Търсене в текстове за 'Кола'

Рудолф Щайнер
www.rudolfsteinerbg.com

НАЧАЛО

КАТЕГОРИИ С ТЕКСТОВЕ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени са 82 резултата от 47 текста с корен от думите : 'Кола'.

1. II. СВРЪХЧОВЕКЪТ GA_5 Фридрих Ницше-борец срещу своето време

Отказ от имущество, напускане на родното място, изоставяне на близките, отдаване на дълбока, пълна самота, прекарвана в безмълвно съзерцание, в доброволно покаяние и ужасяващо, бавно себеизтезание, стигащо до тотално умъртвяване на волята, което накрая достига до доброволна смърт чрез глад, също чрез изправяне пред крокодилите, чрез хвърляне от свещения скалист връх в Хималаите, чрез живо погребване, както и чрез хвърляне под колелата на огромната кола, разнасяща ликовете на боговете под звуците на ликуващи песни и танци“.45 Това са последните плодове на аскетичното убеждение.
Не е чудно, че подобен начин на мислене накрая води до това, неговите привърженици не само да презират живота, а и да работят за унищожението му. Когато се казва на хората, че само страдащият, слабият може да достигне действително един по-висш живот, тогава те започват да търсят страданието и слабостта. Да си причиняваш болка, да умъртвяваш напълно волята си става цел на живота. Жертвите на това убеждение са светците. „Пълно целомъдрие и отказ от наслада за онзи, който е устремен към същинска святост. Отказ от имущество, напускане на родното място, изоставяне на близките, отдаване на дълбока, пълна самота, прекарвана в безмълвно съзерцание, в доброволно покаяние и ужасяващо, бавно себеизтезание, стигащо до тотално умъртвяване на волята, което накрая достига до доброволна смърт чрез глад, също чрез изправяне пред крокодилите, чрез хвърляне от свещения скалист връх в Хималаите, чрез живо погребване, както и чрез хвърляне под колелата на огромната кола, разнасяща ликовете на боговете под звуците на ликуващи песни и танци“.45 Това са последните плодове на аскетичното убеждение.
към текста >>

2. Бележки GA_5 Фридрих Ницше-борец срещу своето време

тежко тътреше ми се колата.
тежко тътреше ми се колата.
към текста >>

3. АПОКАЛИПСИСЪТ НА ЙОАН GA_8 Християнството като мистичен факт

Когато се обърнал, Йоан видял „седем златни светилника" и „всред светилниците образа на Сина Човешки, с дълга дреха и препасан със златен колан на кръста; и неговата глава и коса бяха блестящо бели като бяла вълна или сняг, а очите Му като искрящ огън".
Когато се обърнал, Йоан видял „седем златни светилника" и „всред светилниците образа на Сина Човешки, с дълга дреха и препасан със златен колан на кръста; и неговата глава и коса бяха блестящо бели като бяла вълна или сняг, а очите Му като искрящ огън". Обяснява ни се (гл. I ст. 20), „че седемте светилници са седем църкви". С това се загатва, че светилниците са седем различни пътища за постигане на Божественото. Всички те са човече или по-малко несъвършени.
към текста >>

4. 12. ПРОМЕНИ В СЪНИЩАТА НА ОКУЛТНИЯ УЧЕНИК GA_10 Как се постигат познания за вишите светове

Както в последния случай, пътуващият в една кола съвсем няма да я причисли към своя "Аз", дори и да казва "аз пътувам", така и окултистът, казвайки: "аз отивам към вратата", всъщност мисли: "аз придвижвам моето тяло към вратата".
Следващата му задача е, така да се каже, вътрешно да израсне в този висш Аз да гледа на него като на своята истинска същност и да ръководи поведението си в съответствие с него. Той все повече се прониква от представата и живото усещане: моето физическо тяло, което по-рано наричах мой "Аз", е само инструмент на висшия Аз. А спрямо низшия Аз той получава усещането, сходно на това на сетивния човек спрямо даден инструмент или, например, превозно средство. Както в последния случай, пътуващият в една кола съвсем няма да я причисли към своя "Аз", дори и да казва "аз пътувам", така и окултистът, казвайки: "аз отивам към вратата", всъщност мисли: "аз придвижвам моето тяло към вратата". Този начин на изразяване се превръща в нещо самопонятно, така че окултният ученик нито за миг не губи здравата опора на физическия свят и доверието си към него. Ако окултният ученик не иска да се превърне в мечтател или фантаст, с по-висшето си съзнание той трябва да обогати и улесни, а не да спъва своя живот във физическия свят, както например постъпва този, който предприема едно дълго пътуване не пеш, а с влак.
към текста >>

5. РАЗВИТИЕТО НА СВЕТА И ЧОВЕКА GA_13 Въведение в Тайната наука

Ако по един коларски път открием някакви следи, ще попитаме: Откъде идват те?
Нека си послужим с пример. Ако по един коларски път открием някакви следи, ще попитаме: Откъде идват те? Един възможен отговор е: От една каруца. Но после може да прозвучи друг въпрос: Откъде е идвала каруцата, къде е отивала? Един отговор на тези въпроси, основаващ се на фактите, винаги може да се намери. Но въпросите могат да продължат:
към текста >>

6. Пета картина GA_14 Четири мистерийни драми

ДУШАТА НА ФЕЛИКС БАЛДЕ (стояща най-отляво, имаща вид на покаяник, но все пак нейната дреха е светловиолетова със златен колан)
ДУШАТА НА ФЕЛИКС БАЛДЕ (стояща най-отляво, имаща вид на покаяник, но все пак нейната дреха е светловиолетова със златен колан)
към текста >>

ДУШАТА НА ГОСПОЖА БАЛДЕ (образ на покаяница, жълтооранжева дреха със сребърен колан, тя се явява съвсем близо до Мария.)
ДУШАТА НА ГОСПОЖА БАЛДЕ (образ на покаяница, жълтооранжева дреха със сребърен колан, тя се явява съвсем близо до Мария.)
към текста >>

7. 02. ПРИКАЗКА ЗА ЗЕЛЕНАТА ЗМИЯ И КРАСИВАТА ЛИЛИЯ GA_22 Тайното откровение на Гьоте

Докато разговаряха, тя гледаше настрани и забеляза в следващата ниша друга прекрасна фигура на един Сребърен Цар, с по-дребно тяло, покрито с богато извезани одежди; имаше корона, колан и скиптър, украсени с множество скъпоценни камъни.
Докато разговаряха, тя гледаше настрани и забеляза в следващата ниша друга прекрасна фигура на един Сребърен Цар, с по-дребно тяло, покрито с богато извезани одежди; имаше корона, колан и скиптър, украсени с множество скъпоценни камъни. Лицето му изразяваше
към текста >>

8. 01. 1. Предговор от преводача GA_23 Същност на социалния въпрос

Какво виждаме около себе си днес разруха, престъпност, Азово-слаби индивиди, поддаващи се на всякакъв род внушения, колапс на икономиката, законодателна безпомощност, физическа, интелектуална и нравствена деградация.
Тук е мястото да посочим и прекрасния извод на Рудолф Щайнер, над който човек може да мисли и медитира дълго: Братството може и трябва да се осъществява единствено в областта на икономиката Равенството може и трябва да се осъществява единствено в областта на правото Свободата може и трябва да се осъществява единствено в областта на духовния живот. Седемдесет години слея Октомврийския преврат в Русия, инспириран от определени окултни среди на Западна Европа, и петдесет години след като Хитлер превзе Полша, „краят на социализма" е очевиден факт за всички. Какво виждаме около себе си днес разруха, престъпност, Азово-слаби индивиди, поддаващи се на всякакъв род внушения, колапс на икономиката, законодателна безпомощност, физическа, интелектуална и нравствена деградация.
към текста >>

9. 05. I. Истинският облик на социалния въпрос, извлечен от живота на съвременното човечество GA_23 Същност на социалния въпрос

Днешният социален организъм страда от безсилие, от пълен колапс на духовния живот.
В тази област предстои дълбоко преосмисляне на обичайните възгледи. Преди всичко следва да вникнем в истинската стойност на факта, че при съвместния обществен живот на хората ако духовния живот действува като идеология те са лишени от силата, която прави социалния организъм здрав и жизнеспособен. Днешният социален организъм страда от безсилие, от пълен колапс на духовния живот. И този колапс непрекъснато се задълбочава от нежеланието на хората да го признаят за болест. Ако болестта бъде призната, ще се окаже възможно и възникването на такъв вид мислене, какъвто съответствува на съвременното социално движение.
към текста >>

И този колапс непрекъснато се задълбочава от нежеланието на хората да го признаят за болест.
В тази област предстои дълбоко преосмисляне на обичайните възгледи. Преди всичко следва да вникнем в истинската стойност на факта, че при съвместния обществен живот на хората ако духовния живот действува като идеология те са лишени от силата, която прави социалния организъм здрав и жизнеспособен. Днешният социален организъм страда от безсилие, от пълен колапс на духовния живот. И този колапс непрекъснато се задълбочава от нежеланието на хората да го признаят за болест. Ако болестта бъде призната, ще се окаже възможно и възникването на такъв вид мислене, какъвто съответствува на съвременното социално движение.
към текста >>

10. Статия 20: Търси се прозорливост! GA_24 Статии върху троичното устройство на социалния организъм

„Ето, имаме финансов колапс!
Една сложна идея, каквато е тази за троичния социален организъм, често е обвинявана, че „няма практическо приложение“ по този или онзи специфичен проблем. „Ето, имаме финансов колапс! Какво оздравително средство ще ни препоръчат проповедниците на троичния организъм? “ Само един отговор можете да дадете:
към текста >>

11. Троянската война. 28 октомври 1904 г. GA_90f Гръцката и германската митология в светлината на езотеризма

В седмата подраса на петата коренна раса цялото човечество ще бъде в хаос, защото коренната раса тогава ще бъде близо до своя колапс.
В седмата подраса на петата коренна раса цялото човечество ще бъде в хаос, защото коренната раса тогава ще бъде близо до своя колапс. Но малък брой хора от седмата подраса на петата коренна раса ще станат истински синове на огъня на Кундалини. Те ще бъдат проникнати с цялата му сила. Те ще доставят материала; те ще го предадат на водачите на онези, които ще развиват човека по-нататък. Така петата коренна раса е насочена към висотите, които запалват божествения огън; така от най-вътрешните дълбини със свещен плам бива запален божественият принцип, който повече няма да отделя човек от човека, а ще предизвика братство, докъдето стига човешкото разбиране. И по този начин братството ще бъде достигнато в нашата собствена коренна раса и в следващата.
към текста >>

12. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 16. 12. 1904 г./трета лекция/. Същността и задачата на Свободното масонство от гледна точка на духовната наука. GA_93 Легендата за храма

Тогава ще стане възможно за някой в Берлин, докато се вози из града в кола да предизвика разрушение в Москва.
Окултният изследовател опознава истината от едната страна, физическият учен от другата. Така както Свободното масонство се е развило от зидарите, от изграждането на катедрали и храмове, така човек в бъдеще ще се научи да гради с най-малките градивни камъни, с единиците на кондензираното електричество. Това ще се нуждае от нов вид зидарство, /масонство/. Тогава индустрията няма да може да продължава по настоящия начин. Ще стане толкова хаотична и ще се развива само на основата на борбата за съществуване, докато човек не узнае[1]../пропуск/. Тогава ще стане възможно за някой в Берлин, докато се вози из града в кола да предизвика разрушение в Москва. И никой няма да подозира, че той го е причинил. Безжичният телеграф е началото на това. Това, което описах е бъдеще. Има само две възможности: Или нещата да вървят хаотично, както индустрията и технологията са правили досега. Това ще доведе дотам, онзи, който притежава това познание да е в състояние да причинява опустошения, или това да бъде излято в моралната форма на Свободното масонство.[2]
към текста >>

13. Бележки. GA_93 Легендата за храма

Жреците, облечени в бяло и носели метални колани, предсказвали бъдещето чрез наблюдението на природните явления, ала по-специално чрез човешките жертвоприношения.
Жреците, облечени в бяло и носели метални колани, предсказвали бъдещето чрез наблюдението на природните явления, ала по-специално чрез човешките жертвоприношения. За тях била определена ужасяващата задача да убиват уловените по време на война пленници и личности, осъдени на смърт от друидите; и техните предсказания се извличали от начина, по който кръвта изтичала от многото нанесени рани, а също така и от димящите вътрешности. Много от тези жреци били вечни девственици, други се отдавали на най-луксозните ексцесии. Те живели върху самотни скали, върху които се разбивали вълните на океана, които моряците считали за храмове, заобиколени от неисказуеми чудеса. Така островът на Сена или Лиамбис, Светиите, близо до Ушант е бил резиденция на някои от тези жреци, които предсказвали на моряците и всякакъв вид сили им са били приписвани. Други живеещи близо до устието на Лоара, веднъж годишно унищожавали своя храм, разпръсквали неговите материали и, след като събирали други, си построявали нови – разбира се, една символична церемония; и ако някоя от жриците е изпускала някой от свещените материали, другите я нападали с ожесточени викове, разкъсвали я на парчета и разпръсквали кървящите й части.
към текста >>

14. 3. ВТОРА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг 19 Юни 1908 г. GA_104 Апокалипсисът на Йоан

Тези картини са били окачени по стените в залата, където Рудолф Щайнер държал сказките върху Откровението./ За погледа на посветения се явява образът на Син Человечески, на царясвещеник препасан със златен колан, с нозе, които изглеждат като разтопен метал, главата му покрита с коса като бяла вълна, от устата на който излиза двуостър огнен меч и който държи в десницата си 7-те звезди Сатурн, Слънце, Луна, Марс, Меркурий, /Марс+Меркурий = Земя/, .... Юпитер, Венера и Вулкан.
И към гореописания образ се прибавя един още по-висш символ, който като че изпълва цялата Вселена. Към гореописания символ на старото посвещение за онзи, който минава през степените на Йоановото посвещение, се прибавя нещо, което е изобразено върху първия печат. /Говорейки тук за печати, Рудолф Щайнер говори за картините, които той сам е нарисувал по виденията описани в Откровението и които не трябва да се смесват с печатите на небесната Книга, за която става дума по-нататък. Бележка на преводача. Тези картини са били окачени по стените в залата, където Рудолф Щайнер държал сказките върху Откровението./ За погледа на посветения се явява образът на Син Человечески, на царясвещеник препасан със златен колан, с нозе, които изглеждат като разтопен метал, главата му покрита с коса като бяла вълна, от устата на който излиза двуостър огнен меч и който държи в десницата си 7-те звезди Сатурн, Слънце, Луна, Марс, Меркурий, /Марс+Меркурий = Земя/, .... Юпитер, Венера и Вулкан. Това са 7-те степени на развитие или въплъщения, през които минава нашата планета Земя, като с Марс и Меркурий са обозначени двете фази на развитието на настоящото въплъщение на Земята. Бележка на преводача/. Образът, който се намира в средата на първия печат, беше считан в древното посвещение като петата от груповите души. Тя е тази, която в древни времена съществуваше само в зародиш, и е възникнала първо като това, което се нарича Син Человеческии, който владее звездите, когато ще се яви в неговата истинска форма пред човеците.
към текста >>

15. Осма лекция: Последователното развитие на човешката форма с оглед преминаването на Слънцето през съзвездията на Зодиака. GA_106 Египетски митове и мистерии

Те поставяха изображението на Нертус в една кола или ладия и го потопяваха в морето на страстта.
Нертус навлиза в едно сумрачно съзнание и потъвайки в морето на страстта, възприема оплождането само като един нежен, символичен акт; фактически тя възприема само неговото отражение. Обаче онези, които вече бяха слезли във физическия свят - за разлика от по-висшето човечество, което възприемаше оплождането по гореописания начин - те бяха изгубили своята първоначална наивност; те нямаха съновидения за оплождането, а направо виждаха акта на оплождането; те бяха изгубени за по-висшето съзнание на човечеството. Ето защо те заслужаваха смърт! Споменът за това пра-древно събитие беше запазен в много области на Европа под формата на един ритуал. В точно определено време хората устройваха своите възпоминателни празници и изпълняваха една церемония. Те поставяха изображението на Нертус в една кола или ладия и го потопяваха в морето на страстта. Спазван беше дори жестокият обичай, че онези, които трябваше да служат, да теглят ладията с изображението на Нертус, онези, които - бидейки роби - можеха да виждат това, те трябваше да бъдат умъртвявани, в знак на това, че те са представители на смъртното човечество, което можеше непосредствено да вижда с очите си акта на оплождането. Само жреците, които бяха посветени, можеха да останат невредими при тази церемония. От този пример ние виждаме, как в определени области хората запазиха спомена за тези реални пра-древни събития, за които разказваме сега, и как там те въведоха култа към богинята Нертус. В тези области хората съхраниха съзнанието за Нертус и така те стигнаха до тази легенда, до този ритуал.
към текста >>

16. 4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, б юни 1912 GA_137 Човекът в светлината на окултизма

Съзнанието, което е обучено да се справя единствено с външния предметен свят, това съзнание тук отслабва и колабира.
И в последният, за който говорихме, доминират могъщи трепети на сърцето, примесени с неовладяната енергия на това, което бихме нарекли "лично съзнание". Накратко, мистиката е нещо, което притежава невъобразимо много оттенъци и нюанси; затова тук ние няма да се ограничим само с древната гръцка мистика, както Вие ще я намерите в моята книга "Християнството като мистичен факт". С мистичните разновидности, с които днес разполагаме, ние не можем да проникнем в тази гръцка мистика. Но тези днешни разновидности могат безпогрешно да ни упътят към едно извънредно важно обстоятелство: А именно, че всички мистици имат стремежа да се издигнат над обикновеното Азово съзнание, да го заличат и премахнат, но и нежелаейки да останат без почва под нозете стремежа да изградят едно друго, ново съзнание. И точно в това е същността на мистиката, че достигайки до самите граници на духовния свят, тя се превръща в един вид сливане и единение с Духа, което обаче не може да навлезе категорично и смело вътре в този духовен свят. Съзнанието, което е обучено да се справя единствено с външния предметен свят, това съзнание тук отслабва и колабира. И затова постоянният стремеж на мистиката е да се освободи от това съзнание. Съвсем ясно е, че мистикът иска да се издигне над себе си. Но не по-малко ясно е, че ако човекът иска съзнателно да изживее опитностите, бликащи от неизговореното слово и от неизявената светлина, той трябва да стори това с едно друго, ново съзнание. Ето защо в усилието си да стане окултист, мистикът трябва не само да се откаже от някои неправилни стремежи, а да се погрижи и развие едно по-висше съзнание, а именно съзнанието без какъвто и да е външен обект. Утре ние ще продължим да говорим за това по-висше съзнание, което окултистът трябва да изгради по стръмнините на своя труден път.
към текста >>

17. 8. ОСМА СКАЗКА. Виена, 21 януари 1913 г. GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане

Когато тук на Земята срещаме един велик гений, който носи дрехите на един колар, ние също не можем да го познаем.
Защото една особеност е тази, че непосредствено след смъртта ние не можем да завържем нови отношения трябва да продължаваме старите. Налага се въпросът: Не може ли мъртвият да намери в другият свят съществата, които биха могли да го поучат? Това не може да стане! Първо ние можем да имаме отношения само към същества, с които сме били свързани преди да сме минали през вратата на смъртта. Когато срещаме един дух, който не сме познавали на Земята, ние минаваме покрай него. Когато тук на Земята срещаме един велик гений, който носи дрехите на един колар, ние също не можем да го познаем. Можем да срещаме колкото и много същества, към които обаче не сме имали никакво отношение, тези същества не могат да ни ползуват нищо.
към текста >>

18. 1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ. Берлин, 25 януари 1916 г. GA_166 Необходимост и свобода в мировите процеси и човешките действия

После сяда в колата и компанията тръгва.
Те възнамеряват да предприемат едно пътуване, да речем, през един планински проход. Когато се пътува през един такъв проход, случва се примерно някъде горе да има надвиснала скала. И така, сега хората се приготвят за пътуването и искат да тръгнат в определеното време. Обаче кочияшът си поръчва още една халба бира, която му донасят със закъснение. Той закъснява да тръгне с пет минути. После сяда в колата и компанията тръгва. Всички се отправят нагоре към планинския проход. И тъкмо когато стигат там, където се намира надвисналата скала, тази скала се откъсва, пада върху колата и премазва цялата компания. Хората загиват, а кочияшът остава незасегнат.
към текста >>

И тъкмо когато стигат там, където се намира надвисналата скала, тази скала се откъсва, пада върху колата и премазва цялата компания.
И така, сега хората се приготвят за пътуването и искат да тръгнат в определеното време. Обаче кочияшът си поръчва още една халба бира, която му донасят със закъснение. Той закъснява да тръгне с пет минути. После сяда в колата и компанията тръгва. Всички се отправят нагоре към планинския проход. И тъкмо когато стигат там, където се намира надвисналата скала, тази скала се откъсва, пада върху колата и премазва цялата компания. Хората загиват, а кочияшът остава незасегнат.
към текста >>

Виждате ли, Когато човек се заема с разрешаването на такъв въпрос, той най-напред си казва: Ето сега аз ще проследя цялата верига от събития кочияшът закъснява... Колата тръгва... скалата пада и т.н.
Но, скъпи мои приятели, сега ние трябва да поемем по един път, напълно различен от този, по който обикновено се тръгва. Когато хората започват да търсят разрешението на този въпрос. Виждате ли, Когато човек се заема с разрешаването на такъв въпрос, той най-напред си казва: Ето сега аз ще проследя цялата верига от събития кочияшът закъснява... Колата тръгва... скалата пада и т.н. Когато човек проследява подобна верига от събития, той си задава въпроса: Има ли тук, в самата основа на случката, някаква необходимост, или пък всичко би могло да стане и по друг начин? Тогава той насочва своя поглед единствено върху външните събития. Той вижда събитията в тяхната последователност и в условията, при които те се разиграват на физическия свят. Но човекът е склонен към подобни размишления само тогава, когато е настроен материалистично и взема в съображение само физическото тяло на човека. Той казва: онова, което виждаме и узнаваме за човека, то наистина съществува.
към текста >>

А сега нека да се върнем на моя пример: когато виждаме една компания, тръгнала на екскурзия с колата си, да минава под една скала, която се срутва и премазва всички това е едно физическо събитие.
А сега нека да се върнем на моя пример: когато виждаме една компания, тръгнала на екскурзия с колата си, да минава под една скала, която се срутва и премазва всички това е едно физическо събитие. Обаче успоредно с това физическо събитие, един вид вътре в него както и нашето етерно тяло е вътре в нас, възниква едно свръхсетивно събитие. И сега идва ред да се убедим в следното: Свръхсетивното събитие може да бъде пълната противоположност на това, което става тук, във физическия свят. Ако човек не внимава достатъчно, тук се поражда един източник на много заблуждения. Защото, представете си, че може да се случи например следното: Когато някой е стигнал до атавистичното ясновидство“ и има един вид второ виждане, с него може да се случи следното: да предположим, че една компания тръгва на екскурзия, обаче в последния момент един от участниците се отказва. И това е именно една личност, която притежава „второто“ виждане.
към текста >>

19. Животът между смъртта и ново раждане GA_168 Връзката между живите и мъртвите

Миналата година почина едно малко момче3 в близост до сградата, то бе премазано от кола, която превозваше мебели.
Това приближаване, би могло да се каже, понякога може да се забележи. За обикновения живот обаче случващото се по този начин в този времеви период се намира отвъд съзнанието, отвъд прага. В мига, в който се осъзнава това, което се намира отвъд прага на съзнанието, в този миг се прави едно важно духовно откритие. Искам отново да Ви посоча един специален случай. Някои от Вас вече са чували това, може би вече съм споменавал за него. Миналата година почина едно малко момче3 в близост до сградата, то бе премазано от кола, която превозваше мебели. Етерното тяло на момченцето се свърза със сградата на Гьотеанума, то формира аурата на Дорнахската сграда, живее в аурата на Гьотеанума. И когато човек създава художествено произведение в сградата, прииждат сили от това етерно тяло, което после се явява уголемено. Човек чувства в себе си тези сили така, както в душата си чувства сградата.
към текста >>

20. Съставните части на човека между смъртта и ново раждане GA_168 Връзката между живите и мъртвите

Вечерта то трябваше да донесе храна от лавката, която се намира в близост до Дорнахската сграда, и поради нещастно стечение на обстоятелствата момченцето тръгва от лавката през тръстиките, намиращи се край път, по който точно тогава се движи претоварена с мебели кола.
В сградата в Дорнах имахме едно момченце.9 На някои от нашите приятели вече разказах за това. Седемгодишно, момчето умря вследствие на трагичен инцидент. Вечерта то трябваше да донесе храна от лавката, която се намира в близост до Дорнахската сграда, и поради нещастно стечение на обстоятелствата момченцето тръгва от лавката през тръстиките, намиращи се край път, по който точно тогава се движи претоварена с мебели кола. Претоварената кола блъсва и премазва момчето. Ужасно болезнено събитие. Точно след лекцията пристигна новината, че момчето е мъртво. Трябваше да се проверят нещата с тази кола. Външните обстоятелства също бяха забележителни.
към текста >>

Претоварената кола блъсва и премазва момчето.
В сградата в Дорнах имахме едно момченце.9 На някои от нашите приятели вече разказах за това. Седемгодишно, момчето умря вследствие на трагичен инцидент. Вечерта то трябваше да донесе храна от лавката, която се намира в близост до Дорнахската сграда, и поради нещастно стечение на обстоятелствата момченцето тръгва от лавката през тръстиките, намиращи се край път, по който точно тогава се движи претоварена с мебели кола. Претоварената кола блъсва и премазва момчето. Ужасно болезнено събитие. Точно след лекцията пристигна новината, че момчето е мъртво. Трябваше да се проверят нещата с тази кола. Външните обстоятелства също бяха забележителни. Момчето иска да тръгне четвърт час по-рано, но го задържа някакъв човек, който иска да вървят заедно.
към текста >>

Трябваше да се проверят нещата с тази кола.
Седемгодишно, момчето умря вследствие на трагичен инцидент. Вечерта то трябваше да донесе храна от лавката, която се намира в близост до Дорнахската сграда, и поради нещастно стечение на обстоятелствата момченцето тръгва от лавката през тръстиките, намиращи се край път, по който точно тогава се движи претоварена с мебели кола. Претоварената кола блъсва и премазва момчето. Ужасно болезнено събитие. Точно след лекцията пристигна новината, че момчето е мъртво. Трябваше да се проверят нещата с тази кола. Външните обстоятелства също бяха забележителни. Момчето иска да тръгне четвърт час по-рано, но го задържа някакъв човек, който иска да вървят заедно. То иска да излезе през друга врата и така се озовава вдясно на колата, превозваща мебели, която го блъска отляво. Някой му казва, че трябва да излезе през другата врата, така че то е насочено в друга посока. Освен това по въпросния път не е минавала кола с мебели може би от години и може би години няма да премине друга.
към текста >>

То иска да излезе през друга врата и така се озовава вдясно на колата, превозваща мебели, която го блъска отляво.
Ужасно болезнено събитие. Точно след лекцията пристигна новината, че момчето е мъртво. Трябваше да се проверят нещата с тази кола. Външните обстоятелства също бяха забележителни. Момчето иска да тръгне четвърт час по-рано, но го задържа някакъв човек, който иска да вървят заедно. То иска да излезе през друга врата и така се озовава вдясно на колата, превозваща мебели, която го блъска отляво. Някой му казва, че трябва да излезе през другата врата, така че то е насочено в друга посока. Освен това по въпросния път не е минавала кола с мебели може би от години и може би години няма да премине друга. И така, търсеха момчето. Колата беше толкова претоварена и за нещастие паднала така, че не можеше да бъде повдигната, защото хората, ползващи колата, не носеха нищо подходящо за целта и просто си отишли. Едва на следващия ден колата беше изправена.
към текста >>

Освен това по въпросния път не е минавала кола с мебели може би от години и може би години няма да премине друга.
Трябваше да се проверят нещата с тази кола. Външните обстоятелства също бяха забележителни. Момчето иска да тръгне четвърт час по-рано, но го задържа някакъв човек, който иска да вървят заедно. То иска да излезе през друга врата и така се озовава вдясно на колата, превозваща мебели, която го блъска отляво. Някой му казва, че трябва да излезе през другата врата, така че то е насочено в друга посока. Освен това по въпросния път не е минавала кола с мебели може би от години и може би години няма да премине друга. И така, търсеха момчето. Колата беше толкова претоварена и за нещастие паднала така, че не можеше да бъде повдигната, защото хората, ползващи колата, не носеха нищо подходящо за целта и просто си отишли. Едва на следващия ден колата беше изправена. Колата обаче трябваше да се повдигне през нощта, а мъртвото момче лежеше под нея.
към текста >>

Колата беше толкова претоварена и за нещастие паднала така, че не можеше да бъде повдигната, защото хората, ползващи колата, не носеха нищо подходящо за целта и просто си отишли.
Момчето иска да тръгне четвърт час по-рано, но го задържа някакъв човек, който иска да вървят заедно. То иска да излезе през друга врата и така се озовава вдясно на колата, превозваща мебели, която го блъска отляво. Някой му казва, че трябва да излезе през другата врата, така че то е насочено в друга посока. Освен това по въпросния път не е минавала кола с мебели може би от години и може би години няма да премине друга. И така, търсеха момчето. Колата беше толкова претоварена и за нещастие паднала така, че не можеше да бъде повдигната, защото хората, ползващи колата, не носеха нищо подходящо за целта и просто си отишли. Едва на следващия ден колата беше изправена. Колата обаче трябваше да се повдигне през нощта, а мъртвото момче лежеше под нея.
към текста >>

Едва на следващия ден колата беше изправена.
То иска да излезе през друга врата и така се озовава вдясно на колата, превозваща мебели, която го блъска отляво. Някой му казва, че трябва да излезе през другата врата, така че то е насочено в друга посока. Освен това по въпросния път не е минавала кола с мебели може би от години и може би години няма да премине друга. И така, търсеха момчето. Колата беше толкова претоварена и за нещастие паднала така, че не можеше да бъде повдигната, защото хората, ползващи колата, не носеха нищо подходящо за целта и просто си отишли. Едва на следващия ден колата беше изправена. Колата обаче трябваше да се повдигне през нощта, а мъртвото момче лежеше под нея.
към текста >>

Колата обаче трябваше да се повдигне през нощта, а мъртвото момче лежеше под нея.
Някой му казва, че трябва да излезе през другата врата, така че то е насочено в друга посока. Освен това по въпросния път не е минавала кола с мебели може би от години и може би години няма да премине друга. И така, търсеха момчето. Колата беше толкова претоварена и за нещастие паднала така, че не можеше да бъде повдигната, защото хората, ползващи колата, не носеха нищо подходящо за целта и просто си отишли. Едва на следващия ден колата беше изправена. Колата обаче трябваше да се повдигне през нощта, а мъртвото момче лежеше под нея.
към текста >>

21. Съдържание GA_173 Карма на неистината

Кола Риенци и д Анунцио, Петдесетница 1347 г.
Мистерийна мъдрост у ингевоните. Балдур, Локи и Хьодур. Коледната и Великденската мистерия. Неправомерно използване на атавистични сили с цел оказване на влияние върху масите. "Делириумното" съзнание. Кола Риенци и д Анунцио, Петдесетница 1347 г. и Петдесетница 1915 г.
към текста >>

22. 4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 11 Декември 1916 GA_173 Карма на неистината

Важност ще представлява по-специално онова, което Петър Карагеоргевич е подписал на 22 Януари 1903 в Линц, както и съвещанието, проведено от няколко служещи на тази кауза офицери в белградската страноприемница "Коларац.
Тези неща ги посочвам само частично, но когато един ден бъде написана историята (а някога тя ще бъде написана) за разигралото се по онова време във виенския ресторант "Хопфнер", на 22 Януари в Линц и през Април в хотел "Биглер" в Мьодлинг, когато един ден се узнае как е възникнал оня документ, с който Карагеоргевич се е задължил, че ако се възкачи на престола, няма да предприеме нищо срещу убийците на Александър Обренович и Драга Машин, тогава това ще бъде една глава, която ще осветли много неща. Важност ще представлява по-специално онова, което Петър Карагеоргевич е подписал на 22 Януари 1903 в Линц, както и съвещанието, проведено от няколко служещи на тази кауза офицери в белградската страноприемница "Коларац.
към текста >>

23. 7. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 18 Декември 1916 GA_173 Карма на неистината

В последния момент херцогинята надниква от колата към една застанала наблизо млада жена, мигове, преди куршумите да я улучат, тя се усмихва, защото е съзряла една млада славянка, и възкликва: Ето една славянка!
Касаеше се за точно определена кампания, която се бе развихрила и за някои лица беше напълно разбираема. Спомнете си какво Ви казах за окултния фон на индивидуалността на ерцхерцог Франц Фердинанд, спомнете си парадоксалния, ала при все това реален факт, че тази двойка, която е била във висша степен славянофилски настроена, привидно беше погубена от славянска ръка привидно. Бих искал да знам дали въз основа дори на известно съкровено разбиране не може да се установи колко прав е човек, когато в случая търси по-дълбоки взаимовръзки. Въз основа на известно съкровено разбиране човек може да се доближи до същината на нещата. Виждаме един във висша степен славянофилски настроен човек да загива ведно със съпругата си от славянски куршуми. В последния момент херцогинята надниква от колата към една застанала наблизо млада жена, мигове, преди куршумите да я улучат, тя се усмихва, защото е съзряла една млада славянка, и възкликва: Ето една славянка! *145 И тогава куршумите я улучват. Несъмнено свидетелство за необикновена Карма е, че преди славянските куршуми да улучат херцогинята, тя изпитва възторг, тъй като погледът и се спира на обичания от нея славянски на род.
към текста >>

24. 9. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 24 Декември 1916 GA_173 Карма на неистината

На определен ден по онова време сред една тълпа, която впрочем имала друго отношение към тайнството на Петдесетница в сравнение със съвременността, глашатаите шествали в Рим под звуците на тръби пред Кола ди Риенци*193, оповестил от престижно място в Рим при звездната констелация на Петдесетница, която тогава се падала именно на 20 Май, онова, което щяло да го направи трибун на града.
Да вземем един конкретен случай: На 20 Май 1347 г., ще рече в стари времена, било именно Петдесетница. На определен ден по онова време сред една тълпа, която впрочем имала друго отношение към тайнството на Петдесетница в сравнение със съвременността, глашатаите шествали в Рим под звуците на тръби пред Кола ди Риенци*193, оповестил от престижно място в Рим при звездната констелация на Петдесетница, която тогава се падала именно на 20 Май, онова, което щяло да го направи трибун на града. Впечатлението било такова, каквото се полагало да бъде за делириумно съзнание на една група, на една тълпа. Защото тази тълпа вярвала, че Кола ди Риенци е довел Светия дух, и макар за съвсем кратко време, чрез използване на съответното положение на звездите било възможно да се постигне онова, което Кола ди Риенци желаел да постигне.
към текста >>

Защото тази тълпа вярвала, че Кола ди Риенци е довел Светия дух, и макар за съвсем кратко време, чрез използване на съответното положение на звездите било възможно да се постигне онова, което Кола ди Риенци желаел да постигне.
Да вземем един конкретен случай: На 20 Май 1347 г., ще рече в стари времена, било именно Петдесетница. На определен ден по онова време сред една тълпа, която впрочем имала друго отношение към тайнството на Петдесетница в сравнение със съвременността, глашатаите шествали в Рим под звуците на тръби пред Кола ди Риенци*193, оповестил от престижно място в Рим при звездната констелация на Петдесетница, която тогава се падала именно на 20 Май, онова, което щяло да го направи трибун на града. Впечатлението било такова, каквото се полагало да бъде за делириумно съзнание на една група, на една тълпа. Защото тази тълпа вярвала, че Кола ди Риенци е довел Светия дух, и макар за съвсем кратко време, чрез използване на съответното положение на звездите било възможно да се постигне онова, което Кола ди Риенци желаел да постигне.
към текста >>

не Кола ди Риенци, разбира се, а синьор Д,Анунцио*184 по съвсем аналогичен начин призовал една група на същото място!
При същата констелация се получило забележително копие, когато през 1915 г. не Кола ди Риенци, разбира се, а синьор Д,Анунцио*184 по съвсем аналогичен начин призовал една група на същото място! И отново на делириумното съзнание било въздействало с представи, със символи, които чрез своята образност били изключително подходящи да заговорят на това делириумно съзнание. Не желая да обвинявам ничие съзнание, а искам само да разкажа факти, такива факти, които са изтласкани възможно по-дълбоки в подсъзнанието. Това обаче не променя нищо в тяхната действеност. В неделята на Петдесетница през 1915 г. в Рим се случило същото, каквото се било случило в неделята на Петдесетница през 1347 г., която също била през Май, поточно съответно на 20 и на 21 Май, но тук един ден не играе никаква роля, а напротив така констелацията станала абсолютно същата.
към текста >>

се било случило с участието на Кола ди Риенци.
Това обаче не променя нищо в тяхната действеност. В неделята на Петдесетница през 1915 г. в Рим се случило същото, каквото се било случило в неделята на Петдесетница през 1347 г., която също била през Май, поточно съответно на 20 и на 21 Май, но тук един ден не играе никаква роля, а напротив така констелацията станала абсолютно същата. Следователно през 1915 г. Петдесетница била повторение на онова, което през 1347 г. се било случило с участието на Кола ди Риенци. По такъв начин била постигната особено силна действеност на новото, защото това представлявало навлизане в същите трептения, в същите условия.
към текста >>

Речта, която Д'Анунцио при същата констелация държал като повторение на някогашната реч на Кола ди Риенци, има приблизително следното съдържание*186:
Синьор Д'Анунцио държал при тази констелация реч, за която Вие можете сами да съдите, защото бих искал според силите си да Ви я прочета. Добавям само като пояснение, че в онзи момент в Италия имаше две партии така наречените неутралисти и интервенционистите, и синьор Д'Анунцио си поставяше задачата да превърне всички неутралисти в интервенционисти. Неутралистите застъпваха по-нататъшното запазване на неутралитета и един мъж Джолити*185, който е доста тясно свързан с предходния политически живот в Италия, беше за неутралитета. Това също така го отбелязвам само като коментар. Речта, която Д'Анунцио при същата констелация държал като повторение на някогашната реч на Кола ди Риенци, има приблизително следното съдържание*186:
към текста >>

Така рекъл новият Кола ди Риенци.
Така рекъл новият Кола ди Риенци. После поел шпагата, връчена му в знак на особено драгоценен спомен за Нино Биксио. Тази шпага произхождала от стари времена и била на съхранение в семейство Подрека. Тя била връчена простете, но е факт от редактора на "Азино"! "Азино" е един крайно непристоен хумористичен вестник. Д'Анувцио обаче поема шпагата в ръка, целува я тържествено, минава през множеството, качва се не като Кола ди Риенци в това отношение времената се менят в теглена от коне триумфал на колесница, а в автомобил, като преди туй не пропуска да разпореди биенето на всички камбани.
към текста >>

Д'Анувцио обаче поема шпагата в ръка, целува я тържествено, минава през множеството, качва се не като Кола ди Риенци в това отношение времената се менят в теглена от коне триумфал на колесница, а в автомобил, като преди туй не пропуска да разпореди биенето на всички камбани.
Така рекъл новият Кола ди Риенци. После поел шпагата, връчена му в знак на особено драгоценен спомен за Нино Биксио. Тази шпага произхождала от стари времена и била на съхранение в семейство Подрека. Тя била връчена простете, но е факт от редактора на "Азино"! "Азино" е един крайно непристоен хумористичен вестник. Д'Анувцио обаче поема шпагата в ръка, целува я тържествено, минава през множеството, качва се не като Кола ди Риенци в това отношение времената се менят в теглена от коне триумфал на колесница, а в автомобил, като преди туй не пропуска да разпореди биенето на всички камбани. Делириумното съзнание не бива да се изпари начаса всички камбани трябва да прозвучат, за да се задържи известно време. Сетне Д'Анунцио накарал да спрат до една телеграфна станция и телеграфирал до "Голоа", чийто редактор да, извинете, загдето не знам как се произнася името на такива чистокръвни французи, но ще го изрека според немските писмени знаци в него, чийто редактор се казва г-н "Майер", не знам как го произнасят във Франция, но се пише г-н „Майер"; та от телеграфната станция телеграфирал на редактора на „Голоа":
към текста >>

25. 10. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 25 Декември 1916 GA_173 Карма на неистината

Ако схващате правилно казаното вчера, Вие ще си кажете: Онзи 20 Май 1347 г., онази Петдесетница през Май, когато Кола ди Риенци провел своята внушителна проява в Рим, се повторил в известен смисъл по Петдесетница през 1915 г.
А сега бих искал да Ви дам възможност във връзка с един въпрос начаса да откъснете, така да се каже, душата си от някаква чисто лична интерпретация на антропософията и да я насочите към нещо всеобщо, свързано с нашето антропософско движение. Ако схващате правилно казаното вчера, Вие ще си кажете: Онзи 20 Май 1347 г., онази Петдесетница през Май, когато Кола ди Риенци провел своята внушителна проява в Рим, се повторил в известен смисъл по Петдесетница през 1915 г. Който е проследил събитията, той скоро ще може да види или скоро би могъл да види, че тази Петдесетница през Май е била избрана съвсем нарочно, съвсем съзнателно от една общност, която е можела да стори това. Просто се е знаело, че тогава старите импулси пак ще се съживят, че сърцата и душите, които са податливи на Хьодуровата слепота, ще могат да бъдат овладени, щом Локи се приближи до тях. Но човек може да бъде овладяван само дотогава, докато му липсва воля да създаде у себе си навика да се вглежда в понятни, ясни като бял ден взаимовръзки и те да му правят впечатление. Човек е изложен на оставащи неосъзнати взаимовръзки само дотогава, докато се оплита в личното така, че да не поглежда към бих казал „порядъчните" взаимовръзки, към взаимовръзките в добрия смисъл, докато няма интерес за общочовешкото, което винаги ни въвежда в духовното.
към текста >>

26. 1. Лекция, 30.09.1914 GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война

Но печатната кола беше празна, тъй като се разрази войната.
Вторият том беше отпечатан във втората половина на юли до 104 страница, но насред изречението беше прекъснат. И то на място, което за мен е значително и симптоматично. Характеризирах френските философи и се стараех максимално да бъда обективен. След това имах намерение да премина към млад, малко известен мислител. Исках след разглеждането на съвременните френски философи да премина към това, което се говори тук, от тази страна на Рейн, в Германия. Но печатната кола беше празна, тъй като се разрази войната. Често ми се случваше да гледам празните страници на 13-та кола.
към текста >>

Често ми се случваше да гледам празните страници на 13-та кола.
И то на място, което за мен е значително и симптоматично. Характеризирах френските философи и се стараех максимално да бъда обективен. След това имах намерение да премина към млад, малко известен мислител. Исках след разглеждането на съвременните френски философи да премина към това, което се говори тук, от тази страна на Рейн, в Германия. Но печатната кола беше празна, тъй като се разрази войната. Често ми се случваше да гледам празните страници на 13-та кола.
към текста >>

27. 3. Лекция, 14.02.1915 GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война

Рядко изключение е, там да мине кола.
И когато се изясни, че детето може да се намира под преобърнатия мебелен фургон, посред нощ фургонът беше повдигнат и малкият Тео Файс беше изкаран из под него мъртъв. Какво беше станало? В този район изобщо не пътуват мебелни фургони, не пътуват изобщо никакви коли. Рядко изключение е, там да мине кола. Много преди и след това нямаше нито една. И малкият Тео изобщо винаги идваше тук четвърт час по рано. В тази вечер той закъсня с четвърт час. Той можеше да мине от лявата, а не от дясната страна на колата, но той излезе от друг път, а не от обичайния. Всичко се стече така, всичко стана именно в секундата, когато детето се оказа край тази кола.
към текста >>

Той можеше да мине от лявата, а не от дясната страна на колата, но той излезе от друг път, а не от обичайния.
В този район изобщо не пътуват мебелни фургони, не пътуват изобщо никакви коли. Рядко изключение е, там да мине кола. Много преди и след това нямаше нито една. И малкият Тео изобщо винаги идваше тук четвърт час по рано. В тази вечер той закъсня с четвърт час. Той можеше да мине от лявата, а не от дясната страна на колата, но той излезе от друг път, а не от обичайния. Всичко се стече така, всичко стана именно в секундата, когато детето се оказа край тази кола. Духовното изследване на този случай в неговите кармични връзки показа, че душата на момчето е довела този фургон на това място, за да приеме смъртта в това време; защо всичко това така се е стекло – физическите събития бяха следствие от духовните отношения. Тогава фактите се показват в съвсем друга светлина, тогава се вижда зависимостта между това, което се е случило и това, което става след смъртта. Малкият Тео имаше етерно тяло, което при нормален живот би могъл да го има още 70-80 години, че и повече. То не изчезва, то остава.
към текста >>

Всичко се стече така, всичко стана именно в секундата, когато детето се оказа край тази кола.
Рядко изключение е, там да мине кола. Много преди и след това нямаше нито една. И малкият Тео изобщо винаги идваше тук четвърт час по рано. В тази вечер той закъсня с четвърт час. Той можеше да мине от лявата, а не от дясната страна на колата, но той излезе от друг път, а не от обичайния. Всичко се стече така, всичко стана именно в секундата, когато детето се оказа край тази кола. Духовното изследване на този случай в неговите кармични връзки показа, че душата на момчето е довела този фургон на това място, за да приеме смъртта в това време; защо всичко това така се е стекло – физическите събития бяха следствие от духовните отношения. Тогава фактите се показват в съвсем друга светлина, тогава се вижда зависимостта между това, което се е случило и това, което става след смъртта. Малкият Тео имаше етерно тяло, което при нормален живот би могъл да го има още 70-80 години, че и повече. То не изчезва, то остава. Етерното тяло на починалото седемгодишно дете още е пълно със сили, които би трябвало да се използват в хода на живота, те са налице в духовния свят.
към текста >>

28. Бележки GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война

Сибила Колаца, починала през януари 1915 година.
Сибила Колаца, починала през януари 1915 година. Кремацията е в Цюрих на 31.01.1915 г. "Нашите починали". Изказвания, надгробни слова, медитативни текстове. СС № 261, Дорнах, 1963 г.
към текста >>

29. 1. Първа лекция, Дорнах, 29 Септември 1917 GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята

Ако обаче човек бди над своето съзнание, ако не му позволи да се помрачи или колабира, тогава няма да се появят нито Ариман, нито Луцифер.
Но не само той, мнозина хора изгубиха ясния контрол върху нещата. Само че позволете ми, скъпи приятели, да запитам: Какво представляваха всъщност тези мигове, за конто хората признаваха, че губят ясния контрол върху нещата? Какво представляваха те? В хода на космическата еволюция тези мигове означаваха: Ето, точно сега Ариман*6 и неговите войнства влизат в човека, в човешката душа, в човешкото поведение! Ако обаче човек бди над своето съзнание, ако не му позволи да се помрачи или колабира, тогава няма да се появят нито Ариман, нито Луцифер. Но щом то бъде помрачено, в този момент ръцете на Ариман са развързани. И тогава се случват такива събития, които изобщо не намират място в дипломатическите документи; а в тях казано между другото през последните години се пазят съвсем безполезни сведения. Но да продължим нататък. Това, което става в нашата епоха, това което доведе хаоса, не произлиза от човека. Хаосът идва преди всичко от действията на ариманическите Същества, конто успяха да се промъкнат в човешката душа поради помраченото съзнание на съвременните хора.
към текста >>

30. 14. Четиринадесета лекция, Дорнах, 28 Октомври 1917 GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята

Обаче в този случай им се набива в главите, че живеят демократично, те просто не забелязват, че теглят колата, но юздите са в други ръце.
Вероятно сте чували, как някои хора непрекъснато тръбят: Демокрацията трябва да обхване целия културен свят. Само в демокрацията е спасението; ето защо ние трябва да минем през огън и вода, но да разпространим демокрацията по света. Да, ако хората продължават да живеят така, че да не се замислят за свои те понятия, тогава те ще имат на разположение понятието "демокрация" в онзи смисъл, в който прозвуча наскоро една от дефинициите за човека: човекът е същество, което ходи на два крака и няма никакви пера, с други думи един оскубан петел. Защото приблизително толкова знаят за демокрацията онези, които днес я прокламират на всяка крачка. Те чисто и просто вземат понятията за действителност. Обаче в този случай им се набива в главите, че живеят демократично, те просто не забелязват, че теглят колата, но юздите са в други ръце. И тези няколко души държат юздите толкова по-здраво, колкото повече останалите си въобразяват, че държат юздите в собствените си ръце. Ето как хората биват приспивани с помощта на абстрактни понятия и започват да вярват в обратното на това, което е действителният свят. А тъмните сили чакат само това! И когато някой никога се пробуди, светът не му обръща никакво внимание.
към текста >>

31. ДВЕ ЛЕКЦИИ ЗА ПСИХОАНАЛИЗАТА. Първа лекция, Дорнах, 10 ноември 1917 г. GA_178 Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света

В момента, когато дамата вижда насреща си опасност от конете, изгубва присъствие на духа и като следствие на детското преживяване, побягва пред колата, вместо да се отстрани.
Наистина в детството на въпросната дама лесно се открива такова изживяване. Като дете тя се возила във файтон и се случило конете да се уплашат и побегнат, като стигат точно до брега на една река. Файтонджията скача, извиква на детето, то успява също да скочи в последния момент, а файтонът потъва във водата и конете се удавят. Следователно шоковото преживяване е налице. Известна асоциация с конете също е налице. В момента, когато дамата вижда насреща си опасност от конете, изгубва присъствие на духа и като следствие на детското преживяване, побягва пред колата, вместо да се отстрани. Отново можете да видите, че при психоаналитиците се открива научна методика, каквато е присъща днес на науката, психоаналитиците я имат, но нали има много хора, в чието детство се е случило нещо подобно, но които не биха направили същото, да тичат пред конете, макар и да асоциират кон с кон? Следователно към едното трябва да се прибави друго, ако се случи човек да бяга пред конете, вместо да се отдръпне настрана.
към текста >>

Нали, когато младата дама скача от колата в детството и получава шок, споменът отдавна е изчезнал, не е повече в съзнанието, но действа подсъзнателно?
Показах ви примера от литературата на психоанализата, който играе голяма роля. Но Юнг вижда, че между многото случаи има голям брой, при които не може да се докаже, че човекът е изживял нещо като индивид, макар да се търси до най-ранното му детство. Когато се изследва всичко, с което човекът влиза в контакт, не се открива конфликтът в човешкия индивид, от който да се обяснят нещата. Поради това Юнг стига до разграничаване на два типа несъзнавано. Първото е индивидуалното несъзнавано, което се намира в човека, макар и не в съзнанието. Нали, когато младата дама скача от колата в детството и получава шок, споменът отдавна е изчезнал, не е повече в съзнанието, но действа подсъзнателно? Когато се вземе това подсъзнателно - човекът има безброй подсъзнателни неща в себе си, - се получава личното или индивидуалното несъзнавано. Това е първото, което Юнг отличава.
към текста >>

Купува си вила, кола и тенискортове и всичко, което принадлежи към това.
Мъж, американец, типичен човек на съвремието, Selfmademan, се издига до прилежен шеф и ръководител на предприятие, посвещава се всеотдайно на своята работа, има голям успех, добри печалби и си мисли: Скоро ставам на четиридесет и пет години, достатъчно се мъчих в живота, сега ще си позволя спокойствие. Купува си вила, кола и тенискортове и всичко, което принадлежи към това. В четиридесет и петата си година иска да напусне работата си и да живее извън града, като получава авторските и лицензионните възнаграждения от предприятието си. Но не щеш ли, щом заживява в имението си, нито играе тенис, нито кара кола, не отива на театър, не се радва на цветята, насадени наоколо, а самотно стои в стаята си и размишлява. Тук го боли нещо, там го боли, всичко го боли и наистина ту го заболява главата, ту гърдите или краката. Скоро сам не може повече да се понася, престава да се смее, уморява се, изтощен е и непрекъснато го боли глава, става ужасно. Не може да се констатира никаква болест.
към текста >>

Но не щеш ли, щом заживява в имението си, нито играе тенис, нито кара кола, не отива на театър, не се радва на цветята, насадени наоколо, а самотно стои в стаята си и размишлява.
Мъж, американец, типичен човек на съвремието, Selfmademan, се издига до прилежен шеф и ръководител на предприятие, посвещава се всеотдайно на своята работа, има голям успех, добри печалби и си мисли: Скоро ставам на четиридесет и пет години, достатъчно се мъчих в живота, сега ще си позволя спокойствие. Купува си вила, кола и тенискортове и всичко, което принадлежи към това. В четиридесет и петата си година иска да напусне работата си и да живее извън града, като получава авторските и лицензионните възнаграждения от предприятието си. Но не щеш ли, щом заживява в имението си, нито играе тенис, нито кара кола, не отива на театър, не се радва на цветята, насадени наоколо, а самотно стои в стаята си и размишлява. Тук го боли нещо, там го боли, всичко го боли и наистина ту го заболява главата, ту гърдите или краката. Скоро сам не може повече да се понася, престава да се смее, уморява се, изтощен е и непрекъснато го боли глава, става ужасно. Не може да се констатира никаква болест. Така е при много хора днес, нали, уж са здрави, а боледуват? Да, следователно няма болест.
към текста >>

32. ВТОРА ЧАСТ. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 20 октомври 1922 г. Духовни взаимовръзки в изграждането на човешкия организъм. GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ

Представете си, че тичате до една кола.
Представете си, че тичате до една кола. Ако тичате точно толкова бързо, колкото се движи колата, няма да чувствате нищо от колата. Но ако тичате четири пъти по-бавно и държите колата, тогава ще почувствате едно дърпане на колата, която продължава да се движи напред, докато вие трябва да я задържите, ако искате да забавите движението и. Подобно става в окото. Функцията на зрителния нерв иска да задържи ритъма, който е четири пъти по-бърз. И в това задържане се образува възприятието, зрителното възприятие, както ще усетите колата, ако се движите четири пъти по-бавно.
към текста >>

Ако тичате точно толкова бързо, колкото се движи колата, няма да чувствате нищо от колата.
Представете си, че тичате до една кола. Ако тичате точно толкова бързо, колкото се движи колата, няма да чувствате нищо от колата. Но ако тичате четири пъти по-бавно и държите колата, тогава ще почувствате едно дърпане на колата, която продължава да се движи напред, докато вие трябва да я задържите, ако искате да забавите движението и. Подобно става в окото. Функцията на зрителния нерв иска да задържи ритъма, който е четири пъти по-бърз. И в това задържане се образува възприятието, зрителното възприятие, както ще усетите колата, ако се движите четири пъти по-бавно. Ако вървите еднакво бързо с нея, няма да я чувствате.
към текста >>

Но ако тичате четири пъти по-бавно и държите колата, тогава ще почувствате едно дърпане на колата, която продължава да се движи напред, докато вие трябва да я задържите, ако искате да забавите движението и.
Представете си, че тичате до една кола. Ако тичате точно толкова бързо, колкото се движи колата, няма да чувствате нищо от колата. Но ако тичате четири пъти по-бавно и държите колата, тогава ще почувствате едно дърпане на колата, която продължава да се движи напред, докато вие трябва да я задържите, ако искате да забавите движението и. Подобно става в окото. Функцията на зрителния нерв иска да задържи ритъма, който е четири пъти по-бърз. И в това задържане се образува възприятието, зрителното възприятие, както ще усетите колата, ако се движите четири пъти по-бавно. Ако вървите еднакво бързо с нея, няма да я чувствате.
към текста >>

И в това задържане се образува възприятието, зрителното възприятие, както ще усетите колата, ако се движите четири пъти по-бавно.
Представете си, че тичате до една кола. Ако тичате точно толкова бързо, колкото се движи колата, няма да чувствате нищо от колата. Но ако тичате четири пъти по-бавно и държите колата, тогава ще почувствате едно дърпане на колата, която продължава да се движи напред, докато вие трябва да я задържите, ако искате да забавите движението и. Подобно става в окото. Функцията на зрителния нерв иска да задържи ритъма, който е четири пъти по-бърз. И в това задържане се образува възприятието, зрителното възприятие, както ще усетите колата, ако се движите четири пъти по-бавно. Ако вървите еднакво бързо с нея, няма да я чувствате.
към текста >>

33. ОСМА ЧАСТ. ЛЕКЦИЯ, Берлин, 7 декември 1922 г. Изживявания на човека в етерния свят GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ

Да, когато вървя, аз живея различно от когато карам кола.
Човекът никога не би стигнал до чувството за вертикала, ако в течение на своя живот сам не би се изправил, така че това, което представлява вертикалът, той го чувства в процесите на своите движения. И каквото така се изживява от целия човек, го съизживява и главата му и го превръща в мисълта за вертикала. По същия начин това, което човекът изживява в разтварянето на ръцете, се превръща в изживяване на хоризонталната линия. Човекът, който първоначално е бил деен в душевния си живот като цял човек, постепенно се ограничава до главата, която може да си представя всичко само образно. И как го прави главата на човека? Да, когато вървя, аз живея различно от когато карам кола. Тогава се движи колата, а аз не се движа. Така прави всъщност и главата на човека. Тя е мързелива, има своя носител в моя организъм и се оставя да бъде носена, тя остава спокойна, както когато аз седя във влака. Затова всичко става образно, абстрактно. До тази абстрактност сме стигнали в течение на земното съществуване.
към текста >>

Тогава се движи колата, а аз не се движа.
И каквото така се изживява от целия човек, го съизживява и главата му и го превръща в мисълта за вертикала. По същия начин това, което човекът изживява в разтварянето на ръцете, се превръща в изживяване на хоризонталната линия. Човекът, който първоначално е бил деен в душевния си живот като цял човек, постепенно се ограничава до главата, която може да си представя всичко само образно. И как го прави главата на човека? Да, когато вървя, аз живея различно от когато карам кола. Тогава се движи колата, а аз не се движа. Така прави всъщност и главата на човека. Тя е мързелива, има своя носител в моя организъм и се оставя да бъде носена, тя остава спокойна, както когато аз седя във влака. Затова всичко става образно, абстрактно. До тази абстрактност сме стигнали в течение на земното съществуване. Ние трябва обаче отново да стигнем до това, което ни оставя да обхванем духовността в битието.
към текста >>

34. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 25 декември, 1923 г. GA_233 Световната история в антропософска светлина и като основа за познанието на човешкия дух

" – Навън по улицата преминава пожарна кола, за да потуши огъня някъде.
Представете си, какво например може да стане със съвременния човек. Човек задрямва. Изведнъж пред него възниква в съновидение пламтяща пещ. Той чува вик: "Пожар! " – Навън по улицата преминава пожарна кола, за да потуши огъня някъде. Но каква разлика между представата за работата на пожарната, която може да си създаде човешкият интелект по прозаичния начин, с помощта на обикновеното сетивно възприятие, и картините, които може да натвори сънят! За човека от Древния Изток, обаче, всички негови преживявания са се проявявали в такива съноподобни образи. Всичко от външните природни царства се трансформирало в неговата душа в образи. В тези съноподобни образи човек е преживявал елементарните духове на водата, земята, въздуха и огъня.
към текста >>

35. 1. Първа лекция, Щутгарт 21.08.1919 GA_293 Общото човекознание

От една кола.
пренатално или предрожденно възпитание, с други думи, за възпитанието на детето по време на бременността; т.е. преди неговото физическо раждане. Днес има много хора, които вземат нещата абстрактно; а когато се отнасяме към нещата конкретно, въпросите в дадена област не могат да се задават произволно. Често съм прибягвал до следния пример: Виждаме на улицата някакви следи. Веднага възниква въпросът: Откъде са те? От една кола. А защо тя е минала по този път? Защото пътниците, които са били вътре, искали да стигнат до определено място. А защо те са искали това? В края на краищата, въпросите все някога трябва да бъдат прекратени! Останем ли в абстрактното мислене, винаги ще продължаваме с въпроса „Защо?
към текста >>

36. 6. ШЕСТИ СЕМИНАР. Щутгарт, 27.8.1919 GA_295 Лекции по валдорфска педагогика

Вие често сте виждали на улицата кола с месо, а пред нея кучето на месаря.
Днес искам да разгледаме няколко кучета. Вие често сте виждали на улицата кола с месо, а пред нея кучето на месаря. Ако сте забелязали, то седи и пази някой да не открадне месото. Ако дойде някой, който няма право и вземе месото, кучето трябва да го ухапе или най-малкото да залае. Вие разбирате, че това не може да бъде едно малко животно. Не, това е голямо куче.
към текста >>

37. СЕДМА ЛЕКЦИЯ. Валдорфското училище като организъм. Оксфорд, 23. Август 1922 GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство

Понякога можем да видим следното ужасно нещо: Някой поставя на дрехата си якичка, слага колан, а долу шевица върху подгъва, при което и на трите места виждаме един и същи мотив.
Понякога можем да видим следното ужасно нещо: Някой поставя на дрехата си якичка, слага колан, а долу шевица върху подгъва, при което и на трите места виждаме един и същи мотив. Понякога можем да видим такива неща. Това, разбира се, е най-ужасното, което може да се случи в живота, изхождайки от някакви инстинкти за художественост. Детето отрано трябва да се научи, че една лента, която е предназначена за врата, носи в себе си тенденцията да се разтваря надолу, да действува по посока надолу, че коланът трябва да действува по посока на двете страни и че долната ивица на дрехата трябва по някакъв начин да се стреми нагоре, а надолу да стои стабилно. Не бива да се случва така, че детето просто да се научи да изработва художествено дадена шевица; детето трябва да знае как ще изглежда една шевица в зависимост от това, дали ще бъде поставена върху една, или друга част на човешкото тяло. Например, когато се прави подвързия на книга, тя трябва да бъде направена така, че като я погледне, човек да знае откъде трябва да бъде отворена книгата.
към текста >>

Детето отрано трябва да се научи, че една лента, която е предназначена за врата, носи в себе си тенденцията да се разтваря надолу, да действува по посока надолу, че коланът трябва да действува по посока на двете страни и че долната ивица на дрехата трябва по някакъв начин да се стреми нагоре, а надолу да стои стабилно.
Понякога можем да видим следното ужасно нещо: Някой поставя на дрехата си якичка, слага колан, а долу шевица върху подгъва, при което и на трите места виждаме един и същи мотив. Понякога можем да видим такива неща. Това, разбира се, е най-ужасното, което може да се случи в живота, изхождайки от някакви инстинкти за художественост. Детето отрано трябва да се научи, че една лента, която е предназначена за врата, носи в себе си тенденцията да се разтваря надолу, да действува по посока надолу, че коланът трябва да действува по посока на двете страни и че долната ивица на дрехата трябва по някакъв начин да се стреми нагоре, а надолу да стои стабилно. Не бива да се случва така, че детето просто да се научи да изработва художествено дадена шевица; детето трябва да знае как ще изглежда една шевица в зависимост от това, дали ще бъде поставена върху една, или друга част на човешкото тяло. Например, когато се прави подвързия на книга, тя трябва да бъде направена така, че като я погледне, човек да знае откъде трябва да бъде отворена книгата. Между горе и долу трябва да има разлика. Детето по необходимост трябва да се врастне в това чувство за пространство и в това чувство за форма. Всичко това прониква в човека чак до върха на пръстите му.
към текста >>

38. 9. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 29.03.1920 г. GA_312 Духовна наука и медицина

седи във влака и се движи чрез него, или седи в колата и се движи чрез нея.
Виждате ли, преди всичко бих желал да насоча вниманието Ви към следното: опитайте се, всичко онова, което пред вас се проявява като увреждания на сърцето, да го отдадете на нарушената човешка дейност. Би трябвало да направите изследване върху следното, колко по-различна е сърдечната дейност при човека, който да кажем е селянин и обработва своята нива и не се отдалечава много от тази своя дейност да обработва нивата си, и колко различна е сърдечната дейност при хора, които например в професията си трябва да се возят често на автомобил или трябва често да се возят на влак. Би било изключително интересно, тъкмо по този въпрос да се извършват основни изследвания. Защото Вие ще откриете, че склонността към сърдечните заболявания съществено зависи от това, дали човекът, бидейки поставен от някакво външно средство в движение, самият той седи на едно място, т.е. седи във влака и се движи чрез него, или седи в колата и се движи чрез нея.
към текста >>

39. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 11 април 1921 г. GA_313 Терапията от гледната точка на духовната наука тъй като я въведох цялата

В лактацията той е нещо като петото колело на колата и се изхвърля.
В млякото обаче магнезият няма никакво значение. Там млякото е достатъчно мощно, за да изхвърли магнезия, който е вътре в организма. Магнезият няма какво да търси в млякото. Можем естествено да анализираме, но при лактацията нещата са такива, че лактационният процес може да се породи чрез това, че отблъсква магнезиевите сили. Ние узнаваме нещо за тази своеобразна противоположност в изграждащия зъбите процес и в лактацията само чрез това, че знаем как магнезият, който участва в изграждането на зъбите, е нещо съществено, нещо, което динамично е необходимо там. В лактацията той е нещо като петото колело на колата и се изхвърля. Същото се отнася например за флуора, който е нещо съществено в глечта на зъбите, без който не можем да разберем целия процес на израстването на зъбите. В урината той също се намира, но като нещо, което се изхвърля, което вътре няма значение. Флуорът в урината е това, което организмът изхвърля, понеже не се нуждае от него.
към текста >>

40. 4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 9 ноември 1920 GA_314 Физиология и терапия от гледна точка на духовната наука

Но в друг случай Азовото съзнание може да отслабне, да отстъпи, да колабира.
Интересно е още да отбележим, че връзките между растителния свят и човека, с които Ви занимавах тази сутрин, могат да се разширят като обхват също и минералния свят. За тази цел обаче, е необходимо да при помним някои важни антропософски истини за човека. В човека действуват духовно-душевни сили, етерни сили и физически сили. Духовнодушевните сили действуват по такъв начин, че те могат да бъдат напълно проникнати от Азовото съзнание. В този случай човекът има, така да се каже, своята нормална организация. Но в друг случай Азовото съзнание може да отслабне, да отстъпи, да колабира. И тогава, когато духовно-душевните сили се сдобият с една самостоятелност и тръгват по свои собствени пътища, без да са проникнати от Аза по един правилен начин, тогава възникват различните форми на т.н. душевни заболявания. Обаче всичко, което действува в човека като духовно-душевни сили, както и всичко, което в Антропософията наричаме астралност е представено в душевния живот като нещо несъзнавано, като нещо съноподобно, докато това, което разбираме под Азовата дейност, а то именно е пълносъзнателния душевен живот има свой физически корелат, така да се каже "носител", с чиято помощ Аза действува във физическия живот. С други думи: Когато разглеждаме човека, ние не трябва да обръщаме поглед само към това, което например е неговата азова дейност, една чисто духовна дейност, а трябва да насочим погледа си към това, което е същинския носител на тази азова дейност е заложен не в главата, не в нервно-сетивната система, а в кръвта. Би ни отвело твърде далеч, ако се опитам да изнеса пред Вас, как именно чрез особените функции на кръвта и чрез взаимодействието на нейните обменни и ритмични процеси, се постига връзката между Аза и другите душевни свойства.
към текста >>

41. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 1. Юли 1924 GA_317 Лечебно-педагогически курс

Любимите му играчки са една кола и една шейна.
Тук става дума за това, че интелектуалното внимание няма терапевтична стойност, а по отношение на вниманието към външния свят трябва да бъдат ангажирани по-скоро чувствата и волята. Детето стана по-доверчиво към хората и ако преди се отнасяше напълно безучастно към тях, сега нещата се промениха. Все още е трудно да го подтикнем към някаква дейност. Каквото и да прави, го върши с неудоволствие, въпреки че през Януари донякъде се научи да плете. Има смисъл да предлагате на детето такива занимания, които от една страна са механични и свързани с някакво движение, а от друга страна заострят вниманието му; защото при плетенето могат да се пропуснат и бримки. Любимите му играчки са една кола и една шейна. То може часове наред да не говори за нищо друго, освен за своята кола; и това е нещо, което има връзка с вчерашната тема. То бързо се научи да говори и разбира немски. Ето накратко най-общите данни.
към текста >>

То може часове наред да не говори за нищо друго, освен за своята кола; и това е нещо, което има връзка с вчерашната тема.
Детето стана по-доверчиво към хората и ако преди се отнасяше напълно безучастно към тях, сега нещата се промениха. Все още е трудно да го подтикнем към някаква дейност. Каквото и да прави, го върши с неудоволствие, въпреки че през Януари донякъде се научи да плете. Има смисъл да предлагате на детето такива занимания, които от една страна са механични и свързани с някакво движение, а от друга страна заострят вниманието му; защото при плетенето могат да се пропуснат и бримки. Любимите му играчки са една кола и една шейна. То може часове наред да не говори за нищо друго, освен за своята кола; и това е нещо, което има връзка с вчерашната тема. То бързо се научи да говори и разбира немски. Ето накратко най-общите данни.
към текста >>

42. Единадесета лекция, 11 януари 1921 година GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията

Да вземем, например, добре известното ни струпване на звезди в северната част на небето, наречено „Голяма мечка“ или „Колата“.
Какво ни дава движението на така наречените неподвижни звезди? Тук, естествено, трябва да прибегнем към помощта на по-дълги периоди от време, защото в кратки интервали от време небето на неподвижните звезди година след година ни се явява в един и същи образ. Само когато се разглеждат по-продължителни периоди, се проявява, че за тези големи интервали от време небето на неподвижните звезди не ни поднася този еднакъв образ, а цялата му конфигурация се изменя. Нека сега, изхождайки само от една точка, да представим примерно това изменение, защото което даде една област в това отношение, ще го даде и друга област. Да вземем, например, добре известното ни струпване на звезди в северната част на небето, наречено „Голяма мечка“ или „Колата“. Това струпване на звезди днес изглежда така (рис. 1). Ако се запознаете с наблюденията, фиксиращи малките премествания на така наречените неподвижни звезди – тези наблюдения обаче напълно съвпадат с това, което предлагат звездните карти, принадлежащи на древните епохи, макар и не винаги да са напълно надеждни, – и ако сумирайки тези малки премествания, в резултат получите това струпване на звезди за много отдавна отминало време, то ще изглежда така (рис. 2).
към текста >>

43. 2. Вместо увод, Дорнах, 20 Юни 1924 GA_327 Биодинамично земеделие

Защото не беше дребна работа на място, до което от Бреслау (Вроцлав) се пътува три четвърти часа с кола, да се доведат толкова хора, като им се осигурят не само места за слушане на лекциите, но и богато да бъдат гощавани.
Със задоволство трябва да се отбележи, че това беше прием в изключително антропософски смисъл. Защото не беше дребна работа на място, до което от Бреслау (Вроцлав) се пътува три четвърти часа с кола, да се доведат толкова хора, като им се осигурят не само места за слушане на лекциите, но и богато да бъдат гощавани. Участниците бяха повече от сто и всеки ден те трябваше да бъдат гощавани.
към текста >>

44. Съдържание GA_352 Природата и човекът от гл.т. на Духовната наука

Как са възникнали поясът, коланът?
Развяващо се, летящо и плътно прилепващо облекло. Филистерските облекла са се появили с цел самосъхранение, самозащита. За произхода на ордените. Тогата като подражание на свръхсетивното тяло. Съвременното мъжко палто - това е скъсената, орязана древна тога. Как са възникнали поясът, коланът? Съвременното облекло е изгубило всички цветове: сивите дрехи. За възникването на военната униформа. Знамето и груповата душа. Олтарните изображения, изображения на предците, изображение на ландшафта. «Сикстинската Мадона» на Рафаело е била предназначена за знаме, което да се носи пред процесията. Татуировките.
към текста >>

45. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 13 февруари 1924 г. GA_352 Природата и човекът от гл.т. на Духовната наука

Да вземем например коланът.
Да вземем например коланът. Коланът се е появил, защото човек е знаел: при мен през средата преминава разделителна граница, каквато няма при нито едно животно. Такава диафрагма, както при човека, при нито едно животно я няма. Нито за едно животно тази разделителна граница тук, в средата, няма такова значение, както за човека. Само сравнете. За това хората са забравили по най-невероятен начин.
към текста >>

Коланът се е появил, защото човек е знаел: при мен през средата преминава разделителна граница, каквато няма при нито едно животно.
Да вземем например коланът. Коланът се е появил, защото човек е знаел: при мен през средата преминава разделителна граница, каквато няма при нито едно животно. Такава диафрагма, както при човека, при нито едно животно я няма. Нито за едно животно тази разделителна граница тук, в средата, няма такова значение, както за човека. Само сравнете. За това хората са забравили по най-невероятен начин. Така например често дължината на човека я сравняват с дължината на животното, за да се установи колко например храна трябва на животното и колко на човека.
към текста >>

Примитивните народи, знаейки за значението на разделителната граница в средата на човека, са я подчертавали, вкарвайки в употреба пояса или колана.
Примитивните народи, знаейки за значението на разделителната граница в средата на човека, са я подчертавали, вкарвайки в употреба пояса или колана. Така че коланът подчертава чисто човешки качества.
към текста >>

Така че коланът подчертава чисто човешки качества.
Примитивните народи, знаейки за значението на разделителната граница в средата на човека, са я подчертавали, вкарвайки в употреба пояса или колана. Така че коланът подчертава чисто човешки качества.
към текста >>

По-късно, благодарение на колана, обръщали внимание върху това, че човек тук е разделен; това разделение се е реализирало чрез колана.
Първоначално човек е носил пояс. Поясът е служил, за да подчертае нещо особено в човека на мястото, на което се е носил. Поясът е служил, за да се подчертае това. По-късно, благодарение на колана, обръщали внимание върху това, че човек тук е разделен; това разделение се е реализирало чрез колана. Изгубвайки първоначалното си значение, коланът в женското облекло вече не е изразявал нищо, а просто е стягал колкото се може по-силно черния дроб и стомаха. Може да се каже, че в материалистическия век всичко, появяващо се в тази област, е нямало никакво значение, смисълът се е основавал на пълната безсмисленост. Даже струващите ни се днес безобразни неща са имали известно значение за примитивните народи. Да вземем например това отличително качество на дивите народи да използват като украшения не само елементи на облеклото, но друг вид «покрития». Защото облеклото украсява човека, то му придава нещо повече, отколкото сам по себе си представлява, нали така?
към текста >>

Изгубвайки първоначалното си значение, коланът в женското облекло вече не е изразявал нищо, а просто е стягал колкото се може по-силно черния дроб и стомаха.
Първоначално човек е носил пояс. Поясът е служил, за да подчертае нещо особено в човека на мястото, на което се е носил. Поясът е служил, за да се подчертае това. По-късно, благодарение на колана, обръщали внимание върху това, че човек тук е разделен; това разделение се е реализирало чрез колана. Изгубвайки първоначалното си значение, коланът в женското облекло вече не е изразявал нищо, а просто е стягал колкото се може по-силно черния дроб и стомаха. Може да се каже, че в материалистическия век всичко, появяващо се в тази област, е нямало никакво значение, смисълът се е основавал на пълната безсмисленост. Даже струващите ни се днес безобразни неща са имали известно значение за примитивните народи. Да вземем например това отличително качество на дивите народи да използват като украшения не само елементи на облеклото, но друг вид «покрития». Защото облеклото украсява човека, то му придава нещо повече, отколкото сам по себе си представлява, нали така? Значението на облеклото е да бъде изява на скритото, да бъде откровение.
към текста >>

46. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 27 февруари 1924 г. GA_352 Природата и човекът от гл.т. на Духовната наука

И даже в по-широк смисъл остава актуално, че когато се качвам с кола нагоре към Гьотеанума, също толкова вероятно е самият Гьотеанум да идва насреща ми.
И така, вие виждате, че от този проблем произтичат далеч отиващи следствия. Пита се: нима не можем да се оправим в този проблем? Нима нищо не можем да кажем за самото нещо, ако то се движи? Това е важен въпрос. Съвсем ясно е, че на (пръв) поглед ние нищо не можем да кажем за движението. И даже в по-широк смисъл остава актуално, че когато се качвам с кола нагоре към Гьотеанума, също толкова вероятно е самият Гьотеанум да идва насреща ми.
към текста >>

47. ШЕСТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 4 юни 1924 г. Природа на Слънцето. Произход на масонството. За знаците, докосванията и думите. Ку-клукс-клан GA_353 История на човечеството и културните народи

Но това е некоректно, първоначално е било: Der Wagen, die Wagen (кола, коли).
Как звучи в Швейцария множественото число на думата Wagen (автомобил)? Звучи ли то тук като Wagen или звучи като Wagen? (Отговор «Die Wagen»)[1] То все пак звучи Wagen. Но това е некоректно, първоначално е било: Der Wagen, die Wagen (кола, коли). В множествено число ние имаме тази ситуация в различни случаи. Например имаме: Der Bruder, die Bruder (брат, братя). Но и за Швейцария това също е правилно! Защото вие не казвате die Bruder? И така, der Bruder, die Bruder.
към текста >>

НАГОРЕ

0.78909111022949