Рудолф Щайнер
www.rudolfsteinerbg.com
НАЧАЛО
Контакти
|
English
 
с която и да е дума 
 
изречения в които се съдържат търсените думи 
 
текстове, в които се съдържат търсените думи 
 
с точна фраза 
 
с корен от думите 
 
с части от думите 
 
в заглавията на текстовете 
КАТЕГОРИИ С ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени са
21
резултата от
14
текста с части от думите : '
Капан
'.
1.
Статия 03: Марксизмът и Троичният социален ред
GA_24 Статии върху троичното устройство на социалния организъм
Няма да се освободим от
капан
ите на социалното объркване, в които е уловена Европа, ако конкретните социални искания продължават да се поднасят без яснота за нещата, които ги изкривяват.
Няма да се освободим от капаните на социалното объркване, в които е уловена Европа, ако конкретните социални искания продължават да се поднасят без яснота за нещата, които ги изкривяват.
Едно такова искане, съществуващо в широки кръгове, е изразено от Фридрих Енгелс в книгата му „Развитието на социализма от утопия в наука“:
към текста >>
2.
1. Духът на растителното царство; Берлин, 08. 12. 1910г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
Защото, щом при мухоловката може да се говори за душа, тогава може да се говори за душа и при
капан
а за мишки.
По-нататък науката не можа да направи нищо от това, освен да заставят един такъв учен като Шлайден, който има големи заслуги в изследването на растителния свят, да каже, че учените трябва да се пазят да не изпаднат в мистични настроения, като преписват на растенията душа! Но и днес хората на науката са готови да приписват на отделното растение както например на мухоловката душа, което обаче би било суеверие, както когато бихме преписали душа на окото. Именно хора като Раул Франсе например са взели такива неща в съвършено външен смисъл и са казали: Тук ние виждаме нещо душевно, което се проявява аналогично на душевното у животните! Това показва следователно необходимостта, че именно в областта на Духовната наука не трябва да изпада във фантастичност, защото тук официалната наука е изпаднала във фантастичност, като иска да препише на растението "мухоловка" душа, която би могла да се сравни с човешката или животинската душа. Тогава би трябвало да препишем душа и на нещо друго, което превлича също други същества, превлича също малки животни, когато те се приближават до него и ги хваща със своите пипала, така че те трябва да останат затворени вътре.
Защото, щом при мухоловката може да се говори за душа, тогава може да се говори за душа и при капана за мишки.
Но ние не можем да говорим така. Щом искаме да проникнем в духа, ние трябва да обгръщаме точно нещата с погледа и от нещо привидно външно подобно да не заключаваме, че и вътрешността се отнася по същия начин.
към текста >>
3.
10. Десета лекция. Преобразуване на духовните сили и етапи в еволюцията на физическите органи. Четене в хрониката Акаша.
GA_119 Макрокосмос и микрокосмос
Абсурдно е този фактор да не се взема в предвид, въпреки че съвременната анатомия е попаднала в
капан
.
Ние не можем да разберем сърцето, приравнявайки го с мозъка и считайки ги за еднакво развити, а само схващайки го като по-стария орган от двата, като по-стар предшественик на мозъка. Всеки, който поставя сърцето на едно ниво с мозъка, е като някой, който слага един човек на 40 години до друг на 15 и казва: Тези двамата стоят един до друг, така че аз ще изучавам заедно и ще формирам идея за онова, което са те, просто гледайки ги отстрани. Това би било чиста глупост, защото за да ги разберем поотделно, трябва да бъде взет под внимание периодът на тяхното развитие. За да разберем единия, жизнения период от 15 години трябва да бъде взет като основен фактор, както и жизнения период от 40 години в случая на другия. Може би момчето на 15 е синът на 40-годишния баща.
Абсурдно е този фактор да не се взема в предвид, въпреки че съвременната анатомия е попаднала в капан.
Тя не знае, че различните органи трябва да се разглеждат различно, защото са на различна степен на развитие. Докато сме без анатомия, която да изучава различните органи не просто в пространствено съпоставяне, а според стойността им на по-стари или по-млади образувания, ние няма да разберем много за истинското естество на човека. Духовната Наука трябва да даде ключа за разбиране на онова, което ни се разкрива от обикновената наука, ако ще се постига истинно познание.
към текста >>
4.
9. ОСМА СКАЗКА
GA_136 Духовните същества в небесните тела и природните царства
Това е един зареден с шпек
капан
за мишки.
Обаче когато човек разсъждава само по аналогии, той може да твърди всичко възможно. Днес съществуват даже теософи, на които внушава особено уважение, когато един природоизследовател, който е станал известен в света, а именно Раул Франсе, приписва душа на растенията и тогава не прави разлика между това, което се нарича душа при животното и при растенията. Той намира именно, което е правилно, че съществуват определени растения, които, когато в близост до тях идва някое малко насекомо, така съединяват своите листа, че хващат и изяждат това насекомо. Един такъв повърхностен наблюдател си казва следователно: "Там, където в природата се явява външно фактът, който изглежда аналогичен на поглъщането на хранителни средства и на тяхното консумиране, там трябва да има нещо подобно както при съществата, които по вътрешен душевен подтик поглъщат тези неща и ги консумират. "Но аз познавам нещо, което също привлича малки същества, на което обаче не можем да припишем душа по начина на модерните натурфилософи.
Това е един зареден с шпек капан за мишки.
Той също привлича малки същества и когато човек постъпва по начина на натурфилософите, той трябва да припише една душа също и на капана за мишки, както приписва такава на растението Дрозера /Мухоловка/; Защото капанът привлича мишките, когато е добре зареден с шпек. Всички тези наблюдатели, които не се спират само на външността на нещата, не би трябвало да изгубват никак копнежа, който съществува при мнозина духовно настроени, с духовни убеждения, и да се задоволяват, само като се говори малко за духовното.
към текста >>
Той също привлича малки същества и когато човек постъпва по начина на натурфилософите, той трябва да припише една душа също и на
капан
а за мишки, както приписва такава на растението Дрозера /Мухоловка/; Защото
капан
ът привлича мишките, когато е добре зареден с шпек.
Днес съществуват даже теософи, на които внушава особено уважение, когато един природоизследовател, който е станал известен в света, а именно Раул Франсе, приписва душа на растенията и тогава не прави разлика между това, което се нарича душа при животното и при растенията. Той намира именно, което е правилно, че съществуват определени растения, които, когато в близост до тях идва някое малко насекомо, така съединяват своите листа, че хващат и изяждат това насекомо. Един такъв повърхностен наблюдател си казва следователно: "Там, където в природата се явява външно фактът, който изглежда аналогичен на поглъщането на хранителни средства и на тяхното консумиране, там трябва да има нещо подобно както при съществата, които по вътрешен душевен подтик поглъщат тези неща и ги консумират. "Но аз познавам нещо, което също привлича малки същества, на което обаче не можем да припишем душа по начина на модерните натурфилософи. Това е един зареден с шпек капан за мишки.
Той също привлича малки същества и когато човек постъпва по начина на натурфилософите, той трябва да припише една душа също и на капана за мишки, както приписва такава на растението Дрозера /Мухоловка/; Защото капанът привлича мишките, когато е добре зареден с шпек.
Всички тези наблюдатели, които не се спират само на външността на нещата, не би трябвало да изгубват никак копнежа, който съществува при мнозина духовно настроени, с духовни убеждения, и да се задоволяват, само като се говори малко за духовното.
към текста >>
5.
7. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 18 Декември 1916
GA_173 Карма на неистината
Тогава Клемансо казал приблизително следното: Що се отнася до идеята за реванш, той бил възмутен от това, че един френски сенатор искал да му постави
капан
и да го задължи или да разочарова Ложата на оранжевите братя, или пък да направи войнствено изявление; ето защо той нямало да отговори.
Бих могъл да Ви приведа много материал, който ще потвърди този факт, изнесен не само в "Матен", но по-късно и в други списания; аз обаче искам само да насоча вниманието върху това, че навремето все пак се намери някой, който да огледа историята малко по-отблизо и комуто тя да се стори съмнителна. Това беше една личност, която на някои точно във Франция може и да не е симпатична, а именно клерикалният сенатор Годен дьо Вилен*141. На 20 Ноември 1906 г., когато на кормилото вече беше кабинетът Клемансо, той внесе питане по въпроса, в какво състояние всъщност се намират отношенията между Франция и Англия, за които се говори толкова много.
Тогава Клемансо казал приблизително следното: Що се отнася до идеята за реванш, той бил възмутен от това, че един френски сенатор искал да му постави капан и да го задължи или да разочарова Ложата на оранжевите братя, или пък да направи войнствено изявление; ето защо той нямало да отговори.
Следователно на въпроса на сенатора дали има налице нещо, което посредством коалиция между Франция и Англия можело да доведе до европейска война, Клемансо отвръща, че нямало да отговори; защото, ако отговорел, би трябвало или да разочарова Ложата на оранжевите братя по отношение на идеята за реванш, или да направи войнствено изявление. Така Вие виждате, че ако речал да изрази мнение за тогавашните отношения между Франция и Англия, Клемансо трябвало да направи войнствено изявление; не миролюбиво, ами войнствено изявление се налагало да направи. Казал го е лично през 1906 г.
към текста >>
6.
Лекция 2. Цюрих, 11 февруари 1919 г.
GA_193 Вътрешният аспект на социалния въпрос
Онези, които често падат в
капан
а на някоя скрита неистина — бихме могли да я наречем и скрита лъжа — имат, общо взето, техни си добри намерения.
Не мислете, че като казвам това, искам да обвинявам или да критикувам някого. Не е така. Желанието ми е просто да изложа фактите.
Онези, които често падат в капана на някоя скрита неистина — бихме могли да я наречем и скрита лъжа — имат, общо взето, техни си добри намерения.
Днес за човечеството е трудно да достигне истината, понеже онова, което определих като скрита неистина, разполага с изключително силна подкрепа в традициите. И тази скрита неистина, която е станала изповядвана от неизмеримо широки кръгове, става почва за израстването на други неистини, така че в най-различни области от живота попадаме на въпроса: „Има ли нещо, което още да отговаря на истината? Останала ли е някаква неподправена истина? “
към текста >>
7.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 11 март, 1923 г.
GA_222 Импулсиране на световно-историческите събития от духовните сили
Но сега, ако той не може да възприеме духовното познание, ако нашето училищно преподаване не бъде достатъчно духовно задълбочено, той донася със себе си вместо това скърцащите и свистящи звуци на физическо-минералния свят, тяхното стържене и грохот; той донася в своята кръв звуците на триенето и наподобяващи
капан
ето на водни капки, пораждани от физическия компонент на растителния свят.
Речта, такава, каквато е създадена днес при всички цивилизовани народи, приковава душата за времето от заспиването до пробуждането само към физическия грохот на материалния свят и към шепота само на физическото съдържание на растителния свят и не открива на душата по време на сън светлите речи на Ангелите и гърмящите тръбни звуци на езика на Архангелския свят с тяхното дълбоко космическо значение. Човек, след достигане на полова зрелост, би бил длъжен да черпи за себе си от речта нещо такова, което за времето на бодърстването му така би препарирало неговия мозък, че своя нормален физически живот би могъл с помощта на думите да достига до съдържащите се в нещата идеи. А тъй като речта на Архангелите може да говори на неговата душа през времето от заспиването до пробуждането, то той би бил длъжен, потапяйки се в съня, да донася със себе си нещо такова, което би дало възможността на кръвообращението му да предчувства спиритуалните дълбочини на мировия замисъл.
Но сега, ако той не може да възприеме духовното познание, ако нашето училищно преподаване не бъде достатъчно духовно задълбочено, той донася със себе си вместо това скърцащите и свистящи звуци на физическо-минералния свят, тяхното стържене и грохот; той донася в своята кръв звуците на триенето и наподобяващи капането на водни капки, пораждани от физическия компонент на растителния свят.
към текста >>
8.
8. ОСМА СКАЗКА: Дорнах, 3 ноември 1923 г.
GA_230 Човекът като съзвучие на творящото образуващото и формиращото мирово слово
Там се намират всъщност навсякъде клопки,
капан
и и човек трябва вече да научи нещо от Гномите, а именно да бъде внимателен.
Видите ли, съществуват такива зложелателни същества от царството на Гномите и на Ундините, които искат да се домогнат до човека и до животните и произвеждат при хората и животните щото това, което всъщност трябва да прибавят към нисшите животни, да се осъществи по физически начин в човека; то и без това съществува в човека. Техният стремеж е то да се осъществи по физически начин в човека, също и в животните. Чрез това, чрез присъствието на тези зложелателни Гноми и Ундини в човека и в животните живеят тогава по-нисши животински и растителни същества, паразити. И така зложелателните същества са производители на паразитите. Но, бих могъл да кажа, че в момента, в който човекът преминава прага за духовния свят, той навлиза веднага в хитростите , в тънкостите на този свят.
Там се намират всъщност навсякъде клопки, капани и човек трябва вече да научи нещо от Гномите, а именно да бъде внимателен.
Например спиритистите никога не могат да сторят това. Навсякъде се намират клопки. Някой би могъл сега да каже: Защо съществуват въобще тези зложелателни Гноми и Ундини, щом те предизвикват паразитни същества? Да, ако те не съществуваха, тези същества, тогава човекът не би могъл да развие в себе си силата да развие своята мозъчна маса. И тук стигаме до нещо, което има извънредно голямо значение.
към текста >>
9.
СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 7 декември 1923 г.
GA_232 Мистерийни центрове
Защото винаги, когато сериозно се върви по пътя на познанието, се чувства, че това, което може да се обхване с думи, собствено, вече не е съвсем истинно, а е нещо, обхващащо истината при всевъзможни подводни камъни и
капан
и.
Почувствайте, скъпи мои приятели, че това са съвсем различни неща: да достигнеш познанието и да го изразиш, да го формулираш.
Защото винаги, когато сериозно се върви по пътя на познанието, се чувства, че това, което може да се обхване с думи, собствено, вече не е съвсем истинно, а е нещо, обхващащо истината при всевъзможни подводни камъни и капани.
към текста >>
10.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 3 март 1923 г.
GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството
Разбира се, нищо няма да се получи, ако си представяме този проблем така, както си го представя принц Баденски, който попаднал в
капан
, доверявайки се на американския европеец Уилсън.
Разбира се, нищо няма да се получи, ако си представяме този проблем така, както си го представя принц Баденски, който попаднал в капан, доверявайки се на американския европеец Уилсън.
Защото Уилсън не е истински американец. Всичките си теории той е заимствал от Европа. Затова и създадената от него теория е толкова безплодна. Въпреки това истинският американизъм някога действително ще се обедини с европейското начало, с «европеизма», който ще решава своите проблеми по по-духовен начин. Ако изучаваме въпросите именно така, ще видим как трябва да се държим в света.
към текста >>
11.
СЪЩНОСТ НА ХРИСТИЯНСТВОТО. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 21 април 1923 г.
GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството
Тази венерина мухоловка има сърцевидни листа, разположени във форма на розетка; на разклоняващи се (от центъра) стъбла се намират тези листа-
капан
и.
Има растения, които се държат доста необичайно. Така например съществува едно растение, което предвид необичайното му поведение наричат «венерина мухоловка» (Dionaea muscipula)[2].
Тази венерина мухоловка има сърцевидни листа, разположени във форма на розетка; на разклоняващи се (от центъра) стъбла се намират тези листа-капани.
Листата се състоят от две части. По краищата на всяка част са разположени четинести реснички-зъбки. Щом насекомото полази по листа и докосне тези реснички, двете части се затварят толкова бързо, че малкото насекомо се оказва хванато. Такова растение съществува.
към текста >>
В противовес на тях винаги привеждам един довод: известно ми е едно малко устройство, в което се слага парченце сланинка, леко запечена - това е
капан
ът за мишки.
В противовес на тях винаги привеждам един довод: известно ми е едно малко устройство, в което се слага парченце сланинка, леко запечена - това е капанът за мишки.
Щом мишката опита сланинката, капанът се затваря. И така, този, който, наблюдавайки венерината мухоловка, прави извод, че и тя би следвало да има душа, би трябвало да каже: капанът също има душа, защото сам по себе си той също се затваря. Работа винаги е в това, от какви причини се ръководим, допускайки едно или друго.
към текста >>
Щом мишката опита сланинката,
капан
ът се затваря.
В противовес на тях винаги привеждам един довод: известно ми е едно малко устройство, в което се слага парченце сланинка, леко запечена - това е капанът за мишки.
Щом мишката опита сланинката, капанът се затваря.
И така, този, който, наблюдавайки венерината мухоловка, прави извод, че и тя би следвало да има душа, би трябвало да каже: капанът също има душа, защото сам по себе си той също се затваря. Работа винаги е в това, от какви причини се ръководим, допускайки едно или друго.
към текста >>
И така, този, който, наблюдавайки венерината мухоловка, прави извод, че и тя би следвало да има душа, би трябвало да каже:
капан
ът също има душа, защото сам по себе си той също се затваря.
В противовес на тях винаги привеждам един довод: известно ми е едно малко устройство, в което се слага парченце сланинка, леко запечена - това е капанът за мишки. Щом мишката опита сланинката, капанът се затваря.
И така, този, който, наблюдавайки венерината мухоловка, прави извод, че и тя би следвало да има душа, би трябвало да каже: капанът също има душа, защото сам по себе си той също се затваря.
Работа винаги е в това, от какви причини се ръководим, допускайки едно или друго.
към текста >>
Виждате ли, най-характерното за антропософията е това, че в нея винаги се изхожда от причини, докато другите, макар и да допускат съществуването на душата, нищо не знаят за нея; те приписват душа на растението, при което при приближаването на насекомо става същото, което става и при
капан
а.
Виждате ли, най-характерното за антропософията е това, че в нея винаги се изхожда от причини, докато другите, макар и да допускат съществуването на душата, нищо не знаят за нея; те приписват душа на растението, при което при приближаването на насекомо става същото, което става и при капана.
Но в антропософията не се ръководим от чисто външните данни, водещи до подобен извод; в нея съществува истинското познание за душевното начало. В резултат на такова познание научаваме, че човек развива желания. Силно влечение е например наличието на жажда. Ако съм жаден, имам силно влечение, страстно желание да пийна вода или още нещо. Е, добре: водата утолява жаждата.
към текста >>
12.
ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 28 ноември 1923 г. За възприятието на пчелите
GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите
Това е обикновеният
капан
за мишки.
Тогава ви казах: има едно растение, което се нарича «венерина мухоловка»[2] (Dionaea muscipula), което мигновено затваря листата си, ако някой го докосне. Също както ръката ви се свива в юмрук, когато някой ви закачи и на вас, както се казва, ви се иска да му забиете един, също и «венерината мухоловка» очаква, кога до нея ще се приближи насекомо и се затваря. И хората казват: значи, при това растение, при «венерината мухоловка» има душа, както при човека. Защото тя чувства приближаването на насекомото, затваря се и т. н. Да, господа, в такива случаи аз казвам: знам, че има едно устройство, конструирано така, че ако покрай него се появи животинка и закачи нещо в това устройство, то тутакси се затваря и животинката бива хваната.
Това е обикновеният капан за мишки.
И ако се приписва душа на «венерината мухоловка», трябва да се припише душа и на капана за мишки. Аналогично на това, приписвайки способност за виждане на пчелите, защото те реагира на ултравиолетовата светлина, би следвало да се припише такава способност за виждане и на бариевия платино-цианид.
към текста >>
И ако се приписва душа на «венерината мухоловка», трябва да се припише душа и на
капан
а за мишки.
Също както ръката ви се свива в юмрук, когато някой ви закачи и на вас, както се казва, ви се иска да му забиете един, също и «венерината мухоловка» очаква, кога до нея ще се приближи насекомо и се затваря. И хората казват: значи, при това растение, при «венерината мухоловка» има душа, както при човека. Защото тя чувства приближаването на насекомото, затваря се и т. н. Да, господа, в такива случаи аз казвам: знам, че има едно устройство, конструирано така, че ако покрай него се появи животинка и закачи нещо в това устройство, то тутакси се затваря и животинката бива хваната. Това е обикновеният капан за мишки.
И ако се приписва душа на «венерината мухоловка», трябва да се припише душа и на капана за мишки.
Аналогично на това, приписвайки способност за виждане на пчелите, защото те реагира на ултравиолетовата светлина, би следвало да се припише такава способност за виждане и на бариевия платино-цианид.
към текста >>
Да, разбира се, доказано е за този, който приписва душа на
капан
а за мишки!
Това е съвсем необмислено тълкуване на експеримента. Но някой ще каже: това е неоспоримо доказано.
Да, разбира се, доказано е за този, който приписва душа на капана за мишки!
Но за този, който знае колко далеко може да стигне и колко широко може да мисли, за да изтълкува резултата наистина точно, за такъв човек това доказателство съвсем не е безупречно.
към текста >>
13.
СЕДЕМНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 25 юни 1924 г. Човекът и йерархиите. Загубата на древното знание. За «Философия на свободата»
GA_353 История на човечеството и културните народи
Но ако се казва: това растение, венерината мухоловка, трябва да почувства насекомото, тоест да усети, възприемайки, когато последното се окаже в близост, това е същата безсмислица, както ако някой каже: един съвсем малък предмет, който аз настройвам така, че той да се затвори, когато дойде мишка -
капан
ът за мишки, - също има усещане, че мишката е близко!
Какво може човек благодарение на това, че той носи в себе си животинското царство? Виждате ли, животното усеща - човек също, растението не усеща. Макар, колкото и да е странно, съвременната наука да смята - веднъж[1] вече споменах за това, - че растението може да усеща, доколкото има такова растение, например така наречената венерина мухоловка, Dionaea muscipula[2]. Ако към нея се приближи насекомо, ако то е долетяло, венерината мухоловка затваря своите венчелистчета и поглъща насекомото. Това е много интересно явление.
Но ако се казва: това растение, венерината мухоловка, трябва да почувства насекомото, тоест да усети, възприемайки, когато последното се окаже в близост, това е същата безсмислица, както ако някой каже: един съвсем малък предмет, който аз настройвам така, че той да се затвори, когато дойде мишка - капанът за мишки, - също има усещане, че мишката е близко!
Такива научни съображения са просто безсмислени. Растенията не чувстват. И също в толкова малка степен растенията са способни за свободно придвижване.
към текста >>
14.
ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 9 август 1924 г. За миризмите
GA_354 Сътворението на света и човека
Същото бихме могли да кажем и за
капан
а за мишки, че той има душа, защото ако мишката контактува с
капан
а, той хлопва и мишката е хваната.
Защото днес казват, че растенията могат да се възприемат точно както човекът, че те, както и човекът, имат душа. Това, разбира се, са глупости. Веднъж вече съм ви говорил за това. Има такива растения, при които се предполага наличието на усещания, например венерината мухоловка[3]. Ако насекомо контактува с венерината мухоловка, мухоловката се затваря и насекомото се оказва хванато.
Същото бихме могли да кажем и за капана за мишки, че той има душа, защото ако мишката контактува с капана, той хлопва и мишката е хваната.
Такива чисто външни признаци е неприемливо да се използват в процеса на познание: трябва да се прониква в същността на нещата. И тогава можем да кажем - знаейки в същото време, че миризмата на растението повтаря миризма, която вече я има във външния свят, - можем да кажем: растението се явява всъщност фин обонятелен орган. Даже човешкият нос, господа, представлява всъщност вид грубо растение.
към текста >>
НАГОРЕ