Търсене в текстове за 'Крака'

9. 44. 8. Първа част на съзерцанието: Какво се открива, когато погледнем назад в миналите съществувания между смъртта и едно ново раждане GA_26 Мистерията на Михаил

Че човекът може да застане в изправено положение в отношенията на земното притегляне, че в тези отношения на земната притегателна сила може да запази равновесие при свободно движение, че може да изтръгне своите ръце и крака от притегателната сила и да ги използува свободно, това и още други неща, които са вътрешно естество, но все пак съставляват неговата форма: всичко това човек дължи на това творение на йерархията на Архаите.
Че човекът може да застане в изправено положение в отношенията на земното притегляне, че в тези отношения на земната притегателна сила може да запази равновесие при свободно движение, че може да изтръгне своите ръце и крака от притегателната сила и да ги използува свободно, това и още други неща, които са вътрешно естество, но все пак съставляват неговата форма: всичко това човек дължи на това творение на йерархията на Архаите. Всичко това се подготвя в живота, който и за този период може да се нарече живот между смъртта и идно ново раждане. То се подготвя тук така, че после в третия период, който е нашият настоящ период, през времето между смъртта и едно ново раждане човекът има способността сам да работи в създаването на своята форма за неговото земно съществуване.
към текста >>

10. IX. Пътувания до Ваймар, Берлин и Мюнхен GA_28 Моят жизнен път

Той беше полуизлегнат с изпънати крака на канапето.
Имах възможност да беседвам дълго с този философ. Той беше полуизлегнат с изпънати крака на канапето. Откакто се бяха появили болките в колената му, прекарваше по-голямата част от живота си в тази поза. Пред себе си видях едно чело, явен признак за бистър и остър ум, и поглед в очите му, който разкрива най-съкровено усещаната увереност в това, което философът знае. Лицето му обгръщаше мощна брада.
към текста >>

11. Тайната на четирите темперамента GA_34 Тайната на четирите темперамента

Когато видите холерика да ходи, може да наблюдавате как той поставя всеки път крак така, сякаш при всяка стъпка иска не просто да докосне земята, а като че ли крака му трябва да потъне още навътре в нея.
Дори в стройната фигура, в строежа на костите прозира вътрешната подвижност на астралното тяло в цялостния човек. Тя се изразява например в стройните, гъвкави мускули. Тя може да се види още във външния вид на човека. Дори и лишеният от ясновидски способности може да разбере, виждайки човека в гръб, дали той е сангвиник или холерик. За това не е нужно човек да е антропософ. Когато видите холерика да ходи, може да наблюдавате как той поставя всеки път крак така, сякаш при всяка стъпка иска не просто да докосне земята, а като че ли крака му трябва да потъне още навътре в нея. При сангвиника, обратно, имаме лека, пружинираща походка. В пружиниращата, танцова походка на сангвиничното дете виждате израза на подвижното астрално тяло. Във външния облик можем да открием и по фини белези. Ако при холерика имаме остро изрязани черти на лицето, то при сангвиника чертите на лицето са подвижни, изразителни, променливи. Също така при сангвиничното дете прави впечатление известна вътрешна способност да променя физиономията си.
към текста >>

12. 1. Какво има да каже геологията върху възникването на света; Берлин, 09. 02. 1911 г. GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието

Известно е също: когато чрез някакви разкопки на нашата земна почва например при строежа на железопътни линии, при експлоатация на канари, на мините имаме случай да проучим по-дълбоки пластове на нашата Земя по отношение съдържанието в камъни и други съставни части, установява се, че тези пластове се различават от онези, върху които ние стъпваме с нашите крака, различни са от най-външната повърхност.
Във връзка с това трябва да си припомним накратко, за какво се касае всъщност при методите, при особеността на геологическите изследвания. Добре известно е, че Геологията черпи своите познания от нашата земна почва и от това, което намира там, тя вади заключения върху начина, как в течение на времето може би е възникнала нашата планета, как се е преобразила. Известно е също: когато чрез някакви разкопки на нашата земна почва например при строежа на железопътни линии, при експлоатация на канари, на мините имаме случай да проучим по-дълбоки пластове на нашата Земя по отношение съдържанието в камъни и други съставни части, установява се, че тези пластове се различават от онези, върху които ние стъпваме с нашите крака, различни са от най-външната повърхност. Но и сред тази повърхност почвата ни се показва различна по най-разнообразен начин, когато я проучим по отношение нейното съдържание на различни видове камъни и нейния минерален характер. По-нататък добре известно е, че едни от най-интересните изследвания са онези, които се отнасят за такива пластове на повърхността на нашата Земя, които ясно показват един такъв характер, че можем да кажем, материалът, който покрива там почвата, е бил първоначално разтворен във водата или е бил по някакъв друг начин под властта на водата, като в минали времена е бил нанесен от водата. И днес още ние виждаме, че водите отнасят със себе си онези каменни материали, които отлагат след това в други области. Ние виждаме, как чрез такива отлагания се покрива почвата. По същия начин трябва да си представим, че в древни времена са се получили такива отлагания върху отлагания.
към текста >>

А това ни казва: Ние ходим върху почвата, която ни е дал един праисторически свят, която този праисторически свят в своето разложение, в своето разрушение е оставил да стане почва под нашите крака.
И следващите сказки ще ни покажат все повече, че също както човекът гледа на своя дух, така и духовното, което някога е подготвило почвата под краката си, отива срещу бъдещи епохи, които ще го покажат на все по-висока и по-висока степен. Щом самият геолог Зюс занимавайки се с природата навсякъде намира красивото в тази природа даже и в процесите на разрушение и разбира да се удивлява на лицето на Земята по такъв начин, като в своя монументален труд казва сърдечните думи: "Гледайки тези открити въпроси ние се радваме на слънчевата светлина, на осеяния със звезди небосвод и на цялото разнообразие на лицето на нашата Земя, която е била създадена именно чрез тези процеси, като същевременно признаваме, до каква степен животът се владее от особеността и съдбините на планетата", щом геологът издигайки се над всеки песимизъм чувствува този изблик в душата си, тогава Духовната наука, духовният изследовател казва с право, знаейки, че са верни думите на Гьоте: Природата е изнамерила смъртта, за да има много живот -, и той знае, че от гледна точка на познанието е правилно да кажем: При родата е изнамерила смъртта, за да има все по-висш и по-духовен живот; духовният изследовател, който знае това, казва: Ако и да трябва да гледаме на това, което един по-висш живот е отделил от себе си и за себе си, като на един намиращ се в процес на разрушение труп, въпреки това във всичко, което ходи върху тази почва, ние виждаме да светят зародишите на това, което може да събуди надежда и сигурност в нашите сърца. А това ни казва: Ние ходим върху почвата, която ни е дал един праисторически свят, която този праисторически свят в своето разложение, в своето разрушение е оставил да стане почва под нашите крака. Ние ходим върху тази почва, предчувствувайки когато в нашия дух се надигаме до небесни висини -, че в течение на бъдещето развитие ще напуснем тази почва в подходящото време, за да бъдем приети в лоното на духовния свят, с който се чувствуваме така вътрешно свързани, когато правилно го разбираме.
към текста >>

13. Х.Астралният свят (продължение) GA_92 Езотерична космология

Преди човекът да заеме изправен стоеж имаше време, когато той се движеше на четири крака.
Преди човекът да заеме изправен стоеж имаше време, когато той се движеше на четири крака. Такъв е произходът на загадката на Сфинкса: "Кое е съществото, което в детството ходи на четири крака, в средна възраст на два, а в старостта на три? " Едип отговаря, че това е човекът, който когато е бебе пълзи на четири крака, и на старини се подпира на бастун. Всъщност въпросът и отговорът се отнасят за цялата еволюция на човечеството, минала, настояща и бъдеща, както тя беше познавана в древните Мистерии. Четириног в една предишна епоха на развитие, днес човекът ходи на два крака; в бъдеще той ще "лети" и наистина ще използва три спомагателни органа, а именно двете крила развити от двулистния лотосов цвят, който ще бъде двигателен орган на волята, и органът, възникващ от метаморфоза на лявата половина на гръдния кош и лявата ръка. Такива ще бъдат органите за движение в бъдещето.
към текста >>

Такъв е произходът на загадката на Сфинкса: "Кое е съществото, което в детството ходи на четири крака, в средна възраст на два, а в старостта на три?
Преди човекът да заеме изправен стоеж имаше време, когато той се движеше на четири крака. Такъв е произходът на загадката на Сфинкса: "Кое е съществото, което в детството ходи на четири крака, в средна възраст на два, а в старостта на три? " Едип отговаря, че това е човекът, който когато е бебе пълзи на четири крака, и на старини се подпира на бастун. Всъщност въпросът и отговорът се отнасят за цялата еволюция на човечеството, минала, настояща и бъдеща, както тя беше познавана в древните Мистерии. Четириног в една предишна епоха на развитие, днес човекът ходи на два крака; в бъдеще той ще "лети" и наистина ще използва три спомагателни органа, а именно двете крила развити от двулистния лотосов цвят, който ще бъде двигателен орган на волята, и органът, възникващ от метаморфоза на лявата половина на гръдния кош и лявата ръка. Такива ще бъдат органите за движение в бъдещето.
към текста >>

" Едип отговаря, че това е човекът, който когато е бебе пълзи на четири крака, и на старини се подпира на бастун.
Преди човекът да заеме изправен стоеж имаше време, когато той се движеше на четири крака. Такъв е произходът на загадката на Сфинкса: "Кое е съществото, което в детството ходи на четири крака, в средна възраст на два, а в старостта на три? " Едип отговаря, че това е човекът, който когато е бебе пълзи на четири крака, и на старини се подпира на бастун. Всъщност въпросът и отговорът се отнасят за цялата еволюция на човечеството, минала, настояща и бъдеща, както тя беше познавана в древните Мистерии. Четириног в една предишна епоха на развитие, днес човекът ходи на два крака; в бъдеще той ще "лети" и наистина ще използва три спомагателни органа, а именно двете крила развити от двулистния лотосов цвят, който ще бъде двигателен орган на волята, и органът, възникващ от метаморфоза на лявата половина на гръдния кош и лявата ръка. Такива ще бъдат органите за движение в бъдещето.
към текста >>

Четириног в една предишна епоха на развитие, днес човекът ходи на два крака; в бъдеще той ще "лети" и наистина ще използва три спомагателни органа, а именно двете крила развити от двулистния лотосов цвят, който ще бъде двигателен орган на волята, и органът, възникващ от метаморфоза на лявата половина на гръдния кош и лявата ръка.
Преди човекът да заеме изправен стоеж имаше време, когато той се движеше на четири крака. Такъв е произходът на загадката на Сфинкса: "Кое е съществото, което в детството ходи на четири крака, в средна възраст на два, а в старостта на три? " Едип отговаря, че това е човекът, който когато е бебе пълзи на четири крака, и на старини се подпира на бастун. Всъщност въпросът и отговорът се отнасят за цялата еволюция на човечеството, минала, настояща и бъдеща, както тя беше познавана в древните Мистерии. Четириног в една предишна епоха на развитие, днес човекът ходи на два крака; в бъдеще той ще "лети" и наистина ще използва три спомагателни органа, а именно двете крила развити от двулистния лотосов цвят, който ще бъде двигателен орган на волята, и органът, възникващ от метаморфоза на лявата половина на гръдния кош и лявата ръка. Такива ще бъдат органите за движение в бъдещето.
към текста >>

14. ХІІІ. Логосът и Словото GA_92 Езотерична космология

Така примитивният човек ходеше на четири крака; той не можеше да издава членоразделни звуци; той нямаше уши с които да чува.
В хода на човешката еволюция органите постоянно са се преобразували и по характер, и на външен вид. Така примитивният човек ходеше на четири крака; той не можеше да издава членоразделни звуци; той нямаше уши с които да чува. Движението в полу-течния, полу-газов елемент който го обкръжаваше, бе възможно благодарение на един орган, който му позволяваше да не потъва и да плува. Когато елементите се диференцираха и човекът се оказа на твърда земя, този орган се промени в белите дробове, хрилете в уши и предната част на неговата структура в ръце и инструменти за действие. Освен това, той започна да изрича членоразделни звуци – думите на речта.
към текста >>

15. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 7.10.1904 г. Прометеевата легенда. GA_93 Легендата за храма

Смъртното човечество трябва да се научи да стои на собствените си крака през петата раса.
Смъртното човечество трябва да се научи да стои на собствените си крака през петата раса. То е изобразено чрез Прометей. Едва то разви човешките изкуства и особено първичното изкуство за изполването на огъня. Зевс му завидя, защото хората израстват и издигат свои собствени посветени, които ще поемат водачеството на 6та коренна раса, епоха. Човечеството обаче, първо трябва да плати за това. Ето защо неговият пра посветен трябва да поеме върху себе си цялото страдание.
към текста >>

16. Х. Астралният свят (продължение). GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан

Преди човекът да заеме изправен стоеж имаше време, когато той се движеше на четири крака.
Преди човекът да заеме изправен стоеж имаше време, когато той се движеше на четири крака. Такъв е произходът на загадката на Сфинкса: “Кое е съществото, което в детството ходи на четири крака, в средна възраст на два, а в старостта на три? ” Едип отговаря, че това е човекът, който когато е бебе пълзи на четири крака, и на старини се подпира на бастун. Всъщност въпросът и отговорът се отнасят за цялата еволюция на човечеството, минала, настояща и бъдеща, както тя беше познавана в древните Мистерии. Четириног в една предишна епоха на развитие, днес човекът ходи на два крака; в бъдеще той ще “лети” и наистина ще използва три спомагателни органа, а именно двете крила развити от двулистния лотосов цвят, който ще бъде двигателен орган на волята, и органът, възникващ от метаморфоза на лявата половина на гръдния кош и лявата ръка. Такива ще бъдат органите за движение в бъдещето.
към текста >>

Такъв е произходът на загадката на Сфинкса: “Кое е съществото, което в детството ходи на четири крака, в средна възраст на два, а в старостта на три?
Преди човекът да заеме изправен стоеж имаше време, когато той се движеше на четири крака. Такъв е произходът на загадката на Сфинкса: “Кое е съществото, което в детството ходи на четири крака, в средна възраст на два, а в старостта на три? ” Едип отговаря, че това е човекът, който когато е бебе пълзи на четири крака, и на старини се подпира на бастун. Всъщност въпросът и отговорът се отнасят за цялата еволюция на човечеството, минала, настояща и бъдеща, както тя беше познавана в древните Мистерии. Четириног в една предишна епоха на развитие, днес човекът ходи на два крака; в бъдеще той ще “лети” и наистина ще използва три спомагателни органа, а именно двете крила развити от двулистния лотосов цвят, който ще бъде двигателен орган на волята, и органът, възникващ от метаморфоза на лявата половина на гръдния кош и лявата ръка. Такива ще бъдат органите за движение в бъдещето.
към текста >>

” Едип отговаря, че това е човекът, който когато е бебе пълзи на четири крака, и на старини се подпира на бастун.
Преди човекът да заеме изправен стоеж имаше време, когато той се движеше на четири крака. Такъв е произходът на загадката на Сфинкса: “Кое е съществото, което в детството ходи на четири крака, в средна възраст на два, а в старостта на три? ” Едип отговаря, че това е човекът, който когато е бебе пълзи на четири крака, и на старини се подпира на бастун. Всъщност въпросът и отговорът се отнасят за цялата еволюция на човечеството, минала, настояща и бъдеща, както тя беше познавана в древните Мистерии. Четириног в една предишна епоха на развитие, днес човекът ходи на два крака; в бъдеще той ще “лети” и наистина ще използва три спомагателни органа, а именно двете крила развити от двулистния лотосов цвят, който ще бъде двигателен орган на волята, и органът, възникващ от метаморфоза на лявата половина на гръдния кош и лявата ръка. Такива ще бъдат органите за движение в бъдещето.
към текста >>

Четириног в една предишна епоха на развитие, днес човекът ходи на два крака; в бъдеще той ще “лети” и наистина ще използва три спомагателни органа, а именно двете крила развити от двулистния лотосов цвят, който ще бъде двигателен орган на волята, и органът, възникващ от метаморфоза на лявата половина на гръдния кош и лявата ръка.
Преди човекът да заеме изправен стоеж имаше време, когато той се движеше на четири крака. Такъв е произходът на загадката на Сфинкса: “Кое е съществото, което в детството ходи на четири крака, в средна възраст на два, а в старостта на три? ” Едип отговаря, че това е човекът, който когато е бебе пълзи на четири крака, и на старини се подпира на бастун. Всъщност въпросът и отговорът се отнасят за цялата еволюция на човечеството, минала, настояща и бъдеща, както тя беше познавана в древните Мистерии. Четириног в една предишна епоха на развитие, днес човекът ходи на два крака; в бъдеще той ще “лети” и наистина ще използва три спомагателни органа, а именно двете крила развити от двулистния лотосов цвят, който ще бъде двигателен орган на волята, и органът, възникващ от метаморфоза на лявата половина на гръдния кош и лявата ръка. Такива ще бъдат органите за движение в бъдещето.
към текста >>

17. ХІІІ. Логосът и Словото. GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан

Така примитивният човек ходеше на четири крака; той не можеше да издава членоразделни звуци; той нямаше уши с които да чува.
В хода на човешката еволюция органите постоянно са се преобразували и по характер, и на външен вид. Така примитивният човек ходеше на четири крака; той не можеше да издава членоразделни звуци; той нямаше уши с които да чува. Движението в полу-течния, полу-газов елемент който го обкръжаваше, бе възможно благодарение на един орган, който му позволяваше да не потъва и да плува. Когато елементите се диференцираха и човекът се оказа на твърда земя, този орган се промени в белите дробове, хрилете в уши и предната част на неговата структура в ръце и инструменти за действие. Освен това, той започна да изрича членоразделни звуци – думите на речта.
към текста >>

18. Отношението на човешките сетива към външния свят GA_96 Първоначални импулси на духовната наука

Едната има четири крака, горната дъска е оцветена така и така.
Хората не се замислят особено как са се появили тези органи. Науката анатомия описва, че човекът се състои от тези и онези органи, че има черен дроб, сърце, нос за мирисане, уши за слушане, очи за виждане. Тя описва органите също и по отделно. Но при това прави нещо съвсем особено, което може да се сравни само със следното. Представете си, че поставим стара маса до нова маса и съвсем просто опишем и двете маси. Едната има четири крака, горната дъска е оцветена така и така. Втората също има четири крака, горната дъска е оцветена и т. н. Описанията могат да са съвсем правилни и въпреки това в тези описания да не се засяга за какво всъщност става въпрос, а именно че едната е по-стара от другата. Така можете да опишете очите и ушите. Можете да опишете как те изглеждат днес. Можете да опишете външните ушни миди, ушния канал, ушните нерви и т. н.
към текста >>

Втората също има четири крака, горната дъска е оцветена и т. н.
Науката анатомия описва, че човекът се състои от тези и онези органи, че има черен дроб, сърце, нос за мирисане, уши за слушане, очи за виждане. Тя описва органите също и по отделно. Но при това прави нещо съвсем особено, което може да се сравни само със следното. Представете си, че поставим стара маса до нова маса и съвсем просто опишем и двете маси. Едната има четири крака, горната дъска е оцветена така и така. Втората също има четири крака, горната дъска е оцветена и т. н. Описанията могат да са съвсем правилни и въпреки това в тези описания да не се засяга за какво всъщност става въпрос, а именно че едната е по-стара от другата. Така можете да опишете очите и ушите. Можете да опишете как те изглеждат днес. Можете да опишете външните ушни миди, ушния канал, ушните нерви и т. н. По същия начин можете да опишете човешкото око.
към текста >>

19. Световноисторическото значение на изтеклата на кръста кръв GA_96 Първоначални импулси на духовната наука

Но Анзенгрубер ги описва по-живо, така, че те стоят твърдо и сигурно на двата си крака като издялани, напълно действителни и сигурни.
Сигурно си спомняте, че Розегер, който е добър и обичан писател, описва своите селяни от външно наблюдение и то така, както ги представя пред нас. Но Анзенгрубер ги описва по-живо, така, че те стоят твърдо и сигурно на двата си крака като издялани, напълно действителни и сигурни. Веднъж двамата сприятелени писатели вървели заедно и Розегер казва на Анзенгрубер: «Ти би могъл да опишеш селяните много по-добре, ако веднъж отидеш на село и ги видиш. Да, отвърнал Анзенгрубер, аз никога не съм виждал такива селяни. Но ги описвам, понеже това лежи в кръвта ми. Баща ми, дядо ми, прадядо ми, а също и чичо ми бяха селяни. Това лежи в кръвта ми.» Азенгрубер няма нужда да вижда селяните.
към текста >>

Какво ползва някого, който е паднал и си е навехнал крака, ако четиридесет човека от улицата се съберат, препълнени със съжаление и любов, а никой не може да го намести!
Не е достатъчно само да се проповяда братство; голата морална проповед е безполезно говорене. Както на печката трябва да се даде гориво, ако следва да топли, така на човечеството трябва да се даде мъдрост, която го обединява в братски съюз. Да се говори на хората за братството, означава да се говори на печката, че трябва да отоплява. Истински да преподаваме с понятие след понятие, представа след представа мъдростта за развитието на света и същността на човека е това, което ще ни доведе по-нататък. Проповядането на състрадание, а също изпитването на състрадание не означава нищо, ако човек не притежава мъдростта. Какво ползва някого, който е паднал и си е навехнал крака, ако четиридесет човека от улицата се съберат, препълнени със съжаление и любов, а никой не може да го намести! Няма да има полза и от четиридесетте. Един обаче, който го може, може да помогне, когато се наложи, и той ще го направи, ако е духовно същество.
към текста >>

20. 1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Мюнхен, 22 май 1907 г. Нова форма на мъдрост. GA_99 Теософия на розенкройцерите

Това не би било розенкройцерство, тъй като розенкройцерът казва; представи си човек, който си е счупил крака и лежи пред теб на улицата.
От това, което ще чуете тук в близките дни, ще разберете, че духовната мъдрост може непосредствено да се влива в практическия живот. Ние не поднасяме някаква система, която може да се прилага само на теория, а даваме нещо полезно за разбирането на дълбоките основи на нашето съвременно мирово познание и за проникване в духовните истини на нашия ежедневен живот. Розенкройцерската мъдрост трябва да проникне не само в главата и не само в сърцето, а и в ръцете, в нашите професионални навици, в това, което човек прави ежедневно. Това не е сантиментално съчувствие, това е самоизработване способността да се действа всред всеобщото служене на човечеството. Представете си, че би възникнало общество, което би имало за цел единствено братството на всички хора и не би правило нищо, освен само да проповядва братство. Това не би било розенкройцерство, тъй като розенкройцерът казва; представи си човек, който си е счупил крака и лежи пред теб на улицата. Ако около него стоят 14 човека, горещо му съчувстват, но сред тях няма никой, който би могъл да оправи крака, то всичките 14 се оказват по-малко от единия, който ще е в състояние да оправи крака и да направи това дори ако в него няма никаква сантименталност. Такова е убеждението на розенкройцерът: всичко зависи от дейното познание, от възможността да се премине от познанието към самия живот. Разговорите за съчувствие дори се струват на розенкройцерът нещо опасно, понеже постоянното подчертаване на съчувствието му се струва един вид астрално сладострастие. Това, което се явява неизменно сладострастие на физически план, същото на астрален план е това съчувствие, отхвърлящо познанието. Дейното познание, което навлиза в живота,разбира се, не в материален смисъл, но, бивайки от духовно ниво вече пренесено долу,ни дава способността да действаме на практика.
към текста >>

Ако около него стоят 14 човека, горещо му съчувстват, но сред тях няма никой, който би могъл да оправи крака, то всичките 14 се оказват по-малко от единия, който ще е в състояние да оправи крака и да направи това дори ако в него няма никаква сантименталност.
Ние не поднасяме някаква система, която може да се прилага само на теория, а даваме нещо полезно за разбирането на дълбоките основи на нашето съвременно мирово познание и за проникване в духовните истини на нашия ежедневен живот. Розенкройцерската мъдрост трябва да проникне не само в главата и не само в сърцето, а и в ръцете, в нашите професионални навици, в това, което човек прави ежедневно. Това не е сантиментално съчувствие, това е самоизработване способността да се действа всред всеобщото служене на човечеството. Представете си, че би възникнало общество, което би имало за цел единствено братството на всички хора и не би правило нищо, освен само да проповядва братство. Това не би било розенкройцерство, тъй като розенкройцерът казва; представи си човек, който си е счупил крака и лежи пред теб на улицата. Ако около него стоят 14 човека, горещо му съчувстват, но сред тях няма никой, който би могъл да оправи крака, то всичките 14 се оказват по-малко от единия, който ще е в състояние да оправи крака и да направи това дори ако в него няма никаква сантименталност. Такова е убеждението на розенкройцерът: всичко зависи от дейното познание, от възможността да се премине от познанието към самия живот. Разговорите за съчувствие дори се струват на розенкройцерът нещо опасно, понеже постоянното подчертаване на съчувствието му се струва един вид астрално сладострастие. Това, което се явява неизменно сладострастие на физически план, същото на астрален план е това съчувствие, отхвърлящо познанието. Дейното познание, което навлиза в живота,разбира се, не в материален смисъл, но, бивайки от духовно ниво вече пренесено долу,ни дава способността да действаме на практика. От необходимото разбиране, че светът трябва да върви напред, вече се появява хармония, и е толкова истинска, че тя образува сама себе си, когато произхожда от познание.
към текста >>

За този, който умее да оправи крака, може да си каже: ако той не обича хората, то, може би, ще остави пострадалият да лежи.
Такова е убеждението на розенкройцерът: всичко зависи от дейното познание, от възможността да се премине от познанието към самия живот. Разговорите за съчувствие дори се струват на розенкройцерът нещо опасно, понеже постоянното подчертаване на съчувствието му се струва един вид астрално сладострастие. Това, което се явява неизменно сладострастие на физически план, същото на астрален план е това съчувствие, отхвърлящо познанието. Дейното познание, което навлиза в живота,разбира се, не в материален смисъл, но, бивайки от духовно ниво вече пренесено долу,ни дава способността да действаме на практика. От необходимото разбиране, че светът трябва да върви напред, вече се появява хармония, и е толкова истинска, че тя образува сама себе си, когато произхожда от познание. За този, който умее да оправи крака, може да си каже: ако той не обича хората, то, може би, ще остави пострадалият да лежи. При обикновеното познание във физически план това е възможно. Обаче, ако става дума за духовното познание, такова възражение губи силата си. Не може да има такова духовно познание, което не би се вляло в дейния живот.
към текста >>

21. 9. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 2 юни 1907 г. Развитие на планетите / І част/. GA_99 Теософия на розенкройцерите

само такова физическо тяло, каквото ние имаме днес с крака, ръце и глава и с внедрени в него орган на сетивата, можело да стане носител на "Аз" на четвъртата степен, на Земята.
Те били тогава на тази степен, на която сега се намират хората. Да проявят дейността на своя "Аз" те можели, при описаните от мен обстоятелства, съвършено различно, отколкото нашата днес. Това са били предците на нашето сегашно човечество хората на Сатурн. Те озарявали повърхността на планетата с лъчите на своя "Аз" във физическата телесност, която се образувала на повърхността на Сатурн. Така те се погрижили физическото тяло да се подготви да стане в последствие носител на "Аза". само такова физическо тяло, каквото ние имаме днес с крака, ръце и глава и с внедрени в него орган на сетивата, можело да стане носител на "Аз" на четвъртата степен, на Земята. Зародишът на това трябвало да се заложи в него на Сатурн. Тези същества, притежаващи "Аз" на Сатурн, се наричат още духове на Егоизма.
към текста >>

Понеже Земята това е тялото на Христово, и когато хората, които ядат хляб, взет от тялото на Земята, ходят по Земята, те тъпчат с крака тялото Христово.
Когато Земята станала Луна, той се развил още по-нагоре, но пребивавал на Луната. Когато Земята станала Земя, Той придобил висша степен на развитие и пребивавал заедно със Земята, съединявайки се с нея след Мистерията на Голгота. Този дух представлява висшия планетарен дух на Земята. Земята днес е Неговото тяло, както преди негово тяло било Слънцето. За това трябва буквално да се разберат думите на Йоан: "който яде Моя хляб Ме тъпче с краката си". Понеже Земята това е тялото на Христово, и когато хората, които ядат хляб, взет от тялото на Земята, ходят по Земята, те тъпчат с крака тялото Христово. Разбирайте тези думи напълно буквално, както и въобще следва да се възприемат буквално всички религиозни свидетелства. Само отначало трябва да се знае, какво е истинското значение на тази буква, а след това вече да се търси духа.
към текста >>

22. 11. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 4 юни 1907 г. Развитието на човечеството на Земята. / І част/. GA_99 Теософия на розенкройцерите

От меката маса започнала постепенно да се образува по-твърда, която в началото образувала хрущял, а след това кости, и едва с появата на костната тъкан започнало предвижването на човека с крака, с ходене.
Може да се каже, че общата кръв, която по-рано, през лунната епоха, се спускала надолу от народната душа, била причина за общността, и за изживяваното от предците да се помни не така смътно, а напълно отчетливо. Хората се чувствали част от веригата на предците, с която ги свързвала общата кръв, подобно на това, както вие чувствате ръката като част от своя организъм. Това чувство за общност било свързано с развитието до толкова, доколкото при прехода, който разгледахме и който станал по време на отделяне на Слънцето и отделяне на Луната, вървял друг важен процес. Този процес е свързан с процеса на втвърдяване, който ставал на Земята. Възникнало минералното царство и едновременно с това също такъв процес на втвърдяване започнал да става в недрата на човешката природа. От меката маса започнала постепенно да се образува по-твърда, която в началото образувала хрущял, а след това кости, и едва с появата на костната тъкан започнало предвижването на човека с крака, с ходене.
към текста >>

23. 4. Четвърта лекция, Берлин, 21.10.1907 г., вечер. Германски саги. GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи

Отделните черти: изваждането на окото, отсичането на ръката, отсичането на крака и други подобни, са такива, че в тях веднага се продължава нещо от типа или формата на легендата и се завръща там, където се счита за нужно.
Тъкмо по отношение на тази песен на Валтар трябва да се пазим от спекулация или влагане на някакъв смисъл. Отделните черти: изваждането на окото, отсичането на ръката, отсичането на крака и други подобни, са такива, че в тях веднага се продължава нещо от типа или формата на легендата и се завръща там, където се счита за нужно. Вчера с право беше казано, че по отношение на този, който е написал песента за Валтар става дума за посветен. Но трябва също така да подчертаем, че той беше християнски посветен, който искаше да представи на хората едно съвсем определено християнско учение.
към текста >>

24. ТРЕТА ЧАСТ: Окултни знаци и символи. 8. Първа лекция, Щутгарт, 13.09.1907 г. Отношението на окултните знаци към астралния и духовния свят. GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи

Ако се изправите с протегнати крака и ръце, то човешкото тяло се представя така както тук в рисунката [рисува се]:
Характерното за етерното тяло е, че то е съставено от различни течения, които го пресичат. То е архитектът, скулпторът на физическото тяло. Както ледът се образува от водата, така и физическото тяло се образува от етерното. И това етерно тяло е пресечено във всички посоки от течения, както морето. Сред тях се очертават пет главни течения. Ако се изправите с протегнати крака и ръце, то човешкото тяло се представя така както тук в рисунката [рисува се]:
към текста >>

25. 11. Четвърта лекция, Щутгарт, 16.09.1907 г. Апокалиптичните печати. GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи

Първият от тях изобразява един човек в бели дрехи, с метални крака, като руда; от устата му излиза един огнен меч; десницата му е заобиколена със знака на нашата планета: Сатурн, Слънце, Луна, Марс, Меркурий, Юпитер, Венера.
Първият от тях изобразява един човек в бели дрехи, с метални крака, като руда; от устата му излиза един огнен меч; десницата му е заобиколена със знака на нашата планета: Сатурн, Слънце, Луна, Марс, Меркурий, Юпитер, Венера. Ако познавате Апокалипсиса на Йона ще си спомните, че там се съдържа едно доста подобно описание на този образ, тъй като Йоан беше посветен. Този печат представлява, бихме казали, идеята на цялото човечество. Ще разберем това, когато си припомним някои представи, които са известни на по-възрастните от тук присъствуващите.
към текста >>

26. 4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 29. 2. 1908 г. GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека

Те нямат ръце, с които биха могли да работят на Сатурн, нямат крака, с които биха могли да ходят и т.н., понеже всички те всъщност са членове на физическото тяло.
Тези Духове на Формата не са имали физическо тяло на Сатурн. Тогава те били устроени така, че имали за нисш член на своето същество етерно тяло, което може да се сравни с етерното тяло на човека. И така, трябва напълно да отхвърлим физическото тяло и да си представим нисшия член на Духовете на Формата етерно тяло. По-нататък тези същества имат астрално тяло, Аз, Дух-Себе или Манас, Дух-Живот или Будхи, Човек-Дух или Атма, и още осми член, който е една степен над това, което човек може да достигне в своето развитие, преминавайки през редица земни въплъщения. По този начин, тези Духовете на Формата на Сатурн действат навън с помощта на своето етерно тяло, точно както човекът на Земята действа навън с помощта на своето физическо тяло. Те нямат ръце, с които биха могли да работят на Сатурн, нямат крака, с които биха могли да ходят и т.н., понеже всички те всъщност са членове на физическото тяло. Но тяхното етерно тяло проявява себе си чрез непрекъснато излъчване и изпращане на сили от обкръжението на Сатурн – оплодотворяващи жизнени сокове във вид на много фина материя. Ние можем да си представим Сатурн какъвто го описахме и след това да си представим – непрекъснато от всички страни излъчващи се – от етерното тяло на Духовете на Формата оплодотворяващи жизнени сокове, падащи отгоре, от обкръжението, като вид дъжд падащ на Сатурн. Самият Сатурн имал такова устройство, че той не е задържал тези оплодотворяващи жизнени сокове, а непрекъснато ги отразявал като огледало. Благодарение на това възникнали – сега аз описвам по-подробно това, което само споменах в предишните лекции – тези отразени образи на Сатурн, за които говорих. Вие можете да си представите топлата материя на Сатурн, как той непрекъснато е възприемал излъчването на етерното тяло на Духовете на Формата и ги отразява обратно.
към текста >>

27. 6. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 24. 3. 1908 г. GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека

Това, което се явява човекът между раждане и смърт, всичко онова, което развива в себе си благодарение на това, че живее в своето тяло, онова, което го прави именно съществото, което стои, така да се каже, на своите два крака на Земята – всичко това се намира под ръководството на Духовете на Любовта.
И така, ако си представите човека в неговата цялост, ще различите два вида влияние под действието на които човек се намира под ръководството на Космоса. Това, което се явява човекът между раждане и смърт, всичко онова, което развива в себе си благодарение на това, че живее в своето тяло, онова, което го прави именно съществото, което стои, така да се каже, на своите два крака на Земята – всичко това се намира под ръководството на Духовете на Любовта. Това, което преминава през личността като пребиваваща индивидуалност, което се ражда заедно с човека, умира, отново се ражда, отново умира и т.н. – се намира до известна степен под ръководството на Духовете на Мъдростта. Но ние, отново, не трябва да шаблонизираме това и да казваме: и така, ти твърдиш, че човешката индивидуалност се намира под влиянието на Духовете на Мъдростта, а човешката личност се намира под влиянието на Духовете на Любовта. Ако започнем да шаблонизираме, то отново би се получила грешка. Понеже понятията имат смисъл само, когато се вземат в тяхната реалност, когато се знае, че всяко понятие съдържа в себе си две страни.
към текста >>

28. 10. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 16. 5. 1908 г. GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека

Защо човекът не може да ходи на четири крака.
Във висшата нервна система, особено в мозъка, които се създават нови за всяка нова инкарнация, вие имате материалния израз на това, което човекът е направил при работата на своя Аз над своето астрално тяло, макар и в по-голямата си част безсъзнателно. И факта, че човекът има по-развит, много по-съвършен в сравнение с животните, главен мозък, се обяснява с това, че този мозък се явява откровение на преобразеното от силите на Аза астрално тяло. Но астралното тяло също се изразява и в нервната система. И вие лесно ще разберете, всеки път, когато някой член от вашия организъм се издигне по-нагоре в своето развитие, става необходимо изменение на целия останал организъм. Целият организъм трябва да се промени. Защо човекът не може да ходи на четири крака. Защо е преобразувал предните си крайници в оръдие за работа? Защото той е работил над астралното си тяло, и това е предизвикало преобразуване на неговите предните крайници в органи на труда; и развитието на формата на главния мозък на човешкото тяло е следствие на тази вътрешна работа. Външното е винаги действително откровение на вътрешното. Всичко, което виждаме във физическото тяло в нашата съвременна фаза на развитие, е резултат, именно специфичния резултат на духовната еволюция.
към текста >>

Земният човек разглежда пищялната кост на крака и вижда че строежът и е пронизан от мъдрост, той разглежда нейното удивително устройство и е принуден да признае, че днес със цялото си инженерно изкуство не може да достигне това, което е отпечатано в тази пищялна кост.
Да си спомним това, което преди вече съм казвал: с какво се различава Юпитер от нашата Земя. Ние описахме всъщност Земята като планета на любовта, за разлика от Луната, която се явява планета на мъдростта. Както любовта се развила на Земята, така на Луната се развила мъдростта, която ние откриваме в това, което ни обкръжава. Любовта в своята нисша форма се разкрила в древната лемурийска епоха и се изменила, преминавайки към все по-висока степен до висшата духовна форма. През време на юпитеровото битие, обитателите на Юпитер ще се взират в любовта, както земните хора се взират в мъдростта. Земният човек разглежда пищялната кост на крака и вижда че строежът и е пронизан от мъдрост, той разглежда нейното удивително устройство и е принуден да признае, че днес със цялото си инженерно изкуство не може да достигне това, което е отпечатано в тази пищялна кост. До известна степен цялата земна планета е кристализирала мъдрост, която постепенно се е развивала на Луната. И така, постепенно се е развивала любовта на нашата Земя. И както ние се удивяваме на мъдростта във всичко, което ни обкръжава, така бъдещият обитател на Юпитер ще чувства благоухаещата любов във всички същества. Тази любов ще се излива и ще говори от всички същества, както сега ни говори мъдростта, която е вложена в Земята през древното битие на Луната.
към текста >>

29. ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ GA_103 Евангелието на Йоан

Там например съдържанието на страница 150 не може да се измести с 50 страници напред, както не можем да разменим задните крака на едно куче с предните.
Вече казахме, че за да се стигне до катарзис, могат да бъдат приложени най-различни методи. Човек може да напредне твърде далеч в този катарзис, ако например се вживее в съдържанието на моята книга “Философия на свободата”, така че да стигне до усещането: “Наистина, книгата беше за мен един стимул, обаче сега аз мога сам да възпроизвеждам намиращите се в нея мисли.” И ако някой се отнася към тази книга така - а тя е замислена и написана именно в този смисъл - както при изпълнението на дадена музикална творба един клавирен виртуоз се отнася към съответния композитор, сякаш той сам я поражда в себе си - разбира се, по съответен начин - тогава чрез строгата логична последователност на споменатата книга също може да се стигне до висока степен на катарзис. Защото при такива неща, какъвто е случаят и с тази книга, работата е там, че всички мисли са така построени, че направо предизвикват определен вид действие. Докато много други книги, общо взето, са така написани, че дори ако систематиката се промени, едни неща могат да се кажат по-рано, други - по-късно. При “Философия на свободата” това е невъзможно. Там например съдържанието на страница 150 не може да се измести с 50 страници напред, както не можем да разменим задните крака на едно куче с предните. Защото тази книга представлява един точно структуриран организъм и логичната последователност на нейните мисли носи характера на едно вътрешно обучение. И така, има различни методи, конто водят до катарзис. Но ако прочитайки тази книга, човек не стигне до катарзис, не трябва да смята за погрешни казаните от мен неща, а да приеме, че не е осмислил достатъчно ясно и енергично нейното съдържание.
към текста >>

30. 8. СЕДМА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг 24 Юни 1908 г. GA_104 Апокалипсисът на Йоан

Тя може да се спаси чрез това, когато например чрез укрепване на вътрешните душевни сили се научава да стои на собствените си крака, да стане независима от обективните сили на капитала.
Тук личността се е вложила за паричното дело. Днес вие виждате, как цялото банково дело е станало нещо безлично, то преминава в акционните дружества, капиталът не се управлява вече от отделната личност. Ние имаме чисто обективни сили, които стопанисват капитала, и в тази област имаме даже вече сили, които привличат към себе си цялата воля на личността, така щото личността е станала безсилна. Така човек може с виждащи очи да проследи тези неща и да види навсякъде, как по отношение на личността човечеството е слязло до най-дълбоката точка. Но личността може да се спаси и отново да възлезе нагоре. Тя може да се спаси чрез това, когато например чрез укрепване на вътрешните душевни сили се научава да стои на собствените си крака, да стане независима от обективните сили на капитала. Но личността може също да се хвърли в тези сили, може да потъне в тях и да слезе в бездната, може да се остави уплетена от действуващите в капитала сили. Най-важната точка, до която човешката личност слиза на Земята и където тя трябваше да се обърне нагоре, е моментът на идването на Христа Исуса на Земята. Той даде на Земята силата, която дава възможност на човечеството отново да възлезе нагоре. И човечеството възлиза до толкова, доколкото то има общение с Христа Исуса. Когато една по-голяма част от човечеството ще разбере, какво значение има това събитие, когато за една по-голяма част от човечеството този Христов Импулс ще стане собствен импулс в неговото вътрешно същество, от който хората ще действуват и тъкат всяко съществуване, тогава човечеството все повече ще напредва в своя възход нагоре.
към текста >>

31. Трета лекция: Последното атлантско и следатлантско човечество. GA_106 Египетски митове и мистерии

Макар и днешният човек да движи своите ръце и крака, да натиска педалите на велосипеда, макар и да владее своята физиономия, накратко, макар и да има известна власт над тялото, всичко това е само един последен, нищожен остатък от онази власт над физическото тяло, която съществуваше в древна Атлантида.
За да вникнем напълно в по-нататъшното изложение, ние трябва да вземем предвид следното. Ние трябва да сме наясно, че в хода на времето духовните съставни части на човека изгубиха своята власт върху неговото физическо тяло почти напълно. Макар и днешният човек да движи своите ръце и крака, да натиска педалите на велосипеда, макар и да владее своята физиономия, накратко, макар и да има известна власт над тялото, всичко това е само един последен, нищожен остатък от онази власт над физическото тяло, която съществуваше в древна Атлантида. Тогава мисълта, чувството имаше едно много по-голямо въздействие върху физическото тяло. Това, което човекът мисли, тогава упражняваше едно много по-голямо влияние върху физическото тяло. Ако днес някому се даде една мисъл за седмици, месеци или години, той само в изключителни случаи ще може да упражни някакво влияние по-далеч от етерното тяло. Много рядко пъти например медитацията би могла да окаже някакво влияние върху физическото тяло. Ако чрез подобно усилие някой би могъл, примерно, да промени формата на челото си, следователно да упражни някакво действие върху костите, това би представлявало днес едно изключително постижение.
към текста >>

32. 5. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ. Щутгарт, 5. 3. 1910 г. Мистериите на Вселената: Комети и Луната. GA_118 Новото появяване на Христос в етерния свят

Земята го е направила изправено същество, такова, което използува ръце и крака, както това той прави днес; също така само на земята неговата глава става в състояние да гледа свободно в космичното пространство, защото силите на слънцето го изправят, докато през еволюцията на древната Луна неговият гръбнак е бил паралелен с повърхността на Луната.
Вие лесно може да разберете, че що се касае до неговите крайници човек е бил напълно по-различно същество през еволюцията на древната Луна. Земята го е направила изправено същество, такова, което използува ръце и крака, както това той прави днес; също така само на земята неговата глава става в състояние да гледа свободно в космичното пространство, защото силите на слънцето го изправят, докато през еволюцията на древната Луна неговият гръбнак е бил паралелен с повърхността на Луната. Може да се каже, че земята е отговорна за това, че човекът е в състояние да използува своите крака, както той прави това днес. Слънцето работейки върху земята отвън и образувайки контраст на земята е отговорно за факта, че човешката глава, с нежната физиономия, в известен смисъл се е откъснала от подчинението на земята и е способна свободно да гледа в пространството. Онова, което в планетната система, е контрастът между слънце и земя, се появява в човешкото същество като контрастът между глава и крайници. Откриваме този контраст на глава и крайници във всяко човешко същество независимо дали е мъж или жена и също тока откриваме, че тук мъжете и жените са еднакви, така че можем да кажем, че контрастът, съответствуващ на този между слънце и земя, се изразява по същия начин и у мъжете и у жените. Земята въздействува по същия начин върху жената, както и върху мъжа; жената е свързана към земята по същия начин, както мъжът.
към текста >>

Може да се каже, че земята е отговорна за това, че човекът е в състояние да използува своите крака, както той прави това днес.
Вие лесно може да разберете, че що се касае до неговите крайници човек е бил напълно по-различно същество през еволюцията на древната Луна. Земята го е направила изправено същество, такова, което използува ръце и крака, както това той прави днес; също така само на земята неговата глава става в състояние да гледа свободно в космичното пространство, защото силите на слънцето го изправят, докато през еволюцията на древната Луна неговият гръбнак е бил паралелен с повърхността на Луната. Може да се каже, че земята е отговорна за това, че човекът е в състояние да използува своите крака, както той прави това днес. Слънцето работейки върху земята отвън и образувайки контраст на земята е отговорно за факта, че човешката глава, с нежната физиономия, в известен смисъл се е откъснала от подчинението на земята и е способна свободно да гледа в пространството. Онова, което в планетната система, е контрастът между слънце и земя, се появява в човешкото същество като контрастът между глава и крайници. Откриваме този контраст на глава и крайници във всяко човешко същество независимо дали е мъж или жена и също тока откриваме, че тук мъжете и жените са еднакви, така че можем да кажем, че контрастът, съответствуващ на този между слънце и земя, се изразява по същия начин и у мъжете и у жените. Земята въздействува по същия начин върху жената, както и върху мъжа; жената е свързана към земята по същия начин, както мъжът. А слънцето освобождава главата на жената и на мъжа еднакво от подчинението и на земята.
към текста >>

33. 1. СКАЗКА ПЪРВА GA_122 Тайните на библейското сътворение на света

И понеже по този случай сме се събрали от най-различни области и антропософските приятели трябва да се запознаят не само като разменят няколко думи помежду си, а трябва да знаят едни за други, кое е свещено за всеки един в неговата работа: затова именно при този случай трябва да покажем с няколко думи, как тук бе работено години наред, за да съчетае в съответния момент това, което беше необходимо за поставяне на крака на едно антропософско мероприятие, каквото трябваше да дадем през последните дни.
Който накрая вижда такива представление, може би не помисля, че дълго време трябва да се подготви това, което за малко часове се представя на зрителите. И начинът, по който нашите обични антропософски приятели работеха задружно на това място, за да произведат това дело, трябва винаги да бъде посочван в известно отношение като образец за антропософската работа, може би и за задружната човешка работа. Това особено поради обстоятелството, че е противно на антропософското чувство да командува по някакъв начин при тази работа. Тук е възможно напредък само тогава, когато отделните приятели участвуват с цялото си сърце, по съвършено различен начин, отколкото иначе това става на едно поле на подобно изкуство. А това цялостно участие, не само през малкото седмици, които стоят на наше разположение, за да подготвим представленията, това цялостно участие, това свободно задружно действие от сърце трая години наред. И понеже по този случай сме се събрали от най-различни области и антропософските приятели трябва да се запознаят не само като разменят няколко думи помежду си, а трябва да знаят едни за други, кое е свещено за всеки един в неговата работа: затова именно при този случай трябва да покажем с няколко думи, как тук бе работено години наред, за да съчетае в съответния момент това, което беше необходимо за поставяне на крака на едно антропософско мероприятие, каквото трябваше да дадем през последните дни. Но даже нямаше външен повод за това, сърцето би ме накарало да обърна в този час внимание върху всеотдайната работа на нашите приятели, които ни дадоха възможност да изживеем възвисяващи неща. Защото вярвайте: това стана възможно само благодарение на една всеотдайна работа. Казах, че искам да започна цикъла от сказки с един интимен разговор върху това, което ни е присърце. Преди всичко трябва да споменем настоящата година всеотдайна работа на двете дами, които тук действуват целесъзнателно и във вътрешна хармония с това, което искаме да осъществим на антропософското поле. От много години госпожица Щинде и графиня Калкройт посветили всичките си сили на антропософската работа тук на това място.
към текста >>

34. 3. СКАЗКА ТРЕТА GA_122 Тайните на библейското сътворение на света

Например не ще ни хрумне да локализираме същинското духовно естество на човека в ръката или в крака, а казваме: телесното естество е вложено главно в туловището, в краката, в ръцете; духовното има своите органи в главата, в мозъка това са неговите инструменти.
Когато днес говорим за човека, ние не можем да го разберем, ако не разделим неговото същество на едно телесно, едно душевно и едно духовно естество. И вие знаете, колко много се занимаваме на антропософското поле, за да се запознаем по-точно с действеността и същността на тази троица на човека, неговото тяло, неговата душа и неговия дух. Да правим тази разлика, да познаем едно същество в тази троичност, ние сме принудени да вършим това едва при човека. И естествено бихме направили най-голяма грешка, ако бихме си представили същността на Съществата преди човека както тази на човека; но и при тях трябва да различим един вид телесно естество и един вид духовно естество. Обаче когато при човека правите разликата между неговото телесно естество и неговото духовно естество, трябва да имате съзнанието, че и във външната форма, в която ви се представя човекът, неговото същество обитава по различен начин. Например не ще ни хрумне да локализираме същинското духовно естество на човека в ръката или в крака, а казваме: телесното естество е вложено главно в туловището, в краката, в ръцете; духовното има своите органи в главата, в мозъка това са неговите инструменти. Следователно при външната форма на човека ние правим такава разлика, че считаме определени части повече като израз на тялото, а определени други части повече като израз на духовното. Нещо подобно трябва да сторим и по отношение на Елохимите, макар и не по същия, но по един подобен начин. Всъщност цялото тъкане и вълнуване, за което говорих, ще бъде правилно разбрано само тогава, когато го схващаме като тяло на духовно-душевно естество на Елохимите. Следователно всичко, което ни се представя като елементарно тъкане на въздухообразното, на топлинното, на течнообразното, е външната телесност на Елохимите. Обаче ние трябва да разпределим по различен начин частите на Елохимите в тези елементарни членове: трябва да си представим, че по-грубата част на Елохимите е свързана с течното и с въздухообразното.
към текста >>

Също както казваме, в човека действува повече телесното в неговото туловище, в неговите крака и ръце, а повече духовното в неговата глава, така ние можем да кажем, когато схващаме целия космос като едно тяло на Елохимите: във въздухообразния и във водния елемент живееше повече телесното естество на Елохимите, а в топлинния елемент тъчеше духовното.
Всъщност цялото тъкане и вълнуване, за което говорих, ще бъде правилно разбрано само тогава, когато го схващаме като тяло на духовно-душевно естество на Елохимите. Следователно всичко, което ни се представя като елементарно тъкане на въздухообразното, на топлинното, на течнообразното, е външната телесност на Елохимите. Обаче ние трябва да разпределим по различен начин частите на Елохимите в тези елементарни членове: трябва да си представим, че по-грубата част на Елохимите е свързана с течното и с въздухообразното. Това е тяхната телесна част. А във всичко онова, което проникваше въздухообразното и течното като топлинен елемент, което проникваше този "тоху-ва-боху" като топлинен елемент, което го вълнуваше като вълнуваща топлина, в него действуваше това, което можем да наречем духовно естество на Елохимите. Също както казваме, в човека действува повече телесното в неговото туловище, в неговите крака и ръце, а повече духовното в неговата глава, така ние можем да кажем, когато схващаме целия космос като едно тяло на Елохимите: във въздухообразния и във водния елемент живееше повече телесното естество на Елохимите, а в топлинния елемент тъчеше духовното. С това ние сме схванали тогава Космоса като едно тяло на Елохимите; и след като външно-телесно е охарактеризирано като едно "тоху-ва-боху" на елементарните същности, в това, което проникваше като топлина тези елементарни същности, имате локализиран тъчащият дух на Елохимите.
към текста >>

Не може да съществува никаква такава човешка форма, каквато ние имаме която ходи на два крака, която употребява ръцете, както ние ги употребяваме -, без тя да бъде в силите заложени в мозъка и лъчезарещи от там.
Така ние трябва да си представим същността на Елохимите разпростряна над целия Космос, да си представим този Космос като тяло: това, което е елементарно съществуване в "тоху-ва-боху", като най-нисшата форма на тялото; топлинния елемент като нещо по-висше; като форма на най-висшето духовно естество "ха-шимаим", което се е отделило и сега действува творящо отвън върху цялото оформяне на "тоху-ва-боху". Сега вие можете да кажете: С това ти ни описа, че чрез космически изговореното светлозарно Слово тоху-ва-боху, това вълнуване едно през друго на елементарното съществуване, е било подредено, било е направено това, което по-късно е станало. Но от къде е организирана човешката форма? Не може да съществува никаква такава човешка форма, каквато ние имаме която ходи на два крака, която употребява ръцете, както ние ги употребяваме -, без тя да бъде в силите заложени в мозъка и лъчезарещи от там. Нашата форма е организирана от най-висшите духовни сили, които се излъчват от нашето духовно естество. Винаги по-нисшито е организирано от по-висшето. Така ха-арец бе организирана като тяло на Елохимите за нисшето от по-висшата телесна част, от ха-шамаим и от действуващото в него душевно естество на Елохимите. Следователно най-висшето духовно естество на Елохимите завладява това, което се беше отделило, и го организира, както е изразено в думите: "Светлината изявяваща се чрез космическото Слово се влива в тъмнината". Така тоху-ва-боху е организирана, изведена е от безредието на елементите.
към текста >>

35. 9. СКАЗКА ДЕВЕТА GA_122 Тайните на библейското сътворение на света

Действително тогава човекът не е ходел на два крака по лицето на Земята; това е само материалистична фантазия.
Естествено за днешното съзнание е твърде чуждо да се мисли така, но тази е истината. Когато обгърнем с поглед това, ще ни стане също обяснимо, защо в толкова много писания върху сътворението се говори за това, че развитието на човека трябва да се схваща като едно слизане от окръжността на Земята. И когато самата Библия, след като ни е говорила за дните на сътворението, ни говори за така наречения рай, и зад това предание ние трябва да търсим нещо по-дълбоко; и ние ще открием истината, когато върху този въпрос се разберем в светлината на Духовната наука. За този, който познава нещата, е действително странно, когато между тълкувателите на Библията се спори, дали раят е бил разположен на това или онова място на Земята, от което място след това хората са се изселили. Твърде ясно е показано в някои писания върху сътворението, а и в Библията също, че реят като такъв не е съществувал върху земната почва, че напротив той е бил високо над земната почва, така да се каже във висините на облаците, и че човекът, когато той е живеел в рая, е бил още едно топлинно-духовно същество. Действително тогава човекът не е ходел на два крака по лицето на Земята; това е само материалистична фантазия. Следователно, трябва да си представим, че и след изтичането на дните на сътворението, както те са наречени обикновено, човекът е едно същество, което принадлежи не на земната почва, а на земната окръжност.
към текста >>

36. Лекция втора GA_126 Окултна история

По такъв начин, както отделната човешка душа се усеща в качеството си на централен фактор за нашите палци, ръце и крака, които си принадлежат едни на други, за целия наш организъм, така се е чувствал човек в древните времена като член на груповата душа, към която той принадлежал.
Ако искаш да разбираш исторически правилно такива неща, които ни се изобразяват в тези древни митове, то е необходимо да се вниква вече в окултните им подоснови. Зад това похищение на богинята на града се крие нещо подобно на това, което се крие зад похищението на Елена, която Парис отвежда в Троя. Ние трябва да си даваме сметка, че това, което е изложено в моята малка творба "Кръвта - съвсем особен сок"12, се базира на реални основания. Там се посочва, че у древните народи е съществувало някакво общо съзнание, че човек е усещал не само своето лично "аз" в пределите на своята кожа, но че той е усещал себе си като член на племето, на градската община. По такъв начин, както отделната човешка душа се усеща в качеството си на централен фактор за нашите палци, ръце и крака, които си принадлежат едни на други, за целия наш организъм, така се е чувствал човек в древните времена като член на груповата душа, към която той принадлежал. Нещо подобно е съществувало в древните времена още в древните градски общини, даже в Гърция. Общият дух, Азът на народа, Азът на племето е живял и действал в отделните личности от народа. Но това, което от такъв общ Аз е могло да достига човешкото съзнание, е трябвало да бъде управлявано в мистериите, в тайните храмови центрове. Жреците на древните мистерии са управлявали общите духовни дела на града или племето. И се говори не само образно, но и в известен смисъл реално и точно, че такъв храм е бил действително обител на Аза на града, на груповата душа.
към текста >>

37. 9. ОСМА СКАЗКА GA_136 Духовните същества в небесните тела и природните царства

И както към нашите две ръце, към нашите десет пръста, към нашите крака принадлежи една душа, която има в себе си един аз, така към една група животни с еднаква форма принадлежи един аз, който не намираме в нашия физически свят.
Когато окултният поглед търси това при животното, той също го намира, не в света, в който съществуват физическото тяло, етерното тяло и астралното тяло на животното, а в един свръхсетивен свят, който без съмнение се показва веднага, когато отдръпнем булото на обикновения свят, който е най-близо до сетивния свят. Така щото можем да кажем: животинският аз може да бъде намерен в един свят от свръхсетивно естество. И за този животински аз трябва отново да кажем: Той застава там срещу нас като една действителност, обаче не се проявява във физическия свят като индивидуалност, а тук ние го разбираме само, когато насочим нашия интерес върху една цяла група от животни, върху една група от вълци, от агнета и т.н. И както към нашите две ръце, към нашите десет пръста, към нашите крака принадлежи една душа, която има в себе си един аз, така към една група животни с еднаква форма принадлежи един аз, който не намираме в нашия физически свят. Обикновеният абстрактен човек, днешният материалист, казва: да, всъщност при животното действително е това, което виждаме с физическите очи, и когато си образуваме понятието вълк, или понятието агне, това са само понятия. "Но те не са това за окултиста, те не са просто само понятия, които съществуват в нас, а са огледални образи, отражения на нещо действително, което само не се намира на физическото поле, а в един свръхсетивен свят. Но при малко размисъл, животинският аз се показва вече и на физическия свят, при малко размисъл се показва, че освен онова, което можем да възприемем сетивно, съществува още нещо, което не може да бъде възприето във физическия свят и въпреки това има значение за вътрешните отношения на силите при животното. Бих искал само да обърна вниманието на тези, които считат например представата вълк само за едно понятие, на което не отговаря нищо действително, върху следния експеримент: вземете определен брой агнета както е известно вълкът яде агнета и хранете с тях вълка до тогава, че да се получи това, което естествената наука е изнесла, че фактически цялата физическа материя се е променила във вълка, че през цялото време, през което физическото тяло на вълка се променя, вълкът е ял само агнета. Сега вълкът носи в своето тяло вече само материята получена от агнетата.
към текста >>

Стенанието и охкането на минералния свят, на минералното царство, което трябва да съществува, защото културният процес на нашата Земя се нуждае от една твърда почва под своите крака, това представя апостол Павел, когато говори за стенанието на създанието.
Тогава съществата, които стоят като астрални тела зад камъните, трябваше да понасят болка над болка. В минералния свят съществото, създанието страда с напредващия земен процес. Човек изпитва едно странно чувство, когато познае това от окултното изследване и след това отново се натъква на него на едно знаменито място при един посветен: "Всяка твар стене и страда в болки, ожидайки спасението, очаквайки възвръщането към детското състояние. "Обикновено хората четат такива неща в писания основани на окултен възглед без да им обръщат особено внимание. Обаче когато ги четем въоръжени с окултния поглед, едвам тогава ние знаем: те дават много на най-простото сърце, обаче още повече на този, който може да възприема всичко, което се намира в тях, или поне много от него. Стенанието и охкането на минералния свят, на минералното царство, което трябва да съществува, защото културният процес на нашата Земя се нуждае от една твърда почва под своите крака, това представя апостол Павел, когато говори за стенанието на създанието.
към текста >>

38. 6. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 8 юни 1912 GA_137 Човекът в светлината на окултизма

Но ако Вие изучавате животинското царство, неизбежно ще Ви направи впечатление пълната еднаквост на органите, за които стана дума сега и които при човека в неговите рамене и ръце са съвсем различни; И Вие ще се приближите до нещо много важно у човека, ако вникнете отблизо в това различие между рамене-ръце и крака-ходила, тъй характерно за човека, но не и за най-близкото до него животинско царство.
Аз Ви моля да се вгледате в тях, да се вгледате в тези рамене и тези ръце. Те са поставени към главата по такъв начин, че в тях, в раменете и ръцете, ние намираме изрядно подготвено това, което ще срещнем в долния човек като бедра, подбедрици и ходила. Но ако Вие изучавате животинското царство, неизбежно ще Ви направи впечатление пълната еднаквост на органите, за които стана дума сега и които при човека в неговите рамене и ръце са съвсем различни; И Вие ще се приближите до нещо много важно у човека, ако вникнете отблизо в това различие между рамене-ръце и крака-ходила, тъй характерно за човека, но не и за най-близкото до него животинско царство.
към текста >>

И Вие съвсем няма да намерите това за абсурдно, ако в този момент употребим вчерашните означения за крака и ходила по адрес на свързаните с главата рамене и ръце, нито пък ако твърдим, че това, което симетрично израства като 4 мишници, е едно продължение на главата; и ние го означаваме така, както и горната част на краката с израза "Стрелец".
А сега да вземем названието, което употребихме вчера за краката и ходилата, и го приложим съответно за раменете и ръцете. И тогава следвайки посоката от главата надолу ние можем да кажем: Към тази глава сега се присъединяват такива крайници Вие ще го потвърдите дори без да се замисляте особено които са в истинска духовна връзка с целия мисловен свят на главата. Да, присъединяват се раменете и ръцете. И Вие съвсем няма да намерите това за абсурдно, ако в този момент употребим вчерашните означения за крака и ходила по адрес на свързаните с главата рамене и ръце, нито пък ако твърдим, че това, което симетрично израства като 4 мишници, е едно продължение на главата; и ние го означаваме така, както и горната част на краката с израза "Стрелец". Разбира се, ние вземаме под внимание, че има съществена разлика между лакътя и коляното при лакътя липсва т.н. капачка но за нас е важна именно приликата. И така, ние означаваме лактите, с израза на коляното, т.е. "Козирог". Предмишницата означаваме по същия начин, както и подбедрицата, а именно с "Водолей"; и накрая дланите също както ходилата с израза "Риби". Ето как от тези 7 части, начело с главата и раменете, изградихме т.н.
към текста >>

Вие можете да приемете главата за едната ръка, а двата крака общо за другата ръка.
А сега да се обърнем към изправеният човек, с главата в горния край, и краката в долния; в този случай отново имаме два придатъка, както при ръцете. Вие можете да приемете главата за едната ръка, а двата крака общо за другата ръка. Първоначално това звучи шокиращо, но ако се замислите, че всред низшите животни има видове, които не са твърде различни от това, което описваме сега, Вие няма да сметнете тази мисъл за толкова гротескна.
към текста >>

Така че бихме могли да обобщим: Взаимната принадлежност на "глава" и "крака" в този случай определяме като "Близнаци".
Нека започнем с това, че към този хоризонтално поставен човек наистина прибавим двата нееднакви "Близнаци". Двустранните придатъци към хоризонтално поставения човек ние също наричаме "Близнаци". Така че бихме могли да обобщим: Взаимната принадлежност на "глава" и "крака" в този случай определяме като "Близнаци".
към текста >>

/В основата си, ние първоначално трябва да изучим съвсем нецелесъобразни движения, състоящи се в едно махаловидно придвижване на двата крака.
Замислете се за нещо съвсем елементарно. Когато ръката прави един жест, нима тя не изразява нещо, нима не се превръща в един фин орган? И нима в нея не се проявява най-дълбоката същност на човешкия характер? И замисляйки се върху човешката култура, представете си, че ръцете на човека биха били формирани с чисто практически цели, за катерене, плуване, изобщо за придвижване. Представете си още, че света би бил формиран така, сякаш ни освобождава от задължението да се научим да ходим. /В основата си, ние първоначално трябва да изучим съвсем нецелесъобразни движения, състоящи се в едно махаловидно придвижване на двата крака. Но човек не обръща внимание на това, че първоначално движенията на неговите крака са нецелесъобразни, за разлика от животното, което пристъпва със своите крайници така, че още от първия си ден постига една съвършена организация на движенията. Това впрочем важи и за нашите ръце./ Замислете се също, че в определени случаи за човека би било много по-лесно да използва ръцете си не за друго, а за придвижване. Но ако всичко това би било така, Вие просто трябва да премахнете цялата човешка култура. Ако ръцете биха се развили само като полезни и практични органи, нямаше да съществува и човешкото изкуство, с други думи Вие трябва да премахнете и цялото човешко изкуство.
към текста >>

Но човек не обръща внимание на това, че първоначално движенията на неговите крака са нецелесъобразни, за разлика от животното, което пристъпва със своите крайници така, че още от първия си ден постига една съвършена организация на движенията.
Когато ръката прави един жест, нима тя не изразява нещо, нима не се превръща в един фин орган? И нима в нея не се проявява най-дълбоката същност на човешкия характер? И замисляйки се върху човешката култура, представете си, че ръцете на човека биха били формирани с чисто практически цели, за катерене, плуване, изобщо за придвижване. Представете си още, че света би бил формиран така, сякаш ни освобождава от задължението да се научим да ходим. /В основата си, ние първоначално трябва да изучим съвсем нецелесъобразни движения, състоящи се в едно махаловидно придвижване на двата крака. Но човек не обръща внимание на това, че първоначално движенията на неговите крака са нецелесъобразни, за разлика от животното, което пристъпва със своите крайници така, че още от първия си ден постига една съвършена организация на движенията. Това впрочем важи и за нашите ръце./ Замислете се също, че в определени случаи за човека би било много по-лесно да използва ръцете си не за друго, а за придвижване. Но ако всичко това би било така, Вие просто трябва да премахнете цялата човешка култура. Ако ръцете биха се развили само като полезни и практични органи, нямаше да съществува и човешкото изкуство, с други думи Вие трябва да премахнете и цялото човешко изкуство.
към текста >>

39. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Мюнхен, 25 август 1912 г. GA_138 За инициацията

Или кой, който има истинско чувство за даден човек, който стои изправен на земята на двата си крака, би могъл да твърди, че на даден историк наистина му се е удало да постави на крака един Ликург или Алкивиад така, както може да бъде случаят например с Цезар?
Ако човек се остави на въздействието на литературните произведения от исторически тип, възникнали в хода на европейското образование, се получава нещо съвсем специално. Историографите пишат за различните епохи чак до Римската епоха като за нещо, което са овладели. Ако разлистите някой историк, ще откриете, че той ще е в състояние да използва чувства и усещания от своето време назад чак до Древен Рим, за да направи живи, пълнокръвни личностите, които представя. При обикновеното писане на история – опитайте се действително да разгледате нещата, изхождайки от тази мисъл, – дори и при най-добрите историци гръцките образи, даже и в по-късната гръцка епоха, се превръщат в силуети, в щрихи. Те не могат да станат живи. Или кой, който има истинско чувство за даден човек, който стои изправен на земята на двата си крака, би могъл да твърди, че на даден историк наистина му се е удало да постави на крака един Ликург или Алкивиад така, както може да бъде случаят например с Цезар? Изпълнена с тайни изглежда гръцката душа, когато хвърляме поглед назад в епохите на Елинизма. Те изглеждат пълни с тайни за погледа, който иска да ги разбере само с помощта на обикновеното съзнание. И само този, който усеща тази тайнственост, усеща нещата правилно. Можем да поставим въпроса: Как ли е чувствала една гръцка душа в сравнение с това, което е напълно естествено и разбираемо за съвременната душа?
към текста >>

40. Четвърта лекция, 18 Септември 1912 GA_139 Евангелието на Марко

При Сократовите ученици духовният елемент трябваше да се прояви чрез духовното акушество на Сократ, който поставяше човека на собствените му крака и извличаше от него това, което се съдържаше в душата му.
Изобщо не можем да си представим по-голяма разлика от тази, която съществува между Буда и Сократ. В душите си учениците на Буда бяха изцяло проникнати от своя Учител. Напротив, в душите си учениците на Сократ носеха толкова малко от Сократ, колкото и новороденото дете, примерно, носи от личността на своята акушерка. При Сократовите ученици духовният елемент трябваше да се прояви чрез духовното акушество на Сократ, който поставяше човека на собствените му крака и извличаше от него това, което се съдържаше в душата му. Ето какво искаше Сократ! Впрочем бихме могли да допълним тази разлика между Сократ и Буда със следния пример. Ако един глас от Небето би искал да посочи пътя на учениците на Буда, той щеше да изговори приблизително думите: Възпламенете у себе си това, което живееше у Буда, и така, благодарение на Буда, вие ще намерите пътя към духовния свят! Ако при сходни обстоятелства някой би се опитал да охарактеризира подхода на Сократ, той би трябвало да каже: Сократ искаше да призове всеки един от учениците си и да му каже: Стани този, който си ти!
към текста >>

41. Десета лекция, 24 Септември 1912 GA_139 Евангелието на Марко

Всички те ходят на два крака, всички имат една глава и нос, разположен в точно определено място на лицето, всички имат две очи и част от главата им е покрита с коса, и така нататък.
Обаче материалистическите времена се приближаваха все повече и повече. И в общочовешката еволюция по необходимост навлезе онзи елемент, който беше тясно свързан с материалистическия светоглед. Този светоглед не понася идеята, че в човека живее една по-висша индивидуалност, изобщо не допуска, че личността може да бъде проводник на едни или други духовни сили. Материалистичният поглед към човека и това е най-подчертано в наши дни ясно показва, че хората са твърде еднакви помежду си. Всички те ходят на два крака, всички имат една глава и нос, разположен в точно определено място на лицето, всички имат две очи и част от главата им е покрита с коса, и така нататък. Според материалистическия светоглед всички хора изглеждат еднакво. И защо те трябва да се вглеждат в нещо, което се намира зад този видим човешки образ? Това засяга също и онзи, който не би могъл да каже, че в сегашната си инкарнация зад него се намира някаква духовна сила, каквато можем да предположим, че съществува у другите хора. Материализмът не допуска такива неща. Ето как беше изгубено и разбирането за това, че в човека Исус от Назарет можеше да живее космическият Христос.
към текста >>

Защото докато е имала крака, тя е скачала след удара по масата, а след това спира да скача.
Защото на всяка своя страница научната литература прави логически грешки от рода на тази, за която с много чувство за хумор един от нашите приятели често ни напомня, а именно за логическата грешка на професор Шлаухерл, който иска да докаже по какъв начин всъщност жабата чува. За целта професорът Шлаухерл поставя една жаба на масата и тя започва да скача; той удря по масата и жабата отново скача, следователно, тя е чула произведения звук. После той й отрязва краката и отново удря по масата. Сега обаче жабата не скача; следователно, напълно ясно е, че жабата чува с краката си. Защото докато е имала крака, тя е скачала след удара по масата, а след това спира да скача. Учените правят всевъзможни експерименти със жабите; обаче техните логически умозаключения в другите области – включително и в областта на нашумелите мозъчни изследвания по същество не се различават от експеримента с жабата. Учените разсъждават така: Щом е налице тази или онази част от мозъка, тогава имаме, примерно, словесната памет, или пък можем да „произвеждаме“ такива или онакива мисли; и щом съответната част не е налице, тогава нямаме словесна памет, нямаме мисли точно според примера с жабата, която чува с краката си. Но в тези неща няма никаква логика. Защото твърдението, че човекът може да мисли, понеже притежава една част от своя мозък, и че не може да мисли, ако не притежава тази част от мозъка, е толкова обосновано, както и твърдението, че жабата не може да чува, понеже сме й отрязали краката. И в двата случая положението е същото, но хората не забелязват, че цялото умозаключение се основава на една мисловна грешка.
към текста >>

42. 17. СЕДЕМНАДЕСЕТА СКАЗКА. Дюселдорф, 27. 4. 1913 г. GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане

Ако физическите теории за наследствеността биха били правилни, тогава биха се родили хора с атрофирана нервна система и само със заложби за ръце и крака.
Представете си, че това което идва от свръхсетивния свят е една чаша водата, която изпълва тази чаша е даде на чрез наследственото вещество. Чрез чистото наследство е дадено само това, което е така да се каже собственост на нашата телесна система не зависеща повече от нервната, или кръвната система. Дали имаме големи, силни, или слаби, тънки кости, това завеси по-малко от силите, които получаваме от подготвящите Същества, отколкото от наследството. Индивидуалността, която трябва да се роди на това място по това време за проявление на нейната Карма, се ражда от хората със силни кости, или от хората с руса коса е т.н. възможността за това дава наследствената линия. Ако физическите теории за наследствеността биха били правилни, тогава биха се родили хора с атрофирана нервна система и само със заложби за ръце и крака.
към текста >>

43. 19. ДЕВЕТНАДЕСЕТА СКАЗКА. Берген, 10. 10. 1913 г. GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане

Когато ударим крака си в някой камък, ние не трябва да приписваме това винаги на Кармата, поне не трябва да го приписваме на моралната Карма.
Той чувствува: мъртвият вижда моята омраза, даже тази омраза е за него една пречка за неговите най-добри намерения. В човешката душа съществуват много дълбоки чувства, които се обясняват когато се издигнем в духовните светове и обгърнем с поглед духовните факти, които стоят на основата на тези чувства. Както на Земята човек не иска да бъде наблюдаван по отношение на някои неща, не иска да бъде наблюдаван външно, съответно как той не извършва тези неща когато знае, че го наблюдават, така той не мрази отвъд смъртта, когато има чувството: мъртвият ме наблюдава. Обаче любовта, или даже само симпатията, която проявяваме по отношение на мъртвия, тя е за мъртвият едно улеснение за мъртвият в неговият път. Това, което казвам сега, че омразата създава пречки за мъртвия в духовния свят и любовта отстранява пречките, не е едно престъпление на Кармата както също и тук на Земята стават много неща, които не трябва да причисляваме непосредствено към Кармата. Когато ударим крака си в някой камък, ние не трябва да приписваме това винаги на Кармата, поне не трябва да го приписваме на моралната Карма. Също така не противоречи на Кармата, когато мъртвият се чувствува олекотен чрез любовта, която се влива от Земята и когато той среща пречки за своите добри намерения.
към текста >>

44. 20. ДВАДЕСЕТА СКАЗКА. Берген 11. 10. 1913 г. GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане

Съществува нещо, за което човек трябва да употреби много сили това, че в своя живот той не пълзи на четири крака, а още в детските години стига до там, да се изправи на два крака.
Аз описах сега два вида сили, които правят човека способен да вижда в духовните светове. Обърнах внимание върху силите, които днес се използуват за развитието на сивото мозъчно вещество, обаче онези сили, които правят човека способен да вижда миналите земни съществувания, това са силите, които имат работа с развитието на говора. Съществуват обаче още сили, които правят човека способен да вижда повече подробности в живота между смъртта и едно ново раждане, да вижда в подробности онова, което отделният човек върши там. В книгата "Тайната наука" се намират повече общите неща. Да вижда човек, действително в духовният свят за целта е необходимо отново други сили, на които хората едва ли обръщат внимание в живота. Съществува нещо, за което човек трябва да употреби много сили това, че в своя живот той не пълзи на четири крака, а още в детските години стига до там, да се изправи на два крака. Силите, които правят човека да стои и върви на два крака в изправено положение, това са сили, които изпълват с особено благоговение онзи, който е проникнал в духовния свят. Да гледа човек как едно дете се научава да върви, това съдържа за този, който предприема ясновидски изследвания, една чудесна тайна. Силите, които човек използува, за да се изправи като дете, остават един остатък но хората обръщат малко внимание на този остатък от тези сили остава един остатък, който прави човека способен да вижда в света, в който душата живее между смъртта и едно ново раждане. Ако човек доведе именно нещата до там за целта съществуват още и други пътища, но това е един път -, ако човек доведе нещата да там, да си спомни как се е научил да върви, какви усилия е правил, за да се научи да върви тогава той открива в себе си силите, които е икономисал в своето етерно тяло. Защото това етерно тяло трябва да е полагало усилия за научаването на човешкия вървеж.
към текста >>

Силите, които правят човека да стои и върви на два крака в изправено положение, това са сили, които изпълват с особено благоговение онзи, който е проникнал в духовния свят.
Обърнах внимание върху силите, които днес се използуват за развитието на сивото мозъчно вещество, обаче онези сили, които правят човека способен да вижда миналите земни съществувания, това са силите, които имат работа с развитието на говора. Съществуват обаче още сили, които правят човека способен да вижда повече подробности в живота между смъртта и едно ново раждане, да вижда в подробности онова, което отделният човек върши там. В книгата "Тайната наука" се намират повече общите неща. Да вижда човек, действително в духовният свят за целта е необходимо отново други сили, на които хората едва ли обръщат внимание в живота. Съществува нещо, за което човек трябва да употреби много сили това, че в своя живот той не пълзи на четири крака, а още в детските години стига до там, да се изправи на два крака. Силите, които правят човека да стои и върви на два крака в изправено положение, това са сили, които изпълват с особено благоговение онзи, който е проникнал в духовния свят. Да гледа човек как едно дете се научава да върви, това съдържа за този, който предприема ясновидски изследвания, една чудесна тайна. Силите, които човек използува, за да се изправи като дете, остават един остатък но хората обръщат малко внимание на този остатък от тези сили остава един остатък, който прави човека способен да вижда в света, в който душата живее между смъртта и едно ново раждане. Ако човек доведе именно нещата до там за целта съществуват още и други пътища, но това е един път -, ако човек доведе нещата да там, да си спомни как се е научил да върви, какви усилия е правил, за да се научи да върви тогава той открива в себе си силите, които е икономисал в своето етерно тяло. Защото това етерно тяло трябва да е полагало усилия за научаването на човешкия вървеж. Когато човек потърси в себе си тези сили, които е икономисал в своето детство те съществуват още във всеки един човек тогава по този път може да бъде извлечено от човека много нещо, което го прави способен да вижда в живота, който е протекъл между неговата смърт и неговото раждане.
към текста >>

45. 3. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Кьолн, 29. Декември 1912 GA_142 Бхагават Гита и посланието на ап. Павел

Във физическата степен на съществуване човекът засега живее така, че той възприе ма заобикалящия го свят със своите сетива, докато чрез своите органи на осезанието, чрез своите ръце и крака, походка, говор и т.н., той действува обратно върху заобикалящия го свят.
Нека да започнем най-напред с това по какъв начин човекът живее в сетивния свят, във физическата степен на съществуване. Във физическата степен на съществуване човекът засега живее така, че той възприе ма заобикалящия го свят със своите сетива, докато чрез своите органи на осезанието, чрез своите ръце и крака, походка, говор и т.н., той действува обратно върху заобикалящия го свят. Чрез своите сетива човекът възприема заобикалящия го свят, а чрез своите органи на осезанието той действува обратно върху него. Това е напълно в смисъла на философията Санкхия.
към текста >>

46. 4. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Кьолн, 30. Декември 1912 GA_142 Бхагават Гита и посланието на ап. Павел

С трепет поглеждат те нагоре към теб: Едно гигантско тяло с много усти, с много ръце, с много крака и ходила, с много гърла и зъби.
Аз те виждам в твоята жар, аз виждам как твоята жар стопля Всемира, твоята сила прониква навсякъде ето какво предусещам аз, намирайки се между земната твърд и небесните простори. Само с теб съм тук застанал и ти обхващаш небесния свод, където живеят трите свята. Аз виждам, с ужас сплел ръце, как редиците на Боговете пристъпват към теб, за да те прославят. Теб прославя с химни войнството от ясновидци. Теб прославят Адитиас, Рудрас, Вазус, Садкиас, Вишбас, Ашвин, Марутс, Ушмапас, Гхандарвас, Якшас, Сидхас, Асурас. С трепет поглеждат те нагоре към теб: Едно гигантско тяло с много усти, с много ръце, с много крака и ходила, с много гърла и зъби. Трепери светът, треперя и аз пред всичко това. Разтърсващ небето, сияен, многорък, с една уста, побрала огромни огнени очи така те виждам аз. Потръпва моята душа, не намирам накъде опора, нито покой, о велики Кришна, който за мен е самият Вишну. Взирам се в твоя застрашителен вътрешен свят, и го виждам като разяждаш огън, създаваш битието, пораждащ свършека на всички времена. Виждам те така и повече не мога да узная нищо за света.
към текста >>

47. 3. ВТОРА ЛЕКЦИЯ. 21 март 1913 г. GA_145 Какво значение има окултното развитие за човека и неговите тела

Ето защо известна добавка на захар към храната дава на човек възможност, въпреки издигането в духовните светове той да стои с двата крака на Земята, дава му един земен възглед.
Ето защо известна добавка на захар към храната дава на човек възможност, въпреки издигането в духовните светове той да стои с двата крака на Земята, дава му един земен възглед. Вие виждате, нещата са сложни, но всичко става сложно, когато човек иска да проникне в действителните тайни на живота. Така чувствува понякога именно този, който напредва антропософски в своята душа, че за да не изпадне в една погрешна неегоистичност, а именно да не изгуби своята личност, е необходимо да консумира понякога захар. И тогава той изживява консумирането на захарта така, че казва: сега, аз си добавям нещо, което, без да се понижавам морално, ми дава един вид без да искам, един вид в един по-висш инстинкт определена твърдост и устойчивост, определен егоитет. В цялост можем да кажем, че консумирането на захар повишава физически личния характер на човека, можем да твърдим това така силно разбира се от само себе си, че всичко това трябва да се придържа само в здравите граници можем да кажем, че хората, които обичат по определен начин да консумират захар, на такива хора им е по-лесно да отпечатат своя личен характер в тяхното физическо тяло, отколкото онези, които не вършат това. Тези неща могат даже да доведат до разбирането на това, което можем да наблюдаваме също и външно.
към текста >>

48. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 27 август 1913 г. GA_147 Тайните на прага

Това е същото, както ако някой каже, че човек трябва да застане на главата си и въпреки това да ходи с крака.
Но днес всеки, който се опита да напише подобен трактат, би бил дилетант, защото е доказано, че такава квадратура на кръга не е изпълнима. Не е възможна с геометрически средства. И това, което Морис Метерлинк изисква като доказателство за духовния свят, пренесено в духовната област, не е нищо друго освен квадратурата на кръга и е също така неуместно в духовния свят, както квадратурата на кръга в сферата на математиката. Какво всъщност изисква Морис Метерлинк? Ако се знае, че веднага щом бъде престъпен прагът към духовния свят, човек започва да живее в свят, който няма нищо общо нито с физическия, нито с елементарния свят, той не може да изисква: „Ако искаш да ми докажеш нещо, върни се, моля те, обратно във физическия свят и там ми докажи нещата от другия, от духовния свят.“ В нещата на духовната наука веднъж завинаги е нужно да установим, че от най-доброжелателните хора се вършат безсмислици, които, ако ги пренесем в обикновения живот, веднага ще започнат да изглеждат като абсурд. Това е същото, както ако някой каже, че човек трябва да застане на главата си и въпреки това да ходи с крака. Ако някой изисква нещо такова, всеки вижда, че това е безсмислица. Когато се прави по отношение на доказателствата за духовния свят, тогава това е остроумно, тогава то се явява научно изискване, тогава авторът най-малко го забелязва и неговите привърженици, особено когато става дума за известен автор, разбира се, също не го забелязват. Цялата грешка на подобни изисквания произтича от това, че хората, които ги поставят, никога не са изяснили за себе си отношението на човека към духовния свят.
към текста >>

49. 1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ GA_153 Вътрешната същност на човека и живота между смъртта и новото раждане

Във всяка наша крачка съживее божествено-духовният Космос и докато вярваме, че ние сме тези, които движим нашите крака пристъпвайки напред, ние не бихме могли да сторим това, ако не бихме живели в духовния Космос, в божествения свят.
Защото чрез тези ясновидски процеси човек стига най-после до познанието, как духовните светове са си създали така да се каже един външен символ тези духовни светове, на които той действително принадлежи със своята вътрешност и в които е навлязъл, като е излязъл вън от своето тяло. Той се научава да се познава със своето същество вън от своето тяло. И сега при този четвърти стадий човек познава: Когато извършваме нашите дела в света, когато разгръщаме нашата воля, тогава това е онази сила в нас, която действува несъзнателно на физическото поле, това е онази сила, която всъщност едва сега познаваме, когато просто вървим напред и при това движение напред си служим с механиката на нашата костна система, в този процес на ходенето действуват универсални, космически сили, сили, в които ние се намираме действително едва тогава, когато изживяваме себе си вън от нашето тяло на четвъртата степен. Помислете само, обични мои антропософски приятели: Човекът прави една разходка и движи своите крайници напред с помощта на скелетната механика; той мисли, че върши това за свое удоволствие. Но за да стане това, за да има сили, чрез които можем да се движим напред с механиката на нашия скелет, за целта трябваше да съществува целият свят и целият свят да бъде изпълнен с вълни от сили, от божествено-духовни сили, за които добиваме едно познание едва тогава, когато се намираме на тази четвърта степен. Във всяка наша крачка съживее божествено-духовният Космос и докато вярваме, че ние сме тези, които движим нашите крака пристъпвайки напред, ние не бихме могли да сторим това, ако не бихме живели в духовния Космос, в божествения свят. Докато се намираме във физическото тяло ние насочваме нашия поглед около нас; тогава виждаме съществата на минералното, растителното и животинското царство, виждаме планини, реки, морета, облаци, виждаме звезди, слънцето, луната; това, което виждаме така външно, има една вътрешна страна и в тази вътрешност навлизаме ние самите, когато живеем по посочения начин вън от нашето тяло. Когато живеем в тази вътрешност на света, ние знаем: това, което е духовно във външните неща, което се крие зад лъчезарещото слънце, зад блестящите звезди, зад планините, реките, моретата, езерата, облаците, то живее в механиката на нашия скелет, когато го движим и за целта всичко това трябва да съществува, да бъде налице. Тогава ние добиваме повече разбиране за това, което разгледахме по-рано. Както нашата воля стои във вътрешна връзка с механиката на нашия скелет, така и нашите чувства стоят във вътрешна връзка с нашата мускулна система. Тази мускулна система е един символичен израз за системата на нашите чувства.
към текста >>

50. 2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ. Берлин, 27 януари 1916 г. GA_166 Необходимост и свобода в мировите процеси и човешките действия

Ние обаче сме убедени, че той принадлежи не на ада, а на лудницата, с всичко, което е негово, с ръце и крака, с глава и задни части.
„Самият Мефистофел признава, че Фауст бил обсебен от Дявола още преди да сключи договора с него. Ние обаче сме убедени, че той принадлежи не на ада, а на лудницата, с всичко, което е негово, с ръце и крака, с глава и задни части. Много поети са ни завещавали истински образци на сублимни галимации и високопарни безсмислици, обаче аз бих определил Гьотевите галимации като един нов род популярна галимация, понеже тя е съчинена в най-просташки и вулгарен стил...“
към текста >>

51. Връзката на човека с духовния свят GA_168 Връзката между живите и мъртвите

Разбира се, той може да го направи в мига, в който му развържат краката, защото човек не може да танцува със завързани крака.
Сега вече би могло да се каже, че онези, които знаят това, трябва да създадат нова патология: Hic Rhodus, hic salta! 80 – би могло да се каже, че и окултизмът трябва да покаже своето изкуство. Разбира се, той може да го направи в мига, в който му развържат краката, защото човек не може да танцува със завързани крака. И тези вериги се поставят от съвременния материализъм, който властва над медицинската наука. Не може да се подобри нещо, ако един или друг човек прави това или онова, а само когато общата воля на по-голям брой хора стане достатъчно силна, за да доведе до промени в системата на медицинската практика, така че в медицината да могат да проникнат духовните принципи. В тази връзка е особено важно да се види, че Павел не напразно казва тези особено значими думи, които обаче не се разбират правилно, защото хората винаги вярват, че са християни, докато в действителност не са такива. Павел казва81, че греховете навлизат в света чрез закона, следователно че греховете се проявяват благодарение на закона. В по-широк смисъл: това, което пречи на реда, е налично благодарение на закона.
към текста >>

52. 1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 4 Декември 1916 GA_173 Карма на неистината

Тогава потиснатият, разбира се, ще се стреми с все сила да се изправи на крака, ще използва всяка разпра между победителите и в течение на половин век ще се е освободил.
Тогава потиснатият, разбира се, ще се стреми с все сила да се изправи на крака, ще използва всяка разпра между победителите и в течение на половин век ще се е освободил. Съюзите ни имат дори половинвековна трайност.
към текста >>

53. 15. Лекция, 26.04.1918 GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война

Колко удобно се чувстват хората: искам да ви дам само един пример, когато те се оказват в положението, в което е попаднал френският теолог Луази /бележка 108/, който зае колеблива позиция между католическия модернизъм и немодернизма, макар, привидно, дълго време да стоеше на собствените си крака.
Нуждата от вливане в душата на духовното е голяма, но у мнозина от чувстващите се като водачи на човечеството, няма воля да се съобразяват с тази потребност. Волята за духовното живее в простите души, но те сами себе си още не разбират, тъй като са вкарани в заблуда от господстващото днес, широко разпространено "обществено мнение". Шопенхауер го наричаше "лична глупост". Водещи личности често са склонни да говорят за ограничеността на човешкото същество именно защото самите те не искат да изведат хората зад пределите на тези граници. Можете да видите това във всички области. Колко удобно се чувстват хората: искам да ви дам само един пример, когато те се оказват в положението, в което е попаднал френският теолог Луази /бележка 108/, който зае колеблива позиция между католическия модернизъм и немодернизма, макар, привидно, дълго време да стоеше на собствените си крака. Сега, под влияние на катастрофалните събития от наши дни, той се пита, какво стана с християнството при съвременното положение в света? Християнството не даде ли засечка? Той няма Христос предвид, а пита себе си: не изпусна ли християнството нещо съществено? Луази написа някои неща по този въпрос. Едно от тях казва: трябва да се има предвид несъвършенството на човешката природа.
към текста >>

54. 12. Дванадесета лекция, Дорнах, 26 Октомври 1917 GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята

Естествено, не става дума за една образцова дефиниция, но все пак една от школите в древна Гърция си служи със следната дефиниция: Човекът представлява едно същество, което ходи на два крака и няма никакви пера.
Днес хората имат усещането, че те на всяка цена трябва да изхождат от точно дефинирани понятия, и започват да задават въпросите: Какво точно представлява Ариман? Какво точно представлява Луцифер? Какво представляват отделните Йерархии? така питат те, и си въобразяват, че кога то разполагат с една или друга дефиниция, те вече са вникнали в тяхната истинска природа. Аз и друг път съм илюстрирал цялата несъстоятелност на дефинициите с помощта на един ярък пример, известен още на древните гърци. Естествено, не става дума за една образцова дефиниция, но все пак една от школите в древна Гърция си служи със следната дефиниция: Човекът представлява едно същество, което ходи на два крака и няма никакви пера. Но става така, че на следващия ден идва един от учениците с един оскубан петел в ръце и заявява: Ето едно същество, което ходи на два крака и няма никакви пера. Според дефиницията, това следва да бъде един човек!
към текста >>

Но става така, че на следващия ден идва един от учениците с един оскубан петел в ръце и заявява: Ето едно същество, което ходи на два крака и няма никакви пера.
Какво точно представлява Луцифер? Какво представляват отделните Йерархии? така питат те, и си въобразяват, че кога то разполагат с една или друга дефиниция, те вече са вникнали в тяхната истинска природа. Аз и друг път съм илюстрирал цялата несъстоятелност на дефинициите с помощта на един ярък пример, известен още на древните гърци. Естествено, не става дума за една образцова дефиниция, но все пак една от школите в древна Гърция си служи със следната дефиниция: Човекът представлява едно същество, което ходи на два крака и няма никакви пера. Но става така, че на следващия ден идва един от учениците с един оскубан петел в ръце и заявява: Ето едно същество, което ходи на два крака и няма никакви пера. Според дефиницията, това следва да бъде един човек!
към текста >>

55. 14. Четиринадесета лекция, Дорнах, 28 Октомври 1917 GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята

Хората бяха изправени на крака от няколко фрази, от няколко чисто критически, чисто теоретически фрази, които ги заразиха дотам, че мнозина станаха агитатори на марксизма. Защо?
Официалните историци могат да възразяват колкото си искат срещу това, което ще кажа сега, но техните възражения нямат никаква стойност. Ето за какво става дума: През последните исторически епохи от еволюцията на човечеството, разумът и интелектът никога не са действували положително в живота. Върнете се назад към въстанията на робите в древен Рим: В основата им бяха озлоблението, волевите импулси. Съвсем друго е положението през 19 и 20 век. Исторически съвременната социалдемокрация не може да се сравнява с въстанията на робите; тя е нещо съвършено друго, тя възниква от теорията, от такива теории като тези на Ласал, и главно на Карл Маркс, от теорията за класовата борба. Хората бяха изправени на крака от няколко фрази, от няколко чисто критически, чисто теоретически фрази, които ги заразиха дотам, че мнозина станаха агитатори на марксизма. Защо? Защото хората,които приеха марксизма с такъв агитаторски устрем, имаха същите волеви импулси, каквито бяха тези през 40-те години на 19 век. В сравнение с мисленето, волята изостана! Само благодарение на този факт стана така, че през 19 век определени сили доведоха едно чисто интелектуално движение до такъв бурен подем.
към текста >>

Да, ако хората продължават да живеят така, че да не се замислят за свои те понятия, тогава те ще имат на разположение понятието "демокрация" в онзи смисъл, в който прозвуча наскоро една от дефинициите за човека: човекът е същество, което ходи на два крака и няма никакви пера, с други думи един оскубан петел.
Вероятно сте чували, как някои хора непрекъснато тръбят: Демокрацията трябва да обхване целия културен свят. Само в демокрацията е спасението; ето защо ние трябва да минем през огън и вода, но да разпространим демокрацията по света. Да, ако хората продължават да живеят така, че да не се замислят за свои те понятия, тогава те ще имат на разположение понятието "демокрация" в онзи смисъл, в който прозвуча наскоро една от дефинициите за човека: човекът е същество, което ходи на два крака и няма никакви пера, с други думи един оскубан петел. Защото приблизително толкова знаят за демокрацията онези, които днес я прокламират на всяка крачка. Те чисто и просто вземат понятията за действителност. Обаче в този случай им се набива в главите, че живеят демократично, те просто не забелязват, че теглят колата, но юздите са в други ръце. И тези няколко души държат юздите толкова по-здраво, колкото повече останалите си въобразяват, че държат юздите в собствените си ръце. Ето как хората биват приспивани с помощта на абстрактни понятия и започват да вярват в обратното на това, което е действителният свят.
към текста >>

56. Тайната на двойника. Географска медицина GA_178 Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света

Имам предвид, че когато мислите, сигурно съзнавате, че не напрягате десния си показалец или левия пръст на крака, а главата.
Имам предвид, че когато мислите, сигурно съзнавате, че не напрягате десния си показалец или левия пръст на крака, а главата. Съвсем точно знаете, че не мислите с големия си пръст, а мислите с главата. Следователно нещата са разположени в живия организъм, който е диференциран. Така диференцирана е и нашата Земя. Нашата Земя съвсем не е същество, което навсякъде излъчва едно и също към своите обитатели. В различните области на Земята се излъчва нещо различно.
към текста >>

57. Как да намеря Христос? GA_182 Смъртта като преобразуване на живота

Те са само жестове, само че не се правят с ръце и с крака, а с ларинкса.
Само тогава можем да се доближим до нещата. Този, който вярва, че самите думи са нещо по-различно от евритмия, сериозно се заблуждава. Думите са само извършена от ларинкса и предизвикана във въздуха евритмия. Те са само жестове, само че не се правят с ръце и с крака, а с ларинкса. Трябва да осъзнаем, че с думите само насочваме към нещо и че спечелваме правдиво отношение към истината само когато виждаме в думите насоки към това, което искаме да изразим и че като хора живеем с другите така, че осъзнаваме как в думите се намират само указания. С това между другото искам също да посоча и евритмията, която превръща целия човек в ларинкс. Това означава, че чрез целия човек тя изразява това, което иначе изразява само ларинксът, за да почувстват хората, че правят само жестове също и когато изговарят звуците. Аз казвам „татко“, казвам „мама“. Когато обобщавам всичко, мога да се изразя правдиво само когато другият се вживее в тези неща заедно с мен, когато разбира жестовете, движенията.
към текста >>

58. Десета лекция, 4 октомври 1918 г GA_184 Космическа предистория на човечеството

Говорейки конкретно, когато ние, бидейки отделни хора пълзящи на четири крака, се изправяме, преодоляваме в своя изправен стоеж силата на тежестта и ориентираме себе си в пространството; но силите, стоящи в основата на това, се вливат в пространството от непространственото.
От Пра̀силите, които, собствено, не са Пра̀сили, а Духове на Формата, може да зависи това, което живее във външните земни форми така, както то зависи от Духовете на Формата. Но важното е, че в нашето земно битие всичко това, което е свързано с пространството, доколкото то се формира в пространството, се формира от непространственото. Ще разберем напълно пространственото само в случай, че от неговата образност се върнем към праобразите, които имат непространствен характер. Естествено, това представлява трудност за западното мислене, доколкото е трудно да си представим непространственото. Но въпреки това работата стои така, че всичко, което е свързано с нашето изначално човешко битие, което произлиза от Духовете на Формата, доколкото приема определена форма в пространството, е действие на непространственото. Говорейки конкретно, когато ние, бидейки отделни хора пълзящи на четири крака, се изправяме, преодоляваме в своя изправен стоеж силата на тежестта и ориентираме себе си в пространството; но силите, стоящи в основата на това, се вливат в пространството от непространственото.
към текста >>

59. Дванадесета лекция, 6 октомври 1918 г GA_184 Космическа предистория на човечеството

На древния египтянин от най-добрите времена на египетската цивилизация би му се сторило много комично, ако някой би започнал да твърди, че това, което ходи на два крака, състои се от кръв, плът и кости, е човекът.
Но без Мистерията на Голгота в земната съдба на човека би станало това, че именно за най-важните неща той би трябвало да съди, изхождайки от упадъчен мироглед; защото това не зависи от човешката воля и тук няма никаква вина на човека, а това зависи изключително от човешкото развитие. Просто в хода на своето развитие човек е стигнал до това, да смята за самостоятелно само по себе си съчетанието от плът, кръв и кости, вътре в което се намира. На древния египтянин от най-добрите времена на египетската цивилизация би му се сторило много комично, ако някой би започнал да твърди, че това, което ходи на два крака, състои се от кръв, плът и кости, е човекът. Но тези неща не зависят от теоретически разсъждения, те не са могли да бъдат резултат от някакво мъдруване; постепенно за човека станало разбиращо се от самосебе си това, че образуванието от плът, кръв и кости, което всъщност е отражение на дейността на всички йерархии, започнало да се разглежда като самостоятелно само по себе си. Заблудата по отношение на тези неща толкова се разпространила, че колкото и да е странно, някои, които са видели тези заблуда, сами изпаднали в още по-голяма заблуда.
към текста >>

60. Тринадесета лекция, 11 октомври 1918 г GA_184 Космическа предистория на човечеството

Тоест духовната би могла да разбере недуховната и това не е особено сложно; но недуховната с ръце и крака, и особено с уста се защитава срещу възможността за някакво разбиране на духовното.
Бих казал, че никога две партии в света не са се разбирали една друга толкова малко, както сега духовната и недуховната. Тоест духовната би могла да разбере недуховната и това не е особено сложно; но недуховната с ръце и крака, и особено с уста се защитава срещу възможността за някакво разбиране на духовното.
към текста >>

61. Четиринадесета лекция, 12 октомври 1918 г GA_184 Космическа предистория на човечеството

Ще видите, как в смисъла на западната християнска традиция са представени схоластиците[vii], на които християнското учение дава възможност да тъпчат с крака арабските учени.
Средновековният духовен живот се изучава крайно едностранчиво. Но идете и вижте картините на художници, изобразили поведението на средновековните схоластици по отношение на арабските философи. Ще видите, как в смисъла на западната християнска традиция са представени схоластиците[vii], на които християнското учение дава възможност да тъпчат с крака арабските учени. Тук отново и отново изплува вълнуващият мотив за тъпченето на арабските учени със силата на Христа! Погледнете тези картини, появили се от християнската традиция на Запада, и ще разберете, че в тези картини живее цялата страст на Средновековието, стремежа на християнството да се противопостави на това, което първоначално произлязло като опозиция на Христос от Академията Гондишапур и прониквало чрез арабските науки в Европа. За този, който познава тези взаимовръзки, е видно, как още при Маймонид–Рамбам[viii] и Авицена навсякъде може да се намери това, което описах. Помислете, че човекът е бил предназначен, – и Мистерията на Голгота е трябвало да му помогне в това, – изхождайки от своята личност да намери съзнателната душа и в бъдеще да се издигне до Духа-Себе, Духа-Живот и Човека-Дух. Тук той е трябвало, изхождайки от гениалната гностическа мъдрост, непосредствено чрез откровение да получи нещо, за което не е било нужно развитие на съзнателната душа, което би трябвало да започне от XV век; като гениално откровение той е трябвало да получи всичко това, което е трябвало да постига посредством собственото умение, инспирирано от определени божествено-духовни същества, към които е принадлежал също и Исус Христос.
към текста >>

Това е, което са чувствали схоластиците от Средновековието, които са искали да тъпчат с крака арабските учени, и те постоянно са се чувствали в такава ситуация вследствие на връзката им с най-дълбоките импулси в развитието на човечеството.
Това е, което са чувствали схоластиците от Средновековието, които са искали да тъпчат с крака арабските учени, и те постоянно са се чувствали в такава ситуация вследствие на връзката им с най-дълбоките импулси в развитието на човечеството. Това, което би трябвало да се открие на хората чрез посредничеството на Ариман, вместо те сами да го постигнат в течение на столетия, е била извънредно опасна за тях мъдрост. Човечеството се намира по пътя на постигане на тази мъдрост във връзка с нейната тройственост, посредством съзнателната душа; но тогава, в VII век, на пътя на човечеството се изправило това, което описах.
към текста >>

62. Петнадесета лекция, 13 октомври 1918 г GA_184 Космическа предистория на човечеството

Подчертавам, че днешното човечество трябва да разбере: истинският уилсънизъм е нещо, което противостои на истинския прогрес на човечеството и което трябва да бъде разпознато като стояща на глинени крака риторика.
Къде намираме риториката, която, подобно на римската църковна риторика в йезуитизма, противостои на нездравия вече ритуал? Къде ще намерим риториката, която противостои на днешната естествена наука, стремяща се към духовност, която грози човечеството, доколкото човечеството възприема насън това, което може да му бъде необходимо по външни причини, но там, където се изисква познание, остава съвсем чуждо? Това е уилсънизмът! Удроу Уилсън е име, което трябва да бъде изсечено за живота в голата риторика, в лишения от субстанция гол сбор от думи, дори това да се нарича „общество на народите“ или някак другояче; всичко това е разгул в голата риторика. Това е нещо, което човечеството не трябва да проспива. Подчертавам, че днешното човечество трябва да разбере: истинският уилсънизъм е нещо, което противостои на истинския прогрес на човечеството и което трябва да бъде разпознато като стояща на глинени крака риторика. Както увредената душевна нагласа на човечеството, от една страна, се стреми към Рим, така заблудената, преяла с естественонаучния груб мироглед съвременна душа клони, от друга страна, към това, което днес се разпространява в света като гола риторика, и което е враждебно на всичко, което е свързано с истинския, благотворен прогрес на човечеството.
към текста >>

63. 8. СКАЗКА ОСМА. Дорнах, 7 декември 1919 г. GA_194 Мисията на Архангел Михаил

И както не можете да причислявате почвата към Вашето стъпало на крака, също така не можете да причислявате онова, което се намира в хранителните вещества, доколкото то съществува във външния свят, към Вашето човешко същество, ако искате да мисли те истината.
Така Вашето тяло трябва да има едно съпротивление, то трябва постоянно да се удря в нещо. Ето защо ние постоянно трябва да ядем, за да може дейността на тялото да се сблъсква с нещо. Също както бихте потънали в почвата, така дейността на тялото би потънала в нищото, ако то не би се сблъсквало с почвата, която бива подготвена но сега тази почва прониква цялото тяло. Вие не ядете, за да съедините хранителните вещества със себе си, а ядете, за да можете да дадете чрез това възможност за дейността на тялото, която дейност е необходима за изхвърляне навън на хранителните вещества. Защото Вашето човешко същество се състои в дейността на изхвърлянето навън на хранителните вещества. И както не можете да причислявате почвата към Вашето стъпало на крака, също така не можете да причислявате онова, което се намира в хранителните вещества, доколкото то съществува във външния свят, към Вашето човешко същество, ако искате да мисли те истината. Човекът не е в неговата цялост нищо друго освен една реакция против онова, което е неговият заобикалящ свят. Човекът е една реакция, напълно една реакция.
към текста >>

Освободени от кошмара на едно еволюционно учение, в чиято мелница карана чрез постоянно тъпчене на едно място с крака основахме нашето съществуване, тъпчейки без почивка и без отечество, едно лишено от смисъл съществуване, събудени от халюцинацията на едно изопачено схващане на историята, което си въобразяваше да чува в събитията на света на ехото на викащите в борбата, а в неговия зов само ехото на събитията на света, освободени от принудителната представа на един клоунски детерминизъм, която представяше свободата на нашата воля като случайна игра на действуващи зад сцената сили, израснали най-после от вярата в едно мъртво количество и родени във вярата в самите нас, ние ще намерим в нас силата и призванието, да превърнем изискванията на социализма за справедливост, за свобода и за любов също в действителност на човечеството".
"Обаче това, което затъмнява слънцето за нашия род, за нашето поколение, е едно ново, по-светло и по-лъчезарно слънце, което изгрява на хоризонта. Освободени от кошмара на едно еволюционно учение, в чиято мелница карана чрез постоянно тъпчене на едно място с крака основахме нашето съществуване, тъпчейки без почивка и без отечество, едно лишено от смисъл съществуване, събудени от халюцинацията на едно изопачено схващане на историята, което си въобразяваше да чува в събитията на света на ехото на викащите в борбата, а в неговия зов само ехото на събитията на света, освободени от принудителната представа на един клоунски детерминизъм, която представяше свободата на нашата воля като случайна игра на действуващи зад сцената сили, израснали най-после от вярата в едно мъртво количество и родени във вярата в самите нас, ние ще намерим в нас силата и призванието, да превърнем изискванията на социализма за справедливост, за свобода и за любов също в действителност на човечеството".
към текста >>

64. 11. СКАЗКА ЕДИНАДЕСЕТА. Дорнах, 14 декември 1919 г. GA_194 Мисията на Архангел Михаил

Удряха и тропаха с крака.
Градският свещеник, който откри събранието, бе поставен от мен толкова на тясно чрез цитиране на текстове от библията, че по отношение на мястото, където Христос говори за прераждането, каза: тук Христос е сгрешил така каза свещеникът от Ройтлинген. Тогава аз станах и извиках: чуйте! Ето каква религия имаме днес, един Бог, който греши! Публиката побесня. Искаха първо да ме прекъснат, да ми вземат думата: на въпроса! Удряха и тропаха с крака. Аз обаче говорих съвсем спокойно, посочих с пръст професор Трауб и казах: това е авторитет! Публиката ми заръкопляска и аз победих. Професор Трауб беше сломен. Аз и днес още съм полумъртъв".
към текста >>

65. 5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ. 1. 1. 1920 год. GA_195 Мировата Нова година и новогодишни мисли

Хайнрих Дайнхардт имаше нещастието да бъде съборен на улицата и да счупи крака си.
Преди няколко години ви казах следното: През 60-те и 70-те години на миналото столетие във Виена, мястото където бяха съставени моите есета, живя един учител, Хайнрих Дайнхардт. Духът на този човек го доведе от гледна точка на Шилеровите "Писма по Естетика" да вземе активно участие в педагогиката, една наука, тогава следваща с пълна пара материалистичния пример от неговите дни. Дайнхардт написа в няколко чудесни послания, отпечатани по онова време, разясняващи Шилеровите "Писма по Естестика", че човекът трябва да бъде възпитаван да разпознава непреодолимата нужда от логика от основните нужди ("Notdurft"), които живеят само в инстинкта. Дайнхардт бе един от онези, които надигнаха предупредителния зов: "Трябва чрез образованието да предотвратим онова, което ще се случи със сигурност в противен случай." Той още не можеше да говори с понятията на Духовната Наука, но той изтъкна със свои собствени думи неизбежното идване на луциферическо-ариманическата култура, ако науката на образованието, изкуството на образованието не се определят от този баланс. Хайнрих Дайнхардт имаше нещастието да бъде съборен на улицата и да счупи крака си. Съвсем проста операция можеше отново да го оправи, но докторите откриха, че той бил толкова недохранен, че наранените части нямало да се оправят. Така този човек, който можеше да прозре толкова дълбоко в събитията на своите дни, умря вследствие на незначителен инцидент. Да, в Централна Европа хората, които бяха отправени към това да породят нещо от духовното, бяха оставени да умрат от глад! Този пример би могъл да се умножи много пъти. Онези, пишещи като йезуитът отец Цимерман, когото споменах вчера, вероятно няма да умрат от глад.
към текста >>

66. 10. Десета лекция, 15 Октомври 1921 GA_207 Антропософията като космософия 1

За този волев импулс, който предизвиква едно движение на рамото или крака, ние знаем толкова, колкото и за това, което се разиграва в нас между заспиването и пробуждането.
Но Вие знаете също и това, че волята, така както се изживява тя от нас, се изживява притъпено и смътно. За този волев импулс, който предизвиква едно движение на рамото или крака, ние знаем толкова, колкото и за това, което се разиграва в нас между заспиването и пробуждането. Да, така е, волята живее притъпено и смътно в нас. И все пак тя остава най-близо до нашия Аз. В нашето будно съзнание, ние възприемаме волята само чрез мислите-сенки, които прииждат от дълбините на нашето същество. Представите, които ние имаме в будно състояние, са само сенките на едно дълбоко душевно движение, те наистина са само сенки; а волята ние изживяваме непосредствено, макар и смътно. Едно будно съзнание за волята можем да имаме само чрез мислите-сенки.
към текста >>

67. 3. Трета лекция, Дорнах, 23 Октомври 1921 GA_208 Антр. като Космософия 2 ч.

Макар и да вдъхновяват човека, те не му позволяват да се чувствува безгрижен и весел на Земята; те постоянно се стремят да го откъснат от Земята и да го пренесат в свръхсетивните сфери; те всъщност искат да го видят поставен над Ангелои, издигнат над низшите функции на физическия организъм; луциферическите Същества изпадат в необуздан гняв при вида на обикновения човек, стъпил с двата си крака на Земята и свързан с нея чрез своите физически функции; тези Същества биха искали да лишат човека от всякакъв животински елемент, и в сегашния етап от неговата еволюция те биха искали просто да го задържат горе в живота, протичащ между смъртта и новото раждане, така че да не допуснат поредната му инкарнация.
Тези духовни сили в човека ако мога така да се изразя се сблъскаха с луциферическите сили; те впрочем са другият фактор, който се стреми да отклони човека от неговия правилен път. От една страна имаме луциферическите Същества. Можем да ги определим още и като Същества, белязани от гнева. Макар и да вдъхновяват човека, те не му позволяват да се чувствува безгрижен и весел на Земята; те постоянно се стремят да го откъснат от Земята и да го пренесат в свръхсетивните сфери; те всъщност искат да го видят поставен над Ангелои, издигнат над низшите функции на физическия организъм; луциферическите Същества изпадат в необуздан гняв при вида на обикновения човек, стъпил с двата си крака на Земята и свързан с нея чрез своите физически функции; тези Същества биха искали да лишат човека от всякакъв животински елемент, и в сегашния етап от неговата еволюция те биха искали просто да го задържат горе в живота, протичащ между смъртта и новото раждане, така че да не допуснат поредната му инкарнация. От другата страна са ариманическите Същества, Съществата на страданието и болката. Те също претендират за човешката форма, но така и не успяват да постигнат нищо. Болката, която тези ариманически Същества понасят, е ужасяваща. Нещата изглеждат така, сякаш животното смътно усеща в себе си: Ти си длъжно да се изправиш, дори и всичко в тебе да се разкъсва от напрежение, ти си длъжно да станеш човек. Точно тази ужасяваща болка трябва да понасят ариманическите Същества.
към текста >>

От едната страна виждаме онези хора, които са приели за свой идеал да медитират с кръстосани крака като някоя от статуите на Буда; с атрофирани и без помощни нозе, но с набъбнали глави, те искат да проникнат в мистичните бездни на съществуванието.
Човекът е застанал в самия център на борбата между Луцифер и Ариман и общо взето това, което описах може би прекалено картинно, представлява самата същност на нашата култура. От едната страна виждаме онези хора, които са приели за свой идеал да медитират с кръстосани крака като някоя от статуите на Буда; с атрофирани и без помощни нозе, но с набъбнали глави, те искат да проникнат в мистичните бездни на съществуванието. От друга страна виждаме типичните представители на европейското човечество, които просто не разбират с каква убийствена бързина сноват от една кантора в друга, от един бизнес в друг; толкова активни са те в своите крака, че създават впечатлението: Главата, която носят на раменете си, е практически съвсем излишна, защото тя просто не участвува в това, което те вършат. Пред нас са двата крайни полюса на съвременното човечество: Самотните мечтатели със затворени очи, които не умеят да различават дори своите собствени действия, и онези, които просто не се нуждаят от очи, понеже краката им са здраво впримчени в дебелите въжета, с които те влачат своя товар, а товарът това всъщност е параграф номер Х или Y.
към текста >>

От друга страна виждаме типичните представители на европейското човечество, които просто не разбират с каква убийствена бързина сноват от една кантора в друга, от един бизнес в друг; толкова активни са те в своите крака, че създават впечатлението: Главата, която носят на раменете си, е практически съвсем излишна, защото тя просто не участвува в това, което те вършат.
Човекът е застанал в самия център на борбата между Луцифер и Ариман и общо взето това, което описах може би прекалено картинно, представлява самата същност на нашата култура. От едната страна виждаме онези хора, които са приели за свой идеал да медитират с кръстосани крака като някоя от статуите на Буда; с атрофирани и без помощни нозе, но с набъбнали глави, те искат да проникнат в мистичните бездни на съществуванието. От друга страна виждаме типичните представители на европейското човечество, които просто не разбират с каква убийствена бързина сноват от една кантора в друга, от един бизнес в друг; толкова активни са те в своите крака, че създават впечатлението: Главата, която носят на раменете си, е практически съвсем излишна, защото тя просто не участвува в това, което те вършат. Пред нас са двата крайни полюса на съвременното човечество: Самотните мечтатели със затворени очи, които не умеят да различават дори своите собствени действия, и онези, които просто не се нуждаят от очи, понеже краката им са здраво впримчени в дебелите въжета, с които те влачат своя товар, а товарът това всъщност е параграф номер Х или Y.
към текста >>

Полезна е дори само онази картинна представа, която дадох за днешните луциферически хора с кръстосани крака и затворени очи, за днешните ариманически хора, които, приближавайки се до Ханс Дампф*/*Нарицателно име за човек, който проявява излишно лююбопитство/ сноват по всички улици от една кантора до друга и които просто не се нуждаят от своите глави в тази трескава и безсмислена надпревара.
Не си мислете, че е досадно и ненужно да се обръщаме към такива подробности, както направихме днес. Полезна е дори само онази картинна представа, която дадох за днешните луциферически хора с кръстосани крака и затворени очи, за днешните ариманически хора, които, приближавайки се до Ханс Дампф*/*Нарицателно име за човек, който проявява излишно лююбопитство/ сноват по всички улици от една кантора до друга и които просто не се нуждаят от своите глави в тази трескава и безсмислена надпревара.
към текста >>

68. 4. Четвърта лекция, Дорнах, 28 Октомври 1921 GA_208 Антр. като Космософия 2 ч.

Ако разглеждаме долната челюст, практически се оказва, че това са „краката“, само че разположени не съобразно тялото, а съобразно главата; този „човек“ е стъпил на своите „крака“.
Но тук би трябвало да прибавим и още нещо: когато се домогваме до образа на човека, ние се стремим най-вече към неговата глава. И практически в нея е скрит един завършен и цялостен човек. Че там е скрит един завършен и цялостен човек, личи от следното. Ако разглеждаме долната челюст, практически се оказва, че това са „краката“, само че разположени не съобразно тялото, а съобразно главата; този „човек“ е стъпил на своите „крака“. Да, главата представлява завършен и цялостен човек, чиито крака са „модифицирани“ под формата на долната челюст; човекът е стъпил на тях и аз го описвам според неговия обективен външен изглед: човек-глава.
към текста >>

Да, главата представлява завършен и цялостен човек, чиито крака са „модифицирани“ под формата на долната челюст; човекът е стъпил на тях и аз го описвам според неговия обективен външен изглед: човек-глава.
Но тук би трябвало да прибавим и още нещо: когато се домогваме до образа на човека, ние се стремим най-вече към неговата глава. И практически в нея е скрит един завършен и цялостен човек. Че там е скрит един завършен и цялостен човек, личи от следното. Ако разглеждаме долната челюст, практически се оказва, че това са „краката“, само че разположени не съобразно тялото, а съобразно главата; този „човек“ е стъпил на своите „крака“. Да, главата представлява завършен и цялостен човек, чиито крака са „модифицирани“ под формата на долната челюст; човекът е стъпил на тях и аз го описвам според неговия обективен външен изглед: човек-глава.
към текста >>

Вие помните онази гатанка: Що е онова, което в началото върви на четири крака, после на два, и накрая на три... От този момент нататък ние сме вече стари.
А след като мине кърмаческия период, главата става възпитател на „останалия“ човек защото в известен смисъл, по отношение на своята глава, човек винаги си остава едно малко дете. Средна възраст той постига само по отношение на „средния“ човек, „човека-гърди“, а напреднала възраст само по отношение на „двигателно-веществообменния човек“. Това са неща, които хората разбират едва след като остареят. Вие помните онази гатанка: Що е онова, което в началото върви на четири крака, после на два, и накрая на три... От този момент нататък ние сме вече стари. И така, спрямо главата човек винаги остава един вид резултат на своята последна инкарнация. В продължение на целия живот главата остава детска. И тук бихме могли да допълним: Единственият съществен проблем пред възпитателското изкуство се състои в следното как „учителят детска глава“ най-добре може да се справи с „ученикът детска глава“.
към текста >>

Неговите крака са неподвижни, непригодни за самостоятелно ходене.
Помислете още, как човешката глава, общо взето, е само един пътник, когото останалият човек непрекъснато но си в себе си. Неговите крака са неподвижни, непригодни за самостоятелно ходене. Сякаш е настанен в удобен файтон; да, главата е наистина един пътник, когото човек носи. „Човекът-гърди“ е стопанинът, а „двигателно-веществообменният човек“ е работещият, трудовият човек, робът. Вече споменах, че целият „горен“ човек или „човек-глава“ е такъв включително до Рака. Тук имаме непосредственото действие на Космоса. Тук в средата човек диша и се храни: тук действува стопанинът, дойката.
към текста >>

69. 2. ВТОРА КОНФЕРЕНЦИЯ, Дорнах, 28 юли 1922 г. GA_214 Тайната на троицата

За това е необходимо да имаме следното виждане: представете си един нисък човек, един вид добре закръглено джудже, което върви със своите малки крака, гледате неговия начин на преместване: вие разбирате неговия начин на преместване, изхождайки от неговите малки крака, които той опъва пред себе си, почти като малки колони.
Ако сега слезем отново в човека, в неговото астрално тяло, намиращо се в него, но сведено до нищо в него, стигаме в човека до един съставител, който не може вече този път, да бъде видян отвън, но който виждаме, когато виждаме човека в движение и чиято форма разбираме, изхождайки от движението. За това е необходимо да имаме следното виждане: представете си един нисък човек, един вид добре закръглено джудже, което върви със своите малки крака, гледате неговия начин на преместване: вие разбирате неговия начин на преместване, изхождайки от неговите малки крака, които той опъва пред себе си, почти като малки колони. Един висок, слаб човек със своите дълги крака би имал друг начин на преместване. Във виждането, което ще имате за него, ще видите едно единство между движение и форми. Ще откриете, впрочем, това единство, ако се упражнявате да виждате тези неща. Ако виждате някой с полегато чело, с издадена напред брадичка, той движи по различен начин главата си от човек с полегато чело и много изпъкналата напред брадичка. Ще видите навсякъде в човека връзка между формата му и начина му на преместване, ако го гледате просто такъв, какъвто е там, пред вас и имате впечатление, произлизащо от неговия инкарнат, от неговия начин да остане неподвижен.
към текста >>

Един висок, слаб човек със своите дълги крака би имал друг начин на преместване.
Ако сега слезем отново в човека, в неговото астрално тяло, намиращо се в него, но сведено до нищо в него, стигаме в човека до един съставител, който не може вече този път, да бъде видян отвън, но който виждаме, когато виждаме човека в движение и чиято форма разбираме, изхождайки от движението. За това е необходимо да имаме следното виждане: представете си един нисък човек, един вид добре закръглено джудже, което върви със своите малки крака, гледате неговия начин на преместване: вие разбирате неговия начин на преместване, изхождайки от неговите малки крака, които той опъва пред себе си, почти като малки колони. Един висок, слаб човек със своите дълги крака би имал друг начин на преместване. Във виждането, което ще имате за него, ще видите едно единство между движение и форми. Ще откриете, впрочем, това единство, ако се упражнявате да виждате тези неща. Ако виждате някой с полегато чело, с издадена напред брадичка, той движи по различен начин главата си от човек с полегато чело и много изпъкналата напред брадичка. Ще видите навсякъде в човека връзка между формата му и начина му на преместване, ако го гледате просто такъв, какъвто е там, пред вас и имате впечатление, произлизащо от неговия инкарнат, от неговия начин да остане неподвижен. Вие гледате неговия Аз, когато вземете под внимание това, което преминава от неговата форма в начина му на преместване и това, което се свежда така да се каже, до движението в предшестващото състояние.
към текста >>

70. 6. ШЕСТА КОНФЕРЕНЦИЯ, Дорнах, 6 август 1922 г. GA_214 Тайната на троицата

Човек си се "представя" върху своите крака; за това, той се ползва от целия себе си като човек.
Бих искал да зная, обаче, ако, не с някаква абстрактна мисъл, а със здрав разум, човек може да свърже думата "представям", когато имаме точна опитност с нея, какво принадлежи на света на светлината! Човек си се "представя" върху своите крака; за това, той се ползва от целия себе си като човек. Когато някой казва: "представям си", той свързва динамично светлината с динамизма, със силата, която действа в него, която той усеща в себе си, с това, което се потапя в действителността. С реалистичната мисъл, ние се потапя ме изцяло в действителността. Наблюдавайте най-значимите мисли с изключение на математическите мисли навсякъде те водят към една действителност, откъдето можете да видите, че ние нямаме в мислите само един организъм от светлина и въздух, а също опитност на душата, която човек има, когато той прави така, че тази действителност да бъде осветена от светлината и в същото време, той си се представя изправен, на земята върху своите два крака.
към текста >>

Наблюдавайте най-значимите мисли с изключение на математическите мисли навсякъде те водят към една действителност, откъдето можете да видите, че ние нямаме в мислите само един организъм от светлина и въздух, а също опитност на душата, която човек има, когато той прави така, че тази действителност да бъде осветена от светлината и в същото време, той си се представя изправен, на земята върху своите два крака.
Бих искал да зная, обаче, ако, не с някаква абстрактна мисъл, а със здрав разум, човек може да свърже думата "представям", когато имаме точна опитност с нея, какво принадлежи на света на светлината! Човек си се "представя" върху своите крака; за това, той се ползва от целия себе си като човек. Когато някой казва: "представям си", той свързва динамично светлината с динамизма, със силата, която действа в него, която той усеща в себе си, с това, което се потапя в действителността. С реалистичната мисъл, ние се потапя ме изцяло в действителността. Наблюдавайте най-значимите мисли с изключение на математическите мисли навсякъде те водят към една действителност, откъдето можете да видите, че ние нямаме в мислите само един организъм от светлина и въздух, а също опитност на душата, която човек има, когато той прави така, че тази действителност да бъде осветена от светлината и в същото време, той си се представя изправен, на земята върху своите два крака.
към текста >>

71. 7. СЕДМА КОНФЕРЕНЦИЯ, Дорнах, 9 август 1922 г. GA_214 Тайната на троицата

Нали, когато хората, след като са били малки деца, плачещи и ритащи с крака, които са отгледани криво-ляво в модерната епоха нямат, наистина съзнанието, че са били снабдени с извънредно големи очаквания, преди да слязат на земята.
Нали, когато хората, след като са били малки деца, плачещи и ритащи с крака, които са отгледани криво-ляво в модерната епоха нямат, наистина съзнанието, че са били снабдени с извънредно големи очаквания, преди да слязат на земята. Но това продължи да живее в емоциите, в цялата конфигурация на душата и продължава да живее там и днес. В действителност, човешките души слизат във физическия свят с извън редно големи очаквания. И от там идват също разочарованията, които се изпитват несъзнателно, от отдавна вече в детските души, защото тези очаквания, все пак, не са задоволени.
към текста >>

72. ЧАСТ ТРЕТА. МИСИЯТА НА ДУХА. 8. ОСМА КОНФЕРЕНЦИЯ, Оксфорд, 20 август 1922 г. GA_214 Тайната на троицата

Човек трябва да може едновременно да живее в свръхсетивните светове и да може да се връща в своето тяло, за да може да стои здраво на двата си крака.
Но трябва винаги да можем да се върнем в тялото си, това е необходимо, иначе човек става един апатичен, мрачен мистик, един екзалтиран човек, а не човек, който търси познание за свръхсетивните светове. Човек трябва да може едновременно да живее в свръхсетивните светове и да може да се връща в своето тяло, за да може да стои здраво на двата си крака. Ето защо, когато излагам тоз род неща, по повод свръхсетивните светове, ми е нужно да подчертая, че за мен, повече от логиката, това, което е необходимо на добрия философ, е да знае как да ушие една обувка или една дреха, да бъде действително в практичния живот. Всъщност, човек не би трябвало да мисли върху живота, ако не е действително в практичния живот. Но това в още по-голяма степен важи за този, който търси свръхсетивните познания. Тези, които търсят свръхсетивното познание не могат да бъдат мечтатели, екзалтирани хора, които не могат да се държат прави на краката си. Иначе, човек се изгубва, защото той трябва действително да излезе от самия себе си.
към текста >>

73. 9. ДЕВЕТА КОНФЕРЕНЦИЯ, Оксфорд, 22 август 1922 г. GA_214 Тайната на троицата

Там долу са всички сили,които подготвят човешкото същество да тръгне към Земята, да се държи, така да се каже на двата си крака, в следващия земен живот.
Ние виждаме малко по малко да се издига действително един гигантски космичен свят, за който говорим по такъв начин, че казваме: долу е небето. Но всъщност, ние искаме да кажем, че долу е това, което подготвя човешката глава за следващата инкарнация; отгоре, казваме ние после, е отдолу. Всичко е обратно. Там долу са всички сили,които подготвят човешкото същество да тръгне към Земята, да се държи, така да се каже на двата си крака, в следващия земен живот.
към текста >>

74. 11. ЕДИНАДЕСЕТА КОНФЕРЕНЦИЯ, 30 август 1922 г. GA_214 Тайната на троицата

Гледайте го: краката му са кръстосани един върху друг, като той е седнал върху кръстосаните си един върху друг крака; всъщност, той иска да бъде подвижна в него само горната част на тялото и това, което е във връзка с висшите констелации, а не това, кое то действа също през него чрез слънчевото око, това, което действа през крайниците.
Гледайте, значи, човек в състоянието на Буда или най-общо, състоянието на източен мъдрец, който се стреми чрез упражнения да стигне до духовната мъдрост. Гледайте го: краката му са кръстосани един върху друг, като той е седнал върху кръстосаните си един върху друг крака; всъщност, той иска да бъде подвижна в него само горната част на тялото и това, което е във връзка с висшите констелации, а не това, кое то действа също през него чрез слънчевото око, това, което действа през крайниците. Той иска, така да се каже, да сложи вън от кръгообразното обходно движение силите на крайниците. Можете също да видите в положението на всички, които се стремят към мъдростта върху източния свят, че те искат да развият връзки само с това, което е над Земята. Те искат да развият познавателни връзки само с това, което е от природата на душата.
към текста >>

75. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 23 октомври 1922 г. Духовни взаимовръзки в изграждането на човешкия организъм GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ

Дали е влязъл в крака ми ръждясал пирон и моят организъм трябва да го изхвърли, или съм изял нещо, което не бива да остане така в стомаха ми и моят организъм трябва да премине през всички тези процеси, за да го асимилира, това са само различни степени.
Това, което точно се е знаело, е, че когато човекът изобщо поеме в себе си нещо от външния свят, той затруднява, уврежда своя вътрешен организъм и затова трябва непременно да го превъзмогне, да го преодолее. Дали е влязъл в крака ми ръждясал пирон и моят организъм трябва да го изхвърли, или съм изял нещо, което не бива да остане така в стомаха ми и моят организъм трябва да премине през всички тези процеси, за да го асимилира, това са само различни степени. Но познанието, че човешкият организъм не е от тази Земя, че може да се задържи на тази Земя само ако непрекъснато бива импулсиран да превъзмогне силите на тази Земя, е съществувало. Ние не се храним, за да поемаме в нас някоя храна, а всъщност се храним, за да развием вътрешно силите, които превъзмогват тази храна. Ние се храним, за да оказваме съпротива срещу силите на тази Земя и живеем върху нея чрез това, че оказваме съпротива.
към текста >>

76. ПЕТА ЧАСТ. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Лондон, 17 ноември 1922 г. (полупублична). Екзактно познание за свръхсетивните светове в смисъла на антропософската наука за духа GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ

Ние можем да задвижим своята воля в обикновения живот само като си послужим с нашето физическо тяло, с нашите крака, ръце и говорни органи.
Който иска да пристъпи в надсетивния свят познавателно, с други думи, да постигне идеалната магия, трябва не само да направи мислите си толкова интензивни, че чрез това да опознае второто си собствено съществуване, както го описах, но също да освободи волята си от обвързаността и с физическото тяло. Ние можем да задвижим своята воля в обикновения живот само като си послужим с нашето физическо тяло, с нашите крака, ръце и говорни органи. Физическото тяло е основата на волевия ни живот. Но ние можем да направим следното и това прави напълно систематично този, който като духовен изследовател иска да достигне идеалната магия и да я постигне редом с екзактното ясновиждане. Той трябва например да развие толкова силна воля, че в определен момент от живота си да си каже: «Ти трябва да промениш определен навик и душата ти да придобие друг такъв.»
към текста >>

77. ДЕВЕТА ЧАСТ. ЛЕКЦИЯ, Щутгарт, 9 декември 1922 г. Човекът и свръхсетивните светове. Слушане, говорене, пеене, вървене, мислене GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ

И както с двата си крака усещате земята, така с крачето на малката ушна костица докосвате и чувствате тъпанчето.
А това, което науката нарича наковалня, тази малка костица изглежда като преобразена капачка на коляното, и това от тази наковалня, което е насочено към тъпанчето, изглежда като преобразена подбедрица със стъпалото. А стъпалото при ухото не се опира в този случай на земята, а на тъпанчето. Действително имате един човешки член във вътрешността на ухото, който е преобразен крайник. Можете да кажете надлакътница, само че при ръцете капачката на коляното не е оформена, липсва наковалнята. Можете да кажете, подла кътницата - друга малка ушна костица, която се опира на тъпанчето. И както с двата си крака усещате земята, така с крачето на малката ушна костица докосвате и чувствате тъпанчето. Само че вашият земен крак, с който вървите, е грубо формиран. Там грубо чувствате земята със стъпалото, докато с тази ръка или с този крак, който имате в ухото, непрекъснато докосвате финото трептене на тъпанчето. Продължите ли навътре, откривате така наречения ушен охлюв. Този ушен охлюв е изпълнен с течност. Всичко това е необходимо за чуването.
към текста >>

Заложбите, които са като кочанчета и които стават по-късно човешките крака и стъпала, ако опира само до вътрешните възможности, до зародиша в майчиното тяло, биха могли всъщност да станат един вид уши.
Да, какво всъщност е налице там? Който не изучава развитието на човека само чрез грубата сетивна наука, а знае, че човешкият зародиш, формиран в тялото на майката, е съответствие на предшествалото в предземния живот, той също знае, че през първите стадии на ембрионалното развитие е най-изявена главно главата. Останалото са малки заложби на органите. Заложбите, които са като кочанчета и които стават по-късно човешките крака и стъпала, ако опира само до вътрешните възможности, до зародиша в майчиното тяло, биха могли всъщност да станат един вид уши. Те наистина имат заложбата да станат уши. Това означава, че човекът може да расте така, че не да има тук и тук ухо, а да има едно ухо надолу. Това е парадоксално казано, но този парадокс е пълната истина. Човекът би могъл да стане ухо и надолу. Защо той не става ухо надолу?
към текста >>

Защо ухото не прави от своите ушни костици хубавички крака отляво и отдясно?
Човекът би могъл да стане ухо и надолу. Защо той не става ухо надолу? Защото в определен стадий още на зародишното му развитие той изпада под влиянието на гравитацията. Гравитацията, която оставя камъка да пада на земята, която означава тежестта, тази гравитация тежи върху това, което иска да стане ухо, преобразува го и от това се формира целият долен човек. Под въздействието на земната гравитационна сила ухото, което иска да порасне надолу, става долния човек. Защо ухото не прави от своите ушни костици хубавички крака отляво и отдясно? Защото поради положението на човешкия зродиш в майчиното тяло ухото е предпазено да изпадне в областта на гравитационната сила така, както кочанчетата на крачетата. То не попада в областта на гравитационната сила.
към текста >>

Но както е вярно, че от заложба за ухо долният човек се е преобразувал в това, което стои на Земята с двата си крака, също така е вярно, че всяка моралност, предизвикана чрез вървенето, дали сте отишли към добри или зли дела, се преобразува в звуци и тонове, след като човекът премине през портата на смъртта - не веднага, но след известно време.
Като хора ние винаги сме така оформени, че отчасти сме жив паметник за това, което заедно с висшите същества сме правили между смъртта и новото раждане, от друга страна, свидетелство сме за това, че се вчленяваме в земното битие, където цари гравитационната сила, тежестта. Такива преобразувания обаче не протичат само в посоката, която посочих сега, а също и в обратна посока. С краката си вие ходите по земята. И вие ходите, извинете, към по-добри и към по-лоши дела. Но в края на краищата за движенията на краката на Земята първоначално е все едно дали човек върви към добри или към зли дела. Но както е вярно, че от заложба за ухо долният човек се е преобразувал в това, което стои на Земята с двата си крака, също така е вярно, че всяка моралност, предизвикана чрез вървенето, дали сте отишли към добри или зли дела, се преобразува в звуци и тонове, след като човекът премине през портата на смъртта - не веднага, но след известно време.
към текста >>

Ако бихме били така ориентирани, може би на Земята щяхме да спим, защото в края на краищата ушните костици, които представляват крака, лежат хоризонтално.
Той има заложбата да се постави в гравитационната сила, получил я е още преди раждането, като гравитационната сила го е завладяла извън главата. Ушите и очите са се изплъзнали от гравитацията. Ориентирането ни в пространството се отразява в изправянето и стоенето. Ние ги учим, след като сме вече родени. От духовния свят още не сме поставени така, че напълно да се ориентираме в пространството. Ако бихме били така ориентирани, може би на Земята щяхме да спим, защото в края на краищата ушните костици, които представляват крака, лежат хоризонтално. Ние бихме могли само да спим, но не да вървим. Подобно би трябвало да кажем и за очите. Следователно това, което трябва да научим докрай тук, на Земята, е нагаждането на полученото в духовния свят в предземното ни съществуване към гравитационната сила на Земята. Второто, когато учим говора и пеенето, е нагласата към обкръжението около Земята. И след това се учим и да мислим.
към текста >>

Ако порежете палеца на крака си, той е много далеч от главата, но вие изживявате чрез главата болката, която чувствате.
Ако бихме се родили на четиринадесет години, веднага полово зрели, никога не бихме станали морални хора. Защото моралността трябва да я постигнем във вътрешното изграждане на ритъма между седмата и четиринадесетата година. Оттам и във възпитанието в началното училище имаме толкова голямо влияние върху моралното възпитание на човека. Това го носим по-късно в нас. Ние винаги носим всичко в нас. Ако порежете палеца на крака си, той е много далеч от главата, но вие изживявате чрез главата болката, която чувствате. Ако днес чувствате религиозно, във вас действа това, което сте изживели душевно само по отношение на външното до вашата седма година, до смяната на зъбите. Както чувствате болката на палеца в дейността на главата, така това, което до седмата си година сте изживели, е дейно във вашите четиридесет години. То е налице.
към текста >>

78. 4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 15 Декември 1922 GA_219 Отношението на звезд.свят към човека

Тук ние гледаме например на главата, като на един пространствен организъм; ако убодем крака, той е долу, а главата тук горе.
Виждате ли, дори и да се издигнем само до имагинативното познание, до онова познание, което позволява на човека да живее вместо във физическия свят в етерния свят, т.е. вместо физическите предмети да възприема етерните действия защото те са именно действия дори и да се издигнем само до имагинативното познание, тогава пространството изчезва. Да, триизмерното пространство изчезва. В този случай няма никакъв смисъл да говорим за триизмерно пространство, понеже ние живеем във времето. Ето защо макар и по друг повод аз наскоро Ви описах етерното тяло като един организъм, свързан с времето, като един „времеви организъм". Тук ние гледаме например на главата, като на един пространствен организъм; ако убодем крака, той е долу, а главата тук горе. С други думи органите са свързани с определени пространствени отношения. По сходен начин могат да се разглеждат и процесите в нашия „времеви организъм"; това впрочем име огромно значение за човешкия живот между раждането и смъртта.
към текста >>

79. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 12 март, 1923 г. GA_222 Импулсиране на световно-историческите събития от духовните сили

Аз...!... И тук той хваща стола и силно го стоварва върху пода... Теоретически той много добре обяснява, изхождайки от понятията на главата, как трябва да потушаваме страстите, но ето, той блъска стола, може би му чупи крака или още нещо от този род.
Ако му се наложи да излезе извън пределите на това, което може да обхване със своята логика, то той се връща към своите инстинкти, т.е. към животното в себе си, и тогава той става понякога крайно нелогичен. Вие може би сами сте се сблъсквали с това: днес съществуват хора, които могат да пишат напълно логични книги, но когато ги срещнеш във всекидневието, и когато те не говорят за наука, където могат логически да разсъждават, но когато се касае за ежедневни въпроси, то тогава можем да дойдем до отчаяние от тях, тъй като тогава се разкъсват от най-обикновени емоции, лишени от всякаква логика, от най-обикновени инстинкти Може да се каже: изхождайки само от съображения на главата е възможно да се градят необичайно красиви теории, но те не се намират в никаква връзка с целия човек. Вие може да си спомните известната история, много типична, тя постоянно се среща, за това, че някакъв училищен преподавател, имащ необичайно хубави педагогически теории за това, как трябва да се възпитават децата, как трябва да се приучават да сдържат емоциите си и страстите си и т.н., той проповядва за това на учениците, но се случва така, че един от учениците, шегувайки се, обръща мастилницата... И ето учителят крещи вън от себе си на ученика:” Ето до какво води това, че ти даваш воля на страстите си! Ако ти беше логичен, разумен, то ти не би обърнал мастилницата! Аз...!... И тук той хваща стола и силно го стоварва върху пода... Теоретически той много добре обяснява, изхождайки от понятията на главата, как трябва да потушаваме страстите, но ето, той блъска стола, може би му чупи крака или още нещо от този род. Това, разбира се, е краен случай, но подобни неща стават постоянно.
към текста >>

80. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 23 март, 1923 г. GA_222 Импулсиране на световно-историческите събития от духовните сили

Ако някой там би поискал да доказва, то би се получило впечатление, че той е взел някакъв мащаб и казва, че човек е длъжен да бъде с еди какъв си ръст, тъй като това фигурира в легендата за Прокруст: на този, който е твърде висок, трябва да му се отсече парче от крака, а този, който е недостатъчно висок - го разтягат.
Виждате ли, това е свързано с обстоятелството, че тези хора са имали все още живо чувството, че всички те са дошли тук от своето доземно съществуване в Духовния свят. А в Духовния свят, когато се намират вътре в него, там не доказват. Там знаят: доказването е занятие, което на Земята се налага да се използва, а в света на духовното битие - там не доказват. Ако някой там би поискал да доказва, то би се получило впечатление, че той е взел някакъв мащаб и казва, че човек е длъжен да бъде с еди какъв си ръст, тъй като това фигурира в легендата за Прокруст: на този, който е твърде висок, трябва да му се отсече парче от крака, а този, който е недостатъчно висок - го разтягат. Така би изглеждал в духовния свят стремежа да се «доказва». Там нещата не са такива, че да може за доказателство да ги отсечеш. Там всички неща са вътрешно подвижни, вътрешно променливи. На такъв човек от древно- индийската култура, с неговото силно съзнание за това, че той е слязъл от духовния свят, и че тук на Земята той само външно се е облякъл в съществото на човек, на такъв човек би се сторило твърде странно, ако биха му казали, че нещо трябва да бъде доказано. Хората от това време повече са обичали «да отгатват».
към текста >>

81. 1. ПЪРВА СКАЗКА: Дорнах, 19 октомври 1923 г. GA_230 Човекът като съзвучие на творящото образуващото и формиращото мирово слово

Но помислете, колко атрофирани са птиците крака в сравнение например с тези на една камила или на един слон, и колко атрофирана е птичата глава, ако щете в сравнение с главата на един лъв, на едно куче.
И когато насочим поглед върху рода на птиците, ние естествено се намираме принудени според общите, обикновени човешки възгледи, да говорим също и при птиците за глава и крайници и тем подобни. Но това е всъщност един твърде нехудожествен начин на разглеждане. И аз вече често пъти съм обръщал вниманието върху това, че, ако искаме да се научим да познаваме действително света, ние ще трябва да оставаме при интелектуалистичното разбиране, че интелектуалистичното постепенно трябва да премине в художественото схващане на света. Сега Вие естествено не ще схващате така наречената птича глава, която в сравнение с главата на другите животни е извънредно осакатена, като една действителна глава. Без съмнение, погледнато външно интелектуалистично, човек може да каже: птицата има глава, има туловище, птицата има също крайници. Но помислете, колко атрофирани са птиците крака в сравнение например с тези на една камила или на един слон, и колко атрофирана е птичата глава, ако щете в сравнение с главата на един лъв, на едно куче. В една такава птича глава няма почти нищо порядъчно, изискано; в една такава птича глава едва ли се намира всъщност нещо повече от това, което при кучето, при лъва или при котката представлява предната част на муцуната. Бих могъл да кажа: една по-малко сложна част на устата на едно млекопитаещо животно, това е птичата глава. И това, което при едно млекопитаещо животно са крайниците, е напълно атрофирано при птицата. Без съмнение, един нехудожествен начин на разглеждане нещата говори просто за това, че предните крайници са се превърнали при птицата в крила. Обаче всичко това е именно един изцяло нехудожествен възглед, един неимагинативен възглед.
към текста >>

82. 3. ТРЕТА СКАЗКА: Дорнах 21 октомври 1923 г. GA_230 Човекът като съзвучие на творящото образуващото и формиращото мирово слово

И напротив духовното вещество е особено красиво разпространено бих могъл да кажа там, където човекът простира своите крака и своите ръце в пространството.
Ние трябва да кажем: Долният човек ни представя всъщност една форма в духовно вещество, и колкото по вече отиваме към главата на човека, толкова повече намираме, че човекът е съставен от физическо вещество. Главата е образувана главно от физическо вещество. Обаче краката, за тях все пак трябва да кажем, въпреки че това звучи гротескно; те са образувани главно от духовно вещество; както казах, това звучи гротескно. Така че, когато отиваме към главата, трябва да нарисуваме човека така /нарисувано е на дъската/, че да направим духовното вещество да премине във физическото вещество; и особено физическото вещество се съдържа в главата на човека. И напротив духовното вещество е особено красиво разпространено бих могъл да кажа там, където човекът простира своите крака и своите ръце в пространството. Положението е действително такова, като че за ръката и крака /да се разбира цялата ръка с мишницата и целият крак с бедрото/ главното би било, че тук ги изпълва това духовно вещество, че това е същественото в тях. Положението е действително такова, че за ръката и крака физическото вещество само плува така да се каже вътре в духовното вещество, докато главата е в същност една компактна форма от физическо вещество. Обаче при една такава форма, каквато е човекът, трябва да различаваме не само веществото, а трябва да различаваме в неговата форма също и силите. Тук също трябва да правим разлика между духовните сили и земните физически сили.
към текста >>

Положението е действително такова, като че за ръката и крака /да се разбира цялата ръка с мишницата и целият крак с бедрото/ главното би било, че тук ги изпълва това духовно вещество, че това е същественото в тях.
Ние трябва да кажем: Долният човек ни представя всъщност една форма в духовно вещество, и колкото по вече отиваме към главата на човека, толкова повече намираме, че човекът е съставен от физическо вещество. Главата е образувана главно от физическо вещество. Обаче краката, за тях все пак трябва да кажем, въпреки че това звучи гротескно; те са образувани главно от духовно вещество; както казах, това звучи гротескно. Така че, когато отиваме към главата, трябва да нарисуваме човека така /нарисувано е на дъската/, че да направим духовното вещество да премине във физическото вещество; и особено физическото вещество се съдържа в главата на човека. И напротив духовното вещество е особено красиво разпространено бих могъл да кажа там, където човекът простира своите крака и своите ръце в пространството. Положението е действително такова, като че за ръката и крака /да се разбира цялата ръка с мишницата и целият крак с бедрото/ главното би било, че тук ги изпълва това духовно вещество, че това е същественото в тях. Положението е действително такова, че за ръката и крака физическото вещество само плува така да се каже вътре в духовното вещество, докато главата е в същност една компактна форма от физическо вещество. Обаче при една такава форма, каквато е човекът, трябва да различаваме не само веществото, а трябва да различаваме в неговата форма също и силите. Тук също трябва да правим разлика между духовните сили и земните физически сили.
към текста >>

Положението е действително такова, че за ръката и крака физическото вещество само плува така да се каже вътре в духовното вещество, докато главата е в същност една компактна форма от физическо вещество.
Главата е образувана главно от физическо вещество. Обаче краката, за тях все пак трябва да кажем, въпреки че това звучи гротескно; те са образувани главно от духовно вещество; както казах, това звучи гротескно. Така че, когато отиваме към главата, трябва да нарисуваме човека така /нарисувано е на дъската/, че да направим духовното вещество да премине във физическото вещество; и особено физическото вещество се съдържа в главата на човека. И напротив духовното вещество е особено красиво разпространено бих могъл да кажа там, където човекът простира своите крака и своите ръце в пространството. Положението е действително такова, като че за ръката и крака /да се разбира цялата ръка с мишницата и целият крак с бедрото/ главното би било, че тук ги изпълва това духовно вещество, че това е същественото в тях. Положението е действително такова, че за ръката и крака физическото вещество само плува така да се каже вътре в духовното вещество, докато главата е в същност една компактна форма от физическо вещество. Обаче при една такава форма, каквато е човекът, трябва да различаваме не само веществото, а трябва да различаваме в неговата форма също и силите. Тук също трябва да правим разлика между духовните сили и земните физически сили.
към текста >>

83. 6. ШЕСТА СКАЗКА: Дорнах, 28 октомври 1923 г. GA_230 Човекът като съзвучие на творящото образуващото и формиращото мирово слово

За ръце и крака може да се говори едвам през време на Земната епоха, когато действува гравитационната сила и оформя онова, което се поставя преди всичко в посоките на притегателната сила, крайниците.
Образува се заложбата на храносмилателната система. През време на старата Слънчева епоха имаме въздухообразно състояние на материята, провълнувано и просветлено от светлината, човекът се нуждае също за своето хранене само от един дихателен апарат, който е затворен надолу; човекът се състои от орган на главата и орган на гърдите. Сега през време на Лунната епоха той си присъединява храносмилателния апарат, храносмилателната система. С това обаче човекът става едно същество състоящо се от глава, гърди и долно тяло. И понеже всичко в старата Луна е още течно вещество, човекът има чрез тази Лунна епоха израстъци, с които се движи плувайки през водата. За ръце и крака може да се говори едвам през време на Земната епоха, когато действува гравитационната сила и оформя онова, което се поставя преди всичко в посоките на притегателната сила, крайниците. Това принадлежи следователно едвам на Земната епоха. През време на Лунната епоха обаче се образува, устроен още съвсем различно отколкото по-къ-но, храносмилателният апарат, устроен така, че този храносмилателен апарат на човека няма още нужда да приема всичко това, което служи на преработването, на свободното волево движение на крайниците. Това е още един съществено различен храносмилателен апарат: по-късно той се метаморфозира в онзи храносмилателен апарат, който е земният храносмилателен апарат. Обаче човекът си присъединява храносмилателния апарат през време на Лунната епоха.
към текста >>

84. 8. ОСМА СКАЗКА: Дорнах, 3 ноември 1923 г. GA_230 Човекът като съзвучие на творящото образуващото и формиращото мирово слово

Ако птиците летят с атрофирани крака из въздуха, Силфите имат толкова по-силно развити крайници и те представляват, бих могъл да кажа, по духовен начин във въздуха това, което кравата представлява във физическата материя.
За Силфите положението е такова, че и те също образуват по определен начин едно допълнение за определени животни, но сега към другата страна. Бихме могли да кажем: Гномите и Ундините прибавят главестото естество към онези животни, които са лишени от глава. Както Ви описах, птиците са всъщност чиста глава, те са напълно главест организъм. Силфите прибавят към птиците по духовен начин това, което им липсва като телесно допълнение към организма на главата. Следователно те са допълнението на птичия род за онази област на организма, която при човека е системата на обмяната на веществата и на крайниците. Ако птиците летят с атрофирани крака из въздуха, Силфите имат толкова по-силно развити крайници и те представляват, бих могъл да кажа, по духовен начин във въздуха това, което кравата представлява във физическата материя. Ето защо вчера аз можах да кажа, че Силфите имат техния Аз при птичия род, това, което ги свързва със Земята. Човекът получава своя Аз на Земята. Това, което свързва Силфите със Земята, това е птичият род. На птичия род дължат те своя Аз, поне съзнанието за своя Аз.
към текста >>

да бъде напълно разсъдлив, да стои здраво с двата крака на Земята, и същевременно да бъде вън от себе си /да бъде излъчен/ следователно да бъде той самият и сам да стои срещу себе си, т.е.
По същия начин сега, както човекът може да проникне спящото съновидение, той може да проникне също будния дневен живот. Тук обаче човек си служи по един много здрав, силен начин със своето физическо тяло. Аз изложих също и това в статиите напечатани в списанието "Гьотеанум". Тук човекът не стига никак до там да разбере, как всъщност той би могъл да вижда през време на дневния живот съществата на огъня, защото съществата на огъня стоят в едно вътрешно родство с мислите на човека, с всичко онова, което произлиза от организма на главата. И когато човекът успее да бъде напълно в будното дневно съзнание и въпреки това да бъде в определен смисъл вън от себе си, т.е. да бъде напълно разсъдлив, да стои здраво с двата крака на Земята, и същевременно да бъде вън от себе си /да бъде излъчен/ следователно да бъде той самият и сам да стои срещу себе си, т.е. да може да наблюдава самия себе си като същество-мисъл: тогава той възприема, вижда, как съществата на огъня образуват в света онзи елемент, който, когато го възприемаме, когато го виждаме, прави нашите мисли възприемаеми към другата страна.
към текста >>

85. 9. ДЕВЕТА СКАЗКА: Дорнах, 4 ноември 1923 г. GA_230 Човекът като съзвучие на творящото образуващото и формиращото мирово слово

Това обаче, което действува в нашия вървеж, в нашето ходене, в нашето стоене на крака, в нашето движение на мишниците и ръцете, онова, което въобще довежда човека в проявите на неговата воля, то звучи в "Стреми се да се събудиш" /да бъдеш буден. /.
Това "Приеми с любов силата на волята на Боговете" е тихо творящото в главата. А именно стремящото се отдолу нагоре "Мисли в духа", течащото отгоре надолу "Живей като твориш дишащо съществувание", е онова, което тъче и живее заедно така, че си създава едно копие в начина, по който човешкото дишане преминава в човешкото действие в кръвта, преминава ритмично. И това, което посажда в нас органите на сетивата, то е онова, което се влива отгоре надолу: "Приеми с любов силата на волята на Боговете". Това обаче, което действува в нашия вървеж, в нашето ходене, в нашето стоене на крака, в нашето движение на мишниците и ръцете, онова, което въобще довежда човека в проявите на неговата воля, то звучи в "Стреми се да се събудиш" /да бъдеш буден. /.
към текста >>

86. 10. ДЕСЕТА СКАЗКА: Дорнах, 9 ноември 1923 г. GA_230 Човекът като съзвучие на творящото образуващото и формиращото мирово слово

Видите ли, когато разгръщате и движите Вашите ръце, когато движите пръстите, когато извършвате някакво външно движение; всичко, което във Вашия организъм е необходимо за това, че Вие можете да движите Вашите ръце, крака, глава, устни и т.н.
Видите ли, когато разгръщате и движите Вашите ръце, когато движите пръстите, когато извършвате някакво външно движение; всичко, което във Вашия организъм е необходимо за това, че Вие можете да движите Вашите ръце, крака, глава, устни и т.н. и силите за такива човешки прояви отиват в най-вътрешните части на човешкия организъм, всичко това е дарено на човека чрез Земното развитие в тесния смисъл на думата. Напротив насочете поглед във всичко, което е развитие на обмяната на веществата, в пространството, което е затворено от външната човешка кожа, насочете поглед върху всичко, което става във физическия телесен вътрешен човек като развитие на обмяната на веществата, тогава във всичко гореизброено имате един образ на това, което човекът дължи на Лунното развитие. И Вие имате един образ на това, което човекът дължи на старото Слънчево развитие, когато насочите поглед върху всичко, което в човека е по някакъв начин ритмичен процес. Процесът на дишането, процесите на кръвообращението са най-важните ритмични процеси; всички тези ритмични процеси човекът дължи на старото Слънчево развитие. И всичко, което е развитие на нервите и на сетивата, разпространено отново в цялото тяло на днешния човек, човекът го дължи на старото Сатурново развитие.
към текста >>

87. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 25 ноември 1923 г. GA_232 Мистерийни центрове

Когато волята се охлажда вътрешно, тогава всичките ни мисли са като заключени в главата ни, сякаш нищо от мислите ни не може да премине в нашите ръце, в нашите крака.
Когато волята се охлажда вътрешно, тогава всичките ни мисли са като заключени в главата ни, сякаш нищо от мислите ни не може да премине в нашите ръце, в нашите крака. Всичко става в главата. Главата пренася волевия хлад и ако волевият хлад не подейства потискащо, така че да настъпи чувство на мраз, тогава главата става топла чрез вътрешно противодействие и тогава тя развива мисли.
към текста >>

88. Съдържание GA_233 Световната история в антропософска светлина и като основа за познанието на човешкия дух

Действие на силите на земята и обкръжението ѝ върху човешката фигура: крака, глава, ръце.
Преход от Разсъдъчна към Съзнателна душа. Знания през Средновековието за кореспонденцията между микрокосмоса и макрокосмоса. Разнообразието на метали в природата и в човека. Физическият човек и силите на земята. Силите на обкръжаващия свят и етерното тяло; изясняване на силите, които действат в белтъка, така че да може да служи на възпроизводството. Действие на силите на земята и обкръжението ѝ върху човешката фигура: крака, глава, ръце. Астралното тяло и силите отвъд пространството. Примери за действието на земните сили в етерното: възпроизвеждането на осата-орехотворка, връзката между пчела, цвете, пчелна пита и кварцови кристали. Необходимостта от нов поглед върху взаимодействието на членовете на човешките същества и отношенията с царствата на природата като основа за нови лекарства. Отношение на аза към всичко минерално, значението на вътрешната топлина.
към текста >>

89. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 24 декември, 1923 г. GA_233 Световната история в антропософска светлина и като основа за познанието на човешкия дух

В това, което преживявам като сила на моите ръце и крака, аз имам нещо такова, което отразява отношението на земната твърд към звездите, които живеят далеч в космическото пространство".
Те самите са се намирали вътре в движението. И в тази разпростряност на вътрешното същество в крайниците те са възприемали директна картина на своята връзка със звездния свят (виж рис. на стр. 4): "Моята глава – това е образ на Земята. В мястото, където главата ми безпрепятствено се отваря надолу към гърдите и стига до сърцето, аз имам образ на това, което живее в земното обкръжение. В това, което преживявам като сила на моите ръце и крака, аз имам нещо такова, което отразява отношението на земната твърд към звездите, които живеят далеч в космическото пространство".
към текста >>

90. ВТОРА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 17.02.1924 GA_235 Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки Първи том

Слонът има хобот и дебели като стълбове крака, еленът има рога и т.н.; следователно тук живеят силите, които образуват и дават форма на животните.
Слонът има хобот и дебели като стълбове крака, еленът има рога и т.н.; следователно тук живеят силите, които образуват и дават форма на животните. В човека тези сили се проявяват само в действието върху неговото астрално тяло. И в това действие върху астралното тяло те пораждат симпатиите и антипатиите, които отделната човешка индивидуалност донася със себе си от духовния свят.
към текста >>

91. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 02.03.1924 GA_235 Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки Първи том

През целия земен живот главата се намира също и в големия пръст на крака, доколкото големият пръст на крака има осезателно усещане или усещане на топлината.
Но това не е вярно, съвсем не е така; а в това, което външно е формата на главата, ние имаме само главния израз на формата на главата. Човекът изцяло остава глава през целия си живот. Най-важните сетивните органи, - очи, уши, обонятелни органи, вкусови органи са в главата; но например сетивото за топлина, сетивото за натиск, осезателното сетиво, са разпрострени върху целия организъм. Това ни показва, че не трябва пространствено да различаваме един от друг трите члена, а само да разберем, че устройството на главата външно се явява главно във формата на главата, но то прониква всъщност целия човек. Така е също и при другите членове. През целия земен живот главата се намира също и в големия пръст на крака, доколкото големият пръст на крака има осезателно усещане или усещане на топлината.
към текста >>

92. СЕДМА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 08.03.1924 GA_235 Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки Първи том

А що се отнася до Фогел, той ходи, като че стъпва върху пода със слонски крака!
Близо до тях имало друга маса, където седял един познат и на тях професор, един професор във висше училище. Той се изчервил, когато чул ентусиазирания разговор за операта на Глук. Червенината ставала все по-силна. След това започнал да мърмори. След като помърморил известно време, а Шубертовата компания не му обърнала внимание, той започнал страшно да буйства, да ругае и извикал през масата, сочейки към Шубертовото общество: - И между другото цялата «Ифигения» е един боклук, това не е никаква истинска музика, а Милдер въобще не е никаква певица, тя няма никакъв диапазон, нито трилер, тя не може да пее. А що се отнася до Фогел, той ходи, като че стъпва върху пода със слонски крака! -
към текста >>

Там седи великият мъж, с кръстосани един върху друг крака.
Дюринг написа това от една страна с извънредно голямо познаване на нещата, с едно действително дълбоко чувство на справедливост, но също и с много силно подчертаване - също като удари с чук, - на вредите. Езикът му не се въздържа. Например той чува и прочита за издигането на статуя на Юлиус Роберт Майер в Хайлброн, научава за тържеството на откриването и пише: - Тази фигура на кукла, която стои там на площада в Хайлброн, е нещо, което като последен позор се нанася на този Галилей от 19-то столетие. Там седи великият мъж, с кръстосани един върху друг крака. Ако действително бихме искали да го изобразим в състоянието в което той вероятно би бил, гледайки към говорителя на тържеството и към добрите приятели, които са му издигнали този паметник, би трябвало да го изобразим не с кръстосани крака, а с кръстосани и заковани над главата ръце!
към текста >>

Ако действително бихме искали да го изобразим в състоянието в което той вероятно би бил, гледайки към говорителя на тържеството и към добрите приятели, които са му издигнали този паметник, би трябвало да го изобразим не с кръстосани крака, а с кръстосани и заковани над главата ръце!
Дюринг написа това от една страна с извънредно голямо познаване на нещата, с едно действително дълбоко чувство на справедливост, но също и с много силно подчертаване - също като удари с чук, - на вредите. Езикът му не се въздържа. Например той чува и прочита за издигането на статуя на Юлиус Роберт Майер в Хайлброн, научава за тържеството на откриването и пише: - Тази фигура на кукла, която стои там на площада в Хайлброн, е нещо, което като последен позор се нанася на този Галилей от 19-то столетие. Там седи великият мъж, с кръстосани един върху друг крака. Ако действително бихме искали да го изобразим в състоянието в което той вероятно би бил, гледайки към говорителя на тържеството и към добрите приятели, които са му издигнали този паметник, би трябвало да го изобразим не с кръстосани крака, а с кръстосани и заковани над главата ръце!
към текста >>

93. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 15.03.1924 GA_235 Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки Първи том

И както тези хора са чувствали духовното в природните процеси и са го изразявали в техния език, така и когато са се втурвали в битките, те са чувствали помагащия им бог, който е живеел в техните ръце и крака, в цялото тяхно поведение.
Те възприемаха това веене на вятъра, трептенето на светлината в неспокойния вятър като израз на бога Водан. И когато тези неща се приемаха в езика, когато се внасяха в говора, хората внасяха в говора характера на това, което изживяваха. Ако бихме искали на нашия модерен език да изразим това: - Водан вее във вятъра. - подобно се е казвало и в стария език - веенето се излива също и чрез езика, - почувствайте това съизживяване, което трепти и се вълнува в самия говор! Когато човекът тогава е поглеждал нагоре и долавял гръмотевицата, която прозвучава от облаците, зад този жест, зад този природен жест на гръмотевицата е виждал съответното духовно същество и е изразявал цялото това изживяване, казвайки: - Донер или Донар трещи в гръмотевицата - в модерния език се е вляло това, което в стария език е звучало по подобен начин. И както тези хора са чувствали духовното в природните процеси и са го изразявали в техния език, така и когато са се втурвали в битките, те са чувствали помагащия им бог, който е живеел в техните ръце и крака, в цялото тяхно поведение. И вдигайки пред себе си своя щит, своя мощен щит, те запращали своите буреносни думи в този щит, държейки го отпред. И понеже така са внасяли в думите един добър или един демоничен дух, думите отскачат обратно, откликват, усилват се, превръщат в нещо мощно, като в атаката са изразявали това, което те са искали: Циу цвингт цвист (преведено: Циу налага раздор)! Изговаряно зад щита, с цялата бойна ярост или бойна радост, това създава истинска буря! Трябва да си представите това, изговорено от хиляди гърла зад щитовете. През първите столетия, когато Югът се срещна със Средна Европа, тогава това, което всъщност действаше в битките, не беше толкова външното, колкото това мощно бучене, което нахлуваше срещу римляните.
към текста >>

94. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 22.03.1924 GA_235 Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки Първи том

Внезапно столът под него се подхлъзна и той падна под масата, простирайки крака чак до деле Грацие.
Всички останали, които седяха там, мълчаха. Там имаше няколко богослови от Виенския католически университет, които идваха всяка седмица, които бяха добре познати, с които и аз се сприятелих. Всички ние мълчахме. Но двамата разговаряха за Байрон. Там имаше една, малко въздълга маса, от едната страна седеше поетесата деле Грацие, от другата Ойген Хайнрих Шмидт живо жестикулиращ. Внезапно столът под него се подхлъзна и той падна под масата, простирайки крака чак до деле Грацие. Трябва да кажа, че се получи нещо като шок. Но този шок предизвика при мен нещо - бих искал да разкажа това напълно исторически обективно, - той предизвика при мене нещо твърде особено. Всичко, което бе говорено там за Байрон, ми подейства така, че аз почувствах най-живата потребност да знам, какви могат да бъдат кармическите връзки при Байрон! Естествено това не беше така лесно. Но действително, като че тази картина на разговора с Ойген Хайнрих Шмидт, който ритна с краката си, ме доведе до Байрон, който, както знаете, беше куц с единия крак, защото този крак беше по-къс.
към текста >>

- Аз вече ви показах при един пример, при нараняването на крака на Едуард фон Хартман, как такива черти могат да ни заведат в миналото.
Но този шок предизвика при мен нещо - бих искал да разкажа това напълно исторически обективно, - той предизвика при мене нещо твърде особено. Всичко, което бе говорено там за Байрон, ми подейства така, че аз почувствах най-живата потребност да знам, какви могат да бъдат кармическите връзки при Байрон! Естествено това не беше така лесно. Но действително, като че тази картина на разговора с Ойген Хайнрих Шмидт, който ритна с краката си, ме доведе до Байрон, който, както знаете, беше куц с единия крак, защото този крак беше по-къс. И тогава аз си казах: - Един такъв крак имаше също и моят любим учител[10] и някога трябва да се изследват кармическите връзки. - Аз вече ви показах при един пример, при нараняването на крака на Едуард фон Хартман, как такива черти могат да ни заведат в миналото. Аз можех сега по-лесно да поставя пред моя поглед съдбата на този близък за мен човек, който имаше също такъв крак. И естествено тук преди всичко заслужаваше да се отбележи, че от една страна това, да има човек куц крак, съществуваше и при Байрон и при другия. Но иначе те бяха съвършено различни. Байрон, гениалният поет, който въпреки гениалността си, а може би точно поради тази гениалност имаше приключенска природа и другият, който беше отличен геометрик, каквито рядко се случват на такива учителски места, на който действително можехме да се възхищаваме по отношение на неговата геометрическа фантазия и на неговото владеене на дискрептивната геометрия.
към текста >>

95. ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 23.03.1924 GA_235 Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки Първи том

Те имаха нещо общо само по отношение устройството на крака си, но това устройство на крака заслужава особено да се вземе под внимание.
Интересен е животът при двете личности, за които говорих вчера накрая, Лорд Байрон от една страна и - извинете, че тук засягам нещо лично, - моят учител по геометрия от друга страна. Те имаха нещо общо само по отношение устройството на крака си, но това устройство на крака заслужава особено да се вземе под внимание. Когато по окултен начин разгледаме това устройство на крака, виждаме, как чрез това наблюдение достигаме до едно особено устройство на главата в един минал земен живот, както обясних това за Едуард фон Хартман. И без съмнение, такива неща, могат да бъдат разказвани само така, както те се представят пред ясновиждането. За тези неща не могат да съществуват външни логически доказателства в обикновения смисъл. Когато проследим живота на тези две личности, фактически земният живот на двамата през 19-то столетие, той ни изглежда като изместен. Защото тук има едно противоречие по отношение на нещо, което аз изнесох преди няколко седмици, - че тези, които веднъж са били съвременници, се прераждат отново като съвременници в определени цикли.
към текста >>

Когато по окултен начин разгледаме това устройство на крака, виждаме, как чрез това наблюдение достигаме до едно особено устройство на главата в един минал земен живот, както обясних това за Едуард фон Хартман.
Интересен е животът при двете личности, за които говорих вчера накрая, Лорд Байрон от една страна и - извинете, че тук засягам нещо лично, - моят учител по геометрия от друга страна. Те имаха нещо общо само по отношение устройството на крака си, но това устройство на крака заслужава особено да се вземе под внимание. Когато по окултен начин разгледаме това устройство на крака, виждаме, как чрез това наблюдение достигаме до едно особено устройство на главата в един минал земен живот, както обясних това за Едуард фон Хартман. И без съмнение, такива неща, могат да бъдат разказвани само така, както те се представят пред ясновиждането. За тези неща не могат да съществуват външни логически доказателства в обикновения смисъл. Когато проследим живота на тези две личности, фактически земният живот на двамата през 19-то столетие, той ни изглежда като изместен. Защото тук има едно противоречие по отношение на нещо, което аз изнесох преди няколко седмици, - че тези, които веднъж са били съвременници, се прераждат отново като съвременници в определени цикли. Естествено при всичко има изключения.
към текста >>

Ако вие не бихте начертавали ъгъла с вашите крака, главата ви не би го възприемала.
Обаче те не успяват да сторят това. Те не успяват да постигнат това, защото Паладиумът е бил добре пазен, а от личностите, които знаели, как той се пази, не е могъл да бъде получен. Тези двама човеци обаче били обхванати от невероятна болка. И това, което прониква като лъч в единия и в другия, то парализира именно техните глави в онова време и при единия от тях, при Лорд Байрон, това се проявява така, че той, така да се каже, както Ахил, който беше уязвим в петата, получава повреден крак, но в замяна на това има гениална глава, която просто е била компенсация за парализирането в предишния земен живот; а другият също, поради парализираната глава в миналото земно съществуване, сега има болен крак. Но виждате ли, обикновено хората не знаят, че геометрията, математиката не произхожда от главата на човека. Ако вие не бихте начертавали ъгъла с вашите крака, главата ви не би го възприемала. Вие не бихте имали нищо от геометрията, ако не бихте могли с геометрията да вървите и да хващате. Всичко това пробива до главата и се явява в представите. И онзи, който има един такъв крак, като моя учител по геометрия, той има добрата възможност да насочва вниманието си така, че да предава отново в своята глава геометрическото устройство на двигателния организъм, на организма на крайниците.
към текста >>

96. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 4 май 1924 година GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том

Ако можете да се абстрахирате от това, което човек върши със своите ръце и крака, ако го виждате някак си да се носи във въздуха - моля ви да си представите това не образно-пространствено, а повече съобразно с живота, - ако го виждате, така да се каже, носейки се, - не придавайте никаква стойност на пътуванията, които той е направил, а на ходовете, които е направил, на това, което той върши със своите кракал Не придавайте никаква стойност на външната работа, която той върши със своите ръце, а насочете поглед върху това как той е настроен, какъв е неговият темперамент, какво е всичко това, в което неговите ръце и крака нямат никакво участие, - това тогава е първата прозрачност, която можете да постигнете относно човека.
Разберете ме правилно, мои мили приятели. В обикновения живот за някого е много важно какво човек върши с краката и с ръцете си. Но когато искаме да разгледаме по-дълбоката страна на човека, то изгубва своето значение. Вземете това в най-широк смисъл. Ако можете да се абстрахирате от това, което човек върши със своите ръце и крака, ако го виждате някак си да се носи във въздуха - моля ви да си представите това не образно-пространствено, а повече съобразно с живота, - ако го виждате, така да се каже, носейки се, - не придавайте никаква стойност на пътуванията, които той е направил, а на ходовете, които е направил, на това, което той върши със своите кракал Не придавайте никаква стойност на външната работа, която той върши със своите ръце, а насочете поглед върху това как той е настроен, какъв е неговият темперамент, какво е всичко това, в което неговите ръце и крака нямат никакво участие, - това тогава е първата прозрачност, която можете да постигнете относно човека. Представете си, че тук имате някакъв предмет, че първо не виждате нищо друго, освен този предмет. /Чертае се./ Добре. После обаче тук се начертава нещо. Сега отново го заличаваме. Така е също и при човека, когато стигате до първата прозрачност, когато се абстрахирате от човека в живота, когато се абстрахирате от неговите ръце и крака.
към текста >>

Така е също и при човека, когато стигате до първата прозрачност, когато се абстрахирате от човека в живота, когато се абстрахирате от неговите ръце и крака.
Ако можете да се абстрахирате от това, което човек върши със своите ръце и крака, ако го виждате някак си да се носи във въздуха - моля ви да си представите това не образно-пространствено, а повече съобразно с живота, - ако го виждате, така да се каже, носейки се, - не придавайте никаква стойност на пътуванията, които той е направил, а на ходовете, които е направил, на това, което той върши със своите кракал Не придавайте никаква стойност на външната работа, която той върши със своите ръце, а насочете поглед върху това как той е настроен, какъв е неговият темперамент, какво е всичко това, в което неговите ръце и крака нямат никакво участие, - това тогава е първата прозрачност, която можете да постигнете относно човека. Представете си, че тук имате някакъв предмет, че първо не виждате нищо друго, освен този предмет. /Чертае се./ Добре. После обаче тук се начертава нещо. Сега отново го заличаваме. Така е също и при човека, когато стигате до първата прозрачност, когато се абстрахирате от човека в живота, когато се абстрахирате от неговите ръце и крака. Следователно вие трябва да го откъснете от връзките, в които той е стигнал чрез своите действия, извършени с ръцете и краката. Когато след това го разглеждате, нещо от него става прозрачно. Това, което по-рано е било закрито чрез дейността на ръцете и краката, това виждате вие тогава през него.
към текста >>

Следователно първо вие се абстрахирате от всичко онова, което се намира у човека благодарение на това, че той има ръце и крака.
Ние отиваме по-нататък. Опитваме се по-нататък да направим човека прозрачен и си представяме премахнато и това. Да речем; представяме си премахнато това, което прави човека емоционален, което го прави надарен с определен темперамент, което представлява именно повече душевните прояви на всекидневния живот. Тогава от човека изчезва още повече, човекът става още по-прозрачен. И ние можем да отидем по-нататък, можем да се абстрахираме от всичко онова, което съществува у човека благодарение на това, че той има сетива. Следователно първо вие се абстрахирате от всичко онова, което се намира у човека благодарение на това, че той има ръце и крака. Сега вие се запитвате: - Какво остава още от човека, когато аз се абстрахирам от това, че той е възприемал нещо чрез своите сетива? - Остава още известна насока на мисленето, определена импулсивност на неговото мислене, определена насока на неговия живот. Но чрез това за вас става прозрачна цялата ритмична система, гърдите на човек. Сега изчезва и това, и на задния фон за вас се явява всичко онова, което съществува като импулси на Слънцето /виж рис. средата/. Вие гледате през човека и когато се абстрахирате от всичко онова, което човекът е възприемал чрез сетивата си, всъщност гледате Слънцето.
към текста >>

И когато се говори за практически упражнения върху кармата[3] - аз ви разказах, че исках да направя това още в началото на създаването на Антропософското общество, но тогава не се увенча с успех,- трябва да се започне така, че да се каже: - При нас или при други хора е необходимо да се абстрахираме от всичко, което сме в живота, благодарение на това, че сме същества, надарени с ръце и крака.
И когато сега се абстрахирате и от мислите на човека, от направлението на неговото мислене, тогава изчезва още и главата. Изчезнал е целият човек. Вие виждате през него и накрая на задния фон виждате Сатурн. Но в този момент пред вас стои кармата на човека, или вашата собствена карма. Защото в момента, когато наблюдавате действията на Сатурн в човека, когато човекът е станал напълно прозрачен за вас и вие го съзерцавате толкова далеч, че го гледате на задния фон на цялата планетна система, на задния фон на Луната, Слънцето, Сатурн, в този момент пред вас стои кармата на човека. И когато се говори за практически упражнения върху кармата[3] - аз ви разказах, че исках да направя това още в началото на създаването на Антропософското общество, но тогава не се увенча с успех,- трябва да се започне така, че да се каже: - При нас или при други хора е необходимо да се абстрахираме от всичко, което сме в живота, благодарение на това, че сме същества, надарени с ръце и крака. Трябва да си представим това като изчезнало. -
към текста >>

Следователно това, което сте постигнали защото сте същества надарени с ръце и крака, него трябва да си представите като изчезнало.
Следователно това, което сте постигнали защото сте същества надарени с ръце и крака, него трябва да си представите като изчезнало. Но вие ще кажете: - Да, но ние изпълняваме нашата карма благодарение на това, че имаме именно ръце и крака. - Това е така. Докато погледът ви е насочен към ръцете и краката, вие не виждате това, което изпълнявате благодарение на факта, че имате ръце и крака. Вие виждате това, което изпълнявате чрез ръцете и краката едва тогава, когато погледът не е вече насочен към вашите ръце и крака. Когато обаче в дейността на ръцете и краката намирате действащо това, което изхожда от импулсите на Луната, тогава се касае за момента да отидете по-нататък и да се абстрахирате от това, което човек приема в себе си чрез своите сетива, което той има в своята душа чрез своите сетива, било то при самия него, било при други хора.
към текста >>

Но вие ще кажете: - Да, но ние изпълняваме нашата карма благодарение на това, че имаме именно ръце и крака.
Следователно това, което сте постигнали защото сте същества надарени с ръце и крака, него трябва да си представите като изчезнало. Но вие ще кажете: - Да, но ние изпълняваме нашата карма благодарение на това, че имаме именно ръце и крака. - Това е така. Докато погледът ви е насочен към ръцете и краката, вие не виждате това, което изпълнявате благодарение на факта, че имате ръце и крака. Вие виждате това, което изпълнявате чрез ръцете и краката едва тогава, когато погледът не е вече насочен към вашите ръце и крака. Когато обаче в дейността на ръцете и краката намирате действащо това, което изхожда от импулсите на Луната, тогава се касае за момента да отидете по-нататък и да се абстрахирате от това, което човек приема в себе си чрез своите сетива, което той има в своята душа чрез своите сетива, било то при самия него, било при други хора. Ние го виждаме тогава като слънчево същество, виждаме в него импулса на Слънцето.
към текста >>

Докато погледът ви е насочен към ръцете и краката, вие не виждате това, което изпълнявате благодарение на факта, че имате ръце и крака.
Следователно това, което сте постигнали защото сте същества надарени с ръце и крака, него трябва да си представите като изчезнало. Но вие ще кажете: - Да, но ние изпълняваме нашата карма благодарение на това, че имаме именно ръце и крака. - Това е така. Докато погледът ви е насочен към ръцете и краката, вие не виждате това, което изпълнявате благодарение на факта, че имате ръце и крака. Вие виждате това, което изпълнявате чрез ръцете и краката едва тогава, когато погледът не е вече насочен към вашите ръце и крака. Когато обаче в дейността на ръцете и краката намирате действащо това, което изхожда от импулсите на Луната, тогава се касае за момента да отидете по-нататък и да се абстрахирате от това, което човек приема в себе си чрез своите сетива, което той има в своята душа чрез своите сетива, било то при самия него, било при други хора. Ние го виждаме тогава като слънчево същество, виждаме в него импулса на Слънцето. И накрая се касае да се абстрахираме от факта, че човек има определена насока на мисленето, определена душевна нагласа и т. н.. Тогава ние виждаме, как той е едно сатурново същество.
към текста >>

Вие виждате това, което изпълнявате чрез ръцете и краката едва тогава, когато погледът не е вече насочен към вашите ръце и крака.
Следователно това, което сте постигнали защото сте същества надарени с ръце и крака, него трябва да си представите като изчезнало. Но вие ще кажете: - Да, но ние изпълняваме нашата карма благодарение на това, че имаме именно ръце и крака. - Това е така. Докато погледът ви е насочен към ръцете и краката, вие не виждате това, което изпълнявате благодарение на факта, че имате ръце и крака. Вие виждате това, което изпълнявате чрез ръцете и краката едва тогава, когато погледът не е вече насочен към вашите ръце и крака. Когато обаче в дейността на ръцете и краката намирате действащо това, което изхожда от импулсите на Луната, тогава се касае за момента да отидете по-нататък и да се абстрахирате от това, което човек приема в себе си чрез своите сетива, което той има в своята душа чрез своите сетива, било то при самия него, било при други хора. Ние го виждаме тогава като слънчево същество, виждаме в него импулса на Слънцето. И накрая се касае да се абстрахираме от факта, че човек има определена насока на мисленето, определена душевна нагласа и т. н.. Тогава ние виждаме, как той е едно сатурново същество.
към текста >>

97. ОСМА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 10 май 1924 година GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том

Костите остават неразвити, косите растат бавно, човек често пъти има крака, изкривени във формата на О или на Х.
Както виждате, разглеждането на кармата има също определено значение за това, как човек застава в живота си по отношение на бъдещето. В крайна сметка, когато свързваме настоящия земен живот с минали земни съществувания това е задоволяване на жаждата за знание, но не само на жаждата за знание. Защото, когато погледнем с известно познание нашия настоящ земен живот, ние можем да се подготвим за следващия земен живот. Ако преминаваме така бързо и повърхностно през живота, ако не ни интересува нищо, тогава можем да бъдем сигурни, че в следващия земен живот ще бъдем страхливци. Но това се получава отново поради факта, че когато незаинтересуваната същност на един лишен от внимание човек се свързва слабо със заобикалящата го среда, в следващия земен живот организацията на главата не добива никакво сродство със земните сили. Костите остават неразвити, косите растат бавно, човек често пъти има крака, изкривени във формата на О или на Х.
към текста >>

Когато движа моите ръце и моите крака, постоянно става отделяне на вещества и ние виждаме това отделяне.
Следователно трябва да си представим системата на веществообмяната и крайниците при човека така: Физическите ръце и т. н. са всъщност нещо духовно и в това духовно се развива азът. Когато движа моите ръце и моите крака, постоянно става отделяне на вещества и ние виждаме това отделяне. Обаче то не е същественото. Когато искате да обясните процеса на хващането с ръка, вие не можете да се позовете на физическото, а трябва да се позовете на духовното; за това, което е духовно в движението на ръката, за него се касае при човека. Това, което виждате с очите, е само отделена материя по отношение на системата на обмяна на веществата и крайниците /виж рис. тъмна щриховка - видимото; светла щриховка - духовното/.
към текста >>

98. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 18 май 1924 година GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том

Ние усещаме също и с големия пръст на крака, в него също се намира нервно-сетивният живот.
- направи извода[1], че съм разделил човека на три: система на главата, система на гърдите и коремна система, защото той поставя нещата схематично едно до друго. Постоянно съм подчертавал, че нервно-сетивната система е наистина концентрирана главно в главата, но тя прониква също и в целия човек. Същото е и с ритмичната система. Нещата не трябва да се поставят пространствено едно до друго. Така също трябва да разглеждате и това редуване тук - действието на Ангелите, Архангелите и Архаите е главно ограничено върху първите три периода от живота на човека, но то се простира и върху целия ход на живота, както нервно-сетивната система се съдържа главно в главата, но тя се явява също и в целия организъм. Ние усещаме също и с големия пръст на крака, в него също се намира нервно-сетивният живот. Въпреки това троичното разделение си остава в сила. Остава също в сила и онова троично разпределение, за което ви говоря днес.
към текста >>

99. ПЕТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 22. юни 1924 година GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том

Ние все пак имаме чувството, че сме се събудили веднага като цял човек а всъщност към 7 часа и 15 минути едва са се събудили пръстите на нашите ръце и крака и т.
Вие можете да попитате: - Да, но как става така, че ние се събуждаме като цял човек? Ние все пак имаме чувството, че сме се събудили веднага като цял човек а всъщност към 7 часа и 15 минути едва са се събудили пръстите на нашите ръце и крака и т. н., а към 12 часа при по-голяма част от хората - именно при ранобудните хора – не се е достигнало по-далеч от положението да се намират в астралното тяло като в една седяща вана. - Това е така.
към текста >>

100. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 13 юли 1924 г. GA_237 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Трети том

И така се роди след това онова течение на времето, което виждаме от всички картини, в които доминиканските църковни учители тъпчат с крака Аверое, Авицена и други.
Тогава, от онези импулси, които намираме в съчинението на Аланус от Лил «Против еретиците» се породи нещо подобно на «Summа fidei catholicae centia gentiles» на Тома Аквински[13]. И така се роди след това онова течение на времето, което виждаме от всички картини, в които доминиканските църковни учители тъпчат с крака Аверое, Авицена и други. Така е изобразена живата защита на духовното християнство, но същевременно и преходът в интелектуалистичното.
към текста >>

101. 8. СКАЗКА ОСМА. Лондон, 24 август 1924 г. GA_240 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Шести том

Именно благодарение на този особен род упражнения, които бяха залегнали в душата на Игнациус де Лоайола, се роди една особена силна връзка с марсовия дух, защото между този марсов дух и това, което стана в душата на този болен военен, който беше хвърлен на легло чрез заболяването на крака и от военен човек стана такъв, който не можеше да използува своя крак, между марсовия дух и това, което ставаше в душата на Игнациус де Лоайола един вид активност, съществуваше един вид родство, едно привличащо родство.
Непосредствено след като Игнациус де Лоайола мина през вратата на смъртта, положението при него беше съвършено различно от това при другите хора. Когато непосредствено след смъртта другите хора отлагат след малко дни тяхното етерно тяло, те имат един кратък обзор върху техния земен живот, преди да започнат своя път през света на душите /астралния свят/. Игнациус де Лоайола имаше един дълъг обзор. Именно благодарение на този особен род упражнения, които бяха залегнали в душата на Игнациус де Лоайола, се роди една особена силна връзка с марсовия дух, защото между този марсов дух и това, което стана в душата на този болен военен, който беше хвърлен на легло чрез заболяването на крака и от военен човек стана такъв, който не можеше да използува своя крак, между марсовия дух и това, което ставаше в душата на Игнациус де Лоайола един вид активност, съществуваше един вид родство, едно привличащо родство.
към текста >>

102. Обяснения към двете предходни главни упражнения GA_245 Указания за езотеричното обучение

По онова време днешните ръце и крака са били само еднакво оформени органи за движение и по тази причина човекът не е имал изправена походка.
Третото изречение е: «Тя чувства». Силата на този израз някога в още по-предишно време също не е била в човека, а в един по-висш душевен свят. Оттам е действала надолу и е преобразила формата, която човешкото тяло е имало дотогава. Дотогава ръцете на човешкото тяло не са се различавали от краката. По онова време днешните ръце и крака са били само еднакво оформени органи за движение и по тази причина човекът не е имал изправена походка. Голяма стъпка напред в човешкото развитие е, че неговите предни двигателни органи са били превърнати в работни органи. По този начин той придобива изправената походка, която му дава способността да преодолее низшата природа, при което неговият поглед се насочва към небесните духовни светове. Чрез това обаче, той за пръв път става способен да изгражда Карма, тъй като само постъпките на едно така устроено същество се поставят под неговата собствена отговорност. Поради това духовни същества са преобразили човека тогава, когато в човешкото тяло нахлува намиращото се преди това само в тях «Тя чувства». Ако езотеричният ученик се потопи по описания по-горе начин в това «Тя чувства», ще се издигне до съответните творчески сили на висшите светове.
към текста >>

103. Древни и съвременни духовни упражнения. Лекция от 27 Май 1922, Дорнах GA_245 Указания за езотеричното обучение

Индийският йога също е познавал това, докато е седял на кръстосаните си крака с вдигнати нагоре ръце.
Изживяваме какво означава това, че гръбначният стълб на животното през целия му живот е разположен хо-ризонтално, а гръбначният стълб на човека е изправен във вертикална посока. За обикновената неорганична природа хората знаят, че магнитната стрелка сочи само посоката север - юг, че тази посока север - юг означава нещо особено за действието на магнетичната сила, защото магнитната стрелка, която иначе би се държала неутрално, винаги застава в това положение; следователно, че това е една особена посока. По времето, когато с нашите мисли се намираме във външния ритъм, ние познаваме разликата, когато сме застанали с гръбначния си стълб в хоризонтална линия и когато сме изправени във вертикална линия. Докато оставаме в мисълта, ние познаваме всичко това в самата мисъл. Индийският йога също е познавал това, докато е седял на кръстосаните си крака с вдигнати нагоре ръце. Той научавал от тялото си невидимото значение на посоките в пространството. Пространството не е произволно наслагване на нещата едно до друго, а е организирано на всички страни така, че посоките имат различно значение. Следователно упражненията, които днес водят човека в по-висшия свят, както ги представих, са повече упражнения, отправени към мисълта.
към текста >>

104. Древни и съвременни духовни упражнения. Лекция от 20 Август 1922, Оксфорд GA_245 Указания за езотеричното обучение

Човек трябва да може по едно и също време да живее в свръхсетивните светове и същевременно да може да се връща назад, следователно да може здраво да стои на двата си крака.
Необходимо е обаче да можем винаги да се завръщаме, иначе ставаме инертен, занесен мистик, екзалтиран фанатик, а не изследовател на свръхсетивните светове. Човек трябва да може по едно и също време да живее в свръхсетивните светове и същевременно да може да се връща назад, следователно да може здраво да стои на двата си крака. Затова когато разглеждам такива неща относно свръхсетивните светове, трябва да подчертавам, че според мене един добър философ трябва да притежава не само логика, но много повече трябва да знае как се шие обувка или дреха, наистина да стои практически в живота. Всъщност човек не трябва да разсъждава върху живота, ако не стои истински в практиката на живота. Обаче това още повече важи за онези, които търсят свръхсетивни познания. Свръх-сетивен изследовател не може да стане никой фантазьор, никой мечтател, никой човек, който не стои здраво на двата си крака. Иначе човек се загубва, защото той действително трябва да излезе извън себе си.
към текста >>

Свръх-сетивен изследовател не може да стане никой фантазьор, никой мечтател, никой човек, който не стои здраво на двата си крака.
Необходимо е обаче да можем винаги да се завръщаме, иначе ставаме инертен, занесен мистик, екзалтиран фанатик, а не изследовател на свръхсетивните светове. Човек трябва да може по едно и също време да живее в свръхсетивните светове и същевременно да може да се връща назад, следователно да може здраво да стои на двата си крака. Затова когато разглеждам такива неща относно свръхсетивните светове, трябва да подчертавам, че според мене един добър философ трябва да притежава не само логика, но много повече трябва да знае как се шие обувка или дреха, наистина да стои практически в живота. Всъщност човек не трябва да разсъждава върху живота, ако не стои истински в практиката на живота. Обаче това още повече важи за онези, които търсят свръхсетивни познания. Свръх-сетивен изследовател не може да стане никой фантазьор, никой мечтател, никой човек, който не стои здраво на двата си крака. Иначе човек се загубва, защото той действително трябва да излезе извън себе си. Обаче това излизане извън себе си не трябва да води до това, той да се загуби. От такова познание, което ви описах, е написана книгата «Въведение в Тайната наука».
към текста >>

105. 6. СКАЗКА ПЪРВА. Мюнхен, 5 май 1918 г. GA_271 Изкуство и познание на изкуството Основите на една нова естетика

При издишването трябва да имаме предвид, че мозъчната вода прониква надолу в тялото в силите, които идват срещу нея от тялото, и в силите, чрез които човек застава във външния свят, дали с разкрачени крака, с прегънати мишници, или дали като дете пълзим или дали превръщаме тази статика на пълзенето в статика на правото стоене.
Аз описах това при процеса на дишането. При издишването трябва да имаме предвид, че мозъчната вода прониква надолу в тялото в силите, които идват срещу нея от тялото, и в силите, чрез които човек застава във външния свят, дали с разкрачени крака, с прегънати мишници, или дали като дете пълзим или дали превръщаме тази статика на пълзенето в статика на правото стоене. Ние стоим във външното състояние на равновесието. Това, което тук донасят насреща като вътрешни сили вълните, които са вдишвани, на него почива това, което се оформя в скулптурата и архитектурата. Емоционалното чувство, което живее в човека, когато той преминава в движение, но задържа движението в покой, то бива изразено в скулптурата. Това е вътрешно изживяване, което е свързано с формите на тялото. Ние познаваме това само тогава, когато сме свикнали да развием възприемането и мисленето в спокойна представа на формата.
към текста >>

106. 9. Дорнах, 12 септември 1920 г. GA_271 Изкуство и познание на изкуството Основите на една нова естетика

И педагогическо-дидактичното приложение ще възпитава постепенно хора, които благодарение на възпитанието ще намерят за самопонятно в тази насока, че те са свръхсетивни същества, защото движат своите ръце, своите мишци, своите крака така, че в тях действуват силите на свръхсетивния свят.
И педагогическо-дидактичното приложение ще възпитава постепенно хора, които благодарение на възпитанието ще намерят за самопонятно в тази насока, че те са свръхсетивни същества, защото движат своите ръце, своите мишци, своите крака така, че в тях действуват силите на свръхсетивния свят. Душата на човека, свръхсетивната душа е тази, която в Евритмията преминава в движение. Живата проява на свръхсетивното е тази, която излиза наяве в евритмичните движения.
към текста >>

107. 1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ. Септември 13, 1907 GA_284 Окултни знаци и символи

Когато застанете с разкрачени крака и протегнати ръце, можете точно да проследите направленията на тези течения.
Тогава ще стане ясно, че същността на етерното тяло не се състои в това, че прилича на красива целулозна формация. Характерното за него е, че е съставено от различни потоци, които текат през него. То е всъщност архитектът, създателят на физическото тяло. Така, както ледът се образува от етерното тяло, което, както океанът, се пресича от много течения, по различни направления. Всред тях има пет главни течения. Когато застанете с разкрачени крака и протегнати ръце, можете точно да проследите направленията на тези течения. Те образуват една Пентаграма.
към текста >>

108. 4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ. Септември 16, 1907 GA_284 Окултни знаци и символи

Видели сме ги в изобразени в човека с крака от разтопен огън и с излизаща от устата му сабя.
В известен смисъл сме видели, че както в началото, така и в края на човешкото еволюция, има същите условия и трансформации. Видели сме ги в изобразени в човека с крака от разтопен огън и с излизаща от устата му сабя. Чрез един символизъм с голяма дълбочина, цялото същество на Света, се разкрива сега пред нас в символа на Светия Граал.
към текста >>

109. 2. Втора лекция, 22.08.1919 GA_293 Общото човекознание

В действителност обаче, нещата тук се свеждат до следното: чисто и просто човек не може да възприема своите крака.
Повечето грешки в областта на възпитанието се дължат на незнание. В твърдението на физиолозите, че нервите се делят на „сетивни" и „моторни" има само една игра на думи. Защо се говори за „моторни" нерви? Защото има много случаи, когато поради засягане на определени нервни пътища, например тези, които водят долните крайници, човек иска да ходи, но не може. Обикновено се казва, че човек не може да се движи понеже нервните центрове и пътища са „парализирани", в случая тези „моторни" нерви, които привеждат краката в движение. В действителност обаче, нещата тук се свеждат до следното: чисто и просто човек не може да възприема своите крака. По силата на една историческа необходимост, епохата в която живеем, е длъжна да потъне в море от заблуждения, за да се превърнем освобождавайки се от тях в самостоятелни и свободни личности.
към текста >>

110. 6. Шеста лекция, 27.08.1919 GA_293 Общото човекознание

Но представете си още, че не долната част на тялото Ви разполага с крака, а главата и че тя е, която би трябвало да си служи с тях.
Сега Вие се доближавате до истинския образ на човешкото тяло. Представете си за миг, че ходите и наред с това наблюдавате света. Но представете си още, че не долната част на тялото Ви разполага с крака, а главата и че тя е, която би трябвало да си служи с тях. В този случай Вашите съзерцания и Вашата воля биха се слели в едно цяло, а резултатът би бил следния: Вие бихте могли да ходите само спящи. Доколкото главата Ви е поставена на раменете, тя се крепи и носи от цялото тяло; тя е в покой дори и когато се движите с останалите части на Вашето тяло. И главата трябва да е в покой; в противен случай тя не би могла да бъде орган на мисленето. Тя трябва да бъде изтръгната от спящата воля, защото в мига, когато я приведете в движение, когато смутите нейното относително спокойствие, тя веднага би изпаднала в сън. Тя предоставя волевата активност на тялото, а самата тя, главата, обитава тялото и живее в него, сякаш се намира, ако мога така да кажа, в един движещ се файтон, като се оставя да бъде разхождана от него.
към текста >>

111. 10. Десета лекция, 01.09.1919 GA_293 Общото човекознание

Раменете, ръцете, крака та и ходилата са предназначени да служат най-вече на волята.
Както често съм споменавал, мускулите и кръвта представляват органите на човешката воля. Раменете, ръцете, крака та и ходилата са предназначени да служат най-вече на волята. Но това, което служи предимно на волята кръвта и мускулите е, така да се каже, отнето от „крайниците на главата", понеже тук е трябвало да бъде развито всичко онова, което има връзка с интелекта, с мисленето. Поискате ли да изследвате проявленията на волята във външните телесни форми, обърнете се към раменете, ръцете, краката и ходилата. Поискате ли да изследвате физическите проявления на интелигентността, обърнете се към черепа и прикрепените към него горна и долна челюст. Външните форми на вътрешните откровения са навсякъде около нас и могат да бъдат разбрани само ако погледнем на тях именно като на „откровения".
към текста >>

112. 13. Тринадесета лекция, 04.09.1919 GA_293 Общото човекознание

Ленивецът спи не защото работи недостатъчно, а защото пял ден движи, макар и безцелно, своите ръце и крака.
Обаче безделниците също спят с удоволствие! Как да си обясним това? Да, причината е там, че човекът просто не може да съществува без да се движи. Ленивецът спи не защото работи недостатъчно, а защото пял ден движи, макар и безцелно, своите ръце и крака. Така че безделникът също прави нещо; външно погледнато, той се движи не по-малко от прилежния човек, само че неговите движения са безцелни. Прилежният човек насочва своите действия към външния свят и по този начин се свързва с него. Ето разликата. Безсмислените занимания, на които се отдава ленивият човек, водят в много по-голяма степен към сънливост, отколкото целеустремената дейност. Защото чрез целеустремената дейност ние не само просто плуваме в духовния свят, а направо вмъкваме Духа вътре в себе си.
към текста >>

113. 14. Четиринадесета, лекция, 05.09.1919 GA_293 Общото човекознание

Това, което движи Вашата уста само че в умален и атрофиран вид е същото, което по същество представляват Вашите крака и ръце.
Обратно, ако насочим вниманието си към човешките крайници, ще установим, че те също имат своето външно представителство в главата, под формата на горната и долна челюст. Това, което движи Вашата уста само че в умален и атрофиран вид е същото, което по същество представляват Вашите крака и ръце. Да, нещата трябва да бъдат назовавани с техните точни имена. Всеки може да възрази: Добре, аз мога да си представя, че моите ръце имат някакъв аналог в лицето на горната челюст, а краката ми съответно в лицето на долната челюст. Обаче къде точно се проявяват тези челюсти в моето тяло? Къде става захапването? Къде се намира устата?
към текста >>

114. 3. ТРЕТИ СЕМИНАР. Щутгарт, 23.8.1919 GA_295 Лекции по валдорфска педагогика

Сега погледнете крака на коня: Това е задният крак на коня.
Сега погледнете крака на коня: Това е задният крак на коня. Къде са пръстите? Къде са петата и средната част? При Вас по-нагоре е коляното. Къде е коляното на коня? Това са му пръстите, петата по-нагоре, коляното още по-нагоре.
към текста >>

Представете си колко по-различно изглежда крака на коня от вашия!
Къде са петата и средната част? При Вас по-нагоре е коляното. Къде е коляното на коня? Това са му пръстите, петата по-нагоре, коляното още по-нагоре. Съвсем различно е. Представете си колко по-различно изглежда крака на коня от вашия! " Това ще постави флегматичното дете в напрежение и то ще го запомни.
към текста >>

115. 3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 11 август 1919 GA_296 Възпитанието

Не, светът е надолу с главата, триделението само ще го постави отново на крака.
Виждате ли, това не е нещо инспирирано, защото вие далеч няма да сте в състояние да твърдите, че това, което се сътворява днес в парламентите като мажоритарни решения, са инспирирани факти. Но нещата трябва да се преобърнат. Вътре в духовния живот, в университетите държавното право най-напред трябва да възникне като наука, от чистото човешко духовно устройство. Но държавата може да побучи правилна конфигурация само когато хората и я дадат. Някои хора вярват, че триделението ще преобърне света на долу с главата. Не, светът е надолу с главата, триделението само ще го постави отново на крака. Това е нещото, за което става въпрос.
към текста >>

А онзи, който говори за това единство, ми изглежда като някой, който казва: Сега изобщо не желая кон, който да стои на четири крака, конят трябва да е едно единство, значи не може да е разделен на четири крака.
Едно от първите възражения, които ми бяха подхвърлени в Германия, беше това, че се каза: А сега той иска и да разделя социалния живот на три! Социалният живот трябва да е единство! Но хората просто са хипнотизирани от това единство, защото са гледали на държавата винаги като на нещо единно. Те са свикнали с тези понятия за единната държава. А онзи, който говори за това единство, ми изглежда като някой, който казва: Сега изобщо не желая кон, който да стои на четири крака, конят трябва да е едно единство, значи не може да е разделен на четири крака. Разбира се никой няма да желае това. Но и аз не желая да поставям коня "Държава" или социалния организъм на един крак, а на неговите здрави три крака. И както единството кон не губи своето единство от това, че стои на четири крака, така и социалният организъм не губи нищо от това, че е поставен на трите си здрави крака. Така именно той получава единството си. Днес хората изобщо не могат да се отърват от заучените си понятия.
към текста >>

Но и аз не желая да поставям коня "Държава" или социалния организъм на един крак, а на неговите здрави три крака.
Социалният живот трябва да е единство! Но хората просто са хипнотизирани от това единство, защото са гледали на държавата винаги като на нещо единно. Те са свикнали с тези понятия за единната държава. А онзи, който говори за това единство, ми изглежда като някой, който казва: Сега изобщо не желая кон, който да стои на четири крака, конят трябва да е едно единство, значи не може да е разделен на четири крака. Разбира се никой няма да желае това. Но и аз не желая да поставям коня "Държава" или социалния организъм на един крак, а на неговите здрави три крака. И както единството кон не губи своето единство от това, че стои на четири крака, така и социалният организъм не губи нищо от това, че е поставен на трите си здрави крака. Така именно той получава единството си. Днес хората изобщо не могат да се отърват от заучените си понятия. Но най-важното днес, е че ние не просто вярваме, че трябва да бъдат преобразувани отделните външни институции, а и че ние трябва да променим идеите и понятията си, усещанията си. Ние вече можем да кажем: нужни са ни други глави на раменете ни, ако искаме да посрещнем бъдещето на човечеството по благотворен начин.
към текста >>

И както единството кон не губи своето единство от това, че стои на четири крака, така и социалният организъм не губи нищо от това, че е поставен на трите си здрави крака.
Но хората просто са хипнотизирани от това единство, защото са гледали на държавата винаги като на нещо единно. Те са свикнали с тези понятия за единната държава. А онзи, който говори за това единство, ми изглежда като някой, който казва: Сега изобщо не желая кон, който да стои на четири крака, конят трябва да е едно единство, значи не може да е разделен на четири крака. Разбира се никой няма да желае това. Но и аз не желая да поставям коня "Държава" или социалния организъм на един крак, а на неговите здрави три крака. И както единството кон не губи своето единство от това, че стои на четири крака, така и социалният организъм не губи нищо от това, че е поставен на трите си здрави крака. Така именно той получава единството си. Днес хората изобщо не могат да се отърват от заучените си понятия. Но най-важното днес, е че ние не просто вярваме, че трябва да бъдат преобразувани отделните външни институции, а и че ние трябва да променим идеите и понятията си, усещанията си. Ние вече можем да кажем: нужни са ни други глави на раменете ни, ако искаме да посрещнем бъдещето на човечеството по благотворен начин. Необходимо е да получим други глави на раменете си.
към текста >>

116. 4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 15 август 1919 GA_296 Възпитанието

Силни крака, особено силно удря пети, когато го наблюдаваме как се отдалечава.
Нека сега го разгледаме от друга гледна точка. Сигурно си спомняте, че също ви по казах, че Йохан Готлиб Фихте спокойно може да бъде причислен към болшевиците, а сега нека го разгледаме от друга гледна точка. Нека приемем, че стоим на улицата и Фихте преминава покрай нас, и ние го поглеждаме: той не е много едър мъж, набит. Кое ни подсказва начина, по който той е пораснал? Задържан растеж. Силни крака, особено силно удря пети, когато го наблюдаваме как се отдалечава. Целия Фихтев Аз е вътре. Нито един нюанс на това, което е бил човекът не може да ни убегне ако го наблюдаваме по този начин, с задържания заради малко глад в детството растеж, набит, тялото изправено назад, удрящ силно пети. Чуваше се как говори, когато той биваше наблюдаван така в гръб!
към текста >>

117. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ. Духовните основи на възпитанието (III). Оксфорд, 18. Август 1922 GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство

Днес ние се стремим да вярваме само на този човек, който е стъпил здраво на двата си крака, който се труди с ръцете си за другите хора, който има стойност в живота, който може да работи, да действува, който знае как стават нещата в живота.
В съгласие с нашия житейски възглед ние вече не можем да разсъждаваме така. Днес ние се стремим да вярваме само на този човек, който е стъпил здраво на двата си крака, който се труди с ръцете си за другите хора, който има стойност в живота, който може да работи, да действува, който знае как стават нещата в живота. Това усамотение, на което в по-стари времена се е гледало като на предварително условие за едно по-висше познание, това усамотение вече не може да бъде наш възглед. Ако днес ние вярваме на човека, ние трябва да имаме пред себе си една активна личност, човек който не напуска живота, но който се впуска в живота. Не е възможно днес ние да имаме същото отношение спрямо познанието, до което някога са достигали аскетите, не можем от това познание да черпим знания за божествено-духовния свят.
към текста >>

118. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ. Учителят като артист във възпитателния процес (II) Оксфорд, 22. Август 1922 GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство

На лице са препятствия, ограничение за повдигането на крака, за повдигането на ръката.
Първоначално външно то се проявява пред нас като едно тихо, затворено в себе си дете. Ала тази външна характеристика не ни върши много работа. Ние можем да се приближим до детето в меланхоличната нагласа едва когато видим, че тъкмо при меланхоличното дете най-силно влияние има чисто физическата телесност. И когато знаем, че меланхолията почива на обстоятелството, че в организма силно се отлагат соли, разбираме защо детето с меланхолична нагласа чувствува себе си толкова тежко в целия си физически организъм. Когато то трябва да повдигне дори само крак или ръка, в меланхолично дете става нещо съвсем различно в сравнение с друго дете. На лице са препятствия, ограничение за повдигането на крака, за повдигането на ръката. Чувството на тежест се противопоставя на душевното настроение. Така детето с меланхолична нагласа постепенно започва да гледа навътре и не поглежда радостно навън, тъй като собственото му тяло силно привлича неговото внимание и тъй като то има толкова много грижи с тялото си. Едва когато знаем как при меланхоличното дете душата, устремена нагоре и Духът, стремящ се към разширение, биват обременени от постоянно извиращите от жлезите (с вътрешна секреция – б.пр.) телесни отлагания, които обременяват тялото и проникват в телесните тъкани, едва когато разберем правилно това натежаване и чрез него това приковаване на вниманието към телесното, едва тогава ние ще се справим с меланхоличното дете.
към текста >>

119. 12. ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 1.04.1920 г. GA_312 Духовна наука и медицина

Защото виждате ли: ако вие действително, за един определен период от време провеждате медитирането и имате склонността да си давате сметка за това, тогава вие ще забележите, че тъй както съзнателно знаете, че имате ръце, с които хващате, крака, с които ходите, така вие ще достигнете до съзнанието за лъчистото желязно въздействие.
Би възникнал въпросът: и така, трябва да медитирам, но това аз бих могъл да постигна по-лесно, ако просто въведа в себе си едно или друго вещество. По-удобно е, вместо да медитирам, да приема едно или друго вещество. Чрез това човекът по определен начин осъжда себе си морално на смърт. Но хората, със съвременното морално разбиране на човечеството, не биха се отказали, веднага ще разберете, какво всъщност искам да кажа те не биха се отказали, и вместо да медитират, те биха предпочели да вземат някакво външно средство, което да им помогне в първите стъпки, по пътя към подобен резултат, към който би ги отвело и медитирането. И действително, това може да се случи. Защото виждате ли: ако вие действително, за един определен период от време провеждате медитирането и имате склонността да си давате сметка за това, тогава вие ще забележите, че тъй както съзнателно знаете, че имате ръце, с които хващате, крака, с които ходите, така вие ще достигнете до съзнанието за лъчистото желязно въздействие. Действително съзнанието за желязното въздействие възниква като нещо, което осъзнаваме така, както иначе осъзнаваме, че имаме ръце и крака, или глава, която въртим и т.н. Съзнанието да се чувствуваме като един железен фантом, това е, което се появява. Това, което имам предвид, че естествено хората ще дойдат и биха казали: и така, значи можем външно, чрез нещо, което да приемам, да повишим своята желязочувствителност, да повишим усещане то за намиращото се в самите нас желязо; тогава ние ще получим същото въздействие. За определени стъпки това всъщност е напълно вярно. Но тук идва опасното, хората биха започнали да експериментират просто по този начин, за да могат по един лесен път да достигат до ясновидство както се казва.
към текста >>

Действително съзнанието за желязното въздействие възниква като нещо, което осъзнаваме така, както иначе осъзнаваме, че имаме ръце и крака, или глава, която въртим и т.н.
По-удобно е, вместо да медитирам, да приема едно или друго вещество. Чрез това човекът по определен начин осъжда себе си морално на смърт. Но хората, със съвременното морално разбиране на човечеството, не биха се отказали, веднага ще разберете, какво всъщност искам да кажа те не биха се отказали, и вместо да медитират, те биха предпочели да вземат някакво външно средство, което да им помогне в първите стъпки, по пътя към подобен резултат, към който би ги отвело и медитирането. И действително, това може да се случи. Защото виждате ли: ако вие действително, за един определен период от време провеждате медитирането и имате склонността да си давате сметка за това, тогава вие ще забележите, че тъй както съзнателно знаете, че имате ръце, с които хващате, крака, с които ходите, така вие ще достигнете до съзнанието за лъчистото желязно въздействие. Действително съзнанието за желязното въздействие възниква като нещо, което осъзнаваме така, както иначе осъзнаваме, че имаме ръце и крака, или глава, която въртим и т.н. Съзнанието да се чувствуваме като един железен фантом, това е, което се появява. Това, което имам предвид, че естествено хората ще дойдат и биха казали: и така, значи можем външно, чрез нещо, което да приемам, да повишим своята желязочувствителност, да повишим усещане то за намиращото се в самите нас желязо; тогава ние ще получим същото въздействие. За определени стъпки това всъщност е напълно вярно. Но тук идва опасното, хората биха започнали да експериментират просто по този начин, за да могат по един лесен път да достигат до ясновидство както се казва. Тези неща са били многократно извършвани.
към текста >>

120. 14. ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 3.04.1920 г. GA_312 Духовна наука и медицина

Ето така аз мога да нарисувам тук още един скелет, който ще обознача със синьо и който е разположен по-навътре от жълтото, който действува по-слабо организиращо на крайниците, отколкото другият (скелет), и който бих желал да кажа ако бихме го извадили от човека, би имал не ръце и крака, а само обвивките на ръце и крака.
Можем по правилен начин да вникнем във факта, че човекът притежава ухо тъй както и животното, ако имаме в предвид, че това ухо, че това ушно образование е проникнато от азовото устройство. Ако след това изследваме образованието на ухото, ще разберем, че по подобен начин това образование е свързано с нещо, разположено по-навътре в човешкия организъм, тъй както очното образование на етерното тяло е свързано с нещо, разположено повече към периферията. Така успяваме в известна степен да ориентираме своите способности за наблюдение върху ушното образование, и стигаме до там, да кажем: Азът по същия начин има нещо общо и с процеса на формиране на окото. Азът също така вгражда в организма един вид скелет, който скелет е по-различен от характерния преди. Сродно с този вграден скелет е онова цяло в организма, което лежи в основата на ушните образования. Ето така аз мога да нарисувам тук още един скелет, който ще обознача със синьо и който е разположен по-навътре от жълтото, който действува по-слабо организиращо на крайниците, отколкото другият (скелет), и който бих желал да кажа ако бихме го извадили от човека, би имал не ръце и крака, а само обвивките на ръце и крака. Или това е един скелет бих желал да кажа останал в своето формиране на една детска степен на развитие. По посока на главата той също така е по-слабо диференциран, отколкото другият скелет. Но винаги откриваме, че на този скелет съответствуват силите, залегнали в основата на формиране на ухото в човека, в основата на целия слухов процес. Съответно на бялото ето тук, бих желал да го обознача чрез виолетовото (виж. рис.25). Този скелет също притежава известна своеобразност в човешкия организъм.
към текста >>

121. 17. СЕДЕМНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 6.04.1920 г. GA_312 Духовна наука и медицина

не умее да борави сръчно с ръце и крака, с длани и ходила, тогава то е склонно да не провежда по правилен начин зъбообразуващия процес в себе си.
Защото странното е, че тъкмо по отношение на тези периферни обстоятелства изключително много неща зависят от правилното възпитание в детска възраст. Жалко е, че чрез Валдорфското училище имаме възможността да влияем върху един период от време, когато е вече твърде късно за същинския профилактичен процес, който би могъл да бъде проведен по отношение на формирането на зъбите; това би трябвало да бъде започнато по-рано. Но все пак, тъй като зъбите не се появяват изведнъж, а постепенно, и тъй като вътрешния процес има дълго последействие, то все пак още би могло да се направи нещо и когато децата идват при нас едва на 6 или на 7 годишна възраст, което обаче съвсем не е достатъчно; защото това, за което тук става дума е, че по определен начин може да бъде изпълнено това, което казах; необходимо е, когато се появи първият зъб, внимателно да се изследва, в какво състояние е всъщност целият процес, формиращ зъбите. Естествено, с право бе възразено, че трудностите възникват поради обстоятел-ството, че този зъбообразуващ процес вече е подготвен, че в известен смисъл зъбната корона само бива изтласкана и е вече в готов вид. Това е вярно, но състоянието на зъбообразуващия процес може да бъде проследено не само по самите зъби, но става дума за това, че можем да открием следното: когато в своята 4-та, 5-та, 6-та година детето несръчно борави с ръцете и дланите, с краката и ходилата си, т.е. не умее да борави сръчно с ръце и крака, с длани и ходила, тогава то е склонно да не провежда по правилен начин зъбообразуващия процес в себе си. Тъкмо в поведението на ръце и крака, на длани и ходила се показва целият онзи тип, който след това се появява в зъбообразуващия процес. Ето защо, ако отрано започнем да учим децата да имат изящна походка, така да се движат, че при това изящно да преместват краката си, т.е. да ги караме да ходят клекнали или по друг подобен начин, така ходейки, непрекъснато да придвижват единия крак покрай другия, или ако усвоят друга художествено-изящна походка, то с това ние в силна степен ще въздействуваме регулиращо върху зъбообразуващия процес. Всичко това, свързано с усилието да бъдат приучени към сръчност на пръстите на ръцете, в силна степен стимулира зъбообразуващия процес. Елате при нас във Валдорфското училище в часа по трудово обучение, и Вие ще откриете, че момчетата плетат с шишове и куки тъй, както момичетата, че всичко са прави по един и същи начин от момичетата и от момчетата.
към текста >>

Тъкмо в поведението на ръце и крака, на длани и ходила се показва целият онзи тип, който след това се появява в зъбообразуващия процес.
Жалко е, че чрез Валдорфското училище имаме възможността да влияем върху един период от време, когато е вече твърде късно за същинския профилактичен процес, който би могъл да бъде проведен по отношение на формирането на зъбите; това би трябвало да бъде започнато по-рано. Но все пак, тъй като зъбите не се появяват изведнъж, а постепенно, и тъй като вътрешния процес има дълго последействие, то все пак още би могло да се направи нещо и когато децата идват при нас едва на 6 или на 7 годишна възраст, което обаче съвсем не е достатъчно; защото това, за което тук става дума е, че по определен начин може да бъде изпълнено това, което казах; необходимо е, когато се появи първият зъб, внимателно да се изследва, в какво състояние е всъщност целият процес, формиращ зъбите. Естествено, с право бе възразено, че трудностите възникват поради обстоятел-ството, че този зъбообразуващ процес вече е подготвен, че в известен смисъл зъбната корона само бива изтласкана и е вече в готов вид. Това е вярно, но състоянието на зъбообразуващия процес може да бъде проследено не само по самите зъби, но става дума за това, че можем да открием следното: когато в своята 4-та, 5-та, 6-та година детето несръчно борави с ръцете и дланите, с краката и ходилата си, т.е. не умее да борави сръчно с ръце и крака, с длани и ходила, тогава то е склонно да не провежда по правилен начин зъбообразуващия процес в себе си. Тъкмо в поведението на ръце и крака, на длани и ходила се показва целият онзи тип, който след това се появява в зъбообразуващия процес. Ето защо, ако отрано започнем да учим децата да имат изящна походка, така да се движат, че при това изящно да преместват краката си, т.е. да ги караме да ходят клекнали или по друг подобен начин, така ходейки, непрекъснато да придвижват единия крак покрай другия, или ако усвоят друга художествено-изящна походка, то с това ние в силна степен ще въздействуваме регулиращо върху зъбообразуващия процес. Всичко това, свързано с усилието да бъдат приучени към сръчност на пръстите на ръцете, в силна степен стимулира зъбообразуващия процес. Елате при нас във Валдорфското училище в часа по трудово обучение, и Вие ще откриете, че момчетата плетат с шишове и куки тъй, както момичетата, че всичко са прави по един и същи начин от момичетата и от момчетата. Дори и по-големите момчета с голямо удоволствие вземат участие в плетеното.
към текста >>

122. 18. ОСЕМНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 7.04.1920 г. GA_312 Духовна наука и медицина

Ето така аз мога да нарисувам тук още един скелет, който ще обознача със синьо и който е разположен по-навътре от жълтото, който действува по-слабо организиращо на крайниците, отколкото другият (скелет), и който бих желал да кажа ако бихме го извадили от човека, би имал не ръце и крака, а само обвивките на ръце и крака.
Можем по правилен начин да вникнем във факта, че човекът притежава ухо тъй както и животното, ако имаме в предвид, че това ухо, че това ушно образование е проникнато от азовото устройство. Ако след това изследваме образованието на ухото, ще разберем, че по подобен начин това образование е свързано с нещо, разположено по-навътре в човешкия организъм, тъй както очното образование на етерното тяло е свързано с нещо, разположено повече към периферията. Така успяваме в известна степен да ориентираме своите способности за наблюдение върху ушното образование, и стигаме до там, да кажем: Азът по същия начин има нещо общо и с процеса на формиране на окото. Азът също така вгражда в организма един вид скелет, който скелет е по-различен от характерния преди. Сродно с този вграден скелет е онова цяло в организма, което лежи в основата на ушните образования. Ето така аз мога да нарисувам тук още един скелет, който ще обознача със синьо и който е разположен по-навътре от жълтото, който действува по-слабо организиращо на крайниците, отколкото другият (скелет), и който бих желал да кажа ако бихме го извадили от човека, би имал не ръце и крака, а само обвивките на ръце и крака. Или това е един скелет бих желал да кажа останал в своето формиране на една детска степен на развитие. По посока на главата той също така е по-слабо диференциран, отколкото другият скелет. Но винаги откриваме, че на този скелет съответствуват силите, залегнали в основата на формиране на ухото в човека, в основата на целия слухов процес. Съответно на бялото ето тук, бих желал да го обознача чрез виолетовото (виж. рис.27). Този скелет също притежава известна своеобразност в човешкия организъм.
към текста >>

123. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 14 април 1921 г. GA_313 Терапията от гледната точка на духовната наука тъй като я въведох цялата

Моля да наблюдавате как хора, в които се проявява това понижено затопляне, произлизащо от всичко, което описах, имат студени ръце и крака.
Предположете, че това не става правилно, че провеждането на вътрешните субстанциални сили на външните вещества в човешкия организъм е твърде слабо. Предположете, че то е твърде слабо, не се проявява с необходимата интензивност, азовите сили не доставят достатъчно топлина на останалия организъм. Низходящата крива на дейността на главата оставя тялото да изстине. Това се проявява първо в периферията. Моля да наблюдавате как хора, в които се проявява това понижено затопляне, произлизащо от всичко, което описах, имат студени ръце и крака. Това е очевидно, понеже можете да почувствате как процесът, който чрез отпечатъка на аза се извършва в детството от горе надолу, не среща това, което идва от страна на действащия аз, от аза, който трябва да се развие и да пренесе топлината до външната периферия на крайниците. Това е нещо, което ви показва как, ако картинно си представяме, ако образно имаме предвид как в човека взаимодействат различните сили отгоре и отдолу, как тогава действително имаме картинни образи и в това, което се проявява. В измръзването на ръцете и краката имаме образи за протичащото в целия човешки организъм. И тогава се научаваме да тълкуваме симптомите така, че от това да произлезе познанието за целия човек. Дълбоко показателно е, че когато човек има студени ръце и крака, азът не навлиза правилно в по-късна възраст.
към текста >>

Дълбоко показателно е, че когато човек има студени ръце и крака, азът не навлиза правилно в по-късна възраст.
Моля да наблюдавате как хора, в които се проявява това понижено затопляне, произлизащо от всичко, което описах, имат студени ръце и крака. Това е очевидно, понеже можете да почувствате как процесът, който чрез отпечатъка на аза се извършва в детството от горе надолу, не среща това, което идва от страна на действащия аз, от аза, който трябва да се развие и да пренесе топлината до външната периферия на крайниците. Това е нещо, което ви показва как, ако картинно си представяме, ако образно имаме предвид как в човека взаимодействат различните сили отгоре и отдолу, как тогава действително имаме картинни образи и в това, което се проявява. В измръзването на ръцете и краката имаме образи за протичащото в целия човешки организъм. И тогава се научаваме да тълкуваме симптомите така, че от това да произлезе познанието за целия човек. Дълбоко показателно е, че когато човек има студени ръце и крака, азът не навлиза правилно в по-късна възраст. Когато се наблюдават такива неща, когато човек изобщо се занимае с това, което науката за духа може да каже от нейните изследвания, тогава се стига до опознаването на човешкия организъм. С подценяването на тези неща постепенно се изгубва взаимовръзката и действителното прозиране на човешкия организъм. Но съобразим ли се със сведенията на науката за духа, получаваме достъп до човешкия организъм. Човек навлиза в него с представите си.
към текста >>

124. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 16 април 1921 г. GA_313 Терапията от гледната точка на духовната наука тъй като я въведох цялата

Например можем да стигнем до заключението, че човекът има заболели крака от глезена надолу, което всъщност е скрита болест на главата, тя произлиза от главата.
За това, което смятаме, че действа на главовата организация и оттам се разпростира в целия организъм, се изисква високо потенциране и особено благоприятно то ще действа там, където вярваме, че ще постигнем нещо със силициеви съединения. Силициевите съединения изискват действително най-силно разреждане, поради собствената си натура, понеже винаги се стремят към главата и към периферията на тялото, което също принадлежи към образуването на главата (нервно-сетивната система). А ако имаме други причини и приложим например съединенията на калция, най-често правим правилното, като употребим ниските потенции. Основанието за потенцирането изхожда от констатацията дали е необходимо да въздействаме във веществообменно-двигателния, ритмичния или главовия (нервно-сетивния) организъм, като естествено имаме предвид, че главовият организъм от своя страна подсилва и от другата страна. Например можем да стигнем до заключението, че човекът има заболели крака от глезена надолу, което всъщност е скрита болест на главата, тя произлиза от главата. Тогава няма да лекуваме от страна на веществообмяната, а от страна на главата и ще приложим високи потенции от това лекарство, което може би е добро в ниски потенции, когато знаем, че искаме да лекуваме от страна на веществообмяната. Тези неща изцяло могат да бъдат доведени до една рационалност, до обхващане с разума и дори е необходимо това да се направи. Конкретното ще бъде правилно, ако човек вникне в точното наблюдение на това, което показват опитите. Насоките трябва да се търсят така, както показах.
към текста >>

125. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 27. Юни 1924 GA_317 Лечебно-педагогически курс

Сега привържете някаква тежест към крака му, която да не е прекалено голяма, за да може да ходи и да усеща силата, която тегли крака му надолу.
или нещо подобно, да прави упражнения, свързани с равновесието, и тези упражнения да се правят във възрастта между смяната на зъбите и половата зрялост. После му предложете и следното: Дайте му две еднакво тежки гири – те обаче трябва да са измерени с аптекарска точност – и го накарайте да прави различни упражнения с тях, включително и евритмични упражнения, и Вие вече ще сте направили нещо. След това, детето да вземе в лявата си ръка една гира, която е по-лека от дясната и нека отново да прави упражнения, после обратно: да вземе в дясната си ръка по-леката от двете гири и да продължи с упражненията. Сега привържете някаква тежест към крака му, която да не е прекалено голяма, за да може да ходи и да усеща силата, която тегли крака му надолу. Обикновено то не усеща достатъчно тази сила; но то трябва да навлезе навътре със своята Азова организация и тогава веднага ще забележи, че сте му закачили някаква тежест. После закачете тежестта на другия крак; подтикнете го да извършва движенията по-скоро мислено, да се пренася мислено в движенията, в протягането на лявата ръка, в протягането на дясната ръка, в протягането на двете ръце; накарайте го съзнателно да възприема тежестта, докато стои на единия си крак, а другия повдига във въздуха. Накратко, в случаите на главозамайване, Вие ще забележите: Детето не навлиза както трябва в земните сили; ето защо се налага да го принудите да извършва такива движения, при които то ще се учи да овладява и постига равновесието. По сходен начин трябва да се постъпва и при лечението на епилептичните и епилептоидни деца, за да се улесни тяхното включване в другите сили.
към текста >>

126. ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 7. Юли 1924 GA_317 Лечебно-педагогически курс

Дори при една фрактура на крака онова, което става, е една реакция на „вътрешното” спрямо „външното” и за хирурзите би било добре, ако те се замислят върху този факт.
Напълно естествено е, ако приемем този възглед за правилен, да продължим по-нататък и да поставим други въпроси. Фактически, при всяка болест, изникваща отвътре, имаме работа с нещо духовно, обаче това се отнася също и за всяка болест, която се отключва от външни фактори, но се разразява във вътрешността на човешкия организъм. Дори при една фрактура на крака онова, което става, е една реакция на „вътрешното” спрямо „външното” и за хирурзите би било добре, ако те се замислят върху този факт. В резултат на такива размишления, ние стигаме и до въпроса: Как всъщност да лекуваме едно дете с оглед на сложните съотношения между физическото и духовно-душевното? Тъкмо при детето те са дълбоко и интимно свързани и не бива да смятаме – каквото е общоприетото мнение – че ако предпишем на детето някаква лечебна субстанция, тя ще окаже само физическо въздействие. При детето една субстанция има много по-силно духовно въздействие отколкото при възрастния. Въздействието на майчиното мляко се обяснява с факта, че в майчиното мляко живее това, което древните наричаха „добрата мумия”, за разлика от „лошата мумия”, която живее в другите продукти, свързани с отделянето. В майчиното мляко живее цялата майка.
към текста >>

127. 1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 8 септември 1924 г. GA_318 Съвместната работа между лекарите и пастирите на човешката душа

Ако си послужа с един драстичен пример: човек може приблизително да знае какво става, когато се извършва операция на крака; но човек не бива да вярва, че веднага би могъл да извърши тази операция на крака.
И единствено чрез взаимодействието на жертвения огън и на жезъла на Меркурий е възможна една благополучна дейност. Не бива с жертвения огън да лекуваме, и с жезъла на Меркурий да отслужваме литургия. Но трябва да разберем, че и двете представляват богослужение. И колкото по-добре вникваме в това, че и двете са богослужение, толкова по-добре, по съответния начин целебно, това взаимодействие ще се намесва в света, когато лекарят остане лекар, и пасторът, пастор. Нашето антропософско движение не бива да се превръща в почва за хаотично размесване на неща, защото от това ще пострада сериозността, тази сериозност, за която ние така строго би трябвало да се грижим тъкмо в рамките на антропософското движение. Ако си послужа с един драстичен пример: човек може приблизително да знае какво става, когато се извършва операция на крака; но човек не бива да вярва, че веднага би могъл да извърши тази операция на крака. И това трябва да бъде отношението ни към всичко медицинско. Преди всичко Антропософията по никакъв начин не бива да се превръща в пропагандиране на шарлатанщина в лечителството. И тя не бива да се превръща в такава чрез това, че теолозите биха станали подобни лечители, шарлатани. Това трябва да бъде изложено по съвсем ясен начин; и така, това, което ще изхожда от медицинската секция на Гьотеанума, с най-строга сериозност ще трябва да борави с нещата, които в антропософски смисъл могат да покажат на света човека като лечител; но това трябва да се превърне в една реална институция, и ще бъде необходимо, по еднозначен начин да бъде определено мястото в тази секция на онзи лекар, който желае да работи в смисъла на медицинската секция. Няма да е възможен друг начин, освен тази институция да стане съвсем реална, така че наистина може да стигне до там, в бъдеще, в определен смисъл, лекар да може да бъде този, който именно е лекар в направлението на медицинската секция на Гьотеанума.
към текста >>

128. 5. СКАЗКА ТРЕТА GA_326 Раждането на естествените науки

Когато вървя, аз зная, че чувството за вертикалното положение ме подържа прав върху моите крака, и че, освен това, ако мога да се придвижвам, това е защото имам чувството за посоката отпред назад; аз зная, например, че ако, плувайки, протягам ръцете, аз се ориентирам в посоката отдясно наляво.
Да видим това, което става в случая с математиката и кой е в тази област делът на действителността и на илюзията. Да се анализира някое физическо явление и за бъде то отнесено към картезианската система на кординатите, това значи да се движим абсолютно в отвлеченото, в илюзията. Постъпвайки по този начин, ние свеждаме мисълта до една чисто сетивно-нервна дейност. За да установим наистина една връзка между човека и физическото явление, трябва да апелираме към целия организъм, особено към двигателната система, трябва да държим сметка за трите посоки, които човек носи в себе си. Когато вървя, аз зная, че чувството за вертикалното положение ме подържа прав върху моите крака, и че, освен това, ако мога да се придвижвам, това е защото имам чувството за посоката отпред назад; аз зная, например, че ако, плувайки, протягам ръцете, аз се ориентирам в посоката отдясно наляво. Нищо от всичко това не се намира в картезианската схема. Това, което дава на човека впечатлението на действителността, когато той заема своето място в пространството, аз нямам действително това впечатление, освен ако си дам сметка, че моята сетивно-нервна система ми доставя само един илюзорен образ на това, което става в глъбините на подсъзнанието, там където вселената влиза в допир с крайниците, с човешкото тяло. Там се намират изворите, от които сме почерпили цялата математика и по-специално геометрията.
към текста >>

Той чувствуваше прииждането на кръвта, когато повдигаше коляното или крака, движение, чиито отсенки се менят според това, дали аз повдигам крака си или го слагам на земята, дали лениво спя или прекарвам мислите през главата си.
Без съмнение, днес за нас кръвта не е вече нищо друго освен тази червена течност, която се явява, когато се одраскаме! Но през епохата, когато математиците не бяха още чужди на мистиката, през епохата, когато вътрешното чувство на движението, въпреки че смътно, беше свързано с това на кръвта, човекът наистина чувствуваше живо кръвта в себе си. Той се преобразяваше според пътят изминат от потока на кръвта било в белите дробове, било в главата. Той чувствуваше прииждането на кръвта, когато повдигаше коляното или крака, движение, чиито отсенки се менят според това, дали аз повдигам крака си или го слагам на земята, дали лениво спя или прекарвам мислите през главата си.
към текста >>

129. 9. СКАЗКА СЕДМА GA_326 Раждането на естествените науки

Когато човек остарява, той чувствува, че неговите крака натежават.
Представете си за момент, че носите един човек, който е също толкова тежък, колкото вас, един човек, който отбелязва на кантара същата цифра както и Вие. Вие го носите изминавайки известно разстояние; имате определено впечатление за неговото тегло. Но когато Вие, който имате същото тегло, изминавате същото разстояние, когато носите самия себе си, Вие нямате това също впечатление. Фактически Вие носите Вашето собствено тегло през пространството, без да го чувствувате. Чувството, понятието за тегло, за тежест, влиза в полето на Вашето съзнание по съвършено друг начин. Когато човек остарява, той чувствува, че неговите крака натежават. Това впечатление се приближава до известна степен до действителното тегло на тялото; защото старостта означава за организма един вид разпадане отчасти, което прави, щото някои от неговите части, откъсвайки се от вътрешния живот, се атомизират така да се каже и стават все повече и повече жертва на тежестта. Разбира се, в никой момент на живота нашето тяло не изпада на пълно под този закон. Можем даже да кажем, че изразът "чувствувам тежестта на моето тяло" почти никога не се употребява освен в преносен смисъл. Едно по-дълбоко познание на нещата показва без съмнение, че това не е само един образ, че тук имаме една действителност. Но във всеки случай опитността за нашата телесна, материална тежест е свързана в нашето съзнание с едно намаление на онази вътрешна дейност, която ни носи през пространството.
към текста >>

Когато аз самият тичам, аз не се питам, дали аз съм, кой то тичам, или земята е тази, която се движи под моите крака, в противоположната посока.
Поради факта, че участвувам вече вътрешно в движението, аз изгубвам възможност да разбера, да схвана това движение. Тази констатация може да се разпростре върху множество физически явления. Поради това, че са се отказали от всяко вътрешно общение с фактите, хората се намират сега в невъзможност да ги свържат и чрез най-малкия мост с човешкото същество. Когато аз самият тичам, аз не се питам, дали аз съм, кой то тичам, или земята е тази, която се движи под моите крака, в противоположната посока. Но когато гледам едно друго лице да бяга, моето наблюдение, напълно външно, е същото, независимо дали това лице е, което наистина тича, или пък земята се придвижва. Това положение, до което е стигнал пътят следван от човешкия дух, представлява в нашата епоха отмъщението на духа на вселената, откупът, който заплащаме, че сме изолирали човека от света на явленията.
към текста >>

130. 2. Вместо увод, Дорнах, 20 Юни 1924 GA_327 Биодинамично земеделие

Така че в Лауенщайн близо до Йена, така да се каже, можахме да поставим това начинание на крака.
Във вторник можах да се отбия в Йена-Лауенщайн, където няколко наши млади приятели за едно с госпожица д-р Илзе Кнауер основават сега едно лечебно-възпитателно заведение за деца не само слабо развити, но истински конституционно болни, чието състояние да бъде колкото е възможно подобрено чрез възпитанието. Този институт, както казах, е в стадий на основаване. Аз можах да дам насоки и да видя първите приети деца. Така че в Лауенщайн близо до Йена, така да се каже, можахме да поставим това начинание на крака.
към текста >>

131. 6. Четвърта лекция, 12 Юни 1924 GA_327 Биодинамично земеделие

Ако беше така при кравите, те щяха да изглеждат много странно, те биха били като буци с прибавени наченки на крака, каквито са били в ембрионалния стадий.
Отговорът, който предлага науката, обикновено е съвсем едностранчив и външен. Тогава да си отговорим ние защо кравите имат рога. Вече казах, че органичната същност, че живият организъм не трябва да има само насочени навън си лови течения, а също и силови течения насочени навътре, на сочени към вътрешността. Представете си едно органично същество с масивна форма подобна на буца, при което текат силови течения едните отправени навън, другите насочени навътре. Това щеше да е съвсем необичайно и би се стигнало до едно тромаво, неугледно живо същество. Ако беше така при кравите, те щяха да изглеждат много странно, те биха били като буци с прибавени наченки на крака, каквито са били в ембрионалния стадий. Такива биха си останали и биха изглеждали гротескно. Кравата обаче не е устроена така, а има рога и копита. Какво става на местата, където расте рогът, копитото? Там се образува място, което по особено силен начин изпраща силови течения навътре. Там има особено рязка граница спрямо външното.
към текста >>

132. Въведение GA_327 Биодинамично земеделие

Което човек може да види, да чуе, помирише и вкуси, да докосне и вдигне с ръце, да усети с крака, това е било регистрирано в съзнанието и се припомня, понякога от доста дълго време назад.
Старото земеделие се ориентираше към непосредствените сетивни опитности. Което човек може да види, да чуе, помирише и вкуси, да докосне и вдигне с ръце, да усети с крака, това е било регистрирано в съзнанието и се припомня, понякога от доста дълго време назад. Като опит то се обхваща повече с чувството, отколкото с мисленето, често във формата на нормативни правила и сентенции (поговорки). Към всичко човекът е имал вътрешно чувство и отношение, а преценките според чувството са били важни и често определящи. Преди всичко важна роля играят изживяванията, свързани с практическата работа.
към текста >>

133. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 14 март 1923 г. GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството

Той бил потопен във ваната с главата, показал крака си от водата и открил: когато изкарва крака си от водата, кракът става по-тежък; когато отново го спусне във водата, кракът става по-лек.
Хората били крайно учудени от това - защото в Древна Гърция баните били общи и всички се виждали един друг; това станало в Сицилия, която тогава принадлежала на Гърция, - та хората били крайно учудени, когато Архимед внезапно изскочил от ваната и закрещял: «Еврика! Еврика! Еврика! » Това значело: «Открих! » Хората се зачудили, какво може да е открил във ваната? Той бил потопен във ваната с главата, показал крака си от водата и открил: когато изкарва крака си от водата, кракът става по-тежък; когато отново го спусне във водата, кракът става по-лек. Така в банята за първи път бил открит законът, че всяко тяло във вода става по-леко. Това е така нареченият закон на Архимед. И така, всяко тяло става по-леко, намирайки се във вода. Следователно ако някой потъва, тялото му става по-леко, много по-леко. Това, което се съдържа в етерното тяло, още може да се задържи и пред него се появява единната картина на спомените.
към текста >>

134. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 17 март 1923 г. GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството

То стои на четири лапи, а на четири лапи е къде по-лесно да се ходи, отколкото на два крака.
Това качество е заложено в него. Човек трябва отначало на всичко да се учи. Има три рода дейности, на които човек трябва да се научи в най-първите години от своя живот. Първо, това, което се нарича ходене. На животното това му се отдава лесно, то придобива навици за ходене много по-лесно. То стои на четири лапи, а на четири лапи е къде по-лесно да се ходи, отколкото на два крака. Когато се ходи на два крака, първо трябва да се усвои пазенето на равновесие. Животното притежава равновесието, защото то има четири лапи.
към текста >>

Когато се ходи на два крака, първо трябва да се усвои пазенето на равновесие.
Човек трябва отначало на всичко да се учи. Има три рода дейности, на които човек трябва да се научи в най-първите години от своя живот. Първо, това, което се нарича ходене. На животното това му се отдава лесно, то придобива навици за ходене много по-лесно. То стои на четири лапи, а на четири лапи е къде по-лесно да се ходи, отколкото на два крака. Когато се ходи на два крака, първо трябва да се усвои пазенето на равновесие. Животното притежава равновесието, защото то има четири лапи.
към текста >>

Но болшинството животни ходят на всичките си четири крайника, даже човек в началото (на живота) също ходи на четири крака.
Можете да възразите: но все пак има и такива животни, които използват предните си крайници подобно на човека, например маймуните или други животни. Тук трябва да си спомните за това, че в сравнение с цялата си организация, маймуната проявява някаква неловкост, използвайки своите предни крайници. Макар тя не винаги да се опира на земята със своите предни крайници, на нея като правило й е необходимо да се държи за нещо с тях, да се поддържа. Ако маймуната не се поддържа с тях, тогава проявява някаква неловкост. Тя не може да използва своите предни крайници по правилен начин. Но болшинството животни ходят на всичките си четири крайника, даже човек в началото (на живота) също ходи на четири крака. На него му се налага отначало, пазейки равновесие, да се учи да ходи. Това е, на което на човека му се налага да се учи в живота: първо, той трябва да се учи да ходи.
към текста >>

135. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 4 април 1923 г. GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството

Виждате ли, ако аз вървя, моите крака, въпреки че са стари, в действителност съдържат вещество едва с шест или седемгодишна давност.
Този «аз» обаче може да прави нещо с вашето тяло; «азът» може да управлява, да дирижира тялото, което подлежи на загуба. Виждате ли, ако аз вървя, моите крака, въпреки че са стари, в действителност съдържат вещество едва с шест или седемгодишна давност. Но аз ги дирижирам посредством стария «аз», който е бил тук и когато съм бил дете и съм търчал навсякъде. Този «аз» все още бяга. Този «аз» в течение на земния живот дирижира, управлява тялото.
към текста >>

Когато сте още дете и пълзите на четири крака, вие не можете да изправите тялото във вертикално положение без вашата воля.
Казвал съм ви, че детето по времето, за което вече не можете да си спомните, се учи да ходи, учи се да говори, учи се да мисли. Разбира се, на човек повече не му се удава да си спомни за времето, когато още не е умеел да мисли. И така, той се учи да ходи, въобще да се движи, да използва тялото си, да говори и да мисли. На това се учи. Но и тук по същия начин трябва да се дирижира тялото. Когато сте още дете и пълзите на четири крака, вие не можете да изправите тялото във вертикално положение без вашата воля. Ако движите ръката си, «азът» казва: аз движа ръката посредством своята воля. В детето с волята нещо става и то се изправя, заема вертикално положение. С помощта на волята детето се учи да говори. С помощта на волята детето се учи да мисли. Следователно ние трябва да попитаме: откъде идва това, че детето се учи на всичко това?
към текста >>

136. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 14 април 1923 г. GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството

Ако сега вземете разяждаща киселина и намокрите жабата от тази страна (изобразява го на рисунка - отсъства в текста) - тук се намира безглавата жаба, тя има крака, но няма глава, - и така, ако я намокрите с разяждаща киселина, нея ще я боли и със своя заден крак жабата ще започне да се чеше, да се драска, макар и да няма глава.
Опитите, за които сега ви разказвам, са се провеждали нееднократно, много пъти. Взимат жаба и й отрязват главата със скалпел. Сега жабата е без глава. Отново я поставят на масата. Преди всичко тя, макар и без глава, се държи доста нахално; тя се опитва да се наклони ту напред, ту назад, проявява активност със задната част на тялото, надига се високо и скача. Ако сега вземете разяждаща киселина и намокрите жабата от тази страна (изобразява го на рисунка - отсъства в текста) - тук се намира безглавата жаба, тя има крака, но няма глава, - и така, ако я намокрите с разяждаща киселина, нея ще я боли и със своя заден крак жабата ще започне да се чеше, да се драска, макар и да няма глава. Ако добавите още киселина, тя ще започне да си помага и с предния крак. Ако добавите още, тя ще се защитава и с помощта на краката от другата страна. След това тя, разбира се, ще изгуби равновесие, ще се катурне. И така, виждате, жабата без глава прави всичко това, което тя би правила и в друг случай и при това, съвсем безразлично е има ли тя глава или не (Щайнер описва опити, провеждани от учени материалисти. Антропософията, като духовна наука, избягва вивисекциите, защото освен всичко друго, в Камалока всеки неизбежно изпитва тази болка, която той е причинил на друго същество.
към текста >>

137. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 18 април 1923 г. GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството

Човек, това е живо същество, което има два крака и няма пера.
В Древна Гърция един ученик осмял такъв премъдър учител. Децата изучавали в училище какво представлява човекът. Човек, това е живо същество, което има два крака и няма пера. Един малък шмекер помислил над това, взел петел, оскубал го, а на следващия ден го занесъл при учителя и попитал: Господин учител, това човек ли е? Защото той няма пера и има два крака! - Ето колко е струвало това определение. Горе-долу така се съотнасят реалните неща с определенията, които пълнят нашите учебници.
към текста >>

Защото той няма пера и има два крака!
В Древна Гърция един ученик осмял такъв премъдър учител. Децата изучавали в училище какво представлява човекът. Човек, това е живо същество, което има два крака и няма пера. Един малък шмекер помислил над това, взел петел, оскубал го, а на следващия ден го занесъл при учителя и попитал: Господин учител, това човек ли е? Защото той няма пера и има два крака! - Ето колко е струвало това определение. Горе-долу така се съотнасят реалните неща с определенията, които пълнят нашите учебници.
към текста >>

Във всички книги, както и в книгите, написани на социални теми, жизнените ситуации се описват примерно така, както в гореспоменатото определение: човек - това е живо същество, което има два крака и няма пера.
Във всички книги, както и в книгите, написани на социални теми, жизнените ситуации се описват примерно така, както в гореспоменатото определение: човек - това е живо същество, което има два крака и няма пера. Оттук се правят изводи. Естествено, имайки книга с определен брой определения, вие можете след това логически да изведете оттук всичко, каквото искате; но до човека това няма да ни доближи, това ще ни доближи само до петела, който е достатъчно само да бъде оскубан. Ето какви са ни определенията! Работата тук е, че трябва да се виждат нещата такива, каквито са те в действителност.
към текста >>

138. СЪЩНОСТ НА ХРИСТИЯНСТВОТО. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 21 април 1923 г. GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството

Ако оставям следи от крака в меката почва, то някакъв приземил се марсианец може да си въобрази, че следите от крака произхождат от самата Земя, че тя издига някъде пясъка нагоре, а някъде го привлича надолу; но всъщност това, разбира се, не е така, просто аз притискам този пясък, намирайки се навън.
И така, това не зависи от Земята. Това зависи от звездните констелации. Може да се докаже, че ако се изменя положението, се изменят и звездните констелации, изменя се взаимното разположение на звездите. Тук, разбира се, се имат предвид не планетите, а неподвижните звезди. Този, който не желае нищо да знае за този свят, постъпва като хората, твърдящи, че мисловните сили изхождат изключително от главния мозък. Ако оставям следи от крака в меката почва, то някакъв приземил се марсианец може да си въобрази, че следите от крака произхождат от самата Земя, че тя издига някъде пясъка нагоре, а някъде го привлича надолу; но всъщност това, разбира се, не е така, просто аз притискам този пясък, намирайки се навън. Така и гънките на моя главен мозъка се образуват под влияние отвън, произхождайки от произвежданото от душата мислене. Така стои работата и с тези участъци суша, които преминават над Земята; те се удържат от звездните констелации. Следователно трябва да виждаме духа не само в земния човек или на Земята въобще, но и в целия Космос.
към текста >>

139. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 10 октомври 1923 г. За циановодородната киселина и азота, въглеродния двуокис и кислорода GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите

Но бъбреците ни, храносмилателните ни органи, нашите ръце и крака се нуждаят от азот; кръвта го доставя там, където е необходим.
Сега обаче ще разгледаме нещо друго. Преди всичко ще разгледаме азота, не този, който е отвън, а този, който постоянно вдишваме и издишваме. Ако имахме само азот, тогава бихме се задушили. Поради нашите дробове щяхме да се задушим от азота. Но бъбреците ни, храносмилателните ни органи, нашите ръце и крака се нуждаят от азот; кръвта го доставя там, където е необходим. Така че можем да кажем: ако човек се намира тук (вж. рис.), азотът постоянно постъпва - него искам да обознача с червено - в раменете и ръцете на човека, влиза в долната част на тялото му, в краката и стъпалата му. Тук вътре трябва да има азот. В белите дробове не трябва да се задържа азот, той трябва само да преминава през тях; в белите дробове имаме кислород. Белите дробове могат да живеят само тогава, когато в тях има кислород; азотът преминава по-нататък и отива в ръцете и раменете.
към текста >>

Това е нещо забележително: вътре в себе си, във вашите крака, във вашите стъпала, във вашите рамене и ръце, във вашия стомах, във вашия черен дроб, във вашите бъбреци, във вашия далак, във вашето сърце вие носите заедно въглерода и азота; азотът във формата, в която той се намира във въздуха, и съвсем течен въглерод; все едно сте разтворили въглища и тази черна течност плува във вода.
Но въглерод има също така и в нас. Само че в нас той се съдържа в течна форма. Тук вътре (вж. рис.) има азот, обозначен с червено; сега искам, използвайки синьо, да обознача въглерода. Той също се намира вътре навсякъде, така че червеното се намира навсякъде заедно със синьото, с въглерода. Това е нещо забележително: вътре в себе си, във вашите крака, във вашите стъпала, във вашите рамене и ръце, във вашия стомах, във вашия черен дроб, във вашите бъбреци, във вашия далак, във вашето сърце вие носите заедно въглерода и азота; азотът във формата, в която той се намира във въздуха, и съвсем течен въглерод; все едно сте разтворили въглища и тази черна течност плува във вода. Ето какво имате в себе си.
към текста >>

Слънцето дарява човека с възможност да използва своите сърце, крака и ръце.
Такива неща, разбира се, са ги наблюдавали и преди, когато човек още не е имал никаква наука. Ето защо в старите селски правила навсякъде могат да се намерят указания за това, колко важно за растежа на растенията е пълнолунието. И виждате ли, господа, всъщност трябва да се говори не само за отношенията между отделните небесни тела, а трябва да се изхожда от това, как те се проявяват на Земята, сред хората. Човек, както току-що видяхте, има извънредно много от Слънцето и Луната. Луната дарява на човека това, че той може да използва своята глава. Слънцето дарява човека с възможност да използва своите сърце, крака и ръце. Точно както ние трябва да имаме почва под краката си, за да ходим по нея навсякъде и да не падаме постоянно, така трябва да имаме Слънцето и Луната, защото за мисленето ни е необходима Луната, а за ходенето се нуждаем от Слънцето, от слънчевата сила. Ако ходим през нощта, това става за сметка на натрупаните слънчеви сили, които сме получили през деня. На нас са ни просто необходими тези небесни тела!
към текста >>

140. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 27 октомври 1923 г. Действие на веществата във всемира и в човешкото тяло GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите

Но за какво би ни била на нас, земните хора, тази свободна воля, ако нямахме ръце и крака, за да прилагаме тази свободна воля?
Сега, по този начин, виждате: тъй като във Вселената съществува това, за което току-що говорих, ние можем да имаме глава и можем да имаме свободна воля. Но за какво би ни била на нас, земните хора, тази свободна воля, ако нямахме ръце и крака, за да прилагаме тази свободна воля? Виждате ли, именно за това трябва да имаме възможност да се храним! За да можем да бъдем изградени от веществата на Земята, трябва да имаме възможност да се храним. Това е така, защото в долната част на нашето тяло имаме нещо подобно на това, което имаме в нашето дишане. Ние вдишваме кислород и издишваме въглена киселина. Ако не издишвахме въглена киселина, растенията нямаше да имат въглерода, който вземат от въглеродния двуокис на човека и животните.
към текста >>

141. ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 12 декември 1923 г. За пчелната отрова и за мравките GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите

Той също вярва, че пчелната отрова помага за това; но в един нещастен ден му били нажилени и двата крака, при което той получил около тридесет и две пчелни ужилвания наведнъж.
Господин Мюлер казва, че той е получил ревматизма в резултат на преохлаждане, лекувал го е с помощта на Слънцето и го е излекувал, но това лято се е появил отново. Той също вярва, че пчелната отрова помага за това; но в един нещастен ден му били нажилени и двата крака, при което той получил около тридесет и две пчелни ужилвания наведнъж. Единствената последица, която той изпитал, била, че в течение на осем дена бил оцветен във всички цветове на дъгата. Даже подутини не винаги има. Човешките тела са устроени различно. Както вече се каза: един може да умре от едно ужилване, а той е получавал шестдесет ужилвания и сърцето му не се е ускорявало. При един съпротивата е една, при друг - друга.
към текста >>

142. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 2 февруари 1924 г. GA_352 Природата и човекът от гл.т. на Духовната наука

Обаче, господа, трябва да отчитате, че целият организъм, цялото тяло на човека представлява единство и това, което виждаме на ириса, ние, бидейки достатъчно компетентни, бихме могли също да видим даже в най-дребната отрязана частичка кожа - защото нарушението на нормите намира проявление и в кожата, - бихме могли да открием нарушения в организма даже по отрязан нокът от големия пръст на крака.
Нещо подобно може да се прояви и при други хора. Но ако при човек, който не е албинос - защото повечето хора не са албиноси, - възникне нарушение на работата на бъбреците, нима това не трябва да се прояви на дъгообразната му обвивка? Взаимодействието на сярата и желязото също намира своето изражение тук. Следователно, според състоянието на дъгообразната обвивка на човека, може да се направи извод за едни или други нарушения в човешкия организъм. Ето защо при щателно разглеждане на ириса, в случай на откриване по него на петна - което само по себе си е ненормално, - може да се види: в организма има нарушения. Обаче, господа, трябва да отчитате, че целият организъм, цялото тяло на човека представлява единство и това, което виждаме на ириса, ние, бидейки достатъчно компетентни, бихме могли също да видим даже в най-дребната отрязана частичка кожа - защото нарушението на нормите намира проявление и в кожата, - бихме могли да открием нарушения в организма даже по отрязан нокът от големия пръст на крака. В дадения случай се наблюдава много фина структура, по която може да се види нарушението на функциите на черния дроб, бъбреците или белите дробове, макар тези нарушения да се проявяват малко по-иначе. И така, като особено компетентни и ползвайки не ирисодиагностиката, а изследвайки отрязан нокът от палеца например - това би било по-трудно, защото последният не е толкова изразителен, - и в този случай би могло да се съди за степента на здраве или болест. При очите проявленията са много забележими, защото окото има много фино устройство и благодарение на това проявленията лесно се намират. При очите симптомите се откриват максимално. Но и в другите случаи не е трудно да се види, че съответстващите признаци се проявяват на повърхността на тялото.
към текста >>

143. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 13 февруари 1924 г. GA_352 Природата и човекът от гл.т. на Духовната наука

Само ако можехте да си представите каква физиономия би направил древният грък, ако се сблъска с човек, двата крака на когото са надянати в тръби, а на главата му също стърчи тръба, при това и с черен цвят!
Мислейки посредством земния разсъдък, ние почитаме този земен разсъдък над всичко, смятаме го за най-висш авторитет. Ето защо, господа, ние съвсем сме се отучили да се обличаме така, че облеклото ни, макар и отчасти, да изглежда по-човешки! Мъжете надяват на краката си тръбите на панталоните. А крачолите са едни от най-безвкусните одежди, които се носят в цял свят! Но ние правим още повече: ако искаме да си създадем особено благороден имидж, надяваме на главата си още една страшна тръба - цилиндъра. Само ако можехте да си представите каква физиономия би направил древният грък, ако се сблъска с човек, двата крака на когото са надянати в тръби, а на главата му също стърчи тръба, при това и с черен цвят! Гъркът не би повярвал, че пред него стои човек, той би го взел за най-ужасно привидение! Просто трябва да го имате предвид. Появяват се и такива неща: от чисто абстрактния образ на редингота, който вече сам по себе си е грозен, се отрязват някои части и се получава фрак. С този пример най-добре се вижда колко безразсъдно е станало човечеството. Само защото нещо е станало обичайно, защото, както се казва, човека могат да го сметнат за полуумен, а може и за кръгъл идиот, ако не постъпва като всички, той постъпва като всички.
към текста >>

Ако искате да сравните този размер при човека (от главата до петите) с размера при животното, вие трябва да сравнявате човека с този размер на животното, в който влизат и двата задни крака.
По въпроса се разсъждава така: ето животното и ето човека. Измерва се дължината на животното и после дължината на човека. Но могат ли да се сравняват помежду си тези две величини, господа? Това е глупост. Тази част, която измерват при животното, при човек се простира само до тук (до опашната кост); така че можете да сравнявате с животинския свят само тази част на човека, от темето до опашната кост. Ако искате да сравните този размер при човека (от главата до петите) с размера при животното, вие трябва да сравнявате човека с този размер на животното, в който влизат и двата задни крака. Действително понякога недомислието стига твърде далеч.
към текста >>

144. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 16 февруари 1924 г. GA_352 Природата и човекът от гл.т. на Духовната наука

Човек е изразявал с това, че той може да ходи с помощта на краката; той покривал своите крака.
Ако разгледате цялото облекло, с изключение на най-примитивното облекло на дивите хора, винаги ще видите, че то - включително и труфилата - се състои основно от три части, от три предмета. Разбира се, че всичко това е модифицирано; трябва само да си спомните колко силно всичко това се е изменяло в хода на човешкото развитие, колко нелепи украшения са се добавили и всякакви безвкусици, но въпреки това всяко облекло се състои от три части. Първо е това, което първоначално е възникнало от кожената престилка; в древния Египет мъжете са носили основно тази кожена престилка. За какво служи тази (част) от облеклото при човека? За крайниците. Човек е изразявал с това, че той може да ходи с помощта на краката; той покривал своите крака. Силата на краката, двигателната организация е трябвало да бъде изразена с престилката.
към текста >>

145. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 23 февруари 1924 г. GA_352 Природата и човекът от гл.т. на Духовната наука

рис.) и краищата на крака.
Говорил съм ви за сетивновъзприемаемия и за свръхсетивния човек, за човека, който се вижда, и за човека, който също се намира в нас и не се вижда. В човек видимо е това, което постоянно се гради, от което се формира физическото му тяло. На този стадий на (ембриона) се образуват краищата на ръце (вж. рис.) и краищата на крака. Но това, което е свръхсетивно - астралното тяло и «азът», - служи на процесите на отделяне, постоянно отделя. Само физическото и етерно тяло строят. Астралното тяло и «азът» отново разрушават.
към текста >>

146. ОСМА ЛЕКЦИЯ, 12 април 1924 г. Великденът като подвижен празник GA_353 История на човечеството и културните народи

Удържайки молив между палеца на крака и пръста до него, трябваше да пиша.
Виждате ли, в младостта си аз например правех упражнения, които хората правят много рядко. Удържайки молив между палеца на крака и пръста до него, трябваше да пиша. Човек може да се научи на това. Можем да се научим на неща, които обикновено не се изучават. Благодарение на това възникват известни способности. Усъвършенствайки ги, ние можем да придобием нещо, предизвикващо удивление. Но тук няма нищо удивително.
към текста >>

147. СЕДЕМНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 25 юни 1924 г. Човекът и йерархиите. Загубата на древното знание. За «Философия на свободата» GA_353 История на човечеството и културните народи

Тя няма два крака и две ръце.
При животните, които ходят малко изправени, например кенгуруто, вие виждате, че предните крайници, с помощта на които то стъпва, остават атрофирани. Предните крайници при кенгуруто не са предназначени за свободни действия. В случая с маймуната ние още повече не можем да кажем, че в това отношение тя прилича на човека. Когато се катери по дърво, тя не върви, а се катери вкопчвайки се. Всъщност тя има четири ръце. Тя няма два крака и две ръце. При нея краката са образувани като ръце, тя се катери. И така, ходенето прав е първото, което отличава човека от животното.
към текста >>

Помислете за това, доколко различно би трябвало да упражнявате волята си, доколко различна би била цялата воля, ако, както в първата си година от живота, вие винаги бихте пълзели на четири крака.
Помислете за това, доколко различно би трябвало да упражнявате волята си, доколко различна би била цялата воля, ако, както в първата си година от живота, вие винаги бихте пълзели на четири крака. В този случай цялата човешка воля би била различна. Вие въобще не бихте стигнали до мисленето. Както нещата, носени от нас във физическото тяло, ни свързват с трите природни царства, така мисленето, чувстването и волята ни свързват с три други царства, със свръхсетивните, невидими царства. За всичко трябва да имаме название. И както ние наричаме минералното, растителното и животинското царство природни, така наричаме йерархии тези царства, които способстват при човека, неговите мисли, чувства и воля да бъдат свободни (вж.
към текста >>

Ще кажете: но тогава всички хора биха ходили на Х- и О-образни крака, всички би трябвало да са криви, ако костите им са били меки!
В древността на Земята е имало време, когато човек не е имал никакви твърди кости, както сега. Тогава хората са имали такива кости, както при болните от рахит деца, имащи меки кости, краката им са с Х- или О-образна форма и въобще са слаби. Фактът, че такива кости по принцип съществуват, вие можете да видите например при хрущялните риби, съществуващи и до днес. В този случай костите имат хрущялен характер. Такива кости някога са имали и хората, защото скелетът някога е бил мек. Ще кажете: но тогава всички хора биха ходили на Х- и О-образни крака, всички би трябвало да са криви, ако костите им са били меки!
към текста >>

148. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 3 юли 1924 г. GA_354 Сътворението на света и човека

Можете да си представите, че тези същества са притежавали такава организация, такива членове на тялото, които са се намирали между това, което е необходимо за плуване - плавници, и това, което е необходимо за ходене - крака.
Ако днес говорим за формите на съвременните риби, тези форми са такива, защото водата е течна, нали така? Даже морската вода е относително течна; тя съдържа много разтворени соли, но въпреки това е относително течна. В миналото в това плътно море, в тази плътна течност, служеща за опаковка на Луната, е било разтворено всичко възможно. Съществата, които се намирали вътре в това море, не са можели да плуват, както плуват нашите съвременни риби, понеже водата е била много плътна. Но и да ходят те не са можели, тъй като може да се ходи само по твърда почва. Можете да си представите, че тези същества са притежавали такава организация, такива членове на тялото, които са се намирали между това, което е необходимо за плуване - плавници, и това, което е необходимо за ходене - крака. Образуването им е заемало междинно положение. Виждате ли, ако имате плавници - знаете как изглеждат плавниците, - те имат шиповидни, съвсем тънки кости (изобразява го на дъската), и това, което се намира в междините между костите, е ципа, изсъхнала мускулна тъкан. И така, ние виждаме плавника, в който почти няма мускулна тъкан, плавник с шиповидни кости. При крайниците, които служат за придвижване по твърда повърхност, служат за ходене или пълзене, костите отстъпват навътре, а тъканите ги покриват отвън. Така че при такива крайници ние наблюдаваме на първо място външното нарастване на мускулната тъкан, докато костите се разполагат вътре.
към текста >>

Днес те биха ни се сторили крайно недодялани, тези крайници: нито плавници, нито крака, нито ръце, а недодялани израстъци на тялото, които обаче много добре подхождали за живот в такава плътна течност.
И така, както виждате, обърнахме вниманието на тези животни, които преимуществено са се нуждаели от такива крайници. Днес те биха ни се сторили крайно недодялани, тези крайници: нито плавници, нито крака, нито ръце, а недодялани израстъци на тялото, които обаче много добре подхождали за живот в такава плътна течност. Такъв е бил този вид животни. Ако поискаме да го опишем по-нататък, би следвало да кажем: тези животни са били предразположени към такова формиране на тялото, за да могат да възникнат такива чудовищни крайници. Всичко останало при тези животни е било слабо развито. Виждате това, което днес още съществува при жаби или животни, които плуват из блатата, тоест в плътно-течното. Ако ги вземете, в тях ще намерите слаби, угасващи, закърнели образувания от тези чудовищни животни, които са живеели някога и са били недодялани.
към текста >>

149. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 12 юли 1924 г. Произход и същност на китайската и на индийската култури GA_354 Сътворението на света и човека

Те знаели: това е човек с голяма глава, с дълги крака; това е друг човек с по-малка глава и къси крака и т. н.
Ние мислим например за животното, мислим за човека; мислим за вазата, мислим за масата. Древните китайци не са мислили така, а са знаели: има лъв, има тигър, има куче, има мечка, но няма животно въобще. Те знаели: съседът има маса с ъгли, а друг има кръгла маса. Те именували отделните неща, а какво е маса въобще, за тях не е имало никакъв смисъл. Те не са познавали масата като такава. Те знаели: това е човек с голяма глава, с дълги крака; това е друг човек с по-малка глава и къси крака и т. н. Това е голям човек, това е малък човек; но те не са познавали човека в общ смисъл. Те мислили съвсем иначе. На съвременния човек му е невъзможно да се пренесе в начина на мислене на китаеца, в методиката на мисленето му. Затова са му необходими някакви други понятия. Виждате ли, ако човек мисли така: маса, човек, животно - какво означава това?
към текста >>

крака, при това трябва да бъде нещо, което може да стои именно като маса.
Сега по-нататък. Това оказвало влияние върху цялата реч на китайците. Ако ние казваме «маса», при това си представяме нещо, имащо плоска повърхност и един, два, три и т. н. крака, при това трябва да бъде нещо, което може да стои именно като маса. И ако дойде някой и каже за стола, че това е маса, ние му отвръщаме: «Ти си магаре, каква ти маса, това е стол! » И ако някой дойде и започне да говори за това (за черната дъска) като за маса, ние бихме му казали: «Ти си два пъти магаре, защото това не е маса, а дъска». Ние трябва да назоваваме нещата с техните имена в съответствие с нашия език.
към текста >>

Ако ходим, обикновено използваме своите стъпала и крака, нали така?
За това те е трябвало да изпълняват още нещо. Ако ходим, обикновено използваме своите стъпала и крака, нали така? Да, господа, това ходене оказва някакво влияние върху нас. Когато ходим пеша, се чувстваме изправени хора. От това се отказвали тези, които преминавали обучение в Индия. По време на обучението те е трябвало да държат единия си крак в такова положение и да седят върху него, а другият - в такова; следователно те са седели ето така и винаги са гледали при това върха на носа си - за тях е било съвсем непривично да стоят, имали са чувството, че не са изправени хора, че са свити като ембрион, сякаш още се намирали в майчиното тяло. Вие можете да видите това например във фигурата на Буда.
към текста >>

150. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 31 юли 1924 г. Съотношения в храната на хората. Суровоядство и вегетарианство GA_354 Сътворението на света и човека

И тогава асистентът с треперещи от страх крака казал: «Господин професор, а може би през червото?
Те са искали да нахранят както следва с белтък един изтощен човек. Предполагало се, че този белтък, ако е особено много, ще бъде преработен в организма на човека и че при това в урината ще се открие, че той е ял белтък. При този човека се открило обаче ето какво: урината не показвала, че белтъкът се е преработил вътре в тялото. Те не се досещали, че белтъкът може просто да се отдели през правото черво. Професорът бил съвсем разярен по този повод. И тогава асистентът с треперещи от страх крака казал: «Господин професор, а може би през червото? » Какво се случило? Те прехранили човека с белтъчини, но не му донесли полза, тъй като белтъкът от стомаха преминал в червата, а след това се отделил навън. Той не се разпространил по тялото. Ако човек получава твърде много белтъчини, те не се разпространяват по тялото, а излизат заедно с фекалиите. Но нещо все пак остава от него, защото преди да излезе навън, той се задържа в червата и се превръща в отрова, предизвикваща интоксикация в цялото тяло, отравяща тялото!
към текста >>

НАГОРЕ

3.1318941116333