Търсене в текстове за 'Кон'

Рудолф Щайнер
www.rudolfsteinerbg.com

НАЧАЛО

КАТЕГОРИИ С ТЕКСТОВЕ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени са 97 резултата от 62 текста с точна фраза : 'Кон'.

1. 02.РАЖДАНЕТО НА УЧЕНИЕТО ЗА МЕТАМОРФОЗИТЕ GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки

Върху това интересно пътуване научаваме по-големи подробности от Гьотевата "Историята на едно ботаническо изучаване" и от някои съобщения на Кон от Браслау, който е можал да вземе същите от един ръкопис на Дитрих.
Близо до Йена те срещат един 17 годишен младеж, Дитрих, чиято оловена кутия показваше, че той току-що се завръща от една ботаническа екскурзия. Върху това интересно пътуване научаваме по-големи подробности от Гьотевата "Историята на едно ботаническо изучаване" и от някои съобщения на Кон от Браслау, който е можал да вземе същите от един ръкопис на Дитрих. В Карлсбад често пъти разговорите върху ботаниката са били едно приятно занимание. Завърнал се у дома, Гьоте се посвещава с по-голяма енергия на изучаването на ботаниката; с помощта на философията на Лине той прави наблюдения върху гъби, мъхове, лишеи и водорасли, както виждаме това от неговите писма до г-жа Фон Щайн. Едва сега, когато той самият е наблюдавал и мислил много, Лине става по-полезен за него и намира при осветление върху много подробности, които му помагат да напредне в своите комбинации. На 9 ноември 1785 година той съобщава на госпожа фон Щайн: “Аз продължавам да чета Лине, трябва да свърша това, нямам у мене никаква друга книга, това е най-добрият начин да четеш съвестно една книга, който аз често трябва да практикувам, тъй като не лесно чета една книга. Това не е за четене, а за повторение и то ми направи много добри услуги, тъй като размислих върху най-многото неща”.
към текста >>

2. 19. ИЗГЛЕД КЪМ ЕДНА АНТРОПОСОФИЯ ПРЕДСТАВЕНА В ОЧЕРК.* GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки

Следователно розата не мирише, когато някой не я мирише..... Ако това не ти е ясно, любезни читателю, и ако твоят ум настръхва пред този факт като един плашлив кон, тогава недей чети нито ред по-нататък; “остави тази книга и всички други книги, които говорят за философски неща, остави ги непрочетени; защото тогава на тебе ти липсва необходимата способност да схванеш безпристрастно един факт и да го задържиш в мисли." Как се явява сетивният свят, когато човек застава непосредствено пред него, това зависи от същината на неговата душа.
Всичко се превръща в нещо друго, щом познаем, че с това, което създава самотворчески в познанието, организацията на човешката душа не се отдалечава от действителността, но че в живота, който развива преди всяко познание, тя си изобразява един свят, който не е действителният. Човешката душа е така поставена в света, че поради нейната собствена същина тя прави нещата различни от това, което те са в действителност. В известно отношение прав е Хамерлинг, когато мисли: "Определени възбуди създават мириса в нашия обонятелен орган”. Следователно розата не мирише, когато някой не я мирише..... Ако това не ти е ясно, любезни читателю, и ако твоят ум настръхва пред този факт като един плашлив кон, тогава недей чети нито ред по-нататък; “остави тази книга и всички други книги, които говорят за философски неща, остави ги непрочетени; защото тогава на тебе ти липсва необходимата способност да схванеш безпристрастно един факт и да го задържиш в мисли." Как се явява сетивният свят, когато човек застава непосредствено пред него, това зависи от същината на неговата душа. Но не следва ли тогава, че той произвежда това явление на света чрез своята душа? Но едно безпристрастно наблюдение показва, как недействителният характер навъншният сетивен свят произхожда от това, че когато застава непосредствено пред нещата, човекът подтиска в себе си това, което действително им принадлежи. Когато след това разгърне своя самотворчески вътрешен живот, когато остави да възлезе от глъбините на неговата душа това, което дреме в тези глъбини, тогава към това, което е видял със сетивата, той прибавя нещо друго, което превръща полудействителното в нещо напълно действително в познанието. Присъщо е на същината на душата, да заличи, да угаси при първото виждане на нещата нещо, което принадлежи на тяхната действителност. Ето защо за сетивата те са такива, каквито не са в действителност, а такива, каквито ги прави душата.
към текста >>

3. 05. МИСЛЕНЕТО В СЛУЖБА НА РАЗБИРАНЕТО НА СВЕТА GA_4 Философия на свободата

Мисълта ни за кон и обектът кон са две неща, които за нас се явяват поотделно.
А що се отнася до наблюдението, присъщо на нашето устройство е, че ние се нуждаем от него. Мисълта ни за кон и обектът кон са две неща, които за нас се явяват поотделно. И този обект е достъпен за нас само чрез наблюдението. Както чрез самото съзерцаване на един кон ние не можем да си съставим понятие за него, така и чрез самото мислене не сме в състояние да създадем съответен обект.
към текста >>

Както чрез самото съзерцаване на един кон ние не можем да си съставим понятие за него, така и чрез самото мислене не сме в състояние да създадем съответен обект.
А що се отнася до наблюдението, присъщо на нашето устройство е, че ние се нуждаем от него. Мисълта ни за кон и обектът кон са две неща, които за нас се явяват поотделно. И този обект е достъпен за нас само чрез наблюдението. Както чрез самото съзерцаване на един кон ние не можем да си съставим понятие за него, така и чрез самото мислене не сме в състояние да създадем съответен обект.
към текста >>

Мога да допусна, че някакво същество със сетивни органи от съвсем друг вид и с другояче функциониращ интелект има съвсем друга представа за един кон в сравнение с моята, но не мога да допусна, че собственото ми мислене става друго поради това, че го наблюдавам.
Който стига до такива изводи, не разбира, че това не му дава възможност по този начин да се изплъзне от мисленето. Ако искам да го съзерцавам, аз изобщо не мога да изляза извън мисленето. Когато някой различава предсъзнателното мислене от по-късното съзнателно мислене, той все пак не би трябвало да забравя, че това различаване е съвсем формално, и няма нищо общо със самия обект. Аз ни най-малко не превръщам даден обект в друг поради това, че го съзерцавам мисловно. Мога да допусна, че някакво същество със сетивни органи от съвсем друг вид и с другояче функциониращ интелект има съвсем друга представа за един кон в сравнение с моята, но не мога да допусна, че собственото ми мислене става друго поради това, че го наблюдавам. Самият аз наблюдавам извършваното от самия мен. Тук въпросът не е как някакъв друг интелект, различаващ се от моя, вижда моето мислене, а как аз го виждам. При всички случаи обаче образът на моето мислене в един друг интелект не може да бъде по-истинен от моя собствен. Само ако мислещото същество не бях самият аз и мисленето ми се явяваше като дейност на някакво чуждо за мен същество, аз бих могъл да заявя, че моят образ на мисленето наистина изглежда по определен начин, но че не мога да зная какво представлява мисленето на съществото само по себе си.
към текста >>

4. 08. ЧОВЕШКАТА ИНДИВИДУАЛНОСТ GA_4 Философия на свободата

Ако по периферията на въртящ се диск нарисувам един кон дванайсет пъти, и то точно в положенията, които тялото му заема по време на бягане, чрез завъртане на диска аз мога да предизвикам илюзията за движение.
натиск) и после светлинен ефект или тон, или съответно даден мирис и т. н. Ако не съществуваше око, към възприятието за механично разтърсване в близост до него нямаше да се присъедини възприятието за светлинен ефект; без наличието на орган на слуха нямаше да има звуково възприятие и т. н. С какво право може да се каже, че без органи на възприятието целият процес не би бил налице? Ако от обстоятелството, че един електрически процес предизвиква светлина в окото, някой заключава, че усещаното от нас като светлина е само механичен двигателен процес извън нашия организъм, той забравя, че преминава само от едно възприятие към друго, а не към нещо извън възприятието. Точно както може да се каже, че окото възприема един механичен двигателен процес в близост до себе си като светлина, така може да се твърди, че една закономерна промяна в даден обект се възприема от нас като двигателен процес. Ако по периферията на въртящ се диск нарисувам един кон дванайсет пъти, и то точно в положенията, които тялото му заема по време на бягане, чрез завъртане на диска аз мога да предизвикам илюзията за движение. Необходимо е само да гледам през един отвор, и то така, че в съответните интервали от време да виждам последователните положения на коня. Аз не виждам дванайсет изображения на кон, а образа на препускащ кон.
към текста >>

Аз не виждам дванайсет изображения на кон, а образа на препускащ кон.
С какво право може да се каже, че без органи на възприятието целият процес не би бил налице? Ако от обстоятелството, че един електрически процес предизвиква светлина в окото, някой заключава, че усещаното от нас като светлина е само механичен двигателен процес извън нашия организъм, той забравя, че преминава само от едно възприятие към друго, а не към нещо извън възприятието. Точно както може да се каже, че окото възприема един механичен двигателен процес в близост до себе си като светлина, така може да се твърди, че една закономерна промяна в даден обект се възприема от нас като двигателен процес. Ако по периферията на въртящ се диск нарисувам един кон дванайсет пъти, и то точно в положенията, които тялото му заема по време на бягане, чрез завъртане на диска аз мога да предизвикам илюзията за движение. Необходимо е само да гледам през един отвор, и то така, че в съответните интервали от време да виждам последователните положения на коня. Аз не виждам дванайсет изображения на кон, а образа на препускащ кон.
към текста >>

5. МИСТЕРИЙНАТА МЪДРОСТ И МИТЪТ GA_8 Християнството като мистичен факт

Когато пред екипажа се изпречва едно препятствие, непокорният кон използува случая, за да пречи на това, което добрият кон иска, и за да се възпротиви на водача.
Нека го съпоставим с начина, по който той си служи с митовете и как сам се изразява чрез тях. Там, където говори за живота на душата, където напуска пътищата на преходното и търси вечното в душата, където, следователно, не съществуват вече представите, основани на сетивното възприемане и логичното мислене, там Платон си служи с мита. „Федър" говори за вечното в душата. Тук душата е представена под формата на два впрегнати коня, снабдени от всички страни с крила, и един водач. Единият от конете е търпелив и мъдър, другият непокорен и див. Когато пред екипажа се изпречва едно препятствие, непокорният кон използува случая, за да пречи на това, което добрият кон иска, и за да се възпротиви на водача. Когато екипажът стига там, където трябва да следва Боговете по хребета на небето, тогава лошият кон внася безредие в него. От силата, която този кон има, зависи дали добрият кон ще може да надмогне и преминавайки препятствието, ще закара екипажа в царството на свръхсетивното. Така става с душата, че тя никога не може да се издигне несмущавана в царството на Божественото. Едни души се издигат повече до това виждане на Вечното, други по-малко. Душата, която е прогледнала в отвъдното, остава неповредена от следващия кръговрат; тази, която поради дивия кон не е прогледнала, трябва да опита това при един нов кръговрат.
към текста >>

Когато екипажът стига там, където трябва да следва Боговете по хребета на небето, тогава лошият кон внася безредие в него.
Там, където говори за живота на душата, където напуска пътищата на преходното и търси вечното в душата, където, следователно, не съществуват вече представите, основани на сетивното възприемане и логичното мислене, там Платон си служи с мита. „Федър" говори за вечното в душата. Тук душата е представена под формата на два впрегнати коня, снабдени от всички страни с крила, и един водач. Единият от конете е търпелив и мъдър, другият непокорен и див. Когато пред екипажа се изпречва едно препятствие, непокорният кон използува случая, за да пречи на това, което добрият кон иска, и за да се възпротиви на водача. Когато екипажът стига там, където трябва да следва Боговете по хребета на небето, тогава лошият кон внася безредие в него. От силата, която този кон има, зависи дали добрият кон ще може да надмогне и преминавайки препятствието, ще закара екипажа в царството на свръхсетивното. Така става с душата, че тя никога не може да се издигне несмущавана в царството на Божественото. Едни души се издигат повече до това виждане на Вечното, други по-малко. Душата, която е прогледнала в отвъдното, остава неповредена от следващия кръговрат; тази, която поради дивия кон не е прогледнала, трябва да опита това при един нов кръговрат. Под тези кръгообращения се разбират различните въплъщения на душата.
към текста >>

От силата, която този кон има, зависи дали добрият кон ще може да надмогне и преминавайки препятствието, ще закара екипажа в царството на свръхсетивното.
„Федър" говори за вечното в душата. Тук душата е представена под формата на два впрегнати коня, снабдени от всички страни с крила, и един водач. Единият от конете е търпелив и мъдър, другият непокорен и див. Когато пред екипажа се изпречва едно препятствие, непокорният кон използува случая, за да пречи на това, което добрият кон иска, и за да се възпротиви на водача. Когато екипажът стига там, където трябва да следва Боговете по хребета на небето, тогава лошият кон внася безредие в него. От силата, която този кон има, зависи дали добрият кон ще може да надмогне и преминавайки препятствието, ще закара екипажа в царството на свръхсетивното. Така става с душата, че тя никога не може да се издигне несмущавана в царството на Божественото. Едни души се издигат повече до това виждане на Вечното, други по-малко. Душата, която е прогледнала в отвъдното, остава неповредена от следващия кръговрат; тази, която поради дивия кон не е прогледнала, трябва да опита това при един нов кръговрат. Под тези кръгообращения се разбират различните въплъщения на душата. Едно кръгообращение означава животът на душата в една личност.
към текста >>

Душата, която е прогледнала в отвъдното, остава неповредена от следващия кръговрат; тази, която поради дивия кон не е прогледнала, трябва да опита това при един нов кръговрат.
Когато пред екипажа се изпречва едно препятствие, непокорният кон използува случая, за да пречи на това, което добрият кон иска, и за да се възпротиви на водача. Когато екипажът стига там, където трябва да следва Боговете по хребета на небето, тогава лошият кон внася безредие в него. От силата, която този кон има, зависи дали добрият кон ще може да надмогне и преминавайки препятствието, ще закара екипажа в царството на свръхсетивното. Така става с душата, че тя никога не може да се издигне несмущавана в царството на Божественото. Едни души се издигат повече до това виждане на Вечното, други по-малко. Душата, която е прогледнала в отвъдното, остава неповредена от следващия кръговрат; тази, която поради дивия кон не е прогледнала, трябва да опита това при един нов кръговрат. Под тези кръгообращения се разбират различните въплъщения на душата. Едно кръгообращение означава животът на душата в една личност. Дивият кон означава низшата, а мъдрият висшата природа; водачът е душата, която се стреми да постигне Божественото. Платон прибягва към мита, за да обрисува пътя на вечната душа през различните метаморфози. По същия начин и в други Платонови съчинения се прибягва до мита, до символичния разказ, за да се опише вътрешното естество на човека, това, което сетивата не могат да възприемат.
към текста >>

Дивият кон означава низшата, а мъдрият висшата природа; водачът е душата, която се стреми да постигне Божественото.
Така става с душата, че тя никога не може да се издигне несмущавана в царството на Божественото. Едни души се издигат повече до това виждане на Вечното, други по-малко. Душата, която е прогледнала в отвъдното, остава неповредена от следващия кръговрат; тази, която поради дивия кон не е прогледнала, трябва да опита това при един нов кръговрат. Под тези кръгообращения се разбират различните въплъщения на душата. Едно кръгообращение означава животът на душата в една личност. Дивият кон означава низшата, а мъдрият висшата природа; водачът е душата, която се стреми да постигне Божественото. Платон прибягва към мита, за да обрисува пътя на вечната душа през различните метаморфози. По същия начин и в други Платонови съчинения се прибягва до мита, до символичния разказ, за да се опише вътрешното естество на човека, това, което сетивата не могат да възприемат.
към текста >>

6. АПОКАЛИПСИСЪТ НА ЙОАН GA_8 Християнството като мистичен факт

При отварянето на първия печат, Йоан вижда един бял кон, на който седи конник с лък.
Агнето, което е било заклано и което Бог е изкупил със своята кръв, Исус, който е донесъл Христос в себе си, който следователно е минал през Мистерията на живота и смъртта, отваря книгата (гл. 5, ст. 9-10). И при отварянето на всеки печат животните обясняват това, което знаят (гл. 6). При отварянето на първия печат, Йоан вижда един бял кон, на който седи конник с лък. Тук става видима първата космична сила, въплъщение на мисълта на сътворението. Тя се насочва по нов път от новия конник, християнството.
към текста >>

При отварянето на втория печат се явява червен кон, на който също стои конник.
Борбата утихва чрез новата вяра. При отварянето на втория печат се явява червен кон, на който също стои конник. Той отнема Мира, втората сила на света, за да не пренебрегне човечеството поради леност грижите на божествения свят. При отварянето на третия печат се изявява мировата сила на Правдата, донесена от християнството; при четвъртия печат се изявява религиозната сила, която чрез християнството приема нов облик.
към текста >>

7. СВЕТОГЛЕДИТЕ В СРЕДНОВЕКОВИЕТО GA_18_1 Загадки на философията

Гръцкият мислител имаше усещането, когато с душата си заставаше възприемчиво срещу духовния свят, че от духовния свят в тази душа не може да проникне една неправилна мисъл, както при правилно използване на сетивата в сетивния свят не може да се получи възприятието на един окрилен кон.
И това поради причината, че между завръщането на гръцкото развитие на светогледите и началото на новото развитие е станало нещо, което лежи като под повърхността на историческото развитие, но може да бъде забелязано от начина, но който забелязано от начина, но който различните личности се поставят към своя мислителен живот. За гръцките мислители мисълта се яви като едно възприятие. Тя се яви в душата както се явява червеният цвят, когато човекът застава срещу розата. И мислителят я приемаше като едно възприятие. Като такова възприятие мисълта имаше едно съвсем непосредствена убедителна сила. Гръцкият мислител имаше усещането, когато с душата си заставаше възприемчиво срещу духовния свят, че от духовния свят в тази душа не може да проникне една неправилна мисъл, както при правилно използване на сетивата в сетивния свят не може да се получи възприятието на един окрилен кон. За гърка се касаеше да може да черпи мислите от света. Тези мисли сами свидетелстват за тяхната истинност. Против този факт не говори нито софистиката, нито скептицизмът. В древността в двете философски системи имат една съвършено различна отсенка от тези, която те имат в ново време. Те не говорят против факта, който се изявява ясно особено в истинските характери на мислителя, че гъркът е чувствал мисълта много по-елементарно, по-пълносъдържателна, по-жива, по-действителна, отколкото може да я чувства човекът на новото време.
към текста >>

8. МОДЕРНИ ИДЕАЛИСТИЧНИ СВЕТОГЛЕДИ GA_18_2 Загадки на философията

Чрез силата на по-новото развитие на светогледите такива представи са станали една толкова здрава част на мисленето, че Хамерлинг прибавя към цитираното обяснение думите: "Ако това не ти е ясно, мили читателю, и ако твоят ум настръхва пред този факт като един плашлив кон, тогава не чети по-нататък тези редове; остави непрочетени тази и всички други книги, които разглеждат философските въпроси; защото ти липсва необходимата за това способност да схванеш безпристрастно един факт и да го задържиш в мисълта".
Така той започва своите разглеждания върху света с думите като тези: "Определени дразнения раждат мириса в нашия обонятелен орган. Следователно розата не мирише, не ухае, когато някой я мирише. Определени трептения на въздуха раждат в нашето ухо звука. Следователно звукът не съществува без ухото. Следователно изстрелът на пушката не би гърмял, ако някой не го чуваше". Чрез силата на по-новото развитие на светогледите такива представи са станали една толкова здрава част на мисленето, че Хамерлинг прибавя към цитираното обяснение думите: "Ако това не ти е ясно, мили читателю, и ако твоят ум настръхва пред този факт като един плашлив кон, тогава не чети по-нататък тези редове; остави непрочетени тази и всички други книги, които разглеждат философските въпроси; защото ти липсва необходимата за това способност да схванеш безпристрастно един факт и да го задържиш в мисълта". Хамерлинг създаде за душата като свое последно поетическо творение своя "Хомункулус". В него той искаше да даде една критика на модерната цивилизация. Той развива по един радикален начин в поредица от поетически образи, накъде отива едно човечество, което изгубва душата и вярва само в силата на външните природни закони. Като поет, автор на Хомункулус той не спира пред нищо, което в модерната цивилизация му изглежда да произхожда от тази вяра; като мислител обаче Хамерлинг свива платната /капитулира/ в пълния смисъл на думата пред начина на мислене, който в настоящата книга бе изложен в главата "Светът като илюзия". Той не се плаши да каже думи като тези: "Разпростреният, пространствен свят на телата съществува като такъв само доколкото ние го възприемаме.
към текста >>

Който установи това, ще разбере, каква наивна грешка е да се вярва, че наред с представата, която наричаме "кон", съществува и нещо друго, а именно, че съществува истинският, действителен кон, на който нашата представа е само един вид изображение.
Хамерлинг създаде за душата като свое последно поетическо творение своя "Хомункулус". В него той искаше да даде една критика на модерната цивилизация. Той развива по един радикален начин в поредица от поетически образи, накъде отива едно човечество, което изгубва душата и вярва само в силата на външните природни закони. Като поет, автор на Хомункулус той не спира пред нищо, което в модерната цивилизация му изглежда да произхожда от тази вяра; като мислител обаче Хамерлинг свива платната /капитулира/ в пълния смисъл на думата пред начина на мислене, който в настоящата книга бе изложен в главата "Светът като илюзия". Той не се плаши да каже думи като тези: "Разпростреният, пространствен свят на телата съществува като такъв само доколкото ние го възприемаме. Който установи това, ще разбере, каква наивна грешка е да се вярва, че наред с представата, която наричаме "кон", съществува и нещо друго, а именно, че съществува истинският, действителен кон, на който нашата представа е само един вид изображение. Нека повторно кажем, че вън от мене съществува само сбор от онези условия, които правят, щото и моите сетива да се роди едно възприятие, който аз наричам кон". По отношение на душевния живот Хамерлинг се чувства така, като че в морето от представи на този душевен живот не би могло да действа нищо от собствената същност на света. Обаче той има едно чувство за това, което става в глъбините на по-новото развитие на душата. Той чувства: Познанието на хората от новото време трябва да проблесне със собствената сила на истината в себесъзнателния Аз, както то се е представило на гърците във възприеманата мисъл. Той постоянно напипва точката, където себесъзнателния Аз се чувства вътрешно надарен със силата на неговото истинско битие, което същевременно се чувства стоящо в духовния живот на света.
към текста >>

Нека повторно кажем, че вън от мене съществува само сбор от онези условия, които правят, щото и моите сетива да се роди едно възприятие, който аз наричам кон".
В него той искаше да даде една критика на модерната цивилизация. Той развива по един радикален начин в поредица от поетически образи, накъде отива едно човечество, което изгубва душата и вярва само в силата на външните природни закони. Като поет, автор на Хомункулус той не спира пред нищо, което в модерната цивилизация му изглежда да произхожда от тази вяра; като мислител обаче Хамерлинг свива платната /капитулира/ в пълния смисъл на думата пред начина на мислене, който в настоящата книга бе изложен в главата "Светът като илюзия". Той не се плаши да каже думи като тези: "Разпростреният, пространствен свят на телата съществува като такъв само доколкото ние го възприемаме. Който установи това, ще разбере, каква наивна грешка е да се вярва, че наред с представата, която наричаме "кон", съществува и нещо друго, а именно, че съществува истинският, действителен кон, на който нашата представа е само един вид изображение. Нека повторно кажем, че вън от мене съществува само сбор от онези условия, които правят, щото и моите сетива да се роди едно възприятие, който аз наричам кон". По отношение на душевния живот Хамерлинг се чувства така, като че в морето от представи на този душевен живот не би могло да действа нищо от собствената същност на света. Обаче той има едно чувство за това, което става в глъбините на по-новото развитие на душата. Той чувства: Познанието на хората от новото време трябва да проблесне със собствената сила на истината в себесъзнателния Аз, както то се е представило на гърците във възприеманата мисъл. Той постоянно напипва точката, където себесъзнателния Аз се чувства вътрешно надарен със силата на неговото истинско битие, което същевременно се чувства стоящо в духовния живот на света. Тъй като, когато напипва това, не му се разкрива нещо друго, той се придържа към живеещото в душата чувство за битието, което му се струва по-живо, по-пълно със съществуване отколкото голата представа за Аза, като мисъл за Аз.
към текста >>

9. КРАТКО ИЗЛОЖЕНИЕ НА ЕДНА ПЕРСПЕКТИВА КЪМ АНТРОПОСОФИЯТА GA_18_2 Загадки на философията

Следователно розата не мирише, когато никой не а мирише... Щом това не ти е ясно, драги читателю, и щом твоят ум настръхва против този факт както един плашлив кон, тогава не чети нито ред по-нататък: Остави непрочетената тази и всички други книги, които говорят за философски неща; защото на тебе ти липсва необходимата способност да схванеш и да задържиш в мисли по без пристрастен начин един факт".
Всичко се изменя, щом познаем, че с това, което организацията на човешката душа създава самотворчески в познанието, тя не се отдалечава от действителността, а в живота, който развива преди всяко познание, тя си представя като по вълшебство един свят, който не е действителният. Човешката душа е така поставена в света, че поради нейната собствена същност тя прави нещата различни от това, което те са в действителност. В известен смисъл оправдано е това, което Хамерлинг мисли: "Определени дразнения създават миризма в нашия обонятелен орган. Следователно розата не мирише, когато никой не а мирише... Щом това не ти е ясно, драги читателю, и щом твоят ум настръхва против този факт както един плашлив кон, тогава не чети нито ред по-нататък: Остави непрочетената тази и всички други книги, които говорят за философски неща; защото на тебе ти липсва необходимата способност да схванеш и да задържиш в мисли по без пристрастен начин един факт". /виж стр. 66 и следв. на този том/. Как се явява сетивният свят, когато човекът стои непосредствено пред него, това зависи без съмнение от същността на неговата душа. Но не следва ли от това, че той произвежда това явление на света именно чрез своята душа?
към текста >>

10. ІV. Инволюция и Еволюция GA_92 Езотерична космология

Или пък някой може да сънува препускащ кон, но звукът всъщност е предизвикан от тиктакането на часовника.
Студент сънува, че негов другар му нанася удар, при което се води дуел и той самият е ранен. Той се събужда за да открие, че причината за съня е стол, паднал върху му. Или пък някой може да сънува препускащ кон, но звукът всъщност е предизвикан от тиктакането на часовника.
към текста >>

11. V. Йога в Изтока и Запада GA_92 Езотерична космология

Той може да го накара да мисли, че столът е кон, или че столът не е там, или че няма никой в стая, която всъщност е пълна с хора.
Ние знаем, че хипнозата причинява различно състояние на съзнанието, не само в хипнотизирания субект, но и в хипнотизатора, който внушава всичко, което поиска, на своя субект. Той може да го накара да мисли, че столът е кон, или че столът не е там, или че няма никой в стая, която всъщност е пълна с хора. Посветеният съзнателно упражнява сила, чрез която може да заличи от своето виждане физическото тяло на човека пред него. Тогава, на мястото на физическото тяло, той вижда не празно пространство, а етерното тяло. Това тяло донякъде наподобява физическото тяло, и все пак е различно. То заема формата на физическото тяло, простирайки се малко отвъд него. Етерното тяло е повече или по-малко светещо и флуидно.
към текста >>

12. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 15. май 1905 г. /първа лекция/ GA_93 Легендата за храма

Това е представено и в друг един символ, в сагата за Троянския кон.
Четвъртата и 5-та културни епохи са първите, основани върху интелигентността на хората, на отделния човек. Имаме един велик паметник в изкуството за победата над старата свещеническа култура от интелигентността на хората в Лаокоон/*2/. В свещеника Лаокоон, обвит от змиите – змиите като символът на разума – е изобразена победата на цивилизацията на интелигентността над старата свещеническа култура, която имаше други възгледи за истината и мъдростта и за това, какво трябва да стане. Това е победата на 4-та културна епоха над 3-та. Това е представено и в друг един символ, в сагата за Троянския кон. Интелигентността на Одисей създава Троянския кон, чрез който Троянската свещеническа култура бе победена и преустановена.
към текста >>

Интелигентността на Одисей създава Троянския кон, чрез който Троянската свещеническа култура бе победена и преустановена.
Четвъртата и 5-та културни епохи са първите, основани върху интелигентността на хората, на отделния човек. Имаме един велик паметник в изкуството за победата над старата свещеническа култура от интелигентността на хората в Лаокоон/*2/. В свещеника Лаокоон, обвит от змиите – змиите като символът на разума – е изобразена победата на цивилизацията на интелигентността над старата свещеническа култура, която имаше други възгледи за истината и мъдростта и за това, какво трябва да стане. Това е победата на 4-та културна епоха над 3-та. Това е представено и в друг един символ, в сагата за Троянския кон. Интелигентността на Одисей създава Троянския кон, чрез който Троянската свещеническа култура бе победена и преустановена.
към текста >>

13. ІV. Инволюция и Еволюция. GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан

Или пък някой може да сънува препускащ кон, но звукът всъщност е предизвикан от тиктакането на часовника.
Студент сънува, че негов другар му нанася удар, при което се води дуел и той самият е ранен. Той се събужда за да открие, че причината за съня е стол, паднал върху му. Или пък някой може да сънува препускащ кон, но звукът всъщност е предизвикан от тиктакането на часовника.
към текста >>

14. V. Йога в Изтока и Запада. GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан

Той може да го накара да мисли, че столът е кон, или че столът не е там, или че няма никой в стая, която всъщност е пълна с хора.
Ние знаем, че хипнозата причинява различно състояние на съзнанието, не само в хипнотизирания субект, но и в хипнотизатора, който внушава всичко, което поиска, на своя субект. Той може да го накара да мисли, че столът е кон, или че столът не е там, или че няма никой в стая, която всъщност е пълна с хора. Посветеният съзнателно упражнява сила, чрез която може да заличи от своето виждане физическото тяло на човека пред него. Тогава, на мястото на физическото тяло, той вижда не празно пространство, а етерното тяло. Това тяло донякъде наподобява физическото тяло, и все пак е различно. То заема формата на физическото тяло, простирайки се малко отвъд него. Етерното тяло е повече или по-малко светещо и флуидно.
към текста >>

15. «Тайните» – коледно и великденско стихотворение от Гьоте GA_98 Природни и духовни същества

дори прекрасен кон дари му с радост.
дори прекрасен кон дари му с радост.
към текста >>

16. Петдесятница – празникът на общия душевен стремеж и работата върху одухотворяването на света. Първа лекция, Кьолн, 7 юни 1908 г. GA_98 Природни и духовни същества

В епохите на по-малко развитите култури хората имат такива отношения с животните, както например арабинът към своя кон, а не както един собственик на ездитни коне има към тях.
Такива по-интимни отношения на човека с животните намираме, когато погледнем назад към древните времена. В епохите на по-малко развитите култури хората имат такива отношения с животните, както например арабинът към своя кон, а не както един собственик на ездитни коне има към тях. Там виждаме онези душевни сили, които прескачат от царство на царство, както при овчаря и овцете. Или, където има миризми или вкусови сили, които се излъчват навън, както между пчелата и цветето, там се създава възможност да могат да се въплътят определени същества. Когато пчелата смуче от цветето, ясновидецът може да наблюдава как на ръба на цвета се образува малка аура. Това е действието на вкуса. Жилото на пчелата, забодено в цветето, е предизвикало известен вкус, пчелата усеща вкуса и излъчва една цъвтяща аура, която става храна за силфите.
към текста >>

17. Елементарни и други висши духовни същества. Духовната същност на природните царства GA_98 Природни и духовни същества

Човекът дава повод за пораждането на такива видове елементарни същества, когато живее не като в спортен отбор, а например както арабинът със своя кон или овчарят със своите овце.
Човекът дава повод за пораждането на такива видове елементарни същества, когато живее не като в спортен отбор, а например както арабинът със своя кон или овчарят със своите овце. Душевното взаимодействие между овчаря и стадото овце е подобно на взаимната дейност между пчелата и цветето и оттам чувствата между овчаря и стадото овце е повод за пораждането на съвсем особени същества – саламандрите. Те са същества с фина субстанциалност, които са много умни, много мъдри, макар и да нямат морална отговорност. И тяхната мъдрост за овчарството се проявява като израз на прошепнатото като знание. Не е глупост това, което се приписва на овчарите, които не са измамници. Вътре лежи много от това, което такива същества, които се пораждат чрез взаимния живот на овчаря със стадото овце, шепнат на овчаря.
към текста >>

18. 11. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 1. 6. 1908 г. GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека

Който е осведомен за такъв вид неща, знае, че елементарните същества и именно елементарните същества от напълно доброкачествен вид – се развиват благодарение на фамилиарното отношение на ездача и неговия кон.
Там където се допират метали и други образувания на земното царство, лежат цели снопове от съществата наречени гноми. Четвъртата група се представя от саламандрите. Тя като че ли е най-младата вид в редицата на всички елементарни същества; но не е по-малко многочислен. В голямата си част, това всъщност са същества, които произхождат от обособяването на маймуните от тяхната групова душа. Тези същества също търсят за себе си храна и я намират там, където човешкото царство влиза не в нормално, а в отклоняващо се от нормите отношение към животинското царство. Който е осведомен за такъв вид неща, знае, че елементарните същества и именно елементарните същества от напълно доброкачествен вид – се развиват благодарение на фамилиарното отношение на ездача и неговия кон.
към текста >>

19. ОСМА ЛЕКЦИЯ GA_103 Евангелието на Йоан

Да предположим, че пред ясновидеца застават един кон и един човек.
За ясновидеца тази разлика между човека и животното не подлежи на съмнение. Да предположим, че пред ясновидеца застават един кон и един човек. Тогава той констатира, че освен физическата конска глава, удължена до най-крайната извивка на муцуната, е налице и една етерна прибавка, така че ясновидецът си казва: Тази етерна глава далеч надхвърля по размери физическата глава на коня и е много по-мощно организирана. При коня тези две глави не се покриват. При днешния човек ясновидецът открива, че по форма и големина, етерната глава съвпада почти напълно с физическата глава. За ясновидеца особено гротескна гледка представлява слонът, чиято етерна глава е забележително голяма; така че за ясновидеца слонът е едно гротескно животно. Обаче при днешния човек физическата и етерната глава се покриват; по форма и големина те са почти еднакви.
към текста >>

20. ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ GA_103 Евангелието на Йоан

Ако човек се произнася за света с истинско разбиране и в смисъла на християнския езотеризъм, той си казва: Съвсем не е важно, да разказвам на хората, че там навън има два коня, че единият ми харесва по-малко и според мен той е един мързелив кон.
Ако той говори за Слънцето, самата духовна същност на Слънцето говори от него. Той превръща себе си в инструмент; неговият Аз сякаш потъва и в такива моменти остава без личност; сега космическият Аз е този, който си служи с него като със свой инструмент, за да проговори чрез него. Ето защо при истинското езотерично учение, чиито корени лежат в християнския езотеризъм, не трябва да се говори за лични мнения или възгледи. Това е неправилно в най-висшия смисъл на думата. Тук тези неща нямат място. Ако човек се произнася за света с истинско разбиране и в смисъла на християнския езотеризъм, той си казва: Съвсем не е важно, да разказвам на хората, че там навън има два коня, че единият ми харесва по-малко и според мен той е един мързелив кон. Важното е, че аз описвам тези коне на другите хора и че предавам фактите! Нещата се свеждат до това, че наблюденията в духовния свят трябва да се предават съвсем точно, като се изключва всяко лично мнение. Всяка духовно-научна система за преподаване чисто и просто трябва да описва строгата последователност на фактите; а личното мнение на този, който ги описва, няма никаква стойност.
към текста >>

21. 5. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг 21 Юни 1908 г. GA_104 Апокалипсисът на Йоан

Достатъчно е само да си спомним за Одисей и дървения кон на Троя.
Ако разгледаме обичаите на народи, които бяха запазили остатъци от старото ясновидство, например старите Германци, и виждаме, как те са поставяли пред своите домове конски черепи, това ни сочи именно едно такова съзнание: човекът се е издигнал над лишеното от интелигентност състояние благодарение на това, че той е отделил от себе си тази конска форма. Тогава е съществувало едно дълбоко съзнание, че постигането на интелигентността е свързано именно с този факт. Достатъчно е само да си спомним за Одисей и дървения кон на Троя. О, в такива митове се крие една дълбока мъдрост, много по-висока отколкото в нашата наука.
към текста >>

"и видях, и ето кон бял" това показва, че одухотвореният ум, одухотворената интелигентност се изявява "и този, който седеше на него имаше лък; и даде му се корона и той тръгна да побеждава и победи.
Така последователно се изявява всичко, което се е подготвило в нашите епохи и то се изявява чрез това, че ни е показано чрез символа отговарящ на интелигентността. Прочитайки разпечатването на първите чети ри печата в 6-та глава на Откровението на Йоана, ние ще видим, че това, което се разкрива тук, изразява стъпка по стъпка в един мощен символизъм това, което някога ще бъде открито. "и видях, и ето кон бял" това показва, че одухотвореният ум, одухотворената интелигентност се изявява "и този, който седеше на него имаше лък; и даде му се корона и той тръгна да побеждава и победи. И когато се отвори вторият печат, чух другото животно да казва: Ела и виж! И ето излезе друг кон, който бе червен, а на седящия на него бе дадено да отнеме мира на земята и да се избива един друг" (да загине това, което е недостойно да върви заедно с възлизащото човечество), "и даден му бе голям меч. И когато бе отворен третия печат, чух третото животно да казва: ела и виж! И ето видях; кон черен а седящият на него имаше в ръката си везни и чух един глас между животните да казва: една мярка пшеница за един динар и три мерки ечемик за динар". Тук се говори за мярка и за динар, за да се покаже това, което човечеството е научило в третата културна епоха: Плодовете са пренесени в следващите епохи и разпечатани.
към текста >>

И ето излезе друг кон, който бе червен, а на седящия на него бе дадено да отнеме мира на земята и да се избива един друг" (да загине това, което е недостойно да върви заедно с възлизащото човечество), "и даден му бе голям меч.
Така последователно се изявява всичко, което се е подготвило в нашите епохи и то се изявява чрез това, че ни е показано чрез символа отговарящ на интелигентността. Прочитайки разпечатването на първите чети ри печата в 6-та глава на Откровението на Йоана, ние ще видим, че това, което се разкрива тук, изразява стъпка по стъпка в един мощен символизъм това, което някога ще бъде открито. "и видях, и ето кон бял" това показва, че одухотвореният ум, одухотворената интелигентност се изявява "и този, който седеше на него имаше лък; и даде му се корона и той тръгна да побеждава и победи. И когато се отвори вторият печат, чух другото животно да казва: Ела и виж! И ето излезе друг кон, който бе червен, а на седящия на него бе дадено да отнеме мира на земята и да се избива един друг" (да загине това, което е недостойно да върви заедно с възлизащото човечество), "и даден му бе голям меч. И когато бе отворен третия печат, чух третото животно да казва: ела и виж! И ето видях; кон черен а седящият на него имаше в ръката си везни и чух един глас между животните да казва: една мярка пшеница за един динар и три мерки ечемик за динар". Тук се говори за мярка и за динар, за да се покаже това, което човечеството е научило в третата културна епоха: Плодовете са пренесени в следващите епохи и разпечатани. А в Четвъртата културна епоха е дошъл Христос Исус, за да победи смъртта и сега ни се казва откриването на това събитие, на това постижение: "И когато отвори четвъртия печат, чух гласа на четвъртото животно да казва: Ела и виж! И ето видях кон блед и името на седящия на него беше смърт и адът идеше след него".
към текста >>

И ето видях; кон черен а седящият на него имаше в ръката си везни и чух един глас между животните да казва: една мярка пшеница за един динар и три мерки ечемик за динар".
Прочитайки разпечатването на първите чети ри печата в 6-та глава на Откровението на Йоана, ние ще видим, че това, което се разкрива тук, изразява стъпка по стъпка в един мощен символизъм това, което някога ще бъде открито. "и видях, и ето кон бял" това показва, че одухотвореният ум, одухотворената интелигентност се изявява "и този, който седеше на него имаше лък; и даде му се корона и той тръгна да побеждава и победи. И когато се отвори вторият печат, чух другото животно да казва: Ела и виж! И ето излезе друг кон, който бе червен, а на седящия на него бе дадено да отнеме мира на земята и да се избива един друг" (да загине това, което е недостойно да върви заедно с възлизащото човечество), "и даден му бе голям меч. И когато бе отворен третия печат, чух третото животно да казва: ела и виж! И ето видях; кон черен а седящият на него имаше в ръката си везни и чух един глас между животните да казва: една мярка пшеница за един динар и три мерки ечемик за динар". Тук се говори за мярка и за динар, за да се покаже това, което човечеството е научило в третата културна епоха: Плодовете са пренесени в следващите епохи и разпечатани. А в Четвъртата културна епоха е дошъл Христос Исус, за да победи смъртта и сега ни се казва откриването на това събитие, на това постижение: "И когато отвори четвъртия печат, чух гласа на четвъртото животно да казва: Ела и виж! И ето видях кон блед и името на седящия на него беше смърт и адът идеше след него". Ето кон блед: Всичко това отпада, пропада в расата на злите; но това, което е чуло зова, което е победило смъртта, преминава в духовния живот.
към текста >>

И ето видях кон блед и името на седящия на него беше смърт и адът идеше след него".
И ето излезе друг кон, който бе червен, а на седящия на него бе дадено да отнеме мира на земята и да се избива един друг" (да загине това, което е недостойно да върви заедно с възлизащото човечество), "и даден му бе голям меч. И когато бе отворен третия печат, чух третото животно да казва: ела и виж! И ето видях; кон черен а седящият на него имаше в ръката си везни и чух един глас между животните да казва: една мярка пшеница за един динар и три мерки ечемик за динар". Тук се говори за мярка и за динар, за да се покаже това, което човечеството е научило в третата културна епоха: Плодовете са пренесени в следващите епохи и разпечатани. А в Четвъртата културна епоха е дошъл Христос Исус, за да победи смъртта и сега ни се казва откриването на това събитие, на това постижение: "И когато отвори четвъртия печат, чух гласа на четвъртото животно да казва: Ела и виж! И ето видях кон блед и името на седящия на него беше смърт и адът идеше след него". Ето кон блед: Всичко това отпада, пропада в расата на злите; но това, което е чуло зова, което е победило смъртта, преминава в духовния живот.
към текста >>

Ето кон блед: Всичко това отпада, пропада в расата на злите; но това, което е чуло зова, което е победило смъртта, преминава в духовния живот.
И когато бе отворен третия печат, чух третото животно да казва: ела и виж! И ето видях; кон черен а седящият на него имаше в ръката си везни и чух един глас между животните да казва: една мярка пшеница за един динар и три мерки ечемик за динар". Тук се говори за мярка и за динар, за да се покаже това, което човечеството е научило в третата културна епоха: Плодовете са пренесени в следващите епохи и разпечатани. А в Четвъртата културна епоха е дошъл Христос Исус, за да победи смъртта и сега ни се казва откриването на това събитие, на това постижение: "И когато отвори четвъртия печат, чух гласа на четвъртото животно да казва: Ела и виж! И ето видях кон блед и името на седящия на него беше смърт и адът идеше след него". Ето кон блед: Всичко това отпада, пропада в расата на злите; но това, което е чуло зова, което е победило смъртта, преминава в духовния живот.
към текста >>

22. Седма лекция: Еволюционните процеси в човешкия организъм до отделянето на Луната. Озирис и Изис като ваятели на човешката форма. GA_106 Египетски митове и мистерии

Тези знаци бележат степента на развитие, характерна за човека, както например кентавърът отразява една действително еволюционна степен на човека: долу кон, горе човек.
Тогавашният човек беше едно животно, което за пръв път можеше да се придвижва върху островите, които изникваха всред водата. В горната си част човекът ставаше все по-фин, и фактически най-отгоре остана цветната форма. Горе формата остана осветлена от един орган, който човекът носеше като един вид фенер върху главата си. Бихме могли да получим вярна представа за тогавашната форма на човека, ако си представим горната му част като етерна, а долната - като подобна на животно. В по-старите изображения на Зодиака все още виждаме знака на Стрелеца долу в животинска форма, докато в горната част на Зодиака преобладава човешката форма. Тези знаци бележат степента на развитие, характерна за човека, както например кентавърът отразява една действително еволюционна степен на човека: долу кон, горе човек. Ние би трябвало да приемаме коня не буквално, а като представител на животинската природа. Този беше и художественият принцип в предишните времена: тези, които искаха да създават художествени форми, се доверяваха на описанията от страна на ясновидците, или самите те можеха да виждат в духовния свят. Твърди се, че Омир бил един сляп визионер, т.е. ясновидец. Той можеше да вижда назад във времето и да чете написаното в хрониката Акаша. В духовен смисъл слепият визионер Омир беше много повече виждащ, отколкото останалите гърци.
към текста >>

23. 7. СКАЗКА ПЕТА. Развитието на човека в течение на въплъщенията на Земята. GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия

Да разгледаме например с ясновиждащите очи на един кон; ще видим, че етерната глава далече прелива над физическата част и нейната форма е твърде различна.
За съзнанието на ясновидеца, който вижда днешния човек съставен от физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло и Аз, е явен един важен факт: етерното тяло и физическото тяло почти съвпадат по форма и размери /поне що се отнася до тяхната горна част/; например физическата глава е напълно приспособена към етерната част на главата, като тази последната много малко прелива над първата. Но не е така и за животните. У висшите животни съществува вече голяма разлика по форма и размети между физическата глава и съответната етерна част. Да разгледаме например с ясновиждащите очи на един кон; ще видим, че етерната глава далече прелива над физическата част и нейната форма е твърде различна. Ако бих Ви описал образа на етерната форма, коя то се издига над хобота и главата на слона, бихте се удивили твърде много на природата на това животно.
към текста >>

24. 2. Втора лекция, 16 септември 1909 г. GA_114 Евангелието на Лука

В тази легенда, която е по-достоверна от всякаква официална наука, има нещо твърде показателно, което ни разкрива същността на Буда: Когато напуска царския дворец, той възсяда един кон; този кон е обхванат от такава голяма мъка поради това, че Буда иска да се раздели с цялото си щастливо обкръжение -, че наскоро умира и се издига в духовния свят като едно духовно същество.
В тази легенда, която е по-достоверна от всякаква официална наука, има нещо твърде показателно, което ни разкрива същността на Буда: Когато напуска царския дворец, той възсяда един кон; този кон е обхванат от такава голяма мъка поради това, че Буда иска да се раздели с цялото си щастливо обкръжение -, че наскоро умира и се издига в духовния свят като едно духовно същество.
към текста >>

25. 3. Трета лекция, 3. Септември 1910 GA_123 Евангелието на Матей

Яхве или Йехова, както съзнателно го произнася еврейският народ, е кон центрираният в една точка „велик Дух", който за старото ясновидство стоеше зад всички неща и Същества.
Ето в какво се състои тайната на еврейския народ. Докато при туранските народи, наследствените сили от миналото служеха за изграждане на външните ясновиждащи органи, при еврейския народ те се насочиха на вътре, за да подобрят вътрешната телесна организация, така че еврейският народ беше наистина избран да усеща и чувствува в своя телесен организъм всичко онова, което иначе, през Атлантската епоха, беше разпростряно зад физическите предмети. Яхве или Йехова, както съзнателно го произнася еврейският народ, е кон центрираният в една точка „велик Дух", който за старото ясновидство стоеше зад всички неща и Същества. Преданието сочи и факта, че родоначалникът на древноеврейския народ именно като родоначалник получи тази вътрешна организация по един твърде специален начин.
към текста >>

26. Лекция втора GA_126 Окултна история

Той навярно не е мислил за кентавъра, когато е рисувал този образ, но той говори за това какво се получава от естественонаучните представи във връзка с отношението между душата и тялото: това може да се сравни с ездата на ездач, възседнал кон.
Забележително е, че днес този образ на кентавър изплува отново в областта на съвременното естественонаучно мислене. Неотдавна се появи книга, която изцяло иска да стои на почвата на естественонаучните факти, но която все пак в определено отношение взаимодейства с тези факти без предразсъдъци и затова не поставя все така безсмислено и дилетантски отгоре дъното, както правят тези, които наричат себе си монисти. Авторът се старае наистина да разбере по какъв начин човек като самостоятелно душевно-духовно същество противостои на физическата телесна организация. И тук човек, опиращ се на естественонаучни данни, достига до забележителен образ. Той навярно не е мислил за кентавъра, когато е рисувал този образ, но той говори за това какво се получава от естественонаучните представи във връзка с отношението между душата и тялото: това може да се сравни с ездата на ездач, възседнал кон. Не можем иначе да представим това, към което ни принуждава действителното разбиране на естественонаучните факти, от това да кажем: "Самостоятелна е тази душа, която използва тялото като инструмент, подобно на това, както конникът - своя кон". Кентавърът пак е тук. Работите ще тръгнат наистина скоро, и по-скоро, отколкото си мислят хората, и духовно научните представи трябва да станат привични за нашите съвременници под натиска на естественонаучните факти.
към текста >>

Не можем иначе да представим това, към което ни принуждава действителното разбиране на естественонаучните факти, от това да кажем: "Самостоятелна е тази душа, която използва тялото като инструмент, подобно на това, както конникът - своя кон".
Забележително е, че днес този образ на кентавър изплува отново в областта на съвременното естественонаучно мислене. Неотдавна се появи книга, която изцяло иска да стои на почвата на естественонаучните факти, но която все пак в определено отношение взаимодейства с тези факти без предразсъдъци и затова не поставя все така безсмислено и дилетантски отгоре дъното, както правят тези, които наричат себе си монисти. Авторът се старае наистина да разбере по какъв начин човек като самостоятелно душевно-духовно същество противостои на физическата телесна организация. И тук човек, опиращ се на естественонаучни данни, достига до забележителен образ. Той навярно не е мислил за кентавъра, когато е рисувал този образ, но той говори за това какво се получава от естественонаучните представи във връзка с отношението между душата и тялото: това може да се сравни с ездата на ездач, възседнал кон. Не можем иначе да представим това, към което ни принуждава действителното разбиране на естественонаучните факти, от това да кажем: "Самостоятелна е тази душа, която използва тялото като инструмент, подобно на това, както конникът - своя кон". Кентавърът пак е тук. Работите ще тръгнат наистина скоро, и по-скоро, отколкото си мислят хората, и духовно научните представи трябва да станат привични за нашите съвременници под натиска на естественонаучните факти.
към текста >>

Образът на кентавъра, който възникнал не от това, че гърците не можали да различат конника от неговия кон, но от това, че древните народи действително са оценявали духовната същност на човека като самостоятелна по отношение на неговата физическа природа, този образ изплува пак в наше време съвършено самостоятелно от естественонаучните представи.
Образът на кентавъра, който възникнал не от това, че гърците не можали да различат конника от неговия кон, но от това, че древните народи действително са оценявали духовната същност на човека като самостоятелна по отношение на неговата физическа природа, този образ изплува пак в наше време съвършено самостоятелно от естественонаучните представи. По такъв начин, трябва да кажем, днес, без оглед на всички материалистически представи, ние се намираме на пътя към това, че сам материализмът, ако иска, разбира се, да се опира на факти, постепенно ще доведе до това, което може да каже, изхождайки от своите окултни източници, духовната наука.
към текста >>

27. 1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ Прага, 20 март 1911 г. GA_128 Окултна физиология

Гьоте например, изучавайки сходството във формата на органите, в своите наблюдения рано забелязал, че ако си представим преобразувани отделните прешлени сплескани и сферично оформени, то чрез подобно преустройство на прешлените можем да получим костите на черепа и ако по този начин вземем един прешлен и го раздуем на всички страни, той ще добие кон тури, ще стане плосък в разширението си и постепенно от прешлена бихме могли да изведем формата на черепните кости.
Ако разгледаме гръбначния мозък от една страна и главния от друга, то лесно ще открием една истина, на която мислещи природоизследователи са обърнали внимание преди повече от 100 години. Има известна истина, ако кажем: разгледаме ли главния мозък, то същият започва да прилича на преобразен гръбначен мозък. Това става още по-разбираемо, ако си припомним, че Гьоте, Оукен и други мислещи изследователи са обърнали внимание на факта, че във формата си костите на черепа показват известно сходство с прешлените на гръбначния стълб. Гьоте например, изучавайки сходството във формата на органите, в своите наблюдения рано забелязал, че ако си представим преобразувани отделните прешлени сплескани и сферично оформени, то чрез подобно преустройство на прешлените можем да получим костите на черепа и ако по този начин вземем един прешлен и го раздуем на всички страни, той ще добие кон тури, ще стане плосък в разширението си и постепенно от прешлена бихме могли да изведем формата на черепните кости. Така в известно отношение черепните кости бихме могли да наречем преобразувани прешлени. Както можем да разглеждаме черепните кости, обхващащи главния мозък, като преобразувани прешлени, като преобразувани кости, в първичната си форма обгръщащи гръбначния мозък, така можем да си представим и масата на гръбначния мозък, раздута по разнообразен начин, диференцирана и усложнени; и така, чрез преобразуване от гръбначен мозък получаваме главния, тъй като, по сходен начин, можем да си представим как от едно растение, имащо първоначално само листа, израства след това цветът. Така можем да си представим, че след преобразуване на гръбначния мозък, чрез издигането му на едно по-високо стъпало, може да се образува целият главен мозък. По-късно ще издигането му на едно по-високо стъпало, може да се образува целият главен мозък. По-късно ще разберем как трябва да си представим нещата научно.
към текста >>

28. Йешу бен Пандира подготвителят за разбиране на Христовия Импулс. Кармата като съдържание на живота. Лайпциг, 5. Ноември 1911, Втора лекция GA_130 Езотеричното християнство

– След това, казваше детето, влязох в един кон, после в една свиня.
Един подобен случай е следният: Едно малко момче показваше на своята майка чудни страни от дарбата си за наблюдение, която беше свързана с извънредно голяма отдайност и проникновеност. То казваше: „Знаеш ли, когато вървя по улицата и виждам хора и животни, това е така, като че аз се вмъквам в хората и животните. Наскоро аз срещнах една бедна жена и влязох в нея. И това, което почувствувах, беше страшно болезнено, страшно печално. – При това в дома си детето не беше виждало никаква мизерия, а живееше при съвсем добри условия. – След това, казваше детето, влязох в един кон, после в една свиня. – И то подробно описваше това, като по този начин, вниквайки в чувствата на другите, то развиваше в себе си едно особено силно състрадание, както и склонност към действия, произтичащи от състраданието.
към текста >>

29. Фактът на преминалия през смъртта божествен импулс. „Пет Великдена” от Анастасиус Грюн. Дюселдорф, 5. Май 1912 GA_130 Езотеричното християнство

Как смело кон до кон навън цвилят!
Как смело кон до кон навън цвилят!
към текста >>

30. Въпроси и отговори GA_135 Прераждане и Карма

Безспорно е, че много животни чрез обучение могат да усвоят редица дейности, близки до човешките, както това може да се види при коня на г-н фон Остен, за който кон толкова много се говори.
Поставя се следният въпрос: „Каква според застъпения във вашето списание възглед е връзката между животинската и човешката душа? Безспорно е, че много животни чрез обучение могат да усвоят редица дейности, близки до човешките, както това може да се види при коня на г-н фон Остен, за който кон толкова много се говори. Не трябва ли по пътя на логиката да се допусне прераждане също и при животните? “
към текста >>

За теософа подобни явления, като приведения за пример кон (за този отделен случай е безполезно да се говори), не са нито учудващи, нито загадъчни.
Действително не отричаме, че способностите на животните, съпоставени с тези на хората, правят труден отговора на въпроса: къде е границата между животинската и човешката душа? И материализмът встъпва в своето право напълно да отрича разликата между човек и животно и да твърди, че човешката душа е само една напълно развита животинска душа и че произхожда от последната. Който може да наблюдава духовно, не може да бъде подведен в заблуда по този въпрос. За теософа подобни явления, като приведения за пример кон (за този отделен случай е безполезно да се говори), не са нито учудващи, нито загадъчни. Животинската душа е една видова душа. И това, което се превъплъщава в животинското царство, е видът. Лъвът, който се вижда, не се преражда по същия начин, както човекът, който ни говори. Това, което се преражда от лъва, е „видът лъв“, не тази или онази индивидуалност лъв. Но това, което се преражда от човека, е именно конкретната индивидуалност.
към текста >>

31. Бележки към това издание GA_135 Прераждане и Карма

При коня на г-н фон Остен: В началото на века в Германия се вдига голям шум около един кон на име "Умния Ханс", тъй като той можел да решава сложни задачи по умножение и деление, давайки правилния отговор, като почуква с копито.
Стр. 53. При коня на г-н фон Остен: В началото на века в Германия се вдига голям шум около един кон на име "Умния Ханс", тъй като той можел да решава сложни задачи по умножение и деление, давайки правилния отговор, като почуква с копито. Вследствие на обучението на своя собственик, г-н фон Остен, конят изглеждал обучен да смята самостоятелно. С помощта на множество експертизи не са могли да бъдат установени някакви трикове или измами. Загадката е разрешена едва по-късно от емпирическите опити на Оскар Пфунгст: несъзнателните и непредумишлени телесни движения на тези, които поставят задачата (които са знаели решението!) са давали на свръхчувствителния към такива движения кон нужните знаци. Виж Оскар Пфунгст, "Конят на г-н фон Остен (Умния Ханс). Един принос към експерименталната животинска и човешка психология", с увод от проф.
към текста >>

Загадката е разрешена едва по-късно от емпирическите опити на Оскар Пфунгст: несъзнателните и непредумишлени телесни движения на тези, които поставят задачата (които са знаели решението!) са давали на свръхчувствителния към такива движения кон нужните знаци.
Стр. 53. При коня на г-н фон Остен: В началото на века в Германия се вдига голям шум около един кон на име "Умния Ханс", тъй като той можел да решава сложни задачи по умножение и деление, давайки правилния отговор, като почуква с копито. Вследствие на обучението на своя собственик, г-н фон Остен, конят изглеждал обучен да смята самостоятелно. С помощта на множество експертизи не са могли да бъдат установени някакви трикове или измами. Загадката е разрешена едва по-късно от емпирическите опити на Оскар Пфунгст: несъзнателните и непредумишлени телесни движения на тези, които поставят задачата (които са знаели решението!) са давали на свръхчувствителния към такива движения кон нужните знаци. Виж Оскар Пфунгст, "Конят на г-н фон Остен (Умния Ханс). Един принос към експерименталната животинска и човешка психология", с увод от проф. д-р К. Щумпф, с една рисунка и петнадесет фигури, Лайпциг, 1907 г.
към текста >>

32. Бележки GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят

107) или също и в неговата автобиография „Поезия и истина“, З част, 11 том: „Аз видях именно не с очите на тялото, а на духа, самия себе си да изминавам на кон същия път... „.
17. Тези изрази се отнасят към Гьоте. За духовни очи той говори например в кратката статия „Малки забележки“ („Гьотевите природонаучни произведения“ издадени, от Рудолф Щайнер в издадената от Йозеф Кюршнер „Немска национална литература“ 114-117 том, Берлин и Щутгарт 1883-1897, препечатка Дорнах 1975, Събр. съч., стр. 107) или също и в неговата автобиография „Поезия и истина“, З част, 11 том: „Аз видях именно не с очите на тялото, а на духа, самия себе си да изминавам на кон същия път... „. За „духовни уши“ говори духът на въздуха Ариел в първата сцена на първо действие от „Фауст 2“: „Ще звучи за духовните уши / Вече е роден новият ден“.
към текста >>

33. 9.Берлин, Четвърта лекция, 6. Януари 1914 GA_148 От изследването на Акаша Петото евангелие

В двора на замъка видял оседлания си кон.
Всичко това се сторило много чудно на Парсифал, но при своите предишни странствувания, един рицар го посъветвал никога да не задава излишни въпроси. Ето защо и сега той не попитал нищо за сцените, които видял, а взел решение да зададе своите въпроси чак на следващата сутрин. Но когато се пробудил, целият замък бил празен. Той извикал, но никой не му отговорил. Решил, че рицарите са отишли на лов и поискал да ги последва. В двора на замъка видял оседлания си кон. Възседнал го и бързо препуснал по моста, дори конят трябвало да направи голям скок, понеже веднага след него мостът бил вдигнат. Но от рицарите нямало никаква следа.
към текста >>

34. 5. ШЕСТИ ЛАЙТМОТИВ GA_149 Христос и духовният свят за търсенето на свещения Граал

Намери долу само своя кон готов.
След това, както е писано при Християн дьо Троай в същото помещение, в което беше станало всичко това, бе на правена вечерната молитва. Парсифал беше сложил намерение да пита на следващото утро; но тогава той намери целия замък празен; нямаше никой там. Той повика за някого. Никой не се обади. Облече се сам. Намери долу само своя кон готов. Помисли, че обществото е отишло на лов и искаше да потегли след него, за да пита за чудото на Граала. Но когато беше изминал подвижния мост, този мост се издигна отново така бързо, че конят трябваше да скочи, за да не падне в рова на замъка. И Парсивал не намери никого от цялото общество, което предния ден беше намерил в замъка. След това Християн дьо Троай разказва, как Парсифал пътува по-нататък на своя кон и в едно самотно място на гората намира образа на жената държаща в полата си своя мъж, когото оплаква. Тя е тази, която първа обръща вниманието на Парсифал, че трябвало да пита, че е бил доведен там, за да преживее действието на своето питане относно великите тайни, които е видял в замъка.
към текста >>

След това Християн дьо Троай разказва, как Парсифал пътува по-нататък на своя кон и в едно самотно място на гората намира образа на жената държаща в полата си своя мъж, когото оплаква.
Облече се сам. Намери долу само своя кон готов. Помисли, че обществото е отишло на лов и искаше да потегли след него, за да пита за чудото на Граала. Но когато беше изминал подвижния мост, този мост се издигна отново така бързо, че конят трябваше да скочи, за да не падне в рова на замъка. И Парсивал не намери никого от цялото общество, което предния ден беше намерил в замъка. След това Християн дьо Троай разказва, как Парсифал пътува по-нататък на своя кон и в едно самотно място на гората намира образа на жената държаща в полата си своя мъж, когото оплаква. Тя е тази, която първа обръща вниманието на Парсифал, че трябвало да пита, че е бил доведен там, за да преживее действието на своето питане относно великите тайни, които е видял в замъка. Знаем, че Парсифал още минал през някои скитания; знаем според Християн дьо Троай, че точно на разпети петък стига при един отшелник, който се нарича Треверицент; знаем, че този отшелник обръща вниманието върху това, как е бил отбягнат, понеже е пренебрегнал да стори това, което би подействувало като едно спасение за царя на рибарите: да запита за чудото на замъка. След това му предава някои учения. Когато се опитах да придружа мислено Парсифал при неговия отшелник, на мене ми се разкриха думи, които така, както трябва да ги изкажа според духовнонаучните изследвания, никъде не са предадени, които обаче вярвам, че мога да ги потвърдя в пълна истина; върху мене направиха дълбоко впечатление думите, които отшелникът беше казал на Парсифал, след като с думи, които можеше да употреби, обърна вниманието му върху Тайната на Голгота, за която Парсифал знаеше малко, въпреки че беше пристигнал там в един разпяти петък. Тогава старият отшелник каза тези думи.
към текста >>

35. Съдържание GA_166 Необходимост и свобода в мировите процеси и човешките действия

Мистерията на Голгота в кон текста на необходимостта и свободата.
„Доказателствата" като дело на Ари- ман. Историята с часовника в стара Прага. За съотношенията между Луцифер и Ариман. Светът на елементарните Същества: Гноми и Сил- фи. Хекел и неговите „Мисли за вечността". Мистерията на Голгота в кон текста на необходимостта и свободата.
към текста >>

36. 3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ. Берлин, 30 януари 1916 г. GA_166 Необходимост и свобода в мировите процеси и човешките действия

Ние виждаме един кон, отзад каруцата, и на каруцата един човек, който аз често съм прибягвал до този пример просто седи там и се вози.
Отново бих искал да си послужа с едно сравнение. Когато наблюдаваме външната действителност с нашите физически сетива, ние разсъждаваме приблизително по следния начин: Понеже този факт изглежда така, другият факт изглежда иначе. Обаче ако разширим този подход върху целия наблюдаван от нас процес, ние често стигаме до грешката, която бих искал да охарактеризирам с едно просто сравнение. Ние стигаме до следната грешка. Ние разсъждаваме така: Ето, аз виждам, че тук един човек кара своята каруца. Ние виждаме един кон, отзад каруцата, и на каруцата един човек, който аз често съм прибягвал до този пример просто седи там и се вози. Заставайки пред тази гледка, е напълно естествено да си кажем: Конят тегли, а човекът е теглен. Човекът е теглен натам, където го тегли конят. Това е напълно ясно. Следователно конят е причината човекът да бъде теглен в една или друга посока. Следователно причината се крие в конската сила, а фактът, че човекът е теглен в една или друга посока, е само следствие.
към текста >>

37. ДВЕ ЛЕКЦИИ ЗА ПСИХОАНАЛИЗАТА. Първа лекция, Дорнах, 10 ноември 1917 г. GA_178 Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света

Отново можете да видите, че при психоаналитиците се открива научна методика, каквато е присъща днес на науката, психоаналитиците я имат, но нали има много хора, в чието детство се е случило нещо подобно, но които не биха направили същото, да тичат пред конете, макар и да асоциират кон с кон?
Като дете тя се возила във файтон и се случило конете да се уплашат и побегнат, като стигат точно до брега на една река. Файтонджията скача, извиква на детето, то успява също да скочи в последния момент, а файтонът потъва във водата и конете се удавят. Следователно шоковото преживяване е налице. Известна асоциация с конете също е налице. В момента, когато дамата вижда насреща си опасност от конете, изгубва присъствие на духа и като следствие на детското преживяване, побягва пред колата, вместо да се отстрани. Отново можете да видите, че при психоаналитиците се открива научна методика, каквато е присъща днес на науката, психоаналитиците я имат, но нали има много хора, в чието детство се е случило нещо подобно, но които не биха направили същото, да тичат пред конете, макар и да асоциират кон с кон? Следователно към едното трябва да се прибави друго, ако се случи човек да бяга пред конете, вместо да се отдръпне настрана.
към текста >>

38. Осма лекция, 21 септември 1918 г GA_184 Космическа предистория на човечеството

И те обхваща, бих казал, страх, – простете ми, че трябва да избирам думи, които ги има в езика, звучи малко парадоксално, когато ги използваме за царството на действителността, – когато виждаш хората, как всички те внезапно се появяват като забележителните образи, които понякога са видими в скалистите планини: конник на кон, сякаш изсечен от камъка, или други образи в планините, спяща дева и т.
Появяват се чувства, които обикновеният човек разглежда не само като парадоксални, но и като глупави, като празни фантазии, но които намират своята обосновка в истинската действителност. Този, който притежавайки науката за инициацията вижда човека, го вижда колебаещ се между двете усещания. Ти си човек, – така си мисли той, – колебаещ се между две възможности: или изцяло да останеш във времевия поток, да се минерализираш, вцепениш и станеш просто земен човек като изгубиш своето космическо минало; или да се разтвориш в духа, да станеш духовен автомат и тогава ти няма да достигнеш целите на човешкото битие, ще станеш дух. Може да се каже: когато така разглеждаме човека, пред нас сякаш се изправят двама човека: един, когото го грози опасност да се вкамени в своята форма, да стане плътен и вцепенен в своята форма и да се срасне със Земята, и друг, когото го грози опасност да изтръгне от себе си всичко, което има тенденция към минерализация, към втвърдяване, да стане съвсем мек, медузообразен и накрая да се разтвори във вселената, като духовен автомат. Тези две същества се изправят пред наблюдателя, притежаващ науката за посвещението, когато той вижда човека. И те обхваща, бих казал, страх, – простете ми, че трябва да избирам думи, които ги има в езика, звучи малко парадоксално, когато ги използваме за царството на действителността, – когато виждаш хората, как всички те внезапно се появяват като забележителните образи, които понякога са видими в скалистите планини: конник на кон, сякаш изсечен от камъка, или други образи в планините, спяща дева и т. н., такива стават хората, сраствайки се с каменистите породи на Земята и продължавайки да живеят като минерални форми. Или изтръгват от себе си всичко, което води към минерализация, и стават медузообразни: органите, които трябва да бъдат прибрани, могат да се раздуят, ушите могат да станат гигантски, да обхванат шията, от рамената могат да израснат крилообразни органи, сраствайки се с всичко останало; всичко това има мека консистенция, както при морската медуза, но сякаш разпускайки се от собствената си вълнова форма.
към текста >>

39. 7. СКАЗКА СЕДМА. Дорнах, 6 декември 1919 г. GA_194 Мисията на Архангел Михаил

Прибледнял го вдигна, на кон настани го:
Прибледнял го вдигна, на кон настани го:
към текста >>

Мойте кон и куче да изпитам там. "
Мойте кон и куче да изпитам там. "
към текста >>

Свойте кон и куче да изпита там.
Свойте кон и куче да изпита там.
към текста >>

40. ЧАСТ ПЪРВА. МИСТЕРИЯТА НА ТРОИЦАТА. 1. ПЪРВА КОНФЕРЕНЦИЯ, Дорнах, 23 юли 1922 г. GA_214 Тайната на троицата

Христос, който, заобиколен от дванадесет рицари, между които се намира един Юда, слязъл на кон до Испания и се описва как този последният предава тогава цялото дело.
Христос, който, заобиколен от дванадесет рицари, между които се намира един Юда, слязъл на кон до Испания и се описва как този последният предава тогава цялото дело. Така ние виждаме, че ясновидският поглед беше отправен върху външния аспект на духовния свят а не, както някога, върху вътрешния, следователно, сега обратното, върху външния аспект, върху това, което се получава, когато се гледат духовете отвън, което се правеше някога отвътре. Сега, всичко, което се развиваше в царството на сенките се извършваше, за най-важните неща, като отражение на Христовото събитие.
към текста >>

41. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Лондон, 19 ноември 1922 г. (полупублична). Възпитание и учебни въпроси GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ

Някой казва: «Тази подкова може да се използва като магнит, защото има вътрешни сили.» Друг казва:«Ах, желязото си е желязо, аз използвам подковата за копитата на моя кон.» Виждате ли, вторият човек е някой, който през различните епохи на развитието си не е стигнал дотам да вижда в целия човек духовността на живота.
Тогава човекът си казва: «Ако не съм морален, съм осакатен.» Както при физическото тяло си казва: «Ако ми липсва някой член, аз съм сакат», така чрез описаното морално развитие човекът се научава да си казва: «Ако не бъда морален, ако външните ми постъпки не са морални, тогава съм сакат човек.» Да се основе при добре ръководеното възпитание преценката, че човек е осакатен, ако не е морален, това е най-силният морален импулс, който човекът изобщо може да развие. Защото е достатъчно човекът да се развие само по правилния начин и тогава той ще иска да бъде пълноценен човек. Но тогава, когато той бъде развит така, че да иска да бъде пълноценен човек, тогава, именно чрез така събудената в него моралност, той развива изцяло от самия себе си и вътрешната наклонност към духовното в човека. Тогава той вижда проникващото света добро как действа и в него, както вижда природните сили като действащи в тялото му. И той разбира оформеното като подкова желязо, когато му се каже образно, че на пътя лежи една подкова. Някой казва: «Тази подкова може да се използва като магнит, защото има вътрешни сили.» Друг казва:«Ах, желязото си е желязо, аз използвам подковата за копитата на моя кон.» Виждате ли, вторият човек е някой, който през различните епохи на развитието си не е стигнал дотам да вижда в целия човек духовността на живота. Който от двамата вижда само външното, а не това, което витае и тъче духовно в човека, той просто употребява извитото като подкова магнитно желязо само като подкова за коня си. Това означава да се възпита човека не за правилния поглед в живота, не за разгръщането на правилните сили в живота. Ако това се схване в духовен смисъл, почувства се и премине във волята, тогава ще бъде най-силният импулс и в социалния живот.
към текста >>

42. 3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 3 Декември 1922 GA_219 Отношението на звезд.свят към човека

Тя е тъкмо за моя кон.
Да, скъпи мои приятели, аз често съм прибягвал до един прост пример. Представете си двама души, които намират едно извито парче желязо. Единият от тях казва: Каква чудесна подкова! Тя е тъкмо за моя кон. Другият възразява: Това е магнит и може да се употреби за съвсем друго, а не за да подковаваш твоя кон! Не виждам тук никакъв магнит, отвръща първият, как може да си толкова смахнат, че да говориш за невидими магнитни сили. Това е само една чудесна подкова.
към текста >>

Другият възразява: Това е магнит и може да се употреби за съвсем друго, а не за да подковаваш твоя кон!
Да, скъпи мои приятели, аз често съм прибягвал до един прост пример. Представете си двама души, които намират едно извито парче желязо. Единият от тях казва: Каква чудесна подкова! Тя е тъкмо за моя кон. Другият възразява: Това е магнит и може да се употреби за съвсем друго, а не за да подковаваш твоя кон! Не виждам тук никакъв магнит, отвръща първият, как може да си толкова смахнат, че да говориш за невидими магнитни сили. Това е само една чудесна подкова.
към текста >>

43. 9. ДЕВЕТА СКАЗКА: Дорнах, 4 ноември 1923 г. GA_230 Човекът като съзвучие на творящото образуващото и формиращото мирово слово

Ето защо аз изразявам това с думата "храносмилане", но за да не звучи като думата "храносмилане" в материалния смисъл това е едно огнено кон сумиране казвам: смилам.
И съществата на огъня /Саламандрите/ тук е много трудно да намерим земна дума за това, което те вършат, защото те стоят далече от земния живот и от земната работа. Ето защо аз изразявам това с думата "храносмилане", но за да не звучи като думата "храносмилане" в материалния смисъл това е едно огнено кон сумиране казвам: смилам. /Трудно е също да се предаде смисълът на немската дума на български. Храносмилане на немския език е "Verdauen", от която Р. Щайнер образува думата
към текста >>

44. 10. ДЕСЕТА СКАЗКА: Дорнах, 9 ноември 1923 г. GA_230 Човекът като съзвучие на творящото образуващото и формиращото мирово слово

Другото кръвообращение, повече вътрешно кон центрираното кръвообращение, е повлияно от обмяната на веществата.
Помислете върху това което Ви казах: Човекът има средно осемнадесет вдишвания в минута. Това дава в извънредно редовно приспособяване към Космоса толкова вдишвания на ден, колкото съдържа обръщателният ритъм на Слънцето при неговото минаване през Слънчевата година. А точката, в която Слънцето изгрява в началото на пролетта изминава целия зодиак в течение на 25920 години. В неговата средна възраст човекът прави дневно средно 25920 вдишки. Ударите на пулса са четири пъти повече. Другото кръвообращение, повече вътрешно кон центрираното кръвообращение, е повлияно от обмяната на веществата. Дихателното обръщение е това, което отговаря на външното съобщение на човека с външния свят, което е взаимоотношението с външния свят. Този ритъм на дишането трябва постоянно да обуздава ритъма на кръвообращението, за да бъде то четири пъти повече в сравнение с броя на вдишванията и да запази постоянно този ритъм. Иначе човекът ще стигне със своето кръвообращение в един съвсем нередовен ритъм, а редовният ритъм трябва да бъде именно 103600 пулса на ден. Ако кръвообращението не спазва този ритъм, това би било нещо, което не отговаря на нищо в Космоса. Тогава човекът би се откъснал от Космоса.
към текста >>

Защото всичко е една долна основа на физическите процеси, които в човека са концентрирани в хранене то, в процесите на лечението, които произлизат от това, което винаги се движи в кръг, което в човека е кон центрирано в ритмичните процеси; и от това, което в човека е концентрирано чрез нервно-сетивните процеси.
Действителното познание на човека трябва да бъде търсено така, както посочихме това. То трябва да води от процесите на храненето през процесите на лечението до човешката педагогика и мировата педагогика в най-широкия смисъл, бихме могли да кажем: от храненето през лечението до цивилизацията и културата. Защото всичко е една долна основа на физическите процеси, които в човека са концентрирани в хранене то, в процесите на лечението, които произлизат от това, което винаги се движи в кръг, което в човека е кон центрирано в ритмичните процеси; и от това, което в човека е концентрирано чрез нервно-сетивните процеси. Светът е устроен по този начин тристепенно.
към текста >>

45. 11. ЕДИНАДЕСАТА СКАЗКА: Дорнах 10 ноември 1926 г. GA_230 Човекът като съзвучие на творящото образуващото и формиращото мирово слово

Силите, които се намират там вътре, са добри за кон сумирането на млякото; когато млякото се намира там вътрешно в неговото етерно превръщане, тогава то дава една добра основа за това развитие на силите на главата.
Видите ли, тук явно би било добре, ако бихме били в състояние да направим някъде отвън това, което главата прави във вътрешността като е затворена от черепа, ако бихме могли да извършим във външна форма това, което главата върши изцяло във вътрешността. Силите, които се намират там вътре, са добри за кон сумирането на млякото; когато млякото се намира там вътрешно в неговото етерно превръщане, тогава то дава една добра основа за това развитие на силите на главата. Ние трябва да имаме например нещо подобно като млякото, което обаче не е изработено вътре в човека, а е изработено от вън.
към текста >>

46. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 14 декември 1923 г. GA_232 Мистерийни центрове

Ето какво се разказва в тях: Аристотел винаги е бил от вироглавите ученици на Платон, така че Платон веднъж казал, че Аристотел, макар и способен ученик, прилича на кон, хвърлящ къч по своя треньор.
Виждате ли, скъпи мои приятели, аз трябваше именно така да ви опиша тази сцена, както я описах сега. Ако надникнете в историческите книги, и там ще намерите тази сцена и сега ще ви я разкажа, както се описва в книгите, по които хората изучават история. Ето какво се разказва в тях: Аристотел винаги е бил от вироглавите ученици на Платон, така че Платон веднъж казал, че Аристотел, макар и способен ученик, прилича на кон, хвърлящ къч по своя треньор. И случващото се между Платон и Аристотел постепенно довело до това, че Платон се отдалечил от Аристотел, разсърдил се и повече не ходил да преподава в Академията. Ето това е написано в историческите книги.
към текста >>

47. 10. Десета лекция, 25 Октомври 1915 год. GA_254 Окултното движение през 19 век и неговата връзка със съвременната култура

Той пристигнал на кон и влязъл в селото яздейки.
В едно село веднъж дошъл чужденец, който бил познат на кмета на града. Той пристигнал на кон и влязъл в селото яздейки. Това било интересно събитие за селяните и те излезли на улицата да го наблюдават. Той оставил коня си в кметската конюшня и останал в неговия дом от събота вечер и през целия неделен ден. В понеделник той поискал да си тръгва и помолил за коня си. Кметът казал: "Ти дойде тук пеша, нямаше кон." На всички протести кметът отговарял: "Ти нямаше кон." Най-накрая той казал: "Много добре тогава, ще попитаме хората в селото; те трябва да са те видели когато пристигна." Тогава той събрал хората заедно и ги попитал дали са видели човекът да пристига пеша, и те всички казали "Да". Когато всеки потвърдил това, кметът казал: "Сега ми се закълнете всички, че този мъж дойде пеша." И всички се заклели, че това било така.
към текста >>

Кметът казал: "Ти дойде тук пеша, нямаше кон." На всички протести кметът отговарял: "Ти нямаше кон." Най-накрая той казал: "Много добре тогава, ще попитаме хората в селото; те трябва да са те видели когато пристигна." Тогава той събрал хората заедно и ги попитал дали са видели човекът да пристига пеша, и те всички казали "Да".
В едно село веднъж дошъл чужденец, който бил познат на кмета на града. Той пристигнал на кон и влязъл в селото яздейки. Това било интересно събитие за селяните и те излезли на улицата да го наблюдават. Той оставил коня си в кметската конюшня и останал в неговия дом от събота вечер и през целия неделен ден. В понеделник той поискал да си тръгва и помолил за коня си. Кметът казал: "Ти дойде тук пеша, нямаше кон." На всички протести кметът отговарял: "Ти нямаше кон." Най-накрая той казал: "Много добре тогава, ще попитаме хората в селото; те трябва да са те видели когато пристигна." Тогава той събрал хората заедно и ги попитал дали са видели човекът да пристига пеша, и те всички казали "Да". Когато всеки потвърдил това, кметът казал: "Сега ми се закълнете всички, че този мъж дойде пеша." И всички се заклели, че това било така. Следователно човекът бил задължен да напусне града пеша, без своя кон. Скоро след това кметът го настигнал, водейки коня му. Мъжът възкликнал: "Каква беше целта на тази комедия? " На което кметът отговорил: "Просто исках да ти покажа моята общност!
към текста >>

Следователно човекът бил задължен да напусне града пеша, без своя кон.
Това било интересно събитие за селяните и те излезли на улицата да го наблюдават. Той оставил коня си в кметската конюшня и останал в неговия дом от събота вечер и през целия неделен ден. В понеделник той поискал да си тръгва и помолил за коня си. Кметът казал: "Ти дойде тук пеша, нямаше кон." На всички протести кметът отговарял: "Ти нямаше кон." Най-накрая той казал: "Много добре тогава, ще попитаме хората в селото; те трябва да са те видели когато пристигна." Тогава той събрал хората заедно и ги попитал дали са видели човекът да пристига пеша, и те всички казали "Да". Когато всеки потвърдил това, кметът казал: "Сега ми се закълнете всички, че този мъж дойде пеша." И всички се заклели, че това било така. Следователно човекът бил задължен да напусне града пеша, без своя кон. Скоро след това кметът го настигнал, водейки коня му. Мъжът възкликнал: "Каква беше целта на тази комедия? " На което кметът отговорил: "Просто исках да ти покажа моята общност! "
към текста >>

48. 2. ВТОРИ СЕМИНАР. Щутгарт, 22.8.1919 GA_295 Лекции по валдорфска педагогика

Тогава опитайте да констатирате в меланхоличната група факта, че докато по-рано сте говорили за гардероб, но сега вече отдавна става дума за кон, едно дете все още млели за гардероба.
Да предположим, че Вие говорите за коня. Виждате едно сангвинично дете от групата, което отдавна вече не е тук. Сега Вие се опитвате да констатирате това. Ако попитате нещо детето, веднага ще стане ясно, че то не внимава. Тогава опитайте да констатирате в меланхоличната група факта, че докато по-рано сте говорили за гардероб, но сега вече отдавна става дума за кон, едно дете все още млели за гардероба. Кажете: "Виждаш ли, ти вече отдавна забрави коня, а приятелят ти още не се е откъснал от гардероба! "
към текста >>

49. 3. ТРЕТИ СЕМИНАР. Щутгарт, 23.8.1919 GA_295 Лекции по валдорфска педагогика

Те често са виждали кон и малко се интересуват от него.
Няма да е лесно да ги заинтересувате с едно познато животно. Те често са виждали кон и малко се интересуват от него. В такъв случай бих казал на флегматичните деца: "Виждате по какво се отличавате от коня. Нека да вземем само малките различия. Вие имате такъв крак: Тук са пръстите, тук е петата, средната част. Това е вашия крак.
към текста >>

При холеричните деца бих разправил една история, как едно дете намира в гората кон.
При холеричните деца бих разправил една история, как едно дете намира в гората кон. Конят тича, далеч зад него тича човекът, от когото е избягал конят. Детето трябва да хване коня за юздата. Когато знам, че детето е холерик, мога да опитам да му обясня какво трябва да направи, за да хване юздата. Много добре ще бъде то да види във фантазията си как хваща коня. Холеричното дете тайно малко се страхува от тази процедура, но когато от него се поиска да го направи, това се противопоставя на холеричния темперамент.
към текста >>

50. 4. ЧЕТВЪРТИ СЕМИНАР. Щутгарт, 25.8.1919 GA_295 Лекции по валдорфска педагогика

Л. разказва за сангвинични деца история за кон, магаре и камила.
Л. разказва за сангвинични деца история за кон, магаре и камила. Кой Ви допада повече, конят или магарето?
към текста >>

51. 3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 11 август 1919 GA_296 Възпитанието

А онзи, който говори за това единство, ми изглежда като някой, който казва: Сега изобщо не желая кон, който да стои на четири крака, конят трябва да е едно единство, значи не може да е разделен на четири крака.
Едно от първите възражения, които ми бяха подхвърлени в Германия, беше това, че се каза: А сега той иска и да разделя социалния живот на три! Социалният живот трябва да е единство! Но хората просто са хипнотизирани от това единство, защото са гледали на държавата винаги като на нещо единно. Те са свикнали с тези понятия за единната държава. А онзи, който говори за това единство, ми изглежда като някой, който казва: Сега изобщо не желая кон, който да стои на четири крака, конят трябва да е едно единство, значи не може да е разделен на четири крака. Разбира се никой няма да желае това. Но и аз не желая да поставям коня "Държава" или социалния организъм на един крак, а на неговите здрави три крака. И както единството кон не губи своето единство от това, че стои на четири крака, така и социалният организъм не губи нищо от това, че е поставен на трите си здрави крака. Така именно той получава единството си. Днес хората изобщо не могат да се отърват от заучените си понятия.
към текста >>

И както единството кон не губи своето единство от това, че стои на четири крака, така и социалният организъм не губи нищо от това, че е поставен на трите си здрави крака.
Но хората просто са хипнотизирани от това единство, защото са гледали на държавата винаги като на нещо единно. Те са свикнали с тези понятия за единната държава. А онзи, който говори за това единство, ми изглежда като някой, който казва: Сега изобщо не желая кон, който да стои на четири крака, конят трябва да е едно единство, значи не може да е разделен на четири крака. Разбира се никой няма да желае това. Но и аз не желая да поставям коня "Държава" или социалния организъм на един крак, а на неговите здрави три крака. И както единството кон не губи своето единство от това, че стои на четири крака, така и социалният организъм не губи нищо от това, че е поставен на трите си здрави крака. Така именно той получава единството си. Днес хората изобщо не могат да се отърват от заучените си понятия. Но най-важното днес, е че ние не просто вярваме, че трябва да бъдат преобразувани отделните външни институции, а и че ние трябва да променим идеите и понятията си, усещанията си. Ние вече можем да кажем: нужни са ни други глави на раменете ни, ако искаме да посрещнем бъдещето на човечеството по благотворен начин. Необходимо е да получим други глави на раменете си.
към текста >>

52. 4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 9 ноември 1920 GA_314 Физиология и терапия от гледна точка на духовната наука

Единият казва: това е подкова и аз ще я взема за моя кон.
И Вие ще се уверите ако подложите на едно добросъвестно изпитание онези парадоксални и наглед фантастични неща, които свръхсетивното съзерцание сваля от духовния свят, т.е. ако ги приложите в живота, ако запитате живота Вие ще се уверите, че те отговарят, че те напълно отговарят на истината. Вие ще се уверите, че практиката изцяло потвърждава резултатите на духовното изследване. Аз бих дал следното сравнение за тези хора, които под претекст че не успяват да стигнат до съзерцание в духовния свят, отхвърлят и самия духовен свят. Двама души разглеждат парче желязо и спорят. Единият казва: това е подкова и аз ще я взема за моя кон. Другият възразява: Жалко, ако подковеш с това коня си, защото тук е събрана много магнетична сила, това впрочем е магнит. Обаче първият е категоричен: аз не виждам тук никаква магнетична сила, за мен това е чисто и просто една подкова.
към текста >>

53. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 1. Юли 1924 GA_317 Лечебно-педагогически курс

Но то може и да лежи на тревата.” – „А то дали е в конюшнята, когато вали; а до него има ли някакъв голям кон?
Вие виждате напредъка в това отношение. – „А ти помниш ли, че ми разказа за едно конче? Кажи ми колко е голямо кончето? Можеш ли да го разхождаш? ” – „Да, в Зоненхоф кончето винаги тича в кръг. Но то може и да лежи на тревата.” – „А то дали е в конюшнята, когато вали; а до него има ли някакъв голям кон? ”
към текста >>

54. Съдържание GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията

Примерът с образа на бягащия кон.
Представените досега факти сочат към връзка на движението на небесните тела с формата на човека и с останалия организъм. Необходимостта от предпазливост при определяне на движението на небесните тела. Примерът с образа на бягащия кон. Начин за разглеждане на коперниковата система и птолемеевата система. Лунната сфера като ротационна елипсоида и нейният аналог в структурата на яйцеклетката. Противоположността на Луната като светлинен образа и пребиваването вътре в субстанциалността на лунната сфера. Конкретизация на представата за гравитацията. Земята и Луната заедно като единна организация.
към текста >>

55. Четиринадесета лекция, 14 януари 1921 година GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията

Представете си, че по определен начин съм дресирал кон, така че по време на бягане да има определена закономерност в разгръщането на крачката – конят, впрочем, винаги притежава такова нещо, – и сега фотографирам дванадесет последователни позиции на този кон.
Представете си, че по определен начин съм дресирал кон, така че по време на бягане да има определена закономерност в разгръщането на крачката – конят, впрочем, винаги притежава такова нещо, – и сега фотографирам дванадесет последователни позиции на този кон. И така, бих получил дванадесет изображения на този кон. Тези дванадесет изображения на коня ще разположа по кръга така, че самият аз като наблюдател да се намирам на известно разстояние от тях. След това тук, от тази страна, ще разположа барабан, който има отвърстие, барабан, който ще въртя така, че първо да виждам едно изображение на коня, след това според степента на въртене на барабана – следващото изображение и така нататък. Ще получа видимото изображение на бягащ кон. Ще ми се струва, че малко конче бяга тук в кръг.
към текста >>

И така, бих получил дванадесет изображения на този кон.
Представете си, че по определен начин съм дресирал кон, така че по време на бягане да има определена закономерност в разгръщането на крачката – конят, впрочем, винаги притежава такова нещо, – и сега фотографирам дванадесет последователни позиции на този кон. И така, бих получил дванадесет изображения на този кон. Тези дванадесет изображения на коня ще разположа по кръга така, че самият аз като наблюдател да се намирам на известно разстояние от тях. След това тук, от тази страна, ще разположа барабан, който има отвърстие, барабан, който ще въртя така, че първо да виждам едно изображение на коня, след това според степента на въртене на барабана – следващото изображение и така нататък. Ще получа видимото изображение на бягащ кон. Ще ми се струва, че малко конче бяга тук в кръг. И все пак реалният факт, стоящ тук в основата, не е реално бягащ кон, а това, че за мен са видими дванадесет изображения на коня, всяко от които в действителност остава на своето място.
към текста >>

Ще получа видимото изображение на бягащ кон.
Представете си, че по определен начин съм дресирал кон, така че по време на бягане да има определена закономерност в разгръщането на крачката – конят, впрочем, винаги притежава такова нещо, – и сега фотографирам дванадесет последователни позиции на този кон. И така, бих получил дванадесет изображения на този кон. Тези дванадесет изображения на коня ще разположа по кръга така, че самият аз като наблюдател да се намирам на известно разстояние от тях. След това тук, от тази страна, ще разположа барабан, който има отвърстие, барабан, който ще въртя така, че първо да виждам едно изображение на коня, след това според степента на въртене на барабана – следващото изображение и така нататък. Ще получа видимото изображение на бягащ кон. Ще ми се струва, че малко конче бяга тук в кръг. И все пак реалният факт, стоящ тук в основата, не е реално бягащ кон, а това, че за мен са видими дванадесет изображения на коня, всяко от които в действителност остава на своето място.
към текста >>

И все пак реалният факт, стоящ тук в основата, не е реално бягащ кон, а това, че за мен са видими дванадесет изображения на коня, всяко от които в действителност остава на своето място.
И така, бих получил дванадесет изображения на този кон. Тези дванадесет изображения на коня ще разположа по кръга така, че самият аз като наблюдател да се намирам на известно разстояние от тях. След това тук, от тази страна, ще разположа барабан, който има отвърстие, барабан, който ще въртя така, че първо да виждам едно изображение на коня, след това според степента на въртене на барабана – следващото изображение и така нататък. Ще получа видимото изображение на бягащ кон. Ще ми се струва, че малко конче бяга тук в кръг. И все пак реалният факт, стоящ тук в основата, не е реално бягащ кон, а това, че за мен са видими дванадесет изображения на коня, всяко от които в действителност остава на своето място.
към текста >>

56. 10. Шеста лекция, 14 Юни 1924 GA_327 Биодинамично земеделие

Това се постига външно всичко си остава, както си е като се прави силно кон центриран чай от полски хвощ, Equisetum arvense, който след това се разрежда и като течен тор се поръсва върху площите, при които е необходимо да се води борба срещу ръждата, главнята и други подобни болести по растенията.
За какво става дума сега? За това, да се разтовари земята от излишните лунни сили, които са в нея. Земята трябва да се облекчи от тях. Трябва да се отнеме посредническата сила на водата и почвата да се направи по-твърда, по-земна, за да не може да възприема прекалено силното лунно въздействие чрез наличната вода. Това се постига външно всичко си остава, както си е като се прави силно кон центриран чай от полски хвощ, Equisetum arvense, който след това се разрежда и като течен тор се поръсва върху площите, при които е необходимо да се води борба срещу ръждата, главнята и други подобни болести по растенията. Нужни са пак съвсем малки количества, достатъчно е пак един вид хомеопатизиране.
към текста >>

57. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 1 декември 1923 г. Мед и кварц GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите

Самият аз не съм виждал елфийските коне, но съм виждал друг смятащ кон, така наречения «смятащ кон на господин фон Остен»[3], който също смяташе много добре.
Възможно е да сте чули какво ви казах: по едно време много се говореше за така наречените смятащи коне, коне, които могат да отговорят на въпрос, например колко е четири плюс пет. Почвали да броят: едно, две, три, четири, пет, шест, седем, осем, девет - и тук конят тропал с крак. Конете можели да правят не само такива незначителни изчисления. Навярно сте чували за особено прославените елфийски смятащи коне. Назначавали се комисии, всички тези неща се изследвали и т. н. Самият аз не съм виждал елфийските коне, но съм виждал друг смятащ кон, така наречения «смятащ кон на господин фон Остен»[3], който също смяташе много добре. Би могло да си съставим съвсем точна представа на какво се основава всичко това.
към текста >>

Би трябвало да си наистина идиот, за да вярваш, че кон може да смята.
Обаче науката се отсрами по най-невероятен начин с тези смятащи коне. Лесно би могло да се открие, че в действителност конят, разбира се, не може да смята, би трябвало просто да се проследи как се получава, че на девет конят тропа. Би трябвало да си наистина идиот, за да вярваш, че кон може да смята. За това е знаел и доцентът Пфунгст, който изследвал този въпрос от научна гледна точка, той е знаел, че кон не може да смята. Но той издигнал следната хипотеза, като казал: този «господин фон Остен», броейки, прави гримаса, незабележима гримаса на лицето, и тази линия на лицето, тази гримаса забелязва конят. И според гримасата той тропа. Самият той обаче възразил на себе си. Защото тогава му се наложило да застане отстрани и да гледа «господин фон Остен», за да улови гримасата, която конят забелязва и тропа.
към текста >>

За това е знаел и доцентът Пфунгст, който изследвал този въпрос от научна гледна точка, той е знаел, че кон не може да смята.
Обаче науката се отсрами по най-невероятен начин с тези смятащи коне. Лесно би могло да се открие, че в действителност конят, разбира се, не може да смята, би трябвало просто да се проследи как се получава, че на девет конят тропа. Би трябвало да си наистина идиот, за да вярваш, че кон може да смята. За това е знаел и доцентът Пфунгст, който изследвал този въпрос от научна гледна точка, той е знаел, че кон не може да смята. Но той издигнал следната хипотеза, като казал: този «господин фон Остен», броейки, прави гримаса, незабележима гримаса на лицето, и тази линия на лицето, тази гримаса забелязва конят. И според гримасата той тропа. Самият той обаче възразил на себе си. Защото тогава му се наложило да застане отстрани и да гледа «господин фон Остен», за да улови гримасата, която конят забелязва и тропа. Той застанал отстрани, но нищо не видял.
към текста >>

[3] «...така наречения смятащ кон на господин фон Остен» – вж.
[3] «...така наречения смятащ кон на господин фон Остен» – вж. за това съчиненията на Оскар Пфунгст «Конят на господин фон Остен, (Умният Ханс). Приложение към експерименталната психология на човека и животното», Лайпциг, 1907.
към текста >>

58. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 5 декември 1923 г. За меда GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите

Например, говори се, че три ухапвания от стършел убиват кон.
Например, говори се, че три ухапвания от стършел убиват кон. В помещението, където пчелите презимуват, понякога намирам стършелови гнезда. Изхвърлям цялото пило. Стършелите са плашливи и на тъмно не жилят, но на свобода те навярно биха направили това.
към текста >>

59. Бележки. GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите

19. «.. .така наречения смятащ кон на господин фон Остен» - вж.
19. «.. .така наречения смятащ кон на господин фон Остен» - вж. за това съчиненията на Оскар Пфунгст «Конят на господин фон Остен, (Умният Ханс). Приложение към експерименталната психология на човека и животното», Лайпциг, 1907.
към текста >>

60. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 23 февруари 1924 г. GA_352 Природата и човекът от гл.т. на Духовната наука

Докато конят, този спринтьор сред животните, който винаги иска да се откъсне от Земята, да скача и да скача по целия свят - конските ябълчици съдържат целия кон!
Сравнете конските и кравешките изпражнения. Кравешкото изпражнение е по-голямо и се разстила. Конските изпражнения са малки, закръглени главички. Ако имате чувство за красота - защото не само нещата, лишени от миризма, могат да бъдат красиви, - ако имате чувство за красотата като такава, виждайки кравешко изпражнение, ще възкликнете: тук е цялата крава! В кравешкото изпражнения е отпечатана цялата тя, с широките й маниери, с бавността й, със склонността й да полегне; тя цялата се намира в това изпражнение. Докато конят, този спринтьор сред животните, който винаги иска да се откъсне от Земята, да скача и да скача по целия свят - конските ябълчици съдържат целия кон! Така стои работата с изпражненията на всички животни, по тях може да се познае цялото животно. Оттук можете да видите, какво са подразбирали древните под думата «мумия»; това е просто астралното начало. Свръхсетивното животно, свръхсетивният човек - всичко това живее в отделяните секрети.
към текста >>

61. СЕДЕМНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 25 юни 1924 г. Човекът и йерархиите. Загубата на древното знание. За «Философия на свободата» GA_353 История на човечеството и културните народи

Или един кон да опитомява друг кон?
Но случвало ли ви се е да се сблъскате с това, бик да дресира друг бик? Или един кон да опитомява друг кон? Животните, ако те се опитомяват, дресират - тоест постигат известни способности, напомнящи човешките, - обезателно трябва да се дресират от човек! Не съществува кучешко училище, където да преподават кучета и от дадени кучета да правят дресирани, нали така! Тук просто е необходима намесата на човека. И ако някой даже би предположил, че във всичко може да се съгласи с материалистите, той би трябвало да продължи хода на своите собствени мисли. Съгласявайки се във всичко с материалистите, той би могъл да каже: човек, във вида, в който е сега, е бил първоначално животно, а след това е бил дресиран, «одомашнен», - но не би могло него самия да го дресира същото животно, каквото той първоначално е бил!
към текста >>

62. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 7 юли 1924 г. Какво казва науката и какво Антропософията за земните пластове и вкаменелостите GA_354 Сътворението на света и човека

На това място няма да му се наложи да копае много; той ще покопае малко и ще намери - ако, да кажем, хора тук въобще не е имало, а пръв е бил този, който е започнал разкопките, - той ще намери остатъци от кости на скелет, да кажем, от див кон.
Отначало животното оставало на повърхността. Но вие знаете, че по време на дъжд става размекване на Земята и след някое време може да се види - ако животното е умряло и започнало да се разлага, - че неговите още запазени останки се смесват със земята, размивана и разнасяна от дъжда. И след известно време цялото животно се оказва погълнато от Земята, размекваща се по време на дъжд; когато дъждовната вода се стича по склона, животното също се покрива със земя, но друга. И ето, някой може да се приближи и да каже: дявол да го вземе! Тук земята се завива на пръстен, трябва да копая! На това място няма да му се наложи да копае много; той ще покопае малко и ще намери - ако, да кажем, хора тук въобще не е имало, а пръв е бил този, който е започнал разкопките, - той ще намери остатъци от кости на скелет, да кажем, от див кон. Тогава той може да си каже: сега аз ходя по най-късния слой земя, но тук, долу, има слой, който се е образувал по времето, когато вече е имало такива диви коне. И ето по такъв начин той може да определи какъв слой се явява следващият, да определи, че времето, когато този човек е живял, е било предшествано от друго време, когато са живели тези диви коне.
към текста >>

НАГОРЕ

0.7854700088501