Търсене в текстове за 'Капитал'

16. 14. СКАЗКА ДВАНАДЕСЕТА. Как пресъхна древният източник на мъдростта и как той бе възобновен от Христос. GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия

Той живее за сметка на капитала.
Представете си, че някой човек има баща, който печели парии му дава всичко, което му е необходимо. Така човекът е получавал всичката мъдрост, която му била необходима, преди неговото етерно тяло да се е откъснало от окръжаващия го свят. Но, за да продължим сравнението, синът, изгубвайки своя баща, не притежава вече освен една малка сума и тъй като той не печели нищо, идва момент, когато няма вече нито стотинка. Такова е положението на човечеството. То се е откъснало от бащината мъдрост и не прави нищо, за да увеличи това съкровище, живеейки от наследството до епохата на Християнството, а може да се каже, че и до наши дни. Той живее за сметка на капитала. В началото на Следатлантската епоха този капитал беше още достатъчно голям, за да не става нужда човек да добива мъдрост чрез самия себе си; човечеството живее така да се каже от рентите на капитала и от време на време посветените прибавяха по нещо отгоре. Но идва време, когато монетата на древната мъдрост няма вече курс. Когато Оедип е заплатен с тази стара монета, тя вече няма стойност. Древната мъдрост не може да го предпази от най-ужасната грешка. Тя не предпазва и Юда.
към текста >>

В началото на Следатлантската епоха този капитал беше още достатъчно голям, за да не става нужда човек да добива мъдрост чрез самия себе си; човечеството живее така да се каже от рентите на капитала и от време на време посветените прибавяха по нещо отгоре.
Така човекът е получавал всичката мъдрост, която му била необходима, преди неговото етерно тяло да се е откъснало от окръжаващия го свят. Но, за да продължим сравнението, синът, изгубвайки своя баща, не притежава вече освен една малка сума и тъй като той не печели нищо, идва момент, когато няма вече нито стотинка. Такова е положението на човечеството. То се е откъснало от бащината мъдрост и не прави нищо, за да увеличи това съкровище, живеейки от наследството до епохата на Християнството, а може да се каже, че и до наши дни. Той живее за сметка на капитала. В началото на Следатлантската епоха този капитал беше още достатъчно голям, за да не става нужда човек да добива мъдрост чрез самия себе си; човечеството живее така да се каже от рентите на капитала и от време на време посветените прибавяха по нещо отгоре. Но идва време, когато монетата на древната мъдрост няма вече курс. Когато Оедип е заплатен с тази стара монета, тя вече няма стойност. Древната мъдрост не може да го предпази от най-ужасната грешка. Тя не предпазва и Юда.
към текста >>

Защо е трябвало човекът да изчерпи постепенно своя капитал от мъдрост?
Защо е трябвало човекът да изчерпи постепенно своя капитал от мъдрост? Защото в него са проникнали два вида духовни същества: първо луциферическите същества и, като едно необходимо последствие от това, ариманическите или мефистолическите същества. Те са, които са му попречили да замени древната мъдрост с едно ново съкровище. Всяка една от тези категории същества действува по свой начин: Луцифер покварявайки чувствата, страстите, Ариман изопачавайки нашето възприятие на вселената. Ако луциферическите същества не биха се намесили в развитието, човекът не би добил наклонност към физическия свят, той не би слязъл под своето първоначално състояние. И ако вследствие на това в човешкия живот не биха проникнали ариманическите или сатанически същества, човекът не би изгубил съзнанието, че зад всичко сетивно се намира нещо духовно.
към текста >>

Наистина, до тогава човекът не беше живял в това физическо тяло в днешния смисъл; неговото съкровище от мъдрост беше така да се каже капиталът на неговия баща.
Чрез Ариман човекът се хваща в мрежите на лъжата, на това, което е майа, илюзия. И така тези два вида същества са попречили на човека да възобнови своето старо съкровище от мъдрост, което беше получил от миналото, те попречиха да стори това когато древната мъдрост постепенно изгубваше своята стойност. Но развитието продължи. Нещастието бе, че, "напуснат от Бога" в края на Атлантската епоха, когато етерното тяло потъва във физическото, човекът почувствува в това тяло влиянията на Луцифер и на Ариман; това беше неговата съдба. Влиянието на това физическо тяло направи, щото древната мъдрост да изгуби цялата си стойност. Наистина, до тогава човекът не беше живял в това физическо тяло в днешния смисъл; неговото съкровище от мъдрост беше така да се каже капиталът на неговия баща. Когато живееше в своето етерно тяло, той беше вън от своето физическо тяло. Този капитал постепенно се изчерпи. Човекът би следвало да си образува, друг капитал в своето собствено тяло. Но той не можа да стори това и получи се така, че всеки път, когато при умирането трябваше да напусне своето физическо тяло, етерното тяло беше все повече обедняло. Но ходът на развитието продължи и също както през Атлантската епоха етерното тяло на човека трябваше да се прибере във физическото тяло, в бъдеще развитието ще върви така, че ние постепенно ще се освободим от това физическо тяло.
към текста >>

Този капитал постепенно се изчерпи.
Но развитието продължи. Нещастието бе, че, "напуснат от Бога" в края на Атлантската епоха, когато етерното тяло потъва във физическото, човекът почувствува в това тяло влиянията на Луцифер и на Ариман; това беше неговата съдба. Влиянието на това физическо тяло направи, щото древната мъдрост да изгуби цялата си стойност. Наистина, до тогава човекът не беше живял в това физическо тяло в днешния смисъл; неговото съкровище от мъдрост беше така да се каже капиталът на неговия баща. Когато живееше в своето етерно тяло, той беше вън от своето физическо тяло. Този капитал постепенно се изчерпи. Човекът би следвало да си образува, друг капитал в своето собствено тяло. Но той не можа да стори това и получи се така, че всеки път, когато при умирането трябваше да напусне своето физическо тяло, етерното тяло беше все повече обедняло. Но ходът на развитието продължи и също както през Атлантската епоха етерното тяло на човека трябваше да се прибере във физическото тяло, в бъдеще развитието ще върви така, че ние постепенно ще се освободим от това физическо тяло. Докато етерното тяло извършва така това слизане до явяването на Христа на Земята и даже известно време и след това, сега е дошло времето, когато развитието трябва да измени своята посока. В момента, когато се явява Христос, етерното тяло започва постепенно да възлиза и днес то вече е по-малко свързано с физическото тяло отколкото по времето на Христа.
към текста >>

Човекът би следвало да си образува, друг капитал в своето собствено тяло.
Нещастието бе, че, "напуснат от Бога" в края на Атлантската епоха, когато етерното тяло потъва във физическото, човекът почувствува в това тяло влиянията на Луцифер и на Ариман; това беше неговата съдба. Влиянието на това физическо тяло направи, щото древната мъдрост да изгуби цялата си стойност. Наистина, до тогава човекът не беше живял в това физическо тяло в днешния смисъл; неговото съкровище от мъдрост беше така да се каже капиталът на неговия баща. Когато живееше в своето етерно тяло, той беше вън от своето физическо тяло. Този капитал постепенно се изчерпи. Човекът би следвало да си образува, друг капитал в своето собствено тяло. Но той не можа да стори това и получи се така, че всеки път, когато при умирането трябваше да напусне своето физическо тяло, етерното тяло беше все повече обедняло. Но ходът на развитието продължи и също както през Атлантската епоха етерното тяло на човека трябваше да се прибере във физическото тяло, в бъдеще развитието ще върви така, че ние постепенно ще се освободим от това физическо тяло. Докато етерното тяло извършва така това слизане до явяването на Христа на Земята и даже известно време и след това, сега е дошло времето, когато развитието трябва да измени своята посока. В момента, когато се явява Христос, етерното тяло започва постепенно да възлиза и днес то вече е по-малко свързано с физическото тяло отколкото по времето на Христа. Но чрез това физическото тяло е станало още по-грубо.
към текста >>

Поне бащата още е могъл да живее от един малък капитал.
Ако синът, който взема от касата на бащата, е изразходвал всичко, без да припечелва нищо, за да запълни празнотите, неговото положение се влошава все повече. Ако този син има на свой ред един син, този последният не ще се намира вече при същите условия. Поне бащата още е могъл да живее от един малък капитал. Но детето няма вече нищо. От известна гледна точка, именно до тук е стигнало развитието на човечеството. Когато етерното тяло проникна във физическото. То донесе със себе си съкровището от божествена мъдрост, и още можеше да го даде на физическото. Обаче луциферическите и ариманически духове пресуши ха това съкровище.
към текста >>

17. За правилното отношение към антропософията. Щутгарт, 13 ноември 1909 година. GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията

Доколкото пуснем този капитал в обръщение, в земни ценности, дотолкова това ще ни помогне след смъртта.
Това са семената за живота след смъртта. Разбира се, този, който е ясновиждащ визионер и мислител, може да направи плодотворно това, което вижда визионерски. Но двама човека от немислещия тип, единият от които ясновиждащ, а другият само чуващ това, което другият вижда, след смъртта се оказват в едно и също положение; защото в живота след смъртта донасяме това, което добиваме тук с помощта на ясното мислене. Това прораства после като семе, а не това, което извличаме от световете, в които влизаме. Това, което приемаме от висшите светове, не го получаваме като свободен дар, който удобно да го владеем след това, когато напуснем физическия план, а за да го пуснем в обръщение тук, превеждайки го на езика на земните ценности. Доколкото пуснем този капитал в обръщение, в земни ценности, дотолкова това ще ни помогне след смъртта. Ето кое е съществено.
към текста >>

18. Езотеризмът в Евангелието на Маркo GA_124-4 Езотеризмът в Евангелието на Маркo

Със съвременните понятия е доста трудно да се схване в павликянски смисъл този обективен факт на саможертвата на Голгота, това капитално събитие за историята на човечеството.
От тази гледна точка как виждаше Павел саможертвата на Голгота, Разпятието? Със съвременните понятия е доста трудно да се схване в павликянски смисъл този обективен факт на саможертвата на Голгота, това капитално събитие за историята на човечеството. Това е същият този смисъл, който е подхванат и от автора на Евангелието на Марко. Ние трябва да се доближим до идеята, че във видимия за нашите очи човек е представен един микрокосмос, един малък универсум, който трябва да изследваме.
към текста >>

19. 7. ШЕСТА СКАЗКА GA_136 Духовните същества в небесните тела и природните царства

Такива хора, които от материалистична гледна точка възразяват нещо против това живо съвместно действие и взаимодействие на йерархиите, трябва да получат като отговор именно гореизложеното: с капиталната логическа грешка, която се прави от всички космически материалистически хипотези, не се стига до истината; защото не съществува никаква възможност да бъде обяснена една космическа система, без да се вземе на помощ това, което окултният поглед действително вижда.
Обаче главното условие при раждането на тази планетна система е, че господин учителят стои там и върти капката олио, иначе не би се родило всичко това, което се показва. Така щото Кант-Лапласовата теория би била възможна само тогава, когато тези, които я застъпват, биха поставили там вън в мировото пространство един исполински учител, който би въртял цялата етерна маса. Хората забелязват малките логически грешки може би не винаги, но често -, обаче те не забелязват такива основни грешки, такива логически грешки, които в техния начин на действие се простират върху цялата мирова мисъл. Но такъв учител исполин не съществува там навън в мировото пространство, който да върти мировата ос, а той съществува в лицето на отделните духовни Същества на различните йерархии, които чрез взаимодействието на техните сили произведат разпределението и също подреждането на движението на отделните небесни тела. Това бихме могли да възразим на онези, които биха искали да вярват, че обикновената материалистична теория, както тя се изразява в Кант-Лапласовата или в по-късни хипотези, е достатъчна, за да обясни системата на света, и че не било необходимо да помисли за нещо друго, както окултистите правят това. Такива хора, които от материалистична гледна точка възразяват нещо против това живо съвместно действие и взаимодействие на йерархиите, трябва да получат като отговор именно гореизложеното: с капиталната логическа грешка, която се прави от всички космически материалистически хипотези, не се стига до истината; защото не съществува никаква възможност да бъде обяснена една космическа система, без да се вземе на помощ това, което окултният поглед действително вижда. Без съмнение тогава за окултния поглед се показва многократно, че това, което трябва да бъде описано с физическите сетива, то е нещо съвършено различно, когато бъде разгледано в неговата истинност. Така това, което окото вижда, не е нищо друго всъщност, освен отразената светлина, която е отразена чрез това, че Серафимите и Херувимите изпращат в мировото пространство светлината на Слънцето, и че срещу тези Същества се хвърлят насреща така да се каже луциферическите Серафими и Херувими, които вгъват, вдълбават в субстанцията на слънчевата светлина на вън тъмнина, понеже откъсват светлината във вътрешността и ангажират за планетата една собствена светлина.
към текста >>

20. 7. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 18 Декември 1916 GA_173 Карма на неистината

Но ако един ден между Франция и Германия възникне спор, при който Франция да предяви правни основания и искането да възстанови своята национална цялост, тогава кроежите на английските капиталисти, които желаят със сила да премахнат германската конкуренция, лесно биха могли да се прикрият зад този великолепен претекст и по такъв начин да се доберат до своята цел.Стигна се дотам, че когато заради Мароко между Франция и Германия възникнаха проблеми и последната, подозирайки френско-английска коалиция,се намеси най-безцеремонно, за да накара двата народа да излязат с декларации, Англия трябва да го кажа със съжаление прояви прекалена предразположеност към раздухване на конфликта.
Но ако един ден между Франция и Германия възникне спор, при който Франция да предяви правни основания и искането да възстанови своята национална цялост, тогава кроежите на английските капиталисти, които желаят със сила да премахнат германската конкуренция, лесно биха могли да се прикрият зад този великолепен претекст и по такъв начин да се доберат до своята цел.Стигна се дотам, че когато заради Мароко между Франция и Германия възникнаха проблеми и последната, подозирайки френско-английска коалиция,се намеси най-безцеремонно, за да накара двата народа да излязат с декларации, Англия трябва да го кажа със съжаление прояви прекалена предразположеност към раздухване на конфликта. Факт е, че в момента, когато събитията достигнаха своята връхна точка, Англия предложи на Франция да бъде сключен отбранително-нападателен пакт, в който ни обеща безрезервна подкрепа и се задължи не само да потопи германския флот, но също така да окупира канала „Кайзер Вилхелм" и да стовари в Шлезвиг-Холщайн стохилядна английска войска. Ако се беше стигнало до подписването на договора а такова било желание то на г-н Делкасе, това щеше да означава незабавна война. Ето защо ние, социалистите, настояхме г-н Дилкасе да си отиде и по този начин направихме услуга на Франция, на Европа и на човечеството..."
към текста >>

21. 13. ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 31 Декември 1916 GA_173 Карма на неистината

На юг е разположено Мексико, което е способно да всява размирици в собствените си граници и може би да накара няколко американци да съжаляват, загдето са направили капиталовложения там; иначе за Съединените щати то не е по-страшно от един опърничав клас в училище.
На север имаме Канада един празен дом, една страна само със 7 милиона жители, които дори да искаха не биха могли да ни сторят нищо. На юг е разположено Мексико, което е способно да всява размирици в собствените си граници и може би да накара няколко американци да съжаляват, загдето са направили капиталовложения там; иначе за Съединените щати то не е по-страшно от един опърничав клас в училище. На запад и на изток ни заобикаля морска шир. Япония би могла да раздуха вражда и да навреди малко на външната ни търговия."
към текста >>

22. 14. Четиринадесета лекция, Дорнах, 28 Октомври 1917 GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята

Колко учудващо е, че през 1910 никой изрече следното забележително изречение: Ето как международният капитализъм успя да превърне демокрацията в най-действения и гъвкав инструмент за експлоатация на цялото човечество.
Колко учудващо е, че през 1910 никой изрече следното забележително изречение: Ето как международният капитализъм успя да превърне демокрацията в най-действения и гъвкав инструмент за експлоатация на цялото човечество. Обикновено хората си представят, че банкерите са противници на демокрацията така пише въпросният автор и това е една основна грешка. Напротив, те са нейни вдъхновители, те съзнателно и помагат. Защото тъкмо тя, демокрация а, представлява паравана, зад който те скриват експлоататорските си методи; в нейно лице те виждат най-доброто защитно средство срещу евентуални брожения на широките народни маси.
към текста >>

23. Девета лекция, 22 септември 1918 г GA_184 Космическа предистория на човечеството

„Ако по-рано имуществото още не се е използвало за да функционира като капитал, а е служило само за жизнен резерв и е осигурявало благополучието, сега ролята му се е изменила: имуществото започна да се свързва с производствения процес“.
„Ако по-рано имуществото още не се е използвало за да функционира като капитал, а е служило само за жизнен резерв и е осигурявало благополучието, сега ролята му се е изменила: имуществото започна да се свързва с производствения процес“.
към текста >>

капиталът като такъв.
На това място ви моля да си спомните, че в 1908 година във вече излезлите от печат лекции в Нюрнберг[iv], обърнах внимание върху това, как в съвременния стопански живота постепенно угасва непосредственото персонално влияние и започват да работят парите, т.е. капиталът като такъв. Казах, че все повече и повече в съвременния социален организъм под ариманическото влияние работата върви така, че скоро едни се оказват долу, а други на върха. От личността нищо вече не зависи, парите като такива са важните и човек ту се издига, ту се срива. Акции, натрупване на капитал и неговата противоположност, кредитирането, тази безлична и антилична същност, представлява това, което като ариманическо противодействие на Духа-Себе трябва да се развие за бъдещето на социалния порядък.
към текста >>

Акции, натрупване на капитал и неговата противоположност, кредитирането, тази безлична и антилична същност, представлява това, което като ариманическо противодействие на Духа-Себе трябва да се развие за бъдещето на социалния порядък.
На това място ви моля да си спомните, че в 1908 година във вече излезлите от печат лекции в Нюрнберг[iv], обърнах внимание върху това, как в съвременния стопански живота постепенно угасва непосредственото персонално влияние и започват да работят парите, т.е. капиталът като такъв. Казах, че все повече и повече в съвременния социален организъм под ариманическото влияние работата върви така, че скоро едни се оказват долу, а други на върха. От личността нищо вече не зависи, парите като такива са важните и човек ту се издига, ту се срива. Акции, натрупване на капитал и неговата противоположност, кредитирането, тази безлична и антилична същност, представлява това, което като ариманическо противодействие на Духа-Себе трябва да се развие за бъдещето на социалния порядък.
към текста >>

24. Лекция 1. Цюрих, 4 февруари 1919 г. GA_193 Вътрешният аспект на социалния въпрос

Но се имат предвид такива, които принизяват човека до някакви бездушни форми, като „човешки капитал“,„човешки ресурси“ и т.н.
[4] В тази лекция Р. Щайнер не дава конкретни примери за такива икономически термини. Но се имат предвид такива, които принизяват човека до някакви бездушни форми, като „човешки капитал“,„човешки ресурси“ и т.н.
към текста >>

25. Лекция 3. Цюрих, 9 март 1919 г. GA_193 Вътрешният аспект на социалния въпрос

А най-самотни от всички са онези, които бяха изтръгнати от връзката с техния живот и попаднаха между чука и наковалнята: от едната страна е фабриката, от другата — бездушният капитализъм.
Но има сериозни препятствия за всичко това. Заради възхода на материализма през последните векове, хората се отдалечиха от истинската реалност. Те се отчуждиха от нея и станаха самотни във вътрешния си живот. А най-самотни от всички са онези, които бяха изтръгнати от връзката с техния живот и попаднаха между чука и наковалнята: от едната страна е фабриката, от другата — бездушният капитализъм. Човешката душа действително се превърна в пустиня. Но в тази пустиня се мъчи да оцелее всичко онова, което може да произлезе от дадения човек. А то включва вътрешни мисли, вътрешни откровения от свръхсетивния свят, а също и видения, които хвърлят светлина във външната природа.
към текста >>

Тогава движенията на капитала ще се регулират от духовната сфера и ще се съчетават с човешките права от политическата сфера.
Затова аз никога не казвам на хората: „Ето как трябва да организирате средствата за производство като частна собственост или средствата за производство като обществената собственост.“ По-скоро съм склонен да кажа: „Опитайте да работите за обособяването на трите члена в социалния организъм. Тогава движенията на капитала ще се регулират от духовната сфера и ще се съчетават с човешките права от политическата сфера. Тогава духовният живот и правовият живот ще протичат заедно с икономическия живот по един по-добър начин. И тогава ще настъпи такава социализация, която в съответствие с определени концепции в правото ще гарантира, че онова, което човек придобива в излишък на неговите собствени нужди като потребител, непрекъснато ще преминава в духовната сфера. Така то се завръща отново в духовната сфера.“
към текста >>

Трябва само да вземем това като един възможен модел за възвращаемост на всичко, което е произведено от усилията на даден индивид, всъщност на всичко, което се използва от капиталистическата система — един модел за възвращаемостта на всичко това в социалния организъм.
В наши дни този ред се прилага само за интелектуалната собственост, където не смущава никого. Един човек не може да запази своята духовна собственост за потомците си за по-дълго от определен период — най-много тридесет години след неговата смърт. След това тя става обществена собственост. Трябва само да вземем това като един възможен модел за възвращаемост на всичко, което е произведено от усилията на даден индивид, всъщност на всичко, което се използва от капиталистическата система — един модел за възвращаемостта на всичко това в социалния организъм. Въпросът тогава е само: „Как ще се разпределя всичко това? “ На такива части, които ще са справедливи спрямо непосредствените духовни и индивидуални способности на заинтересованите човешки същества: това ще е въпрос за духовната сфера. Хората ще я организират така, ако са правилно поставени в условията на социалния ред. Ето какво се влага в този начин на мислене.
към текста >>

Хората питат: „Откъде идват социалните злини, които са свързани с капитализма?
Хората питат: „Откъде идват социалните злини, които са свързани с капитализма? “ Казват, че тези злини идвали от капиталистическата икономическа система. Но никакви злини не могат да дойдат от една икономическа система — те идват преди всичко от това, че нямаме истинско трудово право, което да защитава труда на хората; и от това, че не забелязваме как начинът, по който отказват справедливия дял на работниците, е равносилен на жива лъжа. Но на какво разчита това? Не на организацията на икономическия живот, а на факта, че социалният ред позволява несправедливо възнаграждение на отделни работодатели за сметка на работниците. Разпределението на дейностите би трябвало да се прави на базата на стоки, тъй като те са общите продукти от работата на работниците, извършващи духовен [в т.ч.
към текста >>

“ Казват, че тези злини идвали от капиталистическата икономическа система.
Хората питат: „Откъде идват социалните злини, които са свързани с капитализма? “ Казват, че тези злини идвали от капиталистическата икономическа система. Но никакви злини не могат да дойдат от една икономическа система — те идват преди всичко от това, че нямаме истинско трудово право, което да защитава труда на хората; и от това, че не забелязваме как начинът, по който отказват справедливия дял на работниците, е равносилен на жива лъжа. Но на какво разчита това? Не на организацията на икономическия живот, а на факта, че социалният ред позволява несправедливо възнаграждение на отделни работодатели за сметка на работниците. Разпределението на дейностите би трябвало да се прави на базата на стоки, тъй като те са общите продукти от работата на работниците, извършващи духовен [в т.ч. интелектуален] труд, и работниците, извършващи физически труд.
към текста >>

Човек трябва само да погледне тези обстоятелства право в очите, за да осъзнае, че бедите не са в капитализма, а в злоупотребата с духовни възможности.
Не на организацията на икономическия живот, а на факта, че социалният ред позволява несправедливо възнаграждение на отделни работодатели за сметка на работниците. Разпределението на дейностите би трябвало да се прави на базата на стоки, тъй като те са общите продукти от работата на работниците, извършващи духовен [в т.ч. интелектуален] труд, и работниците, извършващи физически труд. Но ако вие използвате личното си положение, за да отнемете нещо от някого, което не би трябвало да му отнемате, какво правите? Вие го лъжете, възползвате се от него! Човек трябва само да погледне тези обстоятелства право в очите, за да осъзнае, че бедите не са в капитализма, а в злоупотребата с духовни възможности.
към текста >>

26. 8. СКАЗКА ОСМА. Дорнах, 7 декември 1919 г. GA_194 Мисията на Архангел Михаил

В тази статия се казва, че е настъпило едно общо настроение против капиталистическия стопански строй, същевременно с едно отвръща не от марксисткия социализъм.
В 31/32 Тетрадка на културносоциалистическото седмично списание "Нова земя", което излиза във Виена, бе публикувана една статия под заглавието "Светоглед на криза" от Карл Полании. В тази статия се казва, че е настъпило едно общо настроение против капиталистическия стопански строй, същевременно с едно отвръща не от марксисткия социализъм.
към текста >>

"... Избухването на световната война беше повратът за всяко капиталистическо и с това марксистко мислене.
"... Избухването на световната война беше повратът за всяко капиталистическо и с това марксистко мислене. Ръководителите на човечеството познаха ясно това и масите го чувствуваха тъпо, че никога така наречените жизнени интереси не владеят света, а го владеят сили от съвършено друго естество и същност. Най-настоящите стопански интереси, към които се стремяха капиталистите и против които социалистите водеха вятърномелничеви борби, се оказа не само нереални и абстрактни стигайки до фрезеологичност, но също и като икономическо суеверие и празни химери. Ясно се показа, че не материалното, а представата за това материално е двигателната сила, колкото и погрешна да е тази представа следователно представите, а не материалното е това, което ръководи масите. Даже и представата за материалния интерес, която се счита за нещо извънредно конкретно и действително, ще стане исторически действена само тогава, когато тя бъде издигната до висотата на вяра, когато не ще бъдат вече броени жертвите, които и се принасят, а нейната себестойност ще служи за обещетение и оправдание само на всичко, което се упражнява в нейното име. Това време на най-нечувания парадокс вярваше в егоизма.
към текста >>

Най-настоящите стопански интереси, към които се стремяха капиталистите и против които социалистите водеха вятърномелничеви борби, се оказа не само нереални и абстрактни стигайки до фрезеологичност, но също и като икономическо суеверие и празни химери.
"... Избухването на световната война беше повратът за всяко капиталистическо и с това марксистко мислене. Ръководителите на човечеството познаха ясно това и масите го чувствуваха тъпо, че никога така наречените жизнени интереси не владеят света, а го владеят сили от съвършено друго естество и същност. Най-настоящите стопански интереси, към които се стремяха капиталистите и против които социалистите водеха вятърномелничеви борби, се оказа не само нереални и абстрактни стигайки до фрезеологичност, но също и като икономическо суеверие и празни химери. Ясно се показа, че не материалното, а представата за това материално е двигателната сила, колкото и погрешна да е тази представа следователно представите, а не материалното е това, което ръководи масите. Даже и представата за материалния интерес, която се счита за нещо извънредно конкретно и действително, ще стане исторически действена само тогава, когато тя бъде издигната до висотата на вяра, когато не ще бъдат вече броени жертвите, които и се принасят, а нейната себестойност ще служи за обещетение и оправдание само на всичко, което се упражнява в нейното име. Това време на най-нечувания парадокс вярваше в егоизма. Той не беше вече отричан, не беше боядисван идеалистично; напротив! Човечеството потегли за смъртта в осветеното име на стопанските жизнени интереси, които заобиколи с една светлина на славата, и в името на свещения егоизъм, който сам се издигна до небесата.
към текста >>

Нали капиталистите нарекоха това идеализиране на материалното като единствено действително и съществено отечество, а марксистите го нарекоха открито: социализъм!
Даже и представата за материалния интерес, която се счита за нещо извънредно конкретно и действително, ще стане исторически действена само тогава, когато тя бъде издигната до висотата на вяра, когато не ще бъдат вече броени жертвите, които и се принасят, а нейната себестойност ще служи за обещетение и оправдание само на всичко, което се упражнява в нейното име. Това време на най-нечувания парадокс вярваше в егоизма. Той не беше вече отричан, не беше боядисван идеалистично; напротив! Човечеството потегли за смъртта в осветеното име на стопанските жизнени интереси, които заобиколи с една светлина на славата, и в името на свещения егоизъм, който сам се издигна до небесата. Материалното се обяви за единствено идеалното нещо и с това материалистичният свят завърши своя път. Нали капиталистите нарекоха това идеализиране на материалното като единствено действително и съществено отечество, а марксистите го нарекоха открито: социализъм! "
към текста >>

Той е само противоположността на стария капиталистически свят.
"Тук ние виждаме едно схващане на света, което разбира, че марксизмът, така както той се явява днес в неговата най-последователна, най-логическа форма в болшевизма, принадлежи към старото мислене. Той е само противоположността на стария капиталистически свят. Той боледува както и този последния по отношение на духовния живот. Макар и да е противник на същия по отношение на икономиката, на стопанския живот, той е едно с него в духовната основа. На негово място и на това на модерния естественонаучен светоглед трябва да дойде един нов светоглед, а именно произлизащият от една "Философия на свободата" антропософски светоглед".
към текста >>

27. 9. СКАЗКА ДЕВЕТА. Дорнах, 12 декември 1919 г. GA_194 Мисията на Архангел Михаил

Това не ги интересува, интересува ги само, как изглежда етерното тяло, как изглежда астралното тяло, тях не ги интересува, какви пъти ща изминава капиталът, като от началото на 19-то столетие е станал всъщност властвуващата сила.
Да вземем един такъв човек. Какво значи цялото негово знание, което той е усвоил с неговите висши духовни интереси? То означава нещо, което тук на Земята може да му достави някоя вътрешна душевна наслада, една истинска луциферическа наслада, макар и това да е една рафинирана, изтънчена душевна наслада. Този човек не ще пренесе нищо от всичко това през врататата смъртта, абсолютно нищо. Защото между такива хора и те се срещат много често може да има такива, които, въпреки че имат в малкия си пръст това, що е едно астрално тяло, що е етерно тяло, що е Карма, прераждане, те нямат никакво предчувствие за това, което се говори, което се преследва например днес в събранията на пролетарските хора. Това не ги интересува, интересува ги само, как изглежда етерното тяло, как изглежда астралното тяло, тях не ги интересува, какви пъти ща изминава капиталът, като от началото на 19-то столетие е станал всъщност властвуващата сила. Знание то за астралното тяло, за етерното тяло, всичко това не ползува нищо, когато хората умрат. Именно това трябва да кажем от едно действително познание на духовния свят. То има стойност само тогава, когато това духовно познание се превърне в инструмент, за да се потопим в материалния живот онова, което не може да бъде прието в самите духовни светове, обаче което трябва да бъде пренесено там.
към текста >>

28. 13. ТРИНАДЕСЕТИ СЕМИНАР. Щутгарт, 4. 9.1919 GA_295 Лекции по валдорфска педагогика

Преди да преминете към смятане с букви, трябва да изчисляваме, вече с децата лихви: лихвата е равна на капитала по процента, по времето, разделено на сто.
И следва другия въпрос: Как ще стигнете, до там, децата да преминат от обикновеното смятане с цифри към смятане с букви? Искам да Ви насоча към това и след това ще продължите. Преди да преминете към смятане с букви, трябва да изчисляваме, вече с децата лихви: лихвата е равна на капитала по процента, по времето, разделено на сто.
към текста >>

За да стигнете до тази формула, Вие изхождате от обикновените числа и детето схваща сравнително лесно какво е капитал, какъв е процента, времето и т.н.
За да стигнете до тази формула, Вие изхождате от обикновените числа и детето схваща сравнително лесно какво е капитал, какъв е процента, времето и т.н.
към текста >>

К е капитал; Р е равно на процент; Т е равно на време; е; равно на лихва.
К е капитал; Р е равно на процент; Т е равно на време; е; равно на лихва. Така даденото по-горе е една формула, която ще отбележа като основна. Така съм направил първата крачка на прехода код смятането с букви. Когато детето има тази формула, то трябва само да замести числата и винаги ще получи, верен отговор. След това имаме изведената оттук формула:
към текста >>

По този начин ние предаваме на децата изчисляването на капитала и сега можем да преминем към смятането с букви.
По този начин ние предаваме на децата изчисляването на капитала и сега можем да преминем към смятането с букви. Спокойно можете да кажете: "Ние учихме, че 25 е сума от 8 и 7 и 5 и 5,25 8+7+5+5". Детето веднъж е научило това. Сега, след като сте им обяснили това, може да им кажете: "Тук /вместо 25/ може да стои друга сума, а вместо 8,7,5,5 може да стоят други числа, така че можем да кажем "някакво си число". Тогава означете например: сума. И означете: а + в + с.
към текста >>

Така, както вместо капитал написах К, на това място сложих "с".
Детето веднъж е научило това. Сега, след като сте им обяснили това, може да им кажете: "Тук /вместо 25/ може да стои друга сума, а вместо 8,7,5,5 може да стоят други числа, така че можем да кажем "някакво си число". Тогава означете например: сума. И означете: а + в + с. Но ако означите с “с" първата петица, втората също трябва да означите с "с". Така, както вместо капитал написах К, на това място сложих "с".
към текста >>

Задача за утре: да се развие изчисляването на лихва за 11 12 годишни деца с всичко, което спада там, с обръщането: изчисляване на %, време, капитал.
Задача за утре: да се развие изчисляването на лихва за 11 12 годишни деца с всичко, което спада там, с обръщането: изчисляване на %, време, капитал. Оттам да се изясни дисконта. След това как ще представите на детето изчисляването на отстъпката и амбалажа. Всичко това направено през 12-тата и 13-тата година остава за цял живот; в противен случай по-късно отново ще се забрави. Който може това праведно, знае методиката на цялото смятане. Сложната лихва не се учи през тази година.
към текста >>

29. 14. ЧЕТИРИНАДЕСЕТИ СЕМИНАР. Щутгарт, 5.9.1919 GA_295 Лекции по валдорфска педагогика

Когато Е= краен капитал, А = начален капитал, Z = лихва, Р = процент, Т = време, то Е = А+Z.
Т.: дава предложение за изчисляване на лихвата с преход към смятане с букви. Когато Е= краен капитал, А = начален капитал, Z = лихва, Р = процент, Т = време, то Е = А+Z. От тук
към текста >>

Р.Щ.: В тази форма никой днес не може да натрупа капитал.
Р.Щ.: В тази форма никой днес не може да натрупа капитал. Тя има реална стойност само тогава, когато Т е равно или по-малко от една година. Защото реално има два случая: или лихвата се изтегля всяка година и тогава винаги остава същия начален капитал, или лихвата остава при капитала и тогава е необходимо изчисляване на сложна лихва. Ако изключим Т, това означава, че се изчислява за една година, тогава е реално. На децата трябва да се дава реалното.
към текста >>

Защото реално има два случая: или лихвата се изтегля всяка година и тогава винаги остава същия начален капитал, или лихвата остава при капитала и тогава е необходимо изчисляване на сложна лихва.
Р.Щ.: В тази форма никой днес не може да натрупа капитал. Тя има реална стойност само тогава, когато Т е равно или по-малко от една година. Защото реално има два случая: или лихвата се изтегля всяка година и тогава винаги остава същия начален капитал, или лихвата остава при капитала и тогава е необходимо изчисляване на сложна лихва. Ако изключим Т, това означава, че се изчислява за една година, тогава е реално. На децата трябва да се дава реалното.
към текста >>

30. Съдържание GA_296 Възпитанието

Стока, работа, капитал
Стока, работа, капитал
към текста >>

31. 1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 9 август 1919 GA_296 Възпитанието

Външният израз на социалистическото учение беше следният: капиталите са натрупваха, възникнаха все по-едри и по-едри капиталисти или капиталистически групи, Тръст, Пулс и т.н.
Как се прояви тя? Тя вече се прояви фаталистично в света. Какъв беше външния израз на социалистическото учение преди световната война? Външният израз на социалистическото учение беше следният: капиталите са натрупваха, възникнаха все по-едри и по-едри капиталисти или капиталистически групи, Тръст, Пулс и т.н. Икономическият процес ще се разиграе от само себе си, все по-голяма концентрация на капиталови групи, докато не настъпи мигът, в който господството над капитала премина напълно от само себе си в ръцете на пролетариата. Към това не може да се прибави друго действие, това е един обективен, стопански, чисто икономически процес: фатализъм.
към текста >>

Икономическият процес ще се разиграе от само себе си, все по-голяма концентрация на капиталови групи, докато не настъпи мигът, в който господството над капитала премина напълно от само себе си в ръцете на пролетариата.
Как се прояви тя? Тя вече се прояви фаталистично в света. Какъв беше външния израз на социалистическото учение преди световната война? Външният израз на социалистическото учение беше следният: капиталите са натрупваха, възникнаха все по-едри и по-едри капиталисти или капиталистически групи, Тръст, Пулс и т.н. Икономическият процес ще се разиграе от само себе си, все по-голяма концентрация на капиталови групи, докато не настъпи мигът, в който господството над капитала премина напълно от само себе си в ръцете на пролетариата. Към това не може да се прибави друго действие, това е един обективен, стопански, чисто икономически процес: фатализъм.
към текста >>

И третото важно понятие е понятието Капитал.
Виждате, че в съвремието нещата са преплетени по-сложно отколкото обикновено се предполага, и те са поставени така, че в общи линии само науката на посвещението може да ни доведе до правилно схващане на социалните проблеми в съвремието. Ще откриете три понятия: ще ги откриете и в книгата ми "Същност на социалния въпрос", която всъщност написах не за антропософи, а за широката публика. И там ще намерите трите важни понятия за съвременния социален живот. Там е понятието Стока или продукт, базата на стопанския живот. Следващото важно понятие е Работата. И третото важно понятие е понятието Капитал. Към тези три понятия е прикачено социалното познание на съвремието.
към текста >>

Ако някому е известно какво се случва именно през втората половина на 19 век в националните икономики в науката, за да бъдат разбрани тези три понятия Стока, Работа и Капитал, то той ще знае и каква невъзможна наука се е образувала, тъй като цялата тази наука не е достатъчна.
Какво ли не са казвали хората в социалните науки за да проникнат в тези три понятия! Ако някому е известно какво се случва именно през втората половина на 19 век в националните икономики в науката, за да бъдат разбрани тези три понятия Стока, Работа и Капитал, то той ще знае и каква невъзможна наука се е образувала, тъй като цялата тази наука не е достатъчна. Известният професор Луйо Брентано, съвременното светило на националноикономическите науки в Централна Европа, скоро написа една статия, която се казва: " Предприемачът". В нея той развива белезите на предприемача, три отличителни знака на предприемача. Бих желал да ви кажа само третия отличителен белег на предприемача според Брентано. Третият е този, че производствените средства се употребяват за собствена сметка и риск. Единствено понятието на добрия Брентано, който е светилото на днешната университетска националикономика, е така притулено, че в края на същата статия той щастливо прозира, кой е предприемач освен фабриканта и заводския управник: такъв е именно и модерния работник.
към текста >>

И вие не бихте могли да дефинирате капитала, ако не вложите в това интуитивни познания.
Колкото и чисто икономическо да е понятието Стока, то никога не може да бъде определено с обикновената наука. Вие можете да схванете понятието стока, само ако вложите в основата на търсенето си имагинативни познания. Вие не бихте могли да схванете работата в социалното, икономическото, ако не вложите в това и инспиративни познания. И вие не бихте могли да дефинирате капитала, ако не вложите в това интуитивни познания.
към текста >>

Понятието Капитал изисква интуиция.
Понятието Капитал изисква интуиция.
към текста >>

Защо Луйо Брентано дефинира понятието Капитал, което съвпада с понятието Предприемач, така, че при него работникът е и капиталист, предприемач?
С това вие можете конкретно да видите, защо трябва да произлизат конфузни неща. Защо Луйо Брентано дефинира понятието Капитал, което съвпада с понятието Предприемач, така, че при него работникът е и капиталист, предприемач? Защото той разбира се е един много умен съвременен господин, но няма представа, че, за да се извлече от Капитала действиетелно понятие е нужно и известно интуитивно познание!
към текста >>

Защото той разбира се е един много умен съвременен господин, но няма представа, че, за да се извлече от Капитала действиетелно понятие е нужно и известно интуитивно познание!
С това вие можете конкретно да видите, защо трябва да произлизат конфузни неща. Защо Луйо Брентано дефинира понятието Капитал, което съвпада с понятието Предприемач, така, че при него работникът е и капиталист, предприемач? Защото той разбира се е един много умен съвременен господин, но няма представа, че, за да се извлече от Капитала действиетелно понятие е нужно и известно интуитивно познание!
към текста >>

Библията посочва нещо от този път, като говори за капитализма като за мамонизъм.
Във всеки случай, това се получава по един заобиколен път. Библията посочва нещо от този път, като говори за капитализма като за мамонизъм. Тя свързва капитала с един особен род духовност. Ако желаем да открием действуващата в капитализма духовност, мамонизма, то ще ни е нужна интуиция. В Библията това е написано. Но днес ни е необходимо едно познание за света, което да повдигне това в модерното време.
към текста >>

Тя свързва капитала с един особен род духовност.
Във всеки случай, това се получава по един заобиколен път. Библията посочва нещо от този път, като говори за капитализма като за мамонизъм. Тя свързва капитала с един особен род духовност. Ако желаем да открием действуващата в капитализма духовност, мамонизма, то ще ни е нужна интуиция. В Библията това е написано. Но днес ни е необходимо едно познание за света, което да повдигне това в модерното време.
към текста >>

Ако желаем да открием действуващата в капитализма духовност, мамонизма, то ще ни е нужна интуиция.
Във всеки случай, това се получава по един заобиколен път. Библията посочва нещо от този път, като говори за капитализма като за мамонизъм. Тя свързва капитала с един особен род духовност. Ако желаем да открием действуващата в капитализма духовност, мамонизма, то ще ни е нужна интуиция. В Библията това е написано. Но днес ни е необходимо едно познание за света, което да повдигне това в модерното време.
към текста >>

32. 3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 11 август 1919 GA_296 Възпитанието

Трите понятия са стока, работа и капитал.
Това, което ще кажа днес ще бъде един вид епизод. Както вече ви съобщих, бих желал да поговоря на кратко върху три понятия. За три понятия, които, разбрани напълно, същевременно събуждат едно разбиране на външния социален живот. Казвам изрично: на външния социален живот, защото трите понятия са изцяло изведени от външните съвместни действия и работа на хората. Трите понятия са стока, работа и капитал. Вече ви казах, че по-новата национална икономика напразно се опитва да постигне пълна яснота относно тези три понятия. Това не беше възможно откакто хората започнаха да мислят съзнателно народностопански. Преди началото на петата следатлантска епоха, което означава преди момента, който се пада в следата на 15 век, съвсем не можеше и дума да става за това, че хората ще са обгърнали съзнателно своите социални взаимоотношения. Животът протичаше повече или по-малко несъзнателно, инстинктивно по отношение на това, което се разиграваше социално от човек до човек. От това време насам хората трябваше, тъй като в тази епоха се развива съзнаващата душа, да разсъжда ват все по-съзнателно и по-съзнателно върху социалните отношения.
към текста >>

Тези понятия, които вие ще откриете в моята книга "Същност на социалния въпрос" относно капитала, ще разцъфтят единствено в едно общество, което е възприемчиво за интуитивни понятия.
Затова е нужно в това общество да се разпространяват интуитивни понятия. Тези понятия, които вие ще откриете в моята книга "Същност на социалния въпрос" относно капитала, ще разцъфтят единствено в едно общество, което е възприемчиво за интуитивни понятия. Това означава: капиталът ще се вмести в социалния организъм когато се признае, че в човека трябва да има интуиция. Стоката ще намери правилно своето място, когато се признае, че са нужни имагинации. И работата ще се вмести правилно, когато се признае, че трябват инспирации.
към текста >>

Това означава: капиталът ще се вмести в социалния организъм когато се признае, че в човека трябва да има интуиция.
Затова е нужно в това общество да се разпространяват интуитивни понятия. Тези понятия, които вие ще откриете в моята книга "Същност на социалния въпрос" относно капитала, ще разцъфтят единствено в едно общество, което е възприемчиво за интуитивни понятия. Това означава: капиталът ще се вмести в социалния организъм когато се признае, че в човека трябва да има интуиция. Стоката ще намери правилно своето място, когато се признае, че са нужни имагинации. И работата ще се вмести правилно, когато се признае, че трябват инспирации.
към текста >>

Защото съществуват двупосочни връзки между работата и стоката, стоката и капитала, при които капиталът купува стоката.
Ако вземете тази схема, ако не напишете трите понятия едно под друго, а ги напишете така, както съм ги поставил в тази схема, то вие можете, ако я проникнете с всички понятия, които се съдържат в книгата ми за триделението, вие можете да научите много. Защото съществуват двупосочни връзки между работата и стоката, стоката и капитала, при които капиталът купува стоката. Съществуват връзки между работата и капитала и така нататък, само трябва да ги подредите по този начин (виж схемата).
към текста >>

Съществуват връзки между работата и капитала и така нататък, само трябва да ги подредите по този начин (виж схемата).
Ако вземете тази схема, ако не напишете трите понятия едно под друго, а ги напишете така, както съм ги поставил в тази схема, то вие можете, ако я проникнете с всички понятия, които се съдържат в книгата ми за триделението, вие можете да научите много. Защото съществуват двупосочни връзки между работата и стоката, стоката и капитала, при които капиталът купува стоката. Съществуват връзки между работата и капитала и така нататък, само трябва да ги подредите по този начин (виж схемата).
към текста >>

А капиталът не само ще може да бъде употребяван правилно в социалния организъм, когато интуицията се издигне до свобода, а свободата разцъфти от самостоятелно развиващия се духовен живот.
А капиталът не само ще може да бъде употребяван правилно в социалния организъм, когато интуицията се издигне до свобода, а свободата разцъфти от самостоятелно развиващия се духовен живот. Тогава от духовния живот в работата ще се влее това, което трябва да се влее. Това ще бъдат такива течения (виж стрелките). Тези три области ще се проникнат правилно, именно когато са подредени по този начин.
към текста >>

33. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Развитието на социалния живот в историята на човечеството. Оксфорд, 26. Август 1922 GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство

Това, което се носи като тътен в пролетарския човек, живее под формата на определено становище за капитализма, за труда.
Тъй че нека да обобщим: По този начин, редом с другите два потока, възникна и един трети поток, за който ще говорим в следващата лекция. Роди се пролетарският човек. Това, което се носи като тътен в пролетарския човек, живее под формата на определено становище за капитализма, за труда. Хората са принудени да поставят този въпрос. Едва сега еволюцията на човечеството става настояще.
към текста >>

34. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Социалните импулси в съвременния свят. Оксфорд, 28. Август 1922 GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство

Онова, което – бих казал – се повтаря на всеки три думи в пролетарския социален въпрос, капитала, в Западна Европа то се разви под влиянието на търговските отношения.
До този извод стига всяко трезво мислене, което е запазило своя усет за реалността. Защото онова, което описах в последната лекция, а именно как индустриалният световен ред възникна от предишните два потока, тъй че той продължи да се развива редом с тях като един особен поток, всичко това произлезе главно под влиянието на западните страни. То се разви под влиянието на онова, което през 18. век се утвърди в западните страни като нрави, навици, социален ред. Ако искаме да го характеризираме по-конкретно, по-точно, следва да допълним: в хода на по-новото историческо развитие Англия се превърна в най-голямата търговска нация. Онова, което – бих казал – се повтаря на всеки три думи в пролетарския социален въпрос, капитала, в Западна Европа то се разви под влиянието на търговските отношения.
към текста >>

Ако се опитате да мислите, съобразявайки се с действителността и да дадете на хората отговор, съобразен с действителността, те няма да го разберат, защото идват с техните готови теории, идват с една глава, препълнена с понятия като “капитал”, “принадена стойност”, “класова борба”, както и с всякакви стари предразсъдъци.
Ако се опитате да мислите, съобразявайки се с действителността и да дадете на хората отговор, съобразен с действителността, те няма да го разберат, защото идват с техните готови теории, идват с една глава, препълнена с понятия като “капитал”, “принадена стойност”, “класова борба”, както и с всякакви стари предразсъдъци. Те идват със старите си мисловни навици. Днес тъкмо в областта на практическия живот теориите убиват реалността. Загадката на нашето време се състои в това, че всички практици станаха теоретици и че всички те имат в главите си някакви идеи, изработени в една или друга фабрика и с тези теоретични идеи те искат да подобрят целия социален живот. Ето защо аз смятам, че занапред моята книга “Същност на социалния въпрос” ще трябва да се чете по-скоро на Запад или в Русия, понеже в Германия днес не съществуват никакви възможности за нейното прилагане. Например на Запад видяха, че тази книга без никакви утопии посочва как трите части могат да съществуват една до друга и да си взаимодействуват.
към текста >>

Обикновено на работниците се говори по всевъзможни икономически теми, говори се за капитализъм, социализъм, буржоазия, комунизъм и т.н.
И тъкмо с това вътрешно съдържание ние се приближаваме към онези хора, с които искаме да градим асоциации. Виждате ли, аз натрупах нови впечатления тъкмо в Дорнах, където формирахме една малка работническа общност. Тези работници искаха не само да се трудят, те искаха да се докоснат до самата същност на човека. И се стигна дотам, че ние трябваше да ги доближим до тази човешка същност. Обикновено на работниците се говори по всевъзможни икономически теми, говори се за капитализъм, социализъм, буржоазия, комунизъм и т.н. В началото лекторите вярват, че всичко това увлича работниците. И работническите лидери си въобразяват, че на хората трябва да се говори само по тези теми. Когато се наложи да поема нещата в Дорнах в свои ръце, първоначално аз също предпочитах да говоря по теми, свързани с икономиката. Самата тема на лекцията не беше избирана от мен. Но веднъж един от работниците стана, извади от джоба си нашето списание “Die Drei” и поиска да узнае как са изглеждали нещата, когато Земята се е намирала в предишното си планетарно състояние, наричано от нас “Старата Луна”.
към текста >>

Така човекът стига до такова социално мислене, до такива социални понятия, които не са възможни, ако той не се освободи от абстрактните понятия “капитал”, “принадена стойност” т.н.
Все още няма такова мислене, което успява да се придържа към днешната студена действителност и да я обхваща открай докрай, както някога това беше възможно за юридическото и теократическото мислене. Ето защо по-висшите съсловия се намесиха в мизерията на хората и се опитаха да направят нещо, което съвременните поети, скулптури и художници наричат “социално изкуство”. От всичко това възникна една отблъскваща сантименталност, именно защото хората все още не бяха проникнати от онази свободна духовност, която може да бъде прибавена към междучовешките отношения. “Ела, господарю Исус, и наш гост бъди” – този мотив, ако бъде художествено пресъздаден днес, би изглеждал сантиментално и отблъскващо. Става дума за следното: Изхождайки от индустриалните отношения, към които сега трябва да се прибави и свободната духовност, може да се действува със същата сила, с която някога теософията разполагаше спрямо стопанския живот, със същата сила, с която някога юриспруденцията разполагаше спрямо търговската дейност. Така човекът стига до такова социално мислене, до такива социални понятия, които не са възможни, ако той не се освободи от абстрактните понятия “капитал”, “принадена стойност” т.н. До социални понятия можем да стигнем само ако към студената механика прибавим топлината на откриващия се духовен свят. И тъкмо онези, които днес сноват между машините, тъкмо те се стремят – дори и без да го знаят – към една истинска духовност, за да не останат в плен на стария материализъм, който иначе би бил единственото съдържание на техните сърца.
към текста >>

35. ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Човекът в социалния ред: индивидуалност и общност. Оксфорд, 29. Август 1922 GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство

Постепенно в духовния живот ще навлезе управлението на капитала, идващ не от другаде, а от самия стопански живот.
И какво ще навлезе в духовния живот, след като аз го описах по този начин? Постепенно в духовния живот ще навлезе управлението на капитала, идващ не от другаде, а от самия стопански живот. Днес хората може и да ругаят капитализма, но срещу него не може да се направи нищо, напротив, ние се нуждаем от капитализма. Важното е не това, че капиталът е тук, че капитализмът е тук, важното е друго: Какви социални сили работят в капитала и в капитализма. Капитализмът възникна от духовната откривателска дарба на човечеството. Той възникна от духовните области, от духовното познание като резултат от разделението на труда. В моята книга “Същност на социалния въпрос” аз посочих само като илюстрация, понеже не исках да обсъждам каквито и да е утопии, как би трябвало да настъпи това навлизане на капитала в духовната съставна част на социалния организъм.
към текста >>

Днес хората може и да ругаят капитализма, но срещу него не може да се направи нищо, напротив, ние се нуждаем от капитализма.
И какво ще навлезе в духовния живот, след като аз го описах по този начин? Постепенно в духовния живот ще навлезе управлението на капитала, идващ не от другаде, а от самия стопански живот. Днес хората може и да ругаят капитализма, но срещу него не може да се направи нищо, напротив, ние се нуждаем от капитализма. Важното е не това, че капиталът е тук, че капитализмът е тук, важното е друго: Какви социални сили работят в капитала и в капитализма. Капитализмът възникна от духовната откривателска дарба на човечеството. Той възникна от духовните области, от духовното познание като резултат от разделението на труда. В моята книга “Същност на социалния въпрос” аз посочих само като илюстрация, понеже не исках да обсъждам каквито и да е утопии, как би трябвало да настъпи това навлизане на капитала в духовната съставна част на социалния организъм. Този, който е натрупал някакъв капитал и работейки, разполага с него като участвува със собствената си личност в целия този работен процес на капитала, тъй че благодарение на усилията му се получава това, което днес се случва с книгите, които след 30 години стават общо достояние на човечеството или с други думи, получава се така, че капиталът става достояние на всички, на обществото.
към текста >>

Важното е не това, че капиталът е тук, че капитализмът е тук, важното е друго: Какви социални сили работят в капитала и в капитализма.
И какво ще навлезе в духовния живот, след като аз го описах по този начин? Постепенно в духовния живот ще навлезе управлението на капитала, идващ не от другаде, а от самия стопански живот. Днес хората може и да ругаят капитализма, но срещу него не може да се направи нищо, напротив, ние се нуждаем от капитализма. Важното е не това, че капиталът е тук, че капитализмът е тук, важното е друго: Какви социални сили работят в капитала и в капитализма. Капитализмът възникна от духовната откривателска дарба на човечеството. Той възникна от духовните области, от духовното познание като резултат от разделението на труда. В моята книга “Същност на социалния въпрос” аз посочих само като илюстрация, понеже не исках да обсъждам каквито и да е утопии, как би трябвало да настъпи това навлизане на капитала в духовната съставна част на социалния организъм. Този, който е натрупал някакъв капитал и работейки, разполага с него като участвува със собствената си личност в целия този работен процес на капитала, тъй че благодарение на усилията му се получава това, което днес се случва с книгите, които след 30 години стават общо достояние на човечеството или с други думи, получава се така, че капиталът става достояние на всички, на обществото. Аз представих това не като някакъв утопичен възглед, а само посочих, че може би е възможно капиталът да бъде тласнат именно в тази посока, тъй че – вместо да залежава в една или друга област – да навлезе в кръвната циркулация на социалния живот.
към текста >>

Капитализмът възникна от духовната откривателска дарба на човечеството.
И какво ще навлезе в духовния живот, след като аз го описах по този начин? Постепенно в духовния живот ще навлезе управлението на капитала, идващ не от другаде, а от самия стопански живот. Днес хората може и да ругаят капитализма, но срещу него не може да се направи нищо, напротив, ние се нуждаем от капитализма. Важното е не това, че капиталът е тук, че капитализмът е тук, важното е друго: Какви социални сили работят в капитала и в капитализма. Капитализмът възникна от духовната откривателска дарба на човечеството. Той възникна от духовните области, от духовното познание като резултат от разделението на труда. В моята книга “Същност на социалния въпрос” аз посочих само като илюстрация, понеже не исках да обсъждам каквито и да е утопии, как би трябвало да настъпи това навлизане на капитала в духовната съставна част на социалния организъм. Този, който е натрупал някакъв капитал и работейки, разполага с него като участвува със собствената си личност в целия този работен процес на капитала, тъй че благодарение на усилията му се получава това, което днес се случва с книгите, които след 30 години стават общо достояние на човечеството или с други думи, получава се така, че капиталът става достояние на всички, на обществото. Аз представих това не като някакъв утопичен възглед, а само посочих, че може би е възможно капиталът да бъде тласнат именно в тази посока, тъй че – вместо да залежава в една или друга област – да навлезе в кръвната циркулация на социалния живот. Всичко, което казах, е просто илюстрация, а не някаква догма, това не са утопични понятия; по-скоро аз посочих нещо, което е възможно да се случи чрез съответните асоциации.
към текста >>

В моята книга “Същност на социалния въпрос” аз посочих само като илюстрация, понеже не исках да обсъждам каквито и да е утопии, как би трябвало да настъпи това навлизане на капитала в духовната съставна част на социалния организъм.
Постепенно в духовния живот ще навлезе управлението на капитала, идващ не от другаде, а от самия стопански живот. Днес хората може и да ругаят капитализма, но срещу него не може да се направи нищо, напротив, ние се нуждаем от капитализма. Важното е не това, че капиталът е тук, че капитализмът е тук, важното е друго: Какви социални сили работят в капитала и в капитализма. Капитализмът възникна от духовната откривателска дарба на човечеството. Той възникна от духовните области, от духовното познание като резултат от разделението на труда. В моята книга “Същност на социалния въпрос” аз посочих само като илюстрация, понеже не исках да обсъждам каквито и да е утопии, как би трябвало да настъпи това навлизане на капитала в духовната съставна част на социалния организъм. Този, който е натрупал някакъв капитал и работейки, разполага с него като участвува със собствената си личност в целия този работен процес на капитала, тъй че благодарение на усилията му се получава това, което днес се случва с книгите, които след 30 години стават общо достояние на човечеството или с други думи, получава се така, че капиталът става достояние на всички, на обществото. Аз представих това не като някакъв утопичен възглед, а само посочих, че може би е възможно капиталът да бъде тласнат именно в тази посока, тъй че – вместо да залежава в една или друга област – да навлезе в кръвната циркулация на социалния живот. Всичко, което казах, е просто илюстрация, а не някаква догма, това не са утопични понятия; по-скоро аз посочих нещо, което е възможно да се случи чрез съответните асоциации.
към текста >>

Този, който е натрупал някакъв капитал и работейки, разполага с него като участвува със собствената си личност в целия този работен процес на капитала, тъй че благодарение на усилията му се получава това, което днес се случва с книгите, които след 30 години стават общо достояние на човечеството или с други думи, получава се така, че капиталът става достояние на всички, на обществото.
Днес хората може и да ругаят капитализма, но срещу него не може да се направи нищо, напротив, ние се нуждаем от капитализма. Важното е не това, че капиталът е тук, че капитализмът е тук, важното е друго: Какви социални сили работят в капитала и в капитализма. Капитализмът възникна от духовната откривателска дарба на човечеството. Той възникна от духовните области, от духовното познание като резултат от разделението на труда. В моята книга “Същност на социалния въпрос” аз посочих само като илюстрация, понеже не исках да обсъждам каквито и да е утопии, как би трябвало да настъпи това навлизане на капитала в духовната съставна част на социалния организъм. Този, който е натрупал някакъв капитал и работейки, разполага с него като участвува със собствената си личност в целия този работен процес на капитала, тъй че благодарение на усилията му се получава това, което днес се случва с книгите, които след 30 години стават общо достояние на човечеството или с други думи, получава се така, че капиталът става достояние на всички, на обществото. Аз представих това не като някакъв утопичен възглед, а само посочих, че може би е възможно капиталът да бъде тласнат именно в тази посока, тъй че – вместо да залежава в една или друга област – да навлезе в кръвната циркулация на социалния живот. Всичко, което казах, е просто илюстрация, а не някаква догма, това не са утопични понятия; по-скоро аз посочих нещо, което е възможно да се случи чрез съответните асоциации.
към текста >>

Аз представих това не като някакъв утопичен възглед, а само посочих, че може би е възможно капиталът да бъде тласнат именно в тази посока, тъй че – вместо да залежава в една или друга област – да навлезе в кръвната циркулация на социалния живот.
Важното е не това, че капиталът е тук, че капитализмът е тук, важното е друго: Какви социални сили работят в капитала и в капитализма. Капитализмът възникна от духовната откривателска дарба на човечеството. Той възникна от духовните области, от духовното познание като резултат от разделението на труда. В моята книга “Същност на социалния въпрос” аз посочих само като илюстрация, понеже не исках да обсъждам каквито и да е утопии, как би трябвало да настъпи това навлизане на капитала в духовната съставна част на социалния организъм. Този, който е натрупал някакъв капитал и работейки, разполага с него като участвува със собствената си личност в целия този работен процес на капитала, тъй че благодарение на усилията му се получава това, което днес се случва с книгите, които след 30 години стават общо достояние на човечеството или с други думи, получава се така, че капиталът става достояние на всички, на обществото. Аз представих това не като някакъв утопичен възглед, а само посочих, че може би е възможно капиталът да бъде тласнат именно в тази посока, тъй че – вместо да залежава в една или друга област – да навлезе в кръвната циркулация на социалния живот. Всичко, което казах, е просто илюстрация, а не някаква догма, това не са утопични понятия; по-скоро аз посочих нещо, което е възможно да се случи чрез съответните асоциации.
към текста >>

Вместо това хората питаха: Но как ще стане така, че след толкова и толкова години капиталът да се наследи от най-способните?
Разбира се, може да се случи и нещо съвсем друго. Онзи, който мисли пълнокръвно, не си служи с догми, а се съобразява с хората, чиито съвместен живот поражда онова, което е смислено и целесъобразно, стига те да са правилно включени в социалния организъм. Но аз станах свидетел и на друго: Истинският замисъл на моята книга “Същност на социалния въпрос” чисто и просто не беше дискутиран. Вместо това хората питаха: Но как ще стане така, че след толкова и толкова години капиталът да се наследи от най-способните? И тъй нататък. Хората искат не познание за действителността, те искат само утопии.
към текста >>

И те ще видят, че именно от човека зависи как от една страна в търговския, оборотния, производствения и наследствен капитал се съдържат онези суми, които – след олихвяването им – отново следва да се върнат в производството и как, от друга страна, там се съдържат и дарителските суми, които следва да потекат към онова, което представлява свободният духовен живот.
Хората трябва да живеят в такъв социален порядък, че те винаги да виждат как протичат нещата, а не да се заблуждават по един или друг начин. Ако те постепенно изградят социалния си живот от онова, което днес съществува в такъв безпорядък, тогава – също както сега те виждат как кръвта тече в здравия човешки организъм – тогава те ще виждат как в здравия социален организъм текат трите потока на парите за производство, парите за кредити и парите за дарения. И те ще видят, че именно от човека зависи как от една страна в търговския, оборотния, производствения и наследствен капитал се съдържат онези суми, които – след олихвяването им – отново следва да се върнат в производството и как, от друга страна, там се съдържат и дарителските суми, които следва да потекат към онова, което представлява свободният духовен живот.
към текста >>

А че тук намерих разбиране, затова накрая още веднъж изказвам моята сърдечна благодарност и отново подчертавам: Всичко онова, което трябваше да бъде казано тук, разчита че ще намери прием и в живота, и че – изнесено в колежа – то ще окаже въздействията си навън в света, където са хората; следователно, то не е антикварна наука, а потвърждава, че тъкмо в местата с духовен живот възникват онези импулси, които правят така, че също и във фабриките да се появяват подходящите хора, умеещи да управляват капитала.
А че тук намерих разбиране, затова накрая още веднъж изказвам моята сърдечна благодарност и отново подчертавам: Всичко онова, което трябваше да бъде казано тук, разчита че ще намери прием и в живота, и че – изнесено в колежа – то ще окаже въздействията си навън в света, където са хората; следователно, то не е антикварна наука, а потвърждава, че тъкмо в местата с духовен живот възникват онези импулси, които правят така, че също и във фабриките да се появяват подходящите хора, умеещи да управляват капитала.
към текста >>

36. 7. Сказка шеста. Дорнах, 2 октомври 1920 г. GA_322 Граници на природознанието

Вижте как през 19-то столетие и през началото на 20-то столетие хората се стремяха да добият ясни понятия, правилни вътрешни, ясни импулси за три понятия, които имат най-високо значение за социалния живот: понятието за капитала, понятието за труда, понятието за стока.
Какво лежи духовно в основата на това? В неговата основа лежи духовно това, което при едно внимателно изследване на най-новото развитие на човека може да се долови при твърде изпъкващи личности. Вижте как през 19-то столетие и през началото на 20-то столетие хората се стремяха да добият ясни понятия, правилни вътрешни, ясни импулси за три понятия, които имат най-високо значение за социалния живот: понятието за капитала, понятието за труда, понятието за стока. Огледайте се само в съответната литература на 19-о столетие и от началото на 20-о столетие, как хората се стремяха да познаят, какво означава всъщност капиталът в социалния процес, как онова, към което тогава хората се стремяха в понятия, премина в страхотни борби на външния свят. Вгледайте се, как онова, което именно хората чувствуват и могат да мислят върху функцията, върху значението на труда в социалния организъм, е вътрешно свързано с особеното чувствуване на хората, което възниква в по-ново време, разгледайте след това – бих могъл да кажа – безпочвеното определение на понятието за стока. Хората се стремяха да стигнат до яснота по отношение на три практически понятия. Днес ние виждаме живота в цивилизования свят да се развива така, че навсякъде в него живее неяснотата върху троичността: капитал, труд, стока. И ние не можем да стигнем до един отговор на въпроса, каква функция има капиталът в социалния организъм.
към текста >>

Огледайте се само в съответната литература на 19-о столетие и от началото на 20-о столетие, как хората се стремяха да познаят, какво означава всъщност капиталът в социалния процес, как онова, към което тогава хората се стремяха в понятия, премина в страхотни борби на външния свят.
Какво лежи духовно в основата на това? В неговата основа лежи духовно това, което при едно внимателно изследване на най-новото развитие на човека може да се долови при твърде изпъкващи личности. Вижте как през 19-то столетие и през началото на 20-то столетие хората се стремяха да добият ясни понятия, правилни вътрешни, ясни импулси за три понятия, които имат най-високо значение за социалния живот: понятието за капитала, понятието за труда, понятието за стока. Огледайте се само в съответната литература на 19-о столетие и от началото на 20-о столетие, как хората се стремяха да познаят, какво означава всъщност капиталът в социалния процес, как онова, към което тогава хората се стремяха в понятия, премина в страхотни борби на външния свят. Вгледайте се, как онова, което именно хората чувствуват и могат да мислят върху функцията, върху значението на труда в социалния организъм, е вътрешно свързано с особеното чувствуване на хората, което възниква в по-ново време, разгледайте след това – бих могъл да кажа – безпочвеното определение на понятието за стока. Хората се стремяха да стигнат до яснота по отношение на три практически понятия. Днес ние виждаме живота в цивилизования свят да се развива така, че навсякъде в него живее неяснотата върху троичността: капитал, труд, стока. И ние не можем да стигнем до един отговор на въпроса, каква функция има капиталът в социалния организъм. Ние ще можем това едва тогава, когато от една истинска Духовна наука, съединявайки Имагинацията и Инспирацията, ще познаем, че един правилен импулс за действието на капитала може да бъде извлечен само от духовния живот като самостоятелно съществуващ член на социалния организъм * /* Виж: Р.
към текста >>

Днес ние виждаме живота в цивилизования свят да се развива така, че навсякъде в него живее неяснотата върху троичността: капитал, труд, стока.
В неговата основа лежи духовно това, което при едно внимателно изследване на най-новото развитие на човека може да се долови при твърде изпъкващи личности. Вижте как през 19-то столетие и през началото на 20-то столетие хората се стремяха да добият ясни понятия, правилни вътрешни, ясни импулси за три понятия, които имат най-високо значение за социалния живот: понятието за капитала, понятието за труда, понятието за стока. Огледайте се само в съответната литература на 19-о столетие и от началото на 20-о столетие, как хората се стремяха да познаят, какво означава всъщност капиталът в социалния процес, как онова, към което тогава хората се стремяха в понятия, премина в страхотни борби на външния свят. Вгледайте се, как онова, което именно хората чувствуват и могат да мислят върху функцията, върху значението на труда в социалния организъм, е вътрешно свързано с особеното чувствуване на хората, което възниква в по-ново време, разгледайте след това – бих могъл да кажа – безпочвеното определение на понятието за стока. Хората се стремяха да стигнат до яснота по отношение на три практически понятия. Днес ние виждаме живота в цивилизования свят да се развива така, че навсякъде в него живее неяснотата върху троичността: капитал, труд, стока. И ние не можем да стигнем до един отговор на въпроса, каква функция има капиталът в социалния организъм. Ние ще можем това едва тогава, когато от една истинска Духовна наука, съединявайки Имагинацията и Инспирацията, ще познаем, че един правилен импулс за действието на капитала може да бъде извлечен само от духовния живот като самостоятелно съществуващ член на социалния организъм * /* Виж: Р. Щайнер “Основни точки на социалния въпрос”/. Този член на социалния организъм /духовният живот/ трябва да бъде правилно разбран, а това може да се постигне само чрез една действителна Имагинация. И ние ще познаем не що друго.
към текста >>

И ние не можем да стигнем до един отговор на въпроса, каква функция има капиталът в социалния организъм.
Вижте как през 19-то столетие и през началото на 20-то столетие хората се стремяха да добият ясни понятия, правилни вътрешни, ясни импулси за три понятия, които имат най-високо значение за социалния живот: понятието за капитала, понятието за труда, понятието за стока. Огледайте се само в съответната литература на 19-о столетие и от началото на 20-о столетие, как хората се стремяха да познаят, какво означава всъщност капиталът в социалния процес, как онова, към което тогава хората се стремяха в понятия, премина в страхотни борби на външния свят. Вгледайте се, как онова, което именно хората чувствуват и могат да мислят върху функцията, върху значението на труда в социалния организъм, е вътрешно свързано с особеното чувствуване на хората, което възниква в по-ново време, разгледайте след това – бих могъл да кажа – безпочвеното определение на понятието за стока. Хората се стремяха да стигнат до яснота по отношение на три практически понятия. Днес ние виждаме живота в цивилизования свят да се развива така, че навсякъде в него живее неяснотата върху троичността: капитал, труд, стока. И ние не можем да стигнем до един отговор на въпроса, каква функция има капиталът в социалния организъм. Ние ще можем това едва тогава, когато от една истинска Духовна наука, съединявайки Имагинацията и Инспирацията, ще познаем, че един правилен импулс за действието на капитала може да бъде извлечен само от духовния живот като самостоятелно съществуващ член на социалния организъм * /* Виж: Р. Щайнер “Основни точки на социалния въпрос”/. Този член на социалния организъм /духовният живот/ трябва да бъде правилно разбран, а това може да се постигне само чрез една действителна Имагинация. И ние ще познаем не що друго. Ще разберем, че можем да познаем също така и труда в неговата истинска действеност в социалния организъм само тогава, когато схванем онова, което се отделя от човека като труд, което сочи вън от човека, но едва в продукта, така че да описваме продукта, стоковия продукт по марксически начин като сгъстен труд или като сгъстено време, а като познаем, как трябва да се разбира това, което се отделя от човека, когато проникнем в едно мислене, в едно свободно изживяване на онова, което може да се отдели от човека.
към текста >>

Ние ще можем това едва тогава, когато от една истинска Духовна наука, съединявайки Имагинацията и Инспирацията, ще познаем, че един правилен импулс за действието на капитала може да бъде извлечен само от духовния живот като самостоятелно съществуващ член на социалния организъм * /* Виж: Р.
Огледайте се само в съответната литература на 19-о столетие и от началото на 20-о столетие, как хората се стремяха да познаят, какво означава всъщност капиталът в социалния процес, как онова, към което тогава хората се стремяха в понятия, премина в страхотни борби на външния свят. Вгледайте се, как онова, което именно хората чувствуват и могат да мислят върху функцията, върху значението на труда в социалния организъм, е вътрешно свързано с особеното чувствуване на хората, което възниква в по-ново време, разгледайте след това – бих могъл да кажа – безпочвеното определение на понятието за стока. Хората се стремяха да стигнат до яснота по отношение на три практически понятия. Днес ние виждаме живота в цивилизования свят да се развива така, че навсякъде в него живее неяснотата върху троичността: капитал, труд, стока. И ние не можем да стигнем до един отговор на въпроса, каква функция има капиталът в социалния организъм. Ние ще можем това едва тогава, когато от една истинска Духовна наука, съединявайки Имагинацията и Инспирацията, ще познаем, че един правилен импулс за действието на капитала може да бъде извлечен само от духовния живот като самостоятелно съществуващ член на социалния организъм * /* Виж: Р. Щайнер “Основни точки на социалния въпрос”/. Този член на социалния организъм /духовният живот/ трябва да бъде правилно разбран, а това може да се постигне само чрез една действителна Имагинация. И ние ще познаем не що друго. Ще разберем, че можем да познаем също така и труда в неговата истинска действеност в социалния организъм само тогава, когато схванем онова, което се отделя от човека като труд, което сочи вън от човека, но едва в продукта, така че да описваме продукта, стоковия продукт по марксически начин като сгъстен труд или като сгъстено време, а като познаем, как трябва да се разбира това, което се отделя от човека, когато проникнем в едно мислене, в едно свободно изживяване на онова, което може да се отдели от човека. Яснота в понятието за труд ще внесат онези, които знаят, какво се открива на човека чрез Инспирацията.
към текста >>

37. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 13 октомври 1923 г. Разликата между хората от горещите зони и ескимосите. GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите

Това, което прави тук науката със северното сияние, е много интересно, защото прилича на това, ако някой помисли своите дългове за свой капитал.
Това е място, от което науката не може да се придвижи по-напред. Разбира се, на нея й е известно днес, че Земята е пълна с електричество. Науката разглежда също и северното сияние. Но ако прочетете в книгите какво представлява такова северно сияние, ще се окаже, че тези хора го смятат за нещо, устремило се към Земята от външния свят. Но това е безсмислица, потокът се стреми не навътре, а именно навън! Това, което прави тук науката със северното сияние, е много интересно, защото прилича на това, ако някой помисли своите дългове за свой капитал. Това е именно така. В живота е изключение човек да обърка дълговете си със свое имущество, нали така? Но ето че науката може да прави такива неща безнаказано; тя може да разглежда северното сияние като нещо прииждащо от Вселената, докато то е обусловено от това, което изтича от Земята. Обаче в топлите страни то тутакси се посреща и поглъща от слънчевата светлина и с това се неутрализира. В северните области преимуществена активност има лунната светлина, когато свети Луната; ако не свети, активността й се проявява все пак като последействие и там северното сияние, тоест изтичащото електричество става видимо.
към текста >>

38. ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 10 май 1924 г. За дървото Сефирот GA_353 История на човечеството и културните народи

Вземете някаква книга, вземете - искам да я приведа като пример - «Капиталът» на Карл Маркс, и ако книгата е пред вас, погледнете.
Този, който би отговорил само така, евреинът би оценил като човек, способен да каже само А, В, С, D, E, F, G, Н и т. н. Трябва да се научи много повече от азбуката, нали така? Трябва да се научи да се използва азбуката при четене, трябва да се научи да се използват буквите при четене. Представете си, господа, колко малко букви има и колко много сте прочели през живота! Спомнете си и си представете. Вземете някаква книга, вземете - искам да я приведа като пример - «Капиталът» на Карл Маркс, и ако книгата е пред вас, погледнете. Тук, на страниците, няма нищо, освен двадесет и две букви, нищо друго! В книгата се съдържат само букви. Обаче зад тях стои много нещо и всичко възниква благодарение на факта, че тези двадесет и две букви се смесват, композират се една с друга: А стои ту пред В, ту пред М, ту М стои пред А, L пред I и т. н. Благодарение на това възниква цялото многообразно съдържание на книгата. Ако някой владее само азбуката, вземайки книга в ръце, той няма да може да каже: На мен ми е ясно всичко, което го има в тази книга.
към текста >>

39. ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 24 септември 1924 г. Откъде идва човекът. Животът на Земята и звездната мъдрост GA_354 Сътворението на света и човека

Не можем, разбира се, да кажем - и това трябва да признае всеки разумен човек, - че хората, които сами не изпитват лишения, които следователно съставляват малцинство и са, както е прието да се наричат, капиталисти, способствайки за тези лишения, изпитват особена радост.
Не можем, разбира се, да кажем - и това трябва да признае всеки разумен човек, - че хората, които сами не изпитват лишения, които следователно съставляват малцинство и са, както е прието да се наричат, капиталисти, способствайки за тези лишения, изпитват особена радост. Естествено на тях също им се иска всички хора да живеят в доволство. Това, разбира се, е необходимо да се подчертае.
към текста >>

Капитал, работно време, работна заплата - само цифри, които се обработват.
Да, господа, това знание не може да се получи с помощта на правените на Земята изчисления, когато даже за Луната се знае само, че се завърта около Земята за двадесет и осем дни. Такова знание е постижимо изключително благодарение на познаването на силите, посредством които Луната способства за размножаването на зърнените култури и т. н. Но това знание е съвсем забравено, а без да притежаваме знанието за звездите и въздействията им върху всичко, което става по нашите поля, още по-малко е възможно да имаме знание за това, което засяга хората. Социологията се е превърнала в чисто счетоводство, именно в чисто счетоводство. Капитал, работно време, работна заплата - само цифри, които се обработват. Но с всички сметки от такъв вид няма да се доближим до човешкия живот, няма да се доближим до живота въобще. Проклятието на новото време се състои в това, че всичко трябва да бъде пресметнато и толкова. Да се научим не само да пресмятаме, но и да постъпваме с всички неща в съответствие с това, какво те представляват, можем само когато бъде изучена науката за звездите. Днес работата стои така, че човек вече предварително е предубеден и когато чува за науката за звездите, той казва: всичко това e една глупост, ние отдавна знаем, че звездите на нищо не влияят. Обаче глупостта е именно в това, когато се казва, че звездите не влияят!
към текста >>

Да вземем например капитала.
Да се научим не само да пресмятаме, но и да постъпваме с всички неща в съответствие с това, какво те представляват, можем само когато бъде изучена науката за звездите. Днес работата стои така, че човек вече предварително е предубеден и когато чува за науката за звездите, той казва: всичко това e една глупост, ние отдавна знаем, че звездите на нищо не влияят. Обаче глупостта е именно в това, когато се казва, че звездите не влияят! Защото какво се получава, когато хората казват, че не вярват в съществуването на звездните влияния върху всичко, което се намира на Земята? Получава се, че те вече нищо ясно не знаят, а ето това е нещо конкретно! Да вземем например капитала. Той може да се изрази в цифри, него можеш да го пресметнеш. А какво се установява на базата на такива сметки? Ако се иска само да се пресметне това, какво е капиталът, се получава, сякаш е все едно, кой владее капитала. Ако капиталът работи само като някаква сума, получена в резултат на пресмятания, би трябвало да е едно и също, независимо от това, отделен човек ли го владее или е колективно владение. Само когато отново се намери такъв начин на действие, с помощта на който може така да се вниква в живота, че като отправна точка да се взема самият човек, само тогава ще успее да се реализира такава социална наука, която действително ще успее поне нещо да направи, а не да остава недееспособна, както е съвременната наука.
към текста >>

Ако се иска само да се пресметне това, какво е капиталът, се получава, сякаш е все едно, кой владее капитала.
Защото какво се получава, когато хората казват, че не вярват в съществуването на звездните влияния върху всичко, което се намира на Земята? Получава се, че те вече нищо ясно не знаят, а ето това е нещо конкретно! Да вземем например капитала. Той може да се изрази в цифри, него можеш да го пресметнеш. А какво се установява на базата на такива сметки? Ако се иска само да се пресметне това, какво е капиталът, се получава, сякаш е все едно, кой владее капитала. Ако капиталът работи само като някаква сума, получена в резултат на пресмятания, би трябвало да е едно и също, независимо от това, отделен човек ли го владее или е колективно владение. Само когато отново се намери такъв начин на действие, с помощта на който може така да се вниква в живота, че като отправна точка да се взема самият човек, само тогава ще успее да се реализира такава социална наука, която действително ще успее поне нещо да направи, а не да остава недееспособна, както е съвременната наука. И затова бих искал към дадения от мен неотдавна отговор на въпроса да добавя: трябва да се гледа какво ще се осъществи благодарение на антропософията. Разбира се, днес това са само зачатъци. В много отношения всичко това прилича на другите науки.
към текста >>

Ако капиталът работи само като някаква сума, получена в резултат на пресмятания, би трябвало да е едно и също, независимо от това, отделен човек ли го владее или е колективно владение.
Получава се, че те вече нищо ясно не знаят, а ето това е нещо конкретно! Да вземем например капитала. Той може да се изрази в цифри, него можеш да го пресметнеш. А какво се установява на базата на такива сметки? Ако се иска само да се пресметне това, какво е капиталът, се получава, сякаш е все едно, кой владее капитала. Ако капиталът работи само като някаква сума, получена в резултат на пресмятания, би трябвало да е едно и също, независимо от това, отделен човек ли го владее или е колективно владение. Само когато отново се намери такъв начин на действие, с помощта на който може така да се вниква в живота, че като отправна точка да се взема самият човек, само тогава ще успее да се реализира такава социална наука, която действително ще успее поне нещо да направи, а не да остава недееспособна, както е съвременната наука. И затова бих искал към дадения от мен неотдавна отговор на въпроса да добавя: трябва да се гледа какво ще се осъществи благодарение на антропософията. Разбира се, днес това са само зачатъци. В много отношения всичко това прилича на другите науки. Но постепенно тя трябва да се развие и да стане универсално знание за човека.
към текста >>

НАГОРЕ

5.3815288543701