Рудолф Щайнер
www.rudolfsteinerbg.com
НАЧАЛО
Контакти
|
English
 
с която и да е дума 
 
изречения в които се съдържат търсените думи 
 
текстове, в които се съдържат търсените думи 
 
с точна фраза 
 
с корен от думите 
 
с части от думите 
 
в заглавията на текстовете 
КАТЕГОРИИ С ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени са
101
резултата от
31
текста в целия текст в който се съдържат търсените думи : '
Йосиф
'.
1.
ЕГИПЕТСКАТА МИСТЕРИЙНА МЪДРОСТ
GA_8 Християнството като мистичен факт
В Евангелието на Лука се казва: „- Бог изпрати ангел Гавраил при една девица, сгодена за мъж на име
Йосиф
, от Давидовия дом.
В своята книга „Буда и Христос" Рудолф Зайдел ярко подчертава този паралелизъм. (Виж също отличното съчинение „Исус, един будист" от д-р Хюбе Шлайден). Достатъчно е да проследим подробностите, за да видим, че всички възражения против този паралелизъм са нищожни. Раждането на Буда е възвестено от един бял слон който слиза над царицата Майя. Той показва, че Майя ще роди един божествен човек, който „ще разположи съществата към любов и приятелство и ще ги съедини в тясна връзка".
В Евангелието на Лука се казва: „- Бог изпрати ангел Гавраил при една девица, сгодена за мъж на име Йосиф, от Давидовия дом.
Девицата се казваше Мария. Ангелът дойде при нея и каза: „Здравей, преблажена, ...Ето, ти ще заченеш и ще родиш син, когото ще наречеш Исус. Той ще бъде велик и ще се нарече Син на Всевишния." (Лука, 1, 26-31) Брамините, индийските свещеници, които знаят какво значи да се роди един Буда, тълкуват съня на Майя. За Буда те имат определена представа.
към текста >>
2.
52. 12. Гнозис и Антропософия
GA_26 Мистерията на Михаил
Свещената чаша от яспис на Граала, с която си беше послужил Христос, когато разчупи хляба, в която
Йосиф
от Ариматия събра кръвта от раните на Исуса, която криеше следователно Тайната на Голгота, бе взета на съхранение от Ангели така гласи легендата до тогава, докато Титурел съгради замъка на Граала, и тогава те я предадоха на подготвените хора.
Съдържанието на образа на света, което се съхраняваше по духовен начин в Гнозиса на Мистериите от духовни Същества, докато още трябваше да действува в развитието на човечеството, не можеше да бъде запазено за съзнателното разбиране на човешката душа. Но трябваше да бъде запазено чувственото съдържание. И това чувствено съдържа ние трябваше да бъде предадено в подходящия космически момент на подготвеното за това човечество, за да може под неговата душевна топлина по-късно Съзнателната душа да проникне по нов начин в царството на духа. Така духовните Същества построиха моста между старото съдържание на света и новото. Тази тайна на развитието на човечеството съществуваше под формата на намеци, на указания.
Свещената чаша от яспис на Граала, с която си беше послужил Христос, когато разчупи хляба, в която Йосиф от Ариматия събра кръвта от раните на Исуса, която криеше следователно Тайната на Голгота, бе взета на съхранение от Ангели така гласи легендата до тогава, докато Титурел съгради замъка на Граала, и тогава те я предадоха на подготвените хора.
Духовните Същества съхраняваха образите на света, в които живееха тайните на Голгота. Те спуснаха не образното съдържание, понеже това не беше възможно, но чувственото съдържание в душите на хората, когато дойде времето за това. Това всаждане на чувственото съдържание на едно древно познание може да бъде само една подбуда, но една мощна подбуда, за да може в нашата епоха от Съзнателната душа и в светлината на дейността на Михаел да се развие едно ново пълно разбиране на Тайната на Голгота. Антропософията се стреми към това ново разбиране. От направеното описание се вижда, че тя не може да бъде никакво възобновяване на Гнозиса, който имаше като свое съдържание начина на познание доставен от Усещащата душа, но че тя може да почерпи от Съзнателната душа по съвършено нов начин също едно така богато съдържание.
към текста >>
3.
Бележки.
GA_93 Легендата за храма
Според
Йосиф
Шауберг в неговата книга върху символите на Свободното масонство, копие от която се намирало в библиотеката на Рудолф Щайнер: "..почти всички символи на Свободното масонство показват, че масоните в древността вярвали и посвещавали своята служба на обожествяване на светлината по маниера на ориенталските секти – сабаенците, парсите, може би също и манихейците".
относно текста/, това има значение на: "Един еон на мандеанците: Мана Раба, което е равносилно да кажеш: Обещаният Утешител, Параклита". Датите на живота на Мани обикновено се смята да са 215-276 сл. Хр. /*5/ – Според Чарлз Уилям Хекатрон /виж бел. лекция 3 от 30 септември 1904 г./: "Сектата на албигойците, клонът на манихейство от своя страна оплоди зародишите на темплиерите и розенкройцерите и на всички онези сдружения, които продължиха учението и се бориха срещу църковното и гражданското подтискане". Отношението между манихейство и Свободното масонство е изразено от Хекатрон по следния начин: "Масоните от тази степен наричат себе си "деца на вдовицата", Слънцето, слизайки в своя гроб, остава природата – на която масоните се смятат ученици – вдовица; но прозвището също може да има своя произход в манихейската секта, чиито последователи бяха известни като "синове на вдовицата".
Според Йосиф Шауберг в неговата книга върху символите на Свободното масонство, копие от която се намирало в библиотеката на Рудолф Щайнер: "..почти всички символи на Свободното масонство показват, че масоните в древността вярвали и посвещавали своята служба на обожествяване на светлината по маниера на ориенталските секти – сабаенците, парсите, може би също и манихейците".
/*6/ – Няма никакво доказателство, което да се покаже, кога е станало указаното в текста. Виж също лекция 6 /25 септември 1916 г./ от "Вътрешните импулси, работещи в еволюцията на човечеството" и лекцията от 2. октомври 1916 г. /*7/ – Произходът на Свободното масонство и неговата връзка с Розенкройцерството е много разисквана и неразрешена тема, дори в литературата на самото Свободно масонство, където едва е била засегната в сериозните исторически проучвания. Първо усилие в това направление, макар само от рационална и духовна гледна точка, е работата на Франсис А.
към текста >>
/*2/ – Граф Александър Калиостро, – предполага се, че е идентичен със сицилианеца
Йосиф
Балсамо – факт, който самият той обаче винаги подчертано отричал, – е умрял във Ватиканския затвор в 1795 г.
10 години след предполагаемата смърт на Калиостро, което основаване е било направено от няколко масони "на които било отказано приемане във Върховния велик съвет". Ритуалът на Мемфис се казва, че е копие на Ритуала на Мизраим и беше основан в Париж, 1839 г. Предполага се, че той е бил съчетан с Ритуала на Мизраим към края на 19-то столетие, откогато е известно като "Мемфис-Мизраим ритуал". Джон Йаркър /Виж бел. 16/, "абсолютният суверен Велик майстор във Великобритания и Ирландия на съчетаните Шотландски Мемфистки и Мисраимски ритуал", установява Велик Ориент /Великата ложа/ за Германия в 1902 г.
/*2/ – Граф Александър Калиостро, – предполага се, че е идентичен със сицилианеца Йосиф Балсамо – факт, който самият той обаче винаги подчертано отричал, – е умрял във Ватиканския затвор в 1795 г.
Заедно с граф Сен Жармен той се смята за един от най-противоречивите фигури на 18-то столетие. В разказа за неговия живот от Франсоа Рибадю Дюма: /"Калиостро, Ален и Ънуин, 1967 г./ се прави усилие да се изяснят сведенията. Например от протокола на съдопроизводството на Инквизицията бе цитирано, че "не е било възможно да се намери нито един свидетел сред обвинителите на Калиостро, който да бе познавал Балсамо". По-нататък, цитира се пасаж от книгата "Ученият историк" на Калиостро в "Учителят, непознатият Калиостро" д-р Марк Хавен: "Никой не е доказал, че Балсамо и Калиостро са едно и също лице; нито Морант, нито Гьоте, нито Комисарят Фонтен, нито пък съдопроизводството на Светата Инквизиция е намерила документ, който да изключва всяко съмнение". /*3/ – В бележките на Мария Щайнер фон Сиверс се казва, че е 5530 години.
към текста >>
Светият, да бъде благословен, я даде на първия човек, който я даде на Ханох, който пък я даде на Ной, който я даде на Сем, който я даде на Авраам, който я даде на Яков, който я донесе със себе си в Египет и я даде на
Йосиф
, своя син.
Шарп и Дж. Матей 1932 г. /*2/ – Също, според един мистичен еврейски източник, жезълът на Мойсей, върху който е било гравирано непроизносимото име на Бога не е нищо друго освен Дървото на живота. В "Мидраш Войсша" /по-малкия Мидраш коментар върху тази лекция от Стария завет/ се казва: "аз /Мойсей/ я попитах /Зигппора/ откъде той /Джидро/ е взел това дърво? Тя отговори: Това е жезълът, който Светият, да бъде благословен, създаде на съботната вечер, след като бе създал Своя свет.
Светият, да бъде благословен, я даде на първия човек, който я даде на Ханох, който пък я даде на Ной, който я даде на Сем, който я даде на Авраам, който я даде на Яков, който я донесе със себе си в Египет и я даде на Йосиф, своя син.
Когато Йосиф умря, египтяните ограбиха дома му и донесоха този жезъл в двореца на фараона. Моят баща Джидро беше един от великите астролози на фараона, той видя жезъла, пожела да го има, открадна го и го занесе в своя дом. На този жезъл бе написано непроизносимото име на Бога и 10-те напасти, които Светият, благословен да бъде, един ден ще накара да паднат върху египтяните в земята на Египет.. И колко дни и колко години този жезъл вече лежеше в къщата на моя баща до деня, в който той го взе в ръката си, отиде в градината и го посади в Земята. А когато се върна в градината да си го вземе, той вече беше покарал и имаше цветове. "Цитирано от Ханс Лудвиг Хелд: /текст не се чете/ от периодичното списание "Дас Райх", януари 1917 г.
към текста >>
Когато
Йосиф
умря, египтяните ограбиха дома му и донесоха този жезъл в двореца на фараона.
Матей 1932 г. /*2/ – Също, според един мистичен еврейски източник, жезълът на Мойсей, върху който е било гравирано непроизносимото име на Бога не е нищо друго освен Дървото на живота. В "Мидраш Войсша" /по-малкия Мидраш коментар върху тази лекция от Стария завет/ се казва: "аз /Мойсей/ я попитах /Зигппора/ откъде той /Джидро/ е взел това дърво? Тя отговори: Това е жезълът, който Светият, да бъде благословен, създаде на съботната вечер, след като бе създал Своя свет. Светият, да бъде благословен, я даде на първия човек, който я даде на Ханох, който пък я даде на Ной, който я даде на Сем, който я даде на Авраам, който я даде на Яков, който я донесе със себе си в Египет и я даде на Йосиф, своя син.
Когато Йосиф умря, египтяните ограбиха дома му и донесоха този жезъл в двореца на фараона.
Моят баща Джидро беше един от великите астролози на фараона, той видя жезъла, пожела да го има, открадна го и го занесе в своя дом. На този жезъл бе написано непроизносимото име на Бога и 10-те напасти, които Светият, благословен да бъде, един ден ще накара да паднат върху египтяните в земята на Египет.. И колко дни и колко години този жезъл вече лежеше в къщата на моя баща до деня, в който той го взе в ръката си, отиде в градината и го посади в Земята. А когато се върна в градината да си го вземе, той вече беше покарал и имаше цветове. "Цитирано от Ханс Лудвиг Хелд: /текст не се чете/ от периодичното списание "Дас Райх", януари 1917 г. /*3/ – Филотеус Джордано Бруно 1548-1600 г.
към текста >>
4.
ПЕТА ЛЕКЦИЯ
GA_103 Евангелието на Йоан
,,И така, Исус дохожда в самарийския град, наричан Сихар, близо до землището, което Яков бе дал на сина си
Йосиф
.
“Нощем” означава, че той отива при Христос Исус независимо от тялото, служейки си със своите духовни сетива. Както Натанаил и Христос Исус се разбраха за смокиновото дърво като посветени, така стоят нещата и тук. От друга страна, Евангелието на Йоан ни посочва, че Христос непрекъснато се стреми да изпълни една мисия, която не държи сметка за кръвните връзки. Това става пределно ясно, когато Той разговаря със самарянката. Към нея Христос отправя думи, които са за хора, чийто Аз е освободен от кръвното родство.
,,И така, Исус дохожда в самарийския град, наричан Сихар, близо до землището, което Яков бе дал на сина си Йосиф.
А там беше кладенеца на Якоб. Понеже беше уморен от пътуването, Исус седна при кладенеца. Часът беше около шестия. Тогава дойде една жена от Самария, за да черпи вода. Исус й каза: дай Ми да пия.
към текста >>
5.
ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ
GA_103 Евангелието на Йоан
За да сте добре подготвени за утрешното формулиране на тези въпроси, наред с всичко казано дотук, трябва да добавим, че Евангелието на Лука дава един вид родословно дърво и посочва, че Исус бил кръстен от Йоан и че започнал да проповядва от своята тридесета година, и още, че Исус бил син на Мария и “
Йосиф
, който беше син на Илия” и т.н., докато се мине през цялата родословна верига.
„Светият Дух ще слезе върху ти и силата на Всевишния ще те осени; затова и Светото, което ще се роди от тебе, ще се нарече Син Божий.” (Лука 1, 35) И в самото Евангелие на Лука се посочва, че бащата на Исус е Светият Дух. Това е казано в буквален смисъл и теолози, които не го признават, просто не могат да четат Евангелието. Тук трябва да поставим и другия голям въпрос: Каква е връзката между всичко, което чухме, и думите: “Аз и Отец сме едно”, “Аз и Отец Авраам сме едно”, “Преди Авраам да бъде, беше Аз-съм”? Как да съгласуваме всичко това с неопровержимия факт, че в “Светия Дух” Евангелията виждат бащиния принцип?
За да сте добре подготвени за утрешното формулиране на тези въпроси, наред с всичко казано дотук, трябва да добавим, че Евангелието на Лука дава един вид родословно дърво и посочва, че Исус бил кръстен от Йоан и че започнал да проповядва от своята тридесета година, и още, че Исус бил син на Мария и “Йосиф, който беше син на Илия” и т.н., докато се мине през цялата родословна верига.
Ако я проследите, ще установите, че тя стига до Адам. И тогава следва нещо съвсем неочаквано, там стоят думите: “И той (Адам) беше син Божий.” (Лука 3, 23 - 38). Както се говори за сина и бащата, така и в Евангелието на Лука се говори за Адам и Бога. Такива думи трябва да се приемат напълно сериозно! И тогава вече се приближаваме до въпросите, които утре ще ни отведат в самия център на Йоановото Евангелие.
към текста >>
6.
ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ
GA_103 Евангелието на Йоан
За тях беше важно да посочат, че в
Йосиф
, бащата на Исус от Назарет, тече същата кръв, която се предава надолу през поколенията.
Обаче за евангелиста Йоан, който виждаше в духовния свят, горният факт съвсем не е съществен. Той не държеше да подчертае, че “Аз и Отец Авраам сме едно”, а искаше ясно да посочи: Всеки миг в човешката душа има нещо вечно, което е било там още преди Отец Авраам. И това беше Логосът, който проговаря във величествения звук на “Аз-съм”. Логосът беше преди всички неща и Същества; в праначалото на света беше той, Логосът. Следователно, за онези, които искаха да опишат преди всичко Исус от Назарет, а те можеха да опишат само него, беше важно да посочат как от самото начало кръвта се предаваше надолу през поколенията.
За тях беше важно да посочат, че в Йосиф, бащата на Исус от Назарет, тече същата кръв, която се предава надолу през поколенията.
Естествено, ако говорим в чисто езотеричен смисъл, би трябвало да се спрем и върху т.нар. “непорочно зачатие”, “Сопсерйо immaculata”, макар че това понятие може да бъде изяснено само в най-тесен кръг. Обаче то спада към най-дълбоките мистерии, които изобщо съществуват в нашия свят. Недоразуменията, свързани с това понятие, произтичат от факта, че хората въобще не предполагат какво трябва да се разбира под “Сопсерйо immaculata”. Обикновено те смятат, че в случая не може да се говори за никакво бащинство.
към текста >>
Но това, съвсем не е така; тук са намесени много по-дълбоки тайни, които обаче са напълно съвместими с твърденията на другите евангелисти: че
Йосиф
е бащата на Исус.
Естествено, ако говорим в чисто езотеричен смисъл, би трябвало да се спрем и върху т.нар. “непорочно зачатие”, “Сопсерйо immaculata”, макар че това понятие може да бъде изяснено само в най-тесен кръг. Обаче то спада към най-дълбоките мистерии, които изобщо съществуват в нашия свят. Недоразуменията, свързани с това понятие, произтичат от факта, че хората въобще не предполагат какво трябва да се разбира под “Сопсерйо immaculata”. Обикновено те смятат, че в случая не може да се говори за никакво бащинство.
Но това, съвсем не е така; тук са намесени много по-дълбоки тайни, които обаче са напълно съвместими с твърденията на другите евангелисти: че Йосиф е бащата на Исус.
Ако биха подлагали този факт на съмнение, стремежът им да го изтъкнат би бил съвършено безсмислен. Те недвусмислено посочват: в Исус от Назарет живее древният Бог на евреите. Лука особено подчертава тази подробност и проследява родословието нагоре до Адам и до самия Бог. И как иначе той би стигнал до този резултат, ако всъщност искаше само да каже: Ето, аз ви показвам цялото родословие, но Йосиф няма нищо общо с него. Би изглеждало твърде странно, ако евангелистите се стремят да представят Йосиф като една толкова важна личност, а после да го отстранят от целия процес.
към текста >>
И как иначе той би стигнал до този резултат, ако всъщност искаше само да каже: Ето, аз ви показвам цялото родословие, но
Йосиф
няма нищо общо с него.
Обикновено те смятат, че в случая не може да се говори за никакво бащинство. Но това, съвсем не е така; тук са намесени много по-дълбоки тайни, които обаче са напълно съвместими с твърденията на другите евангелисти: че Йосиф е бащата на Исус. Ако биха подлагали този факт на съмнение, стремежът им да го изтъкнат би бил съвършено безсмислен. Те недвусмислено посочват: в Исус от Назарет живее древният Бог на евреите. Лука особено подчертава тази подробност и проследява родословието нагоре до Адам и до самия Бог.
И как иначе той би стигнал до този резултат, ако всъщност искаше само да каже: Ето, аз ви показвам цялото родословие, но Йосиф няма нищо общо с него.
Би изглеждало твърде странно, ако евангелистите се стремят да представят Йосиф като една толкова важна личност, а после да го отстранят от целия процес. Обаче при Събитието в Палестина, ние сме изправени не само пред тази високоразвита личност на Исус от Назарет, минала през много инкарнации и постигнала такава висока степен, че да се роди от една толкова забележителна майка, а и пред една друга мистерия. Когато Исус от Назарет е на 30 години, благодарение на всичко, което е изживял в своята тогавашна инкарнация, той стига до там, че можеше да извърши нещо, което е осъществимо само в изключителни случаи. Ние знаем, че човекът се състои от физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло и Аз. Такъв, какъвто го виждаме всред нас, човекът е изграден от четири съставни части.
към текста >>
Би изглеждало твърде странно, ако евангелистите се стремят да представят
Йосиф
като една толкова важна личност, а после да го отстранят от целия процес.
Но това, съвсем не е така; тук са намесени много по-дълбоки тайни, които обаче са напълно съвместими с твърденията на другите евангелисти: че Йосиф е бащата на Исус. Ако биха подлагали този факт на съмнение, стремежът им да го изтъкнат би бил съвършено безсмислен. Те недвусмислено посочват: в Исус от Назарет живее древният Бог на евреите. Лука особено подчертава тази подробност и проследява родословието нагоре до Адам и до самия Бог. И как иначе той би стигнал до този резултат, ако всъщност искаше само да каже: Ето, аз ви показвам цялото родословие, но Йосиф няма нищо общо с него.
Би изглеждало твърде странно, ако евангелистите се стремят да представят Йосиф като една толкова важна личност, а после да го отстранят от целия процес.
Обаче при Събитието в Палестина, ние сме изправени не само пред тази високоразвита личност на Исус от Назарет, минала през много инкарнации и постигнала такава висока степен, че да се роди от една толкова забележителна майка, а и пред една друга мистерия. Когато Исус от Назарет е на 30 години, благодарение на всичко, което е изживял в своята тогавашна инкарнация, той стига до там, че можеше да извърши нещо, което е осъществимо само в изключителни случаи. Ние знаем, че човекът се състои от физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло и Аз. Такъв, какъвто го виждаме всред нас, човекът е изграден от четири съставни части. Когато е издигнат на определена еволюционна степен, за него е възможно, в даден момент да отдели своя Аз от трите тела и да ги остави в напълно запазен, съвършен вид.
към текста >>
7.
3. СКАЗКА ПЪРВА. Касел, 24 юни /ден Йоан Кръстител/, 1909
GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия
Нека изрично да отбележим, че навсякъде в Евангелието на Лука се посочва: Исус от Назарет беше син на
Йосиф
а;
Йосиф
бе син на Илия;...после тоя бе син адамов, а Адам беше син Божи!
И ние виждаме сега, как онези, които бяха разбрали нещо от значението на това явяване на Христа на Земята, се стараят да изяснят, какво всъщност е Христос. Те се стараят да изяснят, как авторът на Евангелието на Йоана показва направо, че най-дълбоката Същност, която е живяла в Исуса от Назарет, не е била нищо друго освен това, от което всички други същества са произлезли, всичко същества, които ни заобикалят, че това е Живият Дух, Живото Слово, самият Логос. Но и другите евангелисти са се постарали всеки един по свой начин да опишат какво всъщност се е по явило в Исуса от Назарет. Така например, ние виждаме, че евангелистът Лука се старае да покаже, че се е явило нещо твърде особено, когато при кръщението на Исуса от Йоан Кръстителя Духът се е съединил с тялото на Исуса от Назарет е потомък на предци, които се простират далече в миналото. Той казва, че родословието на Исуса от Назарет се простира до Давида до Аврама до Адама и най-после до Бога.
Нека изрично да отбележим, че навсякъде в Евангелието на Лука се посочва: Исус от Назарет беше син на Йосифа; Йосиф бе син на Илия;...после тоя бе син адамов, а Адам беше син Божи!
Това показва, че авторът на Евангелието на Лука влага голяма стойност в това, че от този Исус от Назарет, с който се бе съединил Духът при кръщението от Йоана, се простира една права родословна линия до този, който той нарича отец Аврамов, т.е. Бог. Такива думи трябва да се вземат буквално. Евангелистът Матей, също се старае да проследи родословието на Исуса от Назарет до Аврама, на когото се изявил Бог. Чрез това и чрез някои други неща, чрез много думи, които намираме в Евангелията, индивидуалността, коя то е носител на Христа, а и цялото Христово явление е представено като нещо, което трябва да се счита не само като едно от най-великите, но най-великото от всички явления в развитието на човечеството. С тези думи е изразено безусловно това, което с прости думи може да се изкаже по следния начин: ако онези които предчувствуват величието на Христа Исуса, го считат за най-великото явление в развитието на човечеството на Земята, тогава този Христос трябва да има връзка с най-важното и най-свещеното у човека.
към текста >>
Това продължение е означавало символично: светата чаша, от която е пил Христос Исус с учениците си, която се нарича "Свещеният Граал" и в която
Йосиф
от Ариматея бе събрал кръвта изтичаща от раните на Христа Исуса, е била донесена както се разказва от ангели в Европа.
Как този дух беше останал същият, и се е запазил у всички онези, които имали правилно разбиране за това събитие. Както у човека, който взехме за сравнение, се е родил висшия Аз в 40-та година, така и Евангелистите са описали Бога в човека до събитието в Палестина: как Бог е минал през процеса на ставането, как той се е родил отново и т.н. Обаче онези, които са предназначени да бъдат продължители на Евангелистите, трябвало да посочат, че това е било времето на новораждането на Висшия Аз, където имаме работа с духовната част, която сега озарява всичко. Онези, които се наричали Йоанови християни и имали като символ кръста с розата, казвали: именно това, което се е новородило за човечеството и съставлява тайната на Висшия Аз на човечеството, то се е запазило. То е било запазено от онова малко общество, което води своето начало от Розенкройцерството.
Това продължение е означавало символично: светата чаша, от която е пил Христос Исус с учениците си, която се нарича "Свещеният Граал" и в която Йосиф от Ариматея бе събрал кръвта изтичаща от раните на Христа Исуса, е била донесена както се разказва от ангели в Европа.
За нея е бил построен един храм и розенкройцерите са станали пазители на това, което е съдържала чашата: т.е. На това, което е съставлявало същността на новородения Бог. Тайната на новородения Бог е царувала в човечеството. Това е тайната на Граала. Това е тайната, която се счита като едно ново Евангелие и за която се казва: ние повдигаме погледа си към един такъв мъдрец, какъвто е бил авторът на Евангелието на Йоана, който е могъл да каже: в началото бе Словото, И Словото бе у Бога, и Словото бе Бог.
към текста >>
8.
14. СКАЗКА ДВАНАДЕСЕТА. Как пресъхна древният източник на мъдростта и как той бе възобновен от Христос.
GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия
Той писал върху Христа; и този човек, който е бил голям учен, но който не е разбирал нищо от действието на Христа върху човешкото мислене, пише: "разказват, че в Палестина живяла една съпружеска двойка,
Йосиф
и Мария, с които е свързана сектата на християните.
Така при идването на Христа влиянието на етерното тяло е вече започнало да се изгубва, що се отнася за познанието. Всичко това става постепенно. Христос донася един нов Импулс. Но естествено този Импулс не е приет от всички и особено той е останал чужд на някои области, а именно тези на познанието. Вижте например научните съчинения от времето на Римската империя, тези на Целз.
Той писал върху Христа; и този човек, който е бил голям учен, но който не е разбирал нищо от действието на Христа върху човешкото мислене, пише: "разказват, че в Палестина живяла една съпружеска двойка, Йосиф и Мария, с които е свързана сектата на християните.
Но всичко, което ни се разказва в това отношение е само легенда. Истината е, че жената на този Йосиф му изменила един ден с един римски военноначалник, наречен пантера. Йосиф не знаел, кой е бащата на неговото дете. " Това е едно от съчиненията, които са били най-разпространени през тази епоха. Когато четем съвременната литература, виждаме добре, че много хора не са надминали уровена на Целзий.
към текста >>
Истината е, че жената на този
Йосиф
му изменила един ден с един римски военноначалник, наречен пантера.
Христос донася един нов Импулс. Но естествено този Импулс не е приет от всички и особено той е останал чужд на някои области, а именно тези на познанието. Вижте например научните съчинения от времето на Римската империя, тези на Целз. Той писал върху Христа; и този човек, който е бил голям учен, но който не е разбирал нищо от действието на Христа върху човешкото мислене, пише: "разказват, че в Палестина живяла една съпружеска двойка, Йосиф и Мария, с които е свързана сектата на християните. Но всичко, което ни се разказва в това отношение е само легенда.
Истината е, че жената на този Йосиф му изменила един ден с един римски военноначалник, наречен пантера.
Йосиф не знаел, кой е бащата на неговото дете. " Това е едно от съчиненията, които са били най-разпространени през тази епоха. Когато четем съвременната литература, виждаме добре, че много хора не са надминали уровена на Целзий. Без съмнение Христовият Импулс навлиза много бавно в някои области, но той никак не е проникнал в областта, за която загатваме. От това ние виждаме, че има нещо в човешкия мозък, което се атрофира, изсъхва, докато ако го проникнеше влиянието на Христа, нещата биха приели съвършено друг ход.
към текста >>
Йосиф
не знаел, кой е бащата на неговото дете. "
Но естествено този Импулс не е приет от всички и особено той е останал чужд на някои области, а именно тези на познанието. Вижте например научните съчинения от времето на Римската империя, тези на Целз. Той писал върху Христа; и този човек, който е бил голям учен, но който не е разбирал нищо от действието на Христа върху човешкото мислене, пише: "разказват, че в Палестина живяла една съпружеска двойка, Йосиф и Мария, с които е свързана сектата на християните. Но всичко, което ни се разказва в това отношение е само легенда. Истината е, че жената на този Йосиф му изменила един ден с един римски военноначалник, наречен пантера.
Йосиф не знаел, кой е бащата на неговото дете. "
Това е едно от съчиненията, които са били най-разпространени през тази епоха. Когато четем съвременната литература, виждаме добре, че много хора не са надминали уровена на Целзий. Без съмнение Христовият Импулс навлиза много бавно в някои области, но той никак не е проникнал в областта, за която загатваме. От това ние виждаме, че има нещо в човешкия мозък, което се атрофира, изсъхва, докато ако го проникнеше влиянието на Христа, нещата биха приели съвършено друг ход. Колкото и странно да се вижда това в нашата епоха на научен фанатизъм, все пак то е така; онази част от човешкия мозък, която служи за научното мислене е обхваната от бавно умиране.
към текста >>
9.
15. СКАЗКА ТРИНАДЕСЕТА. Космическия смисъл на Голготската Тайна.
GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия
Отваряйки Евангелието на Матея те ще намерят едно родословие, едно потомство от прадеди; от Авраама до
Йосиф
има три пъти по четиринадесет поколения: Авраам роди Исака, Исака роди Якова и т.н... А това родословие се намира там, за да обясни физическото потекло на тялото, в което се роди Исус от Назарет.
И въпреки че те не поставят това Евангелие над другите, все пак те най-добре разбират това, което то учи. Ще дойде време, когато хората ще изповядват, че не може да се разбере нищо от свръхсетивните явления, които стават в момента на кръщението в реката Йордан. Това бъдеще, е още далече. Сега се намираме в епохата, когато хората все повече искат да виждат в този, който на тридесет години прие Христа в себе си, "скромен човек от Назарет". За тези, които отдават по-малко значение на Христа отколкото на великия посветен Исус, Евангелието на Матея ще има особено значение.
Отваряйки Евангелието на Матея те ще намерят едно родословие, едно потомство от прадеди; от Авраама до Йосиф има три пъти по четиринадесет поколения: Авраам роди Исака, Исака роди Якова и т.н... А това родословие се намира там, за да обясни физическото потекло на тялото, в което се роди Исус от Назарет.
Ако се мисли, че Йосиф не е бащата на Исуса, цялото това родословие няма никакъв смисъл. Ако се говори за едно свръхсетивно раждане, за какво служи това родословие, защо евангелистът си прави труд да списва тези три пъти по четиринадесет поколения, ако след това иска да каже: "по плът Исус от Назарет не е син на Йосиф." Евангелието на Матея не може да бъде разбрано освен ако се наблегне върху факта, че индивидуалността на Исуса се ражда в едно тяло, което на истина произхожда от Авраама чрез Йосифа. Това намерение на евангелиста не може да не се зачита и Йосиф не може да бъде заличен в очите на тези, които не могат да разберат свръхсетивното раждане при кръщението извършено от Йоана. Евангелието на Матея е било написано в една общност, за която съществено то не е било Христос, а личността на великия посветен Исус от Назарет. Евангелието на Матея се основава на документи на посвещението, които са познавали гностиците ебионити.
към текста >>
Ако се мисли, че
Йосиф
не е бащата на Исуса, цялото това родословие няма никакъв смисъл.
Ще дойде време, когато хората ще изповядват, че не може да се разбере нищо от свръхсетивните явления, които стават в момента на кръщението в реката Йордан. Това бъдеще, е още далече. Сега се намираме в епохата, когато хората все повече искат да виждат в този, който на тридесет години прие Христа в себе си, "скромен човек от Назарет". За тези, които отдават по-малко значение на Христа отколкото на великия посветен Исус, Евангелието на Матея ще има особено значение. Отваряйки Евангелието на Матея те ще намерят едно родословие, едно потомство от прадеди; от Авраама до Йосиф има три пъти по четиринадесет поколения: Авраам роди Исака, Исака роди Якова и т.н... А това родословие се намира там, за да обясни физическото потекло на тялото, в което се роди Исус от Назарет.
Ако се мисли, че Йосиф не е бащата на Исуса, цялото това родословие няма никакъв смисъл.
Ако се говори за едно свръхсетивно раждане, за какво служи това родословие, защо евангелистът си прави труд да списва тези три пъти по четиринадесет поколения, ако след това иска да каже: "по плът Исус от Назарет не е син на Йосиф." Евангелието на Матея не може да бъде разбрано освен ако се наблегне върху факта, че индивидуалността на Исуса се ражда в едно тяло, което на истина произхожда от Авраама чрез Йосифа. Това намерение на евангелиста не може да не се зачита и Йосиф не може да бъде заличен в очите на тези, които не могат да разберат свръхсетивното раждане при кръщението извършено от Йоана. Евангелието на Матея е било написано в една общност, за която съществено то не е било Христос, а личността на великия посветен Исус от Назарет. Евангелието на Матея се основава на документи на посвещението, които са познавали гностиците ебионити. Ето защо се отдава главно значение на посветения Исус от Назарет; тези неща се разбират по-добре, когато се знае, че те се намират в Евангелието на Ебионитите.
към текста >>
Ако се говори за едно свръхсетивно раждане, за какво служи това родословие, защо евангелистът си прави труд да списва тези три пъти по четиринадесет поколения, ако след това иска да каже: "по плът Исус от Назарет не е син на
Йосиф
." Евангелието на Матея не може да бъде разбрано освен ако се наблегне върху факта, че индивидуалността на Исуса се ражда в едно тяло, което на истина произхожда от Авраама чрез
Йосиф
а.
Това бъдеще, е още далече. Сега се намираме в епохата, когато хората все повече искат да виждат в този, който на тридесет години прие Христа в себе си, "скромен човек от Назарет". За тези, които отдават по-малко значение на Христа отколкото на великия посветен Исус, Евангелието на Матея ще има особено значение. Отваряйки Евангелието на Матея те ще намерят едно родословие, едно потомство от прадеди; от Авраама до Йосиф има три пъти по четиринадесет поколения: Авраам роди Исака, Исака роди Якова и т.н... А това родословие се намира там, за да обясни физическото потекло на тялото, в което се роди Исус от Назарет. Ако се мисли, че Йосиф не е бащата на Исуса, цялото това родословие няма никакъв смисъл.
Ако се говори за едно свръхсетивно раждане, за какво служи това родословие, защо евангелистът си прави труд да списва тези три пъти по четиринадесет поколения, ако след това иска да каже: "по плът Исус от Назарет не е син на Йосиф." Евангелието на Матея не може да бъде разбрано освен ако се наблегне върху факта, че индивидуалността на Исуса се ражда в едно тяло, което на истина произхожда от Авраама чрез Йосифа.
Това намерение на евангелиста не може да не се зачита и Йосиф не може да бъде заличен в очите на тези, които не могат да разберат свръхсетивното раждане при кръщението извършено от Йоана. Евангелието на Матея е било написано в една общност, за която съществено то не е било Христос, а личността на великия посветен Исус от Назарет. Евангелието на Матея се основава на документи на посвещението, които са познавали гностиците ебионити. Ето защо се отдава главно значение на посветения Исус от Назарет; тези неща се разбират по-добре, когато се знае, че те се намират в Евангелието на Ебионитите. Поради това Евангелието на Матея можа да приеме този облик, който то няма в действителност, но които лесно може да бъде, внесен в него.
към текста >>
Това намерение на евангелиста не може да не се зачита и
Йосиф
не може да бъде заличен в очите на тези, които не могат да разберат свръхсетивното раждане при кръщението извършено от Йоана.
Сега се намираме в епохата, когато хората все повече искат да виждат в този, който на тридесет години прие Христа в себе си, "скромен човек от Назарет". За тези, които отдават по-малко значение на Христа отколкото на великия посветен Исус, Евангелието на Матея ще има особено значение. Отваряйки Евангелието на Матея те ще намерят едно родословие, едно потомство от прадеди; от Авраама до Йосиф има три пъти по четиринадесет поколения: Авраам роди Исака, Исака роди Якова и т.н... А това родословие се намира там, за да обясни физическото потекло на тялото, в което се роди Исус от Назарет. Ако се мисли, че Йосиф не е бащата на Исуса, цялото това родословие няма никакъв смисъл. Ако се говори за едно свръхсетивно раждане, за какво служи това родословие, защо евангелистът си прави труд да списва тези три пъти по четиринадесет поколения, ако след това иска да каже: "по плът Исус от Назарет не е син на Йосиф." Евангелието на Матея не може да бъде разбрано освен ако се наблегне върху факта, че индивидуалността на Исуса се ражда в едно тяло, което на истина произхожда от Авраама чрез Йосифа.
Това намерение на евангелиста не може да не се зачита и Йосиф не може да бъде заличен в очите на тези, които не могат да разберат свръхсетивното раждане при кръщението извършено от Йоана.
Евангелието на Матея е било написано в една общност, за която съществено то не е било Христос, а личността на великия посветен Исус от Назарет. Евангелието на Матея се основава на документи на посвещението, които са познавали гностиците ебионити. Ето защо се отдава главно значение на посветения Исус от Назарет; тези неща се разбират по-добре, когато се знае, че те се намират в Евангелието на Ебионитите. Поради това Евангелието на Матея можа да приеме този облик, който то няма в действителност, но които лесно може да бъде, внесен в него. Четейки го, човек може да си каже: в това евангелие не става въпрос за едно свръхестествено раждане.
към текста >>
10.
1. Първа лекция, Базел, 15 септември 1909 г.
GA_114 Евангелието на Лука
Когато Ирод умира, на
Йосиф
, бащата на Исус, се казва, че отново може да се върне в родното си място и той се връща не във Витлеем, а отива в Назарет.
Защото това, което в утрешната лекция ще бъде особено важно за нас, а именно да разгледаме живота на Исус от Назарет преди Йоановото Кръщение, за него ние знаем, че то е описано от двама евангелисти: От автора на Евангелието на Матей и от автора на Евангелието на Лука; и за един чисто материалистичен подход тук се намират различия, които с нищо не отстъпват на различията, съществуващи между Евангелието на Йоан и другите три Евангелия. Нека сега да се обърнем направо към фактите. Евангелистът Матей описва как е предсказано раждането на създателя на християнството, а именно, че от изток идват мъдреци, които видели звездата, която ги насочва и отвежда до мястото, където се е родил Спасителят. Този факт не убягва от вниманието на Ирод. За да избегнат мерките взети от Ирод, състоящи се в избиването на децата във Витлеем, родителите на Спасителя заедно с него избягват в Египет.
Когато Ирод умира, на Йосиф, бащата на Исус, се казва, че отново може да се върне в родното си място и той се връща не във Витлеем, а отива в Назарет.
Днес аз искам да оставя настрана всичко, което Йоан Кръстител възвестява. Искам обаче да обърна внимание на обстоятелството, че когато сравним Евангелието на Лука с това на Матей, цялото предизвестие за Исус от Назарет става по два съвършено различни пътя: Веднъж то се предрича на Йосиф, а другия път на Мария. От Евангелието на Лука научаваме, че родителите на Исус от Назарет първоначално живеят в Назарет и после, заради преброяването, отиват във Витлеем. Там се ражда Исус. После, след осем дни става обрязването за някакво бягство в Египет не става и дума а наскоро след това детето е представено в храма; там ставаме свидетели на обичайното жертвоприношение, после родителите се завръщат заедно с детето в Назарет и остават да живеят там.
към текста >>
Искам обаче да обърна внимание на обстоятелството, че когато сравним Евангелието на Лука с това на Матей, цялото предизвестие за Исус от Назарет става по два съвършено различни пътя: Веднъж то се предрича на
Йосиф
, а другия път на Мария.
Евангелистът Матей описва как е предсказано раждането на създателя на християнството, а именно, че от изток идват мъдреци, които видели звездата, която ги насочва и отвежда до мястото, където се е родил Спасителят. Този факт не убягва от вниманието на Ирод. За да избегнат мерките взети от Ирод, състоящи се в избиването на децата във Витлеем, родителите на Спасителя заедно с него избягват в Египет. Когато Ирод умира, на Йосиф, бащата на Исус, се казва, че отново може да се върне в родното си място и той се връща не във Витлеем, а отива в Назарет. Днес аз искам да оставя настрана всичко, което Йоан Кръстител възвестява.
Искам обаче да обърна внимание на обстоятелството, че когато сравним Евангелието на Лука с това на Матей, цялото предизвестие за Исус от Назарет става по два съвършено различни пътя: Веднъж то се предрича на Йосиф, а другия път на Мария.
От Евангелието на Лука научаваме, че родителите на Исус от Назарет първоначално живеят в Назарет и после, заради преброяването, отиват във Витлеем. Там се ражда Исус. После, след осем дни става обрязването за някакво бягство в Египет не става и дума а наскоро след това детето е представено в храма; там ставаме свидетели на обичайното жертвоприношение, после родителите се завръщат заедно с детето в Назарет и остават да живеят там. После научаваме за едно друго забележително събитие: как дванадесетгодишният Исус, при едно от посещенията на неговите родители в Ерусалим, остава в храма, как те го търсят, и го намират в храма между тези, които тълкуват писанията, как Исус се явява пред тях като знаещ и вещ в тълкуването на писанието, как Той се държи разумно и мъдро всред обкръжението на книжниците. После се разказва как родителите отново завеждат детето у дома си, как то израства, и от този момент нататък не чуваме нищо особено до Кръщението, извършено от Йоан.
към текста >>
Този, който иска да обедини тези два разказа в един, трябва преди всичко да попита как може да обедини разказа, че не посредствено след раждането на Исус, родителите
Йосиф
и Мария предприемат с детето бягството в Египет а после отново се връщат но как ще обедини той тези факти според обикновения материалистичен възглед с представянето в храма, според Евангелието на Лука.
Там се ражда Исус. После, след осем дни става обрязването за някакво бягство в Египет не става и дума а наскоро след това детето е представено в храма; там ставаме свидетели на обичайното жертвоприношение, после родителите се завръщат заедно с детето в Назарет и остават да живеят там. После научаваме за едно друго забележително събитие: как дванадесетгодишният Исус, при едно от посещенията на неговите родители в Ерусалим, остава в храма, как те го търсят, и го намират в храма между тези, които тълкуват писанията, как Исус се явява пред тях като знаещ и вещ в тълкуването на писанието, как Той се държи разумно и мъдро всред обкръжението на книжниците. После се разказва как родителите отново завеждат детето у дома си, как то израства, и от този момент нататък не чуваме нищо особено до Кръщението, извършено от Йоан. Следователно, ние имаме два разказа за Исус от Назарет, преди Той да приеме в себе си Христос.
Този, който иска да обедини тези два разказа в един, трябва преди всичко да попита как може да обедини разказа, че не посредствено след раждането на Исус, родителите Йосиф и Мария предприемат с детето бягството в Египет а после отново се връщат но как ще обедини той тези факти според обикновения материалистичен възглед с представянето в храма, според Евангелието на Лука.
По-нататък ние ще се убедим, че фактите, които според физическото светоусещане се явяват привидно като напълно противоречиви, в светлината на духовното изследване застават пред нас като нещо истинно. Вярно е и едното, и другото, въпреки че във физическия свят те са напълно противоречиви. Именно трите синоптични Евангелия – Евангелието на Матей, Марко и Лука би трябвало да подтикнат хората към едно духовно схващане за събитията в човешкото развитие. Хората би трябвало да разберат: Не се постига нищо, когато по отношение на такива документи не се издигнем с мисълта си над привидните противоречия, а още повече, когато смята ме, че тук става дума за поетични „метафори"; със всичко това ние изобщо не налучкваме действителното състояние на нещата. Сега ще ни се отдаде възможност да говорим върху неща, за които Евангелието на Йоан не ни дава никакъв повод да говорим по-подробно а именно върху събитията, които са станали преди Йоановото Кръщение, преди проникването на Христовото Същество в трите тела на Исус от Назарет.
към текста >>
11.
4. Четвърта лекция, 18 септември 1909 г.
GA_114 Евангелието на Лука
В детето, родено от съпружеската двойка, обозначена от Лука като „
Йосиф
" и „Мария" беше вложена могъща индивидуална сила, култивирана и възпитана във великата ложа-майка, във великия Слънчев оракул.
Именно защото беше толкова напреднал в хода на своите прераждания, сега в началото на нашето летоброене Заратустра се оказа неспособен да постигне в тялото на едно дете това, което беше необходимо. Следователно, дори ако обгърнем с поглед всички забележителни личности от онези далечни епохи, никъде няма да открием човек, разполагащ с такива младенчески сили, които той да предостави в своята дванадесет годишна възраст на будизма и неговото подмладяване. Ние току що се обърнахме към неповторимата индивидуалност на Заратустра и сега ще заявим нещо изключително важно: Дори индивидуалността на Заратустра не беше в състояние да оживотвори тялото на Исус до времето, когато астралната майчина обвивка можеше да се отдели и свърже с Нирманакайя на Буда. С други думи: Откъде дойде оживотворяващата сила в тялото на Исус? Тя дойде от ложата майка на човечеството, която великият слънчев посветен, Ману, управлява.
В детето, родено от съпружеската двойка, обозначена от Лука като „Йосиф" и „Мария" беше вложена могъща индивидуална сила, култивирана и възпитана във великата ложа-майка, във великия Слънчев оракул.
В това дете беше вложена най-добрата и силна част от онази индивидуалност. Коя индивидуалност? Ако искаме да се приближим до индивидуалността, която в началото на нашето летоброене се въплъти в детето Исус, трябва да се върнем много далеч в миналото, т.е. до времето преди луциферическите въздействия върху астралното тяло на човека. Обект на тези луциферически въздействия беше първоначалната или главна човешка двойка.
към текста >>
Те продължиха да съществуват в духовния свят и сега, под формата на един „временен Аз" бяха насочени към детето, родено от
Йосиф
и Мария, така че през първите си години то притежаваше в себе си силата, присъща за родоначалника на земното човечество.
Сега тези сили няма да се предават на потомците. Следователно, в „Адам" имаше определени сили, които след грехопадението му бяха отнети. Тъкмо тази невинна част от Адам беше запазена във великата ложа-майка на човечеството. Това беше, така да се каже, чистата Адамова душа, все още недокосната от човешки грях и незаплетена в каквито и да е заблуждения. Запазени бяха тъкмо тези първични сили на Адам.
Те продължиха да съществуват в духовния свят и сега, под формата на един „временен Аз" бяха насочени към детето, родено от Йосиф и Мария, така че през първите си години то притежаваше в себе си силата, присъща за родоначалника на земното човечество.
О, тази душа наистина беше запазена съвсем млада. Тя не премина през никакви прераждания и в известен смисъл изостана в своето развитие, също както в споменатия преди малко хипотетичен пример. Следователно, кой живееше в детето, което се роди на Йосиф и Мария? Родоначалникът на човечеството, „старият Адам", но като един „нов Адам". Това знаеше и самият апостол Павел (l.Kop.
към текста >>
Следователно, кой живееше в детето, което се роди на
Йосиф
и Мария?
Това беше, така да се каже, чистата Адамова душа, все още недокосната от човешки грях и незаплетена в каквито и да е заблуждения. Запазени бяха тъкмо тези първични сили на Адам. Те продължиха да съществуват в духовния свят и сега, под формата на един „временен Аз" бяха насочени към детето, родено от Йосиф и Мария, така че през първите си години то притежаваше в себе си силата, присъща за родоначалника на земното човечество. О, тази душа наистина беше запазена съвсем млада. Тя не премина през никакви прераждания и в известен смисъл изостана в своето развитие, също както в споменатия преди малко хипотетичен пример.
Следователно, кой живееше в детето, което се роди на Йосиф и Мария?
Родоначалникът на човечеството, „старият Адам", но като един „нов Адам". Това знаеше и самият апостол Павел (l.Kop. 15, 45); точно това се крие зад неговите думи Същото беше известно и на евангелиста Лука, който беше ученик на Павел. Ето защо той говори за този факт по един твърде особен начин. Той знаеше, че изобщо за да слезе тази духовна субстанция до човечеството, беше необходимо нещо твърде особено, той знаеше, че за целта беше необходимо едно кръвно родство, стигащо нагоре чак до Адам.
към текста >>
Ето защо за
Йосиф
той дава едно родословие, водещо нагоре до Адам, който произхожда непосредствено от самия духовен свят, или според думите на Лука „от Бога", той е „Син Божи".
Родоначалникът на човечеството, „старият Адам", но като един „нов Адам". Това знаеше и самият апостол Павел (l.Kop. 15, 45); точно това се крие зад неговите думи Същото беше известно и на евангелиста Лука, който беше ученик на Павел. Ето защо той говори за този факт по един твърде особен начин. Той знаеше, че изобщо за да слезе тази духовна субстанция до човечеството, беше необходимо нещо твърде особено, той знаеше, че за целта беше необходимо едно кръвно родство, стигащо нагоре чак до Адам.
Ето защо за Йосиф той дава едно родословие, водещо нагоре до Адам, който произхожда непосредствено от самия духовен свят, или според думите на Лука „от Бога", той е „Син Божи".
Да, в Евангелието на Лука родословието се издига нагоре до Бога (Лука 3, 23 38). Изобщо в тази част от Евангелието на Лука е скрита една дълбока мистерия: през поколенията трябваше да тече общата, запазена и за най-далечните потомци кръв, за да може след време, в подходящия момент, поколенията да приемат в себе си и самия Дух. Ето как с детето Исус, родено от Йосиф и Мария, се свърза онзи безкрайно млад дух, незасегнат от никакви земни прераждания, онази млада душа, чиито сили трябва да търсим в древна Лемурия. Единствено този дух беше достатъчно мощен, за да озари астралната майчина обвивка и след като тя бъде отхвърлена да и предостави силите, от които тя се нуждаеше, за да се слее с третото тяло на Буда, с неговата Нирманакайя. И какво всъщност ни описва Евангелието на Лука, когато то започва да говори за Исус от Назарет?
към текста >>
Ето как с детето Исус, родено от
Йосиф
и Мария, се свърза онзи безкрайно млад дух, незасегнат от никакви земни прераждания, онази млада душа, чиито сили трябва да търсим в древна Лемурия.
Ето защо той говори за този факт по един твърде особен начин. Той знаеше, че изобщо за да слезе тази духовна субстанция до човечеството, беше необходимо нещо твърде особено, той знаеше, че за целта беше необходимо едно кръвно родство, стигащо нагоре чак до Адам. Ето защо за Йосиф той дава едно родословие, водещо нагоре до Адам, който произхожда непосредствено от самия духовен свят, или според думите на Лука „от Бога", той е „Син Божи". Да, в Евангелието на Лука родословието се издига нагоре до Бога (Лука 3, 23 38). Изобщо в тази част от Евангелието на Лука е скрита една дълбока мистерия: през поколенията трябваше да тече общата, запазена и за най-далечните потомци кръв, за да може след време, в подходящия момент, поколенията да приемат в себе си и самия Дух.
Ето как с детето Исус, родено от Йосиф и Мария, се свърза онзи безкрайно млад дух, незасегнат от никакви земни прераждания, онази млада душа, чиито сили трябва да търсим в древна Лемурия.
Единствено този дух беше достатъчно мощен, за да озари астралната майчина обвивка и след като тя бъде отхвърлена да и предостави силите, от които тя се нуждаеше, за да се слее с третото тяло на Буда, с неговата Нирманакайя. И какво всъщност ни описва Евангелието на Лука, когато то започва да говори за Исус от Назарет? Преди всичко, то ни описва един човек, чието кръвно родство издигаше неговото физическо тяло чак до Адам, чак до епохата, когато поради опасните и трудни условия, животът на земното човечество беше запазен благодарение на споменатата главна човешка двойка. А по-нататък, от гледна точка на прераждането, Лука описва една душа, която в максимална степен изчака своите следващи инкарнации. И в детето Исус ние отново намираме онази Адамова душа от преди грехопадението, която съумя да не навлезе в ритъма на преражданията.
към текста >>
Същият той, в своята Нирманакайя, се насочи към детето, родено от
Йосиф
и Мария.
Обобщавайки всичко това, ние стигаме до следния извод: през петото, шесто столетие преди нашето летоброене, в Индия живя великият Бодисатва, който имаше мисията да приближи до човечеството онези истини, които след време трябваше да се породят в самите човешки същества. Подтикът за това беше даден от него и така той се издигна до степента Буда. По нататък той не потърси земно тяло и не влезе в ритъма на преражданията. Обаче след време се появи отново, този път в очертанията на Нирманакайя, в тялото на метаморфозите, съществуващо само в етерно-астралния свят. Ето какво видяха пастирите под формата на „небесното войнство", когато за миг се превърнаха в ясновидци и трябваше да разберат това, което им се възвестява.
Същият той, в своята Нирманакайя, се насочи към детето, родено от Йосиф и Мария.
Неговата мисия продължаваше! Това, което великият Буда донесе на човечеството, трябваше да съществува в завършен вид, в противен случай то остава трудно разбираемо, понеже се намира в най-висшите духовни сфери. За да стане то общодостъпно и плодотворно, в това, което Буда беше извоювал до този момент, трябваше да се влее една свежа и неимоверно млада сила. Той трябваше да поеме мечтаната сила от Земята, насочвайки се към едно дете, от което можеше да получи свежите младенчески сили, вложени в отделящата се от него астрална майчина обвивка. Раждането на това дете, чието родословие стигаше до родоначалника на човечеството, Буда познаваше добре, както и факта, че то носи онази древно-млада душа, присъща на човечеството още от епохата на Лемурия и въплътена сега като „новия Адам".
към текста >>
Сега ние разбираме кой се роди във Витлеем, след като
Йосиф
и Мария отпътуваха за там от Назарет; сега ние знаем кой беше възвестен на пастирите.
За да стане то общодостъпно и плодотворно, в това, което Буда беше извоювал до този момент, трябваше да се влее една свежа и неимоверно млада сила. Той трябваше да поеме мечтаната сила от Земята, насочвайки се към едно дете, от което можеше да получи свежите младенчески сили, вложени в отделящата се от него астрална майчина обвивка. Раждането на това дете, чието родословие стигаше до родоначалника на човечеството, Буда познаваше добре, както и факта, че то носи онази древно-млада душа, присъща на човечеството още от епохата на Лемурия и въплътена сега като „новия Адам". Това дете, чиято душа беше идентична с майчината душа на самото човечество, живя по такъв начин, че озари със своите младенчески и свежи сили онова астрално тяло, което по-късно се отдели и сля с третото тяло на Буда, с неговата Нирманакайя. Но това съвсем не са всички факти, чрез които би могла да бъде разбрана дълбоката мистерия на Палестина; това е само едната страна.
Сега ние разбираме кой се роди във Витлеем, след като Йосиф и Мария отпътуваха за там от Назарет; сега ние знаем кой беше възвестен на пастирите.
Но това не беше всичко. За да се осъществи най-великото събитие от общочовешката еволюция, в началото на нашето летоброене се случиха и други странни неща. Ние ще се доближим до това велико събитие, само ако разгледаме, макар и накратко, някои от тях.Знаем, че един от родовете на древноеврейския народ беше родът на Давид. Всички представители на този род имаха своя родоначалник в лицето на Давид. От Библията знаем, че Давид имал двама сина; Соломон и Натан.
към текста >>
И като потомък от Натановата родословна линия, в Назарет живееше един мъж на име
Йосиф
.
Всички представители на този род имаха своя родоначалник в лицето на Давид. От Библията знаем, че Давид имал двама сина; Соломон и Натан. (2. Сам. 5,14) Следователно, от Давид тръгват две родословни линии: Соломоновата и Натановата. Ако оставим настрана междинните поколения, излиза че в началото на нашето летоброене, там, в Палестина съществуваха потомци както от Соломоновата линия, така и от Натановата линия на Давидовия род.
И като потомък от Натановата родословна линия, в Назарет живееше един мъж на име Йосиф.
Той беше сгоден за жена на име Мария. А по същото време във Витлеем живееше потомък от Соломоновата линия на Давидовия род, който също се казваше Йосиф. Никак не е чудно, че двама мъже от Давидовия род, носещи името „Йосиф", имаха за жени по една „Мария", както ги назовава Библията. Следователно, в началото на нашето летоброене, в Палестина живееха две съпружески или родителски двойки, като и двете носеха имената Йосиф и Мария. Едната родителска двойка произхожда от Соломоновата линия на Давидовия род, т.е.
към текста >>
А по същото време във Витлеем живееше потомък от Соломоновата линия на Давидовия род, който също се казваше
Йосиф
.
(2. Сам. 5,14) Следователно, от Давид тръгват две родословни линии: Соломоновата и Натановата. Ако оставим настрана междинните поколения, излиза че в началото на нашето летоброене, там, в Палестина съществуваха потомци както от Соломоновата линия, така и от Натановата линия на Давидовия род. И като потомък от Натановата родословна линия, в Назарет живееше един мъж на име Йосиф. Той беше сгоден за жена на име Мария.
А по същото време във Витлеем живееше потомък от Соломоновата линия на Давидовия род, който също се казваше Йосиф.
Никак не е чудно, че двама мъже от Давидовия род, носещи името „Йосиф", имаха за жени по една „Мария", както ги назовава Библията. Следователно, в началото на нашето летоброене, в Палестина живееха две съпружески или родителски двойки, като и двете носеха имената Йосиф и Мария. Едната родителска двойка произхожда от Соломоновата линия на Давидовия род, т.е. от „царствената линия"; а другата родителска двойка, тази от Назарет, произхожда от Натановата линия, с други думи от „свещеническата линия " на Давидовия род. Тъкмо в нея, в Натановата родителска двойка се роди детето Исус, за което Ви говоря вчера и днес.
към текста >>
Никак не е чудно, че двама мъже от Давидовия род, носещи името „
Йосиф
", имаха за жени по една „Мария", както ги назовава Библията.
5,14) Следователно, от Давид тръгват две родословни линии: Соломоновата и Натановата. Ако оставим настрана междинните поколения, излиза че в началото на нашето летоброене, там, в Палестина съществуваха потомци както от Соломоновата линия, така и от Натановата линия на Давидовия род. И като потомък от Натановата родословна линия, в Назарет живееше един мъж на име Йосиф. Той беше сгоден за жена на име Мария. А по същото време във Витлеем живееше потомък от Соломоновата линия на Давидовия род, който също се казваше Йосиф.
Никак не е чудно, че двама мъже от Давидовия род, носещи името „Йосиф", имаха за жени по една „Мария", както ги назовава Библията.
Следователно, в началото на нашето летоброене, в Палестина живееха две съпружески или родителски двойки, като и двете носеха имената Йосиф и Мария. Едната родителска двойка произхожда от Соломоновата линия на Давидовия род, т.е. от „царствената линия"; а другата родителска двойка, тази от Назарет, произхожда от Натановата линия, с други думи от „свещеническата линия " на Давидовия род. Тъкмо в нея, в Натановата родителска двойка се роди детето Исус, за което Ви говоря вчера и днес. И тъкмо това дете можа да предостави такава астрална майчина обвивка, която по-късно беше приета от Нирманакайя на Буда.
към текста >>
Следователно, в началото на нашето летоброене, в Палестина живееха две съпружески или родителски двойки, като и двете носеха имената
Йосиф
и Мария.
Ако оставим настрана междинните поколения, излиза че в началото на нашето летоброене, там, в Палестина съществуваха потомци както от Соломоновата линия, така и от Натановата линия на Давидовия род. И като потомък от Натановата родословна линия, в Назарет живееше един мъж на име Йосиф. Той беше сгоден за жена на име Мария. А по същото време във Витлеем живееше потомък от Соломоновата линия на Давидовия род, който също се казваше Йосиф. Никак не е чудно, че двама мъже от Давидовия род, носещи името „Йосиф", имаха за жени по една „Мария", както ги назовава Библията.
Следователно, в началото на нашето летоброене, в Палестина живееха две съпружески или родителски двойки, като и двете носеха имената Йосиф и Мария.
Едната родителска двойка произхожда от Соломоновата линия на Давидовия род, т.е. от „царствената линия"; а другата родителска двойка, тази от Назарет, произхожда от Натановата линия, с други думи от „свещеническата линия " на Давидовия род. Тъкмо в нея, в Натановата родителска двойка се роди детето Исус, за което Ви говоря вчера и днес. И тъкмо това дете можа да предостави такава астрална майчина обвивка, която по-късно беше приета от Нирманакайя на Буда. И когато наближи раждането на детето, точно тази родителска двойка от Натановата линия се отправи от Назарет към Витлеем както казва Лука „за преброяването" (Лука 2, 4 5).
към текста >>
Азът на Заратустра можа да се прероди в онова дете, за което Евангелието на Матей ни разказва, че се ражда от родителската двойка
Йосиф
и Мария, произхождащи от царствената или Соломонова линия на Давиловия род и заселени първоначално във Витлеем.
И така, в тази родителска двойка от Соломоновата линия се ражда дете, което също наричат Исус. В тялото си то също носи една велика индивидуалност. Обаче първоначално това дете имаше съвсем друга задача колко дълбока е мъдростта на света! а именно: то беше призвано не да озари астралната майчина обвивка със своите младенчески сили, а да даде на човечеството онова, което е по силите само на една зряла душа. И това дете беше така подготвено от висшите светове, че в него можа да се прероди онази индивидуалност, която някога в Персия говореше за Аура Маздао и която по-късно предостави своето астрално тяло на Хермес, а своето етерно тяло на Мойсей, за да се появи после в лицето на великия учител Питагор, като Заратас или Назаратос, великият учител в древна Халдея: с други суми, това беше индивидуалността на Заратустра.
Азът на Заратустра можа да се прероди в онова дете, за което Евангелието на Матей ни разказва, че се ражда от родителската двойка Йосиф и Мария, произхождащи от царствената или Соломонова линия на Давиловия род и заселени първоначално във Витлеем.
Ето как при Матей ние откриваме едната част от истината, а при Лука другата част. Ние трябва да приемаме и двете Евангелия напълно дословно, защото истината е необикновено сложна. И сега вече знаем кой се роди от свещеническата линия на Давиловия род. Знаем също, че в царствената линия се прероди онази индивидуалност, която някога съществуваше в Персия като Заратустра, основавайки там магичните свещенодействия на древното персийско царство. Така в непосредствена близост живееха двете индивидуалности: Новият Адам в детето от свещеническата линия на Давидовия род и индивидуалността на Заратустра в детето от царствената линия на Давидовия род.
към текста >>
12.
5. Пета лекция, 19 септември 1909 г.
GA_114 Евангелието на Лука
И така, ние виждаме как будизмът се вля и озари онази личност, онова дете от Натановата линия на Давидовия род, което се роди на
Йосиф
и Мария според Евангелието на Лука.
И когато духовните течения се сливат и взаимно оплодяват, с техните носители обикновено настъпва нещо твърде особено. Вероятно у мнозина вчерашната ми лекция е породила усещането за доста комплицирано описание на срещата между двете велики духовни течения: Това на Буда и това на Заратустра, а именно тяхната конкретна среща в Събитието от Палестина. Ако бихме се задоволили само с абстрактното описание на нещата, ние просто щяхме да покажем съотношенията между тези два светогледа. Обаче като антропософи, ние сме изправени пред друга задача: да спрем вниманието си както върху конкретните индивидуалности, носители на тези светогледи, така и върху тяхното смислово съдържание; защото пътят на антропософа винаги води от абстрактното към конкретното. Ето защо Вие не бива да се учудвате, че там, където трябваше да се случат тези велики и неповторими събития, беше налице също и една изключителна сложност на външните факти, и че „будизмът" и „заратустризмът" не можеха да се слеят току така, а само след бавна и постепенна подготовка.
И така, ние виждаме как будизмът се вля и озари онази личност, онова дете от Натановата линия на Давидовия род, което се роди на Йосиф и Мария според Евангелието на Лука.
От друга страна, според Евангелието на Матей, имаме детето Исус, родено в семейството, на Йосиф и Мария, произхождащи от Соломоновата линия на Давидовия род и заселени първоначално във Витлеем. Точно това дете Исус от Соломоновата линия е носител на онази индивидуалност, която навремето като Заратустра основа древната персийска култура. Следователно, в началото на нашето летоброене ние имаме пред себе си двете конкретни индивидуалности, представляващи от едната страна будизма, както изглежда той според Евангелието на Лука, и от другата страна, според Матей Заратустровото учение, вложено в детето Исус от Соломоновата линия на Давиловия род. Рождените дни на двете деца не са едни и същи. Естествено, днес аз трябва да посоча нещо, което не е записано в Евангелията; обаче Вие ще разберете Евангелията много по-точно, именно ако се позовете на данните от хрониката Акаша, защото и самите Евангелия загатват за нещо, което не могат да формулират добре.
към текста >>
От друга страна, според Евангелието на Матей, имаме детето Исус, родено в семейството, на
Йосиф
и Мария, произхождащи от Соломоновата линия на Давидовия род и заселени първоначално във Витлеем.
Вероятно у мнозина вчерашната ми лекция е породила усещането за доста комплицирано описание на срещата между двете велики духовни течения: Това на Буда и това на Заратустра, а именно тяхната конкретна среща в Събитието от Палестина. Ако бихме се задоволили само с абстрактното описание на нещата, ние просто щяхме да покажем съотношенията между тези два светогледа. Обаче като антропософи, ние сме изправени пред друга задача: да спрем вниманието си както върху конкретните индивидуалности, носители на тези светогледи, така и върху тяхното смислово съдържание; защото пътят на антропософа винаги води от абстрактното към конкретното. Ето защо Вие не бива да се учудвате, че там, където трябваше да се случат тези велики и неповторими събития, беше налице също и една изключителна сложност на външните факти, и че „будизмът" и „заратустризмът" не можеха да се слеят току така, а само след бавна и постепенна подготовка. И така, ние виждаме как будизмът се вля и озари онази личност, онова дете от Натановата линия на Давидовия род, което се роди на Йосиф и Мария според Евангелието на Лука.
От друга страна, според Евангелието на Матей, имаме детето Исус, родено в семейството, на Йосиф и Мария, произхождащи от Соломоновата линия на Давидовия род и заселени първоначално във Витлеем.
Точно това дете Исус от Соломоновата линия е носител на онази индивидуалност, която навремето като Заратустра основа древната персийска култура. Следователно, в началото на нашето летоброене ние имаме пред себе си двете конкретни индивидуалности, представляващи от едната страна будизма, както изглежда той според Евангелието на Лука, и от другата страна, според Матей Заратустровото учение, вложено в детето Исус от Соломоновата линия на Давиловия род. Рождените дни на двете деца не са едни и същи. Естествено, днес аз трябва да посоча нещо, което не е записано в Евангелията; обаче Вие ще разберете Евангелията много по-точно, именно ако се позовете на данните от хрониката Акаша, защото и самите Евангелия загатват за нещо, което не могат да формулират добре. Нека добре да запомним: Това, което стои в края на Йоановото Евангелие, се отнася за всички Евангелия, а именно че „за да се опишат всички факти, не биха стигнали и всичките книги на света" (Йоан 21, 25).
към текста >>
Когато се инкарнира една велика индивидуалност, духовният свят известява събитието, но в случая не на Мария, а на бащата, на
Йосиф
(Матей 1, 20-21).
и охотата на разказвача. една истина, която лесно може да се потвърди от всеки. Телосложението, осанката, целият външен облик, както и „сериозното отношение към живота" са неща, свързани с характера на Аза и наследявани по бащина линия. Ето защо Соломоновият Исус преди всичко трябваше да наследи от бащиния елемент инициативата и сялата, понеже неговата мисия изискваше да бъдат физически употребени в земния свят тъкмо онези сили, които пулсират в божествения свят. Евангелистът Матей изразява това по един забележителен начин.
Когато се инкарнира една велика индивидуалност, духовният свят известява събитието, но в случая не на Мария, а на бащата, на Йосиф (Матей 1, 20-21).
Тази подробност съвсем не е случайна. От другата страна имаме Натановия Исус и той наследява своите вътрешни, душевни заложби, именно от майката. Ето защо в Евангелието на Лука раждането на Исус се възвестява на майката (Лука 1, 26-38). Ето колко конкретни са фактите в религиозните текстове. Но да продължим нататък.
към текста >>
Едно дете идва по Натановата линия в семейството на
Йосиф
и Мария, и ние виждаме, че то е родено от една млада майка на еврейски бихме употребили думата „алма" понеже младенческите и свежи сили на тази душа трябваше да бъдат взети от една млада майка.
Стремежът на хората да се доближат до „простата" истина е свързан със склонността им към удобство и с нежеланието да си служат с точни понятия; обаче тъкмо най-великите истини могат да бъдат разбрани единствено чрез най-всеотдайни и упорити усилия. След като дори описанието на една машина изисква не малки усилия от страна на човека, какво остава за великите истини: Нима те могат да съществуват в опростен вид? Да, истината е велика и тъкмо поради тази причина тя е сложна, и за да разберем истините, свързани със Събитието в Палестина, ние сме длъжни да напрегнем всичките си духовни сили. Никой не трябва да се поддава на възражението, че нещата са представени твърде сложно; те са представени така, както са в действителност и те са такива, понеже тук сме изправени пред най-великото събитие от еволюцията на Земята. Нека да повторим: Пред нас израстват две деца с името Исус.
Едно дете идва по Натановата линия в семейството на Йосиф и Мария, и ние виждаме, че то е родено от една млада майка на еврейски бихме употребили думата „алма" понеже младенческите и свежи сили на тази душа трябваше да бъдат взети от една млада майка.
След завръщането им от Витлеем, Йосиф и Мария заедно с този Исус се установиха отново във Назарет. Други деца те нямаха. На майката беше отредено да има единствено това дете Исус. В същото време живеят другите Йосиф и Мария съпружеската двойка от Соломоновата линия. След като се върнаха от Египет, те се заселиха в Назарет и им се родиха още деца, които са изброени в Евангелието на Марко: Симон, Юда, Йосия, Яков, а също и две сестри (Марко 6, 3).
към текста >>
След завръщането им от Витлеем,
Йосиф
и Мария заедно с този Исус се установиха отново във Назарет.
След като дори описанието на една машина изисква не малки усилия от страна на човека, какво остава за великите истини: Нима те могат да съществуват в опростен вид? Да, истината е велика и тъкмо поради тази причина тя е сложна, и за да разберем истините, свързани със Събитието в Палестина, ние сме длъжни да напрегнем всичките си духовни сили. Никой не трябва да се поддава на възражението, че нещата са представени твърде сложно; те са представени така, както са в действителност и те са такива, понеже тук сме изправени пред най-великото събитие от еволюцията на Земята. Нека да повторим: Пред нас израстват две деца с името Исус. Едно дете идва по Натановата линия в семейството на Йосиф и Мария, и ние виждаме, че то е родено от една млада майка на еврейски бихме употребили думата „алма" понеже младенческите и свежи сили на тази душа трябваше да бъдат взети от една млада майка.
След завръщането им от Витлеем, Йосиф и Мария заедно с този Исус се установиха отново във Назарет.
Други деца те нямаха. На майката беше отредено да има единствено това дете Исус. В същото време живеят другите Йосиф и Мария съпружеската двойка от Соломоновата линия. След като се върнаха от Египет, те се заселиха в Назарет и им се родиха още деца, които са изброени в Евангелието на Марко: Симон, Юда, Йосия, Яков, а също и две сестри (Марко 6, 3). Двете деца Исус израстват.
към текста >>
В същото време живеят другите
Йосиф
и Мария съпружеската двойка от Соломоновата линия.
Нека да повторим: Пред нас израстват две деца с името Исус. Едно дете идва по Натановата линия в семейството на Йосиф и Мария, и ние виждаме, че то е родено от една млада майка на еврейски бихме употребили думата „алма" понеже младенческите и свежи сили на тази душа трябваше да бъдат взети от една млада майка. След завръщането им от Витлеем, Йосиф и Мария заедно с този Исус се установиха отново във Назарет. Други деца те нямаха. На майката беше отредено да има единствено това дете Исус.
В същото време живеят другите Йосиф и Мария съпружеската двойка от Соломоновата линия.
След като се върнаха от Египет, те се заселиха в Назарет и им се родиха още деца, които са изброени в Евангелието на Марко: Симон, Юда, Йосия, Яков, а също и две сестри (Марко 6, 3). Двете деца Исус израстват. Детето, което носи в себе си индивидуалността на Заратустра, развива с необичайна бързина зрелостта на онези сили, които трябваше да възникнат у него, след като в тялото му е инкарнирана една толкова могъща личност. Индивидуалността, инкарнирана в тялото на другия Исус, е от съвсем различно естество. Най-същественото в нея, това е третото тяло на Буда или неговата Нирманакайя.
към текста >>
Бащата
Йосиф
от Соломоновата линия беше умрял още по-рано, така че майката на Соломоновия Исус заедно с децата си Яков, Йосия, Юда, Симон и двете дъщери, беше подслонена в дома на Натановия
Йосиф
; с други думи, сега Заратустра отново живееше с онова семейство, в което беше инкарниран първоначално, като изключим бащата.
Сега вече Азът на Заратустра живееше в Натановия Исус. И точно това преобразено и неузнаваемо дете, което родителите вече не можеха да разбират, те взеха със себе си у дома. Наскоро майката на това дете Исус, в което сега живееше Азът на Заратустра, умря, така че по майчина линия то остана сирак. По-късно ще видим, че двата факта: Смъртта на майката и осиротяването на детето, са много по-дълбоко свързани помежду си, отколкото изглежда на пръв поглед. Другото дете Исус, което беше напуснато от Аза на Заратустра, също не можа да се развие при нормални условия.
Бащата Йосиф от Соломоновата линия беше умрял още по-рано, така че майката на Соломоновия Исус заедно с децата си Яков, Йосия, Юда, Симон и двете дъщери, беше подслонена в дома на Натановия Йосиф; с други думи, сега Заратустра отново живееше с онова семейство, в което беше инкарниран първоначално, като изключим бащата.
По този начин двете семейства се събраха заедно, и майката на „братята и сестрите" можем да ги наречем „братя и сестри" понеже по отношение на Аза те са тъкмо такива заживя в дома на Натановия Йосиф с Исус, който обаче по бащина линия, телесно, беше родом от Назарет. Така той заживя заедно с тях. Така пред очите ни, и то по съвсем конкретен начин, настъпва сливането на двете основни учения: Това на Буда и това на Заратустра. Защото тялото, в което обитаваше зрялата душа на Заратустра, можа да приеме в себе си всичко онова, което беше произлязло благодарение на факта, че Буда и неговата Нирманакайя бяха приели в себе си освободената астрална майчина обвивка на Натановия Исус. И сега, в Исус от Назарет ние виждаме да израства онази индивидуалност, която носи в себе си Аза на Заратустра, озарена и одухотворена от Нирманакайя на Буда.
към текста >>
По този начин двете семейства се събраха заедно, и майката на „братята и сестрите" можем да ги наречем „братя и сестри" понеже по отношение на Аза те са тъкмо такива заживя в дома на Натановия
Йосиф
с Исус, който обаче по бащина линия, телесно, беше родом от Назарет.
И точно това преобразено и неузнаваемо дете, което родителите вече не можеха да разбират, те взеха със себе си у дома. Наскоро майката на това дете Исус, в което сега живееше Азът на Заратустра, умря, така че по майчина линия то остана сирак. По-късно ще видим, че двата факта: Смъртта на майката и осиротяването на детето, са много по-дълбоко свързани помежду си, отколкото изглежда на пръв поглед. Другото дете Исус, което беше напуснато от Аза на Заратустра, също не можа да се развие при нормални условия. Бащата Йосиф от Соломоновата линия беше умрял още по-рано, така че майката на Соломоновия Исус заедно с децата си Яков, Йосия, Юда, Симон и двете дъщери, беше подслонена в дома на Натановия Йосиф; с други думи, сега Заратустра отново живееше с онова семейство, в което беше инкарниран първоначално, като изключим бащата.
По този начин двете семейства се събраха заедно, и майката на „братята и сестрите" можем да ги наречем „братя и сестри" понеже по отношение на Аза те са тъкмо такива заживя в дома на Натановия Йосиф с Исус, който обаче по бащина линия, телесно, беше родом от Назарет.
Така той заживя заедно с тях. Така пред очите ни, и то по съвсем конкретен начин, настъпва сливането на двете основни учения: Това на Буда и това на Заратустра. Защото тялото, в което обитаваше зрялата душа на Заратустра, можа да приеме в себе си всичко онова, което беше произлязло благодарение на факта, че Буда и неговата Нирманакайя бяха приели в себе си освободената астрална майчина обвивка на Натановия Исус. И сега, в Исус от Назарет ние виждаме да израства онази индивидуалност, която носи в себе си Аза на Заратустра, озарена и одухотворена от Нирманакайя на Буда. Ученията на Буда и Заратустра се сливат в едно цяло: Ето какво живее сега в душата на Исус от Назарет.
към текста >>
И понеже
Йосиф
от Натановата родословна линия също умира, и то относително рано, в действителност детето Заратустра се чувствува напълно осиротяло.
Така той заживя заедно с тях. Така пред очите ни, и то по съвсем конкретен начин, настъпва сливането на двете основни учения: Това на Буда и това на Заратустра. Защото тялото, в което обитаваше зрялата душа на Заратустра, можа да приеме в себе си всичко онова, което беше произлязло благодарение на факта, че Буда и неговата Нирманакайя бяха приели в себе си освободената астрална майчина обвивка на Натановия Исус. И сега, в Исус от Назарет ние виждаме да израства онази индивидуалност, която носи в себе си Аза на Заратустра, озарена и одухотворена от Нирманакайя на Буда. Ученията на Буда и Заратустра се сливат в едно цяло: Ето какво живее сега в душата на Исус от Назарет.
И понеже Йосиф от Натановата родословна линия също умира, и то относително рано, в действителност детето Заратустра се чувствува напълно осиротяло.
То не е идентично с това, което сочи неговият телесен произход. Според своя духовен произход, то е новият Заратустра. Според своя телесен произход, баща му е Йосиф от Натановата родословна линия и външно погледнато, светът трябваше да го счита за такъв. Евангелистът Лука е пределно точен и ние трябва да приемем думите му дословно: „А когато се кръсти целият народ, и когато Исус,
към текста >>
Според своя телесен произход, баща му е
Йосиф
от Натановата родословна линия и външно погледнато, светът трябваше да го счита за такъв.
И сега, в Исус от Назарет ние виждаме да израства онази индивидуалност, която носи в себе си Аза на Заратустра, озарена и одухотворена от Нирманакайя на Буда. Ученията на Буда и Заратустра се сливат в едно цяло: Ето какво живее сега в душата на Исус от Назарет. И понеже Йосиф от Натановата родословна линия също умира, и то относително рано, в действителност детето Заратустра се чувствува напълно осиротяло. То не е идентично с това, което сочи неговият телесен произход. Според своя духовен произход, то е новият Заратустра.
Според своя телесен произход, баща му е Йосиф от Натановата родословна линия и външно погледнато, светът трябваше да го счита за такъв.
Евангелистът Лука е пределно точен и ние трябва да приемем думите му дословно: „А когато се кръсти целият народ, и когато Исус, след като се кръсти, се молеше, отвори се небето; И Дух Светий слезе върху Него в телесен вид, като гълъб, и чу се глас от небето, който казваше:
към текста >>
И сега не се казва, че той е просто син на
Йосиф
, а се казва:
като гълъб, и чу се глас от небето, който казваше: Ти си моят възлюбен Син, в Тебе е Моето благоволение! И Исус, когато начеваше служенето Си, беше на около тридесет години..."
И сега не се казва, че той е просто син на Йосиф, а се казва:
„...и беше, както мислеха, син Йосифов" (Лука 3,21-23), защото Азът се беше инкарнирал първоначално в Соломоновия Исус, следователно той нямаше нищо общо с Натановия Йосиф. И чак сега, в лицето на Исус от Назарет, ние имаме пред себе си едно цялостно същество с могъща вътрешна сила, обединяваща всичко, което познаваме като духовен екстракт от ученията на Буда и Заратустра. Тази вътрешна сила на Исус беше призвана за велики дела. Обаче с нея трябваше да настъпи нещо коренно различно, отколкото с онези, които Йоан кръщаваше в реката Йордан. И ние ще видим, че по-късно тя прие в себе си индивидуалността на Христос.
към текста >>
„...и беше, както мислеха, син
Йосиф
ов" (Лука 3,21-23), защото Азът се беше инкарнирал първоначално в Соломоновия Исус, следователно той нямаше нищо общо с Натановия
Йосиф
.
Ти си моят възлюбен Син, в Тебе е Моето благоволение! И Исус, когато начеваше служенето Си, беше на около тридесет години..." И сега не се казва, че той е просто син на Йосиф, а се казва:
„...и беше, както мислеха, син Йосифов" (Лука 3,21-23), защото Азът се беше инкарнирал първоначално в Соломоновия Исус, следователно той нямаше нищо общо с Натановия Йосиф.
И чак сега, в лицето на Исус от Назарет, ние имаме пред себе си едно цялостно същество с могъща вътрешна сила, обединяваща всичко, което познаваме като духовен екстракт от ученията на Буда и Заратустра. Тази вътрешна сила на Исус беше призвана за велики дела. Обаче с нея трябваше да настъпи нещо коренно различно, отколкото с онези, които Йоан кръщаваше в реката Йордан. И ние ще видим, че по-късно тя прие в себе си индивидуалността на Христос. Тогава безсмъртната част от първоначалната майка на Натановия Исус се спусна долу и преобрази онази майка, която беше подслонена в дома на Натановия Йосиф, превръщайки я отново в девица, така че душата на онази майка, която Исус изгуби, му беше отново върната при кръщението от Йоан.
към текста >>
Тогава безсмъртната част от първоначалната майка на Натановия Исус се спусна долу и преобрази онази майка, която беше подслонена в дома на Натановия
Йосиф
, превръщайки я отново в девица, така че душата на онази майка, която Исус изгуби, му беше отново върната при кръщението от Йоан.
„...и беше, както мислеха, син Йосифов" (Лука 3,21-23), защото Азът се беше инкарнирал първоначално в Соломоновия Исус, следователно той нямаше нищо общо с Натановия Йосиф. И чак сега, в лицето на Исус от Назарет, ние имаме пред себе си едно цялостно същество с могъща вътрешна сила, обединяваща всичко, което познаваме като духовен екстракт от ученията на Буда и Заратустра. Тази вътрешна сила на Исус беше призвана за велики дела. Обаче с нея трябваше да настъпи нещо коренно различно, отколкото с онези, които Йоан кръщаваше в реката Йордан. И ние ще видим, че по-късно тя прие в себе си индивидуалността на Христос.
Тогава безсмъртната част от първоначалната майка на Натановия Исус се спусна долу и преобрази онази майка, която беше подслонена в дома на Натановия Йосиф, превръщайки я отново в девица, така че душата на онази майка, която Исус изгуби, му беше отново върната при кръщението от Йоан.
Следователно, майката, която остана при него, носи в себе си душата на неговата истинска майка, наречена в Библията „благословената Мария" (Лука 1, 28).
към текста >>
13.
Съдържание
GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията
Какво стои в основата на културната мисия на
Йосиф
в Египет.
Учението за състраданието и любовта на Буда. Легендата за Буда. Бъдещият Буда Майтрейя. Мисията на Авраам и на древноеврейския народ. Жертвата на Исаак.
Какво стои в основата на културната мисия на Йосиф в Египет.
Въплъщението на Заратустра в древна Халдея като Заратос. Двете деца Исус. Соломоновата и Натановата линия на Давидовия дом. Симеон, превъплъщението на Асита. Цюрих, 19 ноември 1909 година.
към текста >>
Йосиф
в Египет.
Цюрих, 19 ноември 1909 година. Евангелието от Матей и Христовият проблем. Четирите Евангелия и четирите категории дохристиянско посвещение. Мисията на Авраам и на древноеврейския народ. Жертвата на Исаак.
Йосиф в Египет.
Десетте заповеди на Мойсей. Пътят на тримата влъхви и Соломоновия Исус като повторение на пътя, който е предприел юдейският народ, на по-висока степен. Бодхисатвите и бъдещото разбиране на Христа. Азът, Богът вътре и Богът във външното откровение. Мюнхен, първа лекция, 4 декември 1909 година.
към текста >>
14.
Буда и двете деца Исус. Берлин, 11 октомври 1909 година
GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията
Родителска двойка, а именно
Йосиф
и Мария от Назарет, отглеждали дете на име Исус.
Тя може да се въплъщава само в етерно тяло. Този Буда днес може да се види само от ясновидец. Формата, която приема индивидуалността, оставайки без физическо тяло, се нарича нирманакайя. В нея съществото предава по-нататък мисията, която му е била предадена, като Бодхисатва. Така, великото Христово събитие се е подготвяло също и от действащия в нирманакайя Буда.
Родителска двойка, а именно Йосиф и Мария от Назарет, отглеждали дете на име Исус.
Това дете по странен начин е било надарено с такива способности, че нирманакайя-Буда е могъл да си каже – в това дете, в неговата физическа телесност, се крие възможност да се позволи на човечеството да направи голяма крачка напред, ако той, като Буда, би могъл да даде своя принос. Затова той, в своята нирманакайя, се потопил в това дете. Под нирманакайя трябва да си представяме не затворено тяло, както при нас, а нещо, което представлява само сили, които се превръщат тук в особени същности. Благодарение на аза споменатата основна индивидуалност, тази система от същества се съединява във висшите светове, подобно на нашите способности за мислене, чувстване и воля. Ясновидецът възприема това множество от съставляващи единно цяло същности като нирманакайя на Буда.
към текста >>
Приблизително по същото време, когато се родил Исус, в Палестина, в друга родителска двойка, имената на които също са били
Йосиф
и Мария, също имали дете със същото име – Исус.
При представянето на Исус в храма той видял пред себе си Бодхисатвата като истински Буда и затова е могъл да каже: „Сега, Владико, отпущаш слугата Си в мир. Според думата Си; Защото видяха очите ми спасението“[3]. Така петстотин години по-късно, мъдрецът видял това, което не могъл да види преди това. Ако се изучи произходът на Исус според Евангелието от Лука и го сравним с представения в Евангелието от Матей, става явна определена разлика, на която в науката съвсем не са обърнали внимание. Обаче от Акаша хрониката може да се получи правилно обяснение, защо двете родословни дървета са различни, и те трябва да бъдат такива.
Приблизително по същото време, когато се родил Исус, в Палестина, в друга родителска двойка, имената на които също са били Йосиф и Мария, също имали дете със същото име – Исус.
Така че тогава имало две деца Исус в две родителски двойки с едни и същи имена. Единият Исус е витлеемският. Той живеел със своите родители във Витлеем; родителите на другия живеели в Назарет. Първият Исус произхожда от линията на Давидовия дом, която преминава през Соломон. Напротив, Исус от Назарет произхожда от Натановата линия на Давидовия дом.
към текста >>
15.
Мисията на древноеврейския народ. Берлин, втора лекция, 9 ноември 1909 година.
GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията
Това е показано в историята за
Йосиф
.
Принася се в жертва последният ясновидски дар, след като предишните са били оставени още по-рано. За да се получи телесността в тази ѝ организация в Исаак, тук се принася в жертва последната ясновидска способност, дарът на Овена – двулистният лотосов цвят. И така, народът продължава да живее със своята мисия, която се заключава в това, от поколение на поколение да се предават именно тези Авраамови способности. В момента, когато отново атавистично се прояви дарът на ясновиждането, когато отново някой надникне в духовните светове, възниква незабавна реакция: тази личност веднага се изключва, тя става нетърпима в народната общност. Антипатията към дара на Овена действа като вражда.
Това е показано в историята за Йосиф.
В сънищата му имало пророчески озарения от духовния свят. По подразбиране той е изгонен от народа, тъй като това, което е притежавал, е отпаднало от собствената мисия на древноеврейския народ. Той е отхвърлен от своите братя, тъй като в него отново се проявява унаследеният древен дар на ясновиждането. Затова Йосиф е трябвало да замине за Египет, доколкото е отпаднал от мисията на своя народ. Колко знаменателни са нещата, които са ни разказани тук!
към текста >>
Затова
Йосиф
е трябвало да замине за Египет, доколкото е отпаднал от мисията на своя народ.
Антипатията към дара на Овена действа като вражда. Това е показано в историята за Йосиф. В сънищата му имало пророчески озарения от духовния свят. По подразбиране той е изгонен от народа, тъй като това, което е притежавал, е отпаднало от собствената мисия на древноеврейския народ. Той е отхвърлен от своите братя, тъй като в него отново се проявява унаследеният древен дар на ясновиждането.
Затова Йосиф е трябвало да замине за Египет, доколкото е отпаднал от мисията на своя народ.
Колко знаменателни са нещата, които са ни разказани тук! И така, по-нататък виждаме, как именно от тази личност, в която в наследеното от древността се е запазило това, което еврейският народ е можел да смята за принадлежащо към епохата преди Авраам, как благодарение на личността на Йосиф, отново се достига това, което е било толкова необходимо за развитието на древноеврейския народ заради изпълнението на неговата мисия. В известен смисъл за древноеврейския народ е била затворена вратата за света, от който са черпели религиите си индусите и персите чрез древното сумрачно ясновидство. Тук вратата е била затворена. Тук са гледали в света, подреден според мярката и числото, и виждали Яхве, или Йехова, в единството, в което всичко се подреждало.
към текста >>
И така, по-нататък виждаме, как именно от тази личност, в която в наследеното от древността се е запазило това, което еврейският народ е можел да смята за принадлежащо към епохата преди Авраам, как благодарение на личността на
Йосиф
, отново се достига това, което е било толкова необходимо за развитието на древноеврейския народ заради изпълнението на неговата мисия.
В сънищата му имало пророчески озарения от духовния свят. По подразбиране той е изгонен от народа, тъй като това, което е притежавал, е отпаднало от собствената мисия на древноеврейския народ. Той е отхвърлен от своите братя, тъй като в него отново се проявява унаследеният древен дар на ясновиждането. Затова Йосиф е трябвало да замине за Египет, доколкото е отпаднал от мисията на своя народ. Колко знаменателни са нещата, които са ни разказани тук!
И така, по-нататък виждаме, как именно от тази личност, в която в наследеното от древността се е запазило това, което еврейският народ е можел да смята за принадлежащо към епохата преди Авраам, как благодарение на личността на Йосиф, отново се достига това, което е било толкова необходимо за развитието на древноеврейския народ заради изпълнението на неговата мисия.
В известен смисъл за древноеврейския народ е била затворена вратата за света, от който са черпели религиите си индусите и персите чрез древното сумрачно ясновидство. Тук вратата е била затворена. Тук са гледали в света, подреден според мярката и числото, и виждали Яхве, или Йехова, в единството, в което всичко се подреждало. Единственото, което още осъзнавали, било следното: това, което забелязвали навън, което се проявявало срещу всеки в Яхве като творец на мировите явления, било едно и също с човешкия аз. Но в тези народни общности не възниквали никакви имагинации и никакви собствени вътрешни преживявания за това.
към текста >>
По такъв начин личността на
Йосиф
образува свързващото звено между древноеврейския народ и египтяните, тоест народа, от който е можело да се учат на това, от чието преживяване древноеврейският народ е бил вече лишен.
Тук са гледали в света, подреден според мярката и числото, и виждали Яхве, или Йехова, в единството, в което всичко се подреждало. Единственото, което още осъзнавали, било следното: това, което забелязвали навън, което се проявявало срещу всеки в Яхве като творец на мировите явления, било едно и също с човешкия аз. Но в тези народни общности не възниквали никакви имагинации и никакви собствени вътрешни преживявания за това. Твърдя, че по това време не е имало никакви собствени преживявания за това. Трябвало е да се учат на това отвън, трябвало е да се учат от народ, който още е имал тези преживявания.
По такъв начин личността на Йосиф образува свързващото звено между древноеврейския народ и египтяните, тоест народа, от който е можело да се учат на това, от чието преживяване древноеврейският народ е бил вече лишен.
Цялата картина, която днес човек формира от собствените си вътрешни преживявания, знанието и опита, извлечени от външния свят и от вътрешното въображение, по това време трябваше да се придобият чрез свързването с един народ, в който изобилно присъстваше такъв опит – египетският народ. Трябвало е да се приведат вътрешните способности в хармония с това, което е било достигнато от математическата логика. Но към египетския народ е можела да води само личност, която още е имала нещо от старите имагинации. Йосиф е бил истинско свързващо звено, тъй като още е притежавал такива способности. Имаше две причини той да може да служи на египтяните: първо, той е имал древния дар на ясновиждането от времената преди Авраам и затова е можел да тълкува това, което древният египетски народ е достигал чрез дара на ясновиждането.
към текста >>
Йосиф
е бил истинско свързващо звено, тъй като още е притежавал такива способности.
Трябвало е да се учат на това отвън, трябвало е да се учат от народ, който още е имал тези преживявания. По такъв начин личността на Йосиф образува свързващото звено между древноеврейския народ и египтяните, тоест народа, от който е можело да се учат на това, от чието преживяване древноеврейският народ е бил вече лишен. Цялата картина, която днес човек формира от собствените си вътрешни преживявания, знанието и опита, извлечени от външния свят и от вътрешното въображение, по това време трябваше да се придобият чрез свързването с един народ, в който изобилно присъстваше такъв опит – египетският народ. Трябвало е да се приведат вътрешните способности в хармония с това, което е било достигнато от математическата логика. Но към египетския народ е можела да води само личност, която още е имала нещо от старите имагинации.
Йосиф е бил истинско свързващо звено, тъй като още е притежавал такива способности.
Имаше две причини той да може да служи на египтяните: първо, той е имал древния дар на ясновиждането от времената преди Авраам и затова е можел да тълкува това, което древният египетски народ е достигал чрез дара на ясновиждането. Но това, от което този народ е бил лишен, била математическата логика, тоест този народ не е можел да прилага във физическия живот това, което е владеел като имагинация. Фараонът действително е бил неспособен да подрежда нещата, когато настъпи нещо безпрецедентно. Може да е притежавал имагинации, но когато е настъпил определен безпорядък, да се разсъждава разумно, да се борави с мерки и числа, да се подреждат условията – за това се е изисквала друга способност, която египтяните не владеели, но която притежавал Йосиф. Затова той е бил способен да дава правилни съвети в египетския двор.
към текста >>
Може да е притежавал имагинации, но когато е настъпил определен безпорядък, да се разсъждава разумно, да се борави с мерки и числа, да се подреждат условията – за това се е изисквала друга способност, която египтяните не владеели, но която притежавал
Йосиф
.
Но към египетския народ е можела да води само личност, която още е имала нещо от старите имагинации. Йосиф е бил истинско свързващо звено, тъй като още е притежавал такива способности. Имаше две причини той да може да служи на египтяните: първо, той е имал древния дар на ясновиждането от времената преди Авраам и затова е можел да тълкува това, което древният египетски народ е достигал чрез дара на ясновиждането. Но това, от което този народ е бил лишен, била математическата логика, тоест този народ не е можел да прилага във физическия живот това, което е владеел като имагинация. Фараонът действително е бил неспособен да подрежда нещата, когато настъпи нещо безпрецедентно.
Може да е притежавал имагинации, но когато е настъпил определен безпорядък, да се разсъждава разумно, да се борави с мерки и числа, да се подреждат условията – за това се е изисквала друга способност, която египтяните не владеели, но която притежавал Йосиф.
Затова той е бил способен да дава правилни съвети в египетския двор. Така той бил истинското свързващо звено между древноеврейския народ и египтяните. Вследствие той могъл да постигне това, учението на Яхве, или Йехова, което дотогава било обобщение на външната действителност, на математическата система на света, да получи окраска и съдържание от вътрешната имагинация, която са имали в Египет. Връзката и хармонизацията между древноегипетските преживявания и еврейските познания за мировия ред се осъществи от Мойсей. Когато това било направено, народът отново можел да се върне към това, наученото но непреживяно в Египет, да се преработи на своя почва.
към текста >>
Тук е бил
Йосиф
, притежаващ наследството на сънищното ясновидство и представляващ свързващото звено между древноеврейския и египетския народ; сега тук отново се появява
Йосиф
, който има сън, и на когото в съня не само му се казва, че ще се роди Исус, но и това, че той трябва да замине с Исус в Египет.
Те следват звездата, което значи – своя велик учител Заратустра, който се въплъщава тук. И така, става дума за това, че действително пътят продължава, че наистина в личността на единия Исус се съдържа екстракт от цялото еврейско развитие. Първо виждаме, че в духа отново се повтаря жертвата на Исаак и това е под формата на даровете на влъхвите: те поднасят злато, ливан (тамян) и смирна (миро). В същото време виждаме, че отново навлиза нещо, напомнящо за предишните събития с древноеврейския народ. С цялото раждане на това дете Исус е свързано нещо, явяващо се отражение на съдбините на древноеврейския народ.
Тук е бил Йосиф, притежаващ наследството на сънищното ясновидство и представляващ свързващото звено между древноеврейския и египетския народ; сега тук отново се появява Йосиф, който има сън, и на когото в съня не само му се казва, че ще се роди Исус, но и това, че той трябва да замине с Исус в Египет.
Пътят на Заратустра, който сега живее в тялото на детето Исус, продължава. Както е следвал пътя, който е извървял на физически план Авраам – от Ур Халдейски до Ханаан, така сега той следва пътя по-нататък към Египет, и отново детето Исус се извежда от Египет, както е бил изведен еврейският народ. Тук, при появата на витлеемския Исус, когото едва по-късно са нарекли Назарянина, имаме повторение на цялата съдба на еврейския народ, чак до връщането от Египет в обетованата страна Палестина. Сега това, което се разигравало тук в продължение на столетия като външна история на еврейския народ, се повтаря в съдбата на това човешко същество, което представлява Заратустра в тялото на Исус от Витлеем. Това, съгласно огромния мащаб на Евангелието от Матей, представлява тайната на човешката история.
към текста >>
16.
Подготовка за разбиране на Христовото събитие. Берлин, трета лекция, 23 ноември 1909 година.
GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията
Това е отбелязано при
Йосиф
, който още е имал нещо общо с другите народи.
Същественото е било, че в Авраам е бил избран човек, чиито мозък е имал съответното устройство, и той е могъл да стане прародител на целия народ, който наследява от него тези качества. Интуициите, които се надигат отвътре, не само трябва да се приемат, но трябва да се разглеждат и като дар, идващ отвън. Всичко, което произлиза от Авраам, е било първоначално получено не отвътре, а преди всичко като откровение, отвън. По този начин е дадено нещо извънредно важно за различаване на цялата предразположеност на този народ от останалите народи на древността; той радикално се отличава от останалите народи. Естествено, древните способности, древното наследство не е можело веднага да изчезне, и в този народ още имало древни остатъци.
Това е отбелязано при Йосиф, който още е имал нещо общо с другите народи.
Затова той е могъл да стане свързващото звено между древния еврейски и египетския народ, пребиваващ още изцяло в духовното течение на дохристиянските народи. Новите способности са можели да се развият само много постепенно. Защо този народ се е подготвял именно по такъв начин? Защо този народ е трябвало да бъде избран да бъде отделен от целия останал дохристиянски духовен живот, и защо той е трябвало да получи съвсем особени способности? Това е трябвало да стане за да се даде възможност да се подготви човекът за великия момент, който настъпил именно тогава, когато на Земята дошъл Христос Исус.
към текста >>
Видяхме вече как е бил отхвърлен
Йосиф
.
Ако разбираме нещата от вътрешната им страна, много скоро се оказва, че това не е само фанатизирано ругаене, но зад него в действителност е скрито висше значение и дълбок смисъл. Но този смисъл може да се разбере, само ако се отчете особения стремеж на древноеврейския народ. От вече казаното можете да разберете, че в Авраам е бил избран човек, който е бил така организиран, че в необходимия момент от потомците му да може да се роди Исус. Но за това е трябвало да се развият присъстващите зачатъци в Авраам. Трябва да си изясним, че за развитието на тези зачатъци е било необходимо винаги нещо да бъде отхвърлено.
Видяхме вече как е бил отхвърлен Йосиф.
Но и преди вече нещо е било отхвърлено, например, Исав, прародителят на идумеите, тъй като в него също оставало нещо от древното наследство. Трябвало е да се запази само това, което е било разположено в ясно определената посока. Това по забележителен начин е изразено във факта, че Авраам има двама сина: Исаак, син на Сара – от една страна, и Исмаил. От Исаак възниква древноеврейският народ. Но в Авраам е имало и други качества.
към текста >>
17.
Евангелията. Щутгарт, 14 ноември 1909 година.
GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията
При
Йосиф
се появява връщане към старото.
Затова при жертвоприношението на Исаак виждаме Овен. Това е символичен израз на принасянето в жертва на последния дар на ясновиждането в замяна на дара на възможността да се съди за външните мирови явления съгласно числото и мярката. Това е призванието на Авраам. И как продължава това призвание? Жертва се последният дар на ясновиждането, той трябва да бъде изтръгнат от тази мисия, и ако още се проявява като наследство от миналото, това не е търпимо вътре в текущата линия.
При Йосиф се появява връщане към старото.
Той има сънища, той притежава древния дар на ясновиждането. Братята му го отблъскват. Показано е как той е наказан от цялата тази мисия: Йосиф е отхвърлен. Той бяга в Египет за да осъществи именно там връзката, която сега е била необходима, връзката с другото крило на цялото ни културно развитие, с египетската култура. Това, което е представлявало общия характер на тази мисия, Йосиф го съединил в себе си с остатъците от древното ясновиждане.
към текста >>
Показано е как той е наказан от цялата тази мисия:
Йосиф
е отхвърлен.
И как продължава това призвание? Жертва се последният дар на ясновиждането, той трябва да бъде изтръгнат от тази мисия, и ако още се проявява като наследство от миналото, това не е търпимо вътре в текущата линия. При Йосиф се появява връщане към старото. Той има сънища, той притежава древния дар на ясновиждането. Братята му го отблъскват.
Показано е как той е наказан от цялата тази мисия: Йосиф е отхвърлен.
Той бяга в Египет за да осъществи именно там връзката, която сега е била необходима, връзката с другото крило на цялото ни културно развитие, с египетската култура. Това, което е представлявало общия характер на тази мисия, Йосиф го съединил в себе си с остатъците от древното ясновиждане. Той предизвикал пълен обрат в Египет посредством това, че коригирал низходящата египетска култура в духа на своя ясновидски дар. Той поставил свой дар в услуга на външните институции. Такива са основите на културната мисия на Йосиф в Египет.
към текста >>
Това, което е представлявало общия характер на тази мисия,
Йосиф
го съединил в себе си с остатъците от древното ясновиждане.
При Йосиф се появява връщане към старото. Той има сънища, той притежава древния дар на ясновиждането. Братята му го отблъскват. Показано е как той е наказан от цялата тази мисия: Йосиф е отхвърлен. Той бяга в Египет за да осъществи именно там връзката, която сега е била необходима, връзката с другото крило на цялото ни културно развитие, с египетската култура.
Това, което е представлявало общия характер на тази мисия, Йосиф го съединил в себе си с остатъците от древното ясновиждане.
Той предизвикал пълен обрат в Египет посредством това, че коригирал низходящата египетска култура в духа на своя ясновидски дар. Той поставил свой дар в услуга на външните институции. Такива са основите на културната мисия на Йосиф в Египет. И сега виждаме забележителен спектакъл. Виждаме, как тези, които са били мисионери на външното мислене съгласно мярката и числото – вече не по предишния път, а чрез Йосиф търсят те именно външната връзка, търсят в отражението в Египет това, което не могат да произведат от самите себе си.
към текста >>
Такива са основите на културната мисия на
Йосиф
в Египет.
Показано е как той е наказан от цялата тази мисия: Йосиф е отхвърлен. Той бяга в Египет за да осъществи именно там връзката, която сега е била необходима, връзката с другото крило на цялото ни културно развитие, с египетската култура. Това, което е представлявало общия характер на тази мисия, Йосиф го съединил в себе си с остатъците от древното ясновиждане. Той предизвикал пълен обрат в Египет посредством това, че коригирал низходящата египетска култура в духа на своя ясновидски дар. Той поставил свой дар в услуга на външните институции.
Такива са основите на културната мисия на Йосиф в Египет.
И сега виждаме забележителен спектакъл. Виждаме, как тези, които са били мисионери на външното мислене съгласно мярката и числото – вече не по предишния път, а чрез Йосиф търсят те именно външната връзка, търсят в отражението в Египет това, което не могат да произведат от самите себе си. Сега те се отправят натам и приемат това, потомците на Авраам приемат в Египет това, от което се нуждаят. Оттук това може да достигне до тях. След това си заминават.
към текста >>
Виждаме, как тези, които са били мисионери на външното мислене съгласно мярката и числото – вече не по предишния път, а чрез
Йосиф
търсят те именно външната връзка, търсят в отражението в Египет това, което не могат да произведат от самите себе си.
Това, което е представлявало общия характер на тази мисия, Йосиф го съединил в себе си с остатъците от древното ясновиждане. Той предизвикал пълен обрат в Египет посредством това, че коригирал низходящата египетска култура в духа на своя ясновидски дар. Той поставил свой дар в услуга на външните институции. Такива са основите на културната мисия на Йосиф в Египет. И сега виждаме забележителен спектакъл.
Виждаме, как тези, които са били мисионери на външното мислене съгласно мярката и числото – вече не по предишния път, а чрез Йосиф търсят те именно външната връзка, търсят в отражението в Египет това, което не могат да произведат от самите себе си.
Сега те се отправят натам и приемат това, потомците на Авраам приемат в Египет това, от което се нуждаят. Оттук това може да достигне до тях. След това си заминават. Това, което сега е необходимо за по-нататъшната организация на тази мисия, доколкото не могат да го произведат отвътре, им се дава от египетското посвещение отвън. Мойсей привнася това отвън, свързвайки египетската култура с тази особена мисия на Авраам.
към текста >>
В началото на нашето летоброене са живели две родителски двойки, като и двете имали имена
Йосиф
и Мария.
Приблизително по същото време се е разиграло нещо и в халдейско-вавилонската култура вследствие на това, че в древна Халдея отново се появил Заратустра под името Заратос или Назаратос. Там той живял и действал като велик учител именно по времето, когато някои от избраните учители и водачи на древноеврейския народ били отведени във вавилонски плен[6], тъй като това било времето на Вавилонския плен на евреите. Тук виждате, как по това време се е състояло първото съприкосновение на древноеврейския народ със Заратос и как еврейският народ чрез своите представители е пребивавал под личното влияние на превъплътения Заратустра или Зороастър. Тук събитията са протекли така, както са описани в Библията. Станало следното.
В началото на нашето летоброене са живели две родителски двойки, като и двете имали имена Йосиф и Мария.
Едната родителска двойка живеела в Назарет, другата – във Витлеем. Мъжът в едната родителска двойка произлизал от Соломоновата линия на Давидовия дом, това бил мъжът в двойката от Витлеем. Другата родителска двойка, от Назарет, произлизала от Натановата линии на Давидовия дом. Соломон и Натан са синове на Давид. И на двете двойки им се родил син.
към текста >>
Там тях ги водят сънищата на
Йосиф
.
Могат да се осъществят придвижванията, описани в Библията, и ще намерите, че това е така. Библията описва това по-добре, от всички външни документи. Това, което ясновидският поглед може да намери в Акаша хрониката, съвпада с описаното в Библията движение, което извършил юдейският народ от Халдея в Ханаан през Египет и обратно. И навсякъде се появяват чудесни паралели. Кой води юдеите в Египет?
Там тях ги водят сънищата на Йосиф.
Кой води витлеемското дете Исус в Египет? Също сънят на Йосиф, неговия баща. Ето до какви подробности стигат тези паралели. Тук отново е налице особеният ясновидски дар, който е останал и който установява връзка. И така, в момчето Исус от Витлеем се въплъщава индивидуалността на Заратустра, след като тя е приела елемента, който по пътя на наследствеността дошъл в човечеството чрез Авраам.
към текста >>
Също сънят на
Йосиф
, неговия баща.
Това, което ясновидският поглед може да намери в Акаша хрониката, съвпада с описаното в Библията движение, което извършил юдейският народ от Халдея в Ханаан през Египет и обратно. И навсякъде се появяват чудесни паралели. Кой води юдеите в Египет? Там тях ги водят сънищата на Йосиф. Кой води витлеемското дете Исус в Египет?
Също сънят на Йосиф, неговия баща.
Ето до какви подробности стигат тези паралели. Тук отново е налице особеният ясновидски дар, който е останал и който установява връзка. И така, в момчето Исус от Витлеем се въплъщава индивидуалността на Заратустра, след като тя е приела елемента, който по пътя на наследствеността дошъл в човечеството чрез Авраам. Тези, които в халдейските тайни школи са били свързани със Заратустра, следват сега този път. В духовния свят пред тях върви тяхната звезда – самият Зороастър, който отива, за да се роди във Витлеем.
към текста >>
18.
Евангелието от Матей и Христовият проблем. Цюрих, 19 ноември 1909 година.
GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията
Йосиф
още е имал сънища от древния ясновидски вид.
Отделните дарове на ясновиждането са дванадесет и те се обозначават с дванадесетте съзвездия, като дарове на небесата. Последният от тези дарове на ясновиждането е бил жертван от Авраам, за да получи като дар израилския народ. Овенът, който Авраам принася в жертва вместо сина си, е отражение на последния дар на ясновиждането. Заедно с това юдейският народ получил мисия да развива способностите за комбиниране, за да разбира мировите явления с помощта на собствените си способности, съдържащи се в мозъка, до нивото на известно единство, представено като Яхве. Тази мисия се приема с такава точност, че от юдейския народ се изключва това, което още е останало като наследство от предишния вид възприятия, а именно – древното ясновиждане.
Йосиф още е имал сънища от древния ясновидски вид.
Той още е използвал древното ясновиждане; но той е отхвърлен от обществото, тъй като мисията на юдейския народ се е състояла в изключване на тази древна способност за ясновиждане от своето развитие. Така Йосиф отива в изгнание. Вследствие на това той се превръща в посредник между еврейския народ и това, което следва да приеме, за да осъществи културната си мисия. Синовете на Авраам се отказали от получаването на откровения отвътре; това, което обикновено идва чрез вдъхновение, което обикновено се постига като вест отвътре, те е трябвало да го приемат отвън. Когато отиват в Египет, те получават там това чрез Мойсей; сега те са мисионери на външното физическо мислене.
към текста >>
Така
Йосиф
отива в изгнание.
Овенът, който Авраам принася в жертва вместо сина си, е отражение на последния дар на ясновиждането. Заедно с това юдейският народ получил мисия да развива способностите за комбиниране, за да разбира мировите явления с помощта на собствените си способности, съдържащи се в мозъка, до нивото на известно единство, представено като Яхве. Тази мисия се приема с такава точност, че от юдейския народ се изключва това, което още е останало като наследство от предишния вид възприятия, а именно – древното ясновиждане. Йосиф още е имал сънища от древния ясновидски вид. Той още е използвал древното ясновиждане; но той е отхвърлен от обществото, тъй като мисията на юдейския народ се е състояла в изключване на тази древна способност за ясновиждане от своето развитие.
Така Йосиф отива в изгнание.
Вследствие на това той се превръща в посредник между еврейския народ и това, което следва да приеме, за да осъществи културната си мисия. Синовете на Авраам се отказали от получаването на откровения отвътре; това, което обикновено идва чрез вдъхновение, което обикновено се постига като вест отвътре, те е трябвало да го приемат отвън. Когато отиват в Египет, те получават там това чрез Мойсей; сега те са мисионери на външното физическо мислене. Това, което другите народи получавали като откровение, те го получават сега отвън като закон. И наистина, това, което наричаме Десетте заповеди, другите хора го достигали по пътя на вътрешното озарение.
към текста >>
В Стария Завет виждаме
Йосиф
, който поради съня си е отведен в Египет; сега отново виждаме
Йосиф
, когото също сън физически го отвежда в Египет.
И той следва в духовния свят пътя, който е извървял Авраам, до Витлеем. По такъв начин пътят, който физически е положил Авраам, е бил духовно възприет от Заратустра. Последователите му, които 600 години преди това са били негови ученици, отново го следват по звездата, която им сочи пътя към Витлеем. Те вървят по същия път, по който върви Заратустра, за да се инкарнира. Тогава той пристига там и се преражда в Ханаан.
В Стария Завет виждаме Йосиф, който поради съня си е отведен в Египет; сега отново виждаме Йосиф, когото също сън физически го отвежда в Египет.
След това момчето физически се насочва там, където юдейският народ чака Спасителя. Древният юдейски народ също от Египет получил от Йосиф храна по време на глада. Начертайте на картата пътя, който предприели маговете; сравнете по-нататък пътя, по който се насочил Йосиф, синът на Яков, към Египет, с този, който изминало соломоновото момче Исус, и ще откриете, че съответните пътища горе-долу съвпадат точно. Разбира се има известни отклонения, но те са обусловени от други обстоятелства. Толкова точно описва този път авторът на Евангелието от Матей.
към текста >>
Древният юдейски народ също от Египет получил от
Йосиф
храна по време на глада.
Последователите му, които 600 години преди това са били негови ученици, отново го следват по звездата, която им сочи пътя към Витлеем. Те вървят по същия път, по който върви Заратустра, за да се инкарнира. Тогава той пристига там и се преражда в Ханаан. В Стария Завет виждаме Йосиф, който поради съня си е отведен в Египет; сега отново виждаме Йосиф, когото също сън физически го отвежда в Египет. След това момчето физически се насочва там, където юдейският народ чака Спасителя.
Древният юдейски народ също от Египет получил от Йосиф храна по време на глада.
Начертайте на картата пътя, който предприели маговете; сравнете по-нататък пътя, по който се насочил Йосиф, синът на Яков, към Египет, с този, който изминало соломоновото момче Исус, и ще откриете, че съответните пътища горе-долу съвпадат точно. Разбира се има известни отклонения, но те са обусловени от други обстоятелства. Толкова точно описва този път авторът на Евангелието от Матей. Именно от такива факти, които можем да научим дори ако всички Евангелия пропаднат, ни обхваща велико благоговение пред Евангелията. Човечеството би могло да стигне до все по-висши истини и постигне все по-висши съкровища на мъдростта, за които днес, вероятно, малцина се досещат; и ако след милиони години научим много повече за някое велико събитие, то и тази мъдрост може да бъде почерпена от Евангелията.
към текста >>
Начертайте на картата пътя, който предприели маговете; сравнете по-нататък пътя, по който се насочил
Йосиф
, синът на Яков, към Египет, с този, който изминало соломоновото момче Исус, и ще откриете, че съответните пътища горе-долу съвпадат точно.
Те вървят по същия път, по който върви Заратустра, за да се инкарнира. Тогава той пристига там и се преражда в Ханаан. В Стария Завет виждаме Йосиф, който поради съня си е отведен в Египет; сега отново виждаме Йосиф, когото също сън физически го отвежда в Египет. След това момчето физически се насочва там, където юдейският народ чака Спасителя. Древният юдейски народ също от Египет получил от Йосиф храна по време на глада.
Начертайте на картата пътя, който предприели маговете; сравнете по-нататък пътя, по който се насочил Йосиф, синът на Яков, към Египет, с този, който изминало соломоновото момче Исус, и ще откриете, че съответните пътища горе-долу съвпадат точно.
Разбира се има известни отклонения, но те са обусловени от други обстоятелства. Толкова точно описва този път авторът на Евангелието от Матей. Именно от такива факти, които можем да научим дори ако всички Евангелия пропаднат, ни обхваща велико благоговение пред Евангелията. Човечеството би могло да стигне до все по-висши истини и постигне все по-висши съкровища на мъдростта, за които днес, вероятно, малцина се досещат; и ако след милиони години научим много повече за някое велико събитие, то и тази мъдрост може да бъде почерпена от Евангелията. Отново пред нас е произведение, което може да разшири нашето разбиране за Христовото събитие.
към текста >>
19.
Азът. Богът вътре и Богът във външното откровение. Мюнхен, втора лекция, 7 декември 1909 година.
GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията
След това Заратустра, който 600 години преди нашето летоброене се появил под името Заратос или Назаратос, повторно се въплътил в началото на нашето летоброене, като се въплътил по такъв начин, че влязъл в тяло, произлязло от родителска двойка, чиито имена са
Йосиф
и Мария, и това се описва в Евангелието от Матей.
За да получим сега картината на истинското положение на нещата, да се запитаме: как именно тези три течения – будизъм, зороастризъм и древноеврейското течение – са се влели в християнството? Желаейки да разберем, как се е влял зороастризмът, да си спомним, че индивидуалността, която разглеждаме като Заратустра, който е бил най-великият учител на втория следатлантски културен период, преди всичко в така наречения праперсийски народ, тази индивидуалност се е въплъщавала след това отново и отново. Издигайки се с всяко въплъщение все по-високо и по-високо, той се появил около 600 години преди нашето летоброене като съвременник на великия Буда. Той се появил в тайните школи на древния халдео-вавилонски културен кръг. Повторно въплътил се тук, той бил учител на Питагор, който ходил в Халдея, за да се усъвършенства по съответния начин.
След това Заратустра, който 600 години преди нашето летоброене се появил под името Заратос или Назаратос, повторно се въплътил в началото на нашето летоброене, като се въплътил по такъв начин, че влязъл в тяло, произлязло от родителска двойка, чиито имена са Йосиф и Мария, и това се описва в Евангелието от Матей.
Ще отбележим това дете на Йосиф и Мария, на така наречената родителска двойка от Витлеем, като едното от двете деца Исус, които се родили тогава, в началото на нашето летоброене. С това имаме и превъплъщението в древна Палестина именно на тази индивидуалност, която е била носител на зороастризма, на това важно духовно течение. Но не само това духовно течение е трябвало да бъде възродено, за да се влее в нова форма в християнството, а също и друго духовно течение. Благодарение на това тук е трябвало да се срещнат различни неща. Трябвало е да стане, например, също и това, Заратустра да се въплъти в тяло, което със своята физическа организация му е предлагало възможност в това въплъщение да може да развие именно тези способности, които е притежавал само по силата на високото си издигане от въплъщение във въплъщение.
към текста >>
Ще отбележим това дете на
Йосиф
и Мария, на така наречената родителска двойка от Витлеем, като едното от двете деца Исус, които се родили тогава, в началото на нашето летоброене.
Желаейки да разберем, как се е влял зороастризмът, да си спомним, че индивидуалността, която разглеждаме като Заратустра, който е бил най-великият учител на втория следатлантски културен период, преди всичко в така наречения праперсийски народ, тази индивидуалност се е въплъщавала след това отново и отново. Издигайки се с всяко въплъщение все по-високо и по-високо, той се появил около 600 години преди нашето летоброене като съвременник на великия Буда. Той се появил в тайните школи на древния халдео-вавилонски културен кръг. Повторно въплътил се тук, той бил учител на Питагор, който ходил в Халдея, за да се усъвършенства по съответния начин. След това Заратустра, който 600 години преди нашето летоброене се появил под името Заратос или Назаратос, повторно се въплътил в началото на нашето летоброене, като се въплътил по такъв начин, че влязъл в тяло, произлязло от родителска двойка, чиито имена са Йосиф и Мария, и това се описва в Евангелието от Матей.
Ще отбележим това дете на Йосиф и Мария, на така наречената родителска двойка от Витлеем, като едното от двете деца Исус, които се родили тогава, в началото на нашето летоброене.
С това имаме и превъплъщението в древна Палестина именно на тази индивидуалност, която е била носител на зороастризма, на това важно духовно течение. Но не само това духовно течение е трябвало да бъде възродено, за да се влее в нова форма в християнството, а също и друго духовно течение. Благодарение на това тук е трябвало да се срещнат различни неща. Трябвало е да стане, например, също и това, Заратустра да се въплъти в тяло, което със своята физическа организация му е предлагало възможност в това въплъщение да може да развие именно тези способности, които е притежавал само по силата на високото си издигане от въплъщение във въплъщение. Защото трябва да кажем и следното: ако толкова висока индивидуалност се спусне и влезе в неподходящо тяло (което би могло да стане поради това, че тази индивидуалност не може да си намери подходящо тяло), тя не би могла да прояви способностите, които духовно-душевно притежава, поради липсата на този инструмент.
към текста >>
И както в Исав било отхвърлено това, което било получено в малко изостанал вид, така древните ясновидски способности се изразили като атавистично наследство в
Йосиф
, който след това е прогонен от братята си в Египет.
Исав е спрял на предишната степен, в сравнение с Яков той е, така да се каже, по-простодушен. Когато синовете се представили пред баща си Исаак, майката на Яков чрез подмяна помогнала на сина си да представи на баща му фалшиви косми, за да обърка той по-малкия си син с Исав. С това ни се посочва, че древноеврейският народ все още е имал в себе си нещо, наследено от друга култура, което е трябвало да бъде заличено. Исав бил отхвърлен. Чрез Яков се предава по наследство това, което е трябвало да продължи да живее като външното комбиниране.
И както в Исав било отхвърлено това, което било получено в малко изостанал вид, така древните ясновидски способности се изразили като атавистично наследство в Йосиф, който след това е прогонен от братята си в Египет.
Той вижда сънища; от тях той може да обяснява света. Това е способност, която не е трябвало да се развива в рамките на мисията на народа на Авраам. Затова той бива прокуден и трябва да замине в Египет. По такъв начин виждаме, как в древноеврейския народ се изработвало течение, изградено на кръвното родство в поколенията, и как при постепенното пресяване на чуждите елементи, то се превръща в това, което се съхранява като древно наследство. Това е способност, която древноеврейският народ има като своя собствена заложба: това, което се наследява тук в течение на поколенията, трябва да става все по-съвършено оръдие, за да може от него да се развие тялото, което може да предостави инструмент на този, който ще бъде отново въплътен тук.
към текста >>
Тоест юдеите (следвайки
Йосиф
) е трябвало да преминат в друга страна, при народ, който още е имал древната инспирация.
Затова той бива прокуден и трябва да замине в Египет. По такъв начин виждаме, как в древноеврейския народ се изработвало течение, изградено на кръвното родство в поколенията, и как при постепенното пресяване на чуждите елементи, то се превръща в това, което се съхранява като древно наследство. Това е способност, която древноеврейският народ има като своя собствена заложба: това, което се наследява тук в течение на поколенията, трябва да става все по-съвършено оръдие, за да може от него да се развие тялото, което може да предостави инструмент на този, който ще бъде отново въплътен тук. Ако древноеврейският народ не е можел да получава откровения отвътре, той е трябвало да ги получава отвън. Даже това, което другите народи са постигали чрез непосредствена инспирация, древноеврейският народ е трябвало да го получава като откровения отвън.
Тоест юдеите (следвайки Йосиф) е трябвало да преминат в друга страна, при народ, който още е имал древната инспирация.
И тук, докато Йосиф се е посвещавал в египетските мистерии, те по пътя на външното посредничество достигнали това, което е трябвало да знаят за свойствата на духовните светове. Те получили даже моралния закон отвън, а не като нещо проблясващо отвътре. Това е била мисията на древноеврейския народ. След като усвоили това, което е трябвало да усвоят само отвън, улавяйки даденото им отвън откровение, те отново тръгнали обратно в своята Палестина. И сега, след като древноеврейският народ преминал през всичко това, трябва да се покаже, как той се е развивал от поколение на поколение, така че в края на краищата в този народ е могло да се роди тялото, което станало тяло на Исус, и по този начин древноеврейското течение се вляло в християнството.
към текста >>
И тук, докато
Йосиф
се е посвещавал в египетските мистерии, те по пътя на външното посредничество достигнали това, което е трябвало да знаят за свойствата на духовните светове.
По такъв начин виждаме, как в древноеврейския народ се изработвало течение, изградено на кръвното родство в поколенията, и как при постепенното пресяване на чуждите елементи, то се превръща в това, което се съхранява като древно наследство. Това е способност, която древноеврейският народ има като своя собствена заложба: това, което се наследява тук в течение на поколенията, трябва да става все по-съвършено оръдие, за да може от него да се развие тялото, което може да предостави инструмент на този, който ще бъде отново въплътен тук. Ако древноеврейският народ не е можел да получава откровения отвътре, той е трябвало да ги получава отвън. Даже това, което другите народи са постигали чрез непосредствена инспирация, древноеврейският народ е трябвало да го получава като откровения отвън. Тоест юдеите (следвайки Йосиф) е трябвало да преминат в друга страна, при народ, който още е имал древната инспирация.
И тук, докато Йосиф се е посвещавал в египетските мистерии, те по пътя на външното посредничество достигнали това, което е трябвало да знаят за свойствата на духовните светове.
Те получили даже моралния закон отвън, а не като нещо проблясващо отвътре. Това е била мисията на древноеврейския народ. След като усвоили това, което е трябвало да усвоят само отвън, улавяйки даденото им отвън откровение, те отново тръгнали обратно в своята Палестина. И сега, след като древноеврейският народ преминал през всичко това, трябва да се покаже, как той се е развивал от поколение на поколение, така че в края на краищата в този народ е могло да се роди тялото, което станало тяло на Исус, и по този начин древноеврейското течение се вляло в християнството. Спомнете си, как обсъждахме развитието на заложбите в отделния човек.
към текста >>
Потомците му, благодарение на сънищата на
Йосиф
, били отведени по-нататък на юг, в Египет и, след като възприели там египетския импулс, се върнали обратно в Ханаан.
Този закон гласи: това, което е ставало преди, се повтаря на по-висша степен. В малко изкривен вид той вече се съдържа в днешното естествознание, където казва, че в индивида отново накратко се повтаря това, което е ставало в течение на по-дълги периоди в развитието на вида[2]. Авторът на Евангелието от Матей по величествен начин ни посочва това. Той ни го показва, казвайки: Азът на Заратустра е трябвало да се въплъти в тяло, което в течение на времето е било подготвено в народа на Авраам. Излизайки от Ур Халдейски, от местата, откъдето е произлязла вавилонската култура, Авраам е следвал път през Предна Азия към Палестина.
Потомците му, благодарение на сънищата на Йосиф, били отведени по-нататък на юг, в Египет и, след като възприели там египетския импулс, се върнали обратно в Ханаан.
Това е съдба на целия народ. Първо целият народ бива отведен през Ханаан от другата страна, в Египет, а след това – отново назад, в Ханаан. Сега това, което се е разигравало тук като съдба на народа, трябва отново накратко да се повтори. Тук, където ще се роди Азът, за когото така се подготвя обвивката, след като се е развило всичко, което е било заложено в Авраам, този Аз отново избира за свой изходен пункт Халдея. В Халдея Заратустра в своето последно въплъщение бил таен учител, с Халдея е бил свързан неговият дух.
към текста >>
Той бил отведен там благодарение на сънищата на древния
Йосиф
.
И когато този момент настъпил, те последвали пътя, по който вървяла тази душа, повтаряйки пътя на древноеврейския народ. Както Авраам прокарвал пътя в Ханаан, така звездата, тоест, душата на Заратустра – също следвала този път в Ханаан. Тримата магове следвали звездата на Заратустра и тя ги водела към мястото, където той се въплътил в тяло, произлязло от народа на Авраам и предназначено за него. Тук преди всичко Азът на Заратустра, самият Заратустра държал пътя, повтаряйки в духа пътя, който Авраам изминал до Палестина. След това древноеврейският народ е трябвало да измине пътя към Египет.
Той бил отведен там благодарение на сънищата на древния Йосиф.
Сега Азът, който бил въплътен във витлеемското дете Исус, отново чрез сънищата на Йосиф бива отведен в Египет по същия път, който бил прокаран от народа на Авраам благодарение на сънищата на древния Йосиф. Повтаряйки я в духа, Азът на Заратустра преминава цялата съдба на древноеврейския народ в тялото на Исус. Тук той отива от другата страна, в Египет, и отново обратно – в Палестина. Тук имаме повторение в духа, преживявано от душата на Заратустра, и то представлява отражение на съдбата на древноеврейския народ. Разбираме колко точно е описано това в Евангелието от Матей, от познаването на закона, гласящ, че това, което се появява на по-висока степен, е кратко повторение на станалото преди.
към текста >>
Сега Азът, който бил въплътен във витлеемското дете Исус, отново чрез сънищата на
Йосиф
бива отведен в Египет по същия път, който бил прокаран от народа на Авраам благодарение на сънищата на древния
Йосиф
.
Както Авраам прокарвал пътя в Ханаан, така звездата, тоест, душата на Заратустра – също следвала този път в Ханаан. Тримата магове следвали звездата на Заратустра и тя ги водела към мястото, където той се въплътил в тяло, произлязло от народа на Авраам и предназначено за него. Тук преди всичко Азът на Заратустра, самият Заратустра държал пътя, повтаряйки в духа пътя, който Авраам изминал до Палестина. След това древноеврейският народ е трябвало да измине пътя към Египет. Той бил отведен там благодарение на сънищата на древния Йосиф.
Сега Азът, който бил въплътен във витлеемското дете Исус, отново чрез сънищата на Йосиф бива отведен в Египет по същия път, който бил прокаран от народа на Авраам благодарение на сънищата на древния Йосиф.
Повтаряйки я в духа, Азът на Заратустра преминава цялата съдба на древноеврейския народ в тялото на Исус. Тук той отива от другата страна, в Египет, и отново обратно – в Палестина. Тук имаме повторение в духа, преживявано от душата на Заратустра, и то представлява отражение на съдбата на древноеврейския народ. Разбираме колко точно е описано това в Евангелието от Матей, от познаването на закона, гласящ, че това, което се появява на по-висока степен, е кратко повторение на станалото преди. Да, Евангелията дълбоко характеризират събитието, което имаме тук, в началото на нашето летоброене.
към текста >>
20.
3. Трета лекция, 3. Септември 1910
GA_123 Евангелието на Матей
Ние просто сме длъжни да разберем: Всичко, което е загатнато с тези три пъти по четиринадесет поколения, трябва да ни убеди как в това, което Исус от Назарет наследи от
Йосиф
, живееше есенцията на всичко онова, което съществуваше у Авраам като първоначална заложба и което на свой ред проникна в целия еврейски народ, за да се съсредоточи после в един инструмент, в едно тяло, предназначено за Заратустра, в което накрая може да се въплъти Христос.
И в родословното дърво, което дава, той специално обръща внимание на обстоятелството, че от Авраам до Давид имаме четиринадесет поколения, от Давид до Вавилонското робство ние също имаме четиринадесет поколения и от Вавилонското робство до Христос още четиринадесет поколения. Така чрез тези три пъти по четиринадесет поколения при което едно винаги бива прескачано в известен смисъл се стига до пълен завършек на това, което в Авраам беше вложено като мисия на целия еврейски народ; сега за тази мисия бяха подготвени и трите човешки тела. Сега вече Заратустра можеше да се въплъти в подходящо за целта тяло; понеже в тази епоха той трябваше да открие на човечеството нещо съвсем ново. И така, ние виждаме: Евангелието на Матей черпи своето начало от изключително дълбоки източници. Тези неща трябва да бъдат наистина разбрани.
Ние просто сме длъжни да разберем: Всичко, което е загатнато с тези три пъти по четиринадесет поколения, трябва да ни убеди как в това, което Исус от Назарет наследи от Йосиф, живееше есенцията на всичко онова, което съществуваше у Авраам като първоначална заложба и което на свой ред проникна в целия еврейски народ, за да се съсредоточи после в един инструмент, в едно тяло, предназначено за Заратустра, в което накрая може да се въплъти Христос.
към текста >>
21.
4. Четвърта лекция, 4. Септември 1910
GA_123 Евангелието на Матей
Следователно, какво беше постигнато чрез тези четиридесет и две поколения от Авраам до
Йосиф
?
Или че Юдовото коляно съответствува на съзвездието Лъв, като в същото време местоположението на Давид в Юдовото коляно що се отнася до значението му за историята на еврейския народ би отговаряло на космическата констелация, когато Меркурий „покрива" съзвездието Лъв. Ето как в кръвното родство, в забележителното предаване на царската и свещеническата власт, в борбите или победите на едно или друго коляно, изобщо в цялата еврейска история ние можем да четем по същия начин, както в космическото пространство, примерно различаваме „покриването" на отделните съзвездия от една или друга планета. Точно това се крие зад многозначителните думи: „И твоите потомци ще се подредят според хармонията на звездите." В текстовете, извлечени от истинския окултизъм, ние не бива да се задоволяваме с някакви случайни тълкувания, а да помним, че зад тези текстове се крият безкрайно дълбоки тайни. И така, фактически ние виждаме, че във веригата на поколенията или родословието, за което ни говори Евангелието на Матей, цари един приказен порядък. Ние виждаме, че този евангелист показва как кръвта от онова тяло, което на първо време трябваше да приеме индивидуалността на Заратустра, беше формирано по един твърде специален начин, за да може тази индивидуалност на Заратустра да подготви Христовото откровение на Земята.
Следователно, какво беше постигнато чрез тези четиридесет и две поколения от Авраам до Йосиф?
Беше постигнато това, че в тялото на Йосиф се получи такъв състав на кръвта, който отговаряше на звездните закони и на правилата, валидни за свещените Мистерии. И в този състав на кръвта, от която се нуждаеше индивидуалността на Заратустра, за да осъществи своето велико дело, беше налице един вътрешен порядък, една хармония, която беше в съответствие с най-красивия и величествен звезден порядък. Ето как Заратустра стигна до онази кръв, която беше отражение на целия Космос! Тази кръв, формирана в хода на поколенията, беше съставена по такъв начин, че отразяваше звездния порядък в Космоса. И всичко това лежи в основата на онзи забележителен документ, чийто текст, а именно Евангелието на Матей, стои сега пред нас, ако мога така да се изразя, в една суха и сбита форма.
към текста >>
Беше постигнато това, че в тялото на
Йосиф
се получи такъв състав на кръвта, който отговаряше на звездните закони и на правилата, валидни за свещените Мистерии.
Ето как в кръвното родство, в забележителното предаване на царската и свещеническата власт, в борбите или победите на едно или друго коляно, изобщо в цялата еврейска история ние можем да четем по същия начин, както в космическото пространство, примерно различаваме „покриването" на отделните съзвездия от една или друга планета. Точно това се крие зад многозначителните думи: „И твоите потомци ще се подредят според хармонията на звездите." В текстовете, извлечени от истинския окултизъм, ние не бива да се задоволяваме с някакви случайни тълкувания, а да помним, че зад тези текстове се крият безкрайно дълбоки тайни. И така, фактически ние виждаме, че във веригата на поколенията или родословието, за което ни говори Евангелието на Матей, цари един приказен порядък. Ние виждаме, че този евангелист показва как кръвта от онова тяло, което на първо време трябваше да приеме индивидуалността на Заратустра, беше формирано по един твърде специален начин, за да може тази индивидуалност на Заратустра да подготви Христовото откровение на Земята. Следователно, какво беше постигнато чрез тези четиридесет и две поколения от Авраам до Йосиф?
Беше постигнато това, че в тялото на Йосиф се получи такъв състав на кръвта, който отговаряше на звездните закони и на правилата, валидни за свещените Мистерии.
И в този състав на кръвта, от която се нуждаеше индивидуалността на Заратустра, за да осъществи своето велико дело, беше налице един вътрешен порядък, една хармония, която беше в съответствие с най-красивия и величествен звезден порядък. Ето как Заратустра стигна до онази кръв, която беше отражение на целия Космос! Тази кръв, формирана в хода на поколенията, беше съставена по такъв начин, че отразяваше звездния порядък в Космоса. И всичко това лежи в основата на онзи забележителен документ, чийто текст, а именно Евангелието на Матей, стои сега пред нас, ако мога така да се изразя, в една суха и сбита форма. Развитието на един народ като израз на космическото развитие ето какво лежи в основата на това Евангелие.
към текста >>
Първият факт: Защо евангелистът Матей би трябвало да проследи цялата родословна верига от Авраам до
Йосиф
, ако накрая е искал да каже, че раждането на Исус от Назарет няма нищо общо с цялата тази родословна верига?
Ето свещеният смисъл, който е по-величествен от всякакви днешни тълкувания и тъкмо той стои в основата на това, което наричаме „зачатие от Светия Дух на Вселената", а също и в основата на думите за Мария, която „се намери непразна от Светия Дух" (Матей 1, 18). Сега ние трябва да усетим цялото величие на една такава тайна и лесно ще установим, че да се представят нещата по този начин е много по-възвишено, отколкото екзотеричната теза за „conceptio Immaculata" или т.нар. „непорочно зачатие". За да избегнем повърхностното тълкуване на т.нар. непорочно зачатие и за да се приближим до неговия истински смисъл, необходимо е да съпоставим само два факта от Библията.
Първият факт: Защо евангелистът Матей би трябвало да проследи цялата родословна верига от Авраам до Йосиф, ако накрая е искал да каже, че раждането на Исус от Назарет няма нищо общо с цялата тази родословна верига?
Нима той се опитва да проследи как тази кръв тече надолу през поколенията, от Авраам до Йосиф, за да заключи, че в действителност тази кръв няма нищо общо с кръвта на Исус от Назарет? Другият факт, който следва да се вземе под внимание: „Руах-Елохим", наречен в Библията „Светият Дух", на еврейски език е от женски род. За тези неща ние ще говорим и по-нататък. Сега бих искал да пробудя само едно предчувствие за величието на идеята, която стои в основата на тази Мистерия. Това, което се разигра в началото на нашето летоброене и беше известно само на истинските посветени, първоначално намери видим израз в поредица от текстове на арамейски език, залегнали по-късно в основата на Матеевото Евангелие.
към текста >>
Нима той се опитва да проследи как тази кръв тече надолу през поколенията, от Авраам до
Йосиф
, за да заключи, че в действителност тази кръв няма нищо общо с кръвта на Исус от Назарет?
Сега ние трябва да усетим цялото величие на една такава тайна и лесно ще установим, че да се представят нещата по този начин е много по-възвишено, отколкото екзотеричната теза за „conceptio Immaculata" или т.нар. „непорочно зачатие". За да избегнем повърхностното тълкуване на т.нар. непорочно зачатие и за да се приближим до неговия истински смисъл, необходимо е да съпоставим само два факта от Библията. Първият факт: Защо евангелистът Матей би трябвало да проследи цялата родословна верига от Авраам до Йосиф, ако накрая е искал да каже, че раждането на Исус от Назарет няма нищо общо с цялата тази родословна верига?
Нима той се опитва да проследи как тази кръв тече надолу през поколенията, от Авраам до Йосиф, за да заключи, че в действителност тази кръв няма нищо общо с кръвта на Исус от Назарет?
Другият факт, който следва да се вземе под внимание: „Руах-Елохим", наречен в Библията „Светият Дух", на еврейски език е от женски род. За тези неща ние ще говорим и по-нататък. Сега бих искал да пробудя само едно предчувствие за величието на идеята, която стои в основата на тази Мистерия. Това, което се разигра в началото на нашето летоброене и беше известно само на истинските посветени, първоначално намери видим израз в поредица от текстове на арамейски език, залегнали по-късно в основата на Матеевото Евангелие. И не само чрез окултизма, но и с помощта на чисто филологическото изследване е възможно да се докаже, че тези текстове, лежащи в осно вата на Евангелието на Матей, са съществували още през 71 година.
към текста >>
22.
6. Шеста лекция, 6. Септември 1910
GA_123 Евангелието на Матей
И така, в Евангелията се говори за две родителски двойки, като и в двата случая бащите се казват „
Йосиф
", а майките „Мария"; тези имена са носели мнозина хора в миналото; но да вадим заключения от самите имена, както те биват схващани днес това противоречи на истинското окултно изследване.
Малкият Исус изговаря съвсем необичайни думи. Но благодарение на какво Натановият Исус можа да постъпи така? Благодарение на факта, че в този момент индивидуалността на Заратустра беше „преминала" в него. До този момент, т.е. до дванадесетата му година, когато това дете беше доведено в Йерусалим, Заратустра не беше проговарял от него; ето защо характерът на детето беше толкова променен, че родителите му когато го видяха да стои всред книжниците просто не можаха да го познаят.
И така, в Евангелията се говори за две родителски двойки, като и в двата случая бащите се казват „Йосиф", а майките „Мария"; тези имена са носели мнозина хора в миналото; но да вадим заключения от самите имена, както те биват схващани днес това противоречи на истинското окултно изследване.
Следователно, в двете семейства се раждат и две деца, носещи името Исус. За едното от тях, Исус от Соломоновата линия на Давидовия дом, ни говори родословието от Евангелието на Матей. Другото дете, Исус от Натановата линия, е син на съвсем други родители и за него ни разказва Евангелието на Лука. Двете деца израстват в непосредствена близост до към тяхната дванадесетгодишна възраст. Това Вие ще намерите в Евангелията, а те винаги говорят истината.
към текста >>
23.
Коледният Празник в променящия се ход на времето
GA_125-13 Коледният Празник в променящия се ход на времето
Децата се радваха на всичко свързано с него, като виждаха
Йосиф
и Мария, с овчарите отпред, и ангелите отгоре, понякога направени по много примитивен начин.
Не е възможно да се обрисуват подробно чудесните, прекрасни душевни настроения, които се пробуждаха в най-простите земеделски домове в неделните следобеди и вечери, когато наближаваха Коледните празници. Който иска да го направи ще трябва да опише много интимни душевни настроения. Той ще трябва да разкаже как мнозина, замесени в голям дял борби и пакости през останалата година, чувстваха естествена въздържаност в душите си, като резултат на това, че бяха изпълнени с мисълта: “Наближава времето на Христос." Те усещаха: Самото време е станало прекалено свято, за да се позволят бели през този сезон. - Това е само незначителен аспект на онова, което широко присъстваше в миналите столетия, и което още можеше да бъде видяно в неговите последни остатъци в онези отдалечени села в последните десетилетия. Когато празнуването на Коледа се прибра в домовете като семеен празник, вие не бихте видели нищо повече от една малка изложба, представяща обора във Витлеем.
Децата се радваха на всичко свързано с него, като виждаха Йосиф и Мария, с овчарите отпред, и ангелите отгоре, понякога направени по много примитивен начин.
В някои села вие бихте намерили такава изложба на “яслите" в почти всеки дом. Онова, което по този начин се оттегли в домовете, беше повече или по-малко последното ехо на нещо, до което ще се докоснем по-късно. - А когато главните дни на Коледния Празник, 25 и 26 Декември, бяха отминали и наближаваше Кръщението, Празникът на Тримата Царе, вие бихте могли допреди няколко десетилетия още да видите малки групи актьори, ходещи от село на село - последните актьори на сегашните постановки за “Свещената История". Действителните Коледни пиеси вече са станали доста редки, но последно ехо на “Пиесата на Тримата Царе" все още може често да бъде видяно, може би дори и днес (1910) в някои отдалечени села. Имаше “Трима Свети Царе", носещи странни облекла, различни за всеки, с хартиени корони и звезда над главите си.
към текста >>
На сцената влизат
Йосиф
и Мария.
Да започнем ние искаме със поздравите три: Нека Бог-Отец на Неговия трон висок да поздравим и нека пред единствения Негов Син се преклоним. Нека също поздравим и Светия Дух във рима и после заедно да поздравим отново всички Трима.
На сцената влизат Йосиф и Мария.
Да приветстваме Йосиф и благата Мария а също и Детето, с което Господ надари я. Да поздравим магарето и вола, тези двама - стоящи вън до яслите с трева и слама. Да ги поздравим със светлината
към текста >>
Да приветстваме
Йосиф
и благата Мария
Нека Бог-Отец на Неговия трон висок да поздравим и нека пред единствения Негов Син се преклоним. Нека също поздравим и Светия Дух във рима и после заедно да поздравим отново всички Трима. На сцената влизат Йосиф и Мария.
Да приветстваме Йосиф и благата Мария
а също и Детето, с което Господ надари я. Да поздравим магарето и вола, тези двама - стоящи вън до яслите с трева и слама. Да ги поздравим със светлината и на Слънцето, и на Луната,
към текста >>
24.
3. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Кьолн, 29. Декември 1912
GA_142 Бхагават Гита и посланието на ап. Павел
Ние нагледно трябва да си представим отношението на Санкхия към другите духовни направления, обаче съвсем не така, както ги представят днешните ориенталисти, нито пък така, както ги представя йезуитът
Йосиф
Далман.
Ето как, сякаш от тъмните дълбини на Духа, отново се появява това, което някога е било постигано от човечеството макар и със съвсем други средства. Философията Санкхия е съществувала още преди Буда, нещо, което легендата за Буда представя, бих казал, съвсем нагледно пред нашите очи. Защото индийското предание с право напомня, че основател на философията Санкхия е именно Капила. Обаче Буда се е родил в съседство с Капила, а именно в Капилавосту, с което се загатва, че Буда израства от същите източници, каквито има и учението Санкхия. Самият Буда по отношение на своето физическо раждане е поставен там, където някога е действувал онзи, който дава началото на великата философия Санкхия.
Ние нагледно трябва да си представим отношението на Санкхия към другите духовни направления, обаче съвсем не така, както ги представят днешните ориенталисти, нито пък така, както ги представя йезуитът Йосиф Далман.
Ние трябва да си представим нещата по следния начин: в различните области на Индия са живели хора, които са били един вид диференцирани, за щото тогава, когато тези три духовни направления излизат на преден план, първичното състояние на човечеството вече не е съществувало. В североизточните области на Индия човешката природа да предположим е била такава, че си представяла нещата според както те са дадени във философията Санкхия; в западните области на Индия човешката природа е била такава, че си представяла света по-скоро в смисъла на Ведите. Следователно, отделните духовни нюанси идват от човешките натури с различни заложби в една или друга от областите на Индия; и едва по-късно, след продължителните усилия на тези, които проповядваха Ведите, беше внесено нещо по-ново, така че днес във Ведите, такива каквито те съществуват в момента, откриваме много подробности, които са били внесени там именно от философията Санкхия. За третото духовно направление Йога ние вече казахме: философията Йога се появи едва след угасянето на древното ясновидство, когато трябваше да бъдат потърсени съвършено нови пътища за издигането на човека в духовните светове. Философията Йога се различава от възгледите на философията Санкхия по това, че последната е всъщност една истинска наука, една наука, която се обръща към външните форми, интересувайки се само от тях и от отношението на човешката душа към тези форми.
към текста >>
25.
2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 9 Декември 1916
GA_173 Карма на неистината
Той почти дословно казал, че по негово мнение Австро-унгарската монархия щяла да просъществува до смъртта на Франц
Йосиф
, който пък трябвало да умре скоро.
Но при всяко положение не така, както често намираме това там, където то бива представяно "исторически"; защото историята, която постепенно се е оформила в края на XIX и началото на ХХ век, не струва и пет пари. Една реална история трябва да процедира симптоматично, трябва да показва отделните ситуации, осветявани от обилна светлина. Бих искал да обърна внимание на едно такова обилно осветяване. Ориентираните в обстановката знаят, че от известно време много неща в Румъния бяха загадъчни; това стои във връзка с факта, че навсякъде на изток се разчиташе на една определена предпоставка, която като сугестивна представа бе овладяла невероятно много хора. Тук няма да Ви я описвам въз основа на впечатления, а ще споделя с Вас само изявления, които не желая да Ви разказвам нещо неопределено министърът на вътрешните работи през 1913 г., Таке Йонеску*46, е направил пред някой си господин Редлих.
Той почти дословно казал, че по негово мнение Австро-унгарската монархия щяла да просъществува до смъртта на Франц Йосиф, който пък трябвало да умре скоро.
Тогава щяло да се стигне до разпадане на монархията на съставните и части. Ето едно здраво вкоренено мнение, в съответствие с което човек насочва целия ход на мислите си в определена посока. Това пък от своя страна представлява едно широко разпространено внушение. В една написана от руснак статия се поставя въпросът, каква полза може да има Русия все още от Франция, и се разсъждава, че в действителност за същинските си планове Русия вече съвсем не може да има някаква по-особена полза от Франция, че Русия ще трябва да стане жертва на Франция, ако нещата не се променят. В тази статия, написана от княз Кочубей и публикувана в парижкия "Kopecпондан" от 26 Юни 1914 г.
към текста >>
26.
4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 11 Декември 1916
GA_173 Карма на неистината
Спасението си дължал единствено на факта, че император Франц
Йосиф
отправил възражение срещу екзекутирането му.
В някои дворци то още през XVII век играело голяма роля в политиката, а дадени исторически моменти всъщност не могат да се опишат достоверно, ако човек същевременно не е запознат с определени въздействия на парфюмите в историята на определени времена и периоди. Последвало събитие, което хвърлило известна светлина върху странни кармически взаимовръзки. Описаната от мен партия продължила да работи. Нещата били доведени дотам, че накрая отново чрез подклажда не, за каквото стана дума, бил извършен опит за покушение срещу отдавна оттеглилия се Милан, който обаче все още играел някаква роля и чрез когото най-вече били изпълнявани всякакви роли. Тогава и Никола Пашич, чието име Ви е известно, се озовал сред осъдените на смърт.
Спасението си дължал единствено на факта, че император Франц Йосиф отправил възражение срещу екзекутирането му.
Знаете, че Пашич е името на човека, който при избухване на войната беше министър-председател на Сърбия. Във всички тези случаи се касаело за нещо, превърнало се в необходимост. Обърнете внимание, че онова, което някой желаел да постигне, не можело да бъде постигнато, ако Обреновичите останели. Затова с протекцията на Русия Карагеоргевич трябвало да се възкачи на престола. Но ето че и Драга Машин, която междувременно се била омъжила за Александър, също се ползвала с руска протекция.
към текста >>
27.
5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 16 Декември 1916
GA_173 Карма на неистината
Така например в Италия бил възхваляван Оберданк*121, извършил покушение срещу император Франц
Йосиф
.
Разиграли се най-невероятни неща особено поради това, че в Европа все повече и повече се оформяла и пропагандирала оценката: Австрия трябва да се разпадне. Тези неща не ги подлагам на критика, а само ги разказвам. Представа за начина, по който тази оценка се пропагандирала в Европа, може да придобиете, ако се зачетете в публикации като тези на Лоазо, Шерадам*120 и други, общото в които е как Австрия в близко време ще бъде разделена. Тогава оценки като тези на Лоазо и Шерадам били подхвърлени в окова, което тлеело на юг. При такава обстановка наистина не било лесно да се води нещото, назовавано често пъти политика.
Така например в Италия бил възхваляван Оберданк*121, извършил покушение срещу император Франц Йосиф.
Във Виена пък при визитата на херцога на Абруците една картина от изложбата, посетена от херцога,била преименувана специално по този повод. Картината се наричала "Mopcкaтa битка при Лиса". Тази морска битка била спечелена от Австрия, но за да не бъде засегнат херцогът на Абруците, платното трябвало да бъде преименувано в "Морска битка" Това е само един пример за много сходни случаи. Не отправям критика, но повдигам въпроса за реципрочността: Дали в Италия някой би се съгласил от деликатност да зачеркне името към спечелена морска битка? Във Виена са го сторили.
към текста >>
28.
8. ОСМА ЛЕКЦИЯ, Базел, 21 Декември 1916
GA_173 Карма на неистината
Тръгна и
Йосиф
от Галилея, от град Назарет, за Иудея, за града Давидов, наречен Витлеем, понеже беше от дома и рода Давидов, за да се запише с Мария,сгодената за него жена, която беше непразна.
И тези Евангелия ще станат близки и скъпи на човечеството едва тогава, когато Духовната Наука разбули техния скрит, окултен смисъл. И един ден човечеството ще знае защо в Евангелието от Лука се казва: „През ония дни излезе от кесаря Августа заповед да се направи преброяване по цялата земя. Това преброяване беше първо, когато Кириний управляваше Сирия. И отиваха всички да се записват, всеки в своя град.
Тръгна и Йосиф от Галилея, от град Назарет, за Иудея, за града Давидов, наречен Витлеем, понеже беше от дома и рода Давидов, за да се запише с Мария,сгодената за него жена, която беше непразна.
А когато бяха те там, дойде и време да роди; и роди своя Син първенец, пови Го и Го положи в ясли, защото нямаше за тях място в страноприемницата." За него като за първия роден сред онези, които трябва да се намерят в душата, от датския полуостров се била пренесла в отдалечения Изток онази стара свещена мистерийна сила. „В тая същата страна имаше пастири, които нощуваха на полето и пазеха нощна стража при стадото си. И ето, яви се пред тях Ангел Господен, и слава Господня ги осия; и се изплашиха твърде много." Така и Нерта, която за старото ванско съзнание, ще рече за подсъзнанието в атавистичното ясновидство, витаела в просторите, възвестявала пристигането на хората на земята.
към текста >>
29.
9. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 24 Декември 1916
GA_173 Карма на неистината
По местата, къде то немската дума Kleetze е добре известна, нерешителния, боязливия, неставащия за нищо мъж го наричат Kleetzensepperi (Seeperi или Seppel от Joseph
Йосиф
), а пък когато говорят на книжовен немски, казват GedorrerBirnen-Joseph (сиреч
Йосиф
Сухата круша).
Дяволът казва: Да бяха яли Адам и Ева сушево, не би им излязло тъй горчиво. Сушиво*178 са изсушени на слънце плодове, обикновено круши, но също и сливи. Яде се на Коледа главно по селата. От него правят и хляб, по-точно при печене на хляб в него слагат сушиво.
По местата, къде то немската дума Kleetze е добре известна, нерешителния, боязливия, неставащия за нищо мъж го наричат Kleetzensepperi (Seeperi или Seppel от Joseph Йосиф), а пък когато говорят на книжовен немски, казват GedorrerBirnen-Joseph (сиреч Йосиф Сухата круша).
Мисля, че всичко останало е ясно. Различните странни изговори като ein Rieben и т. н. са изцяло просторечни. Казват не Rippe (тоест ребро), от което е направена Ева, ами Rieben; не става дума за Rube (тоест ряпа), а за Rippe. Смятам, че в тази „Райска мистерия" останалите думи са понятни.
към текста >>
30.
Бележки
GA_173 Карма на неистината
в Триест опит за покушение срещу император Франц
Йосиф
.
*119. Речта на Бисмарк в Райхстага от 6 февруари 1888. Срв. Rudolf Steiner, "Das Volk Schillers und Fichtes" (Народът на Шилер и Фихте), в "Aus schicksaltragender Хей" (виж бележка 28). *120. Hippolyte Loiseaux, от когото в енциклопедичния речник "Grand Larousse" се посочва "Le Pangerma nism, се qu'il fut се gu'il est" (Пангерманизмът какъвто е бил и какъвто е), Париж, 1921. Andrh Cherada me, автор на "L'Europe et la question de 1'Autriche au seuil du ХХе siecle" (Европа и въпросът за Австрия в началото на ХХ век), Париж, 1901. *121. Wilhelm Oberdank студент, иредентист, направил на 17 Август 1882 г.
в Триест опит за покушение срещу император Франц Йосиф.
Оберданк бил екзекутиран, а Кардучи го възхвалил в една ода. *122. Централна организация на френските франкмасонски ложи. *123. Giosue' Carducci (1835-1907). *124. В написаната през 1888 г. статия "L'opera й Dante" (Делото на Данте), срв.
към текста >>
31.
СЪЩНОСТ НА ХРИСТИЯНСТВОТО. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 21 април 1923 г.
GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството
Не трябва да се учудваме много на това; ако в Австрия едно момче го нарекат
Йосиф
, никой няма да се учуди, ако друго момче, родено по същото това време също го нарекат
Йосиф
.
Казвам ви всичко това, за да направя за вас по-понятно как се разреши моето безпокойство по повод противоречията в Евангелията. Отначало взех две Евангелия, от Матей и от Лука. Нито един човек точно не знае, защо тези две родословия си противоречат едно на друго, даже ако не смята пренебрежително, че това е измислица. От гледна точка на духовната наука изследвах какво стои зад това и открих: било е родено не едно дете, а са били родени две деца Исус[6]. И двете момчета са носили името Исус.
Не трябва да се учудваме много на това; ако в Австрия едно момче го нарекат Йосиф, никой няма да се учуди, ако друго момче, родено по същото това време също го нарекат Йосиф.
Не е чудно, ако две момчета се наричат Сеп или Франц. Така не следва да се удивяваме и на това, че тогава всяко от двете деца са го нарекли Исус. Двете са живели заедно до дванадесет години. Но тук е станало нещо необичайно; вследствие от това, че те са живели заедно, дарбата на едното от тях внезапно се е проявила в другото. Както синът може да наследи (качества) от майката, така едното дете Исус наследило дарбата на другото.
към текста >>
А Исус е обикновено име, срещащо се в Палестина, както днес в Австрия някой носи името
Йосиф
, или в Швейцария се нарича еди-как си и подобни имена могат да се намерят във всеки дом.
Не е чудно, че върху зародиша действа Духът на Космоса, защото той действа даже на острова Англия, както видяхме. Изхождайки само от земни явления, не може да се обясни това, което е станало с Исус на тридесетата година от живота. Както човек възниква посредством оплождане, когато едно начало е подложено на влиянието на друго, по същия начин тогава върху тридесетгодишния Исус е оказал влияние целият Космос, оплождайки Неговото душевно-духовно начало, така че той благодарение на това станал Исус Христос, или по-добре е да кажем, Христос Исус. Какво означава това? Христос означава този, който е просветлен.
А Исус е обикновено име, срещащо се в Палестина, както днес в Австрия някой носи името Йосиф, или в Швейцария се нарича еди-как си и подобни имена могат да се намерят във всеки дом.
Мнозина са носили името Исус, а Христос са Го наричали, тъй като е станало посоченото просветление. Господа, ако четете моята книга «Християнството като мистичен факт», там ще намерите следните указания: това просветление още преди е можело да се предизвика изкуствено в някои хора, макар и само в малък мащаб, в малка степен. Тези хора тогава се наричали мъдреци от Мистериите. Разликата между тези, които по пътя на възпитанието достигали висшата мъдрост в древността, разликата между тях и Исус Христос се състои в това, че тези мистерийни мъдреци са се обучавали от други, получавали са познания от други в тези училища, които тогава се наричали Мистерии. При Исус това станало от само себе си.
към текста >>
НАГОРЕ