Търсене в текстове за 'Каруца'

Рудолф Щайнер
www.rudolfsteinerbg.com

НАЧАЛО

КАТЕГОРИИ С ТЕКСТОВЕ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени са 28 резултата от 16 текста с части от думите : 'Каруца'.

1. 10_5. ЕТИЧЕСКИ И ИСТОРИЧЕСКИ НАУКИ GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки

Нека разгледаме две неща: Едно произведение на природата и едно творение на човешката дейност, формата на кристала и да кажем на колелото на една каруца.
Първата задача, която трябва да си поставим сега, ще бъде изследването характера на човешката дейност. Как се поставя това, което трябва да схващаме като резултат на човешката дейност, по отношение на другите действия в мировия процес? Нека разгледаме две неща: Едно произведение на природата и едно творение на човешката дейност, формата на кристала и да кажем на колелото на една каруца. И в двата случая стоящия пред нас обект ни се явява като резултат на закони, които могат да бъдат изразени в понятия. Разликата се състои само в това, че трябва да считаме кристала като непосредствен продукт на определящите го природни закони, докато при колелото на каруцата човекът застава по средата между понятие и предмет. Това, което в природното произведение си представяме като лежащо на основата на действителното, него внасяме ние нашата дейност в действителността. В познанието ние научаваме, кои са идейните условия на сетивната опитност; ние изнасяме на бял свят идейния свят, който вече се намира в самата действителност; следователно ние завършваме мировия процес, като изкарваме на бял свят произвеждащия фактор, който вечно създава произведенията, обаче който без нашето мислене би останал вечно скрит в тях. Обаче в нашата действителност ние завършваме този процес чрез това, като превръщаме в действителност идейния свят, който още не е такава действителност.
към текста >>

Разликата се състои само в това, че трябва да считаме кристала като непосредствен продукт на определящите го природни закони, докато при колелото на каруцата човекът застава по средата между понятие и предмет.
Първата задача, която трябва да си поставим сега, ще бъде изследването характера на човешката дейност. Как се поставя това, което трябва да схващаме като резултат на човешката дейност, по отношение на другите действия в мировия процес? Нека разгледаме две неща: Едно произведение на природата и едно творение на човешката дейност, формата на кристала и да кажем на колелото на една каруца. И в двата случая стоящия пред нас обект ни се явява като резултат на закони, които могат да бъдат изразени в понятия. Разликата се състои само в това, че трябва да считаме кристала като непосредствен продукт на определящите го природни закони, докато при колелото на каруцата човекът застава по средата между понятие и предмет. Това, което в природното произведение си представяме като лежащо на основата на действителното, него внасяме ние нашата дейност в действителността. В познанието ние научаваме, кои са идейните условия на сетивната опитност; ние изнасяме на бял свят идейния свят, който вече се намира в самата действителност; следователно ние завършваме мировия процес, като изкарваме на бял свят произвеждащия фактор, който вечно създава произведенията, обаче който без нашето мислене би останал вечно скрит в тях. Обаче в нашата действителност ние завършваме този процес чрез това, като превръщаме в действителност идейния свят, който още не е такава действителност. Сега ние познахме идеята като нещо, което лежи на основата на всичко действително, обуславящия принцип, намерението на природата. Нашето познание ни довежда дотам, да намерим тенденцията на мировия процес, намерението на сътворението от съдържащите се в заобикалящата ни природа намеци, знаци.
към текста >>

2. РАЗВИТИЕТО НА СВЕТА И ЧОВЕКА GA_13 Въведение в Тайната наука

Един възможен отговор е: От една каруца.
Нека си послужим с пример. Ако по един коларски път открием някакви следи, ще попитаме: Откъде идват те? Един възможен отговор е: От една каруца. Но после може да прозвучи друг въпрос: Откъде е идвала каруцата, къде е отивала? Един отговор на тези въпроси, основаващ се на фактите, винаги може да се намери. Но въпросите могат да продължат:
към текста >>

Но после може да прозвучи друг въпрос: Откъде е идвала каруцата, къде е отивала?
Нека си послужим с пример. Ако по един коларски път открием някакви следи, ще попитаме: Откъде идват те? Един възможен отговор е: От една каруца. Но после може да прозвучи друг въпрос: Откъде е идвала каруцата, къде е отивала? Един отговор на тези въпроси, основаващ се на фактите, винаги може да се намери. Но въпросите могат да продължат:
към текста >>

Кой е стоял в каруцата?
Кой е стоял в каруцата? Какви намерения е имал човекът в нея? Какво е правил в този момент? Накрая обаче стигаме до една точка, където самите факти слагат естествен край на всякакви въпроси. Който задава по-нататъшни въпроси, той се отклонява от първоначалния въпрос. От горния пример лесно се вижда, че в определен момент самите факти слагат край на въпросите.
към текста >>

3. 10. Десета лекция, 18. Април 1909, вечер GA_110 Духовните йерархии

Представете си, че трябва да теглите една каруца.
Представете си, че трябва да теглите една каруца. Теглейки я напред, Вие упражнявате мускулни усилия. И ако каруцата е натоварена много, ще са необходими повече усилия, повече сили. Представете си още, че Бог би оставил мировата еволюция на онази степен, която беше постигната през епохата на Старото Слънце: Човеците биха се развили и по-нататък, обаче техните усилия, техните сили нарастват именно ако те срещат пречки по своя път. За благото на човечеството определени сили и
към текста >>

И ако каруцата е натоварена много, ще са необходими повече усилия, повече сили.
Представете си, че трябва да теглите една каруца. Теглейки я напред, Вие упражнявате мускулни усилия. И ако каруцата е натоварена много, ще са необходими повече усилия, повече сили. Представете си още, че Бог би оставил мировата еволюция на онази степен, която беше постигната през епохата на Старото Слънце: Човеците биха се развили и по-нататък, обаче техните усилия, техните сили нарастват именно ако те срещат пречки по своя път. За благото на човечеството определени сили и
към текста >>

4. 3. СКАЗКА ВТОРА GA_113 Изтокът в светлината на Запада

И правилно е съждението, което казва: до сега аз съм познал, що е огън; но това беше само една измама; защото това, което до сега наричах огън, в сравнение с действителността, с това, което сега познавам като огън, е подобно на това, когато бих считал следите, които колелата на една каруца оставят по улицата за единствено действителното и не бих искал да си кажа: тук трябва да е минала една каруца, в която е седял един човек.
Първо човек трябва да се запознае основно с духовната наука. Сторили това, тогава великите, обширните, укрепващите и поощряващите смелостта и освежаващите идеи и мисли на тази наука дават на душата не само една теория, а и придават качества на чувството, на волята, на мисълта и така тя се калява. Когато душата е изпитала нещо подобно, тогава моментът на срещата с пазачът на прага се превръща в нещо различно от това, което тя би била иначе. Страхът и състоянията на загриженост са победени по съвършено друг начин, когато първо човек е преминал през схващането на разказите на висшите светове, отколкото ако това не би било сторено. Но когато човек е имал това изживяване, когато е застанал така пред самия себе си, когато следователно е срещнал пазача на прага, тогава за него светът започва да става съвършено друг; тогава в известно отношение всички неща на света добиват една нова форма. И правилно е съждението, което казва: до сега аз съм познал, що е огън; но това беше само една измама; защото това, което до сега наричах огън, в сравнение с действителността, с това, което сега познавам като огън, е подобно на това, когато бих считал следите, които колелата на една каруца оставят по улицата за единствено действителното и не бих искал да си кажа: тук трябва да е минала една каруца, в която е седял един човек. За тези дири аз казвам, че те са знаците, външният израз за каруцата, която е минала по улицата и в която е седял човек. Когато е минал, аз не съм видял нищо от него; но той е причината за появяването на дирите, това е същественото. И онзи, който би помислил, че дирите, които колелата са оставили след себе си, са нещо съществено, той би считал външният отпечатък за самата вещ. Така е това, което във външния свят виждаме като светещ огън, по отношение на неговата действителност, по отношение на духовната същност, която стои зад него, както дирите по улицата са по отношение на човека, който е седял в каруцата и е минал по улицата. В огъня ние имаме само един външен израз.
към текста >>

За тези дири аз казвам, че те са знаците, външният израз за каруцата, която е минала по улицата и в която е седял човек.
Сторили това, тогава великите, обширните, укрепващите и поощряващите смелостта и освежаващите идеи и мисли на тази наука дават на душата не само една теория, а и придават качества на чувството, на волята, на мисълта и така тя се калява. Когато душата е изпитала нещо подобно, тогава моментът на срещата с пазачът на прага се превръща в нещо различно от това, което тя би била иначе. Страхът и състоянията на загриженост са победени по съвършено друг начин, когато първо човек е преминал през схващането на разказите на висшите светове, отколкото ако това не би било сторено. Но когато човек е имал това изживяване, когато е застанал така пред самия себе си, когато следователно е срещнал пазача на прага, тогава за него светът започва да става съвършено друг; тогава в известно отношение всички неща на света добиват една нова форма. И правилно е съждението, което казва: до сега аз съм познал, що е огън; но това беше само една измама; защото това, което до сега наричах огън, в сравнение с действителността, с това, което сега познавам като огън, е подобно на това, когато бих считал следите, които колелата на една каруца оставят по улицата за единствено действителното и не бих искал да си кажа: тук трябва да е минала една каруца, в която е седял един човек. За тези дири аз казвам, че те са знаците, външният израз за каруцата, която е минала по улицата и в която е седял човек. Когато е минал, аз не съм видял нищо от него; но той е причината за появяването на дирите, това е същественото. И онзи, който би помислил, че дирите, които колелата са оставили след себе си, са нещо съществено, той би считал външният отпечатък за самата вещ. Така е това, което във външния свят виждаме като светещ огън, по отношение на неговата действителност, по отношение на духовната същност, която стои зад него, както дирите по улицата са по отношение на човека, който е седял в каруцата и е минал по улицата. В огъня ние имаме само един външен израз. Зад това, което окото вижда като огън и което чувствуваме като топлина, се намира истинската духовна същност, която във външния огън има само своя израз.
към текста >>

Така е това, което във външния свят виждаме като светещ огън, по отношение на неговата действителност, по отношение на духовната същност, която стои зад него, както дирите по улицата са по отношение на човека, който е седял в каруцата и е минал по улицата.
Но когато човек е имал това изживяване, когато е застанал така пред самия себе си, когато следователно е срещнал пазача на прага, тогава за него светът започва да става съвършено друг; тогава в известно отношение всички неща на света добиват една нова форма. И правилно е съждението, което казва: до сега аз съм познал, що е огън; но това беше само една измама; защото това, което до сега наричах огън, в сравнение с действителността, с това, което сега познавам като огън, е подобно на това, когато бих считал следите, които колелата на една каруца оставят по улицата за единствено действителното и не бих искал да си кажа: тук трябва да е минала една каруца, в която е седял един човек. За тези дири аз казвам, че те са знаците, външният израз за каруцата, която е минала по улицата и в която е седял човек. Когато е минал, аз не съм видял нищо от него; но той е причината за появяването на дирите, това е същественото. И онзи, който би помислил, че дирите, които колелата са оставили след себе си, са нещо съществено, той би считал външният отпечатък за самата вещ. Така е това, което във външния свят виждаме като светещ огън, по отношение на неговата действителност, по отношение на духовната същност, която стои зад него, както дирите по улицата са по отношение на човека, който е седял в каруцата и е минал по улицата. В огъня ние имаме само един външен израз. Зад това, което окото вижда като огън и което чувствуваме като топлина, се намира истинската духовна същност, която във външния огън има само своя израз. Зад това, което дишаме като въздух, зад това, което прониква в окото като светлина, която се проявява като звук в нашето ухо, зад всичко това стоят действуващите божествено-духовни същества, които имат така да се каже само своята външна дреха в огъня, във водата, в онова, което ни заобикаля в различните царства на природата.
към текста >>

5. 11. Единадесета лекция. Човекът и планетарната еволюция. GA_119 Макрокосмос и микрокосмос

" "Защото е била карана каруца." "Кой е бил в каруцата?
" по обичайния начин. Един любител на абстракции може да продължи питането "защо? " до безкрайност. Например, виждайки следи от колела на пътя, той пита: "Защо следите са там? " "Защото са ги направили колела." "Защо са ги направили колелата? " "Защото е била карана каруца." "Кой е бил в каруцата? " "Един човек." "Кой е бил той? " "Еди-кой-си." "Той защо е карал каруцата? " Тук ние стигаме до целта на водача което е последното нещо, за което трябва да се пита, защото никой не може да стигне отвъд него с въпроси. И така, когато се представят велики космически истини, на определена точка задаването на въпроси спира да има значение.
към текста >>

" "Еди-кой-си." "Той защо е карал каруцата?
" до безкрайност. Например, виждайки следи от колела на пътя, той пита: "Защо следите са там? " "Защото са ги направили колела." "Защо са ги направили колелата? " "Защото е била карана каруца." "Кой е бил в каруцата? " "Един човек." "Кой е бил той? " "Еди-кой-си." "Той защо е карал каруцата? " Тук ние стигаме до целта на водача което е последното нещо, за което трябва да се пита, защото никой не може да стигне отвъд него с въпроси. И така, когато се представят велики космически истини, на определена точка задаването на въпроси спира да има значение.
към текста >>

6. 2. Втора лекция, 2. Септември 1910 GA_123 Евангелието на Матей

Един от възможните отговори гласи: От колелата на една каруца.
В моята книга „Тайната Наука" аз вече разгледах тази страна на теоретичното познание. Там аз писах: Ако даден човек забележи на улицата някакви бразди, редно е да се запита откъде идват те. Един от възможните отговори гласи: От колелата на една каруца. Следващ възможен въпрос би бил: Как е изглеждала каруцата? Или: Защо тази каруца е минала по пътя? Или: Защо точно този човек е стоял в нея? Какви са били неговите намерения? Напълно ясно е, че ако продължим с подобни въпроси, ние ще се отклоним от самото смислово съдържание на първоначалния факт и ще се оплетем в една безплодна игра на въпроси и отговори.
към текста >>

Следващ възможен въпрос би бил: Как е изглеждала каруцата?
В моята книга „Тайната Наука" аз вече разгледах тази страна на теоретичното познание. Там аз писах: Ако даден човек забележи на улицата някакви бразди, редно е да се запита откъде идват те. Един от възможните отговори гласи: От колелата на една каруца. Следващ възможен въпрос би бил: Как е изглеждала каруцата? Или: Защо тази каруца е минала по пътя? Или: Защо точно този човек е стоял в нея? Какви са били неговите намерения? Напълно ясно е, че ако продължим с подобни въпроси, ние ще се отклоним от самото смислово съдържание на първоначалния факт и ще се оплетем в една безплодна игра на въпроси и отговори.
към текста >>

Или: Защо тази каруца е минала по пътя?
В моята книга „Тайната Наука" аз вече разгледах тази страна на теоретичното познание. Там аз писах: Ако даден човек забележи на улицата някакви бразди, редно е да се запита откъде идват те. Един от възможните отговори гласи: От колелата на една каруца. Следващ възможен въпрос би бил: Как е изглеждала каруцата? Или: Защо тази каруца е минала по пътя? Или: Защо точно този човек е стоял в нея? Какви са били неговите намерения? Напълно ясно е, че ако продължим с подобни въпроси, ние ще се отклоним от самото смислово съдържание на първоначалния факт и ще се оплетем в една безплодна игра на въпроси и отговори.
към текста >>

7. Лекция първа GA_126 Окултна история

Тя седнала в каруца и по даден знак настървените хора се нахвърлили върху нея, смъкнали от нея дрехите, повлекли я в църквата и буквално одрали месото от костите й.
С това ние засягаме събитие, което е действало символично и е било важно за много от това, което се извършва в историческите времена. Ние засягаме едно от тези събития, които само външно се проявяват като мъченическа смърт; те представляват символ, в който се изразяват духовни сили и значения. Яростта на тези, които обкръжавали архиепископа на Александрия, се стоварила върху Хипатия в мартенските дни на 415 година. Решили да се избавят от нейната власт, от нейната духовна власт. Най-невежите, диви орди от околностите на Александрия, били надъхани и чрез лъжа заловили тази мъдра девойка. Тя седнала в каруца и по даден знак настървените хора се нахвърлили върху нея, смъкнали от нея дрехите, повлекли я в църквата и буквално одрали месото от костите й. Те я разкъсали и съвършено лишената от човешки облик кръвожадна тълпа помъкнала през града части от тялото й. Такава е съдбата на великия философ Хипатия.
към текста >>

8. 6.ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, Карлсруе, 10. Октомври 1911 GA_131 От Исус към Христос

Фантомът просто принадлежи на физическото тяло, той е другата, невидимата част на физическото тяло и е по-важен от физическите вещества; понеже физическите вещества всъщност не са нищо друго, освен материалния пълнеж, който, така да се каже, се изсипва в мрежата на човешката форма, както се изсипват ябълки в една каруца.
Но колкото повече в наши дни се развива ясновидството на човека, толкова по-ясно става, че това, което е отхвърлено с физическите вещества и сили, все пак не е идентично с цялото физическо тяло, че то съвсем не е идентично с цялата форма на физическото тяло. Към тези вещества и сили принадлежи и нещо друго, което ако говорим обективно, трябва да наречем „фантом“; да, това е фантомът на човешкото тяло. Този фантом е равнозначен с облика, с формата на човека, която „подрежда“ физическите вещества и сили по такъв начин, че ги включва в един вид духовна тъкан, която после застава пред нас, в условията на физическия свят, като едно или друго човешко същество. Както скулпторът не може да извае никаква статуя, ако се нахвърли върху мрамора или каквато и да е друга материя, сипейки безразборни удари, а трябва да разполага с предварителната идея, с мисълта, която възнамерява да въплъти в материята, така и за човешкото тяло съществува една предварителна идея, една мисъл; но тя далеч не съществува в онзи вид, както при скулптора, понеже материята на човешкото тяло не е някакъв мрамор или гипс, а като една действителна мисъл във външния свят: като „фантом“. Както скулпторът въплъщава идеята в своя материал, така и в Земните вещества, които след смъртта изоставяме в гроба или предаваме на огъня, е вложен фантомът на физическото тяло. Фантомът просто принадлежи на физическото тяло, той е другата, невидимата част на физическото тяло и е по-важен от физическите вещества; понеже физическите вещества всъщност не са нищо друго, освен материалния пълнеж, който, така да се каже, се изсипва в мрежата на човешката форма, както се изсипват ябълки в една каруца. Да, фантомът е нещо много важно! Веществата, които се разлагат след смъртта, са всъщност това, което намираме и навън в природата, само че в нашия случай те са подредени в човешката форма.
към текста >>

9. Осма лекция, 22 Септември 1922 GA_139 Евангелието на Марко

И наистина е куриозно, че по отношение на най-важните неща в Евангелието обичайните теологични и философски разяснения фактически винаги тръгват от онази забележителна гледна точка, от която би се ръководил един човек, който не впряга коня пред каруцата, както е редно, а постъпва точно обратно, поставяйки коня зад каруцата.
Когато си служим с окултното изследване, Евангелието започва да ни говори на един много ясен език. И занапред нещата ще се свеждат до следното: Хората все повече и повече да стигат до разбирането, че при отделните места на Евангелието ние трябва да знаем за какво става дума и кое точно е най-важното в този или онзи текст; защото само тогава ще откриваме главното съдържание в една или друга притча, в един или друг евангелски разказ. И наистина е куриозно, че по отношение на най-важните неща в Евангелието обичайните теологични и философски разяснения фактически винаги тръгват от онази забележителна гледна точка, от която би се ръководил един човек, който не впряга коня пред каруцата, както е редно, а постъпва точно обратно, поставяйки коня зад каруцата. Всъщност при много тълкуватели и коментатори на Евангелието наблюдаваме точно това те просто не разбират за какво става дума.
към текста >>

10. 3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ. Берлин, 30 януари 1916 г. GA_166 Необходимост и свобода в мировите процеси и човешките действия

Ние разсъждаваме така: Ето, аз виждам, че тук един човек кара своята каруца.
Отново бих искал да си послужа с едно сравнение. Когато наблюдаваме външната действителност с нашите физически сетива, ние разсъждаваме приблизително по следния начин: Понеже този факт изглежда така, другият факт изглежда иначе. Обаче ако разширим този подход върху целия наблюдаван от нас процес, ние често стигаме до грешката, която бих искал да охарактеризирам с едно просто сравнение. Ние стигаме до следната грешка. Ние разсъждаваме така: Ето, аз виждам, че тук един човек кара своята каруца. Ние виждаме един кон, отзад каруцата, и на каруцата един човек, който аз често съм прибягвал до този пример просто седи там и се вози. Заставайки пред тази гледка, е напълно естествено да си кажем: Конят тегли, а човекът е теглен. Човекът е теглен натам, където го тегли конят. Това е напълно ясно. Следователно конят е причината човекът да бъде теглен в една или друга посока.
към текста >>

Ние виждаме един кон, отзад каруцата, и на каруцата един човек, който аз често съм прибягвал до този пример просто седи там и се вози.
Отново бих искал да си послужа с едно сравнение. Когато наблюдаваме външната действителност с нашите физически сетива, ние разсъждаваме приблизително по следния начин: Понеже този факт изглежда така, другият факт изглежда иначе. Обаче ако разширим този подход върху целия наблюдаван от нас процес, ние често стигаме до грешката, която бих искал да охарактеризирам с едно просто сравнение. Ние стигаме до следната грешка. Ние разсъждаваме така: Ето, аз виждам, че тук един човек кара своята каруца. Ние виждаме един кон, отзад каруцата, и на каруцата един човек, който аз често съм прибягвал до този пример просто седи там и се вози. Заставайки пред тази гледка, е напълно естествено да си кажем: Конят тегли, а човекът е теглен. Човекът е теглен натам, където го тегли конят. Това е напълно ясно. Следователно конят е причината човекът да бъде теглен в една или друга посока. Следователно причината се крие в конската сила, а фактът, че човекът е теглен в една или друга посока, е само следствие.
към текста >>

Вие знаете, че тъкмо човекът, който седи на каруцата и държи юздите в ръцете си, управлява коня и го насочва там, където иска.
Човекът е теглен натам, където го тегли конят. Това е напълно ясно. Следователно конят е причината човекът да бъде теглен в една или друга посока. Следователно причината се крие в конската сила, а фактът, че човекът е теглен в една или друга посока, е само следствие. Много добре, но Вие отлично знаете, че това не е така. Вие знаете, че тъкмо човекът, който седи на каруцата и държи юздите в ръцете си, управлява коня и го насочва там, където иска. И въпреки че конят го тегли напред, той го тегли там, където човекът иска.
към текста >>

Сега, ако погледнем причината от гледна точка на физическите процеси, ние можем, естествено, да заявим: „Първо се случи това, после се случи онова и накрая се стигна до нещастието.“ Обаче в този случай лесно бихме могли да допуснем грешката, която човек прави, когато казва „конят тегли водача там, където иска“, докато всъщност именно човекът, който кара каруцата, насочва коня там, където той иска.
По същия начин изглеждат нещата, когато съдим за тях само външно, т.е. само според външните събития на физическото поле. Да вземем още веднъж хипотетичния пример от предишната лекция: Една група хора тръгва на екскурзия, сяда в каляската, обаче кочияшът закъснява и поради тази причина всички тръгват няколко минути по-късно. Така те стигат до една надвиснала скала тъкмо тогава, когато тя се срутва и ги премазва. Сега, ако погледнем причината от гледна точка на физическите процеси, ние можем, естествено, да заявим: „Първо се случи това, после се случи онова и накрая се стигна до нещастието.“ Обаче в този случай лесно бихме могли да допуснем грешката, която човек прави, когато казва „конят тегли водача там, където иска“, докато всъщност именно човекът, който кара каруцата, насочва коня там, където той иска. Обаче ако вникнем в тайните закони, по които протича цялото събитие, тогава виждаме, че събитията постепенно се сгъстяват до онази точка, при която те стават вече свършен факт, и че закъснението на кочияша е свързано с целия комплекс от условия, които предхождат въпросното събитие. Вярно е, че всичко е необходимо: но то е необходимо далеч не в онзи смисъл, както хората вярват, проследявайки събитията само на физическото поле.
към текста >>

11. 11. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 26 Декември 1916 GA_173 Карма на неистината

Изкуството се люшкаше в едно сетивно и естетическо упоение без основа и вяра; от Кардучи, четен от папата, с глътка тосканско вино и с една каруцарска пура се премина към сегашното Евангелие на по-големия брат Д'Анунцио, облечен по последна мода, натъпкал джобовете си с бонбони женкар и суетен самохвалко."
"След освободителите на Италия бяха дошли грабителите на Италия; не само техните синове бащите ни, но и техните внуци нашите по-големи братя. Героичната традиция на въздигането беше изчезнала и ни каква идея не възвисяваше новото поколение. При най-добрите религията беше потънала, оставяйки обаче празнота. При другите тя беше привичка. Изкуството се люшкаше в едно сетивно и естетическо упоение без основа и вяра; от Кардучи, четен от папата, с глътка тосканско вино и с една каруцарска пура се премина към сегашното Евангелие на по-големия брат Д'Анунцио, облечен по последна мода, натъпкал джобовете си с бонбони женкар и суетен самохвалко."
към текста >>

12. 9. Лекция, 11.05.1917 GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война

Забележително е – простете за филистерския образ – как понякога днес просветени духове решават да започнат нещата наопаки, как някой поставя каруцата пред коня.
Забележително е – простете за филистерския образ – как понякога днес просветени духове решават да започнат нещата наопаки, как някой поставя каруцата пред коня. Но това веднага се приема, щом въпросното лице, което го прави, е официално одобрено. Дълги години истинско мъчение от съвременния начин на формиране на съждения се налагаше да изпитва този, който усеща живото в мисленето, чувстването и волята. Още помня, как във Виена слушах първата лекция по теория на елиптичната функция. Това беше лекция на Лео Кьонигсбергер /1837-1921 г./, тогава вече прочут. Той беше дотолкова прочут, че можеше да си позволи, получавайки титлата професор, да се обърне към правителството c писмо, изразявайки желанието да получи званието придворен съветник, а не само професор.
към текста >>

13. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 26 декември, 1923 г. GA_233 Световната история в антропософска светлина и като основа за познанието на човешкия дух

И като товар или, по скоро, като каруца в живота, в която той е бил принуден да се придвижва във физическия свят, - така си е представял той своята физическо-етерна природа.
Сега човешкото преживяване във физическо тяло има следната природа: човек знае, че чрез процеса на хранене, процеса на дишане, той възприема субстанции от външните природни царства – отначало те са навън, след това – вътре в него. Те влизат в него, проникват в него и стават част от него. В онези ранни епохи, когато човек е преживявал някакво обособяване на своята душевно-духовна природа от своето физическо-етерно, той е знаел, че Ангелите, Архангелите и другите същества, чак до по-високите йерархии, самите са същността на духовните субстанции, които проникват в неговата душа и дух и стават, ако можем така да се изразим, част от него самия. Така, че във всеки миг от живота си той е можел да каже: в мен живеят боговете. И той е гледал на своя аз не като на сътворен долу, със средствата на физическите и етерни субстанции, а като на дарено по милост свише, като на идващо от йерархиите. И като товар или, по скоро, като каруца в живота, в която той е бил принуден да се придвижва във физическия свят, - така си е представял той своята физическо-етерна природа. Без да си изясним това, ние няма да разберем хода на събитията в еволюцията на човечеството.
към текста >>

14. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 17 март 1923 г. GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството

Обаче това, което се казва, че наблюдавайки животните, не може да се разбере, мисли ли животното или не, може да се сравни с това, някой да каже: ако баба ми имаше четири колела и отпред теглич, щеше да бъде каруца!
Можете да кажете: мисленето, извършвано от човека, не е така просто да се отличи от това, което прави и животното. Не може да се знае мисли ли животното, или не. Обаче това, което се казва, че наблюдавайки животните, не може да се разбере, мисли ли животното или не, може да се сравни с това, някой да каже: ако баба ми имаше четири колела и отпред теглич, щеше да бъде каруца! Разбира се, игнорирайки фактите, можем да кажем каквото ни хареса. Игнорирайки фактите, не ги виждайки, може, разбира се, да кажем и така: а защо се смята, че камъкът не може да говори или мисли? - Но ако се съобразяваме с фактите, се оказва, че цялата деятелност на животното е построена така, че в нея се преживява не личният разум, а мировият разум. То не действа по личен начин, персонално; неговата деятелност може да бъде изключително разумна, но тя не носи персонален характер. Както вече сте чували, животните много мислят, но мисленето им не е персонално.
към текста >>

15. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 13 октомври 1923 г. Разликата между хората от горещите зони и ескимосите. GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите

Така че ако вътрешно се наблюдава човекът, на когото сте казали нещо или на когото нещо не се харесва и му е произвело особено впечатление, може да се забележи как от черния му дроб стремително изтича много жлъчка, тя много бързо се разпространява по цялото тяло и той ви нокаутира или ругае като каруцар.
Бихте били съвсем пасивни, флегматични хора, ако нямахте жлъчка. Човек трябва да има жлъчка и жлъчката трябва да излиза от черния дроб. Ако черният дроб е относително малък, човек става флегматичен: ако черният дроб е относително голям, в човека има много огън, защото жлъчката способства този огън. Виждате ли, в човека може да има също и твърде много жлъчка, той да произвежда прекалено много жлъчка: тогава той с радост е готов да нокаутира всекиго, който само нещо му каже. Ако хората изпадат в бичи гняв, от черния им дроб изтича течна жлъчка; при тях много жлъчка преминава в стомашния сок и в кръвта. Така че ако вътрешно се наблюдава човекът, на когото сте казали нещо или на когото нещо не се харесва и му е произвело особено впечатление, може да се забележи как от черния му дроб стремително изтича много жлъчка, тя много бързо се разпространява по цялото тяло и той ви нокаутира или ругае като каруцар. Ето това е, което се наблюдава вътрешно, ако при човека има прекалена склонност към отделяне на жлъчка. Но, както се казва, ако съвсем не отделяше жлъчка, той нямаше да има никакъв огън и, както съм ви казвал, би станал сънлив. И така, вие виждате, че отделянето на жлъчка е една от задължителните отделителни функции на човека. Не знам, случвало ли се е на някой от вас да пробва жлъчка на вкус; на вкус тя е страшно горчива, при това е отровна и голямо количество жлъчка, попадайки в устата, действа като отрова. Това е свързано с нещото, за което ви говорих последната сряда[2], когато казах: ако човек проявява живост, ако той е подвижен, ходи, даже ако той псува и може да ви удари два шамара - у него има много отрова и той е склонен да изработва много цианкалий, за това ви говорих.
към текста >>

16. ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 20 септември 1924 г. Какво представлява Антропософията. Кометата Биела GA_354 Сътворението на света и човека

Антропософията няма намерение - както това се правеше досега - да поставя каруцата, тоест материята, пред коня.
С всички въпроси е необходимо да се занимаваме така, че духовното начало да не остава пренебрегнато, както това е ставало в течение на дълго време, а трябва навсякъде това ду-ховно да се взема за разглеждане. В шестдесетте, седемдесетте години (на XIX век) хората говореха така: науката трябва да се появи сред работниците. Но истинска наука тогава още не съществуваше, тя се появи чак сега като духовна наука, която само външно носи името антропософия. Антропософията няма намерение - както това се правеше досега - да поставя каруцата, тоест материята, пред коня. Отпред трябва да бъде главата, духът, така е правилно. Тогава ще бъде намерено това, което е правилно, ще се стигне и до правилни методи на възпитание, ще има педагогика, правилно възпитаваща децата. От това зависи извънредно много. Тогава ще бъде намерен правомерен подход към социалния живот.
към текста >>

2.1986179351807