Рудолф Щайнер
www.rudolfsteinerbg.com
НАЧАЛО
Контакти
|
English
 
с която и да е дума 
 
изречения в които се съдържат търсените думи 
 
текстове, в които се съдържат търсените думи 
 
с точна фраза 
 
с корен от думите 
 
с части от думите 
 
в заглавията на текстовете 
КАТЕГОРИИ С ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени са
95
резултата от
54
текста в целия текст в който се съдържат търсените думи : '
Инициатива
'.
1.
10. ВЪРХУ НЯКОИ ОТ ДЕЙСТВИЯТА НА ПОСВЕЩЕНИЕТО
GA_10 Как се постигат познания за вишите светове
А когато действува по собствена
инициатива
, той трябва да обмисли по възможно най-точен начин последиците от своите постъпки.
Четвъртият Душевен Процес се състои в регулирането на външното поведение. Окултният ученик насочва своите действия така, че те да са в хармония с действията на другите и с цялата околна среда. Той не предприема действия, които смущават околните или са в противоречие с условията на неговото обкръжение. Той се стреми към поведение, което хармонира с външния свят и с неговото жизнено равнище. Когато е заставен да действува поради външни причини, той внимателно следи за да не допусне несъответствие между едното и другото.
А когато действува по собствена инициатива, той трябва да обмисли по възможно най-точен начин последиците от своите постъпки.
Петото Условие се състои в правилната организация на цялостния живот. Окултният ученик се стреми да живее в съгласие с природните и духовни закони. Той еднакво избягва както прибързаността, така и леността. За него животът е арена за работа и той насочва всичките си действия в съответствие с този факт. Грижата за здравето и всички навици имат единствената цел да му осигурят смислен и хармоничен живот.
към текста >>
2.
РАЗВИТИЕТО НА СВЕТА И ЧОВЕКА
GA_13 Въведение в Тайната наука
Без тях човекът би се превърнал в същество, чието съзнание би отразявало света в образите на своя познавателен живот, като една природна необходимост, а не чрез своята свободна
инициатива
.
Така в човека се породи възможността съзнателно да отразява в себе си преизпълненото с мъдрост устройство на света. Нека си припомним как по времето на Старата Луна, и по-точно чрез тогавашното отделяне на Слънцето, той постигна известна самостоятелност в своята организация, едно по-свободно съзнание в сравнение с това, което притежаваше по-рано, когато съзнанието зависеше пряко от Слънчевите Същества. Това свободно и самостоятелно съзнание се появи отново в посочения период от Земното развитие, като наследство от Старата Луна. Но тъкмо това съзнание можеше отново да бъде поставено в съзвучие с целия Космос и да бъде превърнато в негово отражение чрез влиянието на посочените Земно- Лунни Същества. И това би се получило, ако не бяха се намесили други сили.
Без тях човекът би се превърнал в същество, чието съзнание би отразявало света в образите на своя познавателен живот, като една природна необходимост, а не чрез своята свободна инициатива.
Това не се получи. През периода на Лунното отделяне, в развитието на човека се намесиха определени духовни Същества, които бяха запазили в себе си толкова много от своята Лунна природа, че не можеха да вземат участие при излизането на Слънцето от Земята. Те бяха изключени също и от въздействията на онези Същества, които насочваха своите сили към Земята от небесната формация Земя-Луна. Тези Същества, притежаващи старата Лунна природа, бяха приковани към Земята. В известен смисъл те имаха неправилно развитие.
към текста >>
3.
02. 2. Предговор
GA_23 Същност на социалния въпрос
Троично разделяне на социалния организъм: тази беше ключовата дума, с която Рудолф Щайнер пое
инициатива
та за едно принципно ново изграждане на държавата и обществото.
Едва ли друго съчинение на Рудолф Щайнер още приживе е било посрещано с такова внимание от обществеността както публикуваната през април 1919 год. книга „Същност на социалния въпрос". „Немският външен министър Симонс, чешкият министър Бенеш, изобщо „всеки, който представлява нещо" я прочете", съобщава лондонския Дейли Нюз, а Нойе Цюрхер Цайтунг отбелязва: „Книгата заслужава жив интерес, защото предлага съвършено нови гледни точки за решаването на социалния въпрос, които са неуязвими за всякакъв род проверки и изпитания". Възгледите на Рудолф Щайнер бяха „съвършено нови" не само тогава, те са такива и днес. Те сочат пътя към разграждане на прекалено централизираната власт в „единната държава" и следователно представляват радикален акт на освобождаване от онзи гибелен съюз между икономика, политика и култура, който стана причина за катастрофата на Първата световна война, а и днес продължава да формира политическата обстановка в Европа и света.
Троично разделяне на социалния организъм: тази беше ключовата дума, с която Рудолф Щайнер пое инициативата за едно принципно ново изграждане на държавата и обществото.
В крайна сметка зад шифъра „троично разделяне на социалния организъм" се крие разпадането на единната държава. На нейно място, според Рудолф Щайнер, занапред ще се обособят напълно независимите от държавата области икономически живот и духовен живот. Третата област, или правовият живот, ще се свежда единствено до регулиране на правните отношения. Всяка от трите самостоятелни сфери ще има своя собствена структура и свое собствено ръководство. Те не трябва да бъдат механично събрани в някакъв „абстрактен, изкуствен парламент", а „всеки човек, като такъв, ще бъде живото свързващо звено" между трите области на социалния организъм.
към текста >>
4.
05. I. Истинският облик на социалния въпрос, извлечен от живота на съвременното човечество
GA_23 Същност на социалния въпрос
След това преструктуриране, смяташе той, ще бъдат отстранени всички недостатъци, произтичащи от частната
инициатива
, от егоизма на отделния работодател и от неговата невъзможност да зачита човешкото достойнство на работника.
След като не открива това съзнание, той го замества с породеното в икономическия живот класово съзнание. Като от могъща сугестивна сила, неговият поглед е просто изместен в плоскостта на икономическия живот. И той вече изобщо не вярва, че някъде било то в духовния или душевен свят би могъл да се появи необходимият тласък за правилното и нормално протичане на социалното движение. Той вярва само в това, че бездуховния и неодушевен икономически живот ще предизвика онова състояние, което, според собствената му оценка, е достойно за човека. Така той беше принуден да търси своето благоденствие единствено В преструктурирането на икономическия живот.
След това преструктуриране, смяташе той, ще бъдат отстранени всички недостатъци, произтичащи от частната инициатива, от егоизма на отделния работодател и от неговата невъзможност да зачита човешкото достойнство на работника.
Ето как съвременният пролетарий стигна до мисълта, че единственият изход е в преминаването на цялата частна собственост върху средствата за производство от лично в колективно притежание. Подобен възглед възникна поради това, че вниманието бе отклонено от душевно-духовната същност на света и насочено към областта на чисто икономическите процеси. Тук изпъква и цялата гама от противоречия, които са залегнали в съвременното пролетарско движение. Днешният работник вярва, че от самия стопански живот би трябвало да възникне всичко, което в крайна сметка ще гарантира човешкото му достойнство. Точно за тези човешки права се бори той.
към текста >>
5.
06. II. Относно произтичащите от живота опити за разрешение на социалните въпроси
GA_23 Същност на социалния въпрос
Както са налице природните дадености, лежащи извън икономиката, които човек трябва да приеме като нещо конкретно, защото тъкмо върху тях той гради първоначално своята стопанска
инициатива
, така и всичко, което създава едно правово отношение между човек и човека в стопанската система при условията на здравия социален организъм трябва да намери стабилни регулатор чрез правовата държава, която разгръща една специфична активност, сходна с онези природни дадености, представляващи в известен смисъл един самостоятелен фактор за стопанския живот.
Необходимите взаимодействия между ръководствата на правовата и стопанската система ще се осъществява приблизително по същия начин, по който днес кореспондират правителствата на две суверенни държави. Тъкмо поради троичното устройство на социалния организъм, това, което се разиграва в едната система ще оказва необходимите въздействия върху останалите две системи. Обикновено тези въздействия се нарушават тогава, когато едната система съсредоточи в себе си това, което тя е длъжна да насочи към другите две системи. Както от една страна стопанският живот е зависим от определени природни условия (климат, географски особености на местността, подземни богатства и т.н.), така от друга страна той е зависим от правовите отношения, които държавата създава между хората, ангажирани в стопанската дейност. С това се очертават и границите на всичко онова, което може и трябва да обхване дейността на стопанския живот.
Както са налице природните дадености, лежащи извън икономиката, които човек трябва да приеме като нещо конкретно, защото тъкмо върху тях той гради първоначално своята стопанска инициатива, така и всичко, което създава едно правово отношение между човек и човека в стопанската система при условията на здравия социален организъм трябва да намери стабилни регулатор чрез правовата държава, която разгръща една специфична активност, сходна с онези природни дадености, представляващи в известен смисъл един самостоятелен фактор за стопанския живот.
Социалният организъм такъв, какъвто е формиран в досегашното развитие на човечеството днес носи следите от модерните технологии на съвременната капиталистическа стопанска система. Този социален организъм е дал и съответното отражение върху самото социално движение; по-важно е, че той контролира стопанския живот в много по-голяма степен, отколкото трябва да бъде в един нормален и здрав социален организъм. Днес в стопанския кръговрат, където трябва да циркулират просто стоки, са включени също и други фактори: човешка работна сила и права. В съвременната стопанска система, която се основава върху разпределението на труда, се разменят не само стоки срещу стоки, но чрез стопанския процес се разменят също и стоки срещу труд, както и стоки срещу права. (Наричам „стока" всяко нещо, което чрез човешката дейност като такава, постига до определено място благодарение на човека и така бива доведено до своето предназначение.
към текста >>
Където старите структури са вече разпаднати или обхванати от упадък, отделни личности или сдружения от повече хора би трябвало да проявят
инициатива
та да предадат нов облик на обществото в посоката, за която става дума тук.
Този сблъсък по необходимост трябва да разтърси и целия обществен живот. Ето защо днес първата цел на обществения живот се свежда до решителното разграничаване на икономиката от правото. Едва след това разграничаване, двете системи ще са в състояние въз основа на своите собствени принципи да открият най-добрия начин за избор на законодателните си и управленски структури. Един от най-важните въпроси, които трябва да се решат днес, опира до начина на изборност, защото, дори и да са от фундаментално значение, те стоят все още на второ място. Където старите отношения са все още запазени, би могло да се пристъпи към общественото устройство, за което загатвам тук.
Където старите структури са вече разпаднати или обхванати от упадък, отделни личности или сдружения от повече хора би трябвало да проявят инициативата да предадат нов облик на обществото в посоката, за която става дума тук.
Рязкото преобразуване на обществения живот от днес за утре изглежда утопия дори и в очите на разумните социалисти. Те очакваш нормализирането чрез бавни и постепенни промени. Обаче обстоятелството, че днес историческите еволюционни сили на човечеството изискват разумен стремеж към нов социален ред, това е един недвусмислен факт. За всеки непредубеден човек, за всеки, считащ „практически осъществимо" само това, което е свикнал да вижда в ограничените рамки на своя живот, тези размишления ще изглеждат съвсем „непрактични". Ако човек не може да възприема нови влияния и ако остава един и същ в дадена област на живота, той не подпомага оздравяването на социалния организъм, а задълбочава неговото боледуване; тъкмо хора с подобно светоусещане допринесоха за настъпването на определени състояния в нашата епоха.
към текста >>
6.
07. III. Капитализъм и социални идеи
GA_23 Същност на социалния въпрос
А това е възможно само ако в социалния организъм съществува сфера, която гарантира свободната
инициатива
на всеки способен индивид, както и правото му да се възползва от своите способности; от друга страна същата сфера определя и стойността на тези способности, благодарение на едно свободно вникване в качествата на другия човек.
Отдавна е изтекло времето, когато за човечеството беше достатъчно да бъда обект на едно инстинктивно ръководство. Един от основните въпроси, които съвременната критика поставя, е следният: по какъв начин може да се премахне социалното подтисничество, на което са подложени пролетарските маси от частния капитализъм. Собственикът на капитал или лицето, което го управлява, може да подчини физическия труд на други хора в служба на това, което е решил да произвежда. В социалните отношения, които се пораждат при взаимодействието между капитала и човешката работна сила, трябва да различаваме три отделни звена: Предприемаческата дейност, която следва да се опира на индивидуалните способности на дадена личност или на група хора; отношението на предприемача към работника, което трябва да остане в областта на правото; производството на даден вид стока, която получава съответната цена в рамките на стопанския живот. Предприемаческата дейност в социалния организъм може да израсне по нормален и здрав начин, само ако в него са налице сили, които по възможно най-добрия начин способстват за проявата на индивидуалните качества и способности.
А това е възможно само ако в социалния организъм съществува сфера, която гарантира свободната инициатива на всеки способен индивид, както и правото му да се възползва от своите способности; от друга страна същата сфера определя и стойността на тези способности, благодарение на едно свободно вникване в качествата на другия човек.
Ясно е: Продиктуваната от капитала социална дейност на даден човек принадлежи към онази област на социалния организъм, в която законодателството и цялото ръководство се определят от духовния живот. И ако в тази социална дейност се намеси политическата държава, тогава задължително настъпва и пълно неразбиране спрямо индивидуалните човешки способности. Защото самата политическа държава се опира на презумпцията, че всички хора имат еднакви жизнени потребности. А всъщност, в своите области държавата трябва да допусне еднаква валидност относно преценките на всички хора. Относно своите намерения и действия държавата не се интересува от разбирането или неразбирането на индивидуалните човешки способности.
към текста >>
В здравия социален организъм приходите от едно капиталовложение, съчетано с индивидуалните човешки способности, се пораждат какъвто е случаят с всяко духовно начинание от свободната
инициатива
на предприемача и от ясното разбиране за същността на нещата от страна на другите участници в производствения процес.
Едва при наличието на тази предпоставка капиталът с неговите естествени тенденции към натрупване е в състояние да осигури покачване на производството и общ икономически растеж. Днешните социалисти се стремят да наложат контрол върху средствата за производство чрез обществото. Техният стремеж обаче би бил оправдан само ако въпросният контрол се осъществява от страна на един свободно процъфтяващ духовен живот. По този начин икономическата принуда която иначе се корени в капиталиста и се изживява като накърняваща човешкото достойнство става невъзможна, защото сега капиталистът разгръща деятелност в сферата на икономическия живот. Политизираните държавни структури непрекъснато се стремят да насочат в една или друга посока индивидуалните човешки способности, в резултат на което настъпва техния упадък; сега подобни процеси не могат да настъпят.
В здравия социален организъм приходите от едно капиталовложение, съчетано с индивидуалните човешки способности, се пораждат какъвто е случаят с всяко духовно начинание от свободната инициатива на предприемача и от ясното разбиране за същността на нещата от страна на другите участници в производствения процес.
Тук следва да се вземе в съображение и следното: Свободното мнение на предприемача трябва да е в съзвучие с оценката на прихода от неговото начинание според извършените разходи, подготовка и т.н. Неговите претенции ще изглеждат заслужени, само когато на постиженията му се погледне с пълно разбиране. Едва чрез социалните структури, възникващи в смисъла на подобен вид разсъждения, ще се изгради основата за действително свободни договорни отношения между работник и работодател. И тези отношения няма да се основават върху размяната на стоки (съответно пари) срещу работна сила, а върху точното установяване на съответното участие за всяка от двете страни -в общия краен продукт на производството. Всичко, което може да бъде постигнато за социалния организъм чрез капитала по своята същност зависи от това, как са вплетени индивидуални човешки способности в този организъм.
към текста >>
Обаче развитието на течи способности е възможно, само ако индивидите чрез които те се проявяват, действуват и се ръководят от своята лична и свободна
инициатива
.
Стремежът да се търси „духовен живот" чрез подобни едностранчиви занимания водеше управляващите класи дотам, че за социалните въпроси те изграждаха становища, които нямаха нищо общо с действителните процеси и факти. Несъмнено, в съвременния социален живот управлението на капитала в стоковото производство е тясно свързано със собствеността върху средствата за производство. Но тези два вида отношения на човека към капитала са коренно различни, що се отнася до техните действия в социалния организъм. Целесъобразното управление на капитала чрез индивидуалните способности осигурява на обществото определени блага, които са в интерес на всички. Независимо от мястото си в обществото, всеки човек е заинтересован от плодотворното разгръщане на индивидуалните способности, скрити в човешката природа.
Обаче развитието на течи способности е възможно, само ако индивидите чрез които те се проявяват, действуват и се ръководят от своята лична и свободна инициатива.
Общото благополучие винаги страда, ако нещо ограничава или подтиска индивидуалните човешки способности. А точно капиталът е средството, с чиято помощ човешките способности могат да се реализират в областта на социалния живот. Ето защо всеки истински е заинтересован от следното: капиталът да бъде така управляван, че един надарен с особени качества индивид или група от хора, показващи социални способности, да разполагат с такъв контрол върху паричните средства, които изцяло се определя от тяхната свободна инициатива. Всеки, независимо дали е интелектуалец, или занаятчия ако без всякакви предубеждения зачита своя собствен интерес ще потвърди: аз бих желал, щото достатъчно голям брои надарени личности или групи от хора напълно свободно да разполагат с капитала; но и нещо повече движени от своята лична инициатива, всички те да имат достъп до капитала; защото единствено те могат да преценят до каква степен индивидуалните им способности благодарение на капитала ще създадат необходимите блага за социалния организъм. В рамките на тази книга се налага да поясним и друго: а именно, как в хода на човешката еволюция частната собственост се е утвърдила в зависимост от реализацията на индивидуалните човешки способности.
към текста >>
Ето защо всеки истински е заинтересован от следното: капиталът да бъде така управляван, че един надарен с особени качества индивид или група от хора, показващи социални способности, да разполагат с такъв контрол върху паричните средства, които изцяло се определя от тяхната свободна
инициатива
.
Целесъобразното управление на капитала чрез индивидуалните способности осигурява на обществото определени блага, които са в интерес на всички. Независимо от мястото си в обществото, всеки човек е заинтересован от плодотворното разгръщане на индивидуалните способности, скрити в човешката природа. Обаче развитието на течи способности е възможно, само ако индивидите чрез които те се проявяват, действуват и се ръководят от своята лична и свободна инициатива. Общото благополучие винаги страда, ако нещо ограничава или подтиска индивидуалните човешки способности. А точно капиталът е средството, с чиято помощ човешките способности могат да се реализират в областта на социалния живот.
Ето защо всеки истински е заинтересован от следното: капиталът да бъде така управляван, че един надарен с особени качества индивид или група от хора, показващи социални способности, да разполагат с такъв контрол върху паричните средства, които изцяло се определя от тяхната свободна инициатива.
Всеки, независимо дали е интелектуалец, или занаятчия ако без всякакви предубеждения зачита своя собствен интерес ще потвърди: аз бих желал, щото достатъчно голям брои надарени личности или групи от хора напълно свободно да разполагат с капитала; но и нещо повече движени от своята лична инициатива, всички те да имат достъп до капитала; защото единствено те могат да преценят до каква степен индивидуалните им способности благодарение на капитала ще създадат необходимите блага за социалния организъм. В рамките на тази книга се налага да поясним и друго: а именно, как в хода на човешката еволюция частната собственост се е утвърдила в зависимост от реализацията на индивидуалните човешки способности. Този вид собственост се утвърждава и до днес в сферата на социалния организъм главно под влиянието на фактора, означаван като „разпределение на труда". Тук ще стане дума още и за някои особености на нашето съвремие, както и за неизбежната му по-нататъшна еволюция. Според начина на своето възникване, включващ раз-лични проявления на власт, завоевания и т.н., частната собственост е също последица от свързаната с индивидуалните човешки способности социална активност.
към текста >>
Всеки, независимо дали е интелектуалец, или занаятчия ако без всякакви предубеждения зачита своя собствен интерес ще потвърди: аз бих желал, щото достатъчно голям брои надарени личности или групи от хора напълно свободно да разполагат с капитала; но и нещо повече движени от своята лична
инициатива
, всички те да имат достъп до капитала; защото единствено те могат да преценят до каква степен индивидуалните им способности благодарение на капитала ще създадат необходимите блага за социалния организъм.
Независимо от мястото си в обществото, всеки човек е заинтересован от плодотворното разгръщане на индивидуалните способности, скрити в човешката природа. Обаче развитието на течи способности е възможно, само ако индивидите чрез които те се проявяват, действуват и се ръководят от своята лична и свободна инициатива. Общото благополучие винаги страда, ако нещо ограничава или подтиска индивидуалните човешки способности. А точно капиталът е средството, с чиято помощ човешките способности могат да се реализират в областта на социалния живот. Ето защо всеки истински е заинтересован от следното: капиталът да бъде така управляван, че един надарен с особени качества индивид или група от хора, показващи социални способности, да разполагат с такъв контрол върху паричните средства, които изцяло се определя от тяхната свободна инициатива.
Всеки, независимо дали е интелектуалец, или занаятчия ако без всякакви предубеждения зачита своя собствен интерес ще потвърди: аз бих желал, щото достатъчно голям брои надарени личности или групи от хора напълно свободно да разполагат с капитала; но и нещо повече движени от своята лична инициатива, всички те да имат достъп до капитала; защото единствено те могат да преценят до каква степен индивидуалните им способности благодарение на капитала ще създадат необходимите блага за социалния организъм.
В рамките на тази книга се налага да поясним и друго: а именно, как в хода на човешката еволюция частната собственост се е утвърдила в зависимост от реализацията на индивидуалните човешки способности. Този вид собственост се утвърждава и до днес в сферата на социалния организъм главно под влиянието на фактора, означаван като „разпределение на труда". Тук ще стане дума още и за някои особености на нашето съвремие, както и за неизбежната му по-нататъшна еволюция. Според начина на своето възникване, включващ раз-лични проявления на власт, завоевания и т.н., частната собственост е също последица от свързаната с индивидуалните човешки способности социална активност. И все пак днешните социалисти са на мнение, че негативните и подтискащи страни на частната собственост могат да бъдат премахнати само чрез превръщането и в колективна собственост.
към текста >>
Едно от жизнените условия на социалния организъм се състои в следното: на нито един човек ако той може да служи на обществото чрез своите индивидуални способности не бива да се отнема възможността да прави това, движен от личната си и свободна
инициатива
.
Спрямо него не може да бъде формулиран въпроса: при какви условия трябва да поставим този организъм, за да остане в такова състояние, че да го проучим както трябва? Подобен въпрос може да се формулира по отношение на даден предмет, който не подлежи повече на никакви изменения. При социалния организъм нещата не стоят така. Той е жив и тъкмо чрез своите жизнени процеси непрекъснато променя възникващите в него явления. Поискаме ли да го облечем в привидно добри и здрави форми, в които той трябва да остане, ние подкопаваме неговите жизнени сили и условия.
Едно от жизнените условия на социалния организъм се състои в следното: на нито един човек ако той може да служи на обществото чрез своите индивидуални способности не бива да се отнема възможността да прави това, движен от личната си и свободна инициатива.
Тази служба в името на обществото предполага свободен достъп и контрол върху средствата за производство и всяко ограничаване на свободната инициатива вреди на общите социални интереси. Обикновено по този повод се изтъква, че като стимул за своята дейност предприемачът се нуждае от перспективата за печалба; в случая подобен аргумент е невалиден. Защото, според застъпваните в тази книга възгледи за бъдещото развитие на социалните отношения, в освобождаването на социалния живот от всякакви политически и икономически структури, е налице възможността такъв стимул изобщо па отпадне. Разкрепостеният духовен живот по необходимост и от самия себе си ще изгради социално разбиране и социално партньорство, вследствие на което ще възникнат съвсем други стимули, нямащи нищо общо с надеждата за икономически облаги. Обаче не става дума само за това по какви причини хората одобряват частната собственост върху средствата за производство, а за друго: дали на живия социален организъм съответствува свободния или обществено регулирания достъп до тези средства.
към текста >>
Тази служба в името на обществото предполага свободен достъп и контрол върху средствата за производство и всяко ограничаване на свободната
инициатива
вреди на общите социални интереси.
Подобен въпрос може да се формулира по отношение на даден предмет, който не подлежи повече на никакви изменения. При социалния организъм нещата не стоят така. Той е жив и тъкмо чрез своите жизнени процеси непрекъснато променя възникващите в него явления. Поискаме ли да го облечем в привидно добри и здрави форми, в които той трябва да остане, ние подкопаваме неговите жизнени сили и условия. Едно от жизнените условия на социалния организъм се състои в следното: на нито един човек ако той може да служи на обществото чрез своите индивидуални способности не бива да се отнема възможността да прави това, движен от личната си и свободна инициатива.
Тази служба в името на обществото предполага свободен достъп и контрол върху средствата за производство и всяко ограничаване на свободната инициатива вреди на общите социални интереси.
Обикновено по този повод се изтъква, че като стимул за своята дейност предприемачът се нуждае от перспективата за печалба; в случая подобен аргумент е невалиден. Защото, според застъпваните в тази книга възгледи за бъдещото развитие на социалните отношения, в освобождаването на социалния живот от всякакви политически и икономически структури, е налице възможността такъв стимул изобщо па отпадне. Разкрепостеният духовен живот по необходимост и от самия себе си ще изгради социално разбиране и социално партньорство, вследствие на което ще възникнат съвсем други стимули, нямащи нищо общо с надеждата за икономически облаги. Обаче не става дума само за това по какви причини хората одобряват частната собственост върху средствата за производство, а за друго: дали на живия социален организъм съответствува свободния или обществено регулирания достъп до тези средства. И сега не трябва да изпускаме предвид, че за съвременния социален организъм влизат в съображение не онези жизнени условия, които са били валидни при примитивните човешки общности, а тези, които съответствуват на днешната еволюционна степен на човечеството.
към текста >>
Доколкото едно лице, поддържа опиращата се на капитални средства стопанска
инициатива
лично за себе си или за интересите на група хора, правото му да се разпорежда с основния капитал следва да се запази, но само за онази нагой част, която израства над първоначалния капитал под формата на „печалба от производството", стига тя да се употребява за разрастване на производството като цяло.
Ясно е, че през различните епохи законодателят в правовата държава ще предлага съвсем различни закони относно прехвърлянето на собствеността от едно юридическо лице на друго. Днес, когато всред най-широките слоеве от населението се подклажда недоверие към частната собственост, определени среди пледират за радикална смяна на частната собственост с колективна собственост. Ако бихме отишли достатъчно далеч по този път, ще установим, че той просто парализира жизнените възможности на социалния организъм. По-късният опит би ни посочил и друг път. Разбира се, би било много по-добре, ако още днес бъдат очертани насоки за развитие на социалния организъм според излаганите тук възглед.
Доколкото едно лице, поддържа опиращата се на капитални средства стопанска инициатива лично за себе си или за интересите на група хора, правото му да се разпорежда с основния капитал следва да се запази, но само за онази нагой част, която израства над първоначалния капитал под формата на „печалба от производството", стига тя да се употребява за разрастване на производството като цяло.
В момента, когато дадено лице престане да ръководи производството в посочения смисъл, капиталните средства трябва да бъдат прехвърлени на друго лице (или група от хора) с цел да се организира същия или друг вид производство за нуждите на социалния организъм. Ако печалбата от производството не служи за неговото разрастване, тя трябва да поеме същия път, включително от момента на нейното възникваме. За лична собственост на ръководното лице трябва да се признава само това, което то получава въз основа на разумните изисквания, които при влизане в своите задължения е смятало, че може да осъществи чрез индивидуалните си способности; изисквания, които изглеждат оправдани поради това, че при предаване на права от тяхна страна, то е запазило съответния капитал. В случаи, че поради активността на даден човек, настъпи увеличение на първоначалния капитал, в личната му собственост трябва да бъде прехвърлена такава част от това увеличение, че увеличението на първоначалните му дохода да е в рамките на съответната лихва. Основният капитал, с който е осигурено дадено производствено предприятие, може да се прехвърли според волята на първоначалния му собственик на друго лице заедно с всички поети задължения; ако първоначалният собственик не може или не иска да се грижи повече за предприятието, той носи отговорност за поетите задължения.
към текста >>
В изградения по този начин социален ред са взети под внимание както свободната
инициатива
на отделните индивиди, така и интересите на цялата общност.
А най-добрият за обществото начин да бъде ръководено производството, се опира на индивидуалните човешки способности. А този, който не желае да направи сам своя избор, кому да прехвърли създадения от самия него капитал, е свободен да го предостави на сдружение или асоциация с нестопанска дейност. Капитал, постигнат от спестявания и лихви следва да бъде прехвърлен след смъртта на собственика в съответствие с последната му воля в ръцете на лице или група хора, заети в материална или интелектуална производствена дейност, а не в ръцете на непроизводителна личност, която би превърнала капитала в източник на рента. В случай, че не са посочени конкретно лице или група хора, правото за разпореждане може да се прехвърли на дружество или асоциация с нестопанска дейност. Единствено ако човек не е в състояние сам да реши управлението на своя капитал, се намесва правовата държава, и то чрез духовните си институции.
В изградения по този начин социален ред са взети под внимание както свободната инициатива на отделните индивиди, така и интересите на цялата общност.
А на тези интереси се отговаря най-добре чрез това, че свободната лична инициатива се поставя в тяхна служба. И ако сега човек повери своята работа на ръководството на друг човек, той ще знае: Съвместното изделие ще бъде възможно най-доброто, както за социалния организъм, така и за самия работник. Визираният тук социален ред създава определени съотношения и те отговарят на правилния усет за нещата между регулираните чрез правното съзнание права за разпореждане върху капитала, материализиран в средствата за производство и човешката работна сила от една страна, и цените на крайния продукт от друга страна. В изложените тук мисли може би има редица несъвършенства. Но при едно съответствуващо на действителността мислене, нещата не се свеждат до това да се даде една „програма" веднъж завинаги, а до това да се очертае посоката, в която хората трябва да работят.
към текста >>
А на тези интереси се отговаря най-добре чрез това, че свободната лична
инициатива
се поставя в тяхна служба.
А този, който не желае да направи сам своя избор, кому да прехвърли създадения от самия него капитал, е свободен да го предостави на сдружение или асоциация с нестопанска дейност. Капитал, постигнат от спестявания и лихви следва да бъде прехвърлен след смъртта на собственика в съответствие с последната му воля в ръцете на лице или група хора, заети в материална или интелектуална производствена дейност, а не в ръцете на непроизводителна личност, която би превърнала капитала в източник на рента. В случай, че не са посочени конкретно лице или група хора, правото за разпореждане може да се прехвърли на дружество или асоциация с нестопанска дейност. Единствено ако човек не е в състояние сам да реши управлението на своя капитал, се намесва правовата държава, и то чрез духовните си институции. В изградения по този начин социален ред са взети под внимание както свободната инициатива на отделните индивиди, така и интересите на цялата общност.
А на тези интереси се отговаря най-добре чрез това, че свободната лична инициатива се поставя в тяхна служба.
И ако сега човек повери своята работа на ръководството на друг човек, той ще знае: Съвместното изделие ще бъде възможно най-доброто, както за социалния организъм, така и за самия работник. Визираният тук социален ред създава определени съотношения и те отговарят на правилния усет за нещата между регулираните чрез правното съзнание права за разпореждане върху капитала, материализиран в средствата за производство и човешката работна сила от една страна, и цените на крайния продукт от друга страна. В изложените тук мисли може би има редица несъвършенства. Но при едно съответствуващо на действителността мислене, нещата не се свеждат до това да се даде една „програма" веднъж завинаги, а до това да се очертае посоката, в която хората трябва да работят. В този ход на мисли, очертаната посока може да стане още по-ясна с помощта на един или друг пример.
към текста >>
Ние не бива да се съпротивляваме срещу това, което действително трябва да стане, а именно срещу частните образователни заведения и срещу личната
инициатива
в стопанския живот.
След като тези предпоставки са изпълнени, ще възникне пълно разбиране за това, че с помощта на възпитателни и образователни мерки, наследниците ще предпочетат интересите на социалния организъм, а не да прехвърлят капитала в ръцете на неутрални лица, причинявайки щети на обществото. Нито един човек с живо социално чувство и разбиране, няма интерес от това, капиталът да се управлява от лице или група хора, които не зачитат индивидуалните способности. Ако човек има усет за практическите и осъществими неща в живота, той няма да сметне горните мисли за една утопия. Защото става дума за такива тенденции, които днес възникват във всяка област на живота. Трябва само да стигнем до убеждението, че в рамките на правовата държава, духовният живот и икономиката постепенно ще отхвърлят нейната предопределяща намеса.
Ние не бива да се съпротивляваме срещу това, което действително трябва да стане, а именно срещу частните образователни заведения и срещу личната инициатива в стопанския живот.
Разбира се, няма нужда държавните училища и държавно планирано производство да бъдат премахнати още утре. И все пак дори в малките и незначителни промени трябва да видим, че предстои бавно и постепенно разграждане на целия държавен монопол върху образованието и икономиката. Днес е необходимо преди всичко: хората, които са убедени в правотата на изложените тук идеи, или на други подобни социални идеи, да се погрижат за тяхното разпространение. Ако тези идеи срещнат разбиране, неизбежно ще се породи и доверие спрямо едно здравословно преобразуване на днешното състояние. И точно това доверие е единственото, от което може да произлезе едно нормално и здраво развитие.
към текста >>
Той ще бъде принуден да стигне до съвсем друг извод: Че благата, произведени в резултат на личната
инициатива
и индивидуалните качества на човека, трябва да бъдат предоставени по естествен и справедлив път на цялото общество.
Защото истинският живот винаги поражда противоречия. И ако човек ръководи мисленето си с оглед на този живот, той трябва да се стреми към такива действия, чиито последици и противоречия съответно ще бъдат неутрализирани чрез друг вид действия. Той в никой случай няма да смята, че едно начинание, което според неговото мислене е „идеално" няма в хода на времето да се развие по безпроблемен начин. В платформата на съвременния социализъм основателно е залегнало изискването новите производствени отрасли да гарантират определена потребителска част за всички индивиди и практически да изместят старите производствени отрасли, които гарантираха печалба на един или друг индивид. Но ако човек напълно вникне в това изискване, той далеч няма да стигне до основния извод на този по-нов социализъм, че следователно средствата за производство трябва да се превърнат от частна собственост в колективна.
Той ще бъде принуден да стигне до съвсем друг извод: Че благата, произведени в резултат на личната инициатива и индивидуалните качества на човека, трябва да бъдат предоставени по естествен и справедлив път на цялото общество.
Икономическата концепция на съвременната епоха се базира на това, че формира приходи чрез количеството на създадените блага; занапред хората ще трябва да се стремят чрез прилагане на кооперативния принцип следвайки необходимите размери на потреблението да намерят най-добрия начин на производство, както и верния път от производителя до потребителя. А правната уредба ще се грижи за това, едно производствено предприятие да е свързано с дадена личност или група хора само дотогава, докато тази свързаност намира своето оправдание в личните качества на съответните индивиди. Вместо обществена собственост върху средствата за производство, на преден план в социалния организъм ще излезе кръвообращението на тези средства, което винаги и отново ще ги насочва към онези личности, чиито индивидуални качества ги правят способни да реализират въпросните средства по възможно най-добрия за обществото начин. Точно така ще се осъществи необходимото отношение между личност и средства за производство, което досега се проявяваше чрез частната собственост. Защото ръководителят на едно стопанско начинание и неговият заместник формират своите приходи съответствуващи на техните изисквания с помощта на средствата за производство, и те са задължени към тези средства.
към текста >>
Тази духовна организация черпи своите здрави сили от свободната конкуренция на личната
инициатива
, проявена от онези личности, който мигат да разгърнат една или друга духовна дейност.
Така той става инициатор за такова разпределение на благата, което предоставя на всеки индивид необходимите му условия с оглед просперитета на цялото общество. В случай, че едно лице получи повече доходи от друго, единствената причина ще лежи в по-доброто използване на личните му способности в името на обществото. Социален организъм, който изгражда себе си в светлината на обсъжданата тук концепция, ще може да регулира съответните данъци, необходими за правовия живот. Това ще се постигне чрез споразумение между ръководителите от двете сфери: Юридическата и стопанската. А всичко, необходимо за духовната сфера, ще се прибави към нея от страна на отделните личности, защото те участвуват в социалния организъм и доколкото свободно вникват в необходимостта от независим духовен живот сами ще определят размера на своето финансово подпомагане.
Тази духовна организация черпи своите здрави сили от свободната конкуренция на личната инициатива, проявена от онези личности, който мигат да разгърнат една или друга духовна дейност.
Правните институции могат да проявят необходимото разбиране за справедливо разпределяне на благата, единствено в светлината на разглежданата тук концепция за здрав социален организъм. Стопански организъм, който ангажира човешкият труд без да се съобразява с тесните потребности на отделните производствени отрасли, а остава в предвидените от закона рамки, определя стойността на благата според приноса на хората към самия него. Той няма да допусне онова, което определя реализираната стойност на благата, без да се зачита човешкото достойнство и благополучие. Такъв организъм е в състояние да различи права, който произтичат от чисто човешките отношения. Децата имат правото да получат възпитание и образование, главата на семейството ще получава по-голямо възнаграждение от този, който не е такъв.
към текста >>
А как може да се използва свободната
инициатива
и правото, за да възникне определена стока, това е напълно извън стопанския механизъм, също както извън него е и влиянието на природните сили върху добива на зърно в една плодородна или неплодородна година.
Вътре в стопанския сектор нещата се свеждат най-вече до цените на отделните стоки. В този сектор стоков характер приемат също и постиженията, които иначе се проявяват като духовна или държавническа дейност. За стопанския сектор постиженията на един учител в неговия училищен клас представляват вид стока. Индивидуалните способности на учителя се заплащат толкова малко, колкото и работната сила на работника. И в двата случая може да бъде заплатено само това, което се поражда от тях и което за стопанския сектор представлява стока.
А как може да се използва свободната инициатива и правото, за да възникне определена стока, това е напълно извън стопанския механизъм, също както извън него е и влиянието на природните сили върху добива на зърно в една плодородна или неплодородна година.
От гледна точка на стопанския механизъм, както духовната организация, така и държавата, са само отделни стокопроизводители. Това, което те произвеждат в техните собствени рамки се превръща в стока едва тогава, когато то се поеме от стопанския сектор. Те не произвеждат в техните собствени рамки, но с постиженията им разполагат ръководните органи на стопанският организъм. Чисто икономическата стойност на една стока (или на едно постижение), доколкото те имат своя паричен еквивалент, ще зависи от онази целесъобразност, която се определя от ръководството на съответния стопански отрасъл. От неговите инициативи зависи как ще се развие стопанската производителност, доколкото тя ще се гради и върху духовните и правни принципи, създадени в рамките на другите съставни части на социалния организъм.
към текста >>
Само така в социалния организъм що се отнася до търсенето и потребностите на хората ще се установят точните съотношения между паричната стойност и стопанската
инициатива
*.
Те не произвеждат в техните собствени рамки, но с постиженията им разполагат ръководните органи на стопанският организъм. Чисто икономическата стойност на една стока (или на едно постижение), доколкото те имат своя паричен еквивалент, ще зависи от онази целесъобразност, която се определя от ръководството на съответния стопански отрасъл. От неговите инициативи зависи как ще се развие стопанската производителност, доколкото тя ще се гради и върху духовните и правни принципи, създадени в рамките на другите съставни части на социалния организъм. Тогава паричната стойност на една стока ще бъде израз на това, че тя е изработена за потребностите на група купувачи с участието на целия стопански организъм. Ако бъдат изпълнени условията, за които става дума тук, доминиращият импулс в стопанския организъм няма да се определя от стремежа за натрупване на богатство чрез количествата от една или друга стока, а възникващите и свързани по най-разнообразен начин стопански дружества, кооперативи и асоциации просто ще гарантират такова стокопроизводство, което отговаря на търсенето.
Само така в социалния организъм що се отнася до търсенето и потребностите на хората ще се установят точните съотношения между паричната стойност и стопанската инициатива*.
/*Нормални ценови отношения, засягащи произведените стоки, могат да се породят само ако социалният организъм се развива по указания тук път, изразяващ се в свободно взаимодействие на трите му съставни части/. Нещата трябва да са изградени така, че за даден вид производство всеки работник да получава онзи паричен еквивалент, който му е необходим за задоволяване на всички негови потребности (включително и тези на принадлежащите към него лица), отговарящ на положения от него труд. Подобни ценови отношения не могат да възникнат по официален път; те трябва да се породят като резултат от живите взаимодействия в социалния организъм. Но те ще се появят едва след нормалното и здраво взаимодействие между трите съставни части на социалния организъм. Със същата сигурност следва да се изнамери и конструкцията на един здрав мост, ако той се строи според точните закони на математиката и механиката.
към текста >>
Обаче тук то се описва не като абсолютно правилното мнение, то е просто смяната на разплащателните отношения и засяга общата
инициатива
на ръководителя и на работника във връзка с цялостното изграждане на социалния организъм.
Защото тази борба израства от включването на трудовото възнаграждение в икономическия кръговрат на стопанския организъм. Тази книга описва една форма на социалния организъм, в който понятието „трудово възнаграждение" претърпява също толкова голяма метаморфоза, както и старото понятие „собственост". Но чрез тази метаморфоза се изграждат много по-здрави и по-жизнеспособни връзки между хората. Само един лекомислен ум ще твърди, че с осъществяването на изложените тук идеи не се постига нищо друго, освен това, че заплащането на работното време се превръща в заплащане по разценка. Твърде възможно е до това заключение да стигаме поради едно необективно мнение.
Обаче тук то се описва не като абсолютно правилното мнение, то е просто смяната на разплащателните отношения и засяга общата инициатива на ръководителя и на работника във връзка с цялостното изграждане на социалния организъм.
Ако за някого полагащата се част от трудовото възнаграждение на един работник: Изглежда като „заплащане по разценка", той едва ли ще забележи, че това „заплащане по разценка" (което практически не е никакво възнаграждение) по своята стойност се проявява по такъв начин, който променя обществения статус на работника спрямо другите членове на социалния организъм. Сега този статус е съвсем различен от статуса, който възниква при едно икономическо господство на една класа върху друга. Така се решава и въпросът с изкореняването на класовата борба. Ако даден човек е ориентиран към социалистическите идеи и смята, че самото развитие ще доведе до разрешаването на социалния въпрос, трябва да му се възрази: Естествено, развитието води до една или друга необходимост, обаче в социалния организъм идейните импулси на човека представляват една жива реалност. И когато времето напредне и това, което досега е било само мисловно съдържание се реализира, тогава тези реализирани сили се намесват пряко в развитието.
към текста >>
7.
09. V. Обръщение към немския народ и към културния свят
GA_23 Същност на социалния въпрос
Съвременният икономически живот постави специфични изисквания, чието задоволяване по пътя на частната
инициатива
изглеждаше невъзможно.
Вместо повърхностното обсъждане на незначителни проблеми, днес е необходим широк и мощен размах в самото светоусещане, в самия светоглед, за да проникнем в еволюционните сили с ясни и точни мисли, да им се посветим с решителна и твърда воля. Нека престане дребнавият стремеж, да се принизяват като непрактични идеалисти всички, които са отправили своя поглед към тези еволюционни сили. Нека престанат и високомерието, и претенциите на тези, които се смятат за непогрешими практици, макар че точно те доведоха нещастието, прикривайки ограничения си ум под формата на „практични" действия. Нека се вслушаме в обявените за „идеалисти", които обаче в действителност са истинските практици, що се отнася до еволюционните импулси на новото време. Вярно е, че „практиците" отдавна виждаха нарастващите социални проблеми, но те искаха да ги разрешат в рамките на традиционните мисловни стереотипи.
Съвременният икономически живот постави специфични изисквания, чието задоволяване по пътя на частната инициатива изглеждаше невъзможно.
Прехвърлянето на частния труд в общественото производство се налага по отношение на една определена класа в точно определени области като нещо необходимо и то беше реализирано там, където според практическите възгледи на тази класа можеше да дава добри резултати. Радикалното прехвърляне на целия частен труд в общественото производство е цел на друга класа, която в условията на новия икономически живот няма никакъв интерес от запазването на традиционните частни цели. В основата на всички социални стремежи, които възникват в нашето съвремие, лежи нещо общо. Те настояват за одържавяване на частната собственост и разчитат, че този процес ще се поеме от структури (държава, комуни), които всъщност нямат нищо общо с новите социални изисквания. Или, от друга страна, разчитат на по-нови формации (например сдружения, корпорации), които съвсем не са възникнали в отговор на тези нови изисквания, а само копират традиционните форми, наследени от старите мисловни стереотипи.
към текста >>
8.
Статия 09: Какво изисква Новият дух
GA_24 Статии върху троичното устройство на социалния организъм
Първо, тези споразумения трябва да възникват като свободна
инициатива
на всяка от страните —
инициатива
, която се основава на свободна воля.
Но социалният импулс, който трябва да живее в икономическите процеси, няма да може, поради естеството на своята същност, да се прояви демократично. Целта на този социален импулс е хората, занимаващи се със стопанска дейност, да обръщат внимание на справедливите нужди на своите събратя. Управлението, което този импулс изисква, е такова, което регулира икономическия процес на базата на това, което занимаващите се с него индивиди реално правят един за друг. Това, което работят обаче, трябва да се основава на договорно споразумение, възникващо от стопанското положение на отделните страни. За да имат социален ефект тези договорни споразумения, са необходими две неща.
Първо, тези споразумения трябва да възникват като свободна инициатива на всяка от страните — инициатива, която се основава на свободна воля.
Второ, тези индивиди трябва да живеят в стопанско тяло, което позволява на даден човек чрез такова споразумение да прокарва по най-добрия начин услугите на другите към обществото. Първото изискване може да се осъществи само когато отсъства каквато и да била политическа намеса между индивидите, работещи в стопанската сфера, и тяхната лична връзка с източниците и интересите на самия икономически живот. Второто изискване ще се задоволи, когато споразуменията се изготвят не според исканията на даден нерегулиран пазар, а според условията, възникващи когато клонове на индустрията се свързват със сдружения на потребителите и помежду си — така, както го изискват реалните нужди, за да може движението на стоките да се управлява според както тези сдружения намерят за добре. Такива сдружения представляват един модел, според който се определя как във всеки отделен и конкретен случай икономическата активност може да се управлява на базата на споразумения. Не може да има политиканстване, когато икономиката се управлява по този начин.
към текста >>
9.
15. Метод на лечението
GA_27 Основи на едно разширено лечебно изкуство
Можем да наблюдаваме това от факта, че мислителната
инициатива
, сферата на волята и цялата сплотеност на съществото изпитват една промяна към доброто.
Но положението може да бъде и обратно. Неправилността може да се яви като причина между астралната и етерната дейност в мозъчната система. Тогава последствието е анормалната дейност на сърцето. Тогава в процеса на обмяната на веществата трябва да внесем например соли на сярната киселина. Тези соли действуват върху етерния организъм на мозъка така, че предизвикват в него една сила на привличане към астралното тяло.
Можем да наблюдаваме това от факта, че мислителната инициатива, сферата на волята и цялата сплотеност на съществото изпитват една промяна към доброто.
Тогава ще бъде вероятно необходимо да бъдат подсилени и подкрепени чрез една медна сол в действието, което те трябва да добият отново върху кръвообращателната система. Ще се забележи, че целият организъм отново влиза в неговата редовна дейност, когато заменим свръхдейността на астралното тяло и на азовия организъм предизвикана чрез физическия и етерния организъм чрез една произведена отвън дейност в съответния орган на тялото. Организмът има тенденцията да изправи своята липса. Ето защо той се възстановява отново, когато изкуствено регулираме някаква неправилност за определено време така, че срещу един вътрешно предизвикан процес водим борба чрез един подобен процес, който произвеждаме от вън.
към текста >>
10.
1. Основаване на Единното Антропософско общество на Коледното събрание 1923 г. в Дорнах, Швейцария, 13 януари 1924
GA_39 Писма до членовете
Ръководството бе сформирано по време на Коледното събрание от личности, които по естеството на връзката си с антропософския живот ще бъдат способни в случая да поемат
инициатива
та за действие в посоката, показана в тези параграфи.
От главите Целенасочено да осъществим Стремим се. * Медитацията е превод на Димитър Димчев Ръководство (Vorstand) на Единното Антропософско общество
Ръководството бе сформирано по време на Коледното събрание от личности, които по естеството на връзката си с антропософския живот ще бъдат способни в случая да поемат инициативата за действие в посоката, показана в тези параграфи.
Те трябва да бъдат хората, които работят в Гьотеанума. Връзките им с другите длъжностни лица от Обществото ще бъдат обсъдени в следващите броеве на Новини. Имената на членовете на този Изпълнителен съвет или Ръководство са следните: Първи председател: д-р Рудолф Щайнер Втори председател: Алберт Щефен
към текста >>
11.
6. До всички членове * V 17 Февруари 1924 Относно ръководните антропософски принципи
GA_39 Писма до членовете
Ако това бе сторено, сега щяхме да чуваме от всички страни "О, ако само
инициатива
та, която възникна в тази или онази среда, бе последвана навремето, колко по далеч щяхме да сме достигнали днес!
Обществото трябва по-скоро да бъде мястото, където се култивира истинската Антропософия. В крайна сметка извън него може да се развива всичко друго. Обществото не е тук за такива неща. Не ни е помогнало това, че в последните няколко години отделни членове внесоха в Обществото собствените си лични желания, просто защото си помислиха, че с израстването си то би се превърнало в подходяща сфера за техните действия. Можем да се запитаме защо това не бе посрещнато и осуетено с необходимата твърдост?
Ако това бе сторено, сега щяхме да чуваме от всички страни "О, ако само инициативата, която възникна в тази или онази среда, бе последвана навремето, колко по далеч щяхме да сме достигнали днес!
" Е, много неща бяха последвани, които завършиха с печален провал и единственият им резултат бе, че ни върнаха назад в развитието ни. Но стига толкова. Край на демонстрациите, които отделни експериментатори от Обществото искаха да правят. Подобни неща не се нуждаят от безкрайни повторения. В лицето на Ръководството към Гьотеанума имаме едно тяло, което възнамерява да култивира самата Антропософия; а Обществото би трябвало да бъде едно сдружение на човешки същества, които имат една и съща цел и са готови да влязат в живо разбирателство с Ръководството при преследването и.
към текста >>
12.
2. Живот и смърт; Берлин, 27. 10. 1910 г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
За целта не е необходимо човек да стане фаталист, защото той сам трябва да проявява
инициатива
в живота.
Който минава по един такъв път, той изпитва нужда да развие определени чувства. Според начина, по който се проявяват тези чувства, се вижда вече, какъв е и пътят. Така човек трябва да се научи да не проявява желания по отношение на идващите изживявания, да наложи мълчание на своите желания и особено да отвикне да се страхува пред идващите събития. Той трябва да се научи да казва хладнокръвно: Каквото и да дойде, нека дойде. И трябва да се казва това не само като една суха, отвлечена представа, а да го превърне в най-вътрешно чувство.
За целта не е необходимо човек да стане фаталист, защото той сам трябва да проявява инициатива в живота.
Човек е фаталист, когато мисли, че всичко става от само себе си. Но да внедри в своя Аз това абсолютно равновесие като чувство, като усещане, това е нещо, което поражда в духовнодушевното същество на човека такава сила, която заличава Аза от възприятията, които вече се явяват в неговото съзнание. Така човек остава и по-нататък в света на Аза, но възприема един нов свят, състоящ се от вътрешни душевни опитности. Единствено тези опитности правят възможно човек да вижда в нейната истинска, индивидуална форма най-вътрешната ядка на своето същество, която още от раждането се развива като нещо произхождащо от едно минало земно съществуване, но не може да бъде действително позната. Човек трябва първо да види тази ядка такава, каквато тя е, каквато тя е и работи непосредствено в настоящето.
към текста >>
13.
VІ. Йога в Изтока и Запада (заключение)
GA_92 Езотерична космология
Те трябва да бъдат резултат на вътрешна
инициатива
.
Как можем да постигнем това? 1. Контрол на мисълта. Трябва да можем да концентрираме мисълта си върху един обект и да я задържим там. 2. Контрол на действията. Отношението ни към всички действия, били те банални или значими, трябва да бъде да доминираме, управляваме и да ги държим под контрола на волята.
Те трябва да бъдат резултат на вътрешна инициатива.
3. Равновесие на душата. Трябва да има умереност в тъгата и в радостта. Гьоте е казал, че душата, която обича, до смъртта си е еднакво щастлива и еднакво тъжна. Окултистът трябва да понася най-голямата радост и най-дълбоката тъга с еднакво хладнокръвие на душата. 4. Оптимизъм - становището, което търси доброто във всичко.
към текста >>
14.
ХVІІІ. Апокалипсисът
GA_92 Езотерична космология
Индивидуалната свобода и силата за
инициатива
зависят от начина на реализиране на тази истина.
Наистина, окултизмът се старае да разкрие първите проявления на живот в нашата планетарна система и най-ранните етапи на съществуването на човека, но той гледа и напред през хилядолетията към едно божествено човечество, към време, когато самата Земя ще е променила своята субстанция и форма. Възможно ли е да се предскаже далечното бъдеще? Това наистина е възможно, защото всичко, което в бъдеще ще стане физическо, вече съществува в зародиш, в прототипна форма. Планът на еволюцията се съдържа в прототипна идея. Във физическия свят не възниква нищо, което в общи линии да не е било предвидено и заложено в деваканичния свят.
Индивидуалната свобода и силата за инициатива зависят от начина на реализиране на тази истина.
Езотеричното Християнство не е основано на неясен и сантиментален идеализъм, а на осъзнаване, родено от познанието на висшите светове. Такова бе познанието, притежавано от автора на Апокалипсиса, Пророка от Патмос, който даде една картина за бъдещето на човечеството. Да се опитаме да си представим това бъдеще в светлината на космологичните принципи, които изучавахме в тези лекции. Определени видения за минало, а също и за бъдещето, бяха разкривани на учениците в Розенкройцерските Школи и след това, за да могат да изтълкуват тези видения, им се казваше да изучават Апокалипсиса. Ние ще се отправим по същия път и ще разгледаме как човекът постепенно е станал това, което е днес, и какво стои пред него в бъдещето.
към текста >>
15.
VІ. Йога в Изтока и Запада (заключение).
GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан
Те трябва да бъдат резултат на вътрешна
инициатива
.
Как можем да постигнем това? 1. Контрол на мисълта. Трябва да можем да концентрираме мисълта си върху един обект и да я задържим там. 2. Контрол на действията. Отношението ни към всички действия, били те банални или значими, трябва да бъде да доминираме, управляваме и да ги държим под контрола на волята.
Те трябва да бъдат резултат на вътрешна инициатива.
3. Равновесие на душата. Трябва да има умереност в тъгата и в радостта. Гьоте е казал, че душата, която обича, до смъртта си е еднакво щастлива и еднакво тъжна. Окултистът трябва да понася най-голямата радост и най-дълбоката тъга с еднакво хладнокръвие на душата. 4. Оптимизъм становището, което търси доброто във всичко.
към текста >>
16.
ХVІІІ. Апокалипсисът.
GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан
Индивидуалната свобода и силата за
инициатива
зависят от начина на реализиране на тази истина.
Наистина, окултизмът се старае да разкрие първите проявления на живот в нашата планетарна система и най-ранните етапи на съществуването на човека, но той гледа и напред през хилядолетията към едно божествено човечество, към време, когато самата Земя ще е променила своята субстанция и форма. Възможно ли е да се предскаже далечното бъдеще? Това наистина е възможно, защото всичко, което в бъдеще ще стане физическо, вече съществува в зародиш, в прототипна форма. Планът на еволюцията се съдържа в прототипна идея. Във физическия свят не възниква нищо, което в общи линии да не е било предвидено и заложено в деваканичния свят.
Индивидуалната свобода и силата за инициатива зависят от начина на реализиране на тази истина.
Езотеричното християнство не е основано на неясен и сантиментален идеализъм, а на осъзнаване, родено от познанието на висшите светове. Такова бе познанието, притежавано от автора на Апокалипсиса, Пророка от Патмос, който даде една картина за бъдещето на човечеството. Да се опитаме да си представим това бъдеще в светлината на космологичните принципи, които изучавахме в тези лекции. Определени видения за минало, а също и за бъдещето, бяха разкривани на учениците в Розенкройцерските Школи и след това, за да могат да изтълкуват тези видения, им се казваше да изучават Апокалипсиса. Ние ще се отправим по същия път и ще разгледаме как човекът постепенно е станал това, което е днес, и какво стои пред него в бъдещето.
към текста >>
17.
Знаци и символи на Коледния празник
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Но тогава човекът трябва да породи ритъм в себе си от своята собствена
инициатива
.
Нещата се променят едва при човека. Ритъмът, който цари в хода на годишните времена при животното, в силите на растежа, възпроизвеждането и т. н., престава да действа в човека! На човека трябва да бъде предоставена свобода и колкото е по-цивилизован, толкова повече този ритъм се оттегля назад. Както светлината се оттегля около Коледа, така ритъмът изглежда да изчезва от живота на човека и в него започва да цари хаос.
Но тогава човекът трябва да породи ритъм в себе си от своята собствена инициатива.
Той трябва така да изгражда от своята воля живота си, че да протича в границите на определен ритъм. Събитията в живота му трябва да протичат редовно, установено и сигурно, както ходът на Слънцето. И както е немислимо да се промени ходът на Слънцето, така следва да е немислимо да може да бъде прекъснат ритъмът на живота. При слънчевия герой имаме такъв жизнен ритъм. Чрез родения в него висш човек той спечелва силата сам да владее ритъма на своя собствен жизнен път.
към текста >>
18.
Езотерично развитие и свръхсетивно познание
GA_98 Природни и духовни същества
Не става въпрос за значимостта на действието, а трябва да бъде действие, произхождащо от собствената
инициатива
.
Това обаче е най-същественото. Тогава ще видите как след известно време получавате известна вътрешна сила и сигурност. Тогава от едно вътрешно изживяване се чувства дали упражнението има някакво въздействие. След това трябва да се премине към изпълняването на инициативни действия, които човекът обикновено съвсем сигурно не би правил. Би трябвало това да е съвсем незначително действие.
Не става въпрос за значимостта на действието, а трябва да бъде действие, произхождащо от собствената инициатива.
Един господин, на когото казах това, сподели след известно време, че в бюрото си ежедневно прави седем крачки напред и седем назад и при това си представя еволюцията и инволюцията. Наистина не е важно значението на действието, а собствената инициатива. Разказах това и на няколко други приятели, като споменах, за да дам един пример, че могат да се поливат цветя, ако никога не са поливали цветя. И какво се получи? Когато посетих тези приятели, видях ги да поливат цветята.
към текста >>
Наистина не е важно значението на действието, а собствената
инициатива
.
Тогава от едно вътрешно изживяване се чувства дали упражнението има някакво въздействие. След това трябва да се премине към изпълняването на инициативни действия, които човекът обикновено съвсем сигурно не би правил. Би трябвало това да е съвсем незначително действие. Не става въпрос за значимостта на действието, а трябва да бъде действие, произхождащо от собствената инициатива. Един господин, на когото казах това, сподели след известно време, че в бюрото си ежедневно прави седем крачки напред и седем назад и при това си представя еволюцията и инволюцията.
Наистина не е важно значението на действието, а собствената инициатива.
Разказах това и на няколко други приятели, като споменах, за да дам един пример, че могат да се поливат цветя, ако никога не са поливали цветя. И какво се получи? Когато посетих тези приятели, видях ги да поливат цветята. Това беше най-погрешното, което можеха да направят, защото не трябваше да направят препоръчаното от мен действие, а да си измислят собствено. Когато това се прави дълго време, се вижда какво вътрешно въздействие има.
към текста >>
19.
Десета лекция: Древните легенди като образи на космически факти и на събития, разиграващи се между смъртта и новото раждане.
GA_106 Египетски митове и мистерии
Човекът работи в полза на всичко около себе си, не по собствена
инициатива
, а като незнаен служител в духовния свят.
Там той все още не е самостоятелен. В деваканическия живот той се чувствува като частица от целия духовен свят. Както ръката - ако би могла да има самостоятелни усещания - би се чувствала само като част от физическия организъм, така се чувствува и човекът в своето деваканическо съзнание: Аз съм частица от духовния свят, аз съм част от по-висшите Същества. Едва сега той ще започне да постига самостоятелност в духовния свят. Обаче дори и сега той работи в полза на Космоса, намирайки се в Космоса, той работи в полза на растителното царство.
Човекът работи в полза на всичко около себе си, не по собствена инициатива, а като незнаен служител в духовния свят.
Ако описваме по този начин човешките изживявания между смъртта и новото раждане, не бива да си представяме, че светът на Девакана не подлежи на промени. Хората тайно смятат, че нашата Земя се променя, докато в отвъдния свят всичко остава едно и също. Но това изобщо не е така. Ако днес описваме по този начин пребиваването в Девакана, това означава, че приблизително такова е състоянието и на днешния Девакан. Обаче нека да си припомним какво беше положението, когато нашите души бяха въплътени по времето на Египетската епоха.
към текста >>
20.
5. Пета лекция, 19 септември 1909 г.
GA_114 Евангелието на Лука
Ето защо Соломоновият Исус преди всичко трябваше да наследи от бащиния елемент
инициатива
та и сялата, понеже неговата мисия изискваше да бъдат физически употребени в земния свят тъкмо онези сили, които пулсират в божествения свят.
и сериозното отношение към живота, от майка си веселия нрав и охотата на разказвача. една истина, която лесно може да се потвърди от всеки. Телосложението, осанката, целият външен облик, както и „сериозното отношение към живота" са неща, свързани с характера на Аза и наследявани по бащина линия.
Ето защо Соломоновият Исус преди всичко трябваше да наследи от бащиния елемент инициативата и сялата, понеже неговата мисия изискваше да бъдат физически употребени в земния свят тъкмо онези сили, които пулсират в божествения свят.
Евангелистът Матей изразява това по един забележителен начин. Когато се инкарнира една велика индивидуалност, духовният свят известява събитието, но в случая не на Мария, а на бащата, на Йосиф (Матей 1, 20-21). Тази подробност съвсем не е случайна. От другата страна имаме Натановия Исус и той наследява своите вътрешни, душевни заложби, именно от майката. Ето защо в Евангелието на Лука раждането на Исус се възвестява на майката (Лука 1, 26-38).
към текста >>
21.
3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 21 Ноември 1911
GA_132 Еволюцията от гл.т.на истината
Там в основата на мащабните действия, на
инициатива
та, ако изобщо мога да си послужа с тези изрази, лежи не някакво усилване на положителните волеви импулси, а резигнацията, отказът от действия!
Обаче това твърдение е вярно само до известна степен. От определен момент нататък, то изобщо не е вярно. Колкото и странно да ни се струва, имайте предвид, че определени действия, които човекът предприе ма, определени действия, засягащи преди всичко духовния свят, изобщо не зависят от силата на нашите волеви импулси. Естествено, в условията на физическия свят, където се намираме за известно време, размерите на нашите действия зависят от силата на волевите импулси, така че големите постижения, независимо в коя област, винаги са свързани с по-малки или по-големи усилия. Обаче в духовния свят всичко това престава да е валидно; там е валидно точно обратното.
Там в основата на мащабните действия, на инициативата, ако изобщо мога да си послужа с тези изрази, лежи не някакво усилване на положителните волеви импулси, а резигнацията, отказът от действия!
За да се убедим в това, ние можем да тръгнем от най-незначителните подробности, стига те да имат отношение към духовните факти. Ние постигаме известна духовна активност, духовна деятелност не като изкарваме на преден план нашите горещи необуздани желания; в духовния свят ние ставаме силни само тогава, когато обуздаваме нашите горещи желания, само тогава, когато отказваме да задоволим нашите страсти. Нека да си представим, че чрез вътрешната си духовна активност даден човек желае да постигне нещо в света. За тази цел, на първо място той трябва да се научи да овладява своите горещи желания, своите страсти. И ако с оглед на физическия свят е ясно: Хората са по-напористи, ако се хранят по-добре, то с оглед на духовния свят в случая аз не давам препоръки, а само описвам фактите!
към текста >>
22.
11. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. 29 март 1913 г.
GA_145 Какво значение има окултното развитие за човека и неговите тела
силно напрежение на мислите, концентрирано обхващане на мислите; развитие на определена
инициатива
на волята, определена равномерност, определена симетрия на удоволствието и страданието, определена положителност в отношението към света, определено безпристрастие.
След това видяхме, как стават определени изменения, които представляват мощни факти на вътрешния живот: онези изменения на астралното тяло и на Себе-то, които дават онези мощни имагинации, чрез които можем да се чувствуваме като пренесени в началото на нашето земно развитие на човечеството, даже и още по-далече в миналото който водят до имагинацията на рая и на тази на Каина и Авела. Вие видяхте, как фактически във физическото тяло се ражда като една действителност един вид сила, която го прави способно да се раздели така да се каже то все пак остава цяло, не се подава на това разделяне, защото тук в нашия цикъл на човечеството окултното упражнение не може до отиде така далече и не трябва да отиде така далече, че да доведе до увреждането на физическото тяло. Но съществува още една сила на окултното развитие, която води до възможността във физическото и етерното тяло да се развият вътрешни разрушителни сили, и в същност това е винаги налице, когато човекът е имал срещата с Пазача на прага. Даже тази среща с Пазача на прага не е никак възможна, без човек да стои пред опасността да посади в известно отношение разрушителни сили в своето физическо и етерно тяло. Обаче всяко правилно окултно развитие създава същевременно противоположните средства и тези противоположни средства са дадени в това, което намирате в моята книга "Тайната Наука" под названието "шестте окултни допълнителни упражнения" концентрацията на мисълта, т. е.
силно напрежение на мислите, концентрирано обхващане на мислите; развитие на определена инициатива на волята, определена равномерност, определена симетрия на удоволствието и страданието, определена положителност в отношението към света, определено безпристрастие.
. . Който развива тези качества наред с окултното обучение, наред с окултните упражнения, при него се развива от една страна един вид стремеж на физическото тяло и на етерното тяло към сломяване, т. е. стремежът тези тела да приемат с окултното развитие зародиши на смъртта; обаче този стремеж бива в еднакъв размер отстранен, така че той никога не се осъществява, когато човек развива тези качества или пък чрез своето морално развитие е добил достатъчно качества, които се равняват на тези гореизброени шест качества. Аз се стремях да Ви дам нещо повече от едно описание, а именно да събудя във Вашите сърца едно чувство за това, което е окултното развитие, и да Ви покажа, колко разнообразно действува окултното развитие в човешкото същество и изменя това човешко същество. Вие можахте да предчувствувате и да почувствувате, че човекът бива изправен пред някои потресающи и носещи също опасност положения, когато минава през едно окултно развитие.
към текста >>
23.
3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 10 Декември 1916
GA_173 Карма на неистината
Сега обаче с един замах грабна
инициатива
та в свои ръце.Този мъртвец тепърва ще живее, и то изначално.
Каквото има да става чрез него, занапред той ще го извършва от отвъдното. Тук можеше само да го обещае, животът му беше само едно предизвестие. Едва сега то може да се случи. Никога не съм бил в състояние да си го представя като конституционен монарх, с парламентаризъм и всички останали измишльотини. Твърде величав беше за такова нещо.
Сега обаче с един замах грабна инициативата в свои ръце.Този мъртвец тепърва ще живее, и то изначално.
Узнах го при вестта, това имах предвид с думите си. Но вие ще проявите разбиране, че изгледите ми да се изясня с онези селяни бяха нищожни. Предпочетох да се предам безмълвно и още се чудя, че не ме претрепаха. Бях се приготвил и вече щеше да е станало. А сега все още ми предстои нещо несторено.
към текста >>
24.
4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 11 Декември 1916
GA_173 Карма на неистината
Ако тази държава по своя воля..." той казва "по своя воля", моля Ви се "... е предоставила колониалната
инициатива
на други, то тя няма причина да се учудва, ако те са докопали най-вкусните мръвки."
Най-вече пък във Франция се е знаело, че направо съществува предразположение целта, изказана тук от Аното, да не бъде зачертавана и Франция да се остави да върви спокойно по своя път на колонизаторски народ. В посочената книга на министър Аното четем обаче и следния пасаж: "Историята ще има за задача да установи от коя мисъл са се ръководили Германия и нейното правителство по време на заплетените спорове, при които протекоха подялбата на Африка и последната фаза от френската колониална политика. Може да се предположи, че в началото Бисмарковата политика с удовлетворение е гледала как Франция се впускаше в далечни и трудни начинания, които години напред трябваше на пълно да ангажират вниманието на страната и на нейното правителство. Все пак не е сигурно доколко тази сметка в перспектива се оказа правилна, понеже Германия накрая пое от своя страна по същия път и естествено малко късно се опита да навакса загубеното време.
Ако тази държава по своя воля..." той казва "по своя воля", моля Ви се "... е предоставила колониалната инициатива на други, то тя няма причина да се учудва, ако те са докопали най-вкусните мръвки."
Това становище естествено също е напълно разбираемо, но в него се съдържа вече и едно признание: че Германия по своя воля е предоставила на колониалната политика на Франция най-вкусните мръвки. Не съдете веднага по подробностите, които давам, защото цялостна картина ще се получи едва когато ги събера в едно. Вижте, би могло да се постави въпросът как въобще е възможно толкова лекомислено, както често се постъпва, да се създава взаимовръзка между събитията примерно от 24 и 25 Юли 1914 г. и ония през следващите дни. Вие нима да повярвате колко невероятно лекомислено е в тези събития да се търси обикновен континуитет и да се смята, че чисто и просто от ултиматума на Австрия към Сърбия е пламнала или даже е следвало да пламне голямата световна война.
към текста >>
25.
12. ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 30 Декември 1916
GA_173 Карма на неистината
се разбира от само себе си, поради което не е наложително от Великобритания да се изисква ответно задължение, на това трябва да се отговори, че на времето
инициатива
та е излязла от самата Великобритания; тя е отправила запитване към Франция, от една страна, и към Германия, от друга, дали биха съблюдавали неутралитета.
В такъв случай нека си припомним нееднократно изтъкваното от мен: В живота, провиращ се през историята, има континуитет; нещата са свързани помежду си. Точно както човек като индивид не може в по-късен момент да извърши нещо, което противоречи на предходното, точно както не може да отмени случилото се, абсолютно по същия начин стоят нещата в живота на народите. Не може да се представя за разбиращо се от само себе си нещо, което преди туй никой не го е смятал за разбиращо се от само себе си. Това също така е нещо, за което трябва да се държи сметка. Но дори работата да беше съвсем проста и да можеше да се каже, че валидността на договора от 1839 г.
се разбира от само себе си, поради което не е наложително от Великобритания да се изисква ответно задължение, на това трябва да се отговори, че на времето инициативата е излязла от самата Великобритания; тя е отправила запитване към Франция, от една страна, и към Германия, от друга, дали биха съблюдавали неутралитета.
Ще рече, че по онова време са би ли подети преговори, а когато се подемат преговори, на тях могат да се обсъждат и други въпроси. Тук може да се добави и следното. Както споменах, аз не подкрепям накърняването на неутралитета това не ми влиза в работата, но мога да заявя: Ако поради това, че Beликобритания беше отговорила положително, неутралитетът на Белгия не се погазеше, тогава нещата на запад щяха да протекат по съвсем друг начин. С това обаче аз не приключих своето изявление, а изрично добавих: Освен туй от германска страна била изявена готовност на Франция и колониите и да не бъде причинено нищо, ако Англия остане неутрална. А след като и по тази готовност не бил получен положителен отклик, поставен бил следващият въпрос: при какви условия тогава Англия би останала неутрална?
към текста >>
26.
9. Лекция, 11.05.1917
GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война
Но ние стоим пред простия факт, че именно тези, които биха могли да осъществят този труд, никак не са се загрижили, досега никак не са се загрижили за това, че никой не е поставил даже и въпрос – говоря за тези от нашите кръгове, които биха могли да проявят такава
инициатива
– никой не си е поставил задачата: от позицията на съвременната наука действително да се проверят духовнонаучните естественоисторически данни на Антропософията!
Но това, към което се стремим, което търсим, е основано именно на самостоятелния път, насочено е към това, да направи душата самостоятелна. Може да се каже: именно естественонаучното изследване достигна днес известно ниво, и това ниво би било по силите на тези, който днес представляват тази област на науката, ако болшинството от тях не се потапяха изцяло само в своята тясна специалност, а малко надзъртаха извън пределите на своята научна специалност. Ако макар, да кажем, и дузина от официалните и представители – с които сега само и се съобразяват – поради вътрешна честност, стоейки на нивото на своите естественонаучни знания, реши да провери това, което се съобщава в моята "Въведение в тайната наука" и в моята "Теософия", тогава достоверността на тези съобщения би била потвърдена, изхождайки от познания, които могат да бъдат охарактеризирани със следните думи: изучавайте живота и вижте, дали няма да потвърди той съобщенията за духовните светове, добити по пътя на духовнонаучното изследване! – Който действително владее естествознанието, неизбежно ще стигне до признаването на съобщенията на антропософски насочената духовна наука. Това е безусловната истина.
Но ние стоим пред простия факт, че именно тези, които биха могли да осъществят този труд, никак не са се загрижили, досега никак не са се загрижили за това, че никой не е поставил даже и въпрос – говоря за тези от нашите кръгове, които биха могли да проявят такава инициатива – никой не си е поставил задачата: от позицията на съвременната наука действително да се проверят духовнонаучните естественоисторически данни на Антропософията!
Такава проверка не предизвиква ни най-малко опасение. Антропософията ще я издържи. Нека такава проверка започне – духовната наука ще я издържи. Но, разбира се, в епоха, когато не се желае да се вникне в най-елементарните истини, такава проверка дълго още ще трябва да почака. Стремежът да бъдеш не само логичен, но да проникваш в действителността, тоест да съгласуваш своите разсъждения не само с абстрактните закони на логиката, но и с реалните факти на действителността, този стремеж не се среща често в наши дни.
към текста >>
27.
10. Лекция, 13.05.1917
GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война
И ако нищо не бъде направено за укрепване на вътрешния им живот, за усилване на интелекта,
инициатива
та и волята, ще настъпи всеобщо ранно слабоумие.
Това значи много, скъпи мои приятели! Това значи: ако всичко си остане, както е, съвременното човечество в своето интелектуално и друго душевно развитие няма да отиде по-далеч от това, което се достига до 27 години! И ако в душите на съвременните хора не бъде влято нещо за тяхното по-нататъшно развитие, те ще достигат само това, което се достига до 27 години. Те ще останат до края на целия си живот 27-годишни: това е великата тайна на съвременното развитие. В шести следатлантски културен период хората изобщо няма да остаряват над 21 години.
И ако нищо не бъде направено за укрепване на вътрешния им живот, за усилване на интелекта, инициативата и волята, ще настъпи всеобщо ранно слабоумие.
Хората ще бъдат принудени да спират в жизненото си развитие, което ще достигат на 21 години. По-нататъшното би било само празен придатък. Обмислете това във връзка с индивидуалността на човека. Представете си това ясно. Човек трябва да става все по-зрял в своето индивидуално развитие, в своите лични способности.
към текста >>
28.
11. Единадесета лекция, Дорнах, 21 Октомври 1917
GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята
Когато човек прочете статията на Адолф Келер тя е добре замислена и спада към най-добрите публикации по тази тема той изпитва умора от непрекъснатото повтаряне на едни и същи абстракции: Реформация поражда свобода на
инициатива
та, свободата на
инициатива
та идва от Реформацията; и така, тази шумна канонада от абстракции ражда само няколко бедни, клети понятия, които нямат нищо общо с действителния свят.
А сега, след като сте се запознали с духовно-научния подход, залегнал в основата на тази статия, хвърлете поглед и на уводната статия в същото списание:"Смисълът на Реформацията" от Адолф Келер*47. Да, тук имаме един стар маниер на изразяване, който естествено вярва че е съвсем нов. Така че в този брой от списанието Вие ще намерите в непосредствена близост както новаторския, така и старомодния подход към нещата. Разбира се, старомодният говор се смята за умен, за изключително умен, разполагащ с превъзходна логика и остро мислене. Той Ви описва Реформацията с най-високопарни фрази, които не са нищо друго, освен кухи, безсъдържателни абстракции.
Когато човек прочете статията на Адолф Келер тя е добре замислена и спада към най-добрите публикации по тази тема той изпитва умора от непрекъснатото повтаряне на едни и същи абстракции: Реформация поражда свобода на инициативата, свободата на инициативата идва от Реформацията; и така, тази шумна канонада от абстракции ражда само няколко бедни, клети понятия, които нямат нищо общо с действителния свят.
Ето кое трябва да бъде преодоляно: тази жажда за абстракции, тези бедни и клети понятия, при които човек сякаш облизва пръстите си от удоволствие, понеже вярва, че казва нещо възвишено и умно, само защото си служи с няколко пълни абстракции. Вие виждате: Периодически следва да се взема становище относно най-разнообразни проблеми на съвремието, понеже антропософията е тук, не за да ни пренася в някакви измислени светове, а за да ни помогне в овладяването на съвсем конкретни земни цели.
към текста >>
29.
Петнадесета лекция, 13 октомври 1918 г
GA_184 Космическа предистория на човечеството
Гърция не е познавала този импулс, това усещане, което особено император Август е искал да въведе в Рим със своята мощна, насочена към миналото
инициатива
.
Първо са искали да консервират чувството, да съхранят чувството за древния култ, за този култ, който в течение на хилядолетия се е практикувал при египтяните и в предна Азия, а също и в по-дълбоките области на Азия. Искали са да изключат разсъдъка на човека, да изключат действието на човешкия интелект и да се ограничат с развитието на сетивната душа; на човека е трябвало да му бъде представено цялото значение, цялото величие, цялото могъщество на култа, който е действал в предишните времена, в епохата когато в хората още не е бил развит интелектът, който е действал по времето, когато култът към боговете е трябвало да се формира от сетивната душа, за да не останат хората без богове. Това е бил величествен, грандиозен култ, който е трябвало да замени размишлението, който е трябвало, според древния атавистичен обичай, да вкарва душите в наполовина хипнотично състояние, оживявайки в тях божественото съзнание и божественото блаженство. В Рим са искали да се върнат към тези усещания. Ако обърнем внимание на тази тънка разлика, само тогава ще разберем спецификата на различието между римската култура и гръцката култура, която тогава се е намирала вече в състояние на упадък.
Гърция не е познавала този импулс, това усещане, което особено император Август е искал да въведе в Рим със своята мощна, насочена към миналото инициатива.
Гърците не са искали да се връщат в предишните времена. Гъркът е искал да има пред себе си това, което самият той е можел да разбере и с което е можел да се съедини. И ако в близко време не беше дошъл християнският импулс, насочен срещу инициативата на Август и последователите му, старите ритуали биха били възобновени с още по-голям блясък отпреди. И така, да запомним следното: по инициатива на Август и поддръжниците му от Рим, така както по-късно и от Академията Гондишапур, е трябвало да излезе пророческа мъдрост, от Рима е трябвало да излезе могъщ култ, който би покрил с мъгла целия свят, лишавайки го както от разсъдъчна душа, така и, малко по-късно, от съзнателна душа. Ако Академията Гондишапур е трябвало да даде на човека съзнателната душа, за да пресече последващото развитие, давайки му преждевременно съзнателната душа, да пресече Духа-Себе, Духа-Живот и Човека-Дух, Рим е искал изобщо да не допусне развитието на съзнателна душа, той е искал също – още 333 години преди повратната точка – да пресече разсъдъчната душа и под формата на мощен душевен култ да представи на човечеството това, което трябва да го доведе до божественото съзнание.
към текста >>
И ако в близко време не беше дошъл християнският импулс, насочен срещу
инициатива
та на Август и последователите му, старите ритуали биха били възобновени с още по-голям блясък отпреди.
В Рим са искали да се върнат към тези усещания. Ако обърнем внимание на тази тънка разлика, само тогава ще разберем спецификата на различието между римската култура и гръцката култура, която тогава се е намирала вече в състояние на упадък. Гърция не е познавала този импулс, това усещане, което особено император Август е искал да въведе в Рим със своята мощна, насочена към миналото инициатива. Гърците не са искали да се връщат в предишните времена. Гъркът е искал да има пред себе си това, което самият той е можел да разбере и с което е можел да се съедини.
И ако в близко време не беше дошъл християнският импулс, насочен срещу инициативата на Август и последователите му, старите ритуали биха били възобновени с още по-голям блясък отпреди.
И така, да запомним следното: по инициатива на Август и поддръжниците му от Рим, така както по-късно и от Академията Гондишапур, е трябвало да излезе пророческа мъдрост, от Рима е трябвало да излезе могъщ култ, който би покрил с мъгла целия свят, лишавайки го както от разсъдъчна душа, така и, малко по-късно, от съзнателна душа. Ако Академията Гондишапур е трябвало да даде на човека съзнателната душа, за да пресече последващото развитие, давайки му преждевременно съзнателната душа, да пресече Духа-Себе, Духа-Живот и Човека-Дух, Рим е искал изобщо да не допусне развитието на съзнателна душа, той е искал също – още 333 години преди повратната точка – да пресече разсъдъчната душа и под формата на мощен душевен култ да представи на човечеството това, което трябва да го доведе до божественото съзнание. Това е била едната страна на стремежите на римския посветен Август. Но разсъдъчната душа има два аспекта. Единият аспект, всъщност, е тази страна на разсъдъчната душа, която клони към сетивната душа.
към текста >>
И така, да запомним следното: по
инициатива
на Август и поддръжниците му от Рим, така както по-късно и от Академията Гондишапур, е трябвало да излезе пророческа мъдрост, от Рима е трябвало да излезе могъщ култ, който би покрил с мъгла целия свят, лишавайки го както от разсъдъчна душа, така и, малко по-късно, от съзнателна душа.
Ако обърнем внимание на тази тънка разлика, само тогава ще разберем спецификата на различието между римската култура и гръцката култура, която тогава се е намирала вече в състояние на упадък. Гърция не е познавала този импулс, това усещане, което особено император Август е искал да въведе в Рим със своята мощна, насочена към миналото инициатива. Гърците не са искали да се връщат в предишните времена. Гъркът е искал да има пред себе си това, което самият той е можел да разбере и с което е можел да се съедини. И ако в близко време не беше дошъл християнският импулс, насочен срещу инициативата на Август и последователите му, старите ритуали биха били възобновени с още по-голям блясък отпреди.
И така, да запомним следното: по инициатива на Август и поддръжниците му от Рим, така както по-късно и от Академията Гондишапур, е трябвало да излезе пророческа мъдрост, от Рима е трябвало да излезе могъщ култ, който би покрил с мъгла целия свят, лишавайки го както от разсъдъчна душа, така и, малко по-късно, от съзнателна душа.
Ако Академията Гондишапур е трябвало да даде на човека съзнателната душа, за да пресече последващото развитие, давайки му преждевременно съзнателната душа, да пресече Духа-Себе, Духа-Живот и Човека-Дух, Рим е искал изобщо да не допусне развитието на съзнателна душа, той е искал също – още 333 години преди повратната точка – да пресече разсъдъчната душа и под формата на мощен душевен култ да представи на човечеството това, което трябва да го доведе до божественото съзнание. Това е била едната страна на стремежите на римския посветен Август. Но разсъдъчната душа има два аспекта. Единият аспект, всъщност, е тази страна на разсъдъчната душа, която клони към сетивната душа. Вие познавате разделянето на душата на сетивна, разсъдъчна и съзнателна.
към текста >>
30.
Лекция 2. Цюрих, 11 февруари 1919 г.
GA_193 Вътрешният аспект на социалния въпрос
Това е важна характеристика на духовния живот: изворите на този живот са в свободата, в индивидуалната
инициатива
на отделното човешко същество, но все пак този живот събира хората заедно и образува общества [или братства], в които общото е обединяващо.
В човешката душа има потребности, които карат хората да се търсят взаимно. Хората се обединяват, след като изпитват сходни потребности. Отглеждането на едно дете означава, че една душа се грижи за друга. Всеки, който чете дадена книга, излиза от егоистичния кръг на неговия личен живот — така е, защото той не е единственият, който приема мислите на автора; дори да е стигнал само до средата на книгата, той вече споделя тези мисли с по-голяма група от други читатели. И така, с помощта на това сродство на душевните изживявания се образува определено общество от хора.
Това е важна характеристика на духовния живот: изворите на този живот са в свободата, в индивидуалната инициатива на отделното човешко същество, но все пак този живот събира хората заедно и образува общества [или братства], в които общото е обединяващо.
За всеки, който търси по-дълбоко разбиране, предлагам да запомни един факт — факт, който довежда всеки вид човешки братства в отношение към централното събитие на земната еволюция: Мистерията на Голгота. Причината е, че от Мистерията на Голгота насам всичко, засягащо човешките братства, принадлежи в известен смисъл към Христовия импулс. Това е същественото — Христовият импулс не принадлежи на отделните хора, а на обществата [братствата] от хора. Истината е такава, че според възгледа на самия Христос е голяма грешка да се вярва, че отделният индивид може да установи пряка връзка с Христос. Същественото тук е, че Христос живя и умря, и после възкръсна от мъртвите заради цялото човечество.
към текста >>
Освен вродения идеализъм на младежите, трябва да се погрижим човешкото общество да придобие и нещо друго — а именно един придобит идеализъм: не само идеализъм, който извира от инстинктите и ентусиазма на младите, а такъв, който се подхранва и добива от собствената
инициатива
на човек; такъв, който няма да избледнее с отиващата си младост.
Както и да е — няма да е толкова лесно да се изкорени от младите хора техният младежки, естествен, вроден идеализъм! Но какъв е този младежки идеализъм? Това е красиво нещо, велико нещо — но не е редно той да бъде достатъчен за човешките същества, тъй като младежкият идеализъм всъщност е обвързан с Ex Deo Nascimur, с онзи аспект на божественото, който е идентичен с принципа на Яхве. А това е точно онова, с което не трябва да се задоволяваме сега, след като стана Мистерията на Голгота на земята. Необходимо е и нещо повече — идеализмът трябва да извира от вътрешното развитие, от самоусъвършенстването.
Освен вродения идеализъм на младежите, трябва да се погрижим човешкото общество да придобие и нещо друго — а именно един придобит идеализъм: не само идеализъм, който извира от инстинктите и ентусиазма на младите, а такъв, който се подхранва и добива от собствената инициатива на човек; такъв, който няма да избледнее с отиващата си младост.
Това е нещо, което отваря пътя към Христос, защото това също е нещо, което придобиваме през живота между раждането и смъртта. Почувствайте огромната разлика между инстинктивния идеализъм и придобития идеализъм! Почувствайте разликата между младежкия ентусиазъм и ентусиазма, който извира от утвърждаването на духовния живот и може да проблясва отново и завинаги, защото сме го направили част от душата си — направили сме го независимо от нашето физическо съществуване. Тогава ще разберете добре този втори тип идеализъм, който не е просто идеализмът, който ни е вроден. Това е пътят към Христос чрез волята, който е различен от пътя на мисленето.
към текста >>
31.
2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ. 25. 12. 1919 год.
GA_195 Мировата Нова година и новогодишни мисли
Михаил отново пое
инициатива
та и може да участва в душевния живот на онези, които търсят пътищата към него.
Те наричаха Михаил "Лицето на Яхве". Точно както ние се учим да опознаваме човека, когато погледнем лицето му, точно както си вадим заключения за добротата на неговата душа от неговото изражение и за характера му от начина, по който той ни гледа, така духовниците на Стария Завет, чрез атавистичното ясновидство, което в сънищата им нахлуваше в техните души, желаеха да получат от лицето на Яхве, от Михаиловата връзка с Яхве онова, което още не бе възможно за човечеството да получи. Становището на това духовенство спрямо Михаил и Яхве беше правилното. Тяхното становище към Михаил бе правилно, защото те знаеха, че ако човек по онова време се обърнеше към Михаил, той можеше да намери чрез Михаил силата на Яхве, която за човечеството по онова време бе правилно да търси. Оттогава на мястото на Михаил се появиха други регенти на душите; но през ноември 1879 год.
Михаил отново пое инициативата и може да участва в душевния живот на онези, които търсят пътищата към него.
Тези пътища днес са пътищата на духовно-научното познание. Можем да говорим за "пътищата на Михаил" точно като за "пътищата на духовно-научното познание". Но точно по времето, когато Михаил влезе по този начин във взаимоотношения с душите на хората с цел отново да стане техен вдъхновител за три столетия, по същото това време демоничните противоборстващи сили, предварително подготвили се, издигнаха най-силна съпротива срещу него, така че през света премина един призив по време на нашите т.н. военни години, всъщност години на ужас, призив който стана голямото световно неразбирателство, което сега изпълва сърцата и душите на хората. Нека разгледаме какво щеше да се случи с евреите от Стария Завет, ако вместо да се доближават до Яхве чрез Михаил, те се бяха опитали да го приближат директно.
към текста >>
32.
5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ. 1. 1. 1920 год.
GA_195 Мировата Нова година и новогодишни мисли
1920 ще донесе нищета и страдание, ако не могат да се намерят такива хора, ако
инициатива
та вземат само онези, които желаят да продължат да работят по стария начин.
Мое най-искрено желание е в нашите редици да дойде новогодишното пожелание пожелание, което всеки един може да оформи за себе си чрез душите и сърцата на нашите приятели очите им да се отворят до някаква степен за онова, което е нужно толкова много, за онова, което от самия Дух може да помогне на човечеството. Спасение няма да бъде намерено в никоя външна организация. Върху човешката еволюция трябва да бъде отпечатано нещо ново. Тези факти трябва да се узнаят, и да се почувства, че тези факти трябва да се узнаят, е наистина най-ценната новогодишна мисъл, която може да се надигне в сърцата ви. Тази година, 1920, ще бъде натоварена с много важно решение, ако могат да се намерят достатъчно хора, способни да разпознаят нуждите на човечеството, каквито ги посочих днес.
1920 ще донесе нищета и страдание, ако не могат да се намерят такива хора, ако инициативата вземат само онези, които желаят да продължат да работят по стария начин.
към текста >>
33.
3. Трета лекция, Дорнах, 23 Октомври 1921
GA_208 Антр. като Космософия 2 ч.
Но макар и по един инстинктивен начин, под този видим пласт продължи да действува тъкмо личното участие, личната
инициатива
на човека.
Самото християнство също се оказа вплетено в мрежите на тази теология. Християнството се теологизира. Както латинският език бе превзет от логиката, така и християнството бе превзето от теологията. Обаче най-истинският и жизнеустойчив елемент на християнството премина именно в споменатия луциферически елемент, който от своя страна бе надянал една измамна ариманическа маска. Вместо истинското християнство, над света се понесе теологията, или с други думи: Една разновидност на културата.
Но макар и по един инстинктивен начин, под този видим пласт продължи да действува тъкмо личното участие, личната инициатива на човека.
Разбира се, тя не можеше напълно да се съедини с това, което идва отгоре. И за нас е извънредно интересно да проследим този процес в неговата бляскава и, така да се каже официална фаза, фазата на Ренесанса. И тогава ние откриваме, че макар и официалната теология да разполага с понятия и представи за свръхсетивния свят, тя е изгубила непосредствения си и жив поглед към този свръхсетивен свят. Да, що се отнася до традиционния духовен живот, през Ренесанса всичко беше на мястото си. Това, което Рим съхрани под формата на теология, беше не друго, а самата прадревна мъдрост, навлязла обаче твърде „долу“, където са човешките понятия и представи.
към текста >>
34.
6. Шеста лекция, Дорнах, 30 Октомври 1921
GA_208 Антр. като Космософия 2 ч.
Ако човекът би застанал на една прозрачна Земя, така че върху него биха действували животинският кръг и планетарните движения откъм другата страна на Земята, тогава той не би бил в състояние да разгърне каквато и да е самостоятелна
инициатива
.
От друга страна обаче, той „отказва“ да приема образи. И само благодарение на това могат да възникнат онези форми, описани от мен завчера „крайниците“, които в известен смисъл са противоположни на „главата“. Да, развивайки своята външна деятелност, човекът се освобождава от макрокосмическите въздействия. Ние казахме, че в „полюса-глава“ човек унищожава своето минало. За „полюса-крайници“ важи обратното.
Ако човекът би застанал на една прозрачна Земя, така че върху него биха действували животинският кръг и планетарните движения откъм другата страна на Земята, тогава той не би бил в състояние да разгърне каквато и да е самостоятелна инициатива.
Той би останал под категоричните и принуждаващи въздействия на планетите и съзвездията. Той стига до свободното разгръщане на своята инициатива само поради факта, че Земята покрива тези планетарни и зодиакални въздействия. Но освен това, ако би бил напълно изложен на тези въздействия, в хода на повтарящите се земни животи особено в своята двигателно-веществообменна система той би развил един прекалено ригиден, прекалено втвърден живот. Той не би могъл да разгражда, да разпилява материята; органичната материя би се вроговила. Човекът би имал съвсем друг вид крайници, наподобяващи конско копито.
към текста >>
Той стига до свободното разгръщане на своята
инициатива
само поради факта, че Земята покрива тези планетарни и зодиакални въздействия.
Да, развивайки своята външна деятелност, човекът се освобождава от макрокосмическите въздействия. Ние казахме, че в „полюса-глава“ човек унищожава своето минало. За „полюса-крайници“ важи обратното. Ако човекът би застанал на една прозрачна Земя, така че върху него биха действували животинският кръг и планетарните движения откъм другата страна на Земята, тогава той не би бил в състояние да разгърне каквато и да е самостоятелна инициатива. Той би останал под категоричните и принуждаващи въздействия на планетите и съзвездията.
Той стига до свободното разгръщане на своята инициатива само поради факта, че Земята покрива тези планетарни и зодиакални въздействия.
Но освен това, ако би бил напълно изложен на тези въздействия, в хода на повтарящите се земни животи особено в своята двигателно-веществообменна система той би развил един прекалено ригиден, прекалено втвърден живот. Той не би могъл да разгражда, да разпилява материята; органичната материя би се вроговила. Човекът би имал съвсем друг вид крайници, наподобяващи конско копито. И човекът е избавен от това вроговяване само поради факта, че той не остава в животинския кръг, а изправя главата си и непрекъснато се стреми към отвесната човешка ос. Но какво става с противоположния полюс?
към текста >>
35.
ОРИЕНТИРИ / Женевиев и Пол-Хенри Бидо
GA_214 Тайната на троицата
и най-вече от пролетта на 1921 г., е на път да се образува, по
инициатива
на няколко студенти по теология, дирейки едно "религиозно обновление на антропософската ориентация" и с помощта, която Щайнер не им бе отмерил, движението, което ще стане на 16 септември "Общност на Християни".
В края на своето първо пътуване, той напуща Англия "Изпълнен от мисълта, че в Англия има хора, които считат културата и защитата на антропософската кауза за част от своята житейска задача и действат енергично в това направление*" /* Виж: Рудолф Щайнер, конференция от 16 юли 1922 г. в "Човешки въпроси, космични отговори". Женева, E A R 1988/ . Не могат да се изложат по съвсем точен начин тези конференции, които ако се съди по заглавията им, най-напред изглеждат, че принадлежат към религиозната област, ако не се допълни това кратко табло за 1922 г. чрез един основен аспект: от 1920 г.
и най-вече от пролетта на 1921 г., е на път да се образува, по инициатива на няколко студенти по теология, дирейки едно "религиозно обновление на антропософската ориентация" и с помощта, която Щайнер не им бе отмерил, движението, което ще стане на 16 септември "Общност на Християни".
Но точно в навечерието на това основаване и в момента на закриване на цикъла от конференции "Философия, космогония и религия в Антропософията", Щайнер характеризира Антропософията като всеобщ извор на обновление, чиито води не могат да бъдат уловени от никаква религиозна форма. "Във всички области ние сме водени точно от модерната наука за посвещението, към едно задълбочено възприемане на христологията. Ето защо можем да говорим за едно обновление на религиозното съзнание чрез антропософията, точно така, както бе говорено през изтеклите дни за обновление на философията, която става тогава едно живо философско знание и както бе говорено за задълбочаване на космологията, до която се достига, правейки място на това което може да бъде възприето във висшите светове само в интуиция и инспирация Полза за цялото човечество може също да се роди от това задълбочаване в обновлението на религиозното съзнание, което само тогава става едно напълно осъзнато християнско съзнание. Антропософията иска, да допринесе за продължаването на правилното по-нататъшно развитие на християнството, в такъв смисъл, че тя не иска да стане нова религия, а да помогне на християнската религия, дошла в света чрез мистерията на голгота, да разгърне своята форма. Тази религия носи в себе си силата да продължава да еволюира: антропософията иска да се разбере това по правилен начин и да бъде за продължаването на тази еволюция".
към текста >>
36.
4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 15 Декември 1922
GA_219 Отношението на звезд.свят към човека
Така че там ние сме в едно състояние на непрекъсната принуда, там ние изживяваме нашата космическа деятелност не като наша лична
инициатива
, а като дейност на висшите Йерархии в нас.
Ние сме безрезервно отдадени и поверени на техните грижи. Да, нека да си изясним това особено състояние. Ако сме например тук на Земята и откъснем едно цвете, имаме право да кажем: ето, сега аз откъсвам това цвете. Обаче в съвместния живот със Съществата от висшите Йерархии нещата са съвсем други. Ако там ние вършим нещо в „сътрудничество" с тези Същества, ние трябва да кажем: ето, не аз, а другите Същества действуват в мен.
Така че там ние сме в едно състояние на непрекъсната принуда, там ние изживяваме нашата космическа деятелност не като наша лична инициатива, а като дейност на висшите Йерархии в нас.
Да, там ние притежаваме едно космическо съзнание. Както.тук усещаме белите дробове, сърцето и т.н. вътре в нас, така и след смъртта ние усещаме света на висшите Йерархии вътре в нас. Всичко, което става, е в резултат на една чужда инициатива, и ние сме включени в нея; ако обаче трябва съвсем точно да определим това състояние, длъжни сме да допълним: ето, сега едно от Съществата на висшите Йерархии действува в нас. Но това е само едното състояние.
към текста >>
Всичко, което става, е в резултат на една чужда
инициатива
, и ние сме включени в нея; ако обаче трябва съвсем точно да определим това състояние, длъжни сме да допълним: ето, сега едно от Съществата на висшите Йерархии действува в нас.
Ако там ние вършим нещо в „сътрудничество" с тези Същества, ние трябва да кажем: ето, не аз, а другите Същества действуват в мен. Така че там ние сме в едно състояние на непрекъсната принуда, там ние изживяваме нашата космическа деятелност не като наша лична инициатива, а като дейност на висшите Йерархии в нас. Да, там ние притежаваме едно космическо съзнание. Както.тук усещаме белите дробове, сърцето и т.н. вътре в нас, така и след смъртта ние усещаме света на висшите Йерархии вътре в нас.
Всичко, което става, е в резултат на една чужда инициатива, и ние сме включени в нея; ако обаче трябва съвсем точно да определим това състояние, длъжни сме да допълним: ето, сега едно от Съществата на висшите Йерархии действува в нас.
Но това е само едното състояние. Ние не бихме били човеци в истинския смисъл на думата, ако живеехме единствено в това състояние. Да, по време на живота в духовния свят между смъртта и новото раждане, ние не бихме могли да понесем това състояние, също както тук на Земята не бихме могли да понесем едно безкрайно вдишване, без да го прекъсваме с ритмичния процес на издишването. Да, това състояние трябва да се замени с едно друго състояние. И това друго състояние възниква само поради обстоятелството, че в нашето космическо съзнание ние заличаваме всяка представа, всяко чувство за Съществата от висшите Йерархии, както и всяка воля, която тези Същества упражняват върху нас.
към текста >>
37.
11.ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 30 Декември 1922
GA_219 Отношението на звезд.свят към човека
Тук антропософите трябва да са наясно: Религиозното Движение само основа себе си, то само изгради външната страна на своя култ не и съдържанието на култа, влагайки тук всичките си сили и цялата си
инициатива
.
Истински духовен покровител на това религиозно Движение може да бъде само един пълносъзнателен антропософ. Обаче това религиозно Движение трябва да се ръководи от хора, които поради особеностите на своя духовен живот все още не са успели сами да намерят пътя към Антропософското Общество. И така, надявам се, че сега никой от Вас няма да се обърне към един или друг активен участник в Движението за религиозно обновление и да каже: Ето, в Дорнах се наговориха доста неща срещу религиозното Движение. Това обаче не е вярно. Самият духовен свят се застъпи за това Движение, така че то можа само да положи своите здрави основи.
Тук антропософите трябва да са наясно: Религиозното Движение само основа себе си, то само изгради външната страна на своя култ не и съдържанието на култа, влагайки тук всичките си сили и цялата си инициатива.
Защото нека пак да повторя същността на Антропософското Движение няма нищо общо с Движението за религиозно обновление. Едва ли някой желае това по-силно от мен: А именно, Движението за религиозно обновление да устои във всички бъдещи изпитания, само че при спазване на първоначалните условия. Не трябва да се стига до там, че религиозните общности да се преобразуват в един или друг вид антропософски клонове и дружества, нито в материален, нито в духовен смисъл. Да, днес аз трябваше да говоря за тези неща, да дам указания за един нов култ, чието бъдеще е твърде скъпо за мен. За да не възникнат някакви недоразумения, утре подробно ще се спра на истинския култов живот в духовния свят, на най-важните условия за такъв култов живот.
към текста >>
38.
ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 22.03.1924
GA_235 Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки Първи том
Тогава е времето, когато либерализмът, демокрацията не бяха още схематизирани с полицейски мерки, а още съществуваше свободна
инициатива
в човешкия живот.
Но когато може да получи някоя книга, която му вдъхва интерес, тогава - въпреки че иначе предпочита да скита по брега на морето или из горите, когато учителят преподава на децата за света - той не може да бъде откъснат от една такава книга, която е събудила неговия особен интерес. Тогава легнал по гръб на Земята, с корем обърнат към Слънцето, той може дълго време да лежи, изцяло потънал в една такава книга, забравяйки дори да яде. Но най-много него го интересува светът. Той отрано усвоява професията на баща си и взима първо несамостоятелно участие, след това самостоятелно пътува с корабите по моретата. Пропътува Адриатическо море и изпитва всичко онова, каквото е било възможно в първата половина на 19-то столетие.
Тогава е времето, когато либерализмът, демокрацията не бяха още схематизирани с полицейски мерки, а още съществуваше свободна инициатива в човешкия живот.
Както се случва, когато човек може да върши това, което иска - е, повече или по-малко, - мисля, че три или четири пъти му се случва корабът му да бъде заловен от пирати и той да стане пленник на пиратите. Но наред с това, че е гениален, той също е така хитър, че винаги се освобождава; много бързо се освобождава. Така той израства, всъщност постоянно живеейки в големия свят - както казах, аз не искам да дам една биография, а да изтъкна някои характерни черти, които утре ще ни доведат до едно важно разглеждане, - и получава живо впечатление от него чрез вътрешното му отношение към света, избликващо от вътрешността на неговото същество. Веднъж, вече почти узрял, бива заведен на сушата от баща си, именно точно в Рим, като от Рим той разглежда и цяла Италия. Именно при това разглеждане на Италия от Рим през неговата душа трябва да е преминало нещо особено.
към текста >>
39.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 23 април 1924 година
GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том
Когато живеем в една такава обща атмосфера, когато разберем, какво означава, че «антропософските ръководни принципи»[11] трябва да станат мисловни импулси и когато разберем, че чрез това Гьотеанумът реално трябва да бъде поставен в центъра чрез
инициатива
та на езотерическия президиум - от мен постоянно се подчертава, че сега имаме работа с един президиум, който схваща своята дейност като едно инаугуриране, едно разкриване и втъкаване на езотеричното в работата, - когато правилно го разберем, тогава това, което трябва да тече в антропософското движение, по един правилен начин ще бъде носено от него по-нататък.
За целта ние се нуждаем преди всичко от сериозност, сериозност в нашето отношение към антропософския живот. И тази сериозност ще се влее в Антропософското общество, когато онези, които искат да направят нещо за него, все повече и повече вземат под внимание това, което сега всяка седмица се изпраща в кръжоците на всички наши антропософи, което се съдържа в приложените към списанието «Гьотеанум» «Съобщения». Тези съобщения описват, как в смисъла на Коледното събрание бихме могли да си представим, че в клоновете, в събранията на членовете се работи, учи, действа и те ни описват също и онова, което става. Нали те носят наименованието: «Какво става в антропософското общество». И тези съобщения искат да разлеят едно общо мислене над цялото Антропософско общество, една обща атмосфера да лъха над хилядите антропософи.
Когато живеем в една такава обща атмосфера, когато разберем, какво означава, че «антропософските ръководни принципи»[11] трябва да станат мисловни импулси и когато разберем, че чрез това Гьотеанумът реално трябва да бъде поставен в центъра чрез инициативата на езотерическия президиум - от мен постоянно се подчертава, че сега имаме работа с един президиум, който схваща своята дейност като едно инаугуриране, едно разкриване и втъкаване на езотеричното в работата, - когато правилно го разберем, тогава това, което трябва да тече в антропософското движение, по един правилен начин ще бъде носено от него по-нататък.
Защото антропософското движение и Антропософското общество трябва да станат едно. Антропософското общество изцяло трябва да приеме антропософските задачи за свои. И можем вече да кажем: - Когато ще имаме това общо нещо, което действа като общо мислене, то ще бъде в състояние да носи също и действително духовно всеобхватни и обширни познания. Тогава обаче в Антропософското общество ще живее една сила, която всъщност би трябвало вече да живее в него, защото новото развитие на цивилизацията, ако не иска напълно да изпадне в упадък, се нуждае от един мощен подем. - Може да изглежда парадоксално онова, което трябва да се каже относно редуващите се земни съществувания от този или онзи, - който наблюдава точно, който обръща внимание даже и на стъпките, които правят хората, за които се говори при такива повтарящи се земни съществувания, той вече ще разбере, колко реално е обосновано това, което се изнася в това отношение и как може да се проникне в действителността на живота и в творческата работа на богове и хора, когато се стараем с духовен поглед да обгърнем по този начин духовните сили.
към текста >>
40.
Съдържание
GA_237 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Трети том
Необходимост от вътрешна
инициатива
на душевния живот на антропософа и от съблюдаването на условията и на насрещните образи.
Възможностите за намеса на Ариман в цивилизацията стават все по-големи. Размътването и отклонението на съзнанието му дават възможност да се всели. Сега е времето на великите решения. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 4 август 1924 г. Кармическият импулс към духовното е обгръщане на това, което е изпитано по описания начин преди слизането на душата в земното тяло.
Необходимост от вътрешна инициатива на душевния живот на антропософа и от съблюдаването на условията и на насрещните образи.
Подкопаване или заблуждение на инициативата чрез лоши писания и празни приказки на материалистичния интелектуализъм. Общ плод на живота. Истинност на материализма само за физическия живот Потресаващото в кармата на хората, които не се издигат до духовното. Силата на Михаил създава физиономията и човешката форма. Настоящото в полето на материализма ще бъде доказано, че духът е творящ, така че тези хора ще трябва да го виждат.
към текста >>
Подкопаване или заблуждение на
инициатива
та чрез лоши писания и празни приказки на материалистичния интелектуализъм.
Размътването и отклонението на съзнанието му дават възможност да се всели. Сега е времето на великите решения. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 4 август 1924 г. Кармическият импулс към духовното е обгръщане на това, което е изпитано по описания начин преди слизането на душата в земното тяло. Необходимост от вътрешна инициатива на душевния живот на антропософа и от съблюдаването на условията и на насрещните образи.
Подкопаване или заблуждение на инициативата чрез лоши писания и празни приказки на материалистичния интелектуализъм.
Общ плод на живота. Истинност на материализма само за физическия живот Потресаващото в кармата на хората, които не се издигат до духовното. Силата на Михаил създава физиономията и човешката форма. Настоящото в полето на материализма ще бъде доказано, че духът е творящ, така че тези хора ще трябва да го виждат. Стремеж на Ариман да действа в душите чрез временно проникване в човешките тела
към текста >>
41.
ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 4 август 1924 г.
GA_237 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Трети том
Всичко това, което съществува като множество възможности по отношение на най-разнообразните неща в живота, изисква от антпропософите
инициатива
, вътрешна
инициатива
на душевния живот.
И можем вече да кажем: - При нещо подобно като кармата на един такъв учител отново се показва, как се откриват много повече възможности отколкото иначе. Такъв един младеж или дете не поставя на учителя определени, а разнообразни, на всички посоки диференцирани загадки. За всичко, което съществува като кармически предпоставки, които тласкат към антропософията, най-добре можем да предизвикаме едно разбиране, когато не говорим педантично очертано, а когато повече загатваме такива неща и повече охарактеризираме атмосферата, в която живеят и се развиват антропософите. Всичко това обаче налага необходимостта, антропософът да обърне внимание на едно предварително условие, на една при него особено силно развита предпоставка в неговата карма. Могат да бъдат изнесени най-различни неща и ние ще изнесем още разнообразни неща върху причините, поради които един или друг характер, един или друг темперамент е тласкан към антропософията от онези събития на духовния свят, които аз описах; обаче всички тези подтици, които тласкат отделните антропософи към антропософията, имат нещо като един насрещен образ, като една противоположност, който е по-силно начертан от мировия дух, отколкото е случаят при другите хора.
Всичко това, което съществува като множество възможности по отношение на най-разнообразните неща в живота, изисква от антпропософите инициатива, вътрешна инициатива на душевния живот.
И ние трябва да се запознаем с това, че за антропософа важи следното изречение, което той трябва да си каже: - Щом чрез моята карма веднъж съм станал антропософ, тогава онова, което ме е тласнало към антропософията изисква аз да обърна внимание на това, как в моята душа - повече или по-малко задълбочено - се явява необходимостта да проявя в живота душевна инициатива, да мога да започна нещо от най-дълбоката вътрешност на моето същество, да мога да преценя нещо, да мога да реша нещо. - Това всъщност е написано в кармата на всеки един антропософ: - Стани човек с инициатива и виж, когато поради препятствия на твоето тяло или поради пречки, които иначе се изправят пред тебе, не можеш с инициативата да намериш центъра на твоето същество, как всъщност страданията и радостите при теб зависят всъщност от това намиране или не намиране на личната инициатива. - Това е нещо, което написано със златни букви би трябвало да стои пред душата на антропософа, че в неговата карма е вложена инициатива и че много от това, което го среща в живота, зависи от обстоятелството, доколко той волево може да осъзнае тази инициатива. Помислете, че с това всъщност е казано извънредно много; защото същевременно днес има много неща, които заблуждават извънредно много по отношение на всичко това, което може да направлява и ръководи съждението. А без ясна преценка относно отношенията на живота инициативата не се разгръща от основите на душата.
към текста >>
И ние трябва да се запознаем с това, че за антропософа важи следното изречение, което той трябва да си каже: - Щом чрез моята карма веднъж съм станал антропософ, тогава онова, което ме е тласнало към антропософията изисква аз да обърна внимание на това, как в моята душа - повече или по-малко задълбочено - се явява необходимостта да проявя в живота душевна
инициатива
, да мога да започна нещо от най-дълбоката вътрешност на моето същество, да мога да преценя нещо, да мога да реша нещо. -
Такъв един младеж или дете не поставя на учителя определени, а разнообразни, на всички посоки диференцирани загадки. За всичко, което съществува като кармически предпоставки, които тласкат към антропософията, най-добре можем да предизвикаме едно разбиране, когато не говорим педантично очертано, а когато повече загатваме такива неща и повече охарактеризираме атмосферата, в която живеят и се развиват антропософите. Всичко това обаче налага необходимостта, антропософът да обърне внимание на едно предварително условие, на една при него особено силно развита предпоставка в неговата карма. Могат да бъдат изнесени най-различни неща и ние ще изнесем още разнообразни неща върху причините, поради които един или друг характер, един или друг темперамент е тласкан към антропософията от онези събития на духовния свят, които аз описах; обаче всички тези подтици, които тласкат отделните антропософи към антропософията, имат нещо като един насрещен образ, като една противоположност, който е по-силно начертан от мировия дух, отколкото е случаят при другите хора. Всичко това, което съществува като множество възможности по отношение на най-разнообразните неща в живота, изисква от антпропософите инициатива, вътрешна инициатива на душевния живот.
И ние трябва да се запознаем с това, че за антропософа важи следното изречение, което той трябва да си каже: - Щом чрез моята карма веднъж съм станал антропософ, тогава онова, което ме е тласнало към антропософията изисква аз да обърна внимание на това, как в моята душа - повече или по-малко задълбочено - се явява необходимостта да проявя в живота душевна инициатива, да мога да започна нещо от най-дълбоката вътрешност на моето същество, да мога да преценя нещо, да мога да реша нещо. -
Това всъщност е написано в кармата на всеки един антропософ: - Стани човек с инициатива и виж, когато поради препятствия на твоето тяло или поради пречки, които иначе се изправят пред тебе, не можеш с инициативата да намериш центъра на твоето същество, как всъщност страданията и радостите при теб зависят всъщност от това намиране или не намиране на личната инициатива. - Това е нещо, което написано със златни букви би трябвало да стои пред душата на антропософа, че в неговата карма е вложена инициатива и че много от това, което го среща в живота, зависи от обстоятелството, доколко той волево може да осъзнае тази инициатива. Помислете, че с това всъщност е казано извънредно много; защото същевременно днес има много неща, които заблуждават извънредно много по отношение на всичко това, което може да направлява и ръководи съждението. А без ясна преценка относно отношенията на живота инициативата не се разгръща от основите на душата. Но кое именно днес ни довежда до една ясна преценка на живота?
към текста >>
Това всъщност е написано в кармата на всеки един антропософ: - Стани човек с
инициатива
и виж, когато поради препятствия на твоето тяло или поради пречки, които иначе се изправят пред тебе, не можеш с
инициатива
та да намериш центъра на твоето същество, как всъщност страданията и радостите при теб зависят всъщност от това намиране или не намиране на личната
инициатива
.
За всичко, което съществува като кармически предпоставки, които тласкат към антропософията, най-добре можем да предизвикаме едно разбиране, когато не говорим педантично очертано, а когато повече загатваме такива неща и повече охарактеризираме атмосферата, в която живеят и се развиват антропософите. Всичко това обаче налага необходимостта, антропософът да обърне внимание на едно предварително условие, на една при него особено силно развита предпоставка в неговата карма. Могат да бъдат изнесени най-различни неща и ние ще изнесем още разнообразни неща върху причините, поради които един или друг характер, един или друг темперамент е тласкан към антропософията от онези събития на духовния свят, които аз описах; обаче всички тези подтици, които тласкат отделните антропософи към антропософията, имат нещо като един насрещен образ, като една противоположност, който е по-силно начертан от мировия дух, отколкото е случаят при другите хора. Всичко това, което съществува като множество възможности по отношение на най-разнообразните неща в живота, изисква от антпропософите инициатива, вътрешна инициатива на душевния живот. И ние трябва да се запознаем с това, че за антропософа важи следното изречение, което той трябва да си каже: - Щом чрез моята карма веднъж съм станал антропософ, тогава онова, което ме е тласнало към антропософията изисква аз да обърна внимание на това, как в моята душа - повече или по-малко задълбочено - се явява необходимостта да проявя в живота душевна инициатива, да мога да започна нещо от най-дълбоката вътрешност на моето същество, да мога да преценя нещо, да мога да реша нещо. -
Това всъщност е написано в кармата на всеки един антропософ: - Стани човек с инициатива и виж, когато поради препятствия на твоето тяло или поради пречки, които иначе се изправят пред тебе, не можеш с инициативата да намериш центъра на твоето същество, как всъщност страданията и радостите при теб зависят всъщност от това намиране или не намиране на личната инициатива.
- Това е нещо, което написано със златни букви би трябвало да стои пред душата на антропософа, че в неговата карма е вложена инициатива и че много от това, което го среща в живота, зависи от обстоятелството, доколко той волево може да осъзнае тази инициатива. Помислете, че с това всъщност е казано извънредно много; защото същевременно днес има много неща, които заблуждават извънредно много по отношение на всичко това, което може да направлява и ръководи съждението. А без ясна преценка относно отношенията на живота инициативата не се разгръща от основите на душата. Но кое именно днес ни довежда до една ясна преценка на живота? Мои мили приятели, нека да обгърнем с поглед една от най-важните характерни черти на нашето време и нека си отговорим на въпроса, как можем да стигнем до определена яснота по отношение на една от най-важните характерни черти на нашия съвременен живот.
към текста >>
- Това е нещо, което написано със златни букви би трябвало да стои пред душата на антропософа, че в неговата карма е вложена
инициатива
и че много от това, което го среща в живота, зависи от обстоятелството, доколко той волево може да осъзнае тази
инициатива
.
Всичко това обаче налага необходимостта, антропософът да обърне внимание на едно предварително условие, на една при него особено силно развита предпоставка в неговата карма. Могат да бъдат изнесени най-различни неща и ние ще изнесем още разнообразни неща върху причините, поради които един или друг характер, един или друг темперамент е тласкан към антропософията от онези събития на духовния свят, които аз описах; обаче всички тези подтици, които тласкат отделните антропософи към антропософията, имат нещо като един насрещен образ, като една противоположност, който е по-силно начертан от мировия дух, отколкото е случаят при другите хора. Всичко това, което съществува като множество възможности по отношение на най-разнообразните неща в живота, изисква от антпропософите инициатива, вътрешна инициатива на душевния живот. И ние трябва да се запознаем с това, че за антропософа важи следното изречение, което той трябва да си каже: - Щом чрез моята карма веднъж съм станал антропософ, тогава онова, което ме е тласнало към антропософията изисква аз да обърна внимание на това, как в моята душа - повече или по-малко задълбочено - се явява необходимостта да проявя в живота душевна инициатива, да мога да започна нещо от най-дълбоката вътрешност на моето същество, да мога да преценя нещо, да мога да реша нещо. - Това всъщност е написано в кармата на всеки един антропософ: - Стани човек с инициатива и виж, когато поради препятствия на твоето тяло или поради пречки, които иначе се изправят пред тебе, не можеш с инициативата да намериш центъра на твоето същество, как всъщност страданията и радостите при теб зависят всъщност от това намиране или не намиране на личната инициатива.
- Това е нещо, което написано със златни букви би трябвало да стои пред душата на антропософа, че в неговата карма е вложена инициатива и че много от това, което го среща в живота, зависи от обстоятелството, доколко той волево може да осъзнае тази инициатива.
Помислете, че с това всъщност е казано извънредно много; защото същевременно днес има много неща, които заблуждават извънредно много по отношение на всичко това, което може да направлява и ръководи съждението. А без ясна преценка относно отношенията на живота инициативата не се разгръща от основите на душата. Но кое именно днес ни довежда до една ясна преценка на живота? Мои мили приятели, нека да обгърнем с поглед една от най-важните характерни черти на нашето време и нека си отговорим на въпроса, как можем да стигнем до определена яснота по отношение на една от най-важните характерни черти на нашия съвременен живот. Вие ще видите, че при това, което днес ще кажа, се касае за нещо подобно на яйцето на Колумб.
към текста >>
А без ясна преценка относно отношенията на живота
инициатива
та не се разгръща от основите на душата.
Всичко това, което съществува като множество възможности по отношение на най-разнообразните неща в живота, изисква от антпропософите инициатива, вътрешна инициатива на душевния живот. И ние трябва да се запознаем с това, че за антропософа важи следното изречение, което той трябва да си каже: - Щом чрез моята карма веднъж съм станал антропософ, тогава онова, което ме е тласнало към антропософията изисква аз да обърна внимание на това, как в моята душа - повече или по-малко задълбочено - се явява необходимостта да проявя в живота душевна инициатива, да мога да започна нещо от най-дълбоката вътрешност на моето същество, да мога да преценя нещо, да мога да реша нещо. - Това всъщност е написано в кармата на всеки един антропософ: - Стани човек с инициатива и виж, когато поради препятствия на твоето тяло или поради пречки, които иначе се изправят пред тебе, не можеш с инициативата да намериш центъра на твоето същество, как всъщност страданията и радостите при теб зависят всъщност от това намиране или не намиране на личната инициатива. - Това е нещо, което написано със златни букви би трябвало да стои пред душата на антропософа, че в неговата карма е вложена инициатива и че много от това, което го среща в живота, зависи от обстоятелството, доколко той волево може да осъзнае тази инициатива. Помислете, че с това всъщност е казано извънредно много; защото същевременно днес има много неща, които заблуждават извънредно много по отношение на всичко това, което може да направлява и ръководи съждението.
А без ясна преценка относно отношенията на живота инициативата не се разгръща от основите на душата.
Но кое именно днес ни довежда до една ясна преценка на живота? Мои мили приятели, нека да обгърнем с поглед една от най-важните характерни черти на нашето време и нека си отговорим на въпроса, как можем да стигнем до определена яснота по отношение на една от най-важните характерни черти на нашия съвременен живот. Вие ще видите, че при това, което днес ще кажа, се касае за нещо подобно на яйцето на Колумб. Обаче при яйцето на Колумб се касае, някому да дойде на ум да го постави така, че то да може да стои изправено; а също и при това, за което сега ще говоря, ще се касае за това, на някого да му дойде на ум, да му хрумне. Ние живеем в епохата на материализма.
към текста >>
Обаче всичко това е създадено като че ли затова, да подкопае
инициатива
та в душите!
Как някой днес може да стане лекар, ако при това не иска «да консумира» материализма! Той не може другояче, освен да приеме материализма; разбира се, че трябва да стори това. И ако не иска да приеме материализма, той не може да бъде действителен лекар в смисъла на днешното време. Следователно ние сме постоянно изложени на това. Но това действа необикновено силно в кармата.
Обаче всичко това е създадено като че ли затова, да подкопае инициативата в душите!
Всяко народно събрание, в което човек отива, като народно събрание има само една цел, да подкопае инициативата на отделните хора, с изключение на онези, които говорят или са ръководители. Всеки вестник може да изпълни своята задача само тогава, когато създава «настроение», следователно когато подкопава инициативата на отделния човек. Ние трябва да насочим поглед върху тези неща и трябва да осъзнаем, че всъщност това, което човекът има като свое обикновено съзнание, е една много малка стаичка. Всичко, което около човека става по начина, който аз описах, има огромно влияние върху подсъзнанието. И в крайна сметка не ни остава нищо друго, - ако мога така да се изразя - освен като хора да бъдем и съвременници.
към текста >>
Всяко народно събрание, в което човек отива, като народно събрание има само една цел, да подкопае
инициатива
та на отделните хора, с изключение на онези, които говорят или са ръководители.
Той не може другояче, освен да приеме материализма; разбира се, че трябва да стори това. И ако не иска да приеме материализма, той не може да бъде действителен лекар в смисъла на днешното време. Следователно ние сме постоянно изложени на това. Но това действа необикновено силно в кармата. Обаче всичко това е създадено като че ли затова, да подкопае инициативата в душите!
Всяко народно събрание, в което човек отива, като народно събрание има само една цел, да подкопае инициативата на отделните хора, с изключение на онези, които говорят или са ръководители.
Всеки вестник може да изпълни своята задача само тогава, когато създава «настроение», следователно когато подкопава инициативата на отделния човек. Ние трябва да насочим поглед върху тези неща и трябва да осъзнаем, че всъщност това, което човекът има като свое обикновено съзнание, е една много малка стаичка. Всичко, което около човека става по начина, който аз описах, има огромно влияние върху подсъзнанието. И в крайна сметка не ни остава нищо друго, - ако мога така да се изразя - освен като хора да бъдем и съвременници. Някои вярват, че в дадена епоха човек би могъл да бъде «само човек», но това води до гибел - ние трябва да бъдем също и съвременници.
към текста >>
Всеки вестник може да изпълни своята задача само тогава, когато създава «настроение», следователно когато подкопава
инициатива
та на отделния човек.
И ако не иска да приеме материализма, той не може да бъде действителен лекар в смисъла на днешното време. Следователно ние сме постоянно изложени на това. Но това действа необикновено силно в кармата. Обаче всичко това е създадено като че ли затова, да подкопае инициативата в душите! Всяко народно събрание, в което човек отива, като народно събрание има само една цел, да подкопае инициативата на отделните хора, с изключение на онези, които говорят или са ръководители.
Всеки вестник може да изпълни своята задача само тогава, когато създава «настроение», следователно когато подкопава инициативата на отделния човек.
Ние трябва да насочим поглед върху тези неща и трябва да осъзнаем, че всъщност това, което човекът има като свое обикновено съзнание, е една много малка стаичка. Всичко, което около човека става по начина, който аз описах, има огромно влияние върху подсъзнанието. И в крайна сметка не ни остава нищо друго, - ако мога така да се изразя - освен като хора да бъдем и съвременници. Някои вярват, че в дадена епоха човек би могъл да бъде «само човек», но това води до гибел - ние трябва да бъдем също и съвременници. Естествено че е лошо, когато човек не е нищо друго освен съвременник, но все пак той трябва да бъде и съвременник; това означава, че трябва да имаме чувство за това, което става във времето.
към текста >>
Това се дължи именно на факта, че - понеже заложбата за
инициатива
та е налице - човекът, който има именно такава заложба и е поставен така чрез неговата карма в живота, всъщност постоянно е - простете за израза - като една пчела, която има жило, но се страхува да жили в съответния момент.
Някои вярват, че в дадена епоха човек би могъл да бъде «само човек», но това води до гибел - ние трябва да бъдем също и съвременници. Естествено че е лошо, когато човек не е нищо друго освен съвременник, но все пак той трябва да бъде и съвременник; това означава, че трябва да имаме чувство за това, което става във времето. Но без съмнение някои антропософски души са изтръгнати от едно живо чувство за това, което е във времето, като приятно искат да плуват извън времето. В това отношение човек може да има най-странните изживявания в разговори с антропософи. Те знаят например много добре, кой е бил Ликург, но понякога могат да проявят такова непознаване на съвременниците, което е просто трогателно.
Това се дължи именно на факта, че - понеже заложбата за инициативата е налице - човекът, който има именно такава заложба и е поставен така чрез неговата карма в живота, всъщност постоянно е - простете за израза - като една пчела, която има жило, но се страхува да жили в съответния момент.
Инициативата е жилото; но човекът се страхува да жили. Той се страхува именно да боде в ариманическото. Той не се страхува, че чрез това ариманическото естество ще бъде някак си увредено, но се страхува, че жилото убожда и се връща обратно и тогава може да се забоде в неговото тяло. Приблизително така е устроен страхът. И така инициативата остава непроявена поради един общ страх от живота.
към текста >>
Инициатива
та е жилото; но човекът се страхува да жили.
Естествено че е лошо, когато човек не е нищо друго освен съвременник, но все пак той трябва да бъде и съвременник; това означава, че трябва да имаме чувство за това, което става във времето. Но без съмнение някои антропософски души са изтръгнати от едно живо чувство за това, което е във времето, като приятно искат да плуват извън времето. В това отношение човек може да има най-странните изживявания в разговори с антропософи. Те знаят например много добре, кой е бил Ликург, но понякога могат да проявят такова непознаване на съвременниците, което е просто трогателно. Това се дължи именно на факта, че - понеже заложбата за инициативата е налице - човекът, който има именно такава заложба и е поставен така чрез неговата карма в живота, всъщност постоянно е - простете за израза - като една пчела, която има жило, но се страхува да жили в съответния момент.
Инициативата е жилото; но човекът се страхува да жили.
Той се страхува именно да боде в ариманическото. Той не се страхува, че чрез това ариманическото естество ще бъде някак си увредено, но се страхува, че жилото убожда и се връща обратно и тогава може да се забоде в неговото тяло. Приблизително така е устроен страхът. И така инициативата остава непроявена поради един общ страх от живота. Ние трябва да прозрем тези неща.
към текста >>
И така
инициатива
та остава непроявена поради един общ страх от живота.
Това се дължи именно на факта, че - понеже заложбата за инициативата е налице - човекът, който има именно такава заложба и е поставен така чрез неговата карма в живота, всъщност постоянно е - простете за израза - като една пчела, която има жило, но се страхува да жили в съответния момент. Инициативата е жилото; но човекът се страхува да жили. Той се страхува именно да боде в ариманическото. Той не се страхува, че чрез това ариманическото естество ще бъде някак си увредено, но се страхува, че жилото убожда и се връща обратно и тогава може да се забоде в неговото тяло. Приблизително така е устроен страхът.
И така инициативата остава непроявена поради един общ страх от живота.
Ние трябва да прозрем тези неща. Когато по този начин навсякъде теоретически и практически се сблъскваме с материализма и материализмът е мощен, ние сме затруднени в нашата инициатива. И ако един антропософ има чувство за това, той навсякъде бива отклоняван и отблъснат чрез практическия и теоретическия материализъм даже чак до най-силните импулси на неговата воля. Обаче това оформя кармата по един особен начин. И ако наблюдавате добре себе си, относно това вие ще изпитвате нещо във вашия живот от сутрин до вечер.
към текста >>
Когато по този начин навсякъде теоретически и практически се сблъскваме с материализма и материализмът е мощен, ние сме затруднени в нашата
инициатива
.
Той се страхува именно да боде в ариманическото. Той не се страхува, че чрез това ариманическото естество ще бъде някак си увредено, но се страхува, че жилото убожда и се връща обратно и тогава може да се забоде в неговото тяло. Приблизително така е устроен страхът. И така инициативата остава непроявена поради един общ страх от живота. Ние трябва да прозрем тези неща.
Когато по този начин навсякъде теоретически и практически се сблъскваме с материализма и материализмът е мощен, ние сме затруднени в нашата инициатива.
И ако един антропософ има чувство за това, той навсякъде бива отклоняван и отблъснат чрез практическия и теоретическия материализъм даже чак до най-силните импулси на неговата воля. Обаче това оформя кармата по един особен начин. И ако наблюдавате добре себе си, относно това вие ще изпитвате нещо във вашия живот от сутрин до вечер. И от това следва да се породи общото чувство: - Как теоретически и практически мога да докажа на материализма неговата погрешност? - И този е стремежът, който съществува у много антропософски души, по някакъв начин да докажат погрешността на материализма.
към текста >>
Антропософът застава така и за да не остане неговата
инициатива
непроявена, иска да е наясно с това, което идва срещу него като материализъм.
Някой, който е минал през училище, станал е учен - примери има достатъчно много в Антропософското общество, - когато се пробуди антропософски, чувства извънредно голям стремеж да опровергае материализма, да води борба против материализма, да каже всичко възможно против материализма. Той започва да води борба против материализма, да го опровергава, вярва може би именно чрез това, че стои истински в течението на Михаил. Най-често това не се удава и може да се каже, че онези неща, които се казват против материализма, се казват много често от една добра воля, но те всъщност не успяват; те не правят никакво впечатление върху онези, които са материалисти в теоретическо и в практическо отношение. Защо е така? Това именно е, което възпрепятства яснотата на преценките.
Антропософът застава така и за да не остане неговата инициатива непроявена, иска да е наясно с това, което идва срещу него като материализъм.
Той иска навсякъде да намери погрешността на материализма и по правило не намира много нещо. Той вярва, че опровергава материализма, - но материализмът винаги отново се изправя. На какво се дължи това? Сега идва именно това, което, бих искал да кажа, е яйцето на Колумб. На какво се дължи това, мои мили приятели?
към текста >>
42.
1. СКАЗКА ПЪРВА. Арнхайм, 18 юли 1924 г.
GA_240 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Шести том
Същественото ще бъде, президиумът при Гьотеанума да върши това или онова от неговата
инициатива
.
Напротив то е едно свободно договорно отношение между членовете на Школата и ръководството на тази Школа; защото ръководството на школата също трябва да бъде свободно да каже това, което трябва да каже, на онзи, на когото има да го каже. Ето защо то трябва да може да обяви на този, когото счита за недостоен да му говори, това, което подобава. В цялото схващане на езотеричното течение, което от сега нататък ще минава през Антропософското Движение, ще се крие благотворното, плодотворното развитие на антропософското дело. Ще се положат усилия, щото нищо бюрократично, нищо външно административно да не засяга Антропософското Общество, а всичко да почива само върху човешкото, което трябва да бъде култивирано сред Обществото. Без съмнение също и президиумът при Гьотеанума трябва да администрира всякакви неща; обаче това не ще бъде главното.
Същественото ще бъде, президиумът при Гьотеанума да върши това или онова от неговата инициатива.
И това, което той прави, което той вече е започнал в неговата разнообразност, ще бъде именно съдържанието на Антропософското Общество. С това ще бъдат основно отстранени някои неща, които се явиха именно като вредни през последните години сред Антропософското Общество и които създават трудни часове за някои членове, защото се родиха всякакви предприятия, които са произтекли от така наречена добра воля, които обаче не можаха да станат това, което се казваше за тях, и които всъщност отклониха Антропософското Движение по странични течения. В бъдеще Антропософското Движение ще бъде по човешки начин онова, което тече през Антропософското Общество. Колкото по-добре бъде разбрано това, толкова по-благотворно ще бъде то за Антропософското Движение. И аз мога да кажа: благодарение на това, че тогава на Коледа при събраните в Гьотеанума царуваше онзи импулс, от онази Коледа насам стана възможно да бъде внесен един съвършено друг тон в Антропософското Движение.
към текста >>
43.
11. СКАЗКА ЕДИНАДЕСЕТА. Щутгарт, 6 февруари 1924 г.
GA_240 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Шести том
Аз обърнах вниманието на това, че Обществото трябва да има един президиум, който върши, действува, който в действието, в своята
инициатива
вижда онова, което го съставлява, кое то го образува.
Там не бе говорено за принципи, а бе обръщано вниманието върху факта: в Дорнах живее нещо, там има нещо живо. И който вижда в живото, което живее в Дорнах, нещо оправдано, той се присъединява към Обществото. Не се говори за абстрактни принципи, а за нещо живо, за нещо, което съществува. И в тези така наречени устави не се изисква живот на Обществото под формата на абстракции, които устави всъщност не са никакви устави, а един разказ за онова, което съществува в Дорнах и което искаме да направим от там. Тези принципи са едно разказване, а не устави.
Аз обърнах вниманието на това, че Обществото трябва да има един президиум, който върши, действува, който в действието, в своята инициатива вижда онова, което го съставлява, кое то го образува.
Така ние се постарахме да поставим на мястото на абстракциите чисто човешкото, непосредственото човешкото още в "устава". Така може единствено да живее едно Общества, което трябва да бъде един организъм за нещо духовно, което се влива в света. Видите ли, аз бих могъл да кажа: този президиум, който бе образуван в Дорнах на Коледното Тържество, почива на един вид хипотетично съждение. Когато Обществото иска да приемем това, което той върши, тогава той ще бъде президиумът; ако то не иска да го приеме, тогава този президиум не ще бъде въобще нищо. Но ние ще можем да го приеме също така, бих могъл да кажа, като център на живото действие С това аз мога само да загатна защото казах, че бих искал да кажа само малко думи, всичко останало се казва ясно в "Бюлетините" мога само да загатна, че фактически чрез Коледното Тържество бе направен опит да се внесе един нов дух в Антропософското Общество.
към текста >>
44.
Всеобщи изисквания, които трябва да постави пред самия себе си всеки, който иска да постигне духовно развитие
GA_245 Указания за езотеричното обучение
В посоченото по-горе време напълно по свободна воля човек трябва да опразни душата си от обикновеното, от всекидневното протичане на мислите и по собствена
инициатива
да придвижи и настани в средището на душата си определена мисъл.
Първото условие е усвояването на съвършено ясно мислене. За тази цел човек трябва да се освободи от блуждаенето на мислите - макар само за съвсем кратко време от деня, около пет минути на ден (колкото повече, толкова по-добре). Човек трябва да стане господар в своя мисловен свят. Той не е господар, когато външни обстоятелства - професия, някаква традиция, обществени отношения, дори самата принадлежност към известна народност, когато дневна програма, известни задължения и пр., и пр. определят дали той ще има една или друга мисъл и как ще я развие.
В посоченото по-горе време напълно по свободна воля човек трябва да опразни душата си от обикновеното, от всекидневното протичане на мислите и по собствена инициатива да придвижи и настани в средището на душата си определена мисъл.
Не бива да се мисли, че тя трябва да е някаква забележителна или интересна мисъл. Това, което трябва да се постигне в духовно отношение, се постига даже по-добре, ако в началото човек се постарае да избере по възможност най-неинтересна и най-незначителна мисъл. По този начин повече се възбужда самодейната сила на мисленето, за която става въпрос, докато една интересна мисъл сама грабва и увлича мисленето. По-добре е, ако това условие за контрол на мисленето бъде предприето с една топлийка, отколкото с Наполеон Велики. Човек си казва: Сега аз тръгвам от тази мисъл и по своя собствена инициатива присъединявам към нея всичко, което по същество може да се свърже с нея.
към текста >>
Човек си казва: Сега аз тръгвам от тази мисъл и по своя собствена
инициатива
присъединявам към нея всичко, което по същество може да се свърже с нея.
В посоченото по-горе време напълно по свободна воля човек трябва да опразни душата си от обикновеното, от всекидневното протичане на мислите и по собствена инициатива да придвижи и настани в средището на душата си определена мисъл. Не бива да се мисли, че тя трябва да е някаква забележителна или интересна мисъл. Това, което трябва да се постигне в духовно отношение, се постига даже по-добре, ако в началото човек се постарае да избере по възможност най-неинтересна и най-незначителна мисъл. По този начин повече се възбужда самодейната сила на мисленето, за която става въпрос, докато една интересна мисъл сама грабва и увлича мисленето. По-добре е, ако това условие за контрол на мисленето бъде предприето с една топлийка, отколкото с Наполеон Велики.
Човек си казва: Сега аз тръгвам от тази мисъл и по своя собствена инициатива присъединявам към нея всичко, което по същество може да се свърже с нея.
При това до края на медитирането мисълта трябва да стои пред душата все така ярка и жива, както в началото. Това упражнение се прави всеки ден в продължение най-малко на един месец. Всеки ден може да се захваща нова мисъл, но може и няколко дни да се задържи една и съща мисъл. В края на такова упражнение се опитва напълно да се доведе до съзнанието чувството за устойчивост и сигурност, което скоро се забелязва при фино насочване на вниманието към собствената душа и упражнението се завършва с това, че човек си представя главата и гръбнака (главния и гръбначния мозък) така, като че ли той иска да влее онова чувство в тези части на тялото. След като човек така се е упражнявал приблизително един месец, нека премине към едно второ изискване.
към текста >>
45.
За дните на седмицата
GA_245 Указания за езотеричното обучение
Където човек действа сам - по собствена
инициатива
, - предварително до най-малките подробности да прецени въздействията от това поведение.
«правилното слово». ВТОРНИК Външните действия. Те не бива да пречат на нашите ближни. Когато човек получи подтик да действа отвътре, от своята съвест, трябва грижливо да прецени как най-добре може да осъществи този подтик за доброто на обществото, за трайното щастие на хората, за вечното.
Където човек действа сам - по собствена инициатива, - предварително до най-малките подробности да прецени въздействията от това поведение.
Това се нарича «правилното дело». СРЯДА Подреждането на живота. Да се живее природосъобразно и духовносъобразно; човек да не се оставя да бъде погълнат от външната суета на дреболиите в живота.
към текста >>
46.
Бележки от езотеричния час в Мюнхен на 6 Юни 1907. Основите за едно езотерично обучение
GA_245 Указания за езотеричното обучение
2.
Инициатива
за действие: За това човек трябва да си избере едно действие, което той сам си е измислил.
Които твърдят, че съвсем не са могли да усетят това чувство в себе си, приличат най-често на хората, които излизат да търсят един съвсем малък и фин предмет между много други предмети. Те наистина търсят, но повърхностно и така не могат да намерят малкия предмет, пропускат го. Човек трябва съвсем притихнал да се ослушва в себе си, тогава усеща това чувство и то наистина се появява предимно в предната част на главата. Усети ли го човек там, да го влее в мисълта, в мозъка и в гръбначния мозък. Постепенно той забелязва, че лъчи минават от предната част на главата чак до гръбначния мозък.
2. Инициатива за действие: За това човек трябва да си избере едно действие, което той сам си е измислил.
Който например взе като упражнение за дейност поливането на едно цвете, както стои в указанията като пример, той върши нещо съвсем безсмислено, понеже действието трябва да произлезе от собствената инициатива, човек сам трябва да си го измисли. Тогава скоро се забелязва едно чувство като: «Аз мога нещо да постигна», «Аз съм повече деен и усърден отколкото преди», «Аз чувствам порив за дейност». В действителност човек чувства това в цялата горна част на тялото. Тогава той се опитва да накара това чувство да потече към сърцето. 3. Извисяване над удоволствие и неудоволствие, над наслада и страдание.
към текста >>
Който например взе като упражнение за дейност поливането на едно цвете, както стои в указанията като пример, той върши нещо съвсем безсмислено, понеже действието трябва да произлезе от собствената
инициатива
, човек сам трябва да си го измисли.
Те наистина търсят, но повърхностно и така не могат да намерят малкия предмет, пропускат го. Човек трябва съвсем притихнал да се ослушва в себе си, тогава усеща това чувство и то наистина се появява предимно в предната част на главата. Усети ли го човек там, да го влее в мисълта, в мозъка и в гръбначния мозък. Постепенно той забелязва, че лъчи минават от предната част на главата чак до гръбначния мозък. 2. Инициатива за действие: За това човек трябва да си избере едно действие, което той сам си е измислил.
Който например взе като упражнение за дейност поливането на едно цвете, както стои в указанията като пример, той върши нещо съвсем безсмислено, понеже действието трябва да произлезе от собствената инициатива, човек сам трябва да си го измисли.
Тогава скоро се забелязва едно чувство като: «Аз мога нещо да постигна», «Аз съм повече деен и усърден отколкото преди», «Аз чувствам порив за дейност». В действителност човек чувства това в цялата горна част на тялото. Тогава той се опитва да накара това чувство да потече към сърцето. 3. Извисяване над удоволствие и неудоволствие, над наслада и страдание. Понякога човек го прихваща да плаче.
към текста >>
47.
17. СЕДЕМНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 6.04.1920 г.
GA_312 Духовна наука и медицина
Подтискането на активността, подтискането на вътрешната
инициатива
на човека проявява обаче още във външния живот нещо, което е важно за протичането на живота, и което, ако го наблюдаваме по съответния начин при детето затова ще говорим утре, дава отражение върху развитието на зъбите, така също и в по-късния живот.
Особено значение има различаването по отношение на вътрешната активност или вътрешната пасивност. Това в силна степен влиза в съображение. Помислете си само, когато при нашите тъй нар. психични лечебни методи въздействуваме по пътя на сугестията, тогава всъщност ние изцяло поставяме човека в сферата на влияние на другия човек. Ние подтискаме неговата активност.
Подтискането на активността, подтискането на вътрешната инициатива на човека проявява обаче още във външния живот нещо, което е важно за протичането на живота, и което, ако го наблюдаваме по съответния начин при детето затова ще говорим утре, дава отражение върху развитието на зъбите, така също и в по-късния живот.
След всичко, което казах преди, е важно да се вземе предвид следното: виждате ли, аз мога да приема че е важно за мен да избягвам определени храни, да прибягвам повече към други храни; мога да счета за необходимо да спазвам определена диета. Тя може да бъде много добра за мен. Но съществува съществена разлика, дали съм достигнал до тази диета чрез лично изпробване, чрез това, сам да се спра на това или онова, или просто съм се оставил лекарят да ми определи диетата. Моля, да не ми се сърдите, че казвам това по един толкова сух начин. Нали, от материалистична гледна точка изглежда, сякаш е все едно, дали добрата за мен диета е открита от мен самия инстинктивно, дали съм си я изработил сам, може би под ръководството на лекаря, при което съм проявил инициатива, или просто съм се оставил лекарят да ми предпише диета.
към текста >>
Нали, от материалистична гледна точка изглежда, сякаш е все едно, дали добрата за мен диета е открита от мен самия инстинктивно, дали съм си я изработил сам, може би под ръководството на лекаря, при което съм проявил
инициатива
, или просто съм се оставил лекарят да ми предпише диета.
Подтискането на активността, подтискането на вътрешната инициатива на човека проявява обаче още във външния живот нещо, което е важно за протичането на живота, и което, ако го наблюдаваме по съответния начин при детето затова ще говорим утре, дава отражение върху развитието на зъбите, така също и в по-късния живот. След всичко, което казах преди, е важно да се вземе предвид следното: виждате ли, аз мога да приема че е важно за мен да избягвам определени храни, да прибягвам повече към други храни; мога да счета за необходимо да спазвам определена диета. Тя може да бъде много добра за мен. Но съществува съществена разлика, дали съм достигнал до тази диета чрез лично изпробване, чрез това, сам да се спра на това или онова, или просто съм се оставил лекарят да ми определи диетата. Моля, да не ми се сърдите, че казвам това по един толкова сух начин.
Нали, от материалистична гледна точка изглежда, сякаш е все едно, дали добрата за мен диета е открита от мен самия инстинктивно, дали съм си я изработил сам, може би под ръководството на лекаря, при което съм проявил инициатива, или просто съм се оставил лекарят да ми предпише диета.
Крайната последица на тези въздействия се проявява в това, че предписаната от лекаря диета първоначално ще бъде от полза, но съжаление тя има вредна особеност, че в старостта тя по-лесно ще ме доведе до оглупяване, отколкото би се случило това иначе, тя ще доведе до старческо слабоумие, докато активното участие при определянето на диетата би поддържало по-лесно духовната ми подвижност разбира се тук влизат в съображение и други фактори, от които се определя духовната подвижност. Тази игра на активност и неактивност бива особено силно нарушена при всякакви видове лечения чрез сугестия, където аз изцяло поставям себе си в зависимост, където не само се отказвам от своя та оценка и правя това, което другият ми нареди, но където предавам на оценката на другия дори ръководството на моята воля. По тази причина би трябвало да бъдат ограничавани лечения, почиващи на хипноза и сугестия. Ако бихте могли да кажем: ограничаването на волята, което е налице при всеки един човек, лекуван по този начин, не вреди на съответния човек по други причини, при което му правим по-голяма услуга, ако за известен период от време му помогнем по сугестивен път, в такъв случай можем да прилагаме подобни неща. Но най-често въпросът се свежда до това, че тъкмо духовната наука трябва да посочва лечебната сила на това, което е заложено във въздействието на субстанциите, в атмосферните въздействия, във въздействието на движенията на човешкия организъм, накратко във въздействието на всичко онова, което именно не представлява непосредствено духовно повлияване, но което само активно, с инициатива, трябва да произлезе от самия човек, изхождайки от съзнанието или от подсъзнанието.
към текста >>
Но най-често въпросът се свежда до това, че тъкмо духовната наука трябва да посочва лечебната сила на това, което е заложено във въздействието на субстанциите, в атмосферните въздействия, във въздействието на движенията на човешкия организъм, накратко във въздействието на всичко онова, което именно не представлява непосредствено духовно повлияване, но което само активно, с
инициатива
, трябва да произлезе от самия човек, изхождайки от съзнанието или от подсъзнанието.
Нали, от материалистична гледна точка изглежда, сякаш е все едно, дали добрата за мен диета е открита от мен самия инстинктивно, дали съм си я изработил сам, може би под ръководството на лекаря, при което съм проявил инициатива, или просто съм се оставил лекарят да ми предпише диета. Крайната последица на тези въздействия се проявява в това, че предписаната от лекаря диета първоначално ще бъде от полза, но съжаление тя има вредна особеност, че в старостта тя по-лесно ще ме доведе до оглупяване, отколкото би се случило това иначе, тя ще доведе до старческо слабоумие, докато активното участие при определянето на диетата би поддържало по-лесно духовната ми подвижност разбира се тук влизат в съображение и други фактори, от които се определя духовната подвижност. Тази игра на активност и неактивност бива особено силно нарушена при всякакви видове лечения чрез сугестия, където аз изцяло поставям себе си в зависимост, където не само се отказвам от своя та оценка и правя това, което другият ми нареди, но където предавам на оценката на другия дори ръководството на моята воля. По тази причина би трябвало да бъдат ограничавани лечения, почиващи на хипноза и сугестия. Ако бихте могли да кажем: ограничаването на волята, което е налице при всеки един човек, лекуван по този начин, не вреди на съответния човек по други причини, при което му правим по-голяма услуга, ако за известен период от време му помогнем по сугестивен път, в такъв случай можем да прилагаме подобни неща.
Но най-често въпросът се свежда до това, че тъкмо духовната наука трябва да посочва лечебната сила на това, което е заложено във въздействието на субстанциите, в атмосферните въздействия, във въздействието на движенията на човешкия организъм, накратко във въздействието на всичко онова, което именно не представлява непосредствено духовно повлияване, но което само активно, с инициатива, трябва да произлезе от самия човек, изхождайки от съзнанието или от подсъзнанието.
Тези неща са много важни, тъй като тъкмо в материалистичната епоха най-много се прегрешава срещу тях, и тъй като, заразени от властвуващите днес възгледи, днес хората трябва да изживеят ужаса на навлизането на тенденциите на хипноза и сугестия дори в педагогиката. Внасянето на тези тенденции в педагогиката, това е нещо страшно, и хората ще погледнат ясно в тази насока едва след като си отговорят на въпроса: как въздействуват такива активности на човешкия организъм, които го довеждат до пробуждане вместо до заспиване? Тъй както човекът, когато е заспал, извършва движения в своите представи, които не биват последвани от активността на неговата воля, когато човекът в известна степен бива поставен в състояние на покой спрямо външния свят, докато в изживяванията на своето съзнание той е в състояние на движение, така точно обратното става обратното става по време на евритмията. При Евритмията се въздействува точно на обратното на заспиването: предизвиква се състояние на по-силна пробуденост спрямо обикновените състояния на съзнанието. При това биват отстранявани хипертрофиите на представите, така, както съществуват те в сънищата, и вместо това се стимулира здравото оформяне на волята в областта на крайниците.
към текста >>
48.
Бележки
GA_313 Терапията от гледната точка на духовната наука тъй като я въведох цялата
Той се провежда по
инициатива
на един слушател, който приема изискването на Рудолф Щайер за една интуитивна медицина и го моли за необходимото полагане на основите.
Към това издание При този том става въпрос за така наречения втори медицински курс. Той е бил изнесен като продължение и допълнение към първия медицински курс за лекари, фармацевти и студенти по медицина. Една година преди това многообразните импулси от страна на Рудолф Щайнер в медицинската, психоложката област и общото човекознание, които пронизват неговото дело още от началото, достига нова кулминация в обхващащия двадесет лекции първи медицински курс, който по-късно е публикуван под заглавието «Духовната наука и медицината», Събр. съч. 312.
Той се провежда по инициатива на един слушател, който приема изискването на Рудолф Щайер за една интуитивна медицина и го моли за необходимото полагане на основите.
Чрез този курс работата в медицинската област мощно се импулсира. В Щутгарт и Арлесхайм се създават клинично-терапевтичните институти и в интернационалните лаборатории (в Арлесхайм в рамките на акционерното дружество Футурум - Futurum AG, в Щутгарт при акционерното дружество Идващият ден - Der Kommende Tag AG), от които в последствие се създава акционерното фармацевтично дружество ВЕЛЕДА. Паралелно с настоящия медицински курс от 12-ти до 17-ти април 1921 г. след обяд се провежда лечебно-евритмичният курс (Събр. съч. 315), в който взимат участие и лекарите - заключителната лекция от 18-ти април (лекция 9 от настоящия том).
към текста >>
Осъществяването на лечебно-евритмичният курс е
инициатива
на Елизабет Бауман Долфус и Ерна ван Девентер-Шолфрам, които още от 1915 г.
Чрез този курс работата в медицинската област мощно се импулсира. В Щутгарт и Арлесхайм се създават клинично-терапевтичните институти и в интернационалните лаборатории (в Арлесхайм в рамките на акционерното дружество Футурум - Futurum AG, в Щутгарт при акционерното дружество Идващият ден - Der Kommende Tag AG), от които в последствие се създава акционерното фармацевтично дружество ВЕЛЕДА. Паралелно с настоящия медицински курс от 12-ти до 17-ти април 1921 г. след обяд се провежда лечебно-евритмичният курс (Събр. съч. 315), в който взимат участие и лекарите - заключителната лекция от 18-ти април (лекция 9 от настоящия том).
Осъществяването на лечебно-евритмичният курс е инициатива на Елизабет Бауман Долфус и Ерна ван Девентер-Шолфрам, които още от 1915 г.
в особени случаи многократно получават указания от Рудолф Щайнер за терапевтично приложение на евритмията и през зимата 1920/21 го молят за систематично поставяне на основите в тази област. В лицето на д-р мед. Хендрик ван Девентер (по това време още канд. мед.) те имат необходимата подкрепа от медицинска страна, така че е могла да бъде въведена (инаугурирана) тази нова терапевтична насока, която представлява важно разширение на медицинските лечебни методи. Текстови документи: За основа на настоящия том служат стенограмите на професионалната стенографка Хелене Финкх (1883-1960), които тя пренася като обикновен текст.
към текста >>
49.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 26. Юни 1924
GA_317 Лечебно-педагогически курс
Когато хората чуват: може да се направи това, може да се направи онова, те са склонни да се присъединят към общата
инициатива
.
Друга разлика няма. И естествено, всички приказки относно възпитанието на непълноценните деца, остават празен звук, ако не се вземе предвид, че възпитателните средства биха могли да се прилагат също и по неморален начин. Преди всичко, необходимо е усилване на чувството за отговорност. Открито мога да заявя, скъпи мои приятели, че ако в наши дни бихме могли да разчитаме на едно по-силно чувство за отговорност, ние бихме могли да постигнем много повече. Но понеже в нашата епоха съвестта не е достатъчно будна, за много неща се налага да пазим мълчание.
Когато хората чуват: може да се направи това, може да се направи онова, те са склонни да се присъединят към общата инициатива.
Те имат желание да свършат нещо. Но когато се стигне до конкретни действия, които не се свеждат до продължение на импулси от миналото, а до извличане на нови импулси от духовния свят – а те трябва да бъдат извличани – тогава работата опира преди всичко до засилване на чувството на отговорност и до пробуждане на съвестта. А тези духовни качества се развиват само, ако човек знае за какво точно става дума. Ето защо тук е необходимо да се знае, че става дума за една дълбока намеса в кармическите процеси, които иначе биха продължили по свой собствен начин между смъртта и следващото ново раждане. При възпитанието на непълноценните деца нещата стоят така, че това, което ние правим тук, цялата ни намеса в работата на Боговете, е нещо, което би трябвало да продължи и по-късно.
към текста >>
50.
ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 7. Юли 1924
GA_317 Лечебно-педагогически курс
Ето защо, когато давате ход на тази
инициатива
в Лауенщайн, на която възлагате толкова големи надежди, необходимо е да работите в пълно съзвучие с цялото антропософско движение, така че от една страна Вие да сте проникнати от съзнанието, че антропософското движение е нещо, на което да отговорите с „Да”, нещо което трябва да опазвате и утвърждавате, но само по начин, който е в съответствие с Духа на Коледното събрание.
– Виждате ли, основното тук също се свежда до едно включване в думите: Понеже „главата” беше наречена „тяло”, изхождайки от обичайната езикова употреба, мнозина се вкопчиха в тази дума, пропускайки факта, а именно че преди всичко засега Ръководството на Гьотенума се намира в пълно съзвучие с така нареченото „управленческо тяло”. Обратното би означавало да се говорят празни приказки. Но такова нещо нямаше; факт е, че засега има съгласие. И тук става дума за това, да съдим според фактите. Всичко това е от огромна важност, когато става дума за постигане на разбирателство с антропософското движение.
Ето защо, когато давате ход на тази инициатива в Лауенщайн, на която възлагате толкова големи надежди, необходимо е да работите в пълно съзвучие с цялото антропософско движение, така че от една страна Вие да сте проникнати от съзнанието, че антропософското движение е нещо, на което да отговорите с „Да”, нещо което трябва да опазвате и утвърждавате, но само по начин, който е в съответствие с Духа на Коледното събрание.
Обаче от друга страна, нещата трябва да стоят така, че когато една малка група от нашето Антропософско общество се заема с едно дело, то да напредва по такъв начин, че да укрепва силата на цялото антропософско движение. Скъпи мои приятели, ето с какви думи, идващи от сърцето, бих искал да се обърна към Вас; разглеждайте ги като един импулс, който ще продължи да работи и занапред. Включвайки се в едно духовно движение, мислете за него така, че да го направите плодотворно за практическия живот; едва тогава на това духовно движение ще се гледа като на нещо живо. С това, скъпи мои приятели, Ви пожелавам много сили, попътен вятър и воля за добри дела!
към текста >>
51.
11. Въпроси и отговори, 14 Юни 1924
GA_327 Биодинамично земеделие
Такава
инициатива
може да излезе от Антропософията, тъй като тя няма да има нищо против да се образува такъв кръг и той да бъде лекарство срещу злоупотребата, която би могла да се извърши.
Имам предвид стенографирането, а не личността. От друга страна, не трябва ли да се разчита на една друга необходимост, на необходимостта от морал но подобряване на целия човешки живот? Ето това ще бъде панацеята срещу безчинства, а именно издигане на по-високо ниво морала на целия човешки живот. Във всеки случай като разглежда известни съвременни явления, човек е по-склонен да бъде песимист. Колкото до това морално подобряване на живота, то не трябва да води само до разбиране, а до проникната от волеви импулси мисъл, какво трябва да се направи за моралното издигане и подобряване на обикновеното човешко общество изобщо.
Такава инициатива може да излезе от Антропософията, тъй като тя няма да има нищо против да се образува такъв кръг и той да бъде лекарство срещу злоупотребата, която би могла да се извърши.
Навсякъде в природата виждаме, че доброто може да се превърне в зло, във вреда. По мислете само, ако нямахме лунните сили долу в почвата, нямаше да ги имаме също и горе, обаче те трябва да бъдат тъкмо там и там да действат. Виждаме, че всяко нещо ако в една област е полезно и необходимо, в друга област е вредно. Което е морално на едно ниво, на друго ниво е неморално. Това, което са ариманичните духове в сферата на Земята, е само затова вредно, понеже е в земната сфера.
към текста >>
52.
15. Приветствие, Кобервитц, 11 Юни 1924
GA_327 Биодинамично земеделие
Позволете ми да изразя моето най-дълбоко задоволство, че по
инициатива
на граф Кайзерлинг се създаде този изследователски кръг и че той се разшири, като включи и лица, които се интересуват от земеделие и които за пръв път присъстват на такова събрание.
ПРИВЕТСТВИЕ Кобервитц, 11 Юни 1924
Позволете ми да изразя моето най-дълбоко задоволство, че по инициатива на граф Кайзерлинг се създаде този изследователски кръг и че той се разшири, като включи и лица, които се интересуват от земеделие и които за пръв път присъстват на такова събрание.
С оглед на времето основаването на този кръг започна най-напред с това, че г-н Щегеман откликна на молбите от различни страни да сподели някои неща, за които сме разговаряли през последните няколко години относно различни области на земеделието и които той със своето усърдие изпробваше от една или друга страна в своето земеделско стопанство. От това последва обсъждане между граф Кайзерлинг и г-н Щегеман, което доведе първо до един разговор, при който се взе решението, което беше прочетено днес, както и до това, че днес отново сме събрани тук. Радвам се, че много от присъстващите със своите опити се заеха да потвърдят указанията, които ще бъдат дадени в този курс на първо време могат да се дадат само указания, както и да посочат как тези указания практически могат да се използват. Само че днес в момента, в който по толкова задоволителен начин се създава такова нещо, трябва да осъзнаваме, че е необходимо да използваме опитностите, които постигнахме в практическите области на Антропософското движение благодарение на нашите стремежи, като избягваме грешките, които станаха очевидни едва в течение на времето, когато от антропософската, бих желал да кажа, централна дейност те се разпространиха върху периферната дейност, върху въвеждането на това, което Антропософията трябва и може да бъде в различните области на живота. За работата на това земеделско общество, естествено, ще представлява интерес нашият опит относно въвеждането, да кажем, на Антропософията в общата научна мисъл.
към текста >>
Ето защо поздравявам с голяма радост, че по
инициатива
на граф Кайзерлинг.
Тогава слушателите се вбесяваха: как, навлезли са в нашата специална област; това са нахалници, дръзки язовци, дилетантски нахлули в нашата наука! Тогава нашите оратори преминаваха към втората част, към същинския живот, който е подреден не по стария начин, а е схванат по антропософски от свръх-земните области. И тогава разгневените изведнъж ставаха страшно внимателни, жадни да чуят, даже започваха да се ентусиазират. Хората искат Антропософията, но те не могат да понасят, и то с право, както посочих да се смесват в една неясна амалгама елементи от Антропософията и от обикновената наука. С това не може да се върви напред.
Ето защо поздравявам с голяма радост, че по инициатива на граф Кайзерлинг.
Земеделското професионално общество иска да се прикрепи към основаната в Дорнах Природонаучна секция. Тази Природонаучна секция както и другите, които сега се формират, води своето начало от Коледното събрание. Следователно от Дорнах ще произлиза вече това, което трябва да възниква и да се осъществява. Вече от самата Антропософия ще откриваме различни най-точни научни методи и направления. Само че не мога да се съглася с граф Кайзерлинг, че посоченото професионално общество трябва да бъде само изпълни телен орган.
към текста >>
53.
1. Лекция: Животът на Земята и на Космоса
GA_327 Биодинамично земеделие
Тогава идваме до духовни същества, същества какъвто съм аз, аз, който насочвам моето внимание накъдето искам, който давам насока на моето мислене и го тласкам напред, който от познати и избрани от мен основания се решавам за определена постъпка и действам с
инициатива
в света.
Регулираното протичане, в смисъла на живеещото във времето цяло, е същинската реалност на живота.[17] Когато поискаме да я достигнем чрез съзнанието, тогава трябва да навлезем конкретно в тази обмяна, да преминем от знание към съпреживяване. Това не е лесно и прекрачва границите на онова, което обикновено правим при познанието. Можем да си представим, че едно такова непрекъснато събитие се извършва само от собствените сили на организма. При сменящите се условия на околния свят то постоянно се възобновява в съответни многопосочни градивни и разпадни процеси. Ако сме последователни, трябва да се запитаме също за източника на тези сили.
Тогава идваме до духовни същества, същества какъвто съм аз, аз, който насочвам моето внимание накъдето искам, който давам насока на моето мислене и го тласкам напред, който от познати и избрани от мен основания се решавам за определена постъпка и действам с инициатива в света.
Антропософската литература е пълна с описания по този въпрос. В Селскостопанския курс Щайнеровият начин на действие се характеризира с това, че той описва природата и вмешателството на селския стопанин на първа линия като аспект на живите сили. „Сила“ в смисъл на опитност Колкото и да е важно едно такова основно осмисляне, трябва да се запитаме дали и как можем да дойдем до конкретно преживяване на такива сили. Това има предвид Щайнер с термина „проникване, да се поставим вътре в нещата“, но то не е възможно с обикновените шест сетива.
към текста >>
54.
8. Лекция: Същността на храненето на животните
GA_327 Биодинамично земеделие
Духовно-душевното развитие на човека зависи на първо място от неговата собствена свободна
инициатива
.
Здравето се състои в това, че духовната същност на организма прониква физическото тяло и физическото тяло по всяко време и навсякъде е израз на тази същност, а болестта е, когато това не е така. Следователно не се отнася само до това да се поставя физическото тяло на растенията, животните и човека в благоприятни условия и да се предпазва от вредни влияния, а да бъде активирана самата духовна същност. Видяхме, че това също е многообразен процес. Освен това трябва да се мисли, че растение със силно развито азово устройство доставя на човека, който се храни с него, по-добра физическа основа за неговото духовно азово същество. Във физическото тяло на човека действително живее неговият Аз, същинската собствена духовна ядка на неговата личност.
Духовно-душевното развитие на човека зависи на първо място от неговата собствена свободна инициатива.
Никой не може „да се храни на небето“. Обаче дали тялото е годен инструмент на човешкия дух или му оказва силна съпротива, срещу която човешкият Аз евентуално не е достатъчно силен, това също е въпрос на храненето и на неговото качество. Проникната и изградена ли е физическата страна на храната етерно-астрално? Носи ли със себе си етерното и астралното? Дали азовото устройство на растението внася в храната условията за волевата намеса на човешкия Аз в неговата обмяна на веществата?
към текста >>
НАГОРЕ