Рудолф Щайнер
www.rudolfsteinerbg.com
НАЧАЛО
Контакти
|
English
с която и да е дума
изречения в които се съдържат търсените думи
текстове, в които се съдържат търсените думи
с точна фраза
с корен от думите
с части от думите
в заглавията на текстовете
КАТЕГОРИИ С ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени са
204
резултата от
127
текста с точна фраза : '
Красота
'.
1.
09. ЗАКЛЮЧЕНИЕ
GA_2 Светогледа Гьоте
Ето защо Гьоте укоряваше тези, които говорят за една идея на красивото, като че самата
красота
не е просто сетивният блясък на идеята.
В науката природата се явява като нещо "обхващащо всичко отделно" чисто идейно; в изкуството един обект на външния свят се явява като нещо изобразяващо това всеобхващащо. Безкрайното, което науката търси в крайното и се стреми да го изрази в идеята, изкуството го отпечатва в един материал взет от сетивния свят. Това, което в науката се явява като идея, в изкуството то е образ. Това е същото безкрайно, което е предмет на науката както и на изкуството, само че в първата то се явява по начин различен от тези във второто. Начинът на изобразяване е различен.
Ето защо Гьоте укоряваше тези, които говорят за една идея на красивото, като че самата красота не е просто сетивният блясък на идеята.
Тук се показва, как истинският художник трябва да черпи посредственото от Първоизточника на всяко битие, как той отпечатва на своите произведения необходимото, което име търсим идейно в природата и в духа на науката. Науката подслушва от природата нейната закономерност; изкуството върши не по-малко това, само че то всажда още тази закономерност в грубата материя. Едно произведение на изкуството е не по-малко природата от едно произведение на природата, само че в произведението на изкуството природната закономерност е вече така влята, както тя се явява на човешкия дух. Великите произведения на изкуството, които Гьоте видя в Италия, му се явиха като непосредствен отпечатък на необходимостта, която човекът открива в природата. Ето защо за него изкуството е също едно проявление на тайни природни закони.
към текста >>
2.
I. ХАРАКТЕРЪТ НА НИЦШЕ
GA_5 Фридрих Ницше-борец срещу своето време
Истина,
красота
, всички идеи имат стойност и дават на човека нещо, доколкото те насърчават живота.
неговите „Хора и дела“, стр. 212). За питащия за причините на неговите възгледи „Заратустра“ е подготвил отговор: „Ти питаш защо? Аз не принадлежа към онези, които човек може да пита за тяхното защо.“17 За него не е важно дали дадено мнение може да се докаже логически, а дали то въздейства върху всички сили на човешката личност така, че да има стойност за живота. Той признава една мисъл само ако допринася за развитието на живота. Желанието му е да види човека толкова здрав, колкото е възможно, толкова силен, колкото е възможно, толкова креативен, колкото е възможно.
Истина, красота, всички идеи имат стойност и дават на човека нещо, доколкото те насърчават живота.
към текста >>
3.
II. СВРЪХЧОВЕКЪТ
GA_5 Фридрих Ницше-борец срещу своето време
Например за Шелинг всяка сетивна
красота
е отражение на онази безкрайна
красота
, която ние никога не можем да възприемем чрез сетивата.
Също и изкуството, според разбирането на Ницше, има стойност само когато служи на живота на отделния човек. И тук Ницше прокарва възгледа на силната личност и отрича всичко, което слабите инстинкти казват за изкуството. Почти всички немски естети застъпват становището на слабите инстинкти. Изкуството трябва да представя нещо „безкрайно“ в „крайното“, една „идея“ в „действителността“, нещо „вечно“ във „преходното“.
Например за Шелинг всяка сетивна красота е отражение на онази безкрайна красота, която ние никога не можем да възприемем чрез сетивата.
Творбата на изкуството не е красива заради самата себе си или заради това, което е, а защото отразява идеята за красота. Сетивният образ е само изразно средство, само формата за едно свръхсетивно съдържание. А Хегел нарича красивото „сетивния изглед на идеята“66. По-добно разбиране можем да открием и при останалите немски естети. За Ницше изкуството е жизнеутвърждаващ елемент и само когато представлява това, то има своето основание.
към текста >>
Творбата на изкуството не е красива заради самата себе си или заради това, което е, а защото отразява идеята за
красота
.
Също и изкуството, според разбирането на Ницше, има стойност само когато служи на живота на отделния човек. И тук Ницше прокарва възгледа на силната личност и отрича всичко, което слабите инстинкти казват за изкуството. Почти всички немски естети застъпват становището на слабите инстинкти. Изкуството трябва да представя нещо „безкрайно“ в „крайното“, една „идея“ в „действителността“, нещо „вечно“ във „преходното“. Например за Шелинг всяка сетивна красота е отражение на онази безкрайна красота, която ние никога не можем да възприемем чрез сетивата.
Творбата на изкуството не е красива заради самата себе си или заради това, което е, а защото отразява идеята за красота.
Сетивният образ е само изразно средство, само формата за едно свръхсетивно съдържание. А Хегел нарича красивото „сетивния изглед на идеята“66. По-добно разбиране можем да открием и при останалите немски естети. За Ницше изкуството е жизнеутвърждаващ елемент и само когато представлява това, то има своето основание. Този, който не може да търпи живота такъв, какъвто го възприема непосредствено, го преобразява според потребностите си и по този начин създава произведение на изкуството.
към текста >>
Човека с инстинкти за здраве, дух,
красота
, постоянство, благородство той оценява по-високо, отколкото такъв с инстинкти за слабост, омраза, робство.
Напротив, силният вижда всяко познание като израз на волята за власт. Чрез познанието иска да владее нещата. Знае, че сам е творец на истината, че никой освен самия него не може да създава свое добро и свое зло. Той разглежда действията на хората като последствия от естествени импулси и ги смята за естествени събития, които не могат да се приемат за грехове и да търпят морална присъда. Търси стойността на човека в качеството на неговите инстинкти.
Човека с инстинкти за здраве, дух, красота, постоянство, благородство той оценява по-високо, отколкото такъв с инстинкти за слабост, омраза, робство.
Съди за дадено творение на изкуството според степента, в която то допринася за увеличаването на неговите сили. Под този последен човешки тип Ницше разбира своя свръхчовек. Такива свръхчовеци можеха да се появяват досега по стечението на случайни обстоятелства. Да се направи тяхното развиване съзнателна цел на човечеството, е възгледът, който има Заратустра. Досега човек е виждал целта на човешкото развитие в някакви идеали.
към текста >>
4.
III. НИЦШЕВИЯТ ПЪТ НА РАЗВИТИЕ
GA_5 Фридрих Ницше-борец срещу своето време
Християнинът не иска да се грижи за инстинктите за здраве,
красота
, растеж, благополучие, устойчивост, за натрупване на сили, а за омразата към духа, гордостта, смелостта, благородството, доверието към самия себе си и свободата на духа; за омразата към радостите на сетивния свят, към радостта и ведростта на реалността, в която човекът живее.
Християнинът няма никакво понятие за благородната личност, която иска да създава силата си от своята собствена реалност. Той вярва, че погледът за земното царство унищожава силата за виждане на Божието царство. Дори напредничавите християни, които повече не вярват, че в края на дните ще възкръснат в телесен облик, за да бъдат взети в рая или хвърлени в ада, мечтаят за „свръхсетивен“ ред на нещата. Също и те са на мнение, че човек трябва да се издигне над обикновените земни цели и да отиде в едно идеално царство. Те вярват, че животът има някакъв чисто духовен заден план и че чрез това той има стойност.
Християнинът не иска да се грижи за инстинктите за здраве, красота, растеж, благополучие, устойчивост, за натрупване на сили, а за омразата към духа, гордостта, смелостта, благородството, доверието към самия себе си и свободата на духа; за омразата към радостите на сетивния свят, към радостта и ведростта на реалността, в която човекът живее.
(„Антихрист“, § 21) Тъкмо затова християнството определя природното като „осъдително“. Християнският Бог представлява отвъдно същество, което ще рече нищо; волята за нищо е обявена за святост. („Антихрист“, § 5 ) Затова Ницше се бори в първата книга на „Преоценка на всички ценности“ срещу християнството. Също иска да се бори във втора и в трета книга срещу философията и морала на слабите, които откриват наслада само в ролята си на зависими. Понеже типът на човека, който Ницше иска да види култивиран, не иска да омаловажава този живот, а го приема с любов и го поставя твърде високо, за да може да вярва, че трябва да бъде изживян само веднъж, затова той „изпитва пламенна страст към вечността“ („Заратустра“, Трета част, „Седемте печата“) и иска този живот да може да се изживява безброй пъти.
към текста >>
5.
1. ФИЛОСОФИЯТА НА НИЦШЕ КАТО ПСИХОПАТОЛОГИЧЕН ПРОБЛЕМ (1900)
GA_5 Фридрих Ницше-борец срещу своето време
Изглежда ми, че тя блести във всеки трепет на рафинирана
красота
, че едно изкуство е доведено в нея до дело тъй божествено, тъй дяволски божествено, че хилядолетия напразно се е търсела втора такава възможност.
Той смята, че цялата досегашна култура е реализирала един фалшив човешки идеал. На този реализиран тип човек той противопоставя представата за „свръхчовека“. Като пример за свръхчовек той дава един истински разрушител: Чезаре Борджия. На него му доставя истинска наслада да си представя такъв разрушител във важна историческа роля. „Виждам пред себе си възможността от една пълна свръхземна магия и цветно обаяние.
Изглежда ми, че тя блести във всеки трепет на рафинирана красота, че едно изкуство е доведено в нея до дело тъй божествено, тъй дяволски божествено, че хилядолетия напразно се е търсела втора такава възможност.
Виждам пиеса, тъй сетивна, същевременно така парадоксална, че всички божества от Олимп са имали повод за безсмъртен смях - Чезаре Борджия като папа... Разбирате ли ме? Това би била победата, за която днес жадувам - с това беше ликвидирано християнството! “ (Ницше, Съчинения, Том VIII) Как инстинктът за разрушение при Ницше надделява над този за градеж, е показано в диспозицията на последната му творба „Преоценка на всички ценности“. Три четвърти от нея трябва да са чисто негативни изложения. Той иска да предложи едно унищожение на християнството под заглавие „Антихрист“, друго унищожение на досегашната философия, която нарича „нихилистично движение“, под надслов „Свободният дух“, и трето унищожение на досегашните морални понятия, наречено „Неморалистът“.
към текста >>
6.
2. ЛИЧНОСТТА НА ФРИДРИХ НИЦШЕ И ПСИХОПАТОЛОГИЯТА (1900)
GA_5 Фридрих Ницше-борец срещу своето време
Други народи имат светци, гърците имат мъдреци... Мнението на онези философи за живота и битието изразява много повече, отколкото едно съвременно мнение, защото те имат пред себе си живота в пълната му завършеност и защото при тях чувството на мислителя не се обърква, както при нас, в противоречието на желанието за свобода,
красота
, величие на живота и на страстта към истина, която пита: каква стойност изобщо има животът?
352) И какви хубави думи е намерил през 1873 г. за сериозните гръцки философи: „Всеки народ се засрамва, когато се посочва едно тъй чудно идеализирано философско общество като това на старогръцките майстори Талес, Анакси-мандър, Хераклит, Парменид, Анаксагор, Емпедокъл, Демокрит и Сократ. Всички тези майстори са издялани от един камък. Между тяхното мислене и техния характер властва силна необходимост... Така те изграждат това, което Шопенхауер в противоположност на учената република нарича гениална република. Един великан вика към другия през празните интервали на времето и необезпокоявани от пакостливи, шумни джуджета, които пълзят под тях, те продължават своите висши духовни разговори... Подобно на първото преживяване на философията на гръцка почва, санкцията на седемте мъдреци е една ясна и незабравима линия в картината на елинизма.
Други народи имат светци, гърците имат мъдреци... Мнението на онези философи за живота и битието изразява много повече, отколкото едно съвременно мнение, защото те имат пред себе си живота в пълната му завършеност и защото при тях чувството на мислителя не се обърква, както при нас, в противоречието на желанието за свобода, красота, величие на живота и на страстта към истина, която пита: каква стойност изобщо има животът?
“ (Съчинения, Том X, стр. 7) За Ницше този гръцки мъдрец винаги е представлявал един идеал. Винаги се е стремял с едната страна на същността си да стане като него; с другата обаче той го е отричал. В „Залезът на кумирите“ (1888) (Съчинения, Том VIII, стр. 167) четем описанието на това, което той дължи на римляните: „На гърците не дължа никакви силни сродни впечатления и да го кажа направо, те не могат да бъдат за нас това, което са римляните.
към текста >>
7.
ГЛЕДИЩА
GA_8 Християнството като мистичен факт
Нима човешката душа ще трябва да гори от възторг към висшата
Красота
, Истината и Доброто, за да бъде накрая пометена при всеки отделен случай в небитието като сапунен мехур, израстнал от материалния мозък?
Но трябва да се вземат под внимание също и онези, които не могат да следват интересите на ума с интересите на своето сърце. Те са хора, чийто ум ги заставя да приемат естественонаучните представи. Тежестта на доказателствата ги подтиска, обаче религиозните потребности на душата им не могат да бъдат задоволени от тези представи, защото перспективите, които те дават, са твърде безутешни.
Нима човешката душа ще трябва да гори от възторг към висшата Красота, Истината и Доброто, за да бъде накрая пометена при всеки отделен случай в небитието като сапунен мехур, израстнал от материалния мозък?
Това е едно чувство, което подтиска мнозина като истински кошмар. Но същевременно върху тях упражняват давление и естественонаучните представи, защото те се натрапват с голямата сила на авторитета. Такива хора остават слепи за това раздвоение на тяхната душа дотогава, докато имат възможност да го вършат. Те се утешават, като казват, че на човешката душа не е дадено да хвърли светлина в тези неща. Те мислят естественонаучно, доколкото опитността на сетивата и логиката на ума изискват това, обаче те си запазват получените чрез възпитанието религиозни чувства и предпочитат да останат по отношение на тези неща в една замъгляваща ума тъмнина.
към текста >>
8.
ХРИСТИЯНСТВО И ЕЗИЧЕСКА МЪДРОСТ
GA_8 Християнството като мистичен факт
Хр.) описва своите духовни опитности: „Често пъти, когато се пробуждам от съня на тялото и отвърнат от външния свят, се обръщам навътре в себе си, аз виждам една чудесна
красота
; тогава аз съм сигурен, че съм се домогнал до моята най-добра страна; осъзнал съм я, аз живея истинския живот, съединен съм с Божественото и опрян на него, придобивам силата да се издигна над по-горния свят.
Бог, който се е разлял в света, празнува своето възкресение в душата, когато неговото творящо Слово е разбирано и подражавано в душата. Тогава човек е родил в себе си по духовен път Бога, Божествения Дух в облика на човек, Логоса, Христос. В този смисъл за Филон и онези, които са мислили като него, познанието е едно раждане на Христос в света на духовното. По-нататъшното развитие на този светоглед намираме в неоплатоническите идеи, които се развиват едновременно с християнството. Достатъчно е да споменем как Плотин (204 269 г. сл.
Хр.) описва своите духовни опитности: „Често пъти, когато се пробуждам от съня на тялото и отвърнат от външния свят, се обръщам навътре в себе си, аз виждам една чудесна красота; тогава аз съм сигурен, че съм се домогнал до моята най-добра страна; осъзнал съм я, аз живея истинския живот, съединен съм с Божественото и опрян на него, придобивам силата да се издигна над по-горния свят.
Когато после, след това почиване в Бога, отново слизам от духовното виждане в света на мислите, аз се питам как стана, че сега слизам и как моята душа някога е влязла в тялото, тъй като по своята същност тя е такава, каквато току-що ми се показа", и „каква може да бъде причината, душите да забравят Бога, Отца, тъй като те произхождат от отвъдния свят и му принадлежат, а не знаят нищо за него и за себе си? Злото за тях е започнало с дръзновението, с порива за осъществяване, с удоволствието да принадлежат само на себе си. В тях се ражда желанието да се прославят и те се втурват към изпълняване на това желание. Така те стигат в погрешния път, в пълно падение и губят познанието за собствения си произход от духовния свят, както децата, преждевременно разделени от родителите и отнесени далече, не знаят кои са самите те и техните родители."
към текста >>
9.
6. ЗА МИСЛОВНИТЕ ФОРМИ И ЗА ЧОВЕШКАТА АУРА
GA_9 Теософия
Една мисъл, произхождаща от едно или друго сетивно влечение на човека, е оцветена по различен начин от друга мисъл, устремена към чистото познание, към благородната
красота
и към вечното добро.
Следователно, за този, чиито духовни очи са отворени, физическия възприемаемият човек е само една част от целия човек. Всъщност физическият човек е средоточие на душевни и духовни излъчвания. Тук можем само да загатнем за богатия и разнолик свят, който се открива пред "ясновидеца". Една човешка мисъл, която иначе живее само в ума на слушателя, се появява, например, като духовно възприемаемо цветово явление. Неговите цветове съответствуват на характера на мисълта.
Една мисъл, произхождаща от едно или друго сетивно влечение на човека, е оцветена по различен начин от друга мисъл, устремена към чистото познание, към благородната красота и към вечното добро.
Оцветена в червени нюанси са мислите, които произхождат от чувствения живот и пронизват душевния свят*. (*Естествено, тези описания са изложени на възможно най-големи недоразумения. Ето защо, в това ново издание, отново ще се върнем накратко към тях)
към текста >>
Чрез тази част на аурата доколкото живеят не за себе си, а в името на вечната истина, вечната
красота
и вечното добро те показват до каква степен са се изтръгнали от личните си интереси, за да се принесат в жертва пред олтара на великата космическа еволюция.
А колкото повече човекът се превръща в "служител на вечността", толкова повече изпъква чудната трета аура, която свидетелствува до каква степен той е станал поданик на духовния свят. Това е така, защото през тази част на аурата, Божественият Аз е в земния свят. Доколкото човешките същества притежават тази аура, те са пламъците, чрез които божественият свят осветява Земята.
Чрез тази част на аурата доколкото живеят не за себе си, а в името на вечната истина, вечната красота и вечното добро те показват до каква степен са се изтръгнали от личните си интереси, за да се принесат в жертва пред олтара на великата космическа еволюция.
Ето как в аурата се проявява това, което човекът е направил от себе си в хода на неговите въплъщения. Трите части на аурата съдържат цветове с най-различни нюанси. Обаче според еволюционната степен на човека, характерът на тези нюанси непрекъснато се променя.
към текста >>
10.
01. УСЛОВИЯ
GA_10 Как се постигат познания за вишите светове
Във всичките си проявления външният свят е преизпълнен с божествена
красота
; обаче най-напред трябва да я изживеем в собствената си душа, и едва после да я търсим всред външния свят.
Окултният ученик не трябва да остава глух за впечатленията си от неговия богат вътрешен живот. Когато човек с богати и дълбоки душевни изживявания прекосява една красива планинска местност, той има други изживявания, различни от тези на човек с бедна душевност. Само вътрешните изживявания могат да ни дадат ключа за красотата на външния свят. В душата на човек, който пътува по море, могат да възникнат незначителни вътрешни изживявания; докато друг при същите условия ще долови вечното слово на мировия дух и ще му се открият много тайни от сътворението. Ако искаш да развиеш плодотворно отношение към външния свят, трябва умело да се отнасяш към своите собствени чувства и представи.
Във всичките си проявления външният свят е преизпълнен с божествена красота; обаче най-напред трябва да я изживеем в собствената си душа, и едва после да я търсим всред външния свят.
към текста >>
11.
ЛЕМУРИЙСКАТА РАСА
GA_11 Из Хрониката Акаша
Например момичетата бяха излагани на бурята, за да почувствуват спокойно нейната страшна
красота
; те трябваше без страх да гледат борбите на мъжете, проникнати само от чувството за мощта и силата, които виждаха пред себе си.
Това, което Хрониката Акаша показва по отношение на това възпитание на децата, надминава всичко, което съвременният човек може да обрисува в най-смелата си фантазия. Понасянето на горещина до изгарящ пек, пробождането на тялото с остри предмети бяха съвсем обикновени процедури. Различно беше възпитанието на момичетата. Също и женските деца бяха закалявани; обаче всичко останало беше така устроено, че децата да развиват една силна фантазия.
Например момичетата бяха излагани на бурята, за да почувствуват спокойно нейната страшна красота; те трябваше без страх да гледат борбите на мъжете, проникнати само от чувството за мощта и силата, които виждаха пред себе си.
Чрез това при тях се развиваха заложбите за мечтание, за фантазиране; тези качества бяха особено високо ценени. И тъй като не съществуваше памет, тези заложби не можаха също и да се изродят. Съответните сънищни и фантазни представи съществуваха само дотогава, докато беше налице съответният външен повод. Вследствие на това те се кореняха във външните неща. Те не се изгубваха в бездънна почва.
към текста >>
Образуването на определени постоянни жестове, тънкостите на сетивното виждане, чувството за
красота
, една част от общия за хората живот на усещанията и чувствата произлиза първоначално от душевното влияние на жената.
Горепосоченото господство на женската душа е особено силно в последните времена на Лемурия и трае до атлантските времена, в които се подготвяше четвъртата подраса. Обаче не бива да си представяме, че такъв беше случаят с почти цялото човечество. Това важи предимно за онази част от населението на Земята, от която по-късно произлязоха същинските напреднали раси. И това влияние беше най-силно върху всичко онова в човека, което съществуваше “несъзнателно” в него.
Образуването на определени постоянни жестове, тънкостите на сетивното виждане, чувството за красота, една част от общия за хората живот на усещанията и чувствата произлиза първоначално от душевното влияние на жената.
Не е казано прекалено много, ако съобщенията на Хрониката Акаша се тълкуват така, че се твърди: “Културните народи имат форма на тялото и израз на тялото, както и определени основи на телесно-душевен живот, които са им били отпечатани от жената. “
към текста >>
12.
ОТГОВОРИ НА ВЪПРОСИ
GA_11 Из Хрониката Акаша
Чувството за
красота
при гърците е изградено върху основата на непосредствените сили, които при атлантците се проявяваха във величествената селекция на растенията и животните.
Нашата логика, природознание, техника и т.н. израстват от една почва, която е била създадена през времето на Атлантида. Ако например един техник би могъл да върне назад метаморфозата на своята комбинираща способност, би се получило нещо, което можеше да върши атлантецът. Цялата римска юриспруденция беше една преобразувана способност на волята от едно далечно минало. При това самата воля остана на заден план и вместо самата да приеме форми, тя се преобрази във формите на мислите, които се проявяват в правните понятия.
Чувството за красота при гърците е изградено върху основата на непосредствените сили, които при атлантците се проявяваха във величествената селекция на растенията и животните.
Във фантазията на Фидий живееше нещо, което атлантецът непосредствено използуваше за преобразуването на живите същества.
към текста >>
13.
ПРЕДРАЗСЪДЪЦИ, ПРОИЗХОЖДАЩИ ОТ ЕДНА МНИМА НАУКА
GA_11 Из Хрониката Акаша
Чувството за
красота
при гърците е изградено върху основата на непосредствените сили, които при атлантците се проявяваха във величествената селекция на растенията и животните.
Нашата логика, природознание, техника и т.н. израстват от една почва, която е била създадена през времето на Атлантида. Ако например един техник би могъл да върне назад метаморфозата на своята комбинираща способност, би се получило нещо, което можеше да върши атлантецът. Цялата римска юриспруденция беше една преобразувана способност на волята от едно далечно минало. При това самата воля остана на заден план и вместо самата да приеме форми, тя се преобрази във формите на мислите, които се проявяват в правните понятия.
Чувството за красота при гърците е изградено върху основата на непосредствените сили, които при атлантците се проявяваха във величествената селекция на растенията и животните.
Във фантазията на Фидий живееше нещо, което атлантецът непосредствено използуваше за преобразуването на живите същества.
към текста >>
14.
Първа картина
GA_14 Четири мистерийни драми
изпълнени със
красота
,
изпълнени със красота,
към текста >>
в разкошна цветна
красота
в разкошна цветна красота
към текста >>
на висша
красота
,
на висша красота,
към текста >>
15.
Четвърта картина
GA_14 Четири мистерийни драми
Създавам тази
красота
Създавам тази красота
към текста >>
във горда
красота
,
във горда красота,
към текста >>
започват да сияят в дивна
красота
започват да сияят в дивна красота
към текста >>
16.
Шеста картина
GA_14 Четири мистерийни драми
и майчината
красота
и майчината красота
към текста >>
17.
Шеста картина
GA_14 Четири мистерийни драми
като украса
красота
в живота.
като украса красота в живота.
към текста >>
сияещата
красота
.
сияещата красота.
към текста >>
18.
Девета картина
GA_14 Четири мистерийни драми
от всяка
красота
, която тук
от всяка красота, която тук
към текста >>
19.
Десета картина
GA_14 Четири мистерийни драми
за да усетим
красота
и блясък,
за да усетим красота и блясък,
към текста >>
20.
Първа картина
GA_14 Четири мистерийни драми
духовна, благородна
красота
.
духовна, благородна красота.
към текста >>
21.
Втора картина
GA_14 Четири мистерийни драми
без
красота
желае да царува.
без красота желае да царува.
към текста >>
Не може никога тя
красота
Не може никога тя красота
към текста >>
От благородно чувство
красота
От благородно чувство красота
към текста >>
22.
Шеста картина
GA_14 Четири мистерийни драми
без
красота
желае да царува.
без красота желае да царува.
към текста >>
23.
Десета картина
GA_14 Четири мистерийни драми
където нежна
красота
създава
където нежна красота създава
към текста >>
24.
СЕДМА МЕДИТАЦИЯ
GA_16 Път към себепознанието на човека - в осем медитации
В свръхсетивния свят пред душата може да застане едно Същество, което с право би могло да се нарече "зло"; но то се проявява в такава форма, каквато душата би определила като "красива", ако си послужи с представите за "
красота
", която човек е взаимствувал от сетивния свят.
Тук също могат да възникнат грешки и заблуждения, от които трябва да се пазим.
В свръхсетивния свят пред душата може да застане едно Същество, което с право би могло да се нарече "зло"; но то се проявява в такава форма, каквато душата би определила като "красива", ако си послужи с представите за "красота", която човек е взаимствувал от сетивния свят.
В подобни случаи човек вижда правилно, само ако вникне в най-дълбоките основи на въпросното Същество. И тогава той ще констатира, че "красивата" форма е само една маска, която не отговаря на това Същество; всичко, което според представите на сетивния свят е изглеждало "красиво", сега трябва да бъде изживяно като изключително грозно. И когато този момент настъпи, "злото" Същество вече не е в състояние измамно да се представя като нещо "красиво". За наблюдателя то трябва да се разкрие в своя истински облик, който може да бъде само несъвършеният израз на това, което едно Същество е вътре в себе си. При такива явления на свръхсетивния свят става особено ясно как при навлизането в свръхсетивните светове, човешките представи трябва напълно да се променят.
към текста >>
25.
МИСЛИТЕЛНИЯТ ЖИВОТ ОТ НАЧАЛОТО НА ХРИСТИЯНСКОТО ЛЕТОБРОЕНЕ ДО ЙОХАНЕС СКОТУС ИЛИ ЕРИГЕНА
GA_18_1 Загадки на философията
В това същество се съедини Прабитието с първичното Добро и с първичната
Красота
.
Като сливащ се в един обхватен поток от представи се намира вдъхновеният от религиозните импулси мисловен живот в съчиненията на Дионисий Ареопагита. Тези съчинения се споменават от 533 г. сл.Хр., те не са били написани по-рано, обаче в техните основни черти, не в подробностите, произхождат от едно по-ранно мислене на тази епоха. Можем да скицираме съдържанието им по следния начин. Когато душата се изтръгне чрез борба от всичко, което може да възприема и мисли като битие, когато се издигне над всичко, което може да мисли като небитие, тя може да предчувства духовно областта на свръхбитието, на скритото Божествено същество.
В това същество се съедини Прабитието с първичното Добро и с първичната Красота.
Изхождайки от тази първична троичност, душата гледа една низходяща степенувана редица от същества, които стигат до йерархичен ред до човека.
към текста >>
26.
ЕПОХАТА НА КАНТ И НА ГЬОТЕ
GA_18_1 Загадки на философията
Дали аз искам да притежавам една красива къща, покрай която минавам, това няма нищо общо с безкористния интерес към нейната
красота
.
Това е областта на красотата и на изкуството. Във всекидневния живот ние желаем сетивното, защото то събужда нашето желание, нашия егоистичен интерес. Ние проявяваме желание към това, което ни доставя удоволствието. Но ние можем да имаме също и един безкористен интерес по отношение на един предмет. Ние можем да стоим с удивление пред него, изпълнени с блажено удоволствие и това удоволствие може да бъде съвършено независимо от притежанието на вещта.
Дали аз искам да притежавам една красива къща, покрай която минавам, това няма нищо общо с безкористния интерес към нейната красота.
Когато отделя всяко желание от моето чувство, остава още нещо, едно удоволствие, което е свързано чисто с красивото произведение на изкуството. Красивото се различава от приятното и доброто. Приятното възбужда моя интерес, защото събужда моето желание; доброто ме интересува, защото то трябва да бъде осъществено от мене. Срещу красивото аз стоя без някакъв интерес, който е свързан с моята личност. С какво красивото може да привлече към себе си моето безкористно удоволствие?
към текста >>
Наред с красотата на изкуството съществува една
красота
на природата.
Между тези две царства влиза художникът със своите произведения. Той взема от царството на действителността необходимия му материал; но същевременно така преработва, така преобразява този материал, че той става носител на една целесъобразна хармония, каквато се намира в царството на свободата. Следователно човешкият дух се чувства незадоволен от царството навъншната действителност, която Кант разбира със звездното небе и многобройните неща в света, и от моралната закономерност. Ето защо той си създава едно красиво царство на илюзията, което свързва скованата природна необходимост със свободната целесъобразност. Но човек намира красивото не само в човешките произведения на изкуството, а също и в природата.
Наред с красотата на изкуството съществува една красота на природата.
Тази природна красота съществува без намесата на човека. Следователно изглежда, като че в действителността все пак може да се наблюдава не само скованата закономерна необходимост, а и една свободна мъдра дейност. Обаче красотата не ни принуждава да приемем един такъв възглед. Защото тя предлага целесъобразността, без да се е мислило за една действителна цел. И тя предлага не само целесъобразна красота, но и целесъобразна грозота.
към текста >>
Тази природна
красота
съществува без намесата на човека.
Той взема от царството на действителността необходимия му материал; но същевременно така преработва, така преобразява този материал, че той става носител на една целесъобразна хармония, каквато се намира в царството на свободата. Следователно човешкият дух се чувства незадоволен от царството навъншната действителност, която Кант разбира със звездното небе и многобройните неща в света, и от моралната закономерност. Ето защо той си създава едно красиво царство на илюзията, което свързва скованата природна необходимост със свободната целесъобразност. Но човек намира красивото не само в човешките произведения на изкуството, а също и в природата. Наред с красотата на изкуството съществува една красота на природата.
Тази природна красота съществува без намесата на човека.
Следователно изглежда, като че в действителността все пак може да се наблюдава не само скованата закономерна необходимост, а и една свободна мъдра дейност. Обаче красотата не ни принуждава да приемем един такъв възглед. Защото тя предлага целесъобразността, без да се е мислило за една действителна цел. И тя предлага не само целесъобразна красота, но и целесъобразна грозота. Можем следователно да приемем, че между изобилието от природни явления, които са свързани съгласно необходими закони, като по случайност има и такива, в които човешкият дух долавя една аналогия със собствените му произведения на изкуството.
към текста >>
И тя предлага не само целесъобразна
красота
, но и целесъобразна грозота.
Наред с красотата на изкуството съществува една красота на природата. Тази природна красота съществува без намесата на човека. Следователно изглежда, като че в действителността все пак може да се наблюдава не само скованата закономерна необходимост, а и една свободна мъдра дейност. Обаче красотата не ни принуждава да приемем един такъв възглед. Защото тя предлага целесъобразността, без да се е мислило за една действителна цел.
И тя предлага не само целесъобразна красота, но и целесъобразна грозота.
Можем следователно да приемем, че между изобилието от природни явления, които са свързани съгласно необходими закони, като по случайност има и такива, в които човешкият дух долавя една аналогия със собствените му произведения на изкуството. Тъй като не е нужно да се мисли за една действителна цел, една такава така да се каже случайно целесъобразност е достатъчно за естетическото съзерцаване на природата.
към текста >>
Понеже чрез красотата човекът не е роб нито на сетивността, нито на разума, а чрез нея и двете действат заедно в неговата душа, Шилер сравнява подбудата към
красота
с тази на детето, което в своята игра не подчинява своя дух на законите на разума, а го използва свободно, според неговата наклонност.
В това състояние е човекът и детето, което при своите действия следва наклонността и не пита, дали тази наклонност противоречи на законите на разума; "Чрез красотата сетивния човек е... насочен към мисленето; чрез красотата духовният човек е отново доведен при материята и предаден на сетивния свят". /Осемнадесето писмо върху естетическото възпитание на човека/. "висшата свобода и спокойствието на духа, свързани със сила и бодрост, това е настроението, в което трябва да ни остави едно истинско произведение на изкуството, и не съществува по-сигурен пробен камък на истинското естетическо добро. Ако след едно наслаждение от този род ние се намираме настроени към някой особен начин на чувства не или на действане, а напротив към някое друго несръчни и неразположени, това служи като едно сигурно доказателство, че не сме изпитали никакво чисто естетическо въздействие, независимо дали това се дължи на самия предмет или на нашия начин на чувстване или /какъвто е почти винаги случаят/ и на двете". /Двадесет и второ писмо върху Естетическото възпитание/.
Понеже чрез красотата човекът не е роб нито на сетивността, нито на разума, а чрез нея и двете действат заедно в неговата душа, Шилер сравнява подбудата към красота с тази на детето, което в своята игра не подчинява своя дух на законите на разума, а го използва свободно, според неговата наклонност.
Ето защо той нарича тази подбуда към красота играл на подбуда; "приятното, доброто, съвършеното, с тях човекът се отнася сериозно; но с красотата той играе. Естествено тук ние не трябва да си спомняме за игрите, които са в ход в действителния живот и които обикновено са насочени само към твърде материални предмети; но също така ние напразно бихме търсили в действителния живот красотата, за която става дума тук. Действително съществуващата красота е достойна за действително съществуващата игрална подбуда; обаче с идеала на красотата, който поставя разумът, е даден също и идеалът на игралната подбуда, която човек трябва да има пред погледа си във всички игри". /25-то писмо/. В изпълнението на тази идеална подбуда към игра човекът намира действителността на свободата.
към текста >>
Ето защо той нарича тази подбуда към
красота
играл на подбуда; "приятното, доброто, съвършеното, с тях човекът се отнася сериозно; но с красотата той играе.
/Осемнадесето писмо върху естетическото възпитание на човека/. "висшата свобода и спокойствието на духа, свързани със сила и бодрост, това е настроението, в което трябва да ни остави едно истинско произведение на изкуството, и не съществува по-сигурен пробен камък на истинското естетическо добро. Ако след едно наслаждение от този род ние се намираме настроени към някой особен начин на чувства не или на действане, а напротив към някое друго несръчни и неразположени, това служи като едно сигурно доказателство, че не сме изпитали никакво чисто естетическо въздействие, независимо дали това се дължи на самия предмет или на нашия начин на чувстване или /какъвто е почти винаги случаят/ и на двете". /Двадесет и второ писмо върху Естетическото възпитание/. Понеже чрез красотата човекът не е роб нито на сетивността, нито на разума, а чрез нея и двете действат заедно в неговата душа, Шилер сравнява подбудата към красота с тази на детето, което в своята игра не подчинява своя дух на законите на разума, а го използва свободно, според неговата наклонност.
Ето защо той нарича тази подбуда към красота играл на подбуда; "приятното, доброто, съвършеното, с тях човекът се отнася сериозно; но с красотата той играе.
Естествено тук ние не трябва да си спомняме за игрите, които са в ход в действителния живот и които обикновено са насочени само към твърде материални предмети; но също така ние напразно бихме търсили в действителния живот красотата, за която става дума тук. Действително съществуващата красота е достойна за действително съществуващата игрална подбуда; обаче с идеала на красотата, който поставя разумът, е даден също и идеалът на игралната подбуда, която човек трябва да има пред погледа си във всички игри". /25-то писмо/. В изпълнението на тази идеална подбуда към игра човекът намира действителността на свободата. Сега той вече не слуша разума; и не следва вече сетивната наклонност.
към текста >>
Действително съществуващата
красота
е достойна за действително съществуващата игрална подбуда; обаче с идеала на красотата, който поставя разумът, е даден също и идеалът на игралната подбуда, която човек трябва да има пред погледа си във всички игри".
Ако след едно наслаждение от този род ние се намираме настроени към някой особен начин на чувства не или на действане, а напротив към някое друго несръчни и неразположени, това служи като едно сигурно доказателство, че не сме изпитали никакво чисто естетическо въздействие, независимо дали това се дължи на самия предмет или на нашия начин на чувстване или /какъвто е почти винаги случаят/ и на двете". /Двадесет и второ писмо върху Естетическото възпитание/. Понеже чрез красотата човекът не е роб нито на сетивността, нито на разума, а чрез нея и двете действат заедно в неговата душа, Шилер сравнява подбудата към красота с тази на детето, което в своята игра не подчинява своя дух на законите на разума, а го използва свободно, според неговата наклонност. Ето защо той нарича тази подбуда към красота играл на подбуда; "приятното, доброто, съвършеното, с тях човекът се отнася сериозно; но с красотата той играе. Естествено тук ние не трябва да си спомняме за игрите, които са в ход в действителния живот и които обикновено са насочени само към твърде материални предмети; но също така ние напразно бихме търсили в действителния живот красотата, за която става дума тук.
Действително съществуващата красота е достойна за действително съществуващата игрална подбуда; обаче с идеала на красотата, който поставя разумът, е даден също и идеалът на игралната подбуда, която човек трябва да има пред погледа си във всички игри".
/25-то писмо/. В изпълнението на тази идеална подбуда към игра човекът намира действителността на свободата. Сега той вече не слуша разума; и не следва вече сетивната наклонност. Той действа от наклонност така, като че действа по разум. "С красотата човек трябва само да играе, и той трябва да играе само с красотата... Защото, за да го изкажем най-после, човекът играе само там, където той е в пълното значение на думата човек, а той е само там напълно човек, където играе".
към текста >>
В тази облагородена и превърната в
красота
добродетелност Шилер е намерил едно посредничество между светогледа на Кант и този на Гьоте.
В тази облагородена и превърната в красота добродетелност Шилер е намерил едно посредничество между светогледа на Кант и този на Гьоте.
Колкото и голям да беше чарът, който Кант упражняваше върху Шилер, когато той самият защищаваше идеалът на чистата човечност против действително царуващия ред на морала: Когато опозна по-отблизо Гьоте, Шилер стана един удивляващ се почитател на неговия начин да разглежда света и живота и неговото чувство, което постоянно го тласкаше към най-чистата яснота на мислите, не му даваше покой, докато не успя да проникне тази Гьотева мъдрост и с понятия. Висшето задоволство, което Гьоте извличаше от своите възгледи върху красотата и изкуството също и за своето поведение в живота, доведе все повече и повече Шилера до начина на мислене на първия. Когато благодари на Гьоте, че му е изпратил "Вилхелм Майстер", той върши това с думите: "- Не мога да ви изкажа, колко мъчително е често пъти за мене чувството, да проникна от едно произведение от този род във философската същност. Там всичко не е така радостно, така живо, така хармонично разрешено и така човешки истинно; тук всичко е така строго, сковано и абстрактно и така неестествено, защото всяка природа е синтеза, а философията антитеза. Наистина аз трябва да си засвидетелствам, че съм останал верен на природата в моите спекулации дотолкова, доколкото позволява понятието за анализа: Може би даже съм и останал много по-верен от колкото нашите кантианци биха считали за позволено и възможно.
към текста >>
В едно писмо до Гьоте Шилер пише: "Заслужава действително да бъде отбелязано, че заспалостта по отношение на естетическите неща все повече се показва свързана с моралната заспалост и че чистият, строг стремеж към висшата
красота
, при най-висшата либералност спрямо всичко, което е природата, ще произведе в себе си строгостта в моралната област".
Той казва върху "вилхелм Майстер" /роман от Гьоте, бележка на превод./: "Не мога да изразя по-добре чувството, което ме прониква и завладява при четенето на това съчинение, и това вън все по-нарастваща степен, колкото по-нататък отивам, освен чрез едно благо и вътрешно задоволство, чрез едно чувство на духовно и телесно здраве, и бих искал да гарантирам, че то трябва да бъде същото в цялост за всички читатели. Аз си обяснявам това удоволствие идващо от царуващите там навсякъде спокойна яснота, гладкост и прозрачност, които не изоставят и най-малкото от това, което да остави душата незадоволена и неспокойна и движението на тези качества не води по-далече отколкото е нужно, за да за палят в човека един радостен живот и да го подържат". Така не говори някой, който вярва в лишеното от интерес удоволствие, а един човек, който счита радостта изпитана при красивото за способна да произведе едно такова облагородяване, че не означава никакво понижение човек да се отдаде изцяло на тази радост. Интересът не трябва да угасва, когато стоим пред произведението на изкуството; напротив ние трябва да бъдем в състояние да можем да проявим нашия интерес и към това, което е излияние на духа. И този вид интерес за красивото "истинският" човек трябва да го има и по отношение на моралните представи.
В едно писмо до Гьоте Шилер пише: "Заслужава действително да бъде отбелязано, че заспалостта по отношение на естетическите неща все повече се показва свързана с моралната заспалост и че чистият, строг стремеж към висшата красота, при най-висшата либералност спрямо всичко, което е природата, ще произведе в себе си строгостта в моралната област".
към текста >>
"Аз държа на това, че съществуват както четири последни така и четири първи неща:
Красота
, Истина, Моралност и Блаженство, и че синтезът на тези не само е необходим, но и вече даден, само че /и затова той е именно един/ в необхватно духовно-органическо единство, без което ние не можем да имаме никакво разбиране и никакъв достъп до тези четири евангелия или части на света".
Той пише на Якоби: "Всъщност ние не вярваме в божествената свобода, в Бога, в добродетелта, а ги виждаме действително като вече дадени или даващи се, и това виждане е именно едно знание, и то едно по-висше знание, докато знанието на ума се отнася за едно по-нисше виждане. Бихме искали да на речем разума единствено положително, защото всяка положителност на сетивността се разтваря накрая в духовността и умът се занимава вечно само с относителното, което по себе си не е нищо, поради което пред Бога повечето или по-малкото и всички степени на сравнение отпадат". Жан Паул не иска да му се отнеме правото да изживява истината вътре в себе си и за целта да трябва да постави в движение всички душевни сили, не само логическия ум. "Сърцето, живият корен на човека, не ще ми бъде изтръгнато от трансцеденталната философия, /Жан Паул разбира светогледа свързан с Кант/ от гърдите и тя не ще постави на негово място един чист подтик на Аза; аз не позволявам да бъда освободен от зависимостта на любовта, за да бъде блажен само чрез високомерие". Така той отхвърля чуждия на света морален ред на Кант.
"Аз държа на това, че съществуват както четири последни така и четири първи неща: Красота, Истина, Моралност и Блаженство, и че синтезът на тези не само е необходим, но и вече даден, само че /и затова той е именно един/ в необхватно духовно-органическо единство, без което ние не можем да имаме никакво разбиране и никакъв достъп до тези четири евангелия или части на света".
Критиката на ума постъпваща с крайно логическа строгост достигна при Кант и Фихте така далеч, че понижи значението на действителното, пълножизненото само до една илюзия, до един съновиден образ. Този възглед беше непоносим за хора с жива фантазия, които обогатяваха живота с образите на тяхната въобразителна способност. Тези хора чувстваха действителността, тя беше в тяхното възприемане, присъстваше в тяхната душа, и на тях трябваше да им се докаже чистата съновидност на тази действителност. "Прозорците на философските аудитории са твърде високи, за да гарантират един възглед върху улиците на живота", казва във връзка с това Жан Паул.
към текста >>
27.
КЛАСИЦИТЕ НА ВЪЗГЛЕДА ЗА СВЕТА И ЗА ЖИВОТА
GA_18_1 Загадки на философията
Тя не е никакво свойство, никаква способност, или нещо особено от този народ; тя не знае, но тя е науката, тя не е добра, а е добротата, тя не е красива, каквото може да бъде и тялото, но тя е самата
красота
".
Духовните дейности на човека: Мислителното съзерцание на света и художественото творчество, се явяват на Шелинг не само като индивидуални дейности на отделната личност, а когато се схващат в тяхното най-висше значение, те са действия на първичното същество, на Духа на света,... Шелинг описва в истински дитирамбични изречения чувството, което оживява в душата, когато тя съзира, че нейният живот не е само един индивидуален, ограничен в една точка на вселената живот, но, че нейната работа е всеобща духовна работа. Когато тя казва: Аз зная, аз познавам, в по-висш смисъл това значи мировият Дух си спомня за своята работа преди съществуването на нещата; и когато тя произвежда едно произведение на изкуството, това значи: Мировият Дух повтаря в малък размер същото нещо, което той е произвел при създаването на природното цяло в голям мащаб. "Следователно душата в човека не е принципът на индивидуалността, а това, чрез което той се издига над всяка себичност, чрез което той е способен да пожертва своето себе, способен е на безкористна любов, и, което е най-висшето, способен е да съзерцава и да познава същността на нещата, а също така и да твори в изкуството. Тя не се занимава вече с материята, нито общува непосредствено с нея, а само с духа, като живот на нещата. Даже когато се явява в тялото, тя е въпреки това свободна от тялото, съзнанието за което в нея само плува в най-красивите образи като един лек сън, от което тя не е смущавана.
Тя не е никакво свойство, никаква способност, или нещо особено от този народ; тя не знае, но тя е науката, тя не е добра, а е добротата, тя не е красива, каквото може да бъде и тялото, но тя е самата красота".
/За отношението на изобразителното изкуство към природата. /
към текста >>
28.
ДАРВИНИЗЪМ И СВЕТОГЛЕД
GA_18_2 Загадки на философията
Анатомическото разрязване, микроскопическото изследване не ще разруши за него никаква
красота
на природата, а ще му открие безброй други красоти.
Колко погрешно е да се вярва, че чрез разумното проникване в царуването на природата, чрез изследването на нейните закони се разрушава чувството за красотата на природата, това се вижда съвсем нагледно в действието на Ернст Хекел. На обяснението на природата с разума се отричаше способността да задоволи нуждите на душата. Трябва да подчертаем, че там, където винаги един човек се чувства спънат в своя чувствен свят от познанието на природата, това не се дължи на самото познание, а на човека, чиито чувства се движат в една погрешна посока. Който проследи безпристрастно изследователските пътища на един наблюдател на природата, какъвто е Ернст Хекел, той на всяка крачка в познанието на природата ще по чувства как неговото сърце тупти още по-възвишено.
Анатомическото разрязване, микроскопическото изследване не ще разруши за него никаква красота на природата, а ще му открие безброй други красоти.
Няма съмнение, че в наше време съществува една борба между ума и фантазията, между размишлението и интуицията. Елен Кей, духовната есеистка, е безусловно права, когато вижда в тази борба едно от най-важните явления на нашето съвремие. /виж Елен Кей: Есета, Берлин, издателство С. Фишер, 1899 г./. Който, както Ернст Хекел, копае дълбоко в ямата на фактите и смело се издига с мислите, които се получават за нас от тези факти, към върховете на човешкото познание, той може да намери само в обяснението на природата помиряващата сила "между двата еднакво силни бегачи, размишлението и интуицията, които взаимно се повалят на колене"/Елен Кей, също/.
към текста >>
Едновременно с публикуването на своята книга "Мирови загадки", в която тя излага с безрезервна откровеност своя произтичащ от познанието на природата светогледи, /1899 г./, Хекел започна да издава своите брошури "Художествени форми на природата", в които той дава изображения на неизчерпаеми изобилие от чудесни форми, които природата създава в своето лоно и които превъзхождат по
красота
и разнообразие "всички създадени от човека форми на изкуството".
Няма съмнение, че в наше време съществува една борба между ума и фантазията, между размишлението и интуицията. Елен Кей, духовната есеистка, е безусловно права, когато вижда в тази борба едно от най-важните явления на нашето съвремие. /виж Елен Кей: Есета, Берлин, издателство С. Фишер, 1899 г./. Който, както Ернст Хекел, копае дълбоко в ямата на фактите и смело се издига с мислите, които се получават за нас от тези факти, към върховете на човешкото познание, той може да намери само в обяснението на природата помиряващата сила "между двата еднакво силни бегачи, размишлението и интуицията, които взаимно се повалят на колене"/Елен Кей, също/.
Едновременно с публикуването на своята книга "Мирови загадки", в която тя излага с безрезервна откровеност своя произтичащ от познанието на природата светогледи, /1899 г./, Хекел започна да издава своите брошури "Художествени форми на природата", в които той дава изображения на неизчерпаеми изобилие от чудесни форми, които природата създава в своето лоно и които превъзхождат по красота и разнообразие "всички създадени от човека форми на изкуството".
Същият човек, който довежда нашия ум в закономерността на природата, насочва нашата фантазия към красотата на природата.
към текста >>
29.
02. ПРИКАЗКА ЗА ЗЕЛЕНАТА ЗМИЯ И КРАСИВАТА ЛИЛИЯ
GA_22 Тайното откровение на Гьоте
„Първо ще се промъкнем незабелязано в парка на Красивата Лилия, говореха гласовете един през друг, и тогава ще се опитаме, с настъпването на нощта, когато придобием по-приличен вид, да се представим в съвършената си
красота
.
„Първо ще се промъкнем незабелязано в парка на Красивата Лилия, говореха гласовете един през друг, и тогава ще се опитаме, с настъпването на нощта, когато придобием по-приличен вид, да се представим в съвършената си красота.
После ще се срещнем на брега на Голямото езеро." „Дадено" отвърна им Змията и съскането и се понесе из въздуха. И така нашите трима странници се уговориха в какъв ред да се представят пред Красавицата, защото колкото и много хора да се явяваха пред нея, те трябваше да идват един по един и съответно да си тръгват по същия начин, за да не се налага да изтърпяват прекалено големи болки.
към текста >>
Болката сякаш и придаваше още по-голяма
красота
, воалът още по-голямо очарование, а арфата още по-мека прелест и колкото нарастваше надеждата да се промени тъжното й състояние, толкова повече на човек му се искаше този неин образ да остане завинаги такъв.
Не след дълго се появи една от красивите прислужници на Лилия, донесе столчето и от слонова кост и с любезни жестове я прикани да седне; към нея веднага се присъедини и втората, която носеше в ръце един огненочервен воал, който по-скоро щеше да я разкраси, отколкото да покрие главата и; третата и подаде арфата и тя едва беше докоснала вълшебния инструмент, от чиито струни отекнаха няколко тона, когато първата от девойките се върна с едно светло, кръгло огледало; постави го пред Красивата Лилия и погледът й веднага се прикова върху отразения образ най-прекрасната гледка, която някога можеше да се срещне в природата.
Болката сякаш и придаваше още по-голяма красота, воалът още по-голямо очарование, а арфата още по-мека прелест и колкото нарастваше надеждата да се промени тъжното й състояние, толкова повече на човек му се искаше този неин образ да остане завинаги такъв.
към текста >>
Те сведоха поглед в тихо смирение, а възхвалата за тяхната
красота
ги правеше още по-прекрасни.
Ето защо и появата на старата жена в компанията на двата весели пламъка, беше за всички една много приятна изненада; те бяха разпилели доста своето злато и сега се появиха доста изтънели, но пък толкова по-вежливо се отнесоха към принцесата и нейните компаньонки. С най-голяма увереност и доста подчертано те изрекоха почти обикновени неща, но особена чувствителност те проявиха към очарованието, което светещият воал разпръскваше като сияние над Лилия и нейните придружителки.
Те сведоха поглед в тихо смирение, а възхвалата за тяхната красота ги правеше още по-прекрасни.
Всички бяха обзети от някакво удовлетворение и спокойствие, с изключение на Старицата, която независимо от уверенията на нейния мъж, че ръката и няма да се смалява, докато я осветява неговата лампа, непрекъснато
към текста >>
И ако през деня човек се удивляваше на прозрачните скъпоценни камъни, от които мостът изглеждаше съграден, то през нощта удивлението пред неговата сияйна
красота
беше двойно по-голямо.
Когато стигнаха до реката, всички с възторг забелязаха прекрасната дъга над нея, по която жертвоготовната Змия им предоставяше възможността да преминат оттатък.
И ако през деня човек се удивляваше на прозрачните скъпоценни камъни, от които мостът изглеждаше съграден, то през нощта удивлението пред неговата сияйна красота беше двойно по-голямо.
На фона на тъмното небе този светъл кръг се открояваше много ярко, а долу живите лъчи потрепваха към центъра и подсказваха подвижната устойчивост на целия строеж. Шествието бавно премина по моста, а Лодкарят, който наблюдаваше всичко от своята отдалечена колиба, с удивление следеше светещия кръг и странните пътници, придвижващи се по него.
към текста >>
30.
03. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ: ТАЙНОТО ОТКРОВЕНИЕ НА ГЬОТЕ В НЕГОВАТА ПРИКАЗКА ЗА ЗЕЛЕНАТА ЗМИЯ И КРАСИВАТА ЛИЛИЯ
GA_22 Тайното откровение на Гьоте
Лилия е образец на съвършена
красота
; обаче тя притежава странното качество да умъртвява всяко живо същество, което се докосва до нея, и отново да съживява всичко, което вече е минало през смъртта.
Най-после и двамата пристигат при Красивата Лилия. Всичко, което заобикаля Красивата Лилия, е във висша степен забележително; ето защо тук ще споменем само няколко характерни подробности.
Лилия е образец на съвършена красота; обаче тя притежава странното качество да умъртвява всяко живо същество, което се докосва до нея, и отново да съживява всичко, което вече е минало през смъртта.
към текста >>
31.
01 ПРЕДГОВОР НА ИЗДАТЕЛЯ
GA_25 Философия, космология, религия
ИСТИНА
КРАСОТА
ДОБРО
ИСТИНА КРАСОТА ДОБРО
към текста >>
32.
III. Студентски години
GA_28 Моят жизнен път
Благодарение на Шрьоер се научих да разбирам много конкретни примери за
красота
.
Благодарение на Шрьоер се научих да разбирам много конкретни примери за красота.
Благодарение на Цимерман пък се запознах с една развита теория за красивото. Двата подхода не се съгласуваха добре помежду си. Шрьоер, интуитивната личност с известно омаловажаване на систематичния подход, в съзнанието ми стоеше до Цимерман, строго систематичния теоретик на красотата.
към текста >>
33.
VII. Във виенските кръгове на учени и хора на изкуството
GA_28 Моят жизнен път
Шрьоер можеше да изпадне в страшно вълнение, когато доловеше прегрешение срещу хармонията, проявяваща се в изкуството като
красота
.
Бях наранен до дълбините на душата си, когато получих тези редове от личността, към която толкова силно бях привързан.
Шрьоер можеше да изпадне в страшно вълнение, когато доловеше прегрешение срещу хармонията, проявяваща се в изкуството като красота.
Той се отвърна от деле Грацие, когато забеляза такова прегрешение срещу неговите разбирания. Смяташе възхищението, което изпитвам към поетесата, за отричане от него и същевременно от Гьоте. В моята статия той не виждаше това, което казвах за човешкия дух, който превъзмогва пречките на природата, изхождайки от собствената си вътрешна същност, а беше наранен от твърдението ми, че външният природен свят не би могъл да бъде създател на истинско вътрешно удовлетворение у човека. Исках да представя маловажността на песимизма, въпреки неговата оправданост в рамките на известни граници, а Шрьоер виждаше във всяка склонност към песимизъм нещо, което наричаше „шлаката от изгорели умове“.
към текста >>
„Алхимикът“ и още много други произведения, които се характеризираха с
красота
и дълбочина на мисълта.
„Алхимикът“ и още много други произведения, които се характеризираха с красота и дълбочина на мисълта.
Той умееше да разглежда най-дребните неща в живота от гледна точка на важното. Спомням си как веднъж го видях в уютната му стаичка, намираща се в една странична улица във Виена, когато го посетихме заедно с други приятели. Той тъкмо щеше да си приготвя яденето: две рохки яйца с бързовар и хляб. Докато водата кипваше, за да свари яйцата за нас, той каза с патос: „Ще бъде много вкусно.“ Ще стане отново дума за него в един по-късен етап от живота ми.
към текста >>
34.
VIII. Размишления върху изкуството и естетиката; редактор при „Немски седмичник“
GA_28 Моят жизнен път
Пред душата ми витаеше „философия на свободата“, една житейска визия за жадуващия духа и стремящ се към
красота
сетивен свят, една духовна визия за живия свят на истината.
Пред душата ми витаеше „философия на свободата“, една житейска визия за жадуващия духа и стремящ се към красота сетивен свят, една духовна визия за живия свят на истината.
към текста >>
35.
XVIII. Като гост на Архива на Ницше; Ницшеана
GA_28 Моят жизнен път
Преди бях чел този Ницше, който беше писал; сега гледах Ницше, който носеше в тялото си идеи от далечни духовни области, които все още проблясваха в
красота
, въпреки че по пътя си бяха поизгубили от първоначалното си силно сияние.
Преди бях чел този Ницше, който беше писал; сега гледах Ницше, който носеше в тялото си идеи от далечни духовни области, които все още проблясваха в красота, въпреки че по пътя си бяха поизгубили от първоначалното си силно сияние.
Една душа, която носеше от минали земни животи огромно богатство от светлина, но не можеше да го доведе до пълния му блясък в този живот. Възхищавах се от написаното от Ницше, а сега зад възхищението си съзерцавах един ярко сияещ образ.
към текста >>
36.
Тайната на четирите темперамента
GA_34 Тайната на четирите темперамента
Цялото разнообразие,
красота
и богатство на живота са възможни само благодарение на темпераментите.
Колко е важно това, се вижда най-добре, когато човек има предвид, че темпераментите могат да се изродят, че дори това, което срещаме като едностранчивост, също може да се изроди. Какво би бил светът без темпераментите! Ако хората имаха само един темперамент? Най-скучното нещо, което можете да си представите! Светът би бил скучен без темпераментите не само в сетивния, но и във висшия смисъл.
Цялото разнообразие, красота и богатство на живота са възможни само благодарение на темпераментите.
Нима не виждаме как всичко велико в живота може да бъде предизвикано тъкмо благодарение на едностранчивостта на темпераментите, но и как те могат да се изродят в едностранчивост; нима не ни тревожи детето, когато виждаме, че холеричният темперамент може да се изроди в злост, сангвиничният във вятърничавост, меланхоличният в мрачно настроение и така нататък?
към текста >>
37.
Антропософски календар на душата
GA_40 Стихове и медитации
отдаден на всемирна
красота
,
отдаден на всемирна красота,
към текста >>
Сияйността на мировата
красота
Сияйността на мировата красота
към текста >>
и
красота
избликва от просторни широти,
и красота избликва от просторни широти,
към текста >>
38.
5. Галилей, Джордано Бруно и Гьоте; Берлин, 26. 01. 1911 г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
И Галилей намери особено това, което търсеше като простота и
красота
у Коперник.
Целият възглед величествено опростен! Това беше също онова, което подействува особено убедително и на Галилей. Защото той постоянно твърдеше: На човешкия ум подхожда да разбере истината в проста форма. Красиво е не сложното, а простото, а истината е красива. Тогавашното време прие мисълта на коперниковата система на света заради красотата и заради красотата в простотата.
И Галилей намери особено това, което търсеше като простота и красота у Коперник.
Сега той стоеше там, видя това, което хората едва ли искаха да вярват: той видя със своя телескоп луните на Юпитер! Да, очите на Галилей първи видяха луните на Юпитер, които обикалят Юпитер, както планетите обикалят Слънцето една малка слънчева система: Юпитер със своите луни както Слънцето със своите планети. Това беше в състояние да потвърди една система на света, която беше построена напълно върху мисълта на сетивния свят. Галилей беше този, който особено видя в малък мащаб мисълта на Коперник за сетивния свят. С това той стана един откривател на пътя на новата наука.
към текста >>
39.
5. Какво има да каже астрономията върху възникването на света; Берлин, 16. 03. 1911 г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
Така щото, всяка култура, към която се стремят хората, всяка
красота
и деятелност на Земята ще намерят някога смъртта си заедно с топлинната смърт.
Тук ние имаме в астрономическия образ на света внесено нещо, което означава така да се каже развитие. Представете си, колко фатално трябва да бъде за едно материалистично познание, да остави човек да му въздействува този неопровержим резултат! Следователно, който счита че духовното и душевното са само съпровождащи явления на материалните движения, той трябва непосредствено да приеме, че всичко духовно и душевно ще бъде погребано в хаоса от топлина, към който отива нашият материален свят.
Така щото, всяка култура, към която се стремят хората, всяка красота и деятелност на Земята ще намерят някога смъртта си заедно с топлинната смърт.
към текста >>
40.
Библията и мъдростта
GA_68-1 Библията и мъдростта
Неговата зелена
красота
е там, чиста и непорочна.
Учителят казва на ученика – “Погледни растението, стоящо със своя корен в земята и растящо нагоре към своя пълен разцвет. Сравни великото съвършенство на човека стоящ пред теб, устроен такъв какъвто е, с по-малкото съвършенство на растението. Човекът има себесъзнание, има вътре в себе си това, което наричаме “Его", “Аз". Но защото има този по-висш принцип в себе си, той трябваше да приеме в допълнение всичко, което съставлява неговата по-нисша природа, страстта на чувствата. Растението няма себесъзнание; няма его, затова и още не е обременено с желания, страсти или инстинкти.
Неговата зелена красота е там, чиста и непорочна.
Погледни циркулацията на хлорофилната течност в растението и след това виж в човека пулсирането на кръвта. Онова, което в човека представлява живота на неговите страсти и инстинкти, сякаш в растението се изразява в цъфтежа. В замяна на това човекът доби своето себесъзнание. Сега помисли не само за човека на днешния ден, но и в духовен смисъл за човека на далечното бъдеще. Той ще се развива, ще побеждава, ще пречиства своите желания и страсти и ще достигне по-висше себесъзнание.
към текста >>
41.
Х.Астралният свят (продължение)
GA_92 Езотерична космология
Изкуството също идва от астралния свят; обредът става
красота
.
Чрез тях астралният свят се изразява във физическия свят. Като един вид отражение, обредът представлява случващото се във висшите светове. Този факт се появява отново в масонските ритуали и в определени азиатски религии. При раждането на една религия Посветеният дава основите, на които се изграждат ритуалите на външния култ. С напредъка на еволюцията обредът – живата картина на духовния свят – започва да клони към областта на изкуството.
Изкуството също идва от астралния свят; обредът става красота.
Това започва да се случва особено по време на гръцката цивилизация. Изкуството е астрално събитие, причината на което е била забравена.
към текста >>
42.
ХV. Еволюцията на планетите и Земята
GA_92 Езотерична космология
Древните предания учеха, че човекът трябва да изпълни задачата за преобразяване на Земята, като постигне тройна цел, а именно реализирането на истина,
красота
и добро.
В началото, от Боговете бе дадена форма на всички сътворени неща. Тази власт за даване на форма премина от Боговете в хората, доколкото става въпрос за минералното царство.
Древните предания учеха, че човекът трябва да изпълни задачата за преобразяване на Земята, като постигне тройна цел, а именно реализирането на истина, красота и добро.
И после онези, които идват след него, ще гледат на делото му така, както сега ние гледаме на минералното царство, произлязло от ръцете на Боговете. Нито една катедрала или машина не е била построена напразно. Боговете са дали форма на кристала, който извличаме от Земята, точно както ние изграждаме своите паметници и машини. Също както в миналото Боговете създадоха минералния свят от една хаотична маса, така и нашите катедрали, открития и дори нашите институции са зародишите, от които ще се роди един бъдещ свят.
към текста >>
43.
ХVІІІ. Апокалипсисът
GA_92 Езотерична космология
В наше време само ясновидецът е способен да вижда моралната
красота
или моралната грозота в човешките същества.
Тогава човечеството ще се раздели на два раси. Също както днес виждаме скали или животни, в това бъдеще ние ще срещаме същества, които са изцяло зли, изцяло грозни.
В наше време само ясновидецът е способен да вижда моралната красота или моралната грозота в човешките същества.
Но когато самите черти на човека изразяват неговата Карма, човешките същества ще се разделят в групи от само себе си, според потока на който очевидно принадлежат, според това дали низшата природа е била победена от Духа или е победила Духа. Това диференциране започва малко по-малко да оказва влияние. Когато извличаме от миналото разбиране за бъдещето, и се стремим да осъзнаем идеала на това бъдеще, неговият план започва да се разгръща пред нас. Ще възникне нова раса, за да бъде тя връзката между човека на настоящето и духовния човек на бъдещето.
към текста >>
44.
Съдържание
GA_93 Легендата за храма
Трите сфери или стълбовете на културата: мъдрост,
красота
и сила.
Недоразумения и грешки на Свободното масонство. Измамата на Таксил. Произход на името "Свободното масонство".
Трите сфери или стълбовете на културата: мъдрост, красота и сила.
Разглеждане на 12-то столетие и Легендата за Светия Граал според масонското тълкуване. Контраст между мъжко-масонския и женско-свещеническия принцип; овладяване на неодушевената природа и приемане на дадените от Бога жизнени енергии. Знакът на кръста. Светият Граал като символ на бъдещето овладяване силите на живота: нова форма на царското изкуство.
към текста >>
45.
ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 23.12.1904 г. Еволюцията и инволюцията както те се тълкуват от окултните общества.
GA_93 Легендата за храма
Вие може да поемете в себе си свят, пълен с царственост,
красота
и великолепие, ако вие правите света царствен, красив и великолепен.
Сега вече ще разберете как това е свързано с дадения първи пример: Изграждате една черква за другите, не за вас.
Вие може да поемете в себе си свят, пълен с царственост, красота и великолепие, ако вие правите света царствен, красив и великолепен.
Да се върши нещо за по-висшето себе не е себично, защото то не се отнася само до себето. Това висше себе ще бъде обединено с всички други висши себета, така че работата същевременно е и за всички останали.
към текста >>
46.
ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 15. май 1905 г. /първа лекция/
GA_93 Легендата за храма
Мъдрост,
красота
и сила са трите основни думи на всяко Свободно масонство.
Мъдрост, красота и сила са трите основни думи на всяко Свободно масонство.
Така да се промени външният свят, че той да стане дреха за духовното – това е задачата. Днес самите свободни масони вече не разбират това и смятат, че човек би трябвало да работи само върху своето собствено аз./*8/ Те се считат за особено умни, когато казват, че практикуващите зидари-масони на Средните векове не са били свободните масони. Ала точно те винаги са били свободни масони, защото външният строеж е трябвало да стане точно копие на духовното, на храма на света, който трябва да бъде изграден от интуитивната мъдрост. Тази представа е лежала в основата на великите творения на архитектурата и е била следвана до всичките й детайли.
към текста >>
47.
ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 29. май 1905 г. /трета лекция/
GA_93 Легендата за храма
Само чрез това, че силата се трансформира в усилие за небесна добродетел, външното се формира в
красота
, думите на обикновения човешки разговор в думи, обслужващи божествената мъдрост, само защото светското се моделира в божествено, то може да постигне своето съвършенство.
Трябва да ни бъде ясно, че гледната точка, от която произхожда свещената Легенда за кръста, строго различава между само външното изграждане на световния храм чрез наука и технология, и онова, което като религиозна основа и импулс работи за освещаването на целия храм на човечеството. Само поради това, че на този храм на човечеството е дадена една по-висока задача – външната сграда, обслужваща само нашето удобство, да се превърне в израз на Божиия дом, тя може да стане обвивка за духовната вътрешна същност, в която се подхранват по-висшите импулси на човечеството.
Само чрез това, че силата се трансформира в усилие за небесна добродетел, външното се формира в красота, думите на обикновения човешки разговор в думи, обслужващи божествената мъдрост, само защото светското се моделира в божествено, то може да постигне своето съвършенство.
Когато трите добродетели, мъдрост, красота и сила станат обвивката на божественото, тогава храмът на човечеството ще бъде завършен. Така си представя нещата мирогледът в основата на тази легенда.
към текста >>
Когато трите добродетели, мъдрост,
красота
и сила станат обвивката на божественото, тогава храмът на човечеството ще бъде завършен.
Трябва да ни бъде ясно, че гледната точка, от която произхожда свещената Легенда за кръста, строго различава между само външното изграждане на световния храм чрез наука и технология, и онова, което като религиозна основа и импулс работи за освещаването на целия храм на човечеството. Само поради това, че на този храм на човечеството е дадена една по-висока задача – външната сграда, обслужваща само нашето удобство, да се превърне в израз на Божиия дом, тя може да стане обвивка за духовната вътрешна същност, в която се подхранват по-висшите импулси на човечеството. Само чрез това, че силата се трансформира в усилие за небесна добродетел, външното се формира в красота, думите на обикновения човешки разговор в думи, обслужващи божествената мъдрост, само защото светското се моделира в божествено, то може да постигне своето съвършенство.
Когато трите добродетели, мъдрост, красота и сила станат обвивката на божественото, тогава храмът на човечеството ще бъде завършен.
Така си представя нещата мирогледът в основата на тази легенда.
към текста >>
48.
ШЕСТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 22. октомври 1905 г. Отношението на окултизма към теософското движение.
GA_93 Легендата за храма
Онези неща, които стоят пред нас като израз на нашата духовна култура, църкви и др., творенията на културата, които ни носят
красота
и истина, всички тези неща ще се отпечатат в по-висшите същности на нашето същество.
Що се отнася до съвременните телесни органи, как произлязоха те? Като тези сили работеха върху човека. Така както животните в тъмните пещери на Кентъки загубиха своята способност да виждат/*5/, защото не я използваха, така също външните сили организираха онова, което ние притежаваме като очи и уши. Те бяха формирани от силите на звука и светлината и се развиха от нашия организъм. От това, което живее днес в нас ще се развие в бъдеще нашият духовен организъм.
Онези неща, които стоят пред нас като израз на нашата духовна култура, църкви и др., творенията на културата, които ни носят красота и истина, всички тези неща ще се отпечатат в по-висшите същности на нашето същество.
И когато един ден те се разгърнат за един самостоятелен живот, тогава онова, което живее като красота и истина във външната култура ще възникне в нашето вътрешно същество. Онова, което очите и ушите ни възприемат сега, ще бъдат строителните камъни за изграждането и организирането на едно по-висше бъдеще. Разглеждаме ли света от тази гледна точка, тогава човешкото вътрешно същество придобива много по-различно значение.
към текста >>
И когато един ден те се разгърнат за един самостоятелен живот, тогава онова, което живее като
красота
и истина във външната култура ще възникне в нашето вътрешно същество.
Като тези сили работеха върху човека. Така както животните в тъмните пещери на Кентъки загубиха своята способност да виждат/*5/, защото не я използваха, така също външните сили организираха онова, което ние притежаваме като очи и уши. Те бяха формирани от силите на звука и светлината и се развиха от нашия организъм. От това, което живее днес в нас ще се развие в бъдеще нашият духовен организъм. Онези неща, които стоят пред нас като израз на нашата духовна култура, църкви и др., творенията на културата, които ни носят красота и истина, всички тези неща ще се отпечатат в по-висшите същности на нашето същество.
И когато един ден те се разгърнат за един самостоятелен живот, тогава онова, което живее като красота и истина във външната култура ще възникне в нашето вътрешно същество.
Онова, което очите и ушите ни възприемат сега, ще бъдат строителните камъни за изграждането и организирането на едно по-висше бъдеще. Разглеждаме ли света от тази гледна точка, тогава човешкото вътрешно същество придобива много по-различно значение.
към текста >>
49.
СЕДЕМНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 23 октомври 1905 г. Свободното масонство и човешката еволюция І. /само за мъже/
GA_93 Легендата за храма
Масоните – от гръцко и римско време бяха строители на неща, изградени да изразяват
красота
.
Вие виждате, че става въпрос за дълбоки и значителни съотношения и че изразът "масон"/"зидар"/ трябва да се вземе колкото се може по-буквално.
Масоните – от гръцко и римско време бяха строители на неща, изградени да изразяват красота.
Катедрали, храмове и други значителни сгради бяха изградени от тези майстори строители.
към текста >>
50.
ДЕВЕТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 23. октомври 1905 г. /вечерна лекция/ Отношението между окултното знание и ежедневния живот.
GA_93 Легендата за храма
Да вземем астралното тяло на едно дете, което има един идеалистичен възпитател, с хармонична душа, който с преданост гледа на света и е възприемчив за неговата
красота
и възвишеност; възпитател, който е в състояние да създава вътре в себе си един образ на красотата на света.
Детето има едно още еднородно астрално тяло, но съдържащо безгранично изобилие от възможности.
Да вземем астралното тяло на едно дете, което има един идеалистичен възпитател, с хармонична душа, който с преданост гледа на света и е възприемчив за неговата красота и възвишеност; възпитател, който е в състояние да създава вътре в себе си един образ на красотата на света.
Такъв възпитател ще развие също способност, положително да повлияе детската душа. Той ще допринесе в детската душа да се образуват нежни и чувствителни структури, като изпраща в нея потоци, които се абсорбират от собствената астрална субстанция на детето. Възпитател, който е така хармонично формиран в себе си, непрекъснато отправя хармонични потоци към детето. Характерните свойства на възпитателя съвсем естествено протичат и в детето, а заедно с тях всичко от онази световна хармония, която възпитателят е поел чрез заобикаляща обстановка под формата на красота. Като учител, той отправя към детската природа цялото величие и красота, които като благороден човек и добър наблюдател е възприел.
към текста >>
Характерните свойства на възпитателя съвсем естествено протичат и в детето, а заедно с тях всичко от онази световна хармония, която възпитателят е поел чрез заобикаляща обстановка под формата на
красота
.
Детето има едно още еднородно астрално тяло, но съдържащо безгранично изобилие от възможности. Да вземем астралното тяло на едно дете, което има един идеалистичен възпитател, с хармонична душа, който с преданост гледа на света и е възприемчив за неговата красота и възвишеност; възпитател, който е в състояние да създава вътре в себе си един образ на красотата на света. Такъв възпитател ще развие също способност, положително да повлияе детската душа. Той ще допринесе в детската душа да се образуват нежни и чувствителни структури, като изпраща в нея потоци, които се абсорбират от собствената астрална субстанция на детето. Възпитател, който е така хармонично формиран в себе си, непрекъснато отправя хармонични потоци към детето.
Характерните свойства на възпитателя съвсем естествено протичат и в детето, а заедно с тях всичко от онази световна хармония, която възпитателят е поел чрез заобикаляща обстановка под формата на красота.
Като учител, той отправя към детската природа цялото величие и красота, които като благороден човек и добър наблюдател е възприел. Той го внася като възпитател в природата на детето и с това я довежда до хармонично развитие.
към текста >>
Като учител, той отправя към детската природа цялото величие и
красота
, които като благороден човек и добър наблюдател е възприел.
Да вземем астралното тяло на едно дете, което има един идеалистичен възпитател, с хармонична душа, който с преданост гледа на света и е възприемчив за неговата красота и възвишеност; възпитател, който е в състояние да създава вътре в себе си един образ на красотата на света. Такъв възпитател ще развие също способност, положително да повлияе детската душа. Той ще допринесе в детската душа да се образуват нежни и чувствителни структури, като изпраща в нея потоци, които се абсорбират от собствената астрална субстанция на детето. Възпитател, който е така хармонично формиран в себе си, непрекъснато отправя хармонични потоци към детето. Характерните свойства на възпитателя съвсем естествено протичат и в детето, а заедно с тях всичко от онази световна хармония, която възпитателят е поел чрез заобикаляща обстановка под формата на красота.
Като учител, той отправя към детската природа цялото величие и красота, които като благороден човек и добър наблюдател е възприел.
Той го внася като възпитател в природата на детето и с това я довежда до хармонично развитие.
към текста >>
51.
ДВАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 2 януари 1906 г. Царственото изкуство в нова форма. /на смесена аудитория от мъже и жени/.
GA_93 Легендата за храма
Свободното масонство обхваща всичко това като отношението на волята към тези три принципа мъдрост,
красота
и сила.
Те са известни като трите опорни колони на човешката култура. Те са същото като тримата царе от Гьотевата приказка за "Зелената змия и красивата Лилия"/*8/ – златния цар, сребърният цар и бронзовият цар. Това е свързано с наименованието на Свободното масонство като "Царското изкуство". Днес тези три културни области са отделени една от друга. Мъдростта по същност се съдържа в онова, което ние наричаме наука; красотата по същност е въплътена в онова, което ние наричаме изкуство; а онова, което в Свободното масонство се нарича сила се съдържа в регулирания и организиран социален живот на хората в държава.
Свободното масонство обхваща всичко това като отношението на волята към тези три принципа мъдрост, красота и сила.
към текста >>
А онова, което ученикът е възприемал като мъдрост, едновременно е било изкуство и
красота
, било е нещо, което в много по-голяма степен е раздвижвало чувствата, които се появяват в нас, когато ние преживяваме, заставайки пред изключителни художествени произведения.
Всъщност за всеки, който може да вижда свръхсетивно, астрално, тези три принципа са едно единство. Мъдростта, красотата и обхвата на волевите импулси за него представляват едно единство. Във висшите области на съзерцанието няма абстрактна наука. Има само една наука, в която в картини живее онова, което има едно призрачно съществуване във външния свят и намира един неясен израз в имагинациите. Онова за произхода на света и човечеството, което сега може да бъде прочитано в книги – в това или в онова описание на Сътворението, не е било описвано; вместо това то е било довеждано пред очите на ученика в живи картини във великолепно хармонични цветове.
А онова, което ученикът е възприемал като мъдрост, едновременно е било изкуство и красота, било е нещо, което в много по-голяма степен е раздвижвало чувствата, които се появяват в нас, когато ние преживяваме, заставайки пред изключителни художествени произведения.
Жаждата за истина и красота, мъдрост и изкуство, а също и религиозен импулс, са се развили едновременно. Окото на човека на изкуството е поглеждало към онова, което е ставало в мистериите/*9/ и онзи, който е търсил набожност, е откривал в тези висши процеси, възпроизвеждани пред очите му, предмета на неговите религиозни стремежи. Религия, изкуство и наука са били едно.
към текста >>
Жаждата за истина и
красота
, мъдрост и изкуство, а също и религиозен импулс, са се развили едновременно.
Мъдростта, красотата и обхвата на волевите импулси за него представляват едно единство. Във висшите области на съзерцанието няма абстрактна наука. Има само една наука, в която в картини живее онова, което има едно призрачно съществуване във външния свят и намира един неясен израз в имагинациите. Онова за произхода на света и човечеството, което сега може да бъде прочитано в книги – в това или в онова описание на Сътворението, не е било описвано; вместо това то е било довеждано пред очите на ученика в живи картини във великолепно хармонични цветове. А онова, което ученикът е възприемал като мъдрост, едновременно е било изкуство и красота, било е нещо, което в много по-голяма степен е раздвижвало чувствата, които се появяват в нас, когато ние преживяваме, заставайки пред изключителни художествени произведения.
Жаждата за истина и красота, мъдрост и изкуство, а също и религиозен импулс, са се развили едновременно.
Окото на човека на изкуството е поглеждало към онова, което е ставало в мистериите/*9/ и онзи, който е търсил набожност, е откривал в тези висши процеси, възпроизвеждани пред очите му, предмета на неговите религиозни стремежи. Религия, изкуство и наука са били едно.
към текста >>
Когато един свободен масон говори днес за идеали и някой го попита, какво има предвид, той ще каже: – Най-висшите идеали са мъдрост,
красота
и сила; – което при по задълбочено разглеждане обаче се оказва обикновено само една фраза.
Когато един свободен масон говори днес за идеали и някой го попита, какво има предвид, той ще каже: – Най-висшите идеали са мъдрост, красота и сила; – което при по задълбочено разглеждане обаче се оказва обикновено само една фраза.
Ако по онова време, а също и сега се говори за тези идеали с някой, който наистина разбира нещо от това, тогава разискването се отнася до нещо съвсем определено, което е свързано с протичане на събитията през идващите векове по същия начин, както мислите на строителя, съграждащ една фабрика са свързани с фабриката, когато тя вече е завършена.
към текста >>
Опитайте се за момент да си представите как постепенно преминавайки в изкуство, мъдростта майстори в безжизнената природа и вие ще видите, как онова, което съществува без човешко участие, къс по къс бива преоформено от самия човек Представете си, ако искате и по фантастичен начин, момента, когато цялата Земя ще бъде преобразена от човешка ръка, като цялата Земя стане едно изпълнено с мъдрост и излъчващо
красота
творение на изкуството, изградено от човешка ръка и замислено от човешка мъдрост!
Малко по-късно ние виждаме да се поставя втората колона, колоната на красотата, на изкуството. Чрез изкуството човешкият дух също така се излива в безжизнената материя и отново резултатът е одушевяване, побеждаване/*16/ на неодушевеното, което се намира в природата.
Опитайте се за момент да си представите как постепенно преминавайки в изкуство, мъдростта майстори в безжизнената природа и вие ще видите, как онова, което съществува без човешко участие, къс по къс бива преоформено от самия човек Представете си, ако искате и по фантастичен начин, момента, когато цялата Земя ще бъде преобразена от човешка ръка, като цялата Земя стане едно изпълнено с мъдрост и излъчващо красота творение на изкуството, изградено от човешка ръка и замислено от човешка мъдрост!
Това може да изглежда фантастично, ала то е повече от това. Тъй като целта на човешката мисия на Земята е художествено да преобрази планетата. Това откривате изразено във втората колона – колоната на красотата.
към текста >>
Така средновековният мислител на 12-то столетие е поглеждал назад към окултната мъдрост на древните халдейци, към гръцкото изкуство и
красота
, към силата в концепцията за държавата в Римската империя.
Така средновековният мислител на 12-то столетие е поглеждал назад към окултната мъдрост на древните халдейци, към гръцкото изкуство и красота, към силата в концепцията за държавата в Римската империя.
Това са трите велики колони в световната история – мъдрост, красота и сила. Гьоте ги изобразява в неговата приказка, като тримата царе – окултната мъдрост в златния цар, красотата както в Гърция в сребърния цар, а в бронзовия цар силата, която намира своят световноисторически израз в римското понятие за държавата, което след това бе възприето в организацията на християнската църква. И Средновековието с неговия хаос/*18/, произтичащ от сблъсъка на преселващите се народи и с техните смесени стилове, се отразяза в зле оформения смесен цар, направен от злато, сребро и бронз. В него е разбъркано това, което е било разпределено в различните древни култури. Едва по-късно, отделните сили трябва отново да се развият от този хаос до едно по-високо ниво.
към текста >>
Това са трите велики колони в световната история – мъдрост,
красота
и сила.
Така средновековният мислител на 12-то столетие е поглеждал назад към окултната мъдрост на древните халдейци, към гръцкото изкуство и красота, към силата в концепцията за държавата в Римската империя.
Това са трите велики колони в световната история – мъдрост, красота и сила.
Гьоте ги изобразява в неговата приказка, като тримата царе – окултната мъдрост в златния цар, красотата както в Гърция в сребърния цар, а в бронзовия цар силата, която намира своят световноисторически израз в римското понятие за държавата, което след това бе възприето в организацията на християнската църква. И Средновековието с неговия хаос/*18/, произтичащ от сблъсъка на преселващите се народи и с техните смесени стилове, се отразяза в зле оформения смесен цар, направен от злато, сребро и бронз. В него е разбъркано това, което е било разпределено в различните древни култури. Едва по-късно, отделните сили трябва отново да се развият от този хаос до едно по-високо ниво.
към текста >>
Така както ние работим днес върху Космоса чрез мъдрост,
красота
и сила, също така са работили същества, които не принадлежат на нашето съвременно човешко царство, и които някога са работили върху Космоса.
Който днес обръща своя поглед към звездните небеса, вижда една чудесна хармония. Тази хармония е породена, тя не е била винаги там. Също както поставяме камък върху камък когато изграждаме една катедрала, цвят до цвят, когато рисуваме една картина, създаваме закон след закон, когато организираме едно общество; така някога творчески същества са работили върху онова, което застава днес пред нас като Космос. Нито Луната, нито Слънцето биха светили; никакво животно, нито растение би се възпроизвеждало, ако всичко, което виждаме в Космоса не би било изработено от същества, ако нямаше такива същества, които са работили така, както ние работим днес върху новооформянето на Космоса.
Така както ние работим днес върху Космоса чрез мъдрост, красота и сила, също така са работили същества, които не принадлежат на нашето съвременно човешко царство, и които някога са работили върху Космоса.
към текста >>
52.
Бележки.
GA_93 Легендата за храма
Царят бил привлечен от нейната
красота
и скоро и предложил ръката си, която царицата, радостна, че победила това гордо сърце, приела.
Въздигнал златния храм на Соломон, най-прекрасно изработен и изградил много други прочути сгради. Ала той живял сам, меланхоличен със своето величие, разбиран и обичан от малцина, мразен от мнозина, между другото и от Соломон, завиждащ му на неговия гений и слава. И тъй славата за мъдростта на Соломон се разпространила до най-далечните краища на Земята и Балкис, Савската Царица, дошла в Йерусалим да поздрави великия цар и да види чудесата на неговото управление. Тя заварила Соломон да седи на трон от позлатено кедрово дърво, облечен в тъкани от злато, така че първоначално й се сторило, че вижда статуя от злато, с ръце от слонова кост. Соломон я посрещнал и приел с всевъзможни празнични подготовки; развел я да види неговия палат и строежа на храма, а царицата онемяла от възторг.
Царят бил привлечен от нейната красота и скоро и предложил ръката си, която царицата, радостна, че победила това гордо сърце, приела.
Но след като отново посетила храма, тя няколко пъти поискала да види архитекта, който съградил такива чудесни неща. Колкото е било възможно, Соломон забавял да представи Хирам Абиф на царицата, но в края на краищата бил принуден да го направи. Тайнственият строител й бил представен и погледнал царицата с поглед, който проникнал в самото и сърце. След като се съвзела от смущението, тя го разпитала и се опитала да го защити от злата воля и надигащата се ревност на царя. Когато поискала да види безбройните групи работници, които съградили храма, Соломон протестирал и казал, че е невъзможно всички да бъдат събрани изведнъж, ала Хирам, като скочил на един камък, за да бъде виждан, със своята дясна ръка изписал във въздуха символичния Тау и веднага мъжете забързали от всички части, върху които работели, към своя господар.
към текста >>
53.
Х. Астралният свят (продължение).
GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан
Изкуството също идва от астралния свят; обредът става
красота
.
Чрез тях астралният свят се изразява във физическия свят. Като един вид отражение, обредът представлява случващото се във висшите светове. Този факт се появява отново в масонските ритуали и в определени азиатски религии. При раждането на една религия Посветеният дава основите, на които се изграждат ритуалите на външния култ. С напредъка на еволюцията обредът – живата картина на духовния свят – започва да клони към областта на изкуството.
Изкуството също идва от астралния свят; обредът става красота.
Това започва да се случва особено по време на гръцката цивилизация. Изкуството е астрално събитие, причината на което е била забравена.
към текста >>
54.
ХV. Еволюцията на планетите и Земята.
GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан
Древните предания учеха, че човекът трябва да изпълни задачата за преобразяване на Земята, като постигне тройна цел, а именно реализирането на истина,
красота
и добро.
В началото, от Боговете бе дадена форма на всички сътворени неща. Тази власт за даване на форма премина от Боговете в хората, доколкото става въпрос за минералното царство.
Древните предания учеха, че човекът трябва да изпълни задачата за преобразяване на Земята, като постигне тройна цел, а именно реализирането на истина, красота и добро.
И после онези, които идват след него, ще гледат на делото му така, както сега ние гледаме на минералното царство, произлязло от ръцете на Боговете. Нито една катедрала или машина не е била построена напразно. Боговете са дали форма на кристала, който извличаме от Земята, точно както ние изграждаме своите паметници и машини. Също както в миналото Боговете създадоха минералния свят от една хаотична маса, така и нашите катедрали, открития и дори нашите институции са зародишите, от които ще се роди един бъдещ свят.
към текста >>
55.
ХVІІІ. Апокалипсисът.
GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан
В наше време само ясновидецът е способен да вижда моралната
красота
или моралната грозота в човешките същества.
Тогава човечеството ще се раздели на два раси. Също както днес виждаме скали или животни, в това бъдеще ние ще срещаме същества, които са изцяло зли, изцяло грозни.
В наше време само ясновидецът е способен да вижда моралната красота или моралната грозота в човешките същества.
Но когато самите черти на човека изразяват неговата Карма, човешките същества ще се разделят в групи от само себе си, според потока на който очевидно принадлежат, според това дали низшата природа е била победена от Духа или е победила Духа. Това диференциране започва малко по-малко да оказва влияние. Когато извличаме от миналото разбиране за бъдещето, и се стремим да осъзнаем идеала на това бъдеще, неговият план започва да се разгръща пред нас. Ще възникне нова раса, за да бъде тя връзката между човека на настоящето и духовния човек на бъдещето.
към текста >>
56.
Минало и бъдещо духовно познание
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Когато поставим този образ пред душата си и хвърлим поглед в нашето време, виждаме, че не само изживяваме всичко разделено –
красота
, мъдрост и благочестивост, – но нашата абстрактна и разсъдъчна култура, която е изгубила живия огън от онова време, ни изглежда като нещо сенчесто.
Когато поставим този образ пред душата си и хвърлим поглед в нашето време, виждаме, че не само изживяваме всичко разделено – красота, мъдрост и благочестивост, – но нашата абстрактна и разсъдъчна култура, която е изгубила живия огън от онова време, ни изглежда като нещо сенчесто.
към текста >>
57.
Възпитателна практика въз основа на духовното познание
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Ако очите на детето виждат само
красота
до седмата си година, то се изгражда така, че през целия си живот ще запази усет към красивото.
Ако очите на детето виждат само красота до седмата си година, то се изгражда така, че през целия си живот ще запази усет към красивото.
По-късно усетът към красивото не може повече да се развива по същия начин. Каквото кажете на детето или направите през първата седемлетка, е по-малко важно от начина как се оформя неговото обкръжение и какво детето вижда и слуша. Вътрешните растителни сили трябва да се поощряват дотогава чрез външните впечатления. Свободно формиращият дух на детето създава човешка фигура от парче дърво, което има няколко точки и черти за очите, носа и устата. Но когато детето получи възможно добре оформена кукла, има нещо, за което е вързано.
към текста >>
58.
Карма и детайли на кармическата закономерност
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Страдания в предишен живот – физически и душевни – в следващ живот се превръщат в
красота
,
красота
на външното физическо тяло.
Тук става въпрос за нещо, което първоначално изглежда невероятно, но е вярно. Красотата на физическото тяло се дължи не винаги, но много често на изтърпени страдания в предишен живот.
Страдания в предишен живот – физически и душевни – в следващ живот се превръщат в красота, красота на външното физическо тяло.
В тези случаи наистина е така, че трябва да употребим едно сравнение, което често съм споменавал. Чрез какво се появява перлата в перлената мида? Всъщност чрез болест, тя е резултат на болест. Приблизително така има един процес в кармическите взаимовръзки, който изразява връзката между болест, страдание и красотата. Тази красота е откупена с много страдания и болести.
към текста >>
Тази
красота
е откупена с много страдания и болести.
Страдания в предишен живот – физически и душевни – в следващ живот се превръщат в красота, красота на външното физическо тяло. В тези случаи наистина е така, че трябва да употребим едно сравнение, което често съм споменавал. Чрез какво се появява перлата в перлената мида? Всъщност чрез болест, тя е резултат на болест. Приблизително така има един процес в кармическите взаимовръзки, който изразява връзката между болест, страдание и красотата.
Тази красота е откупена с много страдания и болести.
към текста >>
59.
Пътят и степените на познанието. Втора лекция, Берлин, 21 октомври 1906 г.
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Там е съществувала синтетичност между истина,
красота
и религиозност.
Мистерията е същинското рождено място на изкуството. Мистериите са били действителни, живи в астралното пространство.
Там е съществувала синтетичност между истина, красота и религиозност.
В голяма степен е било така при египетските мистерии и тези в Азия, също при мистериите в Гърция, особено в Елевзин.
към текста >>
Също нямало е и никаква друга
красота
, освен когато се е съзерцавало как боговете слизат надолу.
Там учениците са виждали как духовните същества слизат под различни образи в битието. Някога е нямало друга наука, освен това, което се е съзерцавало. Нямало е друга религиозност, освен издигащата се от душата, когато се е гледало в мистериите.
Също нямало е и никаква друга красота, освен когато се е съзерцавало как боговете слизат надолу.
към текста >>
60.
Езотерично развитие и свръхсетивно познание
GA_98 Природни и духовни същества
Това ни показва, че трябва да се научим да откриваме зрънцето
красота
във всичко грозно, да видим доброто в злото, истината – в заблудата.
Тази легенда е от живота на Христос Исус. Тя не се намира в Библията, не са там и много други, тя е от Персия. Когато апостолите веднъж странствали с Христос Исус из страната, видели да лежи на пътя полуразложеният труп на едно куче. «Каква отвратителна мърша», казали някои от учениците и с отвращение се обърнали. Христос Исус обаче се застоял и след като известно време наблюдавал трупа, казал: «Какви прекрасни зъби е имало животното.» Той видял все още красивите зъби на разлагащия се труп.
Това ни показва, че трябва да се научим да откриваме зрънцето красота във всичко грозно, да видим доброто в злото, истината – в заблудата.
Това свойство на позитивност трябва да бъде упражнявано известно време. То създава вътрешна хармония и вътрешен ритъм.
към текста >>
61.
За груповите азове на животните, растенията и минералите. Хайделберг, 2 февруари 1908 г., вечерта.
GA_98 Природни и духовни същества
Ако някой си изскубне белите косми, макар да е породено от чувството му за
красота
, той изпитва болка.
Когато през есента косачът коси в нивята стъбло по стъбло, сноп след сноп, ние възприемаме полъх от приятни чувства да се носи над тях. Чудесно е да се знае, че когато земеделецът коси, полъх от чувства на удоволствие се носи над Земята. Ако растенията се изскубнат с корените, се причинява болка на растителната душа. Каквото важи за нашия физически план, не важи и за другите светове.
Ако някой си изскубне белите косми, макар да е породено от чувството му за красота, той изпитва болка.
Така и растителната душа изпитва болка, ако растението се изскубне с корените, дори от страна на физическия свят да се смята за правилно. Не бива да вярваме, че ако някъде в природата се причинява болка, можем да я избегнем.
към текста >>
62.
Влияния от други светове върху Земята
GA_98 Природни и духовни същества
Едно зло същество има зъл израз на лицето, а ако марсовото същество е добро, то носи добротата като
красота
на лицето; душевната им същност се намира на повърхността на тялото им.
Тук можете да видите какво имате включено в своето тяло! Друг вид същества, които също имат влияние върху лимфата, имат своята същинска родина на Марс. Тези марсови същества, които са достъпни за ясновидското наблюдение, също са съвсем странни създания. Те имат един вид говор, нежен говор, който изразява меко и гъвкаво това, което тези същества искат да изкажат. Когато срещнете такива марсови същества, ще видите в облика им израза на вътрешната същност на душата им.
Едно зло същество има зъл израз на лицето, а ако марсовото същество е добро, то носи добротата като красота на лицето; душевната им същност се намира на повърхността на тялото им.
към текста >>
63.
6. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 30 май 1907 г. Закона на съдбата.
GA_99 Теософия на розенкройцерите
Понесените болести често се възвръщат в следващия живот под формата на особена телесна
красота
, така че красотата, която срещаме у хората, е придобита от тях с цената на болест от предишен живот.
Никой, страхливо бягайки от болката, не можещ да я понесе, не създава за себе си основа за мъдрост. Ако ние продължим да разглеждаме по-нататък, то ще открием, че и за болестите не трябва да се оплакваме. Ако погледнем на болестта отгоре, от гледна точка на вечността, трябва да се отнасяме към нея по съвършено различен начин.
Понесените болести често се възвръщат в следващия живот под формата на особена телесна красота, така че красотата, която срещаме у хората, е придобита от тях с цената на болест от предишен живот.
Такава е връзката между увреждането на тялото в следствие на болест, особено в следствие на външни причини,и красотата. В особена връзка с това можем да посочим думите на френския писател Фобр д`Оливе: ако се погледне на човешкия живот, той често прилича на образоването на бисера в черупката на мидата само поради болест в мидата се получава бисер. В крайна сметка, така е и с живота на човека: кармично красотата е свързана с болестите и се явява като техен резултат. Но когато аз казвам: който развива в себе си лоши наклонности, той създава за себе си предразположеност към болест,трябва твърдо да се знае, че става дума именно за вътрешна предразположеност. Става така, че човекът заболява от това, че работи в заразена атмосфера, а това е нещо друго това също може да бъде причини за болестта, но не е свързано с предразположеността на физическото тяло.
към текста >>
64.
14. Седма лекция, Кьолн, 28.12.1907 г. Духовното значение на формите и числата.
GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи
Напротив, духовните първообрази ни се показват в голяма
красота
, ако гледаме значителни, извисяващи неща от физическия свят.
То обаче е една истинска, действителна реалност. Звученето на сферите е тук, а този, който развива слушането му изразът тук не е много точен, но трябва да го употребим -, за да се възприеме в по-висшите светове, не възприема около себе си само образите и цветовете на астралния свят, а и звуците и хармониите на духовния свят. Така както нещата са около нас във физическия план са откровения на астралния свят, така те са и откровения на духовния свят, които се отразяват във физическия чрез посредничеството на астралния. Във всички наши физически неща се отразява духовния свят, и колкото по-извисяващи и значителни са сетивните неща, толкова по-ясно, по-красиво, по-великолепно се показват те като израз на духовния свят. Ако вземем едно незначително нещо от физическия ни план, по правило е много трудно то да бъде отведено до духовния си първообраз.
Напротив, духовните първообрази ни се показват в голяма красота, ако гледаме значителни, извисяващи неща от физическия свят.
Така например във взаимовръзките между планетите в нашата планетарна система ни е даден един израз на духовния свят. Това, което съществува в различен вид в нашата планетарна система, може да се приведе, за този, който вижда нещата, до това, което се нарича хармония на сферите. Движенията на планетите са такива, че този, който има способност да възприема духовните светове, може да "чуе" взаимоотношенията в тях. От гледна точка на висшите светове например Сатурн се движи 2½ по-бързо от Юпитер. Това движение на Сатурн се възприема в духовния свят, от "духовните уши", както се изразява Гьоте, като съответно по-висок тон.
към текста >>
65.
7. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 13. 4. 1908 г.
GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека
Така тя станала изходен пункт за бъдещето, когато християнството ще бъде не толкова религиозен живот, а живот и познание, живот изкуство, живот
красота
в пълния смисъл на думата.
Може и по-нататък да се усети като признак, като указание за бъдещето, че в страните, където боговете на времето “Сумрака на боговете”, били толкова жизнени колкото е възможно, че те отново се възраждат, възкръсват в дадената им от Рихард Вагнер форма извън тесните граници на движещият се религиозен живот. Защото, който макар и малко да е в състояние да разбере знаците на времето, ще види в изкуството на Вагнер първата проблясваща звезда, като християнството, в неговата дълбока идея излиза от тесните рамки на религиозния живот в широк кръг на съвременната духовна култура. Можем да се вслушаме в душата на Рихард Вагнер, как религиозната идея на християнството излиза наяве, как тя разкъсва религиозните пътища, за да стане нещо всеобхващащо. Когато той се намира на брега на Цюрихското езеро до вилата на Везендонк през 1857 година, точно през Страстния Петък, и се любува на първите разпукващи се есенни цветя, в този разпукващ се живот възприел душевното зърно на “Парсифал”, и това е трансформация на онова, което в християнството живее в началото като религиозна идея на по-широк план. И след като той първоначално извисил своята душа към пророчеството за предизвестие на християнството, което така мощно просияло в неговия “Пръстен на Нибелунгите”, по-късно, в “Парсифал”, тази християнска идея е излязла в своята цялост и завоюва далечни хоризонти.
Така тя станала изходен пункт за бъдещето, когато християнството ще бъде не толкова религиозен живот, а живот и познание, живот изкуство, живот красота в пълния смисъл на думата.
към текста >>
66.
5. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг 21 Юни 1908 г.
GA_104 Апокалипсисът на Йоан
Възможно е, щото всичко, което живее като интелигентност и глупост, като
красота
и грозота, да остане скрито зад общата физиономия, която един или друг човек познава.
Но въпреки това днес е възможно мошеникът да се усмихва най-очарователно с най-невинен израз на лицето и да бъде считан за честен човек. А и обратното е възможно, именно да останат непознати добрите черти, които живеят в душата.
Възможно е, щото всичко, което живее като интелигентност и глупост, като красота и грозота, да остане скрито зад общата физиономия, която един или друг човек познава.
към текста >>
Заложбите за добро и зло, за интелигентност и глупост, за
красота
и грозота, които човекът има в себе си, представляват възможността за едно възлизали и за едно изоставане назад.
И сега човекът има в себе си нещо, което като нисходящ клон трябва да бъде отделено от него, както другите животински форми, то трябва да бъде отделено от общото развитие.
Заложбите за добро и зло, за интелигентност и глупост, за красота и грозота, които човекът има в себе си, представляват възможността за едно възлизали и за едно изоставане назад.
Както се е отделила животинската форма, така и расата на злите и грозни лица ще се отдели от напредващото в своето развитие човечество, което отива към одухотворение и ще достигне своята бъдеща цел. Така в бъдеще ще се виждат не само животинските форми, които са въплътени образи на човешките страсти, но това, което човекът крие вътре в себе си като част на злото, което той днес още може да скрива, но което по-късно ще излезе наяве, ще живее в една раса. Това, което някога ще се яви на света, ще ни стане ясно чрез един пример, който може би ще ви се види странен. Трябва да ни стане ясно, че фактически това отделяне на животинските форми беше необходимо за човека. Всяка животинска форма, която в миналото се е отделила от общия поток, означава, че човекът е отишъл една крачка напред.
към текста >>
67.
2. Втора лекция, 12 Април 1909, вечер
GA_110 Духовните йерархии
Но да предположим и обратното, а именно, че човекът осмисля и духовно преработва своите сетивни впечатления от външния свят, внасяйки живот в своите идеи, понятия и представи, така че погледът му не бяга от предмет на предмет, а спирайки се, примерно върху парче метал, той започва да размишлява върху неговото естество и да изпитва чувства, свързани с неговата форма, цвят,
красота
и т.н.
Но да предположим и обратното, а именно, че човекът осмисля и духовно преработва своите сетивни впечатления от външния свят, внасяйки живот в своите идеи, понятия и представи, така че погледът му не бяга от предмет на предмет, а спирайки се, примерно върху парче метал, той започва да размишлява върху неговото естество и да изпитва чувства, свързани с неговата форма, цвят, красота и т.н.
Какво прави човекът в този случай? Благодарение на своите духовни усилия той освобождава елементарните Същества, които са проникнали в него; да, той ги връща към първоначалното им състояние и ги освобождава от угнетяващия плен на материята. И така, чрез нашите духовни усилия, ние постигаме едно от двете: или да зазидаме в себе си онези елементарни Същества, които са омагьосани във въздуха, водата и земята, или благодарение на това, че все повече и повече облагородяваме себе си да ги освободим, да ги спасим и да ги върнем в тяхната естествена среда. В продължение на целия си земен живот човекът приема в себе си елементарните Духове. С беглия си, повърхностен поглед върху нещата той зазижда тези Духове в себе си и повече не променя истинската съдба; но със загрижения си, дълбок поглед върху нещата от външния свят, пробуждайки своите идеи, понятия и чувства, човекът освобождава и спасява елементарните Духове.
към текста >>
68.
4. СКАЗКА ВТОРА. Живата духовна история. Ръководителите на човечеството. Творящото Слово.
GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия
Тук ние трябва да преведем, че Исус растеше в "миловидна
красота
", т.е., че неговото физическо тяло се развиваше в красиви и благородни форми.
Мъдростта се превръща в навик: човек се съобразява с нея, защото тя е станала плът и кръв в него. Ето какво значи това растене в мъдрост. Но също както астралното тяло растеше в мъдрост, така и етерното тяло растеше в благородни навици за доброто и красивото. Третото качество, което расте у Исуса от Назарет, е изразено с гръцката дума "харис", което в действителност значи "видим израз на красотата". Всички други преводи не са правилни.
Тук ние трябва да преведем, че Исус растеше в "миловидна красота", т.е., че неговото физическо тяло се развиваше в красиви и благородни форми.
към текста >>
"Исус растеше в мъдрост /в своето астрално тяло/, в благородни навици и придобити склонности /в своето етерно тяло/, в прелестна
красота
/в своето физическо тяло/, и това ставаше видимо за Бога и за человеците".
"Исус растеше в мъдрост /в своето астрално тяло/, в благородни навици и придобити склонности /в своето етерно тяло/, в прелестна красота /в своето физическо тяло/, и това ставаше видимо за Бога и за человеците".
към текста >>
69.
7. СКАЗКА ПЕТА. Развитието на човека в течение на въплъщенията на Земята.
GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия
А ето че луциферическите духове вливат в неговото астрално тяло страсти, инстинкти, желания, които се съединяват от сега нататък с всичко, което човек добива в течение на неговото развитие и тази е причината, поради която той вече не само може да съзерцава звездите, но също и да се запали за тяхната
красота
, да прелее от ентусиазъм и страст, да не се ограничава само да следва заложения в астралното тяло божествен инстинкт, но да развие лични инстинкти, родени свободно от желанието.
Духовете бяха го научили да вижда вселената и духовните същества, които се изявяват в нея. Но на него биха му липсвали свободата, ентусиазмът, чувството на независимост, вътрешният жар за всичко, което е възвишено. Човекът би изгубил първичното ясновидство, но той би съзерцавал величието на вселената така, както това би сто рил един бог, защото той би станал част от Божеството. И този начин на виждане на вселената би намерил едно съвършено отражение в неговия ум. Но с цялото свое възприемане той би бил само едно огледало на вселената.
А ето че луциферическите духове вливат в неговото астрално тяло страсти, инстинкти, желания, които се съединяват от сега нататък с всичко, което човек добива в течение на неговото развитие и тази е причината, поради която той вече не само може да съзерцава звездите, но също и да се запали за тяхната красота, да прелее от ентусиазъм и страст, да не се ограничава само да следва заложения в астралното тяло божествен инстинкт, но да развие лични инстинкти, родени свободно от желанието.
Това са влели луциферическите същества в астралното тяло.
към текста >>
70.
8. СКАЗКА ШЕСТА. Оракулите на Атлантида. Светилищата през следатлантския период. Кръщението в реката Йордан.
GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия
Що се отнася за гърдите, които съумяха да внесат в културата такава голяма
красота
на формите, те още по-силно чувствуваха студенината и тъмнината на душата между смъртта и едно ново раждане.
Но добивайки все по-голяма власт над сетивния свят, които той обиква все повече, човек се отчуждава все повече от духовния свят и от живота, който протича между смъртта и едно ново раждане. Когато душата на един древен индиец се освобождаваше от тялото за да влезе в ду ховния свят и да остане там до следващия живот на Земята, дейността на духа беше още много голяма. За щото през пелия си живот на Земята тази душа се беше развивала духовно и всички нейни чувства бяха подържани в разгар от разказите, които тя бе слушала за духовните светове, даже ако не беше минала през посвещение. При смъртта всичко за нея ставаше ясно и светло. Но обиквайки все повече физическия свят, хората се научиха да се чувствуват по-добре на Земята и поради това животът протичащ между смъртта и едно ново раждане все повече се замъгляваше за тях, През Египетската епоха вече можеха да се чуват твърдения, че душата, освобождавайки се от тялото за да влезе в духовния свят, се намираше вече обгърната от тъмнина, чувствуваше се сама и отделена от другите души, едно чувство на студенина я завладяваше пред тази изолираност.
Що се отнася за гърдите, които съумяха да внесат в културата такава голяма красота на формите, те още по-силно чувствуваха студенината и тъмнината на душата между смъртта и едно ново раждане.
Не е никак само легенда, а дълбока истина това изказване един Грък, когото запитали за пребиваването в подземния свят: "по-добре е казва той, да бъдеш просяк на земята, отколкото цар в страната на сенките! "
към текста >>
71.
8. Осма лекция, 24 септември 1909 г.
GA_114 Евангелието на Лука
Потопим ли се в неговата
красота
, в неговото величие, тогава то пуска корените си в нас и буйно израства нагоре, надхвърляйки всяко теоретично разбиране.
И това е най-доброто, което ние можем да извлечем от великите истини. Малките истини задоволяват нашите познавателни стремежи, но големите истини огряват душите ни и сега ние знаем: това, което пулсира в мировото развитие, е в същото време нещо неимоверно красиво.
Потопим ли се в неговата красота, в неговото величие, тогава то пуска корените си в нас и буйно израства нагоре, надхвърляйки всяко теоретично разбиране.
Какво впрочем казва Христос Исус в смисъла на Евангелието от Лука?
към текста >>
72.
Коледната елха като символ. Берлин, 21 декември 1909 година.
GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията
Вълнуващи със свойта
красота
,
Вълнуващи със свойта красота,
към текста >>
73.
10. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ. Базел, 1. 11. 1911 г. Етеризация на кръвта.
GA_118 Новото появяване на Христос в етерния свят
Да предположим, че наблюдаваме някого изцяло потънал в съзерцание на някаква поразителна
красота
или силно впечатляващо природно явление.
Ако възнамеряваме да говорим истината за неговия вътрешен живот, за живота на душата му, в самото начало още не трябва да гледаме на него като на нещо просто и елементарно. По-скоро трябва да имаме търпението и волята да проникнем по-дълбоко в чудната структура, в тази организираност от божествено-духовни сили, позната ни като Човек. Преди да изследваме естеството на самопознанието, пред нас се явяват два аспекта на живота на човешката душа. Както магнитът има северен и южен полюс, както са поляризирани в света светлината и тъмнината, също така в душевния живот на човека има два полюса. Тези два полюса стават очевидни, когато наблюдаваме едно лице, поставено в две противоположни положения.
Да предположим, че наблюдаваме някого изцяло потънал в съзерцание на някаква поразителна красота или силно впечатляващо природно явление.
към текста >>
74.
8. СКАЗКА ОСМА
GA_122 Тайните на библейското сътворение на света
И днес още ние свързваме най-добрата представа с думата "
красота
", когато се придържаме към това, че в "красивия" предмет една вътрешна духовна същност се представя като на повърхността във физически образ.
Същата дума означава и "красиво" и "добро". Но какво се разбира с това, което е наречено красиво или добро? Смисълът, който се крие тук, още прозвучава в древния санскритски език, а даже и в германския език. Думата красиво обхваща всички думи, които във всички езици означават, че нещо вътрешно, нещо духовно се явява в една външен образ. Да бъде нещо "красиво", това значи: нещо вътрешно се изявява външно.
И днес още ние свързваме най-добрата представа с думата "красота", когато се придържаме към това, че в "красивия" предмет една вътрешна духовна същност се представя като на повърхността във физически образ.
Ние наричаме нещо "красиво", когато така да се каже виждаме да прозира духовното във външно сетивното. Кога една мраморна скулптура е "красива"? Когато в своята външна форма тя събужда илюзията: в нея живее духовното. Проявата на духовното чрез външното, това е красивото, /Българската дума "хубаво" изразява до известна степен смисъла на еврейската дума, тъй като тя означава едновременно "красиво" и "добро". Бел. на преводача./ Така следователно ние можем да кажем, когато срещаме в Генезиса думите: "Елохимите видяха Светлината", че в това се посочва това, което е специфично за Земното развитие, но че и това, което по-рано е можело да се изживее само субективно, сега се явява отвън; че духът се представя в своето външно явление.
към текста >>
Тогава за така наречения ден втори на сътворението не би могло да се каже, че Елохимите възприемаха онова възбуждане, което разделя материята по посока нагоре и надолу, тук за тази работа на Елохимите не би могло да се каже например: Те я възприемат, имат възприятие за нея, виждат я, а тази дума за възприемане и проявяване на
красота
би трябвало да бъде изпусната; тогава то би отговаряло на това, което констатираме чрез Духовната наука.
Това, което съществуваше в светлината през време на старата Лунна епоха, за него беше твърде естествено, че през време на Земното развитие трябваше да се получи едно по-висше състояние. Трябва следователно да очакваме, щото това, което съществуваше за светлината през време на старото Лунно развитие, то да съществува през време на Земното развитие за звуковия етер. С други думи: През време на Земното развитие със звуковия етер става същото, което през време на Лунното развитие стана за светлината. Това би трябвало да бъде причина, щото за Елохимите това, което наричаме духовен звук, да не бъде възприемаемо както светлината в нейното отражение. Следователно, ако Генезисът би искал да ни покаже, че развитието напредва от действеността на светлинния етер към тази на звуковия етер, тогава то би трябвало да ни каже: "И Елохимите гледаха в развитието на Земята Светлината и видяха, че тя бе добро", но сега не би трябвало да продължи по същия начин: "През време на тази фаза Елохимите възприемаха звуковия етер", а би трябвало да каже: "Те живееха и тъчаха в този звуков етер".
Тогава за така наречения ден втори на сътворението не би могло да се каже, че Елохимите възприемаха онова възбуждане, което разделя материята по посока нагоре и надолу, тук за тази работа на Елохимите не би могло да се каже например: Те я възприемат, имат възприятие за нея, виждат я, а тази дума за възприемане и проявяване на красота би трябвало да бъде изпусната; тогава то би отговаряло на това, което констатираме чрез Духовната наука.
Следователно ясновидецът, който е написал Генезиса, би трябвало да изостави на втория ден на сътворението изречението: "И Елохимите видяха.....". Вземете Битието /Генезиса разказва за сътворението/. Там е писано за първия ден: И Елохимите видяха Светлината и видяха, че тя бе добро /хубаво, красиво/. За втория ден на сътворението ще намерите изразено в обикновените преводи на Библията, след изтичането на първия ден на сътворението "И рече Бог: Да бъде едно разширение посред водите и да стане разделение между водите... и стана така. И нарече Бог разширението /твърдта, в други преводи/ небе... И стана вечер, стана утро, ден втори.
към текста >>
75.
8. Осма лекция, 8. Септември 1910
GA_123 Евангелието на Матей
онази вътрешна сила, която макар и да се проявява във външния свят, постига това не с агресивност, а с един друг вид енергия, до чиято същност бихме се доближили, ако обединим двете понятия за „добро" и „
красота
" ето какво означава Тиферет.
А „покоят в себе си", т.е.
онази вътрешна сила, която макар и да се проявява във външния свят, постига това не с агресивност, а с един друг вид енергия, до чиято същност бихме се доближили, ако обединим двете понятия за „добро" и „красота" ето какво означава Тиферет.
Когато едно същество проявява своята скрита, интимна природа, пораждайки едни или други външни форми, то се явява за нас като нещо красиво; а когато едно същество проявява своята вътрешна чистота, то се явява за нас като нещо добро. Обаче древноеврейското окултно учение обединява тези две понятия в едно: Тиферет. Ето как изглеждат Съществата, респективно техните три основни качества, с които се срещаме, когато слизаме в етерното тяло.
към текста >>
76.
Лекция втора
GA_126 Окултна история
Това е девойка с прелестна
красота
и мъжествена осанка.
След като авторът на писмото, на което се позовава Гфрьорер, изброява какво е направила Орлеанската Дева, той продължава: "Това и много друго извърши [Орлеанската] Дева, и с Божията помощ тя ще извърши още много.
Това е девойка с прелестна красота и мъжествена осанка.
Тя говори малко и показва удивителен ум; когато говори, гласът й е приятен, както и подобава на жените. В яденето е умерена, още по-умерено пие вино. Красивите коне и оръжия й доставят удоволствие. Въоръжени и благородни мъже тя обича много. Многолюдни събирания и разговори са неприятни на Девата.
към текста >>
77.
Лекция шеста
GA_126 Окултна история
В тези култури всичко, което, бидейки жив, действа у човека -
красота
, добродетел, полезност, целесъобразност, всичко, което човек иска да извърши и реализира в живота, всичко изглежда като възникващо непосредствено от мъдростта, от духовното.
И тук ние идваме, скъпи приятели, до най-същественото за тези култури, които се намират в състояние на подем към своята връхна точка.
В тези култури всичко, което, бидейки жив, действа у човека - красота, добродетел, полезност, целесъобразност, всичко, което човек иска да извърши и реализира в живота, всичко изглежда като възникващо непосредствено от мъдростта, от духовното.
И мъдростта съдържа в себе си добродетел, красота, всичко останало. Когато човек е проникнат, инспириран от мъдростта на храмовете, тогава всичко останало става от самосебе си; такова бива чувството във възходящите епохи. А в моменти, когато въпросите, когато усещанията се разделят, когато например въпросите за доброто или за прекрасното стават самостоятелни спрямо въпроса за божествената пра-основа, тогава започват времена на упадък. Затова, ако се подчертава, че наред с исконно духовното е належащо да се грижим за това или онова, че това или онова е главното, ние можем да бъдем уверени, че живеем във времена на упадък. Когато няма доверие в духовното, към това, че то може да породи от себе си всичко необходимо за човешкия живот, тогава общите културни потоци, които при подем образуват единство, се разделят на отделни течения.
към текста >>
И мъдростта съдържа в себе си добродетел,
красота
, всичко останало.
И тук ние идваме, скъпи приятели, до най-същественото за тези култури, които се намират в състояние на подем към своята връхна точка. В тези култури всичко, което, бидейки жив, действа у човека - красота, добродетел, полезност, целесъобразност, всичко, което човек иска да извърши и реализира в живота, всичко изглежда като възникващо непосредствено от мъдростта, от духовното.
И мъдростта съдържа в себе си добродетел, красота, всичко останало.
Когато човек е проникнат, инспириран от мъдростта на храмовете, тогава всичко останало става от самосебе си; такова бива чувството във възходящите епохи. А в моменти, когато въпросите, когато усещанията се разделят, когато например въпросите за доброто или за прекрасното стават самостоятелни спрямо въпроса за божествената пра-основа, тогава започват времена на упадък. Затова, ако се подчертава, че наред с исконно духовното е належащо да се грижим за това или онова, че това или онова е главното, ние можем да бъдем уверени, че живеем във времена на упадък. Когато няма доверие в духовното, към това, че то може да породи от себе си всичко необходимо за човешкия живот, тогава общите културни потоци, които при подем образуват единство, се разделят на отделни течения. И ние виждаме това, когато в гръцкия живот се намесват интереси, излизащи извън границите на мъдростта, извън пределите на духовното въодушевление; ние виждаме това в държавния живот, ние виждаме това също в тази част от гръцкия живот, която нас особено ни интересува, в духовния живот непосредствено след Аристотел.
към текста >>
78.
Христовият Импулс в хода на историческото развитие. Локарно, 19. Септември 1911, Втора лекция
GA_130 Езотеричното християнство
И когато свържа нещата с най-очебийния факт, който засяга особено онези, които са събрани тук, за да посетят нашите планински приятели, ще се изправим пред факта, че редица от нашите приятели са се оттеглили, може би не в планинска самотност, но все пак всред царуващия в планините мир и всред планинска
красота
.
Днес се обръщам към Вас със сърдечно задоволство – тук всред мирните планини и при изгледа на чудесното езеро – и ще говоря за онези неща, които най-силно ни интересуват като благовестия, като факти на духовния живот.
И когато свържа нещата с най-очебийния факт, който засяга особено онези, които са събрани тук, за да посетят нашите планински приятели, ще се изправим пред факта, че редица от нашите приятели са се оттеглили, може би не в планинска самотност, но все пак всред царуващия в планините мир и всред планинска красота.
И ако тогава някой запита: Какво се крие в основата на нашите сърца като подтик, като желание? – ние трябва да намерим този подтик, това желание твърде сродно с днешния копнеж на човека за духовен живот въобще. И може би не ще бъде никаква илюзия, ако приемем, че там навън в света съществува същият подтик, същият стремеж както този, който е довел някои хора тук, в усамотението всред планината.
към текста >>
79.
Фактът на преминалия през смъртта божествен импулс. „Пет Великдена” от Анастасиус Грюн. Дюселдорф, 5. Май 1912
GA_130 Езотеричното християнство
Да, вярно е, че когато в божествената си
красота
Да, вярно е, че когато в божествената си красота
към текста >>
80.
5.ПЕТА ЛЕКЦИЯ, Карлсруе, 9. Октомври 1911
GA_131 От Исус към Христос
От тях просто се излъчва цялата класическа
красота
, цялото класическо величие на човешките идеали, валидни за видимия физически свят.
Впрочем от древна Гърция до нас са достигнали и онези забележителни думи, които ни позволяват да проникнем дълбоко в душата на гръцкия герой: По-добре е да си просяк. в горния свят, отколкото цар в страната на сенките*34. Тези думи са извънредно показателни за дълбоките усещания на гръцката душа.
От тях просто се излъчва цялата класическа красота, цялото класическо величие на човешките идеали, валидни за видимия физически свят.
Замислим ли се за древните гърци, неизбежно си спомняме и онези превъзходни форми на човешкото тяло, култивирани в гръцката гимнастика, в монументалните състезателни игри, към чието карикатурно подражание днес се стремят само онези, които нямат дори някакво далечно предчувствие за истинската същност на древното елинство*35. Че всяка епоха трябва да има своите собствени идеали ето какво следва да имаме предвид, ако искаме да разберем, как формирането на външното физическо тяло, такова, каквото го виждаме в условията на физическия свят, беше една от особените привилегии на гръцкия дух; и как по-нататък изобразяването на художествения идеал на човека, това подчертаване на външната човешка форма с помощта на пластиката, също се очерта като една от привилегиите на гръцкия дух.
към текста >>
Там, където хората обичаха по този начин и разбираха по този начин онази част от човека, която е видима за физическите очи, там те се отдаваха на следната мисъл: Когато от човешката природа е отнето това, което придава такава
красота
на неговото физическо тяло, остава нещо, което не може да бъде толкова високо оценено, колкото онези качества, които са отнети при смъртта!
И ако към всичко това прибавим напредъка на човешкото съзнание, каквото е то при един Перикъл, където от една страна индивидът насочва своя поглед към общочовешкото, а от друга страна стои здраво на своите нозе и се чувствува като господар и цар в територията на своя град, ако се оставим под въздействието на тези усещания, тогава ние трябва да си кажем: Истинската любов на древните гърци беше насочена към човешката форма, такава, каквато тя се откриваше пред тях на физическото поле, а естетиката от своя страна също допринасяше за усъвършенствуването на тази форма.
Там, където хората обичаха по този начин и разбираха по този начин онази част от човека, която е видима за физическите очи, там те се отдаваха на следната мисъл: Когато от човешката природа е отнето това, което придава такава красота на неговото физическо тяло, остава нещо, което не може да бъде толкова високо оценено, колкото онези качества, които са отнети при смъртта!
Тази висша любов към външната форма по необходимост доведе до там, хората да гледат с песимизъм към това, което остава от човека, след като той вече е минал през Портата на смъртта. И колко характерно за гръцката душевност е, че същите очи, които с такава любов се взираха във външната форма, се изпълваха с дълбока печал при мисълта, че след смъртта човешката индивидуалност ще бъде лишена от тази форма и занапред човешката индивидуалност ще живее без тази форма! Ако сериозно размислим върху тази по-скоро емоционална подробност, ние трябва да признаем: В лицето на древните гърци имаме онова човечество, което в най-висша степен ценеше и обичаше външната форма на човешкото физическо тяло и изпадаше в тежка меланхолия, когато човекът трябваше да потъне в лоно то на смъртта.
към текста >>
81.
6.ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, Карлсруе, 10. Октомври 1911
GA_131 От Исус към Христос
Ето на каква почва, пропита с толкова
красота
и трагизъм, трябваше да стъпи Павел, когато започна да разпространява християнството всред гърците.
Верен на своето елинско светоусещане, гръцкият герой казваше: „По-добре просяк в горния свят, отколкото цар в царството на сенките! “ И той се изразяваше така, понеже оставайки верен на своето елинско светоусещане беше дълбоко убеден, че след като човекът мине през Портата на смъртта, това, което гърците толкова обичаха, външната форма на физическото тяло, изчезваше веднъж завинаги.
Ето на каква почва, пропита с толкова красота и трагизъм, трябваше да стъпи Павел, когато започна да разпространява християнството всред гърците.
И ние не се отклоняваме от неговите думи, когато допълваме: „Това, което вие толкова много цените, външната форма на човешкото тяло, в бъдеще изобщо няма да изчезва; защото Христос възкръсна като първият от онези, които побеждават смъртта! Физическата форма на тялото не е изгубена; чрез Възкресението Христово тя отново е върната на човечеството! “ Чрез Възкресението, евреинът Павел, възпитан изцяло в духа на гръцката култура, върна на гърците онова, което те ценяха най-много. Само един грък можеше да мисли и говори по този начин, но един грък, който беше станал такъв, оставайки верен на всички особености, произтичащи от неговия еврейски произход. Само един евреин, станал грък, можеше да говори така!
към текста >>
82.
Въпроси и отговори
GA_135 Прераждане и Карма
Усетът за
красота
при гърците е изграден на основата на силата, която се е изживявала при атлантците като една изключителна способност за отглеждане на растения и животински видове.
Нашата логика, познания за природата, техника и т. н. израстват от основата, която е била положена в Атлантида. Ако например един техник би могъл да промени комбинативната си сила в нейния предхождащ вид, би се получило нещо, което е било способност на атлантеца. Цялото римско право е преобразуваната сила на волята от едно по-ранно време. Сама за себе си волята остава на заден план, и вместо да приеме собствени форми, тя се променя в мисловни форми, които се изживяват в правови понятия.
Усетът за красота при гърците е изграден на основата на силата, която се е изживявала при атлантците като една изключителна способност за отглеждане на растения и животински видове.
Във фантазията на Фидий живееше нещо, което атлантецът използваше непосредствено за преобразуването на живи същества.
към текста >>
83.
12. ПОСЛЕСЛОВИЕ /МАРИЯ ЩАЙНЕР/
GA_136 Духовните същества в небесните тела и природните царства
Защото
красота
се струи
Защото красота се струи
към текста >>
84.
Девета лекция, 23 Септември 1912
GA_139 Евангелието на Марко
Това се дължи на факта, че всъщност в Древна Гърция онази
красота
, която непосредствено се излива от външните форми, стигна до своята кулминация, до своя завършек.
Ние насочихме нашето внимание към онези самотни образи от Древна Гърция, които ясно усетиха в душата си бавното заглъхване на старото ясновидство и се постараха да го заменят с това, от което трябваше да израсне човешкият Аз, съвременното съзнание, абстрактните понятия, абстрактните представи. Сега бихме искали да посочим и нещо друго, което именно в рамките на гръцката култура се явява като един вид завършек на цяла епоха от общочовешката еволюция, сякаш тя е стигнала до една крайна точка, след която развитието тръгва по съвсем нов път. Тук става дума за гръцкото изкуство. На какво се дължи това, че не само през Възраждането европейските души копнееха за страната на гърците, за страната на красотата, откривайки в прекрасното извайване на телесните форми един истински идеал за човешкото развитие, но дори и през по-късните епохи духове като Гьоте също търсеха с душата си тази страна на гърците, тази страна на красивите форми?
Това се дължи на факта, че всъщност в Древна Гърция онази красота, която непосредствено се излива от външните форми, стигна до своята кулминация, до своя завършек.
към текста >>
Гръцкото изкуство, гръцката
красота
ни привлича именно с вътрешната завършеност на формите.
Гръцкото изкуство, гръцката красота ни привлича именно с вътрешната завършеност на формите.
В характерната си композиция гръцкото художествено произведение постига своя замисъл по един безусловен начин. Тя веднага изпъква пред погледа и е изцяло потопена в сетивния свят. Величието на гръцкото изкуство се състои именно в това, че то съществува като едно външно проявление.
към текста >>
85.
1. ПЪРВА СКАЗКА. Милано, 26 октомври 1912 г.
GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане
Тогава човекът можеше да си създаде всяка
красота
, всичко, което е художествено, също хармоничните устройства на външният свят от своите собствени сили, обаче той не можеше да добие във физическия свят онова, което му даваше светлина в третата епоха на живота между смъртта и едно ново раждане.
Ето защо в тези учения на Буда наименованието, характеристиката за духовния свят в учението на Нирваната е действително отрицателно. Буда изискваше наистина, щото онзи, който иска да се издигне в духовния свят, да се освободи от привързаността към физическия свят: обаче в цялото учение на Буда не ще намерите никакво изпъкващо по някакъв начин описание на духовния свят, каквото е било дадено преди него например в брахманското учение, което още е имало наследения познания от древните времена. Трябва постоянно да обръщам внимание върху това, че фактите които са приведени сега, са намерили израз при различните народи до времето, когато гърците са почувствували значението на Тайната на Голгота. Понеже през време на предидущата гръцка епоха в развитието на човечеството съзнанието беше затъмнено между смъртта и едно ново раждане, гъркът, който знаеше това, чувствуваше пребиваването в духовния свят само като нещо сянкообразно. За него духовният свят беше само един свят на сенките.
Тогава човекът можеше да си създаде всяка красота, всичко, което е художествено, също хармоничните устройства на външният свят от своите собствени сили, обаче той не можеше да добие във физическия свят онова, което му даваше светлина в третата епоха на живота между смъртта и едно ново раждане.
към текста >>
86.
8. ОСМА СКАЗКА. Виена, 21 януари 1913 г.
GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане
Отначало хората бяха ясновидци, душата беше много развита, чрез духовно-душевният упадък, тялото се издигна до висотата на гръцката
красота
.
Преди раждането на Христа животът след смъртта е бил много развит. Напротив ние принадлежим на едно време, което е забележително с това, че върху тялото не се упражнява вече една такава сила. Това, което е спящият човек отива фактически към един упадък. Откакто Христос дойде на Земята физическото тяло на човека отива към упадък. Вегетативният живот беше най-силно развит през време на Гръко-латинската епоха и най-изсъхналото, най-слабо ще стане тялото, когато Земята ще стигне до целта на нейното развитие.
Отначало хората бяха ясновидци, душата беше много развита, чрез духовно-душевният упадък, тялото се издигна до висотата на гръцката красота.
Обаче този стремеж към красотата ще срещне в бъдеще мъчнотии: външната красота няма никакво бъдеще.
към текста >>
Обаче този стремеж към красотата ще срещне в бъдеще мъчнотии: външната
красота
няма никакво бъдеще.
Напротив ние принадлежим на едно време, което е забележително с това, че върху тялото не се упражнява вече една такава сила. Това, което е спящият човек отива фактически към един упадък. Откакто Христос дойде на Земята физическото тяло на човека отива към упадък. Вегетативният живот беше най-силно развит през време на Гръко-латинската епоха и най-изсъхналото, най-слабо ще стане тялото, когато Земята ще стигне до целта на нейното развитие. Отначало хората бяха ясновидци, душата беше много развита, чрез духовно-душевният упадък, тялото се издигна до висотата на гръцката красота.
Обаче този стремеж към красотата ще срещне в бъдеще мъчнотии: външната красота няма никакво бъдеще.
към текста >>
87.
Огледално отражение на съзнанието. Горно и долно съзнание
GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят
Така се демаскира това, което ни се представя, като че ли представлява обективния свят с цялата му
красота
.
Желанието принадлежи на това, което се проектира в областта Камалока, и там то се появява като някакви образи около човека. Докато това желание живее в него, не е възможно с тези желания той да се отвори за живота в Камалока. Чак когато човек разбере, че това желание може да бъде задоволено само тогава, когато бъде изключено, преодоляно, когато се откажем от него, когато вече не го желаем, когато това желание се изтръгне от душата, когато човек се отнесе към него точно по противоположния начин; чак тогава заедно с желанието, всичко, което ни заключва в Камалока, постепенно ще бъде изтръгнато от душата. Чак тогава можем да достигнем областта между смъртта и едно ново раждане, която нарекохме Девахан, където може да се достигне и чрез ясновидство, когато човек вече е опознал какво представлява самият той. Чрез Ясновидството се навлиза в Девахана, когато човек достигне определена степен на зрялост, в Камалока когато измине определено време, просто защото времето така ни измъчва поради нашите собствени желания, че накрая чрез дълготрайността си те сами се преодоляват.
Така се демаскира това, което ни се представя, като че ли представлява обективния свят с цялата му красота.
към текста >>
Там не можем да срещнем грозота, която да не е заслужена и ако един човек, който поради някоя своя предишна инкарнация в сегашния си живот е бил принуден да носи грозен образ, но в този си живот се старае да бъде честен и праведен, не е възможно в Девахана да го срещнем под някаква грозна форма; тогава той е превърнал своята грозота в
красота
.
И така, трябва добре да различаваме: физически свят, Камалока и Девахан. За физическия свят е характерното, че природните и духовните закони стоят паралелно един до друг; при Камалока че човек е затворен в самия себе си, в затвора на собствената си същност; Девахана, където природните и духовните закони са едно и също нещо, е пълна противоположност на физическия свят. Това са трите характеристики и когато добре разберете, и се опитате да почувствате колко радикално различен от нашия свят е онзи свят, при който моралните, интелектуалните закони и законите на красивото, на естетическото същевременно са и природни закони, тогава ще имате представа какво представлява деваханическият свят. Когато в нашия физически свят срещнем един грозен или един красив човек, нямаме право да се отнасяме към грозния така, като че ли духовно-душевно по някакъв начин би трябвало да го отблъснем, а за красивия да приемем, че духовно или душевно стои на по-високо ниво. Но в Девахана е точно обратното.
Там не можем да срещнем грозота, която да не е заслужена и ако един човек, който поради някоя своя предишна инкарнация в сегашния си живот е бил принуден да носи грозен образ, но в този си живот се старае да бъде честен и праведен, не е възможно в Девахана да го срещнем под някаква грозна форма; тогава той е превърнал своята грозота в красота.
Но истина е, че един лъжлив, суетен, надут човек ще се появи в Девахана с грозна форма. Освен това има и нещо друго. Във физическия живот ние не виждаме грозният човек да си отнема нещо, а красивият да получава нещо. В Девахана става следното. Грозното е елементът на непрекъснатото разрушение и ние не можем да срещнем нещо красиво, за което да не предположим, че е плод на непрестанно развитие, че е непрестанно оплодяване.
към текста >>
88.
Предсказание и предизвестяване на Христовия импулс. Духът на Христос и неговите обвивки. Посланието на Петдесятница
GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят
Когато хората ще могат да изграждат едно око, което живее и излъчва само състрадание, една уста, която не е приспособена само да яде, а да изговаря онези думи, изпълнени с истина, които са израз на човешката съвест и когато ще могат да се изграждат едно чело, което не е хубаво и високо, а е хубаво поради ясното оформяне на това, което изпъква навън към това между очите, което наричаме „лотосовият цвят“ когато някога всичко това може да се изгради, тогава ще разберем защо пророкът казва: „Той е без образ и
красота
.“46 Това означава не
красота
, а онова, което ще победи разложението: Образът на Христос, където всичко е състрадание, всичко е обич, всичко е съвест.
Защо точно сега можем да кажем такива неща? Понеже веднъж ще се разреши един голям проблем за хората, а именно да се представи образът на Христос, какъвто е в действителност в различните области на живота. Чак тогава ще може да се види какъв е той, когато се вземат под внимание някои неща, които изнася духовното изследване; тогава няма да се гледа назад към това, което е било в Палестина там Христос използваше обвивките на Исус. Когато след дълго задълбочаване в духовно-научната идея за Христос веднъж се опита да бъде представен Христос, тогава ще се получи един образ, по който ще се познае, че в неговото лице се съдържа нещо, което всяко изкуство може да се стреми, ще трябва и ще се стреми да изобрази; в неговото лице ще се съдържа нещо от победата на силите, които се намират само в лицето, над всички други сили в човешкия образ.
Когато хората ще могат да изграждат едно око, което живее и излъчва само състрадание, една уста, която не е приспособена само да яде, а да изговаря онези думи, изпълнени с истина, които са израз на човешката съвест и когато ще могат да се изграждат едно чело, което не е хубаво и високо, а е хубаво поради ясното оформяне на това, което изпъква навън към това между очите, което наричаме „лотосовият цвят“ когато някога всичко това може да се изгради, тогава ще разберем защо пророкът казва: „Той е без образ и красота.“46 Това означава не красота, а онова, което ще победи разложението: Образът на Христос, където всичко е състрадание, всичко е обич, всичко е съвест.
към текста >>
89.
Бележки
GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят
65. На 5 Октомври 1791 Новалис пише на своя професор по философия Райнхолд в Йена (1758-1823): „Шилер, който е повече от милиони обикновени хора, той, който би могъл да предизвика в безстрастните същества, които наричаме духове, желанието да станат смъртни, чиято душа изглежда, че е създала природата con amore, чиято морална висота и
красота
сама би могла да спаси от заслужено падение един цял свят, чийто жител би бил той...“ Трудове на Новалис, издадени от Паул Клукхон, Лайпциг: 4 том на „Писма и дневници“, (№ 21), стр. 22.
65. На 5 Октомври 1791 Новалис пише на своя професор по философия Райнхолд в Йена (1758-1823): „Шилер, който е повече от милиони обикновени хора, той, който би могъл да предизвика в безстрастните същества, които наричаме духове, желанието да станат смъртни, чиято душа изглежда, че е създала природата con amore, чиято морална висота и красота сама би могла да спаси от заслужено падение един цял свят, чийто жител би бил той...“ Трудове на Новалис, издадени от Паул Клукхон, Лайпциг: 4 том на „Писма и дневници“, (№ 21), стр. 22.
към текста >>
90.
10. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ. 28 март 1913 г.
GA_145 Какво значение има окултното развитие за човека и неговите тела
И когато след това отидем по-нататък в минало миналото, във времето, за което говорихме вчера, когато описахме впечатлението на жертвата, ние стигаме във времето, когато така да се каже формата на Луцифер ни се явява в една величествена
красота
, само така, както той искаше да се запази в еволюцията от старата Луна към Земята.
Това са силите, които те теглят надолу и те съблазняват към твоите лични интереси. И когато човек развие това впечатление все повече и повече, той стига до там да познае, кой е всъщност действително Луцифер в нашата еволюция. Колкото повече насочваме по-далече в миналото ясновидския поглед към времето, което отговаря на имагинацията на рая, толкова по-красива става формата, която в същност напомня за животинското само за по-късното време. И когато отидем в миналото даже до райското състояние, където положението се представя така, че животинското продължение на човека е откъснато от самия човек и размножено в Телец, Лъв, Орел, тогава можем да кажем, че тези форми, които назоваваме с тези имена за онези древни времена, могат да бъдат в известно отношение за нас също символи на красотата. Тези форми стават все по-красиви и по-красиви.
И когато след това отидем по-нататък в минало миналото, във времето, за което говорихме вчера, когато описахме впечатлението на жертвата, ние стигаме във времето, когато така да се каже формата на Луцифер ни се явява в една величествена красота, само така, както той искаше да се запази в еволюцията от старата Луна към Земята.
към текста >>
И понеже Луцифер е запазил своята лунна същност, той пренесе в Земята като вътрешно качество на своята
красота
егоизма.
От описанието, което дадох в моята книга "Тайната Наука", можете да видите, че на старата Луна на човека бе дадено астралното тяло. Това, което ние носим в нашето астрално тяло, е играло главно една голя ма роля на старата Луна. Ние го охарактеризирахме обаче като егоистичност, като егоизъм. На старата Луна в човека трябваше да бъде посаден този егоизъм и понеже човекът получи на старата Луна своето астрално тяло, то егоизмът обитава именно в неговото астрално тяло.
И понеже Луцифер е запазил своята лунна същност, той пренесе в Земята като вътрешно качество на своята красота егоизма.
Ето защо той е от една страна духът на красотата, от друга страна духът на егоизма. И това, което можем да наречем неговата вреда, неговото беззаконие, би било само това че това, което принадлежеше за човека ако мога да употребя този израз само на Луната, а именно да проникне, да се импрегнира с егоизъм, че той пренесе и посади това на Земята. Чрез това обаче, както често пъти споменах, на човека бе дадено именно възможността да стане в самия себе си, в своята вътрешност едно затворено в себе си, свободно същество. Човекът никога не би станал това, ако Луцифер не беше пренесъл егоизма от Луната на Земята. Така ние се научаваме да познаваме Луцифера във вътрешното изживяване така да се каже като нощен дух.
към текста >>
91.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Мюнхен, 24 август 1913 г.
GA_147 Тайните на прага
където нежна
красота
създава
където нежна красота създава
към текста >>
92.
5.Кристияния (Осло), Пета лекция, 6 Октомври 1913
GA_148 От изследването на Акаша Петото евангелие
Тя се стараеше да го утеши и му обръщаше внимание на всичко онова, което по-късно блесна у него с такава
красота
и величие.
Между него и мащехата възникваха все по-интимни и по-благородни отношения. Обаче пред нея той беше премълчал вътрешното си раздвоение, така че тя имаше представа само за красивите и величествени мигове от живота му. Тя беше видяла само това, как той става все по-мъдър и как прониква все по-дълбоко в еволюцията на човечеството. Ето защо голяма част от подробната му изповед беше за нея нещо ново, но тя я прие с отзивчивост и разбиране. Тя изведнъж проумя неговата печал, неговата душевна подтиснатост и копнежа му непрекъснато да се връща към състоянието си преди дванадесетата година.
Тя се стараеше да го утеши и му обръщаше внимание на всичко онова, което по-късно блесна у него с такава красота и величие.
Тя му припомни за онова, което беше научила от самия него, за обновлението на великите учения, за максимите и мъдростта на еврейството. Тя му припомни всичко онова, за което често бяха разговаряли. Обаче на сърцето му стана още по-тежко, когато чу високата и оценка за онези неща, които той смяташе за вече преодолени. И накрая той възрази: Добре, всичко това може и да е така. Обаче какво значение има за човечеството, дали древната мъдрост на еврейството отново ще се потвърди чрез мен или друг?
към текста >>
В душата му отново изгря цялата величествена
красота
на древното Слънчево учение.
А Исус продължи разговора, стигайки до изживяванията си в езическите храмове. В спомените му просветна онзи момент, когато се свлече пред езическия олтар и чу промененият глас на Батх-Кол. Сега съзнанието му се озари от един вид спомен за древното учение на Заратустра. Той все още не знаеше, че носи в себе си душата на Заратустра, обаче в хода на разговора у него започна да напира учението на Заратустра, мъдростта на Заратустра, древният импулс на Заратустра. Заедно с майка си той отново изживя великия Заратустров импулс.
В душата му отново изгря цялата величествена красота на древното Слънчево учение.
И той си спомни: Когато бях паднал пред езическия олтар, аз чух нещо, подобно на откровение! А сега в спомените му отново нахлуха думите на променения Батх-Кол, които вчера изговорих пред Вас, и той ги каза на майка си:
към текста >>
Аз искам да създам едно ново царство; аз искам да се освободя от досегашния миров ред; ако Ти влезеш в моето царство, аз ще Ти дам цялата
красота
и цялото великолепие на старите царства.
Най-напред, в своето усамотение, Христовото Същество, обитаващо тялото на Исус от Назарет, срещна Луцифер, онзи Луцифер, който изкушава хората, когато те се надценяват, когато са недостатъчно смирени и не се стремят към себепознание. Фалшивата гордост, високомерието, себе-възвеличаването: ето какво иска да предизвика Луцифер. Сега Луцифер се изправя срещу Христос Исус и Му казва приблизително онези думи, които срещаме и в другите Евангелия: Погледни ме! Другите царства, в които е поставен човека, са създадени от Боговете и Духовете на древността; те вече остаряха.
Аз искам да създам едно ново царство; аз искам да се освободя от досегашния миров ред; ако Ти влезеш в моето царство, аз ще Ти дам цялата красота и цялото великолепие на старите царства.
Обаче Ти трябва да се отделиш от другите Богове и да ме признаеш!
към текста >>
И сега Луцифер описа цялата
красота
и цялото великолепие на луциферическия свят, всичко което е от значение за високомерните човешки души.
И сега Луцифер описа цялата красота и цялото великолепие на луциферическия свят, всичко което е от значение за високомерните човешки души.
Обаче Христовото Същество идваше тъкмо от духовните светове; то знаеше, кой е Луцифер и как трябва да се държи човек, ако не иска да бъде съблазнен от Луцифер. Наистина, идвайки от духовните светове, Христовото Същество нямаше никаква представа за земните съблазни на Луцифер; обаче то знаеше как да служи на Боговете и как да се противопостави на Луцифер.
към текста >>
93.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 22. Януари 1914 г.
GA_151 Човешката и космическата мисъл
Или как много теософи излизат навън в природата без да се докосват до нейната
красота
и величие.: Те не са гностици в полето на реализма.
Те не са нито идеалисти, нито спиритуалисти, те са съвсем обикновени реалисти. Те са в състояние да долавят много финно това, което става във външния свят около тях, те са много чувствителни спрямо особеностите на нещата. Те също са гностици, истински гностици; само че те са гностици на реализма, гностици в полето на реализма. Такива гностици в полето на реализма действително съществуват, и понякога спиритуалистите или идеалистите изобщо не могат да са гностици на реализма. Дори ние можем да установим, как хора, които смятат, че са добри теософи, посещават една картинна галерия и просто не могат да кажат нито дума за изложените картини, докато други, без да са теософи, но са гностици в полето на реализма, често пъти споделят безкрайно важни неща, идващи от дълбочината на техните души.
Или как много теософи излизат навън в природата без да се докосват до нейната красота и величие.: Те не са гностици в полето на реализма.
Но такива гностици в полето на реализма съществуват.
към текста >>
94.
2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ. Берлин, 27 януари 1916 г.
GA_166 Необходимост и свобода в мировите процеси и човешките действия
„Колкото повече размишлявам върху тези дълги и монотонни безсмислици, толкова повече ми става ясно, че мога да се обзаложа: Когато един прочут човек си позволява да ни предложи такова плитко и скучно безсмислие, винаги се намира цял легион от глупави литератори и лекомислени читатели, които ще намерят в този плиткоумен брътвеж най-дълбока мъдрост и най-висша
красота
, като при това ще съумеят и да ги изтълкуват в този смисъл.
„Колкото повече размишлявам върху тези дълги и монотонни безсмислици, толкова повече ми става ясно, че мога да се обзаложа: Когато един прочут човек си позволява да ни предложи такова плитко и скучно безсмислие, винаги се намира цял легион от глупави литератори и лекомислени читатели, които ще намерят в този плиткоумен брътвеж най-дълбока мъдрост и най-висша красота, като при това ще съумеят и да ги изтълкуват в този смисъл.
Известните мъже имат нещо общо с Княз Пирибинкер и с безсмъртния Далай Лама, чиито екскременти поднасят на масата като сладкиш и като реликви. Ако това е било намерението на г-н Гьоте, тогава той е спечелил състезанието.
към текста >>
95.
5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ. Берлин, 8 февруари 1916 г.
GA_166 Необходимост и свобода в мировите процеси и човешките действия
Напълно естествено е: Ако само сънувате външната природа, без да я обхващаме с нашето будно съзнание, тогава от едната страна срещу нас застава един човек, който върши добри дела, а от другата страна човек, който бие другите без никакъв повод и без никакви последици за него; както едно цвете е красиво по силата на природния закон, а друго цвете е грозно по силата на съшия закон, така и един човек е, както се казва, „добър“; обаче доброто не бива да се тълкува по друг начин, освен както „красивото“ цвете има своята
красота
по силата на природния закон, също както и „грозното“ цвете.
Напълно естествено е: Ако само сънувате външната природа, без да я обхващаме с нашето будно съзнание, тогава от едната страна срещу нас застава един човек, който върши добри дела, а от другата страна човек, който бие другите без никакъв повод и без никакви последици за него; както едно цвете е красиво по силата на природния закон, а друго цвете е грозно по силата на съшия закон, така и един човек е, както се казва, „добър“; обаче доброто не бива да се тълкува по друг начин, освен както „красивото“ цвете има своята красота по силата на природния закон, също както и „грозното“ цвете.
Да, това е напълно логично: „Лошото деяние на един човек съвсем не трябва да му се вменява като вина, както и грозното цвете съвсем не е виновно за своята грозота. Ето защо действието остава също и в психологически смисъл „лошо“, въпреки че индивидът не носи никаква вина. Понятията „вина“ и „отговорност“ нека да се замислим върху техния контраст, са религиозни, социални понятия.“ Следователно тези понятия имат непознавателен, а религиозен, социален характер. „Ето защо тук ние можем да се абстрахираме от тях. От естетическа и етична гледна точка психологията не отрича абсолютни естетически и етични закони, доколкото те се манифестират в някаква друга област; в своята емпирична ограниченост тя може да открива само емпирични закони.“
към текста >>
96.
Как се преодолява душевната нищета на съвремието?
GA_168 Връзката между живите и мъртвите
– „Една несравнима културна пълнота, едно разгръщане на живота в сила и
красота
, каквото едва ли някога е съществувало в историята.
Само че не се разбира, че това произлиза тъкмо от тази особеност на петата следатлантска епоха и нейното изискване: формирането на съзнателната душа. Това изобщо не се забелязва, въпреки че авторът разглежда нещата с напълно открито сърце. Тъкмо за това става въпрос. Казва се: „Забележително е, че при нашето описание започваме от житейската радост,35 от радостта от съществуването, проследявайки развоя на нашето време, за да достигнем накрая до описанието на дълбоката вътрешна душевна нищета. Това, което тук изживяваме в малкото, нашето време го прави в голямото.“ Под „малкото“ той има предвид мястото, където живее.
– „Една несравнима културна пълнота, едно разгръщане на живота в сила и красота, каквото едва ли някога е съществувало в историята.
И заедно с това е налице душевна нищета, постоянно разрастваща се и обхващаща цели слоеве на обществото.“
към текста >>
97.
4. Лекция, 22.11.1915
GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война
И в този смисъл, в духовния свят има една
красота
, истинска, реална
красота
.
Земята, лишената от художественото, от образното Земя, е само сбор от природни процеси. Колко безжизнено празна би била тя! Да се издигнем сега до починалите. Те биха възприемали струящия духовен процес, но за тях той би бил безжизнен или празен, толкова безжизнен и празен, колкото лишените от образност и колорит природни процеси за децата на Земята, – ако не бяха живи спомените за умрелите, ако в будно съзнание хората не живееха с изпълнени с преданост към починалите мисли, които за духовния свят са като произведенията на изкуството; доколкото това са прекрасни мисли, които не са свързани с природните процеси, но са насочени към тези, които не живеят вече в процесите на Земята. И това, което тук на Земята прави произведението на изкуството произведение на изкуството, което създава красотата му, е в много по-малка степен свързано с вътрешното на човека, отколкото това, което значат за духовния свят нашите мисли за умрелите.
И в този смисъл, в духовния свят има една красота, истинска, реална красота.
Но тя не възниква от външното, както често става тук на физическата Земя. Това, че произведенията на Рафаело, Леонардо, Дюрер са по-добри от другите, се дължи на това, че тези майстори са можели повече от другите. За да може мъртвият – говорейки по аналогия – да почувства появяващото се срещу него от Земята като по-прекрасно произведение на изкуството, зависи от дълбините на вътрешното, от святостта и духовността на чувствата, които ние изпращаме към починалите при спомнянето за тях. Силата на нашето възприятия за тези, които са си заминали от нас в духовния свят, обхваща живота на нашата душа и го задълбочава. Това прави нашата душа все по-прекрасна.
към текста >>
98.
11. Лекция, 15.05.1917
GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война
Това фактически е било нещото, с което гръцкото е заплатило своята
красота
и хармоничност.
Ако е изгубил два члена, той е още по-малко пълноценен. А ако е изгубил цялото тяло – така казва Аристотел и заедно с него и Брентано – и след смъртта остава душата, което Аристотел не отрича, той – в сравнение с това, което представлява в живота между раждането и смъртта – се намира в състояние на непълноценност. Не е пълноценен човек. И, по същество, това е безсмъртието в разбирането на Аристотел, великият мислител на гръцката епоха: само тук на Земята, между раждането и смъртта, човек е пълноценен човек. След смъртта той е само част от човека; той е безсмъртен, но с цената на това, че след смъртта той вече не е цялостен човек.
Това фактически е било нещото, с което гръцкото е заплатило своята красота и хармоничност.
То навлязло в тази възраст на човечеството – знаете, в сравнение с възрастта на човека – когато, изхождайки от вътрешното, макар още да са можели да чувстват душата, не са можели да съзерцават нейния живот в духовния свят, щом бяха принудени да кажат: след смъртта той вече е непълноценен човек. Само този, който е бил посветен в Мистериите, само този, при когото бяха развити силите на познанието, превишаващи нормалните за тази епоха, само на него се откриваха преживяванията на душата в живота между смъртта и новото раждане. Платон е бил посветен в Мистериите, Аристотел – не. Затова Платон трябва да се разбира по-съвсем друг начин отколкото Аристотел, издигнал се до върховете на мисленето, но за когото духовния свят е бил затворен.
към текста >>
99.
Първа лекция, Дорнах, 6 септември 1918 г
GA_184 Космическа предистория на човечеството
получава видение, наблюдавайки изключителната
красота
на слънчев лъч, отразен в оловна чиния.
[x] Якоб Бьоме 1575-1624, немски философ и християнски мистик. През 1600 г.
получава видение, наблюдавайки изключителната красота на слънчев лъч, отразен в оловна чиния.
Според него това видение му разкрило духовната структура на света, както и връзката на човек с Бога, доброто и злото. Първоначално той решил да не говори открито за преживяването си и продължил работата си и създава семейство. Когато през 1610 г. получава и второ видение, той започва да пише първия си трактат „Аврора“ (Aurora или Die Morgenroete im Aufgang). „Аврора“ се разпространява като ръкопис, докато не попада в ръцете на главния пастор на Гьорлиц, който смята, че това е ерес и заплашва Бьоме с отлъчване, ако не спре да пише.
към текста >>
100.
3. ТРЕТА КОНФЕРЕНЦИЯ, Дорнах, 29 юли 1922 г.
GA_214 Тайната на троицата
Само когато човек създава
красота
, или се радва на красотата, живее в свобода.
Ако човек е с лице само към природата, по един или друг начин е подчинен на инстинктите, на подтиците на природната необходимост. Ако човек е в активността на духа си, трябва да следва логическата необходимост, ако не иска да стане неверен на човешкото. Когато ги обедини двете, необходимостта на разума се снишава и изоставя нещо от своята необходимост на сетивния свят; сетивното изоставя нещо от своята инстинктивна природа. Ние представяме човека, например, в скулптурите, така,сякаш самият дух вече се съдържаше в сетивното. Ние сваляме духа в областта на сетивата, докато издигаме областта на сетивата до духа, и така се ражда творческата активност, красотата.
Само когато човек създава красота, или се радва на красотата, живее в свобода.
към текста >>
Размислете върху този факт: там, където "Приказка за Зелената змия и Красивата лилия" напомня растителния елемент, това, което се постига чрез имагинации, като тези, които Гьоте бе развил при контакта с растителния свят, там, Приказката има една изключителна
красота
.
Размислете върху този факт: там, където "Приказка за Зелената змия и Красивата лилия" напомня растителния елемент, това, което се постига чрез имагинации, като тези, които Гьоте бе развил при контакта с растителния свят, там, Приказката има една изключителна красота.
Опитайте да се оставите да действа върху вас всичко, което в тази Приказка, пази стила на растителната имагинация, там, всичко е така прекрасно. Основно, всичко, което се намира там, от друга страна, има постоянната тенденция да стане растение. Женският персонаж, който, внася изключително много, той нарича Лилия. Не и дава един истински, силен живот; той я улавя под една такава форма, каквато има съществуване на растението. Ако наблюдавате всички персонажи, появяващи се в Приказката, те водят основно, всъщност, едно съществуване на растение; но там, където трябва да бъдат отведени на една висша степен, този висш елемент има само символичен характер, и там, в тази висоти, те водят, всъщност, едно чисто външно съществуване.
към текста >>
101.
ЧАСТ ТРЕТА. МИСИЯТА НА ДУХА. 8. ОСМА КОНФЕРЕНЦИЯ, Оксфорд, 20 август 1922 г.
GA_214 Тайната на троицата
Ние можем да имаме опитност с тях, в нейното величие, в нейната
красота
, в нейното богатство от насоки; веднъж извършената опитност е вече минало.
Еволюцията в смисъла на посвещението, се показва изключително силно при един особен въпрос: активността на паметта, на спомена, по време на опознаването чрез посвещение. В обикновения живот, ние има ме опитност със самите себе си. Нашият спомен, нашата памет са ту много добри, ту лоши, но ние постигаме паметта. После, по-късно имаме опитности, ние си спомняме за тях. За това, за което имаме опитност в свръхсетивните светове, нещата не стоят така.
Ние можем да имаме опитност с тях, в нейното величие, в нейната красота, в нейното богатство от насоки; веднъж извършената опитност е вече минало.
И за да може това да се представи отново пред душата, трябва отново да имаме опитност с него. То не се отпечатва, само ако човек трансформира най-напред с много усилия в понятия това, което вижда в свръхсетивния свят, ако човек накара в същото време своя усет да премине в свръхсетивния свят. Това е много трудно.
към текста >>
Страданието трябва да бъде тук, за да може светът да се издигне в цялата своя
красота
.
Човек може лесно да се попита защо боговете или Бог създават страданието.
Страданието трябва да бъде тук, за да може светът да се издигне в цялата своя красота.
Фактът, че ние имаме очи ще се изразя по съвсем обикновен начин произхожда само от това, че в един още недиференциран организъм беше издълба на, така да се каже, органичната реалност, която поведе към способността за виждане, после, под една метаморфоризирана форма, към окото. Ако ние днес възприемаме още малките незначителни процеси, които протичат в нашата ретина, по време на виждането, ще доловим, че даже това е една болка, почиваща на основата на съществуванието. Цялата красота почива на основата на страданието. Красотата може да се развие само начиная от болката. Това вече може да се каже, на една ниска степен, на едно по-нисше ниво на познанието.
към текста >>
Цялата
красота
почива на основата на страданието.
Човек може лесно да се попита защо боговете или Бог създават страданието. Страданието трябва да бъде тук, за да може светът да се издигне в цялата своя красота. Фактът, че ние имаме очи ще се изразя по съвсем обикновен начин произхожда само от това, че в един още недиференциран организъм беше издълба на, така да се каже, органичната реалност, която поведе към способността за виждане, после, под една метаморфоризирана форма, към окото. Ако ние днес възприемаме още малките незначителни процеси, които протичат в нашата ретина, по време на виждането, ще доловим, че даже това е една болка, почиваща на основата на съществуванието.
Цялата красота почива на основата на страданието.
Красотата може да се развие само начиная от болката. Това вече може да се каже, на една ниска степен, на едно по-нисше ниво на познанието. Всеки човек, постигнал някакво познание би могъл да ви направи признание; той би ви казал: за щастието и радостта в моя живот, съм признателен на съдбата си, но познанията си съм постигнал само чрез болките си, чрез страданието си.
към текста >>
102.
Младото поколение и повратната точка в развитието на човечеството
GA_217-1 - Младото поколение и повратната точка в развитието на човечеството
Помислете за богатите тонове на вътрешна
красота
, които могат да се намерят у немските романтични поети през първата третина на XIX век.
Помислете за богатите тонове на вътрешна красота, които могат да се намерят у немските романтични поети през първата третина на XIX век.
Помислете за думите на човек като Якоб Грим, който се докосва до нещата духовно, как тези думи изглеждат изпълнени със свежия, здравословен горски въздух, и ще кажете: "В онези дни "клишетата" все още не доминираха в Средна Европа." Те не намериха своя път в Средна Еропа преди последната третина на XIX век. Онези, които са чувствителни към тези неща, осъзнават постепенното навлизане на онова, което неминуемо съпътства "празните думи". Когато празните думи започнат да доминират, истината, така както тя бива изживявана вътрешно от душата, умира. И още нещо върви ръка за ръка с празните думи: в социалния живот човекът вече не може истински да намери своя ближен.
към текста >>
103.
СЕДМА ЧАСТ. ЛЕКЦИЯ, Щутгарт, 4 декември 1922 г.
GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ
И Шилер има право, когато казва: «Само през пурпурната зора (Morgenrot) на красотата[2] ще проникнеш в страната на познанието», което в книгите обикновено стои напечатано така: «Само през портата (Morgentor) на зазоряващата се
красота
ще проникнеш в страната на познанието.» Когато някога писателят направи правописна грешка, тази правописна грешка се предава по-нататък през поколенията.
Човечеството наистина е извлякло изкуството от религиозния живот.
И Шилер има право, когато казва: «Само през пурпурната зора (Morgenrot) на красотата[2] ще проникнеш в страната на познанието», което в книгите обикновено стои напечатано така: «Само през портата (Morgentor) на зазоряващата се красота ще проникнеш в страната на познанието.» Когато някога писателят направи правописна грешка, тази правописна грешка се предава по-нататък през поколенията.
В действителност е казано: «Само през пурпурната зора (Morgenrot) на красотата ще проникнеш в страната на познанието». С други думи, това означава, че всяко знание е произлязло от изкуството. Всъщност няма знание, което да не е вътрешно свързано с изкуството. Само знанието, което се отнася до външното, до ползата, изглежда да няма връзка с изкуството. Но това знание може да се простре в света само върху това, което разбира от рисуването само смесващият боите.
към текста >>
104.
5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 16 Декември 1922
GA_219 Отношението на звезд.свят към човека
Ние съвсем не трябва да вярваме, че когато пристъпи зад завесата на сетивния свят, когато пристъпи в областта зад „прага", човек попада в една възвишена и чиста
красота
.
Ние съвсем не трябва да вярваме, че когато пристъпи зад завесата на сетивния свят, когато пристъпи в областта зад „прага", човек попада в една възвишена и чиста красота.
Не си мислете, че на онзи, който познава тези неща, току така е хрумнало да каже: Ако хората не са добре подготвени, те трябва да спрат пред прага на духовния свят. Защото зад завесата, те изведнъж ще се окажат без здрава почва под краката си. Ако Вие навлезете с духовно отворен поглед в елементарния свят, принадлежащ на въздуха и водата, ще се изумите от яростната борба между неуловимия свят на Силфите и Ундините с Духовете-Паяци, с тези истински първообрази на грозотата. Всъщност те възникват от елементите на водата, на водните изпарения и от елементите на въздуха. Неуловимите Духове-Паяци засилват своята грозота, защото всяка нова секунда те притежават друга грозота, и човек има чувството, че новата грозота израства от старата, че става все по-голяма и все по-страшна.
към текста >>
Обаче ние видях ме как това, което се развива тук на физическия план като истина,
красота
и доброта, черпи сили от онези свръхсетивни сфери, от които се нуждаят и трите описани от мен царства, също както и ние, земните хора, се нуждаем от твърдата почва, за да ходим по Земята.
Разбира се, тези Същества притежават и други качества, но аз не бих желал да се докосвам до тях, защото и без друго може да се види колко странно действува върху човешките души дори самото име на Духовете-Паяци. Позволете ми, скъпи мои приятели, да не се спирам на техните други качества.
Обаче ние видях ме как това, което се развива тук на физическия план като истина, красота и доброта, черпи сили от онези свръхсетивни сфери, от които се нуждаят и трите описани от мен царства, също както и ние, земните хора, се нуждаем от твърдата почва, за да ходим по Земята.
Разбира се, това съвсем не означава, че тези Същества непосредствено пораждат истината, красотата и добротата. И все пак мислите, които изразяват и „означават" истината се нуждаят от Духовете-Глупци; красота, която блика от човека, се нуждае от отблъскващо грозни Духове-Паяци; добротата се нуждае от Духовете-Срамежливци, които изгарят от срам и по този начин запалват ентусиазма за доброто.
към текста >>
И все пак мислите, които изразяват и „означават" истината се нуждаят от Духовете-Глупци;
красота
, която блика от човека, се нуждае от отблъскващо грозни Духове-Паяци; добротата се нуждае от Духовете-Срамежливци, които изгарят от срам и по този начин запалват ентусиазма за доброто.
Разбира се, тези Същества притежават и други качества, но аз не бих желал да се докосвам до тях, защото и без друго може да се види колко странно действува върху човешките души дори самото име на Духовете-Паяци. Позволете ми, скъпи мои приятели, да не се спирам на техните други качества. Обаче ние видях ме как това, което се развива тук на физическия план като истина, красота и доброта, черпи сили от онези свръхсетивни сфери, от които се нуждаят и трите описани от мен царства, също както и ние, земните хора, се нуждаем от твърдата почва, за да ходим по Земята. Разбира се, това съвсем не означава, че тези Същества непосредствено пораждат истината, красотата и добротата.
И все пак мислите, които изразяват и „означават" истината се нуждаят от Духовете-Глупци; красота, която блика от човека, се нуждае от отблъскващо грозни Духове-Паяци; добротата се нуждае от Духовете-Срамежливци, които изгарят от срам и по този начин запалват ентусиазма за доброто.
към текста >>
А за да създаваме красотата, би трябвало да имаме вече онази дарба, която ни позволява да пробудим тази
красота
в другите хора.
Ако не бяха тези Същества, вместо нашите мисли в главите си щяхме да усещаме ако не оловни войници, то поне оловно-тежки изпарения, така че до умните мисли изобщо нямаше да достигаме.
А за да създаваме красотата, би трябвало да имаме вече онази дарба, която ни позволява да пробудим тази красота в другите хора.
Ако в тукашния сетивен свят ние искаме да осъществим нашето мислене, ако искаме да вложим нашите чувства в света на красотата и нашата воля в света на доброто, за тази цел се нуждаем именно от тези три елементарни царства.
към текста >>
105.
9.ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 24 Декември 1922
GA_219 Отношението на звезд.свят към човека
И всичко, което беше скрито и недостъпно в просторите на звездния свят, сега можеше да се прочете там в цъфтящите букви, в озарените от багри и
красота
цъфтящи букви на земните растения.
И всичко, което беше скрито и недостъпно в просторите на звездния свят, сега можеше да се прочете там в цъфтящите букви, в озарените от багри и красота цъфтящи букви на земните растения.
Да, там ясно можеше да се види как слизайки от духовния свят в земната си инкарнация човекът привлича от всички небесни сфери етерните субстанции на своето собствено етерно тяло. И тайните на това етерно тяло можеха на свой ред да се открият по-късно в самия етерен живот, който пулсираше между Земята и Космоса под формата на Мировия Логос онзи Миров Логос, който караше растенията да цъфтят, а животните да устройват своите общества и норми на поведение.
към текста >>
Тази природа въпреки неописуемата си
красота
не може да ни покаже пътя към духовния свят.
И чак тогава ние ще разберем думите, които са записани в Евангелието: „Аз мога да ви открия още много неща, само че не сте още достатъчно силни, за да ги понесете." Но човечеството е така устроено, че то ще понася все повече и повече от това, което Христос има да му каже. Човечеството съвсем не е устроено така, че да остане в плен на онези сили, които искат да спъват неговия напредък и които неизменно сочат към канонизираните мъртви букви, с които беше документирана Мистерията на Голгота. Да, ние трябва да сме наясно, че тези противникови сили имат единствената задача да лишат човека от живия и преобразяващ Христов Импулс. Защото нашата епоха изобщо не разчита на тези, които са тъй да се каже прехласнати в космическата пролет на външния свят, която ни се открива ежегодно в светлото, възторжено сияние на физическата природа.
Тази природа въпреки неописуемата си красота не може да ни покаже пътя към духовния свят.
Съвременната епоха изисква от нас да открием пътя от Михаиловия празник към новия Коледен празник, защото в този път човек може да изживее не друго, а поредния космически изгрев на Духа. Обаче ние никога не бихме могли да открием този път, ако в нашето физическо съществувание се поддаваме на илюзията, че светлината идва от външния живот, от външната земна цивилизация, от външната земна култура. Ние трябва да отворим очите си за истината, че човекът е обкръжен от пълен мрак, но че единствено в този пълен мрак той може да издири онази светлина, която Христос внесе във Земята чрез тялото на Исус от Назарет.
към текста >>
106.
Трета лекция, Велики Понеделник, 2. Април 1923
GA_223 Годишният кръговрат
Естествено, пролетта е прекрасна и да усещаш нейната
красота
, нейния покълващ, бликащ, цъфтящ живот е едно затрогващо качество на човешката душа.
Обаче тези елементарни Същества са от такова естество, че човекът се нуждае от тях. Той не го съзнава, но въпреки това той се нуждае от тях, за да подготви своето бъдеще. И той може да се съедини с тези елементарни Същества, когато по времето на един есенен празник, падащ се в края на Септември, с един вътрешен душевен трепет започне да усеща как тъкмо с идването на есента природата се променя; когато човекът непосредствено започне да усеща, как животинскорастителният свят е преминал връхната си точка на развитие и тръгва в обратна посока, как някои животни се оглеждат и търсят защитени места за зимата, как листата се оцветяват в есенни багри, как целият природен свят увяхва.
Естествено, пролетта е прекрасна и да усещаш нейната красота, нейния покълващ, бликащ, цъфтящ живот е едно затрогващо качество на човешката душа.
Но и да усещаш как листата избледняват и се покриват с есенните си багри, как животните гледат да се скрият, да почувстваш как в умиращия сетивен свят бавно възниква и просветва сиянието на духовно-душевния живот, да усещаш как с пожълтяването на листата започва и залеза на предишния покълващ, бликащ и цъфтящ растителен живот, но как всъщност сетивният свят пожълтява само за да може духовният елемент, като такъв, да се породи там, да усещаш как с окапването на жълтите листа започва и възхода на Духа, как Духът е „контраоткровението” на угасващия сетивен свят: Всичко това може да промени човешкото отношение към есенния период от годината. И тъкмо в това се състои правилната подготовка за Великденския празник.
към текста >>
107.
Втора лекция, 28. Септември 1923
GA_223 Годишният кръговрат
Днес човекът отправя своя поглед към природните царства, които го заобикалят на Земята, към приказната
красота
на растенията, към гигантските размери на планините, към плуващите облаци и т.н.; той трябва да се ограничи само с онова, до което достигат неговите физически сетива, често пъти той дори се страхува да навлезе в едно по-интимно, по-дълбоко отношение с природния свят.
Когато разглеждаме отношението на днешния човек към природата и към целия свят, ние можем – стига да сме в състояние да го сравняваме достатъчно безпристрастно с отношенията през предишните епохи – да заявим следното: Фактически днешният човек се откъсна от космическите сили и се превърна в един истински отшелник, в един отшелник, защото чрез раждането си и проникването във физически свят, той прекъсна спомените си за предземното битие, които впрочем някога бяха нещо естествено за цялото човечество. Днешният човек си служи само с онези разсъдъчни и паметови сили, които го свързват със Земния живот; докато в предишните епохи от развитието на човечеството, той разполагаше с озаряващата сила на едно истинско спомняне, на едно истинско взиране в онези свои изживявания, които е имал като духовно-душевно същество още преди раждането си на Земята. Това е едното, което превръща днешния човек в един вид космически отшелник, а именно, че той не съзнава как Земното му съществуване се допълва от едно съществувание в духовния свят. Другото е, че когато днешният човек отправя своя поглед към просторите на Космоса, към външните очертания на звездите и съзвездията, той не изпитва вече никакво вътрешно духовно сродство с духовните сили на Космоса.
Днес човекът отправя своя поглед към природните царства, които го заобикалят на Земята, към приказната красота на растенията, към гигантските размери на планините, към плуващите облаци и т.н.; той трябва да се ограничи само с онова, до което достигат неговите физически сетива, често пъти той дори се страхува да навлезе в едно по-интимно, по-дълбоко отношение с природния свят.
Обаче тази еволюционна степен беше необходима за човечеството, за да развием съзнанието за свободата, за да стигнем до пълното себесъзнание, до онази вътрешна сила, която позволява на Аза да се прояви в пълната си мощ; ето защо беше необходимо това космическо отшелничество: То е само прехода към една друга епоха, през която човекът отново ще намери пътя към Духа, лежащ в основата на всички неща и същества. И това повторно намиране на Духа трябва да бъде постигнато чрез онази сила, която се пробужда у човека, когато той се доближава до идеята за Михаил и я обхваща в нейния истински образ, в нейния истински смисъл.
към текста >>
И всъщност верен поглед към растенията има като онзи, който си казва: В цялата си
красота
те не са нищо друго, освен обвивката на определени духовни Същества, които са скрити и омагьосани там, в отделните растения.
Когато наблюдаваме едно растение според общоприетия днес начин, ние просто не можем да предположим, че в това растение е спотаено едно елементарно Същество, че във всяко растение е спотаено нещо, което не остава безразлично, когато ние само го забелязваме и го свързваме с някакви абстрактни наши представи. Защото във всяко растение наистина е спотаено едно елементарно духовно Същество и то по такъв начин, като че ли един вид е омагьосано в растението.
И всъщност верен поглед към растенията има като онзи, който си казва: В цялата си красота те не са нищо друго, освен обвивката на определени духовни Същества, които са скрити и омагьосани там, в отделните растения.
Разбира се, спрямо огромните мащаби на Космоса те са относително незначителни Същества, но въпреки това имат пряко отношение към човека.
към текста >>
Една такава идея може да бъде почувствувана в нейната пълна
красота
.
Една такава идея може да бъде почувствувана в нейната пълна красота.
И тъкмо тогава, обхваната в нейния правилен духовен смисъл, тя може да бъде почувствувана и в светлината на пълната отговорност, която човекът има спрямо целия Космос. И начинът, по който съвременният човек, живеещ в епохата на свободата, се отнася към цветята, е всъщност като първата малка глътка от онова, от което той занапред ще пие с пълни шепи. Той отпива тази първа глътка, доколкото си изгражда съответните понятия и идеи, но занапред той ще пие с пълни шепи, доколкото отваря сърцето си за елементарните Духове, обитаващи нещата и Съществата в обкръжаващия го свят.
към текста >>
Човекът ще изживява пролетта, но ще я изживява така, че ще усеща цялата
красота
и прелест на растителния свят, ще изпитва най-дълбока радост от покълващия живот, но същевременно ще има и чувството, че вътре в целия този покълващ растителен свят са омагьосани и оковани елементарни Духове.
И ако човекът все повече и повече се изпълва с това доверие към Духа, тогава той, примерно, ще се окаже под въздействието на една инспирация, на една инспирация, която всъщност е очаквана от всички добри Духове на света.
Човекът ще изживява пролетта, но ще я изживява така, че ще усеща цялата красота и прелест на растителния свят, ще изпитва най-дълбока радост от покълващия живот, но същевременно ще има и чувството, че вътре в целия този покълващ растителен свят са омагьосани и оковани елементарни Духове.
Той ще има чувството, че всеки поникващ цвят го прави свидетел на факта, че разлистеното растение е приютило едно или друго омагьосано елементарно Същество. И накрая у човека ще се породи чувството, как това елементарно Същество живее с копнежа, че то ще бъде спасено тъкмо от него, че то няма да бъде предадено в ръцете на Дракона, с когото го сближава факта, че и двамата са невидими за човешките очи. А когато наесен цветята увяхват, човекът ще изпитва чувството: Ето, сега аз съм допринесъл поне малко за това, че светът отново е напреднал в своята духовност; а в сухите и твърди семена, в останките от цъфтежа, са преминали друг вид елементарни Същества. И според това, доколко е приел в себе си Михаиловата сила, човекът ще поведе тези елементарни Същества, вслушвайки се в техния собствен стремеж, нагоре към духовния свят.
към текста >>
108.
1. ПЪРВА СКАЗКА: Дорнах, 19 октомври 1923 г.
GA_230 Човекът като съзвучие на творящото образуващото и формиращото мирово слово
За едно правилно чувствуване на природата, което може да живее в
красота
, не съществува нищо по-трогателно както да чувствува вътрешното родство, което съществува между човешката мисъл, когато тя става напълно конкретна, и перушината на птицата.
Всъщност не съществува никакво животно, което не е сродно с лъва, което да има едно такова чудесно, пълно с тайнственост дишане както лъва. Навсякъде при животинското същество ритмите на дишането да бъдат в съгласуваност с ритмите на кръвообращението, само че ритмите на кръвообращението стават по-трудни чрез свързания с тях храноносмилателен апарат, а ритмите на дишането стават по-леки благодарение на това, че те се стремят да отидат нагоре в лекотата на мозъчните образувания. При птицата е така, че онова, което живее в нейното дишане, живее всъщност едно временно в нейната глава. Птицата е изцяло глава и тя носи главата външно за света. Нейните мисли са формите на нейните пера.
За едно правилно чувствуване на природата, което може да живее в красота, не съществува нищо по-трогателно както да чувствува вътрешното родство, което съществува между човешката мисъл, когато тя става напълно конкретна, и перушината на птицата.
Онзи, който има една вътрешна практика в това, знае съвсем точно, кога мисли паунски, кога мисли орелски и кога мисли врабешки. Нещата са напълно такива, че с изключение на това, че едното е физическо, другото астрално, нещата си съответствуват по чудесен начин. Това е така. Така щото можем да кажем: Птицата има един такъв преобладаващ живот в дишането, че другото: кръвообращение и така нататък, почти изчезва. Цялата тежест на храносмилането, даже тежестта на кръвообращението е всъщност премахната от себечувствуването при птицата, тази тежест не съществува.
към текста >>
109.
6. ШЕСТА СКАЗКА: Дорнах, 28 октомври 1923 г.
GA_230 Човекът като съзвучие на творящото образуващото и формиращото мирово слово
Пеперудата е едно същество, което така да се каже посипано с прашеца на крилата е получило всичко, което съществува като
красота
и величие в Космоса по начина, както аз ви го описах.
Така че можем да проследим развитието от стария Сатурн до днес, до Земното съществуване и след това трябва да кажем: Първо се образува в нейната заложба в една тънка веществена форма, образува всичко, което днес изпълва със своето пърхане въздуха като същество на пеперудата. Двете развития отиват по-нататък. Човекът се овътрешнява, така, че той все повече и повече става едно същество, което изразява откровение на нещо душевно, което отива отвътре навън, представено схематично приблизително както следва: едно същество, което се развива лъчезарещо отвътре навън /нарисувано е на дъската/. Напротив съществото на пеперудата, това е едно същество, върху външната страна на което Космосът стоварва така да се каже всичките свои красоти.
Пеперудата е едно същество, което така да се каже посипано с прашеца на крилата е получило всичко, което съществува като красота и величие в Космоса по начина, както аз ви го описах.
Следователно трябва да си представим съществото на пеперудата така, че то е така да се каже едно отражение, един огледален образ на красотите на горния Космос. Докато човекът приема в себе си, включва в себе си това, което е горен Космос, става вътрешно едно душевно същество, душевно като концентрация на Космоса, което след това изпуска лъчи навън и си дава формата в човешката глава, така че в човешката глава имаме нещо образувано отвътре навън, в съществото на пеперудата имаме нещо, което е образувано отвън навътре, и за този, който разглежда тези неща ясновиждането, нещата се представят така, че той научава нещо неимоверно, когато постъпи по следния начин; когато си каже: аз искам да проуча тайните, най-старите тайни, Сатурновите тайни на човешката глава, искам да зная, какви сили са царували всъщност в мозъчната черупка, в черепа. И той трябва да се остави да бъде насочен върху това, което се вижда навсякъде външно, което навсякъде се влъчва външно, и да изследва съществото на пеперудата. За да се научиш да познаваш чудото на твоята собствена глава, проучи чудото, как се развива пеперудата навън в природата; това е великото учение, което Космосът дава на ясновиждащото наблюдение.
към текста >>
110.
ОСМА ЛЕКЦИЯ, 8 декември 1923 г.
GA_232 Мистерийни центрове
В целия този живот, който той преживявал тогава, в изменящите се зимни ландшафти, които, както казахме, са били съзвучни на видяното в живота, но които сияели с повече
красота
насреща му от духовното, от всичките тези преживявания ученикът вземал някаква обща настройка за своята душа.
Разкривало се нещо съвсем особено, така че ученикът усещал: всичко свързано с външните сетива и продължението на външните сетива навътре, във вътрешната същност на човека - всичко това се намира в родство с фактическото обкръжение, което ученикът има на Земята. Външните сетива принадлежат на зимата - това е, което е чувствал ученикът.
В целия този живот, който той преживявал тогава, в изменящите се зимни ландшафти, които, както казахме, са били съзвучни на видяното в живота, но които сияели с повече красота насреща му от духовното, от всичките тези преживявания ученикът вземал някаква обща настройка за своята душа.
Тази обща настройка на душата съдържала следните части:
към текста >>
111.
3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 21.04.1924
GA_233a Великденският празник
петък : любов,
красота
петък : любов, красота
към текста >>
112.
4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 22.04.1924
GA_233a Великденският празник
от Венера с всеотдайна
Красота
.
от Венера с всеотдайна Красота.
към текста >>
от Венера с всеотдайна
Красота
.
от Венера с всеотдайна Красота.
към текста >>
от Венера с всеотдайна
Красота
.
от Венера с всеотдайна Красота.
към текста >>
113.
Бележки от езотеричния час в Берлин, 13. Април 1906, Разпети петък.
GA_245 Указания за езотеричното обучение
Както Земята има своя вечен първообраз, така също всеки минерал, всяко растение, всяко животно, всеки човек има своя първообраз , който сияе във вечността в
красота
и великолепие.
Всичко физическо около нас възниква и отминава, само първообразите (прототипите) на нещата не възникват и не преминават; те не са сътворени и не умират, те са вечни. Физическата Земя възниква и преминава, но прототипът на Земята не възниква и не преминава. Първообразът на Земята е вечен. И в първообраза на Земята се съдържат всички други първообрази на физическия свят. Както първообразът на Земята и те не възникват и не умират, те също са вечни.
Както Земята има своя вечен първообраз, така също всеки минерал, всяко растение, всяко животно, всеки човек има своя първообраз , който сияе във вечността в красота и великолепие.
Човек трябва да се научи все повече да се съединява с първообразите на нещата; трябва да се извиси до тях. През живота си той се учи да се свързва с тях чрез спомена. Когато във вечерната ретроспекция ученикът отправя поглед към изминалия ден и си спомня сцените през деня, радостите и болките, които е изживял, но протичащи в обратен ред; когато си спомня радостите и болките, свързани със събитията на деня, и отново като спомен ги накара да преминат през душата, тогава той се поставя във връзка с този живот, който остава да съществува, който още е налице и без материалната действителност. Чрез своята фантазия човек трябва да извиква в обратен ред събитията (започвайки от настоящите и преминавайки към отминалите) на своя собствен живот и живота на другите, да накара да потекат през неговата душа радост и болка, които са били свързани с тези събития: по този начин той се учи да се извисява до съществата, които се въплътяват в радост и скръб, и се научава да живее съзнателно в душевния свят. Ние постоянно сме заобиколени от такива същества.
към текста >>
114.
Древни и съвременни духовни упражнения. Лекция от 20 Август 1922, Оксфорд
GA_245 Указания за езотеричното обучение
Може да го изживеем в неговото величие, в неговата
красота
, в неговата важност - но след като е било изживяно, то отминава.
Развитието към инициация се проявява особено силно в едно отношение: в действието на паметта, на спомена за изживяното по време на инициационното познание. - В обикновения живот ние изживяваме себе си. Нашият спомен, нашата памет е понякога малко по-добра, понякога малко по-лоша, но ние се сдобиваме с памет. Ние имаме изживявания и по-късно си спомняме за тях. С това, което изживяваме в свръхсетивните светове, нещата не стоят така.
Може да го изживеем в неговото величие, в неговата красота, в неговата важност - но след като е било изживяно, то отминава.
И ако трябва отново да застане пред душата, то трябва да бъде изживяно отново. То не се запомня в обикновения смисъл. То се запомня, то се отпечатва в паметта само тогава, когато човек с най-голямо усилие облече в понятия това, което вижда в свръхсетивния свят, когато пренесе със себе си своя разум в свръхсетивния свят. Това е съвсем трудно. Тъй като там, отвъд, човек трябва да мисли по същия начин, без неговото тяло да му помага при това мислене.
към текста >>
Страданието трябва да съществува, за да може светът да се издигне до своята
красота
.
Лесно може да се попита: защо Бог или Боговете създават болката.
Страданието трябва да съществува, за да може светът да се издигне до своята красота.
Че ние имаме очи - ще се изразя популярно, - произлиза от това, че в един още недиференциран организъм най-напред е било издълбано това органично устройство, което води до зрителната сила и преобразено след това, до създаване на окото. Ако днес още бихме забелязвали малките, най-незначителните процеси, които при зрението стават в нашата ретина, бихме открили, че дори това представлява една заложена в основата на битието болка. Всяка красота почива на основата на страданието, красота може да израсне само от болката. Човек трябва да може да чувства тази болка, това страдание. Само като премине през болката, човек може да се издигне в свръхсетивния свят.
към текста >>
Всяка
красота
почива на основата на страданието,
красота
може да израсне само от болката.
Лесно може да се попита: защо Бог или Боговете създават болката. Страданието трябва да съществува, за да може светът да се издигне до своята красота. Че ние имаме очи - ще се изразя популярно, - произлиза от това, че в един още недиференциран организъм най-напред е било издълбано това органично устройство, което води до зрителната сила и преобразено след това, до създаване на окото. Ако днес още бихме забелязвали малките, най-незначителните процеси, които при зрението стават в нашата ретина, бихме открили, че дори това представлява една заложена в основата на битието болка.
Всяка красота почива на основата на страданието, красота може да израсне само от болката.
Човек трябва да може да чувства тази болка, това страдание. Само като премине през болката, човек може да се издигне в свръхсетивния свят. В по-малка степен това може да се каже и за едно по-ниско стъпало на познанието. Всеки, който е придобил някакво познание, ще може да направи признанието и ще каже: за това, което съм имал през живота си като радост и щастие, съм благодарен на своята съдба. Своите познания обаче аз съм постигнал единствено чрез своите болки, чрез своите страдания.
към текста >>
115.
2. Виена, 9 ноември 1988 г. Гьоте като баща на една нова естетика Към второ издание
GA_271 Изкуство и познание на изкуството Основите на една нова естетика
Хората виждаха най-високото достойнство и бяха въодушевени за най-висшата
красота
".
"Когато човекът е поставен на върха на природата, той вижда отново себе си като една цяла природа, която отново трябва да произведе в себе си един връх. За целта той се извисява, стига до този връх, като се проникне с всички съвършенства и добродетели, призовава подбора, реда, хармонията и значението и се издига накрая до производството на художественото творение, което заема наред с неговите други дела и произведения едно блестящо място. Щом веднъж е произведено, то стои в своята идеална действителност пред света, произвежда едно трайно действие, най-висшето: защото развивайки се духовно от всички сили, то взема в себе си всичко величествено, достойно за уважение и любов и одушевявайки човешката форма, то издига човека над самия него, затваря кръга на неговия живот и на неговите дела и го обожествява за настоящето, в което се съдържа миналото и бъдещето. От такива чувства бяха обзети онези, които виждаха олимпийския Юпитер, както можем да видим това от описанията, съобщенията и свидетелствата на древните хора. Богът беше станал човек, за да издигне човека до Бога.
Хората виждаха най-високото достойнство и бяха въодушевени за най-висшата красота".
към текста >>
Там за него изгрява цялата истина и цялата
красота
.
Шилер е единственият, който застава тук като естетик с понятието на илюзията в тази връзка, ненадминат, недостижим. Тук би трябвало да се гради по-нататък и да се прокара по-нататък отначало само едностранното решение на проблема на красотата използувайки Гьотевото схващане на изкуството. Вместо това Шелинг се явява на полето с един напълно погрешен основен3 възглед и поставя началото на една грешка, от която германската естетика не е могла вече да излезе. Както цялата модерна философия Шелинг също намира задачата на най-висшия човешки стремеж в схващането на вечните първообрази на нещата. Духът преминава настрана и над действителния свят и се издига до висините, където царува Божественото.
Там за него изгрява цялата истина и цялата красота.
Само това, което е вечно, е истинно и също красиво. Следователно според Шелинг само този може да гледа истинската красота, който се издига до най-висшата истина, защото и две те са едно и също нещо. Всяка сетивна красота4 е само един слаб отблясък на онази безкрайна красота, която никога не можем да възприемем със сетивата. Ние вижда ме до къде стига това разбиране: творението на изкуството не е красиво заради себе си и чрез това, което то е, а защото изобразява идеята на красотата. После само едно последствие на този възглед е, че съдържанието на изкуството е същото както съдържанието на науката, защото и двете поставят на основата вечната истина, която е същевременно красота.
към текста >>
Следователно според Шелинг само този може да гледа истинската
красота
, който се издига до най-висшата истина, защото и две те са едно и също нещо.
Вместо това Шелинг се явява на полето с един напълно погрешен основен3 възглед и поставя началото на една грешка, от която германската естетика не е могла вече да излезе. Както цялата модерна философия Шелинг също намира задачата на най-висшия човешки стремеж в схващането на вечните първообрази на нещата. Духът преминава настрана и над действителния свят и се издига до висините, където царува Божественото. Там за него изгрява цялата истина и цялата красота. Само това, което е вечно, е истинно и също красиво.
Следователно според Шелинг само този може да гледа истинската красота, който се издига до най-висшата истина, защото и две те са едно и също нещо.
Всяка сетивна красота4 е само един слаб отблясък на онази безкрайна красота, която никога не можем да възприемем със сетивата. Ние вижда ме до къде стига това разбиране: творението на изкуството не е красиво заради себе си и чрез това, което то е, а защото изобразява идеята на красотата. После само едно последствие на този възглед е, че съдържанието на изкуството е същото както съдържанието на науката, защото и двете поставят на основата вечната истина, която е същевременно красота. За Шелинг изкуство е само науката, която е станала обективна. Това, което е много важно сега, е, с какво е свързано нашето удоволствие съзерцавайки творението на изкуството.
към текста >>
Всяка сетивна красота4 е само един слаб отблясък на онази безкрайна
красота
, която никога не можем да възприемем със сетивата.
Както цялата модерна философия Шелинг също намира задачата на най-висшия човешки стремеж в схващането на вечните първообрази на нещата. Духът преминава настрана и над действителния свят и се издига до висините, където царува Божественото. Там за него изгрява цялата истина и цялата красота. Само това, което е вечно, е истинно и също красиво. Следователно според Шелинг само този може да гледа истинската красота, който се издига до най-висшата истина, защото и две те са едно и също нещо.
Всяка сетивна красота4 е само един слаб отблясък на онази безкрайна красота, която никога не можем да възприемем със сетивата.
Ние вижда ме до къде стига това разбиране: творението на изкуството не е красиво заради себе си и чрез това, което то е, а защото изобразява идеята на красотата. После само едно последствие на този възглед е, че съдържанието на изкуството е същото както съдържанието на науката, защото и двете поставят на основата вечната истина, която е същевременно красота. За Шелинг изкуство е само науката, която е станала обективна. Това, което е много важно сега, е, с какво е свързано нашето удоволствие съзерцавайки творението на изкуството. Това е тук само изразената идея.
към текста >>
После само едно последствие на този възглед е, че съдържанието на изкуството е същото както съдържанието на науката, защото и двете поставят на основата вечната истина, която е същевременно
красота
.
Там за него изгрява цялата истина и цялата красота. Само това, което е вечно, е истинно и също красиво. Следователно според Шелинг само този може да гледа истинската красота, който се издига до най-висшата истина, защото и две те са едно и също нещо. Всяка сетивна красота4 е само един слаб отблясък на онази безкрайна красота, която никога не можем да възприемем със сетивата. Ние вижда ме до къде стига това разбиране: творението на изкуството не е красиво заради себе си и чрез това, което то е, а защото изобразява идеята на красотата.
После само едно последствие на този възглед е, че съдържанието на изкуството е същото както съдържанието на науката, защото и двете поставят на основата вечната истина, която е същевременно красота.
За Шелинг изкуство е само науката, която е станала обективна. Това, което е много важно сега, е, с какво е свързано нашето удоволствие съзерцавайки творението на изкуството. Това е тук само изразената идея. Сетивният образ е само изразително средство, формата, в която се изразява едно свръхсетивно съдържание. И тук всички естетици следват идеалистичната насока на Шелинг.
към текста >>
116.
3. Берлин, 23 октомври 1909 г. Същност на изкуствата
GA_271 Изкуство и познание на изкуството Основите на една нова естетика
Тя е изцяло завладяна в нейната вътрешност от извънредно голямата
красота
на този замръзнал ландшафт.
Едната от жените, която стои там, притиска крайниците о тялото си; тя се свива и изказва думите: "Студено ми е! " Другата от жените насочва погледа си над покритото със сняг поле, над замръзналата вода, върху дърветата покрити с ледени шушулки, и от нейната уста се изтръгват думите, в пълна самозабрава на това, което чувства, в пълна самозабрава на това, което може да чувствува като замръзване чрез външния физически ландшафт: "колко чудно красив е ландшафтът около нас! " Ние чувствуваме, че в сърцето и се влива топлина, защото тя забравя всичко, което би могло да чувствува чрез физическия мраз и чрез физическото влияние.
Тя е изцяло завладяна в нейната вътрешност от извънредно голямата красота на този замръзнал ландшафт.
към текста >>
Тогава тя забеляза, че въпреки онази фигура да се простираше в една линия, тя се изпълваше със сила към всички страни, че тя самата изпълваше сега онази форма, която имаше на Земята, за която си спомняше, и която тук и се яви в нейния блясък, в нейната нова
красота
.
И душата на тази жена стори това.
Тогава тя забеляза, че въпреки онази фигура да се простираше в една линия, тя се изпълваше със сила към всички страни, че тя самата изпълваше сега онази форма, която имаше на Земята, за която си спомняше, и която тук и се яви в нейния блясък, в нейната нова красота.
И тогава духовната фигура каза: "чрез това твое дело ти постигна нещо, което отново прави от тебе нещо отделно във великата област на това, според което ти бе назована. в този момент ти се превърна в онова, за което хората имат без съмнение възможност там долу на Земята: ти стана образецът на пластичното изкуство /скулптурата/! "
към текста >>
117.
5. СКАЗКА ВТОРА. Мюнхен, 17 февруари 1918 г.
GA_271 Изкуство и познание на изкуството Основите на една нова естетика
Художникът трябва да бъде в състояние да я превърне първо в един труп, след това обаче чрез това, което е същински, истински хумор, да пресъздаде нейната
красота
от един съвършено друг елемент.
Това предполага, че всъщност художникът и този, който се наслаждава художествено стоят срещу природата и срещу самите себе си по един много сложен начин нещо, което остава в подсъзнанието, тъй като мисълта е изключена. Трябва вече да кажем: към това, което трябва да стане художествено, ние стоим в един сложен процес. Ако някой би искал да изобрази просто една красива жена, като само подражава това, което природата дава, той би убил вътрешно тази жена. Той би я представил, би я изобразил мъртва. При него тя не би живяла, тъкмо когато той я копира много точно.
Художникът трябва да бъде в състояние да я превърне първо в един труп, след това обаче чрез това, което е същински, истински хумор, да пресъздаде нейната красота от един съвършено друг елемент.
Говорейки преносно, можем да кажем: без да убием една красива жена, без да я превърнем в нещо мъртво, ние не можем да я нарисуваме правилно. Нейната красота в природата съществува чрез нещо съвършено различно отколкото тя трябва да съществува в едно завършено произведение на изкуството. Трябва да открием първо чрез хумор това, което отново създава онова, което всъщност трябва да убием. Можем да кажем: когато седим срещу един сериозен учен, тогава изобразяването на този учен е всъщност първо една комедия, ние ще бъдем съблазнени може би да се присмеем на неговия сериозен израз. Обаче ние ще завършим художествено сериозното лице на учения едвам тогава, когато сме го оживили отново по един пълен с хумор начин чрез нещо друго.
към текста >>
Нейната
красота
в природата съществува чрез нещо съвършено различно отколкото тя трябва да съществува в едно завършено произведение на изкуството.
Ако някой би искал да изобрази просто една красива жена, като само подражава това, което природата дава, той би убил вътрешно тази жена. Той би я представил, би я изобразил мъртва. При него тя не би живяла, тъкмо когато той я копира много точно. Художникът трябва да бъде в състояние да я превърне първо в един труп, след това обаче чрез това, което е същински, истински хумор, да пресъздаде нейната красота от един съвършено друг елемент. Говорейки преносно, можем да кажем: без да убием една красива жена, без да я превърнем в нещо мъртво, ние не можем да я нарисуваме правилно.
Нейната красота в природата съществува чрез нещо съвършено различно отколкото тя трябва да съществува в едно завършено произведение на изкуството.
Трябва да открием първо чрез хумор това, което отново създава онова, което всъщност трябва да убием. Можем да кажем: когато седим срещу един сериозен учен, тогава изобразяването на този учен е всъщност първо една комедия, ние ще бъдем съблазнени може би да се присмеем на неговия сериозен израз. Обаче ние ще завършим художествено сериозното лице на учения едвам тогава, когато сме го оживили отново по един пълен с хумор начин чрез нещо друго. Ние трябва отново да го направим миловиден и ще можем тогава да го разберем от една съвършено друга страна.
към текста >>
118.
7. СКАЗКА ВТОРА. Мюнхен, 6 май 1918 г.
GA_271 Изкуство и познание на изкуството Основите на една нова естетика
Хебел изисква конфликти, които трябва да останат неразрешени, и той чувствува при Грилпарцер еснафски това, че този последният, въпреки всичката
красота
, устройва нещата така, че конфликтите се разширяват, когато авторът е по-умен от самият герой, който описва.
Често пъти криво се разбира това, което е истинско ясновидство, защото хората се представят свръхсетивната наука твърде много по модела на обикновената сетивна наука и на обикновеното сетивно познание. Хората, които пристъпват към Духовната Наука, се чувствуват обаче по някога разочаровани: те не намират така удобни отговорите на техните необмислени достатъчно въпроси, а намират други светове, които понякога имат много по-дълбоки загадки отколкото тези в сетивния свят. Чрез навлиза нето в Духовната Наука възникват нови загадки, които не се решават теоретически, а обещават да се разширят живо в процеса на живота и така да създадат нови загадки. Когато човек живее в тази по-висша жизненост, той остава сроден на изкуството.
Хебел изисква конфликти, които трябва да останат неразрешени, и той чувствува при Грилпарцер еснафски това, че този последният, въпреки всичката красота, устройва нещата така, че конфликтите се разширяват, когато авторът е по-умен от самият герой, който описва.
Към това води преди всичко действителното ясновидство: то не създава евтини отговори, а светогледи към дадените сетивно отговори. Без съмнение проникващите дълбоко художници са чувствували вече това. В неговата новоиздадена книга "Степени" Моргенщерн се изказва, че който, както художникът, иска да стигне при духовното, трябва да бъде готов да приеме в себе си, да съедини със себе си това, което вече днес, прониквайки чрез свръхсетивното познание, може да разбере от Божествено-Духовното. Той казва: "Който иска само да се потопи с чувствата в това, което днес може да се узнае за божествено-духовното, а не да проникне в него чрез познанието, прилича на неграмотния, който цял живот спи с буквара под възглавницата".
към текста >>
119.
6. Шеста лекция, 9 Юни 1923
GA_276 Изкуството и неговата мисия
Тук, чрез истински красивото, ние виждаме самата Мария, която се издига към сферата на мъдростта и Тициан е съумял да извае нейната
красота
по такъв приказен начин, понеже тя все още не е пристигнала горе, а е само на път към висшите сфери.
И така, в посока нагоре ние се приближаваме към сферата на мъдростта. Един художник е толкова по-велик, колкото по-голяма мъдрост сваля в сетивния свят и, за да се изразя съвсем конкретно, колкото повече съумява да рисува Ангелите по такъв начин, че хората да ги смятат за плуващи облаци, понесени в морето от светлина. А какво виждаме в по-долната част на картината?
Тук, чрез истински красивото, ние виждаме самата Мария, която се издига към сферата на мъдростта и Тициан е съумял да извае нейната красота по такъв приказен начин, понеже тя все още не е пристигнала горе, а е само на път към висшите сфери.
И тук всичко се проявява така, че ние сме обвзети от чувството: Да, ако се издигне още съвсем малко, тя действително ще навлезе в мъдростта. В този случай изкуството няма какво повече да каже. Слизайки към по-долната част на картината, ние стигаме до апостолите и за тях аз вече споменах: Чрез един особен нюанс в цветовете, художникът се стреми да изобрази тяхната прикованост към Земята. Ако би поставил Мария малко по-ниско, той нямаше да е в състояние да я изобрази в онази нейна вътрешна красота, която сякаш сама крепи себе си. Защото ако Мария би стояла малко по-ниско, ние нямаше да разберем основанията на художника, и всред апостолите тя никога не би постигнала своята естествена среда, намираща се между небето и Земята.
към текста >>
Ако би поставил Мария малко по-ниско, той нямаше да е в състояние да я изобрази в онази нейна вътрешна
красота
, която сякаш сама крепи себе си.
А какво виждаме в по-долната част на картината? Тук, чрез истински красивото, ние виждаме самата Мария, която се издига към сферата на мъдростта и Тициан е съумял да извае нейната красота по такъв приказен начин, понеже тя все още не е пристигнала горе, а е само на път към висшите сфери. И тук всичко се проявява така, че ние сме обвзети от чувството: Да, ако се издигне още съвсем малко, тя действително ще навлезе в мъдростта. В този случай изкуството няма какво повече да каже. Слизайки към по-долната част на картината, ние стигаме до апостолите и за тях аз вече споменах: Чрез един особен нюанс в цветовете, художникът се стреми да изобрази тяхната прикованост към Земята.
Ако би поставил Мария малко по-ниско, той нямаше да е в състояние да я изобрази в онази нейна вътрешна красота, която сякаш сама крепи себе си.
Защото ако Мария би стояла малко по-ниско, ние нямаше да разберем основанията на художника, и всред апостолите тя никога не би постигнала своята естествена среда, намираща се между небето и Земята. Нали разбирате, там долу са застанали апостолите в техните кафеникави цветове, които са крайно неподходящи за Мария. Съзерцавайки Мария, ние не можем да останем долу, в Земната тежест на апостолите. сега трябва да се появи нещо съвсем друго. И то наистина се появява: елементът на самото рисуване.
към текста >>
С помощта на кафявото, следователно изхождайки от цветовия елемент, за художника е невъзможно да из образи вътрешната
красота
на Мария.
С помощта на кафявото, следователно изхождайки от цветовия елемент, за художника е невъзможно да из образи вътрешната красота на Мария.
И той постига това чрез нещо съвсем друго, което се различава от истински красивото. Виждате ли, ако Мария би се намирала по-долу или ако би стояла редом с кафеникаво обагрените апостоли, това всъщност щеше да е нещо оскърбително. Ужасно оскърбително! Сега аз имам предвид само Тициановата картина и съвсем не твърдя, че стъпващата по земята Божия майка във всички случаи представлява нещо оскърбително; обаче всеки, който съзерцава Тициановата картина, просто би получил юмрук в лицето, ако Мария стоеше долу всред апостолите. Защо? Виждате ли, ако тя стоеше долу всред цветовата гама на апостолите, ние би трябвало да кажем, че художникът я изобразява като една добродетелна личност.
към текста >>
В наши дни то представлява едно излизане от областта на красотата, едно напускане на художествено изобразяваната
красота
.
Но оттам нагоре започва и бездната на мъдростта. Обаче долу зейва друга бездна. Защото веднага щом изобразим добродетелността, или това, което човекът осъществява със свои собствени сили, но под ръководството на духовния свят, ние отново напускаме света на красотата. Опитаме ли се да изобразим истински добродетелния човек, ние можем да го сторим само като придадем някакъв външен вид на една или друга добродетел, даже и ако се наложи да я противопоставим на порока. Обаче художественото изобразяване на добродетелта фактически не е вече никакво изкуство.
В наши дни то представлява едно излизане от областта на красотата, едно напускане на художествено изобразяваната красота.
към текста >>
120.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 12 ноември 1906 г.
GA_283 Същност на музикалното и тоновото изживяване в човека
Само това преливащо море от светлина и цветове на
красота
, на астрална искряща дълбина му дава възможността онези цветове, в които е пребивавал, да ги използва отново, когато се опитва да възпроизведе в тежките земни цветове на нашия физически свят приблизително идеала, който живее в него, който той е преживял.
Сутрин, когато човек се пробуди от сън, той не носи само телесно освежаване чрез съня, а носи със себе си от онези светове също и изкуството. Защото изкуството не е нищо друго освен несъзнателно спомняне на преживяното в астралния свят. Например художникът излиза далеч над действителните физически цветове, когато полага своите цветни тонове и цветни хармонии върху платното. Къде е видял тези тонове, тези искрящи цветове, къде ги е изживял? Това са отзвуците на астралните преживявания през нощта.
Само това преливащо море от светлина и цветове на красота, на астрална искряща дълбина му дава възможността онези цветове, в които е пребивавал, да ги използва отново, когато се опитва да възпроизведе в тежките земни цветове на нашия физически свят приблизително идеала, който живее в него, който той е преживял.
към текста >>
121.
ВТОРИ ОТГОВОР, Дорнах, 30 септември 1920 г.
GA_283 Същност на музикалното и тоновото изживяване в човека
Тази дума не е свързана с някаква абстракция на някой съвременен учен, с дадено описание на вселената, а с нейната
красота
, със съгласуването в хармонии на онова в космоса, което е съгласувано с красотата на вселената.
В този смисъл имам предвид, че когато човек вижда случващото се като музикален факт отвън и като вътрешно изживяване, това действително води до някакво разбиране. И когато той почувства случващото се в човека, тогава вярвам, че това е едно разбиране с повече усет към изкуството, отколкото разбирането на някоя музикална наука! И бих желал да допълня, че днес по разбираеми причини не бихме могли да се разпрострем достатъчно надалеч. Ако бяхме стигнали до имагинациите и описанията на имагинациите, щяхме да твърдим нещо подобно на това, което са твърдели гърците, когато са говорели за лирата на Аполон, а всъщност са имали предвид вътрешността на човека като жив музикален инструмент, който възпроизвежда хармониите и мелоса в космоса. Обикновено не сме дотолкова напреднали, че да можем да почувстваме какво е усещал гъркът при думата „космос“.
Тази дума не е свързана с някаква абстракция на някой съвременен учен, с дадено описание на вселената, а с нейната красота, със съгласуването в хармонии на онова в космоса, което е съгласувано с красотата на вселената.
към текста >>
Мъдростта може да се появи и представи под формата на
красота
и да се разкрие под формата на религиозен импулс.
Мъдростта може да се появи и представи под формата на красота и да се разкрие под формата на религиозен импулс.
Тогава ще изживеем това, което без съмнение принадлежи на далечното бъдеще: че самите ние намираме определен синтез между олтар и лабораторна маса. Ако можем да стоим пред природата с благоговение, с каквото всъщност би трябвало да стоим пред нея, за нас науката ще се превърне в богослужение. И ако като хора напълно се проникнем с онези похвати, с онези средства, които съответстват на едно такова разбиране на природата, на духа и на душата, тогава всички дейности на науката, от своя страна, ще протичат в красиви форми.
към текста >>
122.
ИЗРАЗЯВАНЕ НА ЧОВЕКА ЧРЕЗ ТОН И СЛОВО. ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 2 декември 1922 г.
GA_283 Същност на музикалното и тоновото изживяване в човека
Не разбираме изкуството, ако не усещаме в него копнежа да преживеем духовното най-малкото в откровението му под формата на
красота
.
Не разбираме изкуството, ако не усещаме в него копнежа да преживеем духовното най-малкото в откровението му под формата на красота.
Нашата фантазия, която е творецът на изкуството, всъщност не е нищо друго освен предземната ясновидска сила. Както на земята тонът живее във въздуха, така за душата по земен начин в отражението на духовното живее онова, което е духовно в предшестващото земното битие. Когато човек говори, той си служи с тялото: съгласните в него се превръщат в пластиката на тялото. Душата използва непреминаващия в твърдата пластика въздушен поток, за да свири на този телесен инструмент. Като говорещи хора на земята, ние проявяваме тенденция към божественото по два начина.
към текста >>
123.
2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 9 септември 1924 г.
GA_318 Съвместната работа между лекарите и пастирите на човешката душа
Когато настъпи третият стадий, вътрешният поглед е с някаква особена
красота
, и такива хора си казват: аз виждам третото обиталище на Бога с невероятни прелести, с разхождащи се в него духовни същества.
Това, което възниква сега, което аз описах от една определена гледна точка, то става по-богато, то се разчленява вътрешно; човек вижда много повече откъм своята вътрешност: второто обиталище на Бога.
Когато настъпи третият стадий, вътрешният поглед е с някаква особена красота, и такива хора си казват: аз виждам третото обиталище на Бога с невероятни прелести, с разхождащи се в него духовни същества.
Това е един вътрешен поглед, това е един мощен, грандиозен обзор над един одухотворен свят. Третото обиталище на Бога или Домът на Бога. В езика това е различно. Когато достигнат до четвъртия стадий, те вече не желаят да възприемат никакви съвети по отношение на активната медитация, но те обикновено достигат до възгледа, че всичко трябва да им се дава по благодат. Те трябва да чакат.
към текста >>
124.
7. Въпроси и отговори, 12 Юни 1924
GA_327 Биодинамично земеделие
Твърде много от действителната
красота
на народния начин на говорене диалекти и наречия е загубена.
Днес нещата не стоят така, както преди петдесет, преди четиридесет години. Да, това беше нещо извънредно значително, тъй като тогава при селянина можеше да се научи много повече, отколкото в университета. Тогава време то беше съвсем друго, живееше се със селяните на село и когато дойдоха хората с калабрийските шапки, които въведоха днешното социалистическо движение, настъпиха други времена и това стана рядкост. Днес светът напълно се е променил. Присъстващите тук по-млади дами и господа нямат никаква представа, как се е променил светът в течение на последните тридесет четиридесет години.
Твърде много от действителната красота на народния начин на говорене диалекти и наречия е загубена.
Още повече е загубено от същинската селска философия, която беше вид културна философия. Даже в селските календари тогава стояха неща, които вече ги няма там. Те изглеждаха другояче, бяха задушевни. Познавах селски календар, отпечатан на лоша хартия, но в него можеха да се видят цветно изобразени планетните знаци, а на външния заглавен лист един малък бонбон, който човек можеше да близне, когато си служи с календара. По този начин книгата беше направена още по-вкусна и по-приятна.
към текста >>
125.
ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 23 февруари 1924 г.
GA_352 Природата и човекът от гл.т. на Духовната наука
Ако имате чувство за
красота
- защото не само нещата, лишени от миризма, могат да бъдат красиви, - ако имате чувство за красотата като такава, виждайки кравешко изпражнение, ще възкликнете: тук е цялата крава!
Обаче със своите секрети човек показва, какъв е той като дух. Даже повърхностният поглед показва, че при фекалиите това е именно така. Сравнете конските и кравешките изпражнения. Кравешкото изпражнение е по-голямо и се разстила. Конските изпражнения са малки, закръглени главички.
Ако имате чувство за красота - защото не само нещата, лишени от миризма, могат да бъдат красиви, - ако имате чувство за красотата като такава, виждайки кравешко изпражнение, ще възкликнете: тук е цялата крава!
В кравешкото изпражнения е отпечатана цялата тя, с широките й маниери, с бавността й, със склонността й да полегне; тя цялата се намира в това изпражнение. Докато конят, този спринтьор сред животните, който винаги иска да се откъсне от Земята, да скача и да скача по целия свят - конските ябълчици съдържат целия кон! Така стои работата с изпражненията на всички животни, по тях може да се познае цялото животно. Оттук можете да видите, какво са подразбирали древните под думата «мумия»; това е просто астралното начало. Свръхсетивното животно, свръхсетивният човек - всичко това живее в отделяните секрети.
към текста >>
126.
Съдържание
GA_353 История на човечеството и културните народи
Три сили от обкръжението действат върху средния човек - Хесед (свобода), Гебура (жизнена сила) и Тиферет (
красота
).
Десет сили - според представата на древните евреи - действат върху човека отвън. Три сили формират главата: Кетер (корона), Хокма (мъдрост) и Бина (интелигентност).
Три сили от обкръжението действат върху средния човек - Хесед (свобода), Гебура (жизнена сила) и Тиферет (красота).
Три други сили действат главно върху долния човек - Нецах (преодоляване), Ход (съчувствие) и Йесод (това, което е в основата на човека). Десетата сила - Малкут (полето на действие). Това са силите на Земята, които действат върху човека. Сефирите като духовни букви за четене в духовния свят. Раймонд Лулий за духовното познание.
към текста >>
127.
ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 10 май 1924 г. За дървото Сефирот
GA_353 История на човечеството и културните народи
Ако искаме да използваме съвременни изрази, те биха могли да бъдат: «хесед» = свобода, «гебура» = сила, «тиферет» =
красота
.
Те повече са задействани в средната част на човека, действат върху човека в сърцето, в белите дробове. Следователно действат върху средната част на човека и в по-малка степен идват отгоре надолу, а повече от обкръжението. Те живеят в слънчевата светлина, идваща към Земята, във вятъра и метеорологичните явления. Така се откриват тези три сили, които древните евреи са наричали: хесед, гебура, тиферет.
Ако искаме да използваме съвременни изрази, те биха могли да бъдат: «хесед» = свобода, «гебура» = сила, «тиферет» = красота.
към текста >>
И така, тези три сили - «хесед» - свобода, «гебура» -жизнена сила, «тиферет» -
красота
- съответстват в човека на всичко, свързано с дишането и кръвообращението, което се намира в движението и ритмично се повтаря.
И така, тези три сили - «хесед» - свобода, «гебура» -жизнена сила, «тиферет» - красота - съответстват в човека на всичко, свързано с дишането и кръвообращението, което се намира в движението и ритмично се повтаря.
Към него се отнасят и ритъмът на съня, смяната на деня и нощта.
към текста >>
НАГОРЕ
