Търсене в текстове за 'Китай'

Рудолф Щайнер
www.rudolfsteinerbg.com

НАЧАЛО

КАТЕГОРИИ С ТЕКСТОВЕ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени са 221 резултата от 48 текста с корен от думите : 'Китай'.

1. III. НИЦШЕВИЯТ ПЪТ НА РАЗВИТИЕ GA_5 Фридрих Ницше-борец срещу своето време

За Щирнер е все едно дали човек си внушава, че е „цар на Китай“, или „си внушава, че е негово призвание да е доволен човек, добър християнин, вярващ протестант, примерен гражданин, добродетелна личност.
Проследява хода на световната история и намира ос-новната заблуда на досегашното човечество във факта, че то не се занимава с грижата и култивирането на отделната индивидуална личност, а с безлични цели и задачи. Вижда истинското освобождение на човека в това, че той не отдава на такива цели по-голяма стойност, освен като на средство за развиване на своята личност. Свободният човек определя своите цели. Той притежава своите идеали, не се оставя да бъде притежаван от тях. Човекът, който не властва като свободна личност над своите идеали, е под влиянието на същите, както умопомраченият, който страда от фиксидея. За Щирнер е все едно дали човек си внушава, че е „цар на Китай“, или „си внушава, че е негово призвание да е доволен човек, добър християнин, вярващ протестант, примерен гражданин, добродетелна личност. Всичко това са просто „фиксидеи“. Който никога не е опитал и не се е осмелил да бъде добър християнин, вярващ протестант, добродетелна личност и т.н., е попаднал под властта на вяра, добродетелност и т.н.“
към текста >>

2. Възпитанието на детето от гледна точка на Антропософията GA_34 Тайната на четирите темперамента

За децата, както е и при китайците, половината език се състои в акцента.
Откъсът, който тук се има предвид гласи: „Не се страхувайте, че ще останете неразбрани - дори при употребата на цели изречения. Изражението ви, акцентът ви и желанието да бъдете разбрани ще осветли половината от казаното, другата половина ще бъде разбрана с времето. За децата, както е и при китайците, половината език се състои в акцента.
към текста >>

3. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 2.12.1904 г/първа лекция./ Същността и задачата на Свободното зидарство GA_93 Легендата за храма

С учудване и възхита гледаме сградите на древния Китай, на вавилонците и асирийците, и знаем, че те са били изградени без знанието на нашата съвременна математика.
Ако вие прочетете в "Луцифер",/*8/ как лемурийците са развивали своята строителна способност, вие ще схванете отчасти начина, по който това изкуство тогава е било практикувано. Не е възможно днес да се строи по този начин. С учудване и възхита гледаме сградите на древния Китай, на вавилонците и асирийците, и знаем, че те са били изградени без знанието на нашата съвременна математика. Ние гледаме чудесния инженерен успех на езерото Моерес в Египет; езеро, което е било изградено за събиране на вода, която при нужда е могла да бъде отклонявана в напоителни канали. Това езеро не е било изградено със съвременната инженерна техника. Чудната акустика в древните сгради е била постигана по начин, който съвременните архитекти не са в състояние да имитират. По онова време хората са били способни да строят посредством интуитивни способности, не чрез рационално разбиране.
към текста >>

4. ДЕВЕТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 23. октомври 1905 г. /вечерна лекция/ Отношението между окултното знание и ежедневния живот. GA_93 Легендата за храма

Тези славянски народи трябваше първо да влезнат в отношения с расите, лежащи на изток, китайска и японска.
Ние живеем като членове на германските народи, заградени от славянските народи на Изток и от англоамериканските народи на Запад. Както американските, така и славянските народи са раси, които имат да изпълняват своята задача в бъдеще, раси, които все още стоят в началото на своята национална мисия. Основната характеристика на славянските народи е изразена в тяхната духовна предразположеност. Опитайте се да разберете славянската култура и вие ще откриете че тя клони към духовна култура, че нещо духовно расте там. Тези славянски народи трябваше първо да влезнат в отношения с расите, лежащи на изток, китайска и японска. Те са останали от по-раншните раси от Атлантида, както изобщо всички монголци са останали от по-късната атлантска култура. Те имат астрални тела, които сами вече клонят към духовното. Славянските народи трябва да влезнат в отношения с тях.
към текста >>

5. Розенкройцерството GA_98 Природни и духовни същества

Ако разпитаме как е било в епохите, когато се е знаело още нещо за окултните сили, ще узнаем, че се е полагало грижа, например в Китай, при пристъпването на човека във физическия свят той да бъде посрещнат от хора, изпълнени с духовни мисли.
Ако разпитаме как е било в епохите, когато се е знаело още нещо за окултните сили, ще узнаем, че се е полагало грижа, например в Китай, при пристъпването на човека във физическия свят той да бъде посрещнат от хора, изпълнени с духовни мисли. Това е нещо различно, отколкото ако той бъде посрещнат от материалистическия лекар в една материалистически мислеща среда. Там към човека пристъпват съвсем други неща, отколкото е било по-рано в една среда, изпълнена с духовни мисли. Тук трябва да се потърси причината за материалистическата нагласа на хората. От 13-то, 14-то столетие насам, още при своето раждане, човекът навлиза в една материалистическа атмосфера. Това трябва да бъде така.
към текста >>

6. 9. ОСМА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг, 25 Юни 1908 г. GA_104 Апокалипсисът на Йоан

Днес имаме един остатък от тези древни презрели раси в китайския народ.
Последвали бяха още една шеста и една седма раса. Това бяха така да се каже хладките раси. Те също надживяха големия потоп, но в тях нямаше жива, разцъфтяваща сила. Към петата раса те се отнасяха приблизително така, както вдървената, втвърдената кора на дървото се отнася към сочното стъбло. Така двете раси, които последваха истинската основна родова раса, не бяха способни да се развиват; те бяха, така да се каже, презрели раси. Днес имаме един остатък от тези древни презрели раси в китайския народ. Този китайски народ се характеризира с това, че той не се е присъединил към това, което беше проявено в петата, родовата раса.
към текста >>

Този китайски народ се характеризира с това, че той не се е присъединил към това, което беше проявено в петата, родовата раса.
Това бяха така да се каже хладките раси. Те също надживяха големия потоп, но в тях нямаше жива, разцъфтяваща сила. Към петата раса те се отнасяха приблизително така, както вдървената, втвърдената кора на дървото се отнася към сочното стъбло. Така двете раси, които последваха истинската основна родова раса, не бяха способни да се развиват; те бяха, така да се каже, презрели раси. Днес имаме един остатък от тези древни презрели раси в китайския народ. Този китайски народ се характеризира с това, че той не се е присъединил към това, което беше проявено в петата, родовата раса.
към текста >>

Китайците са пропуснали този момент; несъмнено чрез това те са развили онази висока култура, която е известна, но която е неспособна да се развива.
През онова време (в края на Атлантида), когато етерното тяло на човека се оттегли вътре във физическото тяло, беше моментът, когато в човека бе положена първата заложба, за да може той да каже на себе си "Аз". Китайците са пропуснали този момент; несъмнено чрез това те са развили онази висока култура, която е известна, но която е неспособна да се развива. Петата атлантска раса изпрати навсякъде хора на своята култура, които създадоха нови, постоянно усъвършенствуващи се, растящи култури на народите. Да, този растеж започна от Древно-индийската епоха и продължава и днес. Шестата и седмата раси на Атлантида бяха изпаднали във втвърдяване и затова бяха достигнали в застой. Както казахме, китайската култура е един остатък от това; тя не може да излезе сама. В древната китайска култура тя беше се сдобила с едно чудесно атлантско наследство, но не можа да се издигне над връхната точка на това наследство.
към текста >>

Както казахме, китайската култура е един остатък от това; тя не може да излезе сама.
През онова време (в края на Атлантида), когато етерното тяло на човека се оттегли вътре във физическото тяло, беше моментът, когато в човека бе положена първата заложба, за да може той да каже на себе си "Аз". Китайците са пропуснали този момент; несъмнено чрез това те са развили онази висока култура, която е известна, но която е неспособна да се развива. Петата атлантска раса изпрати навсякъде хора на своята култура, които създадоха нови, постоянно усъвършенствуващи се, растящи култури на народите. Да, този растеж започна от Древно-индийската епоха и продължава и днес. Шестата и седмата раси на Атлантида бяха изпаднали във втвърдяване и затова бяха достигнали в застой. Както казахме, китайската култура е един остатък от това; тя не може да излезе сама. В древната китайска култура тя беше се сдобила с едно чудесно атлантско наследство, но не можа да се издигне над връхната точка на това наследство. Обаче нищо не остава неповлияно от друго. Достатъчно е да погледнете древната китайска литература; тя е била повлияна отвсякъде; обаче нейният основен тон запазва характера на Атлантида. Тази затвореност в себе си, това правене на открития и спиране при тях, тази неспособност да могат някога да се издигнат над определената степен, всичко това носи характера на Атлантската култура.
към текста >>

В древната китайска култура тя беше се сдобила с едно чудесно атлантско наследство, но не можа да се издигне над връхната точка на това наследство.
Китайците са пропуснали този момент; несъмнено чрез това те са развили онази висока култура, която е известна, но която е неспособна да се развива. Петата атлантска раса изпрати навсякъде хора на своята култура, които създадоха нови, постоянно усъвършенствуващи се, растящи култури на народите. Да, този растеж започна от Древно-индийската епоха и продължава и днес. Шестата и седмата раси на Атлантида бяха изпаднали във втвърдяване и затова бяха достигнали в застой. Както казахме, китайската култура е един остатък от това; тя не може да излезе сама. В древната китайска култура тя беше се сдобила с едно чудесно атлантско наследство, но не можа да се издигне над връхната точка на това наследство. Обаче нищо не остава неповлияно от друго. Достатъчно е да погледнете древната китайска литература; тя е била повлияна отвсякъде; обаче нейният основен тон запазва характера на Атлантида. Тази затвореност в себе си, това правене на открития и спиране при тях, тази неспособност да могат някога да се издигнат над определената степен, всичко това носи характера на Атлантската култура.
към текста >>

Достатъчно е да погледнете древната китайска литература; тя е била повлияна отвсякъде; обаче нейният основен тон запазва характера на Атлантида.
Да, този растеж започна от Древно-индийската епоха и продължава и днес. Шестата и седмата раси на Атлантида бяха изпаднали във втвърдяване и затова бяха достигнали в застой. Както казахме, китайската култура е един остатък от това; тя не може да излезе сама. В древната китайска култура тя беше се сдобила с едно чудесно атлантско наследство, но не можа да се издигне над връхната точка на това наследство. Обаче нищо не остава неповлияно от друго. Достатъчно е да погледнете древната китайска литература; тя е била повлияна отвсякъде; обаче нейният основен тон запазва характера на Атлантида. Тази затвореност в себе си, това правене на открития и спиране при тях, тази неспособност да могат някога да се издигнат над определената степен, всичко това носи характера на Атлантската култура.
към текста >>

7. 10. Десета лекция,16. Юни 1910. Мисията на отделните народи и култури в миналото, настоящето и бъдещето Соловьов. GA_121 Отделните души на народите

Това е китайската култура.
И сега се налага да поставим въпроса: Как всъщност напредва мировата еволюция, за която говорим тези дни? Ако обърнем поглед към древните времена, ние ще открием ред забележителни факти. Вече казахме: В древна Индия стана така, че първата следатлантска култура осъществи своето развитие главно в областта на етерното тяло, след като вече бяха налице съответните духовни сили. Обаче имаше и други култури, които съхраниха традициите на древната, Атлантска култура и ги пренесоха в душите на следатлантското човечество. Докато от една страна индиецът овладяваше своето етерно тяло и с негова помощ изграждаше своя забележителен духовен живот, своята величествена култура, от друга страна ние имаме една култура, чиито корени черпят сили от Атлантската епоха и ги препращат в Следатлантската епоха, като по този начин се стига до другата страна на съзнанието за етерното тяло. Това е китайската култура. Вие ще вникнете в същността на китайската култура, само ако се съобразите с това обстоятелство и си припомните, че атлантската култура имаше непосредствено отношение към „Великия Дух“, за когото стана дума в предишните ни лекции, така че тази култура несъмнено има непосредствено отношение към най-висшите степени на мировата еволюция. Обаче тази култура все още оказва своите влияния върху днешните човешки тела по един съвсем различен начин. Ето защо е напълно разбираемо, че тъкмо в тези две култури един ден ще се сблъскат двете големи противоположности на Следатлантската епоха: Индийската култура, която в известен смисъл подлежи на по-нататъшно развитие, и китайската култура, която се оказа втвърдена и затворена в себе си, склонна да повтаря всичко онова, което беше присъщо за древната Атлантска епоха. И колко могъщо е окултно-научно-поетичното впечатление, което се пробужда у нас, когато се замислим върху развитието на китайската цивилизация, върху Китайската стена, която опасва от всички страни онова, което идваше от древността и беше пренесено в Следатлантската епоха. Да, когато сравняваме Китайската стена с това, което съществуваше в древните времена, ние се изпълваме с едно много силно окултно-поетично усещане.
към текста >>

Вие ще вникнете в същността на китайската култура, само ако се съобразите с това обстоятелство и си припомните, че атлантската култура имаше непосредствено отношение към „Великия Дух“, за когото стана дума в предишните ни лекции, така че тази култура несъмнено има непосредствено отношение към най-висшите степени на мировата еволюция.
Ако обърнем поглед към древните времена, ние ще открием ред забележителни факти. Вече казахме: В древна Индия стана така, че първата следатлантска култура осъществи своето развитие главно в областта на етерното тяло, след като вече бяха налице съответните духовни сили. Обаче имаше и други култури, които съхраниха традициите на древната, Атлантска култура и ги пренесоха в душите на следатлантското човечество. Докато от една страна индиецът овладяваше своето етерно тяло и с негова помощ изграждаше своя забележителен духовен живот, своята величествена култура, от друга страна ние имаме една култура, чиито корени черпят сили от Атлантската епоха и ги препращат в Следатлантската епоха, като по този начин се стига до другата страна на съзнанието за етерното тяло. Това е китайската култура. Вие ще вникнете в същността на китайската култура, само ако се съобразите с това обстоятелство и си припомните, че атлантската култура имаше непосредствено отношение към „Великия Дух“, за когото стана дума в предишните ни лекции, така че тази култура несъмнено има непосредствено отношение към най-висшите степени на мировата еволюция. Обаче тази култура все още оказва своите влияния върху днешните човешки тела по един съвсем различен начин. Ето защо е напълно разбираемо, че тъкмо в тези две култури един ден ще се сблъскат двете големи противоположности на Следатлантската епоха: Индийската култура, която в известен смисъл подлежи на по-нататъшно развитие, и китайската култура, която се оказа втвърдена и затворена в себе си, склонна да повтаря всичко онова, което беше присъщо за древната Атлантска епоха. И колко могъщо е окултно-научно-поетичното впечатление, което се пробужда у нас, когато се замислим върху развитието на китайската цивилизация, върху Китайската стена, която опасва от всички страни онова, което идваше от древността и беше пренесено в Следатлантската епоха. Да, когато сравняваме Китайската стена с това, което съществуваше в древните времена, ние се изпълваме с едно много силно окултно-поетично усещане. Аз само загатвам за тези неща.
към текста >>

Ето защо е напълно разбираемо, че тъкмо в тези две култури един ден ще се сблъскат двете големи противоположности на Следатлантската епоха: Индийската култура, която в известен смисъл подлежи на по-нататъшно развитие, и китайската култура, която се оказа втвърдена и затворена в себе си, склонна да повтаря всичко онова, което беше присъщо за древната Атлантска епоха.
Обаче имаше и други култури, които съхраниха традициите на древната, Атлантска култура и ги пренесоха в душите на следатлантското човечество. Докато от една страна индиецът овладяваше своето етерно тяло и с негова помощ изграждаше своя забележителен духовен живот, своята величествена култура, от друга страна ние имаме една култура, чиито корени черпят сили от Атлантската епоха и ги препращат в Следатлантската епоха, като по този начин се стига до другата страна на съзнанието за етерното тяло. Това е китайската култура. Вие ще вникнете в същността на китайската култура, само ако се съобразите с това обстоятелство и си припомните, че атлантската култура имаше непосредствено отношение към „Великия Дух“, за когото стана дума в предишните ни лекции, така че тази култура несъмнено има непосредствено отношение към най-висшите степени на мировата еволюция. Обаче тази култура все още оказва своите влияния върху днешните човешки тела по един съвсем различен начин. Ето защо е напълно разбираемо, че тъкмо в тези две култури един ден ще се сблъскат двете големи противоположности на Следатлантската епоха: Индийската култура, която в известен смисъл подлежи на по-нататъшно развитие, и китайската култура, която се оказа втвърдена и затворена в себе си, склонна да повтаря всичко онова, което беше присъщо за древната Атлантска епоха. И колко могъщо е окултно-научно-поетичното впечатление, което се пробужда у нас, когато се замислим върху развитието на китайската цивилизация, върху Китайската стена, която опасва от всички страни онова, което идваше от древността и беше пренесено в Следатлантската епоха. Да, когато сравняваме Китайската стена с това, което съществуваше в древните времена, ние се изпълваме с едно много силно окултно-поетично усещане. Аз само загатвам за тези неща. Но ако ги сравните с днешните научни изследвания, Вие ще установите тяхната изключителна важност.
към текста >>

И колко могъщо е окултно-научно-поетичното впечатление, което се пробужда у нас, когато се замислим върху развитието на китайската цивилизация, върху Китайската стена, която опасва от всички страни онова, което идваше от древността и беше пренесено в Следатлантската епоха.
Докато от една страна индиецът овладяваше своето етерно тяло и с негова помощ изграждаше своя забележителен духовен живот, своята величествена култура, от друга страна ние имаме една култура, чиито корени черпят сили от Атлантската епоха и ги препращат в Следатлантската епоха, като по този начин се стига до другата страна на съзнанието за етерното тяло. Това е китайската култура. Вие ще вникнете в същността на китайската култура, само ако се съобразите с това обстоятелство и си припомните, че атлантската култура имаше непосредствено отношение към „Великия Дух“, за когото стана дума в предишните ни лекции, така че тази култура несъмнено има непосредствено отношение към най-висшите степени на мировата еволюция. Обаче тази култура все още оказва своите влияния върху днешните човешки тела по един съвсем различен начин. Ето защо е напълно разбираемо, че тъкмо в тези две култури един ден ще се сблъскат двете големи противоположности на Следатлантската епоха: Индийската култура, която в известен смисъл подлежи на по-нататъшно развитие, и китайската култура, която се оказа втвърдена и затворена в себе си, склонна да повтаря всичко онова, което беше присъщо за древната Атлантска епоха. И колко могъщо е окултно-научно-поетичното впечатление, което се пробужда у нас, когато се замислим върху развитието на китайската цивилизация, върху Китайската стена, която опасва от всички страни онова, което идваше от древността и беше пренесено в Следатлантската епоха. Да, когато сравняваме Китайската стена с това, което съществуваше в древните времена, ние се изпълваме с едно много силно окултно-поетично усещане. Аз само загатвам за тези неща. Но ако ги сравните с днешните научни изследвания, Вие ще установите тяхната изключителна важност.
към текста >>

Да, когато сравняваме Китайската стена с това, което съществуваше в древните времена, ние се изпълваме с едно много силно окултно-поетично усещане.
Това е китайската култура. Вие ще вникнете в същността на китайската култура, само ако се съобразите с това обстоятелство и си припомните, че атлантската култура имаше непосредствено отношение към „Великия Дух“, за когото стана дума в предишните ни лекции, така че тази култура несъмнено има непосредствено отношение към най-висшите степени на мировата еволюция. Обаче тази култура все още оказва своите влияния върху днешните човешки тела по един съвсем различен начин. Ето защо е напълно разбираемо, че тъкмо в тези две култури един ден ще се сблъскат двете големи противоположности на Следатлантската епоха: Индийската култура, която в известен смисъл подлежи на по-нататъшно развитие, и китайската култура, която се оказа втвърдена и затворена в себе си, склонна да повтаря всичко онова, което беше присъщо за древната Атлантска епоха. И колко могъщо е окултно-научно-поетичното впечатление, което се пробужда у нас, когато се замислим върху развитието на китайската цивилизация, върху Китайската стена, която опасва от всички страни онова, което идваше от древността и беше пренесено в Следатлантската епоха. Да, когато сравняваме Китайската стена с това, което съществуваше в древните времена, ние се изпълваме с едно много силно окултно-поетично усещане. Аз само загатвам за тези неща. Но ако ги сравните с днешните научни изследвания, Вие ще установите тяхната изключителна важност.
към текста >>

А топлото морско течение, което минаваше над Шпицберген, охлаждаше се и слизаше надолу, китайците буквално пресъздадоха в лицето на своята култура, пренесена от Атлантската епоха и плътно затворена от спомената Китайска стена.
Вие се досещате, че днес съществуват само бегли следи от това морско течение, което наричаме Голфщром. Обаче навремето Голфщромът опасваше цялата Атлантида. И сега Вие разбирате, защо душевният живот на гърците изглеждаше като един вид спомен. В душите им например често се появяваше образът на Океана, който е един от спомените за древната Атлантска епоха. И техният мироглед не е толкова неправдоподобен, понеже черпеше своите образи от древната Атлантска епоха. А топлото морско течение, което минаваше над Шпицберген, охлаждаше се и слизаше надолу, китайците буквално пресъздадоха в лицето на своята култура, пренесена от Атлантската епоха и плътно затворена от спомената Китайска стена. Историческият елемент все още не съществуваше в атлантската култура. Ето защо и в китайската култура откриваме известни белези на неисторичност. Ето защо там откриваме нещо прединдийско, нещо, което идва направо от Атлантида.
към текста >>

Ето защо и в китайската култура откриваме известни белези на неисторичност.
И сега Вие разбирате, защо душевният живот на гърците изглеждаше като един вид спомен. В душите им например често се появяваше образът на Океана, който е един от спомените за древната Атлантска епоха. И техният мироглед не е толкова неправдоподобен, понеже черпеше своите образи от древната Атлантска епоха. А топлото морско течение, което минаваше над Шпицберген, охлаждаше се и слизаше надолу, китайците буквално пресъздадоха в лицето на своята култура, пренесена от Атлантската епоха и плътно затворена от спомената Китайска стена. Историческият елемент все още не съществуваше в атлантската култура. Ето защо и в китайската култура откриваме известни белези на неисторичност. Ето защо там откриваме нещо прединдийско, нещо, което идва направо от Атлантида.
към текста >>

8. Христовият Импулс като действителен живот. Мюнхен, 18. Ноември 1911, Първа лекция GA_130 Езотеричното християнство

Ние не бива да вършим това както онзи учител по китайски език, който един ден крайно възбуден казва на своите колеги: Току-що научавам – това беше през 1870-1871 година – че от половин година Германия се намира във война с Франция, защото аз чета само китайски вестници.
Заобикалящият свят ще засегне човека особено от онази страна, която му причинява радост и страдание, удоволствие и болка, симпатия и антипатия в смисъла, в който днес само окултистът може вече да чувствува, който е в състояние да преодолее чистата интелектуалност, като разбира определени връзки на живота без достатъчно логическо основание и вниква в тях с едно правилно чувство. Окултистът изпитва неприятност при нелогическото, радост и душевен мир при логическото. Обаче когато застъпва нещо, което според него е очевидно вярно, днес той трябва да го обоснове много по-подробно, за да бъде то разбрано от хората. Особено при четенето на вестниците окултистът изпитва жива болка, защото именно във вестниците се намира често пъти въплътена нелогичност. Въпреки това ние трябва да ги четем – най-вече по избор – за да останем във връзка със заобикалящия ни свят. Ние не бива да вършим това както онзи учител по китайски език, който един ден крайно възбуден казва на своите колеги: Току-що научавам – това беше през 1870-1871 година – че от половин година Германия се намира във война с Франция, защото аз чета само китайски вестници.
към текста >>

9. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Мюнхен, 26 август 1912 г. GA_138 За инициацията

Или пък да вземем хора, които в земното си битие не са се занимавали с величието на китайската религия и сега да си помислим, че чрез инициацията тези хора встъпват в надфизически светове или – знам това за някои – че те са встъпили в тях след физическата смърт: там те могат да се запознаят, тъй като ги срещат, с Буда, Мойсей, Заратустра като духовни същества и могат да придобият познание, знание за тях.
Научава се да ги познава в духовните светове, ако е напреднал с няколко степени към инициацията, и се научава още повече да ги познава, когато след това още напредне. Да предположим например, че някой в земния си живот не е имал възможност да се запознае с Буда. Да приемем, че не се е занимавал с него. Познавам хора, които си нямаха дори най-бегло понятие от Буда. За тях може да се каже, че в рамките на физическия свят, в рамките на телесното им битие не са се занимавали с Буда. Или пък да вземем хора, които в земното си битие не са се занимавали с величието на китайската религия и сега да си помислим, че чрез инициацията тези хора встъпват в надфизически светове или – знам това за някои – че те са встъпили в тях след физическата смърт: там те могат да се запознаят, тъй като ги срещат, с Буда, Мойсей, Заратустра като духовни същества и могат да придобият познание, знание за тях. Не е пречка това, че желаейки да придобият познание за тези личности, те не са имали възможност за това на земята. С Христос е различно и ви моля да приемете това като чист окултен факт. Да допуснем, че някой не си е създал тук, на земята, в някоя инкарнация, която вече е преживял, никаква връзка със Христовото същество. Тогава, когато възприема в един извънфизически свят, това се оказва пречка за него да намери Христос във висшите светове. Тогава Христос не може да му се представи в чистия си лик!
към текста >>

10. 1. ПЪРВА СКАЗКА. Милано, 26 октомври 1912 г. GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане

Ще дойде време, когато онзи, който е последовател на китайската, на будистката, на брахманската религия, ще разбере, че да приеме Тайната на Голгота съвсем не представлява нищо против неговата религия, както не представлява нищо против неговата религия да приеме Коперниковата система на света.
Колкото повече ще напредваме в нашата епоха, толкова повече различните религии в света ще се видят принудени да приемат факта, за който говорихме днес. Ще дойде време, когато онзи, който е последовател на китайската, на будистката, на брахманската религия, ще разбере, че да приеме Тайната на Голгота съвсем не представлява нищо против неговата религия, както не представлява нищо против неговата религия да приеме Коперниковата система на света. И ще се счита като един вид религиозен егоизъм, когато някой изповядващ една религия вън от християнската ще откаже да приеме този факт.
към текста >>

11. 4. ЧЕТВЪРТА СКАЗКА. Виена, 3 ноември 1912 г. GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане

И така познанието, че Тайната на Голгота стои в центъра на развитието на света, е един прогрес, един напредък на цялото развитие на човечеството, независимо дали това е писано, или не в старите религиозни книги и да се изисква от нас от страна на китайската или на будистката религия да не мислим така, би било все едно от страна на тези религии, да се забрани на цяла Европа да не приема Коперниковия светоглед, понеже този светоглед не се намира в техните книги.
Когато например нашето течение е упреквано, че ние поставяме Тайната на Голгота в центъра на развитието на Света и се казва, че това е едно даване на предимство на Християнската религия, това е един съвсем несправедлив упрек. Нека се разберем веднъж върху това, как стои работата с един такъв упрек. Ако при нас бе дошъл един будист, или един брахманин и би ни направил този упрек, ние бихме му казали: Нима е важно това, което стои в религиозните книги и нима означава едно ощетяване на една религия, ако не отхвърляме всичко това, което не се намира в тези книги? Не може ли всеки будист да приеме Коперниковата система на Света, Коперниковия светоглед, без да бъде, без да престане да бъде будист? Това е един прогрес на общото човечество. И така познанието, че Тайната на Голгота стои в центъра на развитието на света, е един прогрес, един напредък на цялото развитие на човечеството, независимо дали това е писано, или не в старите религиозни книги и да се изисква от нас от страна на китайската или на будистката религия да не мислим така, би било все едно от страна на тези религии, да се забрани на цяла Европа да не приема Коперниковия светоглед, понеже този светоглед не се намира в техните книги. Но именно това разбиране на Тайната на Голгота когато човек познае, какво е станало при нея прави от нас един дружелюбен дух в сферата на Слънцето. Всъщност е така: В момента, когато сме навлезли в сферата на Луната, настъпва нещо, което сега можем да наречем също вътрешно духовно ние сме заобиколени от видения. Когато след смъртта срещнем еди починал наш приятел, това е едно видение, но това е той самият, той живее в тази действителност, но това са видения, които се изграждат върху спомена на това, което сме извършили тук.
към текста >>

12. 5. ПЕТА СКАЗКА. Мюнхен, 26 ноември 1912 г. GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане

В старата брахманска религия, във вероизповеданията на китайците, в другите религии по лицето на Земята се намираше толкова много от общата религиозна ядка, която беше дадено от общият първичен извор на религията, че в сферата на Слънцето душите се чувствуваха н тяхната първична родина, в първичната родина на всички религии, където се намира изворът на целият религиозен живот.
Душите на по-старото развитие на човечеството, не можеха да направят чрез самите себе си много нещо за това, че без човешко съдействие в хората съществуваше една обща човешка ядка, душите намираха възможност да общуват едни с други независимо от техните религиозни вероизповедания. В старата брахманска религия, във вероизповеданията на китайците, в другите религии по лицето на Земята се намираше толкова много от общата религиозна ядка, която беше дадено от общият първичен извор на религията, че в сферата на Слънцето душите се чувствуваха н тяхната първична родина, в първичната родина на всички религии, където се намира изворът на целият религиозен живот. В средния период на развитието на Земята това се е изменило. Връзката с първичния извор на религиите беше изгубена и тя може за бъде отново намерена чрез едно окултно познание, така че и за тази сфера на Слънцето човекът трябва да се подготви в нашия цикъл на развитието още тук на Земята и не може да стигне от само себе си до една обща човешка общителност. В това ние отново имаме нещо, в което се крие великото значение на Тайната на Голгота, на Християнството, а именно, че за новото човечество, за настоящия цикъл на развитието на човечеството тази Тайна на Голгота дава възможността, хората да се подготвят на земята така, че след смъртта да стигнат в сферата на Слънцето до един общ дружелюбен живот. За целта слънчевият Дух Христос, трябваше да слезе на Земята. и след като слезе на Земята, на тази Земя може да бъде намерена възможността за човешките души да станат между смъртта и едно ново раждане общи, човешки, общителни, дружелюбни същества.
към текста >>

13. Тайните на царствата на небето в сравнения и в истински образ GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят

Както важи за целия свят, че в един определен ден Цезар е умрял и няма друг ден за китайците или за индийците, така важи също и фактът, че Мистерията на Голгота се е извършила на този ден и тук става въпрос за раждането на Аза; това е просто един факт на окултния живот.
За страничния наблюдател би трябвало да изглежда като най-голяма ексцентричност, че поставяме годината 1879 като начало на нашия календар. Тук искаме да обърнем внимание на това, че е особено важно да се постави годината на Мистерията на Голгота като начало на нашето летоброене, а не годината на раждането на Исус. През един петък на 3 Април 33 година в три часа следобед се извърши Мистерията на Голгота. И тогава се извърши раждането на Аза в онзи смисъл, който ние често сме характеризирали. И е все едно на коя земна точка живее човек или към кое религиозно вероизповедание принадлежи; това, което дойде в света чрез Мистерията на Голгота, важи за всички хора. Както важи за целия свят, че в един определен ден Цезар е умрял и няма друг ден за китайците или за индийците, така важи също и фактът, че Мистерията на Голгота се е извършила на този ден и тук става въпрос за раждането на Аза; това е просто един факт на окултния живот. Това е събитие от интернационален характер. И човек се учудва като чуе, че от една известна страна се твърди, че това, което тук се прави, че нашата розенкройцерска теософия, която поставя Мистерията на Голгота като централна точка на всичко, била скроена за немците и не е подходяща за другите народи.
към текста >>

14. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 26 август 1913 г. GA_147 Тайните на прага

За да се изразя малко по-точно: в своето физическото тяло човек може, да кажем, да е европейски банков чиновник, но понеже етерното тяло е пренесло във физическия свят стремежа към освобождаване от физическото тяло, той може да си въобрази, че е китайският император.
Да предположим, че една станала ясновиждаща душа пренесе във физическо-сетивния свят този стремеж към способността за превръщане в етерното си тяло. Тогава това етерно тяло със своята тенденция към подвижност се намира като че ли хлабаво във физическото тяло и вследствие на това, благодарение на силите на своето етерно тяло, човешката душа влиза в противоречие с изискванията на физическия свят, който иска да запечата в човека определена личност, тъй като ако етерното тяло, което желае да се движи свободно, престъпи по неправилен начин обратно прага от духовния свят към физическо-сетивния свят, тогава всеки миг то ще иска да бъде нещо друго, нещо, което може да се намира в противоречие с твърдото запечатване на физическото тяло. За да се изразя малко по-точно: в своето физическото тяло човек може, да кажем, да е европейски банков чиновник, но понеже етерното тяло е пренесло във физическия свят стремежа към освобождаване от физическото тяло, той може да си въобрази, че е китайският император. Или, за да използваме друг пример, някой може, да кажем, да е председател на Теософското общество и, когато етерното му тяло стане по-хлабаво, може да си внуши, че стои пред владетеля на земното кълбо. Тук виждаме, че по най-решителен начин трябва да се вземе под внимание прага, който лежи между сетивния и свръхсетивния свят, че е нужно човек да обърне душевния си взор към изискванията на всеки от световете и че трябва да се нагоди към тези изисквания, че душата е длъжна да се държи по различен начин в зависимост от това от коя страна на прага се намира. Следователно това се има предвид, когато отново и отново се подчертава, че привичките от свръхсетивните светове не следва да се внасят по неправомерен начин в сетивния свят, когато човек престъпва обратно през прага. Ако смея да се изразя плоско, мога да кажа: човек трябва да знае да се държи по правилния начин в двата свята, той не следва да пренася наблюденията, правилни за единия свят, в другия.
към текста >>

15. Съдържание GA_173 Карма на неистината

Англия и Китай.
Стремежът е единствено да се придобие познание. За избухването на войната. Нарушаването на белгийския неутралитет. Действията на държавите не подлежат на морално осъждане. Англия и Индия. Англия и Китай. "Опиумната" война.
към текста >>

16. 1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 4 Декември 1916 GA_173 Карма на неистината

безжалостно цялото китайско население в Благовешченск и околността му.
"... идиличните и приветливи руснаци, за които толкова бленува моят почитан приятел Уелс и които на нас останалите също са завъртели главата, изклаха през 1900 г. безжалостно цялото китайско население в Благовешченск и околността му. Казаците навързвали китайците за плитките им и ги пускали да се носят по реката в лодки, който не можели да ги издържат. Когато жените хвърляли децата си на брега и се молели поне те да бъдат пощадени, казаците набучвали малчуганите на байонетите си. "Жестокост като масовото избиване в Благовешченск и турците никога не са си позволявали", пише някогашният английски цензор по печата мистър Ф. Е. Смит през 1907 г. годината, когато Англия и Русия подписах; договора, който гарантираше и подкопаваше независимостта на Персия.
към текста >>

Казаците навързвали китайците за плитките им и ги пускали да се носят по реката в лодки, който не можели да ги издържат.
"... идиличните и приветливи руснаци, за които толкова бленува моят почитан приятел Уелс и които на нас останалите също са завъртели главата, изклаха през 1900 г. безжалостно цялото китайско население в Благовешченск и околността му. Казаците навързвали китайците за плитките им и ги пускали да се носят по реката в лодки, който не можели да ги издържат. Когато жените хвърляли децата си на брега и се молели поне те да бъдат пощадени, казаците набучвали малчуганите на байонетите си. "Жестокост като масовото избиване в Благовешченск и турците никога не са си позволявали", пише някогашният английски цензор по печата мистър Ф. Е. Смит през 1907 г. годината, когато Англия и Русия подписах; договора, който гарантираше и подкопаваше независимостта на Персия.
към текста >>

17. 12. ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 30 Декември 1916 GA_173 Карма на неистината

Оттук, и то още в Източноиндийската компания, се развила също така търговията на Англия с Китай.
Могъщата Британска империя включва господството над Индия като един от своите най-съществени фактори. Това господство над Индия се характеризира с различни предстепени. То води началото си от Източноиндийската компания, едно търговско сдружение, на което най-напред били предоставени привилегиите да търгува за Англия само с Индия. И така с течение на времето от различните права на Източноиндийската компания последователно, целенасочено се развило господството на Англия над Индия, та дори и английското имперство Индия. Оттук, и то още в Източноиндийската компания, се развила също така търговията на Англия с Китай. Впрочем от края на XVIII в. между Индия и Китай вече се извършвала оживена търговия, в която още тогава участвала английско-източноиндийската компания. Впоследствие обаче Англия станала главен търговец в света въобще.
към текста >>

между Индия и Китай вече се извършвала оживена търговия, в която още тогава участвала английско-източноиндийската компания.
Това господство над Индия се характеризира с различни предстепени. То води началото си от Източноиндийската компания, едно търговско сдружение, на което най-напред били предоставени привилегиите да търгува за Англия само с Индия. И така с течение на времето от различните права на Източноиндийската компания последователно, целенасочено се развило господството на Англия над Индия, та дори и английското имперство Индия. Оттук, и то още в Източноиндийската компания, се развила също така търговията на Англия с Китай. Впрочем от края на XVIII в. между Индия и Китай вече се извършвала оживена търговия, в която още тогава участвала английско-източноиндийската компания. Впоследствие обаче Англия станала главен търговец в света въобще.
към текста >>

насам в Китай се разпространила привичката да се пуши опиум*223 Вероятно арабите научили китайците на това, понеже преди XVI в.
Но ето, че в допир с инкорпорираната стихия на търговията в Ориента влязла и една друга, с нея се кръстосала още една стихия. От XVII в. насам в Китай се разпространила привичката да се пуши опиум*223 Вероятно арабите научили китайците на това, понеже преди XVI в. китайците не познавали пушенето на опиум. За хората, които го практикуват, то представлява съмнителна, но силна наслада; защото пушачът на опиум се сдобива с най-разнообразни, по-родени от астралното фантазии, в които живее; това наистина е друг свят, придобит по чисто материален път.
към текста >>

китайците не познавали пушенето на опиум.
Но ето, че в допир с инкорпорираната стихия на търговията в Ориента влязла и една друга, с нея се кръстосала още една стихия. От XVII в. насам в Китай се разпространила привичката да се пуши опиум*223 Вероятно арабите научили китайците на това, понеже преди XVI в. китайците не познавали пушенето на опиум. За хората, които го практикуват, то представлява съмнителна, но силна наслада; защото пушачът на опиум се сдобива с най-разнообразни, по-родени от астралното фантазии, в които живее; това наистина е друг свят, придобит по чисто материален път.
към текста >>

Щом хората, търгуващи по посочения начин от Англия с Китай, забелязали, че привичката, че страстта да се пуши опиум вземала все по-големи размери, те създали в Бенгалия, в Индия, обширни макови насаждения за добиване на опиум; защото на всеки, който познава законите на една такава сфера, е известно, че не само търсенето създава предлагане, а и обратно предлагането поражда търсене.
Щом хората, търгуващи по посочения начин от Англия с Китай, забелязали, че привичката, че страстта да се пуши опиум вземала все по-големи размери, те създали в Бенгалия, в Индия, обширни макови насаждения за добиване на опиум; защото на всеки, който познава законите на една такава сфера, е известно, че не само търсенето създава предлагане, а и обратно предлагането поражда търсене. Това, че при достатъчно добро предлагане търсенето на един или друг артикул нараства неимоверно, го знае всеки специалист по народно стопанство. Ето защо Англия отново предоставила на Източноиндийската компания монопола да внася опиума в Китай. И колкото повече се внасяло,толкова повече в Китай се разраствало това зло пушенето на опиум. От 1772 г. били внасяни по николко хиляди сандъка годишно, всеки от които на стойност от около четири хиляди и осемстотин марки.
към текста >>

Ето защо Англия отново предоставила на Източноиндийската компания монопола да внася опиума в Китай.
Щом хората, търгуващи по посочения начин от Англия с Китай, забелязали, че привичката, че страстта да се пуши опиум вземала все по-големи размери, те създали в Бенгалия, в Индия, обширни макови насаждения за добиване на опиум; защото на всеки, който познава законите на една такава сфера, е известно, че не само търсенето създава предлагане, а и обратно предлагането поражда търсене. Това, че при достатъчно добро предлагане търсенето на един или друг артикул нараства неимоверно, го знае всеки специалист по народно стопанство. Ето защо Англия отново предоставила на Източноиндийската компания монопола да внася опиума в Китай. И колкото повече се внасяло,толкова повече в Китай се разраствало това зло пушенето на опиум. От 1772 г. били внасяни по николко хиляди сандъка годишно, всеки от които на стойност от около четири хиляди и осемстотин марки.
към текста >>

И колкото повече се внасяло,толкова повече в Китай се разраствало това зло пушенето на опиум.
Щом хората, търгуващи по посочения начин от Англия с Китай, забелязали, че привичката, че страстта да се пуши опиум вземала все по-големи размери, те създали в Бенгалия, в Индия, обширни макови насаждения за добиване на опиум; защото на всеки, който познава законите на една такава сфера, е известно, че не само търсенето създава предлагане, а и обратно предлагането поражда търсене. Това, че при достатъчно добро предлагане търсенето на един или друг артикул нараства неимоверно, го знае всеки специалист по народно стопанство. Ето защо Англия отново предоставила на Източноиндийската компания монопола да внася опиума в Китай. И колкото повече се внасяло,толкова повече в Китай се разраствало това зло пушенето на опиум. От 1772 г. били внасяни по николко хиляди сандъка годишно, всеки от които на стойност от около четири хиляди и осемстотин марки.
към текста >>

Не ми минава и през ума, да изкарвам виновен някого, който създава макови насаждение в Бенгалия, за да добива от тях опиум за Китай и срещу него да получава злато.
Избирам точно този пример, защото подобно нещо действително притежава по-дълбока културноисторическа основа, когато под внимание се вземат всички фактори. Не бива да забравяте, че тъй като опиумът въздейства на душата, с неговото разпространяване Вие наистина се намесвате в целия духовен живот на един народ или на онези хора, на които доставяте опиум. Мога да избера този пример, защото въобще не възнамерявам да твърдя, че някой не постъпвал правилно, щом смята да търгува; търговията по света трябва да бъде свободна. Този принцип също е оправдан. Не ми минава и през ума, да изкарвам виновен някого, който създава макови насаждение в Бенгалия, за да добива от тях опиум за Китай и срещу него да получава злато.
към текста >>

Китайците обаче виждали горките изнемощели пушачи на опиум.
Китайците обаче виждали горките изнемощели пушачи на опиум. Постепенно пушачът на опиум отпада напълно и с течение на времето станало ясно какво пагубно влияние оказвало пушенето на опиум върху широки слоеве от населението на Китай. Когато китайците осъзнали това, резултатът бил, че през 1794 г. те забранили опиума. Вече не искали да допускат никакъв опиум в страната си.
към текста >>

Постепенно пушачът на опиум отпада напълно и с течение на времето станало ясно какво пагубно влияние оказвало пушенето на опиум върху широки слоеве от населението на Китай.
Китайците обаче виждали горките изнемощели пушачи на опиум. Постепенно пушачът на опиум отпада напълно и с течение на времето станало ясно какво пагубно влияние оказвало пушенето на опиум върху широки слоеве от населението на Китай. Когато китайците осъзнали това, резултатът бил, че през 1794 г. те забранили опиума. Вече не искали да допускат никакъв опиум в страната си.
към текста >>

Когато китайците осъзнали това, резултатът бил, че през 1794 г.
Китайците обаче виждали горките изнемощели пушачи на опиум. Постепенно пушачът на опиум отпада напълно и с течение на времето станало ясно какво пагубно влияние оказвало пушенето на опиум върху широки слоеве от населението на Китай. Когато китайците осъзнали това, резултатът бил, че през 1794 г. те забранили опиума. Вече не искали да допускат никакъв опиум в страната си.
към текста >>

По онова време също се оказало, че въпреки формалното съществуване на забраната, въпреки издадения от китайците закон, че не бива да се внася опиум, търговията с опиум процъфтявала.
Но както става обикновено, забраните понякога не пречат да се търгува с онова,което е забранено намират се средства и пътища стоката все пак да се доставя. По онова време също се оказало, че въпреки формалното съществуване на забраната, въпреки издадения от китайците закон, че не бива да се внася опиум, търговията с опиум процъфтявала. Нали има различни начини рушветите са само едната страна на въпроса наред с много други подобни. Накратко, търговията с опиум процъфтявала и от няколко хиляди сандъка през 1773 г. за няколко десетилетия нараснала през 1837 г. на трийсет хиляди сандъка годишно. Спечеленото от тях около трийсет милиона франка годишно,се стичало към Британска Индия.
към текста >>

Когато работата придобила такива размери, китайците не измислили друг изход, освен да подложат на конфискация докарваните товари с опиум.
Когато работата придобила такива размери, китайците не измислили друг изход, освен да подложат на конфискация докарваните товари с опиум. В Кантон, където най-често пристигали товарите с опиум, те из пратили един способен китаец, един енергичен мъж на име Лин, който конфискувал пристигащите сандъци с опиум. Като служител в консулството в Китай англичаните също имали един много способен мъж капитан Елиът който бил енергичен и веднъж дори му се удало да пробие с военен кораб китайската блокада.
към текста >>

Като служител в консулството в Китай англичаните също имали един много способен мъж капитан Елиът който бил енергичен и веднъж дори му се удало да пробие с военен кораб китайската блокада.
Когато работата придобила такива размери, китайците не измислили друг изход, освен да подложат на конфискация докарваните товари с опиум. В Кантон, където най-често пристигали товарите с опиум, те из пратили един способен китаец, един енергичен мъж на име Лин, който конфискувал пристигащите сандъци с опиум. Като служител в консулството в Китай англичаните също имали един много способен мъж капитан Елиът който бил енергичен и веднъж дори му се удало да пробие с военен кораб китайската блокада.
към текста >>

Китайците обаче не отстъпвали и се създало деликатно положение.
И сега целта била да се намери изход от аферата: Огромното количество сандъци с опиум били пристигнали. Китайците обаче не отстъпвали и се създало деликатно положение. Тогава Елиът накарал понеже това било възможно 20 283 сандъка да бъдат прехвърлени и разписани на негово име като лична собственост, след което ги предал на китайските власти. Така на първо време било открито някакво решение.
към текста >>

Тогава Елиът накарал понеже това било възможно 20 283 сандъка да бъдат прехвърлени и разписани на негово име като лична собственост, след което ги предал на китайските власти.
И сега целта била да се намери изход от аферата: Огромното количество сандъци с опиум били пристигнали. Китайците обаче не отстъпвали и се създало деликатно положение. Тогава Елиът накарал понеже това било възможно 20 283 сандъка да бъдат прехвърлени и разписани на негово име като лична собственост, след което ги предал на китайските власти. Така на първо време било открито някакво решение.
към текста >>

Китайците не съумели да открият друг изход, освен да създадат нов закон и този закон вече бил много строг.
Но чрез него търговията с опиум не била ликвидирана. Едната страна изобщо не била склонна да ликвидира търговията с опиум. Китайците не съумели да открият друг изход, освен да създадат нов закон и този закон вече бил много строг. Лин разпоредил всички замесени в търговията с опиум лица да бъдат осъжда ни от китайските съдилища на смърт, а корабите занапред да бъдат конфискувани. Иначе казано, китайците си представяли, че щом някой търгува с опиум, ще бъде изправян пред китайски съд и осъждан на смърт.
към текста >>

Лин разпоредил всички замесени в търговията с опиум лица да бъдат осъжда ни от китайските съдилища на смърт, а корабите занапред да бъдат конфискувани.
Но чрез него търговията с опиум не била ликвидирана. Едната страна изобщо не била склонна да ликвидира търговията с опиум. Китайците не съумели да открият друг изход, освен да създадат нов закон и този закон вече бил много строг. Лин разпоредил всички замесени в търговията с опиум лица да бъдат осъжда ни от китайските съдилища на смърт, а корабите занапред да бъдат конфискувани. Иначе казано, китайците си представяли, че щом някой търгува с опиум, ще бъде изправян пред китайски съд и осъждан на смърт.
към текста >>

Иначе казано, китайците си представяли, че щом някой търгува с опиум, ще бъде изправян пред китайски съд и осъждан на смърт.
Но чрез него търговията с опиум не била ликвидирана. Едната страна изобщо не била склонна да ликвидира търговията с опиум. Китайците не съумели да открият друг изход, освен да създадат нов закон и този закон вече бил много строг. Лин разпоредил всички замесени в търговията с опиум лица да бъдат осъжда ни от китайските съдилища на смърт, а корабите занапред да бъдат конфискувани. Иначе казано, китайците си представяли, че щом някой търгува с опиум, ще бъде изправян пред китайски съд и осъждан на смърт.
към текста >>

Британците обаче не заявили, че за да не загуби никой главата си, търговията с опиум наистина трябва да бъде преустановена; о, не, никой не рекъл така, ами заявили буквално: "С подобно искане китайските власти окончателно погазиха всяко чувство за сигурност." Най-напред пребиваващите в Китай англичани би ли призовани да напуснат страната, а от Индия била повикана въоръжена помощ Областта била, така да се каже, окупирана.
Британците обаче не заявили, че за да не загуби никой главата си, търговията с опиум наистина трябва да бъде преустановена; о, не, никой не рекъл така, ами заявили буквално: "С подобно искане китайските власти окончателно погазиха всяко чувство за сигурност." Най-напред пребиваващите в Китай англичани би ли призовани да напуснат страната, а от Индия била повикана въоръжена помощ Областта била, така да се каже, окупирана. И тъй като китайците доста храбро отстоявали позицията си и продължавали да упорстват за обезглавяването на всеки, който търгува с опиум, такава търговия привидно не се извършвала; а и понеже китайците възнамерявали да конфискуват британските кораби с опиум, кораби привидно не били изпращани. В Индия опиумът просто бивал натоварван на американски кораби! И сега с американски кораби в Китай пристигал не по-малко, а дори и все повече опиум, защото бизнесът се разраствал.
към текста >>

И тъй като китайците доста храбро отстоявали позицията си и продължавали да упорстват за обезглавяването на всеки, който търгува с опиум, такава търговия привидно не се извършвала; а и понеже китайците възнамерявали да конфискуват британските кораби с опиум, кораби привидно не били изпращани.
Британците обаче не заявили, че за да не загуби никой главата си, търговията с опиум наистина трябва да бъде преустановена; о, не, никой не рекъл така, ами заявили буквално: "С подобно искане китайските власти окончателно погазиха всяко чувство за сигурност." Най-напред пребиваващите в Китай англичани би ли призовани да напуснат страната, а от Индия била повикана въоръжена помощ Областта била, така да се каже, окупирана. И тъй като китайците доста храбро отстоявали позицията си и продължавали да упорстват за обезглавяването на всеки, който търгува с опиум, такава търговия привидно не се извършвала; а и понеже китайците възнамерявали да конфискуват британските кораби с опиум, кораби привидно не били изпращани. В Индия опиумът просто бивал натоварван на американски кораби! И сега с американски кораби в Китай пристигал не по-малко, а дори и все повече опиум, защото бизнесът се разраствал.
към текста >>

И сега с американски кораби в Китай пристигал не по-малко, а дори и все повече опиум, защото бизнесът се разраствал.
Британците обаче не заявили, че за да не загуби никой главата си, търговията с опиум наистина трябва да бъде преустановена; о, не, никой не рекъл така, ами заявили буквално: "С подобно искане китайските власти окончателно погазиха всяко чувство за сигурност." Най-напред пребиваващите в Китай англичани би ли призовани да напуснат страната, а от Индия била повикана въоръжена помощ Областта била, така да се каже, окупирана. И тъй като китайците доста храбро отстоявали позицията си и продължавали да упорстват за обезглавяването на всеки, който търгува с опиум, такава търговия привидно не се извършвала; а и понеже китайците възнамерявали да конфискуват британските кораби с опиум, кораби привидно не били изпращани. В Индия опиумът просто бивал натоварван на американски кораби! И сега с американски кораби в Китай пристигал не по-малко, а дори и все повече опиум, защото бизнесът се разраствал.
към текста >>

Служителят Елиът заявил: Сега ясно изпъква въпросът, около който се води нашият спор дали Китай желае да има с нас честни и разширяващи се търговски връзки, или иска да поеме вината, загдето бреговете му стават жертва на открито пиратство.
Служителят Елиът заявил: Сега ясно изпъква въпросът, около който се води нашият спор дали Китай желае да има с нас честни и разширяващи се търговски връзки, или иска да поеме вината, загдето бреговете му стават жертва на открито пиратство. С индийска помощ пристанището на Кантон било блокирано. При разприте, би могло да се каже при дребнавите разпри, които възниквали тогава, един китаец бил убит от английски моряк. Китайските власти естествено настоявали да им бъде предаден английският моряк. Но се получило така, че по време на преговорите китайците все по-често изпитвали умора и им се приискало в крайна сметка някак си да запазят правото на своя страна, ала без да уязвяват англичаните. Това също може да се постигне!
към текста >>

Китайските власти естествено настоявали да им бъде предаден английският моряк.
Служителят Елиът заявил: Сега ясно изпъква въпросът, около който се води нашият спор дали Китай желае да има с нас честни и разширяващи се търговски връзки, или иска да поеме вината, загдето бреговете му стават жертва на открито пиратство. С индийска помощ пристанището на Кантон било блокирано. При разприте, би могло да се каже при дребнавите разпри, които възниквали тогава, един китаец бил убит от английски моряк. Китайските власти естествено настоявали да им бъде предаден английският моряк. Но се получило така, че по време на преговорите китайците все по-често изпитвали умора и им се приискало в крайна сметка някак си да запазят правото на своя страна, ала без да уязвяват англичаните. Това също може да се постигне! По онова време случайно се удавил някакъв английски моряк и тогава Елиът, който бил много умен мъж, се споразумял с представителя на китайските власти Лин да идентифицират удавилия се моряк като оня, дето бил убил китаеца. Удавникът бил предаден и с това въпросът бил уреден. В края на краищата обаче през 1840 г.
към текста >>

Но се получило така, че по време на преговорите китайците все по-често изпитвали умора и им се приискало в крайна сметка някак си да запазят правото на своя страна, ала без да уязвяват англичаните.
Служителят Елиът заявил: Сега ясно изпъква въпросът, около който се води нашият спор дали Китай желае да има с нас честни и разширяващи се търговски връзки, или иска да поеме вината, загдето бреговете му стават жертва на открито пиратство. С индийска помощ пристанището на Кантон било блокирано. При разприте, би могло да се каже при дребнавите разпри, които възниквали тогава, един китаец бил убит от английски моряк. Китайските власти естествено настоявали да им бъде предаден английският моряк. Но се получило така, че по време на преговорите китайците все по-често изпитвали умора и им се приискало в крайна сметка някак си да запазят правото на своя страна, ала без да уязвяват англичаните. Това също може да се постигне! По онова време случайно се удавил някакъв английски моряк и тогава Елиът, който бил много умен мъж, се споразумял с представителя на китайските власти Лин да идентифицират удавилия се моряк като оня, дето бил убил китаеца. Удавникът бил предаден и с това въпросът бил уреден. В края на краищата обаче през 1840 г. всички тези неща довели до избухването на война между Англия и Китай.
към текста >>

По онова време случайно се удавил някакъв английски моряк и тогава Елиът, който бил много умен мъж, се споразумял с представителя на китайските власти Лин да идентифицират удавилия се моряк като оня, дето бил убил китаеца.
С индийска помощ пристанището на Кантон било блокирано. При разприте, би могло да се каже при дребнавите разпри, които възниквали тогава, един китаец бил убит от английски моряк. Китайските власти естествено настоявали да им бъде предаден английският моряк. Но се получило така, че по време на преговорите китайците все по-често изпитвали умора и им се приискало в крайна сметка някак си да запазят правото на своя страна, ала без да уязвяват англичаните. Това също може да се постигне! По онова време случайно се удавил някакъв английски моряк и тогава Елиът, който бил много умен мъж, се споразумял с представителя на китайските власти Лин да идентифицират удавилия се моряк като оня, дето бил убил китаеца. Удавникът бил предаден и с това въпросът бил уреден. В края на краищата обаче през 1840 г. всички тези неща довели до избухването на война между Англия и Китай.
към текста >>

всички тези неща довели до избухването на война между Англия и Китай.
Но се получило така, че по време на преговорите китайците все по-често изпитвали умора и им се приискало в крайна сметка някак си да запазят правото на своя страна, ала без да уязвяват англичаните. Това също може да се постигне! По онова време случайно се удавил някакъв английски моряк и тогава Елиът, който бил много умен мъж, се споразумял с представителя на китайските власти Лин да идентифицират удавилия се моряк като оня, дето бил убил китаеца. Удавникът бил предаден и с това въпросът бил уреден. В края на краищата обаче през 1840 г. всички тези неща довели до избухването на война между Англия и Китай.
към текста >>

Знаело се, че Англия била "нападната" от страна на Китай, както се говорело тогава, и то заради туй, защото китайците не желаели да търпят Англия да разполага със свои опиумни, със свои макови насаждения в Индия и защото китайците искали сами да разсаждат своя мак.
Така ходът на събитията протичал по необходимост и не можел да се получи обрат. Но с материални средства върху душевния живот било оказано голямо влияние и се разиграло нещо, свързано с целия световен процес. В Англия се "знаело" за какво става дума! А какво се знаело? Знаело се, че Англия била "нападната" от страна на Китай, както се говорело тогава, и то заради туй, защото китайците не желаели да търпят Англия да разполага със свои опиумни, със свои макови насаждения в Индия и защото китайците искали сами да разсаждат своя мак. Така се говорело. Това се "знаело" съвсем точно, а освен това било известно, че китайците са варвари! Ето какво се знаело по онова време в Англия. Лорд Палмерстон заявил, че в Индия трябвало да се активизира защитата на маковите насаждения и че именно за защитата на маковите насаждения в Индия ставало дума; освен туй ставало дума за това, че специалистите по народно стопанство в Китай не желаели от страната им да изтичат техни пари, които обаче по право се полагали на Индия. Всичко това били неща, които в Европа навярно намирали разбиране!
към текста >>

Това се "знаело" съвсем точно, а освен това било известно, че китайците са варвари!
Но с материални средства върху душевния живот било оказано голямо влияние и се разиграло нещо, свързано с целия световен процес. В Англия се "знаело" за какво става дума! А какво се знаело? Знаело се, че Англия била "нападната" от страна на Китай, както се говорело тогава, и то заради туй, защото китайците не желаели да търпят Англия да разполага със свои опиумни, със свои макови насаждения в Индия и защото китайците искали сами да разсаждат своя мак. Така се говорело. Това се "знаело" съвсем точно, а освен това било известно, че китайците са варвари! Ето какво се знаело по онова време в Англия. Лорд Палмерстон заявил, че в Индия трябвало да се активизира защитата на маковите насаждения и че именно за защитата на маковите насаждения в Индия ставало дума; освен туй ставало дума за това, че специалистите по народно стопанство в Китай не желаели от страната им да изтичат техни пари, които обаче по право се полагали на Индия. Всичко това били неща, които в Европа навярно намирали разбиране!
към текста >>

Лорд Палмерстон заявил, че в Индия трябвало да се активизира защитата на маковите насаждения и че именно за защитата на маковите насаждения в Индия ставало дума; освен туй ставало дума за това, че специалистите по народно стопанство в Китай не желаели от страната им да изтичат техни пари, които обаче по право се полагали на Индия.
А какво се знаело? Знаело се, че Англия била "нападната" от страна на Китай, както се говорело тогава, и то заради туй, защото китайците не желаели да търпят Англия да разполага със свои опиумни, със свои макови насаждения в Индия и защото китайците искали сами да разсаждат своя мак. Така се говорело. Това се "знаело" съвсем точно, а освен това било известно, че китайците са варвари! Ето какво се знаело по онова време в Англия. Лорд Палмерстон заявил, че в Индия трябвало да се активизира защитата на маковите насаждения и че именно за защитата на маковите насаждения в Индия ставало дума; освен туй ставало дума за това, че специалистите по народно стопанство в Китай не желаели от страната им да изтичат техни пари, които обаче по право се полагали на Индия. Всичко това били неща, които в Европа навярно намирали разбиране!
към текста >>

Жестокости били извършвани от китайска, били извършвани и от английска страна.
И ето че войната бушувала. По време на война естествено се извършват жестокости. Жестокости били извършвани от китайска, били извършвани и от английска страна. По онова време били намирани цели села, чиито обитателки плували в кърви; китайците се биели храбро, а щом забележели, че трябва да се само убият или да се предадат,те първо убивали жените и децата си. Печална била тази война, войната от 1840 г. Един ден Елиът, който станал свидетел на цялата война, легнала всъщност на съвестта му, се сдобил със странна, но може би заслужена слава сдобил се със славата, че бил склонен да започне мирни преговори с китайците. Тогава го свалили. Дошъл... не Лойд Джордж!
към текста >>

По онова време били намирани цели села, чиито обитателки плували в кърви; китайците се биели храбро, а щом забележели, че трябва да се само убият или да се предадат,те първо убивали жените и децата си.
И ето че войната бушувала. По време на война естествено се извършват жестокости. Жестокости били извършвани от китайска, били извършвани и от английска страна. По онова време били намирани цели села, чиито обитателки плували в кърви; китайците се биели храбро, а щом забележели, че трябва да се само убият или да се предадат,те първо убивали жените и децата си. Печална била тази война, войната от 1840 г. Един ден Елиът, който станал свидетел на цялата война, легнала всъщност на съвестта му, се сдобил със странна, но може би заслужена слава сдобил се със славата, че бил склонен да започне мирни преговори с китайците. Тогава го свалили. Дошъл... не Лойд Джордж! Името му било Потинджър, някой си Потинджър заел мястото на Елиът, който възнамерявал да започне мирни преговори.
към текста >>

Един ден Елиът, който станал свидетел на цялата война, легнала всъщност на съвестта му, се сдобил със странна, но може би заслужена слава сдобил се със славата, че бил склонен да започне мирни преговори с китайците.
И ето че войната бушувала. По време на война естествено се извършват жестокости. Жестокости били извършвани от китайска, били извършвани и от английска страна. По онова време били намирани цели села, чиито обитателки плували в кърви; китайците се биели храбро, а щом забележели, че трябва да се само убият или да се предадат,те първо убивали жените и децата си. Печална била тази война, войната от 1840 г. Един ден Елиът, който станал свидетел на цялата война, легнала всъщност на съвестта му, се сдобил със странна, но може би заслужена слава сдобил се със славата, че бил склонен да започне мирни преговори с китайците. Тогава го свалили. Дошъл... не Лойд Джордж! Името му било Потинджър, някой си Потинджър заел мястото на Елиът, който възнамерявал да започне мирни преговори. Войната трябвало да се води до горчивия й край, тоест докато бъдат превзети остров Хусан, градовете Нингпо и Амой, докато англичаните напреднат до Нанкин и докато през 1842 г. Китай бъде напълно сломен.
към текста >>

Китай бъде напълно сломен.
Един ден Елиът, който станал свидетел на цялата война, легнала всъщност на съвестта му, се сдобил със странна, но може би заслужена слава сдобил се със славата, че бил склонен да започне мирни преговори с китайците. Тогава го свалили. Дошъл... не Лойд Джордж! Името му било Потинджър, някой си Потинджър заел мястото на Елиът, който възнамерявал да започне мирни преговори. Войната трябвало да се води до горчивия й край, тоест докато бъдат превзети остров Хусан, градовете Нингпо и Амой, докато англичаните напреднат до Нанкин и докато през 1842 г. Китай бъде напълно сломен. Хонконг също станал подвластен на Англия, търговията с опиум получила неограничен достъп до пет китайски пристанища, назначени били британски консули, деветдесет и седем и половина милиона репарации, сиреч освен как да кажа измъкнатите дотогава двайсет и пет милиона не ми се ще да го наричам, но друга подходяща дума в момента не се сещам, та към измъкнатите дотогава двайсет и пет милиона сега били прибавени още деветдесет и седем и половина милиона репарации...
към текста >>

Хонконг също станал подвластен на Англия, търговията с опиум получила неограничен достъп до пет китайски пристанища, назначени били британски консули, деветдесет и седем и половина милиона репарации, сиреч освен как да кажа измъкнатите дотогава двайсет и пет милиона не ми се ще да го наричам, но друга подходяща дума в момента не се сещам, та към измъкнатите дотогава двайсет и пет милиона сега били прибавени още деветдесет и седем и половина милиона репарации...
Тогава го свалили. Дошъл... не Лойд Джордж! Името му било Потинджър, някой си Потинджър заел мястото на Елиът, който възнамерявал да започне мирни преговори. Войната трябвало да се води до горчивия й край, тоест докато бъдат превзети остров Хусан, градовете Нингпо и Амой, докато англичаните напреднат до Нанкин и докато през 1842 г. Китай бъде напълно сломен. Хонконг също станал подвластен на Англия, търговията с опиум получила неограничен достъп до пет китайски пристанища, назначени били британски консули, деветдесет и седем и половина милиона репарации, сиреч освен как да кажа измъкнатите дотогава двайсет и пет милиона не ми се ще да го наричам, но друга подходяща дума в момента не се сещам, та към измъкнатите дотогава двайсет и пет милиона сега били прибавени още деветдесет и седем и половина милиона репарации...
към текста >>

Касаело се, значи, за хора, които някога били продали опиум за Китай, на които опиумът бил закупен и които били получили малко обезщетение.
Когато постъпила първата вноска от деветдесетте и седем и половина милиона репарации, намерили се хора да твърдят, че са онези, на които някога били иззети сандъците с опиум, и че полученото от тих на времето обезщетение съответствало само в незначителна степен на техните загуби. Касаело се, значи, за хора, които някога били продали опиум за Китай, на които опиумът бил закупен и които били получили малко обезщетение. И сега казвали: Установи се, че в нашето отечество продажбата на опиум за Китай се смята за правомерна; тогава ние решително трябва да предявим претенции за получаване на пълно обезщетение, защото единственото сторено от нас е това, заради което тази война беше водена от нашето отечество.
към текста >>

И сега казвали: Установи се, че в нашето отечество продажбата на опиум за Китай се смята за правомерна; тогава ние решително трябва да предявим претенции за получаване на пълно обезщетение, защото единственото сторено от нас е това, заради което тази война беше водена от нашето отечество.
Когато постъпила първата вноска от деветдесетте и седем и половина милиона репарации, намерили се хора да твърдят, че са онези, на които някога били иззети сандъците с опиум, и че полученото от тих на времето обезщетение съответствало само в незначителна степен на техните загуби. Касаело се, значи, за хора, които някога били продали опиум за Китай, на които опиумът бил закупен и които били получили малко обезщетение. И сега казвали: Установи се, че в нашето отечество продажбата на опиум за Китай се смята за правомерна; тогава ние решително трябва да предявим претенции за получаване на пълно обезщетение, защото единственото сторено от нас е това, заради което тази война беше водена от нашето отечество.
към текста >>

Тогава министърът, в чиито компетенции било решаването на въпроса, извадил от чантата си нота, която навремето бил предал на капитан Елиът, и в тази нота пишело, че дотогава, докато китайските закони забраняват търговията с опиум, английското правителство в никакъв случай няма да се съгласи да обезщетява когото и да било за претърпени загуби при търгуването с опиум.
Следователно, след като войната била спечелена, господата смятали за полагащо им се право да получат пълно обезщетение. Тогава министърът, в чиито компетенции било решаването на въпроса, извадил от чантата си нота, която навремето бил предал на капитан Елиът, и в тази нота пишело, че дотогава, докато китайските закони забраняват търговията с опиум, английското правителство в никакъв случай няма да се съгласи да обезщетява когото и да било за претърпени загуби при търгуването с опиум. Отговорът гласял, че тъй като по онова време китайските закони са били в сила, никой не може да предявява искания, след като е нарушавал китайските закони, които едва чрез войната загубили своята валидност. Ненужно е да се преценява дали този епилог също така спада към историческите необходимости, но вглеждането във фактите безспорно е необходимо. Избухването на Англо-китайската война през 1840 г. е начална точка тъкмо на онова време, за което често сме разговаряли. Тази година именно съм Ви посочвал като година, когато материализмът преживява разцвет.
към текста >>

Отговорът гласял, че тъй като по онова време китайските закони са били в сила, никой не може да предявява искания, след като е нарушавал китайските закони, които едва чрез войната загубили своята валидност.
Следователно, след като войната била спечелена, господата смятали за полагащо им се право да получат пълно обезщетение. Тогава министърът, в чиито компетенции било решаването на въпроса, извадил от чантата си нота, която навремето бил предал на капитан Елиът, и в тази нота пишело, че дотогава, докато китайските закони забраняват търговията с опиум, английското правителство в никакъв случай няма да се съгласи да обезщетява когото и да било за претърпени загуби при търгуването с опиум. Отговорът гласял, че тъй като по онова време китайските закони са били в сила, никой не може да предявява искания, след като е нарушавал китайските закони, които едва чрез войната загубили своята валидност. Ненужно е да се преценява дали този епилог също така спада към историческите необходимости, но вглеждането във фактите безспорно е необходимо. Избухването на Англо-китайската война през 1840 г. е начална точка тъкмо на онова време, за което често сме разговаряли. Тази година именно съм Ви посочвал като година, когато материализмът преживява разцвет. Добре е такива работи да бъдат схващани в тяхното развитие.
към текста >>

Избухването на Англо-китайската война през 1840 г.
Следователно, след като войната била спечелена, господата смятали за полагащо им се право да получат пълно обезщетение. Тогава министърът, в чиито компетенции било решаването на въпроса, извадил от чантата си нота, която навремето бил предал на капитан Елиът, и в тази нота пишело, че дотогава, докато китайските закони забраняват търговията с опиум, английското правителство в никакъв случай няма да се съгласи да обезщетява когото и да било за претърпени загуби при търгуването с опиум. Отговорът гласял, че тъй като по онова време китайските закони са били в сила, никой не може да предявява искания, след като е нарушавал китайските закони, които едва чрез войната загубили своята валидност. Ненужно е да се преценява дали този епилог също така спада към историческите необходимости, но вглеждането във фактите безспорно е необходимо. Избухването на Англо-китайската война през 1840 г. е начална точка тъкмо на онова време, за което често сме разговаряли. Тази година именно съм Ви посочвал като година, когато материализмът преживява разцвет. Добре е такива работи да бъдат схващани в тяхното развитие.
към текста >>

18. 13. ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 31 Декември 1916 GA_173 Карма на неистината

Защото, щом Джон Стюарт Мил, притежаващ изострена наблюдателност, намира, че у хората около него се проявяват странни китайски особености, той не може да няма право в известно отношение.
Преди известно време посочих по това впрочем ще установите, че лекциите, изнесените от мен тук през последните седмици, не са лишени от взаимовръзка как Джон Стюарт Мил*227 заедно с руския философ и политик Херрн*228 са изтъквали, че в Европа в много отношения настава своеобразно китаизиране*229, че Европа се "покитайчва". Тогава тази моя бележка не бе направена случайно. Защото, щом Джон Стюарт Мил, притежаващ изострена наблюдателност, намира, че у хората около него се проявяват странни китайски особености, той не може да няма право в известно отношение.
към текста >>

Разсъдете върху следното: Съществуват души, които през XIX и в началото на ХХ век въз основа на предходните си условия са предразположени да се въплътят в китайски тела.
Разсъдете върху следното: Съществуват души, които през XIX и в началото на ХХ век въз основа на предходните си условия са предразположени да се въплътят в китайски тела. Но тъй като броят на населението в Китай далеч не е такъв, както в предишни времена, то китайските ду-ши така или иначе не могат всички те да се въплътят там; в Европа обаче, където напоследък населението е отбелязало значително физическо нарастване, могат да бъдат подслонени много души, които всъщност са предназначени за въплъщаване в китайски тела. Ето Ви една от причините,поради които личности с изострена наблюдателност отбелязват известно китаизиране на Европа.
към текста >>

Но тъй като броят на населението в Китай далеч не е такъв, както в предишни времена, то китайските ду-ши така или иначе не могат всички те да се въплътят там; в Европа обаче, където напоследък населението е отбелязало значително физическо нарастване, могат да бъдат подслонени много души, които всъщност са предназначени за въплъщаване в китайски тела.
Разсъдете върху следното: Съществуват души, които през XIX и в началото на ХХ век въз основа на предходните си условия са предразположени да се въплътят в китайски тела. Но тъй като броят на населението в Китай далеч не е такъв, както в предишни времена, то китайските ду-ши така или иначе не могат всички те да се въплътят там; в Европа обаче, където напоследък населението е отбелязало значително физическо нарастване, могат да бъдат подслонени много души, които всъщност са предназначени за въплъщаване в китайски тела. Ето Ви една от причините,поради които личности с изострена наблюдателност отбелязват известно китаизиране на Европа.
към текста >>

Поради това,че китайските тела били "опиумизирани" и се създали поколения, възникнали под въздействие на опиумните сили,китайците били осъдени да приемат в се бе си отчасти доста незрели, доста посредствени души, на чиито качества не желая да се спирам.
Но това не би било достатъчно, за да може Европа да бъде подготвена за получаването на онази европейска Карма, която би следвало да се получи, ами се е касаело, така да се каже, само за подпомагане на великите закони на битието в определена насока. Когато в продължение на дълги периоди се причинява онова, за което Ви намекнах вчера изнуряване на множество тела от една народностна общност -, тогава се стига дотам, че с течение на времето тук долу възникват тела, към които не се отправят душите, проявявали първоначално предразположеност към тях. Поради това,че китайските тела били "опиумизирани" и се създали поколения, възникнали под въздействие на опиумните сили,китайците били осъдени да приемат в се бе си отчасти доста незрели, доста посредствени души, на чиито качества не желая да се спирам. За сметка на това пък душите, определили себе си за китайски тела, бивали възпрепятствани да влизат в тези опиумизирани тела. Те били отклонявани към Европа, за да предизвикат сред европейското население онова, което цитираните от мен наблюдателни лица явно са забелязали.
към текста >>

За сметка на това пък душите, определили себе си за китайски тела, бивали възпрепятствани да влизат в тези опиумизирани тела.
Но това не би било достатъчно, за да може Европа да бъде подготвена за получаването на онази европейска Карма, която би следвало да се получи, ами се е касаело, така да се каже, само за подпомагане на великите закони на битието в определена насока. Когато в продължение на дълги периоди се причинява онова, за което Ви намекнах вчера изнуряване на множество тела от една народностна общност -, тогава се стига дотам, че с течение на времето тук долу възникват тела, към които не се отправят душите, проявявали първоначално предразположеност към тях. Поради това,че китайските тела били "опиумизирани" и се създали поколения, възникнали под въздействие на опиумните сили,китайците били осъдени да приемат в се бе си отчасти доста незрели, доста посредствени души, на чиито качества не желая да се спирам. За сметка на това пък душите, определили себе си за китайски тела, бивали възпрепятствани да влизат в тези опиумизирани тела. Те били отклонявани към Европа, за да предизвикат сред европейското население онова, което цитираните от мен наблюдателни лица явно са забелязали.
към текста >>

Тя се водела не само по причина на онова, заради което първоначално избухнала, а именно обогатяването на хора с милиони, но и за да възпрепятства сегашното инкарниране на определени души, които иначе щели да слязат от духовния свят в подкрепа на европейските културни сили в наше време, и наместо туй в европейски тела да бъдат вкарани китайски души.
Оттук виждате, че едно такова събитие във физическия план, каквото била "опиумната война", съвсем ясно е имало своя духовна подбуда. Тя се водела не само по причина на онова, заради което първоначално избухнала, а именно обогатяването на хора с милиони, но и за да възпрепятства сегашното инкарниране на определени души, които иначе щели да слязат от духовния свят в подкрепа на европейските културни сили в наше време, и наместо туй в европейски тела да бъдат вкарани китайски души. Колкото и парадоксално да изглежда това, то несъмнено е вярно. Несъмнено вярно е, че важното, съдбоносно събитие е станало факт: у значителен брой европейци е предизвикано онова несъответствие между душевното и телесното, което току-що очертах. А чрез несъответствието между душевното и телесното, винаги се поражда не възможността с инструментите на телесното да се борави по подобаващ начин. Оттук и възможността за използване на заблудата. Заблудата не може да се използва лесно, стига поради утвърдили се порядки на епохата, гласът на онзи, който я прозира, да не е осъден да бъде, така да се каже, глас в пустиня.
към текста >>

Трябва да бъдем наясно, че като последица от "опиумната война" опиращият се на видимото културен историк е длъжен естествено да констатира някаква дегенерация в известни кръгове на китайската народно ст.
Трябва да бъдем наясно, че като последица от "опиумната война" опиращият се на видимото културен историк е длъжен естествено да констатира някаква дегенерация в известни кръгове на китайската народно ст. Онзи обаче, който съсредоточава вниманието си върху духовната културна история, трябва да вижда по-надълбоко и да съзре какво в случая се причинява на цялото човечество. Защото само в този изцяло просмукан от материализъм Пети следатлантски период е възможно едно виждане, което само по себе си е дълбоко ариманическо, ала днес пропива всяка мисъл и всички идеи, и то е човек да си въобразява, че сред една част от човечеството би могло да става нещо редно или нередно, което да не се отразява на цялото човечество. Онова, което засяга една част или се върши от една част, винаги ще дава отражение върху цялата еволюция на човечеството поради факта, че силите зад кулисите на физическото битие се подреждат по определен начин.
към текста >>

Защото хората там, в Америка, естествено са имали точно толкова недостатъчни предпоставки, за да разберат европейския начин на живот, колкото и англичаните след "опиумната война", за да разберат китайския начин на живот.
Да вземем един конкретен случай. Какво ли не беше разгласено в Америка относно взаимовръзките в европейския начин на живот, довели да тези военни събития! От немалкото, отекнало като ехо обратно в Европа, можа да се види на какви ли не работи са повярвали в Америка. Защо? Защото хората там, в Америка, естествено са имали точно толкова недостатъчни предпоставки, за да разберат европейския начин на живот, колкото и англичаните след "опиумната война", за да разберат китайския начин на живот. И ако някой поради известни скрупули понечи да каже, че това е било просто гаф, нему ще припомня, че сред онези,които в лондонския парламент с голямо въодушевление са окачествили изхода от "опиумната война" като "постижение на британската култура", бил старият Уелингтън*236, тоест не кой да е.
към текста >>

19. Бележки към текста GA_182 Смъртта като преобразуване на живота

Kу Хунг-Mинг: „Духът на китайския народ и изходът от войната“, превод от Оскар A. Х.
съч. 20. Прочетете у Хердер: „Най-старият документ на човешкото познание“, Рига, 1774 г., Част I, План III, стр. 70, където дословно се казва: „Най-древното прекрасно откровение на Бог ти се явява всяка сутрин като един факт“ в „Картини на сутрешната зора, Картина на идващия ден“. – Виж и стихотворението на Хердер „Сътворението. Една утринна песен“, 1773 г.. M. A. Kу Хунг-Mинг: „Духът на китайския народ и изходът от войната“, превод от Оскар A. Х. Шмит, Йена 1916 г.
към текста >>

20. Пета лекция, 14 септември 1918 г GA_184 Космическа предистория на човечеството

Източните народи на Азия – индуси, японци, китайци, до известна степен още са запазили тези качества, доколкото древни качества се запазват от определени членове на човечеството и в по-късни времена.
Ако разгледаме периода до XIV век след Р.Х., дотогава на хората е можело да бъде излагана мистиката. Тогава мистичните понятия са притежавали още действена сила, те са възпитавали и импулсирали хората. Източните народи на Азия – индуси, японци, китайци, до известна степен още са запазили тези качества, доколкото древни качества се запазват от определени членове на човечеството и в по-късни времена. И в наше време може да се изучава много от това, което е било свойствено на европейските народи в предишните времена; но като цяло душевното устройство на човечеството се е променило. И който днес излага традиционната мистика, трябва ясно да съзнава, че все повече и повече се приближава епохата, когато, ако съобщаваш на хората мистиката, истинската мистика, – мистиката на Майстер Екхарт[ix], Таулер[x] и т.н., – вследствие на реакциите им, ние им донасяме това, което посредством Луцифер ги води до вражда и кавги. И може да се окаже, че няма по-добро средство да се подготви някоя секта за вражда и кавги и да се докарат раздор и взаимни обвинения, от това да им се говорят мистични благочестиви речи. За праволинейното разбиране това изглежда невъзможно; но такава е действителността на фактите. Действителността на фактите се състои в това, че съществено е не само съдържанието на това, което се излага, но също и как човек реагира на тези неща.
към текста >>

21. 2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ. 25. 12. 1919 год. GA_195 Мировата Нова година и новогодишни мисли

Когато пътуваме назад през периодите на човешката еволюция до Мистерията на Голгота ние намираме, рано в хода на източната цивилизация, в онази цивилизация от която се е развила днешната китайска цивилизация, една човешка личност, която бе външното въплъщение на Луцифер.
Откъде идва това, скъпи приятели? Какво стои всъщност пред нас? Когато пътуваме назад през периодите на човешката еволюция до Мистерията на Голгота ние намираме, рано в хода на източната цивилизация, в онази цивилизация от която се е развила днешната китайска цивилизация, една човешка личност, която бе външното въплъщение на Луцифер. Луцифер наистина е ходел по Земята по онова време в човешко тяло. Той бе онзи, който донесе онази човешка светлина, която намираме в основата на древната пред-Християнска мъдрост с изключение на юдаизма. В изкуството, философията и държавническото изкуство на Гърция още действаше много от онова, което произлезе от тази Луциферова инкарнация хиляди години преди Мистерията на Голгота.
към текста >>

22. 3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ. 28. 12. 1919 год. GA_195 Мировата Нова година и новогодишни мисли

Сред тези Мистерии бяха онези, основали цивилизацията, която по-късно се превърна в китайската.
Но тази епоха на Сократ сега е извървяла своя път, завършила е правилно. Сократическата епоха е тази, в която чистата логика и чистата диалектика възникнаха от по-ранната инстинктивна мъдрост. Възникването на чистата логика, на чистата диалектика от древната ясновидска мъдрост е главната характеристика на западната култура. Тази логика, тази диалектика, е оставила своя отпечатък също и върху Християнството, защото теологията на запада е една диалектическа теология. Но възникналото в Гърция като диалектика, като мисъл сведена до абстракция, продължава назад до Мистериите на Изтока. Сред тези Мистерии бяха онези, основали цивилизацията, която по-късно се превърна в китайската. През ранната китайска цивилизация Луцифер се въплъти в човешка форма. Не трябва да скриваме от себе си факта, че Луцифер е живял веднъж във физическо тяло, както и Христос по времето на Мистерията на Голгота ходеше по Земята във физическо тяло. Но е само тесногръдо неразбиране на Луциферовото въплъщение, ако гледаме на всичко, идващо от Луцифер, като "да не се докосва". От Луцифер, например, е възникнало величието на самата Гръцка култура, уникалното древно изкуство, артистичният импулс на човечеството, какъвто самите ние все още го виждаме. Но в Европа всичко това бе втвърдено в прости думи, лишени от съдържание.
към текста >>

През ранната китайска цивилизация Луцифер се въплъти в човешка форма.
Сократическата епоха е тази, в която чистата логика и чистата диалектика възникнаха от по-ранната инстинктивна мъдрост. Възникването на чистата логика, на чистата диалектика от древната ясновидска мъдрост е главната характеристика на западната култура. Тази логика, тази диалектика, е оставила своя отпечатък също и върху Християнството, защото теологията на запада е една диалектическа теология. Но възникналото в Гърция като диалектика, като мисъл сведена до абстракция, продължава назад до Мистериите на Изтока. Сред тези Мистерии бяха онези, основали цивилизацията, която по-късно се превърна в китайската. През ранната китайска цивилизация Луцифер се въплъти в човешка форма. Не трябва да скриваме от себе си факта, че Луцифер е живял веднъж във физическо тяло, както и Христос по времето на Мистерията на Голгота ходеше по Земята във физическо тяло. Но е само тесногръдо неразбиране на Луциферовото въплъщение, ако гледаме на всичко, идващо от Луцифер, като "да не се докосва". От Луцифер, например, е възникнало величието на самата Гръцка култура, уникалното древно изкуство, артистичният импулс на човечеството, какъвто самите ние все още го виждаме. Но в Европа всичко това бе втвърдено в прости думи, лишени от съдържание. Отначало Християнството беше схващано в Европа чрез луциферическата мъдрост.
към текста >>

23. 1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 23 декември 1920 г. GA_202 Търсенето на новата Изис-Божествената София

Това ще стане,когато тайните на пространството и времето бъдат така разбрани вътрешно, че хората да разбират природата на световния дух като единство, така както едното слънце се вижда от китайците и американците и от средноевропейците.
Страховити неща са станали през последните години и социалният въпрос става все повече и повече заплашителен; само онези със заспали души може да не дооглеждат този факт. Европа, що се касае до нейната култура, заплашва да стане камара развалини. Нищо не може да я издигне от нейното хаотично състояние, освен хората да намерят възможност отново да развият вярно и истинско човечество за своя общ живот. Хората не ще бъдат в състояние да го сторят, освен ако не задълбочат чувството си, ако то не стане вътрешно чрез наблюдение на природата, при което да станат толкова благочестиви, колкото са били овчарите на полето, когато чрез своите вътрешни енергии получиха Ангелското откровение за Бога горе и аз мира на земята долу. Само с тези енергии може да се овладее социалния живот. Това ще стане,когато тайните на пространството и времето бъдат така разбрани вътрешно, че хората да разбират природата на световния дух като единство, така както едното слънце се вижда от китайците и американците и от средноевропейците. Би било абсурд, ако китайците искат слънце за себе си, руснаците друго слънце средноевропейците друго, французите отделно за тях слънце, а англичаните още едно за себе си. Така както Слънцето е единствено, така е и Слънчевото Същество, което носи на човечеството единство. Ако погледнем навън към обширността на пространството, ще откриваме предизвикателството за обединяването на човечеството. Духовното, което е отворено за нашия поглед, не ни говори за различията на човечеството или за дисхармонията; нито така ни говори и онова, което говори в най-вътрешните дълбини на нашето същество. На овчарите на полето, гласът, който те можаха да чуят чрез силата на сърцата си, обя ви че Всевишния Бог се разкрива на световните пространства и като приемем Божествеността в собствените си души, може да има мир сред човеците с добра воля.
към текста >>

Би било абсурд, ако китайците искат слънце за себе си, руснаците друго слънце средноевропейците друго, французите отделно за тях слънце, а англичаните още едно за себе си.
Европа, що се касае до нейната култура, заплашва да стане камара развалини. Нищо не може да я издигне от нейното хаотично състояние, освен хората да намерят възможност отново да развият вярно и истинско човечество за своя общ живот. Хората не ще бъдат в състояние да го сторят, освен ако не задълбочат чувството си, ако то не стане вътрешно чрез наблюдение на природата, при което да станат толкова благочестиви, колкото са били овчарите на полето, когато чрез своите вътрешни енергии получиха Ангелското откровение за Бога горе и аз мира на земята долу. Само с тези енергии може да се овладее социалния живот. Това ще стане,когато тайните на пространството и времето бъдат така разбрани вътрешно, че хората да разбират природата на световния дух като единство, така както едното слънце се вижда от китайците и американците и от средноевропейците. Би било абсурд, ако китайците искат слънце за себе си, руснаците друго слънце средноевропейците друго, французите отделно за тях слънце, а англичаните още едно за себе си. Така както Слънцето е единствено, така е и Слънчевото Същество, което носи на човечеството единство. Ако погледнем навън към обширността на пространството, ще откриваме предизвикателството за обединяването на човечеството. Духовното, което е отворено за нашия поглед, не ни говори за различията на човечеството или за дисхармонията; нито така ни говори и онова, което говори в най-вътрешните дълбини на нашето същество. На овчарите на полето, гласът, който те можаха да чуят чрез силата на сърцата си, обя ви че Всевишния Бог се разкрива на световните пространства и като приемем Божествеността в собствените си души, може да има мир сред човеците с добра воля. Това отново трябва да бъде прокламирано на цялото човечество от цялата периферия на природата.
към текста >>

24. 1. Първа лекция, Дорнах, 23 Септември 1921 GA_207 Антропософията като космософия 1

Днес хората вярват, че им се налага да преговарят само по стопанските въпроси, примерно за позицията на Япония в Тихия океан, за преустройството на Китай с оглед комерсиалните интереси на търговските народи по света и т.н.
Но знаменията на времето са надвиснали тревожно над нас и предупреждават: Досега имаше нужда от формално и външно доверие между хората, които тайно живееха в страх. Този страх беше маскиран и се проявяваше в най-различни чувства. Обаче отсега нататък, ние се нуждаем от такова душевно устройство, което ще може да обгърне една нова световна култура. Ние се нуждаем от дълбоко доверие, уравновесяващо противоположностите между Изтока и Запада. Едва тогава ще се открият същинските перспективи пред човечеството. Днес хората вярват, че им се налага да преговарят само по стопанските въпроси, примерно за позицията на Япония в Тихия океан, за преустройството на Китай с оглед комерсиалните интереси на търговските народи по света и т.н.
към текста >>

25. 11. Единадесета лекция, 16 Октомври 1921 GA_207 Антропософията като космософия 1

Представете си и края: топлинната смърт на Земята, в която загива всичко, всичко което сме разказвали за Мойсей, за величието на древния Китай, Индия, Персия, Египет, а после и: Гърция, Рим, до днешния наш свят.
Да, замислете се над тези неща съвсем сериозно. Приемете за начален пункт на Земното развитие една първична мъглявина, от която се отделят неопределени формации, а после се диференцират различните форми на живот, включително и до човека. Представете си и края: топлинната смърт на Земята, в която загива всичко, всичко което сме разказвали за Мойсей, за величието на древния Китай, Индия, Персия, Египет, а после и: Гърция, Рим, до днешния наш свят. Нима върху Земята се разиграват епизоди без начало и край? Разбира се, в този случай историята наистина изглежда безсмислена.
към текста >>

26. 9. Девета лекция, Дорнах, 6 Ноември 1921 GA_208 Антр. като Космософия 2 ч.

Хората трябва да намерят в себе си неговия духовен еквивалент; да, те трябва да го търсят в духовния свят, а не в свободните пазари на Китай, не в мрака, който обгръща Паладиума днес.
Само че от този Вашингтон не може да се очаква нищо. Хората трябва да намерят в себе си неговия духовен еквивалент; да, те трябва да го търсят в духовния свят, а не в свободните пазари на Китай, не в мрака, който обгръща Паладиума днес. Разбирателство ще донесат само онези конференции на Запада, които искат да пренесат там не друго, а светлината, така че Паладиумът да блесне отново в своето величие, в своята мощ защото днес сам за себе си, Паладиумът, като едно тяло, обвито от тъмен флуоресциращ блясък, е потънал в мрак.
към текста >>

27. 6. ШЕСТА КОНФЕРЕНЦИЯ, Дорнах, 6 август 1922 г. GA_214 Тайната на троицата

Будното съзнание, ясно и богато на форми става отново мълчалив служител на съществуванието така, както го учеше императорската епоха в Китай и в Рим; времето, чийто неумолим бяг включва мимолетната случайност, каквато е цивилизацията на тази планета в случайността, каквато е човекът, това е една форма, в която случайността, каквато е живота, изтича надалеч през една определено време, докато в света на светлината на нашите очи, се отварят на заден план вълните на хоризонтите на историята на земята и на историята на звездите.
Това е действието в недрата на света в своя исторически размер. Пред неустоимия ритъм на редувания на поколения изчезва за да приключи всичко, което е построило будното съществувание в своите духовни светове. Историята се занимава с живота и с нищо друго, освен живота, расата, триумфа на желанието за мощ, а не с победата на истините, с изобретения или с парите. Историята на света е съденето на света: тя винаги дава основание на по-силния живот, на по-пълния живот,на по-сигурния в самия себе си живот, а именно основанието да съществуваш и не е толкова важно, че е била оправдавана пред будното съзнание и тя винаги е принасяла в жертва истината и справедливостта, на силата, на расата и е осъждала на смърт хората и народите, за които истината е била по-важна от делата, и справедливостта по-съществена от властта. Така, спектакълът на една висша култура, целият този прекрасен свят на божества, на изкуства, на мисли, на битки, на градове приключва с първоначалните въпроси на вечната кръв, която е едно с космичните вълни, въртяща се вечно в орбити. Будното съзнание, ясно и богато на форми става отново мълчалив служител на съществуванието така, както го учеше императорската епоха в Китай и в Рим; времето, чийто неумолим бяг включва мимолетната случайност, каквато е цивилизацията на тази планета в случайността, каквато е човекът, това е една форма, в която случайността, каквато е живота, изтича надалеч през една определено време, докато в света на светлината на нашите очи, се отварят на заден план вълните на хоризонтите на историята на земята и на историята на звездите.
към текста >>

28. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 24 декември, 1923 г. GA_233 Световната история в антропософска светлина и като основа за познанието на човешкия дух

Да се пренесем сега в далечното минало на човешката еволюция и да разгледаме населението на Древния Изток, по отношение на което китайците и индусите, познати от историята, са само по-късни потомци.
Да се пренесем сега в далечното минало на човешката еволюция и да разгледаме населението на Древния Изток, по отношение на което китайците и индусите, познати от историята, са само по-късни потомци. Тоест ще се върнем хиляди години назад. Ако разгледаме човешкото същество от тази древна епоха, то ще намерим, че то е живяло съвсем не така, че да може да си каже: "В главата ми има спомен за нещо преживяно, за нещо, което ми се е случило във външния живот". То е нямало такива вътрешни преживявания; те просто не са съществували за него. Неговата глава не е била пълна с идеи и мисли. Съвременният човек със свойствения му повърхностен маниер смята, че както ние сега имаме идеи, мисли и представи, така е било винаги при хората в историческите времена; но в този случай това не е така.
към текста >>

29. 2. СКАЗКА ВТОРА. Арнхайм, 19 юли 1924 г. GA_240 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Шести том

Когато разглеждаме развитието на света само с онези сили, които са възможни днес за човека чрез неговия земен живот между раждането и смъртта, ние виждаме, как човечеството се е развило на Земята, как древни народи са се образували от още по-древни народи; как после ориенталския свят, чрез индийското, китайското, арабското и халдейско-египетското население се е получило гръцко-римската култура се е получила епохата на средновековието и как накрая се е родила нашата по-нова епоха с всички нейни бъркотии, но също и с всичко това, което тя донесе като нещо велико в техническо отношение.
Когато говорим за едно такова явление като събитието на Михаел, ние трябва да изходим напълно от представите, че светът е изграден така да се каже "на етапи". Когато разглеждаме развитието на света само с онези сили, които са възможни днес за човека чрез неговия земен живот между раждането и смъртта, ние виждаме, как човечеството се е развило на Земята, как древни народи са се образували от още по-древни народи; как после ориенталския свят, чрез индийското, китайското, арабското и халдейско-египетското население се е получило гръцко-римската култура се е получила епохата на средновековието и как накрая се е родила нашата по-нова епоха с всички нейни бъркотии, но също и с всичко това, което тя донесе като нещо велико в техническо отношение. Обаче както "отдолу", бих могъл да кажа, така и "отгоре" на тази плоскост, която обгръщаме в процеса на развитието напред на народите, ние виждаме развития, развития, през които сега минават не хората, но през които минават духовни Същества, но такива духовни същества, които стоят в определена връзка с развитието на човечеството.
към текста >>

30. 3. СКАЗКА ТРЕТА. Арнхайм, 20 юли 1924 г. GA_240 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Шести том

Какво беше положението в това отношение може да се прецени, когато размислим върху следното: един вид заместител на печатарското изкуство, разцъфтяло се до високо съвършенство, е съществувало още в древната китайска култура.
Но тогава се разкриват потресающи истини за днешното време, много потресающи истини! Защото поради това, че тази Школа на Ариман разпространи в борбата срещу Школата на Михаел печатарското изкуство на Земята, на земята се появи "писателството" в широк обхват. Кой беше писател по-рано, когато още не се печатаха книги? Писателите бяха такива хора, които всъщност можеха да разпространяват техни те съчинения само в ограничени кръгове, които впрочем бяха подготвени за това. Защото в колко ръце стигаше една книга по-рано, преди да бъде разпространено печатарското изкуство? Какво беше положението в това отношение може да се прецени, когато размислим върху следното: един вид заместител на печатарското изкуство, разцъфтяло се до високо съвършенство, е съществувало още в древната китайска култура. Тогава е съществувало вече един вид печатарско изкуство, основано също в едно време, когато господството на Михаел беше горе и долу имаше едно насрещно господство на Ариман. Обаче то не стигна до нищо особено; тогава Ариман не беше още силен. Той не можеше още да направи особени опити, за да извоюва от Михаела господството над Интелигентността. Този опит бе възобновен по времето на Александър Велики, но той отново не успя.
към текста >>

31. Съдържание GA_283 Същност на музикалното и тоновото изживяване в човека

Взаимовръзката на човешката същност с космическите светове, представена в една китайска легенда.
Взаимовръзката на човешката същност с космическите светове, представена в една китайска легенда. Значението на музиката за старите култури.
към текста >>

32. ВТОРИ ОТГОВОР, Дорнах, 30 септември 1920 г. GA_283 Същност на музикалното и тоновото изживяване в човека

Има и още нещо относно китайската гама.
Има и още нещо относно китайската гама. Споменатото вчера за китайската гама съвсем не е безинтересно, ако го свържем с това, за което говорих днес. Казах, че на музикалните факти, изявяващи се във външния свят, съответства нещо в човешкото устройство. И когато днес бе описано, че човек се състои от дадени части и че тези части си сътрудничат по един или друг начин - физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло и т. н. Така че можем да кажем, че вътре в него също има музика и тази вътрешна музика отговаря на външните музикални факти.
към текста >>

Споменатото вчера за китайската гама съвсем не е безинтересно, ако го свържем с това, за което говорих днес.
Има и още нещо относно китайската гама. Споменатото вчера за китайската гама съвсем не е безинтересно, ако го свържем с това, за което говорих днес. Казах, че на музикалните факти, изявяващи се във външния свят, съответства нещо в човешкото устройство. И когато днес бе описано, че човек се състои от дадени части и че тези части си сътрудничат по един или друг начин - физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло и т. н. Така че можем да кажем, че вътре в него също има музика и тази вътрешна музика отговаря на външните музикални факти.
към текста >>

Това устройство на китаеца съответства на китайската гама.
Но с развитието на човечеството нещата непрекъснато се променят. Китаецът е по-друг човек, отколкото европеецът. Китаецът още носи в себе си многостранни връзки между физическото и етерното тяло, етерното тяло и душата на усещането, душата на усещането и душата на разбирането и т. н., които днес са напълно изчезнали при хората от Европа. Това устройство на китаеца съответства на китайската гама. И ако някой изучава историята на музиката, като се заеме с развитието на системата на гамите и ако има разбирането за взаимовръзките на човешкото устройство с външните музикални факти, той може чисто и просто, изхождайки от самите гами и от някои други неща в музикалните факти, да надзърне назад към устройството на съответната група хора или на съответната раса и т. н.
към текста >>

33. ВТОРО ЗАКЛЮЧЕНИЕ, Дорнах, 7 февруари 1921 г. GA_283 Същност на музикалното и тоновото изживяване в човека

Бих искал да добавя само още нещо: г-н ван дер Палс[1] с основание насочи вниманието върху това, че в китайската легенда[2] за „Лунната цигулка“ човекът отсъства от полагащото му се място в космоса в музикален смисъл.
Бих искал да добавя само още нещо: г-н ван дер Палс[1] с основание насочи вниманието върху това, че в китайската легенда[2] за „Лунната цигулка“ човекът отсъства от полагащото му се място в космоса в музикален смисъл. Това е във връзка с духовното значение, което има една такава легенда в източната, следователно и в китайската литература. Все пак човекът в известен смисъл намира своето място в едно, както може да се каже и за по-древните епохи, дълбоко чувствано, инстинктивно-ясновидско съзнавано единство с целия космос.
към текста >>

Това е във връзка с духовното значение, което има една такава легенда в източната, следователно и в китайската литература.
Бих искал да добавя само още нещо: г-н ван дер Палс[1] с основание насочи вниманието върху това, че в китайската легенда[2] за „Лунната цигулка“ човекът отсъства от полагащото му се място в космоса в музикален смисъл. Това е във връзка с духовното значение, което има една такава легенда в източната, следователно и в китайската литература. Все пак човекът в известен смисъл намира своето място в едно, както може да се каже и за по-древните епохи, дълбоко чувствано, инстинктивно-ясновидско съзнавано единство с целия космос.
към текста >>

Така тъкмо при китайците съществува дълбоко съзнание за връзката между човешката глава и горните сфери, между ритмичната система на човека, системата на белия дроб и сърцето и земята, в чиито процеси човекът участва посредством дишането, като чрез самото дишане ритмичната му система бива привеждана в движение.
Така тъкмо при китайците съществува дълбоко съзнание за връзката между човешката глава и горните сфери, между ритмичната система на човека, системата на белия дроб и сърцето и земята, в чиито процеси човекът участва посредством дишането, като чрез самото дишане ритмичната му система бива привеждана в движение. И тогава идва ред на човека като цяло, при когото се усеща, че той представлява нещо ново в рамките на земната еволюция и че още не може да бъде поставен в непосредствена връзка с нещо космическо, както могат неговата глава като част и гръдните му органи като част. Изобщо отношението на целия човек към космоса остава нещо неопределено.
към текста >>

В тази китайска легенда се крие многозначителен смисъл.
В тази китайска легенда се крие многозначителен смисъл. И човекът остава встрани, защото самият той е музиката, защото в легендата не се говори тъкмо за основното. В нея се говори за това, което съставлява цялостния музикален инструмент. В известен смисъл е така, сякаш някой майстори цигулка и говори за дървесния материал, за струните, за магаренцето на цигулката, но за нея самата и дума не казва. Така в тази китайска легенда всъщност не се говори за нищо друго освен за човека, за оформянето на тези пет звезди, за безсмъртната душа. Но човекът остава встрани, тъкмо защото цялото, от което той се състои, води всъщност към самия човек.
към текста >>

Така в тази китайска легенда всъщност не се говори за нищо друго освен за човека, за оформянето на тези пет звезди, за безсмъртната душа.
В тази китайска легенда се крие многозначителен смисъл. И човекът остава встрани, защото самият той е музиката, защото в легендата не се говори тъкмо за основното. В нея се говори за това, което съставлява цялостния музикален инструмент. В известен смисъл е така, сякаш някой майстори цигулка и говори за дървесния материал, за струните, за магаренцето на цигулката, но за нея самата и дума не казва. Така в тази китайска легенда всъщност не се говори за нищо друго освен за човека, за оформянето на тези пет звезди, за безсмъртната душа. Но човекът остава встрани, тъкмо защото цялото, от което той се състои, води всъщност към самия човек. В основата на това лежи дълбокото съзнание за взаимовръзката на същинската музика със самата човешка природа.
към текста >>

[2] в китайската легенда: легенда със заглавието „Лунната цигулка“ не можа да бъде открита.
[2] в китайската легенда: легенда със заглавието „Лунната цигулка“ не можа да бъде открита. Затова пък в сборника „Китайски новели“ (събрани от П. Кюнел, 1914 г.) на стр. 161 се намира един разказ за възникването на звуковете. Той съдържа повечето от мотивите, споменати от Рудолф Щайнер.
към текста >>

Затова пък в сборника „Китайски новели“ (събрани от П.
[2] в китайската легенда: легенда със заглавието „Лунната цигулка“ не можа да бъде открита. Затова пък в сборника „Китайски новели“ (събрани от П. Кюнел, 1914 г.) на стр. 161 се намира един разказ за възникването на звуковете. Той съдържа повечето от мотивите, споменати от Рудолф Щайнер.
към текста >>

34. ТОНОВОТО ИЗЖИВЯВАНЕ В ЧОВЕКА. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Щутгарт, 7 март 1923 г. GA_283 Същност на музикалното и тоновото изживяване в човека

И преходът към терцовото изживяване, което всъщност продължава до четвъртата следатлантска епоха - тогава терцовото изживяване не бе напълно изявено, всъщност бе налице квинтовото изживяване; китайците имат днес все още това квинтово изживяване, - този преход към терцовото изживяване означава за същото историческо време това, че човекът чувства музиката във връзка със своето собствено физическо устройство; че той, така да се каже, чрез изживяването на терците се чувства земен човек, музикант.
В хода на времето квинтите започнаха да стават приятното, изпълнено с удоволствие усещане. Но всяко музикално изживяване, което беше налице, с изключение на терцата и с изключение на това, което днес наричаме до, беше проникнато от една степен на унесеност. Музикалното караше човека да се чувства като преместен в един друг елемент. Човек се чувстваше все още като изваден от себе си в квинтовата музика. И преходът към терцовото изживяване, което всъщност продължава до четвъртата следатлантска епоха - тогава терцовото изживяване не бе напълно изявено, всъщност бе налице квинтовото изживяване; китайците имат днес все още това квинтово изживяване, - този преход към терцовото изживяване означава за същото историческо време това, че човекът чувства музиката във връзка със своето собствено физическо устройство; че той, така да се каже, чрез изживяването на терците се чувства земен човек, музикант. По-рано, при квинтовото изживяване, той казваше: Ангелът в мен започва да става музикант. Музата говори в мен. Възможност да бъде казано „Аз пея“ съществува едва когато влиза в сила терцовото изживяване. Тогава човек може да започне да чувства себе си като пеещ. Защото терцовото изживяване вглъбява цялото музикално усещане.
към текста >>

35. Бележки. Към текста. GA_283 Същност на музикалното и тоновото изживяване в човека

в китайската легенда: легенда със заглавието „Лунната цигулка“ не можа да бъде открита.
в китайската легенда: легенда със заглавието „Лунната цигулка“ не можа да бъде открита. Затова пък в сборника „Китайски новели“ (събрани от П. Кюнел, 1914 г.) на стр. 161 се намира един разказ за възникването на звуковете. Той съдържа повечето от мотивите, споменати от Рудолф Щайнер.
към текста >>

Затова пък в сборника „Китайски новели“ (събрани от П.
в китайската легенда: легенда със заглавието „Лунната цигулка“ не можа да бъде открита. Затова пък в сборника „Китайски новели“ (събрани от П. Кюнел, 1914 г.) на стр. 161 се намира един разказ за възникването на звуковете. Той съдържа повечето от мотивите, споменати от Рудолф Щайнер.
към текста >>

36. 1.ПЪРВИ СЕМИНАР. Щутгарт, 21.8.1919 GA_295 Лекции по валдорфска педагогика

Следват взаимоотношенията между народите, характерните особености на индийци, китайци, американци и т.н., т.е.
Необходимо е през първата учебна година да разполагате с определено богатство от приказки. За следващия период трябва да осигурите истории от животинския свят и басни. Следват библейски истории извън другото религиозно възпитание. След това сцени от старата история, сцени от средновековната и нова история. След това трябва да сте в състояние да предложите разкази за народите и тяхното създаване. Следват взаимоотношенията между народите, характерните особености на индийци, китайци, американци и т.н., т.е. знания за наредите. Това е една особена необходимост, произтичаща от настоящата епоха.
към текста >>

37. 6. ШЕСТИ СЕМИНАР. Щутгарт, 27.8.1919 GA_295 Лекции по валдорфска педагогика

Нали би било безсмислено, ако искам да Ви изнасям нещо на китайски.
Би било добре всички тези обсъждания с децата да се разгледат като подготовка, за да могат децата да получат някаква наслада. След четивото не трябва изобщо да се дават повече обяснения. Нали би било безсмислено, ако искам да Ви изнасям нещо на китайски. Вие бихте казали: Но това няма смисъл; ние не сме учили китайски. Но ако всички Вие знаете китайски и аз започна да Ги говоря, би Ви станало най-малкото скучно, ако след това искам да Ви обясня всичко. Така трябва да се постъпи и с едно четиво: да се направи всичко, което може да доведе до удоволствие.
към текста >>

Вие бихте казали: Но това няма смисъл; ние не сме учили китайски.
Би било добре всички тези обсъждания с децата да се разгледат като подготовка, за да могат децата да получат някаква наслада. След четивото не трябва изобщо да се дават повече обяснения. Нали би било безсмислено, ако искам да Ви изнасям нещо на китайски. Вие бихте казали: Но това няма смисъл; ние не сме учили китайски. Но ако всички Вие знаете китайски и аз започна да Ги говоря, би Ви станало най-малкото скучно, ако след това искам да Ви обясня всичко. Така трябва да се постъпи и с едно четиво: да се направи всичко, което може да доведе до удоволствие.
към текста >>

Но ако всички Вие знаете китайски и аз започна да Ги говоря, би Ви станало най-малкото скучно, ако след това искам да Ви обясня всичко.
Би било добре всички тези обсъждания с децата да се разгледат като подготовка, за да могат децата да получат някаква наслада. След четивото не трябва изобщо да се дават повече обяснения. Нали би било безсмислено, ако искам да Ви изнасям нещо на китайски. Вие бихте казали: Но това няма смисъл; ние не сме учили китайски. Но ако всички Вие знаете китайски и аз започна да Ги говоря, би Ви станало най-малкото скучно, ако след това искам да Ви обясня всичко. Така трябва да се постъпи и с едно четиво: да се направи всичко, което може да доведе до удоволствие.
към текста >>

38. 6. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 17 август 1919 GA_296 Възпитанието

Така, както в нас се преплитат, тъй като сме европейци както вече споменах Америка, Англия, Азия, Китай, Индия, Изтока и Запада, тъй като те са двата полюса, така в нас са и Гърция, Рим и бъдещето.
Наред с пространството ние значи трябва да привлечем в разглеждането на това, което живее в нашата култура и времето: това, което се издига като история на времето от древността и което напира в съвремието ни от бъдещето. Ние трябва да сме наясно с това, че живеейки като хора на съвременността, притежаваме в душите си една игра на миналото и бъдещето. Така, както в нас се преплитат, тъй като сме европейци както вече споменах Америка, Англия, Азия, Китай, Индия, Изтока и Запада, тъй като те са двата полюса, така в нас са и Гърция, Рим и бъдещето. И благоволявайки да обхванем с поглед последното, когато осъзнаваме, как миналото, ставащото, възникващото живеят в душата ни, то в тази душа навлиза едно друго настроение за надхвърлящата егоизма съдба на човечеството, едно друго настроение, различно от простото пространствено наблюдение. И когато развием това душевно настроение, едва тогава ние е развием възможността да си създаваме понятия за сферата на духовете на времето, Архаите. Това означава да достигнем до третото божествено в учението за йерархиите. Добре е човек най-напред да се отдаде на това да си представи това чрез средствата, които току що посочих, в понятия, в идеи. Защото духовете на формата, които идват тогава, са безкрайно по-трудни за разбиране.
към текста >>

39. 1. Лекция: Животът на Земята и на Космоса GA_327 Биодинамично земеделие

Китайското учение за Ийн и Янг може да се причисли към този начин на наблюдение и играе важна роля в почти всички азиатски култури.
[12] Гьотевото учение за цветовете се основава върху полярността на светлината и мрака, но е експериментално, това означава изработено върху задълбочени сетивни наблюдения, не е извлечено от чистото мислене както при Хегел. Също и Гьотевото откритие за метаморфозата на растението почива на полярността. Китайското учение за Ийн и Янг може да се причисли към този начин на наблюдение и играе важна роля в почти всички азиатски култури.
към текста >>

40. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 3 март 1923 г. GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството

рис.), с Европа граничи Азия; тук е Англия, Ирландия; тук - Япония, Китай, Индонезия, Предна Индия, Арабия; тук е границата с Африка.
Иска ми се да ви изложа въпроса за цвета на човека по следния начин. Да започнем с Европа, където ние самите живеем. И така, тук - мога да ви нарисувам това само схематично - отначало е Европа (вж. рис.), с Европа граничи Азия; тук е Англия, Ирландия; тук - Япония, Китай, Индонезия, Предна Индия, Арабия; тук е границата с Африка. И така, Европа, Азия, Африка. Сега да запишем какви хора се намират в съответстващите региони. Ние самите в Европа се наричаме бяла раса. Премествайки се в Азия, имаме там основно жълтата раса. Преминавайки в Африка, имаме черната раса.
към текста >>

И така, при представителите на жълтата раса, при японците, при китайците, светлината и топлината работят главно в дишането и кръвообращението.
Той поема много светлина, но отчасти я отразява. Той се задоволява с по-малко количество светлина. Тази редуцирана светлина вече не може да работи в системата на обмяната на веществата. В дадения случай обмяната на веществата се предоставя на своята собствена сила. Светлината работи в дишането и кръвообращението. И така, при представителите на жълтата раса, при японците, при китайците, светлината и топлината работят главно в дишането и кръвообращението. Срещайки японец, вие ще забележите как той се грижи за своето дишане. Говорейки с вас, той винаги се сдържа, за да му е наред дишането. Той получава чувство на удовлетворение и добро самочувствие благодарение на дишането. Работата стои така, че тук вътре (в областта на корема) се преработва по-малко. Всичко се преработва основно в гърдите.
към текста >>

41. ОСМА ЛЕКЦИЯ, 9 април 1923 г. GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството

Вече и сами сте преживявали, че насън може да си въобразите, че сте даже китайски император или някой друг.
По такъв начин стигаме също и до това, какво означава сънят. Вече и сами сте преживявали, че насън може да си въобразите, че сте даже китайски император или някой друг. Има още много други сънища. Може да ви се присъни всичко. Но какво ни показва сънят? Тук е необходимо да се изследват сънищата, да се изследва как се изменя характерът им в хода на земния живот.
към текста >>

Събуждайки се, човек си казва: ако повярваш в това, което ти се е присънило - че си китайски император, - ти наистина си магаре.
Следователно причината (за илюзорността на съня) е това, че човек така малко знае за своето физическо тяло (няма се предвид външното знание - бел. пр.), защото мъдростта, получена от него при слизането му в земния живот, в хода на (земния) живот се губи и се трансформира в магарешко начало (магарешкото начало не е само метафора, а реално присъства във формообразуващите сили, за което древните са знаели. При посвещението в Елевзинските мистерии неофита, освен другото, са го завивали в прясна кожа от животно - елен или магаре, което му е давало възможност да преживее свръхсетивния свят на божествата и демоните. Апулей в своята повест «Златното магаре» в иносказателна форма разказва за такова посвещение - бел. пр.). Събуждайки се, човек си казва: ако повярваш в това, което ти се е присънило - че си китайски император, - ти наистина си магаре. Но бидейки извън тялото, самостоятелно ние не можем да развием нищо друго освен магарешко начало. Ние напълно губим способността, която имаме като младенци - способността по правилен начин да градим своето тяло. Тялото трябва да идва при нас отвън. Но когато ние за пореден път се спускаме на Земята, то не идва при нас отвън. В този случай отвън насреща ни се изправя разрушената (прахообразната, доведена до състояние на прах) материя в яйцеклетката.
към текста >>

42. ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 7 май 1923 г. GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството

Ако днес някой поиска да чете китайски текстове, отначало ще му се наложи да изучи йероглифите.
Така стоят нещата днес. Трябва да ни бъде ясно: за да четем нещо такова, като Евангелията, трябва отначало да се подготвим по съответния начин, защото те трябва да се разбират образно. Ако днес някой поиска да чете китайски текстове, отначало ще му се наложи да изучи йероглифите. Ако днес искаме Евангелията да се приемат така, както са написани, те биха били непонятни, биха изглеждали като безсмислица, също както китайската грамота изглежда като къпинак на този, който не може да се ориентира в нея. Ако тези неща срещнат пра-вилно разбиране, се идва до извода, че всичко в християнството се свежда до едно: трябва да се научиш винаги да удържаш равновесието между ариманическото и луциферическото, за да не взема едното превес над другото.
към текста >>

Ако днес искаме Евангелията да се приемат така, както са написани, те биха били непонятни, биха изглеждали като безсмислица, също както китайската грамота изглежда като къпинак на този, който не може да се ориентира в нея.
Така стоят нещата днес. Трябва да ни бъде ясно: за да четем нещо такова, като Евангелията, трябва отначало да се подготвим по съответния начин, защото те трябва да се разбират образно. Ако днес някой поиска да чете китайски текстове, отначало ще му се наложи да изучи йероглифите. Ако днес искаме Евангелията да се приемат така, както са написани, те биха били непонятни, биха изглеждали като безсмислица, също както китайската грамота изглежда като къпинак на този, който не може да се ориентира в нея. Ако тези неща срещнат пра-вилно разбиране, се идва до извода, че всичко в християнството се свежда до едно: трябва да се научиш винаги да удържаш равновесието между ариманическото и луциферическото, за да не взема едното превес над другото.
към текста >>

43. ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 9 май 1923 г. GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството

- той ще ви посочи китайския император.
Виждате ли, римлянинът в това първо християнско столетие, тоест римлянинът в описваното време - тогава са датирали времето по друг начин, по римския календар, но по нашето летоброене това би било в 1, 10 или 50 година, - на въпроса: кой е бог, би казал: «Август или Тиберий». Ако днес попитате китаеца: кой е бог? - той ще ви посочи китайския император. И така, трябва да си изясните, че по това време за римляните владетелят, върховният управляващ е бил в същото време и бог. Едно от първите неща, които римляните забелязали при християните, в което римляните се убедили, било това, че християните не вярвали, че човек на Земята може да бъде всеобщ бог. Според представите на римляните човекът, заемащ трона, могъщият управник - това е бог, това е нещо висше и следва да му се молим. Съществувала е и ритуална форма на такова поклонение, на молене, въздавано от римляните на техните владетели.
към текста >>

Вие съвсем не трябва да мислите, че тук се твърди, че апостолите са започнали да говорят на китайски, японски или даже на немски; не, по смисъла си такъв израз в древността е означавал, че сега те - благодарение на размишленията през десетте дена след Възнесение до Петдесятница - са станали толерантни.
Прекрасен е разказът за това, че те започнали сега да «говорят различни езици». Обаче е необходимо макар и малко да си изясним за какво е ставало дума в древността, какво се е имало предвид. Вие съвсем не трябва да мислите, че тук се твърди, че апостолите са започнали да говорят на китайски, японски или даже на немски; не, по смисъла си такъв израз в древността е означавал, че сега те - благодарение на размишленията през десетте дена след Възнесение до Петдесятница - са станали толерантни. За тях не съществували повече разлики между религиите и те възвестявали религия за всички хора, общочовешка религия.
към текста >>

Нито един човек в Европа, на когото Слънцето е нагряло темето, няма да каже, че това е друго Слънце, а не това, което грее в Египет, или в Китай, или в Австралия.
Но какво е било християнството? Християнството не е говорило за всичко горепосочено. С това, което следва да се почита, тоест с божественото, не се явяват свързани нито място на Земята, нито човек. Божественото се отъждествява със слънчевата сила, с жизнената сила на Слънцето, която Христос приел в Себе Си. Слънцето носи общочовешки характер. Нито един човек в Европа, на когото Слънцето е нагряло темето, няма да каже, че това е друго Слънце, а не това, което грее в Египет, или в Китай, или в Австралия. Който действително признава, че Христовата сила изхожда от Слънцето, той трябва да признае и общочовешкия характер на такава религия.
към текста >>

Когато днес европейските мисионери отиват при индуси-те или китайците, те изискват от тях да повярват в това, което се казва за Христос в Рим.
Когато днес европейските мисионери отиват при индуси-те или китайците, те изискват от тях да повярват в това, което се казва за Христос в Рим. Но нито индусите, нито китайците могат да го направят, защото всичко това е възникнало в европейските условия. Така не могат да се привлекат хората. Но ако им се каже така, както днес аз ви го казах, това би могло да бъде разбрано по цялата Земя. Защото идеята на Петдесятницата е актуална за всички хора.
към текста >>

Но нито индусите, нито китайците могат да го направят, защото всичко това е възникнало в европейските условия.
Когато днес европейските мисионери отиват при индуси-те или китайците, те изискват от тях да повярват в това, което се казва за Христос в Рим. Но нито индусите, нито китайците могат да го направят, защото всичко това е възникнало в европейските условия. Така не могат да се привлекат хората. Но ако им се каже така, както днес аз ви го казах, това би могло да бъде разбрано по цялата Земя. Защото идеята на Петдесятницата е актуална за всички хора.
към текста >>

44. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 8 октомври 1923 г. Същността на пеперудите GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите

Той ги довел до стаята на най-тежко болния и казал: пациентът е обсебен от натрапчива идея, той се смята за китайски император.
При следващата стая той казал: при този болен има волеви и емоционални отклонения от нормата. Обяснявал им всичко това много точно. След това стигнали в отделение, където се намирали пациенти с всевъзможни параноични идеи, фикс идеи. Погледнете, казал той, тук има един, страдащ от мания за преследване, него го преследват призраци; другият - също, но него го преследват не призраци, а хора. А сега, казал той, ще ви отведа при най-тежко болния от всички, които имаме. Той ги довел до стаята на най-тежко болния и казал: пациентът е обсебен от натрапчива идея, той се смята за китайски император. Това, разбира се, е консолидация на идеята: вместо да остане само като мисли, тази идея се консолидира, уплътнява се. Той обяснил всичко това много точно и в заключение казал: но вие би трябвало да знаете, господа, че е очевидно безумие това, че той е китайски император. Защото китайският император - това съм аз!
към текста >>

Той обяснил всичко това много точно и в заключение казал: но вие би трябвало да знаете, господа, че е очевидно безумие това, че той е китайски император.
След това стигнали в отделение, където се намирали пациенти с всевъзможни параноични идеи, фикс идеи. Погледнете, казал той, тук има един, страдащ от мания за преследване, него го преследват призраци; другият - също, но него го преследват не призраци, а хора. А сега, казал той, ще ви отведа при най-тежко болния от всички, които имаме. Той ги довел до стаята на най-тежко болния и казал: пациентът е обсебен от натрапчива идея, той се смята за китайски император. Това, разбира се, е консолидация на идеята: вместо да остане само като мисли, тази идея се консолидира, уплътнява се. Той обяснил всичко това много точно и в заключение казал: но вие би трябвало да знаете, господа, че е очевидно безумие това, че той е китайски император. Защото китайският император - това съм аз!
към текста >>

Защото китайският император - това съм аз!
Погледнете, казал той, тук има един, страдащ от мания за преследване, него го преследват призраци; другият - също, но него го преследват не призраци, а хора. А сега, казал той, ще ви отведа при най-тежко болния от всички, които имаме. Той ги довел до стаята на най-тежко болния и казал: пациентът е обсебен от натрапчива идея, той се смята за китайски император. Това, разбира се, е консолидация на идеята: вместо да остане само като мисли, тази идея се консолидира, уплътнява се. Той обяснил всичко това много точно и в заключение казал: но вие би трябвало да знаете, господа, че е очевидно безумие това, че той е китайски император. Защото китайският император - това съм аз!
към текста >>

Този, другият, казал той, е луд, защото си въобразява, че е китайски император, докато китайският император - това съм аз!
И така, той всичко им обяснил, водил ги навсякъде, само че ги водил не по пътищата на науката, а за носа. Той самият бил истински луд. Този, другият, казал той, е луд, защото си въобразява, че е китайски император, докато китайският император - това съм аз! Този, който водил комисията, самият е бил луд.
към текста >>

45. ПЕТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 20 май 1924 г. Мойсей. Декадентската атлантска култура в Тибет. Далай-лама. GA_353 История на човечеството и културните народи