Рудолф Щайнер
www.rudolfsteinerbg.com
НАЧАЛО
Контакти
|
English
 
с която и да е дума 
 
изречения в които се съдържат търсените думи 
 
текстове, в които се съдържат търсените думи 
 
с точна фраза 
 
с корен от думите 
 
с части от думите 
 
в заглавията на текстовете 
КАТЕГОРИИ С ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени са
40
резултата от
19
текста с части от думите : '
Кран
'.
1.
РЕАКЦИОННИ СВЕТОГЛЕДИ
GA_18_1 Загадки на философията
Само мислители надарени с такова безкористие и преданост като Карл Розен
кран
ц /1805-1879 г./ бяха в състояние да се вживеят напълно в хода на мислите на Хегел и да създадат в пълно съгласуваност с него една идейна постройка, която се явява като едно възпроизвеждане на Хегеловата, но произлязла от една по-малко значителна природа, други не можаха да разберат, как чрез чистата идея човек трябва да си изясни безкрайността и разнообразието на впечатленията, които го връхлитат, когато насочва поглед върху богата по форми и цветове природа и как чрез това той трябва да добие нещо, което да му позволи изживяванията на света на усещанията, чувствата и представите той се издига до духовните висини на чистата мисъл.
Изходната точка на Хегел е чистото мислене, абстрактната идея, която той самият нарича "стридоподобно, сиво или изцяло черно" същество /Писмо до Гьоте от 20 февруари 1821 година/, но за която същевременно твърди, че тя трябва да се схваща като изображение на Бога, какъвто той е в неговата вечна същност преди създаването на природата и на един невечен дух". Целта, до която той стига, е пълносъдържателният, индивидуален човешки дух, благодарение на който само се изявява това, което води само едно сянковидно съществуване в сивото, в стридоподобното. Той може лесно да бъде разбран така като че вън от човешкия дух не съществува една личност като живо, самостоятелно същество. Хегел извежда това, което е богато на съдържание и което изживяваме в нас, от идейното, което трябва да измислим. Можем да разберем факта, че хора с една особена чувствена заложба се чувстват отблъснати от този възглед за света и за живота.
Само мислители надарени с такова безкористие и преданост като Карл Розенкранц /1805-1879 г./ бяха в състояние да се вживеят напълно в хода на мислите на Хегел и да създадат в пълно съгласуваност с него една идейна постройка, която се явява като едно възпроизвеждане на Хегеловата, но произлязла от една по-малко значителна природа, други не можаха да разберат, как чрез чистата идея човек трябва да си изясни безкрайността и разнообразието на впечатленията, които го връхлитат, когато насочва поглед върху богата по форми и цветове природа и как чрез това той трябва да добие нещо, което да му позволи изживяванията на света на усещанията, чувствата и представите той се издига до духовните висини на чистата мисъл.
Наистина Хегел ще бъде криво разбран, когато някой го тълкува по този начин; но това криво разбиране е понятно. Това незадоволено от Хегеловия начин на мислене настроение намери един израз в мисловното течение, което имаше своите представители в лицето на Карл Бенидикт Ваадер /1765-1841 г./, Карл Кристиян Фридрих Краузе /1765-1841 г./, Имануел Херман Фихте /1797-1879 г./, Кристиян Херман Вайсе / 1801-1866 г./, Антон Гюнтер /1785-1862 г./, К. Ф. Трандорф /1782-1863 г./, Мартин Дойтингер /1815-1864 г./ и Херман Улричи /1806-1884 г./. Те се стремяха да поставят на мястото на сивата, стридоподобна, чиста мисъл на Хегел едно изпълнено с живот, лично първично същество, един индивидуален Бог. Ваадер нарече една "отричаща Бога представа" това, да се вярва, че Бог постига своето съвършено съществуване едва в човека.
към текста >>
2.
БОРБАТА ЗА ДУХА
GA_18_2 Загадки на философията
Такова едно задоволство живее фактически например в многобройните съчинения на Карл Розен
кран
щ.
Нека се пренесем в една човешка душа, която може да отиде с идейното направление на Хегел така далеч, защото да счита, че изживява присъствието на мисълта в съзнанието така, както самият Хегел; тогава ние ще почувстваме, как в една такава душа загадъчни въпроси съществуващи от стотици години се явяват поставени в една светлина, която може да задоволи до най-висока степен питащия.
Такова едно задоволство живее фактически например в многобройните съчинения на Карл Розенкранщ.
Който да остави да действат върху него тези съчинения /между другите "Система на философията 1850 г.; "Психология" 1844 г.; "Критически обяснения на Хегеловата философия" 1851 г./, той се вижда застанал пред една личност, която вярва да е намерила в идеите на Хегел това, което може да постави човешката душа в едно задоволяващо я познавателно отношение към света. В това отношение Розенкранщ може да бъде считан като знаменит, защото в подробности той не е един сляп подражател на Хегел, а защото в него живее един дух, който има съзнанието: В становището на Хегел към света и към човека се крие възможността да се даде здравата основа на един светоглед.
към текста >>
В това отношение Розен
кран
щ може да бъде считан като знаменит, защото в подробности той не е един сляп подражател на Хегел, а защото в него живее един дух, който има съзнанието: В становището на Хегел към света и към човека се крие възможността да се даде здравата основа на един светоглед.
Нека се пренесем в една човешка душа, която може да отиде с идейното направление на Хегел така далеч, защото да счита, че изживява присъствието на мисълта в съзнанието така, както самият Хегел; тогава ние ще почувстваме, как в една такава душа загадъчни въпроси съществуващи от стотици години се явяват поставени в една светлина, която може да задоволи до най-висока степен питащия. Такова едно задоволство живее фактически например в многобройните съчинения на Карл Розенкранщ. Който да остави да действат върху него тези съчинения /между другите "Система на философията 1850 г.; "Психология" 1844 г.; "Критически обяснения на Хегеловата философия" 1851 г./, той се вижда застанал пред една личност, която вярва да е намерила в идеите на Хегел това, което може да постави човешката душа в едно задоволяващо я познавателно отношение към света.
В това отношение Розенкранщ може да бъде считан като знаменит, защото в подробности той не е един сляп подражател на Хегел, а защото в него живее един дух, който има съзнанието: В становището на Хегел към света и към човека се крие възможността да се даде здравата основа на един светоглед.
към текста >>
Нека видим, какво пише Карл Розен
кран
щ в своя предговор към книгата си "Животът на Хегел" през 1844 година: "Не без болка се разделям аз от работа, ако не би трябвало някога да направим развитието да се прояви в съществуването.
Обхваща ги отчаяние, че не могат да изпълнят това изискване; но това отчаяние не стига до съзнанието. Така на полето на философията настъпва едно безсилие да се върви по-напред. Производителността на философските идеи престава. Тя би трябвало да се движи в горепосочената посока; но изглежда, че първо е необходимо да се размисли върху постигнатото. Новите мислители се стараят да свържат своите разсъждения в тази или онази точка при техните философски предшественици; обаче липсва силата за едно плодотворно продължение, за едно по-нататъшно изграждане на Хегеловия образ на света.
Нека видим, какво пише Карл Розенкранщ в своя предговор към книгата си "Животът на Хегел" през 1844 година: "Не без болка се разделям аз от работа, ако не би трябвало някога да направим развитието да се прояви в съществуването.
Защото не изглежда ли, че ние днешните хора сме само гробари и поставители на паметници на философите, които втората половина на 18-то столетие роди, за да умрат в първата половина на настоящето столетие? Кант започна това умиране на немската философия. Той бе последван от Фихте, Якоби, Золгер, Райнхолд, Краузе, Шлайермахер, В. Ф. Хумболд, Фр. Шлегел, Хуербарт, Ваадер, Вагнер, Виндишман, Фриз и толкова много други... Виждаме ли ние прираст за онази реколта на смъртта?
към текста >>
3.
Минало и бъдещо духовно познание
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Виж «Животът на Георг Вилхелм Фридрих Хегел, описан от Карл Розен
кран
ц».
17) Хегел изпраща поемата си «Елевзин» (1796 г.) на приятеля си Хьолдерлин.
Виж «Животът на Георг Вилхелм Фридрих Хегел, описан от Карл Розенкранц».
Supplement към произведенията на Хегел, Берлин 1844, стр. 78 и сл.
към текста >>
4.
3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 26 май 1907 г. Стихийният свят и царството небесно; реалност, сън и смърт.
GA_99 Теософия на розенкройцерите
В това състояние пред душевния поглед на починалия преминават, като на огромен е
кран
спомените, целия негов живот в последното му въплъщение.
Важен момент за умрелият човек е този, непосредствено следващия след смъртта. Той продължава дълго време часове, дори дни.
В това състояние пред душевния поглед на починалия преминават, като на огромен екран спомените, целия негов живот в последното му въплъщение.
Това става след смъртта с всеки човек. Своеобразието на този екран във вида, в който се явяват на човека непосредствено след неговата смърт се състои в следното: на него като изтрити са всички преживявания, които субективно е усещал човек по своя жизнен път. Всичките наши, най-различни преживявания биват свързани с чувството на радост, болка, душевен подем и печал. Нашето външно съзерцание винаги е било съединено с вътрешния живот. Всички радости и огорчения, които са били свързани с картината на живота, при спомените след смъртта отсъстват.
към текста >>
Своеобразието на този е
кран
във вида, в който се явяват на човека непосредствено след неговата смърт се състои в следното: на него като изтрити са всички преживявания, които субективно е усещал човек по своя жизнен път.
Важен момент за умрелият човек е този, непосредствено следващия след смъртта. Той продължава дълго време часове, дори дни. В това състояние пред душевния поглед на починалия преминават, като на огромен екран спомените, целия негов живот в последното му въплъщение. Това става след смъртта с всеки човек.
Своеобразието на този екран във вида, в който се явяват на човека непосредствено след неговата смърт се състои в следното: на него като изтрити са всички преживявания, които субективно е усещал човек по своя жизнен път.
Всичките наши, най-различни преживявания биват свързани с чувството на радост, болка, душевен подем и печал. Нашето външно съзерцание винаги е било съединено с вътрешния живот. Всички радости и огорчения, които са били свързани с картината на живота, при спомените след смъртта отсъстват. На този екран човекът съзерцава толкова обективно, както гледа картината в музея. Ако на картината е изобразен печален, изпълнен с мъка човек ние гледаме на него също обективно.
към текста >>
На този е
кран
човекът съзерцава толкова обективно, както гледа картината в музея.
Това става след смъртта с всеки човек. Своеобразието на този екран във вида, в който се явяват на човека непосредствено след неговата смърт се състои в следното: на него като изтрити са всички преживявания, които субективно е усещал човек по своя жизнен път. Всичките наши, най-различни преживявания биват свързани с чувството на радост, болка, душевен подем и печал. Нашето външно съзерцание винаги е било съединено с вътрешния живот. Всички радости и огорчения, които са били свързани с картината на живота, при спомените след смъртта отсъстват.
На този екран човекът съзерцава толкова обективно, както гледа картината в музея.
Ако на картината е изобразен печален, изпълнен с мъка човек ние гледаме на него също обективно. Ние може да съчувстваме на неговата скръб, но болката, която изпитва този човек не усещаме. Така е и с картината от този екран, който ние съзерцаваме веднага след смъртта: той се разгръща пред нас, и в поразителни макар и много кратки, промеждутъци от време ние виждаме всичко, което се е случило с нас в живота чак до най-малки подробности.
към текста >>
Така е и с картината от този е
кран
, който ние съзерцаваме веднага след смъртта: той се разгръща пред нас, и в поразителни макар и много кратки, промеждутъци от време ние виждаме всичко, което се е случило с нас в живота чак до най-малки подробности.
Нашето външно съзерцание винаги е било съединено с вътрешния живот. Всички радости и огорчения, които са били свързани с картината на живота, при спомените след смъртта отсъстват. На този екран човекът съзерцава толкова обективно, както гледа картината в музея. Ако на картината е изобразен печален, изпълнен с мъка човек ние гледаме на него също обективно. Ние може да съчувстваме на неговата скръб, но болката, която изпитва този човек не усещаме.
Така е и с картината от този екран, който ние съзерцаваме веднага след смъртта: той се разгръща пред нас, и в поразителни макар и много кратки, промеждутъци от време ние виждаме всичко, което се е случило с нас в живота чак до най-малки подробности.
към текста >>
Когато се отдели етерното тяло, този е
кран
на спомените угасва.
След изтичане на времето, когато етерното тяло остава свързано с астралното, при това, че те заедно са се отделили от физическото, настъпва момент, когато астралното тяло заедно с всичко, което съставят висшите членове, се отделя и от етерното тяло.
Когато се отдели етерното тяло, този екран на спомените угасва.
Но в човека остава нещо от това, не всичко се изгубва. Това, което би могло да се нарече етерна, или жизнена субстанция се разтваря в мировия етер, но остава една есенция, която вече не напуска човека в неговия по-нататъшен жизнен път. Човекът взема със себе си като един вид екстракт от екрана на своя земен живот и го пренася в следващото прераждане, дори и ако после той да не може да си спомни за това. Това, което се образува от този екстракт на спомените, конкретно-реално се нарича причинно тяло. Всеки земен живот добавя нова страница в книгата на живота.
към текста >>
Човекът взема със себе си като един вид екстракт от е
кран
а на своя земен живот и го пренася в следващото прераждане, дори и ако после той да не може да си спомни за това.
След изтичане на времето, когато етерното тяло остава свързано с астралното, при това, че те заедно са се отделили от физическото, настъпва момент, когато астралното тяло заедно с всичко, което съставят висшите членове, се отделя и от етерното тяло. Когато се отдели етерното тяло, този екран на спомените угасва. Но в човека остава нещо от това, не всичко се изгубва. Това, което би могло да се нарече етерна, или жизнена субстанция се разтваря в мировия етер, но остава една есенция, която вече не напуска човека в неговия по-нататъшен жизнен път.
Човекът взема със себе си като един вид екстракт от екрана на своя земен живот и го пренася в следващото прераждане, дори и ако после той да не може да си спомни за това.
Това, което се образува от този екстракт на спомените, конкретно-реално се нарича причинно тяло. Всеки земен живот добавя нова страница в книгата на живота. Това увеличава жизнената есенция и способства за това,само ако миналите животи са били плодотворни следващият живот да се развие по съответен начин. Тук е причината за това, че човешкият живот може да бъде богат или беден на таланти, способности и т.н.
към текста >>
5.
6. Шеста лекция, 6. Септември 1910
GA_123 Евангелието на Матей
Не само окултното изследване потвърждава, че на времето тримата мъдреци са тръгнали след звездата Зороастер, след „златната звезда" Зороастер, който трябваше да ги отведе до мястото на своята реин
кран
ация; но и самата употреба на думата „звезда" както посочих, този факт може да се докаже и филологически подсказва, че зад пътеводната звезда следва да виждаме самия Заратустра.
Не само окултното изследване потвърждава, че на времето тримата мъдреци са тръгнали след звездата Зороастер, след „златната звезда" Зороастер, който трябваше да ги отведе до мястото на своята реинкранация; но и самата употреба на думата „звезда" както посочих, този факт може да се докаже и филологически подсказва, че зад пътеводната звезда следва да виждаме самия Заратустра.
към текста >>
6.
1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 31 Октомври 1911
GA_132 Еволюцията от гл.т.на истината
Да, в Дневника на Карл Розен
кран
ц аз се натъкнах на забележителни пасажи, и там те са записани, бих казал, с голяма доза невинност.
Обикновено философите са твърде умни и избягват да говорят за подобни сложни изживявания. При тях никак не е лесно да се открият подробности за нещата, които обсъждаме в момента. Така, че аз не искам да Ви въвеждам в една област, където не съм открил нищо. И все пак, аз успях да намеря един слаб отзвук от въпросните усещания. Имам предвид хегелианеца Карл Розенкрайцер9 и по-точно неговия Дневник: понякога там той описва някои извънредно интимни чувства, които са се породили в душата му при изучаването на Хегеловата философия.
Да, в Дневника на Карл Розенкранц аз се натъкнах на забележителни пасажи, и там те са записани, бих казал, с голяма доза невинност.
Карл Розенкранц е наясно, че Хегеловата философия се гради върху „чистото битие". философските спорове през 19 век относно това „чисто битие" изобилстват от празни приказки, но трябва да признаем, че основният проблем тук не беше разбран. Нещо повече: Философските среди от втората половина на 19 век естествено това може да се признае само в тесен кръг разбраха „чистото битие" на Хегел толкова колкото „телето разбира неделята", въпреки че е пасло трева цяла седмица. Естествено, „чистото битие" на Хегел все пак не се покрива с това, което описах като „ужас Пред пустотата", обаче имаме основание да кажем, че в Хегелов смисъл, цялото „пространство" е наситено с нещо, което е непосилно за човека: Една безкрайност, която той сам трябва да изпълни с „битие". И Карл Розенкраиц направо изтръпва пред смразяващия полъх, идващ от мировото пространство, което не може да съдържа в себе си нищо друго, освен пустота.
към текста >>
Карл Розен
кран
ц е наясно, че Хегеловата философия се гради върху „чистото битие".
При тях никак не е лесно да се открият подробности за нещата, които обсъждаме в момента. Така, че аз не искам да Ви въвеждам в една област, където не съм открил нищо. И все пак, аз успях да намеря един слаб отзвук от въпросните усещания. Имам предвид хегелианеца Карл Розенкрайцер9 и по-точно неговия Дневник: понякога там той описва някои извънредно интимни чувства, които са се породили в душата му при изучаването на Хегеловата философия. Да, в Дневника на Карл Розенкранц аз се натъкнах на забележителни пасажи, и там те са записани, бих казал, с голяма доза невинност.
Карл Розенкранц е наясно, че Хегеловата философия се гради върху „чистото битие".
философските спорове през 19 век относно това „чисто битие" изобилстват от празни приказки, но трябва да признаем, че основният проблем тук не беше разбран. Нещо повече: Философските среди от втората половина на 19 век естествено това може да се признае само в тесен кръг разбраха „чистото битие" на Хегел толкова колкото „телето разбира неделята", въпреки че е пасло трева цяла седмица. Естествено, „чистото битие" на Хегел все пак не се покрива с това, което описах като „ужас Пред пустотата", обаче имаме основание да кажем, че в Хегелов смисъл, цялото „пространство" е наситено с нещо, което е непосилно за човека: Една безкрайност, която той сам трябва да изпълни с „битие". И Карл Розенкраиц направо изтръпва пред смразяващия полъх, идващ от мировото пространство, което не може да съдържа в себе си нищо друго, освен пустота.
към текста >>
7.
Бележки
GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят
Виж „Животът на Георг Вилхелм Фридрих Хегел, описан от Карл Розен
кран
ц“, Берлин 1844.
„Елевзин“: Стиховторението „Елевзин на Хьолдерлин“ е съчинено през 1796.
Виж „Животът на Георг Вилхелм Фридрих Хегел, описан от Карл Розенкранц“, Берлин 1844.
към текста >>
8.
2. Втора лекция, 24 Септември 1921
GA_207 Антропософията като космософия 1
Но аз споменах и за другата страна на човешкото съществувание, в което сме заобиколени от сетивните явления: те ни обгръщат като един сферичен е
кран
и тогава ние се обръщаме към нашия комбинативен разум, за да намерим всред тези сетивни явления определени закономерности, закони, които наричаме природни закони.
Но аз споменах и за другата страна на човешкото съществувание, в което сме заобиколени от сетивните явления: те ни обгръщат като един сферичен екран и тогава ние се обръщаме към нашия комбинативен разум, за да намерим всред тези сетивни явления определени закономерности, закони, които наричаме природни закони.
Обаче чрез обикновеното съзнание не може да се премине през този сетивен екран. Както с обикновеното съзнание не може да се проникне навътре зад огледалото на спомените, зад огледалото на спомнянето, така с него не може да се излезе и навън през екрана на сетивните впечатления. Но представителите на древната източна мъдрост можеха, в определена степен от развитието на своето съзнание, с едно инстинктивно ясновиждащо съзнание, те можеха това. И тогава те откриваха онзи свят, в който егоизмът първоначално не можеше да се изяви, нито да претендира за главно място в човешкото съзнание. Там егоизмът се смекчаваше, защото тъкмо зад сетивния екран се простира света, в който необходимата за човешката екзистенция Азова сила, все още нямаше никакво място.
към текста >>
Обаче чрез обикновеното съзнание не може да се премине през този сетивен е
кран
.
Но аз споменах и за другата страна на човешкото съществувание, в което сме заобиколени от сетивните явления: те ни обгръщат като един сферичен екран и тогава ние се обръщаме към нашия комбинативен разум, за да намерим всред тези сетивни явления определени закономерности, закони, които наричаме природни закони.
Обаче чрез обикновеното съзнание не може да се премине през този сетивен екран.
Както с обикновеното съзнание не може да се проникне навътре зад огледалото на спомените, зад огледалото на спомнянето, така с него не може да се излезе и навън през екрана на сетивните впечатления. Но представителите на древната източна мъдрост можеха, в определена степен от развитието на своето съзнание, с едно инстинктивно ясновиждащо съзнание, те можеха това. И тогава те откриваха онзи свят, в който егоизмът първоначално не можеше да се изяви, нито да претендира за главно място в човешкото съзнание. Там егоизмът се смекчаваше, защото тъкмо зад сетивния екран се простира света, в който необходимата за човешката екзистенция Азова сила, все още нямаше никакво място. Така се разви и особения копнеж на Изтока да се живее зад сетивните явления, копнежът по Нирвана, копнежът да се заличи егоизма и себелюбието.
към текста >>
Както с обикновеното съзнание не може да се проникне навътре зад огледалото на спомените, зад огледалото на спомнянето, така с него не може да се излезе и навън през е
кран
а на сетивните впечатления.
Но аз споменах и за другата страна на човешкото съществувание, в което сме заобиколени от сетивните явления: те ни обгръщат като един сферичен екран и тогава ние се обръщаме към нашия комбинативен разум, за да намерим всред тези сетивни явления определени закономерности, закони, които наричаме природни закони. Обаче чрез обикновеното съзнание не може да се премине през този сетивен екран.
Както с обикновеното съзнание не може да се проникне навътре зад огледалото на спомените, зад огледалото на спомнянето, така с него не може да се излезе и навън през екрана на сетивните впечатления.
Но представителите на древната източна мъдрост можеха, в определена степен от развитието на своето съзнание, с едно инстинктивно ясновиждащо съзнание, те можеха това. И тогава те откриваха онзи свят, в който егоизмът първоначално не можеше да се изяви, нито да претендира за главно място в човешкото съзнание. Там егоизмът се смекчаваше, защото тъкмо зад сетивния екран се простира света, в който необходимата за човешката екзистенция Азова сила, все още нямаше никакво място. Така се разви и особения копнеж на Изтока да се живее зад сетивните явления, копнежът по Нирвана, копнежът да се заличи егоизма и себелюбието.
към текста >>
Там егоизмът се смекчаваше, защото тъкмо зад сетивния е
кран
се простира света, в който необходимата за човешката екзистенция Азова сила, все още нямаше никакво място.
Но аз споменах и за другата страна на човешкото съществувание, в което сме заобиколени от сетивните явления: те ни обгръщат като един сферичен екран и тогава ние се обръщаме към нашия комбинативен разум, за да намерим всред тези сетивни явления определени закономерности, закони, които наричаме природни закони. Обаче чрез обикновеното съзнание не може да се премине през този сетивен екран. Както с обикновеното съзнание не може да се проникне навътре зад огледалото на спомените, зад огледалото на спомнянето, така с него не може да се излезе и навън през екрана на сетивните впечатления. Но представителите на древната източна мъдрост можеха, в определена степен от развитието на своето съзнание, с едно инстинктивно ясновиждащо съзнание, те можеха това. И тогава те откриваха онзи свят, в който егоизмът първоначално не можеше да се изяви, нито да претендира за главно място в човешкото съзнание.
Там егоизмът се смекчаваше, защото тъкмо зад сетивния екран се простира света, в който необходимата за човешката екзистенция Азова сила, все още нямаше никакво място.
Така се разви и особения копнеж на Изтока да се живее зад сетивните явления, копнежът по Нирвана, копнежът да се заличи егоизма и себелюбието.
към текста >>
9.
3. Трета лекция, 16 Октомври 1915 год.
GA_254 Окултното движение през 19 век и неговата връзка със съвременната култура
Цялата атомна картина е като отразяващ е
кран
.
Привидните атоми са убожданията, направени от неговите нервни окончания. Самата природа никъде не ни задължава да приемем съществуването на атомите, но човешкият характер го прави. В момента на събуждането човек потъва в своето собствено същество и вътрешно усеща безкраен брой пространствени точки в себе си. В този момент той е точно в същата позиция, като че ли се приближава до огледало, блъска се в него и осъзнава, че не може да отиде по-нататък. По същия начин, в момента на събуждането човек достига до своите нервни окончания и знае, че не може да отиде отвъд тях.
Цялата атомна картина е като отразяващ екран.
В мига, в който човек осъзнава, че не може да отиде зад него, той вече знае как стоят нещата.
към текста >>
10.
8. Осма лекция, 23 Октомври 1915 год.
GA_254 Окултното движение през 19 век и неговата връзка със съвременната култура
Наистина е така: ако разгледаме всички явления на природата, изучавани днес от материалистичната естествена наука, като "е
кран
" на който са написани природните закони то зад този е
кран
лежи вихър от духовни същества.
Веднага щом премине Прага, водещ към духовните същества зад природата, човек влиза в действителен контакт с тези същества. Поне това ще сте схванали от всичко, представено в последните лекции. Пасивните явления на природата, така както са изучавани днес от естествената наука, се намират само във физическия свят. Веднага щом прекрачим Прага, ние влизаме в свят на живи духовни същества. Забележителното нещо е, че съществата срещани най-напред в този свят, ни правят по-способни на ясно мислене и т.н., отколкото преди това сме били.
Наистина е така: ако разгледаме всички явления на природата, изучавани днес от материалистичната естествена наука, като "екран" на който са написани природните закони то зад този екран лежи вихър от духовни същества.
Този екран трябва да бъде пронизан. Но той не може да бъде пронизан от хора със способностите за изучаване на разположение на естествената наука. Ако това беше възможно, днес екранът щеше вече да е пронизан. Но с такива способности това не е възможно.
към текста >>
Този е
кран
трябва да бъде пронизан.
Поне това ще сте схванали от всичко, представено в последните лекции. Пасивните явления на природата, така както са изучавани днес от естествената наука, се намират само във физическия свят. Веднага щом прекрачим Прага, ние влизаме в свят на живи духовни същества. Забележителното нещо е, че съществата срещани най-напред в този свят, ни правят по-способни на ясно мислене и т.н., отколкото преди това сме били. Наистина е така: ако разгледаме всички явления на природата, изучавани днес от материалистичната естествена наука, като "екран" на който са написани природните закони то зад този екран лежи вихър от духовни същества.
Този екран трябва да бъде пронизан.
Но той не може да бъде пронизан от хора със способностите за изучаване на разположение на естествената наука. Ако това беше възможно, днес екранът щеше вече да е пронизан. Но с такива способности това не е възможно.
към текста >>
Ако това беше възможно, днес е
кран
ът щеше вече да е пронизан.
Веднага щом прекрачим Прага, ние влизаме в свят на живи духовни същества. Забележителното нещо е, че съществата срещани най-напред в този свят, ни правят по-способни на ясно мислене и т.н., отколкото преди това сме били. Наистина е така: ако разгледаме всички явления на природата, изучавани днес от материалистичната естествена наука, като "екран" на който са написани природните закони то зад този екран лежи вихър от духовни същества. Този екран трябва да бъде пронизан. Но той не може да бъде пронизан от хора със способностите за изучаване на разположение на естествената наука.
Ако това беше възможно, днес екранът щеше вече да е пронизан.
Но с такива способности това не е възможно.
към текста >>
11.
Съдържание
GA_312 Духовна наука и медицина
Рахит,
кран
иотабес.
Планетарно въздействие. Отношение на растението спрямо човека. Полярност между тежест (гравитация бел. прев.) и светлина. Полярността в човешкия организъм и болестта.
Рахит, краниотабес.
Солеви, фосфорен и меркуриален процес. Металите като планетарни процеси. Тяхното отношение спрямо растението. Изгаряне и опепеляване. По въпроса за потенцирането на лечебните средства.
към текста >>
12.
6. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 26.03.1920 г.
GA_312 Духовна наука и медицина
Това намира израз във факта като например за мнозина загадъчното отношение да кажем на
кран
иотабеса (craniotabes размекване на тилната кост, най-ранният сигурен признак за рахит у кърмачетата бел.
Как в съчетанието на тези сили протича човешкия живот в състояние на здраве и болест, може лесно да се види, когато, бих желал да кажа почти с отчаяние застанем пред един много важен факт, а именно, че човешкият организъм трябва да бъде лекуван по различен начин в зависимост от това, дали става дума за горе разположените части на тялото или за частите, разположени в известен смисъл под сърцето. Тук дори е необходимо човекът да бъде разглеждан според съвсем различни принципи.
Това намира израз във факта като например за мнозина загадъчното отношение да кажем на краниотабеса (craniotabes размекване на тилната кост, най-ранният сигурен признак за рахит у кърмачетата бел.
прев.) спрямо обикновения рахит, две явления, разположени тъй близо едно до друго за този, който разглежда човека като единство, докато именно поради това, че водят началото си от различни области на човека, те са полярно противопоставени и трябва да бъдат разглеждани според съвършено различни принципи. Това има значение и за лечебния процес. По тази причина лекари, които при рахит по някакъв начин постигат успех чрез лечението с фосфор, при лечението на краниотабеса вероятно няма да отбележат никакъв успех, но тук трябва да бъде проведено противоположното лечение може би чрез някакъв карбонатен варовик или нещо подобно. Това обаче, бих желал да кажа е израз само на един много общ факт, който е неудобно да бъде цитиран, но който е изцяло верен. И това е факта, че там, където става дума за лечение на човек, т.е.
към текста >>
По тази причина лекари, които при рахит по някакъв начин постигат успех чрез лечението с фосфор, при лечението на
кран
иотабеса вероятно няма да отбележат никакъв успех, но тук трябва да бъде проведено противоположното лечение може би чрез някакъв карбонатен варовик или нещо подобно.
Как в съчетанието на тези сили протича човешкия живот в състояние на здраве и болест, може лесно да се види, когато, бих желал да кажа почти с отчаяние застанем пред един много важен факт, а именно, че човешкият организъм трябва да бъде лекуван по различен начин в зависимост от това, дали става дума за горе разположените части на тялото или за частите, разположени в известен смисъл под сърцето. Тук дори е необходимо човекът да бъде разглеждан според съвсем различни принципи. Това намира израз във факта като например за мнозина загадъчното отношение да кажем на краниотабеса (craniotabes размекване на тилната кост, най-ранният сигурен признак за рахит у кърмачетата бел. прев.) спрямо обикновения рахит, две явления, разположени тъй близо едно до друго за този, който разглежда човека като единство, докато именно поради това, че водят началото си от различни области на човека, те са полярно противопоставени и трябва да бъдат разглеждани според съвършено различни принципи. Това има значение и за лечебния процес.
По тази причина лекари, които при рахит по някакъв начин постигат успех чрез лечението с фосфор, при лечението на краниотабеса вероятно няма да отбележат никакъв успех, но тук трябва да бъде проведено противоположното лечение може би чрез някакъв карбонатен варовик или нещо подобно.
Това обаче, бих желал да кажа е израз само на един много общ факт, който е неудобно да бъде цитиран, но който е изцяло верен. И това е факта, че там, където става дума за лечение на човек, т.е. там, където достигаме до медицинската област, когато там се каже нещо, то противоположността на казаното също може да е вярно за определени случаи и това, виждате ли, е фаталното. Напълно е възможно някой да посочи напълно верен път за лечението на това или онова, и приложен за видимо същите явления в организма, този път не е никакъв път на лечение, но е необходимо да бъде поет противоположния път. Така, че в медицината една лечебна теория може винаги да бъде изместена от друга, ако не съзнаваме, че с даден лечебен метод може да бъде лекувана само една част от човека, а другата част на човека трябва да бъде лекувана чрез друг лечебен метод.
към текста >>
13.
3. Сказка втора. Дорнах, 28 септември 1920 г.
GA_322 Граници на природознанието
Имаше Хегелов център, с достойния за обич Карл Роден
кран
ц, и всички, всички тези личности, всяка една твърдеше за себе си, че застъпва правилното, истинското учение на Хегел.
Едва Хегел си беше заминал и неговата школа се разпадна. И можеше да се види, как тази Хегелова школа прие напълно формата на един нов парламент. В нея имаше едно ляво, едно дясно, едно крайно дясно, едно крайно ляво, едно крайно радикално, едно крайно консервативно крило. Имаше съвсем радикални хора, с един радикален научен, с един радикален социален светоглед, които се чувствуваха като истинските духов ни потомцита Хегел. От другата страна имаше напълно вярващи положителни богослови, които отново умееха да приписват техния богословски първичен консерватизъм на Хегел.
Имаше Хегелов център, с достойния за обич Карл Роденкранц, и всички, всички тези личности, всяка една твърдеше за себе си, че застъпва правилното, истинското учение на Хегел.
към текста >>
И даже когато вземем Хегеловия център с Карл Розен
кран
ц, ние не можем да кажем, че в достойния за обич Розен
кран
ц Хегеловото учение е останало такова, каквото го беше мислил самият Хегел.
Имаме това, че някога един философ се опита да повдигне човечеството до най-високия връх на мисълта. Колкото и да искат хората да оборват Хегела – едно не ще може да се отрече, че някога този философ се е осмелил да направи, щото светът да присъствува вътрешно-душевно в човека в най-чистите образи на мисълта. Хегел повдигна човечеството до ефирните върхове на мисленето. Но странно, човечеството отново падна надолу от тези ефирни висини на мисленето. От една страна то изведе материалистични последствия, материалистични заключения, а от друга страна положителни биологически последствия и заключения.
И даже когато вземем Хегеловия център с Карл Розенкранц, ние не можем да кажем, че в достойния за обич Розенкранц Хегеловото учение е останало такова, каквото го беше мислил самият Хегел.
към текста >>
14.
9. Въпроси и отговори, 13 Юни 1924
GA_327 Биодинамично земеделие
Какво трябва да е нашето отношение към метода на капитан
Кран
ти, според когото чрез рехаво натрупване на торните маси на пластове, от произведената собствена топлина торът също може да се измирише?
Какво трябва да е нашето отношение към метода на капитан Кранти, според когото чрез рехаво натрупване на торните маси на пластове, от произведената собствена топлина торът също може да се измирише?
към текста >>
15.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 21 февруари 1923 г.
GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството
На пътя на този лъч той поставил така наречената призма, парче стъкло, което изглежда ето така, тристенно парче стъкло, а след него разположил е
кран
.
Нютон направил изкуствена дъга; той затъмнил своята стая, закрил прозорците с черна хартия и направил в хартията малка дупка. Така той получил съвсем малък лъч светлина.
На пътя на този лъч той поставил така наречената призма, парче стъкло, което изглежда ето така, тристенно парче стъкло, а след него разположил екран.
към текста >>
И така, той използвал прозорец с дупка, малък лъч светлина, призма и отзад е
кран
.
И така, той използвал прозорец с дупка, малък лъч светлина, призма и отзад екран.
Тук също се появявала дъга; появявали се червен, оранжев, жълт, зелен, син, индигов и виолетов цвят. Как разсъждавал Нютон? Нютон си казал: тук идва бяла светлина, а с помощта на призмата аз получавам седемте цвята на дъгата. Следователно тези седем цвята вече присъстват в самата бяла светлина и аз трябва само да ги извлека оттам. Виждате ли, това, разбира се, е най-простото обяснение.
към текста >>
Всъщност той е трябвало да каже: аз имам работа не с плоско-паралелна стъклена пластинка, а с призма, тоест с парче стъкло със сходящи се под остър ъгъл повърхности, поставено срещу е
кран
.
Всъщност той е трябвало да каже: аз имам работа не с плоско-паралелна стъклена пластинка, а с призма, тоест с парче стъкло със сходящи се под остър ъгъл повърхности, поставено срещу екран.
Поради това, когато гледам в това направление, от едната страна светлината, (разглеждана) през тъмнина, става червена, появява се червен цвят, докато от другата страна тъмнината, (разглеждана) през светлината, става синя, появява се синият цвят. Между тях се появяват междинните цветове. Ето какво е трябвало да каже той. Обаче по това време в света се е появявала тенденция, при обяснението да се търси причината за това, което трябва да се обясни, зад кулисите на самото явление, вътре в него. Това е доста елементарно, нали така?
към текста >>
16.
ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 28 ноември 1923 г. За възприятието на пчелите
GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите
Ние, хората, не виждаме нищо в тази затъмнена стая; тук се пропускат само посочените лъчи и ние е
кран
ираме техния източник по такъв начин, че остава само ултравиолетът.
И така, аз закривам червения, оранжевия, жълтия, зеления, синия, индиговия и виолетовия; правя бленда и закривам целия спектър. Тогава тук ще останат ултравиолетовите лъчи, невидими за човека. Тук поставям това вещество, белия прах, бариевия платино-цианид и закривам отвора: веществото започва да свети.
Ние, хората, не виждаме нищо в тази затъмнена стая; тук се пропускат само посочените лъчи и ние екранираме техния източник по такъв начин, че остава само ултравиолетът.
Какво ще стане, ако сложа тук бариев плати-но-цианид? Той ще «вижда».
към текста >>
17.
ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 17 май 1924 г. За кометите и Слънчевата система, за Зодиaка и за неподвижните звезди на небето
GA_353 История на човечеството и културните народи
Съзвездието оказва влияние, докато не е е
кран
ирано, не е закрито от Луната или Слънцето.
Виждате ли, човек се нуждае от такова влияние. За какво обаче става дума, господа? Да установим това както следва: съзвездието Лъв оказва върху човека известно влияние.
Съзвездието оказва влияние, докато не е екранирано, не е закрито от Луната или Слънцето.
Но да отидем по-нататък. Да вземем за сравнение пример от живота. Да кажем, че някой иска нещо да се узнае. Да допуснем, че у тях живее гувернант или домашен учител, знаещ всичко. Малкото дете го мързи да мисли само, то пита домашния учител, който му отговаря, а също така му дава домашни.
към текста >>
Лъв оказва влияние върху човека постоянно, освен през времето, когато го е
кран
ира Луната.
Лъв оказва влияние върху човека постоянно, освен през времето, когато го екранира Луната.
Тогава влиянието отсъства. Но ако Луната закрива влиянието, оказвано от съзвездието Лъв, човек трябва да развие даденото влияние от самия себе си. И така, човек, който във времето, когато съзвездието е закрито, екранирано от Луната, трябва особено силно да развива това влияние от самия себе си - такъв човек се явява, така да се каже, лъвов човек, човек-лъв. Този, който по особен начин може да развие влиянието на Рак, ако това съзвездие е екранирано, се явява човек-рак. В съответствие със своите заложби един или друг човек развива в голяма степен или едно, или друго.
към текста >>
И така, човек, който във времето, когато съзвездието е закрито, е
кран
ирано от Луната, трябва особено силно да развива това влияние от самия себе си - такъв човек се явява, така да се каже, лъвов човек, човек-лъв.
Лъв оказва влияние върху човека постоянно, освен през времето, когато го екранира Луната. Тогава влиянието отсъства. Но ако Луната закрива влиянието, оказвано от съзвездието Лъв, човек трябва да развие даденото влияние от самия себе си.
И така, човек, който във времето, когато съзвездието е закрито, екранирано от Луната, трябва особено силно да развива това влияние от самия себе си - такъв човек се явява, така да се каже, лъвов човек, човек-лъв.
Този, който по особен начин може да развие влиянието на Рак, ако това съзвездие е екранирано, се явява човек-рак. В съответствие със своите заложби един или друг човек развива в голяма степен или едно, или друго. Обаче оттук вие виждате, че зодиакалните съзвездия имат особени различия. С тях работата стои така, че те ту оказват влияние, ту не. Луната, която за четири седмици обхожда всички указани съзвездия, създава чрез това ситуация, че ние в течение на тези четири седмици винаги имаме такъв момент, когато дадено влияние от кое да е зодиакално съзвездия не се оказва върху нас.
към текста >>
Този, който по особен начин може да развие влиянието на Рак, ако това съзвездие е е
кран
ирано, се явява човек-рак.
Лъв оказва влияние върху човека постоянно, освен през времето, когато го екранира Луната. Тогава влиянието отсъства. Но ако Луната закрива влиянието, оказвано от съзвездието Лъв, човек трябва да развие даденото влияние от самия себе си. И така, човек, който във времето, когато съзвездието е закрито, екранирано от Луната, трябва особено силно да развива това влияние от самия себе си - такъв човек се явява, така да се каже, лъвов човек, човек-лъв.
Този, който по особен начин може да развие влиянието на Рак, ако това съзвездие е екранирано, се явява човек-рак.
В съответствие със своите заложби един или друг човек развива в голяма степен или едно, или друго. Обаче оттук вие виждате, че зодиакалните съзвездия имат особени различия. С тях работата стои така, че те ту оказват влияние, ту не. Луната, която за четири седмици обхожда всички указани съзвездия, създава чрез това ситуация, че ние в течение на тези четири седмици винаги имаме такъв момент, когато дадено влияние от кое да е зодиакално съзвездия не се оказва върху нас. Същото се отнася и за всяко друго съзвездие (от Зодиака).
към текста >>
18.
ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 13 септември 1924 г. За времето и причините за него
GA_354 Сътворението на света и човека
Трябва да я е
кран
ирате от страничните светлини и да я наблюдавате с помощта на телескоп, за да можете да видите, че Венера се изменя по същия начин, както и Луната.
Венера се явява утринна и вечерна звезда. Тя се изменя, тъй както и Луната, но по време това не съвпада. Има период, когато Венера изглежда така (изобразява го на дъската), така, след това отново така. Венера претърпява всички тези изменения, само че те не са видими. Тя се намира много далеч и се вижда само като сияеща звезда.
Трябва да я екранирате от страничните светлини и да я наблюдавате с помощта на телескоп, за да можете да видите, че Венера се изменя по същия начин, както и Луната.
Но при това Венера, без значение, че не се осветява от никаква светлина от Земята, тази част (има се предвид неосветената й част - бел. пр.) винаги остава видима и излъчва слаба синя светлина. Слънчевата светлина е видна по време на фазите на Венера, на нейния «полумесец»; синкавата светлина се вижда не по цялата Венера, а само в тази нейна част, която остава неосветена от Слънцето.
към текста >>
19.
ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 18 септември 1924 г. Образуване и форма на Земята и Луната - причини за вулканите
GA_354 Сътворението на света и човека
Никога друг път огнено изригване не може да стане, освен в случаите, когато Слънцето има възможност особено силно да свети на даденото място, когато то не е е
кран
ирано от другите небесни тела.
Виждате ли, винаги може да се докаже, че ако възниква нещо, подобно на огнено изригване на Земята, то е свързано с констелациите на небесните тела по отношение на Слънцето, с взаимоотношенията на небесните тела и Слънцето.
Никога друг път огнено изригване не може да стане, освен в случаите, когато Слънцето има възможност особено силно да свети на даденото място, когато то не е екранирано от другите небесни тела.
Ако Слънцето не се екранира от другите небесни тела, както това често става, слънчевата светлина постъпва редовно. Светлината, идваща от звездите, е навсякъде, само че през деня звездите не се виждат.
към текста >>
Ако Слънцето не се е
кран
ира от другите небесни тела, както това често става, слънчевата светлина постъпва редовно.
Виждате ли, винаги може да се докаже, че ако възниква нещо, подобно на огнено изригване на Земята, то е свързано с констелациите на небесните тела по отношение на Слънцето, с взаимоотношенията на небесните тела и Слънцето. Никога друг път огнено изригване не може да стане, освен в случаите, когато Слънцето има възможност особено силно да свети на даденото място, когато то не е екранирано от другите небесни тела.
Ако Слънцето не се екранира от другите небесни тела, както това често става, слънчевата светлина постъпва редовно.
Светлината, идваща от звездите, е навсякъде, само че през деня звездите не се виждат.
към текста >>
НАГОРЕ