. Намираме това в изречението, което в Библията толкова чудовищно е изкривено[3]. Там това означава, че Бог иска да направи израилтяните толкова многобройни, като звездите в небето. Но всъщност там се има предвид, че Бог иска да позволи, в начина, по който се размножават и разпространяват по Земята, да действат законите и числовите съотношения, както те господстват в звездите на небето. В своето размножение еврейският народ е трябвало да бъде синхронизиран с числовата хармония на звездите.
към текста >>
120.
Подготовка за разбиране на Христовото събитие. Берлин, трета лекция, 23 ноември 1909 година.
GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията
Древноеврейският народ получил обратно чрез Мойсей на Синай като учение това, което той изтръгнал от своята
кръв
; той отново получил това обратно отвън.
Мойсей намерил в исмаилитите, сред които имало някакво посвещение, качествата, които преминали чрез Агар, качества, получени от Авраам, но запазили в себе си много от древното наследство. От откровенията на този клон на еврейството той заимствал възможността да направи откровението на Синай разбираемо за израилтяните. Затова древната легенда на древноеврейския народ гласи: издънката на Авраам в лицето на Исмаил е прокуден при арабите. Тоест – в пустинята. Това, което ставало вътре в този род, се съдържало също и в учението на Мойсей.
Древноеврейският народ получил обратно чрез Мойсей на Синай като учение това, което той изтръгнал от своята кръв; той отново получил това обратно отвън.
към текста >>
121.
7. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ. Мюнхен, 15. 3. 1910 г. Проповедта на планината.
GA_118 Новото появяване на Христос в етерния свят
Външният физически израз на Аза и на съзнателната душа е физическата
кръв
и там, където тя най-специално се изразява е човешкото сърце, като израз на прочистеното Аз.
Следното изречение от Блаженствата се отнася до съзнателната душа. Чрез нея Азът става чист Аз и способен да приеме Бога у себе си. Следователно, ако човек може да се издигне до такава една степен, ще може да усети вътре у себе си капчицата божественост, неговото Аз; чрез своята прочистена съзнателна душа той може да види Бога. Това шесто изречение от Блаженствата следователно трябва да се отнася до виждане Бога.
Външният физически израз на Аза и на съзнателната душа е физическата кръв и там, където тя най-специално се изразява е човешкото сърце, като израз на прочистеното Аз.
Следователно Христос казва: "Блажени чистите по сърце, защото те ще видят Бога". По този начин ни се показва как в най-интимен смисъл сърцето е израз на Аза, божественото у човека.
към текста >>
122.
8. СЕДМА ЛЕКЦИЯ. Палермо, 18. 4. 1910 г. Връщането на Христос.
GA_118 Новото появяване на Христос в етерния свят
Човек трябва да става по-мъдър чрез истината, но трябва и с все повече кураж да говори за истината като за някаква духовна
кръв
, която желаем да накараме да протече в нашите чувства и воля.
Човек може да говори за тези неща само в един кръг, където има известна подготовка, която е придобита не само чрез теоретично учене, но и чрез непрекъснато вдишване на въздуха на нашия групов живот. При общи лекции човек трябва да съблюдава известни граници, но в тази група ние вдишваме такъв въздух, че тези велики истини можаха да бъдат изговорени тази вечер. Нашите души обаче не би трябвало да бъдат задоволени само с изразяването на такива истини в думи, а би трябвало да придобият от тях силата за ежедневна работа, светлина, която ще протича ежедневно в обикновения им живот и сила за бъдещето.
Човек трябва да става по-мъдър чрез истината, но трябва и с все повече кураж да говори за истината като за някаква духовна кръв, която желаем да накараме да протече в нашите чувства и воля.
към текста >>
123.
10. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ. Базел, 1. 11. 1911 г. Етеризация на кръвта.
GA_118 Новото появяване на Христос в етерния свят
Тези отражения са моралните импулси и чувства, които живеят в нас и ни карат да кажем, че човешкият живот има своето оправдание и смисъл само, когато поставим нашите мисли в служба на доброто и на красивото, когато допуснем самата сърдечна
кръв
на божествено-духовен живот да потече през нашата интелектуална дейност, насищайки я с морални импулси.
Тук пак имаме тристранен живот на душата. Интелектуалният принцип, в който ние сме наистина будни, ни носи сенки-образи от Астралната област, когато се отдаваме през деня на мисълта, откъдето произтичат най-плодоносните идеи за ежедневния живот и великите открития. По време на сън, когато сънуваме, тези сънища владеят нашия спящ живот и образи от Нисшия Девакан се отразяват в нас. Когато работим по време на сън, отпечатвайки моралност в нашата воля това не можем да съзнаваме пряко, но можем да схванем неговите въздействия, когато сме в състояние да наситим нашето мислене през нощта с влиянието на божествено духовни сили, тогава импулсите, които възприемаме, са отражение от Висшия Девакан, от Висшия Небесен Свят.
Тези отражения са моралните импулси и чувства, които живеят в нас и ни карат да кажем, че човешкият живот има своето оправдание и смисъл само, когато поставим нашите мисли в служба на доброто и на красивото, когато допуснем самата сърдечна кръв на божествено-духовен живот да потече през нашата интелектуална дейност, насищайки я с морални импулси.
към текста >>
Тези течения се надигат поради това, че човешката
кръв
, която е физическа субстанция, постоянно се превръща в етерна субстанция.
В главата тези лъчи светлина трептят около пинеалната жлеза.
Тези течения се надигат поради това, че човешката кръв, която е физическа субстанция, постоянно се превръща в етерна субстанция.
В областта на сърцето става постоянно превръщане на кръвта в тази фина етерна субстанция, която тече нагоре към главата и тече светейки около пинеалната жлеза. Този процес етеризацията на кръвта, се забелязва в човешкото същество през цялото време на неговия буден живот. Различно е сега обаче при спящото човешко същество. Окултният наблюдател може да забележи, когато едно човешко същество спи, едно постоянно течение отвън навътре към мозъка, а също и в обратна посока от мозъка към сърцето. Тези течения, които в спящия човек идват отвън от космичното пространство, от Макрокосмоса и се втичат във вътрешния организъм на физическото тяло и на етерното тяло, лежащи в леглото, тези течения при тяхното изследване разкриват нещо твърде забележително.
към текста >>
Ние разбираме това, когато отправим нашата мисъл към Мистерията на Голгота към момента, когато изтече
кръв
от раните на Исус Христос.
Точно както в областта на човешкото сърце кръвта непрекъснато бива трансформирана в етерна субстанция, подобен процес става и в макрокосмоса.
Ние разбираме това, когато отправим нашата мисъл към Мистерията на Голгота към момента, когато изтече кръв от раните на Исус Христос.
Тази кръв трябва да се разглежда не само като химическа субстанция, но на основание на всичко казано относно същността на Исус от Назарет, тя трябва да бъде схващана като нещо единствено по рода си. Когато тя изтече от Неговите рани, на нашата земя беше предадена една субстанция, която като се съедини с нея, предизвика едно събитие от възможно най-голямо значение за всички бъдещи векове на Земята и това е могло да се случи само веднъж. Какво стана с тази кръв през вековете, които последваха? Нищо по-различно от това, което другояче става в сърцето на човека. В хода на земната еволюция тази кръв премина през процеса на "Етеризация".
към текста >>
Тази
кръв
трябва да се разглежда не само като химическа субстанция, но на основание на всичко казано относно същността на Исус от Назарет, тя трябва да бъде схващана като нещо единствено по рода си.
Точно както в областта на човешкото сърце кръвта непрекъснато бива трансформирана в етерна субстанция, подобен процес става и в макрокосмоса. Ние разбираме това, когато отправим нашата мисъл към Мистерията на Голгота към момента, когато изтече кръв от раните на Исус Христос.
Тази кръв трябва да се разглежда не само като химическа субстанция, но на основание на всичко казано относно същността на Исус от Назарет, тя трябва да бъде схващана като нещо единствено по рода си.
Когато тя изтече от Неговите рани, на нашата земя беше предадена една субстанция, която като се съедини с нея, предизвика едно събитие от възможно най-голямо значение за всички бъдещи векове на Земята и това е могло да се случи само веднъж. Какво стана с тази кръв през вековете, които последваха? Нищо по-различно от това, което другояче става в сърцето на човека. В хода на земната еволюция тази кръв премина през процеса на "Етеризация". И точно така както човешката кръв тече нагоре от сърцето като етер, така от Мистерията на Голгота етеризираната кръв на Исус Христос живее в етера на земята.
към текста >>
Какво стана с тази
кръв
през вековете, които последваха?
Точно както в областта на човешкото сърце кръвта непрекъснато бива трансформирана в етерна субстанция, подобен процес става и в макрокосмоса. Ние разбираме това, когато отправим нашата мисъл към Мистерията на Голгота към момента, когато изтече кръв от раните на Исус Христос. Тази кръв трябва да се разглежда не само като химическа субстанция, но на основание на всичко казано относно същността на Исус от Назарет, тя трябва да бъде схващана като нещо единствено по рода си. Когато тя изтече от Неговите рани, на нашата земя беше предадена една субстанция, която като се съедини с нея, предизвика едно събитие от възможно най-голямо значение за всички бъдещи векове на Земята и това е могло да се случи само веднъж.
Какво стана с тази кръв през вековете, които последваха?
Нищо по-различно от това, което другояче става в сърцето на човека. В хода на земната еволюция тази кръв премина през процеса на "Етеризация". И точно така както човешката кръв тече нагоре от сърцето като етер, така от Мистерията на Голгота етеризираната кръв на Исус Христос живее в етера на земята. Етерното тяло на земята е напоено от онова, което стана кръвта, която потече на Голгота. Това е важно.
към текста >>
В хода на земната еволюция тази
кръв
премина през процеса на "Етеризация".
Ние разбираме това, когато отправим нашата мисъл към Мистерията на Голгота към момента, когато изтече кръв от раните на Исус Христос. Тази кръв трябва да се разглежда не само като химическа субстанция, но на основание на всичко казано относно същността на Исус от Назарет, тя трябва да бъде схващана като нещо единствено по рода си. Когато тя изтече от Неговите рани, на нашата земя беше предадена една субстанция, която като се съедини с нея, предизвика едно събитие от възможно най-голямо значение за всички бъдещи векове на Земята и това е могло да се случи само веднъж. Какво стана с тази кръв през вековете, които последваха? Нищо по-различно от това, което другояче става в сърцето на човека.
В хода на земната еволюция тази кръв премина през процеса на "Етеризация".
И точно така както човешката кръв тече нагоре от сърцето като етер, така от Мистерията на Голгота етеризираната кръв на Исус Христос живее в етера на земята. Етерното тяло на земята е напоено от онова, което стана кръвта, която потече на Голгота. Това е важно. Ако не беше се случило това, което се осъществи чрез Христос, състоянието на човека на земята би си останало такова, каквото описахме по-горе. Обаче след Мистерията на Голгота стана възможно за етерната кръв на Христа всякога да тече заедно с теченията отдолу нагоре, от сърцето към главата.
към текста >>
И точно така както човешката
кръв
тече нагоре от сърцето като етер, така от Мистерията на Голгота етеризираната
кръв
на Исус Христос живее в етера на земята.
Тази кръв трябва да се разглежда не само като химическа субстанция, но на основание на всичко казано относно същността на Исус от Назарет, тя трябва да бъде схващана като нещо единствено по рода си. Когато тя изтече от Неговите рани, на нашата земя беше предадена една субстанция, която като се съедини с нея, предизвика едно събитие от възможно най-голямо значение за всички бъдещи векове на Земята и това е могло да се случи само веднъж. Какво стана с тази кръв през вековете, които последваха? Нищо по-различно от това, което другояче става в сърцето на човека. В хода на земната еволюция тази кръв премина през процеса на "Етеризация".
И точно така както човешката кръв тече нагоре от сърцето като етер, така от Мистерията на Голгота етеризираната кръв на Исус Христос живее в етера на земята.
Етерното тяло на земята е напоено от онова, което стана кръвта, която потече на Голгота. Това е важно. Ако не беше се случило това, което се осъществи чрез Христос, състоянието на човека на земята би си останало такова, каквото описахме по-горе. Обаче след Мистерията на Голгота стана възможно за етерната кръв на Христа всякога да тече заедно с теченията отдолу нагоре, от сърцето към главата.
към текста >>
Обаче след Мистерията на Голгота стана възможно за етерната
кръв
на Христа всякога да тече заедно с теченията отдолу нагоре, от сърцето към главата.
В хода на земната еволюция тази кръв премина през процеса на "Етеризация". И точно така както човешката кръв тече нагоре от сърцето като етер, така от Мистерията на Голгота етеризираната кръв на Исус Христос живее в етера на земята. Етерното тяло на земята е напоено от онова, което стана кръвта, която потече на Голгота. Това е важно. Ако не беше се случило това, което се осъществи чрез Христос, състоянието на човека на земята би си останало такова, каквото описахме по-горе.
Обаче след Мистерията на Голгота стана възможно за етерната кръв на Христа всякога да тече заедно с теченията отдолу нагоре, от сърцето към главата.
към текста >>
Понеже етеризираната
кръв
на Исус от Назарет присъствува в етерното тяло на земята, тя придружава течащата нагоре от сърцето към мозъка етеризирана човешка
кръв
така, че в човека се срещат не само онези течения, за които говорих по-рано, но човешката
кръв
-течение се обединява с кръвта-течение на Исус Христос.
Понеже етеризираната кръв на Исус от Назарет присъствува в етерното тяло на земята, тя придружава течащата нагоре от сърцето към мозъка етеризирана човешка кръв така, че в човека се срещат не само онези течения, за които говорих по-рано, но човешката кръв-течение се обединява с кръвта-течение на Исус Христос.
Обединението на тези две течения може да се осъществи само, ако лицето истински проумее това, което се съдържа в Христовия импулс. Иначе не може да има такова съединение; двете течения тогава взаимно се отблъскват и се отхвърлят едно друго. Във всяка епоха на земната еволюция разбирането на Христовия импулс трябва да се придобива във форма, подходяща за тази епоха. По времето, когато Исус Христос живя на земята, предшествуващите събития бяха правилно разбрани от онези, които идваха при Неговия Предтеча Йоан и бяха кръщавани от него, съгласно описаните в Евангелието ритуали. Те преминаваха през кръщение с цел техният грях, т.е.
към текста >>
124.
13. ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 25. 11. 1917 г. Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света. Част ІІІ.
GA_118 Новото появяване на Христос в етерния свят
Със старата мъдрост, чрез която човешките същества са стигнали до настоящото, хиляди конгреси могат да се състоят световни конгреси и национални конгреси и пр,хиляди общества могат да се основат, но на човек трябва да му бъде ясно, че тези хиляди конгреси, тези хиляди общества нищо не ще помогнат, ако духовната жизнена
кръв
на науката на духа не протече през тях.
Със старата мъдрост, чрез която човешките същества са стигнали до настоящото, хиляди конгреси могат да се състоят световни конгреси и национални конгреси и пр,хиляди общества могат да се основат, но на човек трябва да му бъде ясно, че тези хиляди конгреси, тези хиляди общества нищо не ще помогнат, ако духовната жизнена кръв на науката на духа не протече през тях.
Звучи странно, но трябва да се каже, че всичко, което е нужно като начало е да се разпространи до множество хора например малката брошура "Човешкият живот в светлината на Духовната Наука". Нещо ново би могло да се постигне чрез това, като се позовем на знанието за връзката на човека с космическия ред. Внимание се обръща в тази брошура точно на такова знание. Конкретно внимание се обръща на начина, по който, земята годишно променя своите условия на съзнание и други подобни. Това, което се казва в тази лекция и в тази брошура е казано със специална цел за нуждите на нашето съвремие.
към текста >>
125.
5. Пета лекция. Египетските Мистерии на Озирис и Изис.
GA_119 Макрокосмос и микрокосмос
Тогава в неговата
кръв
е бил влят първият зародиш на онези особени черти, които са били постепенно доразвивани, докато етерното тяло е достигнало до там да бъде способно да усвои тези черти при раждането.
Така човек се учи да се движи в области, през които е минал преди да навлезе във физическо съществуване. Той се запознава с част от своя живот преди раждането, част която обхваща векове; защото са изминали векове от времето когато, между последната си смърт и настоящото раждане, той е започнал да формира първообраза на своето етерно тяло.
Тогава в неговата кръв е бил влят първият зародиш на онези особени черти, които са били постепенно доразвивани, докато етерното тяло е достигнало до там да бъде способно да усвои тези черти при раждането.
Това е едната страна на опитността. Онова което наследяваме е реконструкция, така да се каже, на всичко което самите ние е трябвало да направим предварително в духовния свят, за да можем да навлезем във физическо съществуване. Следователно качествата, така да се каже, събрани в настоящото етерно тяло и дали своя отпечатък в предходните столетия, винаги са били наричани "горния" имайки предвид небесния или духовния човек. Това е техническия израз на факта, че прониквайки в своето етерно тяло човек се учи да познава своята "горна" природа. Изразът "небесен" или "духовен" човек също се използваше, защото се осъзнаваше, че тези черти са били оформени и изградени от духовния свят, през който човекът е преминал през периода между своята последна смърт и настоящото си раждане.
към текста >>
126.
8. Осма лекция. Огледални образи на Макрокосмоса в човека. Розенкройцерски символи.
GA_119 Макрокосмос и микрокосмос
През човешкото същество тече
кръв
и тя е външния израз на импулси, желания и страсти; понеже човекът е надарен с Аз, той се явява пред нас като същество, по-висше от растението.
На ученика, който се стреми да бъде отведен до по-висши степени на познание, ще му бъде казано от неговия учител да съзерцава, като начало, как едно растение израства от почвата, как то оформя стъбло, листа, цвят и плод. През целия организъм тече зеленият сок. А сега сравнете това растение с човешкото същество.
През човешкото същество тече кръв и тя е външния израз на импулси, желания и страсти; понеже човекът е надарен с Аз, той се явява пред нас като същество, по-висше от растението.
Само един чудноват ум макар че има много такива може да вярва, че растението има съзнание, подобно на онова на човека, и може да отразява впечатленията вътрешно. Съзнание възниква не чрез упражняването на дейност, а защото едно впечатление бива отразено вътрешно, и това е способен да направи човекът а не растението. Така в определено отношение човекът е достигнал по-висш етап на развитие от растението, но с цената на възможността да греши. Растението не е предразположено да греши, нито има висша и нисша природа. То няма импулси и желания, които да го принизяват.
към текста >>
Със своята червена
кръв
човекът съществува като същество което, по отношение на своето съзнание, се е развило до по-висок етап от растението, но с цената на определена поквара.
Съзнание възниква не чрез упражняването на дейност, а защото едно впечатление бива отразено вътрешно, и това е способен да направи човекът а не растението. Така в определено отношение човекът е достигнал по-висш етап на развитие от растението, но с цената на възможността да греши. Растението не е предразположено да греши, нито има висша и нисша природа. То няма импулси и желания, които да го принизяват. Ние можем добре да бъдем впечатлени от целомъдрието на растението за разлика от импулсите, желанията и страстите на човека.
Със своята червена кръв човекът съществува като същество което, по отношение на своето съзнание, се е развило до по-висок етап от растението, но с цената на определена поквара.
към текста >>
Той ще постигне това превъзходство, когато неговата висша природа е спечелила победа над нисшата, когато червената му
кръв
е станала така целомъдрена, както сокът на растението, когато той почервенява в розата.
Всичко това щеше да бъде изяснено на кандидата за висше познание. Учителят щеше да му каже, че сега той трябва да постигне онова, което, на една по-ниска степен, му разкриваше растението; той трябва да придобие превъзходство над своите желания, импулси и т.н.
Той ще постигне това превъзходство, когато неговата висша природа е спечелила победа над нисшата, когато червената му кръв е станала така целомъдрена, както сокът на растението, когато той почервенява в розата.
И така червената роза може да бъде за нас символ на онова, което кръвта на човека ще стане, когато той подчини своята нисша природа. Ние виждаме розата като емблема, символ на изчистената кръв.
към текста >>
Ние виждаме розата като емблема, символ на изчистената
кръв
.
Всичко това щеше да бъде изяснено на кандидата за висше познание. Учителят щеше да му каже, че сега той трябва да постигне онова, което, на една по-ниска степен, му разкриваше растението; той трябва да придобие превъзходство над своите желания, импулси и т.н. Той ще постигне това превъзходство, когато неговата висша природа е спечелила победа над нисшата, когато червената му кръв е станала така целомъдрена, както сокът на растението, когато той почервенява в розата. И така червената роза може да бъде за нас символ на онова, което кръвта на човека ще стане, когато той подчини своята нисша природа.
Ние виждаме розата като емблема, символ на изчистената кръв.
към текста >>
Червената роза може да бъде за нас символ на пречистената червена
кръв
.
И ако свържем венеца на розата с мъртвия, черен, дървен кръст, с онова, което растението оставя когато умира, тогава в Розовия Кръст ние имаме символ на победата в човека на висшата, пречистена природа над нисшата. В човека, за разлика от растението, трябва да бъде преодоляна нисшата природа.
Червената роза може да бъде за нас символ на пречистената червена кръв.
Но останалото от растението не може да бъде емблема в този смисъл, защото там трябва да изобразим, че сокът и зеленината на растението са умиращи. В черния дървен кръст ние следователно имаме емблема на преодоляването на нисшата природа, а в розите емблема на развитието на висшата природа. Розовият Кръст е емблема на човешкото развитие, каквото то напредва в света. Това не е абстрактна представа, а нещо, което може да се почувства и изживее като действително развитие. Душата може да се изпълва с топлина при картината на развитието, представена в символа на Розовия Кръст.
към текста >>
127.
10. Десета лекция. Преобразуване на духовните сили и етапи в еволюцията на физическите органи. Четене в хрониката Акаша.
GA_119 Макрокосмос и микрокосмос
И това съзнание се изразява външно в изживяването на нашата
кръв
, която също трябва да бъде в постоянно движение, ако ще продължаваме да живеем.
Защото тя е нещо много по-духовно от логиката на главата, и сърцето не е в същата степен физическия орган за мисленето на сърцето, какъвто е мозъкът за мисленето на главата. Все пак физическото сърце ни дава една аналогия. Когато мисленето на сърцето променя времето в пространство, цялото ни същество трябва да се движи; ние трябва да бъдем въвлечени в постоянно движение. Такова е определеното изживяване на някой, който преминава от обикновената памет към по-висшата форма на паметта, притежавана от духовния изследовател. Докато в акта на спомнянето обикновения човек гледа назад към миналото, духовният изследовател има вътрешната опитност, че в действителност се движи назад във времето по същия начин, както иначе се движи в пространството.
И това съзнание се изразява външно в изживяването на нашата кръв, която също трябва да бъде в постоянно движение, ако ще продължаваме да живеем.
В своята кръв ние сме въвлечени през цялото време в движението от сърцето към тялото и обратно, така че онова, което наистина принадлежи на сърцето, е в безспирно движение. Не е така с онова, принадлежащо на главата. Няколкото части на мозъка си стоят неподвижни, така че мозъкът наистина е физически символ за съзнанието на пространството; течащата кръв, течността на сърцето, в своето движение е образ на подвижността на духовното съзнание. Така всяко физическо явление е символ на съответстваща му духовна реалност. Крайно интересен факт е, че в самата си кръв ние имаме образ на определени способности на духовния изследовател, и също на световете в които той се движи.
към текста >>
В своята
кръв
ние сме въвлечени през цялото време в движението от сърцето към тялото и обратно, така че онова, което наистина принадлежи на сърцето, е в безспирно движение.
Все пак физическото сърце ни дава една аналогия. Когато мисленето на сърцето променя времето в пространство, цялото ни същество трябва да се движи; ние трябва да бъдем въвлечени в постоянно движение. Такова е определеното изживяване на някой, който преминава от обикновената памет към по-висшата форма на паметта, притежавана от духовния изследовател. Докато в акта на спомнянето обикновения човек гледа назад към миналото, духовният изследовател има вътрешната опитност, че в действителност се движи назад във времето по същия начин, както иначе се движи в пространството. И това съзнание се изразява външно в изживяването на нашата кръв, която също трябва да бъде в постоянно движение, ако ще продължаваме да живеем.
В своята кръв ние сме въвлечени през цялото време в движението от сърцето към тялото и обратно, така че онова, което наистина принадлежи на сърцето, е в безспирно движение.
Не е така с онова, принадлежащо на главата. Няколкото части на мозъка си стоят неподвижни, така че мозъкът наистина е физически символ за съзнанието на пространството; течащата кръв, течността на сърцето, в своето движение е образ на подвижността на духовното съзнание. Така всяко физическо явление е символ на съответстваща му духовна реалност. Крайно интересен факт е, че в самата си кръв ние имаме образ на определени способности на духовния изследовател, и също на световете в които той се движи.
към текста >>
Няколкото части на мозъка си стоят неподвижни, така че мозъкът наистина е физически символ за съзнанието на пространството; течащата
кръв
, течността на сърцето, в своето движение е образ на подвижността на духовното съзнание.
Такова е определеното изживяване на някой, който преминава от обикновената памет към по-висшата форма на паметта, притежавана от духовния изследовател. Докато в акта на спомнянето обикновения човек гледа назад към миналото, духовният изследовател има вътрешната опитност, че в действителност се движи назад във времето по същия начин, както иначе се движи в пространството. И това съзнание се изразява външно в изживяването на нашата кръв, която също трябва да бъде в постоянно движение, ако ще продължаваме да живеем. В своята кръв ние сме въвлечени през цялото време в движението от сърцето към тялото и обратно, така че онова, което наистина принадлежи на сърцето, е в безспирно движение. Не е така с онова, принадлежащо на главата.
Няколкото части на мозъка си стоят неподвижни, така че мозъкът наистина е физически символ за съзнанието на пространството; течащата кръв, течността на сърцето, в своето движение е образ на подвижността на духовното съзнание.
Така всяко физическо явление е символ на съответстваща му духовна реалност. Крайно интересен факт е, че в самата си кръв ние имаме образ на определени способности на духовния изследовател, и също на световете в които той се движи.
към текста >>
Крайно интересен факт е, че в самата си
кръв
ние имаме образ на определени способности на духовния изследовател, и също на световете в които той се движи.
И това съзнание се изразява външно в изживяването на нашата кръв, която също трябва да бъде в постоянно движение, ако ще продължаваме да живеем. В своята кръв ние сме въвлечени през цялото време в движението от сърцето към тялото и обратно, така че онова, което наистина принадлежи на сърцето, е в безспирно движение. Не е така с онова, принадлежащо на главата. Няколкото части на мозъка си стоят неподвижни, така че мозъкът наистина е физически символ за съзнанието на пространството; течащата кръв, течността на сърцето, в своето движение е образ на подвижността на духовното съзнание. Така всяко физическо явление е символ на съответстваща му духовна реалност.
Крайно интересен факт е, че в самата си кръв ние имаме образ на определени способности на духовния изследовател, и също на световете в които той се движи.
към текста >>
128.
11. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 28 май 1910 г. Индивидуална и универсална Карма.
GA_120 Откровенията на Кармата
Да, наистина Яхве първоначално вля у човека способността му да приеме Азът чрез това, че „вдъхна в ноздрите му жизнено дихание"; ако обаче човекът би приел само божественото „дихание", което от тогава пулсира в неговата
кръв
, без да получи свободата да греши спрямо Яхве; ако в живота му не бяха се намесили луциферическите и ариманически Същества, тогава той би разполагал само формално с даровете на Яхве, без те да са извоювани от неговия себе съзнателен, свободен Аз.
Ето как ние стигаме до един твърде отдалечен период от нашето развитие, когато определени духовни Същества се пожертваха заради нас, изоставайки в собственото си развитие. Днес ние знаем, че тези Същества трябва да поемат своята Карма, за да осъществим по правилен начин всички онези импулси, които те вляха у нас.
Да, наистина Яхве първоначално вля у човека способността му да приеме Азът чрез това, че „вдъхна в ноздрите му жизнено дихание"; ако обаче човекът би приел само божественото „дихание", което от тогава пулсира в неговата кръв, без да получи свободата да греши спрямо Яхве; ако в живота му не бяха се намесили луциферическите и ариманически Същества, тогава той би разполагал само формално с даровете на Яхве, без те да са извоювани от неговия себе съзнателен, свободен Аз.
Ето дълбокият смисъл за изоставането на тези духовни Същества през епохата на Старата Луна.
към текста >>
129.
6. Шеста лекция, 12. Юни 1910, сутрин. Петте основни раси на човечеството.
GA_121 Отделните души на народите
Когато Яхве определя себе си като „Аз съм Богът на Авраам, Исаак и Яков“, той всъщност казва: Аз действувам във вашата
кръв
!
Тук с помощта на окултното познание Вие се доближавате до обяснението за тази специална модификация, за тази специална разновидност на човечеството, а именно еврейството. В лицето на еврейството Вие имате една разновидност на общото човечество, чиято главна особеност е тази, че Яхве, или Йехова се отделя от другите Елохими и взаимодействувайки си с Духовете на Марс подготвя особения характер на еврейския народ. Сега Вие ще разберете особения характер на еврейския народ, както и неговата мисия. В един точно определен и дълбоко окултен смисъл, авторът на Библията можа да каже, че Яхве, или Йехова, направи евреите свой народ и ако към това прибавите, че тук се осъществява едно взаимодействие с Духовете на Марс, и че на свой ред Духовете на Марс провеждат атаките си главно в областта на кръвта, Вие ще разберете също, защо продължаващото действие на кръвта от едно поколение в друго поколение, от една генерация в друга генерация е от такава изключителна важност за семитскоеврейския народ и защо в семитския народ Богът Яхве нарича себе си Бог, който тече с кръвта надолу през Аврам, Исаак, Яков и т.н. Ето пътят, който показва, как кръвта тече през всички тези поколения.
Когато Яхве определя себе си като „Аз съм Богът на Авраам, Исаак и Яков“, той всъщност казва: Аз действувам във вашата кръв!
А това, което непрекъснато действува в кръвта, което ще трябва да бъде извоювано в кръвта, взаимодействието с Духовете на Марс, е една от мистериите, които ни доближават до мъдрото ръководство, което има за цел еволюцията на цялото човечество.
към текста >>
130.
8. Осма лекция, 14. Юни 1910. Петте следатлантски културни епохи. Сравнителна характеристика на гръцката и северно-германската митология.
GA_121 Отделните души на народите
Следователно, това, което навън в Макрокосмоса съответствува на пулсирането на човешката
кръв
, е същото, което прорязва ветровете и облаците под формата на светкавици и гръмотевици.
Говорът е вече налице, когато Азът се ражда. Ето защо. Азът навсякъде беше усещан като роден син на онова Същество, което даде на хората говора. Тор е специално ангажиран в утвърждаването на индивидуалния Аз, а макрокосмическото съответствие на процесите в Макрокосмоса ние имаме в пулсирането на кръвта.
Следователно, това, което навън в Макрокосмоса съответствува на пулсирането на човешката кръв, е същото, което прорязва ветровете и облаците под формата на светкавици и гръмотевици.
Обаче това също застава пред ясновиждащия северно-германски човек като едно цяло и за него поривите на вятъра и проблясването на светкавиците са интимно, неразделно свързани с фините движения на вдишания от него въздух. Той вижда как въздухът нахлува в човешкото тяло, в резултат на което Азът започва да пулсира. Днес хората разглеждат всичко това като един материален процес, обаче за северно-германския човек същите тези процеси все още бяха израз на астралното тяло. Той ясно виждаше вътрешното сходство между огъня, светкавицата и това, което пулсира в кръвта. Той усещаше ударите на пулса в своята кръв и знаеше: Това са ударите на Аза!
към текста >>
Той усещаше ударите на пулса в своята
кръв
и знаеше: Това са ударите на Аза!
Следователно, това, което навън в Макрокосмоса съответствува на пулсирането на човешката кръв, е същото, което прорязва ветровете и облаците под формата на светкавици и гръмотевици. Обаче това също застава пред ясновиждащия северно-германски човек като едно цяло и за него поривите на вятъра и проблясването на светкавиците са интимно, неразделно свързани с фините движения на вдишания от него въздух. Той вижда как въздухът нахлува в човешкото тяло, в резултат на което Азът започва да пулсира. Днес хората разглеждат всичко това като един материален процес, обаче за северно-германския човек същите тези процеси все още бяха израз на астралното тяло. Той ясно виждаше вътрешното сходство между огъня, светкавицата и това, което пулсира в кръвта.
Той усещаше ударите на пулса в своята кръв и знаеше: Това са ударите на Аза!
Това, което бушува там, аз усещам отново и отново! Обаче на външния, на материалния процес той не обръщаше особено внимание. Всичко това се разиграва в рамките на свръхсетивното изживяване. Той усещаше ритмичните удари на пулса като дело на Тор. Чукът на Тор в десницата на Тор и неговите непрекъснати, ритмични удари ето какво усещаше той в своя Аз: Силата на Тор, силата на един от най-могъщите Ангели, които изобщо някога са били почитани от хората, защото Тор действително беше едно могъщо Същество, изостанало в своето развитие на онази степен, на която се намират Ангелите.
към текста >>
131.
12. Бележки
GA_121 Отделните души на народите
Човешките Азове чийто носител става топлата червена
кръв
все по-здраво се свързват с човешките физически тела, предизвиквайки по-късно характерните за човека изправено положение, говор и мислене.
През следващата, Лемурийска епоха, настъпва друго грандиозно космическо събитие: Отделянето на Луната от Земята. „Грубите“ вещества или Същества напускат Земята, за да не пречат на човешката еволюция. Земните условия от ново се променят радикално. Ако по-рано човекът се е предвижвал по Земята с „плавателни движения“, близки до тези на рибите, сега той „стъпва здраво“ на земната твърд и заема „изправено положение“. Друга последица от отделянето на Луната е възникването на половете.
Човешките Азове чийто носител става топлата червена кръв все по-здраво се свързват с човешките физически тела, предизвиквайки по-късно характерните за човека изправено положение, говор и мислене.
Историята на човешкия род, каквато я знаем от Библията, започва именно от Лемурийската епоха, когато вече са налице и условията за първите човешки инкарнации.
към текста >>
За противоположността между „
кръв
и „нерви“ виж втора лекция от „Общото човекознание като основа на педагогиката“ (Събр.
За противоположността между „кръв и „нерви“ виж втора лекция от „Общото човекознание като основа на педагогиката“ (Събр.
Съч. №293).
към текста >>
*27. Blut =
кръв
.
*27. Blut = кръв.
към текста >>
132.
1. СКАЗКА ПЪРВА
GA_122 Тайните на библейското сътворение на света
В Девакана Вие не ще намерите табели, на които е записано: "Сетивна душа, Разсъдъчна душа, Съзнателна душа"; там Вие ще намерите действителни същества, така действителни за духовния свят, както може да бъде действителен човекът в плът и
кръв
на физическото поле.
В Девакана Вие не ще намерите табели, на които е записано: "Сетивна душа, Разсъдъчна душа, Съзнателна душа"; там Вие ще намерите действителни същества, така действителни за духовния свят, както може да бъде действителен човекът в плът и кръв на физическото поле.
Човек трябва да има съзнанието, че той отнема богатството на нещата, когато иска всичко да обозначи със символични абстракции. В света, през който беше минал до тогава, Йоханес Томасиус беше изживял само това, което може да се нарече: духовният свят се простираше пред неговите душевни очи във форма на образи. Дали той самият като субективно същество произвеждаше този свят, дали той представляваше една почиваща на себе си действителност, това той не можеше да реши до тогава. До каква степен този свят е илюзия, до каква степен действителност, това той можеше да реши едва в онази по-висша област, в която срещна душата на Мария.
към текста >>
133.
7. СКАЗКА СЕДМА
GA_122 Тайните на библейското сътворение на света
И не трябва да се задоволяваме само да си казваме това само теоретически, а чувството трябва да се превърне така да се каже в плът и
кръв
, че ние се подаваме на илюзии, когато се придържаме само към външното съществуване.
Отчасти ние вече постигнахме това. При това винаги сме държали пред погледа си гледище, че при всичко, което застава първо пред нас външно, даже и това, което застава пред нас при по-нисшите степени на ясновидското съзнание/, а всъщност в Генезиса ние винаги, имаме работа с факта на свръхсетивното, на ясновиждащото съзнание/, че при всичко това имаме работа с майя, с илюзия; че нашето обикновено схващане на сетивния свят, така както на първо време този сетивен свят съществува за нашите познавателни способности, че този сетивен свят е майя или илюзия. Това е едно изречение, което е известно на всеки един, който се е занимавал що годе с окултната наука. Също и нисшите области на ясновидството, всичко това, което наричаме етерен и астрален свят, в един по-висш смисъл то принадлежи към тази област на илюзията, и това е нещо, което не може да остане скрито за никого, който се е занимавал по-продължително време с духовните възгледи. Ние се натъкваме така да се каже на истинската основа на съществуването едва тогава доколкото тя е достижима за нас -,когато проникнем над горепосочените области до по-дълбоките извори на съществуването; това трябва постоянно да имаме предвид.
И не трябва да се задоволяваме само да си казваме това само теоретически, а чувството трябва да се превърне така да се каже в плът и кръв, че ние се подаваме на илюзии, когато се придържаме само към външното съществуване.
Да се пренебрегне някак външното съществуване, да го ценим по-малко, това естествено би било също една от големите илюзии, на които хората могат да се подадат. Да вземем това, което така често ни занимаваше през тези дни, елементарното съществуване, непосредствено граничащо и намиращо се над физическото съществуване, което се намира зад това, което възприемаме с нашите сетива. Да вземем онова елементарно съществуване, което Духовната наука характеризира като елемент на Земята, водата, въздуха, огъня или топлината, светлината, на звуковия етер, на жизнения етер, да вземем този елемент, който стои на основата на всички тези форми на съществуването. Да вземем това елементарно съществуване. Ние се стараем да добием представи върху земното /твърдото/ състояние, върху водното, въздухообразното състояние и т.н.
към текста >>
134.
8. СКАЗКА ОСМА
GA_122 Тайните на библейското сътворение на света
Както например днес бихте възприемали нашата
кръв
да тече във вас, така е възприемал човекът дейността на тези Елохими.
Това е било характерното за старото Лунно съзнание, че човекът е възприемал около себе си един свят от образи; но образи са означавали едно вътрешно развитие, едно вътрешно изграждане на душевното съществуване. Така Лунният човек е бил включен в астралния свят, чувствувал е своето собствено развитие като един външен свят. Днес възприемането на това вътрешно развитие като външен свят, при което човек не би могъл да различи образите, които той възприема като отражение на своето собствено развитие, би било една болест. През време на старото лунно съзнание то е било нещо нормално. Така например работата на онези Същества, които по-късно станаха Елохими, той е възприемал в своето собствено същество.
Както например днес бихте възприемали нашата кръв да тече във вас, така е възприемал човекът дейността на тези Елохими.
Това е било в самия него, но се отразявало само във външни образи. Това е било единствено възможното съзнание на старата Луна. Защото това, което става на нашата Земя, трябва да бъде в хармония с целия Космос. Едно такова съзнание, каквото днес човекът има на Земята, с различаване на вътрешното от външното, с това възприятие, че вън се намират действителни предмети и че наред с това ние сме една вътрешност, такова едно съзнание изискваше, щото цялото развитие от старата Луна да премине към Земята, да настъпи една съвършено друга форма на деление в нашата космическа система. Например отделянето на Луната от Земята, каквото то днес съществува, не е съществувало през време на старата Луна.
към текста >>
135.
9. СКАЗКА ДЕВЕТА
GA_122 Тайните на библейското сътворение на света
Представете си, че всичката твърда материя, която съставлява вашето тяло е изчезнала, всичката течна и газообразна материя изчезнала и от това, което сте днес като човек, е останало само това, което пулсира като топлина във вашата
кръв
; представете си вашата кръвна топлина; абстрахирайте се от всичко друго: тогава ще имате това, което се роди през онова време, когато Елохимите изговориха творческите думи: Да направим човека!
Когато настъпи онзи момент, който е обозначен с хубавите думи: Елохимите рекоха: Да направим човека! тогава едно същество, което би било способно да възприема топлинните състояния, би намерило определени диференцирания в топлинното вещество. Когато би ходило по Земята, която тогава е била покрита с видовите форми на растителното царство, на животинското царство във въздухообразния и водния елемент, то би могло да си каже: Тук аз възприемам странни неща; на определени места аз възприемам топлинни впечатления, но още не газообразни впечатления, само чисти топлинни впечатления. В окръжността на Земята се намират определени топлинни диференцирания, там преминават бързо насам и натам топлинни същества. Човекът не беше още едно газообразно същество.
Представете си, че всичката твърда материя, която съставлява вашето тяло е изчезнала, всичката течна и газообразна материя изчезнала и от това, което сте днес като човек, е останало само това, което пулсира като топлина във вашата кръв; представете си вашата кръвна топлина; абстрахирайте се от всичко друго: тогава ще имате това, което се роди през онова време, когато Елохимите изговориха творческите думи: Да направим човека!
И следващото състояние на втвърдяване настъпва едва след дните на сътворението. Вливането на това, Което Явех-Елохим можеше да даде, въздухът, то идва едва като този шести ден беше минал. Хората не ще могат да разберат своя собствен произход до тогава, докато не се решат да си представят този произход така, че първоначално в Земното естество е съществувало едно духовно-душевно същество, след това едно астрално същество, после едно етерно същество; че след това от физическите състояния е съществувало първо топлинното състояние и едва след това въздухообразното състояние. Даже и в момента, за който ни се разказва след шестте дни на сътворението: "И Явех-Елохим вдъхна на човека живото дихание", докато хората не ще могат да си представят, че този човек се е състоял физически само от топлина и въздух, докато те вярват, че тогава е съществувал един човек от плът, те не ще могат да разберат себе своя собствен произход. По-грубото се ражда от по-тънкото, а не по-тънкото от по-грубото.
към текста >>
136.
1. Първа лекция, Берн, 1. Септември 1910
GA_123 Евангелието на Матей
Трябва да бъде ясно посочено: Тази
кръв
в Исус от Назарет действително води през поколенията до родоначалника на еврейския народ.
Най-същественото от първите думи в Евангелието на Матей е, че те ни показват родословието и кръвното родство на Исус от Назарет. Ние получаваме отговор на въпроса: Как беше изградена физическата личност на Исус от Назарет и как в нея се събраха всички наследствени качества на един народ от Авраам насам, за да се изяви в тази личност онова Същество, което наричаме Христос? Ето на кой въпрос получаваме отговор ние. Казва ни се: За да се инкарнира Христовото Същество в едно физическо тяло, необходимо беше последното да притежава онези качества, които са присъщи на целия народ, произлизащ от Авраам, и сумирани сега в една конкретна личност: Исус от Назарет.
Трябва да бъде ясно посочено: Тази кръв в Исус от Назарет действително води през поколенията до родоначалника на еврейския народ.
Ето защо във физическата личност на Исус от Назарет е събрана цялата същност на този народ; всичко, което той означава за световната история, за развитието на човечеството и на Земята. Следователно, какво трябва да знаем първо, ако искаме да вникнем в намерението на евангелиста Матей относно началните думи на неговото Евангелие? Ние трябва да сме наясно за същността на еврейския народ. Трябва да сме в състояние да си отговорим на въпроса: Какво можеше да даде еврейският народ на човечеството с оглед на своите специфични особености?
към текста >>
За да бъде поставен този втори въпрос, необходимо беше първо да поставим въпроса за „центъра" и да му отговорим: Въпросът за онзи център, който има своя израз в тази
кръв
.
За да бъде поставен този втори въпрос, необходимо беше първо да поставим въпроса за „центъра" и да му отговорим: Въпросът за онзи център, който има своя израз в тази кръв.
В индивидуалността на Заратустра ние имаме този център, който на свой ред се инкарнира в кръвта на еврейския народ. Утре ще обсъдим защо Заратустра трябваше да потърси своето външно тяло тъкмо в тази кръв и тъкмо в този народ.
към текста >>
Утре ще обсъдим защо Заратустра трябваше да потърси своето външно тяло тъкмо в тази
кръв
и тъкмо в този народ.
За да бъде поставен този втори въпрос, необходимо беше първо да поставим въпроса за „центъра" и да му отговорим: Въпросът за онзи център, който има своя израз в тази кръв. В индивидуалността на Заратустра ние имаме този център, който на свой ред се инкарнира в кръвта на еврейския народ.
Утре ще обсъдим защо Заратустра трябваше да потърси своето външно тяло тъкмо в тази кръв и тъкмо в този народ.
към текста >>
137.
2. Втора лекция, 2. Септември 1910
GA_123 Евангелието на Матей
Този народ намери обитаващия и разпръснат в пространството Бог, съединен със своята собствена
кръв
; този народ намери себе си и се видя изцяло проникнат от разпръснатия в пространството Бог, и той вече знаеше: Този Бог живее в моя вътрешен свят, в моето тяло, в пулсациите на моята
кръв
.
Ето защо се налага да обобщим: В човешките физически тела на еврейския народ, чиито наследствени качества се предаваха чрез кръвното родство от поколение на поколение, действува всичко онова, което като външно виждане вече беше надживяло своята епоха, и за да намери своя истински елемент, трябваше да потърси друга арена на действие. Това, което даваше на атлантците силата да виждат в пространството и в духовните области, което у туранците деградира под формата на низше ясновидство, всичко това се промени и у този малък народ тръгна в съвсем друга посока. Всичко, което у атлантските народи беше от божествено-духовно естество, у еврейския народ се насочи към вътрешния, телесен свят на неговите представители; то започна да формира органи и поради тази причина можа да проблесне в кръвта на еврейския народ като божествено съзнание именно вътре, във вътрешността на тялото. Всичко, което атлантецът виждаше, когато насочваше своя ясновиждащ поглед в пространството, у еврейския народ се измести навътре и се прояви във вътрешността на тялото като орган на съзнанието, като съзнание за Яхве или Йехова.
Този народ намери обитаващия и разпръснат в пространството Бог, съединен със своята собствена кръв; този народ намери себе си и се видя изцяло проникнат от разпръснатия в пространството Бог, и той вече знаеше: Този Бог живее в моя вътрешен свят, в моето тяло, в пулсациите на моята кръв.
към текста >>
За атлантското ясновидство, Богът стоеше зад всички неща; сега този Бог, сведен до една единствена точка, до един единствен център на съзнанието за Бога, невидим, но усещан вътрешно, слизайки надолу през поколенията на Авраам, Исаак, Яков и т.н., живееше невидим, но усещан вътрешно в тяхната
кръв
.
След като вчера посочихме как иранизмът се противопоставя на туранизма, и след като днес видяхме как туранизмът се противопоставя на еврейството, ние се убеждаваме: в кръвта на еврейския народ пулсират но вече напреднали и потопени в своя истински елемент същите онези сили, които у туранците потънаха в дълбок упадък. Всичко, което атлантецът виждаше, сега оживява като едно вътрешно усещане, и то може да се сведе до една единствена дума, думата Яхве или Йехова.
За атлантското ясновидство, Богът стоеше зад всички неща; сега този Бог, сведен до една единствена точка, до един единствен център на съзнанието за Бога, невидим, но усещан вътрешно, слизайки надолу през поколенията на Авраам, Исаак, Яков и т.н., живееше невидим, но усещан вътрешно в тяхната кръв.
Ето как това, което беше външно, стана вътрешно: Вече не виждано, а изживявано, то престана да бъде наричано с различни имена, а с едно единствено име: „Аз съм Оня, който съм". То беше приело една съвсем различна форма. Докато атлантският човек го намираше навсякъде, където той самият не беше вън в света сега човекът го намира в своя център, в своя Аз, усеща го в своята кръв, която тече през поколенията. Великият Бог на света сега се превърна в Бога на еврейския на род, Богът на Авраам, Исаак и Яков.
към текста >>
Докато атлантският човек го намираше навсякъде, където той самият не беше вън в света сега човекът го намира в своя център, в своя Аз, усеща го в своята
кръв
, която тече през поколенията.
След като вчера посочихме как иранизмът се противопоставя на туранизма, и след като днес видяхме как туранизмът се противопоставя на еврейството, ние се убеждаваме: в кръвта на еврейския народ пулсират но вече напреднали и потопени в своя истински елемент същите онези сили, които у туранците потънаха в дълбок упадък. Всичко, което атлантецът виждаше, сега оживява като едно вътрешно усещане, и то може да се сведе до една единствена дума, думата Яхве или Йехова. За атлантското ясновидство, Богът стоеше зад всички неща; сега този Бог, сведен до една единствена точка, до един единствен център на съзнанието за Бога, невидим, но усещан вътрешно, слизайки надолу през поколенията на Авраам, Исаак, Яков и т.н., живееше невидим, но усещан вътрешно в тяхната кръв. Ето как това, което беше външно, стана вътрешно: Вече не виждано, а изживявано, то престана да бъде наричано с различни имена, а с едно единствено име: „Аз съм Оня, който съм". То беше приело една съвсем различна форма.
Докато атлантският човек го намираше навсякъде, където той самият не беше вън в света сега човекът го намира в своя център, в своя Аз, усеща го в своята кръв, която тече през поколенията.
Великият Бог на света сега се превърна в Бога на еврейския на род, Богът на Авраам, Исаак и Яков.
към текста >>
138.
4. Четвърта лекция, 4. Септември 1910
GA_123 Евангелието на Матей
Усещайки, че с кръвта си принадлежи на цялата верига от поколения, той чувствуваше как в сетивното съзнание на народа и в неговата собствена
кръв
живее не друго, а съзнанието за Бога или Яхве-съзнанието.
Нещата съвсем не изглеждаха така. Всичко това беше постигнато едва след идването на Христос. Първоначално на еврейския народ беше дадена възможността да изживява божествения свят в своя народностен Дух, та ка че човек се усещаше като член от целия народ, а не като отделна индивидуалност.
Усещайки, че с кръвта си принадлежи на цялата верига от поколения, той чувствуваше как в сетивното съзнание на народа и в неговата собствена кръв живее не друго, а съзнанието за Бога или Яхве-съзнанието.
Ето защо, ако търсим подходящ духовно-научен израз, ние не би трябвало да обозначаваме Бога Яхве като „Бог на Авраам". Така бих ме допуснали една неточност, ние сме длъжни да кажем, че Той е Бог на Авраам, Исаак и Яков; Той е онова Същество, което тече от едно поколение в друго и чрез отделния човек намира израз в народностното съзнание.
към текста >>
Така Авраам можа да каже: Доколкото ми е обещано да стана родоначалник на един народ, който ще се умножи в произлизащите от мен поколения и в нашата
кръв
, там, в общата
кръв
ще живее и онзи Бог, когото признаваме за най-висш, и Той ще се изявява в съзнанието на нашия народ.
Ето големият напредък, ето голямата разлика между това познание на Авраам, Исаак и Яков, и християнско то познание: А именно, че при втория случай отделната човешка индивидуалност се издига до същото познание, което древното еврейство постигаше единствено чрез потъването в народностния Дух, в Духа, който тече през поколенията.
Така Авраам можа да каже: Доколкото ми е обещано да стана родоначалник на един народ, който ще се умножи в произлизащите от мен поколения и в нашата кръв, там, в общата кръв ще живее и онзи Бог, когото признаваме за най-висш, и Той ще се изявява в съзнанието на нашия народ.
За онази епоха, това се превърна в нещо нормално.
към текста >>
Както езикът на Боговете е показан горе в дванадесетте зодиакални знаци, така и Яхве се изразява и говори в течащата през поколенията
кръв
на еврейския народ, който след дванадесетте сина на Яков се подраздели на дванадесет рода.
Ето защо в дванадесетте сина на Яков и в дванадесетте колена на еврейския народ, ние имаме отражението на дванадесетте зодиакални знаци.
Както езикът на Боговете е показан горе в дванадесетте зодиакални знаци, така и Яхве се изразява и говори в течащата през поколенията кръв на еврейския народ, който след дванадесетте сина на Яков се подраздели на дванадесет рода.
Всичко онова, което се групира с оглед на зодиакалните констелации, ние обозначаваме с имената на планетите Венера, Меркурий, Луна, Слънце и т.н. Вече посочих: Фактически, отделните събития в живота на еврейския народ протичат, така да се каже, успоредно с планетарните пътища през Зодиака; така че бихме могли да уподобим Давид, царствения певец, с Хермес или Меркурий, а епохата на Вавилонското пленничество, т.е. онази конфигурация, до която се приближи Яхве-откровението чрез един нов тласък около шест столетия преди нашето летоброене, бихме могли да уподобим с Венера, името на една от планетите в нашата Слънчева система. Ето какво трябваше да научи Авраам например, че начинът, по който една личност като Давид застава във веригата на поколенията, е в съответствие с констелацията на Меркурий спрямо Зодиака. Или че Юдовото коляно съответствува на съзвездието Лъв, като в същото време местоположението на Давид в Юдовото коляно що се отнася до значението му за историята на еврейския народ би отговаряло на космическата констелация, когато Меркурий „покрива" съзвездието Лъв.
към текста >>
Ето как Заратустра стигна до онази
кръв
, която беше отражение на целия Космос!
Следователно, какво беше постигнато чрез тези четиридесет и две поколения от Авраам до Йосиф? Беше постигнато това, че в тялото на Йосиф се получи такъв състав на кръвта, който отговаряше на звездните закони и на правилата, валидни за свещените Мистерии. И в този състав на кръвта, от която се нуждаеше индивидуалността на Заратустра, за да осъществи своето велико дело, беше налице един вътрешен порядък, една хармония, която беше в съответствие с най-красивия и величествен звезден порядък.
Ето как Заратустра стигна до онази кръв, която беше отражение на целия Космос!
Тази кръв, формирана в хода на поколенията, беше съставена по такъв начин, че отразяваше звездния порядък в Космоса. И всичко това лежи в основата на онзи забележителен документ, чийто текст, а именно Евангелието на Матей, стои сега пред нас, ако мога така да се изразя, в една суха и сбита форма. Развитието на един народ като израз на космическото развитие ето какво лежи в основата на това Евангелие.
към текста >>
Тази
кръв
, формирана в хода на поколенията, беше съставена по такъв начин, че отразяваше звездния порядък в Космоса.
Следователно, какво беше постигнато чрез тези четиридесет и две поколения от Авраам до Йосиф? Беше постигнато това, че в тялото на Йосиф се получи такъв състав на кръвта, който отговаряше на звездните закони и на правилата, валидни за свещените Мистерии. И в този състав на кръвта, от която се нуждаеше индивидуалността на Заратустра, за да осъществи своето велико дело, беше налице един вътрешен порядък, една хармония, която беше в съответствие с най-красивия и величествен звезден порядък. Ето как Заратустра стигна до онази кръв, която беше отражение на целия Космос!
Тази кръв, формирана в хода на поколенията, беше съставена по такъв начин, че отразяваше звездния порядък в Космоса.
И всичко това лежи в основата на онзи забележителен документ, чийто текст, а именно Евангелието на Матей, стои сега пред нас, ако мога така да се изразя, в една суха и сбита форма. Развитието на един народ като израз на космическото развитие ето какво лежи в основата на това Евангелие.
към текста >>
Нима той се опитва да проследи как тази
кръв
тече надолу през поколенията, от Авраам до Йосиф, за да заключи, че в действителност тази
кръв
няма нищо общо с кръвта на Исус от Назарет?
Сега ние трябва да усетим цялото величие на една такава тайна и лесно ще установим, че да се представят нещата по този начин е много по-възвишено, отколкото екзотеричната теза за „conceptio Immaculata" или т.нар. „непорочно зачатие". За да избегнем повърхностното тълкуване на т.нар. непорочно зачатие и за да се приближим до неговия истински смисъл, необходимо е да съпоставим само два факта от Библията. Първият факт: Защо евангелистът Матей би трябвало да проследи цялата родословна верига от Авраам до Йосиф, ако накрая е искал да каже, че раждането на Исус от Назарет няма нищо общо с цялата тази родословна верига?
Нима той се опитва да проследи как тази кръв тече надолу през поколенията, от Авраам до Йосиф, за да заключи, че в действителност тази кръв няма нищо общо с кръвта на Исус от Назарет?
Другият факт, който следва да се вземе под внимание: „Руах-Елохим", наречен в Библията „Светият Дух", на еврейски език е от женски род.
към текста >>
С други думи, ние виждаме как в общочовешката еволюция се стига до определени процеси, инспирирани от духовния Космос, които имат за цел да подготвят от филтрираната
кръв
на еврейския народ която но си в себе си звездния порядък на Вселената едно тяло, в което отново да се инкарнира великият посветен Заратустра.
С други думи, ние виждаме как в общочовешката еволюция се стига до определени процеси, инспирирани от духовния Космос, които имат за цел да подготвят от филтрираната кръв на еврейския народ която но си в себе си звездния порядък на Вселената едно тяло, в което отново да се инкарнира великият посветен Заратустра.
Защото Евангелието на Матей говори именно за индивидуалността на Заратустра, да, това Евангелие ни описва не друга индивидуалност, а тази на Заратустра. Обаче ние не трябва да си представяме, че всичко това, което изнасяме тук от дълбоките тайни на мировата еволюция, се е разиграло пред очите на всички. Дори и за самите съвременници на Христос Исус тези дълбоки тайни бяха скрити и само малка част от посветените имаха достъп до тях. Ето защо е напълно понятно, че върху най-великото събитие от общочовешката еволюция беше надвиснало едно дълбоко, непроницаемо мълчание. И когато днес историците се позовават на своите източници и твърдят, че тези източници не съдържат данни за въпросното събитие, това не бива да ни учудва, понеже е нещо напълно естествено.
към текста >>
139.
5. Пета лекция, 5. Септември 1910
GA_123 Евангелието на Матей
Те знаеха: Както човекът трябва да се издигне през четиридесет и две степени, които съответствуват на четиридесет и две поколения, за да стигне до това божествено Същество, така и самото то, за да проникне в човешката
кръв
, трябва да слезе през четиридесет и две степени; следователно, то трябва да измине обратния път.
Той знаеше пътя нагоре; знаеше го от собствен опит. Между тогавашните земни жители, терапевтите и есеите единствени знаеха истината относно мисията на Авраам. Те бяха наясно с тази истина, доколкото тя беше скрита в наследствената линия, течаща през поколенията. Те знаеха: Искаме ли да се издигнем до една духовна сила, която е навлязла в наследствената линия, искаме ли да я видим там, където тя все още не е слязла в материята, тогава трябва да се издигнем през четиридесет и две степени, през четиридесет и две поколения. Обаче есеите можеха и нещо друго.
Те знаеха: Както човекът трябва да се издигне през четиридесет и две степени, които съответствуват на четиридесет и две поколения, за да стигне до това божествено Същество, така и самото то, за да проникне в човешката кръв, трябва да слезе през четиридесет и две степени; следователно, то трябва да измине обратния път.
Ако човекът се нуждае от четиридесет и две степени, за да се издигне до Бога, то и Богът се нуждае от четиридесет и две степени, за да слезе на Земята като човек между човеците.
към текста >>
Той посочи на есеите обстоятелството, че те могат да изминат пътя през четиридесет и двете степени само до определено равнище, където биха могли да се опират на историческите факти; по-нататък те биха могли да продължат само по Божията милост; но че ще настъпи време, когато всичко това ще представлява нещо напълно естествено, понеже ще се роди един човек, който благодарение на своята собствена
кръв
ще разполага с възможността да се издига толкова високо, че към него ще се устреми онази божествена сила, от която той се нуждае, за да прояви външно, т.е.
Сега вече след като знаем това ние се добираме и до източника, от който бликна познанието, озарило автора на Матеевото Евангелие. Сега вече разбираме защо евангелистът Матей трябваше да проследи тъкмо тези четиридесет и две поколения (Матей! , 1-17). А Исус, синът на Пандира, беше онзи, който обърна внимание на есеите преди всичко върху следното. Той живееше в едно столетие, когато веригата на четиридесет и двете поколения трябваше да бъде прекъсната; и това щеше да стане след около едно столетие.
Той посочи на есеите обстоятелството, че те могат да изминат пътя през четиридесет и двете степени само до определено равнище, където биха могли да се опират на историческите факти; по-нататък те биха могли да продължат само по Божията милост; но че ще настъпи време, когато всичко това ще представлява нещо напълно естествено, понеже ще се роди един човек, който благодарение на своята собствена кръв ще разполага с възможността да се издига толкова високо, че към него ще се устреми онази божествена сила, от която той се нуждае, за да прояви външно, т.е.
в кръвта на еврейския на род, целия народностен Дух, Духа на Яхве. Ето защо Йешуа бен Пандира проповядваше: Ако Заратустра, носителят на Аура Маздао, трябва да се инкарнира в едно човешко тяло, това е възможно само ако това човешко тяло е подготвено до такава степен, че изпълващото го божествено-духовно Същество е успяло да слезе през четиридесет и две поколения.
към текста >>
Ето как чрез тайната на числата можа да настъпи всичко онова, което Заратустровата душа успя да подготви като подходящо тяло и подходяща
кръв
за Исус от Назарет.
Ето защо онези, които бяха близко до духовните източници на Матеевото Евангелие, казваха: физическото тяло, с което си послужи Заратустра, трябваше да достигне такава степен на зрелост, че след четиридесет и две поколения да се намира вече в началото на своето одухотворяване, в началото на това, което наричаме Deificatio. Следователно, това обожествяване става някъде към четиридесет и третото поколение, обаче не се проявява по външен начин, а с помощта на едно друго Същество, което като Дух на Заратустра се инкарнира на Земята като Исус от Назарет.
Ето как чрез тайната на числата можа да настъпи всичко онова, което Заратустровата душа успя да подготви като подходящо тяло и подходяща кръв за Исус от Назарет.
По този начин, в общочовешката еволюция, беше подготвено всичко, което се отнася до физическото и етерното тяло.
към текста >>
140.
6. Шеста лекция, 6. Септември 1910
GA_123 Евангелието на Матей
Още вчера аз споменах: ученията, залегнали в основата на Матеевото Евангелие и по-точно обясненията за Исус от Назарет и за произхода на неговата
кръв
, бяха култивирани в онези общности на есеи и терапевти, за които вече стана дума, а всред тях като един велик Учител се подвизаваше Йешуа бен Пандира личността, която подготви епохата на Христос Исус.
Още вчера аз споменах: ученията, залегнали в основата на Матеевото Евангелие и по-точно обясненията за Исус от Назарет и за произхода на неговата кръв, бяха култивирани в онези общности на есеи и терапевти, за които вече стана дума, а всред тях като един велик Учител се подвизаваше Йешуа бен Пандира личността, която подготви епохата на Христос Исус.
Той успя да подготви неколцина от своите ученици, като им разкри следното: След изтичането на определен период от време, а именно 42 поколения след Авраам, еврейският народ ще бъде напреднал до такава степен, че индивидуалността на Заратустра ще може да се инкарнира в един от потомците на Авраамовата линия, в един от потомците на Соломоновата линия на Давидовия дом. Тези неща бяха известни предварително. Естествено, всичко това ставаше в условията на тогавашните Мистерии. Обаче не само в школите на есеите, но и всред отделни техни последователи имаше случаи, когато дадена личност успяваше наистина да се издигне през тези 42 степени и по пътя на ясновиждането да съзерцава как би изглеждало онова Същество, което е слязло по съответните 42 степени. Да, с помощта на подходящи учения, тези неща трябваше да бъдат разяснени на света.
към текста >>
Обаче есеите, издигащи се по съответните четиридесет и две степени, говореха и за още нещо: за тайнствената
кръв
на еврейския народ която в подходящия момент трябваше да послужи за новото тяло на Заратустра.
Тайната, отнасяща се до бъдещата инкарнация на Заратустра, на Заратас или Назаратос, не беше чужда на халдейските Мистерии.
Обаче есеите, издигащи се по съответните четиридесет и две степени, говореха и за още нещо: за тайнствената кръв на еврейския народ която в подходящия момент трябваше да послужи за новото тяло на Заратустра.
Следователно, имаше два вида хора, които знаеха нещо за тайната на Исус от Евангелието на Матей. От страна на Заратустра, халдейските посветени очакваха онази индивидуалност, която трябваше да се инкарнира в еврейската кръв; от по-външната страна, от страна на тялото, за тази тайна знаеха именно есеите. И така, налице беше едно учение, поддържано повече от сто години в средите на есеите: учението за предстоящото раждане на Исус от Евангелието на Матей, на онзи Исус, който трябваше да изпълни не само всички условия, за които говорих, но и други условия, които бихме могли да охарактеризираме по следния начин.
към текста >>
От страна на Заратустра, халдейските посветени очакваха онази индивидуалност, която трябваше да се инкарнира в еврейската
кръв
; от по-външната страна, от страна на тялото, за тази тайна знаеха именно есеите.
Тайната, отнасяща се до бъдещата инкарнация на Заратустра, на Заратас или Назаратос, не беше чужда на халдейските Мистерии. Обаче есеите, издигащи се по съответните четиридесет и две степени, говореха и за още нещо: за тайнствената кръв на еврейския народ която в подходящия момент трябваше да послужи за новото тяло на Заратустра. Следователно, имаше два вида хора, които знаеха нещо за тайната на Исус от Евангелието на Матей.
От страна на Заратустра, халдейските посветени очакваха онази индивидуалност, която трябваше да се инкарнира в еврейската кръв; от по-външната страна, от страна на тялото, за тази тайна знаеха именно есеите.
И така, налице беше едно учение, поддържано повече от сто години в средите на есеите: учението за предстоящото раждане на Исус от Евангелието на Матей, на онзи Исус, който трябваше да изпълни не само всички условия, за които говорих, но и други условия, които бихме могли да охарактеризираме по следния начин.
към текста >>
Онзи, който трябваше да се роди, да се инкарнира в тази
кръв
, се спуска отгоре; той вече разполага с качествата, които есеите придобиват в резултат на тежките и продължителни изпитания, минавайки през съответните четиридесет и две степени.
След продължително душевно обучение в хода на 42 степени, есеецът се издигаше, така да се каже, до там, че можеше да вижда тайните на физическото и етерното тяло.
Онзи, който трябваше да се роди, да се инкарнира в тази кръв, се спуска отгоре; той вече разполага с качествата, които есеите придобиват в резултат на тежките и продължителни изпитания, минавайки през съответните четиридесет и две степени.
За този, който слизаше, бихме могли да заявим: Той предварително носи у себе си предпоставките, нужни за изграждане на необходимите качества. Те се раждаха с него, казваха есеите. Обаче това, което се практикуваше в есейските общности, беше всъщност продължението на един вид окултно обучение, което открай време съществуваше всред еврейството.
към текста >>
141.
11. Единадесета лекция, 11. Септември 1910
GA_123 Евангелието на Матей
„Ти си Христос, Синът на живия Бог" невъзможно е тези думи да възникнат от твоята плът и
кръв
; те са произнесени от божествено-духовни сили, скрити дълбоко под прага на съзнанието, и те са най-дълбоките сили, вложени в човешкото същество.
Ние носим в себе си физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло и Аз; после се издигаме нагоре до Духа-Себе, Духа-Живот и Човека-Дух благодарение на метаморфозата, засягаща съответно астралното, етерното и физическото тяло. Тези неща често се споменават в антропософската Духовна Наука. Обаче силите, които някога ще развием в нашето астрално тяло като Дух-Себе, тези сили вече са налице там в нашето астрално тяло; само че там те са под властта на определени божествено-духовни Същества и не зависят от самите нас. По същия начин и в нашето етерно тяло вече са налице божествено-духовните очертания на Ду ха-Живот. Ето защо, поглеждайки Петър, Христос казва: Това, което сега се намира в твоето съзнание, далеч не е причината, за да изговориш тези думи; те бяха изговорени от една сила, която ти ще развиеш едва в бъдеще; тя е в теб, но ти все още не знаеш нищо за нея.
„Ти си Христос, Синът на живия Бог" невъзможно е тези думи да възникнат от твоята плът и кръв; те са произнесени от божествено-духовни сили, скрити дълбоко под прага на съзнанието, и те са най-дълбоките сили, вложени в човешкото същество.
към текста >>
Да, в този момент прозвучават онези висши и тайнствени сили, от които е роден самият Петър, макар и той да не ги осъзнава напълно, и тъкмо тях Христос назовава „Отец в небесата" Ето смисълът на думите: „... защото не плът и
кръв
ти е открила това, а Отец, който е в небесата" (Матей 16, 17).
Да, в този момент прозвучават онези висши и тайнствени сили, от които е роден самият Петър, макар и той да не ги осъзнава напълно, и тъкмо тях Христос назовава „Отец в небесата" Ето смисълът на думите: „... защото не плът и кръв ти е открила това, а Отец, който е в небесата" (Матей 16, 17).
към текста >>
Или с други думи: Както в еврейската
кръв
и в родствените връзки, съществуващи през поколенията, беше постигнато това, което е необходимо за човешкия род според изисквания та на Макрокосмоса, и както от друга страна това, което трябваше да бъде отхвърлено в хода на общочовешката еволюция, беше постигнато също според звездните констелации, така и отсега нататък в рамките на етично-морално-духовните отношения, съзнателният Аз трябваше да роди всичко онова, което или разделя хората, или ги обединява в името на любовта.
В мига, когато Петър застава пред Христос Исус и в по-дълбоките пластове на своята природа се досеща за естеството на Христовия Импулс т.е. за духовната сила, струяща надолу чрез Сина на живия Бог, тогава Христос вече знае, че може да възвести на околните: Ето, отсега нататък, на Земята започва нещо съвършено ново; отсега нататък върху Земята започва да се проектира едно съвършено ново отражение, идващо от духовния свят. Докато за Авраам отражението на космическите отношения съществуваше в кръвното родство, отсега нататък в етично-морално-духовните отношения трябваше да се породи отблясъкът на онова, в което човекът може да се превърне чрез своя Аз! Когато хората разбират Христос в онзи смисъл, в който го разбираше по-висшата природа на Петър, тогава те ще основават не само такива общности, които се опират на кръвното родство, а и общности, които съзнателно градят връзките на любовта и ги разпростират от една човешка душа към друга.
Или с други думи: Както в еврейската кръв и в родствените връзки, съществуващи през поколенията, беше постигнато това, което е необходимо за човешкия род според изисквания та на Макрокосмоса, и както от друга страна това, което трябваше да бъде отхвърлено в хода на общочовешката еволюция, беше постигнато също според звездните констелации, така и отсега нататък в рамките на етично-морално-духовните отношения, съзнателният Аз трябваше да роди всичко онова, което или разделя хората, или ги обединява в името на любовта.
Връзките между хората трябваше да бъдат формирани или хармонизирани именно от съзнателния Аз. И всичко това се съдържа в думите, които Христос Исус изрича като продължение на отговора, който беше дал на Петър: „Това, което вържеш на Земята това, което завързва в теб по-дълбоката природа е същото, което е завързано и на Небето, и това, което същата тази природа развързва тук долу, е нещо, което е развързано също и на Небето" (Матей 16, 19).
към текста >>
142.
12. Дванадесета лекция, 12. Септември 1910
GA_123 Евангелието на Матей
И когато един ден пристъпим към Евангелието на Марко*29, пред нас ще се открие една интимна космология, защото Аура Маздао, който пронизва всички пространства, може да бъде правилно описан най-вече с оглед на Марковото Евангелие, както от друга страна Евангелието на Матей ни дава най-точна представа за тайните на човешката
кръв
, за наследствените отношения между индивида и народа.
Вие се уверихте, че всяко едно от Евангелията съдържа нещо различно.
И когато един ден пристъпим към Евангелието на Марко*29, пред нас ще се открие една интимна космология, защото Аура Маздао, който пронизва всички пространства, може да бъде правилно описан най-вече с оглед на Марковото Евангелие, както от друга страна Евангелието на Матей ни дава най-точна представа за тайните на човешката кръв, за наследствените отношения между индивида и народа.
към текста >>
143.
Лекция шеста
GA_126 Окултна история
В същото време, когато в Авраам все още виждаме, че израилтяните чувстват действието на Бога в себе си, в своята
кръв
, в Илия ние виждаме прехода към духовните светове.
И ако ние разберем това, скъпи приятели, тогава живеещото в тези епохи ще свети в отделната човешка душа и ще разберем как груповата карма трябва да се модифицира благодарение на това, че хората в същото време са и инструменти в хода на историческото развитие. И тогава ще можем да разберем, ако Хрониката Акаша показва, че в Новалис например ние трябва да виждаме нещо водещо към древния Илия. Това е необикновено интересна последователност на инкарнации. Тук ние виждаме как в Илия изплува пророческият елемент, понеже евреите са имали мисия да подготвят това, което трябвало да дойде по-късно. Те подготвяли това посредством прехода от патриарсите към пророците чрез фигурата на Мойсей.
В същото време, когато в Авраам все още виждаме, че израилтяните чувстват действието на Бога в себе си, в своята кръв, в Илия ние виждаме прехода към духовните светове.
към текста >>
144.
Съдържание
GA_128 Окултна физиология
Нервна система: инструмент на астралното тяло,
кръв
: инструмент на Аза, нервната система диференцирана, кръвта единна.
Другата част на човешката двойственост, храносмилателен апарат: система за обработване на веществата, лимфна система, кръвоносна система. Сърце, горно кръвообращение, обхващащо главния мозък и сетивните органи, долно кръвообращение, обхващащо черния дроб, слезката и жлъчката. Промени в кръвта чрез сетивните впечатления и чрез дейността на слезката, черния дроб, жлъчката, като органи, представляващи уплътнени планетарни процеси: Сатурн, Юпитер и Марс.
Нервна система: инструмент на астралното тяло, кръв: инструмент на Аза, нервната система диференцирана, кръвта единна.
Отношението на външните впечатления и на душевните изживявания към кръвта и Аза. Непосредствено влияние на нервите върху Аза. Отстраняване на нервното въздействие от кръвта чрез упражнения за вътрешна концентрация; изключване на кръвта чрез отхвърляне на нервната дейност във вътрешността.
към текста >>
Аз,
кръв
, процеса на образуване на жлъчка противопоставящ се на хранителник.
Свръхсетивната силова система: човешката форма. Включване на хранителните вещества в жизнения процес; преобразяване на същите чрез вътрешната планетарна система. Тъканта, залегнала в основата на всички органични образования: растителен процес. От живота към изживяването: отделянето в лимфната система предизвиква появата на смътно съзнание. Азово съзнание чрез разтваряне навън.
Аз, кръв, процеса на образуване на жлъчка противопоставящ се на хранителник.
Сърцето, разтварящо се навън чрез белия дроб. Отделяне на въглената киселина и на уринните субстанции. Сърцето като централен орган. Планетна система и вътрешна планетарна система; метали и органи. Солите и лесно окисляващите се вещества като регулиращи средства.
към текста >>
145.
2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ Прага, 21 март 1911 г.
GA_128 Окултна физиология
Знаем също така, че, изхождайки от сърцето, тези кръвоносни съдове, препълнени с
кръв
, които ние наричаме артерии, отнасят кръвта до всички части на нашия организъм, че кръвта преминава през определени процеси в отделните звена на човешкия организъм, и след това се отвежда обратно към сърцето от други, подобни съдове, които обаче я връщат обратно към сърцето в едно преобразено състояние в сравнение с червеното състояние а именно под формата на тъй нар.
Знаем, че този храносмилателен апарат започва от устата с тръбеста форма и продължава в органа, известен на всички като стомах. Повърхностното наблюдение ни учи, че от хранителните вещества, преминаващи през този канал към стомаха, известни непотребни части просто се отделят навън, докато други части се поемат от останалите храносмилателни органи и биват отведени в човешкия организъм. Добре известно е също така, че прикрепена към същинския храносмилателен апарат, в тесния смисъл на думата за сега ще говоря само схематично е лимфната система, която поема доставените от него в преобразуван вид хранителни вещества. Така можем да кажем, че към храносмилателния апарат, доколкото той е прикачен като система към стомаха, се включва и друга органна система, а именно лимфната система, представляваща сбор от канали, които между другото преминават през цялото тяло, една система, която в известен смисъл приема това, което вече е обработено от останалия храносмилателен апарат, и го предава на кръвта. И след това имаме трето звено на тази система от органи самата кръвоносна система със своите по-широки и по-тесни тръбички, пронизващи целия човешки организъм, в чийто функционален център е разположено сърцето.
Знаем също така, че, изхождайки от сърцето, тези кръвоносни съдове, препълнени с кръв, които ние наричаме артерии, отнасят кръвта до всички части на нашия организъм, че кръвта преминава през определени процеси в отделните звена на човешкия организъм, и след това се отвежда обратно към сърцето от други, подобни съдове, които обаче я връщат обратно към сърцето в едно преобразено състояние в сравнение с червеното състояние а именно под формата на тъй нар.
синя кръв. Знаем, че тази преобразена, за живота вече неоползотворима кръв се отвежда от сърцето към белия дроб, че там тя влиза в съприкосновение с поетия отвън атмосферен кислород, че по този начин тя се обновява в белия дроб и бива върната обратно в сърцето, за да поеме отново своя път през целия човешки организъм.
към текста >>
синя
кръв
.
Повърхностното наблюдение ни учи, че от хранителните вещества, преминаващи през този канал към стомаха, известни непотребни части просто се отделят навън, докато други части се поемат от останалите храносмилателни органи и биват отведени в човешкия организъм. Добре известно е също така, че прикрепена към същинския храносмилателен апарат, в тесния смисъл на думата за сега ще говоря само схематично е лимфната система, която поема доставените от него в преобразуван вид хранителни вещества. Така можем да кажем, че към храносмилателния апарат, доколкото той е прикачен като система към стомаха, се включва и друга органна система, а именно лимфната система, представляваща сбор от канали, които между другото преминават през цялото тяло, една система, която в известен смисъл приема това, което вече е обработено от останалия храносмилателен апарат, и го предава на кръвта. И след това имаме трето звено на тази система от органи самата кръвоносна система със своите по-широки и по-тесни тръбички, пронизващи целия човешки организъм, в чийто функционален център е разположено сърцето. Знаем също така, че, изхождайки от сърцето, тези кръвоносни съдове, препълнени с кръв, които ние наричаме артерии, отнасят кръвта до всички части на нашия организъм, че кръвта преминава през определени процеси в отделните звена на човешкия организъм, и след това се отвежда обратно към сърцето от други, подобни съдове, които обаче я връщат обратно към сърцето в едно преобразено състояние в сравнение с червеното състояние а именно под формата на тъй нар.
синя кръв.
Знаем, че тази преобразена, за живота вече неоползотворима кръв се отвежда от сърцето към белия дроб, че там тя влиза в съприкосновение с поетия отвън атмосферен кислород, че по този начин тя се обновява в белия дроб и бива върната обратно в сърцето, за да поеме отново своя път през целия човешки организъм.
към текста >>
Знаем, че тази преобразена, за живота вече неоползотворима
кръв
се отвежда от сърцето към белия дроб, че там тя влиза в съприкосновение с поетия отвън атмосферен кислород, че по този начин тя се обновява в белия дроб и бива върната обратно в сърцето, за да поеме отново своя път през целия човешки организъм.
Добре известно е също така, че прикрепена към същинския храносмилателен апарат, в тесния смисъл на думата за сега ще говоря само схематично е лимфната система, която поема доставените от него в преобразуван вид хранителни вещества. Така можем да кажем, че към храносмилателния апарат, доколкото той е прикачен като система към стомаха, се включва и друга органна система, а именно лимфната система, представляваща сбор от канали, които между другото преминават през цялото тяло, една система, която в известен смисъл приема това, което вече е обработено от останалия храносмилателен апарат, и го предава на кръвта. И след това имаме трето звено на тази система от органи самата кръвоносна система със своите по-широки и по-тесни тръбички, пронизващи целия човешки организъм, в чийто функционален център е разположено сърцето. Знаем също така, че, изхождайки от сърцето, тези кръвоносни съдове, препълнени с кръв, които ние наричаме артерии, отнасят кръвта до всички части на нашия организъм, че кръвта преминава през определени процеси в отделните звена на човешкия организъм, и след това се отвежда обратно към сърцето от други, подобни съдове, които обаче я връщат обратно към сърцето в едно преобразено състояние в сравнение с червеното състояние а именно под формата на тъй нар. синя кръв.
Знаем, че тази преобразена, за живота вече неоползотворима кръв се отвежда от сърцето към белия дроб, че там тя влиза в съприкосновение с поетия отвън атмосферен кислород, че по този начин тя се обновява в белия дроб и бива върната обратно в сърцето, за да поеме отново своя път през целия човешки организъм.
към текста >>
от синя се превръща в червена, връща се обратно към сърцето и отново напуска сърцето като червена
кръв
, за да бъде оползотворена от организма.
За да разгледаме всички тези системи, за да можем чрез външния метод на наблюдение да добием същевременно и основа за окултния начин на наблюдение, първоначално ще се придържаме към онази система, която при всеки човек се явява централна за целия организъм: ще се придържаме към сърдечно-съдовата система. При това за сега ще разгледаме как кръвта, след като е била употребена, се опреснява в белия дроб, т.е.
от синя се превръща в червена, връща се обратно към сърцето и отново напуска сърцето като червена кръв, за да бъде оползотворена от организма.
Имайте предвид, че всичко, което възнамерявам да нарисувам, ще бъде представено съвсем схематично, т.е. тук става дума само за схеми. Да си припомним накратко, че човешкото сърце е орган, който в същност се състои от 4-ри части, от 4-ри камери, ограничени една от друга чрез вътрешни стени, че можем да отделим 2 по-големи кухини, 2-те сърдечни камери, както се наричат те обикновено, докато горните се наричат предсърдия. Днес все още не искам да говоря за клапи те, а съвсем схематично ще обхвана най-важните дейности на тези органи. Виждаме отначало, че кръвта, след като е нахлула от лявото предсърдие в лявата камера, се оттича през една голяма артерия и бива отведена из целия организъм.
към текста >>
А сега да обърнем внимание на това, че тази
кръв
първо се разпределя между отделните органи на тялото, след това бива употребена от организма, при което се превръща в тъй нар.
Имайте предвид, че всичко, което възнамерявам да нарисувам, ще бъде представено съвсем схематично, т.е. тук става дума само за схеми. Да си припомним накратко, че човешкото сърце е орган, който в същност се състои от 4-ри части, от 4-ри камери, ограничени една от друга чрез вътрешни стени, че можем да отделим 2 по-големи кухини, 2-те сърдечни камери, както се наричат те обикновено, докато горните се наричат предсърдия. Днес все още не искам да говоря за клапи те, а съвсем схематично ще обхвана най-важните дейности на тези органи. Виждаме отначало, че кръвта, след като е нахлула от лявото предсърдие в лявата камера, се оттича през една голяма артерия и бива отведена из целия организъм.
А сега да обърнем внимание на това, че тази кръв първо се разпределя между отделните органи на тялото, след това бива употребена от организма, при което се превръща в тъй нар.
синя кръв и като такава се връща отново към дясното предсърдие, оттам нахлува в дясната камера на сърцето, за да премине оттук отново в белия дроб, отново да се обнови и отново да поеме своя път през тялото.
към текста >>
синя
кръв
и като такава се връща отново към дясното предсърдие, оттам нахлува в дясната камера на сърцето, за да премине оттук отново в белия дроб, отново да се обнови и отново да поеме своя път през тялото.
тук става дума само за схеми. Да си припомним накратко, че човешкото сърце е орган, който в същност се състои от 4-ри части, от 4-ри камери, ограничени една от друга чрез вътрешни стени, че можем да отделим 2 по-големи кухини, 2-те сърдечни камери, както се наричат те обикновено, докато горните се наричат предсърдия. Днес все още не искам да говоря за клапи те, а съвсем схематично ще обхвана най-важните дейности на тези органи. Виждаме отначало, че кръвта, след като е нахлула от лявото предсърдие в лявата камера, се оттича през една голяма артерия и бива отведена из целия организъм. А сега да обърнем внимание на това, че тази кръв първо се разпределя между отделните органи на тялото, след това бива употребена от организма, при което се превръща в тъй нар.
синя кръв и като такава се връща отново към дясното предсърдие, оттам нахлува в дясната камера на сърцето, за да премине оттук отново в белия дроб, отново да се обнови и отново да поеме своя път през тялото.
към текста >>
кръвоснабдява горните органи на човека, и оттам тази употребена
кръв
се оттича обратно в дясното предсърдие; по този начин кръвта, тъй да се каже, минава през главния мозък; така богатата
кръв
става подобна на кръвта, оттичаща се от останалите части на организма, т.е.
Ако засега си представим това, то за основата на един окултен начин на наблюдение е много важно да до бавим, че много рано от главната артерия се отклонява един, да кажем, страничен поток, който отива в главния мозък, т.е.
кръвоснабдява горните органи на човека, и оттам тази употребена кръв се оттича обратно в дясното предсърдие; по този начин кръвта, тъй да се каже, минава през главния мозък; така богатата кръв става подобна на кръвта, оттичаща се от останалите части на организма, т.е.
Имаме един по-малък, страничен кръг на кръвообращение, който е включен главният мозък, отделен от другия, големия кръг на кръвообращение, който кръвоснабдява целия останал организъм.
към текста >>
Разглеждайки кръвта, протичаща през организма, ако включим в това и промените от червена в синя
кръв
то в целия организъм кръвта все пак ни се представя като нещо единно.
в нервната система имаме външния инструмент на астралното тяло, а в кръвта външния инструмент на Аза. Тъй както нервната система в организма влиза в известни взаимоотношения с кръвта, така и онези вътрешни душевни образования, които ние изживяваме като представи, усещания, и други подобни, влизат във взаимоотношения с нашия Аз. В човешкия организъм нервната система е диференцирана по крайно многообразен начин. Виждаме вътрешните нервни стволове, диференцирани максимално многообразно, там например, където те се превръщат в слухов нерв, в лицев нерв и т.н., т.е. нервната система пронизва по такъв начин организма, че е максимално многообразно диференцирана, изпълнена от вътрешно многообразие.
Разглеждайки кръвта, протичаща през организма, ако включим в това и промените от червена в синя кръв то в целия организъм кръвта все пак ни се представя като нещо единно.
Така единна кръвта се противопоставя и на диференцираната нервна система, тъй както Азът се противопоставя на диференцирания душевен живот, в който различаваме представи, усещания, волеви импулси, чувства и други подобни. Колко то повече се задълбочавате в това сравнение това го споменавам само за сравнение толкова повече ще се убедите, че отношението между двата праобраза Аз и астрално тяло е подчертано идентично на отношението между двете им отражения кръвоносна и нервна система. Тук обаче можем да кажем: кръвта действително навсякъде е кръв, но протичайки през организма, тя се променя и между тези промени в кръвта и това, което става в Аза, може да се постави паралел. Азът ни обаче е единен. Доколкото можем да се върнем назад към живота между раждането и смъртта, можем да кажем: този Аз е бил винаги налице, през 5-та, както и през 6-та година от живота ни, вчера, а така също и днес това е същият Аз.
към текста >>
Тук обаче можем да кажем: кръвта действително навсякъде е
кръв
, но протичайки през организма, тя се променя и между тези промени в кръвта и това, което става в Аза, може да се постави паралел.
Виждаме вътрешните нервни стволове, диференцирани максимално многообразно, там например, където те се превръщат в слухов нерв, в лицев нерв и т.н., т.е. нервната система пронизва по такъв начин организма, че е максимално многообразно диференцирана, изпълнена от вътрешно многообразие. Разглеждайки кръвта, протичаща през организма, ако включим в това и промените от червена в синя кръв то в целия организъм кръвта все пак ни се представя като нещо единно. Така единна кръвта се противопоставя и на диференцираната нервна система, тъй както Азът се противопоставя на диференцирания душевен живот, в който различаваме представи, усещания, волеви импулси, чувства и други подобни. Колко то повече се задълбочавате в това сравнение това го споменавам само за сравнение толкова повече ще се убедите, че отношението между двата праобраза Аз и астрално тяло е подчертано идентично на отношението между двете им отражения кръвоносна и нервна система.
Тук обаче можем да кажем: кръвта действително навсякъде е кръв, но протичайки през организма, тя се променя и между тези промени в кръвта и това, което става в Аза, може да се постави паралел.
Азът ни обаче е единен. Доколкото можем да се върнем назад към живота между раждането и смъртта, можем да кажем: този Аз е бил винаги налице, през 5-та, както и през 6-та година от живота ни, вчера, а така също и днес това е същият Аз. Но ако се обърнем към съдържанието, към това, което се съдържа в този Аз, то ще открием следното: разглеждайки този Аз, такъв, какъвто живее в мен, той е изпълнен със сбор от представи, усещания, чувства и т.н., които, след всичко казано, трябва да бъдат приписани на астралното тяло, и които влизат в съприкосновение с Аза. Преди една година Азът ни е имал едно съдържание, вчера е имал друго съдържание, и днес отново друго, т.е. Азът влиза в досег с цялата душевна същност и пронизва цялото това душевно съдържание.
към текста >>
Да разгледаме от тази гледна точка взаимодействието и противодействието между нерви и
кръв
.
Да разгледаме от тази гледна точка взаимодействието и противодействието между нерви и кръв.
Разгледаме ли окото напр. виждаме, че външните впечатления въздействуват върху нашето око. Цветове, светлинни дразнения въздействуват върху зрителния нерв. Докато те действуват върху зрителния нерв, докато изобщо в лицето на нервната система те имат своя активен инструмент, можем да казваме, че те упражняват влия ние върху астралното тяло. В мига, в който започваме въздействието между нервите и кръвта, можем да говорим за настъпването на паралелен душевен процес, да твърдим, че многообразните представи на душевния живот влизат във взаимоотношение между нерви и кръв, схематично да представим нещата по следния начин: това, което при акта на гледането нахлува през нашите нерви, встъпва в известно взаимодействие с кръвоносните окончания, протичащи в близост до зрителните нерви!
към текста >>
В мига, в който започваме въздействието между нервите и кръвта, можем да говорим за настъпването на паралелен душевен процес, да твърдим, че многообразните представи на душевния живот влизат във взаимоотношение между нерви и
кръв
, схематично да представим нещата по следния начин: това, което при акта на гледането нахлува през нашите нерви, встъпва в известно взаимодействие с кръвоносните окончания, протичащи в близост до зрителните нерви!
Да разгледаме от тази гледна точка взаимодействието и противодействието между нерви и кръв. Разгледаме ли окото напр. виждаме, че външните впечатления въздействуват върху нашето око. Цветове, светлинни дразнения въздействуват върху зрителния нерв. Докато те действуват върху зрителния нерв, докато изобщо в лицето на нервната система те имат своя активен инструмент, можем да казваме, че те упражняват влия ние върху астралното тяло.
В мига, в който започваме въздействието между нервите и кръвта, можем да говорим за настъпването на паралелен душевен процес, да твърдим, че многообразните представи на душевния живот влизат във взаимоотношение между нерви и кръв, схематично да представим нещата по следния начин: това, което при акта на гледането нахлува през нашите нерви, встъпва в известно взаимодействие с кръвоносните окончания, протичащи в близост до зрителните нерви!
Това взаимодействие е нещо изключително важно, ако искаме да разглеждаме човешкия организъм така, че да получим предпоставка за навлизане в окултните основи на човешката природа. След това трябва да кажем: в обикновения живот, както най-общо протича той около нас, този процес се извършва така, че дадено въздействие, преминало през нерва, се отпечатва върху кръвта като върху табло, и по този начин то се отпечатва върху инструмента на Аза.
към текста >>
Ние отскачаме от физическия израз на нашата
кръв
, заживяваме извън нашето Себе, намираме се в лъчите на светлината, нахлуваща през нашите очи, в същност в самите тях.
Ала този удар може да бъде усетен само от човек, провел съответните душевни упражнения. Докато при обикновеното съзнание човек усеща как възприема някакъв свят, и след това с този възприет свят достига до кръвоносната си система, върху която, като върху табло, се записва всичко, и след това човек живее с получените впечатления в своя Аз, в другия случай човек, със своите впечатления, достига само до там, където нервните окончания проявяват своето вътрешно съпротивление. Човек се блъсва в тези нервни окончания и оттук започва да изживява себе си в свръхсетивния свят. Или още по-точно казано: ако имаме дадено цветно дразнение, което възприемаме чрез окото си, то дразнението преминава през зрителния нерв, отпечатва себе си върху кръвното табло, и ние усещаме това, което и изразяваме: виждам червено. Да приеме обаче, че след като сме си научили да правим това с дразненията, ние не достигаме до кръвта, а само до края на нервните окончания, отблъскваме се от вътрешния си живот, отблъскваме се от кръвта, и така започваме да живеем само до окото, само до края на зрителния нерв.
Ние отскачаме от физическия израз на нашата кръв, заживяваме извън нашето Себе, намираме се в лъчите на светлината, нахлуваща през нашите очи, в същност в самите тях.
И така ние наистина сме излезли от самите нас, и то като не нахлуваме така дълбоко в нашата вътрешност, както правим това обикновено, а като достигаме само до нервните окончания. След като още в нервните окончания сме постигнали обрат във вътрешния живот, за да не достигнем до кръвта си, ние сме съдействували за появата на такъв душевен живот. Така ние изключваме кръвта, докато иначе нормалното съзнание нахлува във вътрешността на човека чак до кръвта при което душевният живот се чувствува едно с физическия човек, и се идентифицира с него.
към текста >>
И ще видим целия живот на човешката
кръв
като център на самия човек, ако, без фрази, но разглеждайки както сетивните, така и свръхсетивните факти, изследваме отношението на тази чудна система към по-висшите светове.
Чрез тези външни наблюдения засега успяхме да изключим цялата кръвна система, разглеждана досега като едно своеобразно табло, излагащо себе си от една страна на външни дразнения, от друга страна на вътрешните, да я изключим от това, което наричаме висш човек, и в което можем да се превърнем и ние, когато се освободим от самите себе си. Най-добре ще можем да изследваме цялата вътрешна природа на кръвната система, ако си служим не с общи изявления, но разгледаме реално съществуващото в човека, а именно свръхсетивния, невидим човек, до когото можем да извисим у самите себе си, ако достигнем до окончанията на нашите нерви и ако разгледаме човека такъв, какъвто се проявява до момента на съприкосновение с кръвта. Защото тогава ще успеем да стигнем до мисълта, че човекът всъщност може да живее във външния свят, че може да разлее себе си в целия този външен свят, че може да се разтвори във външния свят и може да заеме спрямо вътрешния човек, или спрямо това, което обикновено означаваме с това понятие, позиция, противоположна на досегашната. Накратко, ще изучим функциите на кръвта и на органите, включени в кръвообращението, след като отговорим на въпроса: как би трябвало да действува този елемент на по-висшите светове, до които човек може да се извиси, след като същият той като че ли отпечатва себе си върху таблото на кръвта?
И ще видим целия живот на човешката кръв като център на самия човек, ако, без фрази, но разглеждайки както сетивните, така и свръхсетивните факти, изследваме отношението на тази чудна система към по-висшите светове.
Защото това ще бъде задачата ни: по ясен начин да разгледаме целия видим, сетивен човек като отражение на онзи човек, пуснал своите корени в духовния свят и живеещ в него.
към текста >>
146.
3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ Прага, 22 март 1911 г.
GA_128 Окултна физиология
Или ако искаме да представим нещата по-малко схематично, бихме могли да кажем: да вземем човешката глава и да разгледаме преминаващата
кръв
, при което сетивните органи ограждат кръвта отвън, а главният мозък чрез своята работа действуват преобразяващо върху кръвта, тъй както вътрешните органи действуват преобразяващо върху нея.
Ако искаме отново да изразим нещата схематично и чрез права А В да изобразим кръвното табло (виж рис. №10), то всичко, което идва отвън, трябва да го представим преминало през вътрешна трансформация и нахлуващо от едната страна на кръвното табло, при което като че ли записваме себе си от тази страна на кръвното табло; докато всичко, което идва отвътре, нахлува от другата страна на кръвното табло и се записва върху нея.
Или ако искаме да представим нещата по-малко схематично, бихме могли да кажем: да вземем човешката глава и да разгледаме преминаващата кръв, при което сетивните органи ограждат кръвта отвън, а главният мозък чрез своята работа действуват преобразяващо върху кръвта, тъй както вътрешните органи действуват преобразяващо върху нея.
Защото тези три органа черен дроб , жлъчка и слезка действуват от друга страна върху кръвта, която ще нарисуваме така сякаш протича около органите. И така кръвта ще възприема излъчвания, влияния от вътрешните органи и като инструмент на Аза ще дава израз на вътрешния живот на тези органи в Аза, тъй както в живота на главния мозък се изявяват нещата от ограждащия ни свят. /Виж рис.№ 11/.
към текста >>
Когато обаче се вглъби в своя Аз, човек не може да бъде сигурен, че заедно с това не внася в този, станал вече по-енергетичен Аз и всички свои малостойни качества, с други думи, че всичко от огнената страстна
кръв
няма да бъде пренесено в симпатиковата нервна система.
Да приемем, че за известно време можем да се абстрахираме от това, което става, когато човекът навлиза в своята вътрешност, където не може да се освободи от своя Аз, и дори обратното бива притиснат към своя Аз, при което взима със себе си всички свои лоши малостойни качества. Защото освободили се човек от своя Аз, то заедно с Аза човек напуска и всички свои малостойни качества.
Когато обаче се вглъби в своя Аз, човек не може да бъде сигурен, че заедно с това не внася в този, станал вече по-енергетичен Аз и всички свои малостойни качества, с други думи, че всичко от огнената страстна кръв няма да бъде пренесено в симпатиковата нервна система.
Но да приемем, че до известно време можем да се абстрахираме от това и да си кажем: мистикът се е погрижил за това, и преди да се отдаде на мистичното вглъбяване, малостойните качества постепенно са изчезнали, и на мястото на егоистичните качества са се появили безкористни, алтруистични чувства; така той се е подготвил, опитвайки да пробуди в себе си чувство на състрадание към всички същества, да обезсили качествата, насочени единствено към Аза и да ги замести с безкористни качества, формирани от чувството на състрадание към всички същества. И така, да приемем, че човекът се е подготвил достатъчно, за да се вглъби в своята вътрешност, и тогава чрез инструмента на кръвта си да въведе в своя Аз във вътрешния си свят. И тогава става така, че тази вътрешна нервна система, симпатиковата нервна система, за която човек в обичайното състояние на своето съзнание, разбира се, нищо не знае, нахлува в Азовото съзнание и човек узнава следното: в себе си ти имаш нещо, което може да ти разкаже неща за света, подобно на другата нервна система, която ти разказва за външния свят.
към текста >>
Голяма част от тази неритмичност се уравновесява, тъй да се каже, чрез противоположен тласък, и върху кръвта се предава само толкова, колкото тази
кръв
може да понесе.
И в организма трябва да има нещо, което по съответен начин да усилва въздействието на ритмично приетата храна и да отслабва въздействието на храната, приета неритмично. Трябва да бъде отстранено най-грубото нарушение на ритъма; при преминаването на хранителните вещества към кръвния ритъм трябва да бъде включен орган, който да уравновесява неритмичността на храненето спрямо необходимата ритмичност на кръвния ток. И този орган е слезката! Така по повод на разгледаната по този начин слезка и чрез определени ритмични процеси получихме представа за това, че слезката представлява превключвател, уравновесяващ неритмичността в дейността на храносмилателния канал, така че същата в кръвната циркулация да се превърне в ритмичност. Защото в действителност би било фатално, ако да кажем, в студения период или в друго време известната неритмичност в приемането на хранителните вещества упражни цялото си въздействие върху кръвта!
Голяма част от тази неритмичност се уравновесява, тъй да се каже, чрез противоположен тласък, и върху кръвта се предава само толкова, колкото тази кръв може да понесе.
Тази задача се изпълнява от включената в кръвотока слезка, която разпростира ритмизиращото си въздействие върху целия човешки организъм, за да бъде постигнато току що описаното равновесие. Външно, на външното наблюдение се разкрива същото, което получихме и в резултат на търсенията на ясновидски прогледналите навътре очи в смисъла че и за външното наблюдение слезката притежава известен ритъм, който сега вече наистина ни напомня малко макар и само малко за това, което току що разказах. Защото е изключително трудно чрез външните изследвания на физиологията да бъде разкрита ролята на слезката; външно виждаме само, че в продължение на часове след обилно нахранване слезката е набъбнала, и че след това, ако не следва допълнителен прием на храна, тя отново се свива, след като е изминал известен период от време. Ето защо пред себе си имате в известна степен процеса на разширение и на свиване на този орган. И след като сте осъзнали, че човешкият организъм не е това, за което го представят, а именно прост сбор от органи, но че всички органи изпращат най-потайните си влияния до всички части на организма, то тогава вие ще можете да си представите, че ритмичните, но все пак зависими от външния свят и по-точно от приемането на хранителните вещества движения на слезката се излъчват в целия организъм и върху него целия могат да действуват уравновесяващо.
към текста >>
147.
4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ Прага 23 март 1911 г.
GA_128 Окултна физиология
Преди дадено външно хранително вещество да бъде поето от кръвта ни, така че тази наша
кръв
да добие способността да бъде инструмент на нашия Аз в смисъла, в който това беше вече изложено, всички собствени закономерности на външния свят трябва да бъдат отстранени и кръвта трябва да приеме хранителните вещества във вид, който да съответствува на собствената природа на човешкия организъм.
При това такъв орган като слезката действува най-външно. Но в тази промяна на ритъма, в това преобразяване в тази отбрана участвуват и другите споменати органи, така че в лицето на слезката, черния дроб и жлъчката виждаме една съвместно действуваща система от органи, която в голяма степен е предназначена за това, при поемане на хранителните продукти от организма да отблъсква онова, което представлява собствена природа на тези хранителни продукти. И цялата дейност, която се разгръща в стомаха, или дори още преди храната да достигне стомаха, и за която съдействува след това излъченото от жлъчката, и това, което после протича чрез дейността на черния дроб и слезката, ето това представлява съпротивата срещу собствената природа на хранителните вещества. Ето защо хранителните продукти са пригодени към вътрешния ритъм на човешкия организъм едва след като им се е противопоставила дейността на тези органи. И след като по този начин сме поели хранителните продукти и сме ги предоставили на дейността на тези органи, ние имаме вече нещо в себе си, което може да бъде поето от онази органна система, която се явява носител, инструмент на нашия Аз.
Преди дадено външно хранително вещество да бъде поето от кръвта ни, така че тази наша кръв да добие способността да бъде инструмент на нашия Аз в смисъла, в който това беше вече изложено, всички собствени закономерности на външния свят трябва да бъдат отстранени и кръвта трябва да приеме хранителните вещества във вид, който да съответствува на собствената природа на човешкия организъм.
Ето защо можем да кажем: в лицето на слезката, черния дроб и жлъчката и в обратното им действие върху стомаха имаме такива органи, които приспособяват законите на външния свят, от който външен свят ние взимаме нужните ни хранителни вещества, към вътрешното устройство, към вътрешния ритъм на човека.
към текста >>
Това уравновесяване между двете системи слезка, черен дроб, жлъчка от едната страна и белодробната система от друга спрямо протичащата през сърцето
кръв
също е предизвикано.
Не е така. Все повече и повече ще опознаваме като същност на човека дадеността, за него същия винаги да остава поле за вътрешната му дейност, така че чак до вътрешността на неговите органи му се предоставя възможност сам да осъществи уравновесяването, сам да постигне вътрешно равновесие. Така в самия човешки организъм трябва да търсим уравновесяването на тези две планетарни системи, хармонизирането на двете органни системи. Трябва да си кажем: хармонизирането на тези две органни системи не е дадено предварително чрез разположените вън от човека закономерности, и чрез закономерностите, заложени в собствения му вътрешен организъм, но това хармонизиране трябва да бъде осъществено чрез собствена органна система. Става дума сега не за съзнанието, но за процеси, протичащи съвсем не съзнателно в рамките на човешките органни системи.
Това уравновесяване между двете системи слезка, черен дроб, жлъчка от едната страна и белодробната система от друга спрямо протичащата през сърцето кръв също е предизвикано.
И то се предизвиква чрез това, че в човешкия организъм, в най-тясна връзка с кръвообращението, е включена бъбречната система.
към текста >>
Защото въпреки че кръвта е така добре филтрирана, и въпреки че благодарение на многостранни усилия тя е една така чудно организирана материя, че може да бъде инструмент на нашия Аз, въпреки всичко това в човешкия организъм тази
кръв
представлява физическата субстанция и като такава принадлежи на физическото тяло.
За да изплува днес пред душата ни хипотетичния отговор, който очакваме, е нужно да си изясним, как е възможно взаимодействие, взаимообмен между всичко проникващо в кръвта, и какво става в кръвта, когато се осъществяват всички тези процеси между вътрешната планетарна система и между процесите на външно то възприемане.
Защото въпреки че кръвта е така добре филтрирана, и въпреки че благодарение на многостранни усилия тя е една така чудно организирана материя, че може да бъде инструмент на нашия Аз, въпреки всичко това в човешкия организъм тази кръв представлява физическата субстанция и като такава принадлежи на физическото тяло.
По тази причина можем да кажем: отначало на нас ни се струва, че съществува твърде голямо разстояние между така формираната човешка кръв и всичко онова, което определихме като процеси на възприемане, като акт, осъществен от душата. И това е реалност, която не може да бъде отречена; защото не ще да е особено мислещ онзи човек, който би отрекъл, че възприятията, понятията, идеите, чувствата, волевите импулси съществуват точно така, както съществува кръвната субстанция, бъбречната, черно дробната, жлъчната субстанция. В каква взаимовръзка са всички те, по този въпрос възгледите на света биха могли да поспорят, могат да спорят например за това, дали мислите представляват просто някакви въздействия, да кажем от страна на нервната субстанция или нещо подобно. Споровете между различните мнения в света тук тепърва биха могли да започнат. Но не биха могли да се препират мненията в света за нещо, което е очевиден факт, а именно, че нашият вътрешен душевен живот, светът на нашите мисли, на нашите чувства, всичко, което е изградено върху основата на външните възприятия и впечатления, само по себе си представлява една реалност.
към текста >>
По тази причина можем да кажем: отначало на нас ни се струва, че съществува твърде голямо разстояние между така формираната човешка
кръв
и всичко онова, което определихме като процеси на възприемане, като акт, осъществен от душата.
За да изплува днес пред душата ни хипотетичния отговор, който очакваме, е нужно да си изясним, как е възможно взаимодействие, взаимообмен между всичко проникващо в кръвта, и какво става в кръвта, когато се осъществяват всички тези процеси между вътрешната планетарна система и между процесите на външно то възприемане. Защото въпреки че кръвта е така добре филтрирана, и въпреки че благодарение на многостранни усилия тя е една така чудно организирана материя, че може да бъде инструмент на нашия Аз, въпреки всичко това в човешкия организъм тази кръв представлява физическата субстанция и като такава принадлежи на физическото тяло.
По тази причина можем да кажем: отначало на нас ни се струва, че съществува твърде голямо разстояние между така формираната човешка кръв и всичко онова, което определихме като процеси на възприемане, като акт, осъществен от душата.
И това е реалност, която не може да бъде отречена; защото не ще да е особено мислещ онзи човек, който би отрекъл, че възприятията, понятията, идеите, чувствата, волевите импулси съществуват точно така, както съществува кръвната субстанция, бъбречната, черно дробната, жлъчната субстанция. В каква взаимовръзка са всички те, по този въпрос възгледите на света биха могли да поспорят, могат да спорят например за това, дали мислите представляват просто някакви въздействия, да кажем от страна на нервната субстанция или нещо подобно. Споровете между различните мнения в света тук тепърва биха могли да започнат. Но не биха могли да се препират мненията в света за нещо, което е очевиден факт, а именно, че нашият вътрешен душевен живот, светът на нашите мисли, на нашите чувства, всичко, което е изградено върху основата на външните възприятия и впечатления, само по себе си представлява една реалност. Действително засега не казвам: абсолютно особена реалност но казвам: реалност за самата себе си.
към текста >>
И ако стигнем дори до най-финото в човешкия организъм, до кръвта, то дори и в лицето на кръвта имаме работа с нещо физически-сетивно, когато я разглеждаме с физическите си сетива, или най-малкото с инструментите и методите на официалната наука, която би ни дала такъв образ на
кръв
та, какъвто бихме получили, ако външното око разглежда непосредствено тази
кръв
. Т.е.
към това, което в над физическия свят е залегнало в основата на нашия душевен живот; защото целият наш душевен живот с всички чувства и т.н. ние изживяваме именно във физическия свят. Т.е. и в двете направления ние трябва да се възкачим към един над физически свят. За да се възкачим от материалната страна към над физическия свят, са необходими такива душевни упражнения, които да позволяват на човека да погледне зад външно сетивното, зад воала, за който говорих вчера, и в който са заплетени нашите сетивни впечатления. Такива сетивни впечатления ние получаваме когато разглеждаме човешкия организъм външно.
И ако стигнем дори до най-финото в човешкия организъм, до кръвта, то дори и в лицето на кръвта имаме работа с нещо физически-сетивно, когато я разглеждаме с физическите си сетива, или най-малкото с инструментите и методите на официалната наука, която би ни дала такъв образ на кръв та, какъвто бихме получили, ако външното око разглежда непосредствено тази кръв. Т.е.
необходимо е чрез такива упражнения, които да ни отвеждат в свръхсетивния свят, човек да може да вникне в най-дълбоките основи на физическия свят, в свръхсетивното на човешкия организъм. По този път първото свръхсетивно явление на човешкия организъм, което ни се разкрива, е етерното тяло. Това етерно тяло по-точно ще го разгледаме именно от окултно-физиологична гледна точка представлява свръхсетивно устройство, което ние засега трябва да си представим като онази основна свръхсетивна субстанция, от която се отделя сетивния организъм на човека и на която той представлява копие. Кръвта, естествено също представлява копие на това етерно тяло. И така, след като направихме само една крачка назад от сетивния организъм, ние открихме един от елементите на човешкото етерно тяло.
към текста >>
Ако засега застанали в самото етерно тяло на човека разгледаме съвсем схематично кръвта, преминаваща през сърцето, и възприемаме тази
кръв
като външен физически израз на човешкия Аз, то ще видим, как Азът работи във взаимообмен със света, възприема впечатленията и ги сгъстява до представи-спомени; и след това виждаме, че при това нашата
кръв
действително не само проявява активност, но виждаме, че тази наша
кръв
по своето течение, а именно по посока нагоре по-силно, а надолу по-слабо, навсякъде активира етерното тяло, така че навсякъде в етерното тяло виждаме да се разгръщат течения, имащи строго определен ход и които изглеждат, като че ли от сърцето нагоре се присъединяват към кръвта и отиват към главата.
Когато правим изводи, ние работим в астралното тяло; когато обаче затвърждаваме впечатленията в себе си, така че след известно време, та дори и след няколко минути да можем да си спомним за тях тогава ние отпечатваме впечатленията, добити чрез нашия Аз и обработени чрез астралното ни тяло, в етерното ни тяло, така че в запаметените представи, изхождайки от Аза, чак до етерното тяло, ние сме отпечатали онова, което под формата на душевна дейност сме изживели в съприкосновението си с външния свят. След като имаме пред себе си нещо, което от душата ни отпечатва в етерното тяло представите-спомени, и ако от друга страна в лицето на етерното тяло виждаме най-близкия свръхсетивен израз на нашия организъм, то възниква въпросът: как се извършва това отпечатване? С други думи: след като човек обработва външните впечатления, превръща ги в представи-спомени и по този начин ги изтласква чак до етерното си тяло, как става така, че това, което отначало е било обработено в астралното тяло и след това се насочва към етерното тяло, действително бива внесено в етерното тяло? Как човек успява да го пренесе? Това пренасяне се осъществява по много странен начин.
Ако засега застанали в самото етерно тяло на човека разгледаме съвсем схематично кръвта, преминаваща през сърцето, и възприемаме тази кръв като външен физически израз на човешкия Аз, то ще видим, как Азът работи във взаимообмен със света, възприема впечатленията и ги сгъстява до представи-спомени; и след това виждаме, че при това нашата кръв действително не само проявява активност, но виждаме, че тази наша кръв по своето течение, а именно по посока нагоре по-силно, а надолу по-слабо, навсякъде активира етерното тяло, така че навсякъде в етерното тяло виждаме да се разгръщат течения, имащи строго определен ход и които изглеждат, като че ли от сърцето нагоре се присъединяват към кръвта и отиват към главата.
В главата те се събират, събират се приблизително така ако мога да си послужа с едно вътрешно сравнение както се събират електрическите токове, когато са насочени срещу даден връх, който е противопоставен на друг връх за изравняване на положителното и отрицателното електричество. /Виж рис. № 14/.
към текста >>
148.
5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ Прага, 24 март 1911 г.
GA_128 Окултна физиология
От всичко изложено до тук в лекциите бихте могли да си кажете, че например тази органна система, която ръководи кръвта ни, зависи твърде много от лъчения, изхождащи от нашия Аз, така че човешката
кръв
е свързана най-вече с течения и лъчения на човешкия Аз.
И когато физическата материя се вгради в такъв един орган, етерното тяло ще упражнява притегателната си сила в слаба степен и главната притегателна сила върху съответния орган ще бъде приложена от астралното тяло. И така дадените вещества ще бъдат притеглени в съответния орган от астралното тяло. От това виждате, че различните органи в човека имат съвсем различна стойност. Има такива органи, за които трябва да кажем, че биват определени предимно от силовите системи на етерното тяло; има други, които в по-силна степен биват определени от теченията или от силите на астралното тяло, докато пък други биват определени от теченията на Аза.
От всичко изложено до тук в лекциите бихте могли да си кажете, че например тази органна система, която ръководи кръвта ни, зависи твърде много от лъчения, изхождащи от нашия Аз, така че човешката кръв е свързана най-вече с течения и лъчения на човешкия Аз.
Другите органни системи и тяхното съдържание биват определени по най-различен начин от свръхсетивните елементи на човешката природа.
към текста >>
осъществява се отделяне на променената
кръв
, само поради това е възможно човекът не само да притежава свой Аз, но и да го изживява с помощта на сетивно-физическия инструмент.
Че това е така, можете да разберете от следното: когато приведем нервната си система в състояние, в което представата се завръща към себе си, ние всъщност извеждаме нервната си система извън вътрешното изживяване на човешкия организъм. Т.е. няма разлика, дали поради пълно рефлектиране или поради директно преминаване човешкият организъм няма да бъде докоснат от теченията, навлизащи в него отвън. Това, което дава възможност на човешкия организъм да се изживее в себе си, това е отделянето. Ако разгледате този орган, който определихме като централен за човешкия организъм, кръвния орган, ако наблюдавате, как от една страна той непрекъснато опреснява кръвта чрез поемане на кислород, и ако видите в кръвния орган инструмента на човешкия Аз, то бихте могли да си кажете: ако кръвта преминаваше непроменена през човешкия организъм, то тя не би могла да бъде орган на човешкия Аз, който Аз в най-най-силна степен представлява това, което дава възможност на човека да изживява себе си вътрешно. Само благодарение на това, че кръвта претърпява промени в себе си и се завръща обратно като друга, т.е.
осъществява се отделяне на променената кръв, само поради това е възможно човекът не само да притежава свой Аз, но и да го изживява с помощта на сетивно-физическия инструмент.
По този начин получихме представа за понятието отделяне. А сега трябва да се запитаме: как стоят нещата с онзи вид отделяне, който вид преди известно време определихме като принадлежащ на най-външните очертания на човешкия организъм? Няма да ни бъде трудно да си представим, че целият организъм на човека трябва така да действува, че това отделяне в периферията да се извършва именно по този начин. За това е необходимо на общите течения и човешкия организъм да се противопостави един орган, който орган е свързан именно с този най-всеобхватен отделителен процес. И този орган, който, както лесно можете да си представите, е кожата в най-широкия смисъл с всичко, което спада към нея, е същевременно и това, което за най-непосредствения човешки поглед наричаме същественото в човешката форма.
към текста >>
В това може да се убеди всеки, който е познавал даден човек в определена негова възраст, и след 10 години отново го вижда, особено ако през тези 10 години човекът е преминал през по-дълбоки вътрешни изживявания, и особено през познавателни изживявания, не такива познавателни изживявания, които са предмет на официалната наука, но през такива изживявания, които струват
кръв
, които са във връзка с целия вътрешен живот на нашата съдба.
При това трябва да си изясним преди всичко следното: в нашето съзнателно изживяване, за което можем да добием представа чрез обикновено самонаблюдение, не се включва онова пластично изграждане, което изразява себе си във формата на нашата кожа. Дори когато взимаме участие в пластичното оформяне на външната телесна повърхност, това участие все пак е такова, че организмът ни е по най-съвършен начин осигурен срещу непосредственото своеволие. Но по отношение на подвижността на телесната ни повърхност, по отношение на мимиката, жестовете и т.н. имаме пред себе си влияние, достигащо до това, което можем да наречем наша съзнателна дейност; върху пластичното оформяне обаче влияние нямаме. Разбира се, трябва да си признаем, че със своя вътрешен живот между раждането и смъртта човек в тесни граници упражнява известно влияние върху външната си телесна форма.
В това може да се убеди всеки, който е познавал даден човек в определена негова възраст, и след 10 години отново го вижда, особено ако през тези 10 години човекът е преминал през по-дълбоки вътрешни изживявания, и особено през познавателни изживявания, не такива познавателни изживявания, които са предмет на официалната наука, но през такива изживявания, които струват кръв, които са във връзка с целия вътрешен живот на нашата съдба.
Ето тогава виждаме, как физиономията се променя, макар и в тесни граници, т.е. как в известно отношение, в тези граници, човекът упражнява влияние върху пластичното оформяне на своето тяло. Но само в слаба степен, и това всеки би признал; защото най-важното в пластичното оформяне на човека е не нашето своеволие, имащо своя произход в собственото ни съзнание. Въпреки това от друга страна трябва да кажем: цялата човешка фигура е пригодена към човешката същност. И който се занимае с тези неща, никога няма да може да си представи, че това, което наричаме пълен обхват на човешките способности, би могло да се развие в същество с образ, различен от образа на човек от физическия свят.
към текста >>
149.
6. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ Прага, 26 март 1911 г.
GA_128 Окултна физиология
По-късно с няколко думи ще посочим отношение то на човешката
кръв
към животинската
кръв
.
Но това той може да бъде само ако в него е налице най-близкият инструмент, с който Азът си служи кръвната система. Да, така ние можем да кажем: най-близкият инструмент на човешкия Аз е кръвната система. Кръвната система обаче е възмож на само ако се предхожда от всички останали системи. Кръвта е не само в смисъла на поетичния израз "съвсем особен сок", но лесно можем да видим, че такава, каквато е, кръвта не може да съществува, без да се включи с целия останал организъм на човека; необходимо е кръвта да бъде подготвена в своето съществуване от целия останал организъм. Такава, каквато е в човека, кръвта не би могла да съществува никъде другаде, освен в човешкия организъм.
По-късно с няколко думи ще посочим отношение то на човешката кръв към животинската кръв.
Това ще бъде много важно, тъй като днес официалната наука обръща малко внимание на този въпрос. Днес ние се занимаваме с кръвта като израз на човешкия Аз, също така и в светлината на забележката която бе направена в самото начало: а именно, че казаното по отношение на човека не може безусловно да бъде пренесено върху друго някакво земно същество. И така, можем да кажем: след като целият останал човешки организъм вече е изграден, такъв, какъвто е, то той е в състояние да поеме в себе си кръвообращението, в състояние е да носи в себе си кръв, т.е. може да има в себе си инструмента на нашия Аз. За тази цел обаче е необходимо преди това да е изграден целият организъм на човека.
към текста >>
И така, можем да кажем: след като целият останал човешки организъм вече е изграден, такъв, какъвто е, то той е в състояние да поеме в себе си кръвообращението, в състояние е да носи в себе си
кръв
, т.е.
Кръвта е не само в смисъла на поетичния израз "съвсем особен сок", но лесно можем да видим, че такава, каквато е, кръвта не може да съществува, без да се включи с целия останал организъм на човека; необходимо е кръвта да бъде подготвена в своето съществуване от целия останал организъм. Такава, каквато е в човека, кръвта не би могла да съществува никъде другаде, освен в човешкия организъм. По-късно с няколко думи ще посочим отношение то на човешката кръв към животинската кръв. Това ще бъде много важно, тъй като днес официалната наука обръща малко внимание на този въпрос. Днес ние се занимаваме с кръвта като израз на човешкия Аз, също така и в светлината на забележката която бе направена в самото начало: а именно, че казаното по отношение на човека не може безусловно да бъде пренесено върху друго някакво земно същество.
И така, можем да кажем: след като целият останал човешки организъм вече е изграден, такъв, какъвто е, то той е в състояние да поеме в себе си кръвообращението, в състояние е да носи в себе си кръв, т.е.
може да има в себе си инструмента на нашия Аз. За тази цел обаче е необходимо преди това да е изграден целият организъм на човека. Знаете, че на Земята редом с човека живеят и други същества, които видимо стоят в известно родство с човека, които обаче не са в състояние да дадат израз на човешкия Аз. При тях явно това, което по отношение на другите системи изглежда сходно на човешкото устройство, е построено по различен начин в сравнение с човека. С други думи: във всички тези системи, предхождащи кръвната система, трябва да е налице това, което да приеме кръвта. Т.е.
към текста >>
Тъканта на нашите кръвоносни съдове в главата например, или в друга част на нашия организъм, не би била така разположена, както е сега, ако на всякъде, където трябва да премине
кръв
, не биха отведени съответните необходими елементи; т.е.
Така трябва да кажем; това кръвообращение трябва да бъде поето от останалия организъм, останалият организъм трябва да го включим в себе си. Това означава, че всички останали органни системи трябва да бъдат отведени на място и в близост, където трябва да бъде разположена кръвта.
Тъканта на нашите кръвоносни съдове в главата например, или в друга част на нашия организъм, не би била така разположена, както е сега, ако на всякъде, където трябва да премине кръв, не биха отведени съответните необходими елементи; т.е.
силовите системи в човешкия организъм, започвайки от храносмилателната система, трябва така да действуват, че да отнасят на съответните места целия хранителен материал и така да го оформят, така да го извайват, че на тези места чрез подобно оформяне на хранителния материал кръвната система да спазва точно формата на своето протичане, която тя притежава, и по този начин да може да бъде израз на Аза. По тази причина във всички импулси на нашия храносмилателен апарат, т.е. на най-ниско разположената органна система, трябва да бъде вложено онова, което превръща човека в Аз. С други думи: цялата форма, чрез която в крайна сметка се представя човекът, трябва да бъде включена в това, което наричаме различни начини на хранене у човека. Така ние отклоняваме нашия поглед от кръвта надолу към органите системи, подготвящи кръвообращението, отклоняваме погледа си далече, далече от нашия Аз към процеси, които така да се каже се развиват в мрака на нашия организъм.
към текста >>
И като разгледаме така себе си, с нашата кръвна система, следваща непрекъснато всички движения на Аза, то можем да си кажем: в подвижната
кръв
човешкият живот намира своя истински израз.
И така, ако разгледаме тези два крайни полюса в човешкото устройство, то в лицето на кръвната система имаме най-подвижния елемент пред себе си, който е тъй пластичен, че в определена степен следва всяко вътрешно движение на Аза. А в лицето на костната система имаме нещо, изплъзнало се почти изцяло от това, върху което нашият Аз все още има влияние, където вече не можем да достигнем с нашия Аз; и въпреки това във формата на костната система е залегнало цялото устройство на Аза. По този начин досега само външно погледнато кръвната и костната система в човека са противопоставени една на друга, тъй както началото се противопоставя на края.
И като разгледаме така себе си, с нашата кръвна система, следваща непрекъснато всички движения на Аза, то можем да си кажем: в подвижната кръв човешкият живот намира своя истински израз.
А погледнем ли костната система, то можем да си кажем: тя е твърде изолирана, тя е нещото, което се е оттеглило от човешкия живот и му служи единствено за опора. Или с други думи: нашата пулсираща кръв е нашия живот; нашата костна система е това, което бидейки вече един тъй възрастен господин се е оттеглило от непосредствения живот, изключило се е и желае да служи единствено за опора, желае да определя единствено формата. Докато в кръвта си ние живеем, чрез костната си система в основата си ние вече сме мъртви. И аз ви моля да вземете този израз като ръководна нишка за следващите ни лекции; защото от това ще произлязат важни физиологични факти: докато в кръвта си ние живеем, чрез костната си система ние всъщност вече сме мъртви! Нашата костна система е подобна на скеле, най-малко живия, даващ ни само опора скелет в нас.
към текста >>
Или с други думи: нашата пулсираща
кръв
е нашия живот; нашата костна система е това, което бидейки вече един тъй възрастен господин се е оттеглило от непосредствения живот, изключило се е и желае да служи единствено за опора, желае да определя единствено формата.
И така, ако разгледаме тези два крайни полюса в човешкото устройство, то в лицето на кръвната система имаме най-подвижния елемент пред себе си, който е тъй пластичен, че в определена степен следва всяко вътрешно движение на Аза. А в лицето на костната система имаме нещо, изплъзнало се почти изцяло от това, върху което нашият Аз все още има влияние, където вече не можем да достигнем с нашия Аз; и въпреки това във формата на костната система е залегнало цялото устройство на Аза. По този начин досега само външно погледнато кръвната и костната система в човека са противопоставени една на друга, тъй както началото се противопоставя на края. И като разгледаме така себе си, с нашата кръвна система, следваща непрекъснато всички движения на Аза, то можем да си кажем: в подвижната кръв човешкият живот намира своя истински израз. А погледнем ли костната система, то можем да си кажем: тя е твърде изолирана, тя е нещото, което се е оттеглило от човешкия живот и му служи единствено за опора.
Или с други думи: нашата пулсираща кръв е нашия живот; нашата костна система е това, което бидейки вече един тъй възрастен господин се е оттеглило от непосредствения живот, изключило се е и желае да служи единствено за опора, желае да определя единствено формата.
Докато в кръвта си ние живеем, чрез костната си система в основата си ние вече сме мъртви. И аз ви моля да вземете този израз като ръководна нишка за следващите ни лекции; защото от това ще произлязат важни физиологични факти: докато в кръвта си ние живеем, чрез костната си система ние всъщност вече сме мъртви! Нашата костна система е подобна на скеле, най-малко живия, даващ ни само опора скелет в нас. Още в началото ние видяхме в човека една двойственост. Сега тази двойственост по един нов начин отново изпъква пред нас: от една страна в лицето на кръвта си ние имаме най-подвижното човешко, най-живото; и нещо, което сякаш се оттегля от нашата човешка подвижност, нещо, което всъщност вече носи в себе си смъртта, имаме в лицето на нашата костна система.
към текста >>
150.
7. СЕДМА ЛЕКЦИЯ Прага, 27 март 1911 г.
GA_128 Окултна физиология
Съответния на мисленето процес представлява така да се каже процес на отлагане на солта, която произхожда от едно определено въздействие на нашата
кръв
и която сол, дразнейки, действува обратно върху нервната система, т.е.
Както казах, аз поставих предпоставката, че чрез излагането на тези окултни резултати този, който приема фактите, регистрирани от науката, съвсем педантично и в чисто филистерски смисъл на думата, на първо време може да бъде шокиран. Съвсем подобен процес протича и в нашия организъм когато мислим.
Съответния на мисленето процес представлява така да се каже процес на отлагане на солта, която произхожда от едно определено въздействие на нашата кръв и която сол, дразнейки, действува обратно върху нервната система, т.е.
процес, който протича на границата между кръвта и нервната система. И точно както при наблюдението на водата във водната чаша можете да наблюдавате образуването на сол, изкристализираща от водата, така когато наблюдавате даден човек, намиращ се в задоволително състояние на мислене, можете да видите, как действително, свръхсетивно и съвсем точно, доловимо с ясновидски поглед, тук протича такъв процес. Ето така пред душата ни изплува този физически корелат на мисловния процес.
към текста >>
Но ние вече отбелязахме: тази
кръв
е като табло, което се обръща както е едната, така и с другата страна, табло, което е изложено на въздействия от две посоки.
По този начин вътрешната планетарна система е тази, която първа предприема пресяването на хранителните вещества, които след това трябва да бъдат отведени до всички останали системи. Но тъй като признахме стъпалообразното подреждане на човешките органни системи, сега лесно можем да си представим, че действително най-фината система например, кръвта, трябва да поеме в себе си най-пълно пресетите подвижности на хранителните вещества, и че когато нещо постъпва в кръвта, то ще съдържа в себе си най-малко от вътрешната подвижност на веществата, която те са имали при престоя в стомаха. Когато веществата пребивават в стомаха, те все още притежават значителна част от собствената си природа и същност или от собствената си подвижност, но когато след това попаднат в кръвта, те трябва да се откажат от всичко това доколкото са хранителни вещества, които трябва да бъдат отведени нагоре до кръвта и при това се превръщат в нещо ново. Ето затова кръвта е тази, която най-старателно, вътрешно, пази всички свои процеси, провежда своите процеси в най-силна степен независимо от процесите на външния свят. Това е кръвта от едната страна.
Но ние вече отбелязахме: тази кръв е като табло, което се обръща както е едната, така и с другата страна, табло, което е изложено на въздействия от две посоки.
От една страна то е обърнато към подсъзнателните процеси в дълбоките области на човешкия организъм, откъдето нахлуват хранителните вещества, където те биват филтрирана чрез различните процеси и достигат до кръвта. Всичко, което протича тук, бива отслабено от симпатиковата нервна система, така че да не достига до съзнанието. След това кръвта трябва да обърне другата страна на таблото по посока на изживяванията на съзнателния душевен живот. В кръвта трябва да нахлуят не само несъзнателните процеси на Аза, въздействуващи от костната система нагоре, но от страна на другия Аз в кръвта трябва да нахлуе и нашата съзнателна душевна дейност. Преди да достигне кръвта тази душевна дейност трябва да е в състояние да преобрази се бе си, за да може в рамките на кръвта да стане изразител на това, което като физически-сетивен свят ни огражда в околната среда, защото дори етерното тяло, което растенията притежават, е вече невидимо за нормалното съзнание.
към текста >>
Сега вече можем да очакваме, че към кръвта се включва нещо, за което да кажем: в нашата
кръв
то ни изглежда така, както подземния на нашето същество, нито изглежда така, като че ли разгръща себе си под влиянието на външната макрокосмическа закономерност и подвижност.
Сега вече можем да очакваме, че към кръвта се включва нещо, за което да кажем: в нашата кръв то ни изглежда така, както подземния на нашето същество, нито изглежда така, като че ли разгръща себе си под влиянието на външната макрокосмическа закономерност и подвижност.
В кръвта си ние трябва да имаме нещо, което е, и което действува подобно на непосредствените външни процеси, които процеси външно протичат точно така, както след това постепенно протичат и вътрешното в организма. Това означава: в нашата кръв трябва да съществуват физико-химични, не органични процеси; те са необходими, за да може Азът ни да участвува във физическия свят. И така в кръвта ще трябва да търсим такива процеси, в които веществата да действуват чрез физически-сетивния си характер, така, както са в макрокосмоса. И ние действително откриваме нещо, дадено ни чрез червените кръвни телца, което показва, че едва започнало да живее, то вече е на границата, зад която преминава в сферата на безжизненото. От друга страна в кръвта е включено нещо, което можем да наречем процес, лесно сравним с външния процес на изгаряне.
към текста >>
Това означава: в нашата
кръв
трябва да съществуват физико-химични, не органични процеси; те са необходими, за да може Азът ни да участвува във физическия свят.
Сега вече можем да очакваме, че към кръвта се включва нещо, за което да кажем: в нашата кръв то ни изглежда така, както подземния на нашето същество, нито изглежда така, като че ли разгръща себе си под влиянието на външната макрокосмическа закономерност и подвижност. В кръвта си ние трябва да имаме нещо, което е, и което действува подобно на непосредствените външни процеси, които процеси външно протичат точно така, както след това постепенно протичат и вътрешното в организма.
Това означава: в нашата кръв трябва да съществуват физико-химични, не органични процеси; те са необходими, за да може Азът ни да участвува във физическия свят.
И така в кръвта ще трябва да търсим такива процеси, в които веществата да действуват чрез физически-сетивния си характер, така, както са в макрокосмоса. И ние действително откриваме нещо, дадено ни чрез червените кръвни телца, което показва, че едва започнало да живее, то вече е на границата, зад която преминава в сферата на безжизненото. От друга страна в кръвта е включено нещо, което можем да наречем процес, лесно сравним с външния процес на изгаряне. Накратко, от една страна ние включихме в кръвта всичко онова което можем да опознаем и по физически път -, и което превръща човека във физически-сетивно същество чрез това, че в лицето на кръвта той има инструмент за своя Аз, който инструмент живее във физически-сетивния свят. Т.е. стигайки чак до устройството на кръвта, физико-химичното изследване може да ни покаже, колко значителни, колко просветляващи могат да бъдат окултните постановки за това, което се разкрива пред нас при непосредствения поглед във физиологията на човека.
към текста >>
Тази защита трябва да изхожда от самата
кръв
; т.е.
Ако кръвният организъм предизвикващ под влияние на външните впечатления онези фини процеси на солеобразуване, на набъбване и топлообразуване във физико-химичните си преобразования бива опре делен от самите душевни процеси, то от другата страна ние бихме могли за запитаме: чрез какво този процес бива определен като кръвен процес от вътрешната му страна? Нужно е да различим, каква е задачата на кръвта като такава, но при това трябва да ни е ясно, че тя трябва да бъде изхранва на така, както всеки друг орган, че трябва да я разглеждаме като всеки друг орган, който трябва да бъде изхранван. Но от друга страна в нея трябва да виждаме органа, застанал на най-високо стъпало на органичната дейност. За тази дейност влиза в съображение предимно това, което описахме като вътрешна опора на човешкия живот. Кръвта застанала тъй да се каже на другия край на костната система, изразяваща противоположния на костната система полюс трябва преди всичко да бъде защитена, за да може да работи в нашите мисли като инструмент на мислите, доколкото това са азово осъзнати мисли, да може да провежда процеса, който ние определихме като отлагане на соли.
Тази защита трябва да изхожда от самата кръв; т.е.
преди всичко тази кръв трябва да бъде в състояние, като че ли по посока на духовната страна, да предизвика появата на една духовна костна система, трябва да е в състояние да провежда процеса на отлагане на соли. Това е една задача, на която кръвта така трябва да се подчини, така трябва да разграничи себе си от другите органи, че за тази своя работа да получи от други те органи на човешкия организъм най-малко подкрепа. В този процес на образуване на соли от страна на кръвта подвижността на другите органи играе най-малка роля, така че кръвта по отношение на този процес на образуване на соли във връзка с мисленето в най-силна степен насочва организма навътре към себе си. И как бихме могли да не прозрем това та нали нашите мисли са най-вътрешното, което притежаваме, онова, чрез което, за нормалното съзнание, ние най-силно се затваряме в себе си, докато със своите чувства, дори за нормалното съзнание, ние заставаме на границата между вън и вътре, а със своите волеви импулси ние така силно се противопоставяме на външния свят, че при обикновени обстоятелства човек не може да познае сам себе си в своите волеви импулси! В мислите си човек винаги може да познае себе си, но не и в своите волеви импулси.
към текста >>
преди всичко тази
кръв
трябва да бъде в състояние, като че ли по посока на духовната страна, да предизвика появата на една духовна костна система, трябва да е в състояние да провежда процеса на отлагане на соли.
Нужно е да различим, каква е задачата на кръвта като такава, но при това трябва да ни е ясно, че тя трябва да бъде изхранва на така, както всеки друг орган, че трябва да я разглеждаме като всеки друг орган, който трябва да бъде изхранван. Но от друга страна в нея трябва да виждаме органа, застанал на най-високо стъпало на органичната дейност. За тази дейност влиза в съображение предимно това, което описахме като вътрешна опора на човешкия живот. Кръвта застанала тъй да се каже на другия край на костната система, изразяваща противоположния на костната система полюс трябва преди всичко да бъде защитена, за да може да работи в нашите мисли като инструмент на мислите, доколкото това са азово осъзнати мисли, да може да провежда процеса, който ние определихме като отлагане на соли. Тази защита трябва да изхожда от самата кръв; т.е.
преди всичко тази кръв трябва да бъде в състояние, като че ли по посока на духовната страна, да предизвика появата на една духовна костна система, трябва да е в състояние да провежда процеса на отлагане на соли.
Това е една задача, на която кръвта така трябва да се подчини, така трябва да разграничи себе си от другите органи, че за тази своя работа да получи от други те органи на човешкия организъм най-малко подкрепа. В този процес на образуване на соли от страна на кръвта подвижността на другите органи играе най-малка роля, така че кръвта по отношение на този процес на образуване на соли във връзка с мисленето в най-силна степен насочва организма навътре към себе си. И как бихме могли да не прозрем това та нали нашите мисли са най-вътрешното, което притежаваме, онова, чрез което, за нормалното съзнание, ние най-силно се затваряме в себе си, докато със своите чувства, дори за нормалното съзнание, ние заставаме на границата между вън и вътре, а със своите волеви импулси ние така силно се противопоставяме на външния свят, че при обикновени обстоятелства човек не може да познае сам себе си в своите волеви импулси! В мислите си човек винаги може да познае себе си, но не и в своите волеви импулси. Това вие можете да видите и от факта, че на света за нищо друго не се е спорело така много, както по отношение на свободата и несвободата, и по отношение на другите качества на човешката воля.
към текста >>
151.
8. ОСМА ЛЕКЦИЯ Прага, 28 март 1911 г.
GA_128 Окултна физиология
Сега вече цялостния хранителен поток трябва, тъй като в човешкия организъм всичко е единно, всичко действува като едно цяло, да бъде обхванат и от силите на Аза, от самата
кръв
.
А сега да се занимаем още малко с отделните фази на този кръговрат. Става дума за това, да проследим още веднъж процеса на изхранване, поемането на хранителни вещества, които, тъй като биват поети от етерното тяло или по-скоро биват обхванати от силите на етерното тяло, се превръщат в жив поток в човешкия организъм; на тях се противопоставя вътрешната планетарна система, 7-те органа и то, както видяхме, защото човекът иначе не би могъл да изнесе себе си над нивото на растителното съществувание. По-висшата степен на човешкото съществувание обуславя необходимостта, на храносмилателния процес да се противопоставят функциите на тези 7 органа. И така, това, което оживява в същинската астрална природа на човека, се противопоставя на хранителния поток; хранителният поток идва отвън, а това, което живее във вътрешната човешка природа, му противодействува. Първоначално на хранителния поток се противопоставя етерното тяло, което преобразява хранителните вещества по хода на храносмилателната система; след това му се противопоставя астралната система на човека, която продължава да преобразява хранителните вещества и така ги включва, че същите все повече и повече се превръщат във вътрешна подвижност.
Сега вече цялостния хранителен поток трябва, тъй като в човешкия организъм всичко е единно, всичко действува като едно цяло, да бъде обхванат и от силите на Аза, от самата кръв.
Това означава, че в своята дейност инструментът на Аза трябва да слезе надолу до там, където бива поет хранителния поток. Прави ли това кръвта? Потвърждава ли се това, което ние трябва да кажем, изхождайки от окултния възглед? Да, кръвта бива насочена надолу към храносмилателните органи така, както и към всички други органи. В храносмилателното устройство тя преминава през процеса на доизглаждане, чрез който достига до състоя ние да бъде инструмент на човешкия Аз във физическия свят.
към текста >>
Ние знаем, че кръвта, бидейки инструмент на Аза, извършва един преход, за да може да срещне съпротива и там, където от червена
кръв
се превръща в синя.
Това означава, че в своята дейност инструментът на Аза трябва да слезе надолу до там, където бива поет хранителния поток. Прави ли това кръвта? Потвърждава ли се това, което ние трябва да кажем, изхождайки от окултния възглед? Да, кръвта бива насочена надолу към храносмилателните органи така, както и към всички други органи. В храносмилателното устройство тя преминава през процеса на доизглаждане, чрез който достига до състоя ние да бъде инструмент на човешкия Аз във физическия свят.
Ние знаем, че кръвта, бидейки инструмент на Аза, извършва един преход, за да може да срещне съпротива и там, където от червена кръв се превръща в синя.
Така Азът чрез своя инструмент достига надолу до процесите на изхранване, при което така променената кръв, за да може да бъде изразител на Аза, въздействува почти върху най-ниските стъпала на процеса на изхранване. Това става, като системата на порталната вена разтоварва себе си в черния дроб, и като от променената кръв бива излъчена жлъчката, а жлъчката отново непосредствено се противопоставя на хранителния поток.
към текста >>
Така Азът чрез своя инструмент достига надолу до процесите на изхранване, при което така променената
кръв
, за да може да бъде изразител на Аза, въздействува почти върху най-ниските стъпала на процеса на изхранване.
Прави ли това кръвта? Потвърждава ли се това, което ние трябва да кажем, изхождайки от окултния възглед? Да, кръвта бива насочена надолу към храносмилателните органи така, както и към всички други органи. В храносмилателното устройство тя преминава през процеса на доизглаждане, чрез който достига до състоя ние да бъде инструмент на човешкия Аз във физическия свят. Ние знаем, че кръвта, бидейки инструмент на Аза, извършва един преход, за да може да срещне съпротива и там, където от червена кръв се превръща в синя.
Така Азът чрез своя инструмент достига надолу до процесите на изхранване, при което така променената кръв, за да може да бъде изразител на Аза, въздействува почти върху най-ниските стъпала на процеса на изхранване.
Това става, като системата на порталната вена разтоварва себе си в черния дроб, и като от променената кръв бива излъчена жлъчката, а жлъчката отново непосредствено се противопоставя на хранителния поток.
към текста >>
Това става, като системата на порталната вена разтоварва себе си в черния дроб, и като от променената
кръв
бива излъчена жлъчката, а жлъчката отново непосредствено се противопоставя на хранителния поток.
Потвърждава ли се това, което ние трябва да кажем, изхождайки от окултния възглед? Да, кръвта бива насочена надолу към храносмилателните органи така, както и към всички други органи. В храносмилателното устройство тя преминава през процеса на доизглаждане, чрез който достига до състоя ние да бъде инструмент на човешкия Аз във физическия свят. Ние знаем, че кръвта, бидейки инструмент на Аза, извършва един преход, за да може да срещне съпротива и там, където от червена кръв се превръща в синя. Така Азът чрез своя инструмент достига надолу до процесите на изхранване, при което така променената кръв, за да може да бъде изразител на Аза, въздействува почти върху най-ниските стъпала на процеса на изхранване.
Това става, като системата на порталната вена разтоварва себе си в черния дроб, и като от променената кръв бива излъчена жлъчката, а жлъчката отново непосредствено се противопоставя на хранителния поток.
към текста >>
Да узнае това, за човека става възможно чрез факта, че чрез белия си дроб той отделя от преобразената
кръв
въглената киселина, а чрез бъбреците отделя преобразените вещества, които трябва да напуснат кръвта, за да има човекът по посока навътре възприятия от собствената си същност.
Към процесите на отделяне във вътрешното устройство той трябва да присъедини и един друг процес, който процес също му опосредява изживяването на собствената му вътрешност чрез онзи Аз, имащ в лицето на кръвта свой инструмент. Първоначално човекът изживява своя вътрешен живот само чрез смътното си съзнание, и ние видяхме как това намира израз в устройството на човека като от черния дроб, жлъчката и слезката процесите на отделяне биват поети от лимфните пътища. Така също, за да се издигне човекът до същинския съзнателен Аз от кръвта също трябва да бъде излъчено нещо. И в процеса на това отделяне човекът осъзнава, че, бидейки вътрешна същност, той се противопоставя на външния свят. Ако не съществуваха тези вътрешни процеси на отделяне, в своето изживяване човекът така би се поставил спрямо външния свят, че вътрешно сам себе си би изгубил, или най-много би изживял в себе си смътни вътрешни процеси но нищо не би знаел за това, което е навън и за това, че съществото, което диша въздуха и поема хранителните вещества отвън е същото онова същество, което работи и във вътрешността му.
Да узнае това, за човека става възможно чрез факта, че чрез белия си дроб той отделя от преобразената кръв въглената киселина, а чрез бъбреците отделя преобразените вещества, които трябва да напуснат кръвта, за да има човекът по посока навътре възприятия от собствената си същност.
към текста >>
Това, което организмът произвежда в нашата
кръв
чрез топлинните процеси, тези топлинни процеси, които провежда чрез цялостните процеси, и които разцъфтяват като цвят над другите процеси, това нахлуване нагоре към духовно-душевното, превръща се в духовно-душевно.
Това, което организмът произвежда в нашата кръв чрез топлинните процеси, тези топлинни процеси, които провежда чрез цялостните процеси, и които разцъфтяват като цвят над другите процеси, това нахлуване нагоре към духовно-душевното, превръща се в духовно-душевно.
И кое е най-красивото в духовно-душевното? Най-красивото, най-висшето се състои в това, че чрез силите на човешката душа органичното може да бъде превърнато в душевно! Когато всичко, което човекът може да притежава чрез дейността на своя земен организъм, бъде превърнато от него за доба цел, да бъде превърнато в топлина, тогава в сферата на душевното то ще се преобрази в това, което бихме могли да наречем вътрешно изживяване на състраданието, на загрижеността за всички други същества. Когато преминем през всички процеси на човешкия организъм и достигнем до най-високото ниво, нивото на топлинните процеси, в този момент ние прекрачваме прага на човешките физиологични процеси на най-високото им стъпало, формирано от топлинните процеси на кръвта и се възкачваме към онзи свят, в който топлината на кръвта се оценява по това, което душата успява да направи от нея; оценява се по загрижеността към всички същества, по състраданието към всичко, което е около нас. И тогава, когато вътрешният ни живот ни е извел нагоре до затоплянето, нашият живот започва да се простира над цялото земно съществувание и ние ставаме едно с цялото земно битие.
към текста >>
152.
Христовият Импулс в хода на историческото развитие. Локарно, 19. Септември 1911, Втора лекция
GA_130 Езотеричното християнство
Това е Съществото, което постепенно стана Дух на Земята, стана аура на нашата Земя, откакто неговата
кръв
протече на Голгота.
Докато в течението на Буда, както във всяко друго, имаме нещо, което засяга всички нас като хора, в Христовото Същество имаме един космически елемент. Всички Бодисатви принадлежат към индивидуалностите, които преминават живота си тук, на Земята, принадлежат на Земята. Индивидуалността на Христос идва от Слънцето и стъпва на Земята едва при Йоановото Кръщение; тя живя само три години във физическото тяло на Исус от Назарет. Характерно за тази индивидуалност на Христос е, че на нея е определено да действува само в период от три години в земния свят. Това е същото онова Същество, за което загатна Заратустра като го нарече Аура-Маздао, който стои зад видимото Слънце, същото онова Същество, за което възвестиха свещените Риши и за което гърците говореха като за Същество, стоящо в основата на Плерома (Пълнота).
Това е Съществото, което постепенно стана Дух на Земята, стана аура на нашата Земя, откакто неговата кръв протече на Голгота.
Първият човек, който можа до го види без посредничеството на физическото тяло, беше Павел.
към текста >>
153.
Етеризацията на кръвта. Наместа на етерния Христос в развитието на Земята. Базел, 1. Октомври 1911
GA_130 Езотеричното християнство
Тези течения възникват поради това, че човешката
кръв
е една физическа субстанция, едно вещество, което постоянно се превръща в етерна субстанция, така че в областта на сърцето става един постоянен преход на кръвта във фина етерна субстанция и тази етерна субстанция тече нагоре към главата и – просветвайки – обгръща със своите течения епифизата.
Това, което представяме по този начин като човешки духовен живот първо чрез едно външно екзотерично разглеждане, а след това чрез едно донякъде мистично разглеждане на живота, се получава от по-дълбокото окултно изследване. И тогава ни се показва онова, което сега описахме вече външно като процеси, което ясновидството може да установи също и при човека. Когато днес човекът стои пред нас в будно състояние и ясновидското око го наблюдава, то констатира, че от сърцето към главата непрекъснато се движат определен светлинни лъчи. Ако искаме да нарисуваме това схематично, тук би трябвало да изобразим областта на сърцето и после от тази област теченията, които отиват към мозъка и обгръщат вътре в главата онзи орган, който в анатомията е описан като епифизна жлеза. От сърцето към главата поемат един вид светлинни лъчи и там те обгръщат епифизата.
Тези течения възникват поради това, че човешката кръв е една физическа субстанция, едно вещество, което постоянно се превръща в етерна субстанция, така че в областта на сърцето става един постоянен преход на кръвта във фина етерна субстанция и тази етерна субстанция тече нагоре към главата и – просветвайки – обгръща със своите течения епифизата.
Този процес, етеризирането на кръвта, може постоянно да се наблюдава при будния човек. Но различно е положението при спящия човек. При спящия човек положението е такова, че ако тук бихме имали областта на мозъка и тук областта на сърцето, окултният наблюдател би възприемал едно постоянно течение, идващо отвън, а също и от задната страна и отиващо към сърцето. Обаче тези течения, които при спящия човек се вливат отвън, от мировото пространство, от Макрокосмоса във вътрешността на това, което лежи в леглото като физическо и етерно тяло, когато ги изследваме, представляват нещо твърде забележително. Тези лъчи са твърде различни при различните хора.
към текста >>
Тази
кръв
не трябва да бъде разглеждана само като химическа субстанция.
Както в областта на човешкото сърце става едно постоянно превръщане на кръвта в етерна субстанция, един подобен процес става също и в Макрокосмоса. Ние ще разберем това, когато обърнем нашия поглед към Мистерията на Голгота и към онзи момент, когато кръвта на Христос Исус изтича от Неговите рани.
Тази кръв не трябва да бъде разглеждана само като химическа субстанция.
По силата на всичко онова, което бе описано като природа на Исус от Назарет, тя е нещо твърде особено. Когато тази кръв изтече и се вля в Земята, на нашата Земя бе дадена една субстанция, която, съединявайки се със Земята, се превърна в едно събитие от най-голямо значение за следващите времена на Земята. Това е нещо, което можеше да настъпи само веднъж. Какво стана с тази кръв по-нататък? Нищо друго, освен това, което иначе става в сърцето на човека.
към текста >>
Когато тази
кръв
изтече и се вля в Земята, на нашата Земя бе дадена една субстанция, която, съединявайки се със Земята, се превърна в едно събитие от най-голямо значение за следващите времена на Земята.
Както в областта на човешкото сърце става едно постоянно превръщане на кръвта в етерна субстанция, един подобен процес става също и в Макрокосмоса. Ние ще разберем това, когато обърнем нашия поглед към Мистерията на Голгота и към онзи момент, когато кръвта на Христос Исус изтича от Неговите рани. Тази кръв не трябва да бъде разглеждана само като химическа субстанция. По силата на всичко онова, което бе описано като природа на Исус от Назарет, тя е нещо твърде особено.
Когато тази кръв изтече и се вля в Земята, на нашата Земя бе дадена една субстанция, която, съединявайки се със Земята, се превърна в едно събитие от най-голямо значение за следващите времена на Земята.
Това е нещо, което можеше да настъпи само веднъж. Какво стана с тази кръв по-нататък? Нищо друго, освен това, което иначе става в сърцето на човека. В хода на Земното развитие тази кръв претърпя един процес на етеризиране. И както нашата кръв струи като етер от сърцето нагоре, така от Мистерията на Голгота насам в Земния етер живее етеризираната кръв на Христос Исус.
към текста >>
Какво стана с тази
кръв
по-нататък?
Ние ще разберем това, когато обърнем нашия поглед към Мистерията на Голгота и към онзи момент, когато кръвта на Христос Исус изтича от Неговите рани. Тази кръв не трябва да бъде разглеждана само като химическа субстанция. По силата на всичко онова, което бе описано като природа на Исус от Назарет, тя е нещо твърде особено. Когато тази кръв изтече и се вля в Земята, на нашата Земя бе дадена една субстанция, която, съединявайки се със Земята, се превърна в едно събитие от най-голямо значение за следващите времена на Земята. Това е нещо, което можеше да настъпи само веднъж.
Какво стана с тази кръв по-нататък?
Нищо друго, освен това, което иначе става в сърцето на човека. В хода на Земното развитие тази кръв претърпя един процес на етеризиране. И както нашата кръв струи като етер от сърцето нагоре, така от Мистерията на Голгота насам в Земния етер живее етеризираната кръв на Христос Исус. Етерното тяло на Земята е проникнато от това, в което се превърна кръвта, която изтече на Голгота. А това е твърде важно.
към текста >>
В хода на Земното развитие тази
кръв
претърпя един процес на етеризиране.
По силата на всичко онова, което бе описано като природа на Исус от Назарет, тя е нещо твърде особено. Когато тази кръв изтече и се вля в Земята, на нашата Земя бе дадена една субстанция, която, съединявайки се със Земята, се превърна в едно събитие от най-голямо значение за следващите времена на Земята. Това е нещо, което можеше да настъпи само веднъж. Какво стана с тази кръв по-нататък? Нищо друго, освен това, което иначе става в сърцето на човека.
В хода на Земното развитие тази кръв претърпя един процес на етеризиране.
И както нашата кръв струи като етер от сърцето нагоре, така от Мистерията на Голгота насам в Земния етер живее етеризираната кръв на Христос Исус. Етерното тяло на Земята е проникнато от това, в което се превърна кръвта, която изтече на Голгота. А това е твърде важно. Ако то не бе се случило, ако не се бе случило всичко онова, което стана чрез Христос Исус, тогава в човека биха съществували само процеси, които описахме преди малко. Но така след Мистерията на Голгота съществува една постоянна възможност в тези поемащи отдолу нагоре течения да струи също и действието, произлизащо от етерната кръв на Христос.
към текста >>
И както нашата
кръв
струи като етер от сърцето нагоре, така от Мистерията на Голгота насам в Земния етер живее етеризираната
кръв
на Христос Исус.
Когато тази кръв изтече и се вля в Земята, на нашата Земя бе дадена една субстанция, която, съединявайки се със Земята, се превърна в едно събитие от най-голямо значение за следващите времена на Земята. Това е нещо, което можеше да настъпи само веднъж. Какво стана с тази кръв по-нататък? Нищо друго, освен това, което иначе става в сърцето на човека. В хода на Земното развитие тази кръв претърпя един процес на етеризиране.
И както нашата кръв струи като етер от сърцето нагоре, така от Мистерията на Голгота насам в Земния етер живее етеризираната кръв на Христос Исус.
Етерното тяло на Земята е проникнато от това, в което се превърна кръвта, която изтече на Голгота. А това е твърде важно. Ако то не бе се случило, ако не се бе случило всичко онова, което стана чрез Христос Исус, тогава в човека биха съществували само процеси, които описахме преди малко. Но така след Мистерията на Голгота съществува една постоянна възможност в тези поемащи отдолу нагоре течения да струи също и действието, произлизащо от етерната кръв на Христос.
към текста >>
Но така след Мистерията на Голгота съществува една постоянна възможност в тези поемащи отдолу нагоре течения да струи също и действието, произлизащо от етерната
кръв
на Христос.
В хода на Земното развитие тази кръв претърпя един процес на етеризиране. И както нашата кръв струи като етер от сърцето нагоре, така от Мистерията на Голгота насам в Земния етер живее етеризираната кръв на Христос Исус. Етерното тяло на Земята е проникнато от това, в което се превърна кръвта, която изтече на Голгота. А това е твърде важно. Ако то не бе се случило, ако не се бе случило всичко онова, което стана чрез Христос Исус, тогава в човека биха съществували само процеси, които описахме преди малко.
Но така след Мистерията на Голгота съществува една постоянна възможност в тези поемащи отдолу нагоре течения да струи също и действието, произлизащо от етерната кръв на Христос.
към текста >>
Благодарение на факта, че в етерното тяло на Земята се намира етерната
кръв
на Исус от Назарет, заедно с етеризиранта човешка
кръв
от сърцето нагоре към мозъка тече онова, което представлява етеризираната
кръв
на Исус от Назарет, така щото в човека си дават среща не само процесите, описани по-рано; сега там си дават среща двете течения: Течението на същинската човешка
кръв
и течението, носещо кръвта на Христос Исус.
Благодарение на факта, че в етерното тяло на Земята се намира етерната кръв на Исус от Назарет, заедно с етеризиранта човешка кръв от сърцето нагоре към мозъка тече онова, което представлява етеризираната кръв на Исус от Назарет, така щото в човека си дават среща не само процесите, описани по-рано; сега там си дават среща двете течения: Течението на същинската човешка кръв и течението, носещо кръвта на Христос Исус.
Обаче едно свързване на тези две течения става само тогава, когато човек проявява правилно разбиране за това, което се съдържа в Христовия Импулс. Иначе не може да стане никакво свързване, иначе двете течения се отблъскват взаимно, отново се раздалечават едно от друго. Ние постигаме разбиране само тогава, когато го усвояваме с оглед на всяка отделна епоха от Земното развитие. Във времето, когато Христос Исус живя на Земята, правилно разбиране на предстоящите факти можеха да проявят онези, които идваха при неговия предтеча Йоан Кръстител и се оставяха да бъдат кръстени чрез формулата, която е изразена в Евангелието. Те получаваха Кръщението, за да променят греха, т.е.
към текста >>
154.
Вяра, любов, надежда три степени в човешкия живот. Нюрнберг, 2. Декември 1911, Първа лекция
GA_130 Езотеричното християнство
Макар древно-еврейското предание да се различава в това отношение от естествените науки на нашето време, това не е важно сега, когато приписваме кръвното родство на хората, телесната връзка на човечеството, на първата родителска двойка, на Адам и Ева, които следователно са живели някога на Земята като първични физически личности, като прародители на човечеството и можем следователно да кажем, че това, което тече в човешките артерии като човешка
кръв
, води началото си от тази първична човешка двойка.
Второто откровение беше дадено на човечеството чрез Мистерията на Голгота. Какво можем да кажем за тази Мистерия на Голгота? Даже вчера в публичната лекция ние загатнахме какво можем да кажем за тази Мистерия на Голгота. Както можем да изведем цялото телесно човечество от една родителска човешка двойка на Земята и както можем да разберем това телесно човечество като нещо, произхождащо от поколения на тази родителска човешка двойка, така също, ако правилно разбираме онова, което е най-ценното благо на нашия Аз, което през време на Земното съществуване трябва се потопи все повече и повече в нашия Аз, ние трябва да го изведем от Мистерията на Голгота.
Макар древно-еврейското предание да се различава в това отношение от естествените науки на нашето време, това не е важно сега, когато приписваме кръвното родство на хората, телесната връзка на човечеството, на първата родителска двойка, на Адам и Ева, които следователно са живели някога на Земята като първични физически личности, като прародители на човечеството и можем следователно да кажем, че това, което тече в човешките артерии като човешка кръв, води началото си от тази първична човешка двойка.
Така също, от друга страна можем да припишем това, което можем да приемем като най-ценно в нашите души, като свещено и най-скъпо благо, което поражда едно постоянно чудо в човешките души, което можем да приемем в нас като съзнание, че в нашата душа може да живее нещо, което е по-висше от нашия обикновен Аз, когато следователно изследваме произхода на това, което е най-ценното благо на човека, всичко това ние можем да припишем на Този, който възкръсна от гроба на Голгота. Защото това, което възкръсна тогава от гроба на Голгота, живее в онези човешки души, които изпитват едно вътрешно пробуждане, то продължава да живее в тези души също така, както кръвта на Адам и Ева продължава да живее в телесните човеци. Ние трябва да виждаме във възкръсналия Христос един вид родоначалник на човечеството: духовният Адам, който прониква в човешките души, ако те са изживели своето пробуждане, и тепърва ги довежда до техния пълен Аз, до онова, което действително оживява човешкия Аз. Както телесният живот на Адам тече във физическите тела на хората, така и онова, което е възкръснало от гроба на Голгота, тече в душите на тези, които намират пътя към него. Това е второто откровение, което е дадено на човечеството, а именно, че то получи благовестието за това, което стана чрез Мистерията на Голгота.
към текста >>
155.
Миров Аз и човешки Аз. Микрокосмически свръхсетивни Същества. Природата на Христос. Мюнхен, 9. Януари 1912
GA_130 Езотеричното християнство
Както някога тялото от плът и
кръв
на Исус от Назарет беше пропито и изпълнено от четвъртия макрокосмически принцип, така ще бъдат пропити от четвъртия макрокосмически принцип телата на онези, които приемат в себе си Христос.
Хора, които разглеждат нещата външно, ще кажат: Но всъщност така Христос стои по-ниско от луциферическите Същества, защото той развива само четвъртия принцип, а луциферическите Същества развиват по-висшите принципи. Разликата е само тази, че луциферическите Същества ще донесат на човека по-висшите принципи като нещо паразитно и външно присадено към човешката природа, а Христос утвърждава четвъртия принцип така, че човешката природа ще бъде напълно пропита, проникната и изпълнена със силите на този принцип.
Както някога тялото от плът и кръв на Исус от Назарет беше пропито и изпълнено от четвъртия макрокосмически принцип, така ще бъдат пропити от четвъртия макрокосмически принцип телата на онези, които приемат в себе си Христос.
Както четвъртият макрокосмически принцип е дарът на Христос, така шестият и седмият принцип ще бъдат дарът на луциферическите Духове. Така че в бъдеще ще сме свидетели на това – и времената вече се подготвят – как неразбиращите хора ще казват: Да, когато прочетем Евангелията или се оставим под въздействието на онова, което Христос е дал на човечеството и онова, което се разлива от Него като учение, тогава Христос съвсем не е на онази висота, на която стоят може би други духовни Същества, които имат отношение към човека. В известно отношение те се издигат над човека, те не могат да проникнат в целия човек, но проникват в неговия ум, в неговата гениалност! – И разглеждайки нещата външно, човекът може да си казва: Всъщност тези Същества стоят по-високо от Христос!
към текста >>
156.
Фактът на преминалия през смъртта божествен импулс. „Пет Великдена” от Анастасиус Грюн. Дюселдорф, 5. Май 1912
GA_130 Езотеричното християнство
Обагрени от
кръв
ръцете му протегнати стоят,
Обагрени от кръв ръцете му протегнати стоят,
към текста >>
Но струва ми се, не от
кръв
Христова.
Но струва ми се, не от кръв Христова.
към текста >>
Ни прашинка, с
кръв
човешка ненапоена!
Ни прашинка, с кръв човешка ненапоена!
към текста >>
С мечовете си нашата
кръв
проляха
С мечовете си нашата кръв проляха
към текста >>
157.
4.ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, Карлсруе, 8. Октомври 1911
GA_131 От Исус към Христос
Можем да прочетем това у Рихард Вагнер там, където той говори върху значението на Христовата
кръв
.
В известен смисъл нашата епоха е вече узряла, за да могат онези, които се отличават с пасивност в душевното си развитие, да постигнат настроение на всеотдайност а с друго настроение не може да се навлезе в духовните светове -, и то ще им позволи да разберат основния факт, който днес поставихме в центъра на нашето изложение: Че след Мистерията на Голгота, планетарното тяло на Земята пое в себе си, като един вид капка, определена духовна субстанция. Днес човешките души са вече достатъчно узрели, за да проумеят този факт! В противен случай просто не биха се случили много от нещата, на които сме свидетели напоследък. Достатъчно е да припомня само следното: Ако великата душа на Рихард Вагнер*30 не би узряла по един подобен пасивен начин, ако не би предусетила как след Мистерията на Голгота в духовната атмосфера на Земното човечество се влива нещо съвършено ново, тогава ние нямаше да имаме неговия „Парсифал“.
Можем да прочетем това у Рихард Вагнер там, където той говори върху значението на Христовата кръв.
А в нашата епоха Вие ще откриете и много други личности, които просто улавят това, което се носи в атмосферата около тях.
към текста >>
158.
11. БЕЛЕЖКИ
GA_131 От Исус към Христос
„Тя няма нищо общо с мъртвото, абстрактно познание... а като живо познание, тя обхваща живота чрез самия него; тя се влива в човека не просто под формата на мисли или като резултат от едно или друго наблюдение, а като живителна
кръв
за душата,като форма на живот, тя присъства в самия човек“.
Основният стремеж на антропософски-ориентираната Наука за Духа е да стигне един всеобхватен „образ на света и човека“. Антропософията не е догматично учение, което предопределя характера на въпросите, както и начина за тяхното разрешение.
„Тя няма нищо общо с мъртвото, абстрактно познание... а като живо познание, тя обхваща живота чрез самия него; тя се влива в човека не просто под формата на мисли или като резултат от едно или друго наблюдение, а като живителна кръв за душата,като форма на живот, тя присъства в самия човек“.
към текста >>
*30. Рихард Вагнер (1813-1883); текстът за „Христовата
кръв
се намира в съчинението му „Езичество и християнство“
*30. Рихард Вагнер (1813-1883); текстът за „Христовата кръв се намира в съчинението му „Езичество и християнство“
към текста >>
159.
1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 31 Октомври 1911
GA_132 Еволюцията от гл.т.на истината
Естествено, звучи доста странно, когато някой заявява, че среща Същества, които са също толкова реални, колкото и човекът от плът и
кръв
, макар и те да са съставени не от плът и
кръв
, а от смелост.
Това, което човек първоначално може само да си представи, за ясновидеца се превръща в реалност. Представете си, че сте потопени в този океан, че сте потопени в него като едно духовно същество, което се чувствува съединено с Христовото Същество, носено от Христовото Същество, обаче не върху водни маси, а всред безкраен океан колко трудно се намират подходящи думи за тези неща от клокочеща енергия, от клокочеща смелост! Това не е някакъв недиференциран, равнодушен океан, а концентриран израз на всевъзможните качества и особености на всичко онова, което ние обозначаваме като чувство за смелост. Ние се научаваме да разпознаваме Същества, които са изтъкани от смелост, но макар и да са изтъкани само от смелост, те са твърде различни.
Естествено, звучи доста странно, когато някой заявява, че среща Същества, които са също толкова реални, колкото и човекът от плът и кръв, макар и те да са съставени не от плът и кръв, а от смелост.
Обаче нещата стоят точно така. Да, ние срещаме тези Духове на Волята и първоначално свързваме именно тях и само тях с естеството на Сатурновото съществувание. На първо време нека да ограничим Стария Сатурн единствено с Духовете на Волята. За Стария Сатурн ние не можем да твърдим, че представлява един свят, съставен от сферични, шестоъгълни или четириъгълни форми. Тук тези пространственни съотношения не са валидни, понеже на Стария Сатурн няма каквато и да е възможност да бъде открит някакъв край, някакъв завършек.
към текста >>
160.
6. ПЕТА СКАЗКА
GA_136 Духовните същества в небесните тела и природните царства
Ние възприемаме тогава същества, които не можем да охарактеризираме по друг начин, освен като кажем: те не се състоят от плът и
кръв
, също нито от светлина и въздух, а се състоят от това, което можем да възприемем само в самите нас, когато осъзнаваме, че имаме воля.
Ние възприемаме тогава същества, които не можем да охарактеризираме по друг начин, освен като кажем: те не се състоят от плът и кръв, също нито от светлина и въздух, а се състоят от това, което можем да възприемем само в самите нас, когато осъзнаваме, че имаме воля.
Те се състоят от воля само по отношение на тяхната най-нисша субстанция. После, когато се възпитаме чрез това, че се потопяваме по описания начин също в по-нисши животни и обгръщаме с окултния поглед техния живот, или също когато се потопим в живота на растенията, но го разглеждаме не само така, както вече охарактеризирахме това вчера чрез жеста, чрез мимиката -, а когато станем едно с растенията и от растенията гледаме самите нас, тогава добиваме една опитност, едно изживяване, за което всъщност няма вече никакво истинско сравнение в света, който иначе познаваме. Най-добре добиваме едно сравнение за качествата на онези Същества, до които се издигаме като до Същества на втората категория на първата йерархия, добиваме една възможност да ги охарактеризираме, когато оставим да действува добре върху нашата душа онова, до което са стигнали сериозни, достойни хора, които са употребили много стъпки на техния живот, за да съберат в себе си мъдрост, които след много години на богато изживяване са събрали толкова мъдрост, че си казваме: когато такива хора изказват едно съждение, на нас ни говори не една лична воля, а ни говори самият живот, който се е събрал в тези хора в течение на години, на десетилетия и чрез който те са станали в известно отношение безлични. Хора, които ни правят едно такова впечатление, че тяхната мъдрост действува безлично, че тяхната мъдрост се явява като цвят и плод на един узрял живот, те предизвикват в нас макар и само едно предчувствуващо чувство за това, което действува върху нас от заобикалялия ни духовен свят, когато се издигнем до тази степен на ясновиждането, за което ще става сега тук дума. В западния езотеризъм тези Същества се наричат Херувими.
към текста >>
161.
Втора лекция, 16 Септември 1912
GA_139 Евангелието на Марко
Именно тази непрекъснато течаща
кръв
беше средата, в която трябваше да се инкарнират елементите, присъщи на различните видове посвещение, които срещаме всред останалите народи.
И защо нещата се развиха така? Само защото това, което беше разпръснато по целия свят, трябваше да бъде събрано и фокусирано в една точка и отново да се появи в кръвта на старозаветния народ. Ето защо навсякъде в историята на древноеврейския народ, както никъде другаде по света освен при племената, но не и при народите, които вече са се формирали като „народи“ в тесния смисъл на тази дума изрично се подчертава кръвната връзка, подчертава се потокът на кръвта през поколенията. Цялата световноисторическа мисия на старозаветния народ почива върху непрекъснатостта на кръвния поток през поколенията. Ето защо за онзи, който доказано принадлежи към еврейския народ, винаги се казва, че е син на Авраам, Исаак и Яков, или с други думи, изтъква се онзи елемент, който за пръв път се проявява в кръвта на Авраам, Исаак и Яков.
Именно тази непрекъснато течаща кръв беше средата, в която трябваше да се инкарнират елементите, присъщи на различните видове посвещение, които срещаме всред останалите народи.
Както светлинните лъчи идват от различни посоки и се съединяват в един център, така и лъчите на посвещението, присъщи на различните народи, се фокусираха в кръвта на древноеврейския народ. Да, в хода на общочовешката еволюция душевните сили трябваше да се фокусират именно там, в кръвта на древноеврейския народ. Изключително важно е да осмислим този окултен факт и само тогава ще разберем защо Евангелието на Марко още в самото си начало се опира на Стария Завет.
към текста >>
162.
Пета лекция, 19 Септември 1912
GA_139 Евангелието на Марко
И в този случай ние стигаме до усещането: Да, тези неща са написани непосредствено с човешка
кръв
, а не просто с абстрактни понятия.
Ето защо те казват: Тук сме изправени пред една най-висша абстракция на понятията; тя може и да е много красива, обаче от нея моето сърце, моята душа не получават никаква топлина. Аз действително познавам много хора, които, след като са прочели три или четири страници от това произведение на Хегел, бързо затварят книгата. И никой от тях не иска да признае, че може би вината, за да не се появи никаква топлина в сърцето, за да не се разгори онази жизнена битка, която ни пренася от Ада в Рая, се крие в самия него. Такива неща не се признават лесно. Защото съществува и една друга възможност, а именно: Навлизайки в „абстрактните понятия“ на тези трима мислители, човек не само да вземе участие в „жизнената битка“, не само да усети душевната топлина, но и да почувства целия преход от най-големия жизнен студ до най-прекрасната жизнена топлина.
И в този случай ние стигаме до усещането: Да, тези неща са написани непосредствено с човешка кръв, а не просто с абстрактни понятия.
към текста >>
163.
Шеста лекция, 20 Септември
GA_139 Евангелието на Марко
И в Стария Завет ние откриваме този исторически подход на първо място в непрекъснатото напомняне, че същността на древнозаветния народ се състои в следното: Юдеите принадлежат към кръвта на Авраам, Исаак и Яков; те продължават развитието си и в следващите генерации и, общо взето, това, което се развива, представлява една форма на размножаващата се
кръв
.
Този исторически подход възникна бавно, започвайки бих казал от най-примитивни душевни състояния.
И в Стария Завет ние откриваме този исторически подход на първо място в непрекъснатото напомняне, че същността на древнозаветния народ се състои в следното: Юдеите принадлежат към кръвта на Авраам, Исаак и Яков; те продължават развитието си и в следващите генерации и, общо взето, това, което се развива, представлява една форма на размножаващата се кръв.
С древнозаветния народ става същото, което се случва с отделния човек, когато той преминава през различните периоди на своя живот, така че факторът време продължава да играе решаваща роля. И ако се вгледаме още по-внимателно в подробностите, ще установим как смяната на генерациите в древнозаветния народ напомня израстването на отделния човек, доколкото той развива по естествен път това, което наричаме физически заложби. Нещата, които непрекъснато се предават от бащата на сина и така нататък ето какво описва Стария Завет. Той описва това, което може да възникне като особености на вярата именно поради факта, че потомците винаги се придържаха към своите родители, към кръвното родство. Това което благодарение на кръвта се случва в естествения живот на отделния човек, намира израз и в цялата история на старозаветния народ.
към текста >>
164.
Седма лекция, 21 Септември 1912
GA_139 Евангелието на Марко
Защо, примерно, там се казва: „Блажен си ти, Симоне, син на Йона; защото не плът и
кръв
ти откриха това, а моят Отец в небесата“?
Изобщо когато представяме нещата в смисъла на Марковото Евангелие, те трябва да бъдат изказвани тъкмо по този начин, защото тук специално е подчертано онова, което се разиграва в душата на самия Христос Исус. Напротив, Евангелието на Матей показва главно онова, което става в душата на Петър, а Христос Исус ни помага да си го обясним. Прочетете внимателно Евангелието и ще се убедите как в Евангелието на Матей някои вметнати думи подсказват, че тук описанието е дадено от гледната точка на Петър.
Защо, примерно, там се казва: „Блажен си ти, Симоне, син на Йона; защото не плът и кръв ти откриха това, а моят Отец в небесата“?
(Мат. 16,17.) Или с други думи: Нещо от това, което чувствува душата на Христос Исус, го чувствува и душата на Петър. Да, душата на Петър чувствува, че негов Учител е Христос, и това е представено по такъв начин, сякаш за известно време Петър е издигнат до едно изживяване на висшия Аз и след като е разтърсен от него, отново бива смъкнат в низшия Аз. Но въпреки това той е в състояние да се добере до онова познание, което се разиграва в душата на Христос по съвсем различен начин. И понеже той е способен на това, Евангелието на Матей разполага с онази могъща сила, за която говорихме, обсъждайки Евангелието на Матей. Напротив, в Евангелието на Марко ние изтъкнахме онези думи, които показват как събитието независимо че става в душата на Петър същевременно се разиграва и като монолог на Бога.
към текста >>
165.
Осма лекция, 22 Септември 1922
GA_139 Евангелието на Марко
Тук е събрана цялата духовност на Земното развитие и най-вече това, което чрез еврейската
кръв
намира своята есенция в левитството.
Ето как в Преображението, което става на планината, ние виждаме сливането на различни духовни течения.
Тук е събрана цялата духовност на Земното развитие и най-вече това, което чрез еврейската кръв намира своята есенция в левитството.
Защото пред нас стои душата на Пинеас, син на Елеазар, син на Аарон, пред нас стои Мойсей, както и Онзи, който извърши Голготската Мистерия. Имагинативното познание на тримата ученици Петър, Яков и Йоан, поели по пътя на посвещението, трябваше да им открие как силите, как духовните течения се сливат в едно цяло. И когато вчера се опитах да опиша като един вид призив това, което се носи от Гърция към Палестина и отговора на този призив, имах предвид нещо много повече от едно образно представяне на фактите. Големият световноисторически разговор трябваше да бъде подготвен. Учениците Петър, Яков и Йоан трябваше да бъдат посветени в това, което имаха да си кажат тези три същества: едното от тях принадлежеше към старозаветния народ, другото, душата на Мойсей, както знаем, носеше много неща в себе си, докато на третото, като космическо Божество, му предстоеше да се свърже със Земята.
към текста >>
166.
Десета лекция, 24 Септември 1912
GA_139 Евангелието на Марко
Може би временно европейските народи ще бъдат гледани накриво, понеже те не постъпват като много други народи, които признават за истинска само тази религия, която произлиза от тяхната нация, раса и така нататък, какъвто е случаят например с Индия, където меродавно е само това, което идва от индийската
кръв
.
Може би временно европейските народи ще бъдат гледани накриво, понеже те не постъпват като много други народи, които признават за истинска само тази религия, която произлиза от тяхната нация, раса и така нататък, какъвто е случаят например с Индия, където меродавно е само това, което идва от индийската кръв.
Разбира се, в теософските кръгове често се говори за равенство, за признаване на всички религии, докато всъщност теософите искат да наложат своето собствено гледище и да го превърнат в някаква „религия на мъдростта“. Но европейците не могат да постъпят по този начин, защото днес нито един европейски народ няма свое национално Божество, което да е израснало от неговия национален расов елемент, както наблюдаваме това при азиатските народи. Фактически Христос Исус принадлежи на Азия и европейските народи са го приели по-късно, като са се оставили под неговото въздействие. В приемането на Христос Исус няма никакъв егоизъм и би било пълно изопачаване на фактите, ако някой се опита да сравнява разсъжденията на европееца за Христос Исус с начина, по който другите народи разсъждават за своите национални Божества, както например китаецът разсъждава за своя Конфуций, или индиецът за Буда, Кришна и така нататък.
към текста >>
167.
17. СЕДЕМНАДЕСЕТА СКАЗКА. Дюселдорф, 27. 4. 1913 г.
GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане
Ето защо когато идват хора, които казват, че Христос може да се яви няколко пъти на Земята в тяло от плът и
кръв
, това е все едно, че те казват: кобилицата на една везна може да бъде окачена в две точки, колкото безсмислено би било това във физическия свят, толкова безсмислено и твърдението на някои окултисти, че Христос се преражда много пъти на Земята.
Съществуват Теософски течения, които не могат да разберат, че Христовият Импулс е като един център на тежестта в средата на земното развитие, от който център той отива все по-нависоко.
Ето защо когато идват хора, които казват, че Христос може да се яви няколко пъти на Земята в тяло от плът и кръв, това е все едно, че те казват: кобилицата на една везна може да бъде окачена в две точки, колкото безсмислено би било това във физическия свят, толкова безсмислено и твърдението на някои окултисти, че Христос се преражда много пъти на Земята.
Ние показваме, че имаме разбиране за Христовия Импулс само чрез това, че сме в състояние да разберем: Христос е единственият Бог /единственото духовно Същество от висшите йерархии/, който е минал през смъртта и за това трябваше да слезе на Земята.
към текста >>
168.
19. ДЕВЕТНАДЕСЕТА СКАЗКА. Берген, 10. 10. 1913 г.
GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане
О, наистина нещо потресаващо е, когато човек насочва своя ясновидски поглед към душите на умрелите хора, които всяка нощ идват при останалите живи на Земята, при спящите живи тук трябва да се имат впредвид както приятелите, така и особено роднините по
кръв
и искат, така да се каже да се освежат, да се нахранят с мислите и идеите които приятелите и роднините са взели със себе си при заспиването и не намират нищо което може да им послужи за храна.
Той вижда как душите на спящите хора на Земята са засетите ниви за мъртвите, за заминалите за онзи свят. Без съмнение не е само изненадващо, а за този, който за първи път вижда това в духовният свят е до висока степен потресаващо да види, как човешките души, които живеят между смъртта и едно ново раждане, бързат да отидат при душите на спящите земни хора и търсят при тях мисли и идеи, които се намират в душите на спящите хора. Когато заспиваме вечер ние можем да кажем: Тогава, идеите мисли, които са минали през нашето съзнание през време на нашето бедно състояние, започват да живеят, превръщат се така да се каже в живи Същества. И душите на умрелите идват и вземат участие в тези идеи и мисли. Гледайки тези мисли и идеи те се чувствуват нахранени.
О, наистина нещо потресаващо е, когато човек насочва своя ясновидски поглед към душите на умрелите хора, които всяка нощ идват при останалите живи на Земята, при спящите живи тук трябва да се имат впредвид както приятелите, така и особено роднините по кръв и искат, така да се каже да се освежат, да се нахранят с мислите и идеите които приятелите и роднините са взели със себе си при заспиването и не намират нищо което може да им послужи за храна.
Защото има голяма разлика между идеи и идеи по отношение на нашето спящо състояние. Когато през целият ден сме се занимавали само с материални идеи за живота, когато насочваме нашият поглед само върху това, което става във физическият свят и може да бъде извършено там и ако никога преди заспиването нямаме никаква мисъл за духовните светове, а напротив в много отношения отиваме при заспиването в духовния свят не е духовни мисли, а е нещо съвсем друго, ние не предлагаме никаква храна на умрелите. Аз познавам областта в Европа, където младежите биват възпитавани във висшите училища в смисъла да заспиват така, че предварително да изпиват значително количество бира, за да заспят по-дълбоко. По този начин техните идеи не могат да живеят в духовният свят те не занасят там заспивайки живи идеи. И когато след това идват души, те намират така да се каже една празна градина.
към текста >>
В древни времена на развитието на човечеството, когато определен религиозен, духовен живот още проникваше душите, религиозните общества и особено роднините по
кръв
бяха тези при които душите след смъртта едно прибежище.
Ние се стремим да съберем душите, за да увеличим все повече и повече посятата земя за мъртвите. Много хора, които днес умират, не намират никаква посята нива, защото техните семейства се състоят само от материалисти, но те намират такива посети ниви при душите на антропософите, защото са се запознали с Духовната наука. Тази е вътрешната причина, поради която ние работим в сдружение и полагаме определена грижа, че онзи, преди умирането да може да се запознае с хора, които още на Земята се занимават с духовни въпрос, защото от това той може да почерпи храна, когато тези хора се намират в спящо състояние.
В древни времена на развитието на човечеството, когато определен религиозен, духовен живот още проникваше душите, религиозните общества и особено роднините по кръв бяха тези при които душите след смъртта едно прибежище.
Обаче силата на кръвното родство намали и то трябва да бъде все повече заменено с култивирането на духовния живот, както ние се стремим да направим това. Така ние виждаме, че Антропософията може да ни обещае да бъде създадена една нова връзка, един нов мост между живите и мъртвите, защото чрез Антропософията ние ще бъдем нещо за мъртвите. И както днес вече намираме с погледът на ясновидеца понякога хора в живота между смъртта и едно ново раждане, които изпитват нещастието, че онези хора, които те са познавали, също и техните най-близки на Земята, имат само материалистични мисли, тогава ние разбираме необходимостта от проникването на земната култура с духовни мисли. Когато познаем например по този начин един човек в духовния свят и сме го познавали, когато той живееше на Земята и е останал тук на Земята някои членове на неговото семейство, които ние също сме познавали, неговата жена, неговите деца външно взето добри хора, които в действителност са се обичали едни други. След това намираме с ясновидски поглед бащата, който е умрял, за когото, може би жената е била като слънце на живота след завръщането от работа през деня, констатираме следното: Понеже неговата жена не може да има никакви духовни мисли в главата и в сърцето си, този човек не може да проникне с своя поглед в душата на жена си и пита, ако е в състояние да стори това: Но къде е моята жена?
към текста >>
169.
1. ПРЕДГОВОР ОТ МАРИЯ ЩАЙНЕР
GA_142 Бхагават Гита и посланието на ап. Павел
Един човек от плът и
кръв
.
Току-що в душите на европейците беше пробуден един напълно нов копнеж към Христос. Сега срещу този нов копнеж беше издигнат един противоположен образ.
Един човек от плът и кръв.
Едно дете от индийски произход, обвеяно с чара на екзотиката, беше дресирано по съответния начин, за да поеме ролята на Месия*4. Тук аз бих искала да спестя на читателя каквито и да е подробности, свързани с шарлатанското, наречено Кришнамурти. Рекламата около Кришнамурти, направи всичко възможно, за да го лансира навсякъде. С дипломатически усилия, молби и заплахи, теософските секции бяха принуждавани да приемат новата теза на теософските ръководители. Големи групи от членове на Теософското Общество в различни държави го напуснаха.
към текста >>
170.
2. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Кьолн, 28. Декември 1912
GA_142 Бхагават Гита и посланието на ап. Павел
Тук ние виждаме, как потомците на двама братя, следователно родствени по
кръв
потомци, се разделят по отношение на техните духовни ориентири, как се разделя всичко онова, което по-рано кръвта носеше в себе си като един или друг възглед; и тази битка, тази война възниква тъкмо поради това, че в този преломен момент кръвните връзки трябваше да изгубят своето значение.
В един особено важен момент от световната история важен за съответната епоха пред нас застава великото учение, което самият Кришна предава на Арджуна; моментът е важен, защото отразява забележителния преход, когато старите наследствени връзки, старите кръвни връзки започват да се разхлабват, да се разпадат. В хода на тези лекции Вие не бива да забравяте: през дълбоката древност кръвните връзки, т.е. принадлежността към определена раса или племе, са имали огромно, решаващо значение. Припомнете си всичко онова, за което става дума в моята книга „Кръвта като един особен сок"*15. Когато тези кръвни връзки започнаха да се разпадат, тогава настъпи именно поради това разпадане онази грандиозна битка, която описва Махабхарата, и от която Бхагавад Гита представлява само един малък епизод.
Тук ние виждаме, как потомците на двама братя, следователно родствени по кръв потомци, се разделят по отношение на техните духовни ориентири, как се разделя всичко онова, което по-рано кръвта носеше в себе си като един или друг възглед; и тази битка, тази война възниква тъкмо поради това, че в този преломен момент кръвните връзки трябваше да изгубят своето значение.
Отсега нататък кръвните връзки престанаха да бъдат предпоставка за ясновидското познание. На преден план изпъква новата духовна конфигурация на човека. Кришна се явява като велик учител точно за онези, за които старите кръвни връзки вече нямат никакво значение. Да, той става учител на една нова епоха, освободена от старите кръвни връзки. А как точно постига това ще посочим утре.
към текста >>
171.
4. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Кьолн, 30. Декември 1912
GA_142 Бхагават Гита и посланието на ап. Павел
И тогава, в смисъла на старите традиции, хората биха казали: Ето, в първия случай имаме един човек, роден от баща и майка, човек от плът и
кръв
.
Но същественото сега се свеждаше до това, че когато хората искаха да подчертаят това важно качество, всичко останало изгубваше каквото и да е значение. Всичко останало изгубваше значение. Да предположим, следователно, че срещаме двама души; единият от тях би бил, така да се каже, човек на сетивата, т.е. той се доверява на своите сетива и чрез тях възприема околния свят, разсъждавайки със своя опиращ се на мозъка разум; другият би бил един такъв човек, в когото би прониквало словото на божествената мъдрост.
И тогава, в смисъла на старите традиции, хората биха казали: Ето, в първия случай имаме един човек, роден от баща и майка, човек от плът и кръв.
Във втория случай ние имаме един вестител на божествената субстанция и няма защо да се съобразяваме с подробности от неговата земна биография, както при първия човек, който възприема света чрез сетивата и физическия разум. Да пишем подобна биография за него това би било пълна глупост. Защото обстоятелството, че той разполага с едно тяло от плът и кръв, е не що несъществено; той си служи с него само, за да бъде забелязан от другите хора. Ето защо се казва: Синът Божий не е роден от плът, Той е непорочно заченат и произлиза направо от Духа. Или с други думи: Същественото при Него, това, което е от значение за цялото човечество, идва направо от Духа.
към текста >>
Защото обстоятелството, че той разполага с едно тяло от плът и
кръв
, е не що несъществено; той си служи с него само, за да бъде забелязан от другите хора.
Да предположим, следователно, че срещаме двама души; единият от тях би бил, така да се каже, човек на сетивата, т.е. той се доверява на своите сетива и чрез тях възприема околния свят, разсъждавайки със своя опиращ се на мозъка разум; другият би бил един такъв човек, в когото би прониквало словото на божествената мъдрост. И тогава, в смисъла на старите традиции, хората биха казали: Ето, в първия случай имаме един човек, роден от баща и майка, човек от плът и кръв. Във втория случай ние имаме един вестител на божествената субстанция и няма защо да се съобразяваме с подробности от неговата земна биография, както при първия човек, който възприема света чрез сетивата и физическия разум. Да пишем подобна биография за него това би било пълна глупост.
Защото обстоятелството, че той разполага с едно тяло от плът и кръв, е не що несъществено; той си служи с него само, за да бъде забелязан от другите хора.
Ето защо се казва: Синът Божий не е роден от плът, Той е непорочно заченат и произлиза направо от Духа. Или с други думи: Същественото при Него, това, което е от значение за цялото човечество, идва направо от Духа. Ето на какво се държеше в старите времена. И за някои от учениците на посветените би било най-голям грях, ако за една или друга личност те биха поискали да съставят някаква биография, съдържаща само обичайните данни от всекидневието, особено ако се досещаха, че въпросната личност поради усъвършенствуваните си свръхсетивни съставни части е от значение за цялото човечество. И ако човек има една макар и съвсем бегла представа за светоусещането на древните, той би намерил за напълно абсурдно всичко онова, което днес литераторите ни предлагат като „биографии" на Гьоте.
към текста >>
Но в следващия миг Кришна не стои пред Арджуна като човек от плът и
кръв
.
Но в същото време Бхагавад Гита ясно показва: Тук ние сме изправени пред най-величествената и висша степен, която е по силите на човека. Арджуна може да се изправи пред Кришна само в резултат на едно продължително посвещение и то може да бъде постигнато тъкмо в рамките на Йога. Но то може да възникне и като нещо, което идва като плод на самата общочовешка еволюция, и човекът го получава, бих казал, по Божията милост. Ето как са представени нещата в Бхагавад Гита. Сякаш Арджуна бива издигнат нагоре чрез някакъв външен тласък, така че Кришна застава пред него в телесен, физически смисъл.
Но в следващия миг Кришна не стои пред Арджуна като човек от плът и кръв.
Един човек, изглеждащ като другите хора, би проповядвал само това, което е съвсем несъществено за Кришна. Защото същественото е това, което се намира във всички хора; но понеже другите мирови царства представляват един вид „разпиления по всички посоки човек", квинтесенцията на всичко е вложена в него, в Кришна. Останалият свят изчезва и сега съществува единствено Кришна. Кришна се отнася към отделните човешки същества, както Макрокосмосът се отнася към Микрокосмоса.
към текста >>
172.
5. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, Кьолн, 31. Декември 1912
GA_142 Бхагават Гита и посланието на ап. Павел
В еволюцията на човечеството настъпва един друг вид смесване на кръвта; човешката
кръв
напомня за съвсем други свои качества.
Защо това е така? Отговор на този въпрос ние откриваме, ако насочим поглед към внушителното начало на Бхагавад Гита. Ние вече го описахме и нека отново да си припомним, как армиите на кръвно родствени воини се сражаваха една срещу друга, как воин заставаше срещу воин, макар че победителят и победеният оставаха близки в своето кръвно родство. Ние сме свидетели на прехода от старото кръвно родство, свързано с древното ясновидство, към смесването и диференцирането на кръвта, което е присъщо на новото време. Тук ние сме изправени пред едно изменение на външните телесни обвивки на човека и свързаното с него преобразяване на познанието.
В еволюцията на човечеството настъпва един друг вид смесване на кръвта; човешката кръв напомня за съвсем други свои качества.
към текста >>
173.
7. БЕЛЕЖКИ
GA_142 Бхагават Гита и посланието на ап. Павел
„Тя няма нищо общо с мъртвото, абстрактно познание... а като живо познание, тя обхваща живота чрез самия него; тя се влива в човека не просто под формата на мисли или като резултат от едно или друго наблюдение, а като живителна
кръв
за душата, като форма на живот, тя присъства в самия човек".
„Тя няма нищо общо с мъртвото, абстрактно познание... а като живо познание, тя обхваща живота чрез самия него; тя се влива в човека не просто под формата на мисли или като резултат от едно или друго наблюдение, а като живителна кръв за душата, като форма на живот, тя присъства в самия човек".
към текста >>
Щайнер разглежда човешката
кръв
като носител на човешките Азови сили.
*15. В тази лекция от 25. Октомври 1906, изнесена в Берлин и включена по-късно в „Познанието за свръх сетивния свят и значението му за съвременния живот (Събр. Съч. № 55), Р.
Щайнер разглежда човешката кръв като носител на човешките Азови сили.
към текста >>
174.
Скрити сили на душевния живот
GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят
Но симпатията и антипатията, изобщо импулсите, които са в подсъзнанието, действат не само по споменатия начин в този свят, те действат и върху това, което преди всичко е вътре в самите нас, и което трябва да си представим като една част от човешкото етерно тяло но не само като част от човешкото етерно тяло, а като определени сили на физическото тяло включени в пространството между тези две паралелни линии: Вътре между тези паралелни линии трябва да си представим това, което живее в човека преди всичко като онази сила, която пулсира в човешката
кръв
, това значи топлинната сила на кръвта и още една сила, която лежи в нашето, обусловено от целия ни организъм, повече или по-малко здраво или болно дишане, значи повече или по-малко здравата ни дихателна сила, с други думи: Състоянието на дихателната сила.
Но симпатията и антипатията, изобщо импулсите, които са в подсъзнанието, действат не само по споменатия начин в този свят, те действат и върху това, което преди всичко е вътре в самите нас, и което трябва да си представим като една част от човешкото етерно тяло но не само като част от човешкото етерно тяло, а като определени сили на физическото тяло включени в пространството между тези две паралелни линии: Вътре между тези паралелни линии трябва да си представим това, което живее в човека преди всичко като онази сила, която пулсира в човешката кръв, това значи топлинната сила на кръвта и още една сила, която лежи в нашето, обусловено от целия ни организъм, повече или по-малко здраво или болно дишане, значи повече или по-малко здравата ни дихателна сила, с други думи: Състоянието на дихателната сила.
Освен това към всичко, върху което подсъзнанието действа в самите нас, принадлежи голяма част от това, което наричаме човешко етерно тяло. В нас самите, значи, действа нашето подсъзнание или действат скритите сили на душевния живот; в самите нас те действат така, че се повлиява нашата кръвна топлина, а от нашата кръвна топлина зависи цялата пулсация, оживеността или леността на нашата кръвна циркулация, и така можете да разберете, че с нашето подсъзнание по известен начин трябва да е свързана цялата ни кръвна циркулация. Дали един човек има по-бърза, или по-бавна кръвна циркулация, съществено зависи от силите на неговото подсъзнание.
към текста >>
175.
ТРИТЕ ПЪТЯ НА ДУШАТА КЪМ ХРИСТОС. Първа лекция: Пътят през Евангелията и пътят на вътрешния опит
GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят
През тези две интимни вечери ще говорим по един въпрос, за една задача на човечеството, която в двустранно отношение извънредно дълбоко засяга нашата душа; веднъж защото въпросът за Христос е такъв, че вече две хилядолетия не само занимава многобройни души на Земята, но и защото от него е изтекла духовна жизнена
кръв
, душевна сила, утеха и надежда в страданията, сила и сигурност в човешките действия24.
През тези две интимни вечери ще говорим по един въпрос, за една задача на човечеството, която в двустранно отношение извънредно дълбоко засяга нашата душа; веднъж защото въпросът за Христос е такъв, че вече две хилядолетия не само занимава многобройни души на Земята, но и защото от него е изтекла духовна жизнена кръв, душевна сила, утеха и надежда в страданията, сила и сигурност в човешките действия24.
И не само това, но и когато вземем под внимание всичко, което имаме около нас като външна, екзотерична култура, създадена през много столетия, тогава при по-задълбочено опознаване виждаме, че всичко това би било невъзможно, ако Христовият импулс не бе обхванал една голяма част от човечеството. Това е едното разглеждане, което ни показва какъв силен интерес трябва да предлага Христовият въпрос, ако ние го разгледаме с познанията на антропософията. Това е само едната страна на интереса, с който се обръщаме към този проблем; другата страна на интереса идва от особените душевни и духовни отношения точно на нашето време, на нашата епоха. Достатъчно е само да се огледаме в света и да поискаме да разберем копнежите, търсенето на човешката душа, и ще можем да си кажем: Човешките души все повече търсят нещо, което в душите векове наред е свързано с името на Христос и хората все повече стигат до убеждението, че е необходимо обновяване на пътищата, обновяване на интереса, задълбочаване на познанието, ако трябва да се удовлетворят нуждите на човешките души, които непрекъснато и все повече ще се обръщат към Христос. Ако от една страна намираме жажда за осветление, за разяснение по отношение на Христос, то от друга страна при многобройни души на съвременността намираме съмнение и несигурност относно досегашните средства.
към текста >>
Те са чувствали, че от тези картини в тях се влива духовна жизнена
кръв
и сила.
Хората от предишните столетия не са чели така. Те са чели така, че са оставяли да действа върху душите им една картина, каквато например е самаритянката при кладенеца или Христос, държащ планинската проповед пред своите ученици25. Върху въпроса за външната физическа реалност, читателите на Евангелията по начало не са мислили. За тези хора главното е било как е трепвало сърцето им, какви чувства са изпитвали пред тези големи, величествени картини. Освен това главното е било какво се е пораждало в сърцата им, какво са спечелвали те от тези картини като сила, като смисъл на живота.
Те са чувствали, че от тези картини в тях се влива духовна жизнена кръв и сила.
Когато са оставяли тези картини да действат върху душите им, те са се чувствали силни, те са чувствали, че без тези картини са слаби. И тогава са изпитвали живо лично отношение към това, което се разказва в Евангелията, тогава пред тях не се е поставял въпросът за историческата реалност. Реалност са били самите Евангелия, те са били силата, не е било нужно да се пита откъде идват те; знаело се е, че хора са ги написали не със земни средства, а с импулси от духовните светове. Аз не твърдя, че днес трябва също така да се чувства това което е необходимо, зависи от развитието на човечеството, а твърдя, че усещането на хората беше точно такова в хода на столетията.
към текста >>
Духовните познания не въздействат само абстрактно, не само в теорията, а там, където се намират, те действат като жизнена сила, като душевна жизнена
кръв
.
Точно това е, пред което заставаме, и то ще има все по-голяма стойност за оценката на евангелските документи. Щом е така, би трябвало да кажем: Хората по други пътища ще намерят това, което може да се опознае от тези документи. И тези познания започват да ни стават все по-святи чрез духовното познание на съвремието. Досега те са въздействали и чрез силата на Евангелията. Понеже Евангелията са пропити с най-свещени познания, които са духовните импулси на човечеството, затова те са въздействали също и там, където са били приемани наивно.
Духовните познания не въздействат само абстрактно, не само в теорията, а там, където се намират, те действат като жизнена сила, като душевна жизнена кръв.
И все повече и повече ще се вижда как от това познание блика утеха, сила и сигурност.
към текста >>
176.
2. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ. 20 март 1913 г.
GA_145 Какво значение има окултното развитие за човека и неговите тела
И който си усвоява една чувствителност за тези неща, може да забележи, че когато просто пътувайки отива от едно място на друго, той чувствува тази промяна действително по пулсирането на своята
кръв
, по начина на туптенето на кръвта.
В нашия нормален живот приспособяването става фактически с целия човешки организъм. Всичко е засегнато по определен начин, привлечено в състрадание, когато се пренасяме от полето в планинските области, когато се пренесем в една отдалечена област. При езотерикът или при този, който сериозно се занимава с Антропософията настъпва забележимо това, че сега не целият организъм е въвлечен в състрадание, но че кръвоносната система се отделя и че кръвообращението се отделя някакси от останалия организъм, че движението на кръвта изпитва по-голямо влияние, когато човекът отива от една област в друга.
И който си усвоява една чувствителност за тези неща, може да забележи, че когато просто пътувайки отива от едно място на друго, той чувствува тази промяна действително по пулсирането на своята кръв, по начина на туптенето на кръвта.
към текста >>
Онзи, който е станал антропософ в своето сърце, забелязва по своята
кръв
характера на един чужд град.
Ако искате да имате доказателство за подобно нещо, трябва да търсите тези доказателства по най-естествения начин, по който те могат да бъдат намерени; а именно тогава, когато самите вие се почувствувате поставени в едно подобно положение, когато вие самите отидете на друго място. Опитайте се да обърнете внимание върху себе си и тогава ще откриете, че ще намерите потвърден този факт, просто поради причината, че този факт постепенно се развива в една напълно определена способност на усещането.
Онзи, който е станал антропософ в своето сърце, забелязва по своята кръв характера на един чужд град.
Съвсем не е нужно той да прибягва към нещо друго: по кръвта си той може вече да забележи, как местностите на земята са различни едни от други. Противоположно на това нервната система се отделя по един друг начин от общия организъм. Онзи, който се прониква с Антропософията при дадените условия, ще забележи постепенно, че чувствува именно разликата на 4-те годишни времена, например разликата между лятото и зимата, по още един съвършено различен начин отколкото я чувствува иначе нормалния човек на настоящето. Нормалният човек на настоящето чувствува на своето собствено физическо тяло в същност често пъти само разликата на температурата.
към текста >>
177.
3. ВТОРА ЛЕКЦИЯ. 21 март 1913 г.
GA_145 Какво значение има окултното развитие за човека и неговите тела
Тази външна теория прави днес от сърцето една помпа, която помпи
кръв
през цялото тяло, така че според официалната теория трябва да виждаме в сърцето един орган, който регулира кръвообращението.
Всичко, което е външна теория в това отношение, е основно погрешно.
Тази външна теория прави днес от сърцето една помпа, която помпи кръв през цялото тяло, така че според официалната теория трябва да виждаме в сърцето един орган, който регулира кръвообращението.
Обратното е вярно. Кръвообращението е това, което е първоначално, а в своето движение сърцето дава един отзвук на това, което става в движение то на кръвта. Кръвта движи сърцето, а не обратно сърцето да движи кръвта. Но целият този организъм, който е описан тук и който се концентрира в дейността на сърцето, целият този организъм не е нищо друго освен човешкият микрокосмичен огледален образ на онези микрокосмически действия, които Земята получава направо от Слънцето. Това, което Земята има от Слънцето, се отразява отново в това, което кръвта има да върши със сърцето.
към текста >>
178.
8. СЕДМА ЛЕКЦИЯ. 26 март 1913 г.
GA_145 Какво значение има окултното развитие за човека и неговите тела
Ние трябва да дойдем в състояние да считаме като едно продължение на нашето собствено същество не само онези, които са сродни по
кръв
с нас, не само това, което съставлява наш дом, двор, и земя и е свързано с нас, а всичко, което съставлява развитието на Земята, да направим от всичко това наша собствена работа.
Интересите на човечеството на Земята трябва действително да станат наши собствени интереси. Нашият интерес трябва да престане по някакъв начин да бъде свързан само с нашата личност. Всичко, което засяга човека, не само в нашето време, но което е засегнало човека някога в цялото развитие на Земята, трябва да събужда нашия най-дълбок интерес.
Ние трябва да дойдем в състояние да считаме като едно продължение на нашето собствено същество не само онези, които са сродни по кръв с нас, не само това, което съставлява наш дом, двор, и земя и е свързано с нас, а всичко, което съставлява развитието на Земята, да направим от всичко това наша собствена работа.
към текста >>
179.
10. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ. 28 март 1913 г.
GA_145 Какво значение има окултното развитие за човека и неговите тела
Неговата форма е по-скоро подобна на един жив сънищен образ отколкото на формата от плът и
кръв
, като каквато се явява човекът днес.
Неговата форма е по-скоро подобна на един жив сънищен образ отколкото на формата от плът и кръв, като каквато се явява човекът днес.
Така ние трябва да се запознаем с представата, че Азът и астралното тяло, когато те се намират вън от човешкото същество, едва ли виждат главата. Тя става подобна на сянка, не изчезва, обаче става напълно подобна на сянка. Напротив по-ясен става останалия организъм на човека. Той става също подобен на сянка, но става така, че човекът не изглежда наистина на себе си да е от плът и кръв, но има ясно впечатление, че има един мощен организъм. Ще Ви се види парадоксално, обаче това отговаря на истината: когато човек вижда себе си с ясновидското съзнание през време на съня, той изглежда на себе си в определени моменти така, т.е.
към текста >>
Той става също подобен на сянка, но става така, че човекът не изглежда наистина на себе си да е от плът и
кръв
, но има ясно впечатление, че има един мощен организъм.
Неговата форма е по-скоро подобна на един жив сънищен образ отколкото на формата от плът и кръв, като каквато се явява човекът днес. Така ние трябва да се запознаем с представата, че Азът и астралното тяло, когато те се намират вън от човешкото същество, едва ли виждат главата. Тя става подобна на сянка, не изчезва, обаче става напълно подобна на сянка. Напротив по-ясен става останалия организъм на човека.
Той става също подобен на сянка, но става така, че човекът не изглежда наистина на себе си да е от плът и кръв, но има ясно впечатление, че има един мощен организъм.
Ще Ви се види парадоксално, обаче това отговаря на истината: когато човек вижда себе си с ясновидското съзнание през време на съня, той изглежда на себе си в определени моменти така, т.е. неговото физическо тяло и неговото етерно тяло му изглеждат така за неговото Себе и неговото астрално тяло, че напомня напълно за формата на кентавъра! Само че онова, което при кентавъра се явява като човешко продължение нагоре, което показва човешкото лице, е изцяло подобно на сянка; напротив това, което не съвпада с някаква днешна животинска форма, което обаче напомня в известно отношение за животинските форми, то добива мощ и човек си казва: за духовния поглед това е по-силно, по-гъсто даже от днешната форма от плът и кръв. Аз засегнах вече веднъж тези неща в един цикъл от сказки; обаче естествено вие трябва да се запознаете с това, че всички тези имагинации освен имагинацията на рая са течни и те могат да бъдат описани от различни страни. Аз бих могъл също така да представя един друг изглед и Вие ще видите, че той отговаря само на една друга гледна точка на развитието и тогава ще стигнем до формата на сфинкса.
към текста >>
Само че онова, което при кентавъра се явява като човешко продължение нагоре, което показва човешкото лице, е изцяло подобно на сянка; напротив това, което не съвпада с някаква днешна животинска форма, което обаче напомня в известно отношение за животинските форми, то добива мощ и човек си казва: за духовния поглед това е по-силно, по-гъсто даже от днешната форма от плът и
кръв
.
Тя става подобна на сянка, не изчезва, обаче става напълно подобна на сянка. Напротив по-ясен става останалия организъм на човека. Той става също подобен на сянка, но става така, че човекът не изглежда наистина на себе си да е от плът и кръв, но има ясно впечатление, че има един мощен организъм. Ще Ви се види парадоксално, обаче това отговаря на истината: когато човек вижда себе си с ясновидското съзнание през време на съня, той изглежда на себе си в определени моменти така, т.е. неговото физическо тяло и неговото етерно тяло му изглеждат така за неговото Себе и неговото астрално тяло, че напомня напълно за формата на кентавъра!
Само че онова, което при кентавъра се явява като човешко продължение нагоре, което показва човешкото лице, е изцяло подобно на сянка; напротив това, което не съвпада с някаква днешна животинска форма, което обаче напомня в известно отношение за животинските форми, то добива мощ и човек си казва: за духовния поглед това е по-силно, по-гъсто даже от днешната форма от плът и кръв.
Аз засегнах вече веднъж тези неща в един цикъл от сказки; обаче естествено вие трябва да се запознаете с това, че всички тези имагинации освен имагинацията на рая са течни и те могат да бъдат описани от различни страни. Аз бих могъл също така да представя един друг изглед и Вие ще видите, че той отговаря само на една друга гледна точка на развитието и тогава ще стигнем до формата на сфинкса.
към текста >>
180.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 27 август 1913 г.
GA_147 Тайните на прага
Както физическо-сетивният свят се състои от плът и
кръв
, така тези същества в духовния свят се състоят от мисловна субстанция.
Там си нямаме работа с мисли, които понасят всичко, които се понасят пасивно, а въвеждаме съзнанието си в един свят, в един свят на мисли, ако искаме да го наречем така, който гъмжи и пъпли, който води свой собствен живот. Затова в душата си сме длъжни силно да противостоим на движещите се сами мисли. Но в елементарния свят в това пространство на гъмжащи и пъплещи мисли все още нещо напомня на физическия свят. Когато човек встъпи в духовния свят, вече нищо не напомня на физическия свят, а там той се вживява в един – тук ще употребя израза, който използвах в „Прагът на духовния свят“ – свят на живи мисловни същества. В този свят се намира това, за което във физическо-сетивния свят имаме само нещо като сенчести образи, като мисловни сенки, когато мислим: мисловна субстанция, от която се състоят съществата, в които се вживяваме тогава.
Както физическо-сетивният свят се състои от плът и кръв, така тези същества в духовния свят се състоят от мисловна субстанция.
Те представляват мисли, само мисли, чисти мисли, но живи мисли с вътрешна същност, те са живи мисловни същества. Затова тези живи мисловни същества, в които човек се вживява, не могат да извършват действия така, както го правят физическите ръце. Действията, които извършват съществата, това, което поражда отношението на едно същество към друго, в духовния свят може да се сравни само с това, което в сетивния свят съществува като бледо копие на превъплъщението на мислите в говора. Човек се вживява в духовния свят, изживява живи мисловни същества и всичко, което те правят, което са, как въздействат едно на друго, образува разговор на духове. Един дух говори на друг и в тази страна на духовете се говори с езика на мислите.
към текста >>
И така, когато престъпи прага на духовния свят, човек се вживява в един свят, в който мислите са същества, в който съществата са мисли, но като същества там те са много по-реални от човека от плът и
кръв
в сетивния свят.
Действията, които извършват съществата, това, което поражда отношението на едно същество към друго, в духовния свят може да се сравни само с това, което в сетивния свят съществува като бледо копие на превъплъщението на мислите в говора. Човек се вживява в духовния свят, изживява живи мисловни същества и всичко, което те правят, което са, как въздействат едно на друго, образува разговор на духове. Един дух говори на друг и в тази страна на духовете се говори с езика на мислите. Но този език на мислите е не просто език, а в своята съвкупност се явява това, което представляват делата в духовния свят. Докато тези същества говорят, те действат, правят, работят.
И така, когато престъпи прага на духовния свят, човек се вживява в един свят, в който мислите са същества, в който съществата са мисли, но като същества там те са много по-реални от човека от плът и кръв в сетивния свят.
Вживява се в свят, в който действията се заключават в разговор на духове, в който думите се движат във всички посоки и в който нещо се случва, докато се произнася. Затова в духовния свят, а също и относно събитията в него човек следва да каже това, което се казва в Трета картина от „Пазачът на прага“:
към текста >>
181.
ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 29 август 1913 г.
GA_147 Тайните на прага
Както човекът на физическия план е реален от плът и
кръв
, така са реални тези същества в тяхната мисловна субстанция.
Защото, ако искаме да останем плоски и повърхностни, естествено всеки може да издържи на физическия план, ако и да не намира музиката за луциферическа, а архитектурата за ариманическа. Но ако хората искат да минат без това, те няма да могат тук, на физическия план, да си създадат понятия, представи и усещания, с които да укрепнат душата си, така че тя да престъпи по благоприятен начин прага към духовния свят и да може да се издигне в същинската духовна област, а тогава ще трябва да останат тук, долу, във физическо-сетивния свят. Следователно, ако наистина иска да премине през прага, човек следва да усвои понятия, усещания и представи за духовната област, които, макар и породени от физическото, преминават отвъд физическо-сетивната област. Ако тогава с така укрепнала душа престъпи прага на духовния свят, той се запознава със света, в който се случва това, което бе охарактеризирано като духовен разговор на живи мисловни същества. С укрепналата си душа човек се вживява в един свят, който тогава се показва така, че вътре в него има същества, които се състоят от мисловна субстанция, и то състоящи се от мисловна субстанция така, че в нея те са по-живи, по-лични, по-индивидуални и много по-реални, отколкото хората на земята.
Както човекът на физическия план е реален от плът и кръв, така са реални тези същества в тяхната мисловна субстанция.
Човек се вживява в онзи свят, където в известен смисъл от същество на същество преминава разговор в мисли, където душата е принудена да води разговор с мисли, ако желае да има отношение към живите мисловни същества, които се намират в тези светове. Аз посочих това в лежащата пред мен книга „Прагът на духовния свят“. Тук мога да вмъкна няколко допълнения към казаното в нея. С цялата отговорност, с която следва да бъде направено подобно нещо, в тази книга се опитах да избегна систематичното изложение, но се постарах да кажа някои неща в афористична форма, която може да бъде полезна, дори ако вече е възприето това, което е дадено в предшестващите цикли и книги.
към текста >>
182.
8.Берлин, Трета лекция, 18 Ноември 1913
GA_148 От изследването на Акаша Петото евангелие
Така той обедини в себе си мъдростта на Вавилон с пулсиращото в неговата
кръв
еврейство.
Неговата истинска мъдрост действително можеше да преобрази душата. Това, което особено много се ценеше всред еврейството, макар и през онези години да не се разбираше както трябва: търпението към другите хора то с пълно право се приписваше на Хилел. Той постигна една изключителна способност за влияние всред евреите. Той произхождаше от Вавилон, но от един страничен род, пренесен там по времето на Вавилонското пленничество. Този род водеше назад до семейството на самия Давид.
Така той обедини в себе си мъдростта на Вавилон с пулсиращото в неговата кръв еврейство.
И как това намери израз в неговата душа, научаваме от една чудна легенда.
към текста >>
183.
9.Берлин, Четвърта лекция, 6. Януари 1914
GA_148 От изследването на Акаша Петото евангелие
След това Парсифал забелязал, че влиза оръженосец с едно копие, от което се стичала
кръв
, стигаща чак до ръцете му.
„най-добре" с оглед на духовно-научното познание от Крестиен дьо Тройя*43, който е източник на сведения и за самия Волфрам фон Ешенбах*44. Ние научаваме, че веднъж при своето странствуване, Парсифал стигнал до една гориста област, където на морския бряг двама мъже ловели риба. И в отговор на въпроса, който им задал, те го насочили към замъка на царя на рибарите. След като стигнал до замъка и влязъл вътре, погледът му бил привлечен от един мъж, болен и слаб, който лежал на легло. После този болен мъж му подал един меч, меча на своята, племенница.
След това Парсифал забелязал, че влиза оръженосец с едно копие, от което се стичала кръв, стигаща чак до ръцете му.
После в замъка влязла една девица със златна чаша, от която се разливала такава светлина, че другите светлини в залата просто не се забелязвали. Накрая поднесли храна. При всяко влизане в залата занасяли чашата в съседната стая. И лежащият там баща на царя на рибарите, усещал прилив на сили, които идвали от златната чаша.
към текста >>
184.
11.Берлин, Шеста лекция, 10 февруари 1914
GA_148 От изследването на Акаша Петото евангелие
Тази част от кръвта се етеризира и като етеризирана
кръв
, тя беше погълната от етерните сили на Земята, така че кръвта, която изтече на Голгота от Христовите рани, се превърна в етерна субстанция*56.
Но какво представляват всъщност тези младенчески зародишни сили на Христовия Импулс? Една част от тяхната природа аз вече съм обсъждал с Вас преди доста години, макар и по друг повод. Ние често сме говорили за това, каква роля играе кръвта във физическото тяло на Христос Исус. Кръвта принадлежи към физическите субстанции на тялото и е напълно нормално, след настъпването на смъртта, тя също да се разпадне физически на своите съставни части и елементи. Обаче това правило не беше в сила, поне за онази част от кръвта на Христос Исус, която изтече от раните Му и напои Земята.
Тази част от кръвта се етеризира и като етеризирана кръв, тя беше погълната от етерните сили на Земята, така че кръвта, която изтече на Голгота от Христовите рани, се превърна в етерна субстанция*56.
И сега тази етерна субстанция започна да просветва, да проблясва в етерното тяло и такова е усещането след смъртта да се проявява по такъв начин, че хората вече знаеха: Ето го младенческия, покълващ живот и само той може да гарантира истинската жизнеспособност на човека в бъдещия свят!
към текста >>
Следователно, в етерното тяло се вмъква и нещо друго: Онова, което нахлу в Земната пукнатина, успя да проникне в етерната субстанция на просветващата, проблясваща Христова
кръв
и по този начин тя стана видима в етерното тяло; така че както казах преди малко ние ясно усещаме: след смъртта етерното тяло се разширява и ние го виждаме като един вид небосвод, побрал в себе си всички неща на света, и в това разширяващо се етерно тяло навлиза като една основна субстанция тялото, обезкръвеното тяло на Христос Исус, което беше погълнато от Земната пукнатина, пронизвайки Земята от край до край, за да се появи сега в обширната панорама на оживотвореното от Него етерно тяло.
Следователно, в етерното тяло се вмъква и нещо друго: Онова, което нахлу в Земната пукнатина, успя да проникне в етерната субстанция на просветващата, проблясваща Христова кръв и по този начин тя стана видима в етерното тяло; така че както казах преди малко ние ясно усещаме: след смъртта етерното тяло се разширява и ние го виждаме като един вид небосвод, побрал в себе си всички неща на света, и в това разширяващо се етерно тяло навлиза като една основна субстанция тялото, обезкръвеното тяло на Христос Исус, което беше погълнато от Земната пукнатина, пронизвайки Земята от край до край, за да се появи сега в обширната панорама на оживотвореното от Него етерно тяло.
към текста >>
185.
3. ЧЕТВЪРТИ ЛАЙТМОТИВ
GA_149 Христос и духовният свят за търсенето на свещения Граал
Христос-Исус използува един вид кръвта на змея, за да проникне с нейната помощ в човешката
кръв
и по този начин човекът да стане носител на божествената Мъдрост.
Това беше едно важно дело, което беше станало възможно само чрез помощта на Христа в Исуса /преди неговото раждане на Земята/, в това ангелско същество. Защото това ангелско същество трябваше фактически да се съедини с природата на змея, трябваше един вид да приеме формата на змея, за да задържи змея от човешката душа, то трябваше да действува в змея, така че змеят бе облагороден, той бе доведен от хаоса в един вид хармония. Възпитанието, опитомяването на змея, тази е по-нататъшната задача на това същество. И така стана, че змеят беше наистина деен, но чрез това, че в него бе влято действието, което излизаше от описаното същество, този змей стана носител на много откровения, които проявиха техните влияния в земните култури на цялото следатлантско развитие. Вместо хаосът на змея да се яви в бушуващите хора или в тези със затъмнено съзнание, яви се първичната мъдрост на следатлантската епоха.
Христос-Исус използува един вид кръвта на змея, за да проникне с нейната помощ в човешката кръв и по този начин човекът да стане носител на божествената Мъдрост.
В отражението на гръцката митология ние срещаме това в значителен размер също и екзотерично от 9-то предихристиянско столетие. Своеобразно е, как за гръцкото схващане измежду другите образи на боговете израства един образ на бог. Ние знаем добре: тези гърци са се кланяли на различни богове. Тези богове бяха отсенките, проекциите на същества, които се бяха родили при минаването на по-късния Натанов Исус, носещ Христа в себе си, през различните планети на нашата слънчева система. Те са ги виждали така, че когато насочваха поглед нагоре в космическите далечини, когато пронизваха с погледа си светлинния етер, с право приписваха на Зевса /Юпитер/ произхода не външния произход, а действителния духовен, вътрешен произход -, говорейки тогава за Зевса.
към текста >>
186.
5. ШЕСТИ ЛАЙТМОТИВ
GA_149 Христос и духовният свят за търсенето на свещения Граал
Що значи тази
кръв
Що значи тази кръв
към текста >>
187.
1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ
GA_153 Вътрешната същност на човека и живота между смъртта и новото раждане
Ние знаем: това, което гледаме, това, което виждаме, това сме самите ние; да, това си ти, ти, който по-рано се чувствуваше вътре в твоята кожа, в твоята
кръв
, ти стоиш там вън.
Странно! Ние излизаме вън от своето тяло със стремежа да се запознаем с вътрешния живот на човека, и първото нещо, което застава пред нас, е самата човешка форма. Но колко изменена е тази човешка форма! Постоянно трябва да повтарям: Трябва да излезем от своето тяло с намерението да познаем вътрешния живот на човека и тогава се явява всичко това, което сега ще кажа ето защо то не винаги се явява при развитието на ясновиждането. Тази човешка форма, колко различно ни се представя тя!
Ние знаем: това, което гледаме, това, което виждаме, това сме самите ние; да, това си ти, ти, който по-рано се чувствуваше вътре в твоята кожа, в твоята кръв, ти стоиш там вън.
Но от това, което стои там, ние виждаме първо само бихме могли да кажем външната форма, обаче преобразена. Очите, това, което беше очи, светят като две слънца, обаче вътрешни слънца, трептящи в блясъка на светлината, искрящи, разискрящи се и в искренето заздрачаващи се слънца, които пръскат лъчезарна светлина; така се явяват очите на преобразената човешка форма. Ушите започват да звучат по определен начин. Това, което на физическия свят виждаме от ушите, сега не го виждаме, но чуваме определено звучене. Цялата кожа лъчезари в един вид лъчи, които повече чувствуваме отколкото бихме могли да ги видим.
към текста >>
188.
4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ
GA_153 Вътрешната същност на човека и живота между смъртта и новото раждане
Тя трябва да стане в нас като една духовна
кръв
на живота.
Да предположим, че един човек се прониква с Духовната наука, че сериозно прави усилия да приеме действително в себе си Духовната наука, не така, както се приема една друга наука. Другата наука може да се изучава теоретически; можем да усвоим това, което тя дава, само в мисли, в понятия. Но никога не трябва да приемаме така Духовната наука.
Тя трябва да стане в нас като една духовна кръв на живота.
Духовната наука трябва да тъче и живее в нас, във всички понятия, които ни дава. Духовната наука трябва да събуди в нас чувства. За този, който действително правилно слуша тази Духовна наука, не съществува нищо в нея, което да не ни повдигне от една страна или от друга страна да не ни накара да прогледнем в бездната на съществуването, за да ни направи да се ориентираме и в тези бездни. Можем да кажем: Който разбира правилно духовната наука, той проследява това, което тя казва, навсякъде не само с мисълта, но и с определени чувства. Който приема в себе си Духовната наука, благодарение на това, че понятията на Духовната науки живеят в него, че усвоява онези навици да си представя нещата, които току-що посочихме като необходими по отношение на Духовната наука, той ще преобрази действително своята душа още на физическия свят.
към текста >>
189.
3. ВТОРА ЛЕКЦИЯ
GA_155 Христос и човешката душа
Като прие Антропософското учение, като свърза Антропософското учение със своята душа така, че то стана действително духовната сърдечна
кръв
на неговата душа, той прие това учение също в своята душа така, че това Антропософско учение съдържание в себе си Христос като субстанция.
Така както се представи това окултно състояние на нещата по отношение на Кристиян Моргенщерн, то ми показва и нещо друго. Човек може често пъти да види, каква съпротива среща днес оповестяването на окултното учение, така както ние го разбираме и човек може би често може да постави въпроса (Аз не искам да кажа, че човек „се съмнява, а че човек „поставя въпроса"): какъв напредък ще намери това окултно учение в човешките сърца, в човешките души? Съществува ли някаква гаранция, някакво поръчителство за това, че всичко, което днес изработваме вътре в Антропософското Общество ще действува по-нататък в течение на духовното развитие на човечеството? Съзерцаването на това, което душата на нашия приятел е станала, ни дава от окултния свят една такава гаранция. Защо? Нашият приятел, който ни остави стихотворенията „Ние намерихме един път", живее във величествената космическа панорама, която е като един вид душевно тяло за него след смъртта; той възприе в себе си онова, което ние имахме да кажем за Христос, докато беше свързан с нас в лоното на Антропософското учение.
Като прие Антропософското учение, като свърза Антропософското учение със своята душа така, че то стана действително духовната сърдечна кръв на неговата душа, той прие това учение също в своята душа така, че това Антропософско учение съдържание в себе си Христос като субстанция.
Той прие това учение същевременно със Съществото Христос. Христос, така както Той живее в нашето движение, премина същевременно и в неговата душа.
към текста >>
Когато човек приема статията, той прие ма това, което е Християнска
кръв
на живота.
Тази душа работеше между нас с една задушевност и с един просветлен вътрешен жар и приемаше особено ученията, които тогава можеха да бъдат дадени антропософски, а именно по отношение на определени космически взаимовръзки. И днес аз още зная, как тогава пред моята душа се яви един факт, които би могъл да изглежда може би незначителен, които обаче, въпреки това трябва да бъде изнесен тук. Когато започна нашето Антропософско движение, с това също започна да излиза и едно списание, което тогава беше наречено по силата на добре обмислени основания "Луцифер". Тогава аз написах статия под заглавието "Луцифер", една статия, която трябваше да съдържа най-малкото като заложба ръководните линии, по които искахме да работим. И трябва да кажа, че още тази статия беше написана в онези линии, макар и не изразени в думи, в които нашето Теософско тогава, а сега Антропософско Общество, трябваше да се движи и бих могъл да кажа: „Тази статия също беше проникната от Христос".
Когато човек приема статията, той прие ма това, което е Християнска кръв на живота.
Може би днес трябва да спомена, че тази статия намери най-силната опозиция също в кръга на малцината, които се бяха присъединили към нашето Антропософско Общество от старото Теософско движение*. /* От началото на 20-ти век до 1912 година постепенно, но накрая и окончателно от Теософското Общество се отделя Антропософското Общество, като най-главната причина е коренно различното отношение на двете общества към въпроса за Христос. Бележка на преводача/.Тази статия беше навсякъде приета като нещо, което всъщност е напълно нетеософско. Личността, за която току-що говорих, се застъпи за тази статия с най-голямата топлина на сърцето и с най-дълбоката задушевност и аз можех да си кажа: това съгласие тежи повече за по-нататъшното развитие на Антропософското движение, отколкото цялата останала опози ция, когато се касае за истината. Накратко казано, тази душа беше изцяло втъкана в това, което трябваше да се влее в нашето духовно течение.
към текста >>
190.
1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ. Берлин, 25 януари 1916 г.
GA_166 Необходимост и свобода в мировите процеси и човешките действия
Обаче пред нас постоянно застава това, че когато върху напоените с
кръв
бойни полета на Европа се възцари мирът, трябва да съществува и една малка група от хора, която да чува, духовно да чува, да предчувствува духовно онези послания, които тогава ще се изливат от духовните светове към умиротвореното човечество.
Ние вече описахме доста подробности от тази свръхсетивна страна. През следващите дни ще добавим и други гледни точки.
Обаче пред нас постоянно застава това, че когато върху напоените с кръв бойни полета на Европа се възцари мирът, трябва да съществува и една малка група от хора, която да чува, духовно да чува, да предчувствува духовно онези послания, които тогава ще се изливат от духовните светове към умиротвореното човечество.
Защото ще се окаже вярно, дълбоко вярно, и ще се утвърди като непоклатима истина това, което сега непрекъснато повтаряме в душите си:
към текста >>
191.
4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ. Берлин, 1 февруари 1916 г.
GA_166 Необходимост и свобода в мировите процеси и човешките действия
Едва тогава ще знаем и то без да умуваме, без да си блъскаме главите какво ще бъде утре и в другиден, едва тогава ще знаем с пълна сигурност, че души те, които днес минават през Портата на смъртта стига те да се свържат с мислите на онези, които след време ще населяват напоените с
кръв
земи на Европа, ще станат извънредно активни в своето етерно тяло и как от всичко това ще възникне нещо, чиито въздействия ще се окажат решаващи за бъдещите векове.
Ето кое е важното. И тогава ние продължаваме: Не е нужно да мислим сега, че нещата трябва да протекат по този или онзи начин, за да стане това или онова; тогава си казваме: Днес ние живеем в онзи период на човечеството, живеем в онази епоха, в която по-нататъшното планетарно развитие на Земята ще може да напредва само чрез това, че занапред хората непосредствено ще извличат духовните импулси, идващи от духовния свят. Следователно тези импулси трябва да бъдат уловени. И всичко онова, което се разразява по чисто външен начин в условията на физическия свят, сега по необходимост трябва да се свърже с тези духовни импулси. Едва тогава ще стигнем до истинската същност на нещата.
Едва тогава ще знаем и то без да умуваме, без да си блъскаме главите какво ще бъде утре и в другиден, едва тогава ще знаем с пълна сигурност, че души те, които днес минават през Портата на смъртта стига те да се свържат с мислите на онези, които след време ще населяват напоените с кръв земи на Европа, ще станат извънредно активни в своето етерно тяло и как от всичко това ще възникне нещо, чиито въздействия ще се окажат решаващи за бъдещите векове.
Обаче ние трябва да имаме непосредственото съзнание за това, както и често сме го изразявали с думите:
към текста >>
192.
5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ. Берлин, 8 февруари 1916 г.
GA_166 Необходимост и свобода в мировите процеси и човешките действия
Виждате ли, в очите на повечето хора моите описания са верни едва от няколко века насам и обикновено хората пропускат да отбележат, че днес това се дължи най-вече на многото лекции, които сме изнесли тук или там, така че, както се казва, идеите до-биха плът и
кръв
.
Виждате ли, в очите на повечето хора моите описания са верни едва от няколко века насам и обикновено хората пропускат да отбележат, че днес това се дължи най-вече на многото лекции, които сме изнесли тук или там, така че, както се казва, идеите до-биха плът и кръв.
Защото, ако се върнем към средата на Средновековието, истинска фантазия би било, ако някой вярва, че тогавашното човечество е живяло така, както живее днешното човечество. Човечеството се развива и човекът съвсем не е един и същ през различните епохи. Ако се върнем преди 15-14 век, ние ще намерим много повече хора, отколкото днес, които знаеха не само за физическото тяло, а и нещо друго: че във физическото тяло живее нещо, което днес наричаме „етерно тяло“, така че тези хора действително възприемаха една аура около физическото тяло. Естествено, в Средновековието все още съществуваха последни остатъци от едно дребно възприемане на света... но все пак дори и през 10 век хората гледаха по съвсем друг начин в очите на отсрещния човек. Когато гледаха физическите очи, те виждаха и нещо от аурата, нещо от етерното естество, виждаха, така да се каже, едно „предано“ око, едно „лъжливо“ око, обаче не по пътя на логиката, а чрез непосредственото въз приемане на аурата, която обгръщаше окото А така беше и с много други неща.
към текста >>
193.
2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 9 Декември 1916
GA_173 Карма на неистината
Малките балкански държави първо са тилово прикритие към протоците и второ, в течение на векове бе пролята твърде много руска
кръв
и бе изразходвано твърде много руско злато за балканските герои, та цялата работа да бъде зарязана сега за всяко руско правителство това би било морално и политическо само убийство."
Целият руски бюджет се базира на износа в чужбина; ако търговският баланс се окаже пасивен, руската хазна ще банкрутира и няма да бъде в състояние да изплаща лихвите на огромните си външни дългове. А две трети от този износ минава през южните пристанища и продължава пътя си през двата турски протока. Затвори ли се тази врата някой ден, търговията на Русия ще секне, а икономическите последици от такава бариера биха били непредвидими последната турско-италианска война го илюстрира достатъчно добре. Само владеенето на Босфора и Дарданелите може да сложи край на това непоносимо положение, защото съществуването на една световна сила като Русия не бива да зависи от случайности и чуждо своеволие. От друга страна, невъзможно е Русия да се отнася напълно безразлично към съдбините на южните славяни върху Балканския полуостров.
Малките балкански държави първо са тилово прикритие към протоците и второ, в течение на векове бе пролята твърде много руска кръв и бе изразходвано твърде много руско злато за балканските герои, та цялата работа да бъде зарязана сега за всяко руско правителство това би било морално и политическо само убийство."
към текста >>
194.
6.ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 17 Декември 1916
GA_173 Карма на неистината
На война избягват по всички възможни начини проливането на
кръв
; за тях то е най-позорното деяние, което съществува.
На война избягват по всички възможни начини проливането на кръв; за тях то е най-позорното деяние, което съществува.
Те казват: Проливали някой кръв на война, той заприличва на животните, на вълците и на тигрите. Редно е да се търсят други пътища, защото човекът притежавал интелигентност. Кръв те проливат само в крайно наложителен случай, когато не намерят никакъв друг изход. Сред ония, чиято страна възнамеряват да нападнат, обикновено изпращат разни хора със задачата или да всеят раздор сред противниците, за да ги счепкат помежду им, или да погубят тогова или оногова и т.н. Следователно "чрез любов и разум", както казват, те се опитват да предизвикат раздор, несъгласие и взаимно изтребване на хората, с които смятат да воюват, и ако не им се удаде, едва тогава се решават на кръвопролитие.
към текста >>
Те казват: Проливали някой
кръв
на война, той заприличва на животните, на вълците и на тигрите.
На война избягват по всички възможни начини проливането на кръв; за тях то е най-позорното деяние, което съществува.
Те казват: Проливали някой кръв на война, той заприличва на животните, на вълците и на тигрите.
Редно е да се търсят други пътища, защото човекът притежавал интелигентност. Кръв те проливат само в крайно наложителен случай, когато не намерят никакъв друг изход. Сред ония, чиято страна възнамеряват да нападнат, обикновено изпращат разни хора със задачата или да всеят раздор сред противниците, за да ги счепкат помежду им, или да погубят тогова или оногова и т.н. Следователно "чрез любов и разум", както казват, те се опитват да предизвикат раздор, несъгласие и взаимно изтребване на хората, с които смятат да воюват, и ако не им се удаде, едва тогава се решават на кръвопролитие. Но дори и тогава имат свои специфични похвати, които доказват, че желаят да прекратят проливането на кръв веднага, щом се появи някаква възможност за това.
към текста >>
Кръв
те проливат само в крайно наложителен случай, когато не намерят никакъв друг изход.
На война избягват по всички възможни начини проливането на кръв; за тях то е най-позорното деяние, което съществува. Те казват: Проливали някой кръв на война, той заприличва на животните, на вълците и на тигрите. Редно е да се търсят други пътища, защото човекът притежавал интелигентност.
Кръв те проливат само в крайно наложителен случай, когато не намерят никакъв друг изход.
Сред ония, чиято страна възнамеряват да нападнат, обикновено изпращат разни хора със задачата или да всеят раздор сред противниците, за да ги счепкат помежду им, или да погубят тогова или оногова и т.н. Следователно "чрез любов и разум", както казват, те се опитват да предизвикат раздор, несъгласие и взаимно изтребване на хората, с които смятат да воюват, и ако не им се удаде, едва тогава се решават на кръвопролитие. Но дори и тогава имат свои специфични похвати, които доказват, че желаят да прекратят проливането на кръв веднага, щом се появи някаква възможност за това.
към текста >>
Но дори и тогава имат свои специфични похвати, които доказват, че желаят да прекратят проливането на
кръв
веднага, щом се появи някаква възможност за това.
Те казват: Проливали някой кръв на война, той заприличва на животните, на вълците и на тигрите. Редно е да се търсят други пътища, защото човекът притежавал интелигентност. Кръв те проливат само в крайно наложителен случай, когато не намерят никакъв друг изход. Сред ония, чиято страна възнамеряват да нападнат, обикновено изпращат разни хора със задачата или да всеят раздор сред противниците, за да ги счепкат помежду им, или да погубят тогова или оногова и т.н. Следователно "чрез любов и разум", както казват, те се опитват да предизвикат раздор, несъгласие и взаимно изтребване на хората, с които смятат да воюват, и ако не им се удаде, едва тогава се решават на кръвопролитие.
Но дори и тогава имат свои специфични похвати, които доказват, че желаят да прекратят проливането на кръв веднага, щом се появи някаква възможност за това.
към текста >>
Следователно от средите на духовния свят, така да се каже, става насочването на една
кръв
към друга и т.н.
Една такава изтъкната личност можем да я съпоставим с личностите, придобили известно значение след настъпване на Петата следатлантска епоха като Томас Мор например. Нека да се съсредоточим по-специално върху онова, което сме установили най-общо у една личност като Данте. Една личност като Данте действа извънредно импулсиращо, извънредно авторитетно. Интересно би било поне чрез догадки да се размишлява как една такава душа, преди още чрез раждането да встъпи в едно физическо земно битие, което ще се окаже важно за човечеството, в известна степен ако мога да си послужа с малко бароковия израз си е предвещала окова, което тя трябва да стане, та по правилен начин да бъде родена от правилната родителска двойка. Тези обстоятелства, разбира се, се създават в духовния свят, но се реализират с помощта на физическите инструменти.
Следователно от средите на духовния свят, така да се каже, става насочването на една кръв към друга и т.н.
към текста >>
По правило една личност като Данте никога не може да се появи от хомогенна
кръв
.
По правило една личност като Данте никога не може да се появи от хомогенна кръв.
За една такава душа направо е невъзможно да принадлежи към един народ. Тук няма как да не се получи тайнствена алхимия, тоест трябва да се слее различна кръв. Каквото и да приказват онези, които поради прекален патриотизъм искат да ангажират великите личности за един народ, в думите им няма много истина!
към текста >>
Тук няма как да не се получи тайнствена алхимия, тоест трябва да се слее различна
кръв
.
По правило една личност като Данте никога не може да се появи от хомогенна кръв. За една такава душа направо е невъзможно да принадлежи към един народ.
Тук няма как да не се получи тайнствена алхимия, тоест трябва да се слее различна кръв.
Каквото и да приказват онези, които поради прекален патриотизъм искат да ангажират великите личности за един народ, в думите им няма много истина!
към текста >>
До известна степен то може да се потвърди от историята: Линиите на Дантевите прародственици отправят към всички посоки на света, включително към тази област, където се е смесила толкова много
кръв
.
Първият ни насочва към нещо старокелтско, което някак си го пропива и го възвръща към Третата след атлантска епоха, защото келтското на север отправя в миналото към онова, което опознахме като Трета следатлантска епоха. Освен туй Четвъртата следатлантска епоха откриваме в романския, а Петата в германския елемент. От трите епохи и техните импулси Кардучи съставя елементите в душата на Данте, така че ние действително имаме три пласта, разположени един до друг или по-скоро един върху друг Трета, Четвърта, Пета епоха, келтски, романски, германски елемент. Добри Дантеви изследователи са положили много усилия, за да установят как с оглед на духовния свят Данте е могъл да смеси кръвта си по такъв начин, че да придобие такива съставки. Те естествено не са го формулирали със същите думи, както го изразявам аз сега, но са положили въпросните усилия и някои неща според тях са последица от това,че значителна част от Дантевите предци могат да се открият в Граубюнден.
До известна степен то може да се потвърди от историята: Линиите на Дантевите прародственици отправят към всички посоки на света, включително към тази област, където се е смесила толкова много кръв.
към текста >>
195.
7. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 18 Декември 1916
GA_173 Карма на неистината
Тогава, от една страна, ще се отдаде на народностните характери заслуженото, а и вече няма да има печални времена, каквито преживяваме днес, които са печални не само заради многото проливана
кръв
, но и затуй, защото доказаха колко малко усет за истината притежава човечеството най-общо.
Когато дарвинизмът бил пренесен в Централна Европа и станал хекелизъм, тогава поради своеобразието на мисълта той вече не можел да остане извън религиозното усещане. Ето защо в рамките на хекелизма дарвинизмът се превърнал в религиозна система. Всички тези неща имат своето най-дълбоко основание. Те обаче ни показват как хората без разлика на вяра, националност и така нататък могат да взаимодействат, когато умеят да правят разлика между мисиите, полагащи се именно на отделните народностни характери. И човечеството един ден ще трябва да прозре това.
Тогава, от една страна, ще се отдаде на народностните характери заслуженото, а и вече няма да има печални времена, каквито преживяваме днес, които са печални не само заради многото проливана кръв, но и затуй, защото доказаха колко малко усет за истината притежава човечеството най-общо.
Затова е редно тук вече да се говори. Защото нашият девиз гласи „Мъдростта е само в истината"*165. И най-вече в горчиви време на е редно да се обръща внимание на тези неща, във времена, когато сърцето особено силно кърви. Защото, наместо хората да се развличат с разни работи, както постъпват под влияние на журналистиката, по-полезно би било да се заемат с много други неща.
към текста >>
Невероятно лесно е човек да се убеди каква безсмислица е това, защото, ако приемем наличието на такова желание такова предположение можем спокойно да направим -, то ни най-малко не пречи, пък и нищо от случилото се досега, ако го анализираме, не пречи да се предприеме онова, което трябва да се предприеме за доброто на човечеството, а именно да се прекрати проливането на
кръв
!
Вие изобщо не си представяте в каква степен на онзи, който е наясно с нещата, му се къса сърцето, като вижда, че хората без честно, оправдано възмущение са в състояние да слушат и четат работи като тези, които днес колкото и парадоксално да е могат да се пишат. Защото, ако нямаше достатъчно основание, те не биха могли да бъдат написани. Единствено с ругатни по отношение на журналистиката също не се стига далече. Да не казвам, че днес е възможно да се хвърля прах в очите на някои люде, но поне душевният им взор може да бъде замъглен, ако им се внушава: Внимавайте, някой иска да сее злоба сред нас!
Невероятно лесно е човек да се убеди каква безсмислица е това, защото, ако приемем наличието на такова желание такова предположение можем спокойно да направим -, то ни най-малко не пречи, пък и нищо от случилото се досега, ако го анализираме, не пречи да се предприеме онова, което трябва да се предприеме за доброто на човечеството, а именно да се прекрати проливането на кръв!
към текста >>
Не, скъпи приятели, онова, което представлява идеал за вечен мир, никога не се постига и чрез капчица
кръв
, пролята от някакъв инструмент на войната.
Не, скъпи приятели, онова, което представлява идеал за вечен мир, никога не се постига и чрез капчица кръв, пролята от някакъв инструмент на войната.
То трябва да се осъществи по съвсем друг път! И който и да е онзи, който твърди, че се борел за мир и затуй трябвало да води война война за разгромяване на противника, та да има мир, той лъже, макар и да не съзнава това, все едно кой е той!
към текста >>
196.
9. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 24 Декември 1916
GA_173 Карма на неистината
Блажени милосърдните, защото те ще трябва да избърсват бляскава
кръв
и да превързват лъчезарна болка!
Блажени милосърдните, защото те ще трябва да избърсват бляскава кръв и да превързват лъчезарна болка!
към текста >>
197.
11. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 26 Декември 1916
GA_173 Карма на неистината
Смесената му
кръв
не можеше да се пренебрегне той беше син на майка германка, а името Натан получил, понеже негов баща бил известният италиански революционер Мацини*206.
За поднасяне почитанията на Рим към царя, на латинския Запад към така наречения славянски Изток не можеше да се вземе кой да е, ако се целеше постигането на впечатляващо въздействие. Трябваше да бъде някоя изключителна личност; трябваше да бъде дори някоя личност, която нямаше лесно да се отзове. И ето че по онова време "случайно", разбира се, е длъжен да каже човек, ако е материалист, но "неслучайно" ще каже всеки, щом не е материалист именно синьор Натан*205 (какво италианско име!) заемаше поста кмет на Рим. Той беше напълно в правото си да бъде демократично настроен и да не проявява никаква склонност за правене на реверанс тъкмо на един цар. По-начало италианското си гражданство бе придобил малко преди да стане кмет на Рим, а дотогава беше английски поданик.
Смесената му кръв не можеше да се пренебрегне той беше син на майка германка, а името Натан получил, понеже негов баща бил известният италиански революционер Мацини*206.
Това беше положението.
към текста >>
198.
13. ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 31 Декември 1916
GA_173 Карма на неистината
Но това се проявява и във външното, в конкретното,тъкмо от тези печални, пропити със страдания сегашни събития личи, че чувството за истинното често пъти без вина от страна на хората не пулсира като душевна
кръв
по света.
Но това се проявява и във външното, в конкретното,тъкмо от тези печални, пропити със страдания сегашни събития личи, че чувството за истинното често пъти без вина от страна на хората не пулсира като душевна кръв по света.
Чувството за истинното е онова, което реално трябва да бъде пробудено. По тази причина през последните седмици бяха наложителни известни указания за сетивно-конкретното, доколкото то е израз на стоящи зад него духовни импулси и духовни събития. Защото изцяло от стремежа към истината или по-скоро от липсата на стремеж към истината в наши дни зависи как биват третирани нещата от съвременността и как днес могат да се кажат някои неща, на които вярват най-широки кръгове и които при все това не са нищо друго освен чисто преиначаване на истината. В една епоха, когато е възможно истината по най-различен начин да бъде оформяна така, както на човек му се иска в зависимост от неговите антипатии, страсти и инстинкти, в тази епоха е необходимо твърде много, ако трябва да се пробуди онова силно чувство за истината, което пък сетне отвежда към духовния живот. Това се вижда от подробностите.
към текста >>
"Аз съм американец и в жилите ми не тече нито капка германска
кръв
.
"Аз съм американец и в жилите ми не тече нито капка германска кръв.
Следователно при мен е изключено подозрението да съм пристрастен спрямо Германия,характерно за американците от германски произход. Нещо повече, аз претендирам да бъда считан за истински американец като малцина други, защото моята фамилия е била американска, откакто има американска нация. Обичам моето отечество и храня надеждата и желанието на него да му е отредено велико бъдеще и благополучие, основаващо се на правото и справедливостта. Но никой няма право да бъде само американец, а трябва да помни, че е и човек и че като човек трябва да желае да вижда спазването на справедливостта и в други страни освен в своята. Ние, американците, сме неутрални, но имаме право да узнаем фактите за голямата война и наш дълг е да се стремим към всеобхватното и проницателно разбиране на ситуацията."
към текста >>
199.
1. Лекция, 30.09.1914
GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война
Необходимо е тези неща да станат наша плът и
кръв
, за да ги почувстваме, за да ни донесат те ясно разбиране.
Точно същата работа. Този, на когото искат да отсекат ръката, го призовават да бъде търпелив: – имаме много възможности да се учим на обективност в разиграващите се около нас трагични събития, но за това е нужно да може да се мисли. Да се научим да мислим е също една от задачите на Теософията. Има цикъл за душите на народите. Ако сега, в тези тежки обстоятелства не го приемем с цялата сериозност и благоговение, то тогавашната ни работа над разбирането му ще се окаже безплодна теоретична игра.
Необходимо е тези неща да станат наша плът и кръв, за да ги почувстваме, за да ни донесат те ясно разбиране.
В предпоследната лекция от този цикъл се опитах да покажа, че различните души на народите, по отношение на трите душевни сили взаимодействат така помежду си, както това е показано в последната картина на драмата-мистерия "Вратата на посвещението". Съдържанието на думите, които там изрича всеки от тримата персонажи, би трябвало да бъдат възпроизвеждани точно, тъй като всеки от персонажите представлява една от трите способности /члена/ на душата /бележка 10/ В предпоследната лекция на цикъла за душите на народите се посочва, че в народите на Италия и Испания звучи в наши дни отзвук от следатлантската култура: техният народен характер е акцентиран в сетивната душа. Във Франция това е разсъдъчната душа, в Англия съзнателната душа и в Средна Европа – Азът.
към текста >>
И когато гледаме тези велики жертви, тези страдания, едно може да ни изпълни – не радост, а чувство на дълбоко удовлетворение: че тази свята
кръв
тече, осветена от ставащото, и тези, които са я пролели, ще станат най-важните участници в бъдещето.
Тези събития са значителни. Те могат да се съпоставят само с великите събития от миналото, които циклично се повтарят. Както войната на Рим с Картаген и войните от периода на преселението на народите, така и войната, в центъра на която стоим сега, е не по-малко значителна. От думите, казани от мен, едни особено ще потънат в душите ви: тези, които сега са по бойните полета, които проливат кръвта си в боевете, я принасят в жертва на това, което трябва да се направи за оздравяването на човечеството.
И когато гледаме тези велики жертви, тези страдания, едно може да ни изпълни – не радост, а чувство на дълбоко удовлетворение: че тази свята кръв тече, осветена от ставащото, и тези, които са я пролели, ще станат най-важните участници в бъдещето.
Много ще разберем, ако успеем да видим в пролятата кръв свещената кръв на жертвата. Ако с тази картина дадем сили на нашите души, тогава духът ще даде в нас своите плодове. Мога да кажа: именно в душите на нашите скъпи антропософски приятели може да живее това, което е казал този обикновен войник.
към текста >>
Много ще разберем, ако успеем да видим в пролятата
кръв
свещената
кръв
на жертвата.
Тези събития са значителни. Те могат да се съпоставят само с великите събития от миналото, които циклично се повтарят. Както войната на Рим с Картаген и войните от периода на преселението на народите, така и войната, в центъра на която стоим сега, е не по-малко значителна. От думите, казани от мен, едни особено ще потънат в душите ви: тези, които сега са по бойните полета, които проливат кръвта си в боевете, я принасят в жертва на това, което трябва да се направи за оздравяването на човечеството. И когато гледаме тези велики жертви, тези страдания, едно може да ни изпълни – не радост, а чувство на дълбоко удовлетворение: че тази свята кръв тече, осветена от ставащото, и тези, които са я пролели, ще станат най-важните участници в бъдещето.
Много ще разберем, ако успеем да видим в пролятата кръв свещената кръв на жертвата.
Ако с тази картина дадем сили на нашите души, тогава духът ще даде в нас своите плодове. Мога да кажа: именно в душите на нашите скъпи антропософски приятели може да живее това, което е казал този обикновен войник.
към текста >>
200.
2. Лекция, 13.02.1915
GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война
Отново и отново трябва да бъде казано: това, което сега преживяваме сред реки от
кръв
, за човечеството ще бъде само това, което и трябва да бъде, когато нещо действително ново се извършва и се проявява в културата, проявява се в човечеството.
Отново и отново трябва да бъде казано: това, което сега преживяваме сред реки от кръв, за човечеството ще бъде само това, което и трябва да бъде, когато нещо действително ново се извършва и се проявява в културата, проявява се в човечеството.
Но това ново ще даде кълнове тогава, когато ще има хора, от чиито души ще се издигнат духовни мисли; тези духовни мисли са сили. И в атмосферата, която се появява когато свърши сумракът на войната и отново ще грее слънцето на мира, трябва да се влеят мисли, издигащи се към хоризонтите на духа. Тогава тези, чиито души гледат сега надолу, които са били принудени преждевременно да оставят телата си по бойните полета, ще знаят в името на какво собствено са паднали. И антропософът трябва да си каже, че само тогава преживява нашето време в истинската духовност, ако той преживява като жива, тази особеност на духовнонаучния стремеж. Ако определени души, осъзнавайки духовното, издигнат своето съзнание до царството на духовете, от нашия кървав хоризонт ще се издигне за бъдещото развитие на човечеството хоризонта на светлината.
към текста >>
201.
6. Лекция, 24.11.1915
GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война
Тогава ще успеем да добием плодове, които слънчево и свято трябва да отгледа човечеството от напоените с
кръв
семена, щедро разсипани по Земята в нашите дни на изпитания.
Да бъдем души, които с такова настроение насочват своето съзнание в духовния свят!
Тогава ще успеем да добием плодове, които слънчево и свято трябва да отгледа човечеството от напоените с кръв семена, щедро разсипани по Земята в нашите дни на изпитания.
към текста >>
202.
13. Лекция, 24.02.1918
GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война
Ариманичните духове са искали да продължат от духовния свят тази своя дейност по разделянето на човечеството по
кръв
, но човечеството е трябвало да бъде доведено до по-голяма всеобщност, до разбирането на духовната си общност.
Но след това е трябвало да настъпи друг период. Докато ръководството на човечеството е вървяло в известна степен чрез кръвта, чрез кръвните връзки, човек не е можел – както често сме казвали – да вземе съдбата си в свои ръце. За това е било необходимо, дейността на тези ариманични духове, във формата, в която е съществувала, да бъде отстранена от духовния свят.
Ариманичните духове са искали да продължат от духовния свят тази своя дейност по разделянето на човечеството по кръв, но човечеството е трябвало да бъде доведено до по-голяма всеобщност, до разбирането на духовната си общност.
Това, за което се говори в нашите кръгове, а именно, че човечеството на Земята трябва да осъзнае себе си като единство, това не е просто фраза, а необходимост на новото време. И това именно е била причината за мощната, интензивна битка на Михаеличните духове с духовете от ариманична природа, които са разделяли човечеството по кръв.
към текста >>
И това именно е била причината за мощната, интензивна битка на Михаеличните духове с духовете от ариманична природа, които са разделяли човечеството по
кръв
.
Но след това е трябвало да настъпи друг период. Докато ръководството на човечеството е вървяло в известна степен чрез кръвта, чрез кръвните връзки, човек не е можел – както често сме казвали – да вземе съдбата си в свои ръце. За това е било необходимо, дейността на тези ариманични духове, във формата, в която е съществувала, да бъде отстранена от духовния свят. Ариманичните духове са искали да продължат от духовния свят тази своя дейност по разделянето на човечеството по кръв, но човечеството е трябвало да бъде доведено до по-голяма всеобщност, до разбирането на духовната си общност. Това, за което се говори в нашите кръгове, а именно, че човечеството на Земята трябва да осъзнае себе си като единство, това не е просто фраза, а необходимост на новото време.
И това именно е била причината за мощната, интензивна битка на Михаеличните духове с духовете от ариманична природа, които са разделяли човечеството по кръв.
към текста >>
203.
3. Tpeтa лекция, Дорнах, 1 Октомври 1917
GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята
Обаче наред с другите представители на юдаизма, беше посочен и Херман Бар*14, който си е чист австриец и почти невъзможно е да се открие еврейска
кръв
в неговото родословно дърво.
Вътре бях посочен и аз. Според автора на този литературен лексикон причините са две. Първо голямата ми прилика с Игнатий Лойола, който именно поради своя юдаизъм бил основал йезуитството, и второ произхождал съм от една гранична област между земи, населени с германци и славяни (макар и аз да съм случайно роден там, без нито един от родителите ми да има нещо общо с местното население). Считаше се, че еврейското ми потекло е доказано! Виждате ли, скъпи мои приятели, аз вече не се учудвам от подобни неща, защото днес всички сме свидетели на толкова много странни и чудновати неща, нали.
Обаче наред с другите представители на юдаизма, беше посочен и Херман Бар*14, който си е чист австриец и почти невъзможно е да се открие еврейска кръв в неговото родословно дърво.
И въпреки това лексиконът се позоваваше на един известен литературен историк, който беше категоричен: в Херман Бар има нещо безусловно еврейско.
към текста >>
Той просто заяви: Дори и Херман Бар да ми представи кръщелните свидетелства на 12 генерации от родословното си дърво, в уверение на това, че няма нито капка еврейска
кръв
, сега аз съм принуден да повярвам в идеята на реинкарнацията.
Херман Бар също трябваше да прибягва до подобни експерименти, тъй като един литературен историк го обвини в еврейски произход. Във всеки случай Херман Бар се стремеше да постави нещата на мястото им, макар че съответният литературен историк продължаваше да твърди: Да, обаче има голяма вероятност еврейството да е подчертано най-вече в лицето на неговия дядо. И все пак той не можа да издири никакви достоверни данни в подкрепата на своята теза, тъй като прадедите на Херман Бар са чистокръвни австрийци, и то от най-запазените и чисти области на северна Австрия. Естествено, това беше фатално за нашия литературен историк, обаче той съвсем не се отказа от своето мнение. И това, че не се отказа от своето мнение, се прояви по следния начин.
Той просто заяви: Дори и Херман Бар да ми представи кръщелните свидетелства на 12 генерации от родословното си дърво, в уверение на това, че няма нито капка еврейска кръв, сега аз съм принуден да повярвам в идеята на реинкарнацията.
Ето, скъпи мои приятели, виждате ли какви са основанията на този човек, за да вярва в реинкарнацията!
към текста >>
204.
6. Шеста лекция, Дорнах, 8 Октомври 1917
GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята
Най-добре можете да си представите това по следния начин: Като обикновен човек от плът и
кръв
Вие прекосявате дадено място, Вие го прекосявате дишайки;Вие минавате през едно изпълнено с въздух пространство.
Където и да се намираме във външния свят, независимо дали се движим или стоим, ние сме поставени не само в света на въздуха, светлината и т.н., а също и в един протъкан и преливащ от мисли свят.
Най-добре можете да си представите това по следния начин: Като обикновен човек от плът и кръв Вие прекосявате дадено място, Вие го прекосявате дишайки;Вие минавате през едно изпълнено с въздух пространство.
Обаче по същия начин Вие се движите и през едно пространство, изпълнено с мисли, с мисловна субстанция. И тази мисловна субстанция далеч не е едно аморфно море от мисли, далеч не е нещо като небулозен етер, както често си го представяме; тази мисловна субстанция всъщност е това, което ние означаваме като "елементарен свят"*24. Когато говорим за естеството, или за Съществата на елементарния свят в широкия смисъл на думата, ние стигаме до заключението, че този свят е съставен именно от субстанцията на мислите, именно от мисловната субстанция. Само че има една съществена разлика между онези мисли, които се носят и движат навън, тъй като те са всъщност живи Същества, и мислите които ние имаме в себе си. В моята излизаща наскоро книга, за която вчера споменах, Вие също ще откриете важни подробности от тази съществена разлика.
към текста >>
205.
7. Седма лекция, Дорнах, 12 Октомври 1917
GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята
Обаче по времето на Четвъртата следатлантска епоха когато и алхимията беше в своя разцвет в средите на духовенството можеше да се дискутира подробно по въпросите на транссубстанцията, или превръщането на хляба и виното в това, което съответно наричаме тяло и
кръв
; тогава тези думи имаха по-друг смисъл.
Ако се пренесете в 15, 14, 13, 12 век, Вие навсякъде ще намерите идеята за преминаването на нещата от един материален вид в друг. Всичко, което беше добавено по-късно по този въпрос, е общо взето, литературно мошеничество, защото със залеза на Четвъртата следатлантска епоха тези тайни бяха забравени. И все пак не всичко е литературно мошеничество, не всичко е измама; някои верни неща останаха тук и там, но с напредването на вековете човек можеше да ги различава все по-трудно. Общо взето, тези тайни бяха забравени.
Обаче по времето на Четвъртата следатлантска епоха когато и алхимията беше в своя разцвет в средите на духовенството можеше да се дискутира подробно по въпросите на транссубстанцията, или превръщането на хляба и виното в това, което съответно наричаме тяло и кръв; тогава тези думи имаха по-друг смисъл.
Макар и поставен в Петата следатлантска епоха, Лутер беше изтъкан от мислите и чувствата на Четвъртата следатлантска епоха. Той трябваше да отдели транссубстанцията от идеята за едно физическо или материално "превръщане". И в какво се превръща за него тайнството, сакраментът, транссубстанцията? Просто в един процес, протичащ според законите на духовния свят. Няма никакво превръщане, така казва той, но в мига когато се дава причастието, тялото и кръвта на Исус Христос проникват докрай в тялото и душата на вярващия човек.
към текста >>
206.
14. Четиринадесета лекция, Дорнах, 28 Октомври 1917
GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята
Когато търсим околните пътища, по които Архангелите и Ангелите ръководеха хората през Четвъртата следатлантска културна епоха, трябва да кажем: Това ставаше чрез човешката
кръв
.
Обаче ние бихме могли да изразим този факт и по-материално, ако мога така да се изразя, понеже всичко материално е копие на духовното.
Когато търсим околните пътища, по които Архангелите и Ангелите ръководеха хората през Четвъртата следатлантска културна епоха, трябва да кажем: Това ставаше чрез човешката кръв.
И по този околен път, т.е. чрез човешката кръв беше създадена също и социалната структура, която, следователно, по необходимост се опираше на кръвното родство, на кръвните връзки. Арената, където така да се каже се подвизаваха както Архангелите, така и Ангелите, това беше човешката кръв. Да, кръвта не е просто това, което днешните химици анализират в своите лаборатории, кръвта е същевременно и арената, където се подвизават свръхсетивните Същества. И така, когато говорим за Четвъртата следатлантска културна епоха,кръвта се явява като главната арена, където действуват Архангели и Ангели.
към текста >>
чрез човешката
кръв
беше създадена също и социалната структура, която, следователно, по необходимост се опираше на кръвното родство, на кръвните връзки.
Обаче ние бихме могли да изразим този факт и по-материално, ако мога така да се изразя, понеже всичко материално е копие на духовното. Когато търсим околните пътища, по които Архангелите и Ангелите ръководеха хората през Четвъртата следатлантска културна епоха, трябва да кажем: Това ставаше чрез човешката кръв. И по този околен път, т.е.
чрез човешката кръв беше създадена също и социалната структура, която, следователно, по необходимост се опираше на кръвното родство, на кръвните връзки.
Арената, където така да се каже се подвизаваха както Архангелите, така и Ангелите, това беше човешката кръв. Да, кръвта не е просто това, което днешните химици анализират в своите лаборатории, кръвта е същевременно и арената, където се подвизават свръхсетивните Същества. И така, когато говорим за Четвъртата следатлантска културна епоха,кръвта се явява като главната арена, където действуват Архангели и Ангели. През Петата следатлантска епоха нещата се променят: Сега Ангелите завладяват главно кръвта имам предвид "нормалните" Ангели, или Ангелите на Светлината -, докато Архангелите действуват по-скоро в областта на нервната система. Бих могъл да се изразя не по-зле и със старата терминология: През Петата следатлантска културна епоха Архангелите действуват главно в мозъка, а Ангелите главно в сърцето.
към текста >>
Арената, където така да се каже се подвизаваха както Архангелите, така и Ангелите, това беше човешката
кръв
.
Обаче ние бихме могли да изразим този факт и по-материално, ако мога така да се изразя, понеже всичко материално е копие на духовното. Когато търсим околните пътища, по които Архангелите и Ангелите ръководеха хората през Четвъртата следатлантска културна епоха, трябва да кажем: Това ставаше чрез човешката кръв. И по този околен път, т.е. чрез човешката кръв беше създадена също и социалната структура, която, следователно, по необходимост се опираше на кръвното родство, на кръвните връзки.
Арената, където така да се каже се подвизаваха както Архангелите, така и Ангелите, това беше човешката кръв.
Да, кръвта не е просто това, което днешните химици анализират в своите лаборатории, кръвта е същевременно и арената, където се подвизават свръхсетивните Същества. И така, когато говорим за Четвъртата следатлантска културна епоха,кръвта се явява като главната арена, където действуват Архангели и Ангели. През Петата следатлантска епоха нещата се променят: Сега Ангелите завладяват главно кръвта имам предвид "нормалните" Ангели, или Ангелите на Светлината -, докато Архангелите действуват по-скоро в областта на нервната система. Бих могъл да се изразя не по-зле и със старата терминология: През Петата следатлантска културна епоха Архангелите действуват главно в мозъка, а Ангелите главно в сърцето. Или, казано с езика на днешната физиология: Ангелите действуват главно в кръвта, а Архангелите главно в нервната система.
към текста >>
И точно тогава, от страна на Архангелите започна един вид възпитание на Ангелите предназначено към това, те да овладеят човешката
кръв
, докато самите Архангели се насочиха към овладяването на нервната система.
И точно тогава, от страна на Архангелите започна един вид възпитание на Ангелите предназначено към това, те да овладеят човешката кръв, докато самите Архангели се насочиха към овладяването на нервната система.
И така, в началото на 40-те години от 19 век нещата напреднаха до такава степен, че някои от изоставащите Ангели се опитаха да излязат извън зоната на кръвта и да заемат мястото на Архангелите в нервната система. Следователно, през 40-те години се разгоря една решителна битка, която всъщност ако разглеждаме нейното отражение в материалния свят се пренесе долу под формата на процеси, разиграващи се между човешката кръв и човешката нервна система. Ангелите на Мрака бяха изхвърлени от нервната система и потопени в човешката кръв, така че отсега нататък техният грохот се носи там, в кръвта. И понеже те бушуват в човешката кръв, настъпи всичко онова, което аз описах като едни или други проявления, инспирирани от Ангелите на Мрака. Само понеже те бушуват в човешката кръв, се оказа възможно хората да останат толкова умни.
към текста >>
Следователно, през 40-те години се разгоря една решителна битка, която всъщност ако разглеждаме нейното отражение в материалния свят се пренесе долу под формата на процеси, разиграващи се между човешката
кръв
и човешката нервна система.
И точно тогава, от страна на Архангелите започна един вид възпитание на Ангелите предназначено към това, те да овладеят човешката кръв, докато самите Архангели се насочиха към овладяването на нервната система. И така, в началото на 40-те години от 19 век нещата напреднаха до такава степен, че някои от изоставащите Ангели се опитаха да излязат извън зоната на кръвта и да заемат мястото на Архангелите в нервната система.
Следователно, през 40-те години се разгоря една решителна битка, която всъщност ако разглеждаме нейното отражение в материалния свят се пренесе долу под формата на процеси, разиграващи се между човешката кръв и човешката нервна система.
Ангелите на Мрака бяха изхвърлени от нервната система и потопени в човешката кръв, така че отсега нататък техният грохот се носи там, в кръвта. И понеже те бушуват в човешката кръв, настъпи всичко онова, което аз описах като едни или други проявления, инспирирани от Ангелите на Мрака. Само понеже те бушуват в човешката кръв, се оказа възможно хората да останат толкова умни. Естествено,всичко това настъпи бавно и постепенно, но все пак: преломният момент е през 1841, макар че целият 19 век беше вече засегнат от това, за което става дума тук.
към текста >>
Ангелите на Мрака бяха изхвърлени от нервната система и потопени в човешката
кръв
, така че отсега нататък техният грохот се носи там, в кръвта.
И точно тогава, от страна на Архангелите започна един вид възпитание на Ангелите предназначено към това, те да овладеят човешката кръв, докато самите Архангели се насочиха към овладяването на нервната система. И така, в началото на 40-те години от 19 век нещата напреднаха до такава степен, че някои от изоставащите Ангели се опитаха да излязат извън зоната на кръвта и да заемат мястото на Архангелите в нервната система. Следователно, през 40-те години се разгоря една решителна битка, която всъщност ако разглеждаме нейното отражение в материалния свят се пренесе долу под формата на процеси, разиграващи се между човешката кръв и човешката нервна система.
Ангелите на Мрака бяха изхвърлени от нервната система и потопени в човешката кръв, така че отсега нататък техният грохот се носи там, в кръвта.
И понеже те бушуват в човешката кръв, настъпи всичко онова, което аз описах като едни или други проявления, инспирирани от Ангелите на Мрака. Само понеже те бушуват в човешката кръв, се оказа възможно хората да останат толкова умни. Естествено,всичко това настъпи бавно и постепенно, но все пак: преломният момент е през 1841, макар че целият 19 век беше вече засегнат от това, за което става дума тук.
към текста >>
И понеже те бушуват в човешката
кръв
, настъпи всичко онова, което аз описах като едни или други проявления, инспирирани от Ангелите на Мрака.
И точно тогава, от страна на Архангелите започна един вид възпитание на Ангелите предназначено към това, те да овладеят човешката кръв, докато самите Архангели се насочиха към овладяването на нервната система. И така, в началото на 40-те години от 19 век нещата напреднаха до такава степен, че някои от изоставащите Ангели се опитаха да излязат извън зоната на кръвта и да заемат мястото на Архангелите в нервната система. Следователно, през 40-те години се разгоря една решителна битка, която всъщност ако разглеждаме нейното отражение в материалния свят се пренесе долу под формата на процеси, разиграващи се между човешката кръв и човешката нервна система. Ангелите на Мрака бяха изхвърлени от нервната система и потопени в човешката кръв, така че отсега нататък техният грохот се носи там, в кръвта.
И понеже те бушуват в човешката кръв, настъпи всичко онова, което аз описах като едни или други проявления, инспирирани от Ангелите на Мрака.
Само понеже те бушуват в човешката кръв, се оказа възможно хората да останат толкова умни. Естествено,всичко това настъпи бавно и постепенно, но все пак: преломният момент е през 1841, макар че целият 19 век беше вече засегнат от това, за което става дума тук.
към текста >>
Само понеже те бушуват в човешката
кръв
, се оказа възможно хората да останат толкова умни.
И точно тогава, от страна на Архангелите започна един вид възпитание на Ангелите предназначено към това, те да овладеят човешката кръв, докато самите Архангели се насочиха към овладяването на нервната система. И така, в началото на 40-те години от 19 век нещата напреднаха до такава степен, че някои от изоставащите Ангели се опитаха да излязат извън зоната на кръвта и да заемат мястото на Архангелите в нервната система. Следователно, през 40-те години се разгоря една решителна битка, която всъщност ако разглеждаме нейното отражение в материалния свят се пренесе долу под формата на процеси, разиграващи се между човешката кръв и човешката нервна система. Ангелите на Мрака бяха изхвърлени от нервната система и потопени в човешката кръв, така че отсега нататък техният грохот се носи там, в кръвта. И понеже те бушуват в човешката кръв, настъпи всичко онова, което аз описах като едни или други проявления, инспирирани от Ангелите на Мрака.
Само понеже те бушуват в човешката кръв, се оказа възможно хората да останат толкова умни.
Естествено,всичко това настъпи бавно и постепенно, но все пак: преломният момент е през 1841, макар че целият 19 век беше вече засегнат от това, за което става дума тук.
към текста >>
Да, човекът с право ще Ви се стори твърде сложно устроен, когато си представите, че сега, през Петата следатлантска културна епоха, той представлява арена за действие съответно чрез неговата нервна система и неговата
кръв
както на Архангели и Ангели,така на абнормните Духове.
Да, човекът с право ще Ви се стори твърде сложно устроен, когато си представите, че сега, през Петата следатлантска културна епоха, той представлява арена за действие съответно чрез неговата нервна система и неговата кръв както на Архангели и Ангели,така на абнормните Духове.
Точно тук си взаимодействуват различните сили и Същества. Ако наблюдаваме външната страна на живота, ние виждаме, така да се каже, само външните очертания на морската вълна, но не и силите, които я изхвърлят на брега.
към текста >>
Онова, което става в човешката
кръв
до 28-та година, по-късно трябва да проникне и в себесъзнанието на човека, за да бъде отново върнато в кръвта.
Когато душевният живот съвпада с външния, това винаги означава нещо! Фактът, че през нашата Пета следатлантска културна епоха хората запазват способността си за развитие до 20-те години, е важна предпоставка за съвместното действие на Архангели и Ангели. Обаче нормалните Духове, Духовете на Светлината също искат да участвуват в еволюцията на човечеството. И така: Човекът запазва естествената си способност за развитие до към двадесет годишна възраст; Духовете на Светлината биха искали да се отнасят към тази способност по един интимен начин, така че тя да се проявява в човека без много шум, така че това, което става съвсем незабележимо във вътрешната организация през 28-та година, и по-точно, между 28-та и 35-та година, накрая да излезе наяве. Помислете още веднъж.
Онова, което става в човешката кръв до 28-та година, по-късно трябва да проникне и в себесъзнанието на човека, за да бъде отново върнато в кръвта.
Следователно, според намеренията на нормалните Духове, Духовете на Светлината, човекът трябва да развива своя душевен живот, така да се каже, без много шум, съвсем безкористно, и чак после да го прояви под формата на едни или други външни действия; чак после, след 28-та година, бих казал, да премине от "годините на учение" в "годините на странствуване".
към текста >>
207.
Втора лекция, Цюрих, 13 ноември 1917 г.
GA_178 Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света
В много по-дълбок смисъл, отколкото се мисли с днешната повърхностност, се касае за много малко високопоставени неща, заради които днес се пролива толкова
кръв
.
Това е истина, определена да се разпространи между хората от времето на важните преобразувания през 19 век нататък. Човекът трябва да иска да бъде това, което действително може да е, трябва така да може да мисли за своята същност, ако следва да опази своята душевност. Мъртвият ще може още днес да оповести като правилна чиста истина: «Душата е това, за което се смята.» По времето, когато е било необходимо по Земята да се разпространява истината: «Душата е това, за което сама се мисли», духовете на мрака са инспирирали хората, предизвикали са да се защитава за истина: «Човекът е това, което яде.»58 И макар теоретично още да не е широко разпространено «Човекът е това, което яде», жизнената практика доста се определя от това да се признае, че човекът всъщност не е нищо друго освен това, което яде. Да, тази практика в живота стига дори още по-далеч, а именно постоянно да налага това и във външния живот. Повече, отколкото се вярва, много повече, отколкото се вярва, тъжните трагични събития от настоящето са изведени само от принципа «Човекът е това, което яде».
В много по-дълбок смисъл, отколкото се мисли с днешната повърхностност, се касае за много малко високопоставени неща, заради които днес се пролива толкова кръв.
Човечеството вече е заразено от израза «Човекът е това, което яде». Многократно се воюва за неща, които са свързани с него.
към текста >>
208.
Трета лекция, Дорнах, 25 ноември 1917 г.
GA_178 Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света
Човек трябва обаче да е наясно, че тези хиляди конгреси и сдружения няма да допринесат нищо, ако духовна-та жива
кръв
на науката за духа не протече през тях.
Със старото знание, чрез което хората са навлезли в нашето време, могат да се организират хиляди конгреси, световни конгреси, народни конгреси и да се образуват хиляди сдружения.
Човек трябва обаче да е наясно, че тези хиляди конгреси и сдружения няма да допринесат нищо, ако духовна-та жива кръв на науката за духа не протече през тях.
Това, което липсва на хората днес, е смелостта да навлязат в истинското изследване на духовния свят. Колкото и странно да звучи, но някога трябва да се каже например, че първоначално не е нужно нищо друго освен като първа крачка да се разпространи в по-широки кръгове малката брошура «Човешкият живот от гледната точка на духовната наука» и с това ще се направи нещо друго в постигането на знанието за взаимовръзката на човека с космическия ред. В тази малка брошура «Човешкият живот от гледната точка на духовната наука»136 вниманието се насочва към това знание, по-конкретно там е казано как Земята променя всяка година състоянията на съзнанието си и др. Казаното в тези лекции и в тази брошура е напълно съобразено с потребностите на нашето време. Да се възприеме това би означавало много повече от всички празни приказки за космически чувства и вливане в някакъв си «прибой», или не знам още какво.
към текста >>
209.
Какво върши ангелът в нашето астрално тяло?
GA_182 Смъртта като преобразуване на живота
И който вярва, че човекът е просто съчетание от кости,
кръв
, мускули и т.н., какъвто ни го представят официалната естествена наука, физиологията, биологията или анатомията, изобщо не разбира човека.
Изучавайки описанието на тези тела в моята книга „Въведение в тайната наука“, вие ще установите по колко сложен начин се е стигнало до това, което представлява днешният човек, изграден от споменатите четири съставни части. Нима от фактите, които ни разкрива „Въведение в тайната наука“, не виждаме, че в изграждането на трите обвивки, проникващи физическото тяло, са участвали духове от всички възможни йерархии? Нима не виждаме, че онова, което ни обгръща като физическо, етерно и астрално тяло, е от неимоверно сложно естество? Но тези йерархии не само са участвали в изграждането на нашите обвивки, а продължават да работят вътре в тях.
И който вярва, че човекът е просто съчетание от кости, кръв, мускули и т.н., какъвто ни го представят официалната естествена наука, физиологията, биологията или анатомията, изобщо не разбира човека.
към текста >>
Би трябвало да се променят по такъв начин, че да не разглеждаме човека нито теоретически, нито практически само като по-високо развито животно, съобразно с физическите му качества, а да пристъпваме към него с ясно осъзнатото чувство: В човека се проявява нещо, което идва от божествените основи на света, за да застане пред нас в плът и
кръв
.
И така, забележете! Нещата следва да се променят според намеренията, вложени в дейността на ангелите.
Би трябвало да се променят по такъв начин, че да не разглеждаме човека нито теоретически, нито практически само като по-високо развито животно, съобразно с физическите му качества, а да пристъпваме към него с ясно осъзнатото чувство: В човека се проявява нещо, което идва от божествените основи на света, за да застане пред нас в плът и кръв.
Да обхванем човека като образ, като проявление на духовния свят колкото е възможно по-сериозно, колкото е възможно по-силно, колкото е възможно по-съзнателно. Ето какво искат ангелите, влагайки образи в нашето астрално тяло.
към текста >>
Преди всичко чрез това, което навлиза в човешката
кръв
като резултат от сексуалния живот, те ще подтикват хората не да изграждат братство на Земята, а непрекъснато да се бунтуват срещу братството.
Той винаги ще го заварва. Така то ще се превърне в инстинкт, вместо в свободна съзнателна дейност, и по този начин ще оказва вредно въздействие. И наистина има опасност да станат вредни определени инстинктивни познания, които трябва да се появят в човешката природа и които са свързани с тайната на раждането и зачатието, с целия сексуален живот, ако настъпи посочената опасност чрез определени ангели, които тогава сами ще претърпят известно изменение, за което не мога да говоря, понеже това изменение спада към онези по-висши тайни на науката за посвещението, за които днес все още не бива да се говори. Може само да се добави, че това, което би настъпило в хода на общочовешката еволюция, се състои в следното: Вместо в ясно, будно съзнание и носейки полза, определени инстинкти от областта на сексуалния живот, на сексуалната природа ще се проявят по разрушителен начин. Тези инстинкти ще доведат не просто до някакви заблуждения, а ще нахлуят в социалния живот, създавайки там определени социални структури.
Преди всичко чрез това, което навлиза в човешката кръв като резултат от сексуалния живот, те ще подтикват хората не да изграждат братство на Земята, а непрекъснато да се бунтуват срещу братството.
Това обаче ще се превърне в инстинкт.
към текста >>
210.
Втора лекция, 7 септември 1918 г
GA_184 Космическа предистория на човечеството
Както слънцето, залязвайки към хоризонта, ни се струва по-голямо, отколкото когато стои отгоре – ние знаем, че това е заблуда, но така ни се струва, – така и на човек трябва да му се струва, че той, като личност, се състои от плът и
кръв
.
Това, в известен смисъл, е фундаментална истина, на която трябва да се обърне особено внимание. По отношение на тази фундаментална истина днешните хора, в които действат силите на нашия днешен времеви цикъл, изпадат в заблуда, за която вече казах: струва ни се, че това, което изпитваме в нашите мисли и чувства, го получаваме от тялото си. Но човек естествено е подложен на тази заблуда, в своето днешно състояние на съзнанието той не може да се избави от тази заблуда.
Както слънцето, залязвайки към хоризонта, ни се струва по-голямо, отколкото когато стои отгоре – ние знаем, че това е заблуда, но така ни се струва, – така и на човек трябва да му се струва, че той, като личност, се състои от плът и кръв.
Това е заблуда на съзнанието. Но на тази заблуда на съзнанието, на която днес е подложен човек, той не винаги е бил подложен, тази заблуда на съзнанието, собствено, е съществена характерна черта на човечеството в християнската епоха след Мистерията на Голгота.
към текста >>
И ако човек в будно състояние осъзнаваше, че неговият аз и астрално тяло са свързани със съществата от третата йерархия, ако, с други думи, действително виждаше себе си в цялата пълнота, не просто би се чувствал като свободна личност, като земен човек, но той би почувствал в себе си, колко лъжливо е чувството, че той представлява човек от плът и
кръв
; тогава също нямаше да му се струва, че външният природен ред, който е представен на сетивата му, е нещо твърдо установено в действителността, за да противостои на силата на идеалите.
И ако човек в будно състояние осъзнаваше, че неговият аз и астрално тяло са свързани със съществата от третата йерархия, ако, с други думи, действително виждаше себе си в цялата пълнота, не просто би се чувствал като свободна личност, като земен човек, но той би почувствал в себе си, колко лъжливо е чувството, че той представлява човек от плът и кръв; тогава също нямаше да му се струва, че външният природен ред, който е представен на сетивата му, е нещо твърдо установено в действителността, за да противостои на силата на идеалите.
Той би знаел, че това, което днес представлява природният ред, ще се разпадне с всичките си вещества, и това, което днес представлява природата, ще изчезне. И когато вече няма да го има това, което днес представлява природата, тогава на нейно място ще възникне друга външна сетивна действителност: това, което днес са идеалите, в бъдеще ще се превърне в природа. Така че може да се каже: днес ние имаме природен ред (виж червеното на рисунката) и идеален ред (виж жълтото на рисунката). Физикът мисли, че съществува закон за запазване на силата и веществото, че природният ред има продължение, и същите атоми и същите сили ще действат и в бъдеще. Този физик, ако е честен човек, не може да каже нищо друго, освен: идеалният ред, за който мечтаем, трябва да изчезне като сън, така че във финалното състояние на Земята идеализъм няма да има, той ще бъде погребан.
към текста >>
211.
Шеста лекция, 15 септември 1918 г
GA_184 Космическа предистория на човечеството
Защото бихте били ужасно изплашени, ако някой посветен – per impossibile – ви опише, какви уроди бихте се родили, ако запазите тази настройка в течение на целия период между смъртта и раждането, ако в периода между смъртта и раждането постоянно бихте казвали: ще почакам, докато се родя на Земята: тогава ще видя, що за същество е облеченото в плът и
кръв
.
Затова за хората – всъщност това е било възможно до 333 г. след Мистерията на Голгота – е съществувал своеобразен вид свръхсетивно обучение, което те са можели да прилагат не само към живота, но също и към смъртта. Оттогава е станало необходимо, човек тук на Земята със свои усилия, посредством собствено разбиране, да подготвя душата за това, тя по правилен начин да може да премине през портата на смъртта. Пред лицето на науката за посвещението, не издържа критика такова фриволно изказване, като, например, следното: трябва просто да почакаме, докато встъпим в областта, в която попадаме след смъртта, за да видим какво има там. Науката за инициацията отговаря на това: който чака, съгрешава срещу живота.
Защото бихте били ужасно изплашени, ако някой посветен – per impossibile – ви опише, какви уроди бихте се родили, ако запазите тази настройка в течение на целия период между смъртта и раждането, ако в периода между смъртта и раждането постоянно бихте казвали: ще почакам, докато се родя на Земята: тогава ще видя, що за същество е облеченото в плът и кръв.
Тогава не бихте се отказали от благотворното влияние на тези сили, които ни предпазват от това, да се родим уроди. От това ни предпазват висшите същества. Духовният живот между смъртта и новото раждане – така казват съществата, които учат на това, – съществува не само за нашата област, той е подготовка за долната област, за да не се раждат там уроди, а хора, притежаващи благороден вид.
към текста >>
212.
Дванадесета лекция, 6 октомври 1918 г
GA_184 Космическа предистория на човечеството
Просто в хода на своето развитие човек е стигнал до това, да смята за самостоятелно само по себе си съчетанието от плът,
кръв
и кости, вътре в което се намира.
Но без Мистерията на Голгота в земната съдба на човека би станало това, че именно за най-важните неща той би трябвало да съди, изхождайки от упадъчен мироглед; защото това не зависи от човешката воля и тук няма никаква вина на човека, а това зависи изключително от човешкото развитие.
Просто в хода на своето развитие човек е стигнал до това, да смята за самостоятелно само по себе си съчетанието от плът, кръв и кости, вътре в което се намира.
На древния египтянин от най-добрите времена на египетската цивилизация би му се сторило много комично, ако някой би започнал да твърди, че това, което ходи на два крака, състои се от кръв, плът и кости, е човекът. Но тези неща не зависят от теоретически разсъждения, те не са могли да бъдат резултат от някакво мъдруване; постепенно за човека станало разбиращо се от самосебе си това, че образуванието от плът, кръв и кости, което всъщност е отражение на дейността на всички йерархии, започнало да се разглежда като самостоятелно само по себе си. Заблудата по отношение на тези неща толкова се разпространила, че колкото и да е странно, някои, които са видели тези заблуда, сами изпаднали в още по-голяма заблуда.
към текста >>
На древния египтянин от най-добрите времена на египетската цивилизация би му се сторило много комично, ако някой би започнал да твърди, че това, което ходи на два крака, състои се от
кръв
, плът и кости, е човекът.
Но без Мистерията на Голгота в земната съдба на човека би станало това, че именно за най-важните неща той би трябвало да съди, изхождайки от упадъчен мироглед; защото това не зависи от човешката воля и тук няма никаква вина на човека, а това зависи изключително от човешкото развитие. Просто в хода на своето развитие човек е стигнал до това, да смята за самостоятелно само по себе си съчетанието от плът, кръв и кости, вътре в което се намира.
На древния египтянин от най-добрите времена на египетската цивилизация би му се сторило много комично, ако някой би започнал да твърди, че това, което ходи на два крака, състои се от кръв, плът и кости, е човекът.
Но тези неща не зависят от теоретически разсъждения, те не са могли да бъдат резултат от някакво мъдруване; постепенно за човека станало разбиращо се от самосебе си това, че образуванието от плът, кръв и кости, което всъщност е отражение на дейността на всички йерархии, започнало да се разглежда като самостоятелно само по себе си. Заблудата по отношение на тези неща толкова се разпространила, че колкото и да е странно, някои, които са видели тези заблуда, сами изпаднали в още по-голяма заблуда.
към текста >>
Но тези неща не зависят от теоретически разсъждения, те не са могли да бъдат резултат от някакво мъдруване; постепенно за човека станало разбиращо се от самосебе си това, че образуванието от плът,
кръв
и кости, което всъщност е отражение на дейността на всички йерархии, започнало да се разглежда като самостоятелно само по себе си.
Но без Мистерията на Голгота в земната съдба на човека би станало това, че именно за най-важните неща той би трябвало да съди, изхождайки от упадъчен мироглед; защото това не зависи от човешката воля и тук няма никаква вина на човека, а това зависи изключително от човешкото развитие. Просто в хода на своето развитие човек е стигнал до това, да смята за самостоятелно само по себе си съчетанието от плът, кръв и кости, вътре в което се намира. На древния египтянин от най-добрите времена на египетската цивилизация би му се сторило много комично, ако някой би започнал да твърди, че това, което ходи на два крака, състои се от кръв, плът и кости, е човекът.
Но тези неща не зависят от теоретически разсъждения, те не са могли да бъдат резултат от някакво мъдруване; постепенно за човека станало разбиращо се от самосебе си това, че образуванието от плът, кръв и кости, което всъщност е отражение на дейността на всички йерархии, започнало да се разглежда като самостоятелно само по себе си.
Заблудата по отношение на тези неща толкова се разпространила, че колкото и да е странно, някои, които са видели тези заблуда, сами изпаднали в още по-голяма заблуда.
към текста >>
Разбира се, някои стигнали до възгледа, – но те стигнали до него по луциферическо-ариманически път, – че човек не е това, което се състои от плът,
кръв
и кости.
Разбира се, някои стигнали до възгледа, – но те стигнали до него по луциферическо-ариманически път, – че човек не е това, което се състои от плът, кръв и кости.
Те казали: ако ние сме нещо по-добро, от това образувание от плът, кръв и кости, нека отхвърлим плътта, нека разглеждаме човека като нещо по-висше, нека отхвърлим сетивния човек! Този образ от плът, кръв и кости заедно с етерното и астралното тяло, както го вижда човек, е илюзия. В действителност той е чисто подобие на божеството. Идентификацията със сетивната природа не е заблуда поради това, че трябва да виждаме дявола в света, а защото трябва да виждаме Бога вътре в нас, в нашия собствен свят. Грешка ще бъде да се каже: да, аз съм много издигнато същество, много, много издигнато същество, много възвисена душа, и тук (рис.11) се намира малоценната, отвратителна обкръжаваща среда.
към текста >>
Те казали: ако ние сме нещо по-добро, от това образувание от плът,
кръв
и кости, нека отхвърлим плътта, нека разглеждаме човека като нещо по-висше, нека отхвърлим сетивния човек!
Разбира се, някои стигнали до възгледа, – но те стигнали до него по луциферическо-ариманически път, – че човек не е това, което се състои от плът, кръв и кости.
Те казали: ако ние сме нещо по-добро, от това образувание от плът, кръв и кости, нека отхвърлим плътта, нека разглеждаме човека като нещо по-висше, нека отхвърлим сетивния човек!
Този образ от плът, кръв и кости заедно с етерното и астралното тяло, както го вижда човек, е илюзия. В действителност той е чисто подобие на божеството. Идентификацията със сетивната природа не е заблуда поради това, че трябва да виждаме дявола в света, а защото трябва да виждаме Бога вътре в нас, в нашия собствен свят. Грешка ще бъде да се каже: да, аз съм много издигнато същество, много, много издигнато същество, много възвисена душа, и тук (рис.11) се намира малоценната, отвратителна обкръжаваща среда.
към текста >>
Този образ от плът,
кръв
и кости заедно с етерното и астралното тяло, както го вижда човек, е илюзия.
Разбира се, някои стигнали до възгледа, – но те стигнали до него по луциферическо-ариманически път, – че човек не е това, което се състои от плът, кръв и кости. Те казали: ако ние сме нещо по-добро, от това образувание от плът, кръв и кости, нека отхвърлим плътта, нека разглеждаме човека като нещо по-висше, нека отхвърлим сетивния човек!
Този образ от плът, кръв и кости заедно с етерното и астралното тяло, както го вижда човек, е илюзия.
В действителност той е чисто подобие на божеството. Идентификацията със сетивната природа не е заблуда поради това, че трябва да виждаме дявола в света, а защото трябва да виждаме Бога вътре в нас, в нашия собствен свят. Грешка ще бъде да се каже: да, аз съм много издигнато същество, много, много издигнато същество, много възвисена душа, и тук (рис.11) се намира малоценната, отвратителна обкръжаваща среда.
към текста >>
213.
Четиринадесета лекция, 12 октомври 1918 г
GA_184 Космическа предистория на човечеството
Вследствие на това, че всичко това се случва във външната майя, в илюзията, ние не виждаме този поток на постоянно разтваряне и възстановяване, който наистина съществува по отношение на външния сетивен живот, а виждаме това, което трябва да бъде родено, парче месо с кости и
кръв
, което расте и когато напълно израсте, остава постоянно до самата смърт.
Вследствие на това, че всичко това се случва във външната майя, в илюзията, ние не виждаме този поток на постоянно разтваряне и възстановяване, който наистина съществува по отношение на външния сетивен живот, а виждаме това, което трябва да бъде родено, парче месо с кости и кръв, което расте и когато напълно израсте, остава постоянно до самата смърт.
Това си го представят примерно така, както ако отец Рейн си го представим как участък с вода, което, естествено, не може да бъде, – спокойно стоящ в своето русло между Швейцарските планини и Северно море; примерно така си представяме човешката телесност. Макар тя да се намира в непрекъснато течение, ние си мислим, че тя представлява нещо застинало, – веднага не може да се подбере правилната дума, – между раждането и смъртта. Ако се виждахме правилно, то бихме се виждали намиращи се в постоянен поток и не би ни дошла в главата идеята, че този непрекъснат поток има нещо общо с нашето истинско същество. И ако виждахме това, което стои в основата на силите на разтваряне и обновяване, бихме получили същата тази медицинска наука, духовната медицинска наука, която би била съвсем друга, от нашата днешна медицинска наука. Няма да получите правилна представа за тази медицинска наука, ако кажете: да, посредством тази медицинска наука могат да се лекуват болести!
към текста >>
214.
1. СКАЗКА ПЪРВА. Дорнах, 21 ноември 1919 г.
GA_194 Мисията на Архангел Михаил
Можем да кажем: човекът се намира винаги в едно средоточно положение между това, което неговата
кръв
иска с него, и това, което неговите кости искат с него.
Всичко, което сега току що казах в днешната форма, можем да го изразим също повече телесно.
Можем да кажем: човекът се намира винаги в едно средоточно положение между това, което неговата кръв иска с него, и това, което неговите кости искат с него.
Костите постоянно искат да ни доведат в едно състояние на втвърдяване, до едно вцепеняване, с други думи костите искат да ни направят също и телесно ариманически, да ни втвърдят. Патологично казано: кръвта може да стане трескава, тогава човекът е вкаран също и органически във фантастичността; костите могат да разширят тяхната същност над останалия организъм, тогава човекът се вкостенява, става склеротичен, какъвто почти всеки човек става в определена степен на стари години. Тогава той носи в себе си убиващия елемент в своя организъм. Това е ариманическото. Можем да кажем: всичко онова, което се намира в кръвта, има склонност към луциферическото; всичко онова, което се намира в костите, има склонност към ариманическото и човекът се намира в състояние на равновесие в душевно отношение между мечтателство и сухото еснафство.
към текста >>
215.
2. СКАЗКА ВТОРА. Дорнах, 22 ноември 1919 г.
GA_194 Мисията на Архангел Михаил
Трябва да имаме съзнанието: в течащата в живия човек
кръв
не се намира онова, което можем да направим да пада на капки, а тази течаща в живия човек
кръв
е одухотворена по един особен начин.
Пред нашата официална наука днес човекът стои за човешкото съзнание така, как то неистината би била тази, която анатомията, физиологията и т.н. познават, или това, което имаме пред нас във външното сетивно наблюдение у човека. Ние трябва да станем способни да гледаме човека така, че във всяка негова нишка да виждаме духовното, конкретно-духовната същност с телесното.
Трябва да имаме съзнанието: в течащата в живия човек кръв не се намира онова, което можем да направим да пада на капки, а тази течаща в живия човек кръв е одухотворена по един особен начин.
Ние трябва да се научим да познаваме духа, който пулсира през нервната система тогава, когато нервната система се намира именно в една фаза на умиране и т.н. и т.н. Във всички отделни прояви на живото трябва да можем да виждаме заедно духовния елемент.
към текста >>
216.
3. СКАЗКА ТРЕТА. Дорнах, 23 ноември 1919 г.
GA_194 Мисията на Архангел Михаил
Казвате си, макар и да не го казвате гласно, но мислено, но го казвате на себе си всъщност в по-вътрешните основи на Вашето съзнание: това е един човек от плът и
кръв
, това е един човек от земни вещества.
Когато днес заставате пред Вашите себеподобни, Вие заставате всъщност пред тях с едно напълно материалистично съзнание.
Казвате си, макар и да не го казвате гласно, но мислено, но го казвате на себе си всъщност в по-вътрешните основи на Вашето съзнание: това е един човек от плът и кръв, това е един човек от земни вещества.
Вие си казвате това също и при животното, казвате си го също при растението. Обаче това, което си казвате по отношение на човека, на животното и на растението, можете да си го кажете с право само по отношение на минерала, само по отношение на минералното същество. Нека вземем веднага крайния случай, човека. Нека разгледаме човека, така както той е формиран в неговото външно явление, да го разгледаме първо по отношение на неговата външна форма. Това, което той е такъв по отношение на външната форма, Вие всъщност никак не го виждате, не го виждате в действителност, срещу него Вие не можете да застанете с Вашата физическа възприемателна способност, а тази форма е изпълнена, даже повече от 90% с течност, с вода.
към текста >>
217.
9. СКАЗКА ДЕВЕТА. Дорнах, 12 декември 1919 г.
GA_194 Мисията на Архангел Михаил
Те притежават например включени вътре в тях определени изпълнени с
кръв
органи, мечовидния израстък, ветрилото, които при човека не съществуват, били са така да се каже заличени.
Защото разгледайте човешкото око. То е без съмнение по-съвършено отколкото очите на някои животни. Обаче очите на някои животни са по-сложни от окото на човека.
Те притежават например включени вътре в тях определени изпълнени с кръв органи, мечовидния израстък, ветрилото, които при човека не съществуват, били са така да се каже заличени.
Човешкото око е отново по-опростено в сравнение с формите на някои животински очи. Ако проследим развитието на окото, ще открием: то е отначало първобитно, просто, след това става все по-сложно и по-сложно, после обаче отново се опростява, и най-съвършеното не е най-сложното, а отново нещо по-просто от това, което се намира в средата.
към текста >>
218.
2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ. 25. 12. 1919 год.
GA_195 Мировата Нова година и новогодишни мисли
Тези сили обитават в човешката
кръв
.
Ще спомена във връзка с него само два документа: "Изгубеният Рай" на Милтън и "Месия" на Клопсток. В тези поеми духовните сили са описани сякаш е бил изгубен един рай, сякаш човекът е бил изгонен от него. Произведенията и на двамата поети са основани на идеята за двойнственост във Вселената, на противопоставянето на добро и зло, на Божественото и дяволското. Голямата грешка на съвременните времена е, че световната еволюция се представя като двойнственост, докато би трябвало тя да се представя като троичност. Едната група сили са устремените нагоре луциферически сили, които приближават човека в мистицизма, в сантименталността, във фантазията в онова във фантазията, което е изродено, гротескно.
Тези сили обитават в човешката кръв.
Вторите са ариманическите сили, които обитават във всичко, което е сухо, тежко, (говорейки физиологично) в костната система. Христос стои в средата между тези две. Той е третата група сили. Луцифер е първата, Ариман втората и по средата между тях е Христовата Сила.
към текста >>
219.
1. Първа лекция, Дорнах, 23 Септември 1921
GA_207 Антропософията като космософия 1
Западните хора имат една
кръв
, една лимфа, която е проникната от егоизъм, сгъстяващ се дълбоко вътре в т.н.
Обхванем ли тези неща с ясни и точни понятия, те остават в значителна степен съхранени, консервирани, обаче всъщност те продължават да действуват в човечеството като дълбоки усети и чувства. И в такива усети и чувства, те изграждат важни подпорни стълбове, които днес виждаме от една страна в Изтока, а от друга в Запада.
Западните хора имат една кръв, една лимфа, която е проникната от егоизъм, сгъстяващ се дълбоко вътре в т.н.
огнище на злото. Източните хора имат друга кръв, друга лимфа и в тях живеят отзвуци от копнежа по Нирвана.
към текста >>
Източните хора имат друга
кръв
, друга лимфа и в тях живеят отзвуци от копнежа по Нирвана.
Обхванем ли тези неща с ясни и точни понятия, те остават в значителна степен съхранени, консервирани, обаче всъщност те продължават да действуват в човечеството като дълбоки усети и чувства. И в такива усети и чувства, те изграждат важни подпорни стълбове, които днес виждаме от една страна в Изтока, а от друга в Запада. Западните хора имат една кръв, една лимфа, която е проникната от егоизъм, сгъстяващ се дълбоко вътре в т.н. огнище на злото.
Източните хора имат друга кръв, друга лимфа и в тях живеят отзвуци от копнежа по Нирвана.
към текста >>
220.
4. Четвърта лекция, Дорнах, 28 Октомври 1921
GA_208 Антр. като Космософия 2 ч.
По средата са разположени онези сили, които образуват „вътрешния свят“ на човека, или с други думи неговата
кръв
.
По средата са разположени онези сили, които образуват „вътрешния свят“ на човека, или с други думи неговата кръв.
И какво би могло да послужи най-добре като символ на гореща кръв? Може би онова животно, при което сърдечната дейност е най-интензивна: Лъвът!
към текста >>
И какво би могло да послужи най-добре като символ на гореща
кръв
?
По средата са разположени онези сили, които образуват „вътрешния свят“ на човека, или с други думи неговата кръв.
И какво би могло да послужи най-добре като символ на гореща кръв?
Може би онова животно, при което сърдечната дейност е най-интензивна: Лъвът!
към текста >>
221.
3. ТРЕТА КОНФЕРЕНЦИЯ, Дорнах, 29 юли 1922 г.
GA_214 Тайната на троицата
Той изрази също в този труд това, което беше за един посветен от миналото една доктрина, която той разбираше: че хлябът и виното могат действително да се превърнат в реалното тяло и реалната
кръв
на Христос.
Но около доктрината на Скотус Ериген, която е почти същата като тази на пантеистите от нашата епоха, стана осъждането чрез католическата правоверност и едва по-късно, това се знае, се откри написаното от Скотус Ериген. Всичко, което припомняше неговото съществуване, беше изгорено; той е този, който мина за истинския еретик. И когато представи публично своето виждане за нещата, което беше изложил на Шарл дьо Шов, се обяви, от страна на партизаните на Готшалк, чиито теории бяха сега отново признати за валидни, че Скотус Ериген, всъщност, беше само един бъбривец, който се представяше от всички видове пера на външната наука и който, в действителност, не знаеше нищо от дълбоките мистерии на свръхсетивното. Един друг теолог писа по повод тялото и кръвта на Христос "De Corpore et Sanguine Domini".
Той изрази също в този труд това, което беше за един посветен от миналото една доктрина, която той разбираше: че хлябът и виното могат действително да се превърнат в реалното тяло и реалната кръв на Христос.
към текста >>
222.
6. ШЕСТА КОНФЕРЕНЦИЯ, Дорнах, 6 август 1922 г.
GA_214 Тайната на троицата
Потокът на
кръв
, течаща през поколенията е, добре, ако някой може да образува една неприятна мистична представа, това е тя.
Ако някой говори от духовна гледна точка за кръвта, говори научно, ще постави най-напред въпроса за начина, по който се ражда кръвта, за начина, по който тя е свързана с храната, която човек приема. В черва та кръвта не е още там; само в самия човек е създадена кръвта.
Потокът на кръв, течаща през поколенията е, добре, ако някой може да образува една неприятна мистична представа, това е тя.
Всичко, което мрачните мистици някога са казвали по повод на един вътрешен живот на душата с определена яснота, даже и контурите да са били неясни, не е имало една такава зловеща мистика, като тази мистика на кръвта на Шпенглер. Вниманието тук е привлечено върху нещо, където спира всяка възможност не само за мислене при Шпенглер, това не значи нищо, защото при него няма нужда от мислене, това се знае; но когато човек иска още да бъде един разумен човек или даже само едно висше разумно животно, би трябвало да се спре да говори за нещо, което може така малко да се познава отблизо, като кръвта.
към текста >>
Така, спектакълът на една висша култура, целият този прекрасен свят на божества, на изкуства, на мисли, на битки, на градове приключва с първоначалните въпроси на вечната
кръв
, която е едно с космичните вълни, въртяща се вечно в орбити.
Животът е алфата и омегата, космическия поток, който тече към далечините под микрокосмическа форма. Това е действието в недрата на света в своя исторически размер. Пред неустоимия ритъм на редувания на поколения изчезва за да приключи всичко, което е построило будното съществувание в своите духовни светове. Историята се занимава с живота и с нищо друго, освен живота, расата, триумфа на желанието за мощ, а не с победата на истините, с изобретения или с парите. Историята на света е съденето на света: тя винаги дава основание на по-силния живот, на по-пълния живот,на по-сигурния в самия себе си живот, а именно основанието да съществуваш и не е толкова важно, че е била оправдавана пред будното съзнание и тя винаги е принасяла в жертва истината и справедливостта, на силата, на расата и е осъждала на смърт хората и народите, за които истината е била по-важна от делата, и справедливостта по-съществена от властта.
Така, спектакълът на една висша култура, целият този прекрасен свят на божества, на изкуства, на мисли, на битки, на градове приключва с първоначалните въпроси на вечната кръв, която е едно с космичните вълни, въртяща се вечно в орбити.
Будното съзнание, ясно и богато на форми става отново мълчалив служител на съществуванието така, както го учеше императорската епоха в Китай и в Рим; времето, чийто неумолим бяг включва мимолетната случайност, каквато е цивилизацията на тази планета в случайността, каквато е човекът, това е една форма, в която случайността, каквато е живота, изтича надалеч през една определено време, докато в света на светлината на нашите очи, се отварят на заден план вълните на хоризонтите на историята на земята и на историята на звездите.
към текста >>
223.
10. ДЕСЕТА КОНФЕРЕНЦИЯ, Оксфорд, 27 август 1922 г.
GA_214 Тайната на троицата
Да разгледаме човешкото същество такова, каквото е то в живота между раждането и смъртта, напълно живо, с тяло, изпълнено от плът и обходено от
кръв
.
Да разгледаме човешкото същество такова, каквото е то в живота между раждането и смъртта, напълно живо, с тяло, изпълнено от плът и обходено от кръв.
Ние казваме, че то е живо. Вратата на смъртта е премината от него. От физическия човек остава тук трупът, който тогава е положен в земята, на елементите. Гледаме този физически мъртъв човек. Пред нас е трупът, остатъкът от живия човек, от обходения от кръв жив човек.
към текста >>
Пред нас е трупът, остатъкът от живия човек, от обходения от
кръв
жив човек.
Да разгледаме човешкото същество такова, каквото е то в живота между раждането и смъртта, напълно живо, с тяло, изпълнено от плът и обходено от кръв. Ние казваме, че то е живо. Вратата на смъртта е премината от него. От физическия човек остава тук трупът, който тогава е положен в земята, на елементите. Гледаме този физически мъртъв човек.
Пред нас е трупът, остатъкът от живия човек, от обходения от кръв жив човек.
Човекът е физически мъртъв. Гледаме назад в нашата собствена душа, но с погледа на посвещението. Гледаме нашите мисли, които имаме сега в живота между раждането и смъртта, мислите, които имаме и които са тези на модерната мъдрост и модерната наука и виждаме, че те са трупът на това, което ние бяхме преди да слезем на Земята. Нашите мисли, които почитаме днес като най-висшите богатства, което ни доставят знанията за външната природа, имат същото отношение към това, което ние бяхме преди да слезем на Земята, и чиито труп те са, както трупът на един човек спрямо напълно живия човек ето това ние се научаваме да опознаем. В мисълта, той няма опитност със своя истински живот, той има опитност с трупа на своята душа.
към текста >>
224.
Младото поколение и повратната точка в развитието на човечеството
GA_217-1 - Младото поколение и повратната точка в развитието на човечеството
Защото наистина би било по-добре ако, освен червените и бели кръвни телца, в нашата
кръв
пулсират също така и мисли.
И сега, скъпи приятели, когато се казва, че мислите са станали "бледи", това не трябва да бъде изопачавано в твърдението, че за да живеем като хора ние нямаме нужда от мисли. Мислите обаче не трябва да бъдат толкова слаби, така че да остават там горе в главата. Те трябва да бъдат толкова силни, че да струят надолу към сърцето и през цялото същество на човека, та чак долу до краката.
Защото наистина би било по-добре ако, освен червените и бели кръвни телца, в нашата кръв пулсират също така и мисли.
Най-добре за мислите е да имат сърце. Но това е било изцяло загубено. Ние не можем да отхвърлим мислите, наследени от последните четири или пет века. Но тези мисли трябва да придобият също и сърце!
към текста >>
Те трябва да бъдат способни да чувстват нещата не слабо, а силно, така че да живеят в тях с цялото си същество, така че в думите им да се влее самата
кръв
на сърцето им.
Помислете за начина, по който тази ужасна трагедия, тази ужасна подигравка, бе описана през XIX век, и го сравнете със значението, придавано днес на същия този случай. Онова, което действително се е случило, не може да бъде поправено с абстрактни писания. Всеки, който има сърце в себе си и прочете описанията, давани на този случай, се чувства като ограбен от всякаква вътрешна подкрепа и един ужасен смут преминава през неговата душа. Човешките същества трябва отново да бъдат способни да чувстват, не слабо, а силно: красиво - грозно, добро - зло, вярно - грешно.
Те трябва да бъдат способни да чувстват нещата не слабо, а силно, така че да живеят в тях с цялото си същество, така че в думите им да се влее самата кръв на сърцето им.
Тогава празните думи ще бъдат разпръснати и те ще почувстват не само себе си, но и другите хора вътре в своето същество; условностите ще се разпръснат, и кръвта на сърцето ще пулсира през онова, което те имат в главите си; тогава чистото ежедневие ще се разпръсне и животът ще стане отново човешки.
към текста >>
225.
ВТОРА ЧАСТ. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 20 октомври 1922 г. Духовни взаимовръзки в изграждането на човешкия организъм.
GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ
Погрешно и грубо схващане е вярата, че артериалната
кръв
непосредствено преминава във венозната
кръв
.
Не е така грубо, както обикновено си го представяме, но е наистина така, че артериите на окото имат собствена посока, а се включват и вените (виж рис. червено), така че едното се свързва с другото. Точно в окото всъщност артерията протича така, че кръвта в известен смисъл изтича и отново се всмуква от вената; така че там се поражда леко преливане и отново всмукване в окото.
Погрешно и грубо схващане е вярата, че артериалната кръв непосредствено преминава във венозната кръв.
Не е така. Там се поражда фино преливане и отново изсмукване. И в това, което се поражда там като такова преливане, там вибрира циркулационният ритъм, а в нерва, който е на границата, в него вибрира дихателният ритъм и те се преплитат в окото. Така че виждането всъщност се състои в сблъсъка на тези два ритъма в окото. Представете си, че тези два ритъма биха били еднакви: Тогава нямаше да виждате.
към текста >>
226.
ТРЕТА ЧАСТ. ЛЕКЦИЯ, Хага, 5 ноември 1922 г. Скритите страни на човешкото съществуване и Христовият импулс
GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ
И това, което се случва в нашата духовно-душевна същност през втория стадий между заспиването и събуждането, са именно такива циркулации на планетните движения в астрална субстанция, както през деня нашата
кръв
- импулсирана чрез дихателните движения - циркулира в нашия физически организъм.
През деня се изживяваме в нашето физическо тяло. Когато говорим за себе си като за физически човек, казваме: «В нас са нашите бели дробове, нашето сърце, стомах, мозък и т.н., това е физическата ни вътрешност.» През втория стадий на съня нашата духовно-душевна вътрешност е движението на Венера, движението на Меркурий, Слънцето и Луната. Цялото взаимодействие на планетните движения на нашата слънчева система го носим не директно в нас, носим не самите планетни движения, но отраженията, астралните отражения от това са нашата вътрешна организация. Ние не сме разпрострени в целия планетен Космос, но сме невероятно големи в сравнение с физическата ни големина през деня. Ние не носим истинската Венера в нас при всеки сън, но едно отражение на нейните движения.
И това, което се случва в нашата духовно-душевна същност през втория стадий между заспиването и събуждането, са именно такива циркулации на планетните движения в астрална субстанция, както през деня нашата кръв - импулсирана чрез дихателните движения - циркулира в нашия физически организъм.
Така че през нощта едно отражение на нашия Космос циркулира като вътрешен живот в нас.
към текста >>
То не е изтъкано от физически кости и физическа
кръв
, a e духовно-душевно.
Нека още веднъж да разгледаме това, което като астрално тяло и азова организация се намира извън физическото тяло между заспиването и събуждането.
То не е изтъкано от физически кости и физическа кръв, a e духовно-душевно.
В него е вплетена нашата морална стойност. Както когато сме будни, се състоим от кости, кръв и нерви, така това, което излиза от нас при заспиването и се връща при събуждането, се състои от реалните преценки на нашите собствени морални действия.
към текста >>
Както когато сме будни, се състоим от кости,
кръв
и нерви, така това, което излиза от нас при заспиването и се връща при събуждането, се състои от реалните преценки на нашите собствени морални действия.
Нека още веднъж да разгледаме това, което като астрално тяло и азова организация се намира извън физическото тяло между заспиването и събуждането. То не е изтъкано от физически кости и физическа кръв, a e духовно-душевно. В него е вплетена нашата морална стойност.
Както когато сме будни, се състоим от кости, кръв и нерви, така това, което излиза от нас при заспиването и се връща при събуждането, се състои от реалните преценки на нашите собствени морални действия.
към текста >>
Както тук имаме кожа, нерви,
кръв
, кости, така пред собственото си съзерцание имаме това, което е било морално или неморално.
Този резултат, включен в нашата вечна същност, не е единственото, което имаме в духовно-душевното, което през нощта излиза извън нас. Но точно след смъртта, когато първо сме в етерното тяло и след това в астралното, почти не виждаме нещо друго в самите нас, освен тази морална същност на човека. Дали някой е бил добър или зъл, това се вижда, това е човекът.
Както тук имаме кожа, нерви, кръв, кости, така пред собственото си съзерцание имаме това, което е било морално или неморално.
към текста >>
227.
ПЕТА ЧАСТ. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Лондон, 17 ноември 1922 г. (полупублична). Екзактно познание за свръхсетивните светове в смисъла на антропософската наука за духа
GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ
През това време, което прекарваме след смъртта, ние осъзнаваме нашата морална личност, нашата морална ценност, както тук на Земята осъзнаваме живота в плът и
кръв
.
През това време, което прекарваме след смъртта, ние осъзнаваме нашата морална личност, нашата морална ценност, както тук на Земята осъзнаваме живота в плът и кръв.
към текста >>
228.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Лондон, 18 ноември 1922 г. (полупублична). Христос от гледната точка на антропософията
GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ
Когато човекът се потопи в собствената си човечност, узнава, че това, което е долу във физическото тяло, е не само плът и
кръв
, а е духовност.
Характерното за тази наивна набожност е, че се остава при чувствата, при усещанията, които душата има, когато човек се потопи в себе си, в своята собствена човечност.
Когато човекът се потопи в собствената си човечност, узнава, че това, което е долу във физическото тяло, е не само плът и кръв, а е духовност.
Тази духовност благочестивият иска да я насочи към божественото. Този, който днес, бих казал, е неправилен последовател на древните ученици на мистериите, иска като медиумна личност да я превърне в действие.
към текста >>
229.
ШЕСТА ЧАСТ. ПУБЛИЧНА ЛЕКЦИЯ, Лондон, 20 ноември 1922 г. Възпитателско изкуство чрез познание за човека
GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ
Нека си представим как едно дете, което например получи една готова кукла, една така наречена много «хубава» кукла, която дори има красиво нарисувано лице, следователно е възможно «завършена», как едно такова дете - тези неща не могат да се наблюдават чрез грубата анатомия - получава сгъстена
кръв
, как физическата му организация се затруднява.
Можем да кажем:«До смяната на зъбите най-близката естествена среда на детето е родителската, семейната среда. Но ние водим децата в детска градина. Правилно ще постъпим с игрите, с детските занимания, ако знаем как това навлиза в детето, във физическия му организъм.
Нека си представим как едно дете, което например получи една готова кукла, една така наречена много «хубава» кукла, която дори има красиво нарисувано лице, следователно е възможно «завършена», как едно такова дете - тези неща не могат да се наблюдават чрез грубата анатомия - получава сгъстена кръв, как физическата му организация се затруднява.
Ние изобщо не знаем колко сериозно грешим там, как това въздейства на детето! Оставим ли го само да си направи куклите от няколко парчета плат, като ги правим заедно с него, рисуваме по парцалената кукла очите, така че детето вижда това в неговото създаване, тогава то го поема в подвижността на своя организъм, то преминава в кръвта му, в дишането му.
към текста >>
230.
СЕДМА ЧАСТ. ЛЕКЦИЯ, Щутгарт, 4 декември 1922 г.
GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ
Това, което на Земята ни дава плът и
кръв
, между смъртта и новото раждане ни дава способността да си спомняме.
Така изглежда нашата способност да си спомняме. Тя е бледа и абстрактна в сравнение с пълнотата на нашия живот. Защо спомените ни са слаби и сенчести? Те са именно сянката на нашите душевни изживявания между смъртта и новото раждане. Там е способността да си спомняме, така че всъщност тя ни представя нашето битие.
Това, което на Земята ни дава плът и кръв, между смъртта и новото раждане ни дава способността да си спомняме.
Там споменът е пълноценен и силен - ако мога да употребя този израз за духовното, той се нуждае от плътта и става слаб. А когато умрем - често съм го описвал и ще го намерите и в моите книги, тогава последният остатък от спомените остава няколко дни в етерното тяло. Преминем ли портата на смъртта, погледнем ли назад към нашия изминал земен живот, тогава тези спомени избледняват. И от тези спомени се измъква навън това, което ни е давало силата на любовта на Земята, силата за живота след смъртта. Така силата на нашите спомени е наследството, които имаме от предземния си живот, а силата на любовта е зародишната сила за това, което имаме след смъртта си.
към текста >>
231.
3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 3 Декември 1922
GA_219 Отношението на звезд.свят към човека
Тези Същества биха жела ли да превърнат човека в един морален автомат; те биха го накарали да пренебрегне своите подтици и инстинкти, да пренебрегне зова на своята
кръв
, да отблъсне всичко това и да приеме внушенията на изостаналите Марсови, Юпитерови и Сатурнови Същества, да се превърне наистина в един морален автомат без никаква перспектива за лична свобода.
По-късно ставаме зависими от малкия кръг на кръвообращението. Впрочем към тези неща ще се върнем в по-късните лекции. Сега трябва да ни интересува нещо друго: по какъв начин изостаналите Лунни, Венерини и Меркуриеви Същества изграждат образно казано своите обиталища в твърдите и течни елементи на Земята, и по какъв начин изостаналите Същества на Марс, Юпитер и Сатурн намират подходящи условия за живот съответно в топлината и въздуха. Втората категория Същества също има огромно влия ние върху човека по време на неговия сън. Обаче това влияние е с обратен знак.
Тези Същества биха жела ли да превърнат човека в един морален автомат; те биха го накарали да пренебрегне своите подтици и инстинкти, да пренебрегне зова на своята кръв, да отблъсне всичко това и да приеме внушенията на изостаналите Марсови, Юпитерови и Сатурнови Същества, да се превърне наистина в един морален автомат без никаква перспектива за лична свобода.
Това искат тези Същества. И тяхното влияние е силно, извънредно силно.
към текста >>
232.
8.ОСМА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 23 Декември 1922
GA_219 Отношението на звезд.свят към човека
Докато по-рано мислите прииждаха към него от най-далечните простори на необятния Космос, сега той започна да усеща мислите като нещо лично, като нещо, което му принадлежи например като неговата
кръв
.
Обаче от 9 и 8 столетие преди Събитието на Голгота, тези мисли-откровения започнаха да стават все по-неясни и смътни, но затова пък в човека се пробуди една нова способност: способността да изработва и ръководи своите мисли сам! Така човекът се оказа пренесен в една коренно различна душевна атмосфера.
Докато по-рано мислите прииждаха към него от най-далечните простори на необятния Космос, сега той започна да усеща мислите като нещо лично, като нещо, което му принадлежи например като неговата кръв.
В древността, на мислите се гледаше като на дишането, като на нещо, което човек получава от атмосферата и после отново връща на атмосферата. Както въздухът е нещо, което обгръща човека отвсякъде, нещо което той всмуква в себе си и после отново изкарва навън, така и на мислите се гледаше като нещо, което човек получава, но и отново трябва да върне на Боговете в разгара на лятото.
към текста >>
От времето, когато се разигра Мистерията на Голгота, той започна да усеща мислите си, както усещаше и своята
кръв
.
Да, душевното настроение на древните беше съвсем различно отколкото при следващите поколения, които започнаха да гледат на мислите, като на свое лично завоевание. Нека повторя: Докато по-рано мъдростта се възприемаше като някакво дихание, по-късно на мислите се гледаше като на нещо, което се поражда в самия човек като например кръвта. Бихме могли да допълним: В древните епохи човекът беше свързан с мислите, както е свързан с въздуха.
От времето, когато се разигра Мистерията на Голгота, той започна да усеща мислите си, както усещаше и своята кръв.
към текста >>
И едва тогава ще можем да празнуваме Коледата като честни хора; едва тогава ще има смисъл стремежът ни към пълно християнизиране на нашия мисловен свят, който сега усещаме като гореща
кръв
в нашето тяло, за разлика от древните мисли, които усещахме като вдишване и издишване.
А всички ние се нуждаем от такова обновление, защото иначе е невъзможно да станем истински хора, истински човеци; невъзможно е да открием космическия източник на нашите духовни сили. Да, ние се нуждаем от една космическа Коледа, от едно ново раждане на духовния живот.
И едва тогава ще можем да празнуваме Коледата като честни хора; едва тогава ще има смисъл стремежът ни към пълно християнизиране на нашия мисловен свят, който сега усещаме като гореща кръв в нашето тяло, за разлика от древните мисли, които усещахме като вдишване и издишване.
към текста >>
233.
12.ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 31 Декември 1922
GA_219 Отношението на звезд.свят към човека
По същия начин човек е проникнат и от своята
кръв
.
По същия начин човек е проникнат и от своята кръв.
В кръвта действува етерният организъм. Всичко, кое то циркулира в човешкото тяло кръв, лимфа и т.н. е проявление на етерния организъм. И точно с този свой етерен организъм, човекът влиза във връзка ако мога така да се изразя с действията на звездите, с движенията на планетите. Както неподвижните звезди изграждат здравите и постоянни форми на човешкото тяло или влизат в някакво отношение с него, така и движенията на планетите се намесват в процесите на нашата кръв.
към текста >>
Всичко, кое то циркулира в човешкото тяло
кръв
, лимфа и т.н.
По същия начин човек е проникнат и от своята кръв. В кръвта действува етерният организъм.
Всичко, кое то циркулира в човешкото тяло кръв, лимфа и т.н.
е проявление на етерния организъм. И точно с този свой етерен организъм, човекът влиза във връзка ако мога така да се изразя с действията на звездите, с движенията на планетите. Както неподвижните звезди изграждат здравите и постоянни форми на човешкото тяло или влизат в някакво отношение с него, така и движенията на планетите се намесват в процесите на нашата кръв.
към текста >>
Както неподвижните звезди изграждат здравите и постоянни форми на човешкото тяло или влизат в някакво отношение с него, така и движенията на планетите се намесват в процесите на нашата
кръв
.
По същия начин човек е проникнат и от своята кръв. В кръвта действува етерният организъм. Всичко, кое то циркулира в човешкото тяло кръв, лимфа и т.н. е проявление на етерния организъм. И точно с този свой етерен организъм, човекът влиза във връзка ако мога така да се изразя с действията на звездите, с движенията на планетите.
Както неподвижните звезди изграждат здравите и постоянни форми на човешкото тяло или влизат в някакво отношение с него, така и движенията на планетите се намесват в процесите на нашата кръв.
към текста >>
Ако обаче се замислим върху онова, което струи в нашия течен организъм, в нашата
кръв
, лимфа и т.н., ние ще установим, че то вече не е отражение на звездните и небесни Същества, а на звездните действия, на звездните дела, с други думи на вътрешните и външни планетарни движения.
Ако обаче се замислим върху онова, което струи в нашия течен организъм, в нашата кръв, лимфа и т.н., ние ще установим, че то вече не е отражение на звездните и небесни Същества, а на звездните действия, на звездните дела, с други думи на вътрешните и външни планетарни движения.
И ако аз застана по един правилен начин в света, ако проумея връзките си с духовния Космос, ще мога сам да одухотворя този наш свят.
към текста >>
Докато с помощта на моята воля аз мога да виждам как в духовната атмосфера на бъдещето, звездните Същества се преобразяват в огъня на любовта, с помощта на моите чувства аз мога да различа метаморфозите на онези сили, които работят в моята
кръв
, в моя течен организъм; там те са отражения на звездните действия, на звездните дела.
Докато с помощта на моята воля аз мога да виждам как в духовната атмосфера на бъдещето, звездните Същества се преобразяват в огъня на любовта, с помощта на моите чувства аз мога да различа метаморфозите на онези сили, които работят в моята кръв, в моя течен организъм; там те са отражения на звездните действия, на звездните дела.
Така балансиран в чувства и воля човекът може да изживява себе си по правилен начин. Сега вече, обърнат към мировите сили на Космоса, жертвоготовният човек може да вложи там, във великия храм на Космоса като транссубстанция и своя личен духовен принос.
към текста >>
234.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 11 март, 1923 г.
GA_222 Импулсиране на световно-историческите събития от духовните сили
Но сега, ако той не може да възприеме духовното познание, ако нашето училищно преподаване не бъде достатъчно духовно задълбочено, той донася със себе си вместо това скърцащите и свистящи звуци на физическо-минералния свят, тяхното стържене и грохот; той донася в своята
кръв
звуците на триенето и наподобяващи капането на водни капки, пораждани от физическия компонент на растителния свят.
Речта, такава, каквато е създадена днес при всички цивилизовани народи, приковава душата за времето от заспиването до пробуждането само към физическия грохот на материалния свят и към шепота само на физическото съдържание на растителния свят и не открива на душата по време на сън светлите речи на Ангелите и гърмящите тръбни звуци на езика на Архангелския свят с тяхното дълбоко космическо значение. Човек, след достигане на полова зрелост, би бил длъжен да черпи за себе си от речта нещо такова, което за времето на бодърстването му така би препарирало неговия мозък, че своя нормален физически живот би могъл с помощта на думите да достига до съдържащите се в нещата идеи. А тъй като речта на Архангелите може да говори на неговата душа през времето от заспиването до пробуждането, то той би бил длъжен, потапяйки се в съня, да донася със себе си нещо такова, което би дало възможността на кръвообращението му да предчувства спиритуалните дълбочини на мировия замисъл.
Но сега, ако той не може да възприеме духовното познание, ако нашето училищно преподаване не бъде достатъчно духовно задълбочено, той донася със себе си вместо това скърцащите и свистящи звуци на физическо-минералния свят, тяхното стържене и грохот; той донася в своята кръв звуците на триенето и наподобяващи капането на водни капки, пораждани от физическия компонент на растителния свят.
към текста >>
235.
СЕДМА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 23 март, 1923 г.
GA_222 Импулсиране на световно-историческите събития от духовните сили
В гръцката епоха процесът на дишане и връзката с ландшафта вече не са били определящи за хората, но за гръцката епоха определящо станало това, което създавало съзнанието на груповата душа, а именно свързаността по
кръв
, чувството за единство на племето, за единство на рода.
Човек е чувствал в следствие на това, че цялото му душевно и телесно устройство се е намирало тогава във връзка с мястото на неговото раждане, с неговите климатични и географски особености, защото човек в тази трета следатлантска културна епоха е усещал себе си преимуществено като дишащо същество. На Юг дишат по-различно, отколкото на Север. Човек е бил тогава човек на дишането. Разбира се, външната цивилизация не е била още толкова развита, за да могат такива неща да бъдат ясно изразени; но това, което е живеело в човешката душа, то е било резултат от процеса на дишането, а процеса на дишането е бил, на свой ред, резултат от мястото на раждане, от мястото на обитаване. При гърците това се прекратило.
В гръцката епоха процесът на дишане и връзката с ландшафта вече не са били определящи за хората, но за гръцката епоха определящо станало това, което създавало съзнанието на груповата душа, а именно свързаността по кръв, чувството за единство на племето, за единство на рода.
В третата следатлантска епоха груповата си душа хората усещали във връзка с местообитанието. Представяли си, че ако някъде се намира някакво светилище, то там обитава и това Божество, което представлява груповата душа. В гръцката епоха това се е прекратило. Тогава започнало да се проявява усещането за общност чрез кръвта, усещането, свързано със земното съзнание, с цялото устройство на човешките сетива и усещания и живота на инстинктите, насочени към земния свят. Така, че тогава човекът се оказал съвсем преместен долу на Земята.
към текста >>
На нас ни се налага да се учим да се чувстваме независими от всичко надземно, а също независими от това, което е заключено в нашата
кръв
.
Античният грък се е чувствал съвсем земен човек, а своя живот - свързан с кръвта.
На нас ни се налага да се учим да се чувстваме независими от всичко надземно, а също независими от това, което е заключено в нашата кръв.
Това се е появило в следствие на обстоятелството, че ние сега във възрастта от 21 до 28 години живеем по друг начин, отколкото сме живели преди, че ние повече не се пробуждаме за възприемане на това второ преживяване, за което вчера говорихме, че вече нямаме живи мисли, обусловени от свръхземни влияния върху нашето съзнание, но че имаме съвсем свободни от вътрешен живот мисли, които затова са и мъртви. Това е станало, защото Земята със своите вътрешни сили е умъртвила нашите мисли, когато станахме земни хора. И ето, пред нас възниква забележителна картина: ние, като земни хора, погребваме в Земята това, което остава от физическия човек, ние предаваме трупа на земните елементи; при кремацията, при изгарянето на трупа, Земята също участва със своите сили. Защото процеса на «тление» - това е само бавно изгаряне. А с нашите мисли работата стои сега така и това е характерно за петата следатлантска епоха, че когато се раждаме, когато се спускаме на Земята, то нашите мисли се предават на Земята; нашите мисли се погребват, потъват в Земята, когато ставаме земни хора.
към текста >>
236.
Антропософията и човешкото сърце. Първа лекция, Виена, 27. Септември 1923
GA_223 Годишният кръговрат
И тогава в тази човешка глава би била видима, отправяйки въздействията си надолу към сърцето, силата на Михаил, смазваща Дракона, тъй че сега неговата
кръв
се отправя от сърцето към крайниците на човека.
Един такъв човек, който би могъл да прониква навътре в духовния живот на 18. столетие, вероятно щеше да стигне до следното художествено изображение. Външно погледнато неговата рисунка би показала човешката фигура там в долната анималистична част на Дракона, като увита около себе си. Обаче зад човека – тъй като човекът вижда в духовния свят с тилната част на главата си – би се извисявал космическият образ на Михаил, сияен и могъщ, но сдържащ своето космическо величие, отразяващ своята космическа същност във вътрешния свят на по-висшата човешка природа, тъй че в своето собствено етерно тяло човекът би предлагал едно етерно отражение на космическия образ на Михаил.
И тогава в тази човешка глава би била видима, отправяйки въздействията си надолу към сърцето, силата на Михаил, смазваща Дракона, тъй че сега неговата кръв се отправя от сърцето към крайниците на човека.
Ето какъв беше образът, който все още много хора на 18. столетие носеха в себе си и който показваше вътрешната човешка битка на Михаил с Дракона. Да, за онази епоха този образ напомняше на хората как с помощта на горните сили могат да бъдат сразени долните сили, и как човекът се нуждае от Михаиловата сила за да поддържа своя собствен живот.
към текста >>
237.
Трета лекция, 30. Септември 1923
GA_223 Годишният кръговрат
И през онези времена да се говори за физическата Слънчева светлина така, както говорят днес физиците, би било същото, ако примерно искаме да опознаем един човек, но говорим само за неговите мускули, за неговите кости, за неговата
кръв
и така нататък, без да вземем предвид душевно-духовните сили, които властват в него.
Нека да си представим как изглежда едно такова място: там имаме едно затворено пространство, което отгоре е покрито. Когато наблюдавате Слънчевата светлина, на пръв поглед Вие имате физическата Слънчева светлина. Обаче тази физическа Слънчева светлина отвсякъде е проникната от духовните въздействия на Слънцето.
И през онези времена да се говори за физическата Слънчева светлина така, както говорят днес физиците, би било същото, ако примерно искаме да опознаем един човек, но говорим само за неговите мускули, за неговите кости, за неговата кръв и така нататък, без да вземем предвид душевно-духовните сили, които властват в него.
Светлината не е просто “phos”. Светлината е Phosphor, носител на светлина; тя има един активен, един душевен елемент. Но днес във видимия сетивен свят човекът е изгубил този душевен елемент. Когато жрецът на друидите влизаше в това място – а в повечето случаи долмените, както и много други култови места, бяха свързани с погребалните процедури – той заемаше такова положение, че оставаше непроницаем за физическите лъчи на Слънцето. Обаче духовните въздействия на Слънцето минаваха през него и той беше специално обучен за да ги възприема.
към текста >>
Ако някога науката отново достигне действителните истини за тези неща, хората ще са удивени – макар че тогава изследванията няма да се извършват по онзи груб начин, както това става с помощта на днешните инструменти – как по един съвсем друг начин ще се установи, че човешката
кръв
е друга, че човешкото храносмилане е друго, в зависимост от това, дали навън е Януари или Септември, така че сърцето – като сетивен орган – ще се превърне в един чуден барометър за протичането на годината в човешкия двигателно-веществообменен организъм.
Само за абстрактно мислещия човек процесите в нашия организъм са едни и същи през цялата година.
Ако някога науката отново достигне действителните истини за тези неща, хората ще са удивени – макар че тогава изследванията няма да се извършват по онзи груб начин, както това става с помощта на днешните инструменти – как по един съвсем друг начин ще се установи, че човешката кръв е друга, че човешкото храносмилане е друго, в зависимост от това, дали навън е Януари или Септември, така че сърцето – като сетивен орган – ще се превърне в един чуден барометър за протичането на годината в човешкия двигателно-веществообменен организъм.
Ето в какво беше възпитаван ученикът на Митра: Да възприема в самия себе си годишния ход чрез организацията на сърцето, чрез науката на сърцето, с чиято помощ той вниква в процесите на метаморфозиралите хранителни средства и в поглъщането им от кръвта. И в това, което бива възприемано по този начин, вътре в човека, във вътрешните движения на човека намира израз целият годишен кръговрат на външната природа.
към текста >>
238.
3. ТРЕТА СКАЗКА: Дорнах 21 октомври 1923 г.
GA_230 Човекът като съзвучие на творящото образуващото и формиращото мирово слово
Никое друго животно няма същото отношение между теглото на кръвта и цялото тегло на тялото както кравата; другите животни имат или по-малко или повече
кръв
в отношение с теглото на тялото в сравнение с кравата; а теглото има работа с тежестта, с гравитацията, кръвта с егоизма.
Никое друго животно няма същото отношение между теглото на кръвта и цялото тегло на тялото както кравата; другите животни имат или по-малко или повече кръв в отношение с теглото на тялото в сравнение с кравата; а теглото има работа с тежестта, с гравитацията, кръвта с егоизма.
Не с егото /Аза/, него има само човекът, а с егоистичността, с отделното съществувание. Кръвта прави също от животното едно животно, поне по-висшето животно. И бихме могли да кажем: Кравата е решила мировата загадка, как трябва да се подържа правилното отношение между теглото на кръвта и теглото на цялото тяло, ако едно същество иска да бъде колкото е възможно истинско животно.
към текста >>
Кравата има в теглото на нейната
кръв
една дванадесетина от теглото на нейното цяло тяло.
Видите ли, хората на древността не непразно са нарекли Зодиака "Зодиак" /Кръг на животните/. Този Зодиак има дванадесет части, разделя така да се каже цялото свое битие на дванадесет части. Тези сили, които идват от Космоса, от Зодиака, приемат тяхната форма от животните. Но другите животни не се насочват точно според това.
Кравата има в теглото на нейната кръв една дванадесетина от теглото на нейното цяло тяло.
Теглото на кръвта при кравата е една дванадесета от теглото на нейното тяло, при магарето то е само една двадесет и трета, при кучето една десета. Всички други животни имат едно друго, различно отношение на теглото на кръвта към това на тялото. При човека теглото на кръвта е една тринадесетима от тегло то на тялото.
към текста >>
239.
10. ДЕСЕТА СКАЗКА: Дорнах, 9 ноември 1923 г.
GA_230 Човекът като съзвучие на творящото образуващото и формиращото мирово слово
Всичко, което приемаме като минерално вещество, трябва обаче да бъде изменено в нашия организъм така, че това, което в топлината на нашата
кръв
надвишава средната топлина на заобикалящия ни външен свят, което е по-високо от топлината на заобикалящата външна среда, тази превишаваща външната температура вътрешна топлина приема с удоволствие консумираното минерално вещество.
Предположете, че приемаме в нас нещо минерално. Всичко, което приемаме в нас като минерално вещество, трябва да бъде доведено в човека по-нататък до там, че да се получи следното. Вие знаете, че имаме една собствена топлина. При здравия човек топлината на кръвта е около 37ºС. В топлината на кръвта имаме нещо, което надвишава средно външната топлина.
Всичко, което приемаме като минерално вещество, трябва обаче да бъде изменено в нашия организъм така, че това, което в топлината на нашата кръв надвишава средната топлина на заобикалящия ни външен свят, което е по-високо от топлината на заобикалящата външна среда, тази превишаваща външната температура вътрешна топлина приема с удоволствие консумираното минерално вещество.
Когато консумирате едно зрънце готварска сол, тази готварска сол трябва да бъде всмукана от Вашата собствена вътрешна топлина, а не от топлината, която тя има общо с външния свят. Тази готварска сол трябва да бъде приета с удоволствие от Вашата вътрешна топлина. Всичко минерално трябва да бъде превърнато в топлинен етер. И в момента, в който човекът има в своя организъм нещо, което възпрепятствува превръщането на минералното вещество в топлинен етер, в този момент човекът е болен.
към текста >>
Вземете например процесите, които се съдържат в това чудесно обръщение на човешката
кръв
.
Видите ли, целият този въпрос стои така, че фактически процесите на храненето могат да преминат в процеси на лечението, процесите на лечението могат да преминат в духовни процеси и отново обратно духовни те процеси могат да преминат в процеси на лечението; или когато духовните процеси произвеждат направо смущения на обмяната на веществата, тогава духовните процеси преминават също отново в един стадий, в който те могат да бъдат излекувани чрез средния организъм на човека, могат и трябва да бъдат излекувани по този начин. Всички тези неща преминават едни в други в човека и целият човешки организъм е непрестанно една чудесна метаморфоза.
Вземете например процесите, които се съдържат в това чудесно обръщение на човешката кръв.
Що за процеси са това?
към текста >>
Същите процеси, които стават в течната
кръв
, могат да обхванат към някои страни това, което е преграда или скеле или втвърдено в човека, тогава това, което принадлежи на кръвта, се намира в стените на кръвоносните или на други съдове или в мускулите или някъде в костите или в някой обвиващ орган.
Обгърнете с поглед първо кръвта съвсем отделно от останалия човешки организъм, как тя тече през артериите, обгърнете с поглед формата, да речем следователно, системата на артериите и това, което се присъединява към нея като система на мускулите, като костна система и така нататък, следователно това, което е твърдо образуване, и това, което тече като течно вещество през него. Останете при течното състояние, при кръвта; в човешкия организъм съществуват също и други течности, но останете при кръвта. В тази течаща течност, какви процеси стават непрестанно в нея? В нея непрестанно стават процеси.
Същите процеси, които стават в течната кръв, могат да обхванат към някои страни това, което е преграда или скеле или втвърдено в човека, тогава това, което принадлежи на кръвта, се намира в стените на кръвоносните или на други съдове или в мускулите или някъде в костите или в някой обвиващ орган.
В какво се превръща то там? То се превръща в импулс на възпалителните явления. Това, което намираме тук или там като импулси на възпалителните явления, ние го намираме постоянно като нормални про-цеси в течната кръв. Това, което се явява като възпаление, това са процеси проникнали на неподходящи места, т.е. на втвърдените места, процеси, които трябва постоянно да стават в течащата кръв.
към текста >>
Това, което намираме тук или там като импулси на възпалителните явления, ние го намираме постоянно като нормални про-цеси в течната
кръв
.
В тази течаща течност, какви процеси стават непрестанно в нея? В нея непрестанно стават процеси. Същите процеси, които стават в течната кръв, могат да обхванат към някои страни това, което е преграда или скеле или втвърдено в човека, тогава това, което принадлежи на кръвта, се намира в стените на кръвоносните или на други съдове или в мускулите или някъде в костите или в някой обвиващ орган. В какво се превръща то там? То се превръща в импулс на възпалителните явления.
Това, което намираме тук или там като импулси на възпалителните явления, ние го намираме постоянно като нормални про-цеси в течната кръв.
Това, което се явява като възпаление, това са процеси проникнали на неподходящи места, т.е. на втвърдените места, процеси, които трябва постоянно да стават в течащата кръв. Един абсолютно нормален, здравословен процес разместен, поставен на друго място, на което той не принадлежи, е един процес причиняващ заболяване. И определени болести на нервната система се състоят именно в това, че нервната система, която в цялата нейна организация е полюсно противоположна на кръвната система, трябва да изпита проникването в нея на нормалните процеси на кръвта. Когато процесите, които са нормални процеси в кръвоносните съдове, проникнат в нервните пътища, и това става при най-лекото проникване, тогава нервните пътища са обхванати от възпаления, които се намират съвсем в началото на възпалението, и ние получаваме различните форми на болна та нервна система.
към текста >>
на втвърдените места, процеси, които трябва постоянно да стават в течащата
кръв
.
Същите процеси, които стават в течната кръв, могат да обхванат към някои страни това, което е преграда или скеле или втвърдено в човека, тогава това, което принадлежи на кръвта, се намира в стените на кръвоносните или на други съдове или в мускулите или някъде в костите или в някой обвиващ орган. В какво се превръща то там? То се превръща в импулс на възпалителните явления. Това, което намираме тук или там като импулси на възпалителните явления, ние го намираме постоянно като нормални про-цеси в течната кръв. Това, което се явява като възпаление, това са процеси проникнали на неподходящи места, т.е.
на втвърдените места, процеси, които трябва постоянно да стават в течащата кръв.
Един абсолютно нормален, здравословен процес разместен, поставен на друго място, на което той не принадлежи, е един процес причиняващ заболяване. И определени болести на нервната система се състоят именно в това, че нервната система, която в цялата нейна организация е полюсно противоположна на кръвната система, трябва да изпита проникването в нея на нормалните процеси на кръвта. Когато процесите, които са нормални процеси в кръвоносните съдове, проникнат в нервните пътища, и това става при най-лекото проникване, тогава нервните пътища са обхванати от възпаления, които се намират съвсем в началото на възпалението, и ние получаваме различните форми на болна та нервна система.
към текста >>
Ние имаме не само общо взето ритъма на дишането в контраст с процеса на кръвообращението, а в движещата се
кръв
имаме тънки процеси, които, когато излязат вън от кръвта, се превръщат във възпалителни процеси.
Вие виждате, че това, което протича в нервите, трябва да остане в нервите, а това, което протича в кръвта, трябва да остане в кръвта. Ако това, което принадлежи в кръвта, премине в съседство, раждат се възпаления. Ако това, което принадлежи на нервите, премине в съседство, раждат се всякакъв вид образувания, които са обхванати с тривиалното наименование туморни образувания. Обаче между процесите на нервната система и процесите на кръвната система трябва да става един правилен ритъм.
Ние имаме не само общо взето ритъма на дишането в контраст с процеса на кръвообращението, а в движещата се кръв имаме тънки процеси, които, когато излязат вън от кръвта, се превръщат във възпалителни процеси.
Тези тънки процеси трябва също да стоят в една ритмична връзка с това, което става в съседния нерв, както дишането трябва да стои във връзка с кръвообращението. И в момента, в който в тази връзка се явяват смущения между ритъма на кръвта и ритъма на нервите, ритмичната връзка трябва отново да бъде възстановена.
към текста >>
240.
12. ДВАНАДЕСЕТА СКАЗКА: Дорнах, 11 ноември 1923 г.
GA_230 Човекът като съзвучие на творящото образуващото и формиращото мирово слово
Да, но сега днешната общоприета наука ни отговарящо е физическо-телесното естество на човека:
кръв
, нерви, мускули, кости.
Да, но сега днешната общоприета наука ни отговарящо е физическо-телесното естество на човека: кръв, нерви, мускули, кости.
Можем да разглеждаме колкото искаме една кост, когато гледаме само с очите на днешната естествена наука, ние не ще можем да кажем: Тази кост е един съблазнител на човека за омразата. Или можем да изследваме колкото искаме кръвта според принципите, според които днес се изследват не щата, ние не ще можем да установим по този начин: Кръвта е съблазнителят на човека за човешко неразбиране.
към текста >>
241.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 30 ноември 1923 г.
GA_232 Мистерийни центрове
Известно е, че желязото играе голяма роля в човешката
кръв
, но желязото е единственият метал от този вид, който е такъв.
Другата форма на този език - може да звучи гротескно, но все пак е вярно - е тази форма, при която речта на металите се разгръща като космическа поезия, когато тя преминава в поезия. Тогава в езика на металите се проявява космическата фантазия. Тогава от тази космическа поезия прозвучава това, което съставлява най-близките връзки между металите и човека. Такива интимни връзки между металите и човека наистина съществуват. Грубите взаимоотношения, които физиологията познава, се отнасят само до няколко метала.
Известно е, че желязото играе голяма роля в човешката кръв, но желязото е единственият метал от този вид, който е такъв.
Определена роля имат и други метали като калий, калций, натрий, магнезий - следователно определен брой метали. Обаче голяма част от най-важните метали, най-важни за Земята, за функционирането на Земята, видимо не играят никаква роля в човешкия организъм според грубото външно наблюдение. Но това е само привидно. Прониквайки в недрата на Земята и научавайки там езика на металите, научаваме също, че металите не просто се намират в недрата на Земята, а са навсякъде в обкръжението на Земята, макар и в изключително разредена форма, може да се каже - в свръххомеопатично разредена форма.
към текста >>
242.
ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 9 декември 1923 г.
GA_232 Мистерийни центрове
Там не са се усещали като плът и
кръв
, като кости и нерви; усещали са се като някакъв организъм от топлина, но топлина в друга топлина, планетарна сатурническа топлина.
След това, когато ученика са го довеждали до състояние, да се усеща само във външните си сетива, той преживявал сякаш отхвърляне на целия свой организъм, така че живеел само в своите очи, в своя слухов апарат, в цялото свое осезание, тогава той възприемал това, което описах в моята книга «Въведение в тайната наука» като живот на Сатурн, като битие, когато е плувал и се е реел в топлинния елемент, в диференцирания в себе си топлинен елемент.
Там не са се усещали като плът и кръв, като кости и нерви; усещали са се като някакъв организъм от топлина, но топлина в друга топлина, планетарна сатурническа топлина.
Топлината са възприемали, когато външната топлина е имала друга степен от вътрешната. Реене в топлината, живот, благодарение на топлината, отделяне на топлина в топлината - това е било сатурновото битие.
към текста >>
243.
ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 21 декември 1923 г.
GA_232 Мистерийни центрове
Когато днес се приближим към някакъв човек и благодарение на едни или други обстоятелства, излизащи пред нашето съзнание, той ни напомня на друг познат ни човек, който може би сега не се намира тук, тогава в съзнанието ни непосредствено идва: тези двамата имат една плът и
кръв
, те по определен начин са единни телесно.
Така е било в древния Египет и при древните хора от Изтока. Когато те стъпвали на някакъв камък, вдигали някакъв камък, за тях това не е бил някакъв безразличен камък, както сега за нас; за тях това не е била въобще обикновена земна субстанция, а част от божественото тяло, каквато е била за тях Земята. И така, както ние сега в своето съзнание се отнасяме към кожата на човека, така и древните се отнасяли към външната повърхност на Земята.
Когато днес се приближим към някакъв човек и благодарение на едни или други обстоятелства, излизащи пред нашето съзнание, той ни напомня на друг познат ни човек, който може би сега не се намира тук, тогава в съзнанието ни непосредствено идва: тези двамата имат една плът и кръв, те по определен начин са единни телесно.
А когато древният грък или човекът от древния Изток вдигал взор към Марс, Юпитер или Сатурн, а после го обръщал към Земята, тогава в тази Земя той виждал на първо място божественото тяло на Бога на Земята и в същото време в тази Земя виждал сестра или брат на другите планети, кръжещи около Земята - Юпитер, Марс, Сатурн.
към текста >>
244.
ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 23 декември 1923 г.
GA_232 Мистерийни центрове
Всичко това живее също в човешката
кръв
.
В областта, където главата не е затворена от кости, а се отваря надолу, по направление към сърцето, към гърдите, преживявали отражение на това, което от Земята се издига в атмосферата. По такъв начин в узнаваното от Космоса преживявали вътрешно преобразяващото се в човека. И при това преминаване през всички органи следвали планетите. Тук се установявало това, което по такъв проникновен начин се казва при Гьоте в редовете за Мефистофел: Кръвта е съвсем особен сок. Защото кръвта в своята метаморфоза отразява тези великолепни метаморфози от въглерод в сребро.
Всичко това живее също в човешката кръв.
към текста >>
245.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 24 декември, 1923 г.
GA_233 Световната история в антропософска светлина и като основа за познанието на човешкия дух
Главата с течащата в нея
кръв
е точен образ на Земята с нейните речни и морски течения.
Моята глава е космическата памет за битието на Земята. Земното битие едва започвало, а цялостното строене, устройството на главата на човека вече ставало в съответствие с цялата Земя. " Така древният обитател на Изтока е усещал съществото на самата планета Земя в собствената си глава. Той казвал: "От всеобщото космическо битие боговете са сътворили, са произвели Земята с нейните природни царства, Земята с нейните реки и гори. Аз нося на раменете си глава; и тази моя глава е точно отражение на Земята.
Главата с течащата в нея кръв е точен образ на Земята с нейните речни и морски течения.
Конфигурацията на планините по Земята се повтаря в моята глава в конфигурациите на мозъка; аз нося на раменете си образ на планетата Земя. " Така както съвременният човек отнася картините от своята памет към своето преживяване, така древният човек е отнасял своята глава като цяло към планетата Земя. Забележителна разлика във вътрешното възприятие!
към текста >>
246.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 25 декември, 1923 г.
GA_233 Световната история в антропософска светлина и като основа за познанието на човешкия дух
Но да вземем младата раса, младият народ, като тези, които описвах, страдащ от излишък на собствени жизнени сили и постоянно имащ чувството: аз усещам, как моята
кръв
през цялото време се блъска по вътрешните стени на тялото.
Какво значи това за човека от съвременната епоха? Това означава да разполагаш във всеки момент с такива сили на смъртта, че да имаш възможност да запълваш силите на душата, на които са нужни именно процесите на разпад, протичащи в човека. Защото, както знаете, ние имаме в себе си растящи, цветущи сили на живота, но не тези жизнени сили ни правят разумни, мислещи същества: напротив, те приглушават нашето съзнание. Силите на смъртта, силите на разрушението, които също са постоянно активни в нас, винаги се превъзмогват отново и отново по време на сън от силите на живота, докато в края на краищата не съберем заедно всичките сили на смъртта в едно завършващо събитие на смъртта; тези сили са същността на източника на разумност, на самосъзнание. Така стои работата със съвременното човечество.
Но да вземем младата раса, младият народ, като тези, които описвах, страдащ от излишък на собствени жизнени сили и постоянно имащ чувството: аз усещам, как моята кръв през цялото време се блъска по вътрешните стени на тялото.
Аз не мога да понасям това. Моето съзнание не става по-разумно. Защото по причина на самата моя младост, аз не мога напълно да развия човешката си същност.
към текста >>
247.
ОСМА ЛЕКЦИЯ, 31 декември, 1923 г.
GA_233 Световната история в антропософска светлина и като основа за познанието на човешкия дух
Виж своята
кръв
!
На тях си задължен за етерното си тяло. Със своето физическо тяло ти си съединен с физическите субстанции на Земята. Но това, което вътре в теб, преобразува тези субстанции в нещо съвсем различно от всичко, което физически присъства в обкръжението на физическото тяло. Твоето етерно тяло привежда в движение всичко, което е течно вътре в теб. Соковете в тяхната циркулация се намират под влиянието на твоето етерно тяло.
Виж своята кръв!
Властите, Силите и Господствата заставят течната кръв да циркулира в твоите жили. Ти си човек само във физическото тяло; в етерното тяло ти си още животно, макар и животно, инспирирано от втората йерархия. "
към текста >>
Властите, Силите и Господствата заставят течната
кръв
да циркулира в твоите жили.
Със своето физическо тяло ти си съединен с физическите субстанции на Земята. Но това, което вътре в теб, преобразува тези субстанции в нещо съвсем различно от всичко, което физически присъства в обкръжението на физическото тяло. Твоето етерно тяло привежда в движение всичко, което е течно вътре в теб. Соковете в тяхната циркулация се намират под влиянието на твоето етерно тяло. Виж своята кръв!
Властите, Силите и Господствата заставят течната кръв да циркулира в твоите жили.
Ти си човек само във физическото тяло; в етерното тяло ти си още животно, макар и животно, инспирирано от втората йерархия. "
към текста >>
Твърдите кости, течащата
кръв
, въздушното дихание - нито в едно от тях аз не внасям своята душевна природа, а само в елемента топлина".
По-нататък, учениците, които идвали в тези скромни обители, където живеели такива розенкройцерски учители, отрано се подготвяли по такъв начин, който им се струвал често съвсем неуместен и в очите им изглеждал много чудноват. На тях им намеквали по един или друг начин – често уж случайно: вие трябва да търсите, къде вашата собствена духовна природа се свързва с духовния Космос. И ако ученикът е можел да побере указанията, за които ви говорих, той казвал на учителя: "Аз отнасям със себе си най-голямата утеха на Земята. Защото във вашата демонстрация на това, че земният човек има в топлината своята собствена стихия, вие ми показахте възможността да обединя моята физическа природа с душата и духа.
Твърдите кости, течащата кръв, въздушното дихание - нито в едно от тях аз не внасям своята душевна природа, а само в елемента топлина".
към текста >>
248.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 6 април 1924 година
GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том
И при всеки повод Хауснер казваше, че по физически произход той не е поляк, а е такъв само по цивилизация и възпитание, че в неговата
кръв
текат "ретскогермански" кръвни телца.
Той можеше да говори за германската народност и за германския райх както някой, който някога интимно е бил запознат с тези неща, но които всъщност е приел, без да е трябвало да го стори. Той би трябвало да разпространява тогава християнството. Така да се каже, той беше навлязъл в тези области, без да е трябвало - това можеше да се долови от обръщенията в неговите речи - и искаше отново да се върне обратно, за да поправи тези неща. Оттам и неговата страст към Швейцария, оттам и неговата страст за построяването на Арлбергския път. Можем даже да кажем, че и по външност, - ако го разгледате, това се изразяваше в неговата фигура - той всъщност не изглеждаше като поляк.
И при всеки повод Хауснер казваше, че по физически произход той не е поляк, а е такъв само по цивилизация и възпитание, че в неговата кръв текат "ретскогермански" кръвни телца.
От едно минало прераждане обаче той си беше донесъл склонността постоянно да гледа към една област, където някога е бил, където беше отишъл заедно с Колумбан и със свети Галус, където е искал да разпространява християнството, но е бил задържан от германското естество. Така той, така да се каже, се е опитал да се роди отново в едно, колкото е възможно по-малко полско семейство и да стои далеч, но същевермено изпълнен с копнеж към това, вътре в което изцяло се е намирал в миналото.
към текста >>
249.
СЕДМА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 9 май 1924 година
GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том
Тогава се чувства, как в душата се пробужда нещо, така че човек всъщност може да си каже: - Досега ти беше изпълнен само с
кръв
, ти чувстваше как в теб пулсират кръвта и дишането.
Но това не се постига още при първия опит, нишката се прекъсва. Човек трябва да има търпение отново и отново да повтаря нещата. Тогава се чувства, как в душата нещо се засилва.
Тогава се чувства, как в душата се пробужда нещо, така че човек всъщност може да си каже: - Досега ти беше изпълнен само с кръв, ти чувстваше как в теб пулсират кръвта и дишането.
Сега още нещо е вътре, още нещо освен кръвта, ти си изпълнен с нещо. -
към текста >>
250.
7. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 18 септември 1924 г.
GA_238 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Четвърти том
Защото, когато Волфрам фон Ешенбах забелязва, че в борбата са намесени духовни същества; той започва да пее за свещеното причастие, за транссубстанцията /превръщането на хляба и виното в тяло и
кръв
на Христос/, за присъствието на Христос в причастието, - и духът трябва да отстъпи, той не може да понесе това.
Срещу всичко това, което идва от страна на Клингзор, застава Волфрам фон Ешенбах. Процедура, която извършва Клингзор, се състои именно в това, че едно такова духовно същество трябва да узнае, дали Волфрам фон Ешенбах е учен човек или не. Клингзор е поставен малко на тясно от Волфрам фон Ешенбах.
Защото, когато Волфрам фон Ешенбах забелязва, че в борбата са намесени духовни същества; той започва да пее за свещеното причастие, за транссубстанцията /превръщането на хляба и виното в тяло и кръв на Христос/, за присъствието на Христос в причастието, - и духът трябва да отстъпи, той не може да понесе това.
Зад тези неща стоят напълно действителни реалности, ако ми е позволено да употребя тази тавтология. И с помощта на някои духовни същества Клингзор успява да докаже на Волфрам фон Ешенбах, че Волфрам фон Ешенбах има едно лишено от звездна мъдрост християнство, християнство, което не държи вече сметка за Космоса, а е напълно невежа по отношение на всякаква космическа мъдрост. Това е сега важното. Клингзор доказва, че още в онова време певецът на Граала познава от християнството само всичко онова, което е отхвърлило космическото християнство. И Клингзор може да се яви подкрепен по духовен начин само благодарение на това, че притежава мъдростта на звездите.
към текста >>
251.
9. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 21 септември 1924 г.
GA_238 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Четвърти том
Едната, която предимно трябва да ни интересува, която в древни времена беше женска личност, след това в първите християнски столетия се прероди като мъж, първият път беше от юдейски произход, вторият път носеше в себе си извънредно смесена
кръв
, тази личност се прероди после в 16-то столетие в лицето на италианския утопист Томас Кампанелла.
И ние виждаме, как и двете личности минаха през вратата на смъртта, прекараха живота между смъртта и едно ново раждане, как първо в свръхсетивната област те живяха с поглед насочен към настъпването на епохата на Съзнателната душа, изпитаха това настъпване на епохата на Съзнателната душа още в свръхсетивните светове. След това онази личност, която описах първо в женско въплъщение, след това в мъжко въплъщение, се прероди отново като мъж. Много интересно е, че и двете личности се преродиха заедно. Обаче онази личност, която в миналото въплъщение, т. е. във второто, беше жена, отново се роди като мъж, така че сега и двамата се преродиха като мъже.
Едната, която предимно трябва да ни интересува, която в древни времена беше женска личност, след това в първите християнски столетия се прероди като мъж, първият път беше от юдейски произход, вторият път носеше в себе си извънредно смесена кръв, тази личност се прероди после в 16-то столетие в лицето на италианския утопист Томас Кампанелла.
Една твърде забележителна личност.
към текста >>
252.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Прага, 29. Март 1924 г.
GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том
Такъв човек имаше съзнанието, че е от плът и
кръв
, ходи между земни същества, които не са от плът и
кръв
, които обаче имат едно етерно тяло, които са етерни същества.
Човекът добиваше едно отношение към духовното в света благодарение на това, че в древните мистерии чрез жреца-посветител той е бил довеждан до състоянието да може да изживее в себе си озарението. Обучението в мистериите се състоеше в това, да бъде доведен човекът дотам, да може да изживее това вътрешно озарение. Той не беше на мнението, че нещо от въздушните кули го озарява. Това би било приблизително така, както ако днес бихме слушали един човек да говори зад един параван и не бихме вярвали, че там говори един човек, а нещо неопределено ни шепне нещо зад паравана. Също както днес, когато бихме чули това, не бихме вярвали, че там говори нещо неопределено, а бихме предположили, че зад паравана има едно същество, което не виждаме, така и онзи, който стигаше до озарението, знаеше, че тук на Земята има същества, които не се въплъщават физически, а чрез озарението са станали великите учители на човечеството.
Такъв човек имаше съзнанието, че е от плът и кръв, ходи между земни същества, които не са от плът и кръв, които обаче имат едно етерно тяло, които са етерни същества.
Те са тук, за да дадат озарението, което беше съдържание на първичната мъдрост. Така хората знаеха, че Земята е населена не само от хора в плът и кръв, а също и от други същества, които имат едно етерно тяло.
към текста >>
Така хората знаеха, че Земята е населена не само от хора в плът и
кръв
, а също и от други същества, които имат едно етерно тяло.
Той не беше на мнението, че нещо от въздушните кули го озарява. Това би било приблизително така, както ако днес бихме слушали един човек да говори зад един параван и не бихме вярвали, че там говори един човек, а нещо неопределено ни шепне нещо зад паравана. Също както днес, когато бихме чули това, не бихме вярвали, че там говори нещо неопределено, а бихме предположили, че зад паравана има едно същество, което не виждаме, така и онзи, който стигаше до озарението, знаеше, че тук на Земята има същества, които не се въплъщават физически, а чрез озарението са станали великите учители на човечеството. Такъв човек имаше съзнанието, че е от плът и кръв, ходи между земни същества, които не са от плът и кръв, които обаче имат едно етерно тяло, които са етерни същества. Те са тук, за да дадат озарението, което беше съдържание на първичната мъдрост.
Така хората знаеха, че Земята е населена не само от хора в плът и кръв, а също и от други същества, които имат едно етерно тяло.
към текста >>
253.
СЕДМА ЛЕКЦИЯ, Париж, 28. Май 1924 г.
GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том
Представете си, как човекът се състои от месо и
кръв
и той говори, като с това довежда въздуха в движение.
Вие гледате между смъртта и едно ново раждане към марсовата сфера и виждате, какво се разиграва там. Там преди всичко е онова, което бих искал да нарека «мировото слово». Всичко е слово. Съществата на Марс са същества само от слово, ако мога така да се изразя.
Представете си, как човекът се състои от месо и кръв и той говори, като с това довежда въздуха в движение.
В това, че въздушните вълни удрят нашето ухо, ние чуваме че тоновете се въплътяват във въздушни вълни. От такива вълни са формирани марсовите същества; цялото им същество се състои от думи. Когато слушаме с духа, ние възприемаме тези същества. Когато човек поглежда назад в по-късния си живот след периода от 42 до 49 години, ако тази сфера е същата, която между смъртта и едно ново раждане най-силно въздейства върху човека, ако предимно там се изработва неговата карма, тогава всичко, което той изживява на Земята е в силна зависимост от марсовите сили. Той гледа от отвъдния живот през марсовата сфера надолу в най-значителния си период, той си изгражда един земен живот, който е силно зависим от марсовите сили.
към текста >>
254.
11. СКАЗКА ЕДИНАДЕСЕТА. Щутгарт, 6 февруари 1924 г.
GA_240 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Шести том
И така по този начин ще се родят постепенно много неща, които ще проникват фактически като
кръв
Антропософското Общество, не само за да се говори за единство, а за да се внесе нещо в него, което може да го проникне с един на духовна
кръв
.
Чрез това ще дойде единство в различните области на антропософския живот в Обществото.
И така по този начин ще се родят постепенно много неща, които ще проникват фактически като кръв Антропософското Общество, не само за да се говори за единство, а за да се внесе нещо в него, което може да го проникне с един на духовна кръв.
Върху това искахме да обърнем вниманието на Коледното Тържество. Тогава присъствуващите можаха да почувствуват това сега членовете на Обществото ще го видят по-нататък.
към текста >>
255.
Увод. Задачата на Духовната наука. Бележки от една лекция в Берлин през 1903 или 1904
GA_245 Указания за езотеричното обучение
Никога не е било достатъчно подчертавано, колко много
кръв
е пролята по този начин; това вече не достига до съзнанието на хората, също и в теософските кръгове.
Това събитие съдържаше такава мощ, че можеше да оказва силно въздействие на всеки отделен човек, който го следваше в живота си, чак до неговата физика, до появата на стигми, на белези от рани, до най-пронизващите болки. Всички чувства най-дълбоко бяха разтърсени. Произлезе такава интензивност на чувстването, каквато никога не е заливала света с такива могъщи вълни. В посвещението на божествената любов на кръста стана пожертването на Аза за всички. Физическият израз на Аза - кръвта изтече в името на любовта към човечеството и това подейства така, че хиляди се устремиха към това посвещение, към тази смърт и с любов и ентусиазъм оставиха да бъде пролята кръвта им за човечеството.
Никога не е било достатъчно подчертавано, колко много кръв е пролята по този начин; това вече не достига до съзнанието на хората, също и в теософските кръгове.
Но вълните на въодушевлението, които се вляха и въздигнаха в тази изтичаща кръв, изпълниха своята задача. Те станаха мощни дарители на импулси. Те направиха човеците зрели за Посвещението на Волята.
към текста >>
Но вълните на въодушевлението, които се вляха и въздигнаха в тази изтичаща
кръв
, изпълниха своята задача.
Всички чувства най-дълбоко бяха разтърсени. Произлезе такава интензивност на чувстването, каквато никога не е заливала света с такива могъщи вълни. В посвещението на божествената любов на кръста стана пожертването на Аза за всички. Физическият израз на Аза - кръвта изтече в името на любовта към човечеството и това подейства така, че хиляди се устремиха към това посвещение, към тази смърт и с любов и ентусиазъм оставиха да бъде пролята кръвта им за човечеството. Никога не е било достатъчно подчертавано, колко много кръв е пролята по този начин; това вече не достига до съзнанието на хората, също и в теософските кръгове.
Но вълните на въодушевлението, които се вляха и въздигнаха в тази изтичаща кръв, изпълниха своята задача.
Те станаха мощни дарители на импулси. Те направиха човеците зрели за Посвещението на Волята.
към текста >>
256.
Бележки от езотеричния час в Мюнхен на 16 Януари 1908 и Берлин 26 Януари 1908. За дихателния процес
GA_245 Указания за езотеричното обучение
Тази сила на Аза, която действа върху кръвта, тя трябва да става все по-съзнателна и по-крепка и на Юпитер човекът ще може напълно съзнателно да насочва своята
кръв
към центъра си и по този начин ще става силен.
Точно това става при чувството страх. То също не си е на мястото днес и още по-малко в бъдеще. Какво става при чувството страх? Кръвта се изтласква в центъра, пресова се в сърцето, за да си създаде там здрава опора, за да направи човека силен срещу външния свят. Това го върши най-съкро-вената сила на Аза.
Тази сила на Аза, която действа върху кръвта, тя трябва да става все по-съзнателна и по-крепка и на Юпитер човекът ще може напълно съзнателно да насочва своята кръв към центъра си и по този начин ще става силен.
Чувството страх, което е свързано с този приток на кръвта, днес е неестествено и вредно. В бъдеще не трябва да бъде така; тогава трябва да действат само силите на Аза, да действат без страх.
към текста >>
257.
6. Шеста лекция, 19 Октомври 1915 год.
GA_254 Окултното движение през 19 век и неговата връзка със съвременната култура
Организмът се изхранва и органичният живот се поддържа не от храна и течности, а от кръвта (неутрализираният Земен и етерен жизнен принцип)" тук авторът показва, че не говори за физическата
кръв
, а за лежащото в основата на кръвта като етерен жизнен принцип "и не преди в пластичните мембрани кръвта да се усили и така да се каже да сублимира във витализиращо, формиращо дихание (Aura Vitalis)."
"Понятието за хранене се свързва погрешно просто с поглъщането на храна и течности и тяхното преработване в органите на храносмилането.
Организмът се изхранва и органичният живот се поддържа не от храна и течности, а от кръвта (неутрализираният Земен и етерен жизнен принцип)" тук авторът показва, че не говори за физическата кръв, а за лежащото в основата на кръвта като етерен жизнен принцип "и не преди в пластичните мембрани кръвта да се усили и така да се каже да сублимира във витализиращо, формиращо дихание (Aura Vitalis)."
към текста >>
258.
6. СКАЗКА ПЪРВА. Мюнхен, 5 май 1918 г.
GA_271 Изкуство и познание на изкуството Основите на една нова естетика
Обикновеното съзнание не прониква там, обаче душата съживее това подсъзнателно, разширението на това, което идва от мозъка, във вените на тялото, а при вдишването, заприщването обратно на венозната
кръв
във вените на гръбначния стълб през канала на гръбначния мозък, проникването на мозъчната вода в мозъка и това, което става там между нервите и сетивния орган.
При издишването мозъчната вода отива в канала на гръбначния мозък, в една дълга торба, която има вся какви разпъваеми, раздърпващи се места; мозъчната вода прониква надолу, прониква до вените на тялото. Това, което става там, аз го описвам като един външен процес.
Обикновеното съзнание не прониква там, обаче душата съживее това подсъзнателно, разширението на това, което идва от мозъка, във вените на тялото, а при вдишването, заприщването обратно на венозната кръв във вените на гръбначния стълб през канала на гръбначния мозък, проникването на мозъчната вода в мозъка и това, което става там между нервите и сетивния орган.
Обикновеното съзнание е тук сянкообразно, то не знае нищо за това, обаче душата и духът участвуват в този процес. Този процес изглежда като хаотичен. Това, което пулсира там насам и нататък, протича при всеки човек във формата на музиката. В този процес живее вътрешна музика. И творческото в музиката е: да бъде издигнато горе във външното съзнателно оформление това, което музикантът е свикнал да изживява като музика на своето душевно тяло /астрално тяло/.
към текста >>
Когато нервната вълна трепти между тялото и мозъка, тази нервна вълна, която е всъщност студена, интелектуална в човешкото тяло, стои в допир с топлата
кръв
.
Това е вътрешно изживяване, което е свързано с формите на тялото. Ние познаваме това само тогава, когато сме свикнали да развием възприемането и мисленето в спокойна представа на формата. Ние научаваме, че от тялото не идват насреща хаотични сили, а форми, които показват, че човекът е интегриран от Космоса. Като насочваме погледа повече върху външните сили, които душата изживява подсъзнателно, ние имаме повече работа с пластичната фантазия. Между двете се намира една забележителна съзнателна област, която душа та притежава долу в нейните глъбини.
Когато нервната вълна трепти между тялото и мозъка, тази нервна вълна, която е всъщност студена, интелектуална в човешкото тяло, стои в допир с топлата кръв.
В това проникване с топлина, с духовност се крият несъзнателно изворите на художественото творчество, което импулсира живописеца, когато той нанася своите впечатления върху платното, които впечатления са възлезли от подсъзнанието. Човекът стои несъзнателно в духовния свят, който се разтваря чрез ясновиждането.
към текста >>
259.
7.Седма лекция, Кристиания (Осло), 18 Май 1923 - Антропософия и изкуство
GA_276 Изкуството и неговата мисия
В своя бог Аполон те виждаха не друго, а Слънчевата природа на човека и нейния художествен танц върху разклоненията на нервната система, а лирата на Аполон те виждаха ствола на гръбначния мозък, с неговите странично изтеглени струни, върху които танцува човешката
кръв
, носеща в себе си топлината на Слънцето.
Но ако погледнем целия човек, и по-специално неговия гръбначен мозък, ще видим, че нервните влакна се разклоняват по всички посоки и ако после ги съпоставим с артериалните съдове на цялата кръвоносна система, ще се убедим в голямата хармония между тях, защото кръвоносната система е дадена на човека от Слънцето, а нервната система му е дадена от Земята. Гърците, верни на своя художествен усет, не пропуснаха да отбележат този факт.
В своя бог Аполон те виждаха не друго, а Слънчевата природа на човека и нейния художествен танц върху разклоненията на нервната система, а лирата на Аполон те виждаха ствола на гръбначния мозък, с неговите странично изтеглени струни, върху които танцува човешката кръв, носеща в себе си топлината на Слънцето.
към текста >>
260.
9. Бележки
GA_276 Изкуството и неговата мисия
„Тя няма нищо общо с мъртвото, абстрактно познание... а като живо познание, тя обхваща живота чрез самия него; тя се влива в човека не просто под формата на мисли или като резултат от едно или друго наблюдение, а като живителна
кръв
за душата, като форма на живот, тя присъствува в самия човек“.
Основният стремеж на антропософски-ориентираната Наука за Духа е да стигне един всеобхватен „образ на света и човека“. Антропософията не е догматично учение, което предопределя характера на въпросите, както и начина за тяхното разрешение.
„Тя няма нищо общо с мъртвото, абстрактно познание... а като живо познание, тя обхваща живота чрез самия него; тя се влива в човека не просто под формата на мисли или като резултат от едно или друго наблюдение, а като живителна кръв за душата, като форма на живот, тя присъствува в самия човек“.
към текста >>
Човешките Азове чийто носител става топлата червена
кръв
все по-здраво се свързват с човешките физически тела, предизвиквайки по-късно характерните за човека изправено положение, говор и мислене.
През следващата, Лемурийска епоха, настъпва друго грандиозно космическо събитие: Отделянето на Луната от Земята. „Грубите“ вещества или Същества напускат Земята, за да не пречат на човешката еволюция. Земните условия отново се променят радикално. Ако по-рано човекът се е придвижвал по Земята с „плавателни движения“, близки до тези на рибите, сега той „стъпва здраво“ на земната твърд и заема „изправено положение“. Друга последица от отделянето на Луната е възникването на половете.
Човешките Азове чийто носител става топлата червена кръв все по-здраво се свързват с човешките физически тела, предизвиквайки по-късно характерните за човека изправено положение, говор и мислене.
Историята на човешкия род, каквато я знаем от Библията, започва именно от Лемурийската епоха, когато вече са налице и условията за първите човешки инкарнации.
към текста >>
261.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 26 ноември 1906 г.
GA_283 Същност на музикалното и тоновото изживяване в човека
Те не са били още в състояние да развият топла
кръв
.
Физическото от своя страна може да се издигне до Огъня. Да си изясним как физическото се издига към Огъня в пара или окултно във Въздух. В парата усещаме разпростиращия се Огън. Физическото се издига към Огъня, астралното слиза към Огъня, в средата се намира етерното тяло. В лемурийската епоха, много преди да се свържат седемте съставни части на човека, са съществували същества, които са били долу и които още не са носели физическото тяло нагоре към Огъня.
Те не са били още в състояние да развият топла кръв.
А едва когато едно физическо тяло е в състояние да развие топла кръв, едва тогава приема душата. Веднага щом онези същества стигат толкова далече, че да се развият до Огнения етер, азовата душа (Ich-Seele) е в състояние да се свърже с Физическото тяло. Всички онези животни, които са изостанали в развитието си, амфибиите, имат кръв с променлива температура.
към текста >>
А едва когато едно физическо тяло е в състояние да развие топла
кръв
, едва тогава приема душата.
Да си изясним как физическото се издига към Огъня в пара или окултно във Въздух. В парата усещаме разпростиращия се Огън. Физическото се издига към Огъня, астралното слиза към Огъня, в средата се намира етерното тяло. В лемурийската епоха, много преди да се свържат седемте съставни части на човека, са съществували същества, които са били долу и които още не са носели физическото тяло нагоре към Огъня. Те не са били още в състояние да развият топла кръв.
А едва когато едно физическо тяло е в състояние да развие топла кръв, едва тогава приема душата.
Веднага щом онези същества стигат толкова далече, че да се развият до Огнения етер, азовата душа (Ich-Seele) е в състояние да се свърже с Физическото тяло. Всички онези животни, които са изостанали в развитието си, амфибиите, имат кръв с променлива температура.
към текста >>
Всички онези животни, които са изостанали в развитието си, амфибиите, имат
кръв
с променлива температура.
Физическото се издига към Огъня, астралното слиза към Огъня, в средата се намира етерното тяло. В лемурийската епоха, много преди да се свържат седемте съставни части на човека, са съществували същества, които са били долу и които още не са носели физическото тяло нагоре към Огъня. Те не са били още в състояние да развият топла кръв. А едва когато едно физическо тяло е в състояние да развие топла кръв, едва тогава приема душата. Веднага щом онези същества стигат толкова далече, че да се развият до Огнения етер, азовата душа (Ich-Seele) е в състояние да се свърже с Физическото тяло.
Всички онези животни, които са изостанали в развитието си, амфибиите, имат кръв с променлива температура.
към текста >>
От най-голяма важност е фактът, че съществото, което се състои от физическо тяло, етерно тяло и тяло на усещането, посредством топлата
кръв
може да бъде оплодено с човешката душа.
Трябва да запомним този момент от лемурийската епоха.
От най-голяма важност е фактът, че съществото, което се състои от физическо тяло, етерно тяло и тяло на усещането, посредством топлата кръв може да бъде оплодено с човешката душа.
към текста >>
262.
2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ. Септември 14, 1907
GA_284 Окултни знаци и символи
Топлината на неговата
кръв
.
Тук би било интересно да спомена за един паралелизъм /прилика/, за който обикновената наука почти нищо не казва. Какво у човека днес е останало от Сатурновата топлина?
Топлината на неговата кръв.
Това, което по онова време е било разпределено по целия Сатурн, в известна степен се е освободило и днес образува топлата кръв на хората и животните. Когато изследвате температурата на един кошер, Вие ще видите, че тя е почти колкото температурата на човешката кръв. Целият кошер развива температура сравнима с тази на човешката кръв, защото, според естеството на своето същество, той произтича от същия източник, от който произтича и човешката кръв.
към текста >>
Това, което по онова време е било разпределено по целия Сатурн, в известна степен се е освободило и днес образува топлата
кръв
на хората и животните.
Тук би било интересно да спомена за един паралелизъм /прилика/, за който обикновената наука почти нищо не казва. Какво у човека днес е останало от Сатурновата топлина? Топлината на неговата кръв.
Това, което по онова време е било разпределено по целия Сатурн, в известна степен се е освободило и днес образува топлата кръв на хората и животните.
Когато изследвате температурата на един кошер, Вие ще видите, че тя е почти колкото температурата на човешката кръв. Целият кошер развива температура сравнима с тази на човешката кръв, защото, според естеството на своето същество, той произтича от същия източник, от който произтича и човешката кръв.
към текста >>
Когато изследвате температурата на един кошер, Вие ще видите, че тя е почти колкото температурата на човешката
кръв
.
Тук би било интересно да спомена за един паралелизъм /прилика/, за който обикновената наука почти нищо не казва. Какво у човека днес е останало от Сатурновата топлина? Топлината на неговата кръв. Това, което по онова време е било разпределено по целия Сатурн, в известна степен се е освободило и днес образува топлата кръв на хората и животните.
Когато изследвате температурата на един кошер, Вие ще видите, че тя е почти колкото температурата на човешката кръв.
Целият кошер развива температура сравнима с тази на човешката кръв, защото, според естеството на своето същество, той произтича от същия източник, от който произтича и човешката кръв.
към текста >>
Целият кошер развива температура сравнима с тази на човешката
кръв
, защото, според естеството на своето същество, той произтича от същия източник, от който произтича и човешката
кръв
.
Тук би било интересно да спомена за един паралелизъм /прилика/, за който обикновената наука почти нищо не казва. Какво у човека днес е останало от Сатурновата топлина? Топлината на неговата кръв. Това, което по онова време е било разпределено по целия Сатурн, в известна степен се е освободило и днес образува топлата кръв на хората и животните. Когато изследвате температурата на един кошер, Вие ще видите, че тя е почти колкото температурата на човешката кръв.
Целият кошер развива температура сравнима с тази на човешката кръв, защото, според естеството на своето същество, той произтича от същия източник, от който произтича и човешката кръв.
към текста >>
263.
2. Втора лекция, 22.08.1919
GA_293 Общото човекознание
Част от него се осъществява в самата
кръв
, в кръвоносните съдове, които имат постоянната тенденция да изнесат нашето съществувание горе в духовния свят.
Част от него се осъществява в самата кръв, в кръвоносните съдове, които имат постоянната тенденция да изнесат нашето съществувание горе в духовния свят.
Да се говори за „двигателни" или „моторни" нерви просто противоречи на фактите. За разлика от кръвта, всички нерви са така устроени, че могат да бъдат разбрани най-вече в процесите на умирането, в процесите на материализацията. Това, което лежи по хода на нервните пътища, е всъщност бих казал „утаената" материя. Стремежът на кръвта е да става все по-духовна; стремежът на нервите е да стават все по-материални. „Кръв" и „нерви" са две напълно противоположни неща.
към текста >>
„
Кръв
" и „нерви" са две напълно противоположни неща.
Част от него се осъществява в самата кръв, в кръвоносните съдове, които имат постоянната тенденция да изнесат нашето съществувание горе в духовния свят. Да се говори за „двигателни" или „моторни" нерви просто противоречи на фактите. За разлика от кръвта, всички нерви са така устроени, че могат да бъдат разбрани най-вече в процесите на умирането, в процесите на материализацията. Това, което лежи по хода на нервните пътища, е всъщност бих казал „утаената" материя. Стремежът на кръвта е да става все по-духовна; стремежът на нервите е да стават все по-материални.
„Кръв" и „нерви" са две напълно противоположни неща.
към текста >>
264.
5. Пета лекция, 25.08.1919
GA_293 Общото човекознание
Следователно, животното изпраща много повече
кръв
в своето око а това важи и за останалите сетива, отколкото човека.
В моите публични антропософски лекции аз често съм изтъквал съществената разлика между животните и човека по отношение устройството на техните очи. Твърде показателно е, че при животинското око дейността на кръвта е много по-подчертана, отколкото при човека. При отделни животни дори ще откриете органи, които са подчинени на тази дейност, като „мечовидният израстък" и „ветрилото".
Следователно, животното изпраща много повече кръв в своето око а това важи и за останалите сетива, отколкото човека.
С други думи: В своите сетива животното развива много повече симпатия, много повече инстинктивна симпатия към околния свят, отколкото човека.
към текста >>
Вече споменахме, как в познавателната и представка дейност се преплитат „мислене" и „нерви" от една страна, и „воля" и „
кръв
" от друга страна.
С това ние загатваме и за нещо друго, което е от огромно значение за цялостното разбиране на човешкото същество.
Вече споменахме, как в познавателната и представка дейност се преплитат „мислене" и „нерви" от една страна, и „воля" и „кръв" от друга страна.
Но и при волевата дейност също имаме сливане на представката дейност със същинския волев елемент. Изпитвайки желание към нещо, ние сме изпълнени със симпатия към него. Но обектът на наше то желание винаги би останал в сферата на инстинктивната и сляпа воля, ако не бихме вмъкнали в симпатията също и жилото на антипатията, която единствено е в състояние да ни разграничи от обекта на желанието и да ни утвърди като личност. Сега все още преобладава симпатията, обаче ние я уравновесяваме като вмъкваме там и антипатията. Но по този начин намирайки се под прага на съзнанието в обекта на желанието преминава само част от симпатията.
към текста >>
265.
12. Дванадесета лекция, 03.09.1919
GA_293 Общото човекознание
Когато сте будни, Вие живеете с Вашия Аз не в мускулите, не в тялото от „плът и
кръв
", а най-вече в тези сенки, които бихте фотографирали, т.е.
Ходейки, Вие включвате цялата „машинария" на Вашето тяло, зад която обаче действуват строго определени сили. Представете си сега, че с помощта на един остроумно замислен фотоапарат, бихте могли да фотографирате не самия човек, който ходи, а силите, които той изразходва при ходене. С една дума, силите, с които той повдига единия крак, после другия и т.н. В този случай Вие бихте фотографирали една верига от сенки. Ако смятате, че с Вашия Аз живеете в мускулите, Вие се заблуждавате.
Когато сте будни, Вие живеете с Вашия Аз не в мускулите, не в тялото от „плът и кръв", а най-вече в тези сенки, които бихте фотографирали, т.е.
в силите, чрез които тялото осъществява своите движения. Колкото и гротескно да звучи, факт е, че когато сядате на стола и опирате гръб на облегалката, с Вашия Аз Вие живеете в силата, която се поражда от съответния натиск. А когато стоите прави, Вие живеете в силата, с която Вашите нозе упражняват съответния натиск върху Земята. Вие непрекъснато живеете всред едно силово поле. Изобщо не е вярно, че с нашия Аз ние обитаваме видимото физическо тяло, С нашия Аз ние живеем в едно силово поле.
към текста >>
266.
7. СЕДМИ СЕМИНАР. Щутгарт, 28.8.1919
GA_295 Лекции по валдорфска педагогика
Навсякъде може да се долови: те не са от плът и
кръв
.
Старайте се да опознаете истинския ход на действията. Опитайте да си създадете усет за това, какво е историческо представяне. По този начин Вие ще познаете кой историк е вникнал в истината и кой не е. Вие ще прочетете нещо от Ранке. По когато искате да имате във Вашите исторически лекции това, което определяме като дух на истината и което ни прави живи, ще кажете: Ранке е много усърден, но той описва характерите така, че те са само едни сенки.
Навсякъде може да се долови: те не са от плът и кръв.
И Вие можете да кажете: Аз не обичам историята да бъде игра на сенки.
към текста >>
267.
1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 9 август 1919
GA_296 Възпитанието
Завоевателите имаха различна
кръв
.
Ако прегледаме днешното човешко световно развитие, както то се е образувало от предишни състояния, то от това развитие ние ще извлечем един духовен елемент, който обаче, както казахме, вече се е превърнал в идеология за хората. Върху какво е построен той? Той е построен върху гърцизма. В основни линии това, което е най-дълбокия импулс на душевното ни устройство носи в себе си нещо гръцко. За това имаме гимназията, едно наподобяване на онова, което беше като едно естествено душевно устройство за човека, достигнал почти до половата зрялост, тъй като гърцизма се разви така, че голямата маса от хората беше беден народ, роби, илоти.
Завоевателите имаха различна кръв.
Иначе родените бяха носители на духовния живот, пълноправни носители на духовния живот. Вие ще видите отражение на това в гръцката пластика. Погледнете една глава на Меркурий често съм го споменавал тук с различно поставените уши, с на пълно различния нос, с напълно различно разположените очи. Изработвайки главата на Меркурий гърците насочваха онази народност,която бяха завоювали, онази народност, на която предоставиха външната търговия. Ариецът, обрисуван в главата на Зевс, главата на Хера, главата на Атина, той беше този, на когото световните сили дариха духа.
към текста >>
268.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ. Духовните основи на възпитанието (I). Оксфорд, 16. Август 1922
GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство
И когато разгледаме цялата взаимовръзка, съществуваща между жестовете на дясната ръка и на дясната длан, преобладаващи в онези деца, които по правилен начин формират тази гънка – (за левичарите ще говоря по-късно, доколкото те имат връзка с общото: те представляват едно изключение: но тъкмо те са доказателство за това, как изучаването на езика е свързано с всеки жест, с най-малкото движение на дясната ръка и на дясната длан) – тогава ние ще видим как чрез една тайнствена вътрешна връзка между
кръв
, нерви и гънката на мозъка, изхождайки от жеста, с помощта на подражанието на околната среда, се формира говорът.
Това което казвам тук, изхождайки от едно духовно познание, то – бих желал да кажа – може и днес да бъде напълно потвърдено по природонаучен път. Съществува едно природо-научно откритие – позволете ми, тъй като това откритие ме е следвало през целия ми живот, позволете ми личната забележка, че това природо-научно откритие е на възрастта, на която съм и аз: това откритие е направено в годината, в която съм се родил – това природо-научно откритие се състои във факта, че човешкият говор се дължи на формирането на лявата слепоочна гънка в главния мозък. Но това формиране се осъществява напълно през времето на детската възраст, изхождайки от онази пластика, за която Ви говорих.
И когато разгледаме цялата взаимовръзка, съществуваща между жестовете на дясната ръка и на дясната длан, преобладаващи в онези деца, които по правилен начин формират тази гънка – (за левичарите ще говоря по-късно, доколкото те имат връзка с общото: те представляват едно изключение: но тъкмо те са доказателство за това, как изучаването на езика е свързано с всеки жест, с най-малкото движение на дясната ръка и на дясната длан) – тогава ние ще видим как чрез една тайнствена вътрешна връзка между кръв, нерви и гънката на мозъка, изхождайки от жеста, с помощта на подражанието на околната среда, се формира говорът.
към текста >>
269.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ. Духовните основи на възпитанието (II). Оксфорд, 17. Август 1922
GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство
И когато разгледаме цялата взаимовръзка, съществуваща между жестовете на дясната ръка и на дясната длан, преобладаващи в онези деца, които по правилен начин формират тази гънка – (за левичарите ще говоря по-късно, доколкото те имат връзка с общото: те представляват едно изключение: но тъкмо те са доказателство за това, как изучаването на езика е свързано с всеки жест, с най-малкото движение на дясната ръка и на дясната длан) – тогава ние ще видим как чрез една тайнствена вътрешна връзка между
кръв
, нерви и гънката на мозъка, изхождайки от жеста, с помощта на подражанието на околната среда, се формира говорът.
Това което казвам тук, изхождайки от едно духовно познание, то – бих желал да кажа – може и днес да бъде напълно потвърдено по природонаучен път. Съществува едно природо-научно откритие – позволете ми, тъй като това откритие ме е следвало през целия ми живот, позволете ми личната забележка, че това природо-научно откритие е на възрастта, на която съм и аз: това откритие е направено в годината, в която съм се родил – това природо-научно откритие се състои във факта, че човешкият говор се дължи на формирането на лявата слепоочна гънка в главния мозък. Но това формиране се осъществява напълно през времето на детската възраст, изхождайки от онази пластика, за която Ви говорих.
И когато разгледаме цялата взаимовръзка, съществуваща между жестовете на дясната ръка и на дясната длан, преобладаващи в онези деца, които по правилен начин формират тази гънка – (за левичарите ще говоря по-късно, доколкото те имат връзка с общото: те представляват едно изключение: но тъкмо те са доказателство за това, как изучаването на езика е свързано с всеки жест, с най-малкото движение на дясната ръка и на дясната длан) – тогава ние ще видим как чрез една тайнствена вътрешна връзка между кръв, нерви и гънката на мозъка, изхождайки от жеста, с помощта на подражанието на околната среда, се формира говорът.
към текста >>
270.
ШЕСТА ЛЕКЦИЯ. Учителят като артист във възпитателния процес (II) Оксфорд, 22. Август 1922
GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство
Учителят наистина трябва да има в себе си артистична
кръв
, за да може това, което разиграва пред детето, да заживява пред него по един достоверен начин.
Обаче в това не бива да има нищо изкуствено. Ако в това, което учителят дава на детето, има нещо изкуствено, нещо нехудожествено, тогава успех няма да има.
Учителят наистина трябва да има в себе си артистична кръв, за да може това, което разиграва пред детето, да заживява пред него по един достоверен начин.
Иначе от страна на учителя става нещо измамно, а това не бива да се допуска. Отношението на учителя към детето трябва да бъде напълно истинно.
към текста >>
271.
1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, 21.03.1920 г.
GA_312 Духовна наука и медицина
За човешкия организъм специално, а така също и за животинския организъм, тези четири елемента са били виждани като черна жлъчка, жълта жлъчка, слуз и
кръв
.
Външно изразено, но именно само външно изразено, можем да кажем: последователите на Хипократ търсят всяко заболяване в неправилното смесване на онези течни тела, които действуват съвместно в човешкия организъм. Те посочват, че в нормалния организъм течните тела се намират помежду си в определено съотношение, и че в болното тяло настъпва отклонение това тяхно съотношение на смесване. С кразия се образувало правилно смесване, с дискразия неправилно смесване. Разбира се, бил е търсен начин за въздействие върху неправилното смесване, за да бъде върнато то обратно към правилното смесване. Четирите съставни части, които виждали във външния свят като изграждащи всяко физическо битие, били: земя, вода, въздух и огън, но огън в смисъла на това, което днес ние наричаме просто топлина.
За човешкия организъм специално, а така също и за животинския организъм, тези четири елемента са били виждани като черна жлъчка, жълта жлъчка, слуз и кръв.
И са считали, че от кръвта, слузта, черната и жълтата жлъчка, от правилното им смесване би трябвало да функционира човешкият организъм. Но сега, когато съвременният човек, какъвто съществува и сред нас, научно подготвен, се сблъска с нещо подобно, най-първо той ще си помисли: след като се смесват кръв, слуз, жълта и черна жлъчка, то те се смесват съобразно това, което е вложено в тях като свойства, и което, така вложено като техни свойства, може да бъде установено от една по-нисша или по-висша химия.
към текста >>
Но сега, когато съвременният човек, какъвто съществува и сред нас, научно подготвен, се сблъска с нещо подобно, най-първо той ще си помисли: след като се смесват
кръв
, слуз, жълта и черна жлъчка, то те се смесват съобразно това, което е вложено в тях като свойства, и което, така вложено като техни свойства, може да бъде установено от една по-нисша или по-висша химия.
С кразия се образувало правилно смесване, с дискразия неправилно смесване. Разбира се, бил е търсен начин за въздействие върху неправилното смесване, за да бъде върнато то обратно към правилното смесване. Четирите съставни части, които виждали във външния свят като изграждащи всяко физическо битие, били: земя, вода, въздух и огън, но огън в смисъла на това, което днес ние наричаме просто топлина. За човешкия организъм специално, а така също и за животинския организъм, тези четири елемента са били виждани като черна жлъчка, жълта жлъчка, слуз и кръв. И са считали, че от кръвта, слузта, черната и жълтата жлъчка, от правилното им смесване би трябвало да функционира човешкият организъм.
Но сега, когато съвременният човек, какъвто съществува и сред нас, научно подготвен, се сблъска с нещо подобно, най-първо той ще си помисли: след като се смесват кръв, слуз, жълта и черна жлъчка, то те се смесват съобразно това, което е вложено в тях като свойства, и което, така вложено като техни свойства, може да бъде установено от една по-нисша или по-висша химия.
към текста >>
272.
3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 23.03.1920 г.
GA_312 Духовна наука и медицина
Това означава, че в лицето на процеса, осъществяващ се в нашата
кръв
, ние носим в себе си един непрекъснат оздравителен процес.
Когато разглеждаме кръвта, то разглеждаме това в човека, което просто заради самата човешка конструкция, заради устройството, е нещо, което е непрекъснато болно. Кръвта е болна просто поради собствената си същност и трябва непрекъснато да бъде лекувана чрез добавянето на желязо.
Това означава, че в лицето на процеса, осъществяващ се в нашата кръв, ние носим в себе си един непрекъснат оздравителен процес.
И ако лекарят иска да положи изпит пред природата, то той преди всички трябва да наблюдава не един абнормен процес в природата, но трябва да наблюдава един нормален процес. А кръвния процес положително е нормален, но в същото време той е и процес, чрез който самата природа непрекъснато трябва да лекува, където чрез прибавяния материал, чрез желязото природата непрекъснато трябва да лекува. Така че, ако искаме графично да си представим това, което става в кръвта, то трябва да кажем: това, което кръвта, при липсата на желязо, притежава като собствена конструкция, представлява една крива или една линия, която отива надолу и която накрая би достигнала до пълното разтваряне на кръвта (виж рис.8, червено), докато това, което желязото извършва в кръвта, непрекъснато издига кръвта нагоре, непрекъснато я лекува (виж рис.8, жълта линия).
към текста >>
273.
7. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 27.03.1920 г.
GA_312 Духовна наука и медицина
Същият процес, протичащ чрез взаимодействието между желязо и
кръв
, можете да проследите нагоре повече към белодробната система и към всичко, свързано с нея и тогава ще добиете представа за действието на желязото бих желал да кажа в присъствието на изместеното към белия дроб взаимодействие между хидроцефалията и нейния обратен образ.
Необходимо е само, за да се достигне до състояние на преливане, да предизвикате в човека оловно отравяне. Разбира се, опитите не бива да достигат до там, че да се предизвикват действително оловно отравяне, за да изследваме артериосклерозата; ала най-важното е, в такъв смисъл да проследим явленията, които настъпват, където природата експериментира сама себе си, та чрез това да разберем, какво е вътрешното родство, съществуващо между това, което в човека изхожда от същите онези сили, които действуват и в оловото, и самото олово; изследвайки, можем съвсем добре да проследим протичащия в оловото процес и процеса на осификация и склероза у човека. Също така можем да изследваме взаимоотношението между процесите, намиращи се в калая и всичко онова, което преди характеризирах като взаимодействие между хидроцефалията и нейната противоположност; и тогава човек би открил, че в целия този комплекс на детската възраст, свеждащ се до това, да съдействува за правилното съотношение на втвърдяване на главата и меките части, в този комплекс действуват същите сили, както и в калая. И така, видяхме, че в по-късна възраст този процес се премества към белия дроб и тук стигаме до следното и за тази цел съвсем не е необходимо да отиваме далеч, нужно е само някой неща, които от столетия са записани в медицинската литература, да бъдат обобщени по правилен начин да видим тясното родство между този процес, свързан с всичко, което се проявява в придружаващите явления на пневмонията и плеврата, в неговото отношение спрямо силите на желязото. Тази връзка, нея ще трябва да проследим чак до обикновения процес, протичащ благодарение на присъствието на желязото в кръвта, където този процес е в известен смисъл нормален.
Същият процес, протичащ чрез взаимодействието между желязо и кръв, можете да проследите нагоре повече към белодробната система и към всичко, свързано с нея и тогава ще добиете представа за действието на желязото бих желал да кажа в присъствието на изместеното към белия дроб взаимодействие между хидроцефалията и нейния обратен образ.
Така, виждате ли, тези неща си взаимодействуват помежду си. Само чрез това взаимно проникване и от другата страна чрез включването на извън човешкото добиваме възможността да достигнем до лечебните въздействия на лечебните средства. И ако действително един ден по този начин бъде разгледано човешкото същество, без съмнение за наблюдателя ще възникне един вид интуиция, която всъщност би имала особено голямо значение при всички диагнози. Защото действително става дума за това, да бъдат видени вкупом много неща. При всяка една диагноза трябва да имаме предвид, по какъв начин е поставен човекът в света, и как е живял до сега човекът и как обещава да живее занапред.
към текста >>
274.
10. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 30.03.1920 г.
GA_312 Духовна наука и медицина
срещу нещо, което изразява себе си чрез органите, разположени непосредствено срещу днешния свят; второто е, че cichorium ihtybus въздействува и върху самата
кръв
и не и позволява да не извършва нужните и процеси, не позволява да възникнат нарушения в самата кръвна течност.
Да разгледаме например едно растение, което именно в това отношение е учител самата природа това е cichorium ihtybus . То е нещо, с помощта на което, бих желал да кажа стига да искаме, можем да изследваме всичко възможно във връзка с човешкия организъм. Защото при cichorium intybus (синя жлъчка бел. прев.) можем да открием, че то представлява средство против слабост в храносмилането, т.е.
срещу нещо, което изразява себе си чрез органите, разположени непосредствено срещу днешния свят; второто е, че cichorium ihtybus въздействува и върху самата кръв и не и позволява да не извършва нужните и процеси, не позволява да възникнат нарушения в самата кръвна течност.
И накрая особено значимо при cichorium ihtybus е, че в своето лечебно въздействие достига до най-периферните процеси, и че при определени обстоятелства проявява активност спрямо органите на главата, а така също и спрямо органите на шията и тези в гръдния кош белите дробове. Именно защото cichorium intybus показва тъй силни въздействия върху всички възможни части на човека, затова е така интересно да бъде изследвано това растение. В известна степен тези въздействия виждаме да се разпространяват групирано. И се питаме: на какво почива активността срещу храносмилателната слабост? И откриваме, че тя почива на наличното в синята жлъчка горчиво екстратно вещество, изразяващо себе си чрез силното въздействуващия вкус.
към текста >>
Силите, заложени в алкалните соли, поради своето родство, се оттеглят към близките до кръвта органи или към самата
кръв
.
Cichorium intybus съдържа обаче и алкални соли, калай. И именно в него трябва да търсим това, което въздействува върху кръвта; така в cichorium intybus виждаме, как силите се разделят. Силите, съдържащи се в екстрактивните вещества, поради своето родство, се отдръпват към храносмилателните органи.
Силите, заложени в алкалните соли, поради своето родство, се оттеглят към близките до кръвта органи или към самата кръв.
След това в съществена степен се съдържа и силициева киселина. Силициевата киселина, чрез кръвта въздействува върху периферните органи, чак до костната система, и чрез нервната система, чрез мускулната система до костната система. Така cichorium intybus представлява нещо, което в действителност ни показва: аз съм тук и се разделям на три, така че въздействувам върху всичките три части на човешкия организъм. Това са експериментите, които провежда пред нас самата природа и те във всеки случай са с по-голямо значение, отколкото експериментите, които ние провеждаме сами, защото в своите намерения природата е много по-богата, отколкото ние самите бихме могли да бъдем, когато чрез нашите експерименти, задаваме въпроси на природата. Твърде интересен в това отношение е и eouisetum arvensee (полския хвощ бел. прев.).
към текста >>
275.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 14 април 1921 г.
GA_313 Терапията от гледната точка на духовната наука тъй като я въведох цялата
Опасността, която се съдържа в това, ако мога така да кажа, свързване, закачване на аза отдолу в човешкия организъм, тази опасност е особено голяма наистина за почти всички хора и особено за културните народи в нашето съвремие, когато те са деца, и затова всъщност при всеки човек, ако не е непременно със здрава селска
кръв
, трябва да се обръща внимание на тези неща.
Опасността, която се съдържа в това, ако мога така да кажа, свързване, закачване на аза отдолу в човешкия организъм, тази опасност е особено голяма наистина за почти всички хора и особено за културните народи в нашето съвремие, когато те са деца, и затова всъщност при всеки човек, ако не е непременно със здрава селска кръв, трябва да се обръща внимание на тези неща.
Относно тези неща все още съществува определена разлика между селската кръв и останалото (градското) население. В това отношение разликата трябва да се има предвид. Останалото население има силна склонност към смущения, които произлизат от това неправилно свързване на аза в организма, който основно се уврежда, преди този аз да се свърже, именно склонност към опасностите, появяващи се при това свързване, съединяване на аза. От страна на дихателната система и от системата на главата женският пол е още по-склонен за това своеобразно лабилно равновесие. По отношение на гръдната си организация мъжкият пол е не по-стабилен, но все още по-груб, по-малко чувствителен.
към текста >>
Относно тези неща все още съществува определена разлика между селската
кръв
и останалото (градското) население.
Опасността, която се съдържа в това, ако мога така да кажа, свързване, закачване на аза отдолу в човешкия организъм, тази опасност е особено голяма наистина за почти всички хора и особено за културните народи в нашето съвремие, когато те са деца, и затова всъщност при всеки човек, ако не е непременно със здрава селска кръв, трябва да се обръща внимание на тези неща.
Относно тези неща все още съществува определена разлика между селската кръв и останалото (градското) население.
В това отношение разликата трябва да се има предвид. Останалото население има силна склонност към смущения, които произлизат от това неправилно свързване на аза в организма, който основно се уврежда, преди този аз да се свърже, именно склонност към опасностите, появяващи се при това свързване, съединяване на аза. От страна на дихателната система и от системата на главата женският пол е още по-склонен за това своеобразно лабилно равновесие. По отношение на гръдната си организация мъжкият пол е не по-стабилен, но все още по-груб, по-малко чувствителен. Същите смущения могат да се появят и при него, но по-слабо.
към текста >>
276.
ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 15 април 1921 г.
GA_313 Терапията от гледната точка на духовната наука тъй като я въведох цялата
Става разрастване на физическата и етерната дейност, което първоначално се проявява в появата на диария, свързана с такива явления, при които често се открива
кръв
в изпражненията, дори вътрешната витална дейност става толкова силна, че от стените на червата се отцепват малки органични частици тъкан, които се откриват в изпражненията, които дори стават течни като лимфа, ясно показващи, че виталната сила вътре избуява, без да се възпрепятства от астрализиращата сила.
Това е състояние, което се проявява чрез факта, че няма правилно съотношение между това, което би трябвало да съществува като обмен, като хранителен обмен при човека и неговото обкръжение, и вътрешните органични процеси. Вътрешните органични процеси започват да развиват своята мощна витална сила. Те не получават влияния отвън; проникването на хранителните вещества със силите на аза отслабва. Поради това астралното тяло бива ангажирано само в една посока. То не може правилно да премине към етерното тяло.
Става разрастване на физическата и етерната дейност, което първоначално се проявява в появата на диария, свързана с такива явления, при които често се открива кръв в изпражненията, дори вътрешната витална дейност става толкова силна, че от стените на червата се отцепват малки органични частици тъкан, които се откриват в изпражненията, които дори стават течни като лимфа, ясно показващи, че виталната сила вътре избуява, без да се възпрепятства от астрализиращата сила.
Такива са нещата. Накрая и белтъкът се повлича и се изхвърля, без да бъде преработен по правилния начин. Това са състояния, които могат да се появят. И същественото там е това, което трябва да действа във физическото и етерното тяло на човека, за да се извършат полусъзнателните движения, необходими в човешкия организъм, а именно на астралното тяло и аза. И сега си представете, че тук астралното тяло и азът не се включват правилно и етерното и физическото тяло остават самостоятелни, тогава се пораждат нервозни напъни в червата, характерни за такива явления.
към текста >>
277.
ОСМА ЛЕКИЦЯ, 18 април 1921 г.
GA_313 Терапията от гледната точка на духовната наука тъй като я въведох цялата
[7] В предишните издания се казва по непознати основания: събиране на
кръв
долу, липса на
кръв
горе.
[7] В предишните издания се казва по непознати основания: събиране на кръв долу, липса на кръв горе.
В стенограмата на г-жа Финкх ясно стои напечатаният сега вариант. Той се потвърждава и от бележка в бележника (виж Приложение, стр. 44.)
към текста >>
278.
ДЕВЕТА ЛЕЦИЯ, 18 април 1921 г.
GA_313 Терапията от гледната точка на духовната наука тъй като я въведох цялата
«Имам петгодишно дете като пациент, което при размириците е ранено и загубва много
кръв
; преди две години се констатира деформиране на ставите.
«Имам петгодишно дете като пациент, което при размириците е ранено и загубва много кръв; преди две години се констатира деформиране на ставите.
Неща, които по-късно ще доведат до анемия и др.п. при възрастните. Как да се лекува? »
към текста >>
279.
4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 9 ноември 1920
GA_314 Физиология и терапия от гледна точка на духовната наука
В нашия Земен свят тя е свързана с онова силово устройство, което наричаме "
кръв
".
При размножението, силите които действуват в женския организъм и които служат на размножението, фактически пренасят нещо от Космоса, за да го включат в човешкото същество. Обаче това, което човекът сваля в земния свят, е организирано предимно в мъжкия организъм. Но нека да спрем вниманието си върху най-същественото, което човекът развива в себе си в хода на Земното развитие, а именно Азовата дейност. В хода на Земното развитие тази Азова дейност се издига до своята най-висша степен. За да изгради тази Азова дейност в своя собствен духовно-душевен свят, на човека е било необходимо продължително развитие в условия съвсем различни от Земния свят.
В нашия Земен свят тя е свързана с онова силово устройство, което наричаме "кръв".
Нека обобщим: Онова, което действува предимно в кръвта, онова което действува предимно като азова дейност, в хода на размножението то се получава от мъжа; а онези извънземни сили на човека, които тепърва ще трябва да бъдат проникнати от дейността на Аза, те идват по-скоро от страна на жената.
към текста >>
280.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 26. Юни 1924
GA_317 Лечебно-педагогически курс
– А що се отнася до нагласата на Шилер към доброто и злото, тя се определя най-вече от естетическа гледна точка и, както вече казахме, г-н д-р Вулфен бързо открива струите
кръв
, които подхранват вдъхновението на Шилер: жестокост и стремеж към свобода.
Все пак, въпреки тежкия товар от доказателства, г-н държавният прокурор признава на Шилер редица смекчаващи вината обстоятелства: неговия стремеж към свобода, който идва от ред ограничения в ранна детска възраст и се превръща в комплекс за малоценност, внезапно избухнал в „Разбойници”, а после постепенно облагороден, за да прослави накрая в „Тел” една революция.
– А що се отнася до нагласата на Шилер към доброто и злото, тя се определя най-вече от естетическа гледна точка и, както вече казахме, г-н д-р Вулфен бързо открива струите кръв, които подхранват вдъхновението на Шилер: жестокост и стремеж към свобода.
Борбата с тези инстинкти, която той води в своята поезия, отвежда Шилер по пътя към съвършенството.
към текста >>
281.
ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 7. Юли 1924
GA_317 Лечебно-педагогически курс
От всичко, което усетихте в хода на нашите разговори, следва, че това Антропософско общество трябва да се превърне в едни жив организъм, чиято
кръв
е съставена от отговорностите на неговите членове.
Нещата, които обсъдихме, всъщност трябва да разглеждаме само като един вид корени, от които ще израснат плодовете на убежденията. Преди всичко е необходимо да усетим субстанциално-антропософското като една реалност. И Вие няма да постигнете нищо, това предварително може да се каже, ако не приемете обсъдените тук теми като нещо, което формира и затвърждава Вашите убеждения. Това беше, бих казал, една самопонятна предпоставка, лежаща в основата на това, което трябва да съществува като Антропософско общество след нашето Коледно събрание. Но на инициативите, тръгващи от Гьотсанума, ще трябва да се гледа като на нещо напълно реално и занапред не може да очакваме друго, освен това, че секциите към Гьотеанума ще се превърнат в източник на същинските антропософски импулси.
От всичко, което усетихте в хода на нашите разговори, следва, че това Антропософско общество трябва да се превърне в едни жив организъм, чиято кръв е съставена от отговорностите на неговите членове.
Нещата работят както трябва, ако ги усещаме по правилен начин. Както в човешкия организъм сърцето и бъбреците работят заедно за да съществува цялото, така трябва да работят задружно и Секциите, които са отговорни за същинската антропософска субстанция, която те носят в себе си. Обаче онзи, който предприема нещо във външния свят, трябва да търси взаимодействие с това, което тръгва от Секциите.
към текста >>
282.
7. СЕДМА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 14 септември 1924 г.
GA_318 Съвместната работа между лекарите и пастирите на човешката душа
Кръв
без червени кръвни клетки; кръвта е лимфа с червени кръвни клетки.
Тя е, която просветва тук, и остава недостигаема за възприятието. Тук просветва Кармата. Този, който с духовен поглед изследва нервните пътища, тъй както са формираните в сетивата, той ще открие по тези пътища Кармата. Тя е, която нахлува тук. Но също така от другата страна в лицето на лимфообразуването ние откриваме не просто един физичен процес, но когато по лимфните пътища лимфата навлиза в организма ние виждаме, Йоханес Мюлер, известния физиолог, вече го е казал: какво е лимфата?
Кръв без червени кръвни клетки; кръвта е лимфа с червени кръвни клетки.
Това е общо казано, но то съдържа известна правилност; виждаме как лимфата навлиза в кръвта и чрез това подсигурява сегашния човек. Но в лимфата ние виждаме всичко онова, което още не се е превърнало в кръв, тук ние виждаме също така струенето и живота на създаващата се Карма. Там вътре в лимфния процес отново се образува Карма. Лимфните пътища представляват същевременно начало на кармичните пътища към бъдещето /Виж рис. №4, дясно/.
към текста >>
Но в лимфата ние виждаме всичко онова, което още не се е превърнало в
кръв
, тук ние виждаме също така струенето и живота на създаващата се Карма.
Този, който с духовен поглед изследва нервните пътища, тъй както са формираните в сетивата, той ще открие по тези пътища Кармата. Тя е, която нахлува тук. Но също така от другата страна в лицето на лимфообразуването ние откриваме не просто един физичен процес, но когато по лимфните пътища лимфата навлиза в организма ние виждаме, Йоханес Мюлер, известния физиолог, вече го е казал: какво е лимфата? Кръв без червени кръвни клетки; кръвта е лимфа с червени кръвни клетки. Това е общо казано, но то съдържа известна правилност; виждаме как лимфата навлиза в кръвта и чрез това подсигурява сегашния човек.
Но в лимфата ние виждаме всичко онова, което още не се е превърнало в кръв, тук ние виждаме също така струенето и живота на създаващата се Карма.
Там вътре в лимфния процес отново се образува Карма. Лимфните пътища представляват същевременно начало на кармичните пътища към бъдещето /Виж рис. №4, дясно/.
към текста >>
И образувайки венозната
кръв
, човекът същевременно получава тези натрупвания на Кармата.
Така от духовното навлизате вътре в човека, там където усещате, че по топлинните пътища нахлува светлината, химизма, виталността на Макрокосмоса; тук вие все по-осезаемо чувствувате, че както излизате от светлината и отивате към виталните пътища, и така виждате да нахлува общия живот на всемира, така вие усещате и нахлуването на кармата, изживяваща себе си в човешкия земен живот между раждането и смъртта. Но тя изживява себе си, преминавайки през нервите, също така и през отслабения артериален процес, като бива задържана от венозния процес. Когато достигне до венозния процес, тогава се вмъкват и страничните вълни на Кармата.
И образувайки венозната кръв, човекът същевременно получава тези натрупвания на Кармата.
към текста >>
Разположена над дишането виждаме Кармата, идваща от миналото, разположена под издишването, заедно с кръвообращението под издишването, там, където лимфата все още не се е превърнала в
кръв
, там виждаме създаващата се Карма.
Разположена над дишането виждаме Кармата, идваща от миналото, разположена под издишването, заедно с кръвообращението под издишването, там, където лимфата все още не се е превърнала в кръв, там виждаме създаващата се Карма.
Тя е там вътре, и така можем да кажем: Кармата /Виж рис. №4, ляво, жълто/ нахлува в артериалния процес, остава в човека; формира се венозния процес, отново възниква карма. Тук горе ние виждаме границата, където Кармата започва да се натрупва в нервно-сетивно-артериалния процес.
към текста >>
Карма, ако наблюдаваме с духовен поглед все още непревърналата се в
кръв
лимфа.
Карма, ако наблюдаваме с духовен поглед все още непревърналата се в кръв лимфа.
Така пред себе си имаме сливането на физическото с духовното. Горе човекът граничи с духовното качествено. Ние виждаме как той граничи със своята Карма. Тук по средата се натрупва сегашния живот. Долу, наблюдавайки все още непревърналата се в кръв лимфа, ние виждаме възникващата Карма.
към текста >>
Долу, наблюдавайки все още непревърналата се в
кръв
лимфа, ние виждаме възникващата Карма.
Карма, ако наблюдаваме с духовен поглед все още непревърналата се в кръв лимфа. Така пред себе си имаме сливането на физическото с духовното. Горе човекът граничи с духовното качествено. Ние виждаме как той граничи със своята Карма. Тук по средата се натрупва сегашния живот.
Долу, наблюдавайки все още непревърналата се в кръв лимфа, ние виждаме възникващата Карма.
Между изминалата Карма и създаващата се Карма по средата е разположен човешкия земен живот, представляващ едно натрупване между двете, погледнато от тази гледна точка. Но ние можем да проследим нещата до физическия процес.
към текста >>
283.
5. СКАЗКА ТРЕТА
GA_326 Раждането на естествените науки
Вие ще почувствувате вътре в себе си движението на ходенето, на бягането, на танцуването и че същевременно бихте почувствували живота на Вашата
кръв
.
Човекът може да пресъздаде вътрешно, и във всички негови отсенки, своето собствено тяло, когато чувствува живота на кръвта. Представете си, че започвате да вървите първо бавно, стъпка по стъпка, след това все по-бързо и по-бързо, че за почвате да бягате, да танцувате по всички посоки; представете си, че за всички тези движения нямате никакво отвлечено интелектуално съзнание, а ги живеете съзнателно.
Вие ще почувствувате вътре в себе си движението на ходенето, на бягането, на танцуването и че същевременно бихте почувствували живота на Вашата кръв.
И ако щете представете си чрез една схема това, което става по този начин във Вас, не би ли било това нещо от този род?
към текста >>
Всяка една от малките тънки линии би представяла чувството, което имате за силата на Вашата
кръв
във всички изминати положения.
Всяка една от малките тънки линии би представяла чувството, което имате за силата на Вашата кръв във всички изминати положения.
Впечатлението на самото движение, съвпадащо с това на пространството, е представено чрез дебелите черти. Другите впечатления, представени чрез тънките линии се редуват във времето. /Виж рис. №2/.
към текста >>
№3, дебелата линия/, да имате вътрешна опитност на Вашата
кръв
/Виж рис.
Ако стигнете да добиете достатъчно сръчност, ще можете, бягайки по един триъгълник /Виж рис.
№3, дебелата линия/, да имате вътрешна опитност на Вашата кръв /Виж рис.
№3, тънката линия/.
към текста >>
Той няма вече, както миналото, живото чувство на движението на неговата
кръв
, отговарящо на всяка една от геометрическите фигури; той изгуби всякакво разбиране за начина, по който чувствуването на живота на кръвта му даваше усещането за пространството.
Съвременният човек налага на вселената една система от координати. Но той изключва себе си от тази система.
Той няма вече, както миналото, живото чувство на движението на неговата кръв, отговарящо на всяка една от геометрическите фигури; той изгуби всякакво разбиране за начина, по който чувствуването на живота на кръвта му даваше усещането за пространството.
Можем ли да си представим, че в 7 или 8 столетие, през епохата, когато усещането на движението беше още тъждествено с математическото чувство, когато вътрешната опитност за кръвта беше още жива, някой би могъл да измисли една астрономическа наука по начина на Коперник, с една изолирана система от оси и координати, чужда на човека? Не, това стана възможно само тогава, когато душата на човека се преобразува. Нямайки вече вътрешното чувство на живота на кръвта, човекът беше узрял да измисли една физиология основана върху анатомически наблюдения. Именно в този момент човешкото развитие тръгва по един нов път. От една страна Коперник построява своята астрономическа система; от друга страна Харвей, съвременник на Бейкън и на Хобс, открива кръвообращението на кръвта.
към текста >>
284.
9. СКАЗКА СЕДМА
GA_326 Раждането на естествените науки
ТОПЛИНА
КРЪВ
ОРГАНИЗЪМ НА АЗА
ТОПЛИНА КРЪВ ОРГАНИЗЪМ НА АЗА
към текста >>
285.
10. СКАЗКА ОСМА
GA_326 Раждането на естествените науки
През първите столетия на нашата ера, както видяхме, Гален описваше човешкото същество под тази форма: в човека, казваше той, има една черна жлъчка, която се движи из течностите, има
кръв
, слузи и обикновена жлъчка, бяла или жълта; благодарение на взаимодействията, които тези течности упражняват едни върху други, човекът се развива и живее.
Нещо аналогично става и за химията, за която хората също са имали едно вътрешно усещане; те са възприемали живота на течностите в човешкото тяло.
През първите столетия на нашата ера, както видяхме, Гален описваше човешкото същество под тази форма: в човека, казваше той, има една черна жлъчка, която се движи из течностите, има кръв, слузи и обикновена жлъчка, бяла или жълта; благодарение на взаимодействията, които тези течности упражняват едни върху други, човекът се развива и живее.
Гален не е стигнал до тези познания употребявайки нашите модерни научни методи. Те почиват върху вътрешната опитност от една страна, и върху преданието от друга страна. Даже това, което черпи от източника на преданията и за което той няма едно непосредствено чувство, хората от миналото са го чувствували, живели са го вътрешно.
към текста >>
286.
2. Лекция: Индивидуалността на земеделското стопанство
GA_327 Биодинамично земеделие
Тя няма нужда от пътища на нерви или
кръв
, както физическото тяло.
Всяко ново познание ни заставя да проверяваме всички наши налични мисли. Всичко става малко по-различно. Само при много значителни, основно нови познания става цяла революция на мисловното поле.[7] Все пак трябва да признаваме малки промени, така нашето мислене се развива и постоянно се доближава до действителността. Това отношение на отделната мисъл към всички останали се намира в самите мисли. Тоталната свързаност характеризира същността на мислите.
Тя няма нужда от пътища на нерви или кръв, както физическото тяло.
Само ние като мислещи трябва крачка по крачка да изследваме мисловните връзки, за да забележим как мислите се свързват и какво се променя с едно ново частично прозрение. Това може да се наблюдава вътрешно. Същото е и при живота, само че не е съзнателно, тъй като животът и мисловният свят са две проявени форми на етерното. Само че в мислещия индивид физическият живот трябва да замре - да бъде напуснат от своята етерна същност, за да може тя да остане на разположение на мислещото съзнание, следователно на човешката душа и на активно мислещия Аз.[8]
към текста >>
Ако притокът на
кръв
или кислород се прекъсне за няколко минути (спиране на дишането), стига се до неизлечими увреждания.
В този смисъл той е не повече от един съхранен, достигнал своя край умиращ живот, намиращ се постоянно на път да стане минерал, и в това отношение той може да се сравни с човешката глава, казано по-добре с нервната система, особено с мозъка. Понеже мозъкът отдава своята етерна субстанция на съзнателната страна на астралното тяло, неговите клетки не могат да се делят. Те могат само да погиват. Обаче те се поддържат живи от органите на тялото. Никой друг орган не е така зависим от снабдяване с кислород и захар както мозъкът.
Ако притокът на кръв или кислород се прекъсне за няколко минути (спиране на дишането), стига се до неизлечими увреждания.
Обратно на това, един крайник може да бъде отделен от снабдяване с кръв за един до два часа. Макар че животът на почвата не е изложен на разруха така бързо както мозъка, въпреки това се касае за сравними зависимости и процеси на живота. Щайнер отново подхваща този въпрос, особено в осма лекция. Във връзка с тази лекция темата ще се обсъди по-нататък.
към текста >>
Обратно на това, един крайник може да бъде отделен от снабдяване с
кръв
за един до два часа.
Понеже мозъкът отдава своята етерна субстанция на съзнателната страна на астралното тяло, неговите клетки не могат да се делят. Те могат само да погиват. Обаче те се поддържат живи от органите на тялото. Никой друг орган не е така зависим от снабдяване с кислород и захар както мозъкът. Ако притокът на кръв или кислород се прекъсне за няколко минути (спиране на дишането), стига се до неизлечими увреждания.
Обратно на това, един крайник може да бъде отделен от снабдяване с кръв за един до два часа.
Макар че животът на почвата не е изложен на разруха така бързо както мозъка, въпреки това се касае за сравними зависимости и процеси на живота. Щайнер отново подхваща този въпрос, особено в осма лекция. Във връзка с тази лекция темата ще се обсъди по-нататък.
към текста >>
През нея минават само двата кръвоносни съда: аортата, чиято
кръв
идва от сърцето и белите дробове, и голямата коремна вена, по която кръвта тече обратно към сърцето и белите дробове, както и хранопроводът, където храната преминава от устната кухина през гърдите в корема, тоест в органите в коремната кухина.
Този граничен слой на горната част на почвата с атмосферата Щайнер сравнява с диафрагмата. При човека и млекопитаещите животни диафрагмата е мускулно-сухожилен пласт, преграда между гърдите и коремната кухина. Тя е почти абсолютна преграда.
През нея минават само двата кръвоносни съда: аортата, чиято кръв идва от сърцето и белите дробове, и голямата коремна вена, по която кръвта тече обратно към сърцето и белите дробове, както и хранопроводът, където храната преминава от устната кухина през гърдите в корема, тоест в органите в коремната кухина.
Гръбначният мозък остава отвън и почти неповлиян. По тези пътеки за храната, кръвта и нервните импулси се осъществява оживена обмяна между горе и долу, които иначе са строго разделени едно от друго.
към текста >>
287.
4. Лекция: Торене: Оживяване и астрализиране на Земята
GA_327 Биодинамично земеделие
Празнините са изпълнени с богат на
кръв
костен мозък, чиито остатъци изглеждат черни при отхвърлените и отрязаните рога.
Рогът на елен е костен крайник. Като такъв той е една тръбовидна кост, обвита отвън с компактна бяла костна субстанция и отвътре с гъбеста структура.
Празнините са изпълнени с богат на кръв костен мозък, чиито остатъци изглеждат черни при отхвърлените и отрязаните рога.
За разлика от костните крайници той расте откъм външния край и то веднага с крайната дебелина. Затова ловците го наричат „топчест елен“. Но типично като е при костите на крайниците, той първо се образува е от хрущял, който по-късно се преобразува в костна субстанция - едно пълно преобразуване на микроскопичната структура. Това непременно трябва да се спомене, защото рогата на елена израстват от челните кости, които както другите кости на черепа са „покривни кости“. При тях костната субстанция се отлага непосредствено в съединителната тъкан без хрущялна подготовка.
към текста >>
Мястото под кожата обилно е снабдено с
кръв
и е проникнато от нерви.
Докато се появяват, рогата на елена са покрити с кожа, която е обрасла с фина козина.
Мястото под кожата обилно е снабдено с кръв и е проникнато от нерви.
На мястото на артериите по повърхността на рогата могат по-късно да се видят бразди. В сравнение с истинските крайници липсва мускулатурата на меките части и ставите на костите. Но със своите многобройни връхчета рогата на елена изглеждат като човешки ръце, които носят едно невидимо празно тяло. Когато са оформени напълно, всичко това умира, също и вътре в костта. Този вид елен остъргва ципата на рогата си на стъблото на младо дръвче.
към текста >>
Остатъците от
кръв
и дървесният сок дават кафяво оцветяване на повърхността.
Но със своите многобройни връхчета рогата на елена изглеждат като човешки ръце, които носят едно невидимо празно тяло. Когато са оформени напълно, всичко това умира, също и вътре в костта. Този вид елен остъргва ципата на рогата си на стъблото на младо дръвче. Това той прави много поривисто. Вероятно тя го сърби.
Остатъците от кръв и дървесният сок дават кафяво оцветяване на повърхността.
Във формираните умрели рога на елена най-вътрешното се обръща навън. Това е единствено по рода си в животинското царство. То е като едно превишаване образуването на крайници и една противоположност на сетивните органи. Тъй като сетивните органи са заливи на външния свят в организма. В тях външният свят се врязва в организма.[3]
към текста >>
288.
8. Лекция: Същността на храненето на животните
GA_327 Биодинамично земеделие
Прекъсване на снабдяването с
кръв
за няколко минути може да доведе до трайни увреждания на главния мозък.
Главният мозък и нервната система се поддържат живи не от собствената им част на етерното тяло, а от другата страна, чрез обмяната на веществата. Тя обаче няма същински нервни функции, не служи на съзнанието, а възпрепятства органичното разлагане. Това физическо разпадане или разграждане е функция или предпоставка на съзнанието. Поради това от страна на мозъка консумацията и изразходването на кислород и с него на веществата, главно захар, е много висока.
Прекъсване на снабдяването с кръв за няколко минути може да доведе до трайни увреждания на главния мозък.
Другите органи са много по-издръжливи и по-малко чувствителни на това.
към текста >>
289.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 21 февруари 1923 г.
GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството
Първо, това е кръвта; ако човек няма
кръв
, той веднага би умрял.
От това, което вече съм ви казвал, може би сте видели, че в човека първостепенна важност имат две неща. В целия му организъм две неща представляват изключителна важност.
Първо, това е кръвта; ако човек няма кръв, той веднага би умрял.
Той не би могъл ежесекундно да обновява своя живот, а животът трябва да се обновява всеки миг. И така, да си представим, че кръвта е отделена от тялото. Тогава човек се превръща в мъртъв предмет. Но ако мислено бихте отделили нервите от човека, въпреки това той би изглеждал точно както обикновено, само не би имал съзнание; той не би могъл нито да си представя, нито да чувства, не би могъл да се движи. И така, ние трябва да кажем: за да добие човек съзнание, са му необходими нерви.
към текста >>
За да може човек въобще да живее, му е необходима
кръв
.
Той не би могъл ежесекундно да обновява своя живот, а животът трябва да се обновява всеки миг. И така, да си представим, че кръвта е отделена от тялото. Тогава човек се превръща в мъртъв предмет. Но ако мислено бихте отделили нервите от човека, въпреки това той би изглеждал точно както обикновено, само не би имал съзнание; той не би могъл нито да си представя, нито да чувства, не би могъл да се движи. И така, ние трябва да кажем: за да добие човек съзнание, са му необходими нерви.
За да може човек въобще да живее, му е необходима кръв.
Следователно кръвта - това е орган на живота; нервите са орган на съзнанието.
към текста >>
Обаче във всеки орган има и
кръв
, и нерви.
Обаче във всеки орган има и кръв, и нерви.
Човешкото око би могло всъщност да се разглежда като цялостен човек, в него има и кръв, и нерви. Ако си представите окото отделно от главата (вж. рис.), тук по цялото око са разположени малки кръвоносни съдове. Много малки кръвоносни съдове се намират тук. Освен това тук се намират много нерви.
към текста >>
Човешкото око би могло всъщност да се разглежда като цялостен човек, в него има и
кръв
, и нерви.
Обаче във всеки орган има и кръв, и нерви.
Човешкото око би могло всъщност да се разглежда като цялостен човек, в него има и кръв, и нерви.
Ако си представите окото отделно от главата (вж. рис.), тук по цялото око са разположени малки кръвоносни съдове. Много малки кръвоносни съдове се намират тук. Освен това тук се намират много нерви. И така, виждате, че нервите и потоците кръв, които имаме в ръката, ги имаме също и в главата.
към текста >>
И така, виждате, че нервите и потоците
кръв
, които имаме в ръката, ги имаме също и в главата.
Човешкото око би могло всъщност да се разглежда като цялостен човек, в него има и кръв, и нерви. Ако си представите окото отделно от главата (вж. рис.), тук по цялото око са разположени малки кръвоносни съдове. Много малки кръвоносни съдове се намират тук. Освен това тук се намират много нерви.
И така, виждате, че нервите и потоците кръв, които имаме в ръката, ги имаме също и в главата.
към текста >>
Вътре в него се намират нерви и
кръв
.
Да разгледаме окото.
Вътре в него се намират нерви и кръв.
Ако окото гледа червено, да кажем, утринната заря или въобще нещо червено, какво преживява окото? Виждате ли, ако окото гледа червено, най-малките му кръвоносни съдове се пронизват с червения цвят. Отличително свойство на този червен цвят е това, че той винаги малко разрушава кръвта. С това той също разрушава и нервите, доколкото нервът живее само ако към него идва кръв. Ако окото е насочено към червено, ако червеното влиза в него, тогава кръвта в окото винаги малко се разрушава, а с това се разрушават и нервите.
към текста >>
С това той също разрушава и нервите, доколкото нервът живее само ако към него идва
кръв
.
Да разгледаме окото. Вътре в него се намират нерви и кръв. Ако окото гледа червено, да кажем, утринната заря или въобще нещо червено, какво преживява окото? Виждате ли, ако окото гледа червено, най-малките му кръвоносни съдове се пронизват с червения цвят. Отличително свойство на този червен цвят е това, че той винаги малко разрушава кръвта.
С това той също разрушава и нервите, доколкото нервът живее само ако към него идва кръв.
Ако окото е насочено към червено, ако червеното влиза в него, тогава кръвта в окото винаги малко се разрушава, а с това се разрушават и нервите. Така че бикът при вида на червено просто чувства: дявол да го вземе, така в главата ми цялата кръв ще се развали! Трябва да се защитя от това! - Той изпада в ярост, защото не иска да позволи кръвта му да се разруши.
към текста >>
Така че бикът при вида на червено просто чувства: дявол да го вземе, така в главата ми цялата
кръв
ще се развали!
Ако окото гледа червено, да кажем, утринната заря или въобще нещо червено, какво преживява окото? Виждате ли, ако окото гледа червено, най-малките му кръвоносни съдове се пронизват с червения цвят. Отличително свойство на този червен цвят е това, че той винаги малко разрушава кръвта. С това той също разрушава и нервите, доколкото нервът живее само ако към него идва кръв. Ако окото е насочено към червено, ако червеното влиза в него, тогава кръвта в окото винаги малко се разрушава, а с това се разрушават и нервите.
Така че бикът при вида на червено просто чувства: дявол да го вземе, така в главата ми цялата кръв ще се развали!
Трябва да се защитя от това! - Той изпада в ярост, защото не иска да позволи кръвта му да се разруши.
към текста >>
Защото ако ние гледаме червено и нашата
кръв
малко се разрушава, цялото тяло, от своя страна, действа така, че кръвта да може да се оправи и доставката на кислород в окото да се подобри.
Въпреки това такъв процес може да се окаже благоприятен, ако не за бика, поне за човека или за друго животно.
Защото ако ние гледаме червено и нашата кръв малко се разрушава, цялото тяло, от своя страна, действа така, че кръвта да може да се оправи и доставката на кислород в окото да се подобри.
към текста >>
Тъмнината не разрушава нашата
кръв
; тъмнината оставя нашата
кръв
неразрушена.
Сега да си представим, че ние виждаме тъмнина през светлина, тоест синьо.
Тъмнината не разрушава нашата кръв; тъмнината оставя нашата кръв неразрушена.
Следователно нервът също остава неразрушен, тъй като кръвта остава в ред. Вследствие от това човек се чувства благополучно, удовлетворено. Доколкото кръвта и нервите не са подложени на атака от страна на синия цвят, човек се чувства вътрешно удовлетворен, на него му е приятно. Нещо рафинирано, фино присъства в това привеждане към покорност и смирение. Ако, да кажем, горе в олтара се намират свещеници в сини или черни одежди, а долу седят хората, при вида на тези сини одежди не става разрушаване на очните нерви и това се съпровожда от чувство на удоволствие.
към текста >>
290.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 3 март 1923 г.
GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството
Ние сами трябва да придаваме цвета на нашата
кръв
.
Ако я няма, ние ставаме нежизнеспособни, слаби, което можете да откриете например при ескимосите. И така, работа тук стои така: в дадения случай човек отразява цялата светлина и цялата топлина - той ги поема само ако те са много силни, - той ги отблъсква назад и преработва само тази светлина и топлина, които възникват в неговия организъм благодарение на собствената вътрешна работа. Да, господа, в дадения случай на помощ не му идва нито дишането, нито кръвообращението, нито изработката на топлина; не, той сам, посредством своя главен мозък, посредством своята глава трябва да изработи светлината и топлината. Цялата външна светлина и външна топлина ние (европейците - бел. пр.) отблъскваме назад, отразяваме.
Ние сами трябва да придаваме цвета на нашата кръв.
Кръвта прониква (просмуква се) през белотата: така сами получаваме оцветяването (на кожата), свойствено на европейския човек, на европееца. То се появява отвътре. Затова ние имаме бяло тяло, което всичко преработва вътре, а цялата външна светлина и цялата топлина отхвърля, отразява обратно. Ние имаме бяло тяло. И докато монголоидът използва предимно средния мозък, ние, европейците, трябва да използваме предния мозък (вж.
към текста >>
Последният изразходва вътрешните ресурси в по-голяма степен за
кръв
.
Представете си черния човек. Той по особен начин развива сексуалността, живота на впечатленията, инстинктите и всичко това, което ври вътре. В резултат се появяват много минерални остатъци (варовик). Тези минерални остатъци след това се отлагат в костите. Вследствие на това този представител на черната раса формира своите кости в по-голяма степен, отколкото представителят на бялата раса.
Последният изразходва вътрешните ресурси в по-голяма степен за кръв.
Ето защо той формира по-тънки кости. И така, негърът има грубо формирани кости, а европеецът - по-фино формирани кости. Представителите на жълтата раса, азиатците, стоят в това отношение по средата.
към текста >>
291.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 14 март 1923 г.
GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството
Венерините сили живеят в нашата
кръв
.
Всичко това се намира вътре в още по-велика «сфера», както го е наричал Данте. Ние сме включени в областта на действие на сили, идващи от тази планета, от Венера (редът на Меркурий и Венера в системата на Данте е различен от този в системата на Коперник - бел. пр.). И така, ние сме поставени вътре във всички тези сили, които ни пронизват. Самата Венера, венерините сили също ни пронизват. Това, че ние сме пронизани от венерини сили, ни дава възможност не само да храносмиламе, но и да насочваме продуктите от храносмилането в кръвта.
Венерините сили живеят в нашата кръв.
Всичко, което е свързано с нашата кръв, идва от венерините сили. Така си е представял това Данте. Тези венерини сили обуславят и чувството на любов, което човек изпитва в своята кръв: с това е свързана «Венера».
към текста >>
Всичко, което е свързано с нашата
кръв
, идва от венерините сили.
Ние сме включени в областта на действие на сили, идващи от тази планета, от Венера (редът на Меркурий и Венера в системата на Данте е различен от този в системата на Коперник - бел. пр.). И така, ние сме поставени вътре във всички тези сили, които ни пронизват. Самата Венера, венерините сили също ни пронизват. Това, че ние сме пронизани от венерини сили, ни дава възможност не само да храносмиламе, но и да насочваме продуктите от храносмилането в кръвта. Венерините сили живеят в нашата кръв.
Всичко, което е свързано с нашата кръв, идва от венерините сили.
Така си е представял това Данте. Тези венерини сили обуславят и чувството на любов, което човек изпитва в своята кръв: с това е свързана «Венера».
към текста >>
Тези венерини сили обуславят и чувството на любов, което човек изпитва в своята
кръв
: с това е свързана «Венера».
Самата Венера, венерините сили също ни пронизват. Това, че ние сме пронизани от венерини сили, ни дава възможност не само да храносмиламе, но и да насочваме продуктите от храносмилането в кръвта. Венерините сили живеят в нашата кръв. Всичко, което е свързано с нашата кръв, идва от венерините сили. Така си е представял това Данте.
Тези венерини сили обуславят и чувството на любов, което човек изпитва в своята кръв: с това е свързана «Венера».
към текста >>
И така, виждате: Луна - размножение на човека и животните; Меркурий - храносмилане на човека; Венера - образуването на
кръв
в човека; Слънце - човешкото сърце.
И така, виждате: Луна - размножение на човека и животните; Меркурий - храносмилане на човека; Венера - образуването на кръв в човека; Слънце - човешкото сърце.
към текста >>
Венера: образуване на
кръв
Венера: образуване на кръв
към текста >>
292.
ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 18 април 1923 г.
GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството
Казвал съм ви, че човек има червена
кръв
вследствие от това, че вдишва кислород.
И така, може да се види: в дадения случай нещо става с дишането. Опияненият с малка доза опиум изпада в друго състояние, което ви описах: това е своего рода опиумен делириум, буйство. След това той бавно заспива. Но в дадения случай, когато бързо заспива от голяма доза опиум, при него започват хрипове, спазми; лицето почервенява, а устните посиняват.
Казвал съм ви, че човек има червена кръв вследствие от това, че вдишва кислород.
Когато кръвта се смесва с кислород, тя става червена; ако кръвта се смесва с въглерод, тя става синя. Когато се издишва, кръвта посинява. Следователно ако виждате, че лицето на човека е червено, а устните - сини, какво означава това? Под (повърхността) на лицето се намира твърде много въздух, постъпил при вдишване, твърде много червена кръв, появяваща се в резултат на вдишването. А какво означава, ако устните са сини?
към текста >>
Под (повърхността) на лицето се намира твърде много въздух, постъпил при вдишване, твърде много червена
кръв
, появяваща се в резултат на вдишването.
Но в дадения случай, когато бързо заспива от голяма доза опиум, при него започват хрипове, спазми; лицето почервенява, а устните посиняват. Казвал съм ви, че човек има червена кръв вследствие от това, че вдишва кислород. Когато кръвта се смесва с кислород, тя става червена; ако кръвта се смесва с въглерод, тя става синя. Когато се издишва, кръвта посинява. Следователно ако виждате, че лицето на човека е червено, а устните - сини, какво означава това?
Под (повърхността) на лицето се намира твърде много въздух, постъпил при вдишване, твърде много червена кръв, появяваща се в резултат на вдишването.
А какво означава, ако устните са сини? В такъв случай се оказва, че много кръв, която е трябвало да проникне навън, по-близо до повърхността, е заседнала вътре. Тя би трябвало след това да отиде по-нататък, към това място в белите дробове (в белодробните капиляри - бел. пр.), където въглеродният двуокис се освобождава, където въглеродният двуокис трябва да се издиша. И така, при човек, отровен от голяма доза опиум, се наблюдава парализа на дишането; цялото дишане се затормозява, «засяда».
към текста >>
В такъв случай се оказва, че много
кръв
, която е трябвало да проникне навън, по-близо до повърхността, е заседнала вътре.
Когато кръвта се смесва с кислород, тя става червена; ако кръвта се смесва с въглерод, тя става синя. Когато се издишва, кръвта посинява. Следователно ако виждате, че лицето на човека е червено, а устните - сини, какво означава това? Под (повърхността) на лицето се намира твърде много въздух, постъпил при вдишване, твърде много червена кръв, появяваща се в резултат на вдишването. А какво означава, ако устните са сини?
В такъв случай се оказва, че много кръв, която е трябвало да проникне навън, по-близо до повърхността, е заседнала вътре.
Тя би трябвало след това да отиде по-нататък, към това място в белите дробове (в белодробните капиляри - бел. пр.), където въглеродният двуокис се освобождава, където въглеродният двуокис трябва да се издиша. И така, при човек, отровен от голяма доза опиум, се наблюдава парализа на дишането; цялото дишане се затормозява, «засяда». Вследствие от това, от една страна, се наблюдава червена кръв в лицето, а от друга страна - синя кръв в устните.
към текста >>
Вследствие от това, от една страна, се наблюдава червена
кръв
в лицето, а от друга страна - синя
кръв
в устните.
А какво означава, ако устните са сини? В такъв случай се оказва, че много кръв, която е трябвало да проникне навън, по-близо до повърхността, е заседнала вътре. Тя би трябвало след това да отиде по-нататък, към това място в белите дробове (в белодробните капиляри - бел. пр.), където въглеродният двуокис се освобождава, където въглеродният двуокис трябва да се издиша. И така, при човек, отровен от голяма доза опиум, се наблюдава парализа на дишането; цялото дишане се затормозява, «засяда».
Вследствие от това, от една страна, се наблюдава червена кръв в лицето, а от друга страна - синя кръв в устните.
към текста >>
Когато следователно устните вместо червени станат сини, това означава, че вътрешната част на човека, неговата вътрешност е препълнена със синя
кръв
.
Тук лицето навсякъде е покрито отвън с кожа. Но на устните има една част слизеста обвивка, вътрешна кожа. В това място вътрешното излиза навън. Това е част от кожата, разположена вътре, част от вътрешната слизеста кожа. Устните в човека - това е вътрешната (слизеста) обвивка, оказала се отвън.
Когато следователно устните вместо червени станат сини, това означава, че вътрешната част на човека, неговата вътрешност е препълнена със синя кръв.
И така, виждате: при опиумно отравяне тялото се държи така, че цялата неизползвана, неотработена кръв (червена) то изпраща навън - последната се стреми към повърхността, - а цялата синя (отработена) кръв тялото изпраща навътре (на вътрешната повърхност на слизестата обвивка - бел. пр.).
към текста >>
И така, виждате: при опиумно отравяне тялото се държи така, че цялата неизползвана, неотработена
кръв
(червена) то изпраща навън - последната се стреми към повърхността, - а цялата синя (отработена)
кръв
тялото изпраща навътре (на вътрешната повърхност на слизестата обвивка - бел. пр.).
Но на устните има една част слизеста обвивка, вътрешна кожа. В това място вътрешното излиза навън. Това е част от кожата, разположена вътре, част от вътрешната слизеста кожа. Устните в човека - това е вътрешната (слизеста) обвивка, оказала се отвън. Когато следователно устните вместо червени станат сини, това означава, че вътрешната част на човека, неговата вътрешност е препълнена със синя кръв.
И така, виждате: при опиумно отравяне тялото се държи така, че цялата неизползвана, неотработена кръв (червена) то изпраща навън - последната се стреми към повърхността, - а цялата синя (отработена) кръв тялото изпраща навътре (на вътрешната повърхност на слизестата обвивка - бел. пр.).
към текста >>
Те знаели за изпращаната навътре синя
кръв
.
Тези неща са били известни на хората от древността.
Те знаели за изпращаната навътре синя кръв.
Ако някой вътре е имал прекалено много синя кръв, те казвали за него така: този, у когото вътре има твърде много синя кръв, е преди всичко такъв човек, у когото е отслабено душевното начало, у когото душата е изкарана навън. Затова изразът «синя кръв» се е употребявал като обида. Когато в народа са казвали за дворяните: «синя кръв», с това са искали да кажат, че те нямат душа. Забележително е как народната мъдрост по удивителен начин е чувствала тези неща. Това е много интересно.
към текста >>
Ако някой вътре е имал прекалено много синя
кръв
, те казвали за него така: този, у когото вътре има твърде много синя
кръв
, е преди всичко такъв човек, у когото е отслабено душевното начало, у когото душата е изкарана навън.
Тези неща са били известни на хората от древността. Те знаели за изпращаната навътре синя кръв.
Ако някой вътре е имал прекалено много синя кръв, те казвали за него така: този, у когото вътре има твърде много синя кръв, е преди всичко такъв човек, у когото е отслабено душевното начало, у когото душата е изкарана навън.
Затова изразът «синя кръв» се е употребявал като обида. Когато в народа са казвали за дворяните: «синя кръв», с това са искали да кажат, че те нямат душа. Забележително е как народната мъдрост по удивителен начин е чувствала тези неща. Това е много интересно. С помощта на речта много можете да научите.
към текста >>
Затова изразът «синя
кръв
» се е употребявал като обида.
Тези неща са били известни на хората от древността. Те знаели за изпращаната навътре синя кръв. Ако някой вътре е имал прекалено много синя кръв, те казвали за него така: този, у когото вътре има твърде много синя кръв, е преди всичко такъв човек, у когото е отслабено душевното начало, у когото душата е изкарана навън.
Затова изразът «синя кръв» се е употребявал като обида.
Когато в народа са казвали за дворяните: «синя кръв», с това са искали да кажат, че те нямат душа. Забележително е как народната мъдрост по удивителен начин е чувствала тези неща. Това е много интересно. С помощта на речта много можете да научите.
към текста >>
Когато в народа са казвали за дворяните: «синя
кръв
», с това са искали да кажат, че те нямат душа.
Тези неща са били известни на хората от древността. Те знаели за изпращаната навътре синя кръв. Ако някой вътре е имал прекалено много синя кръв, те казвали за него така: този, у когото вътре има твърде много синя кръв, е преди всичко такъв човек, у когото е отслабено душевното начало, у когото душата е изкарана навън. Затова изразът «синя кръв» се е употребявал като обида.
Когато в народа са казвали за дворяните: «синя кръв», с това са искали да кажат, че те нямат душа.
Забележително е как народната мъдрост по удивителен начин е чувствала тези неща. Това е много интересно. С помощта на речта много можете да научите.
към текста >>
Ако такава отрова се приеме от човек, цялото тяло се оказва под въздействието на отровата, при което червената
кръв
се изтласква навън (към повърхността на кожата), а синята
кръв
се изтласква навътре (на повърхността на вътрешните слизести обвивки - бел.
Но вие можете да видите, че има нещо действащо в човека, което обаче го няма в растенията. Защото ако внесете в растението отровно вещество, това отровно вещество ще си остане някъде отгоре, то няма да се разпространи. Вие например откривате, че беладоната е много отровно растение. Беладоната съдържа отрова в своята горна част; тя не позволява на отровата да я проникне изцяло.
Ако такава отрова се приеме от човек, цялото тяло се оказва под въздействието на отровата, при което червената кръв се изтласква навън (към повърхността на кожата), а синята кръв се изтласква навътре (на повърхността на вътрешните слизести обвивки - бел.
пр.) Растенията също живеят. Всяко растение има в себе си етерно тяло, има в себе си също и това начало, което (в човека) противодейства на цианозата (посиняването) при приемане на слаби дози опиум, именно слаби, а не силни. Тези слаби дози предизвикват в човека само усещания (халюцинации, които не се съпровождат с цианоза на устните и парализа на дишането - бел. пр.). Ако посоченото растение имаше кръв, то също би изпитвало такива усещания, както човекът или животното. Но при човека и животните без всякаква употреба на опиум става така, че етерното тяло встъпва в конфликт с физическото тяло; в такъв случай нещо незабавно тласка кръвта по направление към повърхността, навън, нещо остава в тялото и внася в това тяло безпорядък.
към текста >>
Ако посоченото растение имаше
кръв
, то също би изпитвало такива усещания, както човекът или животното.
Беладоната съдържа отрова в своята горна част; тя не позволява на отровата да я проникне изцяло. Ако такава отрова се приеме от човек, цялото тяло се оказва под въздействието на отровата, при което червената кръв се изтласква навън (към повърхността на кожата), а синята кръв се изтласква навътре (на повърхността на вътрешните слизести обвивки - бел. пр.) Растенията също живеят. Всяко растение има в себе си етерно тяло, има в себе си също и това начало, което (в човека) противодейства на цианозата (посиняването) при приемане на слаби дози опиум, именно слаби, а не силни. Тези слаби дози предизвикват в човека само усещания (халюцинации, които не се съпровождат с цианоза на устните и парализа на дишането - бел. пр.).
Ако посоченото растение имаше кръв, то също би изпитвало такива усещания, както човекът или животното.
Но при човека и животните без всякаква употреба на опиум става така, че етерното тяло встъпва в конфликт с физическото тяло; в такъв случай нещо незабавно тласка кръвта по направление към повърхността, навън, нещо остава в тялото и внася в това тяло безпорядък. Това е астралното тяло. Така че можем да кажем: при употреба на силна доза опиум на въздействие е подложено астралното тяло.
към текста >>
Това показва следното: ако опиумът толкова силно, както в случая, прониква в астралното тяло и обуславя патологичните връзки между синя и червена
кръв
, в животното синята и червената
кръв
безпорядъчно се устремяват в хоризонтално направление.
Какво показва това, господа?
Това показва следното: ако опиумът толкова силно, както в случая, прониква в астралното тяло и обуславя патологичните връзки между синя и червена кръв, в животното синята и червената кръв безпорядъчно се устремяват в хоризонтално направление.
При човека, който се е научил да ходи изправено, синята и червената кръв се устремяват, смесвайки се една с друга, не само в това направление (изобразява го на рисунката), но в голяма степен ето така, доколкото той притежава изправен стоеж; вече не по хоризонталата, а отгоре надолу и отдолу нагоре. Това съдейства при човека употребата на опиум да се превърне в навик.
към текста >>
При човека, който се е научил да ходи изправено, синята и червената
кръв
се устремяват, смесвайки се една с друга, не само в това направление (изобразява го на рисунката), но в голяма степен ето така, доколкото той притежава изправен стоеж; вече не по хоризонталата, а отгоре надолу и отдолу нагоре.
Какво показва това, господа? Това показва следното: ако опиумът толкова силно, както в случая, прониква в астралното тяло и обуславя патологичните връзки между синя и червена кръв, в животното синята и червената кръв безпорядъчно се устремяват в хоризонтално направление.
При човека, който се е научил да ходи изправено, синята и червената кръв се устремяват, смесвайки се една с друга, не само в това направление (изобразява го на рисунката), но в голяма степен ето така, доколкото той притежава изправен стоеж; вече не по хоризонталата, а отгоре надолу и отдолу нагоре.
Това съдейства при човека употребата на опиум да се превърне в навик.
към текста >>
293.
ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 7 май 1923 г.
GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството
Работата е там, че ние ежедневно и ежечасно се оказваме отново родени благодарение на нашата
кръв
.
Ако погледате нещо съвсем друго - кръвоносните съдове, ще откриете: в главата кръвоносните съдове са доста тънки. Напротив, в областта на сърцето кръвоносните съдове са особено големи; също така големи кръвоносни съдове преминават в членовете на тялото. Така че можем да кажем: имаме, от една страна, нервната система, а от друга страна - кръвонос-ната система.
Работата е там, че ние ежедневно и ежечасно се оказваме отново родени благодарение на нашата кръв.
Кръвта винаги означава обновление. Ако имахме в себе си само кръв, ние бихме били постоянно растящи същества, увеличаващи се, бодри и така нататък. Виждате ли, господа, ако се състояхме изключително от нерви, бяхме само нерви, винаги бихме били уморени, постоянно бихме умирали. Така че ние имаме в себе си два противоположни принципа, нервна система, която постоянно ни състарява и даже постоянно ни подлага на смърт, и кръвоносна система, която, бидейки свързана с храносмилателната система, постоянно ни подмладява и така нататък.
към текста >>
Ако имахме в себе си само
кръв
, ние бихме били постоянно растящи същества, увеличаващи се, бодри и така нататък.
Ако погледате нещо съвсем друго - кръвоносните съдове, ще откриете: в главата кръвоносните съдове са доста тънки. Напротив, в областта на сърцето кръвоносните съдове са особено големи; също така големи кръвоносни съдове преминават в членовете на тялото. Така че можем да кажем: имаме, от една страна, нервната система, а от друга страна - кръвонос-ната система. Работата е там, че ние ежедневно и ежечасно се оказваме отново родени благодарение на нашата кръв. Кръвта винаги означава обновление.
Ако имахме в себе си само кръв, ние бихме били постоянно растящи същества, увеличаващи се, бодри и така нататък.
Виждате ли, господа, ако се състояхме изключително от нерви, бяхме само нерви, винаги бихме били уморени, постоянно бихме умирали. Така че ние имаме в себе си два противоположни принципа, нервна система, която постоянно ни състарява и даже постоянно ни подлага на смърт, и кръвоносна система, която, бидейки свързана с храносмилателната система, постоянно ни подмладява и така нататък.
към текста >>
294.
ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 9 май 1923 г.
GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството
Непросветените теолози казват: Христос бил положен в гроба и след три дни възкръснал в плът и
кръв
, такъв, какъвто е бил.
Сега преминавам непосредствено към въпроса, който ми беше поставен. Виждате ли, господа, съвременните просветени теолози в по-голямата си част проявяват даже повече злост от непросветените.
Непросветените теолози казват: Христос бил положен в гроба и след три дни възкръснал в плът и кръв, такъв, какъвто е бил.
Просветените хора, разбира се, възразяват: ние не вярваме в това, защото никой не се изправя от гроба. Обаче аз бих могъл да кажа, че с това непросветените теолози изказват известно изповедание. То може и да е спор-но, но въпреки това е изповедание.
към текста >>
295.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 10 октомври 1923 г. За циановодородната киселина и азота, въглеродния двуокис и кислорода
GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите
Една тринадесета или четиринадесета част от теглото ви представлява
кръв
.
Навярно сте пробвали газирана лимонада или газирана вода: вътре в тях има мехурчета, приличащи на перлички, газови мехурчета. Това е въглероден двуокис: в такива води се съдържа въглена киселина и газът се издига нагоре като малки перлени мехурчета. Господа, вие нямаше да мислите, вашата глава въобще нямаше да може да ви служи, ако във вашето собствено тяло чрез кръвта постоянно не се изстрелваха нагоре такива малки перлички. Също както в газираната лимонада нагоре се изстрелват мехурчета, така и във вас крехки мехурчета постоянно се насочват към главата ви. Нямаше да можете да използвате главата си, ако самите вие не бяхте такава бутилка.
Една тринадесета или четиринадесета част от теглото ви представлява кръв.
И така, можете да си представите: вие всъщност сте такива бутилки, които вместо с газирана лимонада са пълни с кръв; там плуват, устремявайки се нагоре, същите мехурчета, както и в газираната вода, само че доста по-малки, плуват тези перлени мехурчета, същите като в бутилка с лимонада. Главата нямаше да може да мисли, ако във вас не се издигаха постоянно тези мехурчета-перлички. Но този въглероден двуокис не остава бездеен във вашата глава. Можете много добре да мислите, вие сякаш сте послужили за бутилка за вашата кръв и в нея мехурчетата се устремяват нагоре, към вашата глава. Вътре във вас, във вашата глава, става нагнетяване на газа, там се намира въглеродният двуокис по същия начин, както и в бутилката с газираната лимонада.
към текста >>
И така, можете да си представите: вие всъщност сте такива бутилки, които вместо с газирана лимонада са пълни с
кръв
; там плуват, устремявайки се нагоре, същите мехурчета, както и в газираната вода, само че доста по-малки, плуват тези перлени мехурчета, същите като в бутилка с лимонада.
Това е въглероден двуокис: в такива води се съдържа въглена киселина и газът се издига нагоре като малки перлени мехурчета. Господа, вие нямаше да мислите, вашата глава въобще нямаше да може да ви служи, ако във вашето собствено тяло чрез кръвта постоянно не се изстрелваха нагоре такива малки перлички. Също както в газираната лимонада нагоре се изстрелват мехурчета, така и във вас крехки мехурчета постоянно се насочват към главата ви. Нямаше да можете да използвате главата си, ако самите вие не бяхте такава бутилка. Една тринадесета или четиринадесета част от теглото ви представлява кръв.
И така, можете да си представите: вие всъщност сте такива бутилки, които вместо с газирана лимонада са пълни с кръв; там плуват, устремявайки се нагоре, същите мехурчета, както и в газираната вода, само че доста по-малки, плуват тези перлени мехурчета, същите като в бутилка с лимонада.
Главата нямаше да може да мисли, ако във вас не се издигаха постоянно тези мехурчета-перлички. Но този въглероден двуокис не остава бездеен във вашата глава. Можете много добре да мислите, вие сякаш сте послужили за бутилка за вашата кръв и в нея мехурчетата се устремяват нагоре, към вашата глава. Вътре във вас, във вашата глава, става нагнетяване на газа, там се намира въглеродният двуокис по същия начин, както и в бутилката с газираната лимонада.
към текста >>
Можете много добре да мислите, вие сякаш сте послужили за бутилка за вашата
кръв
и в нея мехурчетата се устремяват нагоре, към вашата глава.
Нямаше да можете да използвате главата си, ако самите вие не бяхте такава бутилка. Една тринадесета или четиринадесета част от теглото ви представлява кръв. И така, можете да си представите: вие всъщност сте такива бутилки, които вместо с газирана лимонада са пълни с кръв; там плуват, устремявайки се нагоре, същите мехурчета, както и в газираната вода, само че доста по-малки, плуват тези перлени мехурчета, същите като в бутилка с лимонада. Главата нямаше да може да мисли, ако във вас не се издигаха постоянно тези мехурчета-перлички. Но този въглероден двуокис не остава бездеен във вашата глава.
Можете много добре да мислите, вие сякаш сте послужили за бутилка за вашата кръв и в нея мехурчетата се устремяват нагоре, към вашата глава.
Вътре във вас, във вашата глава, става нагнетяване на газа, там се намира въглеродният двуокис по същия начин, както и в бутилката с газираната лимонада.
към текста >>
Въглената киселина, ако е встъпила във взаимодействие в главата с желязото, го носи след това по цялата
кръв
.
Ако въглеродният двуокис в главата ви е твърде малко, заспивате; така вие го използвате във вашата глава. Този двуокис на въглерода във вашата глава встъпва в съприкосновение - именно в главата и никъде другаде, - встъпва в съприкосновение с желязото, намиращо се в кръвта ви. Желязото в кръвта се намира навсякъде. Но това желязо, което се намира в кръвта, протичаща в ръцете, не взаимодейства с въглената киселина, тоест с двуокиса на въглерода: само в главата въглеродният двуокис встъпва във взаимодействие с желязото. Бих могъл да кажа: те сякаш се целуват в главата, встъпват в доста интимни отношения помежду си - желязото и въглената киселина; оттук желязото по кръвоносните съдове се разпространява в кръвта.
Въглената киселина, ако е встъпила във взаимодействие в главата с желязото, го носи след това по цялата кръв.
Някакво рандеву между желязото и въглената киселина може да се състои само в главата, и след това, ако рандевуто се е състояло, те могат, така да се каже, да се разхождат по цялата кръв заедно. Затова ако младо момиче е малокръвно, има твърде малко желязо в кръвта, това означава, че в главата й стават много малко «рандевута», много малко срещи между желязото и въглената киселина. Девойката няма сили, които в достатъчна степен да позволят на желязото и въглената киселина да се срещнат в главата.
към текста >>
Някакво рандеву между желязото и въглената киселина може да се състои само в главата, и след това, ако рандевуто се е състояло, те могат, така да се каже, да се разхождат по цялата
кръв
заедно.
Този двуокис на въглерода във вашата глава встъпва в съприкосновение - именно в главата и никъде другаде, - встъпва в съприкосновение с желязото, намиращо се в кръвта ви. Желязото в кръвта се намира навсякъде. Но това желязо, което се намира в кръвта, протичаща в ръцете, не взаимодейства с въглената киселина, тоест с двуокиса на въглерода: само в главата въглеродният двуокис встъпва във взаимодействие с желязото. Бих могъл да кажа: те сякаш се целуват в главата, встъпват в доста интимни отношения помежду си - желязото и въглената киселина; оттук желязото по кръвоносните съдове се разпространява в кръвта. Въглената киселина, ако е встъпила във взаимодействие в главата с желязото, го носи след това по цялата кръв.
Някакво рандеву между желязото и въглената киселина може да се състои само в главата, и след това, ако рандевуто се е състояло, те могат, така да се каже, да се разхождат по цялата кръв заедно.
Затова ако младо момиче е малокръвно, има твърде малко желязо в кръвта, това означава, че в главата й стават много малко «рандевута», много малко срещи между желязото и въглената киселина. Девойката няма сили, които в достатъчна степен да позволят на желязото и въглената киселина да се срещнат в главата.
към текста >>
А иначе човек гледа нагоре към звездите през своя телескоп, само изчислява, но не знае, че например между всяка частичка желязо, милиони от които циркулират, плуват в нашата
кръв
, между всяка частичка желязо в нашата
кръв
и всичко това, което става на Луната, съществува вътрешна връзка.
Това е нещо, което предизвиква не само изкуствено създадено религиозно настроение, а истинско религиозно настроение; човек знае: аз принадлежа на Вселената и това, което правя, постоянно влияе върху Вселената. Хората съвсем забравят за това; те съвсем не знаят, че азотът, намиращ се в обкръжаващата ги среда, е създаден от Слънцето; кислородът, намиращ се в обкръжаващата ги среда, е създаден от Луната. Ето защо днес всъщност истинска наука вече няма. Няма вече никаква истинска наука! Истинската наука взема за помощници другите небесни тела.
А иначе човек гледа нагоре към звездите през своя телескоп, само изчислява, но не знае, че например между всяка частичка желязо, милиони от които циркулират, плуват в нашата кръв, между всяка частичка желязо в нашата кръв и всичко това, което става на Луната, съществува вътрешна връзка.
Така например анемичната млада девойка не може да установи правилно отношение към Луната и поради това съвсем отпада от мировата връзка. Поради това такава млада анемична девойка може да изгуби памет и всичко, което функционално се отнася към главата; поради това не възниква живото взаимодействие, което, както ви разказвах, трябва да възникне между желязото и въглеродния двуокис. Всичко това не става при анемичната млада девойка: главата се опустошава от мисли.
към текста >>
296.
СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 31 октомври 1923 г. За причините на детския полиомиелит.
GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите
Така виждате, че вземайки парче кехлибар, имате това, което като
кръв
е изтичало навън от листата на древните растения на Земята и се е спускало надолу.
Или, ако камбият още не е образуван - камбият е нужен на растението и вие ще чуете защо, - но преди да се образува камбий, се образува някакво сгъстяване; това е вътрешна смола. В своята топлина растението образува вътре в себе си също смола, растителен клей, който при известни обстоятелства може да бъде много важно лекарствено средство. И така, растението издига нагоре дървесния сок, листата оживяват растението, но след това листата, възбуждани от топлината, на свой ред образуват вещество, приличащо на гума, което на свой ред действа на камбия. И при старите растения, при съвсем старите растения този клей става прозрачен и се спуска към земята. Когато Земята е била още не толкова твърда, когато е била още влажна, течна, смолата е ставала прозрачна и се е превръщала в кехлибар.
Така виждате, че вземайки парче кехлибар, имате това, което като кръв е изтичало навън от листата на древните растения на Земята и се е спускало надолу.
Всичко това се е стичало надолу, растението е връщало всичко това на Земята: катран, смола, клей, кехлибар. Ако то би оставало в растенията, тогава би се образувал камбий. Посредством дървесния сок растението се намира във връзка със Земята; жизненият сок свързва растението с това, което витае около Земята, с въздушно-влажното обкръжение на Земята. Но камбият довежда растението до връзка със звездите, с това, което е горе. Работата стои така, че вътре в този камбий вече възниква обликът на следващото растение.
към текста >>
А жизненият сок в растението, който идва от листата и кръжи наоколо, съответства на човешката
кръв
.
Виждате ли, дървесният сок заема такова място, каквото в човека заема обикновеният безцветен клетъчен сок, слузта. Дървесният сок в растението е в човека жизнена слуз.
А жизненият сок в растението, който идва от листата и кръжи наоколо, съответства на човешката кръв.
А камбият на растението съответства в човека на млякото, на млечния сок. Този млечен сок се образува най-силно в гръдните жлези, когато жената кърми. Тук отново имате това, което в човека най-силно е подложено на влиянието на звездите: млечния сок. Но този млечен сок е крайно необходим за образуването на мозък. Мозъкът, това е, така да се каже, втвърденият млечен сок в човека.
към текста >>
297.
ОСМА ЛЕКЦИЯ, 26 ноември 1923 г. Пчели и човек
GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите
Вътре в нас също има «пчели» - това е нашата
кръв
.
Ето причината, поради която пчеларството винаги трябва да се разглежда като нещо необикновено важно. Човек отнема от пчелите двадесет процента от меда, нали така, и бихме могли да кажем: употребата на този мед е извънредно полезна за човека, тъй като иначе човек заедно с обикновената храна получава твърде малко мед поради това, че в растенията съдържанието на мед е крайно незначително. В противен случай ние получаваме крайно недостатъчно количество мед.
Вътре в нас също има «пчели» - това е нашата кръв.
Тя разнася меда в различните части на нашето тяло. Това е медът, който е нужен на пчелите, за да правят восък, от който те могат да създадат тяло, тоест питите в кошера.
към текста >>
Защото, имайки частичка пчелен восък, ние имаме продукт, намиращ се сякаш в междинно състояние между
кръв
, мускули и кости.
Но при всичко това не би било лошо да се осъзнава, че ако вкарваме нещо механично, изкуствено, пречим на природата, където всички е устроено по толкова удивителен начин. Във всички времена пчеларството се е разглеждало като нещо достойно за почитание. В древността са почитали пчелата като свещено животно. Защо? Почитали са я като свещено животно, тъй като тя посредством цялата своя работа е позволявала да се узнае какво става в самия човек.
Защото, имайки частичка пчелен восък, ние имаме продукт, намиращ се сякаш в междинно състояние между кръв, мускули и кости.
Всичко това преминава вътре в човека през восъкоподобния стадий. При това восъкът не е втвърден, а остава течен, докато не се превърне в кръв, мускули или в костна тъкан. Така че в лицето на восъка пред нас се проявява това, което като сила се намира в нас самите. Когато едно време хората са правели свещи от пчелен восък и са ги палели, те са виждали в това чудно свещенодействие. Изгарящия при това восък са вземали от кошера.
към текста >>
При това восъкът не е втвърден, а остава течен, докато не се превърне в
кръв
, мускули или в костна тъкан.
Във всички времена пчеларството се е разглеждало като нещо достойно за почитание. В древността са почитали пчелата като свещено животно. Защо? Почитали са я като свещено животно, тъй като тя посредством цялата своя работа е позволявала да се узнае какво става в самия човек. Защото, имайки частичка пчелен восък, ние имаме продукт, намиращ се сякаш в междинно състояние между кръв, мускули и кости. Всичко това преминава вътре в човека през восъкоподобния стадий.
При това восъкът не е втвърден, а остава течен, докато не се превърне в кръв, мускули или в костна тъкан.
Така че в лицето на восъка пред нас се проявява това, което като сила се намира в нас самите. Когато едно време хората са правели свещи от пчелен восък и са ги палели, те са виждали в това чудно свещенодействие. Изгарящия при това восък са вземали от кошера. Той се е втвърдявал. Когато огънят разтопява този восък, когато този восък се изпарява, той идва до същото състояние, в което се намира и в нашето собствено тяло.
към текста >>
298.
ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 1 декември 1923 г. Мед и кварц
GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите
Те забелязват, че тази
кръв
има същата тази хексагонално действаща сила.
При страх се пребледнява. Когато човек пребледнява, кръвта се оттича. Тя не стига до повърхността на кожата. И когато пчелите се приближат към човек, който изпитва страх, те усещат в човека в по-голяма степен от обикновено - тоест когато кръвта се намира в кожата, - усещат хексагоналната формообразуваща сила; в тях се появява желание да получат от него мед или восък. Докато, когато човек се държи безстрастно и кръвта му равномерно се разпределя по кръвоносните съдове, пчелите забелязват съвсем друго.
Те забелязват, че тази кръв има същата тази хексагонално действаща сила.
към текста >>
Възниква прилив на
кръв
: кръвта иска да поеме хексагоналната формо-образуваща сила.
Сега си представете, че човек е разгневен и в гнева си се приближава до пчелите: от гнева се почервенява.
Възниква прилив на кръв: кръвта иска да поеме хексагоналната формо-образуваща сила.
Пчелите със своя фин усет веднага отчитат това и сякаш предполагат, че вие искате да отнемете тази сила от тях и тогава ви жилят. Именно такова е финото усещане на природните сили, то играе роля тук, то се намира вътре.
към текста >>
299.
ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 10 декември 1923 г. Ядене на пчелната пита.
GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите
Тъй като пчеларството вече не се води така примитивно, както по-рано, това не може да се достигне, използвайки климатичните или топлинни условия, тъй като всичко това вече не действа на новите кошери с такава сила; тук трябва да се изследва какво действа на хемолимфата, на пчелната
кръв
най-благоприятно.
В случай на заболяванията, които по волята Божия се появиха сред пчелите като нови, много съществена роля играе правилното въздействие на правилното съотношение между стомашния сок и хемолимфата.
Тъй като пчеларството вече не се води така примитивно, както по-рано, това не може да се достигне, използвайки климатичните или топлинни условия, тъй като всичко това вече не действа на новите кошери с такава сила; тук трябва да се изследва какво действа на хемолимфата, на пчелната кръв най-благоприятно.
Тук вероятно може да се говори за това, че в бъдеще пчеларите ще трябва да следят, при пчелите всичко да бъде нормално с образуването на кръвта. Но за това по-нататък.
към текста >>
300.
ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 12 декември 1923 г. За пчелната отрова и за мравките
GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите
Това, което вие, господа, имате като сила във вашата
кръв
, го има също и в пчелната отрова.
Този „Аз“ в латентен вид се съдържа в пчелната отрова.
Това, което вие, господа, имате като сила във вашата кръв, го има също и в пчелната отрова.
Интересното е, че на пчелата й е нужна тази пчелна отрова, намираща се в самата нея. Пчелната отрова е необходима на пчелата не само за ужилване. Защото това, че тя може да ужили, става случайно. На пчелата й е необходимо да има тази пчелна отрова в самата себе си, защото пчелата има нужда от същата тази способстваща циркулацията сила, която човек има в кръвта.
към текста >>
Неговата
кръв
става по-подвижна.
Вече ви казах, че можем да уподобим кошера на човека като цяло. Помислете, ето, пчелната отрова попада във вашето тяло и следователно - в кръвта. Тя почти веднага, както и всяка отрова, преминава в кръвта. Сега си представете, че това е станало с човек, при когото всичко е наред.
Неговата кръв става по-подвижна.
Може да се появи раздразнителност, избухливост, но сърцето ще издържи това. Но ако някой има болно сърце, тъй като поради отровата Азът укрепва, болните клапани на сърцето получават такъв удар, вследствие от който човек изпада в несвяст или даже може да умре. Това е случаят, за който разказа господин Мюлер.
към текста >>
301.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 7 януари 1924 г.
GA_352 Природата и човекът от гл.т. на Духовната наука
Това, което струи в тях като
кръв
, само по себе си има бял цвят.
Костите на краката си вие ги носите вътре в себе си, при това те са покрити с тъкани. Тук, отвън, е разположена меката (тъканна) маса. В дадения случай костния скелет човек поглъща в себе си (тоест строи го вътре в себе си - бел. пр.). Фактът, че организацията на скелета не остава външна - както при главата, - а потъва навътре, което виждаме в останалата част от човека, този факт по някакъв начин е свързан с кръвотворната функция както при висшите животни, така и при човека. Ако разгледате нисши животни, в тях всичко представлява бяла маса.
Това, което струи в тях като кръв, само по себе си има бял цвят.
Кръвта при тези нисши животни е бяла и не е топла. Колкото по-висше е животното, толкова тази организация се доближава до човешката, толкова в по-голяма степен то, както и човекът, се пронизва от кръвната маса, оставайки в останалото светло и прозрачно. Колкото в по-голяма степен нервите се пронизват от кръвна маса, толкова повече се прибира, се поглъща вътре в организма скелетът, който дотогава е бил само външна обвивка, черупка.
към текста >>
Така че може да се каже: на висшите животни и човека е необходимо да имат вътре
кръв
за това, за да са в състояние да вмъкнат, да погълнат в себе си външната обвивка.
Можем да поставим следният въпрос: защо човек има вътрешно формирани кости, такива като в ръцете и краката му? Защото при него нервните маси са проникнати от кръвни маси.
Така че може да се каже: на висшите животни и човека е необходимо да имат вътре кръв за това, за да са в състояние да вмъкнат, да погълнат в себе си външната обвивка.
Разбирате ли това?
към текста >>
Но най-интересното е ето какво: кръвоносните съдове стигат само до надкостницата, прониквайки в нея - тази
кръв
храни костите, доколкото те трябва да се хранят, но вътре в този «чохъл» костите изцяло представляват земни вещества, Земята: калциев карбонат, калциев фосфат, пепел, соли и така нататък и вие се сблъсквате с необикновен факт; вие се състоите от мускули, (органи, такива като) черен дроб и други подобни, имате кръвоносни съдове и кръвта формира във вас своего рода «чохъл».
С надкостницата работата стои така: ето надкостницата; цялата външна част на костите е облечена с надкостницата, тук тя се простира по-нататък ето така, тук тя върви както преди, минавайки отгоре на скелета. Следователно, ако просто си представите намиращия се вътре в човека скелет, ще се окаже, че този скелет е съвършено обособен, изолиран в човека. Между всички останали части на човека и скелета е разположена подобно на чохъл надкостницата. Действително тук работата стои така, както ако вземайки скелет на жив човек, си представите, че обвивате целия този скелет и го обхващате така, че отвън този «чохъл» навсякъде покрива скелета. На вас, разбира се, няма да ви се наложи да правите това, тъй като за това се е погрижила природата; скелетът като цяло е разположен в «чохъл», тоест в надкостницата.
Но най-интересното е ето какво: кръвоносните съдове стигат само до надкостницата, прониквайки в нея - тази кръв храни костите, доколкото те трябва да се хранят, но вътре в този «чохъл» костите изцяло представляват земни вещества, Земята: калциев карбонат, калциев фосфат, пепел, соли и така нататък и вие се сблъсквате с необикновен факт; вие се състоите от мускули, (органи, такива като) черен дроб и други подобни, имате кръвоносни съдове и кръвта формира във вас своего рода «чохъл».
Този чохъл ви изолира вътрешно. Вътре в този чохъл има празно пространство, но именно в това празно пространство се помещава костният скелет. Нещата действително са така, че посредством този чохъл, посредством надкостницата вие се отделяте, изолирате се от костите, разположени във вас. Тези кости като цяло носят земен характер, вътрешно (по съдържание) те представляват от само себе си Земята. Вие не можете да ги усетите вътрешно.
към текста >>
302.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 19 януари 1924 г.
GA_352 Природата и човекът от гл.т. на Духовната наука
Да се неутрализира отровата в дадения случай може само посредством това, което се намира в самата
кръв
.
Минералните отрови способстват за вмъкването на физическото тяло в етерното тяло. Растителните отрови способстват за вмъкването на етерното тяло в астралното тяло. Животинските отрови способстват за вмъкването на астралното тяло в «аза». Затова в случай на отрова от животински произход не помага нищо друго, както самото извличане на отровата от кръвта, доколкото «азът» е най-висш. В този случай вече не може да се даде средство, чрез което да може да бъде изхвърлена отровата, а трябва да се изкара и неутрализира непосредствено.
Да се неутрализира отровата в дадения случай може само посредством това, което се намира в самата кръв.
И така, ако в кръвта проникне отрова от бясно куче, или ако в кръвта проникне змийска отрова, трябва да се вземе някакво животно и посредством инжекция да му се вкара същата отрова. Ако животното умре, значи отровата го е погубила; ако животното не умре, значи кръвта му е успяла да преодолее тази отрова. Ако сега се вземе от този кръвен серум и се вкара в заболяващия от бяс човек, в него ще се окаже кръв, която е успяла да победи дадената отрова и пациентът по такъв начин е възможно да бъде излекуван. И така, тази отрова може да бъде неутрализирана само с противоотрова, която възниква в кръвта.
към текста >>
Ако сега се вземе от този кръвен серум и се вкара в заболяващия от бяс човек, в него ще се окаже
кръв
, която е успяла да победи дадената отрова и пациентът по такъв начин е възможно да бъде излекуван.
Затова в случай на отрова от животински произход не помага нищо друго, както самото извличане на отровата от кръвта, доколкото «азът» е най-висш. В този случай вече не може да се даде средство, чрез което да може да бъде изхвърлена отровата, а трябва да се изкара и неутрализира непосредствено. Да се неутрализира отровата в дадения случай може само посредством това, което се намира в самата кръв. И така, ако в кръвта проникне отрова от бясно куче, или ако в кръвта проникне змийска отрова, трябва да се вземе някакво животно и посредством инжекция да му се вкара същата отрова. Ако животното умре, значи отровата го е погубила; ако животното не умре, значи кръвта му е успяла да преодолее тази отрова.
Ако сега се вземе от този кръвен серум и се вкара в заболяващия от бяс човек, в него ще се окаже кръв, която е успяла да победи дадената отрова и пациентът по такъв начин е възможно да бъде излекуван.
И така, тази отрова може да бъде неутрализирана само с противоотрова, която възниква в кръвта.
към текста >>
303.
ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 9 февруари 1924 г.
GA_352 Природата и човекът от гл.т. на Духовната наука
Известно е също и това, какво огромно значение за живота има тази течаща
кръв
.
При човека обикновено повече се говори за това, което в него е течно. Казвал съм ви, че човек в по-голямата си част също представлява течна маса. Знаете, че своеобразна течност е кръвта, течаща в кръвоносните съдове.
Известно е също и това, какво огромно значение за живота има тази течаща кръв.
Кръвта строи живота, поддържа живота. Като физически хора ние изцяло и напълно зависим от факта, че кръвта по правилен начин и по съвсем определени пътища протича през нашето тяло. Ако кръвта се отклони от пътя и потече неправилно, ние въобще не бихме могли да живеем. Редът, по който водите са разпределени по реките и моретата, има за Земята точно та-
към текста >>
То постъпва благодарение на това, че почвата има кръговрата на водата; точно както при човека кръвта, течаща от сърцето по артериите, се връща назад по вените като синя, венозна
кръв
, връща се назад към сърцето, така и на Земята артериите - водните потоци - текат на една страна, а под земята вървят в обратно направление солевите вени.
Обаче, господа, ако в земята нямаше никакви солеви отлагания, корените на растенията не биха могли да растат в нея, защото тези корени растат там само защото като храна те получават от земята соли. Кореновата част на растенията по правило е наситена със соли, докато горната част е наситена със соли значително по-малко, а в цветовете пък са съвсем малко. Би могло да се попита: откъде постъпва всичко това, което нашата земна почва може да предостави на растението?
То постъпва благодарение на това, че почвата има кръговрата на водата; точно както при човека кръвта, течаща от сърцето по артериите, се връща назад по вените като синя, венозна кръв, връща се назад към сърцето, така и на Земята артериите - водните потоци - текат на една страна, а под земята вървят в обратно направление солевите вени.
Тук също има истинска циркулация, истински кръговрат.
към текста >>
304.
ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 23 февруари 1924 г.
GA_352 Природата и човекът от гл.т. на Духовната наука
На кръвта не й достига време, за да формира органите и тя именно като
кръв
(неизразходвана за формиране на органите - бел.
И прекомерно интензивно действащото астрал-но тяло иска навсякъде да нахлуе в органите, но не може; ето защо то бушува подобно на бурно море и възбужда висока температура, трескаво състояние. И в човека се появява треска, предизвикана от ударите от страна на астралното тяло. Какви могат да бъдат последствията? Кръвта твърде бързо ще преминава през главата. Превръщанията в кръвта няма да могат да се осъществяват нормално.
На кръвта не й достига време, за да формира органите и тя именно като кръв (неизразходвана за формиране на органите - бел.
пр.) отива от сърцето в бъбреците и оттам в урината, така че получаваме урина с много тъмен цвят. Този, който може правилно да интерпретира тъмния цвят на урината, знае, че при всяко положение този цвят, бил той по-малко или повече тъмен, свидетелства за наличие на треска и повишена температура в човешкия организъм.
към текста >>
305.
ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 15 март 1924 г. Как е изглеждала Европа по времето на разпространението на християнството?
GA_353 История на човечеството и културните народи
Тук има много, много славянска
кръв
.
И напротив, предпочелите тези области, изчезнали сред германците. Останало смесването на кръвта. И тогава тук възникнали «боруси», тези, които били авангард на русите. От «борусите» по-късно възникнали «прусите»! Това е само изменена дума.
Тук има много, много славянска кръв.
В същото време, когато самите славяни, останали назад, се оказали по-пасивно, по-спокойно население, тези, които приели другата кръв, станали войнствени! В тях намерило своето продължение тази войнственост, която притежавали древните германци. И така, тези, които се намирали в Прусия, станали доволно войнствен народ. Даже тези, които се придвижили тук, на Запад, даже чешкото население е достатъчно войнствено.
към текста >>
В същото време, когато самите славяни, останали назад, се оказали по-пасивно, по-спокойно население, тези, които приели другата
кръв
, станали войнствени!
Останало смесването на кръвта. И тогава тук възникнали «боруси», тези, които били авангард на русите. От «борусите» по-късно възникнали «прусите»! Това е само изменена дума. Тук има много, много славянска кръв.
В същото време, когато самите славяни, останали назад, се оказали по-пасивно, по-спокойно население, тези, които приели другата кръв, станали войнствени!
В тях намерило своето продължение тази войнственост, която притежавали древните германци. И така, тези, които се намирали в Прусия, станали доволно войнствен народ. Даже тези, които се придвижили тук, на Запад, даже чешкото население е достатъчно войнствено.
към текста >>
306.
ОСМА ЛЕКЦИЯ, 12 април 1924 г. Великденът като подвижен празник
GA_353 История на човечеството и културните народи
Казва се: даже във физически смисъл хлябът и виното се превръщат в плът и
кръв
на Христос.
Оттук произхожда това, което наричат фетишизъм. Такава статуя е била фетиш, статуя, в която се намира бог. Култът към такъв предмет се нарича фетишизъм. Разбира се, това следва да се избягва. Обаче в някакво отношение положението се запазва в християнството, защото описаното като дарохранителница, където се намира светая светих, както я наричат, в католицизма се почита в качеството и на истинския Христос.
Казва се: даже във физически смисъл хлябът и виното се превръщат в плът и кръв на Христос.
Това обаче е остатък от миналото, съхранил се не от просветеното езичество, което навсякъде на заден план още е виждало духовното, а остатък от езичеството, стигнало до упадък, когато се развил фетишизмът, когато са приемали статуята за самия бог.
към текста >>
307.
ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 26 април 1924 г. За образуването на белезите. За мумиите
GA_353 История на човечеството и културните народи
Човек измъква пирона, изтрива кръвта с мръсен палец - всичко тук е мръсно: пиронът е мръсен, изтичащата
кръв
също се замърсява, - раната леко се възпалява, но не след дълго всичко отново е нормално и зараства.
Това откриваме не само при образуването на белези в случай на рани, но и в други случаи. Идете на село. Там хората през лятото, както знаете, ходят боси, без обувки. Във всеки момент всеки от тях може да настъпи ръждив пирон. Но там, сред природата, на това не обръщат внимание!
Човек измъква пирона, изтрива кръвта с мръсен палец - всичко тук е мръсно: пиронът е мръсен, изтичащата кръв също се замърсява, - раната леко се възпалява, но не след дълго всичко отново е нормално и зараства.
То не играе сериозна роля.
към текста >>
308.
ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 8 май 1924 г. За същността на юдаизма
GA_353 История на човечеството и културните народи
И после може да се каже: както кръвта тече в тялото и здравето на човека зависи от тази
кръв
, така, от своя страна, в кръвта се втича живеещото в слънчевата светлина.
Следва с уважение да се отнасяме към законите на природата, също така и към великите космически закони. Може да се каже: всичко се обострило в природата именно по времето, когато ставащото в Палестина с велика печал се е отразявало в нечии сърца. Но чрез това тази велика печал е преминала в природата. Тези две неща са взаимосвързани. В действителност те са взаимосвързани.
И после може да се каже: както кръвта тече в тялото и здравето на човека зависи от тази кръв, така, от своя страна, в кръвта се втича живеещото в слънчевата светлина.
То се втича в кръвта. Представете си, че някой е умрял. Ако бихте могли два месеца преди това да изследвате неговата кръв, тя би ви показала, че вече е стъпила на пътя на безжизнеността.
към текста >>
Ако бихте могли два месеца преди това да изследвате неговата
кръв
, тя би ви показала, че вече е стъпила на пътя на безжизнеността.
Тези две неща са взаимосвързани. В действителност те са взаимосвързани. И после може да се каже: както кръвта тече в тялото и здравето на човека зависи от тази кръв, така, от своя страна, в кръвта се втича живеещото в слънчевата светлина. То се втича в кръвта. Представете си, че някой е умрял.
Ако бихте могли два месеца преди това да изследвате неговата кръв, тя би ви показала, че вече е стъпила на пътя на безжизнеността.
към текста >>
Не е ли истина, ако в местности, където господства суеверие, убият човек и не могат да намерят престъпника, и ако там живее неползващ се с любов евреин, казват: на Пасха евреите се нуждаят от човешка
кръв
, те убиват хора.
От друга страна, този факт допринася, евреите да ги отличават от другите и да им приписват всевъзможни дяволии, причините за които са неизвестни.
Не е ли истина, ако в местности, където господства суеверие, убият човек и не могат да намерят престъпника, и ако там живее неползващ се с любов евреин, казват: на Пасха евреите се нуждаят от човешка кръв, те убиват хора.
Говорят се такива неща, защото евреите се отличават от другите. Но и самите евреи са положили страшно много усилия, за да ги отличават от другите. Днес има назряла необходимост, по отношение на всички тези неща строго да се издига именно общочовешкото, а не расовото или националното.
към текста >>
309.
ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 10 май 1924 г. За дървото Сефирот
GA_353 История на човечеството и културните народи
Цялата плът и
кръв
са изчезнали, всички мускули и всички нерви са отпаднали.
Това е казано във всеки речник, във всяка енциклопедия. Всъщност съдържание на всяка енциклопедия би трябвало да бъде антропософията, защото всичко и в енциклопедията е разпределено според азбуката, тоест в съответствие с «чове-ко-мъдростта» («алфа» - «бета»), в съответствие с «човека в своето тяло» («алфа» - «бета»). Това даже е забавно. Защото всяка енциклопедия представлява мъртъв скелет. А древната мъдрост, съдържаща се там, където в азбучен порядък са били разположени науките, е изчезнала.
Цялата плът и кръв са изчезнали, всички мускули и всички нерви са отпаднали.
Сега минете по енциклопедията. В нея е останал само мъртвият скелет на древната наука. Но сега трябва да възникне нова наука, която съдържа не само този мъртъв скелет, подобно на енциклопедията, но която отново ще има всичко това, което има човек: плът, кръв и т. н. Това има антропософията! Ето защо по-добре от всичко би било да пратим по дяволите всички тези речници и енциклопедии, без значение, че днес те все още са нужни, защото всичко това е само мъртъв скелет на древната наука.
към текста >>
Но сега трябва да възникне нова наука, която съдържа не само този мъртъв скелет, подобно на енциклопедията, но която отново ще има всичко това, което има човек: плът,
кръв
и т. н.
Защото всяка енциклопедия представлява мъртъв скелет. А древната мъдрост, съдържаща се там, където в азбучен порядък са били разположени науките, е изчезнала. Цялата плът и кръв са изчезнали, всички мускули и всички нерви са отпаднали. Сега минете по енциклопедията. В нея е останал само мъртвият скелет на древната наука.
Но сега трябва да възникне нова наука, която съдържа не само този мъртъв скелет, подобно на енциклопедията, но която отново ще има всичко това, което има човек: плът, кръв и т. н.
Това има антропософията! Ето защо по-добре от всичко би било да пратим по дяволите всички тези речници и енциклопедии, без значение, че днес те все още са нужни, защото всичко това е само мъртъв скелет на древната наука. Трябва да бъде основана нова наука!
към текста >>
310.
ПЕТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 20 май 1924 г. Мойсей. Декадентската атлантска култура в Тибет. Далай-лама.
GA_353 История на човечеството и културните народи
Ако аз бях писал по начин, по който се искаше на хората, придържащи се към някои възгледи, тогава трябваше да напиша така: Ницше е бил голям глупак, Ницше е отстоявал една или друга глупост, с Ницше трябва да се борим до
кръв
и други такива.
Виждате ли, господа, именно в случая с антропософията думата е за това, че трябва да се постъпва в пълно съответствие със здравия разум, в съответствие с практическия живот, с добрата практика. Например някъде трябва да се започне нещо. Какво правя аз самият, господа? Веднъж писах за Ницше[6]. Тогава хората смятаха, че съм по-скоро привърженик на Ницше.
Ако аз бях писал по начин, по който се искаше на хората, придържащи се към някои възгледи, тогава трябваше да напиша така: Ницше е бил голям глупак, Ницше е отстоявал една или друга глупост, с Ницше трябва да се борим до кръв и други такива.
Аз бих написал в такъв случай враждебно, насочено срещу Ницше съчинение. В него бих могъл да ругая остро и почти така силно, както е ругал самият Ницше. Но от това не би имало никаква полза и то не би имало никаква ценност! Аз вникнах в учението на Ницше. Отразих това, което самият Ницше е говорил.
към текста >>
311.
СЕДЕМНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 25 юни 1924 г. Човекът и йерархиите. Загубата на древното знание. За «Философия на свободата»
GA_353 История на човечеството и културните народи
Жабата усеща много по-малко интензивно, по-малко живо, отколкото човекът, доколкото тя няма топла
кръв
.
И напротив, с чувствата в човека трябва да имат работа животинските същества. Какво? Животинските същества? Виждате ли, ако човек е поне мъничко внимателен, ако предварително не изпада в ярост, когато става дума за духовност, ако човек допуска, че може да се говори и за духовното, вече може да му се открие нещо - даже ако той още не може да използва духовните изследвания, които се провеждат в антропософията. Помислете за това, че ако искате да усещате, трябва да имате в себе си топлина!
Жабата усеща много по-малко интензивно, по-малко живо, отколкото човекът, доколкото тя няма топла кръв.
За да чувства, човек трябва да има в себе си истинска топлина. Но тази топлина, която ние имаме в себе си, идва от Слънцето! Може да се каже: сетивата също са свързани със Слънцето, само че по духовен начин. Физическата топлина е свързана със Слънцето, а усещането, свързано с физическата топлина, стои във връзка с духовното Слънце. Тази втора йерархия, имаща работа с усещането, живее на Слънцето.
към текста >>
312.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 30 юни 1924 г.
GA_354 Сътворението на света и човека
В женския организъм трябва да съществува напълно определен процес, който е свързан с отделяне на
кръв
.
Сега да помислим, какво е представлявало това по-ранно състояние. Виждате ли, ако на човек му предстои да възникне от майчиното тяло, ако му предстои да бъде ембрион, той трябва отначало да бъде заченат. Трябва да се осъществи оплождане, зачатие. Но нима нищо не обуславя това зачатие от по-рано? Зачатието е обусловено от факта, че при жените има месечни периоди, цикли.
В женския организъм трябва да съществува напълно определен процес, който е свързан с отделяне на кръв.
Но това не е единственото. Ако става отделяне на кръв, това е само физическо явление. Всеки път, когато се отделя кръв, едновременно става раждане на нещо духовно-душевно, нещо такова, което остава на духовно-душевно ниво, което не стига до стадия на физическо тяло, тъй като зачатие няма, а си остава на стадия на духовно-душевното. Това, което става по този начин преди зачатието, е ставало по време на слънчевото състояние! Тогава Слънцето като цяло, всичко предшестващо Земята като цяло, още е било мирово същество, което от време на време е изхвърляло нещо духовно.
към текста >>
Ако става отделяне на
кръв
, това е само физическо явление.
Трябва да се осъществи оплождане, зачатие. Но нима нищо не обуславя това зачатие от по-рано? Зачатието е обусловено от факта, че при жените има месечни периоди, цикли. В женския организъм трябва да съществува напълно определен процес, който е свързан с отделяне на кръв. Но това не е единственото.
Ако става отделяне на кръв, това е само физическо явление.
Всеки път, когато се отделя кръв, едновременно става раждане на нещо духовно-душевно, нещо такова, което остава на духовно-душевно ниво, което не стига до стадия на физическо тяло, тъй като зачатие няма, а си остава на стадия на духовно-душевното. Това, което става по този начин преди зачатието, е ставало по време на слънчевото състояние! Тогава Слънцето като цяло, всичко предшестващо Земята като цяло, още е било мирово същество, което от време на време е изхвърляло нещо духовно. Така човекът и животното са живеели в газообразно, въздушно състояние, бидейки изтласкани от това единно тяло. Следователно между това състояние (вж.
към текста >>
Всеки път, когато се отделя
кръв
, едновременно става раждане на нещо духовно-душевно, нещо такова, което остава на духовно-душевно ниво, което не стига до стадия на физическо тяло, тъй като зачатие няма, а си остава на стадия на духовно-душевното.
Но нима нищо не обуславя това зачатие от по-рано? Зачатието е обусловено от факта, че при жените има месечни периоди, цикли. В женския организъм трябва да съществува напълно определен процес, който е свързан с отделяне на кръв. Но това не е единственото. Ако става отделяне на кръв, това е само физическо явление.
Всеки път, когато се отделя кръв, едновременно става раждане на нещо духовно-душевно, нещо такова, което остава на духовно-душевно ниво, което не стига до стадия на физическо тяло, тъй като зачатие няма, а си остава на стадия на духовно-душевното.
Това, което става по този начин преди зачатието, е ставало по време на слънчевото състояние! Тогава Слънцето като цяло, всичко предшестващо Земята като цяло, още е било мирово същество, което от време на време е изхвърляло нещо духовно. Така човекът и животното са живеели в газообразно, въздушно състояние, бидейки изтласкани от това единно тяло. Следователно между това състояние (вж. рис.), Слънцето, и състоянието Луна човек е станал физическо същество във водата.
към текста >>
313.
ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 31 юли 1924 г. Съотношения в храната на хората. Суровоядство и вегетарианство
GA_354 Сътворението на света и човека
Човек не би имал сили за това, ако не се хранеше; неговите черва, неговата
кръв
се нуждаят от мазнини.
Виждате ли, в това се състои разликата между мазнините и солта или захарта. Сол и захар човек приема още и от природата; само захарта от картофите или от ръжта и т. н. той изработва сам. Тук той приема в себе си нещо природно. Но мазнините, които има в себе си човекът или животното, вече не са от природата; човекът и животното ги изработват самостоятелно.
Човек не би имал сили за това, ако не се хранеше; неговите черва, неговата кръв се нуждаят от мазнини.
Така че можем да кажем: човек сам не може да образува соли. Ако не ги приемаше, никога човешкото тяло не би могло да образува тези соли самостоятелно. Ако човек не приемаше въглехидрати, ако не ядеше хляб или нещо подобно, съдържащо приеманите от него въглехидрати, той не би могъл да образува захар. Но ако не би могъл да образува захар, той вечно би бил слабосилен. Това дължим на захарта, господа.
към текста >>
314.
ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 9 септември 1924 г. Планетарните влияния върху животните, растенията и минералите
GA_354 Сътворението на света и човека
Затова можем да кажем: докато при нормална
кръв
при някои хора се появява алергия, за хора с ниско съдържание на желязо в кръвта употребата на ягоди като храна е много полезно.
Къде е особено разпространена горската ягода? Горската ягода е особено разпространена там, където има минерални породи, които съдържат малко желязо. Това желязо преминава в земната почва; то преминава в ягодата и от това тя придобива своята толкова ароматна миризма. Затова при някои хора, кръвта на които е прекалено чувствителна, се появява алергичен обрив, ако те ядат ягоди. Алергията възниква поради факта, че в кръвта обикновено вече се съдържа достатъчно желязо; тя получава твърде много желязо, ако в храната се употребяват ягоди; при такива хора и възниква алергия.
Затова можем да кажем: докато при нормална кръв при някои хора се появява алергия, за хора с ниско съдържание на желязо в кръвта употребата на ягоди като храна е много полезно.
По такъв начин тук естествено възниква въпросът за целебната ценност. В градините, където се отглеждат големи ягоди, в почвата обикновено не се съдържа желязо; там ягодите се размножават, като правило, самостоятелно и тяхната потребност от желязо не се удовлетворява. Хората са недалновидни в това отношение; те проследяват такива неща недостатъчно дълго. Действително, благодарение на отглеждането на ягоди на почви с ниско съдържание на желязо, се получават огромни ягоди именно защото растението не се стяга, не се уплътнява. Представете си, ако тази ягода е ориентирана към това да привлича към себе си малките количества желязо, които се намират тук, тя трябва да се развие до огромни размери!
към текста >>
НАГОРЕ