Рудолф Щайнер
www.rudolfsteinerbg.com
НАЧАЛО
Контакти
|
English
 
с която и да е дума 
 
изречения в които се съдържат търсените думи 
 
текстове, в които се съдържат търсените думи 
 
с точна фраза 
 
с корен от думите 
 
с части от думите 
 
в заглавията на текстовете 
КАТЕГОРИИ С ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени са
9
резултата от
6
текста с части от думите : '
Кесар
'.
1.
12. Дванадесета лекция, 12. Септември 1910
GA_123 Евангелието на Матей
Той поиска да му дадат една монета, показа им образа на
кесар
я върху нея и ги накара да се замислят, че монетата е израз и на нещо съвсем друго, което няма общо със самия метал, а именно: Общата принадлежност към едно господство, към един определен владетел.
Нека да продължим нататък. На онези, които разглеждаха неговото учение като нещо външно, той обясняваше, че някои външни признаци не бива да се приемат само в материален смисъл, а като знаци, отнасящи се за нещо друго. И той си послужи с тяхното собствено мислене, с техния собствен начин на мислене.
Той поиска да му дадат една монета, показа им образа на кесаря върху нея и ги накара да се замислят, че монетата е израз и на нещо съвсем друго, което няма общо със самия метал, а именно: Общата принадлежност към едно господство, към един определен владетел.
„Това, което е на кесаря, дайте го кесарю, то принадлежи на кесаря"; то е вложено в образа, а не в метала. Обаче научете се ето какво искаше да каже той всъщност да разглеждате и човека по този начин, а именно, че това, което е вложено в него, е фактически носител и храм на живия Бог. Разглеждайте човека по същия начин, по който разглеждате и монетата. Научете се да виждате в човека образа на Бога, и тогава ще проумеете, че човекът принадлежи на Бога (Матей 22, 13-22).
към текста >>
„Това, което е на
кесар
я, дайте го
кесар
ю, то принадлежи на
кесар
я"; то е вложено в образа, а не в метала.
Нека да продължим нататък. На онези, които разглеждаха неговото учение като нещо външно, той обясняваше, че някои външни признаци не бива да се приемат само в материален смисъл, а като знаци, отнасящи се за нещо друго. И той си послужи с тяхното собствено мислене, с техния собствен начин на мислене. Той поиска да му дадат една монета, показа им образа на кесаря върху нея и ги накара да се замислят, че монетата е израз и на нещо съвсем друго, което няма общо със самия метал, а именно: Общата принадлежност към едно господство, към един определен владетел.
„Това, което е на кесаря, дайте го кесарю, то принадлежи на кесаря"; то е вложено в образа, а не в метала.
Обаче научете се ето какво искаше да каже той всъщност да разглеждате и човека по този начин, а именно, че това, което е вложено в него, е фактически носител и храм на живия Бог. Разглеждайте човека по същия начин, по който разглеждате и монетата. Научете се да виждате в човека образа на Бога, и тогава ще проумеете, че човекът принадлежи на Бога (Матей 22, 13-22).
към текста >>
2.
Шеста лекция, 20 Септември
GA_139 Евангелието на Марко
„И излезе Исус с учениците Си по селата на
Кесар
ия Филипова.
„И излезе Исус с учениците Си по селата на Кесария Филипова.
По пътя питаше учениците Си и им казваше: Какво казват за Мен хората, кой съм аз?
към текста >>
Обаче най-странното е, че там се казва: „й излезе Исус с учениците Си по селата на
Кесар
ия Филипова“ и така нататък; непрекъснато се казва, че те се обръщат към Него, а после още веднъж се казва: „й Той започна да ги поучава.“ После обаче четем: „А Той, като се обърна и видя учениците Си, сгълча Петър.“ Следователно, преди това се казва: Той им говори, поучава ги.
“ Нима е за вярване, че след като Петър току-що е оповестил една величествена истина, Христос ще го нарече „Сатана“? й нима могат да бъдат разбрани Христовите думи, казани малко преди това: „И запрети им да говорят за Него, комуто и да е било“, следователно: Не казвайте никому, че Петър го смята за Христос! А по-нататък четем: „й започна да ги поучава, че Синът Човешки трябва много да пострада, ще бъде отхвърлен и умъртвен и след три дни ще възкръсне. И Той говореше открито за това“. И после, след като Петър Му възразява, Той го нарича „Сатана“.
Обаче най-странното е, че там се казва: „й излезе Исус с учениците Си по селата на Кесария Филипова“ и така нататък; непрекъснато се казва, че те се обръщат към Него, а после още веднъж се казва: „й Той започна да ги поучава.“ После обаче четем: „А Той, като се обърна и видя учениците Си, сгълча Петър.“ Следователно, преди това се казва: Той им говори, поучава ги.
Нима Той е вършил всичко това докато е бил обърнат с гръб към тях?
към текста >>
3.
8. ОСМА ЛЕКЦИЯ, Базел, 21 Декември 1916
GA_173 Карма на неистината
„През ония дни излезе от
кесар
я Августа заповед да се направи преброяване по цялата земя.
„През ония дни излезе от кесаря Августа заповед да се направи преброяване по цялата земя.
Това преброяване беше първо, когато Кириний управляваше Сирия. И отиваха всички да се записват, всеки в своя град.
към текста >>
4.
Лекция 2. Цюрих, 11 февруари 1919 г.
GA_193 Вътрешният аспект на социалния въпрос
Първата истина беше съобщена от Христос Исус, когато с присъщите думи от онова време Той каза: „Отдайте, прочее,
кесар
евото
кесар
ю, а Божието Богу.“ Изправен пред претенциите на Римската империя, Той преди всичко пожела да разграничи всичко онова, което произлиза от политическия живот, от другото, което носи отпечатъка на свръхсетивния свят.
Това е неподправеният земен живот — животът свързан само с импулсите, които възникват между раждането и смъртта. Колкото и държавата да си представя, че е от Бога, истината, до която ни водят всички религии в техния по-дълбок смисъл, е следната.
Първата истина беше съобщена от Христос Исус, когато с присъщите думи от онова време Той каза: „Отдайте, прочее, кесаревото кесарю, а Божието Богу.“ Изправен пред претенциите на Римската империя, Той преди всичко пожела да разграничи всичко онова, което произлиза от политическия живот, от другото, което носи отпечатъка на свръхсетивния свят.
Но когато изцяло земната държава се държи така, сякаш е носител на свръхсетивен импулс — например когато държавата поеме отговорност за религиозния живот, за образованието (последното, за жалост, се приема за даденост в наши дни) — тогава сме изправени пред ситуация, която е описана в по-дълбоките религиозни учения, в които се казва:
към текста >>
5.
ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 9 май 1923 г.
GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството
пр.) На свой ред християните следвали изречението: «Отдавайте
кесар
евото
кесар
ю, а божието - Богу» (Лука, 20,25).
Първото, което чували за християните, било тяхното не-верие в това, че човек на Земята може да бъде всеобщ бог. Такова неверие било непонятно за римляните. Що за страшни хора са тези, които не признават императора за бог - това са действително крайно опасни хора. (Християните в Рим са ги наричали атеисти, тоест отричащи боговете. - Бел.
пр.) На свой ред християните следвали изречението: «Отдавайте кесаревото кесарю, а божието - Богу» (Лука, 20,25).
И така, по това изказване на Исус виждате, че тук понятията за кесаря и Бога са отделени едно от друго. Бог е нещо невидимо. Бог не е видим за нито един човек, живеещ на Земята. Това твърдели християните. В това е и огромната разлика между християните и римляните.
към текста >>
И така, по това изказване на Исус виждате, че тук понятията за
кесар
я и Бога са отделени едно от друго.
Такова неверие било непонятно за римляните. Що за страшни хора са тези, които не признават императора за бог - това са действително крайно опасни хора. (Християните в Рим са ги наричали атеисти, тоест отричащи боговете. - Бел. пр.) На свой ред християните следвали изречението: «Отдавайте кесаревото кесарю, а божието - Богу» (Лука, 20,25).
И така, по това изказване на Исус виждате, че тук понятията за кесаря и Бога са отделени едно от друго.
Бог е нещо невидимо. Бог не е видим за нито един човек, живеещ на Земята. Това твърдели християните. В това е и огромната разлика между християните и римляните. Като следствие, римляните разглеждали християните като най-опасни хора, подриващи държавната власт, защото в храма те не принасяли жертви на императора.
към текста >>
6.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 8 март 1924 г. Навлизане на християнството в античния свят и мистериите.
GA_353 История на човечеството и културните народи
Римските
кесар
и, императори даже към посвещението се отнасяли по външен начин.
Също така то е играло роля във формирането на християнството. Гърците знаели много малко за това, доколкото те строели външна култура. А народът на Ромул, произлязъл от разбойническа колония, въобще нищо не е знаел за това. Той е бил зает само с външното световно господство. На тях то добре им се отдавало.
Римските кесари, императори даже към посвещението се отнасяли по външен начин.
Това наистина ставало вече по времето, когато мистериите съвсем стигнали до упадък. Така например е имало римски император, един от първите в епохата на империята, когото наричали Калигула. Виждате ли, през XIX век един немски историк[11] поискал да напише нещо за германския император Вилхелм[12]. Но не можел да го направи, защото ако го направел, биха го арестували! И тогава този добър човек написал книжка под заглавието «Калигула».
към текста >>
НАГОРЕ