Рудолф Щайнер
www.rudolfsteinerbg.com
НАЧАЛО
Контакти
|
English
 
с която и да е дума 
 
изречения в които се съдържат търсените думи 
 
текстове, в които се съдържат търсените думи 
 
с точна фраза 
 
с корен от думите 
 
с части от думите 
 
в заглавията на текстовете 
КАТЕГОРИИ С ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени са
203
резултата от
127
текста с която и да е от думите за : '
Инстинкт
'.
1.
10_5. ЕТИЧЕСКИ И ИСТОРИЧЕСКИ НАУКИ
GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки
Тогава ние не действуваме по дълг, не действаме следвайки един
инстинкт
, а действуваме от любов към обекта, върху който трябва да се разпростре нашето действие.
От тази гледна точка човекът извършва едно действие само затова, защото неговата действителност е за него една потребност. Той действа затова, защото го тласка един вътрешен /собствен/ порив, а не еднавъншна сила. Обектът на неговото действие, щом той си състави едно понятие за него, го изпълва така, че той се стреми да го осъществи. Единствената подбуда за нашата дейност трябва да бъде в потребността да осъществим една идея, в стремежа да дадем форма на едно намерение. Всичко, което ни тласка към дейност, трябва да бъде изживяно в идеята.
Тогава ние не действуваме по дълг, не действаме следвайки един инстинкт, а действуваме от любов към обекта, върху който трябва да се разпростре нашето действие.
Представяйки си обекта, той извиква в нас стремежа към едно съобразно с него действие. Само едно такова действие е свободно. Защото ако към интереса, който проявяваме към обекта, би трябвало да се прибави един друг далечен повод, тогава ние не бихме искали този обект заради самия него, а заради нещо друго и бихме изпълнили това, което не искам; бихме изпълнили едно действие против нашата воля. Такъв би бил случаят приблизително при действието от егоизъм. Тук ние не проявяваме никакъв интерес към самото действие; то не е за нас една потребност, а една полза, която то ни донася.
към текста >>
2.
09. ИМА ЛИ ГРАНИЦИ ПОЗНАНИЕТО?
GA_4 Философия на свободата
Въз основа на верния познавателен
инстинкт
на физика онова, което привидно представлява неосезаемо съдържание, при всяко положение се пренася в областта, в която се намират възприятията и се мисли чрез понятия, с които се борави в тази област.
Към това прозрение впоследствие се присъединява следващото, че мисленето въвежда в скриваната от самото възприятие част от действителността. Непредубеденото наблюдение над изложеното тук отношение между възприятие и мисловно изработеното понятие може да бъде смутено също така, когато в областта на физическия опит се наложи да се говори не за пряко възприемаеми осезаеми елементи, а за неосезаеми величини като електрическите или магнитните силови линии и т.н. Възможно е да изглежда, че елементите от действителността, за които говори физиката, нямат нищо общо нито с възприемаемото нещо, нито с разкриваното чрез активно мислене понятие. Но едно такова схващане би почивало на самоизмама. От значение е най-вече, че всичко изработено във физиката, доколкото не представлява неоправдани хипотези, които би трябвало да бъдат игнорирани, е получено чрез възприятие и понятие.
Въз основа на верния познавателен инстинкт на физика онова, което привидно представлява неосезаемо съдържание, при всяко положение се пренася в областта, в която се намират възприятията и се мисли чрез понятия, с които се борави в тази област.
По същество напреженията в електрическото и магнитното поле и така нататък, не се откриват посредством някакъв друг процес на познанието извън този, който протича между възприятие и понятие. Увеличаването на броя или видоизменянето на човешките сетива би довело до друг образ на възприятието, до обогатяване или видоизменяне на човешкия опит; но едно истинско познание спрямо този опит също би трябвало да се постигне чрез взаимодействието на понятие и възприятие. Задълбочаването на познанието зависи от изявяващите се в мисленето сили на интуицията (срв. стр. 89). С изживяването, което се оформя при мисленето, тази интуиция може да се гмурне в по-големи или по-малки подоснови на действителността.
към текста >>
3.
11. ИДЕЯТА ЗА СВОБОДАТА
GA_4 Философия на свободата
Само нравствено несвободният, който следва естествения нагон или някоя приета повеля за дълг, отблъсква своя ближен, щом той не следва същия
инстинкт
и същата повеля.
Индивидуалността е възможна, само когато всяко отделно същество узнава за другото единствено чрез индивидуално наблюдение. Разликата между мен и моя ближен съвсем не се състои в това, че ние живеем в два напълно различни духовни свята, а в това, че от общия за нас свят на идеите той приема други интуиции в сравнение с мен. Той иска да изяви своите интуиции, аз пък - моите. Ако двамата действително черпим от идеята и не следваме някакви външни (физически или духовни) подтици, тогава ние можем да се срещнем в еднаквия стремеж, в същите намерения. При нравствено свободни хора нравственото недоразумение и сблъсъкът са изключени.
Само нравствено несвободният, който следва естествения нагон или някоя приета повеля за дълг, отблъсква своя ближен, щом той не следва същия инстинкт и същата повеля.
Да се живее в обич към действието, и да не се пречи на другите да живеят с разбиране за чуждата воля е основната максима на свободните хора. Те не познават друго задължение освен онова, с което тяхната воля влиза в интуитивен унисон; как ще проявят своята воля в даден частен случай - това ще им подскаже тяхната идейна способност.
към текста >>
4.
I. ХАРАКТЕРЪТ НА НИЦШЕ
GA_5 Фридрих Ницше-борец срещу своето време
Противоречието между разум и
инстинкт
е отличителният белег на нашите „съвременни умове“.
Противоречието между разум и инстинкт е отличителният белег на нашите „съвременни умове“.
Също така и в най-свободомислещите хора на нашето време живеят все още инстинктите, насадени от ортодоксалното християнство. В природата на Ницше действат тъкмо противоположните такива. Той няма нужда отпърво да разсъждава за това дали има основания срещу допускането на някакъв мирови ръководител. Инстинктът му е толкова горд, че не може да се преклони пред някой такъв, затова той отхвърля подобна представа. Той говори чрез своя Заратустра: „Ала аз откривам сърцето си напълно пред вас, мои приятели: ако имаше богове, как бих понесъл сам да не бъда бог!
към текста >>
Съзнателната мисъл на философа е на мнение, че познанието за истината е последна цел; несъзнателният
инстинкт
, който движи мисленето, се стреми към насърчаването на живота.
Едва тогава биха могли тези инстинкти да послужат като средство за постигане на нещо, което стои по-високо от истината. След като „достатъчно дълго е гледал между редовете на философите“, Ницше открива, че „в повечето случаи съзнателната мисъл на един философ го води тайно през неговите инстинкти по определени пътища.“ Философите вярват, че последната подбуда на тяхното действие е стремежът към истината. Те вярват в това, защото не съумяват да прозрат основата на човешката природа. В действителност стремежът към истина се направлява от волята за власт. С помощта на истината силата и житейската пълнота на личността би трябвало да се увеличават.
Съзнателната мисъл на философа е на мнение, че познанието за истината е последна цел; несъзнателният инстинкт, който движи мисленето, се стреми към насърчаването на живота.
За този инстинкт „погрешността на едно съждение не е още възражение срещу това съждение“. За него е важно само „доколко то е жизнеутвърждаващо, запазващо живота, поддържащо вида, а може би култивиращо вида“ („Отвъд доброто и злото“).
към текста >>
За този
инстинкт
„погрешността на едно съждение не е още възражение срещу това съждение“.
След като „достатъчно дълго е гледал между редовете на философите“, Ницше открива, че „в повечето случаи съзнателната мисъл на един философ го води тайно през неговите инстинкти по определени пътища.“ Философите вярват, че последната подбуда на тяхното действие е стремежът към истината. Те вярват в това, защото не съумяват да прозрат основата на човешката природа. В действителност стремежът към истина се направлява от волята за власт. С помощта на истината силата и житейската пълнота на личността би трябвало да се увеличават. Съзнателната мисъл на философа е на мнение, че познанието за истината е последна цел; несъзнателният инстинкт, който движи мисленето, се стреми към насърчаването на живота.
За този инстинкт „погрешността на едно съждение не е още възражение срещу това съждение“.
За него е важно само „доколко то е жизнеутвърждаващо, запазващо живота, поддържащо вида, а може би култивиращо вида“ („Отвъд доброто и злото“).
към текста >>
Във всеки идеал Ницше вижда само израз на
инстинкт
, който търси по определен начин своето удовлетворение така, както естествоизпитателят вижда в целесъобразното устройство на един орган резултата на органични закони на развитието.
С разбирането на идеалистите, приписващи на истината самостоятелна стойност, искащи да и придадат един „чист, по-висш произход“ от този на инстинктите, Ницшевият стремеж няма нищо общо. Той смята човешките възгледи за резултат на природни сили, както естествоизпитателят обяснява устройството на окото от взаимодействието на природни сили. Обяснение на духовното развитие на човечеството от особени нравствени цели, идеали, от нравствен световен ред той възприема също така малко, както малко съвременният естествоизпитател приема обяснението, че природата е изградила окото по определен начин поради факта, че е имала намерение да създаде зрителен орган за организма.
Във всеки идеал Ницше вижда само израз на инстинкт, който търси по определен начин своето удовлетворение така, както естествоизпитателят вижда в целесъобразното устройство на един орган резултата на органични закони на развитието.
Ако все още има естествоизпитатели и философи, които отричат всяко творение на природата според цели, но се придържат към нравствения идеализъм и виждат в историята осъществяването на божествена воля, на идеален ред на нещата, това представлява инстинктивна половинчатост. На такива личности им липсва верният поглед за правилната преценка на духовни събития, докато те показват такъв при наблюдението на природни събития. Когато човек вярва, че преследва идеал, който не произлиза от действителността, той вярва в това само защото не познава инстинкта, от който произлиза този идеал.
към текста >>
5.
II. СВРЪХЧОВЕКЪТ
GA_5 Фридрих Ницше-борец срещу своето време
Той знае, че човек може да се противопоставя на инстинктите само от
инстинкт
.
В нездравото отвръщане на човека от инстинктите антиидеалистът ще види още едно инстинктивно проявление.
Той знае, че човек може да се противопоставя на инстинктите само от инстинкт.
Той ще се бори обаче срещу отвръщането от инстинктите така, както лекарят се бори с някоя болест, въпреки че знае, че тя е произлязла естествено от определени причини. Не трябва да се отправя към антиидеалиста възражението: ти смяташ, че всичко, към което човек се стреми и всички идеали са естествено възникнали, но въпреки това се бориш с идеализма. Разбира се, идеали възникват също така естествено, както и болести, но здравият се бори с идеализма, както и с болестта. Идеалистът обаче смята идеалите за нещо, което трябва да бъде пазено и за което трябва да се полагат грижи.
към текста >>
Един болен
инстинкт
може само да каже: моето царство не е от този свят35.
Хора с болни инстинкти са приели разделението между дух и тяло.
Един болен инстинкт може само да каже: моето царство не е от този свят35.
Царството на един здрав инстинкт е само този свят.
към текста >>
Царството на един здрав
инстинкт
е само този свят.
Хора с болни инстинкти са приели разделението между дух и тяло. Един болен инстинкт може само да каже: моето царство не е от този свят35.
Царството на един здрав инстинкт е само този свят.
към текста >>
Те го правят, подтиквани от един дълбок
инстинкт
.
Другояче стоят нещата, когато философите пристъпват като презрители на реалността и защитават аскетични идеали.
Те го правят, подтиквани от един дълбок инстинкт.
Шопенхауер предава този инстинкт чрез описанието, което прави за създаването и насладата от една художествена творба. „Причината, че творбата толкова много улеснява разбирането на идеите, в което се състои естетическата наслада, не е просто в това, че изкуството представя по-ясно и охарактеризирано нещата чрез изтъкването на същественото в тях, а също в това, че се достига изисканото цялостно мълчание на волята за чисто обективното схващане на същността на нещата най-сигурно чрез факта, че разглежданият обект изобщо не се намира в областта на нещата, които са способни на връзка с волята.“39 „Когато обаче външен повод или вътрешно настроение внезапно ни издигнат от безкрайния поток на желанието, когато познанието се откъсне от робското подчинение на волята, когато вниманието вече не е насочено към мотивите на желанието, а възприема нещата свободни от връзката им с волята, следователно без интерес, без субективизъм, разглежда ги чисто обективно, напълно вглъбено в тях, доколкото те представляват просто представи, а не мотиви, тогава... настъпва лишеното от болка състояние, което Епикур възхвалява като най-висше благо и като състояние на боговете. Защото в онзи миг сме се освободили от унизителния напор на волята, празнуваме шабата на каторжническата работа на желанието, колелото на Иксион е в покой.“40
към текста >>
Шопенхауер предава този
инстинкт
чрез описанието, което прави за създаването и насладата от една художествена творба.
Другояче стоят нещата, когато философите пристъпват като презрители на реалността и защитават аскетични идеали. Те го правят, подтиквани от един дълбок инстинкт.
Шопенхауер предава този инстинкт чрез описанието, което прави за създаването и насладата от една художествена творба.
„Причината, че творбата толкова много улеснява разбирането на идеите, в което се състои естетическата наслада, не е просто в това, че изкуството представя по-ясно и охарактеризирано нещата чрез изтъкването на същественото в тях, а също в това, че се достига изисканото цялостно мълчание на волята за чисто обективното схващане на същността на нещата най-сигурно чрез факта, че разглежданият обект изобщо не се намира в областта на нещата, които са способни на връзка с волята.“39 „Когато обаче външен повод или вътрешно настроение внезапно ни издигнат от безкрайния поток на желанието, когато познанието се откъсне от робското подчинение на волята, когато вниманието вече не е насочено към мотивите на желанието, а възприема нещата свободни от връзката им с волята, следователно без интерес, без субективизъм, разглежда ги чисто обективно, напълно вглъбено в тях, доколкото те представляват просто представи, а не мотиви, тогава... настъпва лишеното от болка състояние, което Епикур възхвалява като най-висше благо и като състояние на боговете. Защото в онзи миг сме се освободили от унизителния напор на волята, празнуваме шабата на каторжническата работа на желанието, колелото на Иксион е в покой.“40
към текста >>
Така той се отрича от своя основен
инстинкт
.
Какво търси философът в насладата от изкуството? Освобождение от действителността. Чрез художествената творба философът е преминал в чуждо на реалността настроение.
Така той се отрича от своя основен инстинкт.
Философът се чувства най-добре в миговете, в които може да се освободи от действителността. Възгледът му за естетическата наслада показва, че той не обича действителността.
към текста >>
И не е чудно, че този философски основен
инстинкт
се превръща във враждебно на живота настроение.
Отдаденият на живота зрител не иска това от творбата, казват философите в своите теории, а само каквото на тях им е присъщо. За философа отричането на живота е много благоприятно. Той не желае действителността да пресича кривите му мисловни пътеки. Мисленето вирее по-добре, когато философът се отвръща от живота.
И не е чудно, че този философски основен инстинкт се превръща във враждебно на живота настроение.
Ние виждаме развито такова настроение при мнозина философи. И е разбираемо, че философът е превърнал своята антипатия към живота в учение и иска всички хора да признаят това учение. Шопенхауер го прави. Той смята, че шумът на света смущава мисловната му дейност. Чувства, че най-добре може да се размишлява за действителността, когато се избяга от нея.
към текста >>
Когато философът иска да натрапи на цялото човечество основния
инстинкт
, който е благоприятстващ само за него като философ, той се превръща във враг на живота.
Шопенхауер го прави. Той смята, че шумът на света смущава мисловната му дейност. Чувства, че най-добре може да се размишлява за действителността, когато се избяга от нея. Същевременно е забравил, че всяко мислене за действителността има стойност само когато произлиза от същата тази действителност. Той не взима под внимание факта, че оттеглянето на философа от реалността може да се случи само за да могат възникналите далеч от живота философски мисли да служат още по-добре на същия този живот.
Когато философът иска да натрапи на цялото човечество основния инстинкт, който е благоприятстващ само за него като философ, той се превръща във враг на живота.
към текста >>
Разбираемо е обаче, че този основен
инстинкт
може да подведе философа да вярва, че бягството от света като такова има стойност.
Философът, който разглежда бягството от света не като средство за създаване на градивни мисли, а като цел, може да създава само безстойностни неща. Истинският философ, от една страна, избягва действителността, за да се потопи, от друга страна, по-дълбоко в нея.
Разбираемо е обаче, че този основен инстинкт може да подведе философа да вярва, че бягството от света като такова има стойност.
Тогава философът се превръща в адвокат на отрицанието на света. Той учи на отричане от живота, на аскетичен идеал. Той смята: „Един истински аскетизъм... едно твърдо и радостно отрицание на най-добрата воля принадлежи към благоприятните изисквания на най-висшата духовност, също така към нейните най-естествени последици. Така че от самото начало не е изненадващо, че аскетичният идеал тъкмо от философите не е третиран никога без някои възражения.“ („Към генеалогията на морала“, Трета част, § 9)
към текста >>
Когато здравият, радващият се на живота се зарази от него, той изкоренява от себе си здравия и силен
инстинкт
.
Такъв начин на мислене произлиза от страданието в живота и насочва оръжието си срещу живота.
Когато здравият, радващият се на живота се зарази от него, той изкоренява от себе си здравия и силен инстинкт.
Трудът на Ницше достига връхната си точка благодарение на факта, че противопоставя на това учение нещо друго, един възглед за здравото и сполучливото. Провалилите се в живота могат да търсят в учението на аскетичните проповедници своето изцеление; Ницше иска да събере здравите и да им каже едно мнение, което е по-близко до тях, отколкото всеки враждебен на живота идеал.
към текста >>
Той не пропуска никой знак на афект, притежава най-висшата степен на разбиращ и разгадаващ
инстинкт
, както и най-висшата степен на откривателското изкуство.
Дионисиевият начин не изследва, той твори. Не стои извън света като наблюдател, който иска да познава; станал е едно със своето познание. Той не търси Бог. Това, което все още може да си представи като божествено, е самият той като творец на своя собствен свят. Когато това състояние завладее всички сили на човешкия организъм, се получава дионисиевият човек, за когото е невъзможно да не разбере която и да е сугестия.
Той не пропуска никой знак на афект, притежава най-висшата степен на разбиращ и разгадаващ инстинкт, както и най-висшата степен на откривателското изкуство.
Влиза във всяка кожа и афект, постоянно се променя. Противоположност на дионисиевия мъдрец е простият наблюдател, който вярва, че стои винаги извън обектите на своето познание като обективен, страдащ наблюдател. Противоположност на дионисиевия човек е аполоновият, чийто „взор се възбужда от всичко, така че да добие визионерска сила“67. Към визии, образи за неща, които се намират отвъд човешката действителност, се е устремил аполоновият дух, а не към сътворена от самия него мъдрост.
към текста >>
И това е голямата разлика, а именно дали той следва един несъзнателно възникнал и по-късно приет в съзнанието
инстинкт
, или една мисъл, която от самото начало е създал сам.
Например моралните импулси представляват обособено ниво на инстинктите. Ако приемем също, че те са само по-висша форма на сетивните инстинкти, така се проявяват по един особен начин в битието на човека. Това се показва във факта, че човек може да върши неща, които не се обясняват непосредствено със сетивни инстинкти, а с онези подбуди, които се означават като по-висши форми на инстинкта. Човек създава подбуди за своята дейност, които не са следствие от сетивните му импулси, а само от съзнателното мислене. Той си поставя лични цели, но си ги поставя със съзнание.
И това е голямата разлика, а именно дали той следва един несъзнателно възникнал и по-късно приет в съзнанието инстинкт, или една мисъл, която от самото начало е създал сам.
Да се храня, защото инстинктът ми за прехрана ме подтиква, е нещо съществено различно от решаването на математическа задача. Мисловното обхващане на световните явления представлява особена форма на общата способност за възприятие. То се различава от простото сетивно възприятие. За човека по-висшите форми на развитие са също толкова естествени, колкото и по-нисшите. Ако двете не са в съзвучие, тогава той е осъден на несвобода.
към текста >>
6.
III. НИЦШЕВИЯТ ПЪТ НА РАЗВИТИЕ
GA_5 Фридрих Ницше-борец срещу своето време
Във връзка с изкуството като жизнеутвърждаваща сила основният
инстинкт
на Ницше се проявява още в тази първа негова творба.
От трагичното основно усещане трябва да произлезе за гърците стремежът да създават нещо, чрез което да направят битието по-поносимо. Те търсят оправдание на битието. И го откриват в един свят на богове и в изкуството. Само чрез контрастния образ на боговете и изкуството грубата действителност става за гърците поносима. Основният въпрос в „Раждането на трагедията“ за Ницше е доколко гръцкото изкуство е станало жизнеутвърждаващо и жизнезапаз-ващо.
Във връзка с изкуството като жизнеутвърждаваща сила основният инстинкт на Ницше се проявява още в тази първа негова творба.
към текста >>
В същото произведение се наблюдава още един основен Ницшев
инстинкт
.
В същото произведение се наблюдава още един основен Ницшев инстинкт.
Това е антипатията към обикновените логични духове, чиято личност е подчинена напълно на техния разум. От тази антипатия възниква мнението на Ницше, че сократовият дух е разрушител на гръцката култура. Логическото за Ницше представлява само форма, чрез която се изразява личността. Когато към тази форма не се прибавя още някаква изразна форма, тогава личността изглежда като инвалид, като организъм, чиито важни органи са осакатени. Понеже Ницше е могъл да открие в творбите на Кант само размишляващия разум, той нарича Кант „изкривен понятиен инвалид“73.
към текста >>
Протестира, защото в него зове жизненият
инстинкт
: не живей като магистър Щраус, а живей съгласно себе си!
(„Давид Щраус“, § 6) Филистерът нарича здраво само отговарящото на средностатистическото образование. Като основна нравствена повеля Щраус полага изречението: „Всяко нравствено действие е себеопределяне на отделния човек според идеята на рода.“ („Старата и новата вяра“, § 7) Ницше отвръща: „Преведено ясно и разбираемо, това означава: живей като човек, не като маймуна или тюлен! Този императив за жалост е безполезен и безсилен, защото с понятието човек са свързани и най-различни концепции, например патагонец и магистър Щраус, и защото никой не ще се осмели да каже със същото право: живей като патагонец и живей като магистър Щраус! “ („Давид Щраус“, § 7) Това е идеал от най-жалък вид, предлаган на хората от Щраус. И Ницше протестира.
Протестира, защото в него зове жизненият инстинкт: не живей като магистър Щраус, а живей съгласно себе си!
към текста >>
7.
1. ФИЛОСОФИЯТА НА НИЦШЕ КАТО ПСИХОПАТОЛОГИЧЕН ПРОБЛЕМ (1900)
GA_5 Фридрих Ницше-борец срещу своето време
В Ницшевия мисловен свят се разкрива един
инстинкт
за разрушение, който го кара в преценката на известни възгледи и убеждения да излезе далече над това, което се явява психологически понятно като критика.
В Ницшевия мисловен свят се разкрива един инстинкт за разрушение, който го кара в преценката на известни възгледи и убеждения да излезе далече над това, което се явява психологически понятно като критика.
Забележително е, че по-голямата част от това, което е написал Ницше, се явява като резултат от този инстинкт за разрушение. В „Раждането на трагедията“ цялото западноевропейско културно развитие от Сократ и Еври-пид до Шопенхауер и Вагнер се представя като път на заблуда. „Несвоевременни размишления“, над които започва да работи през 1873 г., започват с решителното намерение „да се изпее цялата музикална гама“ на неговата „неприязън“. От двадесетте замислени са завършени четири размишления. Две от тях са войнствени творби, които по ужасяващ начин разкриват слабостите на изтощения противник или несимпатичен на Ницше възглед, без да се грижат ни най-малко за относителната правота на оборвания.
към текста >>
Забележително е, че по-голямата част от това, което е написал Ницше, се явява като резултат от този
инстинкт
за разрушение.
В Ницшевия мисловен свят се разкрива един инстинкт за разрушение, който го кара в преценката на известни възгледи и убеждения да излезе далече над това, което се явява психологически понятно като критика.
Забележително е, че по-голямата част от това, което е написал Ницше, се явява като резултат от този инстинкт за разрушение.
В „Раждането на трагедията“ цялото западноевропейско културно развитие от Сократ и Еври-пид до Шопенхауер и Вагнер се представя като път на заблуда. „Несвоевременни размишления“, над които започва да работи през 1873 г., започват с решителното намерение „да се изпее цялата музикална гама“ на неговата „неприязън“. От двадесетте замислени са завършени четири размишления. Две от тях са войнствени творби, които по ужасяващ начин разкриват слабостите на изтощения противник или несимпатичен на Ницше възглед, без да се грижат ни най-малко за относителната правота на оборвания. Другите две са химни за прослава на две личности.
към текста >>
Само че той също така одобрява отхвърленото от християнството, големите културни събития на човечеството все още в християнски, тоест в нихилистичен смисъл.“ Така Ницшевият
инстинкт
за разрушение се надига срещу явления, от които някога се е въодушевявал.
През 1888 г. (в „Случаят Вагнер“) Ницше не само оттегля всичко, което е казал във възхвала на Вагнер през 1876 г., а по-късно представя явлението на Вагнеровото изкуство, което отначало хвали като избавление и повторно раждане на западноевропейската култура, като най-голямата опасност за тази култура. Също и за Шопенхауер той пише през 1888 г. следното: „Той интерпретира изкуството, героизма, гения, красотата, волята за истина, трагедията като последица на „отрицанието“ или на нуждата от отрицание на „волята“ - най-голямата психологическа фалшификация, която, като приспаднем християнството, съществува в историята. Ако погледнем по-внимателно, той се явява наследник на християнската интерпретация.
Само че той също така одобрява отхвърленото от християнството, големите културни събития на човечеството все още в християнски, тоест в нихилистичен смисъл.“ Така Ницшевият инстинкт за разрушение се надига срещу явления, от които някога се е въодушевявал.
Също и в четирите книги, които се появяват от 1878 до 1882 г., преобладава тенденцията да се разрушават общопризнати направления, а именно това, което Ницше е смятал за позитивно. Не става въпрос за това да се търсят нови разбирания, а много повече за това да се разклащат съществуващите. Той пише през 1888 г. в „Ecce homo“ за разрушителната творба, която през 1876 г. започва с „Човешко, твърде човешко“: „Грешка след грешка се полагат спокойно върху лед, идеалът не е опроверган, той замръзва... Тук например замръзва „геният“; по-нататък в друг ъгъл замръзва „светецът“; под една дебела ледена висулка замръзва „героят“; накрая замръзва „вярата“, така нареченото „убеждение“; също изстива „съчувствието“.
към текста >>
8.
5. ФИЗИЧЕСКИЯ СВЯТ И НЕГОВАТА ВРЪЗКА С ЦАРСТВОТО НА ДУШИТЕ И ЦАРСТВОТО НА ДУХОВЕТЕ
GA_9 Теософия
А всяко усещане, всеки
инстинкт
, които се пораждат у едно животно, идват от дълбините на животинската душа.
В животинския свят, към растежните и размножителните способности, се прибавя усещането и инстинктът. Те вече са проявления на душевния свят. Всяко същество, надарено с тях, принадлежи към този свят, получава от него различни впечатления, и съответно, упражнява върху него определени въздействия.
А всяко усещане, всеки инстинкт, които се пораждат у едно животно, идват от дълбините на животинската душа.
Обаче формата е по-устойчива, отколкото усещането и инстинкта. Дори може да се твърди, че променливата форма на растението се отнася към втвърдените форми на кристала така, както животът на усещането към устойчивата растителна форма.
към текста >>
9.
10. ВЪРХУ НЯКОИ ОТ ДЕЙСТВИЯТА НА ПОСВЕЩЕНИЕТО
GA_10 Как се постигат познания за вишите светове
Един или друг негов
инстинкт
, едно или друго негово желание, намерение всички те се проектират в съответни образи.
Да, за едва прохождащия окултен ученик, тази остатъчна част представлява една огромна област от всичко, което той изобщо вижда. Той може да вникне в естеството на тази остатъчна част, само ако наблюдава себе си. И тогава той открива, кои образи се пораждат чрез самия него. В тях намират израз неговите желания, неговите действия и т. н.
Един или друг негов инстинкт, едно или друго негово желание, намерение всички те се проектират в съответни образи.
Да, целият му характер се отпечатва в тези образи.
към текста >>
10.
12. ПРОМЕНИ В СЪНИЩАТА НА ОКУЛТНИЯ УЧЕНИК
GA_10 Как се постигат познания за вишите светове
Защото към сетивния свят, заобикалящ човека, принадлежат и сили, които са близки до проявите на един или друг човешки
инстинкт
.
Защото към сетивния свят, заобикалящ човека, принадлежат и сили, които са близки до проявите на един или друг човешки инстинкт.
към текста >>
11.
НАШИТЕ АТЛАНТСКИ ПРАДЕДИ
GA_11 Из Хрониката Акаша
Само че при това не трябва да си представяме днешния
инстинкт
на животните, а
инстинкт
от друго естество.
Първата подраса на атлантците се разви от една много напреднала и способна да се развива част на лемурийците. При последните дарбата на паметта се прояви в нейните най-първи наченки и то само в последното време на тяхното развитие. Можем да си представим, че един лемуриец наистина можеше да си образува представи за това, което изживяваше, но той веднага забравяше, каквото си беше представил. Фактът, че въпреки това живееше в определена култура, например имаше оръдия, строежи и т.н., той не дължеше на своята собствена способност да образува представи, а на една духовна сила в себе си, която, ако можем да употребим този израз, беше инстинктивна.
Само че при това не трябва да си представяме днешния инстинкт на животните, а инстинкт от друго естество.
към текста >>
12.
ЛЕМУРИЙСКАТА РАСА
GA_11 Из Хрониката Акаша
Така лемуриецът строеше без инженерно изкуство от силата на своята представа, действаща със сигурността на един вид
инстинкт
.
Лемуриецът черпеше силата на своите представи направо от нещата, които го заобикаляха. Тя се вливаше в него от растежната сила на растенията, от жизнената сила на животните. Така той разбираше растенията и животните в техния вътрешен живот. Той разбираше даже физическите и химическите сили на неживите неща. Когато градеше нещо, той не се нуждаеше да изчислява носещата сила на дървеното стебло и теглото на един строителен камък; той с поглед преценяваше доколко може да носи едно стебло, къде трябваше да бъде поставен камъкът съобразно с неговото тегло.
Така лемуриецът строеше без инженерно изкуство от силата на своята представа, действаща със сигурността на един вид инстинкт.
И при това той до голяма степен владееше своето тяло. Чрез просто усилие на волята той можеше да закали своята ръка, когато беше необходимо. Можеше да повдигне например извънредно големи товари чрез простото развитие на волята. Ако по-късно на атлантеца служеше неговата власт над жизнената сила, на лемуриеца служеше овладяването на волята. Той беше родения маг – нека този израз да не бъде криво разбран – във всички области на по-нисшите човешки работи.
към текста >>
Думата “
инстинкт
” тук не бива да се употребява в същия смисъл, както сме свикнали да я прилагаме за животните.
За всички останали това, което ставаше в тези заведения, беше най-дълбока тайна. Чрез непосредствено съзерцание приетите тук се научаваха да познават, а също така и да владеят природните сили. Учението беше така устроено, че природните сили при човека се превръщаха в сили на волята. Благодарение на това той можеше сам да извършва това, което правеше природата. Това, което по-късното човечество извършваше чрез обмисляне, чрез комбиниране, тогава имаше характер на инстинктивна дейност.
Думата “инстинкт” тук не бива да се употребява в същия смисъл, както сме свикнали да я прилагаме за животните.
Защото това, което лемурийците вършеха, надвишава извънредно много всичко онова, което животинският свят може да извърши чрез инстинкта. То надвишаваше даже и това, което от тогава досега като изкуства и науки човечеството е усвоило чрез паметта, ума и фантазията. Ако бихме искали да употребим един израз за тези заведения, който да улесни разбирането ни, бихме могли да ги наречем “висши училища за силите на волята и за ясновиждащата сила на представата”. От тях излизаха хората, които във всяко отношение ставаха владетели на другите. Трудно е днес с думи да се даде една правилна представа за всички тези отношения.
към текста >>
13.
ПОСЛЕДНИТЕ ВРЕМЕНА ПРЕДИ РАЗДЕЛЯНЕТО НА ПОЛОВЕТЕ
GA_11 Из Хрониката Акаша
Те действаха при това напълно съзнателно, обаче хората можеха да чувствуват това въздействие само като един внедрен в тях
инстинкт
.
Когато дойде времето, в което половете се разделиха, тези същества трябваше да считат за тяхна задача да действат върху новия живот в смисъл на тяхната мисия. От тях изхождаше регулирането на половия живот. Всички мероприятия, които се отнасяха до размножението на човечеството, произхождаха от тях.
Те действаха при това напълно съзнателно, обаче хората можеха да чувствуват това въздействие само като един внедрен в тях инстинкт.
Половата любов биваше посадена в тях чрез непосредствено пренасяне на мисли в човека. И всички техни прояви бяха отначало от най-благородно естество. Всичко, което в тази област прие грозен характер, произхожда от по-късни времена, в които човекът беше станал по-самостоятелен и в които той поквари един чист първоначален инстинкт. В тези по-стари времена нямаше никакво задоволяване на половия нагон заради самия него. Всичко тук беше жертвоприношение за продължението на човешкото съществуване.
към текста >>
Всичко, което в тази област прие грозен характер, произхожда от по-късни времена, в които човекът беше станал по-самостоятелен и в които той поквари един чист първоначален
инстинкт
.
От тях изхождаше регулирането на половия живот. Всички мероприятия, които се отнасяха до размножението на човечеството, произхождаха от тях. Те действаха при това напълно съзнателно, обаче хората можеха да чувствуват това въздействие само като един внедрен в тях инстинкт. Половата любов биваше посадена в тях чрез непосредствено пренасяне на мисли в човека. И всички техни прояви бяха отначало от най-благородно естество.
Всичко, което в тази област прие грозен характер, произхожда от по-късни времена, в които човекът беше станал по-самостоятелен и в които той поквари един чист първоначален инстинкт.
В тези по-стари времена нямаше никакво задоволяване на половия нагон заради самия него. Всичко тук беше жертвоприношение за продължението на човешкото съществуване. Размножението се считаше като нещо свещено, като една служба, която човекът трябваше да принесе на света. И жреци бяха ръководители и регулатори в тази област.
към текста >>
По-рано той беше действал от един вид
инстинкт
, защото стоеше под властта на заобикалящия го свят и на действащите върху него сили на по-висшите индивидуалности.
От свръхчовешките същества той получи способността да се размножава, тя му беше внедрена от тях като инстинктивен подтик. Духовно той би притежавал отначало само един вид сънищно съзнание, с което би продължавал да живее, ако не бяха се намесили полусвръхчовешките същества. Чрез тяхното влияние неговите душевни образи бяха насочени към сетивния външен свят. Човекът стана същество, което във външния свят придоби съзнание за себе си. И с това човекът вече съзнателно започна да насочва действията си съобразно с неговите възприятия във външния свят.
По-рано той беше действал от един вид инстинкт, защото стоеше под властта на заобикалящия го свят и на действащите върху него сили на по-висшите индивидуалности.
Сега той започна да следва подбудите, примамливостта на своите представи. С това в света дойде личната воля на човека. Това беше началото на “доброто и злото”.
към текста >>
14.
ЖИВОТЪТ НА ЛУНАТА
GA_11 Из Хрониката Акаша
Тези процеси носят характера на това, което днес при животното и човека наричаме
инстинкт
, страст, или природа на желанието.
В третия Лунен период – всъщност процесът започва още в средата на втория – Духовете на движението вливат астралното естество на тяхната собствена природа в човешкото тяло. През време на четвъртия кръг – започвайки от средата на третия – Духовете на формата развиват това астрално тяло така, че неговата форма, цялата негова организация може да развие вътрешни процеси.
Тези процеси носят характера на това, което днес при животното и човека наричаме инстинкт, страст, или природа на желанието.
От средата на четвъртия Лунен кръг Духовете на личността започват с това, което после в петия Лунен период е тяхната главна задача: те всаждат в астралното тяло себичността, както в предидущите мирови епохи бяха сторили това по отношение на физическото и етерното тяло. Обаче за да могат в този посочен момент, в средата на четвъртия Лунен кръг, физическото и етерното тяло да бъдат така далече в тяхното развитие, че да приютяват в себе си едно самостоятелно астрално тяло, те трябва да бъдат доведени до това в редуващите се степени на развитието чрез творящите духове. Това става по следния начин. Физическото тяло е доведено до неговата зрялост през първия Лунен кръг чрез Духовете на движението, във втория чрез Духовете на формата, в третия от Духовете на личността, в четвъртия от Духовете на огъня, в петия от Духовете на сумрака. Погледнато точно, тази работа на Духовете на сумрака се извършва от средата на четвъртия Лунен кръг, така че по същото време Духовете на личността работят върху астралното тяло, когато Духовете на сумрака работят върху физическото тяло.
към текста >>
15.
РАЗВИТИЕТО НА СВЕТА И ЧОВЕКА
GA_13 Въведение в Тайната наука
Наред с всичко това у тези народи говореше мощен
инстинкт
: Всред сетивния свят те трябваше да създадат едно ново пространство и там физическите форми да изразяват духовните сили по ясен и съвършен начин.
Съвсем други бяха отношенията в Южна Европа и Западна Азия, където процъфтя четвъртата следатлантска културна епоха, гръко-римската. В тези области се установиха потомци на хора от най-различни краища на стария свят. Тук бяха изградени светилища, произхождащи от най-различни атлантски мистерийни центрове. Имаше хора, които притежаваха в естествен вид остатъци от старото ясновидство, и такива, които сравнително лесно можеха да го постигнат чрез съответното обучение. На определени места се пазеха не само преданията на древните Посветени, но се възпитаваха и техни достойни приемници, чийто духовен взор можеше да се издигне до още по-високи степени.
Наред с всичко това у тези народи говореше мощен инстинкт: Всред сетивния свят те трябваше да създадат едно ново пространство и там физическите форми да изразяват духовните сили по ясен и съвършен начин.
Гръцкото изкуство е само част от последиците на този инстинкт. Достатъчно е само да проникнем с духовен поглед в гръцкия храм, за да разберем, че в това чудесно творение на изкуството, сетивната материя е така преработена от човека, че всяка негова част застава пред нас като израз на духовния свят. Гръцкият храм е „дом на Духа". От неговите форми се носи нещо, което иначе може да възприеме само ясновидецът. Един храм на Зевс или Юпитер е така устроен, че за сетивния поглед представлява едно достойно одеяние на това, което Посветеният в тайните на Зевс вижда с духовните си очи.
към текста >>
Гръцкото изкуство е само част от последиците на този
инстинкт
.
В тези области се установиха потомци на хора от най-различни краища на стария свят. Тук бяха изградени светилища, произхождащи от най-различни атлантски мистерийни центрове. Имаше хора, които притежаваха в естествен вид остатъци от старото ясновидство, и такива, които сравнително лесно можеха да го постигнат чрез съответното обучение. На определени места се пазеха не само преданията на древните Посветени, но се възпитаваха и техни достойни приемници, чийто духовен взор можеше да се издигне до още по-високи степени. Наред с всичко това у тези народи говореше мощен инстинкт: Всред сетивния свят те трябваше да създадат едно ново пространство и там физическите форми да изразяват духовните сили по ясен и съвършен начин.
Гръцкото изкуство е само част от последиците на този инстинкт.
Достатъчно е само да проникнем с духовен поглед в гръцкия храм, за да разберем, че в това чудесно творение на изкуството, сетивната материя е така преработена от човека, че всяка негова част застава пред нас като израз на духовния свят. Гръцкият храм е „дом на Духа". От неговите форми се носи нещо, което иначе може да възприеме само ясновидецът. Един храм на Зевс или Юпитер е така устроен, че за сетивния поглед представлява едно достойно одеяние на това, което Посветеният в тайните на Зевс вижда с духовните си очи. И така е с всяко от гръцките изкуства.
към текста >>
16.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ
GA_15 Духовното ръководство на човека и човечеството
Тази особеност на човека не съществува у споменатите Същества; при тях една мисловна конструкция протича със същата бързина, с която например едно животно реагира, знаейки по
инстинкт
, че има пред себе си нещо за ядене, което може да погълне.
Това трае дълго. Не можем с един поглед да обгърнем целия мисловен свят, защото човешкото мислене протича във времето. Не може строежът на един мисловен поток да се прояви изведнъж в душата. Човек трябва да се старае, да се напряга, за да намери по-нататъшния ход на мислите.
Тази особеност на човека не съществува у споменатите Същества; при тях една мисловна конструкция протича със същата бързина, с която например едно животно реагира, знаейки по инстинкт, че има пред себе си нещо за ядене, което може да погълне.
При животните няма никаква разлика между инстинкт и размишление, те са едно и също. Както на своята степен и в своето царство животните имат съответните инстинкти, така и тези дхианични Същества или Ангели имат непосредствено духовно мислене, непосредствена духовна представа и чрез този непосредствен представено вътрешен живот те съществено се различават от човека.
към текста >>
При животните няма никаква разлика между
инстинкт
и размишление, те са едно и също.
Това трае дълго. Не можем с един поглед да обгърнем целия мисловен свят, защото човешкото мислене протича във времето. Не може строежът на един мисловен поток да се прояви изведнъж в душата. Човек трябва да се старае, да се напряга, за да намери по-нататъшния ход на мислите. Тази особеност на човека не съществува у споменатите Същества; при тях една мисловна конструкция протича със същата бързина, с която например едно животно реагира, знаейки по инстинкт, че има пред себе си нещо за ядене, което може да погълне.
При животните няма никаква разлика между инстинкт и размишление, те са едно и също.
Както на своята степен и в своето царство животните имат съответните инстинкти, така и тези дхианични Същества или Ангели имат непосредствено духовно мислене, непосредствена духовна представа и чрез този непосредствен представено вътрешен живот те съществено се различават от човека.
към текста >>
17.
КЛАСИЦИТЕ НА ВЪЗГЛЕДА ЗА СВЕТА И ЗА ЖИВОТА
GA_18_1 Загадки на философията
Това съдържание е тяхната истинска сила; то се намира в общия несъзнателен
инстинкт
на хората; те вътрешно са тласкани към това и само на това се крепи този, който е приел в своя интерес изпълнението на една такава цел.
Ето защо в цялост можем все пак да кажем: "- Всичко действително е разумно". И именно това е важното, че в цялостта на историята се осъществява мисълта, историческият миров дух. Отделният индивид е само един инструмент на осъществяването на целите на този миров Дух. Понеже Хегел познава в мисълта най-висшата същност на света, затова той изисква от индивида той да се подчинява на общите, царуващи в развитието на света мисли. "Това са великите хора в историята, чиито същински частни цели съдържат субстанциалното, което е волята на мировия Дух.
Това съдържание е тяхната истинска сила; то се намира в общия несъзнателен инстинкт на хората; те вътрешно са тласкани към това и само на това се крепи този, който е приел в своя интерес изпълнението на една такава цел.
Народите не му се възпротивяват, напротив се събират около неговото знаме; той им показва и изпълнява това, което е тяхна собствена цел.
към текста >>
Както в животинската природа запазването на живота е цел и
инстинкт
на отделното животно, но както тук има надмощие разумът, общото и отделните индивиди отпадат, така става и в духовния свят.
Ако хвърлим по-нататък един поглед върху съдбата на тези световноисторически индивиди, те са имали щастието да бъдат ръководители на една цел, която е била една степен на всеобщия Дух. Като си служи разумът с тези инструменти, ние можем да наречем това една негова хитрост, защото ги прави да изпълняват неговите собствени цели с целия огън на страстта, и не само се запознава невредим, а изкарва самия себе си наяве. Частното е повечето пъти твърде малко в сравнение с общото; индивидите биват пожертвани и изоставени. Следователно мировата история се представя като борба на индивидите и в полето на тази особеност работите вървят съвсем естествено.
Както в животинската природа запазването на живота е цел и инстинкт на отделното животно, но както тук има надмощие разумът, общото и отделните индивиди отпадат, така става и в духовния свят.
Страстите се унищожават взаимно; единствено разумът бди, преследва своята цел и се налага". Отделният човек може да обхване всемирния Дух само в съзерцанието, в своето мислене. Само в съзерцанието на света Бог е напълно присъстващ в него. Там, където човекът действа, там, където той се намесва в дейния живот, там той е един член и затова може само като член да участва във всеобщия Разум. От такива мисли произтича също Хегеловото учение за държавата.
към текста >>
18.
РЕАКЦИОННИ СВЕТОГЛЕДИ
GA_18_1 Загадки на философията
Той е схванал явлението просто; и истинският
инстинкт
на разума се състои в това, явлението да бъде схванато от страната, от която то се представя най-просто".
И понеже при своя светоглед той е изходил всъщност от човека, а не от един отделен от човека външен свят, той трябваше да се реши за Гьоте. Защото този последният беше направил за учението за цветовете извода, който по необходимост трябва да се получи за онзи, който вижда в човека с неговите здрави сетива "най-великия и най-точен физикален апарат". Хегел, който като философ стои изцяло на почвата на този светоглед, трябва поради това да се застъпи най-енергично за Гьотевото учение за цветовете. Ние четем в неговата Натурфилософия: "Ние дължим отговарящото на понятието описание на цветовете на Гьоте, който още от рано е бил привлечен да наблюдава цветовете и светлината, особено после от страната на живописта; и неговият чист, прост естествен усет, който е едно условие за поета, трябваше да се възпротиви на такова едно варварско разсъждение, което се намира у Нютон. Той е възприел това, което е било установено и експериментирано върху светлината и цветовете от Платон насам.
Той е схванал явлението просто; и истинският инстинкт на разума се състои в това, явлението да бъде схванато от страната, от която то се представя най-просто".
към текста >>
19.
МОДЕРНИ ИДЕАЛИСТИЧНИ СВЕТОГЛЕДИ
GA_18_2 Загадки на философията
На първата степен тялото се развива от зародиша и си създава своите органи за втората, на втората от зародиша се развива духът и си създава нови органи за третата; на третата степен се развива божественият зародиш, който се намира във всеки човешки дух и още тук сочи нагоре към едни тъмен за нас, но не за духа на третата степен светъл като ден отвъден свят чрез предчувствие, вяра, чувство и
инстинкт
на гения, свят намиращ се над човека.
За него раждането и смъртта се превръщат в събития, които насочват неговата фантазия към един живот преди раждането и към един такъв след смъртта. "Човекът" казва Фехнер в неговата "Книжка за живота след смъртта" не живее на Земята веднъж, а три пъти. Първата степен на неговия живот е един непрекъснат сън, втората една смяна между сън и будност. Третата е една вечна будност. Но първата степен човек живее самотен в тъмнина; на втората той живее в общество и отделно до и между другите в една светлина, която повърхността му отразява, на третата неговият живот се преплита с този на другите в един по-висш живот воден в най-висшия дух и той гледа в същността на ограничените неща.
На първата степен тялото се развива от зародиша и си създава своите органи за втората, на втората от зародиша се развива духът и си създава нови органи за третата; на третата степен се развива божественият зародиш, който се намира във всеки човешки дух и още тук сочи нагоре към едни тъмен за нас, но не за духа на третата степен светъл като ден отвъден свят чрез предчувствие, вяра, чувство и инстинкт на гения, свят намиращ се над човека.
Преходът от първата степен до втората на живота се нарича раждане; преходът от втората към третата се нарича смърт".
към текста >>
20.
МОДЕРНИЯТ ЧОВЕК И НЕГОВИЯТ СВЕТОГЛЕД
GA_18_2 Загадки на философията
"Този подтик е чужд на животното; то познава само инстинкта за самосъхранение, а да бъде този
инстинкт
повдигнат до подтик към щастието, това е основното условие на човешкото себесъзнание".
В тази точка се ражда себесъзнанието, ражда се човекът". "Неговото по-нататъшно развитие е неговото собствено дело и това, което го е запазило в пътя на прогреса, беше силата и постепенно прояснение на неговите желания". За всички останали същества се грижи природата; човека тя надарява с желания, за задоволяването на които тя го оставя сам да се грижи. Той носи в себе си подтика, да изгради своето съществуване съобразно с неговите желания. Този подтик е подтикът към щастието.
"Този подтик е чужд на животното; то познава само инстинкта за самосъхранение, а да бъде този инстинкт повдигнат до подтик към щастието, това е основното условие на човешкото себесъзнание".
Стремежът към щастие лежи на основата на всяка деятелност. "Мъченикът, който тук жертва своя живот заради своето научно убеждение, нататък заради своята вяра в Бога, няма в мисълта си също нищо друго освен своето щастие; първият го намира във верността към своето убеждение, вторият го търси в един по-добър свят. Последната цел на всички е щастието, блаженството, и колкото и различен да бъде образът, който индивидът си съставя за него, от най-първобитните времена до най-културните, то е начало за усещащото същество и край за неговото мислене и чувстване".
към текста >>
21.
04. ВТОРА ЛЕКЦИЯ - ЕЗОТЕРИЧНО РАЗГЛЕЖДАНЕ НА ГЬОТЕВОТО ТАЙНО ОТКРОВЕНИЕ
GA_22 Тайното откровение на Гьоте
Фактът, че тя е третирана по толкова недостоен начин от Блуждаещите Светлини, е израз на високомерието, с което често пъти абстрактните Духове се отнасят към онези хора, които се справят и с най-сложните ситуации благодарение на своя непосредствен
инстинкт
, или на своята интуиция./*26/
Старецът с лампата е женен за Старицата. В образа на тази възрастна жена ние следва да виждаме не друго, а здравия разум на човека, онази душевна сила, която не се стреми към висшите области на духовните абстракции, а държи всичко здраво в ръцете си. Именно тя може да занесе възнаграждението на Лодкаря: три зелки, три глави лук и три артишока. Тази еволюционна степен от човешкото развитие все още не е изживяла времето си.
Фактът, че тя е третирана по толкова недостоен начин от Блуждаещите Светлини, е израз на високомерието, с което често пъти абстрактните Духове се отнасят към онези хора, които се справят и с най-сложните ситуации благодарение на своя непосредствен инстинкт, или на своята интуиция./*26/
към текста >>
22.
Статия 14: Педагогическата основа за Валдорфското училище
GA_24 Статии върху троичното устройство на социалния организъм
От раждането до приблизително 6-тата или 7-мата година, човешкото същество по естествен начин се оставя на всичко непосредствено обграждащо го в средата му, и така, чрез имитативния
инстинкт
, дава форма на своите собствени зараждащи се сили.
Децата са поверени на основното училище в период от живота им, когато душата преминава през много важни трансформации.
От раждането до приблизително 6-тата или 7-мата година, човешкото същество по естествен начин се оставя на всичко непосредствено обграждащо го в средата му, и така, чрез имитативния инстинкт, дава форма на своите собствени зараждащи се сили.
От този период нататък детската душа свободно приема в съзнанието си това, което образователят и учителят дават, което влияе на детето в резултат на естествения авторитет на учителя. Този авторитет не се подлага на съмнение заради смътното чувство на детето, че в учителя съществува нещо, което съществува също така и в него. Човек не може да преподава и да е образовател, ако не приеме чрез пълно вникване в нещата позиция към детето, която отчита в най-пълен смисъл тази метаморфоза от порива да се имитира до способността да се усвоява на основата на естествена връзка на базата на авторитет.
към текста >>
Най-добрата позиция в такъв случай — от такива упражнения, които са основани изцяло на естествения човешки
инстинкт
за дейност през връзка към практични цели, до други, които ще са вид обучение за реална работа — ще последва от знанието за характера на следващите периоди в живота.
Около 12-тата година настъпва нова повратна точка в развитието на детето. То узрява за развитието на уменията, които го водят към цялостно разбиране на неща, които трябва да се разглеждат без препратки към човешкото същество: като минералното царство, физичния свят, метеорологичните феномени и т.н.
Най-добрата позиция в такъв случай — от такива упражнения, които са основани изцяло на естествения човешки инстинкт за дейност през връзка към практични цели, до други, които ще са вид обучение за реална работа — ще последва от знанието за характера на следващите периоди в живота.
към текста >>
23.
Статия 17: Основата за троичния социален ред
GA_24 Статии върху троичното устройство на социалния организъм
Той ще добие истинската си форма, когато структурата на социалния организъм е такава, че трите жизнени сили в основата на човешкото битие се разгърнат в пълна форма — от едва съзнаван
инстинкт
към напълно съзнателна мисъл.
Всеки, който не желае да види основната разлика между троичната идея и обичайните програми, ще отказва да бъде убеден, че тази идея може да е плодотворна. Идеята е в съзвучие с реалността; тя не се опитва да издевателства над живота с някаква политическа програма, а се стреми да създаде условия за живота, от който извират социални импулси и свободно се развиват. Въпросите на настоящето и близкото бъдеще не са такива, които могат да се решат само с интелект; те трябва да се решат в един жизнен процес, а този жизнен процес по-напред трябва да се създаде.
Той ще добие истинската си форма, когато структурата на социалния организъм е такава, че трите жизнени сили в основата на човешкото битие се разгърнат в пълна форма — от едва съзнаван инстинкт към напълно съзнателна мисъл.
към текста >>
24.
04. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ: МЕТОДИ НА ПОЗНАНИЕ: ИМАГИНАТИВНО, ИНСПИРАТИВНО И ИНТУИТИВНО
GA_25 Философия, космология, религия
Първобитният човек беше получил този дар като един смътен
инстинкт
.
При истинското интуитивно познание ние се примесваме интимно с тези същества и създаваме по този начин една връзка между Аза и света, на който той в действителност принадлежи. Защото той е дух, както са духове другите същества, за които говорим и връзката която го свързва с тях ние я добиваме чрез състоянието на религиозното съзнание.
Първобитният човек беше получил този дар като един смътен инстинкт.
Ние трябва да го пресъздадем при пълно съзнание, за да възвърнем на съвременния човек религиозното познания, познанието на религиозните съдържания.
към текста >>
25.
III. Студентски години
GA_28 Моят жизнен път
Доброто се превръща в
инстинкт
, а инстинктът може сам да си даде насока, тъй като е приел в себе си характера на духовността.
Може да си изгради „естетическо настроение“, което да не се отдава едностранчиво нито на принудата на природата, нито на необходимостта на разума. В това естетическо настроение душата живее чрез сетивата, но в сетивното възприятие и в подбудените от сетивността действия тя носи и нещо духовно. Човек възприема чрез сетивата, но така, сякаш духовното се влива в тях. В своите действия човек се оставя на благоволението на непосредствените желания, но е облагородил тези желания по такъв начин, че доброто му харесва, а лошото – не. Разумът тук е встъпил във вътрешна връзка със сетивността.
Доброто се превръща в инстинкт, а инстинктът може сам да си даде насока, тъй като е приел в себе си характера на духовността.
Шилер вижда в това душевно състояние онова настроение на душата, в което човекът може да изживява и създава произведения на красотата. В усъвършенстването на това състояние той открива съживяването на истинската човешка същност в човека.
към текста >>
26.
IV. Младежки приятелства
GA_28 Моят жизнен път
Но ти не можеш да направиш друго освен да последваш здравия си
инстинкт
срещу внушенията на твоята теория.
Тези процеси представляват цялата действителност. Така е и когато казваш „аз виждам“ това или онова, „аз вървя“ и т.н. Но виж, нали не казваш: „моят мозък мисли“, „мозъкът ми вижда“ това или онова, „мозъкът ми върви“? Ако наистина беше стигнал до виждането, че е вярно това, което теоретично твърдиш, ти би трябвало да коригираш начина си на изразяване. Ако все пак говориш за „Аз“, значи всъщност лъжеш.
Но ти не можеш да направиш друго освен да последваш здравия си инстинкт срещу внушенията на твоята теория.
Ти преживяваш едно фактическо положение на нещата, различно от това, което отстоява твоята теория. Съзнанието ти нарича твоята теория лъжа.“ Приятелят ми поклати глава. За възражение вече не му оставаше време. Върнах се обратно сам и сега можех да поразмисля за това, че възражението срещу материализма в такава груба форма не отговаря на правилата на точната философия. Но мен тогава наистина не ме интересуваше толкова да приведа безупречно философско доказателство пет минути преди потеглянето на влака, колкото да дам израз на вътрешното си несъмнено преживяване на същността на човешкия „Аз“.
към текста >>
27.
3. Човешката душа и животинската душа; Берлин, 10. 11. 1910 г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
Начинът, по който ние разглеждаме нещата, показва, че инстинктите могат да бъдат нещо, което далече може да изпревари интелигентността на човека, и че не трябва да отнасяме качеството, което се произвежда, към думата
инстинкт
.
И така ние стигнахме до там, да наблюдаваме индивидуалната дейност на духа в животинския организъм. тази вътрешна дейност на духа в един организъм, това себе изживяване на духа в неговата дейност, това е, което ние наричаме душевно изживяване. Когато наблюдаваме без предразсъдъци, ние намираме това душевно изживяване устроено по съвършено различен начин у човека и у животното. Много се е говорило и се говори и днес за това, което у животните са инстинктите, а у човека е съзнателна дейност. Хората биха направили по-добре, ако в това отношение биха се придържали по-малко към думите и биха се вгледали по-добре в нещата, когато става въпрос да бъде разбрана същността на инстинктите.
Начинът, по който ние разглеждаме нещата, показва, че инстинктите могат да бъдат нещо, което далече може да изпревари интелигентността на човека, и че не трябва да отнасяме качеството, което се произвежда, към думата инстинкт.
Човекът много лесно пита бихме могли да кажем в своето универсално високомерие: Какво предимство имам аз пред животните? Ако би искал, той би могъл също да запита: В какво съм останал аз назад от животните? Тогава той би открил, че в много работи, които върши, и в много сръчности той е останал назад от животните; ние просто намираме тези дейности и сръчности да се проявяват непосредствено у животните, докато човекът тепърва трябва да се научи да ги върши, да ги усвои чрез усилия като способности.
към текста >>
Това търсене на една охлюва черупка, за да има една защита за задната част на своето тяло, става в определен момент от
инстинкт
за самосъхранение, но се явява със сигурност, т.е.
Че някоя способност се проявява в определено време, това съвсем не е доказателство, че тя е добита чрез възпитание или е трябвало първо да бъде научена. Цялата животинска, а също и растителна организация показва, че нещо, което е заложено в наследствената линия, може да се яви едва дълго време след като организмът на съответното същество е вече налице. Също както човекът не трябва тепърва да си изработва способността да добива вторите зъби той притежава предварително тази способност, макар и вторите зъби да се явяват едва по-късно -, така и определени способности и сръчности у животното се явяват по-късно, но те са заложени като наследство в него. Да разгледаме като пример за това рака пустинник. Той проявява особеността, когато е живял известно време, че изпитва подтик да потърси една охлюва черупка, защото задната част на неговото тяло е много мека и не може да се държи така.
Това търсене на една охлюва черупка, за да има една защита за задната част на своето тяло, става в определен момент от инстинкт за самосъхранение, но се явява със сигурност, т.е.
то е вродено в неговия организъм. Така ние трябва да кажем, че виждаме периферията на животинския живот очертана до най-широка степен в момента, когато животното се ражда, и че начинът, по който животното се развива по-нататък, е определен още от неговото раждане и след това се развива. В това развитие, в това оформяне ние познаваме действието на духа и в присъствието на животното при това оформяне познаваме душевния живот на животното.
към текста >>
28.
4. Човешкият дух и духът на животното; Берлин, 17. 11. 1910 г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
Тогава действително ни се показва: Чрез един възвисен в духовното и пречистен
инстинкт
човекът твори онова, което едва по-късно открива.
Ето защо ние можем някакси да кажем: Човекът е създаден така, че той самият може да въплъти в материята това, което живее в него като излияние на духа, преди още да може да го схване със своята интелигентност. И това е така при всяко художествено творчество. Този факт ни интересува затова, защото от него ние виждаме, че по отношение на всичко, което човекът живее във физическия живот и което се изразява в един орган, още преди да разбере законите на тези органи той има в себе си нещо, което изпълнява пластично законите, оформява ги пластично. Така щото, когато премислим тази мисъл, на нас ни става ясно, че чувството, усетът за онези закони на духа, които се изразяват например в едно произведение на изкуството, съществува и трябва да съществува преди въплътяването на законите в душата /тяхното познаване чрез ума, бележка на превод./. Ето защо на духовния край на човека ние имаме така да се каже и обратното, ако не употребяваме тази дума в неблагороден смисъл, а съответно извисена в духовното.
Тогава действително ни се показва: Чрез един възвисен в духовното и пречистен инстинкт човекът твори онова, което едва по-късно открива.
Както животното твори инстинктивно, както например обществото на пчелите създава своята чудесно устроена пчелна държава, така и човекът твори непосредствено от духовния свят, преди духовният свят да се отрази в неговата интелигентност. Така ние виждаме, че и в това направление всичко ни сочи, как себесъзнателният аз застава срещу действието на духа, става негов посредник. Благодарение на своя инстинкт животното успява да отрази в своята интелигентност това, което то вгражда в своето жилище и др. подобни. Да вземем като пример бобъра и неговото жилище: Между бобрите винаги ще има някой "Микеланджело", обаче никога един "Галилей", който да разбере по същия начин законите, които "бобърът-Микеланджело" е вградил в своето жилище. У човека съществува това, което застава пред себесъзнателния аз, което духът твори, когато той влиза в организма.
към текста >>
Благодарение на своя
инстинкт
животното успява да отрази в своята интелигентност това, което то вгражда в своето жилище и др. подобни.
Така щото, когато премислим тази мисъл, на нас ни става ясно, че чувството, усетът за онези закони на духа, които се изразяват например в едно произведение на изкуството, съществува и трябва да съществува преди въплътяването на законите в душата /тяхното познаване чрез ума, бележка на превод./. Ето защо на духовния край на човека ние имаме така да се каже и обратното, ако не употребяваме тази дума в неблагороден смисъл, а съответно извисена в духовното. Тогава действително ни се показва: Чрез един възвисен в духовното и пречистен инстинкт човекът твори онова, което едва по-късно открива. Както животното твори инстинктивно, както например обществото на пчелите създава своята чудесно устроена пчелна държава, така и човекът твори непосредствено от духовния свят, преди духовният свят да се отрази в неговата интелигентност. Така ние виждаме, че и в това направление всичко ни сочи, как себесъзнателният аз застава срещу действието на духа, става негов посредник.
Благодарение на своя инстинкт животното успява да отрази в своята интелигентност това, което то вгражда в своето жилище и др. подобни.
Да вземем като пример бобъра и неговото жилище: Между бобрите винаги ще има някой "Микеланджело", обаче никога един "Галилей", който да разбере по същия начин законите, които "бобърът-Микеланджело" е вградил в своето жилище. У човека съществува това, което застава пред себесъзнателния аз, което духът твори, когато той влиза в организма.
към текста >>
29.
3. Заложба, дарба и възпитание на човека; Берлин, 12. 01. 1911 г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
Това е извънредно важно, защото този
инстинкт
за подражание се явява най-рано като една от първите заложби, върху която можем да въздействуваме.
Ние виждаме да се явява първо това, което живее в най-малко изолирания, в най-малко отделения елемент на човека, в Сетивната или Инстинктивна душа. Затова пък то има най-голямата сила да проявява своето действие в човешкия организъм. Ето защо можем да видим, че най-малко можем да се доближим до детето, да му въздействуваме с мнения, теории, идеи, когато тази Сетивна душа иска най-силно да гради от вътре навън. Ние можем да се доближим до детето само тогава, когато действуваме върху неговата Сетивна душа както това е описано в моята книжка "Възпитание на детето в светлината на духовната наука" -, което трябва да съблюдаваме особено през първите години от неговия живот. Тогава не трябва да гледаме да развиваме теории, учения, а да заставяме детето да подражава, като му показваме предварително живо това, което то трябва да живее.
Това е извънредно важно, защото този инстинкт за подражание се явява най-рано като една от първите заложби, върху която можем да въздействуваме.
В този период увещанията и ученията действуват най-малко. Това, което детето вижда, то го подражава, защото то се оформява така, както трябва да се оформи съобразно своята връзка с външния свят. Ние поставяме първия основен стълб на цялото лично същество на детето, когато през първите седем години му показваме с нашия собствен живот това, което то трябва да живее, когато отгатваме, как трябва да се отнасяме около детето. Без съмнение за мнозина това е крайно чуден принцип на възпитанието.
към текста >>
30.
Възпитателна практика въз основа на духовното познание
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Това обаче е било само един съвсем здравословен
инстинкт
.
Именно това е, което прави днешното духовнонаучно задълбочаване така необходимо, понеже хората иначе стигат до сляпа улица. Днес се критикуват предишните времена, в които децата не са били призовавани да решават относно Бог и света.
Това обаче е било само един съвсем здравословен инстинкт.
Днес той трябва отново да се постига все по-съзнателно.
към текста >>
31.
Карма и детайли на кармическата закономерност
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Човекът има добра съвест,
инстинкт
за доброто, правилното и истинското само чрез това, че си е изработил тази съвест в миналия си живот, в житейските си преживявания, в принципите си.
Можете да си кажете: В този живот ще се опитам постоянно да разбирам доброто и правилното. Тогава етерното тяло ще ви покаже, че е правилно и добре да следвате съответните принципи. Тук е особено важно да обърнете внимание на едно понятие, свързано с кармата. Това е понятието на съвестта. Каквото се издига от съвестта на даден човек, също е нещо постигнато.
Човекът има добра съвест, инстинкт за доброто, правилното и истинското само чрез това, че си е изработил тази съвест в миналия си живот, в житейските си преживявания, в принципите си.
Можете да се грижите за утвърждаване и повишаване на съвестта, ако решите всеки ден по малко да задълбочавате моралните си възгледи. Моралните възгледи стават съвест в следващия и по-следващия живот.
към текста >>
32.
Техника на кармата
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Отношението на майката към детето се превръща от животинския
инстинкт
в морално отношение.
Колкото произведеното е по-висше, толкова по-голямо е блаженството, което се изпитва. Това чувство в девахана не е илюзия. Отношенията, изградени в този свят, са много по-интензивни в девахана, отколкото тук. Границите на пространството и времето падат. В този свят наистина можем да разцъфнем в другия човек.
Отношението на майката към детето се превръща от животинския инстинкт в морално отношение.
Всичко инстинктивно отпада като люспи в камалока, а всичко духовно в девахана прониква и двете същества. Всички изградени тук отношения се преобразяват в девахана с по-голяма интензивност. Когато човекът е развил всичко, което е необходимо в девахана, вече е узрял за ново раждане.
към текста >>
33.
Молитвата Отче наш, езотерично разглеждане. Първа лекция, Берлин, 28 януари 1907 г.
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Не, че се е следвал някакъв тъмен
инстинкт
и някой е подредил хубави думи, не!
Всичко, което някога е съществувало в големите религиозни общества като медитационни мантри, е произлязло от тайната наука. Можете да вземете всички истински молитви и да ги разнищите дума по дума, никога няма да откриете, че в тях има само произволно подредени думи.
Не, че се е следвал някакъв тъмен инстинкт и някой е подредил хубави думи, не!
Великите мъдреци са извлекли молитвените формули от съкровищата на мъдростта, които днес се наричат наука за духа.
към текста >>
34.
Елементарното царство, неговите видове и действия
GA_98 Природни и духовни същества
А за да могат да имат този
инстинкт
, да имат носител на този
инстинкт
, образът, формата на животните им се дава от съществата на третото елементарно царство, другарите на груповите души.
Ако искаме да си представим как стоят нещата с третото елементарно царство в животинското царство, можем да го направим с един пример: Всички вие познавате миграцията на птиците. Птиците имат съвсем определени миграционни маршрути – от североизток към югозапад и от югозапад към североизток. От кого са насочвани тези прелети? От груповите души на птиците. В тази миграция се проявава инстинктът за редовни прелети над Земята; те са дирижирани от груповата или родовата душа на животните.
А за да могат да имат този инстинкт, да имат носител на този инстинкт, образът, формата на животните им се дава от съществата на третото елементарно царство, другарите на груповите души.
Тривиално казано, азовете, които са груповите души на животните, са едно общество на астралното поле, друго общество са съществата на третото елементарно царство. Необходимо е те да действат заедно в хармонично единство, едните дават инстинктите, другите – формират и изграждат телата, за да може инстинктът да се прояви. Физическият образ на растенията произлиза от съществата на второто елементарно царство. Всичките форми на минералите се изграждат от съществата на първото елементарно царство. Силите на минералите, действащи като отблъскване и привличане, атомните сили, произхождат от груповите азове на минералите.
към текста >>
35.
Елементарни и други висши духовни същества. Духовната същност на природните царства
GA_98 Природни и духовни същества
Повечето пчелари се водят от сигурния си
инстинкт
и за щастие не отдават голямо значение на модерната наука.
Хората биха могли да използват много по-плодоносно такива природни процеси, при които сами ще трябва да съдействат, ако отново опознаят по съзнателен начин дейността на духовните същества. Който веднъж разгледа живота в тази област, ще види, че по отношение на науката за пчелите е добро това, което произхожда от стари времена, докато природоизпитателите от днес отчасти правят ужасни неща, които изобщо не са приложими, а водят хората в заблуждение.
Повечето пчелари се водят от сигурния си инстинкт и за щастие не отдават голямо значение на модерната наука.
Дори това, което например играе голяма роля, което съществува като теория за процеса на оплождането, е погрешно, не може да издържи пред действителното познание.
към текста >>
36.
5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 29 май 1907 г. Общ живот на хората между смърт и ново раждане; навлизане във физическия свят.
GA_99 Теософия на розенкройцерите
Майчината любов има поначало животински характер, в нея има нещо от рода на природния
инстинкт
.
Да си представим това с един конкретен пример. Да вземем отношенията между майка и син. Може да възникне въпроса: съществува ли в тях някаква връзка, която няма да се прекъсне след земния живот? Да, такава връзка има. И тя е много тясна и здрава, отколкото всяка друга връзка, която може да съществува на Земята!
Майчината любов има поначало животински характер, в нея има нещо от рода на природния инстинкт.
С израстването на детето тази връзка става морална, етична, духовна. Когато майката и детето се учат да мислят съвместно, изпитват общи усещания, природният инстинкт постепенно отстъпва той само дава повод, да бъдат свързани с прекрасните връзки, обясняващи майчинската любов и любовта на детето в един висш смисъл. Това взаимно разбиране, задушевната любов, които се развиват тук, имат с продължение също така и в духовните области, въпреки че за известно време двамата се оказват мнимо разделени от смъртта на единия от тях. След като свърши този отрязък от време, връзката, образувала се в този живот, остава също толкова жива и дълбока. Двамата остават заедно, само всичко животинското, чисто природните инстинкти трябва да бъдат в началото отстранени.
към текста >>
Когато майката и детето се учат да мислят съвместно, изпитват общи усещания, природният
инстинкт
постепенно отстъпва той само дава повод, да бъдат свързани с прекрасните връзки, обясняващи майчинската любов и любовта на детето в един висш смисъл.
Може да възникне въпроса: съществува ли в тях някаква връзка, която няма да се прекъсне след земния живот? Да, такава връзка има. И тя е много тясна и здрава, отколкото всяка друга връзка, която може да съществува на Земята! Майчината любов има поначало животински характер, в нея има нещо от рода на природния инстинкт. С израстването на детето тази връзка става морална, етична, духовна.
Когато майката и детето се учат да мислят съвместно, изпитват общи усещания, природният инстинкт постепенно отстъпва той само дава повод, да бъдат свързани с прекрасните връзки, обясняващи майчинската любов и любовта на детето в един висш смисъл.
Това взаимно разбиране, задушевната любов, които се развиват тук, имат с продължение също така и в духовните области, въпреки че за известно време двамата се оказват мнимо разделени от смъртта на единия от тях. След като свърши този отрязък от време, връзката, образувала се в този живот, остава също толкова жива и дълбока. Двамата остават заедно, само всичко животинското, чисто природните инстинкти трябва да бъдат в началото отстранени. Душевните качества, душевните мисли, нишките, които тук се предават от едно същество към друго, във висшия свят не са сковани дори придобива определен вид, определен строеж благодарение на тези отношения между хората, които се завързват в земния живот.
към текста >>
37.
4. Четвърта лекция, Берлин, 21.10.1907 г., вечер. Германски саги.
GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи
Един забележи телен
инстинкт
ако можем да го наречем тривиално така, защото иначе би трябвало да се нарече художествена инспирация, обгръща Рихард Вагнер.
Това ще ви отведе още по-дълбоко в света на германските митове, чиято дълбочина е неизбродима. В действителност е нужно да се потапяме много на дълбоко за да разберем ентусиазма вдъхновил творчеството например на един творец като Рихард Вагнер. Никога не бива да се казва, че Рихард Вагнер е бил в състояние да специфицира отделните сказания по начина, по който става това в окултизма. Но духовните сили, които стояха зад него и го вдъхновяваха, те насочваха така неговите творчески имагинации, че неговото изкуство се превърна в най-красивия израз на това, което се намира зад митовете. Това е великото, че в художествената творба не се вижда това, което стои зад нея, всичко е излято в звуци и думи.
Един забележи телен инстинкт ако можем да го наречем тривиално така, защото иначе би трябвало да се нарече художествена инспирация, обгръща Рихард Вагнер.
Това беше като едно духовно чуване на онези древни езици, които се възнасяха в него. той чувстваше тези най-древни езици много добре и [това го подбуди] да не остане на крайната рима, тъй като тя принадлежи към едно по-късно ниво, едно ниво на разума, а да избере онова ниво в развитието на говора, което е отзвук на надигащата се вълна от мъглата на древна Атланти да: това е алитерацията, която означава за този, който може да я почувства, един израз в звук на това, кое то може да се нарече музика на вълните.
към текста >>
38.
14. Седма лекция, Кьолн, 28.12.1907 г. Духовното значение на формите и числата.
GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи
Всяка страст, всеки
инстинкт
, всяка похот веднага се изживява в астралното вещество, така че в следващия момент, когато изразява друга страст, то има коренно различна форма.
етерната и физическата, се отделиха от астралната субстанция както ледът се отделя от водата. Така както водата се уплътнява в лед, така и астралното вещество се уплътнява и се превръща в етерно и физическо вещество. Във времето, когато човекът все още беше същество, каквото сте вие днес, когато спите и се намирате извън физическото и етерното си тела, съществуваха сили, които оформиха астралното му вещество, това бяха чисти чувстващи и представни сили. Астралното вещество действува различно от етерното или физическото. То е в непрестанно движение.
Всяка страст, всеки инстинкт, всяка похот веднага се изживява в астралното вещество, така че в следващия момент, когато изразява друга страст, то има коренно различна форма.
Върху плътното физическо тяло на човека мисълта днес вече не може да въздействува толкова силно. Въпреки това дори и днес мисълта, чувствата имат някакво влияние върху физическото тяло. Нужно е само да наблюдавате, как някой уплашен или страхуващ се от нещо човек пребледнява. Това не означава нищо друго освен, че цялата му кръвна маса извършва различни движения от тези в нормалното състояние. Тя напира отвън навътре.
към текста >>
39.
8. ОСМА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 20. 4. 1908 г.
GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека
Може да се каже, че от народния
инстинкт
лесно може да се почувства това.
И така, когато се говори за “Духа на Народа”, то по смисъла на окултизма се говори не за някакво неуловимо, неразбираемо същество. Когато в нашето материално време се говори за дух на народа, то под това, всъщност, нищо реално не се подразбира; понеже при това се има в предвид само външно абстрактното единство на особеностите на даден народ. В действителност съществува духовен представител, който се нарича Архангел и който ръководи и направлява целия народ като цяло. Това същество достига надолу до света на животните. Народите са чувствали това.
Може да се каже, че от народния инстинкт лесно може да се почувства това.
Един народ живее тук, друг там. Според различията на страните, в които живеят народите, те трябва да се ползват от едни или други животни, от това – така инстинктивно се усещало от народите – се назначавало духа на техния народ. Така, че древният египтянин, който напълно ясно е чувствал това, казвал: когато ние разглеждаме развитието на растенията, то откриваме, че в тях действат Ангелите, когато разглеждаме животните, виждаме, че те се направлявани от нашия ръководещ дух на целия народ. За това силата, която е идвала към тях от животните, те почитали като свещена, и характера на тяхното отношение към животните бил изразен в това съзнание. И при това, те не говорили за Архангели, но имали това усещане.
към текста >>
40.
7. СКАЗКА ПЕТА. Развитието на човека в течение на въплъщенията на Земята.
GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия
А ето че луциферическите духове вливат в неговото астрално тяло страсти, инстинкти, желания, които се съединяват от сега нататък с всичко, което човек добива в течение на неговото развитие и тази е причината, поради която той вече не само може да съзерцава звездите, но също и да се запали за тяхната красота, да прелее от ентусиазъм и страст, да не се ограничава само да следва заложения в астралното тяло божествен
инстинкт
, но да развие лични инстинкти, родени свободно от желанието.
Духовете бяха го научили да вижда вселената и духовните същества, които се изявяват в нея. Но на него биха му липсвали свободата, ентусиазмът, чувството на независимост, вътрешният жар за всичко, което е възвишено. Човекът би изгубил първичното ясновидство, но той би съзерцавал величието на вселената така, както това би сто рил един бог, защото той би станал част от Божеството. И този начин на виждане на вселената би намерил едно съвършено отражение в неговия ум. Но с цялото свое възприемане той би бил само едно огледало на вселената.
А ето че луциферическите духове вливат в неговото астрално тяло страсти, инстинкти, желания, които се съединяват от сега нататък с всичко, което човек добива в течение на неговото развитие и тази е причината, поради която той вече не само може да съзерцава звездите, но също и да се запали за тяхната красота, да прелее от ентусиазъм и страст, да не се ограничава само да следва заложения в астралното тяло божествен инстинкт, но да развие лични инстинкти, родени свободно от желанието.
Това са влели луциферическите същества в астралното тяло.
към текста >>
41.
Лекция шеста
GA_126 Окултна история
А в това, което инстинктивно се проявява като предчувствие, се показва, че под това, което е само майя, но което се приема за истина, че под тези потоци майя тече за човешкия
инстинкт
все пак в голямата си част нещо правилно.
В практическия разум постулатите за Бог, свобода, безсмъртие са сведени изцяло до доброто; в теоретическия разум - разрушаване на всяка възможност за познание да попаднеш в какъв да е духовен свят. Така се установяват нещата в световната история. И, разбира се, стремежът на нашето време към истината още дълго ще блуждае по следите на Кант. А когато от страна на нашето действително духовно течения се посочва разширението на способността за познание, повдигането на способността за познание над самото себе си, благодарение на което познание може да се проникне в свръхсетивните светове, тогава би могло още дълго-дълго да чуваме от всички страни: "Да, но Кант казва...". В такива антитези действително преминава историческото развитие на човека.
А в това, което инстинктивно се проявява като предчувствие, се показва, че под това, което е само майя, но което се приема за истина, че под тези потоци майя тече за човешкия инстинкт все пак в голямата си част нещо правилно.
Защото необичайно интересно е, че и низходящият ход на човешкото развитие чак до гръко-римската епоха, и поддържаното от нас ново възкачване ние ги виждаме в някои предчувствия, които, изхождайки от народните инстинкти, се давали на практическия живот.
към текста >>
Тук в народния
инстинкт
живее нещо и ние можем да видим тук как зад майя се намира нещо такова, което исторически все пак движи човечеството напред.
Какво е трябвало да стане с това по-нататък в след-гръцкото време в инстинкта на народите? Тогава е трябвало да изобразят това, което човек изработвал тук на физически план и това как той го възнасял заедно с всички свои плодове в духовния свят. И така, ако по-рано усещали: необходимо е да се види духовното по-рано от физическото, а физическия човек е като негова сянка; ако в гръцката епоха мъдреците виждали живеещите, така да се каже, като "аз" друг "аз", то в след-гръцката епоха е трябвало да се видят личностите, които живеят на физически план и вече след това да се вживеят в духовното чрез това, което живее във физическото. Това разбиране се развило от някакво инстинктивно знание. Както до-гръцката епоха имала синове на богове, а гърците - мъдреци, така след-гръцките народи имат светци, които се издигат до духовния живот чрез това, което постигат на физически план.
Тук в народния инстинкт живее нещо и ние можем да видим тук как зад майя се намира нещо такова, което исторически все пак движи човечеството напред.
към текста >>
42.
Интимности на кармата. Виена, 9. Февруари 1912
GA_130 Езотеричното християнство
За него е необяснимо защо се пробужда и когато, ръководен от един
инстинкт
, поглежда върху една стена, той вижда там нещо особено.
Да предположим, че един човек лежи в леглото – на други места аз разказах други събития, всички те са се случили – и внезапно се пробужда.
За него е необяснимо защо се пробужда и когато, ръководен от един инстинкт, поглежда върху една стена, той вижда там нещо особено.
Стаята е сумрачно осветена, стената е тъмна и ето, той вижда написано на стената: “Стани веднага”. Той става, но всичко му се струва странно. Излиза от къщата и върху неговото легло пада таванът, който неминуемо би го убил. Нещата са станали така, че никой друг не е пострадал. Този човек проследява всичко; и тогава разбира, че никакво същество на физическото поле не е могло да го предупреди, че трябва да стане от леглото.
към текста >>
43.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Щутгарт, 21 февруари 1912 г.
GA_135 Прераждане и Карма
В живота имаме такива неща, при които ни върви като по вода, тъй като следваме вътрешния си
инстинкт
, който ни води сигурно.
Ръководенето на живота посредством външните закони и външните институции става толкова сложно, че хората вече няма да могат да се справят. Затова пък чрез проникването на закона на кармата в душата ще се оживи знанието за това какво трябва да правят хората, за да намерят чрез самите себе си своя път в света. Това те ще намерят най-добре там, където нещата се регулират от вътрешния душевен живот.
В живота имаме такива неща, при които ни върви като по вода, тъй като следваме вътрешния си инстинкт, който ни води сигурно.
Едно такова нещо е например ходенето по улицата. Все още никому не е предписано да се отклони от едната или от другата страна на тротоара. И все пак когато двама души се срещат, те рядко се сблъскват, тъй като всеки от тях следва една вътрешна необходимост. Иначе до всеки човек би трябвало да се постави по един пазач, който да му казва да мине наляво или надясно. В някои кръгове може и да съществува стремежът човек да е заобиколен от едната страна с телохранител, а от другата – с лекар, но това не е лесно изпълнимо!
към текста >>
44.
10. ДЕВЕТА СКАЗКА
GA_136 Духовните същества в небесните тела и природните царства
Бих могъл да кажа, че всъщност в полето на Духовната Наука ние имаме възможност от самия
инстинкт
да намерим това, което е правилно.
Ние можем да сторим това само тогава, когато вникнем с погледа в дълбочините на мировото развитие. Всички окултни истини ни показват в крайна сметка, как става развитието на човечеството и на света; обаче ние трябва да имаме смелостта, а също и безпристрастието, да застанем пред това развитие на света. Какво значение имат за нас имена, дали те са взети от изтока или от запада, дали те са носени от тези или онези лични духове, те нямат значение за нас. Това, което става в света, то има значение за нас, това, което действува в света, то има значение за нас, него трябва да изповядваме ние. И Духовната Наука ни довежда до там, да гледаме това, да виждаме това, което действува в света.
Бих могъл да кажа, че всъщност в полето на Духовната Наука ние имаме възможност от самия инстинкт да намерим това, което е правилно.
Не трябва постоянно да жадуваме за нови сензации, а да се стараем малко да разберем това, което се крие в първите импулси на Теософското Движение. Когато Х.П. Блаватска, отъждестви Буда с Меркурий, тя изказа една велика истина, която е позната толкова по-добре, колкото повече хората познаят в окултната област отношението на Буда към Христа, както познаваме по-добре космическите отношения, както познаваме по-добре отношението на планетата Меркурий към неподвижната звезда Слънце. Нещата не се оставят да бъдат коренно изменени чрез предразсъдъците на хората; те произвеждат правилното в културния процес само тогава, когато ги гледаме безпристрастно в очите.
към текста >>
45.
3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 5 юни 1912
GA_137 Човекът в светлината на окултизма
Важното е не да боравим с първокласни оценъчни възможности; достатъчно е да притежаваме един вид
инстинкт
за това.
Да, днес един литератор, един пишещ човек, спокойно може да публикува това или онова, именно ако не е напреднал в своето мислене. Но дали зад съвременната псевдо-духовна продукция се крие едно ясно и правилно мислене до това човек обикновено не достига, тъй като, в известен смисъл, му липсват оценъчни възможности.
Важното е не да боравим с първокласни оценъчни възможности; достатъчно е да притежаваме един вид инстинкт за това.
И все пак дори едно нищожно усилие в окултното обучение, една запознатост с окултните сили, неимоверно усилва тази оценъчна възможност.
към текста >>
46.
9. ДЕВЕТА СКАЗКА. Линц, 26 януари 1913 г.
GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане
Без съмнение, единият следва повече, или по-малко един
инстинкт
, който може да бъде наречен духовен може би определен подтик, който той не може да осъзнае напълно.
Наистина ние разглеждаме светове, които съвсем не съществуват за едно преобладаващо мнозинство от хора. Но извършването на една такава работа съвсем, за такива разглеждания не е само преследването само на един идеал, както днес съществуват други идеали. Без съмнение, когато определен брой хора преследват този, или онзи идеал, това е нещо красиво, даже нещо извънредно красиво. Но нещо съвършено различно е, когато човек преследва идеалите на Духовната наука, когато той следва онзи призив, който е твърде слаб и бива чуван от още много малко души, който обаче ще бъде чуван все повече и повече в свата. Онези, които днес си казват вече съвсем ясно, или също само от неопределени инстинкти, че Духовната наука е една необходимост от какви осно ви на тяхната душа правят те това?
Без съмнение, единият следва повече, или по-малко един инстинкт, който може да бъде наречен духовен може би определен подтик, който той не може да осъзнае напълно.
Но също и такива инстинкти, отговарят на една много правилна воля. Можем да забележим това, когато изследваме Духовният /път/ живот.
към текста >>
47.
Нервност и Азовост
GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят
В първите седем години от живота, но също и по-късно, като паралелно свойство цари силният
инстинкт
за подражание и ние ще видим, че когато сами се откажем от нещо в присъствието на този, когото възпитаваме и той ясно разбере това, така че му подражава даже и несъзнателно, ще видим, че той ще го почувства като нещо, към което ще се стреми.
Тогава, така да се каже, се застава пред една подмолна скала на живота. Ако един баща казва: „Не, Карл, това няма да получиш“ то наистина в силна степен по-скоро постига това, което предизвиква в младежа неблагоразположение, отколкото доброто въздействие, което може да се постигне чрез неизпълнението на желанията. Тогава трябва да попитаме: Какво може да се направи тук? Има едно много просто средство. Човек отказва желанията не на възпитаника си, а на самия себе си, но така, че възпитаникът разбира, че родителят му се е отказал от това или онова.
В първите седем години от живота, но също и по-късно, като паралелно свойство цари силният инстинкт за подражание и ние ще видим, че когато сами се откажем от нещо в присъствието на този, когото възпитаваме и той ясно разбере това, така че му подражава даже и несъзнателно, ще видим, че той ще го почувства като нещо, към което ще се стреми.
С това ще постигнем нещо от огромно значение.
към текста >>
48.
Бележки
GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят
Точно там Нострадамус много хубаво ни описва: В посвещението на осмата центурия на цар Хайнрих Втори от Франция се казва, че той, Нострадамус, е изчислил своите предсказания „според хода на звездите във връзка с едно определено вдъхновение, породило се в един определен час, наследството на неговите прадеди“; той координира своя „естествен
инстинкт
във взаимовръзка и съзвучие с дълги и непрекъснати изчисления, след като чрез спокойствие и тишина в душата си е освободил душа, дух и чувство от всички грижи, тревоги и възбуди.“
Точно там Нострадамус много хубаво ни описва: В посвещението на осмата центурия на цар Хайнрих Втори от Франция се казва, че той, Нострадамус, е изчислил своите предсказания „според хода на звездите във връзка с едно определено вдъхновение, породило се в един определен час, наследството на неговите прадеди“; той координира своя „естествен инстинкт във взаимовръзка и съзвучие с дълги и непрекъснати изчисления, след като чрез спокойствие и тишина в душата си е освободил душа, дух и чувство от всички грижи, тревоги и възбуди.“
към текста >>
49.
3. ВТОРА ЛЕКЦИЯ. 21 март 1913 г.
GA_145 Какво значение има окултното развитие за човека и неговите тела
И тогава той изживява консумирането на захарта така, че казва: сега, аз си добавям нещо, което, без да се понижавам морално, ми дава един вид без да искам, един вид в един по-висш
инстинкт
определена твърдост и устойчивост, определен егоитет.
Ето защо известна добавка на захар към храната дава на човек възможност, въпреки издигането в духовните светове той да стои с двата крака на Земята, дава му един земен възглед. Вие виждате, нещата са сложни, но всичко става сложно, когато човек иска да проникне в действителните тайни на живота. Така чувствува понякога именно този, който напредва антропософски в своята душа, че за да не изпадне в една погрешна неегоистичност, а именно да не изгуби своята личност, е необходимо да консумира понякога захар.
И тогава той изживява консумирането на захарта така, че казва: сега, аз си добавям нещо, което, без да се понижавам морално, ми дава един вид без да искам, един вид в един по-висш инстинкт определена твърдост и устойчивост, определен егоитет.
В цялост можем да кажем, че консумирането на захар повишава физически личния характер на човека, можем да твърдим това така силно разбира се от само себе си, че всичко това трябва да се придържа само в здравите граници можем да кажем, че хората, които обичат по определен начин да консумират захар, на такива хора им е по-лесно да отпечатат своя личен характер в тяхното физическо тяло, отколкото онези, които не вършат това. Тези неща могат даже да доведат до разбирането на това, което можем да наблюдаваме също и външно.
към текста >>
50.
9. ОСМА ЛЕКЦИЯ. 27 март 1913 г.
GA_145 Какво значение има окултното развитие за човека и неговите тела
И така човекът минава в бавна еволюция през едно все по-напредващо засилване на познанието, за да развие това, което не трябваше да прояви във физическия свят, защото там то би се превърнало в разрушителен
инстинкт
, да го развие постепенно първо в предметно знание, след това в имагинативното познание, което прониква все повече в другите същества, в тяхната същност, в инспиративното познание, което прониква още по-дълбоко в същността на другите същества, в интуитивното познание, което прониква напълно в другите същества, обаче живее духовно в другите същества.
Когато човек се стреми да проникне едно друго същество с едно понятие, когато той се стреми да потопи представата в едно друго същество, тогава тази представа, потопена в същността на едно друго същество, е притъпеното оръжие на Каин, което бе забодено в Авела. И фактът, че това оръжие бе притъпено по този начин, това направи възможно, що-то онова, което внезапно бе превърнато в неговата противоположност, да премине в еволюцията.
И така човекът минава в бавна еволюция през едно все по-напредващо засилване на познанието, за да развие това, което не трябваше да прояви във физическия свят, защото там то би се превърнало в разрушителен инстинкт, да го развие постепенно първо в предметно знание, след това в имагинативното познание, което прониква все повече в другите същества, в тяхната същност, в инспиративното познание, което прониква още по-дълбоко в същността на другите същества, в интуитивното познание, което прониква напълно в другите същества, обаче живее духовно в другите същества.
Така ние се стремим постепенно да разберем, що е в същност това Себе. Астралното тяло, разгледано според неговата най-вътрешна природа, е егоистът, големият егоист; Себе-то е нещо повече от големия егоист, то не иска само себе си, а иска да се пренесе също в другите същества. И познанието, такова каквото то е добито на Земята, е тази притъпена жажда на Себе-то да премине в другите същества, да разпростре всичко, което е самото то, не само в себе си, а над и вън от себе си в другите същества. То е повишение на егоизма над и вън от самия себе си.
към текста >>
51.
3.Кристияния (Осло), Трета лекция, 3 Октомври 1913
GA_148 От изследването на Акаша Петото евангелие
Той не се стеснява да покаже как Христос Исус все повече и повече затъва в мътните води на масовия
инстинкт
.
Така се отнася към Христос и Ернест Ренан. Той не се смущава да представи възкресението на Лазар като един вид измама, която Христос Исус е допуснал, единствено с пропагандна цел!
Той не се стеснява да покаже как Христос Исус все повече и повече затъва в мътните води на масовия инстинкт.
Ето как булевардният роман се намесва към възвишеното описание, което е налице дори и в тази книга. И своеобразното тук е, че всъщност човек би трябвало да подтисне едно здраво усещане за нещата, за да опише едно същество, което първоначално има най-добри намерения, докато накрая затъва в масовите инстинкти и допуска възникването на всевъзможни измами. Обаче Ренан изобщо не се чувствува смутен от това и продължава да търси красиви, завладяващи думи, в стремежа си да опише тази личност. Куриозно, нали? Ето един пример за това, колко голямо е привличането на хората към Христос, независимо дали те имат разбиране за него или не.
към текста >>
52.
4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ
GA_153 Вътрешната същност на човека и живота между смъртта и новото раждане
Онзи, който се е проникнал с Духовната наука, в неговата душа се посажда един
инстинкт
, който му помага да противопостави на болестта и на причинената от нея слабост укрепващото или правилното средство.
При всички обстоятелства човекът е подчинен на кармата; това постоянно трябва да се има предвид. Но сега, взимайки под внимание кармата, случва се следното: Да предположим, че определен вид заболяване сполетява някого, който е проникнал в Духовната наука по описания начин и в неговата карма е определено, че може да бъде излекуван. Естествено в кармата може да бъде определено, че той не може да бъде излекуван. Обаче, когато имаме пред нас една болест, кармата никога не говори така, че при всички обстоятелства болестта трябва да има едно развитие във фаталистичен смисъл. Тя може да бъде излекувана или не може да бъде излекувана.
Онзи, който се е проникнал с Духовната наука, в неговата душа се посажда един инстинкт, който му помага да противопостави на болестта и на причинената от нея слабост укрепващото или правилното средство.
Това, което човек изживява иначе като последствия от болестта в духовния свят, то още действува обратно като инстинкт в душите, доколкото човек се намира още във физическото тяло. Човек или предотвратява болестта или пък намира пътищата към изцелителните сили. Когато ясновидското съзнание намира правилни лечебни фактори за тази или онази болест, това става по следния път: такъв ясновиждащ има възможността да вижда пред себе си образа на болестта. Следователно да предположим, че той има пред себе си образа: тази е болестта; така и така се проявява тя отслабвайки човека. Благодарение на това, че съответният човек има ясновидско съзнание, пред него застава като противоположен образ другото: съответното настроение на здраве и укрепването, което извира от това настроение.
към текста >>
Това, което човек изживява иначе като последствия от болестта в духовния свят, то още действува обратно като
инстинкт
в душите, доколкото човек се намира още във физическото тяло.
Но сега, взимайки под внимание кармата, случва се следното: Да предположим, че определен вид заболяване сполетява някого, който е проникнал в Духовната наука по описания начин и в неговата карма е определено, че може да бъде излекуван. Естествено в кармата може да бъде определено, че той не може да бъде излекуван. Обаче, когато имаме пред нас една болест, кармата никога не говори така, че при всички обстоятелства болестта трябва да има едно развитие във фаталистичен смисъл. Тя може да бъде излекувана или не може да бъде излекувана. Онзи, който се е проникнал с Духовната наука, в неговата душа се посажда един инстинкт, който му помага да противопостави на болестта и на причинената от нея слабост укрепващото или правилното средство.
Това, което човек изживява иначе като последствия от болестта в духовния свят, то още действува обратно като инстинкт в душите, доколкото човек се намира още във физическото тяло.
Човек или предотвратява болестта или пък намира пътищата към изцелителните сили. Когато ясновидското съзнание намира правилни лечебни фактори за тази или онази болест, това става по следния път: такъв ясновиждащ има възможността да вижда пред себе си образа на болестта. Следователно да предположим, че той има пред себе си образа: тази е болестта; така и така се проявява тя отслабвайки човека. Благодарение на това, че съответният човек има ясновидско съзнание, пред него застава като противоположен образ другото: съответното настроение на здраве и укрепването, което извира от това настроение. Това, което идва после над човека като възмездие в духовния свят, когато той е бил болен във физическия свят, то застава пред ясновидеца.
към текста >>
53.
6. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ
GA_153 Вътрешната същност на човека и живота между смъртта и новото раждане
Помислете, колко дълбоко ни позволява това да вникнем в човешкото изживяване и колко основно ни учи то да реагираме човешкия живот, да усвоим действително верния
инстинкт
, да се отнасяме правилно на Земята.
Аз зная, че ще мога действително в следващото прераждане да направя услуги на някои хора, на които мога да направя услуги, само благодарение на това, че добия тези способности. По правило в такъв случай ние решаваме така, че усвояваме тези способности. Но с това ние нараняваме тези елементални същества, които са около нас. Те се чувствуват по някакъв начин уязвени от нас; а именно когато стане това, което казахме, че усвояваме определени способности те се чувствуват чрез това затъмнени в тяхното съществуване, като че се отнема нещо от тяхната мъдрост. Едно от последствията, което често се явява тогава това, че когато се родим отново, ние срещаме на Земята един или няколко човеци обсебени от тези елементални същества и тези хора имат вдъхновени особено враждебни намерения спрямо нас.
Помислете, колко дълбоко ни позволява това да вникнем в човешкото изживяване и колко основно ни учи то да реагираме човешкия живот, да усвоим действително верния инстинкт, да се отнасяме правилно на Земята.
Но това не обуславя, щото винаги, когато се намираме на физическото поле, да казваме: Да но, аз трябваше тогава да се пазя. Чрез това аз предизвиках тези врагове против себе си; сега не трябва да им преча. Може да настъпи случаят, когато е добре да ги оставим да действуват; но може също да настъпи такъв случай, че, ако не им попречим да действуват, тези враждебни елементални същества, които действуват чрез тези или онези хора, чрез това, което постигат на физическото поле, да си създадат изобилно възмездие за това, което сме им отнели, така да се каже, чрез собствената защита. Те надвишават това, което им е било отнето и последствието от това би било, че ние не можем да се спасим от тях, когато отново се намираме в съответния период между смъртта и едно ново раждане и те могат в известно отношение да ни унищожат по отношение на някои способности. Светът става все по-сложен и по-сложен, когато действително проникнем с нашето разбиране в него; но всъщност това съвсем не може да ни учуди.
към текста >>
54.
1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 4 Декември 1916
GA_173 Карма на неистината
Не би ли било добре да се развие, така да се каже,
инстинкт
за истината, като нещата се приемат не с лековерие направо според имената, сиреч според фразите, така както изглеждат отвън, а като се прояви воля да бъдат малко проучени?
Виждате как в съдбоносните събития в Европа известна роля са играли и онези, които са действали под формата на безобидното "Славянско благотворително дружество".
Не би ли било добре да се развие, така да се каже, инстинкт за истината, като нещата се приемат не с лековерие направо според имената, сиреч според фразите, така както изглеждат отвън, а като се прояви воля да бъдат малко проучени?
В противен случай се преценява крайно лекомислено, а при преценката лекомислието е онова, което все повече отдалечава човека от истината. Срещу факта, че лекомислието при преценката отдалечава от истината, е недопустимо извинението, че някому не било известно едно или друго. Защото носеното от нас в душите ни като преценка е факт и действа в света, та редно е всеки да съзнава, че носеното от него в душата действа в света. Обикновеното представя отражение на онова, което действа, тъй като действащото над широкия хоризонт на живота властва над битието.
към текста >>
55.
2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 9 Декември 1916
GA_173 Карма на неистината
И тогава това са онези неясни, подобни на
инстинкт
интуиции през ума му като мълния минало: Цялата тази работа стои във връзка с това, че в България трябва да бъде свален Александър фон Батемберг*38.
Аз само представям взаимовръзките и тук трябва да стане ясно, че причините често пъти се намират много по-назад в миналото и биват създавани. Останалото, каквото научил от онзи Войдаревич, дало повод на лекаря незабавно да се отнесе до едно отговорно място на своята страна; защото, макар и да се касаело само за откъслечни изречения, лекарят, който бил съобразителен човек, можал да си направи доста заключения. От Войдаревич той узнал, че пребиваващият във Виена руски посланик не заминавал за Цариград, както съобщавали вестниците, ами за Петербург. Освен туй се оказвало, че руският външен министър" не отивал както твърде ли вестниците на бани в Чехия, ами си оставал вкъщи. Странно впечатление направили на лекаря тези положения,че руският посланик в Цариград пътувал през Виена за Петербург, че руският външен министър*37 не отивал на бани в Чехия, ами си оставал в Петербург, та там да приеме посланика, и че вестниците съобщавали съвършено друго.
И тогава това са онези неясни, подобни на инстинкт интуиции през ума му като мълния минало: Цялата тази работа стои във връзка с това, че в България трябва да бъде свален Александър фон Батемберг*38.
На лекаря това му се сторило доста нередно и той го съобщил на отговорно място. Но на отговорното място не знаели нищо повече, освен че руският посланик пътувал за Петербург, както се казва, по частна работа и те били, както много често се случва, доволни от такова сведение, тъй като понякога хората тъкмо на отговорно място са изпълнени с окова чувство на невнимание, за което вече говорих, и съвсем не са склонни да проверяват нещата по-задълбочено. И седмица подир това Батемберг бил принуден да абдикира.
към текста >>
56.
5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 16 Декември 1916
GA_173 Карма на неистината
Всъщност той бил дух, който с просветления си
инстинкт
бил в състояние да приема Майята като Майя.
По време на управлението на Хенри VIII живял великият, бележитият Томас Мор*104. Той бил човек с висока духовност, с духовност на такава висота,на каквато по онова време виждаме прекрасния Пико де ла Мирандола*105 и други видни личности. Томас Мор бил просветлен дух, ала макар и просветлен дух, взел, че станал лорд-канцлер на Хенри VIII и не презирал краля. Веднага ще приведа доказателства, че не току-така не е презирал Хенри VIII.
Всъщност той бил дух, който с просветления си инстинкт бил в състояние да приема Майята като Майя.
Но точно като Пико дела Мирандола бил искрено набожен човек. Набожен не по начина на Хенри VIII нито като папата Томас Мор бил искрено, истински набожен човек и отхвърлял от своя гледна точка всички реформационни опити и реформаторски импулси, които по онова време вече бил просветнали.
към текста >>
57.
12. Лекция, 23.02.1918
GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война
Такива думи произлизат от много дълбок
инстинкт
, от инстинктивното знание, че моментът на събуждането не трябва тутакси да се заглушава с будното дневно съзнание, и само тогава може да се улови нещо от това, което реално става в момента на пробуждането.
Тези мигове, това мимолетно състояние е не по-малко важно за живота на душата на човека, от дългите състояния на будност и сън, но те се изплъзват. Човек не преживява момента на пробуждане, защото незабавно след него следва пълно пробуждане, а човек е лишен от такава бързина на възприятието, която би му дала възможност да улови този изплъзващ се миг; той се покрива, заглушава се от следващото непосредствено след него будно съзнание. В старите времена, когато за тези неща още се е знаело нещо, са разбирали, какво става с душата в тези моменти. Но това знание все повече се губи, за сметка на успехите на материализма. При простите и наивни селски хора и сега още може да се чуе: като се събудиш, не трябва веднага да гледаш светлината, не трябва да бързаш да отвориш очи.
Такива думи произлизат от много дълбок инстинкт, от инстинктивното знание, че моментът на събуждането не трябва тутакси да се заглушава с будното дневно съзнание, и само тогава може да се улови нещо от това, което реално става в момента на пробуждането.
към текста >>
58.
3. Tpeтa лекция, Дорнах, 1 Октомври 1917
GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята
Веднага бих искал да се спра на една, така да се каже, "първична" илюзия, на една илюзия, тясно свързана със съвременните материалистични тенденции, със самия материалистичен
инстинкт
на човека.
Веднага бих искал да се спра на една, така да се каже, "първична" илюзия, на една илюзия, тясно свързана със съвременните материалистични тенденции, със самия материалистичен инстинкт на човека.
Тази първична илюзия се изразява в изработването на една съвсем фалшива представа спрямо това, което антропософското познание нарича "физически план" По този начин хората все по-малко ще разбират едно важно изречение от Новия Завет: "Моето царство не е от този свят". Да, в нашата съвременна епоха това изрече ние ще се разбира все по-слабо, тъй като външните и формални лидери са просто безпомощни пред илюзията, че тяхното царство непременно трябва да бъде от този свят, че то непременно трябва да стъпи на физическия план.
към текста >>
Точно този
инстинкт
подвежда хората и те дори и да се стремят да вярват в нещо друго започват да вярват единствено във физическия план.
По начало самите материалистически понятия са вече илюзии. Дори и днес много хора да твърдят, че вярват в духовния свят това са само думи, един кух звук и нищо друго. Защото дълбоко в усещанията, в чувствата,в несъзнаваните импулси на хората е залегнало нещо друго, залегнал е инстинктът за материалистическо мислене.
Точно този инстинкт подвежда хората и те дори и да се стремят да вярват в нещо друго започват да вярват единствено във физическия план.
Да, и след като един човек вярва единствено във физическия план, след като не вярва, че наоколо може да съществува друг свят, освен физическия план, за този човек има само един спасителен изход: Единственият идеал е този, който иска да превърне физическия план в един рай. В противен случай целият свят е безумие! И за да не приемат света като едно ужасно и кошмарно безумие, материалистите нямат друга възможност, освен да прегърнат илюзията, че макар и за сега физическият свят да е дълбоко несъвършен,те трябва да сложат край на това несъвършенство и да го превърнат в съвършенство, в Рай.
към текста >>
59.
4.Четвърта лекция, Дорнах, 6 Октомври 1917
GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята
Обаче в основата на този настойчив призив, апелиращ към опознаването на дявола, лежи един добър, един верен
инстинкт
.
Рикарда Хух ясно чувствуваше: Дяволът от ново трябва да бъде опознат от хората като едно реално същество. Обаче тя веднага се отдръпва, като казва, че далеч не трябва, естествено, да си представяме дявола, забързан по улицата със своите рога и копита. Само че той е вече там! Ето в какво се състои работата! "Народът не вижда дявола, дори и когато той го друса за яката" Дори и инстинктивно да вижда желязната необходимост на определени неща, днешният абстрактен човек се нуждае от това, да ги извини, да ги оправдае.
Обаче в основата на този настойчив призив, апелиращ към опознаването на дявола, лежи един добър, един верен инстинкт.
Хората не трябва да израснат слепи и спящи в това, което желязната необходимост изисква от тях. че навсякъде в лабораторията, завода, банката навсякъде те трябва да се занимават, да работят с пратениците на дявола. Хората са длъжни да направят това заради напредъка на културата; те трябва да познават дявола; те трябва да знаят, че така да се каже -, в мига щом отворят железния сейф, в ръцете си държат ключ от дявола. Рикарда Хух предусети всичко това, благодарение на своя верен инстинкт. Обаче хората ще трябва да го знаят, защото само знанието ще ги отведе по правилен начин в епохата на бъдещето.
към текста >>
Рикарда Хух предусети всичко това, благодарение на своя верен
инстинкт
.
"Народът не вижда дявола, дори и когато той го друса за яката" Дори и инстинктивно да вижда желязната необходимост на определени неща, днешният абстрактен човек се нуждае от това, да ги извини, да ги оправдае. Обаче в основата на този настойчив призив, апелиращ към опознаването на дявола, лежи един добър, един верен инстинкт. Хората не трябва да израснат слепи и спящи в това, което желязната необходимост изисква от тях. че навсякъде в лабораторията, завода, банката навсякъде те трябва да се занимават, да работят с пратениците на дявола. Хората са длъжни да направят това заради напредъка на културата; те трябва да познават дявола; те трябва да знаят, че така да се каже -, в мига щом отворят железния сейф, в ръцете си държат ключ от дявола.
Рикарда Хух предусети всичко това, благодарение на своя верен инстинкт.
Обаче хората ще трябва да го знаят, защото само знанието ще ги отведе по правилен начин в епохата на бъдещето. И нека да припомним: От извънредно голямо значение е, че хората, макар и инстинктивно, се добират до световно-историческата необходимост: ние не трябва да минем спящи покрай дявола, след като той става все по-силен и могъщ.
към текста >>
60.
ДВЕ ЛЕКЦИИ ЗА ПСИХОАНАЛИЗАТА. Първа лекция, Дорнах, 10 ноември 1917 г.
GA_178 Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света
Адлер - искам само общо взето да охарактеризирам -намира, че както сексуалността играе много определяща роля в човека, така и друг
инстинкт
играе също доминантна роля и това е стремежът да се упражнява власт върху обкръжението, инстинктът за власт.
Юнг забелязва, че Фройд има своите противници. Между тези противници е и Адлер78. Адлер застъпва съвсем друго становище. Както Фройд изследва голям брой случаи - можете да прочетете в книгата на Юнг - и навсякъде вижда участието на сексуалността и оттам стига до извода, че сексуалността е задействащата причина, така Адлер специално разглежда друга страна на нещата и намира, че тази друга страна е всъщност по-важна от онази, която Фройд изтъква на преден план.
Адлер - искам само общо взето да охарактеризирам -намира, че както сексуалността играе много определяща роля в човека, така и друг инстинкт играе също доминантна роля и това е стремежът да се упражнява власт върху обкръжението, инстинктът за власт.
Волята за власт при Ницше19 е дори философски принцип80. И точно както Фройд превръща сексуалността в теория, така също могат да се намерят безброй случаи за инстинкта за власт. Нужно е само да се анализира хистерията, случаите съвсем не се срещат толкова рядко, много предпочитани в такъв случай са особено сърдечните атаки, но и всевъзможни други състояния. Домът, цялото обкръжение и всичко възможно се задвижват. Повикват се лекари, болната безкрайно се съжалява.
към текста >>
61.
Втора лекция, Дорнах, 11 ноември 1917 г.
GA_178 Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света
Ако заемем гледната точка на Фройд или Адлер, за да обясним такъв случай, е необходимо да разгледаме или любовния
инстинкт
, или инстинкта за власт.
Фактите много лесно биха могли да насочат психоаналитиците към това. Вчера ви посочих случая89, който Юнг описва в книгата си «Психология на несъзнателните процеси», отнасящ се до дамата, която напуска вечерята с другите гости, тича пред конете на улицата, стига до моста, спасена е от пешеходци и е занесена в къщата, която е напуснала, където домакинът й се обяснява в любов.
Ако заемем гледната точка на Фройд или Адлер, за да обясним такъв случай, е необходимо да разгледаме или любовния инстинкт, или инстинкта за власт.
Но с това не се улучва истински проникващото, фундаменталното в ситуацията, което се открива само ако достигнем до разбирането, че съзнанието не изчерпва интелигентността, разумността, но също и рафинираността на това, което в човека действа като разум, ако сами не ограничим закономерностите на живота до границите на съзнанието. Нека запитаме: Какво всъщност иска дамата, когато си тръгва с гостите след сбогуването и отпътуването на приятелката й? Дамата иска да получи възможност да се осъществи това, което по-късно е настъпило, т. е. да остане сама с домакина. Нали с всичко, намиращо се в съзнанието, което човек допуска, което си признава, не се получава осъществяване на желаното?
към текста >>
62.
Какво върши ангелът в нашето астрално тяло?
GA_182 Смъртта като преобразуване на живота
Така то ще се превърне в
инстинкт
, вместо в свободна съзнателна дейност, и по този начин ще оказва вредно въздействие.
Сега развих пред вас само общата идея във връзка с тези неща. Обаче какво би настъпило, ако се наложи ангелите да се заемат с такава работа без участието на човека, да се заемат с нея в етерните и във физическите тела на хората, докато те спят? По този начин в еволюцията на човека неизбежно ще настъпят три неща. На първо място, в спящите човешки тела, тъкмо докато човекът спи, без да присъства със своя аз и с астралното си тяло, ще възникне нещо, което той просто ще намира не по свободна воля, а ще го заварва сутрин, когато се пробужда. Той винаги ще го заварва.
Така то ще се превърне в инстинкт, вместо в свободна съзнателна дейност, и по този начин ще оказва вредно въздействие.
И наистина има опасност да станат вредни определени инстинктивни познания, които трябва да се появят в човешката природа и които са свързани с тайната на раждането и зачатието, с целия сексуален живот, ако настъпи посочената опасност чрез определени ангели, които тогава сами ще претърпят известно изменение, за което не мога да говоря, понеже това изменение спада към онези по-висши тайни на науката за посвещението, за които днес все още не бива да се говори. Може само да се добави, че това, което би настъпило в хода на общочовешката еволюция, се състои в следното: Вместо в ясно, будно съзнание и носейки полза, определени инстинкти от областта на сексуалния живот, на сексуалната природа ще се проявят по разрушителен начин. Тези инстинкти ще доведат не просто до някакви заблуждения, а ще нахлуят в социалния живот, създавайки там определени социални структури. Преди всичко чрез това, което навлиза в човешката кръв като резултат от сексуалния живот, те ще подтикват хората не да изграждат братство на Земята, а непрекъснато да се бунтуват срещу братството. Това обаче ще се превърне в инстинкт.
към текста >>
Това обаче ще се превърне в
инстинкт
.
Така то ще се превърне в инстинкт, вместо в свободна съзнателна дейност, и по този начин ще оказва вредно въздействие. И наистина има опасност да станат вредни определени инстинктивни познания, които трябва да се появят в човешката природа и които са свързани с тайната на раждането и зачатието, с целия сексуален живот, ако настъпи посочената опасност чрез определени ангели, които тогава сами ще претърпят известно изменение, за което не мога да говоря, понеже това изменение спада към онези по-висши тайни на науката за посвещението, за които днес все още не бива да се говори. Може само да се добави, че това, което би настъпило в хода на общочовешката еволюция, се състои в следното: Вместо в ясно, будно съзнание и носейки полза, определени инстинкти от областта на сексуалния живот, на сексуалната природа ще се проявят по разрушителен начин. Тези инстинкти ще доведат не просто до някакви заблуждения, а ще нахлуят в социалния живот, създавайки там определени социални структури. Преди всичко чрез това, което навлиза в човешката кръв като резултат от сексуалния живот, те ще подтикват хората не да изграждат братство на Земята, а непрекъснато да се бунтуват срещу братството.
Това обаче ще се превърне в инстинкт.
към текста >>
63.
Четиринадесета лекция, 12 октомври 1918 г
GA_184 Космическа предистория на човечеството
Човечеството би достигнало незряло знание инстинктивно, но изхождайки от гениален
инстинкт
.
И така, човечеството би могло да получи нещо, което посредством напрягане на собствените сили то би трябвало да получи в течение на дълъг период от време. Човечеството би достигнало това, намирайки се в незряло състояние. Днес е почти невъзможно да си представим, как би протекла историята на така нареченото цивилизовано човечество, ако това събитие беше станало.
Човечеството би достигнало незряло знание инстинктивно, но изхождайки от гениален инстинкт.
Би настанал огромен смут. Но и нещо друго: хората биха били до известна степен препълнени от това знание, вследствие от което те биха били като парализирани и по-нататъшното им развитие би било невъзможно. Те биха стигнали само до това, по неестествен начин още в VII век да приемат в себе си съзнателната душа, която при правилен ход на събитията те би трябвало да получат чак в XV век; но цялото развитие до Дух-Себе, Дух-Живот и Човек-Дух би отпаднало. Човекът би станал изключително съвършен, земен човек, но пътят за развитие към по-високите степени би му бил затворен. Това е, което по темпераментен начин, – казвам „темпераментен начин“ с цялата сериозност, а не просто като красив израз, – е описано в Апокалипсиса, в Откровението на Йоан, като явяването на Звяра.
към текста >>
64.
4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 26 декември 1920 г.
GA_202 Търсенето на новата Изис-Божествената София
Ала след това възниква този силен
инстинкт
: „Когато гледам външния свят пред мен е само картината на материалния живот, само онова, което се разкрива на сетивното възприятие.“ Онези хора казвали на себе си: „Онези традиции, онова, което нявга бе виждано да свети от звездите, които също са сетивни неща, духовното в минералите и растенията всичко това е било фантазия, то бе антропоморфизъм: тази фантазия човечеството я е наложило на външния свят.
Виденията, които някога възникнали вътре в човека бяха напъдени навън към сетивата, и завехнаха във външно сетивно възприятие. Нищо не бе останало от онова, което нявга бе довело човека до видението: останало само чувството за мотивация в социалния живот. И в 19-то столетие, особено в Централна Европа, на Запад още през 18 век, откриваме хора като Дупуи и Лудвиг Фоербах и други в Европа, които със странната си умствена настройка, която тогава започва да се занимава с тези неща, си спомнят, че в тече ние на своето развитие човечеството някога бе виждало духовното в макрокосмоса, бе виждало Богове или в края на краищата, Бог.
Ала след това възниква този силен инстинкт: „Когато гледам външния свят пред мен е само картината на материалния живот, само онова, което се разкрива на сетивното възприятие.“ Онези хора казвали на себе си: „Онези традиции, онова, което нявга бе виждано да свети от звездите, които също са сетивни неща, духовното в минералите и растенията всичко това е било фантазия, то бе антропоморфизъм: тази фантазия човечеството я е наложило на външния свят.
„Не са Боговете, които са създали човека, а човекът, от своя душевен живот, е създал Боговете.“. Това бе поставено пред човека в средата на 19-то столетие, първо от Дупуи, а след това от Лудвиг Фоербах.
към текста >>
65.
7. СЕДМА КОНФЕРЕНЦИЯ, Дорнах, 9 август 1922 г.
GA_214 Тайната на троицата
Според него, човек може само да се надява, че един ден ще изскочи, този път, от това, което Шпенглер нарича "кръвта", нещо инстинктивно, което не участва в нищо, което е настояща цивилизация и слага на мястото една обширна власт,извлечена от самия
инстинкт
.
Неговият начин на виждане го кара да каже, че това, което тази настояща цивилизация е произвела е навсякъде на пътя на залеза.
Според него, човек може само да се надява, че един ден ще изскочи, този път, от това, което Шпенглер нарича "кръвта", нещо инстинктивно, което не участва в нищо, което е настояща цивилизация и слага на мястото една обширна власт,извлечена от самия инстинкт.
към текста >>
66.
ШЕСТА ЧАСТ. ПУБЛИЧНА ЛЕКЦИЯ, Лондон, 20 ноември 1922 г. Възпитателско изкуство чрез познание за човека
GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ
Навсякъде при възпитателския принцип, за който става въпрос, е важно възпитаващият да притежава финото чувство за намиращото се в детето и от това, което той наблюдава в детето като телесно, душевно и духовно, да знае да прави правилното във всеки момент от своя учителски
инстинкт
.
Така от истинското познаване на човека можем да почерпим до детайлите, до непосредствената помощ в практиката какво да направим възпитателски и преподавайки на детето. Ако се възпитава по този начин, ще се разбере, че всъщност може да изглежда, че си въобразяваме какво детето следва да учи в определена възраст, какво да го научим и как да го занимаваме. Но този, който знае, че детето може да вземе от своето обкръжение само това, което е вложено в неговия организъм, ще си каже: Да предположим, че детето е предразположено да не се занимава във външния свят непрекъснато и по груб начин, а да прави нещо малко, да се занимава с изкуство. Ако такова дете се остави външно грубо да работи, понеже сами сме така устроени, тогава се повреждат именно заложбите, които са в детето по отношение на фината работа, а заложбите, които искаме да развием, понеже сами си въобразяваме, че те са общи за всички хора, понеже трябва да ги развием при всеки човек, именно те напълно се повреждат. Детето не се грижи за това, то извършва работата между смяната на зъбите и половата зрялост, но нищо не остава в него, нищо не израства в детето от това, което по такъв начин е натъпкано в него.
Навсякъде при възпитателския принцип, за който става въпрос, е важно възпитаващият да притежава финото чувство за намиращото се в детето и от това, което той наблюдава в детето като телесно, душевно и духовно, да знае да прави правилното във всеки момент от своя учителски инстинкт.
към текста >>
67.
ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 22 март, 1923 г.
GA_222 Импулсиране на световно-историческите събития от духовните сили
Животните и днес още могат това, защото те нямат абстрактно мислене, което да ги отчужди от света; затова животните различават, следвайки, както се казва, своя
инстинкт
, отровните растения от неотровните.
С външните сетива той не разбира света. Но той отново ще го разбере и ще види какво значение има мисленето по отношение на света в неговата цялост. Тогава човек ще може, изхождайки от такова възприемане на Вселената, да разбере, защо заобикалящите го неща се намират в това или онова взаимодействие, защо, например, неотровното растение се намира в различна връзка с телесността на човека или животното, от отровното. Оживяване на цялото човешко съществуване е възможно само по този начин. Тук някой склонен към леност и удобство човек би могъл да каже: преди хората бяха по-добре: върху тях действаше заобикалящият ги етер, те имаха изпълнени с живот мисли, те можеха да възприемат все още разликата между отровно и неотровно растение.
Животните и днес още могат това, защото те нямат абстрактно мислене, което да ги отчужди от света; затова животните различават, следвайки, както се казва, своя инстинкт, отровните растения от неотровните.
Да, но тогава човек - и това трябва отново и отново да се повтаря, тогава човек не би стигнал до ползване на своята свобода! Защото това, което ни поддържа живи чак до границата на мислите, това ни лишава от свобода. Ние трябва, колкото и парадоксално да звучи, да станем по отношение на мислите, каквито сме били в предните земни животи, действително съвсем непритежаващи ги. И тогава ще можем да станем свободни. И ние ставаме непритежаващи тези живи мисле-същества, които имахме по време на нашето доземно съществуване, когато сме ги приемали в себе си вече само като трупове, тоест сме ги възприемали, тъй да се каже, в тяхното небитие.
към текста >>
68.
СЕДМА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 23 март, 1923 г.
GA_222 Импулсиране на световно-историческите събития от духовните сили
И по същия начин, благодарение на някакъв
инстинкт
, те са могли, поглеждайки лицето на човека, да заключат за това, колко е умен, а по общата фигура – за неговия темперамент и т.н.
Там всички неща са вътрешно подвижни, вътрешно променливи. На такъв човек от древно- индийската култура, с неговото силно съзнание за това, че той е слязъл от духовния свят, и че тук на Земята той само външно се е облякъл в съществото на човек, на такъв човек би се сторило твърде странно, ако биха му казали, че нещо трябва да бъде доказано. Хората от това време повече са обичали «да отгатват». Те са обичали това, защото им се е искало да се вслушват в това, което се е появявало в тяхното обкръжение. И в самата дейност по това «отгатване» те са намирали известно вътрешно удовлетворение.
И по същия начин, благодарение на някакъв инстинкт, те са могли, поглеждайки лицето на човека, да заключат за това, колко е умен, а по общата фигура – за неговия темперамент и т.н.
Отгатването по онова време е заменяло това, което ние сега наричаме познание с помощта на доказателства. И цялото общуване на хората, тези или онези техни взаимоотношения са се обуславяли и са изхождали от душевното, от възприятия на жестове, обща фигура, осанка на човека, неговата походка, което давало възможност да се съди за неговите морални качества. В епохата на първата древноиндийска култура още не е съществувало това, което по-късно се превърнало в деление на касти. Тогава, във връзка със съществуването на древноиндийските мистерии, безусловно, е съществувало даже някакво социално деление на хората на основата на тяхната физиогномия, на техните жестове. Такива неща са били възможни в по-старите времена на човешкото развитие, защото хората тогава все още са имали известен инстинкт да се подчиняват на такова разделение.
към текста >>
Такива неща са били възможни в по-старите времена на човешкото развитие, защото хората тогава все още са имали известен
инстинкт
да се подчиняват на такова разделение.
И по същия начин, благодарение на някакъв инстинкт, те са могли, поглеждайки лицето на човека, да заключат за това, колко е умен, а по общата фигура – за неговия темперамент и т.н. Отгатването по онова време е заменяло това, което ние сега наричаме познание с помощта на доказателства. И цялото общуване на хората, тези или онези техни взаимоотношения са се обуславяли и са изхождали от душевното, от възприятия на жестове, обща фигура, осанка на човека, неговата походка, което давало възможност да се съди за неговите морални качества. В епохата на първата древноиндийска култура още не е съществувало това, което по-късно се превърнало в деление на касти. Тогава, във връзка със съществуването на древноиндийските мистерии, безусловно, е съществувало даже някакво социално деление на хората на основата на тяхната физиогномия, на техните жестове.
Такива неща са били възможни в по-старите времена на човешкото развитие, защото хората тогава все още са имали известен инстинкт да се подчиняват на такова разделение.
Това, което по-късно се е проявило в индийската цивилизация като образуване на кастите, това е станало, може да се каже, вече някакво схематично разделение, сменило много по-дълбокото индивидуално разчленяване на обществото, което първоначално е било на основата на инстинктивната физиогномика. И в тези стари времена хората не се чувствали обидени, ако тях, в зависимост от вида на лицата им са ги поставяли на едно или друго място. Защото те все още са се чувствали същества, изпратени на Земята от Боговете. И авторитетът, с който са се ползвали тези, които, изхождайки от мистериите, са осъществявали това социално разделение на хората, този авторитет е бил необичайно голям.
към текста >>
По време на третата следатлантска епоха този
инстинкт
– да прозират духовното, да съзират във времето мислите на Боговете, е бил в основни линии изгубен от хората.
По време на третата следатлантска епоха този инстинкт – да прозират духовното, да съзират във времето мислите на Боговете, е бил в основни линии изгубен от хората.
И тогава постепенно започнали да изчисляват. Тогава на мястото на интуитивното схващане на мислите на Боговете за хората, възприемани в явленията и констелациите на природния свят, дошло изчисляването на констелациите на небесните светила; и когато човек се появявал на белия свят, изчислявали за него съществуващата тогава констелация на Слънцето, Луната, планетите и неподвижните звезди. Така, че характерно за тази трета, египетско-халдейска епоха, е било това, че тогава се е придавало най-голямо значение на възможността по констелацията на небесните светила да се изчисли, по какъв начин човек навлиза от своя доземен в земния си живот. Тогава все още е съществувало съзнание за това, че земният живот се дава на човек от извънземното обкръжение. Но едва когато започват да се занимават с изчисления, то това показва, че вече е настъпило времето, когато връзката на човешкото същество с Божествено-духовните същества е започнала да се нарушава.
към текста >>
69.
Антропософията и човешкото сърце. Първа лекция, Виена, 27. Септември 1923
GA_223 Годишният кръговрат
И ако сме в състояние да го изживяваме непосредствено и живо, и като по
инстинкт
да го превръщаме в един от социалните импулси на нашето съвремие, този Михаилов празник – понеже тук импулсите идват непосредствено от духовния свят – бихме могли да разглеждаме като апотеоз, като същинския праизвор на онези импулси, от които се нуждаем, ако към празното говорене за идеали искаме да прибавим нещо, което идва не от човешките глави, а е произнесено направо от Космоса.
Ако ние съумеем да извикаме в душите си един такъв жив образ, този празник отново ще се изпълни с дълбок смисъл.
И ако сме в състояние да го изживяваме непосредствено и живо, и като по инстинкт да го превръщаме в един от социалните импулси на нашето съвремие, този Михаилов празник – понеже тук импулсите идват непосредствено от духовния свят – бихме могли да разглеждаме като апотеоз, като същинския праизвор на онези импулси, от които се нуждаем, ако към празното говорене за идеали искаме да прибавим нещо, което идва не от човешките глави, а е произнесено направо от Космоса.
И ако тогава листата на дърветата окапват, а плодовете узряват, ако външната природа ни изпраща първия студен полъх, подготвяйки се за зимния сън, тогава – също както свързваме Великденския празник с пищната пролет – ние бихме могли да почувствуваме не залеза, а изгрева на духовното начало, с което човекът трябва да се свърже. И тогава, като граждани на Космоса, ние бихме могли да внесем в живота такива импулси, които – понеже те няма да са някакви абстрактни мисли, оставащи бездейни, както бездейни са и всички абстрактни импулси – веднага ще покажат своята плодотворност. Животът отново ще получи душевен смисъл едва тогава, когато ние съумеем да внесем в душите си такива импулси, които идват направо от Космоса. Но върху това аз ще продължа да говоря в следващата лекция.
към текста >>
70.
Трета лекция, 30. Септември 1923
GA_223 Годишният кръговрат
Само ако съизживяваме Космоса по този начин, ние отново ще изработим един познавателен, одухотворен и спиритуален
инстинкт
за това, какво всъщност представлява годишният кръговрат, в който сме вплетени с нашия органически и социален живот.
Аз Ви описах как се стига дотам, че действително да виждаме какво точно живее в планетите, в небесните тела. Сатурн може да бъде проучен с оглед на това, как е възникнала цялата планетарна система в нейното космическо развитие. Следователно, една Духовна наука може да осветли човешката душа само ако разглежда човека като участник в поредица от космически събития.
Само ако съизживяваме Космоса по този начин, ние отново ще изработим един познавателен, одухотворен и спиритуален инстинкт за това, какво всъщност представлява годишният кръговрат, в който сме вплетени с нашия органически и социален живот.
Ние ще изработим един инстинкт, за да различаваме как в прехода пролет-лято Земята се намира в съвсем различни отношения спрямо Космоса, отколкото в прехода есен-зима. А после ние ще изработим един усет за това, как животът протича на Земята по един начин през пролетта, когато всичко покълва и цъфти, и по съвсем друг начин, когато през есента природният свят започва да умира. Ние ще получим един усет за разликата между пробуждащия се живот на природата през пролетта и заспиващия живот на природата през есента. В резултат на това човекът отново ще достигне една зрелост, която ще му позволи да поставя в природния кръговрат своите социално значими празници по такъв начин, по какъвто самите природни сили организират дишането и кръвната циркулация в неговото физическо тяло.
към текста >>
Ние ще изработим един
инстинкт
, за да различаваме как в прехода пролет-лято Земята се намира в съвсем различни отношения спрямо Космоса, отколкото в прехода есен-зима.
Аз Ви описах как се стига дотам, че действително да виждаме какво точно живее в планетите, в небесните тела. Сатурн може да бъде проучен с оглед на това, как е възникнала цялата планетарна система в нейното космическо развитие. Следователно, една Духовна наука може да осветли човешката душа само ако разглежда човека като участник в поредица от космически събития. Само ако съизживяваме Космоса по този начин, ние отново ще изработим един познавателен, одухотворен и спиритуален инстинкт за това, какво всъщност представлява годишният кръговрат, в който сме вплетени с нашия органически и социален живот.
Ние ще изработим един инстинкт, за да различаваме как в прехода пролет-лято Земята се намира в съвсем различни отношения спрямо Космоса, отколкото в прехода есен-зима.
А после ние ще изработим един усет за това, как животът протича на Земята по един начин през пролетта, когато всичко покълва и цъфти, и по съвсем друг начин, когато през есента природният свят започва да умира. Ние ще получим един усет за разликата между пробуждащия се живот на природата през пролетта и заспиващия живот на природата през есента. В резултат на това човекът отново ще достигне една зрелост, която ще му позволи да поставя в природния кръговрат своите социално значими празници по такъв начин, по какъвто самите природни сили организират дишането и кръвната циркулация в неговото физическо тяло.
към текста >>
71.
7. СЕДМА СКАЗКА: Дорнах, 2 ноември 1923 г.
GA_230 Човекът като съзвучие на творящото образуващото и формиращото мирово слово
Той не можеше да разбере от своя
инстинкт
, че там горе в цветовете трябваше да става оплождането.
Когато сме познали веднъж това, интересно е да прегледаме още веднъж онази бележка на Гьоте, в която той така страшно се ядосва във връзка с един друг ботаник, че хората говорят за вечните сватби при растенията. Гьоте се дразни много силно от това, че хората виждат разпространени по ливадите само сватби. Това му се виждаше като нещо неестествено. Но това беше едно много сигурно инстинктивно чувство. Гьоте не можеше още само да знае, за какво се касае тук, но неговото инстинктивно чувство беше много сигурно.
Той не можеше да разбере от своя инстинкт, че там горе в цветовете трябваше да става оплождането.
Той не знаеше още само, какво става долу под почвата, че Земята става утроба за растенията. Но че това, което става горе, не е онова, за което ботаниците го считат, то е нещо, което Гьоте чувствуваше инстинктивно.
към текста >>
72.
Съдържание
GA_233a Великденският празник
Антропософският светоглед като единствения начин да бъде отново пробуден заспалия
инстинкт
на човека за истинското Възкресение.
Възникването на Великденския празник от мистерийния принцип. Великденският празник има своите езически източници не в пролетните, а в есенните празници. Мистериите на Адонис. Продължението на древната мистерийна идея в правилно разбраната Великденска идея.
Антропософският светоглед като единствения начин да бъде отново пробуден заспалия инстинкт на човека за истинското Възкресение.
Мистерията на Голгота и новото посвещение. За отношенията между Христос и Исус. Новото посвещение като единствения надежден принцип на съвременната цивилизация.
към текста >>
73.
1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, 19.04.1924
GA_233a Великденският празник
Само антропософският възглед може да пробуди заспалия
инстинкт
на човека за истинското Възкресение.
Само антропософският възглед може да пробуди заспалия инстинкт на човека за истинското Възкресение.
Само ако от една страна както това беше казано в съответната ми лекция антропософската смелост се влее в Михаиловата мисъл на нашата епоха и заговори като мощен камбанен звън в човешкото сърце, само ако антропософската смелост открие дълбоките тайни на Рождество Христово и укрепи мисълта за Рождество Христово, само тогава Възкресението ще стане един истински и тържествен празник за човека. Защото Антропософията е длъжна, към мисълта за смъртта да прибави и мисълта за Възкресението. Сама та тя трябва да се превърне за човешката душа в един вътрешен празник на Възкресението. Тя трябва да одухотвори човешкото мислене с настроението на Великдена. И тя ще го направи, особено след като хора та разберат, как древната идея на Мистериите може да оживее във вярно осмислената идея на Възкресението.
към текста >>
74.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 24.02.1924
GA_235 Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки Първи том
Действително съществува, бих искал да кажа, инстинктивно школувани възпитатели, които често пъти вършат подобно нещо от техния
инстинкт
, като довеждат деца с лоши заложби дотам, да могат да обичат и по този начин постепенно изграждат по-схватливи човешки същества.
Действително съществува, бих искал да кажа, инстинктивно школувани възпитатели, които често пъти вършат подобно нещо от техния инстинкт, като довеждат деца с лоши заложби дотам, да могат да обичат и по този начин постепенно изграждат по-схватливи човешки същества.
Именно тези неща правят всъщност разбирането на кармическите отношения да стане нещо, което служи на живота.
към текста >>
75.
ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 22.03.1924
GA_235 Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки Първи том
Без съмнение при някои такива съветници съществува много голямо късогледство; и ако Виктор Емануел не би притежавал известен
инстинкт
и не би допуснал Гарибалди да стои до него в неговата червена блуза при влизането в Неапол, то без съмнение, вместо с овации и ликувания, с които Гарибалди, а не кралят на Италия беше посрещнат, той без съмнение би бил освиркан.
Така например при влизането в Неапол - Гарибалди беше завладял Неапол за династията и беше считан от неаполитанците като истинския освободител, - при неговото появяване избухва буря от възторжени овации. Би било немислимо по-късният крал на Италия да влезе в Неапол без Гарибалди. Това би било съвършено немислимо. Но съветниците решително били против това.
Без съмнение при някои такива съветници съществува много голямо късогледство; и ако Виктор Емануел не би притежавал известен инстинкт и не би допуснал Гарибалди да стои до него в неговата червена блуза при влизането в Неапол, то без съмнение, вместо с овации и ликувания, с които Гарибалди, а не кралят на Италия беше посрещнат, той без съмнение би бил освиркан.
Това е нещо, което можем да твърдим с абсолютна сигурност, ако той би влязъл в Неапол без Гарибалди.
към текста >>
– Но както казахме, Виктор Емануел е имал определен
инстинкт
.
Така е всъщност на всяка крачка. При един от походите повече в централна Италия Гарибалди беше извършил всъщност всичко. Кралските пълководци заедно с краля - в такива случаи, за да бъде изразено по-меко, се казва - пристигнаха много късно: всичко е свършено вече от Гарибалди. Но когато се явява войската с носещите много ордени пълководци и среща войската на Гарибалди, която не носи никакви ордени, която също така е непретенциозно облечена, пълководците заявяват: - Ние не можем да яздим заедно с тези, това не може да стане, това не може да бъде.
– Но както казахме, Виктор Емануел е имал определен инстинкт.
Той повиква Гарибалди на своя страна, а пълководците овесили носове трябвало да се смесят с войската на Гарибалди. Изглежда че тези пълководци са се чувствали страшно зле, те всички получили болки в стомаха. И това не можело да продължи така: Когато след това е трябвало да се влезе в друг град, Гарибалди, който всъщност беше извършил всичко, трябва да върви назад като опашка. Войската на Гарибалди е трябвало да остави другите да минат напред. Това е случай, когато хората без да са направили абсолютно нищо, влизат първи в града, а след тях Гарибалди със своите гарибалдийци.
към текста >>
76.
ПЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 27 април 1924 година
GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том
Най-голямото лекомислие даже в едно самопризнание, в една изповед; изключително разрушителна воля и
инстинкт
за унищожение, но така, че всичко това се харесва на тази душа.
Нали би трябвало човек да бъде всъщност тъп, ако така гледа на това, което Нерон извърши и ако не може да стигне някакси дотам да се запита: - Какво всъщност ще стане с една такава душа, която, както Нерон, се подиграва на целия свят, която счита живота на другите хора, счита съществуването почти на цял град като нещо, с което може да играе? - «Какъв артист изгубва светът с мен! »[2] Както е известно, това е изказването, което се приписва на Нерон, което най-малкото отговаря на неговото мислене и чувстване.
Най-голямото лекомислие даже в едно самопризнание, в една изповед; изключително разрушителна воля и инстинкт за унищожение, но така, че всичко това се харесва на тази душа.
към текста >>
77.
Съдържание
GA_237 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Трети том
В кармата миналите въплъщения действат върху по-късните като един духовен
инстинкт
вътре в aза; това действие бива осъзнато след смъртта.
Кармическо-космически сили на подготовка.
В кармата миналите въплъщения действат върху по-късните като един духовен инстинкт вътре в aза; това действие бива осъзнато след смъртта.
Мрежата на кармическите връзки. Превръщане на човешките земни дела в душевни небесни дела, когато при съвместното действие на хората във физическия сетивен свят се внася свещено-духовно действие. Небесното последствие на делата от определени събития се спуска тогава като един фин дъжд в мисловните отразени образи върху Земята. Но също и твърде реалните признаци на миналата епоха заобикалят, обкръжават днешните хора, примамени от Ариманическото течение на нашето време
към текста >>
78.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 4 юли 1924 г.
GA_237 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Трети том
Точно такава дума като «
инстинкт
», която много често се употребява в науката и извън нея, се използва обикновено не съвсем определено.
Днес ще загатна още нещо за това, как се развиват по-нататък силите, които подготвят кармата на човека, минал през портата на смъртта. Ние трябва да сме наясно, че за обикновеното съзнание изграждането на кармата, онова взаимоотношение изобщо със света, което може да се нарече кармическо, се извършва в човека повече инстинктивно. Виждаме животните да действат инстинктивно.
Точно такава дума като «инстинкт», която много често се употребява в науката и извън нея, се използва обикновено не съвсем определено.
Хората изобщо не се опитват да си представят нещо по-ясно под това. Какво всъщност се нарича инстинкт при животните?
към текста >>
Какво всъщност се нарича
инстинкт
при животните?
Днес ще загатна още нещо за това, как се развиват по-нататък силите, които подготвят кармата на човека, минал през портата на смъртта. Ние трябва да сме наясно, че за обикновеното съзнание изграждането на кармата, онова взаимоотношение изобщо със света, което може да се нарече кармическо, се извършва в човека повече инстинктивно. Виждаме животните да действат инстинктивно. Точно такава дума като «инстинкт», която много често се употребява в науката и извън нея, се използва обикновено не съвсем определено. Хората изобщо не се опитват да си представят нещо по-ясно под това.
Какво всъщност се нарича инстинкт при животните?
към текста >>
Това е
инстинкт
.
Те също се намират там. А тук на тази Земя се намират отделните животни, които се движат, като в известна степен им се дърпат конците, достигащи до груповите души, които човек среща в света между смъртта и новото раждане.
Това е инстинкт.
към текста >>
Човекът също има
инстинкт
, но чрез този
инстинкт
, - когато се намира тук, - той действа не от този свят.
Съвсем естествено е, че един материалистичен мироглед не може да обясни инстинкта, понеже инстинктът е действие, произлизащо от това, което например в моята книга «Теософия» и във «Въведение в тайната наука» намирате означено като «духовен свят». При хората е различно.
Човекът също има инстинкт, но чрез този инстинкт, - когато се намира тук, - той действа не от този свят.
Неговите действия произхождат от предишния му земен живот, от времето преди този живот, от неговите предишни съществувания, от определен брой предишни съществувания (червено). Както духовният свят въздейства върху животните те да действат инстинктивно, така и предишните инкарнации на човека по подобен начин въздействат върху по-късните инкарнации, като кармата се изживява инстинктивно. Но това е един духовен инстинкт, един инстинкт, който действа вътре в аза. Именно когато се разбере това, ще се разбере и абсолютно противоречивото обединение на това инстинктивно действие с човешката свобода.
към текста >>
Но това е един духовен
инстинкт
, един
инстинкт
, който действа вътре в аза.
Съвсем естествено е, че един материалистичен мироглед не може да обясни инстинкта, понеже инстинктът е действие, произлизащо от това, което например в моята книга «Теософия» и във «Въведение в тайната наука» намирате означено като «духовен свят». При хората е различно. Човекът също има инстинкт, но чрез този инстинкт, - когато се намира тук, - той действа не от този свят. Неговите действия произхождат от предишния му земен живот, от времето преди този живот, от неговите предишни съществувания, от определен брой предишни съществувания (червено). Както духовният свят въздейства върху животните те да действат инстинктивно, така и предишните инкарнации на човека по подобен начин въздействат върху по-късните инкарнации, като кармата се изживява инстинктивно.
Но това е един духовен инстинкт, един инстинкт, който действа вътре в аза.
Именно когато се разбере това, ще се разбере и абсолютно противоречивото обединение на това инстинктивно действие с човешката свобода.
към текста >>
За нас днес е много по-важно да разберем, как се подготвя този
инстинкт
, когато човекът преминава през вратата на смъртта.
За нас днес е много по-важно да разберем, как се подготвя този инстинкт, когато човекът преминава през вратата на смъртта.
Тук в земния живот изживяването на кармата е инстинктивно, така да се каже, то протича под повърхността на съзнанието.
към текста >>
79.
Забележки към текста
GA_237 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Трети том
«Това вечно обвинение на християнството искам да напиша на всички стени, там където само има стени – аз имам букви, с които да накарам и слепите да виждат... Аз изричам най-голямото проклятие към християнството, което е най-голямото вътрешно разрушение, най-големият
инстинкт
на отмъщение, на което нито едно средство не е достатъчно отровно, подло, подземно, дребнаво – аз го наричам безсмъртното позорно петно на човечеството ... И времето се смята от този nefastus, с който започна тази гибел – след първия ден на християнството!
«Това вечно обвинение на християнството искам да напиша на всички стени, там където само има стени – аз имам букви, с които да накарам и слепите да виждат... Аз изричам най-голямото проклятие към християнството, което е най-голямото вътрешно разрушение, най-големият инстинкт на отмъщение, на което нито едно средство не е достатъчно отровно, подло, подземно, дребнаво – аз го наричам безсмъртното позорно петно на човечеството ... И времето се смята от този nefastus, с който започна тази гибел – след първия ден на християнството!
Защо не по-добре след последния му! Още днес? Преобръщане на всички ценности! » (откъс 62).
към текста >>
80.
ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, Вроцлав, 8. Юни1924 г.
GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том
Защото изхождайки от известен илюзионен материалистически
инстинкт
те искат да си представят в Слънцето нещо, в което протичат физически процеси.
В тази слънчева област всичко изглежда различно от тук на Земята. Защо нашите умни естествоизпитатели си представят - те наистина са умни - Слънцето, като едно горящо газово кълбо?
Защото изхождайки от известен илюзионен материалистически инстинкт те искат да си представят в Слънцето нещо, в което протичат физически процеси.
В Слънцето няма нищо физическо. Нещо такова има най-много в слънчевата корона, но не и в слънчевото пространство. То е с чисто духовна същност. Вътре в него няма природни закони. Материалистите също искат в Слънцето да действат природни закони; но там няма никакви природни закони, те са изключени.
към текста >>
От своя
инстинкт
тя още знаеше това, което днес може да се установи чрез всевъзможни статистики: Например, че в ранното си детство човекът всъщност получава детски болести, той се разболява лесно и лесно умира, а след половата си зрялост също така е предразположен да боледува.
Човек наистина получава голям респект пред старата инстинктивна инициационна наука. Тя е дала правилни имена на нещата, които и до днес са ни останали. Ако дори и малко неща биха получили днес имената си, то би настъпил хаос. Защото с днешното разбиране и знание не могат да се дадат никакви правилни имена. Но когато разгледаме живота непредубедено, ние започваме да изпитваме уважение и почит пред това, което е направила старата инициационна наука.
От своя инстинкт тя още знаеше това, което днес може да се установи чрез всевъзможни статистики: Например, че в ранното си детство човекът всъщност получава детски болести, той се разболява лесно и лесно умира, а след половата си зрялост също така е предразположен да боледува.
Най-здравата жизнена възраст са годините между седмата и четиринадесетата година, когато смъртността е най-малка. Тогава въздейства меркуриевата сфера. Древните мъдреци са знаели това и днес, когато чрез днешната инициационна наука се проникне в тайните на битието, то отново се открива. Тогава на човек му се приисква да коленичи пред това, което може да се появи пред него от пра свещените традиции на човечеството.
към текста >>
81.
10. СКАЗКА ДЕСЕТА. Цюрих, 28 януари 1924 г.
GA_240 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Шести том
Така фактически Луната е една от вратите, които насочват човека в духовния свят, от който бива изтъкана неговата съдба от Съществата, които някога са били нашите мъдри другари на Земята в онова време, когато от един вътрешен
инстинкт
хората сами са си изтъкавали съдбата.
Така фактически Луната е една от вратите, които насочват човека в духовния свят, от който бива изтъкана неговата съдба от Съществата, които някога са били нашите мъдри другари на Земята в онова време, когато от един вътрешен инстинкт хората сами са си изтъкавали съдбата.
Сега тъкането на съдбата става напълно в подсъзнанието. По-нататък ще чуем още някои неща върху този въпрос.
към текста >>
82.
9. Девета лекция, 24 Октомври 1915 год.
GA_254 Окултното движение през 19 век и неговата връзка със съвременната култура
Сега звучи убедително, че материалистичните учени или философи оправдано следват определен
инстинкт
.
Сега звучи убедително, че материалистичните учени или философи оправдано следват определен инстинкт.
Пазителите на древните символи не смееха да направят езотеризма обществено достъпен и така прикриха тайните за хората. Учените си казваха не буквално разбира се, но някой може да го постави и по този начин ние правим голямо добро, ако отвеждаме хората само до воала и не отвъд него. Естествено, те правят това инстинктивно, но въпреки всичко го правят. Принципно казано, те изпълняват добра служба за човечеството, защото ако учените успееха в пронизването на воала, те щяха да запознаят човека със силите на онези разрушителни същества за които говорих вчера, същества в служба на Ариман. И последствието щеше да бъде, че още неподготвени хората щяха да получат сили, произлизащи от тази област, и щяха да бъдат способни да постигат много със свои средства но всичко щеше да е насочено към разрушение, към унищожаване на доброто.
към текста >>
Тук те всъщност отново се подчиняват на определен и добре обоснован
инстинкт
, но който показва дори още по-ясно от инстинкта подбуждащ учените, че в нашето време наистина е загубил своята стойност.
Човешкото същество умира, отива или в рая, или в ада и ние не се занимаваме повече с него. Според определени религиозни представители това е достатъчно; преминаващото в следващото прераждане не е важно. Целта е да се прикрие фактът, че духът в човека преминава в духовния свят и живее там до следващото превъплъщение. Може да се каже, че представителите на определени религиозни общности се стремят да не позволят на човека да разбере за жълтото (диаграмата) в своята същност, да му попречат да узнае каквото и да било за него.
Тук те всъщност отново се подчиняват на определен и добре обоснован инстинкт, но който показва дори още по-ясно от инстинкта подбуждащ учените, че в нашето време наистина е загубил своята стойност.
към текста >>
83.
6. СКАЗКА ПЪРВА. Мюнхен, 5 май 1918 г.
GA_271 Изкуство и познание на изкуството Основите на една нова естетика
Там е описано с вътрешен
инстинкт
това, какви чувствени въздействия оживяват в душата при отделните цветове.
Тук положението е такова, че не настъпва нито едното, нито другото, но нещо друго, нещо още по-характерно. По отношение на действителната живопис ясновидецът има чувството и той самият би могъл да бъде един живописец, защото ние ще чуем, че художественото творчество и свръхсетивното познание могат да съществуват едно до друго -, ясновидецът има чувството, че живописецът идва насреща му от една неопределена област на света, донася насреща му един свят на линията и на цвета, и че той идва от противоположната страна към живописеца бидейки принуден да превърне това, което живописецът донася със себе си, което той е вложил от едни външен свят в своето изкуство, бидейки принуден да пренесе всичко това като имагинация в това, което изживява, са други цветове, различни от тези на живописеца и все пак същите. Те не се смущават едни други. Който иска да си състави една представа за това, нека вземе сетивно-моралната част на Гьотевото учение за цветовете, в което се говори за моралното въздействие на цветовете. Там се съдържа най-елементарното.
Там е описано с вътрешен инстинкт това, какви чувствени въздействия оживяват в душата при отделните цветове.
До това чувствуване идва ясновидството от духовния свят, до това чувство, което действително може да бъде изживяно всеки ден в по-висшия свят.
към текста >>
84.
6. Шеста лекция, 9 Юни 1923
GA_276 Изкуството и неговата мисия
Обаче подобно светоусещане е все още твърде далеч от верния художествен
инстинкт
.
В епохите не дотам отдалечени от нашата хората усещаха нещата по друг начин и изобщо не биха допуснали, че една Мария, Божията майка, може да бъде нарисувана без озареното й лице, или с други думи, без нейното облято от светлина лице, твърде различно от обичайните представи за човешко лице. Хората не можеха да си я представят иначе, освен в червена дреха и наметната със синя мантия, защото Божията майка можеше да бъде правилно включена в земния свят само по този начин, носеща земните емоции в своята червена дреха, докато синята мантия подсказваше душевната чистота, а озареното й лице светеше като откровение на самия Дух.
Обаче подобно светоусещане е все още твърде далеч от верния художествен инстинкт.
И току що аз всъщност се изразих по един определено нехудожествен начин. Верният художествен инстинкт проговаря в мига, когато човекът превръща синьото и червеното в свой собствен цвят, създавайки го от цветовете и от съотношението им със светлината и тъмнината, така че в този свят той вече няма нищо друго, освен цветовете, но те му говорят толкова много, че служейки си с тях, с преливане то между светлините и сенките, той може да нарисува Дева Мария.
към текста >>
Верният художествен
инстинкт
проговаря в мига, когато човекът превръща синьото и червеното в свой собствен цвят, създавайки го от цветовете и от съотношението им със светлината и тъмнината, така че в този свят той вече няма нищо друго, освен цветовете, но те му говорят толкова много, че служейки си с тях, с преливане то между светлините и сенките, той може да нарисува Дева Мария.
В епохите не дотам отдалечени от нашата хората усещаха нещата по друг начин и изобщо не биха допуснали, че една Мария, Божията майка, може да бъде нарисувана без озареното й лице, или с други думи, без нейното облято от светлина лице, твърде различно от обичайните представи за човешко лице. Хората не можеха да си я представят иначе, освен в червена дреха и наметната със синя мантия, защото Божията майка можеше да бъде правилно включена в земния свят само по този начин, носеща земните емоции в своята червена дреха, докато синята мантия подсказваше душевната чистота, а озареното й лице светеше като откровение на самия Дух. Обаче подобно светоусещане е все още твърде далеч от верния художествен инстинкт. И току що аз всъщност се изразих по един определено нехудожествен начин.
Верният художествен инстинкт проговаря в мига, когато човекът превръща синьото и червеното в свой собствен цвят, създавайки го от цветовете и от съотношението им със светлината и тъмнината, така че в този свят той вече няма нищо друго, освен цветовете, но те му говорят толкова много, че служейки си с тях, с преливане то между светлините и сенките, той може да нарисува Дева Мария.
към текста >>
85.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Щутгарт, 8 март 1923 г.
GA_283 Същност на музикалното и тоновото изживяване в човека
Например ще разберете, че от самия
инстинкт
ще произлезе усещането за движение назад при долните членове на октавата (прима, секунда, терца) и че при горните тонове (квинта, секста, септима) човек има
инстинкт
за движение напред.
Сега, когато обхващате с поглед това, което бе казано, ще разберете също защо в нашата тонова евритмия навлизат точно такива форми, но ще схванете и още нещо.
Например ще разберете, че от самия инстинкт ще произлезе усещането за движение назад при долните членове на октавата (прима, секунда, терца) и че при горните тонове (квинта, секста, септима) човек има инстинкт за движение напред.
към текста >>
86.
4. Четвърта лекция, 25.08.1919
GA_293 Общото човекознание
Всичко, за което става дума, се свежда до понятието
инстинкт
, така че в действителност ние можем да проучваме инстинкта само ако го разглеждаме във връзка с формата на физическото тяло.
Всичко, за което става дума, се свежда до понятието инстинкт, така че в действителност ние можем да проучваме инстинкта само ако го разглеждаме във връзка с формата на физическото тяло.
Ако изследваме цялата еволюционна верига на животинското царство, както изглежда то пред външния поглед, разновидностите на инстинкта ще открием тъкмо там: във формите на животинското физическо тяло. И ако искаме да разберем волята, преди всичко трябва да я търсим в сферата на инстинкта, а инстинктът ще намерим във формите на животинското физическо тяло. Об хванем ли основните форми на отделните животни и ги изобразим по един или друг начин, ние бихме очертали и различните сфери на инстинкта. Там където инстинктът се проявява като воля, там ние заставаме пред образната форма на физическото тяло, присъщо на различните животни. Вие виждате, че когато се ръководим от тази гледна точка, светът придобива особено значение.
към текста >>
Ако обаче се обърнем към проявите на волята, ще установим, че прониквайки във физическото тяло, етерното тяло обхваща също и това, което в рамките на физическото тяло съществува като
инстинкт
, В този случай, инстинктът се превръща в нагон.
И така, нашето физическо тяло се обитава от етерното тяло, което го изпълва и прониква от край до край. За външните сетива, етерното тяло е напълно скрито и невидимо.
Ако обаче се обърнем към проявите на волята, ще установим, че прониквайки във физическото тяло, етерното тяло обхваща също и това, което в рамките на физическото тяло съществува като инстинкт, В този случай, инстинктът се превръща в нагон.
В рамките на физическото тяло, волята е инстинкт; след като етерното тяло овладее инстинкта, волята се превръща в нагон. Твърде интересно е да проследим, как инстинктът чиито външни форми са съвсем конкретни и ясни за разбиране едновременно се вдълбочава и унифицира, колкото повече го разглеждаме като нагон.
към текста >>
В рамките на физическото тяло, волята е
инстинкт
; след като етерното тяло овладее инстинкта, волята се превръща в нагон.
И така, нашето физическо тяло се обитава от етерното тяло, което го изпълва и прониква от край до край. За външните сетива, етерното тяло е напълно скрито и невидимо. Ако обаче се обърнем към проявите на волята, ще установим, че прониквайки във физическото тяло, етерното тяло обхваща също и това, което в рамките на физическото тяло съществува като инстинкт, В този случай, инстинктът се превръща в нагон.
В рамките на физическото тяло, волята е инстинкт; след като етерното тяло овладее инстинкта, волята се превръща в нагон.
Твърде интересно е да проследим, как инстинктът чиито външни форми са съвсем конкретни и ясни за разбиране едновременно се вдълбочава и унифицира, колкото повече го разглеждаме като нагон.
към текста >>
Тук е скрит извънредно дълбок и здрав педагогически
инстинкт
.
По-старите патриархални форми на възпитание са запазили, макар и по наивен начин, нещо много важно. С една дума, това са обикновените жизнени навици.
Тук е скрит извънредно дълбок и здрав педагогически инстинкт.
Защо например всеки ден децата са били заставяни да произнасят молитвата „Отче наш"? Днешните хора се изкушават да мислят, че биха изпаднали в голяма досада, ако всеки ден трябва да повтарят едни и същи думи. Да, днешните хора са просто дресирани в еднократно отнасяне към нещата! Докато хората от по-старите времена не само че всеки ден повтаряха „Отче наш" и държаха на тази молитва, а имаха също и навика, всеки ден от седмицата да разказват определени истории и легенди. Ето защо те бяха хора с много по-силна воля, отколкото са днешните хора, чиито възпитание е забравило основния факт, че волята се гради чрез съзнателно повтаряните постъпки и действия.
към текста >>
87.
9. Девета лекция, 30.08.1919
GA_293 Общото човекознание
В резултат на съзнателното проникване в детската душа, у Вас рано или късно ще се пробуди един верен педагогически
инстинкт
, обаче в случая най-важно остава истинското познание за човека и света.
Едва ако самите Вие притежавате едно вярно, протъкано от силите на Вашата воля и чувства, познание за подрастващия човек, ще сте в състояние да преподавате и възпитавате както трябва.
В резултат на съзнателното проникване в детската душа, у Вас рано или късно ще се пробуди един верен педагогически инстинкт, обаче в случая най-важно остава истинското познание за човека и света.
към текста >>
88.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ. Духовните основи на възпитанието (I). Оксфорд, 16. Август 1922
GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство
Днес ние много мислим за това – аз няма да говоря за историческото развитие на езика, а само за процеса на проговарянето от детето – как всъщност детето се научава да говори, дали в известен смисъл има
инстинкт
да свиква със звученето, нахлуващо от обкръжението, или изхождайки от друга взаимовръзка с обкръжението, в него съществува стремежът да формира езика.
Ние виждаме например как в първия възрастов период на детето до смяната на зъбите, инстинктивно за детето, инстинктивно и за обкръжението на детето, се формира говорът.
Днес ние много мислим за това – аз няма да говоря за историческото развитие на езика, а само за процеса на проговарянето от детето – как всъщност детето се научава да говори, дали в известен смисъл има инстинкт да свиква със звученето, нахлуващо от обкръжението, или изхождайки от друга взаимовръзка с обкръжението, в него съществува стремежът да формира езика.
Ако обаче вникнем точно в живота на детето, забелязваме, че говорът, цялото изучаване на езика почива на подражанието на онова, което детето наблюдава в обкръжението чрез своите сетива, което то несъзнателно наблюдава. Целият живот на детето до седмата година представлява едно непрестанно подражание на това, което става наоколо. И в момента, в който детето възприеме нещо, било движение, било звук, в него възниква стремежът за вътрешен жест, за преживяване на това, което е било възприето с помощта на цялата детска вътрешност.
към текста >>
89.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ. Духовните основи на възпитанието (II). Оксфорд, 17. Август 1922
GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство
Днес ние много мислим за това – аз няма да говоря за историческото развитие на езика, а само за процеса на проговарянето от детето – как всъщност детето се научава да говори, дали в известен смисъл има
инстинкт
да свиква със звученето, нахлуващо от обкръжението, или изхождайки от друга взаимовръзка с обкръжението, в него съществува стремежът да формира езика.
Ние виждаме например как в първия възрастов период на детето до смяната на зъбите, инстинктивно за детето, инстинктивно и за обкръжението на детето, се формира говорът.
Днес ние много мислим за това – аз няма да говоря за историческото развитие на езика, а само за процеса на проговарянето от детето – как всъщност детето се научава да говори, дали в известен смисъл има инстинкт да свиква със звученето, нахлуващо от обкръжението, или изхождайки от друга взаимовръзка с обкръжението, в него съществува стремежът да формира езика.
Ако обаче вникнем точно в живота на детето, забелязваме, че говорът, цялото изучаване на езика почива на подражанието на онова, което детето наблюдава в обкръжението чрез своите сетива, което то несъзнателно наблюдава. Целият живот на детето до седмата година представлява едно непрестанно подражание на това, което става наоколо. И в момента, в който детето възприеме нещо, било движение, било звук, в него възниква стремежът за вътрешен жест, за преживяване на това, което е било възприето с помощта на цялата детска вътрешност.
към текста >>
90.
ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ. Възпитанието в по-късната училищна възраст. Оксфорд, 25. Август 1922
GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство
Преподаването, възпитанието са били нещо, което хората са извършвали, изхождайки от своята наивност, от своя
инстинкт
и те са знаели какво трябва да правят.
Да, защо всъщност днес се говори толкова много за възпитанието, за преподаването? И в най-малкото градче да влезе човек, не може да не чуе, че навсякъде се тръби: Как да възпитаваме, как да преподаваме? Навсякъде се говори, обсъжда се, провеждат се конгреси. Защо е всичко това? Ако погледнем към подревните времена на човешкото развитие, виждаме, че тогава хората съвсем не са говорили толкова много за преподаване и възпитание.
Преподаването, възпитанието са били нещо, което хората са извършвали, изхождайки от своята наивност, от своя инстинкт и те са знаели какво трябва да правят.
към текста >>
91.
ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Социалните импулси в съвременния свят. Оксфорд, 28. Август 1922
GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство
Днес ние трябва да проявяваме верен
инстинкт
и да не допускаме такива понятия, които са извлечени от подчертаната индустриализация на съвременния живот.
Днес ние трябва да се потопим в реалния живот. Това не може да стане по някакъв идеален начин, но то е именно нещо реално и изисква да се съобразим с най-различни гледни точки. Аз вече казах: Ако фотографираме дървото от едната страна = “материализъм”; ако фотографираме дървото от другата страна = “идеализъм”; ако фотографираме дървото от третата страна = “натурализъм”. Ако фотографираме социалния живот от едната страна = “социализъм”; от другата страна = “автокрация”; от третата страна = “комунизъм”. Обаче днес ние не бива да оперираме с такива понятия.
Днес ние трябва да проявяваме верен инстинкт и да не допускаме такива понятия, които са извлечени от подчертаната индустриализация на съвременния живот.
В предишните епохи от историята на човечеството теокрацията се намесваше толкова интензивно в социалния живот, че дори икономиката – както казах вчера – се определяше непосредствено от теократическите директиви. Но всичко това се простираше само до областта на селското стопанство. Селското стопанство можеше да бъде изцяло включено в един теократически замислен социален организъм, понеже този социален организъм живееше в самите човешки сърца. Попитайте един човек, който е израстнал на село, близо до земята, какво представлява за него хлябът? За него хлябът най-вече е един дар Божи.
към текста >>
92.
15. ПЕТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 4.04.1920 г.
GA_312 Духовна наука и медицина
Косът предпазва себе си чрез своя собствен оздрави телен
инстинкт
; когато някъде наблизо расте блен, косът започва да яде блена и в него намира съответното лечебно средство.
И той същевременно би дал и практическо доказателство, че намира всичко това за изключително лесно разбираемо. Косът не е много аскетично животно и по тази причина понякога яде паяци-кръстоносци. Но след като е изял някой паяк-кръстоносец и след като започне да се чувствува не особено добре защото косът, след като е изял някой паяк-кръстоносец, започва да се чувствува недобре и ако тогава някъде наблизо расте блен (hyosciamus nigerбел. прев.), косът веднага отива при блена и там търси съответното лечебно средство. Бленът е лекарството, защото ако наблизо не би се намерил блен, то косът би получил конвулсии и би умрял сред най-страшни гърчове и потрепервания.
Косът предпазва себе си чрез своя собствен оздрави телен инстинкт; когато някъде наблизо расте блен, косът започва да яде блена и в него намира съответното лечебно средство.
Това е един процес, който бих желал да кажа е разположен много близо.
към текста >>
Това от своя страна отново се дължи на обстоятелството, че в мига, когато коса започне да действува отровата на паяка-кръстоносец, веднага благодарение на действието на самата отрова на паяка-кръстоносец бива събуден противоположния
инстинкт
, защитния
инстинкт
; от инсултния
инстинкт
веднага се преминава към защитния
инстинкт
, така че в цялото това явление имаме пред себе си не нещо друго, а пластично оформено развитие на това, при което ние затваряме око или чрез едно просто рефлексно движение махваме с ръка.
Това от своя страна отново се дължи на обстоятелството, че в мига, когато коса започне да действува отровата на паяка-кръстоносец, веднага благодарение на действието на самата отрова на паяка-кръстоносец бива събуден противоположния инстинкт, защитния инстинкт; от инсултния инстинкт веднага се преминава към защитния инстинкт, така че в цялото това явление имаме пред себе си не нещо друго, а пластично оформено развитие на това, при което ние затваряме око или чрез едно просто рефлексно движение махваме с ръка.
към текста >>
Разбирането и разумът летят наоколо, защото това, което действува в инсултния
инстинкт
и в защитния
инстинкт
на птицата, представлява едно съвсем разумно поведение, тук действува онова, което е външно разбиране и външния разум, и тъкмо единствено ние, хората, притежаваме дара да вземаме участие в активността на външното разбиране и на външния разум.
Много важно е да бъдат наблюдавани тези процеси в животинското царство, а също така и в растителното царство. Защото по този начин ние имаме възможност да се излекуваме и от нещо друго, а именно от това, да вярваме, че всичко, което е разбиране и разум, се съдържа единствено в черепа.
Разбирането и разумът летят наоколо, защото това, което действува в инсултния инстинкт и в защитния инстинкт на птицата, представлява едно съвсем разумно поведение, тук действува онова, което е външно разбиране и външния разум, и тъкмо единствено ние, хората, притежаваме дара да вземаме участие в активността на външното разбиране и на външния разум.
Ние взимаме участие в него, ние не го носим в себе си. Глупост е твърдението, че ние го носим в себе си, но ние само взимаме участие в него. Птицата все още не може така да участвува в него, та за една особена част на тялото да си присвои това, което са инсултния инстинкт и защитния инстинкт. Тя разбира повече онова, което е разположено в самата нея, и то чрез белия дроб, повече от нас хората, които го разбираме вече чрез главата си, и отново чрез белия дроб до хиосциамуса той проявява защитния инстинкт, тъй като птицата разсъждава много по-малко с периферията си, но много повече със сърцевината на своята същност. И така, ние сме изтръгнали своето мислене от белия дроб и от ритмичната система.
към текста >>
Птицата все още не може така да участвува в него, та за една особена част на тялото да си присвои това, което са инсултния
инстинкт
и защитния
инстинкт
.
Много важно е да бъдат наблюдавани тези процеси в животинското царство, а също така и в растителното царство. Защото по този начин ние имаме възможност да се излекуваме и от нещо друго, а именно от това, да вярваме, че всичко, което е разбиране и разум, се съдържа единствено в черепа. Разбирането и разумът летят наоколо, защото това, което действува в инсултния инстинкт и в защитния инстинкт на птицата, представлява едно съвсем разумно поведение, тук действува онова, което е външно разбиране и външния разум, и тъкмо единствено ние, хората, притежаваме дара да вземаме участие в активността на външното разбиране и на външния разум. Ние взимаме участие в него, ние не го носим в себе си. Глупост е твърдението, че ние го носим в себе си, но ние само взимаме участие в него.
Птицата все още не може така да участвува в него, та за една особена част на тялото да си присвои това, което са инсултния инстинкт и защитния инстинкт.
Тя разбира повече онова, което е разположено в самата нея, и то чрез белия дроб, повече от нас хората, които го разбираме вече чрез главата си, и отново чрез белия дроб до хиосциамуса той проявява защитния инстинкт, тъй като птицата разсъждава много по-малко с периферията си, но много повече със сърцевината на своята същност. И така, ние сме изтръгнали своето мислене от белия дроб и от ритмичната система.
към текста >>
Тя разбира повече онова, което е разположено в самата нея, и то чрез белия дроб, повече от нас хората, които го разбираме вече чрез главата си, и отново чрез белия дроб до хиосциамуса той проявява защитния
инстинкт
, тъй като птицата разсъждава много по-малко с периферията си, но много повече със сърцевината на своята същност.
Защото по този начин ние имаме възможност да се излекуваме и от нещо друго, а именно от това, да вярваме, че всичко, което е разбиране и разум, се съдържа единствено в черепа. Разбирането и разумът летят наоколо, защото това, което действува в инсултния инстинкт и в защитния инстинкт на птицата, представлява едно съвсем разумно поведение, тук действува онова, което е външно разбиране и външния разум, и тъкмо единствено ние, хората, притежаваме дара да вземаме участие в активността на външното разбиране и на външния разум. Ние взимаме участие в него, ние не го носим в себе си. Глупост е твърдението, че ние го носим в себе си, но ние само взимаме участие в него. Птицата все още не може така да участвува в него, та за една особена част на тялото да си присвои това, което са инсултния инстинкт и защитния инстинкт.
Тя разбира повече онова, което е разположено в самата нея, и то чрез белия дроб, повече от нас хората, които го разбираме вече чрез главата си, и отново чрез белия дроб до хиосциамуса той проявява защитния инстинкт, тъй като птицата разсъждава много по-малко с периферията си, но много повече със сърцевината на своята същност.
И така, ние сме изтръгнали своето мислене от белия дроб и от ритмичната система.
към текста >>
По този начин чрез интуиция в много по-слаба степен модерният човек може да постигне например онова, което древния човек е постигал чрез
инстинкт
.
А сега, правейки връзка с казаното вчера, ще се занимаем с неща, насочени към такова разглеждане на човека, в което разглеждане да е заложено нещо подобно на указание за лечебен процес. Сред прачовечеството това е било обособено в много силна степен. В момента, в който пра човекът е виждал нещо абнормно в човека, то веднага е бил насочван към лечебния процес. Това са неща, загубени за модерното човечество.
По този начин чрез интуиция в много по-слаба степен модерният човек може да постигне например онова, което древния човек е постигал чрез инстинкт.
Ала това е развитието: от инстинкта, през интелектуализма към интуицията. Към нещата, които най-много страдат от голото интелектуалистично развитие, трябва да причислим именно физиологията и медицината. Те най-лошо виреят в атмосферата на интелектуализма. Защото виждате ли, да вземем един конкретен случай: да вземем например диабетика. Какво всъщност представлява диабетика със своето абнормно развитие?
към текста >>
Виждате ли, това отново са неща, спадащи към инсултния и защитния
инстинкт
на древното човечество.
Виждате ли, това отново са неща, спадащи към инсултния и защитния инстинкт на древното човечество.
Когато древният човек забелязвал, че мисленето му отслабва, тогава той се обръщал към нещо минерално, което приемал и в процеса на разбиване, в процеса на вътрешно взривяване на това минерално той отново при добивал способността да постави себе си в хармония със силно отдалечения от Земята извънземен елемент. И така, можем по такъв начин да проследим природата извън човека, че да стане очевидно, колко обосновани са такива неща. Чрез наблюдение те всъщност добре могат да бъдат потвърдени. За да проследите този процес на потвърждение, наблюдавайте едно растение, което е изключително интересно в това отношение: betula albа бяла бреза. Тази бяла бреза всъщност по двоен начин се противопоставя на обикновения растителен формообразуващ процес.
към текста >>
Чрез това, че хрена вирее на определени места, чрез това, че е включен в природата по един съвсем определен начин, чрез всичко това хрянът е осъден да образува в себе си твърде мудни белтъчни процеси и чрез един чуден природен
инстинкт
, с помощта на съдържащи те се вътре сяроподобни масла, които се противопоставят на тези мудно действуващи процеси, се създава едно равновесие.
Поради това, че съдържа в себе си сяроподобни масла, чрез сярата то въздействува директно в себе си върху собствения си белтък. В областта на минералното сярата е нещо, което така въздействува върху белтъка, че стимулира силите му, стимулира неговите формообразуващи сили. Когато протича твърде мудно, белтъчният формообразуващ процес бива ускорен от прибавения серен процес. Това е най-същественото, което растение като хрена органично образува в себе си.
Чрез това, че хрена вирее на определени места, чрез това, че е включен в природата по един съвсем определен начин, чрез всичко това хрянът е осъден да образува в себе си твърде мудни белтъчни процеси и чрез един чуден природен инстинкт, с помощта на съдържащи те се вътре сяроподобни масла, които се противопоставят на тези мудно действуващи процеси, се създава едно равновесие.
И така един ускорен белтъчен процес представлява нещо различно от белтъчния процес, който поради своята природа протича бързо. Това винаги трябва да се има предвид. Разбира се при многобройните растения Вие може да откриете белтъкообразуващи процеси, които протичат също така бързо, както при хрена; но те не са предизвикани поради обстоятелството, че мудният принцип е влязъл в взаимообмен с ускорения принцип. Това непрекъснато съвместно действие на мудният принцип и на ускореният принцип в растежа на хрена, прави хрена, поради неговото вътрешно родство, изключително подходящ за приложение, по съответния начин, при такива заболявания като например скорбут; защото процесът, протичащ при скорбута, е изключително подобен на процеса, който описах сега.
към текста >>
93.
19. ДЕВЕТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 8.04.1920 г.
GA_312 Духовна наука и медицина
Ако Вие сте, за целта по благоприятен начин устроени, то Вие можете да се противопоставите на вредното въздействие на антимона с едно средство, което хората, изхождайки от определен
инстинкт
, с удоволствие прилагат върху себе си; тези хора, които обичат да регулират всички свои циркулационни, всички свои ритмични процеси.
От това виждате, как в минералното царство, в лицето на антимона, ни е дадено нещо, притежаващо вътрешно родство с човешката воля, в смисъл, че човешката воля, колкото е по-осъзната, толкова по-силно чувствува себе си призвана да се противопоставя на действието на антимона. Човешката воля действува разрушително върху всички онези сили, които Ви описах преди това, и които характеризират своеобразното поведение на антимона, докато всичко онова, което действува в човека организиращо, под влияние на мисловните сили, и по-точно под влияние на неосъзнатите мисловни сили, а също така под влияние на мисловните сили, които в детето например действуват все още неосъзнато, всичко това бива подкрепено от антимоновите сили; с него антимоновите сили действуват заедно. И така, когато внесем антимона в човешкия организъм, по какъвто и да е начин, при което той има възможност да действува мощно чрез собствените си свойства, тогава той води до образуването на един мощен фантом в човека. При това биват стимулирани вътрешните органи и сили, и тази работа заедно с въведеното в човешкия организъм не води до нищо друго, освен до повръщане, диария което почива на обстоятелството, че това въздействие е насочено върху органите и не може да се разпростре върху съседните на органите области. Същото се проявява и при противодействието.
Ако Вие сте, за целта по благоприятен начин устроени, то Вие можете да се противопоставите на вредното въздействие на антимона с едно средство, което хората, изхождайки от определен инстинкт, с удоволствие прилагат върху себе си; тези хора, които обичат да регулират всички свои циркулационни, всички свои ритмични процеси.
Върху тези ритмични процеси упражнява благоприятно въздействие кафето аз описвам факта, при което естествено не искам нищо да препоръчам, защото в друго отношението (кафето) може да бъде вредно, защото отнема на Аза задължението да регулира сам тези ритмични процеси, но за това не искам да говоря, искам да говоря само за самия факт. Когато човекът душевно не е достатъчно силен да регулира ритмичните процеси, тогава употребата на кафе довежда ритмичните процеси до известна регулация.
към текста >>
94.
20. ДВАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 9.04.1920 г.
GA_312 Духовна наука и медицина
Природолечението, служейки на един определен
инстинкт
, довежда до необходимостта, природосъобразно човекът да бъде отново поставен сред въздействията на собствената лечебна сила, а така също създава необходимостта да бъде посочено, на какво почиват тези въздействия собствената лечебна сила.
Както казах, това са нещата, довели до поставянето на елементарното на преден план в тези 20 лекции.
Природолечението, служейки на един определен инстинкт, довежда до необходимостта, природосъобразно човекът да бъде отново поставен сред въздействията на собствената лечебна сила, а така също създава необходимостта да бъде посочено, на какво почиват тези въздействия собствената лечебна сила.
към текста >>
95.
1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 7 ноември 1920
GA_314 Физиология и терапия от гледна точка на духовната наука
как той застива някъде по средата на пътя, когато макар и да се ръководи от един здрав
инстинкт
, той не е проникнат от възгледите на Духовната наука.
Вие разбирате, че тук се прави опит да се изследват явленията от две съвсем различни направления, които от областта на нормалното ни въвеждат в областта на патологията. И само когато изследваме тези явления, ние можем да се произнасяме върху тях. В този случай аз просто исках да Ви покажа нещата откъм една друга страна, която не лежи изцяло в областта на Антропософията, чиито познавателни методи многократно съм описвал като имагинация, като инспирация и като интуиция. В този случай аз исках само да Ви представя, докъде стига човек, т.е.
как той застива някъде по средата на пътя, когато макар и да се ръководи от един здрав инстинкт, той не е проникнат от възгледите на Духовната наука.
към текста >>
Макар и в неговата философия всичко да е объркано и неправилно, в този човек живееше един сигурен
инстинкт
, който го ориентираше чудесно дори и в такива области от живота, където обикновените естествени науки се намесват с крайно нежелание, изоставяйки нещата по-скоро на грубия емпиричен подход.
В историята на немското духовно развитие съществува едно извънредно интересно събитие. Независимо от това как ще погледнем на Шелинг като философ, в негово лице ние имаме един интересен културно-исторически феномен.
Макар и в неговата философия всичко да е объркано и неправилно, в този човек живееше един сигурен инстинкт, който го ориентираше чудесно дори и в такива области от живота, където обикновените естествени науки се намесват с крайно нежелание, изоставяйки нещата по-скоро на грубия емпиричен подход.
Навсякъде, където му се представяше подходяща възможност, Шелинг се опитваше да мисли и медицински, така че той успя да се произнесе също и по редица въпроси свързани с процесите на лечението.
към текста >>
96.
2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 8 ноември 1920
GA_314 Физиология и терапия от гледна точка на духовната наука
Обаче ръководен от своя
инстинкт
, Шелинг успя да извлече от твърде особеното се душевно устройство един здрав принцип, за който впрочем може да се каже: За всеки лекар би било извънредно полезно, ако в цялата си практическа дейност и в личната си преценка за същността на здравия и болния човек, той се ръководи тъкмо от този принцип.
Позволете ми да продължа от там, където бях стигнал в края на вчерашната лекция. Ставаше дума за една личност, която чрез своите философски инстинкти стигна до едно предчувствие за връзките на духовно-душевното с тялото на човека. Да, става дума за Шелинг и аз споменах, че подтикван от тези инстинкти, Шелинг успя да се занимае не само с теоретичната медицина, но и с всевъзможни проблеми, свързани с лечението. Аз не зная дали тези опити за лечение са завършили по-добре, от колкото може да се очаква от мнозина отлично подготвени лекари. Защото този въпрос: доколко един човек се подобрява от даден лечебен процес, в повечето случаи ако не се вникне дълбоко навътре в нещата си остава един твърде проблематичен въпрос.
Обаче ръководен от своя инстинкт, Шелинг успя да извлече от твърде особеното се душевно устройство един здрав принцип, за който впрочем може да се каже: За всеки лекар би било извънредно полезно, ако в цялата си практическа дейност и в личната си преценка за същността на здравия и болния човек, той се ръководи тъкмо от този принцип.
А сега нека да Ви припомня тези думи на Шелинг. Всъщност те са образец на смелост. Шелинг просто казваше: да познаваш природата, означава да твориш природата. Но първото нещо, което хрумва на човек след като чуе такъв афоризъм. Макар и да е изречен от гениална личност, е че този афоризъм е напълно абсурден.
към текста >>
Разбира се, Шелинг не беше посветен; той беше просто един гениален човек и насочен от своя
инстинкт
, той успя да формулира едното изречение.
Но вчера аз не случайно Ви цитирах и едно друго изречение, което е в пълна противоположност на първото: Да познаеш духа, означава да разрушиш духа. Самият Шелинг не е формулирал последното изречение точно по този съвършен начин. Ако обаче един наш съвременник се доближи до Антропософията и се опита да развие своите духовни сили, своето духовно търсене, той ще види, че всъщност тези две изречения го връщат назад към прадревната инспирация.
Разбира се, Шелинг не беше посветен; той беше просто един гениален човек и насочен от своя инстинкт, той успя да формулира едното изречение.
Ако човек се заеме с такива изследвания, каквито по времето на Шелинг изобщо не се правиха, той установи че това изречение е в удивително съзвучие с прадревното мистерийно знание. Обърнем ли се към другото изречение, ще открием че и то е в съзвучие с древната мъдрост. От гледна точка на съвременното знание, тези две изречения остават съвършено непонятни и абсурдни. Обаче от друга страна, взети заедно, те насочват към най-важните тайни на човешката организация, към състоянията на здраве и болест. Ако отправим поглед към външната природа, към завършените природни процеси, ние бихме казали само това: Да познаваш природата означава най-вече да я следваш и пресъздаваш в своите мисли.
към текста >>
Ето защо в своя медицински
инстинкт
, в своя физиологичен
инстинкт
, Шелинг направи не друго, а това, което за целия по късен живот представляваше един пълен абсурд от забравената епоха на детството той извади могъщи природни сили и заяви: В по-късната възраст нашето човешко познание не е нищо друго, освен обузданите и отслабени строителни сили; и ако детето би могло да участвува в познавателния процес, тогава ние би трябвало да кажем: Да познаваш, всъщност означава да твориш, означава да развиваш непрекъсната творческа дейност.
Така че онази енергия, която се корени във физически-етерния човек през неговите детски години, за да упражнява през тези детски години една наистина творческа и съзидателна дейност, сега след изграждането на физическото тяло постепенно заглъхва и метаморфозата в образния, мисловен и представен свят на буйно израстващия душевен живот: Накратко: Същата тази енергия като една филтрираща в самата си творческа субстанциалност мирова сила нахлува в нашите мисли, в нашите представи. Това, което преди 7-та година е имало важни организиращи функции в нашия организъм, след 7-та година ние го имаме като познание. Преди това то е имало важни организиращи и съзидателни функции, то е било заето с творчество. Само че това творчество не е нещо, което можем да видим във външната природа, то е нещо до което ние можем да вникнем вътре в нашия организъм. И точно защото детето би могло да бъде и един мъдрец, и да се произнася не само за външната природа, но и за това, което се извършва в неговия собствен организъм стига то да погледне към тялото си и стига да вижда какво става там точно затова и ние като Шелинг, бихме казали: Да познаваш тази природа, означава да твориш тази природа, и тогава детето наистина би било просто проникнато и импрегнирано с творческите съзидателни сили, напълно би се сляло с тези съзидателни сили.
Ето защо в своя медицински инстинкт, в своя физиологичен инстинкт, Шелинг направи не друго, а това, което за целия по късен живот представляваше един пълен абсурд от забравената епоха на детството той извади могъщи природни сили и заяви: В по-късната възраст нашето човешко познание не е нищо друго, освен обузданите и отслабени строителни сили; и ако детето би могло да участвува в познавателния процес, тогава ние би трябвало да кажем: Да познаваш, всъщност означава да твориш, означава да развиваш непрекъсната творческа дейност.
Обаче тази творческа дейност ние не можем да изнесем навън, ние можем само да я съзерцаваме вътре в нашата телесна организация. Но какво всъщност става, когато както твърди един гениален човек като Шелинг тази творческа дейност се развихри и нашата телесна организация? Виждате ли, самата гениалност се основава на това, че човекът съхранява известни черти от своето детство до по-късната възраст. Никога не са гениални тези хора, които така или иначе остаряват, които в определена възраст приемат остаряването като нещо естествено; гениални са тези хора, които внасят в по-късната си възраст нещо творческо, нещо позитивно детско. Да, това са онези позитивни и детски елементи, онези творчески елементи, които ако ми позволите този не твърде изискан израз просто нямат време да се изявят навън, защото познавателните сили ги обръщат и тласкат обратно навътре.
към текста >>
97.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 27. Юни 1924
GA_317 Лечебно-педагогически курс
– Във всеки конкретен случай ние трябва, бих казал, да се ръководим от нашия
инстинкт
.
Ако Вие приемете това, което обсъждаме тук, вероятно ще се запитате: Как трябва да постъпя аз, ако в детска възраст се проявят симптоми на епилепсия, припадъци със загуба на съзнание, гърчове или техни еквиваленти, за които тепърва ще говорим? Какво да се прави във всеки конкретен случай?
– Във всеки конкретен случай ние трябва, бих казал, да се ръководим от нашия инстинкт.
На първо място, трябва да проверим, дали при някои нарушения на съзнанието не става дума за обикновено главозамайване. Такива главозамайвания се наблюдават често. При децата се установява и известна предразположеност към тях. Лесно може да се предположи, че ако пристъпите със загуба на съзнание са кратки, а главозамайванията продължителни, тук нещо липсва. И тук може да липсва, примерно, следното: Азовата организация и астралното тяло не влизат в непосредствено отношение със силите на равновесието.
към текста >>
98.
6. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 13 септември 1924 г.
GA_318 Съвместната работа между лекарите и пастирите на човешката душа
И по-точно тогава човек научава един
инстинкт
за ориентиране в дадено болестно състояние, възникващо по един или по друг начин.
Ние не можем, скъпи мои приятели, да съзираме духовното действие единствено в тирадите в приказването на религиозни тиради, но духовния живот трябва да се развие с помощта на факти. Защото ако духовният живот бъде обхванат с помощта на факти, едва тогава това обхващане на духовния живот ще може да бъде приложено в хода на необходимото лечение на човека. Тогава то може да бъде приложено и върху здравия, и върху болния човек.
И по-точно тогава човек научава един инстинкт за ориентиране в дадено болестно състояние, възникващо по един или по друг начин.
Вие ще видите, че това достига и до физическите заболявания, но първо ние трябва да си прокараме път, за да видим по-късно тези неща и във физическите заболявания. Виждате, Вие ще достигнете до тях, когато изследвате подобни неща, които могат да бъдат обогатени чрез не един пример. От тази гледна точка е интересно да бъде изследван живота на много хора, които именно са гениални натури, но да бъдат разгледани не от позицията на такъв един заклет филистер като Ломброзо. Отвратителното в теорията на Ломброзо не е великата му гениалност, тя е налице, но отвратителното е, че той е един заклет филистер, така че на всяка една страница човек може да прочете еснафското му мнение. Нещата наистина стоят така, че действително тук науката е достигнала до заклетия филистер.
към текста >>
99.
10. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 17 септември 1924 г.
GA_318 Съвместната работа между лекарите и пастирите на човешката душа
Те и несъзнателно вършат това, като карат работещия в канцеларията човек, който също носи мисли в себе си, макар и от време на време, тласкан от своя
инстинкт
, да прави различни екскурзии.
Ако изпълзим сега нагоре по скалите, където растат зимните растения, където почвата е такава, че върху нея растат зимните растения, то ние ще достигнем до това във външния свят, което е свързано с устройство то на човешката глава. Да приемем, че в света сме билкари и че трябва да се грижим за това, чрез Духа на външния свят да бъдат излекувани онези духовни сили, които възникват при дадено заболяване, имащо своите корени в нервно-сетивното устройство; тогава ние ще се качим във високите планини, там ще съберем минералите и растенията и оттам ние ще донесем лекарствата за болестта на главата. Ние действуваме, изхождайки от нашето творческо мислене. То задвижва нозете ни към онези неща на Земята, в които трябва да открием съответното. Правилните мисли, произхождащи от Космоса, трябва да окрилят човешкото действие чак до сферата на конкретното.
Те и несъзнателно вършат това, като карат работещия в канцеларията човек, който също носи мисли в себе си, макар и от време на време, тласкан от своя инстинкт, да прави различни екскурзии.
Само че човекът не знае връзката между тези неща. Но това и не е чак толкова важно. То става важно едва когато бъде видяно в рамките на едно медицинско или пасторско наблюдение. Но точното наблюдение на света също така ни окриля за това, което конкретно трябва да вършим.
към текста >>
100.
7. Сказка шеста. Дорнах, 2 октомври 1920 г.
GA_322 Граници на природознанието
И това, което се явява тогава като физическа любов, като полов
инстинкт
, то не е нищо друго освен резултат на това потопяване, което Ви описах.
И така, от къде идват подобни състояния? Те идват от там, че ние не само трябва да се научим да чувствуваме нашия душевен живот свободен от тялото, а трябва отново да пренесем този чувствуван свободен от тялото душевен живот във физическия организъм, трябва да направим той да се потопи със съзнание във физическия организъм. Също както между раждането и смяната на зъбите от тялото се отделя онова, което аз вече Ви охарактеризирах в течение на тези сказки, така и онова, което изживяваме външно, което можем да наречем астрално изживяване, се потопява отново в човешкия физически организъм между смяната на зъбите и половата зрялост. И онова, което става в половото узряване, не е нищо друго освен това потопява не между 7-та и 14-та година приблизително. Онова, което човекът притежава независимо като душевно-духовно естество, трябва отново да се потопи в организма.
И това, което се явява тогава като физическа любов, като полов инстинкт, то не е нищо друго освен резултат на това потопяване, което Ви описах.
Ние трябва да се научим да познаваме точно това потопяване. Онзи, който иска да постигне едно истинско познание към страната на съзнанието, трябва да може да произвежда това пълносъзнателно здраво състояние, т.е. трябва да се научи да се потопява в тялото, следвайки упътванията, за които ще Ви говоря по друг случай. Тогава той ще изживее онова, което му се предлага там като имагинативна представа на вътрешното естество.
към текста >>
101.
6. СКАЗКА ЧЕТВЪРТА
GA_326 Раждането на естествените науки
Гьоте чувствуваше по
инстинкт
, че човек трябва да има живата опитност за Космоса, че вселената и нейните три измерения са само едно продължение навън на човешката душа.
Гьоте чувствуваше по инстинкт, че човек трябва да има живата опитност за Космоса, че вселената и нейните три измерения са само едно продължение навън на човешката душа.
Той е точно противоположното на Нютон.
към текста >>
102.
7. СКАЗКА ПЕТА
GA_326 Раждането на естествените науки
Когато човекът имаше още в себе си инстинктивно познание на триъгълника, на правоъгълника, на петоъгълника, той по
инстинкт
имаше също и чувството за раждането и смъртта, за това, което се ражда, и за това, което преминава.
Когато човекът имаше още в себе си инстинктивно познание на триъгълника, на правоъгълника, на петоъгълника, той по инстинкт имаше също и чувството за раждането и смъртта, за това, което се ражда, и за това, което преминава.
Това чувство обхващаше всички степени преминаващи от раждането до смъртта. Когато виждаше, че малкото дете живее един все повече личен живот, когато виждаше, как неговите черти оживяваха, добиваха израз, той чувствуваше в това като едно продължение, едно последствие от раждането, въпреки че смекчено, едно постоянно ставане. Той изживява вътрешно всички етапи на раждането.
към текста >>
103.
8. СКАЗКА ШЕСТА
GA_326 Раждането на естествените науки
При пълното състояние на будност човекът има опитност за първичните качества не вън от себе си, а вътре в самия себе си; също така, било по
инстинкт
, било чрез едно интуитивно познание, било чрез вътрешно възпитание, той може да има съзнателна опитност за това, което се намира вън от физическото и етерното тела, през време на съня; тогава той се намира в един свят вън от самия него, където се намират цветовете, миризмите, вкусовете, топлината, под тяхната чиста форма, под тяхната истинска форма.
Що се отнася за вторичните качества, трябва да знаем, че човекът, който е едно духовно същество, ще живее изключително в своето физическо тяло и в своето етерно тяло, но неговият Аз и неговото астрално тяло могат за момент да напуснат това тяло. Това става през време на съня.
При пълното състояние на будност човекът има опитност за първичните качества не вън от себе си, а вътре в самия себе си; също така, било по инстинкт, било чрез едно интуитивно познание, било чрез вътрешно възпитание, той може да има съзнателна опитност за това, което се намира вън от физическото и етерното тела, през време на съня; тогава той се намира в един свят вън от самия него, където се намират цветовете, миризмите, вкусовете, топлината, под тяхната чиста форма, под тяхната истинска форма.
Така щото в състояние на будност той възприема само образите, привидностите на звуците, на цветовете. Но тези привидности отговарят на духовни действителности, а не на физически и етерни действителности. Звукът и цветът, които възприемаме, въпреки че са свързани с определени явления на трептение на въздуха или на етера, са образ, привидност на нещо външно, но духовно, а не телесно.
към текста >>
Той чувствуваше преди всичко по
инстинкт
, че тази разлика между човека и животното трябва да се търси не в подробностите, а в целостта на съществото.
Не знаейки вече да намерят чрез вътрешното чувство, как човекът се различава от животното, хората виждаха разликата между тях само в такива външни, такива маловажни неща, каквото е тази междучелюстна кост. Без да има възможност да схване, да изрази ясно своите идеи по въпроса за първичните и вторичните качества на телата, Гьоте имаше едно правилно, вярно чувство за всички тези грешки.
Той чувствуваше преди всичко по инстинкт, че тази разлика между човека и животното трябва да се търси не в подробностите, а в целостта на съществото.
Ето защо той не прие идеята за липсата на междучелюстната кост у човека. Още млад той написа едно малко съчинение, забележително по своето естество, което напълно доказваше наличието на тази кост, изтъквайки, че тя съществува у човешкия зародиш, но че, още при малкото дете, се слива с останалата челюст, докато у животното тя остава отделена. Един сигурен инстинкт му беше показал, му беше нашепнал, че това, което различава човека от животното не трябва да се търси в подробности от този род, а по-скоро в цялостната форма, в неговата душа, в неговия дух. Ако откривайки съществуването на междучелюстната кост у човека, Гьоте го приближи до животното по външната страна на неговото същество, той направи това за да изтъкне по-добре това, което го различава дълбоко, съществено от животното.
към текста >>
Един сигурен
инстинкт
му беше показал, му беше нашепнал, че това, което различава човека от животното не трябва да се търси в подробности от този род, а по-скоро в цялостната форма, в неговата душа, в неговия дух.
Не знаейки вече да намерят чрез вътрешното чувство, как човекът се различава от животното, хората виждаха разликата между тях само в такива външни, такива маловажни неща, каквото е тази междучелюстна кост. Без да има възможност да схване, да изрази ясно своите идеи по въпроса за първичните и вторичните качества на телата, Гьоте имаше едно правилно, вярно чувство за всички тези грешки. Той чувствуваше преди всичко по инстинкт, че тази разлика между човека и животното трябва да се търси не в подробностите, а в целостта на съществото. Ето защо той не прие идеята за липсата на междучелюстната кост у човека. Още млад той написа едно малко съчинение, забележително по своето естество, което напълно доказваше наличието на тази кост, изтъквайки, че тя съществува у човешкия зародиш, но че, още при малкото дете, се слива с останалата челюст, докато у животното тя остава отделена.
Един сигурен инстинкт му беше показал, му беше нашепнал, че това, което различава човека от животното не трябва да се търси в подробности от този род, а по-скоро в цялостната форма, в неговата душа, в неговия дух.
Ако откривайки съществуването на междучелюстната кост у човека, Гьоте го приближи до животното по външната страна на неговото същество, той направи това за да изтъкне по-добре това, което го различава дълбоко, съществено от животното.
към текста >>
104.
12. ДОПЪЛНЕНИЕ
GA_326 Раждането на естествените науки
Тук има едно предчувствие, един дълбок
инстинкт
, който отива много по-далече отколкото са сторили това всички теории на науката от Гьоте насам, колкото и велики да са те.
Това е сигурността, че науката, продължавайки да върви по пътя, който е следвала до тук, ни води до гроба и че трябва отвъд този гроб отново да намерим пътя на живота. Духовната наука има задачата да внесе живот в древните инстинктивни познания. Защото всички тези неща са били винаги предчувствува ни. В течение на тези последни дни аз дадох различни указания на нашите сътрудници; историците на литературата бих посъветвал, ако искат да разберат гьотеанизма, да се заловят да проучат втората част на Вилхелм Майстер, "Години на пътешествие", където Гьоте, давайки форма на едно предчувствие от този род, поставя на сцената едно лице, което благодарение на едно анормално разположение на своята душа и своя дух, участвува вътрешно в движението на звездите. Заедно с него живее един астроном Към тази двойка се присъединява Монтанус, геологът, човекът на планината, и жената, която възприема присъствието на металите.
Тук има едно предчувствие, един дълбок инстинкт, който отива много по-далече отколкото са сторили това всички теории на науката от Гьоте насам, колкото и велики да са те.
Защото научното познание се ограничава строго към средата на човешкото същество. Във втората част на своята книга "Вилхелм Мастер", в "Годините на пътуване", Гьоте прави да прозре нещо, което е съставна част от световете, с които е съединен, свързан човекът, горе със звездите, долу с дълбините на Земята.
към текста >>
105.
2. Вместо увод, Дорнах, 20 Юни 1924
GA_327 Биодинамично земеделие
Разбира се, то се извършва по
инстинкт
според традицията от стари времена.
Помислете само, мои мили приятели, днес никой не разбира същността на торенето.
Разбира се, то се извършва по инстинкт според традицията от стари времена.
Но днес никой не разбира същността му. Изобщо никой човек освен тези, които могат да познават духовната страна на нещата не знае, какво всъщност означава торенето за нивата и как трябва да се прави, защо за определена местност то е наложително и необходимо. Никой човек например не знае, че всички видове минерални торове са тъкмо това, което допринася за дегенерацията, за която говорих, за израждането и влошаването на селскостопанските произведения. Днес всеки си мисли така: за развитието на растението е нужно определено количество азот и на хората им е безразлично по какъв начин се приготвя този азот, откъде той произлиза. Това обаче не е безразлично, не е все едно откъде произлиза той, защото има голяма разлика между азот и азот, между азота, който е свързан във въздуха с кислорода и е мъртъв азот и другия азот.
към текста >>
Те продължават да се правят, като се изхожда от един верен
инстинкт
, обаче той постепенно изчезва.
С всичко е така. Това, което е необходимо за подпомагане на природата, в днешната материалистична епоха е напълно потънало в невежество. Не се знаят най-важните неща.
Те продължават да се правят, като се изхожда от един верен инстинкт, обаче той постепенно изчезва.
Изчезват традиции те и хората ще торят нивите според науката. Картофите, зърнените храни, всичко постоянно ще става по-лошо.
към текста >>
106.
3. Първа лекция, Кобервитц, 7 Юни 1924
GA_327 Биодинамично земеделие
Отделните области на живота страшно много са пострадали и тези страдания щяха да са много повече, ако нямаше известен
инстинкт
останал от времето, когато човек е работел инстинктивно, а не според науката.
Това, което по отношение на магнитната стрелка изглежда глупост, за много други неща хората го смятат за разумно. Ако разгледате едно посадено цвекло отделно, само за себе си, в неговите най-тесни граници, то би представлявало нещо абсурдно, не вземете ли предвид, че за своето израстването е зависимо от безброй обстоятелства, които даже не са на Земята, а се намират в космичното обкръжение на Земята. Днес всичко се обяснява и в практическия живот се подрежда така, като че ли човек има работа само с тясно ограничените неща, а не и с въздействията, които идват от целия свят.
Отделните области на живота страшно много са пострадали и тези страдания щяха да са много повече, ако нямаше известен инстинкт останал от времето, когато човек е работел инстинктивно, а не според науката.
В една друга област има нещо, което винаги ме е развеселявало. Това са хората, на които лекарят е предписал, да приемат толкова грама месо, толкова зеле, за да спазят нормите на физиологията. Те държат при себе си везна и претеглят всичко, което слагат в чинията си. Разбира се, добре е това да се знае, но при всеки такъв случай аз си мисля: добре е все пак, че въпросният чувства глад, когато претегленото е недостатъчно. Добре е, че този инстинкт още е налице.
към текста >>
Добре е, че този
инстинкт
още е налице.
Отделните области на живота страшно много са пострадали и тези страдания щяха да са много повече, ако нямаше известен инстинкт останал от времето, когато човек е работел инстинктивно, а не според науката. В една друга област има нещо, което винаги ме е развеселявало. Това са хората, на които лекарят е предписал, да приемат толкова грама месо, толкова зеле, за да спазят нормите на физиологията. Те държат при себе си везна и претеглят всичко, което слагат в чинията си. Разбира се, добре е това да се знае, но при всеки такъв случай аз си мисля: добре е все пак, че въпросният чувства глад, когато претегленото е недостатъчно.
Добре е, че този инстинкт още е налице.
към текста >>
Здравият
инстинкт
го е предпазвал от суеверие.
Преди да е имало наука в дадена област, инстинктът е лежал в основата на всичко, което човек е трябвало да върши. Някога тези инстинкти съвсем сигурно са управлявали. И днес още, когато прочете селскостопанските правила в селскостопански календари, човек остава извънредно изненадан от вложената в тях огромна мъдрост и разбиране.
Здравият инстинкт го е предпазвал от суеверие.
Наред с извънредно дълбокомислени изказвания, които се отнасят за важни неща като сеитбата и жътвата, тук-там, за да се от страни всяко възможно изпадане в глупост, се намират и такива изречения: „Ако петелът пее на бунището, ще вали или времето ще остане такова, каквото е“. В тази инстинктивност навсякъде има необходимия хумор, за да се отстрани суеверието.
към текста >>
107.
9. Въпроси и отговори, 13 Юни 1924
GA_327 Биодинамично земеделие
Животното не яде глухарчето, ако то му вреди, животното има извънредно добър
инстинкт
по отношение на храната.
Трябва да вземете под внимание следното: говоря, разбира се, за едно общо правило.
Животното не яде глухарчето, ако то му вреди, животното има извънредно добър инстинкт по отношение на храната.
Има обаче едно друго нещо, което не трябва да се забравя. Когато искаме да поощрим нещо, което почива на някакъв процес, ние почти винаги прилагаме средства, които не прилагаме в друг, в обикновен случай. Например никой не се храни ежедневно с хлебна мая, но тя се употребява за печене на хляб. Работата стои така: това, което при определени обстоятелства, когато се изяде в голяма доза може да действа отровно, при други условия може да действа най-благотворно. Лекарствата в по-голямата си част са отровни.
към текста >>
108.
10. Шеста лекция, 14 Юни 1924
GA_327 Биодинамично земеделие
Човек е могъл в определени области да отглежда културите, които е искал, и това е правел по
инстинкт
.
Това са неща днес не се вярва които по-рано са се знаели и са били прилагани в земеделието благодарение на древната инстинктивна агрикултурна мъдрост.
Човек е могъл в определени области да отглежда културите, които е искал, и това е правел по инстинкт.
Аз мога да Ви дам сведения за тези въпроси, от които ще се уверите, че те могат да послужат като от правна точка в истинската практика, да се приложат правилно в практиката. И понеже днес съществува мнението не искам да го наричам предразсъдък, че всичко трябва да се провери, допълнително да се верифицира е, добре, нека се опитаме да проверим тези неща. Ако експериментът е направен правилно, ще се види, че те са верни. Аз обаче, ако имах земеделско стопанство, не бих чакал резултата от експеримента, а веднага бих започнал, защото съм напълно сигурен, че нещата ще станат. Защото за мен нещата стоят така: духовно-научните истини са верни сами по себе си, те не се нуждаят от доказване чрез други обстоятелства по външни методи.
към текста >>
109.
13. Осма лекция, 16 Юни 1924
GA_327 Биодинамично земеделие
И обратно, трябва да се отглеждат такива растения, които отглежданите животни търсят според своя
инстинкт
и обичат да ги ядат.
Оттук следва разбирането, че в тази система на взаимодействие трябва да участват както животните, така и растенията, всяко от тях на съответното място. Затова в известен смисъл природата се спъва и уврежда, когато торът не се взема от животните, които принадлежат на стопанството, а тези животни се премахват и торов материал се докарва от Чили. С това се пренебрегва фактът, че в стопанството действително имаме затворен кръговрат, че то трябва да се подържа от самото себе си. Би трябвало всичко така да се организира, че да може да се поддържа от само себе си. В стопанството трябва да има толкова и такива животни, че да се получи достатъчен и подходящ тор от тях.
И обратно, трябва да се отглеждат такива растения, които отглежданите животни търсят според своя инстинкт и обичат да ги ядат.
към текста >>
В основата на това явление наистина лежи един чудесен
инстинкт
.
Това, което от свежо растение преминава в сух фураж, повишава своето действие, ако бъде изсушено за известно време на слънце. Тогава заложеният в него процес се насочва в посока на плодообразуването.
В основата на това явление наистина лежи един чудесен инстинкт.
Ако човек разглежда света с разбиране, навярно ще се запита: Защо хората са възприели готвенето на храната? Важен въпрос. Само че човек обикновено не задава въпроси за неща, които вижда всеки ден. А този въпрос е важен. Защо хората си готвят храната?
към текста >>
110.
4. Лекция: Торене: Оживяване и астрализиране на Земята
GA_327 Биодинамично земеделие
Разбира се, то се извършва по
инстинкт
според традицията от стари времена.
«Помислете само, мои обични приятели, днес всъщност никой не разбира същността на торенето.
Разбира се, то се извършва по инстинкт според традицията от стари времена.
Но днес никой не разбира същността му. Изобщо никой човек, - освен тези, които могат да познават духовната страна на нещата, - не се знае какво всъщност означава торенето за нивата, защо за определена местност то е наложително и необходимо и как трябва да се прави. Никой човек например не знае, че всички видове минерални торове са тъкмо това, което допринася за дегенерацията, за която говорих, за израждането и влошаването на селскостопанските произведения. Днес всеки си мисли така: за развитието на растението е нужно определено количество азот и на хората им е безразлично по какъв начин се приготвя този азот, откъде той произлиза. Това обаче не е безразлично, не е все едно откъде произлиза той, защото има голяма разлика между азота, който е свързан във въздуха с кислорода и е мъртъв азот, и другия азот.
към текста >>
111.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 8 октомври 1923 г. Същността на пеперудите
GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите
Затова това животно, пеперудата, трябва да има
инстинкт
да снася яйцата там, където ще получат влага, съдържаща малко сол.
Хората просто гледат това, а учените го обясняват, наблюдавайки с помощта на микроскоп или нещо подобно. Всичко това не е така просто. Трябва да се обърне внимание върху това, как може да живее яйцето, как живее гъсеницата, как живее пашкулът, и, накрая, как живее пеперудата. На яйцето, за по-нататъшното му развитие, за да може да изпълзи гъсеница, преди всичко му е необходима влажност - даже да е в много малко количество, - влага, в която е разтворена малко сол. Яйцето няма да може да се развива, без да получава малко влага, съдържаща малко сол.
Затова това животно, пеперудата, трябва да има инстинкт да снася яйцата там, където ще получат влага, съдържаща малко сол.
Без това нищо няма да се получи. Това, което ви разказвам за пеперудите, се отнася по същия начин и за пчелите. И за пчелите също е необходимо, мястото, където снасят яйцата си, да е пропито - макар и малко - с разтвор на сол. Според наблюденията, тя може да бъде минимално количество. Достатъчно е даже падането на мъгла: тя винаги съдържа нещо влажно-солено.
към текста >>
112.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 13 октомври 1923 г. Разликата между хората от горещите зони и ескимосите.
GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите
Езикът понякога е удивително поучителен, тъй като в древния народен
инстинкт
винаги е живеело знанието за това.
След всичко, което сега ви разказах, би трябвало да кажем, че огънят и даже това, което идва към човека от Слънцето, тази живителна огнена сила, трябва първо по правилен начин да се преработи в черния дроб, за да бъде пригодна за човека. Тук за него се приготвя жлъчката, която после преминава в тялото му. Слънцето приготвя в човека жлъчката. Това, което човек въобще прави, ние назоваваме с думата «живее» (leben), а това, което възпламенява този живот, можем да наречем «черен дроб» (die Leber). Ние казваме: товар - товарач, рисунка - рисувач; живее (leben) - това е глагол и производната дума трябва да звучи като «оживител» (der Leber) - хората наистина казват «оживител» (die Leber), - това, което оживява!
Езикът понякога е удивително поучителен, тъй като в древния народен инстинкт винаги е живеело знанието за това.
И нещата са се наричали правилно. Черен дроб-оживител - това е, което възпламенява, оживява човека. Ето какво трябва да кажем по отношение на черния дроб. За жлъчегонната функция на черния дроб трябва да се каже следното: секретите на черния дроб са това, което е свързано със Слънцето.
към текста >>
113.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 20 октомври 1923 г. За същността на водорода
GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите
При това яйцето трябва да бъде отложено там, където е достатъчно топло - това и правят змиите, тъй като животинският
инстинкт
действа съвсем правилно.
При живите същества можем да наблюдаваме нещо много интересно. При живите същества става изменение на самия им способ на размножаване, ако водородът започне да играе различна от обичайната роля. Има някои змии: тези змии отлагат яйца и от тези яйца се излюпват нови змии. Какво всъщност става, когато змия отлага яйце и от това яйце отново се излюпва друга змия?
При това яйцето трябва да бъде отложено там, където е достатъчно топло - това и правят змиите, тъй като животинският инстинкт действа съвсем правилно.
Това, че, за да се появи новото животно, на яйцето е необходима топлина, вие виждате с примера за птичето яйце. Птичето яйце е снесено: но излюпването на нова птица няма да се състои, ако старата птица не го мъти, не сяда върху яйцето. Топлината, струяща от старата птица, е необходима, за да се излюпи от яйцето нова птица. И така, за яйцето не е достатъчно само това, което има в себе си; то се нуждае също от топлина, идваща отвън, от цялата Вселена. Не е достатъчно просто да се снесе яйцето, на него му е нужна идващата от Вселената топлина; в тази топлина се съдържа сила, изкарваща от яйцето новото същество.
към текста >>
114.
ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 5 декември 1923 г. За меда
GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите
Но тук, в такава извънредна ситуация, целият кошер притежава
инстинкт
, благодарение на който тази умряла мишка се опакова в обвивка.
Тази мишка е пропълзяла в кошера и е умряла там, а само си представете, колко ужасна е била за пчелите миризмата на разлагащата се мишка!
Но тук, в такава извънредна ситуация, целият кошер притежава инстинкт, благодарение на който тази умряла мишка се опакова в обвивка.
Ако тази обвивка се разчупи, ще мирише ужасно; но тази воня остава затворена в обвивката. Вие виждате, че кошерът притежава не само инстинкт да строи килийки, да отглежда разплод, но в него живее инстинкт за всичко, което е необходимо да се направи в необичайна ситуация, например когато умре мишка вътре. И тъй като пчелите не са в състояние да изхвърлят мъртвата мишка навън, тяхната взаимопомощ се е проявила в това, че те са направили обвивка около тази мишка. Чувал съм от други, че охлюви и плужеци, които също влизат в кошерите, биват покривани с кора. В кошера живее не само обикновеният инстинкт, там живее истински целителен инстинкт.
към текста >>
Вие виждате, че кошерът притежава не само
инстинкт
да строи килийки, да отглежда разплод, но в него живее
инстинкт
за всичко, което е необходимо да се направи в необичайна ситуация, например когато умре мишка вътре.
Тази мишка е пропълзяла в кошера и е умряла там, а само си представете, колко ужасна е била за пчелите миризмата на разлагащата се мишка! Но тук, в такава извънредна ситуация, целият кошер притежава инстинкт, благодарение на който тази умряла мишка се опакова в обвивка. Ако тази обвивка се разчупи, ще мирише ужасно; но тази воня остава затворена в обвивката.
Вие виждате, че кошерът притежава не само инстинкт да строи килийки, да отглежда разплод, но в него живее инстинкт за всичко, което е необходимо да се направи в необичайна ситуация, например когато умре мишка вътре.
И тъй като пчелите не са в състояние да изхвърлят мъртвата мишка навън, тяхната взаимопомощ се е проявила в това, че те са направили обвивка около тази мишка. Чувал съм от други, че охлюви и плужеци, които също влизат в кошерите, биват покривани с кора. В кошера живее не само обикновеният инстинкт, там живее истински целителен инстинкт. Той е във висша степен ефективен.
към текста >>
В кошера живее не само обикновеният
инстинкт
, там живее истински целителен
инстинкт
.
Но тук, в такава извънредна ситуация, целият кошер притежава инстинкт, благодарение на който тази умряла мишка се опакова в обвивка. Ако тази обвивка се разчупи, ще мирише ужасно; но тази воня остава затворена в обвивката. Вие виждате, че кошерът притежава не само инстинкт да строи килийки, да отглежда разплод, но в него живее инстинкт за всичко, което е необходимо да се направи в необичайна ситуация, например когато умре мишка вътре. И тъй като пчелите не са в състояние да изхвърлят мъртвата мишка навън, тяхната взаимопомощ се е проявила в това, че те са направили обвивка около тази мишка. Чувал съм от други, че охлюви и плужеци, които също влизат в кошерите, биват покривани с кора.
В кошера живее не само обикновеният инстинкт, там живее истински целителен инстинкт.
Той е във висша степен ефективен.
към текста >>
115.
ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 10 декември 1923 г. Ядене на пчелната пита.
GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите
Предишният пчелар е притежавал доста силен
инстинкт
, занимавал се е с пчелите много лично и наистина персонално е подхождал към тях.
Предишният пчелар е притежавал много инстинкти. Той е правил много неща, без да може да каже защо. И за да може удовлетворително да се отговори на това «защо? », е необходимо много основно задълбочаване в предмета. А това някак не се удава на съвременното познание.
Предишният пчелар е притежавал доста силен инстинкт, занимавал се е с пчелите много лично и наистина персонално е подхождал към тях.
Има някаква разлика в това, как по-рано са правили кош, а сега се прави кутия. Кутия, направена от дърво. Дървото е нещо съвсем различно от това, от което по-рано са изплитали коша за пчели: това е била слама или нещо подобно. Сламата поема от въздуха съвсем други вещества, отколкото абстрактното дърво. Така че има разлика в чисто външното боравене.
към текста >>
Ще обобщя всичко, което пчеларят е правил по-рано благодарение на своя силен
инстинкт
.
Ще обобщя всичко, което пчеларят е правил по-рано благодарение на своя силен инстинкт.
Понякога той съвсем не е знаел, защо прави нещо по определен начин, но поставял кошера си на съвсем определено място, на място, което често се е продухвало от вятъра от една или друга страна и други подобни. Днес кошерите се поставят по необходимост там, където има място. Климатичните условия се отчитат, но не съвсем.
към текста >>
116.
ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 15 декември 1923 г. Значението на мравчената киселина
GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите
Виждате ли, господа, да се каже за всичко това, че е
инстинкт
, разбира се, е добре, това е просто прекрасно, но така нищо не се казва.
Виждате ли, господа, да се каже за всичко това, че е инстинкт, разбира се, е добре, това е просто прекрасно, но така нищо не се казва.
Ако животните нямат на разположение ствол на дърво, те си строят пясъчно хълмче. Ако намерят подходящ дървесен ствол, тогава ще си спестят труда по строителството на хълмчето. И така, животните се приспособяват към всеки отделен случай. Затова е трудно да се каже, че животните действат, изхождайки от някакъв общ инстинкт, защото това би заставяло животното да прави всичко само в съответствие с този инстинкт. А животното се приспособява към външните обстоятелства.
към текста >>
Затова е трудно да се каже, че животните действат, изхождайки от някакъв общ
инстинкт
, защото това би заставяло животното да прави всичко само в съответствие с този
инстинкт
.
Виждате ли, господа, да се каже за всичко това, че е инстинкт, разбира се, е добре, това е просто прекрасно, но така нищо не се казва. Ако животните нямат на разположение ствол на дърво, те си строят пясъчно хълмче. Ако намерят подходящ дървесен ствол, тогава ще си спестят труда по строителството на хълмчето. И така, животните се приспособяват към всеки отделен случай.
Затова е трудно да се каже, че животните действат, изхождайки от някакъв общ инстинкт, защото това би заставяло животното да прави всичко само в съответствие с този инстинкт.
А животното се приспособява към външните обстоятелства. Това е много важно.
към текста >>
И тук на инстинкта следва да се отделя не много голяма роля, иначе би трябвало да кажем: природата е заложила в тези животни
инстинкт
за построяване на мравуняка именно в този дом.
И тук на инстинкта следва да се отделя не много голяма роля, иначе би трябвало да кажем: природата е заложила в тези животни инстинкт за построяване на мравуняка именно в този дом.
Защото това, което е построено, е приспособено именно към конкретния дом. И така, вие виждате, че тези животни действат не само изхождайки от инстинкта, но тук има някаква мъдрост.
към текста >>
117.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 19 януари 1924 г.
GA_352 Природата и човекът от гл.т. на Духовната наука
Виждате ли, господа, човечеството притежава много добър
инстинкт
.
Виждате ли, господа, човечеството притежава много добър инстинкт.
Хората неслучайно имат навик да пият по малко кафе, тъй като то освобождава астралното тяло от възможни нарушения. В тялото винаги е имало макар и незначителна тенденция да образува отрови. Ето защо човек е трябвало да има тази слаба противоотрова, каквато е кафето. Знаете също, че има хора, които искат да ускорят храносмилането не само с помощта на черното кафе; кафето те смесват с чашка коняк. С коняка работата стои по следния начин; самото съдържание на коняка действа отчасти като растителна отрова, която отключва астралното тяло напълно.
към текста >>
118.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 23 януари 1924 г.
GA_352 Природата и човекът от гл.т. на Духовната наука
В това се проявява здравият народен
инстинкт
.
В Средна Германия, в Тюрингия има един забележителен фолклорен израз. Ако човек говори глупости, в Тюрингия ще кажат: «той ферментира». В местността, където се намираме, не е прието за човек, дрънкащ глупости, да се казва: «той ферментира», но тези, които са били в Германия, именно в Средна Германия, са могли да чуят този израз. Ако някой дрънка глупости постоянно, в Средна Германия, в Тюрингия такъв човек го наричат «стара джибра». Работата е там, че в Средна Германия свързват процеса на ферментация с помрачаването на главата, с глупавите постъпки.
В това се проявява здравият народен инстинкт.
Знае се, че ако човек говори твърде много глупости, в него има прекалено много ферментация. Ако някой е пил алкохол, а после има махмурлук, шум в главата, той вече не дрънка глупости, а се държи кротко, но глупостта присъства в него, тя шуми в него. Това е, което се проявява, за да преодолее почналите да ферментират нишесте и захар, това е, което противостои на размирното действие на алкохола. Може да се каже така: в човешката глава се намира нещо, непрекъснато полагащо усилия да преодолее ферментацията на намиращите се в главата нишесте и захар.
към текста >>
119.
ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 9 февруари 1924 г.
GA_352 Природата и човекът от гл.т. на Духовната наука
С примерите за сьомгата и камбалата се забелязва също и следното: те отиват там, където има (космическо влияние), ръководейки се от своеобразен
инстинкт
, те постъпват в съответствие със свойствата на Земята.
Но освен солената морска вода тя има и сладки води; именно тези сладки води възприемат от небесното пространство репродуктивните сили на Земята. Соленото море не може да извлече от мировите простори силите, необходими за опресняване на Земята. Ако отидете при извор, където струи удивително чиста вода, ще забележите как там всичко е зелено, какъв удивителен аромат има там, как всичко е свежо. Да, това, което създава свежест около извора, което извира, носи свежест и бодрост на целия жизнен свят. На това място Земята сякаш отваря навън, в мировото пространство своите очи, своите сетивни органи.
С примерите за сьомгата и камбалата се забелязва също и следното: те отиват там, където има (космическо влияние), ръководейки се от своеобразен инстинкт, те постъпват в съответствие със свойствата на Земята.
Сьомгата търси сладки води. Камбалата, в съответствие с устройството на тялото си, е обърната към светлината. Тя не може да се добере до изворите. Но и самите извори в нещо приличат на камбалата: за Земята като цяло те са това, с което тя е обърната към светлината. Камбалата, рибата, трябва да се обръща към светлината със своето собствено тяло.
към текста >>
120.
ОСМА ЛЕКЦИЯ, 20 февруари 1924 г.
GA_352 Природата и човекът от гл.т. на Духовната наука
Народът понякога се изразява много точно, тъй като има
инстинкт
по отношение на свръхсетивното.
Какво става с психично болните? При психично болните етерното тяло винаги е малко освободено, разхлабено, или астралното тяло е разхлабено. Физическото тяло предразполага човека не към сила, а към слабост. Той трябва да обслужва физическото тяло посредством етерното или астралното тяло. Народният израз казва: «На него са му разхлабени болтовете» - тоест нещо се е разхлабило.
Народът понякога се изразява много точно, тъй като има инстинкт по отношение на свръхсетивното.
Към такива стари народни изрази не трябва да се отнасяме с презрение, защото те са верни. Ако лудият разхлабва своето етерно или астрално тяло и вследствие от това става по-силен, той се оказва в същото положение, както и този, чието етерно тяло е разхлабено, защото след няколко дни ще умре. Ако той стане по-силен в етерното тяло, отново може да пише по-добре. Ако той стане по-силен в астралното тяло - а в него се съдържа всичко това, което човек е забравил, - той извлича от астралното тяло забравеното и отново може да говори на език, който по-рано е владеел.
към текста >>
121.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 1 март 1924 г. Въздействие на гробищната атмосфера върху човека.
GA_353 История на човечеството и културните народи
И все пак, благодарение на природния
инстинкт
, при разрастването на селищата в градове, гробищата започват да се правят извън градовете.
Разбира се, без съмнение, заедно с развитието на цивилизацията и тези неща се изменят. Разбира се, откак градчетата се окрупниха, когато наоколо се застроиха много къщи и вследствие на факта, че много къщи бяха построени наоколо, на въздействието на дърветата беше нанесена вреда, вредното въздействие на гробищата се усили. Тогава се появиха и бледните лица у живеещите в близост до гробищата. Компенсации вече нямаше и като следствие гробището действа така, че хората страдат от гробищните изпарения.
И все пак, благодарение на природния инстинкт, при разрастването на селищата в градове, гробищата започват да се правят извън градовете.
към текста >>
И това засаждане беше проява на здрав
инстинкт
.
Имаха хилави мускули, слаби нерви, всичко в тях беше отслабено, бяха бледни. Тогава се питах: защо става така? Виждате ли, интересното беше, че у нас, в Нойдорфл, хората, живеещи също около гробището, бяха сравнително здрави. Това е сериозен въпрос за този, който изучава свойствата на местностите, имащи значение за хората. Там имаше село, където хората живееха около гробището и не предприемаха нищо друго освен засаждане на орехи.
И това засаждане беше проява на здрав инстинкт.
Обаче в останалото - даже водата за приготвяне на храната много често се вземаше от селския поток! Тук бяха разположени редица къщи (рисува ги на рисунка, вляво горе), между тях - селският поток. Тук имаше църковно дворче, тук беше църквата. Тук живеехме ние, тук - пасторът, тук беше сградата на училището, след това имаше ред къщи, а между тях - потокът и навсякъде имаше орехови дървета. Хората просто вземаха вода от потока.
към текста >>
122.
ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 26 април 1924 г. За образуването на белезите. За мумиите
GA_353 История на човечеството и културните народи
Това, разбира се, не трябва да е така, но в основата на такова явление стои известен
инстинкт
.
Най-лошото е боклукът, който се използва при производството на типографската боя. Той напълно, тотално разрушава човешкото етерно тяло, довежда до това, че хората в резултат на работата си на пишеща машина получават болести на сърцето, доколкото сърцето се стимулира за деятелност преимуществено от страна на етерното тяло. Културата успешно се движи напред. Обаче необходимата в случая компенсация може да бъде достигната не по друг начин, а благодарение на познанието, касаещо това, което оказва реално въздействие. Защото е истина, че съвременността се противи на прогреса.
Това, разбира се, не трябва да е така, но в основата на такова явление стои известен инстинкт.
Той се състои в това, че човек, даже не знаейки всичко в подробности, забелязва: в бъдеще прогресът неизбежно е съпътстван с производството на все повече и все по-вредни неща. Едното е свързано с другото. И това, за съжаление, е така.
към текста >>
123.
СЕДЕМНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 25 юни 1924 г. Човекът и йерархиите. Загубата на древното знание. За «Философия на свободата»
GA_353 История на човечеството и културните народи
Затова придобиват
инстинкт
да си подрязват косите.
Но тази история може да се погледне и от другата страна, нали така, господа? Може би е така, че появяващото се в нашето обкръжение днешно, ново поколение хора - защото децата днес са организирани по-различно от нас в нашата младост - са хора, на които не им стига вътрешната силициева киселина, тъй като им се иска да бъдат по-нахакани, да бъдат по-бодливи. Те искат да бъдат леко бодливи и свадливи.
Затова придобиват инстинкт да си подрязват косите.
Впоследствие това става мода: един подражава на друг и тук цялата история се обръща наопаки. На децата им се иска да станат бодливи и те си стрижат косите. Ако някой иска да се бори с тази мода, няма нищо лошо, стига модата да не преминава мярката. В крайна сметка въпросът се решава така: на един му отива мекотата, нежността, а на друг - нещо бодливо. Това може да се променя в зависимост от вкусовете.
към текста >>
124.
Съдържание
GA_354 Сътворението на света и човека
Хората в по-ранните времена са имали преди всичко изключително силно въображение, което е действало като
инстинкт
.
Различните възгледи за еволюцията на човека. Хората, които някога са обитавали в животински тела, по отношение на духа са били много по-мъдри, отколкото ние днес, но са притежавали тази мъдрост по начина, по който животните днес притежават инстинкта. Действителен скок в историята на културата на човешкия род е било получаването от човека на съзнанието, че той е свободно същество. Произход на някои суеверия от действия за спомняне на мъртвите. Съвременните диваци се явяват пропаднали хора от древността, а съвременните маймуни са още по-пропаднали същества.
Хората в по-ранните времена са имали преди всичко изключително силно въображение, което е действало като инстинкт.
Изобретяването на хартията и телеграфа. Идеите на древните германци за Вотан и Локи. Всичко, което първоначално е възниквало в културата, е възниквало от ритъма. Индианците и преклонението им пред «Великия Дух», който доминира над всичко. Гърците приписвали на действието на добрите духове всичко, което природата създава, а всичко, което не е било природен, а изкуствено създаден продукт, те приписвали на дейността на злите духове.
към текста >>
125.
ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 31 юли 1924 г. Съотношения в храната на хората. Суровоядство и вегетарианство
GA_354 Сътворението на света и човека
Те са ядели всички тези неща, при това в пропорции, които са били необходими в един или друг случай и са действали при това по
инстинкт
.
Виждате ли, по отношение на тези неща винаги се е проявявал инстинктът! Това, което ви изложих сега, хората, разбира се, не са осъзнавали на ниво понятия, но те са го осъзнавали инстинктивно. Затова винаги са си приготвяли смесена храна, използвайки корени, листа и плодове.
Те са ядели всички тези неща, при това в пропорции, които са били необходими в един или друг случай и са действали при това по инстинкт.
към текста >>
126.
СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 2 август 1924 г. Въпроси за храненето. Хранене на децата и закаляване. За торенето
GA_354 Сътворението на света и човека
Господин Бурле каза: Човешкото тяло, благодарение на собствения си
инстинкт
, търси това, което му е нужно.
Сега още нещо към въпроса на господин Бурле за ряпата.
Господин Бурле каза: Човешкото тяло, благодарение на собствения си инстинкт, търси това, което му е нужно.
Децата често държат ряпа в ръцете си. Децата и възрастните могат да бъдат заставени да ядат храна, която не им подхожда. Смятам, че това не трябва да се прави, ако у някого някоя храна предизвиква отвращение. Аз познавах едно момче, което не можеше да яде картофи.
към текста >>
Ако животните нямаха
инстинкт
по отношение на това, кое е добро и кое лошо за тях, те всички биха отдавна загинали; защото животните на пасищата срещат и отровни растения.
Господа, помислете ето за какво.
Ако животните нямаха инстинкт по отношение на това, кое е добро и кое лошо за тях, те всички биха отдавна загинали; защото животните на пасищата срещат и отровни растения.
Ако не знаеха точно, че не трябва да ядат отровните растения, те биха ги яли. Но те винаги минават покрай отровните растения. Тук роля играе и нещо друго. Животното грижливо избира за себе си това, което му подхожда. Налагало ли ви се е някога да гушите гъска?
към текста >>
Той повече не вярва в този
инстинкт
.
И все пак с прасетата работата е по-различна. Те получават по наследство нещо, доколкото още предшествениците на дивите прасета са били приучени към всичко, от което стават тлъсти; защото и в предишните времена са ги отглеждали. Но най-древните прасета - тях действително би трябвало да ги принуждават към преяждане! Нито едно животно никога само няма да вземе това, което не му подхожда. А какво прави материализмът, господа?
Той повече не вярва в този инстинкт.
към текста >>
Той се беше отучил от какъвто и да било
инстинкт
и в края на краищата въобще не знаеше какво трябва да яде!
Попитах го: за какво ти е тази везна, какво правиш с нея? Разбира се, аз знаех, но исках да чуя какво ще каже той. Той отговори така: току-що ми поднесоха месо и аз ще си отмеря толкова, колкото ми се полага по норма, след това ще се заема със салатата. Той претегляше на везната всичко, което беше в чиниите, действайки при това в съответствие с научните препоръки. А какво всъщност правеше той с това?
Той се беше отучил от какъвто и да било инстинкт и в края на краищата въобще не знаеше какво трябва да яде!
Както вече казах, някога в една книга беше написано, че на човек са необходими сто и двадесет или сто и петдесет грама белтъчини - днес става дума само за петдесет грама. Всичко това той съвестно си отмерваше. Но то беше неправилно!
към текста >>
Естествено, господа, ако човек има захарна болест, диабет, тогава работата е друга - това се разбира от само себе си, защото захарната болест, диабетът, е показател за това, че човек всъщност е изгубил хранителния си
инстинкт
.
Естествено, господа, ако човек има захарна болест, диабет, тогава работата е друга - това се разбира от само себе си, защото захарната болест, диабетът, е показател за това, че човек всъщност е изгубил хранителния си инстинкт.
към текста >>
127.
ОСМА ЛЕКЦИЯ, 6 август 1924 г. Културното развитие на човечеството
GA_354 Сътворението на света и човека
Благодарение на това той усеща духа не като нещо движещо го подобно на животинския
инстинкт
, а усеща духа в себе си.
И действителен скок в историята на културата на човешкия род имаме, когато човек получава съзнанието, че той се явява свободно същество.
Благодарение на това той усеща духа не като нещо движещо го подобно на животинския инстинкт, а усеща духа в себе си.
Това е, което отличава съвременния човек от човека по-рано.
към текста >>
Хората в по-ранните времена са имали преди всичко изключително силна фантазия, фантазия, която е действала като
инстинкт
.
Но ако днес някой, чувстващ се особено разумен, благодарение на мисленето, се занимава с древни писмени източници, той търси в тях мисловната основа. Но да я намери той не може. Тогава си казва: всичко това е прекрасно, но то е поезия. Да, господа, не би следвало за всичко да съдим по самите себе си! Съвсем неправилно е, ако съдим за всичко само по самите себе си.
Хората в по-ранните времена са имали преди всичко изключително силна фантазия, фантазия, която е действала като инстинкт.
Ако днес използваме фантазията, понякога даже се упрекваме за това и казваме: фантазията няма отношение към действителността. За нас днес това звучи съвсем правилно; но хората от дълбоката древност, тези примитивни хора е нямало да могат въобще нищо да предприемат, ако са нямали фантазия.
към текста >>
Разликата се състои в следното: при животните е действал
инстинкт
, а при първоначалните хора - фантазия.
Това, което ще вземете, няма да е бялата хартия, предназначена за писма, доколкото осите още не са се научили да пишат, иначе те биха правили и бяла хартия, на която биха писали. Засега хартията им става само за опаковане. Ние също използваме сивата хартия като амбалажна. Тази сива хартия, господа, е същото, от което осите правят гнездото си! Осите са открили хартията много хиляди години преди хората, благодарение на разсъдъка си, да стигнат до това.
Разликата се състои в следното: при животните е действал инстинкт, а при първоначалните хора - фантазия.
Те не са можели нищо да правят, ако не са го предприемали на основата на фантазията, доколкото разсъдък още не са имали. Следователно можем да кажем така: тези първоначални хора външно са изглеждали по-при-личащи на животни, отколкото на съвременните хора, но те са били като обладани от духа; той е действал в тях. Те са били обладани от него, но това още не е ставало чрез тях самите. Те са били обладани от духа и душата им е притежавала голямо въображение. С помощта на това въображение те са изготвяли своите инструменти, с помощта на въображението са правели всичко, което въобще са можели да направят, от което са се нуждаели.
към текста >>
НАГОРЕ