Търсене в текстове за 'Индивида'

30. ДЕВЕТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 23. октомври 1905 г. /вечерна лекция/ Отношението между окултното знание и ежедневния живот. GA_93 Легендата за храма

Уравновесяването между чувствата на индивида и народа по-бърже се постига в по-ниските нива на еволюцията, тъй като на тези нива се развива една по-голяма принадленост между индивидуалното чувстване и националната чувствителност.
Макар че народностната мисъл наистина живее във всеки отделен член на народа, отделният човек не се изчерпва с нея. Редом с нея, човекът изразява и собствената си личност. Нещо твърде забележително и специално ни се разкрива тук. Много по-лесно е за един човек да види своя път в мисловния свят на своя народ, в неговата деваканна мисия, отколкото да дойде до правилното равновесие между собствените си чувства и националните чувства. Това не е лесно, особено за онези, които са придобили по-високо образование и изисканост. Уравновесяването между чувствата на индивида и народа по-бърже се постига в по-ниските нива на еволюцията, тъй като на тези нива се развива една по-голяма принадленост между индивидуалното чувстване и националната чувствителност. На колкото по-ниско ниво стои индивидът, толкова е по-силен изразът на националната чувствителност, народната мисъл у него, така както животното е израз на вида си.
към текста >>

Мислите на народа биха могли да влияят върху мисленето на индивида толкова силно, че те да го обземат, преди той достатъчно да се е развил.
С развитието си обаче човекът повдига собственото си астрално тяло, то става по-диференцирано, по-специфично. И тогава става възможно за неговото астрално тяло да придобие онази нагласа на ума, която стои над манталитета на неговия народ. Когато онова, което просветва надолу от това по-висше ниво се схване интелектуално или умствено, тогава много лесно могат да бъдат възприети идеалите. Понякога се случва, чувствата на астралното тяло на един човек да не са развити колкото неговото мислене. Мислите на народа биха могли да влияят върху мисленето на индивида толкова силно, че те да го обземат, преди той достатъчно да се е развил.
към текста >>

31. VІІ. Евангелието на св. Йоан GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан

Вярата в прераждането и в закона на Кармата имаше огромно влияние не само върху индивида, но и върху неговото социално чувство.
Вярата в прераждането и в закона на Кармата имаше огромно влияние не само върху индивида, но и върху неговото социално чувство. Това му помагаше да търпи неравенството в човешкия живот. Когато нещастният египетски работник работеше върху пирамидите, или най-низшата каста индуси строяха гигантските индийски храмове в сърцето на планините, те си казваха, че едно друго съществуване ще ги възнагради за търпеливо понесените мъки, че техният господар, ако беше добър, е вече преминал подобни изпитания, или че ще трябва да ги премине в бъдеще, ако беше несправедлив и жесток.
към текста >>

32. Пречистването на кръвта от самолюбието чрез Мистерията на Голгота GA_96 Първоначални импулси на духовната наука

От една страна, имаме индивидуализирането, самостоятелността на индивида, от друга – обединяващия дух на християнството.
Кръвта е била привличана от кръвта и в това привличане от кръв на кръв се изразявала взаимната принадлежност на хората. Но когато хората от кръвната общност се развиват по-нататък, започват да си симпатизират поединично. Поради това се развиват по-малките взаимовръзки – семейства и съюзи – и те отново се обединяват в по-големите общности. Но отделните хора стават по-егоистични и самолюбиви. Така че, от една страна, човечеството става все по-егоистично и самолюбиво, а от друга – в него навлиза обединяващото влияние на Христос. От една страна, имаме индивидуализирането, самостоятелността на индивида, от друга – обединяващия дух на християнството. Само когато тези две течения напълно се изживеят, ще бъде постигнато едно състояние на Земята, в което всеки ще бъде самостоятелен и същевременно ще е свързан с всички, понеже всеки ще бъде проникнат от така наречения Христов дух.
към текста >>

33. Съдържание GA_110 Духовните йерархии

Характеристика на третата Йерархия: Ангелите поддържат спомените на човека за миналите му прераждания, Архангелите се грижат за хармонията между индивида и общността, Архаите подреждат физическите отношения и връзки на цялото човечество.
Характеристика на третата Йерархия: Ангелите поддържат спомените на човека за миналите му прераждания, Архангелите се грижат за хармонията между индивида и общността, Архаите подреждат физическите отношения и връзки на цялото човечество. Втората Йерархия се грижи за прехода на човека в следващото планетарно въплъщение. Космогонията а Птоломей и Коперник. Синовете на Венера и синовете на Меркурий като учители на човечеството.
към текста >>

34. 6. Шеста лекция, 15. Април 1909, вечер GA_110 Духовните йерархии

Но нека сега да се издигнем до следващата категория духовни Същества, до Архангелите, Архангелои, или Духовете на Огъня, както ги наричаме още в нашите антропософски среди.*24 Тези Същества не се занимават с отделния човек и с неговата индивидуалност, а имат една по-мащабна задача: Те внасят хармония и ред в отношенията между индивида и големите човешки общности, каквито са например народите, расите и т.н.
Но нека сега да се издигнем до следващата категория духовни Същества, до Архангелите, Архангелои, или Духовете на Огъня, както ги наричаме още в нашите антропософски среди.*24 Тези Същества не се занимават с отделния човек и с неговата индивидуалност, а имат една по-мащабна задача: Те внасят хармония и ред в отношенията между индивида и големите човешки общности, каквито са например народите, расите и т.н. В рамките на нашето земно развитие Архангелите имат задачата да свържат отделната човешка душа с това, което ние наричаме Народностна Душа.*25
към текста >>

Те слагат ред в отношенията между индивида и голямата човешка общност, каквато е например народът или расата.
Защото за онзи, който се стреми към духовно познание, Народностните Души са нещо съвсем различно, отколкото за абстрактните умове на тези, които движат днешната наука и изобщо цялото образование. И понеже в дадена територия, примерно в Германия, Франция или Италия, живеят толкова и толкова хора, и понеже физическите очи виждат само техните външни форми, за тези абстрактни умове, "Народностна Душа" и "Народностен Дух" не са нищо друго, освен празни понятия, имащи за цел да дадат една по-обща представа за това, което иначе наричаме "народ". За тях единствено реален е отделният човек, а не Народностната Душа. Но за онзи, който има поглед в духовния живот на света, Народностна Душа или Народностният Дух са една несъмнена реалност. В Народностните Души пулсира онова, което ние наричаме Духове на Огъня, или Архангелои. Те слагат ред в отношенията между индивида и голямата човешка общност, каквато е например народът или расата.
към текста >>

Ангелите ръководят живота на отделните хора, Архангелите подреждат връзките между индивида и големите човешки общности, а Духовете на Личността имат грижата за всичко, което става с човечеството като се започне от Лемурийската епоха и се стигне до времето, когато човекът ще бъде отново одухотворен до такава степен, че едва ли ще принадлежи на Земята.
И все пак, за да имаме представа за мисията на Ексузиаи, нека да си припомним още веднъж следното. В еволюцията на човечеството различаваме седем планетарни състояния: Сатурн, Слънце, Луна, Земя, Юпитер, Венера и Вулкан. Ние видяхме, че всичко, което протича в сферата на Земята, става под ръководството на определена категория духовни Същества. Ангелите ръководят живота на отделните хора, Архангелите подреждат връзките между индивида и големите човешки общности, а Духовете на Личността имат грижата за всичко, което става с човечеството като се започне от Лемурийската епоха и се стигне до времето, когато човекът ще бъде отново одухотворен до такава степен, че едва ли ще принадлежи на Земята. Обаче сега идва ред на нещо съвсем друго: сега човечеството трябва да извърши прехода от едно планетарно състояние към друго планетарно състояние и този преход трябва да стане под ръководството на определени духовни Същества. Да, трябва да има такива духовни Същества, чиято задача изисква да бдят над цялото Земно развитие, и когато то приключи, човечеството да навлезе по правилен начин в своята Пралайя*26, за да намери после верния път към следващото планетарно въплъщение, Бъдещия Юпитер. И тези Същества са Властите, или Духовете на Формата. Вчера ние описахме техните задачи, така да се каже, гледайки ги отгоре, днес ще се опитаме да ги погледнем отдолу. И така, Властите, Ексузиаи, или Духовете на Формата, са онези Същества, които имат грижата да съпровождат цялото човечество в прехода му от едно планетарно състояние в друго.
към текста >>

35. 10. Десета лекция, 26 септември 1909 г. GA_114 Евангелието на Лука

Друг вид посвещение настъпва тогава, когато в съответната душа бъде вложен само първоначалният зародиш, така че тя трябва да изчака следващата инкарнация; и чак сега този зародиш израства, превръщайки индивида в истински посветен.
Ние добре знаем, че има различни видове посвещение. Един от тях се състои в това, че кандидатът за посвещение непосредствено след самото посвещение започва да различава процесите и закономерностите в духовните светове. Друг вид посвещение настъпва тогава, когато в съответната душа бъде вложен само първоначалният зародиш, така че тя трябва да изчака следващата инкарнация; и чак сега този зародиш израства, превръщайки индивида в истински посветен.
към текста >>

36. Азът. Богът вътре и Богът във външното откровение. Мюнхен, втора лекция, 7 декември 1909 година. GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията

В малко изкривен вид той вече се съдържа в днешното естествознание, където казва, че в индивида отново накратко се повтаря това, което е ставало в течение на по-дълги периоди в развитието на вида[2].
След това събитията протекли по известния ви начин. Тогава виждаме нещо забележително: виждаме забелязания от автора на Евангелието от Матей закон в духовната област, който все повече и повече се припознава като съществен за целия живот закон. Този закон гласи: това, което е ставало преди, се повтаря на по-висша степен. В малко изкривен вид той вече се съдържа в днешното естествознание, където казва, че в индивида отново накратко се повтаря това, което е ставало в течение на по-дълги периоди в развитието на вида[2]. Авторът на Евангелието от Матей по величествен начин ни посочва това. Той ни го показва, казвайки: Азът на Заратустра е трябвало да се въплъти в тяло, което в течение на времето е било подготвено в народа на Авраам. Излизайки от Ур Халдейски, от местата, откъдето е произлязла вавилонската култура, Авраам е следвал път през Предна Азия към Палестина. Потомците му, благодарение на сънищата на Йосиф, били отведени по-нататък на юг, в Египет и, след като възприели там египетския импулс, се върнали обратно в Ханаан.
към текста >>

[2] Това е известният в науката биогенетичен закон, формулиран от Е.Хекел и Ф.Мюлер: Онтогенезата (развитието на индивида от оплодена яйцеклетка, спора или зародиш до неговата смърт) е кратко и бързо повторение на филогенезата (процесът на историческото развитие на определена група организми)
[2] Това е известният в науката биогенетичен закон, формулиран от Е.Хекел и Ф.Мюлер: Онтогенезата (развитието на индивида от оплодена яйцеклетка, спора или зародиш до неговата смърт) е кратко и бързо повторение на филогенезата (процесът на историческото развитие на определена група организми)
към текста >>

37. 4. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ. Колон, 27. 2. 1910 г. Будизъм и Павловото Християнство. GA_118 Новото появяване на Христос в етерния свят

Най-главното различие може да бъде видяно най-силно, когато изследваме двата индивида Буда и Павел.
За известно време Християнството трябваше да отстрани учението за прераждането. То бе включено в езотеричното учение, но не можеше да бъде прието в екзотеричното Християнство, поради някои всемирни педагогически причини. В противовес прераждането беше основен принцип на Будизма. Там то бе свързано с учението за страданието, което е точно онова, което Християнството възнамерява да победи. След като веднъж осъзнаем целите и мисиите на двете течения ще сме също така в състояние ясно да ги различаваме. Най-главното различие може да бъде видяно най-силно, когато изследваме двата индивида Буда и Павел.
към текста >>

38. 6. Шеста лекция. Опитности на посвещението в северните Мистерии. GA_119 Макрокосмос и микрокосмос

Напротив, само тогава беше възможно да се осъзнае чрез духовно възприятие силата на човешкия егоизъм; тъй като дори когато Аз-съзнанието беше намалявано до 1/12, духовно от индивида все още извираше мощна сила на егоизъм.
Но трябва да изтъкна, че това Аз-съзнание не умираше в небитието. Случаят не беше такъв. Напротив, само тогава беше възможно да се осъзнае чрез духовно възприятие силата на човешкия егоизъм; тъй като дори когато Аз-съзнанието беше намалявано до 1/12, духовно от индивида все още извираше мощна сила на егоизъм. И макар и да звучи странно, за да удържи този изливащ се егоизъм, за да не изпусне духовно човека, чиито Аз бе подчиняван по този начин, на учителя или водача бяха необходими 12 помощници. Това е една от т.нар. тайни на висшето Посвещение в определени древни Мистерии. Тя бе спомената тук само с цел човекът да узнае какво бива намерено, когато той се спусне в собственото си вътрешно същество. Наред със своите собствени способности той би развил черти, 12 пъти по-лоши от онези, притежавани в обикновения живот.
към текста >>

39. Съдържание GA_120 Откровенията на Кармата

Същност и значение на Кармата в живота на индивида, човечеството, Земята и света.
Същност и значение на Кармата в живота на индивида, човечеството, Земята и света.
към текста >>

40. 1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Хамбург, 16 май 1910 г. Същност и значение на Кармата в живота на индивида, човечеството, Земята и света. GA_120 Откровенията на Кармата

Същност и значение на Кармата в живота на индивида, човечеството, Земята и света
Същност и значение на Кармата в живота на индивида, човечеството, Земята и света
към текста >>

41. 8. ОСМА ЛЕКЦИЯ, 25 май 1910 г. Кармата на висшите Същества. GA_120 Откровенията на Кармата

Още веднъж: Ясно посочихме, че понякога в човешкия живот настъпват за пръв път тежки, драматични събития, при които мнозина намират гибелта си, но същественото тук е, че тези стихийни бедствия не предизвикват преждевременната смърт на индивида поради допуснати грешки в миналото, а се явяват като първи, зародишни импулси на съвсем други събития, които ще се разгърнат едва през следващата инкарнация.
Още веднъж: Ясно посочихме, че понякога в човешкия живот настъпват за пръв път тежки, драматични събития, при които мнозина намират гибелта си, но същественото тук е, че тези стихийни бедствия не предизвикват преждевременната смърт на индивида поради допуснати грешки в миналото, а се явяват като първи, зародишни импулси на съвсем други събития, които ще се разгърнат едва през следващата инкарнация.
към текста >>

42. 3. Трета лекция, 9. Юни 1910. Духовете на Народите и възникването на човешките раси. GA_121 Отделните души на народите

И ако вземем под внимание това, което казах току-що, ние трябва да заявим: Все пак в известно отношение една такава Душа на Народа стои доста далеч от живота на отделния човек, защото Духът на Народа, Архангелът, не прониква в онази душевна област на индивида, където се разиграват процесите на Сетивната душа.
И ако вземем под внимание това, което казах току-що, ние трябва да заявим: Все пак в известно отношение една такава Душа на Народа стои доста далеч от живота на отделния човек, защото Духът на Народа, Архангелът, не прониква в онази душевна област на индивида, където се разиграват процесите на Сетивната душа. Обаче за човека всичко това е нещо твърде реално. Тук той много добре усеща, че тези неща са свързани с най-дълбоката, с най-интимната страна на неговия собствен живот. В известен смисъл природата на Архангела, пътеводната природа на народа е нещо, което се носи над отделния човек. И спрямо личните неща, до които човекът стига чрез своите сетивни възприятия, Архангелът, който ръководи народа, остава напълно чужд. Обаче тук има посредници и много важно е да разберем, че такива посредници действително съществуват.
към текста >>

43. 4. Четвърта лекция, 10. Юни 1910. Развитие на расите и развитие на културите. GA_121 Отделните души на народите

Тази мистерия ни показва, как в различните области на Земната планета си взаимодействуват нормалните и абнормните Духове на формата, чийто най-голям интерес се свежда до превръщането на индивида в Земен човек.
После обаче ние виждаме как расите все повече и повече се смесват. След това виждаме как расите стават предпоставка за развитието на народите, което на свой ред дава тласък за развитието на отделния човек. Една голяма тайна прозвучава, когато казваме: И кой беше Платон по отношение на неговата външна природа, по отношение на неговия народ? Той беше един човек, израснал в рода на солонидите и принадлежащ към племето на йонийците, към народа на гърците, към цялата кавказка раса. Да проумеем, че Платон е бил един солонид, един йониец, грък, следователно кавказец, означава ако сме обхванали този факт в неговата дълбока закономерност че се докосваме до една голяма мистерия. Тази мистерия ни показва, как в различните области на Земната планета си взаимодействуват нормалните и абнормните Духове на формата, чийто най-голям интерес се свежда до превръщането на индивида в Земен човек. Тази мистерия ни показва още, как в резултат на това взаимодействие настъпва един вид диференциране на човечеството, как после се намесват и други Същества, за които вече стана дума, когато се опитвахме да охарактеризираме отделните народи. По един или друг начин всеки човек участвува в процесите, чрез които висшите Същества формират мировата еволюция.
към текста >>

Народността стои винаги между расата и индивида.
Ние изобщо не можем да разберем отделния човек, ако не виждаме как в цялостното си развитие той е стигнал до своя днешен вид благодарение на взаимодействието, което постигат висшите Същества. Един Платон на пример може да се появи само благодарение на факта, че върху нашата Земя, чрез тайнствените взаимодействия между нормалните и абнормните Духове на Формата, възникна кавказката раса. Взаимодействията между нормалните и абнормните Архангели, както и тези на Ангелите маркираха пътя, който беше необходим, за да се роди един Платон, като конкретно човешко същество, със своето човешко лице, със своите мисли, чувства и воля. Народността стои винаги между расата и индивида. Ето защо днес ние трябваше, макар и в общи линии, да посочим отличителните белези на расата. А утре ще разгледаме как става израстването на народите от недрата на расата, както и намесата на другите Йерархии в този процес, респективно в работата на онези Същества, които наричаме Духове на Формата.
към текста >>

44. 11. Единадесета лекция, 11. Септември 1910 GA_123 Евангелието на Матей

Общността също може да носи жребия на индивида.
През древността цялата тежест на междучовешките връзки произтичаше от кръвното родство; обаче за напред човекът все повече и повече ще укрепва духовните, моралните, спиритуалните връзки. И ако добре ос мислим тези неща, трябва да допълним: Онова, което човекът основава като общност, трябва да се превърне за него в нещо съвършено ново. Или, казано на антропософски език: Индивидуалната Карма на човека трябва да се свърже с Кармата на общността. Събитията през изтеклите години би трябвало да са Ви убедили в това. Когато не противоречи на идеята за Кармата, обстоятелството, че подарявам нещо на един беден човек, също така не противоречи на идеята за Кармата когато индивидуалната Карма на един човек бъде поета от общността. Общността също може да носи жребия на индивида. Кармата може да бъде така построена, че общността и индивидът да носят личната Карма заедно. Или с други думи, в морално отношение може да настъпи следното.
към текста >>

И благодарение на това, което Христос донесе от духовния свят, в основните си черти тази кармическа мрежа е едно отражение на небесния порядък; или с други думи: Кармата на индивида се свързва с Кармата на общността именно според порядъка на духовния свят, т.е.
И ако по този начин разбираме думите „завързвам" и „развързвам", тогава при всяко опрощаване на греховете стига да вникваме в него както трябва неизбежно опираме до задължението, което се поражда пред съответната общност. Кармическите нишки, засягащи отделния човек, прерастват в една кармическа мрежа, която обхваща цялата общност. И благодарение на това, което Христос донесе от духовния свят, в основните си черти тази кармическа мрежа е едно отражение на небесния порядък; или с други думи: Кармата на индивида се свързва с Кармата на общността именно според порядъка на духовния свят, т.е. не произволно, а като един вид отражение на порядъка и хармонията, царящи на Небето. Ето защо за хората, които започват да проумяват нещата, тази т.нар. „изповед на Петър" крие в себе си един безкрайно дълбок смисъл. Тук ние се докосваме до зародишните мигове на онова бъдещо човечество, чиято вътрешна природа вече ще се определяне от силата на кръвно-родствените връзки, а от силата на Аза.
към текста >>

45. 12. Дванадесета лекция, 12. Септември 1910 GA_123 Евангелието на Матей

И когато един ден пристъпим към Евангелието на Марко*29, пред нас ще се открие една интимна космология, защото Аура Маздао, който пронизва всички пространства, може да бъде правилно описан най-вече с оглед на Марковото Евангелие, както от друга страна Евангелието на Матей ни дава най-точна представа за тайните на човешката кръв, за наследствените отношения между индивида и народа.
Вие се уверихте, че всяко едно от Евангелията съдържа нещо различно. И когато един ден пристъпим към Евангелието на Марко*29, пред нас ще се открие една интимна космология, защото Аура Маздао, който пронизва всички пространства, може да бъде правилно описан най-вече с оглед на Марковото Евангелие, както от друга страна Евангелието на Матей ни дава най-точна представа за тайните на човешката кръв, за наследствените отношения между индивида и народа.
към текста >>

46. 9. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, Карлсруе, 13. Октомври 1911 GA_131 От Исус към Христос

И още нещо: Че спасението също е един обективен факт, един обективен процес, който не е по силите на индивида, защото не човекът е призовал Луцифер, а само Онзи, който има представа за съзнателните действия на Луцифер.
Ето какво усещане се появи всред човечеството: От една страна усещането за изоставеност, и от друга страна усещането за защитеност от една обективна сила, усещането, че грехът е една реална сила, един обективен факт. И още нещо: Че спасението също е един обективен факт, един обективен процес, който не е по силите на индивида, защото не човекът е призовал Луцифер, а само Онзи, който има представа за съзнателните действия на Луцифер.
към текста >>

47. 10. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Карлсруе, 14. Октомври 1911 GA_131 От Исус към Христос

Наистина, тази идея все още крие в себе си доста недоразумения, но дори и да я проследим в онази нейна форма, в която я срещаме у Лесинг или у психолога Дросбах, ние лесно ще установим, че за европейското съзнание учението за преражданията е нещо, което засяга цялото човечество, докато при будизма това учение засяга само индивида: Как той преминава от един живот в друг и как може да се освободи от жаждата за съществуване.
През следващите епохи, когато хората търсеха Христос по пътя, за който стана дума вчера, всичко беше замислено така, сякаш предстои една първоначална, бих казал, детинска подготовка. Ето защо човечество то не биваше да бъде запознавано с нещо, което само би го объркало и за което то още не беше дозряло: С непосредствените опитности за преражданията. И така, ние виждаме, как в продължение на две хилядолетия християнството се развива без да се обръща никакво внимание върху учението за преражданията. В тези лекции ние посочихме огромната разлика между будизма и идеята за реинкарнациите, която съществува като нещо напълно самопонятно в западното съзнание. Наистина, тази идея все още крие в себе си доста недоразумения, но дори и да я проследим в онази нейна форма, в която я срещаме у Лесинг или у психолога Дросбах, ние лесно ще установим, че за европейското съзнание учението за преражданията е нещо, което засяга цялото човечество, докато при будизма това учение засяга само индивида: Как той преминава от един живот в друг и как може да се освободи от жаждата за съществуване. Докато ориенталецът превръща това, което му е дадено като учение за преражданията в една истина за неговото индивидуално спасение, Лесинг, например, смяташе за важно нещо съвсем друго: Как може да напредва цялото човечество? И за себе си той направи следния извод: В хода на общочовешката еволюция ние трябва да разграничим отделни епохи. И във всяка от тях, на човечеството се дава нещо ново. Ако проследим историята, ние ще видим как в хода на нейното развитие периодически настъпват нови и нови културни постижения. И как бихме могли да говорим за едно истинско развитие на цялото човечество, пита Лесинг, ако една душа има възможност да живее само в една или друга епоха?
към текста >>

48. Шеста лекция, 20 Септември GA_139 Евангелието на Марко

Вечността на индивида се проявява като съзнание на народа.
Така тялото на старозаветния народ се разви и постигна своята зрялост. Но същевременно той и умира, доколкото приема в своята вяра, в своето вероизповедание единствено духовното, както се убеждаваме от величественото описание на Макавеите. Бихме добавили: В това описание на Макавеите се проявява вече остарелият народ на Стария Завет и като всеки остарял народ той излиза в почивка, като в същото време чрез Макавеевите синове непосредствено се потвърждава вечността на човешката душа. Вечността на индивида се проявява като съзнание на народа. И тъкмо сега, когато тялото на самия народ умира, тази индивидуална душа остава като един вид душа-семе в една съвършено нова форма. И къде е тя, тази душа? Тази душа на Илия, която същевременно е душа на старозаветния народ, сега отново живее в Йоан Кръстител. И когато той е заловен и обезглавен от Ирод, какво става с тази душа? Ние вече загатнахме за това.
към текста >>

49. 1. ПРЕДГОВОР ОТ МАРИЯ ЩАЙНЕР GA_142 Бхагават Гита и посланието на ап. Павел

Но тогава различията между тях не бяха толкова мъчителни, понеже за индивида земният живот беше само едно кратко и преходно явление.
На Изтока ние дължим великите учения за инкарнацията и Кармата. В далечното минало те позволиха възникването на онази забележителна цивилизация, която беше изградена върху разделянето на хората в съсловия и класи. Но тогава различията между тях не бяха толкова мъчителни, понеже за индивида земният живот беше само едно кратко и преходно явление.
към текста >>

50. 6. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, Кьолн, 1. Януари 1913 GA_142 Бхагават Гита и посланието на ап. Павел

Там ние виждаме, че всичко се свежда до човешката общност, че всичко е отправено не към индивида, а към общността.
Не така стоят нещата, ако се вгледаме от тази гледна точка в Посланията на апостол Павел. Там ние виждаме, че всичко се свежда до човешката общност, че всичко е отправено не към индивида, а към общността. Защото ако се докоснем до най-дълбоката същност на Кришна и неговото учение, ние ще се убедим: Човекът напредва в учението на Кришна, само ако го изучава и прилага в една строга изолираност на душата; човекът стига до срещата с Кришна само като един отшелник, който отново намира първичните откровения, първичните изживявания, характерни за най-древните епохи от еволюцията на човечеството. Това, което Кришна може да даде, е предвидено и за отделната човешка душа.
към текста >>

51. 5.Кристияния (Осло), Пета лекция, 6 Октомври 1913 GA_148 От изследването на Акаша Петото евангелие

Сега той знаеше: Що се отнася не до индивида, а до цялото човечество, истинското му свързване с божествено-духовния свят е невъзможно нито в смисъла на юдейството, нито в смисъла на езичничеството, нито в смисъла на есейството.
След това Исус сподели с майка си едно друго свое изживяване, за което стана дума вчера: Когато веднъж, след един интимен и важен разговор с есеите, се прибирах у дома, минавайки през тяхната врата, видях как Луцифер и Ариман побягват от там. И от тогава, скъпа майко, аз зная, че чрез своите навици и чрез тайното си учение есеите се предпазват от Луцифер и Ариман, но за сметка на това, че Луцифер и Ариман побягват от техните среди. Обаче по този начин те прогонват Луцифер и Ариман от себе си и ги насочват към другите хора. Есеите постигат душевна хармония за сметка на другите хора! Сега, след своето общуване с есеите, той знаеше: Да, все още има възможност за издигане в божествено-духовния свят, но тя е по силите на малцина, и то за сметка на мнозинството. Сега той знаеше: Що се отнася не до индивида, а до цялото човечество, истинското му свързване с божествено-духовния свят е невъзможно нито в смисъла на юдейството, нито в смисъла на езичничеството, нито в смисъла на есейството.
към текста >>

52. 9. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 24 Декември 1916 GA_173 Карма на неистината

Точно както един отделен човек може да бъде хипнотизирай и в състояние на хипноза върху него да се упражнява власт, да му бъдат възлагани неща, чието извършване в нехипнотизирано състояние навярно никога не би му хрумнало, с други думи точно както може да се променя състоянието на съзнание на индивида, като в днешното му съзнание заради постигането на някаква цел се вмъкне например някакво състояние на съзнанието, нормално за много по-стари времена, точно така могат да се хипнотизират и човешки общности.
Това личи наистина съвсем ясно във външния живот на хората, но какво става, когато на хората се въздейства чрез подсъзнателното? Точно както един отделен човек може да бъде хипнотизирай и в състояние на хипноза върху него да се упражнява власт, да му бъдат възлагани неща, чието извършване в нехипнотизирано състояние навярно никога не би му хрумнало, с други думи точно както може да се променя състоянието на съзнание на индивида, като в днешното му съзнание заради постигането на някаква цел се вмъкне например някакво състояние на съзнанието, нормално за много по-стари времена, точно така могат да се хипнотизират и човешки общности. За отделния човек, представляващ в нашия физически свят по-силна същност в сравнение с една човешка маса, е необходимо и едно по-силно заглушаване на съзнанието, ако ще трябва да се действа в друго състояние на съзнанието. За една човешка общност, за една човешка група дори не е нужно да се отбелязва заглушаването на съзнанието, защото то може да настъпи много по-неусетно. При все това някои неща биха останали непостижими, ако човек винаги говореше така, както например си говорим ние. Ето защо аз непрекъснато подчертавам: Никога няма да си позволя да говоря другояче, освен с донякъде трудни, апелиращи към интелекта понятия, така че всеки да бъде принуден да се присъедини към мисленето, да участва с понятия в онова, за което става въпрос. И дума не може да става за смайване или за въздействие върху нещо друго освен върху интелекта, когато се гледа напълно сериозно на Петия следатлантски период и на неговите изисквания.
към текста >>

Нещо друго би било, ако някой желае да постигне въздействия, които се различават от току-що описаните, а именно, ако някой пожелае да се възползва от заглушеното съзнание, което при едно множество от хора може да се създаде много по-лесно, отколкото при индивида; защото тогава не е нужно да се прибягва до хипноза.
Нещо друго би било, ако някой желае да постигне въздействия, които се различават от току-що описаните, а именно, ако някой пожелае да се възползва от заглушеното съзнание, което при едно множество от хора може да се създаде много по-лесно, отколкото при индивида; защото тогава не е нужно да се прибягва до хипноза. Вие знаете как едно множество, как една група може да бъде обзета от известно опиянение, стига само да се извърши по правилен начин. И по други поводи съм казвал, че съм се запознавал с оратори пред широка публика, които, ръководени от определени инстинкти, много добре владееха изкуството да се обръщат не към чистата интелектуалност, а по някакъв начин с лозунги, с изключителна образност да говорят на едно объркано, отчасти делириумно съзнание. Както споменах, при индивида заглушаването би трябвало да е по-силно, докато при множеството това съвсем не е нужно. Приведох и съответни примери;
към текста >>

Както споменах, при индивида заглушаването би трябвало да е по-силно, докато при множеството това съвсем не е нужно.
Нещо друго би било, ако някой желае да постигне въздействия, които се различават от току-що описаните, а именно, ако някой пожелае да се възползва от заглушеното съзнание, което при едно множество от хора може да се създаде много по-лесно, отколкото при индивида; защото тогава не е нужно да се прибягва до хипноза. Вие знаете как едно множество, как една група може да бъде обзета от известно опиянение, стига само да се извърши по правилен начин. И по други поводи съм казвал, че съм се запознавал с оратори пред широка публика, които, ръководени от определени инстинкти, много добре владееха изкуството да се обръщат не към чистата интелектуалност, а по някакъв начин с лозунги, с изключителна образност да говорят на едно объркано, отчасти делириумно съзнание. Както споменах, при индивида заглушаването би трябвало да е по-силно, докато при множеството това съвсем не е нужно. Приведох и съответни примери;
към текста >>

53. 10. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 25 Декември 1916 GA_173 Карма на неистината

Защото нещата все пак стоят така, че в своето развитие човечеството е достигнало през този Пети следатлантски период до една точка, в която на индивида му е много трудно да се освободи от личните си дела.
Добре би било, ако в нашето духовнонаучно движение биват усещани различни видове по-дълбоки взаимовръзки, та чрез тях да се освобождаваме от чисто личните дела. Защото нещата все пак стоят така, че в своето развитие човечеството е достигнало през този Пети следатлантски период до една точка, в която на индивида му е много трудно да се освободи от личните си дела. Съществува опасност индивидът да смесва личните си дела, личните си инстинкти и страсти с онова, което е общо за цялото човечество.
към текста >>

54. 5. Пета лекция, Дорнах, 7 Октомври 1917 GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята

образован свят и антропософията, като прибягвам до индивида Макс Десоар*22, и накрая разглеждам психологията на Франц Брентано и по-точно как този изтънчен дух въпреки че остана в оковите на официалната наука се приближи невероятно близо до антропософията.
През април тази година в Цюрих почина един забележителен човек: Франц Брентано*20. Част от моите спомени за Франц Брентано Вие ще намерите в излизащата наскоро книга "Върху загадките на душата"*21. Книгата е замислена в три части и едно приложение. В първата част показвам съотношението между антропологията и антропософията; във втората част се спирам на сблъсъка между днешния т.н. образован свят и антропософията, като прибягвам до индивида Макс Десоар*22, и накрая разглеждам психологията на Франц Брентано и по-точно как този изтънчен дух въпреки че остана в оковите на официалната наука се приближи невероятно близо до антропософията. В приложението давам накратко подробности за съвременните отношения; впрочем те биха могли да станат предмет на доста книги. Тази нова книга за мислих в съвсем кратки и сбити глави, тъй като нашата все по-тежка и по-мъчителна действителност сякаш не позволява да говорим дълго. Така човек има чувството: Тук в известен смисъл е написано нещо, което прилича на завещание.
към текста >>

55. 8.Осма лекция, Дорнах, 13 Октомври 1917 GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята

Възгледът на англо-американците е категоричен: това, което ние постигнахме, това което ние станахме, се предоставя сега и на другите големи и малки държави; то им показва правилните съотношения между индивида и държавата, то сочи как човекът може да бъде щастлив в рамките на държавата; така трябва да изглеждат нещата навсякъде.
Нека да се спрем на Запада, и по-точно на англо-американския Запад, защото в по-голямата си част останалите страни само повтарят неговите думи коя е най-важната гледна точка в доктрината на Уилсън? Най-важната гледна точка е тази, че според Уилсън целият свят ще трябва да заприлича на Англия и Съединените Щати от последните години. Тези два народа постигнаха чудесен социален напредък независимо дали го наричаме "демокрации" или с някоя друга дума и следователно останалите народи са просто виновни, че не са постигнали такъв напредък; правилно ще бъде, ако целият свят се приравни към този Социален напредък. Възгледът на англо-американците е категоричен: това, което ние постигнахме, това което ние станахме, се предоставя сега и на другите големи и малки държави; то им показва правилните съотношения между индивида и държавата, то сочи как човекът може да бъде щастлив в рамките на държавата; така трябва да изглеждат нещата навсякъде.
към текста >>

56. Втора лекция, Дорнах, 11 ноември 1917 г. GA_178 Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света

Не става въпрос за пригодените към индивида терапевтични методи на психоаналитика, а за важащата за всички духовна наука.
Каква ще бъде единствената помощ човекът да оздравее? Отново да бъде доведен до такива понятия, които обхващат също и сферата на чувствата, което означава отново да се говори на съвременните хора за духовния свят, по всеобхватен начин да се говори за духовния свят. Не става въпрос за пригодените към индивида терапевтични методи на психоаналитика, а за важащата за всички духовна наука. Възприемат ли се наистина понятията на духовната наука - не всеки, който ги слуша или чете, наистина ги възприема, - възприемат ли се те действително, не се стига до положението трите душевни сфери в подсъзнанието - мислене, чувстване и воля - да се преплитат хаотично, откъдето произлизат всяка хистерия и всяка невроза, които са вътрешно-душевни, а за такива говори психоанализата.
към текста >>

Не е възможно това, което надхвърля индивида, да се лекува индивидуално.
Когато се намеси в душевния му живот, който е потънал в сферата на чувствата, той се намесва не само в индивидуалния живот на човека, но също и във всеобхватния живот, който далеч надхвърля индивидуалното. Но относно този всеобхватен живот между хората не съществуват взаимни връзки, които могат да се изчерпят само чрез обикновени представи, а те навлизат в реални жизнени взаимовръзки - това е много важно! Представете си, че се създава такова отношение между психоаналитичния възпитател и възпитаника му. Тогава това, което се разиграва там, не може да остане само в областта на представите, като възпитаникът само се научи на нещо, а много повече се изграждат реални кармически отношения, понеже се навлиза много по-дълбоко в живота. В известен смисъл въпросният индивид ще бъде изтръгнат от кармата му, ще бъде променено протичането на кармата му. Не е възможно това, което надхвърля индивида, да се лекува индивидуално. Лечението трябва да е генерално, общочовешко. Ние сме събрани заедно в определена епоха, следователно щом се надхвърли индивидуалното, трябва да действа нещо общо. Това означава, че не бива индивид да застане срещу друг индивид и да го лекува или педагогически да постъпва с него, както прави психоаналитикът, а трябва да се внесе нещо всеобщо. В културата на съвремието трябва да навлезе нещо, което насочва душата към това, което иначе остава подсъзнателно. И това, което се издига нагоре, трябва да стане само среда, не работа, която се урежда от индивид към индивид.
към текста >>

57. Историческа симптоматoлогия, лекция 9 GA_185 лекция 9

Това, че взаимно прониквайки се на Запад то приема формата на Просвещението, се дължи на това, че еволюционният поток на съзнателната душа живее в отделния човек, в индивида.
Това е, което впоследствие се политизира на Запад, то е най-крайната издънка на това, което е въплътено в Крал Артур. И така, както Христовият импулс на русизма е продължен в течението на Граала и се влива във всички добри усърдни хора на Запада, така продължава и онзи друг импулс, вливащ се в хората от народа на църквата, и става окраска на йезуитството. И въпреки че йезуитството, както беше казано, се явява негов смъртен враг – не става въпрос за това; може да бъдеш и смъртен враг на това, от което получаваш съответните форми на представа.Исторически факт е, че йезуитите не само са се прокраднали във всички ложи, че високообразовани йезуити са обвързани с високообразовани представители на ложите, но и че и едните, и другите, дори и от различни народи, са се развили от едни и същи корени, дори когато едните са развили папството, а другите – свободата, разумността, просвещението. Това ви дава само един вид образ на това, което мога да нарека действие на еволюцията на съзнателната душа. Това, което ви обрисувах по-рано – трите нива от изток на запад, беше положено на народностни, етнически основи. Това, че взаимно прониквайки се на Запад то приема формата на Просвещението, се дължи на това, че еволюционният поток на съзнателната душа живее в отделния човек, в индивида.
към текста >>

58. 11. СКАЗКА ЕДИНАДЕСЕТА. Дорнах, 14 декември 1919 г. GA_194 Мисията на Архангел Михаил

Отпада отговорността естествено не тази на индивида обаче отпада отговорността на народа, отговорността на събитията на човечеството.
Сега можем да запитаме: тъй като германският народ ще бъде изключен от съизживяването на нещата, чрез които външния свят ще бъде владян в бъдещето, какво става тогава всъщност? Отпада отговорността естествено не тази на индивида обаче отпада отговорността на народа, отговорността на събитията на човечеството. Не отговорността на индивида, обаче отговорността на народа отпада при онези, които са потъпкани, защото това са те. Те не могат също да се изправят отново. Всичко, което се казва в това направление, е късогледство. Отговорността отпада. Толкова по-голяма ще бъде отговорността от другата страна.
към текста >>

Не отговорността на индивида, обаче отговорността на народа отпада при онези, които са потъпкани, защото това са те.
Сега можем да запитаме: тъй като германският народ ще бъде изключен от съизживяването на нещата, чрез които външния свят ще бъде владян в бъдещето, какво става тогава всъщност? Отпада отговорността естествено не тази на индивида обаче отпада отговорността на народа, отговорността на събитията на човечеството. Не отговорността на индивида, обаче отговорността на народа отпада при онези, които са потъпкани, защото това са те. Те не могат също да се изправят отново. Всичко, което се казва в това направление, е късогледство. Отговорността отпада. Толкова по-голяма ще бъде отговорността от другата страна. Там ще бъде истинската отговорност.
към текста >>

59. 4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ. 31. 12. 1919 год. GA_195 Мировата Нова година и новогодишни мисли

Точно както в обичайния всекидневен живот сънищата на индивида смътно се надигаха от неговите нощни опитности, така и ясновидско-атавистичните възприятия на човешките същества от ранните епохи се надигаха от Аза.
Щяхме да виждаме живота си изпълнен просто със света отвън, и в нашия живот изобщо нямаше да има азово съзнание. Това, че сме способни да изживеем, да усетим Аза си, зависи от факта, че нашият жизнен път мъдро бива прекъсван постоянно. Днешното човечество е изправено пред критичен период във връзка точно с това възприятие на Аза, породено от прекъсванията в течение на живота. Когато едно човешко същество гледа назад към живота и, както току-що бе обяснено, достига своя Аз чрез това гледане назад, този Аз на днешния човек в определено отношение е празен, ние знаем само това, че имаме Аз. В ранните периоди на Земната еволюция хората знаеха повече. Точно както в обичайния всекидневен живот сънищата на индивида смътно се надигаха от неговите нощни опитности, така и ясновидско-атавистичните възприятия на човешките същества от ранните епохи се надигаха от Аза. Тези ясновидско-атавистични възприятия бяха сънища само в своята форма; онова, което те съдържаха, беше реалност. Може да кажем: Азът на днешния човек е бил опразнен от ясновидско-атавистичното съдържание, което е било опора на хората от миналите епохи, прониквайки ги с убеждението, че имат нещо общо с един божествен елемент, че са свързани с нещо божествено. От тези атавистично-ясновидски виждания възникна в човешкия съзнателен живот онова, което се превърна в религиозно чувство и религиозно благоговение към Съществата, към които бяха отправени религиозни култове и религиозни жертвоприношения. Как стоят нещата днес? Днес Азът е опразнен от тези атавистично-ясновидски виждания, и когато погледнем назад към Аза, той е повече или по-малко една точка в нашия душевен живот.
към текста >>

60. 5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ. 1. 1. 1920 год. GA_195 Мировата Нова година и новогодишни мисли

Той завършва статията, спомената по-горе, с изречението: "Седмичникът "Троичният социален организъм", например брой осми, разбира се поддържа мнението, че "църквата заговорничи" срещу историческата задача на самоопределянето на индивида." Също и в други статии йезуитът отец Цимерман показва колко сериозно взема всичко, което правим.
Но наистина е необходимо да приемем в своите души новогодишните импулси, които ни предпазват от сънливо и невнимателно преминаване покрай онова, което се случва всъщност, импулси които ни карат твърдо да приемем непреклонната цел на Антропософската Духовна Наука. Също и в нашите собствени кръгове виждам мнозина, които биха искали да проспят нещата, които им се разкриват, без състрадание, без състрадание за онова, случващо се в наше време и което, оставено на себе си, трябва да доведе до крах! Има личности, на които им липсва кураж, които се присъединяват към Антропософското Общество и тогава казват: "Да, Духовната Наука е нещо, което ми харесва, но не искам да имам нищо общо с обществена дейност, тя няма място в нея." Такива членове могат да вземат пример от нашите противници. Йезуитът отец Цимерман следва всичко, което правим. Той завършва статията, спомената по-горе, с изречението: "Седмичникът "Троичният социален организъм", например брой осми, разбира се поддържа мнението, че "църквата заговорничи" срещу историческата задача на самоопределянето на индивида." Също и в други статии йезуитът отец Цимерман показва колко сериозно взема всичко, което правим.
към текста >>

61. 3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 25 декември 1920 г. GA_202 Търсенето на новата Изис-Божествената София

„Онова, което е събитие с голяма напрегнатост за индивида, който навлиза в световете на висше знание в настоящите дни, продължава несъзнателно в цялото съвременно човечество.
Така е наистина, мои мили приятели; съвременното човечество преминава през един праг, при който стои пазач, Пазач изпълнен със значение, и строгост. И този сериозен Пазач говори: „Не се стискайте здраво за онова, което е дошло като присадено от стари времена, погледнете в сърцата си, в душите си, за да бъдете способни да създавате нови форми. Вие бихте могли да създадете нови форми, когато имате вяра, че силите на познанието и на волята за това духовно творчество, могат да дойдат само от духовния свят. „Онова, което е събитие с голяма напрегнатост за индивида, който навлиза в световете на висше знание в настоящите дни, продължава несъзнателно в цялото съвременно човечество. И онези, които са се свързали заедно, както е в антропософското общество, трябва да осъзнаят, че то е едно от най-необходимите неща в наши дни, за да доведе хората до разбиране на това преминаване през областта, която е един праг.
към текста >>

Този Пазач изисква от индивида, който напредва към висше знание: да се подчини на разделянето на мислене, чувстване и воля за действие.
Както човекът, знаещият, трябва да осъзнае, че неговото мислене, чувстване и воля в известен смисъл се отделят и трябва да се държат заедно вече по по-висш начин, така би трябвало да стане разбираемо за съвременното човечество, че духовният живот, животът на правата и животът на икономиката трябва да се отделят един от друг и да се създаде по-висша форма на съюз, отколкото Държавата е била до сега. Никак ви програми, идеи, идеологии не могат да доведат индивидите да признаят необходимостта от тази троичност на социалния организъм. Само дълбоко знание за напредващото развитие на човечеството, е фактът, който ни разкрива, че човечеството е стигнало праг, където стои сериозен Пазач. Този Пазач изисква от индивида, който напредва към висше знание: да се подчини на разделянето на мислене, чувстване и воля за действие. Той изисква от човечеството като цяло: да отдели онова, което до сега е било втъкано чрез хаотично единство в държавния идол: да раздели това на Духовен Живот, Държава на справедливостта и Държава на Икономиката,... в противен случай не ще има напредък за човечеството, а старият хаос ще се спука на парчета. Ако това се случи Държавата не ще възприеме формата, която е необходима на човечеството, а една ариманична или луциферична форма. Само чрез духовно-научно знание за преминаването на прага в нашите настоящи дни, може да се даде Христова форма на този хаос.
към текста >>

62. 4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 26 декември 1920 г. GA_202 Търсенето на новата Изис-Божествената София

Освен Политическият парламент, администриращ справедливото положение на индивида via-a-vis спрямо цялото, и на народа via-a-vis спрямо международния свят, и освен Икономическия Съвет, който да се грижи за материалните основи на народностния живот, имаме нужда от Културен Съвет за поощрението на духовните дела.
„Има само един начин, който е логичен и ясен и следователно той ще бъде възприет един ден за доброто на нашия народ. Освен Политическият парламент, администриращ справедливото положение на индивида via-a-vis спрямо цялото, и на народа via-a-vis спрямо международния свят, и освен Икономическия Съвет, който да се грижи за материалните основи на народностния живот, имаме нужда от Културен Съвет за поощрението на духовните дела.
към текста >>

63. 10. Десета лекция, Дорнах, 12 Ноември 1921 GA_208 Антр. като Космософия 2 ч.

36), фактически възникват чрез противодействията на духовните Същества, тези извивки на Азът изцяло се формират от моралната стойност на индивида.
Тези извивки, които означавам с бяло (рис. 36), фактически възникват чрез противодействията на духовните Същества, тези извивки на Азът изцяло се формират от моралната стойност на индивида. Ето защо може да се говори за един такъв облик, за една такава конфигурация на Духа, която Азът извлича от своята морална стойност, след като навлезе в духовния свят.
към текста >>

64. ЧАСТ ПЪРВА. МИСТЕРИЯТА НА ТРОИЦАТА. 1. ПЪРВА КОНФЕРЕНЦИЯ, Дорнах, 23 юли 1922 г. GA_214 Тайната на троицата

В Рим, бе създаден документ за процесите на икономическата политика, така бе възможно да се приемат склонности, които преминават волята на индивида.
Историята, разбира се, не предава по никакъв начин този факт и при все това, той е реален. Ако съществуваше някакво негово историческо представяне, би се споменал, само този колеж, намиращ се в Италия като наследство на епископския римски Колеж, който елиминира коренно всичко онова, което не му харесваше, измени останалото и го предаде на потомството. В Рим, бе създаден документ за процесите на икономическата политика, така бе възможно да се приемат склонности, които преминават волята на индивида. По същия начин, в този колеж се прояви тенденцията да се увековечи римлянина под формата на чист наследник, по-точно, чист сбор от догми: така той щеше да премине през много поколения, в следващите епохи на историческото развитие. "Трябва също, възможно най-дълго да няма никакво виждане за каквато и да е новост в духовния свят", казваше този колеж. Принципът на посвещение трябваше да бъде тотално изкоренен. Това ние променяме сега, и то трябва да бъде предадено в писмена форма на потомството.
към текста >>

65. Младото поколение и повратната точка в развитието на човечеството GA_217-1 - Младото поколение и повратната точка в развитието на човечеството

Най-големият интерес на индивида е насочен единствено към самия него.
Понеже вече нямат никакво чувство за онова, което е истински социално, те крещят за социална реформа. Гладното животно не вие от глад когато храната е в стомаха му, а когато я няма. По подобен начин душата, която вика за социален живот, вика не защото е проникната със социално чувство, а защото това чувство го няма. И така човекът бе постепенно превърнат в същество, чиято природа днес не се разбира, и въпреки това е достатъчно ясно, че навсякъде във взаимоотношенията между хората не се усеща нужда от душевно сближаване с другите човешки същества. Всеки подминава другия. Най-големият интерес на индивида е насочен единствено към самия него.
към текста >>

66. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 29 декември, 1924 г. GA_233 Световната история в антропософска светлина и като основа за познанието на човешкия дух

Съвременното човечество е базирано на личността, личността на индивида.
Съвременното човечество никога не би възникнало, ако след Азия не последва отначало Гърция, а след това Рим. Съвременното човечество е базирано на личността, личността на индивида. Източното човечество е било построено иначе. Човекът от Изтока е чувствал себе си част от непрекъснатия божествен процес. Боговете са имали свои цели в земната еволюции. Боговете са искали едно или друго, и едно или друго е ставало на Земята. Боговете са въздействали върху волята на хората, като са ги инспирирали.
към текста >>

67. 2. Виена, 9 ноември 1988 г. Гьоте като баща на една нова естетика Към второ издание GA_271 Изкуство и познание на изкуството Основите на една нова естетика

Гьоте не бяга от действителността, за да си създаде един абстрактен свят на мислите, който няма нищо общо с тази действителност; не, той се задълбочава в нея, за да намери в нейните вечни промени, в нейното развитие и движение нейните непроменящи се закони, той застава срещу индивида, за да види в него първообраза.
ние сме заобиколени от нея и обгърнати от нея без да можем да излезем от нея и без да можем да проникнем по-дълбоко в нея. Без да я молим и без да ни предупреждава тя ни обхваща в кръговрата на нейния танц и продължава да действува с нас, докато се уморим и падаме от нейните ръце". И в книгата върху Винкелман: "когато здравата природа на човека действува като едно цяло той се чувствува в света като в едно велико, достойно и ценно цяло, когато хармоничното чувство на удоволствие му осигурява едно чисто, свободно очарование: тогава вселената, ако тя би могла да чувствува себе си, достигнала до нейната цел, би възлекувала и би се удивлявала на достигнатия връх в нейното развитие и същество". Тук се съдържа истински Гьотевото излизане над непосредствената природа, без да се отдалечи ни най-малко от това, което съставлява същността на природата. На него му е чуждо това, което той самият намира при много особено надарени хора: "особеността да чувствува един вид боязън пред действителния живот, да се оттегли в самия себе си, да създаде в самия себе си един собствен свят и по този начин да върши най-превъзходното към вътрешността". Гьоте не бяга от действителността, за да си създаде един абстрактен свят на мислите, който няма нищо общо с тази действителност; не, той се задълбочава в нея, за да намери в нейните вечни промени, в нейното развитие и движение нейните непроменящи се закони, той застава срещу индивида, за да види в него първообраза. Така в неговия дух се роди първичното растение, също първичното животно, които не са нищо друго освен идеите на животното, идеите на растението. Това не са никакви празни общи понятия, които принадлежат на една пуста теория, с едно богато, конкретно съдържание, пълножизнени и ненагледни. Ненагледни /видими/ естествено не за външните сетива, а само за онази висша способност на виждането, за която Гьоте говори в статията върху "Съзерцателната разсъдъчна способност". В Гьотевия смисъл идеите са също така обективни както цветовете и формите на нещата, но те са възприемаеми само за онзи, чиято способност за схващане нещата е нагласена за тази цел, както цветовете и формите съществуват само за виждащия, но не за слепия. Ако ние не застанем срещу обективното именно с един възприемащ дух, то не ни се разкрива.
към текста >>

На 23 август 1794 година той обясни на Гьоте същността, която лежи на основата на неговия дух, със следните думи: "Вие вземате заедно цялата природа, за да получите светлина върху отделните неща; вие търсете в цялостността на нейните форми на проявите обяснителната основа за индивида.
На 23 август 1794 година той обясни на Гьоте същността, която лежи на основата на неговия дух, със следните думи: "Вие вземате заедно цялата природа, за да получите светлина върху отделните неща; вие търсете в цялостността на нейните форми на проявите обяснителната основа за индивида. От простата организация се издигате стъпка по стъпка до повече сложната, за да изградите накрая най-сложната от всички, да го изградите генетично от материалите на цялата сграда на природата. Чрез това, че го пресъздавате един вид от природата, вие се стремите да проникнете в неговата скрита техника". В това пресъздаване се крие ключът за разбиране светогледа на Гьоте. Ако искаме да се издигнем до първообразите на нещата, до това, което не се променя във вечните промени, тогава трябва да разгледаме не това, което е завършено, защото то не отговаря вече напълно на идеята, която се изразява в него, а трябва да се върнем към това, което става, което се развива, трябва да подслушваме природата в нейното творчество. Този е смисълът на Гьотевите думи в статията "Съзерцателна разсъдъчна способност": "Когато в областта на моралното се издигнем чрез вяра в Бога, чрез добродетел и безсмъртие в една горна област и трябва да се приближим до първото същество, тогава в областта на интелектуалното би трябвало да бъде същият случай, като чрез съзерцанието на една постоянно творяща природа станем достойни да участвуваме духовно в нейните произведения.
към текста >>

68. 5. ПЕТИ СЕМИНАР. Щутгарт, 26.8.1919 GA_295 Лекции по валдорфска педагогика

За да провеждаме обучение, насочено към индивида ние трябва да се основаваме на темпераментите и да полагаме грижи за тях.
Сега ще помоля г-жа Б. да представи задачата, свързана с темперамента. За да провеждаме обучение, насочено към индивида ние трябва да се основаваме на темпераментите и да полагаме грижи за тях. Разбира се когато имаме един клас ние не можем да работим индивидуално с всяко дете. Но можем да постигнем много с индивидуален подход, ако на едната страна са ни флегматичните и меланхоличните, а на другите сангвиничните и холеричните деца и гъвкаво даваме възможност за участие ту на едните, ту на другите, да се обръщаме към едната група, да искаме отговор от другата, да говориш на едните по един, на другите по друг начин. Така работата в класа ще се индивидуализира от само себе си.
към текста >>

69. 1. Лекция: Животът на Земята и на Космоса GA_327 Биодинамично земеделие

Когато едно растение свръх своите потребности да съхрани индивида и вида (възпроизводството) складира и натрупва субстанции в плода, това мъчно може да се разбере от гледната точка на обичайната дарвинистка теория.
Когато едно растение свръх своите потребности да съхрани индивида и вида (възпроизводството) складира и натрупва субстанции в плода, това мъчно може да се разбере от гледната точка на обичайната дарвинистка теория. Тази способност обаче е характерна за културните растения, които вследствие човешките мероприятия са се развили в това направление (хранителна способност). Процесът на отлагане на новообразуваните субстанции, който се наблюдава при истинските плодове, дълго време се задържа в това състояние при узряването на семето при житото, както особено ясно показват това брашнените тела на житните растения. При зеленчуците това допълнително обогатяване със субстанции става на мястото на цветовете (главесто зеле, брюкселско зеле), в корените (моркови, ряпа, репички) или в стръковете (колраби, алабаш).
към текста >>

НАГОРЕ

1.7674460411072