Търсене в текстове за 'Италия'

Рудолф Щайнер
www.rudolfsteinerbg.com

НАЧАЛО

КАТЕГОРИИ С ТЕКСТОВЕ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени са 287 резултата от 102 текста с точна фраза : 'Италия'.

1. 00. УВОД GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки

На 18 август 1787 година Гьоте писа от Италия на Кнебел: "След това, което видях от растенията и риби край Неапол и Сивиля, аз бих бил твърде съблазнен, ако бях с 10 години по-млад, да направя едно пътешествие до Индия, не за да открия нещо ново, а за да разгледам откритото по мой начин”.
На 18 август 1787 година Гьоте писа от Италия на Кнебел: "След това, което видях от растенията и риби край Неапол и Сивиля, аз бих бил твърде съблазнен, ако бях с 10 години по-млад, да направя едно пътешествие до Индия, не за да открия нещо ново, а за да разгледам откритото по мой начин”.
към текста >>

2. 02.РАЖДАНЕТО НА УЧЕНИЕТО ЗА МЕТАМОРФОЗИТЕ GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки

Всичко това донесе щастливото пътуване в Италия, което той направи тръгвайки от Карлсбад на 3 септември.
Той трябваше да наблюдава едно и също растение при различни условия и влияния защото само по този начин изменящото се изпъква по-добре. Това по-малко изпъква при растенията от различните видове. Всичко това донесе щастливото пътуване в Италия, което той направи тръгвайки от Карлсбад на 3 септември. Още при флората на Алпите той направи някои наблюдения. Тук той намери не само нови, невиждани още от него растения, а и такива, които вече познаваше, но измемини. “Докато в по-дълбоките, в по-ниските места клоните и стеблото бяха по-мощни и по-тлъсти, очите разположени по-близо едни до други и листата бяха широки, по-високо в планината клоните и стеблото ставаха по-нежни, очите се отдалечаваха едни от други, така че имаше по-голямо разстояние между възлите и листата се образуваха по-копиеобразни. Аз забелязах това при една върба и при една генциана и се убедих, че това не бяха различни видове. Също и при езерото Валхен забелязах по-дълги и по-тънки метли отколкото в ниските места”.*/*Пътуване в Италия, 8 септември 1786 г.).
към текста >>

Също и при езерото Валхен забелязах по-дълги и по-тънки метли отколкото в ниските места”.*/*Пътуване в Италия, 8 септември 1786 г.).
Всичко това донесе щастливото пътуване в Италия, което той направи тръгвайки от Карлсбад на 3 септември. Още при флората на Алпите той направи някои наблюдения. Тук той намери не само нови, невиждани още от него растения, а и такива, които вече познаваше, но измемини. “Докато в по-дълбоките, в по-ниските места клоните и стеблото бяха по-мощни и по-тлъсти, очите разположени по-близо едни до други и листата бяха широки, по-високо в планината клоните и стеблото ставаха по-нежни, очите се отдалечаваха едни от други, така че имаше по-голямо разстояние между възлите и листата се образуваха по-копиеобразни. Аз забелязах това при една върба и при една генциана и се убедих, че това не бяха различни видове. Също и при езерото Валхен забелязах по-дълги и по-тънки метли отколкото в ниските места”.*/*Пътуване в Италия, 8 септември 1786 г.). Подобни наблюдения се повтаряха. При морето във Венеция той открива растения, които му показваха свойства, които можеше да им даде само солта съдържаща се в песъчливите почви, повече обаче соленият въздух. Той намира там едно растение, което му изглеждаше като нашия "невинен подбел", “Тук обаче въоръжен с остри оръжия и листата като кожа, също и семенните кутийки, дръжките на листата, всичко беше дебело и тлъсто”.*/*Пътуване в Италия, 8 септември 1786 г./
към текста >>

Той намира там едно растение, което му изглеждаше като нашия "невинен подбел", “Тук обаче въоръжен с остри оръжия и листата като кожа, също и семенните кутийки, дръжките на листата, всичко беше дебело и тлъсто”.*/*Пътуване в Италия, 8 септември 1786 г./
“Докато в по-дълбоките, в по-ниските места клоните и стеблото бяха по-мощни и по-тлъсти, очите разположени по-близо едни до други и листата бяха широки, по-високо в планината клоните и стеблото ставаха по-нежни, очите се отдалечаваха едни от други, така че имаше по-голямо разстояние между възлите и листата се образуваха по-копиеобразни. Аз забелязах това при една върба и при една генциана и се убедих, че това не бяха различни видове. Също и при езерото Валхен забелязах по-дълги и по-тънки метли отколкото в ниските места”.*/*Пътуване в Италия, 8 септември 1786 г.). Подобни наблюдения се повтаряха. При морето във Венеция той открива растения, които му показваха свойства, които можеше да им даде само солта съдържаща се в песъчливите почви, повече обаче соленият въздух. Той намира там едно растение, което му изглеждаше като нашия "невинен подбел", “Тук обаче въоръжен с остри оръжия и листата като кожа, също и семенните кутийки, дръжките на листата, всичко беше дебело и тлъсто”.*/*Пътуване в Италия, 8 септември 1786 г./
към текста >>

В Ботаническата градина в Падова* (* Пътуване в Италия 27.09.1786 г.), където той се движи между една чужда нему растителност, в него “Все повече оживява мисълта, че вероятно човек може да развие всички форми на растенията от една форма”.
Мисълта за прарастението (първичното растение) се оформя все по-определено, все по-ясно в духа на Гьоте. В Ботаническата градина в Падова* (* Пътуване в Италия 27.09.1786 г.), където той се движи между една чужда нему растителност, в него “Все повече оживява мисълта, че вероятно човек може да развие всички форми на растенията от една форма”. На 17 ноември 1786 година той пише на Кнебел: “Моите скромни познания по ботаника ме радват твърде много в тази страна, където съществува една по-радостна, по-непрекъсната вегетация. Аз вече направих усърдни, простиращи се в областта на общото наблюдения, които после ще ти бъдат и на тебе приятни”. На 18 февруари 1787 година *(*Пътуване в Италия, 27.09.1786 г./ той пише в Рим, че е на път “Да открие нови, прекрасни отношения, как природата, това чудо на чудесата, което изглежда като нещо друго, развива такова разнообразие от нещо просто”. На 25 март той моли да кажат на Хердер, че вече е готов с прарастението. На 17 април * (*Пътуване в Италия, 27.09.1786 г./ той пише в Палермо и записва за прарастението думите: “Такова трябва все пак да съществува: по какво иначе бих познал аз, че тази или онази форма е едно растение, ако всички не биха били образувани по същия образец”.
към текста >>

На 18 февруари 1787 година *(*Пътуване в Италия, 27.09.1786 г./ той пише в Рим, че е на път “Да открие нови, прекрасни отношения, как природата, това чудо на чудесата, което изглежда като нещо друго, развива такова разнообразие от нещо просто”.
Мисълта за прарастението (първичното растение) се оформя все по-определено, все по-ясно в духа на Гьоте. В Ботаническата градина в Падова* (* Пътуване в Италия 27.09.1786 г.), където той се движи между една чужда нему растителност, в него “Все повече оживява мисълта, че вероятно човек може да развие всички форми на растенията от една форма”. На 17 ноември 1786 година той пише на Кнебел: “Моите скромни познания по ботаника ме радват твърде много в тази страна, където съществува една по-радостна, по-непрекъсната вегетация. Аз вече направих усърдни, простиращи се в областта на общото наблюдения, които после ще ти бъдат и на тебе приятни”. На 18 февруари 1787 година *(*Пътуване в Италия, 27.09.1786 г./ той пише в Рим, че е на път “Да открие нови, прекрасни отношения, как природата, това чудо на чудесата, което изглежда като нещо друго, развива такова разнообразие от нещо просто”. На 25 март той моли да кажат на Хердер, че вече е готов с прарастението. На 17 април * (*Пътуване в Италия, 27.09.1786 г./ той пише в Палермо и записва за прарастението думите: “Такова трябва все пак да съществува: по какво иначе бих познал аз, че тази или онази форма е едно растение, ако всички не биха били образувани по същия образец”. Той има предвид комплекса от законите на формирането, който организира растението, прави от него това, което то е, и чрез което при определен обект на природата ние стигаме до мисълта: това е едно растение това е прарастението.
към текста >>

На 17 април * (*Пътуване в Италия, 27.09.1786 г./ той пише в Палермо и записва за прарастението думите: “Такова трябва все пак да съществува: по какво иначе бих познал аз, че тази или онази форма е едно растение, ако всички не биха били образувани по същия образец”.
В Ботаническата градина в Падова* (* Пътуване в Италия 27.09.1786 г.), където той се движи между една чужда нему растителност, в него “Все повече оживява мисълта, че вероятно човек може да развие всички форми на растенията от една форма”. На 17 ноември 1786 година той пише на Кнебел: “Моите скромни познания по ботаника ме радват твърде много в тази страна, където съществува една по-радостна, по-непрекъсната вегетация. Аз вече направих усърдни, простиращи се в областта на общото наблюдения, които после ще ти бъдат и на тебе приятни”. На 18 февруари 1787 година *(*Пътуване в Италия, 27.09.1786 г./ той пише в Рим, че е на път “Да открие нови, прекрасни отношения, как природата, това чудо на чудесата, което изглежда като нещо друго, развива такова разнообразие от нещо просто”. На 25 март той моли да кажат на Хердер, че вече е готов с прарастението. На 17 април * (*Пътуване в Италия, 27.09.1786 г./ той пише в Палермо и записва за прарастението думите: “Такова трябва все пак да съществува: по какво иначе бих познал аз, че тази или онази форма е едно растение, ако всички не биха били образувани по същия образец”. Той има предвид комплекса от законите на формирането, който организира растението, прави от него това, което то е, и чрез което при определен обект на природата ние стигаме до мисълта: това е едно растение това е прарастението.
към текста >>

Ето защо на 6 септември 1787 година*/*Пътуване в Италия) Гьоте го нарича също ev xainay /едно и всичко/ на растителния свят.
При Гьоте отделните изменения са проява на организма, който притежава при себе си способността да приеме разнообразните форми и в определен случай приема онази форма, която е най-съответстваща на условията на външния свят, които го заобикалят. Тези външни условия са само повод вътрешните формиращи сили да се изявят по един определен начин. Единствено тези последните са съставният принцип, творческият принцип в растението. Ето защо на 6 септември 1787 година*/*Пътуване в Италия) Гьоте го нарича също ev xainay /едно и всичко/ на растителния свят.
към текста >>

Видяхме, че още през пролетта на 1785 година Гьоте беше изследвал семена; от Италия той съобщава на Хердер на 17 май 1787 година, че е намерил съвсем ясно и недвусмислено точката, където се намира зародишът.
Всяко едно растение е едно хармонично цяло от растения*/*В какъв смисъл тези отделни части се отнасят към цялото, това ще имаме случай да покажем на различни места. Ако бихме искали да извлечем едно понятие на днешната наука за едно такова съгласувано действие на оживени понятие на днешната наука за едно такова съгласувано действие на оживени частични същества към едно цяло, това би било понятието за един "кошер" в зоологията. Това е един вид държава от живи същества, един индивид, който също се състои от самостоятелни индивиди, един индивид от по-висше естество/. Когато това стоеше ясно пред погледа на Гьоте, за него става още въпрос само за отделни наблюдения, които биха дали възможност да бъдат изразени в отделни случаи различните стадии на развитието, които растението проявява от себе си. И за това беше станало вече необходимото. Видяхме, че още през пролетта на 1785 година Гьоте беше изследвал семена; от Италия той съобщава на Хердер на 17 май 1787 година, че е намерил съвсем ясно и недвусмислено точката, където се намира зародишът.
към текста >>

На 25 март */* Пътуване в Италия/ той моли да съобщят на Хердер, че неговото учение за котиледоните /семеделите/ е така сублимирано, че трудно би могло да се отиде по-далеч.
Но също така и единството на строежа на всички листа се показа скоро достатъчно нагледно. Наред с други примери Гьоте откри в това отношение особено при пресния копър разликата между долните и горните листа,които обаче въпреки това бяха един и същ орган. На 25 март */* Пътуване в Италия/ той моли да съобщят на Хердер, че неговото учение за котиледоните /семеделите/ е така сублимирано, че трудно би могло да се отиде по-далеч. Трябваше да се направи още една малка крачка, за да се открие, че и цветните листенца, тичинките и близалцето са също метаморфозирани листа. До това можаха да доведат изследванията на английския ботаник Хил, който по онова време бяха общоизвестни и имаха за обект превръщането на отделните цветни органи в други. Когато силите, които организират съществото на растението, се явяват в действителното съществуване, те приемат редица пространствени форми. Сега става вече въпрос за живото понятие, което свързва назад и напред тези форми.
към текста >>

Обаче не ще сгрешим, ако допуснем, че тази кореняща се дълбоко в духа на Гьоте мисъл е била свързана още в Италия с понятието за образуването на растението.
В семето формата на растението е най-много свита /концентрирана/. По-нататък с листата следва първото разгръщане, разширение на формиращите сили. Това, което в семето е концентрирано в една точка, в листата то се явява разгърнато в пространството. В чашката силите отново се свиват в една осова точка; короната се произвежда от следващото разширение /тук под корона трябва да се разбират венчелисчетата на цвета); тичинките и близалцето се раждат от следващото свиване; плодът чрез последното /трето/ разширение, след което цялата сила на живота на растението /ентелехичният принцип/ се скрива отново в най-високо свитото състояние на семето. Ние можем да проследим приблизително всички подробности на мисълта за метаморфозата до последното превръщане в излязлата в 1790 година статия; но това не може да сторим така лесно с понятието за разширението и свиването. Обаче не ще сгрешим, ако допуснем, че тази кореняща се дълбоко в духа на Гьоте мисъл е била свързана още в Италия с понятието за образуването на растението. Тъй като съдържанието на тази мисъл е обусловеното от формиращите сили по-голямо или по-малко разгръщане в пространството.
към текста >>

От това място и от някои други изказвания на Гьоте се явява като вероятно, че и написването на учението за метаморфозата поне в неговата афористична форма е станало в Италия.
През септември 1787 година при своето второ пребиваване в Рим Гьоте изнася на своя приятел Мориц въпроса; той открива тогава, колко жив, колко нагледен става предметът при едно такова изнасяне (говорене, предаване). Постоянно се записва, колко далече са стигналите. От това място и от някои други изказвания на Гьоте се явява като вероятно, че и написването на учението за метаморфозата поне в неговата афористична форма е станало в Италия. Той казва по-нататък: “По този начин – в разговор с Мориц – аз можех да запиша на лист нещо от моите мисли”.
към текста >>

3. 03.РАЖДАНЕТО НА ГЬОТЕВИТЕ МИСЛИ ВЪРХУ ОБРАЗУВАНЕТО НА ЖИВОТНИТЕ . GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки

И тъй като в Италия пред неговия дух стои мисълта за метаморфозите при растението на всички нейни подробности, той пише в Неапол на 17 май 1787 година: “Същият закон ще може да се приложи върху всичко живо”.
Гьоте искаше сега да разработи явно последователно тази мисъл и се е занимавал много с нея през следващите години. На 1 май 1784 година госпожа фон Щейн пише на Кнебел: “Новата книга на Хердер изтъква вероятността, че ние сме били първо растения и животни... Гьоте размишлява сега върху тези неща и всяко нещо, което е минало първо през неговата представа, става извънредно интересно”. До каква степен живееше в Гьоте мисълта, да изложи своите възгледи върху природата в един по-голям труд, това става за нас особено ясно, когато виждаме, че при всяко ново откритие, което успява да направи, той не може другояче, освен да изтъкне пред своите приятели, възможността на едно разширение на неговата мисъл върху цялата природа. В 1786 година той пише на госпожа фон Щайн, че иска да разпростре своите идеи относно начина, как природата играейки си един вид с една главна форма произвежда разнообразния живот, “върху всички царства на природата, върху цялото нейно царство”. И тъй като в Италия пред неговия дух стои мисълта за метаморфозите при растението на всички нейни подробности, той пише в Неапол на 17 май 1787 година: “Същият закон ще може да се приложи върху всичко живо”.
към текста >>

Неговите велики идеи го придружават и в Италия.
Неговите велики идеи го придружават и в Италия. През време когато мисълта за прарастението се оформява в неговия дух, той се домогва и до понятия относно формата на човека. На 20 януари 1787 година Гьоте пише в Рим: "Аз съм приблизително подготвен по анатомия и добих не без усилия познания и върху човешкото тяло, до определена степен. Тук вниманието на човека е постоянно завладяно чрез наблюдение на статуите, обаче по един по-висш начин. При нашата медицинско-хирургическа анатомия се касае само за това, да познаем честта, и за целта служи също и един нищожен мускул. Обаче в Рим частите не означават нищо, ако същевременно те не представляват благородната красива форма.
към текста >>

Скоро след неговото завръщане от Италия ние научаваме, че Гьоте се занимава "усърдно с анатомия", и в 1789 година той пише на Хердер: "Имам да говоря за една новооткрита хармония на природата".
Тук при Гьоте се касаеше преди всичко за това, да бъдат познати законите, според които природата образува органическите и предимно човешките форми, тенденцията, която тя преследва при формирането на същите. Както в редицата от безброй растителни форми той търси прарастенията, чрез което могат да се измислят растения до безкрайност, които трябва да бъдат логически, т.е., които са напълно съобразни с тенденцията на природата и които биха съществували, ако биха били налице подходящите условия; така и по отношение на животните и на човека Гьоте залагаше на това, "да открие идеални характерни черти", които са напълно съобразени със законите на природата. Скоро след неговото завръщане от Италия ние научаваме, че Гьоте се занимава "усърдно с анатомия", и в 1789 година той пише на Хердер: "Имам да говоря за една новооткрита хармония на природата". Това, което е било открито тук като нещо ново, би трябвало да бъде една част от прешленната теория за черепа* (*виж Естествени Науки, забележки към стр.316, 318, 344 и следв.). Завършването на това откритие се пада обаче в 1790 година. Това, което той е знаел до тогава, е било, че всички кости, които образуват задната част на главата, представляват изменени три прешлена на гръбначния стълб. Гьоте си представяше нещата по следния начин: Мозъкът представлява само една маса от гръбначен мозък, доведен до най–висока степен.
към текста >>

За костта на задната глава, за предната и задната клиновидна кост, Гьоте казва, че той скоро е съзрял тези отношения; но че също и костта на небцето, горната челюст и междучелюстната кост са изменени прешлени, това той позна при своето пътуване в северна Италия, когато върху дюните на Лидо намери един разпукан череп на овца.
Изглежда обаче до най-висока степен вероятно, че щом главният мозък е един развит до най-висока степен гръбначен мозък, то и обвиващите го кости са развити на по-висока степен прешлени на гръбначния стълб. По този начин цялата глава се явява като предварително оформена в по-ниско стоящите органи на тялото. И тук са в действие онези сили, които вече работят на по-ниска степен, само че в главата те са развили до най-висока степен намиращите се в тях заложби. Отново за Гьоте се касаеше само да се докаже, как всъщност се представят нещата според сетивната действителност? За костта на задната глава, за предната и задната клиновидна кост, Гьоте казва, че той скоро е съзрял тези отношения; но че също и костта на небцето, горната челюст и междучелюстната кост са изменени прешлени, това той позна при своето пътуване в северна Италия, когато върху дюните на Лидо намери един разпукан череп на овца. Този череп беше така сполучливо разпаднат, че в отделните парчета можаха да се разпознаят отделните прешлени. Гьоте показа това откритие на 30 април 1790 година на госпожа фон Калб с думите: "Кажете на Хердер, че съм се приближил съвсем много до разбирането на животинската форма и някои нейни преобразования и това чрез един странен случай".
към текста >>

4. 04. ЗА СЪЩНОСТТА И ЗНАЧЕНИЕТО НА ГЬОТЕВИТЕ СЪЧИНЕНИЯ ВЪРХУ ОБРАЗУВАНЕТО НА ОРГАНИЗМИТЕ GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки

Тогава за Спиноза се говореше твърде много, защото у Гьоте "всичко беше още в началното действие и противодействие, ферментиращо и кипящо*./*Пътуване в Италия, 5.Х.1787 година/.
През лятото на същата година Гьоте се срещна с Фриц Якоби. Този последният, който се беше занимавал подробно със Спиноза за което свидетелстват неговите писма върху учението на Спиноза, 1785 година,беше напълно подходящ да въведе Гьоте по-дълбоко в същността на философа. Тогава за Спиноза се говореше твърде много, защото у Гьоте "всичко беше още в началното действие и противодействие, ферментиращо и кипящо*./*Пътуване в Италия, 5.Х.1787 година/. Известно време по-късно той намери в библиотеката на своя баща една книга, чийто автор остро се бореше против Спиноза, даже го изопачаваше до най-висока степен. Това стана повод Гьоте да се заеме още веднъж сериозно с дълбокия мислител. Той намери в неговите съчинения обяснения на най-дълбоките научни въпроси, които беше способен да повдигне тогава. През 1784 година поетът чете Спиноза заедно с госпожа фон Щайн. Той пише на 4 ноември 1784 година на приятелката: "Аз ще донеса със себе си Спиноза на латински език, тъй като в него всичко е много по-ясно." Въздействието на този философ върху Гьоте беше извънредно голямо.
към текста >>

Как се прояви сега това влияние върху изучаването на образуването на организмите, това ни става най-ясно, когато вземем под внимание думите написани върху Лаватер от пътуването в Италия: Лаватер застъпваше именно всеобщоприетото тогава мнение, че едно същество може да се роди само чрез едно незаложено в природата на самото същество влияние, чрез едно нарушение на общите природни закони.
Той намери в неговите съчинения обяснения на най-дълбоките научни въпроси, които беше способен да повдигне тогава. През 1784 година поетът чете Спиноза заедно с госпожа фон Щайн. Той пише на 4 ноември 1784 година на приятелката: "Аз ще донеса със себе си Спиноза на латински език, тъй като в него всичко е много по-ясно." Въздействието на този философ върху Гьоте беше извънредно голямо. Самият Гьоте беше наясно върху това. В 1816 година /7.11/ той пише на Целтер: "Освен Шекспир и Спиноза аз не зная някой от покойниците да е упражнил такова въздействие върху мене както Лине." Следователно той счита Шекспир и Спиноза като двама духове, който са упражнили най-голямо влияние върху него. Как се прояви сега това влияние върху изучаването на образуването на организмите, това ни става най-ясно, когато вземем под внимание думите написани върху Лаватер от пътуването в Италия: Лаватер застъпваше именно всеобщоприетото тогава мнение, че едно същество може да се роди само чрез едно незаложено в природата на самото същество влияние, чрез едно нарушение на общите природни закони. Върху това Гьоте писа думите: Наскоро намерих в една страстна апостолско-капуцинска декламация на цюрихския пророк безсмислените думи: всичко, което има живот, живее чрез нещо вън от него или така звучаха приблизително думите му. Така може да пише само някой, който обръща езичниците към християнство и при проверка духът не го подканя"*./* Някои атрибути (свойства) на Бога в нещата/. Това е изречено напълно в духа на Спиноза. Спиноза различава три вида познание. Първият вид е онова познание, при което при определени чути или прочетени думи си спомняме за нещата и си образуваме определени представи за нещата, подобни на тези, чрез които си представяме нещата образно.
към текста >>

Неговото намерение, да създаде светлина и тук, ние показано в неговите думи от "Пътуване в Италия" /27 септември 1786 г./ с които той се изразява, че с помощта на неговите идеи ще му бъде възможно "да спре ли действително родове и видове, което, както ми се струва, досега става произволно".
Това, което може да се каже тук е, че Гьоте никога не е изпълнил своите основни мисли, че той твърде малко е навлязъл в царството на особеното. Ето защо неговите работи остават откъслечни. Неговото намерение, да създаде светлина и тук, ние показано в неговите думи от "Пътуване в Италия" /27 септември 1786 г./ с които той се изразява, че с помощта на неговите идеи ще му бъде възможно "да спре ли действително родове и видове, което, както ми се струва, досега става произволно". Той не можа да изпълни това свое намерение; не изложи особено връзката на своите общи мисли със света на особеното, с действителността на отделните форми. Това той самият считаше като един недостатък на неговите фрагменти; относно това той пише на 28 юни 1828 година на Соре за Декендол: "На мене също ми става все по-ясно, как той разглежда намеренията, в които аз продължавам да се движа и които са изразени достатъчно ясно в моята студия върху метаморфозата, чието отношение обаче към опитната ботаника, както отдавна зная това, не изпъква достатъчно ясно." Тази е също и причината, поради която Гьотевите възгледи бяха толкова малко разбрани и криво разбирани; това се случи затова, защото те въобще не бяха разбрани.
към текста >>

5. 08. ОТ ИЗКУСТВОТО КЪМ НАУКАТА GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки

Един поглед в "Пътуване в Италия" на поета е достатъчен, за да познаем, че това не е някаква фраза, а дълбоко вътрешно убеждение.
Гьоте и Шилер вземат изкуството в неговата цяла дълбочина. Прекрасното е "една проява на тайствените природни закони, които без неговото появяване биха останали вечно скрити". Един поглед в "Пътуване в Италия" на поета е достатъчен, за да познаем, че това не е някаква фраза, а дълбоко вътрешно убеждение. Когато той казва: " Висшите произведения на изкуството са били създадени от човека едновременно като най-висши произведения на природата според истински и природни закони”. Всичко произволно, съобразено отпада; тук има необходимост, тук е Бог", от това следва, че за него природата и изкуството имат един и същ произход. В тази насока той казва относно изкуството на гърците: "аз предполагам,че те са постъпвали по същите закони, по които самата природа постъпва и по следите на които аз се намирам." А за Шекспир: "Шекспир се сдружава с мировия дух; той прониква света както този дух, и за двамата не е скрито нищо; но докато работата на мировия дух е, да запази тайни преди, даже и след делото, схващането на поета е да издаде тайната като се разбърбори”.
към текста >>

6. 16_5. ГЬОТЕ, НЮТОН И ФИЗИЦИТЕ GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки

Когато в Италия Гьоте застана не само срещу най-висшите творения на изкуството от този род, но и срещу великолепно оцветената природа, в него се събуди особено силно стремежът да познае природните закони на цветовете.
Когато Гьоте пристъпи към разглеждане същността на цветовете, това беше един художествен интерес, който го доведе до този предмет. Неговият интуитивен дух скоро разбра, че нанасянето на боите /цветовете/ в живописта е подчинено на една дълбока закономерност. В какво се състоеше тази закономерност, това не можеше да открие нито той, докато се движеше теоретизирайки в областта на живописта, нито пък сведущи живописци можаха да му дадат едно задоволително сведение върху този въпрос. Наистина те знаеха практически, как трябва да размесват и употребяват боите, но не можеха да се изкажат в понятия върху това. Когато в Италия Гьоте застана не само срещу най-висшите творения на изкуството от този род, но и срещу великолепно оцветената природа, в него се събуди особено силно стремежът да познае природните закони на цветовете.
към текста >>

Скоро след завръщането от Италия започнаха изследванията на Гьоте върху цветовете.
Скоро след завръщането от Италия започнаха изследванията на Гьоте върху цветовете. Тези изследвания станаха особено интензивни през годините 1790 и 1791, за да занимават след това поета чак до края на неговия живот.
към текста >>

Още в своите писма от Италия той беше изказал, че едно растение е растение само чрез това, че то носи в себе си "идеята на растението".
Трябва да си припомним състоянието на Гьотевия светоглед през това време. Тогава той вече беше замислил своята велика мисъл за метаморфозата на органическите същества. Още чрез откритието на междинната челюстна кост в него възникнал възгледът за единството на всяко природно съществуване. Отделните същества му се явиха като особено изменение на идейния принцип, който царува в цялостта на природата. Още в своите писма от Италия той беше изказал, че едно растение е растение само чрез това, че то носи в себе си "идеята на растението". Тази идея той считаше за нещо конкретно, за едно изпълнено с духовно съдържание единство във всички отделни растения. Тя не можеше да бъде обхваната с очите на тялото, но можеше да бъде обхваната с очите на духа. Който може да я види, той я вижда във всяко растение.
към текста >>

7. 18. ГЬОТЕВИЯТ СВЕТОГЛЕД В НЕГОВИТЕ 'СЕНТЕНЦИИ В ПРОЗА' GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки

След виждането на гръцките произведения на изкуството в Италия Гьоте пише: "Висшите произведения на изкуството са същевременно произведени като най-висши произведения на природата, създадени от човека според истински и природни закони." Спрямо чисто сетивната действителност на опитността произведенията на изкуството са една красива илюзия; за този, който може да вижда по-дълбоко, те са "една изява на тайни природни закони", които без тях не биха никога излезли на бял свят*/*Сентенции в проза, цит.
Ако човекът не би имал способността да създава творения, които да са изградени напълно в смисъла, в който са изградени произведенията на природата, и да покаже нагледно само този смисъл в по-съвършена форма отколкото природата може да стори това, тогава в смисъла на Гьоте не би имало никакво изкуство. Това, което художникът създава, са обекти на природата на една по-висока степен на съвършенство. Изкуството е продължение на природата, "защото като е поставен на върха на природата, човекът вижда отново себе си като една цяла природа, която трябва отново да произведе в себе си един връх. До това той се издига, като се прониква с всички съвършенства и добродетели, създава подбор, ред и хармония и накрая издига до произведението на творения на изкуството* /*Гьоте, винкелман, Мислене-Гледане-Размисъл, т.16, стр.13 и следв./....". След виждането на гръцките произведения на изкуството в Италия Гьоте пише: "Висшите произведения на изкуството са същевременно произведени като най-висши произведения на природата, създадени от човека според истински и природни закони." Спрямо чисто сетивната действителност на опитността произведенията на изкуството са една красива илюзия; за този, който може да вижда по-дълбоко, те са "една изява на тайни природни закони", които без тях не биха никога излезли на бял свят*/*Сентенции в проза, цит. на др. място, стр.494/
към текста >>

8. 09. ЗАКЛЮЧЕНИЕ GA_2 Светогледа Гьоте

Великите произведения на изкуството, които Гьоте видя в Италия, му се явиха като непосредствен отпечатък на необходимостта, която човекът открива в природата.
Начинът на изобразяване е различен. Ето защо Гьоте укоряваше тези, които говорят за една идея на красивото, като че самата красота не е просто сетивният блясък на идеята. Тук се показва, как истинският художник трябва да черпи посредственото от Първоизточника на всяко битие, как той отпечатва на своите произведения необходимото, което име търсим идейно в природата и в духа на науката. Науката подслушва от природата нейната закономерност; изкуството върши не по-малко това, само че то всажда още тази закономерност в грубата материя. Едно произведение на изкуството е не по-малко природата от едно произведение на природата, само че в произведението на изкуството природната закономерност е вече така влята, както тя се явява на човешкия дух. Великите произведения на изкуството, които Гьоте видя в Италия, му се явиха като непосредствен отпечатък на необходимостта, която човекът открива в природата. Ето защо за него изкуството е също едно проявление на тайни природни закони. Всичко в изкуството се касае до това, доколко художникът е въплътил идеята в материята. Важното не е, както той третира, а как го третира. Ако външно възприеманата материя се е потопила изцяло в науката, така че да остане нейната същност, идеята, то в изкуството тази материя трябва да остане, само че нейната особеност, нейната случайност трябва да бъде съвършено превъзмогната чрез художественото третиране. Обектът трябва да бъде напълно повдигнат от сферата на случайното и пренесен в тази на необходимото.
към текста >>

9. АГРИПА ОТ НЕТЕСХАЙМ И ТЕОФРАСТ ПАРАЦЕЛЗИЙ GA_7 Мистиката в зората на модерния духовен живот и нейното отношение към съвременния светоглед

За тази цел той многократно ходи в Париж, в Италия и Англия и посещава също знаменития абат Тритем от Шпонхайм във Вюрцбург.
Агрипа от Нетесхайм е водил един твърде променлив живот. Той произхожда от един благороден род и се е родил в Кьолн. Следва от рано медицина и право и се стреми да си изясни природните явления по начина, който е бил приет тогава сред определени кръгове и общества, а също и от отделни изследователи, които са държали грижливо в тайна това, което познанието на природата им откривало. За тази цел той многократно ходи в Париж, в Италия и Англия и посещава също знаменития абат Тритем от Шпонхайм във Вюрцбург. Преподавал е през различни времена в различните научни институции и тук и там е влизал в служба на богатите и благородниците, на разположение на които е поставял своите държавнически и естественонаучни сръчности. Въпреки че неговите биографи описват услугите, които е правил, като не винаги безупречни, въпреки твърдението, че е печелил пари, като е претендирал че владее тайни изкуства и чрез тях може да достави печалби и предимства на хората, на всичко това се противопоставя неговият явен и неуморим стремеж да усвои знанието на своята епоха по честен начин и да задълбочи това знание в смисъла на едно по-висше познание на света. У него ясно се проявява стремежът да добие от една страна едно ясно становище към естествената наука, а от друга страна към висшето познание. До едно такова становище стига само онзи, който разбира, по какви пътища може да се стигне до едното и до другото познание. Колкото е вярно, че накрая естествената наука трябва да бъде издигната в областта на духа, ако трябва да бъде превърната във висше познание, толкова вярно е също, че отначало тя трябва да остане в своето собствено поле, ако искаме даде истинската основа на една по-висша степен.
към текста >>

След мене, а не аз след вас, вие от Париж, вие от Монтпелие, вие от Бавария, вие от Майсен, вие от Кьолн, вие от Виена и всичко, което се намира край Дунав и Рейн; вие острови в морето, ти Италия, ти Атина, ти Гърция, ти арабино, ти израелитино; след мене, а не аз след вас!
И това, което природата го учи, него трябва да вложи той в своята мъдрост, но да не търси нищо в своята мъдрост, а само в светлината на природата." Той от нищо не се плаши, за да познае действията на природата във всички направления. За тази цел прави пътешествия в Швеция, Унгария, Испания, Португалия и на Изток. Той може да каже за себе си: "Аз се отдадох на изкуството поставяйки в опасност своя живот и не се срамувах да се уча от скитниците, палачите и бръснарите. Моето учение бе подложено на изпит по-строго отколкото среброто и бедността, страха, войните и неволите." Това, което съществува като предание на древните авторитети, няма за него никаква стоиност; защото вярва, че може да стигне до истинския възглед само тогава, когато сам изживее издигането от естественото знание до най-висшето познание. Това самоизпитване поставя в неговата уста гордото изречение: "Който търси истината, трябва да дойде в моето царство..... И да ме следва; а не аз вас, Авицена, Разес, Гален, Месур! След мене, а не аз след вас, вие от Париж, вие от Монтпелие, вие от Бавария, вие от Майсен, вие от Кьолн, вие от Виена и всичко, което се намира край Дунав и Рейн; вие острови в морето, ти Италия, ти Атина, ти Гърция, ти арабино, ти израелитино; след мене, а не аз след вас! Мое е царството! "
към текста >>

10. ГРЪЦКИТЕ МЪДРЕЦИ ПРЕДИ ПЛАТОН В СВЕТЛИНАТА НА МИСТЕРИЙНАТА МЪДРОСТ GA_8 Християнството като мистичен факт

в Южна Италия.
Тяхната гордост носеше като необходима прибавка печата на смирението и на скромността, които изразяват думите: Всяко знание за преходните неща е във вечна промяна, както и самите преходни неща. Хераклит нарича вечния свят една игра: той можеше да го стори с най-висшата сериозност. Обаче думата сериозност е износена от нейната употреба за земните изживявания. Играта на вечността поражда в човека сигурността в живота, която сериозността, произлизаща от преходното му отнема. Едно друго схващане за света, различно от това на Хераклит, израства от Мистериите сред онази общност, основана от Питагор през 6-ия век пр. Хр. в Южна Италия. Питагорейците виждаха в числата и фигурите, чийто закони изучаваха чрез математиката, основата на нещата. Гръцкият мислител Аристотел разказва за тях: „Те първо се занимаваха с математиката и като се вглъбяваха изцяло в нея, считаха началото в математиката и като начало на всички неща. Така както в математиката по начало числата са първичното нещо, и така както в числата те виждаха много работи, подобни на развитието, а именно в числата повече отколкото в огъня, земята и водата, то за тях дадено число означаваше справедливостта, друго душата и Духа, трето времето и т.н. за всички неща. По-нататък в числата те намираха свойствата и отношенията на хармонията и така всичко друго по своето естество се явяваше като изображение на числата, а числата като първичното в природата."
към текста >>

11. БЕЛЕЖКИ GA_8 Християнството като мистичен факт

„Култура и изкуство на ренесанса в Италия", Издателство „Наука и изкуство" София, 1987
„Култура и изкуство на ренесанса в Италия", Издателство „Наука и изкуство" София, 1987
към текста >>

12. РАЗВИТИЕТО НА СВЕТА И ЧОВЕКА GA_13 Въведение в Тайната наука

(По-големи подробности за тези Мистерии на древността могат да се намерят в моята книга „Християнството като мистичен факт".) От тези центрове на посвещението, мъдростта поемаше към хората, които се грижеха за духовните тайни в Мала Азия, Гърция и Италия.
Влиянията от духовния живот, както и тайните на азиатските и африканските светилища се вливаха в тези народи и техните водачи. Великите индийски Учители, учениците на Заратустра, последователите на Хермес, всички те бяха възпитали свои ученици. Едни или други от тях основаха светилища, където древните учения отново оживяха в една нова форма. Това са Мистериите на древността. Там се подготвиха ученици, които можеха да бъдат привеждани в онези състояния на съзнанието, позволяващи съзерцателния достъп в духовния свят. (По-големи подробности за тези Мистерии на древността могат да се намерят в моята книга „Християнството като мистичен факт".) От тези центрове на посвещението, мъдростта поемаше към хората, които се грижеха за духовните тайни в Мала Азия, Гърция и Италия. (В Гърция възникнаха орфическите и елевзински Мистерии. В окултната школа на Питагор действуваха великите учения на мъдростта и нейните методи от древността.
към текста >>

13. ЕПОХАТА НА КАНТ И НА ГЬОТЕ GA_18_1 Загадки на философията

При съзерцаването на художествените творения, които особено го интересуваха, той написва през време на пътуването в Италия следните думи: "Висшите произведения на изкуството са същевременно най-висшите произведения на природата създадени от човека според истински и природни закони.
В изкуството и в красивото Гьоте не виждаше едно царство откъснато от действителната връзка, а една по-висока степен на природната закономерност. При съзерцаването на художествените творения, които особено го интересуваха, той написва през време на пътуването в Италия следните думи: "Висшите произведения на изкуството са същевременно най-висшите произведения на природата създадени от човека според истински и природни закони. Тук всеки произвол, всяко въображение отпада; тук има необходимост, тук е Бог". Когато художникът постъпва в смисъла на гърците, а именно "според законите, по които самата природа постъпва", тогава в неговите творения се намира божественото, което може да се намери в самата природа. За Гьоте изкуството е "едно проявление на тайни природни закони", това, което художникът създава, са произведения на природата на една по-висока степен на съвършенство. Изкуството е продължение и човешко завършване на природата, защото "бидейки поставен на върха на природата човекът вижда себе си отново като една цяла природа, която трябва да произведе в себе си още веднъж един връх. До това той се издига, като се прониква с всички съвършенства и добродетели, извиква подбор, ред, хармония и значение и накрая се издига до произведението на изкуството".
към текста >>

При неговото пътуване в Италия този общ първообраз във всички растителни форми му стана все по-ясен: "Многото растения, които иначе аз бях свикнал да виждам само в кофи и саксии, даже през по-голямата част на годината зад стъкла, тук стоят весели и свежи под свободното небе и изпълнявайки тяхното определение, те ни стават по-ясни.
Даващият тон ботаник на онова време, Лине, казва върху разнообразните видове в света на растенията, че съществуват толкова много такива видове, колкото "различни форми са били създадено в Началото". Който има такова мнение, той може само да полага усилия да изучава свойствата на отделните форми и грижливо да различава тези форми едни от други. Гьоте не можеше да се съгласи с едно такова разглеждане на природата. "Това, което Лине се стараеше да отделя насила едно от друго, то според най-вътрешната потребност на моето същество трябваше да се стреми към съединение". Той търсеше онова, което е общо на всички растения, на всички растителни видове. При неговото пътуване в Италия този общ първообраз във всички растителни форми му стана все по-ясен: "Многото растения, които иначе аз бях свикнал да виждам само в кофи и саксии, даже през по-голямата част на годината зад стъкла, тук стоят весели и свежи под свободното небе и изпълнявайки тяхното определение, те ни стават по-ясни. Гледайки толкова много нови и обновени форми, отново ми дойде старата мисъл, дали между това множество не бих могъл да открия първичното растение /прарастението/? такова първично растение трябва все пак да съществува; иначе по какво бих познал, че тази или онази форма е растение, ако всички те не бяха създадени по един образец? "
към текста >>

Познанията, които Гьоте почерпи от съзерцаването на произведенията на изкуството в Италия, нямаха несъмнено онази безусловна сигурност като теоремите на математиката.
Познанията, които Гьоте почерпи от съзерцаването на произведенията на изкуството в Италия, нямаха несъмнено онази безусловна сигурност като теоремите на математиката. Но в замяна на това те бяха по-малко отвлечени. Обаче Гьоте стоеше пред тях с чувството: Тук има необходимост, тук е Бог. За Гьоте не съществуваше една истина в смисъла, че тя е нещо различно от онова, което се изявява също и в съвършеното произведение на изкуството. Това, което изкуството въплъщава с неговите технически средства: Глина, мрамор, цвят, ритъм и т.н., то е взето от същия източник на истината, от който черпи и философът, който обаче не разполага с непосредствено нагледните средства за изразяване, а единствено с мисълта, с идеята. "Поезията сочи към тайните на природата и се стреми да ги разреши чрез образа.
към текста >>

14. 04. ВТОРА ЛЕКЦИЯ - ЕЗОТЕРИЧНО РАЗГЛЕЖДАНЕ НА ГЬОТЕВОТО ТАЙНО ОТКРОВЕНИЕ GA_22 Тайното откровение на Гьоте

Ако проследим пътуването му из Италия, ние ще видим как тази идея се превръща за него в един истински лайтмотив, който го води от едно растение към друго растение, от едно място към друго място.
Ние знаем, че Гьоте създава идеята за прарастението. Какво представлява тя на пръв поглед? Нищо друго, освен едно абстрактно понятие. И ако Гьоте не беше прибавил нещо към него, то щеше да си остане едно празно понятие, което умъртвява всичко живо, също както разпиляното от Блуждаещите Светлини злато умъртвява мопса. Помислете обаче какво прави Гьоте с идеята за прарастението. Ако проследим пътуването му из Италия, ние ще видим как тази идея се превръща за него в един истински лайтмотив, който го води от едно растение към друго растение, от едно място към друго място. И така, Гьоте здраво хваща понятието „прарастение", прилага го към едно или друго конкретно растение и установява как се появяват все нови и нови форми, както във възходяща, така и в низходяща посока. После той проследява, стъпка по стъпка, как духовната реалност или духовният образ присъствува, как се вмъква във всяка сетивна растителна форма. Самият Гьоте, бих казал, се вмъква в нещата, също както Змията пропълзява в подземните пропасти. За Гьоте светът на понятията не е нищо друго, освен това, което човекът може да прибави към обективната действителност./*21/ За него Змията е представител на онази душевна сила, която не се стреми по един или друг егоистичен начин към по-висшите области на съществуванието, обладана от желанието да остави всичко под себе си, а търпеливо изследва понятията, които се потвърждават от самия живот, търпеливо напредва от една опитност към друга опитност, от едно изживяване към друго изживяване.
към текста >>

" В чувствата са скрити корените на всяко изкуство, на всяка религия; впрочем за Гьоте изкуството и религията представляват едно цяло, защото още при пътуването си из Италия, той казва следното за художествените произведения, които среща там: „Да, тук цари необходимост, тук цари Бог!
И тогава храмът се издига от скритите подземни бездни нагоре към повърхността, и става видим за всички, които действително жадуват за познание и мъдрост. Златният Цар дарява Момъка с познавателните сили на мисленето: „Познай най-висшето! " Сребърният Цар го дарява с познавателните сили на чувствата и тук Гьоте изрича прекрасните думи: „Паси овцете! " В чувствата са скрити корените на всяко изкуство, на всяка религия; впрочем за Гьоте изкуството и религията представляват едно цяло, защото още при пътуването си из Италия, той казва следното за художествените произведения, които среща там: „Да, тук цари необходимост, тук цари Бог! "
към текста >>

15. 05. ПРИКАЗКАТА ЗА ЗЕЛЕНАТА ЗМИЯ И КРАСИВАТА ЛИЛИЯ В СВЕТЛИНАТА НА РУДОЛФ ЩАЙНЕРОВОТО ДУХОВНО ИЗСЛЕДВАНЕ GA_22 Тайното откровение на Гьоте

Когато Гьоте се връща от Италия обратно във Ваймар, „той попада в един свят, в който всички са разтърсени" от Шилеровите „Разбойници" [...].
Когато Гьоте се връща от Италия обратно във Ваймар, „той попада в един свят, в който всички са разтърсени" от Шилеровите „Разбойници" [...]. И това му действува като истинско варварство, застрашаващо корените на всичко онова, което сега живее в душата му. В своя душевен живот той се чувствува пълен самотник. За известно време той е забравен от всички. И ето че сега постепенно се заражда приятелство с Шилер [...] И тази приятелска връзка няма равна на себе си в историята на човечеството. Те взаимно се насърчават, така че Херман Грим с право казва: В отношението Гьоте: Шилер имаме не само Гьоте плюс Шилер, а Гьоте плюс Шилер и Шилер плюс Гьоте.
към текста >>

16. 36. 4. Трето съзерцание: Страданието на Михаел над развитието на човечеството преди да навлезе в епохата на своята земна дейност GA_26 Мистерията на Михаил

Той го потърси във философията на Спиноза; през време на пътуването в Италия, когато вникна в същността на древните гърци, едва тогава той вярваше, че го е предчувствувал.
Но от къде произхожда този образ на човека? Той блести като утринно Слънце над пролетта на Земята. Обаче той е проникнал в чувството на хората чрез съзерцанието на гръцкия човек. Съхраняваха го хора, в които живееше един мощен вътрешен импулс на Михаела; но те можаха да дадат форма на този импулс само тогава, когато потопяваха погледа на своята душа в древното минало. Когато искаше да изживее, да почувствува "човека", Гьоте изпитваше най-силните конфликти със Съзнателната душа. Той го потърси във философията на Спиноза; през време на пътуването в Италия, когато вникна в същността на древните гърци, едва тогава той вярваше, че го е предчувствувал. Но накрая, от Съзнателната душа, която се изразява в стремежа на Спиноза, той премина в угасващата Разсъдъчна или Чувствуваща душа. Той може само да пренесе безкрайно много от тази Разсъдъчна душа в Съзнателната душа в своя всеобхватен възглед за природата.
към текста >>

17. XXIV. Редактор на „Списание за литература“; срещи с Хартлебен, Шеербарт и Ведекинд GA_28 Моят жизнен път

Поради тази си душевна настройка той изпитваше потребност от време на време да прекарва месеци наред в Италия.
Но от тази връзка възникнаха непреодолими трудности. У Ото Ерих Хартлебен изцяло преобладаваше естетическото начало. Усещах грация във всичките му прояви, идващи от изцяло естетическото му разбиране за света, чак до жестовете, въпреки наистина съмнителната „среда“, в която често го заварвах. Поради тази си душевна настройка той изпитваше потребност от време на време да прекарва месеци наред в Италия. И когато се връщаше оттам, от цялото му същество се излъчваше нещо от Италия. Освен това се отнасях към него с много любов.
към текста >>

И когато се връщаше оттам, от цялото му същество се излъчваше нещо от Италия.
Но от тази връзка възникнаха непреодолими трудности. У Ото Ерих Хартлебен изцяло преобладаваше естетическото начало. Усещах грация във всичките му прояви, идващи от изцяло естетическото му разбиране за света, чак до жестовете, въпреки наистина съмнителната „среда“, в която често го заварвах. Поради тази си душевна настройка той изпитваше потребност от време на време да прекарва месеци наред в Италия. И когато се връщаше оттам, от цялото му същество се излъчваше нещо от Италия. Освен това се отнасях към него с много любов.
към текста >>

Нали често за продължителен период пребиваваше в Италия.
Само дето всъщност се оказа невъзможно да работим заедно в общата за двама ни област. Той не беше предразположен да се „въплъщава“ в сферата от идеи и интереси на читателския кръг на списанието или на кръга на „Свободното литературно общество“, а искаше и на двете места да „наложи“ това, което му диктуваше естетическото чувство. Всичко това ми действаше като някакъв чужд елемент. При това той ту предявяваше правата си на съиздател, ту дълго време не го правеше. Нали често за продължителен период пребиваваше в Италия. Поради това съдържанието на „Списанието“ стана доста нееднородно. А и при целия си „зрял естетически светоглед“ Ото Ерих Хартлебен не можеше да превъзмогне „студента“ в себе си. Тук подразбирам съмнителните страни на „студентството“, а съвсем не красивата сила за живот, която може да бъде пренесена в по-късния живот от студентските години.
към текста >>

18. XXX. Езотерика и публичност GA_28 Моят жизнен път

Между двата лекционни цикъла, които изнесох за Теософското общество, Мари фон Сиверс беше в Италия (Болоня), за да работи в клона на Теософското общество там.
Защото тази покана дойде точно след гореописания цикъл лекции за Христос. Между двата лекционни цикъла, които изнесох за Теософското общество, Мари фон Сиверс беше в Италия (Болоня), за да работи в клона на Теософското общество там.
към текста >>

19. VІІІ. Християнската Мистерия GA_92 Езотерична космология

По време на пътуването в Италия той отново имаше същото изживяване.
Има усилване на живота на чувствата, едно по-всеобхватно чувство на живот и на любов. В живота на Гьоте ние имаме пример за повишена чувствителност, пренесена в света на интелигентността. След дълги остеологични проучвания на скелета на човека и на животните, както и след сравнително ембрионално проучване, Гьоте стигна до заключението, че в човека трябва да съществува средно-челюстна кост. До неговото време науката отричаше съществуването на тази кост в горната челюст на човека. Самият Гьоте казва, че е бил завладян от радост и един вид екстаз, когато той действително откри средно-челюстната кост в човешките челюсти, добавяйки, че това е било едно от най-чудесните изживявания в живота му. По време на пътуването в Италия той отново имаше същото изживяване. Той гледал фрагмент от овчи череп, и в него дошла друга идея – идея още по-забележителна по отношение на човешката еволюция – че човешкият мозък, седалището на интелигентността, центърът на волевото движение, е развитие и метаморфоза на гръбначния костен мозък, също както растението е кулминацията и синтеза на корен и стъбло. Коя е тази способност, която позволи на Гьоте да направи тези удивителни открития, които сами по себе си заслужаваха да направят името му безсмъртно? От една страна това бе възвишената му интелигентност, но също и неговата силна симпатия към всички живи същества и към цялата Природа. Такава чувствителност е усъвършенстване и разширяване на силите на живота и на любовта. Това съответства на втората степен на Християнското посвещение и е възнаграждение за изпитанията на Бичуването.
към текста >>

20. ОСМА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 9.12.1904 г./втора лекция/. Същността и задачата на Свободното зидарство GA_93 Легендата за храма

И те са притежавани в доста съвършена форма от по-големите общества във Великобритания, Америка, Италия, Египет и в Ориента, – именно от източното Свободно масонство известно като Ориенталско или Мемфиско масонство./*14/ Също и в Германия, където има клон на МемфисМизриамското свободно масонство, свързан с масоните по цял свят/*15/, функционират също и висшите степени.
Извън тези три Йоханови степени има също и висшите степени. И те са притежавани в доста съвършена форма от по-големите общества във Великобритания, Америка, Италия, Египет и в Ориента, – именно от източното Свободно масонство известно като Ориенталско или Мемфиско масонство./*14/ Също и в Германия, където има клон на МемфисМизриамското свободно масонство, свързан с масоните по цял свят/*15/, функционират също и висшите степени. Ала в Германия, вътре в Йоановото масонство има твърде малко разбиране за истинското значение на висшите степени, поради което Йоановите масони там обикновено считат висшите степени за безсмислица. Великата ориенталска ложа в Германия по тези причини е принудена общо взето да признае само Йоановите масони.
към текста >>

21. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 15. май 1905 г. /първа лекция/ GA_93 Легендата за храма

Последният бе един от най-изтъкнатите защитници на Троя, който след това отива в Италия.
Развитието на старата Римска държава от древната Троянска свещеническа култура е описано в сагата за Еней. Последният бе един от най-изтъкнатите защитници на Троя, който след това отива в Италия. Там неговите потомци положиха основите на древния Рим. Неговият син Асканий основа Алба Лонга и историята вече изброява 14 царе до времето на Нумитор и Амулий. Нумитор бе свален от своя трон от собствения си брат Амулий, неговият син бе убит, а неговата дъщеря Реа Силва, бе принудена да стане весталка, така че да се свърши поколението на Нумитор. И когато Рея роди двата близнака Ромул и Рем, Амулий нареди те да бъдат изхвърлени в реката Тибър. Децата обаче бяха спасени, откърмени от една вълчица и отгледани от царския овчар Фаустул.
към текста >>

22. VІІІ Християнската Мистерия. GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан

По време на пътуването в Италия той отново имаше същото изживяване.
Има усилване на живота на чувствата, едно по-всеобхватно чувство на живот и на любов. В живота на Гьоте ние имаме пример за повишена чувствителност, пренесена в света на интелигентността. След дълги остеологични проучвания на скелета на човека и на животните, както и след сравнително ембрионално проучване, Гьоте стигна до заключението, че в човека трябва да съществува средно-челюстна кост. До неговото време науката отричаше съществуването на тази кост в горната челюст на човека. Самият Гьоте казва, че е бил завладян от радост и един вид екстаз, когато той действително откри средно-челюстната кост в човешките челюсти, добавяйки, че това е било едно от най-чудесните изживявания в живота му. По време на пътуването в Италия той отново имаше същото изживяване. Той гледал фрагмент от овчи череп, и в него дошла друга идея – идея още по-забележителна по отношение на човешката еволюция – че човешкият мозък, седалището на интелигентността, центърът на волевото движение, е развитие и метаморфоза на гръбначния костен мозък, също както растението е кулминацията и синтеза на корен и стъбло. Коя е тази способност, която позволи на Гьоте да направи тези удивителни открития, които сами по себе си заслужаваха да направят името му безсмъртно? От една страна това бе възвишената му интелигентност, но също и неговата силна симпатия към всички живи същества и към цялата Природа. Такава чувствителност е усъвършенстване и разширяване на силите на живота и на любовта. Това съответства на втората степен на Християнското посвещение и е възнаграждение за изпитанията на Бичуването.
към текста >>

23. 6. Шеста лекция, 15. Април 1909, вечер GA_110 Духовните йерархии

И понеже в дадена територия, примерно в Германия, Франция или Италия, живеят толкова и толкова хора, и понеже физическите очи виждат само техните външни форми, за тези абстрактни умове, "Народностна Душа" и "Народностен Дух" не са нищо друго, освен празни понятия, имащи за цел да дадат една по-обща представа за това, което иначе наричаме "народ".
Защото за онзи, който се стреми към духовно познание, Народностните Души са нещо съвсем различно, отколкото за абстрактните умове на тези, които движат днешната наука и изобщо цялото образование. И понеже в дадена територия, примерно в Германия, Франция или Италия, живеят толкова и толкова хора, и понеже физическите очи виждат само техните външни форми, за тези абстрактни умове, "Народностна Душа" и "Народностен Дух" не са нищо друго, освен празни понятия, имащи за цел да дадат една по-обща представа за това, което иначе наричаме "народ". За тях единствено реален е отделният човек, а не Народностната Душа. Но за онзи, който има поглед в духовния живот на света, Народностна Душа или Народностният Дух са една несъмнена реалност. В Народностните Души пулсира онова, което ние наричаме Духове на Огъня, или Архангелои. Те слагат ред в отношенията между индивида и голямата човешка общност, каквато е например народът или расата.
към текста >>

24. 10. Десета лекция, 18. Април 1909, вечер GA_110 Духовните йерархии

Нека да не забравяме, че при своето първо пътуване до Италия, Гьоте все още можа да застане пред това произведение на изкуството в неговия пълен блясък, какъвто бъдещите по коления едва ли ще могат да усетят.
Бъдещето на нашата Земя изисква от нас да отговорим и на един наглед странен въпрос. Какво всъщност означава за развитието на човека един Леонардо да Винчи, един Рафаело*44 и други гении в различните области на живота? Какво означава за планетарното развитие на Земята, че техните художествени произведения и днес още радват хиляди и хиляди хора? Но може би някои от Вас, скъпи мои приятели, изпитват една лека тъга, когато се връщат от Милано и си дават сметка, че тази чудна живопис на Леонардо да Винчи няма да съществува вечно. Нека да не забравяме, че при своето първо пътуване до Италия, Гьоте все още можа да застане пред това произведение на изкуството в неговия пълен блясък, какъвто бъдещите по коления едва ли ще могат да усетят. За хората, които ще живеят след нас примерно толкова години, колкото ние сме живели след Гьоте, "Тайната вечеря" просто няма да съществува в сегашния си вид. Такава е съдбата на всичко, което хората създават на Земята, на всичко, което намира израз във физическата материя на Земята. Такава, общо взето, е и съдбата на човешките мисловни постижения, що се отнася до самата Земя. Опитайте се да си представите една бъдеща епоха, когато одухотворените човешки същества ще се издигнат до висшите сфери. Човешките мисли аз нямам предвид научните мисли, понеже само след триста или четиристотин години те вече няма да имат никаква стойност а мислите на човека изобщо, каквито се раждат от неговия физически мозък, естествено нямат никакво значение за висшите светове; те имат известно значение само за Земята.
към текста >>

25. 2. Втора лекция, 8. Юни 1910. Нормални и абнормни Архангели. Духовете на езика. GA_121 Отделните души на народите

Тази етерна аура е друга, съвсем друга над полетата на Швейцария, отколкото над полетата на Италия, както и от тази на полетата над Норвегия, Дания или Германия.
Този възглед на материалистичното съзнание не е изненадващ, понеже то признава единствено това, което може да бъде видяно с физическите очи. Обаче за ясновиждащото съзнание нещата изглеждат по коренно различен начин. Който може да преброди различните географски области на Земята с помощта на ясновиждащото съзнание, до бре знае, че нито своебразието на растителния свят, нито особеният състав на почвата и скалите, изчерпват всичко, до което се добира свръхестественото познание. Напълно разбираемо е, че когато говори за специфичния „аромат“ или дори за „аурата“ на определена географска област, материалистичното мислене изпада в пълни абстракции. Обаче за ясновиждащото съзнание над всеки кът от нашата Земя се издига подобно на облак една духовна формация, която би трябвало да обозначим като етерната аура*13 на съответната област. Тази етерна аура е друга, съвсем друга над полетата на Швейцария, отколкото над полетата на Италия, както и от тази на полетата над Норвегия, Дания или Германия. Както всеки човек има свое собствено етерно тяло, така и над всяка географска област от Земната повърхност се издига една етерна аура.
към текста >>

26. 11. Единадесета лекция, 17. Юни 1910. Нертус, Видар и новото Христово откровение. GA_121 Отделните души на народите

Към него започнаха да се стичат поклонници не само от околните земи, но и хора от Унгария, Полша, Германия, Франция, Италия и Северна Африка.
Хората винаги са се възползвали от материалистичните заблуди и някои от тях често са се представяли за новодошлия Христос. Последният забележителен случай на такъв лъжлив Христос Бейге през 17. век, когато един човек на име Сабатаи Зви от Смирна заяви, че той е новият Христос. На времето това предизвика големи вълнения. Към него започнаха да се стичат поклонници не само от околните земи, но и хора от Унгария, Полша, Германия, Франция, Италия и Северна Африка. В лицето на Сабатаи Зви всички виждаха физическата инкарнация на Спасителя. Не бих искал да се спирам върху страничните последици, свързани с личността на Сабатаи Зви. През 17 век все пак те не бяха толкова големи.
към текста >>

27. 10. Десета лекция, 10. Септември 1910 GA_123 Евангелието на Матей

От всички части на Европа, от Франция, Испания и Италия, от Полша, Унгария, от Южна Русия и Северна Африка, както и от вътрешността на Азия към Смирна започнали да се отправят цели групи от хора, за да се срещнат с новия Христос, Шабатаи Зеви.
А накрая се разказва, как през 1147 година в Персия се появил някой, който макар и да не се е представял за Христос, се опитал да говори, един вид от негово име. Впрочем най-крещящия пример съм посочвал и друг път: появата на Шабатаи Зеви през 1666 година в Смирна. По изявленията на тази личност, която твърдяла за себе си, че е прероденият Христос, лесно може да се изследва до най-големи подробности природата на лъжепророците и тяхното въздействие върху околния свят. По онова време от Смирна се понесла новината, че в лицето на Шабатаи Зеви е дошъл новият Христос. И Вие не бива да смятате, че вълнението около този слух било нещо незначително. От всички части на Европа, от Франция, Испания и Италия, от Полша, Унгария, от Южна Русия и Северна Африка, както и от вътрешността на Азия към Смирна започнали да се отправят цели групи от хора, за да се срещнат с новия Христос, Шабатаи Зеви. И ако някой беше казал на тези хора, повярвали в новия Христос преди Шабатаи Зеви сам да се издаде и преди да беше станало ясно какво се крие зад него че той не е истинският Христос този човек би си изпатил твърде зле, понеже щеше да се възпротиви срещу една догма, поддържана от неимоверно голям брой хора.
към текста >>

28. Въведение от Мария Щайнер, 1947 GA_130 Езотеричното християнство

Ето защо д-р Щайнер – както и някои други – след като беше отпътувал за Италия, можа да говори само в по-интимен кръг от негови последователи.
Ето защо д-р Щайнер – както и някои други – след като беше отпътувал за Италия, можа да говори само в по-интимен кръг от негови последователи. Стенографи не можаха да бъдат осигурени. Все пак същественото беше запазено, благодарение на неколцина предани сподвижници, които водеха записки, въпреки че накрая ръцете им натежаха в огъня и вдъхновението на изговорените думи. Нека тук да си припомним най-вече лекциите в Локарно и Нойенбург, изнесени от нашата скъпа сътрудничка Агнес Фрийдлендер, намерила смъртта си в резултат на белодробно възпаление през 1942 в един концлагер. Тя принадлежеше към тези, чиите души бяха дълбоко завладени от преобразяващите импулси на Христовата Мистерия.
към текста >>

29. Буда и Христос. Сферата на Бодисатвите. Милано, 21. Септември 1911 GA_130 Езотеричното християнство

Тази личност носеше името Сабатай Зеви, който се роди в седемнадесетото столетие, представи се за Христос и множество хора от цяла Европа, от Испания, Франция, Италия дойдоха да му се поклонят в град Смирна.
Той се проявява в неговата собствена сила едва между тридесетата и тридесет и първата година, без преди това някой да му е обръщал внимание; той ще убеждава хората чрез своята собствена сила. И хората биха разбрали най-добре, че някъде не се казва истината, ако някой би твърдял за един човек, по-млад от тридесет години, че в негово лице имаме един Бодисатва. Ето по какво ще се познае истинността. Такива твърдения са били правени постоянно. Трябва да припомним само това, че в седемнадесетото столетие се появи една индивидуалност, която твърдеше, че е въплъщение на Месия, на Христос. Тази личност носеше името Сабатай Зеви, който се роди в седемнадесетото столетие, представи се за Христос и множество хора от цяла Европа, от Испания, Франция, Италия дойдоха да му се поклонят в град Смирна.
към текста >>

30. Мисията на Кристиян Розенкройц, нейният характер и задачи. Гаутама Буда и неговата мисия на Марс. Нюшател, 18. Декември 1912 GA_130 Езотеричното християнство

Следователно, имаме работа с една физически живееща личност, която живее няколко столетия по-късно във физическо тяло в Италия и която познаваме под името Свети Франциск от Асизи.
Например през седмото и осмото столетие в близост до Черно море съществуваше една много важна школа на Посвещението, където – намирайки се в духовно тяло – Буда поучаваше духовните кандидати. В такива школи има учители, които поучават във физическо тяло; обаче за по-напредналите ученици е възможно да получават указания също и от един Учител, който има само етерно тяло. И така, Буда поучаваше там онези, които можеха да приемат по-висшите учения, по-висшите познания. Тогава между учениците на Буда имаше един, който няколко столетия по-късно отново се инкарнира на Земята. Следователно, имаме работа с една физически живееща личност, която живее няколко столетия по-късно във физическо тяло в Италия и която познаваме под името Свети Франциск от Асизи. Особеният маниер на Франциск от Асизи, който също и в живота на неговите монаси има такава голяма прилика с този на учениците на Буда, идва от обстоятелството, че самият Франциск от Асизи беше един ученик на Буда.
към текста >>

31. 10.Берлин, Пета лекция, 13 Януари 1914 GA_148 От изследването на Акаша Петото евангелие

Ако в определени области на Италия, които имат вулканическа почва, запалим лист хартия и тръгнем с нея покрай някои пукнатини на почвата, скоро от земята започват да излизат облаци дим, понеже силите на Земята се устремяват към затопления въздух.
Ако в определени области на Италия, които имат вулканическа почва, запалим лист хартия и тръгнем с нея покрай някои пукнатини на почвата, скоро от земята започват да излизат облаци дим, понеже силите на Земята се устремяват към затопления въздух. Така и трябва да си представяме „огнения стълб" като едно явление, предизвикано от силите на Земята. По сходен начин следва да си представяме и „водния стълб" като нещо, предизвикано не от атмосферните сили, а от почвата, от земята. За древното еврейство знаците на Яхве или Йехова са винаги свързани с процесите на Земята. Дори и причините на „големия потоп" трябва да бъдат търсени не във външните космически съотношения, а в силите на Земята, които пулсират в са мата нея.
към текста >>

32. 2. ВТОРИ И ТРЕТИ ЛАЙТМОТИВ GA_149 Христос и духовният свят за търсенето на свещения Граал

И след това ние виждаме по-нататък, как придружавайки като сянка на мъдростта Четвъртата културна епоха, сибилизмът се разпространява над Гърция и над Италия.
Когато сега проверим в наши времена със средствата на Духовната Наука, констатираме, че всяка една си била застава пред човечеството с един одухотворен фанатизъм и иска да наложи на хората това, което тя има да каже. Тя не чака да бъде запитана, както Пития от Делфийския храм в Гърция с нейните пророчества, а излиза навън, народът се събира и изказванията на сибилата върху хората, народите и земните цикли се натрапват като че насила. Фактът, че сибилите се появяват в Йония, е едно забележително явление, казах аз; защото в Йония получава своето начало гръцката философия, която от Талес до Аристотел и стигайки до римската епоха произлиза изцяло от подредения душевен живот на човека, от това, което е противоположно на хаоса, което търси от душевния живот всичко това, което може да бъде постигнато като ясни, бистри, изпълнени със светлина понятия. От Йония произхожда философията на яснотата, на пълната светлина, бихме могли да кажем на небесното, което тя прие след това у Платона. И като сянка на тази философия се явяват сибилите с техните духовни произведения, които произлизат от душевния хаос, понякога възвестявайки ясно неща, които след това се изпълняват; те възвестяват също някои неща, които биват фалшифицирани от привържениците на сибилизма за да могат да говорят за едно изпълнение. И след това ние виждаме по-нататък, как придружавайки като сянка на мъдростта Четвъртата културна епоха, сибилизмът се разпространява над Гърция и над Италия. На нас ни се говори за най-разнообразните видове сибили и ние виждаме, как сибилизмът се разпространява чак в Италия. Той се появява постепенно във времето, когато се явява Тайната на Голгота. Ние виждаме как след това той добива влияние над римските поети, как прониква даже в съчиненията на Вергилий; как одухотворени хора се стараят да изградят живота, като се позовават на изказванията на сибилите. Колко много неща са дадени върху изказванията на сибилите се вижда в така наречените сибилински книги, които се консултират от хората, за да потърсят в тях нужния съвет. И по отношение на изказванията на сибилите ние отново виждаме също във външния свят, как странно се примесват разумни неща с пълно шарлатанство.
към текста >>

На нас ни се говори за най-разнообразните видове сибили и ние виждаме, как сибилизмът се разпространява чак в Италия.
Тя не чака да бъде запитана, както Пития от Делфийския храм в Гърция с нейните пророчества, а излиза навън, народът се събира и изказванията на сибилата върху хората, народите и земните цикли се натрапват като че насила. Фактът, че сибилите се появяват в Йония, е едно забележително явление, казах аз; защото в Йония получава своето начало гръцката философия, която от Талес до Аристотел и стигайки до римската епоха произлиза изцяло от подредения душевен живот на човека, от това, което е противоположно на хаоса, което търси от душевния живот всичко това, което може да бъде постигнато като ясни, бистри, изпълнени със светлина понятия. От Йония произхожда философията на яснотата, на пълната светлина, бихме могли да кажем на небесното, което тя прие след това у Платона. И като сянка на тази философия се явяват сибилите с техните духовни произведения, които произлизат от душевния хаос, понякога възвестявайки ясно неща, които след това се изпълняват; те възвестяват също някои неща, които биват фалшифицирани от привържениците на сибилизма за да могат да говорят за едно изпълнение. И след това ние виждаме по-нататък, как придружавайки като сянка на мъдростта Четвъртата културна епоха, сибилизмът се разпространява над Гърция и над Италия. На нас ни се говори за най-разнообразните видове сибили и ние виждаме, как сибилизмът се разпространява чак в Италия. Той се появява постепенно във времето, когато се явява Тайната на Голгота. Ние виждаме как след това той добива влияние над римските поети, как прониква даже в съчиненията на Вергилий; как одухотворени хора се стараят да изградят живота, като се позовават на изказванията на сибилите. Колко много неща са дадени върху изказванията на сибилите се вижда в така наречените сибилински книги, които се консултират от хората, за да потърсят в тях нужния съвет. И по отношение на изказванията на сибилите ние отново виждаме също във външния свят, как странно се примесват разумни неща с пълно шарлатанство. След това виждаме, как това Сибилство се намесва в самото Християнство.
към текста >>

33. Съдържание GA_173 Карма на неистината

Обединението на Италия и нейното отношение спрямо Централна Европа и Франция.
Необходимости в световната история. Брукс Адамс за възрастовите степени на народите. Томас Моровата "Утопия". Карл Велики, Данте, Венеция, контрареформацията. Обединението на Италия и нейното отношение спрямо Централна Европа и Франция. Тройният съюз. Анексирането на Босна от Австрия,атентатът в Сараево. 1888 и 1914 г.
към текста >>

Австрия и Италия.
Фридрих Пфалцки, зет на английския крал Джейкъб I. Седемгодишната война и борбата за Индия и Америка. Ернст Аугуст Хановерски. За избухването на войната: Ракониджи 1909 г., Ернесто Натан. Бисмарк и Узедом. Австрия и Италия. Прецолини, за съвременна Италия и благодеянията на войната. "Охулването" на идеята за мир.
към текста >>

Прецолини, за съвременна Италия и благодеянията на войната.
Седемгодишната война и борбата за Индия и Америка. Ернст Аугуст Хановерски. За избухването на войната: Ракониджи 1909 г., Ернесто Натан. Бисмарк и Узедом. Австрия и Италия. Прецолини, за съвременна Италия и благодеянията на войната. "Охулването" на идеята за мир.
към текста >>

34. 1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 4 Декември 1916 GA_173 Карма на неистината

Безхарактерното бандитско правителство на Италия заслужава презрение.
Безхарактерното бандитско правителство на Италия заслужава презрение. На приятелите на страната също бе неприятно и противно всичко свързано с Италия, но от Гьоте насам за древната култура,художественото чувство и красотата и, получихме такава съкровищница, че я пазим в сърцето си незабравима и все така плодоносна.
към текста >>

На приятелите на страната също бе неприятно и противно всичко свързано с Италия, но от Гьоте насам за древната култура,художественото чувство и красотата и, получихме такава съкровищница, че я пазим в сърцето си незабравима и все така плодоносна.
Безхарактерното бандитско правителство на Италия заслужава презрение. На приятелите на страната също бе неприятно и противно всичко свързано с Италия, но от Гьоте насам за древната култура,художественото чувство и красотата и, получихме такава съкровищница, че я пазим в сърцето си незабравима и все така плодоносна.
към текста >>

35. 2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 9 Декември 1916 GA_173 Карма на неистината

През първата половина на XIX век могъщата Хабсбургска монархия е имала три направления, в които е можела да се разпростре към Италия, към Германия и към Балканския полуостров.
"Повтарям: натискът на юг представлява историческа, политическа и икономическа необходимост и чуждата държава, противопоставяща се на този натиск, е ео ipso*45 вражеска държава. Междувременно Тройният съюз последователно се движи по тази пътека на войната. В Австрия натискът на юг също се смята за историческа необходимост и от свое гледище австрийците са не по-малко прави, отколкото руснаците от руска гледна точка. През първата половина на XIX век могъщата Хабсбургска монархия е имала три направления, в които е можела да се разпростре към Италия, към Германия и към Балканския полуостров. След 1866 г. е останало само последното; Бисмарк този път може би без да иска отново противопостави Австрия и Русия за решителна битка, а чрез сключване на Тройния съюз предостави на Австрия силите на Германския райх. Австрия естествено се възползва навред и при всеки случай, когато е ставало дума за Балканите, тя се е изпречвала пред руснаците. Присъединяването на Босна и Херцеговина, което в Русия направи поразяващо впечатление, беше всъщност само една страница от дебелата книга на руско-австрийската вражда. Възмущението беше толкова голямо,опасността приближаваше толкова осезателно, че дори извънредно миролюбивото руско правителство беше готово за война, въпреки че финансите още но онова време бяха разклатени."
към текста >>

36. 4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 11 Декември 1916 GA_173 Карма на неистината

От този друг, намиращ се под влиянието на "Омладина" елемент по онова време излязъл призивът да се положат основите на движение за противодействие на стремежите на Михаил, като Русия на всяка цена трябвало да изиграе за Сърбия същата роля, каквато Франция изиграла за Пиемонт при изграждането на нова Италия.
От този друг, намиращ се под влиянието на "Омладина" елемент по онова време излязъл призивът да се положат основите на движение за противодействие на стремежите на Михаил, като Русия на всяка цена трябвало да изиграе за Сърбия същата роля, каквато Франция изиграла за Пиемонт при изграждането на нова Италия. Както Франция извършила услуга при прерастването на Пиемонт в съвременна Италия, така и Русия трябвало да услужи на Сърбия да се превърне върху отвъдната страна на Адриатическо море в нещо на Балканите, но само под ръководството на онова, което трябвало да се въвлече в тайнствените импулси на завещанието на Петър Велики.
към текста >>

Както Франция извършила услуга при прерастването на Пиемонт в съвременна Италия, така и Русия трябвало да услужи на Сърбия да се превърне върху отвъдната страна на Адриатическо море в нещо на Балканите, но само под ръководството на онова, което трябвало да се въвлече в тайнствените импулси на завещанието на Петър Велики.
От този друг, намиращ се под влиянието на "Омладина" елемент по онова време излязъл призивът да се положат основите на движение за противодействие на стремежите на Михаил, като Русия на всяка цена трябвало да изиграе за Сърбия същата роля, каквато Франция изиграла за Пиемонт при изграждането на нова Италия. Както Франция извършила услуга при прерастването на Пиемонт в съвременна Италия, така и Русия трябвало да услужи на Сърбия да се превърне върху отвъдната страна на Адриатическо море в нещо на Балканите, но само под ръководството на онова, което трябвало да се въвлече в тайнствените импулси на завещанието на Петър Велики.
към текста >>

37. 5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 16 Декември 1916 GA_173 Карма на неистината

Следователно, Томас Мор избира възможно най-доброто встъпление, за да бъде конкретен, защото не конкретно встъпление, разбира се, а чиста безсмислица е, ако се каже Англия е такава, Германия е такава, Италия е такава и т.н., понеже с това наистина не се казва нищо.
Тук не става въпрос само за един предговор към "Утопия" Томас Мор цели нещо повече. Любопитен е тъкмо фактът, че по този начин той критикува тогавашна Англия Англия в края на XV и началото на XVI век, че английският лорд-канцлер отправя критика към Англия. Човек с мисловната нагласа на Томас Мор, естествено, не критикува някаква абстракция. Говорейки за Англия, той знае, че английският народ е нещо по-различно от ония, които се имат предвид, когато се говори за конфигурацията на английската държавност. Това му е много добре известно и той знае, че тази държавност също не е просто абстракция, ами се прави от индивиди и че английският народ действително не бива критикуван, когато се критикуват постъпките на тези индивиди, от които обаче зависи всичко съществено, имащо отношение към английската държавност. Следователно, Томас Мор избира възможно най-доброто встъпление, за да бъде конкретен, защото не конкретно встъпление, разбира се, а чиста безсмислица е, ако се каже Англия е такава, Германия е такава, Италия е такава и т.н., понеже с това наистина не се казва нищо.
към текста >>

Империята на Карл Велики, в общи линии се е разпаднала на три съставки: западна част, от която след различни обрати се появила днешна Франция, източна част, дала началото най-вече на днешна Германия и на Австрия, изключая славянските и унгарските земи, и една централна част, от която произлязла главно Италия.
Империята на Карл Велики, в общи линии се е разпаднала на три съставки: западна част, от която след различни обрати се появила днешна Франция, източна част, дала началото най-вече на днешна Германия и на Австрия, изключая славянските и унгарските земи, и една централна част, от която произлязла главно Италия. По принцип и трите части имат право да се възвеждат към Карл Велики. Но понякога и от паметни чувства може да зависи дали хората желаят или не желаят да бъдат възвеждани към Карл Велики. Като се има предвид колко саксонци са били изклани по волята на Карл Велики, нищо чудно някой да не държи особено да се смята за негов потомък. Всеки случай, тези три области водят началото си от империята на Карл Велики. Ако искаме да разберем много от онова, което се случва днес, трябва да имаме предвид, че в течение на цялото средновековие между същинската централна област и западната са съществували определени отношения от духовно естество, отношения, каквито днес вече изобщо не са познати в тази сфера, ако не се вземат на сериозно някои фрази.
към текста >>

Ако относно факта, че това са били духовни устои, някой не иска да повярва на други източници, нека прочете Дантевото съчинение за монархията или да се осведоми другаде за мнението на Данте по тези неща*108 Да не се забравя, че именно Данте например е упреквал Рудолф Хабсбургски109, загдето се грижел твърде малко за Италия "най-красивата градина на империята"!
Но понякога и от паметни чувства може да зависи дали хората желаят или не желаят да бъдат възвеждани към Карл Велики. Като се има предвид колко саксонци са били изклани по волята на Карл Велики, нищо чудно някой да не държи особено да се смята за негов потомък. Всеки случай, тези три области водят началото си от империята на Карл Велики. Ако искаме да разберем много от онова, което се случва днес, трябва да имаме предвид, че в течение на цялото средновековие между същинската централна област и западната са съществували определени отношения от духовно естество, отношения, каквито днес вече изобщо не са познати в тази сфера, ако не се вземат на сериозно някои фрази. Защото онова, на което в крайна сметка се е основавала Свещената римска империя, са били в по-голямата си част духовни устои. Ако относно факта, че това са били духовни устои, някой не иска да повярва на други източници, нека прочете Дантевото съчинение за монархията или да се осведоми другаде за мнението на Данте по тези неща*108 Да не се забравя, че именно Данте например е упреквал Рудолф Хабсбургски109, загдето се грижел твърде малко за Италия "най-красивата градина на империята"! Поне в този период на живота си, за който става дума, Данте бил безусловен радетел за онова духовно общество, което се било конституирало там и което се наричало Германия-Италия.
към текста >>

Поне в този период на живота си, за който става дума, Данте бил безусловен радетел за онова духовно общество, което се било конституирало там и което се наричало Германия-Италия.
Като се има предвид колко саксонци са били изклани по волята на Карл Велики, нищо чудно някой да не държи особено да се смята за негов потомък. Всеки случай, тези три области водят началото си от империята на Карл Велики. Ако искаме да разберем много от онова, което се случва днес, трябва да имаме предвид, че в течение на цялото средновековие между същинската централна област и западната са съществували определени отношения от духовно естество, отношения, каквито днес вече изобщо не са познати в тази сфера, ако не се вземат на сериозно някои фрази. Защото онова, на което в крайна сметка се е основавала Свещената римска империя, са били в по-голямата си част духовни устои. Ако относно факта, че това са били духовни устои, някой не иска да повярва на други източници, нека прочете Дантевото съчинение за монархията или да се осведоми другаде за мнението на Данте по тези неща*108 Да не се забравя, че именно Данте например е упреквал Рудолф Хабсбургски109, загдето се грижел твърде малко за Италия "най-красивата градина на империята"! Поне в този период на живота си, за който става дума, Данте бил безусловен радетел за онова духовно общество, което се било конституирало там и което се наричало Германия-Италия.
към текста >>

Подир туй настъпва епохата, известна като Ренесанс, който донякъде под впечатление на процъфтяващите свободни градове придобива величие и в Италия.
От XIII-XIV век насам виждаме как република Венеция в известен смисъл се противопоставя на всичко идващо от север. Отпърво Венеция поглъща патриаршията Аквилея*110, но венецианците се стремят най-вече да стъпят на Адриатическо море и да заемат крайбрежните области. По онова време Венеция постига големи успехи и ние виждаме как всичко проникващо от север действително бива отблъсквано именно под влияние на Венеция. Подир туй настъпва епохата, известна като Ренесанс, който донякъде под впечатление на процъфтяващите свободни градове придобива величие и в Италия. Последвали обаче контрареформацията и политикана, провеждана от папска и испанска страна, и ние виждаме, че в Италия, общо взето, едва от XVIII век отново може да се мисли за съвземане от многовековните страдания и горчивини. Не е необходимо да преповтарям може да се прочете във всеки исторически справочник как сетне назрява моментът, когато Италия с одобрението на цял свят постига своето обединение. И който познава обстановката, знае, че на немска земя обединението на Италия при всички случаи предизвиква не по-малко въодушевление, отколкото някъде другаде.
към текста >>

Последвали обаче контрареформацията и политикана, провеждана от папска и испанска страна, и ние виждаме, че в Италия, общо взето, едва от XVIII век отново може да се мисли за съвземане от многовековните страдания и горчивини.
От XIII-XIV век насам виждаме как република Венеция в известен смисъл се противопоставя на всичко идващо от север. Отпърво Венеция поглъща патриаршията Аквилея*110, но венецианците се стремят най-вече да стъпят на Адриатическо море и да заемат крайбрежните области. По онова време Венеция постига големи успехи и ние виждаме как всичко проникващо от север действително бива отблъсквано именно под влияние на Венеция. Подир туй настъпва епохата, известна като Ренесанс, който донякъде под впечатление на процъфтяващите свободни градове придобива величие и в Италия. Последвали обаче контрареформацията и политикана, провеждана от папска и испанска страна, и ние виждаме, че в Италия, общо взето, едва от XVIII век отново може да се мисли за съвземане от многовековните страдания и горчивини. Не е необходимо да преповтарям може да се прочете във всеки исторически справочник как сетне назрява моментът, когато Италия с одобрението на цял свят постига своето обединение. И който познава обстановката, знае, че на немска земя обединението на Италия при всички случаи предизвиква не по-малко въодушевление, отколкото някъде другаде.
към текста >>

Не е необходимо да преповтарям може да се прочете във всеки исторически справочник как сетне назрява моментът, когато Италия с одобрението на цял свят постига своето обединение.
От XIII-XIV век насам виждаме как република Венеция в известен смисъл се противопоставя на всичко идващо от север. Отпърво Венеция поглъща патриаршията Аквилея*110, но венецианците се стремят най-вече да стъпят на Адриатическо море и да заемат крайбрежните области. По онова време Венеция постига големи успехи и ние виждаме как всичко проникващо от север действително бива отблъсквано именно под влияние на Венеция. Подир туй настъпва епохата, известна като Ренесанс, който донякъде под впечатление на процъфтяващите свободни градове придобива величие и в Италия. Последвали обаче контрареформацията и политикана, провеждана от папска и испанска страна, и ние виждаме, че в Италия, общо взето, едва от XVIII век отново може да се мисли за съвземане от многовековните страдания и горчивини. Не е необходимо да преповтарям може да се прочете във всеки исторически справочник как сетне назрява моментът, когато Италия с одобрението на цял свят постига своето обединение. И който познава обстановката, знае, че на немска земя обединението на Италия при всички случаи предизвиква не по-малко въодушевление, отколкото някъде другаде.
към текста >>

И който познава обстановката, знае, че на немска земя обединението на Италия при всички случаи предизвиква не по-малко въодушевление, отколкото някъде другаде.
Отпърво Венеция поглъща патриаршията Аквилея*110, но венецианците се стремят най-вече да стъпят на Адриатическо море и да заемат крайбрежните области. По онова време Венеция постига големи успехи и ние виждаме как всичко проникващо от север действително бива отблъсквано именно под влияние на Венеция. Подир туй настъпва епохата, известна като Ренесанс, който донякъде под впечатление на процъфтяващите свободни градове придобива величие и в Италия. Последвали обаче контрареформацията и политикана, провеждана от папска и испанска страна, и ние виждаме, че в Италия, общо взето, едва от XVIII век отново може да се мисли за съвземане от многовековните страдания и горчивини. Не е необходимо да преповтарям може да се прочете във всеки исторически справочник как сетне назрява моментът, когато Италия с одобрението на цял свят постига своето обединение. И който познава обстановката, знае, че на немска земя обединението на Италия при всички случаи предизвиква не по-малко въодушевление, отколкото някъде другаде.
към текста >>

Тук може да се повдигне въпросът: Как е било осъществено съвременното единство на Италия?
Тук може да се повдигне въпросът: Как е било осъществено съвременното единство на Италия? Длъжни сме да схващаме случая с Италия като извънредно важен пример за създаването на държавни единици; от друга страна пък, трябва да се опитаме да разберем взаимовръзката с онова, което преди осем дни Ви разказах за процесите в Сърбия и Италия. Защото тук има взаимовръзки, които са от огромна важност за разбиране на обстановката. Но най-напред трябва да се разгледа как е възникнала държавната структура на Италия, която положително заслужава благоразположено признание.
към текста >>

Длъжни сме да схващаме случая с Италия като извънредно важен пример за създаването на държавни единици; от друга страна пък, трябва да се опитаме да разберем взаимовръзката с онова, което преди осем дни Ви разказах за процесите в Сърбия и Италия.
Тук може да се повдигне въпросът: Как е било осъществено съвременното единство на Италия? Длъжни сме да схващаме случая с Италия като извънредно важен пример за създаването на държавни единици; от друга страна пък, трябва да се опитаме да разберем взаимовръзката с онова, което преди осем дни Ви разказах за процесите в Сърбия и Италия. Защото тук има взаимовръзки, които са от огромна важност за разбиране на обстановката. Но най-напред трябва да се разгледа как е възникнала държавната структура на Италия, която положително заслужава благоразположено признание.
към текста >>

Но най-напред трябва да се разгледа как е възникнала държавната структура на Италия, която положително заслужава благоразположено признание.
Тук може да се повдигне въпросът: Как е било осъществено съвременното единство на Италия? Длъжни сме да схващаме случая с Италия като извънредно важен пример за създаването на държавни единици; от друга страна пък, трябва да се опитаме да разберем взаимовръзката с онова, което преди осем дни Ви разказах за процесите в Сърбия и Италия. Защото тук има взаимовръзки, които са от огромна важност за разбиране на обстановката. Но най-напред трябва да се разгледа как е възникнала държавната структура на Италия, която положително заслужава благоразположено признание.
към текста >>

Достатъчно е да си припомним само битката при Солферино*111, където франция заема страната на Италия и когато се прави първа стъпка към по-късното изграждане на съвременната италианска държава.
Достатъчно е да си припомним само битката при Солферино*111, където франция заема страната на Италия и когато се прави първа стъпка към по-късното изграждане на съвременната италианска държава. Намираме се следователно в петдесетте години на XIX век. Кое в онези дни е дало възможност рискът на истина е бил голям Италия и Франция да направят при Солферино първата стъпка по пътя към съвременна Италия? Прочетете историята и ще намерите пълно потвърждение на казаното от мен било е възможно само затуй, защото по онова време Прусия и Австрия нали Австрия е трябвало да губи не са могли да се обединят!
към текста >>

Кое в онези дни е дало възможност рискът на истина е бил голям Италия и Франция да направят при Солферино първата стъпка по пътя към съвременна Италия?
Достатъчно е да си припомним само битката при Солферино*111, където франция заема страната на Италия и когато се прави първа стъпка към по-късното изграждане на съвременната италианска държава. Намираме се следователно в петдесетте години на XIX век. Кое в онези дни е дало възможност рискът на истина е бил голям Италия и Франция да направят при Солферино първата стъпка по пътя към съвременна Италия? Прочетете историята и ще намерите пълно потвърждение на казаното от мен било е възможно само затуй, защото по онова време Прусия и Австрия нали Австрия е трябвало да губи не са могли да се обединят!
към текста >>

Случилото се по-късно се дължи на факта, че в лицето на Какило Кавур*112 Италия наистина намира един величав държавник, в чиято душа покълва идеята от тази изходна точка Италия да бъде превърната в нещо, което да доведе до своеобразно съживяване на старата римска слава.
Случилото се по-късно се дължи на факта, че в лицето на Какило Кавур*112 Италия наистина намира един величав държавник, в чиято душа покълва идеята от тази изходна точка Италия да бъде превърната в нещо, което да доведе до своеобразно съживяване на старата римска слава. Работата обаче взема друго развитие, бих казал нещо подобно макар може би със съвсем друга отсянка -, каквото установихме при благородния сръбски княз Михаил Обренович, когато той принася предишните си идеалистически възгледи в жертва на изискванията на държавната необходимост нещо подобно намираме във факта, че величавата душа на Камило Кавур се прекланя пред кармическата необходимост и извършва преход от идеала към привидния реализъм.
към текста >>

Италия преминава от един етап към друг.
Щe представя нещата само схематично*113. Италия преминава от един етап към друг. Още през лятото на 1871 г. Виктор Емануил*114 може тържествено да пристигне в Рим. Как става възможно това? Чрез германските победи над Франция! Държавникът Франческо Kpиcпи*115 е автор на изявлението: Благодарение на германските победи Италия тръгна за Рим, след като при Солферино Франция бе дала началния тласък за това.
към текста >>

Държавникът Франческо Kpиcпи*115 е автор на изявлението: Благодарение на германските победи Италия тръгна за Рим, след като при Солферино Франция бе дала началния тласък за това.
Италия преминава от един етап към друг. Още през лятото на 1871 г. Виктор Емануил*114 може тържествено да пристигне в Рим. Как става възможно това? Чрез германските победи над Франция! Държавникът Франческо Kpиcпи*115 е автор на изявлението: Благодарение на германските победи Италия тръгна за Рим, след като при Солферино Франция бе дала началния тласък за това. Но че Рим става столица на Кралство Италия, това се дължи на германските победи над Франция.
към текста >>

Но че Рим става столица на Кралство Италия, това се дължи на германските победи над Франция.
Още през лятото на 1871 г. Виктор Емануил*114 може тържествено да пристигне в Рим. Как става възможно това? Чрез германските победи над Франция! Държавникът Франческо Kpиcпи*115 е автор на изявлението: Благодарение на германските победи Италия тръгна за Рим, след като при Солферино Франция бе дала началния тласък за това. Но че Рим става столица на Кралство Италия, това се дължи на германските победи над Франция.
към текста >>

Оттук насетне между Италия и Франция се оформя странно отношение.
Оттук насетне между Италия и Франция се оформя странно отношение. Любопитно е да се види как изграждайки единството си Италия се превръща едновременно в противник и в съюзник на Франция. Нека не се забравя, че някои италиански държавници държали много на факта, че като държавна структура Италия е сътворена отвън и че последният силен подтик към обединението и всъщност се дължи на Германия. Тези държавници виждали също, че за него едно тогавашно потенциално сътрудничество с Франция не би могло да бъде плодотворно. Но срещу това течение се възправило друго едно, което укрепнало особено много след 1876 г. течението на франкофилската демократична лява партия.
към текста >>

Любопитно е да се види как изграждайки единството си Италия се превръща едновременно в противник и в съюзник на Франция.
Оттук насетне между Италия и Франция се оформя странно отношение. Любопитно е да се види как изграждайки единството си Италия се превръща едновременно в противник и в съюзник на Франция. Нека не се забравя, че някои италиански държавници държали много на факта, че като държавна структура Италия е сътворена отвън и че последният силен подтик към обединението и всъщност се дължи на Германия. Тези държавници виждали също, че за него едно тогавашно потенциално сътрудничество с Франция не би могло да бъде плодотворно. Но срещу това течение се възправило друго едно, което укрепнало особено много след 1876 г. течението на франкофилската демократична лява партия. Така тази държавност се люшкала между, бих казал, своето емоционално влечение към Франция и своето по-скоро практично влечение към Централна Европа.
към текста >>

Нека не се забравя, че някои италиански държавници държали много на факта, че като държавна структура Италия е сътворена отвън и че последният силен подтик към обединението и всъщност се дължи на Германия.
Оттук насетне между Италия и Франция се оформя странно отношение. Любопитно е да се види как изграждайки единството си Италия се превръща едновременно в противник и в съюзник на Франция. Нека не се забравя, че някои италиански държавници държали много на факта, че като държавна структура Италия е сътворена отвън и че последният силен подтик към обединението и всъщност се дължи на Германия. Тези държавници виждали също, че за него едно тогавашно потенциално сътрудничество с Франция не би могло да бъде плодотворно. Но срещу това течение се възправило друго едно, което укрепнало особено много след 1876 г. течението на франкофилската демократична лява партия. Така тази държавност се люшкала между, бих казал, своето емоционално влечение към Франция и своето по-скоро практично влечение към Централна Европа. Забележителното обаче е, че каквито и процеси да протичали там, ситуацията винаги бивала такава, че практичното направление надделявало в Централна Европа.
към текста >>

Тунис винаги се е разглеждал като място, което логично би трябвало да се полага на Италия.
Нов обрат настъпил, когато Франция посегнала към Тунис*116. Тунис винаги се е разглеждал като място, което логично би трябвало да се полага на Италия. А ето че Франция започнала да се домогва до него. Тогава в Италия връх взело практичното течение, което се осланяло на Централна Европа. Интересно е например, че на Берлинския конгрес италианският емисар запитал дали Бисмарк, който неприкрито предлагал на Франция да се разпростре в Африка, държи непременно да въвлече Италия във война с Франция. Всеки случай, за тогавашните италиански държавници Италия по този начин била зависима от Германия и понеже Бисмарк бил изказал мисълта "Пътят за Германия минава през Виена", то Италия била зависима също така от Австрия, поради което е трябвало да се забрави старата заклета вражда, поета според мен от Австрия като нейна трагична орис. Защото с всичко, извършено от Република Beнеция, от Италия всъщност били изтласкани елементите, присъединили се впоследствие към Германия.
към текста >>

Тогава в Италия връх взело практичното течение, което се осланяло на Централна Европа.
Нов обрат настъпил, когато Франция посегнала към Тунис*116. Тунис винаги се е разглеждал като място, което логично би трябвало да се полага на Италия. А ето че Франция започнала да се домогва до него. Тогава в Италия връх взело практичното течение, което се осланяло на Централна Европа. Интересно е например, че на Берлинския конгрес италианският емисар запитал дали Бисмарк, който неприкрито предлагал на Франция да се разпростре в Африка, държи непременно да въвлече Италия във война с Франция. Всеки случай, за тогавашните италиански държавници Италия по този начин била зависима от Германия и понеже Бисмарк бил изказал мисълта "Пътят за Германия минава през Виена", то Италия била зависима също така от Австрия, поради което е трябвало да се забрави старата заклета вражда, поета според мен от Австрия като нейна трагична орис. Защото с всичко, извършено от Република Beнеция, от Италия всъщност били изтласкани елементите, присъединили се впоследствие към Германия. А пък Австрия трябвало да поеме именно прииждащите от север влияния.
към текста >>

Интересно е например, че на Берлинския конгрес италианският емисар запитал дали Бисмарк, който неприкрито предлагал на Франция да се разпростре в Африка, държи непременно да въвлече Италия във война с Франция.
Нов обрат настъпил, когато Франция посегнала към Тунис*116. Тунис винаги се е разглеждал като място, което логично би трябвало да се полага на Италия. А ето че Франция започнала да се домогва до него. Тогава в Италия връх взело практичното течение, което се осланяло на Централна Европа. Интересно е например, че на Берлинския конгрес италианският емисар запитал дали Бисмарк, който неприкрито предлагал на Франция да се разпростре в Африка, държи непременно да въвлече Италия във война с Франция. Всеки случай, за тогавашните италиански държавници Италия по този начин била зависима от Германия и понеже Бисмарк бил изказал мисълта "Пътят за Германия минава през Виена", то Италия била зависима също така от Австрия, поради което е трябвало да се забрави старата заклета вражда, поета според мен от Австрия като нейна трагична орис. Защото с всичко, извършено от Република Beнеция, от Италия всъщност били изтласкани елементите, присъединили се впоследствие към Германия. А пък Австрия трябвало да поеме именно прииждащите от север влияния.
към текста >>

Всеки случай, за тогавашните италиански държавници Италия по този начин била зависима от Германия и понеже Бисмарк бил изказал мисълта "Пътят за Германия минава през Виена", то Италия била зависима също така от Австрия, поради което е трябвало да се забрави старата заклета вражда, поета според мен от Австрия като нейна трагична орис.
Нов обрат настъпил, когато Франция посегнала към Тунис*116. Тунис винаги се е разглеждал като място, което логично би трябвало да се полага на Италия. А ето че Франция започнала да се домогва до него. Тогава в Италия връх взело практичното течение, което се осланяло на Централна Европа. Интересно е например, че на Берлинския конгрес италианският емисар запитал дали Бисмарк, който неприкрито предлагал на Франция да се разпростре в Африка, държи непременно да въвлече Италия във война с Франция. Всеки случай, за тогавашните италиански държавници Италия по този начин била зависима от Германия и понеже Бисмарк бил изказал мисълта "Пътят за Германия минава през Виена", то Италия била зависима също така от Австрия, поради което е трябвало да се забрави старата заклета вражда, поета според мен от Австрия като нейна трагична орис. Защото с всичко, извършено от Република Beнеция, от Италия всъщност били изтласкани елементите, присъединили се впоследствие към Германия. А пък Австрия трябвало да поеме именно прииждащите от север влияния.
към текста >>

Защото с всичко, извършено от Република Beнеция, от Италия всъщност били изтласкани елементите, присъединили се впоследствие към Германия.
Тунис винаги се е разглеждал като място, което логично би трябвало да се полага на Италия. А ето че Франция започнала да се домогва до него. Тогава в Италия връх взело практичното течение, което се осланяло на Централна Европа. Интересно е например, че на Берлинския конгрес италианският емисар запитал дали Бисмарк, който неприкрито предлагал на Франция да се разпростре в Африка, държи непременно да въвлече Италия във война с Франция. Всеки случай, за тогавашните италиански държавници Италия по този начин била зависима от Германия и понеже Бисмарк бил изказал мисълта "Пътят за Германия минава през Виена", то Италия била зависима също така от Австрия, поради което е трябвало да се забрави старата заклета вражда, поета според мен от Австрия като нейна трагична орис. Защото с всичко, извършено от Република Beнеция, от Италия всъщност били изтласкани елементите, присъединили се впоследствие към Германия. А пък Австрия трябвало да поеме именно прииждащите от север влияния.
към текста >>

Като последица от френските действия в Северна Африка се наложило франкофилското течение в Италия да отстъпи и тогава присъединяването към Централна Европа станало нещо естествено.
Като последица от френските действия в Северна Африка се наложило франкофилското течение в Италия да отстъпи и тогава присъединяването към Централна Европа станало нещо естествено. Споменавам тези неща съвсем схематично, тъй като в крайна сметка целта ми не е да правя политика; редно е обаче някои неща да се знаят, а днес за съжаление те се знаят твърде малко. И ето, присъединяването на Италия към Централна Европа се осъществява през 1882 г. под формата на така наречения Троен съюз. Някои винаги ще оценяват този Троен съюз погрешно, понеже не могат да свикнат при такива неща да си служат с валидните понятия. Съществуват наистина хора, които приписват днешните тягостни военни събития на Тройния съюз, а не на така нареченото Тройно съглашение Антантата.
към текста >>

И ето, присъединяването на Италия към Централна Европа се осъществява през 1882 г.
Като последица от френските действия в Северна Африка се наложило франкофилското течение в Италия да отстъпи и тогава присъединяването към Централна Европа станало нещо естествено. Споменавам тези неща съвсем схематично, тъй като в крайна сметка целта ми не е да правя политика; редно е обаче някои неща да се знаят, а днес за съжаление те се знаят твърде малко. И ето, присъединяването на Италия към Централна Европа се осъществява през 1882 г. под формата на така наречения Троен съюз. Някои винаги ще оценяват този Троен съюз погрешно, понеже не могат да свикнат при такива неща да си служат с валидните понятия. Съществуват наистина хора, които приписват днешните тягостни военни събития на Тройния съюз, а не на така нареченото Тройно съглашение Антантата. Но както виждате, при такива неща не винаги се използват валидните понятия. Обикновено за нещо, което дава някакъв резултат, се пита дали действително дава такъв резултат и каква годност има.
към текста >>

Защо то само след пет години в цялостните отношения на Тройния съюз било привнесено нещо, което може да бъде окачествено като създаване на взаимовръзка между всяко събитие, ставащо в Италия, и всяко събитие, ставащо на Балканите.
Задълбочи ли се в нещата, които споменаваме тук по желание на нашите приятели, човек неминуемо ще успее да вникне, така да се каже, в алхимията на тези куршуми. На този въпрос ще се върна отново. Защо то само след пет години в цялостните отношения на Тройния съюз било привнесено нещо, което може да бъде окачествено като създаване на взаимовръзка между всяко събитие, ставащо в Италия, и всяко събитие, ставащо на Балканите. Стремежът бил да не се отминава нищо случващо се на Балканите, без да се случи нещо аналогично в Италия. Народните страсти трябвало да се съгласуват така, че на едното или другото място никога да не произтича едностранно някакво действие, ами винаги да се чувства и мисли паралелно. Десетилетия наред съществувала тясна връзка между различните импулси на Апенинския и на Балканския полуостров. По-някога в подобно нещо откриваме невероятна символика, направо "великолепие" по отношение на теорията, точно както лекарят нарича някой особено тежък случай на заболяване "великолепен", понеже му предлага възможност за добра операция; случаят сам по себе си не е нужно да бъде великолепен.
към текста >>

Стремежът бил да не се отминава нищо случващо се на Балканите, без да се случи нещо аналогично в Италия.
Задълбочи ли се в нещата, които споменаваме тук по желание на нашите приятели, човек неминуемо ще успее да вникне, така да се каже, в алхимията на тези куршуми. На този въпрос ще се върна отново. Защо то само след пет години в цялостните отношения на Тройния съюз било привнесено нещо, което може да бъде окачествено като създаване на взаимовръзка между всяко събитие, ставащо в Италия, и всяко събитие, ставащо на Балканите. Стремежът бил да не се отминава нищо случващо се на Балканите, без да се случи нещо аналогично в Италия. Народните страсти трябвало да се съгласуват така, че на едното или другото място никога да не произтича едностранно някакво действие, ами винаги да се чувства и мисли паралелно. Десетилетия наред съществувала тясна връзка между различните импулси на Апенинския и на Балканския полуостров. По-някога в подобно нещо откриваме невероятна символика, направо "великолепие" по отношение на теорията, точно както лекарят нарича някой особено тежък случай на заболяване "великолепен", понеже му предлага възможност за добра операция; случаят сам по себе си не е нужно да бъде великолепен.
към текста >>

Веднъж бяхме в Италия и в Рим посетихме един наистина много мил, приятен, любезен господин*117, сега вече покойник.
Веднъж бяхме в Италия и в Рим посетихме един наистина много мил, приятен, любезен господин*117, сега вече покойник. Той ни въведе в салона си и там на видно място видяхме два големи портрета със собственоръчно посвещение портретите на Драга Машин и Александър Обренович. Любезният домакин беше не само именит професор, но и учредител на така наречената "Латинска лига", чието занимание беше да подготви откъсването на Южен Тирол и Триест от Австрия и присъединяването им към Италия. Разбира се, от едно толкова незначително преживяване няма да вадя големи заключения, но крайно показателно е, че някой, който е учредил "Латинска лига" не преценявам, не критикувам, а само разказвам, революционизира също така студентите от университета в Инсбрук и че в салона си, тоест там, където е видно за всекиго, държи портрети на Александър Обренович и Драга Машин със собственоръчно посвещение. Тъй като по онова време тайнствените нишки, които съществуваха между Рим и Белград, ми бяха много добре известни, това преживяване остави някакво симптоматично впечатление у мен.
към текста >>

Любезният домакин беше не само именит професор, но и учредител на така наречената "Латинска лига", чието занимание беше да подготви откъсването на Южен Тирол и Триест от Австрия и присъединяването им към Италия.
Веднъж бяхме в Италия и в Рим посетихме един наистина много мил, приятен, любезен господин*117, сега вече покойник. Той ни въведе в салона си и там на видно място видяхме два големи портрета със собственоръчно посвещение портретите на Драга Машин и Александър Обренович. Любезният домакин беше не само именит професор, но и учредител на така наречената "Латинска лига", чието занимание беше да подготви откъсването на Южен Тирол и Триест от Австрия и присъединяването им към Италия. Разбира се, от едно толкова незначително преживяване няма да вадя големи заключения, но крайно показателно е, че някой, който е учредил "Латинска лига" не преценявам, не критикувам, а само разказвам, революционизира също така студентите от университета в Инсбрук и че в салона си, тоест там, където е видно за всекиго, държи портрети на Александър Обренович и Драга Машин със собственоръчно посвещение. Тъй като по онова време тайнствените нишки, които съществуваха между Рим и Белград, ми бяха много добре известни, това преживяване остави някакво симптоматично впечатление у мен.
към текста >>

В онези дни Франция подела политика, окачествявана от самите французи в смисъл, че Франция искала "чрез глад отново да завладее*118 отврзицащата се от нея Италия, сиреч правел се опит за своего рода търговска война срещу Италия и тогава тази търговска война наистина изиграла голяма роля.
После нещата се развили така, че през 1888 г. година, в която спокойно можело да се стигне до война, както през 1914, кризата била преодоляна поради това, че Криспи държал на Тройния съюз. А причината да държи на Тройния съюз била тази, че Франция нахлула в Северна Африка и се разпростряла там. В онези дни Франция подела политика, окачествявана от самите французи в смисъл, че Франция искала "чрез глад отново да завладее*118 отврзицащата се от нея Италия, сиреч правел се опит за своего рода търговска война срещу Италия и тогава тази търговска война наистина изиграла голяма роля. Последиците били, че точно практичните връзки с Централна Европа станали още по-тесни. Може би добре ще бъде, ако тук се позова не на оценката на един немец, а на французин, който казал, че съвременна Италия представлява икономическа организация на Германия.
към текста >>

Може би добре ще бъде, ако тук се позова не на оценката на един немец, а на французин, който казал, че съвременна Италия представлява икономическа организация на Германия.
После нещата се развили така, че през 1888 г. година, в която спокойно можело да се стигне до война, както през 1914, кризата била преодоляна поради това, че Криспи държал на Тройния съюз. А причината да държи на Тройния съюз била тази, че Франция нахлула в Северна Африка и се разпростряла там. В онези дни Франция подела политика, окачествявана от самите французи в смисъл, че Франция искала "чрез глад отново да завладее*118 отврзицащата се от нея Италия, сиреч правел се опит за своего рода търговска война срещу Италия и тогава тази търговска война наистина изиграла голяма роля. Последиците били, че точно практичните връзки с Централна Европа станали още по-тесни. Може би добре ще бъде, ако тук се позова не на оценката на един немец, а на французин, който казал, че съвременна Италия представлява икономическа организация на Германия.
към текста >>

Това означава чували сме често да се изтъква не само от германци, а и от други, че с оглед на опасността чрез глад да бъде завладяна от Франция, което никак не е приятна работа, Италия била спасена чрез изграждането на по-тесни икономически отношения с Германия.
Това означава чували сме често да се изтъква не само от германци, а и от други, че с оглед на опасността чрез глад да бъде завладяна от Франция, което никак не е приятна работа, Италия била спасена чрез изграждането на по-тесни икономически отношения с Германия. Взаимодействието на всичко това допринесло за мирното уреждане на кризата в края на осемдесетте години. Извънредно интересно е изучаването на тази криза в нейните подробности, защото тя предлага нещо изключително на онзи, който е склонен да оглежда взаимовръзките и да не се оставя да бъде заблуждаван. Аз направих следното: припомних си събитията от 1888 г. и срещу всичко случило се тогава поставих условно 1914. Оказа се същото абсолютно същото!
към текста >>

Обстановката се затруднила най-вече затуй, защото от страна на Италия цялостната връзка на Апенинския полуостров с Централна Европа получила извънредно странен характер.
Щом такива неща са възможни, тогава няма защо да се говори за случайности, а ще трябва да се проумее, че съществуват движещи сили и че в тези движещи сили е заложена определена система. Следователно през 1888 г. работата се разминала по причини, които споменах. После възникнала по-трудна обстановка. Обстановката се затруднила най-вече затуй, защото от страна на Италия цялостната връзка на Апенинския полуостров с Централна Европа получила извънредно странен характер. Проучването на тези неща е психологически интересно, но действително се стигнало дотам, че Италия, политическа Италия трябвало да бъде третирана така, както биват третирани някои истерични дами. Разиграли се най-невероятни неща особено поради това, че в Европа все повече и повече се оформяла и пропагандирала оценката: Австрия трябва да се разпадне. Тези неща не ги подлагам на критика, а само ги разказвам.
към текста >>

Проучването на тези неща е психологически интересно, но действително се стигнало дотам, че Италия, политическа Италия трябвало да бъде третирана така, както биват третирани някои истерични дами.
Щом такива неща са възможни, тогава няма защо да се говори за случайности, а ще трябва да се проумее, че съществуват движещи сили и че в тези движещи сили е заложена определена система. Следователно през 1888 г. работата се разминала по причини, които споменах. После възникнала по-трудна обстановка. Обстановката се затруднила най-вече затуй, защото от страна на Италия цялостната връзка на Апенинския полуостров с Централна Европа получила извънредно странен характер. Проучването на тези неща е психологически интересно, но действително се стигнало дотам, че Италия, политическа Италия трябвало да бъде третирана така, както биват третирани някои истерични дами. Разиграли се най-невероятни неща особено поради това, че в Европа все повече и повече се оформяла и пропагандирала оценката: Австрия трябва да се разпадне. Тези неща не ги подлагам на критика, а само ги разказвам.
към текста >>

Така например в Италия бил възхваляван Оберданк*121, извършил покушение срещу император Франц Йосиф.
Представа за начина, по който тази оценка се пропагандирала в Европа, може да придобиете, ако се зачетете в публикации като тези на Лоазо, Шерадам*120 и други, общото в които е как Австрия в близко време ще бъде разделена. Тогава оценки като тези на Лоазо и Шерадам били подхвърлени в окова, което тлеело на юг. При такава обстановка наистина не било лесно да се води нещото, назовавано често пъти политика. Така например в Италия бил възхваляван Оберданк*121, извършил покушение срещу император Франц Йосиф. Във Виена пък при визитата на херцога на Абруците една картина от изложбата, посетена от херцога,била преименувана специално по този повод. Картината се наричала "Mopcкaтa битка при Лиса". Тази морска битка била спечелена от Австрия, но за да не бъде засегнат херцогът на Абруците, платното трябвало да бъде преименувано в "Морска битка" Това е само един пример за много сходни случаи. Не отправям критика, но повдигам въпроса за реципрочността: Дали в Италия някой би се съгласил от деликатност да зачеркне името към спечелена морска битка? Във Виена са го сторили.
към текста >>

Не отправям критика, но повдигам въпроса за реципрочността: Дали в Италия някой би се съгласил от деликатност да зачеркне името към спечелена морска битка?
При такава обстановка наистина не било лесно да се води нещото, назовавано често пъти политика. Така например в Италия бил възхваляван Оберданк*121, извършил покушение срещу император Франц Йосиф. Във Виена пък при визитата на херцога на Абруците една картина от изложбата, посетена от херцога,била преименувана специално по този повод. Картината се наричала "Mopcкaтa битка при Лиса". Тази морска битка била спечелена от Австрия, но за да не бъде засегнат херцогът на Абруците, платното трябвало да бъде преименувано в "Морска битка" Това е само един пример за много сходни случаи. Не отправям критика, но повдигам въпроса за реципрочността: Дали в Италия някой би се съгласил от деликатност да зачеркне името към спечелена морска битка? Във Виена са го сторили. Независимо дали се приема за неуместно или за правилно, аз просто поставям въпроса за реципрочността. Нека стане дума за това, за да може поне малко да се обрисуват настроенията. Защото тези настроения придобиват важност, когато се намесват течения като произтичащото от "Grand Orient de France*122 и когато по този начин се вливат окултни импулси.
към текста >>

38. 6.ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 17 Декември 1916 GA_173 Карма на неистината

Зад Кардучи и тази именно е причината да се позова на него стои също онова, което в Италия се нарича massonier и което е свързано с всичките окултни братства, към които вече на сочих вниманието Ви.
Що се отнася до Данте, за да видите, че съм безпристрастен, бих искал най-напред да оставя друг да обрисува какво от същността му излиза наяве за всеки, който умее да насочи вниманието си към нея. Човек лесно би могъл да помисли, че правя някаква политическа пропаганда, което, разбира се, ми е безкрайно далечно. Ето защо направих справка у Кардучи*123 великия италиански поет от по-ново време, който беше голям познавач на Данте. Зад Кардучи и тази именно е причината да се позова на него стои също онова, което в Италия се нарича massonier и което е свързано с всичките окултни братства, към които вече на сочих вниманието Ви. Затова теоретичните занимания на Кардучи с реални неща от живота се характеризират до известна степен с такова задълбочено познание. Не твърдя, че това задълбочено познание той е излагал навред на показ, нито че е бил своего рода окултист, но в онова, което казва, все пак се крият неща, достигнали до него по какви ли не тайнствени канали.
към текста >>

39. 7. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 18 Декември 1916 GA_173 Карма на неистината

Вземете земята на Италия.
Днес вече хората изобщо не се замислят от какви исторически импулси е произлязла тази империя в Централна Европа. Те например не се замислят над това, че земята, върху която е била основана тази империя, столетия наред е представлявала преди всичко своеобразен резервоар, своеобразен извор за останалата част на Европа. Погледнете, днес вече няма нищо романско в такъв смисъл, че то да може да се нарече продължител на някогашния романски елемент. Романското, ако ми е позволено да се изразя така, се е изпарило и само чрез отделни импулси се е настанило в други етнически елементи. Вземете земята на Италия. По протежение на цялото средновековие, в Италия непрекъснато са се заселвали всевъзможни германски елементи. По-нататък може би ще се наложи да дефинирам това по-прецизно. Дори в жилите на населението, наричано днес италианско, тече невероятно много от онова, което може да се нарече германско. То е било повлияно от романския елемент, но не дотолкова, че днешният италиански народ макар и в минимална степен да може да се разглежда примерно като продължител на древния римски народ. Винаги е ставало така, че от Централна Европа като от резервоар за народи различни племена са се отправяли на вси страни към периферията чак до Испания, Северна Африка, Италия, Франция, Британия.
към текста >>

По протежение на цялото средновековие, в Италия непрекъснато са се заселвали всевъзможни германски елементи.
Днес вече хората изобщо не се замислят от какви исторически импулси е произлязла тази империя в Централна Европа. Те например не се замислят над това, че земята, върху която е била основана тази империя, столетия наред е представлявала преди всичко своеобразен резервоар, своеобразен извор за останалата част на Европа. Погледнете, днес вече няма нищо романско в такъв смисъл, че то да може да се нарече продължител на някогашния романски елемент. Романското, ако ми е позволено да се изразя така, се е изпарило и само чрез отделни импулси се е настанило в други етнически елементи. Вземете земята на Италия. По протежение на цялото средновековие, в Италия непрекъснато са се заселвали всевъзможни германски елементи. По-нататък може би ще се наложи да дефинирам това по-прецизно. Дори в жилите на населението, наричано днес италианско, тече невероятно много от онова, което може да се нарече германско. То е било повлияно от романския елемент, но не дотолкова, че днешният италиански народ макар и в минимална степен да може да се разглежда примерно като продължител на древния римски народ. Винаги е ставало така, че от Централна Европа като от резервоар за народи различни племена са се отправяли на вси страни към периферията чак до Испания, Северна Африка, Италия, Франция, Британия. И докато етническото е излъчвало по този начин, то е бивало пресрещало от неетническото от романското.
към текста >>

Винаги е ставало така, че от Централна Европа като от резервоар за народи различни племена са се отправяли на вси страни към периферията чак до Испания, Северна Африка, Италия, Франция, Британия.
Вземете земята на Италия. По протежение на цялото средновековие, в Италия непрекъснато са се заселвали всевъзможни германски елементи. По-нататък може би ще се наложи да дефинирам това по-прецизно. Дори в жилите на населението, наричано днес италианско, тече невероятно много от онова, което може да се нарече германско. То е било повлияно от романския елемент, но не дотолкова, че днешният италиански народ макар и в минимална степен да може да се разглежда примерно като продължител на древния римски народ. Винаги е ставало така, че от Централна Европа като от резервоар за народи различни племена са се отправяли на вси страни към периферията чак до Испания, Северна Африка, Италия, Франция, Британия. И докато етническото е излъчвало по този начин, то е бивало пресрещало от неетническото от романското. По средата в, известен смисъл, се е намирал резервоарът:
към текста >>

Ако се стъпи на фактите, в Северна Италия ще може точно да се проследи проникването на лангобардския, ще рече на един германски елемент, който именно направо е погълнал в себе си другия романския елемент.
В съвременните италианци също битуват невероятно много германски импулси. Ако се стъпи на фактите, в Северна Италия ще може точно да се проследи проникването на лангобардския, ще рече на един германски елемент, който именно направо е погълнал в себе си другия романския елемент. Първоначално Британия се обитавала от елементи, които впоследствие били изтласкани в Уелс и Бретан, че дори и в Каледония, след като по-преди били разпратили вестители за привличането на юти, англи и сакси на острова, та да отблъснат напиращите от север разбойнически пикти и скота. Така се оформил елемент, в който, разбира се, германското преобладава в огромна степен.
към текста >>

В Италия са налице съвсем специални отношения, за които ако се намери време ще поговорим при друг повод; но при определени условия Италия също не можеше да очаква големи предимства от една бъдеща война, която в Европа би обърнала всичко с главата надолу.
Напоследък се проявява склонност към възхвала на лорд Лансдаун, ала страната не ще има голямо основание да му благодари, ако се установи, че е допуснал да се стигне до усложнения, от които произтича рискът да избухне европейска война... Кавги понякога се вдигат и в най-добрите семейства, но какво общо имат с това народите на Великобритания или Германия? Единствено германофобски настроените луди глави в Англия и англофобски настроените луди глави в Германия пречат да се установят мирни отношения и някой ден велики народи може здраво да патят заради тях." Съществените неща трябва да се отчитат на вярното място.Въз основа не на много факти, а по-скоро на разума би могло да се докаже, че двете централноевропейски държавни формации нямаха ни най-малък повод за предизвикване на война. Защото как за имащия ум в главата си трябваше да изглежда подобна война? Франция трябваше да си каже, че при една война, която единствено ако не настъпеха извънредни обстоятелства неминуемо щеше да прерасне в европейска война, щяха да и предстоят тежки изпитания. Там обаче не се замисляха за това, тъй като съществува просто вярата във Франция, която векове наред е властвала над Европа. В Италия са налице съвсем специални отношения, за които ако се намери време ще поговорим при друг повод; но при определени условия Италия също не можеше да очаква големи предимства от една бъдеща война, която в Европа би обърнала всичко с главата надолу. В Русия е налице особена обстановка, както вече я охарактеризирах, когато Ви говорих за отношенията. на Русия със славянските народи, със славянската раса.
към текста >>

Когато са налице подобни неща и като се има предвид какво ли не се пишеше в Италия доста време преди избухването на войната срещу Австрия, тогава не можеше да има място за особено успокоение.
Представете си, че Швейцария отвред е заобиколена от ненавистници. Не зная дали това би подействало особено успокоително, най-вече ако тази ненавист се проявява не само в това, че примерно в Румъния е станал пословичен изразът „Jos Austria perfida! ", сиреч „Долу коварната Австрия! ", или пък "По-добре руско, отколкото австрийско! " и така нататък. Когато са налице подобни неща и като се има предвид какво ли не се пишеше в Италия доста време преди избухването на войната срещу Австрия, тогава не можеше да има място за особено успокоение. Ето как беше разгърната цяла една организирана кампания, която се простираше нашироко около Австрия. Нямам намерение да се застъпвам за никоя държава и привеждам само факти.
към текста >>

И човек може, човек би могъл поне да се надява, че нещата се преценяват по-иначе в сравнение с първия път, когато в известен смисъл бе привнесена съдба, съдбовен импулс, и беше редно да се размисли, ала не беше,измислено по онова време, когато в Австрия доброволно изявиха готовност да бъде предоставено на Италия онова, което можеше да я накара да изостави иредентизма и франкмасонския „Grand-Orient"*154.
Това няма нищо общо с някаква империя, но то е застрашено за столетия напред, ако хората се отнесат отрицателно спрямо онова, което сега обхожда света като миролюбива мисъл. В противен случай под заплаха се намира не само една империя в центъра, но и цялостният германски нрав. Ето защо тези дни действително са съдбоносни за онзи, който разбира нещата. И човек може, човек би могъл поне да се надява, че нещата се преценяват по-иначе в сравнение с първия път, когато в известен смисъл бе привнесена съдба, съдбовен импулс, и беше редно да се размисли, ала не беше,измислено по онова време, когато в Австрия доброволно изявиха готовност да бъде предоставено на Италия онова, което можеше да я накара да изостави иредентизма и франкмасонския „Grand-Orient"*154. B периферията обаче нямаха представа какво по онова време всъщност означаваше да не се размисля за извършваното в Италия, респективно от три тамошни особи*155. Дано сега, каквото и да се случи, светът да прояви по-голяма склонност към сериозно то оглеждане на тези неща.
към текста >>

B периферията обаче нямаха представа какво по онова време всъщност означаваше да не се размисля за извършваното в Италия, респективно от три тамошни особи*155.
Това няма нищо общо с някаква империя, но то е застрашено за столетия напред, ако хората се отнесат отрицателно спрямо онова, което сега обхожда света като миролюбива мисъл. В противен случай под заплаха се намира не само една империя в центъра, но и цялостният германски нрав. Ето защо тези дни действително са съдбоносни за онзи, който разбира нещата. И човек може, човек би могъл поне да се надява, че нещата се преценяват по-иначе в сравнение с първия път, когато в известен смисъл бе привнесена съдба, съдбовен импулс, и беше редно да се размисли, ала не беше,измислено по онова време, когато в Австрия доброволно изявиха готовност да бъде предоставено на Италия онова, което можеше да я накара да изостави иредентизма и франкмасонския „Grand-Orient"*154. B периферията обаче нямаха представа какво по онова време всъщност означаваше да не се размисля за извършваното в Италия, респективно от три тамошни особи*155. Дано сега, каквото и да се случи, светът да прояви по-голяма склонност към сериозно то оглеждане на тези неща.
към текста >>

40. 8. ОСМА ЛЕКЦИЯ, Базел, 21 Декември 1916 GA_173 Карма на неистината

И може да се каже, че пътят, изминат от християнството през южните страни Гърция, Италия, Испания и така нататък този път във все по-голяма степен водел към заличаване на разбирането за онова, което всъщност бил Христос.
Това е едната страна на Христовата връзка с Исус. По онова време била налице възможността за прозиране на Христовото Същество посредством гнозиса. Това не станало, в космически план, въпреки че съществуващото под формата на гнозис съдържало една цялостна Христова мъдрост. И може да се каже, че пътят, изминат от християнството през южните страни Гърция, Италия, Испания и така нататък този път във все по-голяма степен водел към заличаване на разбирането за онова, което всъщност бил Христос. Предназначението на потъващия Рим, на разпадащия се Рим било да осъществи заличаването на разбирането за Христос.
към текста >>

41. 9. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 24 Декември 1916 GA_173 Карма на неистината

Отбелязвам само, че заради свои предходни стихове този поет бил назова вай от различни критици в моралистична Италия певец на всички подсъдни извращения.
Историята ще бъде разбрана едва тогава, когато бъдат опознати такива факти, когато ще се знае какво може да се предизвика с помощта на такива факти. Няма никакво значение под влияние на какво е било постигнато то от гледище на дотогавашния му живот, на въпросния синьор Д'Анунцио вече му е била предоставяна възможността да бъде изложен на най-различни влияния, той отново е имал в себе си силата да на прави тези влияния действени. Отбелязвам само, че заради свои предходни стихове този поет бил назова вай от различни критици в моралистична Италия певец на всички подсъдни извращения. Лично той се представял с името Д'Анунцио, докато във всекидневния живот се казвал Рапанета, което както чувам означава „дребна ряпа".
към текста >>

Добавям само като пояснение, че в онзи момент в Италия имаше две партии така наречените неутралисти и интервенционистите, и синьор Д'Анунцио си поставяше задачата да превърне всички неутралисти в интервенционисти.
Синьор Д'Анунцио държал при тази констелация реч, за която Вие можете сами да съдите, защото бих искал според силите си да Ви я прочета. Добавям само като пояснение, че в онзи момент в Италия имаше две партии така наречените неутралисти и интервенционистите, и синьор Д'Анунцио си поставяше задачата да превърне всички неутралисти в интервенционисти. Неутралистите застъпваха по-нататъшното запазване на неутралитета и един мъж Джолити*185, който е доста тясно свързан с предходния политически живот в Италия, беше за неутралитета. Това също така го отбелязвам само като коментар. Речта, която Д'Анунцио при същата констелация държал като повторение на някогашната реч на Кола ди Риенци, има приблизително следното съдържание*186:
към текста >>

Неутралистите застъпваха по-нататъшното запазване на неутралитета и един мъж Джолити*185, който е доста тясно свързан с предходния политически живот в Италия, беше за неутралитета.
Синьор Д'Анунцио държал при тази констелация реч, за която Вие можете сами да съдите, защото бих искал според силите си да Ви я прочета. Добавям само като пояснение, че в онзи момент в Италия имаше две партии така наречените неутралисти и интервенционистите, и синьор Д'Анунцио си поставяше задачата да превърне всички неутралисти в интервенционисти. Неутралистите застъпваха по-нататъшното запазване на неутралитета и един мъж Джолити*185, който е доста тясно свързан с предходния политически живот в Италия, беше за неутралитета. Това също така го отбелязвам само като коментар. Речта, която Д'Анунцио при същата констелация държал като повторение на някогашната реч на Кола ди Риенци, има приблизително следното съдържание*186:
към текста >>

На 20 Май, при тържественото събрание на нашето единство*188, не бива да се допуска наглото присъствие на онези, които от месеци обсъждат с врага продажбата на Италия.
На 20 Май, при тържественото събрание на нашето единство*188, не бива да се допуска наглото присъствие на онези, които от месеци обсъждат с врага продажбата на Италия. Не бива да се разрешава палячовци да навличат трибагрени палта и с продрани гърла да реват святото име на отечеството. Без състрадание съставяйте вашите проскрипционни списъци. Това е ваше право, то е ваш дълг! Кой спаси Италия в тези дни на помрачение, кой друг, ако не вие, чистият, неподправеният народ?
към текста >>

Кой спаси Италия в тези дни на помрачение, кой друг, ако не вие, чистият, неподправеният народ?
На 20 Май, при тържественото събрание на нашето единство*188, не бива да се допуска наглото присъствие на онези, които от месеци обсъждат с врага продажбата на Италия. Не бива да се разрешава палячовци да навличат трибагрени палта и с продрани гърла да реват святото име на отечеството. Без състрадание съставяйте вашите проскрипционни списъци. Това е ваше право, то е ваш дълг! Кой спаси Италия в тези дни на помрачение, кой друг, ако не вие, чистият, неподправеният народ?
към текста >>

Тук, където плебсът се съвещавал, тук, където всяко разширяване на римското господство получавало своята благословия, където консулите правели преглед на новобранците и приемали военната им клетва, тук, откъдето магистратите на републиката потегляли, за да поемат предводителството на войските и да завоюват провинциите, където Германик струпал край храма на Фидестро феите от победата си над германците, където триумфиращият Октавиан тържествено потвърдил римската подвла-стност на целия средиземноморски басейн, в тази начална и крайна точка на всеки триумф ние се вричаме на отечеството, тук честваме доброволната жертва, тук издигаме свещените и пожелателните си слова: Да живее нашата война, да живее Рим, да живее Италия, да живее войската и флотът, да живее кралят!
Да, той е ударил! Ударил е под високото небе, което, о римляни, се издига над вашия Пантеон и над този вековечен Капитолийски хълм! Тук, където плебсът се съвещавал, тук, където всяко разширяване на римското господство получавало своята благословия, където консулите правели преглед на новобранците и приемали военната им клетва, тук, откъдето магистратите на републиката потегляли, за да поемат предводителството на войските и да завоюват провинциите, където Германик струпал край храма на Фидестро феите от победата си над германците, където триумфиращият Октавиан тържествено потвърдил римската подвла-стност на целия средиземноморски басейн, в тази начална и крайна точка на всеки триумф ние се вричаме на отечеството, тук честваме доброволната жертва, тук издигаме свещените и пожелателните си слова: Да живее нашата война, да живее Рим, да живее Италия, да живее войската и флотът, да живее кралят! Слава и победа! "
към текста >>

Исках да покажа, че дори „певецът на всички срамни човешки извращения", както бивал наричан в Италия, да не прояви силна вяра в чудото от Петдесетница, целият начин, по който едно събитие тук се довежда до повторение, носи в се бе си вече значителни сили за делириумното съзнание, а пък да въздейства на някои подсъзнателни импулси с това синьор Д'Анунцио се е справил чудесно.
Без, разбира се, по някакъв начин да претендирам за коментар или за вземане на страна, аз исках да отбележа някои факти, но в тяхната взаимовръзка, за да мога в частност да посоча как все пак се случват неща, които намират слабо разбиране в заобикалящия ни днешен невнимателен свят. Исках да покажа, че дори „певецът на всички срамни човешки извращения", както бивал наричан в Италия, да не прояви силна вяра в чудото от Петдесетница, целият начин, по който едно събитие тук се довежда до повторение, носи в се бе си вече значителни сили за делириумното съзнание, а пък да въздейства на някои подсъзнателни импулси с това синьор Д'Анунцио се е справил чудесно. Същият човек, когото в родната му страна наричат певеца на всички срамни човешки извращения и който не се е посвенил да напише роман, където по безкрайно непристоен начин е разтръбил пред света връзката си с една прочута жена този човек изнамери във втората си дълга реч, държана в театър "Констанци", цяла поредица други ефектни сравнения. Споменатото от мен образно сравнение с артилериста е, общо взето, дреболия. Невъзможно ми е да Ви прочета цялата реч, защото ще отнеме много време, а само един откъс може би от началото и после края. Началото:
към текста >>

" Ако Той, Освободителят, можеше да слезе от Яникулум в низината, нямаше ли да обозначи с единия или с другия печат и да обвини в позор всички ония, които тайно или явно се стараят да обезоръжат Италия, да посрамят отечеството, да го тласнат обратно в условията на робство, отново да го приковат към кръста му или да го оставят в агония в леглото му, което понякога ни е приличало на открит гроб?
По-нататък същият призив от Марсала казвал със сурова закана: „Който не се въоръжи, той или е страхливец, или е предател! " Ако Той, Освободителят, можеше да слезе от Яникулум в низината, нямаше ли да обозначи с единия или с другия печат и да обвини в позор всички ония, които тайно или явно се стараят да обезоръжат Италия, да посрамят отечеството, да го тласнат обратно в условията на робство, отново да го приковат към кръста му или да го оставят в агония в леглото му, което понякога ни е приличало на открит гроб?
към текста >>

Блажени имащите чисти сърца, блажени завръщащите се победоносно; защото те ще видят новото лице на Рим, обкиченото с нов венец чело на Данте,триумфиращата хубост на Италия."
Блажени имащите чисти сърца, блажени завръщащите се победоносно; защото те ще видят новото лице на Рим, обкиченото с нов венец чело на Данте,триумфиращата хубост на Италия."
към текста >>

42. 11. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 26 Декември 1916 GA_173 Карма на неистината

Аз вече поясних: Съвременна Италия всъщност е възникнала по околен път и фактически дължи съществуването си на Германия; това обаче стои във връзка с много неща.
В даден момент Бисмарк поддържал във Флоренция и в Торино връзка с никой си Узедом*208. Аз вече поясних: Съвременна Италия всъщност е възникнала по околен път и фактически дължи съществуването си на Германия; това обаче стои във връзка с много неща. Описваните от мен обстоятелства си имат своите дълбоки първопричини, а в политиката се намесват разнообразни нишки. Така по едно време се намесили нишки, чрез които трябвало да бъдат спечелени именно италианските републиканци накратко, в даден момент във Флоренция и в Торино съществувала връзка между Бисмарк и Узедом. Въпросният Узедом бил приятел на Мацини, приятел на други хора, които пък имали известна тежест сред някои кръгове от народа. Узедом бил човек, който всъщност прекалявал с позата си на разумен мъж и който назначил за свой частен секретар някакъв псевдомацинист. Впоследствие се оказало, че частният му секретар, за когото уж се знаело, че е посветен в секретните дела на тайните съюзи на Мацини, бил най-обикновен шпионин.
към текста >>

Искам да Ви прочета един кратък текст, написан от един италианец преди избухването на настоящата световна война в момент, когато Италия ликуваше по повод на Триполитанската война, на която аз не правя преценка.
Искам да Ви прочета един кратък текст, написан от един италианец преди избухването на настоящата световна война в момент, когато Италия ликуваше по повод на Триполитанската война, на която аз не правя преценка. Никога няма да имам нещо против това, че Италия си присвои Триполи; тези неща преценява онзи, който е вещ относно необходимото и възможното в отношенията между държавите и народите, за разлика от лъжливите съдници, които днес дават оценки за тези неща с всевъзможни нравствени добродетели. Аз обаче зная един човек на име Прецолини*211, пишещ за една Италия, на която той се радва и която се е развила от една Италия, на която не се е радвал. Най-напред той описва в какво собствено се е била превърнала тази Италия, до каква степен е била западнала и сетне под непосредственото впечатление на Триполитанската война продължава:
към текста >>

Никога няма да имам нещо против това, че Италия си присвои Триполи; тези неща преценява онзи, който е вещ относно необходимото и възможното в отношенията между държавите и народите, за разлика от лъжливите съдници, които днес дават оценки за тези неща с всевъзможни нравствени добродетели.
Искам да Ви прочета един кратък текст, написан от един италианец преди избухването на настоящата световна война в момент, когато Италия ликуваше по повод на Триполитанската война, на която аз не правя преценка. Никога няма да имам нещо против това, че Италия си присвои Триполи; тези неща преценява онзи, който е вещ относно необходимото и възможното в отношенията между държавите и народите, за разлика от лъжливите съдници, които днес дават оценки за тези неща с всевъзможни нравствени добродетели. Аз обаче зная един човек на име Прецолини*211, пишещ за една Италия, на която той се радва и която се е развила от една Италия, на която не се е радвал. Най-напред той описва в какво собствено се е била превърнала тази Италия, до каква степен е била западнала и сетне под непосредственото впечатление на Триполитанската война продължава:
към текста >>

Аз обаче зная един човек на име Прецолини*211, пишещ за една Италия, на която той се радва и която се е развила от една Италия, на която не се е радвал.
Искам да Ви прочета един кратък текст, написан от един италианец преди избухването на настоящата световна война в момент, когато Италия ликуваше по повод на Триполитанската война, на която аз не правя преценка. Никога няма да имам нещо против това, че Италия си присвои Триполи; тези неща преценява онзи, който е вещ относно необходимото и възможното в отношенията между държавите и народите, за разлика от лъжливите съдници, които днес дават оценки за тези неща с всевъзможни нравствени добродетели. Аз обаче зная един човек на име Прецолини*211, пишещ за една Италия, на която той се радва и която се е развила от една Италия, на която не се е радвал. Най-напред той описва в какво собствено се е била превърнала тази Италия, до каква степен е била западнала и сетне под непосредственото впечатление на Триполитанската война продължава:
към текста >>

Най-напред той описва в какво собствено се е била превърнала тази Италия, до каква степен е била западнала и сетне под непосредственото впечатление на Триполитанската война продължава:
Искам да Ви прочета един кратък текст, написан от един италианец преди избухването на настоящата световна война в момент, когато Италия ликуваше по повод на Триполитанската война, на която аз не правя преценка. Никога няма да имам нещо против това, че Италия си присвои Триполи; тези неща преценява онзи, който е вещ относно необходимото и възможното в отношенията между държавите и народите, за разлика от лъжливите съдници, които днес дават оценки за тези неща с всевъзможни нравствени добродетели. Аз обаче зная един човек на име Прецолини*211, пишещ за една Италия, на която той се радва и която се е развила от една Италия, на която не се е радвал. Най-напред той описва в какво собствено се е била превърнала тази Италия, до каква степен е била западнала и сетне под непосредственото впечатление на Триполитанската война продължава:
към текста >>

"И все пак Италия, изцяло без да осъзнава това стопанско възраждане, преживя в същото време периода на гореописаното униние.
"И все пак Италия, изцяло без да осъзнава това стопанско възраждане, преживя в същото време периода на гореописаното униние. Първите, които забелязаха пробуждането, бяха чужденци. Впрочем италианци също вече бяха изразявали мнение, но като фразьори с прочутия и прословут "примат на Италия" на устата. Книгата на германеца Фишер е от 1899 г., а тази на англичанина Болтън Кинг от 1901 г. До ден днешен никой италианец не е издал дори не и по повод на петдесетгодишния юбилей на "единството" книга, която да се мери с тях. Своеобразната проницателност на тези чужденци заслужава особено внимание, тъй като в странство наистина нито искат, нито са искали да знаят нещо за една модерна Италия.
към текста >>

Впрочем италианци също вече бяха изразявали мнение, но като фразьори с прочутия и прословут "примат на Италия" на устата.
"И все пак Италия, изцяло без да осъзнава това стопанско възраждане, преживя в същото време периода на гореописаното униние. Първите, които забелязаха пробуждането, бяха чужденци. Впрочем италианци също вече бяха изразявали мнение, но като фразьори с прочутия и прословут "примат на Италия" на устата. Книгата на германеца Фишер е от 1899 г., а тази на англичанина Болтън Кинг от 1901 г. До ден днешен никой италианец не е издал дори не и по повод на петдесетгодишния юбилей на "единството" книга, която да се мери с тях. Своеобразната проницателност на тези чужденци заслужава особено внимание, тъй като в странство наистина нито искат, нито са искали да знаят нещо за една модерна Италия. Преди, пък и днес още по отношение на Италия съществува преценката или по-скоро предразсъдъкът,че е страна на миналото, а не на съвременността, че трябвало "да почива в миналото" и да не при-стъпва в настоящето. Желанието било за една Италия на архивите, музеите, хотелите за сватбени пътешествия или за развличане на хипохондрици и гръдоболни, за една Италия на латерните, серенадите и разходките с гондоли, пълна с чичеронета, ваксаджии, полиглоти и палячовци.
към текста >>

Своеобразната проницателност на тези чужденци заслужава особено внимание, тъй като в странство наистина нито искат, нито са искали да знаят нещо за една модерна Италия.
"И все пак Италия, изцяло без да осъзнава това стопанско възраждане, преживя в същото време периода на гореописаното униние. Първите, които забелязаха пробуждането, бяха чужденци. Впрочем италианци също вече бяха изразявали мнение, но като фразьори с прочутия и прословут "примат на Италия" на устата. Книгата на германеца Фишер е от 1899 г., а тази на англичанина Болтън Кинг от 1901 г. До ден днешен никой италианец не е издал дори не и по повод на петдесетгодишния юбилей на "единството" книга, която да се мери с тях. Своеобразната проницателност на тези чужденци заслужава особено внимание, тъй като в странство наистина нито искат, нито са искали да знаят нещо за една модерна Италия. Преди, пък и днес още по отношение на Италия съществува преценката или по-скоро предразсъдъкът,че е страна на миналото, а не на съвременността, че трябвало "да почива в миналото" и да не при-стъпва в настоящето. Желанието било за една Италия на архивите, музеите, хотелите за сватбени пътешествия или за развличане на хипохондрици и гръдоболни, за една Италия на латерните, серенадите и разходките с гондоли, пълна с чичеронета, ваксаджии, полиглоти и палячовци. Чужденците били много по-доволни, когато вместо в дилижанс можели да пътуват в спални вагони, но отчасти съжалявали, загдето тук-таме по уличните кръстовища не срещали някой калабрийски разбойник с дълга пушка и кадифена шапка с форма на чалма.
към текста >>

Преди, пък и днес още по отношение на Италия съществува преценката или по-скоро предразсъдъкът,че е страна на миналото, а не на съвременността, че трябвало "да почива в миналото" и да не при-стъпва в настоящето.
Първите, които забелязаха пробуждането, бяха чужденци. Впрочем италианци също вече бяха изразявали мнение, но като фразьори с прочутия и прословут "примат на Италия" на устата. Книгата на германеца Фишер е от 1899 г., а тази на англичанина Болтън Кинг от 1901 г. До ден днешен никой италианец не е издал дори не и по повод на петдесетгодишния юбилей на "единството" книга, която да се мери с тях. Своеобразната проницателност на тези чужденци заслужава особено внимание, тъй като в странство наистина нито искат, нито са искали да знаят нещо за една модерна Италия. Преди, пък и днес още по отношение на Италия съществува преценката или по-скоро предразсъдъкът,че е страна на миналото, а не на съвременността, че трябвало "да почива в миналото" и да не при-стъпва в настоящето. Желанието било за една Италия на архивите, музеите, хотелите за сватбени пътешествия или за развличане на хипохондрици и гръдоболни, за една Италия на латерните, серенадите и разходките с гондоли, пълна с чичеронета, ваксаджии, полиглоти и палячовци. Чужденците били много по-доволни, когато вместо в дилижанс можели да пътуват в спални вагони, но отчасти съжалявали, загдето тук-таме по уличните кръстовища не срещали някой калабрийски разбойник с дълга пушка и кадифена шапка с форма на чалма.
към текста >>

Желанието било за една Италия на архивите, музеите, хотелите за сватбени пътешествия или за развличане на хипохондрици и гръдоболни, за една Италия на латерните, серенадите и разходките с гондоли, пълна с чичеронета, ваксаджии, полиглоти и палячовци.
Впрочем италианци също вече бяха изразявали мнение, но като фразьори с прочутия и прословут "примат на Италия" на устата. Книгата на германеца Фишер е от 1899 г., а тази на англичанина Болтън Кинг от 1901 г. До ден днешен никой италианец не е издал дори не и по повод на петдесетгодишния юбилей на "единството" книга, която да се мери с тях. Своеобразната проницателност на тези чужденци заслужава особено внимание, тъй като в странство наистина нито искат, нито са искали да знаят нещо за една модерна Италия. Преди, пък и днес още по отношение на Италия съществува преценката или по-скоро предразсъдъкът,че е страна на миналото, а не на съвременността, че трябвало "да почива в миналото" и да не при-стъпва в настоящето. Желанието било за една Италия на архивите, музеите, хотелите за сватбени пътешествия или за развличане на хипохондрици и гръдоболни, за една Италия на латерните, серенадите и разходките с гондоли, пълна с чичеронета, ваксаджии, полиглоти и палячовци. Чужденците били много по-доволни, когато вместо в дилижанс можели да пътуват в спални вагони, но отчасти съжалявали, загдето тук-таме по уличните кръстовища не срещали някой калабрийски разбойник с дълга пушка и кадифена шапка с форма на чалма.
към текста >>

Италия, която се реформира и угои, която започна да носи една или друга банкнота в портфейла си, едва в наши дни придоби вярното съзнание за себе си.
Ех, това красиво италианско небе, загрозено от фабрични комини; ех, този Неапол la bella Napoli, оклепан от параходи и тяхното разтоварване; а и Рим с италианските войници; каква горест по хубавите времена на папския, бурбонския и леополдинския Рим! Тези човеколюбиви чувства продължават да образуват основата на всяка англосаксонска и германска преценка за нас, а за да покажа колко дълбоки са били те, е достатъчно да припомня, че са били изразявани от люде, които в други отношения са били превъзходни, както например Грегоровиус и Бурже. Италия, която се реформира и угои, която започна да носи една или друга банкнота в портфейла си, едва в наши дни придоби вярното съзнание за себе си. И ако в отговор на това тя отива с възторзите си малко по-далеч, отколкото се полага, редно е да бъде извинена и да намери разбиране. Десет години бяха необходими и едва ли са стигнали, за да може идеята да премине от първите, предвидили бъдещето и силата на Италия, върху множеството, което сега е пропито и убедено в тях. Напразно нашите велики мислители щяха да трупат томове списания, статистически издания, философски произведение и книги за най-новото изкуство."
към текста >>

Десет години бяха необходими и едва ли са стигнали, за да може идеята да премине от първите, предвидили бъдещето и силата на Италия, върху множеството, което сега е пропито и убедено в тях.
Ех, това красиво италианско небе, загрозено от фабрични комини; ех, този Неапол la bella Napoli, оклепан от параходи и тяхното разтоварване; а и Рим с италианските войници; каква горест по хубавите времена на папския, бурбонския и леополдинския Рим! Тези човеколюбиви чувства продължават да образуват основата на всяка англосаксонска и германска преценка за нас, а за да покажа колко дълбоки са били те, е достатъчно да припомня, че са били изразявани от люде, които в други отношения са били превъзходни, както например Грегоровиус и Бурже. Италия, която се реформира и угои, която започна да носи една или друга банкнота в портфейла си, едва в наши дни придоби вярното съзнание за себе си. И ако в отговор на това тя отива с възторзите си малко по-далеч, отколкото се полага, редно е да бъде извинена и да намери разбиране. Десет години бяха необходими и едва ли са стигнали, за да може идеята да премине от първите, предвидили бъдещето и силата на Италия, върху множеството, което сега е пропито и убедено в тях. Напразно нашите велики мислители щяха да трупат томове списания, статистически издания, философски произведение и книги за най-новото изкуство."
към текста >>

"След освободителите на Италия бяха дошли грабителите на Италия; не само техните синове бащите ни, но и техните внуци нашите по-големи братя.
"След освободителите на Италия бяха дошли грабителите на Италия; не само техните синове бащите ни, но и техните внуци нашите по-големи братя. Героичната традиция на въздигането беше изчезнала и ни каква идея не възвисяваше новото поколение. При най-добрите религията беше потънала, оставяйки обаче празнота. При другите тя беше привичка. Изкуството се люшкаше в едно сетивно и естетическо упоение без основа и вяра; от Кардучи, четен от папата, с глътка тосканско вино и с една каруцарска пура се премина към сегашното Евангелие на по-големия брат Д'Анунцио, облечен по последна мода, натъпкал джобовете си с бонбони женкар и суетен самохвалко."
към текста >>

43. Бележки GA_173 Карма на неистината

*113. На подготовката на Италия за влизане във войната на страната на Антантата е била посветена книжката "Италия" от поредицата "Suddeutsche Monatshefte" (Южно-немски ежемесечник), ХІІ, кн.
*113. На подготовката на Италия за влизане във войната на страната на Антантата е била посветена книжката "Италия" от поредицата "Suddeutsche Monatshefte" (Южно-немски ежемесечник), ХІІ, кн. 9, Юни 1915, използвана между другото от оратора при дадените тук описания.
към текста >>

*115.Francesco Crispi (1818-1901), 1887-1896 министър-председател на Италия.
*115.Francesco Crispi (1818-1901), 1887-1896 министър-председател на Италия.
към текста >>

*154. Преди включването на Италия във войната Австрия изявила готовност да изпълни до голяма степен териториалните й искания.
*154. Преди включването на Италия във войната Австрия изявила готовност да изпълни до голяма степен териториалните й искания. На 4 Май 1915 г. на Италия било предложено да и бъдат отстъпени целият Южен Тирол и областта по десния бряг на река Изонцо, доколкото имат италиански характер, автономия на Триест, построяването на италиански университет в него и признаването на италианско господство във Валона. [Herre, "Weltpoltik und Weltkatastrophe" (Световна политика и световна катастрофа), Берлин, 1916, стр. 249.]
към текста >>

на Италия било предложено да и бъдат отстъпени целият Южен Тирол и областта по десния бряг на река Изонцо, доколкото имат италиански характер, автономия на Триест, построяването на италиански университет в него и признаването на италианско господство във Валона.
*154. Преди включването на Италия във войната Австрия изявила готовност да изпълни до голяма степен териториалните й искания. На 4 Май 1915 г. на Италия било предложено да и бъдат отстъпени целият Южен Тирол и областта по десния бряг на река Изонцо, доколкото имат италиански характер, автономия на Триест, построяването на италиански университет в него и признаването на италианско господство във Валона. [Herre, "Weltpoltik und Weltkatastrophe" (Световна политика и световна катастрофа), Берлин, 1916, стр. 249.]
към текста >>

*184. Gabriele d'Annunzio (1863-1938), италиански поет: Широко разпространеното схващане, че в действителност Д'Анунцио се казвал Рапанета, се обяснява според сведенията, получени от издателя от Италия, с това, че бащата на Д'Анунцио поначало се казвал Rapagnetta, но като дете бил осиновен от едного на име d Annunzio.
*184. Gabriele d'Annunzio (1863-1938), италиански поет: Широко разпространеното схващане, че в действителност Д'Анунцио се казвал Рапанета, се обяснява според сведенията, получени от издателя от Италия, с това, че бащата на Д'Анунцио поначало се казвал Rapagnetta, но като дете бил осиновен от едного на име d Annunzio. Оттогава по закон се казвал d'Annunzю-Rapagnetta. Но при съставянето на акта за раждане на Габриеле д'Анунцио наместо с двойното име новороденото било записано само с фамилното име Д'Анунцио, така че той по рождение бил наречен Д'Анунцио. В броя си от 16 май 1915 г. римският вестник "Аванти" окачествява Д'Анунцио като "певец на всички срамни извращения" Романът "Il fuoco" (Огънят) отразява връзката на автора с прочутата актриса Елеонора Дузе.
към текста >>

*188. Д'Анунцио има предвид предстоящото заседание на парламента, на което било взето решение Италия да се включи във войната.
*188. Д'Анунцио има предвид предстоящото заседание на парламента, на което било взето решение Италия да се включи във войната.
към текста >>

Rennert, "Die Freimaurer in Italien" (франкмасоните в Италия).
*196. От една статия на М. Rennert, "Die Freimaurer in Italien" (франкмасоните в Италия). "Всички водачи на радикалите, на нашите главни врагове, са членове на ложите: професорите Силвани (Болоня), Дуранте (Рим), Серджи (Рим), Чекони (Торино), Ломброзо с целия си род..." ("Зюддойче монатсхефте", вж. бел. 186).
към текста >>

Fischer, "Ita lien und die Italiener" (Италия и италианците), 1901; Bolton-King, "А History of Italian Unitiy" (История на италианското единство), Лондон, 1899, "Italy today' (Италия днес), Лондон, 1901.
*211. Giuseppe Prezzolini (род. 1882), италиански писател. Споменатите в цитата книги са Р. Р. Fischer, "Ita lien und die Italiener" (Италия и италианците), 1901; Bolton-King, "А History of Italian Unitiy" (История на италианското единство), Лондон, 1899, "Italy today' (Италия днес), Лондон, 1901.
към текста >>

44. 1. Лекция, 30.09.1914 GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война

Съдържанието на думите, които там изрича всеки от тримата персонажи, би трябвало да бъдат възпроизвеждани точно, тъй като всеки от персонажите представлява една от трите способности /члена/ на душата /бележка 10/ В предпоследната лекция на цикъла за душите на народите се посочва, че в народите на Италия и Испания звучи в наши дни отзвук от следатлантската култура: техният народен характер е акцентиран в сетивната душа.
Да се научим да мислим е също една от задачите на Теософията. Има цикъл за душите на народите. Ако сега, в тези тежки обстоятелства не го приемем с цялата сериозност и благоговение, то тогавашната ни работа над разбирането му ще се окаже безплодна теоретична игра. Необходимо е тези неща да станат наша плът и кръв, за да ги почувстваме, за да ни донесат те ясно разбиране. В предпоследната лекция от този цикъл се опитах да покажа, че различните души на народите, по отношение на трите душевни сили взаимодействат така помежду си, както това е показано в последната картина на драмата-мистерия "Вратата на посвещението". Съдържанието на думите, които там изрича всеки от тримата персонажи, би трябвало да бъдат възпроизвеждани точно, тъй като всеки от персонажите представлява една от трите способности /члена/ на душата /бележка 10/ В предпоследната лекция на цикъла за душите на народите се посочва, че в народите на Италия и Испания звучи в наши дни отзвук от следатлантската култура: техният народен характер е акцентиран в сетивната душа. Във Франция това е разсъдъчната душа, в Англия съзнателната душа и в Средна Европа – Азът.
към текста >>

45. 7. Лекция, 12.03.1916 GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война

Защо тя е влиятелна в Рим и влияе на международната политика на Италия в същата насока, както по-късно, хората, принадлежащи към "Grand Orient de France" или свързани със "свободните зидари" на Англия, имали далеч отиващо влияние върху събитията от съвременността, доста по-голямо, отколкото си го представят?
Искат по всякакви пътища да установят своето господство, да овладеят душите на хората. Когато на хората се поднася такъв фалшив окултизъм, целта му е, по съответен начин да се обработят душите. И затова трябва да поставя въпроса – длъжен съм да говоря за тези неща, защото за тях вече открито се говори, и защото този, който, като мен, е представител на духовната наука, трябва да покаже своето отношение към тези факти. И така: защо известната в окултизма и на окултистите от Париж личност /бележка 52/, щом само се разрази войната между Германия, Русия, Англия и Франция, отново и отново пътува до Рим, и даже още през октомври 1914 година? Защо тя е влиятелна в Рим и влияе на международната политика на Италия в същата насока, както по-късно, хората, принадлежащи към "Grand Orient de France" или свързани със "свободните зидари" на Англия, имали далеч отиващо влияние върху събитията от съвременността, доста по-голямо, отколкото си го представят?
към текста >>

46. 8. Лекция, 15.03.1916 GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война

Именно в такива ордени през последните столетия често "ловяха риба в мътна вода" и ако веднъж подходим към всевъзможните хитри сплетни, нездрави, нелепи, но отговарящи на нечии лични и политически интереси, с трезво и здраво съждение, ако вникнем във въздействието и стремежите на западноевропейското масонство, много от неяснотите и "лова на риба в мътна вода" изплуват, например, във връзка с влизането на Италия във войната.
Ще приведа конкретен пример. На Запад, сред французи, британци и италианци има много ордени на свободните зидари, при това от високите степени, с 33 степени, но има и такива, в които има 30 степени. Именно в такива ордени през последните столетия често "ловяха риба в мътна вода" и ако веднъж подходим към всевъзможните хитри сплетни, нездрави, нелепи, но отговарящи на нечии лични и политически интереси, с трезво и здраво съждение, ако вникнем във въздействието и стремежите на западноевропейското масонство, много от неяснотите и "лова на риба в мътна вода" изплуват, например, във връзка с влизането на Италия във войната. Това, което се разигра във връзка с войната в тези масонски ордени, някога ще оглави листата на рибарските истории. За германските масони може да се каже само едно: или те са настрани, или играят ролята, така да се каже, на глупака. Живеейки в братство с другите масони, те успяха нищо да не забележат. И това е най-доброто, да, най-доброто, което може да се каже за тях. Не трябва да се мисли, че това, което действа тук, остава без въздействие върху нашата, така наречена, култура.
към текста >>

47. 16. Лекция, 21.03.1921 GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война

Но тогава автоматично – в това не може да има съмнение – ще възникне съюз на Германия с Австрия, а от страна на Италия е имало твърдото уверение за съюз, чак до определянето, на състоялото се малко преди това специално съглашение, на броя на предоставяните от Италия в случай на война дивизии.
Различните отношения в Европа бяха такива, че за общата ситуация беше възможно да се мисли само така: ако балканските безредици се прехвърлят в Австрийската империя, Русия безусловно ще се намеси. Русия има своите съюзници Франция и Англия. В една или друга степен те ще вземат участие в това. Но тогава автоматично – в това не може да има съмнение – ще възникне съюз на Германия с Австрия, а от страна на Италия е имало твърдото уверение за съюз, чак до определянето, на състоялото се малко преди това специално съглашение, на броя на предоставяните от Италия в случай на война дивизии. Това е било, което е знаел човекът, който е имал само два изходни пункта за ориентир в сложната световна ситуация. Това бяха две основни положения, които са стояли пред генерал-полковник фон Молтке. Първото – ако се разрази война, това ще бъде страшна война, ще настане ужас. И този, който познаваше много фината душа на генерал-полковник фон Молтке, знае, че такава душа не може с леко сърце да се реши на нещо, което смята за ужасно. Второ – това е безграничната преданост на дълга и чувството за отговорност.
към текста >>

48. Бележки GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война

В течение на целия XIX и началото на XX век на Балканския полуостров са се сблъсквали интересите на 6 европейски държави (Русия, Австро-Унгария, Англия, Германия, Франция и Италия) и Турция, владееща значителна част от територията.
В течение на целия XIX и началото на XX век на Балканския полуостров са се сблъсквали интересите на 6 европейски държави (Русия, Австро-Унгария, Англия, Германия, Франция и Италия) и Турция, владееща значителна част от територията. "Балканският въпрос" е довел до обостряне на противоречията и е ускорил началото на Първата световна война.
към текста >>

49. Съпротивата на човека срещу духа GA_182 Смъртта като преобразуване на живота

През 1786 година – това е след тридесет и петата му година, най-важното време от тридесет и пет до четиридесет и две години – Гьоте заминава за Италия.
Тридесет и петата година е важен момент в човешкия живот. Тя е точно когато човекът истински ражда своята душа във физическия живот. Запитайте се как става това при човек като Гьоте, останал способен да се развива през целия си живот. През 1786 година – това е след тридесет и петата му година, най-важното време от тридесет и пет до четиридесет и две години – Гьоте заминава за Италия. Ако задълбочено вникнете в Гьотевата биография, ще видите какъв прелом означава това в неговия живот. В статия, която сега ще излезе в една малка книжка, посочих, че Гьотевият духовен характер разкрива във „Фауст“ и в „Приказка за зелената змия и красивата Лилия“ как се отнася самият Гьоте към своя Фауст. Разгледах го с няколко обяснения. Точно по отношение на това човек по-скоро бива объркан от написаното, отколкото нещата да му се изяснят. Не е особено важно това, което хората най-често самодоволно тълкуват, когато в началото Фауст казва:
към текста >>

След това заминава за Италия, там си води дневник, в който се намира нещо много особено.
Например при хора, които не са съвсем нормални, чрез разхлабването на връзката между духовно-душевното и физически-телесното днес става така, че подсъзнателното се проявява по-силно в съзнанието, отколкото при онези, при които няма нищо разхлабено. Изобщо не е казано, че разхлабването е желателно, наистина не, но при някои хора нещо е разхлабено по естествен начин, както например при Ото Вайнингер. Той наистина беше талантлив човек. В началото на двадесетте си години прави своя докторат и след това от докторската дисертация пише книгата „Пол и характер“, която в много отношения е дилетантска и дори тривиална, но въпреки това е забележително явление. След това заминава за Италия, там си води дневник, в който се намира нещо много особено. Известни духовнонаучни познания там са представени като карикатури. Тази хлабаво свързана с физическото духовно-душевна същност наистина вижда нещо, но го превръща в карикатура! Обикновено така страда и моралното. Но Вайнингер има гениална природа. Двадесет и три годишен, той наема къщата, където е живял Бетовен и се застрелва в нея.
към текста >>

50. Шеста лекция, 15 септември 1918 г GA_184 Космическа предистория на човечеството

Какъв важен повратен момент в живота му, в светлината на седемгодишните периоди, е било пътуването му в Италия, или, най-малко решението му да пътува в Италия!
За областта, в която човек навлиза, преминавайки през портата на смъртта, всичко, за което ни съобщава илюзорният мироглед, илюзорната биография, която описва живота между раждането и смъртта, няма никакво значение. Тук решаващ е само въпросът: какво казва душата, обръщайки се към Космоса? – Това, което един човек казва на друг, дори и да са най-прекрасните неща на Земята, не достига до Космоса, ако самото то не изхожда от духовното знание. Но ще открием отношението към Космоса на това, което е преживял Гьоте, ако разглеждаме живота му така, че опишем седемгодишните му периоди. Как Гьоте се е променял седемлетие след седемлетие! Какъв важен повратен момент в живота му, в светлината на седемгодишните периоди, е било пътуването му в Италия, или, най-малко решението му да пътува в Италия! Това, което се разиграва в седемгодишните периоди в смисъл на обикновената биография, се вписва в Космоса; с това имаме работа, когато човек преминава чрез портата на смъртта. И това, което Гьоте е изразявал, когато върху него са въздействали същества от областта на постоянното съществуване, което може да бъде описано така, както го описах днес, също има отношение към областта, в която се встъпва след смъртта. Същото е ако опишете живота на Гьоте от гледната точка, която следва от вчерашния начин на разглеждане на седемгодишните периоди: какво е чувствал Гьоте, когато е написал към едната от главите на своята книга епиграфа: „Това, което се желае на младини, се изпълнява на старини“. Този, който разглежда живота на Гьоте от гледна точка на преходното, от гледна точка на развитието, и притежава духовнонаучното знание, когато се сблъска с такива думи, които Гьоте използвал като епиграф към една от главите на своята книга: „Това, което се желае на младини, се изпълнява на старини“, той, собствено, се сблъсква с вечния Гьоте. И този, който, притежавайки духовнонаучни знания, се натъкне при Гьоте на нещо, което той казва, изхождайки от това, което е текло към него от областта на постоянното съществуване, където се разиграва действието на йерархиите, отново се натъква на това, което е вечното в Гьоте.
към текста >>

51. Историческа симптоматoлогия, лекция 9 GA_185 лекция 9

също бяха ариани при идването си в Италия.
Това е една догматическа разлика само за днешния човек. В първите векове от развитието на християнството обаче, това не е било просто догматическо различие, защото арианското християнство е било изцяло построено върху основите, които сега ви изложих – на отношението на Сина към Отца – това арианско християнство инстинктивно се е приемало за нещо естествено от хората, които споменах – готските, лангобардските и всички народи, които отначало наследиха римското господство след и по време на залеза на Римската Империя. Те инстинктивно бяха ариани. Знаете, че Улфила е превел Библията; неговият превод ясно показва, че самият той е бил арианин. Готите, лангобардите и т.н. също бяха ариани при идването си в Италия. А едва след приемането на християнството от Хлодвиг франките също станаха християни. В определен смисъл те външно приеха това, което вътрешно им противоречеше – тъй като по-рано вътрешно и те са били ариани – вярата на Атанасий. И когато християнството премина под онези знамена, чийто основен носител беше Карл Велики, всичко беше подчинено на вероизповеданието на Атанасий и с това се осигури преминаването към римската Папска църква. И една голяма част от първоначалните народи, варварските народи, готите, лангобардите и т.н., бяха унищожени; това, което не беше унищожено като народ, тогава беше заличено от привържениците на Атанасий. Същинският арианизъм продължи да съществува под формата на секти, но изчезна като непосредствено действаща народностна религия.
към текста >>

Това тъкмо е и характерното, че държавната организация на Запад не може да се разбере – и Франция, и Италия са съвсем заразени от това – без да се вземе под внимание нейната проникнатост от началото на ложите така, както в Средна Европа трябва да се вземе под внимание проникнатостта с йезуитството.
Това е от едната страна. От друга страна на Запад всред англо-говорящото население навсякъде началото на ложите се прониква от княжеското начало. Това тъкмо е и характерното, че държавната организация на Запад не може да се разбере – и Франция, и Италия са съвсем заразени от това – без да се вземе под внимание нейната проникнатост от началото на ложите така, както в Средна Европа трябва да се вземе под внимание проникнатостта с йезуитството. Така, че са извършени ужасни прегрешения срещу това, което трябва задължително да върви успоредно със социализма. И това трябва да се има предвид.
към текста >>

52. 11. Единадесета лекция, Дорнах, 13 Ноември 1921 GA_208 Антр. като Космософия 2 ч.

Веднъж при едно мое пътуване в Италия, аз разговарях с познат бе недиктински свещеник в Монте Карло.
Често в хода на историята се появяват забележителни личности, макар че техните съвременници ги определят като странни, чудати и ексцентрични хора. Веднъж при едно мое пътуване в Италия, аз разговарях с познат бе недиктински свещеник в Монте Карло. Той се учудваше, че в неговия молитвеник, всред имената на светците, фигурира и немският император Хайнрих ІІ. Аз не зная в колко от историческите книги се споменава за тази подробност. Но така или иначе, той е посочен в молитвениците на католическите свещеници. Работата е там, че девизът на Свети Хайнрих II гласеше: „Ecclesia catholica non Romana“! Хайнрих II живя през 11 и 12 век след Христа.
към текста >>

53. ЧАСТ ПЪРВА. МИСТЕРИЯТА НА ТРОИЦАТА. 1. ПЪРВА КОНФЕРЕНЦИЯ, Дорнах, 23 юли 1922 г. GA_214 Тайната на троицата

Ако съществуваше някакво негово историческо представяне, би се споменал, само този колеж, намиращ се в Италия като наследство на епископския римски Колеж, който елиминира коренно всичко онова, което не му харесваше, измени останалото и го предаде на потомството.
Историята, разбира се, не предава по никакъв начин този факт и при все това, той е реален. Ако съществуваше някакво негово историческо представяне, би се споменал, само този колеж, намиращ се в Италия като наследство на епископския римски Колеж, който елиминира коренно всичко онова, което не му харесваше, измени останалото и го предаде на потомството. В Рим, бе създаден документ за процесите на икономическата политика, така бе възможно да се приемат склонности, които преминават волята на индивида. По същия начин, в този колеж се прояви тенденцията да се увековечи римлянина под формата на чист наследник, по-точно, чист сбор от догми: така той щеше да премине през много поколения, в следващите епохи на историческото развитие. "Трябва също, възможно най-дълго да няма никакво виждане за каквато и да е новост в духовния свят", казваше този колеж. Принципът на посвещение трябваше да бъде тотално изкоренен. Това ние променяме сега, и то трябва да бъде предадено в писмена форма на потомството.
към текста >>

54. 9. ДЕВЕТА КОНФЕРЕНЦИЯ, Оксфорд, 22 август 1922 г. GA_214 Тайната на троицата

Едно сдружение, в Италия през ІV век от н.е., след Мистерията на Голгота положи всичките си усилия, за да не могат древните методи на посвещение да се трансформират в модерните методи; смяташе се като останало в хората само познанието за физическият външен свят; що се отнася да свръхсетивните светове, единствените, които трябваше да дадат познания за тях бяха древните догми, които бяха смятани за приети малко по малко в техния интелект само под формата на понятия: те не трябваше даже да ги разбират, а само да вярват в тях.
Науката на посвещението беше именно изкоренена от римския свят; само древните догми се смятаха като продължаващи да живеят. Едно сдружение, в Италия през ІV век от н.е., след Мистерията на Голгота положи всичките си усилия, за да не могат древните методи на посвещение да се трансформират в модерните методи; смяташе се като останало в хората само познанието за физическият външен свят; що се отнася да свръхсетивните светове, единствените, които трябваше да дадат познания за тях бяха древните догми, които бяха смятани за приети малко по малко в техния интелект само под формата на понятия: те не трябваше даже да ги разбират, а само да вярват в тях. И така, знанието, вече съществувало в миналото беше разкъсано на едно знание за земния свят и на една вяра в един друг свят до деня, в който тази вяра толкова се ограничи, че за едните вече съществуваха само определен брой догми, които никой не разбираше и кои то за другите бяха просто само нещо, за което можеш да се хванеш за да вярваш. В какво вярва тогава модерният човек, който не се опира вече по непоколебим начин на догмите на Троицата? Той вярва в нещо неясно, нещо най-общо казано духовно. Но нас ни е нужно да се върнем на истинското виждане, благодарение на което ще проникнем в духовния свят; т.е., че ние имаме отново нужда от една наука за посвещението, но от една наука, която ни говори за неща, като това: удивлявайте се на човешкото око, което е всъщност един малък свят само за себе си. Това не е един обикновен образ, това е нещо действително поради основанията, които ви изложих преди малко.
към текста >>

55. 8.ОСМА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 23 Декември 1922 GA_219 Отношението на звезд.свят към човека

Когато застана пред великите образци на изкуството в Италия, той можа да изговори забележителните думи: Предполагам, че създавайки своето изкуство, гърците действуваха според онези закони, според които действува и самата природа; по следите на тези закони искам да вървя и аз!
Нека допълним: Гьоте беше последния представител на онова човечество, което не допускаше в себе си подобно разграничаване между изкуство, наука и религия. Защото Гьоте възприемаше изкуството и науката като две отделни страни на една и съща истина. Филистерското разграничаване между художествения и педантично-научния елемент дойде по-късно. Само че Гьоте не се присъедини към това всеобщо филистерство. Когато застана пред великите образци на изкуството в Италия, той можа да изговори забележителните думи: Предполагам, че създавайки своето изкуство, гърците действуваха според онези закони, според които действува и самата природа; по следите на тези закони искам да вървя и аз!
към текста >>

Във Ваймар, преди да се отправи към Италия, заедно с Хардер, той задълбочено проучи философията на Спиноза и се опита да проникне в божествено-духовния свят, който ни заобикаля отвсякъде.
Във Ваймар, преди да се отправи към Италия, заедно с Хардер, той задълбочено проучи философията на Спиноза и се опита да проникне в божествено-духовния свят, който ни заобикаля отвсякъде. Гьоте се опита да проникне в този божествено-духовен свят до най-малките му подробности до зеления стрък на тревата, до процесите на цъфтежа и т.н. И начинът, според който Гьоте внасяше ред в растителното и животинското царство беше напълно идентичен с начина, според който той твореше своето изкуство.
към текста >>

56. Съдържание GA_222 Импулсиране на световно-историческите събития от духовните сили

От 15-ти век връзката с духовните същества на сън отслабва.Гьоте пътува до Италия в резултат на желанието му за истинска връзка с Архаите.
По време на сън човек живее със своя Аз и астрално тяло съвместно със свръхсетивните същества на елементарните царства. От 15-ти век връзката с духовните същества на сън отслабва.Гьоте пътува до Италия в резултат на желанието му за истинска връзка с Архаите. Гьоте като цялостен човек и човекът-глава от неговото и нашето време. Познаването на дейността на елементарните сили в природните процеси от старата медицина и Парацелз. Тенденцията към автоматизъм и пасивност в съвременното образование.
към текста >>

57. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 12 март, 1923 г. GA_222 Импулсиране на световно-историческите събития от духовните сили

И това послужило като подтик за негово пътуване до Италия; за да може поне в Италия да намери живо отношение към други родители, към други предци, различни от тези, които той е имал в своето обкръжение.
И това послужило като подтик за негово пътуване до Италия; за да може поне в Италия да намери живо отношение към други родители, към други предци, различни от тези, които той е имал в своето обкръжение. Той търсил в себе си, така да се каже, по съвършено неестествен начин други предци. Той търсил своите гръцки предци. Защото не му действало добре това, което след гръцката епоха постепенно проникнало в интелектуалистичния свят. И когато пристигнал в Италия, то той действително получил такова усещане, като че ли гърците са го породили. И това, което той видял тук, го довело до произнасянето на тези думи, които аз често съм цитирал: «След това, което виждам тук, аз се чувствам, като да съм разгадал загадките на гръцкото изкуство: гърците творят по същите закони, по които твори и природата, и които аз сега проследих»... и т.н.
към текста >>

И когато пристигнал в Италия, то той действително получил такова усещане, като че ли гърците са го породили.
И това послужило като подтик за негово пътуване до Италия; за да може поне в Италия да намери живо отношение към други родители, към други предци, различни от тези, които той е имал в своето обкръжение. Той търсил в себе си, така да се каже, по съвършено неестествен начин други предци. Той търсил своите гръцки предци. Защото не му действало добре това, което след гръцката епоха постепенно проникнало в интелектуалистичния свят. И когато пристигнал в Италия, то той действително получил такова усещане, като че ли гърците са го породили. И това, което той видял тук, го довело до произнасянето на тези думи, които аз често съм цитирал: «След това, което виждам тук, аз се чувствам, като да съм разгадал загадките на гръцкото изкуство: гърците творят по същите закони, по които твори и природата, и които аз сега проследих»... и т.н. Тук той почувствал, че е получил тази сила, която му е била нужна, за да може правилно да овладее своето етерно тяло. И тогава той се заел да преработи «Ифигения», която бил написал по-рано, но той не бил доволен от нея, защото е била написана изхождайки само от Аза и астралното тяло, но не и от етерното тяло, и той преработил «Ифигения» в Италия.
към текста >>

И тогава той се заел да преработи «Ифигения», която бил написал по-рано, но той не бил доволен от нея, защото е била написана изхождайки само от Аза и астралното тяло, но не и от етерното тяло, и той преработил «Ифигения» в Италия.
Той търсил своите гръцки предци. Защото не му действало добре това, което след гръцката епоха постепенно проникнало в интелектуалистичния свят. И когато пристигнал в Италия, то той действително получил такова усещане, като че ли гърците са го породили. И това, което той видял тук, го довело до произнасянето на тези думи, които аз често съм цитирал: «След това, което виждам тук, аз се чувствам, като да съм разгадал загадките на гръцкото изкуство: гърците творят по същите закони, по които твори и природата, и които аз сега проследих»... и т.н. Тук той почувствал, че е получил тази сила, която му е била нужна, за да може правилно да овладее своето етерно тяло. И тогава той се заел да преработи «Ифигения», която бил написал по-рано, но той не бил доволен от нея, защото е била написана изхождайки само от Аза и астралното тяло, но не и от етерното тяло, и той преработил «Ифигения» в Италия.
към текста >>

Привличането на Гьоте към Италия е било обусловено от стремежа за установяване на правилно отношение към Архаите, към Началата.
Привличането на Гьоте към Италия е било обусловено от стремежа за установяване на правилно отношение към Архаите, към Началата. Тези Начала имат работа с цялото човечество, доколкото му се налага да бъде ту в будно, ту в спящо състояние. И сънят не носи нужното укрепване, а животът на Земята не носи тези плодове, които би трябвало да донесе, ако не е установено правилното отношение с Началата, което настъпва благодарение на развитието от човека в себе си на тези мощни вътрешни сили, които са необходими за разбирането на духовната спиритуална наука.
към текста >>

58. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 17 март, 1923 г. GA_222 Импулсиране на световно-историческите събития от духовните сили

Ние виждаме, как това велико движение на мисли , като че ли върви по Африка, през Испания, завземайки също така Южна Италия и пристига в Западна Европа.
Следствие на този свръхсетивен факт, който ви описах, се явяват всички тези стълкновения на отделни индивидуални личности, възникващи по това време, края на античността и започващото Средновековие, а също и теченията от мисли, които обхващали цели групи хора. Това, освен другото, се разпределя по Земята, можем да кажем, в известен смисъл географски. Импулсите, излизащи от Началата, като мисловни импулси, са били отначало прихванати от известните духовни личности на предна Азия, принадлежащи към арабската култура. И това, което се съдържа в тези мисловни импулси, се разпространило през Африка и по-нататък през Испания по цяла Западна Европа. Ние виждаме, как това велико движение на мисли , като че ли върви по Африка, през Испания, завземайки също така Южна Италия и пристига в Западна Европа. Ние имаме тук силно течение, възбуждащо мисъл и извикващо импулси, охарактеризирани по-горе. Този мисловен поток обхваща това, което се развива като арабско-испанска култура; това, което после, значително по-късно оказва голямо влияние на такива умове, като Спиноза, което след това продължава да живее и в естествознанието, което можем да проследим още и в мислите, инспириращи Галилей, Коперник и др. Тогава, когато в такива движения на мисли и в това, което възниква от тях в мировата история, живеят импулси на Началата, ние виждаме, как навсякъде в мировите процеси се намесва това, което се намира повече под влияние на изостаналите Духове на Формата, които от своя страна отправят към хората свой импулс. И ние пак виждаме, как някакъв друг поток от живота на мислите и мировите събития се надига малко по-северно откъм Азия по направление на Европа. Този поток намерил своя краен израз едва по-късно, когато от Азия се задвижили турските маси.
към текста >>

59. 2. ВТОРА СКАЗКА: Дорнах 20 октомври 1923 г. GA_230 Човекът като съзвучие на творящото образуващото и формиращото мирово слово

И европейската среда, която съдържа в себе си много от това, което е древна култура, което например даде на Гьоте повод да предприеме своето пътешествие в Италия, тази европейска среда е особено изложена на това, което лъвът говори.
И тези гласове имат върху съзнанието на човека повече въздействие отколкото се вярва. Да, обични приятели, на Земята съществуват различни човешки организми, които са организирани така, че приемат тези въздействия. Така например особено е организирано да бъде съблазнено, примамено чрез гласа на орела всичко, което обитава запада. Именно американската култура чрез особената организация на нейните хора е изложена на съблазънта на това, което орелът говори. И европейската среда, която съдържа в себе си много от това, което е древна култура, което например даде на Гьоте повод да предприеме своето пътешествие в Италия, тази европейска среда е особено изложена на това, което лъвът говори.
към текста >>

60. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 26 декември, 1923 г. GA_233 Световната история в антропософска светлина и като основа за познанието на човешкия дух

В наши дни човек може да се отправи към Африка или Италия, - и все пак, за сметка на външните подробности, които привличат вниманието и се набиват на очи, преживяванията му в тези места могат малко да се отличат от преживяванията му в къщи.
В най-новите времена биха казали, че е нужен още по вътрешен процес. Но в онази древност, за която говорим, за човека е било факт ясното и точно знание, че Земята не е просто купчина камъни, за която говорят книгите по геология, но че Земята е живо същество, - повече от това, живо същество, надарено с дух и душа; като дребна мушица, която пълзи по човека и може нещо да разбере за човешкото същество, пропълзявайки по носа или челото му или по косата му; както мушицата постига своите познания по такъв начин, правейки пътешествие по човека, така и в онези древни времена чрез странстване и опознаване на Земята с нейната различна конфигурация в различните региони, човек е достигал до проникване в духовния свят. И той е можел да прави това, независимо дали му е бил открит достъп в мистериите или не. Всъщност, няма по-повърхностно описание, от разказите за това, как Питагор и другите* се скитали надолу-нагоре в търсене на знание. /*Виж Диоген Лаерций "Животът на философите", том II, книга 8, "Питагор"; виж също "Платон"и др./ Човек е странствал по Земята, за да възприема това, което се е разкривало в тези многообразни конфигурации, в това, което е можел да наблюдава в различните форми и очертания на Земята в различни места, и не само Земята в нейния физически аспект, а също Земята като душа и дух. В наши дни човек може да се отправи към Африка или Италия, - и все пак, за сметка на външните подробности, които привличат вниманието и се набиват на очи, преживяванията му в тези места могат малко да се отличат от преживяванията му в къщи. Защото човешката възприемчивост за дълбоките различия, които съществуват между различните места на Земята, се е изгубила. А в този период, с който сега се занимаваме, тя още не е отмряла. Затова импулсът за странстване по Земята, за да се придобие чрез това нещо, което би помогнало да се реши проблема с безсмъртието, е имал за Гилгамеш дълбок смисъл.
към текста >>

61. ВТОРА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 17.02.1924 GA_235 Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки Първи том

И ако инженерното изкуство не би забравило този принцип на Архимед[1], вероятно не би се случило едно от най-големите нещастия през последно време в Италия.
Да, мои мили приятели, това е един много важен факт, само че понякога важните неща се забравят. И ако инженерното изкуство не би забравило този принцип на Архимед[1], вероятно не би се случило едно от най-големите нещастия през последно време в Италия. Това са именно неща, които също и във външния живот се случват поради недоглеждане от страна на днешното знание.
към текста >>

62. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 22.03.1924 GA_235 Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки Първи том

Веднъж, вече почти узрял, бива заведен на сушата от баща си, именно точно в Рим, като от Рим той разглежда и цяла Италия.
Така той израства, всъщност постоянно живеейки в големия свят - както казах, аз не искам да дам една биография, а да изтъкна някои характерни черти, които утре ще ни доведат до едно важно разглеждане, - и получава живо впечатление от него чрез вътрешното му отношение към света, избликващо от вътрешността на неговото същество. Веднъж, вече почти узрял, бива заведен на сушата от баща си, именно точно в Рим, като от Рим той разглежда и цяла Италия. Именно при това разглеждане на Италия от Рим през неговата душа трябва да е преминало нещо особено. Пътувайки със своите кораби по морето, той се запознава обикновено с много будни хора, но у тези хора липсва един точно определен интерес, те са именно като спящи за отношенията на времето. При тези хора той понякога вижда неща, които го довеждат до отчаяние, понеже на тях им липсва ентусиазъм за истинската човечност, който ентусиазъм още от ранна възраст се проявява у него по един сърдечно гениален начин.
към текста >>

Именно при това разглеждане на Италия от Рим през неговата душа трябва да е преминало нещо особено.
Така той израства, всъщност постоянно живеейки в големия свят - както казах, аз не искам да дам една биография, а да изтъкна някои характерни черти, които утре ще ни доведат до едно важно разглеждане, - и получава живо впечатление от него чрез вътрешното му отношение към света, избликващо от вътрешността на неговото същество. Веднъж, вече почти узрял, бива заведен на сушата от баща си, именно точно в Рим, като от Рим той разглежда и цяла Италия. Именно при това разглеждане на Италия от Рим през неговата душа трябва да е преминало нещо особено. Пътувайки със своите кораби по морето, той се запознава обикновено с много будни хора, но у тези хора липсва един точно определен интерес, те са именно като спящи за отношенията на времето. При тези хора той понякога вижда неща, които го довеждат до отчаяние, понеже на тях им липсва ентусиазъм за истинската човечност, който ентусиазъм още от ранна възраст се проявява у него по един сърдечно гениален начин.
към текста >>

При това отиване на сушата в Рим през неговата душа трябва да е преминало, бихме искали да кажем, нещо като визия, което му предрича неговата по-късна роля за освобождението на Италия.
При това отиване на сушата в Рим през неговата душа трябва да е преминало, бихме искали да кажем, нещо като визия, което му предрича неговата по-късна роля за освобождението на Италия. И от останалите жизнени условия, в които се намира през първата половина на 19-то столетие той става онова, което хората тогава лесно ставаха: Той става фанатичен анти-католик, анти-клерикал и фанатичен републиканец, човек, който ясно си поставя задачата да направи всичко, което може, за да донесе щастие на човечеството по възможния му начин, по който действително предприема да стори това.
към текста >>

Когато по-късно взима участие във всякакви движения, които съществуваха в Италия през първата половина на 19-то столетие, движения сред тесни кръгове, тогава му се случва - мисля че тогава е на тридесет години, - за първи път да прочете своето име във вестника.
Когато по-късно взима участие във всякакви движения, които съществуваха в Италия през първата половина на 19-то столетие, движения сред тесни кръгове, тогава му се случва - мисля че тогава е на тридесет години, - за първи път да прочете своето име във вестника. За тогавашното време някой да прочете името си във вестника е значело много повече отколкото днес. Но за него е нещо още по-важно да прочете името си във вестника, защото той прочита съобщение за неговото осъждане на смърт. Значи той най-напред сам прочита съобщението във вестника за своята смъртна присъда. Това все пак е една характерна черта - защото не всеки човек изживява подобно нещо, - нали така?
към текста >>

Обаче на него не му се отдава - а това е твърде характерно, защото неговият ентусиазъм съществува още тогава, - да се намеси още тогава в отношенията на Италия или на Европа, а от съдбата му е определено първо да отиде в Америка и в Америка да вземе участие във всякакви движения за свободата до около 1848 година.
Обаче на него не му се отдава - а това е твърде характерно, защото неговият ентусиазъм съществува още тогава, - да се намеси още тогава в отношенията на Италия или на Европа, а от съдбата му е определено първо да отиде в Америка и в Америка да вземе участие във всякакви движения за свободата до около 1848 година. Но той винаги остава един странен човек, един човек надарен с особени индивидуални качества. Ако това, което току-що споменах, вече е една твърде странна черта в неговия живот, че той намира своето име написано във вестника, узнавайки своето собствено осъждане на смърт, то той изживява още един индивидуален биографически факт, нещо, което също се случва на много малко хора. Той се запознава с жената, с която споделя щастието и съдбата си в течение на много години, по един твърде странен начин, а именно намирайки се в морето върху кораба, откъдето гледал сушата с далекоглед. Това също не се случва на повечето хора, този начин на влюбване през един далекоглед.
към текста >>

И тук всеобщо е известно, как той интензивно и активно събира отряди за свободата при най-трудните условия и с това допринесе Италия да стане това, което тя стана - но не само допринесе, а беше истинският творец на това, което стана.
Когато към средата на 19-то столетие в Европа настъпи времето, където различните импулси за свобода обхванаха народите, Гарибалди не се задържа вече в Америка, а се връща обратно в своето отечество. И тук всеобщо е известно, как той интензивно и активно събира отряди за свободата при най-трудните условия и с това допринесе Италия да стане това, което тя стана - но не само допринесе, а беше истинският творец на това, което стана.
към текста >>

Така действително твърде забележително е, как той прави всичко, за да помогне на династията на Виктор Емануел[2] да заеме престола на Италианското кралство, докато всъщност цялото обединение на Италия, освобождението на Италия се дължеше на него.
И тук в неговия живот изпъква една черта на неговия характер, много силно изпъква. Във всяко отношение той е независим човек, един човек, бих искал да кажа, който при всички случаи в живота разсъждава по един наивен, но велик начин и се грижи само за това, което блика от неговите най-вътрешни импулси. Така действително твърде забележително е, как той прави всичко, за да помогне на династията на Виктор Емануел[2] да заеме престола на Италианското кралство, докато всъщност цялото обединение на Италия, освобождението на Италия се дължеше на него. Тези неща, как той завладява Неапол и Сицилия с относително съвсем малка, недисциплинирана, но въодушевена войска, как след това по-късният крал на Италия трябваше само да влезе в освободените и завладяни от Гарибалди области, как обаче от страна на кралското семейство и на заобикалящите го всъщност не бе направено нищо, за да бъде оценено по един правилен начин това, което Гарибалди беше направил, това наистина е нещо, което дълбоко впечатлява. Защото всъщност, ако бихме искали да изразим нещата тривиално, би трябвало да се каже: - Савойската династия дължи на Гарибалди всичко, а тя беше до най-висока степен неблагодарна към Гарибалди, прояви към него само онази учтивост, която не може да се избегне, която беше необходима. -
към текста >>

Тези неща, как той завладява Неапол и Сицилия с относително съвсем малка, недисциплинирана, но въодушевена войска, как след това по-късният крал на Италия трябваше само да влезе в освободените и завладяни от Гарибалди области, как обаче от страна на кралското семейство и на заобикалящите го всъщност не бе направено нищо, за да бъде оценено по един правилен начин това, което Гарибалди беше направил, това наистина е нещо, което дълбоко впечатлява.
И тук в неговия живот изпъква една черта на неговия характер, много силно изпъква. Във всяко отношение той е независим човек, един човек, бих искал да кажа, който при всички случаи в живота разсъждава по един наивен, но велик начин и се грижи само за това, което блика от неговите най-вътрешни импулси. Така действително твърде забележително е, как той прави всичко, за да помогне на династията на Виктор Емануел[2] да заеме престола на Италианското кралство, докато всъщност цялото обединение на Италия, освобождението на Италия се дължеше на него. Тези неща, как той завладява Неапол и Сицилия с относително съвсем малка, недисциплинирана, но въодушевена войска, как след това по-късният крал на Италия трябваше само да влезе в освободените и завладяни от Гарибалди области, как обаче от страна на кралското семейство и на заобикалящите го всъщност не бе направено нищо, за да бъде оценено по един правилен начин това, което Гарибалди беше направил, това наистина е нещо, което дълбоко впечатлява. Защото всъщност, ако бихме искали да изразим нещата тривиално, би трябвало да се каже: - Савойската династия дължи на Гарибалди всичко, а тя беше до най-висока степен неблагодарна към Гарибалди, прояви към него само онази учтивост, която не може да се избегне, която беше необходима. -
към текста >>

Би било немислимо по-късният крал на Италия да влезе в Неапол без Гарибалди.
Така например при влизането в Неапол - Гарибалди беше завладял Неапол за династията и беше считан от неаполитанците като истинския освободител, - при неговото появяване избухва буря от възторжени овации. Би било немислимо по-късният крал на Италия да влезе в Неапол без Гарибалди. Това би било съвършено немислимо. Но съветниците решително били против това. Без съмнение при някои такива съветници съществува много голямо късогледство; и ако Виктор Емануел не би притежавал известен инстинкт и не би допуснал Гарибалди да стои до него в неговата червена блуза при влизането в Неапол, то без съмнение, вместо с овации и ликувания, с които Гарибалди, а не кралят на Италия беше посрещнат, той без съмнение би бил освиркан. Това е нещо, което можем да твърдим с абсолютна сигурност, ако той би влязъл в Неапол без Гарибалди.
към текста >>

Без съмнение при някои такива съветници съществува много голямо късогледство; и ако Виктор Емануел не би притежавал известен инстинкт и не би допуснал Гарибалди да стои до него в неговата червена блуза при влизането в Неапол, то без съмнение, вместо с овации и ликувания, с които Гарибалди, а не кралят на Италия беше посрещнат, той без съмнение би бил освиркан.
Така например при влизането в Неапол - Гарибалди беше завладял Неапол за династията и беше считан от неаполитанците като истинския освободител, - при неговото появяване избухва буря от възторжени овации. Би било немислимо по-късният крал на Италия да влезе в Неапол без Гарибалди. Това би било съвършено немислимо. Но съветниците решително били против това. Без съмнение при някои такива съветници съществува много голямо късогледство; и ако Виктор Емануел не би притежавал известен инстинкт и не би допуснал Гарибалди да стои до него в неговата червена блуза при влизането в Неапол, то без съмнение, вместо с овации и ликувания, с които Гарибалди, а не кралят на Италия беше посрещнат, той без съмнение би бил освиркан. Това е нещо, което можем да твърдим с абсолютна сигурност, ако той би влязъл в Неапол без Гарибалди.
към текста >>

При един от походите повече в централна Италия Гарибалди беше извършил всъщност всичко.
Така е всъщност на всяка крачка. При един от походите повече в централна Италия Гарибалди беше извършил всъщност всичко. Кралските пълководци заедно с краля - в такива случаи, за да бъде изразено по-меко, се казва - пристигнаха много късно: всичко е свършено вече от Гарибалди. Но когато се явява войската с носещите много ордени пълководци и среща войската на Гарибалди, която не носи никакви ордени, която също така е непретенциозно облечена, пълководците заявяват: - Ние не можем да яздим заедно с тези, това не може да стане, това не може да бъде. – Но както казахме, Виктор Емануел е имал определен инстинкт. Той повиква Гарибалди на своя страна, а пълководците овесили носове трябвало да се смесят с войската на Гарибалди. Изглежда че тези пълководци са се чувствали страшно зле, те всички получили болки в стомаха.
към текста >>

След това, което беше направил в Италия, Гарибалди стана една европейска величина и който пътува днес през Италия, знае, че когато пътува от град на град, той пътува също от паметник на паметник на Гарибалди.
След това, което беше направил в Италия, Гарибалди стана една европейска величина и който пътува днес през Италия, знае, че когато пътува от град на град, той пътува също от паметник на паметник на Гарибалди. Но имаше времена в Европа, където навсякъде също и извън Италия името на Гарибалди се произнасяше с огромен интерес и с голяма почит, когато да речем, дамите в Кьолн или в Майнц, или някъде другаде носеха червени блузи в чест на Гарибалди, защото червените блузи са били облеклото на гарибалдийците, - да не говорим за Лондон, където червената блуза изцяло бе на мода.
към текста >>

Но имаше времена в Европа, където навсякъде също и извън Италия името на Гарибалди се произнасяше с огромен интерес и с голяма почит, когато да речем, дамите в Кьолн или в Майнц, или някъде другаде носеха червени блузи в чест на Гарибалди, защото червените блузи са били облеклото на гарибалдийците, - да не говорим за Лондон, където червената блуза изцяло бе на мода.
След това, което беше направил в Италия, Гарибалди стана една европейска величина и който пътува днес през Италия, знае, че когато пътува от град на град, той пътува също от паметник на паметник на Гарибалди. Но имаше времена в Европа, където навсякъде също и извън Италия името на Гарибалди се произнасяше с огромен интерес и с голяма почит, когато да речем, дамите в Кьолн или в Майнц, или някъде другаде носеха червени блузи в чест на Гарибалди, защото червените блузи са били облеклото на гарибалдийците, - да не говорим за Лондон, където червената блуза изцяло бе на мода.
към текста >>

Той бил всъщност единственият, който при тази възможност, въпреки че е имал опитност само в свободните войни, които беше водил в Италия и в Америка, в една относително регулярна битка пленява едно германско знаме така, че е трябвало да го измъкне изпод купчина бойци, които изцяло го покривали, като искали да го запазят със собствените си тела.
Но интересното е, че когато след това избухва германо-френската война в 1870 година, остарелият вече Гарибалди се поставя на разположение на французите. Той бил всъщност единственият, който при тази възможност, въпреки че е имал опитност само в свободните войни, които беше водил в Италия и в Америка, в една относително регулярна битка пленява едно германско знаме така, че е трябвало да го измъкне изпод купчина бойци, които изцяло го покривали, като искали да го запазят със собствените си тела. Гарибалди пленява знамето. Но понеже същевременно изпитал извънредно голямо уважение пред това, че бойците го пазели със собствените си тела, след като отнел знамето той отново го върнал на неговите притежатели. Във всеки случай, след това, когато се явил на едно събрание, бил освиркан заради това си деяние.
към текста >>

От 1861 крал на Италия.
[2] Виктор Емануел II, 1820-1878. От 1861 крал на Италия.
към текста >>

63. ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 23.03.1924 GA_235 Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки Първи том

Но той се застъпва така за освобождението на Италия, че никак не се стреми да направи от Италия република, а да направи Италия едно кралство под царуването на Виктор Емануел.
Виждате ли, по убеждение Гарибалди беше - както ви показах още вчера - изцяло републиканец. Но той се застъпва така за освобождението на Италия, че никак не се стреми да направи от Италия република, а да направи Италия едно кралство под царуването на Виктор Емануел. Това е нещо извънредно фрапиращо. Когато основно разгледаме Гарибалди и вземем това, в себе си то има нещо извънредно фрапиращо.
към текста >>

И четиримата заедно създадоха модерна Италия, макар и да не са си съвпадали напълно по разбиране, и във взаимните си отношения.
А тези връзки се състоят в следното: В течение на няколко години - както знаете, Гарибалди е роден 1807 година в Ница - в област от няколко квадратни мили се раждат четирима мъже, които по-късно имат определена връзка в живота и в протичането на европейските отношения. В началото на 19-то столетие в Ница се ражда Гарибалди. В Генуа, не далеч оттам, се ражда Мацини. Също наблизо в Турин, се ражда Кавур[2], а от Савойската династия отново недалеч оттам, се ражда Виктор Емануел. По години и по месторождение те са близо един до друг. И четиримата заедно създадоха модерна Италия, макар и да не са си съвпадали напълно по разбиране, и във взаимните си отношения.
към текста >>

64. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 12 април 1924 година GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том

И така се стига до едно прераждане през първите християнски столетия в Италия, където душата дълго време е живяла в края на първата половина на първото християнско хилядолетие в римския двор в Равена, където първо трябва да спрем.
И така се стига до едно прераждане през първите християнски столетия в Италия, където душата дълго време е живяла в края на първата половина на първото християнско хилядолетие в римския двор в Равена, където първо трябва да спрем. Но тук се стига до объркване поради това, че човек трябва все пак да се запита: - Какво живее в душата? - В момента, когато човек се запита, за да предизвика окултното изследване: - Какво е живяло в душата? - нещата отново се заличават. Човек стига до изживяванията, които тази душа е имала, когато е живяла при римския двор в Равена; човек навлиза в тези изживявания, вярва че ги има, тогава те отново се заличават. И тогава постоянно бива довеждан обратно до живеещия в настоящето Конрад Фердинанд Майер, докато стигне до констатацията, че в този по-късен живот той сам заличава своето собствено душевно съдържание от предишния си живот.
към текста >>

индивидуалността, която живееше в него, е живяла някога в Италия в определени отношения с един папа[9], който изпратил тази индивидуалност заедно с други в една католическа християнска мисия в Англия.
- нещата отново се заличават. Човек стига до изживяванията, които тази душа е имала, когато е живяла при римския двор в Равена; човек навлиза в тези изживявания, вярва че ги има, тогава те отново се заличават. И тогава постоянно бива довеждан обратно до живеещия в настоящето Конрад Фердинанд Майер, докато стигне до констатацията, че в този по-късен живот той сам заличава своето собствено душевно съдържание от предишния си живот. И едва след дълги усилия се установява, как стоят нещата. Тогава се установява, че Конрад Фердинанд Майер, т.е. индивидуалността, която живееше в него, е живяла някога в Италия в определени отношения с един папа[9], който изпратил тази индивидуалност заедно с други в една католическа християнска мисия в Англия. Така че тази индивидуалност, която след това става Конрад Фердинанд Майер, първо усвои цялото онова чудесно чувство за формата, което можеше да се усвои точно в Италия в онова време, за което говорят именно изкуствата на мозайката в Италия, за което говори старата италианска живопис, която в по-голямата си част изобщо е загинала - това е престанало да съществува - и след това с една католическо-християнска мисия той отива при англо-саксонците.
към текста >>

Така че тази индивидуалност, която след това става Конрад Фердинанд Майер, първо усвои цялото онова чудесно чувство за формата, което можеше да се усвои точно в Италия в онова време, за което говорят именно изкуствата на мозайката в Италия, за което говори старата италианска живопис, която в по-голямата си част изобщо е загинала - това е престанало да съществува - и след това с една католическо-християнска мисия той отива при англо-саксонците.
Човек стига до изживяванията, които тази душа е имала, когато е живяла при римския двор в Равена; човек навлиза в тези изживявания, вярва че ги има, тогава те отново се заличават. И тогава постоянно бива довеждан обратно до живеещия в настоящето Конрад Фердинанд Майер, докато стигне до констатацията, че в този по-късен живот той сам заличава своето собствено душевно съдържание от предишния си живот. И едва след дълги усилия се установява, как стоят нещата. Тогава се установява, че Конрад Фердинанд Майер, т.е. индивидуалността, която живееше в него, е живяла някога в Италия в определени отношения с един папа[9], който изпратил тази индивидуалност заедно с други в една католическа християнска мисия в Англия. Така че тази индивидуалност, която след това става Конрад Фердинанд Майер, първо усвои цялото онова чудесно чувство за формата, което можеше да се усвои точно в Италия в онова време, за което говорят именно изкуствата на мозайката в Италия, за което говори старата италианска живопис, която в по-голямата си част изобщо е загинала - това е престанало да съществува - и след това с една католическо-християнска мисия той отива при англо-саксонците.
към текста >>

След Италия той се преражда в епохата на 30-годишната война като жена, преражда се като една будна, пълна с духовни интереси жена във времето на 30-годишната война и изживява някои приключения.
Но с Конрад Фердинанд Майер нещата продължават по-нататък - това е интересното. След Италия той се преражда в епохата на 30-годишната война като жена, преражда се като една будна, пълна с духовни интереси жена във времето на 30-годишната война и изживява някои приключения. Тази жена се омъжва за човек, който отначало взима участие във всичките вълнения и бъркотии, които съществуваха през 30-годишната война, но на когото след това всички тези неща му омръзват и той се преселва в Швейцария, в Граубюнден, и там заживява като един филистерски господин. Неговата жена обаче възприема всичко това, което става в областта на Граубюнден под влиянието на отношенията през 30-годишната война.
към текста >>

65. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 23 април 1924 година GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том

И ние намираме една личност, която е живяла в Италия, която е минала през различни съдбовни моменти в онова въплъщение и е живяла там с един вид двойна природа, от една страна с едно извънредно голямо въодушевление отдадена на това, което за нас, живеещите по-късно почти се е изгубило във външния свят, което обаче е съществувало в едно величествено развитие на изкуството и което можем да видим още в изкуството на мозайката.
А сега сме отнесени в 6-то столетие. Първо имаме чувството,че той трябва да се намира тук. И ние намираме една личност, която е живяла в Италия, която е минала през различни съдбовни моменти в онова въплъщение и е живяла там с един вид двойна природа, от една страна с едно извънредно голямо въодушевление отдадена на това, което за нас, живеещите по-късно почти се е изгубило във външния свят, което обаче е съществувало в едно величествено развитие на изкуството и което можем да видим още в изкуството на мозайката. В това развитие на изкуството в Италия, в края на 5-то, началото на 6-то столетие, е живяла тази личност, на която се натъкваме в началото. Така се представят първо нещата.
към текста >>

В това развитие на изкуството в Италия, в края на 5-то, началото на 6-то столетие, е живяла тази личност, на която се натъкваме в началото.
А сега сме отнесени в 6-то столетие. Първо имаме чувството,че той трябва да се намира тук. И ние намираме една личност, която е живяла в Италия, която е минала през различни съдбовни моменти в онова въплъщение и е живяла там с един вид двойна природа, от една страна с едно извънредно голямо въодушевление отдадена на това, което за нас, живеещите по-късно почти се е изгубило във външния свят, което обаче е съществувало в едно величествено развитие на изкуството и което можем да видим още в изкуството на мозайката. В това развитие на изкуството в Италия, в края на 5-то, началото на 6-то столетие, е живяла тази личност, на която се натъкваме в началото. Така се представят първо нещата.
към текста >>

И така често пъти сме тласкани насам-натам между тези две прераждания, между съмнителното въплъщение в 6-то столетие и въплъщението като Конрад Фердинанд Майер, докато най-после откриваме, че разказът за Томас Бекет се е родил в Конрад Фердинанд Майер, защото цялата история има нещо подобно с това, което самият той е изживял в 6-то столетие, когато беше отишъл от Италия в Англия като член на една католическа мисия, изпратена от папа Григорий.
Ние сме насочени към това, че в своя разказ «Светецът» той е обрисувал Томас Бекет, канцлера на Хенри ІІ, крал на Англия. Ние имаме чувството, че това е извънредно важно. Ние имаме също чувството, че впечатлението от това минало съществуване ни тласка точно към това действие на Конрад Фердинанд Майер. Но сега ние отново сме отблъснати обратно към 6-то столетие и този факт не ни дава там никакво обяснение. И така често пъти сме тласкани насам-натам между тези две прераждания, между съмнителното въплъщение в 6-то столетие и въплъщението като Конрад Фердинанд Майер, докато най-после откриваме, че разказът за Томас Бекет се е родил в Конрад Фердинанд Майер, защото цялата история има нещо подобно с това, което самият той е изживял в 6-то столетие, когато беше отишъл от Италия в Англия като член на една католическа мисия, изпратена от папа Григорий. Тук намираме втората същност от двойната природа на Конрад Фердинанд Майер, лежаща в неговото минало прераждане. От една страна в миналото прераждане през 6-то столетие той е бил въодушевен почитател на всичко това, което се е намирало в едно такова изкуство, което след това бе преминало в изкуството на мозайката, - оттам е и неговият всеобхватен талант за формата. Обаче от друга страна той е бил въодушевен представител на католицизма и поради тази причина взима участие в тази мисия. Членовете на мисията основават Кентърбъри, мястото, където след това бе изградено епископството Кентърбъри.
към текста >>

Този Плиний Младши естествено минава през вратата на смъртта, минава през живота между смъртта и едно ново раждане и се преражда отново в 11-то следхристиянско столетие като княгиня от семейството Тусчия в Италия, която се омъжва за един княз от Средна Европа, земите на когото са били заграбени от Хайнрих Черния от франкско-салската царска фамилия и който иска отново да намери здрава почва в Италия.
А сега да разгледаме първо този Плиний Младши. Този Плиний Младши естествено минава през вратата на смъртта, минава през живота между смъртта и едно ново раждане и се преражда отново в 11-то следхристиянско столетие като княгиня от семейството Тусчия в Италия, която се омъжва за един княз от Средна Европа, земите на когото са били заграбени от Хайнрих Черния от франкско-салската царска фамилия и който иска отново да намери здрава почва в Италия. Тази Беатриче[7] притежава замъка Каноса, където после Хайнрих ІV, приемникът на Хайнрих ІІІ, Черния, трябваше да понесе своето знаменито покаяние по отношение на папа Григорий.
към текста >>

Дошъл в Италия, той се оженва за тази Беатриче, но продължава да бъде преследван от Хайнрих ІІІ Черния.
Тази маркграфиня Беатриче е извънредно активна личност, която се интересува от всичко което се разиграва там. И тя е трябвало особено много да се интересува, защото нейният мъж, Готфрид, още преди да се ожени за нея, е бил изгонен от Елзас от Хайнрих Черния. Дошъл в Италия, той се оженва за тази Беатриче, но продължава да бъде преследван от Хайнрих ІІІ Черния. Хайнрих е бил твърде властен господар, който сваля един след друг своите князе и съседните главатари, който върши каквото си иска, който не се задоволява веднъж да изгони някой, а прави това и втори път, ако изгоненият се е настанил някъде. Това е, както казах един твърде властолюбив господар, един господар в Средновековието от голям формат. И когато Годфрид вече се е бил настанил в Тусция, той отново първо го изгонва и след това отвежда маркграфинята със себе си в Германия.
към текста >>

И ние виждаме, как историческите интереси на Херман Грим, който имаше определено вътрешно душевно отношение към Германия, свързано с дълбок интерес към Италия, изплуват в съдържанието на съчиненията на Херман Грим.
И ние виждаме, как историческите интереси на Херман Грим, който имаше определено вътрешно душевно отношение към Германия, свързано с дълбок интерес към Италия, изплуват в съдържанието на съчиненията на Херман Грим.
към текста >>

А разхождането пред разтворените книги и малко вцепенената римска стойка, в която Херман Грим го среща за първи път, когато те се срещат в Италия, това е, което от своя страна води от Емерсон до Тацит.
Първо бе образувана представата за този Херман Грим, който отваря книгата на Емерсон «Забележителни мъже». Херман Грим четеше по един твърде особен начин. Херман Грим прочиташе нещо и веднага се дръпваше назад от прочетеното. Той положително и този път е сторил това, защото този жест се получава, като че ли той би искал изречение по изречение да глътне прочетеното. Този вътрешен жест на поглъщане на изреченията е онова, което можа да доведе от Херман Грим до неговите минали въплъщения. А разхождането пред разтворените книги и малко вцепенената римска стойка, в която Херман Грим го среща за първи път, когато те се срещат в Италия, това е, което от своя страна води от Емерсон до Тацит. Човек трябва да има пластично наблюдение, за да проследи тези неща.
към текста >>

Когато по време на втория поход на Хайнрих в Италия, Матилда дава подслон на папата през 1081 в замъка си, бива презряна от краля и страната й била опустошена.
[8] Матилда, графиня, владетелка на Тусция, 1046-1115. Тя e от първия брак на Беатрис. През 1069 се омъжва за некръвния си брат херцог Готфрид Гърбавия от Лотарингия, но още през 1071 се развежда с него. Като вярна привърженичка на папството подържа приятелски отношения с папа Григорий VII. Той пребивава в замъка й Каноса, когато Хайнрих IV (10501106) пристига там и извършва покаянието си, ходейки бос в големия студ между 25 - 27 януари 1077 в двора на замъка, за да отклони отлъчването му от църквата. Когато по време на втория поход на Хайнрих в Италия, Матилда дава подслон на папата през 1081 в замъка си, бива презряна от краля и страната й била опустошена. Също и след смъртта на Григорий VII (1085) тя остава вярна на папството, завещава още приживе владенията си на римската църква и в неин интерес сключва привиден брак с младия херцог от Уелф, за да окаже съпротива при третия поход на Хайнрих в Италия.
към текста >>

Също и след смъртта на Григорий VII (1085) тя остава вярна на папството, завещава още приживе владенията си на римската църква и в неин интерес сключва привиден брак с младия херцог от Уелф, за да окаже съпротива при третия поход на Хайнрих в Италия.
Тя e от първия брак на Беатрис. През 1069 се омъжва за некръвния си брат херцог Готфрид Гърбавия от Лотарингия, но още през 1071 се развежда с него. Като вярна привърженичка на папството подържа приятелски отношения с папа Григорий VII. Той пребивава в замъка й Каноса, когато Хайнрих IV (10501106) пристига там и извършва покаянието си, ходейки бос в големия студ между 25 - 27 януари 1077 в двора на замъка, за да отклони отлъчването му от църквата. Когато по време на втория поход на Хайнрих в Италия, Матилда дава подслон на папата през 1081 в замъка си, бива презряна от краля и страната й била опустошена. Също и след смъртта на Григорий VII (1085) тя остава вярна на папството, завещава още приживе владенията си на римската църква и в неин интерес сключва привиден брак с младия херцог от Уелф, за да окаже съпротива при третия поход на Хайнрих в Италия.
към текста >>

66. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 24 април 1924 година GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том

Тези две личности се преродиха като жени в Италия през времето на Ренесанса и в днешно време отново дойдоха на Земята така, че единият, първият, когото описах, слезе много рано на Земята, а вторият, когото също описах, слезе много късно.
Тези две личности се преродиха като жени в Италия през времето на Ренесанса и в днешно време отново дойдоха на Земята така, че единият, първият, когото описах, слезе много рано на Земята, а вторият, когото също описах, слезе много късно. Това е свързано със силното решение, от което човек се нуждае за целта.
към текста >>

67. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 13 юли 1924 г. GA_237 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Трети том

Имаше известно сродство с школи, които все още съществуваха в Северна Италия, в Италия въобще, в Испания, но те бяха твърде спорадични в своето съществуване.
Виждате ли, това още тогава живееше в духовната атмосфера и още проявяваше своето действие по определен начин. Имаше известно сродство с школи, които все още съществуваха в Северна Италия, в Италия въобще, в Испания, но те бяха твърде спорадични в своето съществуване. Но това познание живо се разпространяваше по-нататък в най-различни течения по Земята. А към края на 12-то столетие много от това се намираше в университета на Орлеан, където съществуваха някои инспирации чрез школата на Шартр и където по този начин се култивираха забележителни учения. Случи се така, че един човек в Италия, който пребиваваше като посланик по-рано в Испания и се намираше под въздействието на значително историческо събитие, получи нещо като слънчев удар и под влиянието на този лек слънчев удар всичко, което беше получил в неговата школа като подготовка, се превърна в мощно откровение. Той видя това, което човек можеше да види под влияние на живия принцип на познанието, видя мощно издигащата се планина заедно с всичко онова, което проявява своя живот в минералите, растенията и животните, яви му се богинята Природа, явиха му се елементите /стихиите/, явиха му се планетите, явиха му се богините на седемте свободни изкуства, яви му се Овидий като главен учител; - още веднъж пред душата на един човек стоеше онова мощно видение, което така често е стояло пред човешките души в първите столетия на християнството. Това беше видението на Брунето Латини[10], което след това премина у Данте и потече от Дантевата Божествена комедия.
към текста >>

Случи се така, че един човек в Италия, който пребиваваше като посланик по-рано в Испания и се намираше под въздействието на значително историческо събитие, получи нещо като слънчев удар и под влиянието на този лек слънчев удар всичко, което беше получил в неговата школа като подготовка, се превърна в мощно откровение.
Виждате ли, това още тогава живееше в духовната атмосфера и още проявяваше своето действие по определен начин. Имаше известно сродство с школи, които все още съществуваха в Северна Италия, в Италия въобще, в Испания, но те бяха твърде спорадични в своето съществуване. Но това познание живо се разпространяваше по-нататък в най-различни течения по Земята. А към края на 12-то столетие много от това се намираше в университета на Орлеан, където съществуваха някои инспирации чрез школата на Шартр и където по този начин се култивираха забележителни учения. Случи се така, че един човек в Италия, който пребиваваше като посланик по-рано в Испания и се намираше под въздействието на значително историческо събитие, получи нещо като слънчев удар и под влиянието на този лек слънчев удар всичко, което беше получил в неговата школа като подготовка, се превърна в мощно откровение. Той видя това, което човек можеше да види под влияние на живия принцип на познанието, видя мощно издигащата се планина заедно с всичко онова, което проявява своя живот в минералите, растенията и животните, яви му се богинята Природа, явиха му се елементите /стихиите/, явиха му се планетите, явиха му се богините на седемте свободни изкуства, яви му се Овидий като главен учител; - още веднъж пред душата на един човек стоеше онова мощно видение, което така често е стояло пред човешките души в първите столетия на християнството. Това беше видението на Брунето Латини[10], което след това премина у Данте и потече от Дантевата Божествена комедия.
към текста >>

68. ОСМА ЛЕКЦИЯ, 1 август 1924 г. GA_237 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Трети том

Обезсърчени бяха онези, които в долна Италия, в Сицилия бяха последователи на питагоровата школа; те се чувстваха така, защото магическият блясък, който царуваше над питагоровата школа в 6-то предхристиянско столетие, сега беше угаснал.
Мисълта «Въпреки всичко ние можем да се издигнем до Бога», играеше извънредно голяма роля в края на предпоследната михаилова епоха. Тогава, започвайки от Гърция, навсякъде над мистерийните центровете се беше разпростряла атмосфера на обезсърчение. Обезсърчени бяха онези, които в долна Италия, в Сицилия бяха последователи на питагоровата школа; те се чувстваха така, защото магическият блясък, който царуваше над питагоровата школа в 6-то предхристиянско столетие, сега беше угаснал. И хората отново видяха - видяха го и посветените в питагоровите мистерии, - как илюзорното, материалистично-илюзорното се разпростира върху света.
към текста >>

69. 3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 10 септември 1924 г. GA_238 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Четвърти том

Можем да проследим на отделни места във Франция, как духът от Шартр изхождайки от Шартр, живееше във висшите училища, заливайки Франция, прониквайки в Южна Франция, в Италия.
Това, което беше духовен живот, - едно вникване в природата, обаче едно друго вникване, едно по-духовно вникване, отколкото това, което дойде по-късно; един духовен живот, който действаше по духовен път, - живееше също и на други места. Интересно е това, което този духовен живот излъчваше по най-разнообразен начин. Можем да проследим на отделни места във Франция, как духът от Шартр изхождайки от Шартр, живееше във висшите училища, заливайки Франция, прониквайки в Южна Франция, в Италия. Но той живееше също и сам по един духовен начин.
към текста >>

70. 4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 12 септември 1924 г. GA_238 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Четвърти том

Ето защо през Франция чак до Италия ние виждаме духовните лъчи на тази школа от Шартр.
Когато днес някой вземе в ръцете си съчиненията на нейните учители - аз казах вече, те изглеждат като каталози от думи. Но в онези времена не беше обичайно да се пише по друг начин, освен, бих искал да кажа, по такъв каталогизиращ начин върху онова, което хората искаха да имат като една жива духовност. Обаче онзи, който може да чете такива неща, който може да чете именно в подреждането на нещата, той констатира, как онова, което произхожда от учителите на школата от Шартр, е проникнато от древна духовност. Обаче дълбоката духовност на школата не действаше само чрез това, че се преподаваше и че съществуваха множество ученици, които от своя страна разпространяваха каквото бяха научили, а тя действаше пряко по духовен начин. Тя действаше така, че също и в духовната атмосфера на човечеството по тайнствен начин се излъчваше онова, което като жива духовност живееше в Шартр. Ето защо през Франция чак до Италия ние виждаме духовните лъчи на тази школа от Шартр. Обаче в различни школи, които по тяхното външно име са исторически познати, се е преподавало едно такова учение за природата, каквото аз описах.
към текста >>

71. 9. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 21 септември 1924 г. GA_238 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Четвърти том

Той живее в Долна Италия.
Всичко това действа също и върху сферата на емоциите. Той живее в Долна Италия. Долна Италия е поробена от испанците. Той взима участие в един заговор за освобождаването на Долна Италия, бива заловен и затворен, като прекарва в затвора от 1599 до 1626 година. Испанците го хвърлят в затвора поради участието му в заговора и откъснат от света, той прекарва един живот, който за 27 години заличава неговото земно съществуване.
към текста >>

Долна Италия е поробена от испанците.
Всичко това действа също и върху сферата на емоциите. Той живее в Долна Италия. Долна Италия е поробена от испанците. Той взима участие в един заговор за освобождаването на Долна Италия, бива заловен и затворен, като прекарва в затвора от 1599 до 1626 година. Испанците го хвърлят в затвора поради участието му в заговора и откъснат от света, той прекарва един живот, който за 27 години заличава неговото земно съществуване.
към текста >>

Той взима участие в един заговор за освобождаването на Долна Италия, бива заловен и затворен, като прекарва в затвора от 1599 до 1626 година.
Всичко това действа също и върху сферата на емоциите. Той живее в Долна Италия. Долна Италия е поробена от испанците. Той взима участие в един заговор за освобождаването на Долна Италия, бива заловен и затворен, като прекарва в затвора от 1599 до 1626 година. Испанците го хвърлят в затвора поради участието му в заговора и откъснат от света, той прекарва един живот, който за 27 години заличава неговото земно съществуване.
към текста >>

А сега помислете, как с този живот е била свързана Южна Италия.
А сега помислете, как с този живот е била свързана Южна Италия. Там се е разигравало това, което го е въвело в този земен живот.
към текста >>

И нека не се чудим, че, когато се намира в началото на своята 20-та година, той внезапно изпитва силното желание да направи съвсем самичък едно пътуване до Италия.
Той показваше най-различни ненормалности, защото този живот беше повторението на един затворнически живот. В такъв случай човек не върши винаги съвсем нормални неща. Когато тези ненормални неща се изпълняват кармически, тогава въпросният човек може да направи на един обикновен психиатър впечатлението за един епилептик. Такова впечатление правеше също и Вайнингер. Обаче тази епилепсия беше повторението на затворническия живот, това бяха предпазни действия, които сега нямаха никакъв смисъл в един свободен живот, а бяха само кармическите повторения на затворническия живот. И нека не се чудим, че, когато се намира в началото на своята 20-та година, той внезапно изпитва силното желание да направи съвсем самичък едно пътуване до Италия. През време на това пътуване той написва една чудесна малка книжка «Върху последните неща», в която се намират описания от елементарно естество, които ни изглеждат така, като че някой иска да окарикатури описанията за Атлантида, великолепно, но естествено от психиатрична гледна точка съвсем налудничаво. Но ние трябва да разглеждаме това кармически. Той стремглаво отпътува за Италия и се връща оттам, прекарва известно време в близост до Виена в Брун ам Гебирге. Завърнал се от Италия той написва още някои мисли, които са му дошли през време на пътуването за Италия, величествени идеи върху съзвучието между моралното и природното, след това взема под наем дома, в който е починал Бетховен, живее няколко дни в стаята, където е починал Бетовен и - сега той вече е изживял своето затворничество от миналия живот, - се застрелва. Кармата беше изпълнена.
към текста >>

Той стремглаво отпътува за Италия и се връща оттам, прекарва известно време в близост до Виена в Брун ам Гебирге.
Такова впечатление правеше също и Вайнингер. Обаче тази епилепсия беше повторението на затворническия живот, това бяха предпазни действия, които сега нямаха никакъв смисъл в един свободен живот, а бяха само кармическите повторения на затворническия живот. И нека не се чудим, че, когато се намира в началото на своята 20-та година, той внезапно изпитва силното желание да направи съвсем самичък едно пътуване до Италия. През време на това пътуване той написва една чудесна малка книжка «Върху последните неща», в която се намират описания от елементарно естество, които ни изглеждат така, като че някой иска да окарикатури описанията за Атлантида, великолепно, но естествено от психиатрична гледна точка съвсем налудничаво. Но ние трябва да разглеждаме това кармически. Той стремглаво отпътува за Италия и се връща оттам, прекарва известно време в близост до Виена в Брун ам Гебирге. Завърнал се от Италия той написва още някои мисли, които са му дошли през време на пътуването за Италия, величествени идеи върху съзвучието между моралното и природното, след това взема под наем дома, в който е починал Бетховен, живее няколко дни в стаята, където е починал Бетовен и - сега той вече е изживял своето затворничество от миналия живот, - се застрелва. Кармата беше изпълнена. Той се застрелва, подавайки се на един вътрешен подтик, защото има представата, че би станал съвсем лош човек, ако би живял по-нататък. На него не му се удаде вече възможността да живее по-нататък, защото кармата беше изпълнена.
към текста >>

Завърнал се от Италия той написва още някои мисли, които са му дошли през време на пътуването за Италия, величествени идеи върху съзвучието между моралното и природното, след това взема под наем дома, в който е починал Бетховен, живее няколко дни в стаята, където е починал Бетовен и - сега той вече е изживял своето затворничество от миналия живот, - се застрелва.
Обаче тази епилепсия беше повторението на затворническия живот, това бяха предпазни действия, които сега нямаха никакъв смисъл в един свободен живот, а бяха само кармическите повторения на затворническия живот. И нека не се чудим, че, когато се намира в началото на своята 20-та година, той внезапно изпитва силното желание да направи съвсем самичък едно пътуване до Италия. През време на това пътуване той написва една чудесна малка книжка «Върху последните неща», в която се намират описания от елементарно естество, които ни изглеждат така, като че някой иска да окарикатури описанията за Атлантида, великолепно, но естествено от психиатрична гледна точка съвсем налудничаво. Но ние трябва да разглеждаме това кармически. Той стремглаво отпътува за Италия и се връща оттам, прекарва известно време в близост до Виена в Брун ам Гебирге. Завърнал се от Италия той написва още някои мисли, които са му дошли през време на пътуването за Италия, величествени идеи върху съзвучието между моралното и природното, след това взема под наем дома, в който е починал Бетховен, живее няколко дни в стаята, където е починал Бетовен и - сега той вече е изживял своето затворничество от миналия живот, - се застрелва. Кармата беше изпълнена. Той се застрелва, подавайки се на един вътрешен подтик, защото има представата, че би станал съвсем лош човек, ако би живял по-нататък. На него не му се удаде вече възможността да живее по-нататък, защото кармата беше изпълнена.
към текста >>

72. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Прага, 31. Март 1924 г. GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том

И от тогавашната Испания, да, още от Франция, от лежащата пред Южна Италия Сицилия, от Африка са дошли мощни импулси, които повлияха мисловните форми на Европа и формираха всичко останало другояче, отколкото това би станало, ако беше действало само християнството.
Лесно можем да разберем, че ако християнството беше действало само, европейската култура щеше да стане съвсем друга. Във външния политически живот обаче европейската култура отблъсна мохамеданството, - може би е по-добре да се каже арабизма. Който разгледа духовния живот на Европа, той например може да узнае, че ние не бихме имали нашия съвременен светоглед - от една страна материалистическия дух, от друга страна науката с тази острота на мисленето, с развитата подобно на арабески логика, с всичко това, което представлява тази наука, ако въпреки, че арабизмът беше отблъснат, същият не беше действал по-нататък. И от тогавашната Испания, да, още от Франция, от лежащата пред Южна Италия Сицилия, от Африка са дошли мощни импулси, които повлияха мисловните форми на Европа и формираха всичко останало другояче, отколкото това би станало, ако беше действало само християнството. В нашите науки има повече арабизъм отколкото християнство!
към текста >>

73. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, Прага, 5. Април 1924 г. GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том

Аз ви обърнах вниманието също и към това, как по отношение на неговата женитба той се изплъзва от обикновените земни отношения и когато отново се завръща в Европа, той става онзи, на когото настояща Италия дължи всичко.
В протичането на тези разглеждания аз споменах името на един мъж, който по един забележителен начин показва, как в една волева натура може да се прояви нещо визионерно. Аз споменах името на италианския борец за свобода Гарибалди, показах също и някои характерни негови черти. Всичко онова, което виждаме в този Гарибалди е волева изява. Каква невероятна воля е необходима, един младеж на своя отговорност често да прекосява с кораб Адриатическо море в едно опасно време през второто и в началото на третото десетилетие на деветнадесети век, неведнъж да бъде пленяван и чрез собствената си смелост и сила отново да се освобождава. Каква невероятна воля е залегнала в това, след като вижда, че за него няма поле на дейност в Европа, да замине за Южна Америка, за да стане там един от най-смелите хора, борещ се за свобода. Аз ви обърнах вниманието също и към това, как по отношение на неговата женитба той се изплъзва от обикновените земни отношения и когато отново се завръща в Европа, той става онзи, на когото настояща Италия дължи всичко.
към текста >>

И така беше и при Гарибалди, особено обстоятелството, че по възгледи той беше републиканец, изцяло беше републиканец, но с цялата сила на волята си осъществи царуването на Виктор Емануел[2] в Италия.
И така беше и при Гарибалди, особено обстоятелството, че по възгледи той беше републиканец, изцяло беше републиканец, но с цялата сила на волята си осъществи царуването на Виктор Емануел[2] в Италия. И когато се вземе под внимание само външната биография на Гарибалди, всъщност се вижда едно основно противоречие между това негово вътрешно убеждение и това, което той прави. От друга страна се вижда, как без да има същите убеждения той се чувства свързан с хора като Мацини и Кавур, които имаха съвсем друга мисловна насока. Прави впечатление, че Гарибалди е роден през 1807 година, по същото време и в област, близо до мястото на раждане на тези три личности - по-късният цар Виктор Емануел, държавникът Кавур[3] и философът Мацини[4]. Те са, така да се каже, родени в непосредствена близост един от друг. Тук човек бива изкушен да потърси каква връзка има в кармата на такива личности.
към текста >>

цар на Италия.
[2] Виктор Емануел II от Савоя, 1820-1878, става през 1861 г. цар на Италия.
към текста >>

[3] Граф Камило Кавур, 1810-1861, италиански държавник на Risorgimento, смята се за основател на царство Италия.
[3] Граф Камило Кавур, 1810-1861, италиански държавник на Risorgimento, смята се за основател на царство Италия.
към текста >>

[4] Джузепе Мацини, 1805-1872, поет, писател, борец за свободата и единството на Италия.
[4] Джузепе Мацини, 1805-1872, поет, писател, борец за свободата и единството на Италия.
към текста >>

74. ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Вроцлав, 11. Юни1924 г. GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том

И той беше този, който въпреки неговите републикански възгледи подпомогна Виктор Емануел да стане цар на Италия.
Когато го разглеждах, бях отведен отново в областта на ирландските мистерии. Също и този Гарибалди е една душа, в която се крие една индивидуалност, минала през мистериите на Хиберния и докато до известна степен той е бил един вид ирландски посветен, се е преселил на Изток, дори в областта на Райн, където е действал заедно с други. Но в живота на Гарибалди особено ме интересуваше кармично това, че в негово лице пред нас застава една личност, чийто живот трудно може да се обясни. Защото в известен смисъл Гарибалди е самата истина. Според цялата своя дълбока душевност, според своята душевна нагласа, той беше републиканец. И той беше този, който въпреки неговите републикански възгледи подпомогна Виктор Емануел да стане цар на Италия. Той подпомагаше монархията в лицето на личността на Виктор Емануел. Това първоначално изглежда невероятно. Как е възможно този републиканец да направи Виктор Емануел цар на Италия? Прочетете това в историята. Без Гарибалди никога нямаше да има италианско царство.
към текста >>

Как е възможно този републиканец да направи Виктор Емануел цар на Италия?
Защото в известен смисъл Гарибалди е самата истина. Според цялата своя дълбока душевност, според своята душевна нагласа, той беше републиканец. И той беше този, който въпреки неговите републикански възгледи подпомогна Виктор Емануел да стане цар на Италия. Той подпомагаше монархията в лицето на личността на Виктор Емануел. Това първоначално изглежда невероятно. Как е възможно този републиканец да направи Виктор Емануел цар на Италия? Прочетете това в историята. Без Гарибалди никога нямаше да има италианско царство. Може да отидете още по-надалеч и ще намерите, че Гарибалди е свързан и с други личности, които не споделят неговите вътрешни възгледи. Това са Кавур и Масини - съвсем друго устроени характери. Масини, идеалистът, който не докосва практическото, Гарибалди навсякъде практическият военен държавник и въпреки това като че ли носещ се над земното и Кавур, хитрият умен политик.
към текста >>

Те се раждат по същото време в същата област на Италия.
Точно на ирландските мистерии е свойствено, че се получава една жизнено необходима връзка между ученици и учител. Те повече не могат да се разделят, поне не през определени инкарнации. Там се изгражда една кармическа връзка и човек не може да се отдели. Сега настъпва особеното: Около 1807 година четиримата са родени отново. Единият е роден в Генуа, двама в Турин, третият в Ница, следователно в една и съща земна област и приблизително по едно и също време. Те се раждат по същото време в същата област на Италия. И тук се вижда, че тези, които принадлежат един към друг, отново биват събрани; те се срещат дори и да имат различни възгледи. Така че един такъв убеден републиканец като Гарибалди привързва към себе си съвсем различно устроения Виктор Емануел и човешката свързаност означава за него повече от така наречените убеждения. Аз давам този пример, за да видите, какво значение има човешката принадлежност, когато е кармически основана. Тук някой може да счита за истина това, друг онова; кармичната принадлежност е по-силно свързваща. Човешките взаимовръзки са тези, които действат в живота, а не абстрактното, което имаме чрез разума.
към текста >>

75. Забележки към текста. GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том

цар на Италия.
61. Виктор Емануел II от Савоя, 1820-1878, става през 1861 г. цар на Италия.
към текста >>

62. Джузепе Мацини, 1805-1872, поет, писател, борец за свободата и единството на Италия.
62. Джузепе Мацини, 1805-1872, поет, писател, борец за свободата и единството на Италия.
към текста >>

Граф Камило Кавур, 1810-1861, италиански държавник на Risorgimento, смята се за основател на царство Италия.
Граф Камило Кавур, 1810-1861, италиански държавник на Risorgimento, смята се за основател на царство Италия.
към текста >>

76. 1. СКАЗКА ПЪРВА. Арнхайм, 18 юли 1924 г. GA_240 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Шести том

Така се разпространи над западна Европа до южна Италия това, което даде на този свят духовната атмосфера.
Така се разпространи над западна Европа до южна Италия това, което даде на този свят духовната атмосфера. И имаше някои, които можеха да схванат това, в душата на които се надигаше нещо като една мощна Инспирация, като едно мощно Вдъхновение и които тогава можеха да виждат в духовния свят.
към текста >>

77. 8. СКАЗКА ОСМА. Лондон, 24 август 1924 г. GA_240 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Шести том

И двамата те бяха чули за легендата относно Паладиума, който някога е бил скъпоценност, съкровище на Троя, свещеното съкровище, което след това Еней пренесе в Италия, и Рим го считаше като едно съкровище, от което е зависило неговото щастие.
Лорд Байрон също имаше един изкривен крак. И тези особености привидно външно обаче това, което в един живот и външно телесно, в един друг живот то е духовно-душевно тези особености ме доведоха до там, да позная, че и двете личности, които сега не живееха в същия земен живот моят учител по геометрия с кривия крак живееше по-късно от Байрон с кривия крак са били свързани една с друга в един минал земен живот. Следователно тези двамата: единият като гениален поет, другият като гениален геометрик, единият издигнал се до голяма знаменитост, другият правещ само интимно впечатление върху отделни хора, но впечатление, което определяше съдбата на някои хора, тези двамата значи са стояли един до друг в техния минал земен живот през Средновековието. И двамата те бяха чули за легендата относно Паладиума, който някога е бил скъпоценност, съкровище на Троя, свещеното съкровище, което след това Еней пренесе в Италия, и Рим го считаше като едно съкровище, от което е зависило неговото щастие. По-късно императорът Константин го пренесе в Константинопол. Отново се вярваше, че щастието, което беше свързано исторически с Константинопол, за висеше от този Паладиум. И легендата разказва по-нататък, гледайки пророчески в бъдещето: който добие този Паладиум, той ще има в бъдеще световното господство.
към текста >>

78. 9. СКАЗКА ДЕВЕТА. Лондон, 27 август 1924 г. GA_240 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Шести том

Тогава ще открием: в същото време, когато тук на запад ставаше това, което току що описах, действителният Христос, Христос, който беше слязъл на Земята, който беше оставил своя Човек-Дух горе в Слънцето и внесе своя Дух-Живот в атмосферата на Земята, донесе долу на Земята своя Аз а заедно с него и своето Духовно-Себе този действителен Христос проникна от изток на запад през Гърция, Северна Африка, Италия, Испания към Европа през сърцата на хората в същото време, когато тук той проникваше през природата.
Тайната на Голгота стана отвъд в Азия, тя беше обхванала душите, сърцата на хората, вживя се дълбоко в душите, в сърцата на хората. Трябва да насочим веднъж поглед върху онези, които бяха първите християни, за да видим, какво преобразуване изпитаха те в техните души. Тогава ще открием: в същото време, когато тук на запад ставаше това, което току що описах, действителният Христос, Христос, който беше слязъл на Земята, който беше оставил своя Човек-Дух горе в Слънцето и внесе своя Дух-Живот в атмосферата на Земята, донесе долу на Земята своя Аз а заедно с него и своето Духовно-Себе този действителен Христос проникна от изток на запад през Гърция, Северна Африка, Италия, Испания към Европа през сърцата на хората в същото време, когато тук той проникваше през природата.
към текста >>

Така щото ние виждаме: тук действуваща от запад към изток, разчетлива сред природата за онези, които можеха да четат, историята на Тайната на Голгота така да се каже като естествена наука на високо посветените от кръглата маса на крал Артус; от изток към запад едно течение сега вече не във вятъра и вълните, не във въздуха и водата, не чрез планините и слънчевите лъчи, а едно течение през кръвта на хората, през сърцата на хората, обхващащо кръвта на хората от Палестина през Гърция до Италия и Испания.
Така щото ние виждаме: тук действуваща от запад към изток, разчетлива сред природата за онези, които можеха да четат, историята на Тайната на Голгота така да се каже като естествена наука на високо посветените от кръглата маса на крал Артус; от изток към запад едно течение сега вече не във вятъра и вълните, не във въздуха и водата, не чрез планините и слънчевите лъчи, а едно течение през кръвта на хората, през сърцата на хората, обхващащо кръвта на хората от Палестина през Гърция до Италия и Испания.
към текста >>

Той проникна в сърцата на самите хора от изток на запад, от Палестина през Гърция, през Италия в Испания.
Как можем ние да наречем това движение? Христос, който беше слязъл чрез Тайната на Голгота, проникна в сърцата на хората. Той проникна в сърцата на самите хора от изток на запад, от Палестина през Гърция, през Италия в Испания. Християнството на Граала се разпространи чрез кръвта, през сърцата на хората. Христос предприе своя поход от изток на запад.
към текста >>

Ние виждаме отново, бих могъл да кажа, пренесено сред Християнството, вмъкнато в Християнството, през Гърция, но особено през северна Африка, през Италия н Испания, един вид арабизъм.
И ние виждаме след това пренесено в християнското развитие онова, което изхождаше от Харун ал Рашид, от арабизма. Ние виждаме отново, бих могъл да кажа, пренесено сред Християнството, вмъкнато в Християнството, през Гърция, но особено през северна Африка, през Италия н Испания, един вид арабизъм.
към текста >>

Харун ал Рашид вършеше това повече, като насочваше своя поглед от духовния свят върху Гърция, Италия, Испания; неговият съветник вършеше това, като насочваше своя поглед върху това, което отиваше от изток през областите северно от Черно Море, през Русия чак до Средна Европа.
Обаче Харун ал Рашид и неговият съветник бяха минали вече през вратата на смъртта по-рано. От живота, който сега водеха между смъртта и едно ново раждане над Земята, те следяха това, което ставаше долу като мохамедано-мавърски походи в Испания, те следяха от духовния свят това, което сами бяха култивирали и което се разпространяваше чрез техните следовници. Харун ал Рашид вършеше това повече, като насочваше своя поглед от духовния свят върху Гърция, Италия, Испания; неговият съветник вършеше това, като насочваше своя поглед върху това, което отиваше от изток през областите северно от Черно Море, през Русия чак до Средна Европа.
към текста >>

79. 7. Седма лекция, 22 Октомври 1915 год. GA_254 Окултното движение през 19 век и неговата връзка със съвременната култура

Ясно си спомням какви усилия правеха те да си спечелят отново нашия приятел, покойният Лудвиг Линдеман, когато той се опитваше да представи нашето Движение в Италия.
От другата страна се опитваха да премахнат това разграничаване, да не го оставят да намери почва. Ясно си спомням какви усилия правеха те да си спечелят отново нашия приятел, покойният Лудвиг Линдеман, когато той се опитваше да представи нашето Движение в Италия. Бе заявено: Вие просто казвате с други думи това, което вече е казано в нашето учение. Накратко, тези хора не желаеха да се осъзнае, че това троично разграничаване бе нещо изцяло ново и беше нужно да изтъкват това отново и отново. И подобни неща се случваха много, много пъти.
към текста >>

80. 4.Четвърта лекция, 3 Юни 1923 GA_276 Изкуството и неговата мисия

И чрез своето пътуване из Италия той действително се потопи в тайните на гръцкото изкуство.
През епохата на Гьоте и Шилер възникна, възприета и от самите тях като един вид идейно ориентиране разликата между романтичното и класическото изкуство. Гьоте например се прояви като застъпник на класическото изкуство. Вживявайки се във всичко онова, което му се откриваше от същинските тайни на великото гръцко изкуство, той наистина се превърна в образец на класицизма. И чрез своето пътуване из Италия той действително се потопи в тайните на гръцкото изкуство. Да, пътуването из Италия беше един вид сбъдване на неговия копнеж. Защото в своето северно обкръжение той нямаше никаква възможност да постигне някакво съзвучие между божествено-духовните сили, които от една страна витаеха над него вата душа и сетивно-физическите възприятия, които от друга страна той получаваше чрез своя телесен организъм. В това, което бих казал успя да предусети за характера на гръцкото изкуство по време на пътуването си из Италия Гьоте искаше да хармонизира всичко онова, което го измъчваше във Ваймар. И в един много по-дълбок смисъл тук ще си послужа с един странен израз, но аз просто не откривам друг, когато трябва да говоря за Гьотевото влечение към Италия всички ние оставаме с впечатлението за нещо героично-затрогващо.
към текста >>

Да, пътуването из Италия беше един вид сбъдване на неговия копнеж.
През епохата на Гьоте и Шилер възникна, възприета и от самите тях като един вид идейно ориентиране разликата между романтичното и класическото изкуство. Гьоте например се прояви като застъпник на класическото изкуство. Вживявайки се във всичко онова, което му се откриваше от същинските тайни на великото гръцко изкуство, той наистина се превърна в образец на класицизма. И чрез своето пътуване из Италия той действително се потопи в тайните на гръцкото изкуство. Да, пътуването из Италия беше един вид сбъдване на неговия копнеж. Защото в своето северно обкръжение той нямаше никаква възможност да постигне някакво съзвучие между божествено-духовните сили, които от една страна витаеха над него вата душа и сетивно-физическите възприятия, които от друга страна той получаваше чрез своя телесен организъм. В това, което бих казал успя да предусети за характера на гръцкото изкуство по време на пътуването си из Италия Гьоте искаше да хармонизира всичко онова, което го измъчваше във Ваймар. И в един много по-дълбок смисъл тук ще си послужа с един странен израз, но аз просто не откривам друг, когато трябва да говоря за Гьотевото влечение към Италия всички ние оставаме с впечатлението за нещо героично-затрогващо.
към текста >>

В това, което бих казал успя да предусети за характера на гръцкото изкуство по време на пътуването си из Италия Гьоте искаше да хармонизира всичко онова, което го измъчваше във Ваймар.
Гьоте например се прояви като застъпник на класическото изкуство. Вживявайки се във всичко онова, което му се откриваше от същинските тайни на великото гръцко изкуство, той наистина се превърна в образец на класицизма. И чрез своето пътуване из Италия той действително се потопи в тайните на гръцкото изкуство. Да, пътуването из Италия беше един вид сбъдване на неговия копнеж. Защото в своето северно обкръжение той нямаше никаква възможност да постигне някакво съзвучие между божествено-духовните сили, които от една страна витаеха над него вата душа и сетивно-физическите възприятия, които от друга страна той получаваше чрез своя телесен организъм. В това, което бих казал успя да предусети за характера на гръцкото изкуство по време на пътуването си из Италия Гьоте искаше да хармонизира всичко онова, което го измъчваше във Ваймар. И в един много по-дълбок смисъл тук ще си послужа с един странен израз, но аз просто не откривам друг, когато трябва да говоря за Гьотевото влечение към Италия всички ние оставаме с впечатлението за нещо героично-затрогващо.
към текста >>

И в един много по-дълбок смисъл тук ще си послужа с един странен израз, но аз просто не откривам друг, когато трябва да говоря за Гьотевото влечение към Италия всички ние оставаме с впечатлението за нещо героично-затрогващо.
Вживявайки се във всичко онова, което му се откриваше от същинските тайни на великото гръцко изкуство, той наистина се превърна в образец на класицизма. И чрез своето пътуване из Италия той действително се потопи в тайните на гръцкото изкуство. Да, пътуването из Италия беше един вид сбъдване на неговия копнеж. Защото в своето северно обкръжение той нямаше никаква възможност да постигне някакво съзвучие между божествено-духовните сили, които от една страна витаеха над него вата душа и сетивно-физическите възприятия, които от друга страна той получаваше чрез своя телесен организъм. В това, което бих казал успя да предусети за характера на гръцкото изкуство по време на пътуването си из Италия Гьоте искаше да хармонизира всичко онова, което го измъчваше във Ваймар. И в един много по-дълбок смисъл тук ще си послужа с един странен израз, но аз просто не откривам друг, когато трябва да говоря за Гьотевото влечение към Италия всички ние оставаме с впечатлението за нещо героично-затрогващо.
към текста >>

Да, той първо трябваше да отиде в Италия и да поживее в светлината на гръцкото изкуство, за да извиси сетивно-физическите форми до такава степен, че те да отразяват духовните процеси и събития.
Но спомнете си и още нещо. Спомнете си например как Гьоте пристъпва към своята Ифигвния, към своята Тасо. Той замисля тези две драми и дава поетична форма на основния текст. И какво прави той после? Той изобщо не се осмелява, бих казал, в качеството си на онзи Гьоте, роден във Франкфурт, следвал в Лайпциг, в Страсбург и заселил се във Ваймар, следователно като един ваймарско-франкфуртски Гьоте, той изобщо не се осмелява да завърши нито Ифигения, нито Тасо. Да, той първо трябваше да отиде в Италия и да поживее в светлината на гръцкото изкуство, за да извиси сетивно-физическите форми до такава степен, че те да отразяват духовните процеси и събития. Помислете само каква борба се разиграва у този Гьоте, за да се прехвърли той над пропастта, която разделя сетивно-физическия от божествено-духовния свят. Да, у Гьоте това се прояви като един вид болест, когато през една мъглива нощ той напусна Ваймар, без да се обади никому, само и само за да побегне в едно друго обкръжение, където се надяваше да пречисти и одухотвори всички онези сетивно-физически форми, които северният Гьоте не беше в състояние да овладее. Да, тази Гьотева психология е извънредно затрогваща. Има нещо, бих казал, героично-затрогващо, когато се опитваме да проследим Гьотевия път на юг към Италия.
към текста >>

Има нещо, бих казал, героично-затрогващо, когато се опитваме да проследим Гьотевия път на юг към Италия.
Той изобщо не се осмелява, бих казал, в качеството си на онзи Гьоте, роден във Франкфурт, следвал в Лайпциг, в Страсбург и заселил се във Ваймар, следователно като един ваймарско-франкфуртски Гьоте, той изобщо не се осмелява да завърши нито Ифигения, нито Тасо. Да, той първо трябваше да отиде в Италия и да поживее в светлината на гръцкото изкуство, за да извиси сетивно-физическите форми до такава степен, че те да отразяват духовните процеси и събития. Помислете само каква борба се разиграва у този Гьоте, за да се прехвърли той над пропастта, която разделя сетивно-физическия от божествено-духовния свят. Да, у Гьоте това се прояви като един вид болест, когато през една мъглива нощ той напусна Ваймар, без да се обади никому, само и само за да побегне в едно друго обкръжение, където се надяваше да пречисти и одухотвори всички онези сетивно-физически форми, които северният Гьоте не беше в състояние да овладее. Да, тази Гьотева психология е извънредно затрогваща. Има нещо, бих казал, героично-затрогващо, когато се опитваме да проследим Гьотевия път на юг към Италия.
към текста >>

И оглеждайки се наоколо, Лудвиг Тик стигна до своя жизнен опит не в едно малко, затворено пространство, а успя да излезе от сянката на Фихте, Шелинг, Хегел и предприе своите пътешествия в Италия и Франция.
Той израсна в атмосферата на романтизма, израсна от всичко онова, което съществуваше ако мога така да се изразя като „проблемът Гьоте“ през деветдесетте години на 18 век в Университета на град Йена. Като млад човек Лудвиг Тик изживя срещата с Вертер, а после и с първата част на Фауст. В Йена Лудвиг Тик можа да срещне и личности като Новалис, Фихте, Шелинг и Хегел. Лудвиг Тик можа непосредствено да усети полъха на целия Гьотев стремеж към класицизма. И аз бих допълнил: Тъкмо при Лудвиг Тик ние бихме могли да видим как в прехода от 18 към 19 век, в началото на 19 век духовният живот все още беше нещо непосредствено, защото Лудвиг Тик беше не само онзи, който наред със Шлегел, въведе Шекспир в Германия; но Лудвиг Тик се оказа една личност, която живо откликна на величествената Гьотева борба, една личност, която усети именно висшата сериозност и достойнството на човешкото изкуство като един могъщ културен идеал. И оглеждайки се наоколо, Лудвиг Тик стигна до своя жизнен опит не в едно малко, затворено пространство, а успя да излезе от сянката на Фихте, Шелинг, Хегел и предприе своите пътешествия в Италия и Франция. Да, Лудвиг Тик познаваше света. Обаче след като опозна и философията, и света, Лудвиг Тик се опита и то тъкмо по Гьотев маниер да хвърли мост над пропастта, разделяща Земята и Космоса.
към текста >>

И Гьоте не се успокои, докато в Италия не го осени предчувствието за начина, по който гърците са навлизали в тайните на съществуванието именно чрез своите художествени произведения.
Нека още веднъж и то тъкмо от наша гледна точка да насочим поглед към извънредно голямата сериозност, която вдъхновяваше тези хора. Гьоте, както и много негови съвременници дълбоко се съмняваха, че могат да намерят пътя към духовния свят. И Гьоте не се успокои, докато в Италия не го осени предчувствието за начина, по който гърците са навлизали в тайните на съществуванието именно чрез своите художествени произведения. Аз често съм цитирал изказването на Гьоте: „Аз предполагам, че при създаването на своите художествени произведения, те, гърците са се ръководили от същите закони, според които работи самата природа и аз долавям следите на тези закони.“ Следователно, Гьоте вярваше, че при създаването на своите художествени произведения гърците получават един вид помощ от Боговете, така че тези художествени произведения се превръщат в нещо като по-висши природни произведения, а по този начин и в отпечатъци на божествено-духовния свят. Ето защо Гьотевите последователи се научиха от него да се вслушват в странното усещане: Да, за да стигнем отново до Духа, ние би трябвало да се върнем назад в миналите епохи, поне до елинството.
към текста >>

Ето откъде идваше и дълбокият копнеж на Гьоте за Италия, за онзи неповторим дух на елинството, който не можеше да бъде намерен в новата цивилизация.
Тук ние не трябва да упрекваме характера на новото време. Защото ако човечеството би останало на предишното си равнище, то щеше да продължи да бъде зависимо от божествено-духовния свят. Да, за да извоюва свободата, човечеството действително се нуждаеше от навлизането в материалния свят. И в моята „Философия на свободата“ аз неслучайно описах какво точно усеща съвременният човек в това отношение. Обаче, бих казал, че един далечен отзвук от духовния живот на древността можеше да бъде доловен дори и по времето на Гьоте; залезът на една отминаваща епоха! Ето откъде идваше и дълбокият копнеж на Гьоте за Италия, за онзи неповторим дух на елинството, който не можеше да бъде намерен в новата цивилизация. Гьоте просто не би могъл да живее, без да види Рим, онзи Рим, в който той се надяваше да открие непосредственото, макар и отслабено присъствие на една култура, чиито художествени произведения бяха един вид материален отпечатък на духовния свят.
към текста >>

Наистина, забележителен знак на съдбата беше, че аз трябваше да изнеса тези лекции в същия дворец, в който Винкелман живя докато беше в Италия.
А сега, ако ми позволите, ще добавя към всичко това, нещо от личен характер. В определен момент от моя живот аз можах да почувствувам това, което Винкелман някога изрече, отправяйки се на юг, за да открие тайните на изкуството, можах да се досетя как и Гьоте после се отправи по следите на Винкелман; обаче в същото време пределно ясно разбрах: изгрява една нова епоха и сега ние с всички сили сме длъжни да търсим нови форми на духовен живот, а не да се уповаваме на старите! Аз можах да усетя това съвсем ясно в мига, когато съдбата ме отведе в онези помещения, в които някога Винкелман живя по времето на неговия престой в Рим; в онези помещения и сгради, които помогнаха на Винкелман да формира основните си идеи за същността на гръцкото и италианското изкуство и които по-късно вдъхновиха също и Гьоте; защото тъкмо в тези помещения преди години аз трябваше да изнеса няколко антропософски лекции върху еволюцията на света и човечеството. Тъкмо там аз бях завладян от едно действително дълбоко усещане: Да, духовният свят изисква да бъде казано нещо съвършено ново, защото само така може да се върви напред. Аз трябваше да говоря на същите места, в които Винкелман стигна до своите идеи за гръцкото изкуство; а по-късно тези идеи, както казах, вдъхновиха Гьоте и той написа своята книга за Винкелман. Наистина, забележителен знак на съдбата беше, че аз трябваше да изнеса тези лекции в същия дворец, в който Винкелман живя докато беше в Италия. С тази лична забележка аз бих искал да приключа днешната лекция.
към текста >>

81. 8.Осма лекция, Кристиания (Осло), 20 Май 1923 - Антропософия и поезия GA_276 Изкуството и неговата мисия

Преди да замине за Италия като „северен художник“, както Шилер по-късно го нарече, Гьоте написа своята Ифигения, но я написа изцяло в стила на декламаторското изкуство, в което преобладава, тъй да се каже, животът на кръвта, редуването на високите и ниските тонове.
Естествено, тези неща не могат да бъдат разбирани по теоретичен път, в тях трябва да проникнем изцяло по инстинктивен, по интуитивен път. За онагледяване на казаното има един чуден пример и той щеше да ни послужи, ако днес г-жа д-р Щайнер можеше да декламира и да рецитира пред Вас. Става дума за двете версии на Гъотевата Ифигения. Преди да замине за Италия като „северен художник“, както Шилер по-късно го нарече, Гьоте написа своята Ифигения, но я написа изцяло в стила на декламаторското изкуство, в което преобладава, тъй да се каже, животът на кръвта, редуването на високите и ниските тонове. Но след като пристигна в Италия, Гьоте основно преработи своята Ифигения. И ако човек разполага с един по-фин художествен усет, той съвсем точно ще може да различи немската Ифигения от римската Ифигения. Навсякъде в северната декламаторска Ифигения Гьоте се стремеше да вмъкне рецитаторския елемент на Юга. И накрая италианската Ифигения, римската Ифигения, се превърна в нещо, което можеше да се чете само ка то речитатив. Ако съпоставим двете Ифигении, лесно ще доловим чудната разлика между декламацията и рецитацията.
към текста >>

Но след като пристигна в Италия, Гьоте основно преработи своята Ифигения.
Естествено, тези неща не могат да бъдат разбирани по теоретичен път, в тях трябва да проникнем изцяло по инстинктивен, по интуитивен път. За онагледяване на казаното има един чуден пример и той щеше да ни послужи, ако днес г-жа д-р Щайнер можеше да декламира и да рецитира пред Вас. Става дума за двете версии на Гъотевата Ифигения. Преди да замине за Италия като „северен художник“, както Шилер по-късно го нарече, Гьоте написа своята Ифигения, но я написа изцяло в стила на декламаторското изкуство, в което преобладава, тъй да се каже, животът на кръвта, редуването на високите и ниските тонове. Но след като пристигна в Италия, Гьоте основно преработи своята Ифигения. И ако човек разполага с един по-фин художествен усет, той съвсем точно ще може да различи немската Ифигения от римската Ифигения. Навсякъде в северната декламаторска Ифигения Гьоте се стремеше да вмъкне рецитаторския елемент на Юга. И накрая италианската Ифигения, римската Ифигения, се превърна в нещо, което можеше да се чете само ка то речитатив. Ако съпоставим двете Ифигении, лесно ще доловим чудната разлика между декламацията и рецитацията. Рецитацията, както казах, беше присъща на древна Гърция, понеже на Юг дишането и кръвната циркулация са малко по-ускорени.
към текста >>

След като видя Италия и усети гръцкия елемент на италианското ренесансово изкуство, Гьоте изпита истинско облекчение от Севера и веднага преработи своята Ифигения.
Докато познаваше само Севера, Гьоте беше декламатор и можа да напише своята декламаторска Ифигения. След като видя Италия и усети гръцкия елемент на италианското ренесансово изкуство, Гьоте изпита истинско облекчение от Севера и веднага преработи своята Ифигения.
към текста >>

82. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, Лайпциг, 10 ноември1906 г. GA_283 Същност на музикалното и тоновото изживяване в човека

Гьоте пише от Италия:[2] Когато заставам пред художествени творби, в които живее голямото изкуство, виждам, че нещо като Бог говори от тях.
Душата на Вагнер се опитва по свой начин да проникне в смисъла на световните загадки. Големите гении не търсят понятия, те търсят мястото, където да могат да се ослушат, за да чуят какво им говорят боговете. Рихард Вагнер е съгласен с Гьоте, който вижда в изкуството продължение на природата. В нашето материалистично време човек вижда по друг начин. Гьоте съзира в нещата и между тях това, което природата се е стремяла да изрази. Гьоте пише от Италия:[2] Когато заставам пред художествени творби, в които живее голямото изкуство, виждам, че нещо като Бог говори от тях. А през 1805 година той пише в своята книга за Винкелман: Когато природата съчетае всички свои сили, ред, мярка и хармония, тогава получаваме чувството за изкуство. Друг път той казва: Нещата в природата не са напълно довършени, сякаш все още някаква тайна витае над тях. Във великата природа намеренията са възхитителни. Художникът трябва да ги реализира в творбите си.
към текста >>

[2] Гьоте пише от Италия: Тези висши творения на изкуството същевременно са били създадени от човека като най-висшите природни творения, съобразно истински и природни закони: всичко произволно, самомнително рухва.
[2] Гьоте пише от Италия: Тези висши творения на изкуството същевременно са били създадени от човека като най-висшите природни творения, съобразно истински и природни закони: всичко произволно, самомнително рухва. Тук има необходимост, има Бог.“ „Пътуване в Италия“, Рим, 6 септември 1787 г. в своята книга за Винкелман: има се предвид следното място от главата „Красотата“: „Тъй като човекът е поставен в апогея на природата, той гледа на себе си като на цяла една природа, която още веднъж трябва да сътвори в себе си един апогей. За тази цел той се издига, като се изпълва с всички съвършенства и добродетели, призовава избор, ред, хармония и смисъл и най-накрая се извисява до създаване на творби на изкуството, което заема бляскаво място до останалите му дела и произведения.
към текста >>

Тук има необходимост, има Бог.“ „Пътуване в Италия“, Рим, 6 септември 1787 г.
[2] Гьоте пише от Италия: Тези висши творения на изкуството същевременно са били създадени от човека като най-висшите природни творения, съобразно истински и природни закони: всичко произволно, самомнително рухва. Тук има необходимост, има Бог.“ „Пътуване в Италия“, Рим, 6 септември 1787 г. в своята книга за Винкелман: има се предвид следното място от главата „Красотата“: „Тъй като човекът е поставен в апогея на природата, той гледа на себе си като на цяла една природа, която още веднъж трябва да сътвори в себе си един апогей. За тази цел той се издига, като се изпълва с всички съвършенства и добродетели, призовава избор, ред, хармония и смисъл и най-накрая се извисява до създаване на творби на изкуството, което заема бляскаво място до останалите му дела и произведения.
към текста >>

83. Бележки. Към текста. GA_283 Същност на музикалното и тоновото изживяване в човека

39. Гьоте пише от Италия: Тези висши творения на изкуството същевременно са били създадени от човека като най-висшите природни творения, съобразно истински и природни закони: всичко произволно, самомнително рухва.
39. Гьоте пише от Италия: Тези висши творения на изкуството същевременно са били създадени от човека като най-висшите природни творения, съобразно истински и природни закони: всичко произволно, самомнително рухва. Тук има необходимост, има Бог.“ „Пътуване в Италия“, Рим, 6 септември 1787 г. в своята книга за Винкелман: има се предвид следното място от главата „Красотата“: „Тъй като човекът е поставен в апогея на природата, той гледа на себе си като на цяла една природа, която още веднъж трябва да сътвори в себе си един апогей. За тази цел той се издига, като се изпълва с всички съвършенства и добродетели, призовава избор, ред, хармония и смисъл и най-накрая се извисява до създаване на творби на изкуството, което заема бляскаво място до останалите му дела и произведения.
към текста >>

Тук има необходимост, има Бог.“ „Пътуване в Италия“, Рим, 6 септември 1787 г.
39. Гьоте пише от Италия: Тези висши творения на изкуството същевременно са били създадени от човека като най-висшите природни творения, съобразно истински и природни закони: всичко произволно, самомнително рухва. Тук има необходимост, има Бог.“ „Пътуване в Италия“, Рим, 6 септември 1787 г. в своята книга за Винкелман: има се предвид следното място от главата „Красотата“: „Тъй като човекът е поставен в апогея на природата, той гледа на себе си като на цяла една природа, която още веднъж трябва да сътвори в себе си един апогей. За тази цел той се издига, като се изпълва с всички съвършенства и добродетели, призовава избор, ред, хармония и смисъл и най-накрая се извисява до създаване на творби на изкуството, което заема бляскаво място до останалите му дела и произведения.
към текста >>

84. Съдържание GA_293 Общото човекознание

Особености на етерния ландшафт в Южна Италия.
Мислене, чувства и воля от гледна точка на свръхсетивното познание. Човекът е буден единствено в своето мислене; в своите чувства той сънува, а в своята воля спи. Върху някои загадъчни страни на детската душевност. За непроявената воля на децата, които погрешно биват насочвани към „помощни училища". За подхода към „умствено недоразвитите'' деца: Насърчаване на волята, а не на мисленето! Особености на етерния ландшафт в Южна Италия. Засега Азът не може да бъде пренасян направо в духовния свят. Непоносимата болка, която човек би изпитал, ако съзнателно изживее процесите на веществообмяната. Азът и неговите три степени на будност в обикновения живот. За космическия произход на Инспирациите. Защо Гьоте продиктува, а не написа, втора та част на „Фауст".
към текста >>

85. 6. Шеста лекция, 27.08.1919 GA_293 Общото човекознание

В определени географски области, например в Южна Италия, е достатъчно само да запалите лист хартия и в същия миг от порите на Земята започва да излиза дим.
В определени географски области, например в Южна Италия, е достатъчно само да запалите лист хартия и в същия миг от порите на Земята започва да излиза дим. Защо се получава това? Защото запалената хартия и топлината разреждат въздуха, така че силите, скрити до този момент под Земната повърхност, бликват нагоре и се проявяват под формата на димни облаци. Този експеримент може да се потвърди от всеки пътник, минаващ през околностите на Неапол. Изтъквам горния пример само за да напомня, че при задълбоченото разглеждане на света, ние винаги стигаме до извода: „Да, човекът е поставен всред едно обкръжение, което от край до край е проникнато от видими и невидими сили."
към текста >>

86. 6. ШЕСТИ СЕМИНАР. Щутгарт, 27.8.1919 GA_295 Лекции по валдорфска педагогика

Р.Щ. каза вместо това на шега: Франция и Италия са по-добри приятели от Италия и Англия.
Р.Щ. каза вместо това на шега: Франция и Италия са по-добри приятели от Италия и Англия. Може да се каже: Приложението може да стане по най-различен начин.
към текста >>

87. 7. СЕДМИ СЕМИНАР. Щутгарт, 28.8.1919 GA_295 Лекции по валдорфска педагогика

Това, което се е развивало като индустриална дейност в градовете на Италия и в повечето северни градове се е дължало на кръстоносните походи.
Нагледно, за да може детето да си го представи, опишете как пшеницата и зърното преди кръстоносните походи са се развивали по-лошо, как са били по-ниски, колко оскъдни са били добивите, това всичко предайте в картини. След това опишете, как поклонниците наистина са научили това, което Ориента е имал като индустриален опит, а Европа по това време все още е нямала. За много неща Западът е бил изостанал от Ориента. Това, което се е развивало като индустриална дейност в градовете на Италия и в повечето северни градове се е дължало на кръстоносните походи. Също и изкуството трябва да е благодарно на кръстоносните походи. Можете да предложите картини от духовния културен напредък по това време.
към текста >>

88. 12. ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 1.04.1920 г. GA_312 Духовна наука и медицина

[1] Прочут минерален извор в Горна Италия.
[1] Прочут минерален извор в Горна Италия. Съдържа 6 мг арсениева киселина на 1 литър. За терапевтичното действие е важно благоприятното съотношение между арсен, желязо и мед - бел. на прев.
към текста >>

89. ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 9 май 1923 г. GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството

Представете си Южна Европа: тук се намира Испания (изобразява го на рисунка), тук ние имаме след това Италия, след това идва Гърция, тук - Черно море.
Римското господство е било разпространено много широко. Иска ми се накратко да ви дам представа, колко широко се е разпространявало това господство на Рим. Представете си Южна Европа: тук се намира Испания (изобразява го на рисунка), тук ние имаме след това Италия, след това идва Гърция, тук - Черно море. После идват множество малки острови. Тук се простира Мала Азия, а тук, по-нататък, примерно в този район, който искам да отбележа със защриховка - малката страна Палестина с Йерусалим, Назарет и т.н.
към текста >>

В Рим и въобще в Италия под земята са се намирали такива далеч отиващи катакомби, подобни на малки градове.
Докато християните принасяли жертви на Бога, който умрял в Палестина, Когото никъде не можеш да видиш. Римляните не можели да разберат това. Ето защо първите християни били принудени да провеждат своите богослужения под земята, да правят подземни жертвоприношения. Тези подземни ходове, изкопани от тях, в които те погребвали починалите и принасяли жертви, се наричали катакомби. В Рим и въобще в Италия под земята са се намирали такива далеч отиващи катакомби, подобни на малки градове. Там първите християни в първите столетия извършвали своите богослужения, своите жертвоприношения. Римляните са имали отгоре големи циркове, наистина огромни циркове. И като главно развлечение в тези циркове служило например това, че те завързвали за колове презираните от тях хора, намазвали ги със смола, запалвали ги и живи ги изгаряли. Това е било зрелището в цирка, както днес е зрелище боят с бикове, коридата. Това било широко разпространено.
към текста >>

Беше неизвестно, има ли някакви исторически свидетелства за съществуването две деца Исус, докато веднъж в Северна Италия ние не срещнахме една картина[3].
Едното от тях умряло на дванадесет години, другото останало. Когато в Евангелието се казва: «Исус напреднал в мъдрост, дух и сили», това се отнася само за едното от тях. Виждате ли, измина немалко време, откакто открих - за което съм ви казвал, - че са съществували две такива деца Исус. Беше неизвестно, има ли някакви исторически свидетелства за съществуването две деца Исус, докато веднъж в Северна Италия ние не срещнахме една картина[3]. Тя изобразяваше сцената с Исус в храма, когато той дава наставления на учителите. Забележително е това, че тук присъства второто дете Исус. Тук то си отива. Първото наставлява, а другото, заминаващото -това не е обичайното дете Исус, което е известно! И така, тук присъстват двете деца Исус.
към текста >>

[3] докато веднъж в Северна Италия ние не срещнахме една картина: картината на Боргоньони в църквата св.
[3] докато веднъж в Северна Италия ние не срещнахме една картина: картината на Боргоньони в църквата св. Амвросий в Милано.
към текста >>

90. Бележки. GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството

51. докато веднъж в Северна Италия ние не срещнахме една картина: картината на Боргоньони в църквата св.
51. докато веднъж в Северна Италия ние не срещнахме една картина: картината на Боргоньони в църквата св. Амвросий в Милано.
към текста >>

91. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 24 октомври 1923 г. За същността на кометите GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите

Трябва само да хвърлите поглед на географията: ако отидете в Италия, където хората са изложени повече на слънце, ще видите какъв разговорлив народ е това!
А сега можем да преминем към това, към което вече съм ви обръщал тук вниманието, можем да преминем от топлината към светлината. За топлината бих искал да кажа следното: помислете за това, че ако на човек му е необходимо да развива достатъчно много топлина, той трябва да стане силен човек. Ако обстоятелствата дават възможност на човека достатъчно много да се намира на слънце, поради това той трябва да стане многословен човек. Трябва само да хвърлите поглед на географията: ако отидете в Италия, където хората са изложени повече на слънце, ще видите какъв разговорлив народ е това! Ако се отправите на Север, където хората повече са подложени на студ, може би ще изпаднете в отчаяние, тъй като хората не говорят, тъй като ако на човек се налага винаги да развива вътрешната топлина, вътрешната потребност да говори изчезва. Получава се почти комична ситуация, когато някой дойде от Севера; той се кани да произнесе реч, става и нищо не казва. Ако италиански агитатор се качи на трибуната, той започва да говори още преди да се е качил, нали така? И продължава да говори, когато вече е слязъл от нея. Той и по-нататък върви, като продължава да сипе слова!
към текста >>

92. ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 10 декември 1923 г. Ядене на пчелната пита. GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите

В Италия пчелите изглеждат по-различно (Apis ligustica), в Краина (Сърбия - бел.
Обаче това, което казахте за американската детелина, която цъфти през цялата година, се отнася към нещата, които би следвало да се избягват, тъй като това не съдейства за подобряването на хемолимфата, на кръвта; просто с помощта на американската детелина пчелите за кратко време се възбуждат. Американската детелина действа също както алкохолът, използван за лечение на човека: пчелите се стимулират към възбуда, към това, за известно време да правят нещо. Обаче трябва да се обърне най-сериозно внимание, да не се предлага на пчелите нещо съвсем чуждо, тъй като те с цялата си природа са свързани с определена местност, привикват към определена местност. Това е свързано даже с това, че в други местности пчелите даже изглеждат съвсем различно. Има централноевропейска пчела, вече споменатата тук пчела, домашна, обикновена (Apis melifica). В Италия пчелите изглеждат по-различно (Apis ligustica), в Краина (Сърбия - бел. пр.) пчелите също са съвсем други. Пчелите много силно привикват към местността и не трябва да им се оказва дългосрочна помощ, като им се запълва меденото стомахче с нещо, което произхожда от друга местност. Тогава при тях се появяват проблеми със собственото им тяло, те почват неспокойно да жужат, тъй като им се иска да пренастроят тялото си, за да стане то такова, каквото е там, откъдето е била взета тази детелина. Ще се забележи, че успех ще има в течение на няколко години, а след това могат да започнат неприятности. Вие съвсем правилно казахте, че категорични сведения за това още няма.
към текста >>

93. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 23 февруари 1924 г. GA_352 Природата и човекът от гл.т. на Духовната наука

Обръщайки се назад, към старата медицина, както е съществувала до 18-то столетие - защото медицината едва от 18-то столетие в Италия е претърпяла материалистична реформа, - ще откриете, че както диагностиката на заболяванията, така и лечението им са се базирали на съвсем различни принципи.
Уринодиагностиката, изследването на урината не е затворено в кръга на знахарите и подобните им, а играе днес значителна роля в научно признатата медицина. Но съществува много голяма разлика между методиката, прилагана от съвременните доктори, и тези, за които говорите вие; защото вие имахте предвид не медиците като такива. Разликата е в следното. Изследването на урина от древността е играло изключително важна роля в диагностиката на различни заболявания. Достатъчно е да си спомните за следното. Обръщайки се назад, към старата медицина, както е съществувала до 18-то столетие - защото медицината едва от 18-то столетие в Италия е претърпяла материалистична реформа, - ще откриете, че както диагностиката на заболяванията, така и лечението им са се базирали на съвсем различни принципи. Днес науката напълно пренебрегва тази старинна медицина. Това до известна степен е справедливо, но все пак не съвсем. Необходимо е да се изясни в какво се състои разликата между древната и
към текста >>

94. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 8 март 1924 г. Навлизане на християнството в античния свят и мистериите. GA_353 История на човечеството и културните народи

Тук е Гърция, тук - Адриатическо море, тук - Италия, тук - остров Сицилия.
Добро утро, господа! Днес ще продължа започнатото от нас разглеждане. Положението е ясно: на Изток се простира Азия. В дълбока древност човек е дошъл от Азия в Европа, в Гърция, по протежение на целия ред острови. Работата стояла така (изобразява го на рисунка): тук свършва Азия, тук е преходът в Африка; тук е Нил, за който много съм ви разказвал. Тук е Гърция, тук - Адриатическо море, тук - Италия, тук - остров Сицилия. А тук са разположени множество острови: Самос, Родос, Кипър и т. н. По тези острови от Азия преминавали в Гърция. Тук се намира Гърция, тук - Римската империя, съвременна Италия.
към текста >>

Тук се намира Гърция, тук - Римската империя, съвременна Италия.
В дълбока древност човек е дошъл от Азия в Европа, в Гърция, по протежение на целия ред острови. Работата стояла така (изобразява го на рисунка): тук свършва Азия, тук е преходът в Африка; тук е Нил, за който много съм ви разказвал. Тук е Гърция, тук - Адриатическо море, тук - Италия, тук - остров Сицилия. А тук са разположени множество острови: Самос, Родос, Кипър и т. н. По тези острови от Азия преминавали в Гърция. Тук се намира Гърция, тук - Римската империя, съвременна Италия.
към текста >>

Работата стояла така, че започвайки от най-дълбоката древност, гърците, особено тези, които били недоволни от положението в самата Гърция, емигрирали, премествали се оттук и се заселвали както в Сицилия, така и в Долна Италия.
Хората се учили да насочват вниманието си към света. Но вече към IV и III век пр. Р. Хр. Древна Гърция изгубила своята самостоятелност и там се установило римското господство. Рим тогава бил столицата. Работата стояла така, че започвайки от най-дълбоката древност, гърците, особено тези, които били недоволни от положението в самата Гърция, емигрирали, премествали се оттук и се заселвали както в Сицилия, така и в Долна Италия. Благодарение на това към първата половина на първо хилядолетие пр. Р. Хр., между IV и III век, древногръцката култура се разпространила навсякъде, така че Долна Италия и Сицилия даже ги наричали тогава Велика Гърция. Тук се премествали не само недоволните, но и такива хора като великия философ Платон[1], който имал намерение да основе образцова държава. Всъщност най-значителните хора, създали културата, са живели в Долна Италия. Може да се каже: тук, в Долна Италия, на юг, съществувал фин, проникнат от образованост живот тогава, когато нагоре (тоест в северна Италия -бел. пр.
към текста >>

Р. Хр., между IV и III век, древногръцката култура се разпространила навсякъде, така че Долна Италия и Сицилия даже ги наричали тогава Велика Гърция.
Р. Хр. Древна Гърция изгубила своята самостоятелност и там се установило римското господство. Рим тогава бил столицата. Работата стояла така, че започвайки от най-дълбоката древност, гърците, особено тези, които били недоволни от положението в самата Гърция, емигрирали, премествали се оттук и се заселвали както в Сицилия, така и в Долна Италия. Благодарение на това към първата половина на първо хилядолетие пр. Р. Хр., между IV и III век, древногръцката култура се разпространила навсякъде, така че Долна Италия и Сицилия даже ги наричали тогава Велика Гърция. Тук се премествали не само недоволните, но и такива хора като великия философ Платон[1], който имал намерение да основе образцова държава. Всъщност най-значителните хора, създали културата, са живели в Долна Италия. Може да се каже: тук, в Долна Италия, на юг, съществувал фин, проникнат от образованост живот тогава, когато нагоре (тоест в северна Италия -бел. пр. ) се разпространявало нещо грубо, по-късно проявило се като римското господство.
към текста >>

Всъщност най-значителните хора, създали културата, са живели в Долна Италия.
Рим тогава бил столицата. Работата стояла така, че започвайки от най-дълбоката древност, гърците, особено тези, които били недоволни от положението в самата Гърция, емигрирали, премествали се оттук и се заселвали както в Сицилия, така и в Долна Италия. Благодарение на това към първата половина на първо хилядолетие пр. Р. Хр., между IV и III век, древногръцката култура се разпространила навсякъде, така че Долна Италия и Сицилия даже ги наричали тогава Велика Гърция. Тук се премествали не само недоволните, но и такива хора като великия философ Платон[1], който имал намерение да основе образцова държава. Всъщност най-значителните хора, създали културата, са живели в Долна Италия. Може да се каже: тук, в Долна Италия, на юг, съществувал фин, проникнат от образованост живот тогава, когато нагоре (тоест в северна Италия -бел. пр. ) се разпространявало нещо грубо, по-късно проявило се като римското господство.
към текста >>

Може да се каже: тук, в Долна Италия, на юг, съществувал фин, проникнат от образованост живот тогава, когато нагоре (тоест в северна Италия -бел. пр.
Работата стояла така, че започвайки от най-дълбоката древност, гърците, особено тези, които били недоволни от положението в самата Гърция, емигрирали, премествали се оттук и се заселвали както в Сицилия, така и в Долна Италия. Благодарение на това към първата половина на първо хилядолетие пр. Р. Хр., между IV и III век, древногръцката култура се разпространила навсякъде, така че Долна Италия и Сицилия даже ги наричали тогава Велика Гърция. Тук се премествали не само недоволните, но и такива хора като великия философ Платон[1], който имал намерение да основе образцова държава. Всъщност най-значителните хора, създали културата, са живели в Долна Италия. Може да се каже: тук, в Долна Италия, на юг, съществувал фин, проникнат от образованост живот тогава, когато нагоре (тоест в северна Италия -бел. пр. ) се разпространявало нещо грубо, по-късно проявило се като римското господство.
към текста >>

Та нали хората постоянно пътуват насам-натам, от Азия през Африка в Италия.
Господа, вие само тогава ще разберете какво е дошло в света заедно с Христос Исус и защо ми се наложи да ви говоря за това, как влияе върху Земята обкръжаващият я свят, даже относно речта - вие само тогава ще разберете това, ако ми се удаде сега да ви покажа как се е формирало християнството в качеството си на учение, възглед, мироглед, жизнена позиция и какво отношението към формирането на християнството е имал самият Христос Исус. При това трябва да отбележим нещо особено: в Йерусалим било основано християнството. Столетие по късно един от най-образованите римляни знае за него не повече от това, което току-що ви съобщих! Та нали хората постоянно пътуват насам-натам, от Азия през Африка в Италия. И ето, под повърхността на това, което гледано от Рим, разглеждали като човечество, се разпространява тази християнска секта. Когато Тацит писал това, за което ви казах, в Рим вече е имало последователи на Христос, християни, както ги наричали. Те вече отдавна се разпространявали сред народа, докато знатните римляни не ги е било грижа за това.
към текста >>

95. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 12 март 1924 г. Звездната мъдрост, религии на Луната и Слънцето GA_353 История на човечеството и културните народи

Тук се намира Италия (изобразява се на рисунка - Рис.
Тогава за работата се захванали други хора под предводителството на Готфрид Буйонски[6]. Те не били на служба към Рим, напротив, техните намерения приличали на намеренията на Хайнрих II Свети. Те искали да попречат на установяването на световно господство. Тук се намира Италия (изобразява се на рисунка - Рис. 6), тук Гърция, това е Черно море, тук е Палестина, тук Йерусалим. Тук е следвало да се пренесе кръстът и Йерусалим е трябвало да стане главен център на християнската религия. Рим е трябвало да се отрече от истинския първи кръстоносен поход. Кръстоносният поход е бил всъщност насочен срещу Рим. С това те отново искали да направят Есclesia, Църква, независима от световното господство.
към текста >>

96. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 15 март 1924 г. Как е изглеждала Европа по времето на разпространението на християнството? GA_353 История на човечеството и културните народи

Тук ние преминаваме в Испания, тук преминаваме в Италия.
7), Европа ще се окаже малък придатък на Азия, своего рода малък полуостров. Знаете, че Европа изглежда така: тук имаме Скандинавия, тук - Балтийско море, Остзее. След това ние преминаваме в Русия. Тук е разположена съвременна Дания. Тук ние преминаваме към морското крайбрежие на Германия, тук преминаваме в холандските, а тук във френските области. Тук ние преминаваме в Испания, тук преминаваме в Италия. Сега стигаме в областта, която вече ни е известна, стигаме до Адриатическо море, а тук - до Гърция. Сега идва Черно море. Тук преминаваме в прилежащата Мала Азия, после преминаваме в Африка. От другата страна се намират Англия и Уелс, а тук - Ирландия, обозначена само лекичко.
към текста >>

Келтското население проникнало също така в Италия в много дълбока древност и създало там много прекрасни неща, вследствие на което грубият римски начин на живот, унаследен от разбойническия народ, станал по-изискан.
Ако тези хора са се заемали за някакъв занаят, те си мислели: в този занаят ни помагат духовете. И ако някой чувствал, че може умело да прави обувки - е, обувки като нашите още не е имало, но е имало нещо подобно, покриващо краката, - в проявите на своята сръчност той виждал духовна помощ. И той действително е можел да възприема това, което му е помагало от духовния свят. Тези древни келти така гледали на своя живот, че били в някакъв смисъл «на ти» с духовния свят. Ето защо тези народности изготвяли много красиви неща. Келтското население проникнало също така в Италия в много дълбока древност и създало там много прекрасни неща, вследствие на което грубият римски начин на живот, унаследен от разбойническия народ, станал по-изискан. Именно благодарение на проникването на келтското население първоначалната римска грубост донякъде се смекчила.
към текста >>

Скоро след това, две столетия по-късно ние намираме тези същите лангобарди тук, долу, на реката По, в Италия!
Събитията се развивали по доста забележителен начин. Тук например се намира Елба. Тук, по-нагоре по Елба, във времето, следващо веднага след възникването на християнството, живеели някои племена. Това били лангобардите. Те живеели тук, в североизточно направление от саксите, на Елба. Скоро след това, две столетия по-късно ние намираме тези същите лангобарди тук, долу, на реката По, в Италия! Следователно лангобардите се преселили тук. Към времето, когато християнството още не е било тук, но то вече е възникнало, ние намираме готите, остготите (източните готи) тук, на Черно море. Скоро след това, няколко столетия по-късно, ние ги намираме тук, където по-рано са били уседнали вандалите и вестготи-те (западните готи). Вестготите се преселвали все по-далеч и по-далеч на Запад. След някое време ние ги намираме тук, в Испания.
към текста >>

След няколко столетия вандалите въобще ги няма в Европа, а са в Африка, срещу Италия.
Към времето, когато християнството още не е било тук, но то вече е възникнало, ние намираме готите, остготите (източните готи) тук, на Черно море. Скоро след това, няколко столетия по-късно, ние ги намираме тук, където по-рано са били уседнали вандалите и вестготи-те (западните готи). Вестготите се преселвали все по-далеч и по-далеч на Запад. След някое време ние ги намираме тук, в Испания. Вандалите намираме тук, на Дунав. След няколко столетия вандалите въобще ги няма в Европа, а са в Африка, срещу Италия. Тези народности се преселват. Те се преселват именно по времето, когато се разпространява християнството. Всички те все повече и повече са изтиквани на Запад. Славяните стигнали тук значително по-късно.
към текста >>

Обаче такива хора, като готите, идвайки в Италия и влизайки в съприкосновение с тамошните хора, попадали в зависимост.
Да, тези германски народности имали земята, те можели да я обработват. Те можели да правят това, но управлението принадлежало на римляните! Благодарение на това римляните постепенно ставали господари. Това господство се проявило най-силно тук, на Запад. В областите, по-късно заселени от германци, хората се съпротивлявали дълго. Обаче такива хора, като готите, идвайки в Италия и влизайки в съприкосновение с тамошните хора, попадали в зависимост. Защото римско-латинското население се отличавало с хитрост. Какво правели те? Те казвали: ако се хванем за меча, нещата няма да се получат. Защото те станали доста анемични. И какво направили?
към текста >>

Но по своя произход всички тези хора, намиращи се тук, както тези, които били в Испания, така и тези, които се преселили в Италия, били германци.
Затова и възникнали езиците, където продължава да живее римското начало. Тук, в Средна Европа, в по-голяма степен удържал победа германският елемент. Тук възникнали германските езици. Тук, горе, удържал победа романският елемент. Затова възникнали романските езици. Но по своя произход всички тези хора, намиращи се тук, както тези, които били в Испания, така и тези, които се преселили в Италия, били германци. Описвал съм ви рипуарските франки, салическите франки, които по-късно се преместили тук - всички те били германски племена, населили Франция. И над тези франки, пребиваващи във Франция, подобно на облак се разпространила романската реч, от която възникнали френският и испанският език. Така древното латинство продължавало да живее в изменена форма.
към текста >>

[2] превод на Библията на готски език: «Сребърният кодекс», готско ръкописно Евангелие от V век, написано със сребърни и златни букви на пурпурен пергамент, възникнало в Горна Италия, съдържа Евангелието в превод на Вулфила
[2] превод на Библията на готски език: «Сребърният кодекс», готско ръкописно Евангелие от V век, написано със сребърни и златни букви на пурпурен пергамент, възникнало в Горна Италия, съдържа Евангелието в превод на Вулфила
към текста >>

97. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 19 март 1924 г. Троицата, трите форми на християнство и ислям. Кръстоносните походи. GA_353 История на човечеството и културните народи

Тук стигаме в Италия, Гърция; тук е Черно море, а тук ние преминаваме в Азия.
Преди всичко ще разгледаме тези неща относно Европа. Неотдавна вече говорих как е било това: тук, горе, ние имаме Азия, Европа се явява своего рода полуостров на Азия. Тя, както вие знаете, изглежда ето така (рисува географска карта - Рис. 9). Тук е Норвегия, тук ние преминаваме в Русия, тук преминаваме към северното крайбрежие на Германия; тук е Дания. Тук преминаваме в Холандия, Франция, а тук се намира Испания. Тук стигаме в Италия, Гърция; тук е Черно море, а тук ние преминаваме в Азия. Долу е разположена Африка.
към текста >>

От Азия той се разпространил отначало в района на Сирия нагоре до Черно море, след това през Африка в Италия, Испания и до европейския Запад.
Неотдавна аз ви описвах арабите. Ако още веднъж ви нарисувам Мала Азия, тук, долу, ние идваме към арабите, а тук преминаваме в Индия. Тук се разполага Африка, тук - Египет. Тук, в Арабия, благодарение на Мохамед[1], възникнал ислямът. Този ислям много бързо започнал да се разпространява във втората половина на първото християнско хилядолетие. От Азия той се разпространил отначало в района на Сирия нагоре до Черно море, след това през Африка в Италия, Испания и до европейския Запад. Този ислям е имал едно особено отличително свойство: като религия той е обединявал фантастични елементи с необичайно трезв разсъдъчен елемент. Основополагащ закон на мохамеданската религия, бързо разпространила се през VII, VIII и IX век в южна и западна Европа и в Азия, бил: има само един Бог, за когото ви възвестява Мохамед.
към текста >>

Още в ранните времена арабите, промъквайки се през Италия и Испания, донасяли със себе си изкуството и научния начин на мислене.
Сега си представете, господа, как е било това. Още в ранните времена арабите, промъквайки се през Италия и Испания, донасяли със себе си изкуството и научния начин на мислене. Разпространявайки се, това се превърнало в нашата наука. Тогава тук се пренасяла източната древна наука. Едната и другата се смесили помежду си. Благодарение на това в Европа възникнало нещо съвсем особено.
към текста >>

98. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 5 май 1924 г. Влиянията на космоса върху растенията, животните и човека GA_353 История на човечеството и културните народи

Обаче по-късно германците завоювали Италия, Гърция и Испания.
По-нататък, на Север, живеели хора, които по-късно развили средноевропейската култура, но тогава те били още съвсем нецивилизовани. Обаче по-късно германците завоювали Италия, Гърция и Испания. И след това там се запазили само тези, които работели, опирайки се на чистата логика, на чистото мислене. Трябвало е да възникнат догмите. В нищо друго не е можело да се задълбочиш. Мисленето се е ограничавало само до най-външните неща. Ставало така, че от школите, от манастирите навсякъде се пропъждало, изкоренявало се това, което съставлявало древното знание.
към текста >>

Покровителствал земеделците, обявил се за Херакъл, построил флот за превоз на африканско зърно в Италия.
[6] Луциус Елиус Аврелиус Комод (161-192), от 180 до 192 г. римски император от династията на Антонините, син на императора-философ Марк Аврелий Антонин и Фаустина. След смъртта на баща си купил унизителен мир с германците и след като се върнал в Рим, се отдал на своите низки наклонности, актьорствал, публично пеел, състезавал се с колесници, излизал като гладиатор. Страхлив, жесток, скотски сладострастен, той заслужил дълбоката ненавист на народа и Сената. Покровителствал земеделците, обявил се за Херакъл, построил флот за превоз на африканско зърно в Италия. Убит през 192 г. Един от неговите приемници - Септимий Север - обявил Комод за бог.
към текста >>

99. ШЕСТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 4 юни 1924 г. Природа на Слънцето. Произход на масонството. За знаците, докосванията и думите. Ку-клукс-клан GA_353 История на човечеството и културните народи

В Италия, в определено време, когато са се формирали тайните политически съюзи, е имало обичай да се събират за известни церемонии и да се опознават един друг по знак и докосване.
В Италия, в определено време, когато са се формирали тайните политически съюзи, е имало обичай да се събират за известни церемонии и да се опознават един друг по знак и докосване. Политическите съюзи, политическите организации винаги са били свързани с това древно мистерийно знание. И днес може да се открие нещо забележително: ако пътешествате, например из някои области на Полша или Австрия, срещате плакати. На тези плакати са изобразени странни знаци и странни букви, образуващи дума. Неизвестно е какво означава такъв плакат. Всъщност такъв плакат - тях навсякъде ги окачват в полските и австрийските райони - се явява външен знак на някакъв съюз, създал се от известни националистически течения сред младежта.
към текста >>

100. Бележки. GA_353 История на човечеството и културните народи

20а. превод на Библията на готски език: «Сребърният кодекс», готско ръкописно Евангелие от V век, написано със сребърни и златни букви на пурпурен пергамент, възникнало в Горна Италия, съдържа Евангелието в превод на Вулфила
20а. превод на Библията на готски език: «Сребърният кодекс», готско ръкописно Евангелие от V век, написано със сребърни и златни букви на пурпурен пергамент, възникнало в Горна Италия, съдържа Евангелието в превод на Вулфила
към текста >>

Покровителствал земеделците, обявил се за Херакъл, построил флот за превоз на африканско зърно в Италия.
37а. Луциус Елиус Аврелиус Комод (161-192), от 180 до 192 г. римски император от династията на Антонините, син на императора-философ Марк Аврелий Антонин и Фаустина. След смъртта на баща си купил унизителен мир с германците и след като се върнал в Рим, се отдал на своите низки наклонности, актьорствал, публично пеел, състезавал се с колесници, излизал като гладиатор. Страхлив, жесток, скотски сладострастен, той заслужил дълбоката ненавист на народа и Сената. Покровителствал земеделците, обявил се за Херакъл, построил флот за превоз на африканско зърно в Италия. Убит през 192 г. Един от неговите приемници - Септимий Север - обявил Комод за бог.
към текста >>

101. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 9 юли 1924 г. Еволюция на света и човека - Лемурия и Атлантида GA_354 Сътворението на света и човека

А тук ще се намира Европа - Норвегия, Шотландия, Англия, Ирландия; после преминаваме към Франция, Испания, следват Италия, Германия; тук се намира Ботническият залив (в северната част на Балтийско море - бел. пр.).
Сега искам да ви приведа нещо, от което бихте могли да видите как се е изменяла Земята, при това се е изменяла вече относително късно. Виждате, ако тук нарисуваме повърхността й (изобразява го на дъската), тук ще бъде Америка. А тук ще се намира Европа - Норвегия, Шотландия, Англия, Ирландия; после преминаваме към Франция, Испания, следват Италия, Германия; тук се намира Ботническият залив (в северната част на Балтийско море - бел. пр.).
към текста >>

Забележително е, че например тук, в Италия, се намира град Равена.
Забележително е, че например тук, в Италия, се намира град Равена. Когато днес в Равена искат да стигнат до морето, им се налага да пътуват повече от час; но в почвата, простираща се от Равена до морето, се срещат морски раковини и морски охлюви. Това доказва, че тук някога е било море. И Равена, която днес се намира на час разстояние от морето, някога е била разположена на морския бряг, морето е граничило с нея. Тук почвата се е издигала, тя се е издигала все по-високо, а водата е отстъпвала. Ако почвата се е издигала особено силно, тя е изсъхвала и след това там е ставало студено, както става в планините.
към текста >>

102. ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 18 септември 1924 г. Образуване и форма на Земята и Луната - причини за вулканите GA_354 Сътворението на света и човека

А тук, в началото, е Мала Азия, след това море, Гърция, Италия, Испания, Франция - и изобщо, Европа.
Вижте как стоят нещата; дайте да обозначим Земята така, както често я рисуват, сякаш е плоска. Тогава тук ще бъде Северна Америка, тук - Южна Америка, между тях - Централна Америка; горе имаме Африка, тук е разположена Европа. А тук, в началото, е Мала Азия, след това море, Гърция, Италия, Испания, Франция - и изобщо, Европа. Тук, горе, ще бъде Скандинавия, тук Англия, а тук, по-горе, ще бъде Азия. Следователно тук имаме Азия, тук - Африка, тук - Европа, и тук - Америка.
към текста >>

Тук искам да ви кажа нещо друго: ако посетите Италия, ако се намирате между Рим и Неапол, близо до Неапол, на островите или полуостровите, които са разположени в Италия тук и там, водачите обикновено охотно показват на посетителите следното.
Вие обаче бихте могли да попитате: но нали тази мирова топлина нагорещява само земната почва. В този случай тя би могла да се възпламени на място, където в нея се съдържат лесновъзпламеними вещества. Как става така, че всичко незабавно избухва навън? Тук искам да ви кажа нещо друго: ако посетите Италия, ако се намирате между Рим и Неапол, близо до Неапол, на островите или полуостровите, които са разположени в Италия тук и там, водачите обикновено охотно показват на посетителите следното. Те вземат къс хартия, запалват я и я държат ето така; в този миг от земята започва да излиза дим! Земята дими. Защо? Доколкото горенето затопля въздуха, той става по-лек и се разширява. Това, което се е натрупало под Земята вследствие на нагряването, предизвикано от слънчевата топлина, се устремява навън под формата на дим. Може да се види това интересно явление: човек запалва къс хартия и мигновено на това място земята почва да дими.
към текста >>

НАГОРЕ

2.1755089759827