Търсене в текстове за 'Интензивност'

Рудолф Щайнер
www.rudolfsteinerbg.com

НАЧАЛО

КАТЕГОРИИ С ТЕКСТОВЕ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени са 102 резултата от 84 текста в целия текст в който се съдържат търсените думи : 'Интензивност'.

1. 04. ЗА СЪЩНОСТТА И ЗНАЧЕНИЕТО НА ГЬОТЕВИТЕ СЪЧИНЕНИЯ ВЪРХУ ОБРАЗУВАНЕТО НА ОРГАНИЗМИТЕ GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки

Цветните листа (ц) са по-фини в сравнение с листата на чашката, по-нежни; нещо, което може да се получи само от една по-малка интензивност в една точка, следователно от по-голямото разширение на формиращите сили.
Формиращите сили се отблъскват все повече, поради което долните листа се явяват още груби, компактни (в,в1); колкото отиват по-нагоре толкова те стават по-назъбени, нарязани. Това, което по-рано се е притискало едно в друго, сега се разделя (лист г и д). Това, което по-рано се е било разположело в редуващи се междини /з,з1/, сега отново се явява в образуването на чашката /е/ в една точка на стеблото (ч). Тази последната съставлява второто свиване. В цветната корона отново се явява едно разгръщане, едно разширение. Цветните листа (ц) са по-фини в сравнение с листата на чашката, по-нежни; нещо, което може да се получи само от една по-малка интензивност в една точка, следователно от по-голямото разширение на формиращите сили. В половите органи /тичинките т и близалцето у -) се явява следващото свиване, след което в образуването на плода (к) става едно ново разширение. В произлизащото от плода семе (а) отново цялото същество на растението се явява сбито в една точка*./*Плодът се ражда чрез едно израстване на плодника /на долната част на плодника/, така наречения възел на плода; той представлява един по-късен стадий на същия, следователно може да бъде показан само отделно. В образуването на плода се явява последното разширение. Животът на растението се диференцира в един завършващ орган, същинския плод, и в семето; в първия се съединени един вид всички моменти на явлението, той е чисто явление, отчуждава се от живота, превръща се в мъртъв продукт. В семето всички вътрешни, съществени моменти на живота на растението са концентрирани.
към текста >>

2. 08. ЧОВЕШКАТА ИНДИВИДУАЛНОСТ GA_4 Философия на свободата

С възприятията си всеки от нас свързва особени чувства, и то с най-различна интензивност.
Към възприятията му се присъединяват неговите понятия. Той по свой особен начин ще мисли общите понятия. Тази особена определеност е резултат от нашето местоположение в света, от възприятийната сфера, която заобикаля нашето място в живота. На тази определеност противостои друга, зависеща от нашата особена организация. Нашата организация е една специална, напълно определена уникалност. С възприятията си всеки от нас свързва особени чувства, и то с най-различна интензивност. Това е индивидуалното в собствената ни личност. То е оставащото в повече, след като сме взели предвид всички определености на арената на живота. Един напълно лишен от мисли емоционален живот би трябвало постепенно да загуби всяка връзка със света. В предразположения към цялостност човек, познанието на нещата ще върви ръка за ръка с изграждането и развитието на емоционалния живот. Чувството е средството, чрез което понятията тепърва придобиват конкретен живот.
към текста >>

3. 06. Б. ПРОСВЕТЛЕНИЕ GA_10 Как се постигат познания за вишите светове

Но ако човек не прекалява с темпото и интензивността на посочените упражнения той изобщо не може да пострада.
В какво се изразява Просветлението, след като човек мине през описаните упражнения, свързани с вътрешната природа на минерала, растението и животното, и как, след Просветлението, душата се свързва с духовния свят и намира пътя към посвещението: това ще обсъдим в следващите глави, доколкото за него може да се говори открито. В нашата епоха мнозина търсят пътя към окултните истини, и то по твърде различни начини, често опасни и осъдителни. Ето защо хората, които са наясно с тези неща, улесняват и другите в стремежа им да проникват в окултния свят. Тук ще изнесем само такива подробности, които могат да бъдат разбрани от обикновеното човешко мислене. Необходимо е да бъде споделена, макар и само част от истината, за да се избегне вредното въздействие на заблужденията. Но ако човек не прекалява с темпото и интензивността на посочените упражнения той изобщо не може да пострада. Строго трябва да бъде спазено правилото: Никой не бива да изразходва за посочените упражнения повече време и сили, отколкото му позволяват неговите задължения и неговото място в живота. Встъпването в "пътя" далеч не трябва да се съпровожда с каквато и да е външна промяна. За да се постигнат действителни резултати, необходимо е търпение. След броени минути човек трябва да прекратява упражненията и спокойно да се занимава със своята ежедневна работа, без да я смущава с мисли от упражненията. Който не е усвоил изкуството да чака в най-добрия и висш смисъл на думата, той не е подходящ за окултно обучение и никога няма да постигне значителни резултати в своя път.
към текста >>

4. КЛАСИЦИТЕ НА ВЪЗГЛЕДА ЗА СВЕТА И ЗА ЖИВОТА GA_18_1 Загадки на философията

"В най-ново време религията все повече е стеснила образованото разширение на нейното съдържание и се е оттеглила в интензивността на религиозноста или на чувството, а именно често в едно такова, което проявява едно твърде бедно и голо съдържание".
Той не искаше да познае обекта на отдаването. Всеки вид богословие може да определи по свой начин този обект. Шлайермахер искаше да създаде едно царство на религиозността, което е независимо от всяко знание за божественото. В този смисъл той е един примирител на вярата с науката. * * * "В най-ново време религията все повече е стеснила образованото разширение на нейното съдържание и се е оттеглила в интензивността на религиозноста или на чувството, а именно често в едно такова, което проявява едно твърде бедно и голо съдържание". Така писа Хегел в предговора към второто издание на своята "Енциклопедия на философските науки"/1827 г. /; и той казва по-нататък: "- Докато тя има едно верую, едно учение, една догматика, тя има това, с което философията може да се занимава и в което като такава тя може да се съедини с религията. Но това не трябва отново да се взема според отделящия лош ум, в който е обхваната съвременната религиозност и според който тя си представя и двете така, че едната изключва другата или че те въобще са така разделени, че могат да се съединят само отвън. Напротив в досегашното състояние положението е такова, че религията може без философия, но философията не може без религия, а напротив включва в себе си тази последната. Истинската религия, религията на духа, трябва да има нещо такова, едно съдържание; духът е по същество съзнание, следователно той е обективно съдържание; като чувство той е най-необективното съдържание в самия себе си и само най-висшата степен на съзнанието, даже в една форма на душата, която е общо на животните.
към текста >>

5. 13. За същността на боледуването и на лечението GA_27 Основи на едно разширено лечебно изкуство

После през време на съня етерното тяло не добива онази интензивност, която е имало в началото на живота.
И двете, астралното тяло както и Азът са включени в организма по съответния начин, докато човекът се намира в будно състояние. Настъпи ли сънят, тогава физическото и етерното тяло сами изпълняват органическата дейност Астралното тяло и Азът са отделени от тях. В съня организмът се връща към такива дейност, които се намират в началната точка на неговото развитие, в зародишното и детското време. В будното състояние царуват предимно онези процеси, които се намират в края на това развитие, в остаряването и умирането. В началото на човешкото развитие царува предимно дейността на етерното тяло над тази на астралното тяло; постепенно дейността на това последното става все по-интензивна, а тази на етерното тяло отстъпва. После през време на съня етерното тяло не добива онази интензивност, която е имало в началото на живота. То подържа онази интензивност, която е развило в отношението с астралното тяло в течение на живота. За всеки орган на човешкото тяло отговаря във всяка възраст определена сила на етерната дейност полагаща се на органа. Същото се отнася и за астралната дейност. Съществуването на правилното отношение е това, от което зависи, дали астралното тяло може да се включи правилно или не в етерното. Ако то не може да стори това поради понижение на етерната дейност, поражда се болка; ако етерното тяло развива една дейност над нормалната мярка, тогава проникването на астралната и на етерната дейност става особено интензивно.
към текста >>

То подържа онази интензивност, която е развило в отношението с астралното тяло в течение на живота.
Настъпи ли сънят, тогава физическото и етерното тяло сами изпълняват органическата дейност Астралното тяло и Азът са отделени от тях. В съня организмът се връща към такива дейност, които се намират в началната точка на неговото развитие, в зародишното и детското време. В будното състояние царуват предимно онези процеси, които се намират в края на това развитие, в остаряването и умирането. В началото на човешкото развитие царува предимно дейността на етерното тяло над тази на астралното тяло; постепенно дейността на това последното става все по-интензивна, а тази на етерното тяло отстъпва. После през време на съня етерното тяло не добива онази интензивност, която е имало в началото на живота. То подържа онази интензивност, която е развило в отношението с астралното тяло в течение на живота. За всеки орган на човешкото тяло отговаря във всяка възраст определена сила на етерната дейност полагаща се на органа. Същото се отнася и за астралната дейност. Съществуването на правилното отношение е това, от което зависи, дали астралното тяло може да се включи правилно или не в етерното. Ако то не може да стори това поради понижение на етерната дейност, поражда се болка; ако етерното тяло развива една дейност над нормалната мярка, тогава проникването на астралната и на етерната дейност става особено интензивно. Поражда се удоволствие, приятно чувство.
към текста >>

6. I. Преживявания през детството GA_28 Моят жизнен път

Всичко това обаче винаги се разиграваше под знака на интензивността, на страстта, но също и под този на добродушието, което беше основна черта в характера на баща ми.
Там се събираше цялото семейство и чуждият служител. Майка ми плетеше на една или две куки, брат ми и сестра ми лудуваха, а аз често седях на масата и слушах безкрайните приказки за политика на двамата мъже. Участието ми обаче никога не се отнасяше до съдържанието на това, което говореха, а до формата, която приемаше разговорът. Те бяха във вечно несъгласие. Когато единият казваше „да“, другият му отвръщаше с „не“. Всичко това обаче винаги се разиграваше под знака на интензивността, на страстта, но също и под този на добродушието, което беше основна черта в характера на баща ми. В малкия кръг, който се събираше там и в който често се намираха и „първенците“ на селото, понякога се появяваше и един лекар от Винер Нойщат. Той лекуваше мнозина болни от селото, в което навремето нямаше лекар. Пътуваше от Винер Нойщат до Нойдьорфл пеша и след като приключеше посещенията си при болните, идваше на гарата, за да чака влака, с който да се върне. В бащиния ми дом и от повечето хора, които го познаваха, този човек беше смятан за особняк. Той не обичаше да говори за медицинската си професия, а много повече за немска литература.
към текста >>

7. III. Студентски години GA_28 Моят жизнен път

Контрастът в начина на мислене на Фихте и на Хербарт преминаваше пред душата ми с цялата си интензивност.
Започнах да работя все по-съзнателно върху изливането в мисли на непосредственото възприятие за духовния свят, което имах. Докато бях погълнат от тази вътрешна работа, се опитвах да се ориентирам по пътищата, по които поемаха мислителите от времето на Кант и тези от следващата епоха. Изучавах сухия трезв „трансцендентален синтетизъм“ на Траугот Круг също толкова ревностно, колкото се вживявах и в трагизма на познанието, до който достига Фихте, когато пише „Предопределението на човека“. „История на философията“ на Тило от школата на Хербарт разшири погледа ми върху развитието на философското мислене през епохата на Кант. Проправих си път и към Шелинг и Хегел. Контрастът в начина на мислене на Фихте и на Хербарт преминаваше пред душата ми с цялата си интензивност. През летните месеци на 1879 г. от края на реалното училище до постъпването ми във Висшето техническо училище прекарах времето си в четене на такива философски студии. През есента трябваше да избера какво да следвам с оглед на бъдещата си кариера. Реших да се подготвя за учител в реално училище. Да уча математика и дескриптивна геометрия отговаряше на влеченията ми.
към текста >>

8. XIX. Въпроси на познанието – граници на познанието; сред хора на изкуството GA_28 Моят жизнен път

Самият аз много силно изживявах интензивността на цветовете, които Ницше обрисува в главата за „най-уродливия човек“ от „Тъй рече Заратустра“.
Аз по свой начин се опитвах да намеря духовното съдържание на цвета в светлината. Именно така виждах тайната на същността на цветовете. В лицето на Ото Фрьолих до себе си имах човек, който носеше индивидуално у себе си като свое инстинктивно преживяване това, което търсех, за да разбера света на цветовете чрез човешката душа. Бях щастлив, че тъкмо чрез собственото си търсене мога да дам някои подбуди на младия си приятел. Една от тях се състоеше в следното. Самият аз много силно изживявах интензивността на цветовете, които Ницше обрисува в главата за „най-уродливия човек“ от „Тъй рече Заратустра“. Тази „Долина на смъртта“, изобразена като поетична картина, за мен съдържаше много от тайната за живота на цветовете. Посъветвах Ото Фрьолих да нарисува поетично описаната от Ницше картина на Заратустра и най-уродливия човек. Той го направи. И се получи нещо наистина изумително. Във фигурата на Заратустра бяха концентрирани ярки и изразителни цветове.
към текста >>

9. XXII. Да можеш да живееш в и с противоположности GA_28 Моят жизнен път

Но главното беше, че душевното преживяване с тогавашната му интензивност произлизаше от обективното отдаване на чистото непомрачено сетивно наблюдение.
Така и познанието става процес в реалността. Въпросите възникват в света, а отговорите се разкриват като действителност. Познанието в човека е неговото участие в това, което имат да кажат съществата и процесите в духовния и във физическия свят. Всичко това се съдържа, макар и със загатване, а на някои места съвсем ясно, в моите съчинения, отпечатани до периода, който описвам тук. Но именно в това време то стана интензивно душевно преживяване, изпълващо часовете, в които познанието се стремеше да прозре медитативно в мировите първооснови. Но главното беше, че душевното преживяване с тогавашната му интензивност произлизаше от обективното отдаване на чистото непомрачено сетивно наблюдение. Това наблюдение ми откри един нов свят. От всичко, което живееше, познавайки, в душата ми дотогава трябваше да търся противоположното душевно преживяване, за да съхраня равновесието с новото. Веднага щом започнех да не мисля цялата реалност на сетивния свят, а я съзерцавах сетивно, възникваше загадка като някаква действителност. А нейното разрешаване се намираше в самия човек. В цялата ми душевна същност живееше въодушевлението от това, което по-късно нарекох „познание по пътя на реалността“.
към текста >>

Това чувство се засили в тук описвания период от живота ми до най-силна интензивност.
Но при такова подражаващо познание човекът не е в състояние да осъзнае у себе си това същество, което му дава, като на напълно самоосъзната индивидуалност, вътрешно преживяване за това, че той стои твърдо във вселената. За мен беше важно да говоря за познанието така, че духовното не просто да бъде признато, а да бъде признато така, че човекът да може да го постигне чрез своето съзерцание. А още по-важно ми се струваше да покажа, че „първоосновите“ на битието са заложени в пределите на това, което човекът може да постигне в цялостния си опит, вместо да признава с мисълта си някакво неизвестно духовно в някаква „отвъдна“ област. Затова и вижданията ми отхвърляха този начин на мислене, който смята съдържанието на сетивните усещания (цвят, топлина, звук и т.н.) само за нещо, което посредством сетивното възприятие извиква у човека някакъв непознат външен свят, като самия този външен свят бихме могли да си представим единствено хипотетично. Моето преживяващо познание усещаше като особено вредни теоретичните идеи, лежащи в основата на физическото и физиологическото мислене в това направление. Това чувство се засили в тук описвания период от живота ми до най-силна интензивност. Всичко, което във физиката и физиологията се определя като „лежащо зад субективното усещане“, предизвикваше у мен, ако мога да използвам този израз, познавателен дискомфорт. Напротив, в начина на мислене на Лайел, Дарвин и Хекел виждах нещо, което, дори и несъвършено във вида, в който се явява, все пак беше способно на здраво развитие. Основното положение на Лайел, съгласно което явленията, случили се в доисторическата епоха от развитието на земята и поради това неподдаващи се на сетивно наблюдение, могат да бъдат обяснени с помощта на идеите, произтичащи от сегашното наблюдение на това развитие, ми се струваше доста плодотворно в посоченото направление. Да се търси разбиране за физическата структура на човека чрез извеждане на нейните форми от животинските, както прави по обстоен начин „Антропогения“ на Хекел, смятах за добра основа за развитие на познанието. Казвах си: „Ако човекът си постави граница на познанието, отвъд която би трябвало да лежат „нещата сами по себе си“, с това той си препречва достъпа до духовния свят.
към текста >>

10. Техника на кармата GA_96 Първоначални импулси на духовната наука

Трябва да обърнем внимание на едно усещане, което се появява със силна интензивност в момента на умирането.
Чрез него той бива освободен в края на краищата от всичко, което го е свързвало с физическото битие. Изпълнява се казаното в евангелието: «Ако не станете като децата73, не можете да влезете в небесното царство.» Той е достигнал точката, където е бил, когато се е въплътил. Отново става такъв, какъвто е бил като дете. С това е узрял да се завърне в девахана. Трябва да ни станат ясни две неща. Трябва да обърнем внимание на едно усещане, което се появява със силна интензивност в момента на умирането. Едновременно с картината на спомените човекът чувства, че става все по-голям. Картините от изминалия му живот, които го обкръжават, също се увеличават. Още докато човекът се намира в етерното тяло, той, така да се каже, се враства в своето обкръжение. Когато намиращият се в етерното тяло човек е изживял някакво събитие, отдалечено на петдесет мили, става така, че той се разширява до мястото на събитието. Ако например е било в Америка, той се чувства пораснал чак до Америка.
към текста >>

Всички изградени тук отношения се преобразяват в девахана с по-голяма интензивност.
Отношенията, изградени в този свят, са много по-интензивни в девахана, отколкото тук. Границите на пространството и времето падат. В този свят наистина можем да разцъфнем в другия човек. Отношението на майката към детето се превръща от животинския инстинкт в морално отношение. Всичко инстинктивно отпада като люспи в камалока, а всичко духовно в девахана прониква и двете същества. Всички изградени тук отношения се преобразяват в девахана с по-голяма интензивност. Когато човекът е развил всичко, което е необходимо в девахана, вече е узрял за ново раждане. В астралния свят съществуват най-различни формации. Човек се научава да познава най-разнообразните обитатели на астралния план. Има форми, които профучават с огромна бързина през астралното пространство, те прекосяват астралния свят под формата на камбана. Това са завръщащите се за новото раждане хора.
към текста >>

11. Трите аспекта на личността GA_96 Първоначални импулси на духовната наука

Не е необходимо да се умъртвят страстите, а да се преобразят във фини и благородни желания, тогава могат да се изживяват със същата интензивност.
Може да се направи и нещо друго. Може да се облагороди. Не е необходимо да се умъртви в нейната сила. Може да се насочи към по-висши неща. Тогава не е нужно личността да изгуби силата си и въпреки това ще става по-благородна и по-божествена. Не е необходимо да се умъртвят страстите, а да се преобразят във фини и благородни желания, тогава могат да се изживяват със същата интензивност. Един пример. Представете си едно кръчмарско увеселение. Който не присъства на него, не означава, че е аскет. Той е преобразувал само нисшите си желания в по-висши, така че ще скучае на него. В това отношение теософията е най-често неразбрана от теософите.
към текста >>

12. «Тайните» – коледно и великденско стихотворение от Гьоте GA_98 Природни и духовни същества

В нощите, които днес са фиксирани чрез Коледните празници, мистерийните ученици са били подготвяни за възприемането на вътрешното духовно съзерцание, така че са могли да виждат вътрешно духовно това, което според своята физическа сила в тези времена се оттегля от Земята с най-голяма интензивност.
Но когато дните стават по-къси, когато настъпват есента и зимата, тогава езотеричният християнин си казва: «Слънцето все повече и повече оттегля своята физическа сила от Земята. В същата степен обаче, в каквато физическата сила на Слънцето бива оттеглена от Земята, расте духовната сила и тя най-силно се влива в Земята, когато през времето, което по-късно е било фиксирано от Коледните празници, настъпят най-късите дни и най-дългите нощи. Човекът не може да вижда тази духовна сила на Слънцето. Той би могъл да я види – казва езотеричният християнин, – ако в него съществува вътрешната сила на духовното съзерцание. Езотеричният християнин е имал още съзнание за това, което е основно убеждение и основно познание при мистерийните ученици от най-древни времена до сегашното време. В нощите, които днес са фиксирани чрез Коледните празници, мистерийните ученици са били подготвяни за възприемането на вътрешното духовно съзерцание, така че са могли да виждат вътрешно духовно това, което според своята физическа сила в тези времена се оттегля от Земята с най-голяма интензивност. През дългите Коледни зимни нощи мистерийният ученик е могъл да стига до съзерцанието през среднощието. Тогава Земята не закрива повече Слънцето, което стои зад нея. Тя става прозрачна за него. През прозрачната Земя той вижда духовната светлина на Слънцето, Христовата светлина. Този факт, който е дълбоко изживяване за мистерийния ученик, се съдържа в израза: «Да се види Слънцето в средата на нощта.»
към текста >>

13. 1.Първа лекция, Берлин, 7.10.1907 г. Древнонородически митове и легенди GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи

А останалите, които вече бяха изгубили тази способност, притежаваха на нейно място едно свойство, което в хода на развитието се изгуби в много по-голяма степен отколкото обикновено се смята: в древните времена, и то именно сред населението на средна и източна Европа, съществуваше една способност, която беше широко разпространена в интензивност, за която днес вече не можем да си изградим никаква представа това беше доверието, дълбоката вяра.
А сега нека си представим по-живо тези предци в древна Европа. С преселването не всички загубиха едно временно дарбата на древното ясновидство. Мнозина, дори голяма част от тези, които се преселиха, пренесоха в Европа все още годни за употреба остатъци от него. Сред тези предци имаше мнозина, които, когато се уединяваха в мълчание вечер на смрачаване или нощем, потъваха в един жив сън, който означава повече от днешното сънуване те все още можеха да гледат в духовния свят. Безброй хора не само бяха съхранили спомена за това, а дори и способността да надникват в духовния свят при определени изключителни житейски състояния. А останалите, които вече бяха изгубили тази способност, притежаваха на нейно място едно свойство, което в хода на развитието се изгуби в много по-голяма степен отколкото обикновено се смята: в древните времена, и то именно сред населението на средна и източна Европа, съществуваше една способност, която беше широко разпространена в интензивност, за която днес вече не можем да си изградим никаква представа това беше доверието, дълбоката вяра. Тези, които можеха да говорят за духовния свят, имаха насреща си уши, които ги слушат, те намираха вяра, защото в тези части на Европа любовта и доверието притежаваха огромна сила. Критикуването и настоява нето на собственото мнение, които така често се срещат днес, тогава бяха нещо, за което никой не можеше и да помисли. Но тези неща днес създават необходимостта всеки сам да бъде отведен до духовния свят. По онова време те не бяха необходими, защото съществуваше тази огромна, силна вяра. Ако обгърнем с поглед древното население на Европа, то ние виждаме, че в дъното на душите на тези хора е съществувало едно пълно съзнание за духовния свят, намиращ се зад сетивния.
към текста >>

14. 13. СКАЗКА ЕДИНАДЕСЕТА. Хармоничното равновесие на вътрешните сили на човека, създадено от Христа. GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия

Такъв беше случаят и когато това проникване се произведе с най-голяма интензивност.
Следващата скица ще направи това по-лесно разбираемо. Да изобразим отдолу физическото тяло, а от горе етерното тяло. Когато при събуждането в тези тела проникват астралното тяло и Азът, астралното тяло прониква предимно /моля Ви да държите сметка за тази дума/ етерно тяло, а Азът прониква предимно физическото тяло. Казвам "предимно" затова, защото естествено в човека всичко се прониква едно друго, аз има също и в етерното тяло и т.н. Но предимно положението е такова, каквото току що показах. Такъв беше случаят и когато това проникване се произведе с най-голяма интензивност. Какво стана при кръщението в реката Йордан? Азът на Исуса от Назарет излезе от физическото, етерното и астралното тела и ги изостави на Христовото Същество. Азът на Исуса напусна неговото физическо тяло; на негово място прониква Христос, тук също трябва да кажем, че Христовият Аз прониква предимно във физическото тяло. С това ние засягаме една тайна, защото това, което е станало тогава, засяга същевременно естеството на отношенията. които съществуват между хората, за които вече говорихме по-горе.
към текста >>

15. 8. Осма лекция, 24 септември 1909 г. GA_114 Евангелието на Лука

И тогава хората ще овладеят това, което е скрито в религиозните първоизточници, с такава интензивност и с такава сила, че то действително ще се разпростре върху всички съставни части на човешкия организъм.
В същото време Лука посочва и великия идеал на човечеството: Вгледайте се във вашето бъдеще; днес вашият Аз според степента на неговото развитие е твърде слаб. Обаче постепенно той ще извоюва пълно господство над астралното, етерното и физическото тяло, и ще ги преобрази напълно. Пред вас се изправя великият идеал на Христос, показващ на човечеството бъдещата власт, която Азът ще упражнява над астралното, етерното и физическото тяло. Ето какви истини са залегнали в основата на Евангелията; те можеха да бъдат описани само от онези, които не се опираха на външни документи, а черпеха от опитностите на онези, които бяха „самовидци" и „служители на Слово то". Бавно и постепенно човечеството ще се издигне до това, което лежи зад Евангелията. И тогава хората ще овладеят това, което е скрито в религиозните първоизточници, с такава интензивност и с такава сила, че то действително ще се разпростре върху всички съставни части на човешкия организъм.
към текста >>

16. 6. Шеста лекция. Опитности на посвещението в северните Мистерии. GA_119 Макрокосмос и микрокосмос

Така онзи, който в процеса на Посвещение щеше да изживее целия годишен кръг, живееше през всички сезони с еднаква интензивност; Аз-силата на тези помощници на посвещаващия жрец се вливаше в него така ефективно, че той бе отвеждан до етапа, където му се разкриваха определени висши истини, свързани с Макрокосмоса.
Следователно някои индивидуалности бяха специално обучавани да поставят всичките си душевни сили в служба на Северните Мистерии, да се откажат от всички изживявания, свързани с лятото, есента и зимата, и да съсредоточат целия си живот върху чувството за напъпващия живот на пролетта. Други бяха обучавани да изживяват изобилния живот на лятото, други живота характерен за есента, други онзи на зимата. Изживяванията, които отделното човешко същество може да има в хода на годината, бяха разпределени на много хора, така че бяха налице индивидуалности, засилили една от страните на своя Аз по доста различни начини. Понеже бяха развили една сила в частност с изключване на всички останали, те имаха в себе си излишък на Аз-сила, и тогава, в съгласие с определени правила, те бяха свързвани с кандидата за Посвещение по такъв начин, че техният излишък на Аз-сила му беше предаван. Неговата Аз-сила в противен случай би отслабвала прогресивно. Така онзи, който в процеса на Посвещение щеше да изживее целия годишен кръг, живееше през всички сезони с еднаква интензивност; Аз-силата на тези помощници на посвещаващия жрец се вливаше в него така ефективно, че той бе отвеждан до етапа, където му се разкриваха определени висши истини, свързани с Макрокосмоса. Онова, което другите можеха да предадат, се изливаше в душата на кандидата за Посвещение. За да разберем един такъв процес, ние трябва да можем да формираме идея за силната преданост и жертвоготовност, с които хората работеха в Мистериите в онези стари времена. Екзотеричният свят днес има много слаба представа за такава пламенна жертвоготовност. В по-ранни времена имаше индивидуалности, които с готовност развиваха една страна на своя Аз с цел да я поставят в служба на кандидата за Посвещение и така евентуално да могат да чуят от него описание на онова, което той е изживял в едно състояние, което не беше екстаз в обикновения смисъл, а понеже в него се е вляла външна Аз-сила съзнателно издигане в Макрокосмоса. Бяха необходими 12 индивидуалности трима пролетни помощници, трима летни помощници, трима есенни помощници и трима зимни помощници; те предаваха своите специализирани Аз-сили на кандидата за Посвещение и той, когато се бе издигнал във висшите светове, можеше да даде информация за тези светове от своите опитности.
към текста >>

17. 1. СКАЗКА ПЪРВА GA_122 Тайните на библейското сътворение на света

Че стана въобще възможно при трудните обстоятелства, на които не ще се спирам сега тук, ние дължим на интензивността и всеотдайността, с които госпожица Валер чувствува делото на Антропософията.
Всичко мило и великолепно задоволително, което можахте да чуете в гласовете на духовете, ние дължим на тази извънредна дарба в тази насока. Трябва да благодаря преди всичко и на онези, които вложиха всичката си сила в главните роли, въпреки че през това време и въобще през цялата година трябваше да вършат и други нека в полето на Антропософията. Трябва да кажем, че може би само на полето на Антропософията може да нарасне така силата, която показа госпожица фон Сиверс, да представи на сцената два дни наред две такива големи роли, каквито са Клеонис и Мария. Такива неща са възможни, когато човек влага всичките си сили, с които разполага. И особено сърдечно бих искал да благодаря тук на тази, която игра ролята на Йоханес Томасиус, и бих изпитал особено дълбоко задоволство, ако този образ на Йоханес Томасиус, в който е вложено твърде много от това, което наричаме антропософски живот, остане свързан с името на тази, която игра неговата роля. Че стана въобще възможно при трудните обстоятелства, на които не ще се спирам сега тук, ние дължим на интензивността и всеотдайността, с които госпожица Валер чувствува делото на Антропософията. И ако бих Ви разказал, при какви трудности поради краткото време госпожица Валер трябваше да се вживее в тази роля на Йоханес Томасиус, Вие наистина бихте се удивили. Нас ни засягат всички тези неща, които стават между нас, които стават в нашата антропософска работа; те ни засягат, понеже в духовен смисъл ние сме едно антропософски семейство. Ето защо чувствуваме, че дължим благодарност на онези, които заради нас се посветиха на такава една задача с толкова голяма всеотдайност. Това е една задача, която друга една личност не би могла може би да разреши по този начин аз моля постоянно да имате предвид, че външностоящият не би могъл да съди за трудните условия. От тези думи можете да разберете и да измерите цялото величие, всеотдайността, които играещите ролите развиха през последните дни и седмици, и колко правилно е именно в този момент да говорим за дълбока благодарност.
към текста >>

18. 1. Първа лекция, Берн, 1. Септември 1910 GA_123 Евангелието на Матей

Ако отворим сърцата си за Евангелието на Йоан, усещаме най-вече вълшебния полъх на неговото духовно величие, то при Евангелието на Лука ние оставаме поразени от неговата сърдечност, от неговата задушевност, от бихме могли да допълним интензивността на всичко онова, което силите на любовта и саможертвата постигат в света, стига да ги притежаваме в достатъчна степен.
Когато се замислим върху Евангелието на Йоан, принудени сме да признаем, че където и да се опитваме да проникнем в неговото съдържание, навсякъде сме завладени от духовното му величие и навсякъде в Евангелието на Йоан откриваме най-висшите степени на човешката мъдрост, най-висшите степени, до които може да се издигне човешкото познание. В случая човек стои, така да се каже, долу и отправя поглед нагоре към върховете на мирозданието и си казва: Колкото и малък да си като човек, Евангелието на Йоан те кара да предусещаш, че в душата ти навлиза не що, с което си дълбоко сроден и то те изпълва с чувство на безграничност. Да, когато говорим върху Евангелието на Йоан, в душите ни навлиза усещането за дълбокото родство между човека и онова духовно величие, което е характерно за мировите Същества. Нека сега да си припомним усещането, което ни обземаше, когато разглеждахме Евангелието на Лука. Всичко, с което трябваше да изпълним Евангелието на Лука, беше коренно различно. Ако отворим сърцата си за Евангелието на Йоан, усещаме най-вече вълшебния полъх на неговото духовно величие, то при Евангелието на Лука ние оставаме поразени от неговата сърдечност, от неговата задушевност, от бихме могли да допълним интензивността на всичко онова, което силите на любовта и саможертвата постигат в света, стига да ги притежаваме в достатъчна степен. Ако Евангелието на Йоан описва същността на Христос Исус в нейното духовно величие, Евангелието на Лука ни показва тази същност в нейната неизмерима саможертвена готовност и ни кара да се досещаме за всичко онова, което една такава жертва пулсирайки през света и историята като същинска природна сила е успяла да постигне в цялата еволюция на света и човечеството. И така, когато отворим сърцата си за Евангелието на Лука, ние се потопяваме и живеем в елемента на чувството; в Евангелието на Йоан ние се потопяваме и живеем в елемента на познанието, което се произнася върху своите собствени задачи и цели. Евангелието на Йоан се обръща по-скоро към нашето познание, Евангелието на Лука към нашите сърца. Това може да се усети и от самите Евангелия. Обаче нашият стремеж беше да ги изпълним с истините на духовно-научното изследване.
към текста >>

19. 2.ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Карлсруе, 6. Октомври 1911 GA_131 От Исус към Христос

И за всеки един, който е достатъчно напреднал и е изпитал споменатите усещания в цялата им интензивност, който е видял Пазача на прага, неизбежно възниква един имагинативен образ един образ, който не е произволно съставен, както това става при йезуитизма поради факта, че той е описан в Библията а непосредствено изживян като нещо, което е заложено в нашата общочовешка природа.
Това съм самият аз! Но досега аз не съм знаел нищо за моята физическа същност, понеже това познание би ме смазало! Тук ние сме изправени пред нашата съдбовна среща с Пазача на прага*18. Но след като сме напреднали до тази степен, изживявайки току що описаните опитности, чрез продължителни и строги упражнения, тогава изхождайки от общата човешка природа ние опознаваме самите себе си и нашата сегашна форма като резултат от нашите минали инкарнации. Обаче ние научаваме и друго: Че можем да изпитаме най-силната болка, но и да се извисим над тази болка, за да издигнем сегашното си съществуване на една още по-висока степен. И за всеки един, който е достатъчно напреднал и е изпитал споменатите усещания в цялата им интензивност, който е видял Пазача на прага, неизбежно възниква един имагинативен образ един образ, който не е произволно съставен, както това става при йезуитизма поради факта, че той е описан в Библията а непосредствено изживян като нещо, което е заложено в нашата общочовешка природа. Така той се доближава до образа на божествения идеален човек, който също като нас живее в едно физическо тяло, но и също като нас усеща в това физическо тяло всичко, което може да се случи с едно физическо тяло. Изкушението и образът, който синоптичните Евангелия дават за изкушението, отвеждането на Христос Исус към планината с обещанието за всички външни реалности, за придържането към външните реалности, изкушението да остане свързан с материята, накратко, изкушението да остане при Пазача на прага и да не се осмели да го прекрачи ето какво застава пред нас във величествения идеален образ на Христос Исус, стоящ на планината, редом с Изкусителя, и всичко това би застанало пред нас, дори и ако не сме чували нито дума за Евангелията! И сега ние знаем: този, който написа историята за Изкушението, е описал своите лични опитности, и че той действително е видял Христос Исус и Изкусителя там, в духовния свят. Сега ние знаем още нещо: Действително вярно е, вярно в Духа е, че този, който написа Евангелията, всъщност описа нещо, което и самите ние можем да изживеем, дори ако не сме чували нищо за Евангелията. Ето как ние сме доведени до един образ, който е еднакъв с този, който описват самите Евангелия.
към текста >>

20. 10. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Карлсруе, 14. Октомври 1911 GA_131 От Исус към Христос

Вероятно не на всички от Вас, които са чели предишните ми лекционни цикли и са се запознали с християнското посвещение, е станало ясно, че поради интензивността на усещанията, които съпровождат този вид посвещение, се получава едно много силно въздействие, което се простира чак до физическото тяло.
Тези неща са били подробно описвани от мен в различните лекционни цикли. Но какво постига онзи, който се опитва да изживее в себе си първо четирите степени, а ако Кармата е благоприятна, и останалите, с други думи да изживее всичките седем степени на християнското посвещение? От съответните описания Вие разбирате: Цялата гама от чувства, през които минаваме, трябва от една страна да ни укрепят и напълно да видоизменят нашата природа, позволявайки ни да стоим здраво, смело и свободно в света, като същевременно можем да извършваме всяко наше действие, ръководени от чиста и жертвоготовна любов. Защото в хода на християнското посвещение нашата вътрешна природа трябва да се промени в един много, много дълбок смисъл. Какво имам предвид? Вероятно не на всички от Вас, които са чели предишните ми лекционни цикли и са се запознали с християнското посвещение, е станало ясно, че поради интензивността на усещанията, които съпровождат този вид посвещение, се получава едно много силно въздействие, което се простира чак до физическото тяло. Защото поради голямата интензивност на тези усещания, ние първоначално долавяме, като че ли вода облива нозете ни, като че ли по тялото ни се появяват рани, а в главата ни се забиват тръни; накратко, ние изпитваме всички болки и страдания на разпятието. И ние трябва да почувствуваме всичко това още преди да сме изпитали Мистичната смърт, Полагането в гроба и Възкресението; последните три състояния са също описани от нас. Дори и да не изпитваме тези усещания с достатъчна интензивност, те все пак оказват своето въздействие: Ние ставаме по-силни и по-любвеобилни в истинския смисъл на думата; обаче всичко, което навлиза в нас по този начин, се простира само до етерното тяло. Но когато започнем да го усещаме чак в нашето физическо тяло нозете като обливани с вода, а тялото като покрито с рани -, тогава ние внасяме тези усещания още по-дълбоко в нашия организъм. Сега тези усещания стават напълно действителни, появяват се т.нар.
към текста >>

Защото поради голямата интензивност на тези усещания, ние първоначално долавяме, като че ли вода облива нозете ни, като че ли по тялото ни се появяват рани, а в главата ни се забиват тръни; накратко, ние изпитваме всички болки и страдания на разпятието.
Но какво постига онзи, който се опитва да изживее в себе си първо четирите степени, а ако Кармата е благоприятна, и останалите, с други думи да изживее всичките седем степени на християнското посвещение? От съответните описания Вие разбирате: Цялата гама от чувства, през които минаваме, трябва от една страна да ни укрепят и напълно да видоизменят нашата природа, позволявайки ни да стоим здраво, смело и свободно в света, като същевременно можем да извършваме всяко наше действие, ръководени от чиста и жертвоготовна любов. Защото в хода на християнското посвещение нашата вътрешна природа трябва да се промени в един много, много дълбок смисъл. Какво имам предвид? Вероятно не на всички от Вас, които са чели предишните ми лекционни цикли и са се запознали с християнското посвещение, е станало ясно, че поради интензивността на усещанията, които съпровождат този вид посвещение, се получава едно много силно въздействие, което се простира чак до физическото тяло. Защото поради голямата интензивност на тези усещания, ние първоначално долавяме, като че ли вода облива нозете ни, като че ли по тялото ни се появяват рани, а в главата ни се забиват тръни; накратко, ние изпитваме всички болки и страдания на разпятието. И ние трябва да почувствуваме всичко това още преди да сме изпитали Мистичната смърт, Полагането в гроба и Възкресението; последните три състояния са също описани от нас. Дори и да не изпитваме тези усещания с достатъчна интензивност, те все пак оказват своето въздействие: Ние ставаме по-силни и по-любвеобилни в истинския смисъл на думата; обаче всичко, което навлиза в нас по този начин, се простира само до етерното тяло. Но когато започнем да го усещаме чак в нашето физическо тяло нозете като обливани с вода, а тялото като покрито с рани -, тогава ние внасяме тези усещания още по-дълбоко в нашия организъм. Сега тези усещания стават напълно действителни, появяват се т.нар. стигмати, кървящите белези на местата, където са били раните на Христос; или с други думи: Ние „внасяме“ усещанията чак до равнището на физическото тяло и знаем, че сега те се разиграват направо във физическото тяло, знаем, следователно, че сега вече сме обхванати от тях много по-дълбоко, а не само до равнището на астралното тяло и етерното тяло.
към текста >>

Дори и да не изпитваме тези усещания с достатъчна интензивност, те все пак оказват своето въздействие: Ние ставаме по-силни и по-любвеобилни в истинския смисъл на думата; обаче всичко, което навлиза в нас по този начин, се простира само до етерното тяло.
Защото в хода на християнското посвещение нашата вътрешна природа трябва да се промени в един много, много дълбок смисъл. Какво имам предвид? Вероятно не на всички от Вас, които са чели предишните ми лекционни цикли и са се запознали с християнското посвещение, е станало ясно, че поради интензивността на усещанията, които съпровождат този вид посвещение, се получава едно много силно въздействие, което се простира чак до физическото тяло. Защото поради голямата интензивност на тези усещания, ние първоначално долавяме, като че ли вода облива нозете ни, като че ли по тялото ни се появяват рани, а в главата ни се забиват тръни; накратко, ние изпитваме всички болки и страдания на разпятието. И ние трябва да почувствуваме всичко това още преди да сме изпитали Мистичната смърт, Полагането в гроба и Възкресението; последните три състояния са също описани от нас. Дори и да не изпитваме тези усещания с достатъчна интензивност, те все пак оказват своето въздействие: Ние ставаме по-силни и по-любвеобилни в истинския смисъл на думата; обаче всичко, което навлиза в нас по този начин, се простира само до етерното тяло. Но когато започнем да го усещаме чак в нашето физическо тяло нозете като обливани с вода, а тялото като покрито с рани -, тогава ние внасяме тези усещания още по-дълбоко в нашия организъм. Сега тези усещания стават напълно действителни, появяват се т.нар. стигмати, кървящите белези на местата, където са били раните на Христос; или с други думи: Ние „внасяме“ усещанията чак до равнището на физическото тяло и знаем, че сега те се разиграват направо във физическото тяло, знаем, следователно, че сега вече сме обхванати от тях много по-дълбоко, а не само до равнището на астралното тяло и етерното тяло. Да, този процес на мистични усещания прониква чак до нашето физическо тяло. И когато вършим това, ние всъщност се подготвяме в очертанията на нашето физическо тяло да приемем фантома, който изгря от гроба на Голгота.
към текста >>

21. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 30 януари 1912 г. GA_135 Прераждане и Карма

Но общият принцип, за който споменах, все пак важи и именно по това познаваме, че за настоящата инкарнация способността ни за спомняне е спомняне в представи, докато изживените чувства или дори волевите импулси не постъпват в душата със същата интензивност, във всеки случай не така, че да могат да се сравнят с първоначалните.
Замислете се за това, че всъщност нашата обикновена памет, нашата обикновена способност за припомняне ни дава нещо като спомен-представа. Само помислете за това как някоя особено болезнена случка, която може би съвсем сте потиснали и забравили преди двадесет години, изниква във вашия спомен. Вероятно ще можете да опишете тази случка образно и с най-големи подробности, но в спомена няма да изпитате по същия начин болката, която сте изпитали тогава. В спомена-представа тя някак си е заличена. Разбира се, съществуват различни степени на впечатлителност и може да се случи нещо дотолкова да е дало отражение върху някой човек, че болката да се появява всеки път при спомена за преживяното. Но общият принцип, за който споменах, все пак важи и именно по това познаваме, че за настоящата инкарнация способността ни за спомняне е спомняне в представи, докато изживените чувства или дори волевите импулси не постъпват в душата със същата интензивност, във всеки случай не така, че да могат да се сравнят с първоначалните. Трябва само да вземете за пример някой по-характерен спомен и ще видите доколко голяма е разликата между представата, която изплува в спомена, и онова, което в живота си в тази инкарнация сте изпитали като чувства и волеви импулси. Помислете си само за някой човек, който пише мемоарите си. Да предположим примерно, че пишейки своите мемоари, Бисмарк е стигнал до момента, в който е подготвял Немско-австрийската война от 1866 г. Представете си само какво ли се е случвало в душата на Бисмарк в онзи безкрайно критичен момент, когато е насочвал и управлявал събитията срещу един свят на предразсъдъци, срещу един свят на волеви импулси. А сега вече си представете не как това някога е живяло в душата на Бисмарк, а всичко онова, което по онова време той непосредствено е изживял под впечатлението от събитията и което е потънало дълбоко в душата му.
към текста >>

22. 9. ОСМА СКАЗКА GA_136 Духовните същества в небесните тела и природните царства

Вие виждате това нещо с цялата необходима интензивност; когато утре ще си спомните за тази роза, тогава ще имате възпоменателния образ на тази роза.
Напротив ясновидското съзнание и следователно както казахме също съзнанието на един такъв посветен получава също едно впечатление от това, което отговаря на небесното физическо тяло. Ясновидското съзнание не може да възприема Луната, Марс, така както ги вижда един обитател на Земята, защото това би било виждано физически; но въпреки това ясновидското съзнание може да знае за това, което съществува като такива небесни тела. Сега аз бих искал да предизвикам във Вас една представа за това, как ясновидското съзнание знае за едно такова небесно тяло, за неговото устройство. Вие можете без съмнение първо теоретически, защото практическото се получава едвам чрез окултното обучение -, можете да си съставите една представа, когато поставите пред Вашия поглед това, което във Вашата душа е един образ на паметта, един спомен, един представен образ на това, което сте преживяли вчера или завчера. Нали, този представен образ, който се намира във Вашата душа, се различава от представния образ на нещо, което стои пред Вашите очи. Вие виждате това нещо с цялата необходима интензивност; когато утре ще си спомните за тази роза, тогава ще имате възпоменателния образ на тази роза. Изяснете си сега, как във Вашата душа чистият възпоменателен образ се различава от това, което се ражда като образ на възприятието чрез непосредственото впечатление, тогава ще имате възможността да разберете, как ясновидското съзнание възприема небесните тела. То се пренася следователно ясновидски в света и когато се пренася например в Марс, в Луната, то не знае непосредствено, какво би се явило сега пред очите, ако би наблюдавало физически небесните тела; но чрез това пренасяне то има в себе си нещо, което не бихме могли да назовем по друг начин освен като един образ на спомена, като един образ на паметта. И така е с всичко, което стои пред нас за обикновеното нормално съзнание в Космоса като физически небесни тела. За ясновидското съзнание всичко това се представя така, че ние знаем непосредствено: Всичко това, което ни се явява тук, е всъщност нещо минало, то е нещо, което е имало пълен живот в миналото; и така както е в настоящето, то не ни се явява всъщност в неговата първична жива форма, а така сравнително както една черупка на охлюв, която е била напусната от живия охлюв. Цялата физическа система от небесни тела е едно свидетелство за чисто минали неща, за чисто минали събития.
към текста >>

23. 7. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 9 юни 1912 GA_137 Човекът в светлината на окултизма

Ако при определени обстоятелства дневната интензивност на хранителния процес би продължила и по времето на съня, това би могло да означава нещо твърде лошо.
Поддържат се и редица други функции на средния човек; докато човек спи кръвта продължава да се изтласква към неговия мозък. Всичко продължава както и в будност, но с една малка разлика. Една разлика съществува вече в самия начин, по който всекидневното съзнание се поддържа от средния човек в будност, и по време на сън. Разликата се изразява напр. и в това, че по време на сън броя на дихателните движения спада приблизително от 20 на 15, или пък, че количеството на въглената киселина спада с около една четвърт. Ако при определени обстоятелства дневната интензивност на хранителния процес би продължила и по времето на съня, това би могло да означава нещо твърде лошо. Хората знаят, че след едно обилно ядене не може да се спи добре. Така, че съществената разлика между състоянията на будност и сън се състои в начина, по който средният човек продължава да въздействува на горния човек. Да, разлика има, но какви са нейните последици за земния човек? Човекът се затваря за външния свят и чрез силите на средния човек продължава да въздействува на горния човек: Последицата е тази, че обикновеното всекидневно съзнание на човека се изключва, но макар и по време на сън човек да има своя мозък, той престава да възприема въздействията на средния човек върху този мозък, така, че тези въздействия остават и се натрупват в това, което обикновено наричаме сънищно съзнание Това сънищно съзнание е нещо твърде комплицирано, но ако човек малко размисли, ще стигне до убеждението, че определени сънища зависят от процесите, които стават в средния човек, и това идва от обстоятелството, че мозъкът просто не е в състояние да възприема външния свят, а възприема въздействията от средния човек под формата на съновидения и всевъзможни символизации.
към текста >>

24. 9. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 11 юни 1912 GA_137 Човекът в светлината на окултизма

В древните епохи Лунните въздействия бяха свързани с определени периоди от по 28 дни и обуславяха древното човешко ясновиждане, което в тези 28-дневни периоди закономерно променяше своята сила и интензивност.
Затова пък средният човек, "човекът-гърди" (Вrust;-Меnsch), човекът, който носи в себе си сърцето, в известна степен, можем да отнесем към Слънцето. Така че ние все още сме в състояние да си представяме това, което в окултните школи и Мистерии се подразбираше от само себе си: че средния човек можем да отнесем към Слънцето, а горния човек, "човекът-глава", можем да отнесем или към цялото звездно небе, или предимно към Луната. Обаче върху човека действува също и Луцифер. Така, както носим Слънчевото действие в нашия среден човек, както носим Лунното действие в нашия горен човек ако си спомняте описанията ми за древното ясновиждане по същия начин ние носим в себе си силите и действията на една друга звезда, стига, разбира се, да сме в състояние да ги разграничаваме с необходимата точност. Вие лесно можете да си представите, че това въздействие трябва да бъде съвсем различно от въздействията на Слънцето и Луната. В древните епохи Лунните въздействия бяха свързани с определени периоди от по 28 дни и обуславяха древното човешко ясновиждане, което в тези 28-дневни периоди закономерно променяше своята сила и интензивност. Всичко това беше вложено в самия човек, така че той можеше да го възприема съвсем непосредствено. Слънчевите сили също действуваха върху човека. Не са нужни много думи, за да разберем, че целият среден човек зависи от Слънцето. Това, което казахме в последната лекция, е достатъчно. Обаче въздействията от третата област, която се явява за нас като едно посвещение на Луцифер, са предимно от духовно естество.
към текста >>

25. Десета лекция, 24 Септември 1912 GA_139 Евангелието на Марко

А днес можем ясно да си представим с каква интензивност и какво точно е изживял тогава един такъв Дух, какъвто е Марко.
Но Третата културна епоха, Египетско-халдейската, отново оживява по един скрит, духовен начин в днешната култура и това се наблюдава най-вече в областта на нашата наука. И така, в нашата Пета културна епоха, дори и в нейните най-външни културни прояви, ние имаме едно повторно оживяване на Третата културна епоха. В известен смисъл това се отнася и за Втората епоха, която се възражда в Шестата епоха, както и за Първата, която се възражда в Седмата. Ето в какви отношения се намират отделните културни епохи. Тези неща са били многократно обсъждани в нашите лекции. А днес можем ясно да си представим с каква интензивност и какво точно е изживял тогава един такъв Дух, какъвто е Марко. Ако отправим поглед към нашата културна действителност не е нужно да описваме външния свят, понеже той не би го понесъл и се абстрахираме от крайните степени на морална разруха, ние можем да заявим следното: Днес всичко е механизирано; всъщност днес, обгърнат от материализма на нашето време, всеки се моли и прекланя единствено пред механизма, дори и той да не нарича това преклонение с думи като „молитва“ или „набожност“. Обаче самите душевни сили, които някога бяха насочвани към духовните Същества, сега поемат към машините, към механизмите, отдават им цялото си внимание, което някога са посвещавали на Боговете. Да, така стоят нещата с днешната наука, с тази наука, която дори не предполага колко далеч се намира от истината, от действителната истина, и от друга страна, колко далеч се намира от действителната логика. Погледнато от една по-висша гледна точка, днес ние сме обхванати от един дълбок и силен стремеж, от един дълбок и силен копнеж. В една моя лекция, изнесена в Мюнхен27, стана дума за този копнеж и за това как този копнеж завладява отделните човешки души.
към текста >>

26. 5. ПЕТА СКАЗКА. Мюнхен, 26 ноември 1912 г. GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане

Онзи, който носи в душата си нещо подобно и влиза с него в духовният свят, този негов пропуск стои пред очите му с много по-голяма интензивност, отколкото би могло да стои пред нас, когато е във физическия свят.
В свръхсетивния свят ние трябва да направим така, че нещата да дойдат при нас, да ги оставим да дойдат при нас. Това е същественото. Вътрешно спокойствие, него трябва да добием тогава нещата идват при нас. И второто нещо, което бих искал да засегна е това, че когато влезем в свръхсетивния свят, ние трябва особено много да имаме предвид, че целият начин, по който този свръхсетивен свят застава пред нас, зависи от това, което донасяме със себе си от сетивния свят, от нашият обикновен човешко-сетивен свят в този свръхсетивен свят. За нас може да бъде понякога твърде мъчително в свърхсетивния свят, когато знаем: Ние сме обичали един човек по-малко, отколкото би трябвало всъщност да го обичаме, отколкото той е заслужавал да бъде обичан от нас. Онзи, който носи в душата си нещо подобно и влиза с него в духовният свят, този негов пропуск стои пред очите му с много по-голяма интензивност, отколкото би могло да стои пред нас, когато е във физическия свят. Но сега към това се прибавя нещо, което често пъти може да причини на ясновидеца най-големи душевни страдания. Всички сили, които можем да извлечем от свръхсетивния свят, всичко което можем да добием в свръхсетивния свят, не може да ни помогне нищо, за да подобрим някое душевно отношение, което не познаваме за правилно във физическия свят, да го изменим чрез силите, силите, които черпим от свръхсетивния свят. В сравнение с всичко, което може да ни причини мъка в сетивния свят, това създава едно много по-мъчително състояние в свръхсетивния свят: то създава определено чувство на безсилие по отношение на необходимото изживяване на Кармата, която човек трябва да понесе в сетивно-физическия свят. Тези две неща, с които ученикът на окултната наука се среща много скоро, когато той има един известен напредък, се явяват веднага в живота между смъртта и едно ново раждане. Да вземем случая, че между смъртта и едно ново раждане, скоро след нашата смърт се срещаме с човешки същества, които, може би са умрели преди нас тук на физическия свят.
към текста >>

27. 6. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, Кьолн, 1. Януари 1913 GA_142 Бхагават Гита и посланието на ап. Павел

Най-великите Събития трябва да бъдат разбирани включително и по такъв начин, че душата ни да се пробуди до най-висша степен, да се издигне до онази вътрешна интензивност на чувствата, която действително е необходима за постигането на подобна цел.
В хода на много от неговите инкарнации и посвещения. Едва ли можем да бъдем обзети от истинско страхопочитание, от истинско възхищение, или накратко казано, едва ли можем да породим у себе си истински чувства към Христовото Същество, освен ако се опита ме да разберем, какво тяло, каква плът бяха необходими, за да стане изобщо възможно идването на този Христов Аз всред човечеството. Мнозина смятат, че описанието, което свещените Мистерии от по-новото време дават за Христовото Същество, не позволяват толкова интимно и човешко отношение към Христос, за разлика от онзи Христос Исус, който хората по навик си представяха като извънредно близък за тях самите, като едно същество, въплътено в обикновено човешко тяло, и нямащо нищо общо с Аза на Заратустра. Тези хора упрекват нашето антропософско учение, че описва Христос Исус като един сборен продукт от силите на всички мирови области. Подобни упреци възникват само поради стремежа към удобство, на който мнозина подчиняват своето човешко познание, само поради едно такова светоусещане, което не желае да се издигне до истинските стойности на нещата. Най-великите Събития трябва да бъдат разбирани включително и по такъв начин, че душата ни да се пробуди до най-висша степен, да се издигне до онази вътрешна интензивност на чувствата, която действително е необходима за постигането на подобна цел. Обаче ние знаем и още нещо. Ние знаем как трябва да бъдат тълкувани думите от Евангелието: „Божиите сили се изявяват във висините и мир се възцарява всред хората, които имат добра воля." Ние знаем, че с появата на момчето Исус от Евангелието на Лука, прозвучава новото благовестие на мира и любовта: това става поради факта, че в астралното тяло на Исус от Евангелието на Лука се вляха силите на Буда, който в миналото беше вече въплътен в едно човешко същество, което на свой ред изживя своята последна инкарнация като Гоатама Буда и се издигна напълно в духовния свят; така че в астралното тяло на момче то Исус от Евангелието на Лука се изяви самият Буда, и то не иначе, а според равнището на своята еволюция до преди Мистерията на Голгота. И така, едва днес, черпейки от източниците на Тайната наука, ние се докосваме до същността на Христос Исус. Макар и посветен, Павел трябваше да се обръща към тогавашното човечество с лесно разбираеми понятия; и ако мога така да се изразя, той далеч не „разполагаше" с такова човечество, което би могло да си служи с такива понятия, които днес ние предлагаме на човешките сърца.
към текста >>

28. За синтеза на мирогледите. Едно четирикратно предизвестие GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят

Това трябва да се обхване с възможно най-голяма интензивност: един факт, който е трябвало веднъж да се появи в земното развитие преминаването на божественото през смъртта.
Това, което се е случило чрез Мистерията на Голгота, значи е работа на Боговете, чрез която е създадена компенсация за делото на Луцифер. Това е единствената работа на Боговете, която се представя пред очите на хората. Този единствен по рода си импулс, който не бива да се взима по друг начин, освен като преминаване на божественото през смъртта на физическия план и излъчването на Христовия импулс в духовната атмосфера на Земята от този момент нататък. Този, който познава християнството, разглежда това като прасъщността на това християнство. Християнството, обхванато в дълбокия му смисъл, се отличава от всички други религии поради това, че другите религии като главен факт в тяхното зараждане виждат някой религиозен основател, една личност; докато християнството вижда същественото не в личността на Исус от Назарет, а в личността на този основател вижда само носителя на Христовия импулс, християнството вижда същественото в един факт. Това трябва да се обхване с възможно най-голяма интензивност: един факт, който е трябвало веднъж да се появи в земното развитие преминаването на божественото през смъртта. Това е, което е особен нюанс на истината в християнството: Че в началото му е поставена не една индивидуалност, а едно събитие, един факт, едно изживяване. Затова естествено е без значение, когато ни се каже: Вижте, Исус от Назарет има всякакви страсти, още има всякакви качества, които според ориенталските изисквания не бива да има, да речем, някой напреднал човек. За това изобщо не става въпрос. Този, който се притеснява от това, не разбира нищо от християнството; защото в християнството изобщо не става въпрос за Исус от Назарет, а за Събитието на Голгота, за един факт. Оставете спокойно другите основатели на религии да имат лични качества, които се харесват повече на другите народи от тези на Исус от Назарет!
към текста >>

29. 12.Хамбург, 16 Ноември 1913 GA_148 От изследването на Акаша Петото евангелие

Тя беше с такава интензивност, че дълго време след неговото заминаване, хората продължаваха да седят заедно и им се струваше, че той е все още всред тях.
Вечер, след като привършваше своята дърводелска работа, той сядаше заедно с другите хора. Такова общуване те не познаваха до този момент. Огромното страдание, през което беше минал, накрая се превърна във вълшебната сила на любовта, която изпълваше всяка от неговите думи. Тази вълшебна сила на думите веднага се отразяваше при разговорите му с хората. Обаче най-могъщото въздействие идваше от онази тайнствена сила, която бликаше между отделните негови думи. Тя беше с такава интензивност, че дълго време след неговото заминаване, хората продължаваха да седят заедно и им се струваше, че той е все още всред тях. Да, хората седяха заедно и имаха общото усещане за едно колективно видение, в което Исус отново заставаше пред тях. На много места той присъствуваше като жив между хората. Веднъж той стигна до едно място, където се намираха останките от древен езически култов олтар. Той беше на пълно изоставен. Жреците бяха побягнали, понеже една лоша болест беше плъзнала между хората.
към текста >>

30. Христос по времето на Голгота и Христос в XX век GA_152-2 Христос по времето на Голгота и Христос в XX век

С триумфа на естествената наука в човечеството проникват материалистични и агностични чувства от по-голяма интензивност, отколкото дотогава.
Нека си спомним за казаното, а именно, че е невидимите светове не съществува никаква смърт. Самият Христос, чрез това, че слиза в нашия свят, минава през смърт подобна на тази на хората. Когато отново става духовно същество, Той все още запазва спомена за смъртта си. Но като същество от ранга на ангелите, в което Той се изявява външно по-нататък, той може да изпита само понижение на съзнанието. Чрез това, което от 16-то столетие насам става необходимо за еволюцията на Земята, а именно чрез тържествуването на естествената наука, което все повече се увеличава, в еволюцията на човечеството настъпва нещо, което има значение и за невидимите светове. С триумфа на естествената наука в човечеството проникват материалистични и агностични чувства от по-голяма интензивност, отколкото дотогава. И по-рано съществуват материалистични тенденции, но не е съществувала тази интензивност на материализма, каквато преобладава от 16-то столетие насам. Когато хората навлизат през вратата на смъртта в духовните светове, носят със себе си все повече и повече следствията от материалистичните си идеи придобити на Земята, така че от 16-то столетие нататък все повече и повече семена на земния материализъм се внасят в духовните светове. Тези семена се развиват по определен начин. Въпреки, че Христос идва в старата еврейска раса и там изживява смъртта си, ангелското същество, което оттогава насам е външната форма на Христос, претърпява в течение на 19-то столетие заличаване на съзнанието, в резултат от противниковите материалистични сили, които се внасят в духовните светове от човешките души, минаващи през портата на смъртта. Настъпването на безсъзнание по гореописания начин ще бъде възкресението на Христовото съзнание в душите на човечеството на Земята между раждането и смъртта в 20-то столетие.
към текста >>

И по-рано съществуват материалистични тенденции, но не е съществувала тази интензивност на материализма, каквато преобладава от 16-то столетие насам.
Самият Христос, чрез това, че слиза в нашия свят, минава през смърт подобна на тази на хората. Когато отново става духовно същество, Той все още запазва спомена за смъртта си. Но като същество от ранга на ангелите, в което Той се изявява външно по-нататък, той може да изпита само понижение на съзнанието. Чрез това, което от 16-то столетие насам става необходимо за еволюцията на Земята, а именно чрез тържествуването на естествената наука, което все повече се увеличава, в еволюцията на човечеството настъпва нещо, което има значение и за невидимите светове. С триумфа на естествената наука в човечеството проникват материалистични и агностични чувства от по-голяма интензивност, отколкото дотогава. И по-рано съществуват материалистични тенденции, но не е съществувала тази интензивност на материализма, каквато преобладава от 16-то столетие насам. Когато хората навлизат през вратата на смъртта в духовните светове, носят със себе си все повече и повече следствията от материалистичните си идеи придобити на Земята, така че от 16-то столетие нататък все повече и повече семена на земния материализъм се внасят в духовните светове. Тези семена се развиват по определен начин. Въпреки, че Христос идва в старата еврейска раса и там изживява смъртта си, ангелското същество, което оттогава насам е външната форма на Христос, претърпява в течение на 19-то столетие заличаване на съзнанието, в резултат от противниковите материалистични сили, които се внасят в духовните светове от човешките души, минаващи през портата на смъртта. Настъпването на безсъзнание по гореописания начин ще бъде възкресението на Христовото съзнание в душите на човечеството на Земята между раждането и смъртта в 20-то столетие. В определен смисъл можем оттам да предскажем, че от 20-то столетие това, което човечеството изгубва като съзнание, със сигурност отново ще възлезе за ясновиждащото съзерцание.
към текста >>

31. 13. ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 31 Декември 1916 GA_173 Карма на неистината

Е, никак не е лесна тази представа за известни отровни субстанции, но редно е все пак развитието на тези отрови да си го представим в смисъл, че тяхната интензивност е спаднала на една седма, на две или пък на три седми.
Разграждането, стареенето и смъртта са необходими от момента на раждането, тъй като в разграждането, а не в изграждането са ни дадени ос-новите за нашето духовно развитие. Градивното ни отпуска; винаги, щом у нас се задейства градивното, настъпва отпускане. Това затъмнява съзнанието. Съзнанието може да живее само чрез изразходване на духовни сили. Структурите, които се намират у нас със своите субстанции за това изразходване на духовни сили, са преобразуваните отровни субстанции на Луната; само че те са преобразувани именно по определен начин и не действат така, както са действали на Луната. Е, никак не е лесна тази представа за известни отровни субстанции, но редно е все пак развитието на тези отрови да си го представим в смисъл, че тяхната интензивност е спаднала на една седма, на две или пък на три седми. Следователно, ако в цветята имате определени отровни субстанции, то в днешния си вид те се явяват остатъци от Луната. Действието на други отровни субстанции е отслабнало многократно и в хода на еволюцията ние сме се имунизирали срещу тях. Поради това ние сме в състояние, живеейки, да остаряваме. Поради това ние сме също така в състояние да упражняваме онова отровно въздействие (защото то е отровно въздействие), състоящо се в това, че при размножаването на човечеството мъжкото въздейства на женското. Тук отровното въздействие се изразява в това,че чрез самия женски елемент при всички случаи е налице само тенденцията за създаване на едно етерно същество.
към текста >>

В известен смисъл то е дестилирано отровно въздействие, едно въздействие, което на Луната като отровно въздействие е било налице със същата интензивност, с която се е запазило в отровите, намиращи се в долните царства.
Тази тенденция е налице и без отровно въздействие. За да може това етерно същество да се оформи физически, избуяващият етеричен живот трябва да бъде отровен. Навремето го загатнах във физиологическата лекция в Прага*233. И тъкмо това отравяне е актът на оплождане, точно както в растителния свят въздействието на веществото от етерното върху плодника актът на оплождане при растението, е всъщност отровното въздействие на светлината. Ето ви нещо, възникнало за самия човек едва на Земята – размножаването. В известен смисъл то е дестилирано отровно въздействие, едно въздействие, което на Луната като отровно въздействие е било налице със същата интензивност, с която се е запазило в отровите, намиращи се в долните царства. Оттук разбирате тезата, която днес бих искал да издигна: Същинските отрови, които субстанциално са ариманически още от времето на Луната, представляват противници на системно напредващата еволюция; дестилирани, в известна степен разредени, те са онова, което е субстанциален носител на духовния ни живот. Но когато възниква някое болно образувание а върху такива неща медицинската наука все повече ще трябва да съсредоточава вниманието си, за да заеме позиции от гледище на духовнонаучното -, какво всъщност става тогава? Еволюцията напредва с определена скорост, а с нея и нашето собствено физическо устройство. И ако се появи някакво образу-вание при това едно образувание не е нужно да бъде непременно тумор, а според мен и нещо друго, което в организма се проявява като течност или пък дори не и като течност, та ако се появи такова нещо, тогава субстанциално имаме налице това, че в сравнение с нормалния ход една част от организма се развива с по-голяма бързина. Точно един карцином почива на това, че една част се обособява и в рамките на еволюцията придобива по-голяма скорост от тази на останалия човешки организъм.
към текста >>

32. 4.Четвърта лекция, Дорнах, 6 Октомври 1917 GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята

Нека тази разтърсваща истина се осъзнае от нас в цялата и сила и интензивност.
Онези елементарни Духове, които дадоха формиращите импулси за нашата култура от 18 век насам, са от същата категория, от която са и елементарните Духове, необходими на Боговете за процесите на раждането и смъртта. Тази е една от тайните, които днешният човек трябва да опознае. И великият световно-исторически закон, както го нарекох аз, се състои в следното: Винаги Боговете са тези, които първоначално властвуват върху елементарните духовни Същества в някоя от техните духовни области. Обаче в хода на човешката еволюция става така, че след време хората сами навлизат в тези области и започват да си служат с елементарните духовни Същества. Докато през древните епохи, в общи линии, елементарните Духове на раждането и смъртта бяха "слуги" на Боговете, от нашата епоха нататък впрочем от известно време този процес е вече в ход тези елементарни Духове на раждането и смъртта ще се превърнат в "слуги" на техниката, индустрията, търговията, икономиката и т.н. Нека тази разтърсваща истина се осъзнае от нас в цялата и сила и интензивност. Виждате ли, сега в нашата Пета следатлантска културна епоха се разиграва нещо, което е сходно с определени процеси от Атлантската епоха, за които аз често съм говорил. Тогава, и по-точно в Четвъртия период на атлантската културна епоха, Боговете, или божествено-духовните Същества, които насочваха развитието на човечеството, си служеха с определени елементарни Същества; те трябваше да си служат с тях, защото тогава те направляваха не само раждането и смъртта, както днес, а тогава те направляваха и нещо друго. Припомнете си някои описания на Атлантската епоха, които сте чували от мен как например тогава човекът беше все още подвижен в своето материално устройство, в своите размери, как благодарение на душевните сили той можеше да израства като великан, или да остава джудже, как изобщо целият външен вид се определяше от душата. Припомнете си всички тези подробности. Докато днес поне според външния изглед на нещата определени елементарни Същества на раждането и смъртта оказват несъмнена услуга на божествено-духовните Същества, навремето беше иначе на Боговете служеха не само елементарните духовни Същества,но и самите хора, самият човешки живот можеше да изгражда външния вид на човека според неговата вътрешна същност.
към текста >>

33. 10. Десета лекция, Дорнах, 20 Октомври 1917 GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята

Напоследък човечеството е станало прекалено самодоволно, за да обхване тази идея в нейната огромна дълбочина и преди всичко в нейната огромна интензивност.
Ето към какво трябва систематично да се стреми възпитанието. Когато занапред хората ще си спомнят как са се измъчвали през учебната година и изобщо в хода на цяло то им възпитание, когато ще си припомнят училището с истинско неудоволствие понеже този период от тяхната младост не е успял да се превърне за тях в един извор, от който да могат да учат, да учат, да учат! Обаче ако човек е изучил като дете всичко онова, което може да се извлече от учебната програма, тогава за по-късно не остава вече нищо. Когато отново се замислите за тези неща, Вие ще се убедите, че жизнените директиви на бъдещето ще изглеждат съвсем различно от това, което днес се счита за правилно. Колко добре би било за човечеството, ако трагичният опит на настоящето не бъде проспан от толкова много хора, и ако те си послужат с този трагичен опит, за да се проникнат от идеята: Много, много неща трябва да се променят! Напоследък човечеството е станало прекалено самодоволно, за да обхване тази идея в нейната огромна дълбочина и преди всичко в нейната огромна интензивност.
към текста >>

34. Трите царства на мъртвите. Животът между смъртта и новото раждане GA_182 Смъртта като преобразуване на живота

Царството на йерархиите оттатък същевременно е онова, което между смъртта и ново раждане поражда пълната интензивност на нашето азово изживяване.
От това трябва да разберете какво всъщност означава то за всеобщото съществуване, за общото космическо битие. То означава, че съществува не само тази размита единна връзка между цялото човечество, за която мечтаят и сънуват пантеистите и мистичните фантасти, а в действителност между смъртта и ново раждане в известно отношение стават духовни запознанства между голяма част от човечеството на Земята. Когато погледнем това, което изживяваме между смъртта и ново раждане, виждаме, че като земни хора съвсем не се намираме така далеч един от друг. Това не е абстрактна, а действителна връзка. Както на Земята животинското царство като трето царство се поставя над минералното и над растителното царство, така и отвъд като трето царство застава царството на определени йерархии, което виждаме като свят от същества, които никога не са влизали в земно въплъщение, с които обаче влизаме във взаимоотношения през времето между смъртта и ново раждане. Царството на йерархиите оттатък същевременно е онова, което между смъртта и ново раждане поражда пълната интензивност на нашето азово изживяване. Чрез двете първи царства ние изживяваме всичко останало. Себе си изживяваме чрез йерархиите. И с това също е ясно, че като духовно същество отвъд, сред йерархиите човекът се изживява като син, като дете на йерархиите. Той се чувства свързан с другите човешки души и същевременно се чувства като дете на йерархиите. Както тук, когато се осъзнае, трябва да се почувства като сбор от външните природни сили на заобикалящия го космос, така чрез взаимното действие на различните йерархии оттатък той се чувства, бих казал, организиран като духовно същество.
към текста >>

35. Единадесета лекция, 5 октомври 1918 г GA_184 Космическа предистория на човечеството

Ако изобразя с червена линия интензивността на луциферическото въздействие, трябва да направя това примерно така.
От многобройните указания и обяснения, които съм давал относно Мистерията на Христос, можете да разберете, какво следва да се различава между това, което е заложено в общия ход на развитието на човечеството до Мистерията на Голгота, и това, което е встъпило в развитието на човечеството благодарение на Мистерията на Голгота. Съгласно нашето познание за развитието на човечеството, знаете, че имаме работа с прогресивен поток сили, изхождащ от висшите йерархии, който принадлежи на изконната природа на човека, и с два странични потока, с луциферически и ариманически поток. Работата е там, че луциферическият и ариманическият потоци по времето на Мистерията на Голгота са достигнали, в известно отношение, връхната точка на тяхното полезно въздействие върху развитието на човечеството, и, в определен смисъл, ако може да се употреби този израз, човечеството е започнала да го грози опасност, че те ще прекрачат тази връхна точка и така ще бъде нарушено равновесието за цялото човешко развитие между ариманическото и луциферическото въздействие. В хода на развитие на човечеството е станало следното. Ако разглеждаме прогресивното развитие на човечеството като права линия (виж рис.10), можем да кажем, че то се отнася, – за удобство ще започнем от лемурийския период, – към лемурийския, атлантския и нашия период, който сме свикнали да наричаме следатлантски. Ако изобразя с червена линия интензивността на луциферическото въздействие, трябва да направя това примерно така. Може да се каже, че в лемурийския период имаме определена интензивност, която нараства, след това намалява и тази луциферическа интензивност става съвсем слаба и се спуска надолу в атлантския период, а след това отново нараства в следатлантския период. Тоест в атлантския период, по принцип, – говоря тук не за отделни хора, а за развитието на човечеството, – в историческото развитие на човечеството е имало малко непосредствено влияние на луциферическото (виж рис.10, червеното). Затова в този период ариманическото развитие, което изобразявам тук с жълта линия, трябва така да го нарисувам, че то да бъде особено интензивно в атлантския период, а тук, в следатлантския период то отново отслабва, – тук говоря за историческото развитие, – и трябва да си изясним, че ако така сме характеризирали нещата, винаги трябва да отчитаме това, което неотдавна казах: когато Луцифер действа особено интензивно, той усилва в подсъзнанието дейността на Ариман. Тоест ако в нашия пети период особено е изразена луциферическата крива, това не означава, че, доколкото Луцифер действа особено интензивно, значи, че Ариман стои извън кръга на въздействието; напротив, това означава, че доколкото Луцифер особено интензивно действа в сферата на историята, Ариман особено завладява подсъзнателните региони на човека. И така, виждате, че в хода на земното човешко развитие се проявяват своего рода вълнови линии, както за ариманическото действие, така и за луциферическото действие.
към текста >>

Може да се каже, че в лемурийския период имаме определена интензивност, която нараства, след това намалява и тази луциферическа интензивност става съвсем слаба и се спуска надолу в атлантския период, а след това отново нараства в следатлантския период.
Съгласно нашето познание за развитието на човечеството, знаете, че имаме работа с прогресивен поток сили, изхождащ от висшите йерархии, който принадлежи на изконната природа на човека, и с два странични потока, с луциферически и ариманически поток. Работата е там, че луциферическият и ариманическият потоци по времето на Мистерията на Голгота са достигнали, в известно отношение, връхната точка на тяхното полезно въздействие върху развитието на човечеството, и, в определен смисъл, ако може да се употреби този израз, човечеството е започнала да го грози опасност, че те ще прекрачат тази връхна точка и така ще бъде нарушено равновесието за цялото човешко развитие между ариманическото и луциферическото въздействие. В хода на развитие на човечеството е станало следното. Ако разглеждаме прогресивното развитие на човечеството като права линия (виж рис.10), можем да кажем, че то се отнася, – за удобство ще започнем от лемурийския период, – към лемурийския, атлантския и нашия период, който сме свикнали да наричаме следатлантски. Ако изобразя с червена линия интензивността на луциферическото въздействие, трябва да направя това примерно така. Може да се каже, че в лемурийския период имаме определена интензивност, която нараства, след това намалява и тази луциферическа интензивност става съвсем слаба и се спуска надолу в атлантския период, а след това отново нараства в следатлантския период. Тоест в атлантския период, по принцип, – говоря тук не за отделни хора, а за развитието на човечеството, – в историческото развитие на човечеството е имало малко непосредствено влияние на луциферическото (виж рис.10, червеното). Затова в този период ариманическото развитие, което изобразявам тук с жълта линия, трябва така да го нарисувам, че то да бъде особено интензивно в атлантския период, а тук, в следатлантския период то отново отслабва, – тук говоря за историческото развитие, – и трябва да си изясним, че ако така сме характеризирали нещата, винаги трябва да отчитаме това, което неотдавна казах: когато Луцифер действа особено интензивно, той усилва в подсъзнанието дейността на Ариман. Тоест ако в нашия пети период особено е изразена луциферическата крива, това не означава, че, доколкото Луцифер действа особено интензивно, значи, че Ариман стои извън кръга на въздействието; напротив, това означава, че доколкото Луцифер особено интензивно действа в сферата на историята, Ариман особено завладява подсъзнателните региони на човека. И така, виждате, че в хода на земното човешко развитие се проявяват своего рода вълнови линии, както за ариманическото действие, така и за луциферическото действие. Използвайки двете интензивности на ариманическото и луциферическото, трябва да се установи равновесно състояние.
към текста >>

Използвайки двете интензивности на ариманическото и луциферическото, трябва да се установи равновесно състояние.
Може да се каже, че в лемурийския период имаме определена интензивност, която нараства, след това намалява и тази луциферическа интензивност става съвсем слаба и се спуска надолу в атлантския период, а след това отново нараства в следатлантския период. Тоест в атлантския период, по принцип, – говоря тук не за отделни хора, а за развитието на човечеството, – в историческото развитие на човечеството е имало малко непосредствено влияние на луциферическото (виж рис.10, червеното). Затова в този период ариманическото развитие, което изобразявам тук с жълта линия, трябва така да го нарисувам, че то да бъде особено интензивно в атлантския период, а тук, в следатлантския период то отново отслабва, – тук говоря за историческото развитие, – и трябва да си изясним, че ако така сме характеризирали нещата, винаги трябва да отчитаме това, което неотдавна казах: когато Луцифер действа особено интензивно, той усилва в подсъзнанието дейността на Ариман. Тоест ако в нашия пети период особено е изразена луциферическата крива, това не означава, че, доколкото Луцифер действа особено интензивно, значи, че Ариман стои извън кръга на въздействието; напротив, това означава, че доколкото Луцифер особено интензивно действа в сферата на историята, Ариман особено завладява подсъзнателните региони на човека. И така, виждате, че в хода на земното човешко развитие се проявяват своего рода вълнови линии, както за ариманическото действие, така и за луциферическото действие. Използвайки двете интензивности на ариманическото и луциферическото, трябва да се установи равновесно състояние. Но това равновесно състояние в историческото развитие никога не може да бъде съвършено. Били са времена, когато луциферическото въздействие е било особено интензивно, и времена, когато особено интензивно е било ариманическото въздействие. Ако разгледаме епохата от човешкото развитие, когато човечеството се е приближило до Мистерията на Голгота, ще открием, че равновесното състояние между луциферическите и ариманическите сили е било изключително неустойчиво, не е имало реално равновесие. От една страна имаме човешкия поток, движещ се към Мистерията на Голгота, който исторически се е проявил в историята на семитските народи. Този човешкият поток станал особено достъпен за въздействието на луциферическите същества, вследствие на което в подсъзнателното се усилили ариманическите влияния.
към текста >>

36. Петнадесета лекция, 13 октомври 1918 г GA_184 Космическа предистория на човечеството

Как са били работите особено в Рим, където с особена интензивност се е разпространило действието на Мистерията на Голгота?
Можем да изучим, даже в исторически аспект, какво би станало с това развитие на западното човечество, например, при Августин, който е представил двете страни на следващите поколения. Той се опитал, съвсем независимо от християнството, да разреши своите насъщни мирови загадки при манихеите, и едва след това преминал към християнството. Но можем да отидем още по-далеч и тогава ще се изправи важният въпрос: как би изглеждало всичко, ако именно по времето на Мистерията на Голгота разгледаме хода на развитието и се запитаме, какво е ставало в останалите области, незасегнати от събитието в Палестина? Такива са били всички земни области, с изключение на тесния кръг, в който е действал самият Христос. Как са били работите във всички тези области на Земята? Как са били работите особено в Рим, където с особена интензивност се е разпространило действието на Мистерията на Голгота? Този въпрос е особено важен за нашето време и в наши дни той в никакъв случай не е чисто теоретически: как са стояли нещата в Рим, когато в Палестина е станала Мистерията на Голгота? Скоро ще видим, че именно нашата непосредствена съвременност е времето, което по подобен начин, само че в друга сфера, може да се разглежда като времето на Мистерията на Голгота. Никога не трябва да се забравя това, което много лесно се забравя, ако днес се насочи поглед към времето на Мистерията на Голгота; нужно е отново и отново в усещанията си да се връщаме към културата на древната Римска империя, на която е било съвсем неизвестно, че оттатък, в Палестина се е появила самотна човешка личност с малък брой последователи, която, преживяла известно време, е подложена на кръстна смърт, и с която е свързано познанието, важното познание на бъдещото човечество относно раждането и смъртта. Трябва постоянно да се връщаме към представата: въпреки това събитие, което днес като Слънце хвърля светлина върху човешката история, което е станало в началото на нашето летоброене, целият душевен и външен живот по Земята така се е развивал по това време,че нищо не е било известно за палестинската Мистерия на Голгота. Затова се изправя въпросът: как е изглеждало всичко това, особено в Рим?
към текста >>

37. 8. СКАЗКА ОСМА. Дорнах, 7 декември 1919 г. GA_194 Мисията на Архангел Михаил

Днешното човечество не знае, че това, което обясних, е един факт, не го знае в интензивността, която е необходима.
Бих могъл да разкажа много подобни примери. С този пример искам само да обърна вниманието върху това, какъв би бил нашият живот, ако през всички наши изживявания не би преминавал един непрекъснат спомен. Представете си, ако за определено време, като изключим това, през което спите, за него Вие не си спомняте, представете си, че за определено време, вън от това през което спите, не бихте имали никакъв спомен, какво бихте били тогава, какво би трябвало да мислите върху Вашия Аз като човек. Онова, което принадлежи към нашата сетивна възприемчивост, към нашата интелигентност, то е наша лична работа. В момента, когато нещата започват да се превръщат в спомен, онова, което човекът изживява в своя душевен живот, е едно обяснение с Вселената, едно обяснение със света. Днешното човечество не знае, че това, което обясних, е един факт, не го знае в интензивността, която е необходима. Обаче то ще принадлежи към съставните части на бъдещето образование на човечеството, които водят до спомена при етерния човек, хората не ще го разглеждат вече като една лична работа, а като нещо, чрез което човекът е отговорен пред света. Когато започнах тази серия от сказки, аз Ви говорих за това, как първо е съществувало някога едно време, до което можем да стигнем в историята, например още при древните гърци, как е съществувало едно съзна ние за заобикалящата земя, което не стигало далече. Как после това съзнание се е превърнало в едно съзнание за цялата Земя, обаче едвам в по-новото време за бъдещето човечество трябва да настъпи едно съзнание за света, едно космическо съзнание, как човекът от ново ще трябва да знае такъв е бил случаят също в далечни минали времена как човекът ще трябва отново да знае за себе си, че е гражданин на целия Космос. Пътят към това съзнание ще бъде, човек да чувствува в себе си ясно и недвусмислено, че е отговорен за това, което мисли, което може да се превърне в спомен. Обаче онова, което аз Ви описах сега, принадлежи, както Ви казах, на една голяма част на човека, не обаче на целия човек.
към текста >>

38. 8. Осма лекция, Дорнах, 5 Ноември 1921 GA_208 Антр. като Космософия 2 ч.

„Необходимо е да разберем как възникват тези строго специфични качества, как от отделните елементи се изгражда целият орган, защо той се намира точно в тези съотношения с другите органи, как се поддържа специфичността на неговите клетки с помощта на хемостатичните и хемодинамичните фактори, как се постига оптималната интензивност на неговите функции с помощта на централната и периферната нервна система, какви са особеностите на изхранването, които гарантират своевременната секреция, кои въздействия се оказват вредни за настъпването на преходни или трайни функционални смущения.“
Нека да се абстрахираме от това, че тук Бенедикт говори за биохимичните свойства на чернодробните клетки; в случая те не са важни. Важен е начинът, по който той говори за черния дроб. „Трябва да търсим причината, поради която възникват тези специфични свойства“ това ще рече, че той иска да отгатне причината, поради която черният дроб се различава от другите органи; или иначе казано той иска да се съобрази с неизвестното. Известният факт се състои в това, че черният дроб отделя жлъчка. Но сега идва неизвестното и обърнете внимание той говори за него съвсем охотно. „Необходимо е да разберем как възникват тези строго специфични качества, как от отделните елементи се изгражда целият орган, защо той се намира точно в тези съотношения с другите органи, как се поддържа специфичността на неговите клетки с помощта на хемостатичните и хемодинамичните фактори, как се постига оптималната интензивност на неговите функции с помощта на централната и периферната нервна система, какви са особеностите на изхранването, които гарантират своевременната секреция, кои въздействия се оказват вредни за настъпването на преходни или трайни функционални смущения.“ Всичко това е под знака на неизвестността и истинският учен трябва да се съобразява с нея. Обаче по-нататък Мориц Бенедикт продължава: „В хода на времето подобни въпроси постоянно напират срещу обясненията на официалната наука.“ „Обаче научната литература на всяка епоха се съобразява само с известните факти и подминава дори и намеците, че съществуват неизвестни величини, и изобщо се държи така, сякаш проблемите са окончателно решени.“ А това означава, че просто не се говори за неизвестното.
към текста >>

39. 9. Девета лекция, Дорнах, 6 Ноември 1921 GA_208 Антр. като Космософия 2 ч.

Ние знаем: За човека чувствата са все още една смътна сила; в известен смисъл, за неговото съзнание те имат само онази интензивност, която има и сънуването.
Да, спящата воля има нещо общо с органичната дейност, при което органичните, или жизнени процеси разиграващи се в нашия организъм зависят най-много тъкмо от волята. Обаче подобни жизнени, биологични процеси се разиграват в нас дори и когато сме будни, т.е. когато е налице външната страна на волята. В другия случай тя се манифестира в нашите вътрешни веществообменни процеси. А сега, ако мога така да се изразя, от морските бездни на човешката воля, в посока нагоре, пробива това, което наричаме чувства. Ние знаем: За човека чувствата са все още една смътна сила; в известен смисъл, за неговото съзнание те имат само онази интензивност, която има и сънуването. Обаче все пак, те са по-светли и по-ясни от волята. Да, в своите чувства човек е малко по-светъл, малко по-просветлен. И в хода на това „просветляване“, двата полюса на волята както външната, така и вътрешната воля се издигат до обхвата на съзнанието. Както различаваме два вида воля, вътрешната спяща воля и външната будна воля, така различаваме и два вида чувства. От една страна имаме тези чувства, които напират от спящата воля, от състоянието на дълбокия, лишен от образи и спомени човешки сън.
към текста >>

40. 6. ШЕСТА КОНФЕРЕНЦИЯ, Дорнах, 6 август 1922 г. GA_214 Тайната на троицата

И тук още съдбата решава дали тези тълпи ще намерят водач в решителния момент на тяхната по-голяма интензивност на действието или ще са сляпо тласкани напред, ако случайно набелязаните водачи са хора с висока стойност или тотално незначителни личности, издигнати на върха от вълната на събитията като Помпей или Робеспиер.
В черва та кръвта не е още там; само в самия човек е създадена кръвта. Потокът на кръв, течаща през поколенията е, добре, ако някой може да образува една неприятна мистична представа, това е тя. Всичко, което мрачните мистици някога са казвали по повод на един вътрешен живот на душата с определена яснота, даже и контурите да са били неясни, не е имало една такава зловеща мистика, като тази мистика на кръвта на Шпенглер. Вниманието тук е привлечено върху нещо, където спира всяка възможност не само за мислене при Шпенглер, това не значи нищо, защото при него няма нужда от мислене, това се знае; но когато човек иска още да бъде един разумен човек или даже само едно висше разумно животно, би трябвало да се спре да говори за нещо, което може така малко да се познава отблизо, като кръвта. От тази гледна точка, тогава е, разбира се, възможно да започнем да разсъждаваме върху историята чрез следния израз: "Всички големи събития от историята са носени от същества като тези: народи, партии, войски, краси; в замяна историята на духа се развива в общности, кръгове, школи, културни слоеве, ориентации, "изми", чиято сплотеност е по-разхлабена. И тук още съдбата решава дали тези тълпи ще намерят водач в решителния момент на тяхната по-голяма интензивност на действието или ще са сляпо тласкани напред, ако случайно набелязаните водачи са хора с висока стойност или тотално незначителни личности, издигнати на върха от вълната на събитията като Помпей или Робеспиер. Това е характеристиката на държавния човек, който пронизва от край до край с една тотална сигурност тези души маси, които се образуват и разтурят в потока на времето, но, въпреки всичко, зависи също и от случайността, дали той ще може да ги покорява или ще бъде завлечен от тях* /* Шпенглер стр. 579/. От този факт, открива тогава едно разсъждение върху историята, която определя кръвта като победител на всичко, което влиза чрез духа в историческото развиване! И после: Една власт може да бъде свалена "само от друга власт", а не от принцип и не съществува друга власт пред парите, освен кръвта, смята той. "Само кръвта доминира над парите и ги превежда до нищо. Животът е алфата и омегата, космическия поток, който тече към далечините под микрокосмическа форма.
към текста >>

41. 10. ДЕСЕТА КОНФЕРЕНЦИЯ, Оксфорд, 27 август 1922 г. GA_214 Тайната на троицата

И никога този човек от древните времена не се свързваше със своето човешко тяло с една интензивност, такава, с която той нямаше да може да има опитност със своето душевно същество.
Човекът беше в определен смисъл прозрачен за самия себе си от гледна точка на душата, той знаеше това: аз съм душа и бях душа преди да сляза на земята. Той знаеше също, особено в древните времена, определени детайли от живота на душата си и на духа си, преди да слезе на земята. Той имаше опитност със самия себе си в космични образи. Той вдигаше поглед към звездите и не виждаше звездите само в абстрактната конфигурация, в която ние ги виждаме днес, той ги виждаше в имагинации, имащи естеството на сън. Той виждаше целия свят обходен от сънищни имагинации и можеше да си каже: това е последната светлина от този духовен свят, от който съм слязъл и докато бях една слизаща от този духовен свят душа, влязох в едно човешко тяло. И никога този човек от древните времена не се свързваше със своето човешко тяло с една интензивност, такава, с която той нямаше да може да има опитност със своето душевно същество. С какво имаше опитност този човек от древните времена? Неговата опитност се изразяваше в това да може да си каже следното нещо: преди да сляза на земята, бях в един свят, където Слънцето ми беше звездно тяло разпръскващо светлина, където Слънцето беше мястото, където се събираха висшите духовни йерархии. Аз не живеех в едно физическо пространство, а в едно духовно пространство, в един свят, където Слънцето не разпръсква само светлина, а пръска една лъчиста мъдрост. Живеех в един свят, където звездите са същности, изявяващи своята воля. Ето от този свят съм излязъл.
към текста >>

42. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Лондон, 19 ноември 1922 г. (полупублична). Възпитание и учебни въпроси GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ

Но ако кажа: «Всъщност аз не съм много по-умен от детето» или дори «В своето подсъзнание детето е много по-умно от мен», ако изпитвам благоговение пред детето и относно този образ си кажа: «Да, аз не създавам образа, а природата сама представя като образ пред нас измъкващата се от пашкула пеперуда и аз вярвам в образа със същата интензивност, с която следва да вярва детето.» Ако имам тази сила на собствената вяра, тогава образът остава в душата на детето, тогава действат нещата, които не се намират в грубия свят, а живеят във финия свят на отношенията между възпитателя и детето.
Пеперудата се измъква от пашкула навън. Както пеперудата се измъква от пашкула, така и душата излиза от човешкото тяло, когато настъпи смъртта.» Чрез това аз възбуждам фантазията на детето и представям жива морална картина пред душата му. Това мога да го направя по два начина. Мога да кажа: «Аз съм един зрял възпитател, ужасно умен; детето е малко и ужасно глупаво и понеже то не се е издигнало до моята зрялост, аз ще изградя за него една картина, един образ. Образът го изграждам, като знам, че за мен той няма никаква ценност, но го изграждам заради детето.» Помисля ли така и с тази нагласа искам да поднеса образа на детето, той няма да действа в душата, той ще излезе навън така, както е влязъл, защото между възпитателя и детето действат импондерабилни, невидими неща. Но ако кажа: «Всъщност аз не съм много по-умен от детето» или дори «В своето подсъзнание детето е много по-умно от мен», ако изпитвам благоговение пред детето и относно този образ си кажа: «Да, аз не създавам образа, а природата сама представя като образ пред нас измъкващата се от пашкула пеперуда и аз вярвам в образа със същата интензивност, с която следва да вярва детето.» Ако имам тази сила на собствената вяра, тогава образът остава в душата на детето, тогава действат нещата, които не се намират в грубия свят, а живеят във финия свят на отношенията между възпитателя и детето. И това, което се разиграва подсъзнателно невидимо между възпитателя и детето, замества в предостатъчна степен това, което може да премине от учителя в детето като интелектуално учение. По този начин детето получава възможност свободно да се развива в присъствието на учителя. Учителят си казва: «Аз живея в обкръжението на детето, трябва да му предоставя възможностите, чрез които детето да се развива възможно само. Но тогава стоящ до детето дори по този начин, не бива да се чувствам неизмеримо надвишаващ го, а само като човек, който е няколко години по-възрастен. Човек не винаги е по-умен - взето относително, следователно не е необходимо винаги да се поставя над детето, а следва да бъде само помощник в развитието на детето.
към текста >>

43. ДЕВЕТА ЧАСТ. ЛЕКЦИЯ, Щутгарт, 9 декември 1922 г. Човекът и свръхсетивните светове. Слушане, говорене, пеене, вървене, мислене GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ

Тогава се изживява същото със същата интензивност.
То избледнява. Дори и при най-интензивно чувстващите хора то избледнява. Във външния земен живот трябва да е така. Но макар и да угасва така в по-късно време, то остава като част от човешката същност. И човек действително може отново да се пренесе, и се пренася в него след смъртта. Тогава се изживява същото със същата интензивност. Това принадлежи към човека. Това, което той е преживял, остава, само че за сетивното наблюдение то е нещо минало. Поради това то има и своето значение. Ако бихте били родени седемгодишен, ако бихте останали до седмата си година в някаква друга форма на съществуване, например в ембрионалното състояние и тогава да се родите, но същевременно да сте получили вторите си зъби в ембрионалното си състояние, тогава никога нямаше да можете да станете религиозни хора. Защото заложбата за религиозност нямаше повече да може да се развие в такъв земен живот.
към текста >>

44. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 22 март, 1923 г. GA_222 Импулсиране на световно-историческите събития от духовните сили

Ако сме приели някаква обичайна храна, то интензивността на създадената от нея форма е такава, че в течение на 24 часа ние постепенно я разрушаваме: след едно бодърстване и един сън тя се разтваря.
Ако аз, да кажем, нарисувам формата, възникваща там долу, то в горния човек тогава възниква нейното отражение. Това е наистина така: зелето образува в нас определена форма, а в нашата глава възниква нейното обръщане, нейния негатив. И ето в това негативно ние възприемаме външния свят. Той може да внася в нас впечатления, защото носим в себе си в известен смисъл празно пространство (всичко това е казано, разбира се, много приблизително). И така действат в нас всички ядливи растения. Ако сме приели някаква обичайна храна, то интензивността на създадената от нея форма е такава, че в течение на 24 часа ние постепенно я разрушаваме: след едно бодърстване и един сън тя се разтваря. След това тя трябва отново да се създава. Така стои работата с растенията, които при своето природно израстване имат физическо тяло и етерно тяло, а астралното допускат само да ги докосва. Но сега си представете, какво ще се получи, ако приемем в себе си, да кажем, сок на беладона. Тук ние имаме растение, което е всмукало астралното, и което, благодарение на това, че е всмукало астралното, притежава много по-силна формообразуваща сила, така че там долу в човека възниква много по-трайна форма, която ни се отдава не така лесно да преработим, която даже претендира за самостоятелност. В следствие на това възниква много по-определено, интензивно действащо негативно.
към текста >>

45. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 25 ноември 1923 г. GA_232 Мистерийни центрове

Както казах, проблемът не е в това да се държите храбро в тази ситуация, която извличате от забравата, а в това, което се преживява с голяма интензивност.
Първото, което стана - това беше случайност, - беше следното: преобърна се мастилницата и така изцапа две страници, че беше невъзможно вече да се прочетат. Това е действието. Това действие от преди много години често го преживявах отново, този учебник с развалени страници, с всичко, което понесох при това, защото в бедното семейство учебникът трябваше отново да бъде купен. Беше ужасно - всичко, което би могло да се преживее във връзка с този учебник с гигантско петно! И така, въпросът е да се оживи нещо от този вид. Както казах, проблемът не е в това да се държите храбро в тази ситуация, която извличате от забравата, а в това, което се преживява с голяма интензивност. Когато се опитате да оживите ситуацията с цялата й вътрешна интензивност, тогава ще преживеете и още нещо. Повече, отколкото в съня, в действителното съзерцание, когато сте откъснати от впечатленията от деня и лежите в леглото, вие ще преживеете някаква ситуация. Докато през деня вие сте извикали пред душата си сцена, преживяна вътрешно, през нощта, в тъмнината, когато сте насаме със себе си, преживявате, съзерцавайки сякаш в пространството ситуацията, в която сте се намирали до или след това. Да кажем, че сте извикали пред душата си сцена, която сте преживели в единадесет часа. След това сте тръгнали нанякъде, където сте седели пред хора.
към текста >>

Когато се опитате да оживите ситуацията с цялата й вътрешна интензивност, тогава ще преживеете и още нещо.
Това е действието. Това действие от преди много години често го преживявах отново, този учебник с развалени страници, с всичко, което понесох при това, защото в бедното семейство учебникът трябваше отново да бъде купен. Беше ужасно - всичко, което би могло да се преживее във връзка с този учебник с гигантско петно! И така, въпросът е да се оживи нещо от този вид. Както казах, проблемът не е в това да се държите храбро в тази ситуация, която извличате от забравата, а в това, което се преживява с голяма интензивност. Когато се опитате да оживите ситуацията с цялата й вътрешна интензивност, тогава ще преживеете и още нещо. Повече, отколкото в съня, в действителното съзерцание, когато сте откъснати от впечатленията от деня и лежите в леглото, вие ще преживеете някаква ситуация. Докато през деня вие сте извикали пред душата си сцена, преживяна вътрешно, през нощта, в тъмнината, когато сте насаме със себе си, преживявате, съзерцавайки сякаш в пространството ситуацията, в която сте се намирали до или след това. Да кажем, че сте извикали пред душата си сцена, която сте преживели в единадесет часа. След това сте тръгнали нанякъде, където сте седели пред хора. Вие седите ето тук, а наоколо седят хора.
към текста >>

46. ОСМА ЛЕКЦИЯ, 8 декември 1923 г. GA_232 Мистерийни центрове

Ученикът се научавал да свързва цялата тази интензивност на вътрешните импулси с цялата интензивност на външните импулси.
Ако имам имагинации, тогава отвътре от мен израства това, което после намирам в едни или други растения, в едни или други животни, в един или друг човек. Всичко, което намирам вътре в мен, съвпада с нещо, намиращо се извън мен. И за всичко, което срещам навън, от недрата на душевния ми живот се надига нещо, което е свързано с него, което съвпада с него. Такава двояка свързаност със света - ето какво действително вътрешно грандиозно усещане стояло пред ученика като отзвук от двете статуи. И ученикът действително се учел по такъв начин, от една страна, бих казал, духовно да разширява душата си в мировите простори, а от друга страна, се научавал дълбоко да навлиза навътре в себе си там, където това вътрешно действа не така вяло, както то действа в обичайното съзнание, а където то действа така, сякаш е пронизано наполовина с действителността, тоест е пронизано, разтърсено, омагьосано от съновидения. Ученикът се научавал да свързва цялата тази интензивност на вътрешните импулси с цялата интензивност на външните импулси. От родството със зимните и от родството с летните пейзажи той достигал до прозрения за външната природа и за своята собствена същност. Той дълбоко се родеел с тази външна природа и с тази собствена същност. Тогава той вече е бил добре подготвен, за да премине през някакъв вид повторение. В това повторение съвсем ясно се прекарвало от инициаторите пред душата му: Ти вътрешно в душата си трябва да се задържиш във вцепенение. Ти трябва да се задържиш в това излизане в мировите простори.
към текста >>

47. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 9 декември 1923 г. GA_232 Мистерийни центрове

Физическата топлина за вас не е едновременно и нещо душевно, защото вие, като земен човек с обикновено съзнание, не възприемате с цялата интензивност природно-душевното.
Това не се свързва с вашата душевност. И като земен човек, влизайки в топлата стая, вие нямате усещането: тук, в тази стая, има нещо сякаш от великия Дух, обграждащ човека с любов. Вие усещате тази топлина като приятно телесно чувство, обаче не го усещате като нещо душевно. Същото е и със студа. Вие мръзнете, студено ви е телесно; но нямате усещането: чрез особените климатични условия към вас се приближават демони, за да ви нашепват нещо толкова хладно, че замръзвате също и в душата. Физическата топлина за вас не е едновременно и нещо душевно, защото вие, като земен човек с обикновено съзнание, не възприемате с цялата интензивност природно-душевното. В качеството си на земен човек можете да се сгреете от друг човек, от неговото приятелство, от неговата любов; можете да замръзнете от неговата хладина, може би и от неговата еснафщина, обаче при това се има предвид нещо душевно. Но помислете колко малко е склонен днес физическият земен човек, когато излезе в топъл летен ден със зноен въздух, да каже: Боговете сега много ме обичат! Или колко малко е склонен сегашният човек, излизайки на зимния студ, да каже: а сега във въздуха се носят само тези Силфи, които са хладни филистери в света на Силфите. Такива изрази днес няма да чуете. Усещането, на което искам да ви обърна внимание - казах ви по този повод, че трябва да започна обяснението от края, - се откривало като нещо от само себе си разбиращо се на ученика, когато той преживявал това вътрешно усещане на потиснатост.
към текста >>

48. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 28 декември, 1923 г. GA_233 Световната история в антропософска светлина и като основа за познанието на човешкия дух

Представете си, какво би трябвало да стане, ако гигантският документ, който с нечувана интензивност живеел в тези души, ако този гигантски документ, мистериите на Ефес, още го е имало и ако Александър, в инкарнацията си като Александър, би се срещнал с мистериите от Ефес!
И след това в Ефес нещо вече живяло в техните души се изпълнило с необикновена ценност. И ние можем да кажем, че цялата Азия - в тази нейна "гръцка" форма, която тя приела в Ефес, - живеела в тези две души и особено в душата на този, който впоследствие станал Александър Велики. Представете си ролята, изиграна от тази личност. Описвал съм ви, каква е била тя във времената на Гилгамеш; а сега трябва да си представите, как в живото общение между Александър и Аристотел познанията, свързани с Древния Изток и Ефес, били възпроизведени, но възпроизведени в нова форма. Само си представете това. Представете си, какво би трябвало да стане, ако гигантският документ, който с нечувана интензивност живеел в тези души, ако този гигантски документ, мистериите на Ефес, още го е имало и ако Александър, в инкарнацията си като Александър, би се срещнал с мистериите от Ефес! Ако съумеем да си изградим представа за това, ще можем правилно да оценим факта, че в деня, когато се е родил Александър, Херострат е хвърлил факела в светилището на Ефес; в същия този ден, когато се е родил Александър, храмът на Диана Ефеска е бил предателски изгорен до основи. Той изчезнал завинаги; неговият монументален документ с всичко отнасящо се до него, престанало да съществува. Той съществувал само като историческа мисия в душата на Александър и неговия учител Аристотел. А сега вие трябва да свържете всичко това, което е живяло в душата на Александър, с това, за което говорих вчера, когато ви показах, как мисията на Александър Велики е била вдъхновена от импулс, излизащ от конфигурацията на Земята. Вие лесно ще разберете, как това, което на Изток е било реално откровение на божествено-духовното, сякаш угаснало с Ефес.
към текста >>

49. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 02.03.1924 GA_235 Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки Първи том

В съзнанието чувствата нямат по-голяма интензивност от сънищата.
Чувстването има като свои органи ритъма на дишането и ритъма на кръвообращението, а нервите само посредничат да си представяме, да разбираме, че имаме чувства. Чувствата се опират на организацията на ритмичния организъм; но ние не бихме знаели нищо за нашите чувства, ако нервите не биха ни давали представа за тези наши чувства. И понеже нервите ни дават представа за нашите чувства, днешният интелектуализъм си изгражда суеверието, че нервите са също органи на чувствата. Това обаче съвсем не е така. Но когато с нашето съзнание разглеждаме чувствата, така както те възникват и навлизат в него от нашата ритмична организация и ги сравним с нашите мисли, които са свързани с организма на нашата глава, с нашата нервно-сетивна организация, тогава между нашите мисли и нашите чувства напълно ще доловим същата разлика - само че ако въобще можем да наблюдаваме, - каквато има между нашите дневни мисли в будно състояние и сънищата. В съзнанието чувствата нямат по-голяма интензивност от сънищата. Те имат само една друга форма. Те се явяват само по друг начин. Когато сънувате в образи, вашето съзнание живее именно в образи. Обаче в тяхната образна форма тези образи напълно означават същото нещо, което означават чувствата, но в една друга форма. Така че можем да кажем: - В нашите представи, в нашите мисли ние имаме най-ясното съзнание, най-проясненото съзнание.
към текста >>

50. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 23 април 1924 година GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том

Тези две личности, дъщеря и майка, вътрешно много се срастват една с друга, и тяхната професия на писатели от миналото ги дарява със способността да схванат в тяхното подсъзнание историческите събития с цялата им интензивност и с това инстинктивно много силно да се свържат с развитието на света, както в природата така и в историческия живот.
Когато Хайнрих ІV трябваше да предприеме своето пътешествие за покаяние в Каноса, дъщерята на Беатриче Матилда[8], беше собственичка на Каноса, и тя, която се намираше в много добри отношения с майка си, беше съединила в себе си всички качества на майка си и всъщност беше една още по-превъзходна жена. Това бяха две извънредно симпатични жени, които бяха дълбоко заинтересувани от всичко, което се случваше там под царуването на Хайнрих ІІІ и на Хайнрих ІV. Когато се задълбочим в това, ние откриваме нещо забележително: Маркграфинята Беатриче е преродения Плиний Младши, а дъщеря й Матилда е преродения Тацит. Ние намираме следователно Тацит, който беше описвал историята в древни времена, ние го намираме - нали на жената, когато тя е велика, е свойствено именно наблюдението, - ние намираме този Тацит като наблюдател на историята в голям мащаб, като участник, като непосредствен участник в историята, защото Матилда е именно собственичката на Каноса и там се разиграва цялата сцена, - нещо, чрез което се решават извънредно много работи в Средновековието. Сега в това прераждане ние го намираме като наблюдател на историята. Тези две личности, дъщеря и майка, вътрешно много се срастват една с друга, и тяхната професия на писатели от миналото ги дарява със способността да схванат в тяхното подсъзнание историческите събития с цялата им интензивност и с това инстинктивно много силно да се свържат с развитието на света, както в природата така и в историческия живот. В по-късно време става следното. Ние виждаме Плиний Младши, който в Средновековието се беше преродил като маркграфиня Беатриче, отново прероден в 19-то столетие, прероден в романтична среда, в романтично обкръжение, как приема всичко романтично, не бихме казали с въодушевление, но с голяма естетическа наслада. Ние го виждаме, как първоначално стои във всичко романтично, от една страна свързан с тази романтика, а от друга получил чрез роднинството един учен стил. Той се вживява в един учен стил - имам предвид един изучен писателски стил, а не един стил на живота, - но този стил не подхожда на неговата природа. Той постоянно гледа да се освободи от него, иска да го отхвърли.
към текста >>

51. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 11 май 1924 година GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том

Тези лунни същества, с които ние имаме толкова много работа след смъртта, са дали на хората онази прамъдрост, която е угаснала вече в нашата епоха, която е продължила с още известна интензивност до 3-то, 4-то следхристиянско столетие, след това е съществувала в традицията и накрая е угаснала напълно.
Но чрез това в космическия етер много силно се фиксира онова, което ние изживяваме и което помага за коригиране на нашите собствени дела, както току-що описах. Това изминаване в обратен ред на земния живот, когато е описано не само принципно, както го направих в моята книга «Теософия», а се опитваме да го опишем конкретно и нагледно, както бих искал да направя това сега, именно това изминаване в обратен ред на земния живот е извънредно интересно. То съставлява една много важна част от живота на човека след смъртта. В нашата епоха изживяванията, които един човек може да има, са фактически много сложни. Помислете само колко съвършено различно е цялото душевно устройство на тези лунни същества в сравнение с това на земните жители. Тези лунни същества, с които ние имаме толкова много работа след смъртта, са дали на хората онази прамъдрост, която е угаснала вече в нашата епоха, която е продължила с още известна интензивност до 3-то, 4-то следхристиянско столетие, след това е съществувала в традицията и накрая е угаснала напълно. Аз често съм обяснявал, как хората не биха могли да достигнат до проявата на тяхната свобода, ако по-нататък бе останала величествената и мощна мъдрост на тези праучители. Следователно тази прамъдрост е угаснала и на нейно място е настъпило нещо друго, а именно абстрактното мислене. Днес човекът мисли в понятия, които нямат много общо с духовния свят. Бих искал да употребя тук едно сравнение, което вече съм употребявал: Аристотел е оставил десет понятия, които някога изброих тук. И тези понятия бяха всъщност все още един остатък от древната мъдрост - битие, количество, свойство, относителност, положение, пространство, време, актив, действие, страдание.
към текста >>

52. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, 1 юли 1924 г. GA_237 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Трети том

Тези вътрешни борби, които са предхождали началото на епохата на Съзнателната душа, са вече такива, че днес би трябвало да насочим поглед върху тяхната интензивност, върху тяхната същност.
Това можеше да се случи. Тогава се сядаше и се опитваше да се обоснове индивидуализма, полемизираше се против Аверое - и Аверое се явяваше заплашващ и заблуждаваше душата. В 13-то столетие против отдавна умрелия Аверое се надигнаха най-важните писатели-схоластици. Те полемизираха срещу него, срещу онова, което беше останало като учение. Той доказваше на някого, че неговите отново сгъстени мисли, са консолидирани и продължават да живеят. Тези вътрешни борби, които са предхождали началото на епохата на Съзнателната душа, са вече такива, че днес би трябвало да насочим поглед върху тяхната интензивност, върху тяхната същност. Думите в крайна сметка са думи, и хората от по-късно време приемат това, което стои зад думите, именно с онези понятия, които те имат. Обаче в онези времена думите са съдържали понякога в себе си богат душевен живот, те са сочили към един такъв душевен живот, какъвто аз току-що охарактеризирах. И така ние имаме две течения, които и до ден днешен продължават да действат. Едното течение, - сега вече само от духовния свят, но затова пък още по-силно, - иска да обясни на човека, че един общ мисловен живот заобикаля Земята, че хората дишат духовно-душевно вътре в мислите. Другото течение, преди всичко иска да насочи вниманието на човека върху това, че той трябва да стане независим от такава общност, че трябва да се изживее в своята индивидуалност.
към текста >>

53. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 6 юли 1924 г. GA_237 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Трети том

Имаме първо души, които с особено голяма интензивност са тласкани към антропософията.
Действително за отделния човек в Антропософското общество въпросът за кармата изниква много по-интензивно, отколкото в една друга област. Искам да обърна внимание само на следното: Предположете, че душите, които днес са въплътени в човешки тела, в миналото и в техните тогавашни земни съществувания не са достигнали дотам да изживеят нещо от това - нека вземем един краен пример, - което в Антропософското общество води до евритмията, защото тя не е съществувала в онези времена, когато са били въплътени душите, които днес я търсят. Тук изниква парещият въпрос: - Как една душа стига дотам, да извърви пътя към евритмията, изхождайки от кармически причини? Но също така е с всички отделни области на общия живот: - Днес се намират души, които търсят пътя към това, което дава антропософията. Как стигат те дотам да развият предварителните условия на тяхната карма в миналите земни съществувания, да ги развият именно в посоката към антропософията? Имаме първо души, които с особено голяма интензивност са тласкани към антропософията. Тази сила не е еднаква при всички, но има души, които с голяма вътрешна сила са тласкани към антропософията и изглежда, като че ли те се стремят направо, без странични пътища към антропософията, включвайки се в някоя област на антропософския живот. Съществуват известен брой души, които стигат до един такъв космически стремеж в тяхната душа поради факта, че с особена сила в миналите столетия, в които са прекарали предишния си земен живот, са почувствали че християнството е стигнало до определена повратна точка. Те са живели в една епоха, когато християнството беше достигнало дотам хората да имат повече или по-малко инстинктивно чувство, че то е упражнявано с една самопонятност, с една инстинктивна самопонятност, когато всъщност душите не си задаваха въпроса: - Защо съм християнин? - И когато насочим поглед в миналото до 13-то, 12-то, 11-то, 10-то, 9-то, 8-то столетие на следхристиянското развитие, ние стигаме особено до такива души, които бяха християнизирани, които се врастваха в епохата на Съзнателната душа, които обаче напълно бяха приели християнството още преди епохата на Съзнателната душа в чистата Разсъдъчна душа, за които обаче по отношение на повече светските работи проблясваше онова, което трябваше да донесе Съзнателната душа. Това, което беше живяло там несъзнателно, така че заобикаляйки ума беше внесено в действията на организма и беше живяло в много отношения като едно благочестиво християнство, което не достигаше до яснота по отношение на самото себе си, то застави тези хора да си зададат въпроса: - Защо сме християни?
към текста >>

54. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 13 юли 1924 г. GA_237 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Трети том

Мои мили приятели, не мога по един теоретизиращ начин да изложа това, което е един свят от факти, защото чрез всеки теоретичен начин нещата биха избледнели, биха изгубили своята интензивност.
И вече можеше да се види, как това, което действаше върху различни области при отделните хора, от настъпването на епохата на Михаил до изтичането на Кали-Юга, Духът на времето, говореше така, че това говорене беше зов за антропософските откровения. Можеше да се види как антропософията се ражда по един жив начин като едно същество, което трябваше да бъде родено, но което почиваше като в майчина утроба в онова, което от първите християнски столетия на Земята подготви школата на Шартр и което след това намери своето продължение в свръхсетивния свят във взаимна дейност с онова, което продължаваше да действа на Земята в аристотелически оцветената защита на християнството. Тогава, от онези импулси, които намираме в съчинението на Аланус от Лил «Против еретиците» се породи нещо подобно на «Summа fidei catholicae centia gentiles» на Тома Аквински[13]. И така се роди след това онова течение на времето, което виждаме от всички картини, в които доминиканските църковни учители тъпчат с крака Аверое, Авицена и други. Така е изобразена живата защита на духовното християнство, но същевременно и преходът в интелектуалистичното. Мои мили приятели, не мога по един теоретизиращ начин да изложа това, което е един свят от факти, защото чрез всеки теоретичен начин нещата биха избледнели, биха изгубили своята интензивност. Исках да представя пред вашата душа факти, от които да почувствате, на какво се натъква погледът, когато искаме да го насочим върху душите, които преди тяхното настоящо земно съществуване така са минали през едно духовно развитие между смъртта и едно ново раждане, че на Земята в тях се роди копнеж към антропософията. В света действат съвместно най-противоположните възгледи, които създават едно цяло. И сега онези души, които в 12-то столетие работиха във великата школа от Шартр и онези, които бяха свързани с тях чрез една от най-големите духовни общности, но в свръхсетивния свят в началото на 13-то столетие, - духовете от Шартр сега действат съвместно с тези души, които съвместно с тях бяха култивирали аристотелизма, безразлично дали едните действат тук на Земята, а другите все още в свръхсетивния свят, в стремежа да създадат една нова духовна епоха в земното развитие. Сега за тях е важно да съберат душите, които от дълго време са свързани с тях, да съберат душите, с които може да бъде основана една духовна епоха, за да създадат по някакъв начин за относително кратко време всред отиващата иначе към гибел цивилизация възможността за едно съвместно действие в земна инкарнация на духовете от Шартр от 12-то столетие и свързаните с тях духове от 13-то столетие, за да могат те да работят съвместно в земното съществуване, да могат да действат заедно, за да развият отново духовността в цивилизацията, която иначе плува във водите на залеза и упадъка. С това исках да ви опиша намерения, които днес се култивират, така да се каже, - не на Земята, а между небето и Земята, тях именно исках да опиша.
към текста >>

55. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 3 август 1924 г. GA_237 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Трети том

Онази група, която, така да се каже, е още езически предразположена, изпитва особена необходимост с цялата интензивност да обхване носещите сили на антропософията, така да се каже, без да се оставя да бъде отклонена от някакви съображения, да върви в посоката на тези носещи антропософски сили.
Всъщност когато днес гледаме по-надълбоко в света, ние непрестанно можем да наблюдаваме тези течения, които имат в себе си нещо разтърсващо сърцето. Аз казах: - Онези, които идват в Антропософското общество, се делят на две групи. Едната група са такива хора, които още внасят знание от старото езичество и са се развили по-нататък, започвайки от езичеството, без да имат много опитност за онова християнско развитие, което е станало още във времето на Кали-Юга, сега те се врастват в онова християнство, което отново трябва да бъде космическо християнство; следователно те са езически предразположени души, които всъщност едва сега се врастват в християнството. Другата група са такива души, които повече са уморени от християнството (уморени от езичеството?)[1], но не си признават това, които от самото начало се врастват в антропософското движение поради неговия християнски характер, при което те се врастват не толкова дълбоко в това, което е антропософска космология, антропософска антропология и т. н., а се врастват повече в абстрактно религиозното. Тези две групи ясно се различават една от друга. Онази група, която, така да се каже, е още езически предразположена, изпитва особена необходимост с цялата интензивност да обхване носещите сили на антропософията, така да се каже, без да се оставя да бъде отклонена от някакви съображения, да върви в посоката на тези носещи антропософски сили. Всичко това са неща, които всъщност, трябва добре да се влеят в сърцата; но те трябва да се влеят в сърцата на антропософите. Само тогава ще бъде възможен един действителен съвместен живот сред Антропософското общество на основата на конкретната антропософия. Защото когато повече езически устроените души проявяват техните сили, които в това въплъщение дълбоко са залегнали в основата на душите и които при някои хора трудно успяват да се изявят, - когато тези души проявят техните сили, тогава над цялото Антропософско общество ще се разпростре атмосфера на напредък напълно в смисъла на Михаил. Но тогава трябва да имаме смелостта да вникнем именно в тази силна борба, която се води между това, което Михаил трябва да предприеме за овладяване на своята велика задача, и това, което Ариман постоянно противопоставя. Ариман е обхванал първо определени тенденции в развитието на цивилизацията, за да ги постави в своя служба.
към текста >>

56. 4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 12 септември 1924 г. GA_238 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Четвърти том

Напротив, бихме искали да кажем, че в определени духовни области с особена интензивност можаха да се развиват онези, които бяха настроени повече платонически.
Но от друга страна продължават да действат, а именно сега в свръхсетивните светове, оставащите с течението на Михаил индивидуалности на Аристотел, на Александър и на всички онези, които принадлежат към тях. Освен това обаче сред това течение действа, отчасти в свръхсетивните светове, отчасти на самата Земя нещо чрез определени личности, които бяха във връзка с тези свръхсетивни течения през време на техния живот като индивидуалности между смъртта и едно ново раждане, които след това се преродиха като личности на Земята в течение на следващите столетия; индивидуалности, които се придържат по-малко към александризма, към аристотелизма, а повече към Платон и към всичко онова, което беше станало от платоновия възглед. А именно ние виждаме, как през вековете след 9-то столетие на Земята слизат ориентирани платонически с платоническо направление духове. И това са онези, които през Средновековието продължиха едно учение, което официалното християнство, официалният католицизъм считаше за еретическо, което обаче беше по-истинското християнско учение. Индивидуалностите, които продължиха християнския аристотелизъм, останаха отначало в духовния свят, защото според дадените възможности за развитието в 9-то, 10-то, 11-то, 12-то столетие това духовно течение нямаше как истински да се свърже с останалите. Напротив, бихме искали да кажем, че в определени духовни области с особена интензивност можаха да се развиват онези, които бяха настроени повече платонически. Във все повече и повече разпространяващото се официално католически оцветено християнство ние намираме тук и там личности, които в школи продължават традицията на мистериите и осветляват християнството с тези древни традиции на мистериите. И един център, в който след това се вля всичко онова, което беше продължено като такива традиция, е този, който аз често споменавах в последно време, а именно изцяло духовната школа от Шартр, в която действаха такива духове като Бернардус Силвестрис, Аланус аб Инсулис и други. Какъв духовен живот се разви всъщност там, който накрая се вля в тази знаменателна, позната само външно на човечеството школа от Шартр? Това е един духовен живот, който всъщност е напълно подтиснат в по-ново време, един духовен живот, в който още се предават древни традиции на мистериите. Ние намираме, че навсякъде в този духовен живот царува един възглед за природата, който е дълбоко духовно проникнат, който още е напълно различен от този абстрактен възглед за природата, който по-късно обхвана всички кръгове, различен от онзи абстрактен възглед за природата, който познава само природни закони изразими в мисли.
към текста >>

57. 7. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 18 септември 1924 г. GA_238 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Четвърти том

Но ако вземем всичко това, което тук имаме като чувство за действителност, ако вземете, мои мили приятели, това, което наричате действителност на хората, които срещате тук, всичко това по неговата интензивност е като една сънувана действителност в сравнение с извънредно интензивната действителност, която изживяваме през тези десетилетия непосредствено след смъртта и които изживява и самият наблюдател.
И тук имаме особеното: Ние имаме определено чувство, бих искал да кажа, едно чувство на действителност за това, което ни пресреща на Земята. Ако не бихме имали това чувство на действителност, ние бихме считали за сънища всичко, което срещаме през деня. Следователно на Земята ние имаме определено чувство за действителност. Ние знаем, че нещата са действителни, те ни удрят, когато се сблъскаме с тях, изпращат ни светлина, изпращат ни звуци. Накратко казано, съществуват много неща, които ни дават повод да имаме едно чувство на действителност тук през време на нашия земен живот между раждането и смъртта. Но ако вземем всичко това, което тук имаме като чувство за действителност, ако вземете, мои мили приятели, това, което наричате действителност на хората, които срещате тук, всичко това по неговата интензивност е като една сънувана действителност в сравнение с извънредно интензивната действителност, която изживяваме през тези десетилетия непосредствено след смъртта и които изживява и самият наблюдател. Всичко това ни се явява много по-действително, а земният живот ни се явява като че е бил един сън, като че всъщност едва сега душата се събужда по отношение интензивността на живота. Това е особеното. И когато следях този образ на Щрадер, действителността, действителната индивидуалност, която живееше след смъртта, ме ангажира много повече, отколкото споменът за земния живот, който по отношение на това, което се явява след смъртта, изглежда като един сън. Така че по отношение на силните впечатления, получени от умрелия, аз не бих могъл да развия повече интерес за живия и да го опиша. Тук аз мога да говоря от собствена опитност, колко малко интензивен е земният живот в сравнение с живота, който срещаме, когато проследяваме човека след неговата смърт, който живот е извънредно интензивен.
към текста >>

Всичко това ни се явява много по-действително, а земният живот ни се явява като че е бил един сън, като че всъщност едва сега душата се събужда по отношение интензивността на живота.
Ако не бихме имали това чувство на действителност, ние бихме считали за сънища всичко, което срещаме през деня. Следователно на Земята ние имаме определено чувство за действителност. Ние знаем, че нещата са действителни, те ни удрят, когато се сблъскаме с тях, изпращат ни светлина, изпращат ни звуци. Накратко казано, съществуват много неща, които ни дават повод да имаме едно чувство на действителност тук през време на нашия земен живот между раждането и смъртта. Но ако вземем всичко това, което тук имаме като чувство за действителност, ако вземете, мои мили приятели, това, което наричате действителност на хората, които срещате тук, всичко това по неговата интензивност е като една сънувана действителност в сравнение с извънредно интензивната действителност, която изживяваме през тези десетилетия непосредствено след смъртта и които изживява и самият наблюдател. Всичко това ни се явява много по-действително, а земният живот ни се явява като че е бил един сън, като че всъщност едва сега душата се събужда по отношение интензивността на живота. Това е особеното. И когато следях този образ на Щрадер, действителността, действителната индивидуалност, която живееше след смъртта, ме ангажира много повече, отколкото споменът за земния живот, който по отношение на това, което се явява след смъртта, изглежда като един сън. Така че по отношение на силните впечатления, получени от умрелия, аз не бих могъл да развия повече интерес за живия и да го опиша. Тук аз мога да говоря от собствена опитност, колко малко интензивен е земният живот в сравнение с живота, който срещаме, когато проследяваме човека след неговата смърт, който живот е извънредно интензивен. И точно там, където поради проявения интерес през земния живот особено много е пробуден интересът за живота след смъртта и внимателно проследяваме, как нещата се развиват по-нататък, тогава забелязваме възникващите трудности.
към текста >>

58. 8. ОСМА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 19 септември 1924 г. GA_238 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Четвърти том

След скептицизма, през който е минала, интензивността, с която е изживяно християнството с всички негови външни обреди по всички пътища, по които някой става кардинал, е заложена дълбоко в тази личност.
Науката не дава последните истини; едно силно чувство за познание, което съществуваше всъщност като полъх още при предишното минаване през сферата на Меркурий, то отново отминава и в този живот се образува кармически един особен манталитет; един манталитет, който с голяма упоритост задържа внушителни възприятия, които тази индивидуалност е изживяла, но може да развие малко понятия за следващия живот, за да ги владее. Когато наблюдава как тази индивидуалност минава през живота между смъртта и едно ново раждане, човек се пита: - Каква ще бъде тази индивидуалност всъщност в едно ново въплъщение, към което сега трябва да се стреми? С какво всъщност тя правилно е свързана сега? - Човек има чувството, че тя може да бъде свързана повече или по-малко интензивно с всичко възможно и с нищо. Всички предварителни условия вследствие на преживяното по-рано са налице. След скептицизма, през който е минала, интензивността, с която е изживяно християнството с всички негови външни обреди по всички пътища, по които някой става кардинал, е заложена дълбоко в тази личност. Личността трябва да стане богата с познания, но тя би могла да се яви и с повърхностни понятия. Освен това, колко заличена е картата на европейските земи, които тя е владяла някога. Човек не знае, как тя ще се ориентира отново в нея? Какво ще направи тя с тази карта на европейските земи? Тя не ще знае какво да прави с нея.
към текста >>

59. 9. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 21 септември 1924 г. GA_238 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Четвърти том

А именно тя прие онова, което тогава живееше с голяма интензивност, със силна внушителност в Предна Азия и което по най-различен начин изграждаше онзи светоглед, който може да се нарече светоглед на Заратустра с неговия силен дуализъм, който също е описан в една глава на моята книга «Тайната наука»: Онзи дуализъм, който от една страна признаваше Аура Маздао, великия дух на светлината, който изпраща своите импулси в развитието на човечеството, за да бъде източник на доброто, на великото, на красивото, който има своите служещи духове Амшаспанди, които го заобикалят, както в светлината на откровението на небесно лице Слънцето е заобиколено от 12-те зодиакални знака - тук следователно имаме светлата страна на онзи дуализъм, произхождащ от древна Персия, - след това имаме противната ариманическа сила, която внася навсякъде в мировото развитие на човечеството тъмнината, но също и злото, това, което навсякъде е спъващо, създаващо дисхармония.
Чрез това може да се види, колко трудно е в съвременния земен живот да бъде внесено това, което естествено всеки човек донася със себе си от минали земни съществувания, донася го със себе си защото - може би с изключение на неговото най-последно въплъщение, - все пак той е стоял в определени първоначални отношения с духовния свят или още реално, или най-малко по традиция. Това може да ни покаже, как в едно съвременно човешко тяло, в съвременните отношения на възпитанието и на цивилизацията е трудно да бъде внесена предишна духовност, нещо получено по духовен начин. За целта бих искал да разгърна пред вас една поредица земни съществувания на една индивидуалност, които трябва да ви покажат всевъзможните пречки, които могат да се получат насреща на едно такова внасяне в настоящето време и които могат да покажат, как тези трудности всъщност вече са били подготвени при някои хора в минали земни съществувания. Нека първо да разгледаме, мои мили приятели, една човешка индивидуалност в нейното въплъщение през 6-то предихристиянско столетие, всъщност в онова време и малко след това, когато стана отвеждането на евреите във вавилонското пленничество. При разглеждането на това време аз се натъкнах на една индивидуалност, тогава въплътена като жена, която принадлежеше на юдейското коляно, която обаче при онова отвеждане на юдеите във вавилонското пленничество, всъщност преди юдеите да изпаднат в това пленничество, беше побягнала и беше възприела през следващото време в Предна Азия - тя беше достигнала до късна старост в онова си въплъщение, - всички възможни учения, които можеха да се получат по онова време в Предна Азия. А именно тя прие онова, което тогава живееше с голяма интензивност, със силна внушителност в Предна Азия и което по най-различен начин изграждаше онзи светоглед, който може да се нарече светоглед на Заратустра с неговия силен дуализъм, който също е описан в една глава на моята книга «Тайната наука»: Онзи дуализъм, който от една страна признаваше Аура Маздао, великия дух на светлината, който изпраща своите импулси в развитието на човечеството, за да бъде източник на доброто, на великото, на красивото, който има своите служещи духове Амшаспанди, които го заобикалят, както в светлината на откровението на небесно лице Слънцето е заобиколено от 12-те зодиакални знака - тук следователно имаме светлата страна на онзи дуализъм, произхождащ от древна Персия, - след това имаме противната ариманическа сила, която внася навсякъде в мировото развитие на човечеството тъмнината, но също и злото, това, което навсякъде е спъващо, създаващо дисхармония. Това учение беше свързано с едно проникващо познание на констелациите на звездите в смисъла, в който в древни времена хората имаха астрософия или астрология. Тази индивидуалност, за която говоря, затова можа да приеме тогава всичко това в нейното въплъщение като жена, защото имаше един вид приятел и учител в лицето на една мъжка личност, която беше посветена в много неща от тези предноазиатски учения, именно в халдейската астрология. И така между двамата става първо една оживена обмяна на мисли във времето, когато юдеите бяха отведени в пленничество и ние имаме забележителното явление, че чрез силата на впечатленията, които получи женската личност, чрез всичко, което тя прие по един извънредно възприемчив, заинтересуван начин, тя стана вътрешно виждаща и под формата на видения, които напълно предаваха космическия ред можеше да обхваща с поглед света. Тук ние действително имаме работа с една забележителна индивидуалност, в която оживява всичко, върху което е било говорено, което е било разглеждано заедно с този приятелски полупосветен от Предна Азия. И онази женска личност беше завладяна от едно настроение, за което можем да кажем: - Ах, какво представляваха в крайна сметка всички идеи, които аз приех през време на учението, в сравнение с мощната картина от имагинациии, които сега стоят пред моята душа?
към текста >>

60. ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Вроцлав, 13. Юни1924 г. GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том

Сравнете цялата интензивност на изживяването в момента, когато то се изживява с това, което става, когато след десет години изплуват спомените за него!
Но какви са тези спомени? Нека да сравним тези спомени с пълната изживяна действителност, от която произлиза споменът. Ние се намираме вътре в живота, прекарваме го в радост и в страдания, с цялото наше съществуване ние сме вплетени в нашите изживявания. Но нека веднъж сравним целия този интензивен начин на вплитане с нашето собствено битие, с подобните на сенки спомени, които запазваме в душата си. Разгледайте веднъж едно много важно за вас събитие в живота, например смъртта на някой много близък приятел или на вашите родители, - нещо, което поради нашата душевна нагласа се изживява особено дълбоко. Сравнете цялата интензивност на изживяването в момента, когато то се изживява с това, което става, когато след десет години изплуват спомените за него! Ние въпреки това трябва да притежаваме тези призрачни спомени, за да чувстваме непрекъснатостта, вътрешната масивност, реалността на нашия аз в земния живот. Но не виждате ли как азът в земния живот съвсем не може да съществува за обикновеното съзнание без спомените, как той призрачно се изживява, как този аз е закотвен в това, което в края на краищата всяка нощ потъва в подсъзнателното? Всъщност ние не изживяваме много интензивно нашия аз в обикновеното земно съзнание. Все по-мисловен и по-мисловен става този наш аз на изминалия ни живот, за който обаче знаем, че е свързан с днешния ни аз. Настоящото изживяване е интензивно, но не и това, което вече е преминало във формата на спомена.
към текста >>

Но сега то не се изблъсква така назад, както го прави физическото тяло, което тогава е зависимо от спомнянето, което постепенно избледнява; човек го изпраща така назад, че като с един фантом прониква цялото си същество и го носи със себе си, осъзнавайки неговото присъствие; и то звучи с голяма интензивност от един образ, изглеждащ като действителната реалност на един друг човек, който телесно застава отпред.
В какво се състои това превръщане? То се състои в това, че от събитията, от изживяванията се представя не само това, което се вижда с очите, но че дълбоко духовното, духовните взаимовръзки са там, там е една картина, която човек и тогава носи със себе си, когато изживяването вече е привършило; картината обаче веднага се появява. Изживяването е интензивно, а чрез имагинацията вътре се проявяват духовните взаимовръзки; душата бива интензивно докосвана и тогава е възможно да се погледне в духовното и да се задържи преживяното. Когато измине една нощ, тогава преживяването, - което чрез съня се изживява още по-интензивно, понеже астралното тяло и азът излизат от физическото тяло, - се издига в духовния свят. Онова, което във физическия свят човек изживява с физическото и с етерното тяло, може да се изживее в духовния свят с аза и с астралното тяло; обаче при събуждането то отново се изблъсква назад във физическото тяло. Но сега то не се изблъсква така назад, както го прави физическото тяло, което тогава е зависимо от спомнянето, което постепенно избледнява; човек го изпраща така назад, че като с един фантом прониква цялото си същество и го носи със себе си, осъзнавайки неговото присъствие; и то звучи с голяма интензивност от един образ, изглеждащ като действителната реалност на един друг човек, който телесно застава отпред. Минават още два или три дни. И това, което става след тези два-три дни и нощи е следното: Каквото човек е изнесъл със своя аз и с астралното си тяло в духовния свят, каквото отново е върнал така, че е навлязло във физическото тяло, където то живее, усилва се и вибрира, то говори - сега се вижда това - и застава зад изживяванията като тъчащата съдба. Събитията не са сами там; те сега са пронизани от това, което ги е предизвикало в предишни животи и което ще продължи да действа и по-нататък в следващите земни животи. Както ние поставяме спомените като призрачни картинни образи зад нас, така този, който има инициационното познание, представя събитията пред себе си така, че изживяванията са непосредствено пред него. Но те стават прозрачни като стъкло и зад тях като в едно мощно световно спомняне застава бъдещата карма, обективният спомен.
към текста >>

61. 8. СКАЗКА ОСМА. Лондон, 24 август 1924 г. GA_240 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Шести том

Макар и това да е нещо съмнително, то показва едно себеотрицание, което съществува в царуването на йезуитизма, което обаче отново означава едно извънредно голямо укрепване на силата, защото всичко, което човек върши по този начин, като го върши с извънредно голямо напрежение на силите и с извънредна интензивност в служба на нещо, върши го не от емоция, то дава една могъща сила.
И когато проследим въпроса именно с интуитивно-окултния поглед, ние стигаме до нещо важно. Чрез Игнациус де Лоайола се роди този орден на Йезуитите, който допринесе наймного за потъване на Християнството в земно-материалния живот, но го направи да потъне с мощна духовна сила. Този орден на Йезуитите има едно правило, което отблъсква напълно моралния човек, което обаче в много отношения означава най-големите от неговите въздействия. Освен обикновените калугерски обети орденът на Йезуитите има освен упражненията, освен всичко онова, през което трябва да минат развиващите се йезуити, за да станат въобще свещеници, също още една правило, съгласно което той се подчинява безусловно на заповедта на римския папа. Каквото и да изисква римският папа, в йезуитския орден не се питат какво трябва да мислят по-нататък върху това: то се изпълнява, защото йезуитите са убедени, че чрез римския папа се проявяват по-висши неща и по отношение на Рим трябва да изпълняват заповедта на тази висша власт. Макар и това да е нещо съмнително, то показва едно себеотрицание, което съществува в царуването на йезуитизма, което обаче отново означава едно извънредно голямо укрепване на силата, защото всичко, което човек върши по този начин, като го върши с извънредно голямо напрежение на силите и с извънредна интензивност в служба на нещо, върши го не от емоция, то дава една могъща сила. Тази сила се движи така да се каже в ниския облак на материалното, но тя е една духовна сила. Това е нещо твърде особено. И сега, когато проследим тези странни, биещи на очи, величествени явления, ние стигаме до откритието, че същият този марсов дух, за който Ви говорих, който стои на основата на Волтеровия живот, че същият този дух е онзи, който упражнявайки свръхсетивни влияния придружава Игнациус де Лоайола от момента, кога то Игнациус де Лоайола е минал през вратата на смъртта. Игнациус де Лоайола е стоял винаги под влиянието на този марсов дух. Непосредствено след като Игнациус де Лоайола мина през вратата на смъртта, положението при него беше съвършено различно от това при другите хора.
към текста >>

62. Увод. Задачата на Духовната наука. Бележки от една лекция в Берлин през 1903 или 1904 GA_245 Указания за езотеричното обучение

Произлезе такава интензивност на чувстването, каквато никога не е заливала света с такива могъщи вълни.
За външния живот човекът бил като мъртъв и нежните зародиши били отглеждани настрана от ослепителната дневна светлина. По-късно от тъмнината на мистериите посвещението излиза в най-ясната дневна светлина. В една велика и всемогъща личност, в носителя на най-висшия обединяващ принцип на Словото, което е израз и проява на скрития Отец, което е негова манифестация, което като прие човешки образ стана Син Човешки и можа да стане представител на цялото човечество, обединителна връзка на всички Азове: в Христос, в Духа на живота, в Обединителя навеки, се извърши исторически - същевременно и символично - посвещението на цялото човечество на степента на чувството, на сърцето. Това събитие съдържаше такава мощ, че можеше да оказва силно въздействие на всеки отделен човек, който го следваше в живота си, чак до неговата физика, до появата на стигми, на белези от рани, до най-пронизващите болки. Всички чувства най-дълбоко бяха разтърсени. Произлезе такава интензивност на чувстването, каквато никога не е заливала света с такива могъщи вълни. В посвещението на божествената любов на кръста стана пожертването на Аза за всички. Физическият израз на Аза - кръвта изтече в името на любовта към човечеството и това подейства така, че хиляди се устремиха към това посвещение, към тази смърт и с любов и ентусиазъм оставиха да бъде пролята кръвта им за човечеството. Никога не е било достатъчно подчертавано, колко много кръв е пролята по този начин; това вече не достига до съзнанието на хората, също и в теософските кръгове. Но вълните на въодушевлението, които се вляха и въздигнаха в тази изтичаща кръв, изпълниха своята задача. Те станаха мощни дарители на импулси.
към текста >>

63. 2. Втора лекция, 11 Октомври 1915 год. GA_254 Окултното движение през 19 век и неговата връзка със съвременната култура

Макар и вече не с интензивността, породена от влиянието на Джон Кинг, склонноста към Индия остана.
Вие знаете, че в по-нататъшното развитие на тези събития, Елена Блаватска написа "Тайната Доктрина" през 80-те години на XIX век, и през 1891 год. тя почина. "Тайната Доктрина" е написана в същия стил като "Езотеричен Будизъм", с изключение на това, че поправи определени груби грешки, които всеки окултист можеше веднага да коригира. Често съм говорил за присъщите особености на книгата на Блаватска и не е нужно сега отново да навлизаме в тази тема. И след това, на основата на случилото се, беше основано Теософското Общество, и принципно казано, то запази своята индийска насоченост. Макар и вече не с интензивността, породена от влиянието на Джон Кинг, склонноста към Индия остана. Това, което сега ви описах, бе един нов път, който правеше големи отстъпки пред материализма на епохата, но въпреки това се предвиждаше да покаже на човечеството, че духовния свят, също както и външния, материален свят, трябва да се взема под внимание. Много подробности би трябвало да се добавят към казаното от мен досега, но времето е твърде малко. Незабавно ще продължа, за да ви покажа как нашето духовно-научно Движение зае мястото си във вече съществуващото Движение. Вие знаете, че основахме Германската Секция на Теософското Общество през Октомври 1902 год. През зимите на 1900 и 1901 год.
към текста >>

64. 2.Втора лекция, 1 Юни 1923 GA_276 Изкуството и неговата мисия

Слизайки на Земята и настанявайки се в своето тяло, душата идва от един друг свят, където не съществуват никакви пространствени форми; там съществуват при същите за нашия физически свят елементи като интензивност на цветовете, качества на цветовете, но не и пространствени линии, не и пространствени форми.
Несъмнено, всичко това се променя и метаморфозира. Онова, което възниква от култа към мъртвите, може да се превърне във висша проява на живота, какъвто беше случаят с изграждането на Гьотеанума.“ Важното е да разбираме нещата, да разбираме например и това, как архитектурата, сама по себе си, се развива според законите, по които душата напуска физическото тяло и се издига над него, както всъщност и става, след като човекът мине през Портата на смъртта. Ако се обърнем към другия край на човешкия живот, към раждането, към слизането във физическия свят, ще трябва да спомена и още нещо, което всред мнозина от Вас може би ще предизвика една лека вътрешна усмивка, а може би не и в такъв случай бих казал: Слава Богу! Виждате ли, когато душата идва на Земята, за да се „настани“ в своето тяло, ако ми позволите този израз, тя всъщност слиза от духовно-душевните светове, където първоначално не съществуват никакви пространствени форми. Душата познава пространствените форми само тогава, когато тя напуска своето тяло и отнася определени впечатления от временното последействие на пространствения свят. Слизайки на Земята и настанявайки се в своето тяло, душата идва от един друг свят, където не съществуват никакви пространствени форми; там съществуват при същите за нашия физически свят елементи като интензивност на цветовете, качества на цветовете, но не и пространствени линии, не и пространствени форми. Напоследък аз често описвам пред Вас онзи свят, в който човекът попада след своята смърт; там той живее в един одушевен, одухотворен свят, протъкан от светлина, цветове и звуци, в един свят, подчинен на „качествата“, а не на „количествата“. И сега той слиза, вмъква се в своето физическо тяло, за да усети тук аз Ви напомням за едно древно усещане, каквото хората са имали в старите, почти забравени от историята цивилизации как той действително се потопява в своето физическо тяло. А чрез физическото тяло той веднага влиза в определено отношение спрямо околния свят: Ето, сега аз вече се разполагам в пространството. Да, сега физическото тяло става част от пространствения свят, въпреки че той му остава чужд. В духовно-душевния свят нещата не изглеждаха така.
към текста >>

65. 5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 25.03.1920 г. GA_312 Духовна наука и медицина

И така бих желал да кажа етерното тяло може да бъде преценено по отношение интензивността на своето въздействие чрез ръста на съответния човек.
При лечебните средства най-вече трябва да се проследява на чина на въздействие на възрастта. След това обаче става дума за следното: винаги е нужно да се обърне внимание на това, как е израснал съответния пациент, дали е нисък и прегърбен, или е висок и изправен, и има голямо значение, съдейки дори по този нисък ръст и прегърбеност или по височината и изправеността, с какви сили разполага това, което ние наричаме етерно тяло на човека. Мислил съм много пъти върху това, и Вие вероятно също няма да искате да бъдат избегнати такива изрази, принадлежащи към реалността на човека, да бъдат избегнати такива изрази като "етерно тяло" и т.н. Те разбира се, биха могли да бъдат заместени с изрази, които са предпочитани сред неантропософите, но това ще можем да направим вероятно едва на края. Сега, за целта на по-доброто разбиране ще се придържаме към това, там където е необходимо, да използуваме такива изрази. И така бих желал да кажа етерното тяло може да бъде преценено по отношение интензивността на своето въздействие чрез ръста на съответния човек. Както казах, искам да преведа всичко; не винаги е възможно всичко да се вземе предвид, тъй като човек не винаги може да си спомни всички дати, но е добре преди всичко да знаем следното. Където е възможно трябва преди всичко да разберем, дали съответния човек в своето детство е израснал бавно или бързо на височина, т.е. Дали дълго време е останал нисък на ръст или в една сравнително все още млада възраст е израснал висок и след това е изостанал по отношение на своя растеж. Всички тези неща ни насочват към нещо, което бихме могли да назовем поведение на етерното тяло, или да кажем, функционална изява на човека спрямо неговото физическо тяло. И когато искаме да опознаем някакво съотношение между човека и неговите лечебни средства, това трябва да се вземе предвид.
към текста >>

66. 20. ДВАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 9.04.1920 г. GA_312 Духовна наука и медицина

За това е необходимо, когато зъболекарят забележи, че зъбите се увредени, да даде съвет, цялостната храносмилателно-двигателна дейност на човека да бъде намалена по интензивност, било чрез това, че предпише външно механична почивка, ако професията на човека позволява това, било чрез това, че внесе в храносмилането успокояващи средства, с които малко, немного да намали интензивността на движението на червата.
Това е перисталтичното движение на червата. Това са два процеса, тясно свързани помежду си. Или всичко, което принадлежи на пересталтичното движение, е тясно свързано с другото, което в другата посока осигурява формирането на зъбите. Този процес на движение на червата е тясно свързан с оползотворяването на флуора в човешкия организъм. Можем да кажем: ако този процес на движение на червата протича по-бързо, по-интензивно, отколкото това би трябвало да става според индивидуалността на даден човек, тогава това ще въздействува обратно в смисъл на разрушаване на зъбите, и по-точно върху всичко онова, което нормално флуорът би трябвало да извършва в човешкия организъм. За това е необходимо, когато зъболекарят забележи, че зъбите се увредени, да даде съвет, цялостната храносмилателно-двигателна дейност на човека да бъде намалена по интензивност, било чрез това, че предпише външно механична почивка, ако професията на човека позволява това, било чрез това, че внесе в храносмилането успокояващи средства, с които малко, немного да намали интензивността на движението на червата. Ала регулирането на тази дейност има особено значение, и тя бива стимулирана чрез подчинената на ритмични закони дейност на крайниците, на които закони аз вече обърнах внимание: дейността на ръцете и на дланите и на краката и стъпалата, която може да бъде особено добре стимулирана чрез евритмичното регулиране на движенията, тъй като евритмичните движения одухотворяват движенията въобще. Ако обаче физкултурният елемент нахлуе твърде силно в чисто физиологичната сфера, тогава махалото се отклонява в грешна посока, и лесно можем да въздействуваме по посока на обратното. Ето защо е понятно, че занимания, както обикновените танцови занимания, с които биват ангажирани най-вече момичетата, могат да въздействуват по вреден начин върху зъбообразуващия процес, така че в никакъв случай не бихме могли да кажем: как стана така, че момичета, които много тънцуват, имат много по-лоши зъби отколкото момчетата? Важното е това танцуване да бъде одухотворено и да не бъде прекалено. От друга страна, що се отнася до движението на ръцете, трябва да кажем, че също така е необходимо да не се прекалява с плетенето на една или две куки, защото вече ще получим противоположното въздействие на това, което бихме получили при едно правилно приложение на тази дейност при човека.
към текста >>

67. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 11 април 1921 г. GA_313 Терапията от гледната точка на духовната наука тъй като я въведох цялата

Ако наистина стигнете до разбирането как лежащото в образуващия кварца процес най-често идва насреща на аза като силово влияние, когато азът иска да действа през крайниците и веществообмяната, и освен това знаете, че вещественото действие в образуващия кварца процес е най-силно в човешката глава, можете да си кажете, че силовото действие трябва да дойде на помощ на аза с намалена интензивност в човешката глава и тогава имате възможност да прозрете как този аз действа степенувано в човека.
Но вътре и вън те са полярно противоположни един на друг. И в момента, когато внеса вътре нещо, което според своята природа следва да се намира извън моята кожа, или когато нещо, макар и чрез слаб натиск на тялото действа отвън навътре, макар че не бива да действа отвън навътре в организма, се получава вътрешно противодействие. В този момент аз имам задачата да създам едно такова вътрешно противодействие спрямо нещото. Ако например констатирам, че в човека вместо нормалното противоположно действие на образуващия кварца процес съществува прекалено силна, интензивна склонност към този процес, аз мога да го регулирам отвън, като внеса въпросното вещество и предизвикам противодействието, то се появява само. Това постепенно ни довежда да прозрем взаимодействието на човека с неговия външен свят. Ако наистина стигнете до разбирането как лежащото в образуващия кварца процес най-често идва насреща на аза като силово влияние, когато азът иска да действа през крайниците и веществообмяната, и освен това знаете, че вещественото действие в образуващия кварца процес е най-силно в човешката глава, можете да си кажете, че силовото действие трябва да дойде на помощ на аза с намалена интензивност в човешката глава и тогава имате възможност да прозрете как този аз действа степенувано в човека. В отношението на аза на човека към двигателно-веществообменната система всъщност е заложен зародишът на човешкия егоизъм. Към тази система на човешкия егоизъм принадлежи и сексуалната система. Азът пронизва най-силно човешкото същество с егоизма точно по пътя през сексуалната система. Ако схванете това, ще си кажете: Тогава има известно противоречие между начина, по който азът си служи с кварца, за да действа върху човека от страна на двигателно-вещество-обменната система, и начина, по който този аз действа чрез кварца върху човешката глава. Там той действа в известна степен неегоистично.
към текста >>

68. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 12 април 1921 г. GA_313 Терапията от гледната точка на духовната наука тъй като я въведох цялата

Нещата са не само полярно противоположни по отношение на положението и посоката, но също и по отношение на интензивността.
Ако астралното тяло стане много подвижно вътрешно, така че да действа прекалено силно върху физическото тяло, можем да помогнем със сяра и фосфор, ако то действа много слабо, ако е много лениво, така че преобладава етерното тяло, защото то няма достатъчно съпротивителна сила срещу действащото отдолу, тогава можем да приложим арсен. Във фосфорното и сярното въздействие и в това на арсена имаме две противоположности. Можем и да кажем: С простите правила за единия или другия полюс не е направено нищо, защото нередовността в едната част на човека веднага има противоположното действие и продължава в противоположната нередовност в другата част на човешкия организъм. Нередовността в горния човек скоро се проявява и като нередовност в долния човек. И това взаимодействие на две нередовности е нещо - извинете, сега ще употребя един израз не за живота, а, бих казал, за клиничното разглеждане, - което принадлежи към най-интересното; това нередовно взаимодействие, където двете дейности не се обединяват, а едно прекалено слабо силово действие горе предизвиква прекалено силно долу, или обратното, много силно долу предизвиква много слабо горе. Нещата са не само полярно противоположни по отношение на положението и посоката, но също и по отношение на интензивността. Това е сложното в човешката природа, това взаимодействие. Когато се прозре, се вижда, че то е причината за необходимостта да се уравновесят в известен смисъл силите на човека, да се ангажират, за да се създаде равновесие между противоположностите. И за това можем да помогнем с антимона. Въздействието на антимона, което повече или по-малко, както вярвам, съвсем е забравено от обикновената външна медицина - в древните времена са го знаели, - действа по начин, който хората днес не го разбират напълно, който почива главно в това, че въздействията му се преместват много активно вътре в човека и се създава един вид равновесие. Действително е много интересно да се наблюдава противоположното въздействие на фосфора, арсена и антимона по отношение на ставащото чрез тях в човека.
към текста >>

69. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 14 април 1921 г. GA_313 Терапията от гледната точка на духовната наука тъй като я въведох цялата

Предположете, че то е твърде слабо, не се проявява с необходимата интензивност, азовите сили не доставят достатъчно топлина на останалия организъм.
Това затопляне обаче протича в низходяща крива. Доколкото затоплянето изхожда от главата, то е най-силно при раждането и след това намалява. Като хора в по-късна възраст ние сме принудени да предизвикваме това затопляне, да го задържаме на неговата висота отдолу, чрез намесата на аза в топлинните съотношения. В по-късна възраст трябва да противопоставим на низходящото затопляне от главата надолу, възходящото затопляне, което е зависимо предимно от обхващането (от аза) на издигащите се субстанциални сили от храната, провеждането им в циркулацията, дишането и накрая в системата на главата. Предположете, че това не става правилно, че провеждането на вътрешните субстанциални сили на външните вещества в човешкия организъм е твърде слабо. Предположете, че то е твърде слабо, не се проявява с необходимата интензивност, азовите сили не доставят достатъчно топлина на останалия организъм. Низходящата крива на дейността на главата оставя тялото да изстине. Това се проявява първо в периферията. Моля да наблюдавате как хора, в които се проявява това понижено затопляне, произлизащо от всичко, което описах, имат студени ръце и крака. Това е очевидно, понеже можете да почувствате как процесът, който чрез отпечатъка на аза се извършва в детството от горе надолу, не среща това, което идва от страна на действащия аз, от аза, който трябва да се развие и да пренесе топлината до външната периферия на крайниците. Това е нещо, което ви показва как, ако картинно си представяме, ако образно имаме предвид как в човека взаимодействат различните сили отгоре и отдолу, как тогава действително имаме картинни образи и в това, което се проявява.
към текста >>

70. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 16 април 1921 г. GA_313 Терапията от гледната точка на духовната наука тъй като я въведох цялата

Белите дробове са орган, който - понеже целият човешки организъм носи в себе си същите сили, но в различна интензивност - също носи и силите на главовото образуване, но в по-слаба степен, по-малко интензивно.
нервно-сетивното изграждане, и изграждането, произлизащо от веществообменно-двигателната система. Това е диаметрална противоположност, която лежи в човешката природа и трябва особено да се вземе под внимание. Защото изобщо не може да се разбере така важното за избирането на терапията постепенно изграждане на човека, без да се има предвид това, което описах. Изобщо не би могло да се разбере как например се отнасят белите дробове спрямо целия човешки организъм, ако не се изходи от изследване, което поставя въпроса по следния начин: Имаме ли работа с главовия организъм, там преобладават определени сили. Ако имаме работа с гръдния организъм, там са белите дробове. Белите дробове са орган, който - понеже целият човешки организъм носи в себе си същите сили, но в различна интензивност - също носи и силите на главовото образуване, но в по-слаба степен, по-малко интензивно. И ако се изследва как азът, астралното тяло и етерното тяло работят върху цялото пластично изграждане и разграждане, се стига до парадоксалното заключение: Изграждането на белите дробове е по-малко интензивно изграждане на главата, то е метаморфоза на главовото изграждане, изграждането на белите дробове остава на една предварителна степен, докато главата продължава да се развива по отношение на същите изграждащи, образуващи сили, които са и в белите дробове, но са изостанали. Белите дробове са метаморфоза на изграждането на главата и понеже са изостанала метаморфоза на главовото изграждане, са именно подходящи за своята функция - дишането, докато, ако същите сили, които при белите дробове са изостанали и които ги правят подходящи за дишането, продължат развитието си, ще направят белите дробове все по-подобни на главата. Следствието на това ще е, че докато те стават все по-подобни на главата, ще започнат сами да приемат мисловните сили, органичните сили на мисленето, ще се стремят все повече да се превърнат в орган на мисленето. И ако стремежът да се превърнат в мисловен орган се засили, като приемат силите, които в главата са на правилното място, те ще бъдат предразположени към белодробна туберкулоза. Белодробната туберкулоза може да бъде разбрана само като по този начин се изхожда от целия човек.
към текста >>

71. 4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 9 ноември 1920 GA_314 Физиология и терапия от гледна точка на духовната наука

Вие спокойно можете да приемете и то може да се докаже че в човешкия организъм двете системи действуват в напълно противоположен смисъл, че например това което става в системата на веществообмена не трябва да накърнява поради своята интензивност и поради смущенията в ритмичната система процесите в нервно-сетивната система.
Вече обясних причините поради които не искам да се впускам в прекалено тесни детайли: Освен повече време, това изисква и една строго профилирана аудитория. Сега аз бих желал да допълня моята тема с такива примери от духовнонаучното изследване, които да засилят изграждането на едно дълбоко доверие между широките кръгове от населението и лекарското съсловие. Колкото по-добро е доверието и разбирането спрямо медицината, толкова по-добре ще може да действува тя върху хората. Тази сутрин аз обясних как всъщност протича живота в човешкия организъм, как нервно-сетивната система, или накратко главата действува по противоположен начин спрямо системата веществообмен-крайници, и как ритмичната система осигурява тяхното равновесие. Всичко онова, което за нервно-сетивната система са сложни и необходими разградни процеси, всичко то е в постоянно съзвучие и взаимодействие с градивните процеси на веществообмена. Вие спокойно можете да приемете и то може да се докаже че в човешкия организъм двете системи действуват в напълно противоположен смисъл, че например това което става в системата на веществообмена не трябва да накърнява поради своята интензивност и поради смущенията в ритмичната система процесите в нервно-сетивната система. Но ако човек вникне още по-навътре в тези отношения, той ще може да установи, че много често стават и така да се каже, посегателства от страна на една система върху друга система; или с други думи как понякога главата, или нервно-сетивната система, се оказва пренаситена и залята с такива обмени, с такива метаболитни процеси, които във функционално отношение на подобават процесите на системата веществообмен-крайници. Някой процеси от системата на веществообмена, изведнъж започват да проявяват прекалена интензивност и се оказва че са ангажирани в такава дейност, която има своето истинско място и значение не тук, а в главата. С други думи: Тъй като нервно-сетивната дейност е представена и в системата на веществообмена, често може да се получи едно доминиращо влияние на главата не другаде, а например в коремната област. Тогава в органите на коремната област, започват да се разиграват разградни процеси, чието нормално протичане може да се осъществява единствено в нервно-сетивната система. Разбира се "долу" тези процеси биха приели една друга форма, но така или иначе, там те биха предизвикали ако ми позволите този израз едно безчинство.
към текста >>

Някой процеси от системата на веществообмена, изведнъж започват да проявяват прекалена интензивност и се оказва че са ангажирани в такава дейност, която има своето истинско място и значение не тук, а в главата.
Колкото по-добро е доверието и разбирането спрямо медицината, толкова по-добре ще може да действува тя върху хората. Тази сутрин аз обясних как всъщност протича живота в човешкия организъм, как нервно-сетивната система, или накратко главата действува по противоположен начин спрямо системата веществообмен-крайници, и как ритмичната система осигурява тяхното равновесие. Всичко онова, което за нервно-сетивната система са сложни и необходими разградни процеси, всичко то е в постоянно съзвучие и взаимодействие с градивните процеси на веществообмена. Вие спокойно можете да приемете и то може да се докаже че в човешкия организъм двете системи действуват в напълно противоположен смисъл, че например това което става в системата на веществообмена не трябва да накърнява поради своята интензивност и поради смущенията в ритмичната система процесите в нервно-сетивната система. Но ако човек вникне още по-навътре в тези отношения, той ще може да установи, че много често стават и така да се каже, посегателства от страна на една система върху друга система; или с други думи как понякога главата, или нервно-сетивната система, се оказва пренаситена и залята с такива обмени, с такива метаболитни процеси, които във функционално отношение на подобават процесите на системата веществообмен-крайници. Някой процеси от системата на веществообмена, изведнъж започват да проявяват прекалена интензивност и се оказва че са ангажирани в такава дейност, която има своето истинско място и значение не тук, а в главата. С други думи: Тъй като нервно-сетивната дейност е представена и в системата на веществообмена, често може да се получи едно доминиращо влияние на главата не другаде, а например в коремната област. Тогава в органите на коремната област, започват да се разиграват разградни процеси, чието нормално протичане може да се осъществява единствено в нервно-сетивната система. Разбира се "долу" тези процеси биха приели една друга форма, но така или иначе, там те биха предизвикали ако ми позволите този израз едно безчинство. И сега, ако вникнем в човешката организация според това, което току що описах ние ще видим възникването на едно тежко човешко заболяване, а именно коремния тиф. Естествено коремния тиф може да бъде наблюдаван и външно емпирично според неговата клинична манифестация, обаче той може да бъде основно разбран и безпогрешно поставен в цялостната човешка организация, единствено по този начин, единствено от гледището на една рационална но "рационална" в Гьотев смисъл медицина, която може да проникне дълбоко навътре в човешкото същество.
към текста >>

72. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 26. Юни 1924 GA_317 Лечебно-педагогически курс

Защото, ако някога една или друга абнормност действително засегне физическото и етерното тяло, се стига до това, което вече описах: поради засилената активност на астрално-Азовите сили възниква определен ритъм, който захваща физическото и етерното тяло и те стават ту по-силни, ту по-слаби; и сега ние преизпълнени с обич, можем да наблюдаваме какво настъпва в момент на интензивен самозахват и в момент на слаб самозахват, и тогава от този ритъм може да произлезе това, че по-късно, след преодоляване на ритъма, а именно чрез една по-голяма интензивност, отколкото имаме при обикновените случаи, черният дроб и стомахът биват захванати така, че на света се появява един гений на действието, на делата, докато в противен случай нещата се уравновесят в по-нататъшния живот между смъртта и новото раждане.
Но вместо да го поправи, той го разваля напълно. Този факт не противоречи на това, че той е твърде умен. Случилото се не е в резултат от недостиг на ум, а от недостатъчно овладяни умения. По същия начин, при определени обстоятелства, слизайки от пред-земното си битие към земното си битие, човек се оказва с накърнена гениалност, само че това проличава не за кратки периоди от време, а през целия земен живот. Но това изисква от нас преди всичко да се вглеждаме, изпълнени с обич да се вглеждаме във всичко онова, което изживява себе си в така наречената лудост, да се вглеждаме във всички подробности, които намират израз в лудостта и да се издигаме над голата симптомология на душевния живот, отвеждаща ни само до една безплодна психография; нека на първо място да търсим кармичните връзки, в които влиза обзетия от лудостта, а после и връзките му с външния свят, да проследяваме жизнените ситуации, в които той попада – защото тези жизнени ситуации са невероятно интересни – да погледнем на всичко това по-обективно, и тогава ще намерим тази лудост за извънредно интересна и ще съзрем в нея изкривеното отражение на една висша мъдрост, отворената, но изкривена порта към духовния свят, все повече и повече ще се вживяваме в нарастващия, дълбок, а не търсещ сензациите интерес към абнормностите на душевния живот. Защото, ако някога една или друга абнормност действително засегне физическото и етерното тяло, се стига до това, което вече описах: поради засилената активност на астрално-Азовите сили възниква определен ритъм, който захваща физическото и етерното тяло и те стават ту по-силни, ту по-слаби; и сега ние преизпълнени с обич, можем да наблюдаваме какво настъпва в момент на интензивен самозахват и в момент на слаб самозахват, и тогава от този ритъм може да произлезе това, че по-късно, след преодоляване на ритъма, а именно чрез една по-голяма интензивност, отколкото имаме при обикновените случаи, черният дроб и стомахът биват захванати така, че на света се появява един гений на действието, на делата, докато в противен случай нещата се уравновесят в по-нататъшния живот между смъртта и новото раждане. Замислете се само върху това, колко необходимо е да осъзнаем, че когато възпитаваме едно непълноценно дете, ние се намесваме в нещо, което иначе, следвайки своя естествен ход без нашата намеса или при неправилна намеса, се осъществява едва тогава, когато детето премине през портата на смъртта и се роди за следващия си живот, така че всъщност ние се намесваме дълбоко в кармата. Всяка възпитателна или лечебна мярка спрямо едно непълноценно дете представлява намеса в кармата и, естествено, тези мерки трябва да се прилагат. Те водят до правилна намеса в кармата; някои неща могат да бъдат преодолявани. В потвърждение на това има редица примери, взети както от тук, така и от Бреслау, и аз бих искал да Ви посоча един от тях, за да имате правилна представа за тези неща. В селскостопанския лекционен цикъл в Бреслау аз дадох указания за правилния подход към селскостопанските дейности.
към текста >>

73. 5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 12 септември 1924 г. GA_318 Съвместната работа между лекарите и пастирите на човешката душа

Те са отвлечени от света; поради слабото физическо тяло те не се противопоставят със съответната интензивност на вътрешния свят, те са като част от външния свят, но в рамките на физическото Това е ясният обратен образ на стадия, който ние описахме като трети при светеца.
Да приемем, че човек повишава своята чувствителност по посока на сетивата, т.е. по посока на Азовото устройство; тогава човек става страшно чувствителен спрямо всичко, което нахлува през сетивата, спрямо живите багри, спрямо живите тонове. Но у хора, чийто физическо тяло е слабо поради кармични отношения, у такива хора настъпва точно противоположното, те не стават свръхчувствителни отвътре, но те стават нечувствителни спрямо физическото тяло, но затова пък всичко това, което във физическия свят е отвън, те възприемат с една гигантска сила откъм другата страна, от страната на волята. Те попадат под властта на тежестта, на топлината и студа. Всичко това действува така, както действува не върху органични, а върху неорганични същества, после то подтиска проявлението на астралното тяло и на Азовото устройство. Те са отвлечени от света; поради слабото физическо тяло те не се противопоставят със съответната интензивност на вътрешния свят, те са като част от външния свят, но в рамките на физическото Това е ясният обратен образ на стадия, който ние описахме като трети при светеца. Светецът преминава през болката, която в него се превръща в блаженство, и достига до изживяването на духовния свят в неговата чиста духовност. Това той нарича "покой в Бога" или "покой в духа". Този, който се развива по описания начин, той почива в скритите окултни сили на физическия свят, които сили обаче той не осъзнава; той не достига до покоя в Бога, до покоя в Духа, той достига до покой в окултните сили на света, на които тъкмо, като човек, самостоятелно би трябвало да се противопостави. Той развива обратния образ на третото състояние на светеца, патологичния обратен образ, и това е състоянието на слабоумие /идиотия/, в което състояние човешкото е погасено, при което човекът почива във външната природа, т.е. в скритите и сили, но не може вече да изразява себе си човешки, а изразява себе си само в това, което в човека протича според природата, което в човека представлява продължение на вътрешните природни процеси, на биологичните процеси: хранене, преработване на хранителните вещества, и придвижване в посока, определена от импулсите на хранителните вещества в тяхното вътрешно преработване, напълно будния сън, отдаден на функциите на телесния образ; които процеси обаче не могат да бъдат преодолени от слабото физическо тяло, но остават идентични на процесите във външния свят, които, тъй като действуват в човека, дават човекоподобни импулси, изваден вън от света, човекът е сякаш твърде силно поставен във физическия свят.
към текста >>

74. 2. Сказка първа. Дорнах, 27 септември 1920 г. GA_322 Граници на природознанието

Тази малка интензивност на живота на представите, тази неяснота в очертанията, това изплуване едни от други на отделните представни образи, престава да съществува само благодарение на това, че ние се пробуждаме за пълно съобщение на сетивата с външната природа.
Ние виждаме как фактът на съзнанието се развива просто исторически чрез сетивното съобщение на човека с външната природа. От тъмния, културен живот на прадревните времена съзнанието се запали чрез съобщението на човешките сетива с външната природа. Обаче необходимо е само да наблюдаваме безпристрастно това запалване на съзнанието, това взаимоотношение на човека с външната природа, и ние ще открием, че при това в човека става нещо особено. Когато насочим поглед назад в миналото върху нашия душевен живот, и виждаме, какво се намира там, било когато сутрин се събуждаме и преди събуждане още продължаваме да стоим в тъпота на съновидно съзнание, или когато погледнем върху първоначалните състояния на развитието на човечеството, върху почти съноподобното съзнание на тези прадревни времена, когато обгърнем с поглед всичко това, което е някакси изтласкано в нашия душевен живот зад намиращия се на повърхността факт на съзнанието, раждащо се от сетивното съобщение с външната природа, тогава намираме един свят от представи, малко интензивен, отслабен до съновидни образи, с неясни очертания, като отделните образи прели ват едни в други. Всичко това може да установи едно безпристрастно наблюдение. Тази малка интензивност на живота на представите, тази неяснота в очертанията, това изплуване едни от други на отделните представни образи, престава да съществува само благодарение на това, че ние се пробуждаме за пълно съобщение на сетивата с външната природа. За да стигнем до това пробуждане, т.е. до пълното човешко съществуване, ние трябва всяка сутрин да се събуждаме за сетивното съобщение с природата. Но също така и цялото човечество трябваше да се пробуди от тъпото, съноподобно гледане на околния свят за сегашното ясно мислене от един такъв душевен свят. Това значи, че ние добиваме онази яснота на мисленето, на образуването на представите, онези рязко очертани понятия, от които се нуждаем, за да бъдем будни и да следим с будна душа обкръжаващия ни свят, ние се нуждаем от всичко това, за да бъдем човеци в пълния смисъл на думата. Ние можем да добием първо това само от нашето сетивно съобщение с природата.
към текста >>

75. Трета лекция, 3 януари 1921 година GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията

И този, който гледа на нещата, изхождайки не от фантастични теории, а от здравото, разбира се имащо необходимата интензивност наблюдение, трябва да си каже, че във всичко, което изплува в нас като спомен, участва нашата телесно-физическа организация.
Тук имаме указание за вътрешни процеси в човешкия организъм, които можем да изучим само в случай, ако, бих казал, насочим вниманието си към ежедневни явления, които могат да направят разбираеми и по-далеч стоящите от нас явления. Тук ще ви посоча, че в душевния ни живот има нещо, действително отразяващо в малкото процесите, за които намеквам тук. Нека имаме определено външно преживяване, по време на което сме заети с нашите чувства, нашия разсъдък, може би, също с нашите емоции и така нататък. Ние запазваме спомена за това преживяване. Този спомен и запазването му водят до това, че по-късно отново може да изплува образ на преживяното. И този, който гледа на нещата, изхождайки не от фантастични теории, а от здравото, разбира се имащо необходимата интензивност наблюдение, трябва да си каже, че във всичко, което изплува в нас като спомен, участва нашата телесно-физическа организация. Разбира се, самият процес на спомняне е душевен, но, за да се осъществява, ние използваме вътрешната противоположност на телесно-физическото. При това, което се разиграва в спомените, непременно става взаимодействие с телесните процеси, които, обаче, днес още недостатъчно са изследвани от външната наука. Ако сега сравним това, което става в женския организъм, – разбира се и в мъжкия организъм, макар и да е по-малко видно и по-скоро да може да се наблюдава в етерния организъм, което обаче не се прави, – ако сравним ставащото заедно с месечните цикли в женския организъм, с това, което става в обикновения живот при кой да е спомен, то макар и да открием известна разлика, но възпроизвеждайки със здрав душевен поглед процеса в съзнанието, няма да можем да кажем нищо друго, освен това, че разиграващото се в спомена събитие, проявяващо се по душевен начин във физическия организъм, е подобно на ставащото с месечните функции на женския организъм, но само по-миниатюрно и повече въвлечено в душевното, а по-малко закрепено в тялото. И, изхождайки от това, ще намерите възможност да си кажете: човек, когато се индивидуализира, развива изхождайки от космоса, способност да си спомня себе си. Докато човек се намира все още вътре в космоса и развива своите подсъзнателни функции, се образува нещо подобно на преживяване заедно с космоса, тоест с нещо, което е свързано с лунните процеси, което остава примерно като преживяване, което получаваме и което по-късно се проявява във вътрешните формиращи процеси като някакъв повече отпечатан в тялото, станал органичен спомен.
към текста >>

76. Седма лекция, 7 януари 1921 година GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията

Тук цялата работа е в това, да може да се наблюдава не само в царството на съществуването, както сме свикнали днес, а също и в това, което по различни начини идва към нас в съответствие със своята интензивност и качество.
Да започнем отново от другия край. Познавателния ни живот се състои от дадените ни сетивни впечатления и от образите, ако можем да се изразим така, които възникват в хода на вътрешната преработка на сетивните впечатления. Затова разделяме познавателния си живот на сетивни възприятия и, собствено, живот на представите. Без първо да формираме тези две понятия, понятието за още необработените сетивни възприятия и понятието за вътрешно преработените сетивни възприятия, които се превръщат в представи, не можем да се приближим към реалността, която съществува в тази област. Сега задачата е в това, без предразсъдъци да разберем, в какво, собствено, се състои разликата между живота в познавателната сфера, доколкото тази познавателна сфера е изпълнена със сетивни възприятия и доколкото тя е голата сфера на представите. Тук цялата работа е в това, да може да се наблюдава не само в царството на съществуването, както сме свикнали днес, а също и в това, което по различни начини идва към нас в съответствие със своята интензивност и качество. Сравнявайки сферата на сетивните възприятия, доколкото пребиваваме в нея, със сънищния живот, ние, разбираемо е, можем да забележим съществена качествена разлика. Тази разликата също трябва да се забелязва. По друг начин стои работата, ако вземете самия живот на представите, ако без да вниквате в съдържанието, гледате само качеството на живота на представите. Съдържанието на живота на представите скрива това, докато то е пронизано с реминисценциите на сетивния живот. Но ако не обръщате внимание на съдържателното в живота на представите, ако гледате само как живота на представите в човека присъства качествено, тогава няма да различите качествено живота на представите като такъв, от сънищния живот.
към текста >>

77. Осма лекция, 8 януари 1921 година GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията

С други думи: ако в тази материя интензивността на силите я поставяме със знак плюс, интензивността в етера трябва да я поставим със знак минус.
Изобщо, ако говорим за връзките с космоса на това, което става на Земята, веднага ни се струва не съвсем редно да се говори за връзките на другите мирови тела, на другите тела от нашата планетна система със Земята, но да не се говори за тези, които влизат и отново излизат така, както кометите; особено тогава, когато днес трябва да признаем, че кометата предизвиква явления, сочещи към сили, противоположни на тези, които обикновено се разглеждат за нашата планетна система като силите, които я удържат. Кометите внасят в нашата система нещо противоположно на тази система. Ако това се проследи по-нататък, може да се каже, че в действителност фактът, че кометите влизат като противоположност на това, което удържа заедно самата планетна система, означава нещо съвсем особено. В един предходен лекционен курс, във връзка с природните явления посочих нещо, за което сега трябва да си спомня. Тези, които присъстваха на този предшестващ курс, посветен на учението за топлината[10], може би ще си спомнят как посочих, че проследявайки топлинните явления във връзка с другите явления във Вселената, сме принудени да разбираме етера, за който обикновено се говори хипотетично, по конкретен начин: ако за материята, която може да се претегли, въвеждаме в нашите формули налягането, за етера трябва да въведем силата на всмукване. С други думи: ако в тази материя интензивността на силите я поставяме със знак плюс, интензивността в етера трябва да я поставим със знак минус. Тогава настоятелно помолих да се разгледат обичайните формули в тази връзка, за да се види, как в такъв случай започват удивително да съответстват на природните явления. Тук е важно, и че цялата, бих казал, игра, цялата топлинна теория на Клаузиус[11], с взаимните сблъсъци на молекули и ударите по стените на съда, с цялата тази твърда игра на сблъсъци, обмяна на удари, удари по стените, отскачания, която, собствено, трябва да представлява топлинното състояние на кой да е газ, ще ни се изясни, ако проследим в топлината две състояния, едното от които ще разгледаме като родствено със състоянията на материя, която може да се претегли, на тежащата материя, а другото – като родствено на етера. Така че в топлината имаме нещо по-различно, отколкото във въздуха или в светлината. За светлината, ако искаме правилно да смятаме, трябва всичко да се включва със знак минус, и това трябва да ни представи действието на светлината. За въздуха, за газа, трябва всичко действащо да се включва със знак плюс.
към текста >>

78. Дванадесета лекция, 12 януари 1921 година GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията

Но тогава сме принудени да си кажем: при горните планети, които развиват примката си в опозиция, това зависи от примката, от развитието на интензивността ѝ по време на формирането на примката; при долните планети Венера и Меркурий, същественото е, че те действат чрез това, което вече не е примка, което е противоположното на примката, тоест посредством останалата част на траекторията.
Ако си представим, че при Сатурн, Юпитер и Марс, които имат своите примки в положение на противостоене, тези примки, когато са много дейни, развиват съвсем особена дейност, трябва да свържем в човека това образуване на примки с нещо, върху което Слънцето влияе малко – вземете предвид, че тук имаме противостоене; тогава, доколкото Венера и Меркурий развиват своето образуване на примки в положение на съединение, трябва да приведем това образуване на примки в определена връзка с нещо, върху което във формиращите принципи на човека въздейства Слънцето или това, което стои в основата на Слънцето. Трябва до известна степен да си представяме, че чрез Венера и Меркурий се усилва слънчевото влияние; но слънчевото влияние отстъпва пред така наречените горни планети, които именно по време на образуването на своите примки изразяват нещо, имащо пряко отношение към човека, а не косвено отношение. Ако обмислим това по-нататък и си изясним, че съществува противоположност между радиуса и сферата, трябва само да си спомним формата, която се проявява тук в тези движения, и ще трябва да си кажем: би трябвало Марс, Юпитер и Сатурн да са родствени, доколкото именно техните сфери си съответстват тогава, когато тези планети преминават към образуването на примки, следователно до известна степен тогава, когато сферичното образувание се измества навън. Сатурн, Юпитер и Марс, до известна степен без оглед на другите планети, оказват своите влияния върху това, което при човека е свързано с формирането на сфера, тоест на главата; напротив, доколкото наистина са полярно противоположни, движенията на примките на Венера и Меркурий се изразяват някак си в това, което в човека също е полярно противопоставено на главовото образувание, и, следователно, паралелът се прави не със сферичното образувание, а с радиалното образувание, тоест с това, което при израждането на едната част на лемнискатата враства до известна степен в развитието на крайниците, в радиалното развитие. Това трябва да съотнасяме към Венера и Меркурий. Но тогава сме принудени да си кажем: при горните планети, които развиват примката си в опозиция, това зависи от примката, от развитието на интензивността ѝ по време на формирането на примката; при долните планети Венера и Меркурий, същественото е, че те действат чрез това, което вече не е примка, което е противоположното на примката, тоест посредством останалата част на траекторията. Когато сега схематично изобразя примката на Венера (рис. 5), трябва да си я представите само така, и ще постъпите правилно, ако тази нейна част (пунктираната линия) си я представите като ставаща все по-малко действена, колкото по-надолу отива, тоест затварящото се в траекторията на Венера не се затваря в действието си, а преминава в параболични действия, отговарящи на това, което става при образуването на човешките крайници, където става израждане на формата на гръбначните прешлени. Това израждане съответства именно на примката в траекторията, която вследствие на това не се задържа напълно, която до известна степен дава само посоката и след това не може да удържи тази посока. Това, което по отношение траекторията на Венера се затваря, в човешкото образувание се разпада.
към текста >>

79. Петнадесета лекция, 15 януари 1921 година GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията

Но вие знаете, че навсякъде може не само да се добавя определена интензивност, но може също и да се отнема от нея, и продължавайки отнемането, се стига до отрицанието.
Никой не може да възрази срещу формалното представяне на това, което сега ще ви кажа, защото става дума само да се стигне до представа подобно на стигането до представите в математиката. Тук никой не може да възрази, че тези неща са недоказуеми или нещо подобно, тъй като тук работата е в това, да се стигне до затворена в себе си представа. Представете си, че имате работа не само с обикновеното пространство, което, следователно, има три налични измерения, а имате работа с антипространството[1]. Наричам го засега антипространство и бих искал в началото заради представата да допусна неговото възникване по следния начин: представете си, че в представата си формирам обикновено тримерно твърдо пространство; образувам първото измерение, образувам второто измерение и накрая третото измерение (рис. 5). Образувайки тези три измерения, в съответствие с представата по някакъв начин осъществявам изпълване на това, което си представям като обикновено тримерно пространство. Но вие знаете, че навсякъде може не само да се добавя определена интензивност, но може също и да се отнема от нея, и продължавайки отнемането, се стига до отрицанието. Знаете, че съществува не само имущество, но и дългове. Възможно е не само да дам да възникнат три измерения, но също и да им позволя да изчезнат. Процесът по възникване и изчезване си го представям като реален, като нещо, което го има. Впрочем, мога да си представям само в две измерения, но сега не подразбирам това, а следното: причината тук да има само две измерения не е в това, че никога не съм имал третото, а в това, че то е изчезнало при мен. Двете измерения са резултат първо на възникването и след това на изчезването на третото измерение.
към текста >>

80. Осемнадесета лекция, 18 януари 1921 година GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията

Никога няма да успеете да формирате правилна представа, която да обедини явленията заедно, ако не положите в основата такива представи, ако не мислите за материята като такава с положителна и отрицателна интензивност, така че самата материя като земна материя да е положителна, положителна в своята интензивност, докато слънчевата материя да е отрицателна в своята интензивност; по такъв начин, по отношение на изпълненото пространство има не само празно пространство, но има и пространствено изземване, по-малко от празно пространство.
По отношение на положителната материя, отрицателната е всмукваща. Положителната материя упражнява налягане, отрицателната материя е всмукваща. Но ако си представите, че Слънцето представлява някакво съсредоточие на всмукващи сили, няма да имате нужда от по-нататъшно обяснение на гравитацията, освен това, защото това вече е обясняване на гравитацията. И ако си представите по-нататък казаното от мен вчера за това, че движенията на Земята и Слънцето са такива, че Земята просто следва Слънцето в същото орбитално направление, ще получите космическата връзка между Слънцето и Земята: отпред Слънцето като средоточие на всмукващи сили, и благодарение на тази всмукваща сила в мировото пространство Земята се устремява в същото орбитално направление, по което в мировото пространство напред се придвижва Слънцето. Виждате това, което по друг начин не бихте могли вътрешно да го следвате с представи. Никога няма да успеете да формирате правилна представа, която да обедини явленията заедно, ако не положите в основата такива представи, ако не мислите за материята като такава с положителна и отрицателна интензивност, така че самата материя като земна материя да е положителна, положителна в своята интензивност, докато слънчевата материя да е отрицателна в своята интензивност; по такъв начин, по отношение на изпълненото пространство има не само празно пространство, но има и пространствено изземване, по-малко от празно пространство. Това е представа, която, може би, е трудно да се формира. Но защо тези, които са свикнали с математическите представи, да не могат да си представят някакво изпълнено пространство, обозначено с величината +a, след това празно пространство като нула, а пространството, което е по-малко от празно, да се обозначи като –a? Така получавате възможност да мислите правилно математически, или поне, аналогично на математическото отношение между различната интензивност на материята, и в частност – между земната и слънчевата материя. Бих искал да добавя, до известна степен в скоби: съвсем безразлично е, как мислите за отношенията на действително положителното и отрицателното към мнимото, – няма да разглеждам какво се мисли за това; ще се намери някаква интерпретация за така наречените мними, имагинерни числа, доколкото те се проявяват също и като решения на уравнения и други подобни, – но ако по такъв начин се постави в основата интензивността на положителното и отрицателното, би могло да се постави в основата и имагинерното, и тогава бихме получили и бихме успели да добавим към положителната и отрицателната материя също и това, което в антропософията трябва да се нарича материя или, ако повече ви харесва, духовност на астралното.
към текста >>

Така получавате възможност да мислите правилно математически, или поне, аналогично на математическото отношение между различната интензивност на материята, и в частност – между земната и слънчевата материя.
И ако си представите по-нататък казаното от мен вчера за това, че движенията на Земята и Слънцето са такива, че Земята просто следва Слънцето в същото орбитално направление, ще получите космическата връзка между Слънцето и Земята: отпред Слънцето като средоточие на всмукващи сили, и благодарение на тази всмукваща сила в мировото пространство Земята се устремява в същото орбитално направление, по което в мировото пространство напред се придвижва Слънцето. Виждате това, което по друг начин не бихте могли вътрешно да го следвате с представи. Никога няма да успеете да формирате правилна представа, която да обедини явленията заедно, ако не положите в основата такива представи, ако не мислите за материята като такава с положителна и отрицателна интензивност, така че самата материя като земна материя да е положителна, положителна в своята интензивност, докато слънчевата материя да е отрицателна в своята интензивност; по такъв начин, по отношение на изпълненото пространство има не само празно пространство, но има и пространствено изземване, по-малко от празно пространство. Това е представа, която, може би, е трудно да се формира. Но защо тези, които са свикнали с математическите представи, да не могат да си представят някакво изпълнено пространство, обозначено с величината +a, след това празно пространство като нула, а пространството, което е по-малко от празно, да се обозначи като –a? Така получавате възможност да мислите правилно математически, или поне, аналогично на математическото отношение между различната интензивност на материята, и в частност – между земната и слънчевата материя. Бих искал да добавя, до известна степен в скоби: съвсем безразлично е, как мислите за отношенията на действително положителното и отрицателното към мнимото, – няма да разглеждам какво се мисли за това; ще се намери някаква интерпретация за така наречените мними, имагинерни числа, доколкото те се проявяват също и като решения на уравнения и други подобни, – но ако по такъв начин се постави в основата интензивността на положителното и отрицателното, би могло да се постави в основата и имагинерното, и тогава бихме получили и бихме успели да добавим към положителната и отрицателната материя също и това, което в антропософията трябва да се нарича материя или, ако повече ви харесва, духовност на астралното. Така се открива възможност да се намери също и математически преход към астралното. С това бих искал да затворя, както се казва, скобите. Сега отново получавате връзка на това, което сега изведох, със самия човек.
към текста >>

Бих искал да добавя, до известна степен в скоби: съвсем безразлично е, как мислите за отношенията на действително положителното и отрицателното към мнимото, – няма да разглеждам какво се мисли за това; ще се намери някаква интерпретация за така наречените мними, имагинерни числа, доколкото те се проявяват също и като решения на уравнения и други подобни, – но ако по такъв начин се постави в основата интензивността на положителното и отрицателното, би могло да се постави в основата и имагинерното, и тогава бихме получили
Виждате това, което по друг начин не бихте могли вътрешно да го следвате с представи. Никога няма да успеете да формирате правилна представа, която да обедини явленията заедно, ако не положите в основата такива представи, ако не мислите за материята като такава с положителна и отрицателна интензивност, така че самата материя като земна материя да е положителна, положителна в своята интензивност, докато слънчевата материя да е отрицателна в своята интензивност; по такъв начин, по отношение на изпълненото пространство има не само празно пространство, но има и пространствено изземване, по-малко от празно пространство. Това е представа, която, може би, е трудно да се формира. Но защо тези, които са свикнали с математическите представи, да не могат да си представят някакво изпълнено пространство, обозначено с величината +a, след това празно пространство като нула, а пространството, което е по-малко от празно, да се обозначи като –a? Така получавате възможност да мислите правилно математически, или поне, аналогично на математическото отношение между различната интензивност на материята, и в частност – между земната и слънчевата материя. Бих искал да добавя, до известна степен в скоби: съвсем безразлично е, как мислите за отношенията на действително положителното и отрицателното към мнимото, – няма да разглеждам какво се мисли за това; ще се намери някаква интерпретация за така наречените мними, имагинерни числа, доколкото те се проявяват също и като решения на уравнения и други подобни, – но ако по такъв начин се постави в основата интензивността на положителното и отрицателното, би могло да се постави в основата и имагинерното, и тогава бихме получили и бихме успели да добавим към положителната и отрицателната материя също и това, което в антропософията трябва да се нарича материя или, ако повече ви харесва, духовност на астралното. Така се открива възможност да се намери също и математически преход към астралното. С това бих искал да затворя, както се казва, скобите. Сега отново получавате връзка на това, което сега изведох, със самия човек. Можете да кажете следното: несъмнено е, че физическото тяло на човека има своите отношения с тежащата земна материя.
към текста >>

Ако тя има тази интензивност, трябва само да си представим тази сила като разложена на два компонента (рис. 3).
Така че в човека, ако вземете тялото му, действат две противоположни една на друга същности: слънчевата същност и земната същност. Трябва да можем в частност да докажем, че това е така, и ако можем правилно да интерпретираме нещата, ще можем и да го докажем. Защото това, което тук действа в човека отгоре надолу, може да се обясни различно. Ако имаме сила, действаща по направлението а — b, можем да я проследяваме не само в това направление. Можете също да я проследявате и мнимо[1]. Ако тя има тази интензивност, трябва само да си представим тази сила като разложена на два компонента (рис. 3). Тоест навсякъде можем да образуваме компоненти на силите, които, собствено, се разполагат по направлението Земя-Слънце. Ако натисна с палец тук, зад натисканата повърхност ще се прояви налягане, което ми оказва тежащата материя, и реакцията съответства на слънчевата сила, която действа чрез мен, тоест чрез моето етерно тяло. Ако си представите тук повърхност, която оказва налягане върху човека, или върху която натиска човекът, имате противопоставени действието на тегловната сила и действието на безтегловната сила. Това, което ви дава тук усещането за натиск, не е нещо друго, а взаимодействието на тегловното налягане отвън навътре, и безтегловното налягане отвътре навън (рис. 4). Може да се каже, че ако нещата се разглеждат с ясен вътрешен душевен поглед, във всяко сетивно възприятие се усеща противоположността на Земята и Слънцето, в която сме включени.
към текста >>

81. 9. СКАЗКА СЕДМА GA_326 Раждането на естествените науки

Но освен това ние изпитваме и други усещания, например усещането на тегло, на тежест, поне до известна степен на интензивност, въпреки че под една малко различна форма.
Това разпределение ще ни позволи да разберем по-добре пътя следван в съвременната епоха от научните схващания. Аз не ще се спирам да го коментирам по-надълго; в книгата "Теософия" ще намери всички необходими обяснения. Нека първо се запитаме, какво изпитваме в нашето физическо тяло, когато апелираме в нас към това вътрешно чувство на ориентира не, за което вече Ви говорих. Ние видяхме вече, че изпитваме именно това, което са трите измерения на пространството, посоката от дясно наляво, от горе надолу, отпред назад. Придвижването в пространството на нашето физическо тяло ни дава опитността за движението. Но освен това ние изпитваме и други усещания, например усещането на тегло, на тежест, поне до известна степен на интензивност, въпреки че под една малко различна форма. Когато хората още имаха живото усещане за тези неща, те се чувствуваха насочени към определено изучаване, за което е изчезнал напълно вкусът в модерната научна епоха. Някои факти, които имат основно значение за разбирането на света, съвсем не се познават от науката. Представете си за момент, че носите един човек, който е също толкова тежък, колкото вас, един човек, който отбелязва на кантара същата цифра както и Вие. Вие го носите изминавайки известно разстояние; имате определено впечатление за неговото тегло. Но когато Вие, който имате същото тегло, изминавате същото разстояние, когато носите самия себе си, Вие нямате това също впечатление.
към текста >>

82. 10. Шеста лекция, 14 Юни 1924 GA_327 Биодинамично земеделие

От цялото мое изложение видяхте следното: намиращата се около растението почва има определен живот и заедно с този живот в почвата около растението се намират още, макар не с интензивност необходима за формирането на растението, но все пак с известна интензивност, всевъзможни сили на растежа, леко загатнати размножителни сили, а също така и всичко, което по този начин действа на Земята под влиянието на силите на пълната Луна, опосредени от водата.
Когато астралното тяло е свързано по-интензивно с физическото тяло или с някой орган на физическото тяло, отколкото е необходимата нормална връзка, когато следователно етерното тяло не е достатъчен буфер между тях, а астралното тяло прониква по-силно във физическото тяло, тогава по тази причина произлиза най-голямата част от болестите. Растението няма свое собствено астрално тяло. Оттук следва, че при растенията нямаме този специфичен начин на заболяване, както е при животните и хората. Този факт трябва напълно да бъде осъзнат. Касае се сега за това, да разберем какво всъщност причинява заболяването на растението. От цялото мое изложение видяхте следното: намиращата се около растението почва има определен живот и заедно с този живот в почвата около растението се намират още, макар не с интензивност необходима за формирането на растението, но все пак с известна интензивност, всевъзможни сили на растежа, леко загатнати размножителни сили, а също така и всичко, което по този начин действа на Земята под влиянието на силите на пълната Луна, опосредени от водата. Виждате ли, тук имате много значителни взаимовръзки: имате земя, имате почва, напоена с вода. Имате Луната. Като я пронизва със своите лъчи, Луната оживотворява до известна степен почвата, събужда в нейната етерност вълни и известна раздвиженост. Постига го много лесно, когато почвата е мокра, когато почвата е проникната от вода, и много трудно, когато почвата е суха. Следователно водата тук е само посредник.
към текста >>

Когато е много силно, то не изчаква съответното време и не успява да стигне нагоре в растението, а със своята интензивност действа по-долу.
Искам да означа това с червени чертички там, където земята е прекалено оживена (Рис.15). Ако ги нямаше червените чертички, т.е. ако тази почва не беше толкова силно оживена от Луната, ако почвата беше правилно, нормално оживена от Луната, тогава на нея растението щеше да расте и се развива нормално до образуване на семена, да кажем, житото би дало семена. Тогава тази нормална жизненост в почвата щеше да действа така, че да се получи точно това семе. Да приемем, че действието на Луната е много силно, че земята е прекалено силно оживена, тогава действието отдолу нагоре е прекалено силно и това, което трябва да настъпи едва при образуването на семена, се явява по-рано. Когато е много силно, то не изчаква съответното време и не успява да стигне нагоре в растението, а със своята интензивност действа по-долу. Тогава лунното действие не достига догоре и не дава достатъчно сила на семеобразуването. Семето отслабва, линее, в себе си получава нещо от умиращия живот и чрез този умиращ живот над нивото на почвата в известна степен се образува второ ниво. Наистина това не е земя, но там се пренасят същите въздействия. Последствието от това е, че семето на растението, неговата надземна част става един вид почва за други организми. Появяват се паразити, гъбички.
към текста >>

83. 6. Лекция: Индивидуализиране мероприятията в земеделското стопанство GA_327 Биодинамично земеделие

Тя сама по себе си би трябвало да бъде мислена като полярно разчленена и въздействаща полярно.[3] Освен това отнася се за найблизкото локализиране на действието, тогава долното действа също и в горното, както и обратно.[4] Но интензивността на действието се размества повече или по-малко от едната или другата страна според климата, времето, почвата, годишното време, както и според стадия на развитието на растението.
Действието на далечните планети е описано тук, че е над земята, а на близките планети - отдолу нагоре върху растението, след като първо е поето от почвата. Някои неща говорят за това, че описанието в първата лекция е замислено така, както е дадено в шестата лекция, макар и там да не е изложено така точно и при преминаване към втората лекция няма бележка за промяна на аспекта. От това може да се научим да приемем сериозно, че кварцът и калцият винаги се намират както в земята, така също и над земята, макар и в много различна концентрация (виж първа лекция). Това и в природонаучен смисъл е точно така. Всяка отделна планетна сила с нейните особености въздейства както от горе, така също и отдолу, но по полярен начин. Тя сама по себе си би трябвало да бъде мислена като полярно разчленена и въздействаща полярно.[3] Освен това отнася се за найблизкото локализиране на действието, тогава долното действа също и в горното, както и обратно.[4] Но интензивността на действието се размества повече или по-малко от едната или другата страна според климата, времето, почвата, годишното време, както и според стадия на развитието на растението. Че веществата, които посредничат на планетните сили, правят това по полярен начин, беше казано при обсъждането на третата лекция по повод образуването на семето. Там обаче ставаше дума за духовни сили от неподвижните звезди. Нека проследим тук азота от този аспект: ние сме свикнали веднага да мислим за азотните съединения, за нитрата, за неговото въвеждане в растението и образуването на белтък. Това е съвсем правилно. Азотът е включен непосредствено в живота и е не само жив, но и усещащ,[5] а точно при нитрата, където е отделен от живота той е станал минерален.
към текста >>

Процесът зависи от интензивността и продължителността на осветяването.
Този мъртъв азот в нервната система е носителят на усещанията. Медитиращият постепенно навлиза в изживяване на азота около себе си.[6] „Той осведомява човека за онова, което правят Меркурий, Венера и т.н.“ Това е мъртвият азот. Изцяло в този задържащ растежа смисъл на действащото отвън астрално тяло на растението се описват светлинни въздействия, които стават действени през така наречения фитохром на растението. Това е вещество, което постоянно се образува в младите клетки на растението и отново се разгражда. Когато светлината падне върху клетката, образува се траен фитохром, който възпрепятства разрастването на клетката. Процесът зависи от интензивността и продължителността на осветяването. При много видове растения при силно действие на светлината се оцветява в червено и вегетативната част на растението.[7] Веднъж Щайнер казва на лекарите: «Навсякъде, където в природните процеси се явява почервеняване, там е налице силно противодействие на астрализирането. Бих желал да кажа, че ако това нещо се транспонира в морална форма, тя би добила следния смисъл: в това, че се изчервява, розата се опитва да се отбранява срещу астрализирането.»[8] Това е един аспект, който е добре да се вземе под внимание при ботаниката и отглеждането на растенията. При влажна, облачна и мъглива атмосфера действат повече близките планети, при сух въздух и ясно време - силите на далечните планети. Това особено ясно човек може да изпита през пролетта.[9] Всеки, който е поливал растенията в сухите периоди, знае колко бавно се развива младият растителен живот при дълготрайно слънчево и сухо време въпреки достатъчно влажната почва. В ясната слънчева атмосфера, която се състои от 80% азот, астралността действа разграждащо и спиращо растежа в свръх нормална степен.
към текста >>

84. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 13 септември 1924 г. За времето и причините за него GA_354 Сътворението на света и човека

И така, представете си господин Бурле, че нещата стояха така, че вие с помощта на финото сетиво, разположено именно в краищата на пръстите - и никъде другаде, - не знаейки за това, бихте предчувствали настъпващото състояние на времето, подобно на дървесната жаба; тогава в дните, когато вие, благодарение на благоприятното време сте настроени по-добре, смесвате кафето със захарта с по-голяма интензивност, а в други дни - с по-малка.
Да, господа, така е, в човека има извънредно много неща, за които той не знае! Той просто не ги забелязва. Ако в прекрасен летен ден станем и погледнем през прозореца, получаваме съвсем друго настроение, отколкото в лошо време. Не забелязваме, че това ни действа чак до върховете на пръстите. Каквото могат животните, го можем и ние, но то не стига до съзнанието ни. И така, представете си господин Бурле, че нещата стояха така, че вие с помощта на финото сетиво, разположено именно в краищата на пръстите - и никъде другаде, - не знаейки за това, бихте предчувствали настъпващото състояние на времето, подобно на дървесната жаба; тогава в дните, когато вие, благодарение на благоприятното време сте настроени по-добре, смесвате кафето със захарта с по-голяма интензивност, а в други дни - с по-малка. Така че самото кафе и захар тук нямат значение; работата е в силата, с която ги смесвате. Но силата, която имам предвид сега, не е тази, която съзнателно прилагате повече или по-малко интензивно при смесването, а тази, която се намира в краищата на вашите пръсти. В краищата на вашите пръсти е заключено това, което при настъпването на благоприятно време действа по-различно, отколкото в други дни, когато времето е мрачно. Това зависи не от силата, с която по-силно или по-слабо правите смесването, а от това, как вашите краища на пръстите съпреживяват състоянието на времето. Ето от какво зависи това, а не дали съзнателно правите смесването.
към текста >>

НАГОРЕ

5.037782907486