Рудолф Щайнер
www.rudolfsteinerbg.com
НАЧАЛО
Контакти
|
English
 
с която и да е дума 
 
изречения в които се съдържат търсените думи 
 
текстове, в които се съдържат търсените думи 
 
с точна фраза 
 
с корен от думите 
 
с части от думите 
 
в заглавията на текстовете 
КАТЕГОРИИ С ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени са
28
резултата от
16
текста в целия текст в който се съдържат търсените думи : '
Каруца
'.
1.
10_5. ЕТИЧЕСКИ И ИСТОРИЧЕСКИ НАУКИ
GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки
Нека разгледаме две неща: Едно произведение на природата и едно творение на човешката дейност, формата на кристала и да кажем на колелото на една
каруца
.
ни обясни позицията на човека във вселената. Но възгледът, който развихме за този въпрос, може да хвърли светлина също и върху стойността и значението на човешката дейност. Това, което извършваме в света, на него трябва да припишем най-голямо или по-малко значение, според това, дали схващаме нашето определение като нещо имащо по-голямо или по-малко значение. Първата задача, която трябва да си поставим сега, ще бъде изследването характера на човешката дейност. Как се поставя това, което трябва да схващаме като резултат на човешката дейност, по отношение на другите действия в мировия процес?
Нека разгледаме две неща: Едно произведение на природата и едно творение на човешката дейност, формата на кристала и да кажем на колелото на една каруца.
И в двата случая стоящия пред нас обект ни се явява като резултат на закони, които могат да бъдат изразени в понятия. Разликата се състои само в това, че трябва да считаме кристала като непосредствен продукт на определящите го природни закони, докато при колелото на каруцата човекът застава по средата между понятие и предмет. Това, което в природното произведение си представяме като лежащо на основата на действителното, него внасяме ние нашата дейност в действителността. В познанието ние научаваме, кои са идейните условия на сетивната опитност; ние изнасяме на бял свят идейния свят, който вече се намира в самата действителност; следователно ние завършваме мировия процес, като изкарваме на бял свят произвеждащия фактор, който вечно създава произведенията, обаче който без нашето мислене би останал вечно скрит в тях. Обаче в нашата действителност ние завършваме този процес чрез това, като превръщаме в действителност идейния свят, който още не е такава действителност.
към текста >>
Разликата се състои само в това, че трябва да считаме кристала като непосредствен продукт на определящите го природни закони, докато при колелото на
каруца
та човекът застава по средата между понятие и предмет.
Това, което извършваме в света, на него трябва да припишем най-голямо или по-малко значение, според това, дали схващаме нашето определение като нещо имащо по-голямо или по-малко значение. Първата задача, която трябва да си поставим сега, ще бъде изследването характера на човешката дейност. Как се поставя това, което трябва да схващаме като резултат на човешката дейност, по отношение на другите действия в мировия процес? Нека разгледаме две неща: Едно произведение на природата и едно творение на човешката дейност, формата на кристала и да кажем на колелото на една каруца. И в двата случая стоящия пред нас обект ни се явява като резултат на закони, които могат да бъдат изразени в понятия.
Разликата се състои само в това, че трябва да считаме кристала като непосредствен продукт на определящите го природни закони, докато при колелото на каруцата човекът застава по средата между понятие и предмет.
Това, което в природното произведение си представяме като лежащо на основата на действителното, него внасяме ние нашата дейност в действителността. В познанието ние научаваме, кои са идейните условия на сетивната опитност; ние изнасяме на бял свят идейния свят, който вече се намира в самата действителност; следователно ние завършваме мировия процес, като изкарваме на бял свят произвеждащия фактор, който вечно създава произведенията, обаче който без нашето мислене би останал вечно скрит в тях. Обаче в нашата действителност ние завършваме този процес чрез това, като превръщаме в действителност идейния свят, който още не е такава действителност. Сега ние познахме идеята като нещо, което лежи на основата на всичко действително, обуславящия принцип, намерението на природата. Нашето познание ни довежда дотам, да намерим тенденцията на мировия процес, намерението на сътворението от съдържащите се в заобикалящата ни природа намеци, знаци.
към текста >>
2.
РАЗВИТИЕТО НА СВЕТА И ЧОВЕКА
GA_13 Въведение в Тайната наука
Един възможен отговор е: От една
каруца
.
С тези указания за първите периоди от Сатурновото развитие, ние донякъде отговаряме и на всякакви въпроси от рода на: „откъде" идват тези състояния? Естествено, от чисто логична гледна точка е напълно възможно за всяка причина след вникването в една причинна връзка винаги отново да питаме за „причината на тази причина". Обаче спрямо фактите този подход е неприложим. Нека си послужим с пример. Ако по един коларски път открием някакви следи, ще попитаме: Откъде идват те?
Един възможен отговор е: От една каруца.
Но после може да прозвучи друг въпрос: Откъде е идвала каруцата, къде е отивала? Един отговор на тези въпроси, основаващ се на фактите, винаги може да се намери. Но въпросите могат да продължат: Кой е стоял в каруцата? Какви намерения е имал човекът в нея?
към текста >>
Но после може да прозвучи друг въпрос: Откъде е идвала
каруца
та, къде е отивала?
Естествено, от чисто логична гледна точка е напълно възможно за всяка причина след вникването в една причинна връзка винаги отново да питаме за „причината на тази причина". Обаче спрямо фактите този подход е неприложим. Нека си послужим с пример. Ако по един коларски път открием някакви следи, ще попитаме: Откъде идват те? Един възможен отговор е: От една каруца.
Но после може да прозвучи друг въпрос: Откъде е идвала каруцата, къде е отивала?
Един отговор на тези въпроси, основаващ се на фактите, винаги може да се намери. Но въпросите могат да продължат: Кой е стоял в каруцата? Какви намерения е имал човекът в нея? Какво е правил в този момент?
към текста >>
Кой е стоял в
каруца
та?
Ако по един коларски път открием някакви следи, ще попитаме: Откъде идват те? Един възможен отговор е: От една каруца. Но после може да прозвучи друг въпрос: Откъде е идвала каруцата, къде е отивала? Един отговор на тези въпроси, основаващ се на фактите, винаги може да се намери. Но въпросите могат да продължат:
Кой е стоял в каруцата?
Какви намерения е имал човекът в нея? Какво е правил в този момент? Накрая обаче стигаме до една точка, където самите факти слагат естествен край на всякакви въпроси. Който задава по-нататъшни въпроси, той се отклонява от първоначалния въпрос. От горния пример лесно се вижда, че в определен момент самите факти слагат край на въпросите.
към текста >>
3.
10. Десета лекция, 18. Април 1909, вечер
GA_110 Духовните йерархии
Представете си, че трябва да теглите една
каруца
.
За да го подготвят, за да го въоръжат срещу Злото, жреците които, естествено, не бяха на месени в някакви злодеяния се изправяха пред него под формата на ужасни, отблъскващи същества. Но всичко това беше само едно отражение на онова, което действително се разиграваше в хода на космическото развитие. В междинния период между образуването на Юпитер и това на Марс, определен брой Същества, ако ми позволите този тривиален израз, бяха "отзовани" от сферата на Силите; те бяха така поставени в хода на мировото развитие, че вместо да го насърчават, започнаха да го спъват. Този космически процес ние наричаме Битката на Небето. Следователно, в хода на мировото развитие, ако ми позволите този израз, бяха вмъкнати действията на "отзованите, на "декласираните" Същества, защото висшите Йерархии си казваха: Ако се напредва по правата линия, крайната цел никога не би могла да бъде постигната.
Представете си, че трябва да теглите една каруца.
Теглейки я напред, Вие упражнявате мускулни усилия. И ако каруцата е натоварена много, ще са необходими повече усилия, повече сили. Представете си още, че Бог би оставил мировата еволюция на онази степен, която беше постигната през епохата на Старото Слънце: Човеците биха се развили и по-нататък, обаче техните усилия, техните сили нарастват именно ако те срещат пречки по своя път. За благото на човечеството определени сили и Същества трябваше да бъдат "отзовани".
към текста >>
И ако
каруца
та е натоварена много, ще са необходими повече усилия, повече сили.
В междинния период между образуването на Юпитер и това на Марс, определен брой Същества, ако ми позволите този тривиален израз, бяха "отзовани" от сферата на Силите; те бяха така поставени в хода на мировото развитие, че вместо да го насърчават, започнаха да го спъват. Този космически процес ние наричаме Битката на Небето. Следователно, в хода на мировото развитие, ако ми позволите този израз, бяха вмъкнати действията на "отзованите, на "декласираните" Същества, защото висшите Йерархии си казваха: Ако се напредва по правата линия, крайната цел никога не би могла да бъде постигната. Представете си, че трябва да теглите една каруца. Теглейки я напред, Вие упражнявате мускулни усилия.
И ако каруцата е натоварена много, ще са необходими повече усилия, повече сили.
Представете си още, че Бог би оставил мировата еволюция на онази степен, която беше постигната през епохата на Старото Слънце: Човеците биха се развили и по-нататък, обаче техните усилия, техните сили нарастват именно ако те срещат пречки по своя път. За благото на човечеството определени сили и Същества трябваше да бъдат "отзовани". Те не са зли сами по себе си, и ние никога не бива да ги третираме като "зли сили". Дори бих ме могли да кажем, че поставяйки пречки в развитието, те са пожертвайки самите себе си.
към текста >>
4.
3. СКАЗКА ВТОРА
GA_113 Изтокът в светлината на Запада
И правилно е съждението, което казва: до сега аз съм познал, що е огън; но това беше само една измама; защото това, което до сега наричах огън, в сравнение с действителността, с това, което сега познавам като огън, е подобно на това, когато бих считал следите, които колелата на една
каруца
оставят по улицата за единствено действителното и не бих искал да си кажа: тук трябва да е минала една
каруца
, в която е седял един човек.
Първо човек трябва да се запознае основно с духовната наука. Сторили това, тогава великите, обширните, укрепващите и поощряващите смелостта и освежаващите идеи и мисли на тази наука дават на душата не само една теория, а и придават качества на чувството, на волята, на мисълта и така тя се калява. Когато душата е изпитала нещо подобно, тогава моментът на срещата с пазачът на прага се превръща в нещо различно от това, което тя би била иначе. Страхът и състоянията на загриженост са победени по съвършено друг начин, когато първо човек е преминал през схващането на разказите на висшите светове, отколкото ако това не би било сторено. Но когато човек е имал това изживяване, когато е застанал така пред самия себе си, когато следователно е срещнал пазача на прага, тогава за него светът започва да става съвършено друг; тогава в известно отношение всички неща на света добиват една нова форма.
И правилно е съждението, което казва: до сега аз съм познал, що е огън; но това беше само една измама; защото това, което до сега наричах огън, в сравнение с действителността, с това, което сега познавам като огън, е подобно на това, когато бих считал следите, които колелата на една каруца оставят по улицата за единствено действителното и не бих искал да си кажа: тук трябва да е минала една каруца, в която е седял един човек.
За тези дири аз казвам, че те са знаците, външният израз за каруцата, която е минала по улицата и в която е седял човек. Когато е минал, аз не съм видял нищо от него; но той е причината за появяването на дирите, това е същественото. И онзи, който би помислил, че дирите, които колелата са оставили след себе си, са нещо съществено, той би считал външният отпечатък за самата вещ. Така е това, което във външния свят виждаме като светещ огън, по отношение на неговата действителност, по отношение на духовната същност, която стои зад него, както дирите по улицата са по отношение на човека, който е седял в каруцата и е минал по улицата. В огъня ние имаме само един външен израз.
към текста >>
За тези дири аз казвам, че те са знаците, външният израз за
каруца
та, която е минала по улицата и в която е седял човек.
Сторили това, тогава великите, обширните, укрепващите и поощряващите смелостта и освежаващите идеи и мисли на тази наука дават на душата не само една теория, а и придават качества на чувството, на волята, на мисълта и така тя се калява. Когато душата е изпитала нещо подобно, тогава моментът на срещата с пазачът на прага се превръща в нещо различно от това, което тя би била иначе. Страхът и състоянията на загриженост са победени по съвършено друг начин, когато първо човек е преминал през схващането на разказите на висшите светове, отколкото ако това не би било сторено. Но когато човек е имал това изживяване, когато е застанал така пред самия себе си, когато следователно е срещнал пазача на прага, тогава за него светът започва да става съвършено друг; тогава в известно отношение всички неща на света добиват една нова форма. И правилно е съждението, което казва: до сега аз съм познал, що е огън; но това беше само една измама; защото това, което до сега наричах огън, в сравнение с действителността, с това, което сега познавам като огън, е подобно на това, когато бих считал следите, които колелата на една каруца оставят по улицата за единствено действителното и не бих искал да си кажа: тук трябва да е минала една каруца, в която е седял един човек.
За тези дири аз казвам, че те са знаците, външният израз за каруцата, която е минала по улицата и в която е седял човек.
Когато е минал, аз не съм видял нищо от него; но той е причината за появяването на дирите, това е същественото. И онзи, който би помислил, че дирите, които колелата са оставили след себе си, са нещо съществено, той би считал външният отпечатък за самата вещ. Така е това, което във външния свят виждаме като светещ огън, по отношение на неговата действителност, по отношение на духовната същност, която стои зад него, както дирите по улицата са по отношение на човека, който е седял в каруцата и е минал по улицата. В огъня ние имаме само един външен израз. Зад това, което окото вижда като огън и което чувствуваме като топлина, се намира истинската духовна същност, която във външния огън има само своя израз.
към текста >>
Така е това, което във външния свят виждаме като светещ огън, по отношение на неговата действителност, по отношение на духовната същност, която стои зад него, както дирите по улицата са по отношение на човека, който е седял в
каруца
та и е минал по улицата.
Но когато човек е имал това изживяване, когато е застанал така пред самия себе си, когато следователно е срещнал пазача на прага, тогава за него светът започва да става съвършено друг; тогава в известно отношение всички неща на света добиват една нова форма. И правилно е съждението, което казва: до сега аз съм познал, що е огън; но това беше само една измама; защото това, което до сега наричах огън, в сравнение с действителността, с това, което сега познавам като огън, е подобно на това, когато бих считал следите, които колелата на една каруца оставят по улицата за единствено действителното и не бих искал да си кажа: тук трябва да е минала една каруца, в която е седял един човек. За тези дири аз казвам, че те са знаците, външният израз за каруцата, която е минала по улицата и в която е седял човек. Когато е минал, аз не съм видял нищо от него; но той е причината за появяването на дирите, това е същественото. И онзи, който би помислил, че дирите, които колелата са оставили след себе си, са нещо съществено, той би считал външният отпечатък за самата вещ.
Така е това, което във външния свят виждаме като светещ огън, по отношение на неговата действителност, по отношение на духовната същност, която стои зад него, както дирите по улицата са по отношение на човека, който е седял в каруцата и е минал по улицата.
В огъня ние имаме само един външен израз. Зад това, което окото вижда като огън и което чувствуваме като топлина, се намира истинската духовна същност, която във външния огън има само своя израз. Зад това, което дишаме като въздух, зад това, което прониква в окото като светлина, която се проявява като звук в нашето ухо, зад всичко това стоят действуващите божествено-духовни същества, които имат така да се каже само своята външна дреха в огъня, във водата, в онова, което ни заобикаля в различните царства на природата. В така нареченото тайно учение, в учението на мистериите, изживяването, което човек има по този начин, се нарича преминаване през елементарните светове. Докато преди това човек е вярвал, че онова, което познава като огън, е една действителност, сега той вижда, че зад огъня стоят живи същества.
към текста >>
5.
11. Единадесета лекция. Човекът и планетарната еволюция.
GA_119 Макрокосмос и микрокосмос
" "Защото е била карана
каруца
." "Кой е бил в
каруца
та?
" по обичайния начин. Един любител на абстракции може да продължи питането "защо? " до безкрайност. Например, виждайки следи от колела на пътя, той пита: "Защо следите са там? " "Защото са ги направили колела." "Защо са ги направили колелата?
" "Защото е била карана каруца." "Кой е бил в каруцата?
" "Един човек." "Кой е бил той? " "Еди-кой-си." "Той защо е карал каруцата? " Тук ние стигаме до целта на водача което е последното нещо, за което трябва да се пита, защото никой не може да стигне отвъд него с въпроси. И така, когато се представят велики космически истини, на определена точка задаването на въпроси спира да има значение. Досега са давани указания как е възможно да се разбере онова, представяно от Духовната Наука.
към текста >>
" "Еди-кой-си." "Той защо е карал
каруца
та?
" до безкрайност. Например, виждайки следи от колела на пътя, той пита: "Защо следите са там? " "Защото са ги направили колела." "Защо са ги направили колелата? " "Защото е била карана каруца." "Кой е бил в каруцата? " "Един човек." "Кой е бил той?
" "Еди-кой-си." "Той защо е карал каруцата?
" Тук ние стигаме до целта на водача което е последното нещо, за което трябва да се пита, защото никой не може да стигне отвъд него с въпроси. И така, когато се представят велики космически истини, на определена точка задаването на въпроси спира да има значение. Досега са давани указания как е възможно да се разбере онова, представяно от Духовната Наука. Трябва да бъдат събрани сведения от много широки области. Духовният изследовател обаче няма нужда да прави това.
към текста >>
6.
2. Втора лекция, 2. Септември 1910
GA_123 Евангелието на Матей
Един от възможните отговори гласи: От колелата на една
каруца
.
Особено важно е да осъзнаем тази идея докрай: напълно е възможно да се говори за мировите процеси, и то без вътрешното основание да задаваме въпроси, примерно, за произхода, за причината на един такъв основен, първичен Принцип. Когато се посочва дадена причина, абстрактното човешко мислене едва ли ще се откаже от непрекъснатите въпроси за причината на тази причина, сякаш има намерението да преброди със своите абстрактни понятия цялата вечност. Обаче ако искаме да застанем твърдо върху почвата на антропософската Духовна Наука, рано или късно, с помощта на правилното медитиране, е добре да си изясним, че въпросите за произхода, за причината все някога трябва да престанат, и че ако все пак продължаваме с тези въпроси, те се превръщат в една празна игра на мисленето. В моята книга „Тайната Наука" аз вече разгледах тази страна на теоретичното познание. Там аз писах: Ако даден човек забележи на улицата някакви бразди, редно е да се запита откъде идват те.
Един от възможните отговори гласи: От колелата на една каруца.
Следващ възможен въпрос би бил: Как е изглеждала каруцата? Или: Защо тази каруца е минала по пътя? Или: Защо точно този човек е стоял в нея? Какви са били неговите намерения? Напълно ясно е, че ако продължим с подобни въпроси, ние ще се отклоним от самото смислово съдържание на първоначалния факт и ще се оплетем в една безплодна игра на въпроси и отговори.
към текста >>
Следващ възможен въпрос би бил: Как е изглеждала
каруца
та?
Когато се посочва дадена причина, абстрактното човешко мислене едва ли ще се откаже от непрекъснатите въпроси за причината на тази причина, сякаш има намерението да преброди със своите абстрактни понятия цялата вечност. Обаче ако искаме да застанем твърдо върху почвата на антропософската Духовна Наука, рано или късно, с помощта на правилното медитиране, е добре да си изясним, че въпросите за произхода, за причината все някога трябва да престанат, и че ако все пак продължаваме с тези въпроси, те се превръщат в една празна игра на мисленето. В моята книга „Тайната Наука" аз вече разгледах тази страна на теоретичното познание. Там аз писах: Ако даден човек забележи на улицата някакви бразди, редно е да се запита откъде идват те. Един от възможните отговори гласи: От колелата на една каруца.
Следващ възможен въпрос би бил: Как е изглеждала каруцата?
Или: Защо тази каруца е минала по пътя? Или: Защо точно този човек е стоял в нея? Какви са били неговите намерения? Напълно ясно е, че ако продължим с подобни въпроси, ние ще се отклоним от самото смислово съдържание на първоначалния факт и ще се оплетем в една безплодна игра на въпроси и отговори. Така стоят нещата и с големите въпроси, свързани с човешките светогледи.
към текста >>
Или: Защо тази
каруца
е минала по пътя?
Обаче ако искаме да застанем твърдо върху почвата на антропософската Духовна Наука, рано или късно, с помощта на правилното медитиране, е добре да си изясним, че въпросите за произхода, за причината все някога трябва да престанат, и че ако все пак продължаваме с тези въпроси, те се превръщат в една празна игра на мисленето. В моята книга „Тайната Наука" аз вече разгледах тази страна на теоретичното познание. Там аз писах: Ако даден човек забележи на улицата някакви бразди, редно е да се запита откъде идват те. Един от възможните отговори гласи: От колелата на една каруца. Следващ възможен въпрос би бил: Как е изглеждала каруцата?
Или: Защо тази каруца е минала по пътя?
Или: Защо точно този човек е стоял в нея? Какви са били неговите намерения? Напълно ясно е, че ако продължим с подобни въпроси, ние ще се отклоним от самото смислово съдържание на първоначалния факт и ще се оплетем в една безплодна игра на въпроси и отговори. Така стоят нещата и с големите въпроси, свързани с човешките светогледи. Все някъде те трябва да бъдат прекратени.
към текста >>
7.
Лекция първа
GA_126 Окултна история
Тя седнала в
каруца
и по даден знак настървените хора се нахвърлили върху нея, смъкнали от нея дрехите, повлекли я в църквата и буквално одрали месото от костите й.
С това ние засягаме събитие, което е действало символично и е било важно за много от това, което се извършва в историческите времена. Ние засягаме едно от тези събития, които само външно се проявяват като мъченическа смърт; те представляват символ, в който се изразяват духовни сили и значения. Яростта на тези, които обкръжавали архиепископа на Александрия, се стоварила върху Хипатия в мартенските дни на 415 година. Решили да се избавят от нейната власт, от нейната духовна власт. Най-невежите, диви орди от околностите на Александрия, били надъхани и чрез лъжа заловили тази мъдра девойка.
Тя седнала в каруца и по даден знак настървените хора се нахвърлили върху нея, смъкнали от нея дрехите, повлекли я в църквата и буквално одрали месото от костите й.
Те я разкъсали и съвършено лишената от човешки облик кръвожадна тълпа помъкнала през града части от тялото й. Такава е съдбата на великия философ Хипатия. С това, може да се каже, символично е показано нещо, дълбоко свързано с основаването на Александрия от Александър Велики, макар че е станало много време след това. В събитието са отразени важни тайни на четвъртия следатлантски период, който съдържал в себе си толкова велики, толкова значителни неща и който е трябвало да се яви като опразване от старото, като измитане от лицето на земята на старото, представил се пред света с такъв парадоксално величествен образ, в такъв значителен символ кaто пренасянето в жертва, по друг начин не може да се каже, на най-забележителната жена на границата между четвърти и пети век, Хипатия. Щутгарт, 27 декември 1910 г.
към текста >>
8.
6.ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, Карлсруе, 10. Октомври 1911
GA_131 От Исус към Христос
Фантомът просто принадлежи на физическото тяло, той е другата, невидимата част на физическото тяло и е по-важен от физическите вещества; понеже физическите вещества всъщност не са нищо друго, освен материалния пълнеж, който, така да се каже, се изсипва в мрежата на човешката форма, както се изсипват ябълки в една
каруца
.
Но колкото повече в наши дни се развива ясновидството на човека, толкова по-ясно става, че това, което е отхвърлено с физическите вещества и сили, все пак не е идентично с цялото физическо тяло, че то съвсем не е идентично с цялата форма на физическото тяло. Към тези вещества и сили принадлежи и нещо друго, което ако говорим обективно, трябва да наречем „фантом“; да, това е фантомът на човешкото тяло. Този фантом е равнозначен с облика, с формата на човека, която „подрежда“ физическите вещества и сили по такъв начин, че ги включва в един вид духовна тъкан, която после застава пред нас, в условията на физическия свят, като едно или друго човешко същество. Както скулпторът не може да извае никаква статуя, ако се нахвърли върху мрамора или каквато и да е друга материя, сипейки безразборни удари, а трябва да разполага с предварителната идея, с мисълта, която възнамерява да въплъти в материята, така и за човешкото тяло съществува една предварителна идея, една мисъл; но тя далеч не съществува в онзи вид, както при скулптора, понеже материята на човешкото тяло не е някакъв мрамор или гипс, а като една действителна мисъл във външния свят: като „фантом“. Както скулпторът въплъщава идеята в своя материал, така и в Земните вещества, които след смъртта изоставяме в гроба или предаваме на огъня, е вложен фантомът на физическото тяло.
Фантомът просто принадлежи на физическото тяло, той е другата, невидимата част на физическото тяло и е по-важен от физическите вещества; понеже физическите вещества всъщност не са нищо друго, освен материалния пълнеж, който, така да се каже, се изсипва в мрежата на човешката форма, както се изсипват ябълки в една каруца.
Да, фантомът е нещо много важно! Веществата, които се разлагат след смъртта, са всъщност това, което намираме и навън в природата, само че в нашия случай те са подредени в човешката форма. Размислете и върху нещо друго: Нима вярвате, че всичките усилия на духовните Същества в хода Сатурновата, Слънчевата и Лунната епоха са създали едно тяло, което веднага след смъртта минава във властта на Земните елементи? Не! Това, което минава във властта на Земните елементи, съвсем не е онова, което се е развило в хода на Сатурновата, Слънчевата и Лунна епоха.
към текста >>
9.
Осма лекция, 22 Септември 1922
GA_139 Евангелието на Марко
И наистина е куриозно, че по отношение на най-важните неща в Евангелието обичайните теологични и философски разяснения фактически винаги тръгват от онази забележителна гледна точка, от която би се ръководил един човек, който не впряга коня пред
каруца
та, както е редно, а постъпва точно обратно, поставяйки коня зад
каруца
та.
Те биват изживявани имагинативно, без да бъдат разбирани, и човек се научава да ги разбира едва в някоя от следващите инкарнации, и тогава той ги разбира толкова по-добре, колкото по-пълно нагажда своите размишления към това, което първоначално е видял. Но така или иначе, ние можем да почувствуваме следното: Горе на планината са трите мирови сили, долу са тримата ученици, на които им предстои да бъдат посветени в тези велики космически тайни. И всички тези неща пробуждат в душите ни усещането: Когато правилно разбираме Евангелието, когато се оставим под въздействието на драматичната градация и на самата художествена композиция, която винаги е израз на важни окултни факти, тогава то ясно показва големия обрат, който настъпва по времето на Голготската Мистерия. Когато си служим с окултното изследване, Евангелието започва да ни говори на един много ясен език. И занапред нещата ще се свеждат до следното: Хората все повече и повече да стигат до разбирането, че при отделните места на Евангелието ние трябва да знаем за какво става дума и кое точно е най-важното в този или онзи текст; защото само тогава ще откриваме главното съдържание в една или друга притча, в един или друг евангелски разказ.
И наистина е куриозно, че по отношение на най-важните неща в Евангелието обичайните теологични и философски разяснения фактически винаги тръгват от онази забележителна гледна точка, от която би се ръководил един човек, който не впряга коня пред каруцата, както е редно, а постъпва точно обратно, поставяйки коня зад каруцата.
Всъщност при много тълкуватели и коментатори на Евангелието наблюдаваме точно това те просто не разбират за какво става дума. Сега ще насоча вниманието Ви към едно място от Евангелието на Марко, което ще се окаже особено важно в хода на по-нататъшното обсъждане. В глава 14. от Евангелието на Марко Вие четете: „й когато Той беше във Витания, в къщата на Симон Прокажения, и седеше на трапезата, дойде една жена, която носеше алабастров съд с миро от чист, драгоценен нард, и като счупи алабастровия съд, възливаше върху главата Му.
към текста >>
10.
3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ. Берлин, 30 януари 1916 г.
GA_166 Необходимост и свобода в мировите процеси и човешките действия
Ние разсъждаваме така: Ето, аз виждам, че тук един човек кара своята
каруца
.
пренасяйки я върху нишките, свързващи „миналото“ и „бъдещето“, ние лесно бихме се заблудили. Отново бих искал да си послужа с едно сравнение. Когато наблюдаваме външната действителност с нашите физически сетива, ние разсъждаваме приблизително по следния начин: Понеже този факт изглежда така, другият факт изглежда иначе. Обаче ако разширим този подход върху целия наблюдаван от нас процес, ние често стигаме до грешката, която бих искал да охарактеризирам с едно просто сравнение. Ние стигаме до следната грешка.
Ние разсъждаваме така: Ето, аз виждам, че тук един човек кара своята каруца.
Ние виждаме един кон, отзад каруцата, и на каруцата един човек, който аз често съм прибягвал до този пример просто седи там и се вози. Заставайки пред тази гледка, е напълно естествено да си кажем: Конят тегли, а човекът е теглен. Човекът е теглен натам, където го тегли конят. Това е напълно ясно. Следователно конят е причината човекът да бъде теглен в една или друга посока.
към текста >>
Ние виждаме един кон, отзад
каруца
та, и на
каруца
та един човек, който аз често съм прибягвал до този пример просто седи там и се вози.
Отново бих искал да си послужа с едно сравнение. Когато наблюдаваме външната действителност с нашите физически сетива, ние разсъждаваме приблизително по следния начин: Понеже този факт изглежда така, другият факт изглежда иначе. Обаче ако разширим този подход върху целия наблюдаван от нас процес, ние често стигаме до грешката, която бих искал да охарактеризирам с едно просто сравнение. Ние стигаме до следната грешка. Ние разсъждаваме така: Ето, аз виждам, че тук един човек кара своята каруца.
Ние виждаме един кон, отзад каруцата, и на каруцата един човек, който аз често съм прибягвал до този пример просто седи там и се вози.
Заставайки пред тази гледка, е напълно естествено да си кажем: Конят тегли, а човекът е теглен. Човекът е теглен натам, където го тегли конят. Това е напълно ясно. Следователно конят е причината човекът да бъде теглен в една или друга посока. Следователно причината се крие в конската сила, а фактът, че човекът е теглен в една или друга посока, е само следствие.
към текста >>
Вие знаете, че тъкмо човекът, който седи на
каруца
та и държи юздите в ръцете си, управлява коня и го насочва там, където иска.
Човекът е теглен натам, където го тегли конят. Това е напълно ясно. Следователно конят е причината човекът да бъде теглен в една или друга посока. Следователно причината се крие в конската сила, а фактът, че човекът е теглен в една или друга посока, е само следствие. Много добре, но Вие отлично знаете, че това не е така.
Вие знаете, че тъкмо човекът, който седи на каруцата и държи юздите в ръцете си, управлява коня и го насочва там, където иска.
И въпреки че конят го тегли напред, той го тегли там, където човекът иска. По същия начин изглеждат нещата, когато съдим за тях само външно, т.е. само според външните събития на физическото поле. Да вземем още веднъж хипотетичния пример от предишната лекция: Една група хора тръгва на екскурзия, сяда в каляската, обаче кочияшът закъснява и поради тази причина всички тръгват няколко минути по-късно. Така те стигат до една надвиснала скала тъкмо тогава, когато тя се срутва и ги премазва.
към текста >>
Сега, ако погледнем причината от гледна точка на физическите процеси, ние можем, естествено, да заявим: „Първо се случи това, после се случи онова и накрая се стигна до нещастието.“ Обаче в този случай лесно бихме могли да допуснем грешката, която човек прави, когато казва „конят тегли водача там, където иска“, докато всъщност именно човекът, който кара
каруца
та, насочва коня там, където той иска.
И въпреки че конят го тегли напред, той го тегли там, където човекът иска. По същия начин изглеждат нещата, когато съдим за тях само външно, т.е. само според външните събития на физическото поле. Да вземем още веднъж хипотетичния пример от предишната лекция: Една група хора тръгва на екскурзия, сяда в каляската, обаче кочияшът закъснява и поради тази причина всички тръгват няколко минути по-късно. Така те стигат до една надвиснала скала тъкмо тогава, когато тя се срутва и ги премазва.
Сега, ако погледнем причината от гледна точка на физическите процеси, ние можем, естествено, да заявим: „Първо се случи това, после се случи онова и накрая се стигна до нещастието.“ Обаче в този случай лесно бихме могли да допуснем грешката, която човек прави, когато казва „конят тегли водача там, където иска“, докато всъщност именно човекът, който кара каруцата, насочва коня там, където той иска.
Обаче ако вникнем в тайните закони, по които протича цялото събитие, тогава виждаме, че събитията постепенно се сгъстяват до онази точка, при която те стават вече свършен факт, и че закъснението на кочияша е свързано с целия комплекс от условия, които предхождат въпросното събитие. Вярно е, че всичко е необходимо: но то е необходимо далеч не в онзи смисъл, както хората вярват, проследявайки събитията само на физическото поле. Ако някой вярва, че може да намери причината за дадено събитие в непосредствените условия, всред които то се разиграва, тогава може да се случи следното: Наблюдавайки отстрани, човек вижда например следното: Ето тук се срещат двама души. Сега той постъпва според изследователския подход на естествената наука. Двамата се срешат.
към текста >>
11.
11. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 26 Декември 1916
GA_173 Карма на неистината
Изкуството се люшкаше в едно сетивно и естетическо упоение без основа и вяра; от Кардучи, четен от папата, с глътка тосканско вино и с една
каруца
рска пура се премина към сегашното Евангелие на по-големия брат Д'Анунцио, облечен по последна мода, натъпкал джобовете си с бонбони женкар и суетен самохвалко."
"След освободителите на Италия бяха дошли грабителите на Италия; не само техните синове бащите ни, но и техните внуци нашите по-големи братя. Героичната традиция на въздигането беше изчезнала и ни каква идея не възвисяваше новото поколение. При най-добрите религията беше потънала, оставяйки обаче празнота. При другите тя беше привичка.
Изкуството се люшкаше в едно сетивно и естетическо упоение без основа и вяра; от Кардучи, четен от папата, с глътка тосканско вино и с една каруцарска пура се премина към сегашното Евангелие на по-големия брат Д'Анунцио, облечен по последна мода, натъпкал джобовете си с бонбони женкар и суетен самохвалко."
При все това на празника на Петдесетница през 1915 г. тази марионетка, за която тук се казва, че бил "облечен по последна мода,натъпкал джобовете си с бонбони женкар и суетен самохвалко", тази марионетка даде на хората да разберат, че сега отново им е нужно онова, което едно духовно произведение не може да предложи! В сериозни времена проличава необходимостта от вземане на решение човек да погледне истината и в известен смисъл да се обвърже с истината. Не желае ли да признае истината, той се отклонява от онова, което наистина е целебно за човечеството.
към текста >>
12.
9. Лекция, 11.05.1917
GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война
Забележително е – простете за филистерския образ – как понякога днес просветени духове решават да започнат нещата наопаки, как някой поставя
каруца
та пред коня.
В своите мисли Карл V австрийски /1500 – 1558 г./ и кралят на Франция Франциск I /1494 – 1547 г./ съвпаднали. В известна степен, по отношение на една определена точка, техните желания, които те се стремили да осъществят, съвпаднали напълно. Франциск казал: "Моят скъп брат се стреми към същото, към което и аз, ние и двамата искаме едно и също." – Работата е там, че те и двамата искали да завладеят Милано /бележка 72/. Виждате ли, с това пояснение всичко става ясно. Но че именно такива съждения, които като бедствие на нашата епоха пронизват мисленето и господстват в него, – това няма желание да се забелязва.
Забележително е – простете за филистерския образ – как понякога днес просветени духове решават да започнат нещата наопаки, как някой поставя каруцата пред коня.
Но това веднага се приема, щом въпросното лице, което го прави, е официално одобрено. Дълги години истинско мъчение от съвременния начин на формиране на съждения се налагаше да изпитва този, който усеща живото в мисленето, чувстването и волята. Още помня, как във Виена слушах първата лекция по теория на елиптичната функция. Това беше лекция на Лео Кьонигсбергер /1837-1921 г./, тогава вече прочут. Той беше дотолкова прочут, че можеше да си позволи, получавайки титлата професор, да се обърне към правителството c писмо, изразявайки желанието да получи званието придворен съветник, а не само професор.
към текста >>
13.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 26 декември, 1923 г.
GA_233 Световната история в антропософска светлина и като основа за познанието на човешкия дух
И като товар или, по скоро, като
каруца
в живота, в която той е бил принуден да се придвижва във физическия свят, - така си е представял той своята физическо-етерна природа.
Сега човешкото преживяване във физическо тяло има следната природа: човек знае, че чрез процеса на хранене, процеса на дишане, той възприема субстанции от външните природни царства – отначало те са навън, след това – вътре в него. Те влизат в него, проникват в него и стават част от него. В онези ранни епохи, когато човек е преживявал някакво обособяване на своята душевно-духовна природа от своето физическо-етерно, той е знаел, че Ангелите, Архангелите и другите същества, чак до по-високите йерархии, самите са същността на духовните субстанции, които проникват в неговата душа и дух и стават, ако можем така да се изразим, част от него самия. Така, че във всеки миг от живота си той е можел да каже: в мен живеят боговете. И той е гледал на своя аз не като на сътворен долу, със средствата на физическите и етерни субстанции, а като на дарено по милост свише, като на идващо от йерархиите.
И като товар или, по скоро, като каруца в живота, в която той е бил принуден да се придвижва във физическия свят, - така си е представял той своята физическо-етерна природа.
Без да си изясним това, ние няма да разберем хода на събитията в еволюцията на човечеството. Сега ще проследим този ход на събитията с множество различни примери. Днес пътеводна нишка ще ни бъде същото, до което се докоснах преди тринадесет години, когато говорих за историко-митологичния документ, който изобразява най-древната фаза на развитие, - именно нея се каним сега да разглеждаме: подразбирам епоса за Гилгамеш. Епосът за Гилгамеш има отчасти характер на истинска история и затова днес ви предавам събития, които съм ви описвал преди тринадесет години, така, както се представят непосредствено пред духовния поглед. В някакъв град в Мала Азия – той е наречен в епоса Ерех* - живеел човек, принадлежащ към типа на завоевателя, за който говорихме в последната лекция, - тип, който закономерно е произлязъл от душевните и социални условия на епохата.
към текста >>
14.
ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 17 март 1923 г.
GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството
Обаче това, което се казва, че наблюдавайки животните, не може да се разбере, мисли ли животното или не, може да се сравни с това, някой да каже: ако баба ми имаше четири колела и отпред теглич, щеше да бъде
каруца
!
И така, второто, на което човек трябва да се учи, е речта. Третото, на което човек трябва да се учи и което също е недостъпно за животното в такъв обем, е мисленето. И така, човек трябва да се научи на три вида дейности: ходене, говорене и мислене. Можете да кажете: мисленето, извършвано от човека, не е така просто да се отличи от това, което прави и животното. Не може да се знае мисли ли животното, или не.
Обаче това, което се казва, че наблюдавайки животните, не може да се разбере, мисли ли животното или не, може да се сравни с това, някой да каже: ако баба ми имаше четири колела и отпред теглич, щеше да бъде каруца!
Разбира се, игнорирайки фактите, можем да кажем каквото ни хареса. Игнорирайки фактите, не ги виждайки, може, разбира се, да кажем и така: а защо се смята, че камъкът не може да говори или мисли? - Но ако се съобразяваме с фактите, се оказва, че цялата деятелност на животното е построена така, че в нея се преживява не личният разум, а мировият разум. То не действа по личен начин, персонално; неговата деятелност може да бъде изключително разумна, но тя не носи персонален характер. Както вече сте чували, животните много мислят, но мисленето им не е персонално.
към текста >>
15.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 13 октомври 1923 г. Разликата между хората от горещите зони и ескимосите.
GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите
Така че ако вътрешно се наблюдава човекът, на когото сте казали нещо или на когото нещо не се харесва и му е произвело особено впечатление, може да се забележи как от черния му дроб стремително изтича много жлъчка, тя много бързо се разпространява по цялото тяло и той ви нокаутира или ругае като
каруца
р.
Бихте били съвсем пасивни, флегматични хора, ако нямахте жлъчка. Човек трябва да има жлъчка и жлъчката трябва да излиза от черния дроб. Ако черният дроб е относително малък, човек става флегматичен: ако черният дроб е относително голям, в човека има много огън, защото жлъчката способства този огън. Виждате ли, в човека може да има също и твърде много жлъчка, той да произвежда прекалено много жлъчка: тогава той с радост е готов да нокаутира всекиго, който само нещо му каже. Ако хората изпадат в бичи гняв, от черния им дроб изтича течна жлъчка; при тях много жлъчка преминава в стомашния сок и в кръвта.
Така че ако вътрешно се наблюдава човекът, на когото сте казали нещо или на когото нещо не се харесва и му е произвело особено впечатление, може да се забележи как от черния му дроб стремително изтича много жлъчка, тя много бързо се разпространява по цялото тяло и той ви нокаутира или ругае като каруцар.
Ето това е, което се наблюдава вътрешно, ако при човека има прекалена склонност към отделяне на жлъчка. Но, както се казва, ако съвсем не отделяше жлъчка, той нямаше да има никакъв огън и, както съм ви казвал, би станал сънлив. И така, вие виждате, че отделянето на жлъчка е една от задължителните отделителни функции на човека. Не знам, случвало ли се е на някой от вас да пробва жлъчка на вкус; на вкус тя е страшно горчива, при това е отровна и голямо количество жлъчка, попадайки в устата, действа като отрова. Това е свързано с нещото, за което ви говорих последната сряда[2], когато казах: ако човек проявява живост, ако той е подвижен, ходи, даже ако той псува и може да ви удари два шамара - у него има много отрова и той е склонен да изработва много цианкалий, за това ви говорих.
към текста >>
16.
ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 20 септември 1924 г. Какво представлява Антропософията. Кометата Биела
GA_354 Сътворението на света и човека
Антропософията няма намерение - както това се правеше досега - да поставя
каруца
та, тоест материята, пред коня.
Хората вярват, че ако стомахът е пълен с картофи, това дава нещо на човека. Но така се нанася вреда на здравето на главата, тъй като главата се принуждава да стане орган на храносмилането! С всички въпроси е необходимо да се занимаваме така, че духовното начало да не остава пренебрегнато, както това е ставало в течение на дълго време, а трябва навсякъде това ду-ховно да се взема за разглеждане. В шестдесетте, седемдесетте години (на XIX век) хората говореха така: науката трябва да се появи сред работниците. Но истинска наука тогава още не съществуваше, тя се появи чак сега като духовна наука, която само външно носи името антропософия.
Антропософията няма намерение - както това се правеше досега - да поставя каруцата, тоест материята, пред коня.
Отпред трябва да бъде главата, духът, така е правилно. Тогава ще бъде намерено това, което е правилно, ще се стигне и до правилни методи на възпитание, ще има педагогика, правилно възпитаваща децата. От това зависи извънредно много. Тогава ще бъде намерен правомерен подход към социалния живот. В едно занятие аз, разбира се, мога само накратко да маркирам как стоят нещата.
към текста >>
НАГОРЕ